___ ПО___

СЛЕДИТЕ
НА
ПЕТЪР
НАСИАИЕТО
ПЕТРОВ ПЕТЪР ПЕТРОВ

(2) (2)
ИЗДАТЕЛСТВО
НАУКА
И
ИЗКУСТВО
 П РЕД ГО ВО Р К Ъ М Ч АСТ ВТОРА

Налагането на исляма в българските земи, без откъсване на

хората от тяхната естествена среда, започнало още в първите години
на завоеванието, т. е. още през втората половина на XIV в., и про­
дължило чак до Освобождението (за Северна България, Пловдив­
ска Тракия и Софийско до 1878 г., а за останалите под турска власт
земи — до 1912 г.).
При превземането на столицата Търново през 1393 г. част от
жителите били избити, а други — изпратени на заточение. Успоредно
с това започнало ислямизиране на голяма част от останалите. Съ­
щата година в една от търновските църкви били избити 1 1 0 български
боляри, отказали да станат мохамедани. А на следната 1394 г.,
когато пристигнал видинският митрополит Йоасаф, той заварил
значителна част от столичните жители ислямизирани.
Тимарските регистри от XV в. въпреки сухия език на админи­
стративните документи показват по недвусмислен начин, че коло­
низацията на небългарско население на Балканския полуостров
била крайно незначителна: това били предимно спахии, администра­
тивни чиновници, пастири скотовъди и др. Огромната, далеч преоб­
ладаваща част от населението в българските земи било българско,
християнско. Голям бил дори броят на спахиите християни, което
показва, че Османската империя все още не била в състояние да
попълни числото на спахиите с мохамедани. Документите свидетел-
ствуват за значителен брой вдовици, т. е. част от българското мъжко
население било избито или прокудено от родните места. Макар и в
незначителни размери, нараствал броят и на мохамеданите: това
били предимно ислямизирани местни жители или освободени роби.
Регистрите от края на XV в. разкриват почти същата картина.
Във всички вилаети броят на християнските домакинства е много
голям. Значително е числото и на вдовишките домакинства. Коло­
низацията отвън вече почти престанала, а числото на мохамеданите,
макар и бавно, се увеличавало непрекъснато за сметка на ислямиза-
циите. В едни от регистрите тези нови мохамедани са записани ту с
характерното за помохамеданчените презиме Абдулах, ту с бащините
си български имена. Така например в с. Брезница, Благоевградски
окръг, са описани 220 християнски домакинства и 7 мохамедански,
сред които: Мехмед, син на Станчо; Курт, син на Велко; Ширмерд,
син на Райко; Карагьоз, син на Рачо;Хасан, син на Торн. В други
регистри пък се сочи намаляване на християнските домакинства.

5
 плащащи пог.оловния данък (джизие), тъй като станали мохамедански.
Колкото и частични да били тези ислямизации, за един век те
увеличили значително числото на мохамеданите в българските земи.
Регистър от 1502 г. показва, че в централната част на Северна
България започнало да се увеличава числото на мохамеданите и в
селата. При това те били ислямизирани наскоро, тъй*като са записани
с презимето Абдулах. Особено характерно е това за Търново, където
в същия регистър в 9 махали са описани 87 такива наскоро помо»
хамеданчени домакинства.
През 1515 г. в българските земи било извършено първото ма­
сово помохамеданчване. В един летописен разказ, съставен през
XVIII в., се съобщава, че самият султан Селим I разорил областта
от Одрин до София. Неговият велик везир с 33-хилядна армия на­
лагал исляма от Драма до Босна. А пълководецът Мурза Татарски
с 46-хилядна войска «разсипа цялата страна покрай Дунав и Стара
планина, от Черно море до Видин». Сведения за това първо масово
помохамеданчване в българските земи се съдържат и в някои от
преписите на Паисиевата «История славянобългарска».
Въпреки известни неточности, характерни за почти всички ле­
тописни разкази, основните сведения отразяват вярно картината на
извършената ислямизация. Османските данъчни регистри, съставени
десетина години по-късно, показват значително увеличаване броя
на мохамеданите във всички вилаети. Особено голямо е това увели­
чение в Силистренския санджак (простиращ се от Черно море до
Шуменските възвишения и от Дунава до Резовската река), а така
също и в санджака Чирмен (в централната част на Северна Тракия,
от долината на р. Арда до билото на Стара планина). В посочените
два санджака броят на мохамеданите вече надвишавал този на хри­
стияните. В останалите санджаци числото на мохамеданите също се
увеличило и достигнало от 5— 10 до 20—25%.
Сведение за това масово помохамеданчване дава и сръбският
книжовник Вук. В една приписка той отбелязва, че по това време
«имаше голямо увеличение на агарянските чеда и голямо намаление
в тези земи на православните християнски вери, каквото не може
да се намери никъде».
През XVI в. ислямизацията в българските земи се засилила и'
обхванала както градовете, така и селата. В протоколите на кадиите
в редица градове, като София, Русе, Видин и т. н., са регистрирани,
голям брой .наскоро ислямизирани хора — занаятчии, търговци и
дребни служещи, явяващи се като страни в различни съдебни про­
цеси или като свидетели в съда. Увеличили се и процесите, когато
мохамедани и християни се съдели за наследство от бащи и деди.
Тези именно дела са много показателни, тъй като разкриват общия
родов корен на хора, принадлежащи вече на различни религии.
За засиления процес на ислямизация съобщават както поимен­
ните тимарски регистри, така и чуждите пътешественици.
От втората половина на XVI в. са запазени два регистъра за
пастирите скотовъди (джелепи). Първият е от 1573 г. и обхваща

6
877 селища в Североизточна България. Съотношението между мо­
хамедани и християни е 2:1; в 117 селища имало само християни, в
731 селища имало само мохамедани, а смесени били 29.
Наистина регистърът не дава пълна представа за цялото насе­
ление в посочения район, но е показателен за значително увеличе­
ния брой на мохамеданите в Североизточна България. Що се отнася
до техния произход, и тук може да се говори за скорошна ислями-
зация: част от хората са посочени с характерното презиме Абдулах,
а друга — с български презимена: Касъм, син на Дойчо, от с. Сред­
ни; Добрешко, брат на Юсуф ага, от с. Белослав; Йорги, зет на
Алагьоз, от с. Каменар; Димитър, зет на Артък паша, от с. Припек,
и т. н. Като християнски са посочени и редица села в Разградски,
Шуменски, Варненски и Търговищки окръг, чието население по-
късно било ислямизирано.
Вторият джелепкешански регистър е от 1576 г. и обхваща огро­
мен брой селища — от Пловдивско до Софийско и Кюстендилско.
Той потвърждава непрекъснатия процес на ислямизация, като нас­
коро приелите исляма са записани с презимето Абдулах или с бъл­
гарски бащини имена. Така в с. Костандово, Пазарджишки окръг,
се срещат: Хасан, син на Абдулах; Махмуд, син на Стойко; Хасан,
син на Рад, и т. н. Подобно е положението и в други селища. Що се
отнася до общата картина, регистърът показва засилен процес на
ислямизация в равнината и твърде слаб, начален процес на ислями­
зация в Родопите и Западна България.
Засиленият процес на ислямизация в края на XVI в. се устано­
вява и в един регистър от 80-те години, обхващащ редица селища
в централните части на Северна България и Пловдивска Тракия.
Тук броят на мохамеданите е твърде висок, но тяхната ислямизация
очевидно е започнала от началото на XVI в., тъй като голяма част
от тях са посочени с презимето Абдулах. Към края на XVI в. се от­
нася и масовото ислямизиране на спахиите християни.
Обобщените данни за XVI в. показват, че в българските земи
почти не е имало някаква колонизация на небългарско население
отвън. Все още българският християнски елемент е бил преоблада­
ващ, особено в централните, западните и планинските области.
Същевременно ислямизацията на българското население, предимно
в Североизточна България и Тракия, взела значителни размери.
Впрочем това се вижда много добре от сравняването на данните за
отделните вилаети от края на XV с тези от XVII в.
Ако се проследят обобщените данни за отделните вилаети за
XVII в., ясно проличава непрекъснатият засилен процес на исля­
мизация. Въпреки известни различия, свързани с промени в адми­
нистративното деление, а така също природни и други бедствия, все
пак показателно е рязкото намаляване на християнското население.
Така например във вилаета Силистра през 1616 г. са посочени 6224
християнски домакинства, а през 1650 г. те са вече 5170. Във ви­
лаета Варна през 1644г . имало 1933 християнски домакинства,
през 1677 г. те намаляват на 1901, а през 1685 г. регистърът отбеляз-

7
ва, че вместо 1295, както е трябвало да бъдат по списък, те са 703.
За периода от 1616 до 1644 г. християнските домакинства във ви­
лаета Враца намалели от 3729 на 2851. Във вилаета Ловеч за пери­
ода от 1616 до 1678 г. християнските домакинства намалели от 5656 на
3671; в Струмица — от 2912 на 900; в Пирот — от 2622 на 2244; в
Дупница — от 4908 на 1500; във Флорина — от 2194 на 1700. Във
вилаета Карнобат за периода от 1650 до 1677 г. броят им намалял
от 2164 на 2002, а за вилаета Ямбол — от 2051 на 1854. Това е ха­
рактерно и за други вилаети: Разград — за времето от 1662 до
1678 г. от 1424 на 1235 домакинства; Анхиало — от 4016 дома­
кинства през 1616 г. на 3391 — през 1650 г. и на 2224 — през
1678 г.; Търново — от 4658 домакинства през 1619 г. на 4123 — през
1657 г.; Щип — от 4170 домакинства през 1616 г. на 1730 — преЗ
1657 г. и т. н.
Особено силно било нарастването на мохамеданското население
в градовете, като някои от тях около средата на XVII в. вече при­
добили мохамедански облик. За 150 години,т. е. от!515г. до средата
на XVII в., мохамеданското население се увеличило няколко де­
сетки пъти, при това за сметка на християнското. Около средата на
XVII в. населението в някои от българските градове е, както следва:
№ град християни мохамедани
1 Никопол 2.000 18000
2 Търново 2000 15000
3 Русе 1 500 30000
4 Силистра 5000 40000
5 Разград 350 4000
6 Шумен 1200 4 500
7 Провадия 500 4 800
8 Варна 1700 4000
9 Преслав 1 500 6000
10 Видин 1500 2 000

Такива данни с по-малки или по-големи различия съществу­

ват и за други градове. Не са малко и градовете, в които броят на
българските християнски домакинства бил твърде нисък: Търгови­
ще — 12 домакинства; Тутракан — 15; Тулча — 76, и т. н.
Ислямизацията засегнала силно и много от селата. В самите
османотурски документи от XVII в. регистраторът на поголовния
данък (джизие), колкото и да се е стараел да опише повече християн­
ски домакинства в дадено селище, бил принуден да признае тяхното
намаляване и да го отрази. Такива случаи имало в почти всички
вилаети, но особено много били те в районите, където по-късно ста­
нали масови ислямизации.Така например през 1626—1627 г. християн­
ските домакинства в с. Еровете, Кърджалийски окръг, станали по-
малко с 25. В Търговищки окръг: през 1623—1624 г. вс. Търновца —
с 15, в с. Копрец — с 4; през 1660 г. в с. Посабина — с 16; през 1623—
1624 в с. Драгановец — с 15, в с. Конак — сЗЗ, а през 1620 г. в с. Раз-

8
бойна — с 15. През 1635 г. в с. Новачка, Бургаски окръг, християн­
ските домакинства били по-малко с 40. През 1622 г. в Разградски
окръг в с. Дряновец били намалени 14 домакинства, а в гр. Хлеба­
рово — 20. През 1622 г. във Варненски окръг в с. Невша домакин­
ствата били с 6 по-малко, в с. Могила — с 10; през същата година
в с. Баниска, Русенски окръг — с 15. През 1623—1624 г. в ДОуменски
окръг бил намален броят на християнските домакинства в селата
Иваново и Драгоево. Подобни примери има още много. В посоче­
ните и други подобни сЛучаи става ясно, че броят на българските
християнски домакинства намалявал именно в резултат на исля-
мизация. Това личи и от донесенията на католическите мисионери,
които съобщават за помохамеданчени по същото време домакинства
в някои сеЛа на Търновски и Плевенски окръг: с. Ореше — 30 къщи,
с. Пет кладенци — 10 къщи, с. Брестовец — 20 къщи, с. Коче-
гово — 10 къщи, с. Горан — 30 къщи, с. Малчика — 30 къщи, гр.
Павликени — 30 къщи, и т. н.
Ако се сравнят регистрите за поголовния данък, може да се
види намалелият брой на българските християнски домакинства и
за отделни години. Ето някои по-типични примери за отделни окръзи:
В Благоевградски окръг и Чеч за времето от 1625 до 1660 г. бъл­
гарските християнски домакинства намалели в селата: Балдево —
с 19, Брезница — 49, Буково — 22, Вълково — 6, Гайтаниново — 2,
Голям манастир — 15, Голямо Дряново — 20, Горна Скребатна —
46, Горни Филип — 36, Гостун — 50, Гръмлени — 9, Добринище —
53, Долно Б^оди — 48, Долни Филип — 18, Камаре — 11, Кова-
чевица — 48, Кремен — 15, Куманица— 23, Елешница — 64, Лов-
ча — 42, Лялево — 2, Лъки — 21, Обидим — 12, Осиково — 40,
Рибнево — 34, Тешово — 13. Общо за посоченото време християн­
ските домакинства от 1583 намалели на 948, т. е. с 635 домакинства.
В Бургаски окръг намаляването на българските християнски
домакинства е: с. Череша — от 54 през 1614—1615 г. на12през 1687 г.;
с. Прилеп — от 173 през 1635 г. на 115 през 1687 г., с. Вресово —
от 61 на 40, с. Карагеоргиево — от 73 на 43, с. Скала — от 30 на 15,
и т. н. .
В Габровски окръг това намаляване е: с. Богатово — от 39
християнски домакинства през 1619 г. на 22 през 1635 г. и на 14
през 1643— 1644 г.; с. МДечево— от 36 през 1619 г. на 20 през 1635 г.
и 10 през 1643—1644 г.; с. Добромирка — от50 през 1635 г. на 29 през
1643—1644 г. За времето от 1619 до 1635 г. намалели в: с. Буря — от
27 на 15; с. Душево — от 20 на 5; с. Ряховците — от 73 на 50; с.
Бериево — от 30 на 13; с. Батошево — от 107 на 60; с. Гостилица —
от 40 на 27; с. Ловни дол — от 41 на 35, и т. н.
В Кърджалийски окръг за времето от 1626—1627 до 1635—1636 г.,
т. е. за 10 години, това намаление по села е: с. Пелевун — с 15 дома­
кинства, с. Леново — 15, с. Бровете — 10, с. Сив кладенец — 9, с.
ПокрОван — 20, с. Мъдрец — 6, с. Овчари — 35, с. Студен кладенец —
10, с. ДрДбишна — 10, с. ВлечугОво — 10, и т. н.
В Ловешки окръг намалението е: с. Дйбнево — от 70 домакинст­

9
 ва през 1619 г. на 45 през 1635 г.; с. Ъглен — от 35 през 1620 г.
на 29 през 1632 г.; с. Крушуна — от 17 през 1620 г. на 9 през 1660 г.;
с. Патреш — от 39 през 1619 г. на 21 през 1635 г., и т. н.
В Разградски окръг намалели: с. Сборяново — от 83 домакин­
ства през 1648 г. на 4 в края на века; с. Завет — от 80 през 1622 г.
на 51 през 1670 г. и 4 в края на века; с. Осенец — от 99 през 1635 г. на
42 през 1670 г.; с. Дряновец — от 57 през 1630 г. на 21 през 1670 г.;
с. Водица (изчезнало) — от 44 през 1622 г. на 30 през 1635 г.; гр.
Хлебарово — от 138 през 1635 г. на 62 през 1670 г.; с. Кривия — от
49 през 1648 г. на 7 през 1670 г., и т. н.
В Русенски окръг намалели: с. Ряхово от 80 през 1622 г. на
42 през 1663 г.; с. Баниска — от 118 през 1622 г. на 25 през
1648 г.; с. Каран Върбовка — от 54 през 1635 г, на 20 през
1670 г., и т. н.
В Сливенски окръг намалението е за времето от 1626—1627 г. до
1635—1636 г.: с. Жълт бряг — 6 домакинства, с. Камен — 5, с.
Ичера — 16, с. Бяла — 12, и т. н.
В Старозагорски окръг от 1626—1627 до 1635—1636 г. намале­
ли: с. Стара крепост — 4 домакинства, с. Нова махала — 20, с. То-
поляне — 13, с. Загоре — 10, с. Коларово — 10, с. Колена — 18,
с. Найденово — 5, с. Свобода — 10, с. Златна ливада — 7, и т. ».
В Търговищки окръг това намаляване също така е факт, само че
става малко по-късно — през втората половина на ДVII в.: с. Тър-
новца — от 55 през 1623—1624 г. домакинствата намалели на 31 през
1664—1665г.; с. Лиляк — о т 76 през 1622г. през 1648г. остават само
9, а през 1670 г. и те са посочени като «разбягали се»; с. Гърчи-
ново — от 53 през 1648 г. остават 22 през 1670 г.; с. Водица (из­
чезнало) — от 75 прйз 1635 г. остават 11 през 1648 г. и 8 през 1670 г.;
с. Ковачевец — от 109 през 1640 г. остават 18 през 1648 г. и 4 през
1670 г.; с. Садина — от 69 през 1640 г. остават 34 през 1648 г. и
26 през 1670 г.; с. Паламарица — 107 през 1635 г., 31 през 1640 г.,
8 през 1648 г. и «разбягали се» през 1670 г.; с. Водица — 70 през
1630 г., 46 през 1640 г. и 25 през 1670 г.; гр. Опака — 69 през 1640 г.,
26 през 1648 г., 22 през 1670 г.; с. Кардам.— 30 през 1622 г. и 23
през 1648 г.; с. Стеврек — 48 през 1619 г. и 21 през 1635 г.; с. Дра-
гановец — 63 през 1622 г. и 38 п р й 1623—1624 г.; с. Конак — 183 през
1623—1624г., 170 през 1648,140 през 1658г., 91 през 1670 г. и 42 в края
на века; с. Стража — 27 през 1623—1624 г., 18 през 1648 г. и 6 през
1670 г.; с. Разбойна — 88 през 1623—1624 г., 15 през 1648 г. и «раз­
бягали се» през 1670 г.; с. Пролаз — 60 през 1623—1624 г. и 40 през
1648 г. с. Герилово (изчезнало) — 20 през 1648 г., «разбягали се»
през 1670 г. и 4 в края на века; и т. н. *
Във Великотърновски окръг тази картина е още по-красноре-
чива: в самия гр. Търново християнските домакинства намалели
съответно о т340 през 1619 г. н а302 през 1636г., 230 през 1643—1644г.
и 192 през 1660 г. За времето от 1619 г. до 1643—1644 г. намалели: с.
Калиново — от 164 на 103; с. Балван — от 93 на 34; с. Димча — от
52 на 47; с. Беляковец — от 97 на 55; с. Леденик — от 58 на 25;

10
 с. Драгижево — от 105 на 69; с. Лесичери — от 100 на 50; с. Ново
село — от 178 на 80; с. Муси на — от 12 на 7; с. Иванча — от 70 на
59; с. Полски Сеновец — от 165 на 139; с. Дичин — от 42 на 29;
с. Горски Сеновец — от 15 на 10; с. Долна Липница — от 59 на 35;
с. Върбовка — от 72 на 40; с. Никюп — от 48 на 23; с. Плаково — от
70 на 31; с. Чистово — от 19 на 4; с. Сломер — от 10 на 3; с. Дъс-
кот — от 57 на 27. За времето от 1643—1644 до 1660 г. намалели: с. Ви-
шовград — от 145 на 100; с. Драганово — от 48 на 32; с. Сашево —
от 18 на 10, и т. н.
В Шуменски окръг намалението е: с. Средня — от 47 през 1623 —
1624 г. на 23 през 1664—1665 г., вс. Царев брод — о т41 на 11, в Ново-
сел — от 69 на 18, в с. Осмар — от 48 на 33, в с. Иваново — от 140
на 69, в гр. Преслав — от 133 на 53, в с. Кочово — от 122 на 21, в
с. Градище — от 56 на 17. В с. Селча (изчезнало) намалението е от
177 през 1620 г. на 125 през 1623—1624 г., в с. Драгоево — от 141 на
128; в с. Троица от 79 през 1623—1624 г. на 44 през 1635 г.; в с. Ян 1
ково — от 162 през 1622 г. на 94 през 1640 г., и т. н.
Подобно било положението и в другите окръзи.
Непрекъснатият процес на ислямизация в българските земи може
да се проследи по редица други документи. За това говорят прото­
колите на кадиите в София, Битоля и Русе, където се разглеждали
дела за наследство между роднини мохамедани и християни; където
при покупко-продажби и други дела като страни или като свидетели
се явявали ислямизирани българи. Това се вижда от пътеписа на
Евлия Челеби, от докладите на католическите мисионери и т. н.
През втората половина на XVII в. в българските земи станали
още дВе масови помохамеданчвания: първото в Родопите, а второ­
то — в Северна България.
Масовото помохамеданчване в Родопите започнало през 1666 г.,
когато Османската империя обявила за «свещена» войната, която
водела с Венеция за о-в Крит. През май 1666 г. през Чепино и З а­
падните Родопи минали войските на румелийския бейлербей Пех­
ливан Мехмед паша и извършили частично помохамеданчване на
местното българско население. А през 1669 г., когато войната за­
вършила, по нареждане на султана това помохамеданчване било
превърнато в широкообхватна акция.
Много са документите, които описват това масово помохамеданч­
ване. Специално за Чепино и северните склонове на Родопите това
са Летописният разказ на поп Методи Драгинов, Летописният раз­
каз на пазарджишкия манастир «Св. Петър», Беловската хроника и
приписки към църковни книги. Помохамеданчването в Разложко
освен по османотурски документи е известно и от едно предание.
Налагането на исляма на редица села в Средните Родопи е описано
в друг летописен разказ, познат като «Исторически бележник».
Неговите данни, макар и съдържащи известни неточности, в основни
линии се потвърждават от запазените документи за покупко-про­
дажба на имоти, от съдебните протоколи за предадени храни на ос­
манската власт и т. н. За широкия обхват на акцията говори и едно

11
сведение на Беловската хроника, което уточнява, че тогава по пла­
нините от Пловдив до Гюмюрджина били принудени да приемат ис­
ляма 74 села. По същото време, т.е. за финансовата 1669—1670 г., вла­
стите в Одрин задържали от държавния данък «стойност на фесо­
вете на новите мюсюлмани — 9000 акчета».
Масовото помохамеданчване в Северна България било през
1689 г., когато във връзка с разгрома на османските войски от Ав­
стрия и избухналите в българските земи три въстания (Второто тър­
новско през 1686 г., Чипровското през 1688 г. и Карпошовото през
1689 г.) на помощ на султана се притекъл кримският султан Селим
Гирай. Тогава именно по пътя си войските на кримския султан,
подпомогнати от местните османски власти, наложили исляма на
голяма част от българското население в Добруджа, Разградско,
Шуменско, Търговищко, Търновско, Габровско и Ловешко. Сведения
за това помохамеданчване дават летописни разкази, приписки,
надгробни надписи, османотурски данъчни регистри и др.
Обобщените данни за XVII в. показват, че това бил върхът на
ислямизацията в българските земи. Докато в началото и средата на
този век османотурските и други документи сочат, че все още пре­
обладавало българското християнско население в Родопите, Тракия
и Североизточна България, в края на века -картината коренно се
променила. Но и при тези масови ислямизации българското хри­
стиянско население не изчезнало — макар и силно намаляло, то
продължавало да отстоява своята българска принадлежност.
Сведенията за XVIII в. са сравнително по-малобройни, каквито
изобщо са данните за този период от българската история. Неза­
висимо от това изворите говорят за непрестанни ислямизации, макар
и не така масови и многобройни, както през XVII в.
Например в «Историческия бележник» се съобщава за още две
частични, но масови помохамеданчвания в Средните Родопи — през
1705 и 1720 г. Една приписка от Шуменско известява, че през 1787 г.
три села били ислямизирани. Според пътешественика граф Д ’Отрив
около средата на XVIII в. в резултат на ислямизации населението
на Източна Стара планина и прилежащите му райони намаляло
десетократно. Тогава именно било окончателно ислямизирано и
българското население на Герлово.
Останалите сведения за XVIII в. се отнасят предимно до единични
помохамеданчвания. Това са: османотурски регистри за поголовния
данък; регистри на кадиите в София, Видин, Бер и Солун за исля-
мизиране на деца, спор за имоти, свидетели по разни дела и др.;
молби образци за приемане на исляма; жития на светци; надгробни
надписи с български презимена; приписки към църковни книги;
описания на чужди пътешественици и т. н.
Общо взето обаче, ислямизациите през XVIII в. намалявали,
което дало възможност на българското християнско население да се
възмогне — да нарасне числено и дори да побългари много от исля-
мизираните селища.
Най-многобройни по обем са сведенията за помохамеданчване

12
 през XIX в. — до Освобождението през 1877—1878 г. Това са данни за
единични ислямизации, които показват обаче, че този процес никога
не бил прекъсвал. Основните извори от този период могат да бъдат
групирани в няколко дяла.
Първата група са жития на светни, църковни слова, приписки
към църковни книги и др. Тяхната насоченост е против исляма и
за запазване на християнството.
Втората група са писма и протоколи на български църковни об­
щини, писма на отделни български първенци и граждани. Те по- *
казват каква широка обществена подкрепа получавали онези, които
били застрашени от ислямизация. В резултат много помохамедан-
чвания били осуетени.
Третата група са официални документи — протоколи на кадиите
в София, Битоля и Солун, а така също бележки в кондики и др.
Със сухия език на документите са зарегистрирани множество слу­
чаи на ислямизации.
Четвъртата група са консулски доклади — на Русия, Англия,
Австрия, Прусия, Холандия и др. Те съдържат редица данни за
отделни ислямизации, за политиката на налагане на исляма, за съ-
причастието на най-отговорни османски държавници в тази поли­
тика. В много от докладите се признава, че мохамеданите в българ­
ските земи били предимно ислямизирано българско население. Сред
тези доклади особено място заемат докладите на руските дипломати
и преди всичко на българина Н. Геров. Много от ислямизациите
били предотвратени благодарение активната подкрепа на руските
дипломати.
Петата група са пътеписите и научните изследвания на чужди
пътешественици и учени, описващи както отделни ислямизации,
така и общата политика на империята за налагане на исляма и по
категоричен начин свидетелствуват за българския произход на
ислямизираното население. В това отношение особено внимание за­
служават трудовете на френския учен Ами Буе и на унгарския
Феликс Каниц.
. Шестата група са дописки във вестници. Това са стотици слу­
чаи, в които не само се описват отделни ислямизации, но и се под­
чертава борбата на българите за тяхното осуетяване. Тези дописки
са изиграли голяма роля както за мобилизиране на българското на­
селение за отпор, така и за осведомяване на международната об­
щественост.
От сведенията за разглеждания период особено ярко се откроя­
ват данните за масовото отвличане на жени и деца по време на Април­
ското въстание и Освободителната война, т. е. от 1876 до 1878 г.
След Освобождението в поробените и останали под турска власт
български земи ислямизациите продължили. За това съдим по много-
бройните сведения от протоколите на солунските кадии и на чуждите
дипломати. През този период били натрупани много данни за от­
влечени по време на Освободителната война жени и деца.
Най-многобройни обаче са данните, които се съобщават в пис-

13
мата на българските дипломати и търговски агенти, на българските
църковни общини и екзархийски власти в различните градове на
Тракия и Македония. Тези сведения отразяват и голямата дейност,
развита за осуетяване на отделни ислямизации.
* * *

Приведените в сборника документи и материали са подборни.

Те не изчерпват онова огромно документално богатство, което се
отнася до този проблем и чиего издирване и публикуване е предстоя­
ща задача на българската историческа наука. Особена трудност
представлява издирването и превеждането на османотурските доку­
менти, поради което за някои райони документите са все още крайно
ограничени. Освен това между отделните преводи на тези документи
съществува голямо различие, което твърде много затруднява ло­
кализирането на редица селища и изготвянето на географския ука­
зател. Независимо от посочените слабости предложените материали
дори и в този си вид и обем по категоричен начин разкриват го­
лямата истина, че ислямизираното население на България е бъл­
гарско по произход и че винаги е принадлежало на българската
. ародност.
От съставителя
 ПРЕДИСЛОВИЕ КО ВТОРОЙ ЧАСТИ

Распространенйе ислама на болгарских землях, без отрмва лю-

дей от их естественной среди, началось еще в первне годи после
завоевания страни, т. е. в первой половине XVI века, и продолжилось
вплоть до Освобождения (Северной Болгарии, Пловдивской Фракии
и Софийското района в 1878 г., остальних земель, оставшнхся под
властью Турции — в 1912 г.).
При захвате столици Болгарии — Тирново — в 1393 г., часть
жителей била уничтожена, часть — заточена. Одновременно с зтим
началось обращение в ислам большей части оставшихся. В том же
году в одной из тирновских церквей било уничтожено 110 болгар­
ских бояр, отказавшихся стать магометанами. В следующем 1394 г.,
когда сюда прибил В и д и н с к и й митрополит Йоасаф, он застал уже
большую часть жителей столици обращенной в ислам.
Из Тимарских регистров XV века, несмотря на сухой язик
адмннистративних документов, явствует, что колонизация Б ал­
канското полуострова неболгарским населением била совсем незна-
чнтельной: зто били в основном спахии, административние чинов-
ники, пастухи-скотоводи и пр. Подавляющая часть населения на
болгарских землях продолжала бить болгарами-христнанамн. Зна-
чительним било н число спахий-христиан, что свидетельствует о
том, что Османская империя все еще не била в с о сто ян и и попол-
нить число спахий магометанами. Документи свидетельствуют о
большом числе вдов, т. е. часть болгарского мужского населения
била уничтожена или изгнана из родних мест. Хотя и незначитель-
но, но численность мусульман нарастала: зто били прежде всего
обращенние в ислам местние жители или ставшие мусульманами
освобожденние раби.
Регистри конца XV века раскривают почти ту же картину.
Во веех вилайетах число христианских хозяйств било очень боль-
шим. Значительно также и число хозяйств вдов. Колонизация извне
почти прекратилась, а количество мусульман, хотя и медленно, но
расло за счет принявших зту религию. В одном из зтих регистров
новие мусульмане записани то характерним для принявших ислам
отчеством Абдулах, то занесени нх болгарские отчества. Так, на­
пример, в селе Брезница (Благоевградский округ) описано 220 хри­
стианских и 7 мусульманских хозяйств, притом болгарские значи-
лись за: Мехмедом, сьшом Станчо; Куртом, сином Велко; Ширмер-
дом, сином Райко; Карагьозом, сьшом Рачо; Хасаном, сьшом Торна.

15
Другие регистри говорят об уменьшении христианских хозяйств,
плативших поголовннй налог (джизья), так как они приняли ислам.
Сколь бн ни частично шла зта «исламизация», за один век
численность магометан в пределах болгарскихземель значительно
возросла. Из регистра от 1502 года становится ясно, что в центра-
льной части Северной Болгарии начало возрастать число магометан
и в селах. Притом они обратились в новую веру недавно, так как
записани за отчеством Абдулах. Особенно характерно зтодля Тнр-
ново, где в том же регистре в 9 хуторах описано 87 таких недавно
обр, щенних в ислам хозяйств (дворов).
В 1515 г. на болгарских землях било совершено первое массовое
обращение в ислам. В одной летописи, состгвленной в XVIII веке,
сообщается, что сам султан Селим I разорил область от Здирне до
Софии. Его великий везирь с помощью 35-тнсячной армии насаждал
ислам от Драми до Боснии. А полководец Мурза Татарский во главе
46-тнсячного войска «разорил всю страну от Дуная до гор Стара-
Планина и от Черного моря до Видина». Сведения об зтом первом
массовом наоильственном обращении в ислам на болгарских землях
содержатся и в некоторнх копнях переписанной «Истории славяно-
болгарской» Паисия Хилендарского.
Несмотря на некоторне неточности, характернне почти для
веех летописей, основнне сведения дают реальное представление о
процессе обращения в мусульманскую веру. *Даннне османских
налогових регистров, составленннх лет на десять позже, укази -
вают на значительннй рост численности мусульман во веех вилайе-
тах. В особой степени зто относится к Силистренскому санджаку
(простирающемуся от Шуменских возвншений до Черного моря и опг
Дуная до Резовской реки), а также к санджаку Чирмен (в центра-
льной части Северной Фракии, долина реки Ардм до хребта Стара-
Планини). В зтих двух санджаках число мусульман уже превишало
число христиан. В остальннх санджаках численность мусульман
тоже возросла и достигла 5—10, местами 20—25 процентов.
Сведения о массовом насаждении ислама дает и сербский лите­
ратор Вук. Он отмечает, что в то время «било большое увеличение
мусульманских чал и сильное уменьшение в зтих землях православ-
ннх христианских вер, чего нельзя сьгскать нигде в другом месте»
В XVI веке насаждение ислама на болгарских землях усили-
лось и охватило как города, так и села. В протоколах кади ряда
городов, как София, Русе, Видин и др., зарегистрировано большое
число принявших ислам ремесленников, торговцев и мелких служа-
щих, являющихея в судн в качестве сторон на разннх судебннх
процессах, или же как свидетели. Возросло и число процессов, на
которнх мусульмане и христиане судились за наследство отцов и
дедов. Именно зти дела очень показательни, так как раскрнвают
общий родовой корень людей, исповедующих разнне религии.
Об усиленном процессе обращения в ислам становится ясно из
поименннх тимарских регистров, а также из сведений иностранннх
путешественн и ков.

16
 Сохранилось два регистра о пастухах-скотоводах (джелепах)
второй половини XVI века. Первий относится к 1573 г. и охвати-
вает 877 населенних пунктов Северо-Восточной Болгарии. Соот-
ношение между мусульманами и христианами составляет 2 к I,
притом 117 поселений било заселено только христианами, 731 то-
лько мусульманами, смешанними било 29 населенних мест. Разу-
меется, регнстр не дает полного представления о веем населении
данного района, но данние показательни о значительном увеличе-
нии магометан в Северо-Восточной Болгарии. Что же касается
произхождения зтих людей, то и здесь все говорит о недавнем при-
нятии ислама. Часть людей вписана характерньш для толькб что
принявших зту веру отечеством Абдулах, часть — болгарскими
отечествами: Касим, син Дойчо, из с. Средня; Добрешко, брат Юсуф
аги, из с. Белослав; Йорги, зять Алагьоза, из с. Каменар; Димитр,
зять Артика паши, из с. Припек и т. д. В качестве христианских
указано на ряд сел Разградското, Шуменското, Варненското и Тор-
говиштского округов, население которих позже приняло мусуль-
манскую веру.
Второй регистр относится к 1576 году и охватмвает огромное
число селений — Пловдивското, Софийското и Кюстендилското
рзйонов. Он подтверждает постоянньш процесс роста исповедующих
ислам и опять-таки недавно принявшие ислам значатся под отчест-
вом Абдулах или же записани их болгарские отчества. Так в с.
Костандово (Пазарджикский округ) встречаются: Хасан, енн Аб-
дулаха; Махмуд, син Стойко; Хасан, син Рада и т. п. Подобно по­
ложение и в других местах. Что же касается общей картини, то
регистр свидетельствует о усиленном процессе обращения в ислам
главнмм образом в равнинной местности и о его начале в горах
Родопи и Западной Болгарии.
Усиление процесса обращения в ислам подтверждает один
регистр конца 80-х годов XVI века, где приводятся данние о ряде
населенних мест центральной части Северной Болгарии и Плов-
дивской Фракии. Здесь численность магометан висока, но такими
они стали, по всей видимости, в начале XVI века, так как большая
часть из них значится под отчеством Абдулах. В конце тото же века
происходило и массовое обращение в ислам спахий-христиан.
Обобщенние данние о XVI веке показивают, что на болгарских
землях почти не било колонизации неболгарским населением извне.
Все еще болгарский христианский злемент бил преобладающим,
особенно в центральнмх, западннх и горних районах. В то самое
время насаждение мусульманской религии среди болгарского насе­
ления, проживающего в Северо-Восточной Болгарии и во Фракии,
приняло значительние размери. Зто хорошо видно при сравнении
данних об отдельних вилайетах конца XV века с данними XVII века.
По данньш XVII века можно ясно увидеть, насколько вперед
ушел процесс превращения болгар-христиан в мусульман. Несмотря
на известние различия в данних, ввиду изменения административ­
ното деления, а также на постигшие население природние и другие

17 2 По следите на насилието, ч. П
бедствия, погазательньш остается резкое сокращение христиан-
ского населения. Так, например, в вилайете Силистра в 1616 г. зна-
чилось 6224 христианских хозяйств, а в 1650 г. их уже 5170. В ви­
лайете Варна в 1644 г. било 1933 христианских хозяйств, в 1677 г.
уже 1901, а в 1685 г. вместо 1295 таких хозяйств по списку оказа-
лось, как отмечается в регистре, что их всего 703. В период с 1616 по
1644 годн число христианских хозяйств в вилайете Враца сократи-
лось с 3729 до 2851. В вилайете Ловеч в период 1616—1678 годов
количество христианских хозяйств сократилось с 5656 до 3671, в
Струмице — с 2912 до 900, в Пироте — с 2622 до 2244, в Дупнице —
с 4908 до 1500, во Флорине — с 2194 до 1700. В вилайете Карнобат
уменьшение в период 1650— 1677 гг. било с 2164 до 2002 хозяйств,
в вилайете Ямбол — с 2051 до 1854. Зто характерно и для других
вилайетов: Разград (1662— 1678 гг.) — с 1424 до 1235 хозяйств; Ан-
хиало — 4016 хозяйств в 1616 г. — 3391 в 1650 г. и 2224 — в 1678г.;
Тьфново — 4658 хозяйств в 1619 г., 4123 — в 1657 г.; Штип — 4170
хозяйств в 1616 г., 1730 — в 1657 г. и т. д.
Особенно бистро изменялось соотношение в пользу мусульман
в городах, и к середине XVII века некоторие из них уже имели му-
сульманский облик. За полтора столетия — с 1515 г. до серединьг
XVII века численность мусульманского населения возросла в не-
сколько десятков раз, притом исключительно за счет христианского
населения. К середине XVII века состав населения некоторих бол-
гарских городов по религиозной принадлежности бил следующим:
город христиан мусульман
1 Никопол ' 2000 18 000
2 Тнрново 2000 15000
3 Русе 1500, 30 000
4 Силистра 5000 40 000
5 Разград 350 4000
& Шумен 1200 4500
7 Провадия 500 4800
8 Варна 1700 4000
9 Преслав 1500 6000
10 Видин 1500 2000

Подобние даннне, с небольшими различиями, имеются и о

других городах. Немало таких городов, где число болгарских хо­
зяйств било вовсе незначительни.м: Торговиште — 12, Тутракан —
15, Тулча — 76 и т. д.
Ислам приняли жители многих сел. В документах Османской
империи XVII века регистратор поголовното налога (джизья), не-
смотря на стремление описать больше христианских хозяйств в данном
селении, бил винужден признать их уменьшение и отразить зто.
Такие случаи били почти во веех вилайетах, но особенно частьш
зто било в районах, где позже население массово било заставлено
принять ислам. Так, например, в 1626—1627 гг. христианских

18
хозяйств в с. Зровете (Кнрджалийекий округ) стало на 25 меньше.
То же происходило в Торговиштском округе: в 1623—1624 гг. в с.
Тмрновица их стало меньше на 15, в с. Копрец — на 4, в с. Поса-
бина в 1660 г. — на 16, в с. Драгановец в 1623—1624 гг. — на 15,
в с. Конак — на 33, в с. Развойна в 1620 г. — на 15 меньше. В 1635 г!
в с. Новачка (Бургасский округ) христианских хозяйств стало мень­
ше на 40. В расположенннх в Разградском округе в 1622 г. селе
Дряновец они уменьшились на 14, а в г. Хлебарово — на 20. В 1622 г.
в Варненском округе в с. Невша уменьшение равно 6, в с. М огила_
10, а в с. Баниска, Русенского округа — 15. Зтот же процесс в 1623_
1624 гг. происходил в селах Иваново и Драгоево, Шуменского ок­
руга. Подобнмх примеров много и во веех случаях зто является
результатом принятия ислама. То же яветвует из донесенний като-
лических миссионеров, сообщающих об обращении в мусульманскую
веру христиан некоторнх сел Тьгрновского и Плевенского округов:
с. Ореша — 30 домов, с. Пет кладенци — 10, с. Брестовец — 20,
с. Кочегово — 10, с. Горан — 30, с. Малчика — 30, г. Павликени —
30 и т. д.
При сравнении регистров о поголовном налоге, можно непо-
средственно убедиться в сокращении числа христианских хозяйств
по годам. Приведем некоторие типичнне примери для сел отдельньгх
округов:
Благоевградский округ и Чеч, 1625— 1660 гг. уменьшение бол-
гарских христианских хозяйств составляло: Балдево — на 19, Брез-
ница — 49, Буково — 22, Билково — 6, Гайтаниново — 2, Голям-
Манастир — 15, Голямо-Дряново — 20, Горна-Скребатнг — 46,
Горни-Филип — 36, Гостун — 50, Грьшлени —г 9, Добринищте_
53, Долно-Броди — 48, Долни Филип —• 18, Камаре — 11, Кова-
чевица — 48, Кремен — 15, Куманица — 23, Злешница — 64, Лов-
ча — 42, Лялево — 2, Лнки — 21, Обидим — 12, Осиково — 40,
Рибнево — 34, Тешово — на 13. В общей сложности за указаннмй
период число христианских хозяйств с 1583 уменьшилось до 948,
т. е. на 675. ’
Бургасский округ: Череша — уменьшение с 54 в 1614— 15 гг.
до 12 в 1687 г.. Прилеп — со 173 в 1635 г. до 115 в 1687 г., Вресово —
е 61 до 40, Карагеоргиево — с 73 до 43, Скала — с 30 до 15 и т. д.
Габровский округ: Богатово — с 39 христианских хозяйств в
1619 г. до 22 в 1635 г. и до 14 в 1643—44 гг., Млечево — с 36 в 1619 г.
до 20 в 1635 г. и до 10 в 1643—44 гг., Добромирка — с 50 в 1635 г.
до 29 в 1643—44 г. В период 1619—1635 годов уменьшение било
следующим: Буря — с 27 до 15, Душево — с 20 до 5, Ряховците —
с 73 до 50, Бериево — с 30 до 13, Батошево — со 107 до 60, Гости-
лица — с 40 до 27, Ловни-дол — с 41 до 35 и т. д.
Кнрджалийекий округ в период между 1626—27 и 1635—36 го-
дами, т. е. за десять лет сокращение било следущим: Пелевун —
на 15 хозяйств, Леново — на 15, Зровете — на 10, Сив кладенец —
на 9, Покрован — на 20, Мидрец — 6, Овчари — на 35, Студен кла­
денец — на 10, Драбишна — на 10, Влечугово — на 10 и т. д.

19
 Ловечкий округ: Дебнево — с 70 хозяйств в 1619 г. до 45 в
1635 г., Ь1глен — с 35 в 1620 г. до 29 в 1632 г., Крушуна — с 17 в
1620 г. до 9 в 1660 г., Патреш — с 39 в 1619 г. до 21 в 1635 г. и т. д.
Подобнне примерм по Разградскому округу: Сборяново — с 83
хозяйств в 1648 г. до 4(!) в конце того.же века, Завет — с 80 в 1622 г.
до 51 в 1670 г. и до 4 в конце века, Осенец — с 99 в 1635 г. до 42 в
1670 г., Дряновец — с 57 в 1630 г. до 21 в 1670 г., с. Водица (исчез-
ло) — с 44 в 1622 г. до ЗО.в 1635 г., г. Хлебарово — со 138 в 1635 г.
до 62 в 1670 г., Кривия — с 49 в 1648 г. до 7 в 1670 г. и т. д.
Уменьшение по Русенскому округу: Ряхово — с 80 в 1622 г.
до 42 в 1663 г., Баниска — со 118 в 1622 г. до 25 в 1648 г., Каран-
Вмрбовка — с 54 в 1635 г. до 20 в 1670 г. и т. д.
Уменьшение по Сливенскому округу: в период с 1626—27 гг.
до 1635—36 гг.: Ж илт бряг — 6 хозяйств, Камен — 5, Ичера — 16,
Вял» — 12 и т. д.
Даннне о Старозагорском округе в период с 1626—27 гг. по
1635—36 гг.: Стара крепост — 4 хозяйства, Нова мехала — 20, То-
поляне — 13, Загоре — 10, Коларвво — 10, Колена — 18, Найдено-
во — 5, Свобода, — 10, Златна ливада — 7 и т. д. .
Зтот же процесс происходит и в Торговиштском округе, но нес-
колько позже — во второй половине XVII века: Тнрновица — с 55
в 1623—24 гг. число хозяйств сократилось на 31 в 1664—65 гг.,
Лиляк — с 76 в 1622 г. до 9 в 1648 г>. и в 1670 г. в регистре указн-
вается, что они «разбежались», Гнрчиново — с 53 в 1648 г. до 22
в 1670 г., Водица (исчезло) — с 75 в 1635 г. до 11 в 1648 г. и до 8 в
1670 г., Ковачевец — из 109 в 1640 г. остается лишь 18 в 1648 г.
и всего 4 в 1670 г., Садина — из 69 в 1640 г. остается 34 в 1648 г.
и 26 в 1670 г., Паламарица — 107 в 1635 г., 31 в 1640 г., 8 в 1648 г.
и в 1670 г. они «разбежались», Водица — 70 в 1630 г., 46 в 1640г.
я 25 в 1670 г., город Опака — 69 в 1640 г., 26 в 1648 г., 22 в 1670 г.,
Кардам — 30 в 1622 г., 23 в 1648 г., Стеврек — 48 в 1619 г., 21 в
1635 г., Драгановец — 63 в 1622 г., 38 в 1623—24 гг., Конак — 183
в 1623—24 г., 170 в 1648 г., 140 в 1658 г., 91 в 1670 г. и 42 в конце
того же века, Стража — 27 в 1623/4 гг., в 1648 г. и 6 в 1670 г.
Разбойна — 88 в 1623—24 гг., 15 в 1648 г., «разбежались» в 1670 г.,
Пролаз — 60 в 1623—24 гг., 40 в 1648 г., Герилово (исчезло) — 20 в
1648 г., «разбежались» в 1670 г. и опять 4 в конце века и т. д.
В Великотирновском округе зта картина еще более красноре­
чива: в самом городе Тнрново число христианских хозяйств умень-
шилось соответственно с 340 в 1619 г. до 302 в 1636 г., до 230 в 1643—
44 гг. идо 192 в 1660 г. В периодс 1619 по 1643-44 гг. уменьшение все*
лах бнло следующим: Калиново — .со 164 до 103, Балван — с 93
до 34, Димча — с 52 до 47, Беляковец — с 97 до 55, Леденик — с
58 до 25, Драгижево — со 105 до 69, Лесичери — со 100 до 50, Ново
село — со 178 до 80, Мусина — с 12 до 7, Иванча — с 70 до 59, Пол­
ски Сеновец — со 165 до 139, Дичин — с 42 до 29, Горски Сеновец —
с 15 до 10, Долна Липница — с 59 до 35, Вьфбовка — с 72 до 40,
Ни кюп — с 48 до 23, Плякпип — г 70 пп 31__Цмстово - с 19 до 4,

20
 Сломер — с 10 до 3, Днскот — с 57 до 27. Даннме о других селах в
период 1643—44 по 1660 гг.: Вишовград — со 145 до 100, Драга-
ьово — с 48 до 32, Сашево — с 18 до 10 и т. д.
Уменьшение по Шуменскому округу: Средня — с 47 в 1623—
24 гг. до 23 в 1664—65 гг., Царев брод — с 41 на 11, Новосел — с 69
до 18, Осмар — с 48 до 33, Иваново — со 140 до 69, город Преслав —
со 133 до 53, Кочово — со 122 до 21, Градиште — с 56 до 17, Селча
(исчезло) — со 177 в 1620 г. до 125 в 1623—24 гг., Драгоево — со
141 до 123, Троица — с 79 в 1623—24 гг. до 44 в 1635 г., Янково —
со 162 в 1622 г. до 94 в 1640 г. и т. д.
Подобнне даннме можно привести по веем остальньш округам.
Постоянньш процесс распространения ислама на болгарских
землях виден по множеству других документов. Об зтом свидетель-
ствуют протоколи кади в Софии, Битоле и Русе, в которьгх рассмат-
риваютея дела о наследстве между родственниками мусульмангми и
христиан<ми; где отражено, что при купле-продаже и по другим
делам в качестве сторон или же свидетелей являлись принявшие
ислам болгарн. Об зтом рассказнвается в путевнх заметнах Звлия
Челеби, в докладах католических миссионеров и т. д.
Во второй половине XVII века на болгарских землях било
осуществлено еще два массовнх обращения в ислам — первое в го-
рах Родопи, второе — в Северной Болгарии.
Массовое обращение в мусульманскую веру в Родопах началось
в 1666 году, когд? Османская империя объявила «священную»
войну с Венецией за остров Крит. В мае 1666 г. через Чепино и
Западнне Родопи прошли войска румелийского бейлербея Пехли­
вана Мехмеда-паши и частично обргтили в исл;м болгарское насе­
ление. В 1669 году после окончания войни по приказу султана зтот
процесс бил превращен в широкомаештабную акцию.
Существует множество документов, рассказивающих об зтом
насилии. В отношении Чепино и Северннх склонов Родопских гор
существуют летопись попа Методия Драгинова, летопись Пазард-
жикского монастиря св. Петра, Беловская хроника и приписки
церковннм книгам. О насаждении ислама в Разлогском крае, кроме
документов Османской империи, известно и из одного предания.
Обращение в мусульманскую веру ряда сел центральной части Ро-
доп описано в другой летописи, известной под названием «Истори-
ческий дневник». Содержащиеся в нем данние, хотя и с известними
неточностями, подтверждаютея в основнцх линиях дошедшими до '
нас документами о купле-продаже имущества, из судебних прото-
колов о переданннх османским властям продуктах и т. д. О широ-
ких маештабах акции свидетельствует запись в Беловской хронике,
уточняющая, что в то время от Пловдива до Гюмурджинн (Комо-
тини) в горах били заставлени принять ислам 74 села. В то же время
за финансовмй 1669— 1670 год власти в Здирне израсходовали из
государственного налога за «стоимость фесов новнх мусульман 9000
акчетов».
Массовое обращение в ислам в Северной Болгарии производи-

21
лось и в 1689 г., когда вследствие разгрома османских войск Ав»
стрией вспмхнул ряд восстаний — Второе тмрновское в 1686 г.,
Чипровское в 1688 г. и Карпошовое в 1689 г. Тогла на помощь ту-
рецкому султану подоспел и крьшский султан Селим Гирай. По
пути войска кримското султана с помощью местннх османских
властей обратили в свою веру большую часть болгарского населения
в Добрудже, Разградском, Шуменском, Тнрговиштском, Тнрнов-
ском, Габровском и Ловечском округах. Сведения об атом содер-
жатся в летописях, приписках, надгробних надписях, налоговш
османских регистрах и пр.
Обобщеннне даннне за XVII век показнвают, что зтот век бмл
пиком насаждения ислама в болгарских землях. В то время, как
в начале и середине зтого века из документов Османской империи и
других документов явствует, что болгарское христианское население
преобладало в Родопах, во Фракии и Северо-Восточной Болгарии,
то в конце века картина коренньш образом изменилась. Но, несмотря
на зтот процесс, болгарское христианское население не исчезло.
Его численность сильно сократилась, но оно продолжило отстаи-
вать свою болгарскую принадлежность.
Сведений XVIII века сравнительно. меньше, как и вообще
-даннш о болгарской истории зтого периода. Несмотря на зто, су-
ществующие источники свидетельствуют о постоянном насаждения
ислама, хотя и не так массово и не в таких размерах, как в XVII веке.
Например, в «Историческом дневнике» сообщается о ещедвух частич-
ннх, но массовнх акциях в центральной части Родопских гор —
в 1705 и 1720 годах. Одна приписка из Шуменского округа изве-
щает о том, что в 1787 г. три села били обращенн в ислам. Как пи-
шет путешественник граф д’Отрив, в середине XVIII века в резуль-
тате насаждения мусульманской верн население восточной части
гор Стара-Планина и прилежащих к нему районов сократилось в
несколько раз. Тогда именно бнло окончательно обращено в ислам
все население Герлово.
. Остальние сведения о XVIII века относятся в основном к отдель-
ннм случаям. Зто зафиксировано в османских регистрах о пого-
ловном налоге; регистрах кади из Софии, Видина, Бера и Салоник
об обращении в ислам детей, о спорах об имуществе, свидетелях по
разннм делам и пр.; в просьбах-образцах о принятии мусульманской
верн; в житиях святнх; надгробннх надписях с болгарскими от-
чествами; приписках к церковньш книгам; описаниях путешествен-
ников из других стран и т. д.
В общих линиях насаждение ислама в XVIII веке уже не имело
столь широких размеров, что позволило болгарскому християнскому
населению набрать силу, увеличить свою численность и даже взять
перевес в ставщих чуть ли не магометанскими селах.
Наиболее многочисленнне и объемньге сведения об обращении в
ислам дошли до нас с XIX века — вплоть до Освобождения в 1877—
1878 годах. Зто даннне о частичном обращении в ислам, свидетель-
ствующие, однако, о том, что зтот процесс никогда не прернвался.

22
Основнне источники зтого периода можно группировать в несколь-
ких разделах.
Первая группа зто жития святих, церковнне слова, приписки
к церковним книгам и другие. Они направлени против мусульман-
ской религии и на сохранение христианства.
Вторая группа зто письма и протоколи болГарских черковних
общин, письма видних болгарских граждан. Они свидетельствуют
о широкой общественной поддержке тех, кому грозило обращение в
чужую веру. В результате зтой деятельности многие готовившиеся
подобние акти били провалени.
Третья группа зто официальние документи — протоколи кади
из Софии, Битоли и Салоник, а также заметки в монастирских
приходних книгах и другие. Сухим язиком документов зарегистри-
ровано множество случаев обращения в мусульмднскую веру.
Четвертая группа зто доклади консулов Р о с с и и , Великобри­
тания, Австрии, Пруссии, Нидерландов и др. В них содержится
ряд данних о насаждении ислама, о сопричастних зтому самих
ответственних османских государственних деятелей. Во многих из
зтих докладов признаетря, что магометанами на болгарских землях
било в основном обращенное в ислам болгарское население. Среди
зтих докладов особое место занимают доклади русских дипломатов
и прежде всего болгарина по произхождению Найдена Герова. Мно­
гие акти обращения в ислам били предотвращенн благодаря актив-
ному вмешательству русских дипломатов.
Пятая группа зто путевие заметки и научние исследования
иностранних путешественников и ученьгх, в которьгх описиваются
отдельние акти обращения в мусульманство, а также общая по­
литика империи, направленная на насаждение ислама. Зти данние
категорическим образом свидетельствуют о болгарском происхож-'
дении обращенного в ислам населения. В зтом отношении особого
внимания . заслуживают труди французского ученого Ами Буз и
венгерского ученого Феликса Каница.
Шестая группа зто газетние сообщения и згметки. Описани
сотни случаев не только локального обращения в ислам, но и под-
черкивается борьба болгар против зтого. Зта информация имела
большое значение как для мобилизации болгарского населения
для отпора подобние насильственним действиям, так и для ознаком-
ления с зтой деятельностью мировой общественности.
Среди сведений рассматриваемого периода особо впечатляют
данние о массовом угоне женщин и детей по время Апрельско-
гр восстания и Освободительной войни, т. е. в период 1876—1878
гЬдо в.
После Освобождения на порабощенной и оставшейся под ту-
рецкой властью болгарской земле продолжилось насаждение ислама.
Об зтом свидетельствуют многочисленние сведения из протоколов
салонских кади и иностранних дипломатов. В зтот период било
накоплено много данних ,об угоне во воемя освободительной войни
женщин и детей.

23
 Наиболее многочислени, однако, даннне, сообщаемне в пись-
мах болгарскими дипломатами и торговьши агентами, а также бол-
гарских церковнич общин и властей зкзархатов разнмх городов
Фракии и Македония. Из зтих сведений становится ясно о широкой
деятельности, направленной на предотвращение некоторнх актов
по обращению в мусульманскую веру.
* * *
Приведеннне в сборнике документи и материали подобрени.
Они не исчерпьшают того огромното документального богатства,
которое относится к зтой проблеме. Их поиск и опубликование —
задача, стоящая перед болгарской исторической наукой. Особую
сложность представляет пойск и перевод документов Осма!'ской
империи, в связи с чем количество документов о некоторих pain нах
довольно ограничено. Кроме того, между отдельньгми nepei дами
зтих документов существуют большие расхождения, что в т.гачи-
тельной мере затрудняет локализацию ряда населенних мест и
разработку географического указателя. Несмотря на указанние
слабости, предложенние материали даже в зтом виде и объеме ка-
тегорическим образом доказьшают то, что исповедующее ислам в
Болгарии население является болгарским по происхождению и
всегда принадлежало болгарской народности.

(
 no
СЛВДИТЕ
HA
НАСИЛИЕТО
ДОКУМЕНТИ И МАТЕРИАЛИ
ЗА НАЛАГАНЕ НА ИСЛЯМА
СЪСТАВИТЕЛ

П Е Т Ъ Р ПЕ Т Р О В

ЧАСТ ВТОРА

ВТОРО ОСНОВНО ПРЕРАБОТЕНО И ДОПЪЛНЕНО

ИЗДАНИЕ

И ЗД АТЕЛ СТВО
Н А У К А И И ЗКУСТВО
СОФИЯ, 1988
 Настоящата част втора от документалния сборник обхваща материали,
свързани с налагането на исляма в българските земи на отделни лица, селища и
райони без откъсване на хората от тяхната собствена среда през един дълъг
хронологически период—; от втората половина на XIV до началото на XX век.
По характер и насоченост материалите в изданието са в неразривна връзка
с документите, включени в излязлата неотдавна част първа от «По следите на
насилието». Читателят ще има възможност отново да се срещне с богата доку­
ментална аргументация, от която сега, а и в бъдеще има и ще има изключително
голяма нужда, за да може да се пресъздаде напълно завършена картина на пе­
риода на османското робство в историята на нашия народ.
Предложените в книгата документи по категоричен начин разкриват
голямата истина, че ислямизираното население на България е българско по
произход и че винаги е принадлежало на българската народност.

<§) Петър Христов Петров, автор на предговора, 1988 г.

Петър Христов Петров, съставител, 1988 г.
с/о Jusautor, Sofia
Индекс 941 Б
Д Я Л ТРЕТИ

Помохамеданчванйя
на хора,
селища н райони
 ИЗБИВАНЕ НА 110 ТЪРНОВСКИ ПЪРВЕНЦИ,
ОТКАЗАЛИ ДА ПРИЕМАТ ИСЛЯМА

Из Похвалното слово за Патриарх Евтимий. — Вж. В. Ки-

селков. Митрополит Григорий Цамблак, С., 1946, с. 54.

Воеводата турчин, когото султан [Баязид] постави да управлява

града, повика при себе си божите люде, които превъзхождаха дру­
гите и по име, и по добродетел, и по произход, уж да обсъдят някои
общополезни [въпроси]. И те, като вървяха след злия вестител,
отиваха като глупави овце, които вървят след онези, които ще ги
колят, и бързаха да се доверят на убийствените десници, като всеки
носеше своята кръв. Когато ги видя в ръцете си, кръвожадният звяр
ги изкла сред църквата или, по-добре казано, ги освети, без да се
засрами от белите коси, без да пощади младостта. Гърлата им пре­
върна в играчка на ножа. . .
О, свето войнство! На едни по-рано, а други по-после, но [всич­
ки], като заставаха вкупом пред мъчителя, оплюха го и веднага, като
се представиха на Христа, се увенчаха [с мъченически венец]. Мъчи­
телят остави труповете им за храна на небесните птици. . . О, воини,
вие опазихте вярата и броя си не намалихте! А чуйте и броя: бяха сто
и десет, чиято кръв обагри църквата! И макар да бяха толкова, не
се разкъса мрежата на вярата!

ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ В ТЪРНОВО ВЕДНАГА

СЛЕД ПАДАНЕТО МУ ПОД ОСМАНСКА ВЛАСТ

Из «Похвалното слово за Филотея» от Йоасаф, посетил Тър­

ново в 1394 г. — Вж. В. Киселков. Митрополит Йоасаф
Бдински и словото му за св. Филотея, БИБ, год. IV,
кн. 1, 1931, с. 202—203.

След като се измина много време, в 6902 [1394] г., пак в трети
индикт, когато поради неизвестни божии тайни срещу онова място се
извърши гневът и голямото агарянско нашествие — уви! — стана и
пълното тъжно разорение на тоя град [Търново] заедно с околни­
те. , когато всяка възраст от мъжки пол падна под оръжие. . . То­
гава архиереите и гражданите трогателно биваха гонени, подлагани
по много причини на мъки и злословия. . . Съжалявам те, о църкво,

27
съжалявам те поради това неочаквано разорение! На тебе говоря,
търновска славо! От каква на каква се превърна! Тогава в непри­
стъпната светая светих влазяха нозете на нечестивите. . . О, по­
зор! И м н о з и н а с е п р е х в ъ р л и х а к ъ м н е п р и ­
с т о й н а т а М о х а м е д о в а в я р а : едни, като се изпопла-
шиха, от страх, някои, като се омекчиха чрез ласкателства или като
бидоха победени чрез материална придобивка, други пък се присъе­
диниха към враговете, като — поради простотията си — се подмам-
ваха чрез писма и хитрост.

ЖИТИЕ НА ГЕОРГИ СОФИЙСКИ

Из житието на светеца, ' ит на 26 март 1437 г. в Одрин.

Съставено на гръцки.— г -с.Х. Г. n a ip iv iX r,, Mti dvsxSoti;
AtTjyi)ari yia t6v йу/шото AsopoSpiupa Гешрую ( + 1437), Op9-68o^o{
rcapouala, I, 1964, p. 67— 73.

Един мъж, благоподобен на външен вид, а още по-благороден

в душата си, навършващ, както мисля, около тридесетте години, не
зная как и по каква съдба се озова в Адрианопол. . . За човека знаем
само, че той бе поел своя път от града, носещ името София. Той се
бе отправил при някои от майсторите оръжейници на агаряните,
понеже искаше да си постегне лъка, пък и въобще, както мисля, да
си пооправи снаряжението. Той беше твърде усърден в славата си,
която беше придобил в небесата, и с мъченическа ревност понесе
смъртоносната рана, която му нанесоха агарянските оръжейници.
Красивият мъченик беше младият Георги, чийто външен вид показ­
ваше войнишки начин на живот, което ясно личеше от ризата и
плаща му, пояса му, уклада на снаряжението му и превръзката
около главата му. Но освен това той правеше впечатление и с ума
си, качество, което заслужава да му бъде въздигнат най-голям па­
метник. В града имаше един оръжейник агарянин, кощунствено
злословещ името на нашия Господ, Исус Христос. . .
И когато оръжейникът изрече своите злословия, благочести­
вият младеж Георги не се стърпя да остане безучастен, а се хвърли
да се бие. И като се изпълни със смелост и дързост. . . , той се про­
викна със силен и ясен глас: «Всемогъщ е единственият Господ,
нашият бог Исус Христос, и неговата същност не е число; а вашият
бог, този когото вие наричате пророк, в същността си не е подобен
даже и на куче. [По-нататък следват възхвали към бога като един­
ствен създател на света].
Преподобният мъченик беше изкусен в словесните изкуства.
Като чуха тези неща, онези, които стояха наблизо, защото всичко
това ставаше на площада, силно се възбудиха, както можеш да си
представиш. И веднага го заудряха по главата и слепоочията. Той
обаче не се уплаши и с твърдо изражение изрече думите, които спо­
менахме преди малко. Тогава, въпреки че му обвързаха шията с
тетивата, която бяха взели от един лък, и го принудиха със сила да

28
 държи ръцете си отзад, той, благородният, все пак не се отказа от
думите си, защото и по природа беше устойчив, и извика: «Което
съм казал, казал съм го. . . И ако вие бихте пожелали да ме усмър-
тите начаса, по-скоро отколкото да ме отведете при управителя, аз
на драго сърце бих ви последвал в това, което бихте направили спо­
ред желанието си,» Тогава мъченикът с оковани ръце бе отведен
при един от управителите. . .
Мъченикът се изкачи на трибуната при управителя. И след като
бе разпитан, той повтори с напълно невъзмутим вид това, което
беше казал преди, и дори добави към предишното нови слова, за­
ради което бе проснат на земята и предостатъчно набит. След това
той бе изпратен при друг управител, който се обърна към него със
следните думи: «Вярно ли е това, проклетнико, което достигна до
моите уши?» А пък мъченикът, след като се посъвзе малко от страха
си. . . , произнасяше своите слова, въпреки че неверниците се на­
хвърлиха върху него като оси, за да го осъдят на страшно наказа­
ние. Но това е известно на онези, които са изпитали същото на гър­
ба си: те познават нечестивия град и народ, и настървението, което
хората там имат за вършене на злини. Но за всичко това вече раз­
казах.
Мъченикът, като се пропи с вдъхната от божеството му смелост,
рече: «За какво ми е да крия истината? Което съм казал, казал съм
го. Да, тиране, казах това, което и ти сега сам чу.» И тогава той
бе предаден отново на първите си мъчители и сграбчен от тях, но
той не се уплаши, а така ги презря с устойчивия си разсъдък, като
че ли някой друг е обвиняван. И управителят му рече: «Разкай се,
откажи се от кощунствата, които зло рече по адрес на нашия про­
рок и така ще срещнеш у нас благоразположение и ще получиш го­
леми подаръци.» А той му отговори: «С мен не може да се случи
това — аз да намеря гибелта си на смъртен човек без уверено да
зная, че един е обликът на истината, и аз мога единствено да потвърдя
думите си, че един е за мене Господ Исус Христос, бог и творец. . .
И винаги съм отхвърлял повелите на този, когото вие смятате за
пророк. . . От вашия пророк аз бягам. . . » На това управителят
каза: «Погледни множеството народ, което те иска, за да те осъди,
и аз нямам какво да им кажа. Затова огнените пламъци на твоята
клада ще бъдат безмерни.» На това мъченикът, благо усмихнат,
отвърна: «Това за мен е благо и дори ако аз ти бях станал гост, бла­
гините на твоето гостоприемство биха били за мен еднакво ценни,
както благините, които ще получа, ако ти сега би заповядал да ме
изгорят. . . »
След като красивият мъченик Георги отвърна по този начин,
управителят каза: «Отведете го под стража и го хвърлете в тъм­
ница, докато разгледам неговото дело», след което и той нанесе
премного рани на мъченика.
Докато го водеха към тъмницата, един го биеше, друг пък го
налагаше с юмруци, трети пак го биеше, четвърти му се присмиваше
и така всеки един добавяше своя дял към наказанието. Съпровож­

29
даше го голяма тълпа народ, от която никой не остана безпричастен
в наказанието му. Но външният му вид беше мъжествен, погледът
му страшен и пронизващ, и той оставаше твърд и не трепна дори за
миг. Все пак той успя да превари тълпата и стигна тъмницата пръв,
където бе натикан и сложен под ключ. . .
На следващия ден тасиманите [свещенослужителите] и тези,
които се считат за първенци на агаряните. . . , всички те вкупом и
с усърдие се представиха пред лицето на първия управител [великия
везир],- който изпълняваше още и функциите на емира, тъй като
този самият в момента отсъствуваше. Когато управителят ги видя,
той се обърна и попита: «Какъв е този шум и тази тълпа народ?»
Все пак всички се настаниха и, не жалейки хвалебствия по адрес
на управителя, обърнаха погледите си към мъченика. И след като
даде еднократен сигнал със звънче, този, който изглеждаше с най-
висок ранг сред останалите, каза: «Всички ние, надошли от източ­
ните земи — защото оттам те произлизат, сме се събрали тук един­
ствено и само за да провъзгласим и преумножим вярата си и за нищо
друго. А виждаме как по средата на площада с ясна и откровена реч
хулят този, когото ние сме обявили за пророк. А ние, дори и да се
i ювем в Константинопол, който град е славата на ромеите, или
пък в стария Рим, или, ако трябва да говорим въобще, в някои от
местата, където се намират християните, и чуем там някой да хули
и да отправя такива сквернословия по адрес на пророка, веднага
бихме го заклали. Ние даже бихме сметнали сплотените от подобна
участ за достойни подаръци на нашия пророк. А тук, в този град,
който е гордостта на нашия род и, както би казал някой, нашето
царство, сме свидетели на нечуваното. Като че ли цялото християн­
ско войнство се е запътило към нас.» Към тези думи бяха прибавени
и други злословия, за които ние съвсем откровено разказваме. . .
След като бяха изречени тези силни заплахи, управителят до­
бави: «А този тук пред нас що за човек е? Нека се възкачи при нас,
за да разберем какви са мислите му.» Тогава той заповяда на вой- •
ниците да доведат мъченика при него от отстоящата недалеч тъмница
и при това да внимават да не би някой да го удари с ръка, защото
всички скърцаха със зъби срещу него, и да би им се появила възмож­
ност биха го разкъсали като диви зверове. Войниците го доведоха,
както им бе наредено. И като го видях, ми се стори твърде необикно­
вено как поне малко не бе отпаднал, а напротив, така се държеше,
като че ли трябваше да застане пред царя — благочестив, украсен
от достойнствата си и блажен. А пък в същото това време той се из-
девателствуваше над агаряните и всячески демонстрираше презре­
ние към техните светини. . .
След като се възкачи на трибуната на управителя, той пак не се
отрече от нито едно от нещата, които беше казал преди. И дори
прибави към тях нови, като някой знатен пълководец преумножа-
ващ извънредно славата чрез устните на многото хора. А какво на­
прави управителят, след като изрече толкова много неща, няма ли
да добави нищо повече? Управителят, след като отвърна на поздрава

30
на стражата, рече: «Аз, в пълно съответствие със знанието, not.*»
имам за закона, отсъждам: този човек е достоен единствено да бъде
бит с камшик. Той не заслужава да бъде изгорен.» При тези думи
всички се развикаха. И след като твърде много се засилиха виковете:
«Вдигнете го, вдигнете го, хвърлете го на огъня», управителят се
изплаши от народа и каза: «Вземете го и го съдете по вашия закон.»
Тогава те го хванаха и една огромна величава клада се заиздига
пред очите на множеството. И не би сгрешил някой, ако каже, че
хората бяха седем пъти повече. А мъченикът прав застана недалеч
от кладата и в малкото оставащо време до подпалването й той нито
изпитваше боязън, нито мислите му бяха объркани, нито пък със
съкрушен глас отвори дума за тялото си. . . Тогава някой измъкна
от ножницата си ятагана и го заби в сърцето му; по същия начин
постъпи и друг. И ето че земята се обагри с кръвта на този мъченик,
а самият той, виждайки как пламъкът прихваща, сам поиска да
проникне в него. Но му попречиха тези, които стояха около него,
които всъщност се опитваха да го задържат да не отстъпи, в случай
че се побои от огъня. Колко дарове му бяха обещани, за да предаде
вярата си, и колко ласкателства бяха употребени, за да се откаже
той от истината, но всичките им думи се стопяваха като пяна. . .
Тогава, като докараха нещо като голяма кошница, натикаха го
вътре окован. . . Докато той говореше така [хвалейки бога], един
от присъствуващите хвърли копието си и прониза кошницата, която
беше в огъня, в който един хвърляше дърва, друг — тръстика, тре­
ти — дървесна смола, четвърти — четвърто, пети — пето. В това
време, след като кошницата изгоря и пред очите на всички се пока­
за потръпващото в гърчове тяло на мъченика, едно копие разкъса
корема м у . . .
Изкусен е лукавият [дяволът] във вършене на злини. Христия­
ните знаят това, тъй като мнозина от нас намериха гибелта си, пре­
зирайки мигновеността на човешкия живот. . . Благородният мъ­
ченик беше изгарян от пет часа след обяд до пропукването на зо­
рата на другата сутрин и след като тялото му се превърна на пе­
пел, о ненаситно безумие, те я разпиляха във въздуха. . .
Това аз видях със собствените си очи, същото го чух като пот­
върждение от достоверни източници и нищо не изопачих от исти­
ната, за което призовавам за свидетели хилядите хора. Това се слу­
чи в годината 1437, петнадесета от индикта, на 26 март, в свещения
и велик ден трети на голямата седмица, по време на управлението
на императора господин Йоан Палеолог.

31
 ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ СПАХИИ
И СПАХИИ ХРИСТИЯНИ

1
Из тимарския регистър за нахиите Висока и Знепол от
1444—1445 г. — ;Вж. Турски извори, т. 11, с. 355—389.

Тимар на Али сераскер, освободен роб.

Тимар на Хали, преминал у него от Добромир. [Добавка]:
Този тимар бе придаден към селото Драган ица [Михайловградски
окр.], записано по-долу на 35-ия лист, което се даде на Хъзър, роб
на Челеби султан [10 ноември — 9 декември 1447 г.].
Тимар на Али налбант. Преминал у него от Аяс, освободен роб.
Тимар на легатора Райко. Преминал у него от Радин. [Добав­
ка]: Починал. Понеже този Райко се оказа разбойник, той бе обесен.
Тимарът му бе прехвърлен на сина му Красо [30 юли 1451 г.].
Тимар на Муса Баздар, роб на починалия султан Алаедин.
[Добавка]: Сега това село [Петрилаш, дн. Петърлаш, Димитров­
градско, в Югославия] се даде в общо владение на неверниците
Яко, брат му Радиван и още на Бранко и неговия син Лазар, които
спомогнаха за залавянето на Скобалик. Четиримата ще го ползуват
общо [11 — 20 декември 1454 г.].
Тимар на Вихне. [Добавка]:. . . 2. Даден на Ахмед, новопомо-
хамеданчен.
Тимар на Богдан, син на Торник. Преминал у него от баща му.
[Добавки]: 1. Поради това, че този Богдан забягна, сега се даде на
Витко [24 август — 2 септември 1447 г.]; 2. Починал. Биде пре­
хвърлен на сина му Краю [24 февруари — 3 март 1449 г.].
Тимар на Милко. Преминал у него от Радивой. [Добавка]:
Починал. Биде прехвърлен на неговия брат на име Стоян, на осно­
вание писмото на санджакбея [14—23 юни 1448 г.].
Тимар на Войнак, син на Станислав. Преминал у него от ба­
ща му.
Тимар на гяур Шахин. [Добавка]: Сега се взе от споменатия и
се даде за общо владение на завърналия се от влашката земя марто-
лос Драган и на Драгой [22—31 декември 1454 г.].
Тимар на Драган. Стар [тимар] е. [Добавка]: Даде се на невер­
ника на име Иван — един от ония неверници, които избягаха от
Белград и пристигнаха тук [15—24 октомври 1453 г.].

2
Из тимарския регистър за Авретхисарско и Солунско от
1444—1445 г. — Вж. Турски извори, т. II, с. 387—429.

Тимар на Шахин, син на поп.

Тимар на Станислав.
Тимар на Радихне.
Тимар на Софи Хъзър, освободен роб.

32
 Тимар' на Узун Илияс, освободен роб.
Тимар на Хасан Килари. [Добавка]: Сега се отне и се даде на
войводата, син на Дан, съгласно представения от него свещен доку­
мент [30 юли 1451 г.].
Тимар на сърбина Никола и на Коста, син на гяур Хамза.
Тимар на Исхак, роб на Шамлу.

3
Из тимарския регистър за Софийско от 1444—1445 г. —
Вж. Турски извори, т. II, с. 9^—5 1.

Тимар на Караджа, освободен роб, известен под името Кара­

джа-и Ьаздар.
Тимар на Али, осиновен от Кара Хаджъ. [Добавка]: Сатъ, си­
нът на гореспоменатия Али, размени това си село Грапа [Димитров­
градско, в Югославия] със селото Въртоп [неуточнено], записано
по-долу към Шехир кьой [Пирот] върху неверниците легатор Вой-
нег и неговия брат Бранко [14—23 декември 1451 г.].
Тимар на Хамза, роб на султан Алаедин.
Тимар на ракибдар Мехмед. [Добавка:] Сега това село [Шия-
ковци, мах. на Обединение, Софийски окр.] заедно с назованото в
листа село Владешница [неуточнено], се даде на Окчи Хъзър, един
от робите на султан Алаедин [6—16 юли 1455 г.].
Тимар на легатора Велое.
Тимар на Костандин, син на Преслав. Преминал у него от баща
му. [Добавка]: Даде се на Яков, един от избягалите от Белград
неверници, които пристигнаха [14—24 октомври 1453 г.].
Тимар на Улун Али, освободен роб.
Тимар на Караджа, освободен роб.

4
г» г . ......... • Из Обширен дефтер № 237 за вилаетите Велес, Костур и
Колоня, съставен преди 1445 г. — Вж.,Опширни дефтери,
т. 11, с. 30-137.
Велешки вилает
Тимар на Кара Шахин, освободен роб.
Тимар на Балабан, освободен роб.
Тимар на Мустафа, син на Угурлу, и на Хамза, роб на Тимурлу
Доган.
Тимар на Али, освободен роб.
Тимар, на Юсуф, син на Дерах Доган, освободен роб.
Тимар на Доган диздар, освободен роб.
Тимар на Ибрахич, освободен роб.
Тимар на Яхя, освободен роб.
Тимар на Али диздар, освободен роб.
Тимар на Дели Умур, освободен роб.
Тимар на Яя баши, освободен роб.

33 3 По следите н а - Н а с и л и е т о , , . И
 Костурски вилает , . .

Тимар на Айдън, с^н на Ясаджа (?) Хайредин, освободен роб.

Тимар на Андроникоз и Янко. Стари спахии са.
ТЪмар на Догаи, роб на Хамид бег.
Тимар на Мурад, син на Фируз, освободен роб. ■
Тимар на Димитър. По време на покойния Баязид Хундгяр ги
притежаваше неговият баща. След неговата смърт го дали на него­
вия син Янко. Този също така умрял и по време на нашия султан
го дали на споменатия [Димитър].
Тимар на Видое. От времето на покойния Баязид Хундгяр та
чак до времето на покойния султан го притежавал Ахмед, син на
Юсуф. По времето на султана се взе и се даде на бащата на спомена­
тия. Той умрял и го притежава неговият син.
Тимар на Койо и Костантин. Заедно го притежават и двамата
участвуват във военни походи. По време на покойния Баязид го
притежавал бащата на споменатия Койо. След смъртта му, по време
на нашия султан, го дали на Фируз. Взели му го и го предали на
споменатите [Койо и Костантин] поради това, ч$ те били стари спахии.
Тимар на Балабан, освободен роб.
Тимар на Орхан, син на Сюлейман, освободен роб.
Тимар на Халил, освободен роб.
Тимар на Кьопек, син на Курт. По време на покойния Баязид
Хундгяр го притежавал Дабижив. Той умрял. По време на нашия
султан, разделяйки го, едната половина дали на Витан, а другата
на сина на Дабижив. Витан умрял и неговия дял дали на спомена­
тия [Кьопек].
Тимар на Можак (?), син на Дабижив. Стар спахия е.
Тимар на Дурсун, син на Доган, освободен роб.

Вилает Колоня
Тимар на Бранче. Стар спахия е. Има берат от пашата на ба­
щино име.
Тимар на Гьон и брат му Калоян.
Тимар на Караджа, освободен роб.
Тимар на Дидое. От ти.мара на споменатия Караджа се взе по
време на новия опис и се даде [на този].
Тимар на Калоян. Стар спахия е.
Тимар на Пинари, син на Торхул.
I ')

34
 5
Из описа на тимарските владения във вилаета Аврет
Хисар от средата на XV в. — Вж. НБКМ, Ориент, отд.,
ОАК 52/59, л. 5-а и 13-6. Превод от османотурски на
Р. Стойков.

Тимар на Шахин, син на папас (попа).

Тимар на Али. [Промяна]: Даде се на Мустафа бег, син на Нн-
кифор.

Пз Обширен дефтер .Vs 12 за вилаетите Тетово и Скопие от

Н52—1453 г. — Вж. Опширни дефтери,т. Ill, с. 35—283/
Тетовски вилает
Тимар на Ибрахим, роб на Иса бег, син на Исхак бег.
Тимар на Яков, син на Никола, измекяр на Иса бег.
Тимар на Хюсеин, роб на Иса бег.
Тимар на Хаджи Юсуф, роб на Иса бег.
Тимар на Павло, измекяр на Иса бег.
Тимар на Саро Мухамеди, роб на Иса бег.
Тимар на Илияс, роб на Иса бег.
Тимар на Илияс, син на Мелйша.
Тимар на Миладин, измекяр на Иса бег.
Тимар на Али, роб на Иса бег.
Тимар на Милутин, измекяр на Иса бег.
Тимар на Джемаил, роб на Исхак бег.
Тимар на Павло, измекяр на Иса бег.
Тимар на Юсуф, шивач, роб на Иса бег.
Тимар на капиджията Ис.маил, роб на Иса бег.
Тимар на Ахмед, роб на Иса бег.
Тимар на Влаиче, измекяр на Иса бег.
Тимар на Хаджи Доган, роб на Исхак бег.
Тимар на Хамза, роб на Иса бег.
Тимар на Радан, измекяр на Иса бег.
Тимар на Абдулах, роб на Иса бег.
Тимар на Тургут, роб на Иса бег.
Тимар на Ахмед Килари, роб на Исхак бег.
Тимар на Никола, измекяр на Иса бег.
Град Тетово: Хамза Илко; Карача, син на Петрана; Мурад,
син на Дамян [всичко 60 мохамеданскн домакинства, 146 християн­
ски, 36 неженени и 6 вдовици].
Християни спахии в споменатия град Тетово:. Драгослав, син
на Войнук; Оливер, негов син.
Тимар на Ахмед, рикябдар, освободен роб.
Тимар на Илияс, момък на Съграк, освободен роб.
Тимар на Юсуф, син на Хошкадем, освободен роб.

35
 Тимар на Махмуд, освободен роб.
Тимар на Карагьоз, освободен роб.
Тимар на Дока Гин.
.Тимар на Минсур, имам в крепостта, на Танривермиш, осво­
боден роб, и на Караджа, роб на Мехмед паша.
Тимар на Саруджа, освободен роб, и на Берак с неговия брат
Кьопек, синове на Балабан.

Скопски вилает
Село Топче исхакли [Скопско, неуточнено]: Фируз, син на Аб-
дулах; Хамза, син на Брайко; синът на Иваниш; Ахмед, роб на
Кьопек; Хошкадем, син на Абдулах; Атмаджа, син на Абдулах
[всичко 42 мохамедански домакинства].
Село Драчево [Скопско]: мюсюлманинът Гючери [останалите 42
домакинства са християнски].
Село Огнанцс [Скопско, изчезнало]: Бехадър, син на Радослав
[всичко 9 мохамедански и 22 християнски домакинства].
Село Нечево [Скопско', изчезнало]: Юсуф, син на Раде [всичко
5 мохамедански домакинства].
Тимар на Хамза Солак, черибашия на Скопие, освободен роб.
Тимар на Илияс, кетхуда на рикябдаря, освободен роб.
Тимар на Юсуф пашмакдар, роб на султан Алаедин.
Тимар на Касъм, син на Хазър, освободен роб.
Тимар на Костадин. Стар т-имариот е.
Тимар на Айдън, син на соколаря Бехадър, освободен роб.
Тимар на Ахмед Бергур, роб на Хамза бег. .
Село Жидлирце [Джидимирце, Скопско]: Исмаил, роб на Ейне
[всичко 2 мохамедански и 5 християнски домакинства].
Тимар на Лютви, освободен роб.
Тимар на Якуб, освободен роб, пазач в крепостта на Кичево.
Тимар на Хасан и Баязид, синове на готвача Загнос, освободен
роб.
Село Румена Лука [Бадер, Скопско]: Шахин, освободен роб
на Девлетхан; Караджа, син на Абдулах; Доган, освободен роб на
Наги (?) [всичко 28 мохамедански и 2 християнски домакинства].
Тимар на Йоргуч, син на Хазър, освободен роб.
Тимар на Тимурташ Солак баши, освободен роб.
Тимар на Хамза, албанец.
Тимар на Велчо и Доброслав, внук на брата на Велчо. Стари
тимариоти са.
Тимар на Касъм, син на освободен роб.
Тимар на Хамза, освободен роб.
Тимар на Шеджах, син на Пайко.
Село Брашенци [Тръстеник, Качанишко]: Шахин, освободен
роб на Хазър; Хазър, син на Абдулах [всичко 10 мохамедански и
2 християнски домакинства).
Тимар на' Шахин, албанец.

36
 Тимар на пашата Йигит, син на освободен роб.
Тимар на Мухамеди, син на освобрден роб.
Тимар на Саруджи Топджия, освободен роб.
Тимар на Иса, син на освободен роб.
Тимар на Дурали, син на освободен роб.
Тимар на Юсуф и Али, синове на Балабан, освободен роб.
Тимар на Мустафа, син на Тимурташ, освободен роб.
Тимар на Махмуд, син на Кир, прехвърлен от баща му.
Тимар на Хамза, брат на Караджа, освободен роб.
Тимар на Исхак, освободен роб.
Тимар на Солак Саруджа, освободен роб.
Тимар на Хамза, син на Синкур, освободен роб.
Тимар на Муса, син на Шахин Парисджи, освободен роб.

7
■ Кратък регистър на Видинския санджак от 1454—1455 г. —
Вж. Д. Боянич-Лукач. Видин и Видинският санджак през
15—16 век. С., 1975, с. 57—90.

Тимар на Добромир. Неверник е, [но] е годен.

Тимар на Иван, син на Бато. Годен да си служи с меч християнин.
Тимар на Михаил, син на Иструя. Не притежава берат, обаче
казва, че е син на потомствен спахия.
Тимар на Аяс, освободен роб на Мезид бей.
Тимар на Радич и Радослав. Съвместно [го] владеят и участву­
ват посменно в походи. В този смисъл притежават берат от покой­
ния Мурад бей. Избягали са от Пожежени. Понастоящем, са станали
мюсюлмани.
Тимар на Михаил. Избягал е от Унгария.
Тимар на Радота.
Тимар на Юсуф, син на Абдулах. .
Тимар на Касъм, син на Калоян. .
Тимар на Иван, син на Албул. Син е на потомствен тимариот.
Тимар на Сенкур, освободен роб на Балван.
Тимар на Ширмерд, освободен роб на нишкия кадия.
Тимар на Владислав. Избягал е от Унгария. ■
Тимар на Влайко. Избягал е от Унгария. . .
Тимар на Лала. Той е неверник, дошъл от Влашко.
Тимар на Радул от Северин. '
Тимар на Марко, син на Ролендич. Той е неверник кълауз,
дошъл от Северин. " ' , '
Тимар на Богдан и брат му Божидар. Те са неверници съглед­
вачи. '
Тимар на Бранислав. Избягал е от Унгария.
Тимар на Радул. Неверник, [но] е годен.
Тимар на Сенкур. Освободен [роб] на Язъджи Хасан.
Тимар на Базарлу.-Съвместно го владеят с Радул, който е във
Влашката земя.
Тимар на Радохне. Избягал е от Унгария.
 8
Из тимарския регистър за Видинския санджак от 1466 г. —
Вж. Д. Bojanuh. Фрагменти je jH o r збирног и jeanor
опширног пописа Видинског санцака из друге половине
XV века. Посебан отисак из Miscellanea, 2. Београд,
1973, с. 17—70.
Тимар на Шахин, син на Абдулах.
Тимар на Коряк Хазър. [Добавки]: 1. Умрял е. Даден е на Ни­
кола, Никша и Радослав, неверници, които по споразумение са
дошли от Ресава [14—23 март 1470 г. ]; 2. Тъй като споменатият
Радослав е изчезнал в Унгария, неговият дял е даден на неверника'
Яков [2—10 февруари 1472 г.]; 3. Тъй като споменатият Яков се е
загубил, според писмото на Скендер бег, неговият дял е придаден
на речените Никола и Никша [10 юни 1476 г.].
Тимар на Лала. Той е неверник пътеводител. [Добавки]: 1. Тъй
като е извършил кражба, даден е на неверника [нечетливо] [24 юни —
3 юли. 1467 г.]; 2. Този тимар е съединен с тимара на Иван, който
е напред, на първа страница на петия лист. Но тъй като [тези два­
мата] не са дошли на похода против Узун Хасан, взе се и се даде
на Мурат, син на Гедук Муса [26 септември 1473 г.].
Тимар на Димитър. Тъй като споменатият умря, без да приеме
правата вяра, даде се на неговия син Богдан [30 септември 1476 г.][1
Тимар на Мехемеди, син на Караман. [Добавки]:. . . 3. Съгласно '
царската заповед, дошла от Високата порта, този тимар е даден ндг
Йован, син на Абдулах [3 декември 1476 г.]. -
Тимар на Бранислав.
Тимар на Сула, син на Кая, ползува се от Стойко, син на Радивой.
Тимар на Хазър, син на Сюлейман. [Добавки]: 1. Тъй като е
останал в похода против Кара Богданско, даден е на неверницитеа
Угрин и Браян, тъй като са способни [20 февруари 1475 г.]; 2. Тъй
като за споменатите Угрин и Браян санджакбеят съобщи, че никак
не идват на служба и че въобще не са годни за служба, целият тоз^(
тимар е даден на Мурат, син на Мухамед Яша [19 април 1476 г.].‘
Тимар на Чалап Верди, син на Татар Хамза, [Добавки]: 1. Тъй.
като споменатият има друг тимар, даде се на Богосав [7— 16 ноември',
1478 г.]; 2. Тъй като санджакбеят доложи, че той не е личност, подо-^
баваща за това място, взет е и е даден на Ибрахимоглм Ахмед [24
януари 1479 г.]. '
Тимар на Воин и Куз.ма, общ. [Добавка]: Тъй като целият този
тимар е станал мевкуф, даден е на неверника на име Яков [3 ноември
1476 г ]. ’
Тимар на Радохна.
Тимар на Тодор, Марко и Йован, синове на споменатия [Радохна].
Тимар на Божидар, дава на крепостта годишно осемстотин
тетива. Умрял е. Даден е на неговия брат Добромир. Определена
му « служба да снабдява с тетива споменатата крепост \Видин\
{1—10 юни 1470 г.].
Тимар на Хамза, син на Исмаил, боец в крепостта Видин. Умрял
€. Даден е на Киркор, който изпълнява крепостна служба. '
 9
Част от обширен регистър за Видинския санджак от
1478—1481 г. — Пак там, с. 117—177.

Град Свърлиг: Турсун, син на Абдулах; Юсуф, син на Абдулах;

Махмуд, освободен роб на Еюб; Карагьоз, освободен роб на Мехмед;
Ширмерд, освободен роб на Мехмед; Карагьоз, освободен роб на Мус-
тафа; Исхак, син на Абдулах; Калфал, освободен роб на Омер;
Исмаил, син на Абдулах; Абдулах, освободен роб на писаря Али;
Бехадър, син на Абдулах; Мехмед, син на роб', Карагьоз, освободен
роб на Мехмеди; Ширмерд, освободен роб на Мехмеди; Карагьоз,
освободен роб на Мустафа [всичко 101 мохамедани].

10
Из тимарския регистър от 1465—1466 г.. — Вж. Турски
извори, т. И, с. 105—159.

Тимар на Хъзър, син на Мурад. В предишния регистър на името

на Михаил.
Тимар на Караджа Диване. В предишния регистър е записан
на Мустафа и Преслав.
Тимар на Никола и Мекше.
Тимар на Кузи, Вини и Кузма. Съдружници са, една година Кузи
участвува във военен поход и една година споменатите [двама] невер­
ници.
Тимар на Богдан, син на Димитър. Преминал у него от баща му.
Тимар на Яко, в стария регистър на имената на Воин и Кузма.
Тимар на Иван, в стария регистър на името на Тимур баши,
вратар на крепостта Видин. Съгласно берат на Сюлейман паша.
Тимар на Рад . 1 Черне, съгласно стария регистър.
Тимар на Иван, син на Бранислав, и на Никола, съгласно им­
ператорска заповед.
Тимар на Мехмед, син на Сехер. [Добавки]: 1. Починал. Даде се
на новопомохамеданчения Бехадур [24 март — 3 април 1470 г.];
2. Новопомохамеданченият [Бехадур] остана в Кара Богдан. Даде
се на Урудж, син на Доган [1 март 1475 г.].

11
Из Обширен дефтер Ns 508 за Западна Македония от
1467 г. — Вж. Опширни дефтери, т. Ill, с. 287—428.

Вилает Горни Дебър

Тимар на Бехадър, освободен роб на Хазър бег.
Тимар на Якуб, нов мюсюлманин. Притежаваше го Мойсо, негов
роднина.
Тимар на Али, еничарин.

39
 Ти.мар на Якуб, освободен роб на Иса бег, син на Евренос бег.
Ти.мар на Станиша Смърче.
Ти.мар на Герг.

Вилает Лобни Дебър

Ти.мар на Карагьоз, освободен роб на Хазър бег, син на Беран
бег.
Тнмар на Михаил, Прогон и Оливер, трима братя.
Тимар на Али, еничарин.
Тимар на Гьорги, Никола Гьорги и друг Гьорги.
Вилает Дълго бърдо
Тимар на Юсуф, освободен роб на кадъаскера.
Тимар на албанеца Ха.мза.
Ти.мар на Димитраш, син на Тодор, и на Дойчин, негов брат.

Вилает Река [няма]

Вилает Черменица
Тимар на Карагьоз, роб на Хазър бег.
Тимар на Йосиф и Гон.
Тимар на Илияс и Карагьоз, нови мюсюлмани.
Тимар на Шемко.
Тимар на Аяс, роб на Балабан ага.
Тимар на Хюсеин, роб на Балабан ага.

12
Пз ти.марския регистър за Южна Македрния от края на
XV в. — Вж. # 1 /haletk, Fatih davri uzermde tetkiklel
ve vesiikalar, I, TTKA. Ankara. Материалът е предаден
от II. Татарлиев.
Тесалия, обл. Тирхала
Тимар на Димитри, син на Михаил, еин на стар спахия.
Тимар на. Мустафа й брат му Петрос, син на Микирия.
Тимар на Ъглава и Доминика и Мазерак, синове на Микира.
Тимар на Павло, син на Микира, брат му Паша Йигит извадил
окото му, безок е.
Тимар на Мехмед и Али, нови мюсюлмани, синове на Кукра.
Тимар на Мустафа, нов мюсюлманин, син на Филантрино.
Зиамет на Истър, във владение на Хазър бей, син на Вулкашин.
Вълчитрън
Тимар на Юсуф, нов мюсюлманин. ..
Тимар на Атанас, нов мюсюлманин.

40
 13
Из Кратък регистър за Видинския санджак от 1560 г. —
Вж. Д. Бояпич-Лукач, Видин и Видинският санджак
през 15—16 век, с. 119—159

Тимар на Мехмед, син на Махмуд, нов мюсюлманин.

Тимар на Мустафа, син на Махмуд, нов мюсюлманин.
Тимар. на Али, син на Абдулах.
Тимар на Мехмед, син на Абдулах.
Тимар на Хюсрев, син на Абдулах.
Тимар на Мехмед, син на Абдула$.
Тимар на Али, син на Абдулах.
Тимар на Перване, син на Абдулах.

ЕДИНИЧНИ ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ
ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА XV ВЕК

Из тимарския регистър за Софийско от 1462—1463 г. —

Вж . Турски извори,"т. II. с. 93—103.

Село Слатина [кварт: на София]: Юсуф, син на Абдулах; Бала-

бан, син на .Абдулах; Ширмерд, син на Абдулах; Шахин, син на
Абдулах; Мукбил, син на Абдулах; Хамза, освободен роб на Насух
[всичко 6 мохамедани и 50 .ристияни].
Тимар на Солак Хошкадем, освободен роб.
Тимар на топчията Яко.
Село Коджа Ахмед.:и [Петково, Софийс> и окр.]: Мехмед, син
на Абдулах [от всичко 8 мохамедани].

2
Регистър за поголовния данък (джизие) за Прилепски.
Велешки и Скопски вилает от 1467—1468 г. Сред моха­
меданите се срещат еничари освободени роби. хора с
характерното презиме Абдулах и т. н. Има и много спа­
хии християни При това прави впечатление, че числото
на мохамеданите в трите вилаета е изключително ниско,
което показва не тук пе може та се говори тп някаква
значима колонизация. — Вж. Турски документи за
петорната и.' македонскнот народ. Опширен пописен
дефтер Х° 4 ( I 4 н 7 —1468 г.1, ( копие, 1971.

Прилепени вилает
Град Прилеп: Сюлейман, хвободен роб иа кадията; Мубарак,
освободен роб на кадията; Ах ед, освободен роб на кадията; Искен
дер, син на Абдулах; Хамза. освободен роб на Башбог; Ширмерд,
освободен роб на Хаджи .Мустафа [описани са 21 мохамедански до-

41
макинства, 300 християнски, 89 неженени и 28 вдовишки домакин­
ства].
Село Адил [неуточнено]: Ширмерд, освободен роб на Али [от
2 0 мохамедански домакинства].
Тимар на Станиша.
Тимар на Рале, син на Радомир; Янчин, син на Радомир; Ди­
митър, син на Мануил; Мануил от Свети Димитър; Лашко, син на
Илко; Богдан, син на Бежан; неговият брат Бежан.

Велешки вилает
Село Угурлуджи [неуточнено]: Сарух, освободен роб на Тур-
хан; Юсуф, син на Абдулах; Илияс, син на Абдулах; Илияс, осво­
боден роб на Угурлу [от всичко 1 0 домакинства].
Село Догат каяси [Кумарино, Велешко]: Ибрахим, син на Абду­
лах; Шахин, син на Абдулах [от всичко 26 мохамедански домакин­
ства] .
Тимар на Хамза, Айдин и Дедие, брат на Стале Новак, Остоя,
Драгош и Никола.

Кичевска нахия
Тимар на Йован, на неговия брат Никола, и Герги.
Тимар на Хазър, нов мюсюлманин.
Тимар на Махмуд и Илияс, нови мюсюлмани.
Тимар на Карагьоз, нов мюсюлманин.
Тимар на Стефан, син на Тодор; и Петрин, син на Стефан; и Пейо,
син на Кокино; и Черси, син на Койо; и Бойко, син на Радослав;
и Никола, син на Милойко.
Тимар на Йован, син на Мелко; и Пижан негов брат; и Николаз
негов брат; и Ружна (?) негов брат; и Рале, син на Радота; и Милош,Т
син на Рале.
Тимар на еничарина Доган и друг Доган и Сюлейман и Илияс
и друг Илияс и Хамза.

Нахия Калканделен [Тетово]

[Град Тетово]: Айдин, освободен роб на Юсуф [от всичко 4С
мохамедански домакинства, 180 християнски, 16 неженени и 4 3
вдовици].
Тимар на Юсуфджан (?), син на Хаджи Янче.
Тимар на Манол, син на Багрин.
Тимар на Мустафа, син на Филип.
Тимар на Сюлейман, син на Абдулах.
Тимар на Гюрко, син на Койо, братов син на Павле; Димитри,
син на Милован; Брайо, син на Димитри; Душман, син на Димитри;
Никода, син на Димитри; Божидар, син на Димитри. Всички тези
са стари спахии.

42
 Тнмар на Никола, син на Брайко; Войнук, негов брат; Димитри,
негов брат; Костантин, син на Влайчич; Рагута, негов брат; Нако,
син на Драгослав; и Никата, негов брат. Стари спахии са.
Тимар на Миладин, син на Ненад, и неговите синове: Крагуй,
Костандин и Янко; както и на неговия брат Гьорги със синовете:
Никола, Димитри и Гьорги, син на Костантин с неговия син Димитри.
Стари спахии са.

Скопски вилает. Хасове на мирмирана- и падишаха

[Град Скопие]: Али, освободен роб на Ходжа Омер; Доган,
освободен роб на Хаджи Омер; Юсуф, освободен роб на Хаджи Ке-
мал; Ширмерд, освободен роб на Хаджи Кемал; Кар1агьоз, освободен
роб на споменатия; Хамза, освободен роб на споменатия Хаджи
[Омер]; Махмуд, освободен роб на чехларя Мехмеди; Осман, син на
Абдулах; Хаджи Хюсеин, освободен роб на Муслихудин; Хамза,
освободен роб на Хаджи Доган; Хаджи, освободен роб на каваф
Карагьоз; Якуб, освободен роб на Хаджи Доган; Исмаил, освободен
роб на Хайредин [от всичко 634 мохамедански-семейства, 299 хри­
стиянски и 73 вдовици].
Тимар на унгареца Караджа.
Тимар на Йолдаш, син на Абдулах.
Тимар на еничарина Хамза.
Село Бардовце [Скопско]: Муса, син на Абдулах; Шахин, син
на Абдулах [от 4 мохамедански семейства и 2 вдовици].
Тимар на Али, нов мюсюлманин.
Тимар на еничарина Юсуф.
Тимар на Касъм, син на поп (!) Хамза.
Тимар на Йован, син на Драган; и на неговия брат Богдан; и
един негов брат Душман; и Драгия от селото на име Лешница, от
Тетовска нахия; Брая, син на Микша; и неговия син Стефан. Стари
спахии са.
. Тимар на Мараш, син на Тодор; и Доброслав, син на Ярослав;
и Койчин, син на Гьон; и Дабижив, син на Ярослав; и Пейо, син на
Тодор; и Тодор, негов брат; и от селото на име Искрани Костадин,
син на Радислав. Стари спахии са.
Тимар на Гьоре, син на Тодор; Петко, брат на Ибрахим; Гьон,
син на Петко; Гьоре, син на Петко; Лазар, син на Петко; Андон,
син на Никола; Петко; Твърдко, син на Богуша. Стари спахии са.
Тимар на Хамза, брат на Ибрахим; Гьон, брат на споменатия;
Никола, негов брат; Павел, син на Михо; Пейо, син на Павел; Петко,
син на Гьон. Стари спахии са.
Тимар на еничарина Хамза, и Хамза, син на Пазарлу.

43
 3
Из Обширни дефтери X t 988 и 993 за нахия Битоля,
съставени през 1468 г. — Вж. Опширни дефтери, т. II,
с. 139—269.

Град Битоля: Яхша мамузджия, освободен роб; Бехадър, ос­

вободен роб на Хаджи Балабан; Илияс, негов освободен роб [на
Хаджи Кутлу бег]; Саруч Васил; Ахмед, негов брат; Доган, осво­
боден роб'на Хазър; Ширмерд, син на Абдулах; Ширмерд, освободен
роб на Халил; Исмаил освободен роб на Хаджи Даут; Ибрахим,
освободен роб на Муса; Доган, освободен роб на Махмуджи; Угурлу,
освободен роб на Хаджи; Мустафа, освободен роб на Махмуджи
[всичко 278 мохамедански домакинства, 160 християнски, 10 неже­
нени и 15 вдовици].
Тимар на Мукабил бег, освободен роб.
Тимар на Оруч, син на диздаря Карагьоз бег, освободен роб.!
Село Лесковар, познато като Чекрекджи. Спада към Битоля:
Омер, негов [на Кара Насух] освободен роб; Балабан, син на Абду­
лах [всичко 46 мохамедански домакинства].
Тимар на еничарина Хамза.
Тимар. на Берак, син на Бедри, освободен роб.
Село Вашареица: Олдук, освободен роб на Ахмед [всичко 1
мохамедански домакинства].
Тимар на еничарина Илияс.
Тимар на еничарина Синкур.
Тимар на еничарина Насух.
Тимар на Ахмед, син на Никифор.
Тимар на Карагьоз, нов мюсюлманин.

4
Из регистъра за соколарите от 1477 г. В него се съдържа^
и данни за християнско население на селища, помоха-
меданчени в следващите векове. — Вж. Турски изво
ри, т. I, с. 82—222.

От нахията Виза
Юваджията Дауд, освободен роб на Кърък Муса.

От нахията Каръновасъ [Карнобат]

Село Дерзилу [Терзийско, Бургаски окр.], спадащо към Каръ­
новасъ, къщи 10, неженени 7.
Село Мокрина [Аврамов, Сливенски окр.], спадащо към Каръ­
новасъ: къщи неверници 15.
Село Биле чернова [Карагеоргиево, Бургаски окр.], спадащо към
Айтос: къщи неверници 5.
Село Кюлефче [Кюлевча, Шуменски окр.], спадащо към Мадара:
къщи неверници 2 .

44
 Село Ак Пънар [неуточнено], спадащо към Каръновасъ: къщи
9, неженени 6.
Село Крибдже [неуточнено], спадащо към Каръновасъ: къщи 5,
бенак 2, неженени 4.

Нахия Шумну [Шумен]

Село Дикилуташ [Побит камък, Варненски окр.], спадащо
към Шумну: къщи мюсюлмани 3.
Село Катошево [Кочово, Шуменски окр.], спадащо към Шумну:
къщи неверници 3.
Село Чекандинова [Лиляк, Търговищки окр.], спадащо към
Шумну: къщи неверници 2.
Село Новасиле [Новосел, Шуменски окр.], спадащо към Шумну:
къщи неверници 2.
Село Развойна [Търговищки окр.], спадащо към Шумну: къщи
неверници 6.
Село Върбовча [Върбовка, Великотърновски окр.], спадащо към
Търнова: къщи мюсюлмани 1, неверници 2.
Село Липниче [Горна или Долна Липница, Великотърновски
окр.], спадащо към Търнова: къщи неверници 2.
Село Дебалич [гр. Дебелец], спадащо към Търнова: къщи не­
верници 2.
Село Ломнидол [Ловнидол, Габровски окр.], спадащо към Тър­
нова: къщи неверници 4.
Село Радан [Раданово, Великотърновски окр.], спадащо към
Търнова: къщи неверници 4.
Село Ресена [Ресен, Великотърновски окр.], спадащо към Т ър­
нова: къщи мюсюлмани 1, къщи неверници 77, вдовици 15.

От нахия Търнова
Село Кюстиндова [Костандово Пазарджишки окр.], спадащо
към Филибе [Пловдив]: къщи 1.
Село. Корова [Драгиново, Пазарджишки окр.], спадащо към
Филибе: къщи 1.

От нахия Тимур Хисар [Демир Хисар]

Село Гръмляни [Гърмен, Благоевградски окр.], къщи мюсюл­
мани 1, неверници 26. '
Село Лиова [Илинден, Благоевградски окр.], спадащо към Ти­
мур Хисар: къщи 13. .
Село Петрова [Петрово, Демирхисарско], спадащо към Тимур
Хисар: къщи 3.
Село Камрита [Камарето, Демирхисарско], спадащо към Ти-,
мур Хисар: къщи 21, вдовици 1. .
Село Дражанова [неуточнено]: къщи 3.

45
 Село Осикова [Осиково, Благоевградски окр.]: къщи 2.
Село Белачани [неуточнено], спадащо към Тимур Хисар: къщи 5.

От нахията Неврокоп [Гоце Делчев]

Село Корниче [Корница, Благоевградски окр.]: къщи [христи­
янски] 2 .
Село Апланче [Абланица, Благоевградски окр.]: къщи 16.
Село Мусомища [Мусомище, Благоевградски окр.]: къщи 12.
Село Вълкосел [Благоевградски окр.]: къщи 13.
Село Потолнос [Петелинос, Зъхненско]; спадащо към Зъхна
къщи 1 .

От нахията Тарама [Драма]

Село Филибеджик [Филипово, Благоевградски окр.]: къщи мю­
сюлмани 17, неженени 6 .

Нахия Кара су [Чеч]

Село Качи [Кочан, Благоевградски окр.]: къщи мюсюлмани
чифтлу 7, бенак 1, неженени 13.

От нахията Филибе
От село Корово [Драгиново, Пазарджишки окр.], спадащо към
Филибе: къщи 3.

От нахията Неврокоп
Село Савова [Садово, Благоевградски окр.], спадащо към Hie-
рокоп: къщи 4.

Нахия Каръновасъ
От село Добрал [Прилеп, Бургаски окр.]: къщи 3.
От село Лале [Климаш, Бургаски окр.]: къщи 2.

От нахията Матара [Мадара]

От с. Кюлефче [Кюлевча, Шуменски окр.]: къщи 2.

От нахията Шумну
От село Новасиле [Новосел, Шуменски окр.]: къщи 2.

От нахията Айдос
От село Биле черкова [Карагеоргиева, Бургаски окр.]: къщи 1.

46
 От нахията Търново

От село. Липниче [Горна или Долна Липница, Великотърновски

окр.]: къщи 4.

От нахията Шумну
От село Чекандинова [Лиляк, Търговищки окр.]: къщи 5.
От с. Развойна [Търговищки окр.]: къщи 1.

От нахията Ислямбол [Преслав]

Село Орманлу [неуточнено], спадащо към Ислямбол: къщи 5,
неженени 1 .

От нахията Бергос [Люле бургаз]

От село Уландос [Ландуз, Чепеларско, изчезнало], спадащо
към Филибе. Мезра Аламан: Караджа, син на Абдулах, Юсуф, син
на същия.
Мезра Тимур, тузакчии неверници: Сяро, брат на Исмаил;
Исмаил, брат на същия.

От нахията Фире [Фере]

Село Чьолмекчи [неуточнено], спадащо към Фире: Дурак, син
на Абдулах — женен; Хамза, освободен роб на Дурсун — женен;
Бегрюдмиш, освободен роб на Дурсун — женен; Махмуд, син на
Абдулах — женен; Караджа, освободен роб на Атмаджа бей [от
арсичко 27 мохамедани].
Село Белкендже [неуточнено], спадащо към Фире:У\ахмуд,
освободен роб на Муса — женен; Доган, освободен роб на Байрам
бей — женен; Исхак, освободен роб на Байрам бей — женен [от
всичко 5 мохамедани].
Село Доганджилу [неуточнено], спадащо към Днбол: Мукбйл,
освободен роб на Юнус — женен [от всичко 8 мохамедани].
Село Кулаклу [Амбелакия, Караагачко], спадащо към Диметока
[Димотика]: Исмаил, освободен роб на Деде — женен; Сенфур,
освободен роб на Яхши — женен; друг Дярер Сенфур, освободен
роб на Умур бей — женен; Ири, син на Дюрер Сенфур — неженен;
Али, син на Сенфур — неженен; Базарлу, освободен роб на Бала-
бан — женен; Мансур, освободен роб на Балабан — женен; Шир*
мерд, освободен роб на Топча Балабан — женен; Али, син на Шир»
мерд — неженен; Саруджа, освободен роб на Доган — женен; Иса,
син на същия — неженен; Хасан, освободен роб на Хамза — женен;
Юсуф, освободен роб на Шнрмерд — женен; Угурлу, освободен роб
на Хамза — женен; Доган, освободен роб на Саруджа — женен [от
всичко 25 мохамедани^.

47
 ъс«и мисипислу [неуточнено], спадащо към соирнв: ламза,
освободен роб на Ташджи Хаджи.
Село Хюсеин [неуточнено], спадащо към Кешан: Исмаил, ос­
вободен роб на Яхша — женен; Али, син на Исхак, освободен роб —
женен; Халил, освободен роб на Яхша — неженен [от всичко 8 мо­
хамедани].
Село Язира [неуточнено], спадащо към Текфурдаг: Ти.мурташ,
освободен роб на Мустафа — женен; Балабан, освободен роб на
Омер — женен; Махмуд, освободен роб на Хаджи Омер; Балабан,
освободен роб на Касъм [от всичко 14 мохамедани].
Село Калабак [Каламбаки, Драмско], спадащо към Дирама:
Исмаил, освободен роб на Заганос — женен [от всичко 7 мохаме­
дани, 31 християни и 8 вдовици].
Село Омур [неуточнено], спадащо към Енджугез: Карагьоз,
освободен роб на Иса женен; Хамза освободен роб на Ферах —
женен; Хамза, освободен роб на Иса Хаджи Субат [от всичко 9 мо­
хамедани].
Село Одул [неуточнено], спадащо към Енджугез: Саруджа,
освободен роб на Али - женен [от всичко 5 мохамедани].
Село Али Факъх [неуточнено], спа щщо към Енджугез: Хадър,
освободен роб на Лятиф - женен [от всичко 5 мохамедани].

От нахията Каръновасъ
Село Асълхан [неуточнено], спадащо към Каръновасъ: Юсуф,
освободен роб на Ибрахим — женен; Баклъ, освободен роб на Иб-
рахим — женен [от всичко 5 мохамедани].

От нахията Айдос
Село Камчад [Камчия, Бургаски окр.], спадащо към Айдос:
Хаджи, освободен роб на базиргяна Юсуф; Карагьоз, освободен
роб на базиргяна Юсуф; Бекир Дурмуш, освободен роб на базир-
гяга Юсуф - - неженен [от всичко 1 1 мохамедани].

От нахията Янбол
Село Шабанлу [Загорци, Бургаски окр.], спадащо към Янбол:
Адагьоз, освободен роб на Гюлмен — неженен; Алван, син на Ми-
хал — женен. Салтък, брат на същия - женен; Шамин, освободен
роб на Муса — женен; М\стафа, освободен роб на Яхша; Карагьоз,
син на Абдулах — женен, Саруджа, освободен роб на Алван —же­
нен [от всичко 1 2 мохамедани].
Село Касаплу [неуточнено], спадащо към Янбол: Хамза, син
на Абдулах — женен; Мустафа, освободен роб на Алиф — женен
[от всичко 1 2 мохамедани].
Село Изсдинлу [неуточнено], спадащо към Янбол: Хадър, син
на Абдулах [от всичко 7 мохамедани].

48
 От нахията Ескихисар [Стара Загора]
Мезра в село Чок Доганджи [Пшеничеео, Старозагорски окр.]
Бекир Дурмуш, освободен роб на Муса — женен; Шамин, освободен
роб на Дурбеше — женен; Ибрахим, освободен роб на Даниш.менд —
женен; Хамза, освободен роб на Араб Али — женен; Бекир Дурмуш,
освободен роб на Тимур — женен; Шамин, освободен роб на Араб
Али — женен; Бекир Дурмуш, освободен роб на Салтък — женен
[от всичко 32 мохамедани].

От нахията Филибе
Село Чакърджи [Ясно поле, Пловдивски окр.], спадащо към
Филибе: Ибрахим, освободен роб на Али Факъх — женен [от всичко
12 мохамедани].

От нахията Чup мен

Село Комари [неуточнено]: Йован, освободен роб на Муха-
меди — женен; Хамза, освободен роб на Веис — неженен [от всичко
3 мохамедани].

От нахията Едирне
Село Сасала [Сасалар, Одринско], спадащо към Едирне: Уруз,
освободен роб на Елиха — женен [от всичко 7 мохамедани].

От нахията Диметока
Село Доганджа [Дуганча, Димотишко], спадащо към Диметока:
*^Чс.\ак, освободен роб на Яхша — женен [от всичко 19 мохамедани].

От нахията Фире
Село Азеп Юсуф [неуточнено]: Халил, освободен роб на Кара
•*§Хаджи — женен; Исмаил, освободен роб на Сула — неженен [от
:%сичко 6 мохамедани].
Село Сарукая [Саръ кая, Ференско], спадащо към Фире: Шамин,
'©свободен роб на Юсуф — неженен [от всичко 5 мохамедани].

От нахията Кешан
Село Чукур Оран [неуточнено], спадащо към Кешан: Иса, осво-
'боден роб на Али — женен [от всичко 4 мохамедани].

От нахията Виза
Юваджията Дауд, освободен роб на Кърък Муса.

49 4 По следите на насилието, ч. II
 От нахията Силиври и Енджугез [Инджвгиз]
Село Бекирджи [неуточнено], спадащо към Енджугез: Елиас,
освободен роб на Тимурташ — женен; Исмаил, освободен роб на
Муса — женен [от всичко 8 мохамедани].

От нахията Къркклисе [Лозенград\

Село Караджа Наджак [вер. Ковчас, Лозенградско]; Елиас,
освободен роб на Иса — женен [от всичко 3 мохамедани].

От нахията Едирне
Село Комари [неуточнено], спадащо към Едирне: Дурха, осво­
боден роб на Али, син на Кумар — женен [от всичко 4 мохамедани].

От нахията Кешан
Село Богаджик [неуточнено]: Хошкадем, освободен роб на Ас-
лъхан — женен; Елиас, освободен роб на Аслъхан — женен; Сару
Сюлейман, освободен роб на Анадолеца — женен; Саид, син на Аб-
дулах — женен [от всичко 5 мохамедани].

От нахията Диметока ■
Село Доганджи Му pad [неуточнено], спадащо към Диметока:
Дура, освободен роб на Ферах — женен [от всичко 9 мохамедани].

От нахията Филибе
От село Корова [Драгиново, Пазарджишки окр.], спадащо към
Филибе: Лалюк, син на Радул; Радул, син на същия; Драгослав,
син на Лалюк.

От нахията Каръновасъ
От село Добрал [Прилеп, Бургаски окр.]: поп Димитри; 06pet
тен, син на същия; Белчо, брат на същия. , .
От село Лале [Климаш, Бургаски окр.], спадащо към Каръ-
новасъ, шахинджии са: Драганчо, син на Драгне; Никола, син на
Калчо.

От нахията Матара
От село Кюлефче \Кюлевча, Шуменски окр.|: Како, син на Язо;
Брайко, брат на същия.

50
 От нахията Шумну

От село Новасиле [Новосел, Шуменски окр.]: Бато, син на Ми­

хо; Стайко, зет на Михо.

. От нахията Айдос
От село Биле чернова [Карагеоргиево, Бургаски окр.]: Радо­
слав, син на Дорин.

От нахията Търново
От село Липниче [Горна и Долна Липница, Великотърновски
окр.], спадащо към Търнова: Ахмед Тихан, син на Карагьоз невер­
ника; Кръстю, брат на същия; Недялко, брат на същия.

От нахията Шумну
От село Чекандинова [Лиляк, Търговищки окр. ]: Мирослав,
син на Борши; Радко, син на същия; Брайко, син на Борши; Йован,
брат на същия; Добри, брат на същия.
От село Развойна [Търговищки окр.]: Момчил, син на Райо.

Нахия Визе
Мезра Кара Али, с друго име Кара Мустафа: Хамза, освободен
роб на. . . — женен [от всичко 4 мохамедани].

От нахията Хатун или [с\ Войник, Ямболско]

Мезра Са. . . , спадаща към Хатун или: Доган, освободен роб
на Енбия — женен; Исмаил, освободен роб на Махмуд — женен;
Юнус, син на същия — неженен; Рамазан, брат на същия — неже­
нен [от всичко 8 мохамедани].

. uni нахията Кара су

Село Чамурлу [неуточнено], спадащо към Кара су: Хасан, ос­
вободен роб на Касъм — женен; Хъдър, освободен роб на Касъм—
женен; Ширмерд, освободен роб на Касъм — женен [от всичко 8 мо­
хамедани].

От нахията Гюмюлджине —
Село Керемедин [неуточнено], спадащо към Гюмюлджине: Ха.м-
за, освободен роб на. . . ; Пваз, син на Хамза — женен; Махмуд,
освободен роб на Турхан женен; Мустафа, освободен роб на Иваз —
неженен [от всичко 9 мохамедани].

51
 Мезра Сака в село Доганджа: Ширмерд, освободен роб на Тур-
хан — женен; Угурлу, освободен роб на Мустафа — неженен; Саруч,
освободен роб на Керемеднн — неженен [от всичко 8 мохамедани].

От нахи.чта Фире
Мезра в споменатото Бейлу [Бейкьой, Дедеагачко]: Карагьоз
освободен роб на Хаджи — женен; Атманджа, освободен роб на
Хаджи — женен; Ширмерд, освободен роб на Аслъхан — неженен
[от всичко 14 мохамедани]. "
Мезра. . . , спадаща към Фире: Бюгюрдмиш, освободен роб
на Якуб — женен; Никола, освободен роб на Шабан — женен; Самир,
освободен роб на Паша Игит — женен [от всичко 11 мохамедани].
Мезра в споменатото Бейлу, спадащо към Фире: Саруджа, ос­
вободен роб на Хамза — женен; Исхак, освободен роб на Хамза —
женен; Салтък, освободен роб на Иса — неженен [от всичко 8 моха­
медани].
.Мезра Асум в село Кючюк. . : : Ширмерд, освободен роб на Асум
бей — женен [от всичко 4 мохамедани].
Мезра в споменатото Кючюк Керделу [неуточнено]: Сюндюк,
освободен роб на Хадър — женен [от всичко 6 мохамедани].
Мезра Ахад в споменатото Керделу-и кючюк: Ширмерд, осво­
боден роб на Салман — женен [от всичко 7 мохамедани]. .
Мезра Курджик в. . . : Якуб, освободен роб на Иса — женен;
Ургур, освободен роб на Елиас — женен [от всичко 6 мохамедани].
.Мезра Иванша в споменатото Керделу: Кьосе, освободен роб
на Иванша — женен; Атманджа, освободен роб на Али — женен;
Елиас, освободен роб на Дурали — женен [от всичко 4 мохамедани].
Мезра. . . Бюзюрг: Исмаил, освободен роб на Хабиб — женен
[от всичко 8 мохамедани].

От нахи.чта Бергос [Люле Бургаз]

Тузакчпята неверник Сяро, брат на Исмаил.

Из регистъра за феодалните владения в Никополския

санджак от 1479 г. Извлечени са само онези селища,
в които има мохамедани, или пък такива с християнско
население, които през втората половина на XIX в. н след
Освобождението били напълно или частично обитавани
от мохамедани. Останалите селища са описани само като
християнски. По този начин регистърът сочи почти
. пълното преобладзнне на българското християнско
население и липсата на значителна колонизация на
. . • небългарско население. — Вж. Тхрски извори, т. II,
с. 161—333.
Град Търново: домакинства мюсюлмани в крепостта — 28,
домакинства мюсюлмани — 104, домакинства неверници — 372,
вдовици — 64.
52
 Село Добромирки [Габровски окр.]: домакинства мюсюл­
мани -- 1, домакинства неверници - 75.
Село Средна Липница [дн. Горна и Долна Липница, Великотър­
новски окр.]: домакинства — 79, вдовици -• 2. •
Село Яялар [Русаля, Великотърновски окр.]: домакинства рая—
17, мюсюлмани -- 6.
Село Конппинци [неуточнено], спадащо към Киево: домакинства
мюсюлмани — 9, домакинства неверници — 44, вдовици — 2.
Село Смочани [Смочан, Ловешки окр.]: домакинства — 47,
вдовици - 1.
Дял от град Никопол: домакинства — 201, вдовици — 27.
Село Сомовид [Сомовит, Плевенски окр.]: домакинства 99,
вдовици -- 8. . ■
Село Дженгер [Дивдядово, кварт. на Шумен]: домакинства 72,
вдовици —'4.
Град Никопол: домакинства мюсюлмани в крепостта — 20,
домакинства мюсюлмани в града — 288, домакинства мюселеми—
318, домакинства рая — 446, вдовици — 68.
Село Шияково [Плевенски окр.]: домакинства мюсюлмани — 4,
домакинства неверници — 95, вдовици — 3.
Село Долно Ермелу [Драгаш войвода. Плевенски окр.]: дома­
кинства мюсюлмани — 2, домакинства неверници — 47, вдовици — 2.
Село Козисма [неуточнено]: домакинства мюсюлмани — 1, до­
макинства неверници — 55, вдовици — 9.
^ Село Гридница [Габровски окр.]: домакинства мюсюлмани — 2,
домакинства неверници — 76, вдовици — 14.
Село Михал Орудж [Михалци, Великотърновски окр.]: дома­
кинства мюсюлмани — 5, домакинства неверници — 122.
Село Павликян [Павликени]: домакинства 59.
Село Му pad бей [Бяла черква, Великотърновски окр.]: дома­
кинства мюсюлмани — 8.
Село Умур бей [Стамболово, Великотърновски окр.]: домакин­
ства мюсюлмани — 86.
Село Гостилица [Габровски окр.]: домакинства 55, вдовици — 3.
Село Берилево [Бериево, Габровски окр.]: домакинства — 40,
вдовици — 3.
R! Село Млечево [Габровски окр.]: домакинства — 37, вдовици — 1.
Село Качково [неуточнено]: домакинства мюсюлмани — 16.
Д, Дже.маати на освободени роби, на мюселеми, на ковачи, на тър­
говии в Търново и на мюселеми в Чернови [Червен]: домакинства —
39, вдовици — I.
Село Дебнево [Ловешки окр.]: домакинства мюсюлмани — 6,
^домакинства неверници — 119, вдовици — 8.
Село Калиманци [неуточнено]: домакинства мюсюлмани — 12.
Тимар на Аяс, освободен роб.
Село Крамолин [Габровски окр.], с друго име Макри: домакин­
ства — 40. ’

53
 Село Сопот [изчезнало]: домакинства — 41, вдовици — 1.
Село Студена [Горна Студена, Великотърновски окр., или
Долна Студена, Русенски окр.]: домакинства — 8, вдовици — 1.
От село Върбовец [Върбица, Плевенски окр.]: домакинства мю­
сюлмани — 2, домакинства неверници — 55, вдовици — 8.
Дял от град Никопол: домакинства —• 3, вдовици — 1.
Дял от село Върбовец: домакинства мюсюлмани — 2, домакин­
ства неверници — 28, вдовици — 5.
Село Бачлар [неуточнено]: домакинства мюсюлмани — 4, не­
верници — 5.
Село Делян [неуточнено]: домакинства мюсюлмани — 4, дома­
кинства неверници — 2.
Село Леденик [Великотърновски окр.]: домакинства мюсюл­
мани — 1, домакинства неверници — 47, вдовици — 2.
Село Бапшшница [Русенски окр.]: домакинства — 12.
Село Пушово [Пушево, Великотърновски окр.]: домакинства
мюсюлмани — 3.
Мезра Евлия Хасан [неуточнена]: домакинства мюсюлмани —
5, домакинства юруци — 15.
Село Тенча [мах. на с. Обединение, Великотърновски окр.]:
домакинства мюсюлмани — 21.
Село Сухиндол [Великотърновски окр.]: домакинства — 24,
мюсюлмани — 1, вдовици — 1.
Село Новград [Русенски окр.]: домакинства — 5.
Село Краище [неуточнено]: домакинства мюсюлмани — 18.
Село Боходров [Ботров, Русенски окр.]: домакинства — 44,
вдовици — 6.
Село Вишовград [Великотърновски окр.]: домакинства 57, вдо­
вици — 5.
Село Никюп [Великотърновски окр.]: домакинства — 29, вдо­
вици — 3.
Село Бюкюлмюк [неуточнено]: домакинства мюсюлмани — 21,
домакинства неверници — 22, вдовици — 70.
Село Бяла река [Великотърновски окр.]: домакинства — 17.
Село Темниско [слято в Обединение, Великотърновски окр.Ц
домакинства — 66, вдовици — 2.
Село Ломидол [Ловни дол, Габровски окр.]: домакинства —
32, вдовици — 1, мюсюлмани — 2.
Село Малко Козари, с друго име Тюркмишлер [неуточнено]:
домакинства мюсюлмани — 10.
Тимар на Ахмед еничарин.
Село Борима [Ловешки окр.]: домакинства — 72, вдовици —1
7, домакинства мюсюлмани — 1.
Село Калугерово, с друго име Плужна [Севлиевско, изселена].
От това село 26 души бяха отвлечени в Цариград. Домакинства —
20, вдовици — 2.
Село Гиренкулец [неуточнено]: домакинства мюсюлмани — 6,
домакинства неверници — 18, вдовици — 2.

54
 Село Осяновец [Осенец, Разградски окр.]: домакинства — 27
вдовици — I.
Село Мениш [слято в Обединение, Великотърновски окр.]: до­
макинства мюсюлмани — 19.
Село Ибри [Водолей, Великотърновски окр.]: домакинства —
18, вдовици — 1.
Лял от село Лъжани [Антон, Софийски окр.]: домакинства —
13, вдовици — 1.
Село Лъжани, спадащо към Златица: домакинства мюсюлма­
ни — 4, неверници — 21.
Село Карлъ обасъ [Карлиево, Софийски окр.]: домакинства мю­
сюлмани — 8.
Град Чернови [Червен, Русенски окр.]: домакинства — 107,
вдовици — 4.
Село Осяновец: домакинства 64.
Село Бабелина [Пепелина, Русенски окр.]: домакинства — 6.
Село Кошово [Кошов, Русенски окр.]: домакинства 6, вдовици — 2.
Село Божичен [Русенски окр.], с друго име Катунец: домакин­
ства мюсюлмани — 1, неверници — 27, вдовици — 4.
Село Кацилово [Русенски окр.]: домакинства — 24.
Село Гагово [Търговищки окр.]: домакинства мюсюлмани — 1,
неверници — 25, вдовици — 2.
От село Широкоброд [Широково, Русенски окр.]: домакинства — 3.
Село Ломци [Русенски окр.]: домакинства — 9, вдовици — 1.
Дял от село Широкоброд: домакинства — 13, вдовици — 2.
Дял от с. Церовец [Русенски окр.]: домакинства — 6.
От село Широкоброд: вдовици — 1.
. Град Р1ергьоги [Русе]\ домакинства мюсюлмани — 4, домакин­
ства неверници — 239, вдовици — 1.
. Село Деспот Пиргос [Пиргово, Русенски окр.]: домакинства — 27.
Село Долни Герилец [Пролаз, Търговищки окр.]: домакин­
ства — 36.
Село Прамалица [неуточнено]. [Жителите му] живеят на едно
място с [жителите на] град Герилец [изчезнал]: домакинства — 107.
•; Село Ковачовец [Ковачевец, Търговищки окр.]: домакинства —
t>8, вдовици — 2.
_ Село Водица [Търговищки окр.]: домакинства — 26, вдовици — 2.
Село Бяла черква, спадащо към Търново: домакинства — 11.
■[ Село Глоговец [немточнено]: домакинства мюсюлмани— 6.
Село Колокоч [Поиовско, изчезнало]: домакинства — 39.
Село Вънбел [Въбел, слято с Търговище]. [Жителите му] живеят
в село на име Раклуна [неуточнено]: домакинства — 29, вдовици — 1.
Село Черковна [Бойка, Русенски окр.]: домакинства — 25.
Мезра Крачан [неуточнена]: домакинства юруци — 13.
Мезра Кулфал обасъ [неуточнена]: домакинства юруци — 6.
Мезра Хаймак [неуточнена]: домакинства юруци — 10.
Мезра Айдън обасъ [неуточнена]: домакинства юруци — 7.

55
 Мезра Азизлер [неуточнена]: домакинства юруци — 9.
Мезра Златово, с друго име Ак бунар [неуточнена]: домакин­
ства юруци — 6 .
Мезра Ресуллер [неуточнена]: домакинства юруци — 10.
Мезра Върбово Влад [неуточнена]: домакинства юруци — 9.
Мезра Терзи Муса [неуточнена]: домакинства юруци — 6 .
Мезра Хамза Факих [неуточнена]: домакинства юруци — 6 .
Мезра Сару Али [неуточнена]: домакинства юруци — 3.
Град Шумен: домакинства мюсюлмани — 11, домакинства не­
верници — 74, вдовици — 5.
Село Троица [Шуменски окр.]: домакинства — 30, вдовици — 1.
Село Новосел [Шуменски окр.]: домакинства — 56, вдовици — 4.
Село Красен [Русенски окр.]: домакинства — 51, вдовици — 2.
Село Марушени [Мартен, Русенски окр.]: домакинства — 5.
Село Голям Далгач [Далгач, Търговищки окр.]. Неверниците
от това село живеят на мястото, наречено Балджък хисар [неуточ­
нено]. Домакинства — 39, вдовици — 3 .
Село Маноилец [Манолич, Бургаски окр.]: домакинства — 15,
вдовици — 2 .
Село Комнени [неуточнено]: домакинства — 5, мюсюлмани — 3,
вдовици — 1 .
Село Черешовец [Лозево, Шуменски окр.]: домакинства — 23,
вдовици — 1 .
Мезра Калугер [Калугерица, Шуменски окр.]: домакинства
юруци — 7.
Село Градище [Шуменски окр.]. [Жителите му] дошли от село
Малък Далгач и тук отседнали. Домакинства — 46.
Село Агатово [Габровски окр.]; домакинства — 12.
Дял от село Балван [Великотърновски окр.]: домакинства —
23, вдовици — 4.
Село Долно Калокастро [Павликенско, изчезнало]: домакин­
ства мюсюлмани — 1 , домакинства неверници — 2 2 .
Село Новосел [Ново село, Великотърновски окр.] с. Планово
[Великотърновски окр.]: домакинства — 37.
Дял от село Балван: домакинства мюсюлмани — 1 , домакинства
неверници — 39, вдовип1 — 1 . о
Тимар на Насух, ск боден роб.
Село Иванча [Велико, рновски окр.]: домакинства — 78, вдо­
вици — 5.
Село Корменичко [Кормянско, Габровски окр.]: домакинства
мюсюлмани — 6 , домакинства неверници — 35, вдовици — 3.
Село Койовци [Великотърновски окр.]: мюсюлмани — 1, до­
макинства неверници — 35.
Тимар на Сюлейман албанец.
Село Горно Крушово [Крушево, Габровски окр.]: домакинства— 15.
Село Долно Крушово [Крушево, Габровски окр.]: домакинства —
1 0 , вдовици — 1 .

56
 Село Богатово [Габровски окр.]: домакинства мюсюлмани —
1, домакинства неверници — 51, вдовици — 3.
Село Калояна [вер. Каломен, Габровски окр.]- домакинства
мюсюлмани — 10. '
Село Бара [Севлиевско, изселено] със село Зафряна [неуточ­
нено]: домакинства — 7, вдовици — 3.
Село Циганово [Правда, Великотърновски окр.]: домакинст­
ва — 23, вдовици — 1.
Село Сирбие [Малки Вършец, Габровски окр.]: мюсюлмани — 3,
домакинства неверници — 6, вдовици - 1.
Село Градище [Горско Косово, Великотърновски окр.]: домакин­
, ства — 5. ...
Село Градище: домакинства — 20, вдовици — 3.
Село Димна [Великотърновски окр.]: домакинства мюсюл­
мани — 2, домакинства неверници — 22, вдовици — 1.
Село Габрово: домакинства — 94.
Село Лисец [Ловешки окр.], с друго име Мървица: домакин­
ства мюсюлмани — 14, неверници — 6, вдовици — 1.
Село Боруш [Горнооряховско, изселено]: домакинства мюсюл­
мани — 21. .
Село Текюр Сунгур [неуточнено]: домакинства мюсюлмани — 9.
Село Кавак, известно под името Чифлик на Шейх Деде [неуточ­
нено]: домакинства мюсюлмани — 6.
Село Сюлейман, наричат го още И са кьой Векили [неуточнено]:
домакинства мюсюлмани — 17. .
г Село Ходжа Йомер [неуточнено]: домакинства мюсюлмани — 9.
Село Козаревец [Великотърновски окр.]: домакинства 7, мю­
сюлмани — 3.
Село Кривина [Русенски окр.]: домакинства — 3.
Село Трънбеш [Полски Тръмбеш, Великотърновски окр.]:
-домакинства — 35, вдовици — 3. ■
Село Ширемерд[Ширеметя, квар. на В.Търново]: мюсюлмани—3.
г‘ Село Долна Летница [Летница, Ловешки окр.]: домакинства —6,
вдовици — 2.
•Е* Село Килифар [Килифарево, Великотърновски окр.]: домакин­
ства мюсюлмани — 1, неверници — 54, вдовици — 5. '
Село Гергичаво [неудочцено]: домакинства оюлмани — 12.
-о Село Дряново: домакинства — 83, вдовици —
Село Чадърлу [Сенник, Габровски окр.]: мюсюлмани домакин­
ства — 14. .
Село Душево [Габровски окр.]: домакинства — 21, вдовици — 2.
Село Батошево [Габровски окр.]: домакинства мюсюлмани —
2, неверници — 20, вдовици — 2.
Село Драганово [Великотърновски окр.]: домакинства — 28,
вдовици — 3.
Село Мусина [Великотърновски окр.]: домакинства — 25, вдо­
вици — 3.
Село Кастамонлу [неуточнено]: домакинства мюсюлмани — 9.

57
 Село Бутово [Великотърновски окр.]: домакинства мюсюлма­
ни — 4, неверници — 30, вдовици — 2.
Село Ставрек [Стеерек, Търговищки окр.], известно и като
Златарица: домакинства — 48, вдовици — 4.
Село Букурово [Младен, Габровски окр.]: домакинства — 25.
Село Хирево [Габровски окр.]: домакинства — 36, вдовици — 2.
Село Лясковец: домакинства — 26, вдовици — 2.
От село Калугерово [Асеновци, Плевенски окр.]: домакинства —
35, вдовици — 1
Село Раховица [Горна Оряховица]: домакинства — 29.
Село Али Факих, с друго име Оходен [неуточнено]: домакин­
ства мюсюлмани — 2 2 .
Село Обретеник [Русенски окр.]: домакинства — 31.
Село Калотенец [Калтинец, Великотърновски окр.): домакин­
ства мюсюлмани — 7, домакинства неверници — 8 .
Тимар на Мехмед, син на Салтук, на Насух, син на Ибрахим,
на Карагьоз, син на Абдулах, и на Чалък Яхшй, Кьопек и Шадман,
синове на Ахмед.
Село Кая бунар [неуточнено]: домакинства мюсюлмани — 1.
Село Яйджи бунаръ [Масларево, Великотърновски окр.]: до­
макинства мюсюлмани — 5 .
Село Юклес [неуточнено]: домакинства мюсюлмани — 5.
Село Сърбье [Малки Вършец, Габровски окр.]: домакинства
мюсюлмани — 6 , неверници — 1 .
Село Недан [Великотърновски окр.]: домакинства мюсюлмани —
16, домакинства неверници — 5 .
Село Бърчаково [Бъркач, Плевенски окр.]: домакинства — 3.
Село Сомовиде [Сомовит, Плевенски окр.]: домакинства — 54,
вдовици - - 7.
Селс Павликянско Одърне [Одърне, Плевенски окр.]: домакин-,
ства — 26.
Село Каратнидже [Градница, Габровски окр.]: домакинства
мюсюлмани — 1 , домакинства неверници — 1 0 , вдовици — 2 .
Село Безбог [неуточнено]: домакинства неверници — 6 , дома-,
кинства мюсюлмани — 6 .
Село Видова лъка [неуточнено]: домакинства неверници — 2fS
мюсюлмани — 2 .
Село Станьо [неуточнено]: домакинства мюсюлмани — 1.
Село Дрян [неуточнено]: домакинства мюсюлмани — 4, невер: '
ници - 2 .
Село Михл/оз [неуточнено]: домакинства мюсюлмани — 1, до­
макинства неверници - 213.
Село Кара Калил и село Евлер бегли [неуточнени]: домакин­
ства мюсюлмани - 58.
. Град Крушуна [Ловешки окр.]: домакинства мюсюлмани — 9,
домакинства неверници — 15.
Село Вирани [Варана, Плевенски окр.]: домакинства — 3.

58
4
 Дял от село Калугерово [Горско Калугерово, Великотърновски
окр.]: домакинства — 15.
Село Стратица [Стража, Търговищко]: домакинства — 17.
Дял от село Калугерово: домакинства — 7.
Мезра Добра вода, с друго име Хасанлар [Благоево, Разградски
окр.]: домакинства юруци — 18.
Село Добра [неуточнено]: домакинства мюсюлмани — 3, дома­
кинства неверници — 115, вдовици — 7.
Село Павликянска Брестовица [Брестовец, Плевенски окр.]:
домакинства мюсюлмани — 7, домакинства неверници — 40, вдо­
вици — 4.
Дял от град Никопол: домакинства — 34, вдовици — 7.
Село Долна Гривица [Гривица, Плевенски окр.]: домакинства —
47, вдовици — 3. '
Село Козар Белене [Плевенски окр.]: домакинства мюсюлма­
ни — 23, домакинства неверници — 47, вдовици — 3.
Село Конопене [неуточнено]: домакинства мюсюлмани — 10.
Село Патлян [неуточнено]: домакинства татари — 20, раи — 5.
Село Лозица [Плевенски окр.]: домакинства — 44, вдовици — 1.
Село Коприва [Ленково, Плевенски окр.]: домакинства мюсюл­
мани — 4, цигани — 2.
Мезра Радинец [неуточнена]: домакинства мюсюлмани — 1.
Село Дреновица, с друго име Бъркач [Плевенски окр.]: дома­
кинства — 32, вдовици — 1.
Село Петърница [Плевенски окр.]: домакинства мюсюлмани —
3, домакинства неверници — 11, вдовици — 2.
Село Породим, с друго име Рупци [Плевенски окр.]: домакин­
ства — 18, вдовици — 1. ,
Село Чураково [Черикови, мах. на Садовец, Плевенски окр.]:
домакинства — 11, вдовици — 3.
Град Рахово [Оряхово]', домакинства мюсюлмани — 11, дома­
кинства неверници — 87, вдовици — 14.
Село Крушовица [Врачански окр.]: домакинства мюсюлмани —
1, домакинства неверници — 66, вдовици — 4.
Град Свищов: домакинства мюсюлмани — 5, домакинства не­
верници — 200, вдовици — 4.
Село Куцина [Великотърновски окр.]: домакинства мюсюл­
мани — 20.
Град Плевен: домакинства мюсюлмани 9, неверници — 10,
вдовици — 1.
От село Одарне [Одърне, Плевенски окр.]: домакинства мюсюл­
мани — 1, неверници — 22.
Село Мършовица [ЛиЗбеново, Плевенски окр.]: домакинства мю­
сюлмани — 1, домакинства неверници — 93, вдовици — 14.
Село Биструница [неуточнено]: домакинства мюсюлмани — 6.
От град Реселец [Плевенски окр.]: домакинства мюсюлмани —
1, домакинства неверници — 24, вдовици — 4.

59
 Село Лразбрпд, с друго име Чомакпвци [Врачански окр.]: до­
макинства — 24.
Дял от град Ресслец и село Павлица [Паволчс, Врачански окр.]:
домакинства — 36, вдовици - - 7.
Село Сухач [Сухачс, Врачански окр.]: домакинства 25, вдо­
вици — 1.
Село Долни Луковит [Плевенски окр.]: домакинства 24,
вдовици — 7.
Село Горни Луковит [гр. Луковит]: домакинства ... 47, вдо­
вици - 2.
Село Тодорица [Тодоричсне, Ловешки окр.]: домакинства мю­
сюлмани — 2, домакинства неверници — 17, вдовици — 1.
Село Мрамор, с друго име Петрово село [Петревенс. Ловешки
окр.]: домакинства — 26, вдовици - 1.
Село Раховица [гр. Горна Оряховица]: домакинства мюсюлма­
ни — 1, домакинства неверници — 32, вдовици — 2.
Село Рибено [Рибен, Плевенски окр.]: домакинства мюсюлма­
ни —• 1, домакинства неверници — 102, вдовици — 15.
Село Габаре [Врачански окр.]: домакинства — 188.
Село Каленик [Ловешки окр.]: домакинства — 168, вдовици — 2.
Село Каменей, [Плевенски окр.]: домакинства мюсюлмани — 13.
Град Враца: домакинства мюсюлмани — 23, домакинства не­
верници — 296, неженени — 23, вдовици — 26.
.Марко Мустафа бей, заим на хасове на Никопол.
Село Слатина [Евлогиево, Плевенски окр.]: домакинства —t
20, вдовици — 2.
Село Зевгелия [неуточнено]:' домакинства мюсюлмани — 19,
домакинства неверници — 1, вдовици — 4.
Село Левчево [Лехчрво, ^Михайловградски окр.]: домакинства
мюсюлмани — 1, домакинства неверници — 65, вдовици — 1.
Село Роман [Врачански окр.]: домакинства — 30, вдовици — 3ct
Село Върбица [Плевенски окр.]: домакинства мюсюлмани — 5.
Дял от град Реселец: домакинства — 15, вдовици — 2.
Тимар на Атмаджа еничарин.
Село Радовнене [Стояново, Ловешки окр.]: домакинства — 1®£
вдовици — 2.
Село Гостина [Гостиня, Ловешки окр.]: домакинства — 6.
Село Пресека [Пресяка, Ловешки окр.]: домакинства мюсюли1
мани — 1, неверници — 31, вдовици — 1.
Тимар на Хазър, син на Добрица.
Село Мъдювен [Градина, Плевенски окр.]: домакинства — 11,
вдовици — 2.
Мезра Пелушат, спадаща към Плевен: домакинства мюсюлма­
ни — 1.
От село Балван [Великотърновски окр.]: домакинства — 7.
Град Ловеч: домакинства мюсюлмани — 51, домакинства не­
верници — 124, неженени — 23, вдовици — 30.

60
 Село Слатина [Ловешки окр.]: домакинства мюсюлмани — 4,
домакинства неверници — 38, вдовици — 2.
Село Протопопинци [гр. Пирдоп]', домакинства — 77, вдови­
ци — 9.
Село Мехмед лер, с друго име Сливата (неуточнено): домакин­
ства мюсюлмани — 13. '
Село Зълково [мах. на с. Славяни, Ловешки окр.]: домакин­
ства мюсюлмани — 13, домакинства неверници — 37, вдовици — 2.
Село Смъдушница [неуточнено]: домакинства мюсюлмани— 12.
Село Малгрит [вер. Малорад, Врачански окр.]: домакинства
мюсюлмани — 10.
Село Калица [Калейца, Ловешки окр.]: домакинства — 52,
вдовици — 4.
Дял от село Калица: домакинства мюсюлмани— 1, домакин­
ства неверници — 25, вдовици — 3.
Село Хлевян [Хлевене, Ловешки окр.]: домакинства мюсюл­
мани — 11, домакинства неверници — 62, вдовици — 5.
Село Железна [Голяма и Малка Желязна, Ловешки окр.]: до­
макинства — 17, вдовици — 2.
Село Метидово [Скобелево, Ловешки окр.]: домакинства мюсюл­
мани — 1, неверници — 52.
Село Бреница [Врачански окр.]: домакинства — 22, вдовици — 1.
Село Намир [неуточнено]: домакинства — 39, вдовици — 3,
мсююлмани— 1.
От село Мирково [Софийски окр.]: домакинства мюсюлмани — 2,
домакинства неверници — 47, вдовици — 7.
Дял от село Сопот [Ловешки окр.]: домакинства — 25, вдо­
вици — 2. '
Село Тепава [Ловешки окр.]: домакинства — 75, вдовици — 10.
г Дял от с. Сопот: домакинства — 25. вдовици — 2.
Село Летница [Кирчево, Ловешки окр.]: домакинства — 46,
вдовици — 3.
Село Дерманци [Ловешки окр.]; село Бабовян [неуточнено] и
от село Грсдешница [Ловешки окр]: домакинства — 35.
Село Лелянци [неуточнено]: домакинства мюсюлмани — 7, до­
макинства неверници — 6.
Село Бежаново [Ловешки окр.]: домакинства 44, вдовици — 1.
6 Село Градищенски извор [неуточнено]: домакинства мюсюл­
мани — 2. неверници — 32.
От село Летница [/Сирчево]: домакинства— 12, вдовици — I.
Село Торос [Лазар Сшанево, Ловешки окр.]: домакинства — 3.
Село Извор [Български извор, Ловешки окр.]: домакинства —
31. мюсюлмани — 1.
Дял от село Гложен [Гложене, Ловешки окр.]: домакинства —
6, вдовици — 2.
Село Кървеници, с друго име Вииглав [Йоглав, Ловешки окр.]:
домакинства — 9. вдовици — 2.

61
 Село Тръстеник, с друго име Дойран обасъ [Дойренци, Ловеш­
ки окр.]: домакинства — 17.
Село Догруджа Колагуз [неуточнено]: домакинства мюсюл­
мани — 10. "
Село Комар обасъ [вер. Комаргво, Врачански окр.]: домакин­
ства мюсюлмани — 19. .
Село Г.южани [Г.южене, Ловешки окр.]: домакинства мюсюл­
мани- — 2, домакинства неверници — 51, вдовици — 2.
Село Добриндел [Добри дял, Великотърновски окр.]: домакин­
ства — 72, вдовици — 12. ' J
Село Доброени [Ловешки окр.]: домакинства — 58, вдовици — 2.
Дял от село Протопапинци: домакинства — 9, вдовици — 3.
Село Видрар [Видраре, Софийски окр.]: домакинства — 18,
вдовици — 1.
Село Панега [Златна Панега, Ловешки окр.]: домакинства —
26, вдовици — 2.
Село Тетевен: домакинства — 13, вдовици — 1.
Тимар на .Мустафа, еничарин, и на Мехмед, син на Хошкадем.
Тнмар на Елиас, еничарин.
Село Главичани [неуточнено]: домакинства мюсюлмани — 2,
неверници — 32, вдовици — 2.
Дял от село Мирково: домакинства — 43, вдовици — 3.
От село Бресница [Брестница, Ловешки окр.]: домакинства
мюсюлмани — 2, неверници — 26. вдовици — 4.
От село Породим [^ордим, Плевенски окр.]: домакинства — 3.
Село Пещера [неуточнено): домакинства мюсюлмани — 5.
Село Каланлар [неуточнено]: домакинства мюсюлмани — 29.
Село Прослав, с друго име Паша Йогит обасъ [неуточнено]:
домакинства мюсюлмани — 18.
Дял от село Черковна [Бойка, Русенски окр.]: домакинства miov
сюлмани — 3, неверници — 36. вдовици — 2.
Село Въбсл [Плевенски окр.]: домакинства — 46. вдовици — 2-.
Село Горна Гривица [Гривица, Плевенски окр.]: домакинства —• 2.
Мезра Мюслим йсри [ Муселиево Плевенски окр.]: домакинст­
ва мюсюлмани — 20.
Дял Хаджи Аваз от град Никопол: домакинства — 6. .<
Село Слатина [Евлогиево]: мюсюлмани — 1, домакинства — 26,
вдовици — 1. if]
Дял от село Летница [Ловешки окр.]: домакинства — 3.
' Село Бяла вода [Плевенски окр.]: домакинства мюсюлмани — 8.
Село Яково [Шипково, Плевенски окр.]: домакинства — 26,
вдовици — 2.
Село Сенаданово [Синадиново. Плевенски окр.]: домакинства
мюсюлмани -■ 2, неверници - 30, вдовици — 5.
.Мсчра Юч пунар [неуточнена]: домакинства мюсюлмани — 2.
Село Гюлян [Гулянци, Плевенски окр.]: домакинства мюсюл­
мани 9, домакинства неверници - 20.

62
 Село Кърска Кривина [Кривина, Русенски окр.]: домакинства
мюсюлмани — 14, неверници — 22.
Дял от село Мечка [Плевенски окр.]: домакинства мюсюлма­
ни — 25.
Село Стрязово [неуточнено]: домакинства мюсюлмани — 18.
Село Кулина вода [Плевенски окр.]: домакинства — 18.
Село Дълбок дол [Ловешки окр.]: домакинства — 3.
Село Медушица [неуточнено]: домакинства мюсюлмани — ' 3,
неверници — 29, вдовици — 2.
Село Одрец [Трудовец, Софийски окр.]: домакинства мюсюл­
мани — 17.
Дял от град Никопол: домакинства 7, вдовици — 1.
Село Суха Мечка [неуточнено]: домакинства мюсюлмани — 5.
Село Бяла вода: домакинства мюсюлмани — 8.
Тимар на Мустафа, син на Изедин, на Йегят, син на Илиас,
и на еничарина Караджа.
Дял от град Никопол: домакинства мюсюлмани — 7, неверни­
ци — 10, вдовици — 3.
Село Бахювица [Баховица, Ловешки окр.]: домакинства мюсюл­
мани - 7.
Село Тепава [Ловешки окр.]: домакинства мюсюлмани — 4.
Село Кунино [Врачански окр.]: домакинства мюсюлмани — 1,
домакинства неверници — 21.
Село Прекопаница [неуточнено]: домакинства мюсюлмани — 1,
домакинства неверници — 15, вдовици — 1.
Тимар на еничарина Алп.
Тимар на еничарина Мустафа.
Тимар на еничарина Карагьоз.
Дял от село Лъжани [Чавдарци, Ловешки окр.], наричано още
Ковян дол: домакинства — 9.
Село Българска Трънчовица [Трънчовица, Плевенски окр.]:
Домакинства — 46, вдовици — 9.
- Дял от село Лавликянска Трънчовица [Трънчовица, Плевенски
окр.]: домакинства — 40, вдовици — 7.
Дял от село Дамяново [Габровски окр.]: домакинства мюсюл­
мани — 4, домакинства неверници — 66, вдовици — 3.
.6 Село Павликянско Белене [гр. Белене]: домакинства — 48, вдо­
вици — 1.
Село Деветак [Деветаки, Ловешки окр.]: домакинства — 20.
^ Село Дряново [Дренов, Ловешки окр.]: домакинства мюсюл­
мани — 7.
Село Павликянско Лъжани [Малчика, Плевенски окр.]: домакин­
ства — 29, вдовици — 5.
Село Мечка [Плевенски окр.]: домакинства — 39, мюсюлмани — 2,
вдовици — 2.
Село Горно Калакастро [Красно градище, Плевенски окр.]:
домакинства — 6, вдовици —■ 2.

63
 Село Вина [мах. Виная към с. Обнова, Плевенски окр.]: дома­
кинства — 59, вдовици — 5.
Село Новаче [Новачене, Плевенски окр.]: домакинства — 85,
вдовици — II.
Село Вълчи трън [Плевенски окр.]: домакинства — 87, вдо­
вици — 9.
Село Чепинци [неуточнено]: домакинства мюсюлмани — 7, до­
макинства неверници — 3.
Дял от село Луковица [неуточнено]: домакинства мюсюлмани
— 1, домакинства неверници — 17, вдовици — 2.
Село Тръстеник: домакинства мюсюлмани — 16.
Село Белене [Козар Белене, Плевенски окр.]: домакинства мю­
сюлмани — 35.
Дял от село Славомир [Сломер, Великотърновски окр.]: дома­
кинства мюсюлмани — 10, неверници — 22, вдовици — 2.
Село Червена круша [Червена, Великотърновски окр.]: дома­
кинства мюсюлмани — 6.
Село Породим [Продимчец, Ловешки окр.]: домакинства мю­
сюлмани — 8, неверници — 3.
Село Царевброд [неуточнено]: домакинства мюсюлмани — 4,
неверници — 6, вдовици — 2.
Дял от село Обърне [Плевенски окр.]: домакинства — 20, вдо­
вици — 1.
Село Сливово [Горско Сливово, Ловешки окр.]: домакинства —
13, вдовици — 1.
Село Владиня [Ловешки окр.]: домакинства — 61, вдовици — 4
Село Лушсво [Габровски окр.]: домакинства мюсюлмани — 5.
Село Бохот [Плевенско]: домакинства мюсюлмани — 2, невер­
ници — 4.
Село Опак [Опака, Търговищки окр.]: домакинства — 8.
Дял от село Хъсене [мах. Асен към с. Гложене, Ловешки окр.]:
домакинства — 14, вдовици — 1.
Село Елена: домакинства — 61.
Село Слатина: домакинства — 3.
Село Камена черква [неуточнено]. Жителите му живеят в мястд
на'име Абланово [Горско Абланово, Търговищки окр.]: домакинства —
33, вдовици — 1.
Село Белцово [Белцов, Русенски окр.]- домакинства — 2, вдв11
вини — 2.
Село Багпин [Русенски окр.]:домакинства — 53, вдовици — 2.
Село Нисово [Русенски окр.]:домакинства — 14, вдовици — 2.
Дял от село Кукуслица [неуточнено], спадащо към Герилец:
домакинства — 25. -
Село Церовец [Русенски окр.]: домакинства — 18, вдовици — 1.
Село Върбовка [Каран Върбовка, Русенски окр.]: домакин­
ства — 55, вдовици — 3.
Село Бъзовец [Русенски окр.]- домакинства — 22.
Село Чикандиново [Лиляк, Търговищки окр.]: домакинства — 48.

64
 Мезра Сливке [Сливо поле, Русенски окр.]: домакинства юру-
ци — 30.
Мезра Бъйъклу Баязид [Борци, Шуменски окр.]: домакинства
юруци — 5.
Мезра Кара башлу [Черноглавци, Шуменски окр.]: домакинства
мюсюлмани — 6.
Мезра Емир Али [неуточнена]: домакинства юруци — 3.
Мезра Кьосе Али [вер. с. Звегор, Шуменски окр.]: домакинства
юруци — 10.
Мезра Дьони Али [неуточнена]: домакинства юруци — 8.
Село Пармаксъз Хасан [Алваново, Търговищки окр.]: домакин­
ства юруци — 7.
Мезра Нусрет Йигит и мезра Хамза Лири: домакинства юру­
ци — 10, домакинства рая — 1.
Село Бакаджак [неуточнено]: домакинства юруци. — 2, дома­
кинства рая — 8.
Село Висок [неуточнено]: домакинства юруци — 10, невер­
ници — 4.
Град Тутракан: домакинства — 82, вдовици — 3.
Село Торлак [гр. Хлебарово]: домакинства — 31.

6 •
.. , Из Обширен дефтер № 16 за нахия Лерин от 1481 г. —
Вж. Опширни дефтери, т. 11, с. 271—489.
. Село Ново село, познато още като Паликруша: Ибрахим, син
на Абдулах; Илияс, освободен роб на Шахин; Шахин, освободен роб
на Загнос; Доган, освободен роб на Ахмед; Фируз, освободен роб
на Ахмед; Карагьоз, освободен роб на Ахмед; Доган, освободен роб
на Ахмед; Турхан, освободен роб на Мехмед; Дурали, освободен роб
на Оруч; Иса, освободен роб на Оруч; Саруджа, освободен роб на
Умур [общо 39 мохамедани и 63 християни].
Тимар на Мустафа, син на Гьон Кисад. ,
От село Борешница: Иса, син на Панче [всичко 2 мохамедани
'to 11 християни].
Град Лерин: Якуб, син на Абдулах; Юсуф, син на Якуб; Шир­
мерд, син на Абдулах; Хамза, зет на Заганос; Юсуф, син на Абду­
лах; Ахмед, син на Абдулах; Карагьоз, син на Абдулах; Юсуф, син
на Абдулах [всичко 44 мохамедани и 199 християни].
Село Омарлар: Мурувед, син на Абдулах [всичко 11 мохамедани].
Село Катраница [Воденско]: Севелик, освободен роб на Тур-
хан; Балабан, освободен роб на Хаджи Мехмед; Доган, освободен
роб на Хаджи Мехмед [всичко 10 мохамедани и 297 християни].
Тимар на Али, син на Юсуф, и на Ахмед, нов мюсюлманин.
Село Лунковица: Ширмерд, син на Гюро; Хошкадем, освободен
роб на Джафер; Исмаил, освободен роб на Бекир; Курт, освободен
роб на Яхя; Мурад Ширмерд, син на Абдулах; Угурлу, освободен
роб на Хазър [всичко 9 мохамедани и 59 християни].5

65 5 П о следите на насилието, ч . IT
 Тимар на еничарина Берак.
Тимар на еничарина Юнус и на еничарина Якуб.
Тимар на Мустафа бег — Марко, с друго име Синан бег.
Тимар на Даут Сюлейман и Хамза, нов мюсюлманин.
Тимар на Хюсеин, син на Хасан, на Хасан, син на Таиб, и на
Ахмед — нови мюсюлмани.
Тимар на Танаси Балабан.
. Село Арбино, с друго име Килиса Пинаръ: Исхак, освободен
роб на Мехмед; Яхя, освободен роб на Мехмед; Суякти, освободен
роб на Хали [всичко 18 мохамедани и 45 християни].
Тимар на Кочи, син на Танривормиш, и на Дауд, син на Абдулах.
Село Острово [Воденско]: Ширмерд, син на Абдулах; вдовица
Ибри, жена на Димо; Дурсун, син на Миро; Скендер, син на Миро;
вдовица Арменка, жена на Минчо; Шахин, син на Абдулах [всичко
20 мохамедани и 365 християни]..
Село Драчевица [нахия Гугово]: Осман, син на Абдулах; Ахмед,
негов син; Ширмерд, син на Абдулах; Кьопек, син на Яне; Шахин,
син на Абдулах [всичко 36 мохамедани].
Село Сотир [Леринско]: Хазър, син на Аргиро; Скендер, син
на Армена; Караджа, син на Стойо [всичко 4 мохамедани и 91 хри­
стияни].
Тимар на еничарина Юнус и на еничарина Якуб.
Тимар на Орхан, син на албанеца Шахин.
Село Лънка [нахия Гугово]: Юсуф, син на Дапко [всичко 5
мохамедани и 104 християни].
Село Енбория [Кайларийско]: Ширмерд, син на Абдулах; Ка-
съм, син на Абдулах [всичко 7 мохамедани и 147 християни].
Село Жсленич [Леринско]: Заганос, роб на Фируз; Илияс, негов
син; Хасан, негов брат; Умур, негов брат; Хюсеин, роб на Фируз;
Хазър, негов син [всичко 6 мохамедани и 84 християни]. <
Тимар на Скендер, еничарин.
Село Паликруша [Воденско]: Махмуд, освободен роб на Хаджи;
Скендер, освободен роб на Хаджи [всичко 10 мохамедани]. j
Село Сисани: Ибрахим, роб на споменатия Мустафа; Ширмерд,
роб на споменатия Мустафа [всичко 2 мохамедани и 74 християни]].
Село Коларци: Илияс, син на Абдулах; Юсуф, син на Белд;
Муса, син на Berfa; Шахин, син на Абдулах [всичко 27 мохамедани].
Тимар на Хасан, еир на Добри, и на Бехадър, син на Хасдр.
х
7 Д
Из откъс от регистър за зиамети и тимари в Ксантийско и
Драмско, съставен на 4 ноември 1491 г. — Вж. Турежи
документи, т. II, с. 469—475.

Село Мустафалу [вер. с. Муставчево, Ксантийско], спадащо към

Йенидже Карасу: Ширмерд, освободен роб на Юсуф хан [от всичко
17 мохамедани].
Село Драгош [Нигритско]: Фетюк, син на Михал [всичките ос­
танали 39 души са християни].
 8
Из описа на тимариотите от края на XV в. Споменаването
на помохамеданчени християни и на освободени роби
(също така помохамеданчени) показва, че асимилацията
' в балканските земи е ставала още от времето на з а ­
воеванието. — Вж. НБКМ, Ориент, отд., ОАК 45/30.
Превод от османотурски на Р. Стойков.

С. [изпуснато]: Махмуд, освободен роб на Хаджи Али; Тоган,

освободен роб на Таджедин; Исмаил, освободен роб на Ахад [от
общо 13 мохамедански домакинства].
Село Дирмишли [с. Дурмушли, Кукушко]: Базарлу, освобо­
ден роб на Инебеги; Билял, освободен роб на Юсуф [от общо 41 до­
макинства].
Село Васлак [с. Василакон, Солунско]: Михаил помохамедан-
чения; Коста помохамеданчения; Димо помохамеданчения; Тодор
помохамеданчения [следват имената на останалите християни.].
Село Топчилар [с. Топчиево, Солунско]: Ибрахим, освободен
роб на Хаджи Якуб; Исмаил, освободен роб на Сарухан; Индже, ос­
вободен роб на Гюл паша; Индже, освободен роб на Мелик; Юсуф,
освободен роб на Иляс; Мустафа помохамеданчения; Юсуф, помоха­
меданчения; Ширмерд, освободен роб на Налбант; Дурмуш, освобо­
ден роб на Шарк; Юсуф, освободен роб на Торбали; Индже, освобо­
ден роб на Муса; Ширмерд, освободен роб на Синан Факих; Емур-
' бали, освободен роб на Хан [от общо 77 мохамедански домакинства].
Село Дудулани, спадащо към Солун: Ширмерд, освободен роб
на Хъдър; Юсуф, освободен роб на Иса Бали; Иляс, освободен роб
на Хаджи Ахмед; Ахмед шивача, син на Абдулах [ от общо 8 моха­
медански домакинства].
Село Куманич [Солунско]: Димо помохамеданчения; Михо по­
мохамеданчения, Иван помохамеданчения [от общо 66 домакинства].
Село Сасалъ, с друго име Педерли, спадащо към Солун [вер.
с. Сеслово, Кукушко]: Ширмерд, освободен роб на Юсуф; Балабан, ос­
вободен роб на Иса; Дурмуш, син на Балабан; Мустафа, син на Б а­
лабан; Хамза, освободен роб на Мустафа; Мехмед, син на Хамза;
[Юсуф, син на Хамза; Юсуф, освободен роб на Мустафа; Ахмед по­
мохамеданчения; Карагьоз, освободен роб на Иляс; Мустафа помо­
хамеданчения; Тюрк, освободен роб на Азиз; Карагьоз, освободен
роб на Мехмед; Ахмед, освободен роб на Мустафа; Ширмерд помо­
хамеданчения; Сарух, освободен роб на Турхан [от общо 63 мохаме­
дански домакинства]. '
ii Село Коюн Халал, спадащо към Енидже Вардар: Ахмед, осво­
боден роб на Юсуф; Мехмед, освободен роб на Хамза [от общо 31
мохамедански домакинства].
Село Сазандаран [с. Съгърли, Солунско]: Курт, освободен роб
на Мехмед; Суяктъ, освободен роб на Биле; Хасан, син на Суяктъ;
Муса, син на Суяктъ; Алагьоз, освободен роб на Ибил [от общо 33
мохамедански домакинства].

67
 Село Кара Джеляллъ, спадащо към Солун [с. Кърджалиево,
Солунско]: Иляс помохамеданчения [от 24 мохамедански домакин­
ства].
Дял от с. Грамадина [Кукушко]: Махмуд, син на Владислав. . .
Село Айо Марина, спадащо към Келимерия [с. Света Марина,
Верско]: Махмуд, освободен роб на Карлъ: Ахмеджа, освободен роб
на Хъдър [от общо 26 мохамедански домакинства].
Дял от с. Валма [с. Валмида, Солунско]: Алагьоз, син на Сте­
фан. . .
Тимар на Юсуф, син на еничарина Сюлейман.
Село Поливра [с. Полигеро в Халкидика]: Ахмед помохамедан­
чения. . .
9
Из регистъра за соларите и превозвачите на сол от
солницата в Поморие, съставен между 29 септември и
8 октомври 1498 г. — Вж. Б. Цветкова и Н. Попов. Нови
документални данни за соларството по Южното българско
Черноморие от XV в., Изв. на музеите от Югоизточна
България, т. V, 1982, с. 90—131.

Нахия Айдос [Айтос]

Град Айдос: Юсуф, освободен роб на Касаб Хаджи. „
Село Ченгене [неуточнено]: Саръджа, син на Димо.
I
Гpad Карънова [Карнобат]
Балабан, освободен роб на соларя Кулгал; Ширмерд, освободен
роб на Байрамбейн; Корсун, освободен роб на Дувас; Махмуд, ос­
вободен роб на Хаджи Кърджа; Ибраим, освободен роб на Али;
Якуб, освободен роб на Али; Кършун, освободен роб на Демирдащ,

Нахия Русикастри [Русокастро]

Село Кузихова [неуточнено]: Махмуд, син на Дели Яни.
Село Караджалар [неуточнено]: Исмаил, освободен роб на Факих.
Село Бейкьой [неуточнено]: Али, освободен роб на Мехмед бей.

Нахия Ески Заера [Стара Загора]

Село Чораплъ [неуточнено]: Муса, син на Абдулах.
Село Хаяид [неуточнено]: Вели, освободен роб.
Село Пандели [неуточнено]: Семеджи, освободен роб.
Село Глъбок [Дълбоки, Старозагорски окр.]: Хамза еничарин.

Нахия Йенидже Загара [Нова Загора].

Град Йенидже Загара: Карагьоз, освободен роб на Балабан;
Карагьоз« освободен роб на Хаджи Муса.

68
 Село Куртино [неуточнено]: Енебей, освободен роб на Абаз бей.
Село Деде [Дядово, Сливенски окр.]: Ибрахим, освободен роб на
Иса.
Село [Гючери [Брод, Хасковски окр.]: Махмуд, освободен роб на
Мусидни.

Нахия Янболу [Ямбол]

Село Чпир [Речица, Сливенски окр.]: Ширмерд, освободен роб
на Халил Факих.
Село Еседли [неуточнено]: Ширмерд, освободен роб на Халил.
Село Таусли [неуточнено]: Карагьоз, син на Абдулах.
Село Гьонюллю [Любеново, Хасковски окр.]: Ахмед, син на ос­
вободения роб Сюлейман.
Село Бехадър [неуточнено]: Хамза, освободен роб на Бахшибюук.

Нахия Филибе [Пловдив]

Град Филибе: Огурлу, освободен роб на Язиджи; Карагьоз,
освободен роб на соларя Абаз.
Град Татарпазарджиги [Пазарджик]: Хошкадем, освободен роб
на Джерахджи Кемал.
Село Чакър [Ясно поле, Пловдивски окр.]: Ибрахим, освободен
роб на Али Факъх.
Село Сатъбей [Йадеждишз, Пловдивски окр.]: Исмаил, освобо
ден роб на Исхак; Караджа, освободен роб на Сати бей.
Село Котен [неуточнено]: Караджа, освободен роб на Велед
бей; Хъдър, освободен роб на Хаджи Сюлмен.
Село Али Факъх [неуточнено]: Мухамед, освободен роб на Терзи
«Ширмерд.
Село Акто [неуточнено]: Шахин, освободен роб на Хамза Факих*
Село Яхърянлар [неуточнено]: Мустафа, син на Абдулах.
Село Йегит [неуточнено]: Драган, освободен роб на Халил,
син на Кюсе Хъдър.
. Село Деде Хасан [неуточнено]: Хамза, освободен роб на Шейх
Али.

Нахия Хаскьой [Хасково]

Град Хаскьой: Хасан, освободен роб на Хаджи Факъх.
Село Гьондюклю [неуточнено]: Шахин, освободен роб на Давуд.

Нахия Хатун или

Село Атанас [неуточнено]: Исмаил, син да Добри.
Нахия Едирне [Одрин]
Село Хамзабейлу [неуточнено]: Хасан, освободен роб на Юсуф.

69
 Село Саръкадълъ [неуточнено]: Доган, освободен роб на агата
на ешкюрджиите.
Нахия Упсала [Ипсала]
Село Саръджалъ [неуточнено]: Михаил, освободен роб на Татар.

Нахия Ески хирас [неуточнена.]

Село Чорапли [неуточнено]: Муса, син на Абдулах.
Село Кованли [Пчелари, Хасковски окр.]: Ширмерд, освободен
роб на Коджа Иса.

Нахия Д нък [неуточнена]

Град Карзиова [неуточнен]: Ибрахим, освободен роб на Али.

Нахия Урум [Радомирско]

Село Кондофре [Кондофрей, Пернишки окр.]: Табтьк, син на
Стойкю; Стефан, негов брат.

[Други селища]
Град Ески Къзълагач [Елхово]: Исмаил, освободен роб на Де--
мирджи Хасан.
Град Кърк клисе [Лозенград]: Махмуд, освободен роб на Кюсе
Турхан.
Град Йенидже Пазари [неуточнен]: Карагьоз, освободен роб на
Хаджи Муса.
[В непосочени селища]: Антикасълъ Суякти, освободен роб на4
Кучи; Узункори, син на Абдулах. ,н

НАСЕЛЕНИЕТО НА ЮГОИЗТОЧНА МАКЕДОНИЯ *

ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА XV ВЕК ^
Обширен дефтер, съставен между 1451 и 1481 г. Показва1
абсолютното преобладание на християнското населени^
и липсата на колонизация. За да се добие представа за
броя и верската принадлежност на населението, сведениятк'
за отделните села са дадени общо за женени, неженени'
и вдовици. Що се отнася до мохамеданите, повечето от
тях са наскоро ислямизирани, но това е трудно да се,
установи поради факта, че са посочени предимно личните,
им имена. За селищата, намиращи се днес в пределите
на България, са дадени и имената на жителите им. — Вж.
Опширни дефтери, т. IV, с. 39—396.
Демирхисарски вилает
Град Демир Хисар: [81 мохамедани и 212 християни].
Село Радево: [24 християни].

70
 Село Брешница [неуточнено]: [18 християни].
Село Вълче Бърдо [неуточнено]: [37 християни].
Село Рибно с Костен [Рибново и Гостун, Благоевградски окр.]:
Радослав Лафчина (?); Тодор, негов син; Димо, син на Януда; Стайко,
син на Вълчан; Вълчан; Черногор, брат на попа; Влайко Гюро;
Денко, негов брат; Стайко, негов брат; Стойко, брат на споменатия;
Димитър Велика; Стайко, негов син; Цветко, негов брат; Велика,
брат на Цветко; Радослав Хотичин (?); Петко, негов брат; Тодор,
негов брат; Тодор, син на Радослав; Доброслав свирач; Драган,
негов брат; Новак старец; Радослав; Новак; Гьорго, син на Драгу-
тин; Петко, син на Васо; Радота; Тодор, син на Черногор, Райко
(Ратко), негов брат; Милко, син на Янко (Байко); Вълк, негов брат;
Мило, зет на Богослав; Димко, син на Драгутин; Йован, негов син;
Синадин, негов брат; Милош стареч; Райко, негов син; Витан, негов
брат; Димитри Добри; Станислав Добри; Рад, син на Гопчо; Тодор,
негов брат; поп Димитри; Грубан свирач; Вълчо, негов син; Януда,
син на Райко; Милко, негов брат; Коста, син на Храно; Станислав
Врахмол; Дишман, син на Станимир; Никола, негов син; Милко,
негов брат; Михо, брат на Милко; Радослав Сърбин; Вълкаш, негов
син; Строислав; Цветко Хало (?); Милош, негов брат; Кума-
нич Войо; Райко, негов син; Радослав Робич; Гюра (Гьоре) Стар­
че; Братослав; Доброслав Богослав. Домакинства 55, нежене­
ни 7.
Село Хотагоща [Огняново, Благоевградски окр.]: Караджа;
Драгослав Коклу; Гьорго; Станиша Софияк; Милан, негов брат;
Станко овчар; Димос Михал; Добри, син на Рубче; Стамад, син на
Михал; Димитър, негов брат; Раде, син на Храбино; Станиша Радо;
Гьорго, син на Янко; Прибо Храбино; поп Михо; Храно Зупан (?);
Петко, син на Храно; Райко, син на Драгутин; Тодор, син на Гю-
рин; Димитри Койо; Драган Радо; Васоя, негов баща; Донко, син
на Васо; Доброслав Радин; Стайко Радо; Стайко Черногор; Хужин
(Чужин) Гаин; Кобил Чигаро (?); Стефан старец; Доброслав, негов
син; Радослав, негов брат; Стайко Портоюр; Райко Вербин (Вер-
бис); Михо, негов брат; Станислав, син на Михо; Койо, син на Стай­
ко; Вълк, негов брат; Рад, син на Радослав; Братан Тихул; Братан
Чигота (?); Стайко, негов син; вдовица Добра; вдовица Тихо; вдо­
вица Тодора; вдовица Стана, [жена на] Бойко; вдовица Станислава.
Домакинства мюсюлмански 1, християнски 32, неженени 5, вдо­
вици 9. u
т< Село Хирово [неуточнено]: Димитри; Йован, негов син; Драя,
Син на Димитър; Новак, син на поп; Тодор, негов син; Никола,
ф а т на Тодор; Петко Николин; Райко, син на Доброслав; вдовица
Лоя (Люба). Домакинства 8, вдовици 1.
Село Добрунища [Добринище, Благоевградски окр.]: Поп То­
дор; Гюрко, син на Драгослав; Сивин (?); Костин; Йорги Комнин;
Симьон Сърбин; Петър, брат на Станиша; Богдан Колоюр; Петко,
син на Мавре; Балдовун; Прелюб, негов син; Радослав Балдовун;
Вълкашин; Тодор, негов син; Петко, син на Станишин; Радослав,

71
 негов брат; Владич; Добри; Дббромир, негов син; Велко, син на
Велико; Брайко, брат на Велико; Райко, син на Добричко; Добро-
слав, негов брат; Йован, негов син; Дуйко; Думко Ивчо; Стричко,
син на Добри; Драгослав Еглика (Глика); Стойо, негов син; Добро-
слав Райо; Новак, син на Яро; Хубан, негов брат; Райко, син на
Васо; Драган, негов брат; Триф, син на Радослав; Слав Васо; Слав,
син на Радул; Свилад; Добри, син на Радослав; Стройо (Струно)
сирак; Тодор старец; Стоян Доброслав; Димитър, син на Ковач;
Гьорго, син на Драгослав; Момчил Гьорго; Новак, негов брат;
Драган Ковач; Крайо, син на Годжаил (?); Силян, негов брат; Ра­
дослав Радуил; вдовица Димитра, жена на Йован; вдовица Воислава.
Домакинства 41, неженени 8, вдовици 2.
Село Калинос [неуточнено], Кремен и Обидим [Благоевградски
окр.], три села: Богдан старец; Стайко Богдан; Влад, негов брат;
Милхо, негов брат; Брайко, брат на Михо; Сиво, брат на Богдан;
Владислав Сиво; Мило, негов брат; Радо старец; Стойке, негов син;
Славко; Богдан, син на Новак; Добри, негов син; Стлйо, брат на
Богдан; Добри Ковач; Добривой; Радослав; Димитър, негов брат;
Димитър, син на Михо; Милхо, син на Димитър; Грузо, син на Михо;
Тодор, негов брат; Радослав Михо; Радослав; Калко, син на Михо;
Грудат; Грузо соколар; Вълкашин, негов син; Михо, негов брат;
Стоян, негов брат; Храно; Дапчо, негов син; Станиша, брат на Храно;
Милко старец; Райко, негов син; Йованко, негов брат; Йован, син
на Райчо; Гюра, син на Войо; Йован, син на поп; Димитри Сирак;
Димо, негов брат; вдовица Струма. Домакинства 37, неженени 4,
вдовици 1.
Село Брезница [Благоевградски окр.]: Петри шивач; Милко,
негов син; Койо, негов брат; Радослав, брат на Койо; Райко, негов
син; Велко, негов брат; Станчо Радослав; Баница (Банич); Бого-
слав; Вълчо (Велчо), негов син; Доброслав, негов брат; Милко, син
на Ковач; Синадин; Димо, негов син; Хранчо; Тодор, син на Марин;
Тодор, син на поп; Райко, негов син; Койо, негов брат; Рахо старец;
Тодор Коч&л (Кучил); Момчил Тодор; Никола, негов брат; Братос-
лав (Бранислав), син на поп; Драгослав Попяко; Милко, негов брат;
Продан Вбрчо; Дабижив, негов брат; Драган; Добромир, негов
брат; Велко, син на Гюрган; Драгослав Димура; Гьоргиле; Яно
(Бано), негов син; Тодор, син на Шишман; Велко, негов брат;
Рано, син на Дамян; Велко, негов брат; Райко Кърдан; Драгослав
Дамян; Димитри Продан; Радослав Рухат; Шишман старец; Никола,
негов син; Палигор (Палигур); Брезика; Райко Ригор (Ригур);
Горгаки; Радослав Бойко; Димо, негов брат; Стойко; Велко, негов
син; Брезика, негов брат; Димо, син на Лозан; Райко, негов син;
Димитри Сиромах; Стайко Димитри; Станимир; Тодо, негов син;
Василко старец; Стойко Василко; Продан, негов брат; Велко, негов
брат; Войко; Райко, негов син; Димо, син на Мачино; Стойко, негов
брат; Радислав Мачуло; Панчар; Велко, негов син; Рад, негов брат;
Станислав Стан; Райко, син на Стан; Братошин (Братушин), син на

72
Стайо; Михо, син на поп; Богдан; Райко, син на Кокора; Никола,
негов син; Драгослав; Димитър, негов син; Черногор; Райко, син
на Гърмин; Райко Ковач; Велко, син на Ковач; Драгослав; вдови­
ца Стана; вдовица Марулина. Домакинства 78, неженени 8, вдови­
ци 2.
Село Скребатно [Благоевградски окр.]: Радо, син на Братан;
Койо, негов син; Калчо, негов брат; Дончо, син на Рад; Яро (Баро)
Голамо; Райко, негов син; Гьорго, негов брат; Йован, негов брат;
Братан Дразо; Димко, негов син; Тодор, негов брат; Никола, син на
Златин; Вълчо, негов син; Станиша кожухар; Радослав Станиша;
Драгослав, негов брат; Тодор, син на поп; Вълчо, негов син; Гьорго
Ястребар; Вълк Орлаки; Йован; Тодор, негов син; Вълк, негов
брат; Влад, син на Никола; Койо, син на Алекси; Райчо, негов син;
Стано Рупче; Никола, син на Йован; вдовица Кала; Мирчул, син на
Тихо; Милош, негов брат; Стале, брат на Браян (Братан); Калко;
Яно, негов син; Радош; Стамад. . . [Недовършено, липсват още две
села].
От село Порой, с друго име Кетенлу Казанлък [Демирхисарско]:
[53 християни].
Село Бараклу: [17 християни].
Село Лагатор [неуточнено]: [8 мохамедани и 38 християни].
Село Челтукчи [неуточнено]: [4 мохамедани и 14 християни].
Село Кибрийот [неуточнено]: [70 християни].
Село Камарйот [Камаретово]: [3 мохамедани и 64 християни].
Село Черешница: [106 християни].
Село Бобово [изчезнало]: [48 християни].
Село Цървища: [4 мохамедани и 55 християни].
Село Дреново [неуточнено], разбягало се: [6 християни].
Село Моксина [неуточнено]: [13 християни].
' Село Тумба [Серско]: [7 християни]. '
Село Тодораки: [1 мохамеданин и 28 християни].
Село Добра Лъка [неуточнено]: [37 християни].
Село Шегово [Шугово]: мохамедани — Барак; Петко ахрян [ос­
таналите 90 души са християни].
* Село Лешница [Елешница]: [45 християни].
<■ Село Барбарево [Бабалево]: [27 християни].
: Село Тодораки: [20 християни].
1■’ Село Дутли [Серско]: [18 християни].
•‘ Село Неманци [Чомлекчи, Серско], принадлежи към Богданов:
[26 християни].
1 Село Срамско [неуточнено]: [1 християнин].
Тимар на Илияс, освободен роб.
Село Борово [неуточнено]: [136 християни].
Село Спанчево [Долно Спанчево, Благоевградски окр.]: Димо,
син на Драгия; Коста, негов брат; Велко, син на Бойко; Калко, син
на Бойко; Петко, негов син; Радослав Гьорго; Васо, негов брат;
Стефан, брат на Васо; Златко, син на Злато; Добри Куманич; Бого.

73
елав Куманич; Радослав Сърбин; Тодор, син на Младен; Стоян Йо-
ван; Добри, син на Дабижив; Тихан, син на Новак; Димитър, син на
Драгия; Димо, брат на Милош; Стоян Сърбин; Дука, син на Калко;
Калчо, син на Добри; Вълкашин, син на Дабижив; вдовица Рада;
вдовица Тодора. Всичко 21 домакинства, 4 неженени и 2 вдовици.
Село Спатово: [4 мохамедани и 33 християни].
От селото Кетенлу Казанлък [Горни и,Долни Порой]-. [3 моха­
медани и 69 християни].
Село Палмеш: [32 християни].
Село Глабочица [Глобощица]: [35 християни].
Село Лъки [Благоевградски окр.]: Райо, син на Мирко; Михо,
негов син; Тихано, негов брат; Стайко, брат на Тихан; Доброслав;
Боро, негов син; Димо, негов брат; Милко, син на Смил; Стойко Про­
дан; Петко, негов брат; Стойко старец; Велко, син на Смил, Станис­
лав Станчо (Стайчо); Райко Ривако; Радослав Ривако; Божик, негов
брат; Йорги Фило (Кийо); Стамад Кочи (Кучи); Фотин, син на Стани­
слав; Продан Смил; Димитър, негов брат; Драгослав, брат на Дими­
тър; Гурко, негов син; Петко; Димоница (Димонич) Тодор; Тодан
Хрил; Михо, син на Тодан; Продан старец; Гьорго, негов син; Гьорго
Хрил; Гьорго Стайко; Йорги Дабижив; Стоян Живак; Димитър,
негов брат; Богдан свирач; Станислав Гьорго; Гьорго Куман; Д и­
митър, син на Гюрашин; Калин; Божик; Димо, син на Калко; Бо-
гоя, брат на Йорги; Йорги, син на Думо; Стоян, син на Йорги; Гю- ;
рашин Куман; Дука, негов син; Гьорго, син на Богослав; Димитър,
негов брат; Райко, син на Калко; Гюрашин Крисото (?); Тодор, ,
син на Доминако; Михо, син на Гьорго; Димитър Чичо; Тодор Глику. ,
Всичко 45 домакинства и 10 неженени.
Село Чокала [Чоколово]: мохамедани — Ширмерд, син на Абду-
лах [останалите 35 души са християни]. т
Село Радила: [35 християни]. q
Село Тодорово: [1 мохамеданин и 13 християни]. -А
Село Ветрен: [11 мохамедани и 43 християни].
Село Герман: [27 християни].
Село Враня: [18 християни]. ,
Село Загорич [неуточнено]: [3 християни]. ^
От село Белово: [29 християни]. ,9
От село Щонче (Щуница) [неуточнено]: [19 християни]. /р
От село Храсно: [9 християни]. .
От село Ковач [Ковачево]: мохамедани Хазър ахрян [останалите
31 души са християни].
От село Спанча [Спанчево]: [4 християни]. jH
Село Рупел: [21 християни]. ,^q
Село Натин [неуточнено]: [9 християни].
Село Вишослав [неуточнено]: [44 християни].
Село Савяк: мохамедани — Караджа, син на Абдулах [остана­
лите 63 души са християни].
От село Калапод: [3 мохамедани и 24 християни].
Село Шустица [неуточнено]: [21 християни].

74
 Тимар на Хамза, син на албанеца Шахин.
От село Щонче (Щуница): [46 християни].
Село Чъплак (Чепилово) [неуточнено]: [5 мохамедани и 3 хри­
стияни].
От село Ковачева: [31 християни].
От село Белово: [28 християни].
От село Щонче (Щуница): [19 християни].
От село Храсно: [6 християни].
От село Кумлани [Кумли]: [6 мохамедани и 52 християни].
От село Драгна [Драготин]: [48 християни]. . ,
От село Междурек: [2 мохамедани и 40 християни].
Село Тисина и Папелова, две села [неуточнени]: [1 мохамеда­
нин и 41 християни].
Село Лешница (Елешница) [неуточнено]: [1 мохамеданин и 13
християни].
СеЛо Дъбница [Благоевградски окр.]: мохамедани — Али; Ка-
раджа. Християни: Тодор, син на Лукан; Лукан Беловиро (?);
Йован, син на поп; Димо, негов брат; Стоян, брат на Димо; Екса-
тиюд свирач; Тодор Стамадо; Радослав Димо; Манол Аргиро; Ни­
кола, син на Тодор; Михал Паник (?); Димо, син на Михал; Стайко,
негов брат; Доброслав Михал; Радослав, брат на Михал; Илия, брат
на Димо; Димо, брат на Илия; Никола, негов брат; Влад, син на
Никола; Гьорго Нехран; Михо, син на Стайко; Влад, брат на Мило;
Мило, брат на Влад; Стайко Димитри; Никола, негов брат; Петко,
син на Тодор; Димо, син на Стайко; Йедро (Педро), син на Добрис
(Добриш); Стайко Йедро; Станил, негов брат; Петко, брат на споме­
натия; Тодор, негов брат; Димо, син на Васил; Станиша Краик (?);
Рад, негов син; Грубан, негов брат; Димо, син на Янко; Влад Про-
тоюр; Койо, негов син; Стайко Форис; Васил Хрус; Райко, син на
Русин; вдовица Руса, [жена на] Хрус; вдовица Стана. Всичко 2
мохамедански домакинства, 31 християнски, 6 неженени и 2 вдовици.
От село Грамадани [Грамадна, Серско]: [13 християни].
Село Ракищен: [1 мохамеданин и 83 християни].
Село Слащен [Благоевградски окр.]: мохамедани — Балабан.
Християни: поп Коста; Димо, негов син; Михо, негов брат; Велко,
брат на Михо; Тодор, син на Никул; Яно, негов син; Михо, брат на
Тодор; Йорги Тодор; Димко, син на Тодор; Димо, син на Боин (?);
Стайко, негов брат; Тодор, негов брат; Ки^ко, брат на Тодор; Ру­
син, брат на Кирко; Димо, син на Калич; Йорги, негов брат; Ста
нислав Ковач; Кирко, негов син; Димо, негов син; Димитри, син
на Станислав; Михо, негов брат; Димо Лагир; Райко, син на Димо;
Райко Лагир; Стойко Станислав; Йорги Райко; Стайко Райко; Райко
Кир (Кесир); Златил, син на Мавро; Димитри Митрин; Рад, негов
брат; Маликша Приселица; Койо, син на пон, Михо Златичин;
Райко, негов брат; Васил Папа Лука; Йорги, негов брат; поп Тодор;
Коста, негов син; Димо, негов брат; Димо,и син на Велко; Добромир,
негов брат; Кирко Кир (Кесир); Йоргич Йованко; Михал Йованко;
Стайко Дабижив; Милин, негов брат; Димко, син на Станислав;

75
Доброслав Чуждей; Братослав; Стайко, негов брат; Михал Сърбин;
Бойо, негов брат; Димо, син на Манол; Яно, негов брат; Михал
Кир (Кесир); Станиша Михал; Михал Гьорго; Гьорго, негов син;
Малечко; [Малечко], син на Тодор; Гьорго, син на Бойко; вдовица
Злата. Всичко 1 мохамеданско домакинство, 51 християнски, 10
неженени и 1 вдовица.
Село Тиховища [Туховища, Благоевградски окр.]: Райо, син на
Драгослав; Димо, негов брат; Драгия, брат на Тодор; Стойо, негов
брат; Добромир; Велко, негов син; Рад, негов брат; Димо, брат на
Рад; Влад, брат на Димо; Рус, син на Пресяк; Велко, негов син; Д и­
митри, син на Ланджо; Малкина, син на Димитри; Стануда Янко;
Димитър, негов син; Димо, негов брат; Тодор, брат на Димо; Новак,
син на Райо; Гьорго, син на Янко; Русин, син на Радослав; Стайко,
негов брат; Динко (Денко), син на Радослав; Стойко, негов брат:
Диман, син на Пресяк; Гьорго, син на Доброслав; Стойко Йедрин,
Доброслав Сърбин; Димо, негог син; Добрика, негов брат; Мило,
брат на Добрика; Богоя, брат i а Тодор; Братан Каличин; вдовица
Мара; вдовица Райка, [жена на] Йедриле. Домакинства 24, неже­
нени 8, вдовици 2.
Тимар на Хамза, син на Мустафа, от рода на Павло Куртик.
Село Либахово [Илинден, Благоевградски окр.]: мохамедани —
Айдън; Баязид; Атмаджа; Караджа. Християни: Диман Калифат
(?); Милко, син на Пахиб (?); Тодор, син на Драглан; Лукан Шербан
(Щърбан); Гьорго, негов син; Яно, син на Тимурхан; Стайка Прийо;
Станимир Думко; Райхан (Райчан) Биро (Перо); Стайко Качун;
Никола Вармак; Стайко Станил; Стайко Вармак (Варяк); Димо, син
на Станил; Стайко Радомир; Станил Конук (Колук); Обрадин; Си-
мьон, негов брат; Русин Маре; Биро (Перо), син на Райко; Тодор,
син на Дражил; Вито (?), син на Дичо; Влад, син на Добро; Грузо*
син на Фило; Димо, син на Михо; Тодор, син на Новак; Райо, негов,
брат; Димо, брат на Гьорго; Стайко Гьорго; Койо, син на Портоюр;
Тодор, син на Браян; Душман Сиромах; Димо свирач; Тодор, син
на Райко; Рад, брат на Добри; Стайко, син на Райко; Райко, негов
син; Яно Хридовал (?); Тодор, син на Димо; Димо, брат на Яно;
Райо, негов брат; Михо Разма; Драгослав; Михо, негов брат; Кузе
(?) Йорги; Петре, син на Михо; Тодор, син на Михо; Михо, син Hg
Кузе (?); Димо, син на Грузо; Койо, син на Фило; Фило, син на
Грузо; Добро, син на Васил; Йорги Добро; Койо, син на Райо; Но­
вак Васил; Велко, син на Димо; Тодор, син на Димо; Димо, син на
Васил; Велко, син на Рад; Тодор, син на Радослав; Драган Сиромах;
Гьорго Ковач; Вълкан, негов син; Михо, негов брат; Койо, син на
Димо; Яно, негов брат; Радослав Райко; Койо, син на Врана, Милко,
син на Влад; Велко, брат на Койо; Драгия старец; Милко, син на
Димо; Тодор, син на Гьорго; Нико (Него), син на Михо; Стайко Дра-
гийо; Филип Димко; Йован, син на Димурхан; Стайко Райчин;
Вълчо, син на Стайко; Димо, син на Вълк; Гьорго Милко; Гьорго
Райко; Калиман; Димитър, син на поп; Влад, негов брат; Велко,
син на Койо; Тодор Кийо; Кийо, син на Димо; Тодор, син на Влад;

76
Яно Ковач; Тодор, син на Райчин; вдовица Драгослава; вдовица
Златия; вдовица Вида; вдовица Дика; вдовица Влая [жена на] Тихо­
мир; вдовица Станислава; вдовица Рада. Всичко 4 мохамедански
домакинства, 80 християнски, 12 неженени и 7 вдовици.
Село Мътница: [2 мохамедани и 43 християни].
От село Ташово [Тешово, Благоевградски окр.]: Станиша Д и­
митри; Димо, син на Стоян; Тихан, син на Филип; Било (Бело),
негов брат; Димко, брат на Доброслав; Димо, син на Гьорго; Рад
Борисо; Дишман Борисо; Велко, негов брат; Душман Касица;
Райко, син на Младен; Било (Бело), син на Дишман; Тодор, син на
Райко; Милчо, син на Младен; Стамад Прехода; Михал, негов брат;
Станиша столар; Димо, син на Душман; вдовица Доброслава, [жена
на] Богдан; вдовица Тодора, [жена на] Гюрган; вдовица Стада (?).
Домакинства 14, неженени 4, вдовици 3.
От село Пчеларево [неуточнено]: [2 мохамедани и 12 християни].
От село Голешево [Благоевградски окр.]: [24 християни].
Тимар на Али, син на Петралид, и Ширмерд, син на Баракту,
и Саруджа, брат на Никола. Роднини са на покойния Якуб паша.
От село Гръмляни [Гърмен, Благоевградски окр.]: мохамеда­
ни — Атмаджа, син на Абдулах. Християни: Поп Димитри; Стамад,
син на поп; Стайко Колина; Момчил Стайко; Радослав Стайко; Радо­
слав Върбарич (?); Райко, син на Радослав; поп Тодор; Денко (Ди-
ко), син на Димитър; Йорго, негов син; Радослав Стойко; Янко
Хохлид (?); Димо, син на Лукан; Йорго Магер; Васо, син на Магер;
Момчил Яно; Койо, негов син; Йорги, син на Койо; Радослав Йор-
ги; Иглинич (?); Радослав, негов брат; поп Христодил; Димо, син
на Яно; Тодор, син на Димо; Радослав свирач; Милко, син на Доб­
рослав; Михал Стефан; Радослав, негов брат; Станислав Димитри;
Яно, син на Бойо; Велко, негов брат; Димо; Стоян, негов брат;
Михо, брат на споменатия; Тодор, син на Никола; Стайко, негов
брат; Димо, брат на Стайко; Радослав Тодор; Драгия Диман; Никола
негов брат; Йорги Стратия; Райко, негов брат; Пейо, син на Драгаш;
Радослав Перо; Радослав Лозан (?); Стайко Диман; Йован, син
на Братия; Милко, син на Дуйко; Бойко (Йонко, Тонко), син на
Йорго; вдовица Мара; вдовица Ексина; Димо, брат на Милко.
Домакинства мохамедански 1, християнски 42, неженени 8, вдови­
ци 2.
От село Вълко село [Вълкосел, Благоевградски окр.]: мохамеда­
ни — Хамза, син на Михалич. Християни: Райко, син на Мързан;
Кирко, негов брат; Смил, негов брат; Димитър, син на Степан;
Влад, син на Добри; Васил, син на Влад; Кирко, син на Каломир;
Михалич Никола; Димитър, негов син; Вълчо, син на Райко. Дома­
кинства мохамедански 1, християнски 8, неженени 2.
Село Липощица [Липоих]: Карагьоз, син на Абдулах [всичко 2
мохамедани и 39 християни].
От село Тодорищица [Тодорич]: [20 християни].
От село Бесница [Беслен, Благоевградски окр.]: Милчо, син на
Балдо; Стоян Михо; Никола, син на Сиво; Велко, син на Песомир;

77
Продан Михач; Данко, син на Драгослав; Добри, син на Йорго;
Марино, син на Михо; Велко, син на Добри; Добри, негов син; Ста-
ниша Велко; Кумал, син на Добри; Киряк Доброслав; вдовица Тихо.
Домакинства 10, неженени 3, вдовици 1.
От село Тодорищица: [20 християни].
От село Бесница [Беслен]: Йован, син на Балдовий; Никола,
негов брат; Младен, син на Сиво; Стало Велко; Братослав Стрезо;
Добри, син на Велко; Райко, син на Драгослав; Синадин Груло (?);
Йован Стрезо; Яно, негов син; Добрил, негов брат; Никола, син на
Доброслав; вдовица Добра, жена на Пласо. Домакинства 10, неже­
нени 2, . вдовица . 1.
От село Щонче [Щуница]: [2 мохамедани и 53 християни]
Село Алексово: [19 християни].
Тимар на Симо, син на Капсоколид.
Село Катунци [Благоевградски окр.]: [28 християни].
Село Петрово [Благоевградски окр.]: [110 християни(.
Село Кърчово: [41 християни].
Село Крушево: Али, син на Абдулах [всичко 9 мохамедани и
82 християни].
От село Лалос: [4 мохамедани №32 християни].
Село Планица: [33 християни].
Село Морокоста [Марикостиново, Благоевградски окр.]: [84
християни].
От село Барбарево [Бабалево]: [21 християни]. I
От село Мдтилово: [7 християни].
Село Долно Ташово [Тешово, Благоевградски окр.]: поп Димитри;
Стамад, негов брат; Тодор, син на Доброслав; Стайко, брат на То­
дор; Бурхал Доброслав; Бало, негов брат; Братил, брат на Бало;
Драгослав; негов брат; Рад, негов брат; Мирчо, син на Братослар;
Йорги Никое; Богдан, негов брат; Велко, брат на Богдан; Балан,
син на Михал; Мирчо, син на Диман; Яни, негов брат; Богослав
Пупак (?); Тодор, негов брат; Момчил Мандо; Димитър, син на
Момчил; Киряки, негов брат; Петрос, негов брат; Момчан, брат на
Петрос; Драгия, негов брат; Димо, скн на Вълкослав; Йорго, негов
брат; Станиша, брат на Йорго; Ногавец (?); Стримбад; Кръстил
Стримбад; Димитри Сърбин; Райко Врагар; Драгослав Стоян;
Било, син на Димо; Тодор, син на Стойко; Яно, син на Диман; вдо­
вица Кала; вдовица Стойка. Домакинства 29, неженени 6, вдовици, [2.
Тимар на Саруджа, освободен роб. q
От село Ташово [Тешово]: Кирка Младен; Димитър, негов брат;
Райко, син на Йоргич; Било, негов брат; Рад, брат на Било; Койо,
син на Дишман; Било, син на Вълчо; Велко Марич; Орман Богдан;
Степан Богдан; Райчина Касиджо (?); Дуйко, син на Райчин; Д ра­
ган, негов брат; Велко, брат на Янко; Богдо Продан; Димо, негов
брат; Стойко Добрич; Нано, син на Василко; Стойо, негов брат;
Доброслав Василко; Радослав Димо; Богослав; Кранил, син на
Драгослав; Янко, брат на Велко; Райо, син на Панко; Филип Янко;
Богдан Йорго; Никола Йорго; Стоян Прийо; вдовица Драгана;

78
 вдовица Рада; вдовица Кала. Домакинства 25, неженени 4, вдовици 3.
Тимар на Халил и Хазър, син на Михал вратар.
Село Пулево: Ахмед, син на Абдулах [всичко 10 мохамедани и
18 християни].
Тимар на Умур и Мурувед, синове на Инебеи, и Хамза и Иса,
синове на Паша Игит, освободен роб.
Село Годешево [Благоевградски окр.]: Момчил; Яно, негов син;
Димитър, негов брат; Добромир Диман; Тодорика Диман; Брезика,
брат на Тодор; Влад, брат на Момчил; Добрика, син на Диман;
Рали свирач; Рад, син на Драгошин; Добри, негов брат; Стано Ро-
маният; Добри, негов брат; ААихо Яно; Михо Гьорго; Димо, брат на
Михо; Стоян Велко; Драгия овчар; Било Егрич (?); Йорги Ефтихос;
Йован Било; Гьорго, син на Чернова; Яни Дебелак; Тодор Рал;
Манол Драгошин; Доброслав Влад; Радика, брат на Брезик; Стайко
Димо; Стано, брат на Гьорго; Мило, негов брат; Райо, син на Янил;
Димо Райо; Димо, син на Янил; Русин, негов брат;ц Сиво (Стево),
негов брат; Новак, брат на Сиво; Радослав Янил; Йован Сърбин;
Тодор, брат на Йован; Димитър, син на Тодор; Хондири Мало;
Велко Зелико; Райко Сиромах; Яно Дико; вдовица Златия. Дома­
кинства 37, неженени 8, вдовици 1.
Село Гайтаниново [Благоевградски окр.]: Влайко Велко; Тихан,
негов син; Радослав, негов брат; Велко, син на Тихан; Янко Ковач;
Радослав Добрил; Никола, негов брат; Драган Ковач; Лукан Пет-
роян; Никола Лукан; Петро Чачо; Драгослав Тодо; Вълкан Тодо;
Петро, син на Тодо; Рад, син на Кучи; Добромир Чужден; Стайко,
негов брат; Данчо; Драган Базкинд (?); Киряк Драган, Петър,
негов брат; Димо, брат на Петър; Райко, син на Тодин (Бодин);
Стефан, негов брат; Стефан старец; Вълк, негов брат; Драган Пет-
фоян; Било, син на Кало; Гьорго, син на Вълкан; Дука, брат на
''Вълкан; Радослав Велко; Велко, негов син; Рудо, негов син; Никола,
яйегов брат; Станислав Диване; Белчо, негов брат; Радослав, негов
' брат; вдовица Стоя. Домакинства 32, неженени 5, вдовици 1.
:: Тимар на Шахин, освободен роб.
яп От село Мал Порой: [34 християни].
г-м Войнуци от нахията Неврокоп:
•Hi В самия Неврокоп [Г. Делчев]: [11 християни].
*ад В село Крушево [Благоевградски окр.]: Бойко, син на Гюрко;
%1етко, брат на Гюрко; Бойо, син на Тодор; Койо, син на Петко;
Радислав, негов брат; вдовица Добра, жена на Кирко; вдовица Ка-
гАша, жена на Тодор; вдовица Тодора, жена на Милош; вдовица
Добра, жена на Никура (Никуда).
В село Рахово [Ореше, Благоевградски окр.]: Добришин, син на
Новак; Дабижив, негов брат; Драгош, син на Новак; Стойчин;
Станислав, син на Димо; вдовица Виша, жена на Добри; вдовица
Василка.
В село Сигрито [Хаджидимово, Благоевградски окр.]: Йорги,
син на Коста; Касри, син на Властар; Дука, син на Копли (?).

79
 В село Садово [Благоевградски окр.]: Филип, син на Манол;
Койо, син на Стайко; Стайо, син на Властар.
В село Беланица [Блатска, Благоевградски окр.]: Мило, син
на Калин; Койо, син на Михал; Мавронид, син на Михаил; Михо,
син на Койо; Шушман, син на Койо; Яни, син на Михал.
В село Букуро [неуточнено]: Тодор, син на Никола; Йорго, син
на Никола; Добрислав, негов брат; Лико (Леко), негов брат; Михо,
син на Никола; вдовица Калини, жена на Никола.
В село Абланица [Благоевградски окр.]: Кало, син на Марул;
Йован; Йорго Торбич (?); Бойо, брат на Кало; Милош, негов брат;
Йорго, син на Кало.
В село Кочан [Благоевградски окр.]: Радич, син на Власислав;
поп Богослав, син на Радич; Храно, син на Доброслав; Доброслав,
син на Мило; Петко, син на Мило; Петро, син на Дабо; Милош;
Рушин; Драгутин, син на Владислав; Никола, син на Влад; Димо,
син на Петко; Витко, син на Петко; Русин (Рушин), син на Дабо;
Тодор, син на Доброслав; Милчо, син на Тодор; Дино, син на Петко;
Мило, син на Вайко (Витко); Михо, негов брат; Велко, син на поп;
Драган, син на Драгош; Йован, зет на поп; вдовица Елена (Илина).
В село Долян [Долен, Благоевградски окр.]: Стайко, син на
Симан; Милко, син на Димо; Йорго, син на Хран; Койо, син на Хран;
Дино, син на Стайко; Драгина, негов брат; Влайко, негов брат;
Тодор, син на Димо; вдовица Кирана, жена на Йован; вдовица Остой-
ка (Стойка), жена на Храно.
В село Гръмляни [Гърмен]: Койо, син на Влайко; Димо, син на
Райко^ Стайко, син на Доган; Брайко, син на Влайко; Дука, негов
брат; Йорго, син на Райо; Петралид, негов брат; Раян, син на Доган.

Вилает Неврокоп
Самият Неврокоп: [12 мохамедани и 277 християни].
Село Лъжница [Благоевградски окр.]: Райко, син на Димитри;
Яни, негов син; Димо, негов брат; Димитър, син на Йорги; Тихо,
син на Йорги; Тодор, негов син; Сухина (?) Яни; Тодор, син на Ди­
митри; Йорги, брат на Никола, Литос (?) Прескрига; Добрика Ми1-
колас; Никола, негов брат; Димо, брат на Никола; Тодорис Ексино;
Тодор, син на Никола; Тодорис Сърбин; Михо, син на Новак; Йоргй,
син на Станиле; Яни, син на Станил; Райко, син на Димо; вдовица
Добра; вдовица Мара, жена на Велика. Домакинства 20, вдовици 2.
Село Баница [Баничан, Благоевградски окр.]: Базарлу. Димос
Панайид (?); Йорги, син на Раян; Яни, син на Чокала; Димо, брат
на Йорги; Радослав; Златко, негов син; Димо, негов брат; Янко,
брат на Димо; Русо, син на Янко; Милко, син на Димо; Йован, син
на Радослав; Димитри, син на Кондо; Драгослав Стамад; Даниле
Мано; Йорги, син на Хръс; Михо, син на Раян; Станиша Ексино;
Златко, син на Йован. Домакинства мохамедани 1, християни 18,
неженени 3, вдовици 2.
Село Месомища [Мусомища, Благоевградски окр.]: Мохаме-

80
 дани — Мустафа; Ис.маил. Християни: Атанас Милуна (Филота);
Йорги, негов брат; Яни, син на Гюро; Архонди Михал; Мавриян,
негов брат; Яни, син на Сирдан; Шушман, негов брат; Сирдан Димо;
Димо, син на Гюро; Йорги, син на Димина; Тодор, негов брат;
Йорги, зет на Трихо; Йорги, син на Йерас.мо; Манглавид Йорги;
Йорги Андиб (Едип); Тодор, негов брат; Янаки, син на Стасино;
Марут Радослав; Балин, негов брат; Радослав Марут; Михо, негов
брат; Радослав Тодор; Станислав Тодор; Йорги Пиро (Перо); Васил,
син на Михо; Йорги терзия; Тодор, негов син; Шушман, брат на
Тодор; Димо, син на Папа; Киряко, негов брат; Яни, син на Став-
рино; Стамад Русос; Йорги Сиров (?); Яни, негов брат, Йорги, син
на Худина (Морила); Димо, негов брат; Йорги Губар (Гунар); Ста­
мад, син на Губар; Мавроди Калучко; Тодор, негов син; Йорги, брат
на Тодор; Яни, син на Радослав^ Димо, брат на Яни1, Христодил,
■негов брат; Манол, негов син; Йорги Димура; Йорги Сирагари;
Тодор, син на Калоди; Михо, брат на Тодор; Димо, негов брат;
Богдан, син на Тодор; Стамад, син на Прексино; Маниси соколар;
Димос Каламйот; Стойо Стамад; Стамад, син на Стойо; Милан, негов
син; Михо, син на Манглавид; Яни, син на Севасти; Димо, син на
Мусич; Русо, негов брат; Тодор, зет на Сърдан; Яни, син на Стасино;
Христодил Стасино; Хинад, син на Римата; Тодор, син на Михал;
Коста, син на Стасино; Димитри Серф; Тодор, син на Прексино;
Манол, негов брат; Йорги, брат на Манол; Михо, негов брат; Манол
Прикой; Красимир Браян; Димос Аялар; Йорги, син на Димо;
Яни, син на Райко; Димос, синина Мандроян; Яни, син на Манахо;
Димос соколар; Радос (Радош) Йеракар; Манаси, зет на Кочино (?);
Димо, негов син; Тодор, син на Рисолинид (?); Комнено Тодор;
Романо Манахос; Яни, син на Хрил; Михо, негов син; Йорги Хри­
стодил; Сураки, син на Брайко; Йорги Балослав (Белослав); Тодор,
син на Зума; Йорги Дърман; Димос, син на Римата; Йорги, син на
Калоди; Тодор, син на Мавроди; Михо, син на Калоди; Яни Папо
(Папу); Яни, син на Йорги; Димос Карисо; Филип, син на Красимир;
вдовица Анаста; вдовица Мало; вдовица Мара; вдовица Мара, [жена
на] Димо; вдовица Мария, жена на Рандо; вдовица Гюро, [жена на]
Сируни; вдовица Кали; вдовица Кали, сестра на поп; вдовица Мария;
вдовица Кали. Домакинства мохамедани 2, християни 81, неженени
20, вдовици 10.
Село Орашица [Ореше, Благоевградски окр.]: Петко, син на
Дабижив; Йорго, син на Добривой; Дончо, син на Стойко. Дома­
кинства 3. -
Село Шигрито [Хаджидимово. Благоевградски окр.]: мохаме­
дани ■ — Хасан; Евренос; Хазър; Карагьоз; Сюлейман; Хазър; Кара­
гьоз. Християни: Йорги Скорчо; Яни, негов син; Хинад, брат на
Яни; Тодорис Френгу (?); Йорги, брат на Тодор; Димо, негов брат;
Франго Тодор; Шушман Тодор; Йорги, негов син; Димос Ино (?);
Петрос Брато; Димо, негов брат; Яни, син на Говедар (?); Димо,
негов брат; Димо, син на Шушман; Комнено Стамад; Димо, син на
Скорчо; Тодорис Хърке; Димос Зорич; Яни, негов брат; Михо,6

81 6 По следите на насилието» ч. |1
син на Димо; Димо, син на Куман; Димо, син на Чураки (Чораки);
Йорги Хрисоян; Димо, негов брат; Йорги Яниле; Яни, негов брат;
Димо, син на Михале; Яни, негов брат; Яни, син на Стиляно; Йорги
Яно; Спино Калоди; Йорги, син на Калоди; Димо, син на Костенда;
Димос Аполот; Йорги Врагар; Яни Врагар; Йорги Стамад; Стамад
Кирадж; Димос крояч; Яни, син на Брачика; Димо, син на Йор-
гослав; Яни, негов брат; Янис Патако; Михос Завринич; Йорги, негов
брат; Коста, брат на Йорги, Йорги син на Черянояни (Чербанояни);
Йорги, син на Коста; Тодор, син на Шейтан; Михо, син на Чернойоо-
ги; Яни, негов брат; Хинад, негов брат; Йорги Черни; Стамад Пла-
тино; Трендафиле Йорги; Тодорис Пангало; Яни, брат на Тодор;
Йорги, негов брат; Яни Кондакине; Димо, син на Андрейо; Яни,
син на Мирмири; Фосо (?) Филипе; Вастар Филипе; Яни, син на
Вруди; Стамад, син на Патако Тодор; Богослав Димитър; Яни, син;
на Хандрийо; Димос Раян; Йорги, негов брат; Яни, син на Манол;
Дуракино Яни; Димо, син на Яни; Пангало Круна (?); Михо, син
на Пангала; Тодорис Реминайот (?); Димос Петро; Яни, син на Чер­
ни (?); Димо, негов брат; Яни Врагар; Малино, син на Стамад; То­
дор, син на Заврич; Яни, брат на Тодор; Коста Влах; Йорги Влах;
Димос Мемендрино; Тодор, негов брат; Яни, брат на Тодор; Михо;
негов брат; Яни, син на Раян; Мирят (Сирбат) Войро; Йорги, негов
син; Яни, негов брат; Коста, брат на Яни; Йорги Войро; Йорги,
син на Андрийо;и Тодор, брат на Йорги; Коста, син на Хандрийо;
Димос, син на Йорги; Яни Кранго (Франго); Йорги, негов брат,
Йорги Костенда; Янис Бахо; Тодор, син на Бахо; Димос Аргиро;
Манол Пластино (?); Яни Хърке; Димос Кости; Койо, спи на Спатб
(Спано); Яни, син на Порини; Йорги, негов брат; Тодорис Порпни;
Михо, син на Шушмана; Мурта, син на .Михо; Димос Хангаруди;
Яни, брат на Димо; Тодор, брат на Яни; Филип, брат на Тодор;
Стамад, негов брат; Агористос Михал; Йорги Калаиот (Филйот);
Михал, негов брат; Тодор, син на Хандрийо; Янис Агоп; Калучкб
Емфорич; Пангало, син на Яни; Доброслав Станиша; Михо, син на
Добромужа; Яни, негов брат; Стиляно Подини; Димо, син на Конда-
килина (?); Йорги, син на Кир Михал; Димос Лев; Си.мое Хърке!
Йорги Луган; Яно, син на Богослав; Димо, син на Тодор; вдовица
Мара; вдовица Ирина, [жена наJ Раян; вдовица Мара; вдовица
Ирина, жена на Багран; вдовица Маро; вдовица Хохилу (?); вдо?
вица Кали; вдовица Гюро; вдовица Архондини; вдовица Маро, ка­
лугерка; вдовица Ангелина, калугерка, вдовица Гюра, калугерка;
вдовица Добра, калугерка; калугерка Ирина; калугерка Тодора;
калугерка Кали; калугерка Кали, дъщеря на Тодор. Домакинства
мохамедани 8, християни 122, неженени 15, вдовици 17.
Село Възем [Серско]: [52 християни].
Село Кочан [Благоевградски окр.]: Добри ченгер;’ Дончо Ве-
сой (?); Димитър, син на пои; Димитри Доброслав; Райчо, негов брат;
Добри, син на Скуро; Станислав Добри; поп Рали; Тодор,- негов браг;
Йован, брат на Тодор; Миле, брат на Граматико; Ра?гул Райчул;
Димитри, негов син; Тодор Чагар; Гьорго, син на 'Тодор; Пет­

82
 ко, син на Чагар; Радослав Стоян; Петко, син на Радос­
лав; Драгулин Стоян; Пеян (?), негов брат; Вълчо, син на Само-
хран; Момчил, негов брат; Стайо, негов син; Добри, негов брат;
Тихо Сиромах; Драгошин, негов син; Радослав Радико; Духна, син
на Радослав; Дончо, негов брат; Янко, брат на Дончо; Войо овчар;
Рали, негов брат; Радохна Стамолин; Милко, негов брат; .Михо, син
на Велик; Тодор, брат на Михо; Златил, брат на Тодор; Радослав
Мурян (?); Райчо, негов брат; Велика Мурян; Велко, негов брат;
Грубан Сухо; Добре, негов син; Дуйко Калугер; Велко, негов брат;
Димо, брат на Велко; Милин, негов брат; Милош Дуйко; Петко
Сърбин; Дано, син на Кокодин; Влад, син на Дабо; Черника, негов
брат; Никола, син на Кокодин; Добри, син на Николин; Янко, негов
брат; Станил, син на Кокодин; Тоди, син на Станил; Тодор, брат на
Станил; вдовица Станка.
Село Жижово [Жижево, Благоевградски окр.]: Дамна, брат на
Бойка; Младен, син на Дамин; Добрнка, негов брат; Станислав
Дамин; Радослав Ковач; Димитър Шивец; Бойке, брат на Дамин;
Влад, негов син; Доброслав, негов брат; Станко, негов брат; Било, син
на Влад; Диман Ковач; Михо, син на Морян; Диман Сиромах; Миле,
син на Скуро; Дабижив, син на Мило; Драгина Пиличар; Драгина,
син на Тодор; Добри, син на Рихан (Речан); Деян, негов брат; вдо­
вица Стоя. Домакинства 70, неженени 8, вдовици 2.
Мезра Поникова [край Кочан]. Изселвайки се, нейните невер­
ници дошли в гореспоменатото Кочан.
Село Садово [Благоевградски окр.]: мохамедани — Исмаил;
Ахмед; Доган; Хазър; Доган, друг; Хазър, друг. Християни: Хута,
син на Драгошин; Михо Хута; Стамад Конде; Петрос Васрали;
Димо, син на Драгослав; Драгослав Димо; Йорги Драгослав; Лп-
вадар; Яни; Димо ченгер; Йорги, син на Димо; Михо, негов брат;
Пиломасто Яни; Алекси Димитри; Канаки; Димос Канаки; Йорги
Канаки; Йорги Хумин; Михо, син на Добрина; Йорги Михо; Диясо,
негов брат; Димо, син на Добрина; Арнавуд; Яни, брат на Димо;
Андранико Никола; Койо, син на Никола; Тодор, негов брат; Коста
Васралид; Димо, негов брат; Тодор, брат на Димо^ Станислав;
Стайко Кондокри; Трахас; Коста, син на Трахина; Йорги, негов
брат; Тодорис^ Евдяко; Хутас; Димос Хута; Йорги, негов брат;
Яни, брат на Йорги; Михос Хута; Тодор, брат на Яни; Йорги Гру-
дяко; Яни, негов брат; Йорги Миховиз (Миховид); Димос Алекси;
Йорги, негов брат; Димос Раян; Тодорис, негов брат; Михос Тодор;
Яни Раян; Вравас; Тодорис Врак (Врава); Димо, брат на Тодор;
Димос крояч; Тодорис Ливадар; Тодорис Хомино; Йорги Тодор;
Стойо Яни; Параскева Йорги; Димос .Чарйо; Коста Марин; Хрч-
стодил; Димо, брат на Христодил; Йорги, брат на Димо; Манол
Ставраки; Агапитос; Тодор, негов син; Йосип; Димо, негов брат;
Тодор, брат на Димо, Калоди, син на Папа; Коста, негов брат; Димо,
брат на Коста; Маврияно; Димос Маврияно; Тодор, син на Драгос­
лав; Тодорис Сапунта; Тодорис .Маврияно; Тодорис Добромужа;
Михо; Димо, негов син; Тодор, брат на Димо; Яни, брат на Тодор;

83
 Йорги, син на Михо; Тодорис Кафа (?); Манол Ексино; Тодорис
Сирво (?); Димос Сирво; Манол Стайко; Михос, син на Севасти;
Йорги Прийов (Приво); Прескуга (?) Прийов (Приво); Фрутас
(Фрунас); Коста Фрута; Манол, брат на Коста; Йорги Сапота; Йорги
Манол; Яни Розица (Ружица); Коста Екстеро; Коста Добрина;
Тодорис Мнхал; вдовица Зойо (Зуйо); вдовица Гюра; калугерка,
дъщеря на Канаки; калугерка Кали; калугерка Маро; калугерка
Кали; Михос Егидо (Егиро). Домакинства мохамедани 6, християни
90, неженени 12, вдовици 6.
Село Муртиница [неуточнено], мохамедани — Сюлейман; Ба-
лабан. Християни: Яни, син на Милано; Райко, син на Воихна; Го-
ган Райко; Воихна, син на Райко; Йорго Тодор; Димос, негов син;
Миланос Драгослав; Стефан Арбавут; Трати Стефан; Стайко Йорго;
Димо, негов брат; Михалич, брат на ДимО; Йоргос Ненаде; Димос
терзия; Райко, син на Йорго; Мнлког, син на Станислав; Михо, син
на Милко; Йован, син на Петко; Стало Стайо; Михо, син на Райко;
Яни Мирхо; Богослав Мирхо; Димос Воихна; Добри, син на Бойко;
Милош Добри; Комино Калина; вдовица Влада. Домакинства мо­
хамедани 2, християни 22, неженени 4, вдовица 1.
Село Копривлен [Благоевградски окр.]: Димос Чалапит; Тодо­
рис Чолаки (Цулаки); Йорги Вафитримин; Димос Вафитримин;
Михос Едрихна; Йорги Едрихна; Тодорис Едрнхна; Йорги Марго;
Тодор, негов брат; Димо, брат на Тодор; Тодорис Манахо; Димос
Трикаро; Райкос Вълчина; Калчо, негов брат; Димос Мимач (Михач);
Яни, син на Ексино; Михос Мимач; Тодор, негов брат; Яни, син на
Архонди; Михо Хилядини; Димо, син на Стайко; Димос Вълк; Му-
заки; Тодорис Хърке; Тодор Ковач; Йорги Хърке; Михос Влах;
Михос Кокан; Тодор, негов брат; Шушманас; Русинос; Яни, негов
син; Тодор, брат на Яни; Мило, брат на Тодор; Димо, негов брат;
Яни Ро.манийот; Тодорис Тома; Михо, негов брат; Атраб (Траб),
брат на .Михо; Йорги, негов брат; Параскева; Михо, негов син; Яни;
негов брат; Йорги, брат на Яни; Йорго, син на Драган; Йорго Падият;
Яни, негов брат; Тодорис, брат на Яни; Коста Круман; Триянос
Коста; Яни, негов брат; Йорги Агористо; Йорги Вафитримин; Яни,
син на Караджа; Илиядис; Тодорис Влад; Тодорис Камин (Камен),
Димос Орфана; Димос, син на Радослав; Ангелос Радослав; Андра-
нико Протоюр; Димо, негов син; Тодор, негов брат; Ландро Димо;
Браян, син на Яран; Яни, син на Калис; Тодор Комити; Добрика;
Тодор, син на Севасти; Йорго, син на Анастас; Яни, син на Коста;
Димос Кондири; Тодорис Романо; Никола Русо; Тодорис Синадини;
Параскева; Димос Сирота; Кавайо (Крайо), син на Янаки; Тодор,
негов син; Димо, негов брат; Киряко, негов брат; Тодорис Едрих­
на; Йорги Витан; Димос Ватац; Димос Мангуста; Андронико Димо;
Влайко Мимач; Христодил Доксан; Йорги Круман; Димос Парас­
кева; Симос Ексино; Яни, син на Зума; Димос крояч; Яни Параске­
ва; Йорги Хърке; Йорги Тома; Михо, негов^ брат; Йорги Русин;
Йорги Дрази; Сйров Тодор; Йорги Рандо; Йорги, син на Димо;
Диман Пангало; калугерка Ирина; калугерка Русо; вдовица Гюра;

84
вдовица Доброслава; вдовица Гюро; вдовица Маро; вдовица Комити
Домакинства 90, неженени 14, вдовици 7.
Село Остана [Осина, Благоевградски окр.]: Ибрахим. Михос
Хачи; Йорги Хачи; Тодор, брат на Йорги; Йорги Кало; Михос Кало;
Йорги Подуян (Подоян); Тодорис Проян (Първоян); Стамад Русо;
Яни, син на Чернако; Велко, негов брат; Петрос Спилюд; Яни, не­
гов брат; Красо, син на Добри; Димо, негов брат; Тодор, брат на
Димо; Яни Бориле; Тодорис Бориле; Радос Спилюд; Михос Филипе;
Вълчо, негов брат; Димос Ланбир; Яни, негов брат; Тодорис Янко;
Йорго, негов брат; Михо, негов брат; Райко, брат на Михо; Драган
Янко; Яни, син на Димо; Йорги Гавала; Христодил, негов брат;
Христос .Милано; Йорго Гавала; Димос Манол; Богдан Стамад;
Димос, син на Богдан; Йорго, син на Стефан; Йорго Тихона; Стойо
Бориле; Яни, син на Тодор; Милино Кърпено (?); Киряк, син на
Кърлова (Кърлук); Милош Михо; вдовица Бория (Борина); вдовица
Русо; вдовица Тодора; вдовица Елена (Илина); вдовица Кали;
вдовица Спильота. Домакинства мохамедани 1, християни 38, не­
женени 4, вдовици 6.
Мезра Славимир [при Осина]. Нейните неверници дошли в се­
лото на име Остана.
Село Полачка [неуточнено]: Стоян Станиша; Яни, негов брат;
Димо, брат на Яни; Тодор, брат на Димо; Дражан Михо; Димаки
Михо; Михо Раклина; Димос терзия; Коста, син на терзията; Яни,
негов брат; Йорго терзия; Димо, негов брат; Доброслав; Йорго
Злато; Андранико Златко; Йорги Богдан; Димос Крокиди; Тодор
Свитра; Станко Стоян; Димос Михо; Димос Какич; Стойко Димо;
Станислав Пандомат; Грузо сарач; Коста Кокакич (?); вдовица
Злата, [жена на] Драган. Домакинства 21, неженени 4, вдовица 1.
Село Дебрен [Благоевградски окр.]: Михо, син на Калоян;
Йорго, син на Михо; Доброслав Михо; Милош, негов брат; Стайко
Mhxo‘l Вълкан, син на Райко; Тодор, син на Райко; Стайко Радос­
лав; Йорги, негов брат; Дунави Судито; Димитри, негов син; Димо,
син на Воиле; Торни Воиле; Драгош Торни; Новак, син на Калоян;
Доброслав Хъркота; Вълк Жупан; Йорги Калоюр; Димо, син на
Калоюр; Михал Тодор; Малко, син.на Михо; Русин, син на Михо;
Драган Димо; вдовица Ексина; вдовица Тодора, жена на Радослав.
Домакинства 20, неженени 4, вдовици 2.
Село Садовица [Сатовча, Благоевградски окр.]: Азап. Радослав
Кузман; Димко, негов брат; Михос Кузман; Коста, негов брат;
Брезо, негов брат; Бойко, брат на Брезо; Гьорго, син на Белко;
Димо, син на Перо; Велко, син на Тървушан; Димитър, син на Войко;
Тървушан Войко; Стрезо, негов син; Койо, син на Димо; Черногор,
син на Димо; Драган; Дабижо Преселица; Стоян Велко; Никола
Велко; Брезика Дунав; Стоян, негов син; Димитър, негов брат;
Дабко, син на Лазар; Гьорго Дабко; Момчо, син на Дунав; Стив (?),
брат на Момчо; Стоян соколар; Йорги, негов син; Милко, син на
Йорги; Бранко, син на Димо; Грузо, негов брат; Никола Дабко;
Трахан, негов брат; Тодо, син на Дунав; Гьорги, син на Тодо; То­

85
дор, син на Момин; Мисле Хатимич; Доброслав Ковач; Никола
Ковач; Радослав Ковачо; Доброслав Загора; Крайо; Райко, син на
Крайо, Стайко Момин; Блезика Стайко; Радослав Стайко; Стайо
Сирак; Боно, син на Хатимич; Милчо, син на Бойко; Стан Стайко;
вдовица Рада; вдовица Добра. Домакинства мохамедани 1, християни
41, неженени 8, вдовици 2.
Село Франково [Фъргово, Благоевградски окр.]: Богдан; Яни
негов син; Радослав Богдан; Драгия; Дуйчо, негов син; Йорги, негов
брат; Радослав Сиромах; Братослав, негов брат; Братан Русо; Д ра­
гия, негов брат; Димитри, син на свинар; Йорги Димитри; Братан
Димитър; Драгослав старец; Димко, негов син; Братко, негов брат;
Радивой овчар; Хотин Парика (Парига); Сиво, негов брат; Бойо,
брат на Влад; Влад, брат на Бойо; Дабижив, негов син; Новак,
брат на Влад; Шушман Новак; Доброслав Сиромах. Домакинства
22, неженени 3.
Село Петралид [Петрелик, Благоевградски окр.]: Райка, син
на Райо; Никола, негов брат; Петко, брат на Никола; Тодор, син
на Райо; Стоян, брат на Тодор; Драли, негов брат; Душман, син на
Райо; Костандин Драло; Петко, син на Войсин; Мирхо (Мирчо)
Дуган; Манол, син на Михо; Йорго Диман; Станислав Диман; Ра-
дош Добромир; Добромир Стайко; Драгомир, негов син; Димо,
негов брат; Тодор, син на Стайко; Тодор, син на Гърк; Влайка Доб­
роя; Влайко Доброя; Филип Влайко; Димос Фотили; Славко Йор­
ги; Смил Влайко; Стойко Драли; вдовица Влада; вдовица Стайка; ’
вдовица Стана. Домакинства 22, неженени 4, вдовици 3.
Село Теплен [Благоевградски окр.]: Стайо Витомир; Сталан Ве­
лико; Райо, ,синц на Драгослав; Вълчо, син на Драговода; Йорги
Филипе; Димос Йорги; Брато, син на Йорги; Диман Шидла; Йорги
грънчар; Йорги Димо. Домакинства 8, неженени 2.
Село Плетена [Благоевградски окр.]: Синадин Радослав; Стай­
ко Райко; Никола Димо; Станислав Димо; Стоян Перо; Воихна,
негов брат; Тодор, син на Перо; Тодор, син на Видовид; Видовид
Перо; Станиле Калоюр; Войо, син на Димо; Милина, син на Папа;
Брано, син на Димо; Русин Доброслав; вдовица Мара. Домакинства
12, неженени 2, вдовица 1.
Село Барутино [Барутин, Смолянски окр.]: Диман, син на
Драгослав; Радослав, брат на Диман; Милко, негов брат; Добромир
Богдан; Радослав Богдан; Димос Нанчо; Драгино Нанчо; Радослав
Нанчо; Боно, негов брат; Стойко Ярига. Домакинства 8, неженени 2.
Село Крушево [Благоевградски окр.]: Хазър, мюсюлманин.
Драли Велко; Стало, син на Драло; Мило, син на Драло; Груйе
(Грубе) Димитре; Дубко, син на Братино (?); Райко, негов брат;
Райчин Радо; Тодор, син на Груйо (Грубо); Грубе (Грубиша) Д ра­
ло; Петко, син на Драло; Радослав Йован; Мисле (Миле) Радослав;
Милко, негов брат; Димитре Йорги; Йован, син на Йорги; Милош
Бойко; Радика Бойко; Милош Станимир; Буниша (Пуниша) Стай_
ко; Влайко; вдовица Малагрини; вдовица Тиха; вдовица Добра

86
 вдовица Стая. Домакинства: мохамедани 1, християни 16, неженени
4, вдовици 4.
Село Абланица [Благоевградски окр.]: Анастас пчелар; Койо, син
на Калоян; Райко, негов брат; Димура, брат на Райко; Янко Фаф-
лако; Димитри Брайко; Денко, син на Тихомир; Димос Камбури;
Радош Гърбав; Михос Гърбав; Стайко Акджи (?); Димитри Аякджи (?);
Михос Фафлако; Янос, негов брат; Димитри; Добри Сирак;
Радика Радослав; Рали Хърке; Мирчо Хърке; Гюрко Радош;
Райчин, син на Радо; Тодор Койо; Радослав Койо; Стайко,
син на Койо; Хубан Райко; Михос Сойко (?); Крайо Михо;
Радослав Радивой; Радино Тодор; Милко, син на Кочо (Кърчо); поп
Димитри; Петрос, син на Папа; Никола, негов брат; Коста, брат на
Никола; Дуйко, син на Стайко; Варян Петриче; Стоян Варян; Ки-
рякос Стайко; Станиша Чужден; Гюрко Киряко; Радоманос Радо;
Димитри Станислав; Михос Брайко; Йорги Камбури; Илия Кнего (?);
Райо, син на Крайо; Стадино, син на Радивой; Йорги Камбури;
Йорги, син на Димо; Вельо (Велисо) Михо; Манол, син на Папа;
Димитър, син на Яно; Койо Димо; Димитри Манол; Яно, син на
.Михо; Комина, син на Какоян; Димко, син на Тодо; Добри Хубан;
Йорги Варян; вдовица Виша; вдовица Хруса; вдовица Стана, [жена
на] Радомир; вдовица Влайка; вдовица Добра; вдовица Стиляна,
[жена на] Спилата. Домакинства 50, неженени 12, вдовици 6.
Село Долапи [Долен]: Рад, син на Рупче (Ропче); Димо, син на
Рад; Михо, зет на Крайо; Радивой свинар; Радослав Слапчо; Стоян
Рад. Домакинства 6.
Общо: села 24, мезри 2, домакинства мохамедани 34, християни
1029, неженени 184, вдовици 93.

На::ия Калоян
'* Село Голачка [неуточнено]: [описани са само християни, реги­
стърът не е запазен за останалите селища].

ь Вилает Серес
Самият Серес: Али, освободен роб на кадията; Ширмерд, осво­
боден роб на Нусрет; вдовица Мара, жена на митничар; вдовица
Чдгоислава (?); вдовица Маргита; вдовица Елена, жена на Али [всич­
ко 563 мохамедани и 729 християни].
" Освободени роби в самия град Серес: мохамеданин Мехмеди,
син на Маномах. Християни: Кирязи, син на Маномах; Яни, син на
Дино Ватап; Йорги, брат на Яни; Манол; Михо, син на Манол; То­
дор, син на Манол.
Село Брезничко [неуточнено]: [28 християни]. -
Село Петричко [неуточнено]: [11 християни].
От село Дравачище [неуточнено]: [1 мохамеданин и 5 християни].
Село Древешани [Дервешан, Серско]: [33 християни].
Село Нотишани [неуточнено]: [1 мохамеданин и 75 християни].

87
 Село Ая Наргит [неуточнено]: [27 християни].
Село Калбащица [Кабалища, Драмско]: [132 християни].
Село Елисе [Елис, Серско]: [18 мохамедани].
Село Челтукчи [неуточнено]: [3 мохамедани).
Тимар на Джура, старейшина, освободен роб.
Село Като Ивренди [Долно Броди, Серско]: мохамедани — Добри
ахрян [5 мохамедани и 156 християни].
От село Карависмун [неуточнено]: [19 християни].
От село Дреново [Серско]: [10 християни].
Село Муртатово [Серско]: [13 християни].
Село Тополица [Топола, Серско]: [32 християни].
Село Сармусаклу [Серско]: [185 християни].
Село Зили [Серско]: [2 мохамедани и 71 християни].
Село Тополян [Серско]: [2 мохамедани и ,0 християни].
Село Вернар [Серско]: [41 християни].
Село Корлуково [Карлуково, Серско]: [238 християни].
Село Кракя [неуточнено]: [4 християни].
Село Лазари Фращан [Долно и Горно Фращан, Серско]: [70
християни].
Село Христос [Серско]: [77 християни].
Село Макросилко [Макрохори, Серско]: [14 християни].
Мезра Водица. Мястото заляла вода и неговите неверници дошли
в селото на име Лазари.
Тимар на Муса, син на Шахин, освободен роб.
От село Айо Йорги, Макаврос и Коловертос [неуточнени]: [4
мохамедани и 38 християни].
Мюлк.на Палеолог, син на Димитър.
Село Верзани [Серско]: [18 християни].
Село Стоя [неуточнено]: [1 мохамеданин и 34 християни].
Тимар на Али, освободен роб.
Село Бату [неуточнено]: [33 християни].
Село Горяни [Гориян, Драмско]: [89 християни].
Село Сокол [Серско]: [64 християни].
Село Виилен [Серско]: [40 християни]. •
Село Моглани [Мъклен, Серско]: [23 християни].
: Село Радомисле [неуточнено]: [5 християни]. .
Тимар на'Загарджи Исмаил, освободен роб.
Село Апидия [Серско]: [77 християни].
Село Драгомирово [неуточнено]: [2 мохамедани и 41 християни].
От село Дравачище [неуточнено]: [9 християни].
Село Нуска [Горна и Долна Нуска, Серско]: [4 мохамедани и
99 християни].
Село Ексо Черноглав [неуточнено]: [21 християни].
Село Жервохор [Серско]: [12 християни].
Село Джинджос [Серско]: [37 християни].
Село Сърпа [Серско]: (42 християни].
Село Ексера Лутро [неуточнено]: [30 християни].
Село Хомондос [Серско]: [1 мохамеданин и 62 християни].

88
 Село Орляк [Серско]: [2 мохамедани и &6 християни].
Тимар на Караджа, освободен роб.
Село Продушница [неуточнено]: [21 християни]. .
Село Черноглав [неуточнено]: [31 християни].
Тимар на Солак Заганос, освободен роб.
Село Димитрич [Серско]: [ мохамедани 6, християни 34].
Село Везник [Серско]: Атмаджа, освободен роб на Хамза [всичко
1 мохамеданин и 28 християни].
Село Вайница [неуточнено]: [5 мохамедани и 31 християни].
Село Рахово [Орехово, Серско]: [13 християни].
Тимар на Никола и неговия брат Констандин.
Село Градище [неуточнено]: [5 християни].
Село Тумба [Серско]: [113 християни].
Село Мерян [Серско]: [87 християни].
Село Драгош [Серско]: [27 християни]. .
Село Турбеш [Серско]: [2 християни].
■ Село Ежово [Серско]: [81 християни].
Село Кръсяни [неуточнено]: [1 мохамеданин и 62 християни]. ■
От село Копач [Серско]: [3 мохамедани и 21 християни].
Тимар на Омур, син на Манол.
От село Копач: [3 мохамедани и 43 християни]. .
От село Фращан: [44 християни].
Село Просения [Серско]: [111 християни]. •
Село Мелникич [Серско]: [56 християни].
От село Лакос: [25 християни].
От село Лакос: [15 християни].
Тимар на Илияс, син на Хазър, освободен роб.
От село Карависмун: [1 мохамеданин и 26 християни].
Село Зуяло [неуточнено]: [14 християни].
Тимар на Иса, син на Муса Окчи, освободен роб.
Село Довища [Серско]: [29 християни].
Село Скокос [неуточнено]: [2 мохамедани и 36 християни].
Село Прилепяни [неуточнено]: [34 християни].
Село Чучулигово [Серско]: [1 мохамеданин и 34 християни].
Село Кечи Тумба [Тумба, Серско]: [37 християни].
Село Вълново [Демирхисарско]: [47 християни].
Село Моравница [неуточнено]: [1 мохамеданин и 18 християни].
Село Горни Търлис [Серско]: [56 християни].
Село Мегалис Лакос [Лакос, Серско]: [38 християни].
Село Моноспита [неуточнено]: [48 християни].
, Село Хрисостомос [неуточнено]: [17 християни].
Село Беранче [Баница, Серско]: [17 християни].
Село Крушка [неуточнено]: [23 християни]. '
Село Крушка: [11 християни].
Село Корница [Благоевградски окр.]: Васо, син на Весо; Тодор,
негов син; Станко, негов брат; Димитри овчар; Райко, син на Кали;
Стайо, син на Милош; Тодор свинар; Райко Фодула; Ранко (Ратко),
син на Велино; Яни, брат на Бранивой; Братил Гюрил; Храно Чуж-

89
 ден; Койо, брат на поп; Чужден Вълк; Тодоран Златко; Тодорич
(Тодорица) Лозан; Никола Протоюр; Дабижив, син на Райко; Ко-
стандин Койо; Димо, зет* на Койо; Радослав Коста; Доброслав; Ста-
мад свирач; Димо Сиромах; Йорган Райко; Брайко Баздар; Драгоя
Гюрко; Рад, негов брат; Доброслав Гюрган; Тодо Стар Пейо (?); поп
Баздар; Смил Драгой; Коте (Фоте), син на Гюрган; Стойко Сирак;
Коте, син на Весо (Васо); Витомир, син на Димитър; Димо, син на
Дабижив; Михо, син на Лозан; Стойко Тодоран; Радослав Сирак;
Димитър, син на Никола; Радослав Костандин; Рад, син на Коста-
шура; Тодор свирач; Яни, брат на Сиромах; Златко, син на поп;
Дабижив, син на Радо; Велко, син на Радул; Манол Стайко; Влад,
син на Брайко; Брайко, син на Тодорич; Райко, син на Стайо; Илия;
Тодор Ахриян; вдовица Рада, [жена на] Димо; вдовица Стана; вдо­
вица Воислава, [жена на] Тоде; вдовица Ирина, [жена на] Радак
(Радева); вдовица Мара, [жена на] Станиша. Домакинства 46, не­
женени 5, вдовици 5.
От селото Вълково село [Вълкосел, Благоевградски окр.]: Гюрко,
син на Байко; Данко (Дабко), негов брат; Велико, син на Добри;
Едро; Васо, син на Свето; Тодин, негов брат; Спилко Боро; Ставрин;
Йоргич, негов брат; поп Димитър; Милко, син на поп; Васо, негов
брат; Братиле, син на Никола; Бланка (Планика); Добрика свирач;
Ангелос; Димос Сиромах; Стоян; Добри воденичар; Стайко Диман;
Станислав Диман; Петро; Гьорго, син на Димо; Димо, негов баща;
Киро, син на Петро; Драгоя; Димитър, зет на Грузо; Грузо; Велко,
син на Богдан; Ралин, зет на Ковач; Братослав Диман; Стайко,
брат на Грузе; Димитър, негов син; Витан Ковач; Радослав Грузе;
Станислав Джалазар (Цалазар); Велко, син на Милко; Вано, син
на Бело; Милко, син на Тодоран; .Михо, син на Вано; Райко, брат
на Грузе; Новак, брат на Михо; Михо Радован; Тодор, син на Богг
дан; Гьорго, син на Никола; Владислав Гьорго; Никола, негов брат;
Гьорго, син на Ян; Йован свирач; Никола, син на Йоргич; Димитър*
син на Едро; Крайо, син на Велика; Милко Сизо (?); Милко, син
на Грузо; Тодор Добрика; Димитър, син на Гьорго; Димо, син на
Тодор; Никола, син на Тодор; Мирчо, син на Радич; Киркал, не­
гов брат; Койо, син на Димо; Михал Радич, Райко, син на Станко;
Рад, син на Бързак; Момчил, син на Никола; вдовица Кала; вдовица
Гюра; вдовица Радослава; вдовица Кала; вдовица .Мария.Домакин­
ства 57, неженени 8, вдовици 5. ‘
От село Дравачище [неуточнено]: [2 мохамедани и 10 християни},
Ти.мар на Мухамеди, син на Али, освободен роб.
Село Тополица [Топола, Серско]: [4 мохамедани и 54 християни].
Село Мал Порой [Демирхисарско]: [25 християни].
Село Нигрита [Серско]: [35 християни].
Село Платница [неуточнено]: [69 християни].
Село Старчища [Серско]: [56 християни].
Село Търлис [Серско]: [155 християни].
Село Окса [неуточнено]: [40 християни].
Тимар на Мухамеди, син на Дели Манол.

90
От село Ивренди [Горно Броди]: [13 християни].
От село Голешево [Благоевградски окр.]: [24 християни].
Село Дреново [Драмско]: [15 християни].
От село Пчеларево [неуточнено]: [13 християни].
Село Негослав [Серско]: [3 мохамедани и 55 християни].
От село Абдомал [Серско]: [28 християни].
Село Раховица [неуточнено]: [11 християни].
От село Каваклу [Серско]: (5 християни].

Нахия Каладендар
Село Каладендра [Серско]: [545 християни].
Село Горно Неголян [Неголян, Серско]: [115 християни].
Село Днико [неуточнено]: [42 християни].
Село Долно Неголян [Неголян, Серско]: [66 християни].
Село Кутрилако [неуточнено]: [91 християни].
Село Катакузено [неуточнено]: [143 християни].
Село Ипсило [неуточнено]: [31 християни].
Село Диври [неуточнено]: [29 християни].

Вилает Острово
Самото Острово: [128 християни].
Село Чернарияк [неуточнено]: [28 християни].
Село Неохори [Демирхисарско]: [17 християни].
Село Коприва [Серско]: [23 християни].
Село Драгулин [неуточнено]: [13 християни].
Село Ставрош [Старсш, Демирхисарско]: [19 х.ристияни].
Село Бутково [Демирхисарско]: [1 мохамеданин и 9 християни].
Село Предлини [Перлида, Демирхисарско]: [35 християни]. ■
Село Драганче [неуточнено]: [26 християни].
Село Кушоглава [неуточнено]: [40 християни]. .
Село Една къща [неуточнено]: [19 християни].
Село Ложище [Демирхисарско]: [21 християни].
Село Шуменко [неуточнено]: [22 християни].

Вилает Кешишлик
Село Петалинос [Серско]: [3 мохамедани и 48 християни].
Село Скаменос |Серско]: [25 християни].
Село Кучи [Кучос, Серско]: [25 християни].
Село Крушово [Серско]: [61 християни].
Село Хинка \Хункос, Серско]: [57 християни].
Тимар на Исмаил, освободен роб, старейшина.
Село Ивер [Иверос, Серско]: [1 мохамеданин и 24 християни].
Село Хотолово [неуточнено]: [1 мохамеданин и 24 християни].
Село Череплен [Зъхненско]: [1 мохамеданин и 163 християни].
От село Хотолово: [7 християни].

91
Село Калиюрхор [неуточнено]: [4 християни].
Село Анджиста [Зъхненско]: [4 мохамедани и 144 християни].
Село Вълчища [Зъхненско]: [3 мохамедани и 116 християни .
Село Коцак [Зъхненско]: [1 мохемеданин и 21 християни].
Село Чинос [Серско]: [1 мохамеданин и 112 християни].
Село Витачища [Зъхненско]: [3 мохамедани и 49християни]. '
Село Костромия [неуточнено]: [1 мохамеданин и 46 християни].
Село Пършово [Зъхненско]: [15 християни].
Село Влахища [неуточнено]: [1 мохамеданин и 2 християни .
Село Здравия [Зъхненско]: [6 мохамедани и 180 християни .
Село Доксонбос [Зъхненско]: [1 мохамеданин и 124 християни].
От село Здравия: [10 християни].
Село Кесереболи ; еуточнено]: [7 християни].
Село Костимбо [ еуточнено]: [67 християни].
Село Хуминко [неуточнено]: [61 християни].
Село Худина [неуточнено]: [9 християни].
Село Орфано [Зъхненско]: [2 мохамедани и 44 християни].
Тимар на Кара Пашмаки, освободен роб.
Село Провище [Зъхненско]: [1 мохамеданин и 78 християни].
Село Драчево [Зъхненско]: [11 християни].
От село Провище: [1 мохамеданин и 27 християни].
Село Кормища [Зъхненско]: [5 мохамедани и 67 християни].
От село Гайдарохор [Серско]: [4 християни].
Село Есни [неуточнено]: [1 мохамеданин и 19 християни].
Село*Патрия [Серско]: [36 християни].
Село Иврана Касри [неуточнено]: [51 християни]. "»
Село Левендо [неуточнено]: [18 християни].
Село Боблен [Зъхненско]: [48 християни].
Тимар на Турахан, освободен роб.
Село Минолище [неуточнено]: [84 християни]. sll
Село Зеварник [неуточнено]: [41 християни]. г.)
Село Нихор [Серско]: [18 християни.]
От село Осияа [неуточнено]: [70 християни].
От село Кешани [неуточнено]: [54 християни]. '
От село Гайдарохор: [1 мохамеданин и 17 християни].
От село Кучи: [11 християни].
Село Тръстеница [Зъхненско]: [28 християни].
Село Куделино [неуточнено]: [29 християни].
От село Провище: [27 християни].
Село Гайдарохор: [24 християни].
Село Пърнар [Порна, Зъхненско]: [3 мохамедани и 39християни].
Село Дияалище [неуточнено]: [59 християни].
Село Йоргиле [неуточнено]: [2 мохамедани и 34 християни].
Село Митртолид [неуточнено]: [32 християни].
Тимар на Сюлейман улуфеджи, освободен роб.
От село Елдомище [неуточнено]: [39 християни].
От село Здравия: [8 християни].
Село Загорич [Драмско]: [7 християни].

92
 От село Елдомище: [27 християни].
От село Здравик: [7 християни].
Село Радоливо [Зъхненско]: [2 мохамедани и 144 християни].
Село Провище: [32 християни].
Тимар на Касъм, син на Турехан бег, от рода на Дели Манол
Село Метох [Серско]: [1 мохамеданин и 73 християни].
Село Ликовик [неуточнено]: [5 християни].
От село Сотирхо [неуточнено]: [1 мохамеданин и 15 християни].
Село Комарян [Серско]: [7 християни].
От село Сотирхо: [6 християни].
От село Осика: [62 християни]. ’
Се ло Метох: [4 мохамедани и 25 християни].
Село Елещи [неуточнено]: [46 християни].

Вилает Зъхна
Самата Зъхна: [32 мохамедани и 463 християни]. .
Село Подгоряни [Горенци, Зъхненско]: [3 мохамедани и 29 хри­
стияни].
В самата Зъхна освободени роби на покойния Худавендигяр
гази [Мурат I], да му бъде земята чиста и миризлива. Регистрираните
са тези: Манол Макелар; Беладжи Калид (?); Дука, син на Сиклур (?);
папас Ангелос; Кило, негов зет; Синахри Василко; Василко
Синахри; Паналог Велкоко (?); Сиьахри Василко; Артеми Негри-
мир; Синадино Груби (?); Йорги, син на Селчан (?); Синахри, негов
брат; Манол, негов брат; Дука, негов брат; Гогош, син на Балабан;
Силтаки, син на Дука; Синадино, син на Силтаки; Ангелос, син на
Михал; Манол, син на Десвира (?); Врана, син на Седино (Десийо);
Дука, син на Врана; Михал, син на Папа Васил; Васил Димитри
Папа Васил; Кърдам (Върдан), зет на Калодик; Комнено, негов
син; Гого, негов брат.
Следните четири неверници ги намерихме в дефтера.на Ухгур
бег като освободени роби, но в техните ръце не намерихме честита
заповед от нашия падишах. Споменатите са; Йорги Дука; Димо, син
на Дука; Михал, брат на Димо; папас Синахри Дука.
Село Роси.юво [Зъхненско]: [1 мохамеданин и 89 християни];,
Тимар на Базарлу, освободен роб.
Село Раменци [Зъхненско]; [3 мохамедани и 10 християни].
Село Макори [неуточнено]: [17 християни].
Село Клепушна [Зъхненско]: [1 мохамеданин и 68 християни].
От село Ивренди: [41 християни].
От село Дравачище: [2 християни].
Село Рахово [Зъхненско]: [5 мохамедани и 53 християни].
Село Спанчсво [неуточнено]: [3 мохамедани и 33 християни].
Тимар на Хасан рикябдяр, освободен роб.
Село Асамата [неуточнено]: [3 мохамедани и 61 християни].
Село Кастри [Зъхненско]: [42 християни].
Село Ликовик: [мохамедани 6, християни 66].

93
 От село Зеляхоьо [Зъхненско]: Шахин, освободен роб на кадията
[всичко 8 мохамедани и 76 християни].
От село Толос [Зъхненско]: [7 мохамедани и 34 християни].
Тимар на Исхак, освободен роб.
От село Зеляхово: [4 мохамедани и 63 християни].
От село Драчево: [31 християни].
От село Грачен [Зъхненско]: [21 християни].
Село Горничево [неуточнено]: [3 християни].
Тимар на Алн Серкешли, освободен роб.
От село Толос: [8 мохамедани и 17 християни].
' Село Сажвани [неуточнено]: [21 християни].
От село Драново [Серско]: [17 християни].
Село Грачен: [81 християни].
Село Палихор [Зъхненско]: [162 християни].
Село Потамо [неуточнено]: [9 християни].
Село Беглер [неуточнено]: [55 християни].
Село Лияхово и Шестака [неуточнени.]: [3 мохамедани и 54
християни].
Село Угляни [неуточнено]: [1 мохамеданин и 21 християни].
Село Айо Никола [неуточнено]: [7 християни].
Село Гризово [неуточнено]: [36 християни].
От село Глигор и Агрида [неуточнени]: [16 християни].
От село Глигор и Агрида: [16 домакинства].
Тимар на Ангелос, син на Прибил. Притежава тимар от по-рано'.
Село Лохтище [Локвица, Зъхненско]: [21 християни].
Тимар на Суфи Караджа, освободен роб. г-
Село Ая Настасия [Анастасия, Зъхненско]: [27 християни].
Село Калапод: [11 християни].
От село Глигор и Агрида: [16 християни]. .
Село Свелинос [Зъхненско]: Караджа, син на Бойко [всичко 9
мохамедани и 39 християни].
Село Драгоща [неуточнено]: [13 християни]. !1
Село Кастри: [18 християни].
Село Костирово [неуточнено]: [9 християни].

Вилает Драма
Самата Драма: [60 мохамедани и 269 християни]. ,/!
Село Нихори [неуточнено]: [57 християни]. т‘я ’

94
 ХРИСТИЯНСКИ ДОМАКИНСТВА В НЯКОИ ВИЛАЕТИ
НА БАЛ КАНС КИЯ ПОЛУОСТРОВ

Из регистъра за поголовния данък (джизие) през 1489—

1491 г. — НБКМ. Ориент, отд., ОАК 214/5. Превод от
османотерски на Асп. Велков в Терски извори, т. Y1I,
с. 21 — 128. '

Самото Едирне: ханета 1017, джизие — 89 068 [акчета]; вдо­

вици 67, джизие 2257 [акчета]. Новооткрити: 76 ханета, джизие
2562 [акчета]; вдовици 9, джизие 153 [акчета]. Всичко: 1093 ханета,
джизие 91 630 [акчета]; вдовици 76, джизие 2410 [акчета]. От тях
загуба за следващата година от починали: 34 ханета, джизие 2209
[акчета]; вдовици 10, джизие 210 [акчета]. Остават за следващата
година: 1059 ханета, джизие 89 421 [акчета]; вдовици 66, джизие
2200 [акчета]. ' ■
Вилает Гюмюлджине. Ханета 205, джизие 13 782 [акчета]; вдо­
вици 42, джизие 1668 [акчета]. От някои села, които са отделени от
описа на Сироз [Серее]: 681 ханета, джизие 40 476 [акчета]. Ханета
623, джизие 38 850 [акчета]; вдовици 58, джизие 1220 [акчета]. Но­
вооткрити във вилаета Гюмюлджине'. 149 ханета, джизие 6332 [ак­
чета]: вдовици 23, джизие 452 [акчета]. Всичко: 977 ханета, джизие
58 964 [акчета]; вдовици 123, 3340 [акчета]. От тях загуба за след­
ващата година от починали: 54 ханета, джизие 3562 [акчета]; вдовици
17, джизие 427 [акчета]. Остават за следващата година: 923 ханета,
джизие 55 402 [акчета]: вдовици 106, джизие 2913 [акчета].
Вилает Визе. Ханета 100, джизие 5086 [акчета]; вдовици 26,
джизие 442 [акчета]. Новооткрити: 8 ханета, джизие 371 .[акчета].
Всичко: 108 ханета, джизие 5457 [акчета]: вдовици 26, джизие 442
]акчета]. От тях загуба за следващата година от починали: 5 ханета,
джизие 238 [акчета]; вдовици 4, джизие 68 [акчета]. Остават за след­
ващата година: 103 ханета, джизие 5219 [акчета]; вдовици 22, джп-
зие 374 [акчета].
Вилает Диметдка. Ханета 482, джизие 25 368 [акчета]; вдовици
49, джизие 1334 [акчета]. Новооткрити: 50 ханета, джизие 2578
[акчета]; вдовици 4, джизие 92 [акчета]. Всичко: 532 ханета, джи­
зие 27 946 [акчета]; вдовици 53, джизие 1426 [акчета]. От тях за­
губа за следващата година от починали: 15 ханета, джизие 668 [ак­
чета]; вдовици 7, джизие 231 [акчета]. Остават за следващата го­
дина: 517 ханета, джизие 27 278 [акчета]; вдовици 46, джизие 1195
|акчета]. .
Вилает ГелиГю.п/.. Основен 6poii с испепча: ханета 713, джизие
38 494 [акчета]; вдовици 123, джизие 1583 [акчета]; нспенч 2175
[акчета]. Новооткрити: 91 ханета, джизие 3728 [акчета]: вдовици 6,
Джизие 72 [акчета]. Всичко: 804 ханета, джизие 42 222 |акчета]; вдо­
вици 129, джизие 1655 [акчета]. От тях загуба за следващата година
от починали: 48 ханета, джизие 2352 [акчета]; вдовици 7, джизие 191
[акчета]; исненч 350 [акчета]. Остават за следващата годния: 756

95
ханета, джизие 39 870 [акчета]; вдовици 122, вжизие 1464 [акчета];
испенч 1825 [акчета].
Вилает Иноз [£нос]. Ханета 581, джизие 34 370 [акчета]; вдо­
вици 174, джизие 3156 [акчета]. Новооткрити: 89 ханета, джизие
3615 [акчета]; вдовици 8, джизие 144 [акчета]. Всичко: 670 ханета,
джизие 37 985 [акчета]; вдовици 182, джизие 3300 [акчета]. От тях
загуба за следващата година от починали: 44 ханета, джизие 3024
[акчета]; вдовици 21, джизие 388 [акчета]. Остават за следващата
година: 626 ханета, джизие 34 961 [акчета]; вдовици 161, джизие
2912 [акчета].
Продължение на сметката за джизието на неверниците от вилае­
та Едирне и други. Общо: ханета 3098, джизие 206 168 [акчета].
вдовици 481, джизие 10 440 [акчета]. Ог някои села на вилаета Гю-
мюлджине, които са отделени от описа на вилаета Сироз, споменати
по-горе: 623 ханета, джизие 38 850 [акчета]; вдовици 58, джизие
1220 [акчета]. Новооткрити съгласно описа на кадиите в споменатите
вилаети: 463 ханета, джизие 19 186 [акчета]; вдовици 50, джизие 913
[акчета]. Всичко: ханета 4184, джизие 264 204 [акчета]; вдовици
589, джизие 12 573 [акчета]. От тях загуба за следващата година от
починали съгласно хюджети на кадиите от споменатите вилаети: 220
ханета, джизие 12 653; вдовици 66, джизие 1515 [акчета]. Остават
за следващата година: 3984 ханета, джизие 252 151 [акчета]; вдовици
523, джизие 11 058 [акчета].
Сметка за джизието на неверниците от вилаетите Силистре,
Правади, Мадара, Педридже, Шумну, Герилова, Ахиолу и други.
Ханета 5563, джизие 383 923 [акчета]; вдовици 666, джизие 14 983
[акчета]. Новооткрити съгласно хюджети на кадиите в споменатите
вилаети: 539 ханета, джизие — 26 898 [акчета]; вдовици 87, джизие
1725 [акчета]. Всичко: ханет 6102, джизие 410 821 [акчета]; вдовици
7.53, джизие 16 708 [акчета]. От тях загуба за следващата година
от починали съгласно хюджети на кадиите в споменатите вилаети:
488 ханета, джизие 32 252; вдовици 130, джизи; 2408 [акчета]. Ос­
тават за следващата година: 5614 ханета, джизие 378 569 [акчета];
вдовици 623, джизие 14 300 [акчета].
Сметка за джизието на неверниците от вилаетите Янболу, Ай-
дос, Русикасри, Карановасъ, Месеври, Сюзеболу, Агатополи, Мидие,
Ески хисар-и Загра и други. Ханета 5299, джизие 400 137 [акчета];
вдовици 755, джизие 18 781 [акчета]. От тях загуба за споменатата
година от такива, които са станали мюсюлмани според кадията на
Янболу и Айдос: 5 ханета, джизие 315 [акчета]. Остават за спомена­
тата година: 5294 ханета, джизие 399 822 [акчета]; вдовици 755,
джизие 18 781. Новооткрити: 587 ханета, джизие 37 366 [акчета];
вдовици 192, джизие 4323 [акчета]. Всичко ханета 5881, джизие
437 188 [акчета]; вдовици 927, джизие 23 104 [акчета]. От тях загуба
за следващата година от починали и други съгласно хюджети на
кадиите в споменатите вилаети: 424 ханета, джизие 34 056 [акчета];
вдовици 140, джизие 3691 [акчета]. Починали 555 ханета, джизие
37 093 [акчета]. Несъстоятелни — 2 ханета, джизие 125 [акчета].

96
 Мюселемн 3 ханета, джизие 299 [акчета]. Войнугани 2 ханета, джи­
зие 135 [акчета]. [От един станал] митрополит в Месеври 1 хане, джи­
зие 83 [акчета]. Остават за следващата година: 5457 ханета, джизие
403 132 [акчета]; вдовици 787, джизие 19 413 [акчета].
Сметка за джизието на неверниците от вилаета Беркофче и Аша-
га буджак [Темниско, дн. Пиротско] в ливата София: ханета 4345,
джизие 302 384 [акчета]; вдовици 521, джизие 9078 [акчета]. Новоот­
крити съгласно хюджети на кадиите на Шехиркьой и Беркофче: 368
ханета, джизие 17 153 [акчета]; вдовици 50, джизие 861 [акчета].
Всичко 4713 ханета, джизие 319 537 [акчета]; вдовици 571, джизие
9939 [акчета]. От тях загуба за следващата година съгласно хюджети
на кадиите на Шехиркьой и Беркофче: 279 ханета, джизие 22 240 [ак­
чета]; вдовици 55, джизие 977 [акчета]. Остават за следващата го­
дина: 4434 ханета, джизие 297 333 [акчета]; вдовици 516, джизие
8962 [акчета].
Сметка за джизието на неверниците от вилаета Калканделан
[Тетово], спадащо към Юскюб [Скопие]: ханета 4994, джизие 327 206
[акчета]; вдовици 705, джизие 13 137 [акчета]. Новооткрити съгласно
хюджета на Мевляна Алаеддин, кадия на Калканделан: 440 ханета,
джизие 19 521 [акчета]; вдовици 99, джизие 1704 [акчета]. Всичко
ханета 5398, джизие 246 727 [акчета]; вдовици 804, джизие 14 845
[акчета]. От тях загуба за следващата година от починали съгласно
хюджет на Мевляна Алаеддин, кадия на Калканделан, и от приели
мюсюлманство: 330 ханета заедно с приелите мюсюлманството, от
които 4 [ханета] приели мюсюлманството: джизие 23 710 [акчета];
вдовици 73, джизие 1281 [акчета]. Остават за следващата година:
5068 ханета, джизие 323 017 [акчета]; вдовици 731, джизие 13 564
[акчета].
Вилает Иврание [Враня] заедно с Прашева [Прешево]. Ханета
5094, джизие 292 609 [акчета]; вдовици 390, джизие 6630 [акчета].
Новооткрити съгласно хюджет на Мевляна Дервиш Мехмед, кадия на
Иврание: 698 ханета, джизие 26 736 [акчета]; вдовици 149, джизие
2335 [акчета]. Всичко 5792 ханета, джизие 319 344 [акчета]; вдо­
вици 539, джизие 8965 [акчета]. От тях загуба за следващата годи­
на от починали съгласно хюджета на споменатия кадия: 447 ханета,
джизие 28 114 [акчета]; вдовици 109, джизие 1792 [акчета]. Остават
за следващата година: 5345 ханета, джизие 291 230 [акчета]; вдо­
вици 430, джизие 7173 [акчета]. Новооткрити съгласно хюджет на
Мевляна Дервиш, кадия на Иьрание: 771 ханета, джизие 29 721
[акчета]; вдовици 159, джизие 2505 [акчета]. Всичко [заедно със со-
коларите]: ханета 6319, джизие 354 277 [акчета]; вдовици 583, джи­
зие 9713 [акчета].
Вилает Кърчова. Ханета 5812, джизие 362 735 [акчета]: вдовици
507, джизие 8742 [акчета]. Новооткрити съгласно хюджет на Мев­
ляна Искендер, кадия на Кърчова: 577 ханета, джизие 28 496 [ак­
чета]; вдовици 100, джизие 1700 [акчета]. Всичко ханета 6389, джи­
зие 391 231 [акчета]; вдовици 607, джизие 10 442 [акчета]. От тях
загуба за следващата година от починали съгласно хюджет на спо-7

7 По следиге на насилието, ч. И
\
 менатия каДия: 521 ханета, джизие 34 504 [акчета]; вдовици 64, джи-
зие 1088 [акчета]. Остават за следващата година: 5868 ханета, джи­
зие 356 727- [акчета]; вдовици 543, джизие 9354 [акчета].
Вилает София. Ханета 7160, джизие 546 801 [акчета]; вдовици
948, джизий 18 470 [акчета]. Новооткрити съгласно хюджет на Мев-
ляха Шюджа, кадия на София: 799 ханета, джизие 48 134 [акчета];
вдовици 14^7, джизие 2615 [акчета]. Всичко 7959 ханета, джизие
594 935 [акчета]; вдовици 1095, джизие 21 085 [акчета]. От тях
загуба за следващата година от починали съгласно хюджет на спо­
менатия кадия заедно с приели мюсюлманството и слепи: 495 ханета,
от тях 9 [ханета] приели мюсюлманството и 3 [ханета] слепи, джи­
зие 39 743 [акчета]; вдовици 156, джизие 3087 [акчета]. Остават
за следващата година: 7464 ханета, джизие 555 192 [акчета]; вдовици
939, джизие 17 998 [акчета].
Вилает Шехиркьой [Пирот] с Изнебол [Знеполе]. Ханета 5217,
джизие 390 482 [акчета]; вдовици 484, джизие 9628 [акчета]. Ново­
открити: 555 ханета, джизие 33 851 [акчета]; вдовици 98. джизие
1724 [акчета]. Всичко 5772 ханета, джизие 424 333 [акчета]; вдови­
ци 582, джизие 11 352 [акчета]. От тях загуба за следващата голина
от починали съгласно хюджета на кадията на Шехиркьой'. 382 ханета,
от които 1 [хане] е на слепи, джизие 30 300 [акчета]; вдовици 99,
джизие 2090 [акчета]. Остават за следващата година: 5390 ханета,
джизие 394 033 [акчета]; вдовици 483, джизие 9262 [акчета].
Вилает Ищип [Щип]. Ханета 2965, джизие 238 047 [акчета];
вдовици 356, джизие 6981 [акчета]. Новооткрити: 251 ханета, джизие
15 128 [акчета]; вдовици 68, джизие 1156 [акчета]. Всичко 3216
ханета, джизие 253 175 [акчета]; вдовици 424, джизие 8137 [акчета].
От тях загуба за следващата година от починали: 176 ханета, джи­
зие 14 626 [акчета]; вдовици 36, джизие 672 [акчета]. Остават за
следващата година: 3040 ханета, джизие 238 549 [акчета]; вдовици
388, джизие 7465 [акчета].
. Вилает Ногерич [около Старо и Младо Нагоричене]. Ханета
2558, джизие 188 996 [акчета]; вдовици 323, джизие 5890 [акчета].
Новооткрити: 262 ханета, джизие 12 786 [акчета]; вдовици 59, джи­
зие 1043 [акчета]. Всичко 2820 ханета, джизие 201 784 [акчета];
вдовици 382, джизие 6933 [акчета]. От тях загуба за следващата
година от починали: 118 ханета, джнзие'8843 [акчета]; вдовици 66,
джизие 1122 [акчета]. Остават за следващата година: 2702 ханета,
■джизие 192 941’ [акчета]; вдовици 316, джизие 5811 [акчета].
Вилает Кратова. Ханета 1921, джизие 136 982 [акчета]; вдови­
ци 321, джизие 5484 |акчета]. Новооткрити: 135 ханета, джизие 6090
[акчета];'вдовици 9, джизие 153 [акчета]. Всичко 2046 ханета, джи­
зие 143 072 [йкчета]; вдовици 330, джизие 5637 [акчета]. От тях
загуба за следващата година от починали: 131 ханета, джизие 9976
[акчета]; вдовици 29, джизие 493 [акчета]. Остават за следващата
година: 1915 ханета, джизие 133 096 [акчета]; вдовици 301, джизие
5144-. |акчета].
Сметка за Джизнето на неверниците от вилаетите Янови [Яне-

98
 во], спадащ към Нова берди,' Острович [с. Остров, в района на Вра­
ня], Бане [Вранска баня], Сутеска [с. Com, в Косово], Ишбяриле
и- други. Ханета 4337, джизие 253 690 [акчета]; вдовици 505, джи-
зие 8184 [акчета]. Новооткрити: 325 ханета, джизие Ц 663 [акче­
та];- вдовици 53, джизие 848 [акчета]. Всичко ханета 4662, джизие
265 353 [акчета]; вдовици 558, джизие 9032 [акчета]. От Тях загуба
за следващата година от починали съгласно хюджет на Мевляна
заедно с приелите мюсюлманството: 619 ханета, от тях 5 [ханета]
приели мюсюлманството, джизие 38 812 [акчета]; вдовици 134, дж и­
зие 2134 [акчета]. Остават за следващата година: 4043 ханета, джи­
зие 226 541 [акчета]; вдовици 424, джизие 6898 [акчета]. .
Вилает Никболи заедно-със самия споменат Никболи [Никопол].
Ханета 1913, джизие 144 094 [акчета]; вдовици 191, джизие 7426
[акчета]. Новооткрити: 314 ханета, джизие 19 219 [акчета]; вдовици
47, джизие 1350 [акчета]. Всичко 2227 ханета-, джизие 163 313 [ак­
чета]; вдовици 238, джизие 8776 [акчета]. От тях загуба за след­
ващата година от починали: 162 ханета, джизие 12 387 [акчета];
вдовици 30, джизие 1149 [акчета]. Остават за следващата година:
2065 ханета, джизие — 150 926 [акчета]; вдовици 208, джизие 7627
[акчета]. '
Вилаети Зищова [Свищов], Пилавне [Плевен], Реселеч [Реселец],
Недгличе [в Ловешко] и Рахова [Оряхово]. Ханета 1505, джизие
113 324 [акчета]; вдовици 154, джизие 6455 [акчета].Новооткрити:
268 ханета, джизие 14 512 [акчета]; вдовици 33, джизие 985 [акче-.
та]. Всичко 1773 ханета, джизие -127 836 [акчета]; вдовици 187;
джизие 7440 [акчета]. От тях загуба за следващата година от почи­
нали: 159 ханета, джизие 11 636 [акчета]; вдовици 27,.джизие 023
[акчета]. Остават за следващата година: 1614 ханета, джизие 116 200
[акчета]; вдовици 160, джизие 6317 [акчета].
Вилает Търнови. Ханета 4382, джизие 322 477'[акчета]; вдови­
ци 344, джизие 14 482 [акчета]. Новооткрити: 813 ханета, джизие
39 495 [акчета]; вдовици 127, джизие 4024 [акчета]. Всичко 5195
ханета, джизие 361 972 [акчета]; вдовици 471, джизие 18 506-[акче­
та]. От тях загуба за следващата година от починали: 365 ханета,
джизие 28 465 [акчета]; вдовици 67,. джизие 2836 [акчета]. Остават
за следващата година: 4830 ханета, джизие 333 507 [акчета]; вдови­
ци 404, джизие 15 670 [акчета]. '
Продължение на сметката за джизието на неверниците от вила­
ета Никболи. Вилаети Куршуна [Крушуна], Лофча [Ловеч], Киева
[Тетевенско], Ивраджа [Враца], Чернови [Червен] заедно със село Рус
[Русе]. Ханета 7592, джизие 551 536 [акчета]; вдовици 476, джизие
18 848 [акчета]. Новооткрити:. 1428. ханета, джизие 76 045 [акчета];
вдовици 117, джизие 3412 [акчета]. Всичко 9020 ханета, джизие
627 581 [акчета]; вдовици 593, джизие 22 260 [акчета]. • От тях за­
губа за следващата година от починали: 592 ханета, джизие 44 260
[акчета]; вдовици 94, джизие 4372 [акчета]. Остават за следващата
година: 8428 ханета, джизие 583 321 [акчета]; вдовици 499, джизие
17 888 [акчета].

99
 Общо [за вилаета Никопол]-, ханета 15 392, джизие 1 131 431
[акчета]; вдовици ' 1165, джизие 47 211 [акчета]. Новооткрити съг­
ласно хюджети на кадиите от споменатите вилаети: 2823 ханета, джи-
зие 149 271 [акчета]; вдовици 324, джизие 9771 [акчета]. Всичко
ханета 18 215, джизие 1 280 702 [акчета]; вдовици 1489, джизие
56 982 [акчета]. От тях загуба за следващата година от починали
съгласно хюджети на кадиите от споменатите вилаети: 1278 ханета,
джизие 96 748 [акчета]; вдовици 218, джизие 9480 [акчета]. Остават
за следващата година; 16 937 ханета, джизие 1 183 954 [акчета];
вдовици 1271, джизие 47 502 [акчета].
Сметка за джнзието на неверниците от вилаетите Филибе [Плов­
див], Алаеддин овасъ [неуточнено], Живлает [неуточнено], Плани­
ната Разлог заедно с Чепино, Запланина, част от вилаета Ниш.
Самият Филибе заедно с вилаетите и село Чернови. Ханета заед­
но с вдовиците 734, джизие 51 916 [акчета]. Новооткрити: 87 ханета,
джизие 3503 [акчета]. Всичко 821 ханета, джизие 55 419 [акчета]. От
тях загуба за следващата година от починали: 52 ханета, джизие
4016 [акчета]. Остават за следващата година: 769 ханета, джизие
51 403 [акчета].
Вилает Живлает. Ханета заедно с вдовиците 2657, джизие
182 457 [акчета]. Новооткрити: 298 ханета, джизие 12 500 [акчета].
Всичко 2955 ханета, джизие 194 957 [акчета]. От тях загуба за сле­
дващата година от починали: 163 ханета, джизие 11979 [акчета].
Остават за следващата година: 2792 ханета, джизие 182 978 [акчета].
Вилает Алаеддин овасъ. Ханета заедно с вдовиците 1699, джи­
зие 125 962 [акчета]. Новооткрити; 213 ханета, джизие 9018 [акчета].
Всичко 1902 ханета, джизие 134 980 [акчета]. От тях загуба за след­
ващата година от починали заедно с изселените и приелите мюсюл­
манство: 132 ханета, от които 3 ханета приели мюсюлманство, 2
ханета, въдворени на местожителство в Самако [Самоков], и 3 ханета
забягнали, джизие 12 229 [акчета]. Остават за следващата година:
1770 ханета, джизие 122 751 [акчета].
Вилает Планината Разлог с Чепино. Ханета заедно с вдовиците
3765, джизие 313 517 [акчета]. Новооткрити: 91 ханета, джизие
3982 [акчета]. Всичко 3856 ханета, джизие 317 499 [акчета]. От
тях загуба за следващата година от починали: 40 ханета, джизие
2980 [акчета]. Остават за следващата година: 3816 ханета, джизие
314 519 [акчета].
Вилает Запланина. Ханета заедно с вдовиците 2441, джизие
105 384 [акчета]. Новооткрити: 251 ханета, джизие 9204 [акчета].
Всичко 2692 ханета, джизие 114 588 [акчета]. От тях загуба за след­
ващата година от починали и приели мюсюлманството: 174 ханета,
от които 1 хане приело мюсюлманството, джизие 7787 [акчета].
Остават за следващата година: 2518 ханета, джизие 106 801 [акчета].
Продължение на сметката за джизнето на неверниците от вилае­
та Филибе. Общо ханета заедно с вдовиците - 11 286, джизие
779 236 [акчета]. Новооткрити 940 ханета, джизие 38 207 [акчета].
Всичко ханета 12 226, джизие 817 443. От тях загуба за следващата
 година от починали и други съгласно хюджети на споменатите ка­
дии: 561 ханета заедно с вдовиците, лжизие 38 991 [акчета). Остават
за следващата година: 11 665 ханета, джизие 778 452 [акчета].
Сметка за джнзието на неверниците от вилаетите Охри [Охрид],
Дебрич [Дебърско], Прасна [Преспа], Мокри [в Албания] и Гора
[между Дебър и Кичево].
Вилает Охри. Ханета 4085, джизие 229 516 [акчета]; вдовици
577, джизие 11 735 [акчета]. От тях загуба за споменатата година
от приелите мюсюлманство: 4 ханета, джизие 191 [акчета]. Остават
за споменатата година: 4081 ханета, джизие 229 325 [акчета]. Ново­
открити: 500 ханета, джизие 21 302 [акчета]; вдовици 103, джизие
1751 [акчета]. Всичко 4581 ханета, джизие 250 627 [акчета]; вдови­
ци 680, джизие 13 486 [акчета]. От тях загуба за следващата година
от починали: 398 ханета, джизие 23 113 [акчета]; вдовици 91, джи­
зие 1313 [акчета]. Остават за следващата година: 4183ханета, джи­
зие 227 513 [акчета]; вдовици 589, джизие 12 173 [акчета].
Вилает Дебрич. Ханета 1750, джизие 99 952; вдовици 157, джи­
зие 3209 [акчета]. От тях загуба за споменатата година от приели
мюсюлманството: 3 ханета, джизие 156 [акчета]. Остават за следва­
щата година: 1747 ханета, джизие 99 796 [акчета]. Новооткрити:
194 ханета, джизие 9253 [акчета]; вдовици 41, джизие 703 [акчета].
Всичко 1941 ханета, джизие 109 049 [акчета]; вдовици 198, джизие
3911 [акчета]. От тях загуба за следващата година от починали:
172 ханета, джизие 10 326 [акчета]; вдовици 27, джизие 500 [акче­
та]. Остават за следващата година: 1769 ханета, джизие 98 723
[акчета]; вдовици 171, джизие 3411 [акчета].
Вилает Прасна. Ханета 1778, джизие 102 507 [акчета]; вдовици
190, джизие 3769 [акчета]. От тях загуба за споменатата година от
приели мюсюлманството: 5 ханета, джизие 251 [акчета]. Остават за
споменатата година 1773 ханета, джизие 102 256 [акчета]. Новоот­
крити: 240 ханета, джизие 10 745 [акчета]; вдовици 5 6 ,'джизие 952
[акчета]. Всичко 2013 ханета, джизие 113 001 [акчета]; вдовици
246, джизие 4721 [акчета]. От тях загуба за следващата година от
починали: 160 ханета, джизие 9971 [акчета]; вдовици 37, джизие
629 [акчета]. Остават за следващата година: 1853 ханета, джизие
103 030 [акчета]; вдовици 209, джизие 4092 [акчета].
Вилает Мокри. Ханета 3783, джизие 176 885 [акчета]; вдовици
195, джизие 3447 [акчета]. От тях загуба за споменатата година от
приели мюсюлманството: 4 ханета, джизие 193 [акчета]. Остават за
споменатата година: 3779 ханета, джизие 176 692 [акчета]. Новоот­
крити: 637 ханета, джизие 23 553 [акчета]; вдовици 69, джизие
1173 [акчета]. Всичко 4416 ханета, джизие 202 245 [акчета]; вдо­
вици 264, джизие 4620 [акчета]. От тях загуба за следващата година
от починали: 405 ханета, джизие 19 180 [акчета]; вдовици 34, джи­
зие 568 [акчета]. Остават за следващата година: 4011 ханета, джи­
зие 181 065 [акчета]; вдовици 230, джизие 4052 [акчета].
Общо [за вилаета Охрид]: ханета 11396, джизие 608 860 [ак­
чета]; вдовици 1119, джизие 22 160^_[акчета1_ От тях [загуба! <за

101
 . fc.
споменатата година от приели мюсюлманството съгласно хюджет на
кадията на Охри: 16 ханета, джизие 761 [акчета]. ставаг за споме­
натата година: 13 380 ханета, джизие 608 069 [акчета] Новооткри­
ти: 1571 ханета, джизие 64 853 [акчета]; вдовици 69, джизие 4578
[акчета]. Всичко ханета 12 951, джизие 672 922 [акчета]; вдовици
1388, джизие 26 738 [акчета]. От тях загуба за следващата година
от починали съгласно хюджет на кадията в Охри: 1135 ханета,'джи­
зие 62 590 [акчета]; вдовици 189, джизие 3010 [акчета]. Остават
за следващата, година: 11 816 ханета, джизие 610 332 [акчета]; вдо­
вици 1199, джизие 23 728 [акчета].
Сметка за джизието на неверниците от вилаета Манастир [£ц-
толя]. Ханета 6676, джизие 429 798 [акчета]; вдовици 857, джизие
14 569 [акчета]. Новооткрити: 546 ханета, 22 101 [акчета]; вдовици
112, джизие 1904 [акчета]. Всичко 7222 ханета, джизие 451 899 [ак­
чета]; вдовици 9.69, джизие 16 473 [акчета]. От тях загуба за след­
ващата година от починали съгласно хюджет на Мевляна Махмуд Че-
леби, кадия на Манастир: 436 ханета, джизие 30 255 [акчета]; вдо­
вици 108, джизие 1836 [акчета]. Остават за следващата година:
6786 ханета, джизие 421 644 [акчета]; вдовици 861, джизие 14 637
[акчета]. •
Сметка за джизието на неверниците от вилаетите Юскюб [Ско­
пие], Кьопрюлю [Велес) и други.
Вилает Юскюб. Ханета 4779, джизие 305 606 [акчета]; вдовици
404, джизие 7924 [акчета]. Новооткрити: ханета 562, джизие 22 716
[акчета]; вдовици 96, джизие 1747 [акчета]. Всичко 5370 ханета,
джизие 328 322 [акчета]; вдовици 500, джизие 9671 [акчета]. От тях
загуба за следващата година от починали: 385 ханета, джизие 22 617
[акчета]; вдовици 41, дж изие'807 [акчета]. Остават за следващата
година: 4956 ханета, джизие 305 705 [акчета]; вдовици 459, джизие
8864 [акчета]. От тях'загуба за следващата година от починали
съгласно описа на кадията: 391 ханета, джизие 23 645 [акчета];
вдовици 34, джизие 608 [акчета]. Остават за следващата' година:
4950 ханета, джизие 304 677 [акчета]; вдовици 466, джизие 9063
[акчета]. '
Вилает Кьопрюлю. Ханета 2383, джизие 153 181 [акчета]; вдо­
вици 307, джизие 6397 [акчета]. Новооткрити: 166 ханета, джизие
6467 [акчета]; вдовици 43, джизие 761 [акчета]. Всичко 2548 хане­
та, джизие 159 648 [акчета]; вдовици 350, джизие 7158 [акчета].
От тях загуба за следващата година: 104 ханета, джизие 7869 [акче­
та]; вдовици 2, джизие 34 [акчета]. Остават за следващата година:
2445 ханета, джизие 151 779 [акчета]; вдовици 348, джизие 7124
[акчета]. Съгласно описа На кадията загуба за следващата година
от починали: 105 ханета, джизие .7846 [акчета]; вдовици 42, джизие
685 [акчета]. Остават за следващата година: 2444 ханета, джизие
151 802 [акчета]; вдовици 308, джизие 6473 [акчета].
Вилает мина Нежилова [Кратовско]. Ханета 148, джизие 8683
[акчета]; вдовици 11, джизие 187 [акчета]. Новооткрити: 10 ханета,
джизие 425 [акчета]; вдовици 6, .джизие 102 [акчета]. Всичко 158

102
 ханета, джизие 9108 [акчета];- вдовици 17, Джизие 289 [акчета]. От
тях загуба-за следващата година от починали: 10 ханета, джизие
620 [акчета]; вдовици 2, джизие 34 [акчета]. Остават за следващата
година: 148 ханета, джизие 8488 [акчета]; Вдовици 15, джизие 255
[акчета]. .
Продължение на сметката за джизиетб на неверниците от вилае­
та Юскюб. Общо Ханета 7310, джизие 467 47Q [акчета]; вдовици 722,
джизие 14 508 [акчета]. Новооткрити: 738 ханета, джизие 29 608
[акчета]; вдовици 145, джизие 2610 [акчета]. Всичко ханета 8048,
джизие 497 078 [акчета];- вдовици 867, джизие 17 118 [акчета]. От
тях загуба за следващата година от починали съгласно хюджети на
кадиите от споменатите вилаети: 499 ханета, джизие 31 106^[акчета];
Вдовици 45, джизие 875 [акчета]. Остават за следващата година:
7549 ханета; джизие 465 972 [акчета]; вдовици 822, джизие 16 243
[акчета]. Загуба за следващата година от п<?чинали съгласно описа
на кадиите: 506 ханета, джизие 32 111 [акчета]; вдовици 78, джизие
1327 [акчета]. Остават-за следващата година: 7542 ханета, джизие
464 967 [акчета]; вдовици 789, джизйе 15 791 [акчета].
Сметка за джизието на неверниците от вилаетите Ълъджа Кюс­
тендил, Иславище [Славище], Куманиче [Куманова^ Горне краище и
други. • ' ... . ...
Вилает Ълъджа Кюстендил. Ханета 1824, джизие 134 453 [ак­
чета]; вдовици 97, джизие 1770 [акчета]. Новооткрити: 289 ханета,
джизие 16 631 [акчета]; вдовици 35, джизие 595 [акчета]. Всичко
213 ханета, джизие 15.1 084 [акуета];. вдовици 132, джизие 2365 [ак­
чета]. От тях Загуба за следващата година от починали: 154 ханета,
джизие 12 088 [акчета]; вдовици 24, джизие 418 [акчета]. Оставай
за следващата година: 1959 ханета, джизие 138 99ft [акчета]; вдови­
ци 108, джизие 1947 [акчета]. • ' '
Вилает Иславище. Ханета 1263, джизие 99 830 [акчета]; вдови­
ци 77, джизие 1414 [акчета]. Новооткрити: 178 ханета, джизие 9583
[акчета]; вдовици 15, джизие 255 [акчета]. Всичко 144 ханета, джи­
зие 109 413 [акчета]; вдовици 92, джизие 1669 [акчета]. От тях за­
губа за следващата година от. починали: 76.-ханета, джизие 6806
[акчета]; вдовици 15, джизие 265 [акчета]. Остават за следващата
година: 1365 ханета, джизие 102 607 [акчета]; вдовици 77, джизие
1404 [акчета]. . . ' t
Вилает Куманиче. Ханета 352, джизие 26 280 [акчета]; вдовици
19, джизие 363 [акчета]. Новооткрити:-52 ханета, джизие 2819 [ак­
чета]; вдовици 1, джизие 17 [акчета]. Всичко 404 ханета, джизие
29 099 [акчета]; вдовици 20, джизие 380 [акчета]. От тях загуба за
следващата година от починали: 2 8 .ханета, джизие 2256 [акчета];
вдовици 2, джизие 34 [акчета]. Остават за следващата гбдина: 376
ханета, джизие 26 843 [акчета]; вдовици 18, джизие 346 [акчета].
Вилает Горне краище. Ханета 781, джизие 63 318 [акчета];
вдовици 67, джизие 1314 [акчета]. Новооткрити: 119 ханета, джизие
6744 [акчета]; вдовици 4, джизие 68 [акчета]. Всичко 900 ханета,
джизие 70 062 [акчета]; вдовици 71, джизие’ 1382 [акчета]. От тях

103
 загуба за следващата година от починали: 75 ханета, джизие 6141
[акчета]; вдовици 6, джизие 102 [акчета]. Остават за следващата
година: 825 ханета, джизие 63 921 [акчета]; вдовици 65, джизие
1280 [акчета].
Продължение на сметката за джизието на неверниците от ви­
лаета Кюстендил.
Вилает Пияниче [Пиянец]. Ханета 1828, джизие 141 827 [акче­
та]; вдовици 105, джизие 1855 [акчета]. Новооткрити: 360 ханета,
джизие 21 158 [акчета]; вдовици 10, джизие 190 [акчета]. Всичко
2188 ханета, джизие 162 985 [акчета]; вдовици 115, джизие 2045
[акчета]. От тях загуба за следващата година от починали: 179 ха­
нета, джизие 14 340 [акчета]; вдовици 17, джизие 329 [акчета].
Остават за следващата година: 2009 ханета, джизие 148 645 [акчета];
вдовици 98, джизие 1716 [акчета].
Вилает Кочани. Ханета 1831, джизие 150 . [акчета]; вдовици
107, джизие 1911 [акчета]. Новооткрити: 281 ; ота, джизие 16 396
[акчета]; вдовици 9, джизие 153 [акчета]. Всичко 2112 ханета, джи­
зие 167 083 [акчета]; вдовици 116, джизие 2064 [акчета]. От тях
загуба за следващата година от починали: 125 ханета, джизие 10 659
[акчета]; вдовици 16, джизие 197 [акчета]. Остават за следващата
година: 1987 ханета, джизие 156 424 [акчета]; вдовици 100, джизие
1867 [акчета].
Вилает Дупниче. Ханета 2904, джизие 233 458 [акчета]; вдови­
ци 151, джизие 2953 [акчета]. Новооткрити: 476 ханета, джизие
28 139 [акчета]; вдовици 17, джизие 309 [акчета]. Всичко 3380 ха­
нета, джизие 261 597 [акчета]; вдовици 168, джизие 3262 [акчета].
От тях загуба за следващата година: 223 ханета, джизие 18 984 [ак­
чета]; вдовици 18, джизие 346 [акчета]. Остават за следващата го­
дина: 3157 ханета, джизие 242 613 [акчета]; вдовици 150, джизие
2916 [акчета].
Вилает Сирищник. Ханета 1289, джизие 107 917 [акчета]; вдо­
вици 97, джизие 1769 [акчета]. Новооткрити: 241 ханета, джизие
13 731 [акчета]; вдовици 9, джизие 153 [акчета]. Всичко 1530 ха­
нета, джизие 121 648 [акчета]; вдовици 106, джизие 1922 [акчета].
От тях загуба за следващата година от починали: 121 ханета, джизие
10 504 [акчета]; вдовици 18, джизие 326 [акчета]. Остават за след­
ващата година: 1409 ханета, джизие 11> 144 [акчета]; вдовици 88,
джизие 1596 [акчета].
Продължение на сметката за джизието на неверниците от ви­
лаета Кюстендил.
Вилает Ьюдемир. Ханета 1851, джизие 150 683 [акчета]; вдо­
вици 154, джизие 2693 [акчета]. Новооткрити: 310 ханета, джизие
18 219 [акчета]; вдовици 16, джизие 272 [акчета]. Всичко 2161 ха­
нета, джизие 168 902 [акчета]; вдовици 170, джизие 2965 [акчета].
От тях загуба за следващата година от починали: 175 ханета, джизие
14 380 [акчета]; вдовици 17, джизие 302 [акчета]. Остават за след­
ващата година: 1986 ханета, джизие 154 522 [акчета]; вдовици 153,
джизие 2663 [акчета].

104
 Общност на зеваид войнуганите. Ханета 304, джизие 19 162
[акчета]. От тях загуба за следващата година от починали. 15 хане­
та, джизие 965 [акчета]. Остават за следващата година: 289 ханета,
джизие 18 197 [акчета].
Общо 14 227 ханета, джизие 1 127 615 [акчета]; вдовици 874,
джизие 16 042 [акчета]. Новооткрити: 2306 ханета, джизие 133 420
[акчета]; вдовици 116, джизие 2012 [акчета]. Рая, регистрирана в
миналото като починала, но открита като жива: от '24 ханета 2870
[акчета]. От тях загуба за следващата година от починали съгласно
хюджети на кадиите на споменатите вилаети: 1177 ханета, джизие
97 123 [акчета]; вдовици 133, джизие 2319 [акчета]. Остават за след­
ващата година: 15 536 ханета, джизие 1 163 912 [акчета]; вдовици
857, джизие 15 735 [акчета].
Сметка за джизпето на неверниците от вилаетите Уструмджа
[Струмица], Малашева, Петрич, Конича [Конче], ТнкиЧи и други.
Вилает Уструмджа. Ханета 3303, джизие 239 120 [акчета]; вдо­
вици 355, джизие 6338 [акчета]. Новооткрити: 373 ханета, джизие
16 913 [акчета]; вдовици 75, джизие 1326 [акчета]. Всичко 3676
ханета, джизие 256 033 [акчета]; вдовици 430, джизие 7664 [акчета].
От тях загуба за следващата година от починали: 183 ханета, джи­
зие 15 112 [акчета]; вдовици 64, джизие 1133 [акчета]. Остават за
следващата година: 3493 ханета, джизие 240 921 [акчета]; вдовици
366, джизие 6531 [акчета].
Вилает Петрич. Ханета 2098, джизие 157 916 [акчета]; вдовици
200, джизие 3860 [акчета]. Новооткрити: 277 ханета, джизие 13 187
[акчета]; вдовици 45, джизие 776 [акчета]. Всичко 2375 ханета,
джизие 171 103 [акчета]; вдовици 245, джизие 4639 [акчета]. От тях
загуба за следващата година от починали: 109 ханета, джизие 8749
[акчета]; вдовици 38, джизие 661 [акчета]. Остават за следващата
година: 2266 ханета, джизие 162 354 [акчета]; вдовици 207, джизие
3977 [акчета].
Вилает Малашеьа. Ханета 782, джизие 58 470 [акчета]; вдовици
55, джизие 935 [акчета]. Новооткрити; 116 ханета, джизие 6286"*[ак­
чета] ; вдовици 13, джизие 221 [акчета]. Всичко 898 ханета, джизие
64 756 [акчета]; вдовици 68, джизие 1156 [акчета]. От тях загуба
за следващата година от починали: 78 ханета, джизие 6103 [акчета];
вдовици 10, джизие 170 [акчета]. Остават за следващата година:
820 ханета, джизие 58 653 [акчета]; вдовици 58, джизие 986 [акчета].
Вилает Конича. Ханета 1569, джизие 118 759 [акчета]; вдовици
189, джизие 3475 [акчета]. Новооткрити: 254, джизие 12 368 [акче­
та]; вдовици 28, джизие 476 [акчета]. Всичко 1823 ханета, джизие
131 127 [акчета]; вдовици 217, джизие 3951 [акчета]. От тях загуба
за следващата година от починали: 95 ханета, джизие 7845 [акчета];
вдовици 39, джизие 768 [акчета]. Остават за следващата година:
1728 ханета, джизие 123 282 [акчета]; вдовици 178, джизие 3183
[акчета]. .
Вилает Тиквеш. Ханета 2533, джизие 155 948 [акчета]; вдовици
216, джизие 4052 [акчета]. Новооткрити: 593, джизие 25 071 [акче-

105
та]; вдовици 28, джизие 476 [акчета]. Всичко 3126 ханета, джизие
181 019 [акчета]; вдовици 244, джизие 4528 [акчета].' От тях загуба
за следващата година от починали: 191 ханета, джизие 12 877 [акче­
та]; вдовици 45, джизие 785 [акчета]. Остават за следващата година:
2935'ханета, джизие 168 142 [акчета]; вдовици 199, джизие 3743
[акчета].
Общо: ханета 10 285, джизие 730 213 [акчета]; вдовици 1015,
джизие 18 660 [акчета]. Новооткрити съгласно хюджети на кадията
на Уструмджа: 1613 ханета, джизие-73 825 [акчета]; вдовици 189,
джизие 3277 [акчета]. Всичко 11 898 ханета, джизие 804 033 [акче­
та]; вдовици 1204, джизие 21 937 [акчета]. От тях загуба за след­
ващата година от починали съгласно хюджети на кадията на Уструм­
джа: 656 ханета, джизие 50 686 [акчета]; вдовици 196, джизие 3517
[акчета]. Остават за следващата година: 11 242 .'.ханета, джизие-
753 352 [акчета]; вдовици 1008, джизие 18 420 [акчета]. .
Сметка за джизието на неверниците от вилаетите Караверие
[Бер], Серфидже [Сервия] и Водан [Воден].
Вилает Караверие. Ханета 3656, джизие 233 004 [акчета]; вдо­
вици-392, джизие 8736 [акчета]. Новооткрити: 394. ханета, джизие
17 583 [акчета]; вдовици 43, джизие,,731 [акчета]. Всичко 4050 ха­
нета, джизие 250 587 [акчета]; вдовици 435, джизие 9467 [акчета].
От тях загуба за следващата година от починали: 217 ханета, джизие
14 526 [акчета]; вдовици 33, джизие 788 [акчета]. Остават за след­
ващата година: 3833 ханета, джизие 236 061 [акчета]; вдовици 402,
джизие 8679 [акчета]. ' ' • . .
Вилает Водан. Ханета 2756, джизие 159 270 [акчета]; вдовици
297, джизие 599-1 [акчета]. Новооткрити: 318 ханета, джизие 16 469
[акчета]; вдовици 37, джизие 629 [акчета]. Всичко 3074 ханета,
джизие 175 739 [акчета]; вдовици 334, джизие 6620 [акчета]. От тях
загуба за следващата година от починали: 134 ханета, джизие 8208
[акчета]; вдовици 31, джизие 695 [акчета]. Остават за следващата
година: 2940 ханета, джизие 167 531 [акчета]; вдовици 303, джизие
5925 [акчета]. •
Вилает Серфидже.- Ханета 2973, джизие 183 641 [акчета]; вдо­
вици 377, .джизие 7583 [акчета].. Новооткрити: 296 ханета, джизие
13 341 [акчета]; вдовици 73, джизие 1251 [акчета]. Всичко 3269 ха­
нета, джизие 196 982 [акчета]; вдовици 450, джизие 8834 [акчета].
От тях загуба за следващата година от починали: 153 ханета, джизие
9691 [акчета]; вдовици 38, джизие 875 [акчета]. Остават за следва­
щата година: 3116 ханета, джизие 187 291 [акчета]; вдовици 412,
джизие 7959 [акчет.а]. ■• '
Общо: ханета заедно с вдовиците 10 451, джизие заедно с други
приходи 627 612 [акчета]. Новооткрити: 1161 ханета заедно с вдо­
виците, джизие 50 004 [акчета]. Всичко ханета заедно с вдовици­
те 11 612, джизие 677 616 [акчета]. От тях загуба за следващата
година от Починали съгласно хюджети на кадиите от споменатите
вилаети: 606 ханета, джизие 34 783 [акчета]. Остават за следващата
година; 11006 ханета, джизие 642 833 [акчета],

106
 Вилает Дебри-и баля [Горни Дебър]. Ханета 1938, джизие
49 464 [акчета]. Новооткрити: 236 ханета, джизие 4777 [акчета].
Всичко 2174 ханета, джизие 54 241 [акчета]. От тях загуба за след­
ващата година от починали: 117 ханета, джизие 2956 [акчета]. Оста­
ват за следващата година: 2057 ханета, джизие 51 285 [акчета].
Вилает Дебри-и зир [Долни Дебър]. Ханета с вдовиците 1709,
джизие 41 528 [акчета]. Новооткрити: 169 ханета, джизие 3260 [ак­
чета]. Всичко 1878 ханета, джизие 44 788 [акчета]. От тях загуба
за следващата година от починали: 79 ханета, джизие 1912 [акчета].
Остават за следващата година: 1799 ханета, джизие 42 876 [акчета].
Вилает Аврет хисаръ [Женско]. Ханета с вдовиците 3183,' джи­
зие 187 464 [акчета]. Новооткрити: 526 ханета, джизие 23 530 [ак­
чета]. Всичко 3709 ханета, джизие 210 994 [акчета]. От тях загуба
за следващата година от починали: 221 ханета, джизие 11 539 [акче­
та]. Остават за следващата година: 3488 ханл а, джизие 199 455
[акчета]. .
Вилает Шушмени [в Беломорието]. Ханета с вдовиците 689, джи­
зие 45 564 [акчета]. Новооткрити: 66 ханета, джизие 3482 [акчета].
Всичко 755 ханета, джизие 49 046 [акчета]. От тях загуба за след­
ващата година от починали: 28 ханета, джизие 1737 [акчета];. Оста­
ват за следващата година: 727 ханета, джизие 47 309 [акчета].
Вилает Джебл-и Богданос [в Беломорието]. Ханета 2679, джизие
156 283 [акчета]. Новооткрити: 227 ханета, джизие 11 977 [акчета].
Всичко 2906 ханета, джизие 168 260 [акчета]. От тях загуба за след-,
ващата година от починали: 185 ханета, джизие 9697 [акчета]. Оста-
Бат за следващата година: 2721ханета, джизие 158 563 [акчета].
Вилает Йенидже-и Вардар [Яница]. Ханета с вдовиците 1405,
джизие 91 212 [акчета]. Новооткрити: 121 ханета, джизие 6453 [ак­
чета]. Всичко 1526 ханета, джизие. 97 665 [акчета]. От тях загуба
за следващата година от починали: 98 ханета, джизие 6886 [акчета].
Остават за следващата година: 1428 ханета, джизие 90 779 [акчета].
Вилает Оливире [Мъглен]. Ханета с вдовиците 1560, джизие
106 385 [акчета]. Новооткрити: 135 ханета, джизие 6905 [акчета].
Всичко 1695 ханета, джизие 113 290 [акчета]. От тях загуба за след­
ващата година от починали: 139 ханета, джизие 9098 [акчета]. Оста­
ват за следващата година: 1556 ханета, джизие 104 192 [акчета].
Сметка за джизието на неверниците от вилаетите В и д и н , Глав
[Главне], Черна рика, Белград [Белоградчик], Исферлик [Свърлиг]
и други. .. ' '
Вилает Видин. Ханета с вдовиците 2576, джизие 80 803 [акче­
та]. Новооткрити: 253 ханета, джизие 7090 [акчета]. Всичко 2829
ханета, джизие 87 893 [акчета]. От тях загуба за следващата годи­
на от починали 248.ханета, джизие 9160 [акчета]. Остават за след­
ващата година: 2581 хаиета, джизие 78 733 [акчета]. '
Вилает Тимок. Ханета 1933, джизие 71 761 [акчета]. Новоот­
крити: 236 ханета, джизие 7223 [акчета].. Всичко 2169 ханета, джизие
78 984 [акчета]. От тях загуба за следващата година от починали:

107
 275 ханета, джизие 7318 [акчета]. Остават за следващата година:
1894 ханета, джизие 71 666 [акчета].
Вилаети Главие и Нешбетич. Ханета 1490, джизие 26 020 [акче­
та]. Новооткрити: 143 ханета, джизие 2316 [акчета]. Всичко 1633
ханета, джизие 28 336 [акчета]. От тях загуба за следващата годи­
на от починали: 260 ханета, джизие 2909 [акчета]. Остават за след­
ващата година: 1373 ханета, джизие 25 427 [акчета].
Вилает Черна рика. Ханета с вдовиците 557, джизие 7871 [ак­
чета]. Новооткрити: 31 ханета, джизие 434 [акчета]. Всичко 588
ханета, джизие 8305 [акчета]. От тях загуба за следващата година
от починали: 41 ханета, джизие 574 [акчета]. Остават за следващата
година: 547 ханета, джизие 7731 [акчета].
Вилает Белград. Ханета 641, джизие 23 259 [акчета]. Новоот­
крити: 86 ханета, джизи 2597 [акчета]. Всичко 727 ханета, джизие
25 856 [акчета]. От тях туба за следващата година от починали:
57 ханета, джизие 221 [акчета]. Остават за следващата година:
670 ханета, джизие 23 ^39 [акчета]. •
Вилает Исферлик. Ханета с вдовиците 1729, джизие 61 860 [ак-
чета]. Новооткрити: 146 ханета, джизие 4514 [акчета]. Всичко 1875
ханета, джизие 66 374 [акчета]. От тях загуба за следващата година
от починали: 136 ханета, джизие 4635 [акчета]. Остават за следва­
щата година: 1739 ханета, джизие 61739 [акчета].
Вилает Бане [Соко баня]. Ханета с вдовиците 1560, джизие
56 499 [акчета]. Новооткрити: 124 ханета, джизие 4078 [акчета].
Всичко 1684 ханета, джизие 60 577 [акчета]. От тях загуба за след­
ващата година от починали: 156 ханета, джизие 5555 [акчета]. Оста­
ват за следващата година: 1528 ханета, джизие 55 022 [акчета].
Вилает Край [Крайна] и Тр&бичан. Ханета 298, джизие 17 624
[акчета]. Новооткрити: 33 ханета, джизие 1166 [акчета]. Всичко 331
ханета, джизие 18 790 [акчета]. От тях загуба за следващата година
от починали: 24 ханета, джизие 1331 [акчета]. Остават за следващата
година: 307 ханета, джизие 17 459 [акчета].
Общо:' ханета с вдовиците 10 784, джизие 345 697 [акчета].
Новооткрити: 1052 ханета, джизие 29 418 [акчета]. Всичко 11836
ханета, джизие 375 115 [акчета]. От тях загуба за следващата годи­
на от починали: 1197 ханета, джизие 33 699 [акчета]. Остават за
следващата година: 10 639 ханета, джизие 431 416 [акчета]. '
Сметка за джизието на неверниците от вилаетите Пирлепе [При­
леп], Морихоеа [Мориово], Филорине [Лерин], Молескова и Гугоеа.
Вилает Пирлепе. Ханета 5483, джизие 312 420 [акчета]; вдови­
ци 391, джизие 8188 [акчета]. Новооткрити: 522 ханета, джизие
23 293 [акчета]; вдовици 59, джизие 793 [акчета]. Всичко 6005 ха­
нета, джизие 335 713 [акчета]; вдовици 450, джизие 8981 [акчета].
От тях загуба за следващата година от починали: 336 ханета, джизие
20 454 [акчета]; вдовици 55, джизие 866 [акчета]. Остават за след­
ващата година: 5669 ханета, джизие 315 259 [акчета]; вдовици 395,
джизие 8115 [акчета].
Вилает Морихоеа. Ханета 1156, джизие 63 006 [акчета]; вдови-

108
 ци 154, джизие 3068 [акчета]. Новооткрити: 131 ханета, джизие
6173 [акчета]: вдовици 32, джизие 544 [акчета]. Всичко 1287 хане­
та, джизие 69 179 [акчета]; вдовици 186, джизие 3612 [акчета]. От
тях загуба за следващата година от починали: 100 ханета, джизие
6487 [акчета]; вдовици 37, джизие 590 [акчета]. Остават за следва­
щата година: 1187 ханета, джизие 62 692 [акчета]; вдовици 149,
джизие 3022 [акчета].
Вилает Филорсне. Ханета 3663, джизие 214 126 [акчета]; вдо­
вици 388, джизие 6722 [акчета]. Новооткрити: 366 ханета, джизие
16 816 [акчета]; вдовици 55, джизие 935 [акчета]. Всичко 4029 ха­
нета, джизие 230 942 [акчета]; вдовици 443, джизие 7657 [акчета].
От тях загуба за следващата година от починали: 317 ханета, джизие
20 040 [акчета]; вдовици 56, джизие 972 [акчета]. Остават за след­
ващата година: 3712 ханета, джизие 210 902 [акчета]; вдовици 337,
джизие 6686 [акчета].
Вилает Мо.нхк&ва. Ханета 2388, джизие 135 785 [акчета]; вдо­
вици 236, джизие 4082 [акч(.та]. Новооткрити: 316 ханета, джизие
13 943 [акчета]; вдовици 40, джизие 680 [акчета]. Всичко 2704 х а­
нета, джизие 149 728 [акчета]; вдовици 276, джизие 4762 [акчета].
От тях загуба за следващата година от починали: 160 ханета, джизие
10 495 [акчета]; вдовици 43, джизие 738 [акчета]. Остават за след­
ващата година: 2544 ханета, джизие 139 233 [акчета]; вдовици 233,
джизие 4024 [акчета]. ■
Вилает Гугуеа. Ханета 3146, джизие 175 723 [акчета]; вдовици
267, джизие 4599 [акчета]. Новооткрити: 323 ханета, джизие 14 624
[акчета]; вдовици 48, джизие 816 [акчета]. Всичко 3469 ханета,
джизие 190 34-7 [акчета]; вдовици 315, джизие 5415 [акчета]. От тях
загуба за следващата година от починали: 217 ханета, джизие 14 016
[акчета]; вдовици 29, джизие 493 [акчета]. Остават за следващата
година: 3252 ханета, джизие 176 331 [акчета]; вдовици 282, джизие
4922 [акчета].
Общност на соколари. Ханета 134, джизие 7460 [акчета]. Ново­
открити: 6 ханета, джизие 240 [акчета]; вдовици 3, джизие 51 [ак­
чета]. Всичко 140 ханета, джизие 7700 [акчета]; вдовици 3, джизие
51 [акчета]. От тях загуба за следващата година от починали: 7
ханета, джизие 341 [акчета]. Остават за следващата година: 133 ха­
нета, джизие 7359 [акчета]; вдовици 3, джизие 51 [акчета].
Общо: ханета 15 970, джизие 908 520 [акчета]; вдовици 1436,
джизие 26 659 [акчета]. Новооткрити: 1664 ханета, джизие 75 089
[акчета]; вдовици 237, джизие 3819 [акчета]. Всичко ханета 17 634,
джизие 983 609 [акчета]; вдовици 1673, джизие 30 478 [акчета]. От
тях загуба за следващата година от починали: 1137 ханета, джизие
71 833 [акчета]; вдовици 220, джизие 3659 [акчета]. Остават за след­
ващата година: 16 497 ханета, джизие 911776 [акчета]; вдовици
1453, джизие 26 819 [акчета]. .
Сметка за джизието на неверниците от вилаетите Сироз \Ccpei\,
Поройна, Пощенска, Кешша.шк, хасове в Сироз и други.
Вилает Сироз. Ханета 4467, джизие 326 503 [акчета]; вдовици '

109
 749, джизие 16 257 [акчета]. Новооткрити: 740 ханета, джизие
33 644 [акчета]; вдовици 73, джизие 1525 [акчета]. Всичко 5207
ханета, джизие 360 147 [акчета]; вдовици 822, джизие 17 782 [акче­
та]. От тях загуба за следващата година от починали: 259 ханета,
джизие 22 456 [акчета]; вдовици 102, джизие 2211 [акчета]. Остават
за следващата година: 4949 ханета, джизие 337 691 [акчета]; вдови­
ци 720, джизие 15 571 [акчета]. '
Вилает хасове на Халал паша. Ханета 1223, джизие 88 637 [ак­
чета]; вдовици 210, джизие 4563 [акчета]. Новооткрити: 183 ханета,
джизие 8397 [акчета]; вдовици 36, джизие 702 [акчета]. Всичко
1406 ханета, джизие 97 034 [акчета]; вдовици 246, джизие 5265 [ак­
чета]. От тях загуба за следващата година от починали: 90 ханета,
джизие 6889 [акчета]; вдовици 30, джизие 623 [акчета]. Остават за
следващата година: 1316 ханета, ■джизие 90 145 [акчета]; вдовици
216, джизие 4642 [акчета].
Вилает Истифание. Ханета 579, джизие 48 971 [акчета]; вдо­
вици 95, джизие 2256 [акчета]. Новооткрити: 120 ханета, .джизие
6138 [акчета]; вдовици 15, джизие 255 [акчета]. Всичко 699 ханета,
•’жизие 55 109 [акчета]; вдовици 110, джизие 2511 [акчета]. От тях
..лгуба за следващата година от починали: 23 ханета, джизие 279
[акчета]; вдовици 13, джизие 344 [ак4ета]. Остават за следващата
година: 675 ханета, джизие 53 030 [акчета]; вдовици 97, джизие
2167 [акчета]. ' .
Вилает мина Нигел. Ханета 209, джизие 18 194 [акчета]; вдо­
вици 72, джизи. 1271 [акчета]. Новооткрити: 21 ханета, джизие 1713
[акчета]; вдовици 7, джизие 169 [акчета]. Всичко 230 ханета, джи­
зие 19 907 [акчета]; вдовици 79, джизие 1440 [акчета]. От тях за­
губа за следващата година от починали: 13 ханета, джизие 1228
[акчета]; вдовици 12, джизие 204 [акчета]. Остават за следващата
година: 217 ханета, джизие 18 679 [акчета]; вдовици 67, джизие
1236 [акчета!. •
Вилает хасове в Сироз. Ханета 841, джизие 79 342 [акчета]
вдовици 106, джизие 2247 [акчета]. От тях придадени на вилаета
Едирне за споменатата година: 113 ханета, джизие 9176 [акчета];
вдовици 83, джизие 1677 [акчета]. Новооткрити: 136 ханета, джизие
9210 [акчета]; вдовици 10, джизие 181 [акчета]. Всичко 864 ханета,(
джизие 79 376 [акчета]; вдовици 93, джизие 1858 [акчета]. От тях,
загуба за следващата година от починали: 35 ханета, джизие 3651,
[акчета]; вдовици 9, джизие 224 [акчета]. Остават за' следващата;
•година: 829 ханета, 75 725 [акчета]; вдовици 84, джизие 1634 [ак­
чета].
Общност на оризари. Ханета 738, джизие 25 549 [акчета]; вдо­
вици 14, джизие 247 [акчета]. От тях придадени към хараджа на, ви­
лаета Едирне за споменатата година 118 ханета, джизие 4815 [акче­
та]. Остават за споменатата година: 620 ханета, джизие 20 734 [ак­
чета]. Новооткрити 54 ханета, джизие 1828 [акчета]; вдовици 2,
джизие 34 [акчета]. Всичко 674 ханета, джизие 22 562 [акчета];
вдовици 16, джизие 281 [акчета]. От тях загуба за следващата годи­

110
I
 на от починали: 42 ханета, джизие 1684 [акчета]. Остават за след­
ващата година:. 632 ханета, джизие 20 878 [акчета]; вдовици 16,
джизие 281 [акчета].
Вилает Зъхна. Ханета 2064, джизие 158 370 [акчета]; • вдовици
346, Джизие 7559 [акчета]. Новооткрити: 306 ханета, джизие 17 382
[акчета]; вдовици 41, джизие 754 [акчета]. Всичко 2370 ханета, джи­
зие 175 752 [акчета]; вдовици 387, джизие 8313 [акчета]. От тях
загуба за следващата година от починали: 69 ханета, джизие §866
[акчета]; вдовици 36, джизие 796 [акчета]. Остават за следващата
година: 2301 ханета, джизие 169 886 [акчета]; вдовици 351, джизие
7517 [акчета].
Вилает Драма и мина Никшани. Ханета 2275, джизие 228 325
[акчета]; вдовици 227, джизие 4121 [акчета]. Новооткрити: 274 хане­
та, джизие 18 543 [акчета]; вдовици 18, джизие 316 [акчета]. Всич­
ко 2549 ханета, джизие 246 868 [акчета]; вдовици 245, джизие 4437
[акчета]. От тях загуба за следващата година от починали: 129 ха­
нета, джизие 142 232 [акчета]; вдовици 10,. джизие 180 [акчета].
Остават за следващата година: 2420 ханета, джизие 232 636 [акчета];
вдовици 235, джизие 4257 [акчета].
Нахия мина Кавала. Ханета 478, джизие 26 077 [акчета]; вдо­
вици 20, джизие 340 [акчета]. Новооткрити ханета 45, Джизие 2305
[акчета]; вдовици 3, джизие 51 [акчета]. Всичко 523 ханета, джизие
28 382 [акчета]; вдовнни 23, джизие 391 [акчета]. От тях загуба
за следващата година от починали: 21 ханета, джизие 1283 [акчета];
вдовици 2, джизие 34 [акчета]. Остават за следващата година: 502
ханета, джизие 27 099 [акчета]; вдовици 2.1, джизие 357 [акчета.].
Вилает Кешишлик. Ханета 1289, джизие 101 002-[акчета]; вдо­
вици 249, джизие 5236 [акчета]. Новооткрити: 197 ханета, джизие
9746 [акчета]; вдовици 14, джизие 261 [акчета]. Всичко i486 ханета,
джизие 110 748 [акчета]; вдовици 263, джизие 5497 [акчета]. От тях
загуба за следващата година от починали: 56 .ханета, джизие. 4962
[акчета]; вдовици 42, джизие 815 [акчета]. Остават за следващата
година: 1430 ханета, джизие 105 786 [акчета]; вдовици 221, джизие
4682 [акчета].
Нахия Аксатие [Ксанти]. Ханета 761, джизие 52 842 [акчета];
вдовици 103, джизие 2204 [акчета]. От тях придадени към джизието
на вилаета Едирне за споменатата година: 119 ханета, джизие 6697
[акчета]; вдовици 7, джизие 139 [акчета]. Остават за споменатата,
година: 642 ханета, джизие 46 145 [акчета]; вдовици 36, джизие
2065 [акчета]. Новооткрити: 44 ханета, джизие 4922 [акчета]; вдови­
ци 7, джизие 164 [акчета]. Всичко 736 ханета, джизие 51 067 [акче­
та]; вдовици 103, джизие 2229 [акчета]. От тях загуба за следваща­
та година от починали: 42 х-амета, джизие 3549 [акчеТа]; вдовици
10, джизие 127 [акчета]. Остават за следващата година: 694 ханета,
джизие 47 518 [акчета]; в д о е н ц п 93. джизие 2102 [акчета].
Вилает Шушманос. Ханета 34, джизие 2872 [акчета]; вдовици 5,
джизие 85 [акчета].
Нахия Чсниджс с Гюмюлджинс. Ханета 273, джизие 18 162 [ак-

111
 чета]; вдовици 28, джизие 511 [акчета]. Придадено изцяло към джи-
зието на вилаета Едирне за споменатата година.
Села на Деспина хатун. Ханета 151, джизие 13 386 [акчета];
вдовици 12, джизие 264 [акчета]. Новооткрити: 35 ханета, джизие
1948 [акчета]; вдовици 2, джизие 34 [акчета]. Всичко 186 ханета,
джизие 15 334 [акчета]; вдовици 14, джизие 298 [акчета]. От тях
загуба за следващата година от починали: 6 ханета, джизие 437 [ак­
чета]. Остават за следващата година: 180 ханета, джизие 14 897
[акчета]; вдовици 14, джизие 298 [акчета].
Общо: ханета 15 382, джизие 1 188 232 [акчета]; вдовици 2236,
джизие 47 161 [акчета]. От тях отделени и придадени към джизието
на вилаета Едирне за споменатата година заедно с нахните Гюмюлд-
жине и Йенидже и споменатите по-гсре села, които са регистри­
рани поотделно в сметката за Едирне: 623 ханета, джизие 38 850
[акчета]; вдовици 88, джизие 1220 [акчета]. Остават за споменатата
година: 14 759 ханета, джизие 1 149 362 [акчета]; вдовици 2178,
джизие 45 941 [акчета]. Новооткрити: 2205 ханета, джизие 115 776
[акчета]; вдовици 228, джизие 4446 [акчета]. Всичко 16 964 ханета,
джизие 1 265 158 [акчета]; вдовици 2406, джизие 50 387 [акчета].
От тях загуба за следващата година от починали съгласно хюджети
на кадиите от споменатите вилаети: 785 ханета, джизие 68 316 [ак­
чета]; вдовици 266. джизие 5558 [акчета]. Остават за следващата
година: 16 179 "ханета, джизие 1 196 842 [акчета]; вдовици 2140,
джизие 44 829 [акчета].
Сметка за джизието на неверниците от вилаетите Фанар и Раде-
виз.
Вилает Фанар. Ханета 7180, джизие 388 550 [акчета]; вдовици
1538, джизие 26 306 [акчета]. Новооткрити: 1033 ханета, джизие
45 190 [акчета]; вдовици 176, джизие 2992 [акчета]. Всичко 8213
ханета, джизие 433 740 [акчета]; вдовици 1714, джизие 29 298 [ак­
чета]. От тях загуба за следващата година от починали: 728 хане­
та, джизие 41 316 [акчета]; вдовици 143, джизие 2539 [акчета].
Остават за следващата година: 7485 ханета, джизие 392 424 [акчета];
вдовици 1571, джизие 26 759 [акчета].
Вилает Раде'виз. Ханета 603, джизие 38 476 [акчета]; вдовици
194, джизие 3320 [акчета]. Новооткрити: 103 ханета, джизие 3647
[акчета]; вдовици 16, джизие 267 [акчета]. Всичко 706 ханета, джи­
зие 32 123 [акчета]; вдовици 210, джизие 3587 [акчета]. От тях за­
губа за следващата година от починали: 90 ханета, джизие 4192
[акчета]; вдовици 13, джизие 221 [акчета]. Остават за следващата
година: 616 ханета, джизие 27 931 [акчета]; вдовици 197, джизие
3366 [акчета].
Общо: ханета 7783, джизие 417 026 [акчета]; вдовици 1732,
джизие 29 626 [акчета]. Новооткрити: 1136 ханета, джизие 48 837
[акчета]; вдовици 192, джизие 3259 [акчета]. Всичко ханета 8919,
джизие 465 863 [акчета]; вдовици 1924, джизие 32 885 [акчета]. От
тях загуба за следващата година от починали според хюджети на ка­
диите от споменатите вилаети: 818 ханета, джизие 45 508 [акчета];

112
X
вдовици 156, джизие 2760 [акчета]. Остават за следващата година:
8101 ханета, джизие 420 355 [акчета]; вдовици 1768, джизие 30 125
[акчета].
Сметка за джизието на неверниците цигани от нахиите Гюмюл-
джине и Сироз, ливитена мир-и-мирана на Румили, Охри, Дебри, А р -
навуд, Търхала, Карло и Еерибоз, без ливата Мора. Ханета 2137,
джизие 116 649 [акчета]; вдовици 256, джизие 4752 [акчета]. От тях
загуба за споменатата година от починали и обесени заедно с прие­
лите мюсюлманството и забягналите в неизвестност съгласно хюджети
на кадиите на споменатите вилаети 77 ханета, джизие 4234 [акчета];
вдовици 15, джизие 315 [акчета]; приели мюсюлманството 12 ханета,
джизие 716 [акчета]. Починали, обесени, забягнали от едно време и
в неизвестност 65 ханета, джизие 3518 [акчета]; вдовици 15, джизие
315 [акчета]. Остават за споменатата година: 2060 ханета, джизие
112 415 [акчета]; вдовици 241, джизие 4437 [акчета]. Новооткрити
40 ханета, джизие 1802 [акчета]; вдовици 5, джизие 105 [акчета].
Всичко 2100 ханета, Джизие 114 217 [акчета]; вдовици 246, джизие
4542 [акчета]. От тях загуба за следващата година от починали: 20
ханета, джизие 1150 [акчета]; вдовици 3, джизие 63 [акчета]. Оста­
ват за следващата година: 2080 ханета, джизие 113 067 [акчета];
вдовици 243, джизие 4479 [акчета].
Сметка за джизието на неверниците от вилаета Менлик [Мелник].
Ханета 2741, джизие 245 230 [акчета]; вдовици 189, джизие 3697
[акчета]. Новооткрити 468 ханета, джизие 24 391 [акчета]; вдовици
14, джизие 282 [акчета]. Всичко ханета 3209, джизие 268 621 [акче­
та]; вдовици 203, джизие 3979 [акчета]. От тях загуба за следваща­
та година от починали: 152 ханета, джизие 14 659 [акчета]; вдовици
39, джизие 362 [акчета]. Остават за следващата година: 3057 хане­
та, джизие 254 962 [акчета]; вдовици 164, джизие 3517 [акчета].

Е Д ИН ИЧНИ ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ
В ЗАПАДНИТЕ РОДОПИ, НЕВРОКОПСКО
И БЕЛОМОРИЕТО В КРАЯ НА XV ВЕК

1
Откъси от турски регистри от края на XV в. (между 1497 и 1502 г.). От
всички изброени села само едно е напълно мохамеданско, като и в него голяма
част от хората носят презимето Абдулах, т. е. «раба божи», което говори за
тяхното скорошно помохамеданчване. Населението на останалите села е българ­
ско християнско; през XIX в. повечето от тези села са с българско мохамеданско
население, а някои и с население, говорещо турски. Броят на мохамеданите в
отделните селища е много малък и в повечето случаи те носят бащините си бъл­
гарски презимена, което показва недавното им ислямизиране. Дори и там,
където бащините имена са мохамедански, може да се предполага едно по-далечно
помохамеданчване. Такива мохамедани с български бащини презимена са:
Шехабедин, син на Вълко, от с. З ъ р н е в о ; Хамза, син на Богдан, от с. П а п р а т ;
Хадър, син на Грозе, от с. Г р а м а д а ; Али, син на Рад, Хамза, син на Рад, и
брат им Пено Рад от с. Е л е ш н и ц а ; Нусух, син на Бойо, от с. Т о д о р и н ; Карагьоз,
син на Добри, от с. Р а я н о в о ; Муса, син на Станко, от с. М е ш е л и ( М у с а л а ); 8

113 8 По следите на насилието, ч, II

Варак, син на Янко, от с. Ш у г о в о ; Карагьоз, син на Стано, от с. П е т р о в о , вдо­
вицата Стана Ахмед от същото село; Карагьоз, син на Дешман, и брат му Ис-
кендер, от с. В и т о в о ; Караджа, син на Стано, от с. Л ъ к а в и ц а ; Бехадер, син на
Георго, Елиас, син на Тодор, Юсуф, син на Георго, Елиас, син на Момчил, от
с. Т е п л я н ; Мехмед, син на Станчо, Курт, син на Велко, Ширмерд, син на Райко,
Карагьоз, син на Рачо, Хасан, син на Торн, от с, Б р е з н и ц а ; Али, син на Милко,
от с. С к р е б а т н о ; Юсуф, син на Георги, от с. Б е л о т и н ц и ; Илиас, син на Стайко,
и брат му Али, Мехмед, син на Димо, Балабан, син на Тодор, от с. М е ж д у р е к ;
Хамза, син на Михо, Хъзър, син на Михо, Ахмед, син на Михне, Мурад, син на
Стайко, Ахмед, син на Стайко, Хамза, син на Стамат, Юсуф шивач, син на Йорго,
Халил, син на Стамат, Ахмед, син на Йорго, Хюсеин, син на Стан, от с. Л с л о в о ;
Атмаджа помохомеданчения, Насух, син на Петри, Шахин, син на Стайко,
Мустафа, син на Шахин, от с. Щ а в е н ц и ; Али, син на Димо, Ахмед, син на Али,
Искендер, син на Димо, от с. Л е л о в о ; Карагьоз, син на Абдулгх, Хамза, син на
Радослав, Али, син на Михо, от с, М е ж д у р е к .
Първият откъс е преведен от Стр. Димитров и Р. Стойков в Родопски
сборник, т. I, С., 1965, с. 283—302; вторият е преведен от Стр. Димитров, Р.
Стойков и Б. Цветкова в същия сборник, с. 303—318; третият е преведен
отСт. Андреев в Родопски сборник, т, II. С., 1969, с. 279—297. Тук са изпуснати
данъчните задължения на селяните, а така също и селата, населени с гърци.
Данните за етническия състав на населението в края на XIX в. са взети от кни­
гата на В . К ъ н ч о в , Македония. Етнография и статистика, С., 1900.

Първи откъс Г|
[Град Серес]. Общо 966 мюсюлмански домакинства, 238 неже­
нени [мюсюлмани], 493 християнски домакинства, 37 неженени [хри­
стияни], 256 вдовици, 56 еврейски домакинства, 3 неженени [евреи],
Село Сармусаклу с друго име Аксилобигав, подчинено на Серес.
Мюсюлмани: Ахмед, син на Абдулах, Рамадан, син на Ахмед,
Али, син на Ахмед, Хасан, освободен роб на Шехир бег, Ибрахим
молла, син на Хасан [следват имената на 306 християни].

Село Горна Гърлица с друго име Манастир\ подчинено на

Неврокоп.
Неверници: Петко Сирманица, Балчо Петко, Михо Петко, Брат­
ко Стливен, Тодор Петко, Райко Стливен, Коста Стливен, Вълчо
Георго, Вълко Сирманица, Димо Вълко, Михал Вълко, Вълко Ел»
силиян, Стоян Момаин, Михал Никола, Вълчо Михал, Георго Ми­
хаил, Станко Михал, Георго Никола, Георго Сирак, Никола Димо,
Савуд Димо, Велчо Влад, Руси Влад, Станко Влад, Калчо Влад,
Димо Никола, Димитър Станко, Влад Димитър, Милко Станко; То­
дор Станко, Михо Тодор, Никола Тодор, Влад Станко, Велко Ранач,
Велко Дойко, Раю Дойко, Кирко Мано, Дойко-Мано, Станко Кирко,
Бано Тодор, Коста Бано, Станко Бано, Велчо Доган, Михал Доган,

1 Под Г о р н а Г ъ р л и ц а се крие с. Т ъ р л и с , а под името М а н а с т и р — селото

М а н а с т и р , съседно на Т ъ р л и с . В други документи с. Търлис се среща под името
Г о л я м м а н а с т и р , а с. М а н а с т и р — под името М а л ъ к м а н а с т и р . Според В .
К ъ н ч о в (цит. съч., с. 195) с. М а н а с т и р било населено с българи мохамедани.
В своето съчинение В. Кънчов обозначава с названието «българи» — българите
християни; с българи мохамедани — говорещите български език исля.мизирани
българи; с турни — мохамеданите, които говорят турски език.

114
Петко Догай, Кириак Доган, Михо Киряк, Радко Димитър, Кирко,
Димитър, Тодор Димитър, Тодор Петро, Нейко Тодор, Добре Петро,
Димо Петро, Стоян Корвин, Нено Димко, Стан Нено, Демурджи Пе-
ню, Димо Янко, Малко Димо, Велко Добре, Кирко Велко, Курт Вел­
ко, Михал Тодор, Райчин Тодор, Руси Тодор, Рад Михал, Велчо Ми-
хал, Михал Рад, Вълко Вълчо, Пронко Вълко, Дукин Алескин, Геор-
го Дею, Петро Георго, Кою Димчо, Димо Кою, Велчо Димо, Тодор
Велчо, Тодор Димчо, Вълко Димчо, Тодораки Михо, Влад Тодоракн,
Пею Михо, Стан Михо, Вълчо Пею, Георго Пею, Аню Марин, Вел­
ко Тодор, Никола Тодор, Иван Тодор, Тодор Димо, Тодор Иван, Ми­
хо Крази, Диман Славотин, Димо Тодор^ Михал Михо, Влайко Ми­
хал, Йонко Михал, Димо Михал, Киряк Йорго, Велко Йорго, Маври
Велко, Георго Велко, Велчо Йорго, Дойнил Велко, Петко Велко, Ми­
хо Велко, Бано Белко, Георго Гюрашин, Тодор Гюрашин, Яно Гюра-
шин, Велчо Бано, Душко Гюрашин, Мильо Душко, Стоян Душко,
Димо Георги, Йоргуда Михо, Душман Йоргуда, Михал Душман,
Димо Йоргуда, Бано Йоргуда, Бою Йоргуда, Киряк, Велчо Киряк,
Никола Киряк, Димо Алде, Вълчо Димо, Киряк Дражил, Белко Ки­
ряк, Мирко Киряк, Йорго Михал, Никола грък, Пройко Дурдин, Вел­
чо Райко, Малчо Райко, Бано Райко, Васил Тодо, Михо Комнин, Де-
шо Киряк, Йорго Васо, Стойко Васо, Белко Велчо, Киман Бракал,
Бано Красимир, Димо Бано, Вълчо Бано, Велчо Белю, Кирко Стан,
Владко Белю, Димо Красимир, Радко Красимир, Добро Радко, Въл­
ко Красимир, Димо Велко, Райко Вълчо, Тодю Райко, Станко Рай­
ко, Камар Хавлъджа, Райко Камар, Георго Камар, Йорго Хавлъджа,
Михо Йорго, Кръсте Йорго, Бано Хавлъджа, Петро Бано, Никола
Бано, Никола Вълчо, Никола Маргарит, Райко Маргарит, Вълчо
Маргарит, Стамат Вълчо, Георго Мирчо, Кирко Мирчо, Стойко Мир-
чо, Мирчо Манол, Иван Мурдин, Тома Грозе, Мурджо Тома, Пройко
Тома, Райко Грозе, Добре Грозе, Михо Тодораки, Камкю Тодораки,
Велчо Никола, Калчо Тодор, Стан Яно, вдовицата Врана, вдовица­
та Ирина, вдовицата Руса, вдовицата Ангелина, вдовицата Асенка,
вдовицата Бяла, вдовицата Гюра, вдовицата Богослава, вдовицата
Каля, вдовицата Стана, вдовицата Димитра, вдовицата Вълка.
150 домакинства неверници, 37 неженени неверници, 12 вдовици.

Село Зърневог, подчинено на Неврокоп.

• Мюсюлмани: Шехабедин, син на Вълко. •
[Неверници]: Стан Хръс, Михо Стан, Стайко Груд, Никола Въл­
ко, Коста Никола, Станислав поп, Тодор Станислав, Михо Грозе,
Стайко Михо, Кою Богдан, Вълко Трандафил, Йорго Михал, Нико­
ла Йорго, Райко Вълко, Рад Михал, Драйке Дойчин, Никола Драй-
ке, Бойчин Димитри, Михо Станою, Кою Михо, Иван Думчо, Думчо
Иван, Барнекоз Недко, Тодор Барнекоз, Стоян Милко, Димо Петко,2

2 С. З ъ р н е в о се числяло в края на XIX в. към Н е в р о к о п с к а к а з а , а сега е в

Г ъ р ц и я . В . К ъ н ч о в го отбелязва (цит. съч., с. 194) с 1950 жители българи и
522 турци.

115
Петко Димо, Тодор Драгослав, Димо Тодор, Радослав Михо, Тодор
Радослав, Деян Трендафил, Трандафил Деян, Тодор Вълкан, Вълчо
Дойчо, Диман Велчо, Доско Димитри, Яно Доско, Георго Станимир,
Родо Продо, Кало Родо, Дойко Стано, Сенадин Веро, Тома поп, Ди­
митри Стрезо, Никола Димитри, Громан Стано, Тодор Громан, Ста­
нислав Димитри, Димо Станислав, Велко Трендафил, Димо Велко,
Тодор Драган, Войко Димитри, Стан Бойко, Янко Велко, Стано Ян­
ко, Славко Яни, Тодор ковач, Дойчин Яно, Петко Унгуро, Никола
Стано, Стано Никола, Стоян Пападосал, Радослав Стоян, Станко
Яни, Стан Стано, Вълко Драган, Станко Велко, Трандафил Дойчин,
Дойчин Трандафил, Рад Станко, Мирко Велко, Петре Стоян, Диман
Стале, Стале Диман, Петре Димитри, Стале Дойко, Тодор Стане,
Димо Дойчо, Рад Вълко, Вълко Рад, Дайко Драган, Драган Дайко,
Влад Станко, Димитри Кою, Драган Хърлат, Громан Стоян, Йорго
Доброслав, Костадин ковач, Тодор Йорго, Яно Тодор, Димитри Ста­
нислав, Продан Грозе, Вълко Продан, Станко Вълко, Милуш Дой­
чин, Ненко Милуш, Михал Радо, Трандафил Михал, Кало Стано,
Велко Грозйо, Ненко Грозйо, Радослав Тодор, Стоян Станой, Нико­
ла Стояно, Русю Иван, Димчо Вълко, Радо Димитри, Кирко Белйо,
Краю Станко, Йорго Станко, Пею Драготин, Станко Пею, Пано
Гъркина, Радко Йорго, Момчил Рад, Новак Дойко, Марин Брато-
ман, Милйо Диман, Брадко Милко, Радко Йорго, Вълко Гъркина,
Дойчин Радосла, Палас Старо, Трандафил Палас, Станимир Дой­
ко, Грозо Драготин, Вълчо Драю, Вълко Грозйо, Златю Яни, Драгне
Велчо, Тодин Бачо, Петко Бачо, Никола Дойчин, Продо Стоян, Ра­
дослав Братояно, Тодор Драган, Дойчин Йорго, Велко Димо, Велко
Серин, Черногор Хърсо, Тодор Черногор, Велко Радко, Влад Тодю
Петко Вълко, Тодор Вълкашин, Димо Станко, Никола Рад, Димо
Родолина, Мирко Йорго, Петко Балю, Кою Вълко, Брадко Вълко,
Вълко Стоян, Стан Драгой, Вълко Стан, Мирко Димо, Тодор Йорго,
Тодор Диман, Марко Влад, Белчо Главина, Гоко Влаю, Димо Про­
до, Тодор Димо, Тодор Вълчо, Никола поп, Сталю рудар, Петко Ди­
мо, Дойко Крайо, Димитри Влад, Велко Дойчин, Бано поп, Иван
Стоян, Милуш Йорго, Йорго Иван, Велко Дойко, Богослав Дойко,
Ставрю Диман, Милчо Дайко, Радомир Димо, Вълкан Пею, Дими­
три Диман, Доброслав Вълковие, Тодор Диман, Вълко Братан, Да-
бижив Петко, Васил Михо, Йорго Стано, Грозйо Димо, Диман Ди­
мо, Тихослав Влайо, Колйо Белко, Мирко Станко, Добри Радойо,
Йорго Братояно, Петко Родю, Иван Киркан, Грозе Стайко, Йорго
Стано, Радослав Станко, Исен Рафет, Михал Иван, Драгослав Стан­
ко, Станислав поп, Петре Драгослав, Стою Петре, Иван Кокуна, Ми­
хаил Иван, Диман Драган, Брадко Кою, Димитри Никола, Бано Ба­
чо, Диман Бачо, Петре Братояно, Громан Иван, Тодор Велко, Иван
Велко, вдовицата Добра, вдовицата Петра, вдовицата Мара, вдови­
цата Рада, другата вдовица Рада, другата вдовица Мара, другата
вдовица Добра, вдовицата Стоянина, другата вдовица Добра, вдови­
цата Владина, вдовицата Елена, вдовицата Радослава, другата вдо­
вица Рада, другата вдсвица Добра, вдовицата Стайка, вдовицата

116
 Елена, вдовицата Руна, вдовицата Доброслава, вдовицата Кала, вдо­
вицата Радослава, вдовицата Сюставровица, вдовицата Рада.
1 домакинство мюсюлмани, 171 домакинства неверници, 48 не­
женени неверници, 22 вдовици.

Село Б р е з и ч к о [неуточнено] с друго име А й о Г е о р ги , подчинено

на С е рее.
Бодо папас, Комнено Тодор, Манол папа, Димо Манол, Стамад
Манол, Райко Сарандино, Киряко Райко, Стамад Влайко, Киряко
Влайко, Радослав Стайко, Стастю Доброслав, Христодул Киряко,
Парашкево Ахли, Киряко Стал, Аргиро Слав, Димитри Каламани,
Стастю Милош, Богдан Михо, Михо Касандри, Йорги Михо, Димо
Михо, вдовицата Мара, жена на Тодо, вдовицата Гюра, жена на
Стал.
18 домакинства неверници, 3 неженени неверници, 2 вдовици.

Село ПапраднсР, принадлежащо към Богданос от казата Аврет

хисар*.
Мюсюлмани: Искендер, син на Доган, Карагьоз, освободен роб
на Мехмед, Хамза, син на Богдан.
Неверници: Стамат Васило, Богдан, брат на Васило, Краю Бог­
дан, Стамад Станко, Станко, брат на Васило, Новак Станко, Йорго
Станко, Драган Станко, Душман, брат на Васило, Димитър Душ­
ман, Димо Душман, Стамад Душман, Райко Вою, Вою Радослав,
Димо Вою, Стан Вою, Братан Васил, Тодор Братан, Братан Тодор,
Димо Йорго, Стамад Димо, Коста Димо, Никола Йорго, Панайот
Калин, Тодор Панайот, Богдан Панайот, Стамад Панайот, Димитър
Ламир, Панайот Димитър, Стамад Калин, Стан Стамад, Яни Ста­
мад, Панайот Нестор, Доброслав Нестор, Трандафил пришелец, Кир-
ко Трандафил, Йорго ковач, Стан ковач, Димитри Васил, Балкуда
Васил, Димитри Васил, Яни Новак, Стамад Яни, Новак Стамад, Ди­
мо Новак, Стан Димо, Стамад Димо, Йорго Анастас, Яни Станко,
Стамад Яни, Димо Стайко, Димитър Динко, Апостол Димитър,
Станко Димо, Васил Стояни, Стамад Стоян, Панайот Михал, Ми­
хал Калин, Димо Михал, Димо Тодор, Тодор Стан, Михо Стан, То­
дор Божик, Димо Тодор, Дойко сирак, Димо Браю, Райко Браю,
Никола Симеон, Тодор Никола, Димитър Влайко, Браю Димитър,
^Братко Йорган, Димо Йорган, Йорган Недин, Яни Алекси, Ангел
Яни, Ангело Алекси, Миро Алекси, Михал Богдан, Димо Анастас,
Яни Йорго, Димитър Дунгур, Стан Добри, Йорго Добри, Коста Дор-
бан, Иван ковач, Станко Иван, Леньо Стано, Стано Леньо, Гробан
Стано, Стано Продан, Тодор ковач, Димо Тодор, Радослав Тодор,
Раю Тодор, Стамад Ненко, Димо Стамад, Михо Димо, Русан Михо,
Коно Петко, Стамад Коно, Стан Коно, Радомир Нико, Станко Нико,

* С. П а п р а т , Кукушко. Според В . К ъ н чо в (цит. съч., с. 165) в края на

XIX в. селото наброявало 710 жители турци.
* Дн. К у к у ш , който се наричал още и Ж енско.

117
Димо Тодор, Русан Яни, Петко Бран, Тодор Петко, Йорго Петко,
Стано Петко, Станко Тодор, Димитър Влад, Димо Влад, Слав Влад,
Йорго Аргиро, Влад Димитър, Никола Димитър, Весо Димитър, Ан-
дрело Димитри, Кирко Влад, Иван Влад, Михо Васил, Васил Му-
шан, Стою Драган, Драган глухия, Стан Диман, Дима Дим.ан, То­
дор Стамад* Диман Стамад, Яни Йорго, Кирцо Йорго, Димо Стани-,
слав, Тодор Димо, Станко Божил, Тодор Бож>ьл, Гробан Тодор; Дй-
мо Тодор, Тодор Влад, Стано Влад. Продо Смедник, Чочи Драган,
Стамад Чочи, Димо Георго, Коста Димо, Йорго-Димо, Радослав Ди-
мо, Йорго Севде, Брадослав Йорго, Кирко Тодор, Тодор Киряк, Ди--
мо Тодор, Петко Киряк, Димитри Иван, Михал Добривой, Станко
Димо, Минчо Влад, Самуил Минчо, Стан Минчо, Димо Доброслав,
Тодор Качек, Кирко Качик, Димо Кирко, Никола Никотин, Михо
Витан, Димо Драгие, Никола Добри, Вълчо Драган, Стоян Вълчо,
Марин Драган, Стоян Марин, Донко Драган, Драган Дойко, Драго-
слав Драган, Драган Стамад, Михо Станислав, Никола Михо, Ста­
нислав Михо, Стан Тодор, Тодор Яни, Марин ковач, Стан Павлин,
Тодор Братан, Стайко Стамад, Петко Самуил, Крайо Самуил, Яни
Самуил, Йорго Яни, Стамад Русуна, Краю Стамад, Коста Йорго,
Кою Коста, Димо Русуна, Русуна Сирман, Димо Сенадин, Петко
Райко, Панайот Яни, Крайо Васил, Драган Симеон, Кирко Бостан-
джи, Кирко Васил, Нено пришелец, Яни Нено, Тодор Киряко, Димо
Бельо, Влад Бельо, Стан Бельо, Станислав пришелец, бащината на
Дойко — главатар на наглежданите на прихода, вдовицата Димитра,
жена на Михал, вдовицата Рада, жена на Кирко, вдовицата Димит­
ра, жена на Димо, вдовицата Мара, жена на Дено, вдовицата Ста­
на, жена на Драгне, вдовицата Пора, жена на Никола, вдовицата
Гюра, жена на Добройо, вдовицата Красимира, жена на Елено, вдо­
вицата Каля, жена на Калйо, вдовицата Димитра, жена на Продан,
вдовицата Вълка, жена на Млад, вдовицата Добра, жена на Добри,
вдовицата Стана, жена на Радослав, вдовицата Гюра, жена на Р а­
дослав, вдовицата Рада, жена на Петко, вдовицата Софка, жена на
Смил, вдовицата Скила, жена на Яни.
3 мюсюлмански домакинства, 193 домакинства на неверници, 17
неженени неверници, 17 вдовици.
Село Градитнаь, подчинено на Богданос от казата Аврет хисар.
Мюсюлмани: Хадър, син на Карагьоз, Хамза, син на Хадър,
Хадър, син на Грозе. .
Неверници: Стано Стамад, Негуле Стано, Велко Рали, Димо
Белко, Стано Белко, Манол Димо, Койо Белко, Васо Димо, Георги
Васо, Илко Васо, Димо Манол, Михо Манол, Райко Доган, Стани­
слав Райко, Георго Райко, Доган Добри, Гергин Яни, Димо Яни, Б а ­
ли Яни, Стамад Радумо, Радомир Стамад, Калуди Йорго, Петко Ми­
' * Селото не може да бъде идентифицирано сигурно с някое от по-късните
селища. Може да се допусне, че се касае за с. Г р а м а д а , Кукушко, което според
В . К ъ н ч о в (цит. съч., с. 168) в края на XIX в. имало 600 жители българи хри­
стияни.

118
 ро, Станьо Петко, Йорго Петко, Койо Сталин, Васо Сталин, Братан
Димо, Сталица Влахо, Иван Влахо, Павун Влахо, Райко Дусман,
Донко Райко, Васил Райко, Васил Дусман, Димитри Васил, Стан
Ватил, Димо Йорго, Стан Братил, Станко Стан, Димитри Стан, Влад
Стан, Васил Стан, Стан Димо, Марини Димо, Продан Алилин, Стан
Продан, Яни Продан, Продроледис Продан, Йорго Стамад, Стамад
йорго, Никола Йорго, Райко Стамад, Михо Стамад, Тодор Стамад,
Димо Гороз, Петко Стамад, Йорго Грозо, Тодор Грозно, Минчо Гро-
30, Тодор Момчил, Михал Пеко, Драган Михал, Герги Михал, Неко
Бого, Стан Неко, Стан Георго, Пеко Стан, Гроз Рафел, Стан Грозо,
Кирко Грозо, Бойко Грозьо, Васил Милчо, Стан Васил, Доно Въл-
чин, Стоян Доно, Васил Донко, Стоян Вълчин, Дойко Стоян, Коста
Стоян, Васил Стоян, Калуди Савица, Димо Калуди, Злат Калуди,
Сталица Стамад, Димитри Стамад, Иван Димо, Райко Димо, Стан
Димо, Коста Герги, Русен Коста, Койо Коста, Стан Димо, Никола
Димо, Кирко Неко, Димо Кирко, Стайко Кирко, Влад Кирко! Пеко
Кирко, Йорго Нено, Стамад Йорго, Димо Братан, Станко Димо,
Йорго Братан, Тонко^Йорго, Димо Яни, Стан Михо, Ганойко Йорго,
Стан Гойко, Димо Гойко, Бого Гойко, Михо Йорго, Кеманон49 Михо,
Димо Георго, Яни Георго, Калуди Йорго, Яни Михо, Стоян Яни,
Кемер поп Димо, Коста Братан, Братан Коста, Димо Коста, Райко
Коста, Пройо Коста, Станислав Яни, Димо Станислав, Калин Йорго,
Яни Ченгяр, Нейко Яни, Тодор Калавирда, Димо Михо, Стайко Ми­
хо, Стан Михо, Димитри Димо, Ненко Иван, Иван Коста, Райко Ней­
ко, Йорго Райко, Грозйо Крайо, Стан Станислав, Васил Велчо, Ка­
луди Васил, Коста Иван, Михаил Иван, Георго Васко, Стамад Вас­
ко, Иван Рад, Стан Иван, Ненко Иван, Дойко Рад, Доню Михо,
Стоян Яни, Крайо Станко, Ненко Станко, Горун Станко, Велко Или­
ян, Яни Нено, Стайко Радослав, Стамад Стайко, Яни Стайко, Стоян
Стонил, Стан Михо, Яни Бойо, Тодор Радослав, Стоян Герги, Стай­
ко Герго, Стамад Стален, вдовицата Станка, жена на Яни, вдови­
цата Мара, жена на Марин, вдовицата Ерменка, жена на Васил,
вдовицата Тоса, жена на Димо, вдовицата Калуда, жена на Васил,
вдовицата Бона, жена на Йорго, вдовицата Димитра, жена на Стан,
вдовицата Рада, жена на Яни, вдовицата Елена, жена на Йорго, вдо­
вицата Ирина, жена на Доко, вдовицата Стана, жена на Михо, вдо­
вицата Елена, жена на Георги, вдовицата Стана, жена на Димно,
вдовицата Влада, жена на Стойнил, вдовицата Мара, жена на Михо,
вдовицата Стана, жена на Яни, вдовицата Станислава, жена на Ди­
митри, вдовицата Каля, жена на Яни.
3 домакинства мюсюлмани, 1 неженен [мюсюлманин], 154 до­
макинства неверници, 13 неженени неверници, 18 вдовици.

Село Ганица [неуточнено], подчинено на Богданос в каза Аврет

хисар.
Мюсюлмани: Искендер, син на Касъм.
Неверници: Велю Радослав, Петко Радослав, Стойо Петко, Ве-
лю Петко, Стою Думо, Думо Стою, Димитри Думо, Думо Димитри,

119
Стан Думо, Михал Думо, Райко Бойлен, Стоян Йорго, Рад Калоян,
Стоян Рад, Дойко Михо, Михо Стайко, Дражо Стайко, Стан Дражо
Димитри Янко, Пею Йорго, Дойко Прою, Димо Дойко, Иван Дой­
ко, Петко Бойко, Петко Прою, Пройко Петко, Думо Петко, Пройо
Думо, Калуди Прою, Дойко Прою, Нико Тодор, Брайко Тодор, То­
дор Брайко, Петко Рал, Тодор Йорго, Яни Тодор, Михо Тодор, Стан
Раю, Пею Стан, Райко Стан, Йорго Димитри, Думо Стан, Бойко
Димитри, Думо Димитри, Петко Димитри, Пею Димитри, Димо Яни
Петко Димо, Дойлин Димо, Рою Добромир, Влад Дою, Алекси Дою!
Петко Алекси, Продан Петко, Станиша Алекси, Петко Станиша,
Стоян Станиша, Влад Алекси, Стойко Алекси, Влад Петко Атуд Яни
Дойлин Яни, Яни Дойлин, Йорго Дойлин, Стрезо Стале, Стале Стре-
зо, Михо Яни, Пею Петко, Димитри Старчо, Стоян Димит ж, Манол
Димитри, Никола Димитри, Калуди Димитри, Манол Кир, ,.о, Киряк
Манол, Никола Киряк, Йорго Марин, Димитри Марин, Mi рчо Браю,
Раю Стаю, Димо Червенин, Димо Стайко, Злат Добрю, Стан Димо,
Богдан пришелец, вдовицата Мара, жена на Тодоре, вдовицата Кали,
жена на Стайко, вдовицата Стана, жена на Димко, вдовицата Лоза,
жена на Касъм, вдовицата Дора, жена на Прою, вдовицата Кали,
жена на Димитри, вдовицата Мара, жена на Никола, вдовицата
Станислава Дойнин.
1 мюсюлманско домакинство, 72 домакинства неверници, 13
неженени неверници, 8 вдовици.

Село Срамково [неуточнено], принадлежащо към Богданов в

каза Аврет хисар.
Йорги Лека, Дейо Йорги, Михо Лека, Димитри ковач, Пейо ко-
и ч , Йорго Рад . . . Йорго, Димо Бано, Тодор Коста, Стамад Коста,
Киряко Стамад, Манол Влачо, Димо Михо, Думо Стайко, Пею Свир-
джи, Йорго Думо, Оргица арнавуд, Радо арнавуд, вдовицата Тодора,
жена на Тодор.
16 домакинства неверници, 2 неженени неверници, 1 вдовица.

Село Летница\ подчинено на Неврокоп. Към същия хас.

Мюсюлманинът Али, син на Рад, мюсюлманинът Хамза, син нй
същия, Пено Рад, Стойко Пено, Коно Пено, Костадин Пено, Радос­
лав Пено, Милутин Доно, Стойко Милко, Радослав Милко, Рале То­
дор, Стойко Тодор, Бельо Бельо, Грозе Бельо, Петко Бельо, Стойо
Мильо, Стойко Ненко, Райко Влад, Милош Доко, Стан Дою, Грозе
Димитри, Иван Миле, Димитри Иван, Миле Иван, Продан Райчо,
Бойчин Злат, Стойко Стано, Радул Стано, Рад Станислав, Пеко Ста­
нислав, Белко Радослав, Петко Радослав, Продан Добривой, Джоро
Радул, Стойко Радул, Рад Радул, Дойке Грозоман, Радул Грозоман,
Радослав и Стоян Грозоман, Стоян Радул, Вълкан Стоян, Иван Сто­
ян, Петко Влад, Марко Петко, Стане Петко, Радул Вралин, Ненко
Вралин, Грозе Вралин, Стойко Милко, Радул Райке, Радослав, Драл, *

* Днес с. Е л е ш н и ц а , Благоевградски окръг.

120
Радослав Милош, Станислав Милош, Пено Станислав, Стойко Крайо,
Иван Крайо, Димитри Радестин, Стоян Димитри, Любен Доно, Въл­
чо Любен, Михо Доно, Продан Доно, Вельо Злат, Стойко Вельо, Ми-
льо Злат, Грозе Милош, Влад Милош, Доно Милош, Милко Душко,
Грозе Милко, Милош Койо, Дойко поп, Радослав поп, Ненчо поп,
Грозю Белчо, Радослав Белчо, Райко Белчо, Драго Селчо, Иван Ра­
дослав, Пенко Иван, Станко Радослав, Димитри Радослав, Минчо
Радослав, Радослав [и] Райко Белчо, Стоян Димитри, Грозе Велко,
Ненко Велко, Милош Вельо, Милош Качо, Стойко Милош, Продан
Милош, Акчо Милош, Влайо Ненко, Радослав Влайо, Иван Влайо,
Грозе Пенко, Димитри Пенко, Пенко Милчо, Бойко Радул, Стойко
Момчо, Бельо Давидко, Грозе Донко, Добре ковач, Джорджо, Велко
Малин, вдовицата Гроза, жена на Тодор, вдовицата Стоенка, вдови­
цата Рада, вдовицата Милица, вдовицата баба Дена, вдовицата Ра­
да, жена на Грозе, вдовицата Радослава, вдовицата Стана, Стан
Продан, Радул Добривой. .
1 домакинство мюсюлмани, 1 неженен мюсюлманин, 88 домакин­
ства неверници, 17 неженени неверници, 8 вдовици.

Село Тодоракюво1, подчинено на Демир Хисар.

Мюсюлманинът Нусух, син на Бойо, Никола Станко, Стойко Ни­
кола, Михал Никола, Стан Никола, Дрончо Стано, Димо Дрончо,
Рале Друмчо, Кирко Доброслав, Димо Бельо, Райко Димо, Бельо
Димо, Деньо Райко, Станиш Дено, Русин Дено, Ранко Стан, Димо
Стан, Петре Стан, Продан Червено, Станише Петко, Манко Петко,
Нено Доно, Стан Доно, Добрейко Райко, Нено Добрейко, Райко Кос-
тин, Стан Добрейко, Стан Бойо, Милко Бойо, Райко Бойо, Ненко
Стано, Стан Ненко, Манко Байко, Лукан Байко, Прою Раян, Радо­
слав Раян, Ненко Димчо, Пройко Димитри, Бельо Димитри, Никола
Нягул, Неко Иван, Димо Иван, Радослав Белчо, Деян Милчо, Пено
Думо, Райко Щерю, Думчо Щерю, Стан Стоян, Тодор Димко, Драю
Димко, Стоян Димко, вдовицата Димитра, жена на Иван, вдовицата
Евда, жена на Янко, вдовицата Донка, жена на Бельо.
1 домакинство мюсюлмани, 47 домакинства неверници, 3 неже­
нени неверници, 3 вдовици.

Село Раяновов, подчинено на казата Демир Хисар.

Мюсюлманинът Карагьоз, син на Добри, Мирдан Радослав, Стан
Мирдан, Ангел Мирдан, Стан Добри, Димо Коно, Стоян Ненко, Рад
Ненко, Нено Ненко, Продан ковач, Петко Продан, Стале ковач, Пе­
но Донко, Продан Доброслав, Браю Доброслав, Михо Доброслав,
Петко Дено, Райко Никола, Стойко Михо, Русадин Маринчин, Иван
Костин, Вельо Иван, Стан Иван, Станко Добро, Нено Добро, Ран­
ко Добро, Станко Райко, Млад Райко, Райко Райко, Трайко Новак,
т С. Т о д о р и н , Демирхисарско, което в края на XIX в. имало 180 жители
българи християни и 220 турци (вж. В . К ънчов, цит. съч., с. 186).
• Според В . К ъ н чо в (цит. съч., с. 166) съществувало село Раяново в Ав-
ретхисарска (Кукушка) каза, което наброявало 180 жители българи и 380 турци.

121
Продан Трайко, Радослав Стан, Комиса Стан, Рале Стойко, Димитри
Рале, Димитри Продан, Продан Димитри, Стамад Райко, вдови­
цата Гроза, жена на Петко.
1. домакинство мюсюлмани, 34 домакинства неверници, 3 неже­
нени неверници, 1 вдовица.
Село МошеловсР, подчинено на Демир Хисар.
Дял10:
Мюсюлманинът Муса, син на Станко, Койо Дука, Рале Койо,
Дука Койо, Пено Койо, Димо Гробан, Петко Гробан, Васо Гробан,
Йорго Райко, Станко Райко, Никола Милош, Петко Милош, Станко
Дука, Рале Райко, Ненко Рале, Трифон Райко, Стамад Трифон, Рай­
ко Трифон, Сено Димо, Петко Райко, Стан Стан, Кирко Петралин,
Димо Кирко, Войномир Димко, Бойо Димко, Райко Станко, Стан
Ненко, Крайко Койо, Йорго Яно, Никола Радослав, Димо Драйо,
Донко Драйко, вдовицата Дина Стан, вдовицата Станка, жена на
Райко.
1 домакинство мюсюлмани, 27 домакинства неверници, 4 не­
женени неверници, 3 вдовици.
Село Шугово11, подчинено на Демир Хисар. '
Мюсюлмани: Исмаил, освободен роб на Саруджа паша, Мехмед,
син на Исмаил, Махмуд, син на Исмаил, Евренос, син на Исмаил,
Варак, син на Янко, Ахмед, син на Мехмед, Хадър, освободен роб на
Мустафа.
Неверници: Махалата Доброслав: Влайко Петко, Стоян Петко,
Ненко Ясен, Славко Стан, Яни Стоян, Хран Димитри, Стоян Хран,
Боян Райко, Яни Боян, Добри Боян, Койо Рале, Никола Рале, Пет­
ко Рале, Стоян Досю, Армен Станко, Стоян Думо, Спасен Думо,
Бою Спасен, Тодор Спасен, Стоян Спасен, Димитри поп, Койо Йонин,
Ненко Йон, Райко Йон, Шидерю Райко, Пройко Шидерю, Рале
Шидери, Данко Нено, Рале Райко, Стойко Райко, Петко Райко,
Стою Брато, Ненко Стою, Братю Стою, Тъпко Мильо, Пронко Мильо,
Райко Мильо, Добри Иван, Велко Петко, Стойко Спасен, Вълкан
Спасен, Бранко Драган, Злато Драган, Рале Новак, Драгослав Рале,
Иван Новак, Пройо Новак, Стан Ружин, Ненко Стан, Стан Вълкан,
Спасе Райко, Драган Райко, Новак Райко, Райко Новак, Мильо
Стоян, Киро Стоян, Стайко Стоян, Тодор Стоян, Стоян Тодор, Стай­
ко Стан, Стан Стан, Стойко Шидерю, Райко Стойко, Доброслав
Андано [?], Стоян Доброслав, Станислав Доброслав, Бальо Гранчо,•

• В Демнрхисарска каза В . К ъ н чов (цит. съч., с. 185) е отбелязал с. М е ­

т е ли , което имало 350 жители турци. В Серско той отбелязва (с. 179) с. М у с и л и
със 140 жители турци. По-вероятно е отъждествяването със с. М е т е л и , Демнр-
хисарско.
10 Това пояснение показва, че в регистъра е описано не цялото село М ош е-
лово, а само част от него, т. е. частта, която принадлежала към този хас.
11 Селото е запазило името си. В . К ъ н чов (цит. съч., с. 185) го отбелязва
с 850 жители българи и 500 турци.

122
Стан Балчо, Радомир. . . , Райко Радомир, Аламан Стале, Продан
Аламан, Стан поп, Драгой поп, Стане Драгой, Стоян Драголин,
Нено Гьорго,, Димчо Гьорчо, Йоно Йорго, Булчин Брест, Пройко
Булчин, Стан Никола, вдовицата Стана, жена на Стан, вдовица­
та Мила, жена на Милю, вдовицата Рада, жена на Стан, вдови­
цата Рада, жена на Брато, вдовицата Аскона, жена на Райко, поп
Драголин,
Махалата Димитри: .
Димитри Русин, Стойко Димитри, Дойко Димитри, Русин Димит­
ри-, Радослав Русин, Йорго Радослав, Пройко Радослав, Стане Доб-
рослав, Продан Марко, Костадин Марко, Димитри Райко, Стойко
Янкр^Стойко Думо, Добрил Думо, Никола Чордин, Стоян Стано,
Рад Стано, Доно Михослав, Киряк Радо, Продан Добри, Стойко
Грудник.

Втори откъс
Село Буково12, спадащо към Чеч.
Искендер, син на Абдулах, Елиас, негов син, Касъм, негов брат,
Мустафа, негов брат, Карагьоз, негов брат, Хамза, син на Юнус,
Курд, негов син, Муса, негов брат, Кара, син на Юнус, Хадър, негов
брат, Ковач, син на Абдулах, Дуруд, негов син, Ахмед, негов брат,
Сюлейман, негов брат, Ковач, брат на Юнус, Дуруд негов син, Касъм,
негов син, Хамза, син на Ковач, Елиас, негов брат, Карагьоз, негов
брат, Карагьоз, син на Абдулах, Хюсеин, негов син, Мустафа, негов
брат, Хъдър, негов брат, Девлетхан [?], негов брат, Касъм, негов
син, Хамза, негов брат, Сарухан, син на Саруджа, Хасан, негов
син, Балабан, негов брат, Елиас, негов брат, Ахмед, син на Саруджа,
Мустафа, негов син, Хамза, негов брат, Искендер, негов брат, Шир-
мерд, син на Саруджа, Мустафа, син на Атмаджа, Елиас, син на Аб­
дулах, Балабан, негов син, Шермерд, син на Саруджа, Елиас, негов
брат, Мустафа, син на Дурахан, Искендер, син на Саруджа, Хамза,
негов син, Али, син на Турахан, Елиас, негов брат, Касъм, негов
брат, Феррах [?], негов брат, Вели, негов брат, Хадър, брат на Дур-
хан, Али, негов син, Иван, негов брат, Суле, негов брат, Вели, негов
брат, Муса, син на Исмаил, Мурад, негов син, Сарух, негов брат,
Хъдър, негов брат, Инан, негов брат, Доган, син на Исмаил, Бали,
негов син, Мустафа, негов брат, Хасан син на Исмаил, Хамза, негов
син, Ибрахим, син на Исмаил, АтмаДжа, негов син, Мустафа, негов
брат, Карагьоз, син на Исмаил, Мустафа, негов син, Хасан, негов'
брат, Сьондек, брат на Карагьоз, Елиас, негов брат, Ибрахим, син
на Абдулах, Дурхан, негов син, Мурад, негов брат, Муса, негов
брат, Елиас, брат на Ибрахим, Касъм, негов син, Хъдър, брат на
Елиас, Мустафа, син на Елиас, Балабан, брат на Елиас, Юсуф,
негов син, Али, негов брат, Сюлейман, негов брат, Хамза, негов
брат, Деведжн, син на Абдулах, Сюлейман, негов син, Карагьоз,

11 Д н. гара Бук в Гърция.

123
 негов брат, Елиас, син на Ширмерд, Мустафа, негов брат, Омур*
син на Абдулах, Хъдър, негов син, Доган, син на Абдулах, Али,
негов син, Шамин, брат на Ибрахим, Хъдър, син на Шамин, Юнус,
син на Абдулах, Ширмерд, брат на Балабан, Дормуш, син на Са-
руджа.
86 домакинства мюсюлмани, 14 неженени мюсюлмани.
Село Петрово13, спадащо към Неврокоп.
Мюсюлмани: Уфудж, син на Хасан, Хасан, негов син, Торуд,
син на Махмуд, Мурад, син на Тимур, Пазарлу, негов брат, Юнус,
негов брат, Карагьоз, син на Стано.
Неверници: Михо Ваняк (?), Богдан Михо, Русен Михо, Гьорго
Михо, Гьорко Яран, Бойко Гьоркс поп Георго, Грозе Георго, Тодор
Михо, Велко Тодор, Милош Тодор Стою Милош, Деян Милош, Вел­
ко Милош, Белко Милош, Димо Георго, Русен Димо, Сенадин Димо,
Русен Георго, Тодор Русен, Кирко Русен, Кириак Гюрко, Тодор
Кириак, Радослав Станимир, Златан Богой, Дочо Злат, Милко Яран,
Георго Яран, Богоя Станимир, Стойчо Михо, Тодор Стойчо, Димо
Мантеица, Велко Димо, Георго Вълкан, Петко Георго, Златан Геор­
го, Велко Георго, Димо Вълкан, Димитри ^1ихо, Михо Бранко, Ни­
кола Крайко, Радко Никола, Райко Никола, Георго Масочин [?],
Пени Райко, Радослав поп, Георго Радослав, Димитри поп, Стайко
Димитри, Добромир Димитри, Тодо Георго, Русен Куман, Бойо Ку-
ман. Маври Тодор, Йорго Сенадин, Сенадин Сенадин, Димо Фотин,
Стайко Димо, Драл Димо, Саранде Костадин, Георг Саранде, Мър-
зан Саранде, Велко Кумано, Кириак Тодор, Никола Кириак, Тодор
Кириак, Димо Божкино, Раю Димо, Тодор Трифон, Никола Мелах-
рино [?], Димитри Никола, Стайко Никола, Велчо Никола, Петре
Николица, Никола^ Стайко, Стойко Стойко, Рад Владжо, Георго
Рад, Стате Рад, Райко Гудино, Димо Гудино, Новак Демир, Георго.
Новак, Димо Новак, Тодор Новак, Яни Новак, Йорго Драгослав,’
Радко Драгослав, Петко Драгослав, Яно Петко, Кириак Тодоран„
Михо Тодоран, Стойо Владко, Русен Стойо, Георго Стойо, Никола
Манол, Георго Никола, Вълкашин Манол, Вълчо Манол, Вълчо
Вълчо, Васил Доброслав, Радко Васил, Петре Васил, Златан Василе
Георго Бойо, Михо Бойо, Кирко Миран, Бано Печикон, Русен Дра*:
ган, Вълко Русен, Яни Драган, Тодор Драган, Фотин Драган, Ди^
митри Фотин, Добре Фотин, Русен Фотин, Димо Бойо, Тодор Ма-
стеро, Димо Вълкашин, Михо Богдан, Тодор Михо, Тодор Белчуга,,
Райко Тодор, Пейо Колесарчо [?], Радослав Пейо, Раю Димитриу
Никола Димитри, Георго Димитри, Пейо Алекси, Георго Стайко,
Богдан йорго, Тодор Грънчар, Стайко Тодор, Милко Грънчар, Димо
1рънчар, Тодор Грънчар, Петре Димо, Радослав Коритчар [?], Дймко
Радослав, Милко Мелахрино [?], Пейо Милко, Вълчо Милко, Дра-
гушин Георго, Райко Кавур, Кирко Райко, Йован Кавур, Велкоl

l* С. П ет рово, Демирхисарско. В края на XIX в. селото св състояло от 950

българи християни, 280 турци и 120 власи (срв. В . К ъ н чов, цит. съч., с. 184).

124
Иван, Станко Макрьо, Рад Стайко, Златан Стайко, Стайо Макрьо,
Бойко Стано, Рад Яно, Продан Рад, Бальо Димитри, Димо Бальо,
Диман Бальо, Коста Тодор, Милко Коста, Милко Яница, Петко
Русю, Стайко Диманица, Георго Стайко, Рад Стайко, Димо Богой,
Милко Бельо, Георго Бельо, Петре Стан, Вълко Траян, Тодо Богой,
Димитри Драган, Рад Димитри, Богдан Драган, Станко Тодор,
Никола Брадислав, Георго Никола, Руси Брадислав, Михо Русен,
Кирко Маврик, Димо Русен, Георго Русен, Милко Благур, Диман
Драган, Никола Драган, Йорго Сладигур, Златин Георго, Дърмав
Стрико, Димо Нешко, Сенадин Димо, Маври Радослав, Трендафил
Радослав, негов брат, Драгослав Драл, Димо Драгослав, Иван
пришелец, Георго Царил, Михо Михаил, Стайко Георго, вдовицата
Стана, вдовицата Пеца, вдовицата Добра, вдовицата Мара, вдови­
цата Аксена, жена на Димитри, Мара, вдовицата на Радул, вдови­
цата Вълкуша, вдовицата Добра, жена на Миран, вдовица на Йорга,
вдовицата Куманка, вдовицата Мара Дякул, Стана, вдовицата на
Ахмед, вдовицата Арменка, вдовицата Гюрица, вдовицата Добра,
жена на Йорго.
6 домакинства мюсюлмани, 1 неженен мюсюлманин, 155 дома­
кинства неверници, 45 неженени неверници, 15 вдовици.

• Село Борово1*, спадащо към Неврокоп.

Грозе Аргиро, Йорга Аргиро, Райко Аламан, Радослав Аламан,
Рад Димитри, Стайко Димитри, Драган Димитри, Йорго Димитри,
Стоян Стайко, Радил Стайко, Венко Стайко, Йорго Рад, Стайко
Йорго, Русен Йорго, Радил Йорго, Димитри Йорго, Диман Йорго,
Грозе Драгоя, Димо Драгоя, Стайко Стайко, Диман Брад, Стайко
Диман, Радил Тодор, Бързика Тодор, Тодор Бързика, Стойко Радил,
Хран Тодор, Добрин Тодор, Тодор Михо, Русен Михо, Райко Михо,
Димо Михо, Витан Михо, Момчил Рад, Тодор Момчил, Десман Хран,
Стою Тодор, Войхне Десман, Стано Войхне, Стайко Войхне, Мирчо
Добран, Йорго Мирчо, Калин Мирчо, Димитри Диман, Кушли Ди­
митри, Димо Димитри, Стаю Радослав, Радослав Стаю, Вельо Стаю,
Диман Радослав, Райко Радо, Йорго Рад, Петко Рад, Косте Крум,
Рад Косте, Райко Димитри, Райко Борил, Стайко Райко, Стайко
Борил, Кушли Борил, Брайко Стоян, Стою Брайко, Стоян Йорго,
Русен Йорго, Димитри Тодорик, Брайко Димитри, Димо Димитри,
Русен Димитри, Богоя Райко, Аргиро Райко, Петко Райко, Тодор
Весо, Грозо Велко, Димо Грозо, Йорго Грозо, Русен Грозо, Димо
Велко, Витан Димо, Грозо Димо, Йорго Румен, Тодор Румен, Михаил
Вълкашин, Бельо Михал, Велко Михаил, Русин Михаил, Продо
Стано, Стано Продо, Радослав Продо, Драган Стано, Велко Драгу-
лин, Грозе Драгушин, Радослав Бальо, Йорго Бальо, Косте Радос­
лав, Велко Радослав, Димко Радослав, Растьо Стоян, Димо Райко,
Михо Райко, Стою Райко, Димо Стоян, Райко Стоян, Черньо Кирил,

11 С. Б о р о в о , Благоевградски окр. В края на XIX в. наброявало 500 бъл

гари мохамедани и 250 турцн (срв. В . К ъ н ч о а , нос. съч., с. 190).
Тодоро Сенадин, Стою Сенадин, Тодор златар, Димитри Тодор, Стою
Тодор, Райко Тодор, Васил Тодор, Петро Райчин, Грозе Петро,
Стойко Папа, Войно Вълкан, Тодор поп, Димо поп, Михо поп, Йор-
го поп, Димо Йорго, Тодор Средан, Михо поп, Богдан Радослав,
Тодоро Радослав, Михо Радослав, Богдан Грозе, Йорго Рад, Манол
Никола, Райко Манол, Михо Страл, Стоян Михо, Добромир Михо,
Радослав Сердан, Тодоро Радослав, Стою Сердан, Стан Стою, Йорго
Сердан, Радослав Стою, Раю Радослав, Стою Радослав, Продан Р а­
дослав, Димитри Михо, Стою Димитри, Тодоро Димитри, вдовицата
Димитрина, вдовицата Руса, вдовицата Дина, ‘вдовицата Стояна,
вдовицата Калица, вдовицата Мара, вдовицата Вида, вдовицата
Марулиса, вдовицата Цера.
119 домакинства, 25 неженени, 9 вдовици.

Село Яново1Ъ, спадащо към Неврокоп.

Войо Будил, Русен Войо, Рад Русен, Никола Русей, Станко Де-
дьо, Стою Будил, НивлеСтою, Димитри Будил, Тод Димитри, Бано
Тодо, Куман Стано, Тодо Куман, Радослав Грудин, Бойчо Никола,
р-щ Никола, Златин Будил, Стоян Златин, Велко Златин, Димо
L щтдн, Тодо Златин, Русен Никола, Тодо Никола, Михо Герман,
Тодо Михо, Диман Михо, Русен Михо, Милко Михо, Златин Грамад,
Тодо Златин, Стамад Златин, Вълкан Грамад, Георго Вълкан, Киро
Вълкан, Стоян Вълкан, Яно Вълкан, Петко Радко, Никола Петко,
Стоян Петко, Иван Петко, Тодо Василчан, Русен Тодо^ Радослав
Атанас, Георго Радослав, Кюране Атанас, Яно Кюрано, Йован Ата­
нас, Тодо Стан, Никола Стан, Тодо Сусел, Михо Мишкодер, Грозб
Михо, Георго Михо, Фалка Михо, Калчо поп, Малчо Малчо, Косте
Димитраш, Стою Косте, Русен Косте, Стойко Брадислав, Пенко
Стойко, Йорго Ковач, Добре Доброслав, Тодор Доброслав, Тодо
Костадин, Доян Петре, Доброслав Братана, Димитри Новак, Бойо
Гюрко, Георго Бойо, Йован Каловиро, Радица Каловиро,, Йорго
Каловиро, Тодо Никола, Дайчо Руян, Стою Дайчо, Русен Руян,
Димо Яран, Тодо Димо, Кирко Димо, Петко Янко, Тодор Добре,
Добре Макрьо, Русен Добре, Диме Добре, Димо Чумо, Русен Димо,
Михаил Слагур, Русен Михаил, Калин Димо, Йорго Димо, Димко
Димо, Страно Димо, Сенадино Димо, Богдан Милко, Фалко Богдан’,
Хрисимо Милко, Кирко Продан, негов брат, брат, Дука Георго,
Георго Граматико, Димо сиромах, Ирина, вдовицата на Стано,
Ирина, вдовицата на Никола, Рада, вдовицата на Стойне, Злата,
вдовицата на Димо.
81 домакинства, 20 неженени, 4 вдовици.

Село Битово™, спадащо към Неврокоп.

. Мюсюлмани: Карагьоз Дешман, Йскендер, негов брат.156
15 С. Я н о в о , Демирхисарско. По сведенията на В . К ъ н ч о в (пое. съч., с. 184)
то наброявало 270 българи.
16 С. Б и т о в о . По сведенията на В . К ъ н ч о в (пое. съч., с. 195) то наброявало
340 българи мохамедани.

126
 Неверници: Стано Георго, Велко Стано, Велко Георго, Войно
Велко, Димо Йорго, Стано Тодоро, Грозе Стано, Йорго Тодор, Кир-
ко Йорго, Михо Тодор, Димо Тодор, Стайко Тодор, Петко Райчин,
Косте Петко, Георго Косте, Доян Тодор, Хранко Петко, Фило Йорго,’
Русен Йорго, Стою Йорго, Тодоро Васил, Йорго Тодор, Димо Тодор,
Димитри Тодор, Йорго Тодор, Петро Йорго, Тодоро Йорго, Михо
Йорго, Димо Рад, Грозе Рад, Стайко Рад, Димо Стайко, Петро Стай­
ко, Тодоро Тодоро, Райко Тодоро, Кирко Стано, Стано Кирко, Георго
Русен, Русин Георго, Димитри Георго, Яни Георго, Душман Йорго,
Тодор Дойо, Петко Тодор, Димо Петко, Драган Тодор, Йорго Дра­
ган, Димо Тодор.
2 домакинства мюсюлмани, 41 домакинства неверници, 7 неже­
нени неверници.

Село Лозно1718*, спадащо към Неврокоп.

Димитри Хомла, Йорго Димитри, Вело Димитри, Димо Димитри,
Стан Драгно, Йован Драгно, Йорго Слав, Славе Йорго, Стайко
Славе, Грозе Славе, Михо Славе, Стано Велко, Йорго Велко, Тодор
Велко, Митри Раю, вдовицата Драгна.
12 домакинства, 3 неженени, 1 вдовица.

Село Бутим16, спадащо към Неврокоп.

Миха Смелян, Стано Михо, Бойко Стано, Косте Михо, Димо
Косте, Димо Михо, Белчо Михо, Белян Димун, Тодор Белян, Димо
Тодор, Витан Белян, Мико Белян, Сево Бельо, Стою Сево, Петко
Бельо, Димитри Цветко, Велко Велю, Рад Велко, Косте Тодор,
Русин Тодор, Стано Тодор, Димитри Нардала, Стоян Димитри, Геор­
ги Петко, Златин сиромах,. Диман Тодор, Момчил Тодор, Продан
пришелец, Раю Продан, Пенко Михо.
27 домакинства, 7 неженени.

Село Странина1*, спадащо към Неврокоп.

Радил Михал, Велко Радил, Милчо Кало Веско, Велко Милчо,
Златил Диман, Никола Михо, Венко Смолян, Димитри Велко, Ра­
дослав Йорго, Велко Радослав, Драгне Йорго, Босин Йорго, Богой
Райко, Русин Райко, Тодор Смолян, Будина Тодор, Илия Тодор,
Продан пришелец, Венко Тодор, Петко сиромах, Драгане Петко,
Михо Петко, вдовицата Рада.
17 домакинства, 6 неженени, 1 вдовица.

Село Папа Райко20, с друго име Лъкавица, спадащо към Нев­

рокоп.
17 Днес с. Л о з и н а , Демирхисарско. По данните на В . К ъ н ч о в с 219 българи
мохамедани (пое. съч., с. 194).
с 194)С Б у т и м ' Д емиРхисаРско. По В . К ъ н ч о в с 400 българи (пое. съч.,
18 Дн. е. С т р а н е н (Страня), Демирхисарско. По В . Кънчов е 248 българи
мохамедани (пое. съч., с. 196).
20 Г о р н а и Д о л н а Л ъ к а в и ц а , Демирхисарско. По В. Кънчов в Горна Лъ-

127
 Мюсюлманинът Караджа, син на Стано, Грозе Калин, Тодо Гро-
зо, Калин Грозо, Йован Грозо, Рад Момчан, Бельо Стайко, Йорго
Стайко, Грозе Тодор, Койо Борил, Тодоро Кайо, Тодоро Борил, То­
дор Станислав, Бельо Борил, Райко Борил, Божик Стано, Мирчо
Яко, Русин Стайко, Тошин Яко, Тодоро Йорган, Васил Йорган,
Русин йорган, Велчо Йорган, Райко Райко, Русин Будин, Васил
Будин, Русин поп, Димо Стоян, Лукан Станислав, Добро Тодор,
Йорго Станислав, Яни Станислав, Димо Станислав, Грозил Сево,
Русен Грозил, Тодор Кирко, Хран Сево, Васил Сево, Станимир
Сево, Братан Райко, Георго Райко, Калин Добро, Тодор Райко,
Радослав Диман, Момчил Диман, Димитри Диман, Новак Диман,
Стоян поп, Стайко Диман, Влад Диман, Станислав Влад, Тодоро
Влад, Никола Тодор, Йорго Петро, Димитри Кирко, Стайко Кирко,
Кирко Кирко, Добро Михо, Маври Андроника, Йорги Андроника,
Комитко Андроника, Русен Тодор, Русо Ковач, вдовицата Добра,
Добра, вдовица на Русен, Рада, вдовица на Стано, Рада, вдовица на
Тодор, вдовицата Райка, Добра, вдовица на Стомано, Вена, вдовица
на Димитри.
1 домакинство мюсюлмани, 47 домакинства неверници, 17 не­
женени неверници, 7 вдовици.
Село Плачани**, спадащо към Неврокоп. Извън регистъра.
Стайко Диман, Диман Стайко, Стою Стайко, Станислав Стайко,
Бойо Радуш, Добрейка Радуш, Добро Вълко, Славин Вълко, Петро
Койо, Грозо Петро, Стано Тодор, Станислав Стано, Тодоро Стано,
Милко Станислав, Бойо Пейо, Мирко Тодор, Раю Мирчо, Стою Мир­
чо, Калин Раю, Доброслав Калина, Сенадин Раю, Тодор Димчан,
Кирко Димчан, Васил Димчан, Стойко Димчан, Димо Димчан, До­
брослав Димчан, Димо Гергили, Никола Димитри, Стойко Димитри,
Стойко Кево, Петко Стайко, Брайко Йово, Йорган Чобан, Ралчо Се­
надин, Кирко Стано, Георго Йоско, Сенадин Малин, Михо Вълко, То­
дор Димитри, вдовицата Руса, вдовицата Райковица, вдовицата
Йорганина, вдовицата Стояница, вдовицата Горана, вдовицата Ири­
на, вдовицата Велковица.
32 домакинства неверници, 8 неженени неверници, 7 вдовици.

Село Лапа Вълкан22, с друго име Тепляни, спадащо към Нев­

рокоп. Извън регистъра.
Мюсюлмани: Мустафа, син на Караджа, Хадър, негов брат, Хъ-
дър, син на Юсуф, Бехадер, син на Георго, Елиас, син на Тодор,
Юсуф, син на Георгс Елиас, син на Момчил.
Неверници: Димо Йорго, Будено Димо, Янко Димо, ГьорРо

кавнца имало 500 турци, а в Долна — 250 българи мохамедани (пое. съч., с. 194
и 196).
а1 Б л а т с к а , Благоевградски окр. В него имало 200 турци ( В . К ъ н ч о в ,
пое. съч., е. 194).
22 Дн. е. Т е п л е н , Благоевградски окр. По В . К ъ н ч о в имало 360 българи
мохамедани (пое. съч., с. 194).

128
Димо, Слав, брат на Гьорго, Гьорго Славе, Делчо Димо, Драгуш
Велчо, Димитри Вълчо, Тодор Вълчо, Русени Драгослав, Димитри
Златил, Тодоро Димитри, Стойко Станислав, Новак Райко, Стайко
Димо, Неко Тодорчин, Тодоро Братан, Димитри Братан, Георго
Тодор, Димо Георго, Димитри Брадислав, Никола Яни, Димитри
Никола, Слав Яни, Йорго Славе, Димитри Славе, Михо Радо, Райко
Михо, Димо Михо, Райко Наско, Димитри Михо, Тодоро Вълкан,
Йорго Вълкан, Йорго Стано, Диман Стайко, Димо Кирко, Добро
Стано, Драгошин Стано, Грозил Стано, Стано Димитри, 'Димитри
Геро, Димо Ханой, Драган Димо, Стою Димо, Момчил Тодор, Георго
Момчил, Райко Момчил, Радослав Минко, Тодоро Радослав, Добро
Радослав, Вълко Сиромах, Димо Велко, Драгине Велко, Стою Кою,
Никола Кою, Вълко Кою, Михо Георгин, Йорго Димчо, Герги
Гергин, Йорго Герги, Леко Димора [?j, Димо Нако, Стою Нако,
Кушлу Георго, Георго Драгой, Кушлу Райко, Димитри Райко,
Георго Райко, Диман Мирчо, вдовицата Рада, вдовицата Калина,
Добра, вдовица на Вълкан, Добра, вдовица на Кою, вдовицата Мара,
вдовицата Герга, вдовицата на Кушлу. .
7 домакинства мюсюлмани, 53 домакинства неверници, 18 не­
женени неверници, 7 вдовици.

Село Малощица23, спадащо към Неврокоп. Извън регистъра.

Душман Михудо, Тодор Душман, Димитри Душман, Георго
Душман, Венко Душман, Георго Тодор, Димитри Йорго, Стоян То­
дор, Димлтри Михуд [?], Кирки Димитри, Лукан Братан, Ангел Ни-
кудо, Димитри Ангел, Стайко Никудо, Тодор Стайко, Димко Стайко,
Стою Стайко, Георго Стайко, Георго Каломан, Стою Каломан, Стайко
Каломан, Димитри Драгне, Драгне Димитри, Тодор Димитри, Димо
Димитри, Велко Димитри, Стою Димитри, Витан Димитри, Продан
Райчин, Стою Грозо, Димитри Грозо, Стою Васар, Сево Драгне, Гро-
зю Сево, Чобан Сево, Вранко Герги, Момчил Герги, Тодорхан Геор­
ги, Момчо Георги, Иван Герги, Димо Стано, Йорго Стано, Стою
Стано, Бою Стано, Грозо Стайко, Радко Душман, Добро Стайко,
Михо Новак, Стато Михо, Тодор Михо, Войко Велко, Русен Бойко,
Станислав Велко, Доброслав Велко, Кою Велко, Драгослав Манко,
Стано Драгослав, Велко Драгослав, Велчо Драгослав, Новак Доб­
ри, Георго Добро, вдовицата Каломанила, вдовицата Ботуна (?).
58 домакинства, 3 неженени, 2 вдовици.

Село Истарании , спадащо към Неврокоп. Извън регистъра.

Кою поп, Тодор Кою, Тодорчин Кою, Йорро Кою, Димитри Кою,
Димко Раю, Йорго Димко, Злат Раю, Димко Злат, Йорго Злат, Хру-
со Диман, Момчо Хрусо, Добро Диман, Русен Добро, Радко Добро,
Момчил Диман, Сево Диман, Добрин Момчил, Георго Диман, Коста
23 Дн. с. М а . ю ш и й ц а , Демирхисарско. По данните на В . К ъ н ч о в имало 420
българи мохамедани (пое. съч., с. 196).
-1 Може би днес с. С т и р е н , Демирхисарско. По сведенията на В . К ъ н ч о в
там имало 66 българи (пое. съч., с. 196).

129 9 По следите на насилието, ч. II

 Диман, Георго Добрин, Грозо Калин, Русен Драгуш, Станимир Гро-
зо, Райко Грозо.
19 домакинства, 6 неженени.
I
Село Кашица™, спадащо към Неврокоп.
Раю Калоян, Димитри Раю, Радослав Раю, Русин Раю, Вълко
Калояни, Михо Раю, Димо Велко, Стою Продан, Момчил Златил,
Райко Продан, Петко Момчил, Тодор Момчил, Станчо Момчил, Гро­
зо Продан, Стан Грозо, Калин Михо, Велчо Калин, Кали, вдовица
на Злат.
21 домакинства, 3 неженени, 1 вдовица.
\

Село Черешово™, спадащо към Неврокоп. Извън регистъра. ^

Тодор Кою, Стоян Тодор, Тодор Йорго, Димитри Йорго, Велчо
Димитри, Братан Димитри, Пею Димитри, Грозе овчар. -
8 домакинства. 1
•1
Село Брезница” , спадащо към Помести. >
Мюсюлмани: Мехмед, син на Станчо, Курт, син на Велко, Касъм,
Юсуф, негов син, Ширмерд, син на Райко, Карагьоз, син на Рачо,
Хасан, син на Торн. :
Неверници: Стойчин баничар, Радослав Стойчин, ДимоСтойчий,
Драгослав Димитри, Бельо Димитри, Стойко Димитри, Дойчо Вич1&
Мило Велчо, Бойо Велчо, Димо чобан, Станислав поп, Радослав пбА.
Михо Станислав, Тодоро Станислав, Велко поп, Стою чобан, Пей«Го
ковач, Мило ковач, Бойо Дойчо, Тодоро Дойчо, Будин Дойчо, Вел^о
Больо, Димо Войко, Стою Димо, Велко Ради, Дайчо Димо, Стайко
Велко, Мирчо Велко, ДимоСтероз, Тодор Димо, Тодоро Райко, Стал-
ко Стайчо, Милко Райко, Тодор Стрезо, Стрезо Тодоро, Стоян Хр&й,
Райко Стоян, Велко Станислав, Тодоро Хран, Грозо Велко, ОйМо
Велко, Пею Радослав, Велко Радослав, Никола ковач, Рал Никола,
Стою Никола, Милко Байче, Тоде Милко, Йорго Гьорче, Миле Гъбр-
че, Тодоро Гьорче, Велко Радослав, Велко Бельо, Мило Велко, Ра­
дослав Велко, Което Кою, Доброслав Кою, Райко Радослав, Петре
Радослав, Кою Богдан, Димитри Черногор, Миле Продан, Милчо Ра­
дослав, Стайко Белчо, Стайко Продан, Кою Продан, Грозе Кою, То­
доро Продан, Продан Тодоро, Мило Тодоро, Рал Димо,и Димитри
Велко, Иван Стайко, Велко Иван, Радослав Георго, Мило Йорго, То­
доро Йорго, Грозе Йорго, Райко Йорго, Стойко Йорго, Радослав
Йорго, Бельо Стайко, Миле Стайко, йорго Никола, Вълкан Димо,
Стоян Димо, Черногор Димо, Грозе Хригор, Стойко Черногор, Стою
Радослав, Тодор Радослав, Петко Велко, Стойко Петко, Петре Вел­
ко, Рад баничар, Йорги Рад, Васил Станислав, Райко Станислав,
'^5 С. К и ш и ц а . По В . К ъ н ч о в с 200 българи мохамедани (пое. съч., стр. 194).
. s,> С. Ч е р е ш о в о , Благоевградски окр. По В . К ъ н ч о в с. 1100 българи и 100
турци_ (нос. съч.. с. 194).
Е р е т и ц и , Благоевградски окр. По данните на В . К ъ н ч о в имало 850
българи мохамедани (нос. съч., с. 194).

130
-<Стою Васил, Велко Йоргайко, Димитри Велко, Кою Велко, Мурджо
Велко, Велко Стою, Бойко Велко, Радослав Велко, Ботко Димо, Ди-
мо Ботко, Радойне Йоргайко, Михал Ангор, Стойко Михал, Грозе
Никола, Петко Никола, Димитри Никола, Продан Симан, Мурджо
Продан, Васил Шишман, Милош Радослав, Райчо Радослав, Мило
с Райчо, Радослав Райчо, Тодоро поп, Доброслав Димо, Кою Димо,
.Стойко Димо, Горбан Момчил, Никола поп, Пейо Никола, Богдан
Никола, Станислав Брадислав, Велко Станислав, Стоян Станислав,
Кою Тодоро, Мило Кою, Трошан Кою, Брайко Кою, Велко Радо, Дой-
чо Тодоро, Кою Дойчо, Велко Бошак, Грозе Милко, Кою Милко,
Велко Гергик, Богдан Велко, Сивен Велко, Стойко Велко, Райчин
Рзю, Велко Тодор, Фотин Велко, Радослав Тодоро, Хран Тодоро,
Мило Тодоро, Драгослав Рад, Бельо Рад, Рад Свиркар, Димо Рад,
оДобройко Добрине, Велчо Станислав, Златко Никола, Никола
Златко, Райко Дабижив, Дойчо Продан, Стойко Дойчо, Славко
Радослав, Димитри Райко, Стою Димитри, Петро Станислав, Ста­
нислав Петри, Тодор Станислав, Стоян Никола, Радослав Никола,
Стайко Никола, Райко Яни, Миладин Никола, Миладин Станимир,
Станислав Миладин, Димо Станимир, Грозе Димо, Йорго Димо,
Дойчо Велко, Стойко Велко, Пейо Стойко, Сево Стойко, Петри Дра­
гослав, Сево Драгослав, Радослав поп, Велчо ковач, Радослав Мир-
гуш, Никола Балабан, Стоян Стоян, Кирко Велко, Янко Велко,То­
доро Велко, Янко Байчо, Йорги Петко, Петри Говеян, Велчо Петри,
,Кою Борчо, Велко Огуп [?], Кою Абдилар [?], Димитри Доброслав,
Тодор Велко, Цоло Внко, Радойне Никола, Райко Белчо, Велко
Райко, Братошин Каловир, Райко Никола, Радослав Никола, вдо­
вицата [на] Радослав, вдовицата [на] Гьорче, вдовицата Иглика,
вдовицата Добра, вдовицата Добра, жена на Йорги, вдовицата Вела,
вдовицата Тодора, вдовицата Милковица, вдовицата Стана, вдови­
цата Стана [на] Драгослав, вдовицата [на] Стойко,
ь, 6 домакинства мюсюлмани, 1 неженен мюсюлманин, 180 дома-
*(<ннства неверници, 28 неженени [неверници], 12 вдовици.
-в П • ' •

iq, Село Скребатно**, спадащо към Помести.

аЧ Мюсюлмани: Али, син на Милко.
o'; Стоян Братан, Димитри Кою, Братан Кою, Димо Никола, Рад
Димо, Никола Димо, Кою Димо, Рад Тодор, Алекси Кою, Иван Алек­
си, Йорги Тодор, Кою Тодор, Койчо Райчо, Тодор Райчо, Кирил Ра­
де, Кою Радо, Димо Кою, Рад Кою, Йован Кою, Радослав Койчо,
Братан Дойчо, Димо Алекси, Велко Богдан, Петре Владислав, Мило
Владислав, Вело Владислав, Тодор Йован, Богдан пришелец, Стано
Иван, Иван Маро, Радослав Иван, Тодор Иван, Тодор, брат на Доб­
рослав, Рад Тодор, Велчо Никола, Радослав Велчо, Никола Велчо,
Тодорко Братан, Кою Тодорко, Стале Тодорко, Славчо Братан, Ва­
сил Стайко, Йорго Кою, Васо Васо, Милко Братан, Никола Милко,

*® С кребат но, Благоевградски окр. У К ъ нчов със 780 българи и 290 бъл­
гари мохамедани (пое. съч., с. 195).

131
 Доброслав Маро, Грозо Доброслав, Радин Райко, Димко Братан,
Стою Димко, Йорго Байко, Иван Байко, Стою Байко, Братанче Бра-
танче, Кою Никола, Димитри Велико [?], Кою Кори[т]чар, Мило Ког
но, Йорго Драгослав, Петко Драгослав, Иван Радослав, Стайчо Ра­
дослав, Йорго Сталица, Радослав Будимири, Белко Димко, Йорго
Тодор, Димо Велко, Влад Велко, Радослав тъкач, Кою тъкач, Йорги
Кою, Фотен Тодор, Владислав Стат, Михо Йорго, Никола Иван,
Стойко Никола, Иван Никола, Милко Никола, Стою Райко, Димо
Иван, Станислав Димо, Иван Влад, Димо Влад, Йорги Влад, Йорги
Тодор, Тодор Йорги, Грози Велчо, Тодор Велчо, Никола Велко, Ди­
мо Велко, Димо Братой, Велко Братой, Тодор Радослав, Станислав
Кою, Райко Владислав, Иван Георги, Кою Георги, Никола Кою>
Георги Доброслав, Братуна Стайко, Хран Райчо, Райко Влад, вдо)
вицата [на] Райко, вдовицата Влада, вдовицата [на] Милко, вдови>
цата Богданица, вдовицата на Алекси.
1 домакинство мюсюлмани, 85 домакинства неверници, 20 не^
женени неверници, 5 вдовици.

Село Кремин29, спадащо към Помести.

Петри Сево, Стоян Петро, Пейо Петре, Тодор Петре, Сево Пет­
ре, Белко Милош, Раде Добре, Добре Раде, Георго Раде, Радослав
Георго, Мили Добре, Милош Раде, Стою Слав, Радослав Владислав,
Тодор Владислав, Драгаш Владислав, Велко Владислав, Драгослав
Десман, Продан Иван, Тодор Иван, Радослав Рад, Пейо Радослав*
Пейо Михо, Вою Влад, Грозе Влад, Вълкашин Влад, Бой Стайко,
Тодор Стайко, Рад Стайко, Тодор Стайко, Доброва [?] Стайко, Рад­
ко Стойко, Петко Влайко, Стоян Милеш, Тодор Владислав, вдови­
цата Девислава, вдовицата Тодора.
28 домакинства, 7 неженени, 2 вдовици.
i

Село Обидим30, спадащо към Помести.

Новак Добри, Стою Новак, Пейо Новак, Богдан Богдан, Богдан
Новак, Радослав Тодо, Вебко Добро, Тодор Петро, Киро Петро,
Дойчин Петро, Иван Петро, Димитри Стано, Влад Стано, Новак
Стано, Радослав Стано, Златко Стано, Стоян Иван, Милко Добре,
Грозе Милко, Доно Тодор, Тодор Дойо, Рал Дойо, Продан Добро,
Милко Добро, Лябян Добро, Бойо Димитри, Димитри Бойо, Петко
Димитри, Димитри Стоян, Милко Радослав, Герго Добро, Димитри
грък, Бойке Тодор, Милош Стан, Пейо Тодор, Грозо Пейо, Миле
Новак, Пейо Стоян, Вълкан Новак, Радул Богдан, Никола прише­
лец, Иван пришелец, Петко пришелец, Рал Бойо, Стоян Продо,
Бойко Бойо, вдовицата Димитра.
36 домакинства неверници, 10 неженени, 1 вдовица.

** Кремен. Благоевгадски окр. У Кънчов с 1220 българи (пое. съч..

с. 194).
30 Обидим, Благоевградски окр. У Кънчов с 1400 българи (пое. съч., с. 194).

132
 Село Герман91, спадащо към Демир Хисар.
Никола Андроник, Петко Никола, Педро [?] Никола, Стайко
Никола, Велко Драгослав, Стоян Драгослав, Тодор Драгослав, Грозо
Драгослав, Кирко Драгослав, Димо Драгослав, Васо Гюрко, Йорго
Георго, Петко Гюрко, Влад Божан, Стоян Влад, Тодор гръко, Михо
Тодор, Иван Димчо, Стайко Димчо, Йорго Димо, Стамат Димчо,
Стоян Никола, Никола Стоян, Райко Никола, Стал Стамат, Стамат
•Стал, Байко Стал, Никола Стал, Стоян Стамат, Братул Райно, До­
бри Братул, Стамат Стайно, Милко Стамат, Петко Стано, Златко
Петко, Доброслав Петко, Братан Петко, Димо Стасю, Продан Димо,
Злато Стайно, Тодор Златю, Йорго Васил, Димо ковач, Злато Димо,
Пейо Димо, Влад Димо, Никола Злато, Велчо Злато, Стамат Злато,
Стоян Рад, Яни Рад, Михо Раю, Велчо Михо, Стамат Михо, Данчо
Стоян, Стоян Данчо, Димо Данчо, Димо Раю, Стайко Димо, Стамат
Димо, Станислав Иван, Йорго Иван, Стайко Иван, Тодор Райко, То­
дор Димитри, Рад Димитри, Димо Димитри, Тодор Стоян, вдовицата
Хруса, Велина, вдовица на Иван.
56 домакинства, 12 неженени, 2 вдовици.

Село Ковачевица31323, спадащо към Помести.

Пейо Велчо, Михо ковач, Стою Михо, Никола Михо, Будимир
Стар, Добре Будимир, Радица Будимир, Иван Будимир, Петран
Будимир, Стайко Доброслав, Стоян Стайко, Тодор Стайко, Димо
Стайко, Иван Доброслав, Стайко Ралица, Стою Тодор, Русю Стайно.
13 домакинства неверници, 4 неженени неверници. Споменатите
р>аи живеят в околните села. Обработват собственото си землище.

Село Белотинци93, спадащо към Неврокоп.

Дял. .
Мюсюлмани: Юсуф, син на Дурхан, Юсуф, син на Георги.
. [Неверници]: Станимир Демян, Кутлу Стамат, Станислав Де-
#&н, Драгоя Станислав, Йорги Станислав, Димо Станислав,Стамат
Станислав, Вълкашин Хран, Мило Вълкашин, Стайко Вълкашин,
Петко Вълкашин, Тодор Вълкашин, Янко Георго, Трендафил Радо­
слав, Димо Трендафил, Тодор Станислав, Петко Милко, Райко Мил­
ко, Стан Милко, Славко Грозо, Димитри Славко, Петко Славко,
Георго Славко, Бойо Стайко, Коста Димко, Стайко Стайко, Стайко
Драгоя, Никола Стайко, Новак Стайко, Велко Стайко, Хран Тодо,
Димитри Тодо, Петри Рад, Йован Петре, Стале Петре, Думе Петре,
Тоде Петре, Тодор Стайчин, Доброслав Стайчин, Райко Стайчин,
Тодо Доброслав, Иван Тодор, Дойко Тодор, Станислав Тодор, Райко
Белко, Дико Белко, Кою Алто, Братан Георго, Петко Георго, Слав

31 По сведенията на В . К ъ н ч о в имало 590 българи християни (пое. съч.,

с. 184).
32 К о в а ч е в и ц а , Благоевградски окр. По В . К ъ н ч о в с 1400 българи (пое.
съч., с. 195).
33 Б е л о т и н ц и , Демирхисарско. По В . К ъ н ч о в било с 1801 българи и 120
власи (пое. съч., с. 194).

133
 Райко, Иван Райко, Станке Иван, Петко Иван, Мирко Иван, Радо­
слав Белко, Тодор Йорган, Рад Яно, Петко Станислав, Станислав,,
Яно, Рад Станислав, Брадко Стале, Стойко Стале, Стою Димитри,\
Станислав Влад, Петко Вълко, Васил Янко, Тодор Янко, Власин Ди-'.
митри, Стале, Гюрасин, Влад Милко Гюрко, Днман Радица, Бойчо
Гюрасин, Тодор Гюрко, Влайки Гюрасин, Тодор Гюрасин, Милко Гю-
расин, Богдан Перко, Иван Янко, Перко Йован, Иван Делчин, Ми­
хаил арнавуд, Камян Радослав, Добре Станислав, Велчо Петко, Ди-
мо Пелинко, Никола Марин, Куман Марин, Тодо Радо, Стайко Си­
ромах, Драгане Милош, Мили Чуйдин, Никола Тодор, бащина на
Радослав, Яко Милко, Гюро Милко, Яно Вълчин, Райко Иван, То- 1
дор Слав, Тодор Иван, Тодор Трендафил, Власин Байно, Пиман!
Янко, Доброслав Берко, Добрейка Димо, Влайко Байчо, Вълкс/.
Петко, Стою Власин, Кирко Стане, Георго Братан, Димитри Сталев»
Гюро Славко, Бойко Дойко, Драгне Станке, Белкос Милош, Ста-Г)
нимнр Момчил, Райко Станимир, Момчил Станимир, Добрил Ста-)
нимир, вдовицата Дима, вдовицата Василица, вдовицата Мара, вдо-А
вицата Злата, вдовицата Калина,вдовицата [на] Станислав, вдовиЧ
цата Елена, вдовицата Злата, вдовицата [на] Станке, вдовицата Кале'.
1 домакинство мюсюлмани, 1 неженен мюсюлманин, ЗД домакин1
ства неверници, 28 неженени неверници, 10 вдовици.

Трети откъс
[Дял] от село Муждурак**, спадащо към Демир Хисар**.
Мюсюлмани: Шахин, син на Илиас, Мехмед, син на Шахин,Илиас?'
син на Шахин, Илиас, син на Стайко, Али, негов брат, Мехмед, син
на Димо, Балабан, син на Тодор.
Н е в е р н и ц и : Стамат, Златко, Йорго Стамат, Манол Стамату.
Стан Йорго, Димо Йорго, Доган Златко, Стамат Домян, Дорико Ста­
мат, Яни Йорго, Йорго Яни, Кирко Яни, Тодор Йорго, Стамат Тодор,
Радослав Йорго, Димо Йорго, Михо Тодор, Райко Михо, Яни Тодор,
Никола Тодор, Никола^ Стано, Станислав Стано, Стано Йорго, Ста»*
мат Йорго, Станислав Йорго, Петко Йорго, Койо Петко, Тодор ПетП
ко, Радослав Тодор, Димо Стамат, Стамат Димо, Стан Димо, Тодор'
Стамат, Стайко Стамат, Бельо Стамат, Стамат Димитри, Йорго Ста-:
мат, Димитри Стамат, Михал Димо, Стамат Новак, Димо Чуждин*
Яни Йорго, Димо Йорго, Стан Йорго, Тодор Йорго, Михо Тодор, вдо­
вицата Рада, жена на Димо, вдовицата Гюра, жена на Стайко, вдо­
вицата Елена, жена на Добри.

[Дял] от село Леловам, спадащо към Демир Хисар.

М ю с ю л м а н и : Мустафа Коч, Хамза, син на Мустафа, Мус-
34 Вер. с. М е ж д у р е к . Кукушко. Според В . К ъ н ч о в (пое. съч., с. 168) в
края на'XIX в. селото наброявало 500 българи.
34 Дн. гр. В а л о в и щ а (Сидирокастрон).
34 Дн. с. Д е л о в о , Кукушко. Според В . К ъ н ч о в (пое. съч., с. 167) в края
на XIX в. селото наброявало 400 българи и 250 турци.

134
тафа, син на Хамза, Ахмед, син на Мустафа, Ширмерд, син на Муста-
фа, Сатъ, син на Мустафа, Хамза, син на Михо, Хъзър, син на Михо,
Ахмед, син на Михне, Мурад, син на Стайко, Ахмед, син на Стайко,
Хамза, син на Саруджа, Ахмед, син на Саруджа, Хамза, син на Ста­
мат, Юсуф, шивач, син на Йорго, Халил, син на Стамат, Ахмед,
син на Йорго, Хюсеин, син на Стан.
Н е в е р н и ц и : Добрика Димо, Димо Добрика, Михо Добри­
на, Йорго Добрика, Йорго Димо, Михо Йорго, Димо Йорго, Стан
Йорго, Стамат Йорго, Стайко Йорго, Никола Димо, Стамат Димо,
Димо Стойко, Михо Димо, Тодор Димо, Стайко Димо, Стамат Тодор,
Тодор Стамат, Михо Стамат, Станислав Тодор, Йорго Тодор, Коста
Димо, Тодор Коста, Петко Коста, Михо Коста, Йорго Михо, Койо
Михо, Михо Рад, Станислав Михо, Стамат Михо, Михо Саръ, Йорго
Саръ, Димо Стамат, Стамат Димо, Йорго Станимир, Стан Йорго,
Стамат Михо, Койо Михо, Димо Михал, Михо Димо, Новак Димо,
Сарне Димо, Сево Димо, Димо Тодор, Тодор Димо, Чобан Димо,
Михо Станислав, Станислав Михо, Стамат Тодор, Йорго Тодор,
Руско Йорго, Димо Йорго, Петко Йорго, Йорго Петко, Коста Йорго,
Михо Кавалар, Станислав Михо, Стамат Димо, Тодор Русо, Стамат
Русо, Стан Стамат, Койо Стамат, Димо Стамат, Стамат Димо, Йорго
Димо, Стан Димо, Петко Маньо, Койо Йорго, Михо Добрико, Рад
Михо, Добри Стан, Йорго, Петко Стан, Русота Добрика, Димо,
брат на Манол, Стоян Тодор, вдовицата Стама, жена на Йорго,
вдовицата Стама, жена на Тодор, вдовицата Добра, жена на Крайо,
вдовицата Елена, жена на Тодор, друга вдовица Стама, жена на
Тодор, вдовицата Мара, жена на Димо, вдовицата Комна, жена на
Русо.
15 домакинства мюсюлмани, 3 неженени мюсюлмани, 73 дома­
кинства неверници, 4 неженени неверници, 7 вдовици.

, ] [Дял] от село Тодорашица31, спадащо към Демир Хисар.

,q Стайчо Стойко, Русо Стойко, Петко Стойчо, Стойо Милош, Ра­
дослав Стойо, Златьо Стойо, Калко Стойо, ДаНко Милош, Стойко
Пройчо, Добрьо Белчо, Милко Тодор, Русо Грубан, бащина на Рад
Стайко, във владение на Рад, вдовицата Стана, жена на Рад, вдови­
цата Бонка, жена на Тодорица, вдовицата Стамата, жена на Гру­
бан, вдовицата Проя, жена на Пройо.
12 домакинства неверници, 1 неженен неверник, 4 вдовици,
о .
[Дял] от село Пешаница [неуточнено], спадащо към Демир
Хисар.
■Милош Добри, Добри Милош, Петко Стал, Дойко Стал, Велко
Стал, Стойко Стан, Златьо Добри, Станислав Добри, Васо Младен,
Стразо Братослав, вдовицата Каля, жена на Добри, вдовицата Ми-
лотица, жена на Райко.*

*7 Дн. с. Т о д о р о во , Демнрхнсарско. Според В. Кънчов (пое. съч., с. 185)

в края на XIX в. селото наброявало 180 българи н 220 турци.

135
 10 домакинства неверници, 2 вдовици.
[Дял] от село Тодорашица, спадащо към Демир Хисар.
Влад Райко, Димо Влад, Райко Влад, Иван Райко, Калко Рай­
ко, Стайко Калко, Стан Димо, Димо Добо, Васил Стайо, Драгосла[в]
Стойо, Стоян Рал, Стан Стамен, Васил Стамен, Радослав Стамен,
Петко Данко, Иван Бойко, Димо Бойко, Руйо Бойко, Златьо Петко,
Петко Стайко, Доброслав Стайко, Димо Стайко, Стойо Васил, вдови­
цата Арма, жена на Рал, вдовицата Рада, жена на Янко, вдовицата
Тодора, жена на Доброслав.
23 домакинства неверници, 3 вдовици.
[Дял] от село Пешаница, спадащо към Демир Хисар.
Влайко Пройко, Райко Влайко, Петко Влайко, Станислав Прой-
ко, Стал Пройко, Стоян Тодор, Димо Велко, Стан Димо, Стойо Ди­
мо, Стал Димо, Богона Николин, РуйоНиколин, Петко Добри, Стоян
Драгослав, Сталко Добри, Стойко Добри, Йорго Добри, Драгослав
Добри, Давит Добри, Иван Мильо, Мильо Иван, вдовицата Стоя,
жена на Тодор, вдовицата Стоя, жена на Добри, вдовицата Добра,
жена на Мильо.
18 домакинства неверници, 3 неженени неверници, 3 вдовици.
Село Айо Параскеве38, с друго име Света Петка, спадащо към
Демир Хисар.
М ю с ю л м а н и : Карагьоз, освободен роб на Синан.
[ Н е в е р н и ц и ] : Драл поп, Пейо Драл, Влад поп, Продна
Влад, Станимир Влад, Венко Влад, Пейо поп, Милко поп, Никола
Продан, Койо Станислав, Михал Койо, Пейо Койо, Стано Миряк,
Стоян Стано, Стойко Добри, Дойчо Бойко, Димитри Дойчо, Никола,
Младен, Продан Никола, Михал Младен, Стойо Михал, Нико Дойчо,
Бельо Райко, Петри Дойко, Рал Дойко, Донко Дойко, Статон Добро­
слав, Доброслав Стоян, Иван Райко, Пейо Стоян, Дойко Пейо,
Влайко Драгоя, Пройо Влайко, Мильо Влайко, Бойо Руйо, Яно
Милош, Йорго Рад, вдовицата Рада, жена на Бойко, вдовицата Сура,
жена на Донко, вдовицата Руя, жена на Милош, вдовицата Райка,
вдовицата Гена, жена на Стамен.
1 домакинство мюсюлмани, 33 домакинства неверници, 4 неже­
нени неверници, 5 вдовици. .
Село Кромида39, спадащо към Демир Хисар.
М ю с ю л м а н и : Лютфи, син на Гюфердин, Хъзър, син на ко­
вач, Торсун, син на Танръвермиш, Ибрахим помохамеданченият40,
Юсуф, освободен роб на Ейнебеги, Малкоч, син на Акбаш, Джихан-
гир, син на Юсуф, Мехмед, син на Юсуф.

38 Дн. с. С в. П е т к а , Демирхисарско. Според В . К ъ н ч о в (пое. съч., е. 185)

в края на XIX в. наброявало 580 българи и G50 турци.
38 Дн. с. К р о м и д о в о , БлагЬевградски окр.
Буквално', «вървящ по правилния път».

136
 [Бел-.]: Споменатите Джихангир и Мехмед притежават импера­
торски заповеди в смисъл: понеже са синове на освободен от робство
от сина на Баязид бей и понеже са на служба при него, са освободе­
ни от авариз-и дивание.
Н е в е р н и ц и : Стоян Калко, Тодор Симан, Тодор Калви, Ни­
кола Добри, Тодор Димитри, Иван Пандо, Йорго Чуждин, Добро­
мир Йорго, Райко Калоян, Йорго Райко, Никола Калоян,Калчо Ни­
кола, Стано Стоян, Пейо Стоян, Койо Димо, Иван Димо, Констандин
Радко, Калко Радко, Тодор Новак, Йорго Тодор, Грозьо Новак,
Пейо Новак, Димчо, брат на Новак, Трандафило Димо, Симан Мирко,
Стано Симан, Стано Мирко, Дука Стано, Стоян Райко, Радко Д уш ­
ман, Грозьо Радко, Димитри Кокори, Гюрко Райко, Стано Димитри,
Димитри Стано, Тодор Стано, Бойчо Стано, Божик Стано, Пейо
Стано, Ильо Стано, Милчо Калчо, Стайко Колчо, Траян Чуждин,
Тодор Аксиано, Папас Войчине, Мара, жена на Стано, вдовицата
Тодора, жена на Яни, вдовицата Руя, жена на Мильо, вдовицата
Стана, жена на Стоян, вдовицата Бойча, жена на Райко.
8 домакинства мюсюлмани, 40 домакинства неверници, 5 неже­
нени неверници, 5 вдовици.

Село Спанчева*1, при Менлик*2, спадащо към Демир Хисар.

Иван Милко, Йорги Иван, Стоян Иван, Радослав Иван, Мильо
Димо, Бойчо Тодор, Мильо Иван, Костандин Стоян, Златко Вълка-
шин, Станоян Вълкашин, Добромир Стоян, Бойчо Калко, Драйко
Стефан, Тодор Васо, Рал Тодор, Димитри Тодор, Младен Рал, Ва­
сил Богослав, Стойко Сърбин, Русин Янчо, Петко Иван, Стоян Пет­
ко, Богиса Стефан, Никола Васо, Пейо Васо, Стано Стефан, Пейо Ма­
рин, Рал Марин, Радица Дука, Иван Дука, Димитри Иван, Стайко
.Петко, Стал Радослав, Бойчо Стал, Сонгур Стал, Руйко Стал, Стоян
Велчо, Мильо Стоян, Тодор Петри, Димо Петри, Стоян Иван, Иван
Стоян, Руйко Иван, Пейо Иван, Никола Иван, Стано Стоян, Стайко
Стоян, Димчо Стоян, Петри Стоян, Дойко Стоян, Милко Калчо,
Мильо Гюро, Божик Тодор, Златьо Марко, вдовицата Тодорица,
жена на Кальо, вдовицата Каля, жена на Стоян, вдовицата Владис­
лава, [жена] на Тодор, вдовицата Влада, жена на Тодор, вдовицата
Добра, жена на Яни, вдовицата Стоя, жена на Петри, вдовицата
Добра, жена на Петко, вдовицата Каля, жена на Дука, вдовицата
Мара, жена на Кърто, вдовицата Ротка.
46 домакинства неверници, 8 неженени неверници, 10 вдовици.

[Дял] от село Стризица (неуточнено] при Менлик, спадащо към

, Демир Хисар.
Тодор Добри, Радослав Димо, Велчо Радослав, Стоян Радо, То­
дор Драган, Киро Тодор, Йорго Ковачлъ, Тодор Йорго, Димо Йор-
41 Дн. с. Го р н о С п а н ч е в о или с. Д о л н о С п а н ч е в о , Благоевградски окр.
Според В . К ъ н ч о в (пое. съч., с. 184) в края на XIX в. първото село наброявало
250 българи и 30 власи, а второто — 200 българи и 200 власи.
42 Дн. гр. М е л н и к .

137
го, Янчо Димо, Рад Димо, Тодьо Йорго, Грозьо Михо, Стайко Хру-
син, Рус Стойко, Стоян Стойко, Милчо Стойко, Радослав Стойко,
Милко Стойко, Петри Милко, Тодор Братула, Иван Дражин, Кирко
Богослав, Сенадин Добри, Тодор Радко, вдовицата Ирина, жена на
Вельо, вдовицата Злата, жена на Михо, вдовицата Каля, жена на
Братула.
24 домакинства неверници, 1 неженен неверник, 3 вдовици.

(Дял) от село Лакос*3, спадащо към Серес.

Стасо Велян, Михал Велян, Киряк Михал, Тодор Велко, Русо
Тодор, Продан Тодор, Дико Васил, Стасо Яни, Яни Киряк, Христо
Йорги, Фотин Йорги, Андрея Арнабид, Димо поп, Васил Тодор,
Фотин Тодор, Й ->рги Арнауд, Йорги Диман, Беджан Диман, Божик
Аргиро, Пана): т Аргиро, Никола Тодор, Димо Тодор, вдовицата
Тодора, жена ка Тодор, вдовицата Каля, жена на Васил, вдовицата
Мара, жена на Яни, вдовицата Гюра, жена на Йорги, вдовицата
Каля, жена на Тодор, вдовицата Анасто, жена на Аргиро.
17 домакинства неверници, 5 неженени неверници, 6 вдовици.
[Дял] овеело Кючюк Порой**, спадащо к^м Демир Хисар.
о Драгослав Димитри, Райко Драгослав, Димо Драгослав, Дойко
Райко, Драгослав Дойко, Радиви Дойко, Пейо Дойко, Стал Дойко,
Петко Димитри, Влайко Димитри, вдовицата Арма, жена на Драйо.
9 домакинства неверници, 1 неженен неверник, 1 вдовица.
Село Храсно*3, спадащо към Демир Хисар.
Радослав Михо, Михо Радослав, Рад Михо, Райко Радослав,
Сенадин Райко, Стоян Радослав, Драган Радослав, Пейо Радослав,
Тодор Радослав, Гюрко Михо, Иван Гюрко, Драган Гюрко, Хрозьо
Гюрко, Иван Добри, Влайко Добри, Радослав Чуждин, Грозьо
Радослав, Русо Радослав, Никола Продан, Никола Драгослав, Стоян,
Никола, Стойко Драгослав, Драчко Драгослав, Димо Владко, Pyq
Димо, Тодор Димо, Янко Димо, вдовицата Рада, жена на Драгослав.
26 домакинства неверници, 2 неженени неверници, 1 вдовица.

Село Макова [неуточнено], проход, спадащо към Демир Хисар.

В стария регистър е вписано, че се дава за домакинство и нежег
нен по 10 акчета испенче и по 1 киле пшеница и ечемик в одрински
килета. По време на проверката стана ясно, че се е давало за дома­
кинство и неженен по 10 акчета испенче и за всяка къща по 1 шиник
пшеница и ечемик в серски килета. Всъщност това положение е .по-
изгодно, поради което се вписа според казаното по-горе.
4а Дн. с. Л а . т а с . Серско. Според В . К ъ н ч о в (пое. съч., с. 176) в края на
XIX в. наброявало 400 българи.
44 Вер. с. Г о р н и П о р о й или с. Д о л н и П о р о й , Демирхисарско. Според В .
К ъ н ч о в (пое. съч., с. 185) в края на XIX в. първото наброявало 2200 българи,
480 турци и 1100 власи, а второто — 740 българи и 160 турци.
4 Дн. с. Х р а с н а , Благоевградски окр. Според В . К ъ н ч о в (пое. съч., с. 184)
в края на XIX в. наброявало 440 българи.

138
 Бойко Новак, Стоян Брайко, Тодор Брайко, Петко Райко, Петри
Райко, Белчо Йорго, Йорго Белчо, Стайко Влахо, Хран Стайко,
Райко Стайко, Стойо Стайко, Радослав Грубан, Иван Владислав,
Брелко Иван, Йофко Елено, Пейо Филип, Иван Чуждин, Миле
Димко, Славко Димко, Димитри Петко, Стамен Продан, Никола
Продан.
15 домакинства неверници, 7 неженени неверници.
[Дял] от село Щавенци (неуточнено], спадащо към Демир Хисар.
М ю с ю л м а н и : Атмаджа помохамеданченият, Ннсух, син
на Петри, Шахин, син на Стайко, Мустафа, син на Шахин, Илиас,
син на Хамза, Курд, син на Хамза — [двамата] споменати са спа-
хийски синове, Мустафа, син на Илиас.
Н е в е р н и ц и : Витан Манол, Петко Витан, Татул Витан,
Дочо Витан, Хран Татул, Исмогоро Татул, Радослав Татул, Петко
Манол, Петко Киро, Стан Киро, Божнк Доброслав, Гюрго Божик,
Дойко Божик, Димитри Божик, Страто Стан, Стойко Стан, Драл
Стан, Никола Стан, Рад Стефо, Стамен Данко, Стайко Данко, Койо
Драгуна, Гюрго Драгуна, Милош Стойко, Домо Влайо, Станислав
Дочо, Петко Михо, Продан Петко, Стразо Братул, Гюрго Димо»
Петко Петро, Ильо Петро, Домо Рал, Драл Рал, Стайко Рал, Стамен
Рал, Добрьо Братул, Петко Добрьо, Бойко Добрьо, Тодор Петко,
Дочо Добри, Дейо Кушан, вдовицата Архо, жена на Татул, вдови­
цата Каля, жена на Драган, вдовицата Комно, жена на Иван, вдо­
вицата Стана, жена на Стан, вдовицата Тодора, жена на Петри. •
6 домакинства мюсюлмани, I неженен мюсюлманин, 37 дома­
кинства неверници, 5 неженени неверници, 5 вдовици.

Село Рупели , проход, спадащо към Демир Хисар.

В стария регистър е вписано, че се дава за домакинство и неже­
нен по 10 акчета испенче и по 1 киле пшеница и ечемик в одрински
кйлета. По време на проверката стана ясно, че се давало за домакин­
ство и неженен по 10 акчета испенче и за всяка къща по 1 шиник
пшеница и ечемик в серски кйлета. Всъщност това положение е по-
изгодно, поради което се вписва според казаното по-горе.
Нога Христо, Радослав Нога, Татул Нога, Пейо Нога, Стан Нога,
Тодор Венко, Стойко Тодор, Иван Тодор, Петко Райо, Сенадин Райо,
Новак Райо, Петко поп, Влад Добри, Койо Влад, Стайко Иван,
Петко Стайко, Марко Иван, Продан Иван, Ермен Иван, Петко Дусин,
Стойко Дусин, Стамен Душман, Стойко Стамен, Велко Мильо, Петри
Мильо, Димитри Мильо, Милош Мильо, Райчнн Янко, Петко Янко,
Михал Янко, Велко Пейо, Радослав Драл, Рал Радослав, .Младен
Димитри, Никола Димитри, Божик Костандин, Верайко Костандин,
Мильо Владислав, Новак Мильо, Никола Мильо, Йорго Мильо,
Улано Мильо, Никола Коч, Стано Стоян, Димитри Добри, Дойно46

46 Дн. с. К л и д и , Демирхисарско. Според В . К ъ н ч о в (пос„ съч., с. 141) в

края на XIX в. наброявало 600 гърци и 80 цигани.

139
Димитри, Петко Димитри, Радослав Борислав, Яни Радослав, Ни­
кола Стоян, Стано Стоян, Велко Стоян, Бояк Райко, Стойо Бояк,
Иван Беджул, Йорго Иван, Бойко Иван, Деян Драголин, Беджул
Диба, Марко Диба, Стойко Петко, Петри Петко, Иван Малино, Михо
Драгун, Дойчо Иван, Йовко Дойчун, Милош Дойчо, Радиви Стайко,
Радослав Стайко, Иван Милош, Петри Милош, Гюрко Траян, Стой­
ко Петри, Тодор Петри, Иван Стамен, Стал Стайко, Стайко Степан,
Йофко Степан, Милош Тодор, Пейо Куция, Пейо Петри, Никола Рад,
Иван Рад, Пейо Тодор, вдовицата Елена, жена на Радослав, вдови­
цата Каля, жена на Никола, вдовицата Елена, жена на Михаил.
66 домакинства неверници, 18 неженени неверници, 3 вдовици.

Село Вишослав [неуточнено], проход, спадащо към Демир Хисар.'

Случаят е почти същият като този на [село] Рупел. ' 1
Поп Добрино, Божик поп, Бойо Граматик, Райко Влахо, Тотко
Тодор, Гюро Кара, Христо Гюро, Пейо Влахо, Дочо Йорго, Радул
Петко, Димитри стар, Радиви Димитри, Стоян Димитри, Петри Ди­
митри, Милош Димитри, Донрак Влахо, Гюрго Влахо, Дойко ковач,
Душман Плат, Радослав Душман, Стоян Душман, Петко Душман,
Никола Стойко, Драгне Добромир, Тодар Драгне, Радослав Добро­
мир, Пейо Добромир, Иван Витан, Кирко Великослав, Грозьо Кирко/
Райко Кирко, Димитри Кирко, Яно Гюро, Михо Яно, Влад Димо, Ми- ',
хо Кара, Радослав Грудин, Янко Никола, Пейо Янко, Димитри Янко,'
Иван бучвар, Димитри Азун, Стойчо Стоян, Радиви Грозьо, Русин1
Неделко, Димитри Неделко, Дейо Богдан, Миле Богдан, Радослав^
Богдан, Стано Лепе, Райко Неделко, Доброслав Радиви, Трайко Ра­
диви, Куман Радиви, Нога Радиви, Неделчо Радиви, Велко Коч,
Велко Коч, Димитри Велко, Гюрко Велко, Продан Наплат, Милко
Наплат, Драгне Михо, Стойко Петрико, Стано Петро, Велчо Божик/
Станислав Райчин, Стоян Бойчо, Койо Стоян, Йорго Стоян, Димитри
Чепан, вдовицата Стойна, жена на Новак, вдовицата Руя, жена нйн
Янко, друга вдовица Стойна, жена на Новак, вдовицата Стойка, же­
на на Йорго, вдовицата Каля, жена на Влахо, вдовицата Рада, же­
на на Дочо, вдовицата Стойка, жена на Стоян, вдовицата Неделка,
жена на Богдан, вдовицата Лепа, жена на Брелка, вдовицата Рада-'*
жена на Наплат, вдовицата Драгна, жена на Петри. V
49 домакинства неверници, 22 неженени неверници, 11 вдовици/'

[Дял] от село Делова, спадащо към Демир Хисар. к

М ю с ю л м а н и : Ахмед, син на Ширмерд, Искендер, син на
Ахмед, Ширмерд, син на Ахмед, Али, син на Димо, Ахмед, син на
Али, Али, син на Хамза, Мустафа, син на Али, Хамза, син на Али,
Искендер, син на Димо. !
Н е в е р н и ц и : Стамат Коста, Пейо Михал, Стамат Михал,
Йорго Михал, Михо Стойко, Стамат Стойко, Йорго Тодор, Стойко
Крайо, Коста Крайо, Стайко Крайо, Тодор Михо, Михо Тодор, Димо
Тодор, Дейо Михо, Стамат Димо, Димитри Михо, Стойко Михо, Йорго
Михо, Стамат Тодор, Михо Тодор, Димо Тодор, Агорасто Тодор,

140
 друг Йорго Михо, Димо Йорго, Тодор Йорго, Стамат Йорго, Михо
Петро, Стойко Киро, Димо Мирьо, друг Йорго Михо, Димо Мурто
Димо Манол, Димо Стайко, Михаил Димо, Стайко Тодор, друг
Стойко Тодор Араб, Михо Стайко, Стамат Тодор, Пройко Тодор,
вдовицата Стана, жена на Тодор, вдовицата Яна, жена на Стан, вдо­
вицата Стана, [жена] на Михо, вдовицата Рада, жена на Али.
7 домакинства -мюсюлмани, 2 неженени мюсюлмани, 37 дома­
кинства неверници, 2 неженени неверници, 4 вдовици.

. Село Крашеноврал [неуточнено], спадащо към Неврокоп.

Радослав Кирко, Петри Радослав, Петко Радослав, Гюрго Р а­
дослав, Стоян Гюрго, Димитри Юрти, Гюрго Димитри, Стойо Ди­
митри, Рад сиромах, Петко Рад, Деян Рад, Рад Гюрго, Петко Ста­
нислав, Новак Петко, вдовицата Никола, вдовицата Димитра.
[, 12 домакинства неверници, 2 неженени неверници, 2 вдовици.

[Дял] от село Муждурак, спадащо към Демир Хисар.

М ю с ю л м а н и : Карагьоз, син на Абдулах, Хамза, син на Ра­
дослав, Али, син на Михо, Шахи, син на Дурхан.
Н е в е р н и ц и: Богослав Стамен, Димо Богослав, Димо Ста­
мен, Йорго Стамен, Тодорак Стамен, Стамат Тодораки, Тодор Тодо-
рак, Мильо Тодорак, Стайко Стамат, Михо Стамат, Стамен Стайко,
Тодор Добри, Драган Златко, Стамат Драган, Русин Стайко-, Пейо
Русин, Новак Стайко, Русин Новак, Стайко Стамат, Новак Стайко,
Стамат Михо, Продан Стамат, Михал Йорго, Смел Михал, Тодор
Стайко, Михо Златко, Станул Добри, Михо Станул, Велко Михо,
Никола Михо, Пройо Стан, Койо Стан, Стойко Димо, Тодор Димо,
Яно Димо, Стамат Михо, Михал Никола, Никола Михал, вдовицата
Рада, жена на Стамат. .
н1 4 домакинства мюсюлмани, 33 домакинства неверници, 5 неже-
н§ни неверници, 1 вдовица. '

-V [Дял] от село Ветрена” , спадащо към Демир Хисар. -

,i. М ю с ю л м а н и: Хамза, освободен роб на Балабан, Дауд, ос­
вободен роб на Карагьоз, Хошкадем, освободен роб на Дауд, Умур,
освободен роб на Мустафа, Махмуд, син на Хасан, Хасан, син на
Махмуд, Халил, син на Махмуд, Ахмед помохамеданченият.
Н е в е р н и ц и : Димитри Чуждин, Петри Димитри, Райко Ди­
митри, Тодор Райко, Радихне Райко, Петко Бедро, Бедро Петко,
Дука Петко, Тодор Петко, Стано Койо, Райко Калин, Петри Райко,
вдовицата Мара, жена на Никола, вдовицата Уда, жена на Богдан.
6 домакинства мюсюлмани, 2 неженени мюсюлмани, 10 дома­
кинства неверници, 2 неженени неверници, 2 вдовици.47

47 Дн. с. В е т р е н . Демирхисарско. Според В . К ъ н ч о в (цит. съч., с. 185) в

края на XIX в. селото наброявало 250 българи, 1300 турци 100 черкези и 120
*игани. ’

141
 [Дял] от село Щавенци, спадащо към Демир Хисар.
Продан Иван, Стамат Никифор, Радица Стайко, Яни сиромах,
Стайко Никифор, Продан Стайко, Стайко Божик, Богдан Райко,
Бойо Йорго, Костандин Бойо, Улана Добрьо, Димо Рад, Тодор Димо,
Пейо Райко, Бойо Пейо, Новак Пейо, Димно Радул, Стайко Димно,
Домо Васо, вдовицата Неда, жена на Новак, вдовицата Каля, жена
на Рал, вдовицата Добра, жена на Васо.
17 домакинства неверници, 2 неженени неверници, 3 вдовици.
[Дял] от село Кетан Казанлък [неуточнено], спадащо към Демир
Хисар.
М ю с ю л м а н и : . Хамза, син на Дурхан.
[ Н е в е р н и ц и ] : Рал Великослав, Петри Великослав, Стоян
Грубан, Драгица Грубан, Яни Радослав, Милко Радослав, Стойко
Стамен, Милош Станимир, Стоян Милош, Димитри Киряк, Гюрко
Стоян, Гулуб Стоян, Станимир Драгне, Стоян Станимир, Димо Ни­
кола, Рал ковач, Стамат Рад, Златьо Рад, Стано Рад, вдовицата Гю-
ра, жена на Никола, вдовицата Каля, жена на Домо, вдовицата Ка­
лина, жена на Тодор. .
1 домакинство мюсюлмани, 16 домакинства неверници, 3 неже­
нени неверници, 3 вдовици.

2
Из тимарския регистър за Солунско от 1497—1502 г. —
. Вж. Турски извори, т. И, с. 431—479. 51

Село Зумбат [с. Замбат, Солунско]: Махмуд, освободен роб

на Хаджъ Али, Доган, освободен роб на Таджедин, Исмаил, ос­
вободен роб на Ахад [от всичко 13 мохамедани и 8 немохамедани].
Село Дирмишли [с. Дурмушли, Кукушко]: Базарлъ, освободен
роб на Ине бей, Билял, освободен роб на Юсуф [от всичко 45 моха­
медани]. :;д
Село Васлак [с. Васислики, Солунско], с друго име Кадъ кьой:
Михаил помохамеданченият, Коста помохамеданченият, Димо помо-
хамеданченият, Тодор помохамеданченият [от всичко 176 немохаме­
дани].
Село Топчилар [с. Топчиево, Солунско]: Ибрахим, освободен
роб на Хаджъ Якуб, Исмаил, освободен роб на Сарухан, Индже,
освободен роб на Гюл паша, Индже, освободен роб на Мелик, Юсуф,
освободен роб на Илиас, Мустафа помохамеданченият, Юсуф помо­
хамеданченият, Ширмерд, освободен роб на налбант, Дурмуш, ос­
вободен роб на Шарк, Юсуф, освободен роб на Торяли, Индже, ос­
вободен роб на Муса, Ширмерд, освободен роб на Синан Факих,
Умурбали, освободен роб на Хан [от всичко 77 мохамедани].
Село Дудулани [неустановено], спада към Солун: Ширмерд,
освободен роб на Хъзър, Юсуф, освободен роб на Иса Бали, Илиас,
освободен роб на Хаджъ Ахмед, Ахмед шивач, син на Абдулах,
Мехмед, син на Абдулах [от всичко 8 мохамедани].

142
 Село Куманич [неустановено], спада към Хортач [Солунско]:
Димо помохамеданченият, Михо помохамеданченият, Иван помоха-
меданченият [от всичко 66 немохамедански домакинства].
Село Сасалъ [вер. с. Сеслово, Кукушко], с друго име Педерли:
Щимерд, освободен роб на Юсуф, Балабан, освободен роб на Иса,
Дурмуш, син на Балабан, Мустафа, син на Балабан, Мустафа,
син на Балабан, Хамза, освободен роб на Мустафа, Мехмед, син на
Хамза, Юсуф, син на Хамза, Юсуф, освободен роб на Мустафа,
Ахмед помохамеданченият, Карагьоз, освободен роб на Илиас Синан,
Мустафа помохамеданченият, Тюрк, освободен роб на Азиз, Карагьоз,
освободен роб на Мехмед, Хъзър, папучджи, Илиас, син на Хъзър,
Али, син на Хъзър, Ахмед, освободен роб на Йезит, Ширмерд помо-
>хамеданченият, Сарух, освободен роб на Дурхан [от всичко 63 моха­
медани].
0 Село Коюн Халил [неустановено], спада към Йенидже Вардар:
Ахмед, освободен роб на Юсуф, Махмуд, освободен роб на Хамза,
Юсуф, син на Махмуд, Несух, син на Махмуд [от всичко 31 мохаме­
дани]. '
Село Сазандаран, с друго име- Съгърджи [с. Съгърлъ, Солун-
-ско]: Курт, освободен роб на Мехмед, Суяктъ, освободен роб на Биле,
Алагьоз, освободен роб на Ибил [от всичко 33 мохамедани].
Село Кара Джелялъ [с. Кърджалар, Солунско]: Илиас помо­
хамеданченият [от всичко 24 мохамедани].
_ Дял от село Грамадина [с. Грамадна, Кукушко]: Махмуд, син
на Владислав [всичко 1 мохамеданин и 16 немохамедани].
Село Айа Марина [с. Света Марина, Верско]: Махмуд, осво­
боден роб на Карлъ, Атмаджа, освободен роб на Хъзър [от всичко
26 мохамедани].
■(• Дял от село Валма [с. Валмада, Солунско]: Алагьоз Стефан
>{всичко 1 мохамеданин и 16 немохамедани].
-е4 Село Поливра [с, / Полигеро, на Халкидика]: Ахмед помохаме­
данченият [от всичко 1 мохамеданин и 48 немохамедани].
:ii
- 01.
-91/ ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ ЖИТЕЛИ НА ТЪРНОВО

Из описа за феодалните владения на Сюлейман паша в гр.

^ Търново, съставен около 1502 г. Населението е групирано
„. по махали — мохамедански и християнски. Честа-
•' та употреба на презимето Абдулах и тук говори за нслями-
v зиранн местни жители. — Вж. Турски извори, т. II, с.
_> 335-345.

, Хасан, син на Абдулах — женен, Ахмед, син на Абдулах — же­

нен [от всичко 41 мохамедани].
Махала Касъм паша: Илиас, син на Абдулах — женен. Мусли-
хедин Абдулах — с берат. Меми, син на Абдулах — женен. Ибрахйм,
син на Абдулах — женен. Илиас, син на Абдулах — женен. Хаджи
Кемал Абдулах, иконом на имарета — с берат. Мемн, син на чехла-

143
ря — женен. Дуршан, син на Абдулах — неженен. Мустафа, син на
Абдулах — неженен. Бехрам, син на Абдулах — неженен. Хасан, син
на Абдулах — неженен. Харула, син на Абдулах — неженен. Кара
Хасан, син на Абдулах — неженен [от всичко 39 мохамедани].
Махала Шехрекьостю: Хаджи Мехмед, син на Абдулах, мюе-
зин — с берат. Хасан, син на касап — женен. Синан кетхуда, градски
кехая — с берат. Хюсеин, син на Абдулах чехларя — женен. Хюсеин,
син на Абдулах — женен. Хаджи, син на Абдулах — женен. Юсуф,
син на Абдулах — женен. Якуб, син на сарач — женен. Ахмед, син
на Абдулах — неженен. Бали, син на Абдулах — женен [от всичко
43 мохамедани].
Махала Танръ Вермиш: Иса Бали Абдулах — с берат. Махмуд
Абдулах — с берат. Ахмед, син на Абдулах — женен. Сади Абдулах,
служител при имарета — с берат. Ферхад Абдулах —. рая на Меди-
на. Хасан, син на Абдулах — женен [от всичко 21 мохамедани].
Махала Касап Ахмед: Мохамед, син на Абдулах — женен. Ах­
мед, син на Абдулах — женен. Тимур, син на Ахмед — неженен. Му-
рад, син на чехларя Абдулах — женен. Юсуф, син на Абдулах — же­
нен. Хурем, син на Абдулах — женен. Хюсеин, син на Хурем —
неженен. Илиас, син на Абдулах — женен. Бали, син на Абдулах —
женен. Рамазан, син на Абдулах — жйнен. Карагьоз, син на Абду­
лах — женен. Юсуф, син на Абдулах — женен. Хаджи Кючук Аб­
дулах — неженен. Дурак, син на Абдулах — неженен. Искендер,
син на Абдулах — женен. Мустафа, син на Абдулах — женен. Ухад,
син на сарач — женен. Хюсеин, син на сарач — неженен. Насух,
син на Абдулах — женен. Бехрам, син на Абдулах — с берат. Беха-
дир, син на Абдулах — женен. Арап Ахмед, син на Абдулах — же­
нен. Махмуд, син на Абдулах — женен. Али, син на Абдулах— же­
нен. Хасан Санула, син на Абдулах Хаджи — женен. Ферхад, сир
на Абдулах — неженен [от всичко 71 мохамедани]. '
Махала «Джамията при медресето Емирсеид Халил кадър:
Рустем, син на Абдулах — неженен. Баязид, син на Абдулах —
женен. Перване, син на Абдулах — женен. Али, син на глашатая —
женен. Хюсеин, син на сердар — женен. Искендер, син на Абду­
лах — женен. Насух, син на Абдулах — женен. Ферах, син на Абду­
лах — женен. Ахмед, син на Абдулах — женен. Ибрахим, син на
Абдулах — женен. Мустафа, син на Абдулах — женен. Рамазан, син
на Абдулах — женен. Мустафа, син на АбдулаЯ — женен. Сюлейман
Сеид Касъм, освободен роб — женен. Хъзър, син на Сеид Касъм,
освободен роб — женен [от всичко 42 мохамедани].
Махала Хъзър бей: шейх Сюлейман Халифе, син на Абдулах —
съгласно берат назър на завието Кавак баба, дервиш Али, син на
Абдулах — готвач в завието Кавак баба, Али, син на Абдулах,
мюезин — с берат, Джафар, син на Абдулах — мюезин в чаршията,
Насух, син на Абдулах — женен, Баязид, син на Абдулах — женен,
Мурад, син на Абдулах — женен [от всичко 36 мохамедани].
Махала Бали при джамията е крепостта: Меми, син на Абду­
лах женен. Хазър, син на диздаря — женен. Илиас, син на Абду-

144
лах — женен. Баязид, син на Абдулах — женен. Осман, син на Аб-
дулах — неженен [от всичко 21 мохамедани].
Махала на занаятчиите, които живеят в дюкяните си: Хъзър,
син на Абдулах, сарач — неженен [всичко един].
Махала Марна поле: Ферхад, син на Абдулах — женен. Мехмед,
син на Абдулах — женен. Насух, син на Абдулах — женен. Пири,
син на Абдулах — женен. Хюсеин, син на Абдулах — женен [от
всичко 15 мохамедани].

ЕДИНИЧНИПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ
В НАЧАЛОТО НА XVI ВЕК

1
Из откъс от тимарски регистър-за Североизточна България ,
съставен през 1502 г. — В>к. Турски извори, т. I. с. 41—60 .

Село Делян [Деляновци, Великотърновски окр.]: Елиас, син на

Абдулах — женен; Мурат, син на Абдулах — неженен [от всичко 21
мохамедани и 8 християни].
Село Бурунлу Ахад [Пейчиново, Русенски окр.], спадащо към
Търново, извън стария регистър: Алагьоз, освободен роб на Хъдър —
неженен (от всичко 27 мохамедани].
Село Ирджи Салих [неуточнено], с друго име Шепе Дереси, спа­
дащо към Търново, извън стария регистър: Хамза, син на Абдулах —
женен; Насух, син на Хамза — неженен; Хасан, син на Абдулах —
женен; Юсуф, син на Абдулах — женен; Рахи.м, син на Юсуф— же­
нен; Рахман, син на Юсуф — неженен. Якуб, син на Абдулах — же­
нен; Хюсеин, син на Абдулах — женен; Елиас, син на Хюсеин —
неженен; Хасан, син на Абдулах — женен [от всичко 23 мохамедани].
Село Краище, с друго име Ибриоглу [дн. Водолей, Великотър­
новски окр.], спадащо към Търново, извън стария регистър; Угурлу,
син на Абдулах — женен; Хъдър, син на Угурлу — неженен; Дур-
гуд, син на Угурлу — неженен; Ахмед, освободен роб на Рахман —
женен; Хамза, син на Абдулах — женен; Хамза, син на Абдулах —
женен [от всичко 36 мохамедани].
Село Надър обасъ [неуточнено], спадащо към Търново, извън
стария регистър: Юсуф, син на Абдулах — женен; Якуб, син на
Абдулах — женен [от всичко 13 мохамедани].
Село Кара Яйджи [неуточнено], спадащо към Търново, извън
стария регистър: Емир Айтан, син на Абдулах — женен [от всичко
8 мохамедани]. '
Село А лепи [неуточнено], спадащо към Търново, извън стария
регистър: Хошкадем, син на Абдулах — женен [от всичко 4 моха­
медани].
Село Бахтавани, с друго име Чаир кьой [Камен, Великотър­
новски окр.], спадащо към Търново: Али, син на Абдулах — женен;
Мустафа, син на Абдулах — женен; Хасан, син на Абдулах — неже-

145 10 По следите на насилието, ч. И

нен; Елиас, син на Абдулах — женен; Хасан, син на Абдулах —
женен; Искендер, освободен роб на Бехрам — женен; Хюсеин, осво­
боден роб на Давуд бей — женен [от всичко 16 мохамедани и 6 хри­
стияни].
Село Чадърлу-и баля [Сенник, Габровски окр.], спадащо към
Търново: Махмуд, син на Абдулах — женен; Мустафа, син на Мах-
муд — неженен; Муса, син на Махмуд — неженен; Ибрахим, син на
Абдулах — женен; Нусрет, син на Ибрахим — женен; Мурут, син на
Ибрахим — неженен; Абас, син на Абдулах — женен; Сага, син на
Абас — неженен; Чобан, син на Абдулах — женен; Сула, син на
Чобан — неженен; Мустафа, син на Чобан — неженен; Бехадър, син ‘
на Абдулах — женен; Елиас, син на Абдулах — женен; Шабан, син
на Елиас — неженен; Алагьоз, син на Абдулах — женен [от всичко г
61 мохамедани]. а
Село Чадърлу-и зир [Сенник, Габровски окр.], спадащо към
Търново: Хамза, син на Абдулах — неженен; Берак, син на Абду- !!
лах — женен [от всичко 15 мохамедани]. ’
Село Рошова [Душево, Габровски окр.], спадащо към Търново: 4
Ширмерд, син на Абдулах — женен [от всичко 1 мохамеданин и 44 .
християни].
Село Дерели [неуточнено]: Хъдър, син на Абдулах — женен;
Хюсеин, син на Хъдър — неженен; Кабил, син на Абдулах — же- ’ i
нен; Дурали, син на Абдулах — женен; Дурбали, син на Абду­
лах — женен [от всичко 12 мохамедани].
Село Яйджилер [Каранци, Великотърновски окр.], спадащо към
Търново: Кара, син на Абдулах — женен; Али, син на Абдулах —
женен; Михаил, освободен роб на Дурсун — женен [от всичко 21
мохамедани].
Село Чикянова [Правда, Великотърновски окр.], спадащо къх1‘
Търново: Али, син на Абдулах — неженен [от всичко 5 мохамедгн1?,/-
и 20 християни].
Село Осанофча-и баля [Горски Сеновец, Великотърновски окр.]*1
спадащо към Търново: Мехмед, син на Абдулах — женен; Хасан, curfA
на Абдулах — женен [от всичко 2 мохамедани и 32 християни]. ■••ок
Село Коршуна [Крушуна, Ловешки окр.], спадащо към Тър­
ново: Ферах, син на Абдулах, освободен роб на Умур — женеНрЕ
Караджа, син на Абдулах — женен; Хасан, брат на Караджа —о*
неженен; Хюсеин, брат на Караджа — женен; Ахмед, син на Абду­
лах — женен; Юсуф, син на Ахмед — неженен; Курт, син на Ахмед —
неженен; Карагьоз, син на Абдулах — женен; Насух, син на Абду­
лах — женен; Елиас, син на Абдулах — неженен [от всичко 42 моха­
медани и 30 християни].
Село Калотенче [Калтинец, квартал на Горна Оряховица],
спадащо към Търново: освободената от робство певица Зейнеб хат\ и
— омъжена; Насух, син на Абдулах — женен; Дурак, син на На­
сух — неженен [от всичко 11 мохамедани и 5 християни].
Село Кало касри-и баля [Красно градище, Великотърновски
окр.], спадащо към Търново: Касъм, син на Абдулах - женен [от
всичко 5 мохамедани и 19 християни].
Село Дрян [вер. гр. Дряново], спадащо към Т?>рново: Мустафа,
син на Абдулах — женен; Хасан, син на Абдулах — женен; Яхя,
освободен роб на Синан войвода — женен; Исмаил, син на Абдулах —
женен; Ширмерд, син на Абдулах — женен; Муса, син на Шир-
мерд — женен; Мустафа, син на Ширмерд — женен [от всичко 18
мохамедани].
Село Присой [Присово, Великотърновски окр.], спадащо към
Търново: Хамза, син на Абдулах — женен [от всичко 1 мохамеда­
нин и 62 християни].
Село Кастамундлар [Момин сбор, Великотърновски окр.], спа­
дащо към Търново: Абас, син на Абдулах — женен; Ра.мазан, син
на Абас — неженен [от всичко 16 мохамедани]. •
Село Калъчджилер [Асеново, Великотърновски окр.], спадащо
към Търново: Ибрахим, освободен роб на Давуд — неженен [от
всичко 23 мохамедани].
Село Векилер и Сюлейман и Иса кьой [гр. Горна Оряховица],
наречено още и Рахова, спадащо към Търново: Алагьоз, син на Абду­
лах — женен; Муса, син на Абдулах — женен; Хасан, син на Муса —
женен; Алагьоз, син на Абдулах [от всичко 56 мохамедани].
Село Малкочилер [Буря, Габровски окр.], с друго име Ходжа
Омер, спадащо към Търново: Исмаил, син на Абдулах — женен;
Омер, син на Исмаил — неженен; Калкал, син на Абдулах —женен
[от всичко 47 мохамедани].
Село Мусина [Великотърновски окр.], спадащо към Търново:
Байрам, син на Абдулах [от всичко 1 мохамеданин и 51 християни].
Село Хрусталища, с друго име Йенидже [вер. Ново село или Ру-
саля, Великотърновски окр.], спадащо към Търново: Ширмерд, син
на Абдулах — женен; Кая, син на Ширмерд — неженен; Кюндек,
син на Абдулах — женен; Хасан, син на Абдулах — женен; Юсуф,
син на Абдулах — женен; Хамза, син на Абдулах — женен; Муха-
меди, син на Хамза — неженен [от всичко 62 мохамедани].
Село Горна Калугерова [Горско Калугерово, Великотърновски
окр.], с друго име Плужна, спадащо към Търново: Хъдър, син на
Абдулах — женен; Елиас, син на Абдулах — неженен [от всичко 5
мохамедани и 65 християни].
- Село Летниче [Летница, Ловешки окр.], спадащо към Търново:
Заганос, син на Абдулах — не е рая, от робите е на Иса бей [от всич­
ко 1 мохамеданин и 38 християни].

2
Из откъса от подробен регистър на тимари в Беломорието
’ от началото на XVI в. Честата употреба на презимето
Абдулах и обозначаването на освободените роби говори
за скорошни ислямизаиии. — Вж. НБКМ, Ориент, отд.,
ОАК 265,68. Превод от османотурскн на II. Етемов в
Турски документи, т. III, с. 360—369.
Рая синове на левенд от нахия Енидже Кара су: Халил, освободен
роб на Хаджи, Балабан, освободен роб на Орнос [от всичко 15 мо­
хамедани].

147
 От село Тузчукьой [вер. Кикидон, Гюмюрджинско]. Мюсюлмани
кюрекчии [гребци]: Танръвермиш, син на Абдулах; Махмуд, осво­
боден роб на Омер; Карач, освободен роб на Гюрен; Якуб, освободен
роб на Синан; Махмуд, освободен роб на Асълхан [от всичко 16 мо­
хамедани и 10 християни].
Чифлик, спадащ към града [Гюмюрджина]: Доган, син на Абду­
лах; Балабан, син на Абдулах; Доган, освободен роб на Енидже.
Село Доганджъ [Мега Дукатон, Ксантийско] и мезра Едар:
Хамза, син на Абдулах; Хамза, син на Абдулах; Гюнджук, освободен
роб на Якуб [от всичко 7 мохамедани].
Село Карагьозлю [с. Газела, Ксантийско]: Ахмед, освободен
роб на Саруджа, Илиас, освобен роб на Саруджа.
Село Догаджъ Ибрахим [вер. с. Доганджа съгър, Гюмюрджин­
ско]: Хошкадем, освободен роб на Хъдър; Абдулах, освободен роб
на Хъдър; Кокюл, син на Хошкадем [от всичко 6 мохамедани].
Село Доганджилар [с. Ламбрион., Ксантийско]: Ширмерд, ос­
вободен роб на Дурхан; Угурлу, освободен роб на Мустафа; Сарух,
освободен роб на Керамедин; Хъдър, син на Абдулах; Хасан, осво­
боден роб на Угурлу; Хъдър, освободен роб на Индже [от всичко
10 мохамедани].
Село Реислер [вер. с. Ресели, Гюмюрджинско]: Ширмерд, ос­
вободен роб на Иса [от всичко 6 мохамедани].
Село Кереметли [с. Керамоти, Ксантийско]: Махмуд, освобо­
ден роб на Турхан [от всичко 8 мохамедани]. ,
Село Баки [неуточнено]: Алагьоз, освободен роб на Баки [от,
всичко 9 мохамедани]. ,
Челтукчии [оризари].
От село Козлу [с. Каридия, Гюмюрджинско]. Кюрекчии: Мех­
мед, освободен роб на рейс; Доган, освободен роб на рейс [от всичко
14 мохамедани]. н
Делът на Махмуд хаджи Сюлейман — рейс. Кюрекчии: Хамза,
син на Абдулах; Якуб, син на Абдулах [от всичко 7 мохамедани и
9 християни]. j
Група на хизметкяри мюсюлмани, отглеждаща биволи: Танръ­
вермиш, освободен роб на Махмуд — 43, Халил, освободен роб н^
Хъдър — 43 [от всичко 8 мохамедани]. ‘

Из описа на тимариотите в Софийско от началото на

XVI век. — Вж. НБКМ. Ориент, отд., ОАК 85/20, л. 6-а.
Превод от османотурски на Р. Стойков

С. Белица [Софийски окр.]: Брато, брат на Хамза.

148
 ХРИСТИЯНСКО НАСЕЛЕНИЕ
В СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ !
В НАЧАЛОТО НА XVI ВЕК

Откъс от подробен регистър на тимари. — Вж. Турски

извори, т. III, с. 370—374. Превод от османотурскн на
Ст. Андреев.
Село Костандил [Костанденец, Разградски окр.]: Поп Йован-
Тодор, син на Вино; Севлад, син на Гольо; Данил, син на Радко'-
Байо, син на Дабижав; Батин, син на Байо; Нено, син на Драго-
шин; Драгослав, син на Дебоич; Слав, син на Русика; Постал, син
на Мусил; Радул, син на Драган; Станислав, син на Тръгнемич;
Бальо, син на Тръгнемич; Велчо, син на Бальо; Дразо, син на Дра­
ган; Радул, син на Трандул; вдовица Радослава; Мирчо, син на
Крансо; Бали, син на Добре; Муто, син на Бальо; Петри, сърбин;
Паким, син на Михаил; Петри Козлине; Драгошин, козар; . . .
Бапо, син на Дружко; Драгой, син на Драгийо; Йован, син на Доб­
ре; Русомир, сирак; Кало, син на Кохно; Димитри, сирак; Рахно,
негов син; Хиран, син на Рубан; Братко, син на Йован; Храно, син
на Добре; Петри, син на Дразно; вдовица Васила; вдовица Драгая;
Малчо, син на Малчо; Бодьо, син на Димо; Михал, зет на Страчо;
Димитри, зет на Радослав. Домакинства — 29, вдовици — 3.
Село Пепелина [Русенски окр.]: . . . ; Мирчо, негов зет; Добре,
стар; Чуждин, негов син; Добре, син на Добре; Стайно, син на Бел­
чо; Чооно, син на Хорсто; Стан, негов брат; Балин, син на Балин;
вдовица Клажна; вдовица Калица. Домакинства — 9, вдовици — 2.
Село Тешова [неуточнено]: Вълкашин Гай Дан; Турхан, свинар/
Радойне, сърбин; Продан Гай Никола; . . . ; Костадин, стар; Герги,
Мегов син; Киряк, негов брат; Драган — в града. Хисе — 4, дома­
кинства — 10.
Село Върбовка [Каран Върбовка, Русенски окр.]: . . . ; Чернат,
£?ин на Добрика; Богой, свинар; Рад, син на Драгуш; . . . . негов син;
Йован, сърбин; Драган, свинар; Петри, син на поп; Драгуш, син на
Дерто; Дражан, негов зет; Петри, син на Станчо; Михаил, син на
Шабакин; Йованка, негов брат; Драгно, син на Никола, Васил, син
на Никола; Никола, стар; Михо, негов син; Кале, син на Йован;
Братохан, син на Въло; Стойко, сирак; Вико, син на Падер; Драго­
слав, син на Стайко; Йован, син на Драгослав; Драган, брат на
Малчо; Паскал, син на Тодор; Вишно, син на Черника; Тодор, син
на Вишне; Люцкан, син на Стамат; вдовица Добра; Рубан, син на
Драган; Добре, син на Радослав; Чернико, син на Кохно; Брато­
хан, негов брат; Шабанко, син на Стано; Дерман, син на Добре; Руско,
син на Димитри; Йован, негов брат; Добре, син на Герги; Калчо,
негов брат; Младин, син на Герги; Русин, син на Боимир; Горозав,
син на Боимир; Богослав, син на Стано; Белчо, стар; Богдан, син
на Белчо; Зоро, син на Белчо; Рохо, син на Белчо; Патлай лудия;
Ерменин, пришелец; поп Мързан; Стоян, пришелец; Рад, сърбин;
поп Радуле. Домакинства — 54, вдовици — 1.

149
 Село Гилен [неуточнено]: Добромир, син на Станчо; Йован, син
на Което; Димитри, син на Станимир; Перо, син на Станимир; Крайо,
пришелец; Тодор, пришелец; вдовица Роя; Хрус, син на Васил;
Милко, син на Коста; Божан, син на Станчо; Хрус, син на . . . ;
Кале, син на Димитри. Домакинства — 11, вдовици — 1.
Село Дечире [неуточнено]: Герги Дресимир; Стойко Дресимир,
грънчар; Ходор Дучка, син на Кабал; Гергине, син на Дабралчо;
Тодорил, син на Гольо; Радул, син на Йован; вдовица Дружа; Ди­
митри, син на Михаил; Продан, син на Добре; Йован, син на Грама­
тик; вдовица — жена на Йован; Доброслав, син на Гърк; Тодор, син
на Драган; Радослав, брат на Добри; Стойо, пришелец; Бежо, син
на Дайко; Нихне, син на Гергине; Добре, зет на Гергине; вдовица
Добра, жена на Драгаш; Драгомир, син на Драгашка; Драгой, син
на Иван; Стойко, овчар; Райо, пришелец, Люцкан, овчар; Рад, син
на Доброслав; Рад, син на Нихне; Йован, син на овчар; Богой, син
на Добре; Русин, син на . . . ; Жад, негов брат; Койо, син на Добре.
Домакинства — 29, вдовици — 3.
Село Зури брод [неуточнено]: . . . ; Добромир, син на Станимир;
Белчо, син на Русман; Кръстил, син на Върбан; Секо, син на Д ра­
ган; Мюслим Исмаил; Мартин, син на Драгослав; Йован, син на
Стойо; Мраско, син на Йован. Домакинства — 10, хисе — 9.
ЛЕТОПИСНИ БЕЛЕЖКИ
ЗА ПЪРВОТО МАСОВО ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ

1
Летописен разказ за помохамеданчването, съставен през
, XVIII в. Основните сведения на разказа са верни и се
потвърждават от други източници, макар че в него се
съдържат и явно неточни сведения: редът на султаните,
годината на събитието, наличието на българска патриаршия
и др. Напълно достоверни са данните за събирането на
еничари, за опустошението на българските земи и ia
помохамеданчването в трите български области. — Вж.
В . И. Ламанский. Болгарская словесност XVIII векр.
Журнал министерства народното просвещения, ч. 145,
СПб, 1869, с. 117-118. ' ,
. З а в р е м е т о на в т о р о т о р а з о р е н и е на Б ъл­
гария, п о к а к ъ в н а ч и н е с т а н а л о . По времето на Мо­
хамед втори, когато завладя Цариград и му се роди един син на име
Селим втори, когато бе на възраст 16 години, поиска тайно да убие
баща си; та той да се възцари на турското царство. Тогава Мохамед
чу за своя син, че върши такава работа, веднага заповяда на своите
съветници да му избодат и двете очи без милост. Селим пък, без да
стори нещо, избяга по Черно море в Татарската земя и прие го
татарският господар и живя тук до смъртта на баща си. Когато сул­
тан Мохамед умря, той се вдигнал оттам, взел 125-хилядна татарска
войска от Карам, защото се страхувал от своите турци, и дошъл
Селим в Цариград и се укрепил на турското царство.

150
 Тогава някой си цариградски патриарх, наследник на ада, вто­
ри дявол, втори Юда, нов Арии, отишъл при цар Селим на покло­
нение и му казал: «Царю многолетни, има твои поданни от българ­
ския род, сурови хора, непобедими в бран. Ако не ги усмириш на­
пълно, то те пак ще въстанат против тебе и ще си вземат земята си
от тебе. Трябва да унищожиш техните главни места и градоначал­
ниците им и тогава ще бъдеш свободен от война, защото този суров
български народ най-напред с нашите гърци 985 години непрестан­
но бой се били гърци и българи.»
Тогава султанът с голяма ярост го погледна и го попита: «А къ­
де е тяхното главно място?» А патриархът каза на Селим: «Търново
е столичният им град, а в Тракия — Адриан-град [Одрин].» То­
гава се вдигна самият Селим с голям гняв против България в лято
Христово 1522 [по-точно: 1515], разори Тракия от Адриан-град до
,Средец-град [София], а един каймакам, Мурза Татарски, с 46-хи-
лядна татарска войска разсипа цялата страна покрай Дунав и Ста­
ра планина от Черно море до Видин. В Македония пък той изпрати
своя везир с 33-хилядна войска. Като започна от Драма, той потур-
чи всичко чак до Босна: тогава потурчил Доспат планина, Еспино
[Чепино?], Крупник, Кочани. Всички тогава потурчили — херцего-
винци, албанци, босненци. В някаква кратка немска история се сре­
ща за този Селим, че когато разорил българската земя, много народ,
млади юноши и красиви девойки, избирал и насила ги похитил и ги
събрал в Едрене [Одрин] и ги записал еничари, т. е. на турски език
нови ученици, и ги отвели в турската войска до 325 хиляди млади
юноши потурчени. Само от мъжки пол били толкова, а от женски —
кой знае?
Тогава и Търновската патриаршия изгориха с огън, и патриар­
х а заклаха с меч. В това време голяма мъка имаха хората, скръб
жъм скръбта, жалост към жалостта, плач, горчиво и жално ридание
нпо своето царство българско, а така също и по своите чеда — май­
ки те, бащите и сродниците им бяха под неутешимото ридание и въз­
дишки. И голяма бе по онова време на онези хора жалостта и тъга­
та под турско иго. [Турците] избирали кои били хубави църкви и ги
•‘обръщали в джамии. Така отнемали манастирски и църковни места
и големи къщи от християните, ниви, ливади, лозя, планини и всич­
к и прилични места — къде, каквото искали, всичко завладели и уби­
ли всички християнски първоначалници и похитили именията им.
Така онзи пръв род хора, при които било взето българското царство,
имали голям* жалост и плач, докато преминал онзи човешки род,
а послешният народ свикнал постепенно да живее с турците, а също
така и турците с християните. И отначало турците много бяха сви­
репи и големи грабители, но после постепенно се научиха от хри­
стиянския ред и малко престанаха и се срамуваха безсрамно да по-
хищават християнските вещи и именията им и до днес обаче окая­
ните {българи] и сега пак нямат никакви права, ни праведен съд.

151
 2
Из Дряновския препис (1836) на Паисиевата «История
славяноболгарская». л. 147 6—149 6. Ръкопис в НБКМ.
Материалът е предаден от М. Стоянов.

Този безбожен Селим, цар турски, бе научен от цариградския

патриарх да унищожи българската и сръбската власт, защото Б ъ л ­
гария, ако и да беше под турска власт, българските князе бяха оста­
вени да служат във войската на турския цар и всеки бе запазил своя
чин и крепост и съдеха. И стана известно навред, че той [Селим] е
събрал българи, за да се бие с баща си, и патриархът му казал:
«Знаеш ли, царю, какво си сторил? Ти сега си събрал българи и сър­
би и си завзел Цариград, но утре те същите ще се съберат против
тебе и ще вземат Цариград. Затова, ако искаш царстр ю ти да е
спокойно, отнеми от тях властта и началството и всеки ( агородник
избий, и владици от този род да не стават, защото са варвари, непо­
стоянни и не са верни на твоето царство. Приятелски те съветвам,
за да не те постигне зло, както гръцките царе.»
Тогава цар Селим I [в текста погрешно: Селим II] свали пред
всички патриарха и го уби. После тръгна от Цариград за Търново и
издаде такава заповед: «Който благородник се съгласи да приеме
турската вяра, да остане в досегашния си чин; ако пък не се съгласи,
да се вземе от него всичкото богатство и власт над крепости и да
бъде като един от простите хора.» И тогава, които приеха турската
вяра, останаха в първия си чин, а които не искаха — убиваха ги. Щ
много благородници Селим изби, а на други отне богатството и имот
та, църквите разсипа до основите, където имаше свети мощи, ги из­
гори, а други отнесе в Цариград; на сиромасите наложи тежки данъ­
ци. В това време пострада и светият мъченик Георги Нови. И така
цяла България претегли. п
После се върна в Цариград и стори на гърците същото. На дру­
гата година отиде в Анадола, също и в гръцките острови, изби 6e3q
брой народ и безброй хора приеха турската вяра. Той събра без-
четно богатство, събра около сто гемии и ги изпрати в Цариград,щ
не им се радва дълго, защото скоро след завръщането си в Цариград
умря. >;-)

и
3 <т
Из припискатена презвитер Вук къмпсалтир отначалото
на XVI в. —Вж. Л>.CmojaHoeuh,Стари српски записи
и натгиси, кн. 1, БеограД, 1902, с. 130—131.
Свърши се тази книга от битието в годината 7025 [1516], месец
септември, 18 ден, в Сараево, Босна. Тогава прочее в тези дни по
тези земи имаше голямо увеличение на агарянските чеда и голямо
намаление в тези земи на православните християнски вери, каквото
не може да се намери никъде. Тогава прочее царуваше пренечести-
вият цар Селим. .

152
\
 Ж ИТИЕ НА ГЕО РГИ НОВИ СОФИЙСКИ

Из житието на златаря Георги Софийски, убит мъченически

през 1515 г., написано от неговия съвременник поп Пейо.—
Вж. П. Динекоо. Софийски книжовници през XVI в,. I.
Поп Пейо, С., 1939, с. 5 8 -7 4 .

Родното му място бе Кратово, чедо бе на благочестиви родители'

Баща му се казваше Димитър, а майка му Сара. . . [Като порасна]’
дадоха го на златарски занаят. . . [Подгонен от турци], той остави
родното си място и дойде в Сардикийския град, наречен София. . .
Видяха го свирепите Мохамедови свещеници и. . . с всички сили се
мъчеха да го привлекат към cet>e си и да го обърнат [в исляма]. И та­
ка, те избират един от тях, познаващ много добре учението им, из­
кусен в словото и готов да отговори на всичко, и го изпращат да по­
говори с него. Този пристига хитро, донася му някаква работа и му
дава голяма цена, а освен това му донасяше и снеди, за да стане
близък с него. И така той започна с малки ласки и с хитри слова
да го подлъгва и каза: «Младежо, ако ти би пожелал да оставиш
скръбта и непотребността на тази вяра и да дойдеш в нашето добро
и сладко учение, ти би получил голяма слава и чест, ще станеш съ­
пруг на дъщерята на първия и най-богат [човек] в този град и ще
бъдеш наследник на много богатства. И от всички в града ще имаш
чест и поклони заради красотата си и ще бъдеш пръв в целия град.
Защото не подобава на твоето благоличие да се превива в такава
робска нищета, но нека роби и робини да ти слугуват. . . » [Започва
религиозен спор, в който Георги оборил доводите на турския пропо-
ведннк.]
Като чу тези неща, сарацинът [мохамеданинът] остана посрамен
й като нямаше какво да му отговори, сви отрова в сърцето си, стана
и си отиде. Дойде при дружината си, събра ги, разказа им всичко
подробно и рече: «Ако го оставим така, всички наши неща са по­
ругани.»
' И така той ги подбуди към вражда. И отиват при съдията, раз­
правят му всичко, като към него прибавят и лъжа, и казват: «Поне­
же той е обругал цялата ни вяра и нашия законодател [Мохамед], а
също така и нашия цар, и князе, и съдии, и всички е предал на веч­
на мъка [в ада], ако го оставим в християнската вяра, да знаеш, че
тяхната вяра ще се възвеличи, а нашата ще бъде поругана.»
С тези думи те разяриха съдията. Съдията повика този, който
е говорил с Георги, и му рече: «Иди и ми го доведи с хитрост и не
му казвай нищо за тези неща.»
Този отиде веднага, дойде при него и като го поздрави, както
обикновено, му каза: «Да знаеш, Георги, че нашият съдия има нужда
от тебе. Казах му, че си изкусен в златарството. Необходимо е да му
направиш много предмети и ще му станеш много приятен и ще по­
лучиш от него награда, колкото искаш. Стани да идем при него.»
Този сметна, че това е истина, и понеже беше незлобив и има­
ше вяра във всяко слово, двамата отидоха при съдията. Като го ви-

153
дя, съдията се учуди на красотата му, повика го близо при себе си
и му каза с тих и умилен глас: «Младежо, казват ми, че си изкусен
в занаята. Можеш ли да ми направиш предмети, както аз искам?»
А той отговори: «Дай ми да направя и мисля, че ще харесаш.» А този
рече: «Разбрах, че си опитен във всичко, но ще ти кажа още нещо.
Ако ме послушаш, ще бъде добре за тебе. Ако не послушаш — зле ще
погинеш.» А той [Георги] каза: «И какво ми заповядваш?» Съдията
рече: «Откажи се от Христа, приеми нашата вяра и тук ще се насла­
диш на всички блага, а след смъртта си ще се поселиш в рая.» И
много други, и много други ругатни каза. А Георги, като чу това,
си каза: «Виждам, че съм доведен тук да се откажа от вярата си, а
не заради занаята. . . » [и отказва да приеме исляма].
Като чуха думите му, множеството агаряни, които стояха нао­
коло, извикаха всички: «Махни го оттам, той съвсем ни поруга.»
Съдията заповяда да го отведат в тъмница. И така те му вър­
заха ръцете отзад и едни го биеха, други го ругаеха, трети го плюе­
ха и го поставиха в тъмницата. . .
На сутринта пак се събират множество Мохамедови свещеници,
извеждат го от тъмницата и каквито и хитри слова да казваха, кол-
кото и да го заплашваха, нищо не можаха да постигнат от желаното.
И пак го затварят в тъмницата и оковаха ръцете и краката му в же­
лезни вериги. А той все търпеше. . .
На осмия ден пак го довеждат в съда, събират се всички начал­
ници на злобата и Мохамедови служители и го изправят вързан пред
съда. Този [съдията] пак започва да го ласкае и казва: «Младежо,
защо се излагаш на такова безчестие и на такова поругание? Виж
как всички ти се надсмиват и те ругаят. Знаем, че близките ти са
опечалени за тебе. Послушай ме и изпълни нашата воля.»
Съдията имаше един син. Като го извика, той рече: «Георги, от­
сега този мой син ще ти бъде брат и вие двамата ще ми бъдете си­
нове. Ти ще живееш заедно с него в моя дом. Както и сам виждаш,
аз съм остарял и ще умра, а след смъртта ми ще бъдеш втори нас­
ледник на цялото ми богатство и притежание. Това, което ти казах
днес, ще ти предам написано пред всички тези, които се намират
тук, за да се увериш, че говоря истината. И което ти казах с думи, то­
ва ще направя и на дело, та сега цялото събрано множество гледащи
да ти се поклонят и всички да ти бъдат като роби.» w
Като чу тези думи, онова събрано множество с буйни възглас^
възхвали своя съдия. . . А Георги каза на съдията: «Ако мислиш доб­
ро за моето тяло тук и ако ме обичаш толкова, остави ме да бъда
християнин и да живея с християните. Ако пък не искаш, знай, че
нищо не може да ме разлъчи от вярата Христова и от неговата лю­
бов — нито земно богатство, нито пък с огън можете да ме уплашите,
нито с някакво мъчение, нито с нещо друго или с мъчение. . . » [След­
ва дълга реч против исляма.]
Като чу това, събраното множество извика със силен глас и се
устреми към него, скърцайки със зъби, но съдията със слугите си го

154
защитил да не го бият. И им рече: «Защо така се нахвърляте върху
него като диви зверове? Нямам ли власт от царя аз да го съдя и да
е осъден, а ако го освободя — да бъде свободен?» А те извикаха: «Тъй
като съдът е наш, ти съди праведно по нашия закон, понеже и ние,
които сме тук, познаваме нашия закон, ако и да нямаме власт от
царя.» Съдията каза: «Понеже вие знаете, то какво трябва да се
прави с него?» А те рекоха: «Да бъде изгорен на огън и пепелта му
да разпръснем във въздуха.» Съдията отново каза: «За това ли,
което каза той, че възхвали своята вяра и не приема нашата, да
го изгорим на огън?» А те рекоха: «Та може ли да бъде жив този,
който е похулил нашия законодател, а също така и царя, и войво­
дите, и съдиите, и просто всички?. . . » [Тогава съдията за последен
път се обърнал към Георги, но понеже този отказал да приеме исля­
ма, осъдил го на смърт и го предал на тълпата.]
Тези се нахвърлили върху него като вълци, които искат да раз­
късат агне. Едни го заплюваха, други го удряха по бузите, трети го
дърпаха насам-натам. И така те му вързаха ръцете отзад,поставиха
на врата му желязо, преведоха го през цялото тържище, а техният
проповедник викаше с висок глас: «Елате, всички, които държите за
нашата вяра, и донесете дърва, за да го изгорим, тъй като похули
нашия закон и не иска да се откаже от Христа.»
И така, събраха се множество турци. Едни го заплашваха, дру­
ги се заканваха, а трети му обещаваха много дарове, но не успя­
ха. . . [По-нататък се описва как Георги бил изгорен на площада
пред църквата «Св. Георги», като увещанията да приеме исляма не
били прекратени чак до самата му смърт.]

РОДОСЛОВИЕТО НА ПОМОХАМЕДАНЧЕН
-н БЪЛГАРИН ОТ ЩИПСКО
,Г:

О Съдебен протокол от 23 април 1521 г., съхраняван в

ш Парижката национална библиотека. Fonds Тигс, Л» 42,
ТБ1 л. 95—б—II. Превод от османотурскв и бележки на
Б. Цветкова.
-оч
нц' . . . Мустафа, син на Абдулах, и Мохамеди, син на Абдулах, се
явиха в преславния шериатски съд и след изслушване на съдебния
спор и проверка на свидетелите по шериата те дадоха следните сви­
детелски показания за носителя на този документ Джафар, син на
Абдулах: «Ние сме свидетели и свидетелствуваме, че починалият в
с. Мустафа обасъ [вер. с. Муставино, Щипско], нахия Щип, околия
Кратово, Насух, син на свирача Елиас, е син на едноутробния и
еднокръвен брат на Милош, син на Никола, дядо на гореспоменатия
Джафар, син на Абдулах. Посоченият Джафар е син на Нене. Нене
пък е син на Милош, Милош е син на Никола, Никола е син на Пет­

155
ре, а споменатият Насух е син на свирача Елиас. Елиас е син на
Никола, а Никола е син на Петре. . Л
На 15 джемази I, 927 [23. IV. 1521] г.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ ХРИСТИЯНИ В ВЕРСКО

И ЕНИДЖЕВАРДАРСКО

1
Из регистъра за поголовния данък джизие за вакъфа
на Ахмед бей, син на Евренос бей, за 1527—1532 г. —
Вж. НБКМ, Ориент, отд., Д. 385. Превод от османотурски
на Ст. Андреев р Турски документи, т. VII. с. 134.

Село Адри заедно с другот. Адри [неуточнено], спадащо към

Караферия [Бер], от вакъфа на споменатия: мюсюлманинът Мех­
мед, син на Абдулах [всички останали 77 домакинства и 8 неженени
са християни].

2
Откъс от подробен регистър за събиране на поголовния
данък (джизие) за 1527—1533 г. Презимето Абдулах на
двамата мохамедани показва, че са били ислямизирани
наскоро.— Вж. Турски извори, т. VII, с. 136. Превод от
османотурски на Ст. Андреев.

Село Обориче [Обор, дн. Арависос, окр. Пела, в Гърция], с друго

име Бунарбашъ, спадащо към Йенидже-и Вардар, от вакъфа на спо­
менатия [Ахмед бей, син на Евренос бей]. Джизието му е за държа­
вата. Останалите му данъци се задържат за вакъфа.
Мюсюлмани: Мехмед, син на Абдулах — бенак; Али, син на
Умур — бенак; Илиас, син на Абдулах. Неверници: Яно Коста;
Никола Коста; Гьон Яни; Пройко Яни; Никола сиромах; Петко си­
ромах; Насте Стойко; Димо Гюрго; Петко Коста; Киро Пейо —
неженен; Димко Коста — неженен; вдовица Дафна, вдовица Наета.

1 Родословието графично има следния ред:

Петре
' ““ Г “
син Никола

син Елиас = син Милош

братя •“ j

син Насух син Нене

син Джафар

156
 ЕДИНИЧНИ ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ ВЪВ ВИДИН
\
Сведение за една от мохамеданските махали на града в
регистър от 1542 г. — Вж. НБКМ. Ориент, отд., ОАК
3/36. Превод от османотурски на Б. Цветкова в Турски
документи, т. III, с. 35.

Махала Джами атик: Яхя, син на Абдулах; Кара Бали Хю-

сеин, син на Абдулах; друг Хюсеин Абдулах; хаджи Бехрем Абду­
лах; Искендер Абдулах; Насух Абдулах; Хюсеин Абдулах; Хюсеин
Абдулах; Мустафа Абдулах [от всичко 33 мохамедани].

ВАКЪФИРАНЕ НА ЧЕПИНСКИТЕ СЕЛА

ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XVI ВЕК

Извлечение от вакъфския регистър на султан Сюлейман

за задълженията на чепинските села (в акчета). Данните
говорят за българския характер на посочените села. за
големината им и за феодалните им задължения. — Цит.
по В. Мутафчиева. Аграрните отношения в Османската
империя през XV —XVI в., С., 1962, с. 112—113.

Село Ракитово — 31 283.

Село Костакдово — 20 116.
Село Баня — 20 084.
Село Дорково — 16 834.
Село Каменица — 13 706.
Село Лъжене — 9737.
Село Корова — 8000.

в
НЕДОБОРИ НА ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ ХРИСТИЯНИ,
СЪБИРАЧИ НА ДЖИЗИЕ

.1 Откъс от дефтер за недобори от данъци във вилаета

Никопол, съставен около 1548 г. — Вж. НБКМ, Ориент,
отд., НПТА, XVI-1/T8. Превод от османотурски на Ст.
. Андреев в Турски извори, т. VII, с. 140—141.•

• Дълг на [долуспоменатите, по прехвърляне от Караджа, син

на Абдулах,от вноски за джизието на неверниците без постоянно место­
жителство в казите Акче Казанлък [Казанлък], Шумну [Шумен],
Правади [Провадия] и Варна. . . , умрял като несъстоятелен.
Дълг на Юсуф, син на Касъ.м от село Каяджък [Тимарево,
Шуменски окр.], подчинено на Шумну. . . Лични поръчители:. . .
Караджа, син на Абдулах, от село Истраджа [Стража, Търговищки
окр.].
Дълг на Ферхад, син на Абдулах. От вноски за джизието на
неверниците без постоянно местожителство в казите Акче Казанлък,
Шумну, Правади и Варна . . Изчезнал е.

157
 ВОЙНУЦИ ОТ ЦЕНТРАЛНА
И СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ

1
Из регистъра за войнуци, съставен между 12 и 21 януари
1548 г. В посочените нахии след време по-голямата част
от населението било ислямизирано. — Вж. Турски извори,
т. V, с. 40—133. '

Нахия Йергеч, спадаща към казата Янболу

Войнук Слав, син на Рачо от село Новасел [Котелско, изселено}.
Ямаци: Мелешко, син на Неделно от село Бутова [изчезнало]; Драг-
но, син на Момчил от село Търкоплова [Трапоклово, Сливенски окр.].
Войнук Михно, син на Белчо от село Бутова. Ямаци: Иван,
син на Рахно от село Търкоплова; Петко, син на Братучан от село
Новасел.
Войнук Бойчо, син на Бело от село Драгодан дол [Драгоданово,
Сливенски окр.]. Ямаци: Стоян, син на Коло от село Глушник [Сли­
венски окр.]; Павло, зет на Алдо, вместо Алдо — починал, от село’
Г ly iU H U K .
Войнук Робо, зет на Русо от село Търкоплова. Ямаци: Тасо,
син на Неделно, вместо баща си — починйл, от село Търкоплова;
Велико, син на Кръсто от село Чекандин [Лиляк, Търговищки окр.].
Войнук Неделко, син на Драгно, вместо баща си — починал,.,
от село Новасел. Ямаци: Хрус, син на Демян от село Калоян дол.
[Калояново, Сливенски окр.]; Михно, зет на Неделко, вместо Дс^
бро, син на пришелец — починал, от село Калоян дол.
Войнук Райко, син на Върло от село Дъргодан [Драгоданово,
Сливенски окр.]. Ямаци: Радо, син на Михно от споменатото село;
Дунав, син на Добро от споменатото село.
Войнук Янчо, син на Рахно от село Дъргодан дол. Ямаци: P'd-
дич, син на Бело от село Дъргодан дол; Иван, син на преселец хай-
мане, вместо Каро — починал, от споменатото село. ^
Войнук Слав, син на Белко от село Пескендева [неуточнено^
Ямаци: Петри син, на Д унав от село Пескендева-, Неделчо,
син на Гагчо от споменатото село. ,
Войнук Гагчо, син на Драган, вместо баща си — починал,' от
село Пескендева. Ямаци: Драгич, син на Бого от село Баш кьой [Же­
равна, Слив'енски окр.]; Гучан, син на Драгушин от село Бутова.
Войнук поп Божин, син на Рад от село Катунище [Сливенски
окр.]. Ямаци: Грозо, син на Рад от село Катунище; Димо, син на
Дилко от село Пескендева.
Войнук Русо, син на Димитри, вместо баша си — починал, от
село Балабаниче [Балабанчево, Бургаски окр.]. Ямаци: Драган,
син на Райко от село Новасел; Неделко, син на Гсрги, вместо брат си
Вичо — починал, от село Новасел.
Войнук Рад, син на Райко от село Новасел. Ямаци: Махно, син
на Иван от споменатото село; Рад, син на Витан от село Новасел.

158
 Войнук Пейо, син на Бото от село Новасел. Ямаии: Братко,
син на Димитри от село Новасел; Злад, син на Васил от село Новасел.
Войнук Тенко, син на Лудо от село Чернова Баш кьой [неуточ­
нено]. Ямаци: Симо, син на Тоно от село Бутова; Кочо, син на Русал
от село Пазина [неуточнено].
Войнук Марко, син на Мирко от село Баш кьой. Ямаци: Слав,
син на Руско от споменатото село; Русин, син на Драгушин от спо­
менатото село.
Войнук Петко, зет на Радне от село Катунище. Ямаци: Махно,
син на Иван от село Новасел; Лучкан, син на Рад от село Новасел.
Войнук Негул, син на Рад, вместо Николчо — починал, от село
Пазина. Ямаци: Тодор, син на Бабайно от село Катунище; Русо, син
на Русин от село Новасел.
Войнук Бойо,.син на Добро, вместо Иван, син на Добре — запи­
сан с бащиния на друго лице от село Катунище. Ямаци: Димчо, син
на Петко от село Катунище; Вичо, син на Рад от село Катунище.
Войнук Драгой, син на Милко от село Катунище. Ямаци: Бого-
слав, син на Рад от село Катунище; Петко, зет на Димо от село Ка­
тунище.
Войнук Трифун, син на Станислав, вместо Пейо — починал, от
село Новасел. Ямаци: Стайко, син на Милко от село Новасел; Коста­
дин, син на Душман, вместо Никола — починал, от село Катунище.
Войнук Рахно, син на Ратко, вместо Рад — забягнал, от село
Чернова [неуточнено]. Ямаци: Рад, син на Мирко, вместо брат си
Черно — починал, от село Жернава [Жеравна, Сливенски окр.];
Неделко, син на Русо, вместо Драги — забягнал, от село Барок
[Завет, Бургаски окр.].
Войнук Петко, син на Братин, вместо Драгно, починал, от село
Медван [Медвен, Сливенски окр.]. Ямаци: Райко, син на Брато от
село Върдун [Вардун, Търговищки окр.]; Райо, син на Радко от
село Новасел.
1 Войнук Батин, син на Слав от село Пирне [Бургаски окр.].
Ял!аци: Велико, син на Братин от село Медван [Медвен, Сливенски
ок[).]; Марко, син на Братин от село Медван.
' ' Войнук Черно, син на Рад от село Пазина. Ямаци: Гусам, син
на Радослав, вместо Петко, син на Братин — повторно записан, от
се^р Бутова; Смил, син на Станислав от село Новасел. ■
Войнук Неделко, син на Дидо, вместо Ахунко — стар и сляп,
от,село Градич [Градец, Сливенски окр.]. Ямаци: Иван, зет на Добре,
вместо Дунав — починал, от село Катунище; Рад, зет на Крачо от
село Пирне.
Войнук Рад; син на Пирно от село Медван. Ямаци: Михно, син
на Иван от село Исмо.юфче [неуточнено]; Татако, син на Байо от
село Медван.
Войнук Стойо, син на Паво от село Павун [неуточнено]. Ямаци:
Райчо, син на Рад от село Пазина; Тихо, син на Чернот от село
Пазина. .
Войнук Мало, син на Димитри от село Бутова. Ямаци: Слав,

159
син на Рус от село Баш кьой; Бохно, син на Петри от село Бутова.
Войнук Крегьор, син на Бело, вместо Сочо — забягнал и не е
налице, от село Преслав. Ямаци: Весо, син на Братунчо от село Б у ­
това; Петри, син на Цветин от село Медван.
Войнук Недо, син на Тино от село Бутова. Ямаци: Бало, син
на Койо от село Бутова; Рад, син на Шабадин от село Бутова.
Войнук Никола, син на Яно, вместо Иван — стар и негоден, от
село Медван. Ямаци: Мързан, син на Никола от село Бутова; Не-
делко, син на Димитри от село Бутова.
Войнук Димитри, син на Тино от село Бутова. Ямаци: Русо,
син на Петрн от село Медван; Димитри, син на Русо от село Чернова
[Червен, Русенски окр.).
Войнук Петко, син на Русо от село Медван. Ямаци: Арбетин,
син на Пейо от село Новасел; Рад, син на Никола от Медван.
Войнук Димитри, зет на Тодор от село Барах. Ямаци: Тенко,
син на Добро от село Новасел; Велко, син на Бало от село Пазина.
Войнук Рад, син на Никола от село Медван. Ямаци: Батьо, син
на Батор от село Медван; Рад, зет на Васил, вместо Васил — почи­
нал, от село Медван.
Войнук Марин, син на Бетин от, село Медван; Ямаци: Цветин,
син на Миро от същото село; Герге, син на Стоян от село Медван.
Войнук Рад, син на Никола от село Медван. Ямаци: Поменко,
син на Руси от споменатото село; Кучар, син на Цветин от спомена­
тото село. *
Войнук Никола, син на Маро от село Медван. Ямаци: Титко,
син на Никола от село Медван; Герги, син на Никола, вместо Бобул,
стар и болен, от село Бутова.
Войнук Драгуш, син на Пейо от село Медван. Ямаци: Паскал,
син на Братой, вместо баща си — починал, от село Медван; Тодор
син на Вено от село Медван.
Войнук Гагьо, син на Радослав, вместо Тодор — починал,гот
село Пазина. Ямаци: Мирчо, син на Тодор от село Пазина-, Стоян,
син на Петри от село Бутова.
Войнук Стойо, син на Стоян от село Бутова. Ямаци: Иван, ,$ин
на Стойко от село Бутова; Белчо, син на Рахно от село Бутова.
Войнук Пейо, син на Иван, вместо Паскал — повторно записан,
от село Новасел. Ямаци: Балинко, син на Иван от село Търкоплова;
Стано, син на Майдун от село Търкоплова.
Войнук Михно, син на Рачо, вместо баща си — починал, от сяло
Търкоплова. Ямаци: Михаил, син на Драгно от село Търкоплова;
Белчо, син на Неделко, вместо баща си — починал, от село Тър­
коплова.
Войнук Солад, син на Михно от село Ислюлофче. Ямаци: Стойо,
син на Неделко от село Катунище; Русо, син на Драгно от село Ko­
rnунище.
Войнук Поменко, син на Драган от село Бутова. Ямаци: Черно,
син на Стойко от споменатото село; Иван, син на Марко от село К а­
тунище-, Богой, син на Златан от село Бутова.

160
 Войнук Рад, син на Прогон от село Медван. Ямаци: Неделно,
син на Костадин от село Исмолофче; Неделно, син на Стоян от спо­
менатото село Медван.
Войнук Стойо, син на Русо, вместо Добромир — стар и него­
ден, от село Върдун. Ямаци: Петко, син на Русин от село Баш кьой;
Велко, син на Петко от село Бутова.
Войнук пришелец Стоян, зет на Башо, вместо споменатия Ба-
шо — починал, от село Баш кьой. Ямаци: Дражо, син на Брато от
село Баш кьой; Тано, син на Мирко от споменатото село.
Войнук Тодор, син на Драгно от село Бутова. Ямаци: Стоян,
син на Грожмад, вместо Братьо — забягнал от село Катунище;
Петко, син на Гаго, вместо Рад — починал, от село Калоян дол.
Войнук Драгне, син на Петри, вместо баща си — починал, от
село Балабаниче. Ямаци: Торбо, син на Марин, вместо баща си —
починал, от село Балабаниче; Петре, син на Тодор, вместо баща
си — починал, от село Балабаниче.
Войнук Неделко, син на Брадан, вместо Петко — починал, от
село Търкоплова. Ямаци: Моско, син на Тано от село Бутова; поп
Паскал, син на Милчо, вместо Вито — починал, от село Бутова.
Войнук Димитри, син на Кало, от село Върдун. Ямаци: Кумар,
син на Вело, вместо Лало, син на Бабак от село [непопълнено];
Паскал, син на Филип от село Новасел.
Войнук Грозо, син на Драгушин от село Бутова. Ямаци: Стоян,
син на Димитри от село Медван; Мило, син на Братин от село Медван.
Войнук Бобе, син на Гого, вместо баща си — починал, от село
Бутова. Ямаци: Хрус, син на Иван от село Черковна [Търговищки
окр.]; Неделчо, син на Първего от село Медван.
Войнук Драгушин, син на Русин от село Пескендева. Ямаци:
Драги, син на Мари, вместо поп Драган — починал, от село Бала­
баниче; Дражин, син на Дилко, вместо баща си — починал, от село
Пескендева.
Войнук Бело, син на Никола примикюр от село Търкоплова.
Ямаци: Куман, син на Железко от село Търкоплова; Крайо, син на
Драгно от село Преслав; Кузо, син на Мало от село Медван.
Войнук Златан, син на Байо от село Медван. Ямаци: Трифун,
син на Иван от село Новасел; Стойо, син на Тодор, вместо баща си —
починал, от село Новасел.
Войнук Йофчо, син на Рад от село Пазина. Ямаци: Йофчо, син
на Батин от село Баш кьой; Добро, син на Димо от село Калоян дол.
Войнук Неделко, син на Кало, вместо Радивой — починал, от
село Търпоклова. Ямаци: Гюнек, син на Бубул от село Калоян дол;
Димко, син на Демян от село Баш кьой.
Войнук Геро, син на Чернад от село Пазина. Ямаци: Петко, син
на Райо от село Черковна; Димитри, син на Тито от село Черковна.
Войнук Кале, син на Малкан, вместо Борчо — разорен и затво­
рен, от село Върдун. Ямаци: Белук, син на Бахно от село Върдун;
Райо, син на Чано, вместо Димитри — починал, от село Върдун.
Войнук Иван, син на Рад от село Черковна, спадащо към Шумну

161 И По следите на насилието, ч. 1|

[Шумен]. Ямаци: Слав, син на Райо от село Черковна, спадащо към
Шумну\ Лугатур Бело, син на Железо от село Върдун; Русо, син
на Радич от село Върдун.
Войнук Беро, син на Крачо от село Върдун. Ямаци: Михно, син
на Мъдро от село Върдун; Рахно, син на Таноотсело Върдун.
Войнук Дан, син на Драган, вместо Добро — починал, от село
Върдун. Ямаци: Русо, син на Малкан от село Върдун; Кочо, син на
Малкан от село Върдун.
Войнук Станислав, син на Неделко, вместо Трифун — починал,
от село Върдун. Ямаци: Бров, син на Добре от село Исмолофче;
Бойко, син на Крачо от село Исмолофче.
Войнук Което, син на Райо, от село Исмолофче. Ямаци: Мило,
син на Брато от село Хуйован [Иваново, Шуменски окр.]; Бато, син
на Иван от село Хуйован.
Войнук Бачо, син на Михно от село Черковна. Ямаци: Радивой,
син на Драгне от село Глушник; Пено, син на Драгно от село Върдун.
Войнук Стойо, син на Петко от село Катунище. Ямаци: Русо,
син на Пръфчо от село Новасел; Дражо, син на Радомир от село Ле-
деник [Великотърновски окр.].

Нахия Герилва [Герлово], спадаща към казата Шумну

Войнук Малчо, син на Рахно, вместо баща си — починал, от
село Върдун. Ямаци: Танука, син на Русин, вместо Михно — почи­
нал, от село Баш кьой; Петко, син на Димитри, вместо Русо — по­
чинал, от село Черковна.
Войнук Башали, син на Иван от село Исмолофче. Ямаци: Солад,
син на Ивчо, вместо брат си Цветин — починал, от споменатото
село; Солад, син на Минчо от село Хуйовен.
Войнук Добро, син на Михно от село Черковна. Ямаци: Друмчо,
син на Байо от село Върдун; Куди, син на Михаил от село Върдун.
Войнук Танука, син на Петко от село Върдун. Ямаци: Байко,
син на Рад от споменатото село; Xрусан, син на Ченар от село Чер­
ковна.
Войнук Данчо, син на Добро от село Черковна. Ямаци: Смил,
син на Русо от село Върдун; Конар, син на Гергич от село Върдун.
Войнук Русо, син на Васил от село Добровиче [неуточнено].
Ямаци: Белослав, син на Пейо от село Дъраганофче [,Драгановец,
Търговищки окр.]; Бого, син на Добро от село Добровиче.
Войнук Беро, син на Бахно от село Върдун. Ямаци: Балуш, син
на Малчо от споменатото село; Петко, син на Железо от село Върдун.
Войнук Петри, син на Модро, вместо баща си — починал, от
село Върдун. Ямаци: Белко, син на Малкан от споменатото село;
Пенчо, син на Бахно от село Черковна.
Войнук Брено, син на Краче от село Върдун. Ямаци: Велчо, син
на Вълкан от споменатото село; Стойко, син на Малчо от село Чер­
ковна.
Войнук Брато, син на Петри от село Върдун. Ямаци: Железо,

162
син на Вело от село Върдун; Вело, син на Недо, вместо баща си —
починал, от село Дъраганофче.
Войнук Неделно, син на Рад от село Черковна. Ямаци: Момчил
син на Добро, вместо баща си — починал, от село Исмолофче; Мързо.
син на Михаил от село Върдун.
Войнук Койчо, син на Ченар от село Черковна. Ямаци: Братьо,
син на Бабли от село Добровиче; Драган, син на Тано от село В ър­
дун.
Войнук Драгно, син на Бого от село Върдун. Ямаци: Добро, син
на Крайо от село Чекандин; Госто, син на Бахно от село Върдун.
Войнук Бърно, син на Чано от село Върдун. Ямаци: Сено, син
на Тренчо от село Върдун: Иванко, син на Чернад, вместо баща си —
починал, от село Черковна.
Войнук Иван, син на Обренко от село Върдун. Ямаци: Мирчо,
син на Крайо от село Исмолофче; Алекси, син на Бадо от село Чер­
ковна.
Войнук Гергич, син на Бахно от село Върдун. Ямаци: Ян, син
на Иван, вместо Креман — починал, от село Черковна; Бело, син на
Бадо, вместо Никола — починал, от село Чернофче [неуточнено].
Войнук Петко, син на Калуда от село Върдун. Ямаци: Белкан,
син на Малчо от село Върдун; Петри, син на Бренчо, вместо Михно —
починал, от село Върдун.
Войнук Стойо, син на Петко от село Върдун. Ямаци: Марин,
син на Драгне от село Върдун; Мързо, син на Трихно, вместо брат
си Бело — починал, от село Върдун.
Войнук Обренко, син на Петри от село Върдун. Ямаци: Сено,
син на Русо от село Върдун; Железо, син на Райко от село Върдун.
Войнук Петри, син на Железо, вместо Иван — починал, от
Върдун. Ямаци: Димчо, син на Рахно от село Върдун; Брило, син
на Рад от село Черковна.

Нахии Силистре, Шумну и Правади [Провадия],

спадащи към Днболу , .
Град Силистер
Войнук Черно, син на Рад от град Силистре. Ямаци: Васил,
син на Кир бакал, вместо баща си — починал, от споменатия град;
Велчо, син на Радослав от град Силистре; Вено, син на Богдан от
споменатия град.
Войнук Петко, син на Герге от град Силистре. Ямаци: Вече,
син на Дешко от споменатия град; Янко, син на Тано, вместо баща
си — починал, от село Калопетре [Калипетрово, Силистренски окр.];
Герге, син на пришелец от споменатия град.
Войнук Алдо, син на Хринко от град Силистре. Ямаци: Неделко,
син на Хренкоот град Силистре; Косма, син на Братин, вместо баща
си — починал, от споменатия град; Петри, син на Никола от споме­
натия град.

163
 Войнук Драган, син на Васо от град Силистре. Ямаци: Васил,
син на Влад от споменатия град; Върбан, син на Цветин, вместо
брат си Златко — починал, от село Татарище [слято с Айдемир,
Силистренски окр.]; Ив'ан, син на Никола от село Калопетре.
Войнук Васил, син на Коста, вместо баща си — много стар, от
град Силистре. Ямаци: Михно, син на Калоян от споменатия град;
Сото, син на Никола от село Калопетре; Владо, син на Добре, вместо
баща си — починал, от село Калопетре.
Войнук Бран, син на Рад от град Силистре. Ямаци: Неделко,
син на Стойко, вместо Михно — повторно записан, от село Алмалу
[Алмалеу, в Румъния]; Тодор, син на Димитри от споменатия град;
Петко, син на пришелец, вместо Атанас — разорен и негоден да
служи, от село Алмалу.
Войнук Никола, син на Драгослав, вместо баща си — починал,
от село Калопетре. Ямаци: Дука, син на пришелец, вместо баща си —
починал, от град Силистре; Бран, син на Марин от село Съребрине
[Сребърна, Силистренски окр.]; Смолан, син на Къвкан от град
Силистре.
Войнук Токан, син на Стефан от град Силистре. Ямаци: Цветин,
син на Милчо, вместо баща си — починал, от град Силистре; Град,
син на Балинко от село Алмалу; Цветин, син на Калоян от град Си­
листре.
Войнук Спас, син на Коста от град Силистре. Ямаци: Симко,
син на Бело, вм .сто баща си — много стар, от град Силистре; Рале,
син на пришелец, вместо Янко — починал, от село Калопетре;
Димо, син на Лучкан, вместо Димитри — починал, от село Алмалу.
Войнук Симко, син на Неделко от град Силистре. Ямаци: Петри,
син на Богдан от споменатия град; Братула, син на Неделко от спо­
менатия град; Калоян, син на Тетрад от споменатия град.
Войнук Иван, син на Скубян от град Силистре. Ямаци: Бойко,
син на Неделко от споменатия град; Слав, син на Калоян от споме­
натия град; Черно, син на Димитран от град Силистре.

Село Калопетре, спадащо към Силистре

Войнук Петко, син на Русин от село Татарище. Ямаци: Цветин»
син на Малин от споменатото село; Драгне, син на Язо от село Кало­
петре; Никола, син на Никола от град Силистре.
Войнук Върбан, син на Пейо от село Калопетре. Ямаци: Стайко,
син на Д рагеот село Айдомир [Айдемир, Силистренски окр.]; Петко,
син на Димитри; вместо баща си — починал, от село Калопетре;
Никола, син на Урсул, вместо баща си — починал, от град Силистре.
Войнук Пейо, син на Черно от град Силистре. Ямаци: Куцар,
син на Черно от село Калопетре; Петко, син на Язо от село Айдо­
мир; Груйо, син на Язо от село Айдомир.
Войнук Драгушин, син на Драгно от село Калопетре. Ямаци:
Воин, син на Стефан от село Татарище; Стоян, негов освободен роб

164
от село Бешевиче [неуточнено]; Кръсто, син на Стойко, вместо Гос­
тни — починал, от село Алмалу.

Село Алмалу, спадащо към Силистре

Войнук Стоян, син на Коста от село Татарище. Ямаци: Слав,

син на Стоян от село Калопетре; Стоян, син на Стоян от село Беше­
виче; Димитри, син на Неделно, вместо баща си — починал, от село
Калопетре.
Войнук Тодор, син на Къвкан, вместо баща си — починал, от
село Алмали. Ямаци: Иван, син на Бино.зетна Гунчо,вместо Гунчо—
починал, от село Алмали; Герге, син на Братина от село Ал­
мали; Голо, син на Стойко, вместо баща си — починал, от село Ал­
мали.
Войнук Лазар, син на Стоян от село Калопетре. Ямаци: Тодо-
рика, син на Гостин от Силистре; Есан, син на Лучкан от село Ал­
мали; Кнак, син на Цветин от село Татарище.
Войнук Стоян, син на Хубан от село Калопетре. Ямаци: Стоян,
син на Вако от село Калопетре; Неделко, син на Петро от спомена­
тото село, вместо баща си — починал; Тодор, син на Донован, вме­
сто Конде — починал, от село Калопетре.
Войнук Тодор, син на Балико от село Алмали. Ямаци: Минчо,
син на Стоян, вместо Бато — стар и болен, от село Калопетре; Доб­
ре, син на Стойке, вместо Стоян, повторно записан, от село Алма­
ли; Михаил, син на Стойко от град Силистре.
Войнук Никола, син на Бачо, вместо Гурбан — не е налице,
от град Силистре. Ямаци: Цветин, син на Балико от село Алмали;
Андрие, син на Добре, вместо баща си, от град Силистре; Драги,
син на Бело от село Алмали.
Войнук Неделко, син на Димо, вместо баща си — починал, от
Силистре. Ямаци: Неделко, син на Данчо, вместо баща си — почи­
нал, от село Калопетре; Бече, син на Станислав, вместо баща си —
стар и неподвижен, от село Алмали; Герге, син на Кало от село Ал­
мали.

Нахия Правади
Село Гази къой [ Храброво, Варненски окр.],
спадащо към споменатия [град]
Войнук Петко, син на Драги от село Гази кьой. Ямаци: Неделко,
син на пришелец от споменатото село; Иван, син на Кало от село
Кърстови [неуточнено]; Иван, син на пришелец от село Могила
[Шуменски окр.].
Войнук Мало, син на Радослав от село Гази кЬой. Ямаци: Ба-
тика, син на Петко от село Гази кьой; Тихо, син на Драглич от спо­
менатото село; Добре, син на Сермин от село Мдгила.
Войнук Михно, син на Марин, вместо баща си — починал, от
село Гази кьой. Ямаци: Марин, син на Никола от село Калопетре;

165
Воин, син на Марин от село Ченгел [Дивдядово, кварт. на Шумен],
спадащо към Шумну; Рад, син на Никола от село Ченгел, спадащо към
Шумну.
Войнук Райко, син на Новак от село Ченгел. Ямаци: Пашак,
син на Иван от спадащото към Шумну споменато село; Бойо, син
на Иван от село Ченгел, спадащо към Шумну; Русенско, син на Иван
от село Ченгел, спадащо към същото.
Войнук Иван, син на Бойо от село Кръстови. Ямаци: Стойо,
син на Беро от село Кърстови; Влад, син на Димитри от село Мар-
ковиче [Маркова, кварт. на Шумен); Братой, син на Койо от село
Кюлефче [Кюлевча, Шуменски окр.].
Войнук Добре, син на Драглич от село Гази кьой. Ямаци; Йоф-
чо, син на пришелец от село Гази кьой; Обренко, син на пришелец
от село Кюлефче; Русо, син на Батика от село Гази кьой.

Село Кюлефче, спадащо към Праяади

Войнук Райо, син на Байо, вместо баща си — починал, от село
Кюлефче. Ямаци: Белчо, син на Тасенка, вместо баща си — почи­
нал, от споменатото село; Драгушин, син на Рад от село Гази кьой;
Иван, син на Никола, вместо баща си — стар и негоден, от село
Кюлефче.
Войнук Кало, син на Обрейко, вместо баща си — починал, от
село Гази кьой. Ямаци: Рад, син на Неделко от село Кюлефче; Ма­
рин, син на Иван от село Ченгел, спадащо към Шумну; Рад, син на
Петко от село Гази кьой.
Войнук Добрика, син на Михно от село Калугериче [Калуге­
рица, Шуменски окр.). Ямаци: Бато, син на Добри от село Калуге­
риче; Димо, син на Добре, вместо Петри — разорен и болен, от село
Калугериче; Обрейко, син на Райо от село Кюлефче.
Войнук Пейо, син на Добрика от село Гази кьой. Ямаци: Петри,
син на Иван от село Ченгел, спадащо към Шумну; Братко, син на
Райо от село Кюлефче; Байо, син на Добромир от село Череиювиче
{неуточнено), спадащо към Шумну.
Войнук Добромир, син на Тано от село Череиювиче, спадащо
към Шумну. Ямаци: Байо, син на Петко от село Калугериче; Злад,
син на Райо от село Кюлефче; Обрейко, син на Драган от село Кю­
лефче.
Войнук Лагатор Шав, син на Ило от село Кюлефче. Ямаци:
Гагура, син на Райо от село Кюлефче; Беро, син на Герман, вместо
баща си — починал, от споменатото село; Стойо, син на Иван, вме­
сто баща си от споменатото село.
Войнук Пейо, син на Добромир от село Череиювиче, спадащо
към Шумну. Ямаци: Димитри, син на пришелец от село Калугерова;
Оглан, син на Димитри от село Кърстови; Добрика, син на Кале от
село Кърстови.

66
 2
Из регистъра на войнуци, съставен между 12 и 21 януари
. 1548 г. Данните са дадени обобщено и само за онези села,
в които по време на Освобождението през 1877—1878 г.
преобладавало или имало значително мохамеданско
население. — Вж. Турски извори, т. W с. 40— 124.

Великотърновски окръг
Село Раданово: Яни, син на Герге, ямак; Друм, син на Добро-
те, вместо Пенчо — починал, ямак; Бартия (Братия), син на Филип,
ямик; Драган, син на Минчо, ямак; Михно, син на Крайо, войнук;
Петко, син на Братушин, ямак; Радослав, син на Върло, вместо
Герги — починал, войнук; Фило, син на Тихно, войнук; Иван, син
на Вато, вместо баща си, ямак; Герги, син на Хубан, ямак; Хрусан,
син на Смил, вместо баща си — починал, войнук; Добри, син
Димо, войнук; Поменко, син на Добромир, вместо Михно — почи­
нал, ямак; Никола, син на Хасин, войнук; Русо, син на Крайо,
ямак; Неделко, син на Добромир, ямак; Кръсто, синнаТодор,
вместо баща си — починал, войнук; Русо, син на Стоян, вместо
баща си — починал, войнук; Тодор, син на Чачко, ямак; Петри,
син на Рад, войнук; Русо, син на Михно, вместо Стефан — починал,
ямак; Русо, син на Игнад, ямак; Батой, син на Хрусан, войнук;
Поменко, син на Рад ямак; Иван, син на Недо, вместо Калов Иг­
над — разорен и забягнал, войнук; Бачо, син на Игнад; ямак; Васил,
син на Бойо, ямак; Недко, син на Върло, войнук; Мързан, син на
Иван, ямак* Дурже, син на Мало, ямак; Слав, син на Крайо, вой­
нук; Дурмо, син на Недо, ямак; Смир, син на Бало, ямак; Милчо,
син на Рад, войнук; Неделко, син на Хасин, войнук; Стано, син на
Димо, ямак; Леско, син на Минчо, ямак; Маджо, син на Тодор,
ямак; Добре, син на Тихол, ямак; Михал, син на Добри, войнук;
Недо, син на Дурм, ямак; Кимо, син на Бало, ямак; Никола, син
на Крайо, ямак; Илия, син на Тодор, ямак; Добри, син на Върло,
ямак; Байо, син на Братучан, ямак; Хрус, син на Хасин, ямак;
Драголин, син на Димо, ямак; Храбран, син на Тодор, ямак; Фило,
син на Тихно, войнук; Добро, син на Влад, войнук; Братучан, син
на Минчо, ямак.
Град Сухиндол: Балко, син на Драган, вместо Стоян — почи­
нал войнук; Тодор, син на Неделко, ямак; Никола, син на Спас,
войнук; Рад, син на Балчо, вместо баща си — починал, ямак; Пейо,
син на Гърдоман, ямак; Драгой, син на Иван, войнук; Недо, син на
Стоян, войнук; Братой, син на Гърдоман, вместо баща си — починал,
ямак; Драган, син на Велко, ямак; Калчо, син на Танко, войнук;
Тасо, син на Драги, войнук; Гърдо, син на Танко, ямак; Радослав,
син на Спас, ямак; Димитри, син на Гърдоман, вместо Димо — по­
чинал, войнук; Топол, син на Калчо, ямак; Стоян, син на Мечкад,
вместо Байо — починал, ямак; Добре, зет на Димо, вместо Димо —
починал, ямак; Кръсто, син на Димо, ямак; Тодоран, син на Стоян,

167
 ямак; Драги, син на Атанас, войнук; Койо, син на Бало, вместо
Неделно, син на Танко — починал, ямак; Димко, син на Неделно;
ямак; Драгой, син на Димо, войнук; Радул, снн на Бало, ямак;
Недо, син на Драке, ямак; Пенко, син на пришелец, вместо Нико­
ла — починал, ямак; Митри, син на Данко, войнук; Стоян, син на
Минчо, вместо Стойо — починал, ямак. "
Село Димна: Влайко, син на Драгно, войнук; Дурган, снн на
Драги, ямак; Братой, син на Смил, ямак; Стоян, син на Неделко,
ямак; Кръсто, син на Драги, ямак.
Село Бяла река: Пенко, син на Момчо, вместо Тихан — почи­
нал, ямак; Куман, син на Стоян, ямак; Обретин, син на Димо, вме­
сто баща си — починал, ямак; Дедо, син на Момчо, ямак; Петриз,
син на Тихно, войнук; Недко, син на Рад, ямак; Братин, син на Бо-
лислав, войнук; Никола, син на Беро, вместо баща си — починал,
ямак; Койо, син на Танко, ямак; Сено, син на Мързан, вместо Вър­
ло — починал, ямак; Радослав, син на Неделко; войнук; Елко, син
на Балко, вместо Пондо — починал, ямак; Петри, син на Пенко,
ямак; Тодор, син на Бело, ямак; Обретин, син на Гърбан, ямак;
Иван, син на Лало, вместо баща си — починал, войнук; Черно, син
на Белчо, ямак; Димитри, син на Вело, войнук; Стоян, син на Рад,
вместо Спас — починал, ямак; Янко, син на Беро, ямак; Неделко,
син на Драке, ямак; Димитри, син на Стоян, войнук; Грозо, син на
Рад, ямак.
Град Полски Тръмбеш: Стано, син на'Станчо, вместо Цветин —
починал, ямак; Минчо, син на Станчо, войнук.
Село Горско Косово: Стано, син на Радослав, войнук.
Град Дебелец: Върбан, син на Иван, войнук; Данко, син на
Радо, вместо Бухто, ямак; Пейо, син на Бело, ямак; Гуно, син на
Петри, ямак; Никола, син на Рад, войнук; Петри, син на Байо,
ямак; Никола, син на Тано, ямак; Стоян, син на Тихо, войнук;
Храбран, син на Стано, ямак.
Село Ново Село: Драган, син на Стоян, войнук; Иван, син на
Влас, ямак; Тайо, син на Драгомир, войнук; Митро, син на Влас,
ямак; Никола, син на Тайо, войнук.
Село Сушица: Танко, син на Радослав, ямак; Лъв, син на Мирчо,
войнук; Влад, син на Бало, войнук; Балука, зет на Джорджо, вме­
сто Джорджо — починал, ямак; Добре, зет на Тодор, войнук; Луч-
кан, син на Петри, ямак; Стано, син на Мирчо, ямак; Яман, син на
Мирчо, ямак; Тодор, син на Кало, войнук; Влайо, син на Драгомир,
ямак; Босо, син на Манчо, ямак; Доружо, син на Драгомир, ямак;
Минчо, син на Драгомир, вместо Йофчо — починал, войнук; Пенко,
син на Драгослав, ямак; Писар, син на Рахно, войнук; Калума, син
на Бахно, вместо баща си — починал, ямак; Драгослав, син на Пейо,
войнук; Върло, син на Радослав, ямак; Иван, син на Малчо, ямак;
Димчо, син на Иван, войнук; Добре, син на Мирчо, ямак; Санин,
син на Иван, ямак; Тодор, син на Драгомир, вместо брат си Пет­
ри — починал, войнук; Иван, син на Блатно, ямак; Койо, син на
Недо, ямак; Грозо, син на Балко, вместо Пондо — починал, ямак;

168
Руян, син на Бойо, войнук; Добре, син на Кало, войнук; Рад, син
на Драгомир, ямак; Койо, зет на Недо, вместо Никола — починал,
ямак; Петко, син на Братан, войнук; Райно, син на Иван, ямак;
Тодор, син на Драгомир, ямак; Иван, син на Стойнен вместо Де-
но — ослепял, ямак; Танчо, син на Кучар, вместо Герги — забяг­
нал, ямак; Бойо, син на Куцар, вместо Добри — починал, войнук;
Тодор, син на Недо, вместо Драгой — починал, ямак; Стоян, син на
Братучан, войнук; Радойне, син на пришелец, ямак; Костадин, син
на Герге, ямак; Стоян, син на Гаго, ямак; Влайчо, син на Миртан
ямак; Радослав, син на Гагчо ямак.

Врачански окръг
Град Койнаре-. Ермил, син на Бран, вместо баща си — почи­
нал, ямак; Кунчо, син на Никола, ямак; Кольо, син на Никола,
ямак; Стойо, син на Пандо, войнук; Гърдо, син на С^оян, войнук;
Драле, син на Стоян, ямак; Стойо, син на Тихьо, ямак; Нино, син
на Петко, войнук; Тихол. син на Грозьо, ямак; Петри, син на Рад,
ямак; Лальо, син на Добре, вместо баща си — починал, войнук;
Куно, син на Райко, ямак; Иван, син на Стойо, ямак; Хранко, син
на Петко войнук; Цветин, син на Борко, ямак; Рад, син на Драйо,
ямак; Драле. син на Стоян, войнук; Искран, син на Доброй, вместо
Лалчо — разорен и негоден, ямак; Неделко, син на Марко, ямак;
Кръсто, син на Крайо, войнук; Цено, син на Радослав, ямак; Данчо,
син на Димко, ямак; Момчо, син на Михаил, войнук; Неделко, син
на Цено, вместо Филип Братуш — починал, ямак; Стоян, син на
Райчо, ямак; Драгне, син на Стойко, войнук; Герге, син на Димитри,
ямак; Янен, син на Неделко, ямак; Марпн, син на Димитри, вместо
баща си — починал, войнук; Продан, син на Петко, ямак; Стоян,
син на Радослав, войнук; Добре, син на Пано, ямак; Стоян, син на
Данко, ямак; Мале, син на Куно, войнук; Грозьо, син на Райко,
вместо Василко — починал, ямак; Джухарин, син на Тодор, вместо
баща си — починал, ямак; Димо, син на Леко, вместо Трошан, син
на Богдан, ослепял, войнук; Пейо, син на Василко, ямак; Влайо, син
на Радич, ямак; Слав, син на Васил, войнук; Станко, син на Драгло,
ямак; Сено, син на Станислав, ямак; Дурман, син на Тенко, вместо
баща си — починал, войнук; Драгул, син на Неделко, ямак; Трифун,
син на Тихо, ямак; Стойке, син на Радул, войнук; Иван, син на Рай­
ко, ямак; Драган, син на Мило, вместо Влад — починал, ямак; Драган
син на Кръстан, войнук; Брато, син на Мнхне, ямак; Йофчо, син на
Радомир, вместо баща си — починал, ямак; Стойке, син на Радослав,
войнук; Кръсто, син на брата на Мърви, ямак; Стан, син на Драган,
ямак; Станиша, син на Никола, войнук; Тричко, син на Бойчо,
ямак; Никола, син на Белчо, ямак; Рад, син на Трошан, войнук;
Ило, син на Рад, вместо Рад — починал, ямак; Тенко, син на Пейо,
вместо баща си, болен и немощен, ямак; Сено, син на Марин, ямак;
Ило, син на Драгно, ямак; Радул, син на Стоян, войнук; Хубан,
син на Доброй, ямак; Дубан, син на Доброслав, ямак; Иван, син на

169
Недо, войнук; Иван, син на Станко, войнук; Иван, син на Станислав,
ямак; Трошан, син на Иван, ямак; Драле, син на Тано, ямак; Нен-
чо, син на Черно Тимур, ямак; Берко, син на Станко, войнук; Ве-
лище, син на Раян, ямак; Радослав, син на Недко; ямак; Станчо,
син на Бало, вместо брат си Петри — починал, войнук; Влайо,
син на Троян, ямак; Траян, син на Балушко, ямак; Газдо, син на
Тихо, войнук; Петко, син на Райко, ямак; Геро, син на Стоян, вме­
сто брат си — починал, ямак; Спас, син на Добрин, войнук; Сено,
син на Георги, ямак; Радо, син на Петри, ямак; Тодор, син на Ва­
силко, войнук; Торшан, син на Белчо, ямак; Досо, син на Тано,
ямак; Стефан, син на Иван, войнук; Драйко, син на Гърдо, ямак;
Коян, син на Неделко, ямак; Никола, син на Райко, войнук; Иван,
син на Ранко, ямак; Вело, син на Трифун, войнук; Пръфчо, син на
Иван, ямак; Беро, син на Драгул, ямак; Радивой, син на Белчо,
вместо Торбо поп, бил на служба сега забягнал, войнук; Йофчо,
син на Радивой, ямак; Немирно, син на Влад, вместо баща си —
починал, ямак; Стамат, син на Арбетин, ямак; Велко, син на Дошко,
войнук; Иван, син на Серо, ямак; Пено, син на Иван, вместо баща
си — починал, войнук; Мако, син на Стано, .ямак; Радул, син на
Стойно, ямак; Храно, син на Радован, войнук; Крачун, син на Бра-
тул, ямак; Данко, син на Койо, ямак; Недо, син на Дойно, вместо
Пено, син на Иван — починал, войнук; Братомир, син на Продан,
ямак; Пено, син на Димитри, ямак; Станислав, син на Петри, вой­
нук; Момчо, син на Доброй, ямак; Байко, син на Танчо, ямак; Со-
лад, син на Рад, вместо баща си — починал, войнук; Неделко, син
на Дело, ямак; Драгно, син на Райо, ямак; Богдан, син на Марко,
вместо баща си, стар и сляп, войнук; Гуньо, син на Стоян, ямак
Неделко, син на Стойко, ямак; Бранислав, син на Стойо, войнук;
Рад, син на Кръстян, вместо Слав — починал, ямак; Добре, син на
Кало, вместо Дирачо, освободен и не е налице; ямак; Марко, син на
Ковач, войнук; Радул, син на Танчо, ямак; Дражан, син на Стано,
ямак; Василко, син на Михно, войнук; Ербетин, син на Оельо, ямак;
Луде, син на Гърло, ямак; Мързан, син на Никола, войнук; Стойо,
син на Храно, ямак; Стан, син на Петко, ямак; Байо, син на Ило
войнук; Игнад, син на Илоко, ямак; Брадивой, син на Пено, ямак;
Драле, син на Белчо, вместо Марко — починал, войнук; Дерман,
син на Янко, вместо Драчо — починал, ямак; Никола, син на Па-
ничко, вместо Бочьо — починал, ямак; Мако, син на Бойо, войнук;
Койно, син на Доброй, ямак; Пенчо, син на Ковач, ямак; Брайко,
син на Койо, вместо Брано — разорен и негоден, войнук; Петко,
син на Неделко, вместо баща си — починал, ямак; Иван, син на Стой­
но, ямак; Рале, син на Димко, вместо баща си — починал, войнук;
Влайо, син на Марин, ямак; Райко, син на Димитър, ямак; Злад,
син на Станчо, вместо Батулин — забягнал и не е налице, войнук;
Витко, син на Дошко, ямак; Дедо, син на Продан, ямак; Тодор, сян
на Стоян, вместо Витан — починал, войнук; Хранчо, син на Филип,
ямак; Неделко, син на Райчо, ямак; Венко, син на Койо, войнук;
Драган, син на Арбетин, вместо баща си — починал, ямак; Неделко,

170
син на Радомир, войнук; Тодор, син на Драгул, ямак; Иван, син на
Пондо, ямак; Станко, син на Продан, войнук; Неделко, син на Хра-
но, ямак; Радивой, син на Вено, ямак; Теко, син на Грозо, войнук;
Драгул, син на Демян, ямак; Дан, син на Дошко, войнук;
Тодор, син на Неделко, ямак; Йофчо, син на Илиин, войнук; Н е­
делко, син на Танко, ямак; Неделко, син на Райко, вместо Хран-
ко — починал, ямак; Цветин, син на Неделко, войнук; Неделко,
син на Мило, ямак; Стойо, син на Радо, ямак; Грозо, син на Стоян,
вместо баща си — починал, войнук; Милко, син на Неделко, ямак;
Стоян, син на Петко, ямак; Дойчин, син на Михно, войнук; Спас,
син на Драган, ямак; Недо, син на Драйо, ямак; Дан, син на Тричко,
войнук; Марин, син на Ногой, вместо баща си — починал, ямак;
Тонко, син на Тенко, вместо Тенко — починал, ямак; Трифон, син
на Бало, войнук; Станислав, син на Иван, вместо баща си — почи­
нал, ямак; Коло, син на Храно, вместо Петко — починал, ямак;
Лало, син на Кръсто, вместо Радослав — починал, войнук; Евро,
син на Михаил, вместо Добро, болен и негоден, ямак; Драган, син
на Раян, ямак; Добро, син на Иван, войнук; Доброслав, син на Раян,
вместо Тодор — починал, ямак; Братушин, син на Пейо, вместо
Гърдо — починал, ямак; Димитри, син на Игнад, вместо Бало —
забягнал и не е налице, войнук; Тодор, син на Витан, ямак; Малчан,
син на Стойко; ямак; Сенчо, син на Димитри, войнук; Иван, син на
Венко, ямак; Батулин, син на Радослав, войнук; Тодор, син на
Влад, войнук; Димитри, син на Драйко, ямак; Стоян, син на Дра-
гой, ямак; Грозо, син на Никола, вместо Дано Тодор — починал,
войнук; Душман, син на Неделко, ямак; Рале, син на Станко, вме­
сто Неделчо — починал, ямак; Тренчо, син на Стано, вместо Тодор —
починал, войнук; Нешо, син на Райко, вместо Негул — починал,
ямак; Драло, син на Петко, ямак; Радомир, син на Неделко, вместо
баща си — починал, ямак; Русин, син на поп Неделко, войнук;
Радил, син на Иван, вместо Кръстян, син на Тодор — забягнал и
не е налице, войнук; Стойо, син на Драгомир, ямак; Пено, син на
поп Йлийо, войнук; Бойо, син на Неделко, войнук; Геро, син на
Момчил, ямак; Влад, син на Драгомир, ямак.
Село Чомаковци: Петко, син на Стоян, ямак; Стано, син на Стоян,
ямак; Пейо, син на Райко, ямак; Радул, син на Тодор, войнук;
Петко, син на Филип, вместо брат си Тодор — починал, ямак; Д и­
митри, син на Неделко, вместо Степан — починал, ямак; Дичко,
син на Ильо, войнук; Неделко, син на Стоян, вместо Бойчин — по­
чинал, ямак; Искър, син на Новак, вместо баща си — починал, ямак;
Богдан, син на Беро, войнук; Костадин, син на Райко, ямак1 Д ра­
ган, син на Серко, войнук; Раян, син на Костадин, ямак; Стано, син
на Петко, ямак.
Габровски окръг
Село Агатово: Рад, син на Трифун, войнук; Неделко, син на
Рало, ямак; Ильо, син на Марко, войнук; Драги, син на Марко,
войнук; Стойо, син на Драго, вместо баща си — починал, ямак;

171
Марин, син на Марко, войнук; Петко, син на Балчо, вместо Рад —
починал, войнук; Танчо, син на Драган, вместо Пейо — починал,
ямак; Пено, син на Тихо, ямак.
Село Дамяново: Влайко, син на Михно, вместо баща си — почи­
нал, войнук.
Село Добромирка: Нено, син на Петри, ямак.
Село Душево: Недо, син на Момчил, ямак; Доброслав, син на
Момчил, вместо Братан — починал, ямак.
Село Крамолин: Доброслав, син на Мильо, ямак; Пашо, син
на Мильо, ямак; Тодор, син на Върльо, войнук; Радослав, син на
Върльо, ямак; Спас, син на Тодор, вместо Черньо — починал, ямак;
Никола, син на Петри, ямак; Никола, син на Драган, ямак; Калчо,
син на Ноно, вместо Герге — почин л, ямак; Недо, син на Драган,
вместо Добромир — починал, яма! Тодор, син на Димитри, ямак;
Райко, зет на Бело, ямак; Недо, с н на Игнад, войнук; Рало, син
на Димитри, ямак; Иван, син на Тано, ямак; Станчо, син на Брато,
вместо Негул — забягнал и не е на жце, войнук; Кръсто, син на
Койо, вместо баща си — забягнал и не е налице, ямак; Тодор, син
на Никола, вместо Петур — починал, ямак; Тодор, син на Стано,
ямак; Продо, син на Драган, ямак; Кръсто, син на пришелец, вме­
сто Тонко — не е налице, ямак; Никола, син на Рад, ямак; Михаил,
син на Тодор, ямак; Тодор, син на Станко, войнук; Тошо, син на
Марко, вместо Братоман — починал, ямак; Неделко, син наТано,
войнук; Пейо, син на Недо, войнук; Витан, син на Драган, вместо
Недо, син на Стойко — сляп и негоден, ямак; Дачо, син на Недо,
вместо Добро, не е налице, войнук; Колчо, син на Недо, вместо Коло,
не е налице, ямак; Димитри, син на Стано, вместо Бойо — починал,
войнук; Райно, син на Тано, войнук; Тано, син на Марин, ямак;
Недо, син на Димо, войнук; Тодор, син на Недо, вместо Койо —
починал, ямак; Обретин, син на Драган, вместо баща си — починал,
ямак; Вело, син на Драгно, вместо Стоян — не е налице, войнук;
Стоян, син на Тодор, ямак; Недо, син на Никола, ямак; Тодор, син
на Драган, вместо поп Стано — забягнал, войнук; Боне, син на Бра-
той, вместо Иван — починал, ямак; Игнад, син на Неделко, вместо
Владислав — починал, ямак; Кръсто, син на Трифун, вместо Мар­
ко, син на Крайо — починал, ямак; Слав, син на Врело, войнук;
Тодор, син на Душан, ямак; Койо, син на Добре, войнук; Рале, син
на Тодор, войнук; Рад, син на Стоян, вместо Драган — починал,
ямак; Братой, син на Тихно, ямак; Тодор, син на Драги, вместо
баща си — починал, ямак; Тодоран, син на Бало, войнук; Обретин,
син на Добри, ямак; Генчо, син на Игнад, войнук; Яни, син на Петко;
ямак; Петри, син на Драглич, войнук; Райко, син на Драгушин,
вместо Иван — починал, войнук; Слав, син на Трифун, ямак; Иг­
над, син на пришелец, войнук; Тодор, син на Радослав, ямак; Обре­
тин, син на Братой, войнук; Момчо, син на Радослав, ямак; Недел­
ко, син на Димитри, ямак; Пейо, син на Тихно, войнук; Минчо, син
на Върло, ямак; Габо, син на Братой, войнук; Бойо, син на Върло,
вместо баща си — починал, ямак; Кучар, син на Гаго, вместо Стоян —

172
починал, ямак; Койо, син на Драган, войнук; Игнад, син на Петко,
ямак; Драгой, син на Драган, вместо Петри — син на Стоян, стар
и негоден, ямак; Робо, син на Братой, ямак; Сано, син на Тодор,
ямак; Мило, син на Драглич, ямак; Беро, син на Обретен, вместо
Пейо, войнук; Димо, син на Братой, ямак; Стоян, син на Недо,
Ямак; Добро, син на Стоян, войнук; Малчо, син на Върло, войнук;
Иван, син на Къмо, вместо Бран — починал, ямак; Станко, зет на
Пащо, вместо Пащо — починал, войнук; Аксано, син на Стано,
ямак; Недо, син на Димо, войнук; Витан, син на Драган, вместо
Недо, син на Стойко — сляп и негоден, ямак; Радул, син на Стоян,
войнук; Друм, син на Добре, ямак; Добре, син на Обретин, вместо
Драган — починал, ямак; Добри, син на Братой, войнук; Илян,
син на Драган, ямак; Братучан, син на Недо, войнук; Стоян, син
на Братой, ямак.
Село Кормянско: Стано, син на Богдан, вместо баща си — по­
чинал, ямак.
Село Ряховците: Черно, син на Райо, войнук.
Село Малки Вършец: Черньо, син на Беро, войнук; Серо, син
на Грозьо, ямак; Момчил, син на Стайко, ямак; Иван, син на Пашо,
войнук; Димо, син на Черньо, ямак; Грозьо, син на Брайко, вой­
нук; Братой, син на Петри, ямак; Драган, син на Петри, войнук;
Руско, син на Брайко, ямак; Верьо, син на Паньо, вместо Драган —
освободен, ямак; Паньо, син на Драгошин, вместо Пейо — починал,
войнук; Иван, син на Радомир, ямак; Драгньо, син на Райкьо,
вместо Стоян — починал, войнук; Грозо, син на Иван, вместо Не­
до — починал, ямак; Йове, син на пришелец, войнук; Йоно, син на
Радослав, войнук; Грозо, син на Радослав, вместо Пейо — починал,
ямак; Минчо, син на Братко, войнук; Серо, син на Радой, ямак;
Никола, син на Радой, вместо баща си — починал, ямак; Владко,
син на Стойо, ямак; Никола, син на Тано, вместо Новак — починал,
ямак; Кучар, син на Райко, вместо Руско, ямак; Недо, син на Стойо,
ямак; Добро, син на Петко, ямак; Драгно, син на пришелец, ямак;
Пейо, син на Трифун, ямак; Дойно, син на Лило, ямак; Петко, син
на Драган, ямак; Минчо, син на Филип, войнук; Тодор, син на Дон­
ко, ямак; Стоян, зет на Драгно, вместо Драгно — починал, ямак;
Герге, син на Серо, войнук; Минчо, син на Джорко, ямак; Руско, син
на Радослав, ямак; Коста, син на Стоян, ямак; Тодор, син на Иван,
войнук; Минчо, син на Стоян, ямак; Гаго, син на Лило, войнук;
Герге, син на Баджура, ямак; Драган, зет на Бело, ямак; Пено,
син на Стойо, вместо Стоян — починал, ямак; Никола, син на Брато,
войнук; Грозо, син на Иван, вместо баща си — починал, ямак; Пет­
ри, син на Пейо, войнук; Пейо, син на Лило, ямак; Пейо, син на
Филип, вместо Марин — починал, войнук; Грозо, син на Трифун,
ямак; Радул, син на Рад, ямак; Петко, син на Братко, ямак; Адам,
син на Николчо, войнук; Беро, син на Минчо, ямак; Кръсто, син на
Лало, ямак; Койо, син на Никола, ямак; Пейо, син на Кръсто, вме­
сто брат си Драган — починал, ямак; Пено, син на Филип, войнук;
Стоян, син на Братко, ямак.

173
 Село Крушево: Братой, син на Стано, войнук; Иван, син на Гро-
зо, ямак; Недко, син на Крачо, ямак; Никола, син на Братой, вой­
нук; Никола, син на Бойо, вместо баща си — починал, войнук;
примикюр Добро, син на Грозо, ямак; Добре, син на Черно, ямак;
Драгаш, син на Краме, ямак; Михал, син на Крачо, войнук; Русин,
син на Неделко, ямак; Иван, син на Петко, ямак; Бело, син на Л а­
зар, вместо баща си, много стар, ямак; Грозо, син на Данчо, ямак;
Неделко, син на Радой, ямак; Хубан, син на Пенко, войнук; Пенко,
син на Петко, ямак; Борко, син на Гергич, войнук; Танчо, син на
Петко, ямак; Петко, син на Недо, вместо баща си — починал, ямак;
Стоян, син на Грозо, вместо Рад — починал, ямак; Калчо, син на
Братой, войнук; Влайко, син на Балинко, ямак; Джоренко, син
на Лазар, ямак; Тодор, син на Стайко, ямак; Дадко, син на Радос­
лав, ямак; Добро, син на Лазар, войнук; Стойо, син на Тихян, вой­
нук; Неделко, син на Грозо, вместо Стефо — починал, ямак; Трифун,
син на Радой, вместо Драгой — починал, ямак; Друмо, син на Тен-
ко, войнук; Димо, син на Тенко, ямак; Димо, син на Добре, ямак;
Дедо, син на Минкул, вместо Недо, ямак; Радослав, син на Добре,
^ойнук; Черно, син на Добре, войнук; Никола, син на Добре, ямак;
'Дгойо, син на Добре, ямак; Стойко, син на Иван, войнук; Петко,
син на Гергич, ямак.

Ловешки окръг
Село Абланица: Васил, син на Давид, ямак; Пеньо, син на Д а­
вид, войнук; Неделко, син на Мильо, ямак; Игнад, син на Давид,
ямак; Рад, син на Петко, войнук; Драган, син на Недко, войнук;
Райо, син на Недко, ямак; Радослав, син на Грозьо, ямак; Танко,
син на Станко, войнук; Стале, син на Стойко, вместо Стойо — по­
чинал, ямак; Иван, син на Василко, ямак; Стойко, син на Драго-
шин, ямак; Марко, син на Влад, вместо Драган, ямак; Драган, син
на Петко, ямак; Искар, син на Грозо, войнук; Рад, син на Стайко,
ямак; Дахно, син на Пено, ямак; Васил, син на Игнат, вместо Стой­
ко — починал, ямак; Стойко, син на Слав, вместо Слав — починал*,
ямак; Радослав, син на Грозьо, ямак; Дахно, син на Васил, ямак.
Село Галата: Неделко, син на Добромир, войнук; Пейо, син
на Строил, ямак; Драган, син на Нагой, войнук; Фруго, син на
Драган, вместо Стано — починал, ямак; Рад, син на Добромир, ямак.
Село Голец: Петко, син на Влайо, вместо Станьо — починал,
войнук; Влад, син на Руян, войнук; Стано, син на Стайко, вместо
Доброслав — забягнал и не е налице, войнук; Братой, син на Тихо,
ямак; Радул, син на Тихьо, ямак.
Село Лазар Станева: Иван хаймане, син на Добре, вместо Доб­
ре — починал, ямак; Недко, син на Иван, ямак; Радомир, син на
Добре, войнук; Стано, син на Пено, вместо Димко — ненормален,
войнук; Стано, син на Новак, ямак; Ягньо, син на Иван, войнук;
Бодраг, син на Иван, войнук; Станьо, син на Радин, ямак; Продан,
син на Пено, вместо Петко — забягнал и не е налице, войнук; Пено,

174
 син на Добро, вместо Недко — забягнал и не е налице, ямак; Ми-
льо, син на Цено, ямак; Влад, син на Иван, вместо Минчо — не е на­
лице, войнук; Байо, син на Младен, вместо Рад — починал, войнук;
Тодор, син на Нагой, войнук; Тодор, син на Драган, войнук; Дим­
ко, син на Янко, войнук; Иве, син на Добре, ямак.
Село Горско Сливово: Недо, син на Момчан, войнук; Недо, син
на Робо, ямак; Момчил, син на Богдан, ямак; Стайо, син на Райо,
войнук; Стоян, син на Тодор, вместо Стоян — починал, ямак; Райо,
син на Койо, ямак; Лазар, син на Иван, войнук; Днмо, син на Мом­
чан, ямак; Петри, син на Богдан, ямак; Стефан, син на Димитри,
ямак; Васил, син на Момчил, войнук; Недо, син на Стайко, ямак;
Петко, син на Белчо, войнук; Пейо, син на Станимир, войнук;
Тано, син на Станко, ямак; Пондо, зет на Петри, син на Станчо, вме­
сто Петри — починал, ямак; Брайко, син на Гаго, войнук; Драган,
син на Драгутин, ямак; Карус, син на Слав, ямак; Пено, син на Да-
дин, ямак; Тано, син на Карус, ямак; Тодоран, син на Продан,
вместо Недо — починал, ямак; Неделко, син на Карус, ямак; Тило,
син на Петко, войнук; Гърдован, син на Драгно, ямак; Върло, син
на Велислав, вместо баща си — починал, ямак; Славомир, син на
Карус, ямак; Райко, син на пришелец, ямак; Филип, син на Иван,
войнук; Браточо, син на Филип, вместо баща си — починал, ямак;
Тано, син на Мързо, ямак; Драган, син на Рад, войнук; Бран, син
на Иван, ямак; Тано, син на Продан, ямак; Илиян, син на Братан,
войнук; Стан, син на Сено, вместо Рад, син на Стойко, забягнал и
не е налице, ямак; Влад, син на Станко, ямак; Герге, син на Пейо,
вместо Иван — забягнал и не е налице, войнук; примикюр Герге,
син на Радослав, вместо Петко — забягнал, ямак; Пенко, син на
Велешин, вместо Атанас — починал, ямак; Диман, син на Станко,
войнук; .Момчил, син на Братян, ямак; Стоян, син на Стано, вой­
нук; Пейо, син на Гергине, войнук; Доброй, син на Пейо, войнук;
Драгушин, син на Бело, ямак; Стоян, син на Драган, войнук; Стоян,
син на Бало, ямак; Никола, син на Тогал, войнук; Тодоран, син на
Недо, ямак; Радослав, син на Влайо, ямак; Недо, син на Неделко,
войнук; Рад, син на Тодор, войнук; Братоман, син на Неделко, вой­
нук; Драгно, син на Димитри, войнук; Руйо, син на Стано, вместо
Дадо — починал, ямак; Димитри, син на Иван, войнук; Драган, син
иа Тодор, ямак; Берн, син на Къдро, вместо Гергино — забягнал,
ямак; Димитри, син на Петко, вместо Тихан — починал, ямак;
Стало, син на Стано, ямак; Стрезо, син на Продан, ямак; Бело,
син на .Момчан, ямак; Доброй, син на Драган, ямак; Доброй, син
на Пейо, ямак; Васо, зет на Недо, войнук; Добре, син на Пейо,
ямак; Робо, син на .Момчан, ямак; Петко, син на Иван, ямак; Робо,
син на Тихан, войнук; Стайко, син на Иван, ямак; Батьо, син на
Драгно, ямак; О то, син на Вело, ямак; Стоин, син на Драгушин,
войнук; Димитри, син на Димко, ямак; Бързо, син на Недо войнук;
Минчо, син на .Марко, вместо Райко — починал, войнук; Станко,
син на Дратушин, ямак; Недо, син на Грозо, ямак.
Село Летница: Радослав, син на Храно, вместо Пено — забяг­

175
нал, ямак; Радин, син на Ермил, вместо Рад — починал, войнук;
Драган, син на Нягол, вместо баща си — починал, войнук; Куне,
син на Борине, вместо баща си — починал, войнук; Стойо, син на
Иван, вместо баща си — починал, ямак; Кунчар, син на Петко, ямак.
Село Тепава: Драган, син на Старин, ямак; Стоян, син на Стано,
ямак, Старин, син на Драган, вместо Неделко — починал, ямак.
Село Острец: Герге, син на Стоян, ямак; Мочо, син на Димитри,
ямак; Драгне, син на Димитри, ямак; Милко, син на Димитри,
ямак; Никола, син на Рад, войнук; Драгньо, син на Душко, вместо
Тодор — починал, войнук; Бойо, син на Петри, вместо Герге —
починал, войнук; Димитри, син на Малчо, ямак; Добре, син на Беро,
вместо Иван — починал, войнук; Герге, син на Стоян, вместо баща
си — починал, ямак; Пено, син на Герге, ямак; Грозьо, син на Стоян,
войнук.
Село Тодоричене: Петко, син на Рад, вместо баща си — починал,
ямак; Дан, син на Пано, вместо Рале, син на Петко — починал, ямак;
Никола, син на Пано, вместо Радомир — починал, ямак; Альо, син
на Никола, ямак; Сенко, син на Град, ямак; Стоян, син на Тано,
ямак; Дончо, син на Град, ямак; Петко, син на Йофко, вместо Бра-
толе — починал, ямак; Цветин, син на Нофко, войнук; Иван, син
на Тано, ямак; Мано, син на Димитри, ямак; Иван, син на Град,
вместо Нойко — починал, ямак.

Плевенски окръг ■
Село Крета: Пейо, син на Димитри, ямак.
Село Къбел: Недо, син на Петри, ямак.
Село Асеновци: Пенчо, син на Пано, войнук; Сенадин, син на
Лазар, ямак; Стоян, син на Драган, ямак; Стойо, син на Пано, вой­
нук; Бальо, син на Лазар, ямак; Стано, син на Иван, ямак; Бойо,
син на Бран, ямак; Иван, син на Ушо, ямак; Владислав, син
на Иван, вместо баща си — починал, ямак; Вито, син на Рад, ямак;
Никола, син на Недо, ямак; Недо, син на Добре, ямак; Димитри,
син на Терджимана, войнук; Черно, син на Танко, вместо баща си —
починал, войнук; Драган, син на Ражин, вместо баща си — починал,
войнук; Владислав, син на Стоян, вместо Петко — починал, войнук;
ТанО, син на Иван, ямак; Коло, син на Дорослав, ямак; Димитри,
син на Доброслав, ямак; Момчо, син на Пенко, вместо баща си —
почйнал, ямак; Тихно, син на Черно, вместо Никола, ямак; Добро­
слав, син на Марин, войнук; Драгушин, син на Добро, войнук;
Кръсто, син на Данчо, вместо баща си — починал, ямак; Драг-
но, син на Мързан, ямак; Драгушин, син на Рад, войнук; Иван, син
на Витан, ямак; Додо, син на Влайо, войнук; Петко, син на Тихан
ямак.
Село Оряховица: Крайо, син на Марко, войнук; Пенчо, син на
калугер, ямак; Райко, зет на Крайо, ямак; Дралчо, син на Пено,
вместо баща си — починал, войнук; Трайчо, син на Радослав, ямак;
Велко, син на Петко, ямак; Моне, син на Куман, ямак; Недо, син

176
на Цветин, вместо баща си — починал, войнук Гърльо, син на Ко­
стадин, ямак; Драгой, син на Братил, ямак; Теко; син на Тодор,
вместо Гуньо — забягнал и не е налице, ямак; Пейо, син на Стоилко,
ямак; Минчо, син на Неделко, вместо баща си — починал, войнук;
Драгой, син на Стайко, ямак; Велко, син на Дан, ямак; Първан, син
на Велко, ямак; Стоян, син на Пейо, вместо Кръсто — починал,
ямак; поп Петко, син на Стоян, вместо баща си — починал, войнук;
Велко, син на Неделко, ямак; Торбо.син на Радо, ямак; Куман, син
на Пейо, войнук; Куйо, син на Минчо, вместо баща си — починал,
ямак; Стайо, син на Байо, войнук; Драгомир, син на Костадин,
ямак; Янчо, син на Цено, ямак; Сърдан, син на Велко, войнук;
Несторе, син на Петко, ямак; Стан, син на Тодор, ямак; Бойо, син
на Драгошин, войнук; Костадин, син на Мутьо, ямак; Неделко, син
на Стайко, ямак; Влад, син на Пейо, войнук; Стоян, син на Пейо,
ямак; Райо, син на Драгул, ямак; Добре, син на Никьо, войнук;
Велко, син на Драган, ямак; Драгул, син на Герге, ямак; Стоян,
син на Пенко, ямак; Танко, син на Хрис, ямак.
Село Радомирци: Крайо, син на Русин, ямак; Вано, син на Ди­
митри, вместо баща си — починал, ямак; Гере, син на Йове, ямак;
Доно, син на Стойо, ямак; Обретин, син на Димитри, войнук; Бело,
син на Иван, ямак; Куман, син на Добре, вместо баща си — починал,
войнук; Драгой, син на Петко, вместо баща си — починал, войнук;
Димитри, син на Станчо, ямак; Влад, син на Стойко, ямак; Братко,
син на Радул, вместо Мурто — починал, ямак; Донко, син на Рай-
кво, войнук; Брайко, син на Михаил, ямак; Райо, син на Станко,
войнук; Врагно, син на Пено, ямак; Новак, син на Влайко, вместо
баща си — много стар, ямак; Йофчо, син на Радул, вместо Стойо —
починал, войнук; Койо, син на Тано, ямак; Мерголоз Новак, син
на Стоян, войнук; Боин, син на Стано, войнук; Стано, син на Петко,
ямак; Петко, син на Иван, войнук; Добрин, син на Райко, ямак;
Брадин, син на Васо, вместо Момчил — починал, ямак; Стано, син
на Братин, войнук; Нешо, син на Кръстян, вместо Стано— починал,
войнук; Стано, син на Кирил, ямак; Стоян, син на Неделко, вместо
баща си — починал, войнук; Стоян, син на Вено, ямак; Брайко, син
на Стано, ямак; Рало, син на Радневи, войнук; Радослав, син на
Мило, ямак; Мило, син на Станчо, вместо Петко, син на Станчо —
починал, ямак; Крачун,.син на Влайко, вместо баща си, войнук;
Неделко, син на Петри, вместо Игнад — забягнал и не е налице,
ямак; Стразо, син на Васо, войнук; Дедо, син на Райкьо, вместо
Петко Йове — забягнал и не е налице, войнук; Богдан, син на Белчо,
ямак; Райчо, син на Момчо, ямак; Влад, син на Петко, вместо Петко —
починал, ямак; ГроЗо, син на Рад, вместо баща си — починал, ямак;
Смило, син на Петко, войнук; Тано, син на Петри, вместо баща си —
починал, ямак; Галун, син на Стойко, ямак.
Село Крушовица: Стойко, син на Марко, вместо Тодор, ямак;
Райко, син на Райчин, ямак; Тодор, син на Стоян, войнук; Мильо,
син на Герге, вместо баща си — починал, ямак; Неделко, син на
Йордан, ямак; Неделко, син на Мирдан, ямак; Дейо, син на Тихомир,

177 12 По следите на насилието, ч. II

Вместо Драган — починал, ямак; Петко, син на Тихомир, войнук;
Доган, син на Рад, ямак; Дамян, син на Петко, войнук; Цено, син
на Дамян, ямак; Райо, син на Ицо, войнук; Калчо, син на Герге,
ямак; Иван, син на Неделко, вместо Иван, син на Михаил — починал,
ямак; Драгой, син на Райчин, ямак; Спас, син на Стоян, вместо брат
си Васо — забягнал и не е налице, ямак; Стойчо, син на Драгомир,
ямак; Нягол, син на Райо, ямак; Димитри, син на Тихомир, вместо
баща си — починал, ямак; Станьо, син на Петко, ямак; Драган, син
на Неделко, войнук; Станчо, син на Пешо, ямак; Могош, син на
Върбан, ямак; Влад, син на Яко, ямак; Неделко, син на Урко, ямак;
Стоян, син на Герги, ямак; Влайо, син на Рад, вместо Войнаве —
починал, ямак; Илчо, син на Кръсто, ямак; Бойо, син на Кунко,
ямак; Цено, син на Данчил, ямак; Копроман, син на Димитри,
ямак; Митко, син на Влад, вместо Продан — починал, ямак; Пано,
син на Петко, ямак; Пейо, син на Гаги, войнук; Цветин, син на Не­
делко, ямак; Мильо, син на Храно, ямак; Бойо, син на Райо, вме­
сто Добро, не е налице, ямак; Маджо, син на Новак, вместо Марко —
починал, войнук; Тодоран, син на Гьорге, ямак; Иван, син на Тихьо,
ямак; Тихьо, син на Неделко, вместо баща си — починал,
войнук; Станко, син на Добро, вместо баща си — починал, ямак1; Пет-
ри, син на Първо, вместо Петко— починал,ямак; Димитри, син на Груе,
войнук; Радул, син на Негул, ямак; Петко, син на Стойко, яйак;
Иван, син на Драган, вместо Войхно — забягнал, ямак.
Чириково, махала на с. Садовец: Радул, син на Драгослав, вой­
нук; Миржан, син на Гергине, вместо брат си Костадин — починал,
войнук; Недо, син на Милко, ямак; Цено, син на Иван, вместо баща
си — починал, ямак; Добро, син на Цено, ямак; Станойко, син на
Раденко, ямак; Кънчьо, син на Райчо, вместо Цено — забягнал и
не е налице, ямак; Радул, син на Грозьо, войнук; Петко, син на
Неделко, вместо баща си — починал, ямак; Рад, син на Райо, вой­
нук; Драгой, син на Недко, ямак; Първан, син на Трайо, войнук;
Иван, син на Крайо, вместо Василко — починал, ямак; Стайо, син
на Кръсто, ямак; Турто, син на Пейо, вместо Симо — починал, вой­
нук; Драле, син на Райчо, ямак; Петко, син на Гергьо, вместо баща
си — починал, войнук; Влад, син на Момчо, ямак; Иван, син на Нед­
ко, вместо Доброй — починал, ямак; Петри, син на Тодор, вместо
баща си — починал, войнук; Пальо, син на Куно, вместо Радослав —
починал, ямак; Рад, син на Бодран, ямак; Петко, син на Богдан,
войнук; Богдан, син на Герги, вместо баща си — починал, ямак;
Марин, син на Станислав, ямак; Добро, син на Геро, вместо Димит­
ри — починал, войнук; Тано, син на Куньо, ямак; Димитри, син на
Дражан, войнук; Геро, син на Радослав, вместо'баща си — починал,
ямак; Димитри, син на Лазар, ямак; Никола, син на Петко, ямак;
Черньо, брат на Душман, войнук; Петко, син на Тодор, войнук;
Драно, син на Кръсто, ямак; Петко, син на Петри, войнук; Тодор,
син на Димчо, ямак; Тодор, син на Влад, ямак; Тодоран, син на Пено,
вместо баща си — починал, Войнук. .

178
 Русенски окръг

Село Батишница: Драгно, син на Слав, ямак; Друм, син на

Драгно, войнук; Драган, син на Друм, ямак; Влад, син на Друм,
ямак; Драгне, син на Доброй, ямак; Тодор, син на Слав, ямак;
Радослав, син на Добре, ямак; Иван, син на Слав, ямак; Стойко, син
на Райко, войнук; Марин, син на Слав, вместо баща си — починал,
ямак; Петко, син на Иван, вместо баща си — починал, войнук;
Стойо, син на Слав, ямак; Черно, син на Добри, ямак; Симон, син
на Добро, ямак; Иван, син на Стойко, вместо Добро — починал,
войнук; Неделко, зет на Стойко, войнук; Никола, син на Хрусан,
ямак; Райко, син на Хрусан, войнук; Черно, син на Слав, вместо
Нешо — починал, ямак; Рад, син на Слав, вместо Драгно — починал,
ямак.
Село Две могили: Брайне, син на Тодорчан, ямак.
Село Обретеник: Стойо, син на Маломир, вместо Маломир, ямак.
Село Ботров: Драгно, син на Добре, войнук; Данко, син на
Тодор, ямак; Тодор, син на Драги, войнук; Петко, син на Радослав,
войнук; Велко, син на Бойно, войнук; Поменко, син на Павло,
войнук; Калчо, син на Радослав, ямак; Стано, син на Павли, вместо
баща си — починал, ямак; Стоян, син на Добро, войнук; Добро, син
на Добро, ямак; Горян, син на Гучло, вместо Кочо — починал, ямак;
Иван, син на Слав, войнук; Писар, син на Тодор, ямак; Тано, син
на Бахно, вместо Иван, син на Драгно — починал, ямак; Малчо,
син на Мило, ямак; Тане, син на Рад, вместо Тодор — починал,
войнук.
Село Беляново: Йедро, син на Костадин, ямак; Рахно, син на
Йедро, вместо Драгне, син на Бало — забягнал и не е налице, войнук.
Село Брестовица: Мързан, син на Драгно, ямак; Стано, син на
Добре, войнук; Тодор, син на Драгне, ямак; Добро, син на Рад,
войнук; Чоко, син на Кало, ямак; Райко, син на Хрус, вместо Cap —
забягнал и не е налице, ямак; Иван, син на Драгно, войнук. •
Село Полско Косово: Черно, син на Радослав, вместо баща си —
починал, ямак; Йофчо, син на Стойко, ямак; Поменко, син на Тихан,
войнук; Марин, син-на Серге, войнук; Войно, син на Радивой; Пет-
ри, син на Мочо, вместо баща си — стар и сляп, ямак; Стойко, син
на Яно, вместо баща си — починал, ямак.

ЕДИНИЧНИ ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ
В БЕЛОМОРИЕТО
' Из откъс от подробен регистър на лепни владения в района
Йенидже Кара су (около Ксанти и долното течение на
Места) от средата на XVI в. — Вж. НБКМ. Ориент, отд.,
ф. 42, а. е. 16, инв. № 22/1966. Превод от османотурски
на Ст. Андреев в Турски документи, т. 111, с. 413—426.

Село Юнд [неуточнено, намира] се в землището на Ада [Ли-

вера, Ксантийско], Спада към Йенидже Кара су. Рамазан, син на

179
Илиас Сюлейман, освободен роб на Мехмед; Искендер, син на Аб-
дулах [от общо 18 мохамедани и 11 християни].
Село. . . , спадащо към Йенидже Кара су: Махмуд, освободен
роб на Халил; Хюсеин, син на Абдулах; Дурсун Абдулах [от всичко
14 мохамедани].
Село Дшмаклу [неуточнено], спадащо към Йенидже Кара су:
Юсуф, освободен роб на Карагьоз [от 7 мохамедани].
Село. . . обасъ, спадащо към Йенидже Кара су: Ахмед, осво­
боден роб на Евренос; Насух, син на Абдулах; Хазма, син на Абду­
лах [от всичко 19 мохамедани].
Село Гьонелер [Гиона, Ксантийско], спадащо към Йенидже
Кара су: Дурмуш, син на Абдулах [от всичко 16 мохамедани].
Село Шахин, с друго име Бъйъклу Хаджи [с. Ехинос, Ксантий­
ско]: Хасан, син на Абдулах, Мустафа, син на Абдулах; Искендер,
син на Абдулах; Махмуд касап, син на Абдулах; Меми, син на Махт
муд; Дурбали, син на Махмуд; Ахмед, освободен роб на касап Мах­
муд; Мустафа Абдулах [от всичко 41 мохамедани].
Село Хамзалу, с друго име Хонзалу [неуточнено], спадащо
към Йенидже Кара су: Хюсеин,. син на Абдулах; Хъзър, син на Аб­
дулах [от всичко 25 мохамедани].
Село. . . , спадащо към Йенидже Кара су: Кутлу, освободен роб
на Хасан [от всичко 7 мохамедани].
Село Сунгурлу [неуточнено], спадащо към Йенидже Кара су:
Мустафа, син на Абдулах [от всичко 5 мохамедани].
Село Челтукчи [неуточнено], на устието на [река] Кара су:
Мехмед, син на Абдулах; Хъзър, син на Абдулах; Мустафа, син на
Абдулах [от всичко 15 мохамедани].
Село. . . , спадащо към Йенидже Кара су: Караджа, освободен
роб на Байрамлъ [от всичко 11 мохамедани].
Село Кулкалу [неуточнено], спадащо към Йенидже Кара су:
Танръвершим, освободен роб на Бахшаиш; Севиндик, освободен роб
на Юнус; Сеиди, освободен роб на Есенли [от всичко 14 мохамедани].
Село. . . , спадащо към Йенидже Кара су: Махмуд, син на Абду­
лах; Юсуф, син на Абдулах; Махмуд, син на Абдулах [от всичко 140
мохамедани].
Село Йдксюзлю [Орфанон, Ксантийско], спадащо към Йенидже
Кара су: Халил, освободен роб на Омер; Ширмерд, син на Абдулах
[от всичко 5 мохамедани].
Село Kadi, обасъ [неуточнено], спадащо към Йенидже Кара
су: Ширмерд, освободен роб на Мустафа; Мустафа, син на Абдулах;
Мехмед, син на Абдулах [от всичко 89 мохамедани].
Село Саръ Балабан [вер. Ванианон, Ксантийско], с друго име
Дур Алибей: Исмаил, син на Абдулах; Хасан, син на Абдулах; Ат-
маджа, син на Абдулах [от всичко 21 мохамедани].
Село Артаганлу [неуточнено], спадащо към Йенидже Кара су:
Али, син на Абдулах [от всичко 4 мохамедани].
Село. . . , спадащо към Йенидже Кара су: Л небеи Абдулах;
Сюлейман Абдулах; Арап, освободен роб на Абди Факих; Маслахе-
дин, освободен роб на Анадолу [от всичко 73 мохамедани].
 ПОМОХЛМЕДАНЧВАНИЯ В СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ

Из откъса от подробен регистър на мюлкове и вакъфи от

средата на XVI в. — Вж. НБКМ, Ориент, отд., ОАК
217/8. Превод от османотурски на Б. Цветкова в Турски
документи, т. III, с. 428—473.

Село Марад бей [Бяла черква, Великотърновски окр.], спадащо

към Търново: Касъм Абдулах — женен; Мехмед, син на Касъм —
неженен; Али Касъм — неженен; Атмаджа, син на Абдулах — ж е­
нен; Хамза Атмаджа — неженен; Хасан Абдулах — женен; Хюсеин
Хасан — женен; Хаджи Хасан — неженен; Хъдър, син на Абдулах —
неженен; Мустафа Абдулах — женен [от всичко 43 мохамедани].
Село Омур бей [Стамболово, Великотърновски окр.], спадащо
към Търново: Ферах Абдулах — женен; Турхан Абдулах арап —
женен- Ахмед Абдулах — женен [от всичко 39 мохамедани].
Село Дряново [гр. Дряново]: Ахмед Абдулах — женен; Хасан
Абдулах — женен; Салтък Абдулах — женен; Хюсеин Абдулах —
женен; Хамза Абдулах — женен; друг Хамза Абдулах — неженен
[всички останали 436 души българи християни].

Вакъфи на Ибрахим паша. Новоосновани

В град Йенидже, с друго име Херазград-и джедид [гр. Раз­
град], наричат го също и Каяджик, спадащ към Чернов [дн. с. Чер­
вен, Русенско]: Хасан, син на Абдулах — шакирд-хафъз; Хюсеин,
син на Абдулах Мюслим; Искендер Абдулах; Юсуф Абдулах — же­
нен; Джафар Юсуф — неженен; Аяс Абдулах — женен; Насух Аб­
дулах — женен; Ферхад Абдулах — женен; Ширмерд Абдулах —
женен; Дауд Абдулах — женен; Мехмед, син на Дауд — неженен;
Хасан Абдулах — женен; Бехадир Абдулах — женен; Якуб Абду­
лах — женен; Ахмед Абдулах — женен; Уруджи Абдулах — женен;
Хъдър, син на Абдулах — женен; Худаверди Абдулах — женен;
Дурак Абдулах — женен; Махмуд Абдулах — женен; Ширмерд
Абдулах — женен; Неби Абдулах — женен; Ухад Абдулах — ж е­
нен [от всичко 106 мохамедани и 348 християни].
Село Доброва [преселено в Разград], близо до Херазград: Неби,
син на Абдулах — женен; Ахмед, син на Абдулах — женен; Хъдър,
син на Абдулах — женен; Ахмед, син на Абдулах — женен; Дурмуш
Ил нас, освободен роб — елиджия [от всичко 15 мохамедани и 236
християни].
Село Хасанлар [Гецово, Разградски окр.]: Алагьоз Абдулах —
стар и немощен; ХъдЪр, син на Абдулах — женен; Ахмед, син на
Абдулах — женен; Юсуф, син на Абдулах — женен; Алагьоз, син на
Абдулах — женен; хаджи Юсуф, син на Абдулах — женен; Махмуд,
син на Абдулах — неженен; друг Мехмеди Абдулах — неженен;
Курдгир, син на Абдулах — неженен [от всичко 50 мохамедани].
Село Дойран обасъ [Дойренци, Ловешки окр.], спадащо към
Лофча: Насух, син на Абдулах — женен; Мустафа; син на Абду-

181
 лах — женен; Касъм, син на Абдулах арап — женен [от всичко 79
мохамедани].
Село Кочдарин бюзюрк [неуточнено]: Несин, син на Абдулах;
Хъдър, син на Абдулах — неженен; Мустафа, син на Абдулах —
женен; Хюсеин, син на Абдулах — женен; вдовицата на Шехаих
Абдулах — женена; Пир Назър, син на Абдулах — женен; Джафар,
син на Абдулах — негов брат; Али, син на Абдулах — женен; Хю­
сеин, син на Абдулах, освободен роб на Бехрам — женен; Али,
син на Абдулах — женен; Мустафа, син на Абдулах — женен [от
всичко 130 мохамедани].
Село Новасел [Новосел, Шуменски окр.]: Ширмерд, син на Аб­
дулах — женен, Балабан, син на Абдулах — женен [останалите над
200 души са християни].
Село Боруш, с друго име Армутлу диван [неуточнено], спа­
дащо към същата каза: Уруч, син на Абдулах — женен; Ахмед, син
на Хъдър — стар, освободен роб; Хамза, син на Абдулах — женен;
Али, син на Хамза — неженен; Курд, син на Рамазан ходжа — же­
нен, освободен роб', Мехмед, син на Али — женен [от всичко 51 мо­
хамедани].
Село Сърнево [неуточнено], спадащо към Чернова: Балабан,
син на Али — женен [всички останали 120 души са християни].
Село Излатар [Златар, Шуменски окр.]: Али, син на Абду­
лах — женен [от всичко 10 мохамедани].
Село Завие Сеид Осман, с друго име Дюлбент Алани [неуточ­
нено], спадащо към Шумну: Юсуф, син на Абдулах — неженен;
Али, син на Абдулах; Сефер, син на Абдулах — ягджия на има-
рета Мурадие; Исмаил, син на Абдулах — ягджия на споменатия
[имарет]; Кадемлу, син на Абдулах — ягджия на споменатия [има-
рет]; Ширмерд, син на Абдулах — ягджия на имарета Мурадие [от
всичко 27 мохамедани и 15 християни].
Село Волона [неуточнено], подведомствено на Шумну: Насух,
син на Абдулах [от всичко 7 мохамедани и 41 християни].

ПОМОХАМЕДАНЧЕН БЪЛГАРИН В СОФИЙСКО

Из протокола на софийския кадия от 7 юли 1550 г. —

Вж. Извори за българското право, т. II, с. 106.

Вписано в кадийския регистър за следното: немюсюлманите

Слав, син на Станислав, син му Тончо и Йово, син на Драган, се
явиха пред шериатския съд и в присъствие на държателя на този
протокол Мустафа, син на Абдулах, хлебар, казаният Станислав се
изказа, доброволно призна и заяви:
«С окончателна и действителна продажба продадохме на поме­
натия Мустафа за сто и десет текущи сребърни акчета правото си
на владение върху общата наша Нива от около три дьонюма, нахо-

182
дяща се в землището на село Бояна, спадащо към големия град Со­
фия — нива, граничеща и допираща се с имотите на казания купувач
Мустафа, Стоян, син му Тодор, син на Пейо, Йово, [син на] Драган,
и с воденичен канал на воденицата на Хасан Челеби; цената полу­
чихме, продадената нива предадохме и поменатият купувач я прие.»

' ИСЛЯМИЗИРАНИ ЖИТЕЛИ НА СОФИЯ

В СРЕДАТА НА XVI ВЕК

1
Протокол на софийския кадия от 7 юли 1550 г. за замяна
на ливада. — Вж. Извори за българското право, т. 1, с.
- ; ' 1 201— 202 .

Написано в регистъра за това, че Давуд, син на Абдулах, суба-

ши Атик Бехрем, жител на село Бояна, спадащо към софийската
кадийска околия, се яви пред шериатския с ъ д .. . и заяви.

2
Протокол на софийския кадия от 14 юли 1550 г. за облагане
, . ■ с джизие. — Пак там, I, с. 203.

Записано в кадийския регистър за това, че немюсюлманинът,

именуван Димитър, син на Марко, аякамили (слуга) на Яхия, син
на Абдулах, държател на финансовия доход от яве джизие от невер­
ниците в софийска околия, призова пред шериатския съд пръсна­
тите (незаписаните в списъците) немюсюлмани.

3
Протокол На софийския кадия от 18 юли 1550 г. за дълг
, на с. В о л у я к . — Пак там, т. I, с. 203.

Свидетели на станалото в съда: Черкез Хасан, син на Абду­

лах — призовкар, и други.

4
Протокол на софийския кадия от 18 юли 1550 г. за дълг
между две лица. — Пак там, т. I, с. 204.

Свидетели на станалото [в съда]: Мустафа, син на Абдулах —

златар, и други.

5
Протокол На софийския кадия от 21 юли 1550 г. за спор
с жителите на П о д у я н е . — Пак там, т. I, с. 204—205.

Н а п и са н о в р еги стъ р а за то в а, че с л а в н и я т м еж ду подобните и

р ав н и те си М устаф а к е т х у д а , син на А б д у лах, в л ад ел ец ч рез ти м ар

183
(тимариот) на селото, именувано Подуян [Подуяне, дн. кварт, на
София], спадащо към големия град София, призова пред шериат-
ския съд лицето, именувано Мурад, син на Елиас. . . Свидетели на
станалото [в съда]: Хюсеин, [син на] Абдулах, и други.

6
Протокол на софийския кадия от 28 юли 1550 г. за наем
на имот. — Пак там, т. 1, с. 205.

Свидетели на станалото [в съда]: Яхя, син на Абдулах, и други.

*■■■ . . 7 ■. ' '

Протокол на софийския кадия от 7 август 1550 г. за
пълномощно. — Пак там, т. I, с. 206.

[Продажба на къща] при граници: имотите на Али, син на Аб­

дулах: на Мехмед Чел^еби, [син на] Емин Синан; на Хюсни, дъщеря
на златаря Хамза; и обществен път.

8
'■ Протокол на софийския кадия от 4 юни 1550 г. за наложена
глоба. — Пак там, т. I, с. 294.
Свидетели на станалото в съда: Хайдар бей, син на Абдулах,
емин в съдилището, и други.

9
Протокол на софийския кадия от 4 юни 1550 г. за наложена
глоба. — Пак там, т. I, с. 294.
Свидетели на станалото [в съда]: Киван, син на Абдулах — съ­
дебен разсилен; Синан, син на Абдулах — преводач, и други.

10
Протокол на софийския кадия от 8 август 1550 г. по спор
за ливада. — Пак там, т. I, с. 295.
Славният между равните си Искендер бей, син на Абдулах, вой-
нушки черибашия на каза (околия) София, призова пред шериат-
ския съд немюсюлманите Радослав и Храно. . . Свидетели на ста­
налото [в съда]: Хайдар бей, син на Абдулах — емин в съдилището;
Елхадж Иса, син на Абдулах — съдебен разсилен, и други.

П
Протокол на софийския, кадия от 16 юни 1550 г. за
назначаване настойник. — Пак там, т. II, с. 103.
Свидетели на станалото: кетхуда Шаджал, син на Абдулах,
и други.

184
 12
Протокол на софийския кадия от 17 юни I860 г. за
развод. — Пак там, т. II, с. 104.

Свидетели на станалото: преводач Синан, син на Абдулах, и

други.
13
Протокол на софийския кадия от I юли 1550 г. за дълг.—
Пак там, т. 1Г, с. 104.

Мюсюлманинът на име Елияс, син на Абдулах, привова на съд

немюсюлманина Марко, син на Иван.
14 1
Протокол на софийския кадия от 1 юли 1550 г. за дълг.—
Пак там, т. II, с. 105.

Свидетели на станалото: Хасан, син на Абдулах — призовкяр,

и други.
15 •
Протокол на софийския кадия от 3 юли 1550 г. за
пълномощно. — Пак там, т. II, с. 105.

Свидетели на станалото: Джафер Софу, син на Абдулах — при-

зовкар; Фаик, син на Абдулах, и други. •

16 . .
Протокол на софийския кадия от 4 юли 1560 г. по спор
за наследство. — Пак там, т. 11, с. 106.

Свидетели на станалото в съда: преводачът Синан, син на Абду­

лах, и други.
17 *
Протокол на софийския кадия от 7 юли 1550 г. за продажба
• на нива. — Пак там, t . И, с. 106— 107.

Немюсюлманинът Слав, син на Станислав, снн му Тончо и

Йово, син на Драган, се явиха пред шериатския съд и в присъствие­
то на държателя на Този протокол Мустафа, син на Абдулах, хлебар,
казаният Стайислав се изказа. . . Свидетели на станалото: Юсуф
субаши, син на Абдулах, н други.
18
Протокол на софийския кадии от 15 юли 1550 г. за
анулиране на замяна. — Пак там, т. II, с. 107.
Свидетели на станалото: Сина, син на Абдулах, и други.
185
 19
F Протокол на софийския кадия от 15 юли 1550 г. по иск
за собственост. — Пак там, т. 11, с. 107—108.

Жената на име Махи, дъщеря на Абдулах, призова в шериат-

ския съд немюсюлманина, свещаря Никола, син на Манол. . . Сви­
детели на станалото: Ферхад субаши, син на Абдулах, и други.

20
„. ^ , Протокол на софийския кадия от 20 юли 1550 г. по тъжба
. 5 ■ f:* я-.г • на спахиЯ- — Пак там, т. II, с. 109.

Лицата Ахмед, син на Али, и Ферхад, син на Абдулах, дадоха

свидетелски показания по реда на шериата, с които се потвърди
твърдението на тъжителя; свидетелските показания на поменатите
лица бяха приети от шериатския съд; те бяха обсъдени от съда в
присъствието на спахиите Мехмед, Махмуд бей, син на Абдулах [и
Други].

21
Протокол на софийския кадия от 21 юли 1550 г. за
анулиране на продажба. .— Пак там, т. II, с. 109.
Монахът Никодим призова пред шериатския съд циганина на
име Дервиш, син на Абдулах. . . и заяви.

22
Протокол ня софийския кадия от 7 август 1550 г. за
неплатен нани. — Пак там, т. II, с. 110—111.
Написано в регистъра за това, че Мурад,* син на Абдулах, на­
стоящи инкасатор на вакъфа на покойния Яхия паша, призова пред
шериатския съд немюсюлманина Павли, син на Марко.

23 .
Протокол на софийския кадия от 9 август 1550 г. за ремонт
на баня. — Пак там, т. II, с. 111—112.
Свидетели на станалото: Черибаши Мустафа бей, син на Абдулах;
Искендер, син на Абдулах; Емин, син на Абдулах; Рамазан бей,
син на Абдулах, началник на войнуците, и други.

' Протокол на софийския кадия от 9 август 1550 г. за.

продажба на заложена вещ. — Пак там, т. II, с. 112.
Назначаваме Кара Ахмед, син на Абдулах, за пълномощник,
който да продаде споменатия залог и да изплати на кредитора Баро
гореозначената сума.

186
 25
Протокол на софийския кадия от !1 август 1550 г. за
преселени раи. — Пак там, т. II, с. 112—113.

Свидетели на станалото: субаши Ибни АбдуЛах; Ях», син на

Абдулах, и други.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНА БЪЛГАРКА ОТ СО*ИЯ

СЕ СЪДИ ЗА ИМОТ

Протокол на софийския кадия от 15 юли 1550 г. — Вж.

Извори за българското право, II, с. 107—108. .

Написано в кадийския регистър за следното: Жената на име

Махи, дъщеря на Абдулах, призова в шериатския съд немюсюлманина,
свещаря Никола, син на Манол, и в негово присъствие се изказа и
заяви:
«Поменатият свещар Никола владее незаконно жилището мн,
което ми премина по наследство от майка ми, немюсюлманката Трай-
ка, още когато бях неверница (християнка), жилище, находящо се
в големия град София, махала Папукчу Драган, при граници и до­
пир с имотите на грънчаря Недялко, певеца Първан и обществен
път.»
След така предявения иск запитан бе по спорния въпрос и
свещарят Никола, който отрече [твърдението на истцата] и заяви:
«Жилището, описано в гореспоменатите граници, аз купих за сто
„ и осемдесет акчета от немюсюлманката Стефана, дъщеря на Богдан,
и то е мой закупен имот, то не е преминало на поменатата истца от
покойната й майка.»
След това пред шериатския съд бе призована и разпитана по­
менатата Стефана, която също възрази и заяви: «Поменатата къща
аз купих за сто и петдесет акчета още през живота и пълното здраве
на майката на казаната истца Махи и впоследствие продадох на ка­
зания Никола за сто и осемдесет акчета.» Поменатата МаХи отрече
това твърдение и каза: «Къщата , за която става дума, поменатата ми
майка Трайка приживе не е продала на казаната Стефана.»
[При това положение] съдът поиска доказателства в подкрепа
на твърдението, че поменатата къща, сега във владение на свещаря
Никола, казаната Трайка още приживе е продала на поменатата Сте­
фана. Тъй като Стефана не може да представи исканото доказател­
ство, по нейно желание бе предложена клетва на поменатата Махи,
че «не знае покойната й майка Трайка да е продала приживе на ка­
заната Стефана гореописаната къща». След полагане на клетвата
гореописаната къща бе присъдена на Махи и станалото в съда се
протоколира в регистъра.

187
 ЧАСТИЧНИ ИСЛЯМИЗАЦИИ В ПЛОВДИВ

Из пътеписа на далматинеца Антон Вранчич от 1553 г.

— Вж. Немски пътеписи, с. 191—192.

След това, запитан за религията, той [дубровничанинът] каза, че

никой не е отстъпил от нея освен някои, които, вместо да я поддър­
жат и разпространяват, постепенно се опозоряват с турската рели­
гия. Това са предимно немощни старци, но има и млади, примамени
от мрежите за по-свободен статут.

Ж И Т И Е Н А НИКОЛАЙ СОФИЙСКИ

Из житието на убития през 1555 г. в гр. София обущар

Николай, написано от неговия съвременник Матей
Граматик (Ламбадарий). — Вж. П. А. Сирку. Очерки из
истории литературннх сношенйй болгар и сербов в XIV и
XV веках. СПб, 1901, с. 27—143.

[В житието подробно се разказва за живота на Николай: роден

в %нина, изучаване на обущарския занаят, преселване в София,
женитбата му тук, заминаването за Влашко, повторното завръщане в
София, замислите на турците да го помохамеданчат, опиването му
и обрязването му в пияно състояние, разкаянието на Николай и же­
ланието му отново да стане християнин, увещанията на турците,
нападението на дома му и отвеждането му пред съда.]
Изведнъж там се стекоха голямо множество измаилтяни. Те из­
пълниха цялото преддверие на съдилището. Председателствуваше
съда един старец. . . Той беше един от безчинниците, който твърде
много бе застарял в злобата си, невежа и прост, много необразован и
неопитен. . . Той променяше правото в неправда. И можеше да се
види тогава как затворите и тъмниците срещ'у подкуп се изпразваха
от прелюбодейци, убийци и тям подобни и вместо тях смирените, бед­
ните и вдовиците бяха изнасилвани от използуваните. Всеки ден
беше изпълнен с различни мъчения, оковани във вериги, подлагани
на голота, жажда и студ. Така страдаха притесняваните. Този добре
познаваше това изкуство. Такава беше злобата на тогавашния без-
законен съдия. Така той управляваше и стоеше начело на това съ­
дилище, както чухте.
Тогава заповяда на множеството народ да мълчи. [И заповяда]
светецът да се яви пред него. И този скоро дойде и се представи със
светло лице и спокоен духом. Съдията рече: «Виждаш ли, човече,
колко много народ е възбуден от тебе днес ? И величието на нашата
вяра отхвърляш.» А светецът се изправи и рече: «Не аз бунтувам
народа, а той сам себе си, тъй като е съгласен с дявола и се въз­
бужда от него. . . » [Следва дълъг разпит, при който Николай твърдо
заявава, че не иска да се откаже от християнската вяра и да приеме
исляма.]

188
 Съдията не можа да намери никаква вина, за да погуби светеца,
и заповяда да го пазят, докато се разгледа неговата работа. Когато
водеха светеца в тъмницата, той пееше. . .
Кой може докрай да разкаже това, което многострадалният из­
търпя тогава? Нека разкажем само малко от многото, което видяха
онези, които тогава се случиха там. Всичките му дрехи бяха разкъ­
сани поради голямото и нечовешко биене. Светото му лице цяло бе
обагрено с кръв от удрянето на толкова много юмруци и от боя с
тояга по плещите и по пищялките. . . И така едва жив го хвърлиха
във вътрешността на мрачната и воняща тъмница. . .
В същото съдилище се събра пак множество, което със злобата
си надминаваше вчерашното — тълпа от хора, по-люти от всички зли
агаряни. Съдията, който председателствуваше, заповяда да доведат
светеца от тъмницата. . . [Николай повторно отхвърля увещанията
на съдията да се откаже от християнската религия.]
Един от убийците, които се намираха там, удари светеца по ли­
цето с голямо желязо и му разби челюстта. От този силен удар бе
избито едното око на страдалеца. Този, като захвърли тоягата, хвана
светеца с ръце, хвърли го на земята, тъпчеше го безмилостно и го
биеше с юмрук по главата и устата. С крака си пък го риташе по
гърба и корема така, че едва не му разпори корема. Последният бе
обхванат от страшна ярост. . ., хвана с една ръка здраво гръкляна
на страдалеца, а с другата ръка измъкна дълъг нож и искаше да заколи
светеца пред всички, ако не бе възпрян от заседаващите там, които
издърпаха светеца от ръцете на онзи убиец кръвопиец. Този окая­
ник дръзна да извърши това пред народа, тъй като искаше да се
покаже голям защитник на своята вяра и да унищожи мъченика до­
край. Тогава мнозина го похвалиха. . .
Онези му [на Николай] казаха: «Окаянико, лишаваш се от го­
ляма почит и дарове. Не искаш да се подчиниш и затова сега си така,
заради твоето жестокосърдечие.» С яд му казваха и някои други хул-
ни думи. А доблестният стоеше като стълб. . . и никому нищо не
отговаряше. Поради това те се разпалваха с още по-голям гняв и
искаха от съдията да го убие. И можеше да се види едни от онова
можество любители на убийство да приготовляват камъни, а дру­
ги — железа и пръчки, трети пък да изваждат ножове и, така да се
каже, всички заедно се приготовляваха да погубят мъченика. Като
видя това, съдията се уплаши много да не би, преди да се произнесе
съдът, праведният да бъде убит. Той заповяда отново да бъде хвър­
лен вързан в тъмницата. Тогава пристигна споменатият старейшина
съдия и каза: «Аз не виждам в този човек никаква вина, достойна
за смърт.» Като каза това, заседаващите служители. . . повлякоха
светеца към тъмницата.
Веднага настана врява и смущение сред онези, които желаеха
да го погубят. И те грабнаха насилствено светеца от ръцете на слу­
жителите, като извадиха ножове и мечове и с дървета удряха по въз­
духа. . . И така те яростно и несправедливо започнаха да бият све­
теца и го поведох^ не към тъмницата, а към убийство. И какво не

189
правеха върху него! Ако се каже всичко подробно — само бог едни­
чък знае. . . А те го грабнаха и го изведоха на широкия път, като го
ритаха с крака, хвърляха камъни, биеха го с дървета, а някои със
зъби разкъсваха плътта му. . . [След дълги изтезания дошли, из­
пратени от съдията, войници, които отвели Николай отново в тъм­
ницата. Скоро пристигнал нов съдия, който се заел с разглеждане
на делото. Увещанията към Николай да стане мохамеданин били от­
хвърлени и мъченикът пак бил изпратен в тъмницата.]
Скоро безбройно множество богопротивници начело с градския
управител заобикалят тъмничното преддверие, подир което стана
следното: един, който бе с управителя, се одързости да влезе при
светеца преди всички. «Иди — заповяда му управителят — при оня,
който иска да умре зле, и му речи: «Виждаш ли колко те щадим!
Ако се покориш и вървиш по нашата воля, то дори и от гърлото на
смъртта ще те извадим и ще ти дарим живота.» И ако успееш да го
увещаеш, ще се удостоиш заедно с него с голяма чест.» И този, като
влезе, почна да се приближава с ласки до светеца, като мислеше да
заплаши доблестния накрая. «Покори се, Николай — говореше, —
престани да изповядваш Христовата вяра; ако не сториш това, днес
ще умреш, изгорен на огън.» Светецът стоеше на молитва неподви­
жен и бе вдигнал очи и ръце към небето. По едно време едва отговори
тихо: «Труд си правиш само, нечестивецо, защо заплашваш със
смърт вечния ми живот?. . . Повече' от това няма да чуете, както ви
казах още в първия ден на страданието си.» -
Като каза това, светецът го изпрати. А варваринът, като не по­
лучи исканото и като се обезнадежди, сложи ръка на устата си и се
завърна безсилен, като предаде на управителя подробно отговора на
доблестния светец. Когато сбирщината на ония убийци чу това, като
че изгуби разума си и се лиши от надежда, та почнаха един по един
да тършуват из тъмницата, като крещяха с висок глас, за да спла­
шат светеца, носейки в. ръце всевъзможни мъчителски оръдия. И
неочаквано почти целият град се стече. . . ^
Но нека чуем какво става по-подир. Страдалецът. . . бе оставен*
на безбожната агарянска сган, прилична на диви лъвове. «Дайте
ии — викаха те на стражата — непокорника!» А непреклонимият
духом и безболезен Николай, подготвен за това, излезе при тях, като
даде благоговейно наставление на другарите си по окови, които му
дадоха обещание, че ще се молят за него. А агаряните сложиха ту­
такси ръце върху него, немилостиво го повалиха на земята, освобо­
диха го от тежките железни окови, с които ръцете и краката му бяха
оковани, и го оставиха почти гол, само по риза. После бързо му из­
виха ръцете отзад и ги свързаха с въже. . .
Побеснелите убийци бяха събрани в хилядно множество начело
с яздещия пред тях управител с първенците си, тържествено и суетно
носещи мъчителски железа и сопи и придружени от някакви викове
н крясъци. Глашатаите викаха, а те цепеха въздуха с молитвите си-
Но доблеетният Николай дори не даваше ухо на техния устрем. - •

190
След това, когато мъченикът излезе извън града, преди да стигне на
мястото, един от богопротивниците взе голям камък и тежко нарани
светеца в главата, та той почувствува силна болка и изтече много
кръв. . . Светецът полека достигна до мястото на мъчението си, на­
мери се на мястото, което се нарича «Три кладенци», на запад от
Средец, и там го вързаха на върбите при малката шумлива рекичка,
която течеше под краката му. Когато мъченикът се изправи мъжест­
вено до върбата, смел и непреклонен. . . , неочаквано почнаха да го
бият с камъни. . . Един от убийците взе един голям камък от потока
и с всичката си сила удари светеца по темето. И като уби тутакси
мъченика, направи себе си най-скверен от всички мъченикоубнйци. . .

ИСЛЯМИЗИРАНИ ЖИТЕЛИ
НА ВИДИНСКИЯ САНДЖАК

Откъс от подробен тимарски регистър от втората половина

на XVI век. — Превод от османотурски на Асп. Велков
в Турски извори, т. III, с. 496—523.

[Гр. Соко баня, в Югославия]: Джафер, син на Абдулах; Мехмед,

син на Абдулах; Байрам, син на Абдулах; Ферхад, син на Абдулах;
Ахмед Абдулах, сляп; Муса, син на Абдулах; Ахмед, син на Абду­
лах; Перване, син на Абдулах; Сюлейман, син на Абдулах; Хъдър,
син на Абдулах; Хюсеин, син на Абдулах; Ферхад, син на Абдулах;
Хюсеин, син на Абдулах; Касъм, син на Абдулах; Перване, син на
Абдулах — акънджия; Мустафа, син на Перване — акънджия; Меми,
син на Перване — акънджия, неженен; Хасан, син на Абдулах —
акънджия; Хюсеин, син на Хасан — акънджия; Курд. син на Абду­
лах; Хасан, син на Абдулах; Юсуф, син на Абдулах; Хъдър, син на
Абдулах — акънджия; Али, син на Абдулах; Хасан, син на Абду­
лах; Махмуд, син на Абдулах; Хюсеин Абдулах — ученик; Махмуд,
син на Абдулах — неженен; Шабан, син на Абдулах; Юнус, син на
Абдулах; Насух, син на Абдулах; Али, син на Абдулах; Бекир,
син на Абдулах; Ферхад, син на Абдулах — сапунджия; Меми, син
на Абдулах; Пир Али, син на Меми — неженен; Али, син на Абду­
лах; Хасан, син на Абдулах; Ферхад Абдулах — боец от крепостния
гарнизон, уволнен; Хюсеин, син на Абдулах — неженен; хаджи
Искендер, син на Абдулах; Алагьоз, син на Абдулах; Мустафа, син
на Абдулах; Юсуф, син на Абдулах; Ибрахим, син на Абдулах;
Али, син на Ибрахим; Сюлейман, син на Абдулах. . . Домакинства,
мюсюлмани — 150, неженени — 46; домакинства неверници — 15,
неженени 13, вдовици 2.
Село Драганче [Драганица, Михайловградски окр.], спадащо
към Видин' Ферхад Абдулах — чифт; Хасан Абдулах — чифт [оста­
налите 32 домакинства са християни].

191
 ПОМОХЛМЕДАНЧВЛНЕНЛ БЪЛГАРИН В КОСТЕНЕЦ

Из пътеписа на французина Филип дьо Френ-Кане от

1572 г. — Вж. Френски пътеписи, I, с. 141— 142.

Така на 12 февруари, пътувайки по пътища, не толкова удобни,

а побелели от сняг, пристигнахме в В а н ь о [дн. К о с т ен е ц , Софийски
окр.), голяма паланка в хубава равнина, в подножието на много
приятни долини. Там видяхме да потурчват млад християнин и да
празнуват с публични обреди празника на обрязването му. Всички
от групата бяха облечени в особени кожи на диви животни с гола
сабя в ръце и големи орлови криле на главата. И след няколко ду­
ми, казани от най-едрия между тях всред мегдана и на други пуб­
лични места, те тичаха едни срещу други с викове и ругатни. Мла­
дият мюсюлманин бе сам на кон с друг свой съотечественик и държе­
ше плат в дясната си ръка, като вдигаше пръст, за да покаже,- че
вярва само в един бог, както е казал Мохамед: «Няма друг бог ос­
вен аллах» — основен принцип на вярата му.

ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ
В КЮСТЕНДИЛСКИЯ САНДЖАК
ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА XVI ВЕК

- Из Обширния дефтер за Кюстендилския санджак, съставен

. между 1570—1573 г. Показва почти пълното преобладаване
на християнското население, особено в селата. Същевре­
менно в регистъра са посочени имената на мнозина моха­
медани с презимена Абдулах. което говори за скорошната
им ислямизация. Това именно дава основание да се твърди,
че и останалите мохамедани, чиито презимена са мохаме-
дански, също са потомци на по-рано ислямизирани хри-
стняни. В регистъра на редица места са описани юруци,_
сред които често се срещат освободени роби и хора с пре-’
зиме Абдулах, което показва, че една значителна част от
тях също ра наскоро ислямизирани. Най-сетне в регистъра
се срещат и множество притежатели на тимари, които
са освободени роби или с презимена, сочещи нетурския
им произход (Абдулах или християнски). По този начин
регистърът отразява засиления процес на ислямизация
през средата на втората половина на XVI век. При това
трябва да се отбележи, че това е само половината от
посочения регистър — останалите две части все още не
са издадени. За краткост отделните верски групи са дадени
общо т- домакинства,бащини, неженени и вдовици. —
Вж. Опширни дефтери, т. V, ч. 2 и 3, с. 17—588 и 31—645.

Кратовска нахия
Град К р а т о ео : Касъм, син на Абдулах; Хайдар, син на Абдулах;
Юсуф, син на Абдулах, златар; Гюван, син на Абдулах; Хаджи Му-
стафа, син на Абдулах; Бехрам, син на Абдулах; Хамза, син на Абду-
192
 лах, свещар; Первез, син на Абдулах, бакалин; Мустафа, син на
Абдулах; Хаджи Хюсрев, син на Абдулах, рудар; Меми, син на Аб­
дулах; Сюлейман, син на Абдулах, касапин; Хюсрев, син на Абду­
лах, съдебен куриер; Ибрахим, син на Абдулах; Касъм, син на Аб­
дулах; Мурад, син на Абдулах; Ахмед, син на Абдулах; Хасан, син
на Абдулах; Скендер, син на Абдулах, съдебен куриер; Дурак Скен-
дер; Перване, син на Абдулах, съдебен куриер; Шабан, син на Абду­
лах; Мехмед, син на Абдулах; Мустафа, син на Абдулах; Меми, син
на Абдулах; Мехмед, син на Абдулах; Курд, син на Абдулах; Касъм
Курд; Юсуф, син на Абдулах; Хасан Юсуф; Хюсеин Юсуф; Ахмед,
син на Абдулах; Хюсеин, син на Абдулах; Юсуф, син на Абдулах;
Али, син на Абдулах, сарач; Хаджи Хасан, син на Абдулах; Хюсеин,
син на Абдулах; Мустафа Хюсеин; Хасан, син на Абдулах; Сефер,
син на Абдулах; Мустафа, син на Абдулах; Меми, син на Абдулах;
Мустафа, син на Абдулах; Юсуф, син на Абдулах; Хасан, син на
Абдулах; Дурак, син на Абдулах; Вели, син на Абдулах; Перване,
син на Абдулах; Кара Хасан, син на Абдулах; Хюсеин, син на Абду­
лах; Гюван, син на Абдулах; Ибрахим, син на Абдулах; Первез,
син на Абдулах, бирник; Бали, син на Абдулах, кожухар; Муста­
фа, син на Абдулах; Гюван, син на Абдулах; Первез, син на Абду­
лах; Перване, син на Абдулах; Сюлейман, син на Абдулах; Али,
син на Абдулах, касапин; Ферхад, син на Абдулах, емин; Хаджи
Мендили (?), син на Абдулах; Хасан, син на Абдулах; Муса, син на
Абдулах; Хюсрев, син на Абдулах; Хазър, син на Абдулах; Кочи
Халифа, син на Хазър, имам; Мехмед, син на Абдулах, свилар;
Меми, син на Абдулах; Хаджи Мухарем] син на Абдулах, теляк;
Первез, син на Абдулах; Мустафа, син на Абдулах; Хасан Мустафа;
Даут, син на Абдулах; Мурад, син на Абдулах [всичко 239 мохамеда­
ни, 37 евреи, 16 цигани и 519 християни].
Село Железница [Кратовско]: Меми, син на Абдулах [всичко
3 мохамедани и 66 християни].
Село Коларево [вер. Туларево, Кратовско]: Касъм, син на Аб-
ЧДулах; Хаджи, син на Касъм; Махмуд, син на Абдулах; Мустафа,
Ьин на Абдулах; Хамза рибар, освободен роб на Хаджи Рейс; Муста-
ьфа, син на Абдулах [всичко 11 мохамедани и 64 християни].
Село Талишманци [Кратовско]: Скендер, син на Абдулах;
’'Хюсрев, син на Абдулах [всичко 5 мохамедани и 69 християни].
Село Живалево [Кратовско]: Хайдар, син на Абдулах; Первиз,
на Абдулах; Синан, син на Абдулах; Беруш, син на Абдулах;
'Мустафа, син на Абдулах; Мехмед, син на Мустафа; Юсуф Муста­
фа; Мустафа, син на Абдулах; Али Бали, син на Мустафа; Перване,
син на Абдулах; Сюлейман Перване [всичко 13 мохамедани и 10
християни].
Село Ново село [Кратовско]; Ахмед, син на Абдулах [всичко 8
мохамедани и 63 християни].
Село Филиповци [Кратовско]: Али, син на Абдулах [ всичко 4
мохамедани и 32 християни].

193 13 По следите на насилието, ч. П

 Щипска нахия

Село Стубиле [Щипско]: Мустафа Абдулах; Хасан Абдулах;

Малкоч Абдулах [всичко 4 мохамедани и 88 християни].
Село Дреник [Щипско]: Мурад Абдулах [всичко 3 мохамедани и
90 християни].
Село Дамян [Щипско]: Юсуф Абдулах; Ширмерд Абдулах [всич­
ко 7 мохамедани и 33 християни].
Село Тополница [Щипско]: Ширмерд Абдулах; Иса Бали Шир­
мерд; Мустафа Абдулах; Хюсеин Мустафа; Али Абдулах; Мехмед
Абдулах; друг Мехмед Абдулах; Ахмед Абдулах; Ибрахим Абдулах;
бащина наГрубан, в ръцете на Меми, син на Абдулах [всичко 18
мохамедани и 42 християни].
Село Лесковица [Щипско]: Ширмерд Абдулах; Бехадър Абду­
лах [всичко 6 мохамедани и 70 християни].
Град Щип: Хаджи Баязид Абдулах; Хайдар, син на Хаджи
Баязид, бирник; Ферхад Абдулах, ямак; Байрам Абдулах, ямак;
Карагьоз Абдулах; Али Карагьоз; Ибрахим Карагьоз, бирник;
Хюсеин, син на Абдулах; Перване Абдулах; Хюсрев Абдулах; Хай­
дар Абдулах; Хаджи Ферхад, син на Абдулах; Ибрахим Абдулах;
Перване Абдулах; Сефер Абдулах, пазач в крепостта; Мехмед Се-
фер; Мустафа Абдулах; Хазър Абдулах; Ахмед Абдулах; Мустафа
Абдулах, ножар; Мустафа Абдулах, халваджия; Мустафа Абдулах,
кожар; Скендер Абдулах, ямак; Меми Абдулах; Шабан Абдулах;
Мустафа Абдулах, ешкинджия; Хаджи Мурад, син на Абдулах, дже-
леп; Хюсеин Абдулах; Яхя Абдулах, билкар; Хазър Абдулах; Абди
Хазър; Меми Абдулах; Хайдер Абдулах, сапунджия; Хасан Абду­
лах; Хюсеин Абдулах, учител; Мустафа Абдулах; Хасан Абдулах,
сапунджия; Илияс Абдулах, джелеп; Якуб Абдулах, ямак; Хюсеин
Абдулах, кожухар; друг Хюсеин Абдулах; Мехмед Абдулах, куриер;
Мустафа Абдулах; Синан Абдулах; Хаджи Илияс, джелеп; Мустафа
Абдулах, подковач; Хасан Абдулах, подковач; Мехмед Абдулах;
Мустафа Абдулах; Юсуф Абдулах; Ибрахим Юсуф; Мурад Абдулах;
Омер Мурад, бирник; Юсуф Абдулах, ямак; Ибрахим Юсуф, имам;
Юсуф Абдулах, учител; Хюсеин Абдулах; Хасан Хюсеин; Перване
Абдулах; арнаут Хюсеин Абдулах; Шабан Абдулах, подковач;
Мустафа Абдулах; Мехмед Абдулах; Махмуд Абдулах, ножар; Хамза
Абдулах, ешкинджия; Хасан Абдулах; Хюсеин Абдулах; Перване
Абдулах; Байрам Перване; Али Абдулах, сапунджия; Исмаил Али;
Ахмед Али; Скендер Абдулах; Мустафа Абдулах; Али Мустафа;
Ахмед Мустафа; Ферхад Абдулах; Махмуд Абдулах, соколар; Мах­
муд Абдулах; Али Абдулах; Исмаил Абдулах, галантерист; Али
Абдулах; Перване Абдулах, козинар; Хюсрев Абдулах; Хасан Аб­
дулах; Хаджи Перване Абдулах, ешкинджия; Реджеб Абдулах,
джелеп; Ибрахим Абдулах, златар — джелеп; Реджеб Абдулах;
Скендер Абдулах, ястребар; Илияс Абдулах; Джафер Абдулах;
Шабан Абдулах; Ибрахим Абдулах; Дурмуш Абдулах; .Ибрахим
Абдулах, джелеп; Синан Абдулах; Абди Синан, имам; Мухйрем Софи

194
 Абдулах; Али Абдулах, сапунджия; Хазър Абдулах, кираджия;
Бехрам Абдулах, имам; Осман Бехрам, бирник; Перване Абдулах;
Ширмерд Абдулах; Перване Абдулах, кожар; Меми Абдулах; Насух
Абдулах; Мустафа Абдулах [всичко 290 мохамедани, 39 евреи и
404 християни].
Махали извън град Щип: Мустафа Абдулах; Перване Абдулах;
Али Абдулах; Юсуф Абдулах; Хюсеин Абдулах; Хасан Абдулах;
Мустафа Абдулах; Хюсрев Абдулах; Бали, син на Абдулах [всичко
62 мохамедани].
Село Стровилавци [Щипско, неуточнено]: Мустафа Абдулах
[всичко 7 мохамедани и 130 християни].
Село Варсак [Щипско]: Дурмуш Абдулах; Хасан Абдулах;
Сиран Хасан; Сюлейман Абдулах; Хайдар Абдулах [всичко 25 мо­
хамедани].
Село Лезово [Щипско]: Иса Абдулах [всичко 3 мохамедани и 82
християни].
Село Гюзумелци [Велешко]: Юсуф Абдулах; Алагьоз Абдулах;
Гюван Абдулах [всичко 7 мохамедани и 259 християни].
Джемаати Мишлу и Долни Джаферли, към Гюзуманци: Хасан
Абдулах, ямак; Хасан Абдулах, ямак; Ибрахим, син на Абдулах,
ямак [всичко 42 юрушки домакинства].
Село Горобинци [Щипско]: Хасан Абдулах; Ферхад Абдулах
[всичко 33 мохамедани и 219 християни].
Село Дулджи Хасан [Щипско, неуточнено]: Хамза Абдулах;
Худаверди Абдулах [всичко 6 мохамедани].
Село Хазър Факих [Щипско, неуточнено]: Хасан Абдулах [всич­
ко 27 мохамедани].
,/ Село Мустафаджи обасъ [Щипско, неуточнено]: Сали, освобо-
н ден роб; Хасан Абдулах; Хюсеин Хасан; Ахмед Хасан; Дурмуш
; Хасан; Перване Абдулах; Скендер Абдулах [всичко63 мохамедани],
с Село Хамза бейли [Щипско, неуточнено]: Хаджи Юсуф Абду-
. лах; Ферхад Абдулах; Ферхад Абдулах [всичко 33 мохамедани].
;> Село Хамзали [Струмишко], юруци: Ахмед, син на Абдулах
: [всичко 21 домакинства].
зн Село Беширли, с второ име Кючуклер [Щипско, неуточнено]:
. Ахмед Абдулах, ямак; Даут Абдулах, ямак [всичко 15 мохамедани].
• Село Долно Гойновци [Гойновци, Щипско]: Ду рак Абдулах
[останалите 95 души са християни].
;м Село Драгоево [Щипско]: Хасан Абдулах; Хаджи Хасан, син на
Абдулах; Сюлейман Хасан; Инехан Абдулах; Баязид Инехан;
Ахмед Абдулах; друг Ахмед Абдулах; Рамазан Абдулах; Мустафа
Абдулах [всичко 16 мохамедани и 170 християни].
Село Минино [Милано, Щипско], с друго име Татар обасъ:
Карагьоз, син на Абдулах; Шахдули, син на Абдулах; Муралем, син
на Абдулах; Махмуд, син на Абдулах; Мехмед, син на Абдулах;
Али, син на Абдулах; Ферхад, син на Абдулах; Махмуд, син на Абду­
лах; Синан, син на Абдулах; Ахмед, син на Абдулах; Юсуф, син на
Абдулах, ямак [всичко 83 мохамедани и 30 християни]. ‘

195
 Село Балван кючук [Горни Балван, Щипско]: Хазър Абдулах;
Ибрахим Хазър; Насух, син на Абдулах; Рамазан Насух; Джафер,
син на Абдулах; Хасан Абдулах; Хасан, син на Абдулах; Рамазан,
син на Абдулах [всичко 18 мохамедани и 90 християни].
Село Големо Скандалци [Скандалци, Щипско]: Исмаил, син на
Абдулах; Джефе}, син на Абдулах; Хазър, син на Абдулах [оста­
налите 65 чуши са християни].
Село Долно Гойноци [Гойноци, Щипско]: Дурак, син на Абдулах
[останалите 95 души са християни].
Село Улнарци [Улярци, Щипско], с второ име Уеларци: Али,
син на Абдулах [всичко 5 мохамедани и 19 християни].
Село Гаданя [Щипско]: Юсуф, син на Абдулах; Меми Юсуф;
Али, син на Абдулах; Рамазан Али [всичко 13 мохамедани и 150
християни].
Село Серчилер [Серчиево, Щипско]: Насух, син на Абдулах;
Вели, син на Абдулах; Пири Вели; Скендер, син на Абдулах; друг
Скендер, ;ин на Абдулах; Ибрахим, син на Абдулах [всичко 11 моха­
медани].
Село Нескази [Леринско]: Хюсрев, син на Абдулах [всичко 6
мохамедани ь 80 християни].
Село Хаджи Ахмедли [Хаджи Аматли, Щипско]: Скендер, син
на Абду. х [всичко 18 мохамедани].
Село J w u пъ-'г 1, с друго име Кара Осман [Щипско, неуточнено]:
Б. храм, син на дулах; Бехар Бехрам; Синан, син на Абдулах;
Ахмед, син на Абдулах; друг Ахмед, син на Абдулах [всичко 43
Уаг амедани].
Село Дикенлер, с друго име Черновища [Щипско, неуточнено]:
Аяс, син на Абдулах; Хюсеин, син на Абдулах; Юсуф, син на Абду­
лах; Халил, син на Абдулах; Осман Халил; Ахмед, син на Абдулах,
ямак; Хасан Абдулах; Муса, син на Абдулах; Омер Муса; Махмуд,
син на Абдулах; Хасан, син на Абдулах [всичко 42 мохамедани].
Село Кащел, с друго име Трипотанци [Кратовско]: Хазър, син
на Абдулах, ямак; Хюсеин, син на Абдулах, ямак; Мурад, син на
Абдулах, ямак; Хасан, син на Абдулах, ямак [всичко 7 мохамедани
и 96 християни].
Село Дели Хюсеинли [Дели Юсинци, Щипско], юруци: Юсуф,
син на Абдулах, ямак; Хюсрев, син на Абдулах, ямак [всичко 26
мохамедани].
Село Долна Пучешница [Щипско, неуточнено]: Осман, син на
Абдулах [всичко 7 мохамедани и 2 християни].
Село Софилар [Софилари, Щипско]: Али, син на Абдулах; Хю­
сеин, син на Абдулах; Юсуф, син на Абдулах; Дурмуш, син на Абду­
лах, ямак [всичко 31 мохамедани].
Джемаат Турханли, спада към Щип: Мустафа, син на Абдулах
ешкинджия; Дурмуш, син на Абдулах, ямак; Ферхад, син на Абду
лах, ямак; Меми, син на Абдулах, ямак; Назър, син на Абдулах
ешкинджия; Мустафа, син на Абдулах, рая [всичко 28 мохамедани]
Село Мало Скандалци, с друго име Добрешан [Скандалци, Щип

196
ско): Насух, син на Абдулах; Махмуд, син на Абдулах; Меми, син
на Абдулах [всичко 9 мохамедани и 8 християни].
Село Любетино [Леринско]: Юсуф, син на Абдулах, ямак;
Сейди Али, син на Абдулах, хаймане; Селтък, син на Абдулах, хай-
мане [всичко 21 мохамедани].
Село Сухо гърло [Щипско]: Ахмед, син на Абдулах, ямак; Ду-
рак, син на Абдулах; ямак; Мустафа, син на Абдулах [всичко 35
мохамедани].
Село Трахинци [Щипско, неуточнено]: Касъм, син на Абдулах,
вратар в крепостта Щип.
Село Черковци [Щипско, неуточнено]: Юсуф, син на Абдулах
[всичко 5 мохамедани и 35 християни].
Село Смоква, с друго име Дестемалли [Щипско, неуточнено]:
Хюсеин, син на Абдулах, ямак; Хасан, син на Абдулах, ямак [всич­
ко 30 мохамедани].

Кочанска нахия
Село Проби Щип [Кратовско]: Сюлейман, син на Абдулах [всичко
3 мохамедани и 127 християни].
Село Облешово [Кочанско]: Хасан, син на Абдулах; Меми, син
на Абдулах; Седжах Меми [всичко 5 мохамедани и 107 християни].
Село Градец [Кочанско}: Хасан, син на Абдулах; Мустафа Ха­
сан; Рамазан, син на Абдулах; Хюсрев, син на Абдулах; Хасан, син
на Абдулах; Джафер, син на Абдулах; Илияс, син на Абдулах [всич­
ко 39 мохамедани и 600 християни].
Село Блатец [Кочанско]: Али, син на Абдулах; Хасан, син на
Абдулах; Перване, син на Абдулах [всичко 21 мохамедани и 177
християни].
Село Пателец, Оризари [Кочанско]: Ширмерд Абдулах, освобо­
ден роб на Хусам Халифа; Хамза Абдулах [всичко 17 мохамедани и
28 християни].
Село Баня [Кочанско], с друго име Ълъджа: Али, син на Абду-
[,лах; Касъм, син на Абдулах; Первиз, син на Абдулах; Хазър, син­
ина Абдулах [всичко 25 мохамедани и 85 християни].
Село Горни Подлог [Горни Подлак, Кочанско]: Юсуф, син на
, Абдулах; Ахмед, син на Абдулах [всичко 3 мохамедани и 56 хри­
стияни].
Село Градовци [Скопско]: Илияс, син на Абдулах [всичко 4
к мохамедани и 189 християни].
Село Прибачево [Кочанско]: Хасан, син на Абдулах; Хюсеин
Хасан; Мирали, син на Абдулах; Рамазан Мирали; Юсуф, син на
Абдулах; Ризван Юсуф [всичко 8 мохамедани и 101 християни].
Село Зерношница [Зърновца, Кочанско]: Скендер, син на Абду-
лах [всичко 6 мохамедани и 92 християни].
Село Лешкино [Лешки, Кочанско]: Мустафа, син на Абдулах
[останалите 51 души са християни].
Тимар на Касъм, еничарин.

197
 Тимар на Уграш, син на Али, на Ризван и Касъм, еничарин
Село Търсино [Кочанско]: Рамазан, син на Абдулах; Синан
Рамазан [всичко 4 мохамедани и 105 християни].
Село Петришани [Петършино, Кратовско]: Ферхад, син на
Абдулах [всичко 15 мохамедани и 120 християни].
Село Теранци [Кочанско]: Хюсеин, син на Абдулах; Насух,
син на Абдулах [всичко 7 мохамедани и 132 християни].
Тимар на Джафер. син на Абдулах, и на Али, син на Сюлейман.
Село Видовища [Кочанско]: Хасан, син на Абдулах; Насух, син
на Абдулах [всичко 6 мохамедани и 46 християни].
Тимар на Микяник.
Село Лепопелци [Кочанско): Рамазан, син на Абдулах; Касъм,
син на Абдулах [останалите 36 души са християни].
Село Моянци [Кочанско]: Юнус, син на Абдулах;. . . Абдулах;
Мустафа Абдулах [всичко 17 мохамедани и 70 християни].
Село Горанци [Кочанско, неуточнено]: Хасан, син на Абдулах
[останалите 19 души са християни].
Село Калнище [Кратовско]: Мурад, син на Абдулах [всичко 2
мохамедани и 22 християни].
Тимар на Хюсеин, син на еничарина Илияс.
Село Водна [Скопско]: бащина на Донке, сега в ръцете на Фер­
хад, син на Абдулах; бащина на Стоян Петко, сега в ръцете на Скен-
дер, син на Абдулах; бащина на Никола Ламбо, сега в ръцете на спа­
хията Хамза. '

Нагориченска (Кумановска) нахия

Село Рудари [Кратовско]: Ахмед, син на Абдулах [всичко 3
мохамедани и 136 християни].
Село Куманово: Джафер, син на Абдулах; еничаринът Муста-0
фа; Оруч, син на Абдулах; Насух, син на Абдулах; Хамза, син на^
Абдулах; Махмуд, син на Абдулах; Аяс, син на Абдулах; Миралем,1'
син на Абдулах; Али, син на Абдулах, мюезин; Али, син на Абдулах; :
Джафер, син на Абдулах; Скендер, син на Абдулах; Рамазан, син-*
на Абдулах; Ахмед, син на Абдулах; Перване, син на Абдулах;4
Хасан, син на Абдулах; Юсуф, син на Абдулах [всичко 40 мохаме­
дани и 32 християни].
Село Лояне [Кумановско]: Хюсеин, син на Абдулах; Худаверди,1
син на Абдулах; Али, син на Абдулах [всичко 23 мохамедани и 118
християни].
Село Довезенци [Кумановско]: данък от 4 воденици на Пейо, в
ръцете на Перваз Абдулах.
Село Баракли, с друго име Бериловци [Кумановско]: Перване,
син на Абдулах; Мустафа, син на Абдулах; Али, син на Абдулах;
Хасан, син на Абдулах; Бали, син на Абдулах [всичко 20 мохаме­
дани].
Село Ново Нагоричино [Младо Нагоричино, Кумановско]: Ха­
сан, син на Абдулах [всичко 7 мохамедани и 498 християни].

198
 Село Пеаово [Кумановско]: Мустафа, син на Абдулах [останалите
114 души са християни].
Село Матейче [Кумановско]: Хамза, син на Абдулах [всичко
3 мохамедани и 179 християни].
Село Грубанци с друго име Якуб Челеби [Кумановско, неуточ­
нено]: Хюсеин, син на Абдулах; Ферхад, син на Абдулах; Сюлейман,
син на Абдулах [всичко 22 мохамедани].
Село Алкуня [Кумановско]: Меми, син на Абдулах; Хюсеин,
син на Абдулах [останалите 70 души са християни).
Село Хасановци, с друго име Челтукчи [Оризари, Кумановско]:
Юсуф Абдулах; Ахмед Абдулах; Гях Абдулах; Хюсеин Абдулах;
Хюсеин Али, син на Абдулах; Али, син на Абдулах; Рамазан, син
на Абдулах; Хурем, син на Абдулах [всичко 53 мохамедани и 5
християни].
Село Клечовци, с друго име Чауш кьой [Кумановско]: Мустафа,
син на Абдулах; Кята Калмаз, син на Абдулах; Ризван, син на Кята
Калмаз; Хюсеин, син на Абдулах; Махмуд, син на Абдулах [всичко
14 мохамедани и 113 християни].
Село Скендерли, с друго име Доброшан [Кумановско, неуточ­
нено]: Мустафа, син на Абдулах; Сюлейман, син на Абдулах [всичко
24 мохамедани и 4 християни].
Село Орла [Кумановско, неуточнено]: Али, син на Абдулах,
освободен роб на Касъм; Мустафа Али; Бали, син на Абдулах [всичко
10 мохамедани и 148 християни].
Село Долно Гюгянци [Кумановско]: Сефер, син на Абдулах;
Хюсрев, син на Абдулах [всичко 11 мохамедани и 134 християни].
Село Пелинци [Кумановско]: Махмуд, син на Абдулах; Хамза,
син на Абдулах [всичко 3 мохамедани и 110 християни].
Село Лопате [Кумановско]: Юсуф, син на Абдулах; Мустафа,
син на Абдулах; Джафер, син на Абдулах; Хюсеин, син на Абдулах;
Ферхад, син на Абдулах; Али, син на Абдулах; Мустафа, син на Аб­
дулах; Юсуф, син на Абдулах; Меми, син на Абдулах; Бекир, син
на Абдулах; Махмуд, син на Абдулах; Осман, син на Абдулах; Ха-
сан, син на Абдулах; Мустафа, син на Абдулах [всичко 50 мохамедани
и 18 християни].
. Тимар на Джафер, син на Исхак, и на Хасан, син на Абдулах.
Село Бедине [Кумановско]: Хасан, син на Абдулах; Хазър, син
на Абдулах; Ахмед, син на Абдулах; Али, син на Абдулах; Джафер,
син на Абдулах [всичко 13 мохамедани и 82 християни].
Село Желувино [Кумановско]: еничаринът Насух; еничаринът
Кемал [всичко 5 мохамедани и 3 християни].
Село Асилджилер [Шупли камен, Кумановско]: Карагьоз, ос­
вободен роб, ямак; Али, син на Абдулах, ямак; Муслих, освободен
роб на Зюлфикяр, ямак; Сюлейман, освободен роб на Хамза [всичко
56 мохамедани].
Село К у м а н и ч е в ц и (Кавадарско): Юсуф, син на Абдулах; Илияс,
син на Абдулах; Мустафа, син на Абдулах; Хасан, син на Абдулах;
Сюлейман, син на Абдулах; Ахмед, син на Абдулах; Мехмед, син
199
на Абдулах; Перване,. син на Абдулах; Вели, син на Абдулах [всич­
ко 29 мохамедани].
Село Долно Бвкташли [Кумановско, неуточнено]: Ферха, син
на Абдулах; Махмуд, син на Абдулах, освободен роб на Меми суба*
шията [всичко 33 мохамедани].
Село 9убобци [Тетовско]: Берак, син на Абдулах [всичко 6
мохамедани и 48 християни].
Село Горно Бекташли [Кумановско, неуточнено]: Оруч, син на
/. ^дулах; Шабан, син на Абдулах [всичко 25 мохамедани].
Село Милино [Щйпско]: Илияс, син на Абдулах; Хамза, син на
Абдулах; Меми, син на Абдулах; Юсуф Меми; Мустафа, син на Абду­
лах; Йолджи Мустафа; Исхак, син на Абдулах; Мурад Исхак; Хасан,
син на Абдулах и синът му Юсуф; Хюсеин Абдулах [всичко 30 мо­
хамедани].
Село Али Фадил, с друго име Скачковци [Кумановско]: Реджеб,
син на Абдулах; Перване, син на Абдулах; Перване, син на Абду­
лах; Сефер, син на Абдулах; Муса, син на Абдулах; Ферхад, син на
Абдулах, освободен роб на Диване Пири [всичко 40 мохамедани].
Тимар на Мустафа, син на еничарина Илияс.
Тимар на Марко Никола и на Никола Димто, отглеждащи со­
коли «атмаджа».

Струмишка нахия
Село Радовищ: Мустафа Абдулах; Али Абдулах; Перване Аб­
дулах, бояджия; Юсуф Абдулах; Махмуд Абдулах; Юсуф Абдулах;
Махмуд Абдулах; Юсуф Абдулах; Джафер Абдулах; Хасан Абду­
лах; Юсуф Абдулах; Мурад Абдулах [всичко 68 мохамедани и
330 християни].
Струмица: Насух Абдулах; Юсуф Абдулах; Перване Абдулах;
Мустафа Абдулах; Мустафа Абдулах; Али, син на Абдулах; Хаджи
Махмуд Абдулах; Хасан Абдулах; Мустафа Абдулах; Сюлейман Деде
Абдулах; Хазър, син на Абдулах; Мустафа Абдулах; Юсуф Абду­
лах; Ахмед, син на Абдулах; Мехмед, син на Абдулах; Искендер
Абдулах; Ферхад Абдулах; Ахмед Абдулах; Мустафа Абдулах; Хю­
сеин Абдулах; Юсуф Абдулах; Мустафа Абдулах; Али Мустафа;
Мустафа Абдулах; Али, син на Абдулах; Али, син на Абдулах; Оруч
Абдулах; Гюван Абдулах; Меми Абдулах; Хюсеин Абдулах, Хасан,
син на Абдулах; Хасан Абдулах; Хаджи Али Абдулах; Хасан, син
на Абдулах, търговец; Юсуф, син на Абдулах; Байрам Юсуф; Ахмед,
син на Абдулах; Мустудам Абдулах; Ферхад Абдулах; Меми, син на
Абдулах; Мустафа Абдулах; Пири Ходжа Абдулах, муалим; Реджеб,
син на Абдулах; Хюсеин Абдулах; Махмуд, син на Абдулах; Первер,
син на Абдулах; Махмуд, син на Абдулах; Семендер, син на Абдулах;
Перване Абдулах; Перване Абдулах, друг; Мехмед, син на Абдулах;
Перване, син на Абдулах; Касъм.син на Абдулах; Хасан, син на Абду­
лах; Рестен Абдулах; Мустафа Абдулах; Меми Мустафа; Ибрахим
Мустафа; Али Мустафа; Ахмед Абдулах; Ферхад Абдулах; Меми Аб-

200
дулах, джелеп; Реджеб, син яа Абдулах; Ахмед, син на Абдулях;
Угурлу Абдулах, джелеп; Мустафа Абдулах; джелеп; Ахмед Абду­
лах; Исмаил Абдулах; Мустафа Абдулах; Оруч Абдулал, юр*
Шабан Абдулах; Юсуф, син на Абдулах; Али, син н А бдулах. Хю-
сеин Абдулах; Мустафа Абдулах; Меми Абдулах; Хаджи Хюсеин
Абдулах; Насух Абдулах; Хасан, син на Абдулах; Хасаи, син
на Абдулах; Меми, син на Абдулах; Осман, син на АЗдулах; Малкоч
Абдулах; Хасан Абдулах; Мустафа Абдулах; Шуджа Абдулах; Али,
син на Абдулах; Мустафа Абдулах; Юсуф Абдулах; Ахмед Абдулах;
Хасан Абдулах; Ширмерд Абдулах; Меми, син на Абдулах; Хюсеин,
син на Абдулах; Хасан Абдулах,' дръндар; Хюсеин Абдулах; Юсуф
Абдулах; Мурад Абдулах; Хасан Абдулах; Хюсеин Абдулах; Мех­
мед, син на Абдулах; Хасан Абдулах; Али Абдулах; Баязид Абду­
лах; Хамза, син на Абдулах; Али Хамза; Мустафа Абдулах; Мустафа
Абдулах; Али, син на Абдулах; Меми Али; Омер, син на Абдулах;
Мустафа Абдулах; Мухамед Мустафа; Мустафа Абдулах; Хасан
Мустафа; Инехан Абдулах; Оруч Абдулах; Юсуф, син на Абдулах;
Мустафа Юсуф; Оруч Абдулах, кожар; Пири Абдулах; Исмаил А,6-
дулах, джелеп; Мухарем Абдулах; Джафер, син на Абдулах; Илияс
Абдулах; Карабаши Абдулах; Махмуд Абдулах; Мустафа Абдулах,
мюезин; Хюсеин, син на Абдулах; Синан Абдулах; Мустафа Абдулах;
Мехмед, син на Абдулах; Ибрахим Абдулах; Мустафа Абдулах; Му­
хамед Абдулах; Ахмед, син на Абдулах; Мехмед, син на Абдулах;
Али Абдулах, подковач; Малкоч Абдулах; Мустафа Абдулах; Хю­
сеин Абдулах, бакалин; Хасан Абдулах; Хасан Абдулах [всичко
469 мохамедани и 354 християни].
Село Тонатарци [Щипско]: Дервиш Абдулах [останалите 161
души са християни].
Село Подвреш с махалата Дрен [Щипско]: Гюван Абдулах;
Хамза Абдулах [всичко 28 мохамедани и 256 християни].
i Село Велюса [Струмишко]: Тургуд Абдулах; Хасан Тургуд;
гХюсеин Тургуд; Мухамед Абдулах; Шабан Абдулах [всичко 22 мо­
хамедани и 503 християни].
Село Седларци [Горно и Долно Седларци, Струмишко]: Хюсеин
Абдулах [останалите 10 души са християни].
;i Село Свеница [Струмишко’, неуточнено]: Шабан Абдулах; Му-
:стафа Абдулах; Мустафа Абдулах, друг; Юсуф Абдулах; Хюсеин
Абдулах; Мустафа Абдулах, друг; Мехмед Мустафа; Дервиш Абду­
лах; Мустафа Абдулах, друг; Хамза Абдулах; Сефер Абдулах [всичко
15 мохамедани и 76 християни].
Село Попчево [Струмишко]: Курд, син на Абдулах; Мухамед
Абдулах [всичко 3 мохамедани и 138 християни].
Село Ораховица [Кочанско]: Искендер Абдулах, акънджия;
Курт Искендер; Ферух Абдулах [всичко 13 мохамедани и 201 хри­
стияни].
Село Злетово [Кратовско]: Джафер Абдулах; Синан Абдулах^
[всичко 6 мохамедани и 95 християни]. * “ “

201
 Село Косач [Струмишко]: Пируз Абдулах [всичко 4 мохамедани
и 72 християни].
Село Добренишин [Струмишко, неуточнено]: Шабан Абдулах;
Ризван Абдулах; Алагьоз Абдулах [всичко 37 мохамедани и 24 хри­
стияни].
Село Миргонци [Струмишко, неуточнено]: Сефер Абдулах;
Оруч Абдулах [всичко 16 мохамедани и 32 християни].
Село Свидовица [Струмишко]: Хасан Абдулах; Ахмед Абдулах
[всичко 3 мохамедани и 89 християни].
Село Градошор [Струмишко]: Хасан Абдулах; Балабан Абдулах
[всичко 6 мохамедани и 114 християни].
Село Баница, с друго име Шехр-азад [Струмишко]: Мустафа
Абдулах; Ахмед Абдулах; Байрам Абдулах; Сюлейман Абдулах;
Юсуф Абдулах; Бали Абдулах; Реджеб Абдулах; Искендер Абдулах;
Али Искендер; Искендер Абдулах; Мустафа Искендер; Ахмед Аб­
дулах, освободен роб на Дуйгун бег; Искендер Абдулах, друг, ос­
вободен роб на споменатия [Дуйгун бег]; Хазър Искендер; Перване
Абдулах; Хюсеин Абдулах; Касъм Абдулах [всичко 45 мохамедани
и 16 християни].
Село Просениково [Струмишко]: Малкоч Абдулах; Рустем Абду­
лах; Сюлейман Абдулах [всичко 5 мохамедани и 161 християни].
Село Обрадово, с друго име Владово [Струмишко]: Мехмед Абду­
лах; Тургуд Мехмед; Дервиш Мехмед; Худаверди Абдулах [остана­
лите 95 са християни].
Село Куклиш [Струмишко]: Байрам Абдулах [всичко 7 мохаме­
дани и 92 християни]. г
Село Иловица [Струмишко]: Махмуд Абдулах; Мустафа Махмуд;
Реджеб Махмуд; Бали Абдулах; Ахмед Абдулах; Насух Абдулах;
Кая Насух; Курд Абдулах; Реджеб Абдулах; Мустафа Реджеб;
Курд Реджеб; Рустем Абдулах [всичко 22 мохамедани].
Село Големо Родово [Струмишко]: Хазър Абдулах [всичко 4 >д
мохамедани и 38 християни]. п
Село Турново [Струмишко]: Байрамли Абдулах [всичко 2 моха­
медани и 87 християни]. rj
Село Секирник [Струмишко]: Махмуд Абдулах; Ахмед Махмуд;вх
Оруч Абдулах; Дервиш Оруч [всичко 9 мохамедани и 123 християни].
Село Габрово [Струмишко]: Хасан Абдулах [всичко 2 мохамеда­
ни и 90 християни].
Село Станчево [Лъгадинско]: Мустафа Абдулах; Мустафа Аб­
дулах, друг; Мухамед Мустафа; Хасан Абдулах [всичко 14 мохаме­
дани и 111 християни].
Село Покрайчево [Радовишко]: Бали еничарина [всичко 6 моха­
медани и 82 християни].
Село Борисова [Струмишко]: Юсуф Абдулах; Перване Абдулах;
Ферух Абдулах; Мустафа Абдулах [всичко 13 мохамедани и 115
християни].
С ело Х р а н ч и н а [Струмишко, неуточнено]: П ерване Абдулах,
акъндж ия; И ли яс Абдулах, акъндж ия [всичко 5 мохамедани и 45
х)Л>стияни].
202
 Село Павлово [Струмишко, неуточнено]: Хасан Абдулах [оста­
налите 42 души са християни].
Село Мало Балдешенци (Струмишко, неуточнено]: Ибрахим
Абдулах [всичко 8 мохамедани и 26 християни].
Тимар на Хюсеин, син на Абдулах.
Село Сървош [Струмишко]: Али Абдулах, Ибрахим Абдулах
[всичко 12 мохамедани н 64 християни].
Село Колешино [Струмишко, неуточнено]: Мехмед, син на Абду­
лах [всичко 2 мохамедани и 17 християни].
Село Алексино [Струмишко, неуточнено]: Мурувед Абдулах,
ямак [всичко 15 мохамедани и 56 християни].
Село Добричево [Струмишко, неуточнено]: Джафер, син на Абду­
лах; Ахмед, син на Абдулах; Мерих, син на Абдулах [останалите 47
души са християни].
Село Петрелица [Струмишко]: Дурак Абдулах; Мустафа Дурак;
Гюван Абдулах; Реджеб Гюван [останалите 25 души са християни].
Село Бойчани [Струмишко, неуточнено]: Хасан Абдулах; Али,
син на Хасан [останалите 73 души са християни].
Тимар на Али, син на Абдулах.
Село Войхитница [Струмишко, неуточнено]: Хасан, син на Аб­
дулах [останалите 13 души са християни].

Малешевска нахия
Село Берово: Хасан, син на Абдулах; Али Абдулах; Мурад Аб­
дулах; Мустафа Абдулах [всичко 6 мохамедани и 320 християни].
Село Русиново [Беровско]: Хамза, син на Абдулах [всичко 16
мохамедани и 125 християни].
Тимар на унгареца Исмаил.
Село Пехчево [Беровско]: Мустафа Абдулах; Хюсрев, освобо­
ден роб на Ахмед; Джафер Хюсрев [всичко 15 мохамедани и 197 хри­
стияни].
СелоТодорич [Тодоровци, Беровско]: Сюлейман еничарин; Сефер,
син на Абдулах; Меми, син на Сефер; МустафаСефер [всичко 5 мо­
хамедани и 127 християни].

Нахия Конче
Село Конче [Радовишко]: Хасан Абдулах; Хайдар, освободен
роб на Синан [всичко 5 мохамедани и 187 християни].
Село Ракитец [Радовишко]: Али Абдулах; Али Абдулах, друг;
Мехмед Абдулах; Али Абдулах; Бали Абдулах [всичко 17 мохамедани
и 110 християни].

Нахия Дойранско езеро

Самият Дойран, друго име Пископия, друго име Поланина: Гю­
ван Абдулах; Мустедам Абдулах; Первер Абдулах; Перване Абдулах;
Перване Абдулах, друг; Мухамед Абдулах; Мухамед Абдулах., друг;

203
Пири Абдулах; Махмуд Абдулах; Ибрахим Абдулах; Хюсеин Абду-
лах; Али Хюсеин; Али Абдулах; Яхя Али; Ибрахим Абдулах; Ха-
сан Абдулах; Али Абдулах; Бали Абдулах; Хасан Абдулах; Мустафа
Абдулах; Али Абдулах; Мурад Абдулах; Мухамед Абдулах; Курд
Абдулах; Мустафа Абдулах; Пири Абдулах; Хюсеин Абдулах; Хю­
сеин Абдулах, друг; Хасан Абдулах; Хюсеин Абдулах [всичко 56
мохамедани и 556 християни].
Село Брест: Юнус Абдулах; Мустафа Абдулах [всичко 14 мо­
хамедани и 100 християни].
Село Попово: Карагьоз Абдулах; Ахмед Абдулах [всичко 20
мокамедани и 180 християни].
Село Коинце: Хюсеин Абдулах; Али Абдулах [всичко 4 мохаме­
дани и 76 християни].
Село Ангелци: Давуд Абдулах, освободен роб на Дуйгун паша;
Касъм Абдулах; Али Абдулах; Курд Абдулах; Али Абдулах, друг
[всичко 12 мохамедани и 54 християни].
Село Сурлово: Тургуд Абдулах; Хасан Абдулах; Али Абдулах;
Махмуд Абдулах; Байрамли Махмуд; Караджа Абдулах; Ибнедин
Абдулах [всичко 37 мохамедани и 188 християни].
Село Горно Горбасово: Али Абдулах; Махмуд Абдулах [всичко
18 мохамедани и 206 християни].
Село Долно Горбасово: Рамазан Абдулах; Балабан Абдулах;
Дурак Абдулах; Тургуд Абдулах [всичко 29 мохамедани и 149 хри­
стияни].
Село Дивлас, юруци: Ибрахим Абдулах; Мустафа Абдулах;
Махмуд Абдулах [всичко 36 мохамедани].
1 •

Нахия Боймия - ,
i\

Село Валандово [Струмишко]: Перване Абдулах; Хасан Перва-

не; Кая Перване; Хюсрев Абдулах; Хюсеин Абдулах; Хюсеин Аб­
дулах, друг; Мустафа Абдулах; Ферхад, син на Абдулах [всичко 29
мохамедани и 185 християни]. .
Махала Чекинохор към Валандово: Мустафа Абдулах; Хюсеий
Абдулах; Махмуд Абдулах; Сюлейман Абдулах; Малкоч АбдулаХ
[всичко 13 мохамедани и 77 християни].
Село Горни Собри [Дойранска хаза]: Юсуф Абдулах [останалите
47 души са християни].
Село Долни Собри [Дойранска каза]: Мустафа Абдулах; Али
Мустафа [останалите 58 души са християни]. '
Село Качулково [Дойранска каза]: Оруч Абдулах; Мустафа
Абдулах [останалите 325 души са християни].

Тиквешка нахия
Село Дошница [неуточнено]: Илияс Абдулах; Синан Абдулах
[всичко 5 мохамедани и 30 християни].
Село Оризар [Кавадарско]: Мурад Абдулах; Мустафа Абдулах;

204
Али Мустафа; Хюсеин Абдулах [всичко 8 мохамедани и 31 християни]'
СеЛо Возарци, с друго име Челтукчи [Кавадарско]: Мустафа,
син на Абдулах; Ферхад Абдулах [ всичко 3 мохамедани и 36 хри­
стияни].
Село Оризар, с друго име Тръстеник [Кавадарско]: Ферхад
Абдулах; Меми Абдулах; Хюсеин Абдулах [всичко 5 мохамедани и
16 християни].
Село Марена, с друго име Козина [Кавадарско]: Хамза Абду­
лах; Хасан Абдулах [всичко 3 мохамедани и 37 християни].
Село Долни Дисан [Кавадарско]: Ахмед Абдулах; Меми Абду­
лах; Али Меми; Хюсеин Абдулах; Мустафа Абдулах [всичко 15 мо­
хамедани и 258 християни].
Село Ватоша [Кавадарско]: Джафер Абдулах [всичко 23 моха­
медани и 176 християни].
Село Дубляни [Дублино, Кавадарско]: Хасан Абдулах; Перване
Абдулах [всичко 4 мохамедани и 82 християни].
Село Демир Капия [Кавадарско]: Тургуд Абдулах; Хюсрев
Тургуд; Ферхад Абдулах; Ферах Абдулах [останалите 40 души са
християни].
Село Гарван [изчезнало]: Мустафа Абдулах [останалите 21 души
са християни].
Село Демир Капия, с друго име Турликово [изчезнало]: Халил
Абдулах [останалите 65 души са християни].
. Село Пепелище [Кавадарско]: Фераих Абдулах [всичко 13 мо­
хамедани и 76 християни].
Село Голем Сопот [Сопот, Кавадарско]: Хасан Абдулах; Хюс­
рев Абдулах; Хасан Абдулах, друг; Газанфер Абдулах; Дервиш
Абдулах; Махмуд Абдулах; Али Абдулах [всичко 15 мохамедани и
166 християни].
* Село Бесвища [Кавадарско]: Хюсеин Абдулах; Ахмед Абдулах
[Ьсичко 3 мохамедани и 82 християни].
Село Дуброво [Кавадарско]: Юсуф, син на Абдулах; Меми Аб­
дулах; Хамза Абдулах; Ахмед Абдулах; Сефер Абдулах; Дурак Аб­
дулах [всичко 9 мохамедани и 76 християни].
' Село Ресово [Кавадарско]: Перване Абдулах [всичко 2 моха­
медани и 89 християни].
Село Криволак [Кавадарско]: Мустафа Абдулах; Осман Муста­
фа; Балабан Абдулах; Мерджан Абдулах; Перване Абдулах; Йолджи
Абдулах [всичко 9 мохамедани и 233 християни].
Село Бистренци [Кавадарско]: Перване Абдулах; Али Абду­
лах; Синан Али; Хюсеин Абдулах; Малкоч Абдулах; Карагьоз Аб­
дулах; Вели Абдулах [всичко 10 мохамедани и 112 християни].
Село Калояни [Калайнево, Кавадарско]: Ферхад Абдулах; Меми
Абдулах [останалите 93 души са християни].
Джемаат Ейне Беи, при Калояни: Джафер Абдулах, хаймане;
Мустафа Абдулах [всичко 18 юруци].
Село Тимяник с Мал Тимяник [Кавадарско, неуточнено]: Юсуф
Абдулах [всичко 5 мохамедани и 109 християни].

205
 Село Голем Раовник [Ореово, Прилепено]: Али Абдулах [оста­
налите 148 души са християни].
Тимар на тетовчанина еничарин Якуб.
Село Тушанец [изчезнало]: Курд Абдулах; Касъм Абдулах;
Ширмерд Абдулах; Алагьоз Абдулах; Ахмед Абдулах [всичко 11
мохамедани и 83 християни].
Тимар на Ибрахим, син на Абдулах, и на Рустем, син на Хю-
сеин.
Село Шивец [Кавадарско]: Кара Хасан Абдулах; Хюсеин Абду­
лах [всичко 5 мохамедани и 65 християни].
Тимар на Али, син на еничарина Илияс, и на Мустафа, син на
Мех мед.
Село Липа [Кавадарско]: Насух Абдулах [всичко 2 мохамедани
и 64 християни].
Село Муса обасъ, с друго име Бали обасъ [Мусинци, Прилеп-
лепско]: Сюлейман, син на Абдулах и син му Хаджи [всичко 58
мохамедани].
Село Мираковци [неуточнено]: Синан Абдулах [всичко 3 моха­
медани и 39 християни].
Село Елешница [неуточнено]: Меми Абдулах; Мехмед Абдулах
[всичко 5 мохамедани и 46 християни].
Джемаати Тургуд Факъх и Кара Илияс при с. Градец [Стру-
мишко]: Деде Абдулах; Ибрахим Абдулах; Исмаил Абдулах, рая
[всичко 42 юруци].
Село Брусник, с друго име Църнашево [Щипско]: Угурлу Аб­
дулах, ямак [всичко 21 мохамедани].

Петричка нахия
Село Долене [Благоевградски окр.]: Махмуд Абдулах; Перване
Абдулах [останалите 28 души са християни].
Село Чуриловци [Чурилово, Благоевградски окр.], оризари:
Мустафа Абдулах; Хайдар Абдулах; Хюсеин Абдулах; Сюлейман
Абдулах; Махмуд Абдулах; Ферхад Абдулах; Хюсеин Абдулах;
Перване Абдулах; Бехрам Абдулах; Искендер Абдулах; Давуд
Абдулах [всичко 18 мохамедани].
Село Крушица [Горна и Долна Крушица, Благоевградски окр.]:
Махмуд Абдулах [останалите 151 души са християни].
Село Доларово [Благоевградски окр.]: Юсуф Абдулах; Малкоч
Абдулах; Махмуд Абдулах; Ахмед Абдулах; бащина на Миле, в
ръцете на Мустафа Абдулах [всичко 12 мохамедани и 316 християни].
Самият Петрич: Мустафа Абдулах; Мехмед Мустафа; Мехмед
Абдулах; Мустафа Мехмед; Али Абдулах; Али Абдулах; Ширмерд
Абдулах; Хюсрев Абдулах; Хамза Абдулах; Джафер Абдулах;
Хюсеин Абдулах; Хюсеин Абдулах, друг; Хюсеин Абдулах; Меми
Абдулах; Мехмед Абдулах; Илияс Абдулах, бирник; Перване Аб­
дулах; Джафер Абдулах; Хасан Абдулах; Ферхад Абдулах; Хюсни
Абдулах; Ибрахим Абдулах; Мустафа Абдулах; еничаринът Курд;

206
 Перване Абдулах; Мухамед, син на Абдулах; Хасан Абдулах; НазЪр
Хасан; Перване Абдулах; Перване Абдулах, друг [всичко 119 мо­
хамедани и 471 християни]. .
Село Тополница [Благоевградски окр.], джемаат Серчй: Турали
Абдулах, юрук; Хасан Абдулах, юрук; Малкоч Абдулах, юрук
[всичко 15 юруци и 33 християни]. '
Село Летница [Благоевградски окр.]: Перване Абдулах, дже-
леп [всичко 7 мохамедани и 104 християни].
Село Подилани [Бодилен, Струмишко]: Ахмед Абдула*; Ахмед
Абдулах, друг [всичко 4 мохамедани и 135 християни].
Село Скрът [Благоевградски окр.]: Юсуф Абдулах [всичко 11
мохамедани и 150 християни].
Село Витани [Вишлене, Благоевградски окр.]: Дервиш Абду­
лах; Касъм Абдулах [всичко 6 мохамедани и 87 християни].
Тимар на Джафер, син на Абдулах.
Село ГабраНи [Габрене, Благоевградски окр.]: Джафер Абду­
лах [всичко 2 мохамедани и 224 християни].
Село Долна Богородица [Сестрино, Благоевградски окр.]: Меми
Абдулах [останалите 69 души са християни].
Село Право Бърдо [Благоевградски окр.]: Ширмерд Абдулах
[останалите 60 души са християни].
Тимар на Мустафа, син на Абдулах.

ЧАСТИЧНО ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ
НА ПАСТИРИ СКОТОВЪДИ

1
Регистър на пастирите скотовъди (джелепкешани) от
1573 г. Макар да дава имената само на скотовъдите.
регистърът отразява проникването на исляма в редица
села, частичното помохамеданчване на други и все още
tSM . християнския характер на трети, които след време също
j.r били помохамеданчени. Поради твърде големия обем на
регистъра са изпуснати имената на мохамеданите, а така
- също и броят на предаваните овце. — Вж. Р . С т о й к о в .
Селища и демографски облик на Североизточна България
и Южна Добруджа през втората половина на XVI век.
Изв. на Варненското археологическо дружество, кн. XV,
,, 1964, с. 101 — 112.

Каза Хръсград [Разград]

Село Туракча [Дурач, Разградски окр.] — [3 мохамедани].
Село Загралу [Съединение, Търговищки окр.' — [2
" мохамедани].
Село Кюгиз [неуточнено] — [2 мохамедани
Село Юнус Абдал [Йонково, Разградски окр.] — 3 мохамедани
Село Мумджилар [Свещари, Разградски окр. — 4 мохамедани
Село Калайджи [Радинград, Разградски окр.] — [2 мохамедани
Село Кюшекча Синап [неуточнено] — [1 мохамеданин].

207
 * Село Недоклан [Разградски окр.] — [2 мохамедани].
Село Аяслар [Светлей, Търговищки окр.] — [2 мохамедани].
Село Конак [Търговищки окр.]: Урус Малешко, Кънчо Коста,
Черньо Пею, Гергино Пею, Михаил Йофчо, Драган, зет на Манол,
Дан Братой, Миле Герги, Радослав с прякор Алтъпармака, Петър,
брат на Алтъпармака.
Село Каргалък [неуточнено] — [1 мохамеданин].
Село Хайдар [Кардам, Търговищки окр.]: Ахмед Касъм, Мехмед
Одул. Кара Добре, Николчо Стойко, Стоян Пармаксуз, Алто Бано,
Тодор Иван — да се потърси в Хърсово.
Село Кьосе Абди [Райнино, Разградски окр.]: Карагьоз Абдулах
(и още 3 мохамедани].
Село Мустафа Халифе [Балкански, Разградски окр.] — [1 мо­
хамеданин].
Село Кемаллар [Исперих]: Хюсеин Абдулах, Махмуд Абдулах
|и още 2 мохамедани].
Село Геренджик [Въбел, Търговищки окр.] — [3 мохамедани].
Село Йомерча [Ралица, Търговищки окр.]: Бизе Петър Хасан
|и още I мохамеданин].
Село Арсланча [Лъвино, Разградски окр.] — [1 мохамеданин].
Село Ак .Мехмед [Подгорица, Търговищки окр.] — [4 мохамедани].
Село Кокарджа [Голям и Малък Пороьгц, Разградски окр.] —
|2 мохамедани].
Село Кара Якуб [Чудомир, Разградски окр.] — [4 мохамедани^
Село Йомер Факих [неуточнено] — [2 мохамедани].
Село Аксан сахра с друго име Дерзилер [Крояч, Разградски
окр.] — [4 мохамедани].
Село Бахшаишлар [Дриново, Търговищки окр.] — [2 моха*
медани].
Село Кодокоч [неуточнено]: Куцар Братло, Влад Коча, ПетИрР
Куцар.
Село Диване Насух [неуточнено] — [3 мохамедани].
Село Пособина [Посабина, Търговищки окр.]: Рад Младенов?
Сиво Рахни, Пею пришелец, Тино Димо, Град Рад.
Село Кърджалар [неуточнено]: Махмуд Абдулах [и още 1 mojKS4-
меданин].
Село Липник [Разградски окр.]: Турахан Абдулах.
Село Поп Алагьоз [Попово] — [1 мохамеданин].
Село Окчилер [Здравец, Търговищки окр.] — [4 мохамедаАф
Село Топни [Топчии, Разградски окр.] — [2 мохамедани].
. Село Куюджук [Киченица, Разградски окр.] — [6 мохамедани].
Село Демурджилер [Желязковци, Разградски окр.] — [3 моха­
медани].
Село Ада в Делу Орман [Острово, Разградски окр.]: Мустафа
Абдулах [и още двама мохамедани].
Село Калово [Динково, Разградски окр.] — [9 мохамедани].
Село Давудлар [Давидово, Търговищки окр.] — [1 мохамеданин].

208
 Село Текие-и кюберан [Манастирско, Разградски окр.]: Стоян
Радион, Доброслав Радион, Пеко Дренко, Пейчо Доброслав.
Село Чукурово [Трапище, Разградски окр.] — [1 мохамеданин].
Село Торлак [Хлебарово]: Иванчо Стано, Мирчо Михаил, Добро­
слав Добромир, Добромир Черньо.
Село Дреновец [Дряновец, Разградски окр.]: Радо Райнико,
Герги рум, Добре Марко.
Село Чукур къшла [Манастирци, Търговищки окр.] — [3 моха­
медани].
Село Долни Ковачовец [Ковачевец, Търговищки окр.]: Михо
Тодор, Момчо Коста, Перване арнавуд, Тозю Обретен.
Село Ходжа Тоган [Голямо Соколово, Търговищки окр.] — [1
мохамеданин].
Село Чикендин [Лиляк, Търговищки окр.]: Йофчо Никола,
Брайно Петко, Танас Кюрекчи, Иван Бойко, Русе Гергино, Рад
Драган, Петко Йофчо.
Село Офча Калово [неуточнено] — [7 мохамедани].
Село Осенец [Разградски окр.]: Русе Михаил, Рад Бою, Коджа
Стою кетхуда, Андре Дамян, Михал Юдукджи, Петър Недю, Кю-
чук Петър Стоян, Коле Семиз, Михно Богдан, Стою Богдан, Петко
Никола.
Село Дрдъм [Помощица, Търговищки окр.] — [1 мохамеданин].
Село Горни Ковачовец [Ковачевец, Търговищки окр.]: Хюсеин
Абдулах, Влад Калчо.
Село Садина [Търговищки окр.]: Чернико Русе, Опре Иван,
Райко, зет на Николчо.
Село Вълна [неуточнено]: Радослав Кочмар, Кою Кочмар, Дра-
гой Тодор, Слав Петър.
Село Балджи Ахмед [неуточнено] — [2 мохамедани].
Село Завит [Завет, Разградски окр.]: Радул Косо, Кайно бул-
гар, Велко Добро, Смол, брат на Стойчо, Иван Райко, Стою Кръстю,
Иван Коско.
Село Кара Салих [неуточнено] — [2 мохамедани].
Село Ташджъ [Каменар, Разградски окр.] — [2 мохамедани].
/ Село Кая при Хръсград [неуточнено]: Саръ Никола Яни, Дими­
тър Андрея, Лазар Яни, Димо Хаврагуна, Мартин Марне.
Село Калайджи [Радинград, Разградски окр.] — [1 мохаме­
данин].
Село Кълъчджълар [Асеново, Великотърновски окр.]: Малкоч
табак, Турали Хаджи.
Село Кадъ-и кюберан [Стражица, Великотърновски окр.]:
Бойчо рум Никола, Друме Върло, Влад Марко, Понико карачобан,
Драганчо Петър, Йофчо Кано чомлекчи, Герги рум, Петър чалджъ,
Рахне търненлу.
Село Еревиш [Благоево, Великотърновски окр.] — [3 мохаме­
дани].
Село Плащене [изчезнало, при Стражица]: Рад Саръ Никица.

209 14 По следите на насилието, ч . II

 Село Тръбеш [Горски Горен и Долен Тръмбеш, Великотър­
новски окр.]: Иван Тодор.
Село Сьондек [неуточнено] — [1 мохамеданин].
Село Чаир [Камен, Великотърновски окр.] — [3 мохамедани].
Село Узунджа алани [Равно, Разградски окр.]: Якуб Абдулах
(и още 1 мохамеданин].
Село Паламарица [Паламарца, Търговищки окр.]: Али чобан
Мустафа, брат му Сюле, Миле Коча, Русе Дамян, Черню Купар,
Плачо Трошан, Тозю Каго, Тодор Кагур, Калчо Дамян, Ясенчо
Кьосе Димитър.
Село Баничко, Долно и Горно [Баниска, Русенски окр.]: Калица
Радослав, Мирю Млечко, Муса чобан, Герги пришелец.
Село Несми Ашък [неуточнено] — [1 мохамеданин].
Село Водица [Търговищки окр.]: Стойчо Коста, чичо Добре,
Роман Иван, Михо Иван, Браточан Бахни, Драган Кою.
Село Комарево [неуточнено]: Малчо Драган, Петко Куман, Раю
Караджа, Драган Цачо.
Село Опака [Търговищки окр.]: Вичо Врабяр, Пею кетхуда,
Никола Петко.
Село Капузджи [неуточнено]: Мустафа Абдулах, Тормуш Абду­
лах [и още 2 мохамедани].
Село Айдин при Кара агач [неуточнено]: Айдин Михал.
Село Кърчово [Гърчиново, Търговищки окр.]: Райко Коско,
Бошко Коско.
Село Костенец [Костанденец, Разградски окр.]: Тодор чобан,
Петър Козлар, Димитър Рахни, Димо Едрю.
Село Кара Вели [Баба Тонка, Търговищки окр.] — [1 мохаме­
данин].
Село Балджи Омур [Медовина, Търговищки окр.]: Хайдйр
Абдулах [и още 4 мохамедани].
Село Араблар [Априлово, Търговищки окр.] — [4 мохамедани].
Село Султан оглуларъ [Невски, Търговищки окр.] — [2 моха­
медани].
Село Ада при КарамУр [Островче, Разградски окр.]— [5 моха­
медани].
Село Кривина [Кривня, Разградски окр.]: Нено Стан.
Село Косъм ага [Раковски, Разградски окр. ] — [I мохамеданин].
Село Доброво [при Разград, изчезнало]: Стоян Неделко, Стоян
Чока.
Село Арнавуд с друго име Бин бинаръ [Голям извор, Разградски
окр.]: поп Коча, Гюко Мано, Гюка, зет на попа.
Село Рахим оглуларъ [неуточнено] — [2 мохамедани].
Село Омур [Захари Стояново, Търговищки окр.] — [3 мохаме­
дани]. •
Село Къзъллар [Глогинка, Търговищки окр.] — [1 мохамеданин].
Село Съгърджълар [Подлее, Силистренски окр.] — [5 моха­
медани].
Село Саръ Насухлар [Заветно, Търговищки окр.] — [1 моха­
меданин].
210
 Село Карлъ [Кралево, Търговищки окр.] — [1 мохамеданин].
Село Каговд [Гагово, Търговищки окр.]: Махмуд Абдулах, Д ра­
ган Братил, Рахни Иван, Трендафил Неделко.
Село Мюслимлер [Листец, Силистренски окр.] — [4 мохамедани].
Село Осиково [Търговищки окр.] — [3 мохамедани].
Село Черковна [Търговищки окр.]: Балабан Абдулах, Рамазан
Абдулах, Бози Рахни, Куиар Кара Михне, Нахидинчо, зет на Яни,
Петър Луцифко, Неделко Кара Михне.
Село Крал бинаръ [Чапаево, Великотърновски окр.] — [1 моха­
меданин].
,, Село Ютюклер [неуточнено] — [3 мохамедани].
Село Хърсово [Разградски окр.]: Илю Баю от село Хайдар.
Село Каяджък [неуточнено] — [I мохамеданин].
/ Село Ялънлък [неуточнено] — [1 мохамеданин].
Село Кубадин [Лозница, Разградски окр.] — [1 мохамеданин].
Село Сеновец [Горски Сеновец, Великотърновски окр.]: Рахни
Бран, Момчо кяфир.
Село Канлу Охад [неуточнено] — [1 мохамеданин].
Село Сейди огли [Сейдол, Разградски окр.] — ]1 мохамеданин].
Село Халифе [Миладиновци, Търговищки окр.] — [3 мохаме­
дани].
Село Гьоллер [Езерче, Разградски окр.] — [1 мохамеданин].

Каза Шумен
,Нк
Град Шумен: Стою Тодор, Петко Хърдо, Минчо Зелен, Лазар
Софчи, Петко Хърдо, Петко Цено [и 12 мохамедани].
Село Дормуш [Лозево, Шуменски окр.]: Никола Макракчи, Ни­
кола Сюрюджи, Пею Стоян, Рад Драгослав, Кара Яни, зет на Гюро,
брат му Йорги, Малеш Рад, Караман Стоян, Братой Новак.
|н Село Рахманлар [Крайгорци, Шуменски окр.] — [2 мохамедани].
- s /.Село Кьопек [Менгишево, Шуменски окр.] — [4 мохамедани].
Село Върбица [Шуменски окр.]: Доброслав Добре, Малчо ар-
наруд, Богдан базиргян, херцег Перо, Пею, зет на Борю, Пофко
Пею, Недю Рад, Рад Касрица, Стойчо Радул.
Село Инеханлар [неуточнено] — [1 мохамеданин].
,{н Село Акдере [Бяла река, Шуменски окр.] — [2 мохамедани].
нк Село Илханлар [неуточнено] — [3 мохамедани].
Село Деспотлу [Росица, Великотърновски окр.] — [I мохаме­
данин].
Село Гюни [Копрец, Великотърновски окр.]: Йофчо сърбин
[и още 1 мохамеданин].
Село Герил абад [при гр. Върбица]: Чока Ного.
Село Кулаклу Давуд с друго име Байрамлулар [Великденче.
Великотърновски окр.] — [4 мохамедани].
Село Хуювен [Иваново, Шуменски окр.]: Васил Драги, Андреш
Краю, Душко Радул, Батко Иваница.
Село Абдал огли [Богданци, Разградски окр.] — [2 мохамедани].

211
 Село Саръ Юсуфлу [Церовище, Търговищки окр.] — [6 моха­
медани]. ;
Село Балабанча с друго име Акча базаргян [неуточнено] — [4
мохамедани]. ,
Село Сюкюдлю [Върбак, Шуменски окр.] — [3 мохамедани].
Село Ески Джумаа [Търговище] — [4 мохамедани]. -
Село Бешевли-и бюзюр [Кирилово, Шуменски окр.] — [3 моха­
медани].
Село Кьотешево [Кочово, Шуменски окр.]: Яно, брат на пона,
Кьосе Стою, Иван попа, Рад Михо.
Село Вели бег [Величка, Търговищки окр.] — [1 мохамеданин].
Село Дългач [Търговищки окр.] — [4 мохамедани].
Село Гюргенлю [Габрица, Шуменски окр.] — [2 мохамедани].
Село Ташкун при Сунуберлик [Буйновица при Сини вир, Шу­
менски окр.] — [3 мохамедани].
Село Ашък Абди [Осеновец, Шуменски окр.] — [3 мохамедани^’.
Село Айдогди [Изгрев, Шуменски окр.] — [3 мохамедани].
Село Енбиалар [неуточнено] — [3 мохамедани].
Село Сунуберлик [Сини вир, Шуменски окр.]: Искендер Абдулах
[и още 6 мохамедани].
Село Дерзилер [Крояч, Разградски окр.] — [2 мохамедани].
Село Бозджалар [Каолиново, Шуменски окр.] — [2 мохамедани].
Село Делю Хасан [неуточнено] — [1 мохамеданин].
Село Хюсеин [неуточнено] — [2 мохамедани]. -hoi
Село Илбасанлар [неуточнено] — [1 мохамеданин].
Село Айдинлу [неуточнено] — [4 мохамедани].
Село Хаджи Исалар [неуточнено] — [1 мохамеданин].
Село Омурханчълар [Трем, Шуменски окр.] — [1 мохамеданин .
Село Хасъ [Добри Войников, Шуменски окр.] — [2 мохамедаюи .
Село Алван огли [Алваново, Търговищки окр.] — [2 мохамедани .
Село Карлъ [Кралево, Търговищки окр.] — [1 мохамеданин .
Село Карагьоз [Веселина, Разградски окр.] — [2 мохамедани .
Село Коджаджъклар [Тервел, Шуменски окр.] — [1 мохаме­
данин]. ' HN'
Село Ялнъзджа Хасан [неуточнено]— [1 мохамеданин].
Село Мандра [неуточнено] — [1 мохамеданин].
Село Кара Охадлар [Врани кон, Търговищки окр.] — [3 моха­
медани].
Село Кара Бахшъ [Чернокапци, Търговищки окр.]: Ферхад
Абдулах [и още 2 мохамедани].
Село Бекирлю [Конево, Шуменски окр.] — [1 мохамеданин].
Село Кадъ [Панайот Волово, Шуменски окр.] — [3 мохамедани .
Село Каялу дере [Каменяк, Шуменски окр.] — [3 мохамедани .
Село Джиланлар [неуточнено] — [1 мохамеданин].
Село Хисарлъ [неуточнено] — [1 мохамеданин].
Село Насухча [Макариополско, Търговищки окр.] в Юндалани
[неуточнено] — [3 мохамедани].
Село Бухулар [Буховци, Търговищки окр.] — [1 мохамеданин].

212
 Село Подовия [Подайва, Разградски окр.] с махале-и Халифе
[Миладиновци, Търговищки окр.]: Салък Абдулах [и още 2 моха­
медани].
Село Акчалар [Белинци, Разградски окр.] — [4 мохамедани].
Село Калайджъ Тоган [Иглика, Шуменски окр.] — [3 мохаме­
дани].
; Село Орта [Средня, Шуменски окр.]: Мавруди Черню, Маткул
Баю, Михо Баю, Касъм Дойно.
Село Троица [Шуменски окр.]: Мечко Стаю.
Село Къзъл Кая [Живково, Шуменски окр.] — [9 мохамедани].
,, Село Чамурлу [Калино, Шуменски окр.] — [2 мохамедани].
Село Кара Ахмедлу [Маркиш, Шуменски окр.] — [1 мохамеданин].
Село Охадлу [мах. Атлар, от с. Съединение, Търговищки окр.] —
[2 мохамедани].
Село Юруклер [Становец, Шуменски окр.] близо до Гюргенлю
[Габрица] — [2 мохамедани].
Село Беглю Хаджилар [неуточнено] — [1 мохамеданин].
Село Ковандълар [Пчелин, Разградски окр.] — [2 мохамедани].
.: Село Карабаш [Омарчево, Шуменски окр.] — [1 мохамеданин].
Село Хасанчалар [неуточнено] — [3 мохамедани].
Село Юруклер [Руец, Търговищки окр.]: Ахмед Абдулах [и
още 3 мохамедани].
Село Кечилюллер [Горно и Долно Козарево, Търговищки окр.]:
Искендер Абдулах [и още 5 мохамедани].
Село Кьоплюлер [неуточнено] — [1 мохамеданин].
Село Стража [до Шумен, изчезнало]: Йово Никола, Добре
Герги, Неделко Никола. „
Село Диване Махмуд [Алусиян, Шуменски окр.] — [2 мохаме­
дани].
!'■ Село Назърча [Надарево, Търговищки окр.] — [1 мохамеданин],
ни.Село БуюклЪ [Борци, Шуменски окр.] — [2 мохамедани].
мн.Село Ериклю [Сливак, Шуменски окр.] — [5 мохамедани],
и/: Село Юклюлер [Староселска, Шуменски окр.] — [1 мохамеда­
нин].
Село Кючук Ашък [Певец, Търговищки окр.] — [1 мохамеданин].
Село Баязидча [Баячево, Търговищки окр.] — [2 мохамедани].
' хгХело Емирахор [Велино, Шуменски окр.] — [3 мохамедани].
Село Йенидже [Царев брод, Шуменски окр.] — [3 мохамедани].
■;Село Каяджък [Тимарево, Шуменски окр.] — [1 мохамеданин].
Село Икиздже [Близнаци, Шуменски окр.] — [1мохамеданин].
п Село Асълджък [неуточнено] — [3 мохамедани].
: Село Кьоклюдже [Венец, Шуменски окр.] — [2 мохамедани].
Село Атмаджа [неуточнено] — [3 мохамедани].
Село Бедженлер [Беджене, Шуменски окр.] — [2 мохамедани].
Село Насухча [Духовец, Разградски окр.] — [2 мохамедани].
Село Мюрселлер [неуточнено] — [1 мохамеданин].
Село Градище [Шуменски окр.]: Герги Станислав, Гергино
Съботин, Стойко Неделко, Драган Станислав, Тодор Никола, Ту-
лечко Рали.
213
 Село Добро [повредено]: Коста чобан, Йово Сиво, Чоко Секо.
Село Байно [Бойково, Шуменски окр.]: Желеско Коча, Герги
Никола.
Село Стража [Търговищки окр.]: Герги, зет на Драган, Ста-
мад, зет на Драган, Рад Рахо, Петко Гергино.
Село Търновица [Търговищки окр.]: Батко Драган.
Село Велед [Могилец, Търговищки окр.] — [2 мохамедани].
Село Драгановец [Търговищки окр.] с друго име Полутескъ:
Сиво Калман, Петко Пенто, Байко Петлай.
Село Кушли [Птичево, Търговищки окр.] — [1 мохамеданин].
Село Кьоселер [Звегор, Шуменски окр.] — [3 мохамедани].
Село Кешкеджи Кулфал [Развигорово, Шуменски окр.]1— [1 моха­
меданин].
Село Муйтаблар [Плъстина, Търговищки окр.] — [1 мохаме­
данин].
Село Кулавузлар [неуточнено] — [2 мохамедани]. <
Село Къртъллу [Моравка, Търговищки окр.] — [5 мохамедани}.
Село Муса ялъгъ [неуточнено] — [2 мохамедани].
Село Местанлар [Горна и Долна Златица, Търговищки окр.] —
[1 мохамеданин].
Село Джалил Факих с друго име Тюркешлер [Шишковица, Тър­
говищки окр.] — [1 мохамеданин].
Село Мезидлу [неуточнено] — [4 мохамедани].
Село Яфчълар [Веслец, Търговищки окр.] — [1 мохамеданин].
Село Бехадерлер с Кайкълар [Пъдарино и неуточнено, Търго­
вищки окр.] — [3 мохамедани].
Село Османлар [Висок, Търговищки окр.] — [1 мохамеданин].
Село Кадемлулер [Българаново, Търговищки окр.]: Максуд,
освободен роб на Али. г.
Село Евджилер [неуточнено] — [1 мохамеданин]. /q
Село Йоревиш [Еревиш, Търговищки окр.] — [2 мохамедани!]!
Село Йени [вер. Кълново] близо до Смядово [Шуменски окр;;]:
Слав поп, Милош поп. >:
Село Троица [Шуменски окр.]: Караман Сотир, Мано Коч#*
Русик а Каго.
Село Новосил [Новосел, Шуменски окр.]: Дане арнавуд, Михал
Драги.
Село Ченгер [Дивдядово, кварт. на Шумен]-. Драги Рад, Андрея
Л азар куюмджи, Караджа сагманджи, Димо базиргян, Михо Рад.
Село Тураклар [Станец, Търговищки окр.] — [1 мохамеданин].
Село Кури Вели [Вельово, Търговищки окр.] — [1 мохамеданин].
Село Черенча [Шуменски окр.]: Стайко Татомир, Малчо Малко,
Малко Майо, Неделко Исус.
Село Чалък Кавак [Риш, Шуменски окр.]: Стойчо Михида,
Д имо дерзи, Гидик Пею Рад, Никола Додо.
Село Ески Йстенболлук [Преслав]: Яко Върбан, Рад Върбан.
Село Гириш дербенд [Пролаз, Търговищки окр.]: Куцар Рад,
Петър Слав, Джеко Езви, Димо Стано, Бозо Иван.

214
 Село Тюрбе [Капище, Търговищки окр.] — [4 мохамедани].
Село Кара Бахшъ [Чернокапци, Търговищки окр.] — [I моха­
меданин].
Село Кара Хадърлар [Моравка, Търговищки окр.] — [4 моха­
медани].
Село Юрук Косъм [неуточнено] — [1 мохамеданин].
; Село Касаблу [Дибич, Шуменски окр.] — [2 мохамедани].
Село Саръ базиргян [Тъпчилещово, Търговищки окр.] — [I мо­
хамеданин].
Село Златар [Шуменски окр.] — [1 мохамеданин].
Село Насърлу [Радко Димитриево, Шуменски окр.] — [2 моха­
медани].
Село Кара Демур [Виница, Шуменски окр.] — [1 мохамеданин].
-<■• Село Хебиб [Владимировци, Разградски окр.]: Балабан Иван.
Село Вардин [Вардун, Търговищки окр.]: Иван Неделко, Петко
юочук, Иван чергиджи, Коле Гергица, Черню Беро, Балабан Рах-
8е, Кале Сиво, Рахни Манко.
Село Кафаллар [неуточнено]— [1 мохамеданин].
Село Йолмез [неуточнено] — [1 мохамеданин].
Село Диване Ахмед [неуточнено] — [1 мохамеданин].
Село Карагьозлер [Врани кон, Търговищки окр.] — [4 моха­
медани].
Село Тобузлар [Топузево, Сливенски окр.] — [2 мохамедани],
.[н Село Ютюклер [Гороцвет, Разградски окр.] — [1 мохамеданин],
-от Село Черковна [Бойка, Русенски окр.]: Руси Коча, Гико базир­
гян.
Село Гьок бинар [неуточнено]: Исхак Абдулах.
Село Казан бинар [Котел]: Серчо Добро, Дапре пришелец,
Стоян поп, Радослав Драган, Райко Стоян, Димо Михал, Ефрян
рум, Малко Стоян кашикчи, Фетко Стойчо, брат му Драгослав,
Пею, зет на Стоян, Кою Радослав, Кьосе Иван Богдан, Ради Радос­
лав, Бахни Драган, Иван Добромир, Стамат, зет на Петко, Велко
Койно, Иван Владислав, Радослав Добромир, Драго Койно, Стоян
Миро, Радослав Недю.
Село Хюсеинлер [Драгомъж, Разградски окр.] — [ 2 мохамедани].
Село Садъклар [Веренци, Търговищки окр.] — [1 мохамеданин].
Село Семедлер [Семерци, Търговищки окр.] в Ала клисе — [1
мохамеданин].
Село Кара Исалар [Поройно, Търговищки окр.] — [2 мохаме­
дани].
Р Село Късраклар [Трескавец, Търговищки окр.] — [1 мохаме­
данин].
Село Кьосе Салихлер [неуточнено] — [1 мохамеданин].
Село Кара Хюсеинлер [неуточнено] — [1 мохамеданин].
Село Кури дере [Суха река, Шуменски окр.] — [1 мохамеданин].
Село Исаджалар [неуточнено] — [1 мохамеданин].
Село Смядово: Брагослав Михаил, Кучкан Драгошин, Стоян

215
Велко, Стою дегирменджи, Войко Стою, Съботни поп, Тодор Крушо,
Мартин арнавуд.
Село Чатак-и кюберан [Тича, Сливенски окр.]: Иван Черню, Мир-
чо Пенко, Душко Иван, Сафчо Драгослав, Тихо Злад, Петър Пет­
ко, Събо Петко, Радул Мързян, Събе Тихо, Петко Стойко, Радослав
Холан, Нено Иван, другия Петко Кърчо, Събе Иван, Пейчо Иван,
Хубен Стано, Дойо Съботин, Петко Злад, Кирю казанджи, Мано
Иван, Райчо Тодор, Неделко Дойо, Велко Добре.
Село Макаклар [Макак, Шуменски окр.] — [5 мохамедани].
. Село Салман [Салманово, Шуменски окр.] — [6 мохамедани].
Село Мараш с друго име Кара агадж [Мараш, Шуменски окр.]—
[3 мохамедани].
Село Йокюзлер [неуточнено] — [1 мохамеданин].
Село Софилер [Вълнари, Шуменски окр.] — [1 мохамеданин].
Село Шейхгелди [неуточнено] — [1 мохамеданин].
Село Кайкълар [Бряг, Търговищки окр.] — [2 мохамедани].
Село Йенидже-и кюберан [Новак, Разградски окр.] близо до
[повредено]: Влад зимми.
Село Гьокче су [Синя вода, Разградски окр.] — [1 мохамеданин].'
Село Осмар [Шуменски окр.]: Коста Бело, Стано Черню, Тодор
Стою, Рад Иван, Коста Илию, Марко Добре.
Село Чавуш [Методиево, Шуменски окр.]: Севлад Енчо, Пею Пет­
ко, Батмъш Черню.
Село Шукрие [Ловско, Разградски окр.] — [1 мохамеданин].

Каза Провадия
Град Провадъ [Провадия]: Хаджи Мехмед, освободен роб на
наиба [и още 26 мохамедани].
Село Анбарлък [неуточнено] — [1 мохамеданин].
Село Йъсъ депе [Ветрино, Варненски окр.]: Ферхад Абдулах
[и още 9 мохамедани].
Село Деде бинаръ [Добри дол, Варненски окр.] — [2 мохамедани] .
Село Еседлу [Момчилово, Варненски окр.] — [4 мохамедани].
Село Фирузлер [неуточнено] — [3 мохамедани].
Село Ак Коюнлу [Искър, Варненски окр.] — [4 мохамедани].
Село Табдък [Кипра, Варненски окр.] — [1 мохамеданин]. '■
Село Кюлемен [Засмяно, Варненски окр.] — [1 мохамеданин].
Село Кара Абди [неуточнено] — [1 мохамеданин].
Село Йегитмур [неуточнено] — [1 мохамеданин].
Село Яйла [Ягнило, Варненски окр.] — [3 мохамедани].
Село Кулаклар [неуточнено] — [2 мохамедани].
Село Докюз бинаръ [Калоян, Варненски Фкр.] — [4 мохамедани].
Село Кара агадж [неуточнено] — [4 мохамедани].
Село Хасърджък [Щипско, Варненски окр.] — [2 мохамедани].
Село Халачлу [Дръндар, Варненски окр.] — [3 мохамедани].
Село Орта [Средно село, Варненски окр.] — [6 мохамедани].

216
 Село Караджа От с друго имеЛиман [Стефан Караджа, Варнен
ски окр.] — [4 мохамедани].
Село Мусъджък [Суворово, Варненски окр.] — [1 мохамеданин].
Село Бурханлар [Радан войвода, Варненски окр.] — [4 моха­
медани]. '
Село Пирали [неуточнено] — [1 мохамеданин].
Село Нур Абдал [неуточнено] — [4 мохамедани].
Село Гьочери [Преселка, Шуменски окр.] — [4 мохамедани].
Село Хасан беги [неуточнено] — [3 мохамедани].
Село Бинарлу [Изворник, Варненски окр.] — [6 мохамедани].
Село Пойраза [неуточнено] при Къзълджалар [Червенци, Вар­
ненски окр.] — [3 мохамедани].
Село Неби войвода [Войвода, Шуменски окр.] — [2 мохамедани].
. Село Енбия бинаръ [Климент, Наум и Горазд, Шуменски окр.]:
Сюлейман Абдулах [и още 6 мохамедани].
Село Юнус [Енево, Шуменски окр.] — [3 мохамедани].
Село Гьоджеджи [Стан, Шуменски окр.] — [3 мохамедани].
Село Куладжа Сюлейман [Сечище, Шуменски окр.]: Балаб^н
Абдулах [и още 3 мохамедани].
Село Памукчи [Шуменски окр.] — [4 мохамедани].
Село Кара Хюсеинлу [Чернево, Варненски окр.] — [4 мохамедани].
Село Киремеддин [Благово, Шуменски окр.]: Карагьоз Абдулах.
Село Сухурхан [неуточнено] — [4 мохамедани].
I Село Кутлу бег [Неофит Рилски, Варненски окр.] — [2 моха­
медани].
Село Емир беглу [Генерал Киселово, Варненски окр.] — [4
мохамедани].
Село Богаз кесен [Просечен, Варненски окр.] — [1 мохамеданин].
Село Кара Окчи [неуточнено] — [4 мохамедани].
Село Михалич [Варненски окр.] — [3 мохамедани],
х,; Село Емрелер [Повеляново, Варненски окр.] — [2 мохамедани].
Село Ширемед с друго име Сердимен [Орлова могила, Толбухин­
ски окр.] — [4 мохамедани].
: Село Кара агаджъ с друго име Бурунсуз Синап [Брестак, Вар­
ненски окр.] — [4 мохамедани].
. Село Хъдърчалар [Николаевка, Варненски окр.]: Хасан Абдулах
[и още 1 мохамеданин].
Село Филибелюлер [неуточнено]: Хюсеин Абдулах.
Село Кара дерзилер [неуточнено] — [2 мохамедани].
Село Явузчалар [неуточнено]: Торгуд Абдулах [и още 1 мохаме­
данин].
Село Хасъм базиргян [Ябълково,Толбухински окр., изселено] —
[4 мохамедани].
Село Синдел [Варненски окр.] — [1 мохамеданин].
Село Козлуджа [Суворово, Варненски окр.] при Егри дере —
[2 мохамедани].
С ел о Кьопеклу [А радинарово, В а р н е н с к и о к р .] — [3 м о х а м е ­
д а н и ].

217
 Село Кьосе Кадъ [Черноок, Варненски окр.] — [2 мохамедани].
Село Арнавудлар [Староселец, Варненски окр.] — [3 мохаме­
дани].
Село Беглю [Млада гвардия, Варненски ркр.] — [5 мохамедани].
Село Яралъ Кара агадж [неуточнено] — [1 мохамеданин].
Село ЯзджЪ [Писарево, Шуменски окр.] — [2 мохамедани].
Село Кара агадж [неуточнено] при Ахур кьой [Габърница,
Варненски окр.] — [1 мохамеданин].
Село Филибелюлер [неуточнено] — [1 мохамеданин].
Село Елияс Факих [Доброплодно, Варненски окр.]: МаХмуд
Абдулах [и още 5 мохамедани].
Село Карагьоз,юрди [Каравелово, Шуменски окр.] — [1 мохаме­
данин]. '
Село Чанакчиян [Красрн дол, Шуменски окр.] — [5 мохамедани].
Село Девня [Варненски окр.]: Перване Абдулах [и още 1 моха­
меданин].
Село Козлуджа [Избул, Варненски окр.] — [ 1 мохамеданин].
Село Махал обасъ [Китен, Варненски окр.] — [2 мохамедани].
Село Диване Гьондек [неуточнено] — [1 мохамеданин].
Село Етимез [неуточнено] — [1 мохамеданин].
Село Орудж обасъ [Юнак, Варненски окр.] — [1 мохамеданин].
Село Саръ Хадърлар [Венелин, Варненски окр.] — [1 мохаме­
данин]. ‘
Село Гьокче дьолюк [Бдинци, Толбухински окр.]: Малкоч бег
Абдулах [и още 6 мохамедани].
Село А хи баба [Плиска] — [12 мохамедани].
Село Кюлефче [Кюлевча, Шуменски окр.]: Байлам субашъ Аб­
дулах, Калю поп, Николчо Велю, Колю Дею.
Село Софилер [Маломир, Шуменски окр.] — [1 мохамеданин]^
Село Бююк кьопри [Гроздьово, Варненски окр.]: Райчо Пек),
Кою Банин, Семко Иван, Върбан, зет на Обретен, Обретен Трифон^
Калин, зет на Райчо, Черню Киренчо, Яни базиргян, Иван Старчо,'
Пейчо Драгуш, Петър Влад.
Село Калюрча [Калугерица, Шуменски окр.]: Парашкево зимми.''
Село Мадара [Шуменски окр.]: Русте Русе, Драги Русе.
Село Диздар [Добрина, Варненски окр.]: Коста Фарфара, Апо.-,
стол Дука, Тодор Паламуд, Петър Гуне, брат му Герги, Киряк, 3etl
на попа, брат му Никола, Бабако Косю, Костанде коюмджи, Ми-
хуш Мартул, Костандин чилингир, Никола чобан, Андрея, зет на
Михал, Люцкан Герги, Хаджи Михо Кирякос, Герги поп, Яни Ми-;
хал, Димитър Андрея, Хърсо касап, Карагьоз дерзи, Тодор Михал,'
Калю Гелели, Кирю Шарман, Влад дерзи, Йорги Абаджи, Драги
Кирю, Шарман Ованес, Каинуш Шарман, Калко Русе, Андрон,
зет на Апостол, Яни,син на Крайко, Янко Яни, Янчо кюрекчи, Йорги
Апостол, Йорги Михал, Кьосе Димитри, зет на Кирян, Димитър,
зет на Артък паша.
Село А к виран [неуточнено]: Стойко Пею, Зорко Мушкатли,

218
 Добре Акчалу, Драгошин Миню, Леко Марин, Герги Гюделин,
Бабако Тодор, Рад Караджа, Стоян Калоян, Димитър Сено.
Село Кръстево [неуточнено]: Никола Калю.
Село Венчан [Варненски окр.]: Драги Иван.
Село Гьоллер [Езерче, Разградски окр.] — [3 мохамедани].
Село Кара чобан [неуточнено] — [2 мохамедани].
Село Кара Хамза [неуточнено]: Колавуз Абдулах [и още 1 мо­
хамеданин].
Село Тойранлар [Дойранци, Шуменски окр.] — [2 мохамедани].
Село Кулаково [Долина, Шуменски окр.] — [3 мохамедани].
Село Хърсово [Шуменски окр.] — [2 мохамедани].
Село Сюлейман войвода [неуточнено]: Димитър Коча [и 4 моха­
медани].
Село Бълдър [Тутраканци, Варненски окр.]: Краю Кале,
Иванчо Стойко, Охадлу Дейко.
Село Кая ардъ [Камен дял, Варненски окр.] — [2 мохамедани].
Село Тамаргьоз [Жилино, Шуменски окр.] — [2 мохамедани].
Село Юрюклюдже [Становец, Шуменски окр.] — [1 мохамеда­
нин].
Село Сююодлю [Върбяне, Шуменски окр.] — [1 мохамеданин].
Село Комарево [Варненски окр.]: Рад Герги, Йофчо Малам,
П^тко Атмаджа, Герги овчара.
Тело Негуша [Невша, Варненски окр.]: Гергино Стою, Диване
Сено, Бойлу Димитър, Недю доганджи, Тодор Иван, Бою Димо.
Село Равна [Варненски окр.]: Радно Гергино, брат му Кушо,
Малчо Рад, Кирян Люцкан, Димитър Кръско, Севир Иван, Гергино
Козан, Драган Кирян.
Село Марковча [Марково, Варненски окр.]: Братко Борил,
Миро Велико, Станю Рад, Малчо Дерегъ, Люцкан Белко.
’ Село Геренджик [вер. Въбел, Търговищки окр.] — [1 мохаме­
данин].
' Село Буланък [Мътница, Шуменски окр.]: Ютер Мехмед Аб­
дулах, Мустафа Абдулах [и още 2 мохамедани].
' Село Сютлюк [неуточнено] — [2 мохамедани].
_ Село Буладжа [Стожер, Толбухински окр.]: Йорго базиргян,
Д1ихал Димитър, Яни Михал, Яни, зет на попа.
Село Хас [неуточнено] — [2 мохамедани].
, Село Косовча [Косово, Варненски окр.]: Халач Сюлейман Аб­
дулах, Димо Иван, Калю Кою, Черню Никола, Димитър Драгошин,
Неделко Маро.
Село Капузджи [Падина, Варненски окр.] — [3 мохамедани].
Село Султанлар [Султанци, Варненски окр.] — [3 мохамедани].
Село Гази Печан [Гара Каспичан, Шуменски окр.]: Мирчо Ни­
кола [и още 1 мохамеданин].
Село Чамурна [Боряна, Варненски окр.]: Бою, зет на Каню,
Петър Косма, Стоян Марко.
Село Чаглайък [Чайка, Варненски окр.]: Душко Герги.
Село Асъл беглу [Блъсково, Варненски окр.]: Русе Герил абадлу.

219
 Село Йени дербенд [Дългопол, Варненски окр.]: Арслан Гюди,
Велко, зет на Бано, Черню, зет на Кьосе Добре, Димитър Киро,
Марин Веро, Стойчо Петко, Неделко, син на Драган, Никола Л а­
зар, Ангела Петко, Акрин Бано, Джоре Радно, Велю Марко, Радул
Никола, Добре Курд, Петко, син на Драган.
Село Диване Осман [Владимирово, Толбухински окр.] [4
мохамедани].
Село Днково [Шуменски окр.]: Черню Дайчо, Добре Кръстю, Рад
Караджа, Браточан Коча, Рад Велю, Рад Дайчо, Рад Кръстю, Стоян
Петко, Рахни Стоян, Велчо Тодор, Трифон Брайко.
Село Могила [Шуменски окр.]: Мано Неделко, Дако Рад, Манко
Манчо, Рад Гъбак, Тозю поп, Михо Русе, Рад Браил.
Село Манастир [Варненски окр.]: Карагьоз Стаме, Хасан вой­
вода Абдулах, Ахмед Абдулах, Куцар Кирю, Иван Стоян, Никола
Цено, Петър Курд, Тодор, зет на Бано, Калчо поп, Мечун дерзи,
Обретен Димо, Кара Оглан, зет на Куне, Стан, брат на Обретен,
Калю Караман, Недю Калчо, Давид, зет на Арил, Никола, зет на
Райко, Апостол, зет на Куне.
Село Кадъ [Бозвелийско, . Варненски окр.]: Добре Кою, Ив1ан
Кою, Парашкево Балджи, Аргир Парашкево, Васил Марагани,
Йорги Парашкево, Кардо Маника, Герчо, син на Стефан, Велико
Душко, Душко Митан, Karo поп, Яни Каго, Костадин Васил.
Село Юшенлю дербенд [Ботево, Варненски окр.]: Кою Стою,
брат му Куцар, Грозе Кръстю, Стойко рум Хубен, Баро Коча, Стоян
Мафчан.
Село Гебедже богаз [Белослав, Варненски окр.]: Калю, брат на
Куру, Добре, Дурне Доил, Стефан Бъйъкль, Мичо Стефан, Коста
Агръбуюк, Гюре Коча, Добрешко, брат на Юсуф ага, Душко Михо,
чорбаджи Коча, Гергино Диване Калчо, брат му Марин, Добрейкф,
Марин, Бано Кьосе.

Каза Варна
■'i
Град Варна [7 мохамедани и 42 християни].
Село Бегче огли [Болярци, Варненски окр.] — [1 мохамеданин]к
Село Чакър Али [неуточнено] — [2 мохамедани].
Село Алаедин-и бюзгюрг [неуточнено] — [2 мохамедани].
Село Карагьоз [неуточнено] — [1 мохамеданин].
Село Алаедин-и кючук [Езерово, Варненски окр.] — [1 моха-,
меданин].
Село Кара Абди [неуточнено] — [1 мохамеданин].
Село Момчил [слято с Балчик] — [1 мохамеданин].
Село Хайран [Млечен, Варненски окр.] — [3 мохамедани].
Село Ясъ баш [Равна гора, Варненски ок р.]: Искендер Абдулах.
Село .Диздар [Припек, Варненски окр. — [1 мохамеданин].
Село Галата-и кюберан [Балата, към Варна]: Коста, зет на
Стифар, Йорги Младю, Михни, син на Манде, Мавруди Яни, Акониад
Добромир, Яни Михал поп, Тодор поп, Вереника Димитър, Яни

220
 поп, Михал, син на Васил, Парашкево Яни, Никола, син на арна-
вуд, Кара Стати, Кара Никола, Андрея, брат на Коста, Малика
Михни, Шука Драгой, Димо, син на дерзи, Кириакоз Парашкево,
Никола Алтун, Манол Логуга, Йорги дерзи.
Село Камчи суи [неуточнено]: Тилки, син ;на Йекинджи, Сад,
син на Симион. ■
Село Херецли [неуточнено]: Вълчо Коча.
Село Саръ гьолли [Любен Каравелово, Варненски окр.] — [1
мохамеданин].
Село Франга-и кючук [Яребична, Варненски окр.]: Йорги Димо
и Сава Димо.
Село Караджа [неуточнено]: Курджа Абдулах [и още 1 моха­
меданин].
Село Франга-и бюзюрг [Каменар, Варненски окр.]: Йорги, зет
на Алагьоз. .
Село Шеджаа бег [Водица, Варненски окр.] — [1 мохамеданин].
Село Неби Юрюклер [неуточнено] — [3 мохамедани].
Село Паша [Владиславово, кварт. на Варна] — [1 мохамеданин].
Село Мъглиш [неуточнено]: Йофчо, син на Айдън, Добре поп,
Саръ Димитър и Кючук Димитър.
Село Кара Семед [Оборище, Варненски окр.] — [1 мохамеданин].
Село Сулидже дере дербенд [Садово, Варненски окр.]: Шутман
Дука и Никола Марко, Вълкан Мано и Никола Златил, Добрина
Пенелай и Кьосе Петко, Стою поп, Столю Рад.
Град Пазарджик [Толбухин]: Хаджи Демур Абдулах [и още 31
мохамедани].
Село Куюли Хюсеин [неуточнено] — [1 мохамеданин].
. Село Чаирлу гьолу [Сенокос,- Толбухински окр.] — [3 мохаме­
дани].
Село Кьосе Синап [неуточнено] — [5 мохамедани].
Село Геринджик [Победа, Толбухински окр.] — [5 мохамедани].
Село Семиз Касъм [Генерал Тошево] с Хаджи Енбиялар [не­
уточнено] — [8 мохамедани].
Село Аюн орманъ [Поляна, Толбухински окр.] — [1 мохаме­
данин].
Село Чакърча [Врачанци, Толбухински окр.] — [6 мохамедани].
Село Кара Йомер [Карамери, в Румъния] — [5 мохамедани].
Село Торгуд Халифе [Овчарово, Толбухински окр.] — [3 мохаме­
дани].
Село Кьостекчилер [Верижари, слято с Методиево, Толбухин­
ски окр.] — [2 мохамедани].
Село Али бег [Али бей, в Румъния]: Мехмед Абдулах [и още 3
мохамедани].
Село Кюрекчилер [неуточнено] — [2 мохамедани].
Село Токуз агадж [в Румъния] [7 мохамедани].
Село Коридже кую [Бранище, Толбухински окр.] — [2 мохаме­
дани].
С ело Кюплюлер [Методиево, Т о лб ухин ски о к р .] — [4 мохам е­
дани].
221
 Село Кара бинар [неуточнено] — [2 мохамедани]. .
Село Мустафа Факих [Предел, Толбухински окр., изселено] —
[1 мохамеданин].
Село Кара базиргян [неуточнено] — [1 мохамеданин].
Село Къркънчълар [неуточнено] — [6 мохамедани].
Село Хошкадем [Котленци, Толбухински окр.]: Кадемли Аб-
дулах, Касъм, син на Кадемли [и още 2 мохамедани].
Село Йъсдъкчълар [Одърци, Толбухински окр.] — (1 мохаме­
данин].
Село Мюминча [Маловец, слято с Г. Тошева] — [1 мохамеданин].
Село Сусиз [Безводица, Толбухински окр.] — [2 мохамедани].
Село Карли бег-и мюслим [Преспа, Толбухински окр.] — [1
мохамеданин].
Село Огузлар [Узово, Толбухински окр.]: Ферхад Факих Абдулах.
Село Канлъ Чукур [Прилеп, Толбухински окр.] — [1 мохаме­
данин]. ,
Село Турбалъ Товидже [Градини, Толбхински окр.] — [2 моха­
медани].
Село Тойранлар [неуточнено] — [I мохамеданин]. ‘
Село Адем Халифе [неуточнено] — [1 мохамеданин].
Село Местан огли куюси [неуточнено] — [I мохамеданин].
Село Семиз Али [изселено]: Али Абдулах [и още 3 мохамедани].
Село Селим куюси [Конаре, Толбухински окр.]: Шах, роб на
ХадъР- __
Село Кара агадж [Байчево, Толбухински окр.]: Хюсеин Абдулах
[и още 9 мохамедани].
* Село Шаинлар [Соколник, Толбухински окр.] — [1 мохамеда­
нин].
; Село Азис бег [Паскалево, Толбухински окр.] — [9 мохамедани].
Село Сахтиянлу [Симеоново, Толбухински окр.]: Малкоч Абду­
лах [и още 7 мохамедани].
Село Яланлък [Змеево, Толбухински окр.] — [6 мохамедани).
Село Кара Бакълар [Лиляково, Толбухински окр.] — [4 моха­
медани].
Село Илбеги Товидже [Пчеларово, Толбухински окр.] — [4 моха­
медани].
Село Харманлък [Дъбовик, Толбухински окр.] — [4 мохамедани].
Село Армаган огли куюси [Кардам] и Неби куюси [Яснец, слято
с Кардам]: Балабан Абдулах [и още 8 мохамедани]. ,
Село Джухуд куюси [Йовково, Толбухински окр.] — [3 моха­
медани].
Село Караджа Елияс [Царевец, Толбухински окр.] — [4 моха­
медани].
Село Карли бег-и кюберан [Преспа, Толбухински окр.]: Калчо,
син на Кою.
С ело Насраддинлу [Божурово, Т олбухински о кр.] — [1 м оха­
меданин].

222
 Село Джафер бег Хисарлъгъ [Огражден, Толбухински окр.] —
[5 мохамедани].
Село Карагьоз куюси [Чернооково, Толбухински окр.] — [14
мохамедани]. .
Село Кара Дкублар [неуточнено] — [4 мохамедани].
Село Дюдюкчи Ени [неуточнено] — [1 мохамеданин].
Село Пири Факих [Равнец, Толбухински окр.]: Хасан Абдулах
[и още 3 мохамедани].
Село Ондукча [неуточнено] — [1 мохамеданин].
Село Касаблу [Зограф, Толбухински окр.] — [5 мохамедани].
Село Мелек каръ [Къпиново, Толбухински окр.] — [3 моха­
медани].
Село Мазлумча [Ломница, Толбухински окр.] — [4 мохамедани].
Село Токчалар [Славеево, Толбухински окр.] — [8 мохамедани].
' Село Хамзалулар [Храброво< Толбухински окр.] — [4 мохаме­
дани].
' Село Баш бинар [Полковник Свещарово, Толбухински окр.] —
[5 мохамедани].
Град Балчик: Махмуд, освободен роб на Синан Ахмед [и още
22 мохамедани].
Село Михал бег [Божурец, Толбухински окр.] — [2 мохамедани].
Село Айдин Хаджи [неуточнено] — [1 мохамеданин].
£’ Село Вели Факих [Лопгригорово, Толбухински окр.] — [1 моха­
меданин].
х‘ Село Кара Юсуф [неуточнено] — [1 мохамеданин].
Село Аясча [неуточнено] — [2 мохамедани].
Село Илбеги дерили [Челопечене, Толбухински окр.] z Кораба-
зиргян [неуточнено] — [5 мохамедани].
I1 Село Паша Бали куюси [неуточнено] — [1 мохамеданин].
' Село Караджалар [Сърнино, Толбухински окр.] — [4 моха­
медани].
•I1' Село Момчил [слято с Балчик ] — [1 мохамеданин]. -
' “’ -Село Емирлер [Калина, Толбухински окр.] — [2 мохамедани].
Село Герик Ахмед [неуточнено] — [1 мохамеданин].
ь Село Каргалък [Вранино, Толбухински окр.] — [4 мохамедани].
Село Ялнъзджа Осман юрди [неуточнено] — [1 мохамеданин].
[' Село Инджик Йомер [неуточнено] — [2 мохамедани].
0; Село Юзгюбеник [неуточнено]: Исхак Абдулах [и още 1 моха­
меданин].
Село Фюлюбюлюлер [неуточнено] — [2 мохамедани].
Село Кьойлюк [Иречек, Толбухински окр.] — [2 мохамедани].
■ ■Село Кара Бахше [Войсил, Толбухински окр.] — [1 мохамеда­
нин].
Село Узун Ибрахим куюси [неуточнено] — [3 мохамедани].
Село Каварна: Парашкево Яни, Маври Йорги, Богдан Добре,
Неделко Диване Иван, Михал, син на Герги, Костадин, брат на
Млечко.
Село Еркене [Кранево, Толбухински окр.]: Куман Бою, Кулак

223
 Никола, Цоне Михаил и Димо поп, Иван поп, Тодор Недю, Иван
Миле и Влад Иван, Добре Злад и Храника Раю, Тодор Кале и
Хърсю дерзи, Русе Никола, Пею Яни, Витомир Богдан.
Село Сюгюджюг'-и мюслим [Топола, Толбухински окр.] — [2
мохамедани].
Село Сюгюджюг-и кюберан [Българево, Толбухински окр.]:
Костадин Андрей, Пею Костадин, Манчо Ри.зо, Куцар Димо.
Село Сърт [Било, Толбухински окр.] — [4 мохамедани].
• Село Гарбъджа [Крапец, Толбухински окр.]: Елияс Абдулах
[и още 1 мохамеданин].
Село Юнусчълар [Балканци, Толбухински окр.] — [10 моха­
медани].
Село Йетим Вели [Сираково, Толбухински окр.] — [2 мохаме­
дани].
Село Хаджилар [неуточнено]— [6 мохамедани].
Село Аю орман [Стефаново, Толбухински окр.] — [1 мохаме­
данин]. ,
Село Чорал [Орлово, Толбухински окр., изселено] — [5 моха­
медани].
Село Джафер Факиелер [Захари Стоянова, Толбухински окр;] —
[5 мохамедани].
Село Хаджи Синан куюси [неуточнено],: Гюле Хасан Абдулах
[и още 2 мохамедани].
Село Акънджъ [Граничар, Толбухински окр.] — [1 мохаме­
данин].
Село Калайджъ [Твърдица, Тоблухински окр.] — [2 мохаме­
дани].
Село Дланлък [Змеево, Толбухински окр.] — [7 мохамедани].
Село Кара Алилер [Нейкова, Толбухински окр.] — [1 мохаме­
данин].
Село Тураханлар [Белгун, Толбухински окр.] — [1 мохамеданин].
Село Кълъчджъ [Стаевци, Толбухински окр.] — [2 мохамедани].
Село Исхак [неуточнено] — [2- мохамедани].
Село Туракча [неуточнено] — [3 мохамедани].
Село Юч орман [Тригорци, Толбухински окр.]: Касъм Абдулах,
Насух Абдулах [и още 3 мохамедани].
Село Кара Али [неуточнено] — [1 мохамеданин].
Село Идрис куюси [Царичино, Толбухински окр.] — [5 моха­
медани]. '
Село Иридже [Крупен, Толбухински окр.]: Меми Абдулах
[и още 2 мохамедани].
Село Кая бег [Камен бряг, Толбухински окр.] — [2 мохамедани].
Село Тоган Ювасъ [Соколово, Толбухински окр.] — [7 мохаме­
дани].
Село Кълъч бег [Тюленово, Толбухински окр.] — [1 мохамеда­
нин].
С ело Аплуджа [Травник, Т ол б у х и н ски о кр .] — [2 мохамедани].

224
 Село Язъджълар [изселено]: Ороз, син на Абдулах, Неби Ороз
[и още 2 мохамедани].
Село Сюртюк [Нанево, Толбухински окр.] — [5 мохамедани].
Село Семизлер [Великово, Толбухински окр.] и Араклар [Кру-
шево, Толбухински окр.] — [6 мохамедани].
Село Саръ мише [Горун, Толбухински окр.] — [3 мохамедани].
Село Сейди Ахмед [неуточнено] — [3 мохамедани].
Село Гигорманъ [Пролез, Толбухински окр.] — [1 мохамеданин].
Село Шаблъ [Шабла, Толбухински окр.] — [1 мохамеданин].
Село Карталлу [неуточнено] — [2 мохамедани].
Село Орманджъ [Горица, Варненски окр.] — [2 мохамедани].
Село Сюлейманлък [Спасово, Толбухински окр.]: Карагьоз
Абдулах [и още 7 мохамедани].
Село Диване Инебеги [неуточнено] — [2 мохамедани].
Село Качамак-и бюзюрг [Бежаново, Толбухински окр.] — [2
мохамедани].
Село Качамак-и кючук [в Румъния] — [1 мохамеданин].
Село Кара Курд при Пазарджик [изселено] — [1 мохамеданин].
Село Чаглаик-и кюберан [неуточнено]: Кирю, син на Кара Бали,
и Кирю, син на Йорги.
Село Чавуш [Ген. Кантарджиево, Толбухински окр.]: Аю, син
на Караджа, Лика, син на Мишо, Титко дегирменджи.
Село Коджа Тоган [неуточнено] — [10 мохамедани].
Село Кара Башлъ [Войсил, слято с Опанец, Толбухински окр.] —
[1 мохамеданин].
Село Увейс Челеби [Бобовец, Толбухински окр.] — [2 мохаме­
дани].
Село Евлеклер [Лехово, Толбухински окр.] — [4 мохамедани].
Село Къю [Карвуна, Толбухински окр.] — [1 мохамеданин].
Село Кара Синап [Росеново, Толбухински окр.] при Пазар­
джик — [1 мохамеданин].
Село Кара Исалар -при Пазарджик [неуточнено] — [2 мохаме­
дани].
Село Хаджи куюси [неуточнено] — [3 мохамедани].
Село Баш хисарлък [Преселенци, Толбухински окр.] — [4 мо­
хамедани]. .
Село Алича [Плачи дол, Толбухински окр.] при Пазарджик —
[1 мохамеданин].
Село Халваджи при Пазарджик [неуточнено] — [1 мохамеда­
нин]. ,
Село Заграли [неуточнено] — [3 мохамедани].
Село Днъклар [изселено] при Пазарджик — [2 мохамедани].
Село Азиз бег [Паскалево, Толбухински окр.] и М у са бег [Изво­
рово, Толбухински окр.] — [3 мохамедани].
Село Кяфир куюси [неуточнено] — [1 мохамеданин].
Село Сююоджук [Рилци, Толбухински окр.] при Пазарджик —
[1 мохамеданин].
С ело Той куюси [Дропла, Т ол б у х и н ски о к р .] — [5 м охам едани].

225 15 По следите на насилието, ч. II

 Село Кесрич [Виница, към Варна]: Саръ Стани Беро, Петко,
син на Мако.
Село Гидиклер [неуточнено] — [3 мохамедани].
Село Кара Бахши [Войсил, слято с Опанец, Толбухински окр.] —
[1 мохамеданин].
Село Геикчилер [Рогачево, Толбухински окр.] — [1 мохамеда­
нин].
Село Малкоч Чалъш [неуточнено] — [1 мохамеданин].
Село Тозтамъш [Брестово, Толбухински окр.] — [1 мохаме­
данин].
Село Ериклеч [неуточнено] — [1 мохамеданин].

2
Из списъка на джелепкешаните (скотовъди) от 1567 г. за
някои родопски села, жителите на които доставяли над 25
овце. Списъкът показва, че в редица села помохамеданчва-
нето започнало още през XVI в. Така н а п р . в с . Б а б я к всич­
ки били мохамедани, като двама имат презимето Абдулах,
което говори за скорошното им помохамеданчване. Другите
пък имат мохамедански презимена, което показва, че
налагането на исляма тук е станало в началото на XVI в.
Останалите селища в Р а зл о ж к о имали предимно българско
християнско население, от което се вижда, че налагането
на исляма тук е станало през XVII в. Мохамедани се
срещат само в Д . Б е л и ц а — 1, Б а н я — 2, Б а ч е в о — 2,
Р а з л о г — 1, Б а н с к о — 1, като от тях двама души били
наскоро помохамеданчени: Ирджебейли Илчо от с. Б а н я
и Баязид Радослав от Б а н с к о .
Преобладавал броят на българите християни и в
Чепинското корито. В Д о р к о в о от 17 споменати с мохамедан­
ски имена са трима, в К о ст а н д о во от 10 души 5 са моха­
медани, в Р а к и т о в о от 11 души 4 са мохамедани, в Ч еп и н о
б а н я от 15 души 3 мохамедани и в Л ъ ж е н е — 2 мохамедани.
Нито един мохамеданин не е посочен в К а м е н и ц а и К о р о ва
(сега напълно българомохамеданско село). При това и тук
някои от мохамеданите наскоро били приели исляма,
както се вижда от презимето Абдулах (в Л ъ ж е н е и др.)
или пък от българските презимена: Хюсеин, син на Стойко,
и Хасан, син на Рад, от с. К о ст а н д о в о , Хюсеин, син на
Стойко, и Демирджи, син на Стайко Петко, от Ч е п и н о
б а н я . Всичко това показва, че в началото на XVI в. е
станало значително помохамеданчване, че единични
помохамеданчвания са ставали и след това, но че през
........ втората половина на XVI в. голяма част от населението
‘ на днешните българомохамедански села все още не било
приело исляма.
Списъкът на джелепкешаните показва, че помохаме-
•' - данчването в Д е в и н с к о , А с е н о в гр а д с к о и Ч е п е л а р с к и я к р а й
било доста сЛабо. В такива българомохамедански села
днес като Н а с т а н , Б е д е н , З а б ъ р д о и др. българското
население не било помохамеданчено. Повече мохамедани
имало само в с. Т ъ м р ъ ш : от 8 споменати пастири трима
имали мохамедански имена. Всичко това показва, че в
тези райони помохамеданчването е започнало още през
XVI в., но е извършено главно през втората половина на
! XVII в.

226
 В посочения списък не са Дадени имената на всички
селяни,поради което направените изводи са приблизителни.
Достоверността им обаче се потвърждава от сведенията
за второто масово помохамедакчване. — Вж. НБК.М,
Ориент, отд., ф. 95, арх. ед. 23. Превод от османотурски
на Р. Стойков.

Каза Разлог
Село Бабяк: Вели, син на Дамад Пазарлъ — 60; Сюлейман,
син на Абдулах — 35; Хасан, син на Караджа — 30; Алагьоз Абду-
ла* и Инебали (?) Хамза, нов1 — 60; Хадър, син на Насух, нов —
25; Ахмед, син на Насух, нов — 25; Радич Йован от с. Баниска [дн.
гр. Банско) — 30. Всичко [265 овце].
Село Якорида [Якоруда, Благоевградски окр.]: Станчо Дже-
леп — 50; поп Сави — 50; Йове Кале — 50; Стоян Дойчин — 65;
Бою Вълкан — 60; Стоян Сено и Стойко Васил, нов — 60; Радо Пет­
ре — 50; Тодор Велчо — 50; Йован Йовчо, нов — 45; Богдан Стоян,
нов — 40; Петре Янко (или Банко), нов — 50; Богдан Дойчин, нов —
30; Кенан Йофче, нов — 45. Всичко [655 овце].
Село Беличе-и баля [Белица, Благоевградски окр.]: Вълкан
Стойко — 50; Богдан Петко — 50; Фелик(с?) Богдан — 50; Гюро
Петре — 50; Велчо Радой — 30; Тодор Слав — 50; Стайне Янн.
нов — 30; Ширин Гюро, нов — 40; Къню Радул, нов — 40; Тодор
Петре и Лазар Стоян, нови — 50; Макро Долю, нов — 50; Бою Пет­
ко и Васил Стойко, нови — 60; Бою Димо, нов — 50; Яно Бою,
нов — 25; Ефрен Йеляс, нов — 30; Радул Богдан, нов — 30; Бою
Сено, нов — 25; поп Петре и Станчо Браден, нови — 60; Миню Прише­
лец — 50; Къню Велко, нов — 50; Стоян Иван, нов — 4СК Всичко
910 овце.
Село Беличе-и зир [Белица, Благоевградски окр.]: Ламбо Гор-
бан — 35; Васко Велю, нов — 25; Сено Балю, нов — 30; Угрю Марко,
нов — 50; Али Севиш Хамза, нов — 25; Стойко Велчо, нов — 35;
Рад Богдан, нов — 30. Всичко 230 овце.
Село Годлево [Благоевградски окр.]: Стоян Славко — 25; Ко­
стадин Богдан — 50; Миле Пришелец — 50; Гюро Илия, нов — 40;
Григор Богдан, нов — 25; Димитре Монко, нов — 25; Барутин Коста­
дин, нов — 30; Вълчо Стойко, нов — 25; Илчоер Рербрю (?), нов — 30;
Тодор Стойко, нов — 40; Грую Стойко, нов — 50; Белю Тодор, нов—
30; Тодор Панайко, нов — 40, от село Гнидобронска [дн. Гнидобрад-
ско]. Всичко 460 овце.
Село Баня-и Разлук [Разложка баня, Баня, Благоевградски
окр.]: Велчо Лазар — 50; Христо Лазар — 40; Ягдо Станчо — 50;
Ирджебейли Илчо, нов — 50; Петре Радул, нов — 30; Али, син на
Махмуд, нов — 50; Байко (или Янчо) Тодор, нов — 30; Радул Р а­
дул, нов — 40; Дунав Тодор, ноь — 30. Всичко 380 овце.
Село Бачево [Благоевградски окр.]: поп Иван — 25; Богдан
Дойко — 40; Велчо Петко — 50; Будала Богдан, нов — 50; Муста-
1 Нов, т. е. новозаписан в сравнение със стария списък.

227
 фа, син на Юсуф; Ендаз, донесъл от Джумая пазаръ [в Южна М а­
кедония, при Кожани], и Ач папукчи Елеяс, нови — 120; Станчо
Матлин, нов — 30; Моро Райко, нов — 30. Всичко 345 овце.
Село Мехомия [Разлог): Марко Райко — 50; Пенко Кою — 50;
Богдан Христодул — 50; Велчо Кръстю — 50; Миле Петко — 100;
Миле Велчо — 50; Пею Бойко — 50; Петко Райко — 60; Тодор
Прою — 50; Велчо Хрисул — 50; Йове Стоян — 40; Петко Пейо,
нов — 50; Кою Тодор, нов — 35; Стойко Костадин, нов — 40; Иван
Райко, нов — 50; Шанко Велю, нов — 50; Милко Куман, нов — 50;
поп Драйчо, нов — 50; Стайне Марко, нов — 50; Рачо Миле, нов —
40; Пешо Вълкан, нов — 30; Коруджа Инехан, нов — 25; Койчо Вел­
чо, нов — 40. Всичко 1110 овце.
Село Баниска [Банско]: Петко Иван и Баязид Радослав —
100; Моро Райко — 50; Продан Бано (или Баю) — 50; Продан Д и­
митре и Пенчо Пею — 50; Радко Рад — 60; Богдан Бойлян — 50;
Кьосе Радуша Продан — 50; Петко Иван — 50; Милчо Пею — 50;
Лазар Сено — 50; Димитре Продан, нов — 50; Доброслав Даю, нов —■
70; Петко Атанас, нов — 40; Драчо Петко, нов — 50; Брашю Димир
Миле, нов — 50; Милуш Райко, нов — 30; Радул и Монко Миле, но­
ви — 50; Радослав Георги, нов — 30; Богдан Пею, нов — 50. Всичко
980 овце.
Село Гнидобронска [Добърско, Благоевградски окр.]: Коста-
. дин, син на Марко — 60; Илия Слав — 50; Велчо Вето — 50; Вето поп
и Борен — 100; Велю Геро и Милю Макло — 60; Янко Банко (или
Байко), нов — 30. Всичко 350 овце.
Село Драглище-и баля [Горно Драглище, Благоевградски окр.]:
Влахине Петко — 50; Иван Димитре, нов — 60; Пею Бино, нов —
60. Всичко 170 овце.

Каза Татар Пазаръ

Село Хорсьова [Хърсово, Благоевградски окр.]: Димитри Да-
бижив, нов — 30.
Село Фотен [Фотиново, Пазарджишки окр.]: Хюсеин, син на
Абдулах — 50; Осман, син на Халил, нов — 35. Всичко 85 овце.
Село Селча [Смолянски окр.]: Бою Трендафил, нов — 25.
Село Настан от махала Лескова [Лясково, Смолянски окр.]:
Стою Вълчо, нов — 25.
Село Девлян [Девин): Вълчо Русе, нов — 50; Стою Михо, нов —
40; Михо Стою, нов — 40; Русю Пею, нов — 30. Всичко 160 овце.
Село Бедан [Беден, Смолянски окр.]: Стаю Радослав — 50;
Станил Гьорги — 30; Велко Гьорги — 30; Вълчо Димо, нов — 30;
Хубчо Братослав, нов — 30; Димитър Вълчо, нов — 50; Тургуд, син
на Абдулах, нов — 40. Всичко 260 овце.
Село Доркова [Дорково, Пазарджишки окр.]: Стоян Берко —
30; Велчо Лукан — 30; Илия Стою — 35; Станю Станойе — 40;
Ширемерд Пришелец — 25; поп Михо — 30; Петко Драгослав — 25;
Стано Радослав, нов — 40; Стоян Велчо, нрв — 35; Стано Радул,

2 28
 нов — 30; Михаил Георги, нов — 50; Михо Димо, нов — 40; Грозю
Стою, нов — 35; Юсуф, син на Хасан, нов — 35; Кара Мустафа, син
на Абдулах, нов — 25; Стаю Лукан, нов — 30; Петко Райко, нов —
25. Всичко 560 овце.
Село Костандова [Костандово, Пазарджишки окр.]: Хасан,
син на Абдулах — 40; Пенчо Стою — 30; Юсуф, син на Инехан, нов —
25; Махмуд, син на Стойко, нов — 25; Ахмед, син на Саридже, нов —
25; Хасан, син на Рад, нов — 25; Недялко Божик, нов — 25; Иван
Русю, нов — 30; Неделко Семко, нов — 30; Стою Розаля, нов —
25. Всичко 280 овце.
Село Ракитова [Ракитово, Пазарджишки окр.]: Юсуф, син на
Исмаил — 40; Стойчо Душо — 40; Драйко Душо и Драгия Русю —
70; Хюсеин, син на Хасан, нов — 25; Хюсеин Мюми, нов — 25;
Драгия Милчо, нов — 25; Дойчо Радул, нов — 25; Радослав Драгия
и Русю Драгия, нови — 60; Ибрахим Яхши — 25. Всичко 335овце;
Село Баня [кв. Чепино на Велинград]: Велчо Стойчо — 35;
Райко Стойко — 75; Тодор Браю — 50; Раю и Драгослав — 30;
Хюсеин, син на Стойко — 50; Стайко Трочвуд (Трицвет) — 30; Райко
Байко, нов — 30; Герчо Димитър, нов — 30; Стоян Топал Сено,
нов — 60; Райко Стойко, нов — 50; Демурджи, син на Стайко Петко,
нов •— 50; Стайко Велчо, нов — 35; Никола Саргун, нов — 30; Му­
стафа, син на Иса Бали, нов — 25. Всичко 580 овце.
Село Лъжани [Лъжене, кв. на Велинград]: Драгия Милко и
Стаю Драгия — 100; Грозю Къню — 40; Мустафа, син на Ахмед —
40; Мустафа, син на Абдулах, нов — 25; Петко Иван, нов — 30;
Стайко Велко, нов — 30. Всичко 265 овце.
Село Каминча [кв. Каменица на Велинград]: Стаю Стойко и
Ралю Сталю — 50; Пейо Бойчо — 40; Никю Мурджо, нов — 30;
Стоян Малю, нов — 25; Велчо Михал, нов — 25; Кука Кяфир, нов —
30. Всичко 200 овце.
Село Корова [Драгиново]: Русин Малин — 40; Велчо Иван —
30; поп Велчо — 25; Новак Влад — 40; Новак Велко, нов — 40;
Дойчо Лалчо, нов — 25; поп Стаю, нов — 25. Всичко 225 овце.

Каза Филибе, нахия Конуш

Село Лясково, с друго име Малина лъка-и Рупчос (Рупчоска
Малина лъка) — [Пловдивски окр.]: Стоян Драго — 35; Стаю Се-
нин, нов — 30; Петко Димитър, нов — 25. .■
Село Погоре: Злати Джелеп — 50; Стою Петко — 25.
Село Мергеле [при Нареченски бани]: Драгия Момчо — 25.
Село Павлюска [Повелено, Смолянски окр.]: Кьосе Къню То­
дор — 30; Петко Вълчан — 25; Тодор Андо — 50.
Село Коилова: Кушлу Русю, нов — 30.
Село Косова [Косово, Смолянски окр.]: Георги Братан и Кою
Велю — 60; Стою Йове, нов — 35.
Село Иверча: Алагьоз, зет на Стоян, нов — 30; Момил (?) Дра-
гуш, нов — 30; Димитър Братан — 30.

229
 Село Орешич [Орешец, Пловдивски окр.]: Драгия Раю, нов — 25.
Село Истафур: Рус Бойко — 25; Брайко Тодор, нов — 30.
Село Лилова: Стоян Драгуш — 50.
Село Диреново [Дряново, Смолянски окр.]; Димитър Калко,
нов — 25; Стоян Челногор — 30.
Село Диреновиче (Дреновица), с друго име Йенидже: Гатю Раю,
нов — 50.
Село Белит е [Белица, Смолянски окр.]: Димитър Мирко, нов —
50.
Село Добролък [Добралък, Пловдивски окр.]: Добре Тодор —
35; Грозю Димитър, нов — 30; Драгия Петко, нов — 30.
Село Ландуз: Дервиш Семи, нов — 40; Хабиб, син на Семи,
нов — 40; Мехмед Ходжа — 40.
Каза Филибе, нахия Коюнтепе
Село Чурян [Чурен, Пловдивски окр.]: Стою Доброслав, нов —
30; Златин Момчо, нов — 30; друг Златин Грую, нов — 25; Стайко
Хубен, нов — 25; Георги Драгия, нов — 30.
Село Черешева [Черешово, Смолянски окр.]: Кушлу Добре —
25; Тодор Михал, нов — 25.
Село Лилково: Стою Драгуш — 30; Саръ Петко — 30.
Село Тъмраш [Тъмръш, сега изчезнало]: Мустафа, син на
Ширемерд т - 25; Георги Р у м — 30; Хюсеин чобан Абдулах, нов —
50; Герги Лека, нов — 30; Златил Радослав, нов — 25; Драгуш
Чавдарлъ, нов — 25; Тодорчо Добре, нов — 25; Коджа Ширемерд,
нов — 25.
Село Рахова [Орехово, Смолянски окр.]: Драгия Чобан — 40;
Петко Стоян — 30; Стоян Раю — 30; Георги Браю, нов — 25.
Село Чуряков дол: Георги Велико, нов — 30.
Село Волова (Волово): Кючук Балабан, нов — 30.
Село Бойкова [Бойково, Пловдивски окр.]: Райко Стою — 25;
Калин Русю, нов — 25.
Село Забърдо [Смолянски окр.]: Кушлу Георги — 40.
Село Чифтище [Савтъще, Студенец, Смолянски окр.]: Кушлу
Георги — 40 овце; Петко Стоян — 30; Димитър Момчо, нов — 30;
Трифон Къню, нов — 30; Стоян Петко, нов — 30; Кушлу Черню,
нов — 30.
Село Брестовиче [Брестовица, Пловдивски окр.]: Михо Дойно —
50, Димитър Кою — 50.
Село Кулагузли: Мансур Алагьоз — 70.
3
Из джелепкешанския регистър от 1576 г. — Вж. НБКМ,
Ориент, отд., ф. 95, а. е. 23. Превод от османотурски на
А. Разбойников в Турски документи, т. Ill, с. 43—206.
Г ол ем и ят гр ад Филибе [Пловдив]: Х ю сеин А бдулах, продавач
на р азн и дребни стоки от м ах ал а Д ж а м и , нов — 60 [овце]; Д у р б а л и

230
Абдулах, кожар, нов — 80 [от всичко 47 мохамедани и 35 немоха-
медани].
Нахия Конуш .

Село Белащиче [Белащйца, Пловдивски окр.]: Перване Абду­

лах, нов •— 80; Вечо Бойко, нов — 40.
Село Ковач [Кочево, Пловдивски окр.]: Хасан, син на Абдулах,
нов — 30.
Село Югуртчи [Любеново, Хасковски окр.]: Хусрев, син на
Абдулах, нов — 35 [от всичко 3 мохамедани].
Нахия Караджадаг
Село Кьоселу [Голобрадово, Хасковски окр.]: Ду рак Абдулах,
зет на хаджи Мехмед, нов — 30 [от всичко 14 мохамедани].
Село Куруджулу [Пъдарско, Пловдивски окр.]: Первер Абду­
лах, [освободен роб] на хаджи Омер, нов — 50 [от всичко 8 моха­
медани].
Село Балтаджилар, с друго име Кадирджиклу [Секирово, към
гр. Раковски]: Хасан, син на Абдулах, освободен роб на хаджи
Неби, нов — 30; Бурхан, син на Абдулах, нов — 30; Рахман, син
на Абдулах, нов — 30; Искендер, син на Абдулах, освободен роб на
хаджи Неби — 25 [от всичко 17 мохамедани].
Село Бейлулер [неуточнено]: Вели, син на Абдулах — 50; Пер­
ване, освободен роб на Мустафа — 30 [от всичко 22 мохамедани].
Село Елиаслу [неуточнено]: шивачът Насух Абдулах, нов [от
всичко 3 мохамедани].
Село Муртатлу [Момино село, Пловдивски окр.]: Зебил, син
на Абдулах, нов — 30; гъркът Мустафа — 25.
Село Балджилар [Медово, Старозагорски окр.]: Хасан, син на
Абдулах, нов — 25 [от. всичко 7 мохамедани].
Село Хаджи обасъ [неуточнено]: Огурлу, син на Абдулах —
30 [от всичко 2 мохамедани].
Село Секбан [Миромир, кв. на гр. Хисар]: Мустафа, син на
Абдулах, нов — 35; Фуад, син на Мустафа, нов — 25 [от всичко 4
мохамедани и 8 немохамедани].
Джемаат Рейс обасъ при Шехир бег [Главатар, Пловдивски
окр.]: Хюсеин, син на Абдулах от Гюреклер, нов — 30 [от всичко
3 мохамедани]. ■
Село Кара бег [неуточнено]: Емир Али, син на Абдулах, нов —
40 [от всичко 4 мохамедани].
Село Суютчик [Върбен, Пловдивски окр.]: Ташкън, син на
Абдулах, нов — 30 [от всичко 4 мохамедани].
Село Кулагузджи [изчезнало]: Касъм, син на Абдулах, нов — 25.
Село Чока обалъ [Чоба, слято в тр. Брезово]: Ферхад, син на
Абдулах, нов — 30; Яхши циганинът, нов — 30.
Село Чок Челтукчи [Оризово, Старозагорски окр.]: Ибрахим,
син на Мустафа — 25; Дурмуш Абдулах, нов — 25.

231
 Село Бекирлу [в землището на гр. Раковски, изселено]: Ахмед,
син на Абдулах — 50 [от всичко 9 мохамедани].
Село Абрашлар [Брезово, Пловдивски окр.]: Али, син на Аб­
дулах — 35.

Нахия Гьопса
Село Гюлелер [Мали Богдан, към с. Каравелово]: Ферхад, осво­
боден роб на Сеиди Али — 35 [от всичко 3 мохамедани].
Село Дерели [Богдан, Пловдивски окр.]: Махмуд, син на Аб­
дулах, нов — 30 [от всичко 8 мохамедани].
Село Карахисарлу [Столетово, Пловдивски окр.]: Хасан, Аб­
дулах, освободен роб на Мустафа — 40; Ферхад, син на Абдулах,
нов — 25 [от всичко 12 мохамедани].
Село Рахманлу [Розино, Пловдивски окр.]: Сюлейман, осво­
боден роб на Елиас, нов — 25 [от всичко 25 мохамедани].
Село Татарлар [Московец, Пловдивски окр.]: Хайдар, син на
Абдулах — 30; Насух, син на Абдулах — 30 [от всичко 6 мохамедани].
Село Ментешелу [Марино поле, Пловдивски окр.]: Ахмед Аб­
дулах, освободен роб на Мустафа, нов — 30 [от всичко 5 мохаме­
дани].
Село Селджик обасъ [Калояново, Пловдивски окр.]: Елиас,
син на Абдулах, нов — 30 [от всичко 5 мохамедани].

Нахия Коюнтепе
Село Месудлар [Точиларци, Пловдивско]: Хасан, син на Абду­
лах, нов — 40 [от всичко 5 мохамедани].
Село Кара Мустафалар [Любен, Пловдивски окр.]: шивачът
Хасан Абдулах, нов — 25 [от всичко 3 мохамедани].
Село Саръ Гьолю [Блатница, Пазарджишки окр.]: Хадър, син
на Абдулах от Тахталар — 25 [от всичко 6 мохамедани].
Село Йеген бей [неуточнено]: Хюсеин Абдулах, нов — 30 [от
всичко 3 мохамедани].
Село Дерели [неуточнено]: Ферхад, син на Абдулах, нов — 35;
Хадър, син на Абдулах, нов — 30 [от всичко 4 мохамедани].
Село Кара Халилер [Долно Левски, Пазарджишки окр.]: Мах­
муд, син на Абдулах — 30 [от всичко 7 мохамедани].
Село Авренлу [Мътеница, Пловдивски окр.]: Хасан, син на
Абдулах — 35, Кадамлу Абдулах — 25 [от всичко 6 мохамедани].
Село Мирзан [Бенковски, Пловдивски окр.]: Мустафа Абду-
нах — 30; Хасан, син на Абдулах, нов — 30 [от всичко 5 мохамедани
и 9 немохамедани].
Село К ю с т е [К ост иево, Пловдивски окр.]: Кючук Мустафа
Абдулах, нов — 30 [от всичко 2 мохамедани и 2 немохамедани].
Село Taxmcuvi [северно от Пловдив, изчезнало] до Ф и л и б е :
Хасан, син на Абдулах — 30 [останалите 5 души немохамедани].
Село Ирвеник [неуточнено]: Кьор Али Абдулах, нов — 25.

232
 Село У з у н К а р а [ Д ъ л г о поле, Пловдивски окр.]: Ахмед Абду-
лах, нов — 30; Мехмед, син на Абдулах, нов — 25; Бакал Абдулах
от Л е н д е р г е (?), нов — 30 [от всичко 4 мохамедани].
К аза Т ат арпазардж ик

Град Т а т а р п а за р д ж и к : кожарят хаджи Реджеб Абдулах —

50; Хасан, син на Абдулах Елхабар — 25; сапунджията хаджи Али
Абдулах, нов — 40; кожарят Инехан, син на Абдулах, нов — 30
[от всичко 7 мохамедани и 1 немохамеданин].
Село Сагърджъ- и кючук [Говедаре, Пазарджишки окр.]: Вели,
син на Абдулах — 40; Муса, син на Вели — 30; Мехмед, син на
Абдулах, нов — 40; Али, син на Абдулах, нов — 30 [от всичко 7
мохамедани].
Село Сагърджъ-и мюслиман [Говедаре, Пазарджишки окр.]:
Хюсеин, син на Абдулах — 25; Махмуд, син на Абдулах, нов *
25 [от всичко 3 мохамедани и 2 немохамедани].
Село Сагърдясъ-и Геберан [Говедаре, Пазарджишки окр.]:
Добре, брат на еничарина Искендер — 50 [от всичко 8 мохамедани].
Джемаат Джафер Факъх, зачислен в Софийския санджак: Му-
стафа, освободен роб на Хаджи Али, нов — 35 [от всичко 28 моха­
медани].
Джемаат Ала Софилер: Халил, син на Мачко Абдулах, нов —
30; Махмуд, освободен роб на Товидже Ферхад, нов — 30 [от всичко
27 мохамедани].
Джемаат Къзълдлселу: Иса Бали Мабид — 30; Мустафа, син
на Абдулах, нов — 30.
Село Белъова [Белово]: Сагир Махмуд, син на Абдулах — 20
[останалите 4 души немохамедани].
Село Саидлу [Симеоновец, Пазарджишки окр.]: Махмуд, син
на Абдулах, нов — 30.
К а з а С оф ия

От град С оф ия:
От махала М а н с у р Х о д ж а : Мехмед, син на Абдулах, бакалин —
30 [от всичко 25 мохамедани].
От махала К а р а Х и с а р и махала Хаджи Хамза: Ахмед, син
на Абдулах, продавач на копринени платове — 25 [от всичко 9 мо­
хамедани].
От махала Д ж а м и -и а т и к : Яйла Хюсеин, освободен роб на
Хаджи Бердам — 35 [от всичко 10 мохамедани].
От махала Х а д ж и Д х и ш : Насух, син на Абдулах, зет на хлебаря
Али — 50; халваджията Осман, син на Абдулах — 50 [от всичко
3 мохамедани].
От махала Ш ед ж аа-и Ф а к ъ х : платиарят Хаджи Махмуд, син
на Абдулах — 50 [от всичко 10 мохамедани].
От махала К у р ш у н л и : бакалинът Мустафа, син на Абдулах —
233
25; мутафчията, син на Ахрем Абдулах — 30; свещарят Ибрахим,
син на Абдулах — 25; сарачът Меми, син на Абдулах — 30 [от всичко
14 мохамедани].
От махала Касаблар: Гюйван, освободен роб на хаджи Ха-
лил — 40; бояджията Хасан Абдулах — 50; платнарят Исмаил, ос­
вободен роб на хаджи Мурад — 80; абаджията Ридван, освободен
роб на хаджи Махмуд — 50 [от всичко 23 мохамедани].
От махала Карагьозбей и махала Имарет: хаджи Али, ос­
вободен роб на хаджи Джафар — 50; ахтар хаджи Али, освободен
роб на хаджи Хюсеин — 35; хлебарят хаджи Мустафа, освободен
роб на починалия Мехмед паша — 40; сарачът Кара Шеджаа, син
на Абдулах — 30 [от всичко 22 мохамедани].
От махала Кору чешме: говедарят Перване, освободен роб на
хаджи Али — 30 [от всичко 17 мохамедани].
От махала Джами-и кебир и махала Кара Шахин: оризарят
Хайдар, син на Абдулах, и оризарят Бали Абдулах — 60; хаджи
Ферхад, освободен роб на хаджи Хасан — 35; Меми Абдулах, про­
давач на дърва — 50; Искендер, син на Абдулах елкабил — 50;
сапунджията Мехмед, син на Абдулах, който сега живее в чарши-
ята — 50; подковачът Софи Абдулах — 30 [от всичко 17 мохамедани].
Юрушки джемаат Аля Софилер: Исмаил Абдулах — 30; Халил,
еин на Абдулах — 25 [от всичко 17 мохамедани].
[Общо в София са описани 18 мохамедански махали със 199 ду­
ши и 10 християнски с 91 джелепкешани.]

Нахия Бююк Яйла

Село Съгърли [Априлово, Софийски окр.]: Насух, син на Аб­
дулах — 25 [от всичко 8 мохамедани].
Село Орманлу [Лесново, Софийски окр.]: освободен роб Хайдар
Юсуф — 35 [от всичко 6 мохамедани].
Село Ибри [източно от Елин Пелин, изчезнало]: Фуад Али,
син на Абдулах — 30 [от всичко 7 мохамедани].
Село Ивражине [Враждебна, кв. на София]: Ферхад Субаши,
освободен роб на Елиас Челеби — 50 [останалите 7 души християни].
Село Косиче [неуточнено]: Перване Абдулах — 30.
Село Горни Пасарел [в чашата на яз. Искър]: Перване Абду­
лах — 30 [от всичко 5 мохамедани и 2 християни].
Чифлик Мустафа Субаши [вер. Ботунец, към гр. София]:
Ферхад, син на Абдулах — 50.
Село Казичани [Казичене, към гр. София]: Стоян Никола —
26; Мустафа, син на Абдулах — .25.

Каза Ихтиман
Село Хавлъ [Живково, Софийски окр.]: Махмуд, син на Абду-
пах — 50; Малкоч, син на Мремерд, нов — 30.
Село Хаджи Кемал [изчезнало]: Ахмед, син на Абдулах — 50.

234
 Каза Радомир
Село Кошарево [Пернишки окр.): Юсуф, син на Абдулах [оста­
налите 14 души християни].
Село Кондофрей [Пернишки окр.]: Рамазан Абдулах — 25
[останалите 19 души християни].

Каза Илидже [ Кюстендил]

Град Илидже [Кюстендил]: Перване Абдулах — 75; Перване,
зет на еничарина Мехмед — 50; коларят Дауд Абдулах — 25; Хюсеин
Абдулах — 30; маджар Гийван Абдулах — 40 [от всичко 61 моха­
медани и 7 християни].
Село Четирче [Четирци, Кюстендилски окр.]: Фуад Хюсеин,
Абдулах вместо баща си — 30 [от всичко 2 мохамедани и 6 християни].
Село Калиманче [Калиманци, Щипско]: Хюсеин Абдулах —
50 [останалите 4 души християни].

Каза Шехир кьой

Град Шехир кьой [Пирот, в Югославия]; Вели, син на Абду­
лах — 25; Кейван Абдулах — 20 [от всичко 16 мохамедани].
Село Виранище [Вранище, Пиротско]: Хамза, син на Абдулах,
и Насух, син на Умур, от с. Дражуш — 50; Радивой Братой — 30.

Каза Берковица
Град Берковица: Перваз Абдулах — 50; съдебният разсилен
Хюсрев, син на Абдулах — 50 [от всичко 28 мохамедани и 2 христи­
яни].
Село Вършен [Вършец]: Хюсеин Абдулах — 40.
Село Расуха [Расово, Михайловградски окр.]: Махмуд Абдулах
[останалите 2 души християни].
Село Кушаниче [вер. Кошан, изселено]: Тевзир, син на Абду­
лах — 25 [останалите 2 души християни].

Каза Дупница
Село Хисарлък [вер. Рилци, Благоевградски окр.]: Хасан, син
на Абдулах, и Дурмуш Ахмед — 25 [от всичко 10 мохамедани].
Село Долна Муса [неуточнено]: Юсуф Абдулах — 25 [от всичко
2 мохамедани и 1 християнин].
Село Сарълар [неуточнено]: Меми, син на Абдулах — 20 [от
всичко 11 мохамедани].
Село Мурселу [Мурсалево, Кюстендилски окр.]: Осман, син на
Абдулах, и Еюб Ибрахим — 40 [от всичко 9 мохамедани].
Село Хамза бейле [Зелендол, Благоевградски окр.]: Кою, син
на Неми ходжа — 30.

235
 Село Дерзи [неуточнено]: Мустафа Абдулах — 50 [останалите
2 души християни].
Село Курудере [неуточнено]: Мехмед, син на Абдулах — 30,
Джафер, син на Хебиб — 30.

Каза Самоков
Село Бане-и мюслиман [Долна баня]: Мустафа, син на Абдулах,
нов — 25; Меми, син на Абдулах, нов — 40 [от всичко 21 мохамедани].
Село Ярлова [Ярлово, Софийски окр.]: Пейо Муса — 30 [оста­
налите 13 души християни].
От джемаат Бейлилер: Ахмед, син на Абдулах, нов — 25 [от
всичко 21 мохамедани].
От джемаат Дервишлу: Перване Абдулах, нов — 50 [от всичко
6 мохамедани].
От джемаат Мусаджили: Асълхан, син на Абдулах — 4 [от
всичко 5 мохамедани].

ЕДИНИЧНИ ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ
В БЕЛОМОРИЕТО И ОХРИДСКО

1
Из откъса от регистър на джелепкешаните (пастири
скотовъди) в каза Е н и д ж е К а р а су от втората половина на
XVI в. — Вж. НБКМ. Ориент, отд., ф. 95, а. е. 70. Превод
от османотурски на Б. Цветкова в Турски документи,
т. III, с. 475—483.

В самия Йенидже [Генисея]: Шабан Абдулах — 50.

Село Ювиджилар: Ухад Деде — 50, Ферхад Абдулах — 50.
Село Бекирлу: Емир Абдулах — 50, Омер Иса — 65.
Село Сукълар: Канатлу Абдулах, освободен роб на Кара Омер
[от всичко 4 мохамедани].
2
Из тефтер № 25 на Охридския санджак от 1582 г. Освен
посочените по-долу примери за ислямизирани българи
. тефтерът съдържа още редица данни за помохамеданчвания:
в гр. С т р у г а от58 мохамеданскй домакинства 21 били на
ислямизирани българи (носели презимето Абдулах); в
с. Р охот ин о, нахия Горни Дебър, от 4 мохамедани войнуци
двама били помохамеданчени българи; в' с. М ъ г л и ща,
нахия Долни Дебър, от 17 мохамедани 8 били ислямизирани
българи и т. и. — Вж. М . С околоски. Градското и селско
население со специални заДолжени]а во дел от Охрид-
скиот санцак во втората половина от XVI век. Гласник
на институтот за национална истори]'а, г. X, бр. 2—3,
Скопие, 1966, с. 190—198.
Село Сопотин, нахия Горни Дебър: Мустафа Андрия. . .
Село Долни Дебър, нахия Долни Дебър: Ферхад Лазар; Ахмед,
236
негов брат; Хасан Стале, Хасан Данчо, Мехмед Йован; Мехмед
Иван; Мурад Петре; Баязид Бою. . .
Село Янбория, нахия Жупа: Али Пейчин; Меми, негов син;
Перван, негов брат; Меми Никола. . .

3
И з описа на Охридския санджак от 1582 г. В нахията Р е к а ,
Дебърско. имало 170 мохамедански домакинства, почти
всички наскоро преди това ислямизирани. — Вж. G .
P a l i k r u s e v a . Islam isation de la region Reka dans le nord-
est de la Macedoine, Македония и македонци в прошлом,
Скопие, 1970, с. 145.

, Село Жеровница: Мустафа Руян; Хюсеин Тодор; Мустафа Ни­

кола; Хюсеин Алимустафа Тодор; Барям Никола; Мустафа Милчин;
Мустафа Пейо; Меми Стою; Меми Стево; Вейси Кою; Али Петко и
т. н. [описани са всичко 89 мохамедански и 31 християнски дома­
кинства].

. ЕДИНИЧНИ ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ
В СЕВЕРНА И ЮЖНА БЪЛГАРИЯ
ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА XVI ВЕК

Из откъс от подробен регистър на вакъфските владения

на Ебу Еюб Ансари от 80-те години на XVI в. — Вж.
НБКМ, Ориент, отд., ОАК 265/69, инв. № 4/1966. Превод
от османотурски на А. Велков в Турски документи, т. III,
с. 208—231.

Село Исхак Факих [Карловско, изселено през 1887 г.]: Мехмед

Абдулах — два чифта; Дурали Абдулах — бенак; Карагьоз Абду-
лах — бенак; Химет, син на Абдулах — неженен; Ахмед Абдулах —
неженен; Халил, син на Абдулах — бенак; Вели Абдулах — бенак;
Маликоч, син на Абдулах — бенак; Хюсеин Абдулах — бенак; от
с. Хаджи Омурли [вер. Партизанин, Старозагорски окр.]: Бали,
негов син — неженен; Юнус, син на Абдулах — бенак; Исмаил
Абдулах — бенак; Мехмед Абдулах — бенак; Юсуф, син на Абду­
лах — бенак; Илиас Абдулах — бенак; Али Абдулах — бенак; Ис-
кендер Абдулах — бенак; Ахмед Абдулах — бенак; от Куруджилар
[Пъдарско, Пловдивски окр.]: Али Абдулах — бенак; Алагьоз Аб­
дулах — бенак; Насух, освободен роб на Омер бей — бенак; Муста­
фа Абдулах — бенак; Юсуф, освободен роб на Юскюдар — бенак;
Илиас, освободен роб на Карали — бенак; Хасан Абдулах — бенак;
Мустафа Абдулах — бенак; Ахмед Хъдър — бенак; Тахир Абдулах
от Менелер [неуточнено]: Халил, син на Абдулах — 1/2 чифт; Дур-
муш, освободен роб на Иса паша — бенак; Юсуф Абдулах — бенак
[от всичко 444 мохамедани].
Хайманета, живеещи в границите на споменатото село: Кара­
гьоз Абдулах — бенак; Меджид Абдулах — бенак; Али Абдулах —

237
 неженен; Хамза Абдулах — бенак; Алагьоз Абдулах — бенак; Му-
рад, син на Абдулах — бенак; Перване Абдулах; Ферхад Абдулах —
бенак; Илиас Абдулах — бенак; Насух, освободен роб на Абдулах —
бенак; Мустафа Насух — неженен; Неби Абдулах — неженен; Ба-
лабан Абдулах — бенак; Огузлу, освободен роб на Мехмед — бе­
нак; Татар Абдулах — бенак [от всичко 59 мохамедани].
Лица без постоянно местожителство, живеещи в село Хъдър
Мюслим [вер. Лравослав, Старозагорски окр.]: от раята на споме­
натия вакъф: Перване Абдулах — 1/2 чифт; Хасан Абдулах —
бенак; Назър Абдулах — бенак [от всичко 22 мохамедани].
Село Айранли [Оризари, Пловдивски окр.], спадащо към каза
Филибе: Вели Абдулах — бенак; Юсуф, син на Вели — неженен;
Али Абдулах, тъкач — бенак; Хюсеин Абдулах — бенак; Рамазан,
син на Абдулах — бенак; Мехмед, син на Абдулах — бенак, жител
на село Месудлар [Точиларци, Пловдивски окр.]: [отвсичко 16 мо­
хамедани].
От село Айранли, спадащо към Филибе: Хасан Абдулах —
бенак.
Село Емирханлу [неуточнено]: Али Мурад Абдулах — бенак,
жител на село Месудлар. .'
Село Кул Мурад [вер. Кслю Ганчево, кварт. на Стара Загора],
спадащо към Загора от нахията Чирпан: Ахмед Абдулах — бенак.
Село Менелу [неуточнено], спадащо към каза Филибе: Тахир,
син на Абдулах — неженен; овчарят Мустафа Абдулах — бенак
[от всичко 25 мохамедани].
Село Сеиханджиклер [неуточнено], спадащо към Филибе: Осман,
син на Абдулах — неженен [от всичко 18 мохамедани].
Село Даръ обасъ [Карловско, изселено през 1887 г.]: Байрамлу
Абдулах — неженен [от всичко 27 мохамедани].
Село Чедокебир [неуточнено], спадащо към Филибе: Хасан Аб­
дулах — бенак [от всичко 10 мохамедани].
Село Омер обасъ [Домлян, Пловдивски окр.], спадащо към
Филибе: Хасан Абдулах — бенак; Ахмед, освободен роб на Адил —
бенак; Сендн Абдулах — бенак; Мехмед, син на Абдулах — бенак;
Бали Абдулах — бенак; Муса Абдулах — бенак; Кара Бали, осво­
боден роб на Ибрахим — неженен [от всичко 27 мохамедани].
Село Турханлар [неуточнено], спадащо към Филибе: Сеиди
Али, син на Абдулах — бенак [от всичко 17 мохамедани].
Село Доганджилер [Соколица, Пловдивски окр.]: Али, роб на
Тимур — бенак; Дур Бали, негов брат — бенак; Бекир, син на роба
Тимур — бенак; Насух, син на Абдулах — бенак; Огузлу Абдулах —
бенак [от всичко 22 мохамедани].
Село Инебегчи [махала на с. Стряма, Пловдивски окр.] от на­
хията Дарадаг, спадащо към Филибе: Ахмед Абдулах — неженен;
Мустафа Абдулах — бенак [от всичко 39 мохамедани].
Село Чаталтепе [Бегунци, Пловдивски окр.] от нахията Гьоп-
селер, спадащо към Филибе: Перване Абдулах — бенак [от всичко
8 мохамедани].

238
 Село Диване Хаджили [вер. Юнаците, Пазарджишки окр.],
спадащо към Филибе: Илиас Абдулах — бенак; Оласъ Абдулах —
бенак [от всичко 15 мохамедани].
Село Кара Турчели [неуточнено], спадащо към Филибе: Ахмед
Абдулах — бенак; Дауд Абдулах — бенак; Мехмед Абдулах —
бенак; Муса Абдулах — бенак; Ферхан, освободен роб на Реджеб —
бенак; Неби Абдулах — бенак; Меми, син на освободения роб на
Хюсеин — бенак; Пири Абдулах — бенак; Юсуф, негов син — бе­
нак; Младен, син на Пири — бенак; Мехмед Абдулах — бенак; Ах­
мед, освободен роб на Хъдър — неженен; Ферхан, освободен роб на
Асълхан — бенак [от всичко 45 мохамедани].
Село Куруджилар [Пъдарско, Пловдивски окр.], от спомена­
тата нахия: Ахмед, син на Абдулах — бенак; Али, освободен роб на
Сюлейман бей — бенак; хаджи Хъдър, освободен роб на Али — бе­
нак; Муса Абдулах — бенак; Али Абдулах — бенак [от всичко 33
мохамедани].
Село Доймушлар [Осетеново, Старозагорски окр.], спадащо
към споменатата нахия: Муса, син на Абдулах — бенак; Перване,
освободен роб на Джерайе — °бенак; Ислял, син на Абдулах — не­
женен; Хасан, син на освободената робиня Фатме — неженен [от
всичко 23 мохамедани].
От самата касаба Акче Казанлък [Казанлък]: Хасан, син на
освободения роб Ахмед Челеби — бенак; Ферхад, син на освободе­
ния роб Мечид Челеби — бенак [от всичко 3 мохамедани].
Село Софилер [вер. Юлиево, Старозагорски окр.], спадащо към
Акче Казанлък: Хасан, освободен роб на Фатме — неженен; Дурак,
освободен роб на Хъдър — неженен; Ислям Абдулах — неженен
[от всичко 32 мохамедани]. °
Село Юртлии [Дворище, Старозагорски окр.]: Ферхад, син на
Абдулах — бенак.
Село Кючук Хамидлу [вер. Сухозем, Пловдивски окр.], спадащо
към Акче Казанлък: Ахмед Абдулах — неженен; Насух Абдулах —
бенак; Кейван Абдулах — бенак; Мехмед, син на Абдулах — бенак;
шивач [от всичко 21 мохамедани].
Село Армаганлу [Бузовград, Старозагорски окр.], спадащо към
споменатата каза: Армаган Абдулах — бенак; Хасан Абдулах —
бенак; Мехмед Абдулах, шивач — бенак [от всичко 10 мохамедани].

!' Каза Севлиево

Село Дерли [вер. Росица, Великотърновски окр.]: Мехмед,
син на Абдулах; Муса Абдулах; Али, син на Абдулах; Индрис Аб­
дулах [от всичко 6 мохамедани].
Село Арапли [Абланица, Ловешки окр.]: Дурмуш, син на ос­
вободения роб Мустафа — бенак; Мехмед, син на Абдулах — неже­
нен; Мурад, син на Абдулах — бенак; Медине, негов син — неже­
нен; Зулфикяр, син на Абдулах — бенак; Илиас Абдулах — бенак;
Реджеб, син на Абдулах — неженен [от всичко 40 мохамедани].

239
 Село Х и л е в е н е [Х левен е, Ловешки окр.], спадащо към споменатата
[каза]: Мехмед, син на Абдулах — бенак; Муса Абдулах — бенак;
Али Абдулах — бенак; Идрис, син на Абдулах — бенак [от всичко
10 мохамедани].
Село А к ч е е р [А леково, Великотърновски окр.], спадащо към
Л о ф ча : Ферхад, син на Абдулах — бенак; Сюлейман, син на Абду­
лах — бенак; Шах Мурад Абдулах — бенак; Али Абдулах — бенак;
Мурад, син на Абдулах — бенак; Халил Абдулах — бенак; Сулб
Абдулах; Мехмед Абдулах — бенак [от всичко 29 мохамедани].
Нахия Свищов
Село Чатма [Босилковци, Русенски окр.], спадащо към Сви­
щов: Мехмед Абдулах — бенак; другият Мехмед Абдулах — бенак;
Насух, син на Абдулах — бенак; Халил, син на Абдулах — бенак;
Ширмерд Абдулах — бенак; Сулб Абдулах, жител на Дерли [от
всичко 35 мохамедани].
Село Исмаил [неуточнено], спадащо към споменатата [нахия]:
Диване Перване Абдулах — бенак; Хъдър Абдулах — бенак; Н а­
сух Абдулах — неженен; Мустафа Абдулах — бенак; Ферхад Аб­
дулах — неженен [от всичко 19 мохамедани].

Нахия Татарпазарджик
Село Отлии [неуточнено], спадащо към споменатата [нахия]:
Меджид, син на Абдулах — бенак; Муса Абдулах — бенак; Хюсеин
Диване Абдулах — бенак; Катал Абдулах — неженен; Хюсеин Аб­
дулах — неженен [от всичко 24 мохамедани].

ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ ТИМАРИОТИ
В КЮСТЕНДИЛСКИЯ САНДЖАК

1
. Из регистъра с преписи на тескеретата за раздадени тимарИ
в санджацнте Кюстендил и Паша от 1591 г. Освен
посочените тук три документа в регистъра още 14 тимариоти
са с презимето Абдулах, което сочи за по-раншното нм
помохамеданчване. — Вж. НБКМ, Ориент, отд., Сф
21/15. Превод от османотурски на Н. Манолев в Турски
документи, т. III, с. 274—358.

Нахия Т и к в е ш , лива [К ю ст ен д и л].

Тимар на Сефер, нов мюсюлманин, по прехвърляне от почи­
налия [Мустафа].
Село И ва н о вч е [неуточнено], спадащо към гореспоменатата [на-
хия] — 14 500.
Мезра, спадаща към същата [нахия] — 1000. Общо 15 000.
Част — 300. Според заповедта — 3000 акчета.
240
 Гореспоменатата част от 300 акчета се отделя поради прехвър­
ляне от тимара на починалия Мустафа. Понеже този тимар е вакан­
тен, заповядано е да се даде първоначално върху 3000 акчета на го­
респоменатия Сефер, който, бидейки немюсюлманин, се е явил пред
султанския диван и приел ислямството. Тъй като споменатият пред­
стави височайша заповед за това с дата първите 10 дни на сафар
998 година (10—19 декември 1589], съгласно с тази височайша за­
повед му се даде горният тимар върху 3000 акчета и [му] се издаде
тезкере за [получаване на] султанския берат. Написано на 7 ден
от месец рамазан 999 година [28 юни 1591].
Тезкере [издадено] от Хасан паша Л. 73 б, д. I
* * *

Нахия Тиквеш, лива Кюстендил.

Тимар на Сефер, новопомюсюлманчен, по прехвърляне от по­
чиналия Ахмед.
Село Крушовиче, спадащо към гореспоменатата нахия — 900.
Част — 300. Съгласно със заповедта — 3000 акчета.
Гореспоменатата част от 300 акчета се отдели поради прехвър­
ляне от тимара на починалия Ахмед. Понеже този тимар е вакантен,
в израз на голямо благоволение е заповядано да се даде той първо­
начално върху 3000 акчета на гореспоменатия Сефер, който, би­
дейки немюсюлманин, се е явил пред султанския диван и е приел
ислямството. Тъй като същият представи височайша заповед [за то­
ва] с дата последните 10 дни на сафар 999 година [19—27 декември
1590], съгласно с тази височайша заповед му се даде [гореспомена­
тият] тимар върху 3000 акчета и му се издаде тезкере за получаване
,на султански берат. Написано на 7 ден от месец шевал 999 година
|]29 август 1591].
Тезкере [издадено] от Хасан паша Л. 78 а, д. III
* * * ,

Нахия Копане, лива Кюстендил.

Тимар на Курд, син на Али, син на Ильо, по прехвърляне от
починалия Мустафа.
. Село Удоляниче, спадащо към гореспоменатата нахия — 7805.
Част — 4377, част 300. Съгласно със заповедта — 3000 акчета.
. Гореспоменатата част от 300 акчета се отделя поради прехвър­
ляне от тимара на починалия Мустафа. Понеже този тимар е вакан­
тен и румелийският кетхуда с обоснован доклад е съобщил, че горе­
споменатият Курд, който не притежава тимар, е рожден син на почи­
налия преди 15 години като владелец на тимар с доход 3155 акче­
та ! кюстендилския санджак Ильооглу Али, съгласно със заповедта
му се даде споменатият горе тимар върху 3000 акчета и се издаде тез­
кере за султанския берат: 9 шевал 998 година [12 юли 1590].
Тезкере [издадено] от Хадър паша Л. 143 б, д. II

241 16 По следите на насилието, ч. П

 2
Из регистъра с преписи на тезкерета за разделени тимари в
санджака Кюстендил от 1591 г. Освен поместените тук
четири документа в регистъра още 8 тимариоти са с
презимето Абдулах, което показва, че те са били ислями-
зирани по-рано. — Вж. НБКМ. Ориент, отд., Кс 8/4.
Превод от османотурски на Г. Гълъбов в Турски документи,
т. I I I , с. 233— 272.

Нахия Тиквеш, санджак Кюстендил.

Тимар на Мехмед, нов мюсюлманин, по прехвърляне от почи­
налия Мустафа.
Село Крива Лука [Криволак, Неготинско], спадащо към споме­
натата нахия — 14 500 [акчета].
Село Седорек [неут.], спадащо към споменатата нахия — 1000.
Всичко 15 500. Част — 300. Съгласно със заповедта — 3000 акчета.
Гореспоменатата част от 300 акчета бе отделена поради прех­
върляне от починалия Мустафа [и тимарът му е овакантен]. Тъй като
споменатият Мехмед се яви в султанския диван като немюсюлманин
и бе удостоен с исляма, в знак на голямо благоволение бе заповяда­
но да му се даде първоначално тимар от 3000 (три хиляди) акчета.
След това бе издадена височайша заповед с дата средните десет дни
от реби-юл евел 999 година [7—16 януари 1591], съгласно с тази за­
повед се даде на казания Мехмед гореспоменатият тимар върху т^и
хиляди акчета и се издаде тезкере [за получаване] на берат от че­
стития султански двор. [Написано на] 7 рамазан честити 999 годи­
на [29 юни 1591]. ”
Тезкере [издадено) от Хасан паша Л. 9 a II
* ** а
[Нахия Тиквеш] санджакКюстендил. я
Тимар на [Юсуф, нов мюсюлманин], по прехвърляне от почина­
лия Мехмед. \
Село Смолярджа, спадащо къмспоменатата нахия— 13 703 ак­
чета. Част — 300. Съгласно със заповедта — 3000 акчета. 1
Гореспоменатата част от 300 акчета бе отделена по прехвърт^-
не от починалия Мехмед и [тимарът] е овакантен. В знак на голямо
благоволение бе заповядано да се даде първоначално тимар от три
хиляди акчета на гореспоменатия Юсуф, който като немюсюлманин
бе удостоен с исляма в султанския диван. Понеже [Юсуф] представи
височайша заповед с дата последните дни на джемази-юл евел 999
година [17—26 март 1591], съгласно с тази височайша заповед му бе
даден тимар върху три хиляди акчета и бе издадено тезкере за полу­
чаване на султански берат. [Написано на] 5 реджеб свещени 999 го­
дина [29 април 1591].
Тезкере [издадено] от Хасан паша Л. 20 a II

242
 * * *

Нахия Тиквеш, санджак Кюстендил.

Тимар на Мехмед, нов мюсюлманин, по прехвърляне от (почи­
налия] Сюлейман.
Село Темняник, спадащо към споменатата нахия — 13 999.
Част — 300. Съгласно със заповедта — 3000 [акчета].
Гореспоменатата част от 300 акчета бе отделена поради прех­
върляне от починалия Сюлейман и [тимарът] е овакантен. В знак на
голямо благоволение към гореспоменатия Мехмед, който прие исля­
ма в султанския диван, заповядано беда му се даде първоначално
тимар от три хиляди акчета. Понеже той представи височайша за­
повед с дата последните десет дни от месец шабан велики 999 година
[14—22 юли 1591], съгласно с тази височайша заповед [гореспоме­
натият] тимар му се даде върху три хиляди акчета и бе издадено тез­
кере за [получаване на] султански берат. Написано на 3 рамазан
999 година [25 юли 1591]. '
Тезкере [издадено] от Хасан паша Л. 1 б II
■ * * *

Нахия Букерич, санджак Кюстендил.

L Тимар на Мехмед, нов мюсюлманин, по прехвърляне от почи­
в а л и я Хасан. >
.. Село Берова [Берово, Югославия], спадащо към споменатата
нахия — 9299. Част — 4500, част — 300. Съгласно със заповедта —
3000 [акчета].
Гореспоменатата част от триста акчета бе отделена поради прех­
върляне от починалия Хасан и [тимарът] е овакантен. [Впоследст­
вие] в знак на голямо благоволение към споменатия Мехмед.който
като немюсюлманин бе удостоен с исляма в султанския диван, запо-
. дялано бе да му се даде първоначално тимар от три хиляди акчета.
Понеже Мехмед представи височайша заповед с дата средните десет
дни от шабан 999 година от Хиджра [4—13 юни 1591], съгласно с
тази заповед му се даде гореспоменатият тимар върху три хиляди
якчета и бе издадено тезкере за [получаване на] високославен берат.
.{Написано] на 16 шабан 999 година [9 юли 1591].
Тезкере [издадено] от Хасан паша Л. 6 б II

на В КРАЯ НА XVI В. В СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ

’Ql ПРЕОБЛАДАВАЛО БЪЛГАРСКО ХРИСТИЯНСКО
НАСЕЛЕНИЕ

Из доклада на дубровничанина П. Джорджич до транснл-

ванския княз С. Батори от 10 януари 1595 г. — Вж.
Гласник СКА, 11 отд., кн. XIV. Београд. 1882, с. 243—
250. Превод от италиански на В. Кефалова.

България е разделена на три области. Първата се нарича Доб­

руджа. Тя е равнинна и открита, без гори и храсти, и се простира
покрай морския бряг от устието на Дунава до Варна. В нея съм
243
обикалял и живял много години. Жителите й страдат от липса на
дърва и вместо тях горят тор от волове и крави, с каквито областта
изобилствува. Страдат и от липса на вода, поради което са си изко­
пали кладенци, дълбоки 70—80 стъпки, но и в тях водата е много
лоша. Край морето Добруджа е населена с християни. Там се нами­
рат селищата Карар (?), Малуш (?), Кюстенджа, Мангалия, Иро-
ста (?), Балчик и Варна и християнските селища също на морския
бряг Оряхово, Каварна, Корбир (?), Е иерса (?), Франга, Ново
село и Галата. Нито едно от тези селища не е населено само с турци
нито само с християни, с изключение на Балчик, а вътрешността,
на тази област е населена с турци и се намират следните селища:
Тулча, Бабадаг, Карасу (?), Касасуи (?), Пазарджик [Толбухин]
и Провадик. В Касасуи (?) живеят също турци, но там броят на хри­
стияните е много по-голям. Всички гореизброени места са населени
с хора от Азия, които са дошли тук по търговия и са се заселили.
Те не са много опитни във военното дело, но местните жители са
храбри и от тях може да се оформи една дружина. Те обаче нямат
друго оръжие освен сабята и малцина от тях имат лъкове и стрели.
Областта Делиорман е наречена така поради големите гори и
изобилната растителност, която покрива цялата област с изключение
на градовете и лозята. Тази област е много обширна. В Делиорман
се намират следните селища: Шумен, Преслав, Разград, Червен [на
юг от Русе, сега изчезнал], Русе, Силистра, които в по-голямата
си част са населени с християни.
Третата област, която също се намира под Балкана, също в
България, се нарича Герилово (Герлово). Тя е по-малка от другите
две, но е по-гъсто населена и в нея има голямо изобилие на всичко;
произвежда прекрасни плодове, много зърнени храни, ечемик и
грозде. Тя е далеч от Дунава. Населена е от много християни, които
са твърде войнствени. . .
Остава да ви изброя още част от християнските селища, много
от които се намират в подножието на Хемус, който затваря цяла Б ъ л ­
гария. . . Това са селищата: Гулама (?), Джезира (?), Фускано (?),
Девня, Манастир, Плоцо (?), Добрина, Калугерица, Маринар, П и­
ково, Ново село. Мост, Ченга, Дивдядово. Недалеч от тях има други,
които не си спомням. . .
Към София остава Търново, главен град и митрополия, чийто
архиепископ е от рода Дайги. Под негова власт са 260 християнски
селища от по 200 до 300 къщи едното. До Търново са земите на Ло­
веч, много обширна и богата област, населена с турци и християни. . .
От Търново до София има четири дена път. Този град е разполо­
жен в равнината зад Балкана. Той е голям и доста населен. . . Уп­
равлява 300 селища, 260 от които са населени с християни и 40 с
ту р ц и .. .
В заключение е достатъчно да се каже, че България в по-голя­
мата си част е населена с християни, а не с турци. . .

244
 ИСЛЯМИЗИРАНИ ХРИСТИЯНИ — СЪБИРАЧИ
НА ДАНЪКА ДЖИЗИЕ

Откъс от деФтер за поголовния данък (джизие) и за данъка

. от власите в централните, западните и южните части на
Балканския полуостров за 1597/98 г. — Вж. НБКМ,
Ориент, отд., ф. 159 А. а. е. 59. Превод от оеманотурски
на П. Груевски в Турски извори, т. VII, с. 149—1G0.

Али от Филибе [Пловдив], спахия от 38-и бьолюк.

Халил от Босна, силяхдар от 7-и бьолюк.
Мехмед от Неврокоп [гр. Г. Делчев], спахия от 156-и бьолюк.
Хайдар от Неврокоп. от 156-и бьолюк.
Мех.мед от Дойран, спахия от 132-рп бьолюк.
Перване Абдулах, силяхдар от 1иЗ-и бьолюк.
Осман от Юскюб [Ск»/г«е], спахия от 39-и бьолюк.
Персид Арнавуд [албанец], силяхдар от 134-и бьолюк.
s Мехмед Абдулах от 70-и бьолюк на дясното крило на платената
конница.
: Мехмед Абдулах, силяхдар от 124-и бьолюк.
Ахмед Абдулах, силяхдар от 201-ви бьолюк.
Мехмед Арнавуд Кюлхани, спахия от 4-и бьолюк.
- Юсуф от Черник [в Югославия], спахия от 38-и бьолюк.
ш '. Дервиш от Неврекоб, спахия от 184-и бьолюк.
f.T! Ибрахим Абдулах от 127-и бьолюк.
Искендер Арнавуд, силяхдар от 98-и бьолюк.
, ? Мехмед Арнавуд, силяхдар от 31-ви бьолюк.
Али от Босна, стрелец с лък, спахия от 41-ви бьолюк.
Мустафа от Калканделен [Тетово], спахия от 13-и бьолюк.
, Ибрахим от Босна, стрелец с лък, спахия от 6-и бьолюк.
отк Хюсеин от Херцег [в Югославия] от 78-и бьолюк.
Искендер от Херцег, спахия от 238-и бьолюк.
01С Ибрахим Кюлхани от Босна, от 41-ви бьолюк.
Хасан Абдулах, силяхдар от 229-и бьолюк.
(<г Али от Херцег, спахия от 83-и бьолюк.
'.«у Мустафа Арнавуд, силяхдар от 106-и бьолюк.
гнт Баба Хюсеин от Босна, стрелец с лък, спахия от 80-и бьолюк.
Хюсеин от Босна, стрелец с лък, спахия от 20-и бьолюк.
■т, Абди от Босна, от 115-и бьолюк.
Гази от Босна, спахия от 65-и бьолюк.
гуД, Юсуф от Босна, конен сеймен, спахия от 55-и бьолюк.
Махмуд от Провадия, спахия от 32-ри бьолюк.
Али Хюсеин от Босна, силяхдар от 196-и бьолюк.
Ибрахим от Босна, стрелец с лък, спахия от 6-и бьолюк.
Абу ал Бекир Абдулах, спахия от 30-и бьолюк на дясното кри­
ло на чуждестранната наемна конница.
Мустафа Маджар (унгарец) от 19-и бьолюк.
Мехмед от Белград, силяхдар от 62-ри бьолюк.

245
 Али Булгар (българин), спахия от 229-и бьолюк на лявото
крило на чуждестранната наемна конница.
Хюсрев Абдулах от 86-и бьолюк.
Давуд Абдулах, силяхдар от 81-ви бьолюк.
Хасан Абдулах от 22-ри бьолюк.
Реджеб Булгар, силяхдар от 59-и бьолюк.
Юсуф Абдулах от 241-ви бьолюк.
Догани Али от Босна, спахия от 292-ри бьолюк.
Хюсеин Хърват, стрелец с лък, спахия от 106-и бьолюк.
Али от Херцег, спахия от 194-и бьолюк.
Исмаил Арнавуд, силяхдар от 7-и бьолюк.
Ахмед Абдулах, спахия от 37-и бьолюк.
Хюсеин Арнавуд от 299-и бьолюк.
Мустафа Арнавуд Харе, спахия от 23-и бьолюк.
Хайдар от Кърчово, силяхдар от 212-и бьолюк.
Мустафа от Варна, спахия от 58-и бьолюк. ?
Мехмед от Елбасан от 270-и бьолюк.
Бехрам Абдулах, спахия от 16-и бьолюк.
Мехмед от Дупница [гр. Cm. Димитров) от 159-и бьолюк.
Юсуф Абдулах от 73-и бьолюк.

ХРИСТИЯНСКО НАСЕЛЕНИЕ ВЪВ ВАКЪФИТЕ

НА СУЛТАН МУРАД
' . . ' ,*н
Списък на селища, облагани със зияде-и джизие иг.
авариз, съставен на 9 март 1614 г. — Вж. НБКМ, Ориент,
отд., ф. 79, а. е. 988. Превод от османотурски на П.
Груевски в Турски извори, т, VII, с. 188— 191.

Списък за заяде-и джизието на неверниците във вакъфите н ^

покойния султан Мурад хан [1421—1451], лека му пръст, в град1
Едирне за 1023 [11 февруари 1614 — 30 януари 1615] г. »
Каза Едирне-.
Село Табе хатун [вер. Кадън кьой, Одринско] — 29 ханета!1
Бедел от кюрекчии — 10 ханета. Десет. ‘-о
Село Искендер [Одринско] — 13 ханета. Бедел от кюрекчии
3 ханета. Три.
Общо: 42 ханета по 170 [акчета].
От каза Бергоз [дн. Люлебургаз]:
Село Мутал [неуточнено] — 330 ханета по 130. Опростени са,
понеже са мензилджии. Мензилски коне — 5. Достигат до 5 мензил-
ски коне.
Каза И нос [Енос, Енез]. [Бележка: Казата И нос е всичко
с двадесет и пет хиляди акчета на отсек]:
Село Чавуш кьой [Одрински вилает]—190 ханета. Махала Бабие—
160 ханета. Самият Инос — 80 ханета. [Бележка:! Без ханетата на
тузджиите]. Село Османджък [вер. дн. с. Мантия, окр. Александ-
ропулос, в Гърция] — 38 ханета.

246
 Общо: 468 ханета по 130. Опростени са. ■ ;
От каза Загра-и атик [Стара Загора\:
Село Хрищени [Старозагорски окр.] — 193 ханета по 100. Ече­
мик. Определени са за оджаклък: от тях ечемик — 11 ханета. [Бележ­
ка: За 1021 (4 март 1612 — 20 февруари 1613) г. и 1022 (21 февруари
1613 — 10 февруари 1614) г. са за ечемик].
От каза Ислимие [Сливен]:
Ислимие — 81 ханета; махала Тома — 120 ханета. Село Дерз
[Голямо Шивачево, Сливенски окр.] — 87 ханета. Село Кадъ
[Съдиево, Сливенски окр.] — 43 ханета. Село Кълъчхор [неуточне­
но] — 75 ханета. Село Иенидже [вер. с. Новачево, Сливенски окр.] —
160 ханета. Село Китаплу [неуточнено] — 51 ханета. Село Чаирлу
[Речища, Сливенски окр.] — 16 ханета.
Общо — 633 ханета. Получил Мехмед паша.
[Бележка: Давали са ечемик и слама. Споменатите села не са
включени в дефтера за ечемика. Само село Йенидже е (за облагане)
с ечемик. Споменатото село не е включено (в дефтера)].
От каза Хайраболу [в Турция]:
Село Лахана — 81 ханета; в ечемик по 100.
От каза [Филибе, Пловдив]:
Село Кара рейс [Болярци, Пловдивски окр.] — 56 ханета по
170.
От каза Гюмюрджина.
Село Угурлу виран [вер. Могиляне, Смолянски окр.] — 91 ха­
нета; маденджии — 4 ханета. Село Даръ дереси [Златоград] — 149
ханета; маденджии — 4 ханета. Село Узун дере [Неделино] — 59
ханета; маденджии — 4 ханета. Село Търнава [неуточнено] — 9
ханета; други ханета няма. Село Ала даг [вер. Цвятово, Кърджа­
лийски окр.] — 20 ханета; други ханета няма. Село Ардачлу [Мъг-
шща, Смолянски окр.] — 50 ханета; маденджии — 3 ханета. Село
Йенидже кьой [Завоя, Кърджалийски окр.] — 15 ханета; маденджии —
1 хане. Село Акпънар [Бял извор, Кърджалийски окр.] — 73 ханета;
ханета в ечемик — 25. Село Макаслу [неуточнено] — 5 ханета; ха­
нета в ечемик — 1. Село Гюлюджюк [Генерал Гешево, Кърджалийски
окр.] — 29 ханета; маденджии — 1 хане. Село Чараджова [неуточ­
нено] — 15 ханета; ханета в ечемик — 3. Село Гюч виран [неуточ­
нено] — 18 ханета, ханета в ечемик — 2. Село Ип дереси [Дрангово,
Кърджалийски окр.] — 35 ханета; маденджии — 3 ханета. Село
Аладжа мешак [неуточнено] — 25 ханета; други ханета няма. Село
Драбаджъ [Джерова, Кърджалийски окр.] — 17 ханета; други хане­
та няма. Село Сувурджик [неуточнено] — 36 ханета; маденджии —
1 хане. Избягали. Село Манастир [окр. Комотини, в Гърция] —
35 ханета; ханета в ечемик — 7. Село Фундуджак [Шумнатица,
Кърджалийски окр.] — 20 ханета; ханета в ечемик — 2. Избягали.
Село Саръмишк [неуточнено] — 24 ханета; маденджии — 3 ханета.
Избягали. Село Ълъджа дереси [неуточнено] — 3 ханета; други ханета
няма. Село Коюн дереси [Поа, окр. Комотини, в Гърция] — 9 хане­
та; ханета в ечемик — 9. Село Бори [вер. Бору поле, средн. Пери-

247
 тор, изчезнало] — 36 ханета; опростени. Село Искети [Ксанти\ —
30 ханета; други ханета няма. Село Яссъ кьой [Иасмос, окр. Комо-
тини] — 10 ханета; ханета в ечемик — 90. Друго село Фундуджик
[неуточнено] — 8 ханета; ханета в ечемик — 1. Избягали.
Общо: 822 ханета по 100 [акчета]. Определени са за арпа отджа-
клък.
От каза Димотика:
Село Челеби яйласъ [дн. Смигади, окр. Комотини] — 15 ханета;
ханета в ечемик — 5. Село Мелин Факъх [неуточнено] — 3 ханета;
ханета в ечемик — 4. Село Чукур борди [вер. Чукурите, Кърджа­
лийски окр.] — 5 ханета; ханета в ечемик — 7. Село Акче алан [Бе-
лополци, Кърджалийски окр.] — 15 ханета; ханета в ечемик — 7.
Село Папаз кьой [Попско, Кърджалийски окр.] — 35 ханета; ханета
в ечемик — 10. Село Давудлу хан [Черничево, Кърджалийски окр.] —
18 ханета; ханета в ечемик — 2. Село Донуз виран [неуточнено] —
8 ханета; други ханета няма.
Общо: 99 ханета по 100 [акчета]. Определени са за арпа оджаклък.
От каза Чирмен:
Село Куру-и бююк [неуточнено] — 5 ханета; ханета в ечемик —
2. Село Kadi> кьой [Долно Съдиево, Хасковски окр.] — 3 ханета;
ханета в ечемик — 13. Село Кочияч [с. Кочаш, в Свиленградско, из­
чезнало] — 15 ханета; други ханета няма. Село Сунгурлу [неуточ­
нено] — 2 ханета; ханета в ечемик — 10.
Общо: 25 ханета по 100 [акчета]. Определени са за арпа оджаклък,-
От каза Хаскьой [Хасково] заедно с Узунджа ова [Узунд-
жово]: ’■
Село Донузчи [неуточнено] — 5 ханета; авариз ханета — 4!
Село Яйладжък [Висока поляна, Кърджалийски окр.] — 10 ханета;
не са маденджии. Село Мърдар агач [Повиен, Кърджалийски окр.] —
11 ханета; маденджии — 5 ханета. Село Улу дере [Караманци, Хас^
ковски окр.] — 20 ханета; не са маденджии. Село Шикр овасъ [не­
уточнено] — 35 ханета; маденджии — 2 ханета. Село Токмакл$
[неуточнено] — 5 ханета по 170; авариз. Село Дуихка [Кърджалийски
окр.] — 5 ханета по 170; маденджии — 2 ханета. Село Бей гюню
[неуточнено] — 4 ханета; маденджии — 4ханета. Село Кучи башъ
[неуточнено] — 2 ханета; несамаденджии. Село Йенидже[махала
на с. Комунига, Кърджалийски окр.] — 2 ханета; не са маденджии.
Общо 100 ханета. 10 ханета по 170; 90 ханета по 100, като ма­
денджии били опростени. ./
•' ’N

248
 МЪЖЕ ДАНЪКОПЛАТЦИ ОТ ТРИ СЕЛА
В БУРГАСКИ И СЛИВЕНСКИ ОКРЪГ

Дефтер за джизието от вакъфите на султан Селим хан

за 1614—1615 г. — Вж. Турски документи, т. VII, с. 184—
186. Превод от османотурски на Ел. Грозданова.

Село Деде виран с друго име Йенидже [Дядово или Стоил вой­
вода, Сливенски окр.], принадлежащо към казата Загра-и джедид
[Нова Загора]: Тенкьо долапчията; Угрин Тенкьо; Боре Тенкьо;
Димитри долапчията; Продан долапчията; Йован Петре; Драган
Койчо; Койо Койчо; Кале Димитре; Коче Маргул; Продан Маргул;
Петре Маргул; Петко Маргул; Стоян Маргул; Бочо Стоян; Стоян
Маньо; Драгьо Станчо; Павльо Стоян; Петко Павльо; Никола Пав-
льо; Малък Петре, зет на чобана; Джуро Михаил; Димитри Михаил;
Калчо Михаил; Минчо Михаил; Давид хаймане; Илчо, син на споме­
натия; Курд Райко, новорегистриран; Стойко, зет на споменатия;
Стоян Никола; Симе Никола; Радослав Никола; Драгош хаймане;
Герги Янко; Милко Герги; Боре Герги; Велко Продан; Герги Мил.о;
Добре Татул; Дазари Добре; Стайко Добре; Войно Сивин, прише­
лец; Цветан Татул; Добре Цветан; Брайко Цветан; Йован Цветан;
Куман Храно; Димитре Лазари; Милко Загореца; Стоян Милко;
Джуро Добрин; Йован, син на споменатия; Радойчи Добрин; Петре
Добрин; Стоян Никола; Цалко Мано; Петре Мано; Стефан Стоян;
Герге Стефан; Петко Стефан; Гано Стефан; Никола Джуро; Петре
Илчо; Йован Ралчо; Рад Йован; Манко Рад; Никола Белели; Йован
бакалина от Едирне; Йован Драган; Стоян Грабанова; Недьо Стоян;
Илчо Христо; Радо баничаря; Янчо чобанина; Никола Стайко;
Стоян Симан; Петко баничаря; Дука Михо; Джуро Михо; Велчо
Михо; Гаваз Михо; Вельо пришелец; Драган баничаря; Кръстьо
Сивин, новорегистриран; Димо Яни, новорегистриран; Яни Петре,
новорегистриран; Димо, син на Йорги; Коста Парашкева, но­
ворегистриран; Яни Димитри, новорегистриран; Яни Йорги. Ха­
лета: 91.
, Село Граматик [Люляково, Бургаски окр.], спадащо към казата
§йтос:
Махала Граматик: Рад Манчо; Сиве Манчо; Иван Петре, зет на
Русе; Белчо Марин; Душко Рад; Влас Душко; Павльо Душко; Драги
Душко; Злат, син на споменатия; Драги Неделко; Рад Неделко;
Богдан Миро; Мирчо Пенчо; Йовчо Илийо; Кале Ильо; Манче Мурте;
Йован, син на споменатия; Нучо Йован; Йован Стано, зет на споме­
натия; Люцкан Брайко; Слав Йован; Сивин Йован; Богдан Моско;
Моско Богдан; Русе Богдан; Йовчо Стойо; Пеньо Стойо; Марин
Русинче; Куцар Русинче; Йован Куцар; Пенчо Русе; Русе Пенчо;
Милко Драги; Трифон Драги; Курд Драги; Драги Момчил; Боне
Момчил; Слав Момчил; Гърдан Момчил; Тодоре Марин; Зиман, син
на споменатия; Драган Марин; Трифон Марин; Марин, син на спо­
менатия; Тодоре Куцар; Което Куцар; Храно Което; Миро Велчо;

/
249
 Петре Велчо; Христо Велчо; Петко Русе; Драги Русе; Милчо Драги;
Стефано Христо; Мичо Христо; Балин Люцкан; Драги Люцкан;
Тоде Люцкан; Куман Ройо; Добре Русе; Павльо Русе; Киро Павльо;
Станьо Павльо; Видан Русе; Добре Димо; Пенчо Димо; Петко Добре;
Русе Добре; Мильо Димо; Мирчо Бельо; Велко Димо; Димо Петко,
син на споменатия; Диман Петко; Петре Петко; Пенчо Петко; Йован
Пенчо; Добре Русе; Люцкан Русе; Димо Драган; Герги Драгине;
Злат, зет на Ройо; Тодоре Кочо; Кале Русинче; Ройо Бори ле; Йовчо
Райо; Сивин Райо; Йован Пенчо; Малък Тодор, зет на Йован; Стойо
Душко; Петко Душко; Бойо Драган; Петко Костадин; Бельо Д ра­
ган; Тоде Недялко; Милош Мучо; Кале Драг^; Стойо Драги; Йован
хаймане; Яне Петре; Димо Андрея. Ханета: 101.
Махала Лучкан (Люцкан): Люцкан Томчо; Слав Томчо; Томчо
Слав; Марин Рад; Рад Марин; Бельо Марин; Алекси Рад; Петко
Рад; Манко Бран; Драган Бран; Бельо Бран; Рад Манко; Сивин
Рад; Йовчо Рад; Коста Рад; Стойо Драгне; Коста Христо; Бойо
Христо; Бельо Христо; Брайко Рад; Русе Бато; Йовчо Бато; Йован
Вельо; Йован Парашкева от Айтос; Бельо Петко; Шабин Петко;
Кръстьо Димитри; Стани Кръстьо; Марин, син на споменатия;
Добре Драги; Йовчо папас; Илчо папас; Слав Дука; Марин Фотьо;
Брайко Парашкева от Айтос; Стани Йован; Пенчил Йован; Манчо;
Йован; Петко Добре; Гърбан Петко; Злат Добре; Неделко Сивин;
Кале Караджа; Драган Миро; Миро Драган; Рад Драган; Страт 1
Йован; Рад Страт; Раче Страт; Беро Страт; Храно Люцкан; Русика 1
Храно; Гаго Храно; Драги Брайко; Русе Сено; Сено Русе; Йован
Стан; Сивин Стан; Брайко Стайко; Рад Снаго; Тодор Снаго; Кръстьо'
Хранко; Димитри Петко; Яни хаймане; Бойчо Тоне; Моско Бойо;
Джарко хаймане; Рад Стойо; Димо Илия; Яни Димо; Андрея Петре;
Димо Коста. Ханета: 72.
Махала Бунище (или Попище): Йорги Димо; Петко Стамен;
Димо Атанас; Парашкева Коста; Димо, син на споменатия; Андрея
Коста; Димо Петре; Яни Йорги; Павльо Коста; Андрея Димо; Яни
Петре; Димо Яни; Стамен хаймане; Димо Яни; Андрея Йорги; Атанас
Петре; Яни Димо; Коста Стамен; Димо Атанас; Йорги Димо; Петре
Яни; Яни Димо; Андрея Йорги; Яни Павльо; Димитри Яни; Димо
Андрея; Стамен Яни; Петре Димитри; Коста Андрея; Димо Атанас;м
Андрея Яни; Яни Парашкева; Димо Яни; Яни Петре; Петре Димо;.'
Яни Димо; Андрея Яни; Петре Михал; Яни Димо; Андрея Петре; <
Петре Яни; Яни Димо; Андрея Яни; Коста Йорги; Андрея Петре.;,
Ханета: 45. »
Село Ичме дереси [Череша, Бургаски окр.], спадащо към спо*п
менатата каза. На отсек — 54 ханета. ;
Село Курахинова [неуточнено], спадащо към каза Русокастро:
[Допълнителна бележка: Препис от дефтера е издаден на 22 сафер
1023 = 4 април 1614 г.]. Яни Димитри; Димитри Яни; Алекси Яни;
Стани Яни; Манол Коста; Коста Димитри; Йорги Коста; Киряки,
син на споменатия; Димитри Коста; Севатияно Киряко; Манол Се-
ватияно; Христо Киряко; Костадин Киряко; Димитри Киряко;

250
Киряки Димитри, другият син на споменатия; Райко КиряКО; МанЬл
Йорги; Яни Манол; Костадин Манол; Яни Костадин; Йорги Коста­
дин; Калуд Никола; Страти Йорги; Тодоре Йорги; Трайо, син на
споменатия; Парашкева, друг син на споменатия; Сари Яни; Калуд
Яни; Андрея Яни; Янаки Кефури; Кирязи Кефури; Михал Яни;
Чомак Трайо; Йорги Киряко; Стойо Манаси; Тодоре Манаси; Йорги
Хрисо; Вълкан Хрисо; Хрисо Йорги; Франко Никола; Транос
Димитри; Аргир Димитър; Транос Яни; Димитри Транос; Тодоре
Трайо; Стойо Янаки; Яни Тодоре; Алекси Яни; Никола Скарлат;
Парашкева Тодоре; Кирко Никола; Севастияно Кирко; Тодоре Алек­
си; Никола Алекси; Димитри Йорги; Манол Йорги; Транос Манол;
Атанас Алагьоз; Никола, син на споменатия; Вълкан Никола; Андро
Йорги; Коста Андро; Йорги Яни; Брад Костадин; Калу^, син на
споменатия; Никола, други син на споменатия; Аркутица Яни;
Костадин Яни; Алагьоз Михо; Йорги Михо; Яни Михо; Йорги Ки­
ряко; Тодоре Киряко; Ани Тодоре, син на споменатия; Тодоре Йор­
ги; Транос Сиркуд; Йорги, син на споменатия; Смилян терзията;
Киряко Петре; Янаки Киряко; Йорги Киряко; Киряки Сиркуд;
Йорги Киряки Сиркуд; Манол Тодоре; Парашкева Киряки Сиркуд;
Никола Киряко; Костадин Киряко; Киряки Коста, син на споме­
натия; Врано Костадин; Димитри Врано; Тодоре Врано; Костадин
Врано; Янко папас; Йорги Транос; Димитри Стойо; Яни Парашкева;
Йорги, син на споменатия; Яни Димитри; Коста Димитри; Тодоре
Пейо, чобан на Транос. Ханета: 101.
Написано през втората десетдневка на месец джемазиюлахър
1022[ = 29 юли — 7 август 1613] г.

СИНЪТ НА ПОМОХАМЕДАНЧЕН БЪЛГАРИН

ТЪРСИ НАСЛЕДСТВО

Протокол на софийския кадия от 1614 г. — Вж. Д. Ихчиев,

Материали из историята ни под турско робство. ИИД,кн.1,
1905, с. 62—63.

Юсуф беше, син на Абдулах, в качеството си на настойник на

малолетното дете Мустафа, син на покойния Мехмед беше, от маха­
лата Мерджан в гр. София, е заявил иск за наследство на една къща,
находяща се в същата махала и с известни граници. Искът за нас­
ледство е заявен така: «Малолетният Мустафа, на когото аз съм за­
конен настойник, по наследство от покойния си баща Мехмед беше
притежава една къща с известни граници, лежаща в същата махала
Мерджан. Чичовият му син Андруша обаче, който също така при-
съствува пред съвета на съда, по един беззаконен начин присвоил
въпросната къща, поради което моля съдът да осъди Андруша да
изпразни и предаде къщата.» Запитан, Андруша възразил така: «Аз
по наследство от баща си Михаил и от дядо си Никола притежавам
въпросната къща от дълго време, докато покойният Мехмед беше ня.

251
маше в тази къща абсолютно никаква намеса и участие.» Съдът спо­
ред предписанията на шериата поискал от ищеца лични доказател­
ства — свидетелски показания. Ищецът-настойник посочил за сви­
детели правоверните мюсюлмани, присъствуващи в заседанието на
съда, а именно: Бузлуджи Мехмед, син на Абдулах, Исмаил, син на
Реджеб, и Махмуд, син на Абдулах. Свидетелите по посочения в ше­
риата ред били изпитани поотделно и засвидетелствували така: «Ние
знаем, че покойният Мехмед беше, който още от детинство бе приел
мюсюлманската права вяра, е син на Коджа Никола; последният пре­
ди смъртта си, още докато бе жив, каза и изповяда пред нас, че
подарява на сина си Мехмед беше собствената си къща, за която днес
се съдят двете страни, и че другият му син Михаил няма никаква
намеса и участие в тази къща. Ние по този въпрос така знаем и така
можем да засвидетелствуваме.» Въз основа на тези свидетелски по­
казания, които се приели и уважили, съдът постановил, щото въп­
росната къща да бъде притежание по наследство от дядо и баща на
малолетното дете Мустафа, за което е издал съдебно-шериатски акт.

ПОМОХАМЕДАНЧЕН МЛАДЕЖ В СОФИЯ

Из протоколите на софийския кадия за 1618 г. — Вж.

НБКМ, Ориент, отд., S, bis, стр. 136. док. IV. Превод
от османотурски на Ст. Андреев.

Поръчителство за Мехмед, син на Абдулах, от махалата Чаир.1

Поради лошото мнение за споменатия Мехмед и госпожа Мюше-
реф, робиня на спахията Мустафа бей, имаме опасения от недобрата
му слава. Когато каза, че ако [кадията] поиска от самия него гарант,
Милка, дъщеря на Стоян, майка на упоменатия, стана поръчител на4
сина си, а кожухарят на име Аврам Гьоргьо — личен поръчител на
споменатата. '2
Това, което се случи, бе записано по искане [на страните]. На-''
писано на 20 реджеб 1027 [13 юли 1618] година.
х
■
ОБОБЩЕНИ ДАННИ ЗА ХРИСТИЯНСКИ
ДОМАКИНСТВА ПРЕЗ XVII ВЕК

1
■р '
Из фрагмент от дефтер за поголовния данък (джизие),,
съставен след 9 декември 1616 г. — Вж. НБКМ, Ориент.’
отд., ф. 213 А, а. е. 5. Превод от османотурски на Ст.
• Андреев в Турски извори, т. VII, с. 199—204.

Джизие от неверниците във вилаета Дирма [Драма, в Гърция):

1908 ханета по 297 [акчета]; 1501 ханета по 247 [акчета]. Джизие —
491 626 [акчета].
Джизие от неверниците във вилаета Зъхна: 3544 ханета; 1961

252
ханг по 268 [акчета]; 1580 ханета по 318 [акчета]. Джизие заедно
со — 1 109 491 [акчета]. Отсек от тузджиите — 80 700 акчета.
<, 1
изие от неверниците във вилаета Тимур хисаръ [Сидиро-
каси., л, \ Гърция]: 3690 ханета; 1883 ханета по 251 [акчета], осво­
бодени; 1,.62 хакета по 301 [акчета]; 445 ханета по 313 [акчета].
Джизие — 10-1 W (акчета].
Джизие от неьсупиците във вилаета Менлик [Мелник]: 1127
ханета; 1100 ханета по 318 [акчета]; 27 ханета по 268 [акчета]. Д ж и­
зие — 357 036 [акчета].
Джизие от неверниците във вилаета Сироз [Серес] и добавените
към [приходоизточника на] Сироз [райони]: 4332 ханета; 1616 ханета
по 273 [акчета]; 2716 ханета по 323 [акчета]. Джизие — 1 296 776
[акчета]. Обясни се, че със съгласието на раята към всякохане на
освободени и неосвободени е заповядано да се добавят към джизието
по 5 акчета, сума з*равностойността на восъка, която е разпоредена
с ферман — 21 660 [акчета]. Общо — 1 318 436 [акчета].
Джизие от неверниците в добавените към [приходоизточника на]
вилаета Сироз [райони]: [непопълнено].
Джизие от неверниците във вилаета Неврокоп: 1432 ханета;
1371 ханета по 319 [акчета]; 61 ханета по 269 [акчета]. Джизие —
453 758 [акчета].
Джизие от неверниците в добавените към [приходоизточника на]
вилаета Неврокоп [райони]: 1589 ханета; 1135 ханета по 319 [акче­
та]; 454 ханета по 269 [акчета]. Джизие — 484 191 [акчета].
Джизие от неверниците във вилаета Филорине [Флорина]: 2194
ханета по 280 [акчета]. Джизие — 614 320 [акчета].
Джизие от неверниците във вилаета Шиилан [Кешан]: 3130
ханета по 280 [акчета]. Джизие — 876 400 [акчета].
; Джизие от неверниците във вилаета Серфидже: 3059 ханета;
2984 ханета по 280 [акчета]; 75 ханета по 230 [акчета]. Джизие —
852 770 [акчета].
Джизие от неверниците във вилаета Кесрие [Костур]: 4016
ханета по 280 [акчета]. Джизие извън снижението — 1 124 480 [ак­
чета] .
Джизие от неверниците във вилаета Манастир [Битоля]:
2079 ханета; 2034 ханета по 280 [акчета]; 45 ханета по 230 [акчета].
Джизие 579 870 [акчета].
Джизие от неверниците в добавените към [приходоизточника на]
вилаета Манастир [райони]: 2498 ханета по 280 [акчета]. Джи­
зие — 699 440 [акчета].
Джизие^рдсНеверниците във вилаета Пирлепе [Прилеп]: 1630
ханета; 1356 ханета по 280 [акчета]; 274 ханета по 230 [акчета].
Джизие — 442 760 [акчета].
Джизие от неверниците във вилаета Морихова: 1114 ханета;
924 ханета по 280 [акчета]; 190 ханета по 230 [акчета]. Джизие —
302 420 [акчета].
Джизие от неверниците във вилаета Чирмен за 1023 [11 фев­
руари 1614 — 30 януари 1615] година: 1856 ханета [зачеркнато];

253
 202 ханета по 180 [акчета] — вакъф на Сиявуш паша; 143 ханета по
280 [акчета]; 219 ханета по 230 [акчета]. Джизие извън село Акбаш
[Горни или Долни Главанак, Хасковски окр.] — 684 290 [акчета].
[Зачерквано и написано — 126 770 акчета].
Джизие от неверниците — резервните войнуци във вилаета
Янболу: 2051 ханета по 280 [акчета]. Джизие — 574 280 [акчета].
Санджак Силистра S
Джизие от неверниците във вилаета Силистра: 6224 ханета;
4928 ханета по 280 [акчета]; 1296 ханета по 230 [акчета]. Джизие —
1 677 920 [акчета].
Джизие от неверниците във вилаета Хърсова: 1626 ханета;
1546 ханета по 280 [акчета]; 80 ханета по 230 [акчета]. Джизие —
451 280 [акчета].
Джизие от неверниците във вилаета Правади [Провадия]: 3121
ханета по 280 [акчета]. Джизие — 874 160 [акчета].
Джизие от неверниците в добавените към [приходоизточника
на] вилаета Правади [райони]: 2031 ханета; 1951 ханета по 280 [ак­
чета]; 80 ханета по 230 [акчета]. Джизие — 564 680 [акчета].
Джизие от неверниците във вилаета Ахиолу [Анхиало]: 4016
.анета; 2232 ханета по 280 [акчета]; 1129 ханета по 230 [акчета];
655 ханета по 200 [акчета]. Джизие 1 015 630 [акчета].
Джизие от неверниците във вилаета Никболи [Никопол]: 3719
ханета; 3038 ханета по 280 [акчета]; 681 ханета по 230 [акчета].
Джизие — 1 007 270 [акчета].
Джизие от неверниците във вилаета Беркофче [Берковица]:
3860 ханета; 2072 ханета по 280 [акчета]; 1788 ханета по 230 [акче­
та]. Джизие — 991 400 [акчета].
Джизие от неверниците във вилаета Ивраджа [Враца]: 3729
ханета по 280 [акчета]. Джизие — 1 044 680 [акчета].
Джизие от неверниците във вилаета Търнови: 4657 ханета по
297 [акчета]. Джизие — 1 383 120 [акчета].
Джизие от неверниците във вилаета Лофча [Ловеч]: 5656 ханета
по 295 [акчета]. Джизие — 1 668 520 [акчета].
Джизие от неверниците във вилаета Хасове на Никболи от ли­
цата без постоянно местожителство и други: 1950 ханета; 1881 х?-
нета по 280 [акчета]; 69 ханета по 230 [акчета]. Джизие — 542 5$0
[акчета].
Джизие от неверниците във вилаета Видин: 2097 ханета по 300
[акчета]. Джизие — 629 100 [акчета].
Джизие от неверниците в добавените към [приходоизточника
на] вилаета Видин [райони]: 2010 ханета по 300 [акчета]. Джи­
зие — 603 000 [акчета].
Джизие от неверниците във вилаета Фетх-и ислям [Кладово,
в Югославия] за 1024 [31 януари 1615— 19януари 1616] г.: [непопъл­
нено] ханета. Джизие заедно с паричната равностойност на оръжей­
ниците и отсека — 201 900 [акчета].
Джизие от неверниците във вилаета Кюстендил: 2999 ханета;

254
 1558 ханета по 297 [акчета]; 1380 ханета по 247 [акчета]; 61 ханета
по 217 [акчета]. Джизие — 816 823 [акчета].
Джизие от неверниците в добавените към [приходоизточника
на] вилаета Кюстендил [райони]: 3017 ханета; 1781 ханета по 297
[акчета]; 1061 ханета по 247 [акчета]; 175 ханета по 217 [акчета].
Джизие — 828 999 [акчета].
Джизие от неверниците във вилаета Кратова: 2380 ханета;
1318 ханета по 280 [акчета]; 1062 ханета по 230 [акчета]. Джизие —
613 300 [акчета].
Джизие от неверниците в добавените към [приходоизточника
на] вилаета Кратова [райони]: 2669 ханета; 1104 ханета по 280 [ак­
чета]; 1565 ханета по 230 [акчета]. Джизие — 669 070 [акчета].
Джизие от неверниците във вилаета Дупниче: 4908 ханета;
4023 ханета по 280 [акчета]; 885 ханета по 230 [акчета]. Джизие —
1329 990 [акчета].
Джизие от неверниците във вилаета Уструмиджа [Струмица]:
2912 ханета. Джизие — 797 160 [акчета].
< Джизие от неверниците във вилаета Малешева: 4372 ханета.
Джизие — 1 285 860 [акчета].
Джизие от неверниците във вилаета Радомир: 3899 ханета;
02143 ханета по 280 [акчета]; 1756 ханета по 230 [акчета]. Джизие
.[извън снижението — 1 003 920 [акчета].
Джизие от неверниците във вилаета Ищип [Щип]: 4170 ханета;
.[2444 ханета по 294 [акчета]; 1726 ханета по 244 [акчета]. Джизие —
1 139 680 [акчета].

2 ■ ■ -
Из откъс от дефтер, съставен след 9 декември 1616 г. —
О11 Вж. НБКМ, Ориент, отд., ф. 213 А, а. е. 6. Превод от
османотурски на Ст. Андреев в Турски извори, т. VII,
В7 с. 205—206. '

Джизие от неверниците във вилаета Филибе: 5194 ханета; 4319

ханета по 280 [акчета]; 875 ханета по 230 [акчета]. Джизие — 1 410 570
, [акчета]. Съгласно новата регистрация — 6350 ханета. Джизие из­
вън снижението — 1 778 000 [акчета].
Джизие от неверниците във вилаета Шехиркьой [Пирот]: 2622
Ханета; 2895 ханета по 280 [акчета]; 227 ханета по 230 [акчета].
ДЦжизие извън снижението — 722 810 [акчета].
Джизие от неверниците във вилаета Изнебол [Знеполе]: 3647
ханета; 3510 ханета по 280 [акчета]; 137 ханета по 230 [акчета].
Джизие извън снижението — 1 014 310 [акчета].
Джизие от неверниците във вилаета Петрич: 2690 ханета; 2450
ханета по 303 [акчета]; 240 ханета по 253 [акчета]. Джизие — 803 070
[акчета].
Джизие от неверниците във вилаета Иврания [Враня]: 5090
ханета; 4425 ханета по 280 [акчета]; 665 ханета по 230 [акчета].
Джизие — 1 391 950 [акчета].

255
- ; 3
Откъс от сметка за поголовния данък (джизие) за времето
от 13 ноември 1643 до 30 септември 1644 г. — Вж. НБКМ,
Ориент, отд., ф. 117 А, а. е. 93 А. Превод от османотурски
на Стр. Димитров.

Джизие от неверниците във вилаета Хезарград [Разград], от­

делени от списъка на Провадия: поначало — 2135 ханета; по 225
[акчета] — 1702, по 255 — 433 ханета. Сума — 492 456.
Джизие от неверниците във вилаета Варна, отделени от списъка
на покойния блаженопочивш и опростен султан Селим хан Стария,
да му е лека пръстта, в Цариград: поначало — 1933 ханета; по 225
[акчета] — 967 ханета, по 255—966 ханета. Сума — 463 905 [акчета].
Джизие от неверниците от вилаета Ивраджа [Враца]: пона­
чало — 2851; по 225 [акчета] — 1200 ханета; по 255 — 651 ханета.
Сума — 436 005.
Всичко: 5919 начални ханета; сума — 1382 375 [акчета].
Суми на гулямието от джизието на споменатите, от всяко хане
по 40 акчета съгласно заповедта — 236 760 [акчета].
Всичко основен приход с гулямие — 1 619 135 [акчета].

4
Сметка за поголовния данък (джизие) за времето от 21
октомври 1645 до 10 октомври 1646 г. — Вж. НБКМ,
Ориент, отд., ф. 29 А, а. е. 122. Превод от османотурски
на Асп. Велков.

Джизие на неверниците от вилаета Беркофче. Ханета основен

[брой] — 3966; 2599 ханета по 235 [акчета]; 1367 ханета по 275 [а*?,
чета]. Джизие — 1 012 680 [акчета].
Джизие на неверниците от вилаета Ивраджа [Враца]. Ханетз
основен [брой] — 2851; 2269 ханета по 225 [акчета]; 582 ханета по
255 [акчета]. Джизие — 433 935 [акчета].
Всичко: ханета — 5817; джизие — 1 446 615 [акчета].
Сума от гулямие на споменатите по 40 акчета на хане, спорде
височайшата заповед — 232 680 [акчета].
Общо — 1 679 295 [акчета].

5
Сметка за поголовния данък (джизие) от средата ра
XVII век. — Вж. НБКМ, Ориент, отд., ф. 119, а. е. 1739.
Превод от османотурски на Стр. Димитров.

Джизие от Силистра: 5170 ханета; 4461 ханета по 300 акчета с

гулямието им; 709 ханета по 330 акчета, с по четиридесет акчета гу­
лямие. Приход с гулямието — 1 571 870 [акчета].
Джизие от Хърсово: 1578 ханета; 1498 ханета по 265 акчета с
гулямието им; 80 ханета по 295 [акчета] с гулямието им. Приход
357 450 + 63 120 [акчета] гулямие — 420 570 [акчета].

256
 Джизие от самата Провадия: 3044 ханета по 265 акчета с по
четиридесет акчета за гулямието им. Приход 684 900+121760 [ак­
чета] гулямие = 816 660 [акчета].
Джизие от Допълнение към Провадия: 2067 ханета; 1957 ханета
по 265 акчета с гулямието им; 110 ханета по 295 [акчета], с по че­
тиридесет акчета за гулямието им. Приход 458 040 + 82 680 [акчета]
гулямие = 540 720+10 375 [акчета] за султанското възшествие =
551 095 [акчета].
Джизие от Ахиолу [Анхиало]: 3391 ханета; 2927 ханета по 265
[акчета] с гулямие; 464 ханета по 295 [акчета], с по четиридесет
акчета за гулямието им. Приход 759 940+ 16 955 [акчета] — пари за
султанското възшествие: 776 895+135 640 = 916 535 [акчета].
Джизие от [вакъфите на] султан Селим хан Стария в Истанбул:
3798 ханета: 3202 ханета по 265 [акчета] с гулямието им; 596 ханета
по 295 акчета с гулямието им. Приход 872 4 3 0 + 151 920 гулямие
= 1 024 350 [акчета].
Джизие от Исакча и Тулча: 277 ханета по 265 [акчета] с четири­
десет акчета за гулямието им. Приход 62 340+11 080 = 73 420 [ак­
чета].
Всичко ханета, гулямие и пари за султанското възшествие:
19 335 ханета. Приход с гулямието — 5 350 125 [акчета]. Джизие без
гулямието — 4 587 125 [акчета]. Гулямие 566 200 — 206 800 от гу­
лямието им = 773 000 [акчета].

. 6
Султанско разпореждане от 17 ноември 1650 г. за вилаета
Варна. — Вж. НБКМ, Ориент, отд., НПТА XVII 2/105.
Превод от османотурски на Ел. Грозданова.

Да се събира джизие от 967 ханета от всичко 1930 невернишки

ханета в споменатия вилает по 230 акчета, а от 966 ханета освободени
(муаф) от [извънредни данъци] — по 260 акчета. На всяко хане се
полагат и по 40 акчета държавно гулямие.

- 7 '
Султанско разпореждане от 17 ноември 1650 г. за вилаета
Търново. — Вж. НБКМ, Ориент, отд., НПТА XVII 2/102.
Превод от османотурски на Ел. Грозданова.

Да се събере джизие от 3738 ханета от всичко 4123 невернически

ханета в споменатия вилает по 277 акчета, а от 385 ханета освободени
(муаф) от [извънредни данъци] — по 307 акчета джизие. На всяко
хане се полагат и по 40 акчета държавно гулямие.

257 7 По следите на насилието, ч. 1|

 8
Султанско разпореждане от 17 ноември 1650 г. за вилаета
К а р н о б а т . — Вж. НБКМ, Ориент, отд., XVII 5/14. Превод
от османотурски на Ел. Грозданова.

От 1841 джизие-ханета от всичко 2164 джизие-ханета да се взи­

мат от държавата по 230 акчета от всяко, а от 307 ханета на освобо­
дени (муаф) от [извънредни данъци] — по 260 акчета. От 16-те ев­
рейски ханета да се взимат по 235 акчета. На всяко хане [се полагат
и] по 40 акчета гулямие за държавата.

- 9
Обобщени данни за вилаета А х т о п о л за 1654 г. — Вж ‘
НБКМ, Ориент, отд., ф. 140, а. е. 112. Превод от ос­
манотурски на П. Груевски.

Сбор: 1514 ханета.

10
Султанско разпореждане от 1657 г. за вилаета Р у с е . —
Вж. НБКМ, Ориент, отд., Русенски сиджил R/1, л. 29-а,
док. 11. Превод от османотурски на Ел. Грозданова.

От всяко едно от 2188-те ханета от обШ,о 2684 ханета, [вписани]

в споменатия регистър, да се взима по 280 акчета джизие и по 40
акчета гулямие за държавата. От всяко едно от 496-те ханета на
освободени (муаф) [от извънреди данъци] да се взима по 260 акчета
джизие и по 40 акчета гулямие за държавата.

11
Разпореждане от 12 септември 1657 г. за предоставяне
на данъка джизие за издръжка на султанската кухня. —
Вж. НБКМ, Ориент, отд., ф. 26 А, а. е. 2131. Превод от
османотурски на Стр. Димитров.

Вилает Русчук: поначало 2684 ханета; джизие с гулямие и на

отсек — 768 991 [акчета].
Вилает Исакча с Тулча: поначало 1202 ханета; джизие с гуля­
мие и на отсек — 400 950 [ханета].
Вилает Янболу: поначало 2391 ханета; джизие с гулямие —
672 575 [акчета].
Вилает Допълнение на Едирне: поначало 926 ханета; джизие с
гулямие — 284 890 [акчета].
Вилает Ищиб: поначало 1730 ханета; джизие с гулямие —
522 830 [акчета].
Вилает Чаталджа (?): поначало 1748 ханета; джизие с гулямие
и на отсек — 637 102 [акчета].
Вилает Хасове с Кърчова, отделени от Мудедедж: поначало
1770 ханета; джизие с гулямие — 573 480 [акчета].

258
 Вилает Пирилипе: поначало 1500 ханета; джизие с гуля.мне *—
495 000 [акчета].
Вилает Нова берда: поначало 1100 ханета; джизие с гуля.мне —
366 300 [акчета].
Вилает на самия Видин: поначало 2156 ханета; джизие с гуля-
мие и авариз, и на отсек — 936 272 [акчета].
Вилает Допълнение на Видин: поначало 1622 ханета; джизие с
гулямие и авариз — 668 264 [акчета].
Вилает на самия Кюстендил: поначало 1771 ханета; приход с
гулямието — 640 256 [акчета].
Общо: основни ханета 3072; сума — 1 110 436 [акчета].

12
Сметка за поголовния данък (джизие) за времето от 20
април 1662 до 8 април 1663 г. — Вж. НБКМ. Ориент,
отд., ф. 117, а. е. 272. Превод от османотурски на Асп.
Велков.

Вилает Карнобат: основен [брой] — 2139 ханета; мири по 230

[акчета] — 1804 ханета; муаф по 260 [акчета] — 323 ханета; евреи
по 265 [акчета] — 27 ханета. [Сбор] — 501 355 акчета.
Вилает Ахиалу: основен [брой] — 2529 ханета; мири по 230
[акчета] — 1314 ханета; муаф по 260 [акчета] — 1215 ханета. Джизие
с гулямие — 620 120 акчета.
Вилает Хезарград: 1424 ханета; мири по 230 [акчета] — 1155
ханета; муаф по 260 [акчета] — 269 ханета. [Сбор] — 695 590 акчета.
Вилает Охрид: основен [брой] — 2250 ханета; мири по 305 [ак­
чета] — 1795 ханета; муаф по 335 [акчета] — 455 ханета. [Сбор] —
699 900 акчета.
Вилает Дупница: основен [брой] — 1500 ханета; мири по 292
[акчета] — 1000 ханета; муаф по 322 [акчета] — 500 ханета. [Сбор] —
453 000 акчета.

13
Нареждане от 1670 г. за поголовния данък (джизие). —
Вж. НБКМ, Ориент, отд.. Кг 43/12. Превод от османотур­
ски на М. Тодорова.
Немюсюлмански ханета в Силистренски вилает. Отделен от
дефтера на Силистра. Основно 795 ханета. [Сбор] — 264 860 акчета.

14
Дефтер за поголовния данък джизие за времето от 16
март 1676 до 5 март 1677 г. — Вж. НБКМ, Ориент, отд.,
ф. 213 А, а. е. 32. Превод от османотурски на Асп. Велков.
Джизие на неверниците от вилаета Каринъбад. Ханета 2002,
акчета 551 030, разлика 7730 [акчета]. Всичко 558 760 [акчета].
Джизие на неверниците от вилаета Шехиркьой. Ханета 2244,

259
 акчета 687 960, разлика 9640 [акчета]. Всичко 697 605 [акчета].
Джизие на неверниците от вилаета Филорине. Ханета 1700,
акчета 592 230, разлика 8300 [акчета]. Всичко 600 530 [акчета].
Джизие на неверниците от вилаета войнугани в резерв в Ян-
болу. Ханета 1854, акчета 500 590, разлика 7015 [акчета]. Всичко
507 605 [акчета].
Джизие на неверниците от вилаета Каратова. Ханета 950,
акчета 296 350, разлика 4155 [акчета]. Всичко 300 505 акчета.
Джизие на неверниците от вилаета Варна. Ханета 1901, акчета
518 720, разлика 7286 [акчета]. Всичко 526 006 [акчета].

15
Разпореждане за поголовния данък (джизие) за времето
от 6 март 1677 до 22 февруари 1678 г. — Вж. НБКМ,
Ориент. отд.,ф. 1 А, а. е. 22 589. Превод от османотурски
на Асп. Велков.

Вилает Провади: 2967 ханета, 819 185 акчета.

Вилает ХЪзарград: 1235 ханета, 397 930 акчета.
Вилает Ахиалу: 2224 ханета, 636 220 акчета.
Вилает Лофча: 3671 ханета, 1 246 748 акчета.
От самия вилает Видин: 2405 ханета, 1 017 110 акчета.
Вилает Охри: 2240 ханета, 786 450 акчета.
Вакъфи на покойната султан [ханъм] в казата Чирмен: 550
ханета, 159 500 акчета.
Вакъфи на покс/йния султан Баязид в Едирне: 1202 ханета,
388 550 акчета.
Вилает Уструмидже: 900 ханета, 331 650 акчета.
Зияде-и джизие от неверници в Менлик, от вакъфа на султан
Мехмед хан и Мурад хан: 1317 ханета, 336 597 акчета.

16
Сметка за зияде-и джизие от вакъфите на Гази Али
. бей и Суфи Мехмед паша в Плевенско за 1679 и 1685 г. —
Вж. НБКМ, Ориент, отд., ф. 116 А, а. е. 1—4. Превод
от османотурски на П. Груевски.

Действителен брой ханета 350. Джизие с гулямието — 184 690

[акчета].

17
' Регистър за поголовния данък (джизие) за каза Варна,
съставен на 22 февруари 1685 г. — Вж. НБКМ, Ориент,
отд., Вн 31/4. Превод от османотурски на Ел. Грозданова.

По-рано Варненска каза имаше 1295 джизие-ханета и сумата

[определена за тях] беше 354 390 акчета. С височайши ферман [бе
разпоредено да се извърши] поименен опис и да се състави регистър,

260
при което бяха регистрирани 703 джизие-ханета. Поради това се
наложи да бъдат съкратени 592 от първоначалните ханета, [а също
така] и от сумата 59 130акчета, пресметнати върху шериатска драхма.

ХРИСТИЯНСКИ ДОМАКИНСТВА
В ОДРИНСКИЯ ВИЛАЕТ ПРЕЗ XVII ВЕК

1
Откъс от регистър за поголовния данък (джизие), съставен
през 1617 г. — Вж. НБКМ, Ориент, отд., ф. 79 А, а. е. 94.
Превод от османотурски на Стр. Димитров в Турски извори,
т. VII, с. 207—208.

Село Яйджили [Даджилар, в Турция], подчинен# на казата

Едирне, чифтлик на честития везир Мехмед паша. На отсек за една
пълна година — 1000: Коста Катранджи; Щерьо; Караджа; Васил;
Мидоф; Димо Арнавуд; Борбаджабилмез Йорги; Коста чобан; Андон
чобан; Иван; Яни Малкия; на отсек — 11 ханета; вписани в реги­
стъра по височайша заповед на 17 реджеб 1028 [30 юни 1619] г.
Самото Едирне: махала Охри Петре — 85 ханета; махала Хри­
стос — 59 ханета; махала Папа Костос — 55 ханета; махала Ая Мани
Премикос — 29 ханета; 228; махала Ая Йорги Вирана — 17 ханета;
махала Ая Никола — 19 ханета; махала Ая Стефан — 15 ханета;
махала Митреполйт — 25 ханета; 76; махала Афлюхор — 39 ханета;
махала Павликян — 19 ханета; махала Ая Апостол — 30 ханета;
махала Ая Пости — 42 ханета; 130; махала Ая Истрати — 26 ханета;
махала Ранкош — 16 ханета; махала Яни Луда — 13 ханета; махала
Ая Атанас — 27 ханета; 82; махала Хекимоглу — бащини, които се
владеят от евреите — 20 еврейски ханета; махала Папа Яноз — ба*
щини, които се владеят от евреите — 6 ханета; бащини на евреи —
15 ханета. Село Арнавуд Ортакчъ [две села, в Турция], спадащо към
нахия Чоке, празно; 41. Село Симавлу дербенджи, с друго име По-
полули [неуточнено], извън регистъра, вписано в регистъра съгласно
султанска заповед — 5 ханета. Село [невписано], празно; в споме­
натото село живеят разпръснати раи от селото Паша [Пашово, Хас­
ковски окр.] и други от нахията Юскюдар — 14 ханета. Село Ма-
настир-и кючюк [Малък Манастир, Ямболски окр.], нахия М ана­
стир — 37 ханета. Село Киреджи [Кориджи, в Турция], нахия Мана­
стир — 29 ханета. Село Михалич [Хасковски окр.] — 45 ханета;
135. Село Тимурташ [Демирдеш, в Турция], нахия Ада, [повреден
текст]. Село Синаплу [Синапово, Ямболски окр.], нахия М ана­
стир. . . Село Кулаклу [в Турция], нахия Ада. . . Село Дере-
кьой [неуточнено], проход, нахия Чоке — 31 ханета; 73.

261
 2
Откъс от регистър за поголовния данък (джизие), съставен
на 11 юли 1618 г. — Вж. НБКМ, Ориент, отд., ф. 79 А,
а. е. 2007. Превод от османотурски на Стр. Димитров в
Турски извори, т. VII, с. 241— 243.

Село Юзджеклер [Юзгеч, в Турция], вакъф на султан Баязид

хан, нахия Юскюдар, подчинена на Едирне— 12ханета. Село Бунар-
джъ [Изворово, Хасковски окр.], вакъф на султан Баязид хан,
нахия Юскюдар, подчинена на Едирне — 10 ханета. Село Армудли
[Сакарци, Ямболски окр.], перекендета от раята на село Козлуджа
[Орешник, Ямболски окр.] и Каваслъ мавир дере [неуточнено], ва­
къф на султан Баязид хан, нахия Юскюдар, подчинено на Едирне —
18 ханета. Село Кая-ъ бюк [Каяпа, в Турция], вакъф на султан
Баязид хан, нахия Ада, подчинена на Едирне — 39 ханета. 79. Село
Хаджи [Благунци, Хасковски окр.], вакъф на султан Баязид хан,
нахия Юскюдар, подчинена на Едирне — 2,1 ханета. Село Двуз дере
[Доброселец, Ямболски окр.], вакъф на султан Баязид хан, нахия
Манастир, подчинена на Едирне — 75 ханета. Село Каваклъ [То­
половград], вакъф на султан Баязид хан, нахия Манастир, подчи­
нена на Едирне — 104 ханета. Село Дервиш dene [Дервишка могила,
Хасковски окр.], вакъф на султан Баязид хан, нахия Юскюдар,
подчинена на Едирне — 13 ханета. 213. Село Мезегян [Мезек, Хас­
ковски окр.], вакъф на султан Баязид хан, нахия Юскюдар, подчи­
нена на Едирне — 15 ханета. Село Хатун [Тая хатун, в Турция];
от увеличението на джизието, записано със султанска заповед съг­
ласно условията на вакъфиращия — 4 ханета. Село Гердеме [Хлябо-
во, Ямболски окр.], вакъф на султан Баязид хан, нахия Юскюдар,
подчинена на Едирне — 46 ханета. Село Евренос [Ениси кьой, в
Турция], вакъф на султан Баязид хан, нахия Юскюдар, подчинена на
Едирне — 51 ханета. 116.Село Кяфир аланъ [Българска поляна, Ям­
болски окр.], вакъф на султан Баязид хан, нахия Юскюдар, подчинена
на Едирне — 25 ханета. Село Кара Касъм [в Гърция], вакъф на сул­
тан Баязид хан, нахия Ада, подчинено на Едирне — 5 ханета. Село
Сазлъ дере [неуточнено], нахия Ада — 9 ханета. Село Лефке [Левка,
Хасковски окр.], вакъф на султан Баязид хан, нахия Юскюдар,
подчинена на Едирне — 75 ханета. 114. Село Доган дереси с друго
име Йени кьой [Доганджа, в Турция], вакъф на султан Баязид хан,
нахия Юскюдар, подчинена на Едирне — 30 ханета. Село Косина
[неуточнено], вакъф на султан Баязид хан; споменатото село беше
описано съобразно султански ферман; неговото джизие било дадено
под аренда като мукатаа на циганския бей, но поради това, че по
полиците му не се получили постъпления, споменатата мукатаа се
разтуря и понасяното от селото джизие беш.Ь регистрирано [тук] —
200 ханета.
Каза Ипсала. Село Куруджи [в Турция], подчинено на
казата Ипсала — 50 ханета. 280. Общност на евреите, живеещи в
самата Ипсала — 14. Село Коюн депеси [Коюн тепе, в Турция],

262
подчинено на споменатата каза — 14 ханета. Село Юч евли, с друго
име Срем [в Турция], вакъф на Саруджа паша, подчинено на споме­
натата каза — 9 ханета. Село Хъдър кьой [в Турция), подчинено на
споменатата каза — 5 ханета; взема се на отсек; споменатото село е
мюлков чифтлик на честития Малгар Мехмед ефенди; понеже нямало
рая, всяка година споменатият внасял в хазната в столицата лично
евентуалното джизие, а пък джизието му било определено на отсек
хиляда акчета годишно; излязла е заповед щото, след като се вземат
всяка година от ръката на споменатия определените на отсек хиляда
акчета, джизиедарите да не вземат своеволно, за което е издадена и
регистрационна записка от счетоводството, съгласно с която се от­
белязва [тук]. 42. 844. Село Кум Али [неуточнено], подчинено на
споменатата каза — 38 ханета; излязла е заповед щото шест от ха-
нетата му да се натоварят върху други села, за което е издадена и
регистрационна записка; 11 мухарем 1028 [29 декември 1618] г.
Село Ахър [Ахър кьой, в Турция], перекендетата от раята на село
Татар [Татар кьой, в Турция], живеещи в това село, подчинено на
споменатата каза — 3 ханета.
Каза Кеишн. Махала Ореш кьой [вер. Ориш, в Турция],
вакъф на Херсек Ахмед паша, подчинена на споменатата каза — 48
ханета. Село Талаша [неуточнено], подчинено на споменатата ка­
за — 15 ханета. 104. Село Балду [неуточнено], подчинено на спомена­
тата каза — 15 ханета. Село Шабан [Шабан кьой, в Турция], спадащо
към споменатата каза — 45 ханета. Село Баш бунаръ [неуточне­
но], подчинено на споменатата каза — 32 ханета. Село Мозал [в
Турция], подчинено на споменатата каза — 15 ханета. 107. Село
Варниче [Варница, в Турция], на границата със село Мерджан [в
Турция] от казата Кеишн — 34 ханета. Село Кадъ [Кадъ кьой, в
Турция], вакъф на Абу Айюб ал-Ансари, подчинено на споменатата
каза — 18 ханета. Село Селим виран [неуточнено], на границата със
село Ериглю [в Турция], подчинено на споменатата каза — 21 ха­
нета. Село Сюгюллю [Сюгюнлю, в Турция], вакъф на Херцек Ахмед
паша, подчинено на споменатата каза — 30 ханета. 103. Село Диш
будак [неуточнено], хас на честития велик везир, подчинено на спо­
менатата каза — 40 ханета. Село Челтюкчи [Челтик кьой, в Т ур­
ция], подчинено на споменатата каза; хас на честития велик везир
според дефтера на честития Бакъ паша, дефтердар на Румили —
240 ханета. Село Дпалдак [Япълдък, в Турция), подчинено на спо­
менатата каза, вакъф на Херцек Ахмед паша — 8 ханета. Село Мерд-
жие [в Турция], подчинено на споменатата каза от вакъфите на бла-
женопочившия Синан паша — 98 ханета. 386. Село Факир виранъ,
с друго име Сулуджа [Факирма и Сулуджа, в Турция], на границата
със село Ериглю, подчинено на споменатата каза — 51 ханета. Село
Караджа депе [Кара тепе, в Турция], подчинено на споменатата
каза, хас на честития велик везир — 55 ханета. Село Челеби [Челеби
кьой, в Турция], подчинено на споменатата каза — 46 ханета. Село
Варак виран [Бараур, в Турция], подчинено на споменатата ка­
за — 26 ханета 178. Село Къз капан, с друго име Акурджа [две села,

263
в Турция], подчинено на споменатата каза — 32 ханета. Село А р -
нивуд [Арнаут кьой, в Турция], подчинено на споменатата каза —
53 ханета. Село Доланджилер [неуточнено], подчинено на Кешан,
от орта-огланите — 20 ханета.
Каза Гелиболу [Галиполи]. Махала Ая Костантин, джиз-
ие на неверниците — 27 ханета. 132. Махала Ая Димитри,
подчинена на Гелиболу — 45 ханета. Махала Ая Никола, подчинена
на град Гелиболу —■48 ханета. Ая Йорги от Мин ас, подчинена на
същата каза — 14 ханета. Махала Ая Йорги, подчинена на казата
на град Гелиболу — 61 ханета. 150. 2004. Махала Атанас от Йенаш,
подчинена на същата каза — 6 ханета. Махала на мустахфъзите от
крепостта Гелиболу — 38 ханета. Общност на синовете на мустах-
фъзи в Гелиболу — 7 ханета. Махала на гребците — 18 ханета. 69.
Общност на евреите в Гелиболу, спадаща към списъка на вилаета
Едирне — 44 ханета. Село Плаинос [вер. гр. Булаир, в Турция],
подчинено на казата Гелиболу — 69 ханета. Село Милан [Ь Турция],
подчинено на Гелиболу — 55 ханета.
Каза Евреше, с друго име Кавак. Село Д й агач [в
Турция] — 27 ханета. 255. Село Аксимия [неуточнено], подчинено
на споменатата каза — 4 ханета. Село Каламиче [Каламица, в
Турция], от нахията Кавак, извън регистъра, посредством Мурта-
за-заде — 20 ханета.
Каза Мигалкара. Село Гьозсуз [в Турция], подчинено на
споменатата каза, джизие от неверниците— 29 ханета. Село Кьосе
Юнус [неуточнено], подчинено на споменатата каза — 24 ханета. 77.
Село Балабанлу [Балабан кьой, в Турция], подчинено на спомена­
тата каза, вакъф на Синан паша — 13 ханета. Село Хаджи [Хад-
жилар, в Турция], подчинено на споменатата каза — 24 ханета. Село
Кастамону [неуточнено], подчинено на споменатата каза, вакъф
на Гази Сюлейман паша — 41 ханета. Село Буки [Буйнак, в Турция],
подчинено на споменатата каза — 2 ханета. 80. Село Алмалу [А л-
малий, в Турция], подчинено на споменатата каза — 60 ханета.
Каза Хайраболу. Село Фараш [Фараш кьой, в Турция],
подчинено на Хайраболу — 30 ханета. Село Косъм паша [в Т ур­
ция], подчинено на споменатата каза, вакъф на Евлия Касъм па­
ша — 19 ханета. Село Кесридже [Кострица, в Турция], подчинено на
казата Хайраболу — 17 ханета. 126.
Каза Xaeac-ъ Махмуд паша [Хафса]. Споменатият град,
джизие от неверниците — 37 ханета.
Каза Родосчук [Родосто, дн. Текирдаг]. Село Кум багъ
[в Турция], подчинено на Родосчук, спадащо към списъка на
вилаета Едирне — 42 ханета. Село Кара Хамза [неуточнено], ски­
тащи арменци, подчинено на казата Еркене [дн. Узункьопрю, в
Турция], от зиамета на Низиян Кафаллу ага; описани са съгласно
излезлия височайши ферман, на отсек — 1 6 'ханета; споменатите
неверници са дошли от Анадолу и са се заселили в споменатото село,
което е зиаметна Кафаллу Низиян ага; и понеже е излязла свещена

264
заповед за тяхното описване, те бяха записани и регистрирани в
списъка съобразно статута на отсек. 95. 672.
Каза Кърк килиса. Неотседнали, които живеят в са­
мия споменат град — 21 ханета. Общност на евреите от Кърк кили­
са — 16 ханета. Село Бергасчук [Бургазчик, в Турция], подчинено на
казата Кърк килиса — 41 ханета. Село Инедже [Енеджий, в Т ур­
ция], подчинено на казата Кърк килиса — 31 ханета. 109. Село
Магладжък [Маглаик, в Турция], подчинено на казата Кърк ки­
лиса — 31 ханета. Село Капаклу бунаръ [неуточнено], подчинено на
казата Кърк килиса — 8 ханета. Село Осман обасъ с друго име Кула
[Кула, в Турция], подчинено на казата Кърк килиса — 21 ханета.
Неотседнали, които живеят в Къзълджа килиса [неуточнено], под­
чинено на Кърк килиса — 17 ханета, заповядано е пе.т от неговите
ханета да се върнат обратно върху селата, от които са излезли; 22
шабан 1027 [14 август 1618] г.; остатък — 12. 71. Село Кору [неуточ­
нено], подчинено на казата Кърк килиса; споменатото село е на от­
глеждащи жребчета; тяхното джизие е трябвало да се внася от стра­
на на агата на султанската конюшня; но в ръцете на споменатите
има свещена заповед, съобразно която бяха описани и се сложи ръка
върху джизието им — 45 ханета.
Каза Бунар хисаръ [Пънар хисар]. Село Мандра [М ан-
дрица, в Турция], подчинено на казата Бунар хисаръ — 30
ханета. Село Йенидже [неуточнено], вакъф на Михал Мехмед бей,
подчинено на споменатата каза — 65 ханета. 140. Село Садари [не­
уточнено], подчинено на споменатата каза — 42 ханета. Село М и-
дие, подчинено на споменатата каза — 6 ханета.
Каза Визе. Махала Булад — 66 ханета. Село Ахмед бей
[неуточнено], подчинено на казата Визе — 26 ханета. 140. Село
Дедеджили [Дживанлий, в Турция], от казата Визе, извън регистъ­
ра, посредством Муртаза-заде — 5 ханета. Село Йенидже-и топ-
чиян [неуточнено] — 31 ханета. Село Хорезм [неуточнено], подчинено
на казата Визе] описа се джизието на скитащите неверници арменци,
живеещи в споменатото село, вакъф на блаженопочившия и опрос­
тен от бога султан Мехмед хан, възложен в задължение на средото­
чието на знаещите шейх Хасан ефенди, шейх на завието и текето
хаджи Байрам султан, нему божието прощение и благодат; 1023
[11 февруари 1614 — 30 януари 1615] г.; на отсек, съгласно височай-
шата заповед, годишно в пари — 800. 36.
Каза Сияиври. Село Касмар [неуточнено] — 118 ханета;
с височайша заповед осем от неговите ханета се натоварват върху
други села, за което е издадена и регистрационна записка; 15 зилхи-
дже 1028 [23 ноември 1619] г. Село Шах Дуруш [вер. Сюрдю кьой,
в Турция] — 28 ханета.
Каза Чаталджа. Махала Папа Трифон — 52 ханета. Ма­
хала Папа Испас — 85 ханета. 277. Махала Папа Андрея — 41
ханета. Махала Папа Истамат — 49 ханета. Село Чакъл [Чакъл кьой,
в Турция], подчинено на споменатата каза — 22 ханета. Село М аз­
ник [неуточнено], подчинено на споменатата каза — 4 ханета. 116.
1461 + 1779+2024=5364+10=5374 [ханета].
 3
Откъс от регистър за поголовния данък (джизие), съставен
на 14 март 1644 г. — Вж. НБКМ, Ориент, отд., ф. 79 А,
а. е. 110. Превод от османотурски на Стр. Димитров.-

[Каза Едирне, нахия Юскюдар] . . . [село Кайя, в Турция] —

94 ханета; село Михалъч [Михалич, Хасковски окр.] — 95 хане-
та; село Кяфир аланф [Българска поляна, Хасковски окр.] —
79 ханета; 378. . . село Димитри [Димитровче, Хасковски окр.] —
60 ханета; село Армудлу [Сакарци, Ямболски окр.] — 52 ханета;
село Кемал [в Турция] — 51 ханета; 236. Село Кара пелид [Кара-
булуд, в Турция] — 48 ханета; село Хаджъ [Благунци, Хасков­
ски окр.] — 48 ханета; село Даганджъ [Дуванджа, в Турция] —
42 ханета; селоЛефки [Левка, Хасковски окр.]— 41 ханета; 179. Село
Пънарджъ [Изворово, Хасковски окр.] — 46 ханета; село Евреиш
[Енеси кьой, в Турция] — 32 ханета; село Йозджеклер [Возгач, в
Турция] — 35 ханета; село Хас кьой [Сладун, Хасковски окр.] —
25 ханета; 138. Село Йени кьой [Ханли ениджа, в Турция] — 21 ха­
нета; село Минетчи [Орлов дол, Ямболски окр.] — 21 ханета; село
Куруджилар [Кориджи, в Турция] — 13 ханета; село Паша с друго
име Куршун ашък пънаръ [Пашово, Хасковски окр.] — 11; 66. Село
Помуклар [неуточнено] — 4 ханета; село Хаварез [Хаварас, в Тур­
ция] — 8 ханета; 13. [Всичко] — 1010 [ханета].
Нахия Чоке: село Йени кьой с друго име Чатал тепе
[неуточнено] — 123 ханета; село Ортакчъ [неуточнено] — 78 ханета;
село Лалков дербенд [Лалково, Ямболски окр.], с друго име Саръ
Исхаклъ — 60 ханета;село Каялъ [Кая, вТ ур ц и я ]— 54 ханета; 315.
Село Ташчъ Арнавуд [неуточнено] — 58 ханета; село Дегирмен де-
реси [Мелница, Ямболски окр.] — 45 ханета;-село Правади [неуточ­
нено] — 40 ханета; село Кара Юсуфлу [неуточнено] — 27 ханета; 170.
Село Боллу пелидлер [неуточнено] — 25 ханета; село Дйджилар
[Яаджилар, в Турция] — 10 ханета; село Хабиллер [в Турция] —
5 ханета; 40. [Всичко] — 1535 [ханета].
Нахия Ада [между Арда и Марица], подчинена на казата
Едирне: село Босна [в Турция] с ортакчиите [крепостни изполи­
чари] — 104 ханета; раи — 60 ханета, раи-ортакчии — 44 ханета;
село Доганджи [в Турция] — 96 ханета; село Йени кьой Дюдюкчи
[Дюдюкчи ени-кьой, в Турция] — 62 ханета; село Пазарлъ [в Т ур ­
ция] — 57 ханета; 319. Село Каба оюк [Кабаик, в Турция] — 51
ханета; село Кулаклъ [неуточнено] — 31 ханета; село Татар [Радо-
вец. Ямболски окр.] — 27 ханета; село Азадлъ [Иззатие, в Турция] —
54 ханета; 167. Село Кара Касъм [в Турция] — 11 ханета; село Ти-
мурташ [Демирден, в Турция] — 12 ханета; 23.
Казата Хавас-и Махмуд паша [Хавса, в Турция]: в самия
гореспоменат град — 32 ханета, опростени, мензилджии; село
Дере [Дере-и кебир, в Турция] — 144 ханета; село Манка-
флар [неуточнено] — 50 ханета; село Сулеоглу [в Турция] — 20 ха-
нета; 246. Село Дегенекчилер [неуточнено] — 9 ханета; село Чауш

266
чифтлиги [неуточнено] — 7 ханета; село Кьокерлер чифтлиги [Кю-
кюлер, в Турция], чифтлик на Ибшир паша — 2 ханета, опростени;
село Керамеддин [неуточнено] — 3 ханета; 21. [Всичко] — 2311 [ха­
нета]. Чифтлик Синан паша — 2 ханета; 2.
Каза Кърк килиса [Лозенград]: в самия град Кърк килиса —
58 ханета; опростени; село Бергасчук [Бургазчик, в Т ур­
ция] — 105 ханета; село Корукъой [в Турция] — [скъсано]; 318. Село
Капаклъ [Ружица, Ямболски O K p .j — 40 ханета, опростени; Село
Ийчиме [Стефан Караджово, Ямболски окр.] — 40 ханета, опростени;
село Яйладжък [Горска поляна, Ямболски окр.] — 33 ханета; село
Кула [в Турция] — 17 ханета; 130. Село Каваклъ [Каваклий, в Тур­
ция] — 10 ханета, опростени; село Инедже [Енеджий, в Турция] —
4 ханета; опростени; село Кеширли [Кешерлик, в Турция] — 1 хане,
опростени; село Огурлу шейх [неуточнено], близо до града — 2 ха­
нета ; 17. Община на евреите — 11 ханета, опростени; 11.
Каза Баба-и атик [Бабаески]: село Рум беглий [Урум
беглий, в Турция ] — 45 ханета, опростени; село Доганджилар [не­
уточнено] — 8 ханета; 53.
Каза П ънър хисаръ [Пънар хисар]: село Мандриче [Манд-
рица.ъ Турция] — 23 ханета, опростени; село Чифлик на Кюрк-
чи Али бей, близо до Пънър хисаръ — 8 ханета, опростени.
Каза Бергос [Люлебургаз]: село Дура бейлю [вер. Туруд
бей, в Турция] със скитащите — 70 ханета. Записаната в това село
рая била рая на вакъфа ffa Рустем паша, поради което от старо време
било заповядано хараджите на раята да се внасят заедно с вакъфската
рая. Село Юренджик [Еврен, в Турция] със скитащите — 152 ханета,
опростени.
784 + 2349+ 2311= 5444—70 = 5374.

4
Регистър за поголовния данък (джизие), съставен на 5 юни
1652 г. — Вж. НБКМ, Ориент, отд., ф. 79, а. е. 755.
Превод от османотурски на Стр. Димитров.

Каза Едирне [Одрин]. Самият богоохраняван град Едирне:

махалата Ая Истефан — 55 ханета, махалата Кору чешме — 57 ха­
нета, махалата Ахламур — 90 ханета, махалата Ая Истрати —
101 ханета, махалата Ходжа Синан — 31 ханета, махалата Ая Ни­
кола — 51 ханета, махалата Ая Апостол — 69 ханета, махалата
Охри Петри — 98 ханета, махалата Ая Йорги Парашкоф — 50 ха­
нета, махалата Ая Догони — 33 ханета, махалата Христос — 83
ханета, махалата папа Каштас — 92 ханета, махалата Ронкови —
63 ханета, махалата Зинджирли кую — 44 ханета, махалата Сиври
хисар — 6 ханета, махалата Сети хатун — 33 ханета, махалата
Митреполид — 22 ханета, махалата Ая Йорги Парадеме — 14 ха­
нета, махалата Ая Духти — 19 ханета, махалата Бюлбюл — 24 ха­
нета, махалата Мюмюн ходжа — 6 ханета, махалата Хаджъ Сараф —
22 ханета, махалата Йълдъз Мердясан, близо до Едирне — 10 ха-

267
 нета, махалата Мааруф ходжа — 31 ханега, махалата Хаджъ Ай-
ваз — 9 ханета, махалата Мезид бей, близо до Косъм паша — 6 ха­
нега, махалата Айше хатун — 4 ханета, махалата Али кушу — 5
ханета, махалата Кюфтеджи — 7 ханета.
Нахията Манастир [дн. Елховско и Тополовградско], подчи­
нена на Едирне: село Манастир-и кебир [Голям манастир, Ямболски
окр.] — 185 ханета; село Козлуджа [Орешник, Ямболски oxp.J —
121 ханета; село Манастир-и юочюк [Малък манастир, Ямболски
окр.] — 114 ханета; село Кара сикенли [неуточнено] — 80 ханета;
село Каваклъ [Тополовград] — 80 ханета; село Доган-оглу [Доганово,
Ямболски окр.] — 80 ханета; село Багче пънар [неуточнено] — 75
ханета; село Дербенд вакъф [Устрем, Ямболски окр.] — 79 ханета;
село Двуз дере [Доброселец, Ямболски окр.] — 63 ханета; село Кю-
реджи [неуточнено] — 48 ханета; село Синаплу [Синапово, Ямбол­
ски окр.] — 50 ханета; село Шахлу [Княжево, Ямболски окр.] —
30 ханета; село Йени кьой с друго име Данъшменд пънар [Ново село,
Ямболски окр.] — 40 ханета; село Ашъклъ [Борисово, Ямболски
окр.] — 33 ханета; село Пазарджик [Търговище, Сливенски окр.] —
9 ханета; село Данъшмендл% [.Генерал Тошево, Ямболски окр.] —
12 ханета; село Каяджък [Скалица, Ямболски окр.] — 13 ханета;
село Коюн пънар [Овчи кладенец, Ямболски окр.] — 13 ханета; село
Йени беглий [Кирилово, Ямболски окр.], извън регистъра — 3 ха­
нета; село Иса беглий [Пчела, Ямболски окр.], извън регистъра— 3
ханета; село Анбар [Маломирово, Ямболски окр.], извън регистъ­
ра — 2 ханета; село Делюджели [Градец, Сливенски окр.], извън
регистъра, рая на султан Баязид хан — 5 ханета; село Халифе [неу­
точнено], извън регистъра, рая на султан Баязид хан — -5 ханета;
село Дефтердар [неуточнено], извън регистъра, рая на султан Б ая­
зид хан — 5 ханета; село Баткунлу [Константиновец, Старозагор­
ски окр.], извън регистъра, рая на султан Баязид хан — 21 ханета;
село Тирфиллю [Голяма и Малка Детелина, Сливенски окр.], из­
вън регистъра, рая на султан Баязид хан, подчинено на Загра-и
атик [Стара Загора] — 14 ханета; село Кара Халил [Трояново,
Старозагорски окр.], извън регистъра, подчинено на Загра-и атик —
12 ханета; село Хасан ага [неуточнено], извън регистъра — 2 хане­
та; село Йени кьой [неуточнено], близо до Тирфиллю, извън реги­
стъра, подчинено на Загра-и атик, рая на султан Баязид хан — 8
ханета.
Нахия Юскюдар [Щит, Хасковски окр.], спадаща към Едирне:
село Гердеме [Хлябово, Ямболски окр.] — 110 ханета; село Кайъ
[в Турция] — 94 ханета; село Михалъч [Михалич, Хасковски окр.] —
90 ханета; село Кяфир аланъ [Българска поляна, Хасковски окр.] —
79 ханета; село Семавли [Руманя, Старозагорски окр.] — 71 ханета;
село Димитри [Димитровче, Хасковски окр.] — 65 ханета; село
Армудлу [Сакарци, Ямболски окр.] — 45 ханета; село Кемал [в
Турция] — 47 ханета; село Кара пелид [Карабулуд, в Турция] —
48 ханета; село Хаджъ [Благунци, Хасковски окр.] — 40 ханета;
село Доганджъ [Дуванджа, в Турция] — 43 ханета; село Лефке [Лев-

268
 ка, Хасковски окр.] — 34 ханета; село Кър-шехри (в Турция] — 6
ханета; село Пънарджъ [Изворово, Хасковски окр.) — 46 ханета;
село Евреиш [Енисе кьой, в Турция] — 20 ханета; село Йозджек-
лер [Возгач, в Турция] — 30 ханета; село Хас кьой [Сладун, Хас­
ковски окр.] — 22 ханета; село ТимурханлЪ йени кьой [Ханли енид-
же, в Турция] 16 ханета; село Минетчи [Орлов дол, Ямболски окр.] —
22 ханета; село Куруджа [Кориджи, в Турция] — 16 ханета; село
Кършън с друго име Паша [Пашово, Хасковски окр.];— 11 ханета;
село Помаклар [неуточнено] — 4 ханета; село Хавароз [Хаварас, в -
Турция] — 8 ханета; село Къзълджък с друго име Онан [Дряново,
Ямболски окр.] — 20 ханета; село Етмекли [Йеменлий, изчезнало],
извън регистъра — 5 ханета; село Хайреддинча [Хайрадинча, Хар­
манлийско, изселено], извън регистъра — 6 ханета; село Яхшъ-
бейли [Васково, Хасковски окр.] — извън регистъра — 3 ханета;
село Арабаджъ [Коларово, Хасковски окр.], извън регистъра —
5 ханета; село Йени яйя [Младиново, Хасковски окр.], извън реги­
стъра — 2 ханета; село Хамза бейли с раята на Мангафлъ [Малко
Кирилово, Ямболски окр.], извън регистъра — 2 ханета; село 06-
роклу [Обручище, Старозагорски окр.], извън регистъра, с рая на
Гердеме и село Пелид [Медникарово, Старозагорски окр.], вакъф на
султан Баязид хан — 6 ханета; село мелницата на емина Мустафа
ага Акча Ибрахим [неуточнено], извън регистъра — 7 ханета; село
Сурет чеишеси [Навъсен, Хасковски окр.], извън регистъра — 7
ханета.
Нахия Чоке: село Йени кьой с друго име Чатал [неуточнено] —
108 ханета; село Ортакчъ [неуточнено] — 53 ханета; село Лалков
дербенд [Лалково, Ямболски окр.] — 60 ханета; село Каяла [Кая,
в Турция] — 54 ханета; село Ташчъ Арнавуд [неуточнено] — 53
ханета; село Дегирмен дереси [Мелница, Ямболски окр.] — 46
ханета; село Правади [неуточнено] — 42 ханета; село Кара Юсуф
[неуточнено] — 20 ханета; село Буруну пелидли [неуточнено] — 18 ,
ханета; село Яйджълъ [Яаджилар, в Турция] — 10 ханета; село
Хабиллер [в Турция] — 5 ханета; село Папас с Дейнекчилер [вер.
Попово, Ямболски окр.], извън регистъра — 45 ханета; село Саръ
хаклъ [Оряхово, Хасковски окр.], извън регистъра — 10 ханета;
село Демирханлу [Демирханли, в Турция], извън регистъра — 2хане-
та; село Герделлю [Гердеме, в Турция], извън регистъра — 3 ханета;
село Демирханлу, извън регистъра — 3 ханета; село Дюдюрджели [Де-
мурджели в Турция], извън регистъра — 3 ханета; село Азаблъ [неуточ­
нено], извън регистъра — 17 ханета; село Демир [в Турция], извън
регистъра — 3 ханета; село Мешели [Дъбово, Ямболски окр.], из­
вън регистъра — 8 ханета; село Хадж-i баба [Хаджи баба теке, в
Турция], извън регистъра — 2 ханета; село Кара Караджа бей
[изчезнало], извън регистъра, с раята на Махли [неуточнено] и
Синаблъ [неуточнено] — 2 ханета; село Гюрджю [неуточнено], из­
вън регистъра, с раята на Козлуджа [неуточнено], и Синаблъ —
3 ханета.
Нахия Ада [между Арда и Марица]: село Босна [в Турция] —

269
 45 ханета; село Доганджъ-и бююк [в Турция] — 72 ханета; село
Йени кьой [Дюдюкчи ени-кьой, в Турция] — 62 ханета; село Пазарлъ
[в Турция] — 52 ханета; село Каба оюк [Кабаик, в Турция] — 46
ханета; село Кулаклъ [неуточнено] — 30 ханета; село Татар [Ра-
довец, Ямболски окр.] — 28 ханета; село Азадлъ [Иззатие, в Тур­
ция] — 34 ханета; село Кара Косъм [в Турция] — 11 ханета; село
Тимурташ [Демирдеш, в Турция] — 12 ханета.
Казата Хасове на Махмуд паша [Хавса, в Турция]: в спомена­
тия град — 32 ханета; опростени, мензилджии; село Дере [Дере-и
кебир, в Турция] — 159 ханета; село Манкуфли [неуточнено] — 40
ханета; село Сулеоглу [в Турция] — 20 ханета; село Дегенекчили
[неуточнено] — 9 ханета; село Чауш чифтлиги [неуточнено] — 7
ханета; село Ибшир паша чифтлиги [неуточнено] — 2 ханета; село
Керемеддин [неуточнено] — 3 ханета; село Шабан чауш чифтлиги
[неуточнено] — 2 ханета.
Каза Кърк килиса [Лозенград]: в самия споменат град — 40
ханета, опростени; село Бергасчук [Бургазчик, в Турция] — 90 х а­
нета; село Кору кьой [в Турция] — 92 ханета; опростени; село Къ-
зълджа килиса [Желязково, Ямболски окр.] — 70 ханета; село Ка-
паклъ [Ружица, Ямболски окр.] — 41 ханета; село Ийчиме [Стефан
Караджово, Ямболски окр.] — 41 ханета; село Дйладжък [Гореш
поляна, Ямболски окр.] — 33 ханета; село Кула кьой [Кула, в Тур­
ция] — 18 ханета; село Каваклъ [Каваклий, в Турция] — 12 ханета;
село Инедже [Енеджий, в Турция] — 5 ханета; село Кеширлик
[Кешерлик, в Турция] — 1 хане; село Огурлу [неуточнено] — 3 ха­
нета; община на евреите в града Кърк килиса — 13 ханета, опро­
стени.
Каза Баба-и атик [Бабаески]; село Рум беглий [Урум беглий,
в Турция] — 50 ханета; село Доганджъ [неуточнено] — 9 ханета.
Каза Пънър хисаръ [Бунархисар]: село Мандриче [Мандрица,
в Турция] — 24 ханета, опростени; село чифтлик на Кюркчн Али
бей — 11 ханета, опростени.
Каза Бергос [Люлебургаз]: село Юренждик [Еврен, в Тур­
ция] — 137 ханета, опростени.

ХРИСТИЯНСКИ ДОМАКИНСТВА
ВЪВ ВИЛАЕТА ТИМУР ХИСАР
ПРЕЗ X V II ВЕК •

1
Списък за поголовния данък (джизие), съставен на 18
октомври 1617 г. — Вж. НБКМ, Ориент, отд., ф. 123 А,
а. е. 42. Превод от османотурски на П. Груевски в Турски
извори, т. VII, с. 227—229.
Град Тимур хисаръ: махала Чаршу — 82 ханета; махала Капу-и
Сивроз — 193 ханета; село Лешниче [Елешница, дн. Фея Петра, в
Гърция], вакъф на покойния султан Мурад хан — 85 ханета; село

270
 Рупел-и кючюк [Рупел, дн. Клиди, в Гърция] — 41 ханета; село
Испанча-и кючюк [Горно Спанчево, Благоевградски окр.] — 29
ханета; село Ветрене [Неон Петрици, в Гърция] — 191 ханета;
село Кърчова [Коридохори, в Гърция] — 130 ханета; село Света
Петка [Аеия Параскеви, в Гърция], въглищари — 92 ханета; село
Истониче [неуточнено] — 17 ханета; село Рупел-и кебир [Рупел] —
211 ханета; село Тодорукьова [Теодоричи, в Гърция] — 62 ханета;
село Кюприе [Гефируди, в Гърция] — 55 ханета; село Мутниче
[Мътница, дн. Макриница, в Гърция], въглшцари — 93 ханета;
село Добра поли [неуточнено] — 5 ханета; село Лекова [Лехово,
Благоевградски окр.] — 186 ханета; село Гонешева [Голешево, Б ла­
гоевградски окр.] — 58 ханета; село Петрова [Петрово, Благоев­
градски окр.] — 109 ханета; село Бутова [неуточнено] — 15 ханета;
село Куршова [Крушово, дн. Ахладохорион, в Гърция], рудари —
439 ханета; село Мурукостене [Марикостиново, Благоевградски
окр.] 36 ханета; село Испанча-и кебир [Долно Спанчево, Благоев­
градски окр.] — 36 ханета; село Бельова [Бельово, Благоевградски
окр.] — 93 ханета; село Истружинче [неуточнено] — 13 ханета; село
Тодорова [в Гърция] — 10 ханета; село Палмеш [Кастануса, ъ Г ъ р­
ция] — 93 ханета; село Ашага Порой [Долни Порой, дн. Като По­
роя, в Гърция], въглищари — 29 ханета; село Клабочиче [Глибов-
ци, дн. Кало Хорио, в Гърция] — 30 ханета; село Куромидова [Кро-
мидово, Благоевградски окр.] от казата Менлик [Мелник] — 11
ханета; село Радова [Радьово, дн. Харопо, в Гърция], оризари —
82 ханета; село Червище [Цървища, дн. Капнофитон, в Гърция],
рудари 205 ханета; село Черешниче [Черешница, Благоевградски
окр.] — 58 ханета; село Шенеел [Ченгелово, дн. Ангистрон, в Гър­
ция], рудари — 32 ханета; село Герман [Схистолитос, в Гърция]—
158 ханета; село Абланиче [Абланица, Благоевградски окр.] — 76
ханета; тридесет от ханетата му се разхвърлят с ферман върху други
[села], остатък — 46; 8 зилхидже 1026 [7 декември 1617] г.; с 15 от
ханетата му са обложени други [села], остатък — 31; село Витослава
дербенд [Дервент, дн. Акритохори, в Гърция] — 24 ханета; село
Липош [Филира, в Гърция] — 43 ханета; село Алексова [Алексово,
дн. Нехире Мутне, в Гърция] — 33 ханета; село Грамадна [Евкар-
пия, в Гърция] — 10 ханета; със султански, носещ щастие декрет
споменатото село се даде в собственост на Мимар ага — 4 мухарем
1029 [11 декември 1619] г., в собственост ; село Мокалова [Чокалово,
дн. Хрисопетра, в Гърция] — 10 ханета; село Междарек [Между-
рек, дн. Мелисуреион, в Гърция] — 11 ханета; село Рушулова [До-
ганджа, Геракарио, в Гърция] — 18 ханета; село Сушинче [Долна
Сушица, Благоевградски окр.] — 10 ханета; село Морафчи [Мораф-
ча, дн. Антигония, в Гърция] — 7 ханета; село Дубая [неуточне­
но] — 17 ханета; село Дново [Благоевградски окр.] — 50 ханета;
село Орашун [неуточнено] — 5 ханета; село Шуеово [Платанаки, в
Гърция], въглищари — 133 ханета; със свещен ферман 20 от хане­
тата му се разхвърлят на други села, за което поясняваме — 7 са-
фер 1028 [24 януари 1619] г.; село Ковачево [Благоевградски окр.] —

271
 37 ханета; село Тодорашинче [неуточнено] — 64 ханета; село Ин-
кьова [неуточнено] — 15 ханета; село Вълче бърдо [неуточнено],
от хасовете — 15 ханета; село Сугарево [Благоевградски окр.] —
8 ханета; село Кушова [Кушево, дн. Кокиня, в Гърция] — 8 ханета;
село Раянова [Раяново, дн. Вати, в Гърция] — 10 ханета; село То-
дорак [Горни и Долни Тодорак, дн. Ано и Като Тодорак, в Гър­
ция] — 10 ханета; село Камарцте [Камарето, в Гърция] — 9 ха­
нета; село Мутулова [Мутавли, дн. Метаксохори, в Гърция] — 27
ханета; село Делова [Делово, дн. Агиос Антониос, в Гърция] — 9
ханета; село Радиле [Радила, дн. Одигитрия, в Гърция] — 5 ханета.

2 ,
Откъс от поименен регистър за поголовния данък (джизие),
съставен на 12 февруари 1625 г. — Вж. НБКМ, Ориент.
. отд., ф. 164 А, а. е. 74. Превод от османотурски на П.
Груевски в Турски извори, т. VII, с. 299—300.

[Град Тимур хисар] — 191 ханета; село Лешниче [Елешница,

дн. Фея Петра, в Гърция], вакъф на султан Мурад — 80 ханета; се­
ло Рупел-и кючюк [Рупел, дн. Клиди, в Гърция[ — 44 ханета; село
Испанча-и кючюк [Горно Спанчево, Благоевградски окр.] — 29 ха­
нета; село Ветрене [Ветрен, Неон Петрици, в Гърция] — 191 хане­
та; село Кърчова [Кърчово, дн. Коридохори, в Гърция] — 110 ханета;
село Света Петка [дн. Агия Параскеви, в Гърция] — 85 ханета; се­
ло Истониче [неуточнено] — 15 ханета; село Рупел-и кебир [Рупел] —
200 ханета; село Тодоркьова [Тодорово, дн. Теодоричи, в Гърция] —
9 ханета; село Кюприе [Гефируди, в Гърция] — 49 ханета; село Мат-
ниче [Мътница, дн. Макриница, в Гърция] — 70 ханета; село Доб­
ра поли [неуточнено] — 5 ханета; село Лефова [Лехово, Благоевградс­
ки окр.] — 167 ханета; село Гонешева [Голешово, Благоевградски
окр.], подчинено на Рамазан ага — 63 ханета; село Сизова [неуточ­
нено] — 105 ханета; село Берилова [Парил, Благоевградски окр.] —
20 ханета; село Куриюва [Крушово, дн. Ахладохорион, в Гърция] —
222 ханета; село Мурокостие [Марикостиново, Благоевградски '
окр.] — 42 ханета; село Бельова [Бельово, Благоевградски окр.] —
' 80 ханета; село *Истружинче [неуточнено] — 7 ханета; село Тодоро­
во [в Гърция] — 11 ханета; село Малмеш [Палмеш, дн. Кастануса,
в Гърция] — 85 ханета; село Лорой-и зир [Долни Порой, дн. Като
Пороя, в Гърция] — 25 ханета; село Глабофча [Глибовци, дн. Коло
Хорио, в Гърция] — 18 ханета; село Куромидова [Кромидово, Бла­
гоевградски окр.] — 10 ханета; село Раздова [Радьово, дн. Харопо,
в Гърция] — 48 ханета; село Червище [Цървища, дн. Капнофитон, в
Гърция] — 193 ханета; село Черешниче [Черешница, Благоевградс­
ки окр.] — 54 ханета; село Шенгел [Ченгелово, дн. Ангистрон, в Г ър­
ция] — 30 ханета; село Герман [Схистолитос, в Гърция] — 87 ха­
нета; село Вишошлад [Дервент] — 28 ханета; село Липош [Филира,
в Гърция] — 35 ханета; село Алексова [Алексово, дн. Нехире Мутне,
в Гърция] — 25 ханета; село Чокалова [Чокалово, дн. Хрисопетра,

272
в Гърция] — 8 ханета; село Междарек [Междурек, дн. Мелисургион
в Гърция] — 14 ханета; село Рошило [Доеанджа, Геракарио, в Гър­
ция] — 19 ханета; село Сушинче [Долна Сушица, Благоевградски
окр.] — 10 ханета; село Моровиче [Морафча, дн. Антигония, в Г ър­
ция] — 9 ханета; село Дубнане [неуточнено] — 14 ханета; село Яно-
ва [Яново, Благоевградски окр.] — 50 ханета; село Шумово [Плата-
наки, в Гърция] — 113 ханета; село Русева [неуточнено] — 6 ханета;
село Новачева [Ковачева, Благоевградски окр.] — 45 ханета; село
Тодоришинче [неуточнено] — 55 ханета; село Райкофче [Райковче,
дн. Капнотопос, в Гърция] — 11 ханета; село Инкьова [неуточне­
но] — 9 ханета; село Делче бърдо [неуточнено], заедно със скитащи­
те — 14 ханета; село Сугарево [Благоевградски окр.] — 7 ханета;
село Кушова [Кушево, дн. Кокиня, в Гърция] — 6 ханета; село Рая-
нова [Раяново, дн. Вати, в Гърция] — 8 ханета; село Тодорак [Горни
и Долни Тодорак, дн. Ано и Като Тодорак, в Гърция] — 42 ханета;
село Камарите [Камарето, в Гърция] — 7 ханета; село Мутулова
[Мутавли, дн. Метоксохори, в Гърция] — 18 ханета; село Делова
[Делово, дн. Агиос Антониос, в Гърция] — 10 ханета; село Радиле
[Радила, дн. Одигитрия, в Гърция], заедно с чифтлика — 5 ханета;
село Беланче [неуточнено] — 22 ханета; село Испанча-и кебир [Долно
Спанчево, Благоевградски окр.] — 44 ханета.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ ЛИЦА, ПОЛУЧАВАЩИ

ИЗДРЪЖКА ОТ СОЛНИЦАТА В ПОМОРИЕ

Обобщени данни за лица, на които през 1612 г. били

изплатени заплати, пенсии и възнаграждения от приходите
на солниците в гр. Поморие. — Вж. Е. Грозданови и От.
Андреев, Поморийските солници, с. 300—308.

Ридван Абдулах; Ахмед Абдулах от 34 бьолюк; Шабан Абдулах

от 391 джемаат; Хъзър Абдулах от 27 бьолюк; Меми Абдулах от
77 бьолюк; Якуб Абдулах, военнослужещ на кораб; Мустафа Аб­
дулах; Мехмед Абдулах, спахия от 46 бьолюк.

ИСЛЯМИЗИРАНИ ЖИТЕЛИ НА СОФИЯ

ПРЕЗ XVII ВЕК

1
Протокол на софийския кадия от II —19 април 1605 г.
за поръчителство. — Вж. Извори за българското право,
т. II, с. 113.

Свидетели на станалото: Юсуф, син на Абдулах — призовкар;

Рамазан беше, син на Абдулах — военен, и други.

273 18 По следите на насилието, ч. II

 2
Протокол на софийския кадия от 5—12 ноември 1612 г-
за продажба на дюкян. — Пак там, т. II, с. 114.

Свидетели на станалото: Кюркчю Хюсеин, син на Абдулах;

кюркчю Мустафа, син на Абдулах; търговецът Ридван, син на Абду­
лах, и други.

3
Протокол на софийския кадия от 27 март 1618 г. за
наследство. — Пак там, т, I, с. 300.

Държателката на документа, Рахиме хатун, дъщеря на Абдулах,

жителка на град София, махала Елхадж Исмаил, представи на съда
войнишко свидетелство.

4
Протокол на софийския кадия от 22—31 август 1618 г “ ^
за продажба. — Пак там, т. II, с. 118. Н
1
Свидетели на станалото: Осман, син на Абдулах, и други. .

' Протокол на софийския кадия за продажба на къща oj.

3—12 август 1619 г. — Пак там, т. II, с. 121.

Собствена къща при установени граници: от една страна имотът

на Вели, син на Абдулах, и от три страни обществен път.
1.0
6 id
’ Протокол на софийския кадия от 1617 г. за продажба-^-
на къща от християнин на мохамеданин. — Вж. ТурскйА
извори, т. VI, с. 227.

Свидетели на станалото [в съда]: Махмуд, син на Абдулах;

Али, син на Абдулах; Вели Ходжа, син на Абдулах; Мехмед, син
на Абдулах; Ахмед, син на Абдулах, и др.

7
Протокол на софийския кадия от 1617 г. за продажба н*Л
къща. — Пак там, с. 228. •>>

Мустафа, син на Абдулах, при свидетелството на Киряко, син’

на Димо, и Боил, син на Петко, беше законно определен за пълно­
мощник по извършването на долната продажба на Ангелина, дъ­
щеря на Станко, жителка на махала Новосел в защитения град София.

274
 8
Протокол на софийския кадия от 1617 г. за продажба на
имот. — Пак там, с, 229—230.

При свидетелството на Елхадж Мустафа, син на Абдулах, и

на кожаря Осман, син на Мухи, беше законно определен за пълно­
мощник по извършване на долната продажба Ахмед, син на Ибра-
хим. Той се яви от страна на своята съпруга Фатма хатун, рождена
дъщеря на починалия еничарин Хасан Паша, от махала Аладжа
месджид на защитения град София. . . Свидетели на станалото [в
съда]: Пияле, син на Абдулах, слуга на Мехмед ага, и др.

9
Протокол на софийския кадия от 1617 г. за продажба на
дюкян. — Пак там, с. 230.

При свидетелството на сарача Али, син на Абдулах, й на Му­

стафа Беше, син на Мехмед, беше законно определен за пълномощ­
ник по извършване на долната продажба зетят на Осман, син на
Ибрахим. . . Свидетели на станалото [в съда]: Али, син на
Абдулах — сарач; Мехмед, син на Абдулах, известен под името
Акоглан, и др.

10
Протокол на софийския кадия от 1617 г. за продажба па
къща. — Пак там, с. 231.

Пазителка на настоящия документ стана Хева хатун, дъщеря на

Синан. За неин пълномощник по извършването на долната покупка
бе законно определен съпругът й Халил, при свидетелството на
Дервиш Мехмед, син на Джафер, и разсилния Мустафа, син на
Абдулах. . . Свидетели на станалото [в съда]: Мусли, син на Аб­
дулах, и др.

Протокол на софийския кадия от 1617 г. за продажба на

дюкян. — Пак там, с. 231—232.

При свидетелството на Ибрахим Чавуш, син на Абдулах, и на

Касъм Пашалу Мехмед Челеби, син на Рамазан, бе законно опре­
делен за пълномощник по извършване на долната продажба Хафъз
Мехмед Челеби, син на Хасан. . . Свидетели на станалото [в съда]:
Мустафа, син на Абдулах — сапунджуя; Сюлейман — дрогерист;
Ибрахим, син на Абдулах — сапунджия, и др.

275
 12
' Протокол на софийския кадия от 1617 г. за продажба на
имот между християни. — Пак там, с. 232.

Свидетели на станалото [в съда]: Хасан Челеби, син на Абду­

лах — мюезин; майсторът Дервиш, син на Абдулах— обущар; дру­
гият Мехмед, син на Абдулах, и др.

13
Протокол на софийския кадия от 1617 г. за продажба на
сграда. — Пак там, с. 232—233.

Свидетели на станалото [в съда]: Елхадж Первиз Беше — пе­

шак; Мустафа, син на Абдулах — сапунджия, и др.

Протокол на софийския кадия от 1617 г. за продажба на

къща. — Пак там, с. 233.

Пазител на настоящия документ стана голобрадият младеж

Али, син на Абдулах. В негово присъствие в шериатския съд се яви
Мустафа Беше, син на Мехмед, съпруг на Фатма, дъщеря на Абдулах,
жителка на махала Дерзи Юсуф в защитения град София. В каче­
ството си на неин пълномощник по извършване на долната продажба,
законно определен за такъв при свидетелството на теляка Реджеб,
син на Хамза, и бакалина Сейфи, син на Абдулах. . . Свидетели на
станалото [в съда]: Хасан, син на Абдулах — бакалин, и др.

15
Протокол на софийския кадия от 1617 г. за продажба на
къща. — Пак там, с. 234.

Свидетели на станалото [в съда]: кечеджията Абдулах Беше —

пешак; кечеджията Елхадж Исмаил, син на Абдулах, и др.
■Ж
16 ;ОЛ
Протокол на софийския кадия от 1617 г. за продажба на
дюкян. — Пак там, с. 234.

Причина за написването на документа стана копринарят Хадки

Осман, син на Абдулах. В негово присъствие жителят на махала
Къз Касъм в защитения град София — Абдулах Челеби, син на Мех­
мед, се яви пред шериатския съд. . . Свидетели на станалото [в
съда]: Ридван, син на Абдулах — копринар, и др.

276
 17
Протокол на софийския кадия от 1617 г. за продажба на
къща. — Пак там, с. 235.

Пазител на настоящия документ стана ескиджията Синан, снн

на Хюсеин. В негово присъствие се яви в съда Юсуф, син на Абдулах,
определен при свидетелството на Махмуд, син на Абдулах, и Елхадж
Махмуд, син на Яхия. . . Свидетели на станалото [в съда]: ескид­
жията Али, син на Абдулах, от Босна, и др.

18
" Протокол на софийския кадия от 1617 г. за продажба на
къща. — Пак там, с. 235—236.

Дауд Пашалъ Мехмед Чавуш, гордост за чавушите, бил законно

определен за пълномощник на жителката на махала Шарабдарлъ
В защитения град София — Михри хатун, дъщеря на Абдулах. . .
Свидетели на станалото [в съда]: Хюсеин бей, син на Абдулах; Ел­
хадж Ахмед бей, син на Абдулах, и др.

*9' Протокол на софийския кадия от 1617 г. за продажба на

,Б. къща. — Пак там, с. 236.

Тя се намира в споменатата махала [Касаплар в София] и е

оградена и ограничена от имотите на пешака Хюсеин Паша, на Пири,
син на Абдулах, и от обществения път.

. Протокол на софийския кадия от 1618 г. за продажба на

дюкян. — Пак там, с. 238.

Мюезинът Мустафа, син на Ферхад, при свидетелството на Ша-

бан, син на Джафер, и на Муса, син на Бекир, е бил законно опре­
делен за пълномощник по изповядване на долната продажба на под-
ковача Мустафа бей, син на Ферхад, жител на махала Емре на за­
щитения град София. Той се яви определен за пълномощник на Фатма
хатун, дъщеря на Абдулах. . . Свидетели на станалото [в съда]:
Али бей, [син на] Абдулах, и др.

/'■ 21
Протокол на софийския кадия от 1618 г. за продажба на
къща. — Пак там, с. 238—239.

При свидетелството, на Шабан, син на Джафер, и Муса, син на

Бекир, е бил законно определен за пълномощник по изповядване
на долната продажба мюезинът Мусли Челеби, син на Ферхад. Той
се яви в шериатския съд от страна на подкована Мустафа бей, снн

277
на Ферхад, жител на махала Емре на защитения град София. Там в
присъствието на Елхадж Шабан, син на Хасан, съпруг и законно
определен пълномощник на Фатма хатун, дъщеря на Абдулах. . .
той заяви. . . Свидетели на станалото [в съда]: Али бей, [син на]
Абулах, и др.

22
Протокол на софийския кадия от 1618 г. за продажба на
чифлик. — Пак там, с. 239—240.

Свидетели на станалото [в съда]: Диване Насух, син на Абду­

лах — тимариот, и др.

23
Протокол на софийския кадия от 1618 г. за продажба на
къща. — Пак там, с. 240.

Свидетели на станалото [в съда]: Бехрам, [син на] Абдулах, и др.

24
Протокол на софийския кадия от 1618 г. за продажба не
къща между християни. — Пак там, с. 241.

Свидетели на станалото [в съда]: Мустафа, син на Абдулах —

бакалин; Осман, син на Абдулах — сапунджия, и др.

25
Протокол на софийския кадия от 1618 г. за продажба на
дюкян. — Пак там, с. 241—242.

Свидетели на станалото [в съда]: Мустафа, син на Абдулах —

сапунджия, и др.

26
Протокол на софийския кадия от 1618 г. за продажба на
къща между християни. — Пак там, с. 242.

Свидетели на станалото [в съда]: Мустафа бей, син на Абдулах»

Ахмед, син на Абдулах; Хайдар, син на Абдулах; Мустафа, син на
Абдулах; Искендер, син на Абдулах, и др.

, . 27
Протокол на софийския кадия от 1618 г. за продажба иа
къща. — Пак там, с. 243.

Имамът Имам-заде Мехмед Челеби при свидетелството на Мех­

мед, син на Рамазан, и на Рамазан, син на Абдулах, е бил законно
определен за пълномощник по изповядване на долната продажба

278
 на съпругата си Хатидже хатун, дъщеря на Дурхан, жителка на
махала Мансур Ходжа в защитения град София. . . Двамата лично
и по пълномощие заявиха и декларираха [следното] в присъствието
на Елхадж Ахмед, син на Абдулах, пазител на настоящия доку­
мент. . . Свидетели на станалото [в съда]: Зюлфикяр бей, син на
Абдулах, прислужник на Юсуф ага, и др.

28
Протокол на софийския каДия от 1618 г. за продажба на
дюкян между мохамедани. — Пак там, с. 244.
ю й се намира на пазарището на сарачите в споменатия град и
е ограден и ограничен от имотите на сапунджията Ибрахим [син на]
Абдулах, на Акоглан Мехмед, син на Абдулах, и от обществения път.

29
Протокол на софийския кадия от 1618 г. за продажба на
къща. — Пак там, с. 245.
Пазител на настоящия документ стана имамът Ридван Халифе,
син на Абдулах.

Протокол на софийския кадия от 1618 г. за продажба на

— къща. — Пак там, с. 246.
Свидетели на станалото [в съда]: Ридван, син на Абдулах —
бакалин; Мехмед, син на Абдулах — търговец на фураж, и др.
*ь 31 .
Протокол на софийския кадия от 1618 г. за продажба на
__ къща. — Пак там, с. 248.
Свидетели на станалото [в съда]: търговецът на сол Сюлейман,
син на Абдулах; Мехмед, син на Абдулах — писар; Хасан, син на
Абдулах; Мустафа, син на Абдулах — разсилен, и др.

. Протокол на софийския кадия от 1618 г. за продажба на

* къща. — Пак там, с. 249.
вн
Свидетели на станалото [в съда]: Шабан, [син на] Абдулах,
прислужник на назъра Йомер Чавуш, и др.

33 .
Протокол на софийския кадия от 1618 г. за продажба на
дюкян. — Пак там, с. 250.
Свидетели на станалото [в съда]: Реджеб П аш а, син на А бду­
лах — касапин, и др.

279
 34
Протокол на софийския кадия от 1618 г. за продаване
правото за събиране на налог. — Пак там, с. 250.

Свидетели на станалото [в съда]: Мустафа, син на Абдулах —

разсилен, и др.

35
Протокол на софийския кадия от 1618 г. за продажба. —
Пак там, с. 253.

Пазител на настоящия документ стана Сафер Беше, син на Аб­

дулах. В негово присъствие се яви в шериатския съд жителят на
махала Касабан в защитения град София — Сагъръджи Ахмед, син
на Абдулах. . . Свидетели на станалото [в съда]: Ридван, син на
Абдулах — копринар, и др.

36
" Протокол'на софийския кадия от 1618 г. за продажба на
къща. — Пак там, с. 254—255.

При свидетелството на Али Деде, син на Мустафа, и на теляка

Осман, син на Мехмед, бе законно определен за пълномощник по .
изповядването на долната продажба майсторът Ибрахим, син на
Хюсеин. Той се яви в шериатския съд от страна на майстора
Мусли, син на Джафер — надзър, жител на махала Сарухан бей
в защитения град София. В присъствието на теляка Ибрахим, син
на Абдулах, пазител на настоящия документ, той заяви. . . Сви­
детели на станалото [в съда]: Хюсеин, син на Абдулах — при­
служник в джамията, и др.

Протокол на софийския кадия от 1618 г. за продажба на

дюкян. — Пак там, с. 255—256. 0

При свидетелството на бакалина Ибрахим, син на Абдулах, и

Ахмед, син на Байрам, беше законно определен за пълномощник по
извършване на долната продажба баняджията Елхадж Али, син на
Мехмед. Той се яви в шериатския съд от страна на жителите на ма­
хала Хаджи Хамза в защитения град София — Емине хатун и Сунни
хатун, дъщери на починалия Ибрахим, и в присъствието на Юсуф,
син на Абдулах, пазител на настоящия документ, заяви. . . Свиде­
тели на станалото [в съда]: подковачът Али, син на Абдулах; под-
ковачът Пияле, син на Абдулах; подковачът Реджеб, син на Абдулах,
и др.

280
 38
Протокол на софийския кадия от 1618 г. за продажба на
къща. — Пак там, с. 256.

Свидетели на станалото [в съда]: топчията Ахмед Беше — пе­

шак; Мустафа Беше — пешак; Шабан Беше, син на Абдулах — пе­
шак, и др.

Протокол на софийския кадия от 1618 г. за продажба на

къща. — Пак там, с. 257.

При свидетелството на Мехмед, син на Абдулах, и на търговеца

на риба Хюсеин, син на Сюлейман, беше законно определен за пъл­
номощник по изповядването на долната продажба и получаването
на парите имамът Мевляна Али Челеби, син на Ердоуду.

40
Протокол на софийския кадия от 1618 г. за продажба на
лозе. — Пак там, с. 257—258.

Причина за написване на документа стана казанджията Елхадж

Хасан, син на Абдулах. . . Свидетели на станалото [в съда]: май­
сторът Али, син на Абдулах — прислужник в джамията, и др.

41
Протокол на софийския кадия от 1618 г. за продажба на
къща. — Пак там, с. 259—260.

При свидетелството на бакалина Ибрахим, син на Абдулах, и

обущаря Дервиш, син на Шехман, беше законно определен за пъл­
номощник по изповядване на долната продажба бакалинът Али
Челеби, син на Инехан. . . Свидетели на станалото [в съда]: Мустафа,
син на Мустафа Абдулах — разсилен, и др.

42
Протокол на софийския кадия от 1618 г. за изплащане на
' наеми. — Пак там, с. 260—261.
Свидетели на станалото [в съда]: Синан, син на Абдулах — раз­
силен; Юсуф ага, син на Абдулах; Мустафа, син на Абдулах; Ибрахим,
син на Абдулах, и др.

43
Протокол ца софийския кадия от 1618 г. за продажбд на
къща между християни. — Пак там, с. 261.
Свидетели на станалото [в съда]: Мехмед, син на Абдулах —
бакалин; Мустафа — търговец на сол; Юсуф, [син на] Абдулах, и др.

281
 44
Протокол на софийския кадия от 1618 г. за продажба на
къща. — Пак там, с. 261—262.

Пазител на настоящия документ стана Мехмед, син на Аб-

дулах.

45
Протокол на софийския кадия от 1618 г. за наемане на
леденица. — Пак там, с. 262.

Свидетели на станалото [в съда]: Байрам, син на Абдулах —

златар, и др.

46
Протокол на софийския кадия от 1618 г. за продажба на
лозе между християни. — Пак там, с. 263.

Свидетели на станалото [в съда]: Хасан [син на] Абдулах —

кожар; Мурад, син на Абдулах; Хюсеин, син на Абдулах — кожар;
Кара Мустафа, син на Абдулах — кожар, и др.

47
Протокол на софийския кадия от 1618 г. за продажба на
дюкян. — Пак там, с. 263—264.

Пазител на настоящия документ стана сарачът Алк, син на

Абдулах. . . Свидетели на станалото [в съда]: Сафер, син на Абду­
лах, и др.

48
Протокол на софийския кадия от 1619 г. за продажба на
къща. — Пак там, с. 265.

Намира се в споменатата махала [Язаджъ-оглу] и е отделена

и ограничена от имота на Вели, син на Абдулах, и от обществения
път.

49
Протокол на софийския кадия от 1619 г. за продажба на
къща. — Пак там, с. 267.

Ибрахим, син на Абдулах, стана причина за написването на

настоящия документ.

282
 5°
Протокол на софийския кадия от 1619 г. за продажба на
къща. — Пак там, с. 267—268.

Свидетели на станалото [в съда]: Первани, син на Абдулах —

златар; Мехмед, син на Абдулах — златар; Ибрахим, син на Абду­
лах — бакалин, и др.

51
Протокол на софийския кадия от 1619 г. за продажба на
къща. — Пак там, с. 268.

Пазител на настоящия документ стана Осман бей, син на Ха-

сан. В негово присъствие Пияле, син на Абдулах, роб на Зюлфикяр
Челеби, жител на махала Елхадж Ширмерд в защитения град Со­
фия. . . заяви.

52
Протокол на софийския кадия от 1619 г. за продажба на
къща. — Пак там, с. 270.

Пазител на настоящия документ стана Ридван, син на Абдулах.

53
Протокол на софийския кадия от 1619 г. за продажба на
къща. — Пак там, с. 271.

Пазител на настоящия документ стана Хатидже хатун, дъщеря

на Кемал. В нейно присъствие Елхадж Ридван, син на Абдулах,
жител на махала Язаджъ-оглу в защитения град София. . . заяви.

' 54
Протокол на софийския кадия от 1619 г. за продажба на
. дюкян. — Пак там, с. 271.

Свидетели на станалото [в съда]: Юсуф, син на Абдулах — са-

рач; Ридван, син на Абдулах, и др.

55
’ Протокол на софийския кадия от 1619 г. за продажба на
къща. — Пак там, с. 272.

Пазител на настоящия документ стана Елхадж Ридван, син на

Абдулах. . . Свидетели на станалото [в съда]: Осман, син на Абду­
лах — златар, и др.

283
 ХРИСТИЯНСКИ ДОМАКИНСТВА ВЪВ ВИЛАЕТА
ТЪРНОВО ПРЕЗ X V II ВЕК

1
Дефтер, съставен на 18 април 1619 г. — Вж. Р. Стойков,
Български селища с населението им в турски регистри
за джизие от XVII век, ИДА, т. 8, 1964, с. 148—149.

Обобщен списък за джизието на неверниците от вилаета Търново

за времето от 1 рамазан 1027 [22 август 1618] г.
Град Търново с махалите — 340 ханета; Капиново — 164 ханета;
Сергюфча [Сергювец, дн. Първомайци] — 18 ханета; Темниско [дн.
Първомайци, заедно със Сергювец] — 35 ханета; [Всичко] 557. Че-
келеве [Чакали, общ. Кастел] — 54 ханета; Джулюн [Джюлюница] —
96 ханета; Иставрек [Стеврек, Търговищки окр.] — 48 ханета;
Ресен — 60 ханета; [Всичко] 258. Балван — 93 ханета; Димча — 52
ханета; Белякофча [Беляковец] — 97 ханета; Трънбеш-и даг [Горски
Горен Тръмбеш) 32 ханета; [Всичко] 274. Село Леденик — 58 ха­
нета; село Дирагишеве [Драгижево] — 105 ханета; село Поликраше
[Поликраище] — 62 ханета; село Лесичер-и Кавак Баба [Лесичери] —
100 ханета; [Всичко] 325. Село Новасел [Ново село] — 178 ханета;
Вишовград — 94 ханета; село Патраш [Патреш, Ловешки окр.] —
39 ханета; село Мусина — 12 ханета; [Всичко] 323. Село Истиджа-
ларова [Стежерово, Плевенски окр.] — 40 ханета; село Одалар
[Сашево] — 32 ханета; село Юванча [Иванча] — 70 ханета; село Се-
нофче [Полски Сеновец] — 165 ханета; [Всичко] 307. Село Орта Лип-
нидже [вляло се в Горна и Долна Липница] — 90 ханета; село Юкару
Липнидже [Горна Липница] — 59 ханета; село Кривина [Ловешки
окр.], спадащо към Свищов — 52 ханета; село Глогово [изчезнало] —
24 ханета; [Всичко] 225. Село Дебелец — 36 ханета; село Гиран [до
Лясковец, изчезнало] — 40 ханета; село [Златарица] — 125 ханета;
село Дичин-и геберан [Дичин] — 42 ханета; [Всичко] 243. [Всичко]
2512 ханета. Село Чертофча [Чертовец, махала на Лясковец] — 72
ханета; село Самоводене-и Кавак Баба [Самоводене] — 54 ханета;
село Калокастра-и баля [Красно градище] — 17 ханета; село Пирсеви
[Присово] — 76 ханета; [Всичко] 219. Село Ченгянова [Правда] —
18 ханета; село Добру дол [Добри дял] — 25 ханета; село Кесарево —
152 ханета; село Истар река [Стара река, Сливенски окр.]. — 57
ханета; [Всичко] 252. Село Чифтлик-и Жерве [вер. Шерметя], из­
вън регистъра — 6 ханета; село Орта Самоводене [Самоводене] — '
50 ханета; село Сопот [изчезнало] — 52 ханета; село Истратиджа
[вер. гр. Стражица, или с. Стража, Търговищки окр.] — 142 ха­
нета; [Всичко] 250. Село Балащине [неуточнено], спадащо към Хе-
разград [Разград] — 47 ханета; село Батаимиче[ Баташница, Р у ­
сенски окр.], спадащо към споменатата [каза Разград] — 21 ханета;
село Сенофче [вер. Горски Сеновец] — 15 ханета; село Каменец [Пле­
венски окр.], спадащо към Никопол — 16 ханета. [Всичко] 99. Село
Пел пелин [вер. Пепелина, Русенски окр.] — 11 ханета; село Кало-

284
 кастра-и кючюк [Красно градищеJ — 7 ханета; село Селче [мах. Сел­
це, Ловешки окр.] — 6 ханета; село Гърамулин [Крамолин, Габров­
ски окр.], извън регистъра — 5 ханета; [Всичко] 29. Село Агатово
[Габровски окр.] — 11 ханета; село Косова-и кючюк [вер. Горско
Косово] — 5 ханета; село Бяла Черкова — 4 ханета; село Искравеник
[Кръвеник, Габровски окр.] — 5 ханета; [Всичко] 25. Село Даскут
[Дъскот] — 57 ханета; село Коюфче [Коевци, Габровски окр.] *—
3 ханета; село Радан [Раданово] — 3 ханета; село Сухиндол — 4 ха­
нета; [Всичко] 87. [Всичко] 3453 [ханета].
Село Генюфче [мах. Геновци, общ. Катранджии, Габровски
окр.] — 10 ханета; село Ватова [Бутово] — 2 ханета; село Хот-
нидже [Хотница] — 2 ханета; село Кереки [Керека, Габровски окр.] —
2 ханета; [Всичко] 16. Село Куршуна [Крушуна, Ловешки окр.] —
3 ханета; село Бешбунар [Пет кладенци, Русенски окр.] — 5 ханета;
село Сере [неуточнено] заедно с махалата Челеби [вер. Чистово ] —
19 ханета; село Иплакова [Плаково] — 70 ханета; [Всичко] 97. Село
Никюп — 48 ханета; село Върбовка — 72 ханета; село Кючюк Калу-
гереве [дн. Горско Калугерово] — 38 ханета; село Тиренбеш [Полски
Тръмбеш] — 15 ханета; [Всичко] 173. Село Липниче-и зир [Долна
Липница] — 59 ханета; село Косова [Полско Косово, Русенски окр.] —
42 ханета; село Иславомир [Сломер] — 10 ханета; село Устудене-и
геберан [Долна Студена, Русенски окр.] — 10 ханета; [Всичко]
121. Село Боготорва [Ботров, Русенски окр.] — 27 ханета; село
Барана [Плевенски окр.] — 12 ханета; село Градище [Габровски
окр.] — 5 ханета; село Бела [гр. Бяла ] — 5 ханета; [Всичко] 49
[ханета].
Каза Хоталич [между Севлиево и Габрово]. Село Селви
[Севлиево] — 9 ханета; село Куруиюва-и зир [изчезнало] — 9 ханета;
село Терхова [Търхово, Габровски окр.], с друго име Дуганджи —
13 ханета; село Дебелче [Дебелцово, Габровски о кр.]— да се изиска
сираде — 10 ханета; село Богатово [Габровски окр.] — 39 ханета;
село Малкоча [Буря, Габровски окр.] 27 — ханета; село Душеве
[Душево, Габровски окр.] — 20 ханета; село Гърадиндже [Град-
ница, Габровски окр.] — 39 ханета; [Всичко] 125. Село Мардун
[Мерданя] — 17 ханета; село Рахова [Ряховците, Габровски окр.] —
73 ханета; село Дебнево [Ловешки окр.] — 70 ханета. Заповед. С де­
сет от ханетата му се натоварва това [село], което може да ги понесе.
22 шабан 28 [4 август 1619] г.; село Имлечово [Млечево, Габровски
окр.] — 36 ханета; [Всичко] 303. Село Бериево [Габровски окр.] —
30 ханета; село Батошево [Габровски окр.] — 107 ханета — село Доб-
ромирка [Габровски окр.] — 50 ханета; село Гостилидже [Гостилица,
Габровски окр.] — 40 ханета; село Дамянова [Габровски окр.] —
41 ханета; село Ловнидол [Габровски окр.] — 38 ханета; село Куршу-
ва-и баля [Горно Крушево, Габровски окр.] — 16 ханета; село Куру-
метдже [Кормянско, Габровски окр.] — 11 ханета; [Всичко] 106.
Село Беле рика [Бяла река] — 21 ханета; село Хирево [Габровски
окр.] — 26 ханета; [Всичко] 47. [Всичко]: 1205+3453 = 4658 [ханета].
Написан на 3 джемазиюлевел 1028 [18 април 1619] г.

285
 2
Регистър за поголовния данък (джизие), съставен на 8
август 1635 г. — Вж. НБКМ. Ориент, отд., ОАК 89/57 —
И. Превод от османотурски на М. Калицин в Турски
извори, т. VII, с. 393—396.

Самият град [Търново] — 302 ханета; село Капинова [Капиново,

Великотърновски окр.] — 103 ханета; село Чертофче [Чертовец,
махала на Лясковец] — 16 ханета; село Чекелова [Чакали, общ. Ка-
стел, Еленско) — 65 ханета; село Михалева [Михалци, Великотър­
новски окр.) — 52 ханета; село Джулюн [Джюлюница, Великотър­
новски окр.) — 120 ханета; Ресене [Ресен, Великотърновски окр.) —
72 ханета; село Истеврек [Стеврек, Търговищки окр.) — 21 ханета;
265. Село Балван [Великотърновски окр.) — 45 ханета; село Димче
[Димча, Великотърновски окр.) — 48 ханета; село Белякофча [Бе-
ляковец, Великотърновски о к р .)— 70 ханета; село Трънбеш-и дог-
[Горски Горен Тръмбеш, Великотърновски окр.) — 31 ханета; 194. 3
Село Леденик [Великотърновски окр.) — 40 ханета; село Дирагиеве
Драгижево, Великотърновски окр.) — 69 ханета; село Поликраше
Чоликрайще, Велитърновски окр.) — 115 ханета; село Лесичар 1
Лесичери, Великотърновски окр.) — 80 ханета; 304. Село Новасел ‘
Ново село, Великотърновски окр.) — 72 ханета; село Вишегърат
Вишовград, Великотърновски окр.) — 123 ханета; село Патраш '
Патреш, Великотърновски окр.) — 21 ханета; село М у сине [Му- \
сина, Великотърновски окр.) — 4 ханета; 220. Село Исджиларова 1

■J Of
[Стежерово, Плевенски окр.) — 42 ханета; село Оталъ [Сашево,
Великотърновски окр.) — 22 ханета; село Юванча [Иванча, Велико­
търновски окр.) — 45 ханета; село Сенофче [Полски Сеновец, Велико­
търновски окр.) — 130 ханета; 239. Село Липниче-и орта кьой
[вляло се в Горна и Долна Липница, Великотърновски окр.) — 60
ханета; село Липниче-и баля [Горна Липница, Великотърновски I
окр.) — 33 ханета; село Кривине [Кривина, Ловешки окр.), спада ще#'3
към Зищови [Свищов] — 63 ханета; село Голова [неуточнено) — 26н
ханета; 182. Село Дебеличе [Дебелец, Великотърновски окр). — 18°
ханета; село Гиран [до Лясковец, изчезнало] — 35 ханета; село Изла- х
map [Златарица] — 120ханета; село Дичин-и геберан [Дичин, Велико-]
търновски окр.) — 24 ханета; 197. Село Къранофча [Каранци, Вели-*
котърновски окр.) — 30 ханета; село Кючюк Самавода [Самоводене;<!
Великотърновски окр.) — 43 ханета; село Калокастова-и баля [Крас­
но градище, Великотърновски окр.) — 18 ханета; село Пирсева
[Пирсово, Великотърновски окр.) — 85 ханета; 176. Село Ченгянава >
[Правда, Великотърновски о к р .)— 17 ханета; село Добре дол [Добри
дял, Великотърновски окр.) — 33 ханета; село Кесерева [Кесарово,
Великотърновски окр.) — 180 ханета; село Истарака [Стара река,
Сливенски окр.) — 55 ханета; 235. Село Орта Самавода [Самоводене,
Великотърновски окр.) — 65 ханета; село Чифтлик-и Сербут [Ше-
реметя, Великотърновски окр.) — 14 ханета; село Испот [Сопот,
изчезнало] — 17 ханета; село Храбча [неуточнено] — 166 ханета; 262.

286
 Село Балащине [неуточнено], спадащо към Херазград [Разград] —
22 ханета; село Батишниче [Батишница, Русенски окр.], спадащо
към споменатия [вилает] — 15 ханета; село Сенофче [Горски Сено-
вец, Великотърновски окр.], спадащо към споменатия [вилает] —
10 ханета; село Качамуниче [Божурица, Плевенски окр.], спадащо
към Никболи [Никопол] — 30 ханета; 77. Село Пели пелина [Пепе-
лина, Русенски окр.] — 12 ханета; село Косова-и юочюк [Горско
Косово, Великотърновски окр.] — 1 хане; село Бели Черкова [Бяла
Черква, Великотърновски окр.] — 3 ханета; Фиренк хисар [изчез­
нало], махала на Търново — 25 ханета; 21. Село Даскут [Дъскот,
Великотърновски окр.] — 25 ханета; село Коюфче [Коевци, Габровски
окр.] — 2 ханета; село Сухиндол — 6 ханета; село Гилюрофчя [не­
уточнено], бегълци; 33. [Общо] — 2901 [ханета].
Село Батива [Бутово, Великотърновски окр.] — 6 ханета; село
Хоишидже [Хотница, Великотърновски окр.] — 10 ханета; село
Никованча [Ничовци, към с. Лазарци, Великотърновски окр.], из­
вън регистъра— 10 ханета; село Куршуна [Крушуна, Ловешки окр.] —
1 ханета; 27. Село Козяубюк [Сливовица, Великотърновски окр.],
извън регистъра — 20 ханета; село Серф кьой [неуточнено] — 9
ханета; село Челеби [Чистово, Великотърновски окр.] — 4 ханета;
село Иплакова [Плаково, Великотърновски окр.] — 47 ханета; 80.
Село Никюп [Великотърновски окр.] — 39 ханета; село Върбофка
[Върбовка, Великотърновски окр.] — 54 ханета; село Калугереве
[Горско Калугерово, Великотърновски окр.] — 22 ханета; село Трън-
беш ава [Полски Тръмбеш, Великотърновски окр.] — 9 ханета; 124.
Село Липниче-р. зир [Долна Липница, Великотърновски окр.] —
35 ханета; село Косова [Полско Косово, Русенски окр.] —
43 ханета; село Иславомир [Сломер, Великотърновски окр.] — 3
ханета; село Устуден-и геберан [Долна Студена, Русенски окр.] —
17 ханета; 98. Село Барана [Плевенски окр.] — 6 ханета; село Гра­
дище [Габровски окр.] — 3 ханета; село Бела [гр. Бяла] — 14 ха-
нрта; село Калокастра-и кючюк [Красно градище, Великотърновски
окр.] — 8 ханета; 31. Село Селче [мах. Селце, Ловешки окр.] — 12
ханета; село Босевина [Босевци, Великотърновски окр.] — 69 хане­
та; село Босна Мехмед Истолник [неуточнено], извън регистъра —
13 ханета; село Хараджилер [Харачерите, Габровски окр.], извън
регистъра — 15 ханета; 109. Село Басчилер [неуточнено], подчинено
на [непопълнено] — бегълци; село Бинидже [неуточнено], извън ре­
гистъра — бегълци; село Крамолин [Габровски окр.] — 7 ханета;
с$ло Агатово [Габровски окр.] — 4 ханета; 11. Село Борилер [Бе-
риево, Габровски окр.], извън регистъра — 9 ханета; село Улюфер-
джилер [неуточнено] — 5 ханета; село Ивласиче [Върбица, Великотър­
новски окр.] — 10 ханета; село Калотинче [Калтинец, кварт. на
Горна Оряховица] — 10 ханета; 34. Село Кятиб Лютфи йолу [не­
уточнено] — 7 ханета; село Марнополе [неуточнено] — 12 ханета;
село Кованлъгъ Махмуд Бей заде [Пчелище, Великотърновски окр.]
извън регистъра — 6 ханета; село Кованлъгъ Бодур Мехмед [Пче-

287
лище], извън регистъра — 6 ханета; 31. Село Истрамина [Стръмна,
Великотърновски окр.], извън регистъра — 4 ханета; село Ботров
[Русенски окр.], извън регистъра — 4 ханета; 8. [Общо дотук] —
553 [ханета].
В казата Хоталич: Село Селви [Севлиево] — 12 ханета;
село Куршува-и зир [изчезнало] — 2 ханета; село Деганджилер
[Търхово, Габровски окр.] — 11 ханета; село Дебеличе [Дебелцово,
Габровски окр.] — 8 ханета; 33. СелоБогатово [Габровски окр.] —
22 ханета; село Малкова [Буря, Габровски окр.] — 15 ханета; село
Душево [Габровски окр.] — 5 ханета; село Къратиндже [Градница,
Габровски окр.] — 45 ханета; 97. Село Марда [Мерданя, Велико­
търновски окр.) — 30 ханета; село Ракова [Ряховците, Габровски
окр.] — 50 ханета; село Дебнова [Дебнево, Ловешки окр.] —45 ха­
нета; село Имлечево [Млечево, Габровски окр.] — 20 ханета; 145.
[Общо] — 828 [ханета].
Село Бериево [Габровски окр.] — 13 ханета; село Батошево
[Габровски окр.] — 60 ханета; село Добромирка [Габровски окр.],
подчинено на Фетах ага — 50 ханета; село Гостилидже [Гостилица,
Габровски окр.] — 27 ханета; 150. Село Димиянава [Дамяново, Габ­
ровски окр.] — 35 ханета; село Ломни дол [Ловни дол, Габровски
окр.] — 26 ханета; село Куршува-и баля [Горно Крушево, Габровски
окр.] — 4 ханета; село Курументдже [Кормянско, Габровски окр.] —
15 ханета; 33. Село Селван [неуточнено] — 13 ханета; село Хирова
[Хирево, Габровски окр.] — 20 ханета; 33.
263+2901 -г828 = 3 9 9 2 8 като допълнение=4000 [ханета].
Настоящото е копие от пазения в държавната-хазна подписан
регистър за новооткритите данъкоплатци, откъдето се преписа.
Написан на 22 мухарем 1045 [8 август 1635]г.

3
'• Регистър за поголовния Данък (джизие) за 1643/44 г. —
Вж. НБКМ, Ориент, атд., ОАК. 93/26. Превод от
османотурски на Р. Стойков.

Самият Варош на град Търново: махала Ая София — 34 ханета;

в това число и двадесет единици авариз ханета; махала Папа Васил,
принадлежаща към споменатия [град] — 31 ханета; също и двадесет
и две единици [авариз ханета]; махала Папа Гьогли, принадлежаща
към споменатия [град] — 40 ханета; също и двадесет и девет единици
[авариз ханета]; махала Кушакчи, принадлежаща към споменатия
[град] — 18 ханета; също махала Папа Исмаил, принадлежаща към
споменатия [град] — 17 ханета; също петнадесет [авариз ханета].
[Всичко] — 140 [ханета]. Махала Папа Иван, принадлежаща към
споменатия [град] — 17 ханета; също махала Папа Добре, принад­
лежаща към споменатия [град] — 24 ханета; също и десет единици
[авариз ханета]; махала Демирджи, принадлежаща към споменатия
[град] — 8 ханета; също махала Папа койо, принадлежаща към
споменатия [град] — 12ханета; също и десет единици [аваризханета];

288
махала Папа Дан, принадлежаща към споменатия [град]— 9ханета;
също и петединици [авариз ханета]. [Всичко] — 80 [ханета]. Махала
Влад, принадлежаща към споменатия [град] — 10 ханета; също и
седем единици [авариз ханета].
Село Кесарива [Кесарево, Великотърновски окр.], принадле­
жащо към споменатия [град] — 183 ханета; също и сто и шестдесет
единици [авариз ханета]. Село Джумонова [Джулюница, Велико­
търновски окр.], принадлежащо към споменатия [град] — 100 ха­
нета; също и деветдесет и пет единици [авариз.ханета]. Село Истра-
тиче [Стражица, Великотърновски окр.], с друго име Хас кьой —
200 ханета; тридесет единици дербенджии, останалите сто и два­
десет [авариз ханета]. Село Гузаруфча [Козаревец, Великотърновски
окр.], принадлежащо към споменатия [град] — 79 ханета; в това
■число и петдесет и пет [авариз ханета]. Село Излатар [Златарица,
Великотърновски окр.], принадлежащо към споменатия [град] —
120 ханета; също и сто и петнадесет единици [авариз ханета]. [Всич­
ко] — 682 [ханета].
Село Елена дербенд [гр. Елена], принадлежащо към споменатия
[град] .— 265 ханета; двеста четиридесет и осем единици [авариз ха­
нета], останалите дербенджии. Село Вишеград [Вишоеград, Велико­
търновски окр.], принадлежащо към споменатия [град] — 145 ханета;
в това число сто единици [авариз ханета]. Село Габрова дербенд [гр.
Габрово], принадлежащо към споменатия [град] Търново — 289
ханета; в това число двеста единици [авариз ханета], останалите
дербенджии. Село Пирисови [Присово, Великотърновски окр.],
принадлежащо към споменатия [град] — 125 ханета; 118; в това
число шестдесет единици [авариз ханета]. Село Сенуфча-и ова [Пол­
ски Сеновец, Великотърновски окр.], принадлежащо към споменатия
[град] Търново — 139 ханета; 130; също. [Всичко] — 963 [ханета].
Село Бирава [Беброво, Великотърновски окр.], принадлежащо
към казата Търново — 120 ханета; 115; в това число и деветдесет и
седем единици [авариз ханета]. Село Истраки [неуточнено], принад­
лежащо към споменатата [каза] — 79 ханета; в това число само
петдесет единици [авариз хакета]. Село Истачарува [неуточнено],
пранадлежащо към казата Търново — 30ханета; в това число и авариз
ханета.СелоЛипниче-ибаля[ГорнаЛипница, Великотърновски окр.],
[принадлежащо] към споменатата [каза] — 37 ханета; също включва
[авариз ханета]. Село Липниче-и евасит [Средна Липница, неуточ-
•нено], принадлежащо към казата Търново — 60 ханета; също включ­
ва [авариз ханета]. [Всичко] — 326 [ханета].
Село Липниче-и зир [Долна Липница, Великотърновски окр.] —
53 ханета; също включва [авариз ханетата]. Село Реене [Ресен, Ве­
ликотърновски окр.], принадлежащо към [споменатата каза] —
72 ханета; също включва [авариз ханетата]. Село Дираганува [Дра­
ганова, Великотърновски окр.], принадлежащо към казата Т ъ р­
ново — 48 ханета; също включва [авариз ханетата]. Село Темничкува
[кварт. Темниско от с. Първомайци, Великотърновски окр.], при­
надлежащо към [казата] Търново — 45 ханета; също включва [ава-

289 19 По следите иа насилието, ч. II

риз ханетата]. Село Ипчиларава [неуточнено] — 11 ханета; също
включва [авариз ханетата]. [Всичко] — 259 [ханета].
Село Пуликрсице [Поликраище, Великотърновски окр.], при­
надлежащо към [казата] Търново — ханета 110; 17; в това число и
сто единици [авариз ханета]. Село Йованча [Иванча, Великотърновски
окр.], принадлежащо към [споменатата каза] — 59 (57) ханета; в
това число и авариз ханетата. Село Димча [Великотърновски окр.],
принадлежащо към споменатата [каза] — 47 ханета; в това число
също и [авариз] ханетата. Село Кипилуво [Кипилово, Сливенски
окр.], принадлежащо към казата Търново — 112 ханета; в това
число и [авариз] ханетата. Село Нувасил [Ново село, Великотърнов­
ски окр.] — 80 ханета; в това число също и [авариз] ханетата. [Всич­
ко] — 403 [ханета].
Село Дибелче [Дебелец, Великотърновски окр.], принадлежащо
към споменатата [каза] — 42 (38) ханета; в това число и двадесет
и седем единици [авариз] ханета. Село Вирбуфка [Върбовка, Велико­
търновски окр.], принадлежащо към споменатата [каза] — 40 ха­
нета; в това число и [авариз] ханетата. Село Геран [изчезнало],
принадлежащо към споменатата [каза] — 40 ханета. Също село
Чернуфча [Черновец, присъединено към гр. Горна Оряховица],
принадлежащо към. споменатата [каза] — 42 ханета; в това число и
авариз ханетата. Село Самавуда-и кючук [Самоводене, Великотър­
новски окр.], принадлежащо към споменатата [каза] — 48 ханета;
също. [Всичко] — 212 [ханета].
Село Орта Самавуда [Самоводене, Великотърновски окр.], при­
надлежащо към споменатата каза — 50 ханета; също. Село Търън-
беш-и даг [Горски Горен и Долен Тръмбеш, Великотърновски окр.],
принадлежащо към споменатата каза — 41 ханета; също. Село Тъ-
рънбеш-и Сахра [Полски Тръмбеш, Великотърновски окр.], принад­
лежащо към споменатата [каза]—28 ханета; в това число и двадесет и
две единици [авариз] ханета. Село Лисичар [Лесичери, Великотър­
новски окр.], принадлежащо към споменатата [каза] — 50 ханета;
в това число и четиридесет и седем единици [авариз ханета]. [Всйч-
ко] — 201 [ханета]. . '
Село Чакън ова [неуточнено], принадлежащо към споменатата
[каза] — 33 ханета. Село Дичин-и кюберан [Дичин, Великотърнов­
ски окр.] — 29 ханета; в това число и двадесет и пет единици [авариз
ханета]. Село Иплакува [Планово, Великотърновски окр.], принад­
лежащо към споменатата к а з а — 31 ханета; в това число и [аварйз]
ханетата. Село Билякуфча [Беляковец, Великотърновски окр.], при­
надлежащо към споменатата [каза] — 55 ханета; в това число и пет­
десет и четири единици [авариз ханета]. Село Петваш [неуточ­
нено], принадлежащо към споменатата [кара] — 27 ханета; в това
число и [авариз] ханетата. [Всичко] — 175 [ханета].
Село Милолува-и кебир [неуточнено], принадлежащо към спо­
менатата [каза] — 26 ханета; също включва [авариз ханетата]. Село
Балван [Великотърновски окр.], принадлежащо към споменатата
[каза] — 34 ханета; също включва [авариз ханетата]. Село Леденик

290
 Великотърновски окр.], принадлежащо към споменатата [каза] —■
25 ханета; също включва [авариз ханетата]. Село Мекиш [кварт. от
с. Обединение, Великотърновски окр.], принадлежащо към споме­
натата [каза] — 22 ханета; също включва [авариз ханетата]. Село
Дебредаг [Добри дял, Великотърновски окр.], принадлежащо към
[споменатата каза] — 16 ханета; в това число и [авариз] ханетата.
Село Голеско [неуточнено], принадлежащо към споменатата [каза] —
19 ханета; също включва [авариз -ханетата]. Село Одаля [Сашево,
Великотърновски окр.], принадлежащо към споменатата [каза] —
18 ханета; също включва [авариз ханетата]. Село Суфли [неуточнено],
принадлежащо към споменатата [каза] — 21 ханета; също включва
[авариз ханетата]. Село Дъскот [Великотърновски окр.], принадле­
жащо към споменатата [каза] — 27 ханета; също включва [авариз
ханетата]. [Всичко] — 101 [ханета].
Село Белу [гр. Бяла], принадлежащо към споменатата каза —
15 ханета; село Мусина [^Великотърновски окр.], принадлежащо към
споменатата [каза] — 7 ханета; в това число и авариз ханетата.
Село Никюп [Великотърновски окр.], принадлежащо към [казата]
Търново — 23 ханета. Село Ищиръла [Щъркела, неуточнено], при­
надлежащо към казата Търново — 13 ханета; също включва [авариз-
ханетата]. Село Кърамарин [Крамолин, Габровски окр.], принад­
лежащо към споменатата [каза] — 5 ханета; също включва [авариз
ханетата]. [Всичко] — 63 [ханета].
Село Гърадище [Градище, Габровски окр.] — 4 ханета; също
-включва [авариз ханетата]. Село Шемси бег [кварт. Шемшево от с.
Леденик, Великотърновски окр.], принадлежащо към [споменатата
каза] — 3 ханета; в това число и [авариз] ханетата. Село Кестанбал
[Момин сбор, Великотърновски окр.] — 8 ханета; в това число и
[авариз] ханетата. Село Дичин-и мюслим [Дичин, Великотърновски
окр.], принадлежащо към [казата] Търново — I хане; в това число и
[авариз] ханетата. Село Чингяр [неуточнено], принадлежащо към
споменатата каза — 10 ханета; в това число и [авариз] ханетата.
[Всичко] — 26 [ханета].
Село Тенче-и мюслим [кварт. Тенча от с. Обединение, Велико­
търновски окр.] — 13 ханета; в това число и [авариз] ханетата. Село
/Сарчилу [неуточнено], принадлежащо към [споменатата каза] —
2 ханета; в това число и [авариз] ханетата. Село Сърта [неуточнено],
принадлежащо' към споменатата каза — 8 ханета. Село Кучина
Куцина, Великотърновски окр.], принадлежащо към споменатата
каза] — 9 ханета; в това число и [авариз] ханетата. Село Серкуфча
кварт. Сергювец ст с. Първомайци, Великотърновски окр.], принад­
лежащо към споменатата [каза] — 11 ханета; в това число и [авариз]
хенетата. [Всичко] — 43 [ханета]. [Общо дотук] — 3307 [ханета].
Село Калатунча-и мюслим [кварт. Калтинец от гр. Горна Оря­
ховица], принадлежащо към споменатата [каза] — 10 ханета; в това
число и [авариз] ханетата. Село Яялу кебир [Русаля, Великотърнов­
ски окр.], принадлежащо към [споменатата каза] — 1 хане, в това
число и [авариз] ханетата. Село Агатува [Агатово, Габровски окр.],

291
принадлежащо към споменатата [каза] — 5 ханета; в това число и
[авариз] ханетата. Село Налбанд [Ковачевец, Търговищки окр.],
принадлежащо към споменатата [каза] — 1 хане; в това число и
[авариз] ханетата. [Всичко] — 18 [ханета].
Село Ширемед [Шереметя, Великотърновски окр.], принадле­
жащо към [казата] Търново, в близост до споменатия град — ханета.
Село Мейватули [неуточнено], в близост до град Търново — 7 ха­
нета. Село 'Френк хисари [изчезнало], в близост до Търново — 26
ханета. Село Кованлък [Пчелище, Великотърновски окр.], [владе­
ние] на Букур Мехмед — 4 ханета. Село Кованлък, [владение] на
Махмуд Бегзаде — 6 ханета. [Всичко] — 43 [ханета].
Село Пособина [Посабина, Търговищки окр.], принадлежащо
към [казата] Търново — 62 ханета; в това число и тридесет и пет
единици [авариз ханета]. Чифлик на Казидааде Ахмед ефенди, в
близост до [село] Баграбули [Багалевци, Великотърновски окр.].
Чифлик на Якуб бег, зет на Сюлейман ага, в близост до [село] М и ­
рова [Мирово, с. във Великотърновски окр.] — 2 ханета. Чифлик на
Чоказаде, в близост до Мирова — 1 хане. [Всичко] — 66 [ханета].
[Общо дотук] — 128 [ханета].
[Забележка]. Селата, които не са зарегистрирани в регистъра
на извънредните данъци на споменатата каза, не са означени в [този]
регистър. Ако се запишат и влязат, се пояснява съответно.
Каза Хоталич, с друго име Серви [Севлиево], принадлежаща към
регистъра на вилаета Търново: Село Батошува [Батошево, Габровски
окр.] — 98 ханета, в това число и шестдесет и шест единици [ава-
риз] ханета. Село Гъбен [Гъбене, Габровски окр.] — 70 ханета, В
това число и петдесет единици авариз ханета. Село Густиличе [Гос-
тилица, Габровски окр.] — 63 ханета, останалите дербенджии. Село
Гърадниче [Градница, Габровски окр.] — 63 ханета, в това число и
авариз ханетата. [Всичко] — 270 [ханета].
Село Дебнива [Дебнево, Ловешки окр.] — 45 ханета, в товачи£>-
ло и авариз ханетата. Село Малкува [неуточнено] — 28 ханета, в то­
ва число и двадесет единици авариз [ханета]. Село Хирава [Хирево,
Габровски окр.] — 20 ханета, в това число и авариз ханетата. Село
Ламнидол дербенд [Ловни дол, Габровски окр.] — 58 ханета. [Забележ­
ка]. В регистъра на извънредните данъци са зарегистрирани седемде-
сед единици: петдесет и пет единици са дербенджии, а останалите -**-
авариз ханета. [Всичко] — 151 [ханета]. Щ
Село Дубремирка [Добромирка, Габровски окр.] — 29 ханета,
в това число и авариз ханетата. Село Бугатуво [Богатово, Габров­
ски окр.] — 14 ханета, в това число и авариз ханетата. Село Берава
[Бериево, Габровски окр.] — 10 ханета, в това число и авариз ха­
нетата. Село Рабива [Райновци, Габровски окр.] — 7 ханета, в това
число и авариз ханетата. [Всичко] — 60 [ханета]. <
Село Гурманиска [Кормянско, Габровски окр.] — 9 ханета, в
това число и [авариз] ханетата. Село Милачува [Млечево, Габровски
окр.] — 10 ханета, в това число и [авариз] ханетата. Село Дамянова
[Дамяново, Габровски окр.] — 6 ханета, в това число и [авариз]

292
ханетата. Село Серви [Севлиево] — 5 ханета, също включва [авариз
ханетата]. [Всичко] — 30 [ханета].
Село Куршува [Крушево, Габровски окр.] — 4 ханета, също
включва [авариз ханетата]. Село Сопот [изселено] — 9 ханета, също
включва [авариз ханетата]. Село Бяла река [Великотърновски окр.] —
5 ханета, в това число и [авариз] ханетата. [Всичко] — 18 [ханета].
[Общо] — 657 [ханета]; към тях прибавени 807 [ханета]. [Общо]
4464 [ханета]; [с приспадане] 22 [ханета]. [Всичко] — 4442 [ханета].
[Сбор] за каза Хоталица — 529 ханета.
[Общ сбор] за вилаета Търново — 4442 ханета.

4
, Сумарен опис за джизието във вилаета Търново за 1660 г.
1 , изготвен въз основа на описа от 1650 г . ; — Вж. Н Б К М ,
Ориент, отд., НПТА XVII 5/22. Превод от османотурски
на М. Михайлова-Мръвкарова.

Варошът на град Търнови: махалата Владика, спадаща към съ­

щия — ханета 12; махалата Ая Сава, спадаща към същия — ханета
34; махалата поп Васил — ханета 31; махалата поп Йорги (Георги),
спадаща към същия — ханета 40; махалата Кушакчи, спадаща към
същия — ханета 19; 123; махалата Баба Исмаил, спадаща към съ­
щия — ханета 17; махалата поп Йован, спадаща към същия — ха­
нета 17; махалата поп Добре, спадаща към същия — ханета 24; ма­
халата Демирдж, спадащр към същия — ханета 8; 66; махалата
■поп Койо, спадаща към същия — ханета 9; село Джулюнова [Джю-
люница, Великотърновски окр.] — ханета 100; село Йстратиче
[Стражица, Великотърновски окр.], с друго име Хас. . . [нечет­
ливо] — ханета 200; 321. Село Излатар [Златарица], спадащо към
същия — ханета 120; село Елена дербенд [Елена], спадащо към съ­
щия — ханета 267, освободени ханета 17, без освободените ханета
250. Няма височайши ферман, с който да се заповядва приспадането
на 100 ханета от споменатото село. Изясни се 14 шабан 1064 [30 юни
]>654] г. Село Вишеград [Вишовград, Великотърновски окр.], спадащо
към същия — ханета 100; село Габрова дербенд [Габрово], спадащо
към Търнови — ханета 275, с височайши ферман от 14 шабан 1064 г.
приспаднати ханета 100, да се вземат 175. Изясни се, че с височай­
ши ферман са приспаднати 100-те ханета; 732. Село Пирсеви [При-
сово, Великотърновски окр.], спадащо към същия — ханета 120,
приспаднати с ферман от 15 рабшолахър 1070 [30 декември 1659] г.
ханета 28, да се вземат ханета 92, с берат 1070 г. [18 септември 1659—
5 септември 1660]; Сеновиче-и ова [Полски Сеновец, Великотърновски
окр.], спадащо към същия — ханета 130; село Бебрава [Беброво,
Великотърновски окр.], спадащо към казата Търнови — ханета
117; село Астреч [Острец, дн. Малиново, Габровски окр.], спадащо
към същия — ханета 82, 1070 г.; 449. [Всичко] 1703. Село Йставрек
[Ставрек, Търговищки окр.], [нечетливо] — ханета 32; село Лип-
ниче-и баля [Горна Липница, Великотърновски окр.], от същата

293
каза [нечетливо]; село Липниче-и зир [Долна Липница, Великотър­
новски окр.] — ханета 40; 153. Село Есйе [махала към Доспатлий-
ска община, Еленско], спадащо към същия — ханета 72, 28 джемази
юл ахър 1Q65 [5 май 1655]; село Драгижева [Драгижево, Велико­
търновски окр.], спадащо към същия — ханета 49; село Темнич-
кова [дн. част от Първомайци, Великотърновски окр.] — ханета 45,
джизие с гулямие, с отсек, с избягалите, със заплатите — 20250
гроша; село Истиджларова [Стежерово, Плевенски окр.] — ханета
41; 206. Село Поливашени [Полишени, Великотърновски окр.],
спадащо към същия — ханета 102; село Ивашнич [Иванча, Вели­
котърновски окр.], спадащо към същия — ханета 40; село Димче
[Димча, Великотърновски окр.], спадащо към същия — ханета 47;
село Капинова [Капиново, Великотърновски окр.], спадащо към
същия — ханета 112; 320. Село Новасел [Ново село, Великотърнов­
ски окр.] — ханета 80; село Дебелче [Дебелец, Великотърновски'
окр.], спадащо към същия — ханета 39; село Ралюфче [Ралевци,
Габровски окр.], спадащо към същия — ханета 40; село Геран
[при Лясковец, изчезнало], спадащо към същия — ханета 40; 198.
Село Чертофче [дн. махала на Лясковец], спадащо към същия — ха­
нета 42; село Самоводе-и кючюк [дн. част от Самоводене, Великотър­
новски окр.] — ханета 55; село Орта Самаводе [дн. Самоводене] —
ханета 50; село Търънбеш-и даг [Горски Горен Тръмбеш, Велико­
търновски окр.], спадащо към същия — ханета 43; 190. Село Търън­
беш-и сахра [Полски Тръмбеш, Великотърновски окр.], спадащо
към същия — ханета 29; село Драган [Драганово, Великотърновски
окр.], спадащо към същия — ханета 32; село Лисичар [Лесичери, '
Великотърновски окр.] — ханета 51; село Чифлик-и узун [Малък
чифлик, Великотърновски окр.], спадащо към същия — ханета 35;
146. Село Дичин гюберан [Дичин, Великотърновски окр.] — ханета
19; село Иплакова [Плаково, Великотърновски окр.] — ханета 31,
село Белякофче [Беляковец, Великотърновски окр.], спадащо към
същия — ханета 56; село Патраш [Патреш, Великотърновски окр.],
спадащо към същия — ханета 19, освободени с височайши ферман от
22 раби юл евел 1066 [19 януари 1656] година, ханета 5, да се вземат
ханета 13; с височайши ферман от споменатото село са приспаднати
5 ханета, 22 раби юл евер 1066 година; 144. [Всичко] 3060. Село
Балюлюван-u кебир [Балван, махала от с. Ветринци, Великотър­
новски окр.], спадащо към споменатия — ханета 25; село Балван
[Великотърновски окр.], спадащо към споменатия — ханета 34;
село Леденик [Великотърновски окр.], спадащо към споменатия —
ханета 25; село Мекиш [Обединение, Великотърновски окр.], спадащо
към същия — ханета 22, приспаднати с височайши ферман от 22
джемази юл ахър 1066 [17 април 1656] година, ханета 7, да се вземат
ханета 15; берат от 1067 [20 октомври 1656 — 8 октомври 1657] го­
дина; 107. Село Добро дол [Добри дял, Великотърновски окр.],
спадащо към същия — ханета 26; село Козлу Берк [Сливовица, Ве­
ликотърновски окр.], [спадащо към] същия — ханета 16; село Гал­
ско [Голец, Ловешки окр.] — ханета 19; село Очени [Ошаните, Габ­

294
ровски окр.] — ханета 19, да се вземат ханета 9. Десетте ханета не
са записани в дефтера. С ферман е заповядано да бъдат прехвърлени
на село Армутли [Крушево, Габровски окр.], 80. Село Джювемли
[Черни бряг, Търговищки окр.], спадащо към същия — ханета 21;
село Дескот [Дъскот, Великотърновски окр.] — ханета 27; село Ялов
[Ялово, Великотърновски окр.], спадащо към същия — ханета 15;
село Мусине [Мусина, Великотърновски окр.], спадащо към същия —
ханета 8; 71. Село Никюп [Великотърновски окр.], спадащо към съ­
щия — ханета 23; село Истръмналъ [Стръмци, Габровски окр.],
спадащо към същия — ханета 13; село Крамолин [Габровски окр.],
[спадащо към] същия — ханета 5; село Градище [Габровски окр.] —
ханета 4; 45. Село Шемс бей [Леденик, Великотърновски окр.], спа­
дащо към същия — ханета 3; село Кестанболи [Момин сбор, Велико­
търновски окр.] — ханета 8; село Дичин мюслим [Дичин, Велико­
търновски окр.], спадащо към Търнови — ханета 1; село Джекяр
[Джокари, Ловешки окр.], спадащо към същия — ханета 10; 22.
Село Тенче-и мюслим [Тенча, слято в Обединение, Великотърновски
окр.] ханета 13; село Чарсаплу [Церовище, Търговищки окр.],
спадащо към същия — ханета 2; село Сирма [Сираманите, Габров­
ски окр.], спадащо към същия — ханета 8; село Кручине [Куцина,
Великотърновски окр.], спадащо към същия — ханета 9; 32. Село
Серкюфче [Първомайци, Великотърновски окр.], спадащо към съ-
Щня ханета 11; село Плайовиче-и мюслим [Плаково, Великотър­
новски окр.] ханета 1; село Косова [Полско Косово, Русенски окр.],
срадащо към същия — ханета 10; село Я ялу кебир [Русаля, Велико­
търновски окр.] — ханета 3; 25. [Всичко] 382. Село Агатово [Ага-
тово, Габровски окр.], спадащо към същия — ханета 5; село Налбанд
[Ковачевец, Търговищки окр.], спадащо към същия — ханета 1;
село Сбърод [неуточнено], спадащо към същия, от селата на същата
каза ханета 10; село Монювли [Моневци, присъединено към Габ­
рово], в близост до казата Търнови — ханета 7; 23. Село Коюн хи-
саръ [Овча могила, Великотърновски окр.], в близост до Търнови —
ханета 26; село Кованлък [Пчелище, Великотърновски окр.], [вла­
дение на] Будер Мехмед, в близост до Търнови —г ханета 4; село
Муратлък Махмуд [неуточнено] — ханета 6; чифтлик Хисарлък
Ахмед ефенди в близост до Багра люле [Багалевци, Великотърнов­
ски окр.] ханета 2; 38. Чифтлик Юсуф бей, брат на Сюлейман ага,
Ч\<.близост до Хюсеин ова [Долна Хубавка, Търговищки окр.] —
ханета 2, село Пособине [Посабина, Търговищки окр.], подчинено
^ ю 1 Ъ,?НОви ~ ханета 62, отменени с ферман от 15 раби юл ахър
1070 [30 декември 1659] година — ханета 16, да се вземат ханета
46, берат 1070 година; чифтлик Чохарлък, в близост до Мирова
[Мирово, Великотърновски окр.] — ханета 1; село Яиджи [Масла-
рево, Великотърновски окр.], извън дефтера — ханета 8; 73. Село
Бурумли [Пейчиново, Русенски окр.], извън дефтера — ханета 8.
Казата Хоталич [между Севлиево и Габрово], с друго Име Се-
вири [Севлиево], включена в дефтера на вилаета Търнови; Армутли
[Крушево, Габровски окр.] извън стария дефтер, с ферман от 15 дже-

295
мази юл ахър [15 юни 1650] година бе [взето] от село бдалар [Сашево,
Великотърновски окр.]. Това стана с височайши арз на кадията на
Търнови — ханета 10. Смаил беше. Село Батош [Батошево, Габров­
ски окр.] — ханета 99; село Рахова [Раховците, Габровски окр.] —
ханета 77; село Гостиличе [Гостилица, Габровски окр.] — ханета
66, освободени ханета 39, остават от освободените ханета 29; село
Градниче [Градница, Габровски окр.] — ханета 39; 280. Село Деб-
нева [Дебнево, Ловешки окр.] — ханета 45; село Дякова [Ялово,
Великотърновски окр.] — ханета 29; село Бебрава [Беброво, Вели­
котърновски окр.] — ханета 20; село Ломдол дербенд [Ловни дол,
Габровски окр.] — ханета 59, освободени ханета 50, остават от ос­
вободените ханета 9; 151. [Всичко] 955. Село Добромирка [Габров­
ски окр.] — ханета 29; село Богатова [Богатово, Габровски окр.] —
ханета 14; село Берйова [Бериево, Габровски окр.] — ханета 10;
село Райкова [Райновци, Габровски окр.] — ханета 7; 60. Село
Гурманичка [Кормянско, Габровски окр.] — ханета 9; село Пла-
чева [Планка, Габровски окр.] — ханета 10; село Дамянова [Дамя-
ново, Габровски окр.] — ханета 6; село Серви [Севлиево] — ханета 5;
30. Село Крушева [Крушево, Габровски о кр.]— ханета 4; село Сопот
[изселено] — ханета 9; село Бела река [Бяла река, Великотърновски
окр.] — ханета 5; 18. '

ХРИСТИЯНСКИ ДОМАКИНСТВА
ВЪВ ВИЛАЕТИТЕ НИКОПОЛ И ЦИБЪР '
И НА ПРЕСЕЛНИЦИ В ТЯХ
ПРЕЗ X V II ВЕК '

1 ,1
Регистър за поголовния данък (джизие), съставен на $0
февруари 1620 г. — Вж. НБКМ, Ориент, отд., ф. 114,
а. е. 399. Превод от османотурски на М. Калицин в Турски
. извори, т. VII, с. 265—268. !

Обобщен списък за джизието на неверниците от вилаета Джиб-

рияер [Цибър], казата Хасове в Никболи [Никопол] и лицата без
установено местожителство в Никболи за 1028 [19 декември 1618-­
7 декември 1619] г. о
Самият споменат Джибре [Горни и Долни Цибър, Михайлов­
градски окр.].— 40 ханета, нови — 7; село Малоград [Малорад,
Врачански окр.], спадащо към споменатата [каза] — 12 ханета;
село Фуран [Фурен, Врачански окр.], спадащо към споменатата [ка­
за] — 15 ханета; село Меткофче [Медковец, Михайловградски окр.] -г-
7 ханета; 81. Село Кошан [Врачански окр., изселено] — 5 ханета.
Каза Чернови [Червен]: село Липник [съединено с Никелово,
Русенски окр.] — 26 ханета; село Абланова [Долно Абланово, Ру­
сенски окр.] — 18 ханета, нови — Г.
Каза Рахова [Оряхово]: село Брегова [Брегаре, Плевенски окр.] —

296
 20 ханета, нови — 3; 73. Село Търнара [Търнава, Врачански окр.] —
11 ханета; село Добрелюб [Добролево, Врачански окр.] — 23 ханета;
село Хърмеч [Хърлец, Врачански окр.] — 12 ханета; село Мутан
[Бутан, Врачански окр.] — 15 ханета; 61. Село Йсзловуй [Козло­
дуй] — 23 ханета; село Хайредин [Врачански окр.] — 15 ханета;
село Услонадире [неуточнено] — 9 ханета.
Каза Лофча [Ловеч]: село Брестова [Брестово, Ловешки окр.] —
10 ханета; 57. Село Търстеник [Славяново, Плевенски окр.1 — 62
ханета нови — 1; село Бела черква [Великотърновски окр.] — 15
ханета, нови — 1; 79. [Всичко дотук] — 351.
Каза Хасове в Никболи: село Тутракан — 16 ханета, нови —.
[повреден текст]; село Табан [Сандрово, Русенски окр.] — 16 ханета'
село Рахова [Ряхово, Русенски окр.] — 80 ханета; 146. . .
; Каза Джибре [Цибър]: село Лесурад [Лесура, Врачански окр.] —
t извън' регистъра — . . . ; село Хаскир [вер. Манастирище, Врачан­
ски окр.] — 10 ханета; село Осен [Врачански окр.] — 15 ханета,
-нови — 1; село Гонайниче [Михайлова, Врачански окр., или Г о р н а
Гнойница, Михайловградски окр.] — 35 ханета; село Дачодуруме
[Вълчедръм, Михайловградски окр.] — 36 ханета, нови — 9;. . . ;
село Бездениче [Безденица, Михайловградски окр.] — 12 ханета;
село Киселева [Киселево, Михайловградски окр.] — 18 ханета, но­
в и — 1; село Йердан [Ерден, Михайловградски окр.] — 20 ханета,
нови — 1; село Сиредогрев [Средогрив, Видински окр.] — 15 ханета;
67. Село Галистанине [Гайтанци, Михайловградски окр.] — 16
ханета.
Каза Ивраджа [Враца]:, село Курненче [Курново, Врачански
окр.] — 22 ханета; село Бараберкова [Ребърково, Врачански окр.] —
19 ханета, нови — 1; село Власатиче [Власатица, Врачански окр.] —
15 ханета; 73. Село Мърауморене [Мраморен, Врачански окр.] —
12 ханета, нови — 1;.село Пещинче [Горно или Голямо Пещене,
^Врачански окр.] — 25 ханета.
./ Каза Рахова [Оряхово]: село Голема Лука [Луковит] — 15 ха­
нета; село Йславениче [неуточнено] — 40 ханета, нови — 8 ; 101.
Каза Видин: село Диренофче [Дреновец, Видински окр.] — 35
-ханета; заповядано е да се намалят 6 ханета, които понася; 22 ше-
вал 1032 [19 август 1623]'г.; остават 29 ханета; село Улупофче [Лу-
поврц, изчезнало] — 20 ханета; село Върбиче [Върба, Видински
окр.], проход — 25 ханета; село Диренофче-и кючюк [Мали Дреновец,
видински окр.] — 9 ханета; 89. Село Устаропатиче [Старопатица,
ДВидински окр.] — 22 ханета; село Маеачечил [Чцчил, Видински
окр.] — 8 ханета; село Вълчар [Вълчак, Видински окр.] — 19 ха­
нета, нови — 4; село Храбабинче [Урбабинци, Видински окр.] —
20 ханета; село Кладоруб [Видински окр.], извън регистъра — 1
кане; 73. Село Горичене [неуточнено], извън регистъра, подчинено на
черибашията Йомер — 3 ханета; село Горне Портопопиче [Прдто-
попинци, Видински окр.] — 23 ханета; село Дупшениче [вер. Т и п -
ченица, Видински окр.] — 10 ханета; заповядано е трите му ханета,
които са извън регистъра, да бъдат натоварени на село Горичене;

297
20 мухарем 1032 [24 ноември 1622] г.; остават 7 ханета: село Оиюфче
\Оишне, Видински окр.] — 5 ханета; село Храбришинци [Раброво, Ви­
дински окр.] — 10 ханета; 48. Село Исфорчинче [Извор, в Югосла­
вия], извън регистъра, спадащо към казата — 20 ханета, нови — 2;
село Корболофча [Карбинци, Видински окр.], спадащо към споме­
натата [каза], извън регистъра — 6 ханета, нови — 1.
Каза Лофча [Ловеч]: село Дърманиче [Дерманци, Ловешки
окр.] — 20 ханета, нови — 6; село Аглан [Ъглен, Ловешки окр.],
спадащо към споменатата [каза] — 35 ханета; 90. Село Бърдан
[неуточнено] — 45 ханета; нови — 2; село Оходлева [Оходен, Врачан­
ски окр.] — 15 ханета; село Даризманча [Дърманци, Врачански
окр.] — 15 ханета; село Душниче [неуточнено] — бегълци; село Чер-
нул [Черно поле, Видински окр.] — бегълци; 77. [Всичко дотук] —
1380.
Джизие на неверниците без установено местожителство от
Никболу.
Каза Шумну [Шумен]: село Йенидже с друго име Кьопрю кьой ,
[Ивански, Шуменски окр.] — 69 ханета, нови —. 1; село Дърдан .
[неуточнено], на отсек — 3 ханета.
Каза Херазград [Разград]: село Костиче [неуточнено] ,— 71
ханета; село Киривине [Кривня, Разградски окр.], султански хас —
75 ханета; 231. Село Сушинче [Сушица, Великотърновски окр.] —
10 ханета, нови — 4; село Хайдар [Кардам, Търговищки окр.], сул­
тански хас — 26 ханета, нови — 4; село Зеваид [Завет, Разградски ,
окр.], проход — 74 ханета, нови — 6; село Долненче [неуточнено] — ‘
25 ханета, нови — 3; 152. 'р,
Каза Рахова [Оряхово]: село Койнар [Койнаре, Врачански
окр.] — 26 ханета, нови — 4; село, Баниче [Баница, Врачански
окр.] — 23 ханета; село Бресте [Врачански окр.], проход — 40
ханета; село Галиче [Врачански окр.] — 17 ханета; село Селанофче
[Селановци, Врачански окр.] — 10 ханета; село Браниче [Бреница,п
Врачански окр.] — 10 ханета; село Мираминче [Мраморен, Врачан­
ски окр.], спадащо към казата Рахова — 8 ханета; село Гостьо [Го-; >
стиля, Плевенски окр.] — 5 ханета; 33. i'_>
Каза Лофча [Ловеч]: село Куруш [Крушуна, Ловешки окр.] —тп
17 ханета; село Алваниче [Абланица, Ловешки окр.] — 9 ханетан
две негови ханета, които са извън регистъра, били натоварени на:;
селото Крадоруб в нахията Видин с ферман от 20 мухарем 1032
[24 ноември 1622] г.; остават 7 ханета; село Кебир извоко [Голям,
извор, Ловешки окр.], бегълци — 4 ханета; село Лесидере [Лесидрен
Ловешки окр.] — 2 ханета; 32. Село Берладие [неуточнено], бегъл-;
ци — 3 ханета; село Железна [Ловешки окр.] — 4 ханета; село. .,.
Каза Пилеене [Плевен]: село Радушева [Радишево, Плевенски^
окр.] — 10 ханета, нови — 2; 30. Село Куршувиче [Крушовица, Пле­
венски окр.] — 5 ханета; село. . . — 15 ханета; село. . . ; село Кабар
[Габаре, Врачански окр.] — 21 ханета, нови — 2; заповядано е да
се намалят 4 ханета, които понася; 8 сафер 1034 [20 ноември 1624] г.;
47. Село. . . ; село. . . , спадащо към Търнови — 11 ханета, нови — 2;

298
село Брестава [Брестовец, Плевенски окр.] — 2 ханета; село Бела
река [Бяла река, Великотърновски окр.], спадащо към Долинче;
село Есна [неуточнено] — бегълци; село. . . ;-село Долинче [неуточ­
нено] всички са войници; село Брадище [Градище, Плевенски
окр.] — всички са войнуци.
Този обобщен списък е копие на подписания дефтер за новоот­
критите [ханета], съхраняван в държавната хазна, откъдето беше
преписан.

2
Регистър за поголовния данък (джизие)! съставен на 6
юни 1632 г. — Вж. НБКМ, Ориент, отд., ф. 114. а. е. 400.
Превод от османотурски на Стр. Димитров в Туоскй
извори, т. VII, с. 347—350.

Обобщен списък за джизието на неверниците от вилаета Хасове

в Никболи [Никопол] и лицата без установено местожителство в
Никболи и Джебрилер [Цибър] за 1041 [30 юли 1631—18 юли 1632] г.
Каза Хасове в Никболи, спадащи към Чернови [Червен]: село
Тутракан 15 ханета; село Маротин [Мартен, Русенски окр.] —
20 ханета; село Табан [Сандрово, Русенски окр.] — 14 ханета; Село
Рахова [Ряхово, Русенски окр.] — 72 ханета; 121. Село Кьохне Ис-
маил [Старо село. Силистренски окр.] — 39 ханета; село Гюлебава
[Голебина, Силистренски окр.] — 3 ханета.
Каза Джебре [Цибър]: село Лесурад [Лесура, Врачански окр.] —
31 ханета; село Манастир [Манастирище, Врачански окр.] — 9
ханета, 82. Село Осен [Врачански окр.] — 14 ханета; село Гнояниче
[Горна Гнойница. Михайловградски окр., или Михайлово, Вра­
чански окр.] — 30 ханета.
Каза Лоломие [Лом]: село Вачодарма [Вълчедръм, Михайлов­
градски окр.] — 41 ханета; село Мескофче [Медковец, Михайлов­
градски окр.] 91 ханета; 176. Село Бездениче [Безденица, Михайлов­
градски окр.] 11 ханета; село Хиселева [Киселево, Михайловград­
ски окр.] 18 ханета; село Йердан [Ерден, Михайловградски окр.],
подчинено на Ахмед ага — 17 ханета; село Сиродогъръв [Средогрив,
Видински окр.], бегълци — 13 ханета; 59. Село Гайтанене ГГай-
танци, Михайловградски окр.] — 14 ханета.
^аза Ивраджа [Враца]: село Рабъркова [Ребърково, Врачански
окр бегълци 15 ханета; село Власатиче [Власатица, Врачански
окр бегълци 10 ханета; 39. Село Курненче [Курново, Врачански
окр 18 ханета; село Мърамора [Мраморен, Врачански окр.] —
23 ханета^село Пещинче [Горно или Голямо Пещене, Врачански
окр.] 47 ханета.
Каза Рахова [Оряхово]: село Голема лука [Луковит] — 13 ха­
нета; 101. Село Иславениче [неуточнено] — 41 ханета; село Дире-
нофче [Дреновец, Видински окр.] — 27 ханета.
Каза Видин: село Улупофча [Луповец, изчезнало] — 30 ханета;
село Върбиче [Върба, Видински окр.] — 27 ханета; 131. Село Дире-

299
нофче-и кючюк [Мали Дреновец, Видински окр.] — 9 ханета; село
Кладориб [Кладоруб, Видински окр.] — 5 ханета; село Истаропа-
тиче [Старопатица, Видински окр.], тимар на спахията Х ъ з ъ р —
18 ханета; село Нечачил [Чичил, Видински окр.] — 23 ханета; 45.
[Всичко дотук] — 754. Хърабабинче [Урбабинци, Видински окр.] —
16 ханета; село Бориче [Боровица, Видински окр.] — 3 ханета; село
Горне Кованиче [вер. Горна Ковачица, Михайловградски окр.], ти­
мар на Мехмед ага — 19 ханета; село Върбенче [Върбовчец, Видин­
ски окр.], проход — 7 ханета; 45. Село Уширофче [Ошане, Видински
окр.] — 3 ханета; село Хърабешниче [Раброво, Видински окр.] —
10 ханета; село Исфорниче [Извор, в Югославия] — 21 ханета; село
Карбокофча [Карбинци, Видински окр.] — 7 ханета; 41. Село Ко­
рита [неуточнено], извън регистъра — 1 хане.
Каза Лофча [Ловеч]: село Дъраманиче [Дерманци, Ловешки!
окр.] — 24 ханета; село Аглат [Ъглен, Ловешки окр.] — 29 ханета;
село Бърдан [неуточнено] — 43 ханета; 97. Село Курново [Врачан­
ски окр.] — 13 ханета; село Върбенче [Върбица, Врачански окр.],
спадащо към Ивраджа — 13 ханета; село Дирешенка [Драшан,
Врачански окр.], извън регистъра — 10 ханета; село Търнул [Т ър-
няне, Видински окр.], извън регистъра, каза Сахра [Кулско] — 2
ханета; 39. Село Биресниче [Бресница, Ловешки окр.], тимар на
Али черибаши, извън регистъра, каза Лофча — 10 ханета; село
Грънчар [Граничак, Видински окр.], подчинено на Али ага, спадащо
към казата Видин — 13 ханета; самият споменат Джебер [Горни и
Долни Цибър, Михайловградски окр.] — 42 ханета; 65. Село Мало-
град [Малорад, Михайловградски окр.] — 20 ханета; село ФураЯР
[Фурен, Врачански окр.] — 13 ханета; село Меткофче [Медковец,
Михайловградски окр.] — 7 ханета; село Кошан [Врачански окр.] —
4 ханета; 44.
Каза Чернови [Червен]: село Костаненеч [Костанденец, Р у­
сенски окр.] — 70 ханета; село Липник [съединено с Никелово, Р у­
сенски окр.] — 23 ханета; село Абланова [Долно Абланово, Русенска
окр.] — 23 ханета. ’с
Каза Рахова [Оряхово]: село Брегаре [Плевенски окр.] — 33‘
ханета; 146. Село Търнанова [Търнава, Врачански окр.] — 9 ханета;
село Добралова [Добролево, Врачански окр.] — 23 ханета; село X ъ р х
личе [Хърлец, Врачански окр.] — 10 ханета; село Бутан [Врачански»'
окр.] — 20 ханета; 62. Село Козлодуй — 20 ханета; село Хайредин
[Врачански окр.] — 18 ханета; село Услонадире [неуточнено] —
11 ханета. ,
Каза Лофча: село Брестова - [Брестово, Ловешки окр.] — 20
ханета; 69; 1361. Село Търстеник [Славяново, Плевенски окр.] —
53 ханета; село Бела черква [Великотърновски окр.] — 14 ханета;
село Калугерова [Асеновци, Плевенски окр.], извън регистъра —
9 ханета; 76.
Каза лица без установено местожителство в Никболи.
Каза Шумну [Шумен]: село Йенидже, с друго име Кьопрю кьой
[Ивански, Шуменски окр.] — 69 ханета; село Ърдан [вер. Вардун,

300
Търговищки окр.], спадащо към Ески Джумая [Търговище] — 4
ханета; село Киривине [Кривня, Разградски окр.], судтански хас —
130 ханета; село Шушиче [Сушица, Великотърновски окр.], каза
Хезарград [Разград] — 12 ханета; 215. Село Хайдарулуджа [Кардам,
Търговищки окр.] — 27 ханета; село Завет [Разградски окр.], каза
Хезарград — 72 ханета; село Долна [неуточнено], каза Хезарград —
38 ханета.
Каза Рахова: село Койнар [Койнаре, Врачански окр ] —
27 ханета; 164. Село Баниче [Баница, Врачански окр.] — 23 ханета;
село Бресте [Врачански окр.], проход — 36 ханета; село Галине
[Врачански окр.] — 15 ханета; село Сенянофче [Селановци, Врачански
окр.] — 9 ханета; 83. Село Браниче [Бреница, Врачански окр.] —
9 ханета; село Лепиче [Лепица. Врачански окр.], близо до И етер
[Искър] — 8 ханета; село Гостюн [Гостиля, Плевенски окр.], спа­
дащо към Лофча — 5 ханета; село Торос [Лазар Станево, Ловешки
окр.] — 19 ханета; 41.
Каза Лофча: село Батофче [Батулци, Ловешки окр.] —
7 ханета; село Кебир извор [Лолям извор, Ловешки окр.] — 15 ханета;
село Кисрен [Асен, Ловешки окр.] — 8 ханета; село Железне [Голяма
или Малка Желязна, Ловешки окр.] — 5 ханета; 35. Село Рельовен
[Ралево, Плевенски окр.] — 10 ханета.
Каза Пилеене [Плевен]: село Рупче [Рупци, Плевенски
окр.] — 11 ханета; село Радушева [Радишево, Плевенски окр.] —
9 ханета; село Курушувиче [Крушовица, Плевенски окр.] — 4 ханета;
34. Село Петревениче [Петърница, Плевенски окр.] — 2 ханета,
село Кабар [Габаре, Врачански окр.] — 20 ханета; село Радомирне
[Радомирци, Плевенски окр.] — 2 ханета; село Каминчекьовиче
[Кацамуница, Плевенски окр.], каза Никболи — 17 ханета; 41. Село
Балика [вер. Беляковец, Великотърновски окр.], каза Търнови —
20 ханета; село Еденча [Тенча, Великотърновски окр.], бегълци —•
2 ханета; село Широкова [Широково, Русенски окр.], каза Никболи —
16 ханета; село Брестава [Брестовец, Плевенски окр.] — 12 ханета;
50. Село Бяла река [Великотърновски окр.], спадащо към Хоталич,
извън регистъра — 10 ханета; село Чертофча [Чертовец, кварт. на
гр. Лясковец], спадащо към Търнови, извън регистъра — 9 ханета!
село Ислива [Горско Сливово, Ловешки окр.], спадащо към Търно-
вц — 9 ханета; 28.
и. 767+1361=2128.

301
 ХРИСТИЯНСКИ ДОМАКИНСТВА
В СИЛИСТРЕНСКИЯ ВИЛАЕТ ПРЕЗ X V II ВЕК
Списък на немохамеданските домакинства, облагани с
данъка джизие, съставен на 13 април 1622 г. — Вж.
НБКМ, Ориент, отд., ф. 119, а. е. 1549. Превод от
османотурски на М. Михайлова-Мръвкарова в Турски
документи, т. VII, с. 277—279.

Обобщен списък за джизието на неверниците от вилаета Силистра

за 1030 [26 февруари 1620— 15 февруари 1621] г.
Град Силистра: махала поп Янаки — 38 ханета; махала поп
Димитри — 45 ханета; махала поп Мавредин — 86 ханета; махала
поп Сено Петре — 78 ханета; 247. Махала поп Герги — 82 ханета;
махала поп Васил — 47 ханета; махала поп Костантин — 48 ханета;
махала поп Симо — 42 ханета; 219. Махала поп Чани — 31 ханета;
махала поп Русе — 14 ханета; махала поп Стефан — 12 ханета; махала
поп Обре — 34 ханета; 91. Махала поп Върбан — 27 ханета; махала
поп Никола — 31 ханета; общност на евреите — 34 ханета; село М ър-
лян [в Северна Добруджа], подчинено на Давуд паша — 181 ханета;
273. Село Олтине [в Сее. Добруджа], подчинено на Давуд паша —
143 ханета. Пет ханета били натоварени над поносимото. [Намалени]
с височайша заповед от 19 джемазиюлахър 1031 [1 май 1622] г. Оста­
ват 138 ханета; село Ая Тимур [Айдемир, слято със Силистра] — 55
ханета. Петнадесет ханета били натоварени над податните му въз­
можности. [Намалени] с височайша заповед от 8 сафер 1032 [12
декември 1622] г. Остават 40 ханета; село Ранса [Расова, в Сее.
Добруджа] — 58 ханета; село Нешовиче [неуточнено] — 126 ханета;
382. Село Татарище [Татарица, присъединено към Силистра] —
67 ханета; село Сребърна [Силистренски окр.] — 64 ханета; село
Калопетре [Калипетрово, Силистренски окр.] — 59 ханета; село
Ветрене [Ветрен, Силистренски окр.] — 70 ханета; 270. [Всичко]:
1482 [ханета]. Село Алмалу [в Сее. Добруджа] — 161 ханета; село
поп Герги [Попина, Силистренски окр.] — 62 ханета; село Гарван
[Силистренски окр.], мюлк на Айше рултан 86 ханета; село Боеаз
дербент [в Сее. Добруджа] — 84 ханета; 393. Село Гърличе [Гърлица,
в Сее. Добруджа] — 220 ханета; село Ходжа кьой [Нова Попина,
Силистренски окр.], с друго име Надъртан — 146 ханета; село Аф-
латар [Алфатар, Силистренски окр.] — 364 ханета; село Каплуд-
жа-и геберан [неуточнено] — 81 ханета; 811. Село Кулак Кемал
[вер. Дичеео, Силистренски окр.] — 40 ханета; село Есениче [неуточ­
нено] — 32 ханета; село Йенидже [Енидже, в Сее. Добруджа], с
друго име Карга — 11 ханета; село [повредено] — 5 ханета; 88.
Ка з а Шумен
Град Шумен с махалите, подчинени на Хасан, ага на белдари-
те — 100 ханета; село Туруджа [Тружа, сляло се с Троица] — 77
ханета; село Кьо[теш] [неуточнено] — 77 ханета, мензилджии —
120 ханета; село Ченгял [Дивдядово, квартал на Шумен] — 175 ха­
нета; 472. Село Равна [Варненски окр.] — 56 ханета; село Осмар
[Шуменски окр.] — 45 ханета; село Търнофче [Търновца, Търговищки

302
 окр.] — 53 ханета; село Дбна [Преселец, Търговищки oftp.] — 61
ханета; 215. Село Страджа [Стража, Шуменско, изселено], тимар
и мюлк на Мехмед Кара ефенди, на отсек — 80 ханета. Джизие 20 000.
Отбелязва се, че има ферман джизието всяка година да бъде преда­
, вано лично от негово благородство споменатия в щастливата ми сто­
лица. Написано на 7 зилхидже 1029 [3 ноември 1620] г.; село Гери-
лава [Герилово, изчезнало], подчинено .на двореца на щастието —
4 ханета; село Върбица [Шуменски окр.] — 121 ханета; село Смядо-
■во — 251 ханета; 456. [Всичко] 3917 [ханета]. Село Орта кьой [Сред-
ня, Шуменски окр.] — 46 ханета; село Хуювян [Иванова, Шуменски
•- окр.] — 215 ханета; село Болу късъгъ [Драгановец, Търговищки
- окр.], подчинено на двореца на щастието — 63 ханета; село Чавуш
\ кьой [Методиево, Шуменски окр.] — 80 ханета; 404. Село Кьопек
0 [Менгишево, Шуменски окр.], подчинено на двореца на щастието —
s 25 ханета; село Йенидже кьой [Царев брод, Шуменски окр.] — 39
" ханета; село Черенча [Шуменски окр.], мензилджии — 84 ханета;
село Градище [Шуменски окр.] — 54 ханета; 202. Село Дормуш
• [Лозево, Шуменски окр.], подчинено на Хасан, ага на белдарите —
64 ханета; село Селче кьой [неуточнено] — 177 хачета; село Новасел
[Новосел, Шуменски окр.] — 68 ханета; село Казган пънаръ [Ко­
тел] — 230 ханета; 539. Село Ески Истанболлук [Преслав] — 183
‘ ханета; село Чатак дербент [Тича, Сливенски окр.] — 282 ханета;
село Дърагой [Драгоево, Шуменски окр.] — 141 ханета; село Раз­
война [Търговищки окр.] — 88 ханета. Петнадесет ханета били
^натоварени над податните му възможности. [Намалени] с ферман от
16 джемазиюлахър 1031 [29 април 1622] г. Остават 78 ханета. Село
Гириш дербенд [Пролаз, Търговищки окр.] — 39 ханета; село Стра-
тидже [Стража, Търговищки окр.] — 27 ханета; село Черковна
[Търговищки окр.] — 10 ханета; село Чъкандин [Лиляк, Търговищки
.окр.] — 76 ханета; 152. Село Конак пънаръ [Конак, Търговищки окр.],
г,подчинено на двореца на щастието — 133 ханета; село Джума па-
\варъ [Търговище] — 42 ханета; село Върдиян [Вардун, Търговищки
окр.] — 17 ханета. Три ханета били натоварени над податните му
възможности. [Намалени] с ферман от 11 ребиюлевел 1031 [24 януари
■1622] г. Остават 14 ханета; село Голойе [изчезнало] — напуснато;
>192. [Всичко]: 2133 + 3917=6050 [ханета].
'ЛИ. .

ХРИСТИЯНСКИ ДОМАКИНСТВА ВЪВ ВИЛАЕТА

°; ПРОВАДИЯ ПРЕЗ XVII ВЕК
, I

1
Дефтер на немохамеданските домакинства, плащащи
данъка джизие, съставен на 16 април 1622 г. — Вж.
НБКМ, Ориент, отд., Вн 24/32. Превод от османотурски
на М. Михайлова-Мръвкарова в Турски извори, т. VII,
с. 280— 281.

Обобщен списък за джизието на неверниците от вилаета Провадия

за 1081 [16 ноември 1621 — 4 ноември 1622] г.

3 03
 Каза П р о в а д и я : Село Янъкова [Янково, Шуменски
окр.] — 162 ханета; село Тлака [неуточнено], махали — 56 ханета;
село Чарнорине [Боряна, Варненски окр.] — 21 ханета; село Юшенлю
1Бодгево, Варненски окр.], проход — 49 ханета; 288. Село Чара
[неуточнено] — 61 ханета; село Равна [Варненски окр.], махали —
86 ханета; село Неново [Варненски окр.], спадащо към Равна — 107
ханета; село Кирестеви [неуточнено] — 35 ханета; 289! Село Венчан
[Варненски окр*.] и махала Яно Pad от Йени пазар [Нови Пазар] —
49 ханета; село Черковна [Варненски окр.] — 72 халета; село Кири-
вине [Кривня, Варненски окр.] — 84 ханета; махала Курушува, с
друго име Гебедяси богазъ [Белослав] — 136 ханета; 341. Село Асъл
бейлю [Блъсково, Варненски окр.] — 40 ханета; село Пепглова [не­
уточнено] — 49 ханета; общност на евреите — 47 ханета. Десет ха­
нета били натоварени над податните му възможности. [Намалени]
с ферман от 26 реджеб 1033 [21 май 1624] г. Остават 40 ханета; село
Кара кьой [Снежина), близо до Кара кьосе [Черноок, Варненски
окр.] — 12 ханета; 148. От махалата на неверниците близо до село
Аязма [Водици, слято със с. Овчага, Верненски окр.] — 12 ханета;
махалата на неверниците от град Провадия — J5 ханета.
К а з а Й е н и п а з а р [Нови яза/?]: Село Неговша [Невша,
Варненски окр.], подчинено на Емир „•фенди, писар в дефтерхане-
то — 122 ханета. Седем ханета били натоварени над податните му
възможности. [Намалени] с ферман от 25 шабан 1032 [5 юли 1622] г.
Остават 116 ханета; село Калугерица [Шуменски окр.] — 64 ханета;
213. Село Крушефче [неуточнено] — 99 ханета; село Кюлефче [Кю-
левча, Шуменски окр.] — 91 ханета, подчинено на Емир ефенди,
писар в дефтерхането. Ханетата са деветдесет; село Маркофча [Map-
ково, Варненски окр.] и махалите — 141 ханета; село [повредено,
вер. с. Могила) — 107 ханета. Десет ханета били натоварени над
податните му възможности. [Намалени].с ферман от 18 сафер 1032
[22 ноември 1622] г. Остават 98 ханета; 437. [Всичко] 1716 [ханета].
Село Мадара [Шуменски окр.] — 33 ханета; село Кара ач [Брестак,
Варненски окр.] — 9 ханета.
К а з а Х е р а з г р а д / РазградJ: Село Банка-и баляне [£а-
ниска, Русенски окр.] — 118 ханета. Петнадесет ханета били нато­
варени над податните му възможности. [Намалени] с ферман от 11
рамазан 1031 [20 юли 1622] г. Остават 113 ханета; село Гърчиново
[Търговищки окр.] — 30 ханета; 190. Село Черовиче [Церовец, Ру­
сенски окр.], бегълци — 13 ханета; село Черковна-и геберан [Бойка,
Русенски окр.] — 22 ханета; село Водица [Търговищки окр.] —
59 ханета; село Осенче [Осенец, Разградски окр.] — 76 ханета; 170.
Село Добра Лука [неуточнено] — '43 ханета; село Абланова [Горско
Абланово, Търговищки окр.] — 50 ханета; село Диренофче [Дря­
новец, Разградски окр.] — 62 ханета. Петнадесет'ханета са натова­
рени над податните му възможности. [Намалени] с ферман от 23
джемазиюлевел 1032 [25 март 1623] г. Остават 48 ханета; село Опака
[Търговищки окр.] — 54 ханета; 209. Село Колокофче [при с. Водица,
изчезнало] — 44 ханета; село Ковачевиче-и боля [Ковачевец, Търго-

304
вищки окр.] — 44 ханета; село Ковачевиче-и зир [Ковачевец] — 42
ханета; село Садина [Търговищки окр.] — 54 ханета; 183. Село Га-
гова-и кебир [Гагово, Търговищки окр. — 18 ханета; село Кукусли-
че, с друго име Конавиро [неуточнено^ — 24 ханета; село Палама-
риче [Паламарица, Търговищки окр. — 78 ханета; село Теке-и
Бали бей [вер. Манастирско, Разградски окр.] — 109 ханета; 229
Село Крепчене [Крета, Търговищки окр.], стари бегълци — 16
ханета; село Посовине [Посабина, Търговищки окр.] — 66 ханета.
Споменатото село е прибавено към дефтера за Търново с ферман.
В споменатия дефтер има отметка, че е отписано. 11 джемазиюлевел
1032 [13 март 1623] г.; село Саръ яр [неуточнено], извън регистъра —
58 ханета; село Торлак [Хлебарово, Разградски окр.] — 155 ханета.
Подчинено е на Осман ага. Двадесет ханета са натоварени над по-
датните му възможности. [Намалени] с ферман от 4 зилкаде 1031
10 септември 1622] г. Остават 135. 296. [Всичко] 2992, със заповед
приспаднати] — 67; [остават] 2925 ханета.

2
Обобщен списък на облаганите с джизие домакинства от
6 юли 1630 г.+ ~ Вж. НБКМ, Ориент, отд., ОАК 265/41.
Превод от о' .анотурски ца Стр. Димитров в Турски
извори, т. VlT, с. 339—341.

Обобщен списък за джизието от неверниците във вилаета Про­

вадия, [заедно с] новооткритите за 1039 [1630] г.
Село Янково [Шуменски окр.] — 134 ханета; село Халач [Дрън-
дар, Варненски окр.] заедно с махалите — 43 ханета; село Пар-
мурина [Боряна, Варненски окр.] — 24 ханета; село Юшенлю дер-
бенд [Ботево, Варненски ор.] — 53 ханета; 254. Село Дере кьой
[Петров дол, Варненски окр.] — 60 ханета; село Равна [Варненски
окр.] заедно с махалите — 46 ханета; село Неново [Варненски окр.],
подчинено на Равна — 85 ханета; село Кирестеви [неуточнено] —
Н ханета; 17. Седемнадесет ханета са; 205. Село Венчан [Варненски
окр.] от махалите Балдепелю дерели (?) — 63 ханета. Пашмаклък е
на Фатма султан. Село Черковна [Варненски окр.] — 96 ханета;
пашмаклък е на Фатма султан. Със султански указ е заповядано да
се върнат обратно към доганджийските села четиридесет и едно ха­
нета. 22 шевал 1042 [12 май 1632] г. Остават 55 ханета; село Кири-
шне [Кривня, Варненски окр.] — III ханета: пашмаклък е на Фатма
султан. Село Куршува с друго име Гибеджи богазъ [Белослав] —
Ц6 ханета; 386. Село Асъл бейлер [Блъсково, Варненски окр.] —
45 ханета; село Инева [вер. Енево, Шуменски окр.], спадащо към спо­
менатия [вилает] — 56 ханета;'-евреи — 44 ханета; село Кара кьой
[Снежина, Варненски окр.] при Кара кьосе [Черноок, Варненски
окр.] — 15 ханета; 160. Махала на неверниците близо до село Аязма
[Водици, слято със с. Овчага, Варненски окр.] — 16 ханета; махала
[на неверниците] от Провадия — 18 ханета; село Йенидже кьой [Зла­
тина, Варненски окр.], извън регистъра — 12 ханета; 64. Село Вой-

305 20 По следите на насилието, ч. Ц

вода кьой [Войвода, Шуменски окр.], извън регистъра — 22 ханета.
Каза Йени пазар [Нови пазар]:
Село Неговша [Невша, Варненски окр.] — 100 ханета. Зиамет
е на сеид Али ефенди; село Калугериче [Калугерица, Шуменски
окр.] — 73 ханета; 195; 1264. Село Курушофче [неуточнено] — 102
ханета; село Кюлевча [Шуменски окр.] — '50 ханета. Зиамет е на сеид
Али ефенди; село Маркофча [Марково, Варненски окр.] заедно с
махалите — 170 ханета; село Могила [Шуменски окр.] — 125 ха­
нета; 447. Село Мадара [Шуменски окр.] — 39 ханета; село Кара
агач [Брестак, Варненски окр.] — 12 ханета
Каза Херазград [Разград]:
Село, спадащо към Баляса [Баниска, Русенски окр.] — 106 ха­
нета; 157. Село Гърчиново [Търговищки окр.] — 32 ханета; село Че-
ровиче [Церовец, Русенски окр.], бегълци — 16 ханета; село Чер-
ковна-и геберан [Бойка, Русенски окр.] — 27 ханета; село Вддиче
[Водица, Търговищки окр.] — 70 ханета; 145. Село Осенче [Осенец,
Разградски окр.] — 89 ханета; село Върбовене [Каран Върбовка,
Русенски окр.] — 48 ханета; село Абланова [Горско Абланово, Тър­
говищки окр.] — 63 ханета; село ДиреНофче [Дряновец, Разградски
окр.] — 57 ханета; 257. Село Опака [Търговищки окр.] — 65 ханета;
село Колокофче [при с. Водица, Търговищки окр., изчезнало] — 35
ханета; село Ковачовиче-и баля [Ковачевец, Търговищки окр.] —
51 ханета; село Ковачовиче-и мезбур [Ковачевец, Търговищки окр.] —
52 ханета; 203. Село Садина [Търговищки окр.] — 64 ханета; село
Гагова-и кебир [Гагово, Търговищки окр.] — 26 ханета; село Кома-
решниче с друго име Комарева [неуточнено] — 28 ханета; село Па-
ламарица, Търговищки окр.] — 106 ханета; 224; 2697. Село Теке-и
Бали бей [Манастирско, Разградски окр.] — 115 ханета; село Креп-
чЬне [Крепча, Търговищки окр.], бегълци — 18 ханета; село Саръ
пазар [неуточнено], извън регистъра — 81 ханета; село Торлак
[Хлебарово, Разградски окр.] — 130 ханета. 344 + 2648 = 2995; 2927+
68 увеличение. ,ю
Всичко ханета: 2697+344 = 3041+3 = 3044. и
Препис е на съхранявания в държавната хазна подписан сци-
сък за новооткритите, откъдето се преписа. Написан на 25 зилкаде
1039 [6 юли 1630] г. os

i (
Регистър за поголовния данък (джизие), съставен на* 15
чарт 1635 г. — Вж. НБКМ, Ориент, отд., ф. 25. а. е? 8.
Превод от османотурски на Стр. Димитров в Турски
извори, т. VII, с. 376—377.

Обобщен списък за джизието на неверниците от вилаета Прдда-

дия. Съгласно списъка за новооткритите за 1044 [27 юни 1634—16
юни 1635] г.
Село Днково [Шуменски окр.] — 135 ханета; село Плача [Дрьн-
дар, Варненски окр.] — 38 ханета; село Чамуоине (Боряна, Варнен-

306
 ски окр.] — 27 халета; село Юшенлю [Ботево, Варненски окр.] —
59 ханета; 259. Село Дере кьой [Петров дол, Варненски окр.] — 55
• ханета; село Равна [Варненски окр.] заедно с махалата Неново —
> 120 ханета; село Кирестеви [неуточнено] — 23 ханета; село Венчан
' [Варненски окр.] — 50 ханета; 247. Село Гебеджи богазъ [Белос-
лаЬ] — 117 ханета; село Асъл бейлю [Блъсково, Варненски окр.] —
56 ханета; село Инева [Енево, Шуменски окр.] — 63 ханета; евреи —
38; 274. Село Кара кьой [Снежина, Варненски окр.] — 17 ханета;
махала на неверниците близо до село Аязма [Водици, слято с Ов-
чага, Варненски окр.] — 17 ханета; от махалата на Провадия — 15
ханета; село Йенидже кьой [Златина, Варненски окр.] — 22 ханета;
71. Село Войвода кьой [Войвода, Шуменски окр.] — 25 ханета* село
Неговша [Невиш, Варненски окр.] — 103 ханета; село Калугериче
[Калугерица, Шуменски окр.] — 84 ханета; село Кософча [Косово,
Варненски окр.] — 90 ханета; 272. Село Кюлефче [Кюлевча, Шумен­
ски окр-] — 55 ханета; село Маркофча [Марково, Варненски окр.] —
161 ханета; село Черковна [Варненски окр.] — 76 ханета; село Ки-
ривине [Кривня, Варненски окр.] — 87 ханета; 379. Село Могила
[Шуменски окр.] — 103 ханета; село Мадара [Шуменски окр.] —
44 ханета; село Кара агач [Брестак, Варненски окр.] — 18 ханета;
село Кьопекли [неуточнено] — 14 ханета; 179. Село Ахъ кьой [Га-
бърница, Варненски окр.], извън регистъра — 50 ханета.
Каза Хезарград [Разград]: село Банеска [Баниска, Русен­
ски окр.] — 107 ханета; село Гърчиново [Търговищки окр.] —
34 ханета; село Черовиче [Церовец, Русенски окр.] — 17 ханета; 163.
Село Черко9на-и геберан [Бойка, Русенски окр.] — 32 ханета; село
Водиче [Водица, Търговищки окр.] — 75 ханета; село Осенче [Осенец,
Разградски окр.] ■ — 99 ханета; село Върбовка [Каран Върбовка,
Русенски окр.] — 54 ханета; 260. Село Абланова [Горско Абла-
ново, Търговищки окр.] — 69 ханета; село Опака [Търговищ­
ки окр.] — 68 ханета; село Диреновиче [Дряновец, Разградски
окр.] — 44 ханета; село Колоковеч [Вбдица, Търговищки окр., из­
чезнало] — 30 ханета; 211. Село Ковачевиче-и баля [Ковачевец, Тър­
говищки окр.] — 53 ханета: село Ковачевиче-и зир [Ковачевец] —
54 ханета; село Садила [Търговищки окр.] — 68 ханета; село Га-
гова-игеберан [Гагово, Търговищки окр.] — 31 ханета; 206. [Всичко] —
2522 [ханета]. .
Село Комарева [неуточнено] — 20 ханета; село Паламариче
[Паламарица, Търговищки окр.] — 107 ханета; село Теке-и Бали
бей [Манастирско, Разградски окр.] — 92 ханета; село Крепча
«[Търговищки окр.] — 20 ханета; 239. Село Саръ яр [неуточнено] —
85 ханета; село Торлак [Хлебарово, Разградски окр.] — 138 ханета;
село Попкьой [Попово] — 15 ханета; 238.
477+2522=2999+45 като допълнение = 3044.
Копие е ца списъка за новооткритите, който се съхранява в
държавната хазна. Преписа се точно, както е. Написано на 26 ра-
мазан 1044 [15 март 1635] г.

307
 . 4 - - . '
Откъс от регистър за поголовния данък (джизие), отнасящ
се за времето от 4 май 1639 до 22 април 1640 г. — Вж.
НБКМ, Ориент, отд., ф. 25 А, а. е. 81. Превод от
османотурски на Стр. Димитров.

[Вилает Провадия]. Село Янкови [Днково, Шуменски окр.] —

94 ханета; село Пелачесе [неуточнено] — 39 ханета; село Ча-
мурина [Боряна, Варненски окр.] — 27 ханета; село Юшенли [Бо-
тево, Варненски окр.] — 60 ханета; 220. Село Дере кьой [Петров
дол, Варненски окр.] — 53 ханета; село Равина [Равна, Варненски
окр.] с махалите Ненова [Нвново, Варненски окр.] — 122 ханета;
село Крестеви [неуточнено] — 23 ханета; село Венчан [Варненски
окр.] — 48 ханета; 256. Село Гебеджи богазъ [Белослав, Варненски
окр.] — 119 ханета, нови — 10; село Асъл бейлю [Блъсково, Вар­
ненски окр.] — 56 ханета; село Тенесе [Енево, Шуменски окр.] —
64 ханета, нови — 2; община на евреите — 25 ханета; 280. Село Кара
кьой [Черноок, Варненски окр.] — 17 ханета; махалата близо до
Аязма [Водици, слято с Овчага, Варненски окр.] — 17 ханета; маха­
лата на Провадия — 16 ханета; село Неговша [Невша, Варненски
окр.] — 106 ханета, нови — 35; село Калугерча [Калугерица, Шу­
менски окр.] — 58 ханета, нови — 9; село Кософча [Косово, Шумен­
ски окр.] — 94 ханета, нови —■6; 333. Село Кюлефча [Кюлевча, Шу­
менски окр.] — 56 ханета, нови — 40; село Маркофча [Маркдво,
Шуменски окр.] — 152 ханета; село Черковна [Варненски окр.] —
77 ханета; село Кривина [Кривня, Варненски окр.] — 93 ханета,
нови — 10; 428. Село Могелешна Могила, Шуменски окр] — 80
ханета; село Мадара [Шуменски окр.] — 45 ханета; село Кара агач
[Брестак, Варненски окр.] — 12 ханета; село Кьопеклей [Градина-
рово, Варненски окр.] — 14 ханета; 151. [Всичко] — 1740. Село
Ахър кьой [Габърница, Варненски окр.], извън регистъра — 5 ха­
нета.
Каза Хезарград [Разград]. Село Баниска [Русенски окр.] -4­
109 ханета; село Гарчин [Гърчиново, Търговищки окр.] — 35 ха­
нета; село Черовениче [Церовец, Русенски окр.] — 17 ханета-;
село Черковна-и кюберан [Бойка, Русенски окр.] — 32 ханета; 193.
Село Водиче [Водица, Търговищки окр.] — 76 ханета; село Осенече
[Осенец, Разградски окр.] — 101 ханета; село Вирбовка [Каран Вър->
бовка, Русенски окр.] — 37 ханета; село Аблановне [Горско Абланово,
Търговищки окр.] —. 70 ханета; 284. Село Опака [Търговищки окр.] —
69 ханета; село Диреновиче [Дряновец, Разградски окр.] — 47 хаь
нета; село Колокоч [при с. Водица, изчезнало] — 31 ханета; Селб
Ковачовиче-и баля [КоваЧевец, Търговищки окр.] — 54 ханета; 201.
Село Ковачовиче-и зир [Ковачевец, Търговищки окр.] — 55 ханета';
село Садина [Търговищки окр.] — 69 ханета; село Гагова-и кюберан
[Гагово, Търговищки окр.] — 32 ханета; село Комарево [неуточ­
нено] — 22 ханета; 178. [Всичко] — 2601 [ханета].
[Бележка]. Този обощен списък е по-стар от списъка, направен
при огТисването от Али ефенди. 24 сафер 1054 [2 май 1644]* г.
308
 ХРИСТИЯНСКИ д о м а к и н с т в а •
В КАЗА ШУМЕН ПРЕЗ XVII ВЕК

1
Регистър за поголовния данък (джизие), отнасящ се за
времето от 25 октомври 1623 до 18 октомври 1624 г. —
Вж. НБКМ, Ориент, отд., ф. 121, а. е. 1407. Превод от
османотурски на Стр. Димитров в Турски извори, т. VII,
с. 289—290.
Самият град [Шумен] — 100 ханета; село Туруджа [Тружа,
сляло се с Троица] — 79 ханета; село Кьотеш [КЬчово, Шуменски
окр.] — 122 ханета; село Четял [Дивдядово, квартал на Шумен] —
188 ханета; 489. Село Равна [неуточнено] — 71 ханета; село Осмар
[Шуменски окр.] — 48 ханета; село Търновиче [Търновца, Търго­
вищки окр.] — 55 ханета; заповядано е [да се намалят] петнадесет
от ханетата, които понася; 16 ребиюлахър 1034 [26 януари 1625] г.,
остават 42 ханета. Село Дмна [Преселец, Търговищки окр.] — 65
ханета; 239. Село Истраджа [Стража, Шуменско, изселено] —
130 ханета; село Герилова [Герилово, изчезнало] — 10 ханета; за­
повядано е [да се намалят] пет от ханетата, които понася; ребиюла­
хър 1034 [18 януари 1625] г., остават пет ханета; подчинено на Хасан
ага. Село Върбиче [Върбица, Шуменски окр.] — 124 ханета; село
Смядова [Смядово, Шуменски окр.] — 254 ханета'; 518. Село Орта
кьой [Средня, Шуменски окр.] — 47 ханета; село Хуюван [Иваново,
Шуменски окр.] — 140 ханета; петдесет ханета се вдигнаха; село
Болу късъгъ [Драгановец, Търговищки окр.] — 38 ханета; заповя­
дано е [да се намалят] петнадесет от ханетата, които понася; 8 ре­
биюлахър 1034 г., остават 65 ханета, подчинено на Хасан ага. Село
Чавуш [Методиево, Шуменски окр.] — 82 ханета; 347. Село Гюнеш
[Копрец, Търговищки окр.] — 29 ханета; заповядано е да се намалят
четири от ханетата,'които понася; 8 ребиюлахър 1034 г., остатък —
25 ханета; подчинено на Хасан ага. Село Йенидже кьой [Царев брод,
Шуменски окр.] — 41 ханета; село Черенча [Шуменски окр.] — 100
нанета; село Градище [Шуменски окр.] — 56 ханета; 226. [Всичко
дотук] — 1819. Село Дормуш [ЛоЪево, Шуменски окр.] — 64 ханета;
село Сениче [Селча, изчезнало] — 125 ханета, петдесет и четири ха­
нета се вдигнаха; село Новасел [Новосел, Шуменски окр.] — 69 ха­
нета; село Казган пънаръ [Котел] — 296 ханета; зиамет на Сюлей­
ман ага; 554% Село Чатак дербент [Тича, Сливенски окр.] — 132
нанета; петдесет ханета се вдигнаха; село Дърагой [Драгоево, Шу­
менски окр.] — 128 ханета; петнадесет ханета се вдигнаха; село
Разбойна [Търговищки окр.] — 74 ханета; село Тириш дербенд
[Пролаз, Търговищки окр.] — 60 ханета; 394. Село Истратиджа
[Стража, Търговищки окр.] — 27 ханета; село Черковна [Търго­
вищки окр.] — 10 ханета; село Чъкандин [Лиляк, Търговищки
окр.] — 76 ханета; село Конак пънаръ [Конак, Търговищки окр.] —
183 ханета; заповядано е [да се намалят] тридесет и три от ханетата,
които понася; 8 ребиюлахър 1034 г., остатък — 150 ханета; подчи-

309
 яено на Хасан ага; 296. Село Джума [Търговище] — 42 ханета;
село Върдин [Вардун, Търговищки о к р .] — 177 ханета;-село Ески
Истанбуллук [Преслав] — 133 ханета; 192.

2
Обобщен списък за поголовния данък (джизие) за вилаета
Шумен, съставен на 26 януари 1665 г. — Вж. НБКМ,
Ориент, отд., ф. 121 А, а. е. 1172. Превод от османотурски
на Стр. Димитров.

Каза Шумну от ливата Никеболу [Никопол]. В самия град

Шумну: махалата Варош — 43 ханета; махалата Хузур, спа­
даща към споменатия град — 70 ханета; махалата Долна, спа­
даща към споменатия град — 56 ханета; село Дурмуш [Лозево,
Шуменски окр.], подчинено на споменатата каза — 67 ханета; 236.
Село Чатал [Цар Крум, Шуменски окр.] и скитащите от село Мет­
ража [Стража, изселено], спадащо към споменатата — 2 ханета;
село Мараш [Шуменски, окр.], спадащо към споменатата — 22 ха­
нета; село Истраджа [Стража, Търговищки окр.], подчинено на
споменатата — 46 ханета; 231. Сел Макаклар [Мараш, Шуменски
окр.], подчинено на споменатата, в разпръснато състояние — 10
ханета; село Кьотеш [Кочово, Шуменски окр.], подчинено на споме­
натата — 21 ханета; село Йенидже кьой [Царев брод, Шуменски
окр.], подчинено на споменатата — 11 ханета; село Иинджик-и
кебир [Васил Друмев, Шуменски окр.], подчинено на същата, в
разпръснато състояние — 15 ханета, опростени; чифтлик на Али
челеби Велиоглу в село Иинджик, хора на чифлика — Д ханета, оп­
ростени; село Хуйован [Иваново, Шуменски окр.], подчинено на' спо­
менатата каза — 69 ханета; село Орта кьой [Средня, Шуменски окр.],
подчинено на споменатата каза — 23 ханета; село Чауш [Методиево
Шуменски окр.], подчинено на споменатата каза— 16 ханета; 112.
Село Осмар [Шуменски окр.], подчинено на споменатата каза — 33
ханета; село Тариджа [при с. Троица, изчезнало], подчинено на
споменатата каза — 73 ханета; село Касаплий [Дибич, Шуменски
окр.], подчинено на споменатата каза — 13 ханета; чифтлик Бекир/
баше, жител на с. Кьопрю [Ивански, Шуменски окр.], подчинено наf
споменатата — 2 ханета, опростени; 121. Село Новасел [Новосел,
Шуменски окр.], подчинено на споменатата — 18 ханета; село Къйа
[Живково, Шуменски окр.], подчинено на споменатата — 27 ханета;
село Ески Истанбол дербенд [Преслав], подчинено на спомената^»
каза — 53 ханета; село Градешна [Градище, Шуменски окр.], под­
чинено на споменатата каза — 17 ханета; 125. Село Шейх кьой [Ше*
хово, Бургаски окр.], подчинено на споменатата каза — 100 ханета;
махалата Кору Хюсеин мюслим [неуточнено], спадаща към споме­
натото село — 5 ханета; село Гюлямен [Кьолмен, Шуменски окр.],
подчинено на споменатата — 8 ханета, опростени; село Кьопйек,
с друго име Ревджа [Менгишево, Шуменски окр.], подчинено на спо­
менатата каза — 42 ханета; 155. Село Ториджа [Троица, Шуменски

310
окр.], подчинено на споменатата каза — 57 ханета; чифтлик на хаджи
султан Герай, човек на споменатото село, живущ в село Драгой
[Драгоево, Шуменски окр.] — 1 хане, опростено; село Търновиче
[Търновца, Търговищки окр.], подчинено на споменатата каза—31
ханета; село Хас [Добри Войниково, Шуменски окр.], подчинено на
споменатата каза — 11 ханета; 100. Село Насърлъ [Радко Димиш-
риево, Шуменски окр.], подчинено на споменатата каза — 7 ханета,
опростени; село Каялъ [Каменяк, Шуменски окр.], подчинено на
споменатата каза — 2 ханета; село Калайджъ [Иглика, Шуменски
окр.], подчинено на споменатата — 1 хане, опростено; село Завие
на достойните [неуточнено], подчинено на споменатата каза — 3
ханета; 13. [Всичко] 1140 [ханета]. Село Ходжа [Кишино, Търговищ­
ки окр.], подчинено на споменатата — 6 ханета, опростени; село
Салман [Салманово, Шуменски окр.], подчинено на споменатата
каза — 12 ханета; чифтлик на Мустафа бей, живущ в село Салман —
4 ханета; село Вели бей [Миланово, Шуменски окр.], подчинено на
споменатата каза — 10 ханета; 32. Чифтлик на Али бей, известен
като Кахве-болу, в село Вели бей — 3 ханета; чифтлик на Бехрам
бей оглу Мехмед челеби в село Хасан [Ловец, Шуменски окр.], под­
чинено на същата — 3 ханета; село Йенидже [Нова бяла река, Шу­
менски окр.], подчинено на споменатата каза — 2 ханета; 8. 40 +
1140=1180.
Написа се на 9 ден от благословения месец рамазан [26 януари
1665] г.

ХРИСТИЯНСКИ ДОМАКИНСТВА ВЪВ ВИЛАЕТА

АНХИАЛО ПРЕЗ 1624 Г.

№ . . Регистър, за^ поголовния данък (джизие), съставен..на9

.£, май 1624 г. — Вж. НБКМ, Ориент, отд., ф. 20 А, а. е.
ff 269. Превод от османотурски на Стр. Димитров в Турски
^ извори, т. VII, с. 296—298.

[Град Поморие]; махала Мишрополид — 64 ханета; махала Ая

Тбдори — 49 ханета; махала Преселна-и баля — 48 ханета; махала
А№Ленид — 69 ханета; махала Ая Костадин — 42 ханета; махала
Праховник — 43 ханета; махала Болгас (?) — 55 ханета; махала Хри-
сдюрат — 49 ханета; 189. Махала Папая Янаки — 39 ханета; махала
Харитони — 38 ханета; махала Ая Никит — 54 ханета; махала
Продроми — 49 ханета; 180. Село Баба Нух [неуточнено] — 4 ха-
неТа; село Ески пасли [Лъка, Бургаски окр.] — 21 ханета; село
Пирахарина [неуточнено] — 19 ханета; село Татарлъ [Гълъбец,
Бургаски окр.] — 41 ханета; 85. Село Мировина [неуточнено] —
51 ханета; село Йенидже, подчинено на Абдулах [Преселци, Бур­
гаски окр.] — 31 ханета; село Куру дере [Раковсково, Бургаски
окр.] — 43 ханета; село Алалина [неуточнено] — 27 ханета; 152. Село
Атанас [Атанасово, слято в Бургас] — 133 ханета; село Мегрере
[Горно Езерово, Бургаски окр.] — 86 ханета; село Дербенджиги

311
[неуточнено] —' 132 ханета; село Яхши [неуточнено] — 82 ханета!
433. Село Рахман огулларъ [неуточнено], извън регистъра — 10
ханета; споменатото село е било извън регистъра, но със свещен
ферман наредено да се запише в регистъра; дадена е регистрацион­
на записка и е отбелязано, както е заповядано; 8 рамазан 1033 [24
юни 1624] г.
Нахия Ахиолу [Ахтопол]: село Коджа бюки [Голямо Буко­
во, Бургаски окр.] — 36 ханета; самият Ахиолу [Ахтопол] —
343 ханета; село Костени [Кости, Бургаски окр.] — 76 ханета; село
Каланджоз [Синеморец, Бургаски окр.] — 34 ханета; 489. Село Протоз
[неуточнено] — 98 ханета; село Влахони [неуточнено] — 40 ханета;
село Ълъджа [Баня, Бургаски окр.] — 16 ханета; село Бродиви
[Бродилово, Бургаски окр.] — 78 ханета; 206. Село Папая [неу­
точнено] — 24 ханета; село Рузова [Фазаново, Бургаски окр.] — 63
ханета; Расова [неуточнено] — 40 ханета; село Гюнидже [Боеданово,
Бургаски окр.) — 76 ханета; 203. Село Гюнидже, [платци], които
живеят в Мидия — 2 ханета; село Канлъ коз [неуточнено] — 29 ха­
нета; село Егри коз [неуточнено] — 36 ханета; село Банароз заедно
със скитащите [неуточнено] — 81 ханета; 148. Ургар [Българи,
Бургаски окр.] — 206 ханета; село Корфаколина [ при Малък Са­
моков, в Турция] — 175 ханета; село Торулия [Трулия, северно от
Малък Самоков] — 260 ханета; село Пенаке [Пенека, в Турция] —
68 ханета; 709. Село Иврикос [Евренозово, Бургаски окр.] — 52 ха­
нета. Заповядано е да се намялат дванадесет от ханетата, с които е
натоварено; 10 сафер 1034 [22 ноември 1624] г.; остатък — 50; село
Каравиза [Китен, Бургаски окр.] — 60 ханета; село Турнат [Ве­
лика, Бургаски окр.) — 60 ханета; село Балчък хесаръ [неуточне­
но] — 39 ханета; 177. Село Йенидже кьой с друго име Солниче [Ре-
зово, Бургаски окр.] — 113 ханета.
Каза Варна: село Баклас [неуточнено] — 46 ханета; село
Паранга [Каменар или Яребична, Варненски окр.] — 30 ханета;
село Ферегле [неуточнено] — 21 ханета; 210. Село Капаклъ [Климен-
тово, Варненски окр.] — 84 ханета; село Чавуш кьой [Генерал Кан-
тарджиево, Варненски окр ] — 114 ханета; село А к пънар [вер.
Бяла, Варненски окр.] — 24 ханета; село Каварнйе чулха [неуточ­
нено] — 105 ханета; 327.
Каза Балчик: село Сюгютчюк [Българево, Толбухински
окр.] — 156 ханета; село Джаферли [Захари Стояново, Толбухин-
оки окр.] — 43 ханета; село Язбегли [Поручик Чунчево, Толбухин­
ски окр.] — 12 ханета; село Тузла [неуточнено] — 12 ханета; 250.
Село Муслим Факъх [неуточнено] 12 ханета; село Чаръкчъ коджа
[неуточнено] — 9 ханета; нови, извън регистъра — 7 ханета; 28.
278 + 3738 = 4016 [ханета]

312
 ХРИСТИЯНСКИ ДОМАКИНСТВА В НЕВРОКОПСКО
И РАЗЛОЖКО ПРЕЗ XVII ВЕК

1
Списък на домакинствата, плащащи поголовния данък
(джизие), на вилаета Неврокоп за времето от 25 октомври
1623 до 2 октомври 1625 г. Сравняването му с регистрите
от края на XV в., а така също и с другите регистри от
средата и втората половина на XVII в. показва непрекъсна­
тия процес на ислямизация на българското население от
този край. — Вж. НБКМ, Ориент, отд., Бл. 315, инв.
№ 3393. Превод от османотурски на Стр. Димитров в
Турски извори, т. VII, с. 303—304.

Село Долни Филип [Филипово, Благоевградски окр.] — 18 джи-

зие-ханета, нови — 6.
Село Зърнево [в Гърция], подчинено на Али ефенди — 120 джи-
зие-ханета.
Село Рибне [Рибново, Благоевградски окр.] — 43 джизие-ханета.
[Всичко] — 187.
Село Голямо Дреново [Благоевградски окр.] — 28 джизие-ха­
нета.
Село Кремен [Благоевградски окр.] —31 джизие-ханета, нови —8.
Село Комар [Камарето, Демирхисарско], подчинено на Горно
, Велиево [Демирхисарско]. Според разрешението е вакъф на Мехмед
бей — 26 джизие-ханета.
[Всичко в трите села] — 99.
Село Лялево [Благоевградски окр., заличено] — 2 джизие-
ханета.
Село Брезница [Благоевградски окр.] — 63 джизие-ханета.
[Всичко в трите села] — 113.
т Село Голям манастир [Манастир, в Гърция] — 82 джизие-
' в ханета.
v Село Гайтанине [Гайтаниново, Благоевградски окр.] — 15
джизие-ханета, нови — 3. ,
Село Лъки [Благоевградски окр.] — 32 джизие-домакинства,
нови — 6.
[Всичко в трите села] — 136.
Село Тешово [Благоевградски окр.] — 110 джизие-ханета.
Село Белотинци [Демирхисарско] — 35 джизие-ханета, нови — 1.
Село Гостун [Благоевградски окр.] — 63 джизие-ханета, но-

, [Всичко в трите села] — 207.

Село Куманича [неуточнено] — 36 джизие-ханета.
Село Обидим [Благоевградски окр.] — 66 джизие-ханета.
Село Добринище [Благоевградски окр.], хасове — 101 джизие-
ханета.
[Всичко в трите села] - 203.

313
 Село Горни Филип [Филипова) — 36 джизие-ханета.
Село Елешница [Благоевградски окр.[ — 97 джизие-ханета,
нови — 7.
Село Хототще [Огняново, Благоевградски окр.] — 31 джизие-
ханета, нови — 6.
[Всичко в трите села] — 177. !
Село Осиково [Благоевградски окр.] — 57 джизие-ханета, но­
ви — 8.
Село Горна Скреботна [Скребатно, Благоевградски окр.] —
87 джизие-ханета.
Село Долно Дряново [Дреново, Благоевградски окр.] — 131
джизие-ханета, нови — 10. ,
[Всичко в трите села] — 293.
Село Балдево [Благоевградски окр.] — 15 джизие-ханета-.
Село Ловча [Демирхисарско] — 82 джизие-ханета.
Село Буково [Благоевградски окр.] — 38 джизие-ханета, нови—1.
[Всичко в трите села] — 136.
Село Гръбляни [Гърмен, Благоевградски окр.] — 54 джизие-
ханета.
Село Велково [Вълкосел, Благоевградски окр.], според стария
регистър към самия Неврокоп — 6 джизие-ханета.

2
Кратък регистър за поголовния данък (джизие) за вилаета
съставен на 16 септември 1636 г. — Вж. НБКМ,
Н еврокоп,
Ориент. отд.,ф. 126, а. е. 4. Превод от османотурски на
Р. Стойков.

Село Долни Филип [Филипово, Благоевградски окр.] — 24 ха- .

нета. Село Дреново [Благоевградски окр.], подчинено на Али ефен^вк
ди — 120 ханета. Село Рибне [Рибнево; Благоевградски окр;] —*зн
44 ханета. Село Голямо Дреново [Благоевградски окр.] — 29 ханета.
Село Кремен [Благоевградски окр.] — 45 ханета. Село Камар [/Са- )И
марето, Демирхисарско], подчинено на Горно Велиево [Демирл-и->(. .
сарско], с разрешение вакъф на Мехмед бег — 26 ханета. Село Лялевoqq
[Благоевградски окр., заличено] — 2 ханета. Село Ковачевица [Блард0
гоевградски окр.] — 48 ханета. Село Брезница [Благоевградски окр.]—
65 ханета. Село Голям Манастир [Манастир, в Гърция] — 83 ха­
нета. Село Гайтанино [Гайтаниново, Благоевградски окр.] — 19
ханета. Село Лъки [Благоевградски окр.] — 36 ханета. Село Тешово
[Благоевградски окр.] — 130 ханета. Село Белотинци [Демирхи­
сарско] — 36 ханета. Село Гостун [Благоевградски окр.] — 70 ха­
нета. Село Куманица [неуточнено] — 37 ханета. Село Обидим [Бла­
гоевградски окр.] — 67 ханета. Село Добринище [Благоевградски
окр.], хасове — 130 ханета. Село Горни Филип [Филипово] — 36
ханета. Село Елешница [Благоевградски окр.] — 109 ханета. Село
Хотовице [Огняново, Благоевградски окр.] — 37 ханета. Село Оси­
ково [Благоевградски окр.] — 65 ханета. Село Горно Скработе

314
[С кр еб а т н о , Благоевградски окр.] — 87 ханета. Село Д о л н о Б е р е н -
д о й [неуточнено] — 141 ханета. Село Б а л д е в о [Благоевградски
окр.] — 15 ханета. Село Л о в и ч а [Ловча, Демирхисарско] — 84 ханета.
Село Б у к о в о [Благоевградски окр.] — 39 ханета. Село Г р ъ б л я н и
[ Г ъ р м е н , Благоевградски окр.] — 54 ханета. Село В ъ л н о в о [ В ъ л к о -
сел. Благоевградски окр.], записано в стария регистър към град
Н е в р о к о п — 6 ханета. [Всичко]: 1623 [ханета].

3
Откъс от регистър за поголовния данък (джизие), съставен
през първата половина на XVII век. — Вж. НБКМ,
Ориент, отд., ф. 128 А, а. е. 25. Превод от османотурски
на П. Груевски.

Каза Разлог. Село Якориш [Якоруда]: махала Папа Суюн,

спадаща към споменатото село — 299 ханета; махала Кючюк па-
пас, спадаща към споменатото село — 195 ханета; 433. Село Б а н ­
ска [Б а н с ко ]: махала Г ю ро ва , спадаща към споменатото село — 100
ханета; махала Д о р у д , спадаща към споменатото село — 102 ханета.
Село Б а н я [Благоевградски окр.] — 87 ханета; село Д р а е л и щ е [Г о р но
и Д о л н о Д р а е л и щ е , Благоевградски окр.] — 74 ханета; 363 [ханета].

4
Регистър за поголовния данък (джизие), съставен около
средата на XVII век.— Вж. НБКМ, Ориент, отд., ф. 128 А,
' а. е. 20. Превод от османотурски на П. Груевски.

Каза Разлог в ливата П а ш а . От джизието на неверниците

в споменатата каза. Село Якорит [Якоруда] — 373 ханета; от маха­
лата Баба Суюн — 208 ханета; от махалата Кючюк Абас — 165 ха­
нета. Село Банска [Банско] — 172 ханета; от Горната махала —
85 ханета; от Дорадовата махала — 87 ханета. Село Баня — 75 ха­
нета. Село Драглище — 63 ханета. Село Бабалък [Бабяк, Благоев­
градски окр.] — 25 ханета. Село Мейхомине [Разлог] — 55 ханета.
Общо — 763 ханета. Записа се на [съответното] място така, както се
обясни горе.

5
Изложение на разложкия кадия до султана от 1660 г. В
него не само се признава тежкото положение на населението
в Разложко, но се дават и ценни сведения за българското
християнско население в навечерието на второто масово
помохамеданчване. Малкият брой на християнското
население в Бабяк и Разлог (Мехомия) показва, че те са
станали жертва на налагането на исляма още в началото
на XVI в. Прави впечатление, че Якоруда е било голямо
селище, почти пет пъти по-голямо от Баня и два пъти по-
голямо от Банско. А след второто помохамеданчване
селото било разорено и запада. С това още един път се
потвърждава сведението за големия «бозгунлук»

315
 (опустошение) по време на второто масово помохамеданч-
. ване. — Вж. НБКМ, Ориент, отд., ф. 128, а. е. 9. Превод
от османотурски на Стр. Димитров.
Закрилник на народа и на сигурността, гонител на злото и на­
силията, велики и честити царю на вселената.
Изложението и молбата на живеещите в Разложка каза учени,
благочестиви хора, имами, проповедници, еничари, спахии и други
бедни и слаби ваши слуги и на раята е следната:
Намиращата се в споменатата каза рая от селата Якоруда,
Долно Драглище, Банско, Мехомия [Разлог], Баня и Бабяк, прида­
дена по регистъра [за джизието] към вилаета Самоков, по време на
описването на местата и вилаета е била записана с осемстотин осем­
десет и три ханета-джизие. Обаче от времето, когато бе описана, до­
сега от целокупната рая някои са напуснали родните си места и са
се заселили в други места, а други пък са изпукали, така че полови­
ната от записаните и зарегистрирани в новия императорски тефтер
джизие-ханета са се разбягали. А онези, които преди повече от десет
години са забягнали, те вече са пръснати и са изгубени като платци.
Поради това нека се прояви благоволение [и да се отпишат]. Ето
защо ние излагаме положението такова, каквото е, пред щастливия
трон на султана, а останалото по издаването на заповед е предоста­
вено на негово сиятелство. Написа се в последните десет дни на ме­
сец джумази-юл ахър хиляда-и седемдесета година [3—12 март
1660 г.]. . .
[Подписи и печати].
Истината е такава, а бог най-добре узнава благодеянията. Сми­
реният молителствувател Мехмед, проповедник в джамията в Ме-
хомия.
[Печат]. Мехмед, божието милосърдие да го съпътствува.
Не само на думи, а и в действителност истината е такава. Бед­
ният молителствувател. Елхадж Мехмед, проповедник в джамията
в село Баня [Нечетлив печат]. . .
[Извлечение от общия регистър за джизието].
Ханета на споменатите села от Разложката каза съобразно теф­
тера за джизието на неверниците от вилаета Самоков, част от теф­
тера на хазната, валиден за 1070 година. Съобразно новопристиг­
налия тефтер.
Село Якоруда. Баба Сърова махала — 239 ханета. Махалата
Малко Ресами (?) — 196 ханета. '
Село Банско. Махалите Горна и Долна — 105 ханета. Махала
Дарварова — 102 ханета.
Село Баня — 92 ханета.
Село Драглище — 81 ханета.
Село Мехомия — 68 ханета.
Село Бабяк — 28 ханета.
Всичко ханета в отбелязаните села от Разложка каза — дей­
ствително — 911 ханета.
След пресмятането са отбелязани в тефтера горезаписаните ха-

316
 нета-джизие на посочените села, намиращи се в Разложка каза,
включваща се в тефтера на споменатата Самоковска каза. Написано
на 15 реджеб 1070 г. [27 март 1660 г.].
В полето — резолюция]: Да се направи резюмиран доклад!
Резюме-доклад]:
Изложението на покорните хранени слуги е за следното:
Домакинствата за джизие на невернишката рая на селата, на­
миращи се в Разложка каза, са деветстотин и единадесет. Обаче
някои от тях са измрели, някои пък са напуснали местата си и сме­
нили местоживелищата си, а повечето от останалата рая е обедняла,
поради което не било по силите й да плаща за такова количество
джизие-домакинства. Като се прояви снизхождение към положе­
нието на бедната рая, да се снемат сто и двадесет джизие-домакин­
ства. Но за да не се получат повече дефицити за държавното съкро­
вище, на всяко домакинство от останалите седемстотин деветдесет и
едно домакинства да се увеличат по двадесет акчета, след което
следва да останат само петнадесет хиляди акчета загуба. Това се
долага пред подножието на високия трон, за да се направи на съот­
ветното място отметка в отбелязания смисъл.
[Бележка над доклада-резюме]:
Оказалите се двадесет и осем новопоявили се домакинства да
се отпишат, за да се стигне до старото положение, а също да се при­
спаднат десет хиляди акчета заради намалението на домакинствата.
23 реджеб [ = 4 април 1660 г.].
[На гърба]
Каза Разлог, спадаща към тефтера на Самоков.
Село Якоруда
~ ~ Махалата Малко Ресами (?), подчинена
домакинства на споменатото [село]
239 домакинства
196 196
81
68
-д. 92
6Т
28
704
Село Драглище — 81 домакинства.
_г]- Село Мехомия — 68 домакинства.
Село Баня — 92 домакинства.
Село Бабяк — 28 домакинства.
Село Банско— 105+102=207 домакинства
Съобразно със стария тефтер — домакинства 635 + 248 = 883.
ок.

317
 6
Списък за поголовния данък джизие от 1660 г. Посочването
на християнските домакинства дава възможност да се
види кои села са били помохамеданчени напълно в
началото на XVI век, кои частично и кои са били засегнати
' по време на второто масово помохамеданчване. — Вж.
■ НБКМ, Ориент, отд., ф. 89, а. е. 19. Превод от
османотурски на Стр. Димитров.

В списъка за джизието на неверниците от Неврокопска каза

преди имало две хиляди петдесет и три ханета. Обаче повечето от
тях са измрели и се разбягали и такова количество джизие не било
по силите на наличните в момента неверници. Преди известно време
това беше изложено и съобщено на централната власт, която бла­
говоли да се намалят петстотин ханета. Останалите хиляда петсто­
тин петдесет и три ханета съгласно с височайшата заповед следваше
да се разпределят по взаимно съгласие между аяните на вилаета и
раята, като се увеличи броят на ханетата на платежоспособните села,
а на неплатежоспособните се намали. След като това беше записано
и проверено, вписа се в настоящия списък, който бе написан в първия
ден на реджеб 1070 [13 март 1660] година.
Неверници от самия Неврокоп [Г. Делчев] — 96 ханета.
Село Мусомища [Благоевградски окр.] — 75 ханета.
Село Копривляни [Копривлен, Благоевградски окр.] — 45 ха­
нета.
Село Садова [Садово, Благоевградски окр.] — 8 ханета.
Село Бласка [Блатска, Благоевградски окр.] — 15 ханета.
Село Ронди зир [вер. Долно Броди, Демирхисарско] — 70 ханета.
Махалата Ронди зир — 70 ханета.
Село Камаре махалеси [Камарето, Демирхисарско] — 15 ханета.
Село Ляска [Вихрен, Благоевградски окр.] — 5 ханета.
Село Осикова [Осиково, Благоевградски окр.] — 25 ханета.
Село Лофча [Демирхисарско] — 45 ханета. т
Село Тешово [Благоевградски окр.] — 90 ханета.
Село Лъка [Лъки, Благоевградски окр.] — 15 ханета.
Село Гайтанене [Гайтаниново, Благоевградски окр.] — 10
ханета.
Село Петралик [Петрелик, Благоевградски окр.] — 14 ханета.
Село Манастир-и боля [Манастир, Демирхисарско] — 70 ха­
нета.
Село Зърново [Зърнево, в Гърция] — 152 ханета.
Село Искребатина [Скребатно, Благоевградски окр.] — 41
ханета.
Село Рибне [Рибново, Благоевградски окр.] — 10 ханета. ^
Село Брезница [Благоевградски окр.] — 20 ханета. *“
Село Фотовища [Огняново, Благоевградски окр.] — 44 ханета.
Село Ложница [Лъжница, Благоевградски окр.] — 2 ханета.
Село Елешница [Благоевградски окр.] — 40 ханета.
Село Добринище [Благоевградски окр.] — 50 ханета.

318
 Село Обидим [Благоевградски окр.] — 50 ханета.
Село Осенова [Осеиово, Благоевградски окр.] — 20 ханета.
Село Ореше [Благоевградски окр.] — 25 ханета.
Село Курушево [Крушево, Благоевградски окр.] — 40 ханета.
Село Гостун [Благоевградски окр.] — *20 ханета.
Село Белотинци [Демирхисарско] — 40 ханета.
Село Варашни [Бръщен, Благоевградски окр.] — 8 ханета.
Село Балдево [Благоевградски окр.] — 6 ханета.
Село Лъковница баля [Горна Лъковица, в Гърция] — 7 ханета.
Село Малошиище [Малошийца, в Гърция] — 8 ханета.
, Село Гущерак [неуточнено] — 31 ханета.
~ Село Корница [Благоевградски окр.] — 13 ханета.
Село Букурова [Буково, Благоевградски окр.] — 17 ханета.
Село Дрянова-и баля [Горно Дряново, Благоевградски окр.] —
8 ханета.
Село Кремен [Благоевградски окр.] — 30 ханета.
Село Манастир-и кючюк [Манастир, в Гърция] — 18 ханета.
' Село Гръмляни [Гърмен, Благоевградски окр.] — 32 ханета.
Село Баниче [Баничан, Благоевградски окр.] — 32 ханета.
, Село Тисово [неуточнено] — 15 ханета.
Село Сегерти-и баля [неуточнено] — 2 ханета.
Село Сатовниче [Сатовча, Благоевградски окр.] — 60 ханета.
Село Долни Филип [Филипово] — 6 ханета.
Село Черешево [Черешово, Благоевградски окр.] — 2 ханета.
Село Кучаниме [Куманица, неуточнено] — 14 ханета.
Село Кокошче [неуточнено] — 50 ханета.
Село Дебран-и бюзюрк [Дебрен, Благоевградски окр.] — 4
ханета.
Село Ракищани [Ракищен, в Гърция].
Всичко — 1553 ханета. И словом хиляда петстотин петдесет и
три.

. ХРИСТИЯНСКИ ДОМАКИНСТВА ВЪВ ВИЛАЕТА

СОЗОПОЛ ПРЕЗ XVII ВЕК

Регистър за поголовния Данък (джизие), съставен през

БХ 1626 г. — Вж. НБКМ. Ориент, отд., ф. 138, а. е. 65.
Превод от османотурски на Стр. Димитров в Турски
. извори, т. VII, с. 315—320.
b
Каза Димотика. [В самия град]: махала Манастир — 44 ха­
нета; махала А я Никола — 35 ханета; махала Кьосе Папас —
42 ханета; махала Ая Димитри — 40 ханета; махала на евреите, с
друго име А я Софие —■ 39 ханета; махала Арнавуд — 36 ханета;
село Палавун [Пелевун, Кърджалийски окр.], спадащо към вакъфа
на Шах султан — 160 ханета; село Еврен кьой, проход, с друго име
Чарчанлу [Кандилка, Кърджалийски окр.] — 200 ханета; село Еш-
мекю [Апион, в Гърция] — 110 ханета; село Кетанлък [Леново,

319
 Кърджалийски окр.] — 90 ханета; село Чекердеклю [Костилково,
Кърджалийски окр.] — 60 ханета; село Салтък [Лавра, в Гърция] —
50 ханета; село Акча алан [Белополяне, Кърджалийски окр.], про­
ход селото е познато с друго име Аля чан — 27 ханета; село Кара
килиса [Мавроклиси, в Гърция], близо до Хаджи Али виранъ [Корим-
вос, в Гърция] — 30 ханета; село Аля аръ [Кобилино, или Еро-
вете, Кърджалийски окр.], до Хамза [неуточнено] — 35 ханета;
25, словом: двадесет и пет са; село Юч пънаръ [Малино, Кърджа­
лийски окр.] с друго име Карла [Карловско, Кърджалийски окр.) —
80 ханета; село Гьокче пънар [Сив кладенец, Кърджалийски окр.] —
29 ханета; село Балджъ Умур [Меден бук, Кърджалийски окр.] —
24 ханета; село Кара депе [Черни рид, Кърджалийски окр.] — 66
ханета; село Йени кьой, заедно със Суганлък [Горно и Долно Луково,
Кърджалийски окр.] — 28 ханета; село А к виран [Аврен, Кърджа­
лийски окр.] — 44 ханета; село Кара Бейли с друго име Есчели
[Аморион, в Гърция] — 25 ханета; село Порковян [Покрован, Кър­
джалийски окр.] — 70 ханета; [тук и по-нататък текстът повреден];
село Ески Долян [южно от с. Гугутка, изчезнало] с друго име Ар-
пан дереси — 20 ханета; село Дссъ виран с друго име Козиче [неуточ­
нено] — 50 ханета; село Ереклю [до Б ял градец, изчезнало], близо
до Яссъ виран — 27 ханета; . . . ; село Егрек дереси [Егрек, Кърд­
жалийски окр.] от нахията Дерчин [неуточнена] — 15 ханета; село
Йени кьой с друго име М у са [неуточнено] — 48 ханета; село Арна-
вудлук [Азвестадес, в Гърция] 5 ханета; село Йени кьой с друго име
Софулу [гр. Сувлион в Гърция или с. Мъдрец, Кърджалийски окр.]—
91 ханета; село Хаджи Али виранъ [Коримвос, в Гърция] — 18 ха­
нета; село Къзъл дели [в Гърция], проход — 80 ханета;. . . ; село
Чешнегир кара пънаръ [Врисика, в Гърция], заедно с махала от
Пранка [Пранги, в Гърция] — 90 ханета; село Чобанлу [Овчари,
Кърджалийски окр., или Пименикон, в Гърция], спадащо към спо­
менатото — 60 ханета; село. . .—20 ханета;. . . ; село Юбрю виранъ
[Горноселци. Кърджалийски окр.] — 24 ханета; село Хаджи виранЪ
[Долноселци, Кърджалийски окр.] — 5 ханета; село Оджак с друго
име Папас кьой [Попско, Кърджалийски окр.] — 50 ханета; село
Ълъджа [Лъджа, кварт. на Йвайловград] — 50 ханета; село Арна-
вуд с друго име Каба агач [Гугутка, Кърджалийски окр.] — 36
ханет«; село Арнавуд [Петродес, в Гърция], вакъф на Йълдъръм
хан [Баязид I] — 15 ханета; село. . . ; село Суъджък пънарЪ [Сту­
ден кладенец, Кърджалийски окр.] —. 60 ханета; село Арнавуд йо-
клеми [неуточнено] — 50 ханета; село М у са бейлю [Лещарка, Кър­
джалийски окр.], вакъф на Мехмед бей — 3 ханета; село Козлуджа.
[Орешино, Кърджалийски окр.] — 42 ханета; село Паранка [Пранги,
в Гърция] — 20 ханета; село Ференк [Дъб, Кърджалийски окр.] —
3 ханета; село Челеби яйласъ [Смигади, в Гърция] — 19 ханета;
село Юклюк [Дарец, Кърджалийски окр.] — 33 ханета; село Индже
виранъ с друго име Рудне [неуточнено] — 33 ханета; село Кадъ
[Луличка, Кърджалийски окр.], вакъф на покойния Мустафа па­
ша — 70 ханета; село Дирабешна [Драбишна, Кърджалийски окр.] —

320
 15 ханета; село Серюлю [Влечугово, Кърджалийски окр.], вакъф на
покойния султан мютевели — 33 ханета; село Сюгюдчюк [неуточ­
нено] — 4 ханета; село Мандраджък [Мандрица, Кърджалийски
окр.], близо до село Суганлък — 18 ханет^.
Каза Загора-и атик [Стара Загора]: самият град Загра-и
атик [Стара Загора] — 50 ханета; село Кьохне хисарлък [Ста­
рата крепост, вер. селище в крепостта] — 12 ханета; село Йени кьой
[Нова махала, Старозагорски окр.] — 70 ханета; село Йогланофча
с друго име Каваклу [Тополяне, Старозагорски окр.] — 60 ханета;
село Ахър [Загоре, Старозагорски окр.] в нахията поп Дринчова
[неуточнена] — 35 ханета; село Килисаджък дербенд [Змейово,
Старозагорски окр.] — 56 ханета; село Арабаджъ с друго име Татар
[Коларова, Старозагорски окр.] — 60 ханета; село Черкова [обединено
в Братя Кунчеви, Старозагорски окр.] — 81 ханета; село Кьолена
[Колена, Старозагорски окр.] — 70 ханета; село Гьочлемеклю [не­
уточнено] — 20 ханета; село Кочан Арнавуд [Арнаутито, Староза­
горски окр.], извън регистъра ■— 6 ханета.
Каза Чирпан: село Конакчи дербенд йени кьой [Найдено­
ва, Старозагорски окр.] — 35 ханета; село Хасан факъх [неуточ­
нено] — 15 ханета; село Мюрсел факъх [Спасово, Старозагорски
окр.] — 30 ханета; село Курд пънаръ [Винарово, Старозагорски
окр.], извън регистъра — 15 ханета; село Аилък виранъ [Изворово,
Старозагорски окр.] — 14 ханета; село Евджилер [Средно градище,
Старозагорски окр.] — 31 ханета; село Диване бейлю [Дздач, Старо­
загорски окр.] — 12 ханета; село Чатал депе [Елхово, Старозагор­
ски окр.] — 50 ханета; село Ак пънар Али паша [Свобода, Староза­
горски окр.] — 32 ханета; село Ахадлу [Черноконьово, Старозагор­
ски окр.] — 12 ханета; село Гарбчилер [Меричлери, Хасковски
"йкр.] — 23 ханета; село Алтун чаири [Златна ливада, Старозагор­
ски окр.] — 37 ханета.
Каза Джиср-и Еркене [Узункьопрю]: село Дерзи [неуточ­
нено] — 60 ханета; село Кара яйла с друго име Кара Йбрахим
[в Турция] — 31 ханета; село Кадъ Мехмед ага [Кадъ кьой, в Тур-
■<цйя] — 35 ханета; село Йени кьой [в Турция], близо до Хасан оба
Турция]. . . ; село Азадлу [в Турция] — 70 ханета; село Йенидже-и
СЬфулар [в Турция] — 5 ханета; село Чаталджа [неуточнено] —
'29 ханета; село Кюпеги кьой [Кюпеклю, в Турция] — 136 ханета;
село Поели [Павли кьой, в Турция] — 43 ханета; село Ейю кулагъ
!$неуточнено] — 2 ханета;. . . ; село Килисаджък [неуточнено] —
2 'ханета; село Павли-и кебир [Павли кьой, в Турция], вакъф, под­
чинен на Еркене — 5 ханета.
Каза Днболу [Ямбол]:. . . ; село И са бей — . . . ; село Се-
фердже [неуточнено] — 5 ханета; село Кючюк кадъ [Козарево,
Ямболски окр.] — 46 ханета; село Абдулах кьой [вер. с. Чубра,
Бургаски окр.] — 5 ханета;. . . ; село Саръ Ваиз [неуточнено] —
4 ханета; село Багърганлу [Барган, Бургаски окр.] — 55 ханета;
село Чагърганлу [Чарган, Ямболски окр.] — 10 ханета;. . . ; село
Тавуклу [вер. с. Правдино, Ямболски окр.] — 17 ханета; село Ис-

321 21 По следите на насилието, ч. Н

маил Факъх [Санстефано, Ямболски окр.] — 9 ханета; село Керке-
рава [Кукорево, Ямболски окр.] — 1 хане; село Агачълар [Екзарх
Антимово, Бургаски окр.] — 2 ханета; село Фъндъклъ [Тенево,
Ямболски окр.] — 1 хане; село Могили [Могила, Ямболски окр.] —
4 ханета; село Кулаклъ [Завой, Ямболски окр.] — 3 ханета; село Тав-
шан депеси [Кабиле, Ямболски окр.] — 3 ханета; общност на евре­
ите — *9 ханета.
Каза Невахи-и Днболу [по десния бряг на Тунджа]: село
Карга кьой [Ханово, Ямболски окр.] — 74 ханета; село Кая
бурну [Коневец, Ямболски окр.] — 2 ханета; село Йени кьой с друго
име Байтаръ [дн. Ружица, Ямболски окр.] — 1 хане; село Саръ
бейлю [Панаретовци, Сливенски окр.], от споменатата каза, извън
регистъра, подчинено на Абди ефенди, бивш емин-и дефтер — 5
ханета.
Каза Ислимие [Сливен]: село Беслендева [неуточнено] — 15 ха­
нета; село Саръджа [Жълт бряг, Сливенски окр.] — 24 ханета;
село Тимурджи [Камен, Сливенски окр.] — 34 ханета; село Турке
болу [Трапоклово, Сливенски окр.] — 12 ханета; село Катунище
[Сливенски окр.] — 1 хане; село Беладиче [Бяла паланка, Сливен­
ски окр.] с друго име Йени кьой [Новачево, Сливенски окр.] — 60
ханета; село Дирагод [Драгоданово, Сливенски окр.] — 1 хане; село
Орта кьой [неуточнено] — 1 хане; село Дере кьой [Пет могили,
Сливенски окр.] — 1 хане; село Тутлъджа [Калояново, Сливенски
окр.] — 8 ханета; село Йенидже [Радинка, Сливенски окр.] —( 1
хане; село Вичера [Ичера, Сливенски окр.] — 90 ханета; село Бела
[Бяла, Сливенски окр.] — 57 ханета; село Деирмен дереси [Гаври-
лово, Сливенски окр.] — 64 ханета; село Авлуклу [Палаузово, Ям­
болски окр.] — 2 ханета; село Товиджаклу [неуточнено] — 2ханета;
село Никола кьой [Нейково, Сливенски окр.] — 30 ханета; село Кам-
чъ с друго име Раковиче [Раково, Сливенски окр.] — 40 ханета; сало
Гулушник [Глушник, Сливенски окр.] — 9 ханета; село Чавушлу
[неуточнено] — 1 хане; село Градиче [Градец, Сливенски окр.]»—
2 ханета; село Баш кьой [Жеравна, Сливенски окр.] — 1 хане; село
Кара бей [неуточнено] — 2 ханета; село Чакадъ [неуточнено], бе­
гълци; село Диване Муса [неуточнено], бегълци; село Мурад к^ой
[неуточнено], бегълци; село Дирагил [неуточнено], бегълци; с^ло
Данишмендлу [неуточнено], бегълци; село Грамалик [неуточнен^],
бегълци; село Армудлук [неуточнено], бегълци; село Мокрендубик
[Мокрен, Сливенски окр.], бегълци; село Саранова [неуточнено],
бегълци. .,
Каза Димотика. [Села], които са обособени като вакъф‘,на
блаженопочившия и опростен от бога султан Селим хан Стари,
в Истанбул: село Каяджък [Кирияки, в Гърция] — 54 ханета; село
Мандра [в Гърция] — 64 ханета; село Баш килиса [Протоклисион,
в Гърция] — 38 ханета; село Ахриян [Агрияни, в Гърция]. . . ; село
Димитри виранъ [Демир виранъ, в Гърция] — 37 ханета.
Всичко — 5082 ханета.

322
 2
Регистър за поголовния Данък (джизие), съставен на 10
януари 1635 г. — Вж. НБКМ, Ориент, отд.. ф. 145, а. е.
70. Превод от османотурски на М. Михайлова-.Мръвкарова
в Турски извори, т. VII. с. 372—376.

Каза Димотика. [В самия град]: махала Манастир — взе­

ма се от мютевелиите; махала Ая Никола — взема се от мютеве-
лиите; махала Кьосе папа — взема се от мютевелиите; махала Ая
Димитри — взема се от мютевелиите; махала на евреите — взема
се от мютевелиите; махала Арнавуд джедид — 30 ханета, новоот­
крити — 3; село Палавун [Пелевун, Кърджалийски окр.] — 145 ха­
нета; село Еврене кьой [Кандилка, Кърджалийски окр.] — 190 ха-
нета; новооткрити — 15; село Ишихкер [дн. Апион, в Гърция] —
90 ханета; новооткрити — 5; село Кетанлик [Леново, Кърджалнй-
ски окр.] — 75 ханета; 553. Село Чекирдеклю [Костилково, Кърджа­
лийски окр.] — 70 ханета; село Салтък [Лавра, в Гърция] — 40
ханета, новооткрити — 4; село А т а алан [Белополяне, Кърджалий­
ски окр.] — взема се от мютевелиите; село Ара азъ [Еровете, Кърджа­
лийски окр.] — 25 ханета; село Карлъ [Карловско, Кърджалийски
окр.] — 80 ханета, новооткрити — 4; 223. Село Гьоте пънар [Сив
кладенец, Кърджалийски окр.] — 22 ханета; село Балджъ Умур
[Меден бук, Кърджалийски окр.] — 20 ханета; село Кара dune [Чер­
. ни рид, Кърджалийски окр.] — 63 ханета, новооткрити — 5; село
Суганлък [Горно и Долно Луково, Кърджалийски окр., текстът по-
ивреден]; село Кара Бейли [Аморион, в Гърция] — 25 ханета, новоот­
крити — 2; 165. Село Покрован [Кърджалийски окр.] — 50 ханета;
село Кара пънар [Корнофолея, в Гърция], проход — 75 ханета;
село Ески Долян [южно от с. Гугутка, изчезнало] — 22 ханета; •
' село Котуридже [Котруджа, в Гърция] — 55 ханета; село Ереклю
г(при с. Бял градец, изчезнало] — взема се от мютевелиите; 202.
Село Берджи [неуточнено] — 22 ханета, новооткрити — 2; село
Егрек дереси [Егрек, Кърджалийски окр.] — 15 ханета; село Къзъл-
джък [Шкуртохор, в Гърция] — 43 ханета; село Егри Салтък [Вял-
.{tnoc, в Гърция] — 5 ханета; село Ачан еврен [неуточнено] — 12 ха-
| нета; 99. Село Кара килиса [Мавроклиси, в Гърция] — 35 ханета,
. ‘новооткрити — 3; село Ак еврен [Аврен, Кърджалийски окр.] — 44
'лсанета; село Софулар [Мъдрец, Кърджалийски окр.] — 85 ханета;
,село Хаджи Али еврен [Коримвос, в Гърция] — 14 ханета: село Къ-
зъл дели [в Гърция] — 50 ханета, новооткрити — 7; 238. Село Исхак
паша [Исаакион, в Гърция] — 80 ханета, новооткрити — 5; село
Чешнегир кара пънар [Врисика, в Гърция] — 83 ханета; село Су-
башълу [Савра, в Гърция] — 60 ханета; село Кюрекчи Арнавуд
[Азвестадес, в Гърция] — 20 ханета; село Симавине [Симавино. в
Гърция] — 25 ханета, новооткрити — 3; 276. [Всичко дотук] — 1756.
Село Юбрю еврен [Горноселци, Кърджалийски окр.] — 23 ханета;
село Хаджи еврен [Долноселци, Кърджалийски окр.] — 5 ханета;
село Папас [Попско, Кърджалийски окр.] — взема се от мютеве-

323
 лиите; село Гьоре [неуточнено] — взема се от споменатите; село
Ълъджа [Лъджа, дн. кварт. на Ивайловград] — 50 ханета; 78. Село
Каба агач [Гугутка, Кърджалийски окр.] — взема се от спомена-
тпте; село Суъджък пънар [Студен кладенец, Кърджалийски окр.] —
50 ханета, новооткрити — 2; село Гъоч Арнавуд [Петрадес, в Гър­
ция] — 50 ханета, новооткрити — 3; село Муса бейлю [Лещарка,
Кърджалийски окр.] — 3 ханета; село Козлуджа [Орешино, Кърджа­
лийски окр.] — 42 ханета; 150. Село Пъраяги [Пранги, в Гърция] —
20 ханета; село Ференкса [Дъб, Кърджалийски окр.] — 25 ханета,
новооткрити — 3; село Арнавуд-и джедид [неуточнено] — 26 ханета;
'село Джамбазлар [неуточнено] — взема се от споменатите; село
Челеби яйлан [Смигади, в Гърция] — взема се от мютевелиите; 74.
Село Зурбаган [неуточнено] — 31 ханета; село Кадъ [Луличка, Кър­
джалийски окр.] — 70 ханета; село Дирабишне [Драбишна, Кърджа­
лийски окр.] — 5 ханета; село Шерефлю [неуточнено] — 23 ханета;
село Сюгюдчик [неуточнено] — взема се от мютевелиите; 129. Село
Мандраджък [Мандрица, Кърджалийски окр.] — 25 ханета; село
Юклюк [Дарец, Кърджалийски окр.] — 37 ханета; 62.
Каза Ди мотика. [Села], които са обособени като вакъфи на
покойния Селим хан Стария в Истанбул. Село Каяджък [Кирия-
ки, в Гърция] — 44 ханета; село Мандра-и кебир [Мандра, в Гър­
ция] — 58 ханета; село Ахрян пънар [Агрияни, в Гърция] — 28 ха­
нета; село Баш килиса [Протоклисион, в Гърция[ — 27 ханета,
новооткрити — 2; село Маймун еврен [Демир Виранъ, в Гърция] —
26 ханета, новооткрити > — 3; 188. ]
Каза Джиср-и Еркене [Узункьопрю]: село Дерзи [неуточ­
нено] — 6 ханета; село Кара яйла [в Турция] — 33 ханета; но­
вооткрити — 2; село Йени кьой [в Турция] — 3 ханета; село Ба-
лабанлу, [Балабанлъ, в Турция] — 2 ханета; село Азадлу [Азадлъ;
в Турция] — 34 ханета, вярно — 30; 79. Село Йенидже-и субенгк
[Кара софилу, в Турция] — 5 ханета; село Чаталджа [неуточнено]
36 ханета; село Мидиелю [неуточнено] — 31 ханета, новооткрити -Д
4; село Кюплю [неуточнено] — 130 ханета, новооткрити — 5; село
Лаели [Лаели кьой, в Турция] — 43 ханета; 254. [Всичко дотук] —-}
2777. Село Ебу Муратлъ [неуточнено] — 2 ханета; село КаяджъЦ
[неуточнено] — 3 ханета; село Килисаджък [неуточнено] — 2 ханета]
село Павльо [Лаели кьой, в Турция] — 5 ханета; село Хаджъ Мехмед
ага [неуточнено] — 38 ханета; новооткрити — 5; 55. 1
Каза Загра-и атик [Стара Загора]: Село Загра [гр. СтарЙ
Загора] — 50 ханета; село Кьохне хисарлък [т. е. Стара кре­
пост, вер. в града] — 8 ханета, новооткрити — 2; село Йени
кьой [Нова махала, Старозагорски окр.] — 50 ханета; село Кавак
[Тополяне, Старозагорски окр.] — 47 ханета; село Ахъ [Загоре,
Старозагорски окр.] — 25 ханета, новооткрити — 5; 187. Село Ки-
лисъджък дербенд [Змейово, Старозагорски окр.] — 56 ханета; село
Арабаджъ [Коларова, Старозагорски окр.] — 50 ханета; село Чер­
нова [слято в Братя Кунчеви, Старозагорски окр.] — 78 ханета; село
Кьолена [Колена, Старозагорски окр.] — 52 ханета; село Гючлемеклю

324
 [неуточнено] — 23 ханета, новооткрити — 6; 265. Село Кочан Ар-
навуд [Арнаутито, Старозагорски окр.] — [повреден текст]; село
Кара гитлиги [Еленино, Старозагорски окр.], извън регистъра — 5
ханета; село Мурадли [Колю Генчево, кварт. на Стара Загора] —
4 ханета; 32.
Каза Чирпан: село Конакчи дербенд [Найденово, Старозагор­
ски окр.] — 30 ханета; село Хасан факъх [неуточнено] — 17 ха­
нета, новооткрити — 3; село Мюрсел факъх [Спасово, Старозагор­
ски окр.] — 35 ханета, новооткрити — 5; село Курд пънаръ [Вина-
рово, Старозагорски окр.] — 15 ханета; село Ашък еврени [Изворово,
Старозагорски окр.] — 17 ханета, новооткрити — 3; 125. Село Ев-
джилю [Средно градище, Старозагорски окр.] — 31 ханета; село
Диване бейлю [Яздач, Старозагорски окр.] — 27 ханета, новооткри­
ти — 5; село Чатал тепе [Елхово, Старозагорски окр.] — 60 ханета;
село Ак пънар Али паша [Свобода, Старозагорски окр.] — 22 ха­
нета; село Ахадлу [Черноконьово, Старозагорски окр.] — 14 ханета,
новооткрити — 3; 162. Село Меричлер [Меричлери, Хасковски окр.] —
29 ханета, новооткрити — 3; село Алтун чаири [Златна ливада.
Старозагорски окр.] — 30 ханета; село Юз чанлу, с друго име Йени
[неуточнено] — 8 ханета, новооткрити — 4; село Ашъклар [неуточ­
нено] — 5 ханета; село Кьосели [Гранит, Старозагорски окр.] —
4 ханета, новооткрити — 2; 113. Село Акбаш [Горни Главанак, Хас­
ковски окр.] — 5 ханета; село Меричлер [Меричлери, Хасковски
окр.] — 2 ханета; село Гючирли [Брод, Хасковски окр.], извън ре­
гистъра — 6 ханета; село Калфа [Съединение, Старозагорски окр.] —
2 ханета; село Ала гююн [Пъстрово, Старозагорски окр.] — 3 хане­
та; 18.
Каза Днболу [Ямбол]: село Кариноба [вер. гр. Карнобат] —
60 ханета; село Кара хисар [Скобелево, Хасковски окр.) — 5 ха­
лета; село Хърсова [неуточнено] — 1 хане; село Иса бей [неуточ­
нено] — 10 ханета; новооткрити — 5; село Яхаджък йениджеси
.[неуточнено] — 15 ханета; 96. [Всичко дотук] — 1053. Село Чим
ходжа [Джинот, Ямболски окр.] — 10 ханета, новооткрити — 5;
село Кючюк кадъ [Козарево, Ямболски окр.] — 34 ханета; село .46-
дулахлулар [вер. с. Чубра, Бургаски окр.] — 2 ханета; село Мургаш
[неуточнено] — 30 ханета; със свещен ферман 10 ханета са били от­
писани и възложени на годните да плащат села; 15 реджеб 1044
[4 януари 1635] г., остават 20; село Багърганлу [Барган, Бургаски
ркр.] — 55 ханета; 136. Село Чегърганлу [Чарган, Ямболски окр.] —
9 ханета, новооткрити — 5; село Балабанлу [Балабанчево, Бургаски
окр.] — 5 ханета; село Тавуклу [вер. с. Правдино, Ямболски окр.] —
25 ханета; село Иемайл Факъх [Санстефано, Ямболски окр.] — 19
ханета, новооткрити — 5; село Кукеравак [Кукорево, Ямболски окр.] —
1 хане; 69. Село Агачълар [Екзарх Антимово, Бургаски окр.] —-
2 ханета, новооткрити — 2; село Фъндъклъ [Тенево, Ямболски
окр.] — 1 хане; село Саръ минаре [неуточнено] — 4 ханета; 12. Село
Тишван депеси [Кабиле, Ямболски окр.] — 5 ханета, новооткрити —
2; общност на евреите — 22 ханета; село Йени кьой дербенд [неуточ-

325
 нено] — 30 ханета, новооткрити — 5; село Деде обасЬ [вер. Дядово,
Сливенски окр.] — 5 ханета, новооткрити — 6; село Мансурли
[Победа, Ямболски окр.], извън регистъра — 3 ханета; 78. Село
Хаджи. . . [Хаджиите, Бургаски окр.], извън регистъра — 2
ханета; 2.
Каза Невахи-и Днболу [по десния бряг на Тунджа]: село
Карга [Ханово, Ямболски окр.] — 58 ханета; село Кая бурну
[Коневец, Ямболски окр.] — 2 ханета; село Йени кьой [Ружица,
Ямболски окр.] — 1 хане; село Саръ бейлю [Панаретовци, Сливен­
ски окр.] — 5 ханета; 66.
Каза Ислимие [Сливен]: село Искендерова [неуточнено] —
12 ханета; село Саръджа [Жълт бряг, Сливенски окр.] — 18 ха­
нета, новооткрити — 6; село Тимурджи [Камен, Сливенски окр.] —
29 ханета; село Турке болу [Трапоклово, Сливенски окр.] — 14 ха­
нета, новооткрити — 2; село Белавиче [Бяла паланка, Сливенски
окр.] с друго име Йени кьой [Новачево] — 66 ханета; село Дирагод ]
[Драгоданово, Сливенски окр.] — 1 хане; село Орта кьой [неуточ­
нено] — 1 хане; село Дере кьой [слято с Пет могили, Сливенски окр.] —
1 хане; село Тутлъджа [Калоянова, Сливенски окр.] — 10 ханета;
село Йенидже-и балкан [Радинка, Сливенски окр ] — 1 хане, но­
вооткрити — 1; 15. [Всичко дотук] — 1578. Село Вичера [Ичера,
Сливенски окр.] — 74 ханета; село Бела-u геберан [Бяла, Сливен­
ски окр.] — 45 ханета, новооткрити — 5; село Деирмен дереси [Гав­
ри лово, Сливенски окр.] — 50 ханета; село Токмаклу [неуточнено] —
2 ханета; село Никола кьой [Нейково, Сливенски окр.] — . . . ха- „
нета, новооткрити — 3; . . . село Ракова [Раково, Сливенски окр.] —
58 ханета, новооткрити — 6; село Авлу [Палаузово, Ямболски окр.],"
извън регистъра — 2 ханета; село Гулушник [Глушник, Сливенски
окр.] — 10 ханета; село Чавушлу [неуточнено] — 4 ханета; село Гра-
диче [Градец, Сливенски окр.] — 2 ханета, новооткрити — 2; 84.'^
Село Йени кьой [Ново село, Сливенски окр.] — 1 хане; село Кара бей
[неуточнено] — 2 ханета; село Баш кьой [Жеравна] — 2 ханета, но­
вооткрити — 2; село Черкешлю заедно с Чубуклу [слети в с. ЖелюJ
войвода, Сливенски окр.] — 8 ханета, новооткрити — 2; село Чеханек
[неуточнено] заедно с Косъм обасъ [Чинтулово, Сливенски окр.] —
10 ханета, новооткрити — 6; 32. Село Тахтаджилер [неуточнено] —
3 ханета, новооткрити — 4; село Артуклар [Крушаре, Сливенски^”
окр.] — 2 ханета; село Бела-и сагър [неуточнено], извън регистъра —''
5 ханета; село Чеханек [неуточнено] заедно с Косъм [Чинтулово]^
Орта Бекир-заде (?); 14.
338 + 2777 1578 = 4693 [ханета].

3
Откъс от регистър за поголовния данък (джизие), съставен
на 11 февруари 1640 г. — Вж. НБКМ, Ориент, отд.,
ф. 141 А, а. е. 194. Превод от османотурски на П. Груевски.
К а за А н х и а л о : село Ченгер [мах. към П рим орско, Б у р г а с к и
о к р .] — 12 х ан е т а ; село П орос [изчезнало] със [село] Д и м и т р и

326
ахте [неуточнено] с друго име Махале — 20 ханета; село Ревандос
[Равадиново, Бургаски окр.] — 5 ханета; село Раванеч [неуточнено] —
1 хане; 38. Село Къзълджък [Дряновец, Бургаски окр.] — 47 ханета.
Каза Айтос: село Ракита [неуточнено] — 30 ханета; село
Йенидже кьой със село Хаджи Сюлейман [неуточнени] — 61 ханета,
нови — 5; 143. Село Гьол баше със [село] Кюмюрджи [неуточнени] —
21 ханета, нови — 3; село Гюнгяр [вер. Габерово, Бургаски окр.] —
35 ханета; село Ресива [Вресово, Бургаски окр.] — 61 ханета, но­
ви — 4; село Марков [Поляново, Бургаски окр.] — 15 ханета; 139.
Село Муса кьой [неуточнено] — 38 ханета; село Доган къйясъ [вер.
Соколово, Бургаски окр.] — 42 ханета; село Ченге-и кючюк [Кара-
георгиево. Бургаски окр.] — 57 ханета, нови — 6; село Дискотина
[Дъскотна, Бургаски окр.] — 15 ханета; 158 Село. Беш пънар
[неуточнено] — 13 ханета.
Каза Русокастро: село Русикасри [Русокастро, Бургаски
окр.] — 15 ханета; село Кабасакал [Равнец, Бургаски окр.] —
28 ханета; 56 [по-нататък документът скъсан].
Село Къя баши [Скала, Бургаски окр.] — 30 ханета; село Гьор-
дели [Невестино, Бургаски окр.] — 29 ханета, нови — 10; село Ис-
кендерл [вер. Зимен, Бургаски окр.] — 10 ханета, нови — 3; село
Бей кьой [Огнен, Бургаски окр.] — 14 ханета, нови — 3; 99. Село
Чалък [неуточнено] — 87 ханета, нови — 13; калугери от казата Ка-
ринабад [Карнобат) — 3 ханета; село Добрал [Прилеп, Бургаски
окр.], извън регистрацията — 1 хане; 144.
Каза Днболу [Ямбол[: село Деде обасъ [неуточнено], село
без заселище, извън регистрацията — 30 ханета; село Агаджар
[неуточнено], село без заселище, извън регистрацията — 30 ханета;
село Дювалар [неуточнено], село без заселище, извън регистрация­
та — 30 ханета; село Хаджи Умур [неуточнено], село без заселище,
извън регистрацията — 10 ханета; 100. [Сбор]: 313 + 1305 = 1618.
[Г]риспаднати] — 4, остатък — 1614+596 = 2210 [ханета].
. Това е препис, подпечатан и подписан списък за новооткритите,
ко^йто се съхранява в държавната хазна. Пренесе.се дословно. Написа
се на 18 шевал 1049 [11 февруари 1640] г.
1 Град Сьозеболу [Созопол] с махалите — 596 ханета.
[Забележка]. Споменатото село беше определено за «оджаклък»
на,, султанската кухня, но за 1502 [1 април 1642—21 март 1643] г.
има заповед да се зачеркне като «оджаклък» и да се регистрира в
дефтера. Поясняваме, че е вписано на [съответното място]. На 29
шабан 1052 [22 ноември 1642] г.

327
 ХРИСТИЯНСКИ ДОМАКИНСТВА ВЪВ ВИЛАЕТА
ЧИРМЕН ПРЕЗ X V II ВЕК

Списък за събиране на поголовния данък (джизие),

съставен на 23 януари 1628 г. — Вж. НБКМ, Ориент,
отд., Од 14/23. Превод от османотурски на Стр. Димитров
в Турски извори, т. VII, с. 327—329.

Нахия Чирмен: село Гьокче дереси [югоизточно от Сива река,

Хасковски окр.] — 67 ханета; село Кадъ виран [Мани, в Гър­
ция] — 21 ханета; сел' Кочаш [Хасковски окр., заличено] — 10
ханета; село Йенидже [<v : то с Бориславци, Хасковски окр.], спадащо
към Кочаш — 12 ханета; 110. Село Юрюкян [неуточнено] — 15 ха­
нета; село Каралу [Горна крепост, Кърджалийски окр.], проход —
24 ханета; село Алван дереси [Малко градище, Хасковски окр.] —
99 ханета; село Козлуджа-и сагър [Орешец, Хасковски окр.] — 43
ханета; 181. Село Козлуджа-и кебир [Костово, Хасковски окр.,
заличено] — 88 ханета; село Кьопрю башъ [Свиленград] — 14 ха­
нета; село Кара депе [Черна могила, Хасковски окр.] — 18 ханета;
село Акраакра [неуточнено] — 6 ханета; 126. Село Мезек [Хасков­
ски окр.] — 27 ханета; село Дере кьой [неуточнено] — 12 ханета;
село Аладаглъ [Пъстрогор, Хасковски окр.] — 20 ханета; село Йени
кьой [Младиново, Хасковски окр.] — 12 ханета; 71. Село Хисарлък
[Рогозиново, Хасковски окр.] — 6 ханета; село Идречан [Дринчево,
Хасковски окр.] с друго име Балабан — 3 ханета; село Димитри
[Димитровче, Хасковски окр.] с друго име Хайран — 3 ханета;
село Кара агач [Фтеля, в Гърция] заедно с Йени кьой [неуточнено],
извън регистъра — 4 ханета; 16. Село Хургой [неуточнено], извън
регистъра — 2 ханета; село Дърагостина [вер. Любимец, Хасковски
окр.] при корията на Испан Ахмед ефенди — 10 ханета; село Селерка
[Левка, Хасковски окр.] — 20 ханета; 32.
Каза Узунджа ова Кара Хаскьой [Хасково]: село Согла-
ман [Воден, Хасковски окр.] — 87 ханета; село Каялъ [Филево,
Хасковски окр.], проход — 56 ханета; село Кюреджи с друго
име Дабирче [Добрич, Хасковски окр.], зиамет на Фетах ага —
66 ханета, село Д ялъ [Маслиново, Кърджалийски окр.] — 56 ра­
йета; 265. Село Йенидже с друго име Новасел [Дебър, кварт. на Пър­
вомай] — 52 ханета; село Габерово, [Хасковски окр.] — 37 ханета;
село Бююк кьой с друго име Чамлъджа [Боровина, Смолянски окр.] —
21 ханета; село Сурсюркьоз еви [Безводно, Кърджалийски окр.] —
21 ханета; 131. Село Йенидже кьой [Гарваново, Хасковски окр.] —
20 ханета; село Кованлък [Пчеларово, Кърджалийски окр.] — 79
ханета; село Кочи бей [Големанци, Хасковски окр.] — 48 ханета;
село Каба агач [Дебеляново, Смолянски окр.] — 20 ханета; 167. Село
Кара аланджа [Брягово, Пловдивски окр.] — 11 ханета; село Доле-
шдер [Загражден, Смолянски окр.] с друго име Лучан дереси [Въл-

328
 ч а н дол, Смолянски окр.] — 20 ханета; село Хас обасъ [Царева по­
ляна, Хасковски окр.] — 13 ханета; село Маден [неуточнено] —
18 ханета; осем ханета от това село, обработвайки руда, са поели
задължение да дават годишно двадесет и пет хиляди акчета, поради
което е излязла заповед да се направи отметка в дефтера за джизие-
то; 20 мухарем 1042 [7 август 1632] г.; остават 10 ханета; 62. Село
Хюсеин с друго име Шейхлу [Кадънка, Кърджалийски окр.] — 15
ханета; село Юч депе [Три могили, Кърджалийски окр.] — 25 ха­
нета; село Мандра [Хасковски окр.] — 8 ханета; село Козлуджа-и
кючюк [Ореховец, Смолянски окр.] — 12 ханета; 60. Село Ълъджа
[Баните, Смолянски окр.] с друго име Никола — 13 ханета; село
Давуд дереси [Давидково, Смолянски окр.] — 40 ханета; село Йенидже
кьой с друго име Караджа пънар куюсу [неуточнено] — 16 ханета; село
Тимурджи юрюиг [неуточнено] — 4 ханета; 73. Село Юч пънар [Пи-
лашево, Пловдивски окр.], извън регистъра — 7 ханета; село Дере
кьой [Долна крепост, Кърджалийски окр.], извън регистъра — 4
ханета; село Харманлу [Харманли] — 67 ханета; село Кара орман
(Черногорово, Хасковски окр.] — 68 ханета; 146. [Всичко дотук] —
1440. Село Будене [неуточнено] — 80 ханета; село Търнова [Симе­
оновград] — 47 ханета; село Кючюк Юрендже [Константиново,
Хасковски окр.] — 61 ханета; 188.
Нахии Загра-и джедид и Акча Казанлък [Казанлък]: село
Ахриянлък [неуточнено] — 7 ханета; село Дссъ виран [неуточ­
нено] — 50 ханета; село Кованлък [Сливите, Старозагорски окр.],
^ ’проход — 22 ханета; село Йени кьой с друго име Къзал агач
[Средногорово, Старозагорски окр.] — 26 ханета; 105. Село Ке-
" гсерте [Кортен, Сливенски окр.] — 42 ханета; село Наиб Байе-
зид [Дунавци, Старозагорски окр.] — 11 ханета; село Куруджи
[Пъдареви, Сливенски окр.] — 14 ханета; село Мухарем бей чифт-
\1^лиги [изчезнало] — 14 ханета; 81. Село Йени кьой Хъзъроглу [Нова-
1'чево, Сливенски окр.] — 6 ханета; село Йени кьой с друго име
ААхадлу [Жребчево, Сливенски окр.] — 6 ханета; село Юрюл-
миш [Крумово, Сливенски окр.] — 26 ханета; село Осйелу [неуточ­
нено], извън регистъра — 10 ханета; 48.
л"’ 422 +1440= 1862 [ханета].
01 ■ Написан на 16 джемазиюлевел 1037 [23 януари 1628]г.
.. Село Тимуздо [неуточнено], извън регистъра, подчинено на
Споменатата [нахия] — 4 ханета.
RT'
1862 + 4 = 1866. В повече — 8. Остават — 1858.

329
 2
Кратък регистър за поголовния данък (джизие) във
вакъфите на починалата султанка в каза Чирмен. — Вж.
НБКМ, Ориент, отд., ф. 87, а. е. 21. Превод от османотур-
ски на Р. Стойков.

Село Кара бал [Карабаа, Чирменско] — ханета 120; село Сер-

гир [неуточнено] — ханета 30; село А к виран с друго име Урум Еф-
рем [Ефрем, Хасковски окр.] — ханета 190; село Беш тепе [Чир­
менско] — ханета 140; общо 480. Село Курд Дайрал [Вълче поле,
Хасковски окр.] — ханета 29; село Гюрен [Габерово, Хасковски
окр.] — ханета 25; село Киразлък [Чершак, Хасковски O K p . J — ха­
нета 11; село Куртулмуш Арнавуд [неуточнено] — ханета 26; общо
91. Село Айладжък [Яйладжик, Чирменско] — ханета 29; село Деве
дереси [Камилски дол, Кърджалийски окр.] — ханета 85; село Ар-
ковине-и сагър [неуточнено] — ханета 20; общо 134. Всичко 705.
Прибавени 155+550.
Записано на 24 джемази юл евел 1072 [16 януари 1662] г.

ЕНИЧАРИ И ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ ХРИСТИЯНИ —

СЪБИРАЧИ НА ДАНЪКА ДЖИЗИЕ

1
Откъс от регистър за събиране на поголовния данък
(джизие) от вакъфската рая на вилаетите Одрин, Кешан,
. Ямбол, Карнобат, Неврокоп, Демир Хисар, Никопол,
Скопие и Плевен за 1630/31 г. — Вж. НБКМ, Ориент,
отд., ф. 116, а. е. 151. Превод от османотурски на Асп.
Велков в Турски извори, т. VII, с. 342—345.

Ахмед, еничарски момък, спахия от 33-и бьолюк.

Еничаринът Ахмед Пири, спахия от 213-и бьолюк.
Осман Абдулах, боец от чуждестранната наемна конница, силях-
дар от 151-ви бьолюк.
Хюсеин Хасан Абдулах, спахия от 109-и бьолюк.
Хасан Абдулах, лафетист, силяхдар от 52-ри бьолюк.
Ридван Абдулах, силяхдар от 39-и бьолюк.
Еничаринът Хюсеин Мехмед, спахия от 90-и бьолюк.
Мехмед Абдулах, джебе, силяхдар от 106-и бьолюк.
Еничаринът Махмуд Хъзър, спахия от 46-и бьолюк.
Мехмед Абдулах, спахия от 25-и бьолюк.
Ибрахим Абдулах, джебе, силяхдар от 22-ри бьолюк.
Еничаринът Мехмед Хасан, спахия от 82-ри бьолюк.
Юсуф Абдулах, джебе, спахия от 97-и бьолюк.
Мустафа Абдулах, джебе, силяхдар от 45-и бьолюк.

330
 2
Преписка от 12 април 1611 г. — Вж . Н Б К М , Ориент,
отд., ф. 1 А , а. е. 22 171. Превод от османотурски на Ст.
Андреев в Турски извори, т.. V II, с. 164.

Юсуф Абдулах, спахия от 39-и бьолюк.

3
Сметка от 1612/13 г. — Пак там, ф. 93 А , а. е. 73. Превод
от османотурски на П . Груевски. Пак там, с. 175.

Зюлфикяр Абдулах от 33-и бьолюк.

4
Преписка от 1613— 1615 г. — Пак там, ф. 119, a. 4. 1545.
Превод от османотурски на М. Михайлова-Мръвкарова.
Пак там, с. 193.

Ридван Абдулах, силяхдар от 194-и бьолюк.

5
Сметка от 11 декември 1614 г. — Пак там, ф. 88 А , а. е-
243. Превод от османотурски на Ст. Андреев. Пак там,
с. 196.

Мехмед Абдулах, топчия от 47-и бьолюк на силяхдарите.

6
Султанско разпореждане от 13 март 1617 г. — Пак там,
Соф. сидж. 1-бис, с. 249-1. Превод от османотурски на
Е . Грозданова. Пак там, с. 209.

Ридван, син на Абдулах, спахия от 19-и бьолюк.

7
Препис на берат от 22 декември 1617 г. — Пак там, Соф.
сидж. 1-бис, с. 199-1— 200. Превод от осмашотурски на
Е. Грозданова. Пак там, с. 212.

Мехмед Абдулах, силяхдар от 39-и бьолюк. ' '

8
Сметка от 26 май 1620 г. — Пак там, ф. 25 А , а. е. 62.
Превод от османотурски на Стр. Димитров. Пак там,
с. 257.

Кенан, син на Абдулах, силяхдар.

331
 9
Сметка от 1622/23 г. — Пак там, ф. 1 А , а. е. 22 197. П ре­
вод от османотурски на П. Груевски. Пак там, с. 282.

Юсуф Абдулах от 127-и бьолюк.

10 .
Преписка от февруари 1623 г. — Пак там, Вд 93/2, л. 8.
Превод от османотурски на М. Калицин. Пак там, с. 284.

Али Абдулах, силяхдар от 70-и бьолюк.

11
Сметка от 1625/26 г. — Пак там, ф. 141 А, а. е 186. Превод
от османотурски на Стр. Димитров. Пак там, с. 305.

Ахмед Абдулах, джебе, силяхдар от 153-и бьолюк.

Юсуф Абдулах от 32-ри бьолюк.
Еничаринът Хюсеин от 55-и бьолюк.

12
Сметка от 1625/26 г. — Пак там, ф. 75 А , а. е. 195. Превод
от османотурски на М. Калицин. Пак там, с. 307.

Хюсеин Вели Херцек (херцеговинец), джебе, от 160-и бьолюк!*

Ибрахим Мехмед Арнавуд (албанец), силяхдар от 9-и бьолюк.
Хасан Абдулах от 96-и бьолюк. к

13
Сметка от май 1628 г. — Пак там, ф. 181 А , а. е 95. Превод,
от османотурски на М. Калицин. Пак там, с. 323. .

Мехмед Зюлфикяр Абдулах от силяхдарите на 59-и бьолюк/:

14 т
Сметка от 1627/28 г. — Пак там, ф. 50 А , а. е. 55. Превод1
от османотурски на П. Груевски. Пак там, с. 325.
му
Хюсеин от Елбасан, еничар, от 136-и бьолюк. нр
Салих от Босна от 55-и бьолюк.
Ахмед Хъзър, еничар от 170-и бьолюк. гвя
Хасан Абдулах, спахия от 136-и бьолюк. тон
15
Облигация от 1 август 1632 г. — Пак там, ф. 156, а. е.
277. Превод от османотурски на Ст. Андреев. Пак там,
с. 351.

Йомер, син на Абдулах.

332
 16
Сметка от 14 септември 1633 г. — Пак там, ф. 124 А,
а. е. 55. Превод от османотурски на Ст. Андреев. Пак
там, с. 355.

Аббас Абдулах, силяхдар от 72-и бьолюк.

17
Сметка от 2 юли 1635 г. — Пак там, ф. 146 А , а. е. 43.
Превод от османотурски на М. Михайлова-Мръвкарова.
Пак там, с. 390.

Ридван Абдулах, джебе, от 128-и бьолюк.

СЪБИРАНЕ НА МОМЧЕТА В РОДОПИТЕ, .

. ЗА ДА СТАНАТ МОХАМЕДАНСКИ ДУХОВНИЦИ

Из «Историческия бележник». — Вж. К . В а с и л е в . Родоп­

ските българи мохамедани, ч. 1, Пловдив, 1961, с. 104.

Когато се качи на престола втори път, султан Мустафа през

1622 г. издаде заповед да се вземат млади момчета от Кръстогорието
[Средните Родопи], които да отидат в Цариград № се учат за турски
ходжи и след като се изучат, да се върнат обратно в родните си села.
Когато дойде заповедта, голямо негодувание настана сред населе­
нието, но нямаше какво да се прави, защото всяка възможност за
отбрана бе отнета. Много момчета събраха, много родители раз­
плакаха.
В Долно Райково имаше един дядо Смилян и жена му баба Ли-
лгяна. Те имаха всичко две деца — Милян и Милица. Турците му
взеха момченцето и го изпратиха в Цариград, а момиченцето порасна
и стана прочута хубавица. Един ден, след много години, Милян се
завърна като турски ходжа с чалма на главата и се отправи за ба­
щината си къща, но баща му не го прие, макар че много години бяха
рлакали за него. А сестра му Милица, като го видя, позна го и силно
се разплака, хвърли се към него, прегърна го, почна да го целува и
умилно да нарежда братски думи, да възбужда братска обич и май­
чина любов. Той се развълнува, покърти се сърцето му и каза: «От­
ричам се вече от турската вяра», целуна баща си и майка си и хуба­
вата Милица. Всякакъв страх изчезна от него, готов да даде и жи-г
вота си, като се отрича от турската вяра. Свали чалмата си Милян,
стъпка я с краката си и влезе вкъщи.
Тази трогателна случка бе за християните голяма радост, а за
турците голяма скръб. Още на другия ден дойдоха разярени турци,
хванаха Милян, разпитаха го вярно ли се отказва и той потвърди
това категорически. Тогава по най-жесток и мъчителен начин го
убиха пред къщата на баща му, а Милица хванаха и я заведоха в
Смилян да я правят млада кадъна. Но какво стана? От селото се

333
събраха много млади буйни момци начело с дядо Смилян, стигнаха
хубавата Милица, отнеха я от турците, избиха ги, а те хванаха гората
и станаха върли хайдути. . .
Село •Голямо Райково, 9 май 1633 г.

БАЩАТА МОХАМЕДАНИН, А СИНЪТ ХРИСТИЯНИН

1
Сиджил № 3 на бнтолския кадия, оплакване от 27 ноември
1633 г. — Вж . Турски документи за истори jaTa на маке-
донскнот народ, т. 11, с. 22— 23.

Зиммията Недялко, в присъствието на Мехмед, син на Абдулах,

повдигна тъжба и рече: «Ангелко, син на споменатия Мехмед, ме
удари с тояга по главата и ме нарани. Нека го доведе пред шериат-
ския съд.» Когато бе запитан, споменатият отговори: «Утре е поне­
делник и споменатият Ангелко, който е мой син, доведете го утре пред
шериатския съд.»

2
Сиджил № 3 на битолския кадия, гаранция от 27 ноември
1633 г. — Пак там, II, с. 23.

За Ангелко, зимми от град Битоля, и за неговото довеждане

пред шериатския съд, когато бъде повикан, е гарант неговият баща
Мехмед, син на Абдулах. По искане на субашията Абдулкерим се
регистрира в сиджила.
I
ТРИ ЧЕПИНСКИ СЕЛИЩА !
ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА X V II ВЕК {

Откъс от поименен джизие-регистър, съставен на 7 фев­

руари 1634 г. Вж. Istam bul, A r$iv Genel M iidiirlugS ,
Maliyeden Miidev Defteri № 1529. Превод от османотурски
на Ст. Андреев в Турски извори, т. V II, с. 364— 365. 1
д
Село Ракитово: Йован Петри, Петри поп, Никола Тодор, Тодор
Петри, Симо Маньо, Михо Маньо, Андон Тодор, Тодор Петри, Петри
Йован, Йован Петри, Нено Петри, Димитри Янаки, Никола Тодор,
Тодор Манол, Манол Петри, Симо Нено, Андон Янаки, Янаки То­
дор, Тодор Петри, Михо Нено, Нено Тодор, Тодор Петри, Манол
Алексе, Нено Петри, Симо Нено, Манол Никола, Никола Петри,
Петри Маньо, Маньо Петри, Васил Михо, Манол Петри, Михал
Тодор, Костадин Петри, Манол Петри, Димитри Алексе, Нено Петри,
Петри Тодор, Йован Костандин, Костандин Алексе, Йорги Манол,
Андон Тодор, Тодор Петри, Петри Танас, Васил Андон, Андрея
Никола. Ханета — 45.

334
 Село Каменица [квартал на Велинград]; Петри Никола, Янаки
Алексе, Петри поп, Михо Пейо, Мирчо Влад, Костандин Димитри,
Димитри Васил, Нено Влад, Манол Йован, Йорги Тодор, Тодор
Петри, Петри Пейо, Пейо Влад, Алексе Янаки, Янаки Мирчо, Мирчо
Петри, Маньо Нено, Димитри Йован, Никола Петри, Петри Костан­
дин, Костандин Янаки, Янаки Андон, Андрея Михо, Михо Петри,
Петри поп, Васил Йорги, Йорги Никола, Никола Тодор, Михо
Пейо, Йован Костандин, Димитри Янаки, Михо Петри, Петри поп,
Манол Алексе, Алексе Янаки, Йован Петре, Манол Алексе, Атанас
Тодор, Тодор Манол, Манол Йорги, Петри Тодор, Тодор Васил,
Велко Петри, Мирчо Нено, Алекси Костандин, Костандин Я#наки,
Йорги Тодор, Тодор Васил, Васил Петри, Мирчо Пейо, Мирчо Ни­
кола, Никола Тодор, Тодор Петри, Петри поп, Йован Алексе, Алек-
'■ се Петри, Йован Петри, Мирчо Влад, Костандин Влад, Михо Петри,
Петри Йорги, Йорги Петри, Михал поп, Янаки Тодор, Тодор Петри,
Петри поп, Васил Андон, Йорги Манол, Манол Алексе, Андон Тодор,
Тодор Манол, Манол Пейо, Пейо Влад, Мирчо Петри, [повредено],
Михо Пейо, [повредено], Йован Тодор, Тодор Янаки, Йорги Тодор,
Тодор Петри, Петри поп, Михо Нено, Пейо Алексе, Нено Петри,
Петри Атанас, Манол Костандин, Алексе Тодор, Тодор Васил,
Мирчо Петри, Мирчо Нено, Нено Андон, Андрея Янаки, Янаки
• Петри, Велчо Пейо, Манол Алексе, Алексе Петри, Манол Янаки,
Янаки Петри, Мирчо Петри, Димо Никола, Васил Нено, Нено
9]Петри, Петри поп, Мирчо Нено, Нено Влад, Алексе Костандин,
ч. Костандин Влад, Мирчо Петри, Никола Тодор, Алекси Атанас,
Йорги Петри, Михо Нено, Манол Йорги, Димитри Васил, Васил
Петри, Петри поп, Манол Алексе. Ханета — 120.
Село Лъжани [квартал на Велинград]: Мирчо Тодор, Тодор
Васил, Васил Петри, Михал Янаки, Янаки Петри, Мирчо Нено,
Нено Влад, Алексе Янаки, Янаки Тодор, Тодор Петри, Петре поп,
Васил Алексе, Алексе Йорги, Йорги Тодор, Димитри Петри, Михал
Йорги, Йорги Алексе, Атанас Тодор, Мирчо Петри, Йован Петри,
Манол Тодор, Тодор^ Васил, Велко Димитри, Димитри Велко, Андон
,и?0Д0Р’ Костандин Йован, Йован Манол, Манол Тодор, Йован Ва-
н>Аил' Васил Петри, Михо Петри, Йован Мирчо, Мирчо Влад, Симо
Петри, Петри Димо, Никола Алексе, Алексе Васил, Манол Тодор,
Димитри Петри, Михо Нено, Йован Никола, Никола Петри, Михал
W on, Петри Андон, Костандин Манол, Никола Алексе, Алексе
![СВасил, Йован Тодор, Мирчо Влад, Тодор Петри, Михал Симо, Ата-
-(lflac Герги, Герги Алексе, Андон Тодор, [повредено], Костандин
ЧДимитри, Димитри Петри, Мирчо Петри, Йован Нено, Нено Ни­
кола, Симо Петри, Алексе Манол, Манол Костандин, Димитри
Тодор, Михо Нено, Йован Петри, Петри Алексе, Алексе Михо,
Михо Петри, Васил Михо, Манол Никола, Никола Тодор, Мирчо
Петри, Петри поп, Нено Никола, Андон Тодор, Тодор Васил, Велко
Манол, Манол Петри, Михо Нено, Никола Янаки, Янаки Манол,
Нено Петре, Петри поп, Васил Йорги, Йорги Алексе, Алексе Петри,
Манол Йорги, Йорги Тодор, Тодор Петри, Манол Нено. Ханета — 91.

335
 ДЕЛБА МЕЖДУ ПОМОХАМЕДАНЧЕН БЪЛГАРИН
И БРАТЯТА МУ

Сиджил № 3 на битолския кадия, изява между 16 и 24

август 1634 г. — Вж. Турски документи за истор^ата
на македонскиот народ, т. II, с. 89.

Лицето Юсуф, зимми от село Къркорино, сега осветлен с честта

на исляма, пред Цветно, Раян и другите негови братя по баща и
майка, изяви и рече: «Иска да се подели еднакво, както е от господ
наредено, нашия имот и хранителни продукти, наследени от нашия
баща Гордан, зимми, който загина по-рано.»

ПОМОХАМЕДАНЧЕНА БЪЛГАРКА ОТ БИТОЛСКО

Сиджил № 3 на битолския кадия, из тъжбата, регистрира­

на между 10 и 19 март 1635 г. — Вж. Турски документи за
истори]ата на македонскиот народ, т. II, с. 139— 140.

Зиммията Димо, жител на с. Алиобаси, а по-раншен жител на

с. Добромир, доведе пред съда лицето Осман, който се оженил за
неговата дъщеря госпожа Шемса и в негово присъствие повдигна
тъжба:
«Споменатият Осман насила взе споменатата ми дъщеря Шемчп-
са. Откакто е сключен брак, насила я въведе в ислямската вяра#.
Настоявам да се доведе пред шериатския съд и да се утвърди исти-1'
ната.»
Когато споменатата Ше.мса беше доведена в шериатския съд и
запитана за истинското положение, тази отговори: «Аз по мое соб^
ствено желание станах мохамеданка и се омъжих за споменатия Ос*-
ман по нареждане на аллах.»

ХРИСТИЯНСКИ ДОМАКИНСТВА ВЪВ ВАКЪФА

НА СУЛТАН СЕЛИМ I

Списък за поголовния данък (джизие), съставен на »8$

април 1635 г. — Вж. Н Б К М , Ориент, отд., ф. 213 А $-
а. е. 418. Превод от османотурски на Стр. Д и м и т р о в ^ *
Турски извори, т. V II, с. 378— 380.

Обобщен списък за джизието от неверниците към вакъфите-в*

Истанбул на покойния султан Селим хан Стари, за 1044 [27 юниг
1634 — 16 юни 1635] г. Съгласно новия списък за новооткритите.
Село Ая Павло [северно от Мидия, в Турция] — 81 ханета; 2;
село Ак сиджим [в района на Мидия] — 44 ханета; 4; село Папасе
[неуточнено] — 98 ханета; село Айо Яни [Визенско, в Турция],
подчинено на казата Виза — 97 ханета; 250.
Каза Айтос: село Надър [Преображенци, Бургаски окр.],

336
проход — 27 ханета; село Абдулах [неуточнено] — 28 ханета; село
Алаша [неуточнено], бегълци — 1 хане.
Каза Русокастро: село Бююк арнавуд [Драганова, Бурга­
ски окр.] — 40 ханета; 96.
Каза Варна: самата Варна заедно с махалите — 650 ха­
нета; село Галата [Варненски окр.] — 226 ханета; село Хасеки с
друго име Димитри ефенди [неуточнено] — 10 ханета; село Кесрич
[.Виница, Варненски окр.] заедно със село Исфиор дербенд [Извор­
ско, Варненски окр.] — 107 ханета; 993. Село Дасенче-и бюзюрг
[неуточнено] — 55 ханета; село Дервиш Йован [Старо Оряхово, Вар­
ненски окр.] — 95 ханета; село Джамджъ [неуточнено] — 45 ханета;
село Пислечева [неуточнено] — 41 ханета; 236. Село Девине [Девня],
по посока към Кара дере [вер. р. Девня], извън регистъра — 13 ха­
нета; общност на неверниците мюселеми в крепостта Варна, ос­
вободени са от тегоби за хазната — 45 ханета; 58. Общност на акън-
джиите в споменатата крепост, последните също са опростени от ава-
риза, обслужват споменатата крепост в каза Варна — 15 ханета;
споменатото село Екрене [Кранево, Толбухински окр.] — 74 ханета;
село Чаглаик [неуточнено] — 43 ханета; 132; [Всичко] — 1765 [ха­
нета] .
Каза Карънабад [Карнобат]: село Добрал [Прилеп, Б ур­
гаски окр.] — 173 ханета; село ГьокЧе виран [Подвие, Бургаски
окр.] — 63 ханета; село Кьопекли [Пещерско, Бургаски окр.] — 110
ханета; село Садово [Бургаски окр.] — 22 ханета; зачеркват се:
22+-30, натоварени нови ханета = 52; петдесет и две ханета са. Раята
на споменатото село преди се разбягала и известно време живяла в
селото, именувано Бей кьой [Огнен, Бургаски окр.], а сега е дошла
отново на старато си местожителство в село Садово и се заселила там.
Това бе докладвано от кадията на казата и бе издадена заповед да
се понесат от това село още тридесет ханета. 25 зилкаде 1047 [10 април
1638] г. Село Новачка [изчезнало] — 118ханета; заповядано е да се
свалят от споменатото село 40 ханета, които не са по възможностите
на селото, остатък — 78 ханета.
Село [непопълнено, с. Огнен, Бургаски окр.]. Някои рая от
село Садово пак напуснали Бей кьой [Огнен] и като се вдигнали от
включената към казата рая, се установили да живеят в споменатото
село, 36 ханета. От това село е заповядано да се извадят 30 ханета
и да се понесат от село Садово. 25 зилкаде 1047 г.
Село Ала гьореш [Венец, Бургаски окр.], извън регистъра —
12 ханета; село Джаннаша аладънч [неуточнено], извън регистъра —
11 ханета; село Черкеш [Славянци, Бургаски окр.], извън реги­
стъра — 9 ханета; село Сегбан [Сигмен, Бургаски окр.], извън ре­
гистъра — 7 ханета; 39. Село Ахур кьой [неуточнено], извън реги­
стъра — 11 ханета; село Содови еркес [неуточнено], извън регистъ­
ра — 8 ханета; село Ашаклар [Борисова, Ямболски окр.], извън
регистъра — 9 ханета; село Дерманли [Иглика, Ямболски окр.] —
11 ханета; 39. Село Чифте касаплъ [неуточнено], извън регистъра —
7 ханета; село Ахмедчи [Глумче, Бургаски окр.], извън регистъра —■

337 22 По следите на насилието, ч. II

10 ханета; село Юсуфли [неуточнено[, извън регистъра — 2 ханета.
Каза Правади [Провадия]: село Хаджили [неуточне­
но] — 113 ханета; 132. Село Чаглаик [Чайка, Варненски окр.] —
65 ханета; село Бей кьой [Млада -гвардия, Варненски окр.] — 50
ханета; село А к виран [Бял бряг, Шуменски окр.] — 166 ханета;
село Йени кьой с друго име Насух бей дербенд [Дългопол, Варненски
окр.] — 260 ханета; -541. [Всичко] — 3038 [ханета].
Село Манастир [Варненски окр.] — 100 ханета; село Пелиди
[Жълъд, Шуменски окр.], на отсек — 37 ханета; село Ченги с друго
име Оба-и ченги [Аспарухово, Варненски окр.] — 120 ханета; село
Саръ Х ъзър [Венелин, Варненски окр.] — 20 ханета; 277. Село
Селендер [неуточнено], извън регистъра — 8 ханета; село Диздар
[Добрина, Варненски окр.] — 460 ханета; село Чифтлик-и Дкова
[неуточнено], подчинено на Мехмед бей, извън регистъра — 10 ха­
нета; село Чифтлик-и Добреконче [неуточнено], на Али Челеби,
извън регистъра — 5 ханета; 483. [Всичко] 760 + 3038=3798 [ханета].
Копие е на подписания списък на новооткритите, съхраняван в
държавната хазна, откъдето се преписа дословно. Написа се на 17
шевал 1044 [5 април 1635] г.

ПОМОХАМЕДАНЧЕН БЪЛГАРИН ОТ ОХРИДСКО

Сиджил № 5 на битолския кадия, из молба, регистрирана

между 23 юли и 2 август 1638 г. — Вж. Турски документи
за истори]ата на македонскиот народ, т. III, с. 117.

Байрам Челеби, спахия на с. Лабунище, което спада към Ох­

ридската каза в Румелийския вилает, пред светия шериатски ме-
джлис в присъствието наМустафа, син на Ахмед Абдулах, жител на гр.
Битоля, повдигна тъжба против него и рече:
«Гореспоменатият Мустафа по-рано беше рая от гореспомена­
тото село и син на зиммията Митре, който е записан в тефтера като
моя рая. Затова искам и от споменатия Мустафа да ми плаща за­
дълженията, както и останала рая. Искам да бъде разпитан и вед­
нага да ми се изплатят задълженията.»
При разпита споменатият Мустафа призна, че неговият баща
бил жител на споменатото село. Но той рече: «Аз още отпреди два­
десет и пет години съм приел исляма и живея в споменатия град и
не ми е познато дали моят баща е бил регистриран рая на споменатия
Байрам Челеби.»
Тъй като споменатият тъжител не можеше да докаже, че споме­
натият Митре е бил записан в тефтера като негова рая, тъжбата бе
отхвърлена и се написа този документ.

338
 НЕЗАКОННО СЪБИРАН ДАНЪК
ОТ ИСЛЯМИЗИРАН БЪЛГАРИН

Сиджил № 5 на битолския кадия, султански ферман от

■ 25 януари — 3 февруари 1640 г. — Вж. Турски докумен­
ти за истори]ата на македонскиот народ, т. IV, Скопие,
, 1972, с. 3.

Носителят на царския ферман, лицето на име Джан Хасан, под­

несе молба до моя праг на щастието и съобщи, че по-рано, докато
бил непросветен зимми (християнин), бил удостоен с честта на ис­
ляма и че отпреди тридесет и пет години живее в споменатата каза.
И макар че в село Любанища, каза Охрид, в което живеел по-рано,
нямал на свое разположение земя, за която се иска чифт бозан,
неговият спахия, противно на шериатския закон искал сега от него
данък чифт бозан и въобще не преставал да го безпокои и за­
страшава. А за този случай той имал на ръка и пречестна фетва
от шейх-юл-исляма. Във връзка с това той моли за моята царска
милост.

ПОМОХАМЕДАНЧЕН ХРИСТИЯНИН, УЧАСТНИК

В РАЗБОЙНИЧЕСКА БАНДА

Сиджил № 6 на битолския кадия, оплакване между 4 и

. 13 февруари 1640 г. — Вж. Турски документи за исто-
‘ рибата на македонскиот народ, т. IV, Скопие, е. 4—5.

Лицето Осман, син на [нечетливо], жител на град Битоля,

дойде в шериатския съд, доведе разбойниците Ахмед, познат като
син на Георго (Георгоглу), Ебу Бекир и Михаил и в тяхно присъст­
вие повдигна тъжба против тях:
«В събота вечер споменатите влезли [в къщата], която се на­
мира в маХалата Емир, и убили всички — госпожа Фатиме, жена на
Мехмед ефенди, син на Якуб, майка ми Дидар, която била на гости,
и нейната робиня, и оплячкосали всичко каквото имало. Искам да
бъдат разпитани и всичко онова, което следва според [закона].»
Споменатите при разпита потвърдиха без принуда и притесне­
ние. Реши се споменатите разбойници да бъдат наказани, тъй като
се установи, че всичко онова, което те са плячкосали, се намира в
къщата на споменатия Бекир; че къщата, в която бил споменатият
Михаил, е къща на спахията на Лисолай и че този е бил негов ятак.

3 39
 ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ В СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ
ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XVII ВЕК

7 Из релацията на католошкия епископ Петър Богдан от

1640 г. до Конгрегацията в Рим.Както личи от по-сетнешни
документи, споменатите тук турци всъщност са ислямизи-
рани българи. — Вж. Acta Bulgariae ecclesiastica, col.
E. Fermendzin, Zagrabiae, 1887, p. 80—87.

22 септември 1640 г. Посетих село Маринополци [Павликени]>

разположено в равнината, в съседство и недалеч от Търново. . •
[Жителите павликяни] са 860 души. . . Къщите на турците са 20.
около 100 души.
28 септември 1640 г. Посетих село Долно Лъжани [Малчика,
Плевенски окр.], разположено върху брега на р. Осъм, в една рав­
нина. . . Хора католици от вероизповеданието 180, деца 46, [всички]
от павликянски произход. . . Къщите на турците в това село са
25, които наброяват повече от 130 души.
1 октомври 1640 г. Посетих село Пет кладенци [Петокладенци,
Плевенски окр]. . . Хората от вероизповеданието в това село са
569, деца 136, [всички] от павликянски произход. . . Има две къщи
на турци, които живеят също и в Никопол.
6 октомври 1640 г. Посетих село Брестовец [Чавдарци, Ловешки
окр.], разположено върху брега на същата река Осъм. . . Хората
от вероизповеданието са 134, деца 26, [всички] от павликянски
произход или всъщност славяни. Къщите на турците са 30, което
прави повече от 150 души.
12 октомври 1640 г. Посетих село Беляни [Белене], разположено
върху брега на Дунава, около 30 мили под Никопол. . . Хора от
[католическото] вероизповедание 760, деца 162, [всички] от павли­
кянски произход или всъщност славяни. . . Къщите на турците
са 10, около 50 души, но повечето от тях живеят в Никопол.
15 октомври 1640 г. Посетих село Ореше [Ореш, Великотърнов­
ски окр.], разположено малко по-долу на брега на Дунава. . . Хо­
рата от вероизповедението са 400, деца 80, [всички] от павликянски
произход. . . Къщите на турците са 30, което прави 150 души. . . и
почти всички са еничари.

СПИСЪК НА ХРИСТИЯНИТЕ ОТ С. БЯЛ ИЗВОР,

КЪРДЖАЛИЙСКИ о к р ъ г

Откъс от подробен регистър, отнасящ се до 1051 [12 април

1641 — 31 март 1642] г. — Вж. НБКМ, Ориент, отд.,
ф. 34, а. е. 14. Превод от османотурски на Ст. Андреев.

Каза ГюмюрджиНа, село А к пънар [Бял извор, Кърджалийски

окр.]: Саръ Васил; Киряки Васил; Алекси Киряки; Коста Киряки;
Манол Киряки; Васил Киряки; ДиколаДаде; Васил Никола; Янаки
Киряк; Андрея Васил; Манол Васил; Сарки Манол; [нечетливо];

340
Андрея Васил; Янаки Васил; C api Янаки; Киряк Янаки; Васил
Киряк; Манол Димо; Васил Киряк; Алекси Васил; Васил Киряки;
Коста Васил; Никола Димо; Георги Янаки; Коста Димо; Васил
Саръ; Киряки Иван; Иван Димитро; Васил Киряки; Никола Ди­
митро; Алекси Васил; Васил Саръ; Киряки Васил.

ИСЛЯМИЗИРАН ХРИСТИЯНИН, НАЗНАЧЕН

НА СЛУЖБА

Сиджил № 8 на битолския кадия, берат между 10 и 19

юли 1641 г. — Вж. Турски документи за истори]'ата на
македонскиот нарЪд, т. IV, с. 87.

Кадията на Битоля, нашият господин Мехмед, нека му се множи

благодетелността, изпрати писмо до моя праг на щастието и съобщи,
че лицето по име [нечетливо], който е кираджибашия в Битоля, не
показва грижа при изпълнението на службата, поради което неговата
служба била запусната и занемарена. Поради това той изрази молба
тя да се даде на носителя на високославния царски знак Али, син
на Абдулах, затова, че той я заслужава и е достоен за нея и че той
без всякакво съмнение е способен да я върши. Затова издавам този
царски знак, пълен с щастие, и нареждам: :
«След пристигането, споменатият Али нека бъде отсега нататък
кираджия в Битоля. При изпълнението на потребната служба и той
по същия начин има принадлежности, каквито са имали кираджиба-
шйите преди него.»

3 СПОР ЗА ИМОТ МЕЖДУ и с л я м и з и р а н и

БЪЛГАРИ

Сиджил № 8 на битолския кадия, спор между 20 и 29

г юли 1641 г. — Вж. Турски документи за исторщата на
н македонскиот народ, т. IV, с. 88.
Момчето Хасан, син на Хюсеин, който е роден син на 'зиммията
Атанас от с. Трап, който е умрял по-рано, доведе пред съда чичо си
Осман и в негово присъствие повдигна тъжба:
«Когато умрял моят дядо, споменатият Атанас, който не е бил
удостоен с честта на исляма, нивите, с които той според закона
.разполагал, били прехвърлени върху неговите синове, споменатите
Хюсеин и Осман. Когато моят баща, споменатият Осман умря,
тъй като двамата разполагаха с тях общо, на мен се прехвърли по-
половината от нивите, с които той разполагаше общо с чичо ми Ос­
ман. Споменатият Осман отстъпи своята половина на зиммидта
Ермендже Димо от споменатото село. Сега нека бъде запитан дали
е отстъпена [неговата половина] на друг, тъй като аз искам нивите,
бидейки невъзможна [тяхната] подялба.»

341
 Когато бе запитан, той [Осман] рече: «Наистина със споменатите
ниви според обичая разполагахме общо. Нашият спахия със сила му
даде на споменатия зимми моя бивш дял.»

ХРИСТИЯНИН ГАРАНТ ЗА СВОЯ БРАТ

МОХАМЕДАНИН

Сиджил № 8 на битолския кадия, покупко-продажба

между 15 и 24 ноември 1641 г. — Вж. Турски документи
за истори]ата на македонскиот народ, т. IV, с. 98—99

Военното лице Мехмед бей, сердар на еничарите, жител на маха­

лата Якуб бей, една от махалите на град Битоля, доброволно изяви
и рече пред съда в присъствието на притежателя на документа, гор­
достта на имамите Хаджи Мехмед ефенди:
«На споменатия Хаджи Мехмед ефенди продавам за сто и чети­
ридесет хиляди сребърни акчета в брой, които са сега в употреба,
окончателно и с взаимно желание и съгласие: моите вътрешни и
външни къщи, чиито межди са познати при съседите: моята градина
в махалата Емир с познатите межди; моя собствен чифлик в селото,
наречено Поиш Йегреси, и 'в него двадесет глави кобили, двадесет
и осем глави крави, шест чифта волове заедно с всички впрегатни
принадлежности.
На споменатия Мехмед ефенди за десет хиляди акчета в брой)1
които са сега в употреба, отстъпвам със знанието на собственика на
земята правото на разполагане с моите един дял ниви и ливади,
които се намират в землището на споменатото село и за които не е
нужно посочване на междите и означаване.
От ръката на споменатия Мехмед ефенди напълно и в цялост
вземам и получавам целокупните сто и петдесет хиляди акчета като
стойност на продаденото и отстъпеното. От днес споменатият недей*
жим имот и добитък са негов купен имот, а нивите и ливадите са!
отстъпен имот. Нека разполага както иска и според желанието си.»
След това споменатият Мехмед бей пак взе думата и рече: «Спо­
менатият Хаджи Мехмед ефенди дава под наем, с предплатен наем,
горепосочените недвижими имоти, добитък, ниви и ливади за една
година от датата на документа. А аз ги вземам и приемам под наем,
както е посочено.»
Момчето Ахмед, роден син на споменатия Мехмед бей, и зиммия-
та Димо, негов брат [на Мехмед бей] се представиха и казаха: «Ако
на споменатите имоти им се нанесе вреда, докато са под наем при спо­
менатия Мехмед бей, ние сме гаранти с имот, със сигурна гаранция
за изплащане, за недостига на сто и петдесет хиляди акчета, колкото
[имотът] струва и за тридесет хиляди за наема.»
Споменатият Хаджи Мехмед бей, до когото се отнася изложе­
ната изява, издадена*така както е записана от споменатите изяви-
тели, я потвърди устно и я призна за точна при съгласуването.

342
 ИСЛЯМИЗИРАН АРХИТЕКТ, НАЗНАЧЕН
НА СЛУЖБА ВЪВ ВАКЪФ

Сиджил № 8 на битолския кадия, решение между 15 ноем­

ври и 13 декември 1641 г. — Вж. Турски документи за
HCTOpMjaTa на македонскиот народ, т. IV, с. 99.

Хазър, който е архитект на вакъфите на Махмуд ага, които са

в самия Битоля, си гледа кефа и не се грижи за поправката на спо­
менатите вакъфи. Споменатите вакъфи се рушат, а зидовете са съ-.
борени. Тъй като по никакъв начин не е възможно той да върщ»
службата, на негово място за архитект се поставя Хазър, син на
Абдулах, а той пък се задължава да върши потребната служба.
1 •
СПОР ЗА ИМОТ МЕЖДУ БРАТЯ —
:f ХРИСТИЯНИН И МОХАМЕДАНИН

Сиджил № 8 на битолския кадия, оплакване между 13

h ? и 22 март 1642 г. — Вж. Турски документи за историята
' на македонскиот народ, т. IV, с. 105—106.

Зиммията Яно, зимми от село Поздеш, което спада в казата на

град Битоля, доведе в съда лицето Мехмед, който му е брат o t съ­
щите баща и майка и който е почетен с честта на исляма и в негово
Присъствие повдигна тъжба:
«Споменатият Мехмед разполага като маликане [земя в пълн£
собственост] с нашите ниви, които със законно наследство ни оста­
наха от нашия баща, и на мен ми забранява да разполагам с мрята
половина, която ми се полага. Искам да бъде разпитан според прй-
честния закон и да се даде правото на онзи, на който му се полага.»
• Когато бе запитан, споменатият Мехмед отговори: «Наистина,
когато нашият баща умря, неговите ниви останаха на нас двамата.
Но когато аз преминах в исляма заради вярата на нашия баща,
неговите ниви ми бяха определени и предадени. Вече повече от десет
години аз ги ползувам без разправии.»
,i, Когато споменатият зимми отрече, че нивите са повече от десет
години без разправии в ръцете на споменатия Мехмед, праведните
мохамедани Хюсеин и Абди дойдоха в съда за свидетелствуване и
очи в очи свидетелствуваха законно така: «Наистина с нивите, за
които се съди споменатият зимми, споменатият Мехмед разполага
повече от десет години без разправии и никой не се е месил.»
След приемането на тяхното свидетелствуване на споменатия
зимми се забранява спор, тъй като е забранено приемане на тъжба
за мирийска земя след изтичането на десет години.

343
 ПОМОХАМЕДАНЧЕНА БЪЛГАРКА ВАКЪФИРА
ПАРИ

Сиджил № 8 на битолския кадия, вакъфнаме от 17 март

1642 г. — Вж. Турски документи за истори]ата на маке-
донскиот народ, т. IV, с. 107—108,

Госпожата Фатиме, дъщеря на Абдулах, жителка на град Б и ­

толя, пред шериатския съд, който трябва да се почита, доброволно
изяви и рече в присъствието на Ахмед ефенди, когото назначава за
мютевелия на вакъфа, чието обявяване следва:
«От моите скъпоценни пари и от моя драгоценен имот отделям,
вакъфирам и завещавам 20 000 сребърни акчета в брой.» [По-ната­
тък следват условията на вакъфирането.]

СПОР ЗА ИМОТА НА ПОМОХАМЕДАНЧЕН

БЪЛГАРИН

Сиджил № 8 на битолския кадия, изява между 23 и 31

март 1642 г. — Вж. Турски документи за истори]ата
на македонскиот народ, т. IV, с. 110.

Пог! Богдан, Кире Рале, Миле Шафкула, Гьорго Йелуш, Страте

Митре, Стойко терзия, Коста Петре и Танче Шафкула свидетелст-
вуваха в присъствието на зиммите Мите Стойчо и Йоше Стойко,
които са братя на умрелия спахия Курт, жители на Битоля, че
споменатият покойник Курт имал в землището на село Буково соб­
ствено лозе, заградено и с межда от една страна с [имота на] Ангел
Страте, от друга страна с [имота на] Дундар-заде Ахмед Челеби,
от трета с [имота на] Гьорго Лагор и с обществения път; че до този
момент го имал като собственост и че било негов лйчен имот.
След приемането [на свидетелствуването] на споменатите зимми
спорът им се забрани.

ХРИСТИЯНСКИ ДОМАКИНСТВА ВЪВ ВИЛАЕТА

САМОКОВ ПРЕЗ 1644 г.

Откъс от регистър за поголовния данък (джизие), съставен

през 1644 г. — Вж. НБКМ, Ориент, отд., См. 3/2. Превод
от османотурски на Р. Стойков.

Каза Самоков'. Самият [град] Самоков — 225 ханета, осво­

боден [от извънредни данъци]; село Вед'риндел [неуточнено] —
160 ханета, мадан (рудник); заповядано е жителите на тридесет и
пет ханета от споменатото село [да обслужват рудника] — 19 зил-
хидже 1056 [27 януари 1647] г.; село Кюстендже-и кюберан [гр.
Костенец] — 115 ханета; стойност на рудника; заповядано е жители­
те на двадесет и пет ханета [да обслужват рудника] — 12 мухарем

344
 1056 [11 март 1645] г.; село Райово [Софийски окр.] — 111 ханета;
611. Село Дураган [Друган, Пернишки окр.] — 118 ханета; село
Радуил [Софийски окр.] — 92 ханета; село Систирине [Сестримо,
Пазарджишки окр.] — 85 ханета; село Очушка [Очуша, Софийски
,окр.] — 87 ханета; 382. Село Кюстендже-и мюслим [гр. Костенец] —
56 ханета; село Абдулрахман [неуточнено], принадлежащо към спо­
менатата [каза] — 10 ханета; освободено [от извънредни данъци],
село Шипоч [Шипочаме, Софийски окр.] — 58 ханета; село Шире-
кудал [Широки дол. Софийски окр.] — 62 ханета; 186. Село Дос-
пей-и баля [Доспей, Софийски окр.] — 67 ханета; село Тихул дербенд
[Клисура, Софийски окр.] — 59 ханета; село Махале с друго име
Чифлик Кован [Пчелин, Софийски окр.] — 45 ханета; село ЧутиА
[неуточнено] — 48 ханета; 219. Село [повреден текст]; село [повре­
ден текст], освободено [от извънредни данъци]; село Говедар [Го­
ведарци, Софийски окр.] — 33 ханета; село Дирагушин [Драгуши-
ново, Софийски окр.] — [повреден текст]; село Доспей-и зир [Доспей,
Софийски окр.] — 17 ханета; село Исмаил [неуточнено] — 11 ханета;
село Испасличе [неуточнено] — 8 ханета, освободено от [извънредни
данъци]; село Капи дербенд [Момин проход, към гр. Костенец ] —
48 ханета, освободено [от извънредни данъци]; 56. [Всичко към каза
Самоков] — 1685 [ханета].
Каза Разлог: село Дкурит [Якоруда]: махала Паша со­
пот, принадлежаща към споменатото село — 298 ханета; махала
Кючюк Папас, принадлежаща към споменатото село — 195 ханета;
433. Село Баниска [гр. Банско]: махале-и Гюро, принадлежаща към
споменатото село — 100 ханета; махале-и Доруд, принадлежаща
към споменатото село — 102 ханета; село Бане [Баня, Благоевград­
ски окр.] — 87 ханета; село Дираглища [Горно и Долно Драглище,
Благоевградски окр.] — 74 ханета; 363. Село Мехомие [Разлог] —
' 62 ханета; село Бабяк [Благоевградски окр.] — 25 ханета. Мюсюл-
, маните от споменатото село — имамът Бекир ходжа, Малк очогли
‘ Халифе и други, дойдоха [в шериатския съд] и съобщиха: «Ако и
досега в новия регистър за споменатото село да са записани двадесет
и пет души за поголовен данък, рая [немюсюлмани] не живее [там].»
След като дадоха подобен отговор, връчи им се подпечатан документ,
като се изложи [горното]. Също така по този начин се обясни и в
описания регистър. Записано на 3 [число] от месец зилхидже 1053
[13 февруари 1644] г.; 87.
' 2568—25 = 2543—45 = 2498 [ханета].

345
 ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ ЛИЦА, ПОЛУЧИЛИ
ИЗДРЪЖКА ОТ СОЛНИЦАТА В ПОМОРИЕ

Обобщаващи данни за лица, на които за времето от 1644

до 1675 г. били изплатени заплати, пенсии и възнаграж­
дения от приходите на солниците в гр. Поморие. — Вж. и
Е. Грозданова и Cm. Андреев, Поморийските солници, т
с. 308—326.

Зюлфикяр бей, син на Абдулах; Осман бей, син на Абдулах, от

260 бьолюк; Осман Абдулах, спахия; Юсуф Расул Абдулах, спахия;
Мурад Абдулах; Ахмед, новопомюсюлманчен; Хасан Абдулах от
с. Българене [гр. Българово, Бургаски окр.]; Осман Абдулах; Ха­
сан Абдулах; Ахмед, новопомюсюлманчен; Ахмед, новопомюсюлман­
чен; Али Хасан, албанец; Осман Абдулах, жител на Ямбол, Мехмед
Али, еничарин от 53 бьолюк; Сюлейман Абдулах, от 37 бьолюк;
Аваз Насух Абдулах, силяхдар; Осман Ибрахим, еничарин от 62
джемаат; Осман, син на Ибрахим, еничарин от 62 джемаат.

ХРИСТИЯНСКИ ДОМАКИНСТВА ВЪВ ВИЛАЕТА

РАЗГРАД ПРЕЗ XVII ВЕК

Кратък регистър за поголовния данък (джизие), съставен ч

на 13 май 1648 г. — Вж. НБКМ, Ориент, отд., ф. 117, 7
а. е. 262. Превод от османотурски на Р. Стойков.

Каза Херазград [Разград]: село Тор лак [Хлебарово] — 256 ха-

нета; село Текие-и Бали бег [вер. Сборяново, Разградски окр.] :—^
83 ханета; село Текие [вер. Воден, Разградски окр.] — 3 ханета;1
село Усендже [Осенец, Разградски окр.] — 93 ханета; общо в тази 1
редица 435 [ханета]. Село Конак [Търговищки окр.] — 170 ханета;^
дербенджии — 147 ханета, не дербенджии — 23 ханета; село Кир-М
вина [Кривня, Разградски окр.] — 49 ханета; село Диранувиче [Дря-Х
новец, Разградски окр.] — 45 ханета; село Садина [Търговищки
окр.] — 34 ханета; общо в тази редица — 298 [ханета]. Село Завидьг
[Завет] — 75 ханета; село Вирбуфка [Нова Върбовка, Великотър-'
новски окр.] — 42 ханета; село Хайдар [Кардам, Търговищки окр.] —^
23 ханета; село Саръ яр [неуточнено] — 30 ханета; общо в тази ре-7
дица — 170 [ханета]. Село Комар ада [неуточнено] — 54 ханета;
село Колукодж [неуточнено] — 33 ханета; село Гърчин [Гърчиново,
Търговищки окр.] — 53 ханета; село Баниска-и зир [Баниска, Ру­
сенски окр.] — 25 ханета; общо в тази редица — 165 [ханета]. Село
Опака [Търговищки окр.] — 26 ханета; село Ески Сушиче [Сушица,
Великотърновски окр.] — 19 ханета; село Кувачевиче-и баля [Кова-
чевец, Търговищки окр.] — 12 ханета; село Кувачевиче-и зир [Ко-
вачевец. Търговищки окр.] — 6 ханета; общо в тази редица — 63
[ханета]. Село Съгърлу [неуточнено] — 12 ханета; село Черковна

346
[Разградски окр.) — 9 ханета; село Гулиска [неуточнено] — 12 ха-
нета; село Недоклан [Разградски окр.] — 13 ханета; общо в тази
редица — 46 [ханета]. Село Бурунлар с друго име Бахшаишлер
[Дриново, Търговищки окр.] — 6 ханета; село Паламариче [Пала-
марца, Търговищки окр.] — 8 ханета; село Каба кулак [Ушинци,
Разградски окр.] — 10 ханета; село Вудиче [Водица, Търговищки
окр.] — 11 ханета, освободено [от извънредни данъци]; общо в тази
редица — 35 [ханета]. Село Заграли [Съединение, Търговищки
окр.] — 11 ханета, освободено [от извънредни данъци]; село Ташчи
[Каменар, Търговищки окр.] , чифлик на молданския княз — 8
ханета, освободено [от извънредни данъци]; чифлик Абдулкерим
към споменатото село — 2 ханета, освободен [от извънредни данъци];
общо в тази редица — 11 [ханета]. Град Хезарград [Разград], при­
шълците там [неверници] към вакъфа — 20 ханета; махала Искен-
дер — 5 ханета, махала Косъм паша — 3 ханета, махала Байрам
бег — 4 ханета, махала Арбан — 2 ханета, махала Хаджи Ахмед —
6 ханета; общо в тази редица — 20 [ханета].
Каза Ески Джумаа [Търговище]: самият споменат град —
12 ханета; село Развойна [Търговищки окр.] — 15 ханета; село
Тириш дербенд [Пролаз, Търговищки окр.] — 40 ханета, осво­
бодено [6т извънредни данъци]; село Истратимдже [Стража,
Търговищки окр.] — 18 ханета; общо в тази редица — 85’ (ханета].
Село Тирил ова [Герилово, изчезнало] — 20 ханета, освободено [от
извънредни данъци]; село Дангадж [Далгач, Търговищки окр.] —
7 ханета, освободено [от извънредни данъци]; село Чикендин [Ли-
ляк, Търговищки окр.) — 9 ханета, освободено [от извънредни да­
нъци]; село Абдаллар [Ловец, Търговищки окр.] — 3 ханета, освобо­
дено [от извънредни данъци]; общо в тази редица — 39 [ханета].
Всичко [дотук] — 1367 [ханета]. Село Карли [Кралево, Търговищки
окр.] — 6 ханета; село Къртълли [неуточнено) — 3 ханета; село
Ашиклар [Певец, Търговищки окр.] — 1 хане; село Баязид бег [Бая-
чево, Търговищки окр.] — 1 хане; общо в тази редица — 11 [ханета].
Каза Ала клисе [Омуртажко и част от Котленско]: село
Казган бинари [Котел] — 545 ханета; махале-и Райку [Райко­
ва махала], принадлежаща към Казган бинари — 312 ханета, ма­
хале-и Дайну [Дойнова махала], принадлежаща към Казган бина­
ри — 233 ханета; на длъжност дербенджии — 80 ханета, недербен-
джии— 465 ханета; село Читак дербенд [Тича, Сливенски окр.] —
212 ханета, на длъжност дербенджии — 90 ханета, недербенджии —
122 ханета. 768 [ханета].
1367-1-768=2135 [ханета].

347
 2 . , : ......................
Обобщен списък за джизието във вилаета Разград, съста­
вен на 29 октомври 1670 г. — Вж. НБКМ, Ориент, отд.,
ф. 117 А, а. е. 102. Превод от османотурски на Стр. Ди­
митров.

Каза Херазград [Разград]: село Осенче [Осенец, Разградски

окр.] — 42 ханета; село Киривене [Кривня, Разградски окр.] —
7 ханета; село Диренофче [Дряновец, Разградски окр.] — 21 ха­
нета; село Завийет [Завет, Разградски окр.] — 51 ханета;
село Садина [Търговищки окр.] — 26 ханета; село Торлак [Хлеба­
рово, Разградски окр.] — 62 ханета; село Вирбефче [Каран Върбов-
ка, Русенски окр.] — 20 ханета; село Баниска-и баля [Баниска,
Русенски окр.] — 5 ханета; село Калокоч [при с. Водица, Търговищ­
ки окр., изчезнало] — 8 ханета; село Комарова [неуточнено] — 26
ханета; село Хайдар [Кардам, Търговищки окр.] — 9 ханета; село
Ковачовиче-и баля [Ковачевец, Търговищки окр.] — 4 ханета; 47.
Село Текйе Гази Бали бей [Манастирско, Разградски окр.]—8 ханета;
опростени; село Таигчи с Калайджи [Радин град, Разградски окр.] —
14 ханета, опростени; село Каба кулак [Ушинци, Разградски окр.] —
9 ханета; село Гарчинова [Гърчиново, Търговищки окр.] — 22 ха­
нета; 81. Село Сенева [Сеново, Разградски окр.] — 14 ханета; Село
Саръ яр [неуточнено] — 20 ханета; село Опака [Търговищки окр.] —
22 ханета; село Водене [Водица, Търговищки окр.] — 25 ханета; 81.
Село Текйе [неуточнено] — разбягали се, опростени; село Банич
ка-и зир [Баниска, Русенски окр.] — разбягали се; село Ковачеви-
че-и зир [Ковачевец, Търговищки окр.] — разбягали се; село Недок-
лан [Разградски окр.] — разбягали се; село Вирбале (?) с друго име
Бахшаишлер [Дриново, Търговищки окр.] — разбягали се; село
Паламариче [Паламарица, Търговищки окр.] — разбягали се; село
Ветофниче [Ветово, Русенски окр.] — разбягали се; село Заграли
[Съединение, Търговищки окр.] — разбягали ее; Чифтликът Аб-
дулкерим в споменатото село — разбягали се. В самия горепосочен
град — разбягали се; махалата Искендер — разбягали се; махалата
Косъм паша — разбягали се; махалата Бехрам бей — разбягали се;
махалата Опала — разбягали се; махалата Хаджи Ахмед — раз-*
бягали се, д
Каза Ески Джумаа [Търговище]. В самия гореспоменат граа —
8 ханета; село Гери дербенд [Риш, Шуменски окр.] — 13 хене-
та; село Истратидже [Стража, Търговищки окр.] — 6 ханта;
27. Село Разбойще [Разбойна, Търговищки окр.] — разбягало се;
село Герилова [изчезнало] — разбягали се, опростени; село Далгач
[Търговищки окр.] — разбягали се; село Челендин [Лиляк, Търго­
вищки окр.] — разбягали се, опростени; село Абдаллар [Ловец,
Търговищки окр.] — разбягали се; село Чакърлъ [Кралево, Тър­
говищки окр.] — разбягали се; село Тевекели [неуточнено] — раз­
бягали се; село Ашъклар [Певец, Търговищки окр.] — разбягали се;
село Байезид бей [Баячево, Търговищки окр.] — разбягали се; 442.

348
 Каза А ла килисе [Камбурово, Търговищки окр.], село Каз-
ган пънар дербенд с махалата Крайна [Котел] — 459 ханета,
опростени 60 ханета, неопростени — 399 ханета; село Читак дербенд
[Тича, Сливенски окр.], подчинено на споменатата каза — 243 ха­
нета; село Конак [Търговищки окр.], подчинено на споменатата
каза — 91 ханета. 793 + 443=1236 [ханета]. .
Написа се на 13 джемази юл ахър 1081 [28 октомври 1670] г.

ХРИСТИЯНСКИ ДОМАКИНСТВА ВЪВ ВИЛАЕТА

ДИМОТИ КА ПРЕЗ 1651 Г.
Откъс от регистър за поголовния данък (джизие), съставен
между 25 декември 1650 и 13 декември 1651 г. — Вж.
' НБКМ, Ориент, отд., ОАК 253/4. Превод от османотур-
ски на П. Груевски.

Махала Хисар, спадаща към споменатия [град Димотика] —

90 ханета; добавени съгласно заповед за 1064 [22 ноември 1653—
10 ноември 1654] г. 14 ханета, [общо] — 104 ханета; заличени със
свещена заповед на 2 реджеб 1064 [19 май 1654] г. 12 ханета, оста­
тък — 92 ханета. Махала Варош — 22 ханета; освободени. Махала
Арнавуд, спадаща към Димотика — 36 ханета; освободени — 19
неосвободени — 17 ханета.
Село Орта кьой [Ивайловград] — 208 ханета; добавено съгласно
заповед за 1064 г. — 9 ханета, [общо] — 217 ханета; освободени
172 ханета, неосвободени — 36 ханета; съгласно заповед заличиха
се деветте ханета, които бяха добавени, на 8 шевал 1064 [23 август
1655] г.; за 1065 [11 ноември 1654 — 30 октомври 1655]г., 356.
Село Палавун [Пелевун, Кърджалийски окр.], рудари — 150
ханета; освободени; [добавени] 16, общо 166 ханета, добавено съг­
ласно свещена заповед за 1064 г.
Село Софулар [Мъдрец, Кърджалийски окр.] — 125 ханета.
Село Чекирдеклю [Костилково, Кърджалийски окр.], руда­
ри — 116 ханета; освободени [от извънредни данъци].
Село Ишихкър [Апион, Димотишко, в Гърция] — 170 ханета;
498.
Село Чашнигир Кара пънар [Врисика, в Гърция] — 110 ханета;
добавено съгласно заповед за 1064 г. 3 ханета, [общо] 113 ханета;
заличени със свещена заповед на 2 реджеб 1064 [19 май 1654] г. —
3 ханета. Остатък — 110 ханета за 1065 г.
Село А к пънар [Бял извор, Кърджалийски окр.] — 110 ханета.
Село Чобанлу [Пименикон, в Гърция] — 90 ханета.
Село Къзъл дели [неуточнено] — 82 ханета, добавени съгласно
заповед за 1064 г. — 9 ханета, [общо] — 91 ханета; съгласно запо­
вед се извадиха деветте ханета, на 25 мухарем 1065 [4 февруари
1654] г., остатък — 82 ханета за 1066 [ЗГоктомври 1655 — 19 октом­
ври 1656] г.; 392.
Село Исхак паша [Исаакион, в Гърция] — 100 ханета; добавени

349
съгласно заповед за 1064 г. — 11 ханета, [общо] — 111 ханета; за­
личени със свещена заповед — 10 ханета, на 2 реджеб 1064 [19 май
1654] г.; остатък 101 ханета за 1065 г.
Село Ок пънар дербенд [Сив кладенец, Кърджалийски окр.] —
96 ханета; освободени — 30 ханета, неосвободени — 66 ханета.
Село Кадъ кьой [Мани, в Гърция] — 100 ханета.
Село Булгар кьой [Елинохорион, Димотишко, в Гърция] —
70 ханета; добавени съгласно заповед за 1064 г. — 19 ханета, [об­
що] — 89 ханета; освободени — 67 ханета, неосвободени — 3 ханета;
на основание на свещена заповед заличиха се прибавените словом
деветнадесет ханета на 3 зилкаде 1064 [15 септември 1654] г., оста­
тък — 70 ханета.
Село Къйадзкък [Кирияки, в Гърция] — 64 ханета.
Село Йенидже-и къзълджък [Шкуртохор, в Гърция] — 70 ха­
нета; добавени със заповед за 1064 г. — 12 ханета, общо — 82 ха­
нета; освободени.
Село Мандра-и кебир [Мандра, в Гърция] — 80 ханета.
Село Ълъджа [Лъджа, дн. квартал на Ивайловград] — 77 ханета.

ПОМОХАМЕДАНЧЕН ЖИТЕЛ НА РУСЕ

ПРЕЗ СРЕДАТА НА XVII ВЕК

Протокол на русенския кадия от 1656—1657 г. за паричен

дълг. — Вж. Извори°за българското право, т. И, с. 144.

Запитан бакалинът Мехмед, син на Абдулах, какво задължение

има към вакъфа Джами шарк. . . той призна.

ХРИСТИЯНСКИ ДОМАКИНСТВА
В РУСЕНСКО ПРЕЗ XVII ВЕК

Регистър за поголовния данък (джизие) за каза Русе за

времето от 20 октомври 1656 до 8 октомври 1657 г. — Вж.
НБКМ, Ориент, отд., R/1, л'. 28-6, док. II. Превод от осма-
нотурски на Ел. Грозданова.

В самия град Русчук — 213 ханета; село Красене [Красен, Ру­

сенски окр.] — 99 ханета; село Раховиче [Ряхово, Русенски окр.] -н-
100 ханета; село Рахова [Долно Ряхово, Силистренски окр.] — 42
ханета; село Кьохне Исмаил [Старо село, Силистренски окр.] — 50
ханета; село Косуй геберан [Пожарево, Силистренски окр.] — 101
ханета; село Маратен [Мартен, Русенски окр.] — 100 ханета; село
Табан [Сандрово, Русенски окр.] — 40 ханета; село Тутракан —
30 ханета; село Божичене [Божичен, Русенски окр.] — 26 ханета;
село Абланова [Долно Абланово, Русенски окр.] — 42 ханета; село
Мечка [Русенски окр.] — 46 ханета; село Саръ Синанлар [Помен,

350
Русенски окр.] — 38 ханета; село Широко брод [Широково, Русенски
окр.] — 17 ханета; село Биргош [Пиргово, Русенско окр.] — 62 ха­
нета; село Две могили [Русенски окр.] — 150 ханета; село Басараба
[Басарабово, Русенски окр.] — 110 ханета; село Исфаленик [Свале-
ник, Русенски окр.] — 80 ханета; село Бъзовиче [Бъзовец, Русенски
окр.] — 55 ханета; село Батин [Русенски окр.] — 29 ханета; село
Белчова [Белцов, Русенски окр.] — 35 ханета; село Обретеник [Ру­
сенски окр.] — 75 ханета; село Костениче [Костанденец, Разградски
окр.] — 118 ханета; село Липник [Николова, Русенски окр.] — 160
ханета; село Остридже [Острица, Русенски окр.] — 8 ханета; рая
без установено местожителство (хаймане) от воденицата на Фери-
дун бей, която се намира в землището на село Пепелина [Русенски
окр.] — 6 ханета; село Саарлар [Дряновец, Русенски окр.] — 13
ханета; село Кошов [Русенски окр.] — 49 ханета; село Чилнов[Русен­
ски окр.] — 12 ханета; раята от петте воденици, разположени в зем­
лището на село Чернови [Червен, Русенски окр.], и раята немюсюлма-
ни от споменатото село, която живее в чифлика — 50 ханета; раята
перекенде на село Чернови — 15 ханета; село Абланова мюслим
[Горно Абланово, Русенски окр.], рая неверници в споменатото се­
ло — 5 ханета; село Тръстеник [Русенски окр.], рая неверници в
споменатото село — 2 ханета; село Ветова [Ветово, Русенски окр.],
рая неверници от споменатото село — 5 ханета.
Налице всичко 1983 ханета.

Дефтер за поголовния данък (джизие), съставен на 21

март 1663 г. — Вж. НБКМ, Ориент, отд., ф. 112, а. е.
6277. Превод от османотурски на Стр. Димитров.

Списък за джизието на неверниците от вилаета Русчук, с друго

име Допълнение на Провадия, валиден за 1074 [1663] г.
Самият град Русчук, в махалата Рукапала, спадаща към споме­
натия [град] — 213 ханета. Село Красене [Красен, Русенски окр.],
подчинено на споменатата каза, опростени като мартолози по реката
>'Д унав — 99 ханета. Село Рахова-и кючюк [Долно Ряхово, Силистрен­
ски окр.], подчинено на споменатата к а з а — 100 ханета. Село Рахо-
ба-и бюзюрк [Ряхово, Русенски окр.], подчинено на споменатата ка­
за — 42 ханета. Село Кочин [Професор Иширково, Силистренски
окр.], подчинено на споменатата каза — 121 ханета. Село Барашен
[Бръшлян, Русенски окр.], подчинено на споменатата — 143 ханета.
Село Табан [Сандрово, Русенски окр.], подчинено на споменатата
каза — 40 ханета. Село Ески Исмаил [Старо село, Силистренски окр.],
подчинено на споменатата каза — 71 ханета. Село Ботре [Ботров,
Русенски окр.], подчинено на споменатата каза — 42 ханета. Село
Боженчене [Божичен, Русенски окр.], подчинено на споменатата —
26 ханета. Село Саръ Синап [Помен, Русенски окр.], подчинено на
споменатата — 38 ханета. Село Качелова [Кацелово, Русенски окр.],
подчинено на споменатата — 63 ханета. Село Абланова [Долно Абла-

351
ново, Русенски окр.], подчинено на споменатата — 42 ханета. Село
Мачка [Мечка, Русенски окр.], подчинено на споменатата, опрос­
тени, тъй като служат като мартолози по реката Дунав — 46 ханета.
Село Широко брод [Широково, Русенски окр.], подчинено на споме­
натата — 18 ханета. Село Пиргос [Пиргово, Русенски окр.], подчи­
нено на същата, опростени като мартолози на реката Дунав — 62
ханета. Село Силиволики [Сливо поле, Русенски окр.], подчинено на
същата — 151 ханета. Село Касрие [Кула, западно от Русе, изчез­
нало], пбдчинено на споменатата, опростени, служат като мартоло­
зи по реката Дунав — 76 ханета. Село Ишфаляник [Сваленик, Ру­
сенски окр.], подчинено на същата — 250 ханета. Село Безовниче
[Бъзовец, Русенски окр.], подчинено на същата — 138 ханета. Село
Батън [Батин, Русенски окр.], подчинено на същата — 29 ханета.
Село Белчови [Белцов, Русенски окр.], подчинено на същата — 35
ханета. Село Обретеник [Русенски окр.], подчинено на спомена­
тата — 131 ханета. Село Костантенче [Костанденец, Русенски окр.],
подчинено на споменатата — 118 ханета. Село Липник [Николово,
Русенски окр.], подчинено на споменатата — 161 ханета. Село Чер­
неви [Червен, Русенски окр.], подчинено на споменатата — 77 ха­
нета. Село Червенова-и мюслим [Червена вода, Русенски окр.], под­
чинено на споменатата — 9 ханета. Село Челнов [Чилнов, Русенски
окр.], подчинено на споменатата каза — 12 ханета. Село Зориновиче
[неуточнено], подчинено на споменатата — 11 ханета, опростени.
Село Остриче [Острица, Русенски окр.], подчинено на спомена­
тата — 8 ханета. Село Пепекина [Пепелина, Русенски окр.], подчи­
нено на споменатата — 5 ханета. Село Сагърлу [Дряновец, Русенски
окр.], подчинено на споменатата — 13 ханета. Село Коиюв [Русенски
окр. , подчинено на споменатата — 79 ханета.
На отсек: посочените чифлици в казата Русе. От скитащата
влашка рая, която по време на описването всеки ден е записана —
по 160 акчета на отсек. Чифликът Али ага в село Батън, подчи­
нено на споменатата каза — 6 ханета, на отсек годишна — 960 [ак­
чета]. Чифликът Мустафа ага в село Пиргос — 6 ханета, на отсек
годишно — 960 [акчета]. Чифликът Байрам челеби в споменатия
град — 4 ханета, годишно на отсек — 640 [акчета]. Чифликът Чауш
Мехмед — 3 ханета, годишно на отсек — 480 [акчета]. Чифликът
Сейид Абдулах ефенди в село Гаеалия [Гагаля, Русенски окр.] —
3 ханета, годишно на отсек — 480 [акчета]. Чифликът кулата на
Ахмед ефенди близо до града — 4 ханета, годишно на отсек — 640
[акчета]. Чифликът Абди челеби близо до Кешишлик (?) — 3 ханета,
годишно на отсек — 480 [акчета]. Чифликът Мехмед бей, бивш мир-
лива на Видин, в село Черневи, с отбелязаните мелници, по заповед —
3 ханета, годишно на отсек — 480 [акчета]. Всичко чифлици с дво­
рове — 32 ханета, на отсек — 5265 [акчета].

352
 СВЕДЕНИЕ ЗА ТЕТЕВЕНСКО ОТ СРЕДАТА
НА XVII ВЕК

Из кондиката на етрополския манастир «Св. Троица»,

съдържаща имената и селищата на дарителите. Писана е
след 1648 г. Посоченото тук християнско с. Хъсен през
XIX в. било населено изключително с българи мохаме­
дани. — Вж. П. Мутафчиев, Из нашите старопланински
манастири, С., 1931, с. 60.

С. 42—43: с. Желява; с. Хъсен; с. Кунино — Нягул, Мойно,

Вайно, Искран.

ПОМбХАМЕДАНЧВАНИЯ В СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ

ОКОЛО СРЕДАТА НА XVII ВЕК

Из отчета на никополския епископ Филип Станиславов

от 1659 г. за състоянието на католишките села в неговата
епархия. Вж. Acta Bulgariae ecclesiastica, р. 259—261.

Село Ореш. Къщите на католиците павликяни в него са 80,

хората от двата пола и възраст са около 600. Къщите на турците
павликяни са 30, отстъпили от християнската религия, когато Ста­
нислав [т. е. Филип Станиславов] учеше в Италия, имат една джамия.
Село Летокладенци. Къщите на павликяните католици са 90,
хората и от двата пола са около 1200. . . Къщите на турците от
павликянски произход са 10 с една джамия.
Село Брестовец. Къщите на католиците павликяни са 30, хо­
рата и от двата пола са около 300. . . Къщите на турците павликяни
са 20 и имат една джамия.
Село Кочегово [неуточнено]. В него къщите на павликяните
католици са 30, броят на хората е около 250. . . Къщите на турците
от същия произход са 10.
Село Долно Лъжани. Къщите на павликяните католици са
17, хората пък около 150. . . Къщите на турците павликяни са 30.
Отстъпиха от вярата по-рано.
Село Бъсцево [Горан, Ловешки окр.]. Къщите на католиците
павликяни са 20, хората пък са около 200. . . Къщите на турците
от същия произход са 30 и имат една джамия.

МОХАМЕДАНИ СЕ ЖЕНЯТ ЗА ХРИСТИЯНКИ

. Евлия Челеби, Пътепис, с. 37 и 217.

[1661 г., Юскюп, източно от Лозенград]. Девойките тук са из­

вънредно красиви Дори болшинството от хората в двореца в Кърк~
лиса [Лозенград] предпочитат да се женят и задомяват за тукашните
християнски момичета.

353 23 По с л е д и » иа насилието, ч. II
 [1668 г., Воден]. В него има извънредно красиви момци и де­
войки. Гръко-православните девойки и булки, наричани кераци,
стаЕат красиви като хурии. И една от удивителностите му е, че дори
някои от големците и първенците се влюбват в тях и вземат чрез
законен брак жени-невернички.

ХРИСТИЯНСКИ ДОМАКИНСТВА
В СЕВЕРОИЗТОЧНА ТРАКИЯ ПРЕЗ XVII ВЕК

1
Откъс от списъка за поголовния данък (джизие) за вилае­
та Ямбол, съставен на 6 март 1666 г. — Вж. НБКМ ,
Ориент, отд., Сл. 6/22. Превод от османотурски на П.
Г руевски.

[Ямбол]: махала [нечетливо] — 10 ханета; махала [нечетливо] —

10 ханета; махала [нечетливо] — 10 ханета; махала Кара Даниш-
яенд — 1 хане; 31. Махала Еврейска — 40 ханета; село Каргуна [сега
квартал на Ямбол] — 96 ханета; село Кадъ-и кючюк [Козарево, Ям­
болски окр.] — 75 ханета; село Чагърган [Чарган, Ямболски окр.] —
10 ханета; 221. Село Чарова [неуточнено] — 20 ханета; село Булади
[неуточнено] — 25 ханета; село Авлиалу с друго име Караагач [Па-,
лаузово, Ямболски окр.] — 37 ханета; село Челеби кожда [Джинот,л
Ямболски окр.] — 33 ханета; 115. Село Саръ ходжа [неуточнено] —-
15 ханета; село Абдулах [неуточнено] — 5 ханета; село И емайл Фа-
къх [Сан Стефано, Бургаски окр.] — 82 ханета; село Джеде обасъ
[неуточнено] — 102 ханета; 204. Село Хаджи Умур със [село] Аг-
джар [неуточнено] — 92 ханета; село Дювалар [неуточнено] —^
90 ханета; село Кара Хисар [неуточнено] — 140 ханета; село Кара-г,
джалар с махалата Дилявер ефенди [неуточнени] — 50 ханета; 372.!
Село Фараши [неуточнено] — 55 ханета; село Каргай, жители на
село Сюлиян (?) [неуточнено] — 30 ханета; село А раб [Видинци,
Ямболски окр.] — 8 ханета; село Куксислъ [Завой, Ямболски окр.] —,
40 ханета; 133. Село Ташван тепеси [Кабиле, Ямболски окр.] — 27
ханета; село Могила [Ямболски окр.] — 40 ханета; село Ибрахим
бей [Кунево, Ямболски окр.] — 27 ханета; село Упсува [Асеново,
Ямболски окр.], извън регистрацията — 10 ханета; 104. Село [не­
четливо], извън регистрацията — 3 ханета; село Деври [неуточнено),
извън регистрацията — 4 ханета; село Караорман [неуточнено],
извън регистрацията — 8 ханета; село Кюкюрава [Кукорево, Ямбол­
ски окр.] — 1 хане; 16. Село Суле бей [вер. Каравелово, Ямболски
окр.] — 5 ханета; село Ахмедне [неуточнено], извън регистрацията —
3 ханета; село Саръвагат [неуточнено], извън регистрацията — 9
ханета; 17.
Каза Ислимие [Сливен], подчинена на споменатия списък; село
Грушник [Глушник, Сливенски окр.] — 27 ханета; село Доблидже

354
 [Добруджа, Ямболски окр., изселено] — 18 ханета; село Михал
кьой [неуточнено] — 35 ханета; село Деирмен дереси [Гавраилово,
Сливенски окр.] — 50 ханета; 130. Село Йенидже Чарезаде [неуточ­
нено] — 38 ханета; село Артаклу [Крушаре, Сливенски окр.] —
22 ханета; село Рамазан обасъ [неуточнено] със [село] Аладаг (Гер-
гевци, Сливенски окр.] — 12 ханета; село Тюркеполу [Трапоклово,
Сливенски окр.] — 51 ханета; 123. [Всичко] — 1466. Село Демурджи-
лер [Камен, Сливенски окр.] — 44 ханета; село Демурджилер-и
кебир [Камен, Сливенски окр.] — 77 ханета; село Пескендева [неу­
точнено] — 26 ханета; село Тахтаджилер [неуточнено] — 47 ханета;
194. Село Черкишли [Желю войвода, Сливенски окр.] — 14 ханета;
село Чибуклу [Лулица, присъединено към с. Желю войвода] — 24
ханета; село Вичера [Ичера, Сливенски окр.] — 130 ханета; село
Бенли кьой [неуточнено] — 90 ханета; 258. Село Ракова {Раково,
Сливенски окр.] — 80 ханета; село Белу [Бяла, Сливенски окр.] —
80 ханета; село Рули керме [неуточнено] — 41 ханета; село Хасан,
обасъ [неуточнено] — 5 ханета; 206. Село Турсунлу [Самуилово,
Сливенски окр.] — 9 ханета; село Чифлик Хасан ага [неуточнено] —
6 ханета; село Есивли [вер. Блатец, Сливенски окр.] — 2 ханета;
село Дере кьой [неуточнено] — 5 ханета; село Белу Чешлидже [Бяла
паланка, Сливенски окр.], извън регистрацията — 20 ханета; село
Чешли-и кебир [неуточнено], извън регистрацията — 10 ханета;
село Чешли-и сагър [неуточнено], извън регистрацията — 3 ханета;
село Татаяр кьой [неуточнено] — £ ханета; 41. Село Псотире [Со-
тиря, Сливенски окр.] — 8 ханета; село Тавусли [неуточнено] —
15 ханета; село Кутунище [Катунище, Сливенски окр.] — 3 хане­
та; 26.
Каза т ахия Янболу* [Ямбол]: село Босани [неуточне­
но] — 42 ханета; село Кара Хасанлъ [вер. Александрова, Сли­
венски окр.] — 15 ханета; село Каре [вер. Ханово, Ямболски окр.) —
98 ханета; село Сериндже [неуточнено] — 22 ханета; 177. Село Фън-
дъклъ [Тенево, Ямболски окр.] — 12 ханета; село Къйа бурун [Ко-
невец, Ямболски окр.], извън регистрацията — 5 ханета; село Къ-
зълджъклъ [Дряново, Ямболски окр.] — 8 ханета; село Орханли
[неуточнено] — 8 ханета; 33. Село Караджа Мусадлъ [Еленово,
Сливенски окр.] със село Бекри пънар [вер. Бял кладенец, Сливен­
ски окр.] — 20 ханета; село Гермиянлъ [вер. Кермен, Сливенски
окр.] — 10 ханета; 30.
Каза Йенидже-и Къзълагач [Елхово]: село Османлъ [не­
уточнено], извън регистрацията — 5 ханета; село Окчилер [не­
уточнено], извън регистрацията — 4 ханета; село Симанли [вер.
Сламина, Ямболски окр.], извън регистрацията — 5 ханета;
село Йени кьой [Каменец, Ямболски окр.] — 9 ханета; село Кул-
кьой [Робово, Ямболски окр.] — 2 ханета; 25. Село Сарсанлъ [Са-
ранско, Ямболски окр.] — 6 ханета; 6. ,
Каза Месеври [Месемврия, дн. Несебър]: село Кара пъ-
наръ [вер. Грудово,], извън регистрацията — 5 ханета; село Ба-

355
 ракли [Оризаре, Бургаски окр.], извън регистрацията — 5 хане
та; 10.
[Всичко]; 1038+1494 = 2532 [ханета].

2
Кратък регистър за джизнето на немохамеданите от вилае­
та Карнобат, съставен между 7 февруари 1687 и 25 о к ­
> томври 1688 г. — Вж. НБКМ, Ориент, отд., ф. 142 А,
а. е. 55. Превод от османотурски на Ел. Грозданова.

[Карнобат]: махала Черкеслер — 6 ханета; махала Джами-и

кебир — 4 ханета; махала Карасуни — 4 ханета; махала Галата —
5 ханета; община (джемаат) на евреите — 16 ханета; община на ев­
реите без установено местожителство (хайманета) — 6 ханета; село
Искендерли [Зимен] — 22 ханета; село Барак [Завет] — 94 ханета;
село Хотал [Подем, слято в с. Съединение] — 49 ханета; село Ма-
нолич — 27 ханета; село Кючюк кьой [Костен] — 55 ханета; село
Сарухан обасъ [неуточнено] — 20 ханета; село Лала [Климаш] —
45 ханета; село Гердели [Невестино] — 63 ханета; село Комарева
[Лозарево] — 177 ханета; село Евренли [Железник] — 18 ханета;
село Кулагузли [Крумово градище] — 30 ханета; село Сунгурлъ
[Сунгурларе] — 36 ханета; село Кая башъ [Скала] — 15 ханета;
село Йенидже при чифлика [вер. Горово] — 5 ханета; село Боклуджа
[Радойново] — 70 ханета; приспаднати 12, остават 58; село Докуз
уюк [Деветинци] — 46 ханета; село Курткоджа [Вълчин] — 13 ха­
нета; село Дураклъ [неуточнено] — 13 ханета; село Бей нюслим
[Искра] — 5 ханета; село Хъдър Факъх [Везенково] — 6 ханета;
село Хасан Факъх [вер. И емайл Факъх, Сан Стефано] — 5 ханета;
село Ахмедча [Глумче] — 5 ханета; село Босакли при чифлика [Бо­
силково] — 3 ханета; село Аладаг [Венец] — 2 ханета; село Векил-и
хардж [Велислав] — 2 ханета; село Турханлъ [изчезнало] — 1 хане;
село Серавила (?) мюслим [неуточнено] — 1 хане; село Дербенд дере
[вер. Проход], извън регистъра — 9 ханета; село Исмаил пънаръ
[изчезнало], извън регистъра — 4 ханета; село Меше аланъ [изчез­
нало], извън регистъра — 5 ханета. '
От вакъфите на покойния блаженопочиващ султан Селим хан,
нека почива в мир: село Добрал [Прилеп] — 115 ханета; село Гьокче
виран [Подвие] — 83 ханета; село Садован [Садово] — 33 ханета; село
Секбан [Сигмен] — 22 ханета; село Кьопекли [Аврамов, Сливенски
окр.] — 126 ханета, от тях 60 ханетВ освободени (муаф) и 66 ханета
[неосвободени от извънредни данъци]; село Новачка [изчезнало] —
82 ханета; село Чалъкавак [Риш, Шуменски окр.], [вписано] в ре­
гистъра на Силистра — 161 ханета.
Каза Айтос: село Гъол-башъ [неуточнено] — 44 ханета;
село Къзълджък [Дрянковец] — 65 ханета; село Искеле-и Бергос
[пристанище Бургас] — 11 ханета; село Кьопекли [Пещерско] — 27
ханета; село Ченгене кючюк [Карагеоргиева] — 43 ханета; село Йе-
нидже-u су [неуточнено] — 122 ханета. Споменатото село с ферман

356
бе присъединено към казата Русикастри [Русокастро]. [Написано]
на 15 мухарем 1084 [2 май 1673] г.; село [нечетливо] — 7 ханета;
село Рафта [Моравите, слято в Съединение] — 33 ханета; село Ра­
сова [Вресово] — 40 ханета; село Новоселе [Новоселци] — 37 ханета,
освободени (муаф); село Рупчилар [Рупча] — 9 ханета; село Камчъ
[Камчия] — 4 ханета; село Надър дербенд [Преображенци], вакъф
на султан Селим — 63 ханета; село Абдулла [неуточнено] — 30 ха­
нета; село Карахисар (?) [неуточнено] — 13 ханета; село Дъскотна —
33 ханета; село Атанас [Атанасово, кв. на Бургас] — 32 ханета;
село Ичме [Череша], вакъф на султан Селим хан, извън регистъра —
12 ханета.
1251—122= 1129+17 = 1146 [ханета] -
Село Сефире-u хаджъ [Струя], вакъф на султан Селим хан,
извън регистъра — 6 ханета; село Дуган кая [Соколец], извън реги­
стъра — 2 ханета.
[Общ брой на ханетата]:
8 8
865 853
1251 1146
2124 2007

ЖИТЕЛИТЕ НА С. БОТРОВ, РУСЕНСКО,

СА ХРИСТИЯНИ ДО КРАЯ НА ХУН ВЕК

Откъс от османотурски регистър за джизието от края на

' XVII в. Според Салнамето през 1874 г. в селото имало 45
мохамедански къщи. На мястото на многоточията докумен­
тът е силно повреден и не може да се чете. — Вж. НБКМ,
. Ориент, отд., Вд. 97/12. Превод от османотурски на Р.
Стойков.

Село Боготроф [Ботров, Русенски окр.]: средни —. . . , Друме

Петко, Драган Коле, Стано Драгне, Стойко Петко, Христо Урум
(гърка), Иван Герги, Русе Радослав; бедни — . . . Тодор аргат
(ратай), Костадин Никола, Илия Душко, Иван Димитър, Недялко
Стоян, . . . слав. . . Каил, Стано Първан, Хубен говедар, Никола
говедар, Димитър Русе, Велико Недялко.......... Стагир Лазар,
Драган Бостю, Стано Драгой, Драгой Герги, Добре Иван.

ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕТО В ЧЕПИНСКОТО КОРИТО

1
’ Летописен разказ на Методи Драгинов, обнародван от
C m . З а х а р и е в , Географико-историко-статистическо описа­
ние на Татарпазарджишката каза, Виена, 1870, с. 87—68.
К огато т у р с к и я т ем ир цар М ехмед, наречен Л овец , зап оч н а
сефер [война] в М о р а [М орен, Пелопонес, в Г ъ р ц и я ], та и зпрати

357
 105 хиляди [по-точно: 105 ладии] войска по море и 150 000 по сухо.
тогава дойдоха в Плодин [Пловдив] град 6 паши, та преминаха през
Пещера. И Мехмед паша с много еничари дойде в Чепино на Костан­
тово [Костандово] и събра всички попове и кметове, та ги окова във
вериги и каза:
— Бре, хаинлар [предатели]. Вас Али Осман патишя [господар]
ви обича, та не давате царевото [данък]. Само когато трябва, по­
магате на нашата войска. И ние ви обичаме като нашите еничари, а
вие сте искали да вдигате глава против вашия цар.
Тогава бан Велю и протопоп Константин отговориха:
— Честити везирю, нашите момчета доскоро са били с царските
войски по Ту нос [Тунис], по Траболус [Триполи] и Мисер [Египет].
Че какво грозно [лошо] видяхте от нас?
А пашата каза:
— Вие лъжете. Мен ми обади карабашот [черноглавият, влади­
ката] във Филибе [Пловдив] — (проклетият пловдивски митрополит
Гаврил).
А тези казаха:
— Той не ни заповяда на нас, тъй като не му даваме верим [да­
нък], та ни клевети.
И пашата отговори:
— Нали и вие сте кауре [неверници, християни], защо да не
давате? Ето че сте асии [бунтовници].
И заповяда на еничарите да ги изколят всичките. Тогава някой
си Кара имам Хасан ходжа измоли от пашата да ги опрости, ако
се потурчат. И на Гергьовден се потурчиха бан Велю, протопоп Кон­
стантин, поп Георги и поп Димитър в Костантово, и всички кметове
и попове от другите села. И тъй, като имаше голям глад, пашата ос­
тави още четири ходжи да ни потурчват и които се потурчат, да им
дадат жито за ядене. А той отиде през Разлог в Солун. Нашите се
потурчваха до Богородица [август]. Които не се потурчиха, едни из­
клаха, други избягаха по гората, а къщите им изгориха. Хасан хо­
джа изпрати много коне в града [Пазарджик], та докараха жито от
Беглик хан [по-късно Куршум хан] и го стовари в църквите «Света
Петка» и «Свети апостол Андрей» в Костантово, и раздаде на по-
турчените къщи по две мери ръж и по две мери просо. Та на Петков-
ден дойде ферман от царя да се съберат българите, да станат рая,
да дават харадж и верим и да ходят на ангария, само турците да
отиват във войската. И събраха се бежанците, та съградиха къщи в
Каменец и Ракитово. Тогава повечето бежанци от страх отидоха при
Стара река, та съградиха ново селище, Батево. Хасан ходжа за
кашмер [подигравка] накара потурнаците, та разрушиха всички
църкви от Костенец до Станимака — 33 манастира и 218 църкви.
И така по божие благоволение бяха разсипани българите в Цепйна.
Помени, господи, грешния недостоен твой раб поп Методи Драги-
нов от село Корова. Записа се в годината 16. . Л
1 Годината не е попълнена, но явно е, че става дума за 1670 г., когато са
писани и другите летописни разкази за помохамеданчването в Чепинско. Самото
помохамеданчване на Чепино е станало през 1666 г.
 . 2
Приписка от 1666 г. в Сборник от Зографския манастир,
която уточнява годината на помохамеданчвакето. — Вж.
Й ор. И ванов, Български старини из Македония, с. 254.

В годината 7174 [1666] Подвърза се тази книга при управле­

нието на Висарион, а клисар бе поп Паисий. Подвързването стана от
монах Кирил, от гр. Враца. И това беше по време, когато турците
воюваха против Крит и голяма нужда бе по цялата земя, но най-
вече на Света гора, и по море, и по сухо. Дойде везирът у Солун и
дадохме много пешкеш [подаръци] от много вещи. Месец юли, 12
ден.

3
Летопис на Пазарджишкия манастир «Се. Петър», обна­
родван от Г . Д и м и т р о в , Княжество България в исторн-
ческо, географско и етнографическо отношение, ч. I, Плов­
див, 1894, с. 111. — Дадена е точната година на второто
. масово помохамеданчване (1670).

През 1670 г. султан Ахмед [Мехмед] започна война против Мора

[Пелопонес] и изпрати през морето 105 000 души войска и по сухо
150 000. Тогава заминаха през Пловдив 6 паши, от които единият се
казваше Мехмед паша. При преминаването си той заплаши родоп­
ските села, че ще ги оплени при завръщането си и ще изколи хрис­
тияните, и ги съветвал да се потурчат, за да останат свободни от
данъци и от ангарии. Като се изплашиха от това, селата приеха ис­
ляма. В онова време се потурчиха и селата в Цепйна [Чепино], къ-
дето беше изпратен някой си Хасан ходжа, който придружаваше па­
шата и обряза първо свещениците: поп Константин, поп Георги и
поп Димитър, на. ден «Св. Георги». Потурчиха всичко до 15 август,
а ония, които оказаха съпротива, заклаха ги, за да се уплашат и дру­
гите. А на потурчените дадоха разрешение да опустошат манастири­
те и църквите. Бяха опустошени от Станимака до самоковското село
Баня 218 църкви и 32 манастира. И още много други опустошения
направиха.

4
Летописни бележки, публикувани от Н . Н ачов, Лист от
хроника, намерен в с. Голямо Белово, сп. «Български
преглед», г. V, кн. 2 (1898), с. 149—151. — Уточнен е
броят на гемиите по море и на помохамеданчените села в
Родопите, което показва, че събитията в Чепинско не са
били изолирано явление.

В годината 1620 [по-точно: 1670] султан Ахмед [Мехмед] вдиг­

на войска срещу Мора [Пелопонес], та изпрати по морето 105 ге­
мии с войска и по суша до 150 хиляди войска. Тогава дошли по фи-
либелиската страна [Пловдивско] да заминат за [Пелопонес] 6 паши.

359
Та някой си паша на име Мехмед заплашил планинските села, че
на връщане всичко ще заробят и ще изколят християните, ами да се
потурчат, за да бъдат всички свободни от данък и ангария. Та всички
планински села тогава се потурчиха от страх. Тогава и чепинци
потурчил някой си Хасан ходжа, който бил с пашата. Първо се по-
турчил поп Констадин и поп Георги, и поп Димитър на ден «Свети
Георги» [Гергьовден]. Потурчвали ги до 15-ия ден на август. Тези
се съпротивяваха и убиха мнозина, за да се уплашат [другите]. И та­
ка, като се потурчиха, дадоха им свобода да разсипват манастирите
и църквите. И разсипаха от Станимака до Самоковска баня 218
църкви и 32 манастира. Много пакост направиха потурчените. То­
гава разрушили и беловския манастир «Възнесение Христово».
Този манастир бил съграден от някой си Георги, който бил брат
на врачанския княз Дамян. Той не се оженил, ами се покалугерил в
манастира край Искъра, който се нарича «Седемте престола». Този
е съградил до двадесет църкви и 8 (много) манастира. Калугерското
му име е Гаврил. Той съградил манастир на планината Лефка, къ-
дето е сега Спасовата църква, на име «Възнесение Христово». Към
манастира имало 5 малки параклиса «а име «Успение Богородично»,
«Свети пророк Илия», «Свети апостоли Петър и Павел», «Свети ар-
хидякон Стефан» и «Свети апостол Йоан Богослов». Имало 90 братя
калугери и църква на метоха «Свети 40 мъченици».
Когато се чепинци потурчили в 1620 [т. е. 1670], тогава по пла­
нините [родопски], по Гюмюрджинско, по Филибелиско се потург
чили 74 села.

5
Приписка от втората половина на X V II в. в Служебник
от 1519 г. — Вж . Д Б И В — Б И А , № 77, Ср. Б . Ц о н е в ,
. Опис на славянските ръкописи и старопечатни книги в
Пловдивската народна библиотека, с. 261.

Да се знае кога се подвърза тази книга «Божествена литургия».

В тази година излезе султан Мехмед на Доспат и голяма нужда из­
питваха християните от сурсат [натурален данък от зърнени храни
по време на поход]. Във Филибе кадалък сурсатът беше 205 хиляди
кила и много харадж, [който] стана по 40 гроша на хане заради пъ­
тищата. В тази година проклетите турци завзеха Мора, биха се с
френците и много роби изкараха от Мора.

360
 ПРЕДАНИЕ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕТО
В РАЗЛОЖКО *

Записано от И в . П а н а й о т о в , Принос за изучаване на Раз-

лога и по-частно на село Баня, Разложко, Пловдив,
1915, с. 18.

Великият везир Мехмед Кюпрюлю в 1661 г. [името на везира

Мехмед погрешно е свързано с Кюпрюлю, а и годината е по-късна],
като потурчил чепинските християни, заминал през Разлога, без да
остави нещо за отбелязване. След това чепинско събитие един От
якорудските християни, наречен Пенджико, става и отива в Цари­
град и доброволно приема исляма. След това взема със себе си един
ходжа, дохожда в Якоруда и двамата с ходжата захващат да казват
на якорудските християни: «Хайде, хей, какво чакате още, та не
приемате доброволно исляма? Или чакате да видите пред вас да се
търкалят човешки глави, та тогава да се потурчвате? Не видите ли
чепинци какво направиха? Не видяхте ли, че аллах само на турците
помага? Ето как спомощта на аллах покориха целия свят!» С таки­
ва и други подобни увещания и с разни заплашвания Пенджико и
ходжата потурчили не само якорудските християни. Те споходили
всичките разложки села и колкото души убедили, все ги потурчили.

ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕТО В СМОЛЯНСКО
ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА XVII ВЕК

1
, Из «Исторически бележник, в който се записват важните
в случаи, станали над това и от това население в Кръсто-
горската област», писан от светогорски монаси, обслужвали
Кръстогорието (Средните Родопи) през X V I II и X IX
век. — Вж. А . П о п т о д о р о в , Из миналото на Родопа, с п .
«Родопски преглед», година II (1931), кн. 1— 2 и 3, с. 12 и
59— 62.
и
ь 1. В 1661 година [по-точно: 1669], в двадесет и първата година
от царуването на султан Мехмед IV, излезе заповед да се потурчат
българите в Кръстогорието.
С огън и меч турците успяха и потурчиха населението в следните
села: Виево, Смолен [дн. Смилян], Упорово [дн. Влахово], Бяла ре­
ка, Подвие, Витлово [дн. Рудозем) и една малка част от селата Езе-
рово [дн. Смолян) и Беловидово [дн. Златоград).
А селата Райково, Устово, Долно и Горно Руеново [дн. Момчи­
ловци и Соколовци), Кутловс [дн. Славейно), Петкова, Очинево [дн.
Чокманово), Левочево, Пещера, Осиково [дн. Полк. Серафимово),
оказаха голям отпор на насилниците турци и запазиха вярата си.
2. В царуването на Мохамед IV през месец юли 1661 [по-точно:
1669] година, когато стана страшното и С насилие помохамеданчване
на българите в областта около Смолен, турците направиха много

361
 пакости. От жителите едни помохамеданчиха, други избиха, а трети
избягаха из горите. Турците изгориха църквата «Св. св. Апостол
Петър и Павел», митрополията и богословското училище. Всички
книги и помагала унищожиха, а скъпоценностите разграбиха.
Турците поискаха да заловят епископ Висарион, но той с голяма
група българи през една нощ успя да избяга и се настани в Райково.
Там бяха намерили прибежище и много българи от околните села.
Народът, като виждаше, че между него се намира духовният му
водач епископ Висарион Смоленски, окуражи се, съвзе се за нова
борба с турците и упорито бранеше вярата си. Така той запази от
помохамеданчване околните на Райково села и самото Райково.
При помохамеданчването на Смолен и областта му, както казах­
ме, турците избиха много мъже, жени и деца, които не склониха да
приемат мохамеданската вяра. Много вдовици и малолетни сирачета
от двата пола, които не можаха да избягат в Райково, бяха принуде­
ни да нощуват из горите, изнемощели от глад и за сън. Много от тях
бяха застигнати от турските орди и подложени на най-мръсни дея­
ния, които може да извърши само потъналият в невежество турчин.
Тия мръсни дела не мога да ги опиша — челюстите ми се схващат.
Но ще настъпят светли дни и за това измъчено българско племе. Не­
ка то знае до каква безнравственост е паднал завоевателният тур­
чин и каква варварска религия е разпространявал.
Епископ Висарион Смоленски преживя в Райково една година.
Турците обаче търсеха сгодно време да го погубят, та да няма кой да
поддържа борческия дух на българите, защото те бяха отпаднали ду­
хом от сполетялото ги зло. Помощ им не идваше отникъде другаде
и само епископ Висарион ги укрепваше във вярата и надеждата, че
това зло ще мине и ще настъпят пак добри дни.
В ранно утро, на 29 юли 1662 [по-точно: 1670] година, Висарион
Смоленски бе тръгнал, придружен от 10 души телохранители, всич­
ки на коне и добре въоръжени от Долно Езерово за Горно Езерово.
Но ненадейно между къщата на Ревача и воденицата на Сурото, в
долината, излезе голяма въоръжена чета от турци и потурнаци.
След голям и кървав бой заловиха живи епископа и неговите тело­
хранители: Момчил Глуховски, Гего Сухарени/ Найден Гривнин-
ски, Дечо Ругански, Велко Мечкаря, Страхил Бойчев, Грудю Грън-
човски, Вълко Гръздански, Стойко Мирчовски и Райчо Раев. Тур­
ците ги обезоръжиха, вързаха им ръцете отзад и бързо ги отведоха
към Смолен, за да не би да ги застигне християнска чета, да ги осво­
боди и люто да си отмъсти.
В Смолен по заповед на властта най-първо сдобро и кротко се
помъчиха да убедят епископ Висарион да откупи живота си с цената
на приемане мохамеданската вяра, понеже смятаха, че щом той се
съгласи на това, много скоро и останалите българи християни без­
ропотно ще последват примера му. [По-нататък се разказва как
епископ Висарион отказал да приеме исляма.]
Тогава турците го съблякоха и го оставиха съвсем гол, почнаха
да го щипят по тялото с нарочно приготвени клещи, с които откъс­
362
 ваха парчета месо от тялото му. Епископ Висарион изтърпя тия
адски мъки, без да се уплаши и без да иска милост. Кръв ручеше of
тялото на тоя мъченик. След това най-немилостиво го биха с железни
пръчки по тялото, докато епископът падна в несвяст. След като се
свести, турците го мушкаха с ножове и режеха късове от тялото му,
туриха на главата му нажежена пиростия и се гавреха с него. Но
това не стигна. Поругаха го публично и го развеждаха гол из селото
за показ. Епископът понесе и тая гавра със смирение. Най-сетне
един освирепял турчин излезе от тълпата и с остър нож прободе
гърдите на епископ Висарион. Той се повали на земята и [започнал
да се моли]. Освирепелите турци помислиха, че той говори нещо
обидно за тях, затова злобно се нахвърлиха върху него с камъни —
обезобразиха го и тялото му направиха на пита.
Турците заповядаха на телохранителите на епископа да изкопаят
гроб в една градина, близо до хорището в Смолен, и там заровиха
трупа на епископ Висарион Смоленски.
Така на 29 юли 1662 година [по-точно; 1670] в Смолен умря
мъченически епископ Висарион.
Десетте телохранители на починалия епископ освободиха и
пратиха в Райково да разкажат за това, що се случи. Турците мис­
леха, че с убийството на Висарион Смоленски ще се отнеме напълно
духовната опора на християнското население и то ще приеме без
повече насилие мохамеданската вяра, но това само озлоби българите,
които бяха решили да измрат до един, но вярата на праотците да
запазят. Събраха последни сили и образуваха чети, които закръстос­
ваха отново из горите и водеха люта борба за запазване вярата,
честта и живота.
А самите телохранители заминаха за Ксанти, за да потърсят
закрила от Ксантийската митрополия за осиротялото родопско на­
селение. Ксантийският гръцки митрополит им обещал защитата си
и по негово и това на патриаршията застъпничество помохамеданчва-
нето за останалото християнско население спря. Цариградската
патриаршия изпрати духовни представители в Райково и другите
села вместо избитите български такива.
И прибра се пръснатото из горите българско население.

2
Официално турско сведение за задържане на част от с у ­
мите, които трябвало да се изпратят в Цариград, тъй
като били закупени фесове. — В ж . 0 . Б а р к а н . Бюджет
на Османската империя за 1079 (1669/70] г. Годишник иа
икономическия факултет при Цариградския универси­
тет, т. X V II, с. 250 (заглавието на турски с латиница).
Превод от османотурски на Стр. Димитров.

Мукатаа на митото в Одрин

Стойност на фесовете на новите мюсюлмани — 9000 акчета.

363
 ЕНИЧАРИ И ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ ЖИТЕЛИ
НА ГР. ШУМЕН

Из описанието на 41 дюкяна от вакъфа на Хаджи Мехмед

ага от 1671 г. в гр. Ш у м е н . — Вж . Н Б К М , Ориент, отд.,
Ш н , I I , с. 180-187.

Хасан беше, син на Абдулах; Карягдъ, син на Абдулах; Али

беше, син на Халил; Мехмед беше; елхадж Мехмед беше, син на Али
беше, воин; Мустафа ага, син на Абдулах, воин; Мустафа беше, син
на Абдулах.

НЕВРОКОПСКИ И СМОЛЯНСКИ СЕЛА СЛЕД ВТОРОТО

МАСОВО ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ

1 . '
Съдебен протокол за закупени зърнени храни от Невро-
копско през 1671 г. От имената на представителите на
отделните села може да се види степента на помохамеданч-
ването: от помохамеданчените села обикновено идвали
само мохамедани, от непомохамеданчените — само хри ­
стияни, а от смесените — и мохамедани, и християни. —
Вж. НБКМ, Ориент, отд., ф. 126, а. е. 12. Превод от о с­
, манотурски на Стр. Димитров.

Причината да се напише документът е следната:

Пред шериатския съд се явиха лицата: Мехмед от жителите на
град Певрокоп, Михал — шивач и бояджия, от махалата Варош,
Осман от село Лъжница, Мустафа от гореспоменатия град, Хамза
от село Корница, Ахмед и Стою от село Кремен, Халил Челеби от се­
ло Обидим, Али ефенди и Бойо от село Добринище, немюсюлманинът
Железаря от село Елешница, Мухарем бей от село Костен, Али ефен­
ди от село Осеново, Мустафа Челеби от село Буково, немюсюлмани­
нът Бойо от Рибне, Омер Челеби от село Лещане, Марин и Али ефен­
ди от село Гръмляни, писарят Абу Бекир от село Истане, Хасан Че­
леби от село Бланка [Блатска], Курт от село Ореше, Ахмед и Муста­
фа от Голям Дебран, Юсуф, подпомаган от Марин, от село Крушево,
Бали от село Осиково, Хюсеин Челеби от село Циропол [Господин-
ци], Вълко от Скреботна, Яно и Тодор от Хотовища, Ибрахим
Челеби от село Дреново, Мехмед Челеби от село Слащан, касапинът
Моми от Туховища, спахията Шабан от Марулево, писарят Хадър от
Берещани [Бръщен], спахията Мустафа от Ракищани, писарят Абу
Бекир от Черешово, Абдулах Челеби от Бесляни, Хюсеин Мусали от
Пиринча [Перица], Осма беше от Добница [Дъбница], Васил и Ке-
рязи от Търлис, Тодор от Либяхово, заиминът Ахмед ага от Обещиса
(?), Синан, Хасан и Мустафа от Долен, забитинът Дервиш ага от
село Мусомище, Папас Петко и Златко от доганджиите, Папас Ста­
мат от Старчеще, Шабан от Абланица, Мехмед бей от Кашица,
писарят Хадър от Шурдилово, казанджията Герги от Зърнево, Доб-

364
 раш и Никола от шахинджиите, Муджо Мехмед беше от Кочан,
Папас Алекси от Тешово и други лица, които в присъствието на слав­
ния и честит Мехмед ага, причинител на този документ, изпратен с
височайша заповед да закупи през настоящата година от споменатата
каза определените шест хиляди цариградски килета ечемик и осем­
стотин цариградски килета брашно, вкупом и поотделно признаха и
изповядаха следното: «Заповядано беше в споменатата каза всяко
цариградско киле ечемик заедно с превоза да прави по тридесет
акчета, а всяко цариградско киле брашно също с превоза — по шест­
десет акчета, така че сумата за шест хиляди акчета ечемик и осем­
стотин килета брашно прави всичко два товара двадесет и осем хиля­
ди акчета. Ние изцяло и напълно си получихме от ръката на спомена­
тия Мехмед ага сумата от два товара двадесет и осем хйляди акчета,
от които сто двадесет и осем хиляди в чисти акчета, а останалите сто
хиляди в нови акчета.» Тази изповед бе потвърдена и по искане
на споменатия Мехмед ага се написа настоящият съдебен протокол
на двадесет и четвъртия ден от месец сафар хиляда осемстотин и
втора година [2 юли 1671 г.]. . .
[Бел. на кадията.]
Тези работи, както са отбелязани по-горе, записа бедният и не­
мощен Есеид Зейнюлабидин, син на Абдулбаки, слуга на халифа
(кадия) в град Неврокоп, да бъдат опростени и двамата (от бога).
[Печат]. Нуждаещият се от божията помощ Зейнюлабидин, син
на Баки.

2
Съдебен протокол за доставяне на храни от Смолянско за
султанската армия през 1672 г. От имената на предста­
вителите на отделните села се вижда кои селища са бйли
засегнати от исляма: обикновено от помохамеданчените
села идвали мохамедани, от непомохамеданчените — хри­
стияни, а от смесените — мохамедани и християни. —
Вж. НБКМ, Ориент, отд., ф. 89, а. е. 19. Превод от ос-
манотурски на Стр. Димитров.

Причината да се напише този съдебен протокол и законен доку­

мент е следната:
Пред съда се явиха лицата от подчинените на казата Хасове на
покойния и опростен Ахъ Челеби села — Мехмед ходжа, син на Ха-
сан имамин, Мустафа, син на Илияс, и Мустафа, син на Хасан, от
село Кетанлик [в Гърция), Хасан бей, син на Ахмед, от село Илкан
[с. Вълчан дол, Смолянски окр.]. Шейх Мехмед, син на Яхя, от се­
ло Козлуджа [сега в Гърция], Дуран кехая, син на Курт, и Баязид,
син на Кая, от село Демерджук [в Гърция], Мусали ходжа, син на
Хюсеин, Маслак, син на Малкоч, Хасан ходжа, син на Ахмед, има­
мин от село Юнус дере [дн. Елховец], Хюсеин ходжа, син на Мусали,
имамин от село Топуклу [дн. Средногорци], Мусали ходжа, син на
Хюсеин имамин, и Курт Али, син на Сюлейман, от село Фандаджик
[дн. Лещак], Дурхан ходжа, син на Юсуф, и Мустафа, син на Муста-

365
 фа, от с. Търън, Химмет ходжа, син на Али от село Каршили [дн.
Виево), Касим, син на Муми, Демир, син на Омер, и Орудж, син на
Баязид, от село Пашмаклии [ди. Смолян), Сафир, син на Хасан, от
село Чокман, Курт, син на Мехмед, от село Аламут [дн. Полк. Сера-
фимово), Реджеб ходжа, син на Демир имамин, Оруч, син на Дорсун,
Касем, син на Мустафа, Мехмед, син на Хадър, и Вели, син на Курт,
от село Смилян, Хюсеин, син на Али, Мустафа, син на Хасан, друг
Мустафа, син на Курт, Муса, сцн на Хасан, и Бахтияр, син на Хасан,
от село Тоз бурун [дн. Могилица], Мехмед ходжа, син на Мухи има­
мин, друг Мехмед, син на Курт, Мехмед Кехая, син на Ахмед, Дауд,
син на Хамза, и Хасан ходжа, син на Касем, имамиь от село Арда-
баши [с. Арда), които в общество на представители на избраната
вяра и в присъствието на специалния пратеник по долуотбелязаната
работа, приносителя на настоящия документ, славния сред равните
и подобните нему, достойния Мехмед ага, да се увеличи славата му,
всеки един по своему казаха и признаха следното:
«Според един височайши султански ферман е заповядано през
настоящата благословена година да се закупят от споменатата каза
и да се пренасят на едно място в Пловдивската каза, близко до Та-
тар-Пазарджик, за султанската войска три хиляди цариградски
килета ечемик и триста цариградски килета брашно. От държавата
се плащат за всяко цариградско киле ечемик по тридесет акчета, зц
всяко цариградско киле брашно по шестдесет акчета, което, прес->
метнато, прави всичко сто и осем хиляди акчета. Тази сума от един
товар и осем хиляди акчета ние получихме в съда изцяло и напълно
от ръката на посочения пратеник Мехмед ага и се задължихме с
пренасянето (на храните) до определеното място и предаването им на
чиновниците по приемането, както е във височайшия ферман.» Това,
което те изповядаха, се записа, както си е истината, в настоящия
документ, който се връчи на споменатия пратеник Мехмед ага, за да
му послужи, където му потрябва. Написа се на десетия ден от месец
реби-юл евел хиляда осемдесет и втора година от бягството на про­
рока, нему слава и величие [1672 г.]. . .
[Бел. на кадията.]
Работата стана точно така, както е записана. Написа се от бед­
ния роб на всевишния бог, Ахмед, син на Елхадж Абдулатиф, съ­
дебен наместник в казата Хасове на Ахъ Челеби.

3
Протокол от 1677 г. за закупени храни от Смолянско. От
имената на представителите на отделните села може да се
съди за степента на помохамеданчването. — В ж. Н Б К М ,
Ориент, отд., ф. 89, а. е. 2. Превод от османотурски на
Стр. Димитров.

Р аи те от к а за т а Хавас Ахъ Челеби — М ехмед от село Кетанлик

[в Гърция), Д р у х а н х о д ж а от село Търън, Ахмед от село Козлуджа
[сега в Гърция], Х асан о т Пашмаклии [Смолян], М устафа от

366
Юнус [Елховец], Сафер от Чокман, Осман от Смилян, Хюсеин от
Тоз Бурун \Могилица], Марин от Райково и Велчо от Пашовик
[сега в Гърция], [всички] от споменатата каза, от своя страна лично
и като пълномощници на други страни, в присъствието на Омер
чауш, нарочен пратеник за събиране и изпращане до Пиргос [Порто
Лагос на Бяло море] на определените количества храни, изявиха и
признаха следното:
«Заповядано е да се събират и изпратят до Пиргос храните, които
трябва да дадем ние за сметка на хиляда осемдесет и седма година —
две хиляди и триста килета ечемик и петстотин кантара слама. От
страна на държавата е заповядано (да ни се плаща) за всяко цари­
градско киле ечемик по тридесет акчета и за всеки кантар слама съ­
що по тридесет акчета. Сега ни е изпратена половината от тази така
определена сума от ръката на споменатия Омер чауш. Ние пък из­
цяло и напълно приехме и получихме споменатата половинка от
ръката на Омер чауш, както изисква свещената заповед.» Така ка­
заха и изповядаха и това, което стана, се записа като факт. Написа
се на двадесет и третия ден от месец зилкаде хиляда осемдесет и
седма година [27 януари 1677 г.]. . .
[Бел. на кадията.]
Работата се отбеляза така, както си беше. Записа се от нищия
Пред всевишния бог Есеид Мехмед, кадия в Хавас Ахъ Челеби, да
бъде простен [от бога].

з ПОРОБВАНИЯ И ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ
ПО ВРЕМЕ НА ЧИПРОВСКОТО ВЪСТАНИЕ

' ■1
Из релацията на архиепископ Стефан Кнежевич от 1688 п.—
Вж. Й . С п и с а р е в с к а , Положението на българския народ
през последните десетилетия на XVII в. в неиздадени пис­
ма и релапии на изтъкнати католически дейци, ИДА,
кн. 52, 1986, с. 395—397.

Първо, да бъдат посечени всички християни от римо[католи-

ческото] вероизповедание, както следва, а именно: всички мъже,
както старите, така и младите, да бъдат избити освен момчетата до
шестгодишна възраст, които да бъдат заробени заедно с младите
жени, а старите също да бъдат убити.
Второ, църквите, манастирите и къщите на християните да бъ­
дат сринати до основи и изравнени със земята, което било изпъл­
нено.
Селищата, които претърпели това разорение, са Чипровци —
резиденцията на архиепископа, Копиловци, Железна и Клисура,
където от децата и жените били заробени повече от две хиляди души
извън избитите.

367
 2

Молба на чипровчанин до Конгрегацията в Рим. — Пак

там, с. 399.

Георги Лукеркиеркич, жител на Чипровци, бидейки напълно

ограбен от турците, които му грабнали жената с три синчета под де­
сет години,, умолява Ваши сиятелства за някаква милостиня, за да
може да се прехранва и да търси някаква помощ, та да откупи [от
робство) своите жена и синове, които в тази крехка възраст са в
очевидна опасност да загубят вярата си.

•■ 3 . ;
Молба на младеж католик до Конгрегацията в Рим. —
Пак там, с. 400— 403.

По време на извършената от варварите — врагове на християн­

ското име, плачевна погибел и разорение на града Чипровци и дру­
ги селища, където живееха католици — [нещо, което е] твърде добре
известно на Ваши сиятелства, след като сториха тези жестокости,
[турците] тръгнаха из другите съседни области, търсейки деца на
някой католик или за да ги избият зверски, както направиха с тех­
ните родители, или насила да ги потурчат.

• 4
Из писмо на папски агент в Дубровник до Конгрегацията
■ в Рим. — Пак там, с. 404.

По време на 1 ибелта и разорението на града Чипровци и други

селища [турците] издирвали синовете на християните, за да ги взе­
мат и насилствено потурчат.

5
Из молбата на свещеник от Копиловци до Конгрегация-
, та в Рим. — Пак там, с. 405— 406.

Отец Антонио от [диоцеза] «Св. София», минорит обсервант от

Ордена на св. Франциск, смирено описва на Ваши сиятелства как
вследствие нахлуването на турците в България бил опустошен град
Копиловци с неговата област, поробени бедните християни и пляч-
косани всички техни движими и недрижими имущества. Всред тях
била също заробена майката на просителя с трима [нейни] синове и
двама племенници, които впоследствие били откупени от търговец
схизматик за двеста цехина. '

368
 6

Из летописния разказ на поп Петър от с. Мирково, Со­

фийски окръг. — Вж. М . Д р и н о в , Български летописен
разказ от края на XVII в., ПСп, III, 1882, с. 8.

Пиша аз, поп Петър, да се знае какво време беше. Бях поп на с.
Мирково, беше и поп Стоян, заедно държахме село Мирково при
злочестивия цар султан Мехмед, да го убие бог и да го порази, че
той разсипа християнската вяра и големи църкви, и големи гра­
дове. . .

ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ 30 ДОМАКИНСТВА
ВС . ОГНЕН, БУРГАСКИ ОКРЪГ

Ре1иение по повод молбата яа група селяни във връзка с

данъка джизие. — Вж. НБКМ, Ориент, отд., ОАК 36/14.
Превод от осианотурски на Ст. Андреев.

Изложението на нищожния молитствувател до величествената

порта на щастието гласи:
Немюсюлманите Драган, син на Иван, Кесер, син на Николче,
Чудал, син на Боте, и Мишинко, син на Иван, жители на село Бей
геберан [Огнен, Бургаски окр.], спадащо към казата град Кари-
набад [Карнобат], по следния начин декларираха и разясниха же­
ланието си пред шериатския съд:
«Споменатото село е към вакъфа на покойния Ракас Синан бей.
Ние сме 262 зияде-и джизие [ханета]. От раята на споменатото село
тридесет души приеха исляма [и] ние бяхме обложени и с техните
джизиета. Тъй като не сме в състояние да платим споменатото джи-
зие, [молим] да ни се окаже състрадание и милост. За да бъде на­
м малено известно количество [от] джизиетата ни, известяваме за на­
" шето положение щастливата порта.»
Като се настоява в този смисъл, това е положението, за което
** се доложи на щастливата порта. Впрочем заповедта принадлежи на
' справедливия.
[Подпис]: Най-немощният слуга Мустафа, наиб на Каринабад.
Бележки върху документа:]
[1] . Уважаеми господин дефтердар, [по въпроса] да запитате
и* и донесете. Заповед.
[2] . Д а се направи справка на съответното място.
[3] . Съгласно с регистъра на държавната хазна: зияде-и джизие
[ханета] от неверниците от вакъфа на покойния Ракас Синан бей в
в казата Каринабад за 1101 [15. X. 1689—4. X. 1690] г. [Зияде-и]
джизие [ханета] от село Бей геберан, спадащо към казата Карина­
бад — 262. Селото е записано в регистъра по описания начин като
единствено на вакъфа. Обхваща 262 зияде-и джизие [ханета]. На
разпореждане на Ваше величество, могъщия и честит мой султан.
11 джемази-юлахър 1101 [22. III. 1690] година.
[Нечетлив подпис.]
369 24 По следете на насилието, ч. II
 14]. Донесението на нищожния слуга е следното:
Зияде-и джизие (ханетата] на село Бей геберан в казата Кари-
набад, което е от селата на вакъфа на покойния Ракас Синан бей,
са 262. Тридесет човека [от] раята обаче били удостоени със славата
на исляма. [Населението] заявило: «Ние не сме в състояние да платим
техните джизиета», а кадията им донася, за да бъдат намалени въп­
росните джизиета.
Когато стане известно на Ваше величество, като милост към тях­
ното положение ще благоволите ли да наредите да бъде намалено
известно количество джизие ханета или пък ще благоволите да запо­
вядате да бъдат записани отново. Ако благоволите да наредите, за
всякакво заключение заповедта принадлежи на Ваше величество,
честит мой султан.
[Нечетлив подпис.]
[5] . Вярно. Срещу тридесет човека, удостоени със славата на
исляма, да бъдат намалени тридесет джизие ханета. Заповед. 11
реджеб 1101 [20. IV. 1690] г.
[Нечетлив подпис.]
[6] . За самата рая на 11 реджеб 1101 г. е издаден препис [за
написване] на тезкере.
[На гърба на документа:]
На 12 реджеб 1101 [21. IV. 1690] г. за раята е издаден препис.
[Печат нечетлив.]

ВОЙНУЦИ В СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ

В КРАЯ НА X V II ВЕК

Из регистъра на войнуци, съставен за времето от 12 сеп­

тември 1692 до 1 септември 1693 г. Данните са дадени
обобщено и само за онези села, в които по време на Осво­
бождението през 1877—1878 г. преобладавало мохамедан-
ско население. — Вж. Турски извори, т. V, с. 252—334.

Великотърновски окръг
Село Раданово: войнук Добре, син на Станко; Димитре, син на
Богдан, ямак; Тодор, син на Тешо, ямак; войнук Тошо, син на Пет­
ко; Русе, син на Тошо, ямак; Христо, син на Доньо, ямак; войнук
Русе Йовчо, Русе, син на Герги, ямак; Стойко, син на Герги, ямак;
войнук Мирчо, син на Николчо; Димо, син на Иван, ямак; Стано,
син на Николчо, ямак; войнук Дойно, син на Никола; Пепо, син на
Стоян, ямак; Вулчо, син на Димо, ямак; войнук Никола, син на
Днмо; Герги, син на Дайчо, ямак; Кале, син на Аврам, ямак; войнук
Дойчо, син на Харизан; Иван, син на Харизан, ямак; Добре, син
на Тошо, ямак; войнук Стоян, син на Недо; Койо Татичо, ямак;
Нако, син на Тодор, ямак; Недо, син на Бежан, войнук; Пенчо, син
на Койо, ямак; Стоян, син на Недо, ямак; Стойчо, син на Недо,
войнук; Русе, син на Павле, ямак; Мухо, син на Христо, ямак;

370
Станко, син на Кале, войнук; Нестор, син на Пепо, ямак; Костадин,
син на Русе, ямак; Стойчо, син на Николчо, войнук; Стойко, син на
Дойно, ямак; Койо, син на Русе, ямак; Печо, син на Тошо, ямак;
Тошо, син на Тошо, ямак.
Село Драганово: Вичо, син на Мирчо, войнук; Неделно, син на
Храно, ямак; Стоян, син на Неделно, ямак.
Село Иванча: Добре, син на Чоно, ямак; Велко, син на Храно,
войнук; Драгой, син на Тено, ямак; Радомир, син на Обретин, ямак;
Стано, син на Нито, ямак; Гочо, син на Нито, войнук.
Село Ново село: Перно Дильо, войнук; Иван Неделкьо, ямак;
Стайо Неделко, ямак; Герги Нено, войнук; Роман Ситко, ямак;
Аврам Димо, ямак.

Врачански окръг
Град Койнаре: Душко, син на Пеньо, войнук; Михно, ямак;
Герги, син на Братохан, ямак; Добре, син на Геро, войнук; [листът
скъсан]; Стоян, син на Герман, войнук; Неделкьо, син на Чайно,
ямак; Стан, син на Вълкан, ямак; Стоян, син на Велко, ямак.
Село Чомаковци: [листът скъсан].

Габровски окръг
Село Ряховците: Герги, син на Бочо, ямак.
Село Малки Вършец: Стоян, син на Нешо, ямак.

Ловешки окръг
Село Острец: Първан, син на Пенкьо, войнук; Драган, син на
Михно, ямак; Пенкьо, син на Русе, ямак; Добре, син на Фотин,
войнук; Герги, син на Недо, ямак; Иван, син на Драган, войнук;
Дойо, син на Първан, ямак; Пенчо, син на Драгне, войнук; Русе,
син на Пенкьо, войнук; Николчо, син на Ненчо, войнук; Драшко,
син на Стайко, войнук; Трифон, син на Иван, ямак.
Село Тодоричене: Мило, син на Делван, войнук; Радич, син на
Братой, ямак; Вълкан, син на Калко, ямак,;: Добре, син на Малин,
ямак.

Плевенски окръг
Село Асеновци: Пенкьо, син на Милко, ямак; Бракич, син на
Драно, войнук; Неделко, син на Милко, ямак; Петко, син на Никола,
войнук.
Село Ореховица: [листът скъсан]; Първан, син на Раде, войнук;
Рад Иван, ямак; Иван Неделко, ямак; Нено Неделко, войнук; Милчо
Михаил, ямак; Никола Татомир, ямак; Янко Влад, войнук; Вулчо
Първан, ямак; Вълко Първан, ямак; Стойко Радул, войнук; Тодор
Радул, ямак; Продан, ямак; Янко Цветни, войнук; Марко Петко,

371
 ямак; Янко Иван, ямак; Петко Люцкан, войнук; Върбан Тодор,
ямак; Върбан Неделкьо, ямак; Иван Бойчо, войнук; Илия Радул,
ямак; Райко Велко, ямак; Нено Вулко, войнук; Петре Дилчо, ямак;
Петре Иван, ямак; Рад Никола, войнук; Стайно Никола, ямак;
Ситко Пейо, ямак; Дойно Стойчо, войнук; Обретин Милчо, ямак;
Божко Милчо, ямак; Никола Пеньо, войнук; Златьо Тодоре, ямак;
Иван Тодоре, ямак; Иван Първан, войнук; Вулко Герчо, ямак;
Михно Добрьо, ямак; Илийо Пейо, войнук; Петко Петре, ямак;
Илия Неделко, ямак; Михаил Първан, войнук; Никола Драгия,
ямак; Стойчо Рад, ямак; Иван Стоян, войнук; Иван Петре, ямак;
[повреден текст].
Село Крушовица: Гуно, син на Боно, ямак.
Село Горни Дъбник: Тодор, син на Герги, войнук; Чека, син на
Игльо, ямак; Иван, син на Стан, ямак; Добре, син на Драган, вой­
нук; Брайко, син на Стойо, войнук; Вело, ямак; Доно, ямак [тек­
стът недовър шен ].
Радинец, махала към с. Обнова: Иван, син на Недо, ямак; Иван,
син на Недо, войнук; Стоян, син на Стойо, войнук; Мануил, син на
Иван, ямак; Пейо, син на Никола, ямак; Съботни, син на Ннко,
войнук; Бончо, син на Обретен, ямак; Продан, син на Манчо, ямак;
Добро, син на Рад, войнук; [скъсан текст]; Тошко, син на Милко,
войнук; Стоян, син на Герчо, ямак; Марко, син на Койо, ямак;
Ралко, син на Йото, войнук; Доно, син на Минчо, ямак; Иван, син
на Нико, ямак; Рад, син на Стойо, войнук; Петре, син на Стойо,
ямак; Първан, син на Петре, ямак; Пейо, син на Гърльо, войнук;
Стоян, син на Иван, ямак; Стойчо, син на Тодор, ямак; Стоян, син
на Рало, войнук; Радослав, син на Стойко, ямак; Динчо, син на
Симион, ямак; Първан, син на Стойо, войнук; Спас, син на Дойко,
ямак; Игнат, син на Донко, ямак; Иван, син на Банчо, войнук;
Драгой, син на Вешо, ямак; Радован, син на Марко, войнук; Недел­
ко, син на Иван, ямак; Стоян, син на Пенчо, войнук; Иван, син на
Рад, войнук; Първан, син на Янчо, ямак; Продан, син на Петре,
войнук; [повреден текст].

Русенски окръг
Село Батишница: Истар, син на Кучар, войнук; [повреден
текст]; Стойко, син на Кръсто, войнук; Никола, син на Рад, ямак,
Слав, син на Обрешко, ямак; Миладин, син на Райчо, войнук; Рад,
син на Стано, ямак; Дойо, син на Димчо, ямак; Друме, син на Иван,
войнук; Пранко, син на Рад, ямак; Иван, син на Неделко, ямак;
Райчо, син на Милатин, войнук; Стоян, син на Петре, ямак; Доро-
ган, син на Петре, ямак; Друме, син на Тихьо, войнук; Злато, син
на Братушко, ямак; Добре, син на Бало, ямак; Рад, син на Добре,
войнук; Петре, син на Неделко, ямак; Кучар, син на Рад, ямак.
Село Ботров: Велико, син на Добре, войнук; Кръсто, син на
Рад, войнук; Тодор, син на Сиве, ямак; Иван, син на Пешо, ямак;
Радослав, син на Русе, ямак; Писар, син на Писар, ямак; Стойко,

372
ini' на Иван, войнук; Никола, син на Иван, ямак; Поменко, син на
Неделно, войнук; Поменко, син на Крум, ямак; Доброслав, син на
Иван, войнук; Драгой, син на Друме, ямак; Иван, син на Никола,
ямак; Русе, син на Стано Продан, войнук; Добре, син на Недо,
ямак; Горам, син на Тано, ямак; Иван, син на Мано, войнук; Петко,,
син на Мано, ямак; Пешо, син на Стойо, ямак; Друме, син на То­
дор, войнук; Драгне, син на Теко, ямак; Мало, син на Драгне, вой­
нук; Друме, син на Драке, ямак.
Село Беляново: Никола, син на Куман, войнук.
Село Полско Косово-. Грозо, син на Тодоран, войнук; Рад, син
на Драгой, войнук; Димитре, син на Злато, ямак; Райчо, син на
Дракьо, ямак; Рад, син на Димко, войнук; Димко, син на Перун,
ямак; Марчо, син на Томчо, войнук; Андон, син на Пелино, ямак.

Сливенски окръг
Село Блатец: Палено Димитри, ямак; [повреден текст].

СЕЛИЩА В СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ

С ХРИСТИЯНСКО НАСЕЛЕНИЕ
В КРАЯ НА XVII ВЕК

Из подробен списък за джизието от края на XVII век.

Сравняването сданните на Салнамето от 1874 г. показва,
. че ислямизирането на въпросните села и на района е
станало в края на XVII и първата половина на XVIII
век. — Вж. НБКМ, Ориент, отд., ОАК 13/60. Превод от
османотурски на Р. Стойков и И. Етемов.

Каза Ала Клисе [Омурташко]

Град Гечкендяси1 [Местни жители и придошли]: Недю Петър,
Недялко Босю, Герги Царе, Митю Васил, Курд Стоян, Парашкево
Иван, Ж елязко Иван, Иван Дука, Иван Байо, Иван Кале, Додю
Бебек, Айдел Кирякос, Каркар Саргир, Агоп Баяр, Харизан Йорго,
Лека Андрей, Димо Бато, Бато Брашко, Стойко Стоян, Сюрго Стой­
ко, Марко Стоян, Лазар Аргира, Никола Дочо, Белю Исак, Златю
Милю, Дерчо Петко, Симеон Боян, Русин Иван, Атанас Ангел, Петре
Тодор, Бойчо Днню, Петър Танул, Иван Петко, Стоян Мърго, Марко
Петко, Петко Никола, Иван Недялко, Яне Димитър, Петко Марин,
Златан аргат, Деляк Никола, Стамат, Тодор, Рундю Коста, Кондю
Иван, Димо Стоян, Яне Тодор, Радул Влаха, Кръстю Киро, Марин
Иван, Ките Драгне, Христо Бано, Аврам Петко, Димо Гергн, Д и ­
митър Петър, Андрейко Йорго, Никола Димо, Йорги Кою, Йорго
Никола, Симеон Моско, Димитър Велико, Коста Димитър, Алекса
Иван, Велчо Никола, Герги Алекса, Недялко Петър, Недялко Вел­
1 Дн. с. Изворово, Търговищки окр. Според Салнамето през 1874 г. брояло
25 мохамедански къщи.

373
 чо, Христо Иван, Петко Ризо, Стоян Събе, Байчо Стоян, Нико
Стоян, Иван Тодор, Тодорко Моско, Коста Моско, Йорго Димо,
Райно Тодор, Коста Гого, Стоян Велчо, Гюран Райчо, Стойко Ав­
рам, Димитър Стоян, Иван Богдан, Иван Гърдо, Димитър Никола,
Търно Никола, Пенчо Геко, Стойко Голур, Недялко Мирчо, Йорго
Пенчо, Марко Тодор, Иван Петко, Кръстю Маню, Стою Велю, Стоян
Марко, Иван Неко, Тодор Стоян, Стоян Тодор, Никола Герги, Мо-
ладин Никола, Игнат Саботин, Михо Мирчо, Йорго Пришелец,
Харизан Йорго, Димо Тодор, Харизан Петър, Ехрем Стойко, Ста­
мат Михо, Тихо Димо, Парашкево Пано, Харизан Михуца, Йорго
Стоян, Димо Пришелец, Коста Стоян, Стамо Мирчо, Недялко Стамо.
Общо 115 листа (души). . .
Село Болу късък2: Добре Стоян, Бойчо Милош, Коста Андрея,
Андрея Йорги, Герги Кале, Нико Русе, Стою Петко, Руси Нико,
Михал Жупе, Станчо Коста, Петре Спас, Стоян Стамен, Дими­
тър Стоян, Деян Стоян, Недялко Никола, Рад Рахне, Стефан
Стоян, Живко Петко, Петко Живко, Иван Живко, Цено Цуцуман,
Стоян Тане, Стоян Русе, Стамат Никола, Герги Влаха, Тодор При­
шелец, Радко Петрун, Русе Стоян, Недялко Баю, Вълчо Недю,
Стоян Марко, Велико Марин, Янчо Иван, Герги Хаймана, Драге
Добре. Общо 35 листа (души).
Село Конак*: Влад Иван, Иван Михне, Рад Иван, Вълчо Рах­
не, Божил Рачо, Михне Вълчо, Михне Недялко, Станю Недялко, Д и­
митър Недялко, Иван Петко, Бано Коста, Белю Радою, Гончо Коста,
Драган Иван, Желез Филип, Коле Рачо, Петър Димитър, Гергине
Иван, Върбан Дичко, Коле Иван, Недялко Петър, Кирчо Иван, Ми­
хаил Бобе, Станю Тодор, Петко Тодор, Гане Пришелец, Марин Иван,
Драгне Иван, Илия Иван, Драгне Михне, Моско Братой, Петко
Иван, Коле Иван, Коле Иван, Кале Никола, Ненчо Недялко, Хри­
сто Бойчо, Станю Иван, Иван Босак, Нано Рачо, Тодор Нешо, Иван
Кирчо. Общо 42 листа (души).
Село Капдагъ*: Герги Драган, Драган Нено, Леко Драган,
Недялко Русе, Гено Димитър, Пижо Иван, Станю Тодор, Рад Ста­
ню, Драган Гергине, Йовчо Стойчо, Станю Рад, Недю Стоян, Ни­
кола Стоян, Бано Стоян, Димитър Никола, Пеню Геню, Васил Ве­
лико, Дойне Петър, Драган Златан, Рад Влаха, Терко Петър, Михал
Йовчо, Пенчо Димитър, Димо Янко, Станчо Велко, Дойно Димитър,
Стоян Милош, Радой Никола, Костадин Влаха, Киро Йорго, Сава
Стефан, Мирчо Драган, Добре Петър, Стоян Иван, Гочо Йовчо, Лека
Андрей, Станю Костадин, Никола Радой, Радул Иван, Тодор Иван,

* Дн. с. Драгановец, Търговищки окр. През 1874 г. имало 130 мохамедан-

ски къщи.
* Дн. с. Конак, Търговищки окръг. През 1874 г. селото имало 43 мохаме-
данскн и 48 немохамеданскн къщи.
4 Дн. Горна и Долна Кабда, Търговищки окр. През 1874 г. с. Г. Кабда
имало 30 мохамедански къщи, а с. Д. Кабда — 68 мохамедански и 72 немохаме-
дански къщи.

374
Драган Добре, Русе Райо, Саботин Милю, Янчо Иван, Кою Петко,
Новак Сърбина, Недялко Кръстю, Йорго Стоян, Димитър Пею,
Желез Делчо. Общо 50 листа (души).

Каза Ески Джумаа [дн. Търговищко]

От махалите на споменатия град [Търговище]: Гнко Иван, Русе
Станю, Иван Гико, Тончо Тодор, Драгне Тончо, Тодор Тончо, Не­
дялко Димо, Стойко Недялко, Нено Недялко, Иван Нешко, Драчо
Райно, Стоян Кале, Пеню Русе, Недялко Иван, Друме Стамо, Корю
Русе, Бато Русе, Димитър Бойчо, Радослав Сърбина, Банчо Иван,
Михне Михаил, Стоян Брайчо, Дечко Кръстю, Радко Сиво, Ноне
Михаил, Михне Тончо, Генчо Иван, Драчо Русе, Васил Русе, Никола
Васил, Димитър Андрей, Михо Пенчо, Жеко Андрей, Марко Рад,
Русе Пенчо, Стоян Бобе, Черно Братой, Недялко Друме, Филип
Тончо, Русе Герги, Яне Руме, Йовчо Бахне, Цоню Жеко, Гатю
Ерменчо, Стоян Ерменчо, Калчо Димитър, Никола Недялко, Бано
Герги, Пенчо Геню, Бато Стоян, Димитър Друме, Герги Драгне,
Рад Стоян, Кале Обренко, Павли Стоян, Рад Пею, Гюруда Обренко,
Тончо Баю, Недялко Батил, Петко Обренко, Илия Мане, Русе
Стоян, Коста Яне, Нано Влад, Русе Бано, Бато Петко, Михне Д ру­
ме, Кръстю Цанил, Недялко Дратой, Драгой Драгомир, Стоян Кале,
Никола Мане, Димитър Русе, Дойно Димо, Влад Иван, Станю Не­
дялко, Иван Михне, Димитър Недялко, Димитър Димо, Радослав
Дойно, Герги Радослав, Марин Иван, Гергине Никола, Вълко Кою,
Добре Коста, Станю Иван. Общо 86 листа (душн).
Село СтрОтица’: Тончо Калчо, Рад Михо, Радул Марин, Ку-
цар Бахне, Бойчо Драгне, Драган Пришелец, Маню Никола, Петко
Драгне, Йорго Петко, Драгне Петко, Гуне Пею, Калота Васил, Янчо
Иван, Янчо Герги, Радко Русе, Комар Иван, Драгне Иван, Друмчо
Кале, Тренчо Друмчо, Върбан Друмчо, Кирчо Друмчо, Бахне Д раг­
не, Слав Никола, Пеню Кале, Марин Кале, Куцар Кале, Друме
Иван, Йорго Петко, Йове Пришелец, Коле Батуне, Нешо Стоян,
Белчо Кале, Недялко Радул, Стоян Злате, Михаил Черно, Дамян
Млад, Кръстю Черню, Рад Минчо, Батуне Черню, Друме Белчо,
Друме Марко, Никола Тодор, Добри Милю, Марин Коле, Недялко
Берю, Рад Иван, Драгне Никола, Велчо Борю, Иван Петко, Бато
Герги, Кале Васил, Балчо Коле, Велико Василчо, Марин Радко,
Марин Радко, Нурка Никола, Добре Недялко, Недялко Доне, Радко
Куцар, Цано Доне, Рад Недялко, Бахне Бончо, Димитър Добре.
Общо 63 листа (души). . .
Село Абдаллар*: Симко Петко, Стоян Мирчо, Аврам Нане, Симо
Яни. Общо 4 листа (души). . .
Село Кара къшлу1: Банчо Иван, Недялко Добре, Върбан Не­
* Дн. с. Стража, Търговищки окр. През 1874 г. имало 95 мохамедански
къщи.
* Дн. с. Ловец, Търговищки окр. През 1874 г. имало 47 мохамедански къщи
7 Дн. с. Пробуда, Търговищки окр. През 1874 г. имало 54 мохамедански
къщи.
375
дялко, Недялко Русан, Друме Иван, Никола Димо, Злате Гърдо,
Върбан Никола, Друме Пенчо, Стоян Милю, Недялко Дойе, Върбан
Мирчо, Велю Братой, Стамен Павли, Гаврил Петко, Лазар Нестор.
Общо 16 листа (души). . .
Село Юруклер8: Велчо Велико, Нако Добре, Добре Герги,
Влад Цоне, Филип Влад. Общо 5 листа (души). . .
Село Развойна9\ Стамат Герги, Рад Друме, Велко Цено, Стоян
Пейко, Гергине Петър, Драгне Новак, Цонко Димитър, Иван Петко,
Драган Петко, Петко Друме, Свад Петко, Драгне Пею, Сиренко
Стоян, Иван Лачо, Друме Куме, Иван Герги, Стане Иван, Драгне
Деян, Ангел Петко, Недялко Коста, Нено Съгъртмач, Тодор При­
шелец, Райо Иван. Общо 23 листа (души).
Село Гиришдербенд10: Бано Куцар, Иван Никола, Петър Нечо,
Слав Сава, Бойчо Димо, Вълчо Сава, Станю Баню, Драгослав Мал-
чо, Тоте Петко, Белю Иван, Белю Венчан, Бано Бойчо, Димитър
Куцар, Петър Стою, Вълчо Стою, Пеню Раде, Господин Стайчо,
Янко Куцар, Желез Радко, Рад Киро, Гуню Стамо, Добре Бахне,
Петре Тодор, Кале Гачо, Калчо Раде, Кою Нечо, Никола Бабе,
Бичме Коста, Трифон Никола, Димо Васил, Драгне Димитър, Марин
Кале, Нено Киро, Куцар Друме, Влад Балухне. Общо 35 листа
(души).
Село Черковна11: Велчо Танас, Танас Пришелец, Калчо Стою,
Герги Иванчо, Стане Герги, Стоян Герги, Стою Филип, Петър Филип,
Стою Злато, Петко Стою, Герги Стою, Калчо Злато, Танас Калчо,
Герги Добре, Саботин Герги, Куцар Русе, Добре Джуро, -Христо
Миро, Стойко Миро, Нечо Каил, Добре Хрусю, Сава Димчо, Пею
Иван, Бато Дабо, Станчо Банчо, Станю Първул. Общо 25 листа
(души).
Село Върдин12: Стоян Берчо, Драгостин Стоян, Тончо Берчо,
Петър Тодор, Стоян Пришелец, Иван. . . [не се чете], Стоян Богдан,
Стоян Стойко, Кале Герги, Димитър Стою. Общо 10 листа (души).
Село Ялъмлар^3: Стоян Босю, Герги Радул, Петър Герги, Кале
Иван, Тодор Недялко, Толю Краю, Димитър Грабо, Иван Лазар.
Общо 8 листа (души).
Село Махмуд1*: Иван Русе, Драган Русе, Иван Черню, Неню

* Дн. с. Руец.Търговищкн окр. През 1874 г. имало 70 мохамедански къщи.

' През 1874 г. имало 30 мохамедански къщи.
10 Дн. с. Пролаз, Търговищки окр. През 1874 г. имало 50 мохамедански
къщи.
11 Дн. с. Развойна, Търговищки окр. През 1874 г. имало 96 мохамедански
къщи.
|а Дн. с. Вардун, Търговищки окр. През 1874 г. имало 42 мохамедански
и 147 немохамеданскн къщи.
13 Дн. с. Острец, Търговищки окр. През 1874 г. имало 47 мохамедански
къщи.
14 Дн. с. Алусиан, Шуменски окр. През 1874 г. имало 47 мохамедански
къщи.

376
Нендо, Иван Братию, Костантин Петър, Стойко Костантин, Гено
Русе, Недю Братия. Общо 10 листа (души). . .
Село Чобан дере16: Недялко Гергине, Стоян Пришелец, Петко
Димитър, Петър Бойчо. Общо 4 листа (души).

Каза Търново
Село Кованлък Зулфитяр1в: Братан Добре, Герги Обрен, Ни­
кола Драгне, Костадин Белю, Тодор Костадин, Станчо Йово, Русе
Иван, Петко Тодор, Христо Кале, Станчо Черньо, Стоян Вичу, Петко
Пею, Мойтаг Муминко, Аргиле [непопълнено], Драган Говедаря.
Общо 15 листа (души). . .
Село Кованлък, чифлик на хаджи Мехмед ага17: Станю Злате,
Димитър пришелец, Драгне Терзи, Никола Влад, Петър Влад, Бою
пришелец, Петър пришелец, Добре пришелец, Драгне пришелец,
Стойно Банчо, Дамян пришелец, Тодор прищелец, Нидялко Михо,
Васил пришелец, Марко пришелец, Велико пришелец, Рад Недю.
Общо 17 листа (души).
Село Калиманци, подчинено на споменатата каза18: Иван ар-
гат, Иван чобан, Драган аргат, Слав аргат, Петко терзи, Стоян
Рад, Черню Марин, Иван Черню, Рад Иван, Мирко Дан, Велико
Тучне, Стоян Тодор, Тодор Рад, Стоян Велико, Марко Димо, Никола
Велю, Продан Кале. Общо 17 листа (души). . .
Село Дъскот19, спадащо към споменатата каза: Марин Бела-
джик, Недялко Марин, Стоян Церо, Петър Чочо, Чочо Стоян, Стоян
Петър, Никола Филю, Иван чобан, Петър Дан, Кочо Браточен,
Калчо Браточен, Стоян бостанджи, Недю Стоян, Недю от Ботров,
Стамен чочоман, Луко чочоман, Радул чочоман, Филип чочоман, Мил­
ко чочоман, Стоян бостанджи, Събе Мано, Тошо аргат, Иван Пламе,
Стоян чочоман, Недялко чочоман, Кръстю Бончо, Цветко Неделчо,
Стамен Джиро, Стаю Джиро, Никола чочоман, Статко чочоман, Ни­
кола Стоян, Стоян Трайчо, Рачо Тодор, Стойко чобан, Стамно чо­
чоман, Ангел чобан, Милош чобан, Недялко чочоман, Недялко Адам,
Стано Недялко, Петко Джуро, Стано чочоман, Недялко чочоман,
Стоян Марин, Иван Мочо, Божан Недялко, Недю Байдак, Иван
Начо, Кръстю Захарин, Никола чочоман, Рад Кицо, Сумук Иван,
Кирчо чобан, Петко Кирчо, Петър КИРЧ°. Стоян Марко, Пенко
чочоман, Герги чобан, Добри Харизан, Стоян Харизан, Русе Па-
паз, Стано от Вишоград, Дан аргат, Недялко Герги, Добре Хаймана,
Неделчо чочоман, Моско Пейо, Петко говедар* Стоян Петко, Градо
Марин, Марин Градо, Пенко Градо, Драгне Гергине, Илик Кюркчи,
18 Дн. с. Овчарово, Шуменски окр. През 1874 г. имало 87 мохамедански
къщи.
18 Дн. с. Пчелище, В.-Търновски окр. През 1874 г. имало 232 мохамедан-
схи къщи.
17 Изчезнало, близо до с. Пчелище, В.-Търновски окръг.
18 Селце, близо дос. Мусина, В.-Търновски окръг. През 1874 г. имало 51
мохамедански къщи.
18 През 1874 г. селото имало 140 мохамедански къщи.

377
Джуро чочоман, Бранко от Вишоград, Нито Иван, Иван Нито, Иван
Нито, Койчо Иван, Нито Батрачлъ, Никола Тодор, Койчо Алексан,
Иван Койчо, Петко Койчо, Стоян Терзи, Каил Иван, Димо Татар,
Иван аргат, Стоян Куплар, Русе Недялко, Коджа Доско, Тодор
Доско, Стоян Сармусак, Стоян Чобан, ТошоСтоян, ПеткоСтоян, Рад
чобан, Йорго чобан, Тодор Хаймана, Недко Димо, Радослав Димо, Д и­
мо Радослав, Никола Димо, Йетър Чобан, брат му Кою, Иван Бръч-
малъ, Нено Грънчи, Кой но Грънчи, Тодор Хаймана, Иван чочоман,
Стоян Иван, Димитър Батрачлъ, Иван козар, Кръстю Михада, Про­
дан чочоман, Турно чочоман, Петър чочоман, Данчо чочоман, Васил­
ко чочоман, Неделчо чочоман, Нено чочоман, Първул чочоман,
Куман чочоман, Иван Добрев, Иван чочоман, Вичан Даракчи, Илю
Стою, Стоян Шебека, синът му Бочо, Драгне чобан, Кръстю Согур,
Стоян Бахне, Стойко Вуче, Христо Бочо, Нато Краян, Абла Кукул-
чо, Марин Петър, Драгне Марин, Симо аргат, Неделко Мурзо, Нано
Недялко, Братой чобан, Петко аргат, Узун Стою, Дойчо чочоман,
Нено чочоман, Стефан чочоман, Радомир говедар, Братой чобан,
брат му Стефан, Марко говедар, Иван говедар, Куцар Бечи (пазач),
Каил Никола, Герман чочоман, син му Далю, Петко. . . (не се чете),
Киряк Стоян, Петко Чекич, Недялко Петко, Никола Кою, Недялко
Неко, Първул чочоман, Кюркчи Първан, Събе войник, Игнат чочо­
ман, Стефан Игнат, Цонко чочоман,. Ценко чочоман, Нено чочоман,
Вишо чочоман, Павле чочоман, Никола чочоман, Иван бостанджи,
Петко Батрачли, синът му Русе, Никола аргат, Никола бостанджи,
Русе аргат, Киран Герчо, Бадцо Илю, Станимир чочоман, Герги
Джахо, брат му Събе, Първан бостанджи, Стоян аргат, Михо Павле,
Михаил чочоман, Марин Радослав, Драгне Стоян, Иван аргат,
Калчо аргат, Недю аргат, Цоню аргат, Никола аргат, Иван аргат,
Цонко аргат, Калчо аргат. Стане аргат, Янко аргат, Стамен Джуро,
Костадин Късракчи, Янчо Бежан, Стойчо Бежан, Койчо Душко,
Димо Душко, Стефан Рад, Добре Влад, Кирчо чочоман, Цонко Рачо,
Никола Раче, Стоян Пришелец, Велко Радул, Ценко чочоман, Ко­
стадин..чочоман, Новак Арсеню, Белю Байо, Петко Събе, Петко
Бобю, Иван Влаха, Танас Иван, Петър Влаха, Владе Иван, Марко
Петко, Тодор Ябанджи, Пейо чочоман, Стамен Стоян, Пежо Куцар,
Иван Въто, Недю Стоян, Иван Стоян, Вълкан чочоман, Продан
чочоман, Пеню Ябанджи, Никола Япар, Джуро Мечо, Първул чо­
чоман, Продан чочоман, Росан чочоман, Цонко чочоман, Никола
Петър, Никола Петко, Стоян неизвестен, Петър Храно, Обретен
аргат, Костадин аргат,, Илчо Русе, Стоян Хаймана, Велико аргат,
Обретен Йове, Кънчо аргат, Станимир аргат, Никола Пришелец,
Стойчо аргат, Никола бостанджи, Павле чочоман, Баткул Иван,
Недялко Мързо, Никола чочоман, Никола Димитър, Иван Йоцо,
Драган Бахне, Стоян чобан, Михаил Стоян, Фрушко чочоман, Н и­
кола Къно, Иван Гаго, Стоян Харизан, Илия Стоян, Кърчо Капчи,
Стефан Стоян, Обретен Кръстю, Първан Богад, Черню Стайко,
Милко чочоман, Иван чочоман, Велико Първул, Кръстю Калчо,
Душко Велчо, Филко Драгне, Драгне Джуро, Дбйчо Младун, Добре

378
Сава, Петър Драгой, Събе Стоян, Герги Балко, Герги Янчо, Роман
чобан, Плано говедар, Нено Петко, Кръстю чобан, Тихо аргат,
Пенчо Койчо, Нешо Гашо, Стою Стойчо, Мирчо аргат, Никола Иван,
Недю Иван, Злате Мирчо, Недялко Русе, Русе Първо, Рад Тодор,
Стоян Марко, Васил Иван. Общо 306 листа (души).
Село Павликян., спадащо към споменатата каза2®: Моско Рачо,
Рачо Моско, Янчо Моско, Слав Пейко, Стою Недю, Недю Стою,
Добре Радко, Пейко Дойчо, Йонко Дойчо, Мирчо Йове, Йонко
Дойчо, Добре Бобин, Андон Бобин, Първан мелничар, Пейко Пър­
ван, Никола Пейо, Стоян Никола, Браточен Стоян, Павле Добре-
шан, Калчо Шишлю, Недялко Карабаш, Георги Пею, Мано Рачо,
Марко Тато, Стоян Баяклъ (мустакатия), Добре Стоян, Недю Беро,
Еснаф Драган, Драгослав Драган, Добре Пейо, Кою Пейо, Калчо
Драган, Колю Драган, Пейо Драган, Стойчо Колю, Димитър Балю,
Васил Пейо, Рад Стано, Радко Васил, Стою Бею, Петър Добрян, Ни­
кола Бичо, Марко Добрян, Пенко Пейо, Добри Кьосе, Дойчо Добре,
Драган Добре, Симко ябанджи, Калчо Симко, Кале Стоян, Васил
Балю, Ставурне Братун, Брат Малия, Гюрчо Добрешан, Добре
Балю, Балю Добре, Михо Стано, Васил Мичо, Радко пришелец,
Мурадко Марко, Петко Кубия, Радко Димитър, Драган Брачо,
Стоян Пришелец, Дарю Стоян, Стано Стоян, Станко ябанджи, Ди­
митър Кюркчи, Балю Добрян, Станю Добрян, Статю Райчо, Радио
Стою, Самно Пришелец, Мани Дико, Мирчо Беко, Рачо Мирчо,
Дойчо Пришелец, Бато пришелец, Недю Мирчо, Тодор Пришелец,
Герги Добре, Йорго пришелец, Стоян пришелец, Статю пришелец.
Русин Стано, Стоян пришелец, Недялко чочоман, Първан Грози,
Миладин чочоман, Грую чочоман, Стоян чочоман, Недялко чочоман,
Тодор чочоман, Иван чочоман, Славко чочоман, Кръстян чочоман,
Лусин чочоман, Тертери чочоман, Иван чочоман, Марко чочоман,
Кръстю чочоман, Радул аргат, Гено аргат, Недялко аргат, Нягул
аргат, Петър аргат, Тричко аргат, Петър аргат, Стано чобан, Краю
чобан, Стоян чобан, Драган аргат, Рад Тодор, Стоян чобан, Драган
Калчо, Пенчо Георги, Стоян Гьорги, Петко Рад, Стано Пенчо, Мано
Дойко. Общо 120 листа (души). . .
Село Крущуна2021: Петър Пейко, Драго Стойчо, Велю Стойчо,
Янчо Драгин, Стойчо Драгин, Илко Стане, Иван Стоян, Драган ар­
гат, Тодор чочоман, Драго халваджи, Томе мелничар, Вълчо хасар-
джи, Данчо чочоман, Ганчо чочоман, Иван чочоман, Иван Петко,
Гурте аргат, Никола Вълко, Велю Марко, Никола Павле, Димитър
Бойчо, Пенко Радул, Никола Пейко, Стано Друме, Никола Рад,
Михне Велко. Общо 26 листа (души). ‘
Село Агатово22: Димо Никола, Добри Илю, Добре Кончали,
Кара чобан, Стано Никола, Герги кръчмар, Драган чочоман, Тодор
20 Дн. гр. Павликени. През 1874 г. имало 101 мохамедански къщи.
11 Дн. с. Крушуна, Ловешки окръг. През 1874 г. имало 102 мохамедански
къщи.
12 Дн. с. Агатово, Габровски окр. През 1874 г. имало 76 мохамедански и
58 немохамедански къщи.

379
Добре, Петър Босю, Сларко чобан, Никола Караджа, Драган Не­
дялко, Недялко Иван, Драган Черню, Иван Къно, Кърчо Стоян,
Иван Алекса, Костадин Пришелец, Русе чобан, Шиме Харизан,
Коджа Момчо, Димчо Пришелец, Недялко Петър, Димитър Кариари.
Общо 24 листа (души). . .
Село Горско Калугерово23: Герги чочоман, Михме чобан, Стою
чочоман, Герги аргат, Павле чочоман, Лусин Стойчо, Петко Никола,
Илия Първе, Петър Койчо, Недялко Петър, Стефан Марин, Угурлу
Хаджибег, Марин Сюртавне, Хаджи Топал, Добре Никола, Никола
Иван, Куцар Петко, Дан Стою. Общо 18 листа (души).

Каза Херазград ( Разград)

Село Узунджа алан24: Стоян Тодор, Мирчо Никола, Никола (не
се чете), Недялко Иван, Радослав Радован, Русе Павлю, Иван Иван,
Мурад Михне, Мирко Друме, Друме Русе, Богдан Мурад, Драгне
Никола, Мурад Никола, Парашкево Димо, Мано Данчо, Иван Тодор,
Никола Никола, Марин Иван, Стоян Драган, Драган Герги, Драгне
Руси, Драгне Драгне, Ерген Черню, Иван Станчо, Танас Киро, Кою
Киро, Герги Никола, Иван Стани, Стою Стоян, (не се чете) Драган,
Николчо Герги, Никола Христо, Недялко Петър, Димитър Недялко,
Герги Неделчо, Недялко Яиджи (маслар), Тодор Недялко, Станчо
Велико, Петър Драган, Слав Иван, Друме Илия, Бою Друме, Тодор
Филип, Петър Рад, Андрей Михал, Никола Данчо, Стоян Радул,
Богдан Димо, Иван Тома, Мано Стамо, Танас Влад, Влад Добре, Да-
ню Никола, Никола Танас, Велко Иван, Марин Тодор, Герги Ни­
колчо, Мурад Парашкево, Стоян Герги, Стоян Капанец, Танас Иван,
Петър Иван, Велю Доброслав, Недялко Радой, Велико Стойко.
Общо 65 листа (души). . .
Село Крепча2‘: Михне Добре, Драган Петър, Русе Недялко,
Стоян Стойчо, Дан Банчо, Върбан Стоян, Кръстю Петър, Стою До­
бре, Георги Димо, Стойко Кале, Русе Димо, Стоян Марин, Делико
Днмо, Димитър Яне, Стоян Герги, Стоян Марин, Гътю Марин, Д ра­
ги Киро, Петко Никола, Славчо Тодор, Станко Яни, Петър Яни,
Йовчо Герги, Чакър Добре, Велко Марин, Желязко Петър, Стани
Днмо, Недялко Стоян, Недялко Стоян, Бато Герги, Кою чобан, Ня-
гул Тодор, Стойчо Добри, Петър Стойчо, Ханджи Стоян, Дойно
Тодор, Днмо Янн, Тодор Петър, Драгомир Петър, Стоян Марко, Ве­
лю Марин, Никола Петър, Димо чобан, Мицо Герги, Драган Добре,
Петко Русе, Добре Петко, Станко Бойчо, Йовко Герги, Марин Н и­
кола, Харизан (непопълнено), Стайко (непопълнено), Стамат (непо­
пълнено), Бою Слав Пометко (непопълнено), Черню мелничар, Пе­
е
*• Ди. . Горско Калугерово, В.-Търновски окр. През 1874 г. имало 106
мохамедански къщи.
м Д н. с. Равно, Разградски окр. През 1874 г. имало 113 мохамедански
къщи.
** Д н . с. Крепча, Търговищки окр. През 1874 г. имало 62 мохамедански
къщи.

380
тър (непопълнено), Вело чочоман, Христо (непопълнено), Кою мел­
ничар, Куцар (непопълнено), Русад (непопълнено), Кръстю мелни­
чар, Върбан кюркчи, Караджа Стоян, Петко (непопълнено), Д арак-
чи Стоян, Станчо Владе, Петър (непопълнено), Кьосе Стойко, Банчо
Влаха, Иван Черню, Кръстю Петко, Марко говедар, Нешо Стоян,
Станко Кою, Стойко Герги, Димо Влаха, Жеко Брато, Куцар Тодор,
Ширбан Влаха, Мирчо Бою, Петър Пришелец, Димитър Влаха,
Руси Герги, Пометко Стоян. Общо 86 листа (души).
Село Йенидже-и кюберан2в: Русе Кино, Михал Танас, Събе
Димо, Стоян Петър, Драгне Стоян, Рад Кале, Матко Рад, Станю
Ризо, Петко Стоян, Стоян Гюран, Добри Герги, Слав Балю, Петър
Яно, Обретко Стоян, ЯнчоСтою, Андрей Кръстю, Кино Драчо, Кино
Димитър, Пею Рад, Русе Яно, Мане (не се чете), Стойчо Яно, Стоян
Димо, Желяз Димо, Димо Чернейко, Петър Матко, Желяз Стоян,
Пею Рад, Недялко Иван, Танас Кале, Продун Кале, Рад Пришелец,
Недялко Иван, Калчо Недялко. Общо 34 листа (души). . .
Село Къзълар24*27: Васил Стоян, Стоян Васил, Герги Герги, Михо
Дражо, Бато Михо, Никю Михо, Рад Никола, Данчо Недялко,
Йовчо Дражо, Михне Йовчо, Марин Влад, Марин Драган, Драган
Пею, Иван Влад, Влад Иван, Стоян Герги, Петко Милко, Белчо
Влад, Стойко Добре, Станю Филип. Общо 21 листа (души). . .
Село Шекерие28: Стою Яне, Янчо Иван, Пенчо Пенчо, Калчо
Пенчо, Димитър Иван, поп Калчо, Батко Никола, Герги Батко, Ни­
кола Батко, Стоян Спас, Никола Спас, Алю Радул, Никола Никола,
Стою Симо, Кьосе Иван, Михаил Иван, Искрен Димо, Димо Стоян,
Никола Радул, Стоян Баню, Обретен Иван, Рад Стоян. Общо 22
листа (души). . .
Село Сипахилер29: Танас Дунко, Стоян Иван, Петър Яно, Стоян
Спас, Спас Петко, Иван Петко, Кръстан Тодор, Иван Петър, Це-
ренко Тодор, Спас Русе, Петко Яни, Мирчо Иван, Турни Яни, Ни­
кола Петър, Радул Манол, Злате Петко, Първан Стоян, Иван Стоян,
Пенчо Димо, Петко Коста, Петко Димитър, Димо Яни, Иван Цераю,
Батко Угрешин, Спас Янкули, Иван Петър, Герги Върбан, Събе Бо-
бе, Петър Пришелец, Танас Константин, Драгой Пришелец, Васил­
ко Нешо, Саботин Кале, Лазар Димо, Игнат Пришелец, Теню При­
шелец, Теню Иван, Петър Пришелец, Щамре Влаха, Никола Мирчо,
Първосухрен, Стоян Мирко, Добреме Стоян. Общо 43 листа
(души). . .
Село Гагово30: Тодор Мирчо, Мирчо Пейко, Димитър Станко,
24 Дн. с. Голямо ново, Търговищки окр. През 1874 г. имало 142 мохаме­
дански къщи.
2' Дн. с. Глогинка, Търговищки окр. През 1874 г. имало 101 мохамедан-
ски къщи.
28 Дн. с. Ловско, Разградски окр. През 1874 г. имало 57 мохамедански
къщи.
24 Дн. с. Ломци, Търговищки окр. През 1874 г. имало 40 мохамедански
къщи.
*# Дн. с. Гагово, Търговищки окр. През 1874 г. имало 155 мохамедански
къщ и.

381
Петър Железко, Добре Петър, Велико Стане, Михне Тодор, Захарин
Петър, Иван Първул, Стамат Петър, Стоян Димо, Иван Харизан,
Пенчо Никола, Симко Тодор, Недялко Вълчо, Богдан Първан, Иван
Пришелец, Никола Мъдюван, Гирго Пришелец, Димитър Влаха.
Общо 20 листа (души). . .
Село Йорен31: Нено Недялко, Стоян Димо, Стане Петър, Кал­
чо Иван, Иван Димо, Димо Петър, Драган Мирчо, Иван Стамен,
Михо Петър, Никола Димо, Речан Марин, Кали Коста, Сюни Яни,
Иван Марин, Петко Стоян, Иван Коста, Стоян Герги, Стоян Петър,
Радой Герги, Тодор Марко. Общо 20 листа (души). . .
Село Коджабунар32: СтоюСтоян, Иван Рад, Герги Кирчо, Нено
Иван, Марин Мирчо, Тодор Стою, Стойко Чочо, Стане Влаха, Не­
дялко Пришелец, Стоил Иван, Стоян Стою, Петър Симко. Общо
12 листа (души).
Село Сеновец33: Раде Стоян, Петър Драган, Велчо Кръстю,
Илия Димо, Иван Димо, Киро Кале, Димитър Петър, Иван Стамат,
Николчо Гане, Михо Велю, Цануш Петър, Злати Иван, Русе Деко.
Общо 13 листа (души). . .
Село Сеидови махали3*: Недялко Вълчо, Стоян Михо, Стоян
Летър, Тодор Вълчо, Драгне Яне, Никола Петър, Марин Русе, (не
се чете) Герги, Архангел Кръстю, Никола Кръстю. Общо 10 листа
(души). . .
Село АясларРь: Тодор Петър, Манол Яни, Мирчо Иван, Стоян
Петко, Михал Тодор, Стоян Петър, Кръстю Никола, Драган Герги,
Стат Михне, Йове Герги, Мирчо Стат, Яни Гицо, Стоян Петър. Об­
що 13 листа (души). . .
Село Алаедин**: Герги Стою, Нано Парук, Стою Стати, Кън-
дав Петър, Димитър Герги, Таню Велко, Йорги Велко, Петър Драчо,
Драган Михне, Стойчо Иван. Общо 10 листа (души).
Село Бахтаишлер3"1: Стойчо Петър, Пеню Иван, Русе Герги,
Иван Герги, Първул Герги, Пеню Петко, Димо Яни, Никола Мар­
ко, Стойчо Иван, Драган Михне. Общо 10 листа (души).
Село Тюрбелилер38: Стоян Кою, Нако Хаймана, Драган Янко,
Стоян Петър, Надко Драган, Иван Яни, Недю Иван, Чолак Янко,

п Дн. с. Росина, Търговищки окр. През 1874 г. имало 62 мохамедански

къщи.
** В Горнооряховско. През 1874 г. имало 66 мохамедански къщи.
33 Дн. с. Горски Сеновец, В.-Търновски окр. През 1874 г. имало 88 моха­
медански къщи.
34 Дн. с. Виноград, В--Търновски окр. През 1874 г. имало 124 мохамедак-
ски къщи.
33 Дн. с. Светлей, Търговищки окр. През 1874 г. имало 197 мохамедански
къщи. .
33 Дн. с. Бистра, Търговищки окр. През 1874 г. имало 33 мохамедански
къщи.
37 Дн. с. Дриново, Търговищки окр. През 1874 г. имало 171 мохамедански
къщи.
** Дн. с. Горица, Търговищки окр. През 1874 г. имало 141 мохамедански
къщи.

382
Иван Марин, Герги Никола, Никола Михо, Тодор Стоян, Хаймана
Тучне. Общо 13 листа (души). . .
Село Куюджушки махали3*: Радослав Никола, Стоян Илю,
Друме Недялко, Илю Стоян, Злате Коле, Друме Герги, Вълчо Ник-
шо, Гечо Велико, Велчо Стоян, Никола Велко, Иван Стойчо, Марин
Стоян, Стоян Стою, Недялко Милчо, Стойко Милчо, Гане Велико,
Алтун Влаха. Общо 17 листа (души).
Село Демир баба пгеке*0: Герги Пришелец, Радул Влаха, Кръ-
стю Йове, Петър Герги. Общо 4 листа (души).
Село Кьосе Абди*1: Драган Банчо, Петко Маньо, Драган Никола,
Марин Драган. Общо 4 листа (души).
Село Коджа Доган42: Драгне Пришелец, Петко Вълчо, Драган
Пришелец, Бошко Бано, Байо Бошко. Общо 5 листа (души).
Село Йомерча43: Янко Петко, Драган Гено, Кото Стою, Стою
Кито, Кале Гено. Общо 5 листа (души).
Село Йенидже-u мюслим**: Петко Стане, Белю Петър, Тодор
Петко, Стоян Михне. Общо 4 листа (души). . .
Село Йоревиш46: Драги Цако, Пенчо Димо, Илия Стане, Драгне
бостанджи, Дане Влад, Добре Куцар, Пенчо Байо, Димо Стою,
Бойчо Димо, Иван Куцар, Коджа Димчо, Димо Костадин, Церо
Костадин, Бончо Петко, Радой Влайко, Стано Компире, Нечан
Михо, Михо Нечан, Стоян Димитър, Иван Васил, Никола Стане,
Драгне Кою. Общо 23 листа (души). . .
Село КокарджалЪ**: Кръстю Вълчо, Янчо Коча, Вълчо Станю,
Петър Станю, Никола Марко, Курд Янчо, Стоян Стойчо, Герги
Янчо, Стою Никола, Никола Иван, Михно Делю, Рад Никола, Стой­
ко Михо. Общо 13 листа (души).
Село З а в е д Павлю Радуле, Радул Иван, Стойко Русе, КурД
Тодор. Общо 4 листа (души).
Село Кьосе Ахмед**: Драгне Петко, Стоян Драгне, Танас Петър,
Стоян Спас. Общо 4 листа (души).
а* Дн. селата Раковски и Кичевнца, Разградски окр. През 1874 г. имали
225 мохамедански къщи.
40 Дн. с. Сборяново, Разградски окр. През 1874 г. имало 4 мохамедански
къщи. Слято със с. Малък Поровец.
41 Дн. с. Райнино, Разградски окр. През 1874 г. имало 49 мохамедан'-
ски къщи.
44 Дн. с. Голямо Соколово, Търговищки окр. През 1874 г. имало 90 моха­
медански къщи.
43 Дн. с. Ралица, Търговищки окр. През 1874 г. имало 85 мохамедански
къщи.
44 Дн. с. Новак, Разградски окр. През 1874 г. имало 85 мохамедански
къщи. Слято със с. Синя вода.
43 Дн. с. Благоево, Разградски окр. През 1874 г. имало 65 мохамедански
къщи.
43 Дн. селата Голям и Малък Поровец, Разградски окр. През 1874 г. Г-
Поровец имал 73 мохамедански къщи, а М. Поровец — 67 мохамедански къщи.
47 Дн. с. Завет, Разградски окр. През 1874 г. имало 182 мохамедамскк
къщи.
43 Дн. с. Кръшно, Търговищки окр. През 1874 г. имало 107 мохамедански
къщи.

383
 Село Халифе-и дегирмен4#: Станю Иван, Бато Миладин, Петър
Пейко, Кръстю Велико, Кръстю Димо, Андрей Димо, Русе Димо,
Раю Недялко, Недялко Стою, Илию Недялко, Тодор Тончо, Желяско
Бойчо, Тихне Бойчо, Желяз Димитър, Димитър Бойчо, Стоян Ганчо,
Никол Пейо, Тодор Ганчо, Ганчо Върбан, Диман Петър, Стоян
Диман, Батю Петър, Симо Пейо, Димитър Стайко, Станчо Димитър,
Стане Димитър, Герги Димитър, Петър Димитър, Иван Ганчо, Петко
Ганчо, Марин Стоян, Слав Върбан, Димитър Бано, Илия Драгне,
Стоян Илия, Иван Русе, Тодор Богдан, Марко Ганчо, Иван Янко,
Никола Наню, Петко Нягул, Стане Тихне, Стойко Баде, Димитър
Рахне, Рахне Иван, Къно Рахне, Димитър Петко, Радул Иван,
Станко Тончо, Димитър Влаха, Димитър Хаймана, Стоян Недялко.
Общо 52 листа (души). . .
Село Шереметм : Тодор Михал, Назър Вирди, Радо Влаха,
Бръчко Ласко, Стойчо Ласко, Илин Райко, Толю Бенчо, Гюне Пе­
тър, Петко Иван, Първан Добре, Недялко Иван, Стоян Марко, Ве­
лико Иван, Марин Стане. Общо 14 листа (души).

ПОМОХАМЕДАНЧЕН БЪЛГАРИН В ПАЗАРДЖИШКО

Помохамеданчените подобно на умрелите били Считани за

загубени членове на семействата. Особено характерна в
това отношение е една приписка от 1693 г. към миней от
XV в. — Вж. Д БИ В —БИА (Пловдив), № 78. Ср. Б.
Цонев, Опис, т. II, с. 28.

Село Ветрен, писа Вълко тази книга, наречена миней, и я

подари на храма на Свети Никола у манастира Калугеровски на р.'
Тополница да служи за бащина душа на баща му Трошан и майка
Вела и на себе Вълко, и на съпруга му Стойка, и на Драгана, и
Райка, и Стою, и Нешо, и Селим. . .

СВИТЪЦИ ОТ МОЛБИ ЗА ПРИЕМАНЕ

НА ИСЛЯМА

Извлечения от молби за приемане на нсляма от 1688 и

1704 г. — Вж. А. Желязкова, Некоторие аспекти рас-
пространення ислама на Балканском полуострове в
XV—XVIII вв., Сб. Османская империя. Система госу-
дарственного управления, социальние и зтнорелигиоз-
ние проблеми, М., 1986, с. 113—114.

1. Слава на всевишния бог, да пази Вашата* августейша особа

от грешки. Амин. Този Ваш раб-християнин в края на своите щаст-49

49 Дн. с. Балкански, Разградски окр. През 1874 г. имало 178 мохамедан-

ски къщи.
49 Дн. с. Бенковски, Търговищки окр. През 1874 г. имало 59 мохамедансй»
гьщи.

384
ливи дни се надява да бъде удостоен с честта да приеме светлия ис­
лям. В това е неговото желание и за това е неговата молба. Заповедта
принадлежи на Ваше височество — могъщия и величествен султан.
Раб Васил. [Резолюция на великия везир]: Да се изключи от списъ­
ците на плащащите данък.
.2. Тези Ваши раби бяха удостоени с честта да приемат светлия
ислям в присъствието на султанската свита. Очакваме височайша
султанска милост да получим полагащото се по закона облекло.
Нови мюсюлмани. . .
3. [Резолюция на великия везир]: Джизиедарбаши ага, да даде
облекло на този човек, на когото е оказана честта да приеме свет­
лия ислям, както е предвидено в старите обичаи и закони.
4. Този Ваш раб е приел светлия ислям в присъствието на висо-
чайши особи и е приобщил към исляма своя син. Моля да ни се даде
облекло, както е превидено от закона, и да се даде на този Ваш раб
войнски чин без заплата и без тимар. . . Раб Хюсеин — нов мюсюл­
манин.
5. . . . и да ме включите в еничарския корпус на височайшия
двор. Да ме зачислите в списъка на спомагателните служби на са­
нитарните отряди на еничарския корпус. . . Раб Ахмед.

ЧАСТИЧНО ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ
НА С. МОГИЛИЦА, СМОЛЯНСКО,
В КРАЯ НА XVII ВЕК

Поместените тук пет документа за покупко-продажба и

владение на имоти в землището на с. Могилица. Смолян-
ско, показват, че по време на масовото помохамеданчване
през втората половина на XVII в. част от българското хри­
стиянско население избягнала ислямизацията. Българи
християни, както се вижда от приведените документи, в
селото имало и през първата половина на XVIII в. Доку­
ментите се съхраняват в ОДА — Смолян, под сигнатури
ЧП 11/503 а, ЧП 11 503 б. ЧП 11—3/493 а, ЧП 11—3 493 6,
ЧП 11—3/493 в. Превод от османотурски на Цв. Стайкова.

Повод за написване документа е следното:

Лицата Хорозоуларъ [т. е. синове на Хороза] от жителите на
&ло Тозборун [Могилица], принадлежащо към хасовете на Ахъчеле-
бийска каза, с имена Мустафа, Сейди, Канбер и Хасан продадоха
приживе една нива, граничеща от една страна с . . . от друга
Воденичните камънаци, от трета Димитър, от четвърта урва и от
пета с имота на самия купувач.
Жителят на същото село немюсюлманинът Стою, син на Коста­
дин, поиска да я купи и я получи за двеста и четиридесет акчета. За
владеенето й той поиска от нас разрешение и ние, поради това че
сме забитин и като получихме полагащите се според царския закон

385 25 По следите на насилието, ч. II

такси, му издадохме настоящото тезкере, за да не му пречи никой от
наша и от друга страна.
Написано през 1106 [от 22. VIII. 1694 до 11. VIII. 1695} г.
Мехмед, забитин на казата Ахъ Челеби.

2
Причина за написване документа е следното:
Лицето Хасан от селото Тозборун, подчинено на Ахъчелебийс-
ката каза, приживе прехвърля нотариално една нива, в която и
покрай която има възвишения и с граници от една страна Воденичен
камък, от друга нивата на Стою, от трета нивата на Димитър, от
четвърта нивата на Хишам и от пета нивата на Киро.
Жителят на същото село, немюсюлманинът на име Стоян, я по­
иска и получи за триста и осемдесет акчета. Ние също в качеството
си на пълномощник на забитина съобразно с царския закон му из­
дадохме и връчихме настоящия темесюк, за да не му се правят преч­
ки от никого.
Написано през 1114 [от 28. V. 1702 до 16. V. 1703] г. !
Бедният Мехмед, понастоящем пълномощник на забитина.
Я

3
Повод за написване писмото е следното:
Считано в настоящата хиляда сто тридесет и седма година ли­
цата Ахмед, син на Абдулах, и син му Хасан, жители на село Тоз­
борун, от вакъфските села на Ахъ Челеби, приживе и в пълно съз­
нание са продали от намиращите се във владение на двамата ли­
вади едно парче ливада заедно с баира и ограничено с ливадата на
известния купувач, нивата на Васил, ливадата на Димчо, баирите на
ливадата на самия купувач. Лицето пък от същото село, което поис­
ка да я купи, на име Мустафа ходжа, син на Абдулах, я получи за
триста и тридесет акчета.
Аз пък, поради това че съм забитин в споменатото село, му връ­
чих срещу внесената според султанския закон такса настоящия теме­
сюк, за да не му пречи никой от наша и от друга страна. f
Година 1137 [от 20. IX. 1724 до 8. IX. 1725] г. ;
Бедният пред бога Хюсеин ага. л

4
Повод за написване документа е следният: ,■
През настоящата хиляда сто и петдесета година лицата, свър­
зани чрез владение, Мустафа и Халил, жители на Тозборун, от ва­
къфските села на Ахъ Челеби, са продали от намиращите се в тяхно
владение баири в местността Кара борун [Черната могила] извест­
на част със следните граници: нивата на Чанакчъ, нивата на Васил,
отгоре път, нивата на Фейзула, път, баира Тютюнджи и Кайнарджа.

386
Лицето от същото село, което желае и търси ла купи, на име Коста-
тини Калене, я прие срещу хиляда и двеста акчета.
Аз също в качеството си на пълномощник на забитина в споме­
натото село, като дадох разрешение за владеене и притежание, му
връчих настоящия темесюк и никой да не м у пречи и не м у се меси.
Година 1150 [от 1. V. 1737 до 20. IV. 1738] г. '
Бедният Хасан молла, пълномощник на забитина.

• 5
Причина за написване писмото е следното:
През настоящата хиляда сто и петдесета година [от 1. V. 1737
до 20. IV. 1738] лицето на име Айликоолу Шабан, Аладжа Хюсеин и
Метел Хасан, от жителите на село Тозборун, спадащо към вакъфски-
,те села на Ахъчелебийска каза, приживе продадоха част от намира­
щите се под тяхно владение баири в местността Кара борун с гра­
ници, от една страна, път, от друга, Кайнарджа, оттам нагоре стига
до къщата на Фейзула, оттам нагоре баира на споменатия купувач и
оттам надолу — път.
Лицето от същото село на име Константин поиска да я купи и я
прие срещу двеста акчета. Като му се даде разрешение за владение,
на ръка му се връчи настоящият темесюк.
Написано.
Бедният Хасан молла, пълномощник на забитина.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ БЪЛГАРИ
В СИЛИСТРЕНСКО И РУСЕНСКО
ви
В; 1
Из сиджила на русенския кадия от 1698 г. — Вж. НБКМ.
BS Ориент, отд., R 2, л. 121—а—И.

. Дълг на Тодри, син на Марко, и на Марин, син на Яко, и на

ДЯсмаил, син на Добре от село Кади [Малък Преславец, Силистрен­
ски окр.]. Основна сума 56здравн гроша, със срок от Димитровден
1109 г. до Димитровден 1110 г. [т. е. от 8 ноември 1697 г. до 8 ноем­
ври 1698 г.].

2
Из сиДжила на русенския кадия от 3 май 1698 г. — Вж.
НБКМ, Ориент, отд., R 2, л. 63—б—III

Али ага, син на Мехмед, жител на махалата Елхадж Муса в

град Русе и причина за написване настоящото, се яви в шериатския
съд и там направи следното изложение, като заяви: «Преди 10 дена
от днешна дата, служещият при нас писар Хюсеин, син на Мустафа,
в антрето на стаята е ударен и наранен с ханджар, вследствие на

387
който удар и нараняване и сега още лежи на легло. Моето искане е
съдът да изпрати някой на самото място, който да разкрие, разследва
и протоколира случая, след което да ми се връчи хюджет.» С изказ­
ване на това съдът изпрати мевляна Ибрахим ефенди, син на Ахмед,
който заедно с вписаните по-долу имена на достоверни свидетели
отиде на самото място в стаята на казания Али ага, където лежи на
легло казаният ранен писар Хюсеин. При огледа на външните беле­
зи на нараняването констатирано бе действително, че казаният писар
Хюсеин е ударен и ранен с ханджар изотзад над кръста, вследствие
на което нараняване той лежи на легло. След огледа и освидетел-
ствуването казаният мевляна, като разследва и състави протокола
на самото място, пристъпи към разпит за станалото на казания ра­
нен писар Хюсеин, който заяви: «Наистина на казаната дата и в ка­
заното по-горе антре до стаята отсъствуващият от съда потурнак-
християнин, който е обгърнал ислямската религия, Хасан беше, без
никакъв повод ми нанесе удар и ме рани с ханджар изотзад над кръ­
ста. Сега моят наранител е потурнакът Хасан беше. Освен с него с
никой друг в казаната махала нямам никакъв спор и недоразумение.»
С така дадения отговор казаният мевляна също състави съдебния
протокол, след което заедно с главния съдебен чиновник Абдулкерим
се завърнаха в съда, където направиха доклад и осведомиха за ста­
налото произшествие.

3
Из сиджила на русенския кадия от 22 януари 1699 г. —
' Вж. НБКМ, Ориент, отд., R 2, л. 22—б—111.

Именуемият Абдулрахман ага, син на Мехмед ага, гордост на

своите равни, който е натоварен със събирането на джизието от
циганите в санджака Никоболи [Никопол], определен с височайши
ферман за хиляда сто десета година (1698 г.), удостои шериатския
съд със своето явяване и пред него, и в присъствието на призованите,
жители на село Исфаленик [Сваленик], спадащо към каза Русчук
[Русе], и представляващи предмет на настоящото — Мусалъ и род­
ния му брат Мустафа, син на Янко, и Мехмед, син на Брато, предяви
срещу тях иск, като здяви: «Казаните Мусалъ и Мустафа и казаният
Мехмед по произход са цигани и когато им бе поискано да внесат
дължимото към техните шефове джизие и макту, те казаха: «Ние не
сме цигани, ние сме регистрирани като раи в надлежния регистър
на село Сваленик и фигурираме като чеда на раи.» Така те отказ­
ват да плащат. Моето искане е те да бъдат запитани и да бъдат за­
ставени по съдебен ред да внесат следуемото се джизие на техните
шефове.» С изказване на това и след разпит казаните Мусалъ и род­
ният му брат Мустафа и казаният Мехмед в своите отговори казаха:
«Ние не сме цигани и като така ние още отпреди фигурираме в над­
лежния регистър на село Сваленик като раи и като синове на раи.
Ние нямаме нищо циганско в произхода ни и ние не сме цигани.»
След това изказване поискано им бе да подкрепят със свидетелски

3 88
показания достоверността на техните твърдения и тогава бяха раз­
питани дошлите специално в съда правоверници — съдебни заседа­
тели, жители на Русчук [Русе] — Кара Язъджи заде, Елхадж Ха-
лил ага и Мехмед Язъджи, син на (не е посочено името, оставено е
бяло поле), които при разпита заявиха: «Действително казаният Му-
салъ и брат му Мустафа и казаният Мехмед са записани в надлеж­
ния основен регистър на село Сваленик като раи и по произход си­
нове на раи. Бащата на казаните Мусалъ и Мустафа носи името Ян­
ко, а дядо им името Радо, а бащата на казания Мехмед се казва
Брато, а дядо му носи името Мескураздаки. Че казаните не са ци­
гани, ние това свидетелствуваме и в това отношение сме свидетели.»
И така всеки един даде своите свидетелски показания пред съда и
след установяване тяхната достоверност и поради това, че те бяха
уважени, забрани се на казания Абдулрахман ага да търси по-на­
татък от казаните джизието.

ПОРОБЕНА, ПОМОХАМЕДАНЧЕНА И ПРОДАВАНА

КАТО РОБИНЯ Б Ъ ЛГА РК А
ОТ ГР. ВЕТОВО, РУСЕНСКИ ОКРЪГ

Кадийски протокол от 17 август 1699 г. — Вж. /7. К и р и ­

лов.Продадена три пъти, Нов живот, 1987 г. кн. 2. с. 10.

Пред пресветлия мюсюлмански съд Сеид Ахмед ефенди, син на

Сеид шейх Абдулах ефенди, сега уредник на делата на пророка в
град Шумен, предяви иск срещу лицето на име Сеид Ахмед, син на
Реджеб, жител на село Бейаланъ [Смирненски, Разградски окр.]
и изложи следното:
Три години преди съставянето на този документ жителят на
село Ветово, спадащо към Русе, лицето на име Ахмед баше, син на
[непопълнено], който сега не присъствува в съда, ми продаде п
предаде срещу броената сума от 65 гроша като робиня наложницата
жената, която като неверница се е казвала Някша, а след като е
била удостоена с честта на исляма, е била назована с името Айше —
руса, синеока, с извити вежди и средна на ръст. Аз от своя страна
продадох споменатата Айше на кожаря Хаджиоглу Кара Хасан
баше, жител на околийския град Хаджиоглу пазар [Толбухин] срещу
броената сума от 80 гроша. Той пък я продал срещу известна броена
сума на лицето на име Ахмед Челеби от Балчик.
Гореописаната Айше, още докато е била собственост на въп­
росния Ахмед Челеби, въз основа на притежаваното от нея съдебно
решение, подписано от достопочтения мюсюлмански съдия в Балчик
1108 [1696—1697] година Ахмед Ефенди, подпечатано с неговия пе­
чат и носещо казаната дата, завела пред тук посочения съдия дело
за освобождаване. След като чрез истински свидетели това било пот­
върдено и по силата на съдебното постановление тя била освободена,
наименованият Ахмед Челеби се отнесъл към Кара Хасан баше и взел

389
от него посочената сума, броена като цена. Споменатият Хасан баше
пък се отнесе към мен за 80-те гроша, броени като цена, и ги получи.
Ето защо аз преди това дело се отнесох към Ахмед баше и му поис­
ках 65-те гроша, броени му като цена. И когато заведох дело, той
пък както е записано, потвърди [дълга си], но не е в състояние да
изплати наведнъж казаната сума от 65 гроша. Поради това за тази
сума от 65 гроша на него във връзка с работите и приемането на.
робинята с достоверно и законно пълномощно поръчител му стана
гореспоменатият Сенд Ахмед, така че сега аз по силата на казаното
поръчителство искам въпросната сума от 65 гроша от този Ахмед и
моето искане е той да бъде разпитан.

ПОМОХАМЕДАНЧ ЕНИ ЛИЦА, ПОЛУЧИЛИ

ИЗДРЪЖКА ОТ СОЛНИЦАТА В ПОМОРИЕ

Обобщаващи данни за лица. на които за времето от J1697

до 1828 г. били изплатени заплати, пенсии и възнаграж­
дения от приходите на солниците в гр. Поморие. — Вж.
Е. Грозданова и Cm. Андреев, Поморийските солници,
с. 326—348.

Мустафа Абдулах, спахия; Хасан Абдулах; Мустафа Абдулах от

Ямбол-, Хасан Абдулах, жител на село в околностите на Истанбул;
Найле хатун, дъщеря на Абдулах; Найле, дъщеря на Абдулах.

“ НАДГРОБНИ НАДПИСИ НА БЪЛГАРИ

МОХАМЕДАНИ ОТ КРАЯ НА XVII
И НАЧАЛОТО НА XVIII ВЕК

1
Надпис с арабско писмо върху необработена каменна
колона, намираща се в местността «Старите гробища»
край с. Б и л к а , Бургаски окр. Материалът е предаден от
Н. Панайотов. 'Д

. . . Покойният Исмаил, син на Горги [Георги] — да бъдат оп-'

ростени греховете му. Раздяла. . . 169. година.

2
Надпис с арабско писмо върху каменна колона, Иами-
раща се в местността «Старите гробища» край с. Билка,
Бургаски окр. На обратната страна, в основата, е из­
дълбан кръст с размери 20x20 см. Материалът е предаден
от Н. Панайотов.

Раздяла. Покойният, да бъдат опростени греховете му, Хасан,

син на Ристо [Христо]. 1697 година.

390
 3
Надпис с арабско писмо върху необработена каменна
колона, намираща се в местността «Старите гробища»
край с. Билка, Бургаски окр. На обратната страна, в
' основата, е издълбан кръст с размери 20x18 см. Мате­
риалът е предаден от Н. Панайотов.

Раздяла. Покойният, да бъдат опростени греховете му от бога,

Мехмед, син на Лалу [Лалю], 1703 година.

4
Надпис с арабско писмо върху необработена каменна
колона, намираща се в местността «Старите гробища»
край с. Билка, Бургаски окр. Материалът е предаден от
Н. Панайотов.

. . . Али, син на Кули [Коли, Колю|. Почина на 45 години през

1728 година. . . молитва.

■ 5
Надпис с арабско писмо върху гроб при текето «Демир
баба» край с. Свсщири. Разградски окр. Материалът е
предаден от Н. Панайотов.

' Покойната да бъде опростена — госпожа Фатме. За душата й

[четете молитвата] «Фатиха».
[Надпис върху пръстен на ръката на покойната]: РАДА-f-
ЙОВАН.

6
Надпис с арабско писмо от местността «Сиби.ра» край
с. Друмево, Шуменски окр. Материалът е предаден от
Н. Панайотов.
В'
^ Ах, [раздяла!] Покойната е на Ахмед съпругата — Хафизе. За
душата й [четете молитвата] «Фатиха».
[Допълнителен надпис с български букви]: [Господи] Исусе
Христе, възложи на [нея] ръката си. Покойната е Зара.

3^1
 БРОЙ НА ПЪЛНОЛЕТНИ МЪЖЕ ХРИСТИЯНИ
В НЯКОИ СЕЛА НА ТЪРНОВСКИЯ ВИЛАЕТ

1
Документ от края на XVII и началото на XVIII век. —
Вж. НБКМ, Ориент, отд., ВД 97/12. Превод от османо-
турски на П. Груевски.

С. Леденик — 31 души
Гр- Павликени — 107 души
С. Голямо Самоводене — 70 Д) ши
С. Лесичери — 61 души
С. Малко Самоводене — 51 души
Чифлик Миндо [Миндя] — 29 души
С. Сухиндол — 47 души
С. Славомир [Сломер] — 47 души ,
С. Ресен — 90 души
С. Йенидже [вер. Горско Ново село] — 10 души
С. Кая бунар [изселено] — 2 души
С. Бедерли [Градина] — 103 души
С. Вързил с Дйджилар [Вързулица с Масларево] — 30 души
С. Хабил пънар [Страхилово] — 53 души
С. Шемси бей [Шемшево, слято с Леденик] — 28 души
С. Кастанболу [Момин сбор] — 22 души
С. Кятиб Лютви [Писарево] — 30 души
С. Калтинец — 19 души
С. Страка с Чекелново [неуточнени] — 41 души
С. Глогово [Глоговец] — 60 души
С. Върбовка — 24 души
С. М у pad бей [Бяла Черква] — 73 души
С. Поликраище — 71 души
Гр. Елена — 529 души
С. Присово — 74 души
С. Йени кьой [Ново село] — 12 души ’ ■
С. Джулюн [Джюлюница] — 21 души
С. Арнауд [Арбанаси] — 546 души
Гр. Горна Оряховица — 341 души
Гр. Лясковец — 228 души
С. Долна Оряховица — 92 души
С. Драганово — 12 души
С. Килифар [Килифарево] — 323 души
С. Балван —: 39 души
С. Беляковец — 52 души
С. Калугерово [вер. Горско Калугерово] — 22 души
С. Дялар-и кебир [Росица] — 67 души
С. Емрудли [Крушето] — 36 души
С. Беброво — 139 души

392
 2
Документ от началото на XVIII век. — Вж. НБКМ,
Ориент, отд., ОАК 13/60. Превод от османотурски на П.
Груевски.

С. Сушица [неуточнено] — 120 души

С. Крал бунар [Чапаево] — 22 души
С. Сенуфче [Горски Сеновец] — 13 души
С. Чаир [Камен] — 14 души
С. Върбовка [Нова Върбовка] — 45 души
Гр. Търново — 745 души
С. Арнауд [Арбанаси] — 1145 души
С. Голяма Оряховица [Горна Оряховица] — 364 души
С. Калтиниче [Калтинец към Горна Оряховица] — 55 души
С. Търъмбеш [Полски Тръмбеш] — 76 души
С. Кованлък Зулфикяр [Пчелище] — 15 души
С. Липниче [Горна и Долна Липница] — 27 души
С. Дичин — 25 души
С. Лоликраище — 75 души ,
С. Леденик — 36 души .
С. Голямо Самоводене — 80 души
С. Малко Самоводене — 76 души , . ,
С. Темлизко [Първомайци] — 95 души
С. Ченгяне [Правда] — 36 души
С. Серкофче [Сергювец, към Първомайци] — 26 души
С. Лесичар [Лесичери] — 96 души
С. Михаличе [Михалци] — 96 души
С. Дъскот — 306 души
С. Павликян [Павликени] — 120 души
С. Недан — 90 души
С. М у род бей [Бяла Черква] — 76 души
С. Върбовка — 27 души
С. Тенча [към Обединение] — 35 души
С. Пасковиче [Ласкалевец] — 444 души.
С. Иванча — 417 души ,
С. Мекиш [към Обединение] — 126 души
С. Сукиндол [Сухиндол] — 67 души
С. Исломир [Сломер] — 142 души
С. Кесирева [Кесарево] — 25 души
С. Устудене сагир [Горна Студена] — 50 души
С. Балван — 25 души
С. Даг Калугерово [Горско Калугерово] — 18 души
С. Хибилли [Страхилово] — 7 души
С. Умур бей [Стамболово] — 183 души
С. М ир гази [неуточнено] — 13 души

393
 СВЕДЕНИЕ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕТО
НА С. БОГУТЕВО, СМОЛЯНСКИ ОКРЪГ

Турски документ от 1703 г. за летните пасища на жителите

на с. Богутево. — Вж. В. Дечев. Документи из миналото
на Родопите, сп. «Родопски напредък», г. 11, кн. V—VI
(1904), с. 177—178.

Причината да се напише този запис е следната:

Стана известно, че записите на лицата, които притежават от пос­
ветените земи от страна на покойната султанка Айше и от мъжа й
Ибрахим паша от Истанбул [Цариград], находящи се в нахията
Рупчос, която е една от нахиите, подчинени на Пловдивската каза,
с течение на времето са се изгубили и унищожили и за да не се при­
чиняват от това загуби на управлението на речените земи, надзира­
телят на тия земи, който живее при вратата на благополучието [т. е.
в Цариград], заповяда да се издадат нови записи на ония, които ня­
мат такива, и след като жителите на с. Богутево по име: Мухарем,
Ахмед, Домакин Стою, Чилингир Вълчо, Вълко Беганов и брат му
Юсеин, Юсуф, Коджа Мурю, Георго, Куртю, Бъкларя Никола, Ма­
рин, Иван, другият Ахмед, Илчо и Паско, поискаха да им се издадат
нови записи за земята им, наречена «Курсал яйлак» (лятно пасище),
то аз като упълномощен от Мустафа ага, мютевелия на посветени­
те земи, в годината хиляда сто и деветнадесета направих обща про­
верка и намерих, че границите на яйлака на казаните лица започват
от черквата в с. Богутево, оттам по дерето нагоре до малкото дере,
оттам по това малко дере, нагоре до другото малко дере, което е до
ливадите, оттам до извора, който е над пътя до малкия дълбок про­
ход, оттам право надолу до Касъка, оттам нагоре до Карталкая, от-;
там надолу по дерето до моста на Чепеларската река, оттам нагоре
по дерето «Боклуджа», оттам по дерето до черковището и оттам на­
долу отива, та свършва до черквата в с. Богутево. \
Прочее като пълномощник на Мустафа ага, мютевелия на вакъ-
фа, издадох тоя запис на гореказаните жители от село Богутево, за
да си владеят, както и досега, посочената в гореозначените граници
земя яйлак, като всяка година плащат определеното за нея даждив!
на определените й чиновници, и да не им се прави никаква спънка>
при стопанисването нито от наша страна, нито от страна на някого
другиго.

394
 ПОМОХАМЕДЛНЧВАНЕ В СРЕДНИТЕ РОДОПИ
В НАЧАЛОТО НА XVIII ВЕК

Из «Историческия бележник». — Вж. А. Поптодоров.

Из миналото на Родопа, «Родопски преглед», г. II, кн.
1—2, с. 12—15.

1. През пролетта на 1705 г., в царуването на султан Махмуд I1,

много турци от Анадола под закрилата на самата турска власт се на­
станиха най-напред в крайморското селище Солинци и Ксанти, а
оттам и във вътрешността, из селата, разположени в южните скло­
нове на Родопа. С голяма ярост и злоба те завзеха селата: Габрово,
Кръстополе [Еникьой, Ксантийско], Осеново [Исьорен], Липен, Сливово
[Муставчево], Бук, Буково, Лясково, Лещен, Белен, Журовец, Перу но­
во [Алмалъ], Низнец [Шахин], Ириница [Даровас], Площен [Адата],
Ботишево [Исеинкьой], Сандевица и Смолен [Смилян].
Дошлите турци се ползуваха с големи права. Те се настаниха
по християнските къщи, гонеха християнското население, усвоиха
имота му и заробиха много жени и девици. Мнозина непокорни из­
биха, а други избягаха в горите.
Голямо нещастие сполетя това население. Беше голяма скръб,
плач и писък. Никой обаче не му помогна. Населението оказа го­
ляма съпротива, но турската власт помагаше на пришълците.
Най-сетне след люта борба пришълците турци се настаниха,
разрушиха черквите, заличиха всичко християнско, построиха джа­
мии и мечити.
Горите се изпълниха с бягащо българско население.
Но след това зло дойде друго, не по-малко: лютата зима, която
завари населението без подслон, без дрехи, без храна. Много мъже,
жени и невинни дечица измряха от студ, без да има кой да ги погребе.
От изтезание селата Осеново [Исьорен), Сливово [Муставчево],
Сандевица и Низнец [Шахин] приеха мохамеданството.
А жителите от селата Габрово и Кръстополе [Еникьой] на дру­
гото лято с юнашка борба и с помощта на техния приятел Али ага
Житковски заеха обратно селата си, настаниха се наново в тях и из­
гониха турците, които заминаха към Смолен [Смилян]. Но смоленци
не оставиха да се смесят с тях дошлите анадолци.
Тогава около Смолен бяха останали доста християнски семей­
ства. Но като дойдоха анадолците, те се преселиха в Очиново [Чок-
маново].
Така прочутият християнски център Смолен, седалище на смо-
ленския епископ, тогава стана чисто мохамеданско село.
2. През 1720 година, в царуването на султан Ахмед III, в гор­
ната махала на с. Райково живееше един турчин от Анадола по име
Селим ходжа. Той се ползуваше с голямо доверие пред султана. В
едно донесение до него той му съобщил, че райковци не са верни не­
гови поданици и постоянно се бунтуват, безпокоят властта и пречат
1 Годината е сгрешена. Махмуд I се възкачва на престола в 1730 г.

395
 на помохамеданчването на родопското население. Тогава султанът
заповяда да се накажат непокорните селяни. Селим ходжа използу-’
ва това нареждане, та повика около 200 души по-видни райковци на
площада на селото и ги покани, за да смекчат гнева султанов, да
приемат мохамеданската вяра, като в противен случай ги заплаши
със смърт. Райковските първенци упорито отблъснаха всички увеща­
ния да се потурчат, като заявиха, че на никаква цена няма да се от­
кажат от своята вяра. Тогава по даден знак заобикалящите ги тур-
ци се нахвърлиха върху тях и ги избиха до един.
Това стага на 8 юли 1720 година.
Ето имената на повечето от изкланите райковски първенци:
Атанас Котковски, Бечо Станчев, Върбан Итински, Гитю Ива­
нов, Драгню Трицинов, Ено Митев, Жеко Чернев, Ангел Митрев, Би-
ко Русински, Видю Чернобрестов, Горан Станчовски, Дечо Марин-
ски, Еню Сурото, Желязко Ковача, Згуран Вълчовски, Иван Димов,
Колю Сурчовски, Лазар Кривошиев, Милуш Милкин, Найден Ива­
нов, Петко Гърчето, Петър Русинов, Згуран Найденов, Иван Кисел-
ски, Куртю Кавален, Лазар Райчев, Митю Муховски, Насо Милянов,
Пею Широкалски, Аргир Главчев, Белю Белювски, Васил Руменски,
Гроздан Станчев, Дойчин Долчинковски, Еню Куковски, Живко Гре-
бенаров, Иван Кацарски, Кръстю Рубинов, Личо Грибачев, Милян
Глуховски, Никола Кацаров, Пачо Костенски, Първан Михов, Пею
Дармона, Запрян Шубарски, Златю Вапцаров, Златю Солтоквата,
Илия Ружински, Колю Сребрин, Личо Чернозмиев, Манол Върба­
нов, Найден Палишумов, Наум Павлов, Пею Чернев, Паскал Гъон-
довски, Петър Мечет, Петко Чиповски, Ралю Лещовски, Радул Ни-
чев, Страхил Нигенски, Стойко Пуздрев, Стоил Горанов, Таню Ви-
сински, Ташо Косилски, Филю Кременаров, Митю Грудински, Митрю
Гущера, Цветко Стоилов, Цветко Киселов, Янко Чатроков, Яню Го- -
гомешки, Каню Канювски, Цветко Рибаров, Кирю Цинигаря, Хубен
Храсковски, Хубен Буковски, Милион Драпилов, Христо Рошавски,
Сево Грудевски, Стоимен Марудин, Стайко Орешенски, Руско Д и -1
чев, Русин Марински, Руско Казалийски, Ручен Сивковски, Руско
Смилянов, Раю Райчев, Витан Дойчинов, Вълчо Бойчев, Вълчо Гай-
ганарски, Илко Витанов, Таню Вълчев, Велко Шипковски, Ваню
Хритев, Гего Робовски, Колю Киселов, Гочо Проданов, Гего Робин-
ски, Грудю Яребицата, Горан Гержиковски, Гитю Косовски, Димо
Чокински, Добрик Биковски, Димитър Дупевски, Дечо Руменовски,
Белю Плевенов, Апостол Дренката, Колю Зайчето, Дорю Беровски,
Дечо Тинкин, Дойчин Зеленов, Григор Куцовски.
. С това избиване на видните райковски българи Селим ходжа ис­
каше да сплаши населението в Райково и това в околните села, кое­
то се противеше упорито и не искаше да приеме мохамеданството.
Олелия, писък и плач се носеше из селото. Населението изтръп­
на, но не се уплаши от това ново турско злодеяние. Мъченическата
смърт на неговите съселяни му даде по-голяма вяра в бога и по-го-
лям кураж за борба с турците, за запазване на вярата и българския
език.

396
 Труповете на зверски убитите българи бяха хвърлени в дола,
близо до «Каювци».
Това безчестно и с подлост извършено престъпление над кръсто-
горските българи възбуди у мнозина желание за отмъщение. И ча­
каше се сгодно време за това.
Един петъчен ден, на втория ден след «Голямата Богородица»,
откъм местността Кральов камък се зададоха и влязоха в Райково
много въоръжени българи начело с войводите: Мирчо войвода и Дой­
чин войвода от Райково, Добрик войвода от Езерово, Дигло войвода
от Устово, Стоян войвода от Очиново, Вълкан войвода от Пещера,
Велко войвода от Левочево, Витан войвода от Кутлово, Чило войво­
да от Петково и Делю войвода от Беловидово. Те заобиколиха джа­
мията и хванаха Селим ходжа и всички турци, молещи се-в нея.
Ходжата жив набодоха на кол, който поставиха на същото място,
където бяха избити райковските българи, а турците изклаха.
Властта не посмя да преследва бунтовниците и мълчаливо пре­
глътна това отмъщение на юначните българи.
След това турците вече не се осмелиха да преследват българското
население.
3. На 8 юли 1720 г. в деня на клането на райковските първен­
ци беше обесен в местността «Поляне» енорийският свещеник от
с. Езерово, йеромонах Варлаам Светогорски.
4. Това стана на 14 юни 1796 г., при царуването на султан Се­
лим III.
Калин Згуров Дойкин от с. Устово, баща на четири малки де­
чица, тръгна, яздещ на кон, за с. Езерово. На минаване през Рай­
ково той не слезе от коня си, както това правеха всички, които пъту­
ваха по тоя път, на около 600 крачки от който се намираше конакът на
деребея Салих ага. Този се докачи от тая смела постъпка на Калин.
Агата заповяда на сеймените си да заловят непокорния българин и
да го обесят. Сеймените настигнаха конника, повърнаха го в Райково
и го обесиха на едно дърво на пазара.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНА ЖЕНА
С ДВЕ НЕВРЪСТНИ ДЕЦА В СОФИЯ

Хюджет на софийския кадия от 17 февруари 1709 г. —

, Вж. НБКМ, Ориент, отд., S 4, л. 12-11. Превод от осма-
нотурски на Ст. Андреев.

Причината [за написване] на документа госпожа Айше, дъщеря

на Абдулах, жителка на махалата Йзъджъ заде, една от.махалите
на град София, удостоена със славата на исляма, като дойде в ше-
риатския съд, декларира следното:
«Понастоящем аз съм удостоена със славата на исляма. Обаче
мъжът ми, немюсюлманинът терзи Стойно, син на Иван, напусна
без средства за прехрана мен и родените от мен двама негови мало­

397
летни синове и не изпрати [нищо]. Упоменатите зависими от исляма
невръстни [синове] на основание на шериата бяха присъдени на мен.
Сираците ми бяха дадени и защото се назовават с имената Али и Аб-
дюлмюмин. Желанието ми е сега за мен и за споменатите малолетни
Али и Абдюлмюмин от страна на съда да бъдат определени обичай­
ните средства за прехрана от техния баща, въпросния терзи Стойно.»
Като каза [това], негова милост кадията — да му се връща с
добро, издал на [това] място документа, определи на споменатия
терзи Стойно [да дава] за прехрана на упоменатите Айше и непъл­
нолетните Али и Абдюлмюмин ежедневно по четири акчета на все­
ки — общо четири пари на ден, [пресметнато] от датата [на написва­
не] на документа. На отказалата се от [християнството] въпросната
госпожа Айше се разрешава [да взема] необходимата за разноски
сума за нея и преди всичко за синовете й — споменатите невръстни
Али и Абдюлмюмин. Разрешава й се [също] сключването на заеми
по време на нужда и при възможност [да получи, покриването им
да се посреща] от упоменатия отсъствуващ неин съпруг Стойно.
Това, което се случи, бе записано по искане [на страните].

ПОМОХАМЕДАНЧЕН БЪЛГАРИН
В СОФИЯ ПОЛУЧАВА НАСЛЕДСТВЕН ИМОТ

Хюджет на софийския кадия от 22 май 1709 г. — Вж.

НБКМ, Ориент, отд., S 4, л. 35-1. Превод от османотур-
ски на Ст. Андреев.

Лицето Али, син на Абдулах, жител на махалата Мансур ходжа,

една от махалите на град София, пред изискващия уважение шериат-
ски съд в присъствието на майчината си сестра, християнката Илнца,
дъщеря на Илчо, [документът повреден]. . . призна точно и декла­
рира:
«Аз [бях] удостоен със славата на исляма. . . [документът пой-
реден], понеже баща ми дърводелецът Митре, майка ми Злата и се­
стра ми Господинка умряха един след друг, леля ми, споменатата
християнка Илица, по пътя на съхранението беше завладяла цялото
тяхно наследство. Понастоящем съгласно с предписанието на ал­
лах получих напълно от моята леля, въпросната християнка Илица,
полагащия ми се и прехвърлен на мен дял, определен ми според ше­
риата от наследството на упоменатите мои наследодатели. С прекъс­
ването на спора освободих от дълга въпросната християнка Илица,
моя леля, свързана с голямото или малко наследство на споменати­
те покойни мои наследодатели чрез публичното дело, претенции,
клетви и като страна [по същото].
По този начин от днес нататък не остана претенция, спор и не­
съгласие с въпросната християнка Илица, свързана с наследството
на упоменатите починали мои наследодатели.»
След шериатското потвърждение това, което се случи, бе запи­
сано по искане [на страните].

398
 ПОМОХАМЕДАНЧЕНА БЪЛГАРКА
В СОФИЯ УРЕЖДА НАСЛЕДСТВЕНИТЕ СИ
ПРАВА

; Хюджет на софийския кадия от 10 юни 1709 г. — Вж.

НБКМ, Ориент, отд., S 4, л. 41-11. Превод от османо-
турски на Ст. Андреев.

В присъствието на кадията, издал на [това] място документа и

при свидетелствуването на лицата капуджи Али бей, син на Абас, и
делял Ибрахим Челеби, син на Хасан, с шериатско разпореждане бе
утвърдено пълномощничеството по долуспоменатото помиряване на
лицето субашъ Мехмед ага, син на Ахмед.
С пълномощие от страна на госпожа Еметулах, дъщеря на Аб-
дулах, жителка на махалата Шюджа Факих, една от махалите на
град София, удостоена преди известно време със славата на исляма,
в присъствието на приносителя на документа, немюсюлманина чех-
лар Пуйо, син на Дамян, [Мехмед ага] призна и декларира пред
изискващия уважение шериатски съд:
«Бащата на довереницата ми, споменатата Еметулах, девет го­
дини преди [написване] на документа [бидейки] от търговците, на
идване в Белград бил убит от разбойници на пътя в нахията Тварин
[неустановена]. Понеже убитият немюсюлманин Живко, син на Иван,
и споменатият немюсюлманин Пуйо по-рано били съдружници, пос­
ледният укрил негови вещи за сто гроша. Когато моята довереница,
споменатата госпожа Еметулах, предявила претенция спрямо упо­
менатия [и] понеже въпросният Пуйо отказал всичко, между тях
станали множество разпри и големи спорове. Понастоящем, като
Им посредничат помирители и като споменатият немюсюлманин Пуйо
[И моята довереница, упоменатата госпожа Еметулах, сключиха съюз
за помиряване, тя също прие гореспоменатото споразумение и по­
лучи напълно от гореказания немюсюлманин Пуйо въпросната сума
от тридесет гроша — цената на помиряването.» ■
[Еметулах] каза: «С прекратяване на спора опростих дълга му
()по делото, свързано с голямото или малкото наследство на моя ба­
ща, споменатия умрял Живко. По този начин и по тази причина от
днес нататък с упоменатия Пуйо не остана претенция, спор и несъ­
гласие.»
След шериатско потвърждение това, което се случи, бе записано
по искане [на страните].

399
 ПОМОХАМЕДАНЧЕНО МАЛОЛЕТНО МОМИЧЕ
В СОФИЯ

Хюджет на софийския кадия, издаден между 19 и 28 юли

1709 г. — Вж. НБКМ, Ориент, отд., S 4, л. 49—1. Превод
от османотурски на Ст. Андреев.

Лицето Осман Челеби, син на Ахмед. . . 1 [жител на]. . . една от

махалите на град София, пред изискващия уважение [шериатски]
съд. . . «невръстната, приблизително на деветгодишна възраст. . .
[беше удостоена] със славата на исляма. . . желанието ми е от стра­
на на свещения шериат за споменатата малолетна да бъдат опреде­
лени обичайните средства за прехрана и стойността на облеклото».
. . . от датата [на написване] на документа за упоменатата не­
връстна Айше бе определено ежедневно една пара, която да прави
три акчета — средства за прехрана, облекло и други потребности.
На въпросния, отказал се от [християнството] Осман Челеби, се раз­
решава [да взема] необходимата сума — разноски по прехраната,
.облеклото и другите потреби за споменатата малолетна, сключванетЬ
на заеми при нужда, искането и вземането [на суми] при възмож­
ност.
Това, което се случаи, по искане [на страните] бе записано и
връчено на желаещата [страна] като доказателство при нужда.

ПОМОХАМЕДАНЧЕН БЪЛГАРИН ОТ БЕРКОВСКО

Протокол на видинския кадия от 11 октомври 1711 г. —

Вж. НБКМ, Ориент, отд., Кад. per. № 38, л. 114—а-1.
Превод от османотурски на Б. Ачков; бележки на
Цветкова.

Жителят на паланката Ломград, спадаща към околията на грР

Видин — управител на крепостта, — Осман ага, син на Ахмед, е имада
рожден син, малолетния Ибрахим, от брачните му връзки със съпруг
гата му, немюсюлманката Илика, дъщеря на Иван. За попечител
на малолетния по уреждане на някои негови дела е бил назначен б¥<
страна на съда Абдулах ефенди, син на. . . [не е указано], жител rf#
една от махалите на споменатия по-горе град, понастоящем имам
хатиб при свещената джамия «Шейх Ахмед» ефенди, който се яй'И»
пред съда в качеството му на попечител и предяви иск срещу прй*~
съствуващия Исмаил ага, син на. . . [не е указано], назначен rftf*
охраната на града и ага на еничарите при Високата порта, както и
назначен по изземване след опис на наследства на покойници от
споменатата категория [еничари], които наследства са останали, без'
да имат известни наследници, тъй като същият е турил ръка на нас­
ледството на бившия жител на «Долната махала» на град Видин,
.известния^поп името Кесре Ахмед баше, син на Юсуф Абдулах, като
>значават липсващи части от документа.
неправилно е счел, че този покойник, който е бил един от редниците
на специалната група от 16-а дружина на споменатата категория
[еничари], е бил починал, без да остави наследници. Той заяви:
«Майката на посочения по-горе малолетен Ибрахим, на когото аз
съм назначен попечител — Илика, е близка роднина по рождение
на споменатия покойник Ахмед беше. Упоменатият Юсуф, син на
Абдулах, баща на покойния Ахмед беше, преди да приеме исляма,
е бил един от жителите на с. Кривина, спадащо към околия Берков-
ча [Берковица], санджак София, в което село той се е родил.
Когато същият Юсуф е бил още в непросветлено състояние2, името му
е било Антон, а името на неговия брат по майка и баща е било Иван,
рождена дъщеря на когото е Илика, сегашната съпруга на спомена­
тия управител на крепост Осман ага. Същата Илика значи е чичова
дъщеря на покойния Ахмед беше. Бащата на Илика, Иван, и по­
койният Юсуф са били синове на Недялко, а дядо им се е казвал
Петре. Всички те са били родени в упоменатото по-горе село. Сле­
дователно наследството на покойния Ахмед Геше се пада на близ­
ката му роднина по рождение Илика, обаче предвид обстоятел­
ството, че тя по закон се лишава от правото на наследяване, то в
такъв случай наследството преминава върху нейния рожден син, спо­
мен 1 тия Ибрахим, който е и единствен наследник3. Въпросното на­
следство се разпростира изключително върху същия малолетен. Д а­
же приживе покойният Ахмед беше, бидейки здрав и напълно с разу­
ма си, много пъти последователно е заявявал и признавал преД мю­
сюлмани, че споменатият малолетен по родословието му е негов на­
следник като близък роднина по рождение. Разпитани, всеки един
от тези мюсюлмани ще установи, че същият малолетен Ибрахим е
наследник на покойния по произход, а именно като близък роднина
по рождение. Той се явява признат наследник по поколение и след
него се приспада една четвърт от наследството за останалата съпру­
га на покойния, Мелисне хатун, дъщеря на Али; върху другите три
четвърти част по закона има право малолетният Ибрахим. Обаче въ
1 Т. е. преди да приеме исляма.
* Родословието добива следния ред.
Петре
■ ~~т~ •• ■ ■ . .
син Недялко

4
син Иван Антон =Юсуф, син на Абдулах
| братя j
1 1
дъщеря Илика син Ахмед беше
братовчеди

I
син Ибрахим
(от Осман)

401 26 По следите на насилието, ч. II

преки това споменатият Исмаил ага без каквото и да било право не­
законно е турил ръка върху наследството. Искането ми като попе­
чител се състои в това, същият да бъде разпитан и след като се ус­
танови твърдението ми, да се постанови от съда същият да отстъпи
владението [на наследството].» След това заявление в отговор на за­
дадените му въпроси споменатият Исмаил ага призна, че е турил ръ­
ка върху наследството така, както е описано, обаче отрече малолет­
ният Ибрахим да има правата на наследник по изложения по-горе
начин. . .
Написано днес на 28, месец шабан ел муазам, 1123 [11. X.
1711] г.

Р 1ОХАМЕДАНЧЕНИ ЖИТЕЛИ НА СОФИЯ

; / Е З XVIII ВЕК

1
Протокол на софийския кадия от 1708 г. за продажба на
къща. — Вж. Турски извори, т. VI, с. 272—273.

Свидетели на станалото [в съда]: Мустафа Челеби, син на Абду-

лах; Ахмед Язъджъ, син на Абдулах; бакалинът Мехмед беше, син
на Абдулах; сапунджията Мехмед Челеби, син на Абдулах; субашид-
та Абделрахман, син на Абдулах, и др. ,

2
Протокол на софийския кадия от 1708 г. за продажба на
празно място. — Пак там, с. 273.

Свидетели на станалото [в съда]: Мустафа Челеби, син на Абдуу

лах, и др. \

3
Протокол на софийския кадия от 1709 г. за продажба на
къща. — Пак там, с. 274.

Свидетели на станалото [в съда]: бръснарят майстор Мехмед;

бръснарят Юсуф, син на Абдулах; бакалинът.Ахмед, син на Абдулщ ,
Менля Хасан, син на Абдулах; бръснарят Али Халифе, син на Абду­
лах; Махмуд беше — търговец на тютюн, и др.

4
Протокол на софийския кадия от 1709 г. за продажба на
къща. — Пак там, с. 274—275.

Свидетели на станалото [в съда]: бакалинът Али, син на Абду­

лах; кафеджията Мустафа беше; Елхадж Мустафа беше, и др.

402
 5
Протокол на софийския кадия от 1709 г. за продажба на
част от дюкян. — Пак там. с. 27п—27G.

Свидетели на станалото [в съда]: бръснарят Елхадж Али, син

на Абдулах, и др.

6
Протокол на софийския кадия от 1709 г. за продажба на
част от воденица. — Пак гам. с. 278.

При свидетелството на сведущите имам Ешшейх Ибрахим Ефен­

ди, син на Елхадж Ахмед, и мюезин Вели Деде, син на Хюсеин, беше
законно определен за пълномощник по извършване на долната про­
дажба Юсуф Челеби, син на Абдулах.

7
Протокол на софийския кадия от 1709 г. за продажба на
лозе. — Пак там. с. 279—280.
#
Свидетели на станалото [в съда]: бръснарят Юсуф, син на Абду-
'лах; бръснарят Мустафа от Босна: бръснарят Али Халифе, син на
Абдулах, и др.

8
Протокол на софийския кадия от 1709 г. за продажба на
къща между християни. — Пак там. с. 280.

Свидетели на станалото [в съда]: Ахмед Язъджъ, син на Абдулах

бръснарят Хюсеин Челеби, син на Абдулах: Юсуф беше, син на Аб­
дулах, и др. ’ ’

9
В1 Протокол на софийския кадия от 1709 г. за продажба на
къща. — Пак там. с. 281.

В присъствието на Умхани хатун, дъщОря на Абдулах, [емннът

■Мустафа ага] заяви.

10
Протокол на софийския кадия от 1709 г. за продажба на
къща между християни. — Пак там. с. 281—282.

С видетели на ста н а л о то [в съда]: зл а т а р я т М ехмед, син на А бду­

л а х , и др. '

403
 11
Протокол на софийския кадия от 1709 г. за продажба на
място. — Пак там, с. 282.

Свидетели на станалото [в съда]: Гайдар Мустафа, син на Абду­

лах, и др.

- 12
' Протокол на софийския кадия от 1709 г. за продажба на
къща. — Пак там, с. 282—283.

Приносител на настоящия документ стана немюсюлманинът

бакалин Стамен, син на Гьорго. В негово присъствие пред шериат-
ския съд се яви жителят на махала Мансур Ходжа в големия град
София — Али, син на Абдулах. . . Свидетели на станалото [в съда]:
Халил бей, син на Абдулах; бакалинът Мехмед, син на Абдулах;
подковачът Йомер Челеби, син на Абдулах; търговецът на фураж
Реджеб, син на Абдулах, и др.

13 •
Протокол на софийския кадия от 1709 г. за продажба на
. къща. — Пак там, с. 284.

Свидетели на станалото [в съда]: Хасан Челеби, син на Абду­

лах, и др.

14
Протокол на софийския кадия от 1709 г. за продажба на
къща. — Пак там, с. 284—285.

Жителят на махала Хас Бига в големия град София, немюсюлг

манинът Стоян, син на Петре, се яви пред шериатския съд и в при­
съствието на Юсуф, син на Абдулах, жител на същата махала, заяви.

15
Протокол на софийския кадия от 1721 г. за продажба на
• дюкян. — Пак там, с. 286.

Свидетели на станалото [в съда]: кожухарят Хасан беше; бръс­

нарят Мусли, син на Абдулах; Мехмед бей, син на Абдулах, и др.

16
Протокол на софийския кадия от 1721 г. за продажба на
къща между християни. — Пак там, с. 287.

С в и д ет е л и н а с т а н а л о т о [в с ъ д а ]: д е р з и б а ш и я т а А х м е д , си н на
А б д у л а х , и др.

404
 17
Протокол на софийския кадия от 1721 г. за продажба на
къща между християни. — Пак там, с. 289-^290.

Свидетели на станалото [в съда]: касапинът Абдулах; Мехмед

беше, син на Абдулах, и др.

18
Протокол на софийския кадия от 1721 г. за продажба на
дюкян. — Пак там, с. 290.

По свидетелство на сухте Осман Ефенди, син на Сюлейман, и

Халил бей, син на Салих бей, беше законно определен за пълномощ­
ник по извършването на долната продажба Сюлейман Ефенди, син
на Мустафа. Той се яви пред шериатския съд от страна на жител­
ката на махала Елхадж И емайл в големия град София — Сафие хатун,
дъщеря на Абдулах, и като неин зет. . . заяви.

19
Протокол на софийския кадия от 1721 г. за продажба на
Самоков. — Пак там, с. 291.

. Свидетели на станалото [в съда]: Мустафа ага, син на Абдулах,

и др.
20
Протокол на софийския кадия от 1722 г. за продажба на
j, къща. — Пак там, с. 293.

Свидетели на станалото [в съда]: Хасан Челеби, син на Абдулах,.

и др.
’ 21
Протокол на софийския кадия от 1722 г. за продажба на
. къща с дюкян. — Пак там, с. 293—294.
6И •
Приносител на настоящия документ стана бакалинът немюсюл-
манин Митре, син на Йован. В негово присъствие жителката на ма­
хала Куру чешме в големия град София — Айша хатун, дъщеря на
Абдулах, заяви.
22
Протокол на софийския кадия от 1722 г. за продажба на<
къща. — Пак там, с. 297.

С в и д ет ел и н а с т а н а л о т о [в с ъ д а ]: бр ъ сн ар ят Р едж еб Ч ел еби ,
си н на А бдул ах, и др .

405
 23
Протокол на софийския кадия от 1722 г. за продажба на
къща. — Пак там. с. 298.

Беше установено и доказано, че законни наследници на почи­

налата жителка на махала Елхадж Исмаил в големия град София —
Айша, дъщеря на Ибрахим, син на Абдулах, са двете й пълнолетни
дъщери Фатма и Хатидже и малолетният Хюсеин — син на сина й.

24
Протокол на софийския кадия от 1722 г. за продажба на
къща. — Пак там, с. 298—299.

Свидетели на станалото [в съда]: Сюлейман ага, син на Абдулах,

и др.

25
Протокол на софийския кадия от 1722 г. за продажба на
къща. — Пак там, с. 299.

Причина за написване на настоящия документ стана бояджията

Мехмед беше. . . Свидетели на станалото [в съда]: Али бей, син на
Абдулах, и др.

26
Протокол на софийския кадия от 1722 г. за продажба на
част от къща. — Пак там, с. 299—300.

Причина за написването на настоящия документ стана Хуремн

шах хатун, дъщеря на Сюлейман. В нейно присъствие съпругът й
Мехмед беше, син на Абдулах, жител на махала Кара Шахин в го­
лемия град София, заяви. i
А
27 *“
"А
Протокол на софийския кадия от 1722 г. за продажба на
лозе между християни. — Пак там, с. 300—301.

Свидетел^ на станалото [в съда]: бакалинът Али Челеби, син

на Абдулах, Сюлейман беше — бакалин, и др.

28
Протокол на софийския кадия от 1722 г. за продажба на
свещарска работилница. — Пак там, с. 301.

Собственик на настоящия документ стана Аго Мехмед ага, син

на Али. В негово присъствие Менля Хасан, син на Мехмед Ефенди,
като пълномощник на своята майка Сафие хатун, дъщеря на Елхадж
Осман, син на Абдулах, жителка на махала Хюсеин ага в големия град

406
София, се яви пред шериатския съд и по пълномощие, освидетел-
ствувано от Елхадж Якуб, син на Абдулах, и на Мустафа беше, син
на Байрам, заяви. . . Свидетели на станалото (в съда]: Мустафа
беше, син на Абдулах, и др.

29
Протокол на софийския кадия от 1722 г. за продажба'на
къща. — Пак там, с. 302.

Причина за написване на документа стана жителката на махала

Касабан в големия град София — Хатидже хатун, дъщеря на Абду­
лах. . . Свидетели на станалото [в съда]: Ессеид Мустафа Челеби,
син на Абдулах, и др.

30
. Протокол на софийския кадия от 1722 г. за продажба на
къща между християни. — Пак там, с. 303.

Свидетели на станалото [в съда]: Юсуф Челеби, син на Абдулах;

Ахмед Челеби, син на Абдулах, и др.

N
31
Протокол на софийския кадия от 1723 г. за продажба на
къща. — Пак там. с. 304—305.

Причина за написване на настоящия документ стана Ибрахим

Ефенди, син на Елхадж Мехмед Ефенди. В негово присъствие Реджеб
Ефенди, син на Дурсун, законно определен от шериатския съд,
нри свидетелството на Ессеид Хюсеин ага, син на Муси, и Мехмед
ага, син на Елхадж Али ага, за пълномощник по извършване на
долната продажба на жителката на махала Карагьоз бей в големия
град София — Фатма хатун, дъщеря на Абделрахман ефенди, син на
Абдулах, заяви. . . Свидетели на станалото [в съда]: бьолюкба-
шията Мехмед, син на Абдулах; Делял Осман, син на Абдулах; Сагър
Мустафа, син на Абдулах; другият Мустафа, син на Абдулах, и др.

32
нь Протокол на софийския кадия от 1723 г. за продажба на
къща. — Пак там, с. 306.

Свидетели на станалото [в съда]: Елхадж Иваз, син на Мустафа,

син на Абдулах, и др.

407
 33
Протокол на софийския кадия от 1723 г. за продажба на
дюкян. — Пак там, с. 306—307.

Свидетели на станалото [в съда]: одабашията Хюсеин, син на

Абдулах; халачът Сюлейман, син на Абдулах; халачът Мехмед, син
на Абдулах, и др.

34
Протокол на софийския кадия от 1723 г. за продажба на
дюкян. — Пак там, с. 308—309.

Приносител на настоящия документ стана евреинът Самуил,

син на Моис, жител на град Дупница [дн. Cm. Димитров], намиращ
се в големия град София като гостенин. В негово присъствие Сюлей­
ман Челеби, син на Халил, законно определен в шериатския съд,
при свидетелството на Абди беше, син на Сюлейман беше, и на Сю­
лейман беше, син на Реджеб, за пълномощник по извършване на
долната продажба на своята съпруга, жителка на махала Мансур
Ходжа в големия град София — Емтулах -хатун, дъщеря на Хасан,
син на Абдулах, заяви.

35
Протокол на софийския кадия от 1723 г. за продажба на
къща. — Пак там, с. 310.

Юсуф, син на Селим, при свидетелството на Ибрахим Ефенди,

син на Мехмед, и Мустафа, син на Абдулах, бе законно определен
от шериатския съд за пълномощник по извършване на долната про­
дажба на Айша хатун, дъщеря на Хюсеин, син на Мехмед, жителка
на махала Йеди к ум на защитения град Истанбул. . . Свидетели
на станалото [в съда]: Абди беше, син на Абдулах, и др. J
>
36 4
Протокол на софийския кадия от 1725 г. за продажба на
дюкян. — Пак там, с. 312—313.

Приносител на настоящия документ стана Давид, син на Илия.

В негово присъствие пред шериатския съд се яви жителката на махала
Кара Данишменд в големия град София — Фатма хатун, дъщеря на
Абдулах, и заяви. . . Свидетели на станалото [в съда]: Абди ага,
син на Абдулах, и др.

408
 37
Протокол на софийсия кадия от 1725 г. за продажба на
къща. — Пак там, с. 314.

При свидетелството на Шейх Али, син на Салих, и на Исхак, син

на Али, бе законно определен за пълномощник по изповядване на
долната продажба Али, син на Абдулах.

38
Протокол на софийския кадия от 1725 г. за продажба на
къща. — Пак там, с. 314—315.

Свидетели на станалото [в съда]: бръснарят Хасан беше, син

на Абдулах, и др.

39
Протокол на софийския кадия от 1726 г. за продажба на
лозе. — Пак там, с. 315.
<
Приносител на настоящия документ стана Мишо, син на Цоне.
В негово присъствие пред шериатския съд се яви жителят на махала
Кара Данишменд в големия град София — Мехмед беше, син на Абду­
лах, и заяви.

40
Протокол на софийския кадия от 1726 г. за продажба на
къща. — Пак там, с. 317—318.
П
.< Причина за написване на настоящия документ стана Мустафа
ага, син на Байрам. В негово присъствие жителката на махала
Касабан в големия град София — Айша хатун, дъщеря на Абдулах,
се яви пред шериатския съд и заяви. . . Свидетели на станалото [в
съда]: Али Чавуш, син на Абдулах; Хюсеин беше, син на Абдулах,
и др.

Протокол на софийския кадия от 1726 г. за продажба на

•R къща. — Пак там, с. 319.
К „
г Причина за написването на документа стана Йомер, син на Аб­
дулах, и съпругата му Хева хатун, дъщеря на Абделрахман.

409
 42
Протокол на софийския кадия от 1728 г. за продажба на
лозе. — Пак там, с. 331.

Приносител на настоящия документ стана немюсюлманинът

Стоян, син на Петре. В негово присъствие жителката на махала Кара
Данишменд в големия град София — Айша хатун, дъщеря на Абду-
лах, се яви пред шериатския съд и заяви.

43
Протокол на софийския кадия от 1728 г. за продажба на
къща. — Пак там, с. 333—334.
Причина за написването на настоящия документ стана Халил,
син на Абдулах.

44 ,
Протокол на софийския кадия от 1728 г. за продажба на
къща. — Пак там, с. 335.
За наследници на Ахмед, син на Мустафа, жител на махала
Шиджаа Факих в големия град София и починал впоследствие, бяха
определени според шериатския закон неговите пълнолетни синове
Хаджи Али и Рустем и пълнолетната му дъщеря Айша. След смъртта,
на споменатия Рустем обаче като негови наследници бяха опреде-^
лени съпругата му Хева хатун, дъщеря на Абдулах, и малолетния-^,
му син Ахмед.

45
Протокол на софийския кадия от 1729 г. за продажба на
къща. — Пак там, с. 336.
За наследници на починалия Мустафа, син на Абдулах, жител на
махала Аладжа месджид в големия град София, бяха определен^
според шериата неговата съпруга Хатидже хатун, дъщеря на My-V
стафа, малолетният му син Хасан и малолетната му дъщеря Айша,.'4
Споменатата Хатидже хатун лично и като настойница на малолет*3
ните [Хасан и Айша] се яви пред шериатския съд и в присъствието'
на Айша хатун, дъщеря на Абдулах, която стана причина за напиб-*
ването на документа, заяви.

46
Протокол на софийския кадия от 1729 г. за продажба на
къща. — Пак там, с. 336—337.
Причина за написване на документа стана Фатма, дъщеря на
Абдулах, В нейно присъствие жителят на махала Мансур Ходжа в
големия град София — Халил бей, син на Абдулах, се яви пред ше­
риатския съд и заяви.

410
 47
П р о т о к о л на со ф и й ск и я ка д и я от 1729 г. за п р о д а ж б а на
м я с т о . — П а к та м, с. 338.

Приносител на настоящия документ стана немюсюлманинът Ни­

кола. В негово присъствие жителят на махала Куру чешме в големия
град София — Мехмед Ефенди, син на Абдулах, се яви пред шериат-
ския съд и заяви.
48 •
Протокол на софийския кадия от 1729 г. .п а
къща. — Пак там, с. 340.

Причина за написване на настоящия документ стана Саиме

хатун, дъщеря на Абдулах. . . Свидетели на станалото [в съда]:
Реджеб Ефенди; подковачът Мустафа; сарачът Мехмед; Абди беше;
шивачът Хасан.

49 .
Протокол на софийския кадия от 1729 г. за продажба на
къща. - - Пак там, с. 340—341.

Приносител на настоящия документ стана, гъркът Никола. В

йегово присъствие жителят на махала Куру чешме в големия град
София — Ахмед Челеби, син на Абдулах, се яви пред шериатския съд
и заяви.

5°
Протокол на софийския кадия от 1731 г., съдържащо
описа на имуществото на починал мохамеданин. — Пак
там, с. 23.

, Бояджията Ахмед Челеби, син на Абдулах, жител на махала

Мансур Ходжа в големия град София, впоследствие починал. За
негови наследници били определени и обявени според шериатския
закон неговата съпруга, благородната Хатидже, дъщеря на Елхадж
Абдулрахман, малолетната му рождена дъщеря Зейнеб и еднородната
му сестра Хева.

51
Протокол на софийския кадия от 1731 г. за имуществото
на починал мохамеданин. — Пак там, с. 26.

Шатър Мехмед, син на Исмаил, жител на махала Елхадж Яхши

в големия град София, впоследствие починал. За негови наследници
били определени и обявени според шериатския закон съпругата му
Фатма, дъщеря на Абдулах, малолетните му синове Хюсеин и Аб­
дулрахман и пълнолетните му синове Исмаил и Али.

411
 52
Протокол на софийския кадия от 1731 г. за имуществото
на починал еничарин. — Пак там, с. 33.

Търговецът на тютюн Мехмед беше, жител на махала Сарухан

бей в големия град София, впоследствие починал. За негови наслед­
ници били определени благородната му съпруга Хатидже хатун,
пълнолетната му дъщеря Мерим и малолетните дъщери Фатма и
Хева.

53
Протокол на софийския кадия от 1731 г. за имуществото
на починал еничарин. — Пак там, с. 35—36.

Мутафчията Йомер беше, жител на махала Гюл джами в големия

град София, впоследствие починал, без да остави наследници.

54
Протокол на софийския кадия от 1731 г. за имуществото
на починал мохамеданин. — Пак там, с. 40.
■ <
Кожухарят Юсуф, син на Абдулах, жител на махала Язаджъ -
заде в големия град София, впоследствие починал. За негови наслед­
ници били определени и обявени според шериатския закон съпру­
гата му Фатма, дъщеря на Абдулах, малолетната му дъщеря Емту-
лах и синовете му Еесеид Мустафа и Ессеид Ахмед беше.

55
Протокол на софийския кадия от 1731 г. за продажба на
къща. — Пак там, с. 345.

Причина за написване на настоящия документ стана Мустафа,

син на Абубекир. В негово присъствие жителката на махала Сррухан
бей в големия град София — Мерим хатун, дъщеря на Абдулах, се
яви в шериатския съд и заяви. <гд

56 • М
Протокол на софийския кадия от 1731 г. за продажба на
воденица. — Пак там, с. 349—350.

За наследници на починалата Селиха хатун, дъщеря на Абдулах»

жителка на махала Шиджаа Факих в големия град София, бяха
определени и обявени според шериатския закон нейният съпруг
Юсуф Челеби, пълнолетният й син Сюлейман Челеби и пълнолет­
ните й дъщери Айша и Фатма.

412
 57
Протокол на софийския кадия от 1731 г. за продажба на
къща. — Пак там, с. 350.
Причина за написване на настоящия документ стана Сюлейман,
син на Абдулах.

58 '
Протокол на софийския кадия от 1731 г. за продажба на
къща. — Пак там, с. 351—352.

Тъй като жителката на махала Кара Шахин в големия град

София — Емине хатун, дъщеря на Абдулах, починала, без да остави
законни наследници, нейното наследство преминава към държавното
съкровище.

59
Протокол на софийския кадия от 1731 г. за продажба на
къща. — Пак там, с. 352—353.

Причина за написване на настоящия документ стана Зейнеб

хатун, дъщеря на Абдулах.

60
1 Протокол на софийския кадия от 1731 г. за спор върху
' бръснарски дюкян. — Пак там, с. 353—354.

Причина за написване на настоящото стана бръснарят Мехме

Челеби, син на Абдулах.

‘ 61
Протокол на софийския кадия от 1731 г. за продажба на
’’ фурна и дюкян. — Пак там, с. 354.
г
9. Причина за написване на настоящия документ стана Фатма хатун,
дъщеря на Али ага. В нейното присъствие жителката на махала
Мансур Ходжа в големия град София — Салиха хатун, дъщеря на
Абдулах, се яви пред шериатския съд и заяви.
БЪ
62
. Протокол на софийския кадия от 1731 г. за уреждане на
заем. — Пак там, с. 355.
За наследници на Агаидже (?) Мехмед, син на Мустафа, жител
на махала Мансур Ходжа, в големия град София — починал впослед­
ствие, бяха определени и обявени според шериатския закон неговата
съпруга Салиха хатун, дъщеря на Абдулах, синът на дъщерята на
еднородния му брат Осман — Ибрахим, и дъщерята на другата дъ­
щеря на (Осман] — Фатма хатун.

413
 63
Протокол на софийския кадия от 1739 г. за имуществото
на починал мохамеданин. — Пак там, с. 41.

Бръснарят Али Челеби, син на Абдулах, жител на махала

Елхадж Хамза в големия град София, впоследствие починал. За
негови наследници били определени и обявени според шериатския
закон съпругата му Зейнеб хатун, дъщеря на Хюсеин, пълнолетните
му дъщери Мерим и Фатма и малолетната му дъщеря Умегелсум.
64
Протокол на софийския кадия от 1739 г. за имуществото
на починал епичарин. — Пак там, с. 43.

Сапунджията Мурад беше, син на [непопълнено], жител на ма­

хала Мансур Ходжа в големия град София, впоследствие починал.
За негови наследници били определени и обявени според шериатския
обичай неговата съпруга Айша хатун, дъщеря на [непопълнено],
и малолетният му син Али. ,

65
Протокол на софийския кадия от 1739 г. за продажба на
къща. — Пак там, с. 356. -
Н
Приносител на настоящия документ стана немюсюлманинът
Павел, син на Пелид. В негово присъствие жителите на махала Кара
Шахин в големия град София — Руфие хатун, дъщеря на Абдулах,
и. брат й Сюлейман се явиха пред шериатския съд и заявиха.

66
Протокол на софийския кадия от 1748 г. за продажба на
' къща. — Пак там, с. 360.

Причина за написване на документа станаха Ибрахим, син на

Мехмед, и [неясно] беше, син на Абдулах. В тяхно присъствие пред
шериатския съд се яви Айша хатун, дъщеря на Абдулах, жителка
на махалата Къз Касъм в големия град София, и заяви.
7/i->
67 ;nq
Протокол на софийския кадия от 1751 г. за продажба *на
къща. — Пак там, с. 361.

При свидетелството на Кара Мустафа беше, син на Абдулах, и

на Кючюк Аби беше, син на Абделрахман, беше законно определен
за пълномощник по извършване на настоящата продажба на къща
Селим беше, син на Абделрахман. Той се яви пред шериатския съд
от страна на така наречения Кьороглу, жител на граничния град
Белград, и в присъствието на Ахмед беше, син на Абдулах, който
стана причина за написване на настоящия документ, заяви.
414
 68
Протокол на софийския кадия от 1762 г. за имуществото
на починал мохамеданин. — Пак там, с. 95.

Халачът Мемиш, син на Махмуд, жител на махала Карагьоз

бей в големия град София, впоследствие починал. За негови наслед­
ници били определени и обявени съпругата му Фатма хатун, дъщеря
на Абдулах, малолетните му синове Хюсеин и Али и малолетната му
дъщеря Емтулах.
69
Протокол на софийския кадия от 1766 г. за продажба на
! . чифлик. — Пак там, с. 368—369.

За наследници на починалия жител на махала Мансур Ходжа

в големия град София — дефтер кетхудата на Р у мили — Хасан ага,
'син на Хюсеин, бяха определени и обявени неговата съпруга Ем-
-тулах, дъщеря на починалия мюфтия Ешшейх Абдулах Ефенди,
еднородните му сестри Хева и Фатме и синовете на еднородния му
брат — Хафъз Мехмед и Ахмед. От страна на споменатата съпруга
бе зарегистриран като пълномощник по изповядване на долната
^продажба нейният брат Велиедин Ефенди, а от страна на спомена­
тата Хева — определеният с шериатски хюджет като неоспорим пъл­
номощник по същото дело Мехмед, син на Абдулах.
■Е.
^ 70
Протокол на софийския кадия от 1772 г. за продажба на
зеленчукова градина. — Пак там, с. 369—370.

Свидетели на станалото [в съда]: Молла Ибрахим, син на Абду*

fiyux; спахията Ибрахим, син на Абдулах, и др.

71
вн
Протокол на софийския кадия от 1772 г. по спор между
,1л 1 два еснафа. — Пак там, с. 370—371.
БЯГ
Пред шериатския съд се явиха Абделбаки Ефенди от обущар­
ското пазарище на големия град София и кетхудите на това паза­
рище — Елхадж Ахмед, син на Абдулах; Елхадж Осман, син на
Абдулах, и др.

72
' Протокол на софийския кадия от 1798 г. за продажба на
- ' къща. — Пак там, с. 373.

Причина за написване на настоящия документ стана Мустафа>

син на Абдулах.

415
 73 .
Протокол на софийския кадия от 1799 г. за продажба на
къща. — Пак там, с. 374.

При свидетелството на сапунджията Махмуд, син на Ахмед, и

на Исхак, син на Абдулах, за пълномощник по регистриране на дол­
ната сделка бе законно определен Хафъз Ефенди, син на Али.

74
Протокол на софийския кадия от 1799 г. за продажба на
дюкян. — Пак там, с. 374—375.

При свидетелството на сапунджията Сюлейман, син на Мехмед,

и на Мехмед, син на Сюлейман, беше законно определен за пълно­
мощник по обявяване и регистриране на долната сделка — Осман,
син на Хасан. Той се яви пред шериатския съд от страна на Зейнеб
хатун, дъщеря на Абдулах, жителка на махала Касабан в големия
град София, и в присъствието на Ибрахим, син на Абдулах, който
стана причина за написването на документа, заяви.

75
Протокол на софийския кадия от 1799 г. за продажба на
къща. — Пак там, с. 376.

Причина за написването на настоящия документ стана халачът

Ибрахим, син на Абдулах. В негово присъствие Мехмед, син на Ах­
мед — съпруг и пълномощник на Фатма хатун, дъщеря на Абдулах,
жителка на махала Диване-заде в големия град София, се яви в
шермтския съд.

. 76
Протокол на софийския кадия от 1799 г. за продажба на
къща. — Пак там, с. 377.

Приносител на документа стана християнката Кирка, дъщеря'

на ключаря Боче. В нейно присъствие Селиме хатун, дъщеря на
Абдулах, жителка на махала Елхадж Байрам в големия град Со­
фия, се яви пред шериатския съд. . . Свидетели на станалото [в
съда]: Топуз Али беше; Сюлейман беше, слуга на Мустафа ага;
бакалинът Мустафа беше; Ибрахим беше, и др.

77
Протокол на софийския кадия от 1799 г. за продажба на
къща. — Пак там, с. 377—378.

Причина за написване на настоящия документ стана Хибету-

лах хатун, дъщеря на Абдулах.

416
 78
Протокол на софийския кадия от 3 юни 1728 г. за осво­
бождаване от затвора. — Вж. Извори за българското
право, т. II, с. 160.

Разпитани бяха следните лица — мюсюлмани, свободни и спра­

ведливи, а именно: Али ага, син на Абдулах, и Осман, син на Абду-
лах, жители на София, махала Мансур ходжа.

79
Протокол на софийския кадия от 15 септември 1728 г.
за спиране на строеж. — Пак там, т. II, с. 163.
Свидетели на станалото: Хаджи Юсуф, син на Абдулах; Осман
беше, син на Абдулах, и други.

80
Протокол на софийския кадия от 26 октомври 1738 г. за
наследство. — Пак там, т. II, с. 173.

След смъртта на Мустафа ага, син на Абдулах и жител на град

София, махала Мансур ходжа, съдът установи, че негови наследници
са: останалата му съпруга Айше, дъщеря на Абдулах, както и най-
големият му син Мехмед.

81
Протокол на софийския кадия от 6 юни—5 юли 1750 г.
за издължаване заем. — Пак там, т. II, с. 178.

Софийският евреин Сабитай, от групата на търговците, дър­

жател на документа, се яви в свещения съд и предяви иск срещу
жителите на град София, Молла Али, син на [непопълнено], и Муста­
фа беше, син на Абдулах.

82
Протокол на софийския кадия от 14 март 1751 г. за спо­
годба. — Пак там, т. II, с. 180—181.

Жителят на махалата Кара Шахин в град София Мустафа Че-

леби, син на Абдулах, се яви в свещения съд и в присъствието на
забита на село Железниче [Железница, към гр. София], спадащо към
околията на споменатия г р а д .. . заяви.

83
Протокол на софийския кадия от 17 юли 1751 г. за спо­
годба. — Пак там, т. II, с. 182.
Ж и т е л и т е н а село Й ени х ан [Н ови х а н , С оф ийски о к р .], сп ад ащ о
к ъ м соф и й ската к а з а , Е л х а д ж Х а л и л , син на Ю сур, И брахим-беш е,

417 27 По следите на насилието, ч. II

син на Абдулах; Салих беше, син на Дервиш, Ахмед беше, син на
Ибрахим, Муса беше, син на Сюлейман, Мехмед, син на Рамазан,
Али беше, син на Аваз. . . направиха следните изявления.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ КОЛАРИ ОТ ВАРНЕНСКО

Из списъка на коларите, определени със заповед от 12

юли 1712 г. да превозват храни за султанската войска при
Исакча. — Вж. НБКМ, Ориент, отд., ф. 20, а. е. 310.
Превод от османотурски на Ст. Андреев.
Ахмед, син на Абдулах, с 1 кола, от село Кадъ кьой [Бозвелий-
ско, Варненски окр., или Ведрина, Толбухински окр.; поръчители
селяните. Хюсеин, син на Абдулах, с 1 кола, от село Аджемлер
[.Аксаково, Варненски окр.], поръчители селяните. Сюлейман, син
на Абдулах, с 1 кола, от село Дербенд гьолю [Изворско, Варненски
окр.]. Шахин, син на Абдулах, с 1 кола, от селата Бали субашъ, Ек-
рене и Гейкчи [първото неуточнено; Кранево, Толбухински окр.;
Роеачево, Толбухински окр.], поръчители селяните. Ибрахим, син
на Абдулах, с 1 кола, от село Чукер ава [Прилеп, Толбухински окр.],
поръчители селяните.

МОЛБА ЗА ПРИЕМАНЕ НА ИСЛЯМА

И ЗА ОТПУСКАНЕ НА ИЗДРЪЖКА

Молба, съставена по образец, надлежно заверена във

финансовото ведомство в Цариград на 23 август 1712 г. —
Вж. НБКМ, Ориент, отд., ОАК 78, а. е. 38. Превод от
османотурски на Асп. Велков и Ив. Добрев. •?
Нека да е жив и здрав Негово величество, моят честит и мило-0
стив султан!
Този ваш роб-друговерец коленичи в праха на нозете Ви, зан
да бъде удостоен с вярата на исляма, и неговата молба е да му бъде
оказана височайшата милост, моят господар, ощастливявайки по­
корния си роб с мюсюлманската вяра, да благоволи да му отпусне'1
няколко акчета от приходите на солницата в Анхиало [Поморие].,
Впрочем правото на нареждане в този случай принадлежи на Негово^
величество, моя честит господар.
гп
ИСЛЯМИЗИРАНИ ХРИСТИЯНИ
В ЮЖНА МАКЕДОНИЯ
\
Из протоколите на берския кадия за 1720—1722 г. —
Вж. И. Ваздравели, Документи, II, с. 131—132, док. 156.
Младият прислужник на Чокантар Заде, жител на махалата
Джами Атик в Бер на име Коста, като произнесе словата за приз­

418
наване на вярата, спаси се от лъжовните религии и прие исляма,
като се нарече Ахмед. 15 реджеб 1132 [3 юли 1720].
Петър Йоан от село Килки на казата Аврет Хисар бе почетен
с исляма чрез произнасянето на словата за признаване на вярата и
се спаси от лъжовните религии. 11 рамазан 1132 [18 юли 1720].
Галуб Мурджо от жителите на Аврет Хисар прие исляма чрез
произнасянето на словата за признаване на вярата, като се спаси от
лъжовните религии. 18шабан 1132 [26 юни 1720].
Георги Димо от жителите на село Кокова, като бе почетен с ис­
ляма, се нарече Ахмед. 23 шевал 1132 [29 август 1720].
Георги Стоян, като произнесе словата за признаване на вярата,
влезе в исляма, като се спаси от лъжовните религии. 4 ребиюл евел
1233 [30 януари 1721].
Християнката Мара бе почетена с исляма, като остави лъжов­
ната религия и след като произнесе словата за признаване на вя­
рата, нарече се Рабия. 11 сафер 1135 [21 ноември 1722].
Предишният съпруг Коста Димо призна пред свещения съд, че
се е разделил със споменатата Мара преди три месеца от съставянето
на настоящия протокол. 8 сафер 1135 [18 ноември 1722]. ■

ЖИТИЕ НА НИКОДИМ АЛБАНСКИ

Из житието на Никодим, убит на II юли 1722 г. - ...

Афонский патерик, II, с. 178—181.

Никодим се е родил в Албания. Родителите му били благоче­

стиви. Когато той порасъл, те го оженили и от брака си той имал и
деца. При това, като се намирал в постоянни връзки и познанства
с агаряни, той се увлякъл от плътските обещания на техния коран,
отрекъл се от Христовата вяра и накрая достигнал до такава степен
на безнравственост, че въпреки увещанията и сълзите на домашните
насила потурчил и децата си с изключение на едно, което някои хри­
стияни успели да скрият и да го изпратят тайно в Света гора. Но
това не могло да бъде скрито от бащата. Като научил, че се намира
в Света гора, той тръгнал натам, за да намери непременно детето си
и да отмъсти на цялата Света гора, доколкото това му е възможно.
[По-нататък се разказва, че той дошъл в Света гора, но тук се раз-
каял за постъпката си и дори сам се замонашил. След три години
той се завърнал в родното си място. На уговарянията на турските
първенци да се върне обратно в исляма той отговорил отрицателно
и след големи мъчения бил убит.]

419
 РАЗВОД НА ПОМОХАМЕДАНЧЕНО СЕМЕЙСТВО
ВЪВ ВИДИН

Из протокол на видинския кадия от 1727 г. — Вж. Ру­

мелийски делници, с. 258—259. Превод от османотурски
на М. Калицин.

Жителката на Видин Айше, дъщеря на Абдулах, която стана

причина за написване на настоящия документ, се яви пред шериат-
ския съд и в присъствието на бившия си съпруг, кожаря Юмер, син
на Абдулах, заяви и предяви следния иск: «Преди известно време
споменатият Юмер беше мой съпруг, но след това окончателно се
разведохме. Тъй като на мен е останала грижата за отглеждането и
възпитанието на малолетната ми дъщеря Фатма, която е плод на
нашето брачно легло, а аз самата съм бременна от същото легло, то
необходимо е шериатският съд да определи на споменатия Юмер да
ми изплаща достатъчна ежедневна сума за издръжка и да ми даде за
това шериатско определение. . .»
Шериатският съд определя:. . . «По 4 акчета за дневна издръж­
ка на малолетната Фатма и по 4 акчета за споменатата [съпруга]
Фатма, или общо по 8 акчета дневно.»'

НАСИЛИЯ НАД БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ

В НАЧАЛОТО НА XVIII ВЕК

1
Приписка от 1737 г. към панегирик от началото на XVI в. —
Вж. Б. Цонев, Опис, т. I, с. 236.

Когато турците воюваха против московците, дойдоха немците в

Ниш, оплениха го и прогониха турците от Ниш и от околните гра­
дове. Тогава агаряните нахлуха в дома на управляващия и държащ
престола на самоковските епархии всеосвещения архийерей кир Симеон,
който в тези люти времена се намираше в Дупница [дн. Cm. Димит­
ров]. Те ограбиха къщата му, като не оставиха в нея нищо, а влади­
ката хванаха и не го отведоха при управителя, но го оковаха в много
железни вериги, хвърлиха го в тъмница, в която той прекара 23
дни, след което го отведоха в София при пашата Кюпрюлюоглу>
Този заповяда да го мъчат, за да се откаже от Христа. Онзи изтърпя
като добър страдалец Спасов, след което бе обесен през месец август}
21 ден. Това бе в годината 1737.
И отстрани: Ох, както страдаха християните в това време, стру­
ва ми се, че така не е било нито в Диоклетианово време. J

420
 2
Приписка от 1738 г. към служебник от XV—XVI в. —
Вж. Б. Цонев, Опис, т. I, с. 168.

Тази книга литургия е поп Вучева от Вакарел. Да служи за

здраве на живите и за душата на мъртвите, бог да прости. [Написа
се] у Хрелово и кой я изнесе, да е проклет от 318-те отци и от господа
бога вседържителя. Писах аз, грешният поп Вуче от Хрелово, поп
при поп Стоица. Беше тогава бозгунлук (опустошение). Тогава
турците взеха Ниш. Посякоха 300 [души у София]. Аз, поп Вуче от
Хрелово. Християнски род, мъже посякоха, жени поробиха, откараха
добитък, овце, говеда и коне. Ограбиха Ниш и тогава беше бозгунлук.

ПОМОХАМЕДАНЧЕН БЪЛГАРИН В СОФИЯ

Протокол на софийския кадия след 14 февруари 1746 г. —

Вж. Н БКМ, Ориент, отд., Кад. per. № 312, отк. 8, л . 1-a-II.

В съда се яви младежът на име Петре (Петър) и доброволно и

чистосърдечно заяви и призна, че иска да приеме исляма и да се
откаже от лъжовната си досегашна вяра. След като изрази и изповяда
символистичните думи на исляма, той>бе приет в ислямската религия
и на това място се написа този протокол в годината 1746, като се
нарече Ахмед пред свидетелите призовкаря Осман, Салих ефенди и
кетхуда Хаджи Осман ага.

ЖИТИЕ НА ХРИСТО АЛБАНСКИ

g
Из страданието на мъченика, убит през 1748 г. — Вж.
Святне южних славян, сочинение Филарета Чернигов-
Д ского, Чернигов, 1865, с. 223—224.
,1
-- Христо, албански славянин [в текста погрешно: сърбин], се
преселил 40-годишен в Цариград и се заел с градинарство. Веднъж
(при продажба на ябълки на един турчин той започнал спор с него.
От спора работата стигнала и до кавга. Озлобилият се турчин решил
да отмъсти на Христо по своему. Той съобщил на чаушбашията, че
Христо е обещал да се потурчи. За подобни случаи у турците винаги
се намират готови свидетели, а у мохамеданските съдии — готовност
да им повярват и турчинът ги довел заедно с Христо пред пазителя
на държавните тайни. На запитването на чаушбашията Христо смело
отговорил, че той никога не е смятали не смята да замени християн*
ската вяра с мохамеданството и че никой не може да го принуди да
измени съвестта си. Чаушбашията заповядал да го накажат чрез
бой с пръчки. Но за фанатиците на мохамеданската лъжа това било
малко. Те били вързания изповедник по главата, докато кръвта му
не потекла на ручейчета, като го принуждавали да се откаже от

421
християнството. Най-после с тежки окови на крака го затворили в
тъмницата. . . През същия ден извели мъченика от тъмницата и го
обезглавили.

ЖИТИЕ НА АНГЕЛ БИТОЛСКИ

Вж. Паисий Хилендарски, Славянобългарска история.

Под ред. на П. Динеков, С., 1955, с. 118—119.

В 1750 г. в Битоля, гдето седи турският и македонският паша

турците мъчили и посекли за християнската вяра един юноша, хубав
на лице и ръст. Много го принуждавали и мъчили да се откаже от
Христа, но той премъдро и смело изобличавал тяхната безбожна
вяра. Битолският владика записал много негови отговори, описал
на гръцки език страданията му. . . Името му било Ангел от село
Флорина. Този свети мъченик Ангел просиял в наше време в българ­
ската земя.

ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ В ЮЖНА МАКЕДОНИЯ

ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА XVIII ВЕК

Из протоколите на солунския кадия. — Вж. Й. Ваздра-

вели, Документи, т. I, с. 237—238, док. 178.

Манол, син на Камчи, от село Кулупанджа, голобрад младеж,

на възраст около десет години, като си съставил понятие за рели­
гията и приел исляма, нарече се Али и бе даден у пещималджията
Хаджи Махмуд. 12 реби-юл евел 1166.
Йоан Коста, голобрад младеж от жителите на Солун, като прие
исляма, се нарече Ахмед. 23 реби-юл евел 1166.
Митре от село А ракли на община Лангада, почти на осемго­
дишна възраст и следователно си съставил понятие за религията,
като прие исляма, се нарече Осман. 28 реби-юл евел 1166.
Железарят Александър от махала Акче Месджид, като прие
исляма, се нарече Мехмед. 2 реби-юл ахър 1166.
Христо Йоан, голобрад младеж от село Лапра, като прие ис­
ляма, се нарече Хасан. 8 реби-юл ахър 1166.
Султана, по род Петре, пълнолетна християнка от Сунгурлар,
като прие исляма, се нарече Фатиме. 15 рамазан 1166.
Георги Митре, голобрад младеж от село Зубат, Каламария,
като прие исляма, се нарече Хасан. 23 рамазан 1166.
Георги Димитър, младеж от махала Коджа Косъм паша, ка­
то прие исляма, се нарече Абдулах. Това се отбеляза тук. 3
зилкаде 1166.

422
 2
Из протоколите на солунския кадия за 1764 г. — Вж. Й.
Ваздравели, Документи, т. 1, с. 260—261, док. 192.

Георгаки Астерий от махала Ходжа Буркан в Солун, като прие

исляма, нарече се Мехмед. 16 реби юл-евел 1178.
Пули Петре от Арапли, като прие исляма, нарече се Ахмед.
21 реби юл-евел 1178.
Митре Стоян от Стояково, Кукушко, като прие исляма, нарече
се Хюсеин, 28 рели юл-ахър 1178.
Стоян, син на споменатия, от същото село, като прие исляма,
нарече се Исмаил. 28 реби юл-ахър 1178.
Йоан Константин от [нечетливо], като прие исляма, нарече се
Мехмед. 19 джемази юл-евел 1178.
Георги Полтас от чифлика на Бехаб ага в Лангада, като прие
исляма, нарече се Ахмед. 16 джемази юл-ахър 1178.
Йован Сир от Тиквеш, като прие исляма, нарече се Еюб. 26
джемази юл-ахър 1178.
Миле Петре от Гьордина, като прие исляма, нарече се Ахмед.
9 реджеб 1178.
Митре Георги от Салманли, Кукушко, като прие исляма, на­
рече се Хасан. 27 реджеб 1178.
Стоян Димо от Стояково, като прие исляма, нарече се Мустафа.
29 реджеб 1178.
Антон Парне от Бер, като прие исляма, нарече се Ахмед. 7
шабан 1178.
Георгаки Димо от Галатица, като прие исляма, нарече се Му­
стафа. 28 шабан 1178.
Стоян Атанас от Каяли, като прие исляма, нарече се Али. 3
‘шевал 1178.
Астерий Атанас от Балджа, като прие исляма, нарече се Али.
Дневал 1178.
Йован Коста от Южна Яница, като прие исляма, нарече се
Мехмед. 11 шевал 1178.
Йоан Димитър от Супутники, като прие исляма, нарече се Сю­
лейман. Шевал 1178.
9! Пасхал Атанас от Балджа, като прие исляма, нарече се Мустафа.
16 шевал 1178.

Из протоколите на солунския кадия за 1780 г. — Вж. Й .

Ваздравели, Документи, т. I, с. 302—303, док. 217.

Вета, дъщеря на Йоан, от Епаноми, като прие исляма, се на­

рече Хатидже. 6 сафер 1194.
Евреинът Мусико Бохор, като се нарече Ахмед, бе даден на
Араб Хаджи Ахме в Тахтакале. 25 сафер 1194.

423
 Георги Кристо от Прот, Албания, като прие исляма, се нарече
Ахмед. 18 сафер 1194.
Евреинът Аврам Исак от Фанари, Лариса, като прие исляма,
се нарече Хасан. 2 реджеб 1194.
Антон Михо, голобрад младеж от Солун, като прие исляма, се
нарече Ахмед. 6 реджеб 1194.
Николай Димо, голобрад младеж от Доганджа, Пазаруда,
като прие исляма, се нарече Ибрахим. Бе даден на ковчежника
Курт ефенди. 11 реджеб 1194.
Голобрадият младеж Нако Атнар от село Кукуш, каза Сиах-
бентероглу, като прие исляма, се нарече Ибрахим. Бе даден на бръс­
наря при Света София Ахмед беше. 9 джемази-юл ахър 1194.
Антон Николай от махала Ики Шерифели се нарече Хасан,
след като бе ислямизиран в 72-а дружина. 18 джемази-юл ахър 1194.
Иован Лука от каза Тропик, като прие исляма, се нарече
Хасан. 18 реби-юл ахър 1194.
Георгия Златан от Балджа, като прие исляма, се нарече Ха-
тидже. 28 шевал 1194. ,
Еврейката Бенвенида от Цариград, като прие исляма, се нарече
Зубеиде. 20 мухарем 1195.
Стефе Беко от каза Токадин, като прие исляма, се нарече Мах-
муд. 20 мухарем 1195.

4
Из протоколите на берския кадия за 1781 г. — Вж. Й.
Ваздравели, Документи, т. 11, с. 216, док. 226.

Като се яви пред свещения съд, младежът на име Георги Френ-

кала, жител на село Доляна, Верско, заяви следното: «Досега бях
неверник. Сега се отказах от лъжовната религия и приех исляма
като се нарекох Ахмед.» 15 ребиюл ахър 1194 [30 април 1781]. ’
Християнката Мария, дъщеря на Трендафилос, жител на село
Асомати, като се яви пред свещения съд, заяви, че доброволно се
отказва от лъжовните религии и приема мохамеданската, като про­
изнесе под диктовка [словата за] признаване на вярата, нарече се
по нейна молба Умми Гюлсум. 12 джемазиюл евел [6 май 1781].
Забелязва се тук, че споменатата има съпруг от същото село
на име Кирияк, който вече е беглец.
*
5
Из протоколите на солунския кадия за 1788 и 1789 г. —
Вж. И. Ваздравели, Документи, т. 1, с. 323—324, док. 228.

Петко от село Кирчова, Тиквешка каза, като прие исляма на­

рече се Абдулах. 15 реджеб 1202.
Атанас Мосхо от Кулупанджа, Вардар, като прие исляма
нарече се Мехмед. 24 шевал 1202. ’

424
 Евреинът Аврам Исак от Солун, като прие исляма, нарече се
Исмаил. 13 зилкаде 1202.
Яни Илия от Горно Дибри, като прие исляма, се нарече Ахмед.
28 джемази юл-евел 1203.
Филип от Шкодра, като прие исляма, нарече се Касъм. 11 ред-
жеб 1203.
Христо Лито от Кулупанджа на Вардар, като прие исляма, на­
рече се Мустафа. 13 рамазан 1203. •
Манол Стоян от махалата Ики Шерифели на Солун, като прие
исляма, нарече се Осман. 27 рамазан 1203.
Стефан Цани от Хаос, близо до Кантарджи Ахмед, като прие
исляма, нарече се Мехмед. 4 шевал 1203.
Траян Стерпи от махала Порта Капу, като прие исляма, на­
рече се Хасан. 15 зилкаде 1203.
Яко Давид от Карги Мейдан, Солунско, като прие исляма,
нарече се Хюсеин. 25 зилкаде 1203.
Осемгодишната Власия, дъщеря на Рахо, от Галатица, като
прие исляма, нарече се Фатиме. 19 зилхидже 1203.
Баласо, дъщеря на Атанас, от Колиндро, при поръчителството
на Абдурахман прие исляма като негова съпруга и се нарече Хати-
дже. 7 мухарем 1204.

6
Из протоколите на солунския кадия. — Вж. Й. Вспдра-
вели, Документи, т. I, с. 341—342, док. 240.

Атанас Киряци от Дрим на Лангада, непълнолетен, като прие

исляма, се нарече Мустафа. 4 реби-юл ахър 1205.
Тасьо Петко от Песонца, Тиквешко, като прие исляма, се на­
п ече Юсуф, 12 реби-юл ахър 1205.
е Коста Димо от Караджа Хъдър, Кукушко, непълнолетен,
като прие исляма, се нарече Хюсеин. 16 реби-юл ахър 1205.
° Петко Димитър от селото на община Богдан, като прие исляма,
Зсе нарече Али. 16 реби-юл ахър 1205.
'с Константин Йоан от махала Исакие, като прие исляма, се на­
п е ч е Хасан. 15 джемази-юл евел 1205.
Кацони, син на Теодор, от Ливадион, Халкидик, като прие ис­
лям изм а, се нарече Мехмед. 2 джемази-юл ахър 1205.
Непълнолетният Петър Стоян от село Кастани, Правешко,
като прие исляма, се нарече Мустафа.
Михаил Аслан от Ерзерум, като прие исляма, се нарече Халил.
[Непопълнено] от Перистера, Каламария, като прие исляма, се
нарече Мехмед и остава при Мемиш в Тахтакале. 15 шевал 1205.
Синът на Атанас от Бунарджа, Вардарско, като прие исляма,
се нарече Ибрахим. 8 зилкаде 1205.
[Непопълнено] от градчето Кукуш, като прие исляма а Солун,
се нарече Али. 9 зилхидже 1205.

425
 Герги Нирака от Тирана, като прие исляма, се нарече Абду-
лах. 6 сафер 1206.
Марко Темели от Кавалар, Лангада, като прие исляма, се
нарече Сюлейман. 7 реби-юл евел 1206.
Коле Пейо от Мирзен, Кукушко, като прие исляма, се нарече
Хасан. 7 реби-юл евел 1206.
Митре Спасе от Конче кьой, Тиквешко, като прие исляма, се
нарече Ибрахим.
Васил от Ветоница на каза Ниш, като прие исляма, се нарече
Хасан. 12 сафер 1208.
Мильо Стоян от каза Кукуш, като прие исляма, се нарече Сю­
лейман. 20 сафер 1208.

7 •
Из протоколите на солунския кадия. — Вж. Й. Ваздра-
■ в е л и , Документи, т. I, с. 344—345, док. 242.

Виргиния от Сохо, дъщеря на Георги, прие исляма, но богохул-

ствувайки, се отказа от него и бе затворена в държавните затвори.
След това прие исляма и като отхвърли лъжливата си религия,
сега се нарича Хатидже. Същата живее в къщата на обущаря Мах-
муд беше Геменеджи. Поради това се отбелязва тук. 1 джемази-юл
ахър 1208. .
Аргир от село Тумба в района на Зъхна, син на Христодул)
прие исляма, като се нарече Мустафа. 1 реджеб 1208. ,
Малолетният Манол от махалата Синап паша, син на Гаруфал,
като прие исляма, нарече се Исмаил. Намира се при кантарджията
Фейзулах беше. 8 шевал 1208.
Малолетният Гого, син на Митре, от Щип, като прие исляма,
нарече се Ахмед. Намира се при Хусиапи Мустафа. 25 шевал 1208.
Голобрадият младеж Йован, син на Стоян, от Щип, като прие
исляма, нарече се Хасан. 3 зйлкаде 1208. _
Девойката на име [непопълнено] от Валмада, Вардарско, като
прие исляма, нарече се Хатидже. 17 шевал 1208.
Харик, син на Уние, от село Пазаруда, като прие исляма, на­
рече се Али. 17 мухарем 1209. '
Голобрадият младеж Николай Димитър от Мецово, като прие
исляма, нарече се Мустафа и остава в казармата в 36-а група. 11
сафер 1209. н
Голобрадият младеж Васко, син на Петре, от Кукуш, като прие
исляма, нарече се Ахмед. 13 сафер 1209.

8
Из протоколите на верския кадия за 1795— 1796 г. — Вж.
Й. Ваздравели, Документи, т. I I , с. 242, док. 249.

лнгелина, дъщеря на Налче, жител на село Явет, Верска каза,

като бе почетена с мюсюлманската религия, нарече се Уми Гюлсум.

426
 Ислямизира се в деня на свети Димитър 1210 [26 октомври
1795].
Непълнолетната дъщеря на подвластния Яни, жител на село
Кулура, Верско, като бе почетена с исляма, нарече се Фатма и бе
предадена за възпитание на съпругата на Юми Ефенди. 28 джема-
зи-юл евел 1210 [20 декември 1795].
Непълнолетният Димо Полиз, жител на град Бер, като се от­
каза по свое желание от лъжовните религии, пред свещения съд
прие мохамеданството и като произнесе под диктовка [словата за]
признаване на вярата, по негова молба се нарече Ахмед. 28 джемази-
юл евел 1210 [20 декември 1795].
Християнката на име Лемония, по род Митре, жителка на село
Полата (?), като се яви пред свещения съд, заяви, че доброволно
се отказва от лъжовните религии и приема мохамеданството, и след
станалото под диктовка признаване на вярата нарече се по нейна
молба Фатма.
Евреинът на име Соломон Мойсис от жителите на Цариград,
като заяви пред свещения съд, че се отказва доброволно от лъжов­
ните религии и приема исляма, направи чрез подсказване призна­
ването на вярата, като се нарече по негова молба Ахмед. 3 шевал
1210 [11 април 1796].
Серайна, дъщеря на Атанас, жител на село Кокови, Верско,
като се яви пред свещения съд, заяви, че доброволно се отказва от
лъжовните религии, и прие мохамеданството. Затова тя, след като
произнесе под диктовка [словата за] признаване на вярата, нарече
се Фатма. 11 рамазан 1210 [20 март 1796].

1•
9
. Из протоколите на солунския кадия. — Вж. Й. Ваздра-
9 вели. Документи, т. I, с. 350—351, док. 248.

Коста Манол от Сохо, като прие исляма, се нарече Ахмед. 3

реби-юл ахър 12П.
Атанас Василико от Загливери, като прие исляма, се нарече
Али. 11 реби-юл ахър 1211.
Константин Тосю от Пловдив, като прие исляма, се нарече Ах­
мед. 9 джемази-юл евел 1211.
Никола Стоян от Аврет Хисар [Кукуш], като прие исляма, се
нарече Мустафа. 27 джемази-юл евел 1211.
Рафаил Аврам от групата Арагон, като прие исляма, се нарече
Хасан. 19 реджеб 1211.
Българинът Яно Митре от Карипци, Лангада, като прие ис­
ляма, се нарече Хасан. 29 шабан 1211.
Българинът Стоян Митре от каза Яница, като прие исляма,
се нарече Мехмед. 25 рамадан 1211.
Българинът Ицко Петко от каза Яница, като прие исляма, се
нарече Исмаил. 3 шевал 1211.

427
 Българинът Васил Столи от село Света Парашкева, Калама-
рия, като прие исляма, се нарече Хюсеин. 11 шевал 1211.
Гъркът Георги Стамат от Зарова, Лангада, като прие исляма,
се нарече Али. 25 реби-юл евел 1212.

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ ЗА БЪЛГАРИТЕ,

ОБЯВЕНИ ЗА'СВЕТИ МЪЧЕНИЦИ

Вж. Паисий Хилендарски, История славяноболгарская.

Първи Софрониев препис от 1765 година. Увод, ново­
български текст и коментар Б. Райков, С., 1972, с. 126.

Толкова имена на свети мъченици можах да намеря, които са

били от български род и език. На 29 мъченици се намериха имената
в България. На първо време турците избили много български народ
по градовете заради християнската вяра, но хората от простота и
небрежност не описали страданията им и така от род в род страда­
нията и имената им преминали в забрава.

НАСИЛИЯ НАД БЪЛГАРКИ ОТ ПРОВАДИЙСКО

ДА СТАНАТ МОХАМЕДАНКИ

Из разказа на бабата на Стефан Караджа от 1848 г. тг

Вж. Б. Нейков, Факийско предание. Сбирки от народния
живот, С., 1985, с. 200—202.

Още първия неделен ден ето какво ни разправя [баба] за една

мома Гана, която я наричали и Ганча. (Името й било Гана и на Ганча
поднесено. Но като я затворили, колкото лежала в тъмниците, от
жалост горката Ганча я преименували и на Ганчица.) JT
— Тя била леля на майка ми Сребърна Мирчова, в с. КривеЩ
при Провадия [дн. с. Кривня, Варненски окр.]. . . Майка ни, бог
да я прости — почна баба ни, — имала една леля Ганча, и още momSv,
Нейният брат Черника, току женен, й казва: Н
— Гано, научих се, че аскер утре тъдява щял да мине и кактв
казват, че може и да пренощува, затова добре е като мома да те
заведа в Провадия, макар утре е велики четвъртък и други ден Герн
гевден, то, като заминат, които идели от Айтос и заминували за
към Дунав и Влашко, че и в събота ще можете и яйца да вапсате, и
краваи да опечете?
— Защо да ида в Провадия, че и ако дойде войска, няма да ме
изяде я? И кой ще им шета, като дойдат, я, и мама не е здрава, и
кой друг освен буля (жената на самия Черника) ще остане, и тя нали
е още като мома млада? Затуй не оставям буля сама. — И вуйчо
млъкнал. . .
— В четвъртъка идва аскерът и бил разпределен по всичките
околни села: и в Равна, Черковна, Марковча, Косовча, Неново,

428
Венчане, Петрова река и други, тъй и в наш Кривен. Но казали —
ще преседят и за утрешния ден Гергевден. И то само кривненският
аскер и равненският, за които докарали агнета, и аскерът да яде
него ден курбан. И след като се опекли агнетата и сложили да ядат,
то големецът им, който бил у вуйчови Черникови, пиян бил, такъв
бил и хекиминът — докторът, грък или ерменец — рекли на вуй­
чо ми:
— Ще да ядете и вие, защото нали е и за вас Гергевден.
— Не можем, ефендим, да ядем и ние, докато не ядем червени
яйца, не можем да ядем благо — мазно.
— Не, ще ядете, и друго нищо.
— Не можем, ефендим — като казал, и скокнал големецът да
го бие.
В това време жената му писнала, но хекиминът и други хващат
жената му да целуват, втурнала се и Гана, и нея се мъчили да хванат,
но тя грабва вожека и право при братовицата си, Черниковица, и тя,
тъй като се сборчвала, цапва хекимина през кръста и пада. Става
жената, но Гана и големеца като ударва с вожека, и то в главата,
той пак пада на място със строшена глава и след малко умира!
Вуйчо след това бил добит — убили го, убили и други двама
чорбаджии: Димо Шуперков и Балуш цигуларина, а вуйна и Ганча
запрели. Но и след това аскерът и Кривина и Равна обрали, и мно­
зина пребили.
Вуйна и Ганча ги запрели първен в Провадия. След години ги
закарали в Шумен и след 10-годишно лежане в затвора-темница, и
то разделени, та един петъчен ден идва един паша в Шумен и решава
и двете, ако се потурчат, да се освободят; ако не — да се обесят.
И тъй, казват им решението и вуйна се уплашила и се врекла да се
турчи, и още тогаз я пуснали, а пък Ганча, защото казала, че «по-
добре смърт, отколкото да си меня вярата», като им отговорила
тъй, те това доложили на пашата и той отново ги повърнал: «Идете,
кажете й че до три дена, ако не се врече, то понеделник ще бъде обе­
сена.» По едно време й пратили и вуйна, вече ханъма — с фере-
дже, — и тя я молила да си не кайдисва младостта и други такива.
Но Гана нито искала да й отговсри и само толкози й казала: «Как
«е те домерзя» — и друго нищо. А пък на темничаря казала: «Моля
те, ефендим, ако има някои от нашите села, викнете ги да ги вндя и
имам нещо да им поръчам за мама и за баля (баща, или бубаля —
тате).
И да се случат кривенските чорбаджии в Шумен него ден се на­
мерили, и някои кираджии от Равненци и като дошли, тя им казала:
— Много здраве кажете на майка (мама) и на бубаля, да ми
армагана раздадат, че в понеделник ще ме обесят.
И наистина навръх Света Троица я обесили в Шумен на Кошир
и след три деня я снели, и майка й я взела, и на Костадиновден я
погребали в шуменските гробища. Затова майка й и песен й изва­
дила, която се пее на хора и тук, в нашия Потур [с. Велика, Б ур­
гаски окр.]. . .

429
 Набедили са Ганчица,
та я в темница хвърлели,
в темница в темно дъното.
Лежала й Ганча, боляла
тъкмиио девет години.
В десето лято проклято
заръча Ганча, проръча
по равненски кираджии,
по кривненски чорбаджии:
«Млого здраве кажете на мака,
на мака и на бубаля,
да ми армагано раздадат:
шити ми бели месали
със коприняни кенари.
В понделник ще ма обесят
в шуменския панаир,
под Илчов баир на Кошир.»

Ганча убила големеца на разпетия петък, който ден било и Гер-

гевден — 23 април 1736 г., в с. Кривен. А обесили я на св. Трои­
ца — понеделник, 19 май 1746 г., и на Св. Константин и Елена я
погребали, 21 май с. г. в гр. Шумен.

НАРОДЕН РАЗКАЗ ЗА ГАГАУЗИТЕ В ДОБРУДЖА

Из разказа на баба Мита Михалица, живееща в с. Кривия,

Варненски окръг. — Вж. Б. Нейков, Факийско предание,
, с. 280 — 282.

Гр. Вистер през всичките руско-турски войни (1710, 1735, 1768

и 1787 г.) само той е оставал в цяла Добруджа неопустошен и нераг
зорен и повечето от гагаузките му села, на които околията, както
казахме по-горе, е била около 100 гагаушки и български села. Но
когато измаилският Пейливан паша го разбили русците в Измаил
и Нова килия, в Бесарабия от устията на Дунав, цялата Добруджа до
Хаджиоглу Пазарджик — Добрич, удари на пожар, разори, изкла
и пороби (1811 г.) и самия град Вистер, [на] който няколко дена й
се опряха нашите вистерци. Но понеже, както казваше тя, баба,
Михалица, много свят се натрупа в него, и то и тъй малък и с mhoix *
тесни улици, скоро се предаде и го запалиха навръх Св. Константин^
който ден беше и Св. Троица, и благодарение, че и голям дъжд уда-.
ри, който немалко побърка на турците. Но и тъй много свят изклаха,
и поробиха, като откараха и покъщините, и добитъка. Най-мнопф
свят, който жив можа да се избави, то [бяха] само тия, които избят
гаха покрай морето и балтите и някои из камънаците около Вистер;<
Палав и Кирешлък. Вистер горя цяла неделя — от неделя до другата
неделя на Петровските заговелки, през който ден пристигнаха »
русите откъм Пелитлий и Каваджик.
Тъй и селата до едно изгориха и се опустоши всичко. И благо­
дарение на московския чер сухар, макар и мухлясал и червясал,
та останалите живи не измряхме и гладни. Но на другата година
(1812 г.), като казаха баръшик — мир станало, и почнаха пак тур­
ците да се връщат, но от нашите гагаузи едни отидоха из Балчишко,
други във Варненско, трети в Пазарджишко [дн. Толбухинско] и
Манкалянско се заселиха, а немалко заминаха и за Московията.
Затова от нашите гагаузи твърде малко останахме из Добруджа и

430
около Вистер, защото турците не дадоха отново да се построи (много
свят измря и от чумата през 1814 г.) нито Вистерската каза, нито
околията да се поднови, защото нейните села ги присъединиха на
бабадаанските, и то още след това и до 1857 г., откогато с Вистер
малко и на север селата към юг се придадоха едни на Кюстенджа,
а едни на Меджидия. Та тъй се заличи Вистер.
Гагаузите говорят чисто турски език, защото те си потурчили
българския език, и то ето как се случило, когато турците преминали
от Анадол и завладели и Добруджа. И това пак същата баба Михалица
ни разправяше, която и тя чувала да говорят нейната майка и баба,
и те слушали от техните майка и баба как ги преобърнали на гагаузи.
Дошла една паша с много войска и след това дошел и турският
цар и щом влязъл във Варна, повелил всичките християни да се из­
колят освен тия, които се потурчат. Но защото станала голяма
война (1444 г.) и като турците надвили на християните, то който не
ще да си гготурчи вярата, да си потурчи езика: «Я дининизи, я дили-
низи» (или вярата, или езика). Тогази едни си дали вярата, а не
езика, а нашите си дали езика, а не вярата.
И то който до три години не изучи добре турския език, ще му
се ръфи от езика. Но през тия 3 години, който не е могъл добре да
изрича турския говор, с игли му бодели езика. И защото най-паче
старите, като не можали добре да издумват турския език, а лъгали
от гърло, то ги биели турците защо гъгали и защо не изговаряли
добре, че от гъга и уз (гъгане и добре) ни нарекли гъгауз, или га-
гауз. По тоя начин, казваше ни баба Мита, от българи гагаузи сме
Станали.
Но гагаузите, че по-рано, докато турците не им наложили своя
език, били българи, и това се познава както и от самата баба Миха­
лица, както и от селския ни свещеник хаджи поп Тодор Димов, и
от други, които ни са разправяли, че ние, гагаузите, не сме били
/Ърци, нито друга народност, и то повечето се познава от нашите
имена. Например баба Михалица казваше: «Моето име е Мита, май­
ка ми се зовеше Добра, на която името е, каквото е и на дъщеря ни —
Добра; имах стрика — чичо, казваше се Велико; и имах вуйка на
яме Вълчо и Колчо. . . » А свещеникът ни беше по-кратък: «На баща
нU името като беше Димо, както на вуйките ми Димо и Неделчо,
та мислете за по-нататък какви сме били, преди да станат нашите
Прадеди гагаузи. Но кога е било това, на кой султан на времето и
йбя година, не се знае.»

, МЪЧЕНИК ДИМО

Из житието на Димо, пострадал на 10 април 1763 г. —

Вж. Филарет Черниговский, Жития святнх, апрель,
СПб, 1900, с. 97—98.

Историята на мъченичеството на Димо е повторение на безчисле-

ните подобни, на които не прекратяват да подхвърлят християните,

431
намиращи се под турско иго: лична неприязън, отмъстителна кле­
вета, разпит с лъжливи свидетели, от каквито никога няма недостиг,
изтезания, смърт. . .
Ето в кратки думи историята на мъченик Димо. Рибар по про­
фесия, отказал да работи при тежките условия на господаря си тур­
чин, държащ риболова в Смирна, заради отказа си бил наклеветен
от ядосания турчин, че е изявил желание да приеме исляма. Разбира
се, Димо се отрекъл от подобно желание. . . След това последвала
принуда да приеме исляма, изтезания. Димо бил затворен в тъмница
в тежки окови, в които за усилване на болките набили кирпичи и
други остри и твърди предмети. . .
Димо пострадал на 10 април 1763 г.

ЖИТИЕ НА ДАМАСКИН ГАБРОВСКИ

Из житието на Дамаскин, пострадал на 16 януари 1771 г. —

Вж. Афонский патерик, ч. II, СПб, 1860, с. 193—195.

Дамаскин се родил в селището Габрово, Търновска епархия. Като

напуснал родното си място, той отишъл на Света гора и приел мо­
нашеството в манастира Хилендар, където бил по-сетне ръкополо­
жен дякон, след това йеромонах и накрая станал игумен на същата
обител. По манастирски работи той отишъл в България, в село Cue-
тово, откъдето след изпълнение на поръчението и работите на обител­
та смятал да се върне в Света гора и вече се стягал за път. Но тъй
като неколцина турци му останали длъжници, той поискал от тях
дълга. Турците не само не поискали да му дадат дължимото, но като
се посъветвали помежду си, отнели от него и това, което той имал.
Но малко било да оскърбят смирения монах по този начин. Турците
тайно довели в къщата му една туркиня с лошо поведение, оставили
я вътре в монашеското жилище и след това нападнали метоха, раз­
били вратата с шумове и викове, намерили туркинята в монашеска­
та къща, вързали веднага невинния Дамаскин, ограбили всичко, кое­
то могли да намерят у него, и накрая го отвели пред турския сад
като виновен в похищението на агарянска жена, като буйствували;и
клеветели преподобния старец, че е осквернил закона им. Местни«гг
управител ясно видял и разбрал, че това е клевета, и поради това
всячески се старал да оправдае невинния. Независимо от това обаме
ропотът на разярената тълпа турци взел връх, така че въпреки съда
и законите, въпреки заплахите и исканията на управителя те взели
Дамаскин и го повели към бесилката. Имало само едно средство да
се избави от незаслужената смърт — отричане от Христа и признава­
не на Мохамед за пророк, но страдалецът пренебрегнал ласките и
обещанията на турците, трикратно предлагащи му всевъзможни бла­
га и житейски наслади, стига само да се отрече от вярата си и да
приеме техния закон. [Дамаскин отказал да приеме исляма и бил
обесен.]

432
 ОТВЛЕЧЕНИ И ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ ДЕЦА
ОТ ВЛАШКО

1
Из султанския ферман от 10—19 август 1772 г. до видин­
ския и никополския комендант. — Вж. Н. Тодоров, Поло­
жението, с. 89—90.

Бедняците, именувани Добрица и Радул, моя покорна рая от

Влашко, жители на село Златиоре, околия Рутавадж, са подали до
щаба на армията ми заявление със следното съдържание: Миналата
година няколко души мародери-грабители без ничие разрешение и
без никакво право нападнали къщите им и отвлекли като роби, без
да имат качеството на такива, дъщерите и синовете им: Рада, Мария,
Радул, Константин, Стана и Драгомир, както и християнката Стан­
ка, и ги закарали в Никопол, дето ги оставили у никополския жител
Дели Мехмед. Когато родителите им отишли в Никопол и поискали
да си приберат децата, поменатият Дели Мехмед им казал, че той
бил съгласен да ги освободи срещу откуп от 500 гроша. Същите се
завърнали във Влашко, за да набавят пари, но вместо исканите 500
гроша те занесли сол, която Дели Мехмед оценил по 4 пари оката,
макар и да я продал по 15 пари, и им поискал още 200 гроша.
Когато родителите се завърнали обратно във Влашко, за да на­
бавят допълнително исканата сума, мародерите повторно нападнали
къщите им и заробили останалата дъщеря Флора. Никополският ко­
мендант, като се научил за това, наредил да се отнемат робите от
Дели Мехмед, за да ги предаде на боерина — влашкия войвода,
който да ги прибере в своята къща в Никопол. Обаче Дели Мехмед
излъгал, като казал, че то>й лично щял да ги заведе във Влашко.
Но той натоварил осемте глави роби на един кораб и вместо във
Влашко ги закарал във Видин и ги продал на тебе, който си видински
комендант, у когото те се намирали понастоящем. Родителите пред­
ложили и нему пари, за да ги освободи, но той им отказал.

2
Из решението на видинския кадия от 3 септември 1772 г. —
Вж. Н. Тодоров, Положението, 90—91.

Преди известно време никополският жител Дели Мехмед по

някакъв начин отвлякъл от Влашко робите: Флора, Илика, Рада,
.Мария, Драгомир, Радул и Стана, закарал ги във Видин и ги продал
на видинския жител хаджи Юмер ага срещу уговорена сума. След
това, докато били у него, всички тия роби приели мюсюлманската
вяра. Като изминали 8 месеца, поменатият хаджи Юмер ага умрял и
казаните роби минали в наследство на неговите наследници, които ги
изкарали на публична продан. След приключването на търга робите
минали в притежание на бившия видински еничарски ага сер Турна
Йеген Махмуд ага срещу получената на търга сума. Същият назна-

433 28 По следите на насилието, ч. II

чил възпитател — ходжа, за да обучава робите в четене на корана и
да ги възпитава. През време на тяхното възпитание Радул и Стана
били помюсюлманчени и преименувани в Али и Дилбесте. Обаче по
божие повеление те умрели. Също така и останалите роби били пре­
именувани в Сюлейман, Зейнеб, Ханифе, Емине и Хасан.
Когато тия роби били присвоени и възпитавани от поменатия
ага, явили се именуемите Добрица и Радул, претендирайки, че тия
роби били техни деца и че същите, бидейки от старо време вернопо-
даници — рая на падишаха, никой нямал право да ги отвлича и за­
робва. Обаче поменатият Дели Мехмед от 71 еничарска дружина на­
паднал селото и заробил рожбите им, закарал ги във Видин, и ги про­
дал на бившия еничарски ага сер Турна Йеген Махмуд ага, дето ро­
бите се намират понастоящем. Понеже те подали заявление до сул­
танския диван, издаден бил височайши ферман, който бил изпратен
чрез Хасан чауш, един от придворните чауши, за да бъдат изпра­
тени в щаба на армията пълномощници на Махмуд ага и на робите
и да се съдят.
Поменатият ага назначил за свой пълномощник шейх Ибрахим
ефенди, син на Мустафа, който заедно с казаните роби и синовете
наследници на покойния: Хасан Салих ага, Ариф Ибрахим и Абдул
Халим, се явили в съда, дето присъствували свидетелите: Халим
ефенди, Мехмед ефенди шейх, Али ефенди, Хасеки Сейд Мустафа
ага —■серден гечти от 42 еничарска рота, Мехмед ага от 30 еничарски
джемаат, серден гечти Мустафа и много други граждани. В тяхното
присъствие се разпитаха наследниците и се установи следното: Пре- ,,
ди известно време робите, които присъствуваха на заседанието, били
заробени през време на войната от Дели Мехмед беше, който ги про- -
дал на техния баща — наследодателя хаджи 'Юмер ага, срещу 600
гроша в пари и 200 оки тютюн, по един грош оката — всичко за 800.г,
гроша. Покупката била установена чрез присъствуващи в съда сви- I
детели. Впоследствие, като унаследена стока, наследниците продали
робите на Мехмед ага за 950 гроша. Обаче по божие повеление ро- 1
бите Али и Дилбесте умрели от върлуващата чума, а останалите
живи се помюсюлманчили. Това било установено от пълномощника1,,
Ибрахим. 7
След това и аз [кадията] в същото заседание публично запитах ,
робите дали е вярно, че те са вече мюсюлмани. Същите поединично Л
заявиха и изповядаха, че действително са приели мюсюлманската
вяра и сега били мюсюлмани. . .

ИСЛЯМИЗИРАНИ БЪЛГАРИ В МАКЕДОНИЯ

Из пътеписа на французина Еспри-Мари Кузинери от

70-те—90-те години на XVIII в. — Вж. Френски пътеписи,
I, с. 364.

Между народностите, които съдбата е захвърлила в Македония,

от които голям брой са станали турци, се забелязва една чисто бъл­

434
гарска народностна група, обитаваща Горна Ематия, разположена
на запад от Аксиос [Вардар], около развалините на Стоби. Тази
област е населена с турци, които говорят всички помежду си българ­
ски език. Не можем да се съмняваме, че тази група население е от
скитски произход: нейното уединение в тази част на Македония,
някога България, позволява да се разбере, че е от расата на другите
българи, от които ^ обкръжена. Какви особени обстоятелства са
заставили жителите да се предадат на исляма?

ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ ВЪВ ВИДИНСКО

ПРЕЗ 1772— 1773 Г.

Из протоколите на видинския кадия. — Вж. НБКМ,.

Ориент, отд., Видински регистър № 63, л. 1326-1V; 133а-II;
1336-V, VI и VII. Превод от османотурски на Е. Гроз-
данова.

Немюсюлманинът Йован, жител на Фетх ул Ислям [Кладово в

Югославия], бе удостоен с честта [да стане] мюсюлманин и преиме­
нуван на Сюлейман. Това бе записано тук на 17 зюлкаде [ 1] 186 г.
[9 февруари 1773 г.].
Немюсюлманинът Никола от село Звонце [Нишки окръг, Юго­
славия] бе удостоен с честта [да стане] мюсюлманин и преименуван
на Хасан. Това бе записано тук.
Немюсюлманинът Абрам бе удостоен с честта да стане мюсюл­
манин и преименуван на Ибрахим. Със славата на исляма бе поче­
тена и съпругата му Йована, [която] бе преименувана на Мернем.
[Всичко това] бе записано тук.
Немюсюлманинът Станчо бе почетен със славата на исляма и
преименуван на Ахмед. Немюсюлманинът Накшо също бе удостоен
с честта [да стане] мюсюлманин и преименуван на Хасан. [Всичко
това] бе записано тук на 9 шевал [1] 176 година [23 април 1763 г.]
Мария, жителка на село Рупци [Видинско], се удостоява с
честта [да стане] мюсюлманка и се преименувана на Фатма. [Това]
бе записано на 22 реджеб [ 1] 186 г. [19 октомври 1772 г.] На съпруга
й, немюсюлманина Мито, било предложено да стане мюсюлманин,
но той не се съгласил. [Това] бе записано на 23 реджеб [ 1] 186 г.
[20 октомври 1772 г.].
Момчето Тодор от [селището неустановено] бе удостоено с че­
стта да стане мюсюлманин и преименувано на Мехмед [по-нататък
документът е нечетлив поради повреда].

ЖИТИЕ НА ИВАН БЪЛГАРИНА

Житие на 19-годишния Иван, убит през 1784 г. — Вж.

» Афонский патерик, II, с. 215—216.
Иван бил роден в България. При някакъв случай, като забравил
всякаква предпазливост. . . , той се отрекъл от Христа. Не след мно­

435
го време обаче, като дошъл на себе си, той се разкаял за постъпката
си, поради което оставил родината си, пристигнал в Света гора и се
настанил в лаврата «Св. Атанасий». Тук той бил послушник при
един духовник, но понеже съвестта му не давала покой, той бил
винаги умислен, опечален и мълчалив. Външният му вид показвал,
че той е претърпял някакво голямо зло. [По-нататък се разказва как
той отишъл в Цариград, в джамията «Света София», където турците
разбрали, че се е отметнал от исляма.] Нечестивците се опитали да
го отклонят от неговото изповедание, но като видели непреклонно­
стта му, веднага го обезглавили вън, на двора на «Св. София».

МАСОВО ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ
В ИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ
ПРЕЗ СРЕДАТА НА XVIll ВЕК

Из пътеписа на френския дипломат Конт дьо Хотерив,

: минал през 1785 г. по пътя от Факия и Карнобат за Си­
листра. — Вж. Г. Занетов, Едно пътуване от Цариград
до Яш в Молдова през зимата на 1785 г., ПСп, L X vI.
1900, с. 400.

Вероотстъпничеството между християните напредва до такава

степен, щото в България сега има десет пъти по-малко християни,,
отколкото е имало преди 40 години (при това без да има изселване).!
i
ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ СЕЛА В ШУМЕНСКО „
л
Приписка към богослужебна книга от 1787 г. — Вж.д
Писахме да се знае, с. 114. я

Дойде Караасан с хилядо аскери, та право у Шуменграда, из^

турчи селата. Три села изтурчи, за умножение грех человечески:1
Лето. 1787. *
Даскал Кузман рече на Караасан: «Княз лн си, или цар, или1
войвода, то помисли от кого си приел тая власт!» п
Та му отсекоа главата. В събота му отсекоа главата. [Писа^
рука Сава, син Влъков.
•м
•п
ЖИТИЕ НА АНАСТАСИИ СТРУМИШКИ >н

Из житието на Анастасий, убит на 29 август 1794 г. —

Вж. Святне южних славян, с. 57—60.
11
Анастасий се родил в Струмишката епархия, в с. Радовичи.
Добрите му родители. . . . за да може той да изкарва хляба с честен
занаят, го дали да се учи при един майстор на оръжия и той изучцд
този занаят. Когато станал на 20 години, случило му се да отиде при

436
учителя си в Солун. Майсторът имал няколко турски дрехи, които
искал да продаде, без да плати съответната такса. Оръжейникът уго­
ворил своя бивш ученик да облече една от дрехите и да отиде в града
с това облекло. «В това облекло ти си чист турчин», казал майсто­
рът. Ученикът отказал, чувствувайки опасността от поръката, но
от добродушие и в желанието си да окаже услуга на учителя си се
съгласил да изпълни молбата му.
Събирачите на харадж го спрели и му поискали тескере — писмен
документ за плащане на харадж. Анастасии казал, че той е турчин.
Събирачите поискали тон да каже с а л е в а т — мохамеданска мо­
литва. Това неочаквано искане смутило неопитния младеж. Той мъл­
чал. Тогава събирачите с блъскане го отвели при своя началник.
Този, като разпитал Анастасий, му предложил да се потурчи. Мла­
дият човек не искал и да помисли за такова нещо. Като изслушал
отговорите му, чиновникът го отвел при главния събирач на данъци.
Този отначало се опитал да го прелъсти с обещания за награди, ако
приеме мохамеданството, а след това прибягнал към заплахи. Мла­
дежът бил непреклонен. Той признал своята гражданска вина, но
в никакъв случай не искал да измени на вярата си.
Събирачът съобщил за новия случай на мюфтията и искал съвет
от него. Този отговорил: «В едната си ръка имаш меч, а в другата
закон. Употреби, което искаш.» Това означавало, че според закона
събирачът можел да издаде тескере за заплащане на таксата, но то­
гава, според съда на мюфтията, той не е последовател на Мохамед,
въоръжен с меч. . .
Като получил отговора на мюфтията, началникът на хараджа
изпратил Анастасий при местния молла заедно с пет души турци,
които трябвало да свидетелствуват, че християнинът е хулил Моха-
медовата вяра, т. е. да го наклеветят. Моллата опитал със своето
красноречие да склони младежа към мохамеданството, но не сполучил.
След жестоки побоища той заповядал да оковат Анастасий в окови и
да го хвърлят в тъмница. При втория разпит се повторили несполу­
ките от красноречието, мъченията и тъмницата. Анастасий спокойно
понесъл боя с пръчки, тежките окови и^.смрадната тъмница. И трети
път довели изповедника при моллата, и отново изповедникът из­
слушал прелъстителните обещания и страшните заплахи. Анаста-
бий останал твърд. На обвиненията на свидетелите в хули към Моха­
мед той отговорил, че не е хулил Мохамед, но по съвест признава
посочената хула за вярна оценка на Мохамед и поради това не приема
неговия закон.
Измамен в надеждите си, моллата изпратил Анастасий при му-
селима. Този употребил всички средства, за да склони младежа към
мохамеданството. Какво не предприел той? Какво не говорил, за да
принуди младежа към мохамеданство? Накрая му предложил чифт
пистолети със сребърна обковка, кадифено облекло и длъжността
чехондар при себе си. Младежът държал на своето. . . Тогава раз­
дразненият муселим прибягнал до насилието. Той бил жестоко Ана­
стасий, след това то затворил в тъмницата, сложили на ръцете и кра­

437
ката му окови, а на шията му окачили верига. Под ноктите му пък
набили остри игли от тръстика. Безчовечните цял ден мъчили младия
човек. Муселимът неведнъж го викал при себе си и го заставял да
приеме мохамеданството. . . Градоначалникът заповядал да обесят
Анастасий извън града. Заедно с това той тайно поръчал на хората
си да го увещават по пътя. Но и смъртта, която била пред очите му,
не изменила мислите на страдалеца. Като отивал към лобното място,
изтощен и измъчен, той паднал на пътя и предал богу дух.

ЖИТИЕ НА ЗЛАТА МЪГЛЕНСКА

Житие на Злата Мъгленска, убита през 1795 г., тъй като

не искала да приеме исляма и да се омъжи за един тур­
чин. — Вж. Филарет Черниговский, Жития святмх. Ок-
тябрь, СПб, 1900, с. 177—179.

Злата се родила и пострадала в Мъгленската българска епархия,

в село Златини. Дъщеря на прост селянин, тя сияела. . . с .рядка
красота, която била и повод, щото животът й да се украси със стра­
данията на велика мъченица.
Местен турчин, прелъстен от рядката красота на Злата, решил
да намери време и каквото и да стане да удовлетвори своята гнусна
страст. Веднъж Злата заедно с други отишла в гората за дърва. Сла­
дострастният турчин, като уговорил подобни на него негодяи, с
тяхна помощ я хванал и я отвел в своя дом. Той се постарал да я съ­
блазни към исляма с разни обещания и й дал дума да се ожени за
нея; при отказ я заплашвал с наказания. Злата била поразена от
дързостта, но отказала твърдо. . .
Турците разбрали, че не могат да склонят на своя страна тази
девойка с обикновените средства, а трябва да се измисли нещо осо­
бено. Те я поверили на жени, които в подобни случаи са по-способни
да въвлекат девойката в заблуждение. И какво не правили те с бед­
ната? Какви хитрости не употребили, за да съблазнят Злата със
скотския, плътски живот на мохамеданството! И прелестите на раз­
кошния живот, и изгодите от богатството, и плътските увлечения те й
представяли в най-привлекателни картини. Но всичко се оказало
напразно. . .
Туркините били раздразнени от твърдостта на Христовата не­
веста. Те повикали родителите и трите сестри на страдалката, за да
упражнят те своето влияние върху девойката — да я склонят към
мохамеданството; иначе, казвали те, и тях ще ги подхвърлят на же­
стоки наказания.
Изплашени от страх, родителите и сестрите уговаряли Злата да.
приеме мохамеданството, но и техните думи не променилй намере­
нията й.
— Дъще наша, скъпа наша! — като ридаели, казвали бащата и.
майката, — съжали нас и сестрите си: ние всички ще загинем, ако
не се съгласиш с искането на турците; бог е милостив — ще ти прости

438
 греха, предизвикан от нуждата. [Но и сега Злата решително отка­
зала.]
Когато неверниците, особено похитителят на девойката, видели,
че всичките им хитрости не довели до нищо, те се обърнали към на­
казанията. Първоначално в продължение на три месеца всеки ден
били страдалката с пръчки. След това изрязали от гърба й ремъци
и ги провисили пред очите й. Кръв струяла от нея и покрила целия
под. Но и това им било малко. Зверове, а не хора, те нагорещили
железен шиш и пробили главата й от едното ухо през другото. . .
Накрая кръвожадните мохамедани обесили страдалката на едно пусто
място и нарязали тялото й на парчета.

ЕДИНИЧНИ ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ
В С. БОГУТЕВО, СМОЛЯНСКИ ОКРЪГ

Документ за покупко-продажба на имот от 1796 г. — Вж.

ОДА — Смолян, ЧП 11/493. Превод от османотурски на
Цв. Стайкова.

Причина за написване настоящия документ е яЕяването в све­

щения, законен и блестящ меджлис на лицата Ибрахим, син на Влах-
ко, и Сюлейман, син на Осман, от жителите на село Богутево, под­
чинено на Рупчоска нахия, спадаща към град Филибе.
В изложението си те заявиха и потвърдиха писмено сключената
спогодба, отнасяща се до имот в споменатото село и включен в на­
миращите се под моето управление земи. Границите му са от една
страна — склон (къща), от друга — дере, от трета — къщата (ханът)
на Мустафа, син на Влахко, и от четвърта — обществен път.
н. Споменатият Сюлейман, като прие продаването му [на имота]
за двадесет гроша [чрез предлагане и приемане], влезе във владе-
.; ние с окончателна, действително законна продажба на една къща,
оградена със затревена градина и двор.
3 Онзи [Ибрахим] също, след като се съгласи с така записаното
.. купуване, заяви: «Получих от ръката на Сюлейман точно и напълно
jj в брой стойността [на имота] от двадесет гроша. Отсега нататък
0,[букв. — от отбелязания ден] нямам никакви претенции и връзки с
къщата, отбелязана в горните граници. Гореспоменатият Сюлейман
е станал купувач на имота и да го владее [и стопанисва], както желае.
Така се случи, така протече всичко, което се потвърди задочно
и се записа в третия ден на реби-юл евел година хиляда двеста и еди­
надесета [7 септември 1796 г.].

439
 ОПИТ ЗА ПОМОХАМЕДЛНЧВАНЕ
НА СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ

Из житието му. — Вж. Софроний Врачански. Житие и

страдания. Ред. П. Динеков, С., 1946. с. 24—27.

Имаше в моята енория едно село Шихларе [Раклица, Бургаски

окр.]: там седеше султан на име Ахмед Герай. Неговата жена беше
ханска дъщеря. Този султан харесал една християнска девойка, от
същото село, дъщеря на Иван Кованджиолу, и искаше да я вземе за
втора жена. Но ханската дъщеря не му позволяваше да вземе втора
жена. И така той държеше бедната девойка четири-пет години, нито
я взема, нито й дава позг.оление да се ожени. Един ден ме повикаха
в Карнобат за една сватба. Попитах: «Откъде е тази девойка?»
Казаха ми, че е онази девойка, която султанът искаше да вземе за
втора жена, но сега й позволил да се омъжи. Аз повярвах и ги венчах.
След три дни разбрах, че султанът търсил баща й да го убие,
а той избягал; хванал брат й, бил го много и го глобил. Тогава аз се
уплаших и бях в голяма тревога. След това отидох в едно село, което
се нарича Костен — само там има църква в цялата Карнобатска
околия, да служа литургия в деня на светите апостоли Петър и Павел.
Дойде един човек на име Милош и ме повика за една бърза работа.
И следобед аз се приготвих и тръгнахме с Милош по пътя.
На едно място, настрани от пътя, гледаме мъже и жени жънат
една нива, а двама турци седят край тях на коне. Като минахме по
пътя, те ни повикаха да идем при тях. Като приближихме, Милош
рече: «Султанът». И аз се затекох да му целуна скута. А той ме по->
пита:
— Ти ли си на тези села поп?
Аз отговорих: «Аз съм ваш роб.» 9
А той ми рече: «Ти ли венча Кованджиевата дъщеря в Карнобат?*
Отговорих: «Аз съм чужденец тук, наскоро дойдох и не зная
коя е Кованджиевата дъщеря.» н
А той тогаз дигна пушката си и ме удари с приклада два пъти по
плещите, после иЗвади пищов срещу мене. Аз бях близо, та му хванах
пищова, а той извика на своя човек:
— Скоро дай въже да обеся този пезевенк!
И онзи отиде, та взе от коня ми юлара, който беше двоен, и го
хвърли на шията ми. Имаше там едно върбово дърво, той се покачи
на него, като ме теглеше с. юлара нагоре. Но моите ръце не бяха вър­
зали и аз дърпах юлара и се теглех надолу. Молех се на султана да
ме пощади. А той седеше на коня си и викна много разгневен на
Милош:
— Ела повдигни този пезевенк, бре! ч
И Милош започна да се моли за мен. Но тоя го удари с приклада
на пушката по лицето тъй, че му разкъса челюстта. Тогава султанът
се обърна към върбата, дигна пушката към своя човек и му викна:
— Защо не теглиш въжето, бре! Сега ще те сваля от върбата};

440
 Той теглеше нагоре, ала и аз теглех надолу, защото ръцете ми
не бяха вързани. Когато султанът дигна очи нагоре, Милош и збяга
и нямаше кой да ме повдигне. Тогава султанът рече ма своя чювек:
— Слез долу да идем в село и там да го обесим, да видят гюички
хора.
Подадоха ми да водя за юздата коня си, а човекът ме повлече
с въжето на шията. . . Султанът вървеше подир мене, псувачне ме и
казваше: «Тебе ако не убия, кого ще убия? Да венчаеш ти моята
жена за гяурина!. . . »
Аз мълчах, защото бях се почти отчаял от живота. A KriTO ме во­
деше през полето, имаше трева и бурени до колене, та не можех да
ходя. Колко пъти падах, а той теглеше въжето, малко осдана да ме
удуши. И султанът, като вървеше след мен и ме псуваше, гръмна зад
мен с пищова си, но или не можа да ме улучи, или не мереше в мен,
защото беше пиян.
И като излязохме на пътя, рече на своя човек: «Стой!» И ние
спряхме. Тогава обърна пушката си срещу мен и реч^е:
— Гяур, скоро приеми нашата вяра, защото ей сега ще отидеш
на онзи свят!
Какво да сторя — от смъртен страх устата ми пресъхнаха и не
можех да продумам; само това рекох:
— Ефенди, вяра с пушка бива ли? Ако убиеш един поп —■от
света похвала ли ще получиш?
А той дълго държа пушката срещу мен и мислеше, после рече:
— Би ли разделил онази булка от мъжа й?
Аз отговорих: «Истина, щом си отида в Карнобат, ще ги раз­
деля.»
— Закълни се, рече.
И аз, що да сторя, от смъртен страх, заклех се и рекох «Валахи
билахи, ще ги разделя!»
Тогава ми помогна и неговият човек и рече:
— Ефенди, защо трябва да ги разделя? Той само да ги афореса
и тя сама ще избяга от него.
1 Тогава султанът рече: «Щом е тъй, пусни го да си върви из пътя!»

ИЗОБЛИЧЕНИЕ КЪМ ПРИЕМАЩИТЕ ИСЛЯМА

е
н Из разказа за живота на монашеството, съдържащ се в
сборника на поп Йоан от Враца (XV11I в.) — Вж. Б. С.
е Ангелов, Из старата българска, руск.а и сръбска литера-
ч тура, С., 1958, с. 115.

В тия наши времена и години имат някои жени, и имат синове, и

имат дъщери. Повече се радват да стане нейният син турчин, откол-
кото да стане калугер. Когато стане турчин, имат го за похвала.
Когато гледат своя син турчин, радват му се. Когато го видят калу­
гер, те жалят и го имат за присмех. Защо става така? Идва дяволът
Ii им казва: «По-добре е, че е станал твоят сим турчин, отколкото

441
калугер.» И те почват да се радват, защото е станал друговерец,
отколкото защото е станал девственик. Къде са такива мъжествени
жени и да имат мъжествен разум, както и премъдрият Соломон рече.

ПАНАЙОТ ХИТОВ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕТО

НА ГЕРЛОВО

Из книгата на П. Хитов, Моето пътуване по Стара пла­

нина. . . , с. 148.

Да каж а няколко думи и за Голямата Камчия. Тази река из­

вира от Т улчанската планина, близо до с. Тича [Сливенски окр.].
Това село t; населено с турци и българи. Турците го наричат Читак.
Читаци шпи четаци се наричат онези турци, които са потурчени.
Старите турци, т. е. азиатските завоеватели, заповядали на потур-
чените да и.змазват коша на баджите (комините) си с бяла вар, за
да ги отличават от християнските. Думата ч и т-а к се превежда на
български б я л к о ш . Белите комини, или читаците, са имали го­
леми права: в техните къщи не е могъл да слезе на конак ни за­
птие, ни еничарска войска, ни бегликчии. В с. Герлово всички жи­
тели са читаци, или потурчени. Голямата Камчия минава през много
читашки села, между които е и Карадемиркьой [Виница, Шуменски
окр.].
ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ БЪЛГАРИ ОТ БИТОЛЯ
И БИТОЛСКО В НАЧАЛОТО НА XVII1 ВЕК

1
Из сиджил № 78 на битолския кадия от 7 февруари 1801 г.—
Вж. Турски документи за македонската HCTopnja, т. I,
Скопие, 1951, с. 5.

Раята на име Дорко, жител на махала <гКаратабакх- в Битоля,

неверник, пред този светъл верски съд се отрича от своята лъжовна
вяра и приема исляма. Като изрече двете слова [че признава един­
ството на бога и Мохамед за негов пророк], той влезе в ислямската
вяра и след като се украси със славата на исляма, по негово искане
се нарече Ибрахим, което се записва тук.

2
Из сиджил № 78 на битолския кадия от средата на март
1801 г. — Вж. Пак там, т. I, с. 5.

Момчето, наречено Кочо, син на [презимето липсва], неверник,

на възраст около 12 години, жител на село Рибарци, Битолски ка-
дилък, пред този верски съд се отрече от своята лъжовна вяра и прие
ислямската. След к,ато се украси със славата на исляма, по негово
искане се нарече Ахмед, което се записва тук.

442
 3
Из сиджил № 78 на битолския кадия от 6 март 1802 г. —
Вж. Пак там, т. I, с. 6.

Момчето с по-раншно име Никола, син на Недялко, на възраст

приблизително 12 години, от с. Търновци, Битолски кадилък, се
отрича от своите лъжливи вярвания и приема ислямската вяра.
След като се украси със славата на исляма, по негово искане се на­
рече Абди, което се записва тук.

4
Из сиджил № 79 на битолския кадия от 16 май 1802 г. —
Вж. Пак там, т. I, с. 104.

Немюсюлманката на име Стоянка, дъщеря на Трайко, жителка

на махалата «Емир» в Битоля, пред шериатския съд се отказа от
нейната лъжлива вяра и приема вярата на исляма. Като изрече двете
' слова, тя се украси със славата на исляма и по нейно искане се на­
рече Хюсния, което се отбелязва тук.

•- ► ' • j
5 -
Из сиджил № 80 на битолския кадия от 10 март 1804г. —
Вж. Турски документи за македонската историка, т. II
(1953), с. 20.

Християнката Зоя, дъщеря на Петко, от село Маково, Битолска

каза, пред верския съд напусна своята неистинска вяра и като из­
говори двете слова за признаване, се украси със славата на исляма
и се нарече Фатма, което се отбелязва тук.

6 —
р ' Из сиджил № 80 на битолския кадия от 19 април 1804 г. —
' Вж. Пак там, т. II, с. 20.
В’
Малолетният Недялко, син на Стоян, от село Цер, Битолска
каза, пред верския съд напусна своята лъжовна вяра и като изгово-
■ри двете слова, се украси със славата на исляма и се нарече Юсуф,
което се отбелязва тук.

Из сиджил № 88 на битолския кадия от 3 март 1817 г.' —

, Вж. Пак там, т. II, с. 6.
Кочо, син на. . . [името липсва], на възраст около единадесет
години, родом от с. Акгиджели [Вашерейца], подчинено на Битол-
ската каза, по своята свободна воля напусна лъжовната си християн­
ска вяра, прие ислямската вяра и се украси със славата на исляма,
и по негово искане името му се нарече Хюсеин, което се отбелязва
тук.
443
 8
Из сиджил № 88 на битолския кадия от 27 юли 1817 г.1 —
Вж. Турски документи за македонската исторша (1818—
1827), т. IV, Скопие, 1957, с. 5.

Лицето на име Илия, син на Йосиф, от с. Белоцърква, подчинено

на гр. Битоля, дойде на заседанието на съда н като изрече двете
слова за свидетелство, напусна лъжливата вяра и бе наречен с име
Ахмед, което се отбелязва тук.

ОТВЛЕЧЕНИ ДЕЦА ОТ ПЛОВДИВСКО

Из кондиката на абаджийския еснаф. — Вж. М. Апости

лидис и Ал. Пеев. Кондика на пловдивския абаджийски
' еснаф. Годишник на Народната библиотека и музей в
Пловдив, 1928 и 1929, с. 3—170.

5 декември 1796 г. На един беден за пленените му деца дадохме

гроша 3. ,
20 юни 1800 г. За едно момиче, което избяга от турците да се
спаси, дадох, за да го омъжат, гроша 3.
12 май 1801 г. Дадох на един изпратен от владиката, на коготтк
разбойниците взеха сина, гроша 5.
18 юни 1802 г. Дадох на една бедна, на която крадецът плени*
децата, аслани (жълтици) 3. .п.
Дадох на едно момиче, което беше у турците, аслани 3. ш
8 юли 1805 г. Дадох милостиня за едно момиче, което искаха да1
потурчат, аслани 5. l
17 май 1813 г. За едно дете, което спаси примикирият, [гроша] 6ш
17 май 1814 г. На примикирия дадох за едно момиче, което cnafo
сиха, [гроша] 10,60.
Също на един евреин, който стана християнин и му способства
вувах да избяга, [гроша] 14. од
1 май 1815 г. Дадох на една жена, чиито деца бяха плененшм
[гроша] 6.
4q
sT
ЖИТИЕ НА Л У К А ОДРИНСКИ ен
,ен
Из житието на Лука, убит на 23 март 1802 г. -- Вж. Афон-
ский патерик, II, с. 235—249. бД
Лука бил родом от Адрианопол [Одрин]. Баща му се наричай*
Атанас, а майка му Домника. Оставен от баща си сирак на 6 години,'
Лука израсъл в крайна бедност. Поради това майка му го дала нй‘
един загорски [български] търговец, за да се изучи в търговския за-

1 В сиджил М 88 има още седем протокола за помохамеданчвания, но

текстовете им не са публикувани.

444
наят. Този добромислещ търговец, като взел детето сираче под своя
грижа, се отнасял с него добре.
Веднъж господарят на Лука бил по своя търговска работа в Ца­
риград. Един ден Лука излязъл от къщи, скарал се с едно турче и
даже го набил. Като видели това, намиращите се там турци се нахвър­
лили върху него като неукротими зверове, хванали го и в яростта
си искали да го убият. Лука, който тогава бил на 13 години, като
видял тази внезапна беда, смутил се и от голям страх извикал:«Пус­
нете ме, ще се потурча», като по този начин спрял веднага буйството
им и укротил гнева им. Тогава един знатен турчин го взел и с голяма
радост го отвел в своя проклет дом, като му заповядал веднага да се
отрече от Христа и да изповяда тяхната нечестива вяра, което Лука
и направил. Но когато мислите му се успокоили и сърцето се освобо­
дило от страха, той осъзнал голямата си беда и горчиво започнал да
се разкайва. И макар че нечестивецът проявявал към него голяма
благосклонност и любов, благочестивият младеж, макар и 13-го-
дишен, като пълнолетен мъж не се прелъстявал от светската суета.
Но тъй като не намирал начин да избяга. . . , той съобщил на своя
господар [търговеца] да сепостараеда го избави, както може, преди
да го обрежат. Господарят, като получил тази вест, веднага отишъл
при руския посланик, обяснил му подробно всичко и го помолил да
избави бедствуващата душа от гибел.
Посланикът приел молбата и веднага изпратил своя човек при
агата да иска момчето. С много оправдания този отговорил на пое-
ланика, че момчето по своя воля е дошло при тях и е станало тур­
чин, че никой не го е искал, че никой не го е принуждавал към това и
че не може да го даде обратно. Като чул това, пратеникът се върнал,
а нечестивецът, като се изплашил да не започнат да искат момчето
повторно, веднага му вързал ръцете и без каквото и да било съгласие
от негова страна го обрязъл.
Като научил това, посланикът казал на търговеца: «Работата е
свършена. Сега нищо друго не може да стане освен безпокойства и
безполезни грижи. Затова съобщи на момчето да намери удобно вре­
ме да излезе оттам, а когато излезе, да дойде тук.»
Известен от търговеца за това, не след много време Лука наме­
рил удобен момент, избягал от онзи проклет дом и дошъл в Галата.
Там снели от него турското облекло, облекли го в християнско и го
изпратили в Смирил. От Смирил той отишъл в Тир и останал там
известно време, без никой да го знае.
В Тир той заболял тежко и като се страхувал от смъртта, решил
да съобщи на един духовник всичко, което се е случило с него. Д у­
ховникът. . . го утешил, бащински го посъветвал, че няма полза
при това положение да ходи тук и там по турски места, а трябва да
отиде на Света гора. [Лука послушал съвета и като се посъвзел от
болестта, заминал за Атон, където се замонашил. След тригодишни
странствувания и най-различни преживелици той попаднал в тур­
ския съд, където отхвърлил всички увещания да стане отново моха­
меданин, понесъл и изтезанията, като накрая бил обесен.]

445
 ЖИТИЕ НА ЛАЗАР БЪЛГАРСКИ
. , Из Жития на светиите, почитани от православната църква.
Съст. Хр. Попов, С., 1930, с. 641.
Лазар е бил българин, родом от Габрово. Още като момче той
оставил родното си място и отишъл в Анадола. В някое си село Соми
Лазар пасял овци. Но като християнин той предизвикал гнева на
турците против себе си и бил хвърлен в тъмница от някой си ага.
След дълги мъчения и нечовешки изтезания, които Лазар мъже­
ствено понасял, бил убит на 23 април 1802 г., на 28-годишна възраст.

ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ В ЮЖНА МАКЕДОНИЯ

ПРЕЗ ПЪРВАТА ЧЕТВЪРТ НА XIX ВЕК

1
Из протоколите на солунския1* кадия за 1802 г. — Вж.
Й. Ваздравели, Документи, I, с. 381—382, док. 266.
Момчето Анастас, произхождащ от село Дйладжик на община
Вардар и считащ се за пълнолетен на възраст и по развитие, прие
исляма и се нарече Мехмед, като бе даден на Али беше, майстор на
подкови. 14 шабан 1216.
Момчето Йован от село Щеркова, Тиквешко, като прие исляма,
се нарече Хасан. 2 зилхидже 1216.
Християнинът. от жителите на махала Кючук пазар, като прие
исляма, се нареДе' Абдулах. 3 мухарем 1217.

»%.' ■.m протоколите на солунския кадия за 1810 г. — Вж.

| \ Щ. Ваздравели, Документи, I, с. 414—415.
}>. .
Голобрадият младеж Константин от Кастания, Лариса, кат*
отхвърли лъжрвната религия, нарече се Мустафа. Единадесетго
дишният Георги Мита от Солун, като отхвърли лъжовната религия^*
нарече се Мустафа:’5Лазо Митро от Келания, Дебър, като отхвърли
лъжовната религия, нарече се Мустафа. Голобрадият младеж Стоя?К
Петър от Топчилар, Малък Вардар, като отхвърли лъжовната ре­
лигия, нарече се Ахмед. Голобрадият и снажен младеж Астерий,
син на Тасю ДсТерий от Мечово, Янинско, като отхвърли лъжовната
религия, нарече се Мехмед Емин. Христо Казран от Курласи, Щип-
ско, като отхвърли лъжовната религия, нарече се Сюлейман. Мария,
дъщеря на Мита, при Пирга Каламария на махалата Акче Мед-
жит, като отхвърли лъжовната религия и прие правата, нарече се
Фатиме. ГолобрадАгг младеж Константин Митре от каза Трикала/
като отхвърли лъийрвната религия, нарече се Хасан. Ицо Тасе от
Валгат, Малък Вардар, като отхвърли лъжовната религия, нарече
се Хасан. Янаки Панайот от Полигир на община Пазаруда, като
отхвърли лъжовната религия, нарече се Али.

' 446
 3
Из протоколите на берския кадия от 1813 г. — Вж. Й.
Ваздравели, Документи, II, с. 257, док. 265.

Жителката на село Света Марина и сега живееща в Бер, Ма­

рия, от рода на Йоан, като дойде в свещения съд, заяви, че се отказва
от лъжовните религии и приема мохамеданството, като се нарече
Нефизе.

4
Из протоколите на солунския кадия за 1814 г. — Вж.
Й. Ваздравели, Документи, I, с. 421—422, док. 295.

Отбелязва се, че приеха исляма следните [лица]:

Митре Петър, голобрад младеж, пребиваващ временно в Чи-
нарли, се нарече Мехмед Али. 16 реби-юл ахър 1227.
Йоан Димитър от махалата Акче Меджид се нарече Мехмед.
Евреинът Аврам Рабен от групата Портогал се нарече по негова
молба Мустафа.
Тритона от Сана^ Пазаруда, се нарече Хатидже.
Евреинът Аврам Йоше от Солун се нарече Ахмед.
Французинът Луиз от Атина, а сега при нашия господар бей(,
се нарече по негова молба Мустафа.
' Евреинът Копан от групата Каба се нарече Мехмед.
h Димитър Георгаки от Джибали, Цариград, се нарече Хюсеин.
Евреинът Исак Яко от Цариград, а сега при бея, се нарече Мех ­
мед.
Яни Стоян от село А ракли, Лангада, се нарече Мехмед Бекташ.
Георги Димитър от Джогунджа на община Вардар се нарече
Ибрахим.
Митре Райко от махала Джами Атик се нарече Ибрахим.
Ицо Митре от Криса на община Вардар се нарече Мехмед.
Патроми, дъщеря на Константин, от махала Мазут Хасан се
н.арече Хатидже.
г Стоян Ангел от Ала Клисе, Яница [Енидже Вардар], се нарече
Мехмед.
Детето Константин Марко от махала Исхакие се нарече Али.
Евреинът Самурла, син на Баро, се нарече Мехмед.
Георги Янкул от Родовит, при керестеджията Али, се нарече
Али.
Стоян Стойко от Кавалар, Лангада, се нарече Хюсеин.
Таси Мицо от Меджекли, Воден, се нарече Мустафа.
Георги Митре от Белее, се нарече Сюлейман, 23 реби-юл евел
1229.

>т

4 47
 5
Из протоколите на верския кадия за 1816—1817 г. —
Вж. И. Ваздравели, Документи, П, с. 262—263, док. 271.

Отбелязва се тук, че Фотини, дъщеря на Ксенаки, от жителите

на град Бер, на 27 месец реджеб [24 юни 1816] пред свещения съд
остави лъжовните религии и прие мохамеданството.
Младежът на име Митре Николай от жителите на Аница, като
дойде пред свещения съд, заяви, че се отказва от лъжовните рели­
гии vi приема исляма, и след като произнесе словата за признаване
на вярата, нарече се Мехмед. 7 шевал 1231 [1 септември 1816].
Мария, произхождаща от Бер, дъщеря на Антоний, като се яви
пред свещения съд, заяви, че се отказва от лъжовните религии и
приема мохамеданството, и след като произнесе словата за при­
знаване на вярата, нарече са Ханифе. [Датата нечетлива.]
Жителката на село Милома Мария, дъщеря на Митре, се отказа
доброволно от лъжовната религия и като прие мохамеданството,
на|рече се Фатма. 24 рамазан 1231 [19 август 1816].
Жителят на село Каманици, Берско, [името нечетливо], заяви
пред свещения съд, че се отказва от лъжовните религии и приема
мохамеданството, след като произнесе словата за признаване на вя­
рата, нарече се Хюсеин. 5 джемази юл евел 1232 [22 март 1817].
6
Из протоколите на солунския кадия за 1816—1817 г. —
Вж. Й. Ваздравели, Документи, 1, с. 422—423, док. 296.

Ислямизации през годините 1231, 1232 [1816—1817].

Георги Сава, малолетен, от село Лангада, като прие исляма,
се нарече Мехмед Али.
Николай Димитраки от Солун, като прие исляма, се нарече
Ибрахим.
Екатерина Коста от селата на Бер, живееща в къщата на Ха­
джи Мутус, като прие исляма, се нарече Есибе.
Евреинът Азаря от Солун, пълнолетен, като прие исляма, ,са
нарече Мустафа.
Стойко Траян от село # я Малък Вардар, като прие исляма,
се нарече Мехмед.
Антон Канути от Перистера, като прие исляма, се нарече Мех­
мед.
Танас Григор от село Кукуш, като прие исляма, се нарече Алн.
Митре от Перистера, Пазаруда, като прие исляма, се нарече
Мехмед Емин.
Панайот Стою от Солун, като прие исляма, се нарече Мехмед.
1 зилхидже 1232.

448
 7
Из протоколите на солунския кадия за 1819—1820 г. —
Вж. Й. В оздравели, Документи, I, с. 430—431, док. 303.

Евреинът Яко Йосиф, като прие исляма, се нарече Хасан. Края

на зилхидже 1234.
Софка, дъщеря на Стоян от Драгомир, като прие исляма, се
нарече Хатидже. 21 зилхидже 1234.
Арсо Петко от Бозок, Призрен, като прие исляма, се нарече
Хасан. 29 джемази-юл ахър 1235.
Христо Трайко от Карипци, като прие исляма, се нарече Ха­
сан, 11 сафер 1235.
Музико Мордо от Солун, като прие исляма, се нарече Исмаил.
Непълнолетният Гого Траян и сестра му Мария, като приеха
исляма, се нарекоха Мехмед и Незиме. 1 реби-юл евел 1236.

8
Из протоколите на солунския кадия за 1821 г. — Вж.
Й. Ваздравели, Документи, I, с. 436, док. 312.

Моско Димитър от Вавдо, като прие исляма, се нарече Салих при

посредничеството и съдействието на Ибрахим от Каркара. 3 зилхид­
же 1236.
Мария, дъщеря на Димитър от Лозица, като прие исляма, се
нарече Гюлсюм. 16 реби-юл евел 1236.
Стоян Христо от село [нечетливо], като прие исляма, се нарече
Сюлейман. 10 реби-юл евел 1236.
Коларят на кадията [името нечетливо], като прие исляма, се
нарече Мехмед. 26 шевал 1236.

9
Из протоколите на берския кадия за 1821 г. — Вж. Й.
Ваздравели, Документи, II, с. 270, док. 280.
Мария, произхождаща от каза Днина, дъщеря на Емануил,
^Мато се яви пред свещения съд, заяви, че по своя воля се отказва
от лъжовните религии и приема мохамеданството. Затова, след като
произнесе под диктовка словата за признаване на вярата, по нейна
Молба се нарече Хатидже. За доказателство се състави настоящото.
7 шевал 1236 [9 юли 1821].

10
Из протоколите на берския кадия за 1821 г. — Вж. Й.
Ваздравели, Документи, И, с. 297—298, док. 325.
Мамос от жителите на село Кумкьой на нашата каза, като се от­
каза доброволно от лъжовните религии, прие мохамеданството и като
произнесе словата за признаване на вярата, по негова молба бе на­
речен Сюлейман. 3 шевал 1236 [4 юли 1821].

449 29 По следните на насилието, ч. II

 Георги, произхождащ от село Кукос, като се отказа по своя во­
ля от лъжовните религии, прие мохамеданството и като произнесе
словата за признаване на вярата, нарече се Али. 18 шевал 1236 [19
юли 1821].
Михаил от жителите на село Долна Лозица, като прие мохаме-
данската религия, нарече се Мехмед. 1237 [започва от 28 септември
1821].
Георги от жителите на село Бостани, като прие мохамеданската
религия, нарече се Ахмед. 1237 [започва от 28 септември 1821].

11
Из протоколите на солунския кадия за 1821 — 1822 г. —
Вж. Й. Ваздравели, Документи, I, с. 453, док. 340.

Приеха исляма през годините 1235— 1237 следните [лица]:

Панайот Христо от Балафча се нарече Ахмед; Митре Коста от
Сохо се нарече Ибрахим; Ицо от Пазаруда се нарече Ахмед: евреи­
нът техник Рофел от групата Рофел се нарече Ибрахим; Тритона от
робините на Ченгелджи Осман ага се нарече Айше и дъщеря й Ма­
рия се нарече Фатиме и другата робиня на този Осман ага се наре­
че Нефизе; Тими Стоян от Гюнейна се нарече Халил; Панайот от
Равно се нарече Гюлмаз; Екатерина, дъщеря на Димитър от Солун,
се нарече Неиме; евреинът Аврам Исха от Сиадерван се нарече Ха-
сан; Апостол Кирко от Струмица се нарече Селим; дъщерята на Кон­
стантин от махала Порта Капу Дуду се нарече Фатиме; рожденият
и непълнолетен син на Ставри се нарече Мехмед; също и рождената
и непълнолетна дъщеря на Екатерина се нарече Айше; голобра­
дият младеж Толи Астерий от Айватий се нарече Ахмед; Евангелия
Пасхали от Епаноми се нарече Гюлсиах. 19 реби-юл ахър 1237 [11
януари 1822].

12
Из протоколите на солунския кадия за 1821 —1822 г. —
Вж. Й. Ваздравели, Македонците, с. 280—281, док. 86.

Ислямизации през годините 1237— 1238.

Ставраки Георги от Солун, като прие исляма, се нарече Муста-
фа. Стоян Георги от’махала Чауш Манастир, като прие исляма, се
нарече Мехмед. Гарифал Димо от Напрани, Касандрия, като прие
исляма, се нарече Нури. Евреинът Соломон от групата Кияна,
прислужник при Осман бей, като прие исляма, се нарече Хасан.
Непълнолетният Тасо Нако, близо до светилището Хортаджи ефен­
ди [Свети Георги\, като прие исляма, се нарече Мехмед. Васил
Христй от Месимери, като прие исляма, се нарече Мехмед Емин.
Непълнолетният Астерий Папавасил, като прие исляма, се нарече
Осман. Георги Николай, прислужник в кръчмата, като прие исля­
ма, се нарече Хасан. Мария, дъщеря на Нико, от махала Синан
паша, като прие исляма, се нарече Неджибе. Дукаина, дъщеря на

450
 Васил, от махала Синан паша, като прие исляма, се нарече Фе-
риде. Евреинът Мойсей Маир от групата Талиян, шивач, като прие
исляма, се нарече Мустафа. Непълнолетният Яни Велиот от Гала-
тица, като прие исляма, се нарече Халил. Николай Панайот от
Манисия, като прие исляма, се нарече Сюлейман. От [нечетливо],
като прие исляма, се нарече Хюсеин. От еврейската махала Сал~
хане [името на мъжа и мястото нечетливо]. Васила Йоан, като прие
исляма, се нарече Емине. Янаки Папагеорги от Пазараки, Касанд-
ра, дванадесетгодишен юноша, като се поклони, се нарече Али.
Непълнолетният Трайко Стребин от Долно Кавакли, като прие ис­
ляма, се нарече Ахмед. Ангеле Ицо от Кирети, Кукушко, пълно-.
летен, като прие исляма, се нарече Ахмед. Мария, дъщеря на Кон­
стантин от Василики, като прие исляма, се нарече Хатидже. Непъл­
нолетният Георги Дука от Решетники, като прие исляма, се нарече
Ахмед. Акоп, син на Торос, като прие исляма, се нарече Мустафа.

13
Из протоколите на берския кадия за 1822 г. — Вж. Й.
Ваздрпвелч, Македонците, с. 245, док. 49.

Отбелязва се тук, че Йоан от жителите на село Кастания на

каза Бер доброволно изостави лъжовните религии, прие мохамедан-
ството и като произнесе под диктовка словата за признаване [на
вярата], нарече се по свой собствен избор Хюсеин. 21 джемази-юл
езел 1237 [12 февруари 1822].
Отбелязва се тук, че Аргир от жителите на село Касандра, като
изостави доброволно лъжовните религии, прие мюсюлманската и
като произнесе под диктовка словата за признаване [на вярата],
' нарече се по свой собствен избор Ариф. 29 джемази-юл евел 1237
[21 февруари 1822].

14
Из протоколите на солунския кадия за 1822—1823 г. —
Вж. Й. Ваздравелч, Македонците, с. 300—301, док. 91

Ислямизации през 1237 година.

‘ Евреинът Бохор Мойсей от Солун, като прие исляма, се нарече
Мустафа. Стана, дъщеря на Риете Перцик, от село Армуци, Кукушко,
като прие исляма, се нарече Емине. Константин Йоан от Ливади,
Еласонско, като прие исляма, се нарече Абдулах. Пленникът Йоан,
син на коджабашията Кипарис Георгаки от Равно, като прие ис- •
ляма, се нарече Рашид. Кипарис Георгаки от Касандра, като прие
исляма, се нарече Мехмед. Щерияна, дъщеря на Акривос, от Щро-
лонг, като прие исляма, се нарече Айше. Улуда, дъщеря на Кирко,
от Ляновери, прие пред поменатия везир исляма и се нарече Зарифе:
бе изпратена с Али Чауш, а нейните деца, осемгодишният Димитър
и тригодишната й дъщеря, съпроводени от родителя си, също бяха
ислямизирани. Панайот Димитраки от Ливади, Халкидика, като

451
 прие исляма, се нарече Мехмед. Николай Акривос от Ливади, Х а л•
кидика, като прие исляма, се нарече Рустем. Митро Коста от Ли-
ковани, като прие исляма, се нарече Мехмед Саид. Анатолия Васил,
произхождаща от революционерите на Каламария и Месимери, като
прие исляма, се нарече Хошкадем. Георги от революционерите на
Пазаруда от Кромиди Врасто [Варен лук], като прие исляма, се
нарече Исмаил. Коста Димо от Писиона, като прие исляма, се
нарече Мехмед. Евреинът Соломон Йосеф от Цариград, като прие
исляма, се нарече Мехмед. Триандафил Наси от Локови, като прие
исляма, се нарече Ибраим. Манол Дели от махала Ятик Мермер,
каруцар, като прие исляма, се нарече Мехмед. Елисавет, дъщеря на
Николай от махала Синан паша, като прие исляма, се нарече Ра-
бия. Евреинът Бохор Барух от Солун, като прие исляма, се нарече
Мехмед. Евреинът Йосиф Исак от Солун, като прие исляма, се нарече
Али. Революционерът Анастас Грамен, шестнадесетгодишен голо­
брад юноша, като се поклонил, и пребиваващ във Василики, Кала-
мария, прие исляма заради аркадаша на силиахдара и придружи­
теля на валията Хаджи Юсуф ага.
Ислямизации през 1238 г.
Димитър Михаил от махала Ятик Мермер, като прие исляма,
се нарече Хасан. Мария Гаруфал от Портария, около девет годи­
ни, като прие исляма, се нарече Фатиме. Константин Марко от
Солун, свирач на орган, прие исляма пред диздаря на крепостта
Каламария Хасан ага и се нарече Мехмед. Непълнолетният Георги
Николай от Карполи, като прие исляма, се нарече Али. Яни Петко
от Пазарджик, Пловдивско, като прие исляма, се нарече Хасан.
Аргир Теофар от Галатица, като прие исляма, се нарече Хасан#

15 ;
Из протоколите на солунския кадия за 1822—1824 г. —
Вж. Й. Ваздравели, Македонците, с. 301—302, док. 92.

Различни единични ислямизации през годините 1237, 1238, 1239.

Евангелос Митре от Загарци, Каламария, като прие исляма)
се нарече Ахмед. Мусия, дъщеря на Цеки от Сарица, като прие
исляма, се нарече Хатидже. Астерий Василик от Сано, Пазаруда,\
като прие исляма, се нарече Али. Васил Герак от Лозики; като!
прие исляма, се нарече Али. Детето Христодул Астерий, [намира-^
що се] при басмаджията Хариси, като прие исляма, се нарече Аб-
дулах. Маир Дави от групата Намия, като прие исляма, се нарече
Хасан. Соломон Юда от групата Нахама, като прие исляма, се нарече
Мехмед. Ангел Сотир от махала Синан паша, като прие исляма, се
нарече Ариф: работи при Топчи Белюдин. Георги Димитър от Равно,
Каламария, като прие исляма, се нарече Али. Димитър Янаки от
Портария, като прие исляма, се нарече Ахмед. Мария, дъщеря на
Георги, от махала Синан паша, като прие исляма, се нарече Хатидже.
Пройя, дъщеря на Димитър, от Присиор, Воденско, пленничка и
понастоящем робиня на придружаващия валията кафеджибаши

452
 Хюсеин, като прие исляма, се нарече Айше. Василий Нестор от
Карвия, Каламария, като прие исляма, се нарече Мустафа. Кирияка,
дъщеря на Николай, от Вромосирти, като прие исляма, се нарече
Емине. Георги Георгаки от Перистера, като прие исляма, се на­
рече Али. Димитраки Георги от Полигиро,'като прие исляма, се на­
рече Мехмед. Кирияк Кръсте от Айеатий, като прие исляма, се
нарече Шакир. Анастас Йоан от Плате, като прие исляма, се нарече
Мехмед. Евреинът Соломон Бохор от Солун, като прие исляма, се
нарече Хасан. 22 джемази-юл евел 1239 [31 януари 1824].

16
Из протоколите на солунския кадия за 1824 г. — Вж.
Й. В аздравели, Македонците, с. 302, 303, док. 93.

Ислямизации през годините 1238—1239.

Митре Георгаки от Врасти, Пазаруда, като прие исляма, се
нарече Сюлейман. Константин Астерий от Дрим, Лангада, като прие
исляма, се нарече Мехмед. Триандафилия, дъщеря на Евангелос,
от Портария, като прие исляма, се нарече Мазенин. Пасхал Божин
от Епаноми, като прие исляма, се нарече Мехмед. Евреинът Юсе
Микаел от Солун, като прие исляма, се нарече Ибраим. Атанасия,
дъщеря на Янаки, от Епаноми, като прие исляма, се нарече Хатид-
же. Евреинът Самуил Барух от Солун, като прие исляма, се нарече
Мехмед. [Името непопълнено], син на Георгаки от Полигир, ката
прие исляма, се нарече Махмуд. Митре Аверин от Софулар, като
прие исляма, се нарече Мехмед Шакир. Аврам, син на питиепрода-
веца евреин Бохор, от Солун, като прие исляма, се нарече Реджеб.
Камари Станиша от Лайна, Лангада, като прие исляма, се нарече
Мустафа. Евангелос Марко от Лайна, Лангада, като прие исляма, се
нарече Юсуф. Христо Сиро от Фурка, Катерини, около дванадесет­
годишен, голобрад младеж, като прие исляма, се нарече Мехмед:
предаден бе на черната Зендзие в махала Исхакие. Кипарис Маноли от
Вавдо, като прие исляма, се нарече Хурсит. Георги от чифлика Карабу-
рун, Каламария, около дванадесетгодишен, като прие исляма, се нарече
Ахмед. Кита, дъщеря на Стоян, от Шамли, като прие исляма, се
нарече Хатидже. Непълнолетният Константин Николай от село
Палиури, Касандра, като прие исляма, се нарече Хюсеин. Евреинът
хамалин Соломон Бохор, като прие исляма, се нарече Хасан. Ас­
терий Мицо от Решетники, като прие исляма, се нарече Хюсеин.
Атанас Георги от Галатица, като прие исляма, се нарече Али. Траян
Ангеле от Перистера, като прие исляма, се нарече Али. Димитър
Коста от Василики, като прие исляма, се нарече Селим. Евреинът
Сул Бохор от Солун, като прие исляма, се нарече Ахмед. Гъркът
Теодор Михаил от Ени махала, Цариград, като прие исляма, се на­
рече Мехмед: слугува в кафенето на 72-ра дружина на Амис. Георги
Кицо от Ливади, като прие исляма, се нарече Мехмед. Мицо Чакмак
Триандафил от Василики, около десетгодишен, непълнолетен, като
прие исляма, се нарече Мехмед: бе даден на басмаджията Оста Ха-

453
 лил. Николай Нико от Полигиро, като прие исляма, се нарече Мех­
мед. Стоян Атанас от Вардар, голобрад младеж, като прие исляма,
се нарече Ахмед: бе даден на председателя на налбантите Хаджи
Махмуд. Стамат Васил от село Ворен, като прие исляма, се нарече
Мехмед. Мария Василико от Загливери, в дома на Хаджи Али, като
прие исляма, се нарече Хава. Петре Мицуни от Харман кьой, като
прие исляма, се нарече Хюсеин: пребивава при Кавас Мустафа.
Панайот Апостол от Чауш Манастир, почти единадесетгодишен,
като прие исляма, се нарече Мустафа. Митре Лоли от Асвестохори,
почти дванадесетгодишен, като прие исляма, се нарече Мустафа: бе
даден за възпитаване на Ахмед ефенди.

17
Из протоколите на солунския кадия за 1824 г. — Вж.
Й. В оздравели, Македонците, с. 307—309, док. 97.

Ислямизации през годините 1238; 1239.

Васил Трайко от Куменица, Пазаруда, като прие исляма, се
нарече Али. Евреинът Самуил Чауш от Солун, продавач на плодове,
като влезе в палата на негово превъзходителство валията Мехмед
Емин паша, прие исляма, като се нарече Омер. Евреинът Лизерико
Витал, хамалин на кея и от групата Кабак, като влезе в палата на
валията на Солун Мехмед паша и като прие исляма, се нарече Мехмед.
Евреинът тефтик Мойсей Бохор от Смирна, продавач на вълна,
като прие исляма, се нарече Хюсеин. Малолетният Ангел Мосхо ■’
от Каяджик, като прие исляма, се нарече Хасан. Мария, дъщеря
на Маноли, от Епаноми, като прие исляма, се нарече Айше. Христо-
дул Петре от махала Свети Георги, като прие исляма, се нарече Али.
Митре Стоян от селището Тиквеш, като прие исляма, се нарече С а -!
лих. Захария, дъщеря на Астерий, от Портария, като прие исляма,
се нарече Айше. Петре Папамавруди от Полигиро, почти двадесет­
годишен, като прие исляма, се нарече Ахмед. Коле Гарофли от село'
Хона, като прие исляма, се нарече Хасан. Константин Георги от i
Мелник, Серско, като прие исляма, се нарече Мустафа. Мосхо По-п ,
лимери от Решитники, като прие исляма, се нарече Мехмед. Яно
Йосеф от Солун, почти дванадесетгодишен голобрад младеж, шивач, и
като прие исляма пред валията на Солун Мехмед паша, се наречен
Мустафа: остава в служба на валията като рахтиван агаси [надзор­
ник на конюшнята]. Мация, дъщеря на Стоян, от Шереметли, на
единадесетгодишна възраст, като прие исляма, се нарече Хатидже.
Шакито Рофел от групата Шалом, като прие исляма, сенаречеМех-
мед. Мошион Бохор от групата Скадор, като прие исляма, се нарече
Мустафа. Малолетният Аргир Захарий от Вавдо, като прие исляма,
се нарече Мехмед. Йоан Фоти от Катерини, като прие исляма, се
нарече Али. Катерина, дъщеря на Стомени, от Бабакьой, като прие
исляма, се нарече Фатиме. Йоан Митре от Полигиро, като прие
исляма, се нарече Мехмед. Йоан Георгаки от Загливери, като прие
исляма, се нарече Мустафа. Саниш Стоян от Амбаркьой, като прие

454
исляма, се нарече Сюлейман. Кирияка Николай от Портария, като
прие исляма, се нарече Емине. Антоний Кирияк от Айватий, като
прие исляма, се нарече Ахмед. Васил Ставрин от Балчи, като прие
исляма, се нарече Али. Георги Николай от Свети Мамант, като
прие исляма, се нарече Мустафа. Йован Константин от Влахия,
обитател на манастира Максенай, като прие исляма, се нарече Му­
стафа. Мария Георги от Каландрия, като прие исляма, се нарече
Хатидже. Константин Василик от Света Параскева, Касандра,
като прие исляма, се нарече Мехмед. Петре Николай от Локови,
като прие исляма, се нарече Мехмед. 28 шевал 1239 [27 юни 1824J.

18
Из протоколите на солунския кадия за 1825 г. — Вж
Й. Ваздравсли, Македонците, с. 329, док. 107.

Ислямизации през 1240 г.

Георги Кутуши от село Седеш; като прие исляма, се нарече
Мустафа. Трайо Танас от Еница, като прие исляма, се нарече Мех­
мед. Митре, син на Хюсеин (?), от Даут Бали и слугуващ в чиф­
лика на Узунджи Мехмед, като прие исляма, се нарече Ахмед. Де-
льо Митре от Еникьой и пребиваващ в Шеремеджи, тридесетгодишен,
като прие исляма, се нарече Реджеб. Йован, син на зидаря Митре,
от махала Синап паша на Солун, като прие исляма, се нарече Мех­
мед. Таси Атаси от Лайна, като прие исляма, се нарече Хасан. Ев­
реинът Мушико Барух .от Лариса, като прие исляма, се нарече Хю­
сеин: пребивава в служба на Идрис баба. Мария Георги от Вавдо,
на служба при Оста Халил, като прие исляма, се нарече Хатидже.
Мицо Петре от Каяджили, десетгодишен, като прие исляма, се на­
рече Али. Дамян Полиз от Лайна, деветгодишен, като прие исляма,
се нарече Мехмед. Малолетният Георгаки Димо от Полигиро, като
прие исляма, се нарече Мустафа. Мария, дъщеря на Михалаки, от
Бер, като прие исляма, се нарече Мелеке. Траян от Каяли, като
прие исляма, се нарече Али. Васа, дъщеря на Ангел, от Шамли,
като прие исляма, се нарече Неджибе и се омъжи за сеймен Сюлей­
ман. Астерий Василик от Решетники, почти единадесетгодишен,
като прие исляма, се нарече Мустафа. Астерий Николай от Шатица,
като прие исляма, се нарече Омер и бе даден на налбантина Ибраим.

19
. .. Из протоколите на солунския кадия за 1824—1825 г. —
Вж. Й. Ваздравели, Македонците, с. 310, док. 99.

Ислямизации през годините 1239, 1240.

Ташо от Айватий, като прие исляма, се нарече Ибраим. Та­
тяна, дъщеря на Ламбо, от Елевтерохори, като прие исляма, се на­
рече Хатидже. Малолетният Яни Митре от Солун, около единаде­
сетгодишен, като прие исляма, се нарече Хасан. Марула, дъщеря
на Теодосий, от Сикия, като прие исляма, се нарече Хатидже. Петко

455
 Стоян от Орманли Арапли, като прие исляма, се нарече Юсуф.
Мария, дъщеря на Толи, от Айватий, като прие исляма, се нарече
Айше. Стоян Мели от Еникьой и пребиваващ в Даут Бали, намиращ
се на служба при Мустафа, като прие исляма, се нарече Хюсеин.
Мария, дъщеря на Христо, от махала Порта Капу, като прие ис­
ляма, се нарече Хатидже. Малолетният Йоан Ангел от Шарчли,
като прие исляма, се нарече Сюлейман. Паона, дъщеря на Георги,
от Локови, като прие исляма, се нарече Хатидже и се омъжи за зи­
даря Хюсеин. Стойна, дъщеря на Златан, от Ресова, Воденско, като
прие исляма, се нарече Емине. Николай Пандази от Месимери,
като прие исляма, се нарече Хасан, напуснал и пак на служба при
Осман. Митре Марко от Шарица, като прие исляма, се нарече Мах-
муд. Зафира, дъщеря на Астерий, от Галатица, почти на девет
години, като прие исляма, се нарече Хатидже. Николай Траян от
Черна река, като прие исляма, се нарече Шакир. Петко Бозин от
същото село, като прие исляма, се нарече Мехмед. Атанас Йован от
село Крина, почти десетгодишен голобрад младеж, като прие ис­
ляма, се нарече Исмаил и бе даден на вдовицата на молла Хюсеин.
Султана, дъщеря на Захарий, от село Кочикар, като прие исляма, се
нарече Айше. Мария Гаруфал от Зубат, като прие исляма, се на­
рече Хатидже. Теодор Филип от Полиеиро, като прие исляма, се
нарече Мехмед. Митре Атанас от Василики, почти осемгодишен,
като прие исляма, се нарече Хасан и бе даден за възпитаване на диз-
даря на Каламария Хасан ага. Акрив Мораит от Baedo, като прие
исляма, се нарече Ибраим.

ЧАСТИЧНО ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ
НА Г, БУКОВО, СМОЛЯНСКО,
В НАЧАЛОТО НА XIX ВЕК

Поместените тук два документа за покупко-продажба на

имоти показват, че в с. Буково дори до началото на XIX в.
все <Яце цялото население не било помохамеданчено. До­
кументите се съхраняват в ОДА — Смолян, под сигнатури
ЧП 11-3/493 г и ЧП 11-3/493 д.Превод от османотурскИ]
на Цв. Стайкова. ,
■ w
1 0
ПовЪд за написване документа еследното: "
В настоящата хиляда двеста и осемнадесета година [от 23. IV.
1803 до 11. IV. 1804] лицето на име Гордюолу Мехмед, жител на ма­
хала Буково, от махалите на село Киразли [Черешово], спадащо
към вакъфските села на Ахъ Челеби, приживе и в здраво умствено
състояние продаде от намиращите се в негово владение земи около
споменатата махала две ниви, отбелязани със следните граници: от
една страна обществен път, от друга нивата на Димитър, от трета
нивата на Чанакчъолу Мехмед, от четвърта нивата на Васил. Полу­

456
чи ги срещу седемнадесет еседи гроша жителят на същото село на име
молла Хасаноолу Мехмед.
Ние също в качеството си на забитин на споменатата каза полу­
чихме таксата според царския закон и никой да не му пречи от наша
страна и от друга страна. Написано.
Забитин Хюсеин ага, каза АхЪ Челеби.

2
Причината за написване документа е следното:
През настоящата хиляда двеста и тридесета година [от 14. XII.
1814 до 2. XI- 1815] жителите на село Буково, от селата на Ахъчеле-
бийската каза, на име Аликоолу Хасан и жена му Айше, приживе и в
пълно съзнание продадоха и преотстъпиха част от ливада и баир от
намиращата се в тяхна собственост ливада, известна под наименова­
нието Василкова ливада. Границите й от четирите страни са: от
една страна дере, от две страни ливадата на Димитри и от другата
страна ливадата на продавача. Поиска [да ги купи] Мехмед ходол,
също от споменатото село, и ги получи срещу [равностойност от]
двадесет и шест гроша.
Ние пък поради това, че сме забитин на споменатата каза, му
издадохме и връчихме настоящия темесюк. Никой от наша страна
и от друга страна да не му пречи. Вписано.
Забитин Салих ага.

ЖИТИЕ НА ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ

Из житието на Прокопий, убит на 25 юни 1810 г. — Вж

Афонский патерик, 11, с. 266—271.

Прокопий произхождал от близките до Варна места и бил син

йа благочестиви родители. Като станал на 20 години, той обикнал
монашеския живот, напуснал родителите си, родното си място и
роднините си и отишъл на Света гора. [След като поживял в мона­
шеско усамотение известно време, Прокопий решил да напусне ма­
настира и да заживее светски живот. Скоро той се озовал в гр. Смир-
на и решил да приеме исляма.] Един ден той дошъл при градския
съдия. Като го видели, стражите го попитали: «Какво искаш? Имаш
да се оплачеш нещо на съдията или пък искаш да станеш мюсюл­
манин?» «Да», отговорил им Прокопий. С голяма радост и търже­
ство стражите го отвели при съдията.
Нечестивият съдия, като се зарадвал не по-малко от стражите на
това, попитал Прокопий — наистина ли той иска да се обърне в тях­
ната вяра? «Да, наистина», отговорил му нещастният отвращенец. . .
Тогава нечестивецът го осветил със своето душегубно посвещение,
заповядал му да произнесе някои хулни слова (което отстъпникът и
направил) и го посъветвал да бъде твърд в своята решимост, а след
15 дни сложил върху него и печата на своето нечестив [обрязали го].

457
 [Скоро Прокопий се разкаял за постъпката си и решил да се
откаже от исляма.] Отначало нечестивците смятали да променят наме­
рението му чрез побой и затваряне в тъмница. Като не постигнали
чрез това успех, те прибягнали към обещание на всевъзможни бла­
га, високи длъжности и чинове. . . [Когато и това не помогнало, той
бил осъден на смърт и убит.]

СВЕДЕНИЕ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕТО
НА СЕЛАТА ПО ДОЛИНАТА НА Р. ЧАЯ

Съобщение на К. Иречек за една изчезнала книга поменик'

на Бачковския манастир — Вж. К. Иречек, Пътувания по
България, Пловдив, 1899, с. 407.

П. Р. Славейков ми разправяше, че в Бачковския манастир при

Станимака [Асеновград] преди много години се пазил един поменик,
от който се виждало в коя година кое от сегашните помашки села в
близкия Рупчос престанало да дохожда в манастира. Следователно
това потурчване е станало постепенно. Самите помаци имат за това
събитие само тъмни понятия. Те разправят, че приемането на исляма
не е станало навсякъде в едно и също време.

СВЕДЕНИЕ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ
НА БЪЛГАРИТЕ В РОДОПИТЕ >п

Приписка от началото на XIX в. — Вж. П. Черновежд,

Няколко записки от сегашния век. СбНУК, кн. VI, С.,
1891, с. 386. ^

Доспат балкан казват на Славовата планина и тук турците [т. е. я

помаците, българите мохамедани] говорят български, тъй като са,~
били християни и са се потурчили.

НАСИЛИЯ В СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ fiT

os
Из приписка от 1812 г. — Вж. П. Черновежд, Няколко,'*
записки от сегашния век, с. 380. ~>с
jO
И към Черно море християните говорят турски по онзи край. По .
едно време турците им отрязвали езика и много ги мъчили да станат
турци, но те не приели Мохамедовата вяра нечиста. Това да се знае
и да се помни от всеки, че е истина, тъй като тези хора са строги и
внимателни във вярата.

458
 ЖИТИЕ НА ИГНАТИЙ СТАРОЗАГОРСКИ

Житие на Иван от Стара Загора, убиг на 8 октомври

1814 г. — Вж. Афонский Патерик, 11, с. 308—318.

Игнатий произхожда от селището Стара Загора, Търновска

епархия. Баща му се наричал Георги, а майка му — Мария. Като се
преселили в Пловдив, те дали там Иван, така се наричал той тогава,
да се учи на свещени книги. Притежавайки големи умствени способ­
ности, той така напреднал в учението, че в продължение на малко
време изучил превъзходно своя славянски език. . . Скоро той се
отделил от родителите си, отишъл в Рилската планина и постъпил в
тамошния манастир, като се подчинил на един жесток старец. [По-
нататък се разказва, че Игнатий прекарал в манастира шест години,
но че не могъл да понася повече тормоза на духовника и се върнал
в родното си място.]
В това време започнала войната на турците против сърбите.
Нечестивците, като изпратили против тях своята войска, принуж­
давали и бащата на светеца да отиде на война, като смятали да го
направят началник-хилядник, тъй като бил мъж едър на ръст и
храбър. Този обаче отказал, като рекъл: «Не мога да отида против
моите единоверци християни.» Заради това той бил промушен в
дясната страна, а след това и обезглавен от дивите агаряни. . .
Неудовлетворени от това, в своя гняв и безумие нечестивците
похитили жената и двете дъщери на заклания от тях мъченик и със
страх ги принудили да се потурчат. Иван пък, като видял това не­
щастие на майка си и сестрите си, се преоблякъл и се скрил в дома
на една честна старица. [Агаряните], като узнали убежището му,
един ден изпратили няколко турци да го хванат. Но нечестивците,
като не го познавали, макар че той сам им заявил, че такъв човек
не се е явявал в тези места, се отдалечили, без да му направят нещо.
Тогава онази добра старица го изпратила във Влашко. Като се дви­
жел от място на място, най-после той достигнал до Букурещ.
Като живял в Букурещ и видял, че има опасност да изпадне в
тамошните беззакония и нередности, [Иван решил да отиде на Света
гора]. На път той имал някаква работа в Шумен. . . В мястото,
където той се намирал, дошли неколцина турци за грабеж. Като раз-
разпилявали и грабели в тамошната къща всичко попаднало им, те
се обърнали и към Иван и започнали да го принуждават да се отрече
от вярата си и да стане турчин. Като се изплашил от заплахите им,
нещастният Иван им обещал, че ще стане турчин. А тези, като повяр­
вали само на думата му, го оставили на мира и отново се заели с
грабеж. Тогава той, като намерил удобен случай, веднага из­
бягал оттам и като вървял ден и нощ, достигнал до Стара За­
гора. Оттук с един светогорски проигумен от Григориевата оби­
тел пристигнал на Света гора и постъпил в обителта. [По-ната­
тък са описани странствуванията на Игнатий, отиването му в Ца­
риград, извикването му пред съда, увещанията да остане моха-

459
меданин и мъченията.] Тогава слугите, като го измъкнали с насилие,
хвърлили го в тъмница, оковали краката му в дървото за измъчване
и сложили на шията му тежки железни вериги. Към това негово
страдание тези люти зверове прибавили още други насилия: те при­
нуждавали страдалеца да се отрече от своята вяра, били го жестоко
и се надсмивали над него. И след всички тези жестоки мъчения,
съблазнителни обещания и ласкателства мъченикът се явил непо­
колебим и неподкупен. . . Тогава съдията решил да го погубят. . .
и го обесили на едно дърво.

ЖИТИЕ НА ОНУФРИЙ ГАБРОВСКИ

Из житието на Матей от Габрово, убит на 4 януари 1818 г. —

Вж. Афонский патерик, II, с. 335—352.

Родното място на. . . Онуфрий било селището Габрово, в Т ър­

новска епархия. Родителите му били българи християни. Те били
богати и се ползували с известност в тамошния край. Свети Ону­
фрий при кръщението си бил наречен Матей. Когато достигнал школ-
ска възраст, той бил даден от родителите си в училище, където съ­
образно със своите способности и възраст показвал успехи в обуче­
нието. Когато бил на осем или девет години, родителите му го нака­
зали за някакво провинение. Оскърбен от родителското наказание
вследствие на детското си неразумие, той заявил пред намиращите
се там турци, че има намерение да се потурчи, което неминуемо би
станало, ако родителите му не били успели по един хитър и ловък
начин да го измъкнат от турците. Матей си останал, както и преди,
християнин, тъй като не бил произнесъл извратеното изповедание на
христопротивната вяра на нечестивците и не бил приел тяхното
беззаконно обрязване.
[По-нататък се разказва подробно за замонашването му и стран-
ствуванията му. Но понеже нямал покой от някогашното си обеща*
ние да се помохамеданчи, той сам се явил в турския съд и открито
заявил, че не признава исляма и се отказва от него. На увещанията
на съдиите да остане мохамеданин той отговарял отрицателно.]
Тогава всички закрещели: «Този човек не трябва да живее дълго»,
и веднага повикали дежурния военен чиновник, за да го хвърли в
тъмницата, като окове краката му в дървото за измъчване, докато те
[агите] завършат молитвите си. Когато светецът бил изведен навън,
един гостилничар го ударил силно два пъти. Чиновникът съгласно
заповедите скоро отвел светеца в тъмницата и сложил краката му
в дървото за мъчение. Тук един аГарянин отново наговорил на све­
теца множество ругатни. Присъствуващите тогава в тъмницата хри­
стияни питали светеца за името и родното място. Мъченикът, като
скрил, че е монах, им казал, че е от Великотърновско, а името му е
Матей.
Нечестивците, като излезли от джамията и отново поговорили

460
помежду си, единодушно решили да осъдят Онуфрий на смърт, по­
ради което веднага наредили да бъде доведен от тъмницата. Кога-
то той бил доведен оттам, те го попитали кратко за намерението му
и като видели, че е непреклонен, решили да му отсекат главата с
меч. . . [Присъдата била изпълнена още същия ден и Матей загинал
на 32-годишна възраст.]

ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ ПО ВРЕМЕ
НА ГРЪЦКОТО ВЪСТАНИЕ ПРЕЗ 1821 Г.

Разказ за страданието на България от агаряните в лето

1821. — Вж. Исторически паметници по време на заве­
рата, Средец, 1884, с. 37.

Така беше тогава, докато не се наситиха кръвожадните врагове

с християнска кръв, която проляха по цяла България. Най-вече и
най-много в Гърция много християнска кръв проляха и много на­
род потурчиха.
НАСИЛИЯ НАД ХИЛЕНДАРСКИ МОНАСИ
ДА ПРИЕМАТ ИСЛЯМА

Летописни бележки от 1821 г. — Вж. статията «ДолнО-

ч, лозенският манастир «Св. Спас». Сп. «Народен страж»,
г. X, кн. 8, с. 7.
9Т
,il Монах Кирияк, родом от Враца, пострижник на св. Хилендар­
ска обител от Света гора. Той бягал оттам във време на гръцката
буна, когато Ламбун паша, арнаутин, нападнал Света гора и уби­
вал всичките монаси, които не са искали да приемат ислямската вяра.
Тогава много йеромонаси, монаси и поклонници приели мъченичес­
ки венец. Отец Кирияк успял да избяга и с голяма опасност за жи­
вота си стигнал до София. Тук той се научил за манастира «Св. Спас»
и дошъл, та го подновил,
о.
ь. ■
[с ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ В НАЧАЛОТО
,«■ НА XIX ВЕК
Л

or Из припискате на даскал Тодор Пирдопски за годините

Н 1815—1826, намираща се в дамаскин от XVII в. — Вж.
' Б. Цонев, Опис, т. II, с. 344—346.

Тогава [1821' г.] посякоха търновския владика, а от дяконите

му едни се потурчиха. Едно малко дяконче много го мъчиха и после
и него го потурчиха и го дадоха да се учи на турска книга. Тогава
побесняха турците по всички градища, взеха да маскарят жените и
момите по улиците и да ги водят по лозята със свирци. Тръгна войс­
ка, та вървеше всеки ден. Голямо зло причиняваха, не можеше чо­

461
век да им излезе насреща. Правеха, каквото искаха: омаскариха
жени и моми, убиваха мъже. . . Тогава затвориха владиката в
София и той седя много [време] затворен заедно с поповете, с прото­
сингели, с дякони, с калугери и с чорбаджии и погубиха няколко
чорбаджии. Тогава закараха в Цариград владиката на Враца —
Методий, вързан със синджири под кон. Тогава най-сетне едва не
погубиха нашия владика Антим, но го обраха и му взеха всичко.
Тогава какво голямо зло сполетя християнския народ — само бог
знае. Човек не е възможно да изкаже това. . .
Тогава се потурчи даскал Панайот Паунов от Етрополе.

ЖИТИЕ НА ИВАН НОВИ ТЪРНОВСКИ

. Из житието на Иван Търновски, убит през 1822 г — Вж.

Исторически паметници по времето на Заверата. Издава
Българското книжовно дружество в Средец, Средец,
1884, с. 1— 16. '

Иван, българин, бе роден от баща и майка благочестиви хри­

стияни от гр. Осман пазар [Омуртаг], който е у България. Баща му
се наричаше Димо, а майка му — Мария. Някога баща му беше
голям и уважаван търговец, понеже търгуваше навсякъде, а най-
вече в немската и италианската земя и въртеше голяма търговия.
Но в 1812 г. изгуби своя имот заради немски пари, които в тамош­
ната земя се наричат форинти, или банкоцедули. Понеже тогаваш­
ният немски кесар бе обезценил своите форинти, поради това не
само той загуби своя имот, но още много търговци тогава загубиха.
След загубата той живя малко и като умря, отиде при господа, а
също и майката на този [Иван]. А този гореспоменат Иван, като видя,
че остава без родители и без имот, остави родния си край и дойде в
царския град Трапезонт (Търново, който някога беше българска
столица), за да търси препитание, и тук намери един християнин,
който беше керемидар, и му се помоли да го приеме в дома си. Този
го видя, че е млад, прие го в дома си, имаше го като син и го учеЩе
да прави керемиди. Не след дълго време, не зная поради какво при­
ключение, някакви лоши хора го подмамиха към разбойничество,
той тръгна с тях и нощем започна с тях да обира търговските магазини
в Търново. Но турците ги хванаха и ги поведоха да ги бесят без с^д,
какъвто е техният агарянски обичай. И когато обесиха дружината
му и дойде ред и до този гореспоменат Иван, поради непълнолетието
си той още беше немощен и със слаба памет, пък и поради страх от
смъртта уплаши се много и като се разтрепера, падна на земята.
Като видяха малодушието му, турците го хванаха за ръка, вдиг­
наха го и го съветваха да приеме техния закон, ако иска да се из­
бави от смъртта. Той ги послуша — ох, горко! Недай боже — ведна­
га се отрече окаяният от Христа спасителя. И така го опростиха и
тогава му се възрадва тамошният управник и мъчител, който се на­
ричаше Али, постави го в двора си като пръв служител и го ожени

462
 за жената на неговия благодетел, който му беше учител в кереми-
дарството. Тъй като този благодетел и негов учител преди няколко
дни беше убит от някакви злотворни и пакостни люде, жена му бе­
ше останала вдовица и тя поиска този блажен Иван, поради което
се потурчи и го взе за мъж. . . .
Като изминаха осем месеца от отказването им от Христа, два­
мата с жена си се разчувствуваха, осъзнаха своя грях, започнаха да
плачат и да ридаят. Най-много плачеше гореспоменатият Иван пред
своите съседи християни, където и да ги срещнеше, и им казваше не
тайно, а явно: «Братя и съседи мои любезни! Аз се прелъстих за­
ради този кратък живот и отстъпих от своята вяра многоценна, но
сега се разкайвам и няма кой да ме поучи и да ме насочи по пътя
на спасението. Ще ви кажа, братя, че аз, макар и да се отрекох при
нужда от моята вяра, и досега още не съм стъпил в агарянска джа­
мия, нито на проклетия Мохамед съм се кланял освен на моя бог
Исус Христос. Поради това ви моля, не се бойте ни най-малко от
мен, но братски ме поучете какво да сторя, за да се избавя от агарян­
ското изкушение.»
Това и още много говореше блаженият при своите съседи, но те
нищо не му отговаряха, само му казваха: «Ние нищо не знаем, бра­
те», и бягаха от него, като се бояха от беди. По онова време имаше
голям смут между агаряни и гърци, поради което тогава агаряните
^ убиваха много християни без грях и без вина, а камо ли пък с вина,
поради което съседите бягаха от него. ^ .
Тогава блаженият стана, отиде в тамошната митрополия (ко-
гато българските царе царуваха в този град Трапезонт, тогава тази
митрополия беше българска патриаршия) при преподобния Диони-
сий, протосингел на търновския митрополит Иларион, за да се посъ­
ветва с него. Тогава бе празникът на светите първовърховни апо­
столи Петър и Павел и много народ имаше в митрополията поради
храма на митрополитската църква. И той, като отиде в протосинге-
.ловата килия, посегна да му целува ръка, но протосингелът не му
'позволи и рече на турски: «Седни, Мехмед!» На блажения му дожа-
ля и рече на протосингела: «Честнейши отче, моето име не е Мех­
мед, а Иван и аз съм дошъл да ви се изповядам, да приема от вас
някакъв душеполезен съвет и как бих могъл пак да се присъединя
към истинското стадо Христово.» А протосингелът му отговори:
«(Аз, сине, се страхувам и нищо не смея да те поуча, льй като сам си
ртстъпил, и поради това сам се оправи и бог да ти е на помощ.»
Като чу от протосингела такъв отговор, блаженият Иван из­
лезе от килията навън и горчиво заплака.
В това време се случи там някой си йеромонах, който беше за
известно време на служба в митрополитската църква. Той видя този
гореспоменат твърде много смутен, съжали го и го повика тайно в
своята килия, която му бе дадена от преподобния отец протосингел
Дионисий за известно време, вън от митрополията, в двора на църк­
вата «Пресвета Богородица», и го запита, като каза: «:Защо, брате,

463
 си така смутен и поради каква вина си дошъл при нашия отец про­
тосингела?»
Блаженият Иван започна да му разказва всичко подробно за
своето отстъпление от Христа, както казахме отначало, изповяда
всичко, какво е вършил, и рече: «Аз, честни духовнико, от недобро
съм отстъпил от християнската вяра. в агарянска джамия още не
съм стъпил, нито съм възприел техните четения и моления. . , »
След няколко дни се случи, че този духовник имаше нужда от
пари, понеже беше длъжник на няколко търговци, и си спомни за
блажения Иван, дали той би имал пари, за да вземе от него назаем.
Поради това той пак го извика в килията си и му рече: «Брате Иване,
можеш ли да ми намериш назаем до 400 гроша за няколко дни, до-
като получа от пресвещения митрополит0 Аз имам една сребърна
кутия, която има четири литра сребро, но се срамувам от народа да
я продам, поради което ти я давам вместо залог.»
Блаженият отговори на духовника:
«Аз, честни духовнико, бих ти услужил и без тази сребърна ку­
тия, но нямам нари. Но ако искате, аз имам един таен и почтен съ­
сед, ще ви заема от него 400 гроша, а сребърната ви кутия ще му
оставя като залог за няколко дни.»
Тогава духовникът му даде сребърната кутия и рече: «Покрий
я, да не се види» (тъй като на нея бе изобразен кръст и още няка­
къв светия)
И така блаженият тръгна към своя таен съсед и като мина по­
край един златарски дюкян, не зная какво имаше и какво е мислил
в паметта си, отишъл при златаря и му показал сребърната кутия
с изобразения кръст и го попитал за цената. Но когато започнал да
пита, дошли много християни и агаряни от двора на безбожния бей
при този златар и видели кутията. . .
Тогава започнали да го разпитват агаряните за кутията и му ка­
зали на турски: «Откъде имаш тази кутия?» Той им отговори и рече:
«Моя е.» Те пак му казали: «Мехмед! Не ти прилича да имаш така­
ва кутия с изобразен кръст, тъй като ти сега си турчин » А блаже­
ният Иван им отговори и рече: «Не съм вече турчин, а християнин,
изповядвам Христовото име, а вашия Мохамед проклинам.»
Като чуха тези думи от блажения, агаряните отидоха и го на­
клеветиха пред управителя, безбожния Али бей, казаха му и за ера-
бърната кутия. А управителят с голяма ярост изпрати войници за
блажения Ипан и им заповяда да го доведат при него. Те веднага
тръгнаха, намериха го на онова място при златаря, отведоха го и го
предадоха Hai безбожния мъчител. А мъчителят го запита, като ка­
за: «Откъде ммаш тази сребърна кутия, Мехмед?» Блаженият Иван
отговори: «Един човек има нужда от пари и ми я даде.» Но мъчи­
телят пак го запита: «Какъв е този човек, турчин ли или христия­
нин?» А мъченикът отговори: «Християнин е.» А мъчителят пак към
него: «Да не е калугер?» А мъченикът отговаря: «Калугер е и се
срамува да я продаде, поради което ми я даде, за да я продам аз.»
А мъчителят пак към него: «Всичко ми каза добре и право, но ще те

464
питам още нещо и право да ми кажеш. Истина ли е, което чух за
теб, че ти се представяш за християнин и изповядваш Христовото
име, а нашия Мохамед проклинаш?»
Мъченикът отговори с кротък и тих глас: «Истина е, управи­
телю. . .»
Тогава [началникът] повика няколко войници и им рече: «При­
гответе фаланга и железа за този, който изповядва Христа.»
Тези отидоха и изпълниха, каквото им беше заповядано, и про­
стряха мъченика на земята и четирима войници го биха немилости­
во по краката в продължение на много часове, като се сменяха. Но
мъченикът не издаваше никакъв глас. . . Тогава мъчителят заповяда
да го затворят в тъмница и да го оковат в железни вериги. Така и
направиха.
След няколко дни мъчителят изпита прилежно къде живее горе­
споменатият духовник и като разбра, изпрати един от войниците си,
доведе го при себе си и го запита за сребърната кутия, като каза:
«Твоя ли е сребърната кутия, която имаше Мехмед?» Духовникът
рече: «Моя е.» А мъчителят към него: «Но за каква работа си му я
дал?» А духовникът рече: «Имах нужда от пари, затова му я да­
дох, за да я продаде за каквато цена може.» Мъчителят пак му ре­
че: «Имаш ли свидетели, че това е твоята кутия?» Духовникът каза:
«Имам.» Мъчителят рече пак: «Досега е била твоя, но отсега не е
вече твоя.»
И така той взе сребърната кутия, която беше четири литра сре­
бро, а духовника пусна да си отиде. След това повика от тъмница­
та мъченика, постави го пред себе си, започна да му говори ласкави
думи и рече: «Мехмед! Аз днес разбрах за теб, че си имал нужда
от пари и затова си отстъпил от нашата вяра. Моля те, сине, не
приемай като зло, че сме те мъчили, тъй като не сме знаели, че ти
си бил в такава голяма нужда.» Тогава той му показа куп злато и
рече: «Вземи тези 40 000 жълтици и ми искай още каквото щеш, ще
ти дам. Избери си в този град Търново най-хубавия дом, който по­
желаеш, ще ти дам злато за цената и го купи.»
Мъченикът му рече: «Твоето злато и сребро да погине заедно с
тебе. . . » Мъчителят пак към него: «Ти си обезумял, окаянико, и
#е знаеш какво говориш, но аз ще ти кажа кротко, послушай моя
,съвет и се поклони пак на нашия бог и Мохамед. . . » [Следват ре­
дица въпроси, отговори и увещания, които Иван отхвърля.]
Тогава мъчителят се разгневи и заповяда на войниците да го
бият безмилостно и да плюват в лицето му и те така правеха. . .
Така и с още много видове мъки мъчиха беззаконниците блажения
Иван, но това не е известно, тъй като го мъчеха все нощем тайно,
понеже им беше обидно и срамно от останалия народ да изгубят
един такъв красив младеж от двора на управителя и се надяваха с
много мъки пак да възвърнат мъченика към първото заблуждение и
ако го възвърнат, да кажат на останалия народ: «Никак не е мъчен
от нас, но пак се разкая сам в себе си и дойде в нашата вяра.»
[По-нататък се описва как Иван бил изправен пред съда, осъ­
ден на смърт и обесен на 16 юли.]
30 По следите на насилието, ч. II
 ПОМОХАМЕДАНЧЕН ПОП В ТЪРНОВО

Из Габровската преработка на Паисиевзта «История сла­

вянобългарска» от 1833 г. — Вж. М. Стоянов и Хр.
Кодов. Опис на славянските ръкописи в Софийската на­
родна библиотека, С , 1964, с. 448.

Кога се потурчи в Търново поп Йоаким и дойде сняг и валя два

дни на Възнесение Христово, май 1824.

ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ В ЮЖНА МАКЕДОНИЯ

ПРЕЗ ВТОРАТА ЧЕТВЪРТИНА НА XIX ВЕК

1
Из протоколите на солунския кадия за 1825—1826 г. —
Вж. Й. Ваздравели, Македонците, с. 33, док. 110.

Ислямизации в годините 1240 и 1241.

Георги Траян от Текели се нарече Мустафа. Петре Стоян от Ку-
фали се нарече Мехмед Али. Хамайди, дъщеря на Василик, от Решегп-
ники се нарече Хасибе. Митре Теодораки от Зубат се нарече Хю-
сеин и остана при ясакджи Мехмед ага. Мария, дъщеря на Йован,
от Маджарида се нарече Фатиме и остана при Айше Хюсеин. Анто-
ний Мосхо от Узун Али се нарече Мустафа. Малолетният Астерий
Василик от Решетники се нарече Мустафа. Константин Таси от
Равно, почти десетгодишен, се нарече Хасан. Ламбо Ставри от Со­
лун се нарече Мехмед. Калуда от Касандра, около деветгодишна, се
нарече Хатидже. Кирияк Сотир от Айватий, почти десетгодишен,
се нарече Али и бе даден при налбант Пирус. Георги Маноли от Тра­
кала, селище в Солунско, се нарече Осман. Каруцарят Спиро Петре
от каза Саръ гьол се нарече Мехмед Емин. Николай Панайот от
Три хана се нарече Мустафа. Митре Дамаск от Градебори, двадесет
и три годишен, се нарече Сюлейман беше и бе даден на ченгелджията
Осман ага. Евреинът Юда Ешуа от Солун се нарече Али. Констан­
тин Димитър от Кукуш се нарече Ахмед. Малолетният Астерий
Георги от Гювезна се нарече Мустафа. Мария, дъщеря на Стерян, от
Ливади, Халкидика, се нарече Ниметулах. Флора, дъщеря на Триан-
дафил, от Сикия се нарече Умехан.

2
Из протоколите на берския кадия за 1825—1827 г. —
Вж. Й. Ваздравели, Македонците, с. 329— 332, док. 108
и 109.

Атанас Димитър, жител на село Света Мария, като дойде по

своя воля пред свещения съд, заяви, че се отказва от лъжовните ре­
лигии и приема исляма, и като произнесе словата за признаване на

4 66
вярата, се нарече Мехмед, 9 джемази-юл евел 1241 [20 декември
1825] .
Хариси Александър, жител на село Маруса, Верско, като дойде
по своя воля пред свещения съд, заяви, че се отказва от лъжовните
религии и приема мюсюлманската, и като произнесе словата за
признаване на вярата, се нарече Ахмед. 15 джемази-юл ахър 1241
[25 януари 1826].
Манол Митре от село Неокастро, Верско, като дойде по своя
воля пред свещения съд, заяви, че се отказва от лъжовните религии
и приема мохамеданската. След това, като произнесе словата за
признаване на вярата, се нарече Абдулах. 9 зилкаде 1241 [6 юни
1826] .
Манол Йоан от Асомата доброволно се отказа от лъжовните
религии и прие мохамеданската, след като произнесе словата за
признаване на вярата, и се нарече Сюлейман. Пазачът на Хасан бей
гарантира за него, тъй като горепосоченият живее при него. 5 шевал
1241 [27 април 1826].
Панайот Мано, жител на Бвр, доброволно се отказа от лъжов­
ните религии и прие мохамеданската и след като той произнесе сло­
вата за признаване на вярата, се нарече Осмян.
Полиз Насо, жител на село Елевтерохори, доброволно се отказа
от лъжовните религии, като прие мохамеданската. Той, след като
произнесе словата за признаване на вярата, се. нарече Мустафа. 25
шевал 1241 [16 май 1826].
Манол Калиник, жител на Бер, като се отказа доброволно от
лъжовните религии, прие мохамеданската и след като произнесе
словата за признаване на вярата, се нарече Мехмед. 5 шевал 1242
[2 май 1827].
Ренегатът Зафир Бонди, жител на село Долна Лозица, Верско,
като дойде доброволно пред свещения съд, заяви, че се отказва от
лъжовните религии и приема мохамеданската, и след като произнесе
словата за признаване на вярата, се нарече Мехмед. 15 зилхидже
1240 [2 август 1825].
Ренегатът Парис Атанас, жител на село Палона, Катерини, ка­
то дойде доброволно пред свещения съд, заяви, че се отказва от
лъжовните религии и приема мохамеданската, и като произнесе сло­
вата за признаване на вярата, се нарече Ахмед. 15 джемази-юл евел
1240 [6 януари 1825].
Константин Акрив, жител на село Колиндро, като дойде добро­
волно пред свещения съд, заяви, че напуска лъжовните религии и
приема мохамеданството, и като произнесе словата за признаване
на вярата, се нарече по желание Мехмед Сабит. 28 рамазан 1240
[17 май 1825].
Елена, дъщеря на Панайот, жителка на село Долна Лозица, ка­
то дойде доброволно пред свещения съд, заяви, че е напуснала лъ­
жовните религии и е приела исляма, и след като произнесе слова­
та за признаване на в'ярата, се нарече Хатидже. 2 мухарем 1241
[17 август 1825].

467
 Панайот Константин, жител на село Долна Лозица, като дойде
доброволно в свещения съд, заяви, че напуска лъжовните религии
и приема мохам^данството, и като произнесе словата за признаване
на вярата, се нарече Мехмед. 23 сафер 1241 [4 октомври 1825].
Малолетният Тасо Теодор, жител на село Скутерна, Берско,
като дойде доброволно пред свещения съд, заяви, че напуска лъжов­
ните религии и приема исляма, и като произнесе словата за приз­
наване на вярата, се нарече Хасан. 25 сафер 1241 [6 октомври 1825].
Мамос Михаил, жител на град Бер, като дойде доброволно пред
свещения съд, заяви, че напуска лъжовните религии и приема мю­
сюлманската, и като произнесе словата за признаване на вярата, се
нарече Мустафа. Края на сафер 1241 [10 октомври 1825].
Льоли [презимето нечетливо], жител на село Мелики, като дой­
де по своя воля пред свещения съд, заяви, че се отказва от лъжов­
ните религии и приема мохамеданизма, и като произнесе словата за
признаване на вярата, се нарече Мехмед. Края на сафер 1241 [10
октомври 1825].
Анастасия Георги, жителка на село Караджали, Берско, като
дойде по своя воля пред свещения съд, заяви, че се отказва от лъ­
жовните религии и приема исляма, и като произнесе словата за
признаване на вярата, се нарече Фатма. 23 зилхидже 1241 [9 юли
1826]. .
Акрив Амахит, жител на село Мелики, Берско, като дойде по
своя воля пред свещения съд, заяви, че се отказва от лъжовните ре­
лигии и приема мохамеданската, и като произнесе словата за приз­
наване на вярата, се нарече Джафер.
Заха Астерий, жителка на махала Свети Николай на град Бер,
като дойде по своя воля пред свещения съд, заяви, че се отказва от
лъжовните религии и приема мюсюлманската, и като произнесе сло­
вата за признаване на вярата, се нарече Фатма. Началото на зил-
каде 1241 [19 май 1826].
Кираца Льоли, жителка на село Куско, Гревенско, като дойде
по своя воля пред свещения съд, заяви, че се отказва от лъжовните
религии и приема мюсюлманската, и като произнесе словата за приз­
наване на вярата, се нарече Фатма.
Малолетният Николай Александър, жител на село Маруса,
Берско, като дойде по своя воля пред свещения съд, заяви, че се
отказва от лъжовните религии и приема исляма, и като произнесе
словата за признаване на вярата, се нарече Мустафа.
Мария Йоан, жителка на село Колиндро, като дойде пред све­
щения съд, заяви по своя воля, че се отказва от лъжовните рели­
гии и приема исляма, и като произнесе словата за признаване на
вярата, се нарече Арифе.

468
 3
. •
Из протоколите на солунския кадия за 1826—1827 г. —
Вж. Й. Ваздравели, Македонците, с. 335—336, док, 112.
Ислямизации през годините 1241 и 1242.
Мусико, син на Ю<о, почти дванадесетгодишен, като прие исля­
ма, се нарече Али. Султаница Атанас от село Яяли, като прие ис­
ляма, се нарече Айше. Астерий, син на Трайно, от Теке^и, като
прие исляма, се нарече Мустафа, а синовете му — Ибраим и Мех­
мед и пълнолетната му дъщеря — Никях. Мария Атанас от Узун Али,
като прие исляма, се нарече Кериме. Асимина, дъщеря на Георги,
от Акче Меджид, като прие исляма, се нарече Шерифе: живее в
къщата на Айше Мустафа. Бица, дъщеря на Василик, от Епаноми,
като прие исляма, се нарече Рабия. Божана, дъщеря на Петко,
от Кулупанджа се нарече Найме. Димо Начо от Ливади, Халкидика,
като прие исляма, се нарече Мустафа: слугува при Али Коч, пред­
седател на сдружението на проповедниците. Ицо Харизани от Вал-
мада, двадесет и осем годишен, пълнолетен, като прие исляма, се
нарече Ахмед. Николай от село Травник, Босна, като прие исляма,
се нарече Мехмед. Еврейката Маркам, дъщеря на Лазар, като прие
исляма, се нарече Айше: от двамата й синове единият на пет години
се нарече Хасан, а другият на седем години — Хюсеин. Екатерина
Елевтери от Вавдо, като прие исляма, се нарече Хайбе. Митре Ио-
ван от Кулушова, Струмишко, като прие исляма, се нарече Абдурах-
ман: даден бе в казармата в 36-а [дружина]. Фотий Димо от Морил,
като прие исляма, се нарече Хурсит. Кирякина, дъщеря на Еванге-
лин, от Ревеники, като прие исляма, се нарече Айше: издаде се поз­
воление за брака й с Осман. [Името нечетливо] от Сохо, като прие
исляма, се нарече Емине и се омъжи за Хасан.
Астерий Антоний от Кулакия, като прие исляма, се нарече
Мехмед Шакир, даден като прислуга при Хасан ага, чиновник на
Ахмед бей. Мария,’ дъщеря на Кипариси, от Гьордина, като прие ис­
ляма, се нарече Айше. Евреинът Бохор Азаря от групата Порто­
кал, почти тринадесетгодишен, като прие исляма, се нарече Хасан.
Мария, дъщеря на Елевтерий, от Айватий, като прие исляма, се на­
рече Мелеке.
4
Из протоколите на солунския кадия за 1828 г. — Вж.
Я. Ваздравели, Македонците, с. 333, док, 113.
Ислямизапии през годините 1242 и 1243.
Евреинът хамалин Челик Аврам Бохор от Солун, като прие ис­
ляма, се нарече Хасан. Мария, дъщеря на влаха хлебар [името
непопълнено], от Даут Бали, призна, че преди две години е приела
исляма, и се нарече Афет. Мина, дъщеря на Коли, от Дурмуслу,
с непълнолетното си дете Стою, като прие исляма, се нарече Фати-
ме, а едногодишният й син — Хасан. Дави Бохор от махала Пулил,
като прие исляма, се нарече Хюсеин. Митре Лаки от Куфалий,

469
прислужник при бюлюкбашията Бекир, като прие исляма, се на­
рече Салих. Митре Хадул от Бер, живеещ в Солун от 13 години,
като прие исляма, се нарече Ахмед. Мария, дъщеря на Коста, от
Пловдив, като прие исляма, по нейна молба се нарече Хатидже.
Митра, дъщеря на Георги, от Галарин, като прие исляма, се нарече
Хатидже: прислужница е в къщата на Табак Ибраим. Бохор Кемал
от групата Езхаим, почти дванадесетгодишен, като прие исляма,
се нарече Осман. Евреинът Кемал, син на Яков, от махала Пулия,
като прие исляма, се нарече Ахмед. Митре Коста, от Чали, Вар­
дарско, като прие исляма, се нарече Хюсеин: слугува в къщата на
Хаджинедар Шакир. Панайот Коста от Дрим, тринадесетгодишен,
като прие исляма, се нарече Нуман. Георги Стоян от Лангада, като
прие исляма, се нарече Хюсеин. Самуил Дави от Лариса, пет­
надесетгодишен, като прие исляма, се нарече Мехмед. Евангелия,
дъщеря на Петър, от Солун, се нарече Айше. Мария, дъщеря на Трака,
от Балчи, като прие исляма,се нарече Айше.

5
Из протоколите на солунския кадия за 1829—1830 г. —
Вж. Й. Ваздравели, Македонците, с. 337—339, док. 115.

Ислямизации през годините 1244 и 1245.

Лука, син на покойния месар Аргир, от Солун, почти десетго­
дишен, като прие исляма, се нарече Хасан. Радо Катин от Кукуш,
висок на ръст, като прие исляма, се нарече Ахмед. Константин Пело
от Лангада, почти десетгодишен, като прие исляма, се нарече Ос­
ман: бе даден в [къщата на] Хюсеин Ага. Маруда, дъщеря на Ата­
нас, от Ормилия, като прие исляма, се нарече Гюлсум: ожени се за
Иброс, слуга на Омер бимбаши. Мария, дъщеря на Янаки, от Солун,
като прие исляма, се нарече Фатиме и се омъжи за Морали
Хюсеин, слуга на Ондабаши. Босико Аврам от Солун, почти петна­
десетгодишен, като прие исляма, се нарече Ахмед. Борика, дъщеря
на Самуил, като прие исляма, се нарече Айше. Димо Петре от Хасан
обаси, като прие исляма, се нарече Хасан и живее при налбантина
Ахмед. Коста Йоан от Янина, прислуга на Мехмед Изет бей, син
на нашия господар валията, като прие исляма, се нарече Мехмед.
Бохор Даниил от групата Ешкенази се нарече Мехмед. Сакито Ав­
рам от групата Голямата синагога, като прие исляма, се нарече
Юсуф. Маджери от Солун, като прие исляма, се нарече Мехмед.
Яко от групата Портокал, като прие исляма, се нарече Мехмед.
Аврам от махала Света София, като прие исляма, се нарече Мехмед.
[Името повредено] се нарече Мехмед. Триандафидос Константин от
Касандра, почти десетгодишен, като прие исляма, се нарече Мехмед
Шакир и бе предаден на секретаря Хасан. Митре Теодор от Сана,
почти дванадесетгодишно момче, слуга на секретаря на съда Хасан,
като прие исляма, се нарече Мехмед Али, като продължава да слу­
гува и сега. Коле Георги от Вирланджа, като прие исляма, се нарече
Исмаил. Николай Полит от Василики, почти дванадесетгодишен

470
голобрад младеж, като прие исляма, се нарече Сюлейман: прислуж­
ник е на главния, секретар Яя ефенди. Васила, дъщеря на Николай
от Янина, девица като прие исляма, се нарече Фатиме и се омъжи
за Бедрели Али. Пасхалина, дъщеря на Георги, от Сикия, като прие
исляма, се нарече Фатиме и се омъжи за Морали Сеймен Якуб.
Арон куюмджи Хаим от Солун, като прие исляма, се нарече Осман.
Мазалта, дъщеря на Мордохай, от Солун, еврейка, като прие исляма,
се нарече Фатиме. Момчето Антон Христо от махала Хортаджи
ефенди [Свети Георги], като прие исляма, се нарече Мустафа. Димо
Тими от Дудулар, почти седемгодишен, като прие исляма, се нарече
Сюлейман и бе даден като прислуга на бояджията Ибраим. Дави Юда
от Солун, пълнолетен евреин, като прие исляма, се наречеМехмед. Ав­
рам Рафаил от Триполица, като прие исляма, се нарече Юсуф. Церана,
дъщеря на Цигрес, от Текели, като прие исляма, се нарече Хатидже.
Дави Мойсей от групата Нарин, като прие исляма, се нарече Хюсеин.
Бохор от групата Портокал, като прие исляма, се нарече Мехмед.
Даника Яко от групата Шалом, като прие исляма, се нарече Мехмед.
Евреинът Давид, като прие исляма, се нарече Ибраим. Николай от
остров Карциса, като прие исляма, се нарече Ахмед. Евреинът
Сакито Яко от Солун, като прие исляма, се нарече Мехмед. Христо
Георги от Еница, като прие исляма, се нарече Мехмед. Трайко
Маноли от Харманкьой, като прие исляма, се нарече Хасан. 24 ред-
жеб 1245 [19 януари 1830].

6
Из протоколите на солунския кадия за 1830—1832 г. —
Вж. Й. Ваздравели, Македонците, с. 339—340, док. 116.

Ислямизации в годините 1245 и 1246.

Таша, дъщеря на Христо, от Солун, долу на Камара, почти на
дванадесет години, като прие исляма, се нарече Фатиме. Мария,
дъщеря на [нечетливо], от Сикия, Пазаруда, почти на осем години,
като прие исляма, се нарече Айше. Петре Христо от Полигиро, поч­
ти на осем години, като прие исляма, се нарече Мустафа. Евреинът
Мусико Дави от махала Света София, като прие исляма, се нарече
Сюлейман. Евреинът Юсеф Мойсей от махала Света София, като прие
исляма, се нарече Мехмед. Димитър Йоан от Катерини и живеещ
в Солун, като прие исляма, се нарече Ахмед. Стойче Митре от село
Шереметли, като прие исляма, се нарече Сюлейман. Мария от Со­
лун, почти на дванадесет години, прие пред свещения съд исляма,
като се нарече Хатидже. Митре Чика от Балчи и живеещ в Солун,
почти дванадесетгодишен, като прие исляма, се нарече Мехмед
Неджиб и слугува в къщата на Дурзаман. Лемония, дъщеря на Ди­
митър, от Мория и живееща в Солун, двадесетгодишна, като прие
исляма, се нарече Гюлсум. Момчето Георгаки Василий от село Со-
фулар, като прие исляма, се нарече Халил. Христо, син на [нечет­
ливо] от Седеш, като прие исляма, се нарече Али. Мария, дъщеря на
Митре, от Акче Меджид, като прие исляма, се нарече Фатиме. Ката,

471
дъщеря на Харизан, от Коджамарли, Кукушко, като прие исляма,
се нарече Фатиме. Георги от Портария, прислужник в къщата на
хатиба Хюсеин, прие пред свещения съд исляма, като се нарече по
негова молба Мустафа. Малолетният Ангел Траян от Шарица, като
прие исляма, се нарече Исмаил и слугува в къщата на Найле. Слу­
гинята на тютюнджията Хюсеин, Гелбедина, като бе запитана пред
свещения съд, прие исляма. Фатиме от Лахана, като прие ислямиз­
ма, се омъжи за Ибраим. Айше от Негуш, слугиня на налбантина
Хюсеин, призна, че след като е била пленена, е приела исляма.
Рабия, дъщеря на Абдулах, прислуга на Хатидже, собственичка на
Ени Хамам, е приела исляма. Мелеке от Клисали, прислужничка
в харема на Сюлейман, чиновник на Ахмед паша, прие исляма.
Татяна, дъщеря на Димитър, от махала Акче Меджид, като прие
исляма, се нарече Кямиле. Хатидже от Текели, дванадесетгодишна,
прие исляма. 15 шевал 1246 [11 април 1831].
Ислямизации през годината 1247.
Траян от Орта Кавакли, Малък Вардар, почти дванадесетго­
дишен, като прие исляма, се нарече Хасан и бе даден на сеймен
Ахмед ага. Синът на Тани Трипи от Черна река, почти десетгодишен,
като прие исляма, бе наречен Мустафа и бе даден на Мехмед ефенди.
[Името нечетливо] от Рапсоманики, Верско, се нарече Хасибе. Та-
фина от Малък Бешик, като прие исляма, се нарече по нейна молба
Нефизе. Евреинът Аврам Юда от Солун, като прие исляма, се нарече
Мехмед. Меркадо Сакито от Щип, като прие исляма, се нарече Му­
стафа. Митре от пленниците на Месолонги, прислужник на Ебу
Бекир и бежанец от Еьрип, като прие исляма, се нарече Ахмед.
[Името изпуснато] от Еница, като прие исляма, се нарече Хатидже.
Петко Стоян от Еница, като прие исляма, се нарече Мехмед. Синът
на Йордан от Ключ, на около девет години, малолетен, като прие
исляма, се нарече Мустафа. Евреинът Яко Францор от Солун, като
прие исляма, се нарече Мехмед. Стеряна, дъщеря на Панайот, от
Солун, като прие исляма, се нарече Айше. 16 зилхидже 1247 [18
май 1832].

7
Из протоколите на берския кадия за 1832—1833 г. —
Вж. И. Ваздравели, Документи, II, с. 308—309, док. 340.

Бегина от жителите на село Янчища, дъщеря на Пили, като

дойде пред свещения съд, заяви доброволно, че се отказва от лъжов­
ните религии и приема религията на Мохамед, след като произнесе
словата за признаване на вярата, по нейна молба се нарече Айше.
15 зилкаде 1247 [17 април 1832].
Мария от село Басова, дъщеря на Коста, като дойде пред све­
щения съд доброволно, заяви, че се отказва от лъжовните религии
и приема мохамеданската, и като произнесе словата за признаване
на вярата, нарече се по нейна молба Зюбейде. 20 джемазиюл евел
1248 [15 октомври 1832].

472
 Циганката Мария от село Асомати, дъщеря на Стоян, заяви,
че се отказва от лъжовната си религия и приема мохамеданската,
след като произнесе словата за признаване на вярата, нарече се
Фатма. 6 реджеб 1248 [29 ноември 1832].
Мария, произхождаща от Едеса [Воден], дъщеря на Митре, ка­
то дойде пред свещения съд, заяви доброволно, че се отказва от лъ­
жовните религии и приема исляма, като произнесе словата за приз­
наване на вярата, нарече се Зюбейде, 15 зилхидже 1248 [4 май 1833].
Християнката Мария Панайот от Бер, като изостави добровол­
но лъжовните религии, прие правата, като произнесе словата за
признаване на вярата, по нейно искане се нарече Фатма. 17 шевал
1248 [11 март 1833].
Мария от село Микрогузи, дъщеря на Николай, като се отказа
от лъжовните религии пред свещения съд, прие правата. Затова,
като произнесе словата за признаване на вярата, по нейна молба се
нарече Зюбейде. 17 шевал 1248 [11 март 1833].
Атанас [бащиното име нечетливо] от Бер, като дойде пред све­
щения съд, отказа се от лъжовните религии и прие мохамеданет-
вото, като произнесе словата за признаване на вярата, нарече се
Сюлейман.' 25 джемазиюл ахър 1248 [19 ноември 1833].

8
Из протоколите на солунския кадия за 1832—1833 г. —
Вж. Й. Ваздравели, Документи, 1, с. 524, док. 4.

Ислямизации през 1247—1248.

Султана, дъщеря на Георги, от Вирланджа, като прие исляма,
се нарече Хатидже, слугува при Хаджи Джафер. Пълнолетната
Стана, дъщеря на Стоян, от Даут Бали, като се нарече Хатидже,
слугува при Сарад Юсуф. Георги Даниил от Лайна, като се нарече
Мустафа, бе определен от свещения съд да слугува на Ибрахим,
служещ на Чауш Заде. Пълнолетният син на Георги от Харманкьой,
като прие исляма, се нарече Али и бе даден за възпитаване на Араб
Хаджи Мехмед. Лизава, дъщеря на Хаджи Ксено, от Негуш се
нарече Емине и бе наредено да слугува в къщата на Мела бей. Бе­
лица, дъщеря на Петър, от Изиклар, Голям Вардар, се нарече Мед-
жиме и бе наредено от свещения съд да слугува в къщата на Неджиб
ага.

9,
Из протоколите на солунския кадия за 1833—1834 г. —
Вж. Й. Ваздравели, Документи, 1, с. 524—525, док. 6.

Ислямизации през годините 1248, 1249.

Христо Стоян от махала Синан паша, като прие исляма, се на­
рече Мехмед Шакир, прислужвайки у Араб Коджа. Трифон Мелос
от Велиград се нарече Хасан. Еврейката Сорбилита, дъщеря на
Йован (?), от Солун се нарече Хатидже. Танче, дъщеря на Йован,

473
от Доганджа се нарече Хатидже. Екатерина от Равера се нарече
Фатиме и прислужва в къщата на Изет ага. Велика, дъщеря на Ха-
ризан, от Абаркьой се нарече Хатидже и слугува при Хюсеин. Си­
рачето от Гювезна се нарече Айше. Мария от Загливер се нарече Еми­
не, слугиня на Халваджи Курт Али. 15 реджеб 1249.

10
. Из протоколите на солунски^ кадия за 1834—1835 г. —
Вж. Й. Ваздравели, Документи, 1, с. 525—526, док. 7.

Ислямизации в годините 1249—1250.

Траян Митре на около единадесет години, от чифлика на Мах-
муд, се нарече Хасан, слугувайки в къщата на Курт ага. Маргарита,
дъщеря на Атанас, почти на петнадесет години, от село Акселшп,
Еврип, се нарече Фатиме, слугувайки в къщата на Махмуд Али.
Евреинът Яко Сакито от Солун се нарече Хасан. Циганинът Наси
Фили от Куфали се нарече Нуман.

11
Из протоколите на берския кадия за 1836 г. — Вж. Й.
Ваздравели, Документи, II, с. 329, док. 359.

Циганката Мария, жителка на село Рапсоманики, като изостави

лъжовните религии, прие мохамеданството и като произнесе словата
за признаване на вярата, по нейно искане се нарече Хасене.
Подвластният Яни, син на [името нечетливо], бидейки от из­
вестно време на служба при първенеца на нашия град Ангоага, пред
свещения съд, като се отказа от лъжовните религии, прие исляма и
като произнесе словата за признаване на вярата, нарече се Мехмед.
14 сафер 1252 [31 май 1836].
Християнката Магдала, съпруга на Акрибос, дъщеря на Митре,
жителка на Трихоеиста, като дойде пред свещения съд, заяви добро­
волно и без насилие, че се отказва от лъжовните религии и приема
мохамеданската, и след като произнесе словата за признаване на
вярата, по нейно искане се нарече Зюбейде. 9 шабан 1252, в петък
[19 ноември 1836]. ,

12
Из протоколите на солунския кадия за 1837 г. — Вж.
Й. Ваздравели, Документи, I, с. 527,_ док. 8. ;

Евреинът Нахама Исак, като прие исляма, се нарече Хасан и

Йован Спано от Гюнейна се нарече Исмаил. 8 шевал 1252.

474
 13
Из протоколите на солунския кадия за 1837 г. — Вж.
Й. Ваздравсли, Документи, I, с. 528, док. 10.

Ислямизации през годината 1252.

Димитър Георги от Стано, Лангада, се нарече Хюсеин и сестра
му Базия Умехан, дадена на Хюсеин в [къщата на] Хатидже от съ­
щата махала. Велика, дъщеря на Константин, от Бунарджа, Вар­
дарско, се нарече Айше. Еврейката Рахилика, дъщеря на Юзеф
от Солун се нарече Айше, слугува в къщата на Юсуф Мустафа. Тео-
харис Антон от Зубат и съпругата му Стергияни, дъщеря на Паст а-
лаки, се нарекоха Ибрахим и Фатиме.
Константин Мили, четиринадесетгодишен, ог Солун се нарече
Хюсеин, прислужник на военния Ахмед ага. Константин Михаил от
Либа се нарече Али. Непълнолетният Георги Николай се нарече Ха-
сан, слугувайки в къщата на пазителя на печата Талаат, спътник
на Селим паша.
Тана, дъщеря на Янаки, от Кюлахли се нарече Айше, като се
омъжи за Ибрахим. 27 джемази-юл ахър 1252.
Савата, дъщеря на Антон, от село Прести, Тиквешко, като прие
исляма, се нарече Салиха. Янка, дъщеря на Якова, от село Дра-
вица, Тиквешко, се нарече Тайбе. Мара, дъщеря на Коста, от Корко-
лат, Тиквешко, се нарече Наиле. Яни Пико от махалата Хортаджи
се нарече Али, слуга на старши лейтенант Мустафа ага. Димитър
Симули от Дрим се нарече Мустафа. Мария, дъщеря на Георги, от
Каяли се нарече Айше.

14
Из протоколите на верския кадия за 1839 г. — Вж. Й.
Ваздравели, Документи, II, с. 337—339, док. 368.

Християнката на име Елисавета, на възраст около 15 години, жи­

вееща в къщата на дъщерите Калионджи Заде, намираща се [къщата]
в махалата Йолангелти в Бер, като дойде пред свещения съд, добро­
волно заяви, че се отказва от лъжовните религии и приема исляма,
и след като произнесе словата за признаване на вярата, нарече се
Хатидже. 22 шевал 1254 [8 януари 1839].
Митре, син на [името нечетливо], от жителите на махалата Спа-
топило (?) в Бер на възраст около 19 години, като се яви пред све­
щения съд, доброволно заяви, че се отказва от лъжовните религии
и приема мохамеданството, и след като произнесе словата за призна­
ване на вярата, нарече се Осман. 29 шевал 1254 [15 януари 1839].
Тасо, син на Аргир, от жителите на махалата Свети Дни в Бер
заяви по своя воля пред свещения съд, че се отказва от лъжовните
религии и приема мюсюлманството, и след като произнесе словата
за признаване на вярата, нарече се Мехмед Рашид. 2 зилкаде1254
[17 януари 1839].
Лемония, дъщеря на Дона, доброволно заяви пред свещения,

475
 съд, че се <?тказва от лъжовните религии и приема мюсюлманството,
и като произнесе словата за признаване на вярата, нарече се Ха-
тидже. 7 шевал 1255 [14 декемвр*и 1839].
Избягалата от Пелопонес [името нечетливо], дъщеря на Геор-
гаки, на възраст 20 години, като се яви пред свещения съд, добро­
волно заяви, че се отказва от лъжовните религии и приема исляма,
и след като произнесе словата за признаване на вярата, нарече се
Емине. 1 джемази-юл евел 1255 [13 юли 1839].
[Името нечетливо], дъщеря на Йоан, произхождаща от махала­
та Свети Сотир в Негуш, като се яви пред свещения съд, добро­
волно заяви, че се отказва ск лъжовните религии и приема мю­
сюлманската, и след като произнесе словата за признаване на вя­
рата, нарече се Арифе. 23 рамазан 1255 [30 ноември 1839].
Ангелина, дъщеря на Йоан, произхождаща от махалата Свети
Сотир в Негуш, като се яви пред свещения съд, доброволно заяви,
че се отказва от лъжовните религии и приема мохамеданството, и
след като произнесе словата за признаване на вярата, нарече се
Зарифе, 25 рамазан 1255 [2 декември 1839].
Съпругът на гореспоменатата Зарифе, Никола Йоан от Негуш,
като бе извикан от свещения съд да приеме истинската религия и
след като отказа, бе разведен със съпругата си. 27 рамазан 1255
[2 декември 1839].
Мария, дъщеря на Димо Псара, от жителите на града, заяви
пред свещения съд, че се отказва от лъжовните религии и приема ис­
ляма, и след като произнесе словата за признаване на вярата, на­
рече се Фатма. 25 зилхидже 1255 [22 март 1839].
София, дъщеря на Димитраки, жителка на село Микроузи, Вер­
ско, заяви пред свещения съд, че се отказва от лъжовните религии
и приема мохамеданската, и след като произнесе словата за призна­
ване на вярата, нарече се Емине. 13 джемази-юл ахър 1255 [24 ав­
густ 1839].
Мария, дъщеря на Дули, жителка на град Бер. заяви пред све-г
щения съд, че напуска лъжовните религии и приема мохамеданст­
вото, и като произнесе словата за признаване на вярата, нарече се
Хатидже. 5 сафер 1255 [30 април 1839].

Из протоколите на солунския кадия за 1839—1840 г. —

Вж. Й. Ваздравели, Документи, I, с. 528—529, док. 11»,

Ислямизации през годините 1254, 1255.

Евреинът Аврам Самуел от Солун, като прие исляма, се нарече
Хюсеин. Петнадесетгодишният евреин Бохор Ляхо от махала П у­
лил се нарече Мехмед Хидает. Христо Астер от Сер, почти двадесет­
годишен, прие исляма преди три години, бидейки слуга на Чертис
бей, кехая на валията Ибрахим паша, избяга, като се отказа от ис­
ляма. Сега, заловен без удостоверение в Солун, дойде и отново доб­
роволно пред свещения съд, като прие исляма, нарече се Али.

476
Панос Апостол от Полигиро се нарече Ахмед Хулиуси, прислужник
на Шакир бей. Почти петнадесетгодишният евреин Мошио Бохор от
Солун се нарече Али, слугуващ при зарзаватчията Мехмед.

16
Из протоколите на берския кадия за 1840 г. — Вж. /?.*
Ваздравели, Документи, II, с. 341, док. 371.

Аргир Циракуди от жителите на град Бер пред свещения съд

заяви доброволно, че се отказва от лъжовните религии и' приема мо-
хамеданството. След това, като произнесе словата за признаване на
вярата, нарече ее Мустафа. 11 зилкаде 1255 [16 януари 1840].

17
Из протоколите на солунския кадия за 1840—1841 г. —
Вж. Й. Ваздравели, Документи, I, с. 541, док. 12.

Ислямизации през годините 1255, 1256.

Доста, дъщеря на Пейо, от Коперсица, Тиквешко, като прие
исляма преди три месеца, се нарече Фериде и се омъжи за Хюсеин.
Мара, дъщеря на Петре, от Градеш, Дойранско, се нарече Фатиме.
Милика, дъщеря на Гьорго, също от Градеш. се нарече Емине. Йо-
ван Вельо от градчето Лангада се нарече Абдул Керим, даден за
възпитание на Мехмед Садък. Мария, дъщеря на Коца, от Суя Ба-
киджа, Вардарско, се нарече Хатидже.

18
Из протоколите на солунския кадия за 1841—1842 г. —
_ Вж. Й. Ваздравели, Документи, I, с. 542—543, док. 14.

' Ислямизации през годините 1256, 1257.

Васил Коста, почти четиринадесетгодишен, от Стефанийо, Лан­
гада, като прие исляма, се нарече Насух. Сарика, дъщеря на Са­
муил, от Меджид, почти дванадесетгодишна, се нарече Фатиме, слу­
гува в къщата на Мехмед Сиах. Мошио Яко, почти дванадесетгоди­
шен, от Голям Пазар се нарече Али, прислужник в къщата на Мех­
мед Мола. Мария, дъщеря на Николай, почти петнадесетгодишна, от
Акче Меджид се нарече Кямиле, слугиня в къщата на Дервиш. Стоян
Антон, почти десетгодишен, от Бунарджа се нарече Хасан, слуга
в къщата на Абдулах Хами. Деспа, дъщеря на Астерий, от Загливе-
ри се нарече Айше. Панагия, дъщеря на Пасхали, от Малък Кара-
бурун се нарече Рабия и се омъжи за албанеца Дебрели Мехмед.

477
 19
Из протоколите на берския кадия за 1841 —1843 г. —
' Вж. И. Ваадравели, Документи, 11, с. 349—350, док. 379.

Панайот Стамо, жител на Катерини, като дойде пред свещения

съд, заяви доброволно, че се отказва от лъжовните религии и приема
мохамеданството. След това, като произнесе словата за признаване
на вярата, нарече се Хюсеин. 24 джемази-юл евел 1257 [14 юли 18411-
Верга Панайот от Новокастро заяви доброволно пред свещения
съд, че се отказва от лъжовните религии и приема мохамеданската.
Като произнесе словата за признаване [на вярата], нарече се Емине.
5 мухарем 1258 [16 февруари 1842].
Сотирия Митре, жителка на село Скотуси, заяви доброволно
пред свещения съд, че се отказва от лъжовните религии и приема
мохамеданството. Като произнесе словата за признаване на вярата,
нарече се Фатма. 6 мухарем 1258 [17 февруари 1842].
Християнката Панцула Георги, произхождаща от село Кудурио-
тиса и пребиваваща в Бер, заяви доброволно пред свещения съд,
че се отказва от лъжовните религии и приема мохамеданството. Като
произнесе словата за признаване на вярата, нарече се Фатма. 25
шевал 1259 [17 ноември 1843].

20
Из протоколите на солунския кадия за 1842—1843 г. —
Вж. Й. Ваздравели, Документи, I, с. 544, док. 15.

Ислямизации в годините 1257, 1258.

Аврам Соломон от Солун, почти тринадесетгодишен, като прие
исляма, се нарече Ахмед. Мария, дъщеря на Тасю, от махала Свети
Георги [Хортаджи ефенди] се нарече по нейна молба Мелеке. Трайо
Атанас от Дйладжик се нарече Мехмед. Полина, дъщеря на Исак,
от махала Рогас се нарече Фатиме, на служба при Серифе Мола.
Атанас Георги от Галиандра се нарече Тахир, слуга на Хаджи Таиб.
Александра Тими от Три хана се нарече Рабия, слугиня на Хасибе.

21 . ,
Из протоколите на солунския кадия за 1843 г. — В ж .
Й. Ваздравели, Документи, 1, с. 544, док. 16.

Ислямизации през годината 1258.

Евреинът Исак от махала Джами Атик се нарече Исмаил.
Георги Христо от Коджаджик, Диврис, се нарече Сюлейман. Евре­
инът Мануел Мордохай от махала Бару се нарече Мехмед. Яко Ав­
рам от Смирна се нарече Мехмед. Бенвенида, дъщеря на Юда, от
Кючук пазар, Солун, се нарече Хатидже.

478
 22
Из протоколите на солунския кадия за 1844 г. — Вж.
Документи, I, с. 545, док. 17.
Й . Ваздравели,

Ислямизации в годината 1259.

Георги Димитър от Джами Атик се нарече Мехмед. Даниил
Аврам, евреин, се нарече Ахмед Неджиб. Сакула, дъщеря на Транче,
от Просник, Струмица, се нарече Хатидже. Тринадесетгодишната
Ангелина, дъщеря на Теодор, близо до Чауш манастир, се нарече
Кямиле. Стоян Атанас от Текели се нарече Мехмед.

23
Из протоколите на верския кадия за 1844 г. — Вж. Й.
Ваздравели, Документи, II, с. 350, док. 380.

На 15-ия ден на месец щевал, 1260 година, в неделя християнката

на име София от село Ликовица, Верско, като дойде пред свещения
съд, доброволно заяви, че е приела исляма, и бе наречена Айше
Зиба. 15 шевал 1260 [29 октомври 1844].
Предложи се на съпруга й Димитър Стоян да приеме исляма,
обаче той отказа. Затова беше им даден развод. 15 шевал 1260 [29
октомври 1844] г.

24
Из протоколите на солунския кадия за 1845 г. — Вж
. - > Й. Ваздравели, Документи, I, с. 546, док. 19.

Ислямизации в годината 1260.

Парашкев Григорий от Динли се нарече Мехмед. Тена, дъщеря
' на Киро, от чифлика Хона (при Xopmuamu) се нарече Фатиме. Ан­
гелина, дъщеря на Теодор, от Ики Серифели се нарече Кямиле . и се
омъжи за главния лекар на войската Сюлейман ага. Георги Сара­
фин от Седес се нарече Али. Аврам Яко, дванадесетгодишен, се на­
рече Осман.
Екатерина, дъщеря на Георги, от Месимери, Каламария, се
нарече Фатима. Мордохай Лиао от махала Света София се нарече
Омер. Слугинята Мария, дъщеря на Яни, от Епаноми, се нарече
Хатидже. Аврам Самуел от Солун се нарече Хюсеин. Соломон Ав­
рам, се нарече Ибрахим.

25
Из протоколите на солунския кадия за 1846 г. — Вж.
Й. Ваздравели, Документи, 1, с. 546, док. 20.

Атанас Адам от махала Варош на Сер се нарече Мехмед Нури.

Дъщерята на лекаря Теодор, Марига, от махала Света София се
нарече Фатиме.

479
 26
Из протоколите на берския кадия за 1846—1847 г. —
Вж. Й . Ваздравели, Документи, И, с. 368, док. 390.

Християнката Мария, дъщеря на Христо, жителка на село Кре­

вата, като дойде пред свещения съд на града, доброволно заяви, че
напуска лъжовните религии и приема исляма, и като произнесе
словата за признаване на вярата, нарече се Неджибе.
Християнката на име Мария, дъщеря на Акрита, жителка на
махалата Бостан Клиса на Бер, пред свещения съд доброволно се
отказа от лъжовните религии, прие исляма и след като произнесе
словата за признаване на вярата, нарече се Рукие. 6 мухарем 1262
[4 януари 1846].
Християнката на име Мария, дъщеря на Теохарис, жителка на
село [името нечетливо], като се отказа пред свещения съд добро­
волно от лъжовните религии, прие исляма и след като произнесе сло­
вата за признаване на вярата, нарече се Айше. 3 сафер 1262 [31
януари 1846].
Циганката християнка Неда, дъщеря на Атанас, жител на село
Кулура, като дойде пред свещения съд, заяви доброволно, че напуска
лъжовните религии и приема исляма, и като произнесе словата за
признаване на вярата, нарече се Умми Гюлсум. Края на джемазиюл
евел [16 май 1847].

27
Из протоколите на солунския кадия за 1847 г. — Вж.
Й. Ваздравели, Документи, I, с. 546—547, док. 21.

Ислямизации в годината 1262.

Андрик Антоний от Смирна се нарече Мехмед. Слугата Николай
Бирзук от Авли, Правишко, се нарече Хюсеин. Запре, син на Кара
Анчо, от Сохо, шестнадесетгодишен, се нарече Халил. Димитър
Киро от Сохо се нарече Хасан.

Из преломилите на солунския кадия за 1847 г. — Вж,

Й. Ваздравели, Документи, I, с. 547, док. 22.

Ислямизации в годината 1263. .

Йоан Георги от Суган, Харталим — -Цариград, се нарече Мех­
мед. Яко Мануел от Сер се нарече Мехмед Нури. Константин Мицо
от Саръяр, Кукушко, се нарече Мустафа.

480
 29
Из протоколите на берския калия за 1848 г. — Вж. ft,
Ваядравелч, Документи, II. с. 371, док. 392.

Пенча, дъщеря на Аргир, от жителите на село Епископи. Вер­

ско, като се яви пред свещения съд в присъствието на първенците на
страната и на митрополита, заяви, че напуска лъжовните религии и
приема мохамеданството. Като произнесе словата за признаване на
вярата, нарече се по свой избор Р\кие. 12 зилхидже 1264 (9 ноември
1848]. '
Катерина, дъщеря на Теохарис, от жителите на село Епископи.
Верско, като се яви пред свещения съд в присъствието на първенците
на страната и на митрополита, заяви, че напуска лъжовните рели­
гии и приема мохамеданството. Като произнесе словата за призна­
ване на вярата, нарече се по свой избор Фатма. 12 зилхидже 1264
[9 ноември 1848].

ОТВЛЕЧЕНИ?ДЕВОЙКИ И МЛАДЕЖИ (
ОТ ОСМАНСКАТА ВОЙСКА ”

Из пътеписа На ’ф ранцузина С. Сеиже от 1829 г. — Вж

Френски пътеписи. И, с. 178.

Старейшините на селото [дн. Тополовград], уведомени за при­

стигането на генерала, дойдоха да го посрещнат и ни заведоха в
доста голямо жилище, което бяха приготвили за него. Там намерихме
хубав огън, от който се нуждаехме, за да си изсушим дрехите. Едвам
се бяхме настанили, когато представиха на генерала [Тиман] пра-
теничество от петима старей, жители на гръцкото [християнското,
■българското] село на 10 версти разстояние, дошли да го умоляват
да ги закрили срещу опустошенията на разпуснатата турска армия,
която грабела безмилостно областта с ужасна жестокост, като бе
изтръгнала от семействата им множество девойки и младежи.

ПОМОХАМЕДАНЧЕН ПОП В ТЪРНОВО

Из Хилендарската преработка на Паисиевата «История

славянобългарска'). — Вж. Б. Ангелов, Хилендарска
преправка на «История славянобългарска», ПВПД.
т. XXVI, С.. 1968, с. 309.

Около 1829 г. някои български родоначалници се наговорили да

сменят търновския [владика] Иларион, който изнасилвал някакъв
поп, та се потурчил, за да се избави, тъй като нямал откъде да плати
на владиката 70 гроша, и заради тиранство и мъчителство.

481 Щ По следите на насилието, ч |[

 ПОМОХАМ ЕДАНЧЕНИ БЪЛГАРИ В БИТОЛСКО
ПРЕЗ ВТОРАТА ЧЕТВЪРТИНА НА XIX ВЕК

1
Из сиджил № 100 на битолския кадия от 20 юли 1832 г. —
Вж. Турски документи за македонската HCTOpnja, т. V,
Скопие, 1958, с. 58.

Християнката Биста, дъщеря на Янкул, от с. Света, напусна

своята лъжовна вяра, влезе в истинската вяра и като изговори двете
слова, прие вярата на исляма и се нарече Айша.
[Добавка]. На мъжа на споменатата — Недан, син на Митре,
когато му се предложи ислямската [вяра], той не я прие, което се
отбелязва тук [21 юли 1832 г.].

2
Из сиджил № 103 на битолския кадия от 25 март 1837 г. —
Вж. пак там, V, с. 85.

Мария, дъщеря на Стоян, от с. Журче се украси със славата на

исляма и се нарече Айша, което се отбелязва тук.
Мъжът й Димо, син на Гьоре, не прие исляма, което се отбелязва
тук.
Споменатата Айша със сто и петдесет гроша такса за венчавка
сключи брак с Рашид, син на Абдулах, което се отбелязва [19 април
1837 г.].

ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ ЖИТЕЛИ НА СОФИЯ

В НАЧАЛОТО НА XIX ВЕК

1
Протокол на софийския кадия от 1814 г. за имуществото
на починал мохамеданин. — Вж. Турски извори, т. VI,
с. 172—173.

Подковачът Ессеид Халил, син на Абдулах, жител на махалк

Мухтесибзаде в големия град София, впоследствие починал. За не­
гови наследници били определени и обявени съпругата му Зейнеб
хатун, дъщеря на Елхадж Хасан, пълнолетните му дъщери Мюслиме
и Рефика и малолетните синове на еднородния му брат Ессеид Сю­
лейман — Абдулах, Мехмед емин и Хюсеин.

2
Протокол на софийския кадия от 1815 г. за наследството
на починал мохамеданин. — Пак там, с. 192.

Алемдарят бошнак Мехмед, син на Абдулах от Мостар [в Юго­

славия], жител на махала Къз Касъм в големия град София, впос­

482
ледствие починал. За негови наследници били определени и устано-
новени съпругата му Джамиле хатун, малолетните му дъщери Мерим,
Хатидже и Алие и малолетният му син Нух.

. 3
Протокол на софийския кадия от 1833 г. за наследството
на починал мохамеданин. — Пак там, с. 213.

Бръснарят Елхадж Мустафа, син на Али, жител на махала

Саат-и атик в големия град София, впоследствие починал. За негови
наследници били определени и обявени съпругата му Азиме хатун,
дъщеря на Абдулах, малолетната му дъщеря Айша и пълнолетните
mv дъщери Селиме и Мюслиме хатун.

4
■ Протокол на софийския кадия от 1833 г. за наследството
на починал мохамеданин. — Пак там. с. 218.

Подковачът Сеид, син на Абдулах, жител на махала Сарухан.

бей в големия град София, впоследствие починал. За негови наслед­
ници били определени и обявени съпругата му Хнбетулах хатун,
дъщеря на Осман, рождената му пълнолетна дъщеря Хаирюлниса
и рожденият му малолетен син Шабан.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ СЕСТРИ
НА БЪЛГАРСКИ ХАЙДУТИ•

• 1
Биографични бележки за български хайдути, съдържащи
във Видрица на поп Минчо войвода от с. Арабаджиево. —
Вж. НБКМ —БИА, ф. 382, а. е. 1, л. 1000 а—б. Ма­
териалът е предаден от Ел. Миладинова.
о ........
Детелин и Дончо са били двама юнаци от гр. Копривщица, които
са се прославили със своята неустрашимост и юначество. Детелин
{бил годеник на Стана, сестра Дончова. Когато Сърбия се биеше за
.своята свобода, годеникът бил заминал затам, постъпил в реда на
чсайдут Велковата чета и се бил с турците за свободата на Сърбия.
Подир година той се завърнал, но не намира Стана годеницата у
.дома. Пловдивският кадия насилствено я бил грабнал и потурчил. . .
К у н ч о с т а р х а й д у т и н . Назър ага грабнал от дома се­
стра му и я потурчил, синът му отишъл да я отнема, но бил убит,
а Кунчо си отмъстил за всичко.

483
 2
Из сведенията за дейността на
Дончо Витах. — Вж. П. Хитов,
планина и животоописанието на
нови войводи, Букурещ, 1872,
копривщенския хайдутин
Моето пътуване поСтара
някои български стари и
с. 140.

Трябва да ви кажа и това, че в харема на този [димотишки] кадия

се намирала дъщерята на един от Дончовите другари, която била
потурчена насила. Името на този Дончов другар е било Кунчо, ро­
дом от село Куручешме, Пловдивски окръг [Горски извор, Хасков­
ски окр.].

МОХАМЕДАНИТЕ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

СА ПРЕДИМНО БЪЛГАРИ
Из книгата «Сборник от маршрути» на френския учен
, - I-. ч . Ами Буе, посетил Османската империя през 1836, 1837 и
1838 г. — Вж. Френски пътеписи, II, с. 290, 324, 337—
338, 432.

Основната част от населението [на пашалъка Силистра] е главно

ългарско, но мохамеданите там са доста многобройни: било онези,
оито произхождат от азиатските турци, било пък най-вече от бъл-
аои, сганзли мохамедани. Тези последните сами образуват градче-
а и села най-вече около Шумен и Силистра. Има татари в Добру-
жа и гърци на юг от Балкана. . .
Остатъкът от населението на пашалъка [Солун] се състои от зна­
чителен брой гърци и цинцари в югозападния дял, докато в другите
окр.ъзи преобладават българите, православни християни, при все че
са смесени тук-там с малко сърби, както е във Воден. Мюсюлманитег
било азиатци, било европейци, т. е. от славянски, гръцки или ал,-
бански произход, са главно в градовете и градчетата, при все че им?
и някои села почти само с мохамедани. Чисто албанският елемент
там е почти нищожен. . .
Голямото мнозинство [на пашалъка Скопие] са българи и хрис­
тияни, а селата почти изцяло са населени с българи и християни.
Има дори малки градове, които са целите християнски, като Ново
cejip. Изобщо не срещнахме чисто мохамедански села освен в Шар или
към тази планинска верига, където има малобройно албанско насе­
ление. Селата с джамии са рядкост дори и там. Мюсюлманите са затвор
рени в градовете, където живеят по-голям или по-малък брой от тях.
Изглежда, че те са смесица от потомци на азиатски турци и българи,
сърби и албанци, станали мохамедани. . .
Най-сетне, често говорят на Запад за преселване на всички тур­
ци, т. е. за мохамеданите, в Азия, за да се създаде Европейска Тур­
ция като една изключителна християнска империя. Това би било
също така едно антихуманно решение подобно на евреите от Испа­
ния или на протестантите от Франция, а освен това то ще бъде неиз­
пълнимо, защото европейците винаги забравят, че в Европейска Тур-

484
ция мюсюлманите са почти винаги славяни или албанци, които при­
надлежат към тези земи от толкова отдавна, както и техните сънарод­
ници християните. Азиатските турни са само малка част от тези три
и половина до четири милиона мохамедани.

РУСКИЯТ МОНАХ ПАРТЕНИЙ

ЗА БЪЛГАРИТЕ МОХАМЕДАНИ
В ЗАПАДНИТЕ РОДОПИ

Из пътеписа на монах Партений от 1839 г. — Вж. Ан.

Спасов и X. Хинкова, Родопите в един руски пътепис от
1839 г., Родопи, 1985, кн. 11, с. 41.

Недалече от това село [Батак] се вижда друго българско село

[Нова махала, Пазарджишки OKp.J. По-рано са били християни, но
турците ги помохамеданчили, за което християните много съжаля­
ват. И досега говорят по български.

ОТВЛИЧАНИЯ И ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ
СЛЕД НИШКОТО ВЪСТАНИЕ

Из доклада на сръбския сенатор Милета Радойкович от

29 април 1841 г. за турските жестокости след потушаване
на въстанието в Нишко и Пиротско. — Вж, Н. Тодоров,
. Положението, с. 194—197.

Пашата накарал сердарите си да му доведат снахата на някой

си Йока от Овсинце, държал я при себе си 40 дена и после я оставил
на своя капелмайстор, един циганин, при когото още се намира. Ма­
кар и да избягвала два или три пъти, тя за съжаление била постоян­
но връщана от турците. . .
' Неговите [на пашата] кора били отвлекли през изтеклата
зима две момичета, едно от които било освободено от брат
си, а другото още се намирало при бюлюкбашията, защото тогава o r
къщи отсъствували и бащата, и братята. По-късно то било прину­
дено да приеме исляма и било отведено в Албания. . .
ь Жени, девойки и деца са взети масово в плен. . .
‘ През време на плячкосването един турчин взел със себе си в
Ниш една девойка. Тя, като видяла един християнин в Ягодинска-
та махала, помолила го, ако може, да я откупи. Християнинът пред­
ложил за нея 500 пиастъра, но турчинът отговорил, че той не бил
глупав и нямало да му продаде девойката и за 5000 пиастъра, защото
му трябвала лично за него.

485
 ПОМОХАМЕДАНЧЕНО 12-ГОДИШНО МОМЧЕ
ОТ СКОПИЕ

Писмо от Попечителството на външните работи в Бел­

град до княз Милош Обренович от 25 ноември 1841 г.—
Вж. Гра1)а за HCTopHjy македонског народа из архива
Cp6Hje, т. I. кн>. I, Београд, 1979 с- 260.
Петър Геркович [с писмо] от 24 ноември 1841 г. съобщава как
турци в Скопие, в Босна, където той е бил търговец, са разграбили
цялото му имущество, едното му мъжко дете на 12 години потурчи-
ли, и как той, едва останал жив от турците, е побягнал в кесарство-
то [Австро-Унгария] с жената и с две деца, па оттам е дошъл тук, в
Белград, и е отправил до княза молба за помощ, за да може да изба­
ви детето си, и необходимите разноски, но на това не е получил ни­
какъв отговор.

ОТВЛЕЧЕНА НЕВЕСТА
ОТ ШУМЕНСКО

Из писмото на Димитър Костович от Елена до Александър

Екзарх от 18/30 януари 1842 г. — Вж. НБКМ—БИА. II А
5647.
Искам да Ви напиша тук едно дело, което се е случило, както ми
казаха, около Шумен тези дни. . . Един момък, син единородни на
една почтена вдовица, поиска да си направи сватбата с известна тър­
жественост. За това прави големи приготовления, довежда музикан­
ти и призовава много хора. В неделя вечер подир венчаването, кога-
то всички се веселяха и по-младите играеха заедно с младата булка,
ето че влизат десетина-петнайсет турци, въоръжени от краката до
главата, изплашват и разпръсват множеството и се втурват и граб­
ват младоженката. Горкият й съпруг се притичва да я защити, па­
да пред турциТе, моли се, плаче — да му оставят жената. Но кому^
дума? Тези безчовечни го отбутват с унижение и му отнасят прима­
лялата булка! Тогава горкият момък, отчаян и справедливо разгне­
вен, се развиква насреща им, нахули ги и удари най-лютия от тях;
който държеше жената. Тоз час всичките, разлютени като зверове;
не можаха да понесат такова похулване от един гяурин, издърпват
си ножовете и го посичат на място!

ЖИТИЕ НА ДИМИТЪР СЛИВЕНСКИ

Из житието на Димитър Сливенски, пострадал през 1843

г. — Съхранява се в музея на гр. Сливен, необработен
фонд — архив на Георги Ив. Кръстев.
Преди да захвана да кажа нещо за този нечакан светец, ще ви
разкажа какви били едновременните турци. . . Гонители на друго-

486
верците, само гледали да чуят от някого си дума, че иска да приеме
тяхната вяра, сиреч че иска да се потурчи, па тогава тия знаят как­
во да правят. Дор[де] не го потурчат или убият, не го пущали. Също­
то станало и на гореспоменатия наш свети Димитър, който бил на
20 години, когато претеглил мъките, които му правили мръсните тур­
ни, за да го накарат да се потурчи. Но той оставал хладнокръвен на
тези мъки и всякога и навсякъде държал [в]се своята си и не искал
да се потурчи.
Този многотърпеливият наш Димитър се родил в 1823 г. (според
както ми казват старите хора) и още като малък се показал щедър,
бодър и търпелив за всичко.
[По-нататък се разказва как за някаква си закачка на хорото
бащата на една девойка се оплакал от него на местния кадия. Д и­
митър бил арестуван и при разпита обещал да приеме исляма.]
Щом като чули това предложение от устата му, на часа го пус­
нали, за да си отиде и да си върши работа, но да не забравя, че след
време пак ще го повикат и ще го потурчат. Тук свети Димитър се
уловил в капана, но няма какво да се правн — той вече дал дума за
това нещо.
Минало се около една година време и проводили за Димитър да
го потурчат. Той отишъл там на правителството [т. е. в конака], но
като не искал да приеме отведнъж турската вяра, той им обещал на
другата година да го потурчат и за да не му дойде на ума да побег­
не, казал да стане сеизин, сиреч да чисти коне и да им мете яхърите.
През това време Димитър опознал какво е турската вяра, не му
се харесало да стане турчин и оттогава насам той захванал да се от­
мята от горното си предложение, но турците не го оставили. Когато
дошло времето да го потурчат, извикали го пак да го питат, но той
казал, че не иска да стане турчин.
. Турците дотолкова ги догневяло, Задето ги лъжел Димитър, що-
то, като чуват да каже, че той няма да стане турчин, хвърлят се от­
горе му като орли, улавят го и захванали да го мъчат. Горкият, как­
ви нещастни мъки е претърпял! Биели го, туряли му на врата на­
жежени пиростии, забивали му трески на пръстите до ноктите и мно­
го други! Но Димитър все не иска да стане турчин. При всички тези
мъки, като не можели да го направят турчин, решили най-сетне да
го посекат сред чаршията. [По-нататък се разказва за публичната
екзекуция на Димитър.]

487
 ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ ТРИ ДЕЦА
ОТ КОТЕЛ

Из писмени на котленските първенци до Георги поп Симео­

нов и други първенци в Търново от 10 януари 1844 г. —
Вж Н Б К М — БИЛ. И Л 3645. Превод от гръцки на Георги
Вдахос.

Ваше благородство господин Георги Чорбаджи и господин Ха­

джи .Минчо и господин Челеби Минчо и Евстатий, братя, прегръща­
ме Ви.
Известно ви е случилото се от предшествуващото писмо на ду­
ховенството. с което съобщават, че са отвлечени 3 деца от селото,
което се казва Дже.геп [Мосгпино, Бургаски окр.], на възраст 8 или
9 години, обаче не знаем къде се намират децата. Навсякъде са по­
търсени. голям позор е, съжалявахме, когато научихме, че децата са
потурчени в Осман пазар [ Омуртаг] в къщата на Хюсеин и след това
ни съобщиха, че Хаджи Хюсеин, известен също като баща си, излъ­
гал, че уж искал да ги изпрати в селото при баща си, и след като ги
потурчи, той се противопостави в танзимата и на благородното ни
желание за възстановяването отново на нашето безпокойство, но сме
против всичките религиозни закони за малолетни. Това желаем, ка­
то бързаме да избегнем забавянето на въпроса.
Изпращаме от наше име двама делегати с подписи на документ
да донесат в мазмата, където молим Ви като родолюбец да подпо­
могнете делото и от Ваша страна трябва да дадете помощ колкото
е възможно, да упътите в общата полза.
Защото това, както е известно, е изпълнение като задължение
на родолюбетво и религиозно като се противопоставим, ако добро­
волно се защитим, защото това дело от наша страна е родолюбие,
така се вижда следствието и затова молим Ви отново да покрови-
телствувате това дело колкото е възможно не само като задълже­
ние към нас, но като възнаграждение Вие трябва да получите от
бога. ,
С тези в момента оставаме и очакваме отговор малко да ни за­
радва.
Приятели сме готови и като братя .,
Първенци от Котел [следват 20 подписа].

488
 ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ
НА МАЛОЛЕТНИ ДЕЦА ХРИСТИЯНИ

1
Писмо на английския консул в Одрин Джон Кер от 29
февруари 1844 г. до английския посланик в Цариград сър
Стр. Канинг. — Вж. АИИ БАН, арк. кол. № iу . on. № 18,
а. е. 242.
Уважаеми господине,
Намерих за уместно да доведа до знание на Ваше превъзходи­
телство някои подробности относно насилственото потурчване на­
последък на някои малки деца-раи, тъй като предполагам, че тези
подробности биха могли да представляват известен интерес за Ваше
превъзходителство в този именно момент.
Миналата седмица каймакаминът получил от Негово превъзхо­
дителство Рифат паша писмо, с което последният съобщавал, че раз­
полагал със сведения за съществуваща тук практика на потурчва­
не всяка седмица на едно малко християнско дете, и настоявал да
му се отговори съобразни ли са или не тези исг^ви сведения с дей­
ствителността. Каймакаминът веднага извикал гръцкия архиепис­
коп и го запитал дали е изпращал подобен доклад в Цариград и да­
ли горните обстоятелства отговаряли на истината. При отрицател­
ния отговор на последния каймакаминът го замолил да пише на пат­
риарха и му изтъкне, че въпросните сведения били твърде преувели­
чени. Архиепископът се съгласил да пише на патриарха и му даде
точни и подробни данни за станалите през последните два месеца
потурчвания, стигнали до неговото знание.
А тези случаи, както сам архиепископът ми каза, се отнасяли
до потурчването наг: едно 9-годишно момиче от Димотика; на едно
11-годишно момче от Лозенград; на две 12-годишни момчета от Од­
рин; на едно момче от Чирмен, което впоследствие избягало и за
което вече никой нищо не бил чул. Това бягство разгневило до та­
кава степен чирменския мюдир, щото той наредил да арестуват и
подложат на изтезания близките на детето, като им заявил, както
научавам, че ако не му го предадат, щял да застави някой от тях
да се потурчи. С оглед именно на това гръцкият архиепископ ме по­
моли да му окажа съдействието си за освобождаването на семей­
ството на въпросното дете. Възползувах се от една благоприятна
възможност и изложих частним образом случая пред каймакамина.
Последният не скри дълбокото си възмущение от постъпката на мю-
дира, благодари ми, загдето съм го уведомил за станалото, и ми обе­
ща да нареди семейството на детето да бъде веднага пуснато на сво­
бода. И действително устоя на думата си — от миналата седмица
близките на детето са отново на свобода.
Последният случай на потурчване тук се отнася до едно 11-го­
дишно арменче, което от 7 месеца работело при Алиш паша, извес­
тен фанатизиран мюсюлманин, който се ползува с голямо влияние

489
сред улемите, софтите и пр. Употребени били всички средства — ми­
лувки, заплахи, бой, — за да склонят детето да се потурчи, но на­
празно. Забранили му да излиза без турчин-придружител и да раз­
говаря с когото и да било. При все това то пак успяло да се обади
на свои приятели и да ги помоли за помощ. Сам арменският архие­
пископ се обърнал до властите с молба да му предадат детето, но
молбата му била оставена без последствие. След писмото на Рифат
паша обаче архиепископът успял да издействува преместването на
детето от конака на Алиш паша. Сега то се намирало в една от стаи­
те на Портата и никой не можел да го види, докато не се разберело
дали не «било станало мюсюлманче», както твърдял Алиш паша.
По молба на арменския архиепископ се срещнах с каймакамина
и частним образом му изложих горния случай. От думите му под­
разбрах обаче, че не желае да си навлича ненавистта на Алиш паша.
Каза ми само, че въпросът щял да бъде разгледан и разрешен от Щу­
рата. Тъй като в нейния състав влизат няколко фанатизирани мю­
сюлмани, едва ли би могло да се очаква решението й да бъде в полза
на детето, освен ако те не получат от Цариград стриктни нарежда­
ния в благоприятен смисъл. Днес архиепископът писа на арменския
патриарх, за да го постави в течение на въпроса. *

2
Из писмото на Дж. Кер от 14 март 1844 г. от Одрин до
сър Стр. Канинг. — Пак там, а. е. 245.
Въпреки даденото на арменския архиепископ обещание от кай­
макамина, че не ще бъде предприето нищо спрямо малкото момче,
за което вече имах честта да доложа на Ваше превъзходителство, в
понеделник детето бе върнато на Алиш паша и последният веднага
наредил да го обрежат и облекат в турски дрехи. Предполагам, че
причината за този така бърз обрат би следвало да се търси в произве-f
деното върху каймакамина въздействие от настойчивия слух, че Ри­
фат паша обещал на Ваше превъзходителство детето да бъде вър­
нато на арменците: вероятно каймакаминът не е могъл да устои на
громките оплаквания и упреци на улемите, подстрекавани постоянно
от Алиш паша, че християните успели да сложат край на потурчва-
нията.
ЖИТИЕ НА КОНСТАНТИН СОФИЙСКИ

Из ръкописната Ерминия на Николай Йованович. — Вж.

Н. Дилевски, Три изображения на български светци в
един софийски манастир. Сп. «Родина», III, кн. 2, 1940,
с. 133.

Константин Софийски, българин. Около 1844 г. е мъчението му.

Бит, затварян, горен с вряла вода от турския управител, бесен на
въже гол през половината и после извита главата му, а краката му
поставени отзад, предал душата си и не се отрекъл от Христа.

490
 Мъченик Константин Софийски слугувал у една богата цинцар-
ска къща в София. Един празник домашните отишли на църква. Мом­
чето Константин останало вкъщи. Децата още спели. В това време
дошли овчарите им [на господарите] по своя работа, а момчето го
нямало. Видели те, че няма никой, а децата спят, те покрили още
повече лицата им, за да не се събудят и не видят. Овчарите взели сан-
дъчето с парите и си отишли, без да ги види някой. Дошли си цин-
царите от църква и виждат, че парите ги няма. «Кой ги е взел?»,
казват те на момчето. «Ти си ги взел.» То казва: «Не съм.» «Ти си.»
«Не съм.» Предали момчето на владиката да го съветва и уговаря
да ги даде, а то казва: «Не съм.» Владиката употребил заплашва­
ния, затворил го, бил го, но няма. Тогава го взел турският управи­
тел. Той казал: «Аз ще ви изкарам парите.» Най-после управите­
лят му казал: «Потурчи се, аз ще дам парите заради тебе», но то не
се отрекло от Христа. Тогава цинцаринът казал: «Хем парите оти­
доха, хем душа предадох.» След това намерили парите в овчарите.
В това време ние отивахме с баща ми за Пирот и срещнахме
първенците градски да отиват на гроба му да нощуват за изцеление.
И от София идеха на гроба му за изцеление, даже и були [кадъни]
идеха.

НАДГРОБЕН НАДПИС НА БЪЛГАРИН

МОХАМЕДАНИН

Надпис с арабско писмо от 1845 г. върху каменна варо­

викова надгробна плоча, открита край чашата на язовир
«Г. Трайков» в местността «Дебелец» до с. Цонево, Вар­
ненски окр. Материалът е предаден от Н.Панайотов.

Покойният, дано бъде опростен от бога, Якуб ага, син на Коли

[Колю]. За душата му [четете] молитвата «Фатиха». 1845 година.

г ПОМОХАМЕДАНЧЕНО МОМЧЕ В ТРЯВНА

г
Из писмото на Никифор Хаджихристов от Трявна от 4
юли 1846 г. до Георги поп Симеонов в Търново. — Вж.
Н Б К М -Б И А , II А 3216.

Почетному господину нашему кир Георги папа Симеонович,

Обявявам ти заради тогози чиляка на име Деню, какво има едно
•момче на Пазарджик [ТоЛбухин] да стои, че го насилили да го тур­
чат, а там момчето го скрили. Той ми доказа този чиляк, а че иска
да му извадим тескере от общината да иде да си доведе момчето от­
там. Ако това намераваш и твоя милост удобно, пристои молим те
каквото [може] и ще се научиш от чиляка от устата как е и оставам
во здравие.

491
 ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ БЪЛГАРИ В ТЪРНОВСКО

Бележки на Ив. Селимински за помохамеданчвания и на­

силия в Търновско през 1846 г. — Вж. Библиотека «Д-р
Ив. Селимински», кн. II, С., 1904, с. 7—8.

[Турците] убиха трима невинни и потурчиха насила 7 християнс­

ки момичета на връх байрама. Ето имената на момичетата, както
и на турците:
Ана от с. Кованлък [Пчелище, Великотърновски окр.], която
потурчи някой си Хаджи Хасан ефенди.
Велика от Търново — търновският войвода, който бе назначен
за . •'ша, и я даде на един свой слуга.
’лика от Търново — субашията му.
»,вана — един юзбашия от редовната войска; тази беше дъще­
ря на поп Андрей от с. Бугиндол [вер. Сухиндол].
Катерина — някой си Тахир бей.
Рада — някой си Мустан ага, ковчежник.
Стояна — един слуга на тамкашния паша.

ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ НА ПЛЕНЕНИ БЪЛГАРКИ

Из книгата «Славяните в Турция» на френския професор

Сиприен Роберт, прекарал няколко години сред южните
славяни. — Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 203.

Българското въстание избухна, както Троянската война или

бунтът в Рим срещу Тарквиниите, главно поради отвличането на
една девойка. Българската Елена или Лукреция се казвала Агапия.
Влюбен в рядката й хубост, племенникът на един паша я отвлякъл
от едно хоро и поискал насила да я направи мохамеданка, за да се
ожени за нея. Понеже упорствувала на всичките му примамки, тя
била подложена на страшни измъчвания, които изтърпяла храбро.
Разядосани, че не могли да я откъснат от вярата й, съдиите решили
тогава да й отнемат девствеността. Уплашена от тази закана, девой­
ката предпочела, казват, да стане туркиня и когато многобройнотон
й семейство начело с баща й дошло да я откупи от ръцете на паша-1
та, отговорили му, че тя не е вече християнка. Понеже родителите
й най-напред не повярвали, довели я при тях и тя, щом ги видяла,51
се хвърлила, обляна в сълзи, в ръцете на близките си, които при-0
съединили воплите си към воплите на девойката. Гавазите скоро1
турили край на тази покъртителна сцена и грубо изгонили бедното
семейство. Младата българка била затворена в «кулата» близо до
града заедно с много други моми, които щели да имат същата съдба,
т. е. да се оженят за турци, след като се отрекат от вярата си.

492
 ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ ИЗ ЦЯЛАТА ОСМАНСКА
ИМПЕРИЯ

Из спомените на поляка Чайка Чайковскн. пропътувал

българските земи през 1841 —1870 г. — Вж. К. Суходолска,
Българите в неиздадените мемоари на Чайка Чайковскн
(Садък паша). СбНУК, кн. X, 1894, с. 439, 440 и 445.

Ние видяхме със собствените си очи как една чета турци в Де-
лиорман нападна едно българско село и завлече жени и деца, след
като ограби всичко, каквото можеше да влачи със себе си.
Във Видин всичко ни се видя иначе. Управителят Хюсеин па­
ша. . . почиташе българите като народ работлив, тих, предан, но
крайно изтощен от грабежите на чиновниците, войската, бейовете
и агите', повечето от които бяха българи, потурчени, и се показваха
по-неумолими спрямо своите някогашни едноверци, отколкото тур-
ците. Аз познавах един такъв българин ага, на когото дядо му беше
станал мюсюлманин. Той беше човек доста цивилизован, беше по­
сетил няколко западноевропейски столици и минаваше сред турци-
те за човек много просветен, но когато му заговореше някой за бъл­
гарите, той кипваше от ярост и поддържаше, че те не съществуват,
и сигурно да би могъл да ги издави до един, би го сторил.
В Пловдив. . . католишкото духовенство упражняваше наистина
феодални права над бедните павликяни, които населяваха седем се­
ла в околността на Пловдив и една част от самия град, повече от 1000
души. . . Преди да дойдат капуцините, павликяните били много по-
многобройни, но оттогава насам много от тях преминали в право­
славната Вяра или се потурчили.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНА ДЕВОЙКА ОТ ТЪРНОВСКО

ь Ръкопис на Никола А. Живков за Филип Тотю, — Вж.

НБКМ — БИА. ф. 294, а. е. 6, л. 6-6—7а.
f Не се минува много време от това, в 1847 г. управлявал е в Т ър­
ново един паша арнаутин от Солун на име Хасан паша. Този зверо-
подобен турчин, като се разхождал веднъж по селата, съзрял е стри-
ковата дъщеря на нашия юнак [Филип Тотю], млада хубава двойка
на име Аглика. В часа, като се разярили зверските му страсти и в
онова време пашите бесеха, колеха, грабеха, каквото щяха, но воля­
та си; изпратил е двама гавази и насила е отнел бедната и нещастна
девойка от родителите й, наедно и тях, понеже се противели на на­
силието, отвлекли ги и затворили в тъмница на Търново. А девойка­
та, която е била лов на дивия звяр, той я затворил в харемите си,
дето с разни мъки и насилия принуждавал нещастното създание да
приеме гнуснавата му вяра и да се нарече негова жена. Излишно е
да описваме красотата на нещастната българка, дето тъй бързо я е
грабнал в ноктите си дивият ястреб. Само толкова ще споменем, че

493
/
както в онова време, тъй и днес е свойство у турците, щото всяко
хубаво и красиво на света тям да прилича: гюзел шей османлъя яка-
шър, гяура харамдър [хубавото нещо подхожда на османците, а на
гяурите е забранено], същото е било и с речената девица — гяура
бойле гюзел къз якъшмаз, на гяурина такава прекрасна девица не
прилича. Това ми е съобщено от един българин, който помнел ду­
мите на звяра паша арнаутин.. .
Хитрият турчин управител след неделя е отпуснал родителите
на девицата и след два дни за оправдание ги отвел и затворил с до­
казателство, че дъщеря им побягнала из харема. Но това всичко
беше хитрост поганска, понеже е имал намерение дивият азиятец,
като е станал наскоро азил (под променение), мислел е силом да от­
веде и нещастното създание със себе си на Едрене, за дето го бяха
назначили фараоновите наследници от Цариград.
И наистйна след няколко дена, като е заминал от Търново, отвел
е насилствено и бедната, която, изпращана с плач и ридание от роди­
телите си и сродниците си, които не били в състояние да се противо­
поставят против неограничената власт тиранска и я освободят от
ноктите на тигъра, блъскани от заптиетата му и съпроводниците и
псувани от турците, далеч от Търново са отправяли жалните си пла­
чове и погледи и всичкият град нажален е отправял грабнатата де­
вица, догдето най-после се изгуби от очите им, нажалени родителите
и сродниците й се завърнали в село неутешими за изгубеното си чедо.
Плач и ридание се е продължавало целия месец между всичкото село
и девици и това е било нов период за леточислението на времената
за селяните от това село.
А бедната и нещастна жертва, носена насилствено от поганеца,
близо при Едрене от. отчаяние се е хвърлила от колата, които, като
минаха отгоре й, паднала е полумъртва, после болна, отведена в
Едрене, скончала е своя мъченически живот Аглика Проданова. >
а
q
ЖИТИЕ НА РАДА ПЛОВДИВСКА 'Т
т
Из житието на мъченица Рада Пловдивска, убита около
средата на XIX век. Ръкопис на Димитър Паничков, и?-
пратен в редакцията на в. «Свобода». — Вж. НБКМ—
БИА, ф. 2, а. е. 18, л. 31—34.

Рада беше сестра на Вълко чорбаджи, който беше най-пръв тър­

говец в Пловдив. . . [По-нататък се описват редица насилия на тур­
ците и се съобщава как с измама бил удавен в морето мъжът на Рада'.]
Сега злочестата Рада остана с четири невръстни дечица, за да оплак­
ва окаяния си мъж, и не знаеше какво ще си изпати и тя самата.
Рада беше великодушна жена. Тя много добрини правеше на
бедните. . . Всяка неделя сваряваше по един казан ястия и го пра­
щаше на затворниците в пловдивската тъмница с 20—30 големи хля­
ба, каквито се месят и до днес по Румелия. Повечето от затворените
страдаха за правда и бяха все българи. Тя никого не връщаше пра­

494
зен, ако дойдеше в къщата й за милостиня или да й остави от нужда
като залог нещо скъпоценно. Тя имаше обичай да ходи в харема на
големците, за да действува чрез жените туркини да измолва затво­
рените.
Горепосочената Рада имаше брат на име Павли. Тя искаше да
го научи да чете и пише на турски и плащаше на един арменец да
го научи. Турците завиждаха на арменеца и искаха те да го учат,
защото мислеха да го потурчат. Тогава на великия четвъртък по­
търсиха момчето у Радини, но не го намериха, уловиха Рада, биха
я и искаха да я затворят, за да каже къде е скрила братчето си Пав­
ли (наистина Павли избяга в Смирна, а оттам в Атина). Вечерта,
когато ще се четат 12-те евангелия, турците отиват у Радини, съси-
чат на парчета Рада и трите й деца, а само едно се отърва, тъй като
слугинята го скрила в печката. Рано сутринта турците уловиха слу­
гинята и я затвориха, пък набедиха съседа й Ставри абаджията, че
той бил заклал Рада с дечицата й, и набързо окачиха въже на Ради-
ната врата, за да го обесят. [По-нататък се описват различни турски
жестокости и своеволия.]

ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ И НАЛАГАНЕ
НА ТУРСКИЯ ЕЗИК В ШУМЕНСКИЯ КРАЙ

Из наблюденията на Илия Блъсков, отразени в разказа

6 му «Дядо Добри. Един от старите наши истински нароД­
ни мъже». — Вж. И . Р . Б л ъ с к о в . Повествования за въз­
рожденското време, Избрани творби, С., 1985, с. 446—
449, 462—463, 509.

я Селото Н[ови пазар] (днес градец) преди 40 години броеше

80 къщи християни. Не казвам българи, защото тук в то време, г -
вен трима души мъже, които говореха български, и то завалено —
размес с турски, всичките други, с жените си, с децата си, говор :ха
турски. И в разговорите си дотолко добре наподобяваха изражег ■*-
та на същия делиормански читашки език, щото не им трябваше дру
ого, освен на мъжете по една зелена въртелка (гьжува), а на жените
•йо едно фередже, и иди тогава, че кажи, че тия хора са българи.
- А сами не се прекоряваха с друго име; гърци да се кажат — не
приемаха, гагаузи — хич. « Б у л г а р - и с » (българи сме), от-
-говаряха на турски.
-q Ако им кажеше някой: — Абе, че вие гаче ли сте от породата
?на Домаците, те са уж турци, а пък на турски бъкел не отбират, при­
казват също български, и толкова чисто, колкото вие Чисто турски
приказвате.
— Не приемаме — отговаряха докачените н[овопазарчани], —
нас с помаците немой ни мери. Помаците са изневерници. Те навре-
мето, като видели зора, вярата си дали, а п4>к ние езика си хвърлих­
ме на кучетата, само вярата си да отървем.
Кога попитах един 90-годишен старец на име дядо Иван (родом

495
из селото Войводово, дето също приказват и до днес от мало до го­
лямо пр турски) как тъй се заместил помежду тях българският език
с турския, отговори:
«Сега, както видиш, лека-полека българската махала се е от­
делила от турската [мохамеданската], а кога аз зазнаих селото си,
тогава нашите къщи бяха ' к а р м а к а р а ш ъ к с турските. На­
шите турци бяха твърде лоши, освен друго, те не искаха да чуят ни
думица да се Проговори българска помежду ни. Не стигаше, дето
всяка българска къща от четирите страни бе заобиколена от турски,
но и вътре в къщите ни, ни деня, ни нощя не се изпразниха от съ­
седите ни турци. Деня, има ни вкъщи, няма ни, цял ден ще се про-
вървят кадъната'; ако са жените и децата ни вкъщи, с тях се зага-
ликваз цял ден. Нищо не работеха те. нашето брашно, масло, га­
ди ни бяха и техни. Вечерта ще излезе кадъната, Подир нея ще доде
мъжът й, цяла нощ щекюфти до огнището, ние, уморени от работа,
имаме ли време да му люлеем, нямаме ли, кой ни гтита? Да се нахра­
нят, че да си идат, да ни оставят барем нощя рахат, хиляди Пъти бях­
ме благодарни. При тях вкъщи не можехме нито биля да си Пошуш-
нелг, щем не щем, трябваше да учим и децата си да приказват турски,
а от български език да се страхуваме и да отбягваме. Тогава им иде­
ше кефът. Дене излязат дечурлигата ни из пътя, с кого ще се сберат —
пак с комшийските турчета, тежко и горко на това дете, което про­
говореше и не разбираше турски, с разпукана глава го изпращаха
вкъщи. Тьй, тъй от Пояс на пояс, лека-полека българският език се
забравяше, додето най-сетне съвсем го изгубихме и додоха дотам
нашите внуци, щото и наум не им дохожда, че си потурчи-
Ха езика; дай му да ти приказва по турски, ще го разбереш
най-добре, попитай го по български, той ще те гледа като пукал,
без да ти отбира.»
И чудното е това, че н[овопазарци], както и от околията им,
каквото е и Войводово [Войвода, Шуменски окр.], за което по-горе
споменахме, дотолкова са били яки във вярата си, дотолкова са се
придържали о старите български обичаи, щото малко отдалечени!1®
от тях чисто български села трябва да се позасрамят от тях по сла­
бата си вяра, по старото си зачитане на старите си прадядови обичаи.
Българинът от с. Войводово дотолко е мразел турчина, щото, ако'®1
било възможно, да не се срещне с него, но какво да Прави, като от
трите страни къщата му е била оградена с турски къщи. В тези мес^
та не се помни да се е потурчила някоя мома, когато в по-отдалече-
ните чисто български села се лъстили на турчина, приемали са го
в къщата си като верен и любезен гост, и там година не се е минава­
ло, без да пристане мома или булка на някой читак от ближните
турски села на ш а м а н е т о . Ами какво ще кажете за н[овопа*
зар]ските стари обичаи? Вам ще ви дойде още по-чудно, даже и не­
вероятно това, що ще ви разкажа откъсо за техните обичаи.
Като хора християни, разбира се, и те са имали и годи, и сват­
би, и венчание, освен това и хора, и седенки. Всичко тука над тия
обреди се е извършвало постарому.

•496
 Старите български песни, на засевки, пред кръсника, пред зе­
тя и булката, на субати, на хора и пр„ всички са се пели от момите*
булките, също чисто български, както в другите български села.
Седнала старата или булката, или момата вкъщи, работи си и пее
си българска песен, а попитай я да ти разкаже на турски какво пее,
какво говори песента, тя ще ти отговори — «нерде билеим бен» (от-
де да зная аз). Тъй те пеят хубаво, ясно българските стари песни, но
без да им отбират. . .
Общо богослужение се извършвало на годината един път, и то
до наскоро, в едно турско теке, което е близо до едно турско село,
наречено Теке Козлуджа [Избул, Шуменски окр.]. Тоя турски ма­
настир, който е построен в дъното на един дълбок боаз, е богат с
много нивя, ливади, воденици, просторни пасбища, по които е па­
съл многочислен рогат добитък: овце, кози, крави, волове; всички
тия са били подарени от турци, а повечето от християните. В текето
е гробът на светият, но кой е тоя светия — никой не знаял. Нито
даже и самият Заим, притежател на текето, е знаял положително
на какъв светец се той кланя и прекланя. Турците явно са говорили,
че той е техен светия, а християните тайно си тълкуваха, че това е
гробът на св. И л и я. Както и да е, но тука освен турците, които
принасяха на гроба по няколко лоени свещи, бе позволено, и то с
всичките му добри приеми, и на християните да посещават гроба на
пророк Илия. През годината все капваше от християните По нещич­
ко за текето, за телесно здраве, но на Илинден — то течеше: кой
овен, кой агне, кой ока вощени свещи, кой ока дървено масло, все­
ки ще принос да донесе според силата си и тоя ден е бил тържествен,
като всеки селски тезоименит на черковния им светия — сбор. . .
През годината 1849-та бе се подигнал един млад, още пресен
и неизвестен дотам хайдутяга на име Осман. . . Осман като млад
обичаше да люби и млади моми българки. Не се свенеше да казва
пред всекиго, че еди-коя си аз ще я взема, ще я потурча, тя ме люби
и тя ме иска; но ако не ми я дадат с добро, аз ще я повлека (открад­
на). И днес има живи няколко кадъни потурчени, които ги знаят
на кои наши българи селяни са били дъщери, но те вече са забрави­
ли и език, и вяра, и народност, и са същи туркини.
Доколко са веротърпими нашите българи, познава се и от това,
че след Освобождението ни един българин, даже роднината на тия
потурчени живи кадъни, не им казва «кърна съ» (обърнати са).

497 32 По следите на насилието, ч. (I

 ПОМОХАМЕДАНЧЕНА БЪЛГАРКА С ДЕЦАТА Й
ОТ НОВОПАЗАРСКО

1
Писмо на руския вицеконсул във Варна Лука Свиларич
от 13/25 декември 1850 г. до руския посланик в Цариград
Титов.Ч»— Вж. АВПР, Посольство в Константинополе,
д. 1602, л. 64.

Имам чест да уведомя Ваше Превъзходителство, че миналата

неделя сутринта ми разказаха за един турчин на име Булгурун Са-
ли от село Хилнова Кала от Ени Пазар [неуточнено, Новопазарско],
който, след като поругал няколко пъти честта на съпругата на име­
нуващия се Янко Демурджи — Мария, избягал с нея и трите й дъ­
щери Марица, Парашкева и Евтимия и сега се намират във Варна,
в къщата на Етем ефенди (за когото Ви писах в последния си рапорт).
Отчаяният съпруг сега ги търсел навсякъде, като изоставил дома си
и сигурно ще дойде и до тук.
Аз отидох незабавно при пашата и го уведомих за случая, като
допълних: «Може би искате да се повторят видинските събития?»
Настоях също децата да бъдат спасени, а турчина да бъде хвърлен в
тъмница, докато се получи нова заповед, защото исках да се допитам
до Ваше Превъзходителство, като му заявих, че в противен случай
ще сваля герба и знамето. Отговориха ми, че в събота жената се яви­
ла пред съвета с дете на ръце и заявила, че иска да се потурчи, за­
щото мъжът й я биел. Казаха ми също, че турчинът, който я е довел,
бил в затвора, а жената вече не била в къщата на Етем ефенди, а
в друга къща на някой си имам и че пашата си запазва правото да
разгледа случая. Всичко онова, което той ми каза, аз вече го знаех.
От конака отидох право при епископа. Той ми прочете писмото,
което получил от един свой протосингел от Ени пазар, и така фак­
тите ми станаха по-ясни. Турчинът, който довел тук жената, бил же­
нен и имал деца. Най-напред той я завел при агата на Ени Пазар, за
да я потурчи, но агата и кадията не се съгласили, а ги изпратили тук.
Янко Демурджи бил от Молдавия, а жена му от Томарово. Тя при­
стигнала тук преди няколко години и се омъжила за упоменатия
Демурджи. Те имали три деца: едното на 8 месеца и то се намира
при майката, а останалите две — на 9 и 11 години се намират в къ­
щата на турчина Осман Пехливан от същото село Хилнова.
Преди да съобщи тези точни сведения, имах щастието да разго­
варям със съпруга Янко Демурджи, който потвърди всичко, като
допълни че последния път, когато изненадал Булгурун в момента,
в който изнасилвал жена му, турчинът извадил пистолет, за да го
убие. Каза ми също, че никога не е посягал на жена си, както тя
твърди, само последния път, когато я сварил с турчина, й ударил
две плесници. Когато разбрал след бягството, че жена му се намира
тук, той също дошъл, като подал жалба до пашата, която предал на
кавазбашията.

498
 В понеделник след обяд аз съобщих на пашата тези точни све­
дения, като го помолих незабавно да предаде на епископа или на
големците, които по-късно ще имат грижата да намерят гледачка за
момиченцето, което е при майката. Също така да изпрати незабавно
специално лице, което да доведе и другите две дъщери, намиращи се
при Осман Пехливан, и че всичко, което е взето от къщата, трябва
да бъде върнато на място. След всичко, което му казах, той ми от­
върна пак по същия начин, че си запазва правото да разгледа слу­
чая, но той не разкри пред мен, че е дошъл съпругът и че е подал
жалба, защото на следващия ден, вторник, съветът трябваше да раз­
гледа случая.
Епископът ми довери, че и той заедно с големците е бил пока­
нен да присъствува на съвета и на връщане оттам благоволи да дойде
в къщи и да ме уведоми, че сам той е посъветвал пашата да се по­
старае да не раздухва този случай, тъй като времената са се проме­
нили, защото руският консул е склонен да докладва на своите начал­
ници за този случай, след като малкото момиченце бъде поверено
на гледачка и другите две деца бъдат доведени.

2
Из доклада на руския вицеконсул във Варна Лука Сви-
ларич от 5/17 януари 1851 г. до руския посланик в Ца­
риград Титов. — Вж. АВПР, Посольство в Константи-
нополе, д. 1603, л. 1.

След онова, което имах честта да съобщя на Ваше Превъзходи

телство с последния си рапорт от миналия месец, миналата годин3,
относно българското семейство, искам да допълня, че един мой по­
знат присъствувал миналата събота в съвета по едно дело, когата
съобщили на пашата, че е пристигнал бащата с двете си дъщери и
с трима турски чорбаджии. Тъй като пашата не знаел какво да пред­
приеме, моят познат му подсказал да ги препрати при епископа и
така и сторили. На следващия ден аз помолих пашата да ми даде мо­
миченцето, коетр се намира при майката, но той отказа под пред­
лог, че очаква заповедите на Сеид паша от Русчук, на когото бил
писал.
с Те [турците] започнали да обучават двете момичета в своята
-■религия, както и да правят намал, като ги прекръстили на. Емине и
Айше, а майката — Хатилеме.
Що се отнася до тримата турски чорбаджии, уведомиха ме, че
те са дошли да освободят от затвора турчина, станал-причина за
цялото това безредие.

499
 3 ■ . . . . . . .
Из доклада на руския вицеконсул във Варна Лука Сви-
ларич от 16/28 април 1851 г. до руския посланик в Цари­
град Титов. — Вж. Пак там. л. 6.

Имам чест да съобщя на Ваше Превъзходителство, че през по­

следните дни ме уведомиха, че имамът, при когото е отседнала бъл­
гарката, която искаше да се потурчи, обикаля къщите на варненци
и разпитва къде са двете й дъщери, които бяха освободени! Какви
са били намеренията му, никой не знае. Що се отнася до бебето, то
е още при майка си и пашата всеки път ми отговаря все същото, че
не е получил още заповед от Сеид паша от Русчук.

.... 4 ... .. v -
Из доклада на руския вицеконсул във Варна Лука Сви-
ларич от 2/14 юли 1851 г. до руския посланик в Цариград
Титов. — Вж. Пак там, л. 13.
В миналите си рапорти имах честта да уведомя Ваше Превъзхо­
дителство за случилото се с един българин, чиято съпруга бе отвле­
чена в селото им от един турчин, който след това я доведе тук. По­
следната искаше да се потурчи, като задържа при себе си едната си
дъщеря, а другите две момичета съответно на 4 и 8 години останаха
при бащата и епископът ги настани в две варненски къщи. По всяка
вероятност съпругата е заминала за Русчук, вслушвайки се в нечии
съвети, и се е обърнала към тамошния паша да изпрати в Русчук ба­
щата и двете дъщери. Когато узнахме за това, отведохме децата на
сигурно място, а съпругът, след като каза на пашата, че не знае къде
се намират дъщерите му, замина за Русчук. Сега очакваме какъв
ще бъде резултатът. Аз предупредих епископа, ако продължават
да търсят двете деца, той да ги доведе в моята къща.

ОПИТ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ
НА 8-ГОДИШНО МОМЧЕ ОТ БАЛЧИШКО

Из доклада на руския вицеконсул във Варна Лука Сви-

ларич от 16/28 април 1851 г. до руския посланик в Царн-
град Титов. — Вж. АВПР, Посольство в Константино-
поле, д. 1603, л. 6.
На втория ден от великденските празници епископът беше при
мен, когато му донесоха писмо от чорбаджиите от село Саримуса
[Смин, Толбухински окр.], разположено в балчишкия залив, с кое­
то му съобщаваха, че едно осемгодишно българско момче, когато би­
ло с 30,-годишния си брат на работа в една турска къща, било взето
от някой си Мулула Ибрахим, който искал да го потурчи. Когато
големият брат научил това, съобщил веднага на чорбаджиите, а те
пъь^ па pnuri/r.n'i i/пйтп са AfixpuQ към пашата. Същото сторих и аз
по настояване на епископа и чорбаджиите и пашата изпрати незабав­
но специално лице, за да го доведе. Той действително пристигна онзи
ден и сега се намира в конака.

ОПИТ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ
НА БЪЛГАРСКО МОМЧЕ

Из доклада на руския вицеконсул във Варна Лука Сви-

ларич от 30 април/12 май 1851 г. до руския посланик в
Цариград Титов. — Вж. АВПР. Посольство в Констан-
тинополе, д. 1603, л. 7.

В миналия си рапорт имах честта да уведомя Ваше Превъзходи­

телство, че във Варна пристигна младият българин, когото са иска­
ли да потурчат. След като членовете на съвета разгледаха случая,
вместо да го изпратят при семейството му, решиха да го изпратят
при Сеид паша в Русчук, но след това промениха намерението си и
решиха да го изпратят в Константинопол при Негово превъзходи­
телство Решид паша, за да разреши той въпроса. И действително
миналия петък те качиха момчето на един турски търговски кораб,
командуван от Мехмед капитан.

ПОМОХАМЕДАНЧЕН МЛАДЕЖ ВЪВ ВАРНА

■ Из доклада на руския вицеконсул във Варна Лука Сви-

ларич от 30 април/12 май 1851 г. до руския посланик в
Цариград Титов. — Вж. АВПР, Посольство в Констан-
тинополе, д. 1603, л. 7.

Един друг млад, 18-годишен българин, който работел от осем

месеца тук във Варна при някой си Мула Мустафа, завчера го изви­
кали пред съвета, където пред всички заявил, че иска да се потур-
чи, но, изглежда, е бил подучен да го стори с обикновените интриги
и обещания.

ОТВЛИЧАНИЯ ЗА ВЗЕМАНЕ НА ОТКУП

И ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ

I
Из доклада на руския вицеконсул във Варна Лука Сви-
ларич от 2/14 юли 1851 г. до руския посланик в Цариград
Титов. — Вж. АВПР, Посольство в Константинополе, д.
1604, л. 13.
В моя рапорт № 8 имах честта да уведомя Ваше Превъзходител­
ство, че околностите на Варна гъмжат от разбойници и често на раз­
лични места се извършват грабежи и убийства. Това се потвърди и

501
от свидетелските показания на едно лице, което пристигна тук ми­
налата сряда. Изпратили са го специално чорбаджиите от Прова­
дийска околия и други селища. Нарича се Михаил Чивгиноглу и е
от село Кривня. Дошъл е да уведоми епископа и големците за нещас­
тията, които преживяват, и жестокостите, на които са подложени от
разбойниците всички селища, подчинени на варненския паша. От
страх да не ги открият чорбаджиите не са му дали да носи писмо,
но са му поръчали да разкаже устно колко много са страдали и про­
дължават да страдат. Той допълни също, че ако се наложи, могат
да дойдат още сто души за доказателство. Съобщи ни също, че хора­
та от селата се страхуват, защото разбойниците без страх влизат в
селата, искат храна, грабят, отвличат деца, някои от които потурч-
ват, а за други искат откуп от родителите им. След всичко написано
дотук тези хора молят за помощ, за подкрепа, за закрила и милосър­
дие, но не могат да очакват никаква помощ нито от епископа, нито
от чорбаджиите, тъй като те се страхуват да си отварят устата, за­
щото нямат интерес да сторят това и защото в тях няма и капка пат­
риотизъм.
Изглежда, че епископът му е подсказал да дойде при мен и той
дойде, като ме запозна със съдържанието на приложената нота. След1
това свидетелско показание аз отидох при епископа и му казах, че
лицето е идвало при мен. Разказах му всичко, което чух от него,
като го попитах дали може да му се вярва и той отговори утвърди­
телно.

2
Свидетелско показание на Михаил Чивгиноглу от с*
К р и в н я , Варненски окр. — Пак там, л. 14.

В Провадийска околия, село Кривня, бяха отвлечени от разбой­

ниците две момчета — едното на Добри, а другото на Чирани. Те,
бяха отведени в гората и за да ги откупят техните родители, трябваше^
да наброят три хиляди пиастри. В село Авранкьой [Аврен. Варненс­
ки окр.] бе отвлечено още едно момче, сина на Липчо, за когото ба­
щата трябваше да наброи седем хиляди пиастри. В село Девня бе
отвлечено още едно момче, син на чорбаджи Никола, и за да го ос-,
вободят, трябваше да заплатят четири хиляди пиастри. В село Мал-
ковца [Марково, Шуменски окр.] бе ограбена къщата на Аврам Де-
да, от когато взели петнадесет хиляди пиастри. На двама българи,
от село Косовца [Косово, Шуменски окр.], намиращо се между Про­
вадия и Е ни пазар, по пътя им откраднали шест хиляди пиастри.
В Шуменска околия, село Чобанкьой [Овчарово, Шуменски окр.]
на двама българи, които идвали от един панаир, им откраднали шест­
надесет хиляди пиастри. В същото село от Стоян чорбаджи взели
четири хиляди пиастри.
В Месемврийска околия, в село Сулца [вер. Сунгурларе, Б ур­
гаски окръг], били отвлечени две момчета, за които трябвало да пла­

502
тят откуп от шестнадесет хиляди пиастри. Той не знае имената на
бащите им, разбрал само, че са чуждоземци и минавали оттам.
В Провадийска околия синът на Влади чорбаджи бил освободен
срещу осем хиляди пиастри. Няколко търговци, които обикалят,
за да продават медни предмети, били ограбени по пътя, като им взели
девет хиляди пиастри. В същата околия четирима търговци били
нападнати по пътя, като тримата били убити, а единият — ранен.
Той починал на следващия ден. Ограбените стоки и пари възлизат
на четиридесет хиляди пиастри. В същата околия в село Кадичок
[Бозвелийско, Варненски окр.] разбойниците нападнали няколко
къщи и откраднали общо седем хиляди пиастри.
В Айтоска околия в село Чупрачок [неуточнено, Бургаски ок­
ръг] взели от сина на Курти шест хиляди пиастри.
В Пазарджишка околия [дн. Толбухински окръг] били убити три
от децата и съпругата на така наречения Талоспетри. От него взели
и три хиляди пиастри. Главата на семейството отсъствувал, затова
той не знае как се нарича селото. В село Коленджйе [неуточнено] от
чорбаджи Елия Чишмеджи взели седем хиляди пиастри.
В Шуменска околия в село Ксщ ни [Котел, Сливенски окр.] от
няколко души били взети три хиляди пиастри. Това са известните
случаи. Освен тях има много неизвестни, станали и в други околии
и по-отдалечени села.

. Ч 3 .... . - .. ... -
Из доклада на руския вицеконсул във Варна Лука Сви­
. ларич от 5/17 юли 1851 г. до руския посланик в Цариград
Титов. — Пак там, л. 15.

Тукашният преподобен епископ получи вчера по специален чо­

век писмо от големците в Енипазарска околия, в което те му съобща­
ват, че в село Косовца били отвлечени от разбойници двама бълга­
ри, както си работели на нивата, а други двама били отвлечени от
село Малковца. Разбойниците ги отвели в гората и поискали за тях
откуп от дванадесет хиляди пиастри. Един от чорбаджиите от село
Малковца, наречен Яни Монастериоти, отишъл в Шумен, за да уве­
доми тамошния каймакам за случилото се, като му казал също, че
заради разбойниците те вече не са спокойни и в селата си. Когато
последните научили, че Монастериоти е ходил в Шумен, го заплаши­
ли, че ще направят всичко възможно да го хванат и ако успеят да
сторят това, няма да го освободят за по-малко от четиридесет хи­
ляди пиастри. Тези разбойници си покриват лицата с кърпи, които
имат два отвора за очите, за да не могат да ги разпознаят.
В Пазарджишка [Толбухинска] околия бил ограбен по пътя
един българин от село Куюгрукьой [Карвуна, Толбухински окръг],
от когото взели две хиляди и петстотин пиастри. Говори се,
че той е потърсил съдействие от тукашния паша, който го приел с
безразличие и му казал: «Какво искате да им сторим, бъдете по-вни­
мателни и се пазете.»

503
 В Шуменска околия, от село Невца [Небит, Варненски окр.]
бил отвлечен синът на един от чорбаджиите. Крадците го отвели в
гората,откъдето поискали от бащата откуп от 10хиляди пиастри. Бед­
ният баща им предложил пет хиляди, но те отказали и после се до­
говорили за осем хиляди. . .
Българското население в положението, в което се намира се­
га, заплашвано от всички страни от крадци, както и жертвите, които
понася при отвличането на децата, някои от които потурчват, вече
не смее да излезе по нивите и да се заеме с полската работа, сега ко-
гато е време за жътва, затова моли отвсякъде за подкрепа, милост
и закрила. От друга страна, безразличието на турските власти по
този повод е необяснимо.

г ■ ■ 4 ■ ■
'.
Из доклада на руския вицеконсул във Варна Лука Сви-
ларич от 16/28 юли 1851 г. до руския посланик в Цариград
Титов. — Пак там, л. 16.

За разбойничеството, грабежите и убийствата ни съобщават все­

кидневно хората, които идват от вътрешността на страната, сред
които е и г-н Михалаки Барнали, който пристигна тук онзи ден.

5
Из доклада на руския вицеконсул във Варна Лука Сви-
ларич от 10/22 септември 1851 г. до руския посланик в
Цариград Титов. — Пак там, л. 22.

Във вътрешността на страната разбойничеството продължава, но

вече не толкова във Варненска околия, колкото в Шуменска околия, къ­
дето много често се извършват обири и се отвличат малки и големи мом­
чета. Разбойниците ги отвеждат в гората и оттам искат откуп за тях.
Стигна се дотам, че бедните селяни не могат да излизат по нивите,
за да си вършат работата. Уведомиха ме, че в Шумен както христия­
ните, така и турците написали жалба до Константинопол, в която
умоляват султана да направи нещо, но да ги спаси от това критично
положение. ,

6
Из доклада на руския вицеконсул във Варна Лука Сви-
ларич от 1/13 май 1852 г. до руския посланик в Цариград
Титов. — Пак там, л. 29.

Преди няколко дни те [разбойниците] отвлекли едно българско

момче от село Дервиз [Старо Оряхово, Варненски окр.], близо до
река Камчия, отстоящо от Варна на около пет часа път. За него по­
искали откуп 3000 пиастри. Бедният баща едва събрал една малка
сума за разбойниците. Говори се, че по пътя срещнал сина си, който
му казал, че е избягал от тях. Но едновременно с това се говори, че

504
те нарочно са разпространили този слух, защото бащата се страхува,
че ако пашата узнае че е дал на разбойниците откуп за сина си, ще
го накаже.

ОТВЛИЧАНЕ И ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ НА ДЕЦА

В ШУМЕНСКО

Доклад на руския вицеконсул във Варна Лука Свила*

, г рич от 5/17 юли 1851 г. до руския посланик в Цариград
Титов. — Вж. АВПР, Посольство в Константинополе,
д. 1603.

В едно село близо до Шумен било отвлечено седемгодишно хрис­

тиянско момче, което отвели в Шумен, за да го потурчат. Епископът
и чорбаджиите се обърнали към тамошните власти с молба да го ос­
вободят, но те отказали да го върнат, като отговорили, че техният
закон им забранява да сторят това.
Българското население в положението, в което се намира се­
га, заплашвано от всички страни от крадци, както и жертвите, кон­
то понася при отвличането на децата, някои от които потурчват,
вече не смее да излезе по нивите и да се заеме с полската работа, се­
га когато е време за жътва, затова моли отвсякъде за подкрепа, ми­
лост и закрила. От друга страна, безразличието на турските власти
по този повод е необяснимо.

ОПИТ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ НА РУСКО МОМЧЕ

В БАЛЧИК

Из доклада на руския вицеконсул във Варна Лука Сви

ларич от 16/28 юли 1851 г. до руския посланик в Цари­
. град Титов. — Вж. АВПР, Посольство в Константино-
поле; д. 1603, л. 16.

Към това, което имах честта да съобщя на Ваше Превъзходител­

ство в последните си два рапорта, искам да допълня, че впоследст­
вие ме уведомиха, че балчишкият кадия се готвел да потурчи едно
руско момче, затова аз побързах да накарам един мой приятел да
пише до своя кореспондент от Балчик да ни даде по-точни сведения
за случая. Отговора получих с писмо, което считам за свой дълг да
Ви изпратя приложено в оригинал. Аз твърде често провеждам из­
дирвания и моля турците за съдействие, за да открия някои от бе­
гълците, но те ги крият и след това се стремят да ги накарат да пре­
гърнат ислямската вяра.

• ¥Г' у Г ; *■ •' у? - т г < ,Г

505
 ОСУЕТЕН ПЛАН ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ
НА БЪЛГАРСКО МОМИЧЕ В РУСЕНСКО

Из доклада на ^австрийския консул в Русе Емануел фон

Рьослер от 20. IX. 1851 г. до австрийския министър на
' ' външните работи княз Шварценберг1. — Вж. Документи
за българската история, т. VI. (Документи из виенските
държавни архиви, ч. II. Под ред. на Ст. Романски. Изд.
_ на БАН, С , 1961, с. 70, док. № 279—с.)
Неотдавна турчин от едно село, отдалечено оттук 8 часа, хвана
едно българско момиче, което се връщало със своите родители от ло­
зята, и го завел в къщи. Родителите на похитената, осведомени, че
тяхната дъщеря е взета за исляма, напразно настояваха за освобож­
дението на детето си и накрая бяха повикани пред съда заедно с тур­
чина и мнимата нова мохамеданка. Сега когато дъщерята зърна свои­
те стари сломени родители, тя разкъса хубавите дрехи, с които беше
облечена, падна в краката на майка си, като викаше, че по-скоро
иска да умре, отколкото да стане туркиня. Тази неочаквана случка
смути много самия меджлис, но това не попречи, щото момичето да
бъде уговаряно да остави християнската вяра. Самото то се проти- ,
вопоставяше на всяко предложение и така не остана нищо друго,
освен да бъде върнато отново на своите родители.

т
ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ В ЮЖНА МАКЕДОНИЯ
ПРЕЗ ТРЕТАТА ЧЕТВЪРТИНА НА XIX ВЕК

1
Из протоколите на солунския кадия за 1851 г. — Вж. Й. ч
Ваздравели. Документи, I, с. 547, док. 24. f

Помохамеданчвания в годината 1266. ^

Николай Михаил от Ираклия, Крит, се нарече Хюсеин. Моря­
кът Йоан Маноли от епископията Ираклия, Крит, се нарече Хасан.;!
Васил Димо от махала Свети Атанас се нарече Али. Нако Стоян от^
Зубат се нарече Ахмед.

2 л
Из протоколите на солунския кадия за 1852 г. — Вж. Й.л
Ваздравели, Документи I, с. 547, док, 25. ‘

Помохамеданчвания в годината 1267.

Еленица Пеци от Воден се нарече Неджибе. Девойката Зиса,
дъщеря на Димо, от махала Хосниси, Воден, се нарече Фатиме. Ар­
менецът Мердир от Терсохи се нарече Мехмед Шакир.

1 Приведените седем откъса от докладите на австрийските консули в Рус*

са преведени от Б. Росетова.

506
 3
Из протоколите на солунския кадия за 1855 г. — Вж. Й.
Ваздравели, Документи. 1. с. 548. док. 27.

Йофче Христо от Нигрит, непълнолетен, се нарече Хасан.

4
Из протоколите на солунския кадия за 1858 г. — Вж. Й.
. Ваздравели, Документи, I, с. 548, док. 28.

Ката, дъщеря на Ангел Ставри, от Садерокастри се нарече Ай:

ше и се ом>жи за Ахмед от Димитрици, Нигритско.

5
Из протоколите на солунския кадия за 1860—1862 г. —
Вж. Й. Ваздравели, Документи, 1, с. 549—550, док. 30.
Ислямизации през 1277—1279.
Фраксия, дъщеря на Яни, от Палатица, Верско, пред големия
съвет, в присъствието на съпруга си Митре, на съветниците и на мит­
рополита, като прие исляма, се нарече Хатидже. София, дъщеря на
пастиря Георги, от Хамзали, Струмишко, се нарече Хава. Земеде­
лецът Панайот Георги от Лукунджи, Правишко, се нарече Мехмед.
Бона от А телица, Струмишко, се нарече Хатидже. Девойката Сода,
дъщеря на Георги, от Лебуси, Серско, се нарече Зекие. Градинарят
Христо Маврудиот махала Дюлгер, Серес, се нарече Ахмед. Мария,
дъщеря на хлебарския работник Теохар Полит, от махала Чинар,
Сер, се нарече Нефизе, доведена в големия съвет от старши лейте­
нант Мехмед бей. Ангелика, дъщеря на Коета, се нарече Фатиме. Ан­
тон Йова от Сурлова, Дойранско, се нарече Ахмед. Ангел Коле от
Сивот, Сидерокастро, се нарече Хасан. Кадана Георги от Сосисти,
Струмишко, се нарече Фатиме. Маруда Атанас се нарече Айше. Ге­
орги, син на железаря Христо, от Воден, се нарече Исмаил. Овчарят
Тасю Димитър от чифлика Амер се нарече Али. Петнадесетгодишни­
ят Тодор от Сер се нарече Мехмед. Марко от Корица се нарече Хю-
сеин. Антон Йоан от Сер се нарече Али. Траска Трайко от село Сор-
сита се нарече Хава. Синът на Атанас, мелничар при Алиакман, от
Костур се нарече Ахмед. Бакалинът Манол Димитър от Щип и Со­
лун се нарече Мустафа. 28 реби-юл ахър 1279.

6
Из протоколите на солунския кадия за 1862—1863 г. —
’ Вж. Й. Ваздравели, Документи, I, 550, док. 31.

Ислямизации през годините 1279—1280.

Панайот Теодор от Сер се нарече Демир Али. Петра Никола от
Смолер се нарече Хатидже. Стойна Димо от Камене, Петричко, се
нарече Найле. Михаил Йоан от Смирна и живеещ в Енидже, се на­

507
рече Мехмед. Георги Христо се нарече Ахмед. Девойката Геракина
Бодин Коста от Пунарас, Кукушко, се нарече Лейла. Йован Хари-
зан от Сотирац, Мелнишко, се нарече Ибрахим. Адаманти Христо от
Сер се нарече Али. Лисава Ризо от Гостолуп Ардеа се нарече Емине.
Българката девойка Неда Георги от Миравча, Дойранско, се нарече
Фатиме. Българската девойка Фекия Стойче от Миравча, Дойранско,
се нарече Емине. Влахо Константин от Килоседа, Битолско, се наре­
че Ибрахим. Екатерина Китани от Пайкода, ПетриЧко, се нарече Ха-
тидже. Б ^ га р к а та Бона, дъщеря на земеделеца Пано, шестнадесет­
годишна от Балдица, Струмишко, се нарече Емине. Българката Лей­
ка, дъщеря на шивача Янко, двадесет и една годишна от Сохо, се
нарече Мелике. 21 мухарем 1280 [8 юли 1863].

7
Из протоколите на солунския кадия за 1863—1864 г. —
Вж. Й. Ваздравели, Документи, I, 550—551, док. 33.
Ислямизации през годините 1280—1281.
Девойката София Христо, гъркиня от Баладово, Дойранско, в
присъствието на първенците на народа и на митрополита, като прие
исляма, се нарече Джеврие. Осемнадесетгодишната българка Со­
фия Митре от Делова, Кукушко, се нарече Фатиме. Седемнадесетго-
дишната Йова Димо от Сосисти, Струмишко, се нарече Шахине. Ма­
ра Доне от същото село се нарече Шакрие. Осемнадесетгодишната
девойка Деса Митре от Бортица, Струмишко, се нарече Айше. Бъл­
гарката девойка Мария Стойко от Топси се нарече Фатиме. Българ­
ката девойка Петра Митре от Крушева, Кукушко, се нарече Айше.
Българката Султана Аргир от Маврово, Струмишко, двадесетгодиш­
на девойка, се нарече Хатидже. Българката Велика Пико от Рудина,
Кичевско, деветнадесетгодишна девойка, се нарече Айше. Българи­
нът Ильо Георги от Ангелица, Струмишко, двадесетгодишен, се на­
рече Ахмед. Лодкарят Яко Йозеф се нарече Муса. Яко Бохор се на­
рече Ахмед. Юда Аврам, църрулджия, се нарече Осман. Българката
София Карлъ Нако от Хайдарли, Кукушко, се нарече Мелеке. Гър-
кинята, внучка на земеделеца Петре, от Авецкова, Дойранско, се
нарече Хава. Реби-юл ахър 1281 [3. IX .—1. X. 1864]. '

8
Из протоколите на солунския кадия за 1865 и 1868 г. —
Вж. Й. Ваздравели, Документи, I, с. 551—552, док. 34,
35 и 37.

Катинка Николай от Ефес и живееща в Солун, се нарече Айше.

Бужана Траян от Ала Клисе, осемнадесетгодишна девойка, бъл­
гарка, се нарече Хатидже.
Шивачът Дионисий, грък, се нарече Хюсеин. 25 рамазан 1285.

508
 .. , 9 . • ■
\ Из протоколите на солунския кадия за 1872—1874 г. —
J Вж. Й. Ваздравели, Документи, I, 552, док. 38 и 39

Еврейката Сара Дзин, съпруга на шивач, от Цариград, се наре­

че Хатидже. Георги Аргир от Палеохори, Вардарско, се нарече Али.
Българката Фила Стоян от Фустани се нарече Дуду. Ленка, съпруга
на Атанас, от Либаново, се нарече Гюлсум.
Две жени, на които имената не са означени, се нарекоха едната
Айше, а другата Фатиме. Българката Божана Рице от Лозани, Енид-
же, се нарече Фатиме. Софка Димо от Тимяник, Тиквешко, се наре­
че Айше. Екатерина Митре от Чаушли, Енидже, се нарече Хайрие и
трите й непълнолетни деца бяха дадени на същата за възпитание,
тъй като съпругът й отказа да приеме исляма.

ПРИЗНАНИЕ НА ЗАПАДЕН ДИПЛОМАТ,

ЧЕ ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ МОХАМЕДАНИТЕ
В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ПО ПРОИЗХОД
СА СЛАВЯНИ

Из доклада на Ем. фон Рьослер до Шварценберг от 14

март 1852 г. — Вж. Документи за българската история,
т. VI, с. 30, док. № 288—а.

След славяните турците са най-разпространени. Те са, както в

цяла Османска Европа, единствени господари на страната, на които
раята е подчинена с личността и имуществото си и в истинския сми­
съл задължена да плаща данък.
Само те имат право на най-висшите административни длъжности
в провинцията, на тях се падат някои привилегии и покровителство
в това отношение върху промишлеността, търговията и преките данъ­
ци. Техният произход сред османците от азиатско потекло се отлича­
ва по това, че те принадлежали отначало на други религии и с тече­
ние на времето отчасти от съблазните на придобивките, отчасти на­
сила се присъединили към вярата на своите господари.

ПОМОХАМЕДАНЧЕН ХРИСТИЯНИН В УСЛУГА

НА БЪЛГАРИТЕ

Из писмото на копривщенеца Хаджи Геро Добрев до

сина му Н. Геров от 30 декември 1852 г. — Вж. Из ар-
хивата на Найден Геров, I, с. 350.
Чрез негова милост, който ще ви донесе настоящото [писмо], на
име Бошнак ага, той е наш кръстен [т. е. християнин], но така се
показва, когато ходи по тяхна работа. Името му е Симеон. Когато
дойде, трябва да му окажете малко почести, та и той да се похвали,
когато отиде при господаря си.
509
 ПОМОХАМЕДАНЧЕНА ЖЕНА И ДЕТЕТО Й
, В КОТЛЕНСКО

Из доклада на руския вицеконсул във Варна Лука Сви-

ларич от 15/27 август 1853 г. до П. Пизани, директор на
руската търговска канцелария в Константинопол. — Вж.
АВПР, Посольство в Константинополе, 1853, д. 946, л. 89.

Освен тези варварщини и мъчения трябва да спомена и за из­

вършените от Мустафа Касивелоч (циганин) от село Градец (каза
Сливен), който в продължение на три години е бил разбойник, като
убил повече от 60 християни и е събрал над 200 хиляди пиастри от
обири и убийства. Преди три месеца отвлякъл от своето село една
жена с шестгодишния й син и ги държал дълго в гората. После се
върнал в селото (не се знае по какъв начин) и потурчил жената и де­
тето й. Сега каймакамът на Сливен го направи бейликчи-баши и ди­
ректор на батареите. И на този пост той не престава да граби и овце,
и вълна, а хората, наплашени, му дават всичко. В подвластните не­
му села вършат същото и подчинените му, които през месец юли ог­
рабиха много селяни, които се връщали от Карнобат, където отиш­
ли, за да приберат реколтата си.

МОХАМЕДАНИТЕ В МАКЕДОНИЯ, КОСОВО

И БОСНА НЕ СА ОТ ТУРСКИ ПРОИЗХОД
Из доклада на английския консул в Битоля И. А. Лонг
ворт до английското външно министерство от 5 октом
, ври 1853 г. — Вж. АИИ БАН, кол. IV, оп. 133, а. е. 44
Не бих могъл да кажа нищо за чувствата на българите от Б а л­
кана и Дунава. С положителност бих могъл обаче да кажа, че бълга­
рите от Македония и голямата скопско-призренска провинция хра»
нят твърде малко, дори никакви надежди за някакви облаги при по­
беда на руското оръдие. . .
Няма никакво съмнение, че в Македония преобладава християн­
ският елемент. От статистическите данни, които от известно вреМе
насам събирам за Бип олския санджак, е видно, че повече от 2/3 от
населението са християни.
В Тесалия и България това съотношение е още по-голямо. Тези
две провинции са били най-често посещавани от европейски пъте­
шественици, поради което и за тях най-често се споменава, когато
се дават изчисления за съответния брой на християнското и мюсюл­
манското население в Европейска Турция. Има обаче провинции, и
то също така големи и гъсто населени, които при все това не са били
взети под внимание. Думата ми е не само за Албания и Босна, къде­
то мюсюлманите съставляват преобладаващото мнозинство от насе­
лението, но също така и за Вилает, който граничи със Скутари,
Босна, Сърбия и Македония и чиято столица доскоро бе Скопие, а
сега е Призрен. Съотношението между мохамедани и християни тук
са 8 : 1 , или както обикновено се счита, 9/10 от населението е мю-

510
 сюлманско. Това съотношение е дори по-очебийно В селата, откол-
кото в градовете, някои от които са едни от най-големите в Евро­
пейска Турция. Призрен, старата столица на сръбските крале, брои
10 000 къщи и 60 000 жители, от които не повече от 6000 са христия­
ни. Скопие, който наброява приблизително 30 000 души, също така
е населен предимно с мюсюлмани. Съотношението между двата еле­
мента е приблизително същото и в други, не по-малки, но не така
важни градове като например И пек и Прищина. Но ако и мюсюлманс­
ко, това население не е турско по произход. Това е видно и от мест­
ните му диалекти, които са производни от българския, сръбския
или албанския език. Не е трудно да се проумее как то е станало мю­
сюлманско — чрез потурчване: било доброволно — ако е било по-
блазнено от кастови привилегии и други облаги; било принудител-
. но — следствие на най-груби насилия, каквито случаи за нещастие
се срещат и днес. Чуваме още от време на време за потурчване на
жени и въпреки разпоредбите на Танзимата, че близките им имат
право да ги разпитват в присъствието на властите за причините, кои­
то са ги накарали да се отрекат от вярата си, везирят на Призрен,
- Тосун паша, системно насърчава заобикалянето на султанските фер­
мани, заставайки на становището, че потурчилите се лица не можели
да бъдат принуждавани да отговарят на въпросите на техните близки.

МОХАМЕДАНИТЕ В СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ

СА БЪЛГАРИ ПО ПРОИЗХОД

, Из наблюденията на пътешественика д-р Алард, преми­

нал през Източна България през 1854 г. — Вж. С. Allard,
Souvenirs d’Orient. La Bulgarie orientale, Paris, 1864.
Пресичайки Делиорман, ние видяхме накрая едно земеделско
.даселение — трудолюбиво, миролюбиво, гостоприемно и което ни
напомняше по черти на българите християни, но не носеха като тях
национални костюми от кафява аба (шаек), която кройка напомня
,,гръцки дрехи, и те изповядваха исляма. Тези претенденти за турци
,бяха българи мохамедани; техният брой е доста значителен. Цифра­
та 3 милиона, която се смята за българите, би нараснала значител­
но, ако се прибави и числото на всички българи, които се крият под
Тюрбана или под гръцкия фес.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНА ДЕВОЙКА ВЪВ ВРАЧАНСКО

Протокол-донесение на казалийския съвет във Враца

до видинския управител от 27 март 1854 г. — Вж. НБКМ,
Ориент, отд., ф. 29, а. е. 821. Превод от османотурски на
Асп. Велков и Ив. Добрев.
В покорния ни съвет се яви двадесетгодишната Мария, дъщеря
на Йоло, жител на с. Малко Пещене от околия Враца, и обяви, че

511
по/южие просветление е била удостоена с честта на мюсюлманската
вяра и че е сменила името си на Айше, а така също, че е подала мол­
ба напълно доброволно и по нейно съгласие да бъде омъжена за ли­
цето на име Ибрахим, който е пъдар на горепоменатото село. Каза­
ният Ибрахим пък независимо от това, че се е съгласил да я вземе за
жена, заяви, че тези неща трябва да бъдат оповестени и доведени
до знанието на Ваше превъзходителство. Ето защо ние се осмелихме
да Ви поднесем съдържащия горната молба този наш протокол-про­
шение.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНА ДЕВОЙКА ОТ СТАРОЗАГОРСКО

Дописка от Стара Загора от 14 април 1854 г. — Вж. Ц а -

, риградски вестник, г. IV, бр. 170 от 24 април 1854 г.
Преди десетина дни някоя осемнадесетгодишна девойка хрис­
тиянка от село Шамлии [Сърчица, Хасковски окр.], на нашата каза,
защото родителите й се скарали за някое безчиние, тя побягнала и
поискала да се потурчи; и така, като я облекли във фередже и я
представили на съдилището, гдето присъствувал и народният ни чор­
баджия, накарали него да я попита защо е искала да се турчи, а тя
отговаряла, защото й се карали родителите й; а чорбаджията, като
помолил предстоящите да я заведат у дома на владишкия епитроп
да постои няколко [дни], догдето дойдат родителите й, за да се из­
пита работата добре, негли и девойката да размисли по-добре, но­
водошлият ни каймакамин отговорил, че тя се е облекла вече във
фередже и не подобавало да иде в християнска къща, и така я по-
тур чиха.

ОТВЛЕЧЕНА И ПОМОХАМЕДАНЧЕНА ДЕВОЙКА

В РУСЕНСКО

Из доклада на Ем. фон Рьослер до Шварценберг от 20 м<|*

1854 г. — Вж. Документи за българската история, т. VI;
с. 78, док. № 312.
В едно село, отдалечено 8 часа оттук, двама турци нападнаха
едно българско жилище и взеха насилствено от родителите едно 17-
годишно момиче. Бащата на похитената побърза да потърси помощ­
та на тукашния владика, пред когото изложи, че момичето между­
временно е доведено насам, за да стане туркиня.
След 3 дни заради тази случка се свика велик меджлис, където
момичето даде да се разбере пред плачещата майка колко се стра­
хува, че един отказ от участта й по-късно ще доведе до преследвания
както за нея, така и за родителите й.
Владиката използува това положение, но биде посрещнат с обид­
ни думи и момичето остана туркиня.

512
 ПОМОХАМЕДАНЧЕНО МОМИЧЕ В РУСЕНСКО

Из доклада на пруския консул в Русе М. Калиш до прус-

кия посланик в Цариград фон Вилденбрух от 8/20 май
1854 г. — Вж. Документи из германските архиви, с. 194.

Едно християнско момиче от селото Чероца [Церовец, Русенски

окр.] в тукашния район беше отвлечено наскоро от двама турци.
След като го държали два дни в гората, докарали го тук и го потур-
чили. Родителите подали жалба, която била отхвърлена от кадията
и мюфтията със забележката, че девойката ще се омъжи за своя пре­
лъстител и затова е минала към исляма. Тукашният гръцки влади­
ка ме помоли да доведа тази история до знанието на пашата и да по­
искам връщането на момичето. Аз направих това. Пашата свика не­
забавно един съвет, в който поиска връщането на момичето. Но уве­
щанията и възраженията на Негово превъзходителство не успяха
поради упорството и фанатизма на кадията и мюфтията, както и
вследствие на показанията на момичето.

ОЩЕ ДВЕ ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ В РУСЕНСКО

Из доклада на Ем. фон Рьослер от 24 юни 1854 г. до граф

Буол Шауенщайн, австрийски министър-председател и
министър на външните работи. — Вж. Документи за бъл­
гарската история, т. VI, с. 82, док. № 315.

Както с предишния ми доклад, съобщавам Ви, че повторно се

случиха религиозни нарушения с български момичета. За две таки­
ва отпадания от вярата ми съобщиха през тази седмица и семейство­
то на едно от тези момичета в късна нощ дойде да моли за моето по­
средничество, като каза, че един турски подофицер е употребил наси­
лие. Понеже в тези“случаи, когато става дума за раята, аз като кай-
зерски консул не мога да предприема нищо подобно на предшестве­
ника си при такива случаи на открито насилие, направих настойчи­
ви забележки и, както се утвърди от него и в моята настояща [прак­
тика], устрои се среща на изменилата вярата си с майка й и баба й,
което по-рано бе възпрепятствувано по всевъзможни начини. Този
разговор действително се състоя и момичето само обясни, че добро­
волно е предприело стъДката и че не иска повече да се връща в май­
чиния си дом1.

1 От доклада на австрийския консул се вижда, че както той, така и негови­

те предшественици не са правили нищо за спасяването на българските момичета
от помохамеданчване. С това още веднъж проличава колко по-различна е била
практиката на руските консули, които са се борили за осуетяването на всеки
подобен опит. Що се отнася до съгласието на момичето да приеме исляма, из­
вестно е с какви насилия е било получавано това «съгласие». [Бел. на редак­
тора.]

513 33 По следите на насилието» ч. II

 ОТВЛЕЧЕНО И УБИТО МОМИЧЕ ВЪВ ВАРНЕНСКО

_....... Из доклада на М. Калиш от юли—август 1854 г. — Вж.

” Документи из германските архиви, с. 215—216.

Ферикът Салих паша, който пътувал от Силистра за Варна и

оттам за Азия за корпуса на Исмаил паша, срещнал едно християнс­
ко момиче в едно близко до Варна село, което той наредил да бъде
отвлечено насила от неговите хора. Но по пътя той узнал, че отвли­
чането било вече известно във Варна. Той наредил да убият момиче­
то и да го заровят в гората. Но и за това се разнесла скоро вестта
във Варна. Трупът на убитата бил изровен и донесен във Варна.

ОПИТИ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ
НА ДЕВОЙКИ В ГОРНООРЯХОВСКО

Из ръкописа на Никола А. Живков за Филип Тотю. —

Вж. НБКМ —БИА, ф. 294, а. е. 6, л. 66а—676.

Една сутрена рано на прекрасния летен ден той [Филип То­

тю]. . . възседна коня си и бързо излезе из село, като се упъти през
Търново право в Ряховица. дето. . . ставаше доста голям панаир вся­
ка неделя. . . Наскоро [той] се намери с двамина братя, които бяха
тоже изгорени от турската злоба, на които сестрата беше отнесъл
един богат турчин силом и бе я потурчил за своята гнусна страст.
След като се разговориха в кратце от най-напред, решиха се вече
да ходят да отмъстяват, като имаше всеки от тях за какво.
Ето що му разказаха тези негови другари, като любопитствува-
ше да узнай всичко подробно.
«Слушайте, братя, каза единият. Знаете ли, че съм плакал це­
лия ден, догде пристигна тука и коя е причината?» Начена да след­
ва:' «Преди 4 дена мене като ме нямаше в къщи, нападат в къщи 5
души турци и като пресичат на баща ми ръката, грабват сестра ми
и я отвеждат. Аз разумех къде е нещастната ми сестра затворена и
как се назовава турчинът, който я потурчи и й наруши най-безцен-
ното на света, и сега ви моля, братя, като сме се решили всинца за
това, да ме съдружите да идем да я отървем и я избавим.»
Вторият им другар нетърпеливо му пресече думата, като си раз­
голи ръката и показваше на пресеченото с тия думи: «Видите ли,
братя, същата участ сполетя и мене. Една наша съседка, като беше
отишла на чешмата в село, нападнаха я турците да я откраднат; аз,
като се случих там и се спуснах да я отървам, един от турците ме
нарани в ръката, когото, без да губя време, като го проводих на он­
зи свят, побягнах, дето се скитам и крия и до днес, както ме видите.»
Сега редът беше на Тотю, който им изприказва, както видяхме
по-горе. Сега въобразете си как тъй и тримата бяха ранени сърдеч­
но: един за сестра, други за съседка и третият Тотю за своята лю­
бима братовчедка Аглика.

514
 БЪЛГАРИТЕ МОХАМЕДАНИ В ЕВРОПЕЙСКА ТУРЦИЯ
СА ОКОЛО ДВА МИЛИОНА

Из доклада на холандския посланик в Цариград Цуйлеи

до министъра на външните работи на Холандия Ф. А. ван
Хал от 31 декември 1855 г. — Вж. A. R. А. (Държавен
архив — Хага), Min. van Buitenl. Zaken, 1813—1870.
Cod. 2. 05. 01. 2781, № 125.

В Европейска Турция има почти два милиона българи, които по­

вече или по-малко са се свързали с османлиите чрез приемане на
тяхната религия. Останалата част от населението е останала отделе­
на от узурпаторите чрез разликата на религията и на народността.

' НОВИ ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ В РУСЕНСКО

Из доклада на Ем. фон Рьослер от 30 юли 1856 г. до граф

Б. Щауенщайн. — Вж. Документи за българската исто­
рия. т. VI, с. 114. док. № 348.

< В последно време тук станаха отново приемани я на исляма. Ос­

вен една млада израелска жена, която спечели с удоволствие един
турчин за себе си, биде покушено при полска работа на едно място
отдалечено оттук 4 часа, едно едва 14-годишно момиче от български
родители и взето за жена на един турчин. Бащата и майката на едно
българско момче от Шумен дали жалба, че техният син, който е 14-
годишен, бил потурчен и сега е готов да се посече [самоубие].
Родителите на момичето ми изложиха своята мъка и поискаха
застъпничеството на кайзерското консулство пред местните власти,
но аз не можах да дам никакво разрешение на въпроса. . . И трите
случая останаха без резултат.

ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ НА МАЛОЛЕТНО МОМЧЕ

В ШУМЕНСКО

. 1 . . . .
Из доклада на пруския консул в Русе М. Калиш от 20 юли
1856 г. до пруския посланик в Цариград Вилденбрух. —
Вж. Документи из германските архиви, с. 300.

В Шумен преди няколко дни едно 14-годишно момче християнче

било принудено да мине към исляма. Гръцкият епископ и първен­
ците на общината ме помолиха да посреднича пред Саид паша мом­
чето да бъде върнато на родителите му и общината. По мое ходатай­
ство Саид паша издаде заповед момчето да бъде доведено тук и наре­
ди едно строго разследване на случая.

515
 2
Из доклада на М. Калиш до Вилденбрух от 3 август 1856
г. — Пак там, с. 302.

Позволявам си да съобщя най-покорно, че Саид паша изпрати в

Цариград по мое ходатайство помохамеданченото в Шумен момче-
християнче, след като той лично разпита него и неговите роднини за
подробностите около случилото се. Хюсмен, мюдиринът на Шумен,
който е много компрометиран поради разследването на този слу­
чай, е подал оставка, която е и приета. Всички останали мохамеда­
ни, заплетени в тази работа, се очакват тук след няколко дни, за да
бъдат съдени.

; 1ГГОМОХАМ1ДАНЧЕНО МАЛОЛЕТНО МОМЧЕ

В ПЛОВДИВ

Дописка във в. «Цариградски вестник», г. VII, бр. 306, от

8 декември 1856 г.
Пишат от Пловдив, че тамошният мал-мюдир потурчил едно не­
пълнолетно момче и 15 дни наред с голям обред при обрязването му
го развеждал навсякъде из града, последван от безчислено множест­
во турци на коне и тембелици и други веселби. Потурченото момче
било облечено в шити сърмени дрехи. Всички околни бейове били по­
канени на този безчестен празник, а така също всички членове на
меджлиса и дори самият Салих паша присъствувал на обреда. Това
събитие много наскърби християните, които гледаха как тези без­
закония се вършат от самите управители.

НАСИЛИЕ НАД БЪЛГАРСКО МОМИЧЕ ОТ РАЗГРАД

ДА ПРИЕМЕ ИСЛЯМА

Из доклада на М. Калиш от 15 юли 1857 г. — Вж. Доку­

менти из германските архиви, с. 315.

В Разград един турчин отвлякъл едно християнско момиче от

къщата на родителите му, завел го в една близка гора и го принудил
да се подчини на волята му. За да избегне опозоряването, момичето
обещало да се помохамеданчи и да стане негова жена. Доведено от
прелъстителя назад в Разград, то обяснило пред съвета, че било дало
обещанието само за да се спаси. Съветът не искал да го слуша и само
след като се уплашил от заплахите на момичето, че ще се обърне към
чуждите власти, върнали момичето на родителите. Както гласят
докладите, родителите и момичето се намират в опасност да бъдат
убити от прелъстителя.

516
 ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯТЛ В ШУМЕНСКО
ПРОДЪЛЖАВАТ

Из спомените на Александра Петрович. учителствувала

в Шумен през 1857 г. — Вж. Мемоари Александре Петро-
вич-Маизнер, 1832—1900, Приредио И. П. НиколиН,
Мешовита гра|)а, III, 1974, Београд, с, 93.
Турците почнаха да крадат младежи, даже и цели фамилии, и
да ги потурчват. Това беше по рамазан и народът започна да се пла­
ши, тъй като тогава не само потурчваха, но и отнемаха девойки и
младежи посредством хайдуци и искаха огромни суми за тях. Това
беше по Балкана, а в околностите на Шумен се ограничаваха с по-
турчване и отнемане на жени.

ОТВЛЕЧЕНА В АНАДОЛА БЪЛГАРКА

ОТ КАЗАНЛЪШКО

Из разказа на българин от с. Шипка, Старозагорски ок­

ръг, пред Л. Каравелов през 1857 г. — Вж. Възрожденс­
ки пътеписи, С., 1969, с. 230.

Имах и сестра, но турците я отведоха в Анадола.

ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ НА МАЛОЛЕТНО БЪЛГАРЧЕ

В СТАРА ЗАГОРА

Писмо на представителите на Старозагорската община до

Н. Геров от 16 септември 1857 г. — Вж. Архив на Найден
• Геров, ч. I, С., 1931, с. 27.

Онзи ден, в четвъртък. . . чорбаджиите ни виждат в конака едно

момче на 12—13-год. възраст, облечено в светли тесни дрехи и наки­
чено с маргарит. Те от любопитство попитали какво е това момче.
Отговорили им, че то е било християнче, на име Коста, и тази вечер
щели да го потурчат и обрежат, а възприемник щял да му бъде кай-
макаминът ни Мехмед бей; но понеже той сега е в Пловдив, неговият
векилхарч Махмут ага щял да приеме тази чест. Чорбаджиите заед­
но с владишкия епитроп побързали при кадията и при Смаил ага,
който е член на местния меджлис, за да искат изясняване на тази
безпътна работа. Кадията най-напред казал, че не му било известно
за това нещо, а после казал, че това момче било изпратено с емир-
наме от Вали паша, за да го потурчат, но той не бил видял емирна-
мето. Споменатият Смаил ага дал по-подробни изяснения за това и
казал, че преди няколко дни някой си арнаутин турчин бил довел от
Врачанската каза това момче и като искал да го потурчи (не знаем
дали насила или доброволно), но нямал пари за този обред, завел
го при каймакамина ни заедно с други двама турци на име Ламбо-

517 4 * 3
 лун Афузу и Чирчи х. Сали, за да му го посветят. Каймакаминът
го съпроводил с едно заптие и с инха и го изпратил при Вали паша в
Одрин. Не знаем как е изпитвал момчето Вали паша, знаем само, че
му сложил име Емин и го изпратил с емирнаме до каймакамина ни,
за да го обреже, но поради отсъствието му, както казахме, Махмут
ага тържествено го обряза тази вечер. . . Като стават така тези ра­
боти, не е чудно да видим да започнат да ловят по сокаците хрис­
тиянските деца и като ги прелъстяват с дрехи, пари и обещания, да
ти потурчват. . .

ПОМОХАМЕДАНЧЕНА БЪЛГАРКА ОТ СТРЕЛЧА

Писмо на пазарджишкия жител Иван П. Чичи до Н. Ге­

ров от 16 октомври 1857 г. — Вж. Из архивата на Найден
' Геров, кн. II, С., 1932, с. 843.

Питам за Вашето драгоценно за мен добро здраве и Ви съобща­

вам, че приносящият страда от преследването заради вяра на една
жена на име Велика, грабната от къщата си в село Стрелча..Тя била
отведена в една турска къща насила, но след време сполучила да
избяга и дошла при Ваша милост да й помогнете и да я отнемете от
турски ръце, за да си иде в къщи при мъжа и децата. Носят настав­
ления и от доктора г-н Анино с надежда данр жената бъде освобо­
дена.
Молим Ви, ако е възможно, като Ви изкажат страданията си
устно, да я отнемете и не само нас и мене ще задължите, но и голя­
ма благодарност ще придобиете от народа за Вашия труд.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНО МОМЧЕ ОТ ХАРМАНЛИ

" 1 • ... . , ...

- Писмо на хасковски граждани-общинари от 17 октомври

1857 г. до Н. Геров. — Вж. НБКМ —БИА, ф. 22, а. е. 557,
л. 11.

Превъзходний г. Найдене! Покорно Ви поздравяваме.

Приносящите настоящото ни [писмо] са жители от Харманли,
заедно с които се изпраща от кадията ни с писма до пашата и трина-
десетгодишното им момче, което се покусило да остави отечествена­
та си християнска вяра и да приеме турската религия.
Това момче на упоменатите родители било слуга в Харманли у
един турчин, който убедил момчето да го потурчи. За да изпълни на­
мерението си тоя турчин, довел го в Хасково, за да го връчи на ка­
дията ни, когото, като не намерил, оставил го на наместника мидюр-
ски, който приел момчето и предал в една турска къща под стража,
без да известят и нас за това. На другия ден дошъл кадията в Хас­

518
ково. Ние, като Научихме после от родителите на момчето, за което
бяха дошли, известихме за това на кадията, който, като повика и
попита пред нас упоменатия Ахмедаа, научи се, че е имало такова
момче. В присъствие на родителите доведе се момчето в конака пред
кадията и мезлиша, за да се изпита, ако иска самоволно да се по-
турчи. Маловъзрастното това момче, напоено и наплашено от тех­
ните съвети, отговори на въпроса, че искало самоволно да се потурчи.
И така решиха и писаха писма до пашата в Пловдив, дето се изпра­
ща заедно и момчето, което уж било възлюбило ислямизма, за да
се извърши там обредът на потурчването му. Затова Ви молим да се
потрудите, ако е възможно с някое средство, за да се избави тая хри­
стиянска душа, на която предлежи пагубата. Защото това момче е
принудено да остави религията си от убеждаване и слабоумие.
За такава света услуга молим да се потрудите, с което ще уте­
шите и избавите бедните тия родители от голяма беда и скръб и нас
много ще задължите.
Ваши покорни [следват четири подписа].

2
Писмо на руския одрински консул Н. Ступин до Н. Ге-
- ; ров от 3 декември 1857 г. — Вж. Из архивата на Найден
Геров, кн. II, с. 317.

Вчера се яви при мен един чорбаджия от селището Харманли,

Хасковски окръг, и ми разказа случая на едно отстъпничество. Едно
момче (по негови думи на 14 години), син на някой си Теодор, на­
мирайки се на служба при един турчин, изявило желание да приеме
мохамеданството. Ту рийте го изпратили в Хасково, а оттам в Плов­
див. Салих паша заплашил момчето с войнишка служба, то се от­
казало от мохамеданството, било върнато на бащата и пристигнало
отново в Харманли. Тук по-раншните му приятели отново го при­
влекли, подмамили го от бащата и го скрили. Бащата сега е в Хас­
ково, ходатайствува за откриване на сина, за когото местните власти
му отговарят: «Откъде да ти го вземем? Изчезна безследно!» Помо­
лиха ме да те помоля да ходатайствуваш в Пловдив, оттам да дадат
подтик в Хасково за откриването на този юноша. Ако Хасан паша
не направи нищо, тогава ние ще го подтикнем оттук след пристига­
нето на Меамер паша. Това писмо ще ти бъде донесено вероятно от
самия баща на момчето. Моля те, направи, каквото можеш. . .

3
Писмо на хасковски граждани до Н. Геров от 26 октомв­
ри 1857 г. — Вж. Архив на Найден Геров, ч. I, с. 40.

Чрез настоящото, като принасяме чистосърдечните ни към Ва­

ше превъзходителство поздравления, имаме честта да Ви съобщим
за харманлийското момче, което по-рано в Пловдив избавихте от ос­
мански ръце, за да не се потурчи, и като беше оставено на баща му.

519
той го доведе в Харманли. Немного време след това то пак се загуби,
та и досега. Получихмг писмото, което бащата на момчето донесе, и
го връчихме на мюдюрина, който го прие радостно и каза, че ще се
потруди по всякакъв начин да издири момчето. Вчера, като отидох­
ме при мюдюрина, той ни каза, че Ви писал за момчето, та да Ви
пишем и ние. От него научихме, че още като издирвал къде се нами­
ра момчето, някой уж му казал, че момчето било отведено в Одрин
и го потурчили. Не знаем дали е истина, защото няма други извес­
тия, които да се потвърдят. Затова Ви молим, тъй като по-добре
знаете, ако е възможно, да се избави тази християнска душа от по­
губваме. . .

ПОМОХАМЕДАНЧЕНА БЪЛГАРКА ИСКА

ДА СЕ ОТКАЖЕ ОТ МОХАМЕДАНСТВОТО

1
Из писмото на руския одрински консул Н. Д. Ступин до
Н. Геров от 21 октомври 1857 г. — Вж. Из архивата на
. Найден Геров, кн. II, с. 312—314.

Аз не съм виждал твоята ренегатка, поради което не зная какво

да те посъветвам да правиш с нея. . . Мисля, че е най-добре с помощ­
та на владиката да й намериш мъж, да му дадеш зестра, а дотогава
си длъжен да я държиш под покровителството на императорското
агентство и в случай на претенции или искания на турците да от­
казваш решително, включително и до скарване. . .
П. П. Забравих да добавя още нещо за тази жена, искаща да се
върне към християнството. Ако тя поради това, че е пловдивчанка
или от близките околности, или пък поради друго се страхува да
остане там, то изпрати я при мене — младоженецът тук е готов. Това
е моят ловец Георги, също вдовец, но юнак!. . .

2
В отговора си на писмото на Н. Д. Ступин на 30 октомври
1857 г. Н. Геров дава някои допълнителни сведения за
въпросната българка, помохамеданчена още на 6-годишна
възраст. — Вж. Из архивата на Найден Геров, кн. II, с.
314.

Моята туркиня е родена в София и потурчена на шестгодишна

възраст. Там е била възпитана и омъжена за бившия роб на тукаш­
ния Ениз ефенди, длъжник на нашия Иван Чалики, и пристигнала в
Пловдив преди 16 месеца. Мъжът й е военен, умрял преди пет месе­
ца във Варненско. След това тя живяла два месеца в дома на Ениз
ефенди и след това отишла при владиката, който я изпрати при мен.
Аз сам смятам да я омъжа. Тя своеволничи като дете, тъй като е въз­
питана по турски. Не иска също така да отпътува никъде. Влади­

520
ката сега е в епархията, като дойде, ще поговоря с него за нея. От
София очаквам сведения за нея. Досега никой не пита за нея. . .

V ЗАЧЕСТИЛИ ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ В СКОПСКО

" Писмо на Ст. Костов от Враня до Н. Геров. Писано в Ско­

пие на 14 декември 1858 г. — Вж. Из архивата на Найден
Геров, кн. 1, С , 1911, с. 934-935.
В нашите земи тук зулумите се умножиха твърде много и клети­
те селяни теглят премного. Злобата дотолкова се увеличи, че завчера
в Куманово в мюдюровия конак една девойка бе убита на място от
едно заптие, което искаше да я потурчи насила. Не минава седми­
ца да не бъде доведена или жена, или девойка в конака за потурч-
ване. . .
БЪЛГАРИН МОХАМЕДАНИН ОТ ЛОВЧАНСКО
......... НА СЛУЖБА ПРИ РУСКОТО КОНСУЛСТВО

Из писмото на Н. Геров до врачанския епископ Доротей

.. от 23 декември 1858 г. — Вж. Из архивата на Найден Ге-
' ров, I, с. 527.
Подателят на това писмо Ахмед, от Извор [Български извор] от
Ловчанско, беше мой гавазин и ми служи добре и вярно. После се
разболя и отиде в селото си и сега, като оздравя, дойде пак при мен,
но аз вече си взех друг гавазин, та нямам място за него. По негова
молба се моля на Ваше преосвещенство да го настаните, ако е въз­
можно, някъде на работа и се надявам, че ще Ви служи добре.

БЛАГОДАРНОСТ ЗА ОКАЗАНО СЪДЕЙСТВИЕ

Писмо на Ахмед ага до Н. Геров. — Вж. Из архивата на

Н. Геров, I, с. 497.
Поздравявам Ви сърдечно и моля бога денонощно за Вашето
добро здраве, да Ви го продължи бог вечно.
Като взех от Ваше превъзходителство писмото, според заповед­
та Ви отидох при владиката, който според Вашето похвално писмо
към Негово преосвещенство ме прие на драго сърце. И заради онази
работа, гдето бяхме говорили за Цариград, искат ме. Оттогава се
намирам в голямо притеснение, та ако е възможно пс някакъв на­
чин, смирено Ви се мо./цш да ни пишете какво да правим. И се
надяваме на Ваше високопревъзходителство да ни юмогнете, та
дано не ме откарат на низам.
Моля Ви се да поздравите Ходжа Артин и Ходжа Гарабет и
Стоянчо доктора.
Враца, 21 януари 1859 г. Ваш покорен слуга
Ахмед ага

521
 СВОЕВОЛИЯТА НАД БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ
СЕ ЗАСИЛВАТ

Из доклада на М. Калиш от 5 януари 1858 г. — Вж. До­

кументи из германските архиви, с. 325—326.

В последна време започват да се чуват все повече оплаквания от

страна на християните, и то не неоснователно, защото своеволието
на отоманските чиновници взема все повече връх. И сигурността на
пътищата е многократно застрашавана в последно време. Убийства
са станали многократно както вън, на открито поле, така и в градо­
вете. Нападения и кражби. . . са днес на дневен ред. Отвличания
с цел за помохамеданчване стават съвсем безнаказано.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ МОМИЧЕ И МОМЧЕ

, г, В РУСЕНСКО

Из доклада на М. Калиш от 9 януари 1859 г. — Вж. До­

кументи из германските архиви, с. 339—340.

Наскоро едно момиче-християнче е било насилствено отвлечено

от турци от селото Сазлъ [Тръстика, Разградски окр.] и било при­
нудено да се помохамеданчи. Затова майката на момичето се опла­
кала пред тукашния владика, а той пред Исмаил паша. Но нито вла­
диката, нито първенците успели да издействуват връщането на мо­
мичето. Владиката с управителите на общината ме помолиха за по­
средничество пред Исмаил паша, което за мое най-голямо съжале­
ние аз не можах да сторя, тъй като същото щеше да остане без вся­
какви последствия, понеже аз едва успявам при нетолерантността
на пашата, при неговото високомерие, както и презрение към всич­
ки съществуващи права и закони-, да запазя с всички усилия спра­
ведливите искания на тукашните поданици.
Съветът, който пашата председателствуваше само когато този
случай бе разгледан, не освободи момичето въпреки всички протес­
ти на владиката, на членовете на съвета — християни и арменец.
Първенецът християнин е бил дори така обиден от пашата, когато се
позовал на височайшите разпоредби, че си дал оставката. Но неза­
висимо от това пашата го заставил да подпише решението на съве­
та по това дело. Владиката, както и арменският първенец отказали
да подпишат. Владиката заявил, че нямало да присъствува повече
на заседанията на съвета.
Няколко дена по-късно едно момче-християнче отново било при­
нудено да се помохамеданчи, без работата да бъде донесена до съ­
вета.

522
 НАДГРОБНИ НАДПИСИ НА БЪЛГАРИ МОХАМЕДАНИ
ОТ СРЕДАТА НА XIX ВЕК

1
Надпис с арабско писмо върху откъс от мраморна над­
гробна плоча, намираща се в лапидариума на Окръжния
исторически музей — Варна. Материалът е предаден от
Н. Панайотов.
. . .Мехмед, син на Киряк. . . 1859 година.

2
Надпис с арабско писмо върху мраморна надгробна ко*
лонка, намираща се в лапидариума на Градския музей —
Провадия. Материалът е предаден от Н. Панайотов.

. . .Юмер, син на Кера, за който злословията [на неверниците]

не се побират в никакви граници. . . Дано всевишният [бог], оста­
вайки [безкрайно] доволен от. . . му отреди вечно пребиваване в
райските градини. . . Покойният и опростен. . .

ПОМОХАМЕДАНЧЕНО Ю-ГОДИШНО МОМИЧЕ

В РУСЕ

Из доклада на М. Калиш от 8 март 1859 г. — Вж. Доку­

менти из германските архиви, с. 345.

През последните дни едно десетгодишно момиче християнче е

било тук пак примамено в къщата на една туркиня и бива задържа­
но там, за да го принудят да се помохамеданчи. Многократните опи­
ти на християнската община да запази това момиче за родителите и
вярата му не успели. Все пак тукашният владика се надява още да
накара Исмаил паша да върне детето на родителите му.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ ДЕВОЙКИ В СОЛУН

Във в. «•Цариградски вестник», г. IX, бр. 423 от 21 март

1859 г. е поместена дописка от Солун с дата 11 март.

Знаете младата хубава мома Магдалена, която бе отвлечена с

голяма свирепост, и какво жално впечатление причини на всички
тук това приключение. Надяваме се сега нашият губернатор да по­
лучи заповед от царското правителство, за да я доведе тук. Тази не­
щастна девица все още се намира в Драма под стражата на Омер
Тахир бей. . .
Тук и едно друго момиче от околните села дойде в Солун, отвле­
чено насила от един турчин. Тази работа ще се проучи в общинския
съвет и понеже казват, че момата е отвлечена насила, ще се отърве
и ще бъде върната на родителите си.
 ПОМОХАМЕДАНЧЕНА ДЕВОЙКА В ДРАМСКО

Дописка, поместена в кн. 1, ч. I от март 1859 г. на «Бъл­

гарски книжици».

В село Едринеджик, в Солунска област, на един час и половина

от Драма, една девойка гъркиня, на 15 години, на име Магдалена,
беше сгодена за българина Иванчо Печев и се готвеше за сватбата,
която щеше да стане в неделя на 24 януари т. г. Четири дни по-ра-
но, на 20 януари, баща й Костанди Пульо Мадемли, земеделец, оти­
шъл надалеч на една воденица за брашното, което трябвало за сват­
бата, откъдето щял да се завърне на сутринта, и по този начин в сря­
да срещу четвъртък в къщата останала само жена му Нерандза с дъ­
щеря си. Около среднощ, когато тези спали дълбок сън, чули да се
хлопа на вратата им. Нерандза, като се събудила по-напред, ста­
нала скоро, запалила свещ, излязла и попитала — Кой е?
— Отвори — рекли отвън, — имаме нещо да кажем на мъжа ти.
Тя отговорила, че мъжа й го няма, но те веднага разбили вра­
тата и двама турци на име Омер Хавилес и Мустафа Хавалес влез­
ли. Но те не били сами. Подире им влезли още двама други, въоръ­
жени до зъби, а десетина други седели навън да вардят. Те били от
село Цанцалица.
— Къде е мъжът ти? — рекли пак на жената. — Ние искаме
да го видим.
— Няма го тук — отговорила им пак тя уплашена. — Отиде на
воденицата за брашно. Аз съм останала сама с дъщеря си.
— Ние точно нея сме дошли да вземем — отвърнали Омер и
Мустафа.
Те тозчас се втурнали, грабнали девойката от леглото, а други
двама уловили майка й, пъхнали кърпа в устата й да не вика, вър­
з а ^ я добре, обвили я в халище да не се чува гласът й и побягна­
ли с девойката, която плачела напразно. Горката майка се мъчила
да стане и да отиде да повика някого, но било невъзможно и си ос­
танала обляна със сълзи през цялата нощ. А горката й дъщеря, като
я закарали в Цанцалица, през нощта била осквернена от грабите­
лите си, които на сутринта я откарали в къщата на Тахир Омер бей,
комуто казали, че тя е оставила баща си и майка си и е дошла да се
потурчи!
А когато на сутринта бащата си дошъл от воденицата, намерил
жена си в посоченото състояние, а дъщеря му я няма и разбрал ра­
ботата, свят му се завил пред очите и паднал в безсъзнание. Стекли
се роднините му и селските кметове и всички ядосани отишли да се
оплакват на каймакамина в Драма. Този наредил да се събере вед­
нага меджлисът и да доведат момичето. В тази работа се намесил и*
владиката, поискал момичето да бъде предадено на родителите му,
а грабителите да бъдат наказани. Магдалена, щом влязла в медж-
лиса и видяла плачещи майка си и баща си, веднага хвърлила яш-
мака и фереджето, с които я били покрили, спуснала се, та прегър­
нала родителите си, като казвала:

524
 — Каквото ме направиха, аз не съм вече нито за себе си, нито
за вас.
При тази гледка всички присъствуващи се нажалили, обаче медж-
лисът взел решение, че Магдалена се била потурчила и че още пре­
ди шест месеца тя уж имала такива намерения. Родителите й викали
и протестирали против това решение, но като не могли нищо да на­
правят, отишли да се оплакват в Солун на пашата като на по-горен
съд.
За тази работа от Кавала тамошните вицеконсули писаха на
съответните си консули в Солун. От своя страна и каймакаминът от
Драма писал и изпратил и решението до солунския управител Мур-
за Саид паша. А пашата, като не посмял сам да реши една такава
работа, писал в Цариград, за да попита Високата порта.
Както всеки разбира, тази работа предизвика голям смут в те­
зи страни.

ОТВЛЕЧЕНО МОМИЧЕ ОТ ПАЗАРДЖИШКО

Из писмото на пловдивския митрополит Паисий от 21 ап­

рил 1859 г. до църковната община в Пазарджик. — Вж.
НБКМ —БИА, II А 3181. Превод от гръцки на Г. Влахос.

Научихме, че близо при вас, при х. Мустафа Джелеп кехая, от

хората на Кара Никола, се намира в Корай едно момиче Елисавета,
затова подбуждаме вас и управлението да го освободите и да го из­
пратите тук в митрополията, поради което го искаме. Но в краен
случай, ако не го освободи, след това трябва да се постъпи по друг
начин, следователно погрижете се да се освободи това момиче. За
това ще има и заплащане.
Очакваме да ни отговорите за резултата. Желаем ви благород­
но спасение.
[Добавка.] Подканяме и честния Кара Никола да се погрижи
по-добре за освобождаването на момичето от Корай.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНА ДЕВОЙКА ОТ ТЪРНОВСКО

Кореспонденция от 19 май от Търново, поместена в г. 1,

бр. 11 от 6 юни 1859 г. на в. «България».

В предната събота, на 9 май, в извънредно свикания меджлис

стана още едно потурчване. Казваме още едно, защото преди това са
станали още много други, за които нищо не сме ви писали. Потур-
ченото момиче е от село Килифарево, на име Деша, и е било слуги­
ня в дома на Фазлъ бей.
Предния ден, на 8 т. м., бащата на това момиче бе доведен със
заптие от Килифарево и до 8 часа на другия ден, събота, стоя в ко­
нака, затворен в билюкбашийската стая, като го наблюдаваха доб­

525
ре. Трябва ли да се мисли защо? Горкият баща нищо не знаеше, че
момичето му искало да се потурчва. Той, владиката и чорбаджиите
ни от меджлиса научиха за тази работа в меджлиса едва тогава, ко-
гато вече представиха момичето в меджлиса, за да си даде т а к р и -
р а. То си даде такрира като «наизуст» и след няколко въпроса, за­
дадени само от пашата, присъствуващият кадия не счете за нужно
да чуе забележките, които владиката беше започнал да прави по
този въпрос, но прочете обикновената молитва върху главата на от­
стъпницата, покри й лицето с пешкир и тя стана кадъна, според ха­
рактера на закона. . .
Казахме обстойно истината как е станала тази работа, а пове­
че се страхуваме да кажем, защото тук има хапсана (затвор) за он­
зи, който много приказва. . .

ПОМОХАМЕДАНЧЕН МЛАДЕЖ ОТ ХАСКОВСКО

Писмо на хасковски граждани-общинари от 10 август

1859 г. до Н. Геров. — Вж. НБКМ—БИА, ф. 22, а. е. 559,
л. 7.
Превъзходнейший г-не Найдене!
Чрез настоящото, като принесем към Ваше превъзходителство
смирените си и покорните поздравления, следователно спешим да
известиме печално, че един юноша на възраст двадесет почти годи­
шен от казата ни от село Малко Еринджик, син шьоп (?) Тодоров,
реченият юноша преди четири години от днес, като се е отделил от
селото и от родителите си, бе отишъл на Гюдюк махалеси [Черепово,
Хасковски окр.], гдето като се е съгласил при отоманите, оттогава
при тях е работил. Но, както се вижда, тамошните отомани в това
разстояние като убедили речения юноша, за да възлюби тяхното
богослужение, и напоследък сега преди десет дни, като са го задър­
жали у Хасково при някои си отомани, после на 9-и текущаго пред­
ставиха го на съдилището и момчето усърдно отвръща, че приема
ислямизма. Последствие прочее на това сега изпращат го в Пловдив
към Негово височество паша ефендимиз, за да се даде тамо конец
връз този подлог. Поради това ние, като прибягваме чрез настоящо­
то наше [писмо] към Ваше превъзходителство, молим се, щото бла-
годаряющеся да подействувате при личните, за да се избави рече­
ният, когото според надеждите ни, като избавите от отоманските
ръце, можете да го задържите тамо, колкото видите угодно време.
А ние добронадеждни за привичното Ви към него покровителство
и че чрез това Ви благодеяние всичките ни ще възрадвате, спеши-
ме и се подписваме.
[Следват четири подписа.]

526
 ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ В ТЪРНОВСКО
И РУСЕНСКО

Из изложението на лясковския учител Павел Калянджи

до руския император от 14 август 1859 г ., в Търново. —
АВПР, ф. СПб, Главний архив, У—А2. Документът е из­
дирен от Г. Плетньов.

Хатихумаюнът е една чиста измама, когото Турция обнародва

на поданиците си, заслепи всичка Европа, и някои от просветените
държави мислят, че всичко е турено в добър ред, и от това не обръ­
щат Внимание към злото наше положение. А немците, като гледат,
че хатихумаюнът не се туря в действие, се възхищават и се радват
на нашето зло състояние, и още всячески се мъчат да не се въведе
никога в действие. Та като виждат някого от поданиците да плаче
от притеснения, го съветват да приеме мюсюлманската вяра. . .
6. Насила потурчени. 1859 г. в Добри дял, на Тодор дъщеря му
открадната от къщата и насила потурчена. Девица Мария Драгано­
ва се открадна, а до вечерта я потурчиха. От началото на тая година
до сега са потурчени в Търново 10 момчета, 15 момичета, 20 жени; а в
Русе 18 момичета, 11 момчета, 9 жени, без да знае някой от христия­
ните. Подобни се стануват и по цяла България.

, ОТВЛЕЧЕНО МОМЧЕ ОТ СТАРОЗАГОРСКО

Писмо на Захари П. Княжевски до Н. Геров от 18 ноември

1859 г. — Вж. Из архивата на Найден Геров, кн. 1, с. 846—
847.

В околностите на Стара Загора отново започнаха да ограбват

християните посред бял ден и на един час от града от с. Дълбоки
взеха едно момче пастир. И сега, вече трета седмица, за него няма
никакво сведение. . .

ОПИТ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ
НА 15-ГОДИШЕН МЛАДЕЖ ОТ ТУЛЧА

Консулско донесение № 32 от 9/21 ноември 1859 г. на р ус­

кия вицеконсул във Варна Емил Райзер до княз А. Л о- •
банов, посланик на Русия в Цариград. — АВПР, Посоль-
ство в Константинополе, д. 1611, 33— 34а.

Според съобщението, получено тази вечер от Негово Високо­

преосвещенство митрополита до консулското тяло на нашия град,
наново трябва да поднеса на Ваше Превъзходителство тъжното об­
стоятелство на опит за незаконно привличане към исляма, както
се случва периодически и при доста близки промеждутъци в тази
провинция.

527
 Касае се този път за гръцки младеж, който заявява, че бил на
15 години и се нарича Антон, родом от Тулча и живущ в турското
село Венчан, околия Йени пазар [Венчан, Варненски окръг], където
родителите му се заселили от времето на последната ивточна война
и където и двамата били умрели, според твърденията му, преди из­
вестно време.
Изглежда, че тогава детето било взето като слуга в една турска
къща от същото село и според мнението на варненските чорбаджии
вероятно са го убедили да стане мюсюлманин, за да си подобри съд­
бата.
Факт е, че когато е бил разпитан в съвета и в присъствието на
митрополита, младежът е заявил, че иска да стане мюсюлманин.
Че *ьс Високопреосвещенство митрополитът поиска, въз осно­
ва на официозно мнение, предадено му от мене още вчера вечер, да
му се повери това дете за няколко дни (така както се върши в други
части на империята, например из островите на Архипелага), за да
може свободно да се разпита относно по-главните причини на же­
ланието му, обаче отказа му се рязко и той напусна съвета.
Тогава консулското тяло се събра, за да обсъди начина да съдей-
ствува на усилията на Негово Високопреосвещенство митрополита,
обаче тъй като неколкбкратно се установи, че с евентуална намеса
даже официозна, на консулите пред местните власти се стига обик­
новено до преминаването в мюсюлманската религия, макар че ни се
обещаваше отлагане. Господин Сътер, английски консул, заяви, че
що се касае до него самия, той желае да съобщи веднага телеграфи-
чески на легацията си с оглед да предизвика заповед за отлагане
от страна на Високата Порта до местните власти до по-обстойно пре­
глеждане на настоящия случай.
Господин Тедески, австрийски консул и управляващ френско­
то консулство, заяви, че желае да предаде същото до съответните
легации. Аз сметнах, че не мога да остана зад тях. Съставихме общо
следната телеграма, изпратена тази сутрин поотделно от всеки един
от нас: «Варна, сряда. Турците са накарали едно гръцко 15-годиш-
но момче да приеме исляма. Ако Ваше Превъзходителство намира
уместно, моля нареждането да се спре телеграфически. Доклад с
първия кораб.»
В очакване на кораб, за да предам настоящото, не ще пропусна
да представя на Ваше Превъзходителство развитието на тази работа.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНО БЪЛГАРЧЕ
ОТ СТАРА ЗАГОРА

Писмо на Захари Княжевски до Н. Геров от 14 януари

1860 г. — Вж. Из архивата на Найден Геров, кн. 1, с. 848

През вчерашния ден нашите турци намислили да потурчат едно

българско момче на 11 години и, както се вижда, уговорили момче­

528
то, довели го при каймакамина, събрали меджлиса само без хри­
стияните и като написали мазмат, веднага го изпратили в Пловдив.
Гражданите ме повикаха в народната стая и ме помолиха да Ви уве­
домя с нарочен човек, който в петък в 6 или 7 часа трябва да Ви пре­
даде писмото, за Да имате възможност да го приемете или да пре-
проводите този младеж в митрополията, а аз, майката и бащата на
младежа в събота ще пристигнем при Вас за освобождаването на
този юноша. Народът от цялата си душа Ви моли да се заемете с то­
ва момче и с известните на Вас средства да се постараете да го ос­
вободите. . .

ОСУЕТЕН ОПИТ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ

НА БЪЛГАРКА В КУКУШ

Разказ на Е. П. Южаков, сътрудник на сп. «Современ-

ник», за пребиваването му в Кукуш през 1859 г. — Вж.
Руски пътеписи за българските земи XVII—XIX век.
, Съст. М. Кожухарова, С., 1986, с. 279—283.

Сред юнаците, които ме канеха да побеседваме и да пием по ча­

ша, имаше един женен човек. Не знам как е попаднал в обществото
на ергените. Тук женените не се събират заедно с младежите. Той
ми разказа крайно интересната история около женитбата си.
«Три години преди сватбата аз си намерих момичка на 5 часа
рът оттука — започна той. Миналата година слугата на нашия архи­
ерей и негов любимец я видял случайно. Тя много му харесала. И
ето че гъркът започнал да я сватосва за любимеца си, но майка й
ие се съгласявала. Гъркът не й досаждал повече. Два месеца по-
Късно изведнъж получавам известие, че моята годеница е изчезнала.
Взех със себе си още двама юнаци и бързо пристигнахме в дома й.
Майка й ме посрещна обляна в сълзи и ми каза, че в този ден тя отиш­
ла у съседката си на гости и през това време откраднали дъщеря
ty — кой? — тя не знае. Аз уговорих от това село още трима юнаци
ц всички започнахме издирването с надежда да открием следа от
цея. На другия ден от нашите търсения един овчар ни каза, че то­
гава преминали четирима мъже с една забулена жена. По времето
[когато е станало това] ние веднага се досетихме, че се водели нея,
И потеглихме по-нататък. Пристигнахме в село (името на което не
помня) и там научихме, че наистина четирима турци и една жена,
покрита с шамия, тогава пристигнали в къщата на някакъв турчин.
Отидохме при владиката и му разказахме всичко, молейки го за по­
кровителство и помощ.
Владиката дълго не се съгласяваше да ни помогне в бедата, к а­
то казваше, че няма факти за обвинение срещу турчина, че е отвля­
къл моята годеница, но беше принуден да се съгласи поради гореща­
та ни молба. Той се обърна към пашата с оплакване срещу турчина,
че е отвлякъл годеницата ми, и с молба да му бъде върната, за да я
предаде на майка й. Пашата, разбира се, държи страната на турчи-

529 34 По следите на насилието, ч. II

на, но той не можеше да се откаже от съдопроизводството по тази
законна молба на архиерея. Впрочем съдът бе насрочен само фор­
мално. Призовали турчина на съд, на който присъствуваха пашата,
владиката, кадията, моллата, останалите турци и нашите чорба­
джии. Турчинът вече беше уведомен подробно за това, а може би е
успял да говори предварително с пашата и затова счел, че е бевпо-
лезно да отрича стореното, а признал, че той наистина е отвлякъл
годеницата ми, но само защото знаел, че тази девойка искала да при­
еме мохамеданската вяра, а нейната майка — гяурка — не й позво­
лявала това, а искала да я омъжи за друг гяурин. Той побързал да
я изтръгне от ръцете на неверниците. Мене пашата не допусна в съ­
да, защото турчинът не отричал свършеното. След като го изслу­
шал, пашата заявил на владиката и чорбаджиите, че турчинът е
прав, че той е действувал според законите на Мохамед. Тогава чор­
баджиите казали, че не вярват на думите на турчина: нека той до­
веде тук девойката, за да каже тя самата пред всички, че иска да
приеме мохамеданството, и тогава те ще се съгласят с неговото ре­
шение. Пашата заповядал на турчина да доведе девойката в съда.
На другия ден турчинът довел в съда жена, покрита с бяла шамия
от главата до нозете. «Ти ли си еди коя си?» — попитал я пашата.
«Аз» — отговорила тя. Но чорбаджиите настояли тя да им се пока­
же; казали, че не вярват това да е моята годеница. Пашата отгово­
рил, че жена, която е приела мохамеданството, не е длъжна да по­
казва лицето си, и че затова тяхното искане е незаконно. Чорбаджии­
те били принудени да се ограничат само с въпросите. «Желаеш ли
да приемеш мохамеданството?» — попитали я те. Тя започнала да
кори християнската вяра и казала, че ако не би била сега в присъст­
вието на светлейшия паша, би намушкала майка си с ей този нож,
защото само заради нея е била гяурка досега, че най-после иска да
бъде мохамеданка и не иска повече да говори с нея. Майката на моя­
та годеница със сълзи паднала на колене пред пашата, уверявайки
го, че това не е дъщеря й, че това не е нейният глас. Пашата запо­
вядал да изведат навън майката на годеницата ми. Чорбаджиите
заявили, че те желаят да доразберат дали наистина [девойката] е
дъщеря на тази жена, както сама заявява. «Няма защо да я изпит­
вате — казал пашата, — истината е ясна като бял ден!»
Аз се вбесих, искаше ми се да се втурна с нож в къщата на тур­
чина, да убия него и даже годеницата си, та никой да не я прите­
жава, ако не успея да я спася, но другарите ми ме задържаха и как
да е ме разубедиха. С наведена глава си тръгнах към къщи: цялата
ми кръв кипеше, нищо не помнех и се съвзех едва когато излязох­
ме на открито място и планинският въздух ме освежи. Тръгнахме
в различни посоки, за да се срещнем в едно село, недалече от това,
в което живееше турчинът. Привлякохме още няколко юнаци, та
със сила да изтръгнем годеницата ми от ръцете на турчина-поганец.
Тук, в това село, в което се уговорихме да се съберем, срещнах един
мой познат българин от Солун и му разказах за своето нещастие.
Той ми каза, че познава този турчин и все някак ще ми помогне в

530
 мъката ми. Скоро се събрахме всички. Вечерта солунчанинът оти­
де на гости у турчина. Там срещнал четирима турци, които също
познавал. Започнали да го гощават с вино, а и самите те пили. Те,
проклетите, само говорят, че не пият! Като се напили, турците за­
бравили да вземат предпазни мерки срещу нападение за през нощта.
Вечерта, когато стана съвсем тъмно, солунчанинът излезе на улица­
та, окачи бялата си кърпа на портата и се върна назад, към стаите.
Като видяхме условния знак, всички влязохме тихичко в къщата
на турчина. Шестима от нас застанаха до вратата на стаята, в която
пиеха турците, а останалите, в това число и аз, отидохме в женска­
та половина. Връхлетяхме изведнъж в стаята, в която на дивани
спяха жените на турчина. Те се изплашиха и се разпищяха от ужас,
а моята годеница, като ме позна, се втурна към мене, аз я грабнах
и побягнах назад. В пруста налетя върху мене бягащият от другия
край на коридора слуга на турчина. Един от моите другари го про-
боде с нож в гърдите и той се свлече на земята. На неговия вик и на
писъците на туркините се притекоха турците, но ние вече бяхме на
конете. С моята годеница отидохме направо в Солун и там, след к а­
то се венчахме, живяхме повече от месец у моя познат българин.»
«А турците не ви ли преследваха?» — го попитах.
«Гониха ни, разбира се! Но не можаха да ни настигнат. След
това турчинът две седмици обикалял по разни села, за да ни тър­
си, но като претърпял неуспех, ср отказал от издирването. После
се завърнах тук и два месеца не пуснах жена си навън от къщи и ни­
кой освен най-близките ми не знаеше за това.»
1 «А какво, разказа ли ти жената как са я отвлекли турците?»
«И още как! Каза, че четирима турци пристигнали у тях, ко­
гато майка й не’си била вкъщи, грабнали я, завързали й устата,
покрили я с фередже и я откарали на кон. У турчина тя непрекъс­
нато плачела, турчинът и другите му жени я утешавали. Искали
!насила да я направят мохамеданка, но отложили, докато се поус­
покои — и за щастие ние успяхме да я спасим, иначе като мохаме-
^данка сега щеше да бъде в харема му.»
4 «Сега ти, слава богу, си се успокоил, разбира се; сигурно ни­
кой не може вече да ти я отнеме?»
«А, още не може да се каже — отговори той. — Владиката още
не знае за това, а аз се страхувам да му съобщя. Той може би няма
да ми позволи да живея с нея, защото съм се оженил без разреше­
нието му. Как да се успокоиш? Мисля да избягам в Солун, там ще
бъде по-безопасно.»

531
 ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ БЪЛГАРИ В НИШКО

Сведения за помохамеданчвания и отвличания на бълга­

ри в Нишко за времето от края на 1859 до март 1860?г.
във връзка с извънредния съд в Ниш на 4 септември 1860
г.. на който присъствувал и великият везир. — Вж. Биб­
лиотека «Д-р Ив. Селимински», кн. IV. С., 1906, с. 29—32.

В Хамуджи Хюсеин бей завлякъл в харема си двете дъщери на

Йоан; Исмаил бей — дъщерята на Марко; в Каналнице Сали ага,
син на Мусли ага, отвлякъл Павлина, дъщерята на Яни ханджи; Ми-
са бей — Милица, Стайковата дъщеря; Иса бей от Дескурвац — Ала-
вадовата дъщеря; в Габровица Суля, Мехмедовият син, отвлякъл
дъщерята на Христо, а Салих ага — Тричовата дъщеря. В Поляни-
ца Абдул завлякъл в своя харем една мома, а пък нейната сестра
изпратил в харема на брата си в Голямо поле. Същият Абдул в то­
ва село стрелял на сина на земеделеца Стоян и обезчестил снаха му
и трите му дъщери. В гр. Лясковица Сюлейман, синът на Абдул,
грабнал дъщерята на един кожухар, именуван Коста; в същия град
синът на Молак Афик — съпругата на един християнин; в Страй-
ковац Ателах Параджибаши — дъщерята на Павло, а Хасан бей —
дъщерята на Стойко. В Турнакочи Сюлейман бей отвлякъл едно де­
сетгодишно момиче, което вследствие на туй е умряло, а изпъдил
баща й от къщата му. Синът на Хаджи Ибрахим обезчестил едно
седемгодишно момиче, което веднага издъхнало. В Чифлик синът на
Ава — Тарнека, изнасилил Петковата дъщеря. В Прещович турците
уловили една мома, която отвлекли, но християните се притекли на
помощ, та я освободили. В Подвеч Алтей, Байрактаров син, грабнал
Марковата дъщеря; в Самарница Хасан, син на бюлюкбашията —
Ставревата дъщеря, а пък Арнаут Осман — Пеховата дъщеря. Впро­
чем защо ли нишкото съдилище, като е прегледало 22 злодеяния,
съобщени от нас, си е затворило очите пред горните престъпления,
които тоже бяхме съобщили в нашия мемоар. . .
Съдилището често повтаря на християните, които са били от­
влечени от мохамеданите и насила потурчени, че много време ми­
нало между потурчването и брака им с някой турчин. В някои слу­
чаи се оказва разстоянието между потурчването и брака до 12 го­
дини, в други случаи 4, 3, 2 и 1 година. Но който познава нравите
на славянските провинции в Турция, знае много добре, че случаи­
те на доброволно потурчване на девици и жени християнки следват
подир обещание на брак и че бракът следва веднага подир потурч­
ването. Тези нрави не позволяват на потурчена християнка да про­
дължава да живее в своето семейство. А още по-малко позволяват
една мохамеданка да живее далеч от своите сънародници, без да вле­
зе в харема на някой турчин.

532
 ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ СОФИЙСКИ ЖИТЕЛИ,
СКЛОННИ ДА СЕ ОТКАЖАТ
ОТ МОХАМЕДАНСТВОТО

Писмо на жеравненеца С. Филаретов до Н. Геров, писано

на 11 юни 1860 г. в София. Посочените турци, които тайно
пазят християнските обреди и са склонни да се откажат от
исляма, несъмнено са помохамеданчени българи. — Вж.
Из архивата на Найден Геров, кн. II, с. 553.

Милостиви господарю Найден Герович!. . .

Аз вече имах случай да Ви пиша как тукашните турци ежегод­
но, почти насила, обръщат десетки български девойки в турската в я ­
ра. Сега ще Ви кажа друго. Само в София има около десетина тур-
кини, които искат да станат християнки, да се покръстят. Те се кръс­
тят, покланят се, носят кръстчета и, със собствените си очи видях,
проливат сълзи, като искат да приемат християнската вяра. Но ду­
ховенството не смее да ги приеме. Турци ме уверяваха, че ако пра­
вителството обяви, че не ще преследва никога за преминаване от
една вяра в друга, то навярно може да се каже, че в течение на де­
сетина години повече от половинатаЧурци ще приемат християнс­
ката вяра. . .

ОТВЛЕЧЕНА БЪЛГАРКА С ЦЕЛ ДА БЪДЕ

ПОМОХАМЕДАНЧЕНА

Из писмото на Захари Княжевски до Н. Геров, писано на

28 юли 1860 г. в Стара Загора. — Вж. Из архивата на
Найден Геров, I, с. 854.

На 22 юли в село Бараклари [Пряпорец, Старозагорски окр.],

на два и половина часа от града, няколко турци взеха сестрата на
Колю Ямала, която жънела с други девойки жито, и я отвели в го­
рата, прекарали две денонощия с нея, отвели я в Пловдив, за да я
потурчат, и един от тях искал да се ожени за нея.

ЗАДЪРЖАН В ЗАТВОРА ТЪРНОВЕЦ

ТЪРСИ ПОМОЩ, ЗА ДА НЕ СЕ ПОМОХАМЕДАНЧИ

Из писмото на търновския гражданин Рад Рали до Георги

поп Симеонов в Търново от 6 август 1860 г. — Вж.НБКМ —
БИА, II А 3561. Превод от гръцки на Георги Влахос.

Покланям се господин Георги Чорбаджи, целувам десницата и

падам в краката Ви.
Приемам задължение, за което Ви пиша, моля Ви, като искам
да открия една моя причина, където съм затворен без причина, са­
мо за една жена от долната мазСала, която ме обвини, че съм й взе­
мал парите. Кажете й, че не съм аз и нямам нито баща, нито май-

533
 ка, нито някой друг да ме защити, за да се освободя от тази беда.
Това било буря, следователно падам и Ви моля да ме взе­
меш оттук, иначе да имаш предвид, че ще се потурча; само да изля­
за, ако не ме подкрепиш и се потурча, грех ваш ще бъде; след това
да не кажеш, че не ти съобщих.
Ще го направя, само очаквам отговор, от отговора Ви. Подпис­
вам се и потвърждавам. Рад Рали от Долната махала.

ОПИТ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ
НА 15-ГОДИШЕН МЛАДЕЖ ОТ БАЛЧИК

1
Колективен доклад на консулското тяло във Варна, съста­
вен на 19 ноември/1 декември 1860 г. и изпратен от рус­
кия вицеконсул във Варна Емил Райзер до княз А. Ло-
банов в Цариград. — АВПР, Посольство в Константино-
поле, д. 1612, л. 154— 155.

По искане на г-н консула на Гърция, 'Б. Антониадис, консулс­

кото тяло на града ни се събра на съвет в понеделник 14/26 ноемв­
ри, за да изслуша четенето на писмото, съгласно приложения пре­
пис под № 4 на гръцки език, отправено от подписалите го гръцки
и йонийски поданици, както и раи, което са отправили от Балчик
до г-н Антониадис, за да му съобщят за принудителното премина­
ване към ислямизма на младежа Теодори, родом от Трапезунд и ж и­
тел на Балчик, на 15 години, според твърденията на бащата и на
майката, пристигнали тук за връчване писмото на г-н Антониадис
и молили едновременно за съдействието на господа консулите да
изискват детето им.
По време на горното събиране консулското тяло реши да се яви
пред Н. П. управителя Яшир бей и да му изложи подробно донесе­
ното му за случая и да му изтъкне неправдата, като се обосновава
преди всичко върху малолетността на момчето. '
При пристигането в конака г-н управителят отначало зая ви ,•
че не бил в течение на въпроса и действително по време на престоя
ни му се донесе писмо, което същият отвори и заяви, че било на мю-
дира на Балчик и че било придружителното писмо на детето, при­
стигнало вече.
Като ни уверяваше, че ще отдели цялото си внимание на тази
работа, че ще бди щото същата да се разреши с желаното безпри­
страстие, г-н управителят обеща на консулското тяло да свика по
този случай съвета (меджлиса) на следващия ден, вторник, и при­
бави, че ще уведоми веднага за взетото решение.
Тъй като консулското тяло винаги е било досега заобикаляно
по същия начин при подобен род работи, поискахме от Н. П. да до­
кара младежа, който да се подложи на първи разпит в наше присъст­
вие, което г-н управителят отказа да удовлетвори, казвайки, че не

534
желаел да види самият той този младеж преди заседанието на медж-
лиса за по-голямо безпристрастие. Тогава ние изказахме жела­
ние да присъствуваме било като цяло, било само един от нас като
представител на консулското тяло на въпросния съвет. Обаче Н.
П. счете, че трябва да отклони също и изпълнението на това жела­
ние под предлог, че не било прието. Тогава г-н гръцкият консул
поиска да се предаде младежа на Н. П. архиепископа до излизането
на решението, на което управителят се противопостави рязко под
претекст, че това не било възможно, като добави, че щял да разре­
ши на лицето, което било впрочем на 18 години (шаблонно твърде­
ние във всеки подобен случай) да прекара в стаята на юзбашията,
където баща му също може да преспи и да поговори свободно с него,
в присъствието само на юзбашията. При това консулското тяло се
оттегли.
Меджлисът се състоя във вторник, 18/30 ноември, и изглежда,
че не е постигнал окончателен резултат, тъй като г-н управителят
не е предупредил нито един консул за каквото и да е, поради което
се събрахме отново след обяд в сряда, 19 ноември/1 декември, и ка­
то си предадохме взаимно това, което бяхме успели да научим, кон­
статира се:
1. Че момчето е от няколко месеца на работа прц, Керим ефен­
ди, писар-секретар на мюдира на Балчик, който изглежда че го е
подчинил по начин, описан в писмото, отправено до г-н Антониадис,
нещо, което обяснява абсолютното настояване в декларацията да
премине към исляма.
2. Бащата е заявил на някои от нас, че не е могъл да говори
свободно със сина си през нощта, упомената по-горе, тъй като не
бил останал сам (с юзбашията) в стаята, но че били присъствували
постоянно трима-четирима заптиета, което го било сплашило; че
освен това го били нагрубили и възпрепятствували да се доближи
до сина си; когато по време на заседанието, като чакали в големия
салон, вън от заседателната зала, реда на делото, синът му също
чакдл там в големия салон, обаче бил отделен от баща си със зап­
тиета.
Предвид слабия резултат, произведен от постъпките, консул­
ското тяло смята, въпреки тържествеността на служебните постъп­
ки, че не е достойно да отиде втори път при г-н управителя, а, от
друга страна, не считаме, че тр!ябва да изоставим нещастните роди­
тели на това единствено дете, дошли да ни молят за подкрепа, и виж­
дайки, от друга страна, въз основа на неколкократния опит, че уп­
равителят в съгласие с меджлиса, въпреки законите и разпоредби­
те в случая, продължава да не държи сметка на забележките ни въп­
реки официалния им характер, решихме да не се задоволим с малко­
то обяснения и съставихме колективното писмо съгласно приложе­
ното копие под № 8 и след като го подписахме всички, изпратихме
същото на Н. П. управителя.
Сутринта, петък 18/30 ноември, направи ни се честта да ни се
връчи отговор съгласно приложения препис на турски език под №

535
6 от г-н управителя. С това приключи поне засега действието ни по
тази работа. Решихме да съставим еднообразна редакция на докла­
да по този случай и бързам да я изпратя на Ваше Превъзходител­
ство.

2
Колективно писмо на група граждани, написано в Балчик
на 13 септември 1860 г., връчено на гръцкия консул. —
' АВПР, Посольство в Константинополе, д. 1612, л. 157—
158.

Като че не достигаха теклите от времето на падането на Ц ари­

град потоци християнска кръв, като че ли не стигаха мъките и гла­
да в Крим, на които първопричината е религиозното чувство; все
пак включената в семейството на европейските народи нация не се
съгласяваше да промени вековното си законодателство.
След като в миналото, г-н вицеконсул, персите грабеха деца,
понастоящем се случват още по-любопитни факти.
Пристигналият от Русе като секретар на мюдира, някой си Ке-
рим ефенди, и продължаващ да заема и понастоящем тази длъж­
ност, не се задоволява да води поведение пълно с напиване и оргии
до късни часове, но участвува заедно с подобни нему в подобни дея­
ния в отдалечена къща в местността Маллай, а след това се разхож­
дат из града, пеейки до сутринта и псувайки гражданите. Обаче съ­
щият взе при себе си преди 6 месеца уж като прислужник сина, на
име Тодор, на бедно православно семейство, и налагайки му се, не
се задоволи само да изпълни лошите си желания, обаче безсъвестно
и въпреки всички божи и царски заповеди се осмели чрез лъжливи
думи и обещания да измами 15-годишния младеж Тодор, като злоу­
потребил предварително с него и го отклонил да се откаже от вяра­
та си. Като узнаха за това местните първенци, съобщиха го на долу­
подписаните православни християни. Задвижени от религиозен
дълг и повик, ние се събрахме всички без изключение и се явихме в
мюдирлика към първия час на нощта, за да узнаем истината по съ­
битията. Мюдирът ни отговори, че това съвпада с истината, т. е. от­
казването от вярата. Отговорихме му, че това е извън правото. Съ­
щият ни каза, че макар и да е съобщил за това на върховния кадия
и то преди още да извърши необходимото по-нататък решение да из­
прати войник и да предупреди за станалото варненския управител.
След последвалия спор същият реши да изпрати младежа Тодор,
придружен от един войник. Във връзка с това ние също решихме да
изпратим заедно бащата на детето Лефтер, както и майката. В този
момент, когато родителите се явиха в мюдирлика, за да придружат
детето с войника, мюдирът хитро отговори, че бил изпратил детето
напред. Следователно ние съставихме настоящето и молим да на­
правите подстъпки, за да възтържествува правдата. [Следват 11
подписа.]

5 36
 ОПИТ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВЛНЕ НА ДЕВОЙКА
ОТ СТАРА ЗАГОРА

Писмо на Захари П. Княжевски до Н. Геров от 11 дехемв-

ри 1860 г. — Вж. Из архивата на Найден Геров, кн. I,
с. 862. "

Имах при себе си едно момиче на име Катерина, откраднато от

харема на Бенир паша, после кадията го взе и изпрати в Пловдив да
го потурчат. Чувам, че е избягало и се намира сега в болницата в
Пловдив. Ако е истина, уведомете ме.

ЗАСИЛВАНЕ НА ПОМОХАйТЕДАНЧВАНЕТО
В СОФИЙСКО

' Из писмото на С. Филаретов до Н. Геров, писано през де*

кември 1860 г. в София. — Вж. Из архивата на Найден
Геров, кн. II, с. 571—572.

Великият везир мина оттук, а на нас, бедните жители на нещаст­

на България, не само че не ни стана по-добре, но дочакахме по-ло­
шо. Управлението започна по-лошо от по-рано. . . Насилията, зло-
действата и убийствата по селата станаха обикновено нещо. При
нас сега има един кадия (съдия), отявлен фанатик, който обърна
много християнски девойки в исляма. По-рано се даваха няколко
• дни за размишление, но сега не. Стига само турчин и туркиня да
заплашат или да предразположат християнска девойка, служеща в
техния дом, и да я задължат да изговори думата «ще стана турки­
ня» — ето че я отвличат в меджлиса и я потурчват. . .
Татари (бегълци от Крим) се заселиха в Ловчански, Ллевенск-
-и Севлиевски окръг. Говори се, че българите много страдат от тези
неканени гости. Те са длъжни да им строят къщи, да им отстъпват
земя, да им дават храна и пр. и пр. Това е ново нещастие за бълга-
-рите. . .

ОСУЕТЕНИ ОПИТИ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ

НА ЖЕНИ ВЪВ ВЕЛЕШКО

Из писмото на Йован Нешкович до Министерство на про­

светата в Сърбия от 23 октомври 1860 г. — Вж. Гра1)а
' за истори]у македонског народа из архива Србще, т. II,
N кн>. I, Београд, 1981, с. 277.
Tf
Познато е може би и това на почитаемото министерство, че по­
вече от 30 женски особи (коя жена, коя девойка), които са щели да
се потурчат и бидейки вече заблудени, аз съм избавил от турски ръ­
це. За по-голямо доказателство пък мога да посоча, щото почитае­
мото министерство да благоволи да изиска от Белее документите (ко­
ито несъмнено се пазят у митрополитската архива), па ще се уве­
рите в истината.
 ДАННИ ЗА БЪЛГАРИТЕ МОХАМЕДАНИ
В БЕЛОМОРИЕТО

Из предговора на сръбския учен Ст. Веркович от 1860

г. към книгата му «Народни песни на македонските бъл­
гари», С., 1966.

Също та^а и в областта на запад от Солун, в Ениджевардарско,

Воденско, Негушко, Кожанско и Костурско повечето от селата са
български. Турски села има разпръснати по пътя за Серес около
Лахана (Лахан) и в Серската равнина, във Филипинското поле и
около Кузлукьой; също така и отвъд р. Места в Тракия, около Ксан­
ти, Енидже и Гюмурджина. Освен същинските турци има и доста
села с потурчени българи около Мелник и в Тракия около Енидже,
Ксанти и Гюмурджина; те не знаят друг език освен своя матерен —
български. Казвали са ми, че много семейства на потурчени българи
и днес пазят християнските си фамилни имена, напр. Алия Петков,
Юсуф Христов, Мехмед Марков и др. Тамошното население нарича
турците койнари, понеже в Македония са дошли от областта Ико-
ниум (Кониех) в Мала Азия.

УСТНО ПРЕДАНИЕ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕТО

В ЧЕПИНСКО

В дописка от Пазарджик от 24 октомври, поместена в бр.

' 91, г. II от 14 декември 1860 г. на в. «България», се опис­
ва посещението на гръцкия владика Иларион Тополски
в Панагюрище, където при искането на данъци българинът
Христеско Халиолу между другото му казал следното:

Чул съм от дядо, от баба, че един такъв владика като тебе по-
турчил едно време с такива данъци в Чепино помаците, та, както
сочи работата, и ти си се стегнал нас да потурчиш с това жито. .
,!
'М
ч? >=>

ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ ЖЕНИ В НИШКО

Във връзка с анкетата за насилствено помохамеданчване

' от Ниш бил изпратен следният рапорт до великия везир, ,
в който властта се старае да покаже, че не е имало никакви 1
" * : > насилия и всичко е ставало доброволно. — Вж. в. «Бъл- ■
гария», г. II, бр. 91 от 14 декември 1860 г. ,

Etq няколко от по-важните случаи: "

— Наречената Бахтишах, Селимова жена, която живее в село"
Биланица, което зависи от Вранянската каза, повикана и запитана"
за името й, местораждането й, бащиното й име, отговори, че се на­
ричала Стефана и баща й на име Мило е жител на село Диренофур,
което зависи от гореказаното село. Попитана още веднъж за време­
то на потурчването и за омъжването й със Селим, тя заяви, че се е

538
г
 потурчила преди девет години и е омъжена за Селим две години след
потурчването, т. е. от седем години насам. На въпроса, дали със си­
ла, или от собствено желание се е потурчила, тя отговори твърде
категорично, че нейното потурчване е станало по собствена воля,
без най-малко насилие или подстрекаване от страна на някого.
— Наречената Фатма, Шабанова жена, жителка на село Поля-
ница, познато още под името Сикерин, което зависи от Лясковската
каза, запитана по същите въпроси, както предидещата, заяви, че
първото й име било Кита, бащинато й Павло от Сикерия, че се е по­
турчила преди дванадесет години и се омъжила за Шабан една го­
дина и половина след потурчването си, което станало без най-малко
насилие и по собственото й желание.
— Именуемата Кадънджик, снаха на горния Павло, и днес Хю-
сеинова жена, родом от Секелария и жителка на село Бербера, на
запитването, което й се направи, заяви, че се наричала Стоянка,
баща й Гьорги от Секелария, че като се потурчила преди шестнаде­
сет години, тя се омъжила за Хюсеин една година след потурчване­
то си, т. е. преди петнадесет години. На въпроса, дали е потурчена
насила, тя отговори, че никой не я е накарал да измени вярата си
и че от собствената си наклонност към ислямизма е изменила вяра­
та си.

ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕТО

В ПЛОВДИВСКО

На поставените му от руския консул в Цариград А. Б

Лобанов 20 въпроса за положението в Пловдивско Н. Ге
ров дава подробни сведения в писмо от 24 януари 186
г. — Вж. Архив на Найден Геров, ч. I, с. 209—216.

' 2. Относно християнското и мохамеданското население. Жите­

лите на Пловдивски санджак са 232 000 души от мъжки пол, от които
130 000 християни, в това число 2000 арменци и евреи, и 102 000
мохамедани, в това число 20 000 помаци (българи, приели мохаме-
данската вяра). Но мохамеданите не навсякъде еднакво са смесени
с християните, което се вижда от следната таблица:
християни мохамедани
В Пловдивски окръг . . . . . . . . . . 45 000 18 000
„ Т.-Пазарджишки окръг . . . . 10 000
и Чирпански окръг . . . . . . . . . 1 4 000 10000
„ Казанлъшки о к р ъ г ........................ . . . . 11000 10000
п Старозагорски окръг . . . . . . . . 1 7 000 3500
„ Хасковски окръг ........................ . . . . 15 000 38 000
* Султанери окръг .............................. . . . . 2500 7500
и Ахъ Челеби о к р ъ г ........................ 5000
Общо 130000 102 000

539
 16. Забелязва ли се в мохамеданите силен стремеж да обръщат
християните в мохамеданска вяра? Има ли случаи на насилствено
обръщане и какви именно? Мохамеданите винаги са имали еднакъв
стремеж да обръщат християните в мохамеданска вяра. Но сега те
не могат да правят това така леко, както по-рано. Някога беше до­
статъчно свидетелството на двама мохамедани, че някой християнин
е заявил пред тях, че приема тяхната вяра, за да го принудят на­
сила да се обърне в мохамеданството, или пък в случай на отказ —
да го убият. Знаейки това, много от християните, обявили в пияно
състояние или при някакъв друг особен случай, че приемат мохаме-
данската вяра, а след това се разкаят, не смеят да се откажат, за
да не ги убият.
По-рано можеше в някои случаи да се предотврати злото, про­
изтичащо от незнание, тъй като изявилият желание да приеме моха-
меданската вяра се изпращаше в митрополията за няколко дни, къ-
дето беше възможно да го разубедят. И ако след това все още по-
стоянствуваше в своето решение, тогава го обръщаха в мохамедан­
ството.
Наистина и тогава можеше да бъдат отклонени само малцина,
тъй като ги изпращаха в митрополията със заптие, което постоянно
се намираше при тях и със своето присъствие пречеше да им бъдат
правени съответните увещания. А от миналата година по разпореж­
дане на по-горното началство това постановление съвсем беше от­
менено и сега, ако някой пълнолетен мъж или жена изявят желание
да приемат мохамеданската вяра, изпращат ги в меджлиса за съоб­
щаване на това и тук се извършва обръщането. Както се говори,
първият пример в това отношение дал великият везир при своето
пътуване из България.
По този начин от последвалите в последните години ограниче­
ния за обръщането на християните в мохамеданство остава в сила7
само едно, а именно — обръщането да се извършва само в губери^'
ските градове. 1
При това постановление насилственото обръщане среща затруд-17
нения и сега повече чрез прелъстяване и различни обещания съблаз-'
няват лековерните. ь1^
ж
ч:
И ГРЪЦКОТО ДУХОВЕНСТВО виновно
ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕТО В РОДОПИТЕ
мт
И* доклада на руския вицеконсул в Пловдив Н. Герор^
от 24 февруари 1861 г. — Вж. Архив на Найден Геров,
т. I, с. 230.

За да се избави от притесненията на архиереите, почти цялото

население на Доспатските планини прие мохамеданството. За учуд­
ване е, че целият народ не е направил това, след като, лишен от вся­
каква духовна просвета, дотолкова изгуби познанието на християнс­

540
 ката религия, че голяма част от тях не знаят най-простата молитва:
«В името на отца и сина и светия дух», и не могат да се кръстят пра­
вилно. Преследван от турците заради религията си, народът я видя
опровергана от поведението на самите нейни блюстители. Само не­
навистта към притеснителите му — турците — го одържа от приема­
не на мохамеданството.

ОПИТ ДА БЪДЕ ПОМОХАМЕДАНЧЕНА СЕСТРАТА

НА ИЛ ЬО ВОЙВОДА

Из писмото на Н. Геров от 15 март 1861 г. до руското кон­

сулство в Одрин. Дават се подробни сведения за Ильо
войвода. — Вж. Архив на Найден Геров, т. I, с. 238.

Капитан Илия [Кара Ильо], родом от с. Берово, Кюстендилски

окръг, се занимавал със земеделие.
За да избави сестра си от ръцете на турците, които искали да я
отвлекат, за да я потурчат, той убил един от тях. . ,

ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ НА БЪЛГАРИ
В СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ

Из донесението на руския консул във Видин М.-А. Бай-

g ков от 8 февруари 1861 г. до руския посланик в Цариград
' А. Б. Лобанов-Ростовски във връзка с конкретно фор-
' мулирани въпроси. — Вж. Русия и българското нацио-
налноосвободително движение (1856—1876), т. I, ч. 2,
С.. 1987, с. 44 и 49.

2. Относно християнското и мюсюлманското население. Хрис­

тияните превишават числено мюсюлманите и могат да дадат пропор­
ция 3:1, т. е. 3/4 от цялото население съставляват християните, а
1/4 — мюсюлманите. Тези последните живеят предимно в градовете
и освен това. в окръзите Врачански, Ловешки, Плевенски и Нико-
пдлски, където те в по-голямата си част са селски жители и са по­
маци (българи мюсюлмани). Разселването по тукашния пашалък
на 10 000 татарски семейства, ако и да променя пропорцията 3:1,
но незначително, тъй като между татарите съществува значителна
смъртност и при това семействата им не са големи.
3. Занятия и начин на живот на християни и мюсюлмани. . .
Земеделието, може да се каже, принадлежи изключително на хрис­
тияните, тъй като ако и мюсюлманите да се занимават със земеде-
Лhe, то те не са турци, а помаци, обитаващи някои села на Врачан­
ски, Ловешки, Плевенски и Никополски окръг. . .
16. Сред тукашните мюсюлмани не се забелязва силен стре­
меж да обръщат християни в мохамеданството и до консулството
не са достигали никакви сведения за насилствено обръщане на хрис­
тияни в мохамеданството. Въобще тези случаи тук са съвсем редки.

541
 17. Обръщането на християнки в мохамеданството става по-ско­
ро от светски цели. Научавайки за съществуването на някоя краса­
вица, единадесетгодишна девойка, мюсюлманите я скриват в харе­
ма, обличат я в хубави дрехи, украсяват я с жълтици и започват да
я обучават по турски. След това, ако родителите предяват претен­
ция за това, то непременно получават отговор, че тя иска да стане
мюсюлманка. Български селянки, от ленност към труда, понякога
изявяват свое желание да станат мохамеданки; но след това, като
се видят сред турчанките, омъжват се за турски войници или се впус­
кат в разни дребни работи, или най-сетне отново се пресъединяват
към християнството — с една дума, отклоняват се от пътя. Но и те­
зи случаи са твърде редки.

ЧЕРКЕЗИ ОТВЛИЧАТ И ПРОДАВАТ

БЪЛГАРСКИ ДЕВОЙКИ

Сведение от 1861 г. — Вж. Хр. Стамболски, Автобио­

графия, с. 154.

[Черкезите] често пъти примамвала и отвличаха маловръстните

по-красиви момичета и девоцки и ги пращаха в Цариград — пода­
рък, и, разбира се, срещу бакшиш, за пашовските хареми.

ОСУЕТЕН ОПИТ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ >

НА ДЕВОЙКА ВЪВ ВАРНА ;

1 .
Писмо на руския вицеконсул във Варна Ал.Рачински &г
6 април 1861 г. до княз Лобанов-Ростовски, руски пос­
ланик в Цариград. — АВПР, Посольство в Константинв-
поле, д. 1612, л. 42—45.

Бих желал да Ви изложа обстоятелствата на отвличането на

една мома, гръцка поданица. Елена Скарлато Аргиропуло, от вар­
ненски турци. Деянието не е особено тежко що се отнася до самоТо
лице, тъй като с любовта като подкладка пострадавшата е вложила
Доста добра воля при отвличането, но то добива важност, ако се раз­
гледа случаят откъм аспекта на чуждите малцинства в Турция, из­
правени за пръв път пред основния мюсюлмански закон.
Ето фактите: момата живеела заедно с майка си, братята и сес­
трите си в турската махала и била свикнала да прави без предраз­
съдъци посещения в харемите на съседните къщи. Същата била по­
канена от съседки туркини на посещение на 21 март след обяд. След
това никой не я видял в махалата. Същата била заведена в къщата
на Коджабаша, обкръжена от жени и гавази и затворена под пред­
лог, че щом е любила турчин, тя била длъжна да приеме исляма, за
да се омъжи за него.

542
 Същата вечер разплаканото семейство се явило при гръцкия
консул, г-н Антониадис, който веднага отишъл в конака и настоял
пред каймакамина да се освободи гръцката поданица. В подкрепа
на искането си (призна ми го под строг секрет само на мене, въпреки
че някои се досещат за истината) измислил обвинението, че момата
му била откраднала ценен пръстен.
Тъй като управителят отказал да предаде момата на разпореж­
дането на консула й под предлог, че същата изявила желание да
стане мюсюлманка, г-н Антониадис отнесъл въпроса до легацията
си в Цариград. Същевременно Ашир бей поискал нареждания от
правителството си, позовавайки се на извършената кражба от мо­
мата. След два дни майката замина за столицата, а дъщерята остана
затворена в къщата, без да се даде право на свиждане на родители­
те. Тя продължаваше да бъде затворена, заобиколена от жени и на­
стойчиво ^убеждавана да приеме исляма. Успяла все пак да пъхне
в ръката на малкото си братче, което били допуснали да я споходи,
бележка до консула си, с която тя го молила да й се притече на по­
мощ, за да се избави от затвора си. Става дума за млада жена, не-
лишена от известна интелигентност. Освен гръцки, матерния й език,
тя свободно говори турски и даже, според сведенията, и френски.
Сведенията относно възрастта й не съвпадат. Майката и сестрите й
казват, че била на 14, може би на 15 години, докато други, съдейки
по външността й, в това число и самият Ашир бей, уверяват, че няма
по-малко от 18 години. Облекли я в турски дрехи и така пременена
била разхождана по улиците на турската махала по време на бай-
рама.
Според мълвата церемонията на приемането й в исляма трябва­
ло да стане в един от дните на казания празник, когато щяла да се
състои и сватбата, така че г-н Антониадис уведомил за това Цари-
.град. Вечерта, на първия ден на байрама, от Цариград пристигнали
-два отговора:'единият от Високата порта за бея, а другият от Гръц­
ката легация-за г-н Антониадис.
В(. Първият отговор, имащ връзка с декларацията на момата, че
желае да приеме исляма, нареждал да се допусне консулът по време
^на разпита й. Що се касае до кражбата, ако последната би се дока­
зала, виновницата да се накаже според закона. При уведомяването
^а получената телеграма Ашир бей съобщил на г-н Антониадис, ка­
То променил реда на изреченията — че трябва най-напред да се уре­
ди работата за приемането в ислямската вяра, а след това нека кон­
сулът да присъствува на разпита й по въпроса за кражбата.
£ Телеграмата до г-н Антониадис разпореждаше: поискайте съ­
действие на колегите си с оглед лицето да се върне или да се преда­
де на митрополията до пристигането на заповеди отгоре. Във всички
случаи действувайте съвместно с руския си колега.
Г-н Антониадис ни отправи циркулярна покана да се явим вси­
чки при Ашир бей. Последното изречение на телеграмата, получе­
на от гръцкия консул, ме доведе до мисълта, че подобно нарежда­
не не би било отправено от страна на Гръцката легация, ако не е

543
 било получено предварително съгласие на Ваше Превъзходителст-
, во. По щастливо съвпадение получих от Вас с дата 2 април заповед
да подкрепя постъпките на гръцкия си колега. Явихме се значи вси­
чки в конака, след като бяхме решили, че общите ни протести не
би трябвало да преминат границата на националността на младата
гъркиня.
Намирахме се на третия ден на байрама. Когато стигнахме до
конака, узнахме, че Ашир бей отсъствува и че бил на посещение у
Хасан паша, военен началник на провинцията. Изпратихме прево­
дача си до управителя, за да му съобщи, че консулското тяло било
пристигнало официално при него по спешна работа. Ашир бей ни от­
говори, че тъй като бил поел известни задължения още вчера към
приятеля си да отиде у тях на театър и *да направи някои посеще­
ния, не бил в състояние да ни види; че ако сме се събрали за рабо­
тата на момата, това било безполезно, тъй като бил отговорил вече
на г-н АнтониадиС; ако обаче се касае до друга работа, можем да
го посетим привечер в къщата на някой си Хасан Ейб.
Ние се оттеглихме, като забелязахме на каймакамина неудо­
волствието си от недружелюбната постъпка и че смятаме да не хо­
дим повече при него преди получаването на нареждания от страна
на съответните ни посолства и нека си помисли върху това през те­
чение на следващите 24 часа. '
Ние бяхме събрани още при г-н Антониадис, когато преводачът
на Ашир бей дойде да ни намери и ни помоли от името на управите­
ля да не вземаме съвсем лошо законното му отсъствие по време на
празника и след като са били поети предварително ангажименти и
тъй като същият не е бил предупреден, и да приемем отказа му да
дойде в конака, докато бяхме още там, като просто недоразумение.
Решихме, че няма да идем на преговори с него, преди да ни предста­
ви лично извиненията си.
След като се споразумяхме относно часа и програмата на пре­
говорите, уведомихме Негово Превъзходителство да ни посети в къ­
щата на нашия доайен, където го чакаме събрани. Ашир бей при­
стигна в определения час. Приехме го учтиво, но студено. Като тур­
чин същият обиколи стаята, здрависа се с всички и седна. Пълнр
мълчание цареше из стаята 3 минути. Каймакаминът се опита да
прекъсне мълчанието, започвайки разговор на безобидни теми, оба­
че ние очаквахме извиненията на Негово Превъзходителство; тъй
като положението продължаваше, а пък и състоянието на Ашир бей
бе за съжаляване, реших се да направя знак на г-н Тедески (Белгия)
да започне с оплакванията си.
Междувременно г-н Антониадис получи телеграма, според коя­
то Високата порта била вече наредила на управителя да изпрати
момата в Цариград и г-н Антониадис трябвало да я придружава.
Следователно оставаше да уредим въпроса с извиненията на Ашир
бей. Обяснихме му причинената ни мъка от лошото и недружелюб­
но посрещане, както и цялата деликатност, която искахме да упот­
ребим при така миролюбивата ни постъпка, и преминахме по молба-

5 44
 та на г-н Антониадис към недоразумението, възникнало между него
и гръцкия консул по повод момата.
На горното управителят отговори с дълга неясна реч, предя­
вявайки неприемливи доводи, и изяви искреното си желание да не
обръщаме внимание на дребно недоразумение и да придаваме на по­
ведението му неучтиви намерения. Преводачът започна да превежда
дългата реч, съдържанието на която се бе разбрало предварително
от повечето от нас. Ние най-напред го спряхме, за да спестим на
Ашир бей унижението, произнесено наново. Г-н Сътер се опита да
подхвърли някои общи изказвания за кавалерство и необходимост­
та от разумни извинения, обаче ние побързахме да станем и подадем
ръка на управителя, след което последва приятелски и частен раз­
говор, някои моменти от който не са безинтересни.
Стигна се до изказването, че националността на отвлечената
мома представлява пречка за осъществяване на желанието й да прие­
ме исляма и да добие турско поданство като мюсюлманка. Ашир
бей отговори, че нищо не пречи на мохамеданите от Русия да са рус­
ки поданици и да се ползуват от някои привилегии, отпуснати от
руското правителство на мохамеданските общини.
Господин Тедики, израилтянин по вяра, добави, че трябва да
се съблюдава националността преди всичко.
— Драги господине, каза Ашир бей, това е въпрос, който нито
Вие, нито аз можем да решим тук. Що се отнася до мен, много ми е
драго, че са решили да отведат момата в Цариград, иначе ако тряб­
ваше да взема лично аз решение, признавам, че бих се затормозил.
Имам тридесетгодишна служба, а случаят, който ни занимава, ми
се представя за първи път.
— Но какво бихме направили, зайита^РаАзер; ако мохамедацка
би се решила да приеме християнизма?
— Не бих могъл да Ви отговоря ведрата. В миналото се нйказ-
"^аш е със смърт; понастоящем изглежда, че по въпроса на вярата ние
ставаме също така безразлични като Вас.
Заминаването на момата за Цариград бе насрочено за завчера,
" ‘обаче научихме, че бил заминал само турският й кандидат. Вчера от­
ведоха момата на борда на австрийския кораб. Тя се придружаваше
от цяла тълпа любопитни, облечена по турски и заобиколена от тур­
чи. Тя се опита неколкократно да говори с християните, но същата
е била възпрепятствувана. На борда тя не дочака параходът да на­
п у с н е залива, за да се отскубне от охраната си, подпомогната от една
' негърка. Момата намерила и замолила г-н Антониадис, който също
пътуваше с кораба, да я вземе под своя закрила, побърза да за­
хвърли яшмака и си показа лицето, цялото насинено и одраскано.
След заминаването гръцкото консулство изпрати до легацията
•си телеграма, за да запази момата от турско отмъщение. Днес полу­
чих телеграма от консула, гласяща: «Момата предадена на лега­
цията.»

545 35 По следите на насилието, ч, II

 2
Колективен доклад на консулското тяло във Варна от
27 май / 8 юни 1861 г. — Вж. АВПР, Посольство в Кон-
стантинополе, д. 1613, л. 87.

Вестник «Семафор» от Марсилия в броя си от 23 май се връща

наново под рубриката «Новини от Турция, частна кореспонденция»
на въпроса на една девойка, родом от Гърция, принудително задър­
жана в една турска къща във Варна, освободена благодарение гри­
жите на своя консул и предадена със съдействието на уважаемия
комендант на парахода на Лойд «Персия» на австрийското посол­
ство.
Този път кореспондентът на вестника изрично опровергава пър­
воначалния си разказ и го счита като неверен, зает — както твърди,
от докладите на консулското тяло, установено във Варна. Впослед­
ствие и като се обосновава на някаква нова анкета, хвърля срещу
гръцкия консул ужасното обвинение, че уж девойката, преследва­
на от любовното му додяване, била принудена, за да се отърве, да
се приюти в мюсюлманската къща и че най-после консулът бил из­
мислил тази басня на религиозно преследване, за да получи чрез
измама официалната подкрепа на колегите си.
Ние отхвърляме всякаква отговорност на автора на подобна
долна клевета. Но като колеги на господин Антониадис и като сви­
детели очевидци на станалото дължим на истината следните ни изяв­
ления: 1. Никакъв доклад на консулското тяло по въпроса не е бил
съставен. Това поради простата причина, че в Турция не съществу­
ва до днес призната инстанция, към която да се връчи подобен до­
клад. 2. След заминаването на девойката за Цариград никаква ан­
кета не е била проведена във Варна. 3. Нито за миг консулското тя­
ло не е счело, че се касае до религиозен въпрос. Пред нас стоеше са­
мо въпросът да се придържаме — да или не — към съответната глава
на международното право, разрешаващо на даден дипломатически
агент да покровителствува поданиците на нацията си. Това бе от­
вличане на гръцка поданичка въпреки мнимото й желание да пре­
мине в ислямската вяра, факти7е, документите и истината са тук.
Това бе и продължава да е въпрос, който трябва еднакво да интере­
сува немци и французи, белгийци и руснаци, англичани и италиан­
ци, гърци и сърби, живущи или дошли по работа в Турция.
При това, воден от подчертано злонамерена воля да се хвърли
на вече документално доказаната истина въз основа на повече или
по-малко официални документи булото на опозорителна клевета,
без да се е погрижил да установи почтения характер на оклевете­
ния, нито да му стане известен примерният му домашен живот, ни­
то положението на уважаван глава на семейство, нито за тъгата на
това семейство, потискано вече от мъката на неволна раздяла, само

546
защото главата на това семейство е поискало да защити достойно
националното знаме.
Подписали: Консул на Белгия
Консул на Великобритания
Вицеконсул на Австрия и управляващ вицеконсулст-
вото на Франция
Вицеконсул на Швеция, Норвегия и на Прусия
Канцлер на Сардиния
Вицеконсул на Русия и управляващ вицеконсулството
на Гърция — Рачински

ОТВЛЕЧЕНО ДЕТЕ ОТ ШУМЕНСКО,

ЗА ДА БЪДЕ ПОМОХАМЕДАНЧЕНО

Из доклада на руския вицеконсул във Варна Лука Сви-

ларич от 5/17 юли 1861 г. до руския посланик в Цариград
Титов. — Вж. АВПР, Посольство в Константинополе,
д. 1603, л. 15.

От едно село близо до Шумен било отвлечено едно седемгодишно

християнско момче, което отвели в Шумен, за да го потурчат. Епис­
копът и чорбаджиите се обърнали къ^ тамошните власти с молба да
го освободят, но те отказали да го върнат, като отговорили, че тех­
ният закон им забранява да сторят това.

ОТВЛЕЧЕНА ДЕВОЙКА В ШУМЕНСКО

Телеграма на руския вицеконсул във Варна Рачински от

29 декември 1861 г. до руското посолство в Цариград. —
АВПР, Посольство в Константинополе, д. 1613, л. 160.

Шумен. Юсмен паша. Момата от Воевод-кьой [Войвода, Шу­

менски окр.), Мита, отвлечена от Хюсеин Чакъроглу, се намира в
харема Ви. Поради каква причина? Опасност това действие да пред­
извика в пашалъка движение за емиграция. Предайте в християн­
ска къща и отговорете кому сте я предали. Иначе ще уведомим Ве­
ликия везир в Русе. Претиман паша отклонява даването на мома­
та, защото имала 18 години, щял да се отнесе до Русе и да действува,
както му се нареди. Иска веднага заповед, иначе пашалъкът щял
да въстане.
ОПИТ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ НА ДЕВОЙКИ
В СТАРОЗАГОРСКО

Из ръкописа на Никола А. Живков за Филип Тотю. —

Вж. НБКМ—БИА, ф. 294,. а. е. 6, л. 31а.

Като стигнали мъжът и жената и поздравили дружината {на Фи­

лип Тотю], те наченали с плач да разказват на войводата следую-
547
щото: «Братя юнаци, слава богу, че ви е довел нам на помощ; аз съм
дошел да ви помоля на една работа и ще ви прикажа, ако ми обе­
щаете, че ще ми помогнете.» «Говори чичо», отговори войводата.
«Ние сме аргати в село при един турчин, повторил българинът; през
дене син му извлече момичетата ни насила и ги потурчи. Ходихме
на правителството в Ески Загра да се оплачем. Мидюринът ни от­
говори: «Няма нищо, вие си бъдете аргати при него, а дъщерите ви,
дето ще бъдат мръсни гяурки, нека бъдат бели кадъни мюсюлманки»,
и тъй ни изпъди. Сега ще ви помолим, братя, да дойдете в село и ги
отървете.»
Тоз час дружината се приготвила и водима от един българин,
стигнала в селото. Като им показали къщата на турчина и като пос­
тавили юнаците караула на четирите страни, нападнали на къщата
и като не оставили ни една жива душа от поганското семейство, ос­
вободили дъщерите на речения българин и се оттеглили в гората.

ОТВЛЕЧЕНА И ПОМОХАМЕДАНЧЕНА ДЕВОЙКА

В БИТОЛСКО

Из пътеписа на англичанката Мери Аделаида Уокър, пъ­

тувала през 1860—1861 г. от Солун до Албания. — Вж.
Й. Тодоров, Положението, с. 244.

Предстоящ е още един процес, при който един турчин беше от­
влякъл една християнска девойка. Родителите, потопени в скръб,
заявиха, че не им позволили дори да видят дъщеря си, която, казва­
ха, била принудена да твърди, че иска да стане мохамеданка и да жи­
вее в харема.

НОВОБРАНЦИ БЪЛГАРИ МОХАМЕДАНИ

ПЕЯТ СТАРИ БЪЛГАРСКИ ПЕСНИ

Дописка от 1 ноември от Пазарджик, поместена във в.

*Б ъ лгария», г. IV, бр. 31 от 12 ноември 1862 г.

През деня на 4 октомври от нашата област тръгнаха за Манас~

тир [Битоля] 95 души редифи [новобранци], от които повече бяха
помаци. . . В похода си пееха старовременни български народни
песни. И всеки, който ги слушаше, се възхищаваше извънредно
много.

548
 ПОМОХАМЕДАНЧЕН АРМЕНЕЦ

Писмо на руския консул в Одрин Н. Шишкин до Н. Геров

от 4 юни 1862 г. — Вж. Из архивата на Найден Геров, кн.
II, с. 886.

Аз вече нищо не мога да направя за избавяне от потурчване на

арменеца, за когото Вие ми писахте. Работата е пренесена в Цари­
град, ще пиша за това и в министерството, и на княза. Впрочем мом­
чето е направило това доброволно и едва ли би имало възможност
да го избавим, както иска това бащата.

ПОРОБВАНЕ ЗАРАДИ ДАНЪЦИ

Из писмото на Н. Геров до Е. П. Новиков от 29 декември

1862 г., в което описва редица случаи на жестокост на тур­
ски длъжностни лица в Ихтиманско. — Вж. Архив на
Найден Геров, ч. I. с. 305.

В с. Авликьой [Живково, Софийски окр.] мюдюрът хванал за ръ­

ката една вдовица, която нямала с какво да заплати дължимите от
нея сто пиастъра, и я дал на едно от съпровождащите го заптиета с
думите: «Ето, давам ти я за сто пиастъра. . .»

ЖЕСТОКОСТИ И ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ
В ТРАКИЯ ПО ВРЕМЕ НА КЪРДЖАЛИЙСКОТО
ДВИЖЕНИЕ

Из статията на архимандрит Онуфрий Поповия Хилен-

дарец, писана през 1862 г. и предназначена за в. и Д у н а в с -
к и лебед ». — Вж. В . Н . З л а т а р с к и , Архимандрит Онуф­
рий Поповия Хилендарец, ИИД, кн. Ill, С., 1911, с. 50—51.

Най-голямо е било тяхното [на българите] мъченическо страда­

ние от 1760 до 1839 г., най-тежко е стенела България в кърджалийс­
ко и даалийско време около началото на този век. Казанлъшкото
село Янина [Енина] три пъти е горяло и двуетажната къща на моя
баща три пъти на пепел е била обръщана и пак като сарай съзижда-
на. Гнездото на кърджалиите беше в Пловдивската каза, начални­
ци — Кара Османооглу и Илкооглу, Кара Феизи и много други, име­
то им с тях заедно да пропадне и изчезне. . . Изгориха селата и кол-
кото мъже, жени и деца хващаха, децата потурчваха, жените изпол­
зуваха за кючеци и да им доставят удоволствие, като много от тях
отидоха на онзи свят като мъченици, а мъжете употребяваха като
роби.. .

549
 ПРОИЗХОД НА МОХАМЕДАНИТЕ
В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ

Из проучванията на английските пътешественички Д. М.

Макензи и А. П. Ърби от 1862 г. — Вж. Д. М. Макензи и
А. П. Ърби, Пътувания, с. 25—27, 50—51.

Из цяла Европейска Турция думата «турчин» се употребява за

мюсюлманин; думата «грък» — за да означи християнин от източ­
ноправославната църква. Идеята, че цялото християнско население
на Турция е гръцко по народност, напоследък бе отхвърлена от хо­
ра, загрижени да подчертаят антипатията, която действително раз­
деля християните от гърците. Разделение съществува и между мо­
хамеданите. Османлиите, или истинските турци, представляват мал­
цинство, силно мразено от албанските и славянските мюсюлмани,
които никога не са скривали, че единствено изгодата ги свързва с
тяхната кауза и че ако щастието им измени, няма да се поколебаят
да им покажат затаената си злоба. Доста осмаи.ши — градски жи­
тели, са пръснати из България, но е общопрп/то, че западните ра­
йони — Стара Сърбия, Босна и Херцеговина, могат да бъдат очис­
тени от османлиите просто като се отзоват служебните лица и град­
ските гарнизони. Малко постове са така трудни и фалшиви, както
на управителите на население, чийто език не знаят и което нена­
вижда властта. Надяваме се, че никой не съди за германците по ав­
стрийските чиновници в Унгария, и човек не би трябвало да съди
за турците като народ по разпръснатите тук-там управители на сла­
вянските провинции, които вижда.
Така както гражданските управители на Портата в тези провин­
ции са османци, а не славянски мюсюлмани, така и църковните уп­
равници са гърци, а не славяни християни. . .
От Черно до Адриатическо море, от устието на Вардар до Д у ­
нав населението има за свой роден език славянския. Мохамеданите
в Босна и голяма част от тях в България не правят изключение от
правилото. Преди четиристотин години те са се отказали от веро­
изповеданието на бащите си, но никога няма да се откажат от бащи­
ния си език. . .
Мюсюлманите в българските градове са османски колонисти,
които както някога, така и сега образуват гарнизона на областта.
Помохамеданчените славяни живеят в провинцията и продължават
да говорят славянски език.
Смелостта и войнственият нрав на българите отстъпници гово­
рят за националния им характер, преди да му изменят и да захвър­
лят оръжието. Самите те са приели мюсюлманската религия само
за да избягнат участта на раята. В някои райони са познати под име­
то «помаци». Предполага се, че произхождат от онези български
войски, които били на служба при султана като «съюзници», докато
турците станали достатъчно силни и ги принудили да избират —
да предадат или оръжието, или вярата си. Веднъж сред пазачите ни
се случи един българин мюсюлманин, който не се възпротиви да

550
кажем в негово присъствие, че в сърцето си все още е християнин.
В околностите на Солун чухме за българи мохамедани, които оправ­
дават по следния начин отстъпничеството си. Когато били здраво
притиснати от турците, те определили срок за пост и молитви към
Христос, като заявили, че ако не получат помощ от него, щели да
се подчинят на Мохамед. Помощ не пристигнала и така те станали
мюсюлмани. Оттогава старата народностна омраза е причина да се
сражават срещу гърците при не едно от техните въстания. Те обаче
еднакво ненавиждат и турците и като резултат симпатизират на соб­
ствените си сънародници християни по същия начин, по който упор-
ствуват да говорят родния си език.

ЛОМОХАМЕДАНЧЕНЛ ЧЕРНОГОРКА В БИТОЛЯ

Из писмото на В. Тимаев, секретар на Руското консулство

' в Битоля, до Н. Геров от 23 юли 1863 г. — Вж. Из архи-
' ва*а на Найден Геров, кн. II, с. 376—378.

Вие пишете, че сте чели във вестниците (в кой?) за работата на

Йонин. Тази работа стана така: пленената черногорска девойка се
намирала недалече от Битоля в турци, които искали да я обърнат в
мохамеданство. Аз узнах това и като научих също, че тя иска да си
замине за родината, я изпратих при Йонин. Г-н Йонин я задържа,
изчаквайки случая да я изпрати в Черна гора. Междувременно той
замина за о-в Корфу на морски бани. В това време неговият гаваз,
мохамеданин, уговорил черногорката да премине в мохамеданството
и тъй като тя била хубава, то Хюсни паша я взел в своя харем. Като
узнал това, г-н Йонин се върнал и протестирал против такава по­
стъпка на пашата, който отначало не искал да я даде, а след това,
когато всички чуждестранни консули поискали това, той я дал. Г-н
Йонин прекъсна връзките и замина за Цариград да иска удовлетво­
рение, като взе черногорката със себе си. . .

ПОМОХАМЕДАНЧЕН МЛАДЕЖ ОТ ПРОВАДИЙСКО

1
Писмо на руския вицеконсул във Варна А. Олхяи от 9
август 1863 г. до провадийските чорбаджии Коста Димит­
ров и Иван Стоянов. — Музей на Възраждането във Вар*
иа, ф. 2, а. е. 11, л. 173.

Във В а р н а дойде майката на Иван Петков, когото искали да по-

турчат, но когато тя се обърнала към варненския губернатор с мол­
ба да й върнат сина, оказало се, че Иван вече е върнат обратно в
П р о в а д и я с писмо на варненския каймакам до мюдюра, щото да не
обръщат Иван в мюсюлманството, преди да се види с баща си и с
майка си. Каймакамът дал и на майката писмо със същото съдър­
жание.
551
 Вас като представители и защитници на християнското насе­
ление на Провадийски окръг моля да окажете необходимото покро­
вителство на Иван и на неговата майка. Това е ваша християнска и
чорбаджийска длъжност. Освен това и султанът не заповядва да се
примамват християни в мюсюлманството и който прави това, той
заслужава строго наказание.
Моля Ви да ме уведомите как ще завърши това дело.

2
Писмо на провадийските чорбаджии К. Димитров и Ив-
Стоянов до А. Олхин от 10 август 1863 г. — Пак там, л. 174.

Днес, като дойдоха тук, в Провадия, на момчето баща му и майка

му и като приехме Вашето почтено писмо и го прочетохме, и зане­
сохме запечатаното (пашово) писмо до нашия мюдюрин, и като из­
вадиха момчето, а момчето отговори на майка си. «Аз станах турчин,
ако щеш сега, и ти стани», рече, а ние отговорихме на бея да даде
момчето на майка си да му похортува. А беят отговори: «Аз това
момче, което дума тъй, на никого не го давам, ами ще го проводя
в Шумен.» И сега идем, за да Ви явим, че работата е тази, и Ви мо­
лим, Вие знаете как да направите — момчето отива за Шумен.
Ако момчето не беше рекло тъй, а то беше колай тука, но тъй
като хортува, това си е работата. Защото научили го момчето тур-
ците и го провождат в Шумен.
[Добавка до варненския търговец Рали Мавридов]. Поздравля-
вам Ви, дадох това писмо — да вземеш от тоя човек и да го занесеш
до г-н консула, защото оттука не искам, тъй като дума момчето.

3
Писмо на А. Олхин до Матю Рачев в Шумен от 12 август
1863 г. — Пак там, л. 175.

Неотдавна във Варна доведоха един младеж на име Иван Пет­

ков и искаха да го потурчат. Тук това не стана. Пашата изпрати
Иван на провадийския мюдир, на когото нареди да разгледа делото
според закона. Обаче всички смятат, че това няма да направят в
Провадия, а ще изпратят младежа в шуменския меджлис. Като Ви
уведомявам своевременно, моля Ви да предприемете необходимите
мерки за предотвратяване на злото.
Като познавам Вашето родолюбие, мога предварително да Ви
благодаря за старанията, които Вие ще окажете на бедното семейст­
во. Да Ви даде бог щастие и радост. '
Потрудете се да предадете моите похвали на г-н Анастасий,
Димчо, Жеко и другите. Надявам се, че те няма да откажат да по­
могнат на Иван и ще го измъкнат от турските ръце.
Довиждане, бъдете мъжествени и не позволявайте да Ви из­
мамят.

552
 4 ■ - .
Писмо на А. Олхин до М. Рачев в Шумен от 13 август 1863
г. — Пак там, л. 176.

Аз вече Ви писах за Иван Петков, когото се готвят да потур-

чат. Днес ние заставихме варненския каймакам да телеграфира на
шуменския, щото да не потурчват Иван, докато майка му не дойде
в Шумен и не се види с него. Когато получите това писмо от ръцете
на майката, уредете непременно, щото тя да може насаме добре да
поговори със сина си. Вземете го в своя дом, нека той поживее у
Вас няколко дни, през които може да се успокои от турския страх.
Повикайте свещеници, та те да го упътят и научат.
Това няма да бъде толкова трудно за Вас да направите, как-
то изглежда на пръв поглед, тъй като ако турците правят затруд­
нения, то много консули искат да телеграфират в Цариград. В слу­
чай на неуспех телеграфирайте ми незабавно, а аз вече зная как да
се разпоредя. Само че към това прибегнете в последната минута.
Според закона турците не могат да направят нищо с Иван, тьй
като той е само на 15 години, значи той е непълнолетен и такива
законът забранява да потурчват без съгласие на родителите.
Ако освободите Иван, ние ще останем приятели завинаги. По
това дело ще узная Вашата дружба.

5
Писмо на М. Рачев от Шумен до А. Олхин, от 23 август
1863 г. — Пак там, л. 180—181.

Своевременно приех Вашите две честни писма, първото по на­

шия съотечественик Милю, а второто от Ивановата майка, на които
съдържанието точно проумяхме и Ви благодарим за големите ста­
рания и услуги, които полагате за защитата на православните на­
ши събратя християни.
За отговор на Вашите писма ето що Ви казваме. Преди да ни
пишете, още като дойде Иван Петков в Шумен, ние според длъжност­
та си направихме всичките постъпки, за които ни задължавате в
писмата си, сиреч поискахме го да седи у дома ни или у попа 7 дена
според царския канон и честното правителство от нищо не ни от­
каза, но даже с принуждение му каза да дойде свободно при нас,
а той по никой начин не щеше да се склони. Сетне, като приехме пис­
мата Ви, повторно направихме това, както горе казахме, но пак съ­
щото отрицателно посрещнахме. Освен това правителството го е ос­
тавило свободен и даже до днес ходи из града, та се разхожда, но не
възприема нито български да похортува с някого.
Майка му, като дойде, от мезлича му казаха да отиде при нея,
а той казва: «Аз нямам майка и съм турчин, не кабула веке на гя-
вурите и язикът им да слушам.» Вие казвате, че бил маловъзрастен
на 15 години; види се, не сте го видели лично; той има на 16-—17 и
повече години и той се убедил в ислямизма дотолкоз, че не възприе­

553
ма да погледне или послуша молбата на същинската си майка, коя­
то го е родила, с млякото доила и отхранила, а не нас да послуша
да го съветваме.
Днес най-последния път със свещениците заедно бяхме в мез-
лича, той пак същото казва и само се ругай с нас и с вярата ни и
друго нищо не приема. Кажете ни сега, молим, какво друго повече
можем направи? Когато той сам се убедил, както казахме, и поже­
лал сърдечно да приеме тази вяра. Ние си направихме длъжността
във всичко, което ни беше възможно, отколкото трябваше повече;
и правителството му дава по-голяма свобода, отколкото е писано
в царските канунамета, а какво повече можем направи? Вие съдете.
Сега до събота или неделя може да го потурчат, а ние, както ня­
маме сили от това повече да направим, оставаме невиновни, а Вие,
ако можете направи, то зависи от Вашето произволение.

6
Писмо на М. Рачев от Шумен до А. Олхин от 6 септември
1863 г. — Пак там, л. 183—184.

Приех Вашето честно писмо от 30-и август, на което съдържа­

нието точно проумях и превъзходно Ви благодаря.
Слава и благодарение на всевишния, че ме удостои в живота
ми и аз да приема писмо, което да бъде украсено с името на право­
славния самодържец и покровител на православната христова вяра.
На телеграфа, ударен от г-н Даскалов, който приех на 4-и те­
кущия месец вечерта в 2 часа, своевременно отговорих и в него из­
вестих за Иван как стана работата. Но понеже то беше накратко,
сега писмено Ви известявам по-пространно.
След писмото ми, което Ви писах на 23-и август, както се тру­
дихме два-три дена да предумаме и отървем речения Иван да се не
потурчи, а не можахме; потурчиха го и отиде пак право на онова
село при чорбаджията си, при когото беше слугувал отпреди, от-
гдето, види се, беше напоен с този дух да иска да се потурчи; и по
това предполагаме, че това момче беше прелъстено и влюбено в ня­
кое турско момиче, та за да се ожени за него, ни прави това нещо с
толкова жарко разпаление към ислямизма. . . Което ще стане явно
отпосле. . .
Вие ни бележехте да се научим от мезлича за истината, че до 1
18 години законът давал свобода да не могат да турчат никого без 1
волята на родителите му и се считал маловъзрастен човек. Това '
действително не е така, но до 15 години дозволява; и ние знаем и
сме известни на здраво, ама и до 18 години да бъдеше, пак Иван е
по-голям и от 20 години, та по тая причина не можахме да надвием.
Стига обаче и доволно е, колкото клопотихме пред правител­
ството, това ще бъде пример и за други път, ако се случи да стане
такова нещо насилствено и прочее.

554
 НАРОДНО ПРЕДАНИЕ ЗА ПОМОХАМЕДЛНЧВАНЕТО
НА БЪЛГАРИ

Из докладна записка на руския вицеконсул в Пловдив

Н. Геров от 4 април 1864 г. — Вж. Архив на Найден Геров,
ч. I, с. 343.
Сред българския народ има предание, което се потвърждава и от
писмените паметници, че някога поради клеветите на гръцкия, т. е.
на цариградския патриарх вследствие на враждебността на гърците
турците избили българското духовенство начело с началника му тър­
новския патриарх, превърнали българските черкви в джамии, раз­
рушили манастирите, избили народните старейшини, потурчили
младежта и унищожили народа. Легендата, която разказва за това
разорение, казва, че по това време от ужас даже неродените зари-
дали в утробите на майките.

НАСИЛИЯ НАД БЪЛГАРИНА КРЪСТЮ ИВАНОВ

ОТ ВРАЦА ДА ПРИЕМЕ ИСЛЯМА

Писмо на Н. Геров до руския консул във Видин М. А.

Байков от 12 май 1864 г. — Вж. Архив на Найден Геров,
ч. I, с. 351—352.

Жителят на град Враца Кръстю Иванов, принуждаван от тур­

ците Мехмед Буров, Хаджи Шекир ефенди и Али Мустан да се по-
турчи с цялото си семейство, състоящо се от жена и пет деца, като се
освободил от стражата, дошъл от Враца в Пловдив пеша, за да ме
моли за предпазването му от техните притеснения.
Под предлог, че покойният му баща им бил длъжник, спомена­
тите турци продали цялото имущество на Кръстю Иванов и понеже
полученото от тази продажба не достигнало за изплащане на целия
дълг, те го държали под арест цели две години, като го принуждава­
ли да приеме мохамеданството с цялото си семейство, за да му прос­
тят останалата част от дълга.
Тъй като град Враца се намира във Видинския санджак, то аз
тук не мога да направя нищо повече в този случай, освен да посъ­
ветвам Кръстю Иванов да се обърне към Вас със своята молба. Но
в същото време считам за свой дълг да Ви предупредя, че след връ­
щането си оттук във Враца той може да бъде отново арестуван и в
такъв случай ще изпрати жена си Мария да ходатайствува вместо
него.

555
 ОТВЛИЧАНЕ И ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ
НА МОМИЧЕТА В АЙТОСКО

. Из разказа на поп Георги от Айтос през 1864 г. — Вж.

Х р . С т а м б о лски , Автобиография, с. 204.

Като тръгнат за потера башибозуците, дурци-гаджали, влизат

в къщите насила под предлог, че търсят разбойници. Всичко мла­
до — моми и деца — трябва да се изпокрие по тавани и по плевни.
Често отвличат и някои от тях из Балкана или ги пращат в Цари­
град да ги турчат.

ОПИТ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ НА УЧЕНИЦИ

В РУСЕ

Из писмото на М. х. Аврамов от 7 юли 1865 г. в Гюргево

. до Хр. Георгиев в Букурещ. — Вж. НБКМ—БИА. ф.
7, а. е. 67, л. 74.

В Русе 6—7 момчета, от които били повече и ходили в турското

училище, водили ги на джамия и искали да ги потурчат. Тъй се види
работата, че се е известило консулството, взело ги при него и ходил
консулът та говорил на Мидхат паша и заптие идеше да ги вика. Чо­
векът на консула им казваше да стоят, че той не е в право да ги взе­
ме от консулата. Нека викат европейците сега — голям успех пра­
ви Турция, гигантски крачки прави в цивилизацията и скоро ще
стигне Европата, но напразно се стараят. Арапът все чер ще бъде,
всуетно отива сапунът и миенето, за да побелей. Но пусти интерес
европейски, дето очите им здрави, далеко що гледат, ги направил
да ги затворят и да не виждат.

ПОВЕРИЕ СРЕД КОТЛЕНСКИТЕ ОВЧАРИ

ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯТА

Вж. 3 . С т оянов, Записки по българските въстания, С.,

1965, с. 46—47, за овчаруването му в Добруджа от 1866
до 1870 г.

Най-много котленските овчари разискват върху верите, за

рая и пъкъла, за таласъмите, чумата, юдите, вампирите и пр., в съ­
ществуването на които са положително уверени.
— Когато раят е затворен за турците, евреите и другите невер-,
ници, тогава техните души без съмнение може да отиват изключи­
телно в джендема? — пита някой измежду овчарите, когото навяр­
но са били него ден татарите.
— Нито едното, нито другото — отговаря хаджията, като че
вчера се е завърнал от оня свят. — Както раят, така и пъкълът са
направени само за християните, а неверниците ги няма никакви

5 56
но оня свят. Те са като кучетата и като другите животни; техният
живот е само на тоя свят и щом умрат, душата им става на вятър.
— А който от християните се потурчи, то що става с него, дя­
до хаджи? — пита дружината.
— Той гори постоянно като свещ, от краката до главата — каз­
ва хаджията, — защото мирото, което той е възприел от свето кръ­
щение и което е чист огън, никога не може да угасней.
— Слушал съм да казват, че това миро било голямо колкото
житено зърно в човека — обади се някой.
— Ако да не е и по-малко даже! Неговият пазител, на мирото,
е св. Васил, който е на голям почит при небесния престол.
— Че душите на християните живеят вечен живот, а неверни­
ците се изгубват, доказва се и от това, че и най-грешният христия­
нин после смъртта си става на вапир, пак с человечески образ, ко-
гато турците се превръщат на свини, най-ненавистното за тях жи­
вотно — продължава многознаещият хаджия.
— Това е съвършено вярно — поема други думата. — Аз зная,
когато през години си един от нашите другари, който се занимаваше
с авджилък, уби един азъл (дива свиня — мъжка). Както му е ре­
дът, ние го опърлихме и очистихме и турихме на огъня една част да
се вари. Чакахме час, чакахме два, чакахме цяла нощ, месото не
увира, а, напротив, става още по-яко, като восък. «Тук има нещо» —
подума дружината — и няколко души се завзеха да разглеждат ло­
ва. Какво да видим? Ушите на мнимия азъл бяха пълни с памук,
а на предния му крак се намери сребърна халка, която по всяка ве­
роятност е била пръстен. Всинца се уверихме отпосле, че убитият
азъл е турчин, комуто и името научихме. Той беше от близкото се­
ло, умрял неотдавна.

ПОВЕРИЕ СРЕД БЪЛГАРИТЕ

ПРОТИВ ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕТО

Из писмото на Н. Геров до граф Н. Игнатиев от 31 май

1866 г. във връзка с избавянето на руската девойка Дария
Поликарпова от черкезки плен от българина Добри Илиев
от Копривщица. — Вж. Арх^в на БАН, ф. 1, оп. 2, № 1411,
л. 599.
За обяснение на усърдието, което този българин показа в гор­
ния случай, считам, че не е излишно да добавя, че в българите има
поверие, според което приелият мохамеданството християнин по­
губва душите на всички свои родственици чак до девето поколение
и поради това нищо не е така душеспасително, както да се предот­
врати такъв случай.

557
 ПОМОХАМЕДАНЧЕНО МОМИЧЕ ОТ КАЗАНЛЪШКО

Дописка във в. * В р е м я » , г. II , бр. I от 6 август 1866 г.

Курие дЮриан обнародва една кореспонденция от Казанлък,

писана на 19 юли, в която съгледваме следующите по-главни неща. . .
Кореспонденцията разказва още, че преди един месец в Казан­
лък било потурчено едно момиче, без да се увардят всичките закони,
които са наредени за подобни случаи. Кадията настоявал да се из­
пълнят тия закони, но мюфтията, който бил противен на това, при­
бързал да даде фетвата и работата се свършила. След няколко дни
пловдивският каймакамин, като се научил за това дело, поискал с
едно емирнаме да му се изпроводи момичето. То било изпроводено,
но каймакаминът нищо не можал да стори, защото момичето било
изпълнило вече всичките формалности за приемането на мюсюл­
манството.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ СОФИЙСКИ МЛАДЕЖИ

ИСКАТ СЪДЕЙСТВИЕ ДА СЕ ОТКАЖАТ ОТ ИСЛЯМА

1
Писмо на софийските младежи Божил Гьошов Терзиев и
Христо Маринов Жагазов до Н. Геров от януари 1867 г. —
-■ В ж. Из архивата на Найден Геров, кн. II. с. 364.

Господин Найден Геров,

Днес идваме да Ви поздравим с добро здраве и, второ, идваме да
те питаме заради онази работа, гдето дохождахме при теб да ти се
молим, за да ме избавиш от тези нечестиви дяволи-турци, и ти ми
каза, че ще пишеш, та да дойдем след петнадесет или двадесет дни
при тебе. Ние от вчера и от завчера вече три-четири пъти дохождах­
ме и питаме. Все има навалица и Вашият слуга турчин седи навън,
та се страхуваме и от него да влезем, за да не каже нещо на войника,
и да започнем да се дърпаме. И така, молим ти се, господин Найде­
не, и двамата да се застъпиш за нас, за да ни избавиш от турската
вяра. А ако ни избавиш, и ние ще ти прощаваме и толкова хаир друг
не ти трябва, защото знаеш, че няма освен тебе друг, който да на­
стои да ни избави. Нямаме надежда, защото нашите бащи и майки
като всеки едни сиромаси те се боят от вчерашните деца турци, а не
правят за нас давия. Но ако ни избавиш, да ни качадисаш, за да ни
изпратиш оттук или в Сърбия, или в Букурещ, или в Русия, за да ум­
рем в български ръце, за да не останем в грях и да си изгубим ду­
шата, ние, дето сме направили един голям грях, гдето не можем да
се избавим и всеки един час плачем, защо да си изгубим християн­
ската в я р а .. .

558
 2
Писмо на Георги Божилов Терзиев и Тана Тодорова от
София до Н. Геров от 6 януари 1867 г. — Вж. Из архива-
та на Найден Геров, кн. II , с. 364.

Ваше високоблагородие!
С настоящото си покорно писъмце идваме при Ваше високобла­
городие, като покорно Ви молим да имате добрината да настоите,
за да издействувате да възвърнете сина ми Божил (Мустафа), който
от безумието си бе станал мохамеданин, а сега, като осъзнал греш­
ката си, разкайва се и иска да се върне пак в християнството. За
това нещо той може и да Ви е казвал, но Вие не сте го смятали за
такъв.
Ние, като няма що да сторим сами, молим Ваша милост да го
изведете оттам, а ние Ви го оставяме да направите, както знаете,
като го предаваме да бъде Ваш.

ЗАЧЕСТИЛИ ГРАБЕЖИ НА НЕВЕСТИ

ВЪВ ВЕЛЕШКО

Кореспонденция от 25 март от Прилеп, поместена в r. I I I ,

бр. 41 от 15 април 1867 г. на в. « Т у р ц и я » .

Много грабежи стават в наши дни на чужди невести по околни­

те места от мохамеданите. Тези дни стана и още едно друго. Мина­
лата събота трима турци обружани грабнали една невеста от село
Смиловци (Велешко), която затворили в една кула. Брат й, като
разбрал, взел секирата на рамо и отишъл при кулата, за да избави
сестра си. Като влязъл там, злодейците изгърмели 5—6 пушки, но
не успели да го убият. Тутакси, като започнала борба с тях, той ус­
пял да умъртви със секирата и тримата! На единия разцепил глава­
та наполовина, на втория отрязал ръцете от раменете, а на третия
съвсем отделил главата от трупа. Оттук той побягнал, ранен само в
ръцете, и не се знае къде е. Сега цялото село Смиловци лежи във
Велес в тъмницата заради тази работа.

ОПИТ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ
НА ЕДНА ГРЪЦКА ДЕВОЙКА В ПЛОВДИВ

Писмо на Н . Геров до руския посланик в Цариград Н . П .

Игнатиев от 28 май 1868 г. — В ж. Архив на Найден Ге­
ров, т. 1, с. 462— 463.

По повод публикацията на в-к «Courier d ’Orient», че в Плов­

див една гръцка девойка, която избягала от майка си, за да се по-
турчи, отново се е върнала при родителите си, считам се задължен
да представя на Ваше превъзходителство верни [сведения] за този
случай.

559
 Тази девойка, наречена Ушакли, напуснала къщата си със слу­
жител на пловдивския молла, който бил един от многобройните по­
сетители на този дом. Майка й се обърнала към всички консулства
с молба за съдействие за освобождаване на дъщерята, която била от­
влечена и принудена да се обърне към мохамеданството. Гръцкият
вицеконсул, като повярвал на думите на майката за насилственото
отвличане, побързал сам да я освободи, но при свиждането, което
губернаторът му разрешил, тя му заявила, че никой не я е отвличал
и не я е принуждавал към нищо, а тя сама е напуснала дома си и до­
броволно приема мохамеданството. И всички усилия на г-н Вроски
да я отклони от това останали напразни. При това постоянство на
девойката аз можех само да посоча на губернатора, че тъй като в
тази работа е замесено името на моллата, който я е извел от къщи,
то това неминуемо ще възбуди неизгодни за местните власти разго­
вори, и го посъветвах да не бърза с потурчването, като бях убеден,
че привикналата на свободен живот девойка ще започне да скучае
в харема и сама ще пожелае да се върне. Ата бей ми обеща да удъл­
жи работата колкото се може повече и удържа думата си дотогава,
докато намериха мъж, за когото тя се омъжи, и се отказа от наме­
рението си да приема мохамеданството.
По този начин девойката се възвърна доброволно, но турците
считат възвръщането й за насилствено, тъй като при разпита в мед-
жлиса тя е заявила, че приема мохамеданството, а обредът на обръ­
щението не е бил извършен тук, както това става сега. Когато мед-
жлисът се разотишъл, тя казала на губернатора, че иска да се върне '
при своите родители и Негово превъзходителство я пуснал, докато
според постановлението трябвало да я задържи до другия ден, за
•да заяви тя това в меджлиса.
Това отклонение от правилата, което Ата бей си позволил, за да
се отърве по-скоро от този неприятен за него случай, възбудило не­
доволството на турците, така че на другия ден тълпа от стотина и
повече улеми се явила при него с протест, но Негово превъзходител­
ство заповядал на жандармите да ги разгонят и няколко души, кои­
то шумели повече от другите, затворил. Тази решителност на Ата
бей предотвратила избухването, което не би останало без последст­
вие, и висшето началство, уведомено по телеграфа за случилото се,
одобрило действията му в този случай.
Но турските патриоти не могат да простят на мютесарифа так а-<!'
ва търпимост в ущърб на мохамеданството и искат чрез публикации
против него да предизвикат подозрението на правителството. Корес­
понденциите по този повод се съчиняват от военния лекар на намира­
щата се в Пловдив конница, който в съгласие с м и р а л а я и ня­
Колко други недоволни от мютесарифа турци, които, за да придадат
по-голяма важност на случая, измислили да твърдят, че и българите *
протестирали заедно с турците против действията на Ата бей, но;
това не отговаря на истината. Не само че българите не са взели стра­
ната на турците при този случай, но, напротив, българинът, член­
на меджлиса, действувал заедно с гръцкия епископ за отклонява­
не на девойката от приемането на мохамеданството.
 ОСУЕТЕН ОПИТ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ
НА БЪЛГАРКА В ПЛОВДИВ

Дописка във в. * Македония», г. II, бр. 29 от 8 юни 1868 г

Курие д’Ориан обнародва една дописка от Пловдив, в която

стреля върли обвинения против управителя на този град при друго
и затуй, че някои гърци с негово съизволение грабнали от съдили­
щето Еленка някоя си, мома християнка, която искала да се по-
турчи.
Тюрки опровергава това и разправя, че тая мома, като взела от
дома си някои дживанрика, побягнала и се представила на местни­
те власти, та искала да се турчи. Родителите й разправяли, че нея
я извадил из ум някой си Якуб ага, слуга на кадията. Това като
[узнал], кадията изпъдил слугата си и мЬмата, принудена да повърне
това, що взела от дома си, като видяла после, че любовникът й оста­
нал без работа, разкаяла се и дала известие на първенците от общи­
ната си, че не ще да си менява вярата. На това те дошли и като се
разюворили особено с нея, взели я и обещали да я оженят.
На това Якуб ага с други още някои пръснали слух, че момата,
като се връщала към дома си на колеска с тези, които я взели, ви­
кала против тях, че не са я оставили да се потурчи.
От тези лъжи, подсторени някои, отишли на мехкемето и искали
да се изпита тая работа, но доказало се явно, че това било просто
наущения злонамерени.

ПОМ ОХАМЕДАНЧЕНА Д ЕВО ЙКА .

ОТ ЧЕРВЕН А ВОДА

Из писмото на Стани Тодоров от Червена вода от 14 юли

1868 г. до общината в Русе. — Вж. Н Б К М —БИА, II В
. 1081.

' Почтено общество в Русе,

Преди един месец побягна, оттука наша една молдованка на име
Нашка с някой си аскерлия на межедието, за да се потурчи. .. И ние от­
как се известихме, че е тамо, отидохме да се научим за причината на
бягането й и додето да се споразумеем за това с каймакамина, кой­
то ни изоставя от ден на ден, додето те, Нашка с аскерлията, побяг­
наха и оттамо и каймакаминът ни каза, че не ги знаел вече де са.
Следователно от две недели насам се известихме, че били дошли в
Русе и тамо щели да я потурчат, затова се отнасям с настоящото си
до господството Ви и Ви моля да сторите добро и християнска длъж­
ност да ни явите с особено писъмце, та да зная що да правим.

561 36 По следите на насилието, ч. II

 ОТВЛИЧАНЕ И ПОРОБВАНЕ НА БЪЛГАРКИ
В КАЗАНЛЪШКО

Из разказа на казанлъчанина К- Славчев през 1868 г. —

В ж . Х р . С т а м б о л с к и , Автобиография, с. 325.

Напоследък пощаджията и Манаф Мустафа са откарали в лозя­

та три моми от Казанлък, обезчестили ги и ги предали на черкези­
те да ги доведат тука в Цариград за робини в харемите.

ПОМОХАМЕДАНЧЕН МЛАДЕЖ ОТ ЯМБОЛСКО

Из спомените на Иваница Ангелов за заточването му в

Диарбекир през 1865— 1873 г. — Вж. Н . Л и к о в с к и , Диар-
бекирски спомени и автобиографични бележки на Ива-
ница Ангелов Иванов от Свищов (1847— 1938), ИД А, кн.
52, 1986, с. 423.

Най-сетне Каменов отиде да слугува и практикува в аптеката

на Военната болница (при която между другите служещи имаше ед­
но аптекарче българче от Ямболско, потурчено).

СВЕДЕНИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ МОХАМЕДАНИ

ОТ ЛОВЕШКО

Дописка, от Търново от 25 юли, озаглавена «Помаците»,

поместена във в. « Д у н а в с к а з о р а » , г. 1, бр. 37 от 5 август
1868 г.

Известно е, че в България има потурчени българи, които носят

името «помаци». . . Такива помаци има в същинска България око­
ло Ловеч, Плевен и Троян, в Тракия около Пловдив и навсякъде из.
Македония. Тези потурчени българи са си променили вярата, но от
езика си не са променили нито една черта. Те говорят най-чист бъл­
гарски език, пеят най-чисти български народни песни, в които се
възпяват подвизите на техните прадеди, свирят с всякакъв вид на­
родна музика и най-вече с б о л г а р и н а с четири телени жици.
Освен това те са запазили и много стари български обичаи и народ­
ни поверия. Българите християни ги наричат и куми-хасановци,
защото, когато ще си дават име на новороденото дете, по-напред ви­
кат българин християнин за кръстник той да му даде име, че тогава
ходжата им го наимен; ва по мохамеданския обичай. Поради това.
българският кръстник нарича кумеца си «Куме Хасане или Осма-
не». Освен това те, като знаят, че са българи, пазят си с т а р и т е
и к о н и тайно от мохамеданското духовенство, за задушница ж е­
ните им открито ходят на техните прадядовски християнски гробища:
преливат ги с вода и вино и палят восъчни свещи. Македонските
помаци изпращат всяка година дървено масло за горене на манасти-

562
ра «Св. Наум», който е при Охридското езеро.. От ловчанските по­
маци и най-вече от селата Летница [Кирчево], Торос [Лазар Стане-
во], Извор, Галата мнозина знаят да четат и пишат на български и
имат у себе си стари ръкописи. Ходжата от Галата знае да чете и
пише добре на български. Той казва, че се е научил от баща си Илия.
Той учеше и сина си. .

ПОМОХАМЕДАНЧЕНА ДЕВОЙКА ОТ ВРАЧАНСКО

Из протокола на русенския кадия от 29 октомври 1868 г. —

ч . Вж. Н Б К М , Ориент, отд., ОАК 13/59, л. 54— I I I . П ре­
вод от османотурски на Б. Ачков.

Момичето Мина, дъщеря на Гето, жителка на село Роман, Вра­

чанска каза, е подала молба, с която моли да бъде удостоена с чест­
та за приемането й в лоното на исляма, като се извърши необходи­
мото за случая. По подходящ начин е било извършено проучване
на самото място и със съставения надлежен протокол момичето е
изпратено тук. Също и тук, при»участието на епархийския наместник,
беше извършено необходимото проучване, в резултат на което спо­
менатото момиче прие ислямството, без да е било упражнено спрямо
него насилие или пък същото да е било въведено в заблуждение.
Момичето е двадесетгодишно и по пътя на дадените му верски раз­
яснения е наименувано с името Айше.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНО МОМИЧЕ В ТУЛЧАНСКО

Дописка във в. <Д у н а в с к а з о р а » , бр. 15, г. II от 22 февруа­

ри 1869 г.

Научаваме от сигурно място, че в Мачин някои турци седели в

къщата на един българин, х. Радуш. Той имал от повторената си
жена едно момиче на 16 години, което било хубавелче. Турските же­
ни влезли в главата му и го придумали да се потурчи. Един ден мо­
мичето изчезнало. Когато го потърсили, майка му и баща му го на­
мират в къщата на някой си Али бей, но турците не го дали по ни­
какъв начин. Тогава българите се обърнали към местното правител­
ство [власт], но и то ги пропъдило, като им казало, че нямат вече мо­
миче. Тогава те изпратили двама души в Тулча и заедно с тамошни­
те българи поискали* епоред царския закон да им се предаде моми­
чето за някой ден, но и тукашното правителство им отказало. Тога­
ва българите дали молба до австрийския, френския и руския кон­
сул и ги помолили да посредничат за избавянето на злочестото мо­
миче, като им напомняли, че шериатът не допуска 16-годишно дете
да се принуждава към потурчване. Руският консул им отговорил
да го искат за три години или поне за 30 дни. В противен случай да

563
оставят работата на него. Българите са се заели здраво да отърват
момичето. Ако консулите не успеят, те имат намерение да се отнесат
до посланиците в Цариград.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНА ДЕВОЙКА
ИСКА ДА СЕ ОТКАЖЕ ОТ ИСЛЯМА

Писмо на руския консул в Одрин К- Губастов до Н . Ге­

ров от 5 март 1869 г. — Вж. Из архивата на Найден Ге­
ров, кн. I , с. 489.

Нашият общ познат Константин Василев съобщава в своето

писмо до Г. Манолаки за някаква жена, която станала мохамеданка,
но започнала сега да се разкайва за своята необмислена постъпка
и иска отново да се върне в православието. Тази жена, както Вие ще
видите от приложеното тук писмо на Константин Василев, се нами­
ра в Стара Загора, следователно ако някой може да й помогне още
сега, то това сте само Вие и поради това предлагам тази работа на
Вашето внимание. . .

ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ БЪЛГАРЧЕТА В ЦАРИГРАД

Дописка от 13 април от Цариград, поместена в г. II , бр.

27 от 19 май 1869 г. на в. «•Д у н а в с к а з о р а » .

Миналата година ви бях изпратил писмо, в което съобщавах

някои насилия от страна на някои тукашни турци над три мало-
връстни българчета. Но като видях, че до днес не ми обнародвахте
писмото (което мисля, че е изчезнало), то ви пиша и сега.
Съществува обичай нашите бедни българи да си дават децата
тук, в хамбара, където се шият дрехи на войниците, за да се учат на
занаят. Едно от тези българчета, на име Ганчо, което било потурче-
но още отпреди, станало оръдие на турците, за да привлича и други
към вярата им. Така то примамило още едно маловръстно българ­
че, син на Вельо Ангелов от Калофер, потурчили го тайно и го на­
рекли Али. По-сетне то подмамило и братчето си, но някои'добри
българи, като подразбират, положили старание и го отървали. След
това Али влязъл под кожата на едно друго българче, на име Тинко,
9-годишно и син на Димо Хр. Талмански, също от Калофер, и го
отвежда в къщата на една кадъна, която имала намерение да го по-
турчи. Бащата на това момче го търси два месеца наред, без да го
намери; при това той знаеше, че е в турски ръце. Най-сетйе горкият
научи къщата, където беше изгубеният му син, влиза в нея нена­
дейно и го намира да играе с други турски деца. Той го прегръща
и след като го помилва, му казва, че майка му е дошла, донесла му е
армаган и иска да го види, за да му го даде. С такива думи го взема
и го отвежда от турската къща. Едва-що излезли от вратата, настиг-

564
ва ги един черен арапин, който нападнал зверски окаяния баща и го
смазал от бой, така че останал полумъртъв на мястото си. След то­
ва той взел детето и го отвел при кадъната. Горкият баща, като оз­
дравял, помъчи се чрез съдиите да извади чедото си от турските ръ­
це, но всичко беше напразно. Турците го вземат от тази къща и го
завеждат в друга, където му направили сюнет (обрязали го) насила,
макар че детето плакало и искало да отиде при майка си. При това
бащата не се отчаял, а се мъчел да избави чедото си, макар и да бе
вече потурчено. Той докара от Калофер и бедната му майка. Когато
пристигна и тя, заедно с няколко търговци подали молба
до великия везир, за да искат българското дете. Този заповядал
да се извика момчето в меджлиса и да се проучи работата. След
дълго проучване най-сетне решиха да го изпитат: коя признава за
майка — българката или кадъната. Като видя майка си, която от
много време не беше виждало, то я прегърна и започна да плаче.
Докато то прегърне майка си, кадъната се спуща, грабва го от
обятията на плачещата му майка и се развикала, че било нейно
чедо и че и главата й да отрежат, пак не го дава. Тогава медж-
лисът реши: момчето да стои при кадъната, докато стане на
18 години. И тогава да дойде майка му да го иска и ако то я
признае за майка, да си го вземе. И така горките родители, баща
и майка, се върнаха с плач, без да могат да извлекат рожбата си
от зверските ръце на азиатския варваризъм.

ОПИТ НА ПОЛСКИ АГЕНТИ ЗА ПРОПАГАНДА

СРЕД БЪЛГАРИТЕ МОХАМЕДАНИ

Писмо на Н . Геров до Н . П. Игнатиев от 8 октомври

1869 г. — В ж . Архив на Найден Геров, т. I, с. 503.

По нареждане на Ваше превъзходителство докторът на им­

ператорското посолство г. Караконовски ми писа да наблюдавам
за действията на поляците, които са намислили да вършат пропа­
ганда между помаците (българите мохамедани), за да ги убеждават,
че те уж произлизали от поляците.
В изпълнение на -това нареждане на Ваше превъзходителство
считам за свой дълг да донеса, че наистина поляците имаха такива
замисли, които обаче не бяха осъществени както поради недостъп­
ността на помаците за пропаганда, тъй като те в своята изостана­
лост още не разграничават народността от вероизповеданието, така
също и заради неумението на поляците да се приспособят към тях.
Но идеята за народност така бързо се разпространява, че в ско­
ро време може да проникне и сред помаците. Поради това, ако е нуж­
но да се предотврати неправилното развитие на посочената идея
между тях и да й се даде известна насока, за това трябва отрано да
се вземат необходимите мерки.
Опитът показва, че новите идеи по-лесно се разпространяват

565
чрез учените. В началото на тази година ръководството на тукашно­
то българско училище искаше да вземе като учител по турски език
един ходжа от помаците. Това би бил прекрасен случай чрез него да
се сложи началото на сближение между помаците и българите. Ока­
за се обаче, че той се е учил по старата турска метода, по която въз­
питаниците на училището напразно биха губили времето си. Такива
са и другите ходжи сред помаците, поради което от тях не трябва
да се вземат учители за училищата.
Но за да не се изпусне време, би могло да се направи друго, а
именно: да се вземе един от ходжите помаци за кятиб (турски пи­
сар) във вицеконсулството, при други да се изпратят доверени и спо­
собни млади хора, уж за да вземат от тях уроци по турски език, и
в разговори с тях да се пробуди чувството им за народност, което
след това не е трудно да се предаде чрез тях на народа. Но за това
е необходимо да се направят някои разходи. . .

ОПИТ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ
НА БЪЛГАРСКО МОМИЧЕ В ПРОВАДИЙСКО

Писмо от Варна от 30 октомври 1869 г. — В ж . ОДА —

Варна, ф. 79, а. е. 3, с- 416.

На 26 т. м. момичето на г-н Добри Димитров внезапно бе взето

от някой си турчин в село Комарево, Провадийско окръжие, което
насилили в Провадия да го потурчат и като не могли да го направят,
изпратили го тук, в града. Ние известихме съдника, като изпрово­
дихме тутакси отец Иван (архимандритът не е тук), за да иска мо­
мичето според царския закон за 24 часа да го държи в къщата си.
На това негово отиване тукашният Моавин бей отговаря: «Вие, каз­
ва, не сте признати от хюкюмата. Хайде, отивайте си!» За това утре
надълго ще ви разправим нарочно, а сега ви молим, както и другите
народни представители, да се представите на Н. В. П. Акифпаша и да
измолите от него да телеграфира и се отложи потурчването му. То
е на 15 години и не е женено. Това ви известяваме и чакаме отговор
по телеграфа.

КРЪВОПРОЛИТИЕ ПРИ ОПИТ ЗА ОТВЛИЧАНЕ

НА БЪЛГАРСКА ДЕВОЙКА В ДЕБЪР

Съобщение във в. с С в о б о д а », r. I I , бр. 4 от 26 ноември

1869 г.

Пишат ни от Цариград, че в Дебър няколко християни се сби­

ли с турците. Двама паднали убити и двама — ранени. Причината
била една девойка, която турците искали да вземат от едно българс­
ко семейство.

566
 НЕОБХОДИМИ МЕРКИ ЗА НАЦИОНАЛНОТО
ОСЪЗНАВАНЕ НА БЪЛГАРИТЕ МОХАМЕДАНИ

Писмо на Н . Геров до Н. П . Игнатиев от 15 декември

1869 г. — В ж . Архив на Найден Геров, т. I, с. 519— 520.

В отговор на моето донесение от 8 октомври т. г. под № 62 за

средствата, с които може да се отклони неправилното и съобразено
със замислите на полската пропаганда развитие у помаците на идея­
та за народност и да му се даде желаното направление за сближение
на помаците с българите, с предписание от 22 октомври под № 808
Ваше превъзходителство благоволи да поиска от мен да определя
разходите, необходими за тази цел.
В изпълнение на това предписание на Ваще превъзходителство
имам чест да обясня, че разходите в случая ще зависят от размерите,
в които това дело ще бъде придприето, и, обратно, може да се пред­
приеме делото в размер със средствата, които ще има за това.
В този случай аз съм длъжен да изложа следното обстоятелст­
во: за обръщането на помаците в мохамеданство има различни пре­
дания, но като се разгледат местата, обитавани от помаци, не може
да не се дойде до убеждението, че то е направено от турското прави­
телство, което не е могло без опасение да остави чисто християнско
население да заема такава планина като Родопите, която представ­
лява във висша степен всички удобства за. партизанска война. По­
ради това то потурчило по-голяма част от населението на тази пла­
нина, а южната й част населило с истински турци, дошли от Азия.
Предвид на това значение на местностите, заемани от помаците,
изгодите, които могат да се извлекат както в сегашно време, така и
в бъдеще от сближението им с едноплеменните им българи, заслу­
жават всички жертви, които трябва да се направят за това. Поради
това аз не преставам да обмислям средствата, които с успех може
да се употребят за това, и намирам, че заедно с тези, които са пред­
ложени от мен в донесението от 8 октомври под № 62, може да се опи­
та и следното, още повече, че то дава възможност да се действува в
самата среда на помаците. Именно:.
В местата и селищата, населени с помаци и българи заедно, мо­
же да се изпратят от последните като учители хора, способни да
вършат пропаганда между помаците. Но общините на тези места и
селища нямат възможност да плащат такава заплата на учителите,
каквито хора, способни за това, могат да поемат върху себе си тази
длъжност. Поради това трябва да им се заплаща.
В заключение съм длъжен да добавя, че ако се съди по впечат­
лението, което направи на помаците моеЪо краткотрайно пребива­
ване между тях в Чепино, където аз ходих миналата година на бани,
съвсем полезно би било, ако ми се позволи от време на време да пъ­
тувам из обитаваните от помаците места под най-различни поводи
като например: на лов, събиране на старини и др.
Може да се възрази, че моите пътувания ще предизвикат подо­

567
зрението на турското правителство. Наистина турското правителст­
во не може да гледа без подозрение на обиколките на руските аген­
ти, но тези подозрения, както аз вече го изпитах на практика, съвър­
шено ще бъдат премахнати, ако при всяко излизане вземам от мест­
ното началство по едно или две заптиета, присъствието на които,
ако се действува умело, няма да пречи на работата.

ОТВЛЕЧЕНИ МОМИЧЕТА В ТЪРНОВСКО

И РУСЕНСКО

Съобщение във в. « С в о б о д а » , г. I, бр. 8 от 24 декември

1869 г.

Пишат ни от Русе: «В село Раданово (Търновска каза) преди

няколко дни турците откраднали едно момиче и баща му и досега не
може да го изтръгне от ръцете им, макар че момичето иска да се вър­
не при родителите си. В село Кривия (Русенска каза) се случи също­
то и бащата на второто момиче е изхарчил досега около 3000 гроша
и нищо още не е направил.»

ПОМОХАМЕДАНЧЕНА ДЕВОЙКА ОТ ТЪРНОВСКО

Дописка от 4 януари от Търново, поместена в г. I, бр.

11 от 18 януари 1870 г. на в. « С в о б о д а » .

Накратко ще ви съобщя един случай, от който ще видите какви

преобразования се вършат днес в нашето отечество и до каква сте­
пен блаженствува нашият народ под дебелата сянка на н. в. султана.
Аз дойдох по своя търговия и отидох да заверя тескерето си в кона­
ка. Пред вратата на правосъдието стоеше един селянин и една се­
лянка и плачеха и аз ги попитах защо плачат. Селяните ми отгово­
риха, че турците им откраднали дъщерята и я потурчили, та не мо­
гат да я отърват. От страх да не бъда заподозрян от властта аз пре­
къснах разговора с тези клетници и само им казах: «Братя мои, мъч­
но се вече отървава туй агне, което е попаднало в устата на вълка.»

ПОМОХАМЕДАНЧЕНО МОМИЧЕ ОТ ТЪРНОВСКО ,

Дописка от 7 януари от Търново, поместена в г. I, бр.

26 от 23 януари 1870 г. на в. « О т еч ес т во » .

Господин редакторе1 Не зная каква ще бъде ?а нас новата го­

дина, която настъпва, но признаците и предсказанията не сочат на
добро, що се отнася до политическото ни равенство с днешните ни
владетели. През деня потурчиха едно момиче от село Летница, без
правителството да вземе под внимание нито плача на родителите му,

568
нито пък закона в такъв случай. Някой си ага Рушид от посоченото
село подлъгал това момиче, отвел го в Търново и веднага го потурч-
ват, без да го оставят по-дълго да обмисля постъпката си. Не зная,
г-н редакторе, колко милиона • са турците в Европа, но прибавете
отсега нататък за увеличаването на броя им и това момиче!

СИСТЕМНИ ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ В РУСЕНСКО

Дописка от 10 юни от Русе, поместена а г. I, бр. 31 от

19 юни 1870 г. на в. <гСвобода».

Преди няколко дни ви писах някои кратки подробности за по-

турчването на две момичета, което е вече станало обичай у турците,
така че и самото управление започна явно да кани българчетата да
се турчат и за това им обещава служби. Такъв един случай стана днес
с един момък, но подробностите още не са ми известни. . . Онези
селски варвари, като грабнаха момичето и като го доведоха в Р у'л
в една турска къща, накичиха го със скъпа кадънска премяна, из­
качиха го с жълтици и го изведоха пред правосъдието с три-четири
кадъни като свидетелки, че то ще приеме п р а в а т а и м в я р а .
Като изведоха момичето и на турчето баща му (на турчето, което
беше откраднало момичето) пред кадията, мютесарифинът попита
момичето: «Този баща ли ти е? (на турчето баща му). Момичето се
огледа наоколо и отговори, че не му е баща. Попитаха го три пъти с
разни убеждавания, но то все постоянствуваше и отговаряше: «не».
Бяха принудени да викат и бащата на момичето, който седеше отвън
и проливаше сълзи. Щом видя баща си, момичето го прегърна и ка­
за: «Този е баща ми.» Тогава един от мизлича захвана да съблича и
да раздърпва момата в залата с една зверска ярост и я остави само
по една ризка, защото тя не била достойна да носи турски дрехи.

ПОМОХАМЕДАНЧЕН ЧОРБАДЖИЙСКИ СИН

ОТ ЛЯСКОВЕЦ

1
Из дописка от Търново от 3 юли, поместена в г. I, бр. 48
от 11 юли 1870 г. на в. «Отечество».

В добавка на всичко ще ви кажа още, г. редакторе, и тази гну-

сотия. Синът на лясковския чорбаджия х. Тодор, на име Енчо, оти­
де в Русе и се потурчи, защото тук меджлисът не го прие да се по-
турчи. Както се научих, сложили му име Тахсен ефенди и Акиф па­
ша настанил този изверг на служба в Никопол с 200 гроша месечна
заплата. Посоченият Енчо е най-развратният чапкънин в селото ни.
Такъв боклук прибира Акиф паша за увеличаване на турците.

г
569
 2

Дописка от 29 юли от Русе, поместена в г. I, бр. 36 от 30

юли 1870 г. на в. «Свобода».

Вчера се научих от верен източник за потурчването на Енчо х.

Тодоров от Лясковец. Ето как е станало това. Доктор Иван х. Тодо­
ров, Енчов брат, е оженен за Курушефендевата сестра, балдъза на
х. Иванчо Пенчович, който е първият човек в Русе и в шурай-девлет.
X. Иванчо Пенчович, за да има по-верни сведения от Румъния
за българските работи, се споразумял с Акиф паша и с Енчо Тодо­
ров да разиграят тази комедия. Те обявили, че уж Енчо пожелал да
приеме правата вяра, без да уважи молбата на своите роднини, и
бил приет в лоното Мохамедово без обрязване. След това те измисли­
ли, че уж са му дали място в Небол [Никопол] и уж той се разкаял и
избягал оттам, като откраднал пет хиляди гроша, в Румъния. Раз­
бира се, че той ще казва, че са го потурчили насила и че той, като
верен син на България и на православието, е избягал от. Турско,
като откраднал 5000 гроша. Нашите българи, каквито са си прости,
ще започнат открито да му разказват всичко, каквото знаят и как-
вото им лежи на сърцето. Затова и аз бързам да ви съобщя за тази
комедия и ви моля да й дадете по-скоро място във вестника си. [То­
ва писмо ние получихме от такова лице, на което не може да не вяр­
ваме. Редакцията.]

ПОМОХАМЕДАНЧЕНО БЪЛГАРСКО МОМИЧЕ

ОТ РУСЕНСКО

Дописка от 3 септември от Русе, поместена в г. I, бр. 41

от 7 септември 1870 г. на в. «•Свобода». ''

Бързам да ви съобщя, че отоманският женски пол се увеличи с

още една Айше, т. е. от една българка от село Гагалия [Николово],
която тези дни се потурчи. Тази българка е 12—13-годишно момиче.
Момичето било най-напред обезчестено, а после потурчено. Бащата
и майката на това момиче се уговорили с един турчин гагалченин да
вършеят заедно. Една вечер, преди пет-шест дни, момичето се изгу­
било. Майката се уплашила, започнала да плаче и да търси детето
си: питала тук, питала там, питала турчина, питала съседите си —
няма го. На пътя ги срещнало едно юруче, което ги познавало, и им
казало, че един имамин завел чедото им в Русе. Бедните родите­
ли дошли в Русе и намерили дъщеря си затворена в къщата на един
имамин. Те съобщили в конака за това произшествие и властта на­
редила да изведат и момичето, и родителите му пред меджлиса. А
какво можеха да направят клетите селяни, когато не се намери ни
един наш чорбаджия да им помогне — страх ги било. . . Аз не ща
да доказвам тук, че ако българите бяха присъствували, то те биха
отървали момичето. Това можеше и да не се случи. Но аз имам пълно

570
право да викам против тях (чорбаджиите) и да им напомня, че тяхно
задължение беше да отидат в меджлиса и да протестират против та­
зи незаконна постъпка на агаларите, защото според закона момиче
на 12 години не е пълнолетно и няма право да си променя вярата. . .

ДВЕ ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ БЪЛГАРСКИ ДЕВОЙКИ

В РУСЕ

Дописка от Русе от 26 септември, поместена в г. I, бр. 44

от 30 септември 1870 г. на в. «Свобода».
Бързам този път да ви съобщя. . . че отоманският женски свят
се увеличи с още две обезчестени и потурчени българки. Но трябва
да кажа, че в този случай нашите български чорбаджии постъпиха
по-патриотично и ако и да не помогнаха на злото, то поне може да се
каже, че изпълниха своя дълг и съвестта им остава чиста и пред бо­
га, и пред народа. Хаджи Атанас ефенди защищава, доколкото бе­
ше възможно, своите едноверки. . . В меджлиса на мютесарифлъка
хаджи Атанас се изрази свободно и на всеуслишание пред всички
мохамедани изрече следните думи: «Ефендилар! Това, което вие пра­
вите Днес, е незаконно. Вие давате смелост на крайовските мохаме­
дани и дотолкова ги насърчавате, че твърде скоро ни една българс­
ка мома не ще остане необезчестена и непотурчена. Ако работите
вървят така, то и цели села ще се потурчат. . .»

ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯТА В РУСЕ
ПРОДЪЛЖАВАТ...

Във в. сОтечество>, г. II, бр. 58 от 2 октомври 1870 г. е

поместена статията «Чашата се препълня!».

В летописа на новите турски преобразования и особено на тези

от вилаетството покрай безчислените облекчения и други добрини за
блаженствуващиТе (!) християни под гнета на тиранската власт ще
се забележат и многобройните потурчвания на момчета и момичета,
но без всяко противоречие станалото сега в Русе потурчване на три
момичета ще има първото място. От такива точни изпълнения (!) на
хатихумаюна от страна на турските власти с увереност можем да ка­
жем, че не са лишени и другите вилаети и почти нито един град не
може да се оплаче, че не ги е видял. Когато в ц е н т ъ р а на ви­
лаета стават такива очевидни насилия и потъпквания на всеки за­
кон, то лесно може всеки да си представи какво става зад този цен­
тър, където лъчите на турското правосъдие не могат да озарят тол­
кова добре нещастните поданици. За тази работа ето какво ни пи­
шат от Русе:
На 10 септември потурчиха едно 16-годишно българче, момиче,
без да се изпълни нито една от предписаните за такъв случай закон­

571
ни форми, и турците, тези безгрижни и лениви за другите си задъл­
жения аги и чиновници, развиха особена дейност за тези случаи,
така че този ден късно вечерта побързаха да свършат с потурчване-
то, защото, както се вижда, знаеха, че на другия ден имаха да по-
турчват още две други момичета. И наистина същия ден бяха дошли
родителите на две непълнолетни момичета от село Охрид [неуточ­
нено] да съобщят, че други турци грабнали от домовете децата им,
едното на 12 и другото на 14 години, и ги отвлекли насила бог знае
где по горите, защото не знаеха нищо какво е станало с децата им.
Но грабителите турци нямали причина да бягат в горите. Те дошли
направо в Русе при управляващите турци с тези нещастни, грабна­
ти и насила обезчестени деца, за да вземат а ф е р и м от Акиф па­
ша за похвалната си работа. Но да не продължавам много. На вто­
рия ден, т. е. на 11 септември, изведоха пред меджлиса тези невинни
деца, облечени в кадънски дрехи, и под страха на тайни заплахи ги
накараха да измърморят, че х а к д и н к а б у л е т т и н (пра­
вата вяра приемам), и всичко се свърши. Кой ти слуша протести и
забележки, че тези момичета не са пълнолетни, че са откраднати от
домовете им, че са изнасилени! Кой -слуша виковете на родителите!
Турците имаха предвид да изпълнят други по-важни задължения:
заповедите на светия пророк и алкорана, за да спасят тези две не-
вернички (гяурки), които прегръщат неговата права вяра.
Не съм фанатик, г. редакторе, но съм човек и се чудя какво е
това правителство, какви са тези хора, които са повикани да управля­
ват цял вилает, а те не искат да почитат дори законните предписа­
ния на самата природа; 12-годишно дете дадоха в ръцете на 35-го-
дишен дангалак, за да му бъде жена. Помислете сега какви мохаме­
дани ще отгледа тази Фатма за войската на султана на този свят и
за рая на Мохамед на онзи свят!,.. .

ТРИ ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ БЪЛГАРСКИ МОМИЧЕТА

В РУСЕ

Дописка от Русе, поместена в г. I, бр. 46 от 14 октомври

1870 г. на в. «Свобода».

Преди известно време в града ни станаха три най-лошави зли-

ни, най-грозни и най-отвратителни злоупотреби и най-варварски и
най-страшни произшествия, които да описвам ми трепере ръката.
Един ден потурчиха едно 14-годишно момиче; а на другия ден —
две (едното 12-годишно, а другото — 13-годишно), и ги потурчиха
пред очите на нашите народни представители. . . Да се променя вя­
рата на такива малолетни деца е противно на всеки закон и на всяка
човешка нравственост. А колкото до начина, по който стана това по-
турчване, ние можем да кажем, че това беше един от най-отвратител-
ните. Потурчването стана в правителствения дом, където бяха дош­
ли родителите, сестрите и братята на потурчените деца. Всички пла­

572
чеха, скърцаха със зъби, скубеха си косите и проклинаха. Родители­
те искаха да видят децата си за последен път, но бяха прогонени от
заптиетата, които сипеха удари и наляво, и надясно. Всичко това
беше толкова страшно и жално зрелище, че и каменните сърца биха
заплакали. . . Нашите дечица, нашите сестрици българчета се вла­
чеха от една стая в друга, обвити с яшмаци и с бледи лица. . .

ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ НА ДЕВОЙКИ
В СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ

1
Писмо на видинския митрополит Антим, писано на 20 де­
кември 1870 г. в Русе, до архимандрит С. Николов във
Видин. — Вж. А. Михайлов, Тридесет неизвестни писма
на видинския митрополит Антим (екзарх български), Цър-
ковноисторически архив, т. I, 1981, с. 54—55.

Завчера се върнах в Русе от обиколката, която направих. Посе­

тих и паланката, наречена Преслав, катедрата на моята бивша епар­
хия. В Русе намерих писмото Ви от 4 декември, което внимателно
прочетох. Видях това, което ми разказвате за девойката от Арчар,
отрекла се от бащината си вяра, и мерките, които сте взели, за да
не се отрекат и другите три, за които ми споменавате. Напълно одо­
брявам всичките Ви постъпки. Не жалете пари в такива случаи и
когато възникват други подобни душепагубни произшествия да се
предотвратяват. За съжаление злото е общо. Навсякъде в Бълга­
рия много повече случаи имаме днес на вероотстъпничество, откол-
кото е имало преди. Както научаваме, и тук в продължение на два
месеца са отбелязани четири такива случая. Дори вчера, точно ко­
гато бях при управителя на посещение, беше доведена двадесетго­
дишна, чудно красива девойка, която заяви, че иска да приеме ис­
ляма.
Подканен на няколко пъти от управителя да я разпитам дали
по принуждение, или от желание да има мъж девойката върши то­
ва, постарах се в продължение близо на четвърт час да разубедя то­
ва нещастно създание, обаче усилията ми, увещанията и обещания­
та за пари и съпруг отидоха напразно! Присъствуваха и нейните ро­
дители, които, подтикнати от тукашната власт, говореха на щерка
си и се опитваха да я склонят да остане в родното благочестие, но
тя остана непреклонна пред майчините и бащините увещания и съл­
зите на родителите си и пред въздишките, с които те придружаваха
съветите и молбите си.
Нехайството на родителите, невежеството на свещениците и не­
волята, съжителството и връзките с отоманите, както и висящото
положение на църковните ни работи са причината за честите случаи
на вероотстъпничество.

573
 2
Писмо от същия автор до същия адресат, писано в Русе
на 6 януари 1871 г. — Пак там, с. 56.

Отговарям Ви със сърдечна благодарност, че ме държите в те­

чение на всичко, което става там, било добро, било лошо. Възлюб-
лени ми, какво трябва да се направи? Всички и тук, и другаде, на­
шият клир и народ недоумяват, като гледат честите и многобройни
вероотстъпничества на момичета, на сънародници, най-вече от се­
лата. В разстояние само на 6 месеца тук, в Русчук, според положи­
телни сведения, които вчера получих, отрекли се от вярата си 14
момичета, а не 6, както бях Ви писал по-рано. Дано бог бъде милос­
тив към нас! Жалкото състояние на свещениците, безсърдечието на
първенците и преди всичко нехайството и коравосърдечието на ро­
дителите е причината за честите вероотстъпничества.
Ако не успеем да получим от почитаемото правителство право­
то да се предават на нас лицата, за които има основание да се смята,
че ще се отрекат от вярата си, и да прекарат два или три дни сред
нас, за да ги разубедим и направим непоколебими в родната вяра и
б агочестие, както православната църква се радваше на това право
в императорската държава преди появата на нашия църковен въп­
рос, трудно ще е да се възпре тази напаст на многобройните веро­
отстъпничества.

3
Писмо от същия автор до същия адресат, писано в Цари­
град на 9 март 1871 г. — Пак там, с. 57—58.

Проектът, който предлагате за спиране на тази напаст на ве-

роотстъпничествата, е добър. Споразумейте се по този въпрос с гос­
подин Севастаки и го предложете на пашата. Ние засега оттук не
можеме да направим нищо.

. 4 .1
Писмо от същия автор до същия адресат, писано в Цари-'
град на 15 март 1871 г. — Пак там, с. 58. 1

Напълно одобрявам като единствено лекарство против честите

вероотстъпничества да се нареди на свещениците да заставят роди­
телите на малолетните момичета да ги омъжват и да бъде налагано
кръщелното свидетелство за покръстените деца.

574
 ПОЛОВИНАТА ОТ МОХАМЕДАНИТЕ
В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ
СА ОТ СЛАВЯНСКИ ПРОИЗХОД

Из брошурата «Български глас», издадена като програмен

документ от Българския революционен централен коми­
тет в Букурещ през 1870 г. — Вж. Ал. Бурмов, Избрани
произведения, т. ill, С , 1976, с. 93.

Европейска Турция е населена от 14 милиона християни и 2

милиона и 600хиляди мохамедани; но не трябва да забравяме, че почти
един милион от тия мохамедани са от славянско и арнаутско произ­
хождение.

ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ НА МОМИЧЕТА В ТЪРНОВО

Из писмо на Л. Каравелов от 8 май 1870 г. — Вж. Въз­

рожденски пътеписи , С., 1969, с. 251—252.
Ударихме през Лясковец, защото аз имах да търся едното, и за­
това през лясковския път влязох и в града си Търново. Ненадейно
една случка ми прекъсна пътя в турската [мохамеданската] махала.
Орляк заптиета идеха срещу нас, водеха едно момиче българче; а
един българин и една жена българка вървяха след тях. Изведнъж
жената се спусна, грабна косата на момичето и си уви в нея ръката.
Напусто я блъскаха заптиетата, напусто я ритаха с крака и биеха с
ножове; тя никак не мислеше да се отдели от момичето и само охка­
ше. Един едър и дебел турчин, когото аз не бях още съгледал, вър­
веше заедно със заптиетата и извика им: «Удрете бе, чоджуклар!»
Той и десетина-петнайсет турски зверове, които седяха по дюкени-
те си, се спуснаха с голи ножове и хванаха да къстрят жената. Страш­
но беше, мои братя българи, да гледа човек как една беззащитна
жена се бори с петнайсет въоръжени зверове. Главата и ръцете й
бяха покрити с рани; снагата й и снагата на момичето бяха облени
с кърви. Мъчеха се да пресекат косата на момичето, но ръката, която
я държеше, беше залепена за черепа и трябваше по-напред да сеотсече
ръката и с нея заедно и главата на момичето. Мъжът се мъчеше да отър­
ве жената от момичето си с юмруци и сполучи веднъж да разпръсне
този огън. «Дръж сега, мъжо, ти, а пък аз да те побраня малко» —
каза тя. Мъжът захвана на жена си мястото и тя взе с уста да се бие
с турците. «Леле-варе, изгорях! Рожбата ми отиде — извика бедната
майка. Ще потурчат детето ми-и-и-и!» «Детето ми потурчиха!» —
повториха думите на тая клетница светогорските канари зад Янтра.
«Да живее султанът-т-т!» — извика някой зад мене; аз се обърнах и
видях лудия Тани X. Статев. «Какво викаш бе, Тане?» — попитах
аз. «Мълчи! Аз съм тука в българската столнина и викам това, щото
викат всичките хора» — каза той. Нека ми каже сега някой наш па­
стир: в пъкъла по-ужасна сцена има ли? Пристигна войска, завляко­

575
ха всичките действуващи лица в конака, очисти се пътят на колата
ми и аз стигнах в къщата си. Поседях няколко дена в къщата си, а в
това време се научих, че юнашката майка отървала детето си, като
казала пред мютесарифина и пред целия мезлиш, че ако те не оста­
вят момичето да си тръгне с нея, то тя заедно с другарките си ще за­
пали цяло Търново. Когато я пуснали да си иде, то потрепервали
всички от нея: обляна от главата до петите с кърви, тя била чиста
революционерка. Научих се още, че този едър и дебел шопар турчин,
който заповядваше на своите хора да сечат с ножовете жената, се
викал Абдулоолу; той поискал да потурчи момичето, както е изтур-
чил 'още много българки досега. Тоя фанатик злодей ходи из града
свободно и само неговите петнайсет (да секат жени) слуги за запрени.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНО МАЛОЛЕТНО
БЪЛГАРСКО МОМИЧЕ В РУСЕ

Дописка от Русе от 25 октомври, поместена в г. II, бр. 62

от 30 октомври 1870 г, на в. сОтечество».

Пиша аи набързо и под впечатлението, което са способни да на­

правят най-мръснйте азиатски дела на турското правителство и
племе.
В Русе съм и присъствувам на потурчването на едно момиче
или по-точно момиче-дете, българче! Какъв ужас, каква гнусотия
за мястото и за века!
Ако турските власти така явно практикуват варварщината си
в Русе пред очите на консулите на толкова християнски страни, то
какво ли е във вътрешността на България, където самовлаството
на турците не се бои от пречки, защото те не съществуват?
Загега не мога да ви дам подробности за случая освен тези: мо­
мичето е селянче. То е г р а б н а т о и д о в е д е н о т у к , в
Русе Принудил а са го да зазви, че се потурчва, под заплахата, .че
ще го убият, ако не каже, каквото са го учили. То стои в къщата на
един ходжа и не му е позволено да си поговори дори с баща си. . .
Спирам. . ., защото не мога да сдържам ума си в главата. Яд капе на
сърцето ми. . и ръката ми трепере . . няколко души такива като
мен и. . . бога ми, не зная каква кръвника можеше да стане в къщата
и около къщата, където стои затворено това насила потурчено не­
пълнолетно дете. . .

ПОМОХАМЕДАНЧЕНО БЪЛГАРЧЕ В ТЪРНОВО

Съобщение във в. <гСвобода», г. II, бр. 4 от 23 януари 1871 г

' •
От България ни съобщават, че турците потурчили едно българче
от с. Ломец [Ловешки окр.], което е на дванадесет години. Нашите
чорбаджии и нашето духовенство (отец Паисий, архидякон на Ила-

576
рион Ловчански, който се намира днес в Търново) одобрили турска­
та постъпка и даже се постарали да свидетелствуват, че момчето е
пълнолетно. . .

ОПИТ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ
НА МАЛОЛЕТНО БЪЛГАРЧЕ ОТ ЛОВЕЧ

Дописка във в. с О т е ч е с т в о » , г. II, бр. 78 от 26 февруари

1871 г.

В Ловеч едно момче на име Христо, на възраст 14-годишно, ис­

кало да се потурчи - казваме искало, защото под тази дума пра­
воверните от Корана прикриват всичките си простени и непросте-
ни за това средства. Но родителите му силно се възпротивили и
особено кръстницата му, една дръзка жена, която държала мъжки
на закона, който защищава непълнолетието, и казвала:
— Това момче, докато е непълнолетно, принадлежи на мен и
не давам да го потурчите, а когато стане пълнолетен човек, тогава,
ако иска, правете го, каквото щете.
И така турската власт в Ловеч в недоумение изпраща това мом­
че в Търново, но забележете — придружено от няколко заптиета.
Родителите и кръстницата му, като разбрали за тази експеди­
ция, изпреварили и отишли в Търново два-три дни по-рано, тичали
дп конака, до чорбаджиите, но не видели никаква утеха. Ето и мом­
чето, като арестант сред заптиетата, влиза в града и върви към по­
лицията. Майка му се затичва, отива и го прегръща:
— Боже! Няма ли хора християни, за да отърват детето ми —
вика и плаче.
Чул я господ и хора християни се намерили. Скачат присъству-
ващите, хващат се на борба със заптиетата и без кръвопролитие, а
само с бой, отървават момчето. Сънливата турска власт, колкото за
такива престъпления, е твърде дейна. Завчас се разтичала цялата по­
лицейска сила по всички направления на града, за да търси момчето
и виновните, т. е. освободения и освободителите. Момчето не можеше
дълго време да се крие. Трябваше да бъде предадено на родителите
му. Трябваше да се яви пред властта. То отрече всяко желание за
потурчване и така го дадоха на родителите му.

ПОСЕГАТЕЛСТВО ВЪРХУ СЕМЕЙСТВАТА

И НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ
ПРЕДСТАВИТЕЛИ

Дописка от Видин от 14 март, поместена в г. II, бр. 12 от

20 март 1871 г. на в. еСвобода».
Господин редакторе! В ие, който о т известно врем е н асам сте и з ­
д и гн ал и високо гл а с а си , з а да п о к аж ете пред ц ел и я с в я т м ъките и

577 37 По следите на насилието, ч. II

страданията, които търпят нещастните българи от турските капа-
съзи, сте направили твърде големи услуги на отечеството ни. Аз ня­
мам намерение да ви хваля, но от любов към истината трябва да ви
кажа, че вие малко по малко очиствате мъглата, която покриваше
нашата земя, и отворихте очите на европейските кабинети (?), за да
видят нашето положение и да не гледат с очила турските работи.
Днес турците започнаха да разпространяват своите варварства да­
же и върху европейските семейства. Турците, както изглежда, не
можаха да се задоволят само с българските деца, които те ежедневно
потурчват, но започнаха да грабят и европейските, и то пред очите
на самите консули. През последните 10 дни в града ни се случи една
такава случка. Една девойка, дъщеря на някой си австриец на име
Йосиф, която още не е пълнолетна, бе грабната от турците и изчезна
заедно с тях неизвестно где. Консулите узнаха, че тя се намира в
турските хареми, и помолиха местната власт да я намери и да я вър­
не на родителите й. Но и до днес (има вече десет дни, откак е открад­
ната момата) властта нищо не е направила. Вчера консулите проу­
чили в чий харем се намира момичето, но властта казва, че тя няма
право да влезе в чийто и да било харем, особено пък да вземе от него(/
жена, която е облечена в турско фередже. Какви последствия щЬ
произлязат от това, ще ви съобщя след известно време. Ние се рад­
ваме, че се е случило това произшествие, защото европейските ка-,
бинети ще видят какви са турските реформи и турските закони. ^
ф.
ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ 25 БЪЛГАРСКИ МОМИЧЕТА В}‘
ВЪВ ВИДИН '

Писмо от Видинско, поместено в г. II, бр. 13 от 27 март

1871 г. на в. «Свобода». , ‘1’>
„ 9H
Господин Л. Каравелов! От известно време насам все мисля даи;
Ви съобщя за нашата турска Европа. Какво мисли тази проклет^;,-
Европа? Какво прави тази опустошителна чума? От август досад%н
само във Видин са потурчени 25 момичета. А повечето от тези моми™
чета бяха още невръстни, от 12— 14 години. А султанският кано^,,
(закон) не допуска това. Но сега е вече наредено, щом някой поиск^,.,
да се потурчи, не му дават дори да помръдне, а начаса го потурчват,.q-j
,ЦТ'.>

ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕТО - ^
ОБИКНОВЕНО ЯВЛЕНИЕ ВЪВ ВИДИН ,0 ' а
Kii
Дописка от 3 април от Видин, поместена в г. II, бр. 15 от
10 април 1871 г. на в. «Свобода».

Миналата неделя прочетох във в. «Свобода» една дописка о?

Видин, в която дописникът ви се оплакваше от турците и ви разказва­
ше, че нашите аги угнетяват, убиват и обезчестяват не само раята си,

578
но и чуждите поданици и за доказателство на това ви привеждаше
открадването от турците на едно немско момиче, което е австрийско
иоданиче. Вашият дописник трябва да е бил или немец, или чужде­
нец, защото във Видин в продължение на пет месеца турците са от­
краднали десетина момичета и никой не е протестирал против тези
злоупотреби. Но преди да продължа дописката си, аз трябва да ви
кажа, че потурчването у нас днес*е станало обикновено явление и
че във Видин не се намира нито една българска или християнска ду­
ша, която би се заела да защити даже собствените си деца. . .

ПОМОХАМЕДАНЧ ЕНА ДЕВОЙКА ОТ САМОКОВ

1
Писмо на панагюрските свещеници Лука Дойчов и Цвятко
Георгиев до Н. Геров от 26 април 1871 г. — Вж. Архив ма
БАН, ф. I, оп. 2, № 1411, л. 936.

Преди няколко седмици един кираджия доведе при нас едно мо­
миче, преоблечено в мъжки друхи, изпратено от Самоков. Като го
разпитахме кое е и защо е изпратено, разказа ни следното: Сиро-
машко чедо, родено в Самоков от родители българи, източноправо­
славни, то на осемгодишна възраст било дадено за слугиня в същия
град у една турска фамилия. След седемгодишно слугуване то било
примамено и прелъстено с разни начини да се потурчи. От страна
на речената фамилия било заведено в София, гдето, без да е било в
съзнание, дало такрир пред софийския мютесарифин, че е готово да
се потурчи, и действително било потурчено. Щом като се върнали
в Самоков, започнали да размислят за него да го оженят, а то горчиво
се разкаяло за извършеното с него и всякак търсело начин да побег­
не от онази фамилия и да прегърне пак бащината си християнска
вяра. Едва след няколко месеца то сполучило да прибегне в една
християнска къща, гдето било скрито няколко дни, и най-сетне през
нощта го изпратили преоблечено в селото ни до нас. Според думите
му то е девица, само е потурчено, а и ноктите си е опазило от боядис­
ване и показва истинска ревност и искрено желание и чувство към
православната християнска вяра. Като научихме всичко това, ние
го настанихме в една къща, в която живее и до днес. Но понеже се
страхуваме да не би да станат някои строги претърсвания и да бъде
намерено, а в такъв случай както то, така и ние бихме пострадали
немалко, то наумихме да известим с настоящото ни (писмо) Ваше
високоблагородие, като най-покорно Ви молим да благоволите да
ни дадете Вашите съвети и напътствия; какво да направим с него и
къде да го изпратим, за да се избави както то, така и друг да не по­
страда покрай него.

579
 2
Писмо на Л. Дойчов и Цв. Георгиев до Н. Геров от 6 май
. 1871 г. — Вж. Архив на БАН, ф, 1. оп. 2, № 1411, л. 940.

Най-искрено и сърдечно благодарим на Ваше високоблагоро-

дне. загдето имахме честта да вземете под внимание нашата молба,
която по-преди Ви представихме чрез едно наше покорно писмо.
Според както сте поръчали на нашите съотечественици, които Ви
донесоха писмото ни, ние днес Ви изпращаме известното Ви момиче,
на име Мария Стоянова, родом от село Пасарелица, което ще Ви и
донесе настоящото ни (писмо). Известяваме Ви и това, че реченото
момиче, откак е потурчено и до днес, не е извършвана над него ни­
каква религиозна длъжност и обред.

ВАСИЛ ЛЕВСКИ ЗА НАСИЛИЯТА

НАД БЪЛГАРИТЕ

1 л
Из дописка на В. Левски до в. * Свобода> от 1871 г. —-
Вж. Д. Т. Страшимиров, В. Левски. Живот, дела и изво­
ри, т. I, С., 1929, с. 221.

Ние, българите, от отдавна се напъваме с всичката си сила дд

викаме към човечеството и свободата! Всекидневните ни убийства,
потурчвания на невръстните ни грабнати деца от турчина, обезче-
стяванията на девойките ни и на жените ни все от турчина, е било
всекидневно оплакване с кървави сълзи пред европейските консули.

2 и
Из писмо на В. Левски до Г. Милев в Карлово от 10 май
1871 г. — Пак там, с. 32.

На кого ли капят тия сиротински кървави сълзи!?. . . Турчат

децата {на българите], безчестят по-младите и дъщерите им!!

ПОМОХАМЕДАНЧЕНА БЪЛГАРКА ОТ СВИЩОВ

Из протокол N* 3 от 13 август 1871 г. иа Свищовската об*

' щина. — Богишичев архив — Цавтат, Югославия, XX/7,
с. 137.

Вследствие на приключението, което се случи с потурчването

на една тукашна гражданка от православно вероизповедание, цър­
ковната община, на която длъжност й се пада да защитава църков­
но отнасящите се права, реши да се отнесе писмено до светия ни си­
нод в Цариград и да пита: дали свещеноначалникът на града, или
председателят на общината, или съгласно със законите има право

580
да задържи някое християнско лице (което но измама или подбуде­
но от други някои причини поиска да се потурчи), за да го извади
от заблуждение, или не?

НЕПРЕСТАННИ ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ
В СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ

Из изложението на българското население от Русе до упра­

вителя на вилаета Ахмед Ресим паша от края на 1871 г. —
Вж. НБКМ—БИА, ф. 2, арх. ед. 34, л. 1.

Не се минава ден да не видим да изведат пред меджлиса едно

или повече християнски деца за помюсюлманчване и тези деца са
почти все момичета. Ето какво се случва почти всякога с тези моми­
чета: няколко въоръжени мюсюлмани грабват момичето или от къ­
щата му, или от чешмата, или от нивата, занасят го в къщата на ня­
кой мюсюлманин, откъдето не го пущат, докато не го вземе властта,
която от своя страна го предава в къщата на някой имамин. Както
на едното, така и на другото място това момиче слуша най-страшни
заплашвания и как би смеело да каже пред меджлиса другояче, ос­
вен че иска да стане мюсюлманка? И забележете, че на меджлиса
го извеждат облечено в турски дрехи. А пък властта от своя страна
какво направи на онези мюсюлмани, които, въоръжени, грабват
момичето, като грабването почти винаги бива придружено с кръво­
пролитие? Без да им направят някаква забележка, оставят ги да
ходят свободни, като че ли са направили един религиозен подвиг.
Какво би помислил светът’, ако християните, въоръжени, биха граб­
нали някое мюсюлманско момиче и биха го принудили по този на-
нин да се похристиянчи!
Този е начинът, по който се извършва у нас свободата на съ­
вестта. За да се каже, че у нашата власт съществува свобода на съ­
вестта, трябва меджлисът не само да не приема по никакъв начин
помюсюлманчването на такива християнски деца, но да се наказват
строго дейците заради такова едно поведение. За да се премине от
едно вероизповедание в друго, изисква се една определена възраст,
а пък дете, достигнало до тази възраст, не е нужно първо да се дава
да седи у някоя мюсюлманска къща и да се довежда чрез мюсюлма­
ни пред меджлиса. Дете, което е достигнало до изискуемата въз­
раст, трябва само да се представи с молба пред меджлиса, който да
отсъди потребното според закона.

581
 ПОМОХАМЕДАНЧЕНА БЪЛГАРКА ТЪРСИ ЗАКРИЛА
ОТ РУСКОТО КОНСУЛСТВО
И ИСКА ДА СЕ ОТКАЖЕ ОТ ИСЛЯМА

Писмо на руския консул в Одрин А. Емелянов до Н. Ге­

ров от 14 октомври 1871 г. — Вж. Архив на Найден Геров,
1. II, с. 26—27.

През миналата седмица тукашният митрополит Кирил преда­

де в консулството под покровителство една българка, която се
нарича Мария м чиято история се състои приблизително в следното.
Мария е родена в Казанлък и принадлежи към семейството на
починалия Христо Черноглу, живял в квартала Кула. В днешни
дни в този квартал живее майката на Мария, известна под името
Тота; тази Тота е сестра на Иванчо Бояджи Пенчоглу.
Мария била открадната от казанлъшки турци, обърната в мо«
хамеданство и омъжена за един мохамеданин, с когото живяла в
Казанлък около две години. В последно време по съвета на роднини
и със знанието на майка си тя избягала от своя мъж — турчин, и
поверена на покровителството на някой си Димитър Родикоглу,
благополучно пристигнала в с. Загара, където останала в къщата
на Хаджи Петро Сливкоглу. След известно време Хаджи Петро Слив-
коглу я изпратил със свой човек в с. Кавакли [Тополовград]. Тук я
приютил в своя дом някой си Хаджи Петри, който най-после я из­
пратил в съпровождането на някой си Пасхали при митрополита
в Одрин.
Сега Мария живее у драгоманина на нашето консулство г-н
Сакеларио.
Руското императорско консулство, като съобщава за горнотб,
най-покорно Ви моли, М.Г., да съобщите на родителите й в Казан­
лък заради тяхното спокойствие за сегашното местопребиваване на
Мария, а също така да уведомите консулството и за онези разпо­
реждания, които ще бъдат направени от Вас или от нейните родни­
ни за нея.

ОТВЛЕЧЕНО МОМИЧЕ ОТ ЛУКОВИТСКО

Т
Дописка от 16 февруари от Плевен, поместена в г. II, бр.
38 от 4 март 1872 г. на в. с С в о б о д т . .

В село Горни Луковит няколко души млади турци една вечер

нападнали с ножове в ръка кладенеца, където се били събрали мно­
го момичета да си наливат вода, и поискали да уловят едно момиче.
Момичето се бранело с кобилицата, но ножовете били по-яки. Ко-
гато бащата на момичето и няколко други селяни отишли да търсят
турската жертва, момичето се показало от прозореца и помолило
баща си и селяните да запалят къщата на турчина и да го избавят
от безчестие. Скоро пристигнал ходжата, изгонил с един кол гяури*

582
те от турската къща и работата се свършила. В Плевен започнало
дело, но плевенският каймакамин държал момичето десет дни из
турските хареми и най-после го изпратил в Русе.

ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ МОМИЧЕТА

В БОТЕВГРАДСКО

Дописка от 10 март, поместена в г. II, бр. 40 от 27 март

1872 г. на в. «С вобода».

, Идвам да ви съобщя за следните турски злоупотреби, които

,станаха в последно време. Село Литаково се намира на два часа раз­
стояние от Орхание [Ботевград]. Това село в последните 5—6 го­
дини е попаднало под самодържавната власт на Селимооглу, който
,се счита за итааз юзбашисъ и който е член на идаре мезличи в Ор­
хание. Идаре мезличи е едно такова дружество, което се старае да
.разпространява мохамеданството сред българския народ. Преди два
^месеца горепосоченият турчин открадна две момичета. Едното, чие-
то име е Цана и е дъщеря на Децо Касапски, потурчиха в София.
Д другото е Стана, дъщеря на Цоко Рунянски. Нея взе за жена Чумер
Салихов от село Уруците [Гурково]. Този Чумер е забитин в горе­
посоченото село, но не живее в конака, а по къщите.
Преди един месец потурчиха още две момичета от село Хуба-
,вене [Врачански окр.].
В същото село Литаково на Рождество Христово пристигнали
двама царски чиновници: единият отседнал у Моно Генчев, а дру­
гият — у Никола Христов. Тези царски чиновници не пуснали мо­
мичетата на горепосочените българи да излязат на улицата и на хо-
IflOTo. Бащите и майките им пък не пуснали да отидат и на черква.
Р^огато селяните видели, че в черквата няма нито един човек от те-
.ди две къщи, в които вечерта отседнали турците, те решили да оти-
.дат и да видят какво става в християнските къщи. «Ние не сме съг­
ласни турците да отсядат ■ българските къщи и да безчестят дъщери­
те им», казали селяните и отишли в Монови и Николови. Но когато
попитали Моно и Никола има ли някой в къщите им, те отговори­
ли, че няма (??!!), макар селяните да знаели много добре, че турци­
те са у тях. Селяните влезли в къщите им, взели дъщерите им и ги
.датворили у поповете. «Ние не сме съгласни да се потурчвате», рек­
ли селяните на момичетата. «Ние имаме за вас момчета българче­
та!» Когато турците видели тази врява, те се качили на конете си,
ютишли в Орхание и казали на икюмата, че в село Литаково се бил
"йдигнал бунт. Правителството изпратило отряд заптиета, които
•хванали четиринадесет от по-първите селяни и двама от поповете,
поп Христо и поп Васил. Всички тези клетници били затворени в
истиндака. На хорото едно момче се хванало да играе до едно моми­
че, което било вече определено от турските заптиета за потурчване.

583
Заптиетата казали на момчето да не се хваща до тяхната робнни,
но то не ги послушало и заради това то било пребито до полусмърт
от царските хора пред очите на цялото село.

ОТВЛИЧАНИЯТА И ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕТО
НА БЪЛГАРСКИ ДЕВОЙКИ - ОБИКНОВЕНА
ПРАКТИКА В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ

Из статията «Турците в Европа», г. III, бр. 14 от 30 сеп­

тември 1872 г. на в. «С вобода».

В Русе ми съобщиха, че миналата година били откраднати н я­

колко български момичета и че даже и самите консули не били в
състояние да отърват бедните деца от ръцете на исляма, макар че ро­
дителите им искали да ги откупят скъпо и прескъпо. И досега бъл­
гарските момичета се крадат от турците по целия Балкански по­
луостров.

ОПИТ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ НА БЪЛГАРКА

В дописка от 22 април, поместена в г. II, бр. 47 от 6 май

1872 г. във в. «Свобода».

Освен това мюдюринът заповяда на заемодавеца да доведе слу­

гинята си в конака, за да каже пред меджлиса желае ли да се по-
турчи. Заптието доведе слугинята, която каза, че никога не е иска­
ла да променя бащината си вяра, макар че много пъти са я подканя­
ли, а дори и са я принуждавали. . .

БЪЛГАРСКИЯТ ПРОИЗХОД
НА МОХАМЕДАНСКИ ПЪРВЕНЦИ В ТЪРНОВО

Из писмото на Г. Д. Начович до К. Иречек, Виена, от 7

септември 1872 г. — Вж. Из архива на Константин Ире­
чек, т. I, С., 1953, с. 70.

Той [В. Д. Стоянов] направил запознанство [в Търново] с тур-

ци [мохамедани], произхождащи от благородни български семейст- ■
ва. Но което е най-интересно, някои от тях са признали своя про­
изход и са се върнали (още тайно) към своята народност: призна­
ват България; техен учител е опростеният от правителството рево­
люционер Кисимов, ексредактор на «Отечество» в Букурещ. Те
притежават стари пергаменти, без съмнение твърде важни, но няма
да ги покажат никому, докато не ги прочетат сами. Прочитането
на тия документи ще ги закрепи в техния роден патриотизъм. С по­
мощта на тия високопоставени личности, твърде влиятелни в Т ъ р­

584
ново, Стоянов е могъл да посети всичките български развалини, осо­
бено българската митрополитска църква «Св. Четиридесет», която,
както знаете, сега е джамия.

ОСУЕТЕН ОПИТ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ

НА РУСКО МОМЧЕ

Писмо до варненско-преславския митрополит Симеон в

Цариград от 17 ноември 1872 г.. изпратено от членове на
епархийския съвет във Варна. — ОДА — Варна, ф, 75 к,
а. е. 8. л. 176.

Едно момче на 15 години, сираче, без баща и майка, изпаднало

някак на Балчик, дето го земат някакви турци с намерение да го
потурчат. Оттам един добър българин можал да го отърве от ръце­
те им и тайно го изпровожда тука до дядо Господин, който го прие
на къщата си, и в една лоша болест на детето негово благородие m v
бра кахъра, както и до днес. Това момче, според разказването му,
имало родители руси от Одеса, които с време били минали отсам ка­
то работници и умрели. Ние го изпращаме с днешния вапор до Ваше
Високопреосвещенство в Цариград, като Ви молим да се погрижи­
те чрез Екзархията да се проводи на руското посолство в столица­
та, което предварително е известено чрез тукашното консулство.
Приемете сърдечните ни приветствия и сме на Ваше Високо­
преосвещенство завинаги смиренейши духовни чада.
Варна Членове на съвета:
17 ноември 1872 [Следват два подписа]

ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ ЗА БЪЛГАРИТЕ

МОХАМЕДАНИ

Из «Записки за България и за българите». — Вж. Въз-

^ рожденски пътеписи, с. 196—201.

Първо, числото на помаците е не 50, а 500 хиляди. С помаци са

населени: част от Ловешкия окръг, доспатските бърдовити места (по-
големите части от Неврокопската и Сереската епархии), част от Де-
бърската епархия и пр. и пр. Второ, помаците и до днес още са ос­
танали полухристияни, защото те не знаят турски, следователно
Коранът и до тая минута остава за тях мъртва буква.
Но да продължим своя разказ.
Най-главните занятия на помаците се заключават в скотовъд-
ството. Освен това те имат голяма наклонност да бъдат стражари и
сеймени по беклеметата, т. е. да живеят по горите свободно.
Множество факти ни доказват, че помаците са приняли моха-
меданската вяра не твърде отдавна. Така например те са съхрани­

585
ли множество стари християнски обряди и обичаи; те и до днес още
са съхранили множество християнски прекори; най-после те ува­
жават множество християнски светни и молят им се за «здравие и
за спасение». Ние срещаме между помаците прекори Панчо-оглу,
Недялко-оглу (Панчов син, Недялков син), Вътан, Върбан и пр.
В Ловешкия окръг се намира село Луковит, в което старите помаки-
ни ходят по гробищата и палят на умрелите восчени свещи, както
то бива и у християните. Ако майката изгуби своя син или своята
дъщеря и ако жената изгуби своя мъж, то те ходят в българските
черкови и говорят: «Къщата ни има мъртвец. . . Дайте ни за двайсет
пари восчени свещи да му запалиме на гроба задушница.» Освен
това помаците празнуват някои християнски и славянски (езичес­
ки) празници, като например Св. Георги, Св. Димитър, Св. Нико­
ла, Св. Влас, горещниците, вълчите празници, мишите празници и
пр. С една дума, турският рамазан и байрам и някои християнски
пости и празници имат за помаците еднакво значение. У нас служе­
ха в различни времена двама помаци, които се отказваха да ядат
през велики пости блажно (мръсно). Името на единия помак беше
Измаил Дурко, а на другия — Сульо Сиракът. Когато баща ми през
велики пости казваше на Дурко да си опече или да си свари (като
турчин, мохамеданин) нещо блажно, то помакът отговаряше така:
«Ако да не би било грехота да се яде през това време мръсно, то
би трябвало да ядете и вие сами. Аз не мога да бъда по-умен от
вас.»
Един ден, като сега помня, уйка ми попита Дурко: *
— Дурко, аз искам да зная каква си ти вяра — турчин (моха­
меданин) ли си, или си българин (християнин)?
■ — И аз сам не зная: нас наричат помаци и потурмаци, а бащи­
те ни бяха кауре — отговори Дурко и поусмихна се.
В продължение на нашето пътуване помаците пееха, без да пре­
станат нито минута, български песни. В монотонния, в печалния и'в
тъжния техен напев се отражава напълно и нещастното тяхно пб-
ложение и душа, измъчена от груби суеверия, и сърце, наранено 8т
множество исторически произшествия, а понякогаж и сатира про­
тив своето незавидно положение. Разгледайте с особено внимание
следующата песен: 1
Книга пише Панчо-олу, се помаци, потурмаци, ■ я
та я праща садразаму: баничере, кокошаре, ■:А
«Много здраве, садразаме, дека майка не слушале, л
да си стягаш топузете, а по баща посичале;
топузете, талимете. се помаци, се хлапаци — fX
че си имам силна войска пушките им без кремнци»... О

В една друга песен се говори, че някой си Муса срещнал две по-

макини и попитал ги какви са и отгде идат, а те му отговарят:

586
 Ако питаш, лудо младо, право
да ти кажем,
ние не сме бели були, ни черни
каурки —
баща ни е каурски поп, брат ни
е низамин. . .

Любопитно би било да се запише тая песен цяла и да се напе­

чата в някой сборник, дорде европейската цивилизация и турският
прогрес не са пуснали още своя разрушителен порой и между по­
маците. Но както ида е, а съдържанието на помашките песни е раз­
нообразно: те пеят за своето минало, за своите народни юнаци, за
своите войни с турците, за убийствата, които са извършили те сами,
и за много други трагически произшествия. Тука сме длъжни да
кажеме и това, че помаците имат много по-силна ненавист към тур­
ците, нежели към каурете. Из следующата песен всеки може да се
увери, че нашето заключение има своя правдоподобност. Песента
на известния бунтовник Панчо-олу против турското правителство,
която се пее само от помаците, характеризира твърде ясно даже и
днешните убеждения на потурченяците:
Книга пише юнак Панчо-олу, па прибързал да помогне брату!
та я праща брату, побратиму, Срещнали се турци с помаците,
байряктару Нану българину: с помаците още с българете:
«Много здраве Нано, българине, турци режат, а помаци колят. . .
я събери български юнаци, Зачервиле ниви и лнваде,
бързи момци-до десет хиляда, кърви текат — вода от планина,
. па да дойдеш вов Ловена града, а лешове — как снопе на нива!
да помогнеш брату Панчо-олу, Провикна се юнак Панчо-олу:
че си иде на мен садразама, «Чуй ти мене, царски садразаме,
; води турци, води еничере, аз съм помак, юнашко коляно —
. па низаме и табор читаци. не съм роден от бяла туркиня,
Иска мене садразам да хване, не съм повит в кадифе, в коприна,
. да ма веже като вакло ягне, не съм хранен ни мазно, ни сладко;
да ма води вов Л овена града, мене роди млада помакиня,
по ловешки улици широки. повила ма вов букова шумка, .
Да ма беси на сухата върба, растила ма под бука зелена,
като куче от кучка родено.» хранила ме с кукурузно брашно,
Книга чете Нано българина* учила ма с турчин да не пия,
книга чете, дребни сълзи рони, ни туркиня либе да не либа —
па събира се отбор юнаци, научи ма турците да бия. . .»
които са под бука порасле. Махна с сабля и отсече глава,
Събрал Нано гиздави юнаци, турска глава, глава садразамска.
посъбрал ги до десет хиляда,

Помашките лирически песни са така също прекрасни от всяка

една страна. В тях се възпява красотата на полетата и на планини­
те, на горите и на растенията, на хората и на животните, на добро­

587
детелта и на пороците, и т. н. Но най-забележителното е това, че
езикът на ловешките помаци е чист — без турски думи и без турски
конструкции, — звучен и съхранил е повече своите старобългарски
форми, нежели езика на православните българи. Аз не говоря вече
за това, че в езика на помаците не се срещат гръцки думи или гръц­
ко влияние, които са внесени от така нареченото гръцко образова­
ние между православния български народ.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ ЖЕНИ И ДЕВОЙКИ

ОТ РАЗГРАДСКО

Дописка от Русе, поместена във в. «Независимост*, г.

III, бр. 36 ст 26 май 1873 г.

От Русе ни съобщават, че от Разградско са дошли в този град

около петнадесет жени и момичета, които искат да се потурчат. По-
турчват дъщерите им (на българите), обезчестяват жените им, смаз­
ват гърбовете им с «лобут» (бой). . . Преди известно време в Б уку­
рещ беше дошъл един добър селянин и оплакваше своята вярна и
христолюбива стопанка, която се потурчила по време на неговото
отсъствие. . .

ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ МОМЧЕТА И МОМИЧЕТА

В СОФИЙСКО

Из дописка от София от 16 май, поместена в бр. 38 от 9 юни

1873 г. на в. <гН езависим ост ». н
-10
Близо до София се намира едно място, което се нарича Кйци-
лово [Долни Богров], или Кациловският чифлик. Тоя чифлик при­
надлежи на един турчин на име Мустафа бей. . . Селяните са напла­
шени от тоя капасъзин дотолкова, че нито един от тях не смее да се
оплаче. А кому ще се оплаче? Пашата е ортак и с по-малките хаирсъзи,
а камо ли с бейовете. Мустафа бей е потурчил досега около 20 мом­
чета и около 50 момичета. А колко още е обезчестил?

ОЩЕ ЕДНО ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ В РУСЕ

Из доклада на Монтлонг от 24 септември 1873 г. до граф

Андраши. — Вж. Документи за българската история, т.,
VI, с. 288, док. № 517.

Относно отвличането на момичето владиката обясни, че чул

от валията, че самата тя твърде енергично иска да стане туркиня,
но той мисли, че момичето е доведено до това с увещания и натиск,
който той направо не може да докаже, но желае да уточни с издир-

588
ване на действителното състояние, за което пък валията не го ос­
тавя свободен.
Абдурахман паша беше изпипал добре своите обяснения, ко-
гато започна: «Минаха времената, когато преминаването към исля­
ма ставаше насила. . .»

ОСУЕТЕН ОПИТ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ

НА БЪЛГАРСКО МОМИЧЕ В РУСЕНСКО

. Дописка от 9 февруари от Русе, поместена в г. VI. бр. 6

от 16 февруари 1874 г. на в. « Л е в а н т Т а й м с » (Източно
време).

На 4 миналия септември едно младо момиче на име Неда от Ча-

иркьой, в Разградската каза [Камен, В. Търновски окръг], отивало
заедно с други момичета на бащиното си лозе. Внезапно то бива на­
паднато от петима или шестима турци, въоръжени с ножове, които
я открадват и я завличат в една близка гора. Окаяното момиче бе
заведено сетне в един харем, където го държали скрито повече от
две седмици. По една жалба, подадена от родителите му до властта
и подкрепена от цялото християнско население на мястото, то бе
изпратено по-късно в Разград, за да се изпита от надлежната власт
за обстоятелствата на открадването му. Неда, бледа, като от гроб
извадена, избъбра някои думи, които дават да се разбере, че тя са­
моволно последвала турците и че от дълго време насам горещо же­
лаела да приеме турската вяра.
Но родителите на момичето, както и съседите, които познават
чистотата на нравите му и любовта му към християнската вяра, не
се подвоумили да забележат, че тези изявления на младото момиче
не са съобразени с истинските му убеждения и че ако е направила
речените изявления, то е станало вследствие на принуждението на
грабителите му. . . Българите се засегнаха силно от жестокостите
и нарушенията, на които е била предмет младата селянка, защото
те уважават много собствените си права и достойнството си. Ето съ­
държанието на подадената от тях жалба до разградския каймака-
мин, която превеждам от турски:
«Ваше превъзходителство! Долуподписаните жители на Чаир-
кьой. . . имаме честта да Ви изложим, че на 4 септември 1873 г., ко­
гато ние, мъжете, бяхме заети с полските си работи, една чета от
5 или 6 въоръжени турци стори в наша вреда едно злодейство, кое­
то, ако и да не е човекоубийство, при все това не е по-малко ужас­
но, нито по-малко достойно за наказание, понеже се касае за едно
малолетно момиче, неженено, което бе откраднато насила, злоупот­
реби се, бе обезчестено; и сега, когато то желае да се завърне в нед­
рата на фамилията си, която го иска назад, прелъстителите му ис­
кат да сторят върху него една друга неправда, сиреч да го потурчат
под предлог, че то само желаело да приеме ислямството. Но не виж­

589
дате ли, че лицето му е съвсем обезобразено, че езикът му се е скъ­
сил вследствие на мъките, които е претеглило от страна на мъчите­
лите си? И не е ли страхът, гдето са го заплашвали, че ще го зако­
лят, който му вдъхва думи, на които то само не знае значението. От
друга страна, не за първи път нашата окаяна община оплаква по­
добни злочести ни. . .
Ваше превъзходителство!. . . молим Ви най-смирено да запо­
вядате, щото откраднатото дете да бъде върнато на родителите му,
и да вземете мерки, щото занапред да живеем спокойно. . .»
След като разградските власти не побързаха да задоволят та­
зи жалба, изразена в толкова умилителни и в същото време толкова
прилични думи, по настояването на митрополита и вследствие на
изобличенията, които австрийският консул направи на валията,
работата бе пренесена в Русе, за да се отсъди. Още тук, пред голе­
мия меджлис, Неда каза същите думи, сиреч че самоволно е отишла
с турците и че най-горещото й желание било да стане туркиня. Но
родителите й и роднините й тогава извадиха горния протест, който
този път бе подкрепен енергично от българския религиозен начал-
н к, нещо, което не бе приятно за един висок аза от меджлиса, кой-
ти беше произнесъл по този случай някои думи, които не правят1,
чест на царското правителство и са малко задължителни за българс­
кия народ, но най-много за представителя на екзархията в Русе.
При все това трябва да отдадем на Абдул Рахман паша тази правда;1
че той направи едно разумно дело, като заповяда да се отложи по-'
турчването на момичето за неопределено време. Между това Неда
бе поставена в Ислях-хането, познато по дълбокото невежество на
директорите му и по отсъствието на всяко добро устройство, което
трябва да отличава тези човеколюбиви и милосърдни заведения.
През месец декември същата година Неда бе подложена отново
на един подробен разпит; и въпреки очакванията на нашите турски
съдници тя заяви, че я откраднали насила, че никога не е мислилй
да измени на вярата си в полза на когото и да било и прочее при всич­
ките заплашвания, които непрестанно са й повтаряни, че ще я н а­
секат на парчета и че ще избият родителите й и роднините й, ако
дръзне да каже истината. Тази изповед на младото момиче имаше
за следствие да бъде поверена на религиозната власт, от която за­
виси и която взе необходимите мерки, за да осигури бъдещето й.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ МОМИЧЕТА 1
В БЕРКОВСКО И ВРАЧАНСКО

Дописка от Видин, поместена в г. IV, бр. 23 от 23 март

1874 г. на в. сНезависимост».

От два месеца насам са потурчени 13 момичета, от които 8 са от

Врачанската каза, а 5 от Берковската. Главните виновници за това
зло са субашите, бейовете и нашите дебели чорбаджии, които не

590
знаят ни какво правят, ни какво трябва да правят. Субашите в по­
следно време са уплашили и самото върховно турско правителство,
защото всеки от тях има свой покровител между бейовете, които в
тези краища са почти независими. Тези бейове изпращат своите слу­
ги да вземат от българските села по-хубавите девици и да ги довеж­
дат в харемите им. Когато беят удовлетвори своята азиатска страст
с това или с онова нещастно момиче, то го дава на някое заптие за
жена и търси нова жертва.

ОПИТ ЗА НАСИЛСТВЕНО ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ

НА МАЛОЛЕТНО БЪЛГАРЧЕ ОТ ПАЗАРДЖИК

Дописка от 26 април от Пловдив, поместена във в. *Левант

! Таймс», г. VI, бр. 18 от II май 1874.

Преди няколко дни един турчин убеждавал едно момче хрис-

тиянче от Тапгарпазарджик да приеме ислямизма. Родителите на де-
дето, като се научили за това, тутакси отишли в града да търсят си­
на си. Миналия петък около пладне те го срещнали, придружен от
турчина, близо до Куршумли хан.
Щом го видяла, майката на детето поискала да се спусне към
н^го, за да го прегърне, но турчинът се възпротивил зверски и я от­
блъснал с бой.
ь. Събрал се народ и докато всеки питал каква е работата, турчи­
нът побягнал и отвлякъл детето със себе си.
На другия ден родителите подали молба до мютесарифина, от
когото искаха да им бъде върнато детето и да се накаже турчинът.
Работата беше отнесена в съвета и веднага се реши: детето не може
приеме ислямизма, защото е малолетно, и трябва да се върне на
родителите си.
Но докато родителите чакаха да им бъде предадено детето, от­
говориха им, че трябвало то да отиде в Одрин, където работата Щя-
щ :да бъде проверена.
0, Майката поиска да иде в този град със същия влак, но не й поз­
волиха.
,• Детето вече заведоха в Одрин, а майката принудиха да остане
тук. Не знам какъв край ще има тази работа, но не можем и да се
начудим на отказа, който направиха на майката, да иде след мало-
връстното си дете.

rqe 1

591
 ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ БЪЛГАРСКИ МОМИЧЕТА
ВЪВ ВРАЧАНСКО

Из дописка от 1 юни от Враца, поместена в г. VI, бр. 23

от 15 юни 1874 г. на в. «Левант Таймс» (Източно време).

Преди шест месеца едно малолетно християнско момиче, изма­

мено от лъжливи обещания, се изгуби от бащината си къща и поиска
да приеме исляма.
Бащата на момичето подаде жалба до владиката, който поиска
момичето от местната власт, за да го подложи ка изпитването, кое­
то се предписва при такава работа от закона. К^ймакаминът, след
като се двоуми много, се съгласи с искането на владиката и изведе
момичето пред меджлиса. Там той му отправи някои въпроси и го
изпрати във Видин, гдето гя, за голямо отчаяние на родителите си,
стана туркиня.
Малко по-късно едно друго младо момиче бе откраднато през
нощта от бащината му къща. Постъпката на владиката в този слу­
чай има пред местната власт същата несполука, както и по-предна
та. Ние съобщихме за тези работи на русенския валия, както и на
екзархията, без да получим обаче никакво удовлетворение. Моми­
четата се завърнаха след един месец във Враца и се ожениха за пре­
лъстителите си.

ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ В ОДРИНСКО

Из В. Теплов, Адрианополь в 1874 г. (Из воспоминаний

путешественика). . СПб., 1877, с. 16—17. — Вж. Н.
Михов, Населението на Турция и България през XVIII
и XIX в., С.. 1968, с. 128.

Мохамеданската пропаганда има по-големи успехи [от католи­

ческата] и главните й прозелити са българските девойки. . . Може
да се наброят от 100 до 150 девойки, които по този начин ежегодно
биват обръщани в исляма.

ИСЛЯМИЗИРАНИ ПЪРВЕНЦИ В ЛОВЕШКО

Сведение на Ф. Каниц от 70-те години на XIX век. — Вж.

F. K anitz, Donau-Bulgarien, II, р. 79.
В жилите на Мехмед бей [в Плевен] тече християнска кръв. Той
се гордееше с това, говореше с предпочитание гръцки еяик — езика
на майка си, и парадираше охотно с няколкото френски думи, които
бе научил в Кандия. . .
Като най-богат човек в областта между реките Вит и Осъм на­
всякъде чувах да се възхвалява Хаджи Омер бей Мутевли. Той тряб­
ва да е бил потомък на чествувания български герой, преминал пос-

592
ле към исляма, Гаази Али бей, който преди около 400 години бил
награден от султан Мурад с владение на 18 села, намиращи се в окол­
ността на Плевен. Десятъкът, събиран от тях, се изчислява на един
милион пиастра годишно. В лицето на този бей трябва да виждаме
водача на онези помаци в Плевенски окръг, прадедите на които
се бяха отрекли от християнството вероятно по същото време с него­
вите деди. Двама други богати мюсюлмани чифликчии — братята
Нурид и Махмуд бей произлизат също от стар български род, гра­
мотите на който, доюлкото чух да се твърди, те съхранявали гриж­
ливо.
в
- -

ОСУЕТЕН ОПИТ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ

В СИЛИСТРЕНСКО

Из протоколите на силистренската община. — Вж. ОДА—

Силистра.

1874, фев[руари] 23. Силистра. В събранието се потвърди за

бръчманското момче Иван Христов, за отърваването му, гдето иде­
ше да се потурчи.

ОТВЛЕЧЕНА БЪЛГАРСКА ДЕВОЙКА

В РАЗГРАДСКО

Дописка във в. сИзточно време*, г. I. бр. 48 от 11 януари

1875 г.

В село Караибкьой [дн. Чудомир], което отстои на 3 часа на юго­

изток от Разград, състоящо се от 60 къщи, от които само 5 са българ­
ски, а останалите — турски, на 27 декември стана следното жално
приключение: вечерта, около 1 V2 часа, някой си Петко, жител на
посоченото село, след вечеря изпратил дъщеря си Велика навън да
прибере овцете в кошарата им. Малко време след излизането на мо­
мичето за голяма изненада на домашните й се чуват отчаяни викове
от послушната мома, която в един миг става жертва на неколцина
турци, които я грабват и изчезват. Прибавете към това и обирането
на къщата на тези нещастници, което било извършено по време, ко-
гато започнали да търсят загубената си дъщеря, и вие ще имате пъл­
ната картина на нещастието на фамилията.
Както научаваме, открадването на момичето станало със зна­
нието на селския мухтарин, който същата нощ с още седмина турци
отвеждат жертвата си в Разград и в събота през деня я предадоха
на правителството. Няма съмнение, че момичето е вече озлочестено,
че е заплашвано по някакъв начин и е изпаднало в отчаяние, тъй ка­
то поради отнетата му девича невинност вече се чувствува недостой­
но да живее честит живот между своите. Не е чудно следователно,

593 38 По следите на насилието, ч. II

че пред тукашното съдилище то казало, че доброволно се е предало
на похитителите. Но изобилните горещи сълзи, които то ронило,
когато видяло майка си, показват, че момичето още обича родите­
лите си, рода си, и изваждат наяве похищението.

ОТВЛЕЧЕНА БЪЛГАРКА ОТ ШУМЕНСКО

Писмо на новопазарските първенци до митрополийския съ­

вет в гр. Шумен от 18 януари 1875 г. — Вж. НБКМ—БИА,
' 11. А. 3707.
Достопочитаеми г-да!
Приносящият настоящото ни [писмо] Вичо Сименов, който се
занимава с говедарство в село Мухла [Могила, Шуменски окр.], слу­
чило му се следующото премеждие:
Реченият Вичо, като бил в града Ви да крои сватбарски дрехи
за брата си, на 14-и того Вечерта дошли 2-ма турци и му отнесли же­
ната!
Като си дошъл Вичо от Шумен, останал замаян, като се научил
от шуре си Петра, че жена му — Геша Илиева, я отнесли турци през
нощта! Вичо се отнесъл до мухтарите турски и български, а те му
казвали: «Дето е, ще доди!» При това и не го пущали да обади на
правителството!
Вчера намерил време Вичо и доди да обяви на правителство­
то], което на часа проводи, та докараха 2-мата турци, що извлекли
Вичовата жена и мухтарите от селото.
Речените турци са днес на правителството], както и мухтари­
те, които утре ще се проводят в града Ви да се изпита работата!
Жената на Вича оставя 4 деца! Най-голямото на 6 год. Второто
на 4 год. Третото на 2 год. и четвъртото на 6 месеца! Трите момиче­
та, а едното момче (т. е. третото).
Речената жена се потърси, но тя била заведена с махленския
ходжа в града Ви, за да я потурчат!!!
Като Ви известяваме тази случка, оставаме добронадеждно, че
ще извършите потребното в тоя случай.
Без повече Ви поздравяваме и сме всегда Ваши
Община Енипазарска

ПОМОХАМЕДАНЧЕНО БЪЛГАРЧЕ В ДОБРУДЖА

Писмо на четирима жители на гр. Хадиоглу Пазарджик

[ди. Толбухин] от 23 април 1875 г. до Варненската общи­
на. — Вж. ОДА — Варна, ф. 79, on. 1, а. е. 19, л. 19.
Почитаеми господа!
С настоящото си [писмо] идвам да ви съобщя следната случка,
която се случи сега. Работата е [така]: Едно момче, на име Досю

594
Минев от Кара Сулар [Ловчанци, Толбухински окръг), което от две
години стояло овчарче в Голямо Чамурлу [Калино, Шуменски окр.].
турско село, при Ибрихамед Карапилитлията. Момчето глупаво,
на 11—12 години, подлъгали го турците и го доведоха тук, при пра­
вителството, да го потурчат. Ние тук всякак се трудихме да го взе­
мем и отклоним от този му път. Обаче каймакаминът ни отказа и
не иска да ни го даде. «Защото, каза, аз съм турчин и ако ви го пре­
дам, то турците мене какво ще ме направят?» И така, тази сутрин
изпроводиха казаното момче в града ви, там да го потурчат. Ние ви
молим, като пристигнат родителите на момчето, да настоявате до-
колкото е възможно да се отърве реченото [момче] от това изкушение.

ОТВЛЕЧЕНА БЪЛГАРКА ОТ ВАРНЕНСКО

. Писмо на провадийски граждани до епархийския съвет

във Варна от 1 май 1875 г. — Вж. ОДА — Варна, ф. 75 к,
on. 1. а. е. 3, л. 63.

До почитаемите членове на епархиалния съвет, Варна.

Преди пет дни представиха ни се неколцина от влашките цига­
ни, живеющи в окръжието ни на село Сава [Варненски окръг]. То­
ва село, понеже е турско и турците са малко острички, откраднали
на някого си Добри жена му Тодора. Които от разстояние на пет
дни я имат тук. Циганите, ако и да^аваха харзувал [молба] и се пла­
каха на правителството, правителството не взе под внимание рабо­
тата им, затова, като приемете писмото ни, по възможност чрез пра­
вителството изискайте жената на Добри и турчина Исмаил от се­
лото С а ва , за да им разгледат там работата, защото тукашното пра­
вителство не дава внимание на такива работи. Баща й на момичето
живее в селото Екрене, Варненско окръжие [Кранево, Варненски
окръг]. Ако стане нужда да се пита нещо, то искайте го и него.
Провадия Поздравява членовете на казалийския съвет
1 май 1875 Ив. Николов, Яни Ангелов, Никола Петов

ОТВЛЕЧЕНА ДЕВОЙКА ОТ РУСЕНСКО

Из показанията на търговеца хаджи Али ефенди от с. Ча-

ушкьой [Ценово, Русенски окр.] пред меджлиса на 20
септември 1875 г. — Вж. Г. Загорова, Редове от един до­
' кумент, Нов живот. 1985, бр. 6, с. 3.
Въпрос. Местан Кьосе Ахмедоглу от село Чауш доведе ли Йор-
дана от село Абланово [дн. с. Горно или Долно Абланово, Русенски
окр.] във вашето село?
Отговор. Чух, че въпросната мома е доведена в нашето село,
но кои са я довели, не чух.
Въпрос. За какво са я довели и после какво стана?

595
 Отговор. Аз отидох в чифлика си в село Чауш преди 18 дни.
Около 8—9 часа вечерта, когато пристигнах в четвъртък, бащата на
споменатия Местан, Кьосе Ахмед, влезе в стаята, където спях, и
каза: «Синовете ми са довели споменатата Йордана, за да се помю-
сюлманчи. Ще я доведа тука.» Аз пък му казах: «Не ми я води! Н я­
ма да я приема, отведете я в Русе.» След това споменатият си отиде
и вече не го видях.
Въпрос. А след това какво стана?
Отговор. На сутринта чух, че споменатият Ахмед и синът му
Местан са я отвели в Търново.
Въпрос. Много добре. Ако има да добавиш още нещо, което
да се е случило преди или след това, кажи!
Отговор. След това чух, че това момиче се е съпротивлявало
и не искало да приеме исляма.
Въпрос. По времето, когато споменатата Йордана дойде във
вашето село, ти определи ли твоите съселяни — биволаря Хасан и
бъчваря Местан — да я отведат в нейното село, като я пазят по пътя?
Отговор. Не, господине! Не зная нищо. Чух обаче, че спомена­
тите — биволарят Хасан и бъчварят Местан, като пазачи в селото
са съпровождали въпросната с цел тя да бъде предадена на някой
си от Абланово, за да й бъде подкрепа; тъй като преди това същата
пак така е била поискала да приеме исляма.
— Ела и потвърди правотата на думите си с подпис!
— Потвърждавам: Аз, свищовлията Али — божи раб.

ОТВЛЕЧЕНО МОМИЧЕ В ДРАМСКО

1
Из писмото на Георги п. Иванов от Драма от 4 ноември
1875 г. до Георги Груев, секретар на Българската екзар­
хия в Цариград. — Вж. Д БИ В —БИА (Пловдив), ф. 3,
а. е. 246, л. 1—2.

Жалостната новина от Драма засега е следната. Миналата сря­

да се представи в Драма на правителството (властта) едно момиче,
15-годишно, от село Кобилица (Драмско), грабнато насилствено от
пътя и принудено да даде такрир, че иска да се потурчи. Нашият
председател, като непризнат от правителството за такъв, го изпъди
и няма да прави нищо, за да защити момичето. И така бащата на мо­
мичето по съветите ни отиде и замоли гръцкия владика да се застъ­
пи пред правителството. Й тъй гръцкият владика отиде при прави­
телството и каза, че царските закони не позволяват 15-годишно мо­
миче да се потурчва. Правителството телеграфира в Солун в четвър­
тък и попита позволяват ли низама или не, до събота нема никакъв
отговор за това. В събота правителството Драмско пак пита теле-
графически солунския валия, но пак като нема до вчера сутринта
никакъв отговор, пак телеграфира вчера правителството и до този

596
час още няма никакъв отговор. Най-жалното е, че не предават мо­
мичето на владиката нито един час да го разпита и съветва, и още
по-жалното е, че не позволяват на майка му да отиде при него поне
да го види. Вчера сутринта бащата на момичето телеграфира в Со­
лун, не зная до кое посолство, за да иде при валията или наместни­
ка му да го замоли да заповяда да се предаде момичето му на влади­
ката поне за 3 часа да го изпита, ако иска да се потурчи или не, и дв
му даде отческите си наставления, или да се апелира в Солун потурч-
ването му. Ще видим где ще излезе тази работа. Какъвто край и да
вземе, ще Ви съобщя.

2
Из писмото на Георги п. Иванов от Драма от 18 ноември
1875 г. до Г. Груев. — Вж. Д БИ В—БИА, ф. 3, а. е. 247,
л. 1 - 2 .
Миналия понеделник, на 10 т. м., едва пристигна телеграфн-
ческа заповед да иде в Солун грабнатото момиче за потурчване с ба­
ща си и майка си, да се изпита и потурчи. И щом излезе от Драма 2
часа и премина в Зъхненско, прилепи се при родителите си и поиска
освобождението си. Баща й я съветвал да потърпи до вечерта да при­
стигнат в Зеляхово (зъхненски град) и там ще я освободи и така съ­
ветвал я как да постъпи и щом пристигнали в Зеляхово, совариите
предали на правителството и то я,пратило в един харем да прено-
щува. Тя поискала на хана да преспи онази вечер и й се позволило
и така онази нощ побягва от хана тайно, след като се успали пази­
телите (совариите), с майка си и прибягват в Митрополията. Сут­
ринта отишли при правителството и изказали как я грабнали, как я
заплашвали и от какви заплашвания дала такрир в Драма, че иска
да се потурчи, и как я обезчестили и пр. и оттам се завърна и ос­
вободи.

3
Из писмото на Г. п. Иванов от 25 ноември 1875 г. до Г.
Груев. — Вж. Н БИ В—БИА, ф. 3, а. е. 248.

За момичето Ви писах с миналата поща. Освобождението на

момичето се отдава и дължи на руското посолство в Кавала и Солун,
а не на владиката, който не показа ни най-малка деятелност.

597
 ПОМОХАМЕДАНЧЕНО МОМЧЕ ОТ ВАРНЕНСКО

Из доклада на руския агент, българина Н. Даскалов, до

А. Н. Мошин. руски генерален консул в Русе, от 26 де­
кември 1875 г. — Музей на Възраждането във Варна. Рус*
ко консулство, ф. 2, а. е. 23, л. 38.

Турците потурчиха 11-годишно гръцко момче [по-точно: бъл­

гарче от гъркоманско семейство) от село Кестерич [Виница, Вар­
ненски окръг], което първоначално обещавали да върнат на гръц­
ката община, а сега изпращат в русчукското ислахане.

БЪЛГАРИТЕ МОХАМЕДАНИ В ЛОВЕШКО

ПРЕЗ XIX ВЕК

Лични впечатления на унгарския учен Ф. Каниц от пъту*

= * ванията му през 70-те години на XIX век. Авторът ко­
ригира редица погрешни данни на Лежан, макар че и той
нарича с названието <турци» българите мохамедани, кои­
то говорят турски език. — Вж. F. K anitz, Donau- Bulge­
. rien, II, р. 150-151, 164, 167, 177, 181 — 184, 197.

Тук [на Балканския полуостров] вярата и народността се по*

криват в редки случаи и без съвестно проучване на детайлите ще се
стигне до необосновани изводи. Мюсюлманите, които Лежан е срещ­
нал при изворите на Панега при колене на курбан, не са били нито
«турци», нито правоверни мохамедани, а помаци, т. е. българи сла­
вяни, родителите на които под натиска на събитията са заменили,
и то по чисто външни причини, християнството с исляма, но които
в основата си са останали българи, като се отличават само по малко
външни белези от останалите българи, запазили вярата си в Xри­
та. Тези мюсюлмани — «помаци» — помощници на турците, наре­
чени така от глагола «помози» — помогни, са запазили наред с турс­
кия своя местен език и обичаи от християнските си прадеди. Така
например харемът не само на бедните, но и на богатите помаци не
наброява най-често повече от една жена. Навсякъде е много по-раз-
пространен юлианският календар от този на пророка и в объркани
положения — при болести и чума по добитъка, те търсят, подобно
на мюсюлманите от Босна и Херцеговина, по-често съвет при хрис­
тиянските феи и попове, отколкото при ходжата и корана.
С това се обяснява и «курбанът», интерпретиран от Лежан не­
правилно като извършен от «турци» в чест на «водните божества»
при Панега. Това е обичай, извършван от българите християни
и мохамедани и е остатък от древнославянски езически обичай, при
който изворните духове биват омнлостивявани с жертви на живот­
ни, монети и др. За съжаление моят покоен другар Лежан не знаеше
български език и освен това само бегло бе прекосил долината на ре­
ка Панега. Учудването му относно тези пожертвувания на «водите»
от «турците» биха могли да се решат по пътя на етнографските из-

598
следвания. Още в книгата си «Сърбия» подчертах, че «култът към
водата» у южните славяни е в особен разцвет (с. 152, 154, 272, 536,
537, 538, 543). Намерих го разпространен и в цяла България, особе­
но в отдалечените балкански дебри. Този култ е известен и в далеч­
ния север у шотландците и други народи (Луббок, Праисторическа­
та епоха, с. 212).
Българите мохамедани — «помаци», се отличават от помоха-
меданчените сърби. Докато последните проповядват, че християнски­
те им сънародници съществуват само за да могат за тяхна сметка да
водят хубав, охолен живот като спахиите и беговете в Босна и Х ер­
цеговина. Докато раята в тези области страда от фанатизма им и е
принудена да вдига кървави въстания, то българинът, преминал през
мохамеданството, е чужд на всякаква расова омраза. Тези помаци
живеят навсякъде в пълна хармония със своите християнски братя
и никъде в селата, обитавани от двете групи, не чух някой да се оп­
лаква от прояви на омраза от противната страна. Затова в т. I на
моята книга «Дунавска България и Балканът» (първо издание) из­
разих обосновано мнение, «че при един обрат в Турция, който би
дал политическата власт в ръцете на по-многобройните християни,
то тези българи мохамедани биха се върнали към религията на свои­
те деди, която те все още тачат тайно. Същото биха направили и
мнозина християни албанци при подобни обстоятелства.»
Главното седалище на помаците в северната балканска област
е между чисто българския запад и населения повече с турци [бълга­
ри мохамедани, говорещи турски] район от Дунавската тераса, по
средата между Искър и Осъм. Освен в Северна България помаци
има и в Южна — например в тракийската Доспатска планина. Сле­
дователно те населяват терена, където етнографската карта на Ле-
жан сочи някакъв голям романски народностен остров, за който
аз след подробно обхождане на въпросните местности установих,
че не съществуват. . .
Първото голямо помашко село Хесен [Асен, Ловешки окръг] е
на изхода на една широка напречна котловина. . . Точно срещу ши­
рокото каленишко дефиле, украсено с плодовите дръвчета на богато­
то помашко село Турски Извор [Български Извор, Ловешки окр.],
коритото на Вит се приближава близо до Пещерна. . . Накрая
стигнахме до помашкото село Торос [Лазар Станева, Ловешки
окр.]. . . Българите празнуваха — беше неделя. Въпреки това на­
всякъде имаше движение. Заедно с нас се движеха пеш много по-
машки селски фамилни, други с магарета и каруци отиваха на ра­
бота. Всички носеха съдове, напълнени с вода, защото страни от река­
та има малко извори. На полето мюсюлманските жени и момичета не
носят фереджета, но когато наближаваше нашият керван, те покри­
ваха леко лицето си със сини фереджета. Помаците, турците и бъл­
гарите използуват еднакви, твърде примитивни оръдия за обработ­
ване на земята. . .
В съседното село Раховица [Ореховица, Плевенски окр.] наред с

599
българите, помаците и циганите се натъкнах на 15 татарски и 45
черкезки двора. . .
Заможното село Глава [Врачански окр.] е на 45 метра надмор­
ска височина. Мюсюлманската му махала (50 помашки и 12 цигански
къщи) има джамия с медресе, докато в българската махала (90 къ­
щи) — няма нито църква, нито училище. . .
Наред с 310 български двора, там [в Койнаре] има 130 помашки
и 60 цигански къщи. . .
През 1870 г. [Кнежа] наброяваше освен 380 български двора,
също 80 помашки, 70 цигански и 30 татарски къщи. . .
Искър протича и през Сухаче [Врачански окр.] — (30 българс­
ки и 89 помашки къщи). . .
При Горни Луковит има римски развалини. В един от помаш-
ките дворове (те са 350 на брой) попаднах на римски надписи . .
Юруците [Гурково, Софийски окр.], разположено на 12 км се­
верозападно от Орхание [Ботевград], е населено с помаци, които
тук са в центъра на област, населена само от християнско насе­
ление. . .
От средната тераса на Дунава до предпланините на Балкана,
близо едно до друго, се намират около 40 села, населени само от бъл­
гари мохамедани или смесени с българи християни, а преди 1877 г.
също и с черкези и татари. Всички тези села имат чисто славян­
ски имена. Така 10 от селата по течението на Панега от вливането
й в Искъра на юг се наричат: Червен брег, Рупци, Радомирци, Горни
Луковит, Тодоричене, Петревене, Дъбен, Блозница [вер. Беленци],
Орешец и Добревци — имена, в които не може да се открие никакъв
турски звук. .

ОСУЕТЕН ОПИТ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ

В СОЛУНСКО

Сведение на Хр. Стамболскн за аъбитие, станало на 23

април 1876 г. — Вж. Хр. Стамболски, Автобиография,
с. 579.

Завчера по железницата дошла от Аврет Хисар в Солун една

мома българка, носеща фередже и покрита с яшмак. От станцията,
придружена от трима заптии, тя се отправя към конака, но двама
души, пратени от американския консул Хаджи Лазар, руски пода­
ник, а родом българин, подпомогнати от други, до 150 души (навяр­
но християни или българи), отнемат момата, скъсват й фереджето
и я закарват с кола в дома на Хаджи Лазар.

600
 ОПИТ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ НА МЛАДЕЖ
ОТ КОТЕЛ

Писмо на смесения нахийски съвет в Котел от 30 април

1876 г. до варненския митрополит Симеон. — Вж. ОДА —
Варна. ф. 75 к, on. 1, а. е. 16, л. 21.

Една бедна сирота тукашна на име Иваница фурнаджийката

припадна [дойде] тук на съвета ни и ни моли за да отървеме сина й
Райно Иванов, за когото се наздраво научила, че се намерал в Т ър­
ново с намерение да се потурчи и че мютесарифинът го е оставил на
някой си хан, за да помисли. За това писахме в Търново до съвета,
за да действуват и да го пратят тук до бедната му майка, защото ре­
ченият Райно е човек побъркан в ума си. Затова и днес молим Ваше
Преосвещенство да подействувате на приличното място, щото да
отървете този человечец.

ОПИТ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ
, НА РАЙНА КНЯГИНЯ

Из биографичните бележки за Райна княгиня. — Вж.

НБКМ—БИА, II а 8537. л. 31.

В най-плачевно затворническо положение, с тифузна треска,

тя била съсипана телесно, а и духом не хвърчала вече.
Един ден я повикват 12-ти път вече при пашата, и то защо?
Един бей, млад хубавец турчин, искал, предлагал й с най-неж-
ни думи да му стане жена и да се покръсти [т. е. да приеме исляма].
Ала при всичката си болест тя го изругала и презглава се из­
смяла.

БЪЛГАРИТЕ МОХАМЕДАНИ СИМПАТИЗИРАТ

НА ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА
ПРОТИВ ОСМАНСКАТА ВЛАСТ

Из донесението на Н. П. Игнатиев до руския император

Александър II от 27 април (9 май) 1876 г. за избухването
• на Априлското въстание в България. — Вж. Освобожде­
ние Болгарии оттурецкого ига. Документи в трех томах,
т. I. М., 1961, с. 202.

Селата на помаците [българи мохамедани], заобиколени от хрис*

тияни, са изявили намерение да предадат оръжието си на последни­
те и заявили, че техните симпатии естествено са на страната на тех­
ните съотечественици, но доколко религията им пречи да се борят
против мюсюлманите, те искат само гаранции за безопасност от стра­
на на християните.

601
 ОТВЛЕЧЕНИ ДЕЦА БИВАТ НАСИЛВАНИ
ДА ПРИЕМАТ ИСЛЯМА

Из доклада на руския вицеконсул А. Н. Церетелев до

Н. П. Игнатиев от 24 май 1876 г. — Вж. Н. Тодоров, Поло­
жението, с. 297—298.

През първите дни на планетата повече от 4000 селяни избягали

в Пловдив. Там те умират от глад. Множество деца били пленени от
турците и ходжите се опитват да ги направят мюсюлмани.

ЖЕСТОКОСТИ И ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ
В ЯМБОЛСКО

Из записката на управляващия руското консулство в Од­

рин А. Н. Церетелев от 25 май 1876 г. за положението в
България. — Вж. Освобождение Болгарии от турецкого
ига, т. 1, с. 234—235.

Неотдавна с. Бояджик, около Ямбол, изпитало същата съдба.

Изнасилвали жени и девойки, убивали и отвеждали в робство, уби­
вали деца, убивали бягащите при приближаването на войската се­
ляни, убивали и онези, които оставали, убивали и които криели, и
които предавали оръжието: едните за това, че то е у тях, а у онези,
които нямали — че не го предават. . .
Много гладни деца се скитат. Турците взеха някои от тях, за да
ги обърнат в мохамеданство.

ВЪСТАНАЛИТЕ БЪЛГАРИ В ПЕРУЩИЦА

ПРЕДПОЧИТАТ СМЪРТТА
ПРЕД ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕТО

В писмо до руското вицеконсулство един перущенец опис­

ва разорението на селото и жестокостите на турските пъл-
чища. Между другото се споменава и за опита да бъде по-
мохамеданчено част от населението. — Вж. Архив на HaflQ
ден Геров, т. II, с. 235—236.

В това време Адилаа пуща едно нашенче, което уловил навън,

да каже на обсадените да се предадат, и те няма да им направят ни­
що, само мъжете от 15 години нагоре ще изколят, а жените и децата
ще потурчат. Като чуха това, жените и децата писнаха и взеха да се
молят да ги убиват. В това отчаяние Спас Гинов уби две от сестрите
си, жена си, четирите си дечица, после и себе си.

602
 ОТВЛЕЧЕНО ДЕТЕ ОТ ПЕРУЩИЦА
. /
. Къси бележки за събития по време на въстанието. — Вж.
’ Архив на БАН, ф. 1, оп. 2, № 1411. л. 1 305.

1 юни 1876 г. Тино Митов от Перущица намерил загубеното си

дете Енина, момиче на 7 години, в турци от Пловдив и си го иска,
а те не му го дават. Дадох му 10 гроша да го откупи.

: ОТВЛИЧАНЕ НА ДЕЦА ОТ ЯМБОЛСКО

Из доклада на английския вицеконсул в Бургас Чарлс

Брофи от 14 юни 1876 г. до английския посланик в Цари*
град. — Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 312.

От около 2000 мъже, жени и деца [в с. Бояджик, Ямболски окр.]

само около 50 избягали. Стада, чарди и цялото друго имущество на
селяните било отвлечено от убийците. За да дам на Ваше Превъзхо­
дителство една представа за размера на грабежа, бих могъл да по­
соча, че някой си хаджи Мурад, татарин, живущ в едно село от тази
каза, си докарал на връщане от Бояджик 600 овце и около 20 воло­
ве. Християнски деца били отвлечени от черкези и сега са роби в
черкезките села. .

ОТВЛИЧАНЕ НА ДЕЦА В СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ

Из доклада на английския консул в Русе Р. Рийд от 16

юни 1876 г. до английския посланик в Цариград X. Ели-
■ от. — Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 316.

Там [в Плевенско и Търновско] действително се говори, че тези

черкези отвличат деца от българи, загинали през последните съ­
бития.

ИЗ МОЛБАТА НА БЪЛГАРИТЕ
ОТ ПЛОВДИВСКА ЕПАРХИЯ ЗА ПОМОЩ ПРОТИВ
ОСМАНСКИТЕ ИЗДЕВАТЕЛСТВА И НАСИЛИЯ

Писана на 4 юни 1876 г. в Пловдив. — Вж. Архив на Най­

ден Геров, т. II, с. 240—241.

В нашата епархия повече от 150 села се опленени и изгорени от

башибозуци и от черкези: старци, жени, деца и невъоръжени мъже
бяха избити безмилостно. Досега са избити повече от 60 000 души.
Чисто българските наши села Батак, Перущица, Белюво, Ветрен,
Стрелица, Панагюрище, Копривщица, Клисура и други станаха
плен и пожар. Близо 20 000 млади невести и девойки бяха норобе-

603
ни, потурчени и закарани в харемите: много девойки турците про­
дават по градовете Пловдив, Одрин, Цариград и другаде; малките
деца потурчват и ги разпращат по турските села и градове. Много
наши манастири и църкви бяха опленени и разнебитени.. . В Кли­
сура бяха изклани в училището 120 деца заедно с учителите им. Бли­
зо до Калофер бяха обезчестени 40 девойки и после изгорени в една
плевня. Повече от 100 000 души се намират без покрив и без насъщен
хляб и всяка минута чакат смъртта си. . .

ОТВЛЕЧЕНИ ЗА ПОМОХАМ ЕДАНЧВАНЕ ЖЕНИ

И ДЕЦА ОТ БАТАК В НЕВРОКОПСКО

Из писмото на Н. П. Падаров от с. Гайтаниново, Гоцедел-

чевско, до Българската екзархия в Цариград от 26 юни
1876 г. — Вж. Архив на БАН, ф. 1, оп. 2, № 1411, л. 1 129

На 7 май около 30 жени и деца, между които и едно момче, бя­

ха докарани в Неврокоп от башибозуците като пленници, за да ги
потурчат, но някои от първенците турци не позволиха потурчване-
то насила да стане официално.

ОТВЛИЧАНЕ НА БЪЛГАРСКИ МОМИЧЕТА

И ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ДЕЦА
В РОДОПИТЕ

Из доклада на английския консул в Одрин И. Хътън Дю-

пюи до английския посланик в Цариград от 28 юни 1876
г. — Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 317.

Що се отнася до снабдяването на турските хареми с български

момичета, това също е факт, който, мисля, подлежи на малко съм­
нение. Турците казват, че сред жителите на изгорените села, отвле­
чени след усмиряването на Авраталан [Копривщица], не е имало
млади жени. Според достоверни български свидетелски показания
излиза, че в някои случаи отвлечени млади жени са били обезчес-
тявани и след това връщани или заколвани, но обикновено бивали
запазвани за турските хареми. Същите показания твърдят, че мю­
сюлманите отвлекли от Пещера и селата в полите на Родопите го­
лям брой деца, които ще бъдат обърнати в мохамеданство и домаш­
но робство.

604
 СТРАДАНИЯТА НА ЕДНА БАТАШКА ДЕВОЙКА

Протокол за разпита на баташката девойка Гина пред спе-

, аналната комисия във връзка с жестокостите при потуша­
ването на Априлското въстание. — Вж. Н. Тодоров, По­
ложението, с. 319—322.

Въпрос. На колко години си?

Отговор. Петнадесет.
Въпрос. Как те отведоха от Батак и къде те заведоха?
Отговор. След разрушението на селото ни закараха с една тъл­
па хора извън селото и след като прекарахме там час или два, Мех­
мед заедно с двама или трима от своите другари дойде и ме отведе.
Въпрос. Имаше ли някои други при тебе, когато те отведоха,
и ако имаше, какво сториха, като видяха, че те отделят от тях, и ти
отиде ли доброволно?
Отговор. По това време там бе сестра ми Митра, която плаче­
ше. Аз не исках да отида с Мехмед и също плачех, обаче той ме от­
веде насила.
Въпрос. Къде те заведе оттам?
Отговор. Той ме заведе в планините и след като стоях там ед­
на нощ, на следната сутрин ме заведе право в къщата си в селото,
наречено Хюсеин-ова (?), Неврокопска околия.
Въпрос. По пътя другарите на Мехмед бяха ли с него?
Отговор. По пътя имаше вече една тълпа, която постоянно се
увеличаваше. Другарите на Мехмед бяха също с нас, обаче и те бяха
взели по едно момиче и се разделиха с нас по пътя.
Въпрос. Колко момичета отведоха другарите на Мехмед?
Отговор. Другарите на Мехмед отведоха от нашето село освен
мене още едно момиче, което Талиб, братът на Мехмед, взе за себе
си. И така, всички ние заедно отидохме в едно село. Името на моми­
чето бе Ванка. И сега Банка, Талиб и всички сме дошли тук [в Плов­
див] заедно.
Въпрос. Мехмед спа ли с тебе в планината през нощта на пъ­
туването ?
Отговор. Мехмед не спа с мене през време на пътуването.
Въпрос. Досега Мехмед спал ли е с тебе и ако е спал, кога сто­
ри това за пръв път?
Отговор. Мехмед спа с мене след бракосъчетанието, т. е. след
като то бе записано.
Въпрос. Колко дни след твоето пристигане в Хюсеин-ова спах­
те заедно?
Отговор. Мехмед се опитва около една седмица да се ожени
за мене, обаче аз не давах съгласието си, понеже знаех, че той си
има жена. Аз го помолих да ме изпрати на друго място като слуги­
ня, обаче той отговори, че по-скоро би ме убил, отколкото да ме пус­
не. Поради това аз бях принудена насила да остана с него.
Въпрос. Има ли Мехмед все още друга жена?

605
 Отговор. Да, има. Името й е Хатидже.
Въпрос. Кой записа твоето бракосъчетание и кои бяха там по
■•’рВ§*ието, когато бе записано? Какво ти казаха и те попитаха там?
.Отговор. Каза ми се, че човекът, който го написа, бил кехая.
щ имаше голяма тълпа. Аз не си спомням дали ми зададоха ня-
$ъпроси, обаче дори и да са сторили това, аз нищо не им

Въпрос. Какво те пита ходжата, докато писа брачния дого­

вор?
Отговор. Аз не бях питана за нищо, докато тълпата беше там —
нито преди брачният договор да бъде написан, нито дори докато се
пишеше.
Въпрос. Не те ли питаха дали искаш Мехмед и дали ще го прие­
меш за съпруг?
Отговор. Не.
Въпрос. Беше ли ти тогава всред тълпата?
Отговор. Аз бях тогава в стаята.
Въпрос. Кои лица бяха с тебе там?
Отговор. При мене там имаше туркини и помакини.
Въпрос. Отде знаеше, че ходжата отвън пише брачен договор?
Отговор. Така ми казаха. И после ме заведоха на мястото, где-
то беше ходжата.
Въпрос. Какво ти казаха там?
Отговор. Говорехме помежду си. Аз си спомням какво ми ка­
заха. В началото настоявах да не бъда омъжена, обаче впоследствие
жените ме убедиха.
Въпрос. Заведоха ли те някъде другаде освен в Хюсеин-ова?
Отговор. Ние отидохме в селото на Мехмедовата сестра, поне­
же бяхме поканени там.
Въпрос. Никога ли не те заведоха пред местната власт?
Отговор. Не.
Въпрос. Какво име ти дадоха там? .
Отговор. Зейнаб.
Въпрос. Кой ти даде това име и кога ти бе дадено?
Отговор. Хората в къщата ми го дадоха. Мехмед искаше да ми
даде друго име, обаче майка му, жена му и сестра му ме нарекоха
Зейнаб.
Въпрос. Мехмед, майка му или сестра му казваха ли молит­
ви в къщи?
Отговор. Да.
Въпрос. Караха ли и тебе да казваш молитви?
Отговор. Те ми казваха да правя това, обаче аз не го сторих,
защото не знаех как да казвам молитвата.
Въпрос. След като си женена за Мехмед, искаш ли да живееш
с него?
Отговор. (След като помисля малко.) Да.
Въпрос. Искаш ли да живееш с другата му жена Хатидже? Ка-

606
жи, не се страхувай. Тук никой не те заплашва, ти си свободна да
кажеш, каквото мислиш.
Отговор. Аз бях принудена тогава да се съглася с това, оба­
че не желая да живея с Мехмед.
Въпрос. Обаче ти казваш, че искаш Мехмед за съпруг. Сгре­
шила ли беше тогава?
Отговор. Аз казах тъй от страх да не бъда убита. Поради та­
зи причина аз се съгласих на това, иначе не желая на никаква цена
да живея с Мехмед.
Въпрос. Къде се беше скрила, преди помаците да те изведат
от село Батак?
Отговор. Аз бях в църквата.
Въпрос. Кой те изведе от църквата? •
Отговор. Ние сами излязохме.
Въпрос. Колко дни прекарахте в църквата?
Отговор. Ние стояхме там два дни и в деня, в който убиха ба­
ща ми и брат ми, аз излязох от църквата, за да се спася.
Въпрос. За какво влязохте в църквата?
Отговор. Ние отидохме там, за да се спасим.
Въпрос. Умря ли някой в църквата през тези два дни, когато
бяхте там?
Отговор. Не, никой не умря в църквата, преди да влязат ба­
шибозуците.
Въпрос. Къде и кога убиха баща ти и брат ти?
Отговор. Башибозуците ги убиха, когато влязоха в двора на
църквата.
Въпрос. Кога башибозуците влязоха в църквата?
Отговор. Два часа преди залез слънце.
Въпрос. Кога напуснахте църквата?
Отговор. Ние излязохме след изгрев слънце на другата
сутрин.
Въпрос. Стояха ли башибозуците в двора на църквата цяла­
та нощ до другата сутрин?
Отговор. Те бяха в църквата през цялата нощ до следната сут­
рин.
Въпрос. Какво правеха те през цялата нощ?
Отговор. Те стреляха и убиваха хора през цялата нощ.

ОТВЛЕЧЕНИ ЖЕНИ И ДЕЦА ОТ БАТАК

ПРЕЗ 1876 Г.
Из доклада на руския вицеконсул в Пловдив А. Н. Цере-
телев до руското посолство в Цариград. — Вж. Н. Тодо-
ров, Положението, с. 303.
Много жени и деца [от Батак] са били задигнати, три от тези
млади момичета били убити на 17 юли близо до Пловдив от своите
похитители — Саид, синовете на хаджи Кока и други, които са ги
влачили в продължение на един месец след себе си.
607
 ОТВЛЕЧЕНИ И ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ
БАТАШКИ ДЕВОЙКИ

Из разказа на Гина Илиева, 14-годишна, от Батак, запи*

сан от еп. Гервасий през 1876 г. в Пловдив. — Вж. Архив
на БАН, ф. 1, оп. 2 № 1411, л. 1 334.

Доведоха при мен и това момиче Марушка Димитрова Кавла-

кова, около 12—13-годишно, и друго едно момче Ангел Димитров,
около 10—11-годишно. Тогава ни закараха тримата в с. Аланджие-
во [Змеица] у Мустафа Дюдлето, у когото стояхме около 100 дни,
после дойде Ахмед ага и ни прати да си отидем в Батак. Много ни
мъчиха да се потурчим, но ние не искахме.
От Батак има две сестри, Аглика и Николина Тодорови Цачо-
ви, и тях също закараха в село Късък; Аглика у Смаил Кехая, а Ни­
колина у бошнака Ахмед ага. И тях също мъчили да потурчат, но в
същото време и тях върнаха в Батак

ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ МОМЧЕТА ОТ БАТАК

История на Георги Носков, 10-годишио момче от Батак,

записана от еп. Гервасий в Пловдив през 1876 г. — Вж.
Архив на БАН, ф. 1, оп. 2, № 1 4 11, л. 1 333.

Баща ми имаше пушка и нож, които предал на турците, и, как-

то ми каза мама, после турците >'о заклали и не зная как. Като бях
заспал в зимника, гдето се бяхме скрили, събудиха ме и като изля­
зохме на сокака, видяхме, че колят хората, и ме сбутаха, та паднах,
и не зная как ми посекли ръката, не усетих и не помня. После ни
изведоха на ливадата и там мама ме даде на един турчин Асан Га-
джик Тюфекчи. Той ме заведе на едно село Ииглиде (така го казва
момчето). Този турчин ме продаде на друг турчин Мехмед. Преди
Асан ме наименува и мен на името Асан. След доста време дойдоха
две заптиета с коне, та ме земаха и закараха на Пазар, от Пазар
ме закараха в Кавала, от Кавала отидохме в Драма. Тук седяхме
5—6 дни, оттам отидохме в Сгрее, оттам отидохме в Селнник, после
в Цариград, после дойдохме в Пловдив, тук т пр
Илия Петров от Батак казва, че като бяхме в ливадите, взеха
ме турците и ме заведоха в село Ниплие у Хасан Дупчев. Той ме
продаде на Хасан Рязован и ме заведе в село Бракчикта. Той ми ту ­
ри име Ахмед. Там стояхме доста. После ме взе заптие, та ме заведе
в Кавала. Оттам друго заптие ме заведе в Драма, оттам пак друго
в Селяник, оттам в Цариград, Пловдив, тук. Това , момче е около 10
години. ’
Христоско Атанасов от Батак, откраднат от турци в Саръ Ша-
бан заедно с другаря си Колю Стоилин. Сега се намирали в един
турски конак в Саръ Шабан, където имало освен тях още 10 мом­
чета.

608
 ОПИТИ ЗА НАСИЛСТВЕНО НАЛАГАНЕ НА ИСЛЯМА

Из бележките на драгоманина на руското вицеконсулство

в Пловдив Н. Чалики за времето май—юни 1876 г. — Вж.
Архив на Найден Геров, т. II, с. 176, 196, 197 и 222.

Турците взеха в Карти Я къ едно красиво момиче от Перущица,

принуждаваха го да се потурчи и след като то не склони, те го по­
сякоха [заклаха]. . .
От мъка хората започнаха да се потурчват. От Батак се потур-
чиха три фамилии. . .
Две момичета от Перущица след много скитане най-сетне на­
мислили да дойдат тук (в Пловдив). При чифлика на Мистроболу
двама турци ги посекли, след като ги безчестили и насилвали да се
потурчат. . .
На 8 юни по решение на комисията бяха обесени 12 души ново-
< селци, от които двама свещеници (единият на 80 г.). . . Имало един от
осъдените, на когото истинтакът не се бил свършил. Той викал
за помощ, но те му казали да се потурчи, ако иска да избегне беси­
.» лото. . .
Три фамилии от Батак се потурчиха официално.

НАСИЛИЯ И СВОЕВОЛИЯ
НА ОСМАНСКИТЕ ВЛАСТИ

Из шифрованата телеграма, изпратена на 27 юни 1876 г.

от пловдивския консу*л Церетелев до Н. П. Игнатиев във
връзка със Сръбско-турската война. — Вж. Архив на Най­
ден Геров, т. II, с. 198.

Вчера бяха обесени двама души, от които един свещеник, а три

семейства от Батак приеха мохамеданството.

ОТВЛИЧАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЖЕНИ И ДЕЦА

1
Из доклада на Акиф паша за събитията в Пловдивско
през пролетта на 1876 г. — Вж. Хр. Стамболски, Авто­
биография, с. 628.

Башибозуци и черкези отвличат жени, моми и деца от двата

пола и ги препращат в далечни градове за продан или подарък на
харемите.

609 39 По следите на насилието, ч. II

 2
Из наблюденията на Хр. Стамболски при пътуването му
' от Цариград за Ниш през пролетта на 1876 г. — Пак там,
с. 633, 636—640.

В Пазарджишко турците имали обичай да си крадат насилстве­

но момите, когато от страна на момата се явявало някое препятст­
вие за женитба.
Разни вкусове, разни инстинкти и разни стремежи се срещат
у тия злосторници. Едни от тях — башибозуците, изискват пари,
скъпоценни вещи, дрехи, съдове; други — черкезите, отвличат до­
битък, особено коне, и малки деца от двата пола, и бърже-бърже ги
препращат за продан в далечни градове; трети — софтите, преслед­
ват и гонят младите жени, момичетата, безчестят ги и изнасилват,
даже и 10—12-годишни деца, или ги пращат подарък за харемите
на цариграждански и одрински паши и бейове, понеже им било вну­
шено и поръчано от Цариград и от Одрин за ихтимански халайкини,
тъй като жените на Ихтиман и на Трявна в цяла Румелия се славе­
ли между турците за много красиви.
Тука, в града Ихтиман, има един бакалин, който търгува с
колониални стоки, на име Стоян Райнов, заможен търговец, ува­
жаван от всички граждани, турци [мохамедани] и българи, защото
правеше добрини безразлично на всички. Той води една жена много
красива, от която има само дъщеря, от майка си още по-красива,
на 16-годишна възраст, сгодена за един млад момък, бивш учител в
града ни, а сега търговец също на колониални стоки в града Орха-
ние [Ботевград]. . . При вида на черкезите и на софтите [когато ги
нападнали] годеницата, на име Иринка, силно изпищява, хвърля
се в обятията на годеника си, който я прегръща яката; залавя се
една ужасна борба. Софтите яростно нападат с отворени ками над
годеника, раняват го в рамото и изтръгват из ръцете му годеница­
та, която предават почти полумъртва на възседналия коня си млад
черкезин, който я обгръща през кръста, а него, годеника, с вързани
отзад ръце, софтите го увързват с въже на гърба на един гол кон,
качват се на конете си и отвличат годеницата към шосето за П а­
зарджик, а други — годеника по шосето за София.

3
Разказ на поп Киранов в Ихтиман. — Пак там, с. 643.

Преди 6 дена 4 конни софти посред бял ден слезли от конете си,
заловили 10-годишното момиче на Коста Драгиев, подали го на ед­
ното от властниците софти, шибват ги и отнасят детето към с. Калу-
герово [Пазарджишки окр.]. Отпосле какво е станало, не знае.

610
 4
Разказ на турския началник на караула пред Вакарел. —
Пак там, с. 645.

На два-три пъти [софтите] нападнаха на града Ихтиман и на

околните му села; прокудиха и избиха много от жителите им, за да
могат да оплячкосат къщята им, изнасилват жените им и отвличат
децата им!

РАЗГРОМЕН БЪЛГАРСКИ МАНАСТИР,

А МОНАХИНИТЕ ПРОДАДЕНИ КАТО РОБИНИ

Из консулско донесение № 29 от 9 юли 1876 г. на Н. Дас­

калов от Варна до И. П. Крилов, временно управляващ
руското генерално консулство в Русе. — Музей на Въз­
раждането във Варна, ф. 2, а. е. 24, л. 26—27.

На средата между Търново и Севлиево се намира селото Ново

село с 200 християнски къщи, отстоящо на пет часа разстояние от
първия и на три от втория град, в което се намира женски девичес­
ки манастир, основан преди 40 години от един монах от Атонската
планина. От тази обител при последните смутове от башибозуци,
турци и черкези бяха похитени 24 православни млади монахини и
послушници, като* преди това бяха обезчестени и поругани по най-
циничен начин от турците; по-старите монахини след различни из­
тезания и мъчения бяха убити, а обителта ограбена и разрушена.
За по-нататъшната горчива участ, постигнала похитените жертви
извън манастирския покрив, нищо не е известно. Вероятно те са
били препродадени и сега са предмет на любострастнотохаремно раз­
влечение на някакъв турчин фанатик, който при това се иЗДевава
на техния ио-ранен монашески начин на живот.

ПРОДАВАНЕ НА БЪЛГАРИ КАТО РОБИ

СЛЕД АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ

Из дописката на френския военен кореспондент Дьо Вее»

: тин от 21 юли 1876 г ., поместена във в. <сФигаро» от 24 юли
1876 г. — Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 357.

Християнските деца* се продават средно по 10 франка едното.

Малки момичета се изпращат на пазара в Цариград и това става със
знанието на властта.
Жените биват отвличани като робини в Балкана, гдето ще бъдат
препродадени на търговци, повикани от Мека.
Чиновниците са си разделили добитъка на ограбените области»
както и затворниците, които могат да заплатят откуп.

611
 БЪЛГАРКИ В ХАРЕМА НА ВИДИНСКИЯ ПАША
И У ЧЕРКЕЗИ

Из консулско донесение № 37 от 30 юли 1876 г. на руския

агент във Варна Н. Даскалов до руския генерален кон­
сул в Русе. — Музей на Възраждането във Варна, ф. 2,
а е. 24, л. 3 5 -3 6 .

Същия ден пристигна телеграмата на специалния кореспондент

на английския вестник в Цариград «Levant Times», с която редак­
цията на този вестник се уведомява, че видинският мютесариф Ри-
фат паша придобил чрез покупка от черкези три млади славянки
за своя харем, която депеша била върната незабавно от централно­
то бюро в Цариград на кореспондента във Видин с известие, че не­
говата депеша не може да бъде предадена по назначение като про­
тиворечаща на правилата на телеграфния правилник. Лицето, кое­
то ми довери съдържанието на тези депеши, се кълне за тяхната дос­
товерност.
Вече няколко дни наред до мен достигат слухове от заслужа­
ващи моето доверие лица за наличието в три черкезки села на В ар­
ненска каза седем български девойки, насилствено отвлечени от
околностите на град Ямбол, Одрински вилает, по време на послед­
ното българско надигане. Само в село Врахари [Долище, Варненски
окръг] в дома на кавказкия преселник Джафер бей се намират пет
от тях. Тези пленнички случайно съобщили за себе си на някои хри­
стияни във Варна, отишли в посоченото село за продажба на плодо­
ве; те със сълзи умолявали продавачите да съдействуват за спасе­
нието им от робство и предстоящото им потурчване. След завръщане
в града продавачите съобщили тайно на някои от българските ста-
рейшини молбата на пленничките с призив да се погрижат за тях­
ното избавление. Но никой от тях не се решава зъб да обели за това
пред турците, тъй като всеки християнин е уверен предварително,
че местните власти, като се осведомят за това, ще се погрижат да
скрият конците пред Европа, като заповядат на черкезите или
да убият пленничките, или пък да ги изпратят някъде по-далеч от
себе си, така че техните следи да пропаднат.
Като довеждам гореизложеното до сведение на Ваше Превъз­
ходителство, имам чест най-покорно л а Ви помоля, милостиви гос­
подине, да благоволите да ме удостоите с инструкции доколко на
повереното ми агентство е позволено да вземе участие в съдбата на
тези девойки; за събраните по-точни и верни сведения, за които по­
ръчах да се заеме довереното лице, резултатът от тях не ще се за­
бавя да предоставя своевременно на Вашето благосклонно внимание.

612
 ЗВЕРСТВА НАД ПОРОБЕНИ БЪЛГАРСКИ ДЕЦА

Из дописката на Дьо Вестин, поместена във в. чФигаро*

• от 30 юли 1876 г. — Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 363.

Караха изоставени деца, които били останали сираци. От тях

били продадени голям брой и не се намирали повече купувачи. Оти­
вали другаде, за да предложат стоката си.чийто брой се увелича­
вал с всички улични деца, срещнати по пътя. Тези дечица, уморе­
ни и умиращи от глад, не могли да следват палачите си и унищоже­
нието започнало. Някой направил бележка, че между тези деца мо­
же да има европейчета, и властта заповядала да не се засягат тези,
които не са българи. Един башибозук посъветвал и се взело реше­
ние децата да се заставят да се прекръстят. Тези, кои-о се прекръс­
тили по източно, били удушени.

ОТВЛЕЧЕНИ ДЕЦА И МОМИ ОТ БАТАК

ПРЕЗ 1876 Г.

Из дописката на специалния кореспондент на в. *Дейли

нюз» Е. Д. Макгахан от 2 август 1876 г. от Пазарджик.—
Вж. £ . Д. Макгахан, Турските зверства в България. С.,
1880, с. 28—29.

Разказаха ни, че грамадното количество деца и моми били от­

ведени в турските села, където ги държали насила и не ги давали
на родителите им. Скайлер по-късно получил един списък с имена­
та и годините на 87 момчета и момичета, отведени в турските села,
названията на които са също така отбелязани.

ОТВЛЕЧЕНО ДЕТЕ ОТ КЛИСУРА

Из доклада на английския консул в Одрин X. Дюпюи от

19 август 1876 г. до английския министър на външните
работи лорд Ед. X. Дерби. — Вж. Н. Тодоров, Положе-
, нието, с. 330.

Била убита и жената на Христо Данчев, а също така и нейни­

те две дъщери, едната от които преди това родила близнаци. Двете
бебета, заедно с едно от децата на втората дъщеря, били насечени
на парчета, докато четвъртото дете на това семейство, малко моми­
че, било отвлечено от една циганка от Карлово. Когато бащата
Иван Станев търсил детето си, [властта] му отказала да го върне,,
докато не представи доказателства.

613
 ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ МОМИ И ДЕЦА
В КЛИСУРА И БАТАК

Из дописката на Е. Д. Макгахан от 22 август 1876 г. от

Букурещ. — Вж. Е. Д. Макгахан, Турските зверства в
България, с. 93.

Така също от Клисура, както и от Батак, турците са заграбили

множество деца и моми, които са и потурчили. Родителите им и до­
сега, т. е. три месеца след грабването им, не могат да си ги вземат
назад. В Пазарджик и Пловдив ни говориха за много подобни слу­
чаи. Чак сега разбрах какво се е разбирало под потурчването на
младата мома в Солун, което стана причина да убият германския и
французкия консул.

ОТВЛЕЧЕНИ И ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ ДЕВОЙКИ

И МОМЧЕТА ОТ БАТАК

Писмо на Серската община от 30 август 1876 г. до д-р

Ст. Чомаков. — Ат. Шопов, Документи из архивата на
д-р Ст. Чомаков, СбБАН, кн. XII, С., 1919, с. 529. Мате­
риалът е предаден от М. Кусева.

Преди 20 дни тукашните черкези-башибозуци докараха без­

брой множество жива стока и други работи като покъщнина, облек­
ла, украшения и пр., казвайки, че са ги опленили от Сърбия, обаче
като вникнеше човек в плячката, лесно се убеждаваше, че тя е да­
леч от това да е сръбска, защото направата на покъщнините и начи­
нът на украшенията ясно показват българското произтичане. Лю­
бопитно е и това, че голяма част от тая плячка се прекара през сред
града с тъпани и песни и даже пушкания от страна на плячкаджиите.
Преди десет дни тук се докараха скришно от неврокопски тур-
ци няколко девойки и две момчета по на 12 години от Батак. След
два дни две от девойките потурчи тукашната власт, а другите не се
чуха, ни видяха.
Уверяват, че по околните места могат се намери много подоб­
ни случаи; а това най-красноречиво говори доколко са искрено ста­
нали изпитванията на някои консули, които представят всичко тук
като мед и масло.

ОТВЛЕЧЕНИ ЖЕНИ ОТ СЛИВЕНСКО

Писмо на сливенския митрополит Серафим до варненс­

кия митрополит Симеон от 15 септември 1876 г. — Вж.
ОЦА—Варна, ф. 75 к, on. 1, а. е. 16, л. 78.

Известихме се от пътници, че във варненската околност, 3 ча­

са далеч от Варна, имало някое си село Куйоджик [Дебрене, Тол­

614
бухински окр.], при което имало едно черкезко село, на което име­
то не знаем. В реченото село имало 2 момичета, една булка и едно
момче на 13 години, грабнати от бомбардираното в сливенската ка­
за село Бояджик [Ямболски окр.]. И до днес горките невинни ду­
ши стоят в черкезите в ръцете. Преди няколко дни двоица пътници
джюмалийчета, като минували покрай реченото черкезко село, спи­
рат се на чешмето отвън селото да пият вода. Там заварват двете
момичета в черкезки дрехи и никак непознати. И когато пътниците
проговорили на български, тогава двете момичета с глас ревнали
върху им и изказали своята история, като същевременно ги моле­
ли да кажат където трябва за тяхното освобождение. Речените път­
ници пожелали да отведат двете момичета, но като помислили, че
освен тях остават (и още две в селото, на които ще причинят смърт,
затова убедили момичетата да отидат пак в селото, а те ще кажат
гдето трябва, за да се освободят. И понеже поменатите места са в
богоспасяемата Ваша епархия, то за по-добре намерих да съобща
на Ваше Високопреосвещенство и Ви помоля да се постараете тайним
образом да изпитате дали действително има робинки в реченото се­
ло и тогава остая длъжност на Ваше Преосвещенство да земните
изискуемите мерки за тяхното освобождение.
Ако искате да узнаете кои са тези джюмалийчета, които са ви­
дели робите, то пишете в Пазарджик [Толбухин] на г-н Георги Па-
пазоолу Джюмалията търговец, от когото ще вземете по-точни све­
дения, и тогава пристъпете към освобождението. Добре ще бъде, Ва­
ше Преосвещенство, да пазите щото изпитването да стане по няка­
къв начин, щото да не би да се известят черкезите, че или да погу­
бят, или да ги препратят другаде. Та ако стане нужда след извърва-
нето да се пристъпи пред правителството за тяхното освобождение,
то добре ще бъде да известите и на Негово Високопреосвещенство
доростолочервенския г-н Григорий, гдето са муавинета на валията,
да може по-лесно да се избавят тези невинни душици (или както ви­
дите за добре).

ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕТО НА БАТАШКАТА ДЕВОЙКА

ГИНА ВАНЕВА

Из изповедта й, писана на 22 септември 1876 г. в Плов­

див. — Вж. Архив на БАН, ф. 1, оп. 2, № 1411, л. 1260.

Башибозуците ни изведоха на ливадите и започнаха да казват:

«Хайде сега да се простите, защото, която е хубава, ще я потур-
чим, а лошите ще изколим.» По-хубавите девойки завлякоха по се­
лата. Мене ме хвана Ахмед Базиски и ме заведе в Устина и седях
една неделя. Със заплашване и насилие той ме потурчи и обезчес-
ти, като гледах кога ще се избавя от ръцете на този кръвник. Слава
богу, като дойдох в този град, при многото заплашвания да не хвър­
ля фереджето, че щели да ме заколят, като Ви видях, дядо владика,
аз Ви последвах като мой духовен баща и се спасих.
615
 ОТВЛЕЧЕН МОМЪК ОТ СЛИВЕНСКО
С ЦЕЛ ДА БЪДЕ ПОМОХАМЕДАНЧЕН

Из писмото на Н. Т. Папазов от Котел от 22 септември

1876 г. до митр Симеон във Варна. — Вж. В. Тонев, Нови
Документи за Сливенския революционен окръг след по­
ражението на Априлското въстание през 1876 г., ИВАД,
кн. XV, Варна, 1964, с. 123.

Съобщиха ми при тези [новини], че Жечу Гергюв Касъров, мом­

че на 18-годишна възраст, като се изгубило в тези времена, сега се
уверили, че било в Садово [Бургаски окр.] в къщата на Сулакоолу
Ахмед и сега по байрама щели да го потурчат, и сега му турили име
Сюлейман.

ДРАГАН ЦАНКОВ ЗА ПРОИЗХОДА

НА МОХАМЕДАНИТЕ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ
т
Писмо на Драган Цанков от 15/27 септември 1876 г. о
Лондон до Т. Бурмов. — Вж. НБКМ — БИА. ф. 16. а е.
365, л. 16.

Австрийското правителство пита нас: кои граници трябва да се

дадат на земята на българите и какво да се прави с турците. Турци-
те, казувам им аз, от които по-многото от половината са българи
потурчени, ще живеят много по-честито като народ под българско­
то правителство, отколкото под турското деморализирано прави­
телство.

ОТВЛЕЧЕНО МОМИЧЕ ОТ БАТАК,

ЗА ДА БЪДЕ ПОМОХАМРДАНЧЕНО

1
Писмо на английското външно министерство до английс­
кия посланик в Цаочград X. Елиьт с ~ 31 октомври 1876
г. - !‘ж. АИИ БМ1, кол. IV, оп 113, а. е. 24, л. 38.

Блънт настоял пред пашата на Солун да вземе мерки за връ­

щане на момиче от Батак, отвлечено от мюсюлманин от Неврокоп
[А Делчев], който се опитвал да я помохамеданчи. Одобрявам взе­
тите мерки.

616
 - . 2 • ' - •' * ■ -

Писмо на английския посланик в Цариград X. Елиът до

английския консул в Солун Е. Блънт от 15 ноември 1876
г. — Пак там.

Относно Вашата депеша, в която се докладва да се освободи

българско момиче, задържано в къщата на някакъв неврокопски
мюсюлманин, и относно успешния резултат от тия стъпки. Лорд Дер­
би одобрява Вашето поведение.

УКРИВАНЕ НА ОТВЛЕЧЕНИ БЪЛГАРСКИ ЖЕНИ

И ДЕЦА

1
Писмо на английския посланик в Цариград X. Елиът до
= ' английския консул в Солун Е. Блънт от 7 ноември 1876
г. — Вж. АИИ БАН, кол. IV, оп. 113, а. е. 28, л. 43 а.

Информирам Ви, че съм направил искане до Портата да окура­

жи генералния губернатор на Солун да продължи усилията си за
откриване на български жени и деца, които още са укривани в тези
провинции.
Трябва да Ви помоля да напомните на Негово Превъзходител­
ство, че според прокламацията на великия везир от няколко месеца
се предвиждат наказания за лица, задържащи български жени и де­
ца. Тъй като случаи от този род са ставали в Солунско, моля да на­
стоявате да се вземат мерки срещу виновниците.

2
Писмо от 17 ноември 1877 г. — АИИ БАН, кол. IV, оп.
113, а. е. 40.

Във връзка с Вашата депеша от 27 т. м. Ви уведомявам, че на

11 т. м. Портата изпрати втора телеграма до валията на Солун да
вземе мерки срещу тайното вкарване на роби в града. Изисквам да
узнаете какво е направено.

БЪЛГАРКА, ДАДЕНА НА ТУРСКИ ВОЙНИК

ВМЕСТО ЗАПЛАТА

Из писмото на английския епископ в Ерусалим Томас

Смит, поместено във в. чТаймс* от 26 септември 1876 г. —
Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 334.

Онзи ден един турски войник инвалид от тази околност се за­

върна от войната с едш красиво българско момиче, което той каз­
ва, че му било дадено вместо заплата. Един състоятелен христия-

617
нин му предложи 80 лири за нейното откупуване, обаче той отказ.i
да я продаде за тази цена. Колко християнски момичета и жени са
продадени така? Сигурно цивилизованите правителства на Европа,
особено на Англия, не би трябвало да бъдат безразлични към този
нов вид търговия с плът и кръв, придружена при това с брутално
насилие и лошо отнасяне от страна на техните коварни съюзници —
турците, които само се надсмиват, защото мислят, че Англия сигур­
но ще ги закриля срещу Русия. Оттам и презрението, на което ан­
гличаните са изложени в тази част на турските владения не само
от страна на християните, но също и от мюсюлманите, които се боят
от Русия, но презират Англия.

ОСУЕТЕН ОПИТ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ

НА БЪЛГАРСКО МОМЧЕ В ПРОВАДИЙСКО

Из писмото на провадийския жител Ив. Николов от 25

октомври 1876 г. до поп Христо във Варна. — Вж. ОДА —
Варна, Писма до епархийския съвет, необработен фонд.

Щом катЬ получите настоящето ми [писмо], моля Ви, идете при

правителството, като изпитате кое момче е дошло от Провадия, кое­
то щяло да се потурчи. Отървахме го тук, като го взехме в поповата
къща, кандардисахме го и то каза: «аз не съм бил на себе си», и тези
го изпращат във Варна, а вие, като го вземете, без да го държите,
да го изпроводите за вилаета. Да не го оставите там и ако е възмож­
но, дано му съберете нещо помощ, както и ние му събрахме около
500 гроша.
Бугюнки иши сабаха бракмаин [Не оставяй днешната работа за
утре]: да го не оставят да спи в конака.

ЖЕСТОКОСТИТЕ В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ

Из възванието' на Българското централно благотворително

общество в Букурещ до руския народ от октомври 1876
г. — Вж. Освобождение Болгарии от турецкого ига.т. I,
с. 482.

[Турците] разпъват, режат на късове, набиват на колове и за­

палват под тях огън, изваждат деца из утробите на майките, под­
хвърлят ги и с удара на сабята ги разсичат на две или ги набучват
на щика; продават млади девойки и младежи и задължават да се
приема мохамеданството.

618
 СТРАДАНИЯТА НА БАТАШКАТА ДЕВОЙКА
КАТЕРИНА ДИМИТРОВА

Писмо на Владимир Ненов от Пазарджик до Н. Геров, пи­

сано на 6 ноември 1876 г. в Пловдив. — Вж. Архив на
Найден Геров, т. 11, с. 248.

Според нареждането Ви, накратко Ви съобщавам нещастната

история на бедната девица Катерина Димитрова, родом от Батак.
След разрушаването на селото им онези, които били избягали в църк­
вата и били заловени, започнали да извеждат мъжете и жените да
ги посичат, едно заптие на име Ахмед от пазарджишкото село Црън-
на извел семейството на Димитър Благоев и след като го изклал пред
очите на жена му и на дечицата му, хванал момата на шестнадесет­
годишна възраст и я водил насила най-напред да изкарва покъщни­
ната им и след като обрал всичко, каквото имало — сребро, покъщни­
на и съдове, — подбрал и нея и я завел най-напред в Неврокопска-
та кода, и след като я държал там три месеца, завел я в селото си,
но не я държал и там, а на три часа разстояние от селото в плани­
ната, в колиба — около месец и половина. После с помощта на ан­
гличани, които посетиха тамошните места, тя можа да се отърве и
днес се намира в сиропиталището в Пловдив.

ОТВЛЕЧЕНА И ПОМОХАМЕДАНЧЕНА ДЕВОЙКА

ОТ ПАЗАРДЖИШКО

Къси бележки за събития по време на въстанието. — Вж.

Архив на БАН, ф. 1, оп. 2, № 1411, л. 1314.

Декември 1876 г. Пателеница [Пазарджишки окр.]. Злоупот­

реби от съседните турци.
Куруджията от същото село, на име Осман, от близкото турска
село Чаръпче[Чърница, Црънча, Пазарджишки окр.], казвал още от
пролетта, че ще вземе за жена някое си българче Елена, дъщеря на
Темелко Йовчев. Жените, които се намирали в къщата на Темелко
(жена му, снаха му и пр.), му се скарали, а куруджията за отговор
на това бил снахата на Темелко, която е болна и до днес. На пър­
вия ден на Коледа дъщеря му Елена се изгубила и е в турското се­
ло. Той отишъл в Пазарджик, а там каймакаминът и другите пра­
вителствени лица казали, че момичето му е дало такрир, че ще се
потурчи, а след това му казали да иде в Пловдив, гдето ще пратят
и дъщеря му. Още няма никакво следствие.

619
 СТАТИСТИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА НАСЕЛЕНИЕТО
В ПЛОВДИВСКИ САНДЖАК ПРЕЗ 1876 Г.

Писмо на Н. Геров от 3 декември 1876 г. до Н. П. Игна­

тиев. — Вж. Архив на Найден Геров, т. II, с. 271—274.

Имам чест да приложа ведомост за населението на Пловдивски

санджак. При това считам за дълг да добавя, че тази ведомост е със­
тавена по официални данни и поради това не подлежи на оспорване.
Що се отнася до населението на Софийския санджак, то в насто­
яще време е невъзможно да се съберат верни данни за определяне­
то на неговия брой, но известно ми е, че турците в този санджак в
сравнение с българите не са много. В Софийския санджак има тур-
ци в градовете, а в селата те са много малко. В целия Софийски ок­
ръг освен в града София само в четири села има турци, а от другите
окръзи на санджака само в окръга Златица (Излади) има доста тур­
ци, но и тук те са по-малко от българите. . .
Геров

Обяснение към ведомостта

На таблицата е обозначено само мъжкото население на санджака
Мохамеданското население на Пловдивски санджак се състои
от същински турци и така наречените помаци, т. е. българи мохаме­
дани, говорещи български. Помаците наброяват 20 000 души, кое­
то съставлява една седма част от цялото мохамеданско население
на санджака.
Яомаците съставляват цялото мохамеданско население на А хъ -
челебийски окръг, Рупчоска нахия на Пловдивски окръг и част от на­
селението на планинската нахия Д йла в Хасковски окръг. ,
Циганите мохамедани съставляват едва една единадесета часг,
от цялото мохамеданско население на санджака. Масата от немоха-J
меданско население се състои от българи, които съставляват 25/ав
от него, а 1/2в се състои от гърци, арменци, цигани християни и евреи.
Българското население от санджака се състои от българи пра­
вославни и от така наречените павликяни (българи католици). Пос­
ледните съставляват само една петдесет и пета част от цялото бъл­
гарско население.
Броят на българите се отнася към броя на мохамеданите (тур­
ци и помаци, или българи мохамедани, заедно), както десет към се­
дем, т. е. българите без малко са един и половина пъти повече от
мохамеданите.
Броят на гърците е посочен приблизително, тъй като в списъ­
ците гърците не са отделени от българите. Но по най-вярно пресмя­
тане числото, посочено в таблицата, е по-голямо от действително­
то и в никакъв случай не е по-ниско от него.
В това число влизат собствено гърците в Станимака [Асенов­
град] и в селищата Воден и Куклен в Пловдивски окръг и в гр. Плов-

620
 Н аселението, на П ловдивски сандж ак

X Н ем о х а м е д а н и
Ч
Я
М охам ед ан и
X
О к р ъ зи (к а зи ) S Къщ и хауч X ч X В сичко
X X а • *х a~ X
«а 5 я и а X V
X 11я
,с 2 аS
хX
о«оо- «иА в4>
а
б & X в о х с я

1. П ловдивски с пет нахии 298 20 526 35 400 .5 474 75 165 3 642 4 000 495 380 691 126 247
2. Т а т а р п а за р д ж и ш ки 111 16 994 10 805 2 120 33 395 — 300 579 94 344 47 637
3. Ч ирпански 48 7 493 5 157 420 15 959 — — 88 — — 21 624
4. К а за н лъ ш ки 50 12 845 14 365 1384 14 906 — — 24 — 219 30 898
5. С т ар о за го р ски 102 10 626 6 677 989 24 857 _ — 90 — 740 33 353
6. Х асковски 206 21 342 33 323 1 548 25 503 — — 145 3 65 60 587
7. С улт ан Е ри 100 5 204 13 336 159 262 — — — — — 13 757
8. А хъ Челеби . 41 7 101 8 197 377 5 346 — — ’-- — — 13 920

956 102 131 127 260 12 471 196 393 3 642 4 300 1 421 477 2 059 348 023

139 731 200 035 8 257

208 292
див, също българи, наричащи себе си гърци, в Пловдив и Станима-
ка, и цинцарите или куцовласи (румъни) в Пещера, Татарпазар-
джишко. Тези гърци съставляват само една осемнадесета част от
цялото население на санджака и по-малко от една тридесет и шеста
част от българите, т. е. българите са почти четиридесет пъти повече
от гърците. С изключение на цинцарите в Татарпазарджишки ок­
ръг в сравнение с българското население гърци има само в Плов­
дивски окръг; гръцкото население на този окръг е двадесет пъти по-
малко от българското.
Ако населението бъде разгледано по окръзи, то в Пловдивски
окръг немохамеданското население е два пъти по-многобройно от
мохамеданското, в Татарпазарджишки окръг то е почти два пъти и
половина повече, в Чирпански — почти три пъти повече, а в Старо­
загорски то е почти три и половина пъти повече от мохамеданското;
в Казанлъшки окръг немохамеданското население е еднакво с моха­
меданското с неголям превес обаче за последното. Напротив, в Хас­
ковски окръг мохамеданското население превишава немохамеданско­
то почти с една четвърт, в Ахъчелебийски окръг мохамеданското на­
селение е почти два пъти повече; накрая окръгът Султан Ери е на­
белен изключително с мохамедани: в него от 13 757 души население
само 262 души са българи, а'всички други са мохамедани.
Разглежданото по места население на санджака е разпределено
така, че в равнината преобладава немохамеданското население, кое­
то тук е два пъти повече от мохамеданското; напротив, в планинска­
та част на санджака, като в нахията на Татарпазарджишки окръг,
в окрбзите Ахъ Челеби и Хасковски окръг преобладава мохамеданс­
кото население.
Необходимо е при това да се поясни, че циганите, макар и мо­
хамедани, не се считат равни и поради това в списъците стоят от­
делно от останалите мохамедани. Те не подлежат на наборна повин­
ност, а подобно на немохамеданите трябва да се откупуват от нея,
т. е. и те подобно на немохамеданите плащат така наречения х а ­
р а д ж, който след хатихумаюна от 1856 г. бе преименуван в б е -
д е л и - а с к е р и е (откуп от военна повинност). Поради това за
определяне на отношението на немохамеданското население към
мохамеданското би трябвало от последното да се изключат цигани -
те като невлизащи в състава на привилегированата група на моха­
меданите, което, трябва да се отбележи, не е направено в горепо­
соченото сравнение.
С изключение на циганите броят на привилегированите мохаме­
дани в сравнение с броя на самите българи ще бъде пет към осем.
С изключение на помаците броят на българите ще бъде почти
два пъти повече от броя на истинските турци.

622
 ОСУЕТЕН ОПИТ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ
НА БЪЛГАРЧЕ В ПРОВАДИЙСКО
. Писмо на българската община в Провадия от декември
1876 г. до Варненската община. — Вж. ОДА—Варна, ф.
79, а. е. 20, л. 1.

Почитаеми членове на българската община у Варна.

> Днес в града Ви чрез тукашното правителство пристига едно
момче българче на Илия Станчов Иванов от Казанлъшко окръжие,
от село Карагитлии {Виден, Старозагорски окр.], което отървахме
от черкезки ръце, тъй като искаха да го п о т у р ч а т! Следова­
телно стана нужда да се изпрати реченото момче за селото си, зато­
ва вие, колкото е възможно, потрудете се за това богоугодно дело,
та му съберете волна помощ за пътни разноски.
Господа! Ние с голям труд сполучихме да освободим Станчо от
черкезите и да го упътим за отечеството му, а вие имайте добрина­
та да гледате да упътите речения Станчо по-скоро за селото му, но
ако е възможно — през Русе.
Като ви съобщаваме това важно дело набързо, оставаме с пъл­
на надежда, че ще извършите потребното в този случай. Ние му съб­
рахме 400—500 гроша. Приемете поздравите ни и пр. . .
П. П. Кажете на Станчо: Да постоянствува на думата си! т. е.
да казва, каквото каза и тук — не приемам друга вяра!

НАСИЛСТВЕНО ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ
НА БАТАШКИ ДЕВОЙКИ

Писмо на Н. Геров до Н. П. Игнатиев от 7 декември 1876

г. — Вж. Архив на Найден Геров, т. II, с. 274—275.

. . .При разрушаването на село Батак най-хубавите девойки

били отведени в робство. Три от тях, които похитителите насила
направили свои наложници, били доведени в Пловдив. Но тук, вмес­
то да ги дадат на тяхното духовно началство или на роднините им,
а похитителите им да съдят за отвличането им в робство и насилст­
вено нарушение на невинността им, с тях постъпили като с лица,
изявили желание да се обърнат в мохамеданство, т. е. изпратили ги
в дома на имама до извършването на установените за това формалнос­
ти, състоящи се в това, че обръщаният в мохамеданство се предста­
вя в меджлиса и ако духовният представител на общината, към коя­
то той принадлежи, имащ право с роднините му да го вземе настра­
на не повече от половин час, не успее да го убеди да се откаже от
това намерение, тук, в меджлиса, мюфтията извършва обреда на
обръщането.
Когато довели една от тези девойки в Портата, за да я питат ис­
ка ли тя да бъде мохамеданка, или иска да остане християнка, род­
нините й случайно се намирали там, при виждането им тя се разпла­

623
кала, хвърлила се към тях и съобщила, че иска да остане с тях. Така
тя се спасила.
Що се отнася до другите две девойки, то епископът напразно
заявявал, че те като отведени насила трябва да бъдат върнати на
роднините си и ако те не искат да останат при тях и сами пожелаят
да отидат при похитилите ги турци, тогава да ги потурчат. В проти­
вен случай, докато те се намират у турците, те ще бъдат под впечат­
лението, което произвело върху тях убийството на родителите им,
отказали да приемат мохамеданството, и не ще посмеят да заявят,
че искат да останат християнки, за да не бъдат също така убити.
Доводите на епископа не само не били взети под внимание, но,
напротив, мютесарифът, както и членовете ща комисията му се раз­
сърдили, че той поради горепосочените съображения отказал да при-
съствува при изпълнението на формалностите за потурчването на
посочените девойки, и едната от тях е потурчена, а другата се нами­
ра още у турците, тъй като явно е желанието й да се върне при свои­
те [роднини], :»а да ги убеди да я отърват.
ПОДРОБНОСТИ ОКОЛО ОСУЕТЕНИЯ ОПИТ
ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ В ПРОВАДИЙСКО

1
Из биографичните бележки за Ив, Радов, свещеник в гр.
Провадия преди Освобождението. — Вж. ОДА—Варна,
. ф. 76, on. 1, а е. 3, л. 3.
През декември 1876 г.. . . отец Радов се научил, че в с. Шере-
мет, Провадийско [Бъзица, Варненски окръг] черкезите щели да
потурчат някой си градинар Станчо Иванов от с. Карагитлйи, К а­
занлъшко, застъпва се пред каймакамина да го освободи от черкези­
те и сполучил. Довели Станчо със стражари, заобиколен от една
тълпа черкези с ками и пушки, явява се отец Радов с трима души
общинари при каймакамина, дето призовали Станчо, който бил с
бръсната глава и чалма на нея. Попитал го каймакаминът как ^ с т а ­
нало с него, та е надянал чалма. Той казал, че насила го обръснали
и му завили чалма и му оставало обрязването, но той не искал да
се потурчи. Каймакаминът освободил Станчо и казал на сутринта
да му го представят в хюкюмата.
Отец Радов излязъл със Станчо и общинарите, като казали на
каймакамина да му даде двама-трима стражари, и между сган тур­
ци, надошли за набор, пълен салон и отвън, меж;,у които и черкези,
минали през чаршията и завели Станчо в къщата на Ив. Панайо­
тов, един от членовете на общината, гдето той разказал историята
си и се молил да го отърват от зверските ръце Било разпоредено
да донесат нови дрехи на Станчо и калпак и hi. другия ден го пред­
ставили на каймакамина, който, като го вицял, казал: «Бак калпак
насъл язъкиор сане» [виж как калпакът те затрива], и го оставил
свободен.
Отец Радов и общинарите събрали за два часа 700—800 гроша и с
вечерния влак изпроводили Станчо до Варненската община и така
спасили Станчо, който бил жив и сега [т. е. до 1904 г.].
 2
Писмо на свещеник Иван Радов от Провадия от 26 де­
кември 1876 г. до варненския митрополит Симеон. — Вж.
ОДА—Варна, ф. 75 к, on. 1, а. е. 16, л. 10— 11.

Ваше Високопреосвещенство,
Днес ида да Ви съобща едно важно приключение, което се случи
в окръжието ни с едно българче — на 20—22 години, на име Станчо
Иванов из Казанлъшко окръжие, което е живяло тадези от 3—4 го­
дини насам с градинарско занаятие. Приключението е следующето:
На един от Станчовите другари на име Спаско откраднали му
се 7—8 пчели-кошери и той на последно време се заловил за Станчо,
че той е откраднал пчелите. Дошъл една вечер реченият Спаско на
Станчовата колиба в Султанлар [Султанци, Варненски окр.] с един
турчин и искал да хване Станчо и да го насилва да каже [къде са]
пчелите! Станчо побягнал и никой не го знаел къде е отишъл, защо-
то било вечерно време. Едвам след неделя се чуло, че Станчо бил на
едно черкезко село и се п о т у р ч и л ! Същият този Спаско ходи
и извести работата на съвета и ние, за да се научим по-добре,
писахме до българските мухтари в Султанлар да проводят 2—3 ду­
ши на черкезкото село и да научат положително работата за Стан­
чо, и да дойдат по-скоро да ни известят. И тъй ходили, намерили
Станчо отурчен и с чалма на главата си! Не смеели даже и да му
хортуват на български!
Следствието от това падение се извести на съвета и без да губим
•време, дадохме приличния такрир на каймакамлъка, който проводи
на часа заптие за Станчо. На другия ден [той] води Станчо с няколко
черкези и тъй, без да гледаме, че денят беше татил (?) — петък 24,
отидохме на правителството, дето стана извънреден съвет и работа­
та се взе на разглеждане! Станчо казваше: «Ще приема мохамеданс-
ката вяра.» И понеже аз исках да ми го дадат един-два дена, кайма-
каминът реши да ми го даде. Но Станчо постоянствуваше на речта
си и не искаше да доди. Най-после взех Станчо у една особна стая в
правителството и едвам след много убеждения сполучих да го пре-
,думам. И го заведохме у махалата.
Станчо, освободен вече, хортуваше явно как го уплашил Спас-
*о, как го убедили черкезите, за да го отърват от мнимия затвор,
>и пр. и пр.
След това, като му хортувахме, Станчо поиска прошка с п л а ч !
Захвърли чалмата от главата си!
Ваше Преосвещенство, в тоя случай и аз не можах да задържа
<*чи! Да не пороня сълзи! Както й другите присъствуващи. А всинца
въздадохме благодарение богу, че отървахме една душа. И в същото
време го преоблякохме.
Сутринта на Рождество Христово ни повикаха в правителст­
вото и като каза Станчо причините, задето казвал, [че] ще се потур-
чи, прибави и това: аз бях уплашен, замаян и не знаех какво хорту-
вах, а сега съм с бистър ум и казвам ви — аз ще стоя на вярата си!

625 40 По следите на насилието, ч. II

Каймакамлъкът нямаше какво да каже и след дълго размишление
реши се да се проводи отечеството му през Варна [за] Цариград. Н а­
прави едно писмо до мютесирифлъка както за първия, тъй и за по­
следния Станчов отговор.
В същия ден ние събрахме парична помощ за Станчо 500 гроша
и писахме на Варненската българска община да се потруди както
за изпровождението на Станчо през Варна [за] Цариград или Рус-
чюк, тъй също и да му събират парична помощ.

ОТВЛЕЧЕНИ И ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ ЖЕНИ

В ПРОВАДИЙСКО

Писмо на преславския митрополит Симеон от 29 декември

1876 г. до поп Иван Радов в Провадия. — Вж. ОДА—Вар­
на, ф. 75, on. 1, а. е. 45, л. 11.

Днес получих писмото ти от 26 декември и бързам да похваля

усърдието и деятелността ти, с което си успял да извадиш един з а ­
губен човек от пропастта. Молитствувам ти да имаш същия успех и
върху следващия слух, който чух днес. Двама българи от Хасър-
джик [Щипско, Варненски окръг], които са били ратаи в Куртдере
от Провадийско окръжие [Вълчи дол, Варненски окр.], казали би­
ли на роднините си, че в казаното село Куртдере имало три моми
българки, заграбени от черкезите. Те са били родом от Бояджии. Не
зная доколко този слух е истински, но трябва да станат необходи­
мите издиравния. Затова трябва да повикате в Провадия хасър-
джишкия свещеник и да го натоварите да повика едного от тези ра­
таи, гдето са в Куртдере, и да се научи дали този слух е истински,
или не. Ако той е действителен, трябва да се издири в чии ръце са
тези нещастни български рожби, как се наричат пленителите им и
ако е възможно, кои са и имената на тези моми. Върху всичко това
трябва да се пази най-строга тайна, като препоръчваш същата бди­
телност и внимание и на хасърджишкия свещеник. Това, което ти
пиша, трябва да стане колкото се може по-скоро. За постигането
на тази цел не трябва да жалите и пари, които аз по-късно ще платя.

БАТАЧАНИ ПРЕДПОЧИТАТ СМЪРТТА

ПРЕД ИСЛЯМА

Из изложението на батачанки от 3 януари 1877 г. до пред­

ставители на европейските държави. — Вж. Н . Т о д о р о в ,
Положението, с. 354.

Да оставим онова, което не се връща от оня свят, та да не тър­

сим мъжете си, които, за да не станат турци, та да изгубят душите си,
както искаха кръвниците, по-добре се предадоха да ги изсекат на
сечник като свети мъченици.

626
 ПРЕСЕЛВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЖЕНИ И ДЕЦА
В ЦАРИГРАД

Из наблюденията на Хр. Стамболски през лятото на 1877

г. — Вж. Х р . С т а м б о л с к и , Автобиография, с. 731, 738
и 740.

И понеже 80% от тия нещастници били жени и деца, останали

без покрив, казаните коменданти [в Тракия] щели да ги изпращат
по железницата в Цариград, цариградските власти да ги препратят
в Анадола или да ги настанят във и около някои изоставени стари
казарми като Селимие къшласъ, Рамиз къшласъ и др.
На утрето, 9 август, привечер тренът [от Пловдив] пристигна.
От него слязоха по-малко, отколкото се очакваха, само до 310 ду­
ши, повечето жени и деца от разна възраст. . . почти голи, боси,
опърпани, изнемощели като скелети, а някои и болни, много пък
деца и гладни плачат за хляб.
На 14 август. . . в двора на църквата «Св. Троица» [в Ц ари­
град] се бяха събрали новопристигнали по железницата от Плов­
дивско бежанци.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНА БЪЛГАРКА ОТ ТЕТЕВЕНСКО

Из протокол № 60 от 2 ноември 1900 г. на Светия си­

нод. — Вж. ЦДИА, ф. 791, а. е. 9, л. 379 б — 380.

Писмото на същата [Ловченска] митрополия № 2012 от 3 май

т. г., с което в отговор съобщава, че от разследването, направено о?
тетевенския архиерейски наместник по надписа на телеграмата на
Иванов от Луковит, се узнало, че наистина кандидадът за свещеник
Стоян Секулов из с. Добревци, Тетевенска околия [дн. Ловешки
окр.], имал леля (сестра на майка му), потурчена преди 25 години.

ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ В ЮЖНА МАКЕДОНИЯ

ПРЕЗ ПОСЛЕДНАТА ЧЕТВЪРТИНА НА XIX ВЕК

1
Из протоколите на солунския кадия. — Вж. Й . Ваздра-
вели,Документи, I, с. 552—553, док. 40.

Ислямизации през годините 1293—1294.

Томака Константин, двадесет и шест годишна, се нарече Кери-
ме. Българинът Божии Стерги от Долно Кавакли, Вардарско, два­
десет и шест годишен, се нарече Хасан. Осемнадесетгодишната Со­
фия се нарече Есмихан. Ката Темелко, над двадесетгодишна, от Тер-
меник, Тиквешко, се нарече Фатма. Еленка, дъщеря на-Коста, се
нарече Фатиме. Анета Йоан се нарече Фатиме. Йована Цико се на­

627
 рече Рефия. Стефана Дели се нарече Айше. Димитър Никола от Сер
се нарече Мехмед.- Грация Йозеф се нарече Фатма. Синьора Сабе-
тай се нарече Рукие. Наса Димо се нарече Хайрие. Нина Васил
Чемеджи се нарече Зехра. Роза Толи се нарече Фатиме. Васил Нако се
рече Махмуд. Катинка Петко се нарече Айше. София, дъщеря на
Йован, се нарече Фатиме. Екатерина, дъщеря на Георги Петре, се
нарече Хасине. Аристид, син на Васил, се нарече Рустем.
Ана, дъщеря на Димо, от Лангада в присъствие на съпруга си
Ефраим прие исляма, като се нарече Фатиме. И тъй като спомена­
тият съпруг не поиска да приеме исляма, според свещения закон
бракът между тях бе разтрогнат и се съобщи на същата, че може да
се омъжи за когото пожелае.
Вениамин Овадия се нарече Исмаил. Викия, дъщеря на Гуруб,
се нарече Назифе. Зоя, дъщеря на Юда, се нарече Джемиле. Сохула,
дъщеря на Исак, столар, се нарече Маджие. Яко Бохор се нарече
Мехмед. Филина, дъщеря на Моши, се нарече Зехра. Антон Нако
се нарече Хуршид, Мириям, дъщеря на Арон, се нарече Хатидже.
Българката Ката от махала Попара, Велес, нейната непълно­
летна дъщеря Васа, по род Давче, и пълнолетната Конче приеха ис­
лямизма, като се нарекоха: Ката — Емине, Васа — Расиме и Кон­
че — Шефиха. Родената от Расиме на година и половина Фатиме и
роденият от Емине почти осемгодишен Ахмед се помохамеданчиха,
следвайки майките си. Предложи се и на присъствуващият Гоше,
съпруг на Расиме, да приеме исляма, но той отказа, поради което
Расиме бе обявена за разведена.
Непълнолетната девойка Рикула, дъщеря на Ляхо, се нарече
Фатиме. Девойката Стояна се нарече Хафиза. Екатерина, дъщеря
на Болче, се нарече Хатидже. Стояна, дъщеря на Трайо, се нарече
Фатиме.
Влаха, дъщеря на Митре, в присъствието на съпруга си Георги
Стано се нарече Хатидже. При все че се предложи и на споменатия
неин съпруг Георги да приеме исляма, той отказа и поради това спо­
ред свещеното право тя 6% разведена, като може да се омъжва за ко­
гото желае.
Непълнолетната девойка Рейна, дъщеря на стъкларя Баро Са-
рум, се нарече Айше. Непълнолетната девойка Фотини, дъщеря на
обущаря Димитър, се нарече Зехра. Вентура Синто се нарече Али.
Калия, дъщеря на Никола, се нарече Зехра. Анастасия, дъщеря на
Панайот, цълнолетна девойка гъркиня от Асвестохори, се нарече
Фатиме. Непълнолетната девойка Грация, дъщеря на Самуил, ев­
рейка, се нарече Шефика. 28 зилхидже 1294 [3 януари 1878].

2
Из протоколите на солунския кадия за 1878—1879 г. —
Вж. Й. Ваздравели, Документи, I, с. 554, док. 41.

М о л и т е л к а т а , к а то п рие и с л я м а , се н ар еч е М ернем . М ол и тел -

к а т а Х а н у л а , д ъ щ е р я на М исион, се нарече Ф атим е. С пом енатата

628
 в заявлението Ленка, дъщеря на Ангел, се нарече Айше. Спомена­
тата в изложението на съвета Сата, дъщеря на Димитър, се нарече
Фатима. Споменатата в изложението пълнолетна девойка Ангелина
се нарече Фатиме. Молителката Саката, дъщеря на Сотир, се нарече
Хатидже. Пълнолетната девойка Симания се нарече Емине. Моли­
телят Коци Никола, продавач на кафе, от Чаталджи, Драмско, сега
в Солун, се нарече Ахмед. Споменатата в изложението пълнолетна
девойка се нарече Хатидже. Споменатата в изложението пълнолет­
на девойка се нарече Садъка. Молителката пълнолетна девойка Бен-
девида се нарече Фатиме. Споменатата в изложението пълнолетна
девойка се нарече Фатиме. Споменатата в документа Бела, дъщеря
на Мицо, се нарече Фатиме. Споменатите в бялото поле на протоко­
ла на съвета и в изложението на велесчани пълнолетни девойки Ма­
за, дъщеря на Наум, Гина, Станка, дъщеря на Йован, и Гелина,
дъщеря на Трипче, като приеха доброволно исляма, се нарекоха
по тяхна молба: Маза — Хатидже, Гина — Фатиме, Станка — Гюли
и Гелина — Емине. Споменатата в изложението Петра, дъщеря на
Бано, се нарече Емине. Споменатият в изложението Йован Велко
се нарече Осман. Споменатата в изложението Коца, дъщеря на Йо­
ван, се нарече по нейна молба Елифе. Споменатата в изложението
Арса, дъщеря на Ацко, се нарече Фатиме. Споменатата в изложение­
то Теодора, дъщеря на Митре, по нейна молба се нарече Фатиме.
Молителката Арети, дъщеря на Митре, по нейна молба се нарече
Рабия. Споменатата в изложението Мария, дъщеря на Йован, се
нарече по нейна молба Садъка. Споменатата в изложението Ката,
дъщеря на Ристо, се нарече по нейна молба Айше. 12 шевал 1296.

3
Из протоколите на солунския кадия за 1879—1881 г. —
Вж. Й. В оздравели, Документи, I, с. 554—555, док. 42.

Българката Хида, дъщеря на Боне, от село Хасакли, Дойран-

ско, почти осемнадесетгодишна, се нарече Фатиме. Българката Ста­
на, дъщеря на Кольо, от село Ресден, Тиквешко, почти двадесетго­
дишна, по нейна молба се нарече Зехра. Коста Сава от Видин, три­
десет и пет годишен, по негова молба се нарече Нуредин. Еврейка­
та Фалкона, дъщеря на Юзеф, от Солун, почти осемнадесетгодишна,
се нарече Зехра. Българката Велика, дъщеря на Босе, от Тарлук,
Тиквешко, почти на двадесет и една година, по нейна молба се на­
рече Емине. Българката Вела, дъщеря на Яно, от Дисан, Тиквеш­
ко, двадесетгодишна девойка, се нарече по нейна молба Фатиме.
Българката Кита, дъщеря на Ангелко, от Морида, Тиквешко, на
двадесет и две години, се нарече Айше. Еврейката Сарула, дъщеря
на Хахам Исак, от махала Акче Меджид, осемнадесетгодишна, се
нарече по нейна молба Фатиме. Гъркинята Мария, дъщеря на Ни­
колай, от Кулакия, тридесетгодишна, се нарече по нейна молба Х а­
тидже. Българката девойка Ристана, дъщеря на Илко, от Морайца,
Велешко, се нарече по нейна молба Хатидже. Българката Велика

629
Димо от Берзина, Енидже, двадесетгодишна, се нарече по нейна
молба Фатиме. Гъркинята Теодора Георги от Радомир, Енидже, се
нарече по нейна молба Фатиме. 25 мухарем 1299 [17 декември 1881].

4 •
Из протоколите на солунския кадия за 1882—1883 г. —
Вж. Й. Ваздравели, Документи, I, с. 555—556, док. 43.

Осемнадесетгодишната гъркиня Анастасия, дъщеря на Петре,

от Гида, се нарече по нейна молба Фатиме. Шестнадесетгодишната
еврейка Палоба, дъщеря на Яко, от махала Гьол, Вардар, се нарече
по нейна молба Шефика. Осемнадесетгодишната Сара, дъщеря на
Мисион, от махала Пуля, се нарече по нейна молба Хатидже. Осем­
надесетгодишната еврейка Леа, дъщеря на Лезер, от Акче Меджид,
се нарече по нейна молба Фатиме. Българката Мария, дъщеря на
Трайко, от Копаниц, Тиквешко, се нарече по нейна молба Айше.
Българката Мария, дъщеря на Киро, от Тусим, Енидже, се нарече
Айше. Перла, дъщеря на Нисим, осемнадесетгодишна еврейка от
Солун, се нарече по нейна молба Фатиме. Бенута, дъщеря на Соло­
мон, осемнадесетгодишна еврейка от Топхане, Солун, се нарече Фет-
хие. Рикула, дъщеря на Мордохай, осемнадесетгодишна еврейка от
Солун, се нарече по нейна молба Фатиме. Евреинът Менто Аврам от
махала Пуля се нарече по негова молба Ахмед. Българката Ленка,
дъщеря на Янко, от село Сфикя, Велешко, се нарече по нейна мол­
ба Фатиме. Българката Яна Пейо от Тусим, Кичевско, се нарече
по нейна молба Фатиме. Елена, дъщеря на Явери, от Пелица, Тик­
вешко, махала Axuponoumo, осемнадесетгодишна гъркиня, се наре­
че по нейна молба Фатидже. Българката Така, дъщеря на Димо, от
Лескова, Кичевско, се нарече по нейна молба Айше. Грация, дъщеря
на Хаим, шестнадесетгодишна еврейка от Солун, се нарече по нейна
молба Зехра. Осемнадесетгодишната Рикула, дъщеря на Мисион,
от Солун, се нарече по нейна молба Зехра. Екатерина, дъщеря на
Астери, двадесетгодишна гъркиня от Валта, се нарече по нейна мол­
ба Хайрие. Меркада, дъщеря на Аврам, осемнадесетгодишна еврей­
ка от Солун, се нарече по нейна молба Фатиме. Българката девойка
Митра, дъщеря на Колкт, от Боскова, Тиквешко, се нарече по нейна'
молба Емине. Рахел, дъщеря на Аврам, деветнадесетгодишна ев­
рейка от Солун, се нарече по нейна молба Хатидже. Центи, дъщеря
на Мисион, деветнадесетгодишна еврейка от Солун, се нарече по
нейна молба Надзие. Тона, дъщеря на Петре, осемнадесетгодишна
гъркиня от Ликовани, по нейна молба се нарече Айше. Рикула, дъ­
щеря на Аврам, деветнадесетгодишна еврейка от Солун, по нейна
молба се нарече Айше. Еврейката Дуду, дъщеря на Лиезер от Со­
лун, по нейна молба се нарече Шеврет. Джемиле,.дъщеря на Дави,
осемнадесетгодишна еврейка от Солун, се нарече по нейна молба
Емине. Българката Хамка, дъщеря на Наето от Неготин, Тиквеш­
ко, по нейна молба се нарече Фатиме.

630
 5
Из протоколите на солунския кадия за 1883—1884 г. —
Вж. Й. Ваздравели, Документи, 1, с. 556, док. 44.

Еврейката Мира, дъщеря на Менахем, от Солун се нарече по

нейна молба Фатиме. Еврейката Сохула, дъщеря на Йосиф, от Со­
лун се нарече Фатиме. Българката Санта, дъщеря на Манол, от
Воден, се нарече Фатима. Гъркинята Сакуси, дъщеря на Панайот,
от Сохо, се нарече Фатиме. Българката Наза, дъщеря на Марко, от
Галица, Тиквешко, се нарече по нейна молба Емине. Българката
Митра, дъщеря на Стоян, от Калин, Тиквешко, по нейна молба се
нарече Емине. Еврейката Палоба, дъщеря на Хахам Нисим, от Со­
лун по нейна молба се нарече Хурмуз. ЕврейкатаСиниуру, дъщеря
на Аврам Бенвенисте, от Солун, по нейна молба се нарече Хайрие.
Еврейката Зоя от Солун по нейна молба се нарече Лютвие. Българ­
ката Сава, дъщеря на Трайко, от Белее, се нарече по нейна молба
Зехра. Евреинът Мататиас Мататия от Солун се нарече Шукри. Гър­
кинята Елена, дъщеря на Тома, от Солун, се нарече по нейна молба
Мелеке. Еврейката Зоя, дъщеря на Мисион, от Солун, се нарече по
нейна молба Хатидже.

6
Из протоколите на солунския кадия за 1884—1887 г. —
Вж. Й. Ваздравели, Документи, I, с. 557—558, док. 45
Еврейката Стреа, дъщеря на Самуил, от Солун, се нарече по
нейна молба Хайрие. Българката Поселка, дъщеря на Йован, от
Галичина, Тиквешко, се нарече по нейна молба Хафиза. Еврейка­
та Мириам, дъщеря на Юда, от Солун, се нарече по нейна молба Х а­
тидже. Еврейката Бенвенида, дъщеря на Исак, от Солун, се нарече
по нейна молба Зехра. Българката Велика Марко от Галичина, Тик­
вешко, се нарече по нейна молба Хатидже. Българинът Петре от
Кара Пазарли, Дойранско, се нарече Абдулах. Българинът Коцьо
Петре от Криволак, Тиквешко, се нарече Мустафа. Българката Зои-
ца, дъщеря на Танчо, от Балдица, Тиквешко, се нарече по нейна
молба Зейнеб. Гъркинята Лайна, дъщеря на Георги, от Чечова, Дой­
ранско, се нарече по нейна молба Хатидже. Еврейката Сара, дъщеря
на Аврам* Бохор, от Солун, се нарече по нейна молба Хатидже. Ев­
рейката Дуду, дъщеря на зидаря Бохор, от Солун, се нарече Фати­
ме. Българката Еленка, дъщеря на Митре, от Сестова, Дойранско,
се нарече Фатиме Зехра. Еврейката Дуду, дъщеря на Геледия, от
Солун, се нарече Фатиме. Сара, дъщеря на Исак, от Солун, се наре­
че по нейна молба Джеврие. Българката Ката, дъщеря на Станко, от
Дренова, Тиквешко, се нарече по нейна молба Фатиме. Еврейката Сара
Аврам от Солун се нарече Айше. Българката Муся, дъщеря на Ян-
че, от Кустуряни, Воденско, се нарече по нейна молба Хатидже.
Гъркинята Фани, дъщеря на Кости, от махала Ипапанти, се нарече
по нейна молба Фатиме. Еврейката Дона, дъщеря на Сабетай, от

631
Солун, се нарече по нейна молба Емине Хидаед. Еврейката Ора,
дъщеря на Мисион, от Солун, се нарече по нейна молба Айше Садъ-
ка. Еврейката Рейна, дъщеря на Дави, от Солун, се нарече по нейна
молба Садъка. Българката Ката, дъщеря на Мита, от Струмица,
се нарече ло нейна молба Хатидже. Българката Ката, дъщеря на
Георги, от Чомлекчи, Кукушко, се нарече Фатима Зехра. Евреинът
Нисим Бохор от Солун се нарече Ибрахим. Еврейката Рейна, дъще­
ря на Юда, от Дойран, се нарече Айше. Българката Велика Трайко
от Гравец, Тиквешко, се нарече по нейна молба Хафиза. Българ­
ката Велика, дъщеря на Георги, от Лапра, Вардарско, се нарече
по нейна молба Айше. Еврейката Рахил, дъщеря на Дави, от Солун,
се нарече Хайрие. Еврейката Ора, дъщеря на Юзеф, от Сер, се на­
рече Фатиме. Българката Деспа, дъщеря на Гого, от Раян, Кукуш­
ко, се нарече по нейна молба Рукие. Еврейката Естер, дъщеря на
Яко, от Солун, се нарече по нейна молба Фатиме Зехра. Еврейката
Луна, дъщеря на Мисион, от Солун, се нарече по нейна молба Фа­
тиме. Тридесетгодишният българин Йован Илия от село Кору Ис-
маил, Тиквешко, се нарече по негова молба Мустафа.

7
Из протоколите на солунския кадия за 1887—1889 г. —
' Вж. Й. Ваздравели, Документи, I, с. 558—559, Док. 46.

Българката Кита, дъщеря на Косга, от Дренова, Тиквешко, се

нарече по нейна молба Емине. Еврейката Боника, дъщеря на Бо­
хор, от Солун, се нарече Нурие. Циганката София Митре от Дар-
лат, Караджово, се нарече Фатима. Гъркинята София, дъщеря на
Георгуси, от Мацариди, Солунско, се нарече Фатиме Зехра. Бъл­
гарката Магда, дъщеря на Петре, от Топсин, Вардарско, се нарече
по нейна молба Фатиме Зехра. Еврейката Сохула, дъщеря на Сади,
от Солун, се нарече по нейна молба Фатиме Захра. Еврейката Ес­
тер, дъщеря на Юзеф, от Солун, се нарече Мелеке. Гъркинята Лиса-
ва, дъщеря на Хаджи Григор, от махала Бурмали Джами, се наре­
че Алие. Българката Ангела, дъщеря на Атанас, от Търнава, Стру-
мишко, се нарече Нурие. Французинът Шарл Луи, син на Глор
Шарл, френски поданик, учител в политическата гимназия (Ида-
дие) в Солун, се нарече по негова молба Абдурахман Наджи. Еврей­
ката Сохула, дъщеря на Яко Камхи, от Солун, се нарече Хайрие.
Циганинът Ильо Маяр, от Бабакьой, Енидже, се нарече, Хюсеин.
Българинът Йован Ильо от Дренова, Тиквешко, се нарече Абдул.
Българинът Петро Алекси от Куюнджа, Велешко, се нарече Хасан.
Ката, дъщеря на Коста, от Куюнджа, Велешко, се нарече по нейна
молба Айше. Еврейката Естер, дъщеря на Юзеф, от Солун, се наре­
че Лютвие. Българинът Лазо Димитър от село Тарла, Неврокопско,
и живеещ в Касандра, се нарече Осман. Българката Петра, дъщеря
на Вито, от Осман, Воденско, се нарече по нейна молба Хатидже.
Гъркът Панайот Астерий от Балджа се нарече Ибрахим. Българка­
та Петра, дъщеря на Ицо, от Вертекоп, Воденско, се нарече Емине.

632
Домника, дъщеря на Димитър, от махала Арнаут на Битоля се на­
рече Хатидже. Арменецът Кабосед, син на Карабед, от Кесария, се
нарече Абдул Вахид. Маня, дъщеря на Апостол, от Цариград, се
нарече Назиме Дилбер. Българинът Делю Георги от Кукуш се на­
рече Али. Българката Васа, дъщеря на Йован, от Велес, се нарече
Хатидже. Българката Анта, дъщеря на Петре, от Строгова, Тик-
вешко, се нарече Емине. Евреинът Аврам Дави от Битоля се наре­
че Хасан. Еврейката Дуду, дъщеря на Есха, от Солун, се нарече
по нейна молба Фатиме Сение.

8
Из протоколите на солунския кадия за 1889—1891 г. —
Вж. Й. Ваздравели, Документи, I, с. 559, док. 47.

Рейна, дъщеря на Яко, девойка еврейка от Солун, се нарече по

нейна молба Фатиме Неджие. Българката Георгия, дъщеря на Ге­
орги, от Ангелица, се нарече по нейна молба Зехра и Фатиме. Б ъл­
гаринът Йован Христо от Прилеп се нарече Хюсеин. Еврейката Ра-
сия, дъщеря на Дави, от Солун, се нарече Емине Макбуле. Еврей­
ката Пулиса, дъщеря на Хаим, от Солун, се нарече Фагиме. Пули-
са, дъщеря на Вениамин, от Солун, се нарече Айше Садъка. Рейна,
дъщеря на Самуил, от Солун, се нарече Фатиме Зехра. Мазалта, дъ­
щеря на Исак, от Солун, се нарече по нейна молба Фатиме Зехра.
Българката Стоя, дъщеря на Тасе, от Десилова, Струмишко, се на­
рече по нейна молба Айше. Еврейката Рикула, дъщеря на Менахем,
от Солун, се нарече по нейна молба Фатиме Зехра. Българката Ма­
рия Тома, избягала от Ниш, се нарече Хайрие. Гъркинята Асими-
на, дъщеря на Георги, от Свети Ипатий, се нарече по нейна молба
Айше Садъка. Гъркинята Мария, дъщеря на Георги Абдели, от Бо-
гици, живееща в Свети Ипатий, се нарече Хасине. Еврейката Джа-
мила, дъщеря на Аврам, от Солун, се нарече Емине. Българинът
Димитър Трайчо Манасиря от Кратово и живеещ в Солун, се наре­
че Ибрахим. Гъркинята София Йован от Амбаркьой се наречеХурие.
Еврейката Сохула, дъщеря на Мисион, от Солун, се нарече по нейна
молба Лютвие. София, дъщеря на Панайован, от Дджилар, Кукуш-
ко, се нарече по нейна молба Азизе.

9
Из протоколите на солунския кадия за 1891—1892 г. —
Вж. Й. Ваздравели, Документи, I, с. 560, док. 48.

Георги Цоне от Малка Струмица, жител на Солун, се нарече

Хюсеин. Амалия, дъщеря на Николай, от Цариград, се нарече Фа­
тиме Зехра. Гъркинята Елена Димитър от Сер се нарече Елифе.
Еврейката Естер, дъщеря на Яко, от Солун, като прие исляма, се
нарече Хатидже. Естер, дъщеря на Мисион, от Солун, се нарече по
нейна молба Найле.

633
 10
Из протоколите на солунския кадия за 1892—1893 г. —
Вж. Й. Ваздравели. Документи, I, с. 560, док. 49.

Еврейката Дуду, дъщеря на Аврам, от Солун, се нарече по ней­

на молба Гевсер. Българката Екатерина, дъщеря на Ангел, от Ли-
баново, се нарече Садъка. Българката София, дъщеря на Нако, от
Гевгели, се нарече Сафие. Гъркинята Калина, дъщеря на Алексан­
дър, от Разобол, Долни Дебър, и слугиня при търговеца Алексан­
дър, се нарече Шефика. Еврейката Палоба, дъщеря на шивача Ми-
сион, се нарече Хатидже Фахрие. Гъркинята Василики, дъщеря на
Нестор, от Битоля, се нарече Хатидже Наджие.

11
Из протоколите на солунския кадия за 1893—1894 Г. —
Вж. Й. Ваздравели, Документи, I, с. 560, док. 50.

Българката Тена, дъщеря на Христо, от Мецердек, Кукушко,

се нарече Фатиме. Еврейката Рахил, дъщеря на Исак, от Солун,
се нарече Фатиме. Евреинът Мишон Самуил от Солун се нарече Мус-
тафа. Еврейката Ора, дъщеря на хамалина Нисим, от Ипапади, се
нарече Хатидже. Еврейката Палоба, дъщеря на Мордохай, от Со­
лун, се нарече Айше. Българката Нила, дъщеря на Никола, живее­
ща в махала Тимур Таш, се нарече Фатиме. Еврейката Малка, дъ­
щеря на Юда, от Солун, се нарече Хатидже Файрие. Еврейката Са­
ра, дъщеря на Хахам Бару, от Солун, се нарече Фатиме, Гъркиня­
та Тригона, дъщеря на Христо, от Пазаруда, се нарече Фатиме.

12
Из протоколите на солунския кадия за 1894 г. — Вж. ,
Й. Ваздравели, Документи, I, с. 561, док. 51.
1
Австрийката Пипи, дъщеря на Симон Вай, от музикалната гру­
па, като прие исляма, се нарече Фатиме.
Забележка: Този акт бе анулиран от административния с ъ -л
вет. 16 шабан 1311. г

НАСИЛИЯТА И ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯТА п
ПРОДЪЛЖАВАТ
■ Т
Из обръщението на българското население от Русе, Т ъ р -,
иово, Сливен, Тулча, Видин, Варна, Шумен, Свищов дан
руския министър на външните работи- А. М. Горчаков от
1 (13) февруари 1877 г. във връзка с работата на цариград­
ската конференция. — Вж. Освобождение Болгарии от
турецкого ига, т. 1, с. 612—613.

Турското правителство отхвърли предложенията на конферен­

цията, като им противопостави изработената от Мидхат паша кон­
634
ституция. А каква облага излезе за угнетените християнски народи
в Турция? Тя се обнародва официално на 23 декември 1876 г., сле­
дователно почти от два месеца, а ние днес не виждаме никакво из­
менение както в начина на управлението на турската държава, тъй
и в настроението на духовете на мюсюлманите. Навсякъде следват
заплашвания за нови кланета, обири, убийства, потурчвания, на­
сила обезчестявания на жени и моми.

ОТЪРВАНА ОТ ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ
ПОРОБЕНА БЪЛГАРКА ОТ ТЪРГОВИЩКО

. Из биографичните бележки на Иван Радов. — Вж. ОДА—

Варна, ф. 76, on. 1, а. е. 3, л. 4.

През август 1877 г. отец Радов се научил, че в едно село край

Камчията, Кара Ахмед Махлеси [Дебелец, Варненски окръг], има­
ло едно българско момиче, отвлечено от един турчин, и наредил да
се следи за него, за да го отнеме. Турчинът усетил работата и намис­
лил да бяга от селото за Провадия и оттам в Цариград. Съобщено
било от ченгелския [аспаруховския] свещ. В. Димитров на отец Р а­
дов, че турчинът се казвал Гедик Осман от Разградско и че заминал
в Провадия.
Наредени били хора да изучат кой е този турчин и къде се е
спрял. Сполучили и това. Отива отец Радов с двама общинари и мед-
жлис-агалари при каймакамина Черкез Исмаил ефенди и поискал
от него да арестува някой си Гедик Осман, когото те ще покажат
кой е, и след това се обискира къщата му и отнеме българката, коя­
то е отвлякъл той от бащата. Каймакаминът направил всичко, арес­
тувал турчина, проводил юзбашията с няколко стражари и двамата
общински членове в къщата на разбойника, попитали коя е жената
на Гедик и я поканили да върви с тях. Тя си надянала фереджето и
тръгнала, без да знае къде и защо.
Влизат при каймакамина, кадъната често-често поглеждала към
дядо поп и като я попитал каймакаминът откъде е и как й е името,
тя мълчала. На поканата на свещ. Радов: «Кажи, кажи си името, не
бой се, ние ще те отървем», тя се обадила с дрезгав глас: «Куна», и
се престрашила. «Ей, слава богу, спасихме една душа», казал дядо
поп и се просълзил.
Подир това повикали от затвора разбойника Гедик Осман, кой­
то, като видял Куна, се смаял. Каймакаминът му задал някои въп­
роси: отгде е той, каква му е тази жена, отгде я е взел. Той отговорил,
че е от Разградско, че тая жена била българка, но сега е негова же­
на» че му била дадена от баща й в замяна на една кола с биволи, с
които си превозил покъщината по време на бягство.
Турчинът бил затворен, а Куна била изпратена при кадията.
Там тя била разпитвана: откъде е, какво й е името и от коя вяра е.
Тя отговорила, че е от Юрюклер, Разградско [Руец, Търговищки

635
окр.], че е българка и от българска вяра, че е била отвлечена от
един разбойник на име Гедик и сега иска да отиде при баща си и
майка си. По този случай бил написал акт и кадията казал: «Ат фе-
реджи, харамдър тутмас» [хвърли фереджето, харам е носенето].
Куна хвърлила фереджето и яшмака и тръгнала с дядо поп, ка­
то обръщали внимание на всички, през където минавали. Тя била за­
ведена при баба калугерка в църковната стая, гдето някои добри
християни я умили и преоблекли. Дядо поп писал на Разградския
окръжен църковен съвет, чийто председател тогава бил П. Вълна-
ров, че някоя си мома Куна Манева от с. Юрюклер, отвлечена от
разбойника Гедик Осман, е отнета. Баща й да дойде да си я вземе.
Не след много време баща й дошъл и бил заведен в църквата.
Отец Радов, излязъл от вечерня, стоял в двора и като се явил дядо
Маню, попитал го откъде е и като видял, че е Кунин баща, повикал
Куна, която, като видяла баща си, извикала «тате!», прегърнала го
и няколко минути се чувало едно хълцане.
Всички наоколо заплакали от тази трогателна среща на заро­
бената дъщеря с баща й.

ПОМОХАМЕДАНЧЕН БЪЛГАРИН УКРИВА

РЕВОЛЮЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА СВОЙ ПРИЯТЕЛ
ОТ СОФИЯ
. »
Из книгата на Г. Димитров, Княжество България. . .
III, с. 273, за случки в София в навечерието на Освобож- г
дението.

С една чудесна хитрост властта успяла да прибере от къщата на

X. Н. Вардев и сандъчето с книжата, в което се намирали разни'
песнопойки с народни песни, брошури с революционно съдържание,"
български вестници, печатани в Румъния, и няколко съмнителни*
писма. Но някой си Ариф ефенди, бивш свещеник Атанас от Царе-п
во село, искрен приятел на Вардев, който с приемането на ислямизш
ма спасил живота си от беда, и като бил член на комисията по пре-н
разглеждането на книжата, макар и доста нещо да прикрил, но н6°
било възможно всичко да се отстрани, той казал на секретаря на°
комисията, че Вардев ще приеме ислямизма, и те вече не обръщали^1
до такава степен внимание на преглеждането, върнали му книжата’,0
като задържали едно тефтерче с песента: «Откак се е зора зазори^1
ла. . .», писмо от Георги Назарчев от Добрич [Толбухин], в коетЬн
се казвало, че добруджанските момци изсекли няколко зелки1. .4И
Властта освободила X. Никола Вардев след 96 дни и чакала да
подаде заявление за приемане на ислямизма, но той отлагал и така'1
се протакало.

1 Под «зелки» в тайната коресподенция между революционерите се под­

разбират «турци» — от чалмите, подобни на зелки, които носели на главите си.

636
 ОТВЛЕЧЕНА МОМА ОТ ЛОМСКО
С ЦЕЛ ДА БЪДЕ ПОМОХАМЕДАНЧЕНА

Телеграма-донесение на ломския околийски управител

до окръжния управител във Видин от 2 октомври 1877г.
— Вж. НБКМ, Ориент, отд., ф. 26, а. е. 17 114. Превод
от османотурски на Ив. Добрев.

Лицето на име Ахмед, което е пазач в с. Рахово от нашата око­

лия и син на покойния Челеби Мустафа от град Лом, в момент, ко-
гато Никола Динко от Рахово не е бил в селото, е отвлякъл негова­
та дъщеря мома с цел да я направи мюсюлманка, а впоследствие и
да се ожени за нея. После той я завел при майка си, която се нами­
рала във Видин. В тази връзка донасям Ви, че от страна на казания
Никола е постъпило заявление с молба споменатата да бъде върната
обратно.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ СЕСТРИ СИРАЦИ

ОТ ЛОМСКО

Протокол-донесение от околийския съвет в Лом до ви-

динения окръжен управител от 10 ноември 1877 г. — Вж.
НБКМ, Ориент, отд., ф. 26, а. е. 17 115. Превод от османо­
турски на Ив. Добрев.

Двете сестри българки и пълнолетни девици на име Първа н

Цвета, дъщери на Найден и жителки на с. Сливовик, спадащо към
Ломска околия, като се обърнаха към околийското управление с
общо заявление, помолиха и поискаха да бъдат изпълнени предви­
дените от закона и реда изисквания, за да бъдат удостоени с честта
на исляма. Понеже двете споменати молителки нямат родители, а
имат само втори баща, то не беше сметнато за необходимо той да бъде
призован и когато бяха разпитани в покорния ни съвет в присъст­
вието на техния духовен глава, самите те заявиха и подчертаха, че
искането им да приемат исляма не е в резултат на подтикване и на­
стояване на никой, а само по силата на собственото им желание и
съгласие. И тъй като след това бяха изпълнени определените от реда
формалности, то с цел да благоволите да извършите предвидените
от закона и реда изисквания, този път те се изпращат в окръжния
център. Всъщност именно поради това и по този въпрос заповедта и
нареждането принадлежат ,на Негово превъзходителство, който има
правото да се разпореж да............
! [Решения на управителния съвет във Видин от 24 ноември 1877
г.]. Споменатите две девици заявиха, че искането им да приемат мю­
сюлманската вяра произтича от силното им вътрешно желание и тъй
като чрез разпита се изясни, че те са твърди в намерението си да
станат мюсюлманки, при това положение е необходимо за изпълне­
ние на законните изисквания те да бъдат препратени в мюсюлманс­
кия религиозен съд.

637
 . [Бележка на видинския кадия от 26 ноември 1877 г.]. Съгласно
установения ред на споменатите две девици им бяха разяснени ос­
новните положения на вярата, като Цвета беше наименувана Ша-
кире, а пък Първа — Емине.

ОСУЕТЕН ОПИТ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ

НА МОМИЧЕ ОТ ТЪРГОВИЩКО

1 -
Писмо на епископ Климент (Васил Друмев) от 5 декемв­
ри 1877 г. до членовете на смесения казалийски съвет в
Тутракан. — Вж. ОДА—Русе, ф. 43 к, on. 1, а. е. 20, л.
83. Материалът е предаден от Й. Борисов.

Благоговейни сакеларий поп Данииле и почтени членове на ка-

залийския смесен съвет в Тутракан, божията благодат да бъде на
вас!
Писмата Ви от 26 и 29 миналия месец, както и от 2-ри настоящия
месец, в които ни разправяте за момичето Станка, дъщеря на Банчо
от село Посабина [Търговищки окр.] в Разградско, ние навреме по­
лучихме и незабавно направихме потребното пред тукашното пра­
вителство. Споменатото момиче Станка сега е у нас и правителство­
то тук е взело всичките мерки, за да се направи и се намери похи­
тителят на момичето Осман и да се накаже според закона. С божия
воля надяваме се, че момичето ще се отърве и царското правосъдие
ще накаже, както трябва, злодееца.

2
Писмо на епископ Климент (В. Друмев) от 30 декември
1887 г. до членовете на смесения казалийски съвет в Раз­
град. — Пак там, л. 87—88. Материалът е предаден от
И. Борисов.

Благоговейни икономе поп Никола Димитров и почтени членове

на смесения казалийски съвет в Разград, божията благодат да бъде
на вас!
Преди няколко месеца някой си Дели Осман със сила взел мо­
мичето на Банчо — Станка, от село Посабина, Разградско, и го от­
несъл в селото Виизкьой, Тутраканско [Царев дол, Силистренски
окр.], като се трудел да го накара да промени вярата си и да го има
за жена. Понеже момичето никак не склонило да промени вярата си,
хьокиматът в Тутракан, щом се научил за това, взел момичето от
къщата на речения Дели Осман и го изпрати тук в Русчук. Тука
правителството, като разпита работата, предаде момичето на нас,
за да бъде свободно, а в същото време разпрати заповеди, за да се
намери и улови. Дели Осман, та да се накаже според закона за зло­
деянието си. ,
Сега родителите на момичето живеели в Кривня [Разградски

638
 окр.]. Момичето тъжи за тях и иска да иде при тях. Но понеже не
знам дали не ще да е по-добре за момичето, ако до някое време още
не остане да живее в село, и понеже в Разград момичето имало бли­
жен роднина, аз го изпращам до вас, за да го настаните както е по-
добре. Според мене по-добре е засега момичето да остане при родни­
ната си или при друга добра фамилия в Разград, дето твърде лесно
могат да дойдат от Кривия родителите й и да се вижда с тях. Във
всеки случай аз ще ви моля да имате под защитата си това момиче
и, ако видите за нужно, пак го изпратете тук.
Като ви молитствувам благополучно и весело да посрещнете
новата година, която дано дадеше господ да бъде по-честита за всин­
ца ни, призовавам на вас небесната благодат и оставам ваш в Хрис­
та молитствувател Браницкий Климент.

3
Из дневника на епископ Климент (В. Друмев) за разхо­
дите на доростолската и червенска митрополия през 1878 г.
— Вж.ОДА—Русе. Материалът е предаден от Й. Борисов.

' 4 януари 1878 г. За мезлиш и за момичето, що го държал оф и'

цер и поискал насила да го потурчи — 15 гроша.

ОСМАНЛИИТЕ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ

СА ПРЕДИМНО ХРИСТИЯНИ
~ *
Из докладната записка на Вилхелм Пресел от 1877 г •
дългогодишен висш служител в турските железници. —
Вж. Немски извори за българската история, т. I, С., 1973,
с. 56, 99—100, 104.
НС
•' Османци — потомците на преселените тук още от първите сул-
‘ тани колонии от азиатски турци и тюркмени, както и на български
и гръцки ренегати, предимно в най-големите градове. . .
9Я Османлии. Така, а не турци (което име между тях даже се счи-
ajjra като ругателно) се наричат мохамеданите, които принадлежат на
господствуващата раса. Най-чисти между тях, но вече не съвсем
- чисти, биха могли да се сметнат обитателите на заселените от пър-
твите султани в долните течения на Марица и Вардар колонии. Как-
то е известно, мохамеданите бошнаци не са турци, както и твърде
глмногобройните българи,- които са приели исляма (помаците),
л,. Османците .постъпваха като брутални завоеватели по примера
тепа всички такива, а именно като си присвояваха не само земята, но
също така и най-хубавите жени и момичетата на завзетите страни и
следователно едва ли може да се намери днес повече от една капка
туранска кръв у тях. В Босна и Херцеговина не могат да се намерят,
с изключение на чиновниците и военните, никакви турци, а в Б ъ л ­
гария [Северна България], Македония, Тесалия и Тракая само мал­
цина. . .

639
 Османски турци — 1 000 000. В най-малката си част потомци
на същинските селджукски турци. В болшинството потомци на рене­
гатите от времето на първите султани, между които и еничарите.

180 МЛАДИ ЖЕНИ И ДЕЦА ОТ КАЗАНЛЪК,

ОТВЛЕЧЕНИ КАТО РОБИ

Из книгата на Г. Димитров, Княжество България. . .

III, с. 223.

Турците изловили 180 по-млади жени и деца живи. Окаяните

жени облажавали онези, които лежали [убити] пред техните очи;
проклинали часа, в който са се родили, и с кървави сълзи молили
башибозуците да ги убият — някои от тях полумъртви останали на
местата. . . После жените и децата били изпратени като роби.

ОТВЛЕЧЕНИ И ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ
ЖЕНИ И ДЕЦА ОТ СТАРА ЗАГОРА

Из книгата на Г. Димитров, Княжество България. . .

III. с. 189—192.

На Ана Пелтекя, която била омъжена едва преди три месеца,

турците убили мъжа й а нея завели ъ Цариград, гдетоя потурчили
и омъжили, но след това тя успяла да избяга и се завърнала в гра­
да си.
Апостол Дудев, 7-годишен, и сестра му Марийка, 4-годишна,
били отведени в Цариград и потурчени. Как и от кого е доложено
за тях в Екзархията, не зная, но тя ги избавила от ръцете на турци­
те и ги изпратила в Стара Загора.
Атанас Камбура, 7—8-годишнп момче, грабнато от улицата от
черкези и занесено в Цариград.
Боне Димов Бакърджиев, 12-годишно момче, потурчено в Ца~
риград, но още не е издирено.
Желязко К. Богданов, 5-годишно дете, заловено на улицата от-
Деде Ахмед и Патур Али, които се сбили за негс Последният надг
вил. взел детето със себе си, завел го в Цариград и още не е изди­
рено.
Зюмбила Дамянова била сгодена, завлечена от турците, наско*-
ро избавена. . . ........ ,
Захарина, дъщеря на Киро Иванчович, която била чудно кра«-
сива, закарана от турците, потурчена, но след това къде и в чии ръ­
це е попаднала, не се знае.
Марийка Пенина, потурчена, много разпитвали за нея, но не се
намерила.
Михалчо Петров, l l -годишен, майка му обикаляла много мес­

640
 та да го търси и най-после го намерила в БруСа, но турците не й го
дали.
Нана Гуджева, 16-годишна мома, закарана от текелийските
турци в Цариград. След една година тя сполучила да избяга и се
завърнала в Стара Загора.
Пена Неделчева, 6-годишно момиче, доста красиво и пъргаво,
занесено в Цариград и не е намерено.
Руска Бонина, 10-годишно момиче, чийто живот след избива­
нето на цялото семейство от 8 души баба Иваница измолила, било
взето от черкезите, заведено в Цариград, потурчено, после издире­
но от старозагорци, но не искало да се върне.
Светослав X. Тодоров, 5-годишно дете, взето от турците, заве­
дено в Хасково и продадено на един паша. Някои българи от Сеймен
[Лозенец, Ямболски окр.], които отишли по своя частна работа в
Хасково, видели Светослав, познали го и успели да го измъкнат. Но
понеже родителите му не били налице и не могли да го държат при
себе си, те го предали на Ив. Захаралията в Чирпан и след 6 месеца
било прибрано от родителите си.
Слава Петрова, 18-годишна мома, надарена с особена красота,
заведена неизвестно къде и неиздирена.
Славе Михайлов, 6—7-годишно дете, грабнато от черкезите,
търсено на много места, но ненамерено.
Тана Кашева, възрастна мома, красива, завлечена от турците
и нищо вече не се узнало за нея.
Тана Маркова, 19-годишна мома, заведена в Цариград. Майка й,
баба Кина, се научила, че тя се намира при някой си паша, отишла
в Цариград да я търси, обаче пашата бил преместен в Азия. При Та­
на се намирали Стефан и Мария, деца на сестра й Дешка Стоева —
нървото на 4 години, а второто на 9 месеца. След известно време Сте­
фан се завърнал в Стара Загора, обрязан, но пак отишъл в Турция.
Донка X. Маркова, мома красива, пълна, завършила в Прага и
по това време била учителка в града. Турците я уловили и като пи­
сано яйце я пазили при себе си. Някои от гражданите видели само,
че турците я качили на кон и закарали, но къде е закарана и какво
е станало с нея, нищо положително не се знае. Един медникар, кой­
то обикалял селата, уверявал, че я намерил в Кърджалъка, омъже­
на за богат турчин, имала деца, искала да избяга, но била пазена
строго. Лицето обещало да я измъкне оттам и за тази услуга щяло
да бъде възнаградено с 200 лири. Когато обаче да извърши това,
било съобщено, че тя е умряла. А пък баба Кина Косовка, която
била в Димотика, в къщата на някой си богаташ Николаки и той
знаел, че тя имала завлечена дъщеря, казва, че един ден Николаки
й съобщил как трима негови съграждани при завръщането си от
Цариград срещнали из пътя черкези, които поели конете си на една
чешма, а наблизо стояла мома българка. Тя им съобщила, че е от
Стара Загора, учителка, името си и ги помолила да съобщят за
нея. Баба Кина, която тогава нищо не знаела за Донка, отговорила
на Николаки, че тя не е нейна дъщеря. През юли 1878 г. Н. Марков,

641 41 По следите на насилието, ч. 11

тогавашният окръжен управител на Стара Загора, повикал Зоица
Дамянова, баба Кина и Захарина X. Желязкова, казал им, че от
Реуф паша от Одрин имало писмо да отидат и си приберат момиче­
тата. Той им дал по 200 гроша, а пловдивският губернатор ги изпра­
тил безплатно по железницата. В Одрин те слезли при българския
владика Синезий. Той ги завел в харема на Реуф паша, където има­
ло 20 момичета, облечени като ханъмки и красиви като ангели. Те
попитали момичетата откъде са, питали за имената им, имат ли ро­
дители, но нито едно не отговаряло, а само се смеели. На тръгване
едно от тях, около 12-годишно, казало, че било от хаинбоазките села.
Жените, като не намерили своите момичета между тях, било им ка­
зано да отидат в Къркклисе [Лозенград] и Реуф паша искал да ги
изпрати на свои разноски, но владиката не ги оставил, защото фа­
натиците турци щели да ги избият там, и те се върнали назад. На
връщане в Пловдив Богориди им дал по една лира.
Станка Димова, 17-годишна мома, обезчестена в къщата на Чол-
мекчиоглу, после била заведена в Цариград.
Съпругата на мюселимеца Диньо Василев, заведена неизвестно
накъде и ненамерена.
Мара Станчева, внучка на X. Ангел от с. Кючук Хаван [ Малко
Асеново, Хасковски окр.], на една и половина година, била взета
от дюдюкчилиеца Ибрям, после потурчена.
Вълчо Тинков от с. Миселим [Хривтияново, Старозагорски
окр.] бил хванат от двама черкези и заведен в Цариград.
Найден Тодоров от с. Саръ Смаил [Самуилово, Старозагорски
окр.], 10-годишно дете, заедно с леля си Мария Желева били хвана­
ти от черкезите и потурчени.
Неда Петкова от същото село, Ю-годишно момиче, турците го
взели и продали на някои гърци, което и сега било живо.
Тона Бонева от с. Фъндъкли [Лесково, Бургаски окр.], 18-го-
дишна мома, закарана в Цариград и потурчена.
Вела Митева и Станка Тонева от с. Акчв Ибрям [Долно Белево,
Хасковски окр.], били закарани в Турция и никой вече не ги е по­
търсил. а
Грабваните, отвлечени и потурчени от Стара Загора са много, i-
пък от околията са още повече. ,ч
за
,н
ОТВЛЕЧЕНА БЪЛГАРКА ОТ РАЗГРАДСКО г:)

Писмо на поп Иван К. Радов от 18 август 1878 г. от Про^

— вадия до варненско-преславския митрополит Симеон В
Шумен. — Вж. ОДА—Варна, ф. 75 к, on. 1, а. е. 12, л. 3.

Ваше Високопреосвещенство!
Понеже Куна Манева е била насилствана, грабната и обезчес­
тена от Гедик Осман, то аз според заповедта Ви дадох лриличний
такрир на каймакамина — за възнаграждение на девството и нака­
зание на злодееца.
642
 Казаната Куна Манева е родена у селото Скурци, Тревненско
окръжие, а преди 7—8 години преселили се у селото Юрюклери, Раз­
градско окръжие [Сеслав, Разградски окръг], с цялото си домород-
ство.
Миналата 1877 год. през м. юни, като се развалило селото им
Юрюклери, Куна била грабната от казания Гедик Осман, у когото е
била и досега. Куна оставила родителите си живи и здрави, но сега
не знае нищо за тях.
Ние се научихме от разградчанин, че този Гедик Осман бил про­
чут злодеец, за когото ни задължиха предварително да известим на
окръжния началник у Разград, че се е хванал Гедик Осман и пр.,
което и направихме, но нямаме никакъв отговор. Като Ви съобща­
вам това, оставам завинаги Ваш покорен слуга.
Провадия
18 август 1878 Поп Иван Канев Радов

ПОМОХАМЕДАНЧЕН БЪЛГАРИН
ИСКА ДА СТАНЕ ОТНОВО ХРИСТИЯНИН

ОДА—Варна, ф. 7 ? к , on. 1, а. е. 12, л. 72.

До Негово високоблагородие
Шуменския окръжен началник
Покорнейше прошение
На Ибрям Ефенди, турски военен чиновник
Ваше Високоблагородие,
Аз съм по кръв и рождение от християнски родители роден. И в
сръбската революция, когато съм бил още на 4 години, малко момче,
турците ме взели в плен и ме потурчили. После, като пораснах, пи­
саха ме воин, в която служба съм служил четиринадесет години. Но
във всичкото това време съвестта ми никога не е била спокойна, за
да бъда последовател на мохамеданството, но всегда, като горях от
желание, търсех случай и средство да се възвърна на отеческото си
вероизповедание. И тъй сега, в този благоприятен за мене преврат
на турското правителство, намерих удобно време, укрих се с бяг­
ство и се освободих от тъмнотата на заблуждението си.
Затова покорно прося Ваше Високоблагородие да ме вземете
под вашето покровителство, наставите гдето и каквото е прилично,
да приема православната си отеческа вяра и послужа в останалото
си бъдеще време на живота ми във военна служба на християнското
българско правителство.
Дивдядово Просител:
25 октомври 1878 Ибрям Ефенди

643
 ПОМОХАМЕДАНЧЕН МЛАДЕЖ ОТ СОФИЙСКО

Писмо на провадийския свещеник Ив. К. Радов от 25 ок­

томври 18/8 г. до варненско-преславския митрополит
Симеон. — Вж. ОДА—Варна, ф. 75 к, on. 1, а. е. 12, л. 70.

Някой си Йорги Денков от село Курило, Софийско окръжие,

във времето на войната бил аргатин в едно турско село Куш тепе
[Рояк, Варненски окр.], тукашното окръжие, при някого си X. Са-
лиха, дето по едно време хванали да го заплашват като комита и с
туй искали да го убият, освен ако приеме да се потурчи. И тъй ка­
заният Йорги намерил се в слабост и от страх се потурчил!
И сега казаният потурнак Йорги паднал на покаяние. . . щото,
няколко пъти става, идва при мене и иска да се повръща на бащина­
та си православна вяра.
Прочее какво трябва да правя с казания потурнак? Дайте ми
потребните наставления.

ОТВЛЕЧЕНО МОМИЧЕ ОТ САМОКОВСКО

Във връзка с молбата на Иванка Стоилова от Самоков за

отвлечената й 14-годишна дъщеря Севастия от турчина
Мутиш х. Абдишов, налбант в Турско (гр. Драма), орга­
ните на властта в Самоков извършили дознание. — Вж.
ЦДИА, ф. 176, on. I, а. е. 4, л. 3—4.

Дознание
Днес на 17 август 1881 г. долуподписаният секретар при г. са­
моковския околийски началник според устната му заповед, основа­
на на отношението на г-н прокурора на Софийския окр. съд от 11
август т. г. № 777, и след като повиках Иванка Стоилова, вдовица
от Самоков, която се е оплакала с прошение до Н. В. княза срещу
турчина Мутиш х. Абдишов, загдето е завел дъщерята Севастия в
гр. Драма (в Турско), и в присъствието на долуподписаните лица про­
изведе следното дознание:
1) Иванка Стоилова, вдовица от Самоков, на 50 год., след като
бе попитана според горното отношение на г-н прокурора, тя отго­
вори следното: «Моята дъщеря Севастия, на 13-годишна възраст,
като слугуваше във времето на бунта при турчина Мутиш х. Абди­
шов от гр. Самоков бе насила отведена от същия турчин в гр. Д ра­
ма. Когато вече почнаха да бягат и да се изселват турците в 1878 г.,
моята дъщеря беше ми проводила хабер да дойдем при нея, за да я
взема от турчина, който тогава се беше приготвил да си върви в
Турско. Аз отидох, но турчинът Мутиш, щом като вече беше научил
за какво съм дошла, веднага ме изпъди от дома си, а той още този
ден избяга от Самоков, като насила заведе и моята дъщеря с него.
Тя не е отишла никак доброволно с него и това го зная твърде ху­
баво, защото тя не би проводила хабер да я взема от него. . .»

644
 2. Разпит на свидетеля Молла Сулиман Тунгаров от гр. Само­
ков, на 40-годишна възраст, вероизповедание мохамеданско, родом
от гр. Самоков, грамотен, след като бе попитан по тая работа, отго­
вори следното: «Наистина във времето на бунта, когато аз бях слу­
га при г. Сребърников, зная, че дохождаше просителката Иванка
при г. Сребърников и му се оплакваше срещу турчина Мутиш, за­
гдето искаше да заведе в Турско дъщеря й Севастия, която слугува­
ше при него. Мен ме изпрати г. Сребърников с просителката при
същия турчин, за да видим тази работа, и като отидохме в дома му,
той ме изпсува защо съм дошъл и защо се меся в тази работа, а про­
сителката Иванка изпъди от дома си, като й удари още и няколко
шамара. Девойката Севастия, щом ни видя, веднага започна да пла­
че, като викаше: избавете ме!, но за жалост не можахме да направим
нищо за избавлението й, защото турчинът не я даваше и още в този
ден избяга оттук и нея насилствено заведе. Повече не зная.»
3. Разпит на свидетеля Христо Димитров, родом от гр. Само­
ков, на 2 0 години, православен, на съд не е бил, неграмотен, попи­
тан по тая работа, отговори следното: «Помня добре, че когато бе­
ше бунтът, дъщерята на просителката Иванка, именно Севастия,
слугуваше при турчина Мутиш х. Абдишов от гр. Самоков и когато
турчинът избяга оттук, заведе и Севастия със себе си насила, защо­
то тя не искаше да иде с него. Тя самичка много пъти ми се е оплак­
вала, като кълнеше съдбата си, загдето е попаднала в турски ръце.
Освен това тя е викала и майка си да я вземе от турчина, но майка
й нищо не е могла да направи по тази работа и тя биде заведена на­
сила. »
[Следват няколко подписа и заверки.] •

1 ОТВЛИЧАНИЯ И ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ
В СКОПСКО

« Из доклада на църковната община в Скопие за злодеяния и

-i злоупотреби в Скопие и околията през 1877—1879 г., връ­
чен на Н. де Ринг, делегат на европейската комисия за
Източна Румелия. — Вж. Француски документи за ис-
‘ тори]ата на македонскиот народ, т. I (1878—1879), Ско-
: пие, 1969. с. 178—187.

- 3 май \1878). — Рамадан Буша от село Блаце дошъл в село Чу-

чер, придружен от своите другари, и пленил Ана Петрушева, като
казал на нейните родители: «Повече няма да я видите, аз я вземам
за жена.» Клетата девойка напразно се мъчела да се изтръгне от не­
говите ръце. Родителите й известили властта за това изчезване, но
Ана не им била върната.
25 септември. — Есад и Якуб, по потекло от с. Люботен, уби­
ли Петруш — един от.богатите селяни в село Бразда. След като го
убили, отсекли му дясната ръка и десния крак. Причината за убий­
ството е следната: Споменатият Есад грабнал Неда и я изнасилвал

645
/
да стане мохамеданка. За да се спаси, Неда рекла на Есад: «Води
ме в Скопие пред властите и аз ще премина в исляма.» Есад я отвел
в дома на известния Осман бег, който е един от защитниците на раз­
бойниците и след няколко дни я отвел в конака. Там Танбур ага ис­
кал без всякакви форми на истината да я приведе в исляма, но Не­
да изявила, че тя не иска да прегърне исляма и че насила била граб­
ната от нейните родители. След това я изпратили в къщата на Сава
Карагяуров да остане там. Петруш бил обвинен, че забранил на Н е­
да да промени вярата, и поради това бил убит. Същите убийци тур-
ци съобщили на Никола, свещеник в село Бразда, че имат намере­
ние и него да убият. Изплашеният свещеник бил принуден да дойде
да живее в града и не смее да се върне при своите едноверци.
28 септември. — В село Вълчидол албанци грабнали една жена,
за да я принудят да стане мюсюлманка.
26 октомври. — Споменатите Есад и Якуп, научавайки, че мла­
дата Неда се намира при Сава Карагяуров, изпратили един човек да
му каже да я прогони от своята къща или ще го убият. Карагяуров,
за да се спаси самият, а и да спаси самата девойка, тайно я предал
на Александър, слуга при шефа на гарата. Няколко недели по-къс­
но Есад и трима други албанци дошли на гарата и искали насила
да влязат, за да отнемат Неда, но благодарение помощта на няколко
войници те били принудени да побягнат. Александър не смеел по­
вече да пази Неда и през нощта я отвел при Карагяуров, който я
изпратил за Солун и така успял да я спаси.
21 декември. — Пъдарят Реджо и Исмаил от село Барово се уго­
ворили да грабнат една млада девойка. Надвечер Цвета отишла да
налее вода на чешмата. Реджо и Исмаил се скрили наблизо и се на­
хвърлили върху нея и я отвлекли, запушвайки й устата, за да й по­
пречат да вика. Отвели я в гората на Шишово и след като я изнаси­
лили, искали да я принудят да премине в исляма. Довели я тук в
града и бабите установили, че била изнасилена. Виновниците не са
затворени.

НАСИЛИЯТА И ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯТА
НАД БЪЛГАРИТЕ В МАКЕДОНИЯ ПРОДЪЛЖАВАТ

Из обръщението на първенците от гр. Прилеп от есента на

1879 г. до Н. дьо Ринг, делегат на европейската комисия за
Източна Румелия. — Вж. Француски документи за исто-
рщата на македонскиот народ, т. I (1878—1879), Скопие,
1969, с. 175—176.

От 500 години насам в нашата провинция не се слуша нищо

друго освен стенания и оплаквания, предизвикани от непоносимите
мъки. Тези мъки са вече познати на целия свят, но през 1876и 1877г.
те преминаха всяка граница. Благодарение на Санстефанския до­
говор ние бяхме освободени от хаоса на нередностите. Нашите сър­

6 46
ца бяха препълнени от радост, но за нещастие тя беше краткотрай­
на. Берлинският конгрес повторно ни хвърли в кървавите ръце на
нашите вековни тирани, които едва бяха почнали да се показват
малко по-хуманни. След това нашето положение стана по-лошо, от-
колкото по-рано. Необузданата разпуснатост и злоупотребите на
мохамеданите надминаха и техните крайни граници. В един толкова
кратък период множество села от нашето отечество бяха напълно
разорени. Някои от жителите на селата бяха избити, други бяха при­
нудени да преминат в исляма, а някои най-сетне бяха принудени по­
ради огромните мъки да емигрират и да живеят в сиромашия. По­
втаряме, бяха извършени множество убийства, но никакво разслед­
ване, никакви затваряния и наказания не бяха проведени. Убий­
ците свободно се движат, като че ли са най-честни граждани.

СВЕДЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИТЕ МОХАМЕДАНИ

В БЕЛОМОРИЕТО

Из доклада на Н. де Ринг от 18 октомври 1879 г. до В. Ва­

шингтон, министър на външните работи на Франция. —
Вж. Француски документи за историята на македонскиот
народ, т. I (1878—1879), с. 191.

Населението на Кавала в по-голямата си част е мохамеданско.

Струва ми се, че същото е положението и в казата, чието средище е
този град. За нещастие ми беше невъзможно да изследвам до каква
степен мохамеданите, за които става дума, са истински османлии и
в каква степен те са ренегати българи или гърци. . . Околността на
Порто Лагос (Енидже и др.) е населена изключително от българи,
които към края на миналия век вече преминали в исляма и сред кои-
iTo българският език останал в употреба чак до наши дни.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНА БЪЛГАРКА
ИСКА ДА СТАНЕ ХРИСТИЯНКА

Молба от 8 февруари 1880 г. до варненския губернатор

Стоянов. — Вж. ОДА—Варна, ф. 75 к, on. 1, а. е. 73, л. 2

^ Покорната имам чест да Ви известя, че като съм пожелала да

.приема християнската православна вяра с всичкото си сърце и ду­
ша, в която имам пълно убеждение, по причина, че моите прароди­
тели са били християни. Затова най-покорно Ви умолявам, госпо­
дине губернаторе, да благоволите да направите нужното разпореж­
дане, за да ме кръстят според обряда в българската тука църква
заедно с еднородния ми син Изет на (7) седем години.
Като се надея, че без друго ще благоволите да приемете прос-
бата ми във внимание, оставям
Ваша предана: Хафизе Хасанова

647
 ГРезолюция]: С отношение да се уведоми за тая работа Негово
цисокопреосвещенство г. Симеон, варненски-преславски митропо­
лит, като в същото време му се препрати и копие от настоящото про­
шение.

ОТВЛЕЧЕНИ БЪЛГАРСКИ МОМЧЕТА И МОМИЧЕТА

ОТ ЧЕРКЕЗИ

1
” Писмо № 82 от 9 февруари 1881 г. на Министерството на
външните дела и изповеданията до българския екзарх
; Йосиф в Цариград. — Вж. ЦДИА, ф. 166, oil. 1, а. е. 625,
л. 1 .
Юсуф Абдул, жител от селото Тънгърли в Гюмюрджинското
окръжие, тия дни се яви в министерството и представи писмено за­
явление, в което се казва, че в споменатото окръжие той намерил
шест момчета и две момичета българи, родом от Софийския окръг,
които били отведени от черкезите. Тия деца се намервали сега в
гръцки къщя. По тяхна молба тоя турчин [мохамеданин] дошел в
София, за да извести за тях на правителството. Че Юсуф Абдул дей­
ствително ходи да издирва такива отведени от черкези деца, пот­
върждава се от свидетелството, което той представи от градското об­
щинско управление в Стара Загора и в което се удостоверява цел­
та на пътуването му.
Като явявам това на Ваше блаженство, имам чест най-покорно
да Ви моля да пишете на преосвещенаго Синесия да се погрижи да
узнае доколко е истинно това, което утвърждава Юсуф Абдул.
Едновременно с настоящето се написа и господину Балабанову,
за да употреби зависящите от него средства за освобождаването на
споменатите горе лица, ако наистина тях ги има в Гюмюрджина.

2 '
Писмо № 136 от 18 март 1881 г. на българския екзарх Йо­
сиф от Цариград до министъра на Външните дела и изпо­
веданията в София. — Пак там, л. 2.

В отговор на писмото Ви от 9-и февруари под № 82 имам чест да

Ви явя, че съгласно с желанието на повереното Вам министерство,
аз се отнесох към преосвещения Синесий със заповед да се постарае
да издири и извади отведените от черкезите млади българчета в Гю­
мюрджинското окръжие.
Негово преосвещенство ми яви, че той сам чул, че в Гюмюр-
джинбкото окръжие наистина има много отведени българчета, но
че за да могат те да се освободят, трябва да се проводи нарочно за
тази цел човек, което той, преосвещений Синесий, не може да на-

648
прави. Необходимо е, прочее, да се възложи тази работа на някой
способен за това дело човек, който да се снабди с потребните нему
пътни разноски и харчове, което се нае да направи г-н Балабанов.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНА БЪЛГАРКА ОТ ТУТРАКАН

Писмо на Кръстю Стоянов от гр. Тутракан от 29 април

1882 г. до доростоло-червенския митрополит Григорий в
Русе. — Вж. ОДА—Русе, ф. 43 к, on. 1, ф. 65, л. 11.

На 27 априлия представи се при мене на покойния Кармакчи

Костаки дъщеря му, която преди тринки си четиринки си години се
потурчила в Русчук и съпругът й Талигичи Чолак Амиш е умрял
от една година. Същата е в града ни от една седмица, иска да се кръ­
щава повторително и дали е възможно и молим Ви се отговори ни.
[Резолюция на митрополита]. Без предварително изследване и
постоянно оглашение не се дозволява да се приеме и да се миропо
маже.

БРАТЯ СПАНУДИС СПАСИЛИ

558 ОТВЛЕЧЕНИ ДЕЦА И ДЕВОЙКИ

Писмо № 155 от 15 февруари 1883 г. на председателя

на Народното събрание до министъра на финансите. —
. Вж. ЦДИА, ф. 173, on. 1, а. е. 44, л. 16.

В отговор на прошението Ви под № 30 702, 10 декември мин.

год., чест имам да Ви явя, г-не министре, че Народното събрание в
.заседанието си от 9-и того постанови: Да се отпуснат на братя Спа-
нудис из Цариград за заслугите им по избавлението 558 български
деца и девойки, взети от турците във време на войната, едновремен­
на и последна награда десет хиляди ( 1 0 0 0 0 ) лева от държавното
съкровище.

МЛАДЕЖИ БЪЛГАРИ МОХАМЕДАНИ ОТ ЧЕПИНО

ИСКАТ БЪЛГАРСКИ УЧИЛИЩА

Молба до председателя на Народното събрание, заведе­

на под № 626 на 3 декември 1884 г. — Вж. ЦДИА, ф. 173,
on. 1, а. е. 177. л. 147—148. Материалът е предаден от В.
Дамянова.

Някои неумолими и необходими обстоятелства преди неколко*

стотин години са принудили по-голямата част от българите в Ро­
допските планини да приемат ислямизма, който изповядват и до
днес.
Този голям исторически преврат не можеше да остави без важ-

649
 ни последици и нас, потомците на тези прозелити [новообърнати] в
ислямизма, като ни отдели и отчужди от нашите еднородци и оста­
нахме да тлеем така в най-дълбока простота дори до днес, както и
да учим език, чужд и съвсем непонятен и неизвестен нам.
След Освободителната война благодарение на патриотизма и
умението на някои от нашите еднородци българи християни едни от
българите мохамедани се свестиха и съзнаха, че за да излязат от не­
вежеството, за да се подобри материалното им състояние, е необ­
ходимо да въведат матерния си [български] език в училищата, та по
този начин да се разпространи науката и помежду нас, наричани по­
маци.
С помощта и съдействието на родолюбците от Източна Румелия
се отвори българско училище в с. Каменица, което служи за разсад­
ник на просвещението в нашите заглъхнали места и само в това учи­
лище засега малцина някои от българомохамеданските синове хо­
дят да черпят оскъдни и недостатъчни знания.
Но тъй като времето не чака и за да можем и ние с време да вле­
зем в пътя на просвещението и да не останем назад от другите си бра­
тя сънародници, оказва се нужда от много по-голяма материална
помощ, затова българомохамеданското дружество «Просвета» се
обръща към Вас, г. Председател, и към г. г. представителите на Н а­
родното събрание и ви молим да помислите и за тези ваши сънарод­
ници и да съдействувате за нравственото им издигане според както
Вие за по-добре и по-целесъобразно видите.
Имайте уверение, г. Председател, в нашата искреност и преда­
ност към народното дело. [Печат на дружествотО|
14 ноември 1884 г. Настоятелство:
с. Каменица Председател: С. Докумов
Пещерска околия Деловодител: Исуф Ис. [нечетливо]
Ковчежник: свещ. Илия Атанасов
Библиотекар: Исмаил Имамов
Членове на дружеството и ученици: Ахмет Белев, Исмаил Си-
ваков, Ахмед Сиваков, Халил Алиев, Мехмед Синаров, Али Алиев,
Сали Кьойбаишев, Сайт Ахмедов, Салих Толебев, Абди Драгоц,
Мехмед Русков, Али Атипов, Мехмед Рисхинов, Мостава Цанков,,
Мехмед Хатипов, Ахмед Хаджи Хатипов, Исиин Шехретов, Мех­
мед Тропов. За Алил Доспатски, Ахмет Доспатски и Ахмет Хиз-
риев, ученици в Пловдивската реална гимназия, подписал: Вели
Шеретов. Асан Ас. Пашов, Асан Алиев, Али Букоров, Мехмед Дре-
малов, Байрем Рамаданов, Асен Сердиров, Мехмет Динаров, Мех-
мет Исагов.
Кмет: Е. Ангелов
У*#еници на тукашната [в София] гимназия:
Муствфа М. Доспатски, ученик от Соф. класическа гимназия, III
клас
Ахмед М. Кьойбаишев, ученик в училището на' Негово височество
(хункер)

650
Асан А. Метаков, I клас
Алиш Хаджи Мухов, I клас
21 ноември 1844 г.
[Приложение: печатан устав на дружеството]
[Резолюция]: В комисията за прошения с препоръка да се до­
кладва наскоро.
[Решение]: 6 ноември 1887 г. Редкомисията реши: Да се остави
без последствие.

СИНЪТ НА ПОМОХАМЕДАНЧЕНА БЪЛГАРКА

ОТ РУСЕНСКО СЕ ОТКАЗВА ОТ ИСЛЯМА

Молба от 2 юли 1885 г. на Хасан Сюлейманов от с. Банис-

ка, Русенски окр., до окоъжния управител на гр. Русе. —
Вж. ОДА—Русе, ф. 43 к, on. I, а. е. 112. я. 10.

Покорният Ви, който съм роден от майка българка, потурчена,

днес като се лишавам от никакви родители, нито от едно вероизпо­
ведание и като чувствувам, че в мене тече християнска кръв, то днес
от добра воля и ненадъхан от никого, от сърдечно желание желая
да приема християнското вероизповедание, като се задължавам, че
ще изпълнявам всичко, което ми предписва религиозният закон све­
то и неприкосновено. С настоящето си се представям пред Вас, г-не
управителю, за далнейшето Ви разпореждание.

ОТВЛЕЧЕНО И ПОМОХАМЕДАНЧЕНО МОМИЧЕ

ОТ ТЪРНОВСКО

Протокол № 25 от 1886 г. на Варненско-преславския ду­

ховен епархийски съвет. — Вж. ОДА— Варна, ф. 75 к,
, оп. 2, а. е. 394, л. 60.

' Прочете се писмото на Н[егово] благоговейнство търновския

бкръжен наместник от 26 април т. г. под № 181 и приложения пре­
пис от писмото на Еленския окръжен наместник под № 9 4 , с което
молят да [се] направят разпореж/ ания, за да се отърве от ръцете
на турците откраднатото по време на Руско-турската война българ­
че на име Донка Драганова, която сега се намирала в ръцете на вдо­
вицата туркиня [мохамеданка] Караханица.

651
 ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ ХРИСТИЯНИ —
ДОНОСНИЦИ НА ОСМАНСКАТА ВЛАСТ

Из рапорта на българския търговски агент в Солун от

25 март 1883 г. до българския дипломатически агент в Ца­
риград. — ЦДИА, ф. 176. on. I, а. е. 134, л. 6.

Още са съвършено пресни в паметта на злополучното българс­

ко население от Скопския санджак отвратителните шпионства и пре­
дателства на потурчения Никола, а также и произволните ареста-
ции в Прищина на няколко десетици невинни българи, осъдени на
наказание само защото са се ползували от известно влияние между
своите съотечественици или пък са се наслаждавали от материални
преимущества.
Еще не са се намалили ни най-малко, казувам, ужасът и тре­
петът, които предизвикаха изпращането в Прищина на толкоз жерт­
ви без предварително дознание и разследване, а просто по преда­
телството на нарочно назначения от властите шпионин Никола, от
една страна, и неописуемите страдания, на които бяха подложени
мъченически било ония от нещастните жертви, които подир четири­
месечен затвор откупиха свободата си с помощта на златната моне­
та, било тия, които бидоха осъдени на вечен затвор или пък не би­
вайки в състояние да преносят подобни изтезания, разделиха се с
тоя временен свят.
[Добавка към рапорта от 25 март 1883 г. — Пак там, л. 17 и 18.]
Копие от прошението на българската община в Щип до Негово
превъзходителство господина руския генерален консул в Солун от
27 февруари 1883 г.
Преди една година биде грабнат през нощ владичкият ни на­
местник и председател на градската ни българска община иконом
поп Анастас, 80-годишен старец, като комита и бунтовник, преда­
ден от потурчения влах Омер Ефенди и обявил го за такъв, който
свещеник лежи и до днес тежко болен в Канли куле.
След 5— 6 месеца се яви в града ни повторно казаният Омер
Ефенди и обяви, че всичките наши по-първи граждани били съучаст­
ници на комитите и че когато той бил християнин, тия работили
заедно с него против правителството.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНО СЕМЕЙСТВО
ОТ ГР. КАВАДАРЦИ, МАКЕДОНИЯ v

Молба на Стоимен поп Маноилов от 11 юни 1890 г. до вар­

ненския окръжен управител. — Вж. ОДА—Варна, ф.
75 к, on. 1, а. е. 208, л. 140—141.

Подписаният съм родом из Македония, Тиквеш, по народност

българин на 37—38-годишна възраст. В детинската си възраст тур-

652
ците насила потурчиха цялото ни семейство, следователно и мене,
като ми дадоха името Ибрахим. Подир, като настъпих в зрелите си
години, захвана да се възбужда в мене мисълта и желанието да се
повърна в първата си вяра «православието», която беше ми граб­
ната по гореказания начин. Това ми желание се закрепи още пове­
че с последните думи на баща ми свещеник Маноил, който от кахър
е умрял, които думи са: «Синко, това, което се върши над нас с ре­
лигията, е принуждение, на което не можем отказа, но ти, каза ми
той, след моята смърт, ако имаш възможност, покръсти се», и аз до
днес все търсех угоден случай. Напоследък, преди няколко дни, на­
пуснах окончателно Турция и с нея и мохамеданството и дойдох в
България, за да изпълня бащиния си завет и си спася душата. З а ­
това най-покорно Ви моля, господине управителю, да благоволите
да направите надлежното разпореждание и препратите настоящето
на Негово високопреосвещенство варно-преславския митрополит,
който да направи надлежното за моето покръствание християнин.

2
Протокол № 39 от 19 юни 1890 г. на варненския епархийс-
: ки духовен съвет. — Вж. ОДА—Варна, оп. 2, а. е. 399,
л. 88а —89.

Прочете се надписът на господина варненския окръжен упра­

вител от 15 юни под № 4727, положен върху прошението на Стоимен
поп Маноилов, живущ в гр. Варна, с което съобщава, че била по-
турчена цялата им фамилия, а заедно с нея и него, и го назовали
Ибрахим; сега, като сполучил да се отърве от турското правителст­
во, моли да се приеме обратно в праотеческата си вяра.
Съветът след изслушване на горното, като взе предвид волята и
желанието на просителя, като взе предвид, че е необходимо да се
разпитват някои негови съотечественици дали е действително това,
което излага в просбата си, постанови: да се удовлетвори желание­
то на просителя, подир като се узнае, че както родителите му, тъй
и той не са родени мохамедани, а действително са потурчени.

3
Дознание, извършено във Варненската митрополия. —
Пак там, л. 140—141. .

Долуподписаният иконом Енчю, и. д. протосингела при Вар­

ненската и Преславската митрополия, на основание устната запо­
вед на Негово високопреосвещенство варненския и преславския
митрополит, произведох дознание на Стоимен поп Емануилев (а по
турски именуем Ибрахим Абдуллов) на години 38, родом от с. Кава-
дарци, Велеска околия, по народност българин. На зададените ми
въпроси отговори следующето: «В 1865 г. цялото ни семейство е по-
турчено и то се именува баща ми свещеник Емануил Цеков, майка
ми Божана Емануилева, аз и брат ми Викентий Емануилев. с'

653
живущ в Измир: последният е потурчен, но се именува Сюлейман
Абдуллов. От с. Кавадарци вдигнаха цялото ни семейство и ни заве­
доха в Тиквеш, гдето живяхме там около 6 години и в това време се
помина баща ни. В тези 6 години занятието ни беше земеделие. След
бащината ми смърт около 6 месеца подир се помина и майка ни. В
разстояние на тия 6 години волята на баща ни бе и ни поучаваше
така, че ние сме българи, и учеше ме да чета на български, което
и свърших, псалтиря, като казваше, че насила са ни потурчили;
приръчаше ни така, че да отидем с брата си в Солун и там ще наме­
рите хора добри да ви изпроводят в Одеса и да станете пак христия­
ни. Като умряха родителите ни, вземах брата си, понеже нямахме
нищо в Тиквеш, и заминахме за Солун; брата си оставих при Атанас
Ресенец — ханджия в Бошнак хан, за да му слугува, а аз постъпих
жандарм и престоях 2 V2 години в Солун; оттам заминах за Измир
(Смирна), станах стражар при табачната кантора и една година и
половина престоях там. После постъпих пак жандарм и брата си
доведох от Солун, и той стана жандарм и после жандармската си
служба постъпих в полицейската, а 1885 година дойдох в Цариград
и приех полицейска служба с чин комисар третостепенен, която съм
с. /жил досега. Идеята, която беше се въдворила в мене още от вре­
ме — да се върна в праотеческата си вяра, намерих време из Цари­
град и дойдох тук във Варна на 29 май н. г.» Попитан: като са живе­
ли в с. Кавадарци, не помни ли някои си родове, има ли като леля.'
чичо, свако, стрико, уйко? Отговори: «Не знам.» Запитан: помни ли
в кое време е станал сюнет, отговори: «Помня, че баща ми стана сю-
нет — дойдоха при него 7— 8 души, донесоха ядене и др.; и аз съм
сюнет, но не помня добре как е станало. С брат ми съгласието е та­
ка, че когато се повърна във вярата си, с едно лесно да мога и него
да доведа и той да приеме вярата си.»
Че гореизложеното е така действително, потвърждавам със соб­
ственоръчния си подпис. Стоимен П. Маноилов
' 3!’
ПОМОХАМЕДАНЧЕНА БЪЛГАРКА ВЪВ ВАРНЕНСКО1

Из изложението на провадийския архиерейски намест­

ник Ив. Радов, № 180 от 10 април 1891 г., до варненския
и преславски митрополит Симеон, във връзка с въпроса:
има ли преминаване на мохамедани към християнската
. религия. — Вж. ОДА—Варна, ф. 75 к, on. 1, а. е. 213,
л. 83.

Баба Добра от с Ченгя [Аспарухово, Варненски окр.], грабната

от турците и потурчена преди освобождението ни, умрял мъжът й и
тя с двете си момчета — едното на 8 , а другото на 4 г., се повърна
съгласно закона в православната вяра, като се кръстиха и двете й
момчета, които се преименоваха: Страшимир и Александър.

654
 СИНЪТ НА ПОМОХАМЕДАНЧЕНА БЪЛГАРКА
ОТ ОХРИД СЕ ОТКАЗВА ОТ ИСЛЯМА

Молба от 4 декември 1891 г., гр. Силистра, на Хасан Юме-

ров до архиерейския наместник на гр. Силистра. — Вж.
ОДА—Русе, ф. 43 к, on. 1, а. е. 165, л. 17.

Подписаният съм на 22-годишна възраст, в състояние да владея

и управлявам себе си и да различавам доброто от злото, истината
от лъжата.
Като такъв, сега ми е позволено да изкажа свободно една от­
давнашна тайна, която досега не ми е давала покой, понеже не съм
я изпълнид. Ето в що се състои тя: Градът Охрид е смес от турци и
българи и като така баща ми турчин на длъжност «заптие» е имал
възможност да съгледа майка ми християнка Еленка и да я отвле­
че насила и потурчи. Плодът им бях аз нещастният. Докато беше
жива майка ми, аз бях възпитаван по чисто християнски дух и при
смъртта й, преди 9 години, когато бях вече момче на 13 години, аз
получих това завещание: «Да избягаш, синко, в християнска държава
и приемеш истинската си майчина християнска вяра.» Волята на
майка ми аз още на втората година изпълних, ходих постоянно на
църква и се молих на истиннаго бога, но като маловъзрастен нямах
възможност да искам покръстванието си.
Предвид че сега аз стигнах вече пълнолетие, както казах и по-
горе, и мога да търся явно изпълнението завещанието на майка си и
отдавнашната си воля за приемане християнството, затова чрез на­
стоящето покорно моля почитаемото архиерейско наместничество
да разбере и се убеди в истинността на гореказаното ми, па да пред­
стави молбата ми там, гдето трябва, за да се разреши и стане кръще­
нието ми по-бързо, поне до приближаващите празници, защото и
баща ми е умрял.
Уверен, че православната църква не отказва закрилата и прие­
мането на всеки, щом като истински той прегърне и търси спасение­
то си в нея, оставам в пълна надежда за удовлетворение смирената
ми просба.

НН
S3 ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ НА БЪЛГАРЧЕТА
В МАЛА АЗИЯ В КРАЯ НА XIX ВЕК

Из книгата на Л. Ив. Доросивв, Българските колонии *

Мала Азия, СпБАН, кн. XXIV, С., 1922, с. 62—63.

Към насила преселените в Мала Азия българи трябва да отне­

сем и ония нещастни български рожби, които са отвличани от Б ъ л ­
гария във време на разните войни, които Турция е водила с разни
държави, а още повече във време на въстанията, станали в Бълга­
рия през XVI, XVII и XIX столетия. Такива жертви е дала Бълга­
рия и във време на Априлското въстание и през Руско-турската вой­

655
на за нашето освобождение. И тогава турците са отвлекли доста бъл­
гарски деца и от двата пола, па и доста възрастни момичета и са ги
отвели главно в Мала Азия, дето са потурчени и изгубени за роди­
телите и за народа ни. Част от отвлечените от България, а предим­
но от Южна България деца, са продавани в Цариград, а именно на
Ат мегдан в Стамбул като стока, заедно с плячката, разна покъ­
щнина. Цариградченката, госпожа Джудици, по произход италиан-
ка, жена на отдавна починалия Джудици, редактор по онова време
на цариградския вестник «La Turquie», орган на италианското по­
солство, излизащ доскоро, ми разправи, когато бях чиновник в
Екзархията и живеех у тях, че видяла с очите си тоя пазар на бъл­
гарски деца. Тя също ми каза, че по-развитите и по-хубавичките
деца са продавали по 7— 8 лири едното, а другите — по-евтино, по
1—2 лири. Една ханъмка от висшето турско общество, по народ­
ност германка, жена на някой паша — казваше и името му, но съм
пропуснал да си го запиша — купила две дечица, момче и момиче,
по на 6 —7-годишна възраст за 15 турски лири.
Някои от отвлечените българчета били отведени и в Балъке-
сер [в Мала Азия]. Брат ми Яким се научил, че в един харем имало
едно 14—15-годишно момиче, а у други две турски семейства — две
момчета по на 15— 16 години. Проверил това чрез някои турци, не­
гови приятели, и решил да се застъпи за тяхното освобождение. Б ла­
годарение на съдействието, което му дали някои турски първенци
и гръцкият архиерейски наместник, по народност караманлия, пред
мютесарифина, много добър и благороден човек; благодарение и
на личното му близко познанство с тоя благороден човек: — той ус­
пял през 1880 или 1881 г. — не помня добре — да освободи тия бъл­
гарчета и веднага ги изпратил на родителите им с някой свой прия­
тел, абаджия в Балъкесер, който се завръщал в родния си град. Тия
българчета, които досущ неочаквано се видели свободни и под за­
крилата на един българин, бяха родом от Старозагорско. Едното
момче, доколкото помня, беше от самия град Стара Загора. От него
и от баща му майка ми получи писма, скоро след като се завърнал
в Стара Загора. Момчето я наричаше втора майка, а брат ми — свой’
истински баща, а баща му изсипваше и върху нея, и върху брат ми
сума задушевни и много трогателни благословии и благодарности.,'
задето му повърнал чедото, което и той, и жена му смятали за за­
гинало, та го и опели, и поменали, а сега възкръснало като Исус
Христос и си дошло при тях здраво и читаво, благодарение ней, че
родила Яким, който го възкръсил. Такива писма майка ми получи
по-после и от родителите на момичето и другото момче.

656
 ПОМОХАМЕДАНЧЕНА МАЙКА С ДЕТЕ
ОТ ВЕЛЕШКО

Писмо № 896 от 27 май 1895 г. на Българската митропо­

лия в гр. Велес до каймакамина на същия град. — Вж.
Ц Д И А , ф. 246. on. 1, а. е. 129, л. 37— 38.

В прошението, написано до Софийската митрополия и подпи­

сано от Димо Илков, жител на село Елховча (Елховец), Велешка ка­
за, поданик на високата държава, от българска националност, се
казва, че шест-седемгодишното му момче Иванчо се намирало в до­
ма на Джеляледин бей и въпросното малолетно момче е било насил­
ствено задържано, поради което се отправя молба да се освободи
същото и да се изпрати при баща му. Тъй като въпросът е възложен
на покорната ми служба, от направената проверка от наша страна
се установи, че въпросният малолетен Иванчо в момента се намира
като прислужник при зираат кятиби (селскостопанския писар) Мех­
мед ефенди. Щом е постъпило официално поискване от бащата, за
да не се изпусне времето за възпитанието на споменатия, не ще бъ­
де правилно той да остане тук, молим Ваша милост и любезност мом­
чето да се вземе от дома на споменатия Мехмед ефенди и да се пре­
даде на митрополията за изпращане при баща му.

2
Писмо № 500 от 7 юни 1895 г. на каймакамството в гр,
Велес до Велешката митрополия. — Пак там, л. 37— 38.

Във връзка с пристигналото Ви тезкере от 12 май 1311 [1895] го­

дина под № 896 относно прошението, изпратено до Софийската мит­
рополия и оттам препратено до Вас, на Димо Илков, жител на село
Елховча, Велешка каза, понастоящем живущ в София, в което се
казва, че шест-седемгодишното му момче насилствено било наето да
слугува в дома на Джеляледин бей, за което се отправя молба то да
бъде освободено и изпратено при него. Също така било установено,
че въпросното момче в момента се намирало при зираат кятиби Мех­
мед ефенди, откъдето да се предаде на митрополията, за да се изпрати
при баща му. Именно в тази връзка се направиха нужните проуч­
вания и се установи следното:
Майката на въпросното момче, Стоянка, приела исляма на 6
ноември 1307 [1891] година. Тогава бе запитано до валийската служ­
ба: «При кого следва да остане момчето?» Полученият телеграфен
отговор гласеше: «Тъй като момчето дотогава се намирало при май­
ка си, следва да остане пак при споменатата.» Съгласно това нареж­
дане то бе предоставено на майката. Обаче като се омъжва спомена­
тата майка за един мюсюлманин от село Дорфели, предава детето си
на споменатия Мехмед ефенди, за да се погрижи за възпитанието и
образованието му. Но неотдавна споменатата майка починала. Н а­

657 42 П о следите яа насилието, ч. П

правено е запитване до височайшия вилает: «Сега при това положе­
ние на кого следва да се предостави момчето?», за което полученият
отговор ще Ви бъде съобщен. Написа се в отговор на тезкерето Ви.

3
Писмо № 1511 от 25 октомври 1895 на българския митро­
полит във Велес до каймакамина на същия град. — Пак
там, л. 36 и 38 а.

С височайше писмо от 7 юни 1311 [1896] година под № 200, кое­

то имахме честта да получим в отговор на предишното ни прошение
от 27 май 1311 [1895] година под № 896 относно предаването в митро­
полията, за да бъде изпратено при баща му намиращото се при зи-
раат кятиби Мехмед ефенди шест-седемгодишното момче на Димо
Илков от с. Елховча, Велешка каза, се съобщава, че майката на спо­
менатото момче Стоянка приела исляма по собствено желание, аз
впоследствие починала. При това положение възникналият въпроса
«кой трябва да се погрижи за възпитанието и образованието на спо-;
менатото момче?», бе отнесен до височайшия вилает и полученият
оттам отговор ще бъде съобщен.
Но вече близо пет месеца минаха оттогава, а все още няма ни­
какъв отговор и нареждане. Тъй като Софийската митрополия от-i
правя повторно запитване за въпросния случай, молим да се направин
нужното, за да се отговори, както следва, а също и да се положатп
усилия за ускоряване на въпроса. При всички случаи заповедтаа
принадлежи на моя господин. 'т

4
Писмо № 498 от 20 ноември 1895 г. на каймакамина на
гр. Велес до Велешката митрополия. — Пак там, л. 36
и 38 а.

Във връзка с пристигналото напоследък тезкере относно иска

за предаване в митрополията, за да бъде изпратено в София по молбаА.
на баща му, момчето на приелата исляма жена Разие от с. Елховч&,\
което се намира при Мехмед ефенди, син на колагасъ, бе повторнот
писано до височайшия вилает на 4 ноември 1311 [1895] година. щ
В получения този път отговор от 14 ноември 1311 година се казет
ва, че въз основа на предишното искрено изложение е поискано мне­
нието на славното Министерство на правосъдието и на вероизпове­
данието. Но тъй като все още няма отговор, то въпросът бе напомнен"
повторно. Осведомяваме Ви, че съгласно нареждането ще следва да*
се изчака съобщение за отговора, който ще се получи. >

658
 5
Писмо № 588 от 2 януари 1896 г. на каймакамина на гр.
• Велес до велешкия владика. — Пак там, л. 40.

От българския митрополит във Велес бе съобщено, че жената на

име Стоянка от село Елховча, Велешка каза, приела исляма по свое
желание през 1307 [1891] година и синът й, тогава четири-петгоди-
шен, остава при нея. Обаче след настъпилата смърт на спомената­
та бащата, намиращ се в СЬфия, предявява иск да го вземе при се­
бе си.
Пристигналото височайше министерско нареждане от 8 джема-
зиюлевел 1311 [28 ноември 1895] година в отговор на запитването
«как да се постъпи в случая», съдържанието на което е получено от
нас, вашия покорен слуга, гласи: «Съгласно изискванията на уста­
новения ред при приемане на исляма на един от родителите, децата
остават там, където са били по време на приемане на исляма, като
запазват правото си след пълнолетие да изберат която религия си
предпочитат. Предприе се изясняване на случая.»
[Добавка]. Този съпроводителен текст се написа, за да Ви уве­
доми, че при решаване на въпроса, повдигнат с красноречивото Ви
тезкере от 27 май 1311 [1895] година под № 896, ще следва да се съ­
образява с височайшето нареждане от 28 ноември 1311 [1895] годи­
на под № 1535, издадено в отговор на Ваше запитване от Министер­
ството на правосъдието и вероизповеданието, изпратено до високото
валийство със съпроводителен текст, копието на което е приложено
тук горе.

6
в Писмо М 95 от 5 януари 1896 г. на Софийската митропо-
2< лия до българския екзарх Йосиф в Цариград. — Пак там,
. л. 35. 1

t Високопреосвещеният св. Велешки митрополит господин г-н

Авксентий, като изпраща при писмото си от I декември миналата
1894 година под № 1669 приложената тук преписка, моли да хода-
тайствуваме пред турското императорско комисарство в София за
по-скорошното разрешение на въпроса за избавлението детето, кое­
то е предмет на горната преписка.
За да не се причинят някои непредвидени неприятности на Ви-
сокопреосвещения св. велешки митрополит господин Авксентий,
ние не правихме никакво ходатайство по тоя въпрос пред императорс­
кото комисарство тук, а счетохме за уместно да изпратим на Ваше
блаженство въпросната преписка за надлежно разпореждане.
[Бележка, направена в екзархията]. Освен турското, друга пре­
пратка не се намери при отварянето на писмото.

659
 7
Писмо № 78 от 20 януари 1896 г. на митрополията в гр.
Велес до каймакамина в същия град. — Пак там. л. 40—
41а .

Във водената кореспонденция по повод съобщението на Софийс­

ката митрополия относно това, да се предаде Иванчо на баща му,
малолетен син на приелата исляма жена на име Стоянка от село £л-
ховча, Велешка каза, беше наредено и съобщено с високото разпо­
реждане на височайшето Министерство на правосъдието и вероиз­
поведанието, пристигнало до вилаетската инстанция и е препратено
до нас със съпроводителен текст на 2 декември 1311 [1895] под № 588,
който гласи, че при приемането на исляма на един от родителите
децата остават там, където са били по време на приемането на исля­
ма, с право след пълнолетие да избират която религия си предпо­
четат.
Обаче след настъпилата смърт на споменатата жена, приелата
исляма Стоянка, малолетният Иванчо остава на улицата без издръж­
ка, без възпитание. Явно е, че той се нуждае от един настойник. Щом
майката е починала и щом дочакването на пълнолетие не се изисква
както от закона, така също и от морала, а бащата Димо Илков, кой­
то днес е жив, официално го иска, то при това положение момчето
следва да се предостави на него. Отбелязвайки факта, че със смъртта
на майката изразът «родители и избор при пълнолетие» отпада, за
да не се губи време за възпитание и за да не се наруши издръжката,
молим случаят още веднъж да бъде поставен на по-висша инстанция
и да ни се разреши и помогне от каймакамството да извършим нуж­
ното по въпроса.

8
Писмо № 222 от 2 март 1896 г. на Българската митропо­
лия във Велес до българския екзарх Йосиф в Цариград. —
Пак там, л. 39— 39а.

Негово високопреосвещенство св. Софийски митрополит гос­

подин г-н Партений ми известява, че на 5 януари т. г. е препратил
до Ваше блаженство една преписка, заведена между него и мене по
въпроса за държанието в една тукашна турска къща едно християнс­
ко дете, принадлежащо на някой си Димо Илков, от с. Еловец, Ве­
лешка епархия, а понастоящем живущ в гр. София.
Вследствие на това считам за нужно да Ви препратя приключе­
ните тук копия от две писма, разменени през миналия месец януари
между велешкото казалийско управление и митрополията ми по
същия предмет. Както ще видите от тези книжа, въпросът за избав­
лението на въпросното дете взима принципен характер и разреше­
нието му от Цариград; затова осмелявам се да помоля Ваше блажен­
ство, ако намерите за благословно, да подействувате и от своя стра­
на пред надлежното място за разрешението на този въпрос в благо­
приятна за нае смисъл.
660
 9
Писмо № 353 от 15 март 1896 г. на българския екзарх Йо­
сиф до Министерството на правосъдието и вероизповеда­
нието в Цариград. — Пак там, л. 42— 42а.

Има изложение и прошение, че малолетният син на християни­

на Димо Илков от православното българско население на село £.?-
ховец, Велешка каза, Солунски вилает, на име Иванчо, който сега
е на осем-девет години, бил предоставен на жена му, която приела
исляма. Впоследствие тя починала и гореказаният малолетен оста­
ва в дома на местния зираат кятиби Мехмед ефенди. По молба и ис­
кане на споменатия баща Димо гореказаният малолетен бе поискан
от страна на местната митрополия, но не бе предаден. Местното кай-
макамство в писмения си отговор съобщи, че съгласно изискванията
на установения ред, когато един от родителите приема исляма, де­
цата остават там, където са били по време на приемането на исляма,
като запазват правото си при пълнолетие да си изберат която ре­
лигия си предпочитат.
Както многократно е изложено и обяснено, със смъртта на май­
ката на гореказания малолетен това изискване отпада. Нито споме­
натият Мехмед ефенди, нито пък някой друг мюсюлманин не могат да
заместят майката. Детето при всички случаи ще следва да остане
при баща си. Затова предприехме да изясним случая и се осмелихме
да Ви отправим молба за разпореждането Ви до съответните вилаетс-
ки служби за предаване на детето на митрополията, за да бъде из­
пратено при баща му. По този въпрос и във всички случаи заповедта
принадлежи на този, който има власт да заповядва.

Ю
Писмо № 394 от 29 март 1896 г. на българския екзарх
-п Йосиф до велешкия митрополит Авксентий. — Пак там.
л. 43— 43а.

В отговор на писмото Ви от 2 март т. г. под № 222 идем да Ви

съобщим за сведение, че на 15 същия месец подадохме на Негово
високопревъзходителство министъра на правосъдието и на вероиз*
поведанията такрир, в който, като му изложихме работата за детето
на Димо Илков из с. Еловец, Велешка епархия, сега живущ в гр.
София, което се намирало в някоя турска къща в града Ви, помолих­
ме го да разпореди, за да се предаде въпросното дете на митропо­
лията Ви, та да се изпроводи при баща му.

11
Писмо № 1115 от 28 ноември 1896 г. на българския мит­
рополит във Велес до българския екзарх Йосиф в Цари­
град. — Пак там, л. 44— 44а.

С ответното си писмо от 29 март т. г. под № 394 известихте ми.

че на 15 същия месец сте подали на Негово високопревъзходителст-

661
*о минйстъра на правосъдието и изповеданията такрир, в който,
като сте му изложили работата за детето на Димо Илков из с. Ело-
вец, Велешка епархия, сега живущ в гр. София, което се намира тук
в една турска къща, помолили сте го да разпореди потребното, за
да се предаде въпросното дете на митрополията ми, за да се изпро­
води при баща му.
По повод на това считам за своя длъжност да известя на Ваше
блаженство, че детето, за което е думата, още не е предадено в мит­
рополията и продължава да се държи в същата турска къща. Затова
ще помоля Ваше блаженство, ако намирате за благословно, напра­
вете нужното напомнюване, гдето трябва, за да се издаде надлеж­
ната заповед за по-скорошното предаване на митрополията ми въп­
росното дете, за да се изпроводи на законния му баща.
12
Доклад на Я. Гелев от 13 декември 1896 г. до Българс*
ката екзархия в Цариград. — Пак там, л. 45—46.

По повод такрира № 353 от 15 март 1896 г. на Министерството

на правосъдието и вероизповеданията чест имам да доложа сле-
дующето:
На 30 март 1896 г. Министерството на правосъдието и изповеда­
нията писа до великия везир. Последният на 3 април 1896 г; възло­
жи въпроса на Държавния съвет. На 26 април Държавният съвет
препрати делото пак в Министерството на правосъдието и вероиз­
поведанията. На 2 май 1896 г. последното поиска сведения от Со­
лунското вилаетско управление. На основание на получените све­
дения Министерството на правосъдието на 12 август 1896 г. пак пи­
са до великия везир, който на 15 септември отговори на Министер­
ството на вероизповеданията.
Подир тази дълга процедура, с която навярно не са искали да
ни отчаят, та да не се следва този въпрос, най-сетне Дирекцията на
вероизповеданията ми съобщи, че е било решено, щото въпросното
момче Иванчо, син на Димо Илков из с. Еловец (Велешко), да се до­
кара в Цариград и да се тури в училището «Санаи мектеби». ■
Според мен, като се съобщи горното решение на Велешката мит­
рополия, да се попита последната дали въпросното момче е навър­
шило 15-годишната си възраст и ако не е навършило, да протестира
пред вилаетското управление и да съобщи тук, за да могат и оттук
да се направят по-нататъшни постъпки.

13
Писмо М 4136 от 18 декември 1896 г. на българския мит­
рополит в гр. Велес до българския екзарх Йосиф в Цари­
. град. — Пак там, л. 48.

В д о п ъ л н е н и е н а п и с м о то си о т 2 8 н о ем в р и т . г . п о д № 1045 с ч и ­
т а м з а н у ж н о д а и з в е с т я н а В а ш е б л а ж е н с т в о , ч е по за п о в е д н а М и -

662
нистерството на правосъдието н изповеданията детето на Димо Ил­
ков из с. Еловец преди два-три дни е изпратено оттук в Солун и от­
там щяло да бъде препроводено, неизвестно защо, в Цариград.

14
Писмо № 1644 от 19 декември 1896 г. на българския ек­
зарх Йосиф до българския митрополит във Велес. — Пак
там, л. 47—47а.

По повод писмото Ви от 28 изтеклия месец ноември под № Ю45

идем да Ви съобщим, че вследствие нашия такрир, с който поисках­
ме да се вземе от турската къща детето Иванчо и да се предаде в под­
ведомствената ви митрополия, за да се изпрати на баща му Димо
Илков из с. Еловец, Велешко, сега живущ в София, разменила се е
една доста дълга преписка между някои от тукашните висши дър­
жавни учреждения, Солунското вилаетство и най-после преди ня­
колко дена ни се съобщи, че било решено щото въпросното момче
да се доведе в Цариград и да се тури в училището «Санаи мектеби».
< За да могат да се направят някои по-нататъшни постъпки, нуж­
но е да се знае дали въпросното мом«/е е навършило 15-годишната си
възраст, на колко години е сега и да се докаже това с документи.
Прочее, Ваше високопреосвещенство, да имате добрината да ни из­
пратите неговото кръстително свидетелство и нуфуз-тезкерето му
•ва надлежно разпореждание.

-с . 15
Писмо № 110 от 22 януари 1897 г. на българския митро­
полит във Велес до българския екзарх Йосиф в Цари-
-С. град. — Пак там, л. 49.

Bi Съгласно с писмото Ви от 19 декември м. г. под № 1644, прило­

жени при настоящото, чест имам да Ви изпратя нуфуз-тезкерето и
«кръщелното свидетелство на детето Иванчо Димов, за въпроса на
.което се отнася това писмо. От тия документи ще видите, Ваше бла­
женство, че въпросното дете сега се намира на десет години.
. т [Бележки]. Четена в заседанието на 28 януари 1897 г.
-q Г-н Гелев ще приготви надлежния такрир.
е Изпълнено с такрир № 102 от 31 януари 1897 г.
*■<
16
Документ за самоличност на малолетния Иван Димов
Божков, издаден на 10 януари 1897 г. н приложен към
писмото на велешкия митрополит от 20 януари 1896 г. —
Пак там, л. 50.

Име и фамилия — Иван

Бащино и местоживеене — Димо Божко, Велешка каза
н Години — десет

663
 Занятие и начин на препитание — [непопълнено]
Дата на раждане, месторождение — 22 март 302 [1884], роден
във Велешка каза
Вероизповедание — българин
Избирателска правоспособност — [непопълнено]
Фигура: ръст, очи, мустаци и брада, особени белези — [непопъл­
нено]
Страна — Кюпрюлю [дн. Велес]
Окръг — Кюпрюлю
Махала — Елховча
Улица, № на жилище — Хане 27/2 -
Вид на жилището — [непопълнено]
Дава се настоящето тезкере на гореспоменатия и описания Иван,
син на Димо Божков, в уверение на това, че същият е поданик на
Високата държава и е записан в гражданските регистри.

17
Метрическо свидетелство на Иван Димов, издадено от
• Българската митрополия в гр. Велес на 21 януари 1897
Г. — Пак там. л. 51.

На основание на едно удостоверение, издадено от енорийския

свещеник на с. Елховец, Велеска епархия, с дата 20 януари т. г. (за­
регистрирано под № 56), Велешката българска митрополия издава
настоящото метрическо свидетелство в удостоверение на това, че
именуемият Иван Димов из с. Елховец, Велеска епархия, е роден
в същото село през м. март хиляда осемстотин осемдесет и шеста
(1886) година от православни родители Диме Божков и законната
му съпруга Стоянка Георгиева, а на 29 ден от същия месец е кръстен
по източноправославния обряд от същия свешрник в прихода на
църквата «Св. Николай» в с. Раковец, съща епархия, и е наименован,
в светото кръщение Иван и възприет от свещената купел от Мария
Николова.

18
Писмо № 132 от 31 януари 1897 г. на Българската екзар­
хия в Цариград до Министерството на правосъдието и ве­
роизповеданието. — Пак там, л. 52*.

Съпругата на Димо Божков от българското население на село

Елховча, Велешка каза, Стоянка, преди това прие исляма и взе със
себе си малолетния си син Иванчо, който бе родила като християн­
ка. Обаче тя почина. При това положение очевидно естественият
настойник и възпитател на споменатия малолетен не може да бъде
никой друг освен собственият му баща. Поради това беше отправена

• Документите № 1 , 2 , 3, 4, 5, 7, 9, 16 и 18 са преведени от османотурски

от Й. Кирилов.

664
молба въпросният малолетен да му бъде предаден, но не бе даден от
говор. А имаме сведения, че той бил изпратен в Прага на щастието
[Цариград], където до пълнолетието си щял да остане в занаятчийс­
ко училище.
Както многократно бе изложено и съобщено, а така също и от
акта за раждане, и от османското тезкере става очевидно, че споме­
натият малолетен още няма навършени дори единадесет години. На
тая възраст, като се настани в занаятчийско училище, освен че той
не може да се справи, а и няма да научи майчиния си език и христи­
янството. Няма да знае религиозните си задължения и верските
обряди.
От друга страна, бащата настоятелно търси своето право и от­
правя молба, за да си получи сина. Поради това Ви молим да разпо­
редите на съответните служби и да ги предупредите относно предава­
нето'на споменатия малолетен в Екзархията. В случая и в други
случаи заповедта принадлежи на този, който е властен да заповядва.

19 ■
Писмо № 194 от 11 февруари 1897 г. на българския ек­
зарх Йосиф до софийския митрополит Партений. Писмо
№ 195 със същата дата и със същото съдържание е изпра­
тено и до велешкия митрополит Авксентий. — Пак там,
л. 53—54а.

В отговор на писмото Ви от 5 януари 1896 г. под № 35 идем да

Ви съобщим, че от наша страна се направиха надлежните постъпки
пред Министерството на правосъдието и на изповеданията, за да ни
се предаде малолетното момче Иванчо Димов из с. Еловец, Велешко,
тъй като потурчената му майка, при която то се намираше досега, е
умряла. В отговор на последния ни такрир от 22 изтеклия месец
януари, яви ни се устно, че според заведения ред въпросното момче
не можело да се предаде, а било повикано в Цариград и се издало
да се тури в Синаи мектеби (Занаятчийско училище) тук, гдето има­
ло деца от различни народности и гдето можело да се спохожда. Там
щяло да остане, докато достигне на 14-годишна възраст, и тогава
щяло да му се предостави право да избере която религия пожелае.
Горното молим, Ваше високопреосвещенство, да имате добри­
ната да разпоредите, за да се съобщи на бащата на споменатия Иван­
чо, именуем Димо Иванов из с. Еловец, Велешко, сега живущ в гр.
София.

665
 ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ МОМИЧЕТА ОТ СКОПСКО

Из писмо № 1690 от 23 декември 1897 г. на министъра на

външните работи и изповеданията до българския дипло-
- матически аген^ в Цариград, в което го уведомява за до­
несението на българския търговски агент в Битоля (пис­
мо № 286 от 20 декември 1897 г.). — Вж. ЦДИА, ф. 176,
on. 1, а. е. 1075, л. 10.

Освен това г. агентът съобщава, че една жена, пристигнала от

София в Битоля, му разправила, че две моми от скопените села, на
име Елена и Катерина, доста красиви, били грабнати от някои ар-
наути и насила потурчени. На скопската станция те били поместе­
ни в купето, което заемала поменатата жена, към която те се обър­
нали с въпроса: дали и тя е потурчена, и когато получили отрица­
телен отговор, хвърлили се на врата й и със сълзи й разправили
плачевното си положение. Едната от потурчените е слязла на Градс­
ко, а другата отишла до Солун; и двете обаче трябвало да минат през
Битоля, за да бъдат отведени в Дебър. В Битоля не се слушало ни­
що за тия нещастници, вероятно защото пътували със знанието на
полицията, която хвърляла тъмно було на това печално изнасил­
ване.
Гореизложеното като Ви съобщавам, имам чест да Ви помоля,
г-не агенте, да направите потребното в смисъл да се прекратят. . .
насилията, които се вършат над по-красивите български християн­
ски моми с потурчването им и усвояването им от разни заможни мю­
сюлмани със знанието и покровителството на самите турски власти.

НАСИЛИЯ НАД МОМИЧЕТА

ОТ ГЕВГЕЛИЙСКО И КУКУШ КО
ДА ПРИЕМАТ ИСЛЯМА 9
J3

Из писмо № 284 от 11 март 1898 г. на българския търговскЪ

агент в Солун до министъра на външните работи. — Вж.
ЦДИА, ф. 176, on. 1, а. е. 1075, л. 60—61. ,д

Напоследък в Гввгелийско и Кукушко се случиха няколко обе&-

честявания на български девойки, които явно сочат доколко честта
и животът на българите са гарантирани и които считам за своя длъм£
ност да Ви съобщя. Тия случаи са следващите.
1. В гр. Кукуш преди две седмици било откраднато от турни
едно момиче на 14 години на име Ангелина Вангелова Мешарова,
Тя е била слугиня по-преди при един турчин в Кукуш на име Остд
Ади. Преди няколко седмици тя напуснала мястото си и захванала
да живее при родителите си, отдето нощно време била открадната и
доведена в Солун. Тук е била затворена в един харем и й било пред­
ложено да се потурчи. Когато майка й се научила за това, дошла в
Солун и заявила на валията, че дъщеря й е малолетнй. Валията спрял
работата, но момичето още стои в турския харем. Майка й се е за-

666
 върнала в Кукуш, за да представи документи, че дъщеря й е мало­
летна.
2. Друго едно българско момиче на 12 години на име Стойна
Стоянова от с. Снефче [Щелница], Карадагска нахия, Кукушка ка­
за, било откраднато от Али бей из същото село и отведено в гората.
След като живял с нея няколко деня, повърнал се в селото и поже­
лал, щото момичето да се потурчи. Той научил момичето да казва,
че майка й лъже, като казва, че е на 1 2 -годишна възраст и че всъщ­
ност тя е на 20 години. Въпреки всичките протести на майката и но-
фуза, който удостоверява малолетството й, това момиче е още в ръ­
цете на казания бей.
3. Но най-ужасен е случаят с едно момиче-дете из с. Тушим,
Гевгелийска каза, на име Мария Гино Стрезова на 8 -годишна въз­
раст. Това дете е било уловено от турчина Али Мустафачков от
с. Тръстеник, Гевгелийска каза, и след като е било зверски обезчес-
тено, изпратено е било на баща му. Момичето е осакатено. То не мо­
же да ходи. Бащата се е оплакал на българските черковни общини в
Гевгелий и Солун и поискал упътвания, за да заведе дело против
Али Мустафачков.

ОСУЕТЕН ОПИТ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ

НА БЪЛГАРСКО МОМИЧЕ В СОЛУН

Писмо N° 675 от 7 юли 1898 г. на българския търговски

агент в Солун до министъра на външните работи и изпо­
веданията в София. — Вж. ЦДИА, ф. 176, on. 1, а. е. 1221,
л. 1—2.

Преди две седмици в един от солунските турски хареми се намери

едно българско момиче, което насилвали да се потурчи. Сполучи
се обаче да се извади от харема и следователно да се избави от по-
турчване. Името на това момиче е Елена Ангелова. Тя е била твър­
де малка, когато вторият й баща, като не желаел да я гледа, дал я
да служи у едни турци, които я отвели в Цариград, и оттам изпад­
нала в Солун у други турци, та не знае името на града, откъдето е
родом. Казва, че в техния град, както в Солун, имало море и дохож­
дали параходи и т. н. Около града се намирали села с названия Оря-
ховец, Гъравец и Кесендра. В последното село, от което бил вторият
мъж на майка й, имало един виден чорбаджия Пуне. Починалият й
баща бил на някаква държавна служба — бил нещо като пристав
или старши стражар. Това момиче не помни името нито на майка си,
нито на втория си баща. Казва, че от първия си баща имала двама
братя, от които името на единия само помни, а именно на Георги, и
две сестри, имената на които не помни.
В повереното ми агентство се направи нужната справка, за да
се узнае по посочените по-горе села и описание на града кой е имен­
но родният й град, обаче в списъците на селата в княжеството сега

667
с тъкмо такива названия и при някой приморски или дунавски град
не се намериха. С приблизителни названия села се намират във Вар­
ненски и Видински окръг. Така например във Видински окръг се на­
мира селото Орешец, а във Варненски — селото Кестерич.
Като имате предвид обстоятелството, че момичето, за което ста­
ва дума по-горе, е извадено от турски харем и е избавено от потурч-
ване и че го желае да се върне при майка си и роднините си, моля
Вашето разпореждане, господине Министре, да се издири по горните
указания на лица и места кой е именно родният град на нещастното
момиче и да се съобщи по възможности по-скоричко, за да може да
се изпрати на близките й.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ ЖЕНИ В СЕРСКО

Из писмо вх. № 202 от 4 февруари 1899 г. на протойерей

Н. Саев от Сер до българския екзарх в Цариград. — Вж.
' ЦДИА, ф. 246. on. 1. а. е. 166, л. 106. Л

С настоящото си чест имам да Ви съобщя следващите неприятни

случки:
1. Момата Екатерина Василова, 18-годишна, гъркоманка, от
махалата Долна Каменица в града ни, на два пъти забягвала с едно
турче из същата махала, когото залюбила, на 6 -и м. м. януари по
свое собствено желание се потурчила. .
2. Вдовицата Зоица Паламадина, 30-годишна, с две деца, гър-'
киня от махалата Варош, Сер, на 10-и м. м. януари тоже по собстве­
но желание се потурчи.
3. Момата Блатя (?) Стоименова, 18-годишна от махалата Чи­
нар, гъркоманка, залюбила е едно турче из същата махала, с когото
забягна на 15 същия януари и на 18 по свое собствено желание при^"
мохамеданството. ’

НАСИЛИЯ И УБИЙСТВО В СКОПИЕ л

ЗАРАДИ ОТКАЗАЛА СЕ ОТ ИСЛЯМА БЪЛГАРКА
фо

Писмо № 296 от 27 февруари 1899 г. на Българската ек:

зархия в Цариград до скопския български митрополит. —
Вж. ЦДИА, ф. 246, on. 1, а. е. 166, л. 10—11.

В Екзархията достигат сведения, че някоя си мома българка

на име Елена из Малишевско преди четири месеца била грабната от
турци и откарана в гр. Скопие, гдеТо насилствено била оженена за
някой мюсюлманин. Понеже тя по никой начин не се съгласявала
да приеме мохамеданската вяра, то след като престояла три месеца
в къщата на речения мюсюлманин, намерила благоприятен случай
и побягнала в руското консулство в града Ви. Запитан Ваше високо­

668
преосвещенство за тая мома, сте заявили, че тя сама искала да се по-
турчи. Същото нещо потвърдил и свещеникът от Малишевско. Това
Ваше заявление направило лошо впечатление в руското тук посол­
ство, защото самият факт, че Елена побягнала от турската къща,
щом намерила благоприятен случай, и е потърсила избавление в
руското консулство, показва, че тя принудително е била заставена
да стои в речената къща.
Горното като ви съобщаваме, молим да имате добрината да ни
дадете подробни сведения и обяснение по тая случка.

2
Из писмо № 329 от 5 март 1899 г. на българския скопски
митрополит до българския екзарх в Цариград. — Вж.
ЦДИА, пак там, л. 12—14. '

Въпросът за тая мома ето как стои:

През миналия месец август някои българи от махалата «Топхаана»
в Скопие ми съобщиха, че в една турска къща в същата махала имало
една ограбена българка, която желаела да бъде избавена. Аз вед­
нага отидох при наместника на валията, вилаетския дефтердар, по­
неже Негово високопревъзходителство отсъствуваше от Скопие, и
му съобщих за тая българка, като поисках да се извади от турската
къща и предаде на митрополията.
Вилаетският дефтердар, който е един от съвестните и справед­
ливи чиновници, ми обеща, че ако действително момата е грабната
насила, той ще я освободи и предаде, и пред мене още заповяда на
първия полицейски комисар да изучи този въпрос и да му доложи.
След два дни, като ходих в правителството, дефтердар бей ми
съобщи, че въпросната Елена не била грабната, а доброволно прие­
ла мохамеданството, за удостоверение на което той ми представи
мазбата на пехчевския идарен меджлис, на която бяха подписани и
християнският аза, също чичо на Елена, и заместникът на пехче-
ванския арх. наместник свещеник Арсений, и в която мазба беше
казано, че тя приела мохамеданството доброволно. Разбира се, че
аз не можах да игнорирам този официален акт и не можах да правя
официално по-нататъшни постъпки за Елена, защото тя беше при
това встъпила вече в брак със сина на Кадри бег и бременна от него.
При все това, понеже тя постоянно пращаше известия в митро­
полията, че иска да избяга, и молеше да й се помогне, взе^а се мер­
ки да се улесни избягването й и това щеше да стане по-рано, ако
руският тук консул г-н Машков беше склонил да я вземе под свое
покровителство. Най-после, когато той след дълги колебания скло­
ни да я приеме в консулството, няколко хора с риск на живота си я
избавиха, вследствие на което един от избавителите е интерниран от
Скопие и лежи в затвора в Ени пазар.

669
 3
Из писмо № 440 от 30 март 1899 г. на българския скопскя
митрополит до българския екзарх в Цариград. — Вж.
ЦДИА, пак там, л. 15.

На 13 тото бе убит посред пладне в Скопие във фурната си хле­

барят Спиро Пешов, родом от с. Байловци, Кумановско, от Кадри
бег, баща на турчина, който бе грабнал и потурчил известната Вам
малешевка Елена. Покойният Спиро се подозираше от турците, че
той улеснил избягването на Елена.
Поради избягването на Елена има заподозрени и други българи,
на които постоянно турците се заканват с убийство.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНА БЪЛГАРКА В СТРУМИШКО

Из писмо № 534 от 11 март 1899 г. на струмишкия българс­

ки митрополит до българския екзарх в Цариград. — Вж.
ЦДИА, ф. 246. on. 1, а. е. 166, л. 103.

На 7-и февруари т. г. някой си Хасан от с. Кушколи, Радовиш-

ко, е грабнал Велика, дъщеря на Георги Златков из с. Пивичено,
Струмишко, и след една неделя едва се явил в Радовиш с цел уж мо­
мата искала да приеме ислямизма. Тази мома, понеже била мало-
възрастна от 13—14 години, в Радовиш й се направили нужнит&
постъпки да остане момата, но нищо не помогна. Изпърво явиха,
че щели да я изпращат в Скопие, но подир 15 дни я потурчиха.

ПОМОХАМЕДАНЧЕН МЛАДЕЖ
ОТ ДЕМИРХИСАРСКО

Писмо № 736 от 18 ноември 1899 г. на българската цър­

ковна община в Сер до българския екзарх в Цариград. —
Вж. ЦДИА, ф. 246. on. 1, а. е. 166, л. 108.

С голямо прискърбие чест имам да донеса за знание на Ваше

блаженство, че някой си момък на име Коста Харизанов, родом
Горни Порой, Демирхисарско, на възраст около 18 години, останал
сирак от малък и отгледан от сродниците си, а от четири (4) години
време бил слуга на някой си селски ага на име Юрук Осман, мина­
лата сряда, на 1 0 -и того, измамен, вижда се, от агите селски, за да
си промени вярата, без да знаят селяните и сродниците му, предста­
вил се при мюдюрина в Долни Порой и заявил, че желае да стане
турчин; възползувай от това, мюдюринът съставя си акт и препраща
младежа в Демир Хисар за потурчване, а в четвъртък повикали на­
шия председател да изпълни формалностите и момчето, отрекло се
от християнската вяра, напусто било настояването на председателя,
за да го оставят на свобода в християнска къща три (3) дена, гледали

670
да оплячкат жертвата си по-скоро, тъй щото заблуденото българче
приело мохамеданската вяра.
На 16-и, във вторник, като се научили горнопоройчани, дохож­
дат при нас и явяват за случката, но не подробно, то подадохме вед­
но със селяните протест до мютесарифина, като търсихме момчето да
представят пред нас (като загубено) и глупаво и го предадат нам,
стана телеграфическо разпореждане до каймакама в Демир Хисар
да обясни случката, обаче на другия ден дойде отговор, че глупакът
се е потурчил и всичко според закона им било извършено, а нашите
протести като минало си останали без последствия.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНА БЪЛГАРКА ОТ СЕРСКО

- Писмо от 28 ноември 1899 г. на свещениците, старейте и

• кметовете от с. Сенгелюво до председателя на българска­
та църковна община в Демир Хисар. — Вж. ЦДИА, ф.
246, on. 1, а. е. 166, л. 110.

С настоящото ни селскопечатно писмо известяваме до Ваше б л а '

гоговейство, че през 27-и того вдигнаха едно момиче, нарицаемо М а­
рия Стоянова, един от нашите турци и бащата на което съвсем бе­
ден, намирал се оная вечер на воденицата, който е и воденичар, а
само майка й се намирала в дома си и като жена не можела да я от­
неме. Затова ние старейте и кметовете селски потрудихме се и не
можахме и сега се научаваме, че се намира в Демир Хисар. Затова
молиме ти се, малко и голямо освен баща й и майка й да се потру­
дите за тая работа, колкото сте вредни, заедно с моавина господина.
[Следват 17 подписа.]

“ Добавка на учителя Стоян Николов от същото село. —

Пак там, л. 111.

9Ш Освен задний запис и аз ти доказвам, че ако без боедни (?) мъч-

й($се свърши това за тая мома, знай, че напоследък има и други две,
които ще направят това. И затова помъчете се добре заедно с госпо­
дина моавина да разпита това.
-■ И ето допущаме писмото с брат й на момата, който е пръв да-
ваджия и всички ние.
- з ' :
Писмо № 144 от 29 ноември 1899 г. на българската църков­
на община в Демир Хисар до председателя на българска­
та църковна община в Сер. — Пак там, л. 109.
Днес пак бях повикан от местния каймакам бей в града ни, за
да изпитам една мома на име Мария Панчева от с. Сингелево да приеме

671
 мохамеданската вяра; отговорих на каймакамина, че на основание
законите трябва да я заведат под наш християнски изпит три дни и
после, която вяра иска, свободно може да приеме. Негово високо
благородие захвана да ме изпитва отгде съм и прочее и где съм нау­
чил тези закони; аз му отговорих: «В държавата на нашия възлю­
бен цар и баща Негово И. В. султан Хамид II»; след това ми отго­
вори: «Хайде гит имине», и аз му дадох приличната почест и си и з­
лязох. Затова известявам Ви, пишете до Нег[ово] блаженство, че
тука населението християнско и председателите не се считат за
нула, и му дайте да разбере какво се върши с християните по тия
места. . .
П. П. Първо я бяха облекли в тяхна форма, че после ме викат
уж да я изпитвам, това значи го правят на нашия закон за прис-
мивка и подигравка.
[Добавка на председателя на българската църковна община в
Сер от 30 ноември 1899 г.] Настоящата преписка под надпис чест
имам да изпратя в оригинал на Св. българска екзархия за сведе­
ние: при това считам за нужно да разясня, че днес ходих лично при
мютесарифа и се разговорих по този въпрос, но ми каза следующо-
то: според техния закон, когато едно лице искало да приеме тяхната
вяра, то го прибирали в къщата на някой ходжа, като при това тряб­
вало да преживее най-малко три дена в турска махала, и след това
го представяли на мизлича в конака и повиквали свещеника, за да
изповяда лично желанието си, а след това го потурчвали, а друго
всичко било за тях нищо.

4 ^
Писмо № 1649 от 4 декември 1899 г. на българския екзарх
в Цариград до българската църковна община в Сер. —
Пак там, л. 112.

По повод надписа Ви от 30 текущаго месеца ноемв^рия под

№ 782, при който ни изпращате преписката по потурчването на момата
Мария Панчева из с. Сингелево, идем да ви [съобщим], че Вие, както
и общинският председател в Демир Хисар свещеник Иван Петров,
сте пропуснали в случая най-важното възражение, че момата про-
менява вярата си с насила, а не доброволно. Тя е била грабната от
дома й с насилие, когато е била сама с майка й и въпреки плачовете
и протестите на тая последната, тя е била отведена в Демир Хиоар.
Трябваше да се оплачете на властта срещу насилието, а формалност­
та в случая иде на второ място. Сега не може вече да се направи ни­
що, защото е пропуснато времето. За да може да се подаде оплаква­
не срещу насилието, поканваме Ви да изучите и ни явите: познава­
ла ли се е момата по-рано с похитителя; ако се е познавала, какви
мерки са взели срещу това родителите й; когато е била грабната,
не е ли викала и протестирала; не са ли чули това някои от съсе­
дите й; на каква възраст е момата и като е било нощно време, не е
ли била затворена стаята й и как е можал да влезе в нея турчинът.
672
 5 ■ • -
• Писмо на старейте и кметовете на с. Сингелово от 17 де­
кември 1899 г. до председателя на българската община в
• - Демир Хисар. — Пак там, л. 115,

Закъсняхме отговора на писмото, което получихме през 12-и

того, защото кметът наш се намираше в Демир Хисар и пристигна
на 14-и того. И така аз повиках кмета с азите и свещениците и ста­
рейте и прочетох писмото ти и всичките разбраха питането на Него­
во блаженство от нас и така повикаха бащата и майката на момата
и прочетохме писмото и тия тоя отговор дадоха, че не са вече дава-
джии. А ние по народност, ако има някакъв закон, даваджии сме и
когато я грабили, плакала, но като са накрай село, никой не чул и
това го пишувам според говорта на майка й, а баща й не се намирал
там, а на воденицата, който е и воденичар.

ОПИТ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ НА БЪЛГАРКА

ОТ ПАЗАРДЖИК

’ Писмо № 169 от 17 април 1899 г. на българския търговс­

ки агент в Одрин Т. Карайовов до окръжния управител
на Пазарджик. — Вж. ЦДИА, ф. 336, on. 1, а. е. 4, г. 9.

Около 4-и февруари т. г. Нонка, съпругата на Никола Г. То­

доров, пайтонджия по занаят в Т. Пазарджик, е била измамена от
две туркини и преоблечена като туркиня, с паспорт на турско име,
е била заведена в Турция, гдето са били употребени разни усилия,
за да я потурчат, но, види се, без успех. Имената на туркините са
Атише Хасанова и Фатма, нейна енаха, живущи в махалата Ески
Джама в гр. Т. Пазарджик. В тая измама е способствувал пайтон-
джията Нури, който с пайтона си е чакал на определеното място
край гра”а и оттам е закарал Нонка, гореспоменатата Фатма и слу­
гата турчин на мъжа й на жп станция, отгдето двете жени и сл 1 гата
заминали за Турция, а Нонка се завръща д;. :с при мъжа си, койт'
я е повикал с писмо.
3^ самата история по тая измама и начина, по който е била из­
вършена, тъй и къде се е скитала и прочие Нонка, тя сама ще раз­
прави след завръщането си в Т. Пазарджик. От моя страна аз съм
длъжен да представя, че гореречените Атише Хасанова и Фатма са
извършили умишлено престъпление, като са измамили една съпруга
да избяга от къщата си, уж да отиде да търси забегналия си мъж,
след като е задигнала спестените му пари и други ценности и пари, с
участието на пайтонджията Нури са я закарали, преоблечена като
туркиня, на жп станция, като й способствували да мине границата
с чужд паспорт на турско име.
Тук прилагам паспорта, с който си е служила предиречената
Нонка, и едно отворено писмо до нвя в гр. Узун Кьопрю от мъжа й.

673 43 По следите на насилието, ч. II

 ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ БЪЛГАРКИ ОТ КИЧЕВСКО

Писмо № 524 от 9 октомври 1899 г. на българския търговс-

, ки агент в Битоля П. Михайлов до българския диплома­
тически агент в Цариград Гешов. — ЦДИА, ф. 331, оп.
1, а. е. 32, л. 1.

Имам чест да донеса до знанието Ви, че от две седмици насам в

Кичеваката каза, където българското население страда най-много
от притесненията и золумите на злодейците и се намира в крайна
бедност, са станали четири отвличания от мюсюлмани на моми и н
млади булки. ,а
1. На 26-и миналия септември жената на Никола Кочов от,т
с. Локвица, находящ се в Румъния, гювеза, 26-годишна, е била отвле-и
чена от заптието Мюслим от с. Гарани, тоже Кичевско, от дома на
вуйка й Арсе Кузманов в с. Ковач, седалището на нахията в Поре-,и
чието, където уж за повече безопасност гювеза отишла да живее със
свекърва си Стоянка Кръстева, която е дошла тук да се тъжи на ва-ц
лията. ,,,
2. На 30-и същия [месец] 17-годишната мома Миладинка Сър--,
бинова от с. Модрица е била отвлечена от Джабир Тофов от същото^
село, когато с едно малко момиче се е връщала от нивата на Блаже,
Стойков, където била отишла да събира царевица. На 3-и того май^д
ка й Калина, придружена от казания Блаже, отишла в Кичево да с^,
тъжи на каймакамина и да иска дъщеря си, но там й показали едн$
забулена кадъна, която не говорила никак, без да позволят на К а­
лина да й види лицетб, като казали на последната, че дъщеря й ис­
кала да се потурчи. Майката Калина е дошла и тя тук да се тъжи
на валията.
3. Няколко дни по-късно Руска Гюрова от с. Челопеци, за коя­
то казват, че била още маловъзрастна, била грабната от Дервиш
Абас от г. Кичово, и
4. Босилка Маркова от с. Попоец, жена на Трая» Даниилов
от с. Яорец, е била отвлечена от Реджо Арифов от с. Глъбоки дол.
Траян отишел в Кичево да се тъжи на властта и да иска жена си, но
бил изгонен от тукашния жандармерийски бинбашия Риза бей, кой­
то от няколко дни се намира в Кичево и който му казал: «Потурчи
се и ти.»
Досега нямам възможност да се уверя дали отвлечените всички
са били съгласни с похитителите си, но ако се следва и за тях досе­
гашната практика, те ще бъдат доведени тук и изкарани на меджли-
са, и тогава ще може да се узнае по-добре как стои работата.

674
 2
... f Писмо № 349 от 2 март 1900 г. на българския дипломати­
' чески агент в Цариград Ив. С. Гешов до П. Михайлов,
български търговски агент в Битоля. — Пак там, л. 3.

В отговор на поверителното Ви от 9 октомври 1899 г., № 524*

чест имам да Ви явя, че според сведенията, дадени от битолския ва­
лия в тукашното Министерство на вътрешните работи и съобщени от
него в повереното ми агентство с нота № 122 от 9 февруари т. г., оз­
начените в реченото Ви писмо 4 българки приели доброволно ис­
лямската вяра и не били следователно изнасилвани за тая цел от
никого. При това, според мнението на императорското министерст­
во на правосъдието и на вероизповеданията, потурчването на същи­
те българки било извършено съгласно установените по тая материя
правила.
Като Ви съобщавам гореизложеното, моля да ми явите има ли
нещо вярно в тая нота.
[Резолюция на П. Михайлов]. 9 март 1900 г. Да се отговори, че
наистина въпросните българки са обявили, че са приели доброволно
ислямската вяра — едната в Битоля, а другите три в Кичево, както
гласи писмото ми № 17 от 13 т. г.,»но че начинът на отвличането им
насила и държанието им по няколко седмици из турските къщи, пре­
ди да бъдат извадени на меджлиса, където се явяват облечени в ка-
дънски дрехи, прави лошо впечатление върху българското населе­
ние и поражда силно съмнение дали при отвличането им тяхното
желание е било такова.

3
Писмо № 105 от 11 март 1900 г. на българския търговски
агент в Битоля П. Михайлов до българския дипломати­
чески агент в Цариград Гешов. — Пак там, л. 4, 19.

Имам чест да Ви съобщя, че четирите българки, за които е ду--

ма в писмото Ви от 2 -ри текущия месец под № 349, действително
при разпитването им — трите от тях в Кичево, а едната
тук — са обявили, че доброволно приемат ислямизма, но след като
тяхното възвръщане при своите си по причина на дългото им държане
в харемите е станало невъзможно. Неоспоримият факт, че те всички са
били насила отвлечени, и недопущането на никого от ближните им
да се види с тях, както и бавенето по няколко седмици да ги разпи­
тат, ако не са обстоятелства, достатъчни да уверят, че грабнатите
моми и невести насила са били потурчени, то са поне от естество да
накарат човека силно да бе съмнява, че са желаели, когато са били
отвлечени, да напуснат бащината си вяра, а, напротив, подкрепя
убеждението, че тяхната съвест е била насилена със заплашвания,
обещания и най-главното, че'те са били принудени да сторят това,
за да избягнат срама от нанесеното им безчестие. Изискваните фор­
малности при потурчването са запазени, но насилието си остава на­
силие върху българското население и го възбужда.
675
V ' •
 ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ БЪЛГАРИ В СЕРСКО

Писмо MV 518 от 3 декември 1899 г. на българския тър»

говски агент в Сер до българския дипломатически аг*нт
в Цариград. — Вж. ЦДИА, ф. 332, on. 1, а. е. 2, л. 2—3.

От няколко време насам тук се забелязват твърде чести потурч-

вания. В разстояние на един месец са станали четири потурчвания,
изключително от българи екзархисти. Свободата на съвестта е осве­
тена и всякой е свободен да изповядва каквато си ще вяра. Обаче
властите не съблюдават никакъв ред при променянето вярата на ня­
кого си и по това не може да се узнае потурчените доброволно ли се
отказват от праотеческата си вяра, или насилствено. Оглашеният
за потурчване не се изпраща предварително до надлежния религио­
зен началник, за да се увещава и посъветва, а направо се явява в ад­
министративния съвет, гдето, щом като обяви, че е мюсюлманин,
веднага се иска подписът на дотогавашния му религиозен началник
и с това се свършва процедурата. Демирхисарският български
архиерейски наместник при потурчването на Мария Пенчева от
с. Сингелово не искал да подпише протокола, защото новопотурчената
не му била представена предварително, но каймакаминът му възра­
зил, като му казал: «Кой ти е дал тебе тоя ум; и без твоя подпис ра­
ботата ще се свърши.» Тая процедура се практикува навсякъде.
Ето и имената и местожителствата на потурчените:
1 . Коста Харизанов, 18-годишен от Горни Порой, Д. Хисарс-
ко, потурчен на 17-и ноември.
2. Мария Пенчева, 20-годишна от с. Сингелово, Д.-Хисарско,
потурчена на 29 ноември.
3. Тодор Георгиев, 22-годишен, женен, от Банско. Предвари­
телно живял с жена си в България. Жена му избягала и се потур-
аила в Горна Джумая [Благоевград]. Тодор отишел да дири жена си
в Джумая, но обвинен в комитаджилък, бил доведен в Сер, гдето,
като излежал 40—45 дни, най-после бил принуден да се потурчи
на 29-и ноември тази година.

ПОМОХАМЕДАНЧЕН БЪЛГАРИН ОТ БАНСКО

Писмо № 790 от 2 декември 1899 г. на българската църков­

на община в Сер до българския екзарх в Цариград. — Вж.
ЦДИА, ф. 246, on. 1, а. е. 166, л. 113.

В допълнение рапорта ни от 30-и ноември текущата година чест

имам да явя за знание на Ваше блаженство друга скръбна вест, че
тук в града ни Сер на 29 ноември текущата година се потурчило дру­
го лице на име Тодор Бергов от Банско, българин, православен.
Въпросният Тодор Бергов е бил женен и с жена си живеел в
България. През лятото жена му избягала в Турция и в Горна Джу­
мая преди няколко месеца я потурчили. Като се е научил въпрос-

676
ният, отишъл на същото място да търси жена си, но бил уловен к а­
то комита и вързан го пращат в тукашния затвор и след няколко
време убедили го и него да приеме мохамеданството, както що ста­
нало на 23-и ноември, без обаче да викат и обадят нам, попитал го
е някой си гръцки свещеник и всичко свършило.

ОСУЕТЕН ОПИТ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧАВАНЕ

НА БЪЛГАРКА В СТРУМИШКО

Писмо № 2060 от 16 декември 1899 г. на българския стру-

мишки митрополит до българския екзарх1в Цариград. —
Вж. ЦДИА, ф. 246, on. 1, а. е. 166, л. 105.

На 11 того Вангя Трайкова от с. Банско, Струмишко, била из­

мамена от един мохамеданец и че уж щяла да измени православната
християнска вяра и да приеме ислямизма, дигнали я и я довели в
града ни в една турска къща. Това нещо ми се доложи и аз на 12 то­
го отидох при каймакамина и настоятелно исках да се яви момата
в правителството и по установения ред да се изпита. Каймакаминът,
от една страна, докарва момата, а, от друга, изпъжда родителите й
да не може да се изпита този ден, нещо, което успя, и едва на 14 того
я изкараха пред идаре-меджлиси. Понеже момата беше екзархист-
ка, в отделна стая с баща й, майка й и брат й и аз успях да я убедя
да се откаже от намерението си, като й обещах покровителство и
пр. Докато се извърши това, момата стоя доста време в стаята, не­
що, което много озлоби турците. След като се яви повторно момата
в идаре-меджлиси, тя изповяда, че за нищо не иска да измени хрис­
тиянската вяра. Тогава аз снех от нея турското облекло и с двама
заптиета и гавазина я изпратих в митрополията, отгдето после я на­
станих в къщата на енорийския свещеник. Този небивал досега слу­
чай много наежи.турците против мене, защото те се посрамиха. Така
щото не е чудно да постъпи в Екзархията и друго тескере против
мене, понеже гъркоманите не пропускат случай да внушават на тур­
ците небивалици, само и само да ме преследват.
Тъкмо когато бях подобрил отношението си с каймакамина, из­
пречи се пред мен длъжност, към която не мога да се отнеса небреж­
но или пък да я занемаря.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ БЪЛЦАРКИ В СЕРСКО

Писмо № 46 от 23 декември 1899 г. на екзарх, Йосиф до

българския дипломатически агент в Цариград. — Вж.
. ЦДИА, ф. 176, on. 1, а. е. 1538, л. 61—62.

Получихме писмото Ви от 18 того под № 2731 заедно с приклю­

чения в него препис от поверителния рапорт на княжеския търговс­

677
ки агент в Сер под № 517, с който явява за потурчванието на някол­
ко българи ц разстояние на един месец.
В отговор имаме чест да Ви известим, r -не агенте, че за потурч­
ванието на означените в споменатия рапорт лица е доложено и нам
от общинския председател в Сер, но ний не намерихме за уместно
да направим тук никакви постъпки, защото в тия случаи са били
изпълнени нужните формалности. Според съществуващия ред, ко-
гато някой изяви желание да приеме мохамеданската вяра, власти­
те явяват на надлежния духовен началник да изпрати свещеник да
се срещне с него. Ако свещеникът сполучи да го убеди да се откаже
от намерението си и той заяви, че не желае да приеме мохамеданска­
та вяра, на часа го освобождават. Ако ли настоява в намерението
си, потурчват го. Никога обаче не позволяват да се държи три дена
в християнска къща да се увещава. Така става и тук и не само с
признаващите духовното ведомство на екзархията, но и с всички
други християни.
За потурчванието на момата Мария Танчева из село Сингелово,
Демирхисарско, ние своевременно сме поискали подробни сведе­
ния от серския общински председател и от отговора му, ако се види,
че тя е била грабната и насила потурчена, ще направим нужните
постъпки пред надлежното място.

ОТВЛЕЧЕНА БЪЛГАРКА ОТ £ИЧЕВСКО,

ЗА ДА БЪДЕ ПОМОХАМЕДАНЧЕНА

Писмо № 17 от 13 януари 1900 г. на българския търговски

агент в Битоля до българския дипломатически агент
Цариград. — Вж. ЦДИА, ф. 176, on. 1, а. е. 1538, л. 11.

Имам чест да Ви явя за още едно отвличане на мома в Кичевс-

ката каза.
На самия 1-ви тек. януари един час след захождание на слън­
цето двама турци Максур и Бахтир Дзеко от с. Староец, Кичевско,
въоръжени с мартини, влезли насилствено в къщата на българи­
те братя Андрееви в същото село и единият от тях застанал на вра­
тата да пази, а другият, след като строшил къщния ковчег, отдето
задигнал доста дрехи, запушил устата на момата Цвета и я извадил
навън. Тогава двамата грабители изгърмели по два пъти и си отиш­
ли, като отвлекли Цвета. На 3-и Бахтир Дзеко пак отишъл в къщата
на братя Андрееви и се заканвал на жената на единия брат, че и
нея щял да принуди да се потурчи, ако продължавала да вдига вря­
ва по извършеното от него.
Тая мома ще бъде изкарана на меджлиса в Кичево или тук в Б и ­
толя, за да даде изповед, че приема мюсюлманската религия, едва
след няколко седмици, кадто стана с ония, за които се отнасяше
писмото ми от 9-и октомври м. г. под № 524 и от които Миладинка
Сърбинова бе докарана и изкарана на меджлиса едва на 30 октомв­
ри, а другите три са били питани само в Кичево. •
678
 ОПИТ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ НА БЪЛГАРКА
ОТ БИТОЛСКО

‘ H i писмо № 68 от 16 февруари 1900 г. на българския кия»

. жески агелт в Битоля до българския дипломатически
агейт в Цариград. — Вж. ЦДИА, ф. 176. on. 1. а. е. 1538,
, л. 41.

Имам чест да донеса до знанието Ви и следующите произше­

ствия:
[3]. Същия ден [12 февруари] вечерта Риете Велев Шиклевски
от с. Слепне, Битолска каза, който имал гости, като слязъл в хизба-
1 та си, часа около 3 по турски, за да точи вино, бил застрелян през
•един малък прозорец и ранен доста опасно. В това престъпление
силно подозирал турчина Шизман от село Прибинци, защото преди
■десетина дни Риете се оженил за една мома от същото село, която
Шизман искал да потурчи насилствено, и когато Риете се венчавал,
■'Шизман отишъл у дома му и след като произнесъл разни псувни
' против младоженците, отишъл си разсърден. След 2—3 дни Риете
, изпратил един човек в с. Прибинци до Шизман да му предложи ед-
Зна сума пари, за да не преследва Ристя, но Шизман отговорил, че
не искал пари, но че щял да извърши това, което намерявал.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ БЪЛГАРКИ
В БИТОЛСКИЯ ВИЛАЕТ

Писмо № 397 от 2 март 1900 г. на българския дипяомати-

, чески агент в Цариград до българскиямиНистър-предсе-
s дател. — Вж. ЦДИА, ф. 176, on. 1, а. е. 1538, л. 56.

з® Чест имам да Ви явя за сведение, че по повод на поверителния

рапорт № 524 от 9 октомври м. г. на княжеския търговски агент в
Битоля, от който е изпратен и Вам препис, аз ^ъобщих в Дахилие­
то изложените в него четири случки на насилствено потурчване на
моми и млади булки българки из Битолския вилает и че от ответ­
ната нота на Дахилието по тоя предмет се види, че според дадените
му сведения от битолския валия, както и според мнението на импе­
раторското министерство на вероизповеданията въпросните бъл­
гарки били приели доброволно и съгласно с установените правила
ислямската вяра и не били следователно изнасилвани за тая цел от
никого.
Ще си позволя в тоя случай, господине министре, да привлека
вниманието Ви върху отговора на Дахилието, което по моето мне­
ние характеризира най-ясно начина, по койуо турското правител­
ство се стреми да оправдае или оформи своеволията или произвола
над беззащитното българско население в империята.

679
 ОТВЛЕЧЕНА БЪЛГАРКА ОТ СЕРСКО,
ЗА ДА БЪДЕ ПОМОХАМЕДАНЧЕНА

Писмо № 124 от 12 март 1900 г. на българския търговски

агент в Сер до българския дипломатически агент в Цари­
град. — Вж. ЦДИА, ф. 176, on. 1, а. е. 1538, л. 70—71.

На 6 -и того в голямото село Горни Порой, разположено около

железопътната станция Порой, между Сер и Солун, законната съп­
руга на Велю Георгиев, Митра Тонкова от същото село Горни По­
рой, като отишла на чешмата да си налее вода, трима души турци я
грабнали и я завлекли в една близосъседна турска къща. На вико­
вете на нещастницата се събрали роднините и съседите й и настоя­
вали да им се предаде грабнатата жена, като даже навлезли в турс­
ката къща, но за да се избегне кръвопролитието, което било неиз­
бежно, роднините на жената се оттеглили. Те направили заявле­
ние на местния мюдюрин, но той им отговорил да търсят грабнатата
жена от д.-хисарския каймакамин, при когото тя щяла да бъде от­
ведена.
При нападението на турската къща братът на грабнатата жена
й извикал на име и тя отговорила: «Братко, избавете ме!», но тур-
ците й запушили устата и тя престанала да говори.
Както Ви е известно от рапорта ми от 3 декември 1899 г. под
№ 517, по същия начин в същото село се потурчи и младежът Коста
Харизанов.

НАСИЛИЯ НАД БЪЛГАРКИ

В ДЕМИРХИСАРСКО ДА ПРИЕМАТ ИСЛЯМА

Писмо № 2<?2 от 23 април 1900 г. на българския търговски

агент в Солун до министъра на външните работи и изпове­
данията в София. — Вж. ЦДИА, ф. 176, on. 1, а. е. 1538,
л. 119—121.

Имам чест да Ви явя, че в последно време турското население

от с. Горни Порой [Демирхисарска каза, Серски санджак] захва­
нало да прави насилия над българското население от това село. Ед­
на тайфа от турци систематично дебнела българските момичета и
млади жени, отвличала ги в турски къщи, след няколкодневно дър­
жане принуждавала ги да се потурчат. При всичко, че селото ня­
колко пъти се е оплаквало на мюдюрина (с. Горни Порой е в Долно-
поройска нахия и седалището на мюдюрина е в село Долни Порой),
последният не е вземал никакви мерки против тези турци, обстоя­
телство, което силно насърчавало турците, които през великденски­
те празници се осмелили да влязат посред ден в българската черква
и оттам се опитали да грабнат една млада жена.
Ето що разправя една депутация от казаното село, която е дош­
ла да се оплаче на солунския валия.

680
 1. В началото на март жената на българина Георги Гугушев
от с. Горни Порой, Митра, отивайки за вода на селската чешма, би­
ла грабната от турчина Юсуф Хасан от същото село и силом заведе­
на в една турска къща. Мъжът и близките на откраднатата жена,
както и цялото българско население заявили на мюдюрина, но по­
следният не взел никакви мерки за повръщането на грабнатата же­
на. След 8 -дневно държане в турската къща жената силом била на­
карана да се потурчи, а за форма само повикали ближните й да се
явят в Двмир Хисар пред казалийския меджлис, за да чуят, че Мит­
ра сама желаела да се потурчи.
2. Двамата братя от същото село Юрук Хасан и Мустафа Абду-
шови, познати като развалени хора, няколко пъти се опитвали да от­
краднат дъщерята на Танко Атанасов, Стана. Добре въоръжени, на ня­
колко пъти те са влизали в къщата на бащата с цел да отвлекат дъщеря
му. Бащата давал заявление върху заявление на мюдюрина, но послед­
ният не направил нищо, за да избави нещастното семейство от посто­
янните преследвания на двамата братя турци. Най-после родителите
решили да изпратят дъщеря си в с. Тудорич като на по-безопасно
място. Юрук Хасан и Мустафа се научили и въоръжени отишли в
това село, за да изпълнят намерението си. Бащата, като се научил
за това, подал наново прошение на мюдюрина. Но мюдюринът пак
нищо не направил.
3. Най-последната случка от подобен характер, която показва
докъде е отишла увереността на тия турци, че правителството не
само не ги наказва, но и одобрява постъпките им, е станала на вто­
рия ден на Великде^, 10-и април. Часа между 6 —7 по турски през
деня българското население отивало в черквата «Св. Димитър» на
молитва. Когато голяма част от населението било събрано в черква­
та, дошли споменатият по-горе Мустафа Абдуш, Юсуф Али Ахмед и
Осман Сали, въоръжени от глави до нозе, и силом се опитали да от­
влекат от черквата жената на Мите Георгиев, Стойна Георгиева.
Находящите се в черквата мъже с риск на живота си избавили жерт­
вата от ръцете на Осман Сали. който извадил револвер срещу самата
Стойна. Вкупом' населението отишло в с. Долни Порой и се опла­
кало на мюдюрина, който не само че не обърнал никакво внимание
на оплакването му, но и го изпъдил от конака. На следующия ден
Осман Сали отишел наново в черквата и с брадва нападнал тъста на
Стойна Георгиева. Находящите се там християни едвам сполучили
да избавят от смърт нападнатия старец. Раненият, както и мухта-
ринът от селото пак се оплакали на мюдюрина, но пак никакви мер­
ки не се взели от последния против размирниците. Тогава селото
изпратило депутация в Демир Хисар, за да се оплачат на каймака-
мина. Какво е било телеграфирано на каймакамина от страна на
мюдюрина, не се знае, но двама от пристигналата депутация в Де­
мир Хисар били арестувани и досега се държат в тамошния затвор.
Осман Сали бил повикан в Демир Хисар да се изпита и пак бил ос­
вободен и се завърнал в селото си.
Дошлата в Солун депутация от селото направи прошение, в кое­

681
то подробно изложи горните точки, и го подаде на солунския валия.
Копие от това прошение тя подаде и на всички представители на ве­
ликите държави в Солун. Освен това тя изпрати една телетрама с
такова же съдържание до двореца в Цариград с копия до великия
везир и до негово блаженство екзарха. Нападнатата жена Стойна
Георгиева, която също така дойде в Сол^н, подаде прошение до со­
лунския прокурор и иска наказанието на Осман Сали и на друга­
рите му.

ОСУЕТЕН ОПИТ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ

НА БЪЛГАРСКА ДЕВОЙКА

Писмо № 1217 от 13 юли 1900 г. на българското диплома­

тическо агентство в Цариград до българския търговски
агент в Сер. — Вж. ЦДИА, ф. 176, on. 1, а. е. 1538, л. 196.

Чест имам да Ви изпратя в изрез тук приключена една дописка

из гр. Серес, печатана в брой 21 от 6 -того на издаващия се в София
в. Реформи, в която, както ще видите, се разправя за едно грозно
произшествие, станало в с. Баня, Серско, състоящо се в насилстве­
ното отвличане и потурчване на една българка-мома на име Магда­
лина Д. Рачева.
Моля Ви, господине агенте, да ме уведомите в едно близко вре­
ме за достоверността и истинността на тая печална случка и послед­
валите я арести, за които се твърди в гореказаната дописка под нас-
лов «Сер», поместена във в. Реформи, в отдела «Из Турция».

2
Писмо № 351 от 1 август 1900 г. на българския търговски
агент в Сер до българското дипломатическо агентство в
Цариград. — Вж. ЦДИА, ф. 176, on. 1, а. е. 1538, л. 213—
214.

В отговор на писмото Ви от 13-и миналия юли под № 1217 имам

честта да Ви явя, че според сведения, които управляемото от мене
агентство можа да събере, действително именуемата Магдалина от
с. Баня, Разложка каза, Серско окръжие, е била насилствено от­
влечена от турци с цел да бъде потурчена, когато тя се намирала
на нивата заедно със сестра си и с малкото си братче.
В деня на отвличането на Магдалина няколко българи от бъл­
гарското село Банско, съседно на селото Баня, се били въоръжили
и били тръгнали по дирите на похитителите й в планината Пирин.
При известието за тази уж своеволна потеря каймакаминът се бил
разсърдил силно; а пък когато му било донесено, че българите се
готвели да отърват момата с оръжие в ръка (нещо, което не било
вярно), когато тя щяла да се доведе в хюкюмата, за да се изпита

682
публично дали желае да прегърне ислямската вяра, той- се бил от­
несъл телеграфически до мютесарифина тук да иска наставления.
Отговорът на последния бил да обезоръжи въоръжените и да ги тури
в затвор. И действително в деня на разпита не само застъпниците
на Магдалина, но и всичките присъствуващи в конака жители бъл­
гари били изпозатворени, макар че не са имали никакво оръжие. В
същия ден каймакаминът бил изхвърлил от конака и бутнал по стъл­
бите надолу председателя на българската община в Мехомия Н. П.
о. Саев, признат от властта и аза в хюкюмата.
Колкото за Магдалина, когато тя била заведена в конака и за­
питана дали иска да се потурчи, била отговорила, че била откарана
насила и че нямала никакво намерение да се откаже от вярата си,
отговор, вследствие на който е била на часа повърната и предадена
на родителите й. Малко подир нейното освобождение били пуснати
до един затворените вследствие на личните постъпки на Н. в. прео­
свещенство неврокопския митрополит г. Иларион, който бил ходил
нарочно за тази цел в Мехомия [Разлог].
Относително до раните, които били нанесени на братчето на въ­
просната Магдалина, и до положението, в което се намирало, управ­
ляемото от мене агентство не можа да узнае нищо положително, тъй
като тези дни поради полските работи не са идвали тук селяни от
с. Баня, за да се разпитат. При все това агентството пак ще следи и
каквото научи, ще има грижата да Ви доложи допълнително.

3
Писмо № 424 от 15 септември 1900 г. на българския тър­
говски агент в Сер до българското дипломатическо агент­
ство в Цариград. — Вж. ЦДИА, ф. 176, on. 1, а. е. 1538,
л. 243.

N В допълнение на рапорта си от 1-ви миналия август под № 351

имам честта да Ви донеса, че според допълнителните сведения на
управляемото от мен агентство положението на братчето на въпрос­
ната Магдалина не било тъй опасно, както се описва във вестника.
Действително то било порязано в ръцете, но не тежко. Понастоящем
то заедно със сестра си Магдалина се намират в България, гдето би­
ли избягали подир произшествието. Според същите сведения след
заминаването на Н. високопреосвещенство г. Иларион от Мехомия
за Неврокоп властта била затворила именуемите Томе Конадиров,
Георги Жечев, Димитър М. Хаджийски и Тодор Мачов от гр. Ме­
хомия за това, че в деня на разпита на Магдалина дали желае да
приеме мохамеданската вяра те се намирали в залата на конака, и
Костадин Донев, ученик от III клас, заедно с още седем души от
с. Баня по причина, че те били засвидетелствували, какво турците би­
ли грабнали насила момата от нивата. Всички тези лица гниели и
досега в затвора в Мехомия.

683
 ОПИТ ЗА ОТВЛИЧАНЕ И ПОМОХАМЕДАНЧВАНБ
НА БЪЛГАРКА В СЕРСКО

. Писмо № 191 от 13 април 1900 г. на българския търговс­

ки агент в Сер до българския дипломатически агент в Ца­
риград. — Вж. ЦДИА, ф. 332, on. 1, а. е. 4, л. 4.

На втория ден на Великден населението на с. Горни Порой, Де-

мирхисарска каза, по местния си народен обичай се събрало на хоро
на местната църква, която се намира вън от селото. Когато хорото
играело и хората се веселили, дохождат в църковната ограда трима,
въоръжени с ятагани и револвери турци от същото село, именно:
Осман Салиев, Мустафа Абдушев и Юсуф Алиахмедов, и без много
да му мислят, впуснали се и грабнали младата невеста Стойна Ге­
оргиева, законна съпруга на Георги Иванов, и я повлекли към се­
лото с цел да я потурчат. В това време присъствуващите на хоротб
хора се впуснали към турците и сполучили да отнемат невестата, коя­
то я заключили в църквата. Последствие на това старейшините селс-1
ки се оплакали на мюдюрина в Долни Порой и един от грабителите,1
Осман Салиев, бил арестуван, но до вечерта бил пак освободен. След
това освободеният взел една брадва, намерил свекъра на невестата
и му нанесъл смъртоносен бой. Последствие на тия произволи ня­
кои от първенците са дошли в Сер и да се оплачат чак до Н[егово1
И[мператорско] Величество султана, защото по същия начин през
месец март т. г. се отвлече и потурчи Мария Петкова от същото се­
ло, за което с писмо от 12.III.под № 124 имах честта да Ви донеса.

2
Писмо Ni 193 от 14 април 1900 г. на българския търговс­
ки агент в Сер до българския дипломатически агент в Ца-
. риград. — Пак там, л. 6.
' Чл
В допълнение на рапорта ми от 13-и того под № 191 моля раз­
пореждането Ви да се поправи в началото на реченото писмо селото
Горно Броди с Горни Порой, гдето действително е станало произ­
шествието, а не в Горно Броди, както погрешно е преписано.

3
Писмо № 201 от 19 април 1900 г. на българския търговски
агент в Сер до българския дипломатически агент в Цари­
град. — Пак там, л. 5.

В допълнение на писмото ми от 13-и того под № 191 имам чест

да Ви донеса, че освен гдето престъпниците по покушението на граб-
ване невестата са освободени, но работата е взела съвсем обратна
посока. Работата била представена на властта, че похитителите не
били отишли в черковния двор да грабнат невестата, ами били отиш­

684
ли да дирят някакви си аргати, а българите без всякакво право ги
били нападнали и клеветели. И така вместо виновниците да бъдат
арестувани и наказани, арестувани са двама души българи, местни
жители, именно Ваню Гайдов и Ив. Мутафов, които се обвиняват,
че били вадили оръжие срещу войската.

ПОМОХАМЕДАНЧЕН МЛАДЕЖ В СЕРСКО

. Писмо № 8346 от 29 юли 1900 г. на Министерството на

външните работи и изповеданията до Българското тър­
говско агентство в Сер. — Вж. ЦДИА, ф. 332, on. 1, а. е.
4, л. 3 и 12.

Вследствие рапорта на Пловдивския окръжен управител и з а ­

явлението на Димитър Кехайов от с. Пещера, задето синът му Хрис­
то Димитров Кехайов, обвинен в съучастие в кражба, на 15-и ноемв­
ри 1899 г. е избягал в Турция, къде Неврокопско, дето се установил
при някой си Мехмед бей и приел мохамеданство*о, Мтоистерство-
то на външните работи и на изповеданията се разпореди да се на­
правят нужните постъпки чрез нашето дипломатическо агентство в
Цариград за завръщането на поменатия момък в родното си място
Пещера. В отговор на направените постъпки от агентството Даха-
лието съобщи, че поменатият момък се намирал в Сер, сейменин в
чифлика Патрик, и че той доброволно и без никакви насилия приел
мохамеданството.
Като Ви се съобщава горното, Министерството на външните ра­
боти и на изповеданията има чест да Ви помоли, господине упрВвля-
ющий, да узнаете дали това момче се намира действително там и е
приело мохамеданството доброволно и без насилия. При това може
по косвен начин да му се съобщи, че заведеното против него дело за
кражба се оказало неоснователно и делото е прекратено.
Отличителните му черти са: възраст 18-годишна; ръст висок;
коса и очи черни; мустаци току наболи; предните му зъби изпаднали
и е облечен в потури.

2
Писмо № 450 от 10 септември 1900 г. на българския тър­
говски агент в Сер до Министерството на външните ра-
-* боти и изповеданията. — Пак там, л. 2.

Княжеското търговско агентство в Сер има честта да яви на по­

читаемото Министерство на външните работи и изповеданията, че то
е разпоредило своевременно потребното по съдържанието на пис­
мото му от 29 юли т. г. под № 8346, като е помолило едно лице по
едип съвършено посторонен начин да разпита за въпросния Христо
Димитров Кехайов и за резултата да му донесе, но то и досега не се

685
е явило в агентството. Селото Патрик е гръцко и отстои седем часа
далеч от Сер; така също са гръцки и селата, лежащи около него,
така щото в тях няма наши хора, които биха могли да ни услужат в
случая. Ако се изпрати нарочно човек в Патрик, ще се възбуди бди­
телността на властите, а самият човек ще пострада. Освен това агент­
ството не разполага и с някакви суми за посрещане на разходи от
подобен характер. То ще прибегне пек към посторонни средства и
в случай че успее да узнае нещо, ще има грижата да донесе в почи­
таемото Министерство допълнително.

НАСИЛИЯ НАД БЪЛГАРИ ЗАТВОРНИЦИ

ДА ПРИЕМАТ ИСЛЯМА

1
Писмо № 405 от 30 август 1900 г. на българския търговс­
ки агент в Сер до Българското дипломатическо агентство
в Цариград. — Вж. ЦДИА, ф. 176, on. 1, а. е. 1538, л. 235.

Имам честта да Ви донеса за знание, че според сведенията, кои­

то се имат в управляемото от мене агентство, от известно време на­
сам местните власти упражнявали един вид натиск върху затвор­
ниците българи, които лежат в тукашния затвор и които са осъдени
по на 3, 5 и 10 години и повече, за да приемат мохамеданството и
след това да бъдат пуснати на свобода. Така на 19-и текущия по
случай на 25-годишнината от възкачването на престола на Н. И. В.
султана превърнати са били в мохамеданската вяра двама такива
затворници българи и пуснати на свобода. Те били осъдени по на
петгодишен тъмничен затвор.

2
Писмо № 1456 от 6 септември 1900 г. на българския дип­
ломатически агент в Цариград до българския търговски
агент в Сер. — Вж. ЦДИА, ф. 332, on. 1, а. е. 4, л. 8.

В отговор на рапорта Ви от 30 изтеклия под № 405, моля Ви да

узнаете и ми съобщите имената на двамата затворници българи,
които били приели мохамеданската вяра вследствие натиска от стра­
на на местните там власти, както и: защо, кога и за колко време са
били осъдени.

3
Писмо № 469 от 2 ноември 1900 г. на българския търгове"
ки агент в Сер до българския дипломатически агент в Ца­
риград. — Пак там, л. 9—10.

В отговор на писмото Ви от 6 -и септември т. г. под № 1456 имам

честта да Ви съобща, че единият от затворниците българи, които

6 86
приели мохамеданската вяра, се казва Тоше Бергов от с. Баня, Раз-
ложка каза, Серско окръжие. За него можа да се узнае следующето:
Миналата година, когато той се намирал в България по работа, ж е­
на му се била потурчила негде в Серско. Като се научил за това, той
веднага бил напуснал България и бил заминал за насам, за да отър­
ве жена си, но на границата в Джумайско [Благоевградско] бил уло­
вен от властта без паспорт, подведен като комита и осъден на три-
гедишен тъмничен затвор. Не е могло да се узнае где е бил съден и
осъден, но при освобождението му и приемането на мохамеданство-
то лежал в тукашния затвор.
Колкото за втория, управляваното от мене агентство не е мог­
ло да се докопа до никакъв резултат въпреки всичките си старания,
които е положило в случая. Сведения за него можели да се съберат
само в затвора, но никой не смее да отиде там от страх да не бъде
подозрян от властта и следователно да пострада.

4
Писмо № 1876 от 13 ноември 1900 г. на българския дип-
- ломатически агент в Цариград до б-ЬДгарския търговски
агент в Сер. — Пак там, л. 11.

На № 469. Считам за нужно, за да се избегне безполезната пре­

писка, да обърна вниманието Ви, когато ще има да авансирате някое
твърдение или да съобщите някое събитие като предметното в горе­
означеното Ви поверително, да се стараете да се основавате на пъл­
ни, ясни и по-обстоятелствени сведения и данни, а не в обща смисъл
и въз основа на прости слухове, при каквито никаква постъпка от
моя страна е невъзможна.

ИЗНАСИЛВАНИЯ И ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ
-п в скопско
и
■г Писмо № 458 от 14 октомври 1900 г. на българския тър­
говски агент в Скопие до министъра ча вътрешните ра-
i- боти и изповеданията в София. — Вж. ЦДИА, ф. 176, оп.
, 1, а. е. 1538, л. 261, 262.

Имам^чест да Ви явя, че през изтеклия месец септември освен

произшествията, за които своевременно Ви съобщих, извършиха
се и други, считани тука като обикновени, а именно:
I. На 10 миналия септември т. г. някой си Шабан, известен в
Скопие като изнасилван и на турски жени, като бесен звяр изнасилил
деветгодишното момиче Ангелина Минова от село Сопище, като ха­
пал жертвата си по бузите, гърдите и дебелините и й причинил ра­
ни, от които след няколко дни умряла. Роднините й не бяха допус­
нати нито да се оплачат пред властите, а, от друга екрана, Шабан ги
заплашвал с убийство, ако се осмелят да се оплакват от него, така
че той остана ненаказан.

687
 2 . Осемнадесетгодишната мома Цвета Станкова от село Аджар-
лар, Скопска околия, била грабната насилствено от един турчин с
помощта на няколко свои другари от бащината й къща в началото
на септември. Нито молбите на родителите й, нито протестите на ви-
сокопреосвещения Синесий не можаха да помогнат за освобожде­
нието на грабнатата мом , че тя сама е пожелала да пре-
мине в мюсюлманската вече обля кла във фередже и
нито приемала да се явява пред каквито и да било власти, за да д а­
ва показания. Благодарение на енергичната постъпка на руското
консулство злочестата се отне от ръцете на похитителите си, изпо­
вяда, че тя нито е помислювала да менява бащината си вяра и че е
била грабната насилствено. Тя биде предадена на родителите си, а
похитителят остана ненаказан.
3. Дванайсетгодишният син на Ангел Милев от Скопие, слуга
при турчина Мурад Ефенди, бил наговорен от последния и чрез раз­
ни подаръци, обещания и заплашвания бил убеден да се потурчи.
Работата се разгледа в Идаре меджлиш, в който се констатира не­
пълнолетието на момчето, и самият кадия, член на тоя меджлиш,
призна, че то не може на тая възраст да се потурчи. Обаче момчето
не биде предадено на баща си, а се остави свободно. То отиде пак при
своя господар турчин, отгдето баща му не може да го прибере до
днешен ден, защото властта не му дава нужното съдействие. Момче­
то, поканено от баща си да се прибере при бащината си къща поне
за свиждане с майка си, казало, че то желаело да направи това, но
го било страх от турчина, който го заплашвал с убийство, ако отиде
при баща си. Говори се, че директорът на полицията Тефик Ефенди,
един отчаян рушветчия, бил обещал на бащата на момчето да му да­
де съдействие, за да го прибере у дома си, срещу парично възнаграж­
дение.

ОСУЕТЕН ОПИТ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ

НА БЪЛГАРКА ОТ ДЕБЪРСКО

Из писмо № 7 от 6 януари 1901 г. на българския търговски

агент в Битоля до Българското дипломатическо агентство в
Цариград. — Вж. ЦДИА, ф. 176, on. 1, а. е. 1634, л. 8—9.

На 23 април м. г. военният лекар в Дебър, Мехмед ефенди, от­

влякъл насила българката Кръста Сърбинова от с. Ганища, Дебърс-
ко, мъжът на която бил от 3—4 години на работа в Румъния. Кръста
имала шестгодишно дете, което останало у свекърва й. Нейният
грабител я държал през всичкото време под ключ и не е допущал
никой да се срещне с нея. На 18 октомври той бил преместен за ле­
кар в Битолската военна болница и довел тук със себе си нещастни­
цата. Напоследък, като не сполучил да я накара да се потурчи, за­
вел я у имамина дано той я увещае. От къщата на имамина Кръста
сполучила да избяга на 29-и декември, но е непразна на 7 месеца.

68 8
 ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ БЪЛГАРКИ В КРАТОВСКО
И щ и пск о

Писмо № 171 от 14 април 1901 г. на българския търговски

агент в Скопие до министъра на външните работи и изпо­
веданията в София. — Вж. ЦДИА, ф. 176. on. I. а. е. 1634,
л. 118— 119.

Имам чест да Ви явя, че през март са станали четири потурчва-

ния на българки из Кратовска и Щипска каза. Потурчените момиче­
та са две селянки (от селата Кайково и Мушковп Кратовска каза),
една мома из града Кратово на име Ката Андреева и друга мома из
селото Джидимирци (Щипска каза) на име Фика Илиева. Родите­
лите на момичетата се оплакали на властта, че млади турци силом
грабнали чедата им, и просили да се направи нужното, за да се на­
мерят в кои хареми са откарани и да се позволи на родителите да
отидат и да се видят с момичетата, преди последните да се потурчат.
Властите обаче отказали да дадат ход на тези оплаквания.
Грабнатата от с. Джидимирци Фика Илиева била отведена в Стру­
мица (Солунски вилает) и там потурчена. Струмишкият български
митрополит настоял пред властта да се повърне момичето в Щип,
защото тази каза е в друга духовна епархия (Скопска) и там, в при­
съствието на родителите й, да се разреши въпросът за нейното по-
турчване, но властта отказала да направи това, като постановила,
че момата доброволно е избягала.
По този повод чест имам да прибавя, господине министре, че
честите случаи на потурчване между българки стават повечето пъти
със съгласието и при минутното влечение на самите българки. Оба­
че те нямаше да се свършват всякога с потурчването на всяка из­
бягала българка, ако властта постъпваше съгласно с установения
в този случай ред от законите в Турция. Една избягала или силом
грабната мома от някой турчин, неин любовник, всякога се отвежда
в някой турски харем, дето не се допушат нито родителите на мома­
та, нито християнският свещеник, нито могат да й повлияят със съ­
вети и увещания. В тия хареми младите българки са заобиколени
с фанатични туркини, които не им допущат никакво разкаяние и
много пъти със заплашвания и даже изтезания накарват младата
българка да каже пред властта, че доброволно се е съгласила да
приеме мюсюлманството. Всъщност законите в Турция предписват,
щото избягалата или силом грабната мома да се отнеме от онзи, с
когото е избягдта или който я грабнал, и да се предаде на духов­
ния й началник, при когото ще имат достъп родителите й и при ко­
гото ще трябва да стои до деня, в който ще се яви пред идаре-меджли-
си, за да каже желанието си, че ще приеме или не мохамеданството.
Ако така се постъпваше, потурчванията нямаше да стават тъй
често, а случаи на насилствено потурчване съвсем нямаше да има.

689 44 По следите на насилието, ч. П

 ОПИТ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ НА ЕВРЕЙКА
В СКОПИЕ

Писмо № 227 от 25 май 1901 г. на българския търговски

агент в Скопие до българския дипломатически агент в
Цариград. — Вж. ЦДИА, ф. 176, on. 1, а. е. 1634, л. 164.

Предмет на оживени разговори и критики между консулското

тяло и тукашното общество от няколко деня е скандалиозното по­
ведение на тукашния вилаетски началник на жандармерията Мех­
мед паша.
Преди няколко дена Мехмед паша изпратил стражари нощно
време в една тукашна еврейска къща, които силом грабнали една
мома еврейка и я откарали в харема на своя шеф, за да я потурчи.
На следващия ден еврейката избягала от харема и Мехмед паша се*
е научил, че е скрита в една българска къща. През нощта сам Мех­
мед паша с няколко стражари отишъл в къщата, дето предполагал,’
че се е скрила еврейката, и по погрешка искал да влезе в къщата
на българина Зафир [непопълнено], ала последният не му отворил.
Тогава Мехмед паша счупил вратата, влязъл в къщата, нанесъл си­
лен побой на хазаина и като не намерил момата, излязъл си.
Избягалата еврейка поискала да замине за Солун, но Мехмед
паша заповядал да не я пущат по железницата.
Мехмед паша брои в своя актив с десетки подобни похождения,
а ежедневното му пиянствуване в тукашните кафенета и шантани
(дето върши най-възмутителни своеволия, бие присъствуващите и,,
пр.) са предмет на най-остри критики от страна на консулското тяло.т
Всички консули се възмущават от поведението на този висш чи­
новник, който е натоварен да пази честта и имота на населениетом
и
ОПИТИ ДА СЕ ПОМОХАМЕДАНЧИ ДЕТЕТО
НА ИСЛЯМИЗИРАНА БЪЛГАРКА ОТ ДЕБЪРСКО ,
. •ч

Писмо № 363 от 19 октомври 1901 г. на Министерство на<

външните работи и изповеданията в София до българския!
търговски агент в Битоля. — Вж. ЦДИА, ф. 176, оп. Ш
а. е. 1634, л. 226. J
I
Имам чест да Ви помоля да съберете подробни сведения и ги>
съобщите по възможност по-скоро върху следующето. 'fi­
ll рез септември т. г. били отвлечени от някой си бег Осман ЦанР
и потурчени именуемите Дунава Йосифова, жена на Павел Гавраи-
лов от с. Лазарополе, Дебърско, сестра й Велика Йосифова, мома, и
детето й Гаврил Павлов.
По сведенията ми Негово високопреосвещенство митрополит
Григорий знаел за тая работа.

690
 ' 2 ■ '
Писмо № 321 от 23 октомври 1901 г. на българския тър­
говски агент в Битоля до Министерство на външните ра­
боти и изповеданията в София. — Вж. ЦДИА, пак там.
л. 228 —231.

В отговор на поверителното Ви под № 363 имам чест да Ви дам

следното извлечение от писмото на Негово високопреосвещенство
господина Козма, дебърски български митрополит, отправено до
високопреосвещений Григорий, под № 524, от 19 септември т. г. От
него много добре се вижда как е станало потурчването на жените
Дунава и Велика Йосифови от с. Лазарполе, Дебърско:
«Досега не е имало случай от християните в предела на Мала
река, щото да пожелаят да прегърнат мюсюлманството, но от 3—4
години насам правителството захвана да изпраща във всяко село по
няколко войници за моафаза; също така и в с. Лазарополе от 3—4
години квартируват 50—100 войници; те като войници захванаха да
всяват разврат по селата, още повече в с. Лазарополе. Техният по­
сеян разврат даде и своя плод. На 13 септември т. г. две сестри, от
които едната с мъж, който от две години работи в Серес, и нейният
син на около 5— 6 години, и другата мома, нейна сестра, през нощта
около 6 часа побягват с един чауш и един аскер, като желаят да се
помюсюлманчат. Като ни се съобщи горната скръбна случка, ние вед­
нага направихме потребното пред местните власти и ни се удовлет­
вори просбата, като ни се даде достъп на 15 септември т. г. при ж е­
ните, за да ги убедим да се откажат от това гибелно намерение; но
те изрично заявиха, че искат да напуснат християнската вяра и да
прегърнат мюсюлманството. За тях нямахме възможност да им по­
могнем, защото настоятелно искаха да изпълнят намерението си, но
като дойде въпросът за 5 — 6 годишното дете, ние протестирахме и
заявихме, че трябва без друго детето да се даде на родителите от май­
ката, докато баща му си дойде. Мютесарифинът ни каза, че не може
да се реши въпросът, но ще пише на битолския валия и оттам ще
трябва да се реши въпросът.»
Детето не е потурчено и не може да бъде, докато не стане пъл-
новъзрастно. По застъпването на Негово високопреосвещенство
господин Григорий тукашният идаре-мезлиш — въпросът е бил вне­
сен от дебърския мютесариф — е вземал решение то да се предаде
на роднините му християни, докато достигне на възраст, в която
съгласно със законите може да си избере една от двете религии. Ва­
лията обаче не е дал ход на това решение, а е запитал в Цариград,
отдето се е получила заповед детето да се остави, дето е сега — при
потурчената му майка. Тази заповед е законна, ако се гледа шерпа-
та; но тя е съвсем арбитрерна според досегашната практика и ако
мислите, господине министре, да правите някаква постъпка, най-
добре е да бъдат насочени да се запази това осветено от толкова го­
дини право: децата на потурчени родители да се оставят у родни­
ните им християни.

691
 За жените не може нищо да се направи:- те са си променили доб­
роволно вярата. Братовицата на тия две жени, Ания Митова, мъ­
жът на която, Христо Йосифов, е дюлгерин в София от 4 години и
през всичкото време ни веднъж не се е смислил за нея, щяла е и тя
да се потурчн, за да има мъж и за да има кой да я храни. Тя е сега
тук и й търсят мъж, за да я венчаят наново, защото иначе ще тръгне
пак след някого.
При потурчванията обикновено се вдига голям шум и всички
казват отначало, че насила е грабната. Севгаш обаче, откакто аз
съм поне тук, е излазело отпосле, че потурчената е или някоя про­
фесионална блудница, или някоя влюбена, или някоя от много го­
дини изоставена от мъжа си. С такива неведнъж е бивал подвеждан
и руският тук консул. Миналата година една доста образована и от
добро семейство мома от Прилеп се бе влюбила в един офицер, из­
бяга с него и се лотурчи; след два месеца тя бе пак християнка, раз­
хожда се сума време из Битоля и сега е в София. Преди две години
друга една от Крушово, роднина на г. д-р Румянов и сестра на дра-
гоманина на сръбското консулство в Солун, се потурчи заедно с мъ­
жа си и детето си; и тогава и г. д-р Румянов, и княжеският търговс­
ки агент в Солун господин Шопов писаха, че е насила потурчена;
а тя била живяла по-рано сума време с един турчин и неговата вяра
й се била толкова харесала, че е щяла да изскубне брадата на све­
щеника, който е бил изпратен да я увещава; и тя е в София. Тази
година една от Воденско е била едвам спасена да не бъде потурче­
на — така казваше тя и тези, що я бяха довели тук; след справка
оказа се, че се била влюбила в друг един българин и за да може да
се венчае с него, намерила това средство, за да излъже духовната
власт, понеже във Воден не искали да я разведат с първия й мъж.
Тези примери си позволих, господине министре, да Ви дам не с на­
мерение да представя турците и правителството им за светни. Наг-
против, режимът в Турция, турските нрави, прокудата на м ъж е^
било вследствие на преследванията и разбойничествата са причи1-
на на потурчванията. Докогато не ще има християнско управление
и равноправност между всички жители в страната, дотогава всичкй
потурчвания ще бъдат насилствени. Не насилствени обаче, тъй как>-
то у нас са навикнали да разбират. Тези потурчвания са много пог
опасни за християнството, защото не само не предизвикват съпро~
тивление и не възбуждат религиозния дух на християните, но са h
заразителни. При правенето на постъпки, където и да било, това Hfe
трябва да се забравя. Представлявани в обикновената смисъл н&
думата «насилствени», оплакванията ще излязат при проверката
им толкова истински, колкото за пример е вярна новината, дадена
в 1038 брой на в. «Мир», че Солунският български пансион бил за­
крит от валията, понеже учениците били замесени в комитета —
постъпки, правени върху такива сведения, са само вредни.
Справедливостта изисква, господине министре, да кажа, че до­
сега няма случай дебърските арнаути да са посегнали върху някоя
жена. Тази черта от техните нрави е минала и у местните турци, за­

692
това и рядкост е да бъде някоя обезчестена или грабната насила.
Не ще съмнение обаче, че поведението на войниците, които почти
изключително са докарани из далечни краища, ще им предадат и
тоя порок, единствен може би, що нямаха.

3
Писмо № 374 от 3 ноември 1901 г. на Министерство на
външните работи и изповеданията в София до българско*
то търговско агентство в Битоля.Със същото съдържание е и
писмо № 375 от същата дата до българското дипломати­
ческо агенство в Цариград. — Вж. ЦД ИА. пак там. л.
233— 235.

В отговор на поверителния Ви рапорт № 321 от 23 минали ок­

томври, явявам Ви за Ваше сведение и ръководство, че едновремен­
но с настоящото писмо на княж. дипл. агент в Цариград да направи
постъпки, за да се отнеме детето Гавраил Павлов от ръцете на майка
му и да се предаде на българската митрополия в Дебър, която пък
да се споразумее с управляемото от Вас агентство за препращането
на детето до баща му в София.

4
Писмо № 1840 от 13 ноември 1901 г. на българския дипло-
'■* матически агент в Цариград до Министерството на външ-
6' ните работи и изповеданията. — Вж. ЦД ИА. пак там, л.
В' 243.

. , В отговор на поверителното Ви от 3 того № 375 имам чест да Ви

.^вя, че по въпррса с малолетния Гавраил Павлов Св. екзархия на
.рснование сведенията, доставени й своевременно от дебърския бъл-
харски митрополит, е направила още на 1 0 миналия октомври пис­
мени постъпки пред османското Министерство на правосъдието и
изповеданията в смисъл да се заповяда, щото предметното дете да
.се не държи повече при потурчената му майка, а да се предаде на
родителите му християни. Вследствие на тия постъпки Адлието е
запитало дебърския мютесарифин за тая работа и Св. екзархия, като
}е съобщила това обстоятелство на дебърския митрополит, очаква
<рт последния да й яви резултатите от това запитване заедно с някои
рзще допълнителни сведения, за да направи в случай на нужда пов­
ъ р н и постъпки.
в Като Ви съобщавам гореизложеното, чест имам да прибавя,
господине министре, че щом Св. екзархия като най-компетентна в
случая е подела въпроса пред Адлието, на повереното ми агентство
не остава, освен да дочака резултата, и тогава чак, ако има място»
да направи, каквото може, по тая работа.

693
 ПОМОХАМЕДАНЧЕНА ДЕВОЙКА ОТ НЕВРОКОПСКО

Писмо № 1074 от 1 ноември 1901 г. на българския екзарх

Йосиф в Цариград до дебърския митрополит. — В ж .Ц Д И А ,
ф. 246, on. 1, а. е. 76, л. 73— 74.

Високопреосвещений св. неврокопский митрополит г-н Илари-

он с писмо от 14 септември т. г. под № 788 ни извести, че някоя си
мома Деспина из с. Зърново, Неврокопско, която е била изявила
желание да приеме мохамеданската вяра, се явила пред идаре-ме-
джлиси с фередже, а не с християнската носия. Когато Н. благо-
родие каймакаминът предложил високопреосвещеному Илариону
да иде в отделна стая и според обичая да изпита въпросната мома и
да я увещае, той отказал категорически да изпълни това предложе­
ние, защото Деспина, още християнка и без да се извърши никаква
формалност за потурчването й, е била облечена в турски женски
дрехи. При все това потурчването на момата станало с устно изка­
заното й желание пред идаре-меджлиси и без да се разпита от до­
тогавашното й духовно началство.
По повод на горното ний с такрир изложихме случката на Н.
високопревъзходителство министъра на правосъдието и на изпове­
данията и протестирахме против противозаконната разпоредба на
каймакамина.
Сега Негово високопревъзходителство с ответното си тескере
от 11 октомври т. г. под № 37 ни известява, че понеже по държавни­
те наредби се изисква, щото тия, когато желаят да приемат моха-
меданството, да се виждат с религиозния си началник и с родители­
те си, а ако няма такива — със сродниците си, то естествено и хрис­
тиянки, които с такова желание се явяват пред идаре-меджлисите,
трябва да си откриват лицата, за да не остане никакво съмнение за са­
моличността им. Значи да носят християнските си дрехи, за да ли­
чи, че още не са потурчени.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ БЪЛГАРКИ ОТ ПАЛАНЕЧКО,

ЩИПСКО И ПИЯНЕЧКО

Из писмо № 1078 от 11 юни 1902 г. на скопския български

митрополит до българския екзарх в Цариград. — В ж.
Ц Д ИА, ф. 246, on. 1, а. е. 227, л. 66— 67.
. J I

в. На 1 май са се потурчили в Паланка Младена Иванова от с.

Търново (Па^анечко) и Достана Петрова от с. Метежево, тоже Па-
ланечко. Първата е на 20 г. възраст с родители, втората на 35 г. въз­
раст с родители и от 10 г. слугиня при някой си Садик ефенди.
7. Тана Каменова от Щип, българка, на 38 г., женена, с 4 деца,
безнравствена, която от 1 г. бе се разделила от мъжа си, на 1 0 май
избягала с някой си турчин и се потурчила.
8 . На 2 април била грабена насила една мома от с. Вирне (Пия-

694
 нечко) от някой турчин, който я докарал неизвестно де, за да я
потурчи. Брат й бил смъртно ранен, задето дръзнал да избави се­
стра си.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ ЖЕНИ В КУМАНОВСКО,

КРАТОВСКО И ПАЛАНЕЧКО

Из писмо № 2189 от 12 октомври 1902 г. на българския

скопски митрополит до българския екзарх в Цариград. —
Вж. ЦДИА, ф. 246, on. 1, а. е. 227, л. 70—71.

4. На 18 септември се потурчила в Куманово момата Коца Трай­

кова от Куманово на 16 г. възраст, останала без родители от 8 г.
насам.
11. На 12 септември се била потурчила в Кратово Мита Трай­
кова от с. Железни (Кратовско), омъжена за Тонета от с. Кундино
(Кратовско).
12. На 24 същия [месец] се потурчила Милица Николова от
гр. Кратово, която преди 1 година избягала от мъжа си и се приб­
рала при кратовския Реджи мюдурин с цел за потурчване.
13. В Паланка се потурчила Безцена от с. Жедилово (Паланеч-
ко) в началото на септември, която избягала 2 седмици преди това
от мъжа си и от същото село и се прибрала в града Паланка.
. Освен гореизброените случки са се случили и други побои, ог-
.рабвания и обезчестявания над беззащитното християнско насе­
ление.

lt ОСУЕТЕНО по м о ха Ме д а н ч в а н е на б ъ л г а р к а
,f V ОТ ВОДЕН

Из писмо № 564 от 22 ноември 1902 г. на българската цър­

ковна община във Воден до българския екзарх в Цари­
град. — Вж. ЦДИА, ф. 246, on. 1, а. е. 227, л. 94.
*
На 11 того през нощта биде грабната от един мохамеданин с
двама войници една християнка мома на около 14 г. възраст, родом
/из града, а живееща в един от две къщи чифлик, четвърт час до гра­
да, където си работела на гумното в отсъствието на родителите й,и
още същата нощ била докарана в града. Когато другия ден роди­
телите й дойдоха в града да я търсят, обадиха на каймакамина, по­
следният, без да дочака да ги изслуша, поискал им нофуза на мо­
мата, като им казал, че уж ще я търси, изгонил ги.
След няколко дена, на 17 того, майка й с някои други жени по
съмнение тръгнали да я търсят из турските махали и я намерили в
една къща. Момата, щом ги видяла, отърчала след тях и бежишком
през улиците стигнали до чаршията; там жените, застигнати от три­
ма полицейски, пъдари и войници, с бой и теглене насила отнели

69S
момата и я скрили в правителствения дом. Като се съвзеха, жените
с родителите на момата и множество народ отидоха пред правител­
ството да искат момата, но бидоха немилостиво набити от същите и
изгонени; същия час родителите й телеграфираха на валията в Со­
лун и съобщиха за случката.
Другия ден целият град почти се раздвижи и множество народ се
събра в гръцката митрополия и в поверената ми община, за да об­
мисли какво да се прави. В това време, не зная по какви съображе­
ния, се съобщи от властта, че ще изкарат момата пред мезлиша.та
да се яват родителите й.
Момата, изкарана пред мезлиша, най-тържествено заяви, че ис­
ка да остане в праотеческата си християнска вяра, като разкъса мо-
хамеданското облекло, в което я бяха облекли, и заяви, че насила
била грабена. След това се даде на родителите й.
Последните от занитванията на момата узнаха, че въпросната
била грабната, когато си отишла по нужда, и със запушена уста я
докарали в града; още на другия ден, завита, била отведена при кай-
макамина, който я убеждавал да приеме мохамеданската вяра; по
този начин била отведена и друг път при него. А най-горчивото, кое­
то узнаха родителите й, че нещастната мома била обезчестена от по­
хитителите й и войниците. . . Подобни нежелателни случки не са
рядкост у нас.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНА БЪЛГАРКА ОТ СКОПСКО л

г
, Из писмо № 2717 от декември 1902 г. на българския скопс-
ки митрополит до българския екзарх в Цариград. — Вж.
ЦДИА, ф. 246, on. 1, а. е. 227, л. 75.
р
2. На 27 октомври се потурчи жената Мария Блажова от Ско-.
пие и за Джавид от с. Количани (Скопско) омъжена.

ОТВЛЕЧЕНО МОМИЧЕ ОТ БЛАГОЕВГРАДСКО

С ЦЕЛ ДА БЪДЕ ПОМОХАМЕДАНЧЕНО ''

Писмо № 48 от 23 януари 1903 г. на българския търговски

агент в Солун до българския дипломатически агент в Ца­
риград. — ЦДИА, ф. 176, on. 1, а. е. 1887, л. 41.

Тук приложени имам чест да Ви представя преписи: 1) От една

телеграма до великия везир и 2 ) от едно прошение до солунския ва­
лия, подадени от Иванчо Николов из с. Лешко, Г.-Джумайска каза.

696
 ■ 2
Телеграма до великия везир с копие до Св. екзархия, по­
дадена от Иванчо Николов от с. Лешко, Джумайско. —
Пак там, л. 42 и 43.

Субашията Молла и бекчията Сейфула на 8 текущия месец от­

влякоха насила от дома ми дъщеря ми Зоица, 15-годишна, държаха
я на чифлика, в който служат, в с. Логодаш, до полунощ, а след то­
ва я отведоха в Джумая. Съобщих на каймакамина, но той, вместо
да накаже злосторниците, предаде дъщеря ми на имамина в Джу­
мая, за да бъде насила потурчена. Дъщеря ми се .. помъчила да из­
бяга, но туркините я затворили в една стая. След такива мъки не
зная дали дъщеря ми е още жива. Моля правосъдие.

3
Прошение до солунския валия, подадено на 15 януари
1903 г. от Иванчо Николов из с. Лешко, Г.-Джумайска
каза — Пак там, л. 44.

На 8 текущия месец Молла и Сейфула, първият субашия, вто­

рият бекчия на чифлика на X. Мехмед бей, находящ се в с. Лого­
даш, насила отвлякоха 10-годишната ми дъщеря Зоица, заведоха я
в чифлика, отдето след полунощ я откараха в Джумая [Благоевград]
в къщата на Молла. На другия ден отидох в Джумая, оплаках се на
каймакамина и поисках да се освободи дъщеря ми. Каймакаминът
отне дъщеря ми от ръцете на грабителите й, но не я предаде на мен,
а на имамина, като ми каза, че искала да се потурчи. Голямата ми
дъщеря Яна ходи в къщата на имамина и видя сестра си Зоица; тя
се помъчила да отведе Зоица, но туркините я изгонили, а грабнатата
заключили в една стая. До днес не зная дъщеря ми жива ли е или
не. Не е ли срамота и грехота, дето каймакаминът под предлог, че
15-годишната ми дъщеря искала да се потурчи, не наказва грабите­
лите й? С тази си постъпка каймакаминът поощрява и другите да
вършат подобни насилия над 15-годишно момиче. Със сълзи Ви мо­
лим, аз и цялото ми семейство, да телеграфирате на каймакамина в
Джумая да вземе дъщеря ми от къщата на имамина и ми я предаде.

4
Писмо № 59 от 25 януари 1903 г. на българския търговски
агент в Солун до българския дипломатически агент в Ца­
риград. — Пак там, л. 51.

Имам чест да Ви съобщя, че грабнатата мома Зоица от село Леш­

ко, Г.-Джумайска каза, за която се отнасят телеграмата и проше­
нието, приложени към писмото ми от 23 того под № 48, според една
телеграма, получена от неин тук роднина, е била освободена и пре­
дадена на близките й.

697
 ПОМОХАМЕДАНЧЕНА ЖЕНА НА БЪЛГАРИН
ОТ КИЧЕВСКО

Молба от 2 юли 1903 г. на Руфче Стоянов от с. Коч, Ки-

чевско, до архиерейския наместник в гр. Силистра. —
Вж. ОДА—Силистра, ф. 25 к, on. 1, а. е. 364, л. 77.
Известни са и Вам турските зверства в оная наша татковина
Македония. Тия техни зверства освен на многото други българи в
Македония докоснаха се лично и до мен, като отнеха единствената
ми жена Траянка, по баща Христова от същото село и насилствено
отурчиха. Следователно в дадения случай съпружеският ни живот
с нея завинаги е свършен. [По-нататък се иска разрешение за по­
вторна женитба].
з
ОТВЛЕЧЕНА МОМА ОТ ГОСТИВАРСКО,
ЗА ДА БЪДЕ ПОМОХАМЕДАНЧЕНА

Из писмо № 26 от 12 септември 1903 г. на Българската

екзархия в Цариград до Министерство на външните ра­
боти и изповеданията в София. — Вж. ЦДИА, ф. 176, оп.
1, а. е. 1888, л. 74.
)
Скопие, 3 август 1903 г. На 1 того вечерта в 1 часа по турски
жителите от с. Вруток [Гостиварско] Рушан Зибер Чауш, Марлам
Зибер чауш, Люш Махмуд, Кязим Ракип шех и др. влезли в къщата
на Търпе Мартинов в същото село и грабнали силом дъщеря му Уруц
бия, която била вкъщи със снаха си Никодимка и стрина си Елена,
и още същата нощ я откарали неизвестно где с цел за потурчване^
Никодимка, в гърдите на която Урубия се хвърлила с плач и писък
за помощ, била цяла обляна в кръв, която текла от ударената й q
пушка глава. Веднага станалото било съобщено на каймакамина в
Гостивар, обаче той нищо не направил и на следващия ден сутрин­
та, когато пред него се явили цялото село и искали връщането на
момата, той е отговорил, че случката била детска работа, не от го­
ляма важност и не трябвало да й се дава значение и разказва друга­
де за нея и че щял да изследва работата, затова селяните трябвало
да се върнат в селото си. I
На 3 с. м. дойдоха в Скопие 11 души селяни, селският свещет
ник Аркадий, три жени и кметът Касам Мустафа, за да протестират
за грабежа пред вилаетското управление. В последното бил приет
само свещеникът, който, като разправил защо са дошли селяните,
помолил валията да направи потребното, щото момата да се донесе
в Скопие, обаче той бил заплашен и изпъден със заповед наедно с
другите врутокчани веднага да се завърне в селото си, защото ра­
ботата, която трябвало да се върши от гостиварския каймакамин, не
можела да се види по-рано от 15 дена.

698
 • ■■ 2 '
Писмо № 524 от 4 август 1903 г. на българския търговски
• агент в Скопие до министъра на външните работи и из­
поведанията в София. — Вж. ЦДИА, ф. 335, on. 1, а. е.
123, л. 7 - 8 .

Към № 470/1903 г. Едва, и то с големи усилия можахме да из­

тръгнем от ръцете на похитителите й българката Пера Игнова, от
с. Папрадица, Велешка каза, предмет на рапорта ми под насрещ­
ния номер, ето че нов случай на похитяване е извършен от турците
в с. Вруток, Гостиварска каза.
На 1 того именуемият Рушан Зюбер Чауш от с. Вруток, подпо­
могнат от брата си Мазлали и съселяните си Халил Ахмед, Люша
Мамуд, Иляс Закир, всички добре въоръжени, влизат на мръкване
в къщата на селянина от с[ъщото] село Търпе и отвличат дъщеря му
Урубия, 17—18-годишна мома, годена за някой си Лазе от с. Кия-
шица, Дебърска каза. В къщата се намирали стрината и снахата на
момата, които били много бити от похитителите. Последните избя­
гали заедно с момата неизвестно где.
На следующия ден роднините на момата отиват при каймака-
мина в Гостивар да се оплачат и поискат повръщането на похитена-
та. Каймакаминът ги изслушва, обаче не направил никакви постъп­
ки от оплакването им. Тогава всичките роднини заедно със селския
свещеник и двете бити жени тръгват за Скопие и след като ми съоб­
щиха за случката, отидоха пред валията. Последният обещал да из­
дири речената мома, обаче нагълчал роднините й, които подигнали
такъв шум с идването си чак във вилаетския град за «толкова обик­
новени работи >.
. Помолих застъпничеството на г-на Бимчева, който веднага оти­
де при валията, за да иска издирването на момата и наказанието на
похитителите. Направиха се телеграфически разпореждания. За ре­
зултата ще явя допълнително.
i
- 3
t, 1
Телеграми във връзка с освобождаването на момата. —
‘ Вж. ЦДИА, ф. 176, on. 1, а. е. 1888, л. 78—79.

г Тетово, 7 август 1903 г. До българската митрополия в Скопие.

Грабената от с. Вруток мома Урубия се намира затворена в текетО
при същото село. След направените от митрополията пред вилаетс-
кото управление и застъпничеството на руския и австрийския кон­
сул получиха се следните известия.
Гостивар, 8 август 1903 г. До свещеника Аркадий в Скопие.
Грабнатата от с. Вруток мома Урубия е докарана в Гостивар, оба­
че още не са я явили в конака.
Тетово, 9 август 1903 г. До българската митрополия в Скопие.
Грабнатата врутокска мома Урубия понастоящем се намира в Гос­
тивар в къщата на Ахмед, родом от с. Вруток.

6 99
 юстивар, 12 август 1903 г. До българската митрополия в Ско­
пие. Снощи ми биде предадена от властите грабнатата от с. Вруток
мома Урубия. Виновните ще се накажат и делото ще се разгледа
по надлежния ред.

4
Писмо № 539 от 12 август 1903 г. на българския търговс­
ки агент в Скопие до министъра на вътрешните работи
и изповеданията в София. — Вж. ЦДИА, ф. 335, on. 1.
а. е. 123, л. 10.

В допълнение на рапорта ми от 4 того под № 524 относително

грабването от турците на българката от с. Вруток, Гостиварска ка­
за, Урубия Търпева, чест ми е да Ви явя, че поменатата биде изтръг­
ната от ръцете на похитителите й и снощи се предаде на българс­
кия архцррейски наместник.

5 ,
Писмо № 558 от 18 август 1903 г. на българския търговс­
ки агент в Скопие до министъра на външните работи и из­
поведанията в София. — Пак там, л. 11.

В допълнение на рапорта ми от 12 того под № 539 чест ми е да

Ви явя, че предадената в българското архиерейско наместничество
мома Урубия Търпева от с. Вруток, Гостиварска каза, е била на­
ново заплашвана от хората на Рушан Зюбер, нейния похитител, да
бъде отвлечена.
Поисках съдействието на консулите. ‘и
На вратата на архиерейското наместничество в Гостивар се по­
стави от властта стража, за да предотврати едно възможно нападе­
ние. Да се върне момата в селото е невъзможно, затова разпореди^ 1
да се доведе тука, в случай че годеникът й, който живее в Тетово,а
се откаже от нея, след като е била обезчестена от турците. 0
Пера Игнова от Папрадица изпратихме за София при роднини­
те й. “
!,Х

6
Писмо № 581 от 28 август 1903 г. на българския търгов­
ски агент в Скопие до министъра на външните работи и
изповеданията в София. — Пак там, л. 12.

Към № 558/1903 г. Похитената мома Урубия Търпева от с. Вру­

ток, Гостиварска каза, предмет на рапорта ми под насрещния №,
доведена тука, понеже годеникът й отказа да я вземе за жена. Връ­
щането й в селото засега е невъзможно, защото рискува да бъде на­
ново отвлечена. Никой от похитителите й не е наказан. Свещеникът
от с. Вруток отец Аркадий, който съпроводи момата от Гоетивар до
Скопие, е заплашван със смърт, ако се върне в селото си. Съобщих за

700
това на г-да Беляев и Пара и поисках тяхната защита. Момата за­
сега със стрина й, която държи мястото на починалата й майка, се
настаниха засега тук в една къща, догдето се уреди въпросът по тях­
ното завръщане.

7
Писмо № 604 от 7 септември 1903 г. на българския тър­
говски агент в Скопие до министъра на външните работи
и изповеданията в София. — Пак там, л. 13—14.

Към № 581/1903 г. Похитителите на Урубия от с. Вруток, Гос-

тиварска каза, Рушан и неговите трима другари, които бяха улове­
ни и арестувани в Гостивар, на 31 август били освободени и се вър­
нали в селото Вруток. Същата вечер още била обрана българската
църква в селото и много неща, неудобни за носене, били изпочупени.
На следующия ден от завръщането си Рушан и другарите му
отиват в къщата на Урубия, за да отвлекат снахата на последната —
Методица, млада невеста, която се намирала вкъщи заедно седна своя
стара роднина. Благодарение че било още ден, на писъците на Мето­
дица се притекли съседите и попречили на отвличането. Нощта са
живели в друга къща и още рано сутринта я изпращат за Гостивар,
а оттам през Тетово за Скопие. Методица, придружена от своите
роднини, дойде вчера в агентството и разказа за случката, както и
за обира на църквата. Тя ми показа още недобре заздравялата й
рана на главата, 6 см дълга, която й била нанесена от Рушан при
отвличането на Урубия.
г Рушан и неговата дружина, всички добре въоръжени, се раз­
хождат из селото и заплашат ту да запалят българските къщи, ту
да отвлекат попадията и извършват всякакви пакости, ако не по­
върнат Урубия, която Рушан иска да вземе непременно за жена.
Направих постъпки пред валията и поисках посредничеството
i^a г-да Беляев и Пара. Последните се особено заинтересуваха с тоя
въпрос и надявам се да се разреши със залавянето наново на зло­
сторниците и приличното им наказание.
_ Поисках същевременно да се гарантира безопасното завръщане
в селото на Урубия и Методица заедно с техните роднини и отец Ар-
кадий, които всички засега се намират тук.

- ОТВЛИЧАНИЯ НА БЪЛГАРКИ В МАКЕДОНИЯ,

х ЗА ДА БЪДАТ ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ

’ ■, ..... 1 . .
Рапорт № 207 от 13 август 1903 г. на архиерейския на­
местник в Куманово, изпратен до Българската екзархия
в Цариград. — Вж. ЦДИА, ф. 176, on. 1, а. е. 1888, л. 80.

2) К у м ан о в ск и редиф и за гр а б и л и и д о к а р а л и 3 моми от К р у ­
шово (Б и т о л с к о ), о т кои то ед н ата се н я м и п я л я в . помаш кото село
701
Ново село, а другите две в с. Режановци. Първом били откарани с
пайтонджия християнин в селото и последният е бил свидетел на
нейния плач и отчаяние. Бащата Хаджи Мемиш, бакалин в селото,
се бил карал на сина си за тоя грабеж.
3) На 31 юли н. г. в гр. Куманово заграбена е била от трима тур-
ци невестата Мария Велешанка, позната с недоброто си поведение.
Тя се намирала сега у А'сан Емишчията, който се представлявал за
неин мъж. Наместникът направил постъпки пред каймакамина; ре­
зултати още няма.
Скопие, 23. V III. 1903 г.
Допълнение към т. 2 на рапорта от Куманово № 207 от 13 того.
1) Едната от заграбените в Крушово жени и откарани в Ново
село е била жена на четника, някой си Пито, влах, с две деца. Ж е­
ната сега се намирала у имама в Куманово.
2) От 2-те жени в Режановци едната също е била у имама в К у­
маново.
3) У имама се намирала и жената Митра от махалата на поп
Георги в Прилеп.
4) В с. Матейча били докарани още 4 власинки и една в с. Ни-
кущак.
2 .
Рапорт № 508 и 513 от 14 август 1903 г. на тетовския ар­
' хиерейски наместник до Българската екзархия в Цари­
град. — Пак там, л. 84.

1) Смилена Иванова, която миналата година бе отървана от

турски ръце, сега била измамена и прибрана при жителя в селото й
Лукойца (Поречко) Юнуз Даут.
4) Тия дни Осман Мехмед от с. Лукойца се е опитал да граби
15-годишната дъщеря на Радич Младенов от същото село. Послед­
ният, като се опасява да не би дъщеря му да попадне в ръцете на
турчина, ще донесе момата тук или в Скопие.
Ш
НАСИЛИЯ НАД БЪЛГАРСКИ ЖЕНИ И ДЕЦА 10
В КОСТУРСКО 10
ОП.
Из писмо № 741 от 14 септември 1903 г. на българско^
дипломатическо агенство в Цариград. — Вж. ЦДИА, фл
176, on. 1 , а. е. 1888, л. 104—105. н
от
Около седемдесет млади жени от Загоричане били пленени и от­
ведени неизвестно в кои хареми в Кайларско и Албания. Подобни
пленени моми и жени имало и от другите изгорени костурски села.
И до днес при турските войски по горите имало млади жени от
изгорените костурски села, които били заставяни да живеят с вой­
ниците в лагерите. Известни били няколко случая, дето по осем ду­
ши войници държели по една жена.

702
 И досега гърците и власите купували от войниците по зй някол­
ко меджедии деца от костурските села. Това добрите селяни праве­
ли с единствената цел да не се потурчат децата. В случай че изли­
зали родителите им живи, те си вземали децата.

ОСУЕТЕНИ ОПИТИ ЗА ОТВЛИЧАНЕ НА БЪЛГАРКИ

В СКОПСКО

Из писмо № 629 от 17 септември 1903 г. на българския тър­

говски агент в Солун до министър-председателя на Бълга­
рия. — Вж. ЦДИА, ф. 176, on. 1, а. е. 1888, л. 116—117.

а) Скопско
4) На 14 с. м. [август] един онбащия от поста в с. Драчево, нахо-
дящо се на 1 V2 час разстояние от града, заедно с един заптия от съ­
щия пост, албанец-католик, отвлекли момата от реченото село Тър-
па Димева, която заптията искал за жена, и я довели в града, в къ­
щата на Махсуда. Рано сутринта на 15 того, известен за случката,
направих нужните постъпки и момата била предадена на родите­
лите. . .
5) На 30 август н. г. именуемият Ислам Ибраим от с. Бриняр-
ци, Скопска каза, е направил опит, но не сполучил да отвлече
момата от същото село Санда Трънкова.

тс ИЗСЕЛЕНИ СЕЛЯНИ ОТ ВОДЕНСКО

ПОРАДИ ОТКАЗ ДА ПРИЕМАТ ИСЛЯМА

1,1 Писмо № 803 от 7 октомври 1903 г. на българския търговс-

-Д ки агент в Солун до българския дипломатически агент в
ЕН Цариград. — Вж. ЦДИА, ф. 176, on. 1, а. е. 1888, л. 261.

Имам чест да Ви известя, че според сведенията на повереното

ми агенство Демир бей, чифликът на когото бил в с. Луковец, Воден-
ска каза, заявил на селяните, че занапред в селото можел да остане
онзи, който се потурчи; който не се потурчи, трябва да напусне се­
лото и чифлика. Досега били изпъдени по тая причина следующите
селяни със семействата си: Тръпко Ванев, Христо Петров, Марко
Иванов, Мцце Иванов, Григор Иванов, Колю Мицев, Мице Николов
и Таши Марков. На останалите селяни бил даден нов срок, през кой­
то или трябвало да се потурч ат, или да напуснат селото. Мнозина от
изпъдените селяни живеят в настояще време във Воден.

703
 ОТВЛЕЧЕНО МОМИЧЕ ОТ ВЕЛЕШКО
С ЦЕЛ ДА БЪДЕ ПОМОХАМЕДАНЧЕНО

Писмо № 300 от 11 юли 1903 г. на Министерството на външ­

ните работи и изповеданията до българския търговски
* атент в Скопие. — Вж. ЦДИА. ф. 335, on. 1, а. е. 123, л.
1— 2 .

По сведение на министерството, квартирующите в с. Папради-

ца (Велешка каза) турски войници отвлекли именуемата Пера И г­
натиева, 14—15-годишно момиче, и го завлекли неизвестно где. Ро­
дителите на момичето се оплакали на началника на войската във
Велес и на каймакамина, но те не само не взели във внимание оплак­
ването им, но ги и прогонили. Те щели да се оплачат в Щип и ако
и оттам не им се помогне, щели да се отнесат в Скопие. .
Съобщавам Ви гореизложеното, за да го донесете до знанието
на Хилми паша и на консулите.
Вие ще следите какъв край ще вземе работата.

2
Писмо № 465 от 15 юли 19ПЗ г. на българския търговски
агент в Скопие до министъра на вътрешните работи и из-
поведенията в София. — Пак там, л. 3.

В отговор на поверителното Ви предписание от 11 юли тото

№ 300, относително грабването от аскера на момата Пера Игнева
от с. Лапрадица, Велешко, имам чест да Ви явя, че бях своевремен­
но известен за случката и на 7 юли още направих постъпки за издир­
ването на момата и предаването й на родителите.
Момата е била грабната на 3 гого, когато е работела сама в бах-
чата им, находяща се на V4 час извън селото, обезчестена и облечена
във фередже и яшмак.
След повдигането на въпрос пред вилаетското управление тя
бе намерена, доведена тук и в четвъртък, на 1 0 того, бе представена
в мезлиша, за да бъде потурчеча по «нейно желание».
Н[егово] В[исокопреосвещенство] митрополит Синесий се въз­
противи енергично против това и поиска изпращането й във Велес,
гдето се има надежда, че родителите й ще я отвърнат от намерение­
то й.
Вчера момичето действително е било изпратено във Велес. фа
последствията ще имам честта да Ви явя допълнително.

704
 3
. Писмо Nt 470 от 17 юли 1903 г. на българския търговски
' агент в Скопие до министъра на вътрешните работи и из­
поведанията в София. — Пак там, л. 4—5.
В отговор на поверителното Ви предписание от 11 того под №
300, относително грабването от аскера на момата Пера Игнова от
с. Папрадица, Велешка каза, имам чест да Ви явя, че бях своевре­
менно известен за случката и на 7 того още направих постъпки за
издирването на момата и предаването й на родителите.
Момата е била грабната на 3 того, когато е работела сама на
бахчата им, находища се на V4 час извън селото, обезчестена и обле­
чена във фередже и яшмак.
След повдигането на въпроса пред вилаетското управление тя
бе намерена, доведена тук, и в четвъртък, на 1 0 того, представена
в мезлиша, за да бъде потурчена по «нейно желание».
Н[егово] В[исоко]преосвещенство митрополит Синесий се въз­
противи енергично против това и мезлишът се отказа да се занима­
ва по-нататък с въпроса.
Сега момата се намира тук, обаче властта отказва да я предаде
било на митрополията, било на родителите й, понеже тя самата (мо­
мата) пожелала да се потурчи.
Прибягнах и до посредничеството на руския консул, който ве­
че направи постъпка за отнимането на момата. Работата е отнесена
до Хилми паша, за резултата ще имам честта да Ви съобща допъл­
нително.
4
Писмо № 494 от 26 юли 1903 г. на българския търговски
агент в Скопие до министъра на вътрешните работи и из­
поведанията в София. — Пак там. л. 6.
В допълнение на рапорта ми от 17 того под № 470 относително
грабването от аскера на момата Пера Игнова от с. Папрадица, Ве­
лешка каза, имам чест да Ви явя, че поменатата едва днес, благода­
рение на енергичната подкрепа, която ми оказаха руският и авст­
рийският консули пред Хилми паша, бе освободена от имама, дето
се намираше след довеждането й тук, и предадена на родителите й.
Въпросът за обезщетение остана да се подигне, след като се
прецени възможността за благополучното му развитие.

ОТВЛЕЧЕНА И ПОМОХАМЕДАНЧЕНА МОМА

ОТ ОХРИДСКО

Из спомените на Лазар Димитров за въстанието в Дебърс-

ко през 1903 г. — Вж. Освободителното движение, I, с. 144.
Същия ден турците уловили двама селяни без оръжие от с. Драс-
лица и една морунишка (от с. Моруница) мома, която завели в с.
Лобунища и са я потурчили за жена на Асан, касапина.
705 45 По следите на насилието, ч. II
 ПОРОБЕНИ ЖЕНИ ОТ ПРЕСПАНСКО

- Из спомените на Ангел Андреев за въстанието в Преспанс-

ко през 1903 г. — Вж. Освободителното движение. I. с. 73.

Турците забраха от планината до 40 жени.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ БЪЛГАРКИ В БИТОЛСКО

■ Писмо № 37 от 22 януари 1904 г. на българския търговски

агент в Битоля до българския княжески агент в Цари­
град. — Вж. ЦДИА, ф. 176, on. 1, а. е. 1892, л. 186.

Понеже напоследък станаха няколко потурчвания на българс­

ки момичета, а именно: Милана Тале Тошева, Мария Василева, Лей­
ка Гюрчева(и трите ог Прилеп) и Калина Петкова от с. Св. Тодори,
намери се за добре, щото Негово преосвещенство св. пелагонийс-
кий митрополит господин Григорий да направи един вид протест до
главния инспектор Хилми паша. .
Препис от този протест чест имам да Ви изпратя за сведение.
Йо същия въпрос своевременно съм давал бележки на неколцина от
тукашните консули. Важното в случая е, че преди да се извадят
пред мезлиша, тия насилствено заграбени моми се държат коя със
седмици, коя с месеци в харемите и след туй, обезчестени, биват си-
лом заставени да казват, че искат да приемат мюсюлманството по
убеждение.
Предвид на туй тукашният наш митрополит отказва напосле­
дък да присъствува на мезлиша, особено когато се решават въпро­
си от подобен характер. ,

2
Препис от протеста на пелагонийския митрополит. —
ЦДИА, пак там, л. 187—188.

Въпреки свободата, която н. и. в. султанът дава всекиму свободно

да изповядва религията си, някои мохамедани, навикнали на непо­
корство, мислят, че извършват подвиг и славни дела, като потурч-
ват насила някои християнски девици; така например Милана Тале
Тошева от г. Прилеп (махала поп Иконом), която работела с надни­
ца тютюн в с. Мусенци, биде грабната от един артилерийски солда-
тин от Ресен, който, след като я държал при себе си известно време,
я принудил да заяви, че приема мохамеданството. Гореспоменатата
при изследването й в административния отдел заяви, че живее в
с. Мусенци и че родителите й са умрели, тогава, когато тя е от П ри­
леп и родителите й са още живи. В административния съвет се по­
вярвало на нейните думи и се направила нужната формалност. След

706
 няколко дена родителите на гореказаната дойдоха в града Битоля
и заявиха на правителството, че казаният солдатин ги е заплашил,
за да не обаждат за грабването на дъщеря им. Въпреки това адми­
нистративният съвет постъпи небрежно и прибързано, като направи
своето си без предварителна проверка на работата. От всичко това
излиза явно, че е било прибягнато до насилие и натиск, за да се
скрие същността на работата.
Мария Василева, пак от г. Прилеп, е била грабната от Хасан
Аро от Прилеп преди четири месеца и никой не е знаел къде е тя и
дали е жива, или умряла. Когато Хасан се научил, какво родители­
те на Мария узнали за грабването й и че били готови да известят на
местните власти, той заявил, че тя ще приеме мохамеданството.
Също така и Калина Петкова от с. Св. Тудори и Ленка Гюрче-
ва от г. Прилеп са били грабнати — първата от Халил Байрам от
с. Св. Тудори и втората от Мехмед от Прилеп, и са били насила по-
турчени.
Макар всичките гореказани девойки да са заявили в админи­
стративния съвет, че не насила, а по диктовката на съвестта си же­
лаели да променят религията, трябва да се знае, че грабната деви­
ца, минала в чужди ръце, като изгуби девствеността си, изгубва и
всякаква по-нататъшна надежда да се ожени за другиго, та приема
от отчаяние всичко, каквото й внушат за промяната на религията.
Случвало се е, щото жени, които по тоя начин са бивали принужда­
вани да променят религията си, за да запазят старата си религия,
са избягвали тайно на чужбина. А пък онези, които по диктовката
на съвестта си искат да променят религията си, нямат нужда от
грабване и насилие, а сами направо се отнасят до местните власти.
С грабването и обличането веднага в мохамедански дрехи на хри­
стиянски жени, поставени под влиянието на цели тълпи от мохаме­
дани, без да бъдат изпитани от страна на свещеника и без да се про­
учат моите възражения в такририте ми до негово превъзходителст­
во валията, не само се накърняват свободното вероизповедание и
личната свобода, но се постъпва незаконно и се пораждат охлаж­
дане и вражда между двата народа.
Понеже желанието на Ваше високопревъзходителство е да не се
извършват работи, противни на височайшата воля на н. и. в. султа­
на, а всичко да се върши в кръга на законите и справедливостта,
то Ви молим да заповядате на които е потребно с цел да се отстра­
нят всякакви неприятности, когато някой мъж или жена си проме-
нява религията, да се предава за известно време на надлежната мит­
рополия, та след като се докаже, че такива лица не са били под на­
силие и натиск, да се извършва потребното.

707
 ПОМОХАМЕДАИЧЕНА БЪЛГАРКА СЕ ОТКАЗВА
ОТ ИСЛЯМА

Протокол № 14 от 15 март 1906 г. на софийския епархийс­

ки духовен съвет. — Вж. СГОДА, ф. 1156 к, on. 1, а. е.
5, с. 86.

Прочете преписката по молбата на Магда Костадинова от с.

Разловци, Македония, която моли да бъде приета отново, заедно с
детето си, в православие, след като била потурчена. Като взе пред­
вид имеющите се в преписката данни по тоя въпрос, съветът по­
станови: Да се постъпи с нея съгласно окръжното № [непопълнено]
на Св. синод, а с детето, ако се увери, че е кръстено — да не се кръ­
щава; ако ли не — да се постъпи в случая, както се прави при съм­
нение за кръщение.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНО БЪЛГАРЧЕ
ОТ ГЮМЮРДЖИНСКО

1
Писмо № 1241 от 3 декември 1908 г. на българската цър­
ковна община в Гюмюрджина до българския екзарх в Ца­
риград. — Вж. ЦДИА, ф. 246, on. 1, а. е. 390, л. 165.

Момчето Батур Петков из с. Калайджи дере (Гюмюрджинско),

останало от малко сираче без баща и майка, преди четири години
било дадено за слуга у Амед Караюнузов в село Карачанлар, Ске-
чанско [Драмско]. Преди година и половина ближните забелязали,
че на момчето се действува в мохамедански дух — да промени вяра­
та си. По тая причина най-ближният от роднините на момчето, брат
му Киро Петков, отива в Карачанлар да вземе брата си. Амед съоб­
щил, че не дава момчето, а Киро, възползувай от отсъствието на Амед,
който излязъл нанякъде, взема брата си и тръгва на път. Недалеч
от селото обаче бил настигнат от Амед и трима негови другари, кои­
то, след като наложили с бой Киро, взели момчето назад в селото.
Киро се завърнал, безсилен да прави по-нататъшни постъпки при
стария режим. Напоследък, възползувай от конституционните сво­
боди, Киро се отнася с жалба до правителството да му предадат бра­
та му, който като маловръстен — 14-годишен — не може да отгово­
ря за себе си. Властта докара в Гюмюрджина момчето, което, поду­
чено или заплашвано от турците, отказа да отиде при брата си под
предлог, че у Амед му било по-добре. На възражението на Киро,
че брат му е малък, отговори му се с псувня от джандармерийския
юзбашия, а и мютесарифинът каза, че не може със сила да вземе от
турчина детето, когато самото не желае това, но ако иска Киро да
вземе брата си, нека повдигне дело в ширийското съдилище. Също
такъв отговор получих и аз от мютесарифина, пред когото се явих
по този въпрос. С последното предложение насилниците мислят да

708
продължават делото 5—6 години, докато момчето стане пълнолетно
и добие право да променява вярата си. На 30 миналия месец Киро
Петков се отнесе с обстоен арзухал до мютесарифина да му се пре­
даде да прибере брата си. И с арзухала се постъпи, както и по-пре-
ди. Отговориха на Киро да повдигне дело в ширийското съдилище.
Като долагам горното най-покорно на Ваше блаженство моля
отеческото Ви разпореждане да ми се съобщи какво може да се пра­
ви по-нататък, за да избавим въпросното 14-годишно момче от по-
турчване.

2
Справка от 4 февруари 1909 г. за направеното от Българс-
, ката екзархия в Цариград във връзка с опита за помоха-
меданчване на Батур Петков. — Вж. ЦДИА, пак там, л.
166.

Към такрир изх. № 1880. По повод на такрира до Министерст­

вото] на правосъдието и изповеданията, с който се съобщаваха без-
законните старания и действия, описани в писмо вх. № 2938 (от 1908
г.) за потурчването на Батур Петков от с. Калайджи дере, Гюмюр-
джинско, се искаше въпр[осното] момче да се предаде на брат му
Киро Петков, последва министерско] предписание до Одринското
вилаетско управление.

3
Писмо № 268 от 11 февруари 1909 г. на Българската ек­
зархия в Цариград до председателя на българската цър­
ковна община в Гюмюрджина. — Вж. ЦДИА, пак там, л.
167.

На № 1241/1908. По повод на писмото Ви под насрещния номер

досежно потурчването на момчето Батур Петков из с. Калайджи
дере, Гюмюрджинско, подадохме до министъра на правосъдието и
изповеданията такрир, с който го умолявахме да нареди потребното
да се предаде въпросното момче на брата му Киро. Поради този ни
такрир последвало министерско предписание до Одринското вила­
етско управление, бележка за номера и датата на което тук прило­
жена ви изпращаме за справка и за по-нататъшна разпоредба.

4
Писмо № 145 от 12 февруари 1909 г. на председателя на
българската църковна община в Гюмюрджина до българс-
: кия екзарх в Цариград. — Вж. ЦДИА, пак там, л. 168.

На № 268. Чест имам да съобщя най-покорно на Ваше блажен­

ство, че вчера повторно доведоха в правителствения дом момчето
Батур Петков. Повикаха и брата му Киро пред мютесарифския ида-
ре мезличи. Момчето, както и преди, отказа да отиде при брата си.

709
На настояванията на Киро да му предаде властта маловъзрастния
брат мютесарифинът отговорил, че всеки отговаря за себе си и щом
момчето не иска да иде при него, властта не могла да направи това
със сила. По същия въпрос и аз отивах днес при мютесарифина, ко­
гото помолих да предаде момчето на брата му или да позволи да го
прибера в общинския дом за известно време, понеже момчето е ма-
ловъзрастно и върши това, което му е внушено със заплашвания от
господаря му. За голяма жалост обаче и аз получих същия отговор.
Повторното докарване на въпросното момче в Гюмюрджина е
последвало без съмнение от направените постъпки от страна на Ваше
блаженство пред министъра на правосъдието и изповеданията, но
както се вижда от горното, не се получи очакваният резултат, поне­
же тукашната власт никак не е взела предвид предписаното от по-
горно място, като в нищо не изменява предишната си тактика по
въпроса, поради което момчето остава в турски ръце.

5
Писмо № 321 от 20 февруари 1909 г. на Българската ек­
зархия в Цариград до председателя иа българската цър­
ковна община в Гюмюрджина. — Вж. ЦДИА, пак там,
л. 169.
На № 145/1909. Поканваме Ви час по-скоро да изпратите в Е к­
зархията нуфузно тескере и кръщелно свидетелство на момчето Б а­
тур Петков. Ако ли няма такова, да узнаете положително и съобщи­
те; датата на раждането му, която е записана в правителствения ре­
гистър при нуфуз мемуру.

6
Писмо № 202 от 27 февруари 1909 г. на председателя на
българската църковна община в Гюмюрджина до българ­
ския екзарх в Цариград. — Вж. ЦДИА, пак там, л. 170.

На № 321. Тук приложени чест имам да изпратя най-покорно на

Ваше блаженство едно кръщелно свидетелство на Батур Петков и
една бележка за датата на рождението му, извадена от правителст­
вения регистър при нофуз мемуру, понеже нофузът му бил изгубен.
[Приложените материали са съответно на л. 172 и 173. От кръ­
щелното свидетелство се вижда, че Батур Петков е роден на 8 де­
кември 1894 г.]

7
Тескере (на турски) от 26 март 1909 г. от Министерство
на правосъдието и изповеданията по въпроса за потурч-
ването на Батур Петков от с. Калайджи дере, Гюмюр-
джинско, с което съобщават, че нямало никакво насилие,
че според нуфузното тезкере той е на 14 години и не може
да се предава някому мимо желанието му. — Вж. ЦДИА,
ф. 246, on. 1, а. е. 485, л . 138—139.

710
 8
Препис от такрир (на турски) Министерство на пра*
восъдието и изповеданията от f7 декември 1909 г., с който
се съобщава случката в писмо вх, № 2938. Умолява се да
разпореди потребното, за да се предаде въпросното мом­
че Батур Петков на брат м_у. — Вж. ЦДИА, ф. 246, оп.
1. а. е. 485, л. 137. '

9
Писмо (на турски) № 3445 от 31 януари 1912 г. на българ-
, ския екзарх в Цариград до Адлието. — Вж. ЦДИА, ф.
246, on. 1, а. е. 485, л. 135.

Преди няколко време изпратих Ви такрир, с който Ви изложих

обстойно положението на въпроса за потурчването на младежа Б а­
тур Петков, родом от с. Калайджи дере (Гюмюрджинско, вил. Одрин­
ски), което насила било спряно в една турска къща. И понеже Батур
Петков е родом от Гюмурджинско, молим Ваше превъзходителство
да направите нужното, за да се разгледа въпросът за потурчването
му в Гюмурджина. Това същото е искал и председателят в Гюмюр-
джина.

10
Кратко съдържание на отговора на Адлието, изпратен до
Българската екзархия в Цариград на 23 февруари 1912
г. — Вж. ЦДИА, ф. 246, on. 1, а. е. 485, л. 134.

Тескере от Министерството на правосъдието и изповеданията,

с което в отговор на такрира ни съобщава, че поради искането на ар­
хиерейския наместник даден е бил срок, за да дойдат в идаре медже-
лиси роднините на момчето Батур, което е искало да се потурчи, но
никой не се яви. Административният съвет въз основа на желание­
то на споменатото момче направил потребното, за което няма ни­
какъв мотив за оплаквания.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНА БЪЛГАРКА ОТ ПЕТРИЧКО

Из писмото на Министерството на външните работи и на
изповеданията от 31 януари 1909 г., София, до българс­
ките дипломатически представители при великите сили и в
Атина. Белград и Цариград. Поместеният по-долу слу­
чай на помохамеданчване е взет от рапорт Nk 614 от 30 сеп­
тември 1908 г. на българския търговски агент в Сер. —
Вж. ЦДИА, ф. 176, оп. 2, а. е. 201, л. 7 и 23. |

711
 Злодеяния, вършени над българския елемент
в Турция след обявяване на конституцията
А. Злодеяния извършени от турци

Име на потърпевшото Место­ Място на Вид на

№ лице жителство навършеното Дата злодеянието
престъпление

4. В Серска каза
Стана Иванова, 16 Потурчена по
год., жена на Иован с. Камена, с. Камена 20(12)1908 най-насилни-
Константинов Петричко чески начин

ПОМОХА,.:ЕДАНЧЕНА БЪЛГАРКА ОТ РАЗЛОЖКО

Писмо № 12? от *октомври 1909 г. на председателя на бъл­

гарската църковна община в Сер до българския екзарх в
Цариград. — Вж. ЦДИА, ф. 246, on. 1, а. е. 431, л. 169.

Една около двадесет и две годишна мома на име с гона Констан­

тинова от с. Баня, Разложко, вчера тук npi- вото. Всич­
ките ни старания и съвети, за да се остава о й, отидо­
ха напразно. Вижда се, че е влюбена т ч :
Повод ми дава този случай да к о н е , и р а м , че повечето от тия,
които променяват вярата си, са от места, където някои от жените
развраща[ва]т с турци.

^ОМОХАМЕДАНЧЕНО БЪЛГАРСКО МОМИЧЕ

ОТ ПЕХЧЕВО

Писмо № 140 от 1 ноември 1909 г. на българския архие­

рейски .-чместник в Пехчево до българския струмишкн
митропол.'. — Вж. ЦДИА, ф. 246, on. 1, а. е. 429, л. 250.

На 29 м. м. октомври Аникг Траянова от града ни, на възраст

15 години, подмамена от сувари-заптиси Адил, с когото, както се
научих, тя имала чести срещи в къщата на вдовице?? Веша Симова
тоже от града ни, придружена от две туркини отиш. а забулена в
правителството при полис-комисери и в присъствието на другите
полицаи му заявила, че желае да приеме мохамеданската религия.
След тая декларация на Аника комисарят доложил тук на своето
по-висше началство, а това последното изпратило Аника в къщата
на един имамин.
Като се известих за станалото, на другия ден отидох при кай-
макамина, комуто заявих, че до разрешаването на въпроса за по-
турчването на Аника последната трябва да бъде облечена като хрис­
тиянка, а освен това необходимо е, щото тя да бъде предадена на

712
трето, съвсем незаинтересувано лице. На туй мое заявление кайма-
каминът ми отговори, че това мое искане щял телеграфически да
предяви на валията, подир което се разделихме.
Днес, повикан от каймакамина, последният ми съобщи, че по­
лучил отговор на телеграмата си от валията, който разрешил да се
срещна с Аника в присъствието на трето лице и за избягване на вся­
ко съмнение за самоличността й да бъде разбудена тя. За трето ли­
це каймакаминът определи едного от членовете турци на меджлис
идаре. И след тая среща обаче Аника въпреки моите съвети остана
непоколебима в своето решение да стане мохамеданка. Нейния! сте­
реотипен отговор бе: «Вяра търсих, вяра намерих». И тоя неин от­
говор е лесно да се обясни, като се вземе предвид обстоятелството,
че тя живее в дома на имамина, дето се намира винаги под давле-
нието на неговите съвети.
Ето 3 atUo аз, след тоя отговор на Аника, предложих да бъде тя
поверена на един от нашите свещеници, в чийто дом да престои тол­
кова дни, колкото е проживела при имамина. Това мое искане обаче
не се уважи; каймакаминът отговори, че подобно нещо не могло да
стане. Аз настоявах на туй мое искане, понеже бях уверен, че под
наше влияние тя ще се откаже от намерението си да стане мохаме­
данка, обаче безрезултатно; каймакаминът бе неотстъпчив. Туй по­
ведение на последния ми даде повод да го попитам на кой член от
закона базира той своя отказ на моето искане и позволява да се дър­
жи Аника само у имамина. И той тогава изтъкна, че не може да ми
отговори, понеже третият том от законите, гдето се разглеждала
тая материя, го нямали в Пехчево, и добави буквално следното: «Тя
се отказва от своята вяра, следователно не е вече християнка и само
затова тя трябва да стои в къщата на имамина.» В отговор на това
аз му заявих, че ако тя не е християнка, то не е още и мохамеданка,
следователно не трябва да живее в дома на имамина, а необходимо
е да стои у някое незаинтересувано лице; с това мое мнение се съг­
ласи каймакаминът, но въпреки това Аника и до днес се държи у
имамина.
Говори се, че тия дни тя щяла да бъде изпратена в Скопие за
извършване формалностите по нейното потурчване.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ БЪЛГАРКИ
ОТ РАЗЛОЖКО

Писмо № 418 от 7 ноември 1909 г. иа българския невро-

копски митрополит до българския екзарх в Цариград. —
Вж. ЦДИА, ф. 246, on. 1, а. е. 429, л. 287.

Чест ми е да явя на Ваше блаженство, че разложкият архиерей­

ски наместник с писмата си от 27 септември т. г. и 5 т. м. под № 190
и 1 2 0 съобщава два факта на тайно и с особен такт от страна на пра­
вителствената власт потурчване на две християнки от селата Баня и

713
Банско и моли да се проследи втората жена — Параскева Благова,
която била закарана към Сер заедно с едногодишното си дете.
Понеже с тая нова постъпка на правителствената власт в слу­
чая митрополията ни няма възможност да проследи въпросната же­
на, както ни остана тайна и потурчването на К р ъ с т а н а К о с ­
т а д и н о в а , то приложени при настоящото чест ми е да препра­
тя на Ваше блаженство гореозначените две писма № 190 и 120 за по-
ясно осветление по въпроса и с най-почтителна молба за по-нататъш­
но от страна на Ваше блаженство разпореждане.

2
Писмо № 190 от 27 септември 1909 г. на разложкия архие­
рейски наместник до неврокопския митрополит. — Вж.
ЦДИА, ф. 246. on. 1, а. е. 429, л. 284.

Българската община в с. Баня, Разложко, с писмото си от 22

того под № 32 ми съобщи, че момата Кръстана Костадинова от съ­
щото село, 2 1 -годишна, липсала от селото им близо от един месец,
за което били явили на властта местна, но никакви мерки не се взе­
ли да се намери Кръстана. Като се получи тук това съобщение, вед­
нага направих нужните постъпки пред местните власти и вследст­
вие на това от властите ми се съобщи вчера, че имало телеграма из
гр. Сер, с която се съобщавало, че въпросната м[ома] Кръстана би­
ла там, и да отидели нейните родители в Сер при нея. Обаче родите­
лите й като стари, немощни и бедни дали ще отидат, или не, не ми е
известно още.
Туй Ви съобщавам за знание и Ваше благоосмотрение.

3
Из писмо № 2030 от 16 ноември 1909 г. на Българската
екзархия в Цариград до председателя на българската цър­
ковна община в- Сер — във връзка със случая на Параш­
кева Благоева. — Вж. ЦДИА, пак там, л. 297.

Вследствие на това умоляваме Ваше всеблаженство да употреби­

те Вие, от ваша страна всички зависещи от Вас усилия пред власт­
та в Сер, за да осуетите потурчването на въпросната Параскева Б л а­
гоева и детето й, а в краен случай да предотвратите поне потурчва­
нето на детето.
За резултата от постъпките Ви по тоя въпрос имайте грижата
да уведомите на време Екзархията.

714
 4
Писмо № 2860 от 21 декември 1909 г. на Българската ек­
зархия в Цариград до българската църковна община в
Сер (по повод тяхно писмо № 305, вж. тук, л. 299—300). —
Вж. ЦДИА, пак там, л. 301.
На № 305. По повод съобщението Ви под насрещния номер явя­
ваме на Ваше всеблагоговейшество, че нищо не може да се направи
за отърваването на малолетното дете от ръцете на ренегатката си
майка, понеже тя е избягала с него наедно. Въпросът би бил друг,
ако тя искаше да го вземе след потурчването й.
Бащата даже и да го поиска чрез шериатския съд, решението ще
бъде, че детето трябва да остане под грижите на майка си, та когато
ще бъде пълнолетно (15-годишно), то ще бъде свободно да си избе­
ре коя религия да предпочете, което е равносилно на потурчване;
но за всеки случай бащата трябва да заведе дело срещу потурче-
ната, за да му се предаде детето, та да има поне документ на ръце.

ОТВЛЕЧЕНА БЪЛГАРКА ОТ РАЗЛОЖКО,

ЗА ДА БЪДЕ ПОМОХАМЕДАНЧЕНА

Из писмо № 151 от 2 декември 1909 г. на разложкяя архие­

рейски наместник до неврокопския митрополит. — Вж.
ЦДИА, ф. 246, on. 1, а. е. 431, л. 140.

На 2 того [ноември] Параскева Благоева из с. Банско, съпруга

на Ив. Гундев из с. Добринища, с 2-год[ишното] й дете Иван, уж
по нейно желание да се потурчи, скришно била откарана от мест­
ните власти в гр. Сер, отдето се поиска майка й да иде там, а майка й
като стара, немощна и бедна,при това в туй студено, дъждовно и сне-
говито време не можа да отиде, а протестира пред местните власти да
повърнат Парашкева тук, за да каже явно и ясно що й е желанието.

ОТКРИТА ПРОЦЕДУРА ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ

НА БЪЛГАРИН В ЦАРИГРАД

Писмо № 1410 от 19 декември 1909 г. на българската ле­

гация в Цариград до Българската екзархия. — Вж. ЦДИА,
ф. 246, on. 1, а. е. 429, л. 341.

По повод писмото от 17-и текущий под № 2805 царската лега­

ция в Цариград има чест да моли Св. екзархия да поиска съгласно
с местните закони да й се предаде именуемият Иван Стефов, за
да го съветва да се откаже от намерението си да се потурчи. За ре­
зултатите от направеното легацията моли да бъде уведомена.

715
 2
Писмо на Министерството на правосъдието и изповеда­
нията, дирекция изповедания — Цариград, от 16 декември
1909 г. до Българската екзархия. — Вж. ЦДИА, пак там,
л. 342. •
Иван Стефов, родом от Efapna, заяви, че ще приеме ислямст-
вото и че няма никого в Цариград. Формалностите ще се изпълнят
на 24, в четвъртък.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНА БЪЛГАРКА ОТ КАВАДАРСКО

Писмо № 1118 от 19 декември 1909 г. на българския стру-

мишки митрополит до българския екзарх в Цариград. —
Вж. ЦДИА, ф. 246, on. 1. а. е. 429, л. 259.
По повод рапорта на кавадарското архиерейско наместничест­
во от 15 того под № 740 чест имам да донеса до знанието на Ваше
блаженство следното:
На 11 того в два и половина часа вечерта Маса Иванова, жена
на Илия Недев из с. Долна Драчевица, Тиквешко, 32-годишна, без­
детна, изчезнала от селото. Нея вечер тя съобщила на мъжа си, че
ще отиде заедно с братчето си Стоян на седянка в съседите. Щом са
отишли в съседната къща. Маса под предлог, че отива у дома си,
оставя брата си там и излиза вън от къщи. След два и половина ча­
са, когато братчето й се завръща у дома, узнава се, че Маса липсва
оттам, и тогава мъж й Илия заедно със съседа си отива и уведомя­
ва за станалото селския кмет, оттам и тримата се упътват към ку­
лата на селския бей да съобщят за случката, от една страна, й да
видят да не би тя да е отишла там, от друга От бейския кехая обаче*
се уведомили, че и пъдаря Алн, родом от Кавадарци, нямало го в*
кулата. На 12 същия месец почти всички селяни се представили пред.
правителствената власт в Кавадарци, на която явили за произше­
ствието, обаче последната се задоволила само да им каже да я тър­
сят где се намира, та тогава да дойдат и й съобщят. След този стра­
нен отговор на властта селяните заедно с мъжа й Илия се завърна­
ли обратно в селото, без да намерят жената. На 15-и обаче архие­
рейският наместник се научил, какво жената още същата вечер се
намирала в къщата на селския пъдар Али в града Кавадарци и че
тъкмели да я потурчат.

2
Писмо № 3060 от 28 декември 1909 г. на Българската ек­
зархия в Цариград до българския струмишки митропо­
лит. — Вж. ЦДИА, пак там, л. 261.
На № 1018. В отговор на писмото Ви от 19 т. м. под насрещния
номер съобщаваме Ви, че ако Маса Иванова е била насилствено зав-

716
лечена от пъдаря Али, то тогава мъж й Илия час по-скоро ще тряб­
ва да заведе дело против грабителите и насилниците пред местното
углавно (джеза) Махкемеси.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ МЛАДЕЖИ ОТ ПЕТРИЧКО

Писмо № 345 от 31 декември 1909 г. на българската цър­

ковна община в Сер до българския екзарх в Цариград. —
Вж. ЦДИА, ф. 246, on. 1, а. е. 429, л. 302.

На 30 того Христо Манов от с. Игуменец, Петричко, на възраст

24-годишен, неженен, прие мохамеданството. Всички средства, упо­
требени от наша страна, за да се отклони от намерението си, отидо­
ха напразно. При разпита отговаряше по турски. Баща и майка ня­
мал; имал само един по-голям брат, който преди няколко години
тоже приел мохамеданството.
Ренегатите още от детство живели като слуги в турски семей­
ства, нещо, което навярно им е повлияло да се потурчат.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНА МАЛОЛЕТНА БЪЛГАРКА

ОТ КАРАДАГСКО

Писмо № 821 от 15 януари 1910 г. на българския солунски

митрополит до българския екзарх в Цариград. — Вж.
’ ЦДИА, ф. 246, on. 1, а. е. 430, л. 244.

Чест имам да донеса до знанието на Ваше блаженство следното;

Преди три месеца Велика Неданова от с. Вълчища, Караджа-
Абатско, на възраст 1 2 год. според нуфуза й, побягнала по някой
бей из с. Баово, Караджа-Абатско. Още на времето са били напра­
вени нужните постъпки пред местните власти за предаването на въп­
росната Велика Неданова като малолетна на родителите й, обаче
нищо не се постигнало.
Преди 3—4 дни родителите на въпросната Велика Неданова
телеграфически били извикани от тукашното вилаетско управле­
ние, за да се извършат в тяхно присъствие от идаре-мезлиши всички
формалности по турченето на дъщеря им. Вчера бащата и майката
на въпросната мома се представиха пред идаре-мезлиши. Интерес­
ното е, че последният не обърнал внимание на нуфуза, който те пред­
ставили и според който Велика Неданова е на 12—13 год., а на нов
нуфуз, издаден от караджа-абатския каймакамлък, според който
Велика Иванова излиза, че има 2 0 години. Разсъжденията за въз­
растта на въпросната членовете на мезлиша са правили от ръста и
изгледа й въобще и излязло, че в новия нуфуз по-вярно са посоче­
ни годините й. На рекламациите на нашия свещеник, че момичето
трябва да се предаде нему и на майка му, за да се констатира само­
личността, както и да се изкаже дали доброволно или по принужде-

717
ние приема новата вяра, мезлишъ. много неохотно се съгласил да
направи това за няколко минути само. Момичето е вече потурчено.
Като съобщавам този факт на Ваше блаженство, от който осо­
бено ясно изпъква пристрастието по турченето на тая мома и преска­
чане на закон и права, които в тоя случай има духовната власт, счи­
там за нужно да съобщя, че по този повод утре ще направя нужния
писмен протест пред валията.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНА БЪЛГАРКА ОТ СТАРА ЗАГОРА

Писмо № 338 от 20 януари 1910 г. на Българската екзар­

хия в Цариград до свещеник Георги Христов във Фенер. —
Вж. ЦДИА, ф. 246, on. 1, а. е. 429, л. 262.

Министерството на правосъдието и изповеданията съобщава, че

някоя си Мария от Стара Загора заявила, че ще приеме мюсюл­
манството и че нямала никого в Цариград. Формалностите ще станат
на 25 януари т. г.
Като Ви се съобщава горното, приканвате се да присъствувате
на определения ден в министерството, за да внушите на поменатата
Мария да се откаже от това си безразсъдно намерение.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНА БЪЛГАРКА ОТ СКОПИЕ А

Писмо № 2117 от 24 февруари 1910 г. на българския скоп-

ски митрополит до българския екзарх в Цариград. — Вж.
ЦДИА, ф. 246, on. 1, а. е. 429, л. 61. ,
Чест имам да донеса до знанието на Ваше блаженство, че Цота
Блажова от Хараджи Селмедин, махала в гр. Скопие, на 45-годиш-.,
на възраст, преди 8 години постъпила слугиня в турска къща в гр.
Дяково, на 15 декември 1909 г. се потурчила, като е встъпила з брак
с мюлезимина Мустафа ефенди в същия град.
Понеже ние нямаме духовна власт в гр. Дяково, която да ни
представлява, нито българско духовенство, което би могло да из­
пълни предвидените от закона формалности по потурчването, на 14.,
януари т. г. с такрир до вилаетското управление протестирахме,
загдето при потурчването на Цота Блажова не са изпълнени фор­
малностите, тя не е била разпитвана от български свещеник, и мо­
лехме властта да се докара Цота Блажова пред тукашния идаре-
меджлиси, гдето и да стане актът на потурчването, след като бъдат
изпълнени всички формалности. В отговор на горепоменатия ни
такрир вилаетското управление с тескере от 18 февруари т. г. №
410, вместо да докара жената тук, ни явява, че според известията
на ипекския мютесарифлък потурчването на Цота Влахова е станало
по нейно желание и официално.

718
 Като донасям горното, моля Ваше блаженство да благоволите
и направите постъпки, където се следва, за да не се повторят зана­
пред подобни закононарушения от страна на властта.
2
Анотация на писмо № 4612 от 4 март 1910 г. на Българс­
ката екзархия в Цариград до Адлието.'— Вж. ЦДИА,
пак там, л. 67.
Протестира се, задето властите в Дяково са допуснали да се по-
турчи Цона Благова, без да се изпълнят формалностите в случая и
без да се повика свещеник.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНА БЪЛГАРКА ОТ ДОЙРАН

Писмо № 1643 от 13 май 1910 г. на солунския българ-

. ски митрополит до българския екзарх в Цариград. —
Вж. ЦДИА, ф. 246, on. 1, а. е. 429, л. 228.

С настоящото имам чест да съобщя на Ваше блаженство за све­

дение, че на 6 того бях извикан в правителствения дом да извърша
нужните формалности при потурчването на българката Тана Зай-
кова от гр. Дойран, съпруга на Христо Гавазов, бръснар в града,
която бе завела дело за развод пред архиерейското наместничество
в Дойран. Изпратих за тази цел енорийския свещеник Христо Шу-
маров, комуто и дадох потребните наставления в случая. По покана
на Вали бей светиня му е трябвало да направи последния опит, за
да вразуми Султана Зайкова да не се отказва от своята вяра. Той
обаче под предлог, че Султана Зайкова не е разведена с мъжа си и
не е повърнала вещите, каквито й са подарени или пък останали у
нея от покъщнината на мъжа й, отказал се да извърши известната
формалност в случая. Валията е отговорил, че той не знае подобни
пречки да могат да спъват приемането на една или друга вяра, че
ще пише в Цариград да пита Министерството на правосъдието и из­
поведанията.
Като съобщавам това на Ваше блаженство, моля, ако намерите
за възможно, да подкрепите в този случай пред надлежното мини­
стерство заявлението, направено от наша страна в горния случай.

2
Писмо № 1729 от 22 май 1910 г. на българския солунски
митрополит до българския екзарх в Цариград. — Вж.
ЦДИА, пак там, л. 229.
В допълнение на рапорта си от 13 того под № 1643 чест имам
да доложа на Ваше блаженство, че Султана Зайкова, предмет на
горния ми рапорт, на 20 того се потурчи. В присъствието на нароч­

719
но изпратения наш енорийски свещеник било прочетено в идаре-
мезлиш едно министерско тескере, според което кадията имал пра­
во, щом един от съпрузите изяви желание да приеме мохамеданст-
вото, да счита съществуващия дотогава брак за унищожен. Колкото
за размяна на вещите, останали в единия или другия от съпрузите,
недоволната страна могла по съдебен ред да си ги търси.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ БЪЛГАРИ -
МОМЪК И ДЕВОЙКА

Писмо № 805 от 15 юли 1910 г. на българския консул в

Одрин до Министерство на външните работи и изпове­
данията в София относно съдбата на Стоянка Ангелова
Чиликова от с. Костенец, Самоковско, и Дамян Цветков
от с. Доленци, Битолско. — Вж. ЦДИА, ф. 176, оп. 2,
а. е. 777, л. 15.

Имам чест да Ви съобщя, че според отговора на управляющий

царското българско консулство в Серес Дамян Цветков и Стояна
(Мария) Николова не били там. Според същия вероятно те да са би­
ли отведени в Солун, както обикновено ставало, когато се касаело
за потурчване на българи.
При направените веколкократни постъпки и пред тукашното
вилаетско управление не можаха да се добият никакви сведения,
понеже валията отсъствуваше. Вчера валията е заявил на драго-
мана на консулството, че доколкото той помни, Дамян и Мария би­
ли препратени в Серес по тяхно искане и че наистина Дамян още в
Одрин подал заявление да се турчи. Той обаче не знае какво е ста­
н ало с тях; но е обещал да се справи и съобщи на консулството,

ОТКРИТА ПРОЦЕДУРА 3 / ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ

НА БЪЛГАРКА В ЦАРИГРАД

Уведомително писмо от 30 септември 1910 г. на Дирек­

цията на изповеданията в Цариград до Българската ек­
зархия за предстоящо помохамеданчване на българка. —
Вж. ЦДИА, ф. 246, on. 1, а. е. 450, л. 39.

Хриса Христова в гр. Пловдив е заявила, че ще приеме ислям-

ството. Формалностите ще се извършат на 5 октомври сряда.
В [полето]. За Н. п с о с г р и cxcfre грх1 м.£кдрит Йона във
Фенер. 1. X. 1910 г.

72 0
 НАСИЛИЯ НАД БЪЛГАРКИ В МАКЕДОНИЯ

~ Из писмо № 1689 от 4 ноември 1910 г. на Министерството

на вътрешните работи и вероизповеданията в София до
българските царски легации в чужбина. — Вж. ЦДИА,
ф. 176, оп. 2, а. е. 781, л. 16.

Изтезания, побои и арести над българското население в маке­

донските вилаети (от 25 август до 22 септември 1910 г.)

II. В района на Скопеното консулство

На 18 същия месец [август] била грабната жената Маца Дими­
трова от с. Тработивище от арнаутина Махмуд и я отвел неизвестно
где за потурчване.
На 26 август кехаята Яя ага отвлякъл селянката Софиянка и я
завел в една турска къща за потурчване. С голяма мъка е могла да
бъде извадена от къщата благодарение [на] енергичното застъпване
на архиерейския наместник, обаче като била извадена от къщата,
не била предадена на архиер. наместник, а изпратена била в зат
вор уж за разследване.

ОПИТ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ НА БЪЛГАРЧЕ

В ДРАМСКО

Писмо № 328 от 13 ноември 1910 г. на българския драм-

ски митрополит до българския екзарх в Цариград. — Вж.
ЦДИА, ф. 246, on. 1, а. е. 450, л. 9—10.

Чест имам да донеса до знанието на Ваше блаженство, че на

26 м. м. бил извикан в полицията учителят при градското ни III-клас­
но и основно училище, г-н Димитър Недялков, за да присъствува
при разпита на 16-годишното момче Дончо Колев, родом от гр. Шумен
(България), преселен с баща си Коло Стефанов в гр. София, гдето
последният и понастоящем се намирал, т. е. до избягването на мом­
чето.
Полицейският комисар казал на учителя: Повиках Ви като бъл­
гарин, за да свидетелствувате, че по собствено желание и без ни­
какво насилие поменатото по-горе момче иска да приеме мохамедан-
ството. Учителят е казал, че тая работа е на митрополията и трябва
там да се отнесат, но и досега нищо не е казала властта по тоя
въпрос, а момчето под името Ахмед Авни стои като пансионер в
драмското турско идадие.
От посторони източници се е узнало, че това момче избягало от
София през втората половина на октомврий и е дошло в Драма чрез
Неврокоп, но къде е минало границата, не се знае, а само се знае,

721 46 По следите на насилието, ч. П

че офицерите, след като са го убедили да стане мохамеданин, са му
обещали издръжка в училище.
За всичко гореизложено е бил уведомен навреме моят предше­
ственик Негово високопреподобие архимандрит Евгений от помена­
тия учител г-н Дим. Недялков, но не зная по какви съображения
той не си е дал труда поне да уведоми Ваше блаженство.

2
Писмо № 337 от 15 ноември 1910 г. на българския драм-
ски митрополит до българския екзарх в Цариград. — Вж.
ЦДИА, пак там, л. 11— 12.

Към № 328. В допълнение на писмото ми от 13 того с насрещния

номер чест имам да донеса до знанието на Ваше блаженство следното:
Днес трети ден, откакто представих на Негово превъзходител­
ство Таксим бей, драмския мютесарифин, писмото на Ваше блажен­
ство, с което официално ме представяте за председател на българ­
ската църковна община в Драма, в качеството на такъв явих се пред
мютесарифа и след като направих постъпки по въпроса за избягало­
то от София и потурчено вече момче Данчо Колев, български поданик,
родом от гр. Шумен, той ми заяви, че потурчването е станало съ­
гласно със закона, а именно на 31 м. м. бил повикан в правителство­
то официално Негово високопреподобие архимандрит Евгений, ко­
муто оставили момчето цял час на разпит и увещания в полза на
християнството, обаче Негово високопреподобие архимандрит Евгег
ний, като не сполучил да го разубеди, явил се пред мезлича и за­
питал: «Законът еднакво ли третира двата пола по отношение въз­
растта им, т. е. и момчетата на 16-годишна възраст ли имат право
да менят религията си?» — Мезличът му отговорил: «Да, вън от тов^
момчето има 18 години.» След туй Негово високопреподобие архи­
мандрит Евгений казал, че момчето по убеждение приема ислям^
ството.
Като донасям горното до знанието на Ваше блаженство, за неиз-
лишно считам да Ви явя, че по тоя въпрос никакви сведения не по­
лучих от моя предшественик Негово високопреподобие архимандрит
Евгений.

3 ^
Писмо № 541 от 8 януари 1911 г. на българския драмскк
митрополит до българския екзарх в Цариград. Вж.
ЦДИА, пак там, л. 13—14.

Към № 328 и 337. В допълнение на вчерашната ми телеграма

под № 540 чест имам да донеса до знанието на Ваше блаженство,
че въпросното момче, насила потурчено, днес сполучи да избяга
и около 9 1/2 часа по турски влезе в поверената ми митрополия, като
заяви, че по-скоро е съгласно да умре, отколкото отново да се по­
върне при похитителите на вярата му.

722
 Това избягване предизвика силно брожение всреди мюсюлман­
ските кръгове тук и полицията силом се опита да го вземе, но не
успя благодарение на заявлението ми, че преди да минат върху тру­
па ми, няма да позволя вземането на момчето от митрополията.
Обаче за да се избегне евентуалната кървава драма, която била
неизбежна според заявлението на мютесарифина, поради което при­
бави, че момчето на всяка цена ще бъде взето от митрополията, и
даже заповяда на комсера силом да го вземе. При това положение
на въпроса бях принуден да приема най-сетне, щото момчето да бъде
изпратено в Цариград, та там пред «Шурай девлет» да бъде разпи­
тано и ако в действителност момчето желае да се възвърне в св. пра­
вославна вяра, то там да стане предаването по официален ред на
Ваше блаженство.
За да не би при разпита да изкарат пред Ваше блаженство дру­
го някое момче, то каза се на момчето следният условен знак: Като
бъде запитано от Ваше блаженство: «Кой те изпрати от Драма», то
да отговори: «Който обича бога.»
Момчето се казва Дончо Събев, родом от с. Саламан (Шуменска
околия — България) и пред 7 години преселени в София. Баща му
Събе Ив. Събев бил касапин на ул. «Св. Иван Рилски» № 10 в София.
Дончо Събев със сълзи на очите пред свидетели в Св. митрополия
съобщи, че бил дълго време измъчван, обезчестен и заставен насила
да подпише по български заявлението за потурчването му.
4 Тъй също донасям до знанието на Ваше блаженство, че в пред-
Йечерието на избягването си момчето успяло да изпрати на честни
лица две писма, от които едното се намира в ръцете на г-н Манол
Дограмаджи.
Освен това явявам на Ваше блаженство, че полицейските, които
йасила се втикнаха в Св. митрополия, с най-заплашителни думи на­
паднаха както мен лично, митрополийския секретар, така също и
Т-да гражданите Димитър Уста-Илиев, Никола Цирков и др.

j-; Телеграма на българския драмски митрополит до българ*

ската екзархия в Цариград. — В ж. ЦДИА, пак там,л. 15.

Дончо Събев [Колев] избяга в митрополията, за да стане христия­

нин. Властите го отнеха и изпратиха днес в Цариград. Моля разпо­
редбата Ви.
Архимандрит Пайсий

5
- Писмо № 571 от 14 януари 1911 г. на българския драмски
митрополит до българския екзарх в Цариград. — Вж.
ЦДИА, пак там, л. 16.

Имам честта да съобщя за сведение на Ваше блаженство, че от

бащата на Дончо Събев постъпиха в поверената ми митрополия две

723
телеграми, с които запитва где се намира синът му и причините за
потурчването му.
Тъй като оттук по важни и съществени причини не мога да му
давам телеграфически подробности, то му се отговори, че синът му
се намира в Цариград и по тоя въпрос да се обърне, гдето трябва.
Пайсий
[В полето]. Г-н Събев е вече тук. Аз сам лично бях в легацията.
Всичко е наредено за отнимането на Донча. 20. I. 1911 г.

6
Анотация на писмо № 3551 от 22 януари 1911 г. на Бъл­
гарската екзархия до Дирекцията на изповеданията в
Цариград. — Вж. ЦДИА, пак там, л. 37.

Съобщава се, че младежът Дончо Събев е приел ислямството

насила, и се иска, щото при повторното му разпитване тук да при-
съствува едно духовно лице от Екзархията.
[В полето]. Министерството] реши: Ако въпрос[ното] момче} е
станало османски поданик — да се остави свободен, ако ли е бъл­
гарски поданик — да се изпрати в България. Съобщено е в лега­
цията, 13. I. 1911 г.

ОТВЛЕЧЕНА БЪЛГАРКА ОТ ЛЕРИНСКО,

ЗА ДА БЪДЕ ПОМОХАМЕДАНЧЕНА >1
' f

Писмо № 792 от 18 ноември 1910 г. на леринския българ­

ски митрополит до българския екзарх в Цариград. — В ж.
ЦД ИА, ф. 246, on. 1, а. е. 450, л. 22— 23.

На 14 того вечерта пъдарят в с. Борешница, Леринско, Еюб

Сюлейманов, заграби именуемата Доца Колева, съпруга на Васил
Янев от същото село, живеещ понастоящем в Америка. По тоя слу­
чай подадох до тукашния каймакамин протест № 744. Негово благо-
родие, вместо да вземе във внимание протеста ми, повърна ми го с
надпис, че такрирът трябвало да обгербувам и че не митрополията,
а мюхтар^т и азите от селото трябва да се оплачат за това. На даде­
ните ми устни обяснения, че въпросът е от вероизповеден характер,
а защитникът на вярата не може да е селският мюхтар, Негово блд-
городие ми обясни, че от страна на жената постъпило заявление,
какво тя искала да приеме мохамеданството, че това заявление
той препратил в Битоля и оттам му предписали да изпрати жената,
за да бъде изкарана пред вилаетския идаре-меджлис. На бележката
ми, че от миналата неделя до идещия вторник кой може да гарантира,
че жената не ще бъде прелъстявана, а може би и насилвана да приеме
мохамеданството, както и заявлението дали е действително нейно,
Н. благородие каймакам бей обясни, че вследствие някаква заповед

724
на бившия румелийски инспектор Хилми паша разпитването на
подобни лица ставало във вилаетските центрове и той от своя стра­
на не може нищо да направи.
Днес по същия случай подадох такрир и до вилаета, но съмни­
телно е дали ще последва нещо и оттам.
Като Ви явявам горното, моля да се направят нужните постъп­
ки за защита на светоотеческата ни православна вяра, защото, ако
могат да се вдигат всред бял ден невинни жертви и едва след 1 0 де­
на се изкарват на разпит, и то в далечно и непознато място, малка
е гаранцията, че утре и друга българка не ще се обяви «добровол­
но» за мохамеданка.
Похитителят Еюб Сюлейманов, родом от с. Въртолом, Воден-
ско, е от «емниетлиите» бегчии, които властта разпрати по българ­
ските села. През стария режим той е осъждан на 15 години затвор
за убийство.

2
. Писмо № 827 от 27 ноември 1910 г. на леринския българ­
ски митрополит до българския екзарх в Цариград. — Вж.
ЦДИА, пак там, л. 29.

За заграбената Доца Колева от с. Борешница (Леринско) ра­

портувах своевременно и на Негово високопреосвещенство св. пе-
лагонийски митрополит господин г-н Авксентий. А през време на
пребиваването ми в Битоля на 21 того по случай мераккемето за
увеселителния трен молих Н. високопреосвещенство и устно да
направи нужните постъпки в случая.
ч
.ж
ОТКРИТА ПРОЦЕДУРА ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ
НА БЪЛГАРИН В ЦАРИГРАД
до
ли 1
■Т Уведомително писмо от 2 януари 1911 г. на Дирекция на
-О' изповеданията в Цариград до Българската екзархия за
3' предстоящо помохамеданчване на българин. — Вж. ЦДИА,
,Е ф. 246, on. 1, а. е. 450, л. 40.

“ Петко Николов от Дерекьой, Лозенградско, заявява, че ще прие­

хме мюсюлманството и че нямал никого тук, и че формалностите по
Трва ще станат на 8 януари събота.
' ' [В полето]. До Н. високопреподобие председателя на фенерска-
та черква за надлежна разпоредба.
4 . 1. 1911 г.

725
 2
Уведомително писмо за насрочване деня на помохамеданч-
ването. — Вж. ЦДИА, пак там, л. 41.

Един от свещениците утре 11. I. 1911 г. да се намери в Адлие-

то при изпъл. формалностите за потурчването на Петко Николов
от Дерекьой, Лозенградско.

ОПИТ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ НА БЪЛГАРКА

В ЧАТАЛДЖА
. ' I
1

Писмо № 1 от 4 януари 1911 г. на българския свещеник в

с. Чанакча, Чаталджанско, до българския екзарх в Ца­
риград. — Вж. ЦДИА, ф. 246, on. 1, а. е. 450, л. 36.

С настоящото си чест имам да известя на Ваше блаженство, че

се уведомих от верен източник, че някой си турчин завзел едно бъл­
гарско момиче, родом от град Никопол (България), православна
българка, грамотна, на име Мария Христова и я донесъл в град Ча-
талджа с намерение да я потурчи.
Правителството е повикало чаталджанския гръцки митропо­
лит Григори и взело мнението му, който отговорил, че тя като пра­
вославна българка зависи от духовното й началство — Българска­
та екзархия, отнесете се до нея и тогава ще се свърши въпросът за
потурчването й.
[Отмятка в полето]. Директорът на изповеданията запита ча-
талджанското мютесарифликско управление и поръча, ако въпрос­
ната не е изкарана пред свещеник, да се изпрати в Цариград, 24. I.
1911.

^Л
Частно писмо от българин от Баталджа до Българскат^,
екзархия в Цариград. — Вж. ЦДИА, ф. 246, пак там,
л. 38.

За г-н Дядо Йон, архимандрит в Цариград.

Град Чаталджа, 21. I. 1911. С настоящото си кратко писъмце
ида да ви поздравя и да ви честитя 1911-та година, да ви бъде весела
и благополучна, нека да е хаирлия. Сега ви явявам, че от завчера,
от 24-и миналия декември доведоха едно момиче от България от Нбо-
бол и искат да я потурчат и викаха тука гръчкия владика да я из­
повяда, но той каза, че това е невъзможно, щото е екзархийски, аз
не можа да я изповядам, затова треба да я изпратите на екзархията,
но тия му казали, че ще викат от Ченакче св. п. Урумов, но и до днес­
ка не се е видял и той, не знаеме дали ще дойде и той, и не знаеме
дали са му известили за това ви требание като българи да ви явим,

726
 за да знаете и вие, затова треба да са потрудите по-скоро, за да я
изискате тамо, и друго като нема що да ви пиша, оставям с поздрав
аз Христо Димитров.
Николовият съдружник, защото Никола го няма тука. Заради
него ви пишеме ние.
Същий
и за много години

ОТКРИТА ПРОЦЕДУРА ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ

НА БЪЛГАРИН В ЦАРИГРАД

Уведомително писмо от 2 февруари 1911 г. на Дирекция­

та на изповеданията в Цариград до Българската екзар­
хия за предстоящо помохамеданчване на българин. —
Вж. ЦДИА, ф. 246, on. 1, а. е. 450, л. 42.

Никола Николов, родом от Пловдив, заяви, че ще приеме моха-

меданството. За изпълнение на формалностите определен е 8 фев­
руари, вторник.
[В полето]. До Н. високопреподобие архим. Йона за надлежна
разпоредба.
3. II. 1911 г.

ОТВЛЕЧЕН МЛАДЕЖ ОТ КУМАНОВСКО

Обобщени данни на Министерството на външните работи

за «произволи, извършени над българското население в
Македония през януари и февруари 1911 г.» — ЦДИА,
. ф. 176, оп. 2, а. е. 793, л. 43.

На 28 януари една потеря пристигнала в с. Кучкарево, Кума-

новско, дето яла и пила за сметка на населението. Сутринта, като
напущала селото, тя завлякла със себе си младежа Георги Петров,
Който и до днес не се е завърнал в селото.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНО БЪЛГАРЧЕ ОТ КОЧАНИ

Писмо № 1989 от 1 март 1911 г. на българския митропо-

■ лит в Скопие до българския екзарх в Цариград. — Вж.
, ЦДИА, ф. 246, on. 1, а. е. 450, л. 2.

Кочанският архиерейски наместник с писмото си от 24 м. м.

под № 311 съобщава ни, че на 8 с. м. се потурчило момчето Лазар
Коцов от гр. Кочани на 16-годишна възраст, което пред кочанския
идаре-мезличи и архиерейския наместник самичко заявило, че же­
лае да се потурчи.

727
 ПОМОХАМЕДАНЧЕНА БЪЛГАРКА
СЕ ОТМЯТА ОТ ИСЛЯМА

Писмо № 2103 от 9 март 1911 Г, на българския скопски

митрополит до българския екзарх в Цариград. — Вж.
ЦДИА, ф. 246, on. 1, а. е. 450, л. 3.

Чест имам да донеса до знанието на Ваше блаженство следното:

Именуемата Ангя Божинова по баща, родом от с. Черешово,
Скопено, и омъжена преди 11 години за Тоде Божинов от с. Асан-
Бегово, тоже Скопено, бе забягнала миналата година през месе'ц май
от къщата на съпруга сй с арнаутина Фейзула от кочанишките се­
ла, поляк в последното село Асан-Бегово, и през месец ноември се
потурчи, като заяви самичка пред тукашния вилаетски мезлич ида-
ре, че иска променението на вярата.
Преди четири дена въпросната Божана (!) напуснала къщата на
Фейзула и дойде при мене в поверената ми митрополия и като ми
заяви, че тя горещо се кае за извършеното от нея, моли ме да бъ­
де приета отново в лоното на праотеческата й вяра.
По повод на това устно заявление на Божана казах й да изложи
тази молба писмено до мене и да подаде нужния арзохал до вилае­
та. Божана вчера, придружена от баща си и съпруга си, поднесе ми
нужното заявление, като и подаде нужния арзохал до валията, кой­
то, след като го прочел, повърнал й го обратно чрез полицейския,
който й заявил: «Що си дошла тук, щом си се разбудила.»
На въпросната Божана днес във време на тържествената ли-ч
тургия в катедралната черква «Св. Богородица» извърши се нуж­
ното присъединяване.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНА БЪЛГАРКА ОТ РАДОВИШ ц>

f)
. Писмо № 1928 от 14 юни 1911 г. на струмишкия българс­
ки митрополит до българския екзарх в Цариград. — Вж. .
ЦДИА, ф. 246, on. 1, а. е. 450, л. 30.

С настоящото ида да доложа до знание на Ваше блаженство, че

на 13 м. м. май се потурчи момата Люба Евтимова из гр. Радовиш.'1
Офицерът Джемал ефенди прибрал по-рано майката на Люба с мал­
ките й мъжки деца, а сетне и момата, с която е живял. След като
се преселили в Струмица, Джемал ефенди, като не сполучил да
склони майката на Люба да се потурчи с децата си, изпъдил я от
дома си, а Люба задържал. Като узнах всичката тая история, на ча­
са направих постъпки пред каймакамина да ми предаде Люба, ако
не иска да приеме мохамеданствого, или да се извършат формалнос­
тите по потурчването. Каймакаминът сам ми каза, че Люба била
трудна от Джемал ефенди, така щото нямаше възможност да се на­
прави нещо за отклонение момата от намерението й. Тя се потурчи
н ожени вече за Джемал ефенди.

728
 ПОМОХАМЕДАНЧЕНА БЪЛГАРКА ОТ ПЕХЧЕВСКО

Писмо № 1962 от 21 юни 1911 г. на българския струмиш-

ки митрополит до българския екзарх в Цариград. — Вж.
ЦДИА, ф. 246, on. I, а. е. 450, л. 31.

Чест ми е да донеса до знанието на Ваше блаженство, че архиер.

наместник в гр. Пехчево с писмо от 16 юни т. г. под № 8 8 8 съобща­
ва, какво на 1 2 того се извършила формалността по преминаването
в мохамеданската религия на Елена Стоилова, 20-годишня, от с.
Цера, Царевоселска нахия. Предисторията на тоза потурчване ос­
танала неизвестна, гъй като никой от родителите на момата, нито
някой от селска страна се е явил в Пехчево, за да могъл архиерейс­
кият наместник да събере някои сведения по въпроса, който се за­
вършил с формулата: «Вяра търсих, вяра намерих.»

ОПИТ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ НА БЪЛГАРКА

ОТ СТРУМИШКО

Писмо № 1983 от 22 юни 1911 г. на българския струмиш-

ки митрополит до българския екзарх в Цариград. — Вж.
ЦДИА, ф. 246, on. 1, а. е. 450, л. 32—33.

На 3 того жената Ката Митева ог с. Костурно, Струмишко, прие

мохамеданската вяра. Тази жена на 10 май, бидейки мома, побяг­
нала по едно момче от същото село; още на пътя през с. Момчево,
неизвестно защо, момата при удобен случай избягала от ръцете на
момчето. Те двамата били заловени от пъдаря на споменатото се­
ло, за да ги докара в града. Другарят на момчето, за да отърве за­
ловените, опитал се да грабне пушката на пъдаря и като не сполу­
чил, избягал и не се знае где се намира и досега. Момчето и Ката
бидоха докарани в правителството, което предаде Ката на митропо­
лията, а последната настани момата в къщата на един от енорийс­
ките свещеници. Когато момата се намираше в къщата на свещени­
ка, джандармите Бейтула и Дервиш, които квартируват в кара-
кола на с. Костурно, захванали да обикалят момата и да й да­
ват знакове с цел да я извлекат из къщи. Това като узнах, на
13 май, при заминаването ми за Солун, поръчах на свещеника да
я пази добре и да гледа да я ожени.
Според желанието на Ката тя била оженена за едно момче от
тяхното село, но не поминало дълго време, тя захванала пак да се
сношава с джандарина Бейтула. Братът на момата не могъл да гледа
хладнокръвно поведението на сестра си и нанесъл й добър побой,
вследствие на това Ката побягва и се предава в ръцете на Бейтула.
Този последният заедно със селския пъдар донесъл я в града, била
разпитана и сетне предадена в една турска къща. Щом узнах за то­
ва, протестирах пред каймакамина за действията на джандарите и
исках да се предаде Ката на митрополита, но в това време те успе-

729
 ли и изтръгнали от жената едно прошение, че желаела да се потур-
чи и че тя подигнала пред съда процес против брата си за нанесения
й побой. Братът на момата избягал, така щото в с. Костурно има
два момъка побягнали, които навярно са присъединени към четата.
На разпита и увещанията ми жената да не приема мохамедан-
ската вяра отговаряше, че нашата вяра не могла да я защити, за­
това зимала вяра, която могла да я пази и покровителствува. И най-
после се потурчи.
Научавам се от вярно място, че джандаринът Бейтула искал
да я земе за жена. Когато този последният докарал жената в пра­
вителството, сам джандармерийският юзбашия казал на Бейтула,
че той не може да земе Ката за жена, ако и да се потурчи. Както
виждате, Ваше блаженство, жената Ката не от убеждение приема
мохамеданската вяра, а правителствените чиновници, като се пол­
зуват от положението си, мамят невинните жени и ги потурчваг.

ОСУЕТЕН ОПИТ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ

НА МАЛОЛЕТНА БЪЛГАРКА ОТ СКОПСКО

Писмо № 3275 от 8 юли 1911 г. на българския скопски мит*

рополит до българския екзарх в Цариград. — Вж. ЦДИА,
ф. 246, on. 1, а. е. 450, л. 4—5.
1
Именуемата Марица Ацева, родом от гр. Скопие, встъпила пре-т
ди една година в брак в с. Букачани, Скопско, с Цвятко Милушов,
когото наскоро напуснала, на 16 юни яви се пред вилаетския идаре
мезличи, облечена във фередже, и заяви, че желае да приеме «пра­
вата» ислямска вяра. Понеже Марица остана неуклонна на наме­
рението си въпреки моите съвети и увещания, взе се решение от мез-
лича за потурчването й.
Завчера на 3 того привечер същата тази Марица Ацева яви се
при мене в митрополията и като ми заяви, че тя дълбоко се кае за
стореното, ме помоли да я взема под покровителство. Вследствие на
тая молба на Марица аз я изпратих при баща й, а утрото тя товйт-
заяви на Негово високопревъзходителство валията с арзохал, който^
й се направи в митрополията и по повод на който й арзохал напра-\
вило се потребното за отказването й от мохамеданската вяра. А
След извършването формалността по отказването й аз разпорел
дих да се извърши на Марица отричането, което вчера сутринта се 1
извърши. ш
В същия ден, когато се потурчи гореказаната Марица, пред ви­
лаетския идаре мезличи бе извадено с фередже 12—13-годишното
момиче Пандора Тръпчева от с. Катланово, Скопско, пълен сирак и
от 5— 6 години слугиня в скопския бег х. Мехмед, за да се произ­
несе мезличът дали тя трябва на възрастната й сестра Гора, която
с няколко заявления до валията молила, за да се вземе въпросната

730
 й сестра Пандора от х. Мехмед бег и й се предаде, за да я отгледва
и възпитава. Мезличът, макар да констатира, че Пандора е мало-
възрастна и че искането на сестра й Гора е справедливо, предвид за­
явлението на Пандора, че тя нямала сестра, защото тя от 6 години
била мюсюлманка, въпреки силните ми протести и настоявания не
взе решение за предаването Пандора на сестра й Гора, а постанови,
че по насилствен начин не бива да се предава тя на сестра й, като
се каза, че ако сме могли да я склониме по добър начин да напусне
къщата на бега, бихме могли да я вземеме.
Понеже в случая вилаетският идаре мезличи направи едно за­
кононарушение, с такрир под № 3066 от 18. VI. т. г. до Негово пре­
възходителство валията, като изложих всичко това подробно, поис­
ках съгласно със закона да се вземе момичето Пандора от бега и ми
се предаде.
На този ми такрир се вижда, че Негово високопревъзходител-
ство валията не обърнал внимание, защото досега не ми се предаде
момичето и даже не ми се е отговорило още. Едновременно с пода­
ването на такрира направих и отстрани всичките нужни постъпки за
освобождаването на казаното момиче от бега и настаняването му
при сестра му.
[В полето е сложена следната резолюция:]
Бързо. Да се види дали годините на малолетната Пандора Тръп-
чева и в нуфузното тескере са 13 и въобще по-малко от 15. Ако няма
нуфуз, да се види в правителствения регистър коя година е родена
тя и на колко години е сега и час по-скоро да се съобщи в Екзархия­
та. 16. VII. 1911.
Екзарх Йосиф

2 .
Писмо № 8055 от 18 юли 1911 г. на българския екзарх в
Цариград до българския митрополит в Скопие. — Вж.
S ЦДИА, пак там, л. 6—7.
в
; На № 3273. По повод на рапорта с отбелязания тук номер мо­
лим Ваше в. преосвещенство да разпоредите да се направи нужната
справка в нуфузното тескере или пък в правителствения регистър
дали Пандора Тръпчева от с. Катланово, Скопско, която вилаетс­
кият идаре мезличи незаконно признал за мюсюлманка въ­
преки протестите на сестра й Гора, която твърди, че Пандора е мало-
възрастна, има по-малко от 15 години. Тия сведения са нужни, за­
щото, ако излезе, че Пандора е по-малка от 15 години, то на основа­
ние закона Екзархията ще настои, където трябва, да се повърне мо­
мичето на по-голямата й сестра Гора, а заедно с това да се откаже
от мюсюлманството.

731
 3 1

Писмо № 3460 от 28 юли 1911 г. на българския скопски

митрополит до българския екзарх в Цариград. — Вж.
ЦДИА, пак там, л. 8.

На № 8055. По повод писмото Ви под насрещния номер имам чест

да явя на Ваше блаженство, че въпросната Пандора Тръпчева спо­
ред нуфуз тескерето й, което ми се представи от роднините й и кое­
то е издадено през последното преброяване (16. XII. 321 г.), е на 17-
годишна възраст (отбелязано е в него, че била родена в 1310 г.), но
вилаетският идаре-мезличи призна я за малолетна и затуй
не се извършиха нужните формалности по потурчването й.
Вероятно правителствените органи не са могли да направят
нужната справка в нуфуз дайреси за възрастта й, поради което ви­
лаетският идаре-мезличи, както споменах по-горе и в рапорта ми
от 8 того под № 3273, призна я за малолетна.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ БЪЛГАРКИ В КОЧАНСКО

И ЩИПСКО

Из писмо № 3804 от 26 август 1911 г. на българския скоп­

ски митрополит до българския екзарх в Цариград. — Вж.
ЦДИА, ф. 246, on. 1, а. е. 485, л. 5—6.

IV. Кочанска каза 1

На 2 того [август] се потурчила доброволно въпреки увещанията

на кочанския архиерейски наместник именуемата Кираца Въчкова,
родом от с. Мородвис, Кочанско, 16-годишна и омъжена преди
една година за някой си Христо от с. Църновци, Кочанско.

VI. Щипска каза

На 10 срещу 11 того около 6 часа по турски полицейският Мах-
муд, стоящ на каракола в Ново село, Щип, придружен от турците,
пазванти в тази махала, нахлул в къщата на Паунко Ацков и загра^
бил 16-годишната му дъщеря Васа, която първоначално я завел в.
къщата си, където, като я заплашил, че ако не го вземе за мъж, щяд;
да убие нея, родителите й и щял да изгори къщата им, а след това
я завел при тетка си.
На другия ден извикан бил архиерейският наместник в мезли-
ча, където била извадена въпросната Васа за разпит и за извърш­
ване на формалностите по потурчването й. На мезлича бил проче­
тен един арзохал от страна на Васа за потурчването й, на което Ва­
са, като хвърлила фереджето, заявила, че този арзохал без нейно
знание и съгласие бил направен от полицейския Махмуд, че тя би­
ла силом заграбена през нощта и че тя по никакъв начин не желае

732
да се потурчи. След това заявление на Васа и протестите на родите­
лите й мезличът освободил момата да си отиде вкъщи.
Въпросният полицейски бил извършил преди тази случка мно­
го произволи по отношение на това семейство с цел да го сплаши,
за да може по-лесно да постигне гонимата цел. За всичките тези про­
изволи и беззакония на полицейския родителите на Васа и махлен-
ците оплакали се на каймакамина, но той им казал, че всички тези
неща са клевета срещу ревностния полицейски, който не бил спо­
собен на подобни неща.
На 25 м. м. юли биде изкарана пред вилаетския идаре-мезлич
именуемата Севда Якимова, родом от с. Луке, Паланечко, 20-го-
дишна, и която въпреки увещанията ми прие мохамеданската вя­
ра. Въпросната Севда била взета от 7-годишна възраст като слуги­
ня от председателя на съда в Сеница.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНА БЪЛГАРКА ОТ КОЧАНСКО

Из писмо № 85 от 7 септември 1911 г. на българския скоп-

ски митрополит до българския екзарх в Цариград.—Вж .
ЦДИА, ф. 246, on. 1, а. е. 485, л. 14— 15.

6 ) На 29 с. м. [септември] именуемата Велика Петрева от

с. Гърдовци, Кочанско, която прекарала трите си мъже, се потурчи-
ла в Кочани, като взела със себе си и 3-годишното си момиче, а дру­
гото си дете, 10-годишно момче, оставила при чича си. Децата й били
от третия й мъж. Жената заявила пред архиерейския наместник,
че тя без всякакво насилие, а по свое искане се турчи.
в
ПОМОХАМЕДАНЧЕНА ЦИГАНКА В КОЧАНИ

Из писмо № 118 от 10 септември 1911 г. на българския

скопски митрополит до българския екзарх в Цариград.—Вж.
ЦДИА, ф. 246, оп. 1, а. е. 485, л. 16.

«’■ 4) На 3 того [септември] се потурчила в Кочани Гюргя Мил­

кова, родом от този град, по народност циганка, 2 2 -годишна, която
напуснала мъжа си преди 3 години, доброволно в присъствието на
архиерейския наместник.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ БЪЛГАРКИ ОТ КРАТОВСКО

Из писмо № 324 от 28 септември 1911 г. на българския

скопски митрополит до българския екзарх в Цариград. —
Вж. ЦДИА, ф. 246, on. 1, а. е. 485, л. 24.

2) На 13 того [септември] през нощта са били изкарани от къ­

си те им момите Горка Вуканова, 18-годишна, и Рилка Митева,

733
 17-годишна, от с. Злетово, Кратовско, без да успеят да узнаят то­
ва родителите им, от няколко души турци от същото село и закара­
ни били при селския имамин. Вследствие протестите на кратов-
ския архиерейски наместник момите били донесени в Кратово на 16
того под силен конвой и извадени на идаре-мезличи, където и двете
моми въпреки увещанията и съветите на архиерейския наместник и
родителите им заявили, че искат да приемат мохамеданската вяра, и
въз основа на което било взето нужното решение за потурчването
им и след което били предадени на турците. Духовете на турците в
Кратово били възбудени много поради потурчването на момите и
сигурно щяло да произлезе някоя катастрофа, ако някоя би се по­
върнала.

ОСУЕТЕН ОПИТ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ

НА БЪЛГАРКА ОТ БАНСКО

Писмо № 572 от 2 ноември 1911 г. на българския невро-

копски митрополит до българския екзарх в Цариград. —
Вж. ЦДИА, ф. 246, on. 1, а. е. 485, л. 126.

За сведение има да явя на Ваше блаженство, че преди две седми­

ци момичето Йордана К. Питова, на възраст 16 години, родом от
с. Бандко, Разложко, с жени от същото село отишло на баня и праг
не в близкото смесено село Добринища. Там обаче казаното момиче
се изгубило, като било подмамено и вкарано в някоя турска къща.
Няколко дена след изгубването мехомийската [разложката]
власт по разпореждане от Сер повиква бащата на момичето и го е
подканила да отиде в Сер, където дъщеря му искала да приеме мо­
хамеданската вяра. t
По повод на това писа се на управляющия Серската епархия
да направи нужните в случая постъпки за възвръщането на каза^
ното момиче. м

2 чк.
Писмо № 612 от 10 ноември 1911 г. на неврокопския мит!
рополит до българския екзарх в Цариград. — Вж. ЦДИА1,
пак там, л. 127. л

Към № 572. В допълнение на писмото ни с насреща отбеляза­

ния номер за сведение чест ни е да съобщим на Ваше блаженство, че
момичето Йордана Константинова Питова из с. Банско, Разложко,
на 3 того била предадена от серския мютесарифин на баща й Кон­
стантин.
До деня на предаването тя е живяла в дома на същия мютеса­
рифин.

734
 1

ПОМОХАМЕДАНЧЕНА БЪЛГАРКА ОТ ПЕХЧЕВО

Писмо № 388 от 4 ноември 1911 г. на струмишкия бъл­

гарски митрополит до българския екзарх в Цариград. —
Вж. ЦДИА, ф. 246, on. 1, а. е. 450, л. 34—35. ^

Чест ми е да доложа на Ваше блаженство, че арх. наместник в

гр. Пехчево Негово всепреподобие йеромонах Герман съобщава с
писмото си от 27 окт. н. г. под № 190, че него ден девицата Юрдана Та­
сева от Пехчево приела мохамеданската религия при следните об­
стоятелства:
На 18 м. м. подир пладне Юрдана отишла сама в дома на има­
мина, който на следния ден съобщил това в полис-дайреси, гдето
при разследването и Юрдана заявила, че по собствено желание, без
принуда от когото и да било искала да стане мохамеданка. На 27
м. м. арх. наместник бил повикан официално да присъствува в пра­
вителствения дом при извършване формалностите по потурчването
на тая девица. Призовани били от правителството за тая цел бащата
и брата на Юрдана. Негово всепреподобие поканил от своя страна
и енорийския свещеник. За констатиране самоличността й Него­
во всепреподобие накарал Юрдана да се открие (разбули) пред ме-
джлиса, което нещо тя и сторила. След това ведно с мюфтията Не­
гово преподобие отишъл в отделна стая, гдето по искането му била
доведена и Юрдана с цел да я увещава да се остави от намерението
хи, обаче тя, насърчена, види се, от присъствието на мюфтията, от­
говорила: «Вяра търсих, вяра намерих.» На баща си и брата си,
както и на енорийския свещ., дала същия отговор.
След всичко това Негово всепреподобие заявил на каймаками-
яа, че Юрдана дава тоя отговор, защото е престояла у дома на има­
мина около 1 0 дни; след това той изразил пред каймакамина жела­
нието да бъде оставена у дома на някой свещеник поне три дни. Ос­
вен това Негово всепреподобие помолил каймакамина да му обяс­
ни защо още на другия ден от отиването на Юрдана у дома на има­
мина той (каймакамина) не свикал меджлиса, за да бъде изпитана и
се извърши формалността по преминаването й в мохамеданската ре­
лигия. Каймакаминът заявил: «Днес е свободен (либерто) всякой
един да отиде, гдето иска; ние не можем да му пречим на това. Н а­
шият закон не позволява да я вдигнем оттам и да я заведем на дру­
го място; още повече, че тя още на 19 того пред полицаите е казала,
какво желае да стане мохамеданка, и като така тя трябва да стои у
имамина, а не другаде. А причината, за да се отложи извършването
на формалността досега, е тая, че поради работното време някои
от азите не се намираха тук.» Подире Юрдана била.представена от­
ново пред меджлиса и повторно запитана за причината на дохожда-
нето й там, отговорила буквално следното: «Дойдох да Ви кажа, че
искам да стана туркиня.»
След това заявление на Юрдана извърши се формалността по
нейното потурчване.

735
 Доколкото можал да разбере Негово всепреподобие, Юрдана
била излъстена от Риза ефенди, син на тамкашния началник на тп.
станция, с когото била в интимни отношения и който й обещал, че
ще я вземе за законна жена.
Според нуфуза Юрдана била на 15 години, а всъщност тя била
19-годишна.

ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯТА В ТУРЦИЯ
ПРОДЪЛЖАВАТ

Обобщени данни на Министерство на външните работи и

вероизповеданията в София. — Вж. ЦДИА, ф. 176, оп.
2, а е. 793, л. 68—69.

А през конституционните години от 10 юли 1908 г. насам българс­

кият елемент в Турция е претърпял до 21 ноември 1911 г., доколко­
то се простират нашите данни, както следва: . . .
II. Б о й , изтезания, н а с и л и я и пожари:
случая

д) изнасилени . . . . . 23 души
е) потурчени . . . . . 32 души
ж) пленени . . . . . . 15 „ от турски чети.

ОТВЛЕЧЕНО МОМИЧЕ С ЦЕЛ ДА БЪДЕ

ПОМОХАМЕДАНЧЕНО

Сведение на българския търговски агент в Скопие до Ми­

нистерство на външните работи и изповеданията в Соз
фия за насилия над българите в Скопския санджак пре-
1911 г. — Вж. ЦДИА, ф. 334, on. 1, а. е. 335, л. 8.

115. Кольо и двете му дъщери, земеделец от с. Долно Родево,

Караджа-Абадска каза. Вързан заедно с по-малката си дъщеря
на 15 октомври от неколцина жандарми, които я отвлекли, за да я
потурчат.

736
 ВНУКЪТ НА ПОМОХАМЕДАНЧЕН БЪЛГАРИН
ОТ ШУМЕН СЕ ОТКАЗВА ОТ ИСЛЯМА

Молба на Ахмед Ахмедов от гр. Шумен от 2 септември

1911 г., подадена чрез архиерейския наместник в гр. Шу­
мен до варненско-преславския митрополит. — Вж. ОДА—
Варна, ф. 75 к, on. 1, а. е. 52, л. 58.
Роден съм в с. Салманово, Преславска околия, от мохамедани
родители, по народност турчин [мохамеданин], мохамеданско веро­
изповедание, имам 21-годишна възраст, неженен. Родителите ми се
поминаха отдавна и ме оставили сирак на около 11 години. От смърт­
та на родителите ми дори до днес живея при български семейства,
гдето са ме отгледали и възпитали в духа на православието. Вън от
това прадядо ми е бил българин, потурчен.
Като възпитан и отгледан от българи и в православието ме­
не ми са мили българизмът и православието, заради това съм твър­
до решен да премина в народността и вероизповеданието на праро­
дителите си — в православието. Заради това моля в най-скоро вре­
ме да разпоредите и се извърши над мене тайнството свето кръщение,
за да мога и аз като всеки българин да отбия военната си повинност
в редовете на българската армия.

2
Акт за покръстване. — Пак там, л. 61.

Днес, осми ноември хилядо деветстотин единадесета година, се­

ло Салманово, Преславска околия, подписаният салмановски ено­
рийски свещеник Русин Танушев, в присъствието на Христо В. Ку-
кушков и Петю Т. Дерелиев из с. Салманово, вследствие митропо­
литското предписание от първи октомври 1911 г. под № 1549 пристъ­
пих към извършване обреда св. кръщение над младежа Ахмед Ах­
медов, 20-годишен, от с. Салманово, по народност турчин [мохаме­
данин], вероизповедание мохамеданско, който поради наклонността
му да влезе в благочестието на православната църква се отказа
завсегда от Мохамеда, прие светото кръщение, след което се извър­
ши и св. причастие, и възприе свещената купел от Рачо Проданов
и се именува Рачо А. Салмановски.
За всичко гореизложено се състави настоящият акт.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНА БЪЛГАРКА В ТИКВЕШКО

Писмо № 695 от 8 декември 1911 г. на българския стру-

мишки Митрополит до българския екзарх в Цариград. —
Вж. ЦДИА, ф. 246, оп. 1, а. е. 485, л. 125.
П о повод писмото н а ар х и ер ейско то нам естничество в гр. К а -
вадарци от 30 м. м. под № 274= д о н асям за сведение на В аш е б л аж ен -

737 47 По следите на насилието, ч. I j

ство, че на 8 ноември т. г. момата Митра Найдова отс. Конопища, Тик-
вешко, на възраст 2 2 -годишна, приела мохамеданската религия. Фор­
малностите по това потурчване били извършени в правителствения
дом в присъствието на заместника на кавадарския архиерейски на­
местник.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНА БЪЛГАРКА
. ИЗБЯГВА ОТ КЪЩАТА НА СЪПРУГА СИ

Из писмо № 1778 от 6 март 1912 г. на българския скопски

митрополит до българския екзарх в Цариград. — Вж.
ЦДИА, ф. 246, on. 1, а. е. 485, л. 55.

На 18 т. м. [февруари] около пладне е убит всред чаршията с

пушка българинът Вукан Костов от с. Злетово [Кратовско] до самия
жандармерийски каракол в това село от турчина Хаки Ахмедов от
същото село Злетово, който веднага след убийството заминал за съ­
седното турско село Рудари. Жандармите от поменатия каракол
отърчали по дирите на убиеца, но не могли да го заловят (?). При­
чината за убийството може да се каже, че е следната: убитият Ву­
кан имал дъщеря, Горка, която била насила грабната от брата на
убиеца и потурчена насила през септември м. г., обаче тя в отсъств­
ието на мъжа си Халит, който бил затворен в Скопие за кражба,
около декември избягала от къщата и се прибрала в София. Хаки,
докачен за това на баща й Вукан, отмъстил му кръвно. Убитият ос­
тавя в най-окаяно положение жена с няколко сирачета.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНА БЪЛГАРКА ОТ ЯКОРУДА

Писмо ЛГ« 1657 от 29 май 1912 г. на българския и евроко пс

ки митрополит до българския екзарх в Цариг рад. — Вж
ЦДИА, ф. 246, on. 1, а. е. 485, л. 128— 129.

Архиерейският ни наместник в Мехомия [Разлог] с рапорта си

от 24 т. м. под № 539 съобщава, че на 12 того вечерта Карамфила
Н. Глинджова из с. Якоруда, Разложко, разведена преди една го­
дина от първия си мъж поради нечестния й живот, забягнала в къ­
щата на турския ходжа в селото по собствено желание да се потур-
чи и на 13 същия [месец] с ходжата заедно отишли в Мехомия да из­
каже пред официалната власт желанието си. Архиерейският намест­
ник, като се известил на 14 того, отишъл при каймакам-векили и
го запитал за избягалата, той отговорил, че Карамфила била дошла
в Мехомия за извършване на потурчването и че били призовани ро­
дителите й за това. Отпосле архиерейският наместник се известил,
че родителите и брат й отказали да дойдат в Мехомия, и на 23 того
същият узнал, че предметната Карамфила преди 5 дни тайно била
закарана в гр. Сер.

738
 По повод горното имам да явя на Ваше блаженство, че начинът,
по който се извършва от няколко години потурчването, е почти на­
силнически, тъй като подмаменото или увлечено лице веднага се
отстранява от своите близки и роднини, предава се в турска къща и
не му се удава случай и време за упомняне, преди да се яви пред ко­
мисията в санджака за формалното потурчване. Инак би изглеждал
въпросът, ако властта дава право на религиозните началници да да­
ват на подобни подмамени лица предварително нужните съвети и
наставления и се допущат виждания непременно с родителите и са­
мо след това, ако подобни нещастници останат твърди в заблужде­
нието си, да се извършва над тях нужната в случая формалност.
[За същия случай се разказва и в документите на л. 130—133.]

ОСУЕТЕН ОПИТ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ

„ НА МАЛОЛЕТНО МОМИЧЕ В ЛЕРИНСКО

Из писмо № 1649 от 4 юли 1912 г. на българския лерински

митрополит до българския екзарх в Цариград. — Вж.
ЦДИА, ф. 246, on. 1, а. е. 487, л. 128.

На 23 юни именуемата Маслина Митрева, българоекзархист-

ка, от с. Живойна, Леринско, била задигната посред бял ден от ня­
кой си Исмаил Кямишкин от същото село. След два дена тя била
докарана във вощаранския мюдюрлук, а след един ден — в гр. Ле-
рин. Тук била държана 6 дена в къщата на имамина, разпитана от
леринските власти и после откарана в Битоля. Бащата, без да се
обади за случката в Леринската митрополия, заминал за Битоля
да търси чедото си. Подал жалба до валията и консулите. Валията,
след като изпитал похитената, повърнал я обратно на леринската
власт. Последната снощи извикала бащата на Маслина и му каза­
ла за днес да дойде и си вземе дъщеря си. Казано му било, че сега
нямал време хюкюметът да се занимава с подобни работи. Бащата
взел в заем селбки дрехи, за да преоблече дъщеря си, която от деня
на похитяването й до тоя час била облечена в ханъмски руби.
Спасяването на Маслина се дължало не толкова на неразполо-
жеността на властта в сегашния момент към потурчване, колкото на
обстоятелството, че похитената по нуфуза се оказала маловъзраст-
на — 14-годишна.
Обаче разтакаването по имами, затвори и разни турски къщи
на чужда женска челяд, без да бъде съобщено нито на бащата, нито
на духовните власти, е не по-малък произвол и позор за властта,
отколкото самото потурчване.
По тоя случай управляющият Леринската епархия е подал на
властта енергичен протест.

739
 ОТВЛЕЧЕНО БЪЛГАРСКО МОМИЧЕ
ОТ ЩИПСКО С ЦЕЛ ДА БЪДЕ ПОМОХАМЕДАНЧЕНО

Писмо JVs 2881 от 9 юли 1912 г. на българския скопски мит­

рополит до българския екзарх в Цариград. — Вж. ЦДИА,
ф. 246, on. 1, а. е. 485, л. 66.
Архиерейският наместник в гр. Щип с телеграмата си от 7 того
съобщава ми следното:
Именуемата Фима, която работила в чифлика на щипския бег
Изет в с. Уларци, Щипско, отишла на 5 того, четвъртък, в гр. Щип,
за да вземе пари от бега, като оставила 13-годишната си дъщеря Пан-
дара вкъщи. Кехаята на бега — Мустафа, който имал жена и три
деца, след заминаването на Фимка заграбил по един насилствен на­
чин от къщата й 13-годишната й дъщеря и я закарал в Щип в къ­
щата на някой си имамин, за да я потурчи и вземе за жена.
Вследствие на тази телеграма днес с такрир под № 2879 поисках
от Негово високопревъзходителство валията да разпореди да бъде
освободена 13-годишната момичка Пандара и се предаде на майка й.

ВНУКЪТ НА ПОМОХАМЕДАНЧЕНА БЪЛГАРКА

ОТ РУСЕНСКО СЕ ОТКАЗВА ОТ ИСЛЯМА

Молба от 2 декември 1921 г. на Махмуд Мехмедов Мер*

жанков от с. Нисово, Русенски окр., до доростоло-червенс-
кия митрополит в Русе. — Вж. ОДА—Русе, ф. 43 к, оп.
1, а. е. 717, л. 3.
Роден съм на 7 февруари 1899 год. и отбих военната си тегоба
през 1920 год. Сега възлизам на 22 год. От малък останах без баща и
майка и до днес живея при християни. Освен това имам сведения,
че баба ми е била християнка. Ето защо Ви моля, Ваше високопрео­
свещенство, да разрешите въпроса, за да се покръстя и приема хри­
стиянско име и християнско вероизповедание. Надявам се, че мол­
бата ми ще бъде уважена. Очаквам за благоприятен отговор. [Мол­
бата е подписана и от четирима свидетели].

ВНУЧКАТА НА ПОМОХАМЕДАНЧЕНА БЪЛГАРКА

ОТ СИЛИСТРЕНСКО СЪС СИНА СИ СЕ ОТКАЗВА
ОТ ИСЛЯМА ,

Молба от февруари 1922 г. на Зелки Мехмедова, родом

от с. Перликьой, Силистренска околия, българска пода-
ничка, на 26 години, вдовица от 5 години с едно дете на
5-годишна възраст, живуща в гр. Русе, ул. Антим, № 4,
до доростоло-червенския митрополит Василий. — Вж.
ОДА—Русе, ф. 43 к, on. 1, а. е. 717, л. 31.
Макар по народност съм турчанка, а по вяра — мохамеданка,
но понеже потеклото на майка ми е българско и защото съм живя­

740
ла все при българи, обикнала съм много християнската православ­
на вяра и отдавна имам много силно желание да се покръстя и за­
живея като православна българка. Това мисля всеки ден, час и ми­
нута и моля бога дано по-скоро се изпълни.
Мъж ми турчин го убиха преди 5 години във войната с Румъ­
ния, а аз живея честно ето вече 3 години тук в Русе в дома на Минко
Миланов, улица «Антим».
Баба ми беше българка, а аз с майка си живеехме 6 години при
българина Иван Жендов, който е сега жител на село Долна МаяаС-
тирица. Нямам никакви документи, тъй като ги изгубих, но всич­
ко гореизложено и самоличността ми ще установят следните лица:
Иван Жендов из село Долна Манастирища, Мита Димитрова из Р у­
се, улица «Дреновска», и Минко Миланов из Русе, улица «Антим».
Моля най-покорно да дадете благословение и разрешение да
бъда покръстена наедно с детето си.

МОХАМЕДАНИН ОТ ТЪРНОВСКО
ЗА БЪЛГАРСКИЯ СИ ПРОИЗХОД

1
Молба на Генчо Исмаилов от с. Долна Студена, Велико­
търновски окръг, от 5 април 1925 г. до търновския мит­
рополит Филип. — Вж. ОДА—Велико Търново, ф. 74 к,.
on. 1, а. е. 59, л. 211.

Моята майка се казва Ирина, а дядо ми се казваше Генчо. Баща

ми е бил мохамеданин и аз по турски ред съм кръстен на дядовото
си име Генчо. Майка ми и дядо ми са били християни.
Аз днес съм на 28 години и водя жена от християнско вероиз­
поведание, затова желая да бъда кръстен и причислен към лоното
на християнската вяра — с това да изпълня интимното си желание
да се отърва от тази неопределеност, в която се намирам (нося хрис­
тиянско име, а съм от мохамеданско вероизповедание).
Прочее, моля нареждането Ви, Ваше високопреосвещенство,
да бъда кръстен от епархийския ни свещеник и след това венчан с
настоящата ми жена.

2
Протокол № 863 на търновския окръжен мюфтия. — Пак
там, л. 202.

Днес на 17 ноември 1925 г. подписаният окръжен търновски

мюфтия Хафуз Нури Мехмедов в присъствието на представителя на
търновското околийско управление Стефан Стоилов, пристъпих
на разпит Генчо Исмаилов, жител от с. Долна Студена, Свищовска
околия, по народност мохамеданин турчин, по повод заявлението
му до Негово високопреосвещенство св. търновски митрополит вх.

741
№ 2426 от 9 април 1925 г., изпратено от господин търновския окръ­
жен управител с надписа му под № 5 9 4 9 0т 23 април 1925 г., поло­
жен върху същата молба, с която изявява желание за приемане пра­
вославната вяра, като от разпита настоя, че с чиста съвест, без вся­
какво от страна на другиго насилие приема православната вяра.
За горното се състави настоящият протокол.

МОХАМЕДАНСКО СЕМЕЙСТВО ОТ РАЗГРАД

ЗА СВОЯ БЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД

1
Молба на Ибрахим Хасанов Езечерли от гр. Разград от
1 февруари 1929 г. до доростоло-червенския митрополит
Михаил. — Вж. ОДА—Русе, ф. 43 к, on. 1, а. е. 912, л.
31.

Още от малък съм слушал родителите си да разправят, че до

скори години нашите роднини българи са били живи и се спохож-
дали, и от няколко години чета Св. библия и други църковни книги
и молитви, посещавам църква, от които се научих и разбрах, че на­
истина източноправославната вяра е единствената, чрез която мо­
же да се спаси човек.
Роден съм от родители мохамедани през 15 август 1908 год. Ж и­
вея при тях засега в гр. Разград, не съм женен. Етозащо моля Ваше­
то благословение да наредите да бъда приет в лоното на св. православ­
на църква и се извърши над мен св. тайнство кръщение, като ми се
даде християнско име.

2
Писмо № 456 от 26 март 1929 г. на архиерейския намест-
пик в гр. Разград до доростоло-червенския митрополит
Михаил. — Пак там, л. 33.

Първи градски енорийски свещеник с рапорта си № 8 от 21 то­

то донася, че просителят Ибриам Хасан Езечерли бил вече доста­
тъчно подготвен, за да премине чрез тайнството кръщение в лоното
на православната ни църква. Същият го добре запознал с основните
истини на християнството, като му посочил и разликата между ре­
лигията на Христа и тая на Мохамеда. Изучил добре символа на
вярата и молитвите «Отче наш», «Пресветая троице» и пр. и знаел
много добре науст по-важните събития от свещ. история — Вехтия
и Новия завет.
Въпросният Ибриам е на 22-год. възраст, по занятие е дърво­
делец, а сега войник. Родителите му са мохамедани, живеели в гр.
Разград. Същият разправя, че имал в с. Езерец [Толбухински окр.]
леля българка, която се поминала преди една година на 75 год. въз­

742
раст; има роднина на име Коци Коцев, живее в гр. Разград. Сам Иб-
раим разправяше, че техният род бил потурчен, от което излиза, че
сам той има български произход.

ПРАВНУКЪТ НА ПОМОХАМЕДАНЧЕН БЪЛГАРИН

ОТ РУСЕНСКО СЕ ОТКАЗВА ОТ ИСЛЯМА

Молба от септември 1929 г. на Якуб Ибрямов Мустафов

от с. Тръстеник, Русенски окр., до доростоло-червенския
митрополит Михаил в Русе. — Вж. ОДА—Русе, ф. 43 к,
on. 1, а. е. 965, л. 83.

Роден съм в с. Тръстеник от родители мохамедани. Израснал и

живял от малък в гр. Русе между православни, още от детинство живо
съм се интересувал от източноправославната вяра. Поради това по-
някогаж съм присъствувал в църква на богослужение и други рели­
гиозни треби. Най-после аз реших да стана християнин и с туй да
удовлетворя отдавнашното ми желание. Поради това моля най-уч­
тиво Ваше високопреосвещенство да Заредите потребното от Ваша
страна, за да бъда покръстен и приет в лоното на св. източноправос­
лавна църква.

2
Писмо № 97 от 17 октомври 1929 г. на енорийския свеще­
ник в Русе до русенската митрополия. — Пак там, л. 83 а.

Настоящата молба връщам на Негово високопреосвещенство с

донесение, че животът и поведението на просителя преди около една
година бил малко буен и непримерен, но след като е замислил да
стане християнин, изменил се е и сега води редовен и примерен жи­
вот, посещава и богослужение в църква. Той не скрива, че за да по­
желае християнството, причината е, че е обикнал една българка,
но ке само за нея иска да приеме християнството, а защото го обик­
нал и защото родът му изхождал от християнин: на баща му дядото
бил православен християнин. Просителят знае добре да говори бъл­
гарски, а по семейното си положение е момък, досега неженен и бе­
ден работник.

743
 БЪЛГАРИН МОХАМЕДАНИН ОТ ЛОЗЕНГРАДСКО
СЕ ОТКАЗВА ОТ ИСЛЯМА

Молба на Хюсеин Хасанов, роден в с. Кара балар, Ло-

зенградско, и живущ в с. Лозница, дн. гр. в Разградски
окръг, от 26 май 1929 г. до доростоло-червенския митро­
полит Михаил в гр. Русе. — Вж. ОДА—Русе, ф. 43 к, оп.
1, а. е. 984, л. 1—2.

Понеже дядо ми е бил българин, потурчен през турско време,

така .също и баща ми и аз сме били обрязани пс обреда на мохаме-
данската вяра, в която от дълго време още от малък не намирам ни­
що, което да задоволи моето религиозно чувство, тъй като съм уве­
рен, че тази вяра е наистина само едно свято религиозно заблужде­
ние, което не може да доведе човека до истинско душеспасение.
Ето защо в мене се появи желанието да потърся истинна — бо-
гоблагословена вяра, в която да дам покой на моята душа. И тъкмо
такава вяра аз намирам източноправославното Христово учение. З а ­
ради това коленопреклонно Ви моля, Ваше високопреосвещенство,
да разрешите в най-скоро време след кратко оглашение във вярата
под надзора на местния енорийски свещеник да бъда кръстен в Хрис­
товото име, за да спася себе си навеки от заблудата и греховете, в
които съм живял досега.

ВНУКЪТ НА ПОМОХАМЕДАНЧЕНА БЪЛГАРКА

ОТ РАЗГРАД СЕ ОТКАЗВА ОТ ИСЛЯМА

. , 1
Молба на Саалим Саалимов Салиев от гр. Разград от 4
януари 1930 г. до доростоло-червенския митрополит Мн-
, хаил. — Вж. ОДА—Русе, ф. 43 к, on. 1, а. е. 965, л. 48.

Останал от ранни години сирак, нямайки свои близки роднини,

бях прибран и отгледан от добри българи християни. От малък за­
живях между тях, живея и сега между такива, отраснах с българ­
ски обичаи, живот и вяра. Макар и неграмотен, на мен нищо не ми
пречеше и пречи да се интересувам от вярата на моите благодетели.
Може би това горещо желание, тоя интерес и любопитство се дължи
на обстоятелството, че прабаба ми е била българка-християнка (за
което ако трябва, мога да докажа със свидетели). Но така или ина­
че, аз вече твърдо вярвам, че само вярата на хората, между които
живея, дава щастие на човека, дава мир и утеха на човешката ду­
ша. Аз вярвам, че само когато човек култивира св. принципи, про­
кламирани от Господа Исуса Христа, само тогава животът става
хубав, сладък, само тогава той се осмисля.
Ваше високопреосвещенство, това са мислите и чувствата, кои­
то винаги ме вълнуват. Затова, за да успокоя душата си, за да туря
край на тия морални терзания, едничкото средство е да се покръс­

744
тя. Това няма да направя под влияние на никакви други съобра­
жения, освен твърдата ми вяра в истинността на проповядваната
от Вас Христова религия. Затова най-учтиво Ви моля, Ваше високо­
преосвещенство, наредете да се направи необходимото за по-ско-
рошното ми покръстване. При това явявам Ви, че съм неграмотен,
но говоря много добре български.

2
Акт за покръстване. — Пак там, л. 41.

Днес на 30 март 1930 година се състави настоящият акт от мене

разградския енорийски свещеник протойерей Георги Илиев в при­
съствието на Иван Т. Пинтев и Иван Николов в уверение на това,
че Саалим Саалимов Салиев прие източноправославното изповеда­
ние на християнската вяра и биде кръстен, като се именува с името
Иван. Възприемник му беше Иван Т. Пинтев. Новопокръстеният
биде изповядан и причастен със св. тайни Христови.
Настоящият акт се състави в два еднообразни екземпляра, еди­
ният от които се остави в архивата на архиерейското наместничест­
во, а другият се изпраща на Негово високопреосвещенство св. до-
ростолски и червенски митрополит господин г-н Михаил за сведение.

ВНУКЪТ НА ПОМОХАМЕДАНЧЕНА БЪЛГАРКА

ОТ РАЗГРАДСКО СЕ ОТКАЗВА ОТ ИСЛЯМА

Молба от 13 юли 1939 г. на Ахмед Ахмедов Гарибов от

гр. Хлебарово, Разградски окр., до русенската митропо­
лия. — Вж. ОДА—Русе, ф. 43 к, on. 1, а. е. 1239, л. 44

Роден съм на 22. XI. 1918 год. в с. Цар Цалояново [Хлебарово],

от родители мохамедани. В родното си място отраснах между дру­
гари християнчета и обикнах вярата на християните. Още от мина­
лата година се започна моята подготовка в учението на християн­
ството от Негово благоговейнство свещ. Христо Попов, гр. Русе, но
поради обстоятелството, че бях на работа далече от града, лт>й ня­
маше възможност досега да ме подготви. Сега отново съм на работа
в Русе и той започна отново подготовката ми. Моето желание да прие­
ма Исуса Христа за мой бог и спасител и християнството за моя ре­
лигия се все повече и повече засилва и затова Ви моля, Ваше ви­
сокопреосвещенство, да дадете благословие да бъда приет в лоното
на св. православна църква чрез св. кръщение, когато бъда намерен
за подготвен.

745
 2
Из писмо № 63 от 21 август 1939 г. на енорийския свеще­
ник в Русе до русенската митрополия. — Пак там, л. 42.

Мисля, че е вече достатъчно подготвен да бъде кръстен. Същият

обаче моли да не се вписва името на баща му в кръщалното свиде­
телство, защото не желае да свързва името си с мохамеданството, в
което духом той не е бил. Баба му била християнка.

ВНУКЪТ НА ПОМОХАМЕДАНЧЕН БЪЛГАРИН

ОТ РУСЕНСКО СЕ ОТКАЗВА ОТ ИСЛЯМА

Молба на Реджеб Юмеров от с. Юделник, Русенски ок­

ръг, от 6 февруари 1940 г. до доростоло-червенския мит­
рополит Михаил. — Вж. ОДА—Русе, ф. 43 к, on. 1, а. е.
1287, л. 192.

Роден съм през 1917 година от родители турци мохамедани. В

рода ни дядо ми е бил потурчен българин. От малък съм израсъл в
български християнски семейства. Имам голямо желание да мина в
лоното на православната Христова църква и да стана българин. От
сърце желая да служа на Господа Исуса Христа и да се назовавам
с хубавото име българин. Ето защо моля Ваше високопреосвещен­
ство да наредите да бъда приет в лоното на православието.

„ 2 •
Писмо № 10 от 13 февруари 1941 г. на енорийския свеще­
ник в с. Ново село, Русенски окръг, до доростоло-червен-
ския митрополит Михаил. — Пак там, л. 190.

Чест ми е да Ви явя, че лицето Реджеб Юмеров Еналиев, 24-

год., мохамеданин, от с. Хотанца, Русенско, през 1940 год. подал
молба до Св. митрополия да бъде кръстен в източноправославната
вяра.
От сведенията, които добих за него, се оказа, че той е с добро
поведение, верующ, скромен и добродушен. Причините, които го
заставяли да приеме нашата вяра, били следните:
Още от дете той живял между източноправославни българи и
сега дошъл до убеждението, че източноправославната вяра е най-
истинска и най-съвършена от всички други. Енорийският свещеник
Петко Райков му разкрил основните истини на източноправослав­
ната вяра и това го привързало още повече към нея.
Говори се, че някой от дедите му бил българин, на име Еню,
откъдето е и презимето му Еналиев. Това също го подтиквало към
нашата вяра и народност.
Същият младеж желае да встъпи в брак с Васила Василева Та­
нева, 24-годишна, източноправославна, българка, от същото село.

746
Близките на двамата настоятелно молят, щото кръщението и венча­
ването да стане по възможност до 23. II. 1941 год.
Горното Ви съобщавам за сведение и по-нататъшно разпореж­
дане.

ВНУКЪТ НА ПОМОХЛМЕДАНЧЕНА БЪЛГАРКА

ОТ СИЛИСТРЕНСКО СЕ ОТКАЗВА ОТ ИСЛЯМА

Молба от 3 януари 1941 г. на Мехмед Хасанов Алиш от

с. Кара Омур, Силистренски окр., до доростоло-червенс-
, кия митрополит Михаил в Русе. — Вж. ОДА—Русе, ф,
43 к, on. 1, а. е. 1287, л. 99.

От дете живея между българи християни и съм свикнал с тех­

ните обичаи. В рода ни е имало българи християни. Моята баба по
майка е била българка. Аз имам голямо желание да приема право­
славната християнска вяра. Ето защо моля, Ваше високопреосве­
щенство, да наредите да бъда приет в лоното на източната право­
славна църква. Уверен, че молбата ми ще бъде удовлетворена, це­
лувам св. Ви архипастирска десница и оставам на Ваше високо­
преосвещенство покорно чадо.

74 7
 T R A C I N G V I O L E NC E

Peter Petrov

Summary

The five centuries-long Ottoman oppression was one of the most

severe and tragic periods in the history of Bulgria. It was a time of brutal
feudal exploitation, political lawlessness, violence, discrimination on
national and religeous grounds, and mass destruction of cultural monu­
ment and values. All this held back the Bulgarian people’s development
by centuries.
The Bulgarian nationality suffered extremely serious blows. Large
numbers of people were killed during the Ottoman conquest and in the
numerous uprisings that followed it. Many others were forced to leave
these lands and settle abroad. There were about a million and a half
Bulgarians living abroad at the end of the 19th century as a result of
that. Still others were forced to accept Islam and were subjected to assi­
milation.
Numerous documents have been preserved which tell about the
brutal discrimination on national and religeous grounds to which the
Bulgarians were subjected. Thus they were forced to pay what was
known as the ‘total tax’ (jizie), to work for the Ottoman settlers without
being paid for it, and to provide free accomodation and food to travel­
ling Turkish officials and troops. Apart from this, the Bulgarians were
subjected to continuous pressure and violence by local Turkish adminis­
trators and to a number of limitations starting from the clothes they wore
through the ways in which they Were allowed to practice their religeous
customs and ending with gross violations of their human rights and their
right to property.
Many documents tell about the Islamization of the Bulgarians, a
state policy of the Ottoman Empire. These are first of all the laws and o r­
dinances which determined the right to inheritance and the tax reduc­
tions allowed for moslems. The Ottoman legal practice of that time clear­
ly shows how the Empire’s laws were used to press the people into accept­
ing the moslem faith. Other ordinances by the sultans are related to the
recording of the Islamized Bulgarians, slaves and prisoners of war in the
lists of the shepherds (uruks) and.other similar categories. A third group
of documents tells about the ways in which the convertion to Islam was
conducted. These ways range from mere cunning to sheer violence. Among
them are such methods as the giving of offices, financial assistance and
retirement pensions to those who accepted Islam, a separation of the
families in the cases when one of the spouses had accepted the new faith

748
while the other had refused to, forced marriages, and violent repression
after every attempt at refuting the moslem faith.
The imposition of Islam was generally done in two ways: by remov­
ing the people from their native parts or by forcing them to convert at
their traditional homelands. The forced migration, the ‘blood tax’
(devoirme), slavery and the abduction of women for the harems belong to
the first group of methods.
Large groups of Bulgarians were moved to Anatolia and South­
Eastern Thrace over a long period of time. This happened to most of the
people living in the old Bulgarian capital Turnovo, as well as to the
population of many other Bulgarian towns and villages. The Bulga­
rians were generally moved to lands peopled by moslems and were thus
cut off from their compatriots. They gradually abandoned their old
life-style and language and accepted the culture of their new environ­
ment. They were forced to convert to Islam and were finally assimilated.
The most severe from of assimilation of conquered population prac­
ticed by the Ottoman Empire was janissary, called by the Bulgarians
‘children’s tax’ or ‘blood tax . The practice started in the 70s of the
14th century and went on untill 1826.
The taking away of the children was done very much in the manner
in which the 1 0 % tax was collected from the peasants’ crops and cattle.
Initially the Empire’s representatives collected children aged between
8 and 15 once every three or five years. In later years, however, this was
done more frequently and often children below and above those age li­
mits were also taken.
The children were then gathered in groups numbering between 100
and 150 and were taken to the m ilitary barracks in Edrine, Istambul and
Brusa where they were converted to Islam. A small number of them were
employed at the sultan’s gardens and stables while the majority were
given away as slaves to Turkish households. They were given the hardest
jobs, learnt the Turkish language and were educated into moslem fana­
ticism. After spending several years in that way, the children were enroll­
ed in the janissary corps.
Initially this corps numbered only about 10 000 soldiers but with
the passage of time it gradually grew to become the core of the Ottoman
army numbering nearly 150 000. Thus the number of the children collect­
ed was several times bigger than the numeric strength of the corps be­
cause many children never actually ended up in the ranks but rather
joined the ordinary Turkish population.
About the middle of the 16th century the janissaries were allowed to
marry and settled in the provinces, mainly in the Eastern and North-Eas­
tern parts of the Bulgarian lands. There they became not only stounch
supporters of the Ottoman rule but were also themselves involved in the
imposing of Islam. Janissary bands forced the population of many
regions to accept the moslem faith. The janissaries married Bulgarian
women, converted them to Islam, and created an offspring of Bulgarian
moslems who spoke the Turkish language. The sources of information
indicate that the moslem population of a number of regions such as

749
 Silistra, Dobroudzha, Loudogorie, Varna and Kurdzhali, was the off­
spring of the janissaries and their families.
Slavery was the third method of imposing Islam. A number of
Ottoman laws set the rights of the slaveowners. Many laws referring to
separate settlements indicate the existence of slave markets. Prisoners
of war and abducted people from neighboring countries were turned into
slaves. The people abducted from many Bulgarian seettlements were
also enslaved. Written sources show that the number of the Bulgarian
slaves was very large; folk songs refer to ‘three chains of slaves’. The
slaves are also mentioned in cadi’s reports, travelogues and other do­
cuments.
Practically all slaves shared the same fate. They lived in a moslem
environment, learnt Turkish and were exposed to the influence of Islam.
After working for 10 or 15 years for their masters, they were allowed to
buy their freedom with their petty savings. However, they were compel­
led to convert to Islam, to remain in the same towns or villages and to
live under the patronage of their former masters. These newly converted
freed slaves married and had a Turkish-speaking offspring. Thus a con­
siderable part of the moslems living on Bulgarian lands were, in fact, the
of;spring of enslaved and Islamized people who entered into marriages
with other Islamized Bulgarians.
Still another form of imposing the moslem religion was the abduct­
ing of women for the harems. Thousands of Bulgarian women suffered
that fate. Isolated in a Turkish environment, they were forced to learn
Turkish and to convert to Islam. Their offspring was also moslem and
communicated in Turkish.
A similar thing happened to many Bulgarians employed as servants
in Turkish households. They studied the Turkish language and were expos­
ed to moslem customs and to pressure to convert. Many of them accepted
Islam and their families spoke Turkish only.
The Islamizations upon the people’s home lands covered practically
the whole Bulgarian territory and continued to the last day of the Ottoman
domination. Islam was imposed to individuals, to families and clans, even
to whole settlements and regions. This process was especially intensive
in certain strategically important parts which offered few attractions to
settlers. These were mainly mountainous and border regions such as the
Rhodope Mountain, the Eastern parts of the Balkan range, Macedonia,
Dobroudzha, Loudogorie, the regions along the Black Sea Coast and the
lower reaches of the Danube. The Ottoman administration conducted an
almost mass Islamization in those territories.
Several mass Islamization campaigns are known to have taken place
in Bulgaria. The first campaign took place ip 1515 during the reign of
Sultan Selim I. The sultan himself led an army from Edrine to Sofia
and caused mass destruction throughout Northern Thrace. The Grand
Vizir was sent to impose Islam in the area between Drama and Bosnia
while the commander Murza was sent to Northern Bulgaria. Old texts tell
about the destruct ion he caused in the enormous area enclosed by the
Black Sea, Vidin, the Danube and the Balkan Range. The Ottoman

750
tax registers show that there was a great drop in the number of Christian
households as a result of this, campaign.
The Islamization of the Bulgarian population continued without
interruption albeit at slower rates. Within a period of 150 years, the
majority of the urban population was converted to Islam which also
penetrated in many villages. This process was accompanied by the con-
vertion of many churches into mosques, by the appointment of imams
and the setting up of the structure of Islam.
Two mass Islamization compaigns took place in Bulgaria (in the
Rhodope Mountain and in Northern Bulgaria) during the second half of
the 17th century.
The majority of the Bulgarian population of the Rhodope Moun­
tain was Islamized between 1666 and 1669, i. e. at the time of the Otto­
man Empire’s was against Venice for the island of Crete. This operation
was carried out on the sultan’s orders and affected nearly all Bulgarians
living in the eastern and western parts of the Rhodope Mountain. Many
Bulgarians were forced to take the moslem faith in the central and nor-
them parts of the mountain as well. In 1670 the Edrine administration
even went as far as to spend a large sum of money for buying fezes for the
converts.
The campaigns continued through the 18th century as well but at
slower rates. Such campaigns were conducted in the Rhodope Mountains
in 1705 and 1720, in the eastern parts of the Balkan Range and in Ger-
lovo in the middle of the 18th century, and in the region of Shoumen,
in 1787.
Many documents indicate the spreading of Islam in Bulgaria. They
are mainly of Ottoman Turkish origin such as laws and sultans’ ordinanc­
es, descriptions of real estates, cadi’s reports.
There are many documents of Bulgarian origin as well: annals, ad­
denda to old books, saints’ lives, inscriptions on moslem tombstones.
There are also more recent documents such as newspaper reports, letters,
minutes of parish meetings, recorded eyewitness reports.
Many foreign documents have also been preserved such as trave­
logues, studies by researchers and journalists and newspaper reports. Of
great importance in this group are the reports of the ambassadors and
consuls of the European states in the Ottoman Empire and before all the
documents of the Russian diplomats who did everything possible to pro­
tect the Bulgarian people and prevented a number of forceful Islamiza-
tions from taking place.
The colonization of Bulgarian territories by foreign moslem settlers
has always been insignificant. The Islamization of a large number of
Bulgarians is also an undeniable fact. That is why all foreign travellers,
scholars and diplomats referred to the moslems living in these parts as
being Bulgarians by origin. Even Midhat, twice grand vizir of the Em­
pire, admitted that there were over a million of moslems among the
Bulgarians. According to him these people were Bulgarians by origin
and had been converted to Islam during and after the conquest. Some of
them had not even spoken Turkish but had continued to communicate in
Bulgarian even after their convertion to Islam.
 S U R L E S T R A C E S DE LA V I O L E N C E

Peter Petrov

Resume

Les cinq siecles de domination ottomane sont consideres avec raison

comme l’une des periodes les plus difficiles et les plus tragiques de l’his-
toire de Bulgarie. Ce fut une epoque d’exploitation feodale feroce, d’ab-
sence de droits politiques, le regne de l’arbitraire et de la violence, de la
discrimination nationale et religieuse, pendant laquelle furent detruits
en masse des monuments et des richesses culturelles inestimables. Autant
de facteurs qui retarderent de plusieurs siecles le developpement du
peuple bulgare.
Les coups les plus durs furent portes a la nationality bulgare. Une
partie des Bulgares fut exterminee lors de la conquete et au cours des
nombreux soulevements qui suivirent celle-ci. D’autres furent obliges
de s’expatrier et de s’installer a l’etranger — a la fin du XIXe siecle on
comptait envLon 1 500 000 Bulgares vivant hors des limites du pays.
II y eut aussi ceux qui furent forces a se convertir a l’islam et soumis a
l’assimilation.
Une enorme quantite de documents temoignent de la cruel le discri­
mination nationale et religieuse' que subissaient les Bulgares: ils devaient
payer des impots plus lourds et plus nombreux que lesmusulmans, parmi
ces impots, le plus lourd et le plus humiliantetant leciziye, impot dont
etait redevable tout homme non musulman de l’Empire; ils etaient sou-
mis д la corvee (angarya), devaient nourrir et loger gratuitement les
fonctionnaires et les militaires osmanlis en voyage; ils etaient en butte
a l’arbitraireet a l’oppression qu’exenjaient impunementsur eux les notables
et les fonctionnaires ottomans locaux; ils n’avaient aucun espoir d’ob-
tenir la justice la plus elementaire; on leur imposait toute une serie de
brimades dans leur vie quotidienne, allant de Гinterdiction du port de
certains vStements a la violence sur les personnes et les biens; ils subis­
saient aussi toutes sortes de limitations et d’outrages dans la pratique de
leur religion.
Nombreux sont les documents qui demontrent que l’islamisation des
Bulgares etait une politique etatique concertee. I l y a d’abord les lois et
les decrets determinant les droits hereditaires et les degrevements d’impots
accordes aux sujets convertis a l’islam. La pratique judiciaire ottomane
montre d’autre part de quelle fagon cette legislation etait utilisee pour
exercei une pression lors de l’islamisation. Un autre groupe de disposi­
tions du sultan concerne l’inscription des Bulgares islamises, des esclaves
et des prisonniers de guerre sur les listes des «убгйк»* et autres catego-

* убгйк: peuple notnade turc

752
 ries semblables ide la population. Un troisierrie groupe de documents
determinait la fa?on dont devait s’effectuer 1 ’islamisation des chretiens.
Enfin les archives temoignent aussi des methodes employees pour conver-
tir a l’islam la population — de la ruse et la tentation jusqu’a la violence
la plus barbare: distribution de postes, d’aides et de pensions aux conver-
tis; division des families lorsque les uns se convertissaient et les autres
non; manages forces; persecution feroce de celui qui tentait de refuser
l’islam, etc. _
II y a v a it deux fa^ons de contraindre les gens a se convertir a l’is-
lam: en les deracinant ou non de leur milieu d’origine et de leur lieu de
naissance. A la premiere se rapportent les deplacements de population,
l’impot du sang (dev?irme), l’esclavage, Гenlevement des femmes pour
les harems, etc.
De nombreuses annees durant, d’importants groupes de population
bulgare ont ete chasses de ieurs regions d’origine et envoyes en Anatolie
et en Thrace du Sud-Est. Tel fut le sort de la plus grande partie de la
population de la capitale du royaume bulgare, Tirnovo, et de bien de
villes et des villages bnlgares. Transplants dans des regions peuplees
avant tout de musulmans, ces deracines n’avaient plus aucun contact
avec leurs compatrjotes, perdaient lei.rs coutumes, leur langue et leur
culture et adoptaient le langage, les coutumes et la culture de la popu­
lation environnante. On les forfait alors a se convertir a l’islam et its
etaient petit a petii; assimiles.
La forme la plus dure, la plus cruelle d’assimilation de parties de
la population soumise par I'Empire ottoman etait le «yeni^eriik», Г en­
rolm ent dans le corps des janissaires, appele par les Bulgares «l’impot
sur les enfants» ou «l’impot dusang». Cette institution datant de's an ­
nees 70 du XlVe siecle s’est maintenue jusque vers 1826.
Le recrutement des jeunes gens se faisait de la meme fa?on que se
recoltait l’impot du dixieme sur les produits agricoles et le betaii. D’a-
bord par periodes de trois a cinq ans puis de plus en plus sou vent par la
suite, on prelevait des enfants de 8 a 15 ans. II n’etait pas rare qu’on les
prenne plus jeunes ou plus ages.
On acbeminait les enfants rassembles par groupes de 100 a 150 vers
les casernes d’Edirne, Istanbul et Bursa ou ils etaient islamises. Une pe­
tite partie d’entre eux restait travailler dans les jardins et les ecuries du
sultan, les autres etaient disribues a des famillesturquescomme esclaves.
Ils accomplissaient les taches menageres les plus penibles, apprenaient le
turc et on leur inculquait Гesprit musuiman le plus fanatique. Le temps
venu, ils rentraient dans le corps des janissaires ой ils recevaient leur
formation militaire.
Le corps des janissairesetait forme au debut de 10 000 hommes, mais
il devint peu a peu l’unite la plus importante de l’armee ottomane et ses
effectifs grossirent jusqu’a 1 5000 000 hommes. Afin de maintenir sans
cesse ce nombre, on se mit lors des recrutements a reunirpour l’impot
du sang plusieurs fois le montant des effectifs du corps. Nombre de ces
enfants n’arrivaient meme pas jusqu’aux casernes et entraient directe-
ment dans la population turque.

753 48 По следнхе на насилието» ч. II

 Vers le milieu du XVIe siecle les janissaires acquirent le droit de se
marier et de s’etablir dans les provinces de 1 ’Empire ottoman, avant
tout dans l’Est et le Nord-Est du territoire bulgare. Non seulement ils
etaient le soutien du pouvoir osmanli mais ils prenaient une part active
a la politique d’islamisation. La population de nombreuses regions a
ete convertie de force a l’islam par des detachements de janissaires. En
outre ils prenaient femmes parmi les jeunes Bulgares qu’ils islamisaient
et la descendance de ces couples d’origine bulgare etait de religion mu-
sulmane et de langue turque. Les sources etudiees ont permisd’etablir
que la population musulmane de divers endroits de la region de Silistra,
de la Dobroudja et du Loudogorie, des alentours de Varna et de Kardjali
est la posterity de ces families de janissaires.
La troisieme forme de contrainte massive a l’islam etait l’esclavage.
La legislation ottomane comprenait de nombreuses dispositions concer-
nant les droits des proprietaires d’esclaves. Bien des lois se rapportant
a diverses agglomerations nous apprennent l’existence de marches d’es­
claves. Les prisonniers de guerre et la population enlevee des pays voi-
sins etaient reduitsen esclavage, mais aussi bien des habitants de villages
bulgares furent enleves de la meme maniere. De nombreuses sources ecri-
tes temoignent d’un grand nombre de Bulgares reduits en esclavage et la
chanson populaire bulgare pleure souvent la douleur de «trois chames
d’esclaves». On trouve mention d’esclaves dans les registres de kadi,
dans les notes de route des voyageurs et bien d’autres documents.
Le sort des esclaves etait presque toujours le meme. Ils vivaient
dans un milieu musulmane apprenaient a parler turc et subissaient l’in-
fluence de la religion musulmane. Apres avoir travaille dix ou quinze
ans et plus au service de leurs mattres, ils avaient la possibilite de se
racheter a l’aide du pecule qu’ils s’etaient constitues eventuellement,
mais ils devaient obligatoirement embrasser Pislam, ne pas quitter
l’endroit ou ils etaient, rester sous la curatelle de leur ancien maftre.
Alors ces affranchis musulmans fondaient une famille et avaient une
descendance qui parlait turc. C’est ainsi qu’une grande part de la popu­
lation musulmane des terres bulgares s’est averee la descendance de la
population reduite en esclavage et islamisee, alliee par le mariage a
d’autres Bulgares islamises.
Une autre forme de contrainte a l’islam pratiquee en masse etait
Гenlevement des jeunes filles et des jeunes femmes pour les harems. II y
en eut des milliers. Prisonnieres en milieu turc, elles etaient forcees
d’apprendre cette langue et de devenir musulmanes. Leurs enfants aussi
etaient musulmans et parlaient turc.
L’islamisation sans deracinement du milieu d’origine fut exercee
sur tout le territoire bulgare et dura du premier au dernier jour de la
domination ottomane. On forya a embrasser l’islam des individus, des
families et des clans, des villages et des regions entiers. Ce processus
fut particulierement intensif dans certaines regions d’importance strate-
gique ou dans des contrees aux conditions de vie rudes oil il etait difficile
d’amener des colons. C’etaient avant tout les regions montagneuses et voi-
sines des frontieres comme le Rhodope, la partie orientale de la chaine

754
 du Balkan, la Macedoine, la Dobroudja et le Loudogorie, l’ensemble des
territoires jouxtant la mer Noire et le cours inferieur du Danube dans
lesquels le pouvoir ottoman entreprit une politique d’islamisation a
outrance.
On connaft plusieurs campagnes d’islamisation en masse sur les ter-
res bulgares. La premiere eut lieu en 1515 sous le regne du sultan Selim
Ier, lequel prit lui-meme la tete de troupes qui parcoururent et ravage-
rent la Thrace septentrionale d’Edirne a Sofia. Au Sud, il avait envoye
le Grand Vizir qui soumit a la religion islamique tout le territoire de
Drama a la Bosnie. Dans le Nord de la Bulgarie c’est le capitaine Mour-
sa Tatarski qui selon les annales eut la mission de mettre a feu et a sang
le pays de la mer Noire a Vidine et du Danube a la chafne du Balkan.
Les registres des impots de l’administration ottomanede l’epoque mont-
rent une diminution du nombre des foyers chretiens a la suite de cette
islamisation massive.
L’islamisation de la population bulgare se poursivit sans repit par
la suite bien que de telles operations massives ne se fussent pas renouve-
lees tout de suite. En cent cinquante ans environ la religion islamique
fut imposee a une grande partie de la population des villeset penetrabien
des villages. Para 11element, on transfqrmait les eglises en mosquees, on
formait des «hoca» et des «imam», bref, on edifiait les structures de la
societe musulmane.
Au cours de la deuxieme moitie du XVIIe siecle, il y eut encore deux
campagnes d’islamisation en masse sur le territoire bulgare — dans le
Rhodope et en Bulgarie du Nord.
C’est au moment oil 1’Empire ottoman et la Republiquede Venise
se disputaient l’ile de Crete par une guerre qui dura de 1666 a 1669 que
la population du massif du Rhodope fut soumise a une islamisation en
regie. Cette operation menee sur l’ordre du sultan toucha presque l’en-
semble de la population du Rhodope oriental et occidental. Elle prit
egalement des dimensions importantes dans le Rhodope central et sur les
pentes septentrionales du massif. En 1670 Гadministration d’Edirne dut
meme acquerir pour la somme de 9000 aspres des fez pour ses nouveaux
musulmans.
En Bulgarie du Nord cette campagne d’islamisation eut lieu en
1689 au cours de la guerre entre l’Empire ottoman et l’Autriche. Elle
fut le fait des Tatars appeles en renfort de Crimee avec a leur t§te leur
sultan Selim Ghira'i et dont les hordes islamiserent des Bulgares des bou-
ches du Danube jusqu’aux villes de Lovetch et Tetevene.
Les operations d’islamisation se poursuivirent au XVIIIe siecle, bien
que de moindre envergure. Dans le Rhodope, il y en eut en 1705 et 1720,
dans l’Est de la chafne du Balkan et a Guerlovo — au milieu du XVIIIe,
dans la region de Choumene — en 1787, etc.
Une grande quantite de documents relatent la diffusion de l’islam en
territoire bulgare. Ce sont avant tout des documents de 1 ’administration
ottomane — lois et firmans du sultan, inventaires des biens donnes en
fief a des particuliers ou des institutions religieuses, les protocoles des
kadis, etc.

755
 Les documents de source bulgare sont Ggalement trfes divers: chroni-
ques, copies de manuscrits, vies de saints, inscriptions tombales musul-
manes et plus recemment — articles de presse, correspondences personnel-
les, lettres et protocoles des communautes religieuses, souvenirs de te-
moins d’evenements, etc.
On dispose aussi d’une abondante documentation d’origine etrangere.
Ce sont les descriptions des voyaugeurs, les etudes des savants et de jour­
nal istes, les comptes rendus des correspondents de presse, etc. Parmi ces
documents, les rapports des ambassadeurs et des consuls des pays euro-
peens aupres de la Porte occupent une place particuliere et avant tout les
documents emanant des diplomates russes qui furent les plus grands de-
fenseurs du peuple bulgare et ont fait echouer bien des cas d’islamisation.
La colonisation par la population musulmane etrangere n’a pas
pris de grandes propoitions su les terres bulgares. L’islamisation d’un
grand nombre de Bulgares est de meme un fait incontestable. Voila
pourquoi on s’explique que les voyageurs, les savants et les diplomates
etrangers, lorsqu’ils parlent des musulmans, indiquent expressement
qu'une grande partie d’entre eux sont d’origine bulgare. C’est ce qu’a
reconnu d’ailleurs a l’epoque Midhat Pacha qui fut deux fois Grand V i­
zir. II a dit que parmi les Bulgares, il yavait plus d’un million de mu­
sulmans qui etaient d’origine bulgare mais qui avaient ete convertis a
1 ’epoque de la conquete et apres celle-ci et qu’une partie d’entre eux ne
savait pas parler le turc et continuait a ne parler que bulgare.

756
 A U F D EN S PU R EN D ER G E W A LT

Peter Petrow

Resflmee

FtinfJahrhunderte osmanisches Joch werden mit Begriindung alsdie

schwerste und tragischste Periode in der bulgarischen Geschichte be-
zeichnet. Das ist die Zeit grausamer feudaler Ausbeutung; politischer
Ungerechtigkeit, Willkiir und Gewalt, der Diskriminierung des Volkes
und der Religion, der Massenvernichtung kultureller Denkmaler und
Werte. Das alles hemmt die Entwicklung des bulgarischen Volkes um
Jahrhunderte.
Besonders schwere Schlage ertragt das bulgarische Volkstum. Ein
Teil der Bulgaren wurde wahrend der Eroberung und wahrend der zahl-
reichen Aufstande danach ermordet. Ein anderer Teil wurde gezwungen,
die Heimatorte zu verlassen und sich im Ausland anzusiedeln — am Ende
des 19. Jahrhunderts lebten etwa 1 500000 Bulgaren ausserhalb des Lan­
des. Ein dritter Teil wurde dazu gezwungen den Islam anzunehmen und
sich anzupassen.
Eine riesige Anzahl von Dokumenten decken die grausame Diskri­
minierung des Volkes und der Religion auf, der die Bulgaren unterwor-
fen waren: Bezahlung von hoheren und schwereren Steuern als die Moha-
medaner, wobei die allgemeine Steuer (Dschisie) besonders schwer und
unterdriickend war; unbezahlte Fronarbeit, Unterkunft und Essen fur
Reisende, Beamten und Soldaten; unbestrafte Willkiir und Unterdrii-
ckung durch Notabeln und Beamte; Fehlen derelementarstenGerechtig-
keit in der Justiz; eine Reihe von Begrenzungen im taglichen Leben—
beginnend bei der Kleidung und endend mit Gewalt iiber Pers5nlichkeit
und Eigentum; Begrenzungen und Eingriff in die Religion.
Eine grosse'Anzahl Dokumente deckt die Islamisierung der Bulga­
ren als staatliche Politik auf. An erster Stelle sind dabei Gesetze und
Verordnungen, bestimmende Erbschaftsrechte und Steuererleichterun-
gen fur diese, die den Islam angenommen haben, zu nennen. Die osma-
nische Gerichtspraxis zeigt andererseits anschaulich, wie die Justiz zur
Ausiibung von Druck bei der Durchsetzung des Islams genutzt wurde.
Eine andere Gruppe sultanischer Erlasse bezieht sich auf die Eintragung
der islamisierten Bulgaren, Sklaven und Kriegsgefangenen in den Listen
der Juruchen und anderen ahnlichen Kategorien der Bevdlkerung. Die
dritte Gruppe schreibt die Islamisierung von Christen vor. Als letztes
decken die Dokumente auch die Methoden auf, welche bei der Durch­
setzung des Islams angewendet wurden — von List und Tiicke bis zur grob-
sten Gewalt: die Vergabe von Amtern, Hilfen und Renten an diese, die
den Islam angenommen haben; Trennung der Familien, wenn einer Mo-

757
 hamedaner geworden ist und der andere abgesagt hat; mit und ohne Tren-
nung der Menschen einer Heimatgegend und eines Wohnsitzes. Zur er-
sten Art gehoren die Umsiedlung, die Blutsteuer (Dewschirme), Skla-
verei, Entfiihrung von Frauen in Harems, usw.
Im Verlaufe vieler Jahre wurden bedeutende Gruppen der bulga-
rischen Bevolkerung aus ihren Geburtsorten ausgewiesen und nach Ana-
tol verschleppt, sowie in das sudostliche Trakien. Dies war das Schicksal
des grossten Teiles der Bevolkerung der Hauptstadt Tarnovo, aber auch
einer Reihe anderer bulgarischer Stadte und Dorfer. Oberwiegend bei
der mohamedanischen Bevolkerung angesiedelt, haben die Umsiedler
die Verbindung zu ihren Landsleuten unterbrochen, verloren ihre Le-
bensweise, Sprache und Kultur, um sich die Sprache, Lebensweise und
Kultur der umliegenden Bevolkerung anzueignen. Hier wurden sie
gezwungen den Islam anzunehmen und allmahlich wurden sie assimiliert.
Die schwerste und grausamste Form der Assimilation von Teillen
der eroberten Bevolkerung im osmanischen Imperium war die Janit-
scharei, welche von den Bulgaren zu Recht «Kindersteuer» oder «Blut-
steuer» genannt wurde. Gegriindet in den 70-ger Jahren des 14. Jahrhun-
derts, dauerte die Janitscharei bis 1826 an.
Die Sammlung von Jugendlichen als 10. Steuer erfolgte in der glei-
chen Weise wie die Steuer von landwirtschaftlichen Erzeugnissen und
Vieh. Anfangs wurden Kinder in Perioden won drei bis fiinf Jahren,
spater auch immer ofter von 8 bis 15 Jahren, gesammelt. In nicht sel-
tenen Fallen wurden auch kleinere und grossere Kinder genommen.
Die in Gruppen von 100—150 Personen gesammelten Kinder wur­
den in die Kasernen von Odrin, Istanbul und Brusa abgefiihrt, wo sie
mohamedanisiert wurden. Ein kleiner Teil verblieb zur Arbeit in den
sultanischen Garten und Pferdestallen, die ubrigen wurden als Sklaven
in verschiedene tiirkische Familien verteilt. Hier verrichteten sie schwere
Arbeiten, erlernten die tiirkische Sprache, wurden im fanatischen moha­
medanischen Geist erzogen. Nach einiger Zeit wurden sie zum Janit-
scharenkorpus gezahlt und zu Soldaten ausgebildet.
Am Anfang zahlten zum Janitscharenkorpus 10 000 Menschen. A ll­
mahlich wurde er aber zum bedeutendsten Teil der osmanischen Armee
und wuchs bis zu 150 000 Menschen an. Damit diese Zahl standig kon-
stant blieb, wurden beim Eintreiben der «Blutsteuer» wiederholt mehr
Kinder genommen, als der Korpus gezahlt hat. Viele dieser Kinder
wurden nicht im Korpus aufgenommen und vermischten sich mit der
tiirkischen Bevolkerung.
Ungefahr in der Mitte des 16. Jahrhunderts erhielten die Janitscharen
das Recht zu heiraten und sich in den Provinzenanzusiedeln — iiberwiegend
im ostlichen und nordostlichen Teil der bulgarischen Lander. Hier waren
sie nicht nur Stiitze der osmanischen Macht, sondern sie nahmen an deren
Politik und Durchsetzung teil. Die Bevolkerung einer Reihe von Be-
zirken wurde durch Janitscharenabteilungen mohamedanisiert. Ausser-
dem heirateten Janitscharen Madchen aus der bulgarischen Bevolkerung,
islamisierten sie, sodass von diesen Bulgarinnen und Bulgaren Genera-
tionen geschaffen wurden; welche mohamedanischen Glaubens waren

758
und die tiirkische Sprache sprachen. Die Geschichte zeigt, dass die moha-
medanische Bevolkerung einer Vielzahl von Bezirken, wie das Silistra-
gebiet, Dobrudscha und Ludogorie, Varna und das Kirdschaligebiet,
Nachkommen solcher sogenannten Janitscharen und ihrer Familien
sind.
Die dritte Form der Massendurchsetzung des Islams war die Skla-
verei. D ieosm anischeJustizerliesseine Anzahl Verordnungen, die die
Rechte der Sklaveneigentiimer ausdriickten. Viele Gesetze fiir einzelne
Ortschaften kiinden vom Vorhandensein von Sklavenmarkten. Sklaven
wurden entfiihrte Bewohner einer Reihe bulgarischer Dorfer, Kriegsge-
fangene und die entfiihrte Bevolkerung aus Nachbarlandem. Die
Schriftquellen kiinden von mehr und mehr versklavten Bulgaren und die
Volkslieder beklagen das Leid dieser «З-Ketten-Sklaven». Ober die
Sklaverei wird in den Registern der Kadis, in Reiseberichten, sowie in
einer Anzahl anderer Dokumente berichtet.
Das Schicksal dei Sklaven war fast ein und dasselbe. Sie wohnten
unter Mohamedanern, erlemten die tiirkische Sprache, waren dem Ein-
fluss der mohamedanischen Religion unterlegen. Nachdem sie zehn bis
fiinfzehn Jahre und mehr bei ihrem Herrn gedient hatten, erhielten sie
die Moglichkeit, sich mit ihren geringen Ersparnissen freizukaufen.
Pflicht war es aber, Mohamedaner zu werden, den Wohnort nicht zu
verlassen und unter der Kuratel ihres ehemaligen Herrns zu
leben. Aber diese ehemaligen Sklaven schufen Familien und hatten
Nachkommen, welche die tiirkische Sprache sprachen. Auf diese Weise
wurde ein bedeutender Teil der Mohamedaner im bulgarischen Land
Nachkommen der versklavten und islamisierten Bevolkerung und ist
mit anderen islamisierten Bulgaren verwandt geworden.
Eine andere Form der Massendurchsetzung durch den Islam war
die Entfiihrung der Frauen und Madchen in Harems. Die Zahl dieser
Bulgarinnen geht in die Tausende. Gefangen in tiirkischen Orten, waren
sie gezwungen, die tiirkische Sprache zu erlernen und Mohamedanerinnen
zu werden. Die Nachkommen dieser Bulgarinnen waren ebenfalls Moha­
medaner und sprachen tiirkisch.
Das ist im Endeffekt das Schicksal vieler Madchen und Jungen, die
im Hausdienst bei wohlhabenden tiirkischen Familien arbeiten. Hier
lernten sie die tiirkische Sprache, waren dem Einfluss mohamedani-
scher Sitten und dem Druck der Mohamedaner unterwoifen. Mehrere von
ihnen haben den Islam wirklich angenommen und grundeten mohameda-
nische Familien, iri denen tiirkisch gesprochen wurde.
Die Islamisierung ohne das Herausreissen aus der heimatlichen
Mitte umfasste das ganze bulgarische Territorium und wurde vom ersten
bis zum letzten Tag der Sklaverei fortgefiihrt. Der Islam wurde bei ver-
schiedenen Personen durchgesetzt, in Familien und Stammen, in alien
Orten und Bezirken. Besonders intensiv war dieser Prozess in einigen
strategisch wichtigen Bezirken oder Gebieten mit schlechten Lebensbe-
dingungen, in denen es nicht moglich war, die Bevolkerung ausserhalb
anzusi^eln. Das waren vorwiegend Gebirgs- und Grenzbezirke, wie
z. B. die Rhodopen, das ostliche Balkangebirge, Mazedonien, Dobrud-

759
 scha und Ludogorie, sowie diese, welche allgemein zur Schwarzmeer-
kuste und dem unteren Donauterritorium gehoren. Dort ging die osma-
nische Macht in die allgemeine Durchsetzung des Isiams iiber.
Im bulgarischen Land sind mehrere Massenmohamedanisie-
rungen bekannt. Die erste war im Jahre 1515, in der Zeit des Sultans
Selim I. Allein der Sultan wirkte mit seinem Heer von Odrin bis Sofia
und ruinierte Nordtrakien. Der Grosse Wesir wurde an das Adriatische
Meer gesandt, welcher den Islam im ganzen Territorium von Drama
bis Bosna durchsetzte. In Nordbulgarien wirkte der Heerfiihrer Mursa
Tatarski, der nach Analen das Land vom Schwarzen Meer bis Vidin
und von der Donau bis zum Balkangebirge ruinierte. Die osmanischen
Steuerregister aus dieser Ze't zeigen eine starke Abnahme der christ-
lichen Haushalte im Ergebnis dieser Massenislamisierung an.
Die Islamisierung der bulgarischen Bevolkerung wurde danach
ununterbrochen fortgefuhrt, wenn sie auch nicht solchen Massencharak-
ter hatte. In etwa 150 Jahren wurde die mohamedanische Religion iiber
einen grossen Teil der Stadtbevolkerung verbreitet, ebenso durchdrang
sie viele Dorfer. Parallel damit verlief die Uinwandlung von Kirchen
in Moscheen, die Einstellung von tiirkischen Priestern (Chodscha und
Imami), im Grossen und Ganzen der Aufbau der Struktur der mohame-
danischen Organisation.
Wahrend der 2. Halfte des 17. Jahrhunderts wurden zwei Massen-
mohamedanisierungen im bulgarischen Land durchgefiihrt— in den Rho-
dopen und in Nordbulgarien.
In der Periode von 1666— 1669, also wahrend des Krieges zwischen
dem osmanischen Imperium und Venedig um die Insel Kreta, wurde der
Islam auch bei einem grossen Teil der bulgarischen Rhodopenbevolke-
rung durchgesetzt. Diese Aktion wurde auf Erlass des Sultans durchge­
fiihrt und betraf fast die ganze Bevolkerung der Ost- und Westrhodopen.
Eine grosse Verbreitung hat die Islamisierung der Bulgaren in den Mit-
tel- und Nordteilen der Rhodopen gefunden. Im folgenden Jahr, 1670,
kauften die Machthaber in Odrin sogar fur 9000 A'ktscheta Fese fur die
neuen Mohamedaner.
In Nordbulgarien wurde diese 2. Islamisierung 1689 durchgefiihrt,
wahrend des Krieges zwishen dem osmanischen Imperium und Osterreich.
Diese war das Werk der zur Hilfe bestellten Krimtataren, mit dem
Sultan Selim Girai an der Spitze. Unter diese Massenislamisierung
fielen die Bulgaren vom Donaudelta bis nach Lowetsch und Tetewen^,
Die Massenislamisierung wurde wahrend des 18. Jahrhunderts fort-
gesetzt, wenn auch in kleinerem Umfang. In den Rhodopen erfolgte diese
Islamisierung zwischen 1705 und 1720, im ostlichen Balkangebirge und
Gerlovo in der Mitte des 18. Jahrhunderts, in Schumen im Jahre 1787,
u sw .

Eine grosse Anzahl der Dokumente erzahlt von der Verbreitung

des Isiams im bulgarischen Land. Das sind vor allem osmanischtiirkische
Dokumente — Gesetze und Sultansbefehle, Schriften von timarischen und
wakiifischen Besitzem, Protokolle der Kadis usw.
Ebenso existieren eine Vielzahl bulgarischer Dokumente: Anale,

760
 Erzahlungen, Schriften zu alten Biichem, Legenden iiber. Heilige, mo-
hamedanische Grabinschriften, sowie aus jiingerer Zeit Zeitungsberichte,
personliche Korrespondenzen, Briefe und Protokolle von K‘rchenge-
meinden und Erinnerungen von Augenzeugen usw.
Eine Fiille von Dokumenten ist fremder Herkunft. Das sind Schrif­
ten von Reisenden, Forschungen von Wissenschaftlern und Journa-
listen, Zeitungsberichte usw. Unter diesen Dokumenten nehmen die
Berichte und Meldungen der Botschafter und Konsuln dei europaischen
Lander im osmanischen Imperium eine besondere Stellung ein. Diplo-
maten, die die besten Verteidiger des bulgarischen Volkes waren und in
vielen Fallen die Isiamisierung verhinderten, waren vor allem die rus-
sischen Diplomaten.
Im bulgarischen Land ist die Kolonisierung der fremd-mohameda-
nischen Bevolkerung immer unbedeutend gewesen. Die Isiamisierung
einer grossen Anzahl der Bulgaren ist ein unumstrittener Fakt. Daher
ist es erklarlich, dass die fremden Reisenden, Wissenscbaftler und Diplo­
maten, wenn sie von Mohamedanernsprechen, darauf hinweisen, dass der
grosste Teil von ihnen bulgarischer Herkunft ist. Eigentlich wird dirse
Wahrheit auch vom Pascha Mitchat zugegeben, welcher zwei Mai Gros­
ser Wesir gewesen ist. Er sagte, dass unter den Bulgaren eine Million
Mohamedaner sind, die bulgarischer Herkunft sind, aber welche in den
Eroberungsjahren und danach zum Islam iibertraten, wenn auch ein
Teil von ihnen kein turkisch gekannt hat und weiterhin bulgarisch gespro-
chen hat.

761
 Р Е Ч Н И К Н А УП О ТРЕ Б Е Н И ТЕ
ТУРС К И Д УМ И И ТЕ РМ И Н И

Авариз — дацък, въведен през първата половина на XV в., наричан още а в а­

р и з-и д и в а н и е, т. е. държавни тегоби. Така се наричали държавни­
те повинности, налагани от османската държава. През 1462 г. за пръв път
бил събран този данък в пари под името бедел-и авариз, т. е. откуп заради
държавните тегоби, откуп за държавните ацгарии. След това започнал да
се налага периодично, веднъж на 4—5 години, докато през XVI в. се пре­
върнал в ежегоден паричен данък под името б е д е л - и а в а р и з . С те­
чение на времето нараствала и сумата, която трябвало да се плаща под то­
ва название: от 20 акчета на домакинство през XV в. на 300 акчета през
XVII в. и до 600 акчета в края на XVIII в. През XVII—XVIII в. за негово­
то плащане няколко семейства се обединявали в едно «хане».
Авариз-и дивание — виж а в а р и з .
Авариз хане — виж а в а р и з .
Авджи-башия — от думите «авджи» — ловец, и «баш» — глава. Началник на
ловците, отговарящ за организацията на султанския лов или за лов, ор­
ганизиран от видни сановници.
Ага — титла, давана на влиятелни лица в Османската държава; титла на ко-
мандуващия еничарския корпус в империята; господар, стопанин; обръще­
ние към по-стар брат, към богат човек.
Агалък — I. господарско положение; 2. данък, налаган от богати и влиятелни
лица върху зависимите от тях хора.
Адлие или Ахкям-и адлие — висш съвет по правосъдието, създаден в Османс­
ката империя след прокламирането на курса към реформи през 1839 г. Той
имал за задача да обсъжда проекти за нови закони в империята, а така също
изпълнявал функциите на върховен съд.
Аза — букв. «член»; член на някой от създадените през XIX в. администра­
тивни съвети (меджлиси) в градовете, околиите, окръзите и други средища.
Акче — османска сребърна монета, сечена за пръв път при султан Орхан (1326—
1362). С течение на времето нейното тегло непрекъснато намалявало, а се вло­
шавала и пробата на среброто, от което била сечена. По-късно станала състав­
ка на по-едрите монетни единици: три акчета съставлявали една пара, а
120 акчета — един грош. '
Акънджия — боец от погранична кавалерийска част. Обикновено акънджии-
те били набирани от пастирското население и били обособени в специални
военни единици. По време на война, пък и в мирно време, се занимавали
с грабеж.
Алай — букв. тълпа, група хора. В османската войска означавала отряд от
спахии, набирани в даден санджак, а през XIX в. означава вече полк.
Алай-бег — командуващ отряд спахии в даден санджак; през XIX в. — коман­
дир на полк.
Алемдар — знаменосец, байрактар.
Ангария — византийски термин, зает и от османците. Означавал безплатна
работа в полза на държавата или на местния феодал.
Арз — изложение, доклад, донесение.
Арзухал — молба, жалба, прошение.
Арпа оджаклък — задължения на зависимото население в натура или в пари,
предназначени за издръжка на държавно учреждение или институция.
Аспра — гръцко название за «акче». Виж а к ч е .

762
Ахтар — (правилно — атар), дрогерист, продавач на билки, благовонни и дру­
ги подобни стоки. .
Аянин — от араб. «айн», око. Почетна титла, давана на влиятелни градски
първенци, които били излъчвани от местните аристократи и богаташи и
били утвърждавани от властите, за да следят за правилното изпълнение на
нарежданията на властта, за правилното разпределение и събиране на да­
нъците и пр. През XVIII и XIX в. те фактически заграбили в свои ръце
властта в градовете и подчинените им кази. Букв. значение — велможа,
нотабил, аристократ.
Беглик — данък от овце и кози.
Бедел — откуп, равностойност; паричен откуп срещу някоя повинност или на­
турален данък.
Бедел-и авариз — виж а в а р и з.
Бедел-и аскерие — военен откуп. Този данък бил въведен през XIX в. вместо
събирания дотогава от християните поголовен данък (джизие). Предлогът
бил, че християните не служат във войската и трябвало да се откупуват от
военна служба. В действителност османската върхушка се бояла да даде
оръжие в ръцете на покорените народи.
Бей — тюркска титла, означаваща господин, господар, началник. Позната и
при прабългарите, където в надписите ханът се титулува «сю беги», т. е.
господар на войската. В османската държава тази титла носел отначало и
самият султан, а впоследствие с нея се наричали предимно средният слой
служители в империята, началниците на някои войскови формации, пол­
кови командири, спахийски началници и особено богати мохамедани.
Бейлер-бей — букв. бей на беевете. Титла на управителите на най-големите
административни единици в османската държава — еялетите, в които вли­
зали по няколко санджака, управлявани от санджак-бееве. Просъществу­
вала от края на XIV до началото на XIX в.
Беледие — градски съвет. Съвещателен орган, избиран в градовете през XIX в.
Бенак — (реем-и бенак), данък от занимаващите се със земеделие мюсюлманс­
ки домакинства, които притежавали по-малко от 50—60 дьонюма земя. Въз­
лизал на 11 акчета годишно.
Берат — султанска дарствена грамота, с която се предоставяло право на при­
носителя й да изпълнява дадена служба и срещу нея да събира определе­
ни данъци от подведомствените му лица.
Беше или баше — титла на низшите чинове в еничарския корпус.
Бозгунлук — размирица, смут; размирно време.
Бюлюк или бьолюк — букв. «дружина». Еничарският корпус се състоял от
196 орти, които се делели на три групи: бюлюци, сеймени и джемаати. Бю-
люци се наричали ортите от 1-ва до 62-ра. Бюлюци се наричали и шестте
конни полка от гвардията на султана, които от своя страна се разпадали на
дружини от по 20—30 души или на около 300 бюлюка.
Бюлюк-башия — началник на бюлюк, на дружина от платената султанска
конна гвардия; началник на дружина от наемни войници на пашите и вид­
ните аяни.
Валия — управител на вилает, на област. С тази титла се наричали и управи­
телите на санджаци през XVIII в., когато старото им название санджак-бей
почти не се споменава, а и самите управители вече не владеели хасове, а
получавали парични данъци от цялата рая на санджака. След 1864 г. с тази
титла се наричат само управителите на вилаети.
Вакъф — недвижим имот (земя, сгради, дюкяни и др.), чиито доходи били по­
светени за поддържане на джамии, медресета, благотворителни учрежде­
ния и пр. С течение на времето вакъфът се превръщал в средство за закреп­
ване на доходите от даден имот за наследниците на създателя на вакъфа,
тъй като те се определяли за разпоредители с доходите от тези имоти. За
ползуване от джамии и медресета се посвещавали и някои движими пред­
мети, главно книги, свещници, кандилници и пр.
Везир — букв. «натоварен» (с държавните дела); виеше военноадминистра­
тивно звание в Османската империя. Отначало тази титла се давала само на
 трима сановници в империята, съветници на султана. През XVI в. броят на
везирите достигнал 7 души, като всички били участници в султанския съ­
вет. През XVII в. тази титла започнала да се дава и на видни провинциални
управители. Везирът имал право да носи три знамена от конски опашки,
поради което се наричал и «паша с три опашки».
Векил — представител, пълномощник.
Велик везир — наричан още «садразам»; първият везир в империята, върху
когото били делегирани правата да ръководи целия административен жи­
вот в империята, а същевременно бил и главнокомандуващ армията, ръко­
водел заседанията на съвета на везирите. Считал се абсолютен пълномощ­
ник на султана.
Вилает — област, провинция, най-голямата административна единица в Ос­
манската империя през XIX в., след т. нар. вилаетска реформа от 1864 г.
Само в практиката при събиране на поголовния данък (джизие) с този тер­
мин се обозначавали по-малки административни единици — една или ня­
колко кази.
Войвода — стара българска титла, заимствув<ша и в Османската империя. С
нея се наричали управителите на държавни имоти и султански хасове в да­
дена каза, а в калите, където такива имоти преобладавали, тази титла но­
сел управителят на каната.
Войнугани — категория военизирано българско население в османската дър­
жава. освободено от плащане на десятък и други «раетски» данъци. В мир­
но време били задължени да се грижат за конете в държавните конюшни,
а във военно време служели в обоза на армията, копаели ровове, вършели
всякаква сапьорска работа. Началниците на войнуганите били мюсюлма­
ни, наричали се войнук-бееве и притежавали тимари. Войнуганите били
групирани в оджаци (огнища) — по 25 души в единия. От тях 5 души на
смени отбивали повинностите им, а другите 20 обработвали земите на оджа-
ка и издържали изпратените на служба. Последните се наричали я м а ц и
(помагачи).
Грош — монетна единица в Османската империя, въведена през XVII в. Са­
мата дума е от латински произход: «денарио гросо» се наричали вид монети,
а в немски език от «гроссо» се получила думата «грош». Оттам това назва­
ние минало и в османската държава. Пълният грош имал 40 пари или 120
акчета.
Гулямие — такса, събирана заедно с данъка джизие и предназначена за из­
дръжка на джизиедаря.
Дахилие — вътрешно министерство.
Девширме — кръвен, или детски данък. Събиране на християнски деца за по­
пълване на еничарския и пажеския корпус в османската държава. Отме­
нено през 1639 г., но частични събирания ставали и по-късно.
Дервиш — мюсюлмански отшелник, монах, странствуващ монах.
Дерзи — шивач.
Дерзибаши — началник, главатар на шивачите.
Дефтер (тефтер) — списък, регистър.
Джебе — броня, ризница. Оттук под «джебелия» се подразбира лице от лич­
ния състав на военизирания корпус, натоварен с извозването, съхранява­
нето и превоза на оръжие и боеприпаси.
Джелепкешаии — лица, задължени да предават ежегодно на държавата оп­
ределено количество овце за изхранване на армията и на столичното насе­
ление.
Джемаат — 1. община, събрание на хора, общество, сдружение; 2. корпус,
подразделение в еничарската войска. В еничарския корпус с името «дже­
маат» се наричали ортите от 101 до 196. Съществували още джемаати на
юруци и други категории население.
Джемазиюлахър — шестият месец от арабската лунна година. Има 29 дни. .
Джемазиюлеввел — петият месец от арабската лунна година. Има 30 дни.
Джизие — поголовен данък, плащан от немюсюлманското население в мюсюл­

764
 манските държави през средновековието. Обосновката е, че са оставени да
бъдат немюсюлмани и да живеят в мюсюлманска държава. Всъщност той
бил продължение на стария поголовен данък, плащан във Византия и в
Иран до завладяването му от арабите. В Османската империя до 1690 г. се
разхвърлял върху домакинства, а след тази дата започнал да се налага на
глава. Данъкоплатците вече се разделяли на три категории според имуще­
ственото им състояние — висша, средна и нисша, които плащали данък в
съотношение 4:2:1. След 1839 г. бил отменен и заменен с военен откуп. Виж
бедел-и аскерие.
Джизиедар — събирач на поголовния данък, държавен бирник или откуп-
вач.
Диван — върховен или провинциален орган на управлението, съвет.
Диздар — комендант на крепост. Издържал се от тимар или от зиамет, а не от
заплата.
Доганджия — соколар. Лице, което отглеждало и дресирало соколи за лов и
ги предоставяло на султанските органи.
Драхма (драм) — мярка за тегло, равна на 3,10 грама.
Дьонюм (дюлюм) — мярка за повърхнина, равна на около 920 м2.
Елиджия — лице с полуробски статут, настанено в дадено феодално владение
и обложено с данък в размер на 50 акчета.
Елхадж — хаджия. Лице, което е посетило Мека и Медика през определения
за поклонение там месец зилхидже.
Емин — доверено лице; надзорник и управител на държавни или султански
имоти, като трябвало да събира и доходите от тях. С това име се наричали
и лицата, натоварени да събират провизии и други нужни за султанския
двор или армията неща.
Емир — началник, командир, княз.
Емирнаме — заповед, декрет.
Ескиджия — вехтошар, който купува и продава стари вещи.
Ефенди — господин, благородник.
Ешкенджия — лице, задължено да бъде винаги в бойна готовност и да се яви
във войската при първия призив; войник на действителна служба.
Забития — офицер, началник, полицейски началник.
Завие — мюсюлмански манастир, в който живеят дервиши.
Заим — владетел на зиамет.
Заптие — полицай.
Зиамет — ленно владение, носещо доход от 20 000 до 99 999 акчета. Притежа­
тели на зиамети били обикновено командири на спахийската конница в да­
дена каза, началници на някои от специалните военни формации в импе­
рията или видни столични служители.
Зилкааде — единадесетият месец на арабската лунна година. Има 30 дни.
Зилхидже — дванадесетият месец на арабската лунна година. Има 29 дни.
Зимми — букв. «задължен». Така се наричали християните, поданици на мю­
сюлманските държави.
Зияде-и джизие — увеличение на джизието (поголовния данък). Събирал се в
полза на държавата прирастът във вакъфите, появил се след създаването
на даден вакъф.
Идаре меджлиси (меджлис-и идаре) — административен съвет. Съвещателен
съвет при управителите на кази или санджаци, създадени след 1839 г.
Илям — донесение, доклад до по-горните власти, написан и подпечатан от съ*
ответния кадия. Съдебно уведомление.
Имам — духовник, ръководител на петъчната молитва в джамията, който про­
изнася и петъчната проповед; глава на мюсюлманската община в широкия
смисъл на думата; основател на една от четирите ортодоксални правни шко­
ли в исляма.
Имарет .— странноприемници, предоставящи безплатна храна на минаващи
пътници и други посетители в течение на три дни; със същото име се нари­

765
 чат и доходоносните имоти — земи, къщи, дюкяни и др., от чиито приходи
се поддържали такива странноприемници.
Инха — уведомление, съобщение, известие.
Истиидак — разпит, полицейско или съдебно следствие.
Кадилък — територия, подчинена на юрисдикцията на един кадия. Обикно­
вено съвпада с територията на една каза.
Кадия — съдия, раздаващ правосъдие въз основа на религиозната мюсюлманс­
ка правна традиция.
Кадъаскер — върховен съдебен началник в Османската империя.
Каза — административна единица, равна приблизително на околия. В казата
можело да има няколко нахии. Казите били подчинени на санджаците.
Каймакам — букв. «наместник». Тази титла се давала: 1. на каймакам-па-
шата, заместващ великия везир, когато последният отсъствувал от столи­
цата; 2. на заместника на управителя на даден санджак, когато той отсъст-
вувал от резиденцията си; 3. на заместника на старейшината на благород­
ниците в дадена провинция. При създаването на вилаетската администра­
тивна система с тази титла започнали да се наричат управителите на сан­
джаците, а след 1866 г. с нея се наричат управителите на казите.
Калауз — 1. търговски посредник; 2. водач, пазач.
Капуджии — отряд от султанската гвардия, задължен да охранява портите на
султанските дворци. На тях било доверено да въвеждат в двореца чуждите
пратеници, изпращани били с тайни мисии из провинциите и пр.
Каракол — 1. полицейски патрул; 2. полицейски участък.
Кервансарай — голям хан, голяма странноприемница, в която можели да но­
щуват десетки и стотици пътници, с места за конете и колите им.
Кехая (кетхуда) — представител, заместник; старейшина на някое стопанско
сдружение, Представляващ го пред трети лица; глашатай.
Киле — мярка за вместимост, за измерване на зърнени храни. За основно се
считало цариградското киле, което побирало 20 оки и с него се изчислявали
държавните наряди и доставки. Почти всяка област имала свое киле, което
отразявало феодалната затвореност и обособеност на стопанския живот.
Срещат се сярско, варненско, бургаско и т. н. килета.
Кнраджнбашня — старейшина на кираджиите. За тази длъжност кираджи-
башията получавал берат и дневна заплата.
Конак — квартира, място за отсядане; административна сграда, в която се по­
мещавали управницнте на дадената област или град и техните чиновници.
Кюрекчии — веслари, гребци. Категория рая от крайбрежни селища, задъл­
жена да предоставя гребци за корабите.
Кятнб — писар. Длъжностно лице в различните ведомства — административ­
ни, военни и т. н.
Левент (левенд) — гръцка дума, означаваща «неженен», «ерген». Така се на­
ричали набираните от крайбрежното християнско население екипажи за
османските военни кораби. В замяна на службата си по корабите левенди-
те били освободени от редица данъци.
Лква — виж с а н д ж а к .
Маденджии — рудари. Специална категория население в Османската империя,
задължени да работят в държавните рудници, като в замяна на това били ос­
вободени от някои данъци.
Мамузджия (махмузлия) — военен.
Мартолоси — първоначално военна формация от християнски бойци нт османс­
ка служба; по-късно категория население, натоварено да охранява пътища
и проходи срещу определени данъчни облекчения.
Махкеме (мехкеме) — съдилище.
Махзар — изложение-оплакване, написано от кадията и подписано от другите
оплакващи се лица.
Мевляна — титла, давана на образованите за времето си книжовници, право-
веди и духовници; учен и благочестив човек.

766
Меджидия — сребърна монета, сечена при султан Абдулмеджид (1839— 1861).
Меджлис (мезлич) — съвет. Съвещателни съвети при управителите на санджа-
ци, кази или градове в Османската империя след 1839 г., чрез които трябва­
ло да се демонстрира, че вече в управлението на страната се привлича и мест­
ното население.
Мезра — обработваема земя, непринадлежаща към землището на дадено село
и обработвана от приходящи отвън лица.
Мензил пътна станция, място за отсядане и нощуване на войски, кервани и
други, за смяна на конете на куриери, и т. н. Поддържането на такива път­
ни станции било задължение на околното население или се давало на откуп
на определени лица.
Мензилджия — управител, държател на мензил; куриер.
Месджид — малък мюсюлмански молитвен дом, в който не се служи петъчна
молитва.
Мефкуфат (мевкуфат) — държавна служба, задължена да се грижи за свое­
временно задържане в полза на фиска на имоти, които са останали без на­
следници, без стопани или пък са конфискувани в полза на държавата.
Миралай — командир на полк.
Мирахор — началник на султанските конюшни.
Мирлива — виж с а н д ж а к б е й .
Молла — титла на духовници, на завършилите духовни училища, на книжовни­
ци. Виж м е в л я н а.
Муавин — помощник.
Муалим — учител, възпитател.
Муаф — свободен, освободен от данъчни задължения.
Муезин (мюеззин) — низш духовен служител, който пет пъти дневно трябвало
от минарето да призовава вярващите на молитва.
Мукатаа — един или няколко данъчни обекта, събрани в една данъчна едини­
ца, в един данъчен обект. Те се изкарвали на търг и се давали под аренда
на откупвач за определен срок, а не пожизнено. Арендаторът се задължавал
да плаща ежегодно установената при търга «отсечена сума» (макту). сре­
щу което имал право сам или чрез свои представители да събира при­
ходите от арендуваните обекти. Това давало възможност на откупвачите
арендатори почти безконтролно да грабят данъкоплатците.
Мухарем — първият месец на арабската лунна година. Има 30 дни.
Мухафъз — букв. «защитник». Началник на крепост и на подчинения й ад­
министративен район.
Мухтар — старейшина, кмет на дадено село или градска махала.
Мюдюр — управител на нахия след Танзимата; директор.
Мюселем (муселем) — освободени от данъци: 1. земеделски стопани, христия­
ни и мюсюлмани, които били освободени от десятък и други данъци срещу
задължението да участвуват периодично във войните като конници; 2. град­
ски жители, също освободени от данъци срещу задължения да участвуват
в отбраната и поддържането на градските крепости или да изготвят оръжие
за гарнизона; 3. титла на началника на сто бойци пехотинци от отряда «яя»
(пехота).
Мютевелия — лице, определено да надзирава, да управлява и да събира до­
ходите на даден вакъф, както и да разходва събраните приходи съгласно
оставените разпореждания от основателя на вакъфа.
Мютесариф — управител на санджак след административната реформа в Ос­
манската империя от 1864 г.
Мютеселим — помощник на санджакбея на даден санджак, управляващ глав­
ния град на санджака, докато санджакбеят отсъствува о т н е г о . Управител
на голям град, средище на обширна околност, подчинен пряко на Портата.
Мюфтия — специалист по шериата и мюсюлманското право. Издава писмени
тълкувания (фетви) по различни спорни и неясни религиозно-правни въп­
роси.
Назър — букв. «надзорник». Така се наричали управителите на обширни сул­
тански или държавни земи или други приходоизточници, които често пъти

767
 обхващали цели окръзи. През 30-те години на XIX в. така се наричали за
известно време министрите.
Налбант — майстор подковач.
Нахия — административна единица, съставена от 10—20 или повече села, под­
чинена на казата и управлявана от мюдюр.
Низам — ред, порядък, устройство. Фт 1843 г. с това име се наричали редов­
ните срочнослужещи войници.
Ода-баши — старейшина, началник на живеещите в една стая (ода) еничари.
Оджак — букв. «огнище». С този термин се обозначавали: I. еничарските ка­
зарми в столицата и еничарският корпус, които се оприличавали на запа­
лено огнище. Върху него врял султанският казан, от който се хранели всич­
ки еничари. Така думата оджак станала символ на еничарския корпус; 2.
група от 20 или 25 души при юруците, евляд- и фатиханите и войнуганите,
които били задължени общо да изпращат на война по един или до пет бойци.
Оджаклък — точно фиксирана по размер сума от определени данъчни постъп­
ления, предоставяни за издръжката на един и същ обект.
Онбашия — командир на десет души войници или полицаи; десетник; отде-
льонен командир.
Пара — монетна единица в османската държава, равняваща се на три акчета
или на 1/40 част от гроша.
Паша — титла на висши,е сановници в Османската империя, на везирите, а
през XIX и XX в. — генерал.
Пашмаклък (башмаклък) — феодално поземлено владение, предоставяно на
приближени на султанския двор жени.
Перакеиде (перекенде) — название на рая, напуснала първоначалното си мес­
тожителство.
Пиастър — грош, европейско название на гроша.
Рамазан — деветият месец на арабската лунна година. Има 30 дни. Този ме­
сец е определен за пост у мюсюлманите, поради което и самият пост се на­
рича «рамазан». От изгрев до залез слънце през този месец е забранено мю­
сюлманите да се хранят, да пият течности или да пушат.
Рая — зависимо и обложено с данъци население в Османската империя. До
XVII в. с това название се наричат и мюсюлмани, и християни, а след това —
само християните.
Ребиголахър — четвъртият месец на арабската лунна година. Има 29 дни.
Ребиюлевел — третият месец на арабската лунна година. Има 30 дни.
Реджеб — седмият месец на арабската лунна година. Има 30 дни.
Рикябдар — дворцов служител, придружаващ султана при разходките му из
дворцовите градини.
Садразам — виж в е л и к в е з и р .
Сайджак — букв. «знаме». Административна единица, включваща няколко
кази. Няколко санджака съставлявали един еялет. Намиращите се в сан-
джака спахии били задължени да се явяват под знамето на управителя му,
поради което и самата административна единица била наречена санджак или
лива (последната също означава «знаме»).
Санджак-бей — управител на санджака през XIV—XVII в.
Сафар — вторият месец на арабската лунна година. Има 29 дни.
Сераскер — 1. главнокомандуващ армия; 2. върховен военачалник на части
от феодалното опълчение в определена област (черибашия).
Сердар — командуващ, главнокомандуващ. С тази титла първоначално се на­
ричал командуващият действуващата армия. По-късно с нея започват да
се назовават и началниците на провинциалните еничарски части, на ени­
чарските поделения в даден град.
Серден-гечти — букв. «отказал се от главата си», «прежалил главата си». То­
ва били нередовни войски, набирани измежду лицата, числящи се към ени­
чарския корпус. Освен еничарите на действителна служба в провинциите
имало и лица, които се числели към еничарския корпус, но не получавали
 заплата, а само ползували еничарските привилегии в своята дейност. В
мирно време имало определени «аги на серден-гечтиите». които в случай
на война поемали командуването на набраните срещу заплащане добро­
волци.
Сиджил — регистър, в който кадиите записвали издадените от тях съдебни ре­
шения хюджети, илями и пр., както и всички документи, получени от ор­
ганите на централната власт.
Силяхдар — название на участник в силяхдарския корпус, един от бьолюците
на платената гвардейска конница; оръженосец.
Спахия — конник, конен войник. Спахии се наричали конниците, които вла­
деели тимари или зиамети и срещу това трябвало да се явяват на война при
първото повикване от султана. Освен тях имало и няколко ескадрона спа­
хии в постоянната конна гвардия на султана, които получавали заплати
като еничарите и се наричали «юлюфелю спахилер», т. е. спахии на запла­
та. Спахиите тимариоти имали право да събират определени данъци от се­
ляните в своите тимари, контролирали наследяването и покупко-продаж­
бите на земя, следели земята да се обработва редовно и да носи приходи, т.
е. били съставна част на османската феодална класа.
Субашия — букв. «военачалник». В спахийската конна войска субашиите би­
ли мирновременни и военновременни началници на спахиите от дадена на-
хия или каза и били помощници на алай-беевете. Впоследствие с тази тит­
ла се наричали управителите на леновете или именията на крупните фео­
дали, а също и началниците на полицейските сили в дадена каза.
Сурсат (сюрсат) — букв. «носи и продавай». Отначало така се наричала обя­
вата, че държавата вече е набавила нужното й количество храни и че сто­
паните могат свободно да пренасят и продават оставащите им храни. По-
късно така било наречено количеството зърно, което населението трябвало
да предаде на държавата, за да може след това свободно да търгува с изли­
шъците си. През XVII и XVIII в. сурсатът се превърнал в разновидност на
задължителните държавни закупки.
Такрир — донесение, доклад до по-горестоящата служба или началник.
Тапия — документ за правото да се владее дадена земя. До ликвидирането на
ленно-спахийската система такива документи се издавали от спахиите или
откупвачите на спахийските ленове, а след това от специални държавни
чиновници. Срещу издаването на такъв документ се плащала определена
такса.
Тезкере (тескере) — записка, бележка, пропуск, открит лист за свободно пъ­
туване.
Теке — мохамеданско религиозно общежитие.
Тимар — ленно владение d доход до 19 999 акчета. Владетелите на тимари —
спахиите, имали право да събират от числящите се към тимара им селяни
десятък и ред други данъци. В замяна на това трябвало да се грижат за ко­
ня си, въоръжението си и да се явяват на война.
Тимариот — владелец на тимар.
Тузджии — солари. Категория население, доставящо сол за държавни нужди,
срещу което било освободено от някои данъци.
Улуфеджии — название на два от шестте бьолюка от конницата при султанс­
кия двор.
Фередже — горна женска дреха при мюсюлманките, закриваща цялото тяло.
Обикновено била изготвяна от черно платно.
Ферман — султанска заповед, декрет.
Фетва — отговор на въпроси от граждански или религиозно-правен характер,
имащ задължителна сила за кадиите. Фетвите се издавали от мюфтиите,
които били познавачи на шериата и мюсюлманското право.
Хаймане — лице без постоянно местожителство.
Хане — 1. къща; 2. единица за облагане с данъци, в която през различно вре-

769 49 По следите на насилието, ч. 11

 ме и при различни данъци се включвали едно или повече домакинства. Из­
вестни са напр. авариз-ханета, т. е. група домакинства, обединени за съв­
местно плащане на данъка на принципа на взаимното поръчителство; джи-
зие-ханета — за плащане на данъка джизие, и пр.
Хапсана (хапсъсхане) — затвор, арест, тъмница.
Харадж — поземлен данък, който според мюсюлманското право били длъжни
да плащат немюсюлманските поданици от покорените земи. В българските
земи този данък бил плащан под други имена — десятък, ресм-и райет,
испендже и др.
Харзуал — виж а р з у х а л.
Хас — феодално владение с годишен доход над 100 000 акчета. Хасовете би­
ват везирски (служебно владение) и султански (лично владение на членове
на султанското семейство).
Хатиб — мюсюлмански свещенослужител, който произнася проповед при тър­
жествената петъчна молитва.
Хафъз — лице, което знае наизуст целия Коран.
Хиджра — бягство, преселване. С този термин се означава бягството на Моха­
мед от Мека и Медина, което според мюсюлманската космогония станало
на 16 юни 622 г. Този ден се счита за начало на арабо-мюсюлманското ле-
тоброение.
Ходжа — 1. учител; 2. мюсюлманско духовно лице; 3. секретар, писар в сул­
танския двор.
Хюджет — кадийски протокол, съдържащ изложението на фактическите об­
стоятелства и решението на кадията по дадено дело, покупка, продажба и
други конкретни случаи от практиката.
Хюкюмат (хюкюмет) — правителство; област с особено управление.
Чауш — подофицерски чин в армията или чиновник за всякакви поръчки при
султанския двор.
Чаушбашн — началник на чаушите при султанския двор.
Челеби — титла; почетно обръщение, поставено след личното име и означа­
ващо благороден, образован, аристократ.
Черибашия — букв. старейшина на войската. Титла на началниците на вой-
нуганите. Титла и на един от помощниците на алай-беевете в спахийската
войска, нещо като взводен командир в спахийската конница. Титла на ста-
рейшините на циганските катуни.
Чифлик — от думата чифт, двойка работен добитък: 1. чифликът означавал
отначало количеството работна орна земя, която стопанинът може да об­
работва със своя добитък и срещу която трябвало да плаща данък. Коли­
чеството земя в един чифлик варирало от 60—70 до 130—150дюнюмав за­
висимост от количеството на земята; 2. от края на XVI в. с тази дума за­
почват да се наричат и големите стокови стопанства, които различни лица
успявали да си създадат.
Чифт — двойка, чифт впрегатен добитък; бащина, количество земя, което тряб­
вало да притежава едно селско домакинство, за да може да бъде облагано
с пълния размер на поземления паричен данък. Според качеството на зе­
мята количеството варирало: при добра земя — 70 дюнюма, при средна —
100—120 дюнюма, а при лоша, неплодородна — до 150 дюнюма. -
Чочоман — термин с неизяснено съдържание. Най-вероятно с него били обоз­
начавани номадствуващите каракачански пастири или отседнали в някои
села такива.
Шабан — осмият месец на арабската лунна година. Има 29 дни.
Шахинджия — соколар. Лице, което отглеждало и дресирало ловни соколи.
Шевал — деветият месец на арабската лунна година. Има 30 дни.
Шериат — сбор от догмите на мюсюлманското религиозно право, разработени
през средновековието въз основа на Корана и на преданията за постъпките
и решенията на основателя на мохамеданската религия Мохамед. През XII—
XIII в. в исляма се налага становището, че поколенията вече не са годни да
тълкуват и да внасят промени в установилите се догми, и шериатът се пре­

770
 връща в закостеняла, ретроградна система, несъобразяваща се с измене­
нията в живота.
Шура-и девлет — държавен съвет. С това име се нарича жалката пародия на
сенат, който бил въведен през XIX в. в Османската империя, за да прикрие
до известна степен абсолютизма и деспотизма на властта.
Юзбашия — началник на сто души войници или полицаи. След създаването
на редовна армия през XIX в. — ротен командир.
Юруци — полускотовъдни номадски племена, съставени от хора от най-раз­
лични народности. Организирани като военно опълчение: всеки оджак из­
пращал в армията по пет души, издържани от останалите членове на оджа-
ка. Освободени били от извънредни данъци.
Ябанджия — пришелец; лице, което живее в дадено населено място временно,
но не е от чужда държава.
Яве джизие — данък джизие, събиран от избягали, скрили се и неидентифи­
цирани лица.
Ягджия — от «яг», масло. Лице, натоварено да доставя мазнини на армията
или на двореца. Търговец с мазнини.
Яйлак — лятно пасище или летен военен лагер. ,
Ямак — член на войнишки оджак, който в даден момент не е на служба, а се
грижи за издръжката на т. нар. ешкинджии.
Яшмак — було от тънко бяло платно, с което мюсюлманките покриват лицата
си, оставяйки само тесен процеп за очите.

Съставили: Страшимир Димитров и Петър Петров

771
 С П И С Ъ К Н А П О -Ч ЕС ТО И ЗП О Л З УВ А Н А Т А
Л И Т Е Р А Т У Р А

Ваздравели, Й. Документи — 1. К. В а о 3 р ajl е л л rj, 'Iaropty.a dp/cta MaxeSovla;,

т. I и II, Солун, 1952 и 1954. '
Ваздравели. Й. Македонците — I. К. В я ч 8 р a р i XXr;, Oi MaxiS',vsj el; too}
6-sp ive'apTfJat; dfoiva; 1796—1832, Солун, 1950.
Грозданова, E u Cm. Андреев, Поморийските солници — Е. Грозданова u Cm.
Андреев, Поморийските солници като приходоизточник на Османската дър­
жава (XV—XIX в.), Известия на Института за история, т. 27, С., 1984.
Документи из германските архиви — Документи за българската история из
германските архиви. Съст. Хр. Христов и В. Паскалева, С., 1972.
Евлия Челеби, Пътепис — Евлия Челеби, Пътепис. Превод от османотурски, съст..
и ред. на Стр. Димитров, С., 1972.
Извори за българското право — Извори за историята на българското право>
т. I. С., 1961; т. II, С., 1971.
Kanilz, F . Donau-Bulgarien — F. Kanitz, Donau-Bulgarien und der Balkan,
Bd. I—111, Leipzig, 1882.
Макензи, Д. M. и А. П . Ърби, Пътувания — Д. M. Макензи и А. П. Ърби, Пъ-
тувания из славянските провинции на Европейска Турция. Прев. В. Ди-
4 митрова, С., 1983.
Немски пътеписи — Немски и австрийски пътеписи за Балканите (XV—XVI
в.). Увод, подбор и коментар М. Йонов, С., 1979. '
Опширни дефтери — Турски документи за истор^ата на македонскиот народ.
Опширни пописни дефтери от XV и XVI век, Скопие, т. I, 1971; т. II, 1973;
т. III, 1976; т. IV, 1978; т. V, 2 и 3, 1980—1982.
Освободителното движение— Освободителното движение в Македония и Одринс­
ко. Спомени и материали. Съст. Л. Панайотов и Й. Шопов, т. I—II, С., 1983.
Стамболски, Хр. Автобиография — Хр. Стамболски, Автобиография, днев­
ници, спомени. Съст. Стр. Димитров, С., 1972.
Тодоров, Н. Положението — Н . Тодоров, Положението на българския народ'
под турско робство. Документи и материали, С., 1953.
Турски извори — Турски извори за българската история, С., т. I, 1964; т. II,
1966; т. III, 1972; т. V, 1974; т. VI, 1977; т. VII, 1986.
Френски пътеписи — Френски пътеписи за Балканите. Съст. и ред. Б. Цветко-
. ва, С., т. I, 1975; т. II, 1981.
Цонев, Б. Опис — Б. Цонев, Опис на славянските ръкописи в Народната биб­
лиотека, С., т. I, 1910; т. II, 1923.

772
 С П И С Ъ К Н А С Ъ К РА Щ ЕН И Я Т А

АВПР — Архив внешней политики России

АИИ БАН — Архив на Института за история при Българската академия не
науките
ДБИВ БИА — Държавна библиотека «Иван Вазов» в Пловдив, Български
исторически архив
НВАД — Известия на Варненското археологическо дружество
ИДА — Известия на държавните архиви
ИИД — Известия на Историческото дружество
НБКМ — Народна библиотека «Кирил и Методий» в София
ОДА — Окръжен държавен архив
ПСп — Периодическо списание
СбНУК — Сборник за народни умотворения и книгопис
цдил — Централен държавен исторически архив

773
 ГЕ О ГРА Ф С К И
С ъ к р а щ е и и я: гр. — град, кв.—
квартал, кр. — крепост, обл. — об­
ласт, о-в — остров, пл. — планина,
п-в. — полуостров, р. — река, с. —
село
Абдомал, с. в Серско — 91
Абдулах (Абдулла), с. в каза Ай­
тос, неуточнено — 357
Абдулах, с. в каза Ямбол, неуточ­
нено — 337, 354
Абдулрахман, с. в каза Самоков,
неуточнено — 345
Абланяца (Апланче, Абланиче), с. в
Благоевградски окръг — 46,80,
87, 271, 298, 364
Абланица (Алваниче), с. в Ловешки
окръг — 174, 293
Авецкова, с. в Дойранско — 508
Авли, с. в Правишко — 480
Аврамов (Кьопекли, Мокрина), с. в
Сливенски окръг — 44, 356, 422
Аврен (Авранкьой), с. във Вар­
ненски окръг — 502
Аврен (Ак виран, Ак еврен), с. в
Кърджалийски окръг — 320
Аврет Хисар, дн. с. Женско (Ги-
некастрон), Кукушко — 419,600
Аврет Хисар, вилает — 35, 107
Аврет Хисар, каза — 32, 117— 120,
419
Австрия — 12, 13, 23, 31, 486, 547
Агаджар, с. в каза Ямбол, неуточ­
нено 327
Агатово (Агатова), с. в Габровски
окръг — 56, 171, 285, 287, 291,
295, 379
Агатопол, вилает — 96
Агджар, с. в каза Ямбол, неутЛ-
нено — 354
Агрида, с. във вилаета Зъхна, неу­
точнено — 94
Агрияни (Ахриян, Абрян пънар), с.
в Беломорието — 322, 324
Ада, нахия в каза Одрин — 261,
262, 266, 269
Адата (Плошен), с. в Беломорие­
то — 395
Адем Халнфе, с. в каза Варна, не­
уточнено — 222
Аджарлар, с. в Скопско, неуточ­
нено — 688
Адил, с. във вилаета Прилеп, не­
уточнено — 42
774
У К А З А Т Е Л
Адри, с. в каза Бер, неуточнено —
156
Адриаиград, Адрианопол, вж. Одрин
Адриатическо море — 550
Азаблъ, с. в нахия Чоке, неуточ­
нено — 269
Азадлъ (Азадлу), с. в каза Узун-
кьопрю — 321, 324
Азеп Юсуф, с. в нахия Фире, не­
уточнено — 49
Азвестадес (Арнавудлук, Кюрекчи
Арнавуд), с. в Беломорието —
320, 323
Азизлер, мезра в санджака Нико­
пол, неуточнена — 56
Азия (Анадола, Мала Азия) — 152,
244, 264, 395, 431, 446, 484, 513,
517, 538, 567, 627, 641, 655, 656
Айватий (Айватово), с. в каза Со­
лун — 450, 453, 455, 456, 466, 469
Айдемир (Ая Тимур), кв. в гр. Си­
листра — 164, 302
Айдин, с. в каза Разград, неуточ­
нено — 210
Айдин Хаджи, с. в каза Варна, не­
уточнено — 223
Айдинлу, с. в каза Шумен, неуточ­
нено — 212
Айдъи обасъ, мезра в санджака
Никопол, неуточнена — 55
Айдос, вж. Айтос
Айо Йорги, с. в Серско, неуточ­
нено — 88
Айо Никола, с. във вилаета Зъхна,
неуточнено — 94
Айо Яни, с. във Визенско — 336
Айранли, с. в каза Пловдив, неуточ­
нено — 238
Айтос (Айдос), гр. в Бургаски ок­
ръг — 68, 428
Айтос, вилает, каза — 96, 327, 336,
356
Айтос, нахия — 44, 46, 48, 50, 68
Айтоска околия — 503
Ак виран, с. в каза Провадия, не­
уточнено — 218
Ак Пънар, с. в каза Карнобат,
неуточнено — 45
Акра акра, с. в нахия Чирмен,
неуточнено — 328
Аксаково (Аджемлер), с. във В ар­
ненски окръг — 418
Акселит, с. в каза Еврип, неуточ­
нено — 474
Ак сиджим, с. в каза Мидия — 336
Аксимил, с. в каза Евреше, неуточ­
нено — 264
Акто, с. в нахия Пловдив, неуточ­
нено — 69
Акурджа, с. в каза Кешан — 263
Акча Ибрахим, <.. в нахия Юскю-
дар, неуточнено —• 269
Акче Казанлък, вж. Казанлък
Аладжа мешак, с. в каза Гюмюрд-
жина, неуточнено — 247
Алаедии-и бюзюрг, с. в каза Варна,
неуточнено — 220
Алаедин овасъ, вилает — 100
Ала Клисе, каза — 347, 349, 373,
508
Алалина, с. в каза Анхиало, не­
уточнено — 311
Аламан, мезра при с. Ландос — 47
Ала Софилер, джемаат в каза Та-
тарпазарджик — 233
Алаша, с. в каза Айтос, неуточ­
нено — 337
Албания — 101, 418, 424, 484, 510,
610. 702
Алваново (Алван огли, Пармаксъз
Хасан), с. в Търговищки о к ­
ръг — 65, 212
Алеково (Алексова), с. в Демирхи-
сарско — 78, 271, 272
Александрово (Кара Хасанлъ), с.
в Сливенски окръг —■ 355
Алексино, с. в Струмишко, неуточ­
нено — 203
Алепи, с. в каза Търново, неуточ­
нено — 145
Али бей (Али бег), с. в Северна
Добруджа — 221
Алиобаси, с. в каза Манастир — 336
Али Факих (Оходен), с. в санджака
Никопол, неуточнено — 58
Али Факъх, с. в нахия Енджугез,
неуточнено — 48
Али Факъх, с. в нахия Пловдив,
неуточнено — 69
Алкуня, с. в Кумановско — 199
Алмалеу (Алмалу), с. в Северна
Добруджа — 164, 165, 302
Алмалий (Алмалу), с. в каза Мигал-
кара — 264
Алмалъ (Перуново), с. в Беломо-
рието — 395
775
Алусиян (Махмуд, Диване Махмуд),
с. в Шуменски окръг — 213, 376
Алфатар (Афлатар), гр. в Силистрен­
ски окръг — 302
Аля Софилер, джемаат в каза Со­
фия — 234
Амбаркьой (Абаркьой), с. в каза
Кукуш — 454, 474, 633
Анбарлък, с. в каза Провадия,
неуточнено — 216
Амбелакия (Кулаклу), с. в Кара-
агачко — 47 .
Америка — 724
Аморион (Кара Бейли, Есчели), с.
в Беломорието — 320, 323
Анадол, Анадола (Анадолу), вж.
Азия
Анастасия (Ая Настасия), с. в Зъх-
ненско — 94
Анджиста, с. в Зъхненско — 92
Ангелина, с. в Струмишко, неуточ­
нено — 507, 508
Ангелина, с. в Солунско, неуточ­
нено — 633
Ангелци, с. в каза Дойраи — 204
Англия — 13, 23, 618
Аница, вж. Енидже Вардар
Антон (Лъжани), с. в Софийски
окръг — 55
Анхиало (Ахиалу, Ахиолу), вж. По­
морие
Анхиало, вилает — 8, 18, 96, 254,
257 , 259, 260
Апидия, с. в Серско — 88
Апион (Ишихкър), с. във вилаета
Димотика — 349
Апион (Ишихкер, Ешмеклю), с. в
каза Кукуш — 319, 323
Априлово (Съгърли), с. в Софийски
окръг — 234
Априлово (Араблар), с. в Търго­
вищки окръг — 210
Априлци, вж. Батошево и Ново село
Арависок (Бунарбашъ, Обориче), с.
в окръг Пела, в Гърция — 156
Аракли, с. в каза Лангада — 422, 447
Арапли, с. в Солунско — 423
Арбанаси (Арнавуд), с. във Велико­
търновски окръг — 392, 393
Арбино (Килиса Пинаръ), с. в нахия
Лерин — 66
Арда, р. — 6, 16, 266
Арда (Ардабаши), с. в Смолянски
окръг — 366
Арковине-и сагър, с. в каза Чирмен,
неуточнено — 330
Армудлук, с. в каза Сливен, неуточ­
нено — 422
Армуци, с. в Кукушко — 451
Арнавуд (Албания), лива — 113
 Арнавуд, с. в нахия Чоке — 261
Арнавуд-и джедид, с. в каза Димо-
тика — 324
Арнавуд йоклеми, с. в каза Димо-
тика, неуточнено — 320
Арнаутито (Кочан Арнавуд), с. в
Старозагорски окръг — 321, 325
Арнаут кьой (Арнивуд), с. в каза
Кешан — 364
Артаганлу, с. в каза Енидже Кара
су, неуточнено — 180
Арчар, с. във Видински окръг — 573
Асамата, с. във вилаета Зъхна,
неуточнено — 93
Асанбегово, с. в Скопско — 728
Асвестохори, с. в Солунско, не­
уточнено — 454, 628
Асен (Кисрен, Хъсене), с. в Ловешки
окръг — 64. 301. 353, 599
Асеновград (Станимака), гр. в Плов­
дивски окръг — 358—360. 458.
620. 622
Асеновградско — 226
Асеново (Упсува). с. в Ямболски
окръг — 354
Асеново (Калъчджилер), с. във Ве­
ликотърновски окръг — 147. 209
Асеновци (Калугерово, Осма Калу-
герово), с. в Плевенски окръг —
58. 176, 300, 371
Асомата (Асомати), с. в Верско —
424. 467, 473
Аспарухово, (Ченга, Ченге, Оба-и
ченги), с. във Варненски ок­
ръг — 244, 338, 654
Асум, мезра при с. Кючюк Керде-
лу — 52
Асълджък, с. в каза Шучиен, неуточ­
нено — 213
Асълхан, с. в нахия Карнобат, не­
уточнено — 48
Атанас, с. в нахия Хатун или, не­
уточнено — 69
Атанасово (Атанас), кв. на гр. Бур-
гасл— 311, 357
Атина, гр. в Гърция — 447, 497
Атлар (Охадлу), махала от с. Съе­
динение, Търговищки окръг —
213
Атмаджа, с. в каза Шумен, неуточ­
нено — 213
Атон, вж. Света гора
Ахад, мезра при с. Кючюк Керде-
л у — 52
Ахмед бей, с. в каза Виза, неуточ­
нено — 265
Ахмедче, с. в каза Ямбол, неуточ­
нено — 354
Ахриянлък, с. в нахия Нова Заго­
ра, неуточнено — 329
776
Ахтопол (Агатопол, Аиолу), гр. в
Бургаски окръг — 312
Ахтопол, нахия, вилает — 258, 312
Ахур кьой, с. в каза Карнобат,
неуточнено — 337
Ахър кьой (Ахър), с. в каза Ипса-
ла — 263
Ахъ Челеби (Хавас Ахъ Челеби),
каза — 365—367, 385—387, 456,
457. 620—622
Ахъ Челеби, окръг — 539
Ачан еврен, с. в каза Димотика,
неуточнено — 323
Ашага буджак (Темниско), вилает —
97
Ашъклар, с. в каза Чирпан, не­
' уточнено — 325
Ая Наргит, с. в Серско, неуточ­
нено — 88
Ая Павло, с. в каза Мидия — 336
Аясча, с. в каза Варна, неуточ­
нено — 223
Бабадаг (Баба), гр. в Северна Доб­
руджа — 244
Бабаески (Баба-и атик), каза —
267, 270
Бабакьой, с. в каза Енидже Вар­
дар — 454, 632
Бабалево (Барбарево), с. в Демир-
хисарско — 73, 78
Баба Них, с. в каза Анхиало. не­
уточнено — 311
Баба Тонка (Кара Вели), с. в Тър­
говищки окръг — 210
Бабовян, с. в санджака Никопол,
неуточнено — 61
Бабяк (Бабалък), с. в Благоев­
градски окръг — 226, 227,
315—317, 345
Багалевци (Баграбули, Багра лю-
ле), с. във Великотърновски
окръг — 292, 295
**агче пънар, с. в нахия Манастир!
неуточнено — 268
Бадер (Румена Лука), с. в Скопс'
ко — 36
Байково (Байно), с. в Шуменски
окръг — 214
Байловци, с. в Кумановско — 270
Байчево (Кара агадж), с. в Толбу­
хински окръг — 222
Бакаджак, с. в санджака Никопол,
неуточнено — 65
Баки, с. в каза Гюмюрджина, не­
уточнено — 148
Баклас, с. в каза Варна, неуточ­
нено — 312
Балабан кьой (Балабанлу), с. в
каза Мигалкара — 264
Балабанлъ (Балабанлу). с. в каза
Узункьопрю — 324
Балабанча (Акча базаргян), с. в
каза Шумен, неуточнено — 212
Балабанчево (Балабаниче, Балабан­
лу), с. в Бургаски окръг — 158,
161, 321. 325
Баладово, с. в Дойранско — 508
Балафча, с.' в Солунско, неуточ­
нено — 510
Балащине, с. във вилаета Търново,
неуточнено — 284, 287
Балван, с. във Великотърновски
окръг — 10, 20, 56, 60, 392, 393
Балван (Балюлюван-и кебир). ма­
хала на с. Ветринци, Велико­
търновски окръг — 290, 294
Балдево, с. в Благоевградски ок­
ръг — 9, 19, 314. 315, 319
Балдепелю дерели, с. в каза Про­
вадия, неуточнено — 305
Балдица, с. в Струмишко — 508
Балдица, с. в каза Тиквеш — 508, 631
Балджа, с. в Солунско — 423, 424,
632
Балджи Ахмед, с. в каза Разград.
неуточнено — 209
Балджък хисар, с. в Търговищки
окръг, неуточнено — 56
Балду, с. в каза Кешан, неуточ­
нено — 263
Бали субашъ, с. в каза Варна,
неуточнено — 418
Балкан, Балкана, вж. Стара планина
Балкански (Мустафа Халифе, Ха-
лифе-и дегирмен), с. в Разград­
ски окръг — 208, 384
Балкански полуостров — 5, 15, 584,
598
Балканци (Юнусчълар), с. в Тол­
бухински окръг — 224
Балчи, с. в Солунско, неуточнено —
455, 470, 471
Балчик, гр. в Толбухински окръг —
220, 223, 244, 389, 505, 534—
536, 585
Балчик, каза — 312
Балчишко — 430
Балнък хесаръ, с. в нахия Ахто­
пол, неуточнено — 312
Балъкесер, гр. в Турция — 656
Банароз, с. в нахия Ахтопол, не­
уточнено — 312
Бане (Вранска баня), вилает — 99
Баниска (Баничко, Баниска-и баля,
Баниска-и зир), с. в Русенски
окръг — 9, 10, 19, 20, 210, 304,
306—308, 346, 348, 651
777
Баните (Ълъджа, Никола), с. в Смо-
лянски окръг — 329
Баница (Баниче), с. във Врачански
окръг — 298. 301
Баница (Беранче), с. в Серско — 89
Баница (Шехр-азад). с. в Струмиш­
ко — 202
Баничан (Баница, Баниче), с, в
Благоевградски окръг — 80. 319
Банища, с. в Дебърско — 688
Банско (Банска, Баниска), гр. в
Благоевградски окръг — 226—
228, 315—317, 345, 676, 682,
714, 715, 734
Банско, с. в Струмишко — 677
Баня (Бане, Баня-и Разлук, Раз-
ложка баня), с. в Благоевград­
ски окръг — 226, 227. 315—
317, 345. 359, 360, 687, 712-714
Баня (Ълъджа), с. в Бургаски ок­
ръг — 312
Баня (Ълъджа), с. в Кочанско — <97
Баня, с. в Серско — 682, 683
Баня (Соко баня), вилает — 108
Баово, с. в Мъгленско — 717
Бара, с. в Севлиево, изселено — 57
Бараклу, с. в Демирхисарско — 73
Бараур (Барак виран), с. в каза
Кешан — 263
Барган (Багърганлу), с. в Бургаски
окръг — 321, 325
Бардовце, с. в Скопско — 43
Барово, с. в Скопско — 646
Барутни (Барутино), с. в Смолянски
окръг — 86
Басарбово (Басараба), с. в Русен­
ски окръг — 351
Басчилер, с. в каза Търново, неуточ­
нено — 287
Батак, гр. в Пазарджишки окръг —
485, 603—605, 607—609, 614,
616, 619, 623
Батево, с. в Чепино, изчезнало — 358
Батин (Бътин), с. в Русенски ок­
ръг — 64, 351, 352
Батишница (Батишниче), с. в Р у­
сенски окръг — 54, 179, 284,
287, 372
Батошево (Батош, Батошува), с. в
Габровски окръг — 9, 19, 57,
285, 288, 292, 296
Бату, с. в Серско, неуточнено — 88
Батулци, с. в Ловешки окръг — 301
Баховица (Бахювица), с. в Ловешки
окръг — 63
Бачлар, с. в санджака Никопол,
неуточнено — 54
Бачево, с. в Благоевградски ок­
ръг — 226, 227
Баш бунаръ, с. в каза Кешан, не­
уточнено — 263
Баячево (Баязидча, Баязид бег, Ба-
йезид бей), с. в Търговищки
окръг — 213, 347, 348
Бдинци (Гьокче дьолюк), с. в Тол­
бухински окръг — 218
Беброво (Бебрава, Бирава), с. във
Великотърновски окръг — 289,
292, 293, 296
Беглер, с. във вилаета Зъхна, не­
уточнено — 94
Беглю Хаджилар, с. в каза Шумен,
неуточнено — 213
Бегунци (Чаталтепе), с. в Пловдив­
ски окръг — 238
Беден (Бедан), с. в Смолянски ок­
ръг — 226, 228
Беджене (Бедженлер), с. в Шумен­
ски окръг — 213
Бедине, с. в Кумановско — 199
Бежаново, с. в Ловешки окръг — 61
Бежаново (Качамак-и бюзюрг), с.
в Толбухински окръг — 225
Безбог, с. в санджака Никопол, не­
уточнено — 58
Безводица (Сусиз), с. в Толбухин­
ски окръг — 222
Безводно (Сурсюркьоз еви), с. в
Кърджалийски окръг — 328
Безденица (Бездениче), с. в Михай­
ловградски окръг — 297, 299
Бей гюню, с. в каза Хасково, не­
уточнено — 248
Бейкьой, с. в нахия Русокастро,
неуточнено — 68
Бейкьой (Беилу), с. в Дедеагачко —
52
Бейлилер, джемаат в каза Само­
ков — 236
Бейлулер, с. в нахия Караджадаг,
неуточнено — 231
Бекирджи, с. в нахия Енджугез,
неуточнено — 50
Бекирлу, с. в каза Енидже Кара су,
неуточнено — 236
Бекирлу, с. в землището на гр. Р а­
ковски, изселено — 232
Бела-и сагър, с. в каза Сливен, не­
уточнено — 326
Беланче, с. във вилаета Демир Хи­
сар, неуточнено — 273
Белачани, с. в нахия Демир Хисар,
неуточнено — 46
Белащииа (Белащиче) с. в Плов­
дивски окръг — 231
Белгия — 547
Белград, гр. в Югославия — 32,
33, 245, 414, 486
778
Белгун (Тураханлар), с. в Толбу­
хински окръг — 224
Белен, с. в Беломорието — 395
Белене (Беляни, Павликянско Бе­
лене), гр. в Плевенски окръг —
63. 340
Беленци (Блозница), с. в Ловешки
окръг — 600
Белинци (Акчалар), с. в Разградски
окръг — 213
Белица (Беличе-и баля, Беличе-и
зир), с. в Благоевградски ок­
ръг — 226, 227
Белица (Белинче), с. в Смолянски
окръг — 230 .
Белица, с. в Софийски окръг — 234
Белкендже, с. в нахия Фире, не­
уточнено — 47
Белово, с. в Демирхисарско — 74, 75
Белово (Бельова, Белюво), гр. в
Пазарджишки окръг — 233, 603
Белоградчик (Белград), вилает —
107, 108
Беломорие — 113, 236
Белополци (Акче алан), с. в Кърд­
жалийски окръг — 248
Белополяне (Аля чан, Акча алан),
с. в Кърджалийски окръг —
320, 323
Белослав (Гебедже богаз, Курушо-
ва), с. във Варненски окръг —
7, 17, 220, 304, 305, 307, 308
Белотинци, с. в Демирхисарско —
114, 133, 314, 315, 319
Белоцърква, с. в Битолско — 444
Белцов (Белцово, Белчова), с. в
Русенски окръг — 64, 351, 352
Бельово (Бельова), с. в Благоев­
градски окръг — 271, 272
Беляковец (Белякофче, Балика), с.
във Великотърновски окръг —
10, 20, 284, 286, 290, 294, 301, 392
Беляново, с. в Русенски окръг —
179, 373
Бенковски (Мирзан), с. в Пловдив­
ски окръг — 232
Бенли кьой, с. в каза Сливен, не­
уточнено — 355
Бер (Верея), гр. в Гърция — 12, 22,
418, 423, 427, 448, 455, 467, 468,
470, 473, 475—478, 480
Бер (Караферия), вилает, каза —
106, 156, 451, 467, 468
Бербера, с. в Нишко — 539
Бергос (Люле Бургаз), нахия —
47, 52
Берджи, с. в каза Димотика, не­
уточнено — 329
Берзина, с. в Ениджевардарско — 630
Бериево (Борилер, Берова, Бери-
 лево), с. в Габровски окръг —
9, 19, 53, 284, 285, 288, 292, 296
Бериловци (Баракли), с. в Кума-
новско — 198
Берковица (Берковча), гр. в Михай­
ловградски окръг — 97, 235, 590
Берковица (Беркофче), вилает —
97, 254, 256
Берковица, каза — 235, 401
Берковски (Шеремет), с. в Търго­
вищки окръг — 384
Берладие, с. в каза Ловеч, неуточ­
нено — 298
Берово (Берова), гр. в Югосла­
вия — 203 , 243 , 531
Бесарабия, обл. — 430
Бесвища, с. в Кавадарско — 205
Беслен (Бесляни), с. в Благоев­
градски окръг — 77, 78, 364
Беслендева, с. в каза Сливен, не­
уточнено — 322
Бехадър, с. в нахия Ямбол, неуточ­
нено — 69
Бешевиче, с. в нахия Силистра,
неуточнено — 165
Беширли (Кючуклер), с. в Щипско,
неуточнено — 195
Беш пънар, с. в каза Айтос, неуточ­
нено — 327
Беш тепе, с. в каза Чирмен, неуточ­
нено — 330
Биланица, с. в каза Враня — 538
Билка, с. в Бургаски окръг — 390,
391
Било (Сърт), с. в Толбухински ок­
ръг — 224
Бинидже, с. в каза Търново, не­
уточнено — 287
Бистра (Алаедин), с. в Търговищки
окръг — 382
Бистренци, с. в Кавадарско — 205
Биструница, с. в санджака Никопол,
неуточнено — 59
Битоля (Манастир), гр. в Югосла­
вия — 11, 13, 21, 23, 334, 339,
341—344, 422, 442—444, 548,
551, 633, 634, 666, 675, 678,
679, 692, 707, 724, 725, 739
Битоля (Манастир), вилает (сан-
джак) — 102, 253, 442, 510, 679
Битоля (Манастир), нахия — 44
Благово (Киремеддин), с. в Шуменски
окръг — 217
Благоевград (Джумая), гр. — 676,
697
Благоевград, окръг — 9, 19, 687
779
Благоево (Еревиш), с. във Велико­
търновски окръг — 209
Благоево (Добра вода, Йоревиш,
Хасанлар), с. в Разградски ок­
ръг — 59, 383
Благунци (Хаджи, Хаджъ), с. в
Хасковски окръг, заличено —
262, 266, 268
Блатец (Есивли, Исирли), с. в Сли­
венски окръг — 355, 373
Блатец, с. в Кочанско — 197
Блатница (Саръ Гьолю), с. в Па­
зарджишки окръг — 232
Блатска (Блачка, Белаиина, Ила-
чани), с. в Благоевградски ок­
ръг — 80, 128, 318, 364
Блаце, с. в Скопско — 645
Близнаци (Икиздже), с. в Шуменски
окръг — 213
Блъсково (Асъл бейлер, Асъл бег-
лю), с. във Варненски окръг _
219, 304, 305, 307, 308
Боблен, с. в Зъхненско — 92
Бобовец (Увейс Чел еби), с. в Тол­
бухински окръг — 225
Бобово, с. в Демирхисарско, изчез­
нало — 73
Богаджик, с. в нахия Кешан, не­
уточнено — 50
Богаз дербснт, с. в Северна Доб­
руджа — 302
Богатово (Бугатува), с. в Габровски
окръг — 9, 19, 57, 285, 288,
292, 296
Богдан (Дерели), с. в Пловдивски
окръг — 232
Богдан, с. в Солунско — 425
Богдаиово (Гюнидже), с. в Бургас­
ки окръг — 312
Богданос, нахия — 73, 117— 120
Богданци (Абдал огли), с. в Разград­
ски окръг — 211
Богици, с. в Солунско, неуточне­
но — 633
Богутево, с. в Смолянски окръг —
394, 439
Бодилен (Подилани), с. в Струмиш-
ко — 207
Божичен (Божичене, Катунец), с.
в Русенски окръг — 55, 350, 351
Божурец (Михал бег), с. в Толбу­
хински окръг — 223
Божурица (Качамуниче), с. в. Пле­
венски окръг — 287
Божурово (Насраддинлу), с. в Тол­
бухински окръг — 222
Бозвелийско (Кадичок, Кадъ), с.
във Варненски окръг — 220,
418, 503
Бозок, с. в Призренско — 449
 Бойка (Черковна, Черковна-и кю-
беран), с. в Русенски окръг —
55, 62, 215, 304, 306—308
Бойково (Бойкова), с. в Пловдив­
ски окръг — 230
Боймия, нахия — 204
Бойчани, с. в Струмишко, неуточ­
нено — 203
Боллу пелидлер, с. в нахия Чоке,
неуточнено — 266, 269
Болярци (Бегче огли), с. във Вар­
ненски окръг — 220
Болярци (Кара рейс), с. в Плов­
дивски окръг — 247
Борешница, с. в нахия Лерин —
65, 724, 725
Борима, с. в Ловешки окръг — 54
Бориславци, с. в Хасковски окръг —
328
Борисово, с. в Струмишко — 202
Борисово (Ашаклар, Ашъклъ), с. в
Ямболски окръг — 268, 337
Боровина (Бююк кьой, Чамлъджа).
с. в Смолянски окръг — 328
Боровица (Бориче), с. във Видински
ок ръг — 300
Борово, с. в Благоевградски ок­
ръг — 125
Борово, с. в Демирхисарско, не­
уточнено — 73
Бортица, с. в Струмишко — 508
Бору поле (Бори, Перитор), с. в
каза Гюмюрджина, изчезнало —
247
Боруш, с. в Горнооряховско, из­
селено — 57
Боруш (Алмутлу диван), с. в каза
Разград, неуточнено — 182
Борци (Буюклъ, Бъйъклу Баязид),
с. в Шуменски окръг — 65, 213
Боряна (Чамурина, Чарнорине. Пар-
мурина), с. във Варненски ок­
ръг — 219, 304—306, 308
Босани, с. в каза Ямбол, неуточ­
нено — 355
Босевци (Босевина), с. във Велико­
търновски окръг — 287
Босилково (Босакли), с. в Бургас­
ки окръг — 356
Босилковци (Чатма), с. в Русенски
окръг — 240
Боскова, с. в каза Тиквеш — 630
Босна, обл. — 6, 16, 151, 152, 245,
246, 277, 332, 403, 407, 469, 486,
510, 550, 598, 599, 639
Босна, с. в нахия Ада — 266, 269
Босна Мехмед Истолник, с. в каза
Търново, неуточнено — 287
Бостани, с. в каза Правеш — 450
780
Ботевград (Орхание), гр. в Софийс­
ки окръг — 583, 600, 610
Ботево (Юшенли, Юшенлю дербенд),
с. във Варненски окръг — 220,
304, 305, 307, 308
Ботров (Ботре, Боготров), с, в Ру­
сенски окръг — 54, 179, 285,
. 288, 351, 357, 372
Ботунец (Мустафа Субаши), кв. на
гр. София — 234
Бохот, с. в Плевенски окръг — 64
Бояджик, с. в Ямболски окръг —'
602, 603. 615, 626
Бояна, кв. на гр. София — 183
Бразда, с. в Скопско — 645, 646
Бракчикта (?), с. в Беломорието.
неуточнено — 608
Бранище (Коридже кую), с. в Тол­
бухински окръг — 221
Братя Кунчеви, с. в Старозагорски
окръг — 321. 324
Брегаре (Брегава). с. в Плевенски
окръг - 296, 300
Брезичко (Айо Георги), с. в каза
Серес, неуточнено - 117
Брезница, е. в Благоевградски ок­
ръг — 5, 9. 15. 19. 72. 114. 130.
313. 314. 318
Брезничко, с. в Серско. неуточне­
но — 87
Брезово (Абрашлар). гр. в Плов­
дивски окръг — 231. 232
Бреница (Браниче). с. във Врачански
окръг - 61. 298, 301
Брест, с. в каза Дойран — 204
Брестак (Бурунсуз Синап, Кара
агач), с. във Варненски ок­
ръг — 217, 304, 306- 308
Бресте, с. в Плевенски окръг — 298,
301
Брестница (Бресница. Биресннче),
с. в Ловешки окръг — 62. 300
Брестовец (Брестава, Павликенска
Брестовица), с. в Плевенски
окръг — 9. 15, 59, 299, 301,
340, 353
Брестовица (Брестовнче), с. в Плов­
дивски окръг — 230
Брестовица, с. в Русенски окръг —
179
Брестово (Брестова), с. в Ловешки
окръг — 297, 300
Брешница, с. в каза Демир Хисар,
неуточнено — 71
Бринярци, с. в Скопско — 703
Брод (Гючери, Гючирли), с. в Хас­
ковски окръг — 69, 325
Бродилово (Бродиви), с. в Бургас­
ки окръг — 312
Бруса, гр. в Мала Азия — 641
Бръшлен (Барашен), с. в Русенски
окръг — 351
Бръщен (Берещани, Варашни), с.
в Благоевградски окръг — 319,
364
Бряг (Кайкълар), към гр. Търго­
вище — 216
Брягово (Кара аланджа) с. в Плов­
дивски окръг — 328
Брястово (Тозтамъш), с. в Толбу­
хински окръг — 226
Будене, с. в каза Хасково, неуточ­
нено — 329
Бузовград (Армаганлу), с. в Ста­
розагорски окръг — 239
Буйнак (Буки), с. в каза Мигал-
кара — 264
Буйновица (Ташкун), с. в Шуменски
окръг — 212
Бук (Буково), с. в Драмско — 395
Бук, гара в Беломорието — 123
Букачани, с. в Скопско — 730
Букерич, нахия в санджак Кюс­
тендил — 243
Букнро, с. в каза Неврокоп, не­
уточнено — 80
Буково, с. в Благоевградски о к­
ръг — 9, 19, 314, 315, 319, 364
Буково, с. в Смолянски окръг —
456, 457
Буково, с, в Беломорието — 395
Буково, с. в каза Битоля — 344
Букурещ, гр. в Румъния — 459,
558, 584, 588
Букуро, с. в Демирхисарско, не­
уточнено — 80
Булади, с. в каза Ямбол, неуточ­
нено — 354
Булаир (Плаинос), гр. в Турция —
264
Бунарджа, с. в Ениджевардарско —
425, 475, 477
Бунар Хисар (Пънар Хисар), каза
във вилаета Одрин — 265, 267,
270
Бургазчик (Бергасчук), с. в каза
Лозенград — 265, 267, 270
Бургас (Искеле-и Бергос), гр. —
356, 357
Бургаски окръг — 9, 19
Буря (Малкоча, Малкова, Малкоче-
во), с. в Габровски окръг —
9, 19, 147, 285, 288
Бутан (Мутан), с. във Врачански
окръг — 297, 300
Бутим, с. в Демирхисарско — 127
Бутково, с. в Демирхисарско — 91,
271
Бутова, с. в Котленско, изчезна­
ло — 158— 161
781
Бутово (Ватова, Батива), с. във
Великотърновски окръг — 58, -
285, 287
Буховци (Бухулар), с. в Търговищ­
ки окръг — 212
Бъзица (Шеремет), с. във Варненски
окръг — 624
Бъзовец (Безовниче), с. в Русенски
окръг — 64, 351, 352
Българаново (Кадемлулер), с. в
Търговищки окръг — 214
Българево (Сюгютчюк, Сюгюджуг-и
кюберан), с. в Толбухински ок­
ръг — 224, 312
Българи (Ургар), с. в Бургаски
окръг — 312
България — 14, 15, 24, 150— 152,
368, 428, 432, 435, 436, 461,
462, 510, 527, 537, 540, 549, 550,
562, 570, 573, 576, 584, 639, 676,
683, 687, 721, 723, 724, 726; Бъл­
гария Западна — 7, 17; Бълга­
рия Северна — 5, 7, 11, 12,
15—17, 21, 243, 244, 555, 599,
653, 656; България Североиз­
точна — 7, 12, 17, 22; България
Южна — 599, 656
Българово (Българене), гр. в Бур­
гаски окръг — 346
Българска поляна (Кяфир аланъ), с.
в Ямболски окръг — 262, 266,
268
Български извор (Извор), с. в Л о­
вешки окръг — 61, 521, 563, 599
Бърдан, с. в каза Ловеч, неуточ­
нено — 298, 300
Бързица, с. във Варненски ок­
ръг — 624
Бързия (Клисура), с. в Михайлов­
градски окръг — 367
Бъркач (Бъркачово, Дреновица), с.
в Плевенски окръг — 58, 59
Бюкюлмюк, с. в санджак Никопол,
неуточнено — 54
Бююк Яйла, нахия в каза София —
234
Бяла (Бела, Белу), гр. в Русенски
окръг — 285, 287, 291
Бяла (Ак пънар), с. във Варненски
окръг — 312
Бяла (Бела, Белу, Бела-и геберан),
с. в Сливенски окръг — 10, 20,
322, 326, 355
Бяла вода, с. в Плевенски окръг —
62, 63
Бяла паланка (Беладиче, Белавиче,
Белу Чешлидже), с. в Сливенс­
ки окръг — 322, 326, 355
Бя ла река (Беле рика), с. във Вели-
 котърновски окръг — 54, 168,
285 , 293, 296 , 299 , 301
Бя ла река, с. в Смолянски окръг —
361
Бяла река (Акдере), с. в Шуменски
окръг — 211
Бя ла черква (Мурад бей), с. във
Великотърновски окръг — 53,
55, 181, 285, 287, 297, 300, 392,
393
Бял бряг (Ак виран), с. в Шуменски
окръг — 338
Бялградец, с. в Кърджалийски ок­
ръг — 320, 323
Бял извор (Ак пънар), с. в Кърджа­
лийски окръг — 247, 340, 349
Бял кладенец (Бекри пънар), с.
в Сливенски окръг — 355
Бяло море — 367
Вавдо, с. в каза Касандра — 449,
454—456, 469
Вайница, с. в Серско, неуточнено —
89
В, арел, с. в Софийски окръг — 421
Ваклиново (Марулево), с. в Благоев­
градски окръг — 364
Валгат, с. в Ениджевардарско — 446
Валмада, с. в Ениджевардарско —
469
Валмида (Валма), с. в Солунско —
68, 143, 426
Валта, с. в каза Касандра — 630
Валтос (Егри Салтък), с. в Беломо-
рието — 323
Ванианон (Дур Али бей, Саръ Ба-
лабан), с. в Ксантийско — 180
Барана (Вирана), с. в Плевенски
окръг — 58, 285, 287
Вардар (Аксиос), р! — 435, 550, 639
Вардар, вж. Енидже Вардар
Вардун (Вардин, Ърдан, Върдиян;,
с. в Търговищки окръг — 159,
161 — 163, 215, 300, 303, 310, 376
Варен лук (Кромиди Врасто), с.
в каза Пазаруда — 452
Варна, гр. — 8, 18, 220, 221, 226,
243; 244, 246, 337, 431, 457, 498,
501, 504, 514, 528, 534, 542, 546,
551, 585, 595, 612, 614, 618, 623,
626, 634, 637, 653, 654, 716
Варна, вилает — 7, 18, 256, 257,
260, 668
Варна, каза — 157, 220, 312, 337, 612
Варна, окръг — 7, 9, 17, 19
Варненско — 430, 504, 520
Варница (Варниче), с, в каза Ке-
шан — 263
Варсак, с. в Щипско — 195
782
Васил Друмев (Иинджик-и кебир),
с. в Шуменски окръг — 310
Васислики (Васлак). в с. Солунско —
67, 142, 451—453, 456, 470
Васково (Яхшъ бейли), с. в Хасков­
ски окръг — 269
Васова, с. в Верско — 472
Ватоша, с. в Кавадарско — 205
Вашарейца (Акгиджели), с. в Би-
толско — 44, 443
Ведрина (Кадъ кьой), с. в Толбу­
хински окръг — 418
Везенково (Хъдър Факъх), с. в
Бургаски окръг — 356
Везник, с. в Серско — 89
Велес, гр. в Югославия — 447,
537, 559, 631, 633, 659, 664
Велес (Кьопрюлю), вилает — 33,
41, 42, 102, 664, 704
Велиград, с. в Солунско, неуточ­
нено — 473
Велика (Потур, Турнат), с. в Бур­
гаски окръг — 312, 429
Великденче (Кулаклу Давуд, Бай-
рамлулар), с. във Великотър­
новски окръг — 211
Великобритания — 547
Велнково (Семизлер), с. в Толбу­
хински окръг — 225
Великотърновски окръг — 9, 10,
19, 20, 460
Величка (Вели бег), с. в Търговищ-.
ки окръг — 212, 311
Велинград, гр. в Пазарджишки ок­
ръг — 229, 335
Велино (Емирахор), с. в Шуменски
окръг — 213
Велислав (Векил-и хардж), с. в
Бургаски окръг — 356
Вельово (Кури Вели), с. в Търго­
вищки окръг — 214
Велюса, с. в Струмишко — 201
Венелин (Саръ Хъзър, Саръ Ха-
дърлар), с. във Варненски ок­
ръг — 218, 338
Венец (Аладаг, Ала гьореш), с. в
Бургаски окръг — 337, 356
Венец (Кьоклюдже), с. в Шуменски
окръг — 213
Венеция, гр. в Италия — 11, 21
Венчан (Венчане), с. във Варненски
окръг — 219, 304, 305, 307,
308, 429, .528
Верзани, с. в Серско — 88
Верижари (Кьостекчилер), слято със
с. Методиево, Толбухински ок­
ръг — 221
Веренци Юадъклар), с. в Търго­
вищки окръг — 215
Вернар, с. в Серско — 88
 Вертекоп, с. във Воденско — 632
Веселина (Карагьоз), с. в Разград­
ски окръг — 212
Веслец (Яфчълар), с. в Търговищ­
ки окръг — 214
Ветоница, с. в Нишко — 426
Ветово (Ветова, Ветофниче), гр. в
Русенски окръг — 348, 351,
389
Ветрен, с. в Пазарджишки окръг —
384, 603
Ветрен (Ветрене), с. в Силистрен­
ски окръг — 302
Ветрен (Ветрена, Ветрене), с. в
Демирхисарско — 74, 141, 271,
272
Ветринци, с. във Великотърновски
окръг — 294
Ветрино (Йъсъ депе), с. във Варнен­
ски окръг — 216
Виден (Карагитлий), с. в Старо­
загорски окръг — 623, 624
Видин, гр. — 6, 8, 12, 16, 18, 22,
38, 39, 151, 157, 352, 400, 420,
433, 434, 493, 541, 577-579,
591, 612, 629, 634
Видин, вилает — 107, 254, 259, 260,
668
Видин, санджак — 37—39, 41, 555
Видин, каза, нахия — 297—299
Видинци (Араб), с. в Ямболски ок­
ръг — 354
Видова лъка, с. в санджака Никопол,
неуточнено — 58
Видовища, с. в Кочанско — 198
Видраре (Видрар), с. в Софийски
окръг — 62
Виево (Каршили), с. в Смолянски
окръг — 361, 366
Виза (Визе), каза във вилаета Од­
рин — 265, 336
Виза (Визе), вилает — 95
Виза, нахия — 44, 49, 51
Вилает, обл. — 510
Винарово (Курд пънаръ), с. в Ста­
розагорски окръг — 321, 325
Виная (Вина), махала на с. Обнова,
Плевенски окръг — 64
Вин ица (Кесрич, Кестернч), с. във
Варненски окръг — 226 337,
598, 668
Вииица (Кара Демур, Карадемир-
кьой), с. р Шуменски окръг,
изселено •— 215, 442
Виноград (Сендови махали), с. във
Великотърновски окръг — 382
Вирланджа, с. в Солунско, неуточ­
нено — 470, 473
Внрче, с. в Пиянечко — 694
783
Висок, с. в санджака Никопол,
неуточнено — 65
Висок (Османлар), с. в Търговищки
окръг — 214
Висока, нахия — 32
Висока поляна (Яйладжък), с. в
Кърджалийски окръг — 248
Вит, р. — 592, 599
Витачища, с. в Зъхненско — 92
Битово, с. в Демирхисарско — 114,
125
Вистер, гр. в Северна Добруджа,
изчезнал — 430, 431
Вихрен (Ляска), с. в Благоевград­
ски окръг — 318
Вишен, с. в Серско — 88
Ви шлене (Вишани), с. в Благоев­
градски окръг — 207
Вишовград (Вишегърат), с. във Ве­
ликотърновски окръг — 11, 21,
54, 284, 2е6, 289, 293
Вишослав. с. в Демирхисарско, не­
уточнено — 74, 140
Владешница, с. в Софийско, неуточ­
нено — 33
Владимирово (Диване Ссман), с.
' в Толбухински окръг — 219
Владимировци (Хебиб), с. в Раз­
градски окръг — 215
Владиня, с. в Ловешки окръг — 64
Владиславово (Паша), кв. на гр.
Варна — 221
Владово (Обрадово), с. в Струмиш-
ко — 202
Власатица (Власатиче), с. във Вра­
чански окръг — 297, 299
Влахища, с. във вилаета Кешиш-
лик, неуточнено — 92
Влахово (Упорова), с. в Смолянски
окръг — 361
Влахони, с. в нахия Ахтопол, не­
уточнено — 312
Влашко (Влахия) — 37, 188, 428,
433, 455, 459
Влечугово (Серюлю). с. в Кърджа­
лийски окръг — 9, 19, 321,
324
Воден (Едеса), гр. в Гърция — 354,
473, 484, 506, 507, 631, 692, 695.
703
Воден, вилает, каза — 106, £47
Воденско — 538, 692
Воден (Текие), с. в Разградски
окръг — 346
Воден, с. в Пловдивски окръг — 620
Водеи (Согламан), с. в Хасковски
окръг — 328
Водица (Шеджаа бег), с. във Вар­
ненски окръг — 221
Водица, мезра при с. Горно и Долно
Фращан — 88
Водица (Водиче, Вудиче), с. в
Търговищки окръг — 10, 20,
55, 210, 304, 306. 308, 347, 348
Водици (Аяза), слято със с. Овчата,
Варненски окръг — 304, 305,
307, 308
Водна, с. в Скопско — 198
Водолей (Ибри, Ибриоглу, Краи­
ще), с. във Великотърговски
окръг^ — 55, 145
Возгач (Йозджеклер), с. в нахия
Юскюдар — 266, 269
Войвода (Войводово, Неби войво­
да), с. в Шуменски окръг —
217, 305, 307, 496, 547
Войника, с. в Ямболски окръг — 51
Войсил (Кара Башлъ, Кара Бах-
ши), слято със с. Опанец, Тол­
бухински окръг — 223, 225, 226
Войхитница, с. в Струмишко, не­
уточнено — 203 . ръг — 297, 299
Волово (Волова), с. в нахия Коюн-
тепе, неуточнено — 230
Волона, с. в каза Шумен, неуточ­
нено — 182
Волуяк, кв. на гр. София — 183
Ворен, с. в Солунско, неуточнено —
454
Враждебна (Ивражине), кв. на гр.
София — 234
Врани кон (Карагьозлер, Кара Охад-
лар), с. в Търговищки ок­
ръг — 212, 215
Вранино (Каргалък), с. в Толбу­
хински окръг — 225
Вранище (Виранище), с. в Пирот-
ско — 235
Враня, с. в Демирхисарско — 74
Враня (Иврание), гр. в Югосла­
вия — 99
Враня (Иврание), вилает — 97, 255
Врасти, с. в каза Лангада — 453
Враца (Ивраджа), гр. — 60, 359,
441, 461, 462, 555, 592
Враца (Ивраджа), вилает — 8, 18,
99, 254, 256, 541
Враца (Ивраджа), каза — 297, 299,
511, 517, 541, 590
Врачанци (Чакърджа), с. в Толбу­
хински окръг — 221
Вресово (Расова, Ресива), с.'" в Бур­
гаски окръг — 9, 19, 327, 357
Вриснка (Чешнегир кара пъна-
ръ), с. в Беломорието — 320,
323, 349
Вромосирти, с. в Солунско, неу­
точнено — 453
Вруток, с. в Гостиварско — 698—701
784
Въбел (Вънлеб, Геренджнк), кв-
на гр. Търговище — 55, 208, 219
Въбел, с. в Плевенски окръг — 62
Възем, с. в Серско — 82
Вълково, с. в Демирхисарско — 6,
9, 19, 89
Вълкосел (Вълково, Вълко село), с.
в Благоевградски окръг — 44,
77, 90, 314, 315
Вълна, с. в каза Разград, неуточ­
нено — 209
Вълнари (Софилер), с. в Шуменски
окръг — 216
Вълче бърдо (Делче бърдо), с. във
вилаета Демир Хисар, неуточ­
нено — 71, 272, 273
Вълчек (Вълчар), с. във Видински
окръг — 297
Вълчан дол (Илкан, Лучан дереси),
с. в Смолянски окръг — 328, 365
Вълчедръм (Дачодуруме, Вачодар-
ма). гр. в Михайловградски ок­
Вълче поле (Курд Дайрал), с. в
Хасковски окръг — 330
Вълчи дол (Куртдере), гр. във Вар­
ненски окръг — 626
Вълчидол, с. в Скопско — 646
Вълчия (Курткоджа), с. в Бургаски
окръг — 356
Вълчитрън, с. • Плевенски окръг —
64
Вълчитрън, вилает — 40
Вълчища, с. в Мъгленско — 717
Вълчища, с. в Зъхненско — 92
Върба (Върбиче), с. във Видински
окръг — 297, 299
Върбак (Сюкюдлю), с. в Шуменски
окръг — 212
Върбен (Суютчик), с. в Пловдивски
окръг — 231
Върбица (Върбиче), гр. в Шуменски
окръг — 211, 303, 309
Върбица (Ивласиче), с. във Велико­
търновски окръг — 287
Върбица (Върбовец), с. в Плевенски
окръг — 54, 60
Върбица (Върбенче), с. във Врачан­
ски окръг — 300
Върбовка (Върбовча, Вирбуфка), с.
във Великотърновски окръг —
11, 20, 45, 285, 287, 290, 392, 393
Върбово Влад, мезра в санджака
Никопол, неуточнена — 56
Върбовчец (Върбенче), с. във Ви­
дински окръг — 300
Върбяне (Сюкюдлю), с. в Шуменски
окръг — 219
Вързулица (Вързил), с. във Велико­
търновски окръг — 392
Въртолом, с. във Воденско — 725
Въртоп, с. в Пиротско — 33
Вършец (Вършеч), гр. в Михайлов­
градски окръг — 235
Габаре (Кабар), с. във Врачански
окръг — 60, 298, 30!
Габерово (Гюнгяр), с. в Бургаски
окръг — 327
Габерово (Гюрен), с. в Хасковски
окръг — 328, 330
Габрене (Габрани), с. в Благоев­
градски окръг — 207
Габрица (Гюргенлю), с. в Шуменски
окръг — 212
Габровица, с. в Нишко — 532
Габрово (Габрово дербенд), гр. —
57 , 285 , 289 . 293 , 4 32, 446 , 460
Габрово, окръг — 9, 19
Габрово, с. в Беломорието — 395
Габрово, с. в Кърджалийски о к­
ръг — 328
Габоояо, с в Струмишко — 202
Габровско — 12, 22
Габърница (Ахъ кьой, Ахър кьой),
с. във Варненски окръг —
218, 307, 30»
Гавраилово (Деирмен дереси), с.
в Сливенски окръг — 322, 326,
355
Гапля (Гагалия), с. в Русенски
окръг — 352
Гагово (Гагова-и кебир, Гагова-и
кюберан), с. в Търговищки ок­
ръг — 55. 211, 306-308, 381
Гайдарохор, с, в Серско — 92
Гайтаниново (Гайтанене, Гайганн-
но), с. а Благоевградски ок­
ръг — 9 19, 79. 313, 314, 318
Гайтанци (Гайтанене, Галистанн-
не). с. във Видински окръг —
297, 299
Галарии, с, в Солунско — 470
Галата, кв. на Цариград — 445
Галата (Галата-и кюберан), с. във
Варненски окръг — 220, 244,
337
Галата, с. в Ловешки окръг — 174,
563
Галата, с. в каза Кешан, неуточне­
но — 263
Галатица, с. в каза Касандра —
423, 425, 451—453, 456
Галиандра, с. в Солунско, неуточ­
нено — 478
Галиполи (Гелиболу), каза във ви­
лаета Одрин — 95, 264
Галица, с. в каза Тиквеш — 631
Галиче, с. във Врачански окръг —
298, 301
785
Галичина, с. в каза Тиквеш — 631
Ганица, с. в каза Аврет Хисар.
неуточнено — 118
Гарани, с. в Кичевско — 674
Гарван, с. в Кавадарско. изчез­
нало — 205
Гарван, с. в Силистренски окръг —
302 _ ■
Гарваново (Йенндже кьой). е. в
Хасковски окръг — 328
Гевгели, гр, в Югославия — 634,
667 '
Гевгелийско — 666
Генерал Гешево (Гюлюджюк). с. в
Кърджалийски окръг — 247
Генерал Кантарджиево (Чавуш
кьой), с. във Варненски окръг —
225, 312
Генерал Киселево (Емир беглу). с.
във Варненски окръг — 217
Генерал Тошево (Семиз Касъм). с.
в Толбухински окръг — 221,
222
Генерал Тошево (Данъшмендлъ). с.
в Ямболски окръг — 268
Генисея (Йенидже). гр, в Гърция —
236
Геновни, мах. на с. Катранджии,
Габровски окръ! — 287
Геран (Гиран). с. до гр. Тясковец.
изчезнало — 284. 286, 290. 294
Гергевец (А :адаг), в Слив* чски
окръг - 355
Гергччгво, с, в санджака Нико-
П( л, не\ гочнено — 57
Гердеме (Герделлю). с. в нахия
Юскюдар — 269
Герик Ахмед, с. в каза Варна, не­
уточнено — 223
Герилец (Герил абад, Герклово. Ги
ри лова), гр. в Герлово, изчез­
нал — 10, 20, 55, 211. 303. 309,
347, 348 442
Герилеи (Герилова). вилает — 96,
241
Герлово (Гернлча), нахия — 64. 162
Герлово (Гернлав,- Герилово). обл.—
12, 22
Герман (Стисхолитос), с. в Демир-
хнсарско — 74, 133, 271, 272
Гецово (Хасанлар), към гр. Р аз­
град — 181
Гидиклер, с. в каза Варна, неуточ­
нено — 226
Гизела (Карагьозлю), с. в Ксан-
тийско — 148
Гилен, с. в Русенско, неуточне­
но — 150
Гилюрофчя, с. в каза Търново,
неуточнено — 287
50 По следите на насилието, ч. II
Гиона (Гьонелер), с. в Ксантий-
ско — 180
Гиренкулец, с. в санджака Нико­
пол, неуточнено — 54
Глабощица (Глабочица), с. в Де-
мирхисарско — 74
Глав (Главие), вилает — 107, 108
Глава, с. във Врачански окръг —
600
Главатар (Шехир обасъ), с. в Плов­
дивски окръг — 231
Главичани, с. в санджака Никопол,
неуточнено — 62
Глибовци (Клабочиче, Глабофча), с.
в Демирхисарско — 271, 272
Глигор, с. във вилаета Зъхна, не­
уточнено — 94
Глогинка (Къзъллар), с. в Търго­
вищки окръг — 210, 381
Глоговец (Глогово), с. във Велико­
търновски окръг — 55, 284,
286, 392
Гложене (Гложен, Гложани), с. в
Ловешки окръг — 61
Глумче (Ахмедча, Ахмедчи). с. в
Бургаски окръг — 337, 356
Глушник (Грушник, Гулушник). с.
в Сливенски окръг — 158, 162,
322, 326, 354
Глъбоки дол, с. в Кичевско — 674
Говедаре (Сагърджъ-и кючук, Са-
гърджъ-и мюслиман. Сагърд­
жъ-и геберан), с. в Пазар­
джишки окръг — 233
Говедарци (Говедар), с. в Софий­
ски окръг — 345
Годешево, с. в Благоевградски ок­
ръг — 79
Годлево, с. в Благоевградски ок­
ръг — 227
Гойноци (Долно Гойноци), с. в
Щипско — 196
Гойновци (Долно Гойновци), с. в
Щипско — 195
Голачка, е. в нахия Калоян, не­
уточнено — 87
Голебнна (Гюлебава), с. в Силист­
ренски окръг — 299
Големанци (Кочи бей), с. в Хасков­
ски окръг — 328
Големо Пещене (Пещинче), с. във
Врачански окръг — 297, 299
Големо Радово, с. в Струмишко —
202
Голеско, е. в каза Търново, неуточ­
нено — 291
Голец (Голско), с. в Ловешки ок­
ръг _ 174, 294
Голешово (Гонешева), с. в Благоев­
градски окръг — 77, 91, 271, 272
786
Голобрадово (Кьоселу), с. в Хас­
ковски окръг — 231
Голойе, с. в каза Шумен, изчез­
нало — 303
Голяма Детелина (Тирфиллю), с. в
Сливенски окръг — 268
Голяма Желязна (Железна, Желез­
це), с. в Ловешки окръг — 61,
298 , 301
Голям извор (Арнавуд, Бин бинаръ),
с. в Разградски окръг — 210
Голям извор (Кебир извор, Кебир
извоко), с. в Ловешки окръг —
298, 301
Голям манастир (Мапастир-н ке-
бнр), с. в Ямболски окръг — 268
Голям Пазар, с. в Солунско, не­
уточнено — 477
Голям Поровец (Кокарджа). с. в
Разградски окръг — 208, 383
Голямо Буково (Коджа бюки), с. в
Бургаски окръг — 312
Голямо ново (Йенндже-и кюберан),
с. в Търговищки окръг — 381 ‘
Голямо поле, с. в Нишко — 532
Голямо Соколово (Коджа Досам), с.
в Търговищки окръг — 209, 383
Голямо Шивачево (Дера), с. в Сли­
венски окръг — 247 '
Гора, вилает — 101
Горазд (Енбия бинаръ), към с. Бо- i
рово. Русенски окръг — 217
Горан (Бъсцево), с. в Ловешки
окръг — 9, 19. 353
Горанци, с. в Кочапско, неуточ­
нено — 198 I
Горенци (Подгорснни), е. в Зъхнен-1
ско — 93
Горица (Орманджъ). е. във Варнен­
ски окръг — 225 1
Горица (Тюрбелилер), с. в Търго -,1
вищки окръг — 382
Горичене, с. в каза Видин,- неуточ-Л
нено — 297
Гориян (Горяни), с. в Драмско — 88
Горна Гнойница (Гнояниче), с. в I
Михайловградски окръг — 297,
299 1
Горна Ематия, обл. — 435
Горна Златица (Местанлар), с. в
Търговищки окръг — 214 Л
Горна Кабда (Капдагъ), с. в Тър­
говищки окръг — 374 t
Горна Ковачица (Горие Кованиче),
е. в Михайловградски окръг —
300
Горна крепост (Каралу), с. в Кър­
джалийски окръг — 328
Горна Крушица (Крушица), с. в ;
Благоевградски окръг — 206
 Горна Липница (Липниче, Лилни-
че-и баля, Юкару Липнидже),
с. във Великотърновски ок­
ръг — 45, 47, 50, 53, 284, 286,
289, 293, 393
Горна Лъкавица (Лъкавица, Папа
Райко), с. в Демнрхисарско —
127
Горна Лъкавица (Лъковница баля)
с. в Беломорието — 319
Горна Нуска (Нуска), с. в Серско—
88 ' Врачански окръг — 297, 299
Горна Оряховица (Рахова, Рахови-
ца, Голяма Оряховица, Векнлер
и Сюлейман и Иса кьой), гр.
във Великотърновски окръг —
58, 60, 146, 147, 287, 392, 393,
514
Горна Сингертия (Сигрито), с. в
Демнрхисарско — 79
Горна Студена (Студеня, Устудена
сатир), с. във Великотърновски
окръг — 54, 393
Горне краище, вилает — 103
Горня Балван (Балван кючук), с.
в Щипско — 196
Горни Главанак (Акбаш), с. в Хас­
ковски окръг — 254, 325
Горни Дебър (Дебри-и баля), ви­
лает — 39, 107, 236, 425
Горни Дъбник, с. в Плевенски ок­
ръг — 372
Горни Пасарел (Пасарелица), с. в
Софийски окръг, изселено —
234, 580
Горни Подлак, с. в Кочанско — 197
Горни Порой (Кетенлу Казанлък),
с. в Демнрхисарско — 74, 79,
90, 670, 676. 680, 681, 684
Горни Собри, с. в каза Дойран — 204
Горни Тодорак (Тодорак), с. в Де- ■
мирхисарско — 272, 273
Горни Цибър (Джебер, Джибре), е.
в Михайловградски окръг —
296, 300
Гориичево, с. във вилаета Зъхна,
неуточнено — 94
Горно Абланово (Абланово, Абла-
нова Мюслим). с. в Русенски
окръг — 351. 595, 596
Горно Бекташли, е. в Кумановско.
неуточнено — 200
Горно Броди, с. в Демирхисар-
ско — 91, 684 ■ 301
Горно Велиево, с. в Демирхисар-
ско — 313, 314
Горио Горбасово, с. в каза Дой­
ран — 204
Горио Драглнще (Дираглища, Дира-
гяшце-и баля). с. в Благоев­
787
градски окръг — 228, 315—
317, 345
Горно Дряново (Дрянова-и баля), вж.
Дреново
Горио Езерово (Мегрере), с. в Бур­
гаски окръг — 311
Горно Козарево (Кечилюллер), с. в
Търговищки окръг — 213
Горио Луково (Суганлък), с. в Кър­
джалийски окръг — 320, 323
Горно Пещене (Пещинче), с. във
Горно Порой, с. в Демирхисар-
ско — 138
Горно Седларци (Седларци), с. в
Струмишко — 201
Гориоселци (Юбрю виранъ. Юбрю
евреи), с. в Кърджалийски ок­
ръг — 320, 323
Горио Спанчево (Спанчева, Испан-
ча-и кючюк), с. в Благоевград­
ски окръг — 137, 271, 272
Горно Фращан (Лазари Фращан), с.
в Серско — 88, 89
Горобинци, с. в Щипско — 195
Горово (Йенидже), с. в Бургаски
окръг — 356 '
Гороцвет (Ютюклер), с. в Разград­
ски окръг — 215
Горска поляна (Яйладжък), с. в
Ямболски окръг — 267, 270
Горски горен Тръмбеш (Тръбеш, Тъ-
рънбеш-и дал, Трънбеш-и даг),
с. във Великотърновски ок­
ръг — 210, 284, 286, 290, 294
Горски извор (Куручешме), с. в Хас­
ковски окръг — 484
Горски Сеновец (Сеновец, Осаноф-
ча-н баля, Сенофче), с. във Ве­
ликотърновски окръг — 11, 20,
146. 211, 284. 287, 382, 393
Горско Абланово (Абланова), с. в
Търговищки окръг — 64, 304,
306—308
Горско Калугерово (Горна Калуге-
рова, Даг Калугерово, Кючюк
Калугереве, Плужна), с. във
Великотърновски окръг — 59,
147. 285, 287, 380, 392, 393
Горско Ново село (Йенидже), с. във
Великотърновски окръг — 392
Горско Сливово (Сливово, Пслива),
с. в Ловешки окръг — 64, 175,
Горун (Саръ мише), с. в Толбухин­
ски окръг — 225
Господинци (Цнропол. Церово), с.
в Благоевградски окръг — 364
Гостивар, гр. в Югославия — 698—
701
 Гост илица (Гостилидже, Густили-
че), с. в Габровски окръг —
9. 19, 53, 285, 288, 292, 296
Гостили (Гостюн. Гостьо), с. в Пле­
венски окръг — 298. 301
Гостиня (Гостина). с. в Ловешки
окръг — 60
Гостолуп Ардел, с. в Солунско, не­
уточнено — 508
Гостун (Костен), е. в Благоевград­
ски окръг — 9, 19, 71, 313,
314, 319
Гоце Делчев (Неврокоп, Неврекоб),
гр. в Благоевградски окръг —
79. 80, 245, 315, 318, 364, 365,
604, 614. 683, 721
Гравец. с. в каза Тиквеш — 632
Градебори, с. в Солунско, неуточ­
нено — 466
Градец, с. в Кочанско — 197
Градец, с. в Струмишко — 206
Градец (Гпадиче, Делюджели), с. в
Сливенски окръг — 159, 268,
322, 326, 510
Градеш, с. в Дойранско — 477
Градешница, към гр. Ловеч — 61
Градина (Бедерли), с. във Велико­
търновски окръг — 392
Градина (Мъдювен), с. в Плевенски
окръг — 60
Градинарово (Кьопеклу), с. във Вар­
ненски окръг — 217, 308
Градини (Турбалъ Товидже), с. в
Толбухински окръг — 222
Градище (Гърадище), с. в Габров­
ски окръг — 285, 287, 291, 295
Градище (Брадище), с. в Плевенски
окръг — 299
Градище, с. в Серско, неуточнено —
89
Градище (Градешна), с. в Шуменски
окръг — 11, 21, 56, 213. 303,
309, 310
Градищенски извор, с. в санджака
Никопол, неуточнено — 61
Градница (Каратнидже, Гърадни-
дже), с. в Габровски окръг —
53, 58, 285, 288, 292, 296
Градовци, с. в Скопско — 197
Градошор, с. в Струмишко — 202
Градско, жп гара в Македония — 666
Грамада (Градитна), с. в Кукуш-
ко — 113, 118
Грамадна (Грамадина), с. в Кукуш­
, ко — 68, 143, 271
Грамадна (Грамадани), с. в Серско —
75
Грамалик, с. в каза Сливен, не­
уточнено — 422
788
Гранит (Кьосели), е. в Старозагор­
ски окръг — 325
Грачен, с. в Зъхненско — 94
Граничак (Грънчар), с. във Видин­
ски окръг — 300
Граничар (Акънджъ). с. в Толбу­
хински окръг — 24
Грапа, с. в Димитров адско, Юго­
славия — 33
Грив ица (Горна и Долна Гривица),
с. в Плевенски окръг — 59, 62
Гроздьово (Бююк кьопри), с. във
Варненски окръг — 218
Гризово, с. във вилаета Зъхна, не­
уточнено — 94
Грубанци (Якуб Челеби), с. в Ку-
мановско, неуточнено — 199
Грудово (Кара Пънаръ), гр. в Бур­
гаски окръг — 355
Гугово, вилает — 108, 109
Гугово, нахия — 66
Гугутка (Каба агач, Арнавуд), с.
в Кърджалийски окръг — 320,
323, 324
Гулама, с. в Североизточна Бълга­
рия, неуточнено — 244
Гули ска, с. в каза Разград, неуточ­
нено —. 347
Гулянци (Гюлян), с. в Плевенски
окръг — 62
Гурково (Юруците, Уруците), с. в
Софийски окръг — 583, 600
Гущерак, с. във вилаета Невро­
коп, неуточнено — 319
Гъбене (Гъбен), с. в Габровски
окръг — 292
Гълъбец (Татарлъ), с. в Бургаски
окръг — 311
Гъравец, с. в Северна България,
неуточнено — 667
Гърдовци, с. в Кочанско — 733
Гърлица (Гърличе), с. в Северна
Добруджа — 302
Гърмен (Гръмляни, Гръбляни), с.
в Благоевградски окръг — 9,
19, 45, 77, 80, 314, 315, 319
Гърция — 115, 461, 534, 546, 547
Гърчиново (Гарчин, Кърчово), с.
в Търговищки окръг — 10, 20,
210, 304, 306—308, 346, 348
Гьозсуз, с. в каза Мигалкара — 264
Гьокче бинар, с. в каза Шумен,
неуточнено — 215
Гьол, с. в Ениджевардарско, не­
уточнено — 630
Гьол баше, с. в каза Айтос, неуточ­
нено — 327, 356
Гьокче дереси, с. в нахия Чирмен,
в Турция — 328
 Гьондюклю, с. в нахия Хасково,
неуточнено — 69
Гьопса (Гьопселер), нахия — 232,
238
Гьоре, с. в каза Димотика, неуточ­
нено — 324
Гьордина, с. в Солунско, неуточ­
нено — 423, 469
Гьочлемеклю (Гючлемеклю), с-. в
каза Стара Загора, неуточне­
но — 321, 324
Гювезна, с. в Лъгадинско — 466, 474
Гюзуманци, с. в Щипско — 195
Гюзумелци, с. във Велешко — 195
Гюмюрджина (Гюмюлджине), гр. в
Гърция — 12, 21, 148, 538,
648, 708—711
Гюмюрджина (Гюмюлджине), ви­
лает — 95
Гюмюрджина (Гюмюрджине), на­
хия, каза — 51, 111 —113, 247,
340, 648
Гюмюрджинско — 360, 711
Гюнейна, с. в Солунско, неуточ­
нено — 450, 474
Гюнидже, с. в каза Ахтопол, не­
уточнено — 312
Гюрджю, с. в нахия Чоке, неуточ­
нено — 269
Гюч виран, с. в каза Гюмюрджина,
неуточнено — 247
Давидково (Давуд дереси), с. в
Смолянски окръг — 329
Давидово (Давудлар), с. в Търго­
вищки окръг — 208
Дамян, с. в Щипско — 194
Дамяново (Димиянова), с. в Габ­
ровски окръг — 63, 172, 283,
288, 292, 296 . Делиорман, вж. Лудогорие
Данишмендлу, с. в каза Сливен,
неуточнено — 422
Дарец (Юклюк), с. в Кърджалийски
окръг — 320, 324
Даровас (Ириница), с. в Беломо-
рието — 395
Даръ обасъ, с. в Карловско, изсе­
лено — 238
Десенче-и бюзюрг, с. в каза Варна,
неуточнено — 337
Даут Бали, с. в Солунско — 455,
456, 469, 473
Две могили, гр. в Русенски окръг —
179, 351
Дворище (Юртлии), с. в Старозагор­
ски окръг — 239
Дебелец (Кара Ахмед махлеси), с.
във Варненски окръг — 635
Дебелец (Дебеличе, Дибелче), гр.
789
във Великотърновски окръг —
45, 168, 284, 286, 290, 294
Дебелцово (Дебеличе, Дебелче), с.
в Габровски окръг — 285, 288
Дебеляново (Каба агач), с. в Смо­
лянски окръг — 328
Дебнево (Дебнива), с. в Ловешки
окръг — 9, 20, 53, 285, 288,
292, 296 '
Дебрен (Голям Дебран), с. в Бла­
гоевградски окръг — 85, 319,
364
Дебрене (Куйоджик), с. в Толбу­
хински окръг — 614
Дебър (Новасел, Йенидже), кв. на
гр. Първомай — 328
Дебър (Дебри, Дебрич), гр. в Юго­
славия — 101, 566, 666, 688, 693
Дебър (Дебри, Дебрич), вилает, ка­
за — 101, 446, 478
Дебър (Дебри, Дебрич), лива — 113
Дебърска епархия — 585
Деветаки (Деветак), с. в Ловешки
окръг — 63
Деветинци (Докуз уюк), с. в Бур­
гаски окръг — 356
Девин (Девлян), гр, в Смолянски
окръг — 228
Девинско — 228
Девня (Девине), гр. във Варненски
окръг — 218, 244, 337, 502
Девня (Кара дере), р. — 337
Деври, с. в каза Ямбол, неуточ­
нено — 354
Дегенекчилер (Дегенекчили), с. в
каза Хавса, неуточнено — 266,
270
Деде Хасан, с. в нахия Пловдив,
неуточнено — 69
Дели Юсинци (Дели Хюсеинли), с;
в Щипско — 196
Делче бърдо, вж. Вълче бърдо
Делю Хасан, с. в каза Шумен, не­
уточнено — 212
Делян, с. в санджака Никопол, не­
уточнено — 54
Деляновци (Делян), с. във Велико­
търновски окръг — 145
Демерджик, с. в Беломорието — 365
Демир, с. в нахия Чоке — 269
Демир Виранъ (Димитри виранъ,
Маймун евреи), с. в Беломорие­
то — 322, 324
Демирдеш (Тимурташ), с в нахия
Ада — 261, 266, 270
Демир Капия, с. в Кавадарско — 205
Демир Хисар (Тимур Хисар, Вало-
вища, Сидирокастрон), гр. в Гър-
 ция — 70, 270, 272, 507, 670—
673, 682
Демир Хисар (Тимур Хисар), ви­
лает — 70, 253, 330
Демир Хисар, каза — 121, 122, 133—
142
Демирханли, с. в нахия Чоке — 269
Демурджели (Дюдюрджели), с. в на­
хия Чоке — 269
Дербенджиги, с. в каза Анхиало,
неуточнено — 311
Дербент (Вишошлад, Витослава дер-
бенд), с. в Демирхисарско —
271, 272 ' окръг — 325, 354
Дервешан (Древешани), с. в Сер-
ско — 87
Дервишка могила (Дервиш депе), с.
в Хасковски окръг — 262
Дервишлу, джемаат в каза Само­
ков — 236
Дере-и кебир (Дере), гр. в каза
Хавса — 266, 270
Дере кьой, слято със с. Пет могили,
Сливенски окръг — 322, 325
Дере кьой, с. в нахия Чирмен, не­
уточнено — 328, 355
Дере кьой, с. в Лозенградско — 261,
725, 726
Дерели, с. в нахия Коюнтепе, не­
уточнено — 232
Дерели, с. в каза Търново, неуточ­
нено — 146
Дерзи, с. в каза Дупница, неуточ­
нено — 236
Дерзи (Терзи), с. в каза Узункьопрю,
неуточнено — 321, 324
Дерманци (Дъраманиче), с. в . Ло­
вешки окръг — 61, 298, 300
Дерчин, нахия в каза Димотика —
320
Десилова, с. в Струмишко — 633
Дескурвац, с. в Нишко — 532
Деспина хатун, вилает — 112’
Дефтердар, с. в нахия Манастир,
неуточнено —: 268
Дечире, с. в Русенско, неуточне­
но — 150
Джамбазлар, с. в каза Димотика,
неуточнено — 324
Джамджъ, с. в каза Варна, неуточ­
нено — 337
Джаннаша аладънч, с. в каза Кар­
нобат, неуточнено — 337
Джафер Факъх, джемаат в санджа-
ка София — 233
Джебл-и Богданос, вилает в Бело-
морието — 107
Джеде обасъ, с. в каза Ямбол, не­
уточнено — 354 • Димотика (Диметока), вилает — 95
790
Джезира, с. в Североизточна Бъл­
гария, неуточнено — 244
Джерово (Арабаджъ), с. в Кърджа­
лийски окръг — 247
Дживанлий (Дедеджили), с. в каза
Виза — 265
Джидимирце (Жндлирце), с. в Скоп­
ено — 36
Джидимирци, с. в Щипско — 689
Джиланлар, с. в каза Шумен, не­
уточнено — 212
Джинджос, с. в Серско — 88
Джинот (Чим ходжа), с. в Ямболски
Джогунджа, е. в Еннджевардар-
ско — 447
Джокари (Джекяр), е. в Ловешки
окръг — 295
Джулюница (Джулюн, Джулюнова),
с. във Великотърновски ок­
ръг — 284, 286, 289, 293, 392
Джумая Пазаръ, с. в Южна Македо­
ния, неуточнено — 228
Дибич (Касаплин, Касаблу), с. в
Шуменски окръг — 215, 310
Диване Ахмед, с. в каза Шумен,
неуточнено — 215
< Диване Гьондек, с. в каза Провадия,
неуточнено — 218
Диване Инебеги, с. в каза Варна,
. неуточнено — 225
Диване Муса, с. в каза Сливен,
неуточнено — 422
Диване Насух, с. в каза Разград,
. неуточнено — 208
Дивдядово (Ченгел, Джепгер), кв.
на гр. Шумен — 53, 165, 166,
214, 244, 302, 309, 643
Дивлас, с. в каза Дойран — 204
Диври, с. в нахия Тетово, неуточ­
нено — 91
Ди кали ще, с. във вилаета Кешиш-
лик, неуточнено — 92
Дикенлер (Черновища), с. в Щип­
ско, неуточнено — 196
Дилявер ефенди, с. в каза Ямбол,
неуточнено — 354
Димитри ахте (Махале), е. в каза
Анхиало, неуточнено — 326
Димитри ефенди (Хасеки), с. в
каза Варна, неуточнено — 337
Димитрици, с. в Нигритско — 507
Димитрич, с. в Серско — 89
Димитровче (Димитри, Хай раи), с.
в Хасковски окръг — 266, 268,
328
Димитър Ганево (Геринджик, Побе­
да), с. в Толбухински окръг —
221
 Димотика, гр. в Гърция — 349,
489. 641
Димотика (Диметока), каза — 248,
319, 322, 323
Димотика (Диметока), нахия — 47,
49, 50
Димча (Димче), с. във Великотър­
новски окръг — 10, 20, 57, 168,
284, 286, 290, 294
Динково (Калово), с. в Разградски
окръг — 208
Динли, с. в каза Кайлярн — 479
Дирагил, с. в каза Сливен, неуточ­
нено — 422
Диренофур, с. в каза Враня — 538
Дисан, с. в каза Тиквеш — 629
Дичево (Кулак Кемал), с. в Сили­
стренски окръг — 302
Дичин (Дичин-и геберан, Дичин-и
мюслим), с. във Великотърнов­
ски окръг — II, 20, 255, 284,
286, 290, 291, 294, 393
Диш будак, с. в каза Кешан, не­
уточнено — 263
Добра, с. в санджака Никопол,
неуточнено — 59
Добра Лука, с. в каза Разград, не­
уточнено — 304
Добралък (Добролък), е. в Плов­
дивски окръг — 230
Добра Лъка, с. в Демирхисарско,
неуточнено — 73, 304
Добра поли, с. във вилаета Демир
Хисар, неуточнено — 271, 272
Добревци, с. в Ловешки окръг —
62, 600, 627
Добренишин, с. в Струмишко, не­
уточнено — 202
Добри Войников (Хас, Хасъ), с. в
Шуменски окръг — 212, 311
Добри дол (Деде бинаръ), с. във
Варненски окръг — 216
Добри дял (Добриндел, Добре дол),
с. във Великотърновски ок­
ръг — 62, 284, 286, 291, 294, 527
Добрина (Диздар), с. във Варненски
окръг — 218, 244, 338
Добринище (Добрунища), с. в Бла­
гоевградски окръг — 9, 19, 71,
313, 314, 318, 364, 715, 734
Добрич (Дабирче, Кюреджи), с. в
Хасковски окръг — 328
Добричево, с. в Струмишко, не­
уточнено — 203
Добро. . . . с. в каза Шумен, не­
уточнено — 214
Доброва, преселено в гр. Разград —
181, 210
Добродиче, с. в нахия Герлово,
неуточнено — 162, 163
°* « ч е г
791
Добролево (Добрелюб, Добролова),
с. във Врачански окръг — 297,
300
Добромир, с. в каза Битоля — 336
Добромирка (Дубремирка), с. в Габ­
ровски окръг — 9, 19, 53, 172,
285, 288, 292, 296
Доброплодно (Елияс факих), с. във
Варненски окръг — 218
Доброселец (Явуз дере), с. в Ям­
болски окръг — 262, 268
Добруджа, обл. — 12, 22, 244, 354,
430, 431, 484, 556
Добруджа (Доблидже), с. в Ямбол­
ски окръг, изселено — 354
Добърско (Гнидобронска), с. в Бла­
гоевградски окръг — 228
Довезенци, с. в Кумановско — 198
Довища, с. в Серско — 89
Доганджа (Рошило, Рушулова), с.
в Демирхисарско — 271, 273,
474
Доганджа (Доган дереси, Йени кьой),
с. в нахия Юскюдар — 262,
266, 268, 270
Доганджа, с. в каза Прешово — 424
Доганджа, с. в нахия Гюмюрджи-
на — 52
Доганджа съгър (Догаджъ Ибраим),
с. в Гюмюрджинско — 148
Доганджилар, с. в_ каза Бабаески,
неуточнено — "267, 270
Доганджилу, с. в нахия Ямбол, не­
уточнено — 47
Доганджи Мурад, с. в нахия Димо­
тика, неуточнено — 50
Доганоглу, с. в нахия Одрин, не­
уточнено — 43
Доганово (Доган-оглу), с. в Ям­
болски окръг — 268
Догруджа Колагуз, с. в санджака
Никопол, неуточнено — 62
Дойран (Пископия, Поланина), гр.
в Гърция — 203, 245, 632, 719
Дойранско езеро, нахия — 203
Дойранци (Тонранлар), с. в Шумен­
ски окръг — 219
Дойренци (Тръстеник, Дойран оба-
съ), с. в Ловешки окръг — 62,
181
Доксонбос, с. в Зъхненско — 92
Доланджилер, с. в каза Кешан, не­
уточнено — 264
Долен (Долян, Долани), с. в Бла­
гоевградски окръг — 80, 87, 364
Долене, с. в Благоевградски ок­
ръг — 206
Доленци, с. в Битолско — 720
Долина (Кулаково), с. в Шуменски
окръг — 219
 Долинче, с. в каза Плевен, неуточ­
нено — 299 ’ Порои-и зир, Ашага Порой), с,
Долище (Врахари), с. във Варненски
окръг — 612
Долна, с. в каза Разград, неуточ­
нено — 301
Долна баня (Бане-и мюслиман). гр.
в Софийски окръг — 236
Долна Драчевица, с. в каза Тиквеш —
716
Долна Златица (Местанлар). с. в
Търговищки окръг '— 21ч
Долна Кабда (Капдагъ), с. в Тър­
говищки окръг — 372
Долна Каменица, с. в Серско — 668
Долна крепост (Дере кьой), с. в
■ Кърджалийски окръг — 329
Долна Крушица (Крушица), с. в
Благоевградски окръг — 206
Долна Липница (Липница, Липни-
че-н зир), с. във Великотър­
новски окръг — 11, 20, 45, 47,
50, 53, 284—287, 289, 294, 393
Долна Лозица, с. в Верско, неуточ­
нено — 450, 467, 468
Долна Лъкавица (Лъкавица, Папа
Райко), с, в Демирхисарско —
127
Долна Манастирица, с. в Русенски
окръг — 741
Долна Муса, с. в каза Дупница,
неуточнено — 235
Долна Нуска (Нуска), с. в Серско _
88
Долна Оряховица, гр. във Велико­
търновски окръг — 392
Долна Пучешница, с. в Щипско,
неуточнено — 196
Долна Сингертия (Сигрито), с. в
Демирхисарско — 79, 81
Долна Студена (Студена, Устуде-
не-и геберан), с. в Русенски
окръг — 54, 285, *287, 741
Долна Сушица (Сушинче), вж. По-
лена
Долна Хубавка (Хюсеин ова), с.
в Търговищки окръг — 295
Долненче, с. в каза Разград, не­
уточнено — 298
Долни Богров (Кацилово), към гр.
София — 588
Долни Главанак (Акбаш), с. в Хас­
ковски окръг — 254
Долни Дебър (Дебри-и зир), ви­
лает — 40, 107, 236
Долни Дебър, с. в нахия Долни
Дебър — 236
Долни Дисан, с. в Кавадарско — 205
Долни Луковит, с. в Плевенски
окръг — 60
792
Долни Порой (Кетенлу Казанлък,
в Демирхисарско — 74, 138,
271, 272, 670, 680, 681, 684
Долни Собри, с. в каза Дойран — 204
Долни Тодорак (Тодорак), с. в Де­
мирхисарско — 272, 273
Долни Цибър (Джебер, Джибре), с.
в Михайловградски окръг —
296, 300
Долно Абланово (Абланова), с. в
Русенски окръг — 296, 300,
350, 351, 595, 596
Долно Бекташли, с. в Кумановско,
неуточнено — 200
Долно Белево (Акче Ибрям), с. в
Хасковски окръг — 642
Долно Берендой, с. във вилаета
Неврокоп, неуточнено — 315
Долно Броди (Ронди зир), с. в Сер­
ско — 9, 19, 88, 318
Долно бърдо, вилает — 40
Долно Горбасово, с. в каза Дой­
ран — 204 ,
Долно Гюгянци, с. в Кумановско —
199
Долно Драглище (Дираглища), с. в
Благоевградски окръг — 315—
317, 345
Долно Дряново, с. в Благоевград­
ски окръг — 314, 364 ’
Долно Кавакли, с. в Ениджевар-
дарско — 451, 627
Долно Калокастро, с. в Павликенс-
ко, изчезнало — 56
Долно Козарево (Кечилюллер), с.
в Търговищки окръг — 213
Долно Левски (Кара Халилер),^ с.
в Пазарджишки окръг — 232
Долно Луково (Суганлък), с. в Кър­
джалийски окръг — 320, 323
Долно Родево, с. в каза Караджа п
Абад — 736
Долно Ряхово (Рахова, Рахова-и
кючюк), с. в Силистренски ок­
ръг — 350, 351
Долно Седларци (Седларци), с. в
Струмишко — 201
Долноселци (Хаджи евреи, Хаджи
виранъ), с. в Кърджалийски
окръг — 320, 323
Долно Спанчево (Спанчева, Испан-
ча-и кебир), с. в Благоевград­
ски окръг — 73, 137, 271, 273
Долно Съдиево (Кадъ кьой), с. в
Хасковски окръг — 248
Долно Фращан (Лазари Фращан), с.
в Серско — 88, 89
Доляни, с. в Верско — 424
 Домлян (Омер обасъ), с. в Пловдив­
ски окръг — 238
Донуз виран, с. в каза Димотика,
неуточнено — 248
Донузчи, с. в каза Хасково, неуточ­
нено — 248
Дорково (Доркова), с. в Пазар­
джишки окръг — 157, 226, 228
Дорфели, с. в каза Велес, неуточ­
нено — 657
Доспат (Доспат планина), вж. Ро­
допи
Доспей (Доспей-и зир, Доспей-и
баля), с. в Софийски окръг —
345
Дошница, с. в каза Тиквеш, неуточ­
нено — 204
Драбишна (Дирабешна, Дирабиш-
не), с. в Кърджалийски ок­
ръг — 9, 19, 320, 324
Дравачище, с. в Серско, неуточ­
нено - 87, 88, 90. 93
Дравица, с. в каза Тиквеш — 475
Драганица (Драганче), с. в Ми­
хайловградски окръг — 32. 191
Драгановец (Дъраганофче, Болу къ-
съгъ), с. в Търговищки ок­
р ъ г— 8, 10, 19, 20, 162, 163,214,
303, 309, 374
Драганово (Бююк арнавуд), с. в
Бургаски окръг — 337
Драганово (Драган, Дираганува), с.
във Великотърновски окръг —
11, 21, 57, 289, 294, 371, 392
Драганче, с. във вилаета Острово,
неуточнено — 91
Драгаш войвода (Долно Ермелу), с.
в Плевенски окръг — 53
Драгижево (Дирагиеве, Драгиже-
ва), с. във Великотърновски
окръг — 11, 20, 284, 286, 294
Драгиново (Корова), с. в Пазар­
джишки окръг — 45, 46, 50,
157, 226, 229, 358
Драгоданово (Дирагод, Дъргодан,
Драган дол), с. в Сливенски
окръг — 158, 322, 326
Драгоево (Дърагой, Драгой), с. в
Шуменски окръг — 9, 11, 19,
21, 303, 309, 311
Драгоево, с. в Щипско — 195
Драгомир, с. в каза Струмица — 449
Драгомъж (Хюсеинлер), с. в Тър-
-Т говищки окръг — 215
Драготин (Драгна), с. в Демир-
хисарско — 75
Драгомирово, с. в Серско, неуточ­
нено — 88
Драгош, с. в Нигритско — 66
Драгош, с. в Серско — 89
793
Драгоща, с. във вилаета Зъхна,
неуточнено — 94
Драгулин, с. във вилаета Острово,
неуточнено — 91
Драгушиново (Дирагушин), с. в Со­
фийски окръг — 234.
Дражинова, с. в нахия Демир Хи­
сар, неуточнено — 45
Драма (Дирама, Тарама), гр. в
Гърция — 6, 16, 94, 151, 523—
525, 596, 597, 608. 644, 721 —723
Драма (Дирама, Тарама), вилает —
94, III, 252
Драма (Дирама, Тарама), нахия —
45, 46, 48
Дрангово (Ип дереси), с. в Кър­
джалийски окръг — 247
Драслица, с. в Дебърско — 705
Драчевица, с. в нахия Гугово — 66
Драчево, с. в Зъхненско — 92, 94
Драчево, с. в Скопено — 36, 703
Драшан (Дирешенка), с. във Вр .-
чански окръг — 300
Дреник, с. в Щипско — 194
Дренов (Дряново), с. в Ловешки
окръг — 63
Дренова, с. в каза Тиквеш — 631,
632
Дреновец (Диренофче), с. във Ви­
дински окръг — 297, 299
Дреново (Голямо Дреново), с. в
Благоевградски окръг — 9, 19,
313, 314, 319, 364
Дреново, с. в Серско — 88, 94
Дреново, с. д Демирхисарско — 73,
314, 364
Дреново, с. в Драмско — 91
Дрим, с. в каза Лангада — 453,
470, 475
Дринчова, нахия в каза Стара За­
гора — 321 .
Дриново (Бурунлар, Бахшаишлар,
Вирбале), с. в Търговищки ок­
ръг — 208, 347, 348, 382
Дрипчево (Идречан), с. в Хасков­
ски окръг — 328
Дропла (Той куюси), с. в Толбухин­
ски окръг — 225
Друган (Дураган), с. в Пернишки
окръг — 345
Друмево, с. в Шуменски окръг —
391
Дръндар (Халач, Халачлу, Плача),
с. във Варненски окръг —
216, 305, 306
Дрянковец (Къзълджък), с. в б у р ­
гаски окръг — 327, 355, 356
Дряновец (Диренофче, Дирануви-
че), с. в Разградски окръг —
 9, 10, 19, 209, 304, 306—308, 346,
348
Дряновец (Саарлар, Сагърлу), с.
в Русенски окръг — 351, 352
Дряново (Дрян), гр. в Габровски
окръг — 57, 147, 181
Дрян, с. в санджака Никопол, не­
уточнено — 58
Дряново (Диреновиче, Дреновица,
Йенидже), с. в Смолянски ок­
ръг — 230
Дряново (Онан, Къзълджъклъ), с.
в Ямболски окръг — 269
Дубая (Дубнане), с. във вилаета Де-
мир Хисар, неуточнено — 271,
273
Дублнно (Дубляни), с. в Кавадар-
ско — 205
Дуброво, с. в Кавадарско — 205
Дуванджа (Даганджъ), с. в нахия
Юскюдар — 262, 266, 268
Дуганча (Доганджа), с. в Димотиш-
ко — 49
Дудулани, с. в каза Солун, неуточ­
нено — 67, 142
Дудулар, с. в Солунско, неуточ­
нено — 471
Дулджи Хасан, с. в Щипско, не­
уточнено — 195
Дунав, р. — 6, 16, 151, 243, 244, 340,
351, 352, 428, 430, 510, 550, 600-
Дунавци (Ь^аиб Байезид). с. в Ста
розагорски окръг — 329
Дупница (Дупниче), вилает — 8, 18,
104, 255, 259
Дупница (Дупниче), каза — 235
Дураклъ, с. в каза Карнобат, не­
уточнено — 356
Дурач (Туракча), с. в Разградски
окръг — 207
Дурмуслу (Дурмушли), с. в каза
Кукуш — 67, 142, 469
Дутли, с. в Серско — 73
Духовец (Насухча), с. в Разградски
окръг — 213
Душево (Душеве, Рошова), с. в
Габровски окръг — 9, 19, 57,
64, 146, 172, 285, 288
Душка, о, в Кърджалийски окръг —
248
Душниче, с. в каза Ловеч, неуточ­
нено — 298
Дъб (Ференк, Ференкса), с. в Кър­
джалийски окръг — 320, 324
Дъбен, с. в Ловешки окръг — 600
Дъбница (Добница), с. в Благоев­
градски о к р ъ г — 73, 364
Дъбовнк (Харманлък), с. в Тол­
бухински окръг — 222
794
Дъбово (Мешели), с. в Ямболски
окръг — 269
Дълбок дол, с. в Ловешки окръг —
63
Дълбоки (Глъбок), с. в Старозагор­
ски окръг — 68, 527
Дългач (Голям и Малък Далгач, Дан-
гадж), с. в Търговищки ок­
ръг — 56, 212, 347, 348
Дългопол (Йени дербенд, Ново село,
Йени кьой, Насух бей дербенд),
гр. във Варненски окръг —
220, 244, 338
Дълго поле (Узун Кара), с. в Плов­
дивски окръг — 233
Дърдан, с. в каза Шумен, неуточ­
нено — 298
Дърманци (Даризманча), с. във Вра­
чански окръг — 298
.Дъскот (Дескот, Даскут), с. във
Великотърновски окръг — 11,
21, 285, 287, 291, 295, 377, 393
Дъскотна (Дискотина), с. в Бур­
гаски окръг — 327, 357
Дьони Али, мезра в санджака Ни­
копол, неуточнена — 65
Дювалар, с. в каза Ямбол, неуточ­
нено — 327, 354
Дюдюкчи Ени, с. в каза Варна,
неуточнено — 223
Дюдюкчи ени-кьой (Йени кьой), с.
в нахия Ада — 266, 270
Дядово (Деде обасъ, Деде ви раи,
Йенидже), с. в Сливенски ок­
ръг — 69, 249, 326, 327
Дяково, гр. в Югославия — 718, 719
Евджилер, с. в каза Шумен, не­
уточнено — 214
Евлер бегли, с. в санджака Никопол,
неуточнено — 58 <
Евлия Хасан, мезра в санджака Ни­
копол, неуточнена — 54
Евлогиево (Слатина), с. в Плевенски
окръг — 60, 62, 64
Еврен (Юреиджик), с. в каза Люле-
бургаз — 267, 270
Евренозово (Иврикос), с. в Бургаски
окръг — 312
Евреше (Кавак), каза във вилаета
Одрин — 264
Еврип, с. в Беломорието — 472, 474
Европа — 527, 556, 569, 578, 612,
618; Османска — 509
Египет (Мисер) — 358
Егрек (Егрек дереси), с. в Кърджа­
лийски окръг — 320, 323
Егрибоз, лива — 113
Егри коз, с. в нахия Ахтопол, не­
уточнено — 312
Едирне, вж. Одрин
Една къща, с. във вилаета Острово,
неуточнено — 91
Едринеджик, с. в Драмско — 524
Ежово, с. в Серско — 89
Езерово (Алаедин-и кючук), с. във
Варненски окръг — 220
Езерче (Гьоллер), с. в Разградски
окръг — 211, 219, 742
Еиерена, с. във Варненско, неуточ­
нено — 244
Ейю кулагъ (Ебу муратлъ), с. в
каза Узункьопрю, неуточне­
но — 321. 324
Екзар Антимово (Агачълар), с. в
Бургаски окръг — 322, 325
Ексера Лутро, с. в Серско, неуточ­
нено — 88 . Гърция — 448, 454, 455, 471,
Ексо Черноглав, с. в Серско, не­
уточнено — 88
Елбасан, гр. в Албания — 246, 332
Елдомище, с. във вилаета Кешиш-
лик, неуточнено — 92, 93
Елевтерохори, с. в Верско — 455, 467
Елена (Елена дербенд), гр. във Ве­
ликотърновски окръг — 64, 289,
• 292, 393
Еленино (Кара гнтлиги), с. в Ста­
розагорски окръг — 325
Еленово (Караджа Мусадлъ), с. в
Сливенски о к р ъ г .— 355
Елешница (Лешница). с. в Демнр-
хисарско — 73, 75, 270, 272
Елешница (Лешница), с. в Благоев­
градски окръг — 9, 19, 113,
120, 313, 314. 318, 364
Елешница, с. в каза Тиквеш, не­
уточнено — 206
Елещи, с. във вилаета Кеишшлик,.
неуточнено — 93
Елиаслу, с. в нахин Караджадаг,
неуточнено — 231
Елинохорион (Булгар кьой), с. в
Димотишко — 350
Елин Пелин, гр. в Софийски ок-,
ръг — 234
Елис (Елнсе), с. в Серско — 88
Еловец, с. във Велешко — 657—665
Елховец (Юнус, Юнус дере), с. в
Смоля нски окръг — 365, 367
Елхово (Чатал тепе), с. в Старо­
загорски окръг — 321, 325
Елхово (Йепидже-и Къзълагач, Къ-
зълагач, Ески Къзълагач), гр.
в Ямболски окръг — 70
Елхово (Йенндже-и Къзълагач), ка­
за — 355
Елховско — 268
795
Емир Али, мезра в санджака Ни­
копол, неуточнена — 65
Емирханлу, с. в каза Филибе, не­
уточнено — 238
Енбиалар, с. в каза Шумен, неуточ­
нено — 212
Енбория, с. в Кайларийско — 66
Енджугез, нахия — 48, 50
Енево (Юнус, Пнева, Тенесе), с.
в Шуменски окръг — 217, 305,
307, 308
Енеджий (Инедже), с. в каза Ло­
зенград — 265, 267, 270
Енидже (Генисея), гр. в Гърция —
538
Енидже Вардар, нахия, каза — 67,
156, 424—426, 446—448, 472,
473
Енидже Вардар (Яница), гр. в
472, 507 ,
Енидже (Йенидже, Карга), с. в Се­
верна Добруджа — 302
Ениджевардарско — 538
Енидже Кара су, каза — 179, 180,
236
Енидже Кара су, нахия — 66, 147
Еннкьой (Кръстополе), с. в Ксан-
тпйско — 395
Еннкьой, с. в Солунско — 455, 456
Енина, с. в Старозагорски окръг —
549
Енн пазар (Нови пазар), гр. в Юго­
славия — 669
Еннсе кьой (Евреиш, Евренос), с.
в нахия Юскюдар — 262, 266,
269
. Еница, вж. Енидже Вардар
Енос (Енез, Инос), вилает — 96
Енос (Енез, Инос), каза — 246
Енос, гр. в Турция — 264
Епаноми, с. в Солунско, неуточне­
но — 423, 450, 453, 454, 469, 479
Епископи, с. в Верско — 481
Ерден (Йердан), с. в Михайловград­
ски окръг — 297, 299
Ерзерум, гр. в Турция — 425
Еревиш (Йоревиш), с. в Търговищ­
ки окръг — 214
Ереклю, при с. Бял градец. Кърджа­
лийски окръг, изчезнало — 320,
323
Ериглю, е. в каза Кешан — 263
Ериклер, с. в каза Варна, неуточ­
нено — 226
Еровете (Ара азъ, Аля аръ), с. в
Кърджалийски окръг — 8, 9,
19, 320, 323
Еседли, с. в нахия Ямбол, неуточ­
нено — 69
 Есениче, с. във вилаета Силистра,
неуточнено — 302
Есйе, махала към с. Доспатлий,
Великотърновски окръг — 294
Ески Долян (Арпан дереси), при с.
Гугутка, Кърджалийски ок- ■
ръг — 320, 323
Ески хисар, нахия — 70
Есна, с. в каза Плевен, неуточ­
нено — 299
Есни, с. във вилаета Кешйшлик,
неуточнено — 92
Ески Долян (Арап дереси), при с.
Гугутка, Кърджалийски ок­
ръг, изчезнало — 320, 323
Еспино, вж. Чепино . Завет (Завид, Зеваид), гр. в Раз­
Етимез, с. в каза Провадия, не­
. уточнено — 218
Етрополе, гр. в Софийски окръг —
462
Ефес, гр. в Мала Азия — 508
Ефрем (Ак виран. Урум Ефрем), с.
в Хасковски окръг — 330
Ехинос (Шахин, Бъйъклу Хаджи), с.
в Ксантийско — 180
Жедилово, с. в Паланечко — 695
Железна, с. в Михайловградски ок­
ръг — 367
Железни, с. В Кратовско — 695
Железник (Евренли), с. в Бургаски
окръг — 356
Железница, с. в Кратовско — 193
Железница (Железниче), към гр.
София — 417
Желенич, с. в Леринско — 66
Желувино, с. в Кумановско — 119
Желю войвода (Черкишли), с. в
Сливенски окръг — 355, 422, 426
Желява, с. в Софийски окръг — 353
Желязково (Къзълджа килиси), с.
в Ямболски окръг — 265, 270
Желязковци (Демурджилер), с. в
Разградски окръг — 208
Желязна, вж. Голяма Железна
Женско (Аврет Хисар), вж. Кукуш
Жеравна (Жернава, Баш кьой), с.
в Сливенски окръг — 158—
162, 322, 326
Жервохор, с. в Серско — 88
Жеровница, с. в Дебърско — 237
Живалево, с. в Кратовско — 193
Жив ково (Къзъл кая, Къйа), с. в
Шуменски окръг — 213, 310
Живково (Хавлъ, Авликьой), с. в
Софийски окръг — 549
Живлает, вилает — 100
Живойна, с. в Леринско — 739
Жижево (Жижово), с. в Благоев­
градски окръг — 83
796
Жилино (Тамаргьоз), с. в Шуменски
окръг — 219 __
Жребчево (Ахадлу, Йени кьой), с. в
Сливенски окръг — 329
Журовец, с. в Беломорието — 395
Журче, с. в Битолско - - 482
Жълт бряг (Саръджа), с. в Сливен­
ски окръг — 10, 20, 322, 326
Жълъд (Пелиди), с. в Шуменски
окръг — 338
Забърдо, с. в Смолян ски окръг —
226, 230
Завет (Барак), с. в Бургаски ок­
ръг — 159, 160, 356
градски окръг — 10, 20, 209,
298, 301, 346, 348, 383
Заветно (Саръ Насухлар), с. в Тър­
говищки окръг — 210
Завие, с. във вилаета Шумен, не­
уточнено — 311
Завие Сеид Осман (Дюлбент Алани),
с. в каза Шумен, неуточнено —
182
Завой (Кулаклъ), с. в Ямболски
окръг — 322, 354
Завоя (Йенидже кьой), с. в Кърджа­
лийски окръг — 247
Загарци, с. в каза Каламария — 452
Загливер (Загливери), с. в каза Лан-
гада — 427, 454, 474, 477
Загоре (Ахъ, Ахър), с. в Старозагор­
ски окръг — 10, 20, 321, 324
Загорич, с. в Демирхисарско, не­
уточнено — 74
Загорич, с. в- Драмско — 74, 92
Загоричане, с. в каза Костур — 702
Загорци (Шабанлу), с. в Бургаски
окръг — 48
Загражден (Долешдер), с. в Смолян-
ски окръг — 328 ‘
Заграли, с. в каза Варна, неуточ­
нено — 225
Замбат (Зумбат), с. в Солунско —
142
Западна България, вж. България
Запланина, вилает — 100
Зарова, с. в каза Лангада — 428
Засмяно (Кюлемен), с. във Варнен­
ски окръг — 216
Зафряна, с. в Севлиевско, неуточ­
нено — 57
Захари Стояново (Джафер Факиелер,
Джаферли), с. в Толбухински
окръг — 224, 312
Захари Стояново (Омур), с. в Тър­
говищки окръг — 210
 Звегор (Кьоселер, Кьосе Али), с. в
Шуменски окръг — 65, 214
Звонце, с. в Нишки окръг — 435
Здравец (Окчилер), с. в Търговищки
окръг — 208
Здравик, е. в Зъхненско — 92, 93
Зеварник, с. във вилаета Кешиш-
лик. неуточнено — 92
Зевгелия, с. в санджака Никопол,
неуточнено — 60
Зелендол (Хамза бейле). с. в Бла­
гоевградски окръг — 295
Зеляхово, с. в Зъхненско — 94. 597
Зили, с. в Серско — 88
Зимен (Искендерли), с. в Бургаски
окръг — 327, 356
Златар (Излатар), с. в Шуменски
окръг — 182, 215
Златарица (Излатар), гр. във Вели­
котърновски окръг — 58, 284,
286, 289, 293
Златина (Йенидже кьой), с. във
Варненски окръг — 305, 307
Златини, с, в Мъгленека епархия —
438
Златиоре, с. в околия Рутавадж,
Влашко — 433
Златица (Излади), кв. на гр. Сред­
ногорие, Софийски окръг — 620
Златица, нахия — 55
Златна ливада (Алтън чаири), с. в
Старозагорски окръг — 10, 20,
321, 325
Златна Панега (Панега), с. в Ло­
вешки окръг — 62
Златово (Ак бунар), мезра в сан­
джака Никопол, неуточнена —
56
Златоград (Беловидово, Даръ де-
реси), гр. в Смолянски окръг —
247, 361, 397
Злетово, с. в Кратовско — 201,
734, 738
Змеево (Яланлък), с. в Толбухин­
ски окръг — 222, 224
Змейово (Килисърджък дербенд), с.
в Старозагорски окръг — 321,
324
Змеица (Аланджиево), с. в Смолян­
ски окръг — 608
Знепол, нахия — 32
Знеполе (Изнебол), вилает — 98, 255
Зограф (Касаблу), с. в Толбухински
окръг — 223
Зориновиче, с. в каза Русе, неуточ­
нено — 352
Зубат, с. в Солунско, неуточне­
но — 422, 456, 466, 475, 506
Зубовци, с. в Тетовско — 200
797
Зурбаган, с. в каза Димотика, не­
уточнено — 324
Зури брод, с. в Русенско, неуточ­
нено — 150
Зуяло, с. в Серско, неуточнено — 89
Зълково, махала на с. Славяни, Ло­
вешки окръг — 61
Зърнево (Зърново), с. в каза Невро-
коп, в Гърция — 113, 115, 313,
318, 364, 694 ,
Зърновца (Зерношница), с. в Ко-
чанско — 197
Зъхна, гр. в Гърция — 93, 426
Зъхна, вилает — 93, 111, 252
Зъхна, нахия — 46
Зъхненско — 597
Иасмос (Яссъ кьой), с. в каза Гю-
мюрджина — 248
Ибри, с. при гр. Елин Пелин, из­
чезнало — 234
Ибшир паша чифтлиги, с. в каза
Хавса, неуточнено — 270
Ивайловград (Орта кьой), гр. в
Кърджалийски окръг — 349, 350
Иваново (Хуюван, Хуйован), с. в
Шуменски окръг — 9, 11, 19,
21, 162, 211, 303, 309, 310
Ивановче, с. в нахия Тиквеш, неуточ­
нено — 240 .
Ивански (Йенидже, Кьопрю кьой),
с. в Шуменски окръг — 298,
300, 310
Иванча (Юванча, Иванчич), с. във
Великотърновски окръг — 11,
20, 56, 284 , 286 , 290, 294 , 371,
393
Иванша, мезра при с. Керделу — 52
Иверча, с. в нахия Конуш, неуточ­
нено — 229
Иверос (Ивер), с. в Серско — 91
Иврана Касри, с. във вилаета Ке-
шишлик, неуточнено — 92
Ивренди, с. във вилает Зъхна, неуточ­
нено — 93
Иглика (Калайджъ Тоган), с. в
Шуменски окръг — 213, 311
Иглика (Дарманли), с. в Ямболски
окръг — 337
Игуменец, с. в Благоевградски ок­
ръг, заличено — 717
Избул (Козлуджа), с. в Шуменски
окръг — 218, 497
Извор (Исфорчинче, Исфорниче), с.
в Югославия — 298, 300
Изворник (Бинарлу), с. във Варнен­
ски окръг — 217
Изворово (Ашък вмранъ, Ашък ев­
реин), с. в Старозагорски ок­
ръг — 321, 325
Изворово (Муса бег), е. в Толбухин­
ски окръг — 225
Изворово (Гечкенджи), с. в Търго­
вищки окръг — 373
Изворово (Пънарджъ, Бунарджъ), с.
в Хасковски окръг — 262, 266,
269
Изворско (Псфиор дербенд, Дер-
бенд гьолю), с. във Варненски
окръг — 337, 418
Изгрев (Айдогдй), с. в Шуменски
окръг — 212
Изединлу, с. в нахия Ямбол, неуточ­
нено — 48
Иззатие (Азадлъ), с. в нахия Ада —
266,' 270
Изиклар, с. в каза Голям Вардар —
473
Измаил, гр. в СССР — 430
И точна Румелия — 650
И очна Стара планина, вж. Стара
планина
Иинджик, с. в каза Шумен, неуточ­
нено — 310 . ненски окръг — 216
Ики Серифели, е. в Солунско, неуточ­
нено — 479
Илбасанлар, е. в каза Шумен, неуточ­
нено — 212
Илинден (Лиова, Либяхово), с. в
Благоевградски окръг — 45.
76, 364 ' Исмаил, е. в каза Самоков, неуточ­
Иловица, с. в Струмишко — 202
Илханлвр, с. в каза Шумен, неуточ­
нено — 211
Индже виранъ (Рудне). с. в каза Ди-
мотика, неуточнено — 320
Ииджик Йомер, с. в каза Варна.
неуточнено — 223
Инебегчн, махала на е. Стряма,
Пловдивски окръг — 238
Ижеханлар, с. в каза Шумен, неуточ­
нено - 211
Инкьова, с. във вилаета Демир Хи­
сар, неуточнено — 272. 273
Ипапади, с в Солунско, неуточ­
нено — 634
Ипек (Печ), гр. в Югославия — 511
Ипсала, гр. в Турция — 262
Ипсала, каза във вилаета Одрин —
262
Ипсала, нахия — 70
Ипсило, с. в нахия Каладендар,
неуточнено — 91
Ипчиларова, с. в каза Търново,
неуточнено — 290
79 8
Ираклия, гр. на о-в Крит — 506
Ирвеник, с. в каза Коюнтепе, неуточ­
нено .— 232
Ирджи Салих (Шепе Дереси), с. в
каза Търново, неуточнено —
145
Иречек (Кьонлюк), с. в Толбухински
окръг — 223
Ироста, гр. в Добруджа, неуточ­
нен — 244
Исаакион. (Псхак паша), е. в Бело-
морието — 323, 349
Иса бей, с. в каза Ямбол, неуточне*
но — 321, 325
Исаджалар, с. в каза Шумен, неуточ­
нено — 215
Исакча, гр. в Румъния — 418
Исакча, вилает — 257, 258
Исеинкьой (Ботишево), с. в Бело-
морието — 395
Искендер, с. в Одринско — 246
Искендерова, с. в каза Сливен,
неуточнено — 326
Искра (Бей мюслим), с. в Бургаски
окръг — 356
Искрани, с. в Тетовско — 43
Искър (Ак Коюнлу). с. във Вар­
Искър (Пстер), р. — 301, 360, 599,
600
Искър, язовир — 234
Иславениче, с. в каза Оряхово,
неуточнено — 297, 299
Иславище (Славище), вилает — 103
нено — 345
Исмаил, с. в нахия Свищов, неуточ­
нено — 240
Исмаил пънаръ, с> в каза Карнобат,
неуточнено — 356 .
Исмолофче, с. в Котленско, неуточ^'
нено — 159—163 о
Испания — 484
Испасличе.с. в каза Самоков, неуточ­
нено — 345
Исперих (Кемаллар), гр. в Разград­
ски окръг — 208
Истачарува, е. в каза Търново,
неуточнено — 289
Истане, е. във вилаета Неврокон,
неуточнено — 364
Истафур. е. в нахия Конуш. неуточ­
нено — 230
Истифание, вилает — 110
Истониче, с. във вилаета Демир
Хисар, неуточнено — 271. 272
Истраки, е. в каза Търново, неуточ­
нено — 289 ^
Истружинче, с. във вилаета_Демир
Хисар, неуточнено — 271, 272
Исхак, с. в каза Варна, неуточне­
но — 224
Исхак Факих, с. в Карловско, из­
селено — 237
Исьорен (Осеново), с. в Беломорие-
то — 395
Италия — 353
Ихтиман, каза — 234
Ихтиман, гр. в Софийски (окръг —
610, 611
Ичера (Вичера), с. в Сливенски ок­
ръг — 10, 20, 322, 326, 355
Ишбяриле, вилает — 99
Йеген бей, - с. в нахия Коюитепе,
неуточнено — 232
Йегит, с. в нахия Пловдив, неуточ­
нено — 69
Йегитмур, с. в каза Провадия,
неуточнено — 216
Йеменлий (Етмеклй). с. в нахия Юс-
кюдар, изчезнало — 269
Йенаш, вж. Епос
Йенидже, нахия — III, 112
Йенидже, с. в каза Бунар Хисар,
неуточнено — 265
Йенидже, слято със с. Бориславци,
Хасковски окръг — 328
Йе нидже, махала на с. Комунига,
Кърджалийски окръг — 248
Йе нидже-и су, с. в каза Айтос,
неуточнено — 356
Йенидже-и топчиян, с. в каза Виза,
неуточнено — 265
Йенидже кьой (Йенидже-и су), с. в
каза Айтос, неуточнено :— 327
Йенидже кьой (Караджа пънар кую-
су), с. в каза Хасково, неуточ­
нено — 329
Йенидже Пазари, с. в казд Демир
Хисар, неуточнено — 70
Йенидже Чарезаде, с. в каза Сливен,
неуточнено — 355
Йени кьой, с. в нахия Манастир,
неуточнено — 268
Йени кьой, с. в каза Узункьопрю —
■ 321, 324
Йени кьой, с. в нахия Чирмен,
неуточнено — 328
Йени кьой (Чатал тепе), с. в нахия
Чоке, неуточнено — 266, 269
Йени кьой (Муса), с. в каза Днмо-
тика, неуточнено — 320
Йени кьой дербенд, с. в каза ЯмОол,
неуточнено — 325
Йергеч, нахия — 158
Йовково (Джухуд куюсн), е. н Тол­
бухински окръг — 222
799
Йоглав (Винглав. Кървеница), с.
в Ловешки окръг — 61
Йокюзлер, с. в каза Шумен, неуточ­
нено — 216
Йолмез, с. в каза Шумен, неуточ­
нено — 215
Йомер Факих, с. в каза Разград,
неуточнено — 208
Йонково (Юнус Абдал), с. в Разград­
ски окръг — 207
Йоргнле, с. във вилаета Кешишлик,
неуточнено — 92
Йотеяска, вилает — 109
Кабаик (Каба оюк), с. в нахия
Ада — 266, 270
Кабалища (Калбищица), с. в Драм-
ско — 88
Кабиле (Ташван тепеси), с. в Ямбол­
ски окръг — 322, 325, 354
Кавадарци гр, в'К)гославия — 652—
654, 716, 737
Каваджик, е .. в* Северна Добру­
джа — 430
Кавак (Чифлик' Шейх Деде), с. в
санджака Никопол, неуточне­
но — 57
Каваклий (Каваклъ), с. в каза Ло­
зенград — 267, 270
Каваклу, с. в Серско — 91
Кавала, гр. в Гърция — 525, 597,
608, 647
Кавалар, с. в каза Лангада — 426,
, 447
Каварна, гр. в Толбухински окръг —
223, 244
Каварнйе чулха, с. в каза Варна,
неуточнено — 312
Каваслъ мавир дере, с. в нахия Юс-
кюдар, неуточнено — 262
Кадъ кьой (Кадъ Мехмед ага), с. в
каза Кешан — 321
Кадънка (Шеихлу), с. в Кърджалий­
ски окръг — 329
Кадън кьой (Табе хатун), с. в Од­
ринско — 246, 263
Кадъ обасъ, с. в каза Енидже Кара
су, неуточнено — 180
Казанлък (Акче Казанлък), гр. в
Старозагорски окръг — 239,­
539, 558, 562, 568, 621, 622,
625, 640
Казанлък, каза — 157
Казанлък, нахия — 329
Казанлък, окръг — 539, 620
Казичене (Казичани), към гр. Со­
фия — 234
Кайково, с. в Кратовско — 689
Кайкълар, с. в каза Шумен, неуточ­
нено — 214
 Кайларско — 702
Кайя. с. в нахия Юскгодар — 266, 268
Калавузлар, с. в каза Шумен, неуточ­
нено — 214
Каладендар, нахия — 91
Каладендра, с. в Серско — 91
Калайджи дере, с. в Гюмюрджин-
ско — 708, 709, 711
Калайнево (Калояни), с. в Кавадар-
ско — 205
Каламария, с: в Солунско, неуточне­
но — 442—445
Каламбаки (Калабак), с. в Драм-
ско — 48
Каламица (Каламиче), с. в каза
Евреше — 264
Каландрия, с. в каза Касандра — 455
Каланлар, с. в санджака Никопол,
неуточнено — 62
Калапод, с. в Демирхисарско — 74,
94
Калейца (Калчца). <.. р Ловешки
окръг — 61
Каленик, с. в Ловешки окръ! - 60
Калиманци, при с. Мусина, Вели­
котърновски окръг, изчезна
ло — 377
Калиманци. с. в санджака Никопол,
неуточнено — 53
Калиманци (Калиманиче). с. в Щи1 -
i ки — 235
Калимерия, нахия - - 68
Калин, с в каза Тиквеш — 631
Калина (Емирлер), с. в Толбухински
окръг — 213, 223
Калино (Чамурли, Голямо Чамур-
ли), с. в Шуменски окръг - - 595
Калинос, с. в Демирхисарско,
неуточнено — 72
Калипетрово (Калопетре). с. в Си­
листренски окръг — 163—165,
302
Калиюрхор, с. във вилаета Кешиш-
яик, неуточнено — 92
Калнище- с. в Кратовско — 198
Каломен (Калояна), с. в Габровски
окръг — 57
Калофер, гр. в Пловдивски ок­
ръг — 564, 565, 604
Калоян (Докюз бинаръ), с. във Вар­
ненски окръг — 216
Калоян, нахия — 87
Калояново (Селджик обасъ), с. в
Пловдивски окръг — 232
Калояново (Калоян дол, Тутлъджа),
с. в Сливенски окръг — 158,
161, 322, 326
Калтинец (Калотинец, Калатун-.
ча-и мюслим), кв. на гр. Г,
800
Оряховица — 58, 146, 287,
291-293
Калугерица (Калугер, Калюрча), с.
в Шуменски окръг — 56, 166,
218, 244, 304, 306—308
Калугерово, с. в Пазарджишки ок­
ръг — 610
Калугерово (Плужна), с. в Севлиев­
ско. изселено — 54
Каманици, с. в Верско — 448
Камарето (Камар, Камрита, Кама-
ретово), с. в Демирхисарско —
9, 19, 45, 73, 272, 273, 313, 314,
318
Камбурово, с. в Търговищки ок­
ръг — 349
Камен (Бахтавани, Чаиркьой), с. във
Великотърновски окръг — 145,
210, 393, 589
Камен (Тимурджи, Демурджилер-и
кебир), с. в Сливенски окръг —
Ю, 20 , 322 , 326, 355
Каменар (Франга-и бюзюрг, Паран-
ги), с. във Варненски окръг —
7, 17, 221, 312
Каменар (Ташджъ), с. в Разградски
окръг — 209
Каменар (Ташчи), с. в Гърговишки
окръг — 347
Камена Чер ква, с. в санджака Ни-
копот, неуточнено — 64
Камен бряг (Кая бег), с. в Толбухин­
ски окръг — 224
Камен дял (Кая ардъ), с. във Вар­
ненски окръг — 219
Каменец (Йени кьой), с. в Ямболски
окръг — 355
Каменец, с. в Плевенски окръг —
60, 284
Каменица (Камене), с. в Благоев­
градски окръг - - 507, 712
Каменица (Каменец, Каминча). кв.
нч гр. Велинград — 157, 226,
229 335, 358, 454. 650
Каменях (Каялъ, Каялу дере), с.
в Шуменски окръг — 212, 311
Камилски дол (Деве дереси), с. в
Кърджалийски окръг — 330
Камчи суи, с. в каза Варна, неуточ­
нено — 221
Камчия (Голяма Камчия), р. —
442, 504, 635 •
Камчия (Камчъ, Камчад), с. в Бур­
гаски окръг — ' 3, 357
Каналнице, с. в i-.ишко — 532
Кандилка (Еврен кьой, Чарчанлу),
с. в Кърджалийски окръг —
319, 323
Кандия, гр. на о-в Крит — 592
Канлу Охад, с. в каза Разград,
неуточнено — 211
Канлъ коз, с. в нахия Ахтопол,
неуточнено — 312
Каолиново (Бозджалар), гр. в Шу­
менски окръг — 212
Капаклу бунаръ, с. в каза Лозен­
град, неуточнено — 265
Калиново, с. във Великотърновски
окръг — 10
Калище (Тюрбе), с. в Търговищки
окръг — 215
Каплуджа-и геберан, с. във вилаета
Силистра, неуточнено — 302
Капузчи, с. в каза Разград, неуточ­
нено — 210
Кара Абди, с. в каза Варна, неуточ­
нено — 216, 220
Кара агадж, с. в каза Провадия,
неуточнено — 216, 218
Кара агач, с. в каза Разград, неуточ­
нено — 210
Кара Али, с. в каза Варна, неуточ­
нено — 224
Кара Али (Кара Мустафа), мезра
в нахия Виза, неуточнена — 51
Карабаа (Карабал), с. в каза Чир-
мен — 330 , 744
Кара базиргян, с. в каза Варна,
неуточнено — 222, 223
Кара бег, с. в нахия Караджадаг,
неуточнено — 231
Кара бей, с. в каза Сливен, неуточ­
нено — 322, 326
Кара бинар, с. в каза Варна, неуточ­
нено — 222 , неуточнено — 209
Карабулуд (Кара пелид), с. в нахия
Юскюдар — 266, 268
Карабурун, чифлик в каза Калама-
рия — 453
Каравелово, с. в Пловдивски ок­
ръг — 232
Каравелово (Карагьоз юрди), с. в
Шуменски окръг — 218
Каравелово (Суле бей), с. в Ямбол­
ски окръг — 354
Карависмун, с. в Серско, неуточне­
но — 88, 89
Карагеоргиево (Биле черкова, Чен-
ге-и кючюк), с. в Бургаски
окръг — 9, 19, 44 , 46, 50 , 327,
356
Карагьоз, с. в каза Варна, неуточ­
нено — 220
Карадаг, нахия — 238
Кара дерзилер, с. в каза Провадия,
неуточнено — 217
Караджа, с. в к й и -В а р н a,
нено — 221
Кара Караджа бей, с. в нахия Чоке,
неуточнено — 269
Караджадаг, нахия — 231
Караджалар, с. в каза Ямбол, неуточ­
нено — 354
Караджалар, с. в нахия Русокастро,
неуточнено — 68
Караджали, с. в Верско — 468
Караджа Хъдър, с. в Кукушко — 425
Кара Исалар, с. при гр. Толбухин,
неуточнено — 225
Кара Касъм, с. в нахия Ада — 262,
266, 270
Кара Курд, с. при гр. Толбухин,
изселено — 225
Караманци (Улу дере), с. в Хасков­
ски окръг — 248
Карамери (Кара Йомер), с. в Север­
на Добруджа — 221
Каран Върбовка (Върбовене, Вър­
бови а), с. в Русенски окръг —
10, 20 , 64, 149, 306—308 , 348
Каранци (Къранофча, Яйджилер),
с. във Великотърновски ок­
ръг — 146, 286
Кара Окчи, с. в каза Провадия,
неуточнено — 217
Кара Омур, с. в Силистренско,
неуточнено — 747
Караорман, с. в каза Ямбол, неуточ­
нено — 354
Кара Пазар ли, с. в Дойранско — 631
Карар, гр. в Добруджа, неуточ­
нен — 244
Кара Салих, с. в каза Разград,
Кара синекли, с. в каза Одрин,
неуточнено — 268
Кара софилу (Йенид;ке-и Софулар,
Йенидже-и субент;, с. в каза
Узункьопрю — 321, 324
Кара су, гр. в Северна Добруджа,
неуточнен — 244
Кара су, р. — 180
Кара су, вж. Чеч
Кара тепе (Караджа депе), с. в
каза Кешан — 263
Кара Турчели, с. в каза Пловдив,
неуточнено — 239
Кара Халил, с. в санджака Никопол,
неуточнено — 58
Кара Хамза, с. в каза Провадия,
неуточнено — 219
Кара Хамза, с. ? хаза Родосто,
неу ючнено — 264 '
Кара Хисар, с. в каза Ямбол, неуточ­
нено — 354
„ ■Карахисар, с. в каза Айтос, неуточ-
— ' — 357
По следите на насилието, ч. II
Кара Хюсеиилер, с. в каза Шумен,
неуточнено — 215
Карачанлар, с. в Драмско, неуточ­
нено — 708
Кара чобан, с, в каза Провадия
неуточнено — 219
Кара Юсуф, с. в каза Варна, неуточ­
нено — 223
Кара Юсуфлу, с. в нахия Чоке,
неуточнено — 266, 269
Кара Яйджи, с. в каза Търново,
неуточнено — 145
Кара яйла (Кара Ибрахим), с. в
Турция — 321, 324
Кара Якублар, с. в каза Варна,
неуточнено — 223
Карбинци (Карболофча, Карбокоф-
ча), с. във Видински окръг —
298, 300
Карвия, с. в каза Каламария — 453
Карвуна (Къю, Куюгрукьой), с. в
Толбухински окръг — 225, 503
Каргай, с. в каза Ямбол, неуточне­
но — 354
Карги Мейдан, с. в Солунско — 425
Каргалък, с. в каза Разград, неуточ­
нено — 208
Каргуна, кв. на гр. Ямбол — 354
Кардам (Армаган огли куюси), с.
в Толбухински окръг — 222
Каридам (Хайдар, Хайдарулиджа),
с. в Търговищки окръг — 10,
20, 208, 292, 301, 346, 348
Карзиова, гр. в нахия Янък, неуточ­
нен — 70
Каридия (Козлу), с. в Гюмюрджин-
ско -V- 148
Карипци, с. в каза Лангада — 427,
449 у ски окръг — 158—162, 322, 355
Каркара, с. в каза Касандра — 449
Карлат, с. в Караджовско, неуточ­
нено — 632
Карлиево (Карлъ обасъ), с. в Со­
фийски окръг — 55
Карло, лива — 113
Карлово, гр. в Пловдивски ок-
ръ 1* — 613
Карловско (Карла), с. в Кърджа­
лийски окръг — 320| 323
Карлуково, с. в Серско — 88
Карнобат (Каринабад, Кариноба)»
гр. в Бургаски окръг — 68>
325, 356, 369, 440, 441, 510
Карнобат (Карановасъ), вилает —
8, 18, 96, 258, 259, 330
Карнобат (Карънабад), каза — 327>
337, 369, 370, 440
Карнобат (Каръновасъ), нахия —
44—46, 48
802
Карполи, с. в Солунско, неуточ­
нено — 452
Карталлу, с. в каза Варна, неуточ­
нено — 225
Карциса, о-в — 471
Карчилу, с. в каза Търново, неуточ­
нено — 291
Касандра, гр. на Халкидика — 450,
451, 453, 466, 470, 632
Касаплу, с. в нахия Ямбол, неуточ­
нено — 48
Касасуи, гр. в Северна Добруджа,
неуточнен — 244
Касмар, с. в каза Силиврия, неуточ­
нено — 265
Каспичан (Гази Нечан), гр. в Шу­
менски окръг — 219
Кастамонлу, с. в санджака Никопол,
неуточнено — 57
Кастамону, с. в каза Мигалкара,
неуточнено — 264
Кастани, с. в Правешко — 425
Кастания, с. в Берско — 451
Кастания, с. в каза Лариса — 446
Кастри, с. в Зъхненско — 93, 94
Касъм паша, с. в каза Хайребол —
264, 268
Катакузено, с. в нахия Каладендар,
неуточнено — 91
Катерини, с. в Солунско, неуточ­
нено — 454, 471
Катерини, с. в Берско — 453, 467,
478
Катланово, с. в Скопско — 730 , 731
Катранджии, с. в Габровски окръг —г
285
Катраница, с. във Воденско — 65
Катунище (Кутунище), с. в Сливен­
Катунци, с. в Благоевградски ок­
ръг — 78
Кафаллар, с. в каза Шумен, неуточ­
нено — 215
Кацамуница (Каминчекьовиче), с,
в Плевенски окръг — 301
Кацилово (Качелова), с. в Русенски
окръг — 55, 351
Качамак-и кючук, с. в Северна
Добруджа — 225
Качково, с. в санджака Никопол,
неуточнено — 53
Качулково, с. в каза Дойран — 204
Кашина (Кашица), с. в Благоев­
градски окръг — 130, 364
Кащел (Трипотанци), с. в Кратов-
ско — 196
Кая, с. в каза Разград, неуточне­
но — 209
Кая (Каялъ), с. в нахия Чоке —
266, 269
Кая бунар, с. във Великотърновски
окръг, изселено — 392
Кая бунар, с. в санджака Никопол,
неуточнено — 58
Каяджик, с. в каза Разград, неуточ­
нено — 211
Каяджик, с. в Солунско, неуточ­
нено — 454, 455
Каяджък, с. в каза Узункьопрю,
неуточнено — 324
Каяли, с. в Солунско, неуточне­
но — 423, 455, 475
Каяла (Кая-ъбюк), с. в нахия Ада —
262
Келання, с. в каза Дебър, неуточ­
нено — 446
Кемал, с. в нахия Юскюдар — 266,
268
Керамеддин, с. в каза Хавса, неуточ­
нено — 267, 270
Керамоти (Кереметли), с. в Ксан-
тийско — 148
Керека (Кереки), с. в Габровски
окръг — 285
Керемедин, с. в нахия Гюмюрджи-
на, неуточнено — 51
Кермен (Гермиянлъ), гр. в Сливен­
ски окръг — 355
Кесарево (Кесарива), с. във Велико­
търновски окръг — 284, 286,
289, 393
Кесария, с. в каза Кожани — 633
Кесендра, с. в Северна България,
неуточнено — 667
Кесереболи, с. във вилаета Кешиш-
лик, неуточнено — 92
Кетан Казанлък, с. в каза Демир
Хисар, неуточнено — 142
Кетанлик, с. в Беломорието — 365,
366
Кешан, каза във вилаета Одрин —
263, 264
Кешан, нахия — 48—50
Кешан (Шишан), вилает — 253, 330
Кешани, с. във вилаета Кешишлик,
неуточнено — 92
Кешерлик (Кеширли), с. в каза
Лозенград — 267, 270
Кешишлик, вилает — 91, 109, 111
Кешишлик, с. в каза Русе, неуточ­
нено — 352
Кибрийот, с. в Демкрхисарско, не­
уточнено — 73
Киево, вилает — 99
Киево, нахия в санджака Нико­
пол — 53
Кикидон (Тузчукьой), с. в Гюмюрд-
жинско — 148
Килисаджък, с. в каза Узункьо­
прю, неуточнено — 321, 324
803
Килифарево (Килифар), гр. във Ве­
ликотърновски окръг — 57, 392,
525
Килкн, с. в Кукушко — 419
Килоседа, с. в Битолско — 508
Кипилово, с. в Сливенски окръг —
290
Кипра (Табдък), с. във Варненски
окръг — 216
Кирестевн (Крестеви), с. в каза
Провадия, неуточнено — 304,
305, 307, 308
Кирети, с, в Кукушко — 451
Кнрешлък, с. в Северна Добруд­
жа — 430
Кирилово (Йени беглйй), с. в Ямбол­
ски окръг — 268
Кирково (Кирилово, Бешевли-и лю-
зюр), към гр. Преслав — 212
Кирияки (Каяджик, Кайаджък), с. в
Беломорието — 322, 324, 350
Кирчево (Лешница), с. в Ловешки
окръг — 61, 563
Кирчова, с. в каза Тиквеш — 424
Киселево, с. в Михайловградски
окръг — 297, 299
Кнтаплу, с. в каза Сливен, неуточ­
нено — 247
Китен (Михал обасъ), с. във Вар­
ненски окръг — 218
Китен (Каравиза), с. в Бургаски
окръг — 312
Китино (Ходжа), с. в Търговищ­
ки окръг — 311
Кичево, гр. в Югославия — 36,
101, 674, 675, 678
Кичево, нахия — 42, 674, 678
Киченица (Куюджук), с. в Разград­
ски окръг — 208, 383
Кияшица, с. в Дебърско — 699
Кладово (Фетх ул ислям), гр. в Юго­
славия' — 435
Кладово (Фетх-и ислям), вилает —
254
Кладоруб (Кладориб), с. във Видин­
ски окръг — 297, 298, 300
Клепушна, с. в Зъхненско — 93
Клечовци (Чауш кьой), с. в Кума-
новско — 199
Клиди (Рупел), с. в Демирхисар-
ско — 139
Климаш (Лала, Лале), с. в Бургаски
окръг — 46, 50, 356
Климент (Ембия бинаръ), с. в Шу­
менски окръг — 217
Климентово (Калпаклъ), с. във Вар­
ненски окръг — 312
Клисали, с. в каза Лангада — 472
Клисура, гр. в Пловдивски окръг —
603, 604
 Клисура (Тихул дербенд), с. в Со­
фийски окръг — 345, 614
Клисура, вж. Бързия.
Ключ, с. в Благоевградски окръг —
472
Кнежа, гр. във Врачански окръг —
600
Княжево (Шахлу), с. в Ямболски
окръг — 268
Кобилино (Аля аръ), с. в Кърджа­
лийски окръг — 320
Кобилица, с. в Драмско — 596
Кованлък, при с. Пчелище, Велико­
търновски окръг, изчезнало —
377
Ковач, с. в нахия Поречие — 674
Ковачевец (Горни и Долни Ковачо-
вец, Ковачевец-и баля, Кова-
чевец-и зир, Ковачевец-и мез-
бур), с. в Търговищки окръг —
10, 20, 55, 209, 292, 295, 304,
306—308, 3 4 6 , 348
Ковачевица, с. в Благоевградски
окръг — 9, 19, 133, 314
Ковачево (Ковачева), с. в Благоев­
градски окръг — 271, 273
Ковачево (Ковач), с. в Демирхи-
сарско — 74, 75
Ковчас (Караджа Наджак), с. в
Лозенградско — 50
Коджабунар, с. в каза Търново, из­
селено — 382
Коджаджик, с. в каза Дебър — 478
Коджамарли, с. в Кукушко — 472
Коджа Тоган, с. в каза Варна,
неуточнено — 225
Коевци (Коюфче), с. в Габровски
окръг — 56, 285, 287
Кожанско — 228, 538
Козар Белене (Белене), с. в Плевен­
ски окръг — 59, 64
Козаревец (Гузаруфча), с. във Вели­
котърновски окръг — 57, 289
Козарево (Кючюк кадъ), с. в Ям­
болски окръг — 321, 325, 354
Козина (Марена), с. в Кавадарско —
205
Козисма, с. в санджака Никопол,
неуточнено — 53
Козлодуй (Йозлодуй), гр. във Вра­
чански окръг — 297, 300
Козлуджа, с. в нахия Чоке, неуточ­
нено — 263
Козлуджа, с. в Беломорието — 365,
366
Коилова, с. в нахия Конуш, неуточ­
нено — 229
Коинце, с. в каза Дойран — 204
Койнаре (Койнар), гр. във Врачански
окръг — 169, 298, 301, 371, 600
8 04
Кокова, с. в Кукушко — 419
Кокови, с. в Берско — 427
Кокошче, с. във вилаета Невро-
коп, неуточнено — 319
Коларево (Туларево), с. в Кратов-
ско — 193
Коларово, с. в Благоевградски о к ­
ръг — 206
Коларово (Арабаджъ Татар), с. в
Старозагорски окръг — 10, 20,
321, 324
Коларово (Арабаджъ), с. в Хасков­
ски окръг — 269
Коларци, с. в нахия Лерин — 66
Колена (Кьолена), с. в Старозагор­
ски окръг — 10, 20, 321, 324
Коленджие, с. в Толбухински о к ­
ръг, неуточнено — 503
Колешино, с. в Струмишко, неуточ­
нено — 203
Колиндро, с. в Берско — 425, 467,
468
Количани, с. в Скопско — 696
Коловертос, с. в Серско, неуточ­
нено — 88
Колокоч (Колукодж), при с. Води­
ца, Търговищки окръг, изчез­
нало — 55, 208, 304, 306—308,
346, 348
Колоня, вилает — 33, 34
Колю Ганчево (Кул Мурад), кв. на
гр. Стара Загора — 238, 325
Комарево, (Комар обасъ), с. във
Врачански окръг — 62
Комарево, с. във Варненски ок­
ръг — 219, 566 '
Комари, с. в нахия Чирмен, неуточ­
нено — 49
Комари, с. в нахия Одрин, неуточ­
нено — 50
Комарян, с. в Серско — 93
Комнени, с. в санджака Никопол,
неуточнено — 56
Комунига, с. в Кърджалийски ок­
ръг — 248
Конак (Конак пънаръ), с. в Търго­
вищки окръг — 8, 10, 19, 20, 208,
303, 309, 346, 349, 374
Конаре (Селим куюси), с. в Толбу­
хински окръг — 222
Кондофрей, с. в Пернишки окръг —
70, 235
Коневец (Кайа бурун), с. в Ямболски
окръг — 322, 326, 355
Конево (Бекирлю), с. в Шуменски
окръг — 212
Конопене, с. в санджака Никопол,
неуточнено — 59
 Конопннци, с. в нахия Киево, неуточ­
нено — 53
Конопища, с. в каза Тиквеш — 738
Константиновец (Баткунлу), с. в
Старозагорски окръг — 268
Константиново (Кючюк Юрендже), с.
в Хасковски окръг — 329
Конуш, нахия — 229, 231
Конче, вилает — 105
Конче, нахия — 203
Конче, с. в Радовишко — 203
Конче кьой, с. в каза Тиквеш — 426
Конюх, гр. в Албания — 538
Коня (Икониум), гр. в Мала Азия —
538
Копаниц, с. в каза Тиквеш — 630
Копач, с. в Серско — 89
Коперсица, с. в каза Тиквеш — 477
Копиловци, с. в Михайловградски
окръг — 367, 368
Копрец (Гюнеш), с. в Търговищки
окръг — 8, 9, 211, 309
Коприва, с. в Серско — 91
Копривлен (Копривляни), с. в Бла­
гоевградски окръг — 84
Копривщица (Авраталан), гр. в Со­
фийски окръг — 483, 603, 604
Корай, с. в Пазарджишки окръг,
неуточнено — 525
Корбир, с, във Варненско, неуточ­
нено — 244
Кориджи (Куруджа), с. в нахия
Юскюдар — 261, 266, 269
Коримвос (Хаджи Али еврен), с. в
Беломорието — 320, 323
Корита, с. в каза Видин, неуточ­
нено — 300
Корица, с. в Солунско, неуточне­
но — 507 , нено — 298
Корколат, с. в каза Тиквеш — 475
Кормища, с. в Зъхненско — 92
Кормянско (Курумендже, Гурманис-
ка), с. в Габровски окръг —
56, 173, 285, 288, 292, 296
Корница (Корниче), с. в Благоев­
градски окръг — 46, 89, 319, 364
Корнофолея (Кара пънар), с. в
Гърция — 323
Кортен (Кесерте), с. в Сливенски
окръг — 329
Кору, с. в каза Лозенград, неуточ­
нено — 265
Кору Исмаил, с. в каза Тиквеш —
632
Кору кьой, с. в каза Лозенград,
неуточнено — 267, 270
Кору Хюсеин мюслим, с. във вила­
ета Шумен, неуточнено — 310
805
Корфаколина, при Малък Самоковец,
в Турция — 312
Корфу, о-в — 551
Косач, с. в Струмишко — 202
Косина, с. в нахия Юскюдар,
неуточнено — 262
Косиче, с. в нахия Бююк Яйла,
неуточнено — 234
Косово, обл. — 99
Косово (Косовча), с. във Варненски
окръг — 219, 307, 308
Косово, с. в Смолянски окръг — 229
Косово (Косовча), с. в Шуменски
окръг — 3Q8, 428, 502, 503
Костанденец (Костенец, Костан-
дил), с. в Разградски окръг —
1 4 9 , 210, 3 0 0 , 3 5 1 , 352
Костандово (Кюстиндова), с. в Па­
зарджишки окръг — 7, 17, 45,
157, 226, 229, 358
Костен, с. в каза Неврокоп, неуточ­
нено — 364
Костен (Кючюк кьой), с. в Б ур­
гаски окръг — 356, 364, 440
Костенец (Кюстендже-и кюберан,
Кюстендже-и мюслим), с. в Со­
фийски окръг — 192, 344, 345,
358, 720
Кости (Костени), с. в Бургаски ок­
ръг — 312
Костиево (Кюсте), с. в Пловдив­
ски окръг — 232
Костилково (Чекердеклю), с. в Кърд­
жалийски окръг — 320, 323, 349
Костирово, с. във вилаета Зъхна,
неуточнено — 94
Костиче, с. в каза Разград, неуточ­
Костово (Козлуджа-и кебир), с. в
Хасковски окръг, заличено -—
328
Костомбо, с. във вилаета Кешиш"
лик, неуточнено — 92
Кострица (Кесридже), с. в каза
Хайребол — 264
Костромия, с. във вилаета Кешиш-
лик, неуточнено — 92
Костур (Кесрия), вилает — 33, 34,
253
Костурно, с. в Струмишко — 729, 730
Костурско — 538
Котел (Казан, Казган пънар дер-
бенд), гр. в Сливенски окръг —
215, 303, 309, 347, 349, 488, 503,
601
Котен, с. в нахия Пловдив, неуточ­
нено — 69
 Котленци (Хошкадем), с. в Толбу­
хински окръг — 222
Котруджа (Котуридже), с. в Бело-
морието — 323
Коцак, с. в Зъхненско — 92
Коч, с. в Кичевско — 698
Кочан (Кочи), с. в Благоевградски
окръг — 46, 80, 82, 365
Кочани, гр. в Югославия — 151,
727, 733
Кочани, вилает — 104
Кочани, нахия — 197, 241, 732
Кочаш (Кочияч), с. в Свиленград­
ско, изчезнало — 248, 328
Кочдарин бюзюрк, с. в каза Раз­
град, неуточнено — 182
Кочеао (Ковач), с. в Пловдивски
окръг — 231
Кочегово, с. в Никополско, изчез­
нало — 9, 19, 353
Кочикар, с. в Солунско, неуточ­
нено — 456
Кочово (Кьотешево, Катошево), с.
в Шуменски окръг — 11, 21,
45, 212, 309, 310
Кошан, с. във Врачански окръг,
изселено — 235, 296, 300
Кошарево, с. в Пернишки окръг —
235
Кошов (Кошово), с. в Русенски ок­
ръг — 55, 351, 352
Коюитепе, нахия — 230, 232
Коюнтепе (Коюн депеся), с. в каза
Ипсала — 262
Коюн Халнл, с. в каза Енидже Вар­
дар, неуточнено — 67, 143
Краище, с. в санджака Никопол,
неуточнено — 54
Край (Крайна), вилает — 108
Крайгорци (Рахманлар), с. в Шу­
менски окръг — 211
Кракя, с. в Серско, неуточнено — 88
Кралево (Карлъ, Чакърлъ), с. в
Търговищки окръг — 211, 212,
347, 348
Крамолин (Гърамолин), с. в Габ­
ровски окръг — 53, 172, 285,
287, 291, 295
Кранево (Еркене), с. в Толбухин­
ски окръг — 223, 337, 418, 595
Крапец (Габърджа), с. в Толбухин­
ски окръг — 224
Красен (Красене), с. в Русенски
окръг — 56, 350, 351
Красен дол (Чанакчнян), с. в Шу­
менски окръг — 218
Красно градище (Горно Калокастро),
с. в Ловешки окръг — 63, 298
Красно градище (Калокастра-и ба-
ля, Калокастра-и кючюк), с.
806
във Великотърновски окръг _
146, 284, 286
Крашеноврал, с. в каза Неврокоп,
неуточнено — 141
Кратово, гр. в Югославия — 153,
192, 633, 734
Кратово (Каратова), вилает — 92,
255, 260, 689, 695
Кратово, каза — 689
Кратово, нахия — 192
Крачан, мезра в санджака Никопол,
неуточнена — 55
Кревата, с. в Верско — 480
Кремен (Кремин), с. в Благоевград­
ски окръг — 9, 19, 72, 132 , 313,
314, 319, 364
Крепча (Крепчене), с. в Търго­
вищки окръг — 306, 307, 380
Крета, с. в Плевенски окръг — 176
Крибдже, с. в нахия Карнобат,
неуточнено — 45
Кривина, с. в Ловешки окръг —
284, 286
Кривина, с. в каза Берковица,
неуточнено — 401
Кривина (Кърска Кривина), с. в
Русенски окръг — 57, 63
Кривия (Кривен, Киривине), с. във
Варненски окръг — 304, 305,
307, 308, 428—430, 502
Кривия (Киривене), с. в Разградски
окръг — 10, 20, 210, 298, 301,
346, 568, 638, 639
Криволак, с. в каза Тиквеш — 205,
631
Криволак (Крива Лука), с. в Него-
тинско — 242
Крим, п-в — 150, 536
Крина, с. в Солунско, неуточнено —
456
Криса, с. в Ениджевардарско — 447
Крит, о-в — 11, 21, 359, 506
Кромидово (Кромида), с. в Благоев­
градски окръг — 136, 271, 272
Крояч (Аксан сахра, Дерзилер), с.
в Разградски окръг — 208, 212
Крумово (Юрюлмиш), с. в Сливенски
окръг — 329
Крумово градище (Кулагузли), с.
в Бургаски окръг — 356
Крупен (Иридже), с. в Толбухински
окръг — 224
Крупник, с. в Благоевградски ок­
ръг — 151
Крушаре (Артаклу, Артуклар), с.
в Сливенски окръг — 326; 355
Крушева, с. в Кукушко — 508
Крушево (Курушево), с. в Благоев­
градски окръг — 79, 86, 319, 364
Крушево (Арматли, Горно и Долно
 Крушево, Куршува-и баля), с. в
Габровски окръг — 56, 174,
285, 288, 293, 295, 296
Крушево (Аръклар), с. в Толбухин­
ски окръг — 225
Крушево, с. в Демирхисарско — 78
Крушето (Емрудли), с. във Велико­
търновски окръг — 393
Крушефче, с. в каза Нови пазар,
неуточнено — 304
Крушка, с. в Зъхненско, неуточне­
но — 89
Крушовица, с. във Врачански ок­
ръг — 59
Крушовица (Курушувиче), с. в Пле­
венски окръг — 177, 298, 301,
372
Крушовиче, с. в каза Тиквеш — 241
Крушово, с. в Битолско — 692, 701,
702
Крушово, с. в Демирхисарско — 78,
271, 272
Крушово, с. в Серско — 91
Крушуна (Куруш, Куршуна), с. в
Ловешки окръг — 10, 20, 58,
146, 285, 287, 298, 379
Крушуна, вилает — 99
Кръвеник (Искравеник), с. в Габ­
ровски окръг — 285
Кръстево, с. в каза Провадия,
неуточнено — 219
Кръстогорие, вж. Средни Родопи
Кръсяии, с. в Серско, неуточнено —
89
Кръшно (Кьосе Ахмед), с. в Търго­
вищки окръг — 383
Ксанти (Искети, Скеч), гр. в Гър­
ция — 179, 248, 361, 395, 538
Ксанти (Аксатия), нахия — 111
Куделино, с. във вилаета Кешиш-
лик, неуточнено — 92
Кудуриотиси, с. в Верско, неуточ­
нено — 478
Кузихова, с. в нахия Русокастро,
неуточнено — 68
Кузлукьой, с. в Беломорието — 538
Куклен, с. в Пловдивски окръг —
620
Куклиш, с. в Струмишко — 202
Кукорево (Кюкюрава, Керкерава),
с. в Ямболски окръг — 322, 325
354
Кукос, с. в Верско, неуточнено —
450
Кукуслица, с. в Герлово, неуточ­
нено — 64
Кукусличе (Конавиро), с. в каза
Разград, неуточнено — 305
Кукуш, с. каза Спахбентероглу —
424
807
Кукуш (Аврет Хисар, Женско), гр.
в Гърция — 117, 425, 427, 448,
466, 470, 633, 666, 667
Кукуш, каза — 426
Кукушко — 666
Кула (Осман обасъ, Кула кьой), с.
в каза Лозенград — 265, 270
Кула (Касрие), с. в Русенско, из­
чезнало — 352
Кулавузлар, с. в каза Шумен, из­
чезнало — 214
Кулагузджи, с. в нахия Караджа-
даг, изчезнало — 231
Кулагузли, с. в нахия Коюнтепе,
неуточнено — 230
Кулакия, с. в Солунско — 469, 629
Кулаклар, с. в каза Провадия,
неуточнено — 216
Кулаклу, с. в нахия Ада, неуточ­
нено — 261, 266, 270
Кулнна вода, с. в Плевенски ок­
ръг — 63
Кулкалу, с. в каза Енидже Кара су,
неуточнено — 180
Кулупанджа, с. в Солунско, неуточ-
■ нено — 422, 424, 425, 469
Кулура, с. в Верско — 427, 480
Кулушова, с. в Струмишко — 469
Кулфал обасъ, мезра в санджака
Никопол, неуточнена — 55
Кум Али, с. в каза Ипсала, неуточ­
нено — 263
Куманица (Кучаниме), с. във ви­
лаета Неврокоп, неуточнено —
9, 19, 313, 314, 319
Куманичевци, с. в Кавадарско —
199
Куманово, гр. в Югославия — 198,
521, 695, 701, 702
Куманово (Куманиче), вилает — 103
Кумарино (Догат каяси), с. във Ве-
лешко — 42
Куманич, с. в каза Солун, неуточ­
нено — 67, 143
Кум багъ, с. в каза Родосто — 264
Куменица, с. в каза Пазаруда — 454
Кумкьой, с. в Верско — 449
Кумли (Кумлани), с. в Демирхи­
сарско — 75
Куидиио, с. в Кратовско — 695
Кунево (Ибрахим бей), с. в Ямболски
окръг — 354
Кунино, с. във Врачански окръг —
63, 353
Кураханова, с. в каза Нова Загора,
неуточнено — 250
Курджик, мезра в нахия Фере,
неуточнена — 52
Курило, дн. гр. Нови Искър, към
гр. София — 644
Курласи, с. в Щипско — 446
Куриово (Курненче), с. във Врачан­
ски окръг — 297, 299, 300
Куртино, с. в нахия Нова Загора,
неуточнено — 69
Куртурлуш Арнавуд, с. в каза Чир-
мен, неуточнено — 330
Курудере, с. в каза Дупница, неуточ­
нено — 236
Куруджи, с. в каза Ипсала — 262
Куру-и бююк, с. в каза Чирмен,
неуточнено — 248
Курушова-и зир, с. в каза Хоталич,
изчезнало — 285, 288
Курушофче, с. в каза Нови Пазар,
неуточнено — 306
Куско, с. в Гревенско — 468
Кустуряни, с. във Воденско — 631
Кутлово, с. в каза Смолян — 397
Кутрилако, с. в нахия Каладендар,
неуточнено — 91
Куфали, с. в Солунско — 466, 469,
474
Куцина (Кучина, Кручине), с. във
Великотърновски окръг — 59,
291, 295
Кучи башъ, с. в каза Хасково,
неуточнено — 248
Кучкарево, с. в Кумановско — 727
Кучос (Кучи), с. в Серско — 91, 92
Кушево (Кокиня), с. в Демирхи-
сарско — 272, 273
Кушколи, с. в Радовишко — 670
Кушоглава, с. във вилаета Острово,
неуточнено — 91
Куюли Хюсеин, с. в каза Варна,
неуточнено — 221
Куюнджи, с. във Велешко — 632
Къбел, с. в Плевенски окръг, из­
селено — 176
Къз капан, с. в каза Кешан — 263
Къзъл дели, с. в $еломорието —
320, 323, 349
Къзълджа килиса, с. в каза Лозен­
град, неуточнено — 265
Къзълджелу, джемаат в каза Та-
тарпазарджик — 233
Кълново (Йери), с. в Шуменски
окръг — 214
Кълъчхор, с. в каза Сливен, неуточ­
нено — 247 ' Кюстенджа, гр. в Северна Добруд­
Къпиново (Мелек каръ), <с. в Тол­
бухински окръг — 223
Кърджалар (Кара Джелялъ), с. в
Солунско — 143
Кърджалар, с. в каза Разград,
неуточнено — 208
Кърджалиево (Кара Джеляллъ), с.
в Солунско — 68
Кърджалийски окръг — 9, 19
808
Кърджалийско (Кърджалъка) — 641
Къркклисе, вж. Лозенград.
Къркорино, с. в каза Битоля — 336
Къркънчълар, с. в каза Варна,
неуточнено — 222
Кърстовн, с. в нахия Провадия,
неуточнено — 165, 166
Къртълли, с. в каза Търговище,
неуточнено — 347
Кърчово (Кичево), гр. в Югосла­
вия — 246
Кърчово, вилает — 97, 258
Кърчово (Кърчова), с. в Демирхи-
сарско — 78, 271, 272
Кър-шехри, с. в нахия Юскюдар —
269
Късак (Късък), с. в Смолянски
окръг — 608
Кьолмен (Гюлямен), с. в Шуменски
окръг — 310
Кьопекли, с. в каза Провадия,
неуточнено — 307
Кьоплюлер, с. в каза Шумен, неуточ­
нено — 213
Кьопрюлю, вж. Велес
Кьосе Салихер, с. в каза Шумен,
неуточнено — 215
Кьосе Синан, с. в каза Варна,
неуточнено — 221
Кьосе Юиус, с. в каза Мигалкара,
неуточнено — 264
Кьотеш, с. в каза Шумен, неуточ­
нено — 302
Кюлахли, с. в Солунско — 475
Кюгиз, с. в каза Разград, неуточ­
нено — 207
Кюкюлер (Кьокерлел чифтл*ги), с.
в каза Хавса — 267
Кюлевча (Кюлефче), с. в Шуменски
окръг — 44, 46, 50, 166, 218,
304, 306-308
Кюмюрджи, с. в каза Айтос, неуточ­
нено — 327
Кюпеклю (Кюплю, Кюпеги кьой),
с. в каза Узункьопрю — 32 i,
324
Кюприе, с. в Демирхисарско — 271,
272
Кюрекчилер, с. в каза Варна, неуточ­
нено — 221
жа — 231, 244
Кюстендил (Илидже, Ълъджа Кю­
стендил), гр. — 235
Кюстендил, вилает — 103, 104,
254, 255, 259
Кюстендил, лива — 240—243
Кюстендил, санджак —
Кюстендил, каза — 235
Кюстендилско — 7, 17
 • Кючюк Керделу, с. в нахия Фере,
неуточнено — 52
Кюшекча Сннан, с. в каза Разград,
неуточнено — 207
Кятиб Лютви йолу, с. в каза Тър­
ново, неуточнено — 287
Кяфир куюси, с. в каза Варна,
неуточнено — 225
Лабунище, с. в каза Охрид — 338
Лавра (Салтук), с. в Беломорие-
то — 320, 323
Лагатор, с. в Демирхисарско, неуточ­
нено — 73
Лазари, с. в Серско, неуточнено —
88
Лазарополе, с. в Дебърско — 690,
691
Лазар Станево (Торос), с. в Ло­
вешки окръг — 61, 174, 301,
563, 599
Лазарци, с. във Великотърновски
окръг — 287
Лайна, с. в каза Лангада — 453,
455, 473
Лалнас (Лакос), с. в Серско — 89,
138
Лалково (Лалков дербенд, Саръ Ис-
хаклъ), с. в Ямболски окръг —
£ 266, 269
Лалос, с. в Демирхисарско — 78
1 Ламбрион (Доганджилар), с. в Ксан-
тийско — 148
Лангада (Лъгадина), гр. в Гърция —
422, 423, 425, 427, 428, 447,
448, 453, 470, 475, 477, 628
Ланду»(Уландос), с. в нахия Конуш,
неуточнено — 47, 230
Лапра, с. в Ениджевардарско —
422, .632
Лариса, гр. в Гърция — 446, 455,
470
Лахана, с. в каза Хайраболу, неуточ­
нено — 247
Лахана (Лахан), с. в Серско — 272,
538
■ Лебуси, с. в Серско — 507
Левендо, с. във вилаета Кешишлик,
неуточнено — 92
Левка (Лефке, Селерка), с. в Хас­
ковски окръг — 262, 266, 268
Левочево, с. в Смолянски окръг —
361, 397
Ледених, с. във Великотърновски
окръг — 10, 20, 54, 162, 284,
286, 290, 294, 392, 393
Лезово, с. в Щипско — 195
Лелова, с.. в каза Демир Хисар —
140, 508
809
Лелово (Лелова), е. в Кукушко —
114, 134, 272, 273
Лелянци, с. в санджака Никопол,
неуточнено — 61
Ленгерде, с. в нахия Коюнтепе,
неуточнено — 233
Ленково (Коприва), с. в Плевенски
окръг — 59
Леиово (Кетанлик), с. в Кърджа­
лийски окръг — 9, 19, 319, 323
Лепица, с. във Врачански окръг —
301
Лепопелци, с. в Кочанско — 198
Лерин (Влора), гр. в Гърция — 65,
422, 739
Лерин (Филорине), вилает — 108,
109, 253, 260
Лерин, епархия — 739
Лерин, нахия — 65
Лесидрен (Лесидере), с. в Ловешки
окръг — 298
Лесичери (Лесичер-и Кавак баба),
с. във Великотърновски окръ —
11, 20, 284, 286, 290, 294, 392, 393
Леска (Селерка), с. в Хасковски
окръг — 328
Лескова, с. в Кичевско — 630
Лесковар (Чекрекджи), с. в Битол-
ско — 44
Лесковац (Лясковица), гр. в Юго­
славия — 532
Лесковица, с. в Щипско — 194
Лесково, с. в Бургаско, неуточ­
нено — 642
Лесново (Орманлу), с. в Софийски
окръг — 234
Лесура (Лесурад), с. във Врачан­
ски окръг — 297, 299
Летница (Летниче, Долна Летни­
ца), гр. в Ловешки окръг —
57, 62, 147, 568
Лефка, пл. — 360
Лехово (Лекова), с. в Благоевград­
ски окръг — 271, 272
Лехчево (Левчево), с. в Михайлов­
градски окръг — 60
Лешкн (Лешкино), с. в Кочанско —
197
Лешко, с. в Благоевградски ок­
ръг — 696, 697
Лешница (Елешница), с. в Демир­
хисарско, неуточнено — 43
Лешница, с. в Благоевградски о к ­
ръг — 207
Лешница, с. в Ловешки окръг — 175
Лещак (Фандаджик), с. в Смолян-
,ски окръг — 365
Лещарка (Муса бейлю), с. в Кърд­
жалийски окръг — 320, 324
Лещен (Лещане), с. в Благоевград*
ски окръг — 364
Лещен, с. в Беломорието — 395
Либа, с. в Ениджевардарско — 475
Либаново, с. в Солунско — 509, 634
Ливади (Ливадион), с. в Халкиди-
ка — 425, 451, 452, 466, 469
Ливади, с. в Еласонско — 451, 453
Ливера (Ада), с, в Ксантийско — 179
Лаковани, с. в Солунско, неуточ­
нено — 452, 630
Ликовик, с. във вилаета Кешиш-
лик, неуточнено — 93
Ликовица, с. в Берско — 479
Лилково (Лилова), с. в Пловдив­
ски окръг — 230
Лиляк (Чекандин, Чикандинова), с.
в Търговищки окръг — 10, 20,
45, 47, 51, 64, 158, 163, 209,
303, 309, 347, 348
Лиляково (Кара Бакълар), с. в
Толбухински окръг — 222
Липа, с. в Кавадарско — 206
Липеи, с. в Беломорието — 395
Липник, с. в Разградски окръг —
208
Липник, слято със с. Николово, Ру­
сенски окръг — 208, 296, 300, 352
Липош (Липощица), с. в Демир-
хисарско — 77, 271, 272
Лисец (Мървица), с. в Ловешки
окръг — 57
Лисолай, с. в каза Манастир — 339
Листец (Мюслимер), с. в Силистрен­
ски окръг — 211
Литаково, с. в Софийски окръг —
583
Лияхово, с. във вилаета Зъхна,
неуточнено — 94
Лобунища, с. в Дебърско — 705
Ловец (Абдалар), с. в Търговищки
окръг — 311, 347, 348, -375
Ловеч (Лофча), гр. — 60, 244, 562,
577, 587
Ловеч (Лофча), вилает — 8, 18, 99,
254, 260, 537, 541
Ловеч (Лофча), каза — 297, 298,
300, 301
Ловеч, окръг — 9, 20, 585, 586
Ловешко — 12, 23
Ловиидол (Ломнидол дербенд), с.
в Габровски окръг — 9, 19,
45, 54, 285, 288, 292, 296
Ловско (Шекерие, Шукрие), с. в
Разградски окръг — 216, 381
Ловча, с. в Демирхисарско — 9,
19, 314, 315, 318
Ловчанци (Кара Сулар), с. в Тол­
бухински окръг — 595
Логодаш, слято със с. Станке-Ли-
810
сичково, Благоевградски ок- •
ръг — 697
Лозани, с. в Ениджевардарско — 509
Ложище, с. в Демирхисарско — 91
Лозарево (Комарева), с. в Бургаски
окръг — 356
Лозево (Дормуш, Черешовец), с. в
Шуменски окръг — 56, 211,
303, 309, 310
Лозенград (Кърк килиса), гр. в
Турция — 265, 267, 270, 353,
489, 642
Лозенград (Кърк килиса), каза —
265, 267, 270
Лозенград (Кърк килиса), нахия —
50, 70
Лозенец (Сеймен), с. в Ямболски
окръг — 641
Лозики, с. в Солунско, неуточ­
нено — 452
Лозица, с. в Плевенски окръг — 59
Лозица, с. в Солунско, неуточне­
но — 449
Лозна (Лозно), с. в Демирхисар­
ско — 127
Лозница (Кубадин), гр. в Разград­
ски окръг — 211, 744
Локвица (Лохтище), с. в Зъхнен-
ско — 94, 674
Локови, с. в Солунско, неуточ­
нено — 452, 455, 456
Лом (Ломград), гр. в Михайловград­
ски окръг — 400, 637
Лом (Поломие), каза — 298, 301
Ломец, с. в Ловешки окръг — 576
Ломница (Мазлумча), с. в Толбу­
хински окръг — 223 .
Ломци, с. в Русенски окръг — 55
Ломци (Сипахилер), с. в Търговищ­
ки окръг — 381
Лопате, с. в Кумановско — 199
Лояне, с. в Кумановско — 198
Лудогорие (Делиорман) — 244, 493,
511
Луке, с. в Паланечко — 733
Луковец, с. във Воденско — 703
Луковит (Голема Лука, Горни Л у­
ковит), гр. в Ловешки окръг —
60, 297, 299, 582, 586, 600, 627
Луковица, с. в санджака Никопол,
неуточнено — 64
Лукойца, с. в Поречко — 702
Лукунджи, с. в Правешко, неуточ­
нено — 507
Лулица (Чибуклу), слято със с.
Желю войвода, Сливенски ок­
ръг — 355
Луличка (Кадъ), с. в Кърджалий­
ски окръг — 320, 324
Лунковица, с. в нахия Лерин — 65
 Луповец (Улупофче), с. в каза Ви­
дин, изчезнало — 297, 299
Лъвино (Арсланча), с. в Разград­
ски окръг — 208
Лъджа (Ълъджа), кв. на гр. Ивай­
ловград — 320, 324, 350
Лъжене (Лъжани), кв. на гр. Ве­
линград — 157, 226, 229, 335
Лъжница (Ложница), с. в Благоев­
градски окръг — 80, 318, 364
Лъка (Ески пасли), с. в Бургаски
окръг — 311
Лъкавица, с. в Демирхисарско —
114
Лъки, с. в Благоевградски окръг —
9, 19, 74, 313, 314, 318
Лъика, с. в нахия Гугово — 66
Любаница, с. в каза Охрид — 339
Любен (Кара Мустафалар), с. в
Пловдивски окръг — 232
Любен-Каравелово (Саръ гьолли), с.
във Варненски окръг — 221
Любеново (Гьонюллю, Ютуртчи),
с. в Хасковски окръг — 69, 231
Любеново (Мършовица), с. в Пле­
венски окръг — 59
Любетино, с. в Леринско — 197
Любимец (Дърагостина), гр. в Хас­
ковски окръг — 328
Люботен, с. в Скопско — 645
Люлебургаз (Бергос), каза — 246,
267, 270
Люляково (Граматик), с. в Бургас­
ки окръг — 249
Лялево, с. в Благоевградски ок­
ръг, заличено — 9, 29, 313, 314
Ляновери, с. в Солунско, неуточ­
нено — 451
Лясковец, гр. във Великотърнов­
ски окръг — 58, 392, 570, 575
Лясково (Фъндъкли), с. в Бургаски
окръг — 642
Лясково (Малина лъка- и^ Рупчос,
Рупчоска Малина лъка), с. в
Пловдивски окръг — 229
Лясковб, с. в Беломорието — 395
Ляхово (Евреклер), с. в Толбухин­
ски окръг — 225
Маврово, с. в Струмишко — 508
Мавроклиси (Кара килиса), с. в Б е­
ломорието — 320, 323
Маглаик (Магладжък), с. в каза
Лозенград — 265
Мадара, с. в Шуменски окръг — 218
Мадара, вилает — 96
Мадара (Матара), нахия — 44, 46,
50, 304, 306—308
Маден, с. в каза Хасково, неуточ­
нено — 329
811
Маджарина, с. в Солунско, неуточ­
нено — 466
Мазник, с. в каза Чаталджа, неуточ­
нено — 265
Макаврос, с. в Серско, неуточне­
но — 88
Макак (Макаклар), с. в Шуменски
окръг — 21о
Макариополско (Насухча), с. в Тър­
говищки окръг — 212
Макаслу, с. в каза Гюмюрджина,
неуточнено — 247
Македония, обл. — 14, 24, 151,
434, 435, 510, 538, 56:. 619,
652, 698, 708; Македония За­
падна — 33, 40
Маково, с. в каза Битоля — 443
Маково, с. в каза Демир Хисар,
неуточнено — 138
Макори, с. въввилаета Зъхна,
неуточнено — 93
Макрохори (Макросилко), с. в Сер­
ско — 88
Малашево, вилает — 105, 255
Малашево, нахия — 203
Мали Богдан (Гюлелер), присъеди­
нено към с. Каравелово, Плов­
дивски окръг — 232
Мали Дреновец (Диренофче-и кю-
чюк), с. във Видински окръг —
297, 300
Малино (Юч пънаръ), с. в Кърджа­
лийски окръг — 320
Малиново (Острец, Астреч), с.
Габровски окръг — 293
Малишевско — 668, 669
Малка Детелина (Тирфиллю), с. в
Сливенски окръг — 268
Малка Желязна (Железна), с. в
Ловешки окръг — 61, 301
Малка Струмица, с. в Македония,
неуточнено — 633
Малки Вършец (Сирбие, Сърбье),
с. в Габровски окръг — 57,
58, 173, 371
Малки чифлик (Чифлик-и узун), с.
във Великотърновски окръг —
294
Малко Асеново (Кючук Хасан), с.
в Хасковски окръг — 642
Маловец (Мюминча), слято с гр.
Ген. Тошево — 222
Малко градище (Алван дереси), с.
в Хасковски окръг — 328
Малко Еринджик, с. в Хасковски
• окръг, неуточнено — 526
Малко Кирмлово (Мангафлъ), с. в
Ямболски окръг — 269
Малко Козари (Тюркмншлер), с. в
 санджака Никопол, неуточне­
но — 54, 226
Малкоч Чалъш, с. в каза Варна,
неуточнено — 226
Малкува, с. в каза Хоталич, неуточ­
нено — 292
М. 1 Балдешенци, с. в Струмишко,
неуточнено — 203
Маломир (Софилер), с. в Шуменски
окръг — 218
Маломирово (Анбар), с. в Ямболски
окръг — 268
Мало Пещене (Малко Пещене), с.
във Врачански окръг — 511
Малорад (Малоград, Малгрид), с.
във Врачански окръг — 61,
296, 300
Малошийца (Малощица), с. в Демир-
хисарско — 129, 319
Малуш, гр. в Добруджа, неуточ­
нен — 244
Малчика (Долно Лъжани), с. в
Плевенски окръг — 9, 19, 63,
340, 353
Малък Бешик, с. в каза Лангада —
472
Малък Карабурун, с. в Солунско —
477
Малък манастир (Манастир-и кю-
чюк), с. в Ямболски окръг —
261, 268
Малък Поровец (Кокарджа), с. в
Разградски окръг — 208, 383
Малък Преславец (Кади), с. в Си­
листренски окръг — 387
Малък Самоков, с. в Турция — 312
Манасия, ' с. в Солунско, неуточ­
нено — 451
Манастир, с. във Варненски ок­
ръг — 220, 244, 338
Манастир (Манастир-и баля, Малък
манастир), с. в Демирхисар-
ско — 9, 19, 114, 313, 314, 318,
319
Манастир, нахия в каза Охрид —
261, 262, 268
Манастир, с. в Гюмюрджинско —
247
Манастир, вж. Битоля
Манастирище (Манастир Хаскир),
с. във Врачански окръг — 297,
299
Манастирско (Теке-и Бали бей, Те-
кие-и кюберан), с. в Разградски
окръг — 209, 306, 307 , 348
Манастирци (Чукур къшла), с. в
Търговищки окръг — 209
Мангалия, с. в Северна Добруджа —
244
812
Мандра (Мандра-и кебир), с. в Бе
ломорието — 322, 324, 350
Мандра, с. в каза Шумен, неуточ­
нено — 212
Мандра, с. в Хасковски окръг — 329
Мандрица (Мандраджък), с. в Кърд­
жалийски окръг — 321, 324
Мандрица (Мандриче), с. в каза Бу-
нар Хисар — 265, 267, 270,
321, 324
Мани (Кадъ виран, Кадъ кьой), с.
в Беломорието — 328, 350
Манкалянско (Мангалийско) — 430
Манкуфли, с. в каза Хавса, неуточ­
нено — 266, 270
Манолич (Маноилец), с. в Бургаски
окръг — 56, 356
Мантия (Османджък), с. в Деде-
агачко — 246
Мараш (Макаклар, Кара агадж), с.
в Шуменски окръг — 216, 310
Марикостиново (Мурокосте), с. в
Благоевградски окръг — 78,
271, 272
Маринар, с. в Североизточна Бълга­
рия, неуточнено — 244
Марино поле (Ментешелу), с. в Плов­
дивски окръг — 232 м
Марица, р. — 266, 639 .у
Марково (Марковча), с. в Шуменски
окръг — 219, 306—308, 428
Марково (Малковца, Марковиче), с.
в Шуменски окръг — 166, 304,
502, 503
Марио поле, с. в каза Търново,
неуточнено — 287
Марсилия, гр. във Франция — 546
Мартен (Марутени, Маротин), с. в
Русенски окръг — 56, 299, 350
Маруса, с. в Верско — 467, 468
Масларево (Яйджи, Яйджи бунаръ),
с. във Великотърновски ок­
ръг — 58, 295, 392
Маслиново (Яялъ), с. в Хасковски
окръг — 328
Матейче, с. в Кумановски — 199, 702
Махли, с. в каза Йоке, неуточне­
но — 269
Мацариди, с. в Солунско — 632
Мачин, гр. в Северна Добруджа —
563
Мега Дукатон (Доганджъ), с. в
Ксантийско — 148
Медвен (Медван), с. в Сливенски
окръг — 159—161
Меден Бук (Балджъ Ум/р), с. в
Кърджалийски окръг — 320,
323
Меджекли, с. във Воденско — 447
Меджид, с. в Битолско — 447
Меджидия, гр. в Северна Добруд­
жа — 431
Медковец (Мескофче), с. в Михай­
ловградски окръг — 296, 299,
300
Медникарово (Пелид), с. в Старо­
загорски окръг — 269
Медовина (Балджи Омур), с. в
Търговищки окръг — 210
Медово (Балджилар), с. в Старо­
загорски окръг — 231
Медушице, с. в санджака Никопол,
неуточнено — 63
Междурек (Муждурак), с. в каза Де-
мир Хисар — 134, 141
Междурек, с. в каза Кукуш — 75,
114, 271, 273
Мезек (Мезегян), с. в Хасковски
окръг — 62, 328
Мезидлу, с. в каза Шумен, неуточ­
нено — 214
Мейватули, с. в каза Търново,
неуточнено — 292
Мека, гр. в Саудитска Арабия — 611
Мекиш, кв. на с. Обединение, Ве­
ликотърновски окръг — 55, 291,
294, 393
Мелики, с. в Верско — 468
Мелин Факъх, с. в каза Димотика,
неуточнено — 248
Мелник (Менлик), гр. в Благоев­
градски окръг — 137, 538
Мелник (Менлик), вилает — 113,
253, 260
Мелник (Менлик), каза — 271
Мелник, с. в Серско — 454
Мелникич, с. в Серско — 89
Мелница (Дегирмен дереси), с. в
Ямболски окръг — 266, 269
Менгишево (Кьопек, Ревджа), с. в
Шуменски окръг — 211, 303, 310
Менелер, с. в каза Пловдив, неуточ­
нено — 237
Менелу, с. в каза Пловдив, неуточ­
нено — 238
Мергеле, при с. Нареченски бани,
Смолянски окръг, изчезнало —
229
Мерданя (Марда, Мардун), с. във
Великотърновски окръг — 285,
288
Мерджан, с. в каза Кешан — 263
Мерджие, с. в каза Кешан — 263
Меричлери (Гарбчилер, Меричлер),
с. в Хасковски окръг' — 321,
325
Мерян, с. в Серско — 89
Месемврия (Месеври), вилает —
96, 97
813
Месемврия (Месеври), каза — 355,
502
Месимери, с. в Солунско — 450,
452, 456
Месимери, с. във Воденско — 479
Месолонги, с. в Солунско, неуточ­
нено — 472
Места, р. — 179, 538
Местан огли куюси, с. в каза Варна,
неуточнено — 222
Метежево, с. в Пиянечко — 694
Методиево (Чавуш кьой, Чауш), с.
в Шуменски окръг — 216, 303,
309, 310
Методиево (Кюплюлер), с. в Тол­
бухински окръг — 221
Метох, с. в Серско — 93
Мецердек, с. в Кукушко — 634
Мецово, с. в Солунско, неуточне­
но — 426
Мечка, с. в Плевенски окиъг — 63
Мечка (Мачка), е. в Русенски ок­
ръг — 350, 352
Мечово, с. в Янинско — 446
Меше аланъ, с. в каза Карнобат,
изчезнало — 356
Мешели (Мошелово), с. в Демир-
хисарско — 113, 122
Мигалкара, каза във вилаета Од­
рин — 264
Мидие, с. в каза Бунар Хисар —
265
Мидие, вилает — 96
Мидиелю, с. в каза Узункьопрю,
неуточнено — 324
Мидия, гр. в Турция — 312, 336
Микрогузи (Микроузи), с. в Вер­
ско — 473, 476
Миладиновци (Халифе), с. в Тър­
говищки окръг — 211, 213
Милан, с. в каза Галиполи — 264
Миланово (Вели бей), с. в Шуменски
окръг — 311
Милино (Минино), с. в Щипско —
195, 200
Милолува-и кебир, с. в каза Тър­
ново, неуточнено — 290
Милома, с. в Верско — 248
Мина Кавала, нахия — 111
Мина Нежилова (Кратовско), ви­
лает — 102
Мина Нигел, вилает — 110
Мина Никшани, вилает — 111
Минас, гр. в Турция — 264
Миндя (Миндо), с. във Великотър­
новски окръг — 392
Минолище, с. във вилаета Кешиш-
лик, неуточнено — 92
Миравча, с, в Дойранско — 508
Мнраковци, с. в каза Тикваш, неу­
точнено — 206
Мир гази, с. в каза Търново, неуточ­
нено — 393
Миргонци, с. в Струмишко, неуточ­
нено — 202
Мирзен, с. в Кукушко — 426
Мирково, с. в Софийски окръг — 61,
62, 369
Мировина, с. в каза Анхиало, неуточ­
нено — 311
Мирово (Мирава), с. във Велико­
търновски окръг — 292, 295
Миромир (Секбан), кв. на гр. Хи­
сар — 231
Митрополия, с. във вилаета Кешиш-
лик, неуточнено — 92
Михайлово (Гнояниче), с. във Вра­
чански окръг — 297, 299
Михал кьой, с. в каза Сливен,
неуточнено — 355
Михалич, с. във Варненски окръг —
217
У халич (Михалъч), с. в Хасков­
ски окръг — 261, 266, 268
Михалци (Михал Орудж), с. във
Великотърновски окръг — 53,
393
Михлюз, с. в санджака Никопол,
неуточнено — 58
Млада гвардия (Беглю), с. във Вар­
ненски окръг — 218, 338
Младен (Букурово), с. в Габровски
окръг — 58
Младиново (Йени кьой), с. в Хас­
ковски окръг — 269, 328
Младо Нагоричино (Ново Нагори-
чино), с. в Кумановско — 98, 198
Млечево (Милачува), с. в Габров­
ски окръг — 9, 19, 53, 285, 288,
292
Млечен (Хайран), с. във Варненски
окръг — 220
Мозал, с. в каза Кешан — 263
Могила (Мухла, Могелешна), с. в
Шуменски окръг — 9, 19, 165,
220, 304, 306—308, 594
Могила (Могили), с. в Ямболски
окръг — 322, 354
Модрица, с. в Кичевско — 674
Могилец (Велед), с. в Търговищки
окръг — 214
Могилица. (Тоз бурун), с. в Смо-
лянскн окръг — 366, 367, 383,
386, 387
Могиляне (Угурлу виран), с. в
Кърджалийски окръг — 247
Мокрен (Мокренджик), вж. Аврамов
Мокреш (Маркиш, Кара Ахмедлу),
с, в Шуменски окръг — 213
814
Мокри, вилает — 101
Моксина, с. в Демирхисарсхо,
неуточнено — 73
Молдавия (Богданско, Кара Бог-
данско) — 38, 39, 436, 498
Молескоаа, вилает — 108, 109
Момино село (Муртатлу), с. в Плов­
дивски окръг — 231
Момин проход (Капи дербенд), кв.
на гр. Костенец — 435
Момин сбор (Кастамудлар), с. във
Великотърновски окръг — 147,
291, 295, 392
Момчево, с. в Струмишко — 729
Момчил, слято с гр. Балчик — 220,
223
Момчилово (Еседлу), с. във Вар­
ненски окръг — 216
Момчиловци (Горно Руеново), с. в
Смолянски окръг — 361
Моиевци (Монювли), към гр. Габ­
рово — 295
Моноспита, с. в Серско, неуточне­
но — 89
Мора (Мория), лива — 113
Моравите (Рафта), слято със с.
Съединение, Бургаски окръг —
357
Моравка (Кара Хадърлар, Къртъл-
лу), с. в Търговищки окръг —
214, 215
Моравиица, с. в Серско, неуточне­
но — 89
Морайца, с. във Велешко — 629
Морафча (Моровиче), с. в Демир-
хисарско — 271, 273
Морнда, с. в каза Тиквеш — 629
Мориово (Морихово), вилает — 108,
253
Мородвис, с. в Кочанско — 732
Моруница, с. в Дебърско — 705
Московец (Татарлар), с. в Плов­
дивски окръг — 232
Московията, вж. Русия
Мост, с. в Североизточна Бълга­
рия, неуточнено — 244
Мостар, гр, в Югославия 482
Мостино (Джелеп), с. в Бургаски
окръг — 488
Мотилово, с. в Демирхисарско 78
Моцариди, с. в Солунско, неуточ-.
нено — 632
Моянци, с. в Кочанско — 198
Мраморен (Мърамора), с. във Вра­
чански окръг — 29/ /9»
Мудедедж, вилает — 258
Мурад кьой, с. в каза Сливен> неуточ­
нено — 422
Муратлък Махмуд, с. в каза Тър­
ново, не уточнени — 29,J
Мургаш, с. в каза Ямбол, неуточ­
нено — 325
Мурсалево (Мурселу), с. в Кюстен­
дилски окръг — 235
Муртатово, с. в Серско — 88
Муртиница, с. в каза Неврокоп,
неуточнено — 84
Мусаджили, джемаат в каза Само­
ков — 236
Муса кьой, с. в каза Айтос, неуточ­
нено — 327
Мусали, с. в Серско — 122
Муса ялъгъ, с. в каза Шумен,
неуточнено — 214
Муселиево (Мюслим йери), с. в Пле­
венски окръг — 62
Мусенци, с. в Прилепено — 706
Мусина, с. във Великотърновски
окръг — 11, 20, 57, 147, 284,
286, 291, 295, 377
Мусинци (Бали обасъ, Муса оба-
съ), с. в Прилепено — 206
Муслим Факъх, с. в каза Балчик,
неуточнено — 312
Мусомища (Месомища), с. в Бла­
гоевградски окръг — 46, 80,
318, 364
Муставино (Мустафа обасъ), с. в
Щипско — 155, 195
Муставчево (Сливово, Мустафалу),
с. в Ксантийско — 66, 395
Мутавли (Мутулова), с. в Демир-
хисарско — 272, 273
Мутал, с. в каза Люле Бургаз,
неуточнено — 246
Мухарем бей чифтлиги, с. в нахия
Нова Загора, изчезнало — 329
Мушково, с. в Кратовскр — 689
Мъглен (Оливире), вилает — 107
Мъглен, епархия — 438
Мъглиш, с. в каза Варна, неуточ­
нено — 221 х
Мъглнща, с. в нахия Долни Дебър —
236
Мъглнща (Ардачлу), с. в Смолянски
окръг — 247
Мъдрец (Софулар, Йени кьой), с.
в Кърджалийски окръг — 9,
19, 320, 323, 349
Мъклен (Моглани), с. в Серско — 88
Мърлян, с. в Северна Добруджа —
302
Мътеница (Авренлу), с. в Пловдив­
ски окръг — 232
Мътница (Буланък), с. в Шуменски
окръг — 219
Мътница (Мутниче), с. в Демирхи-
сарско — 77, 271, 272
Мюрселлер, с. в каза Шумен, неу­
точнено — 213
815
Навъсен (Сурет чешмеси), с. в Хас­
ковски окръг — 269
Нагориченска (Кумановска) на­
хия — 198
Надарево (Назърча), с. в Търговищ­
ки окръг — 213
Надеждино (Сатъбей), с. в Плов­
дивски окръг — 69
Надър обасъ, с. в каза Търново,
неуточнено — 145
Найденово (Конакчи дербенд), с.
в Старозагорски окръг — 10,
20, 321, 325
Намир, с. в санджака Никопол,
неуточнено — 61
Нанево (Сюртюк), с. в Толбухин­
ски окръг — 225
Нареченски бани, с. в Смолянски
окръг — 229
Настан, кв. на гр. Девин — 226
Натин, с. в Демирхисарско, неуточ­
нено — 74
Наум (Енбия бинаръ), с. в Шумен­
ски окръг — 217
Неби Юрюклер, с. в каза Варна,
неуточнено — 221
Невахи-и Янболу, каза — 322 , 326,
355
Невестино (Гердели, Гьордели), с.
в Бургаски окръг — 327, 356
Неврокоп (Г. Делчев), вилает —
80, 253, 314, 330
Неврокоп, каза — 114, 115, 120,
124—130, 133, 141, 318, 619
Неврокоп, нахия — 46, 79
Неврокопска епархия — 585
Неврокопско — 113, 685
Невски (Султан оглуларъ), с. в Тър­
говищки окръг — 210
Невша (Невца, Негуша), с. във
Варненски окръг — 9, 19, 219,
304, 306—308, 504
Неголян (Горно и Долно Неголян),
с. в Серско — 91
Негослав, с. в Серско — 91
Неготин, с. в каза Тиквеш — 630
Негуш, гр. в Гърция — 472, 473,
476
Негуш ко — 538 ,
Недан, с. във Великотърновски ок­
ръг — 58, 393
Неделино (Узун дере), гр. в Смо­
лянски окръг — 247
Недели че, вилает — 99
Недоклан, с. в Разградски окръг —
208, 347, 348
Нейково (Никола кьой), с. в Сли­
венски окръг — 322, 326
Нейково (Кара Алилер), с. в Тол­
бухински окръг — 224
 Неново. с. във Варненски окръг —
304, 305, 307, 308, 428
Неокази, с. в Леринско — 196
Неокастро, с. в Верско — 467
Неофит Рилски (Кутлу бег), с. във
Варненски окръг — 217
Неохори, с. в Демирхисарско — 91
Несми Ашък, с. в каза Разград,
неуточнено — 210
Нечево, с. в Скопско, изчезнало — 36
Нешбетич, вилает — 108
Нешови че, с. във вилаета Силистра,
неуточнено — 302
Нивичено, с. в Струмишко — 670
Ниглиде, с. в Беломорието, неуточ­
нено — 608
Нигрита, с. в Серско — 90, 507
Николаевка (Хадърчалар), с. във
Варненски окръг — 217
Никелово (Гагалия), с. в Русен­
ски окръг — 351, 352, 570
Никопол (Никболи), гр. в Плевен­
ски окръг — 8, 18, 53, 54, 59,
60, 62, 63, 99, 340, 433, 569,
570, 726
Никопол (Никеболу), санджак, ди­
ва — 310, 388
Никопол (Никболи), вилает, ка­
за — 99, 100, 254, 284, 287,
296, 298—301, 330, 541
Ннкущак, с. в Кумановско — 702
Ни кюп, с. във Великотърновски ок­
ръг — 11, 20, 54, 285, 287, 291,
295
Ниплие, с. в Беломорието, неуточ­
нено — 608
Нисово, с. в Русенски окръг — 64,
740
Нихор (Нихори), с. в Серско — 92, 94
Ничовци (Никованча), към с. Ла-
зарци, Великотърновски ок­
ръг — 287
Ниш, гр. в Югославия 420, 421,
485, 538, 633
Ниш, вилает — 100, 426
Нова Бяла река (Йенидже), с. в Шу­
менски окръг — 311
Нова Върбовка (Върбовка), с. във
Великотърновски окръг — 346,
393
Нова Загора (Йенидже Загора), гр.
в Сливенски окръг — 68
Нова Загора, нахия — 68, 329
Нова Загора (Загра-и джедид), ка­
за — 249
Новак (Йенидже-и кюберан), с. в
Разградски окръг — 216, 383
Нова Килия, гр. в Бесарабия — 430
Нова махала (Йени кьой), с. в
816
Старозагорски окръг — 10, 20,
321, 324
Нова махала, с. в Пазарджишки,
окръг — 485
Нова Полина (Надъртан, Ходжа
кьой), с. в Силистренски окръг —
302
Новасел, с. в Котленско, изселе­
но — 158—162
Новачево (Йени кьой Хъзъроглу),
с. в Сливенски окръг — 247,
322, 326, 329
Новачене (Новаче), с. в Плевенски
окръг — 64
Новачка, с. в каза Карнобат, из­
чезнало — 9, 19, 337, 356
Новград, с. в Русенски окръг — 54
Нови пазар, гр. в Шуменски ок­
ръг — 304, 495, 498, 502, 594
Нови пазар (Йени пазар), каза —
304, 305, 503 *
Нови хан (Йени хан), с. в Софий­
ски окръг — 417
Ново бърдо, вилает — 99, 259
Новокастро, с. в Берско — 478
Новосел (Новасиле), с. в Шуменски
окръг — 11, 21, 45, 46, 50, 56,
182, 214, 303, 309, 310
Ново село (Йени кьой, Новосел,
Нувасил, Хрусталища, Йени­
дже), с. във Великотърновски
окръг — 11, 20, 56, 147, 168,
284, 286, 290, 294, 371, 392, 611
Ново село (Йени кьой), с . . в Сли­
венски окръг, заличено ’— 322,
326
Ново село (Йени кьой, Данъшменд
пънар), с. в Ямболски окръг —
268
Ново село, с. в Кратовско — 193
Ново село (Паликруша), с. в нахия
Лерин — 65
Ново село, с, в Битолско — 702
Ново село, с. в Щипско — 732
Ново село, с. в Скопско — 484 .
Ново село, с. в Русенски окръг —746
Новоселци (Новаселе), с. в Бургас­
ки окръг — 357
Ногерич, вилает — 98
Норвегия — 547
Нотишани, с. в Серско, нуочне-
но — 87
Нур Абдал, с. в каза Провадия,
неуточнено — 217
Нусрет Йигит, мезра в санд; са
Никопол, неуточнена — 65
Обединение (с мах. Тенча), с. във
Великотърновски окръг — 393
Обединение, с. в Софийски ок­
ръг — 33
Обещиса, с. във вилаета Неврокоп,
неуточнено — 364
Обидим, с. в Благоевградски ок­
ръг — 9, 19, 72, 132, 313, 314,
319, 364
Облешово, с. в Кочанско — 197
Обнова, с. в Плевенски окръг — 372
Оборище (Кара Семед), с. във Вар­
ненски окръг — 221
Обретеник, с. в Русенски окръг —
58, 179, 351, 352
Обручище (Оброклу), с. в Старо­
загорски окръг — 269
Овсинце, с. в Нишко — 485
Овгача, с. във Варненски окръг —
305. 307, 308
Овча могила, с. във Великотър­
новски окръг — 295
Овчари (Чобанлу), с. в Кърджалий­
ски окръг — 9, 19, 320
Овчарово (Торгуд Халифе), с. в
Толбухински окръг — 221
Овчарово (Чобан дере, Чобан кьой),
с. в Шуменски окръг — 377, 502
Овчи кладенец (Коюн тепе), с. в
Ямболски окръг — 268
Огнанце, с. в Скопско, изчезнало —
36
Огнен (Бей кьой, Бей геберан), с.
в Бургаски окръг — 327, 337,
369, 370
Огняново (Фотовища, Хотагоща), с.
в Благоевградски окръг — 71,
314. 318. 364
Огражден (Джафер бег Хисарлъ-
гъ), с. в Толбухински окръг —
223
-'Огурлу (Огурлу шейх), с. в каза
Лозенград, неуточнено — 267,
270
Одеса, гр. в СССР — 585, 654
Одрин (Адрианопол, Едрене), гр.
в Турция — 6, 12, 16, 21, 28,
95. 151, 246, 261, 267, 268, 361,
444, 489, 494, 518, 520, 582, 591,
604, 610, 642, 720
ЗВдрин (Едирне), вилает — 96, 110—
112, 258, 260, 264, 330
Одрин (Едирне), каза — 246, 261,
262, 266—268
Одрин (Едирне), нахия — 48—50, 69
Одул, с. в нахия Енджугез, неуточ­
нено — 48
Одърне (Павликяиско Одърне), с.
в Плевенски окръг — 58, 59, 64
Одърци (Йъсдъкчълар), с. в Толбу­
хински окръг — 222
Окса, с. в Серско, неуточнено — 90
817
Окчилер, с. в каза Елхово, неуточ­
нено — 355
Олтине, с. в Северна Добруджа — 302
Омарлар, с. в каза Лерин — 65
Омарчево (Карабаш), с. в Шуменски
окръг — 213
Омур, с. в нахия Енджугез, неуточ­
нено — 48
Омуртаг (Осман пазар), гр. в Тър­
говищки окръг — 462, 488
Ондукча, с. в каза Варна, неуточ­
нено — 223
Опака (Опак), гр. в Търговищки
окръг — 10, 20, 64, 210, 304,
306—308, 346, 348
Оланец, с. в Толбухински окръг —
225, 226
Ораховица, с. в Кочанско — 201
Орашун, с. във вилаета Демир
Хисар, неуточнено — 271
Ореово (Голем Раовник), с. в При­
лепено — 206
Ореховица (Раховица), с. в Пле­
венски окръг — 371, 599
Ореш (Ореше), с. във Великотър­
новски окръг — 340. 353
Ореше (Орашица, Рахово), с. в
Благоевградски окръг — 79,
81, 319, 364
Орешене (Орешец), с. в Ловешки
окръг — 600
Орешец (Орешич), с. в Пловдивски
окръг — 230
Орешец, с. във Видински окръг —
668
Орешец (Козлуджа-и кебир), с. в
Хасковски окръг — 328
Орешино (Козлуджа), с. в Кърджа­
лийски окръг — 320, 324
Орешник (Козлуджа), с. в Ямбол­
ски окръг — 262, 268
Оризар (Тръстеник), с. в Кавадар-
ско — 204, 205
Оризаре (Баракли), с. в Бургаски
окръг — 355
Оризари (Айранли), с. в Пловдив­
ски окръг — 238
Оризари (Челтукчи, Хасановци), с.
в Кумановско — 199
Оризово (Чок Челтукчи), с. в Ста­
розагорски окръг — 231
Орла, с. в Кумановско, неуточне­
но — 199
Орлова могила (Сердимен), с. в
Толбухински окръг — 217
Орлов дол (Минетчи), с. в Ямболски
окръг — 266, 269
Орлово (Чорал), с. в Толбухински
окръг — 224
Орляк, с. в Серско — 89
52 По следите на насилието, ч. II
 Орманли Арапли. с. в Солунско —
456
Орманлу, село в нахия Ислямбол.
неуточнено — 47
Ормилия. с. в каза Касандра — 470
Орта Кавакли, с. в каза Малък
Вардар — 472
Орта кьой, с. в каза Сливен, неуточ­
нено — 322, 326
Ортакчъ, с. в нахия Чоке, неуточ­
нено — 261, 266, 269
Орфано, с. в Зъхненско — 92
Орфанон (Йоксюзлю), с. в Ксан-
тийско — 180
Орханли, с. в каза Сливен, неуточ­
нено — 355 " Охрид, гр в Югс'..капия - 655
Орша (Ореш кьой), с, ь каза Ке-
шан — 263
Оряховец (Козлуджа-и кючюк), с.
в Смолянски окръг — 329
Оряховец, с. в Северна България,
неуточнено — 667
Оряхово (Рахова), гр. във Врачански
окръг — 59, 637
Оряхово (Ряхова), вилает — 99
Оряхово (Ряхова), каза — 296—301
Оряхово (Саръ хаклъ), с. в Хасков­
ски окръг — 269
Осен, с. във Врачански окръг —
297, 299
Осенец (Осенче, Осяновец), с. в
Разградски окръг — 10, 20, 55,
209, 304, 306—308, 346, 348
Осеновец (Ашък Абди), с. в Шумен­
ски окръг — 212
Осеново, с. в Благоевградски ок­
ръг — 319, 364
Осетеново (Доймушлар), с. в Ста­
розагорски окръг — 239
Осика, с. във вилаета Кешишлик,
неуточнено — 92, 93
Осиково, с. в Благоевградски ок­
ръг — 9, 19, 46, 314, 318, 364
Осиково, с. в Търговищки окръг —
211
Осина (Остана), с. в Благоевград­
ски окръг — 85
Осйелу, с. в нахия Нова Загора,
неуточнено — 329
Осман, с. във Воденско — 632
Османлъ, с. в каза Елхово, неуточ­
нено — 355
Османска империя, вж. Турция
Осмар, с. в Шуменски окръг — 11,
21, 216, 302, 309, 310
Острец, с. в Ловешки окръг — 176,
371
Острец (Ялъмлар), с. в Търговищки
окръг — 376
818
Острица (Остридже). с. в Русенски
окръг — 351, 352
Остров (Острович), вилает — 99
Острово, гр. в Гърция — 91
Острово, с. във Воденско — 66
Острово, вилает — 91
Островче (Ада), с. в Разградски
окръг — 208, 210
Осъм, р. — 340, 592, 599
Отлии, с. в нахия Татар Пазар­
джик, неуточнено — 240
Офча Калово, с. в каза Разград,
неуточнено — 209
Оходен (Оходлева), с. във Врачански
окръг — — 298
Охрид (Охри), лива — 113
Охрид (Охри), вилаеа — 101, 102,
259, 260, 338, 339
Охрид, с. в Русенско, неуточнено —
572
Очуша (Очушка), с. в Софийски
окръг — 345
Ошане (Ошофче, Уширофче), с. във
Видински окръг — 298, 300
Ошаните (Очени), с. в Габровски
окръг — 294
Павелско (Павлюска), с. в Смо­
лянски окръг — 299
Павликени (Павликян, Марино-
полци), гр, във Великотърнов-
новски окръг — 9, 19, 53, 340,
379, 392, 393
Павли кьой (Павли, Павли-и ке-
бир), с. в каза Узункьопрю —
321. 324
Павлово, с. в Струмишко, неуточне­
но — 203
Паволче (Павлица), с. във Врачан­
ски окръг — 60 ,
Павун, с. в Котленско, неуточне­
но — 159 j
Падина (Капузджи), с. във Вар­
ненски окръг — 219 '
Пазар, с. в каза Драма — 608
Пазараки, с. в каза Касандра — 45f1
Пазарджик (Татар Пазарджик),
гр. — 69, 233, 358, 366, 452, 533,
591, 610, 614, 619, 673 ,
Пазарджик окръг — 539
Пазарджишко — 610
Пазарджишко, вж. Толбухинско
Пазарлъ, с. в нахия Ада — 266, 270
Пазаруда, с. в Солунско, неуточ­
нено — 426, 634
Пазаруда, каза — 424, 446—448,
450, 452—454, 471 ’
Пази на, с. в Котленско, неуточ­
нено — 159, 160
Пайкода, с. в каза Петрич — 161, 508
Паламарца (Паламариче). с. в Тър­
говищки окръг — 10, 20. 210,
306, 307, 347, 348
Паланка, гр. в Югославия — 694,
695
Пасал, с. в Северна Добруджа — 430
Палатица, с. в Верско — 507
Палаузово (Авлу, Авлуклу), с. в
Ямболски окръг — 322. 326, 354
Палеохори, с. в Ениджевардарско —
509
Паликруша, с. във Воденско — 66
Палиури, с. в каза Касандра — 453
Палихор, с. в Зъхненско — 94
Палмеш (Малмеш), с. в Демирхи-
сарско — 74, 271, 272
Палона, с. в каза Катерини — 467
Памукчии, с. в Шуменски окръг —
217
Панагюрище, гр. в Пазарджишки
окръг — 538, 603
Панаретовци (Саръ бейлю), с. в
Сливенски окръг — 322, 326
Панайот Волово (Кадъ), с. в Шу­
менски окръг — 212
Паная, с. в нахия Ахтопол, неуточ­
нено — 312
Пандели, с. в нахия Стара Загора,
неуточнено — 68
Панега, р. — 598, 600
Папасе, с. в Турция, неуточнено —
336
Папелова, с. в Демирхисарско, не­
уточнено — 75
Папрадица, с. във Велешко — 699,
700, 704, 705
Папрат (Папрадна), с. в Кукушко —
113, 117
Папахарина, с. в каза Анхиало,
неуточнено — 311
Парил (Берилова), с. в Благоев­
градски окръг — 272
Партизанин (Хаджи Омурли), с. в
Старозагорски окръг — 237
Паскалевец (Пасковиче), с. във Вели­
котърновски окръг — 393
Паскалево (Азиз бег), с. в Толбу­
хински окръг — 222, 225
Паталеница, с. в Пазарджишки ок­
ръг — 619
Патлян, с. в санджака Никопол,
неуточнено — 59
Патреш (Патраш), с. във Велико­
търновски окръг — 10, 20, 284,
286, 294
Патрик, с. в Серско — 92. 685, 686
Паша, лива — 240, 315
819
Паша Бали куюси, с. в каза Варна,
неуточнено — 223
Паша Йегреси, с. в каза Битоля —
342
Пашовик, с. в Беломорието — 367
Пашово (Паша. Куршун ашък пъ-
наръ), с. в Хасковски окръг —
261. 266, 269
Певец (Кючук Ашък. Ашъклар). с.
в Търговищки окръг — 213,
347. 348
Педридже, вилает — 96
Пезово, с. в Кумановско — 119
Пейчиново (Бурумли, Бурунлу
Ахад), с. в Русенски окръг —
145, 295
Пеласече, с. в каза Провадия, неу­
точнено — 308
Пелевун (Палавун), с. в Кърджа­
лийски окръг — 9, 19. 319,
323. 349
Пелинци, с. в Кумановско — 199
Пелитлий, с. в Северна Добруджа —
430 '
Пелица, с. в каза Тиквеш — 630
Пелопонес (Мора, Морея), п-в —
359, 360, 469, 471, 476
Пелушат, мезра в Плевенско — 60
Пенека (Пенаке), с. в Турция — 312
Пепелина (Бабелина), с. в Русенски
окръг — 55. 149, 284, 287,
351. 352
Пепелище, с. в Кавадарско — 205
Перица (Пиринче), с. в Благоев­
градски окръг, изселено — 364
Перистера, с. в Каламарско — 425,
448, 453
Перлида (Предлини), с. в Демир­
хисарско — 91
Перлик.ой, с. в Силистренско, неу­
точнено — 740
Перущица, гр. в Пловдивски ок­
ръг — 602. 603, 609
Пескендева, с. в каза Сливен,
неуточнено — 158, 161, 355
Песонца, с. в каза Тиквеш — 425
Петалинос, с. в Серско — 91
Петваш, с. в каза Търново, неуточ­
нено — 290
Петелинос (Потолнос), с. в Зъх­
ненско — 46
Петково (Коджа Ахмедли), с. в
Софийски окръг — 41
Петково, с. в Смолянски окръг —
361, 397
Пет кладенци (Бешбунар), с. в Ру­
сенски окръг — 285
Пет лова, с. в каза Провадия, неуточ­
нено — 304
 Пет могили, е. в Сливенски окръг - ­
322. 326
Петокладенци, с. в •Плевенски ок­
ръг — 9. 19. 340. 353
Петрадес (Гьоч Арнавсд), с. в Гър­
ция — 320. 324 '
Петревене (Петрово село. Мрамор),
е. в Ловешки окръг — 60, 600
Петрелик (Петралик). с. в Благоев­
градски окръг — 86, 318
Петрелица, с. в Струмишко 203
Петрич, гр. в Благоевградски ок­
ръг — 206
Петрич, вилает — 105. 255
Петрич, нахия — 206
Петричко, с. в Серско, неуточне­
но — 87
Петрова река, с. във Варненски
окръг, неуточнено — 429
Петров дол (Дере кьой), с. във Вар­
* ненски окръг — 305, 307, 308
Петрово, с. в Благоевградски ок­
ръг — 78
Петрово, с. в Демирхисарско — 45,
114, 124. 271
Петродес (Арнавуд, Гьоч Арнавуд),
с. в Беломорието — 320, 324
Петърлаш, с. в Димитровградско,
Югославия — 32
Петърница (Петревениче), с. в Пле­
венски окръг — 59, 301
Петършино (Петришани). с. в Кра-
товско — 198
Пехчево, гр. в Югославия — 712,
713, 729. 735
Пехчево, с. в Беровско — 203
Пешаница, с. в каза Демир Хисар,не­
уточнено — 135, 136
Пещера, гр. в Пазарджишки ок­
ръг — 358, 604, 622, 685
Пещера, с. в Смолянски окръг —
361, 397
Пещера, с. в санджака Никопол,
неуточнено — 62
Пещерна, с. в Ловешки окръг — 599
Пещерско (Кьопекли), с. в Бургаски
окръг — 337, 356
Пилашево (Юч пънар). с. в Плов­
дивски окръг — 329
Пименикон (Чобанлу), с. в Беломо­
рието — 320, 349
Пирали, с. в каза Провадия, неуточ­
нено — 217
Пирга, с. в каза Каламария — 446
Лиргово (Деспот Пиргос, Биргош),
с. в Русенски окръг — 55, 351,
352
Пирдоп (Протопопинци), кв. на гр.
Средногорие — 61, 62
Пирин, пл. — 682
820
Пирне, с. в Бургаски окръг — 159
Пирот (Шехиркьон). гр. в Юго­
славия — 33. 97. 235. 491
Пирот (Шехиркьон). вилает — 8. 18.
98. 255, 259
Пирот, каза — 235
Писарево (Кятиб Лютви), с. във Ве­
ликотърновски окръг — 287
Писарево (Язджъ), с. в Шуменски
окръг — 218, 392
Писиона, с. в Солунско, неуточ­
нено — 452
Пислечева, с. в каза Варна, неуточ­
нено — 337
Пиянец (Пияниче), вилает — 104
Плаково (Плаковиче-и мюслим), с.
във Великотърновски окръг —
11, 20, 56, 284, 285, 290, 294, 295
Планина Разлог с Чепино, вилает —
100
Планица, с. в Демирхисарско — 78
Плате, с. в Солунско, неуточнено —
453
Платница, с. в Серско, неуточне­
но — 90
Плачидол (Алича), с. в Толбухин­
ски окръг — 225
Плачка (Плачева), с. в Габровски
окръг — 296
Плащене, с. при гр. Стражица, из­
чезнало — 209
Плевен, гр. — 59, 582, 589, 592, 593
Плевен (Пилавне), вилает — 99,
330, 537, 541, 562
Плевен, нахия — 60
Плевен (Пилеене), каза — 298, 301
Плевен, окръг — 9, 19, 593
Плевенско — 260, 603
Плате, с. в Солунско — 453
Плетена, с. в Благоевградски ок­
ръг — 86
Плиска (Ахи баба), гр. в Шуменски
окръг — 212
Пловдив (Филибе, Плодин), гр. —
12, 21, 69, 188, 230, 232, 245,
358 , 359, 427, 459, 470, 493, 494,
516—520, 526, 529, 533, 537, 555,
559-562, 602—605, 607—609,
614, 619, 620, 622, 623, 627, 642,
720, 727
Пловдив (Филибе), вила.т — 100,
255, 360, 539, 620, 621
Пловдив (Филибе), каза — 229,
230, 238, 239, 247, 366, 439, 549,
621, 622
Пловдив (Филибе), нахия — 45—
47, 49, 50, 69
Пловдив, окръг — 539
Пловдивско (Филибелиско) — 7, 17,
359, 360, 627
Пловдивска Тракия, вж. Траки*1 п
Пловдивска
Плоцо, е. в Североизточна Бълга­
рия. неуточнено - 244
Плъстина (Муитаблар). с. в Тър­
говищки окръг - 214 _ окръг - 57. 168. 285, 287, 290,
Поа (Коюп дересн). с в кала Гк>-
мюрджина — 247
Победа (Маисурлн), с. в Ямболски
окръг - 326
Побит камък (Дскилуташ). с. в
Толбухински окръг -- 45
Повеляново (Емрелер), към гр. Дев­
ня — 217
Повиен (Мърдар агач). с. п Кърджа­
лийски окръг - 248
Погоре, с. в нахни Копуш. нг-чч-
нало — 229
Подайва (Подавни). с. в Ра.згрзд-
ски окръг - 213 _
Подвеч, е. » Нишко - 532
Подвие, с. в Смолянски окръ г - 361
Подвие (Гьокче ниран). с. в Бу ргас-
ки окръг - 337. 356
Подгорг|ца (Ак Мехмед), с. и Тър-
РОВ ншки о:<ръг — 208
Подем (Хотал). слято в с. Със дн-
пейпе, Б у г )гаски окръг — 556
Подвреш, с. в [Ципско — 201
Подлее (Съгърджилар). с. в Си-
лнстренскн окръг — 210
Подуяне, кв. на гр. София — 183. 184
Пожарево (Косуй геберан). с. в
Силистренски окръг — ^ 50
Пожежени, селище в Унгария- неу­
точнено — 37
Поздеш, с. в каза Битоля — 343
Пойраза, с. в каза Провадия, неуточ­
нено — 217
Покрова (Порковян). е. в Кърджа­
лийски окръг — 9. 19, 320. 323
Покрайчево, с. в Радовишко — 202
Полати, с. в' Верско — 427
Полачка, с. в каза Неврокоп. неуточ­
нено _ 8 5
Полена (Долна Сушица). с. в Бла­
гоевградски окръг — 271, 273
Полигеро (Поливра). с. в Халки-
Дик а _ 68. 143. 446. 453—456,
471, 477
Поликрайще (Поликраше), с. във
Великотърновски окръг — 284,
286, 290, 392, 393
Полишени (Поливашени), с. във
Великотърновски окръг — 294
Полковник Свещарово (Баш бинар),
с. в Толбухински окръг — 223
Полковник Серафимово (Аламут,
Осиково), с. в Смолянски ок­
ръг — 361, 366
821
одски Сеновец (Сановиче-и ова).
във Великотърновски окръг —
II, 20. 284, 286. 289, 293
Полски Тръмбеш (Търънбеш-и са.х-
ра). гр. във Великотърновски
294, 393
Полско Косово (Косова), с. в Ру­
сенски окръг — 179. 285. 287.
295. 373 .
Поляна (Дюн орманъ). с. в Тол­
бухински окръг — 221
Поляница (Сикерин). с. в каза ,'Кс-
ковнц — 539
Поляница, с. в Нишко — 532
Поляново (Марков), с. в Бургаски
окръг — 327
Помаклар (Помуклар). с. в нахня
Юскюндар. неуточнено — 266.
269 '
Помен (Саръ Синап), с. в Русенски
окръг — 350. 351
Помести, вилает — 19, 130—133
Поморие (Днхнало). гр. в Бургаски
окръг — 68. 273. 311. 418
Поморие, каза — 326
Помощица (Ярдъм). с. в Търговищ­
ки окръг — 209
Поникова, мезра край с. Кочан — 83
Попара, с. във Велешко. неуточ­
нено — 628
Поигригорово (Вели Факнх). с. в
Толбухински окръг — 223
Помина (Поп Герги). с. в Силистрен­
ски окръг — 302
Попово, с. в каза Дойран — 204
Попово (Поп Алагьоз. Попкьой), гр.
в Търговищки окръг — 208, 307
Попово (Дейнекчилер, Папас), с.
в Ямболски окръг — 269
Попоец, с. в Кичевско — 674
Поречие, нахня — 674
Попско (Папас кьой. Оджак), с.
в Кърджалийски окръг — 248,
320. 323
Попчево, с. в С т р у м и ш к о — 20:
Пордим (Породим), с. в Плевенски
окръг — 62
Порой (Кетенлу Казанлък), с. в
Демирхисарско — 73, 680
Поройно (Кара Исалар), с. в Тър­
говищки окръг — 215
Порна (Пърнар), с. в Зъхненско —
92
Поройка, вилает — 109
Порос, с. в Бургаски окръг, из­
чезнало — 326
Портария, с. в каза Касандра
452—455, 472
Порто Лагос (Пиргос), пристанище
на Бяло море — 367. 647
Поручик Чунчево (Язбегли), с. в
Толбухински окръг — 312
Посабина (Посавине), с. в Търго­
вищки окръг — 8. 19, 208. 292.
295, 638
Потамо, с. във вилаета Зъхна, неу­
точнено — 94
Правади, с. в нахия Чоке, неуточ­
нено — 266, 269
Правда (Циганово, Чикянова, Чен-
гяне), с. във Великотърновски
окръг — 57, 146, 284. 286, 393
Правдино (Тавуклу). с. в Ямболски
окръг — 321, 325
Право бърдо, с. в Благоевградски
окръг — 207
Православ (Хъдър Мюслим), с. в
Старозагорски окръг — 238
Прага, гр. в Чехословакия — 641
Прамалица, с. в санджака Никопол,
неуточнено — 55
Пранги (Пъраяги), с. в Беломорие-
то — 320, 324
Предел (Мустафа Факих), с. в Тол­
бухински окръг, заличено — 222
Прекопаница, с. в санджака Нико­
пол, неуточнено — 63
Преображенци (Надър дербенд), с.
в Бургаски окръг — 336, 357
Преселенци (Баш хисарлък), с. в
Толбухински окръг — 225
Преселен (Ябна, Ямна), с. в Тър­
говищки окръг — 303, 309
Преселка (Гьочери). с. в Шуменски
окръг — 217
Преслав (Ески Истанболлук), гр.
в Шуменски окръг — 8. 11, 18,
21, 160, 214, 244, 303, 310, 573
Преслав (Ислямбол), нахия — 47
Преспа (Карли бег-и кюберан, Карли
бег-и мюслим), с. в Толбухински
окръг — 222
Преспа (Праспа), вилает — 101
Прести, с. в каза Тиквеш — 475
Пресяка (Пресека), с. в Ловешки
окръг — 60
Прешово (Прашева), вилает — 97
Прещович, с. в Нишко — 532
Прибачево, с. в Скопско — 197
Прибинци, с. В Битолско — 679
Призрен, гр. в Югославия — 449,
510, 511, 692, 702, 706, 707
Прилеп (Добрал), с. в Бургаски
окръг — 9, 19, 46, 50, 327, 337,
356
Прилеп (Канлъ Чукур), с. в Тол­
бухински окръг — 222, 418
822
Прилеп, гр. в Югославия — 41,
633, 646
Прилеп (Пирлепе), вилает — 41,
108, 253, 259
Прилепяни, с. в Серско, неуточне­
но — 89
Приморско, с. в Бургаски окръг — 3
Припек (Диздар), с. във Варненски
окръг — 7. 17, 220
Приселци (Абдулах), с. в Бургаски
окръг — 311
Присиор, с. във Воденско — 452
Присово (Присой, Пирсева), с. във
Великотърновски окръг — 147,
284, 286, 289, 293, 392
Прищина, гр. в Югославия — 511,
652
Проби Щип, с, в Кратовско — 197
Пробуда (Кара къшлу), с. в Търго­
вищки окръг — 375
Провадия (Провадъ), гр. във Вар­
ненски окръг — 8, 18, 216, 244,
245, 304, 305, 307, 308, 428, 502,
551,552, 566, 595, 618. 626, 635. 643
Провадия (Правади), вилает — 96,
254, 256, 257, 260, 303, 305,
306, 308
Провадия (Правади), каза — 157,
216, 304, 338, 351
Провадия (Правади), нахия — 163,
165, 166
Провадия, околия — 502, 503
Провище, с. в Зъхненско — 92, 93
Продимчец (Породим), с. в Ловешки
окръг — 64
Продушнииа, с. в Серско, неуточ-!
нено — 89
Пролаз (Тириш дербенд. Долни Ге-
рилец), с. в Търговищки ок­
ръг — 10, 20, 55, 214, 303, 309,
347, 376 I
Пролез (Гиг орманъ), с. в Толбу­
хински окръг — 225 >
Просеник, с. в Серско — 89 ■
Просениково, с. в Струмишко — 202
Просечен (Богаз кесен), с. във Вар-;
ненски окръг — 217
Прослав (Паша Йогит обасъ), с. в
санджака Никопол, неуточне-;
но — 62
Просник, с. в Струмишко — 479
Прот, с. в Албания — 424 ;
Протоз, с. в нахия Ахтопол, неуточ­
нено — 312
Протоклисион (Баш килиси), с. в
Беломорието — 322, 324
Протопопинци (Горне Портопопи-
че), с. във Видински окръг — 297
Проход (Дербенд дере), с. в Бургас­
ки окръг — 356
Професор Иширково (Кочин), с. в
Силистренски окръг — 351
Прусия — 13, 23, 547
Пряпорец (Баракларн). с. в Ста­
розагорски окръг —■ 533
Птичево (Кумили), с. в Търговищ­
ки окръг — 214
Пулево. с. в Демирхисарско — 79
Пунарис, с. в Кукушко — 508
Пушево, с. във Великотърновски
окръг — 54
Пчела (Иса беглий). с. в Ямболски
окръг — 268
Пчеларево, с в Демирхисарско —
77, 91
Пчелари (Кованли), с. в Хасковски
окръг - 70
Пчеларово (Илбеги Товндже), с. в
Толбухински окръг - 222
Пчеларово (Коианлък). е. в Кърджа­
лийски окръг — 328
Пчелин (Ча.хале. Чифлик Кован), с.
в Софийски окръг — 345
Пчелина (Ковандълар). с. в Раз­
градски окръг — 213
Пчелище (Коианлък. Махмуд беи
заде), с. в1 .в Великотърновски
окръг - 287. 292. 295. 377.
393. 492
Пшеничево (Чок Доганджи), с. в
Старозагорски окръг — 49
Пъдарево (Куруджи), с. в Сливенс­
ки окръг 329
Пъдарино ( Бсхадерлер). с в Тър­
говищки окръг — 214
Пъдарско (Куру жилар). с. в Плов­
дивски окръг — 231. 237, 239
Пънар хисар, вж. Бунар Хисар
Първомай, гр. в Пловдивски ок­
ръг — 328
Първомайци (Темлизко), с. във Ве­
ликотърновски окрьг -- 393
Пършово, с. в Зъхнещпо — 92
Пъстрогор (Аладаглъ). с. в Хасков­
ски окръг — 328
Пъстрово (Ала гююн), с. в Старо­
загорски окръг — 325
Раброво (X рабришинци, Хърабеш-
ниче), с. във Видински окръг —
298. 300
Равадиново (Ревандос), с. в Бургас­
ки окръг — 327
Раванеч, с. в каза Анхиало, неуточ­
нено — 327
Равера, с. в Солунско, неуточне­
но — 474
Равна (Равина), с. във Варненски
окръг — 219, 302, 304, 305,
307, 308, 428, 429
8 23
Равна, с. в каза Шумен, неуточне-
нено — 309
Равна гора (Ясъ баш), с. във Вар­
ненски окръг 220
Равнец (Кабасакал). с. в Бургаски
окръг — 327
Равнец (Пири Факих). с. в Толбу­
хински окръг — 223
Равно, с. в каза Каламирни -- 450—
452. 466
Равно (Узунджа алани). с. в Раз­
градски окръг - 210. 380
Радан войвода ( Бурх,зидар), с. във
Варненски окръг - 217
Раданово (Радан), с. във Велико­
търновски окръг - 45. 167,
285. 370. 568
Раданя, с. в Щипско — 196
Радевиз. вилает - 112
Радево, е. в Демирхисарско 70
Радила (Радиле), с. в Демирхи­
сарско - 74. 272. 273
Радинград (Калайджи). с. в Раз­
градски окръг - 207, 209. 348
Радинец, мсзра в санджака Никопол.
неуточнена — 59
Радинец. махала към е. Обнова.
Плевенски окръг — 372
Радинка (Пенндже. Иенидже-и бал­
кан), с. в Сливенски окръг —
322. 326
Радишево (Радушева). с. а Плевен­
ски окръг 298. 301
Радко Димнтриево (Насър.гъ). с. в
Шуменски окръг - 215. 311
Радовец (Татар). с. в Ямболски ок­
ръг -- 266. 270
Радовичи, с. в Струмишко 200,
436 '
Радовиш, гр. в Югославия — 447,
670, 728
Радойново (Боклуджа). с. в Бур­
гаски окръг — 356
Радоливо, с. в Зъхненско — 93
Радомир (Радемир), вилает — 104,
255
Радомир (Радемир), каза — 235
Радомир, с. в Ениджевардарско —
6.30
Радомирци (Радомирне), с. в Пле­
венски окръг — 177, 301. 600
Радомисле, с. в Зъхненско, неуточ­
нено — 88
Радуил, е. в Софийски окръг — 345
Радьово (Радова). е. в Демирхи­
сарско — 271, 272
Развойна (Разбоище), с. в Търго­
вищки окръг — 8, 10, 19, 20,
45, 47, 51, 303, 309, 347, 348, 376
Развигорово (Кешкеджи Кулфа), с.
в Шуменски окръг — 214
Разград (Хръсград, Херазград-и
джедид), гр. — 8, 18, 181, 209,
244, 347, 516, 589, 593. 643,
742-744
Разград (Хезарград), вилает — 256,
259, 260
Разград (Хезарград), каза — 207,
284, 287, 298, 301, 304. 306—
308, 346, 348, 380, 638, 639. 683
Разград, окръг — 7, 9, 10, 17, 19, 20
Разградско — 12, 22, 588, 635
Разловци, с. в каза Пехчево — 708
Разлог (Мехомия), гр. в Благоев­
градски окръг — 226, 228,
315—318, 345, 738
Разлог, каза — 227, 304, 315—317,
345
Разлог, обл. — 358, 361
Разложко — 11, 21, 226
Разобол, с. в каза Долни Дебър —
634
Райково (Голямо и Долно Райково),
кв. на гр. Смолян — 333. 334,
361—363, 367, 395—397
Райковче, с. в Демирхисарско —
273
Райнино (Кьосе Абди), с. в Разград­
ски окръг — 208, 383
Райновци (Рабива), с. в Габровски
окръг — 292, 296
Райово, с. в Софийски окръг — 345
Ракита, с. в каза Айтос, неуточне­
но — 327
Ракитец, с. в Радовишко — 203
Ракитово, гр. в Пазарджишки ок­
ръг — 157, 226, 229, 334, 358
Ракищен (Ракищани), с. в Беломо-
рието — 75, 319, 364
Реклица (Шихларе), с. в Бургаски
окръг — 440
Раклуна, с. в Търговищко, неуточ­
нено — 55
Раковец, с. във Велешко — 664
Раково (Раковиче), с. в Сливенски
окръг — 322, 326, 355
Раковски, гр. в Пловдивски ок­
ръг — 231, 232
Раковски (Касъм ага), с. в Разград­
ски окръг — 210, 383
Раковсково (КуРУ дере), с. в Бур­
гаски окръг — 311
Ралево (Рельовен), с. в Плевенски
окръг — 301
Ралевци (Ралюфче), с. в Габровски
окръг — 294
Ралица (Йомерча, Кокарджа), с. в
Търговищки окръг — 208 , 383
824
Рауазан обасъ, с. в каза Сливен,
неуточнено — 355
Рамеици, с. в Зъхненско — 93
Рапсоманики, с. в Верско — 472, 474
Расова (Ранса), с. в Северна Доб­
руджа — 302
Расова, с. в нахия Ахтопол, неуточ­
нено — 312
Расово (Расуха), с. в Михайловград­
ски окръг — 235
Рахнм оглуларъ, с. в каза Разград,
неуточнено — 210
Рахман огулларъ, с. в каза Анхиало,
неуточнено — 312
Раховица, с. в Серско, неуточне­
но — 93
Рахово (Орехово), с. в Серско — 89
Рахово, с. в Зъхненско — 93
Раховци (Рахова), с. в Габровски
окръг — 285, 289, 296
Раян, с. в Кукушко — 632
Раяново (Раянова), с. в Кукушко —
113, 121, 272, 273
Ребърково (Бараберкова), с. във
Врачански окръг — 297, 299
Ревеники, с. в каза Касандра — 469
Режановци, с. в Битолско — 702
Резово (Солниче, Йенидже кьой), с. в
Бургаски окръг — 312
Резовска река — 6, 16
Река, вилает, нахия — 40, 237
Рельово (Хрелово), с. в Софийски
окръг — 421
Ресава, селище в Югославия — 38
Ресден, с. в каза Тиквеш — 629
Реселец (Реселеч), вилает — 99
Реселец, с. в Плевенски окръг — 59,
60
Ресели (Реислер), с. в Гюмюр-
джинско — 148
Ресен (Ресена), с. във Великотър­
новски окръг — 45, 284, 286,
289, 392
Ресен, гр. в Югославия — 706
Ресова, с. във Воденско — 456
Ресово, с. в Кавадарско — 205
Ресуллер, мезра в санджака Нико­
пол, неуточнена — 56
Речица (Чаир, Чаирлу), с. в Сли­
венски окръг — 69, 247
Решетники, с. в каза Касандра —
451, 453—455, 466
Рибарци, с. в Битолско — 442
Рибен (Рибене), с. в Плевенски ок­
ръг — 60
Рибново (Рибне), с. в Благоевград­
ски окръг — 9, 19, 71, 313, 314,
318, 364
Рилска планина — 459
 Рилци (Хесарлък). с. в Благоев­
градски окръг — 235
Рилци (Сюкюджук), с. в Толбухин­
ски окръг — 225 ’ Рупци, с. във Видински окръг — 435
Рим, гр. в Италия — 30, 492
Риш (Гери дербепд, Чалък Кавак), с.
в Шуменски окръг — 214, 348,
356
Робово (Кул кьой). с. в Ямболски
окръг — 355
Рогачево (Геикчи, Геикчилер). е.
в Толбухински окръг — 226,
418
Рогозиново (Хисарлък). с. в Хас­
ковски окръг — 328
Родопи, пл. — 7, 11. 12, 17, 21, 22,
395, 540; Доспат, Доспатска
планина — 151, 360, 458, 567;
Западни Родопи — 11, 21. 113;
Кръстогорие, Средни Родопи —
II, 12, 21, 333; Северни Родо­
пи — 21
Родосто (Родосчук). гр. в Турция —
264
Родосто (Родосчук), каза във вилае­
та Одрин — 264
Розино (Рахманлу), с. в Пловдив­
ски окръг — 232
Роман, гр. във Врачански окръг —
60, 563
Росеново (Кара Синап), с. в Тол­
бухински окръг — 225
Росилово,__ с. в Зъхненско — 93
Росина (Йорен), с. в Търговищки
окръг — 382
Росица (Дерли, Деспотлу, Яялар-и
кебир), с. във Великотърнов­
ски окръг — 211, 239, 392
Рохотино, с. в нахия Горни Дебър —
236
IРояк (Куш тепе), с. във Варненски
окръг — 644
Рудари, sc. в Кратовско — 198, 738
Рудина, с. в Кичевско — 508
Рудозем (Витлово), гр. в Смолянски
окръг — 361
Руец (Юруклер), с. в Търговищки
окръг — 213, 376, 635, 636
Ружица (Ново село), с. в Шуменски
окръг — 322, 326
Ружица (Байтаръ, Йени кьой, Ка-
паклъ), с. в Ямболски окръг —
207, 270, 322, 326
Рули керме, с. в каза Сливен, неуточ­
нено — 355 . във Варненски окръг — 221
Руманя (Семавли), с. в Старозагор­
ски окръг — 268
Румелия (Румили), лива — 113, 263,
415, 494, 610
Румъния — 570 , 633, 674, 688, 741
825
Рупел (Рупел-и кебир, Рупел-и кю-
чюк), с. в Демирхнсарско — 74,
271, 272
Рупци (Рупче, Породим), с. в Пле­
венски окръг — 59, 301. 600
Рупча (Рупчилар), с. в Бургаски
окръг — 357
Рупчос, нахия — 394. 439, 458, 620
Русаля (Йенидже, Хрусталища. Яя-
лар), с. във Великотърновски
окръг — 53, 147, 291, 295
Русе (Русчук). гр. — 6. 8. II. 16,
18, 21, 55, 244, 350—352, 387,
389, 499-501, 527, 536, 547, 556.
561, 568—574, 576, 581-584.
588, 590, 596, 623, 626. 634 . 638,
649, 741. 743, 745
Русе (Рус, Русчук), вилает — 99.
258, ,351
Русе, каза, окръг — 10, 20. ,352. ,388
Русева, е. в каза Демир Хис.р.
неуточнено — 273
Русиново, с. в Верско — 203
Русия (Московия) — 13, 23, 430,
545, 547, 558, 618
Русокастро (Русикастри), с. в Бур­
гаски окръг — 327
Русокастро (Русикастри), вилает —
96
Русокастро (Русикастри). каза —
327, 337, 357
Русокастро (Русикастри), нахия — 68
Ряхово (Рахова, Рахова-и бюзюрк),
с. в Русенски окръг — 10, 20,
297, 299, 350, 351
Ряховците, с. в Габровски окръг —
9, 19, 173, 371
Савва, с. във Варненски окръг — 595
Савра (Субашълу), с. в Беломорие-
то - 323
Савяк, с. в Демирхнсарско, неуточ­
нено — 74
Садари, с. в каза Бунар Хисар.
неуточнено — 265
Садина, с. в Търговищки окръг —
10, 20, 209, 306—308, 346, 348
Садовец, с. в Плевенски окръг — 178
Садови еркес, с. в каза Карнобат,
неуточнено — 337
Садово (Садован), с. в Бургаски
окръг — 337, 616
Садово (Сулидже, Дере дербенд), с.
Садово, с. в Благоевградски ок­
ръг — 46, 80, 83, 318
Сажвани, с. във вилаета Зъхна,
неуточнено — 94
Сазлъ дере, с. в нахия Ада, неуточ­
нено — 262
Сака, мезра в с. Доганджа — 52
Сакарци (Армудлу), с. в Ямболски
окръг — 262, 266, 268
Салманли, с. в Кукушко — 423
Салманово (Саламан), с. в Шуменски
окръг — 216, 311, 723, 737
Самарннца, с. в Нишко — 532
Самоводене (Орта Самавода, Само-
воде-и Кавак баба. Самово-
де-и кючюк, Голямо и Малко
Самоводене), с. във Великотър­
новски окръг — 284. 286, 290.
294. 392, 393
Самоков, гр. в Софийски окръг —
100, 344, 579. 644, 645
Самоков, вилает — 316
Самоков, каза — 236, 317. 344, 345
Самуилово (Турсунлу), с. в Сливенс­
ки окръг — 355
Самуилово (Саръ Смаил), с. в Ста­
розагорски окръг — 642
Сана, с. в каза Пазаруда. неуточ­
нено — 447, 452, 470
Сандевица, с. в Беломорието — 395
Сандрово (Табан), с. в Русенски
окръг — 297, 299, 350, 351
Сан Стефано (Исмаил Факъх, Хасан
Факъх), с. в Бургаски окръг —
322, 325, 354, 356
Сараево, гр. в Югославия — 152
Саранова, с. в каза Сливен, неуточ­
нено — 422
Саранско (Сарсанлъ), с. в Ямболски
окръг — 355
Сардиния, о-в — 547
Сарица, с. в Солунско, неуточне­
но — 452
Сармусаклу (Аксилобигав), с. в Сер-
ско, неуточнено — 88, 114
Сару Ари, мезра в санджака Нико­
пол, неуточнена — 56
Сарухан обасъ, с. в каза Карнобат,
неуточнено — 356
Саръвагат, с. в каза Ямбол, неуточ­
нено — 354
Саръ Ваиз, с. в каза Ямбол, неуточ­
нено — 321
Саръ гьол, каза — 466
Саръджалъ, с. в каза Ипсала, неуточ­
нено — 70
Саръкадълъ, с. в нахия Одрин,
неуточнено — 70
Саръ кая (Сарукая), с. във Ферен- ,
ско — 49 ' '' ‘ '
Сарълар, с. в каза Дупница, неуточ­
нено — 235
Саръ минаре, с. в каза Ямбол, неуточ­
нено — 325
826
Саръмшак, с. в каза Гюмюрджина,
неуточнено — 247
Саръ пазар, с. в каза Разград,
неуточнено — 306
Саръ ходжа, с. в каза Ямбол, неуточ­
нено — 354
Саръ Шабан, гр. в Беломорието —
608
Саръ яр, с. в каза Разград, неуточ­
нено — 306, 346. 348
Саръ яр, с. в каза Лангаза — 480
Сасалар (Сасала). с. в Одринско —
49
Сатовча (Садовииа). с. в Благоев­
градски окръг — 85, 319
Сахра (Кулско). каза — 300
Сашево (Одалар. Оталъ). с. във Ве­
ликотърновски окръг — II. 21.
284, 286, 291. 296 ,
Сборяново (Текие-и Бали бег), с. ,
в Разградски окръг — 10. 20, s
346, 383
Сбърод, с. в каза Търново, неуточ- -.
нено — 295
Сваленик (Исфаленик), с. в Русен- .
ски окръг — 351, 352. 388, 389
Свелинос, с. в Зъхненско — 94
Свеница, с. в Струмишко, неуточ- ^
нено — 201
Света, с. в Битолско —482 ,
Света гора (Атон) — 359, 419. 432,
436, 445, 457, 459. 461, 611
Света Марина, с. в Верско — 68. >
143, 447
Света Мария, с. в Верско — 466
Света Парашкева, с. в Каламар<ко —
428. 455 j
Света Петка, с. в Демирхисарско —
136, 271, 272 j
Свети Георги (Хортаджи ефенди).'
светилище в Солун— 450 ^
Свети Ипатий, с. в Солунско, неуточ­
нено — 633 ,-j
Свети Мамант, с. в Солунско, неуточ­
нено — 455 у
Свети Тодори, с. в Битолско — 706,
707 ,
Светлей (Аяслар), с. в Търговищки'’'
окръг — 208, 382
Свещари (Мумджилар), с. в Раз­
градски окръг — 207 , 391 >0
Свидовица, с. в Струмишко — 202
Свиленград (Кьопрюбашъ), гр. в^
Хасковски окръг — 328
Свищов (Систово), гр. във Велико­
търновски окръг — 59, 432.
580, 634
Свищов (Зищова), вилает, каза —
99 284, 286 _
Свищов, нахия — 240
Свобода (Ак пънар Али паша), с.
в Старозагорски окръг — 10, 20,
321, 325
Свърлиг, гр. в Югославия — 39
Свърлиг (Исферлик), вилает — 107,
108
Северни, гр. в Румъния — 37
Северна България, вж. България
Северна
Северна Добруджа, вж. Добруджа
Северна
Северна Тракия, вж. Тракия Северна
Североизточна България, вж. Бъл­
гария Североизточна
Севлиево (Селви, Серви), гр. в Габ­
ровски окръг — 285. 288, 293,
296. 611 ' 680, 682, 684 -6 8 6 . 691, 714,
Севлиево, каза — 239
Севлиево, окръг — 537
Сегерти-и баля, с. във вилаета Нев-
рокоп, неуточнено — 319
Седес (Седеш), с. в Солунско — 455.
471, 479
Седорек, с. в нахия Тиквеш — 242
Сеиханджиклер, с. в каза Пловдив,
неуточнено — 298
Сейди Ахмед, с. в каза Варна,
неуточнено — 225
Сейдол (Сейди огли), с. в Разградски
окръг — 211
Секелария, с. в Нишко — 539
Секирник, с. в Струмишко — 202
Секирово (Баптаджилар. Кадир-
джиклу), кв. на гр. Раковски —
231
Селановци (Селянофче), с. във Вра­
чански окръг — 298. 301
Селван, с. в каза Хоталич. неуточ­
нено — 288
Селендер, с. в каза Провадия, неуточ­
нено — 338
Селим виран, с. в каза Кешан,
неуточнено — 263
Селце (Селче), с. в Ловешки ок­
ръг — 285, 287
Селча (Сениче), с. в Шуменски ок­
ръг, изселено — 11, 21, 303, 309
Селча, с в Смолянски окръг — 228
Семерци (Семедлер), с. в Търговищ»
ки окръг — 215
Семиз Али, с. в каза Варна, неуточ­
нено — 222
Сеница, с. в Паланечко, неуточ­
нено — 733
Сенник (Чадърлу-и баля, Чадърлу-и
зир). с. в Габровски окръг —
57, 146
Сеново, с. в Разградски окръг — 348
827
Сенокос (Чаирлу гьолу). с. в Тол­
бухински окръг — 221
Серавила мюслим, с. в каза Карно­
бат, неуточнено — 356
Серв, Серф кьой. с. във вилаета
Търново, неуточнено — 285, 287
Сервия (Серфидже). гр. в Гърция —
106
Сервия (Серфидже), вилает — 253
Сергир, с. в каза Чирмен, неуточ­
нено — 330
Сергювец (Серкуфча). към с. Пър­
вом ай ни. Великотърновски ок­
ръг — 284, 291. 295, 393
Серес (Сер), гр. в Гърция —» 87,
114, 476, 480, 507, 508, 538, 608.
628. 632. 633, 668, 672. 676. 678,
715, 720. 734. 738
Серес (Сироз). вилает — 87. 95,
109, 253
Серес (Сироз). каза — 114. 117; 138,
687, 712
Серес (Сироз), нахия — 113
Серес, епархия — 585, 734
Сериидже, с. в каза Сливен, неуточ*
нено — 355
Серска равнина — 538
Серчиеао (Серчилер), с. в Щипско —
196 1
Сее лае (Юрюклерн). с. в Разградски
окръг — 643 ,
Сеслово (Педерли), с. в Кукушко —
67, 143
Сестова, с. в Дой райско — 631
Сестримо (Систирине), с. в Пазар­
джишки окръг — 345
Сестрино (Долна Богородица)^ с. в
Благоевградски окръг -- 207
Сефердже, с. в каза ЯмбоЯ, неуточ­
нено — 321
Сечище (Куладжа Сюлейман) с. В
Шуменски окръг — 217
Сиадерван, с. в Солунско, неуточ­
нено — 450
Сиахбентероглу, каза — 424
Сива река, с. в Хасковски окръг —
328
Сив кладенец (Гьокче пънар), с.
в Кърджалийски окръг — 9,
19, 320, 323, 350
Сивот, с. в Демирхисарско —- 507
Сигман (Секбан), с. в Бургаски
окръг — 337, 356
Сизова, с. в каза Демир Хисар,
неуточнено ■— 272 ' t
Сикия, с. в Солунско, неуточнено —
455, 466, 471
Силиврия (Силиври), каза — 265
Силиврия (Силиври), нахия — 50
 Силистра, гр. — 8, 18, 163— 165.
244, 302, 484, 513, 593
Силистра, вилает — 7. 18, 96 254
256, 259, 302, 484 ' Скопие (Юскюб), вилает — 36 97
Силистра, нахия — 163—165
Силистра, санджак — 6, 16, 254
Симавино (Симянине), с. в Беломо-
рието — 323
Симавлу дербенджи (Пополули), с,
във вилаета Одрин, неуточне­
но — 261
Симеоновград (Търнова). гр. в Хас­
ковски окръг — 329
Симеоновец (Саидлу), с. в Пазард­
жишки окръг — 233
Симеоновец (Сахтиянлу), с. в Тол­
бухински окръг — 222
Синаблъ, с. в нахия Чоке неуточ­
нено — 269
Синадиново (Сенадиново). с. в Пле­
венски окръг — 62
Синапово (Синаплу), с. в Ямболски
окръг — 261, 268
Сингелово, с. в Серско — 671 —
673, 676, 678
Синдел, с. във Варненски окръг —
217 1 окръг — 337
Синеморец (Каланджоз). с. в Бур­
гаски окръг — 312 ' окръг — 266. 269
Сини вир (Сунуберлик), с. в Шу­
менски окръг — 212
Синя вода (Гьокче су), с. в Раз­
градски^ окръг — 216
Сираково (Йетим Вели), с. в Тол­
бухински окръг — 224
Сираманите (Сирма), към гр. Габ­
рово — 295
Сирнщник, вилает — 104
Сисани, с. в нахия Лерин — 66
Скала (Кая башъ), с. в Бургаски
окръг — 9, 19, 327, 356
Скалица (Каяджик), с. в Ямболски
окръг — 268
Скаменос, с. в Серско — 91
Скандалци (Големо Скандалци), с.
Щипско 196
Скандалци (Мало Скандалци, Доб-
решан), с. в Щипско — 196 ,
Скачковци (Али Фадил), с. в Кума-
новско — 200
Скендерли (Доброшан), с. в Кума-
новско, неуточнено — 199
Скобелево (Метидово), с. в Ловешки
окръг — 61
Скобелево (Кара хисар), с. в Хас­
ковски окръг — 321, 325
Скокос, с. в Серско, неуточнено — 89
Скопие (Юскюб), гр. в Югославия —
36, 41—43, 245, 435, 486, 510,
511, 646, 668—670, 687, 688,
828
696, 698-702, 704, 713, 718
730, 738
102, 103, 330, 484,652,689,' 703
Скорците (Скурци), с. в Габровски
окръг — 643
Скотуси, с. в Верско — 478
Скребатно (Горна Скреботна), е.
в Благоевградски окръг - 9,
19, 73. 114, 131.314, 315. 318. 364
Скрът, с. в Благоевградски ок­
ръг — 207
Скурци, с. в Тревненско, неуточ­
нено — 643
Скутари, гр. в Албания — 510
Скутерна, с. в Верско - 468
Славеево (Токчалар). с. в Толбу­
хински окръг — 223
Славейно (Кутлово), с. в Смолянски
окръг — 361
Славимир, мезра при с. Осина — 85
Славова планина, вж. Родопи
Славяново (Търстеник). гр. в Пле­
венски окръг — 297. 300
Славянци (Сегбан), с. в Бургаски
"
Сладун (Хас кьой). с. в Хасковски
■
Сламино (Симанли), с. в Ямболски
окръг — 355
Слатина, кв. на гр. София — 41
Слатина, с. в Ловешки окръг — 61
Слащен, с. в Благоевградски ок­
ръг — 75, 364
Слепне, с. в Битолско — 679
Сливак (Ериклю), с. в Шуменски
окръг — 213 Т
Сливата (Мехмедлер), с. в санджака
Никопол, неуточнено — 61
Сливен (Ислимие), гр. — 247. 510,
634
Сливен (Ислимие), каза — 247. 322.
326. 354, 510
Сливен, окръг — 10, 20 <>3
Сливито (Кованлък), с. в Староза­
горски окръг — 329
Сливовик, с. в Михайловградски
окръг — 637
Сливовица (Козлубюк), с. във Вели­
котърновски окръг — 287, 294
Сливо поле (Силиволики), с. в Ру­
сенски окръг — 65, 352
Сломер (Славомир), с. във Велико­
търновски окръг — 11, 21, 64,
285, 287, 392, 393, 507
Смигади (Челеби яйлан), с. в Бело-
морието — 248, 320, 324
Смиловци, с. във Велешко — 559
Смилян (Смолен), с. в Смолянски-
окръг — 333. 361—363, 366.
367. 395
Смин (Саримуса). с. в Толбухински
окръг — 500
Смирна, гр. в Мала Азия — 432,
445. 454. 457. 478, 480, 495
507, 654 . 293. 296
Смирненски (Бейаланъ). с. в Раз­
градски окръг — 389
Смолер, с. в каза Петрич — 507
Смолян (Езерово, Пашмакли), гр. —
361. 362. 366, 397
Смолярджа, с. в нахия Тиквеш —
242
Смоква (Дестемалли), с. в Щипско,
неуточнено — 197
Смочан, с. в Ловешки окръг — 53
Смъдушница, с. в санджака Нико­
пол, неуточнено — 61
Смядово, гр. в Шуменскиокръг —
214, 215, 303, 309
Снежина (Кара кьой), с. във Вар­
ненски окръг — 304, 305, 307
Созопол (Сьозеболу), гр. в Бургас­
ки окръг — 327
Созопол (Сюзеболу), вилает — 96
Соко баня, гр. в Югославия — 191
Сокол, с. в Серско — 88
Соколец (Доган кая), с. в Бургаски
окръг — 357
Соколица (Доганджилер), с. в Плов­
дивски окръг — 238
Соколник (Шаинлар), с. в Толбу­
хински окръг — 222
Соколово (Доган къйясъ), с. в Бур­
гаски окръг — 327
Соколово (Тогаи Ювасъ) с. в Тол­
бухински окръг — 224
Соколовци (Долно Руеново), с. в
Смолянски окръг — 361
Соличци, с. в Беломорието — 395
Солотин, с. в нахия Горни Дебър —
236
Солун (Селяник), гр. в Гърция —
12, 13, 22, 23, 358, 359, 466,
469—479, 493, 507, 508, 523, 525,
530, 531, 538, 551, 596, 597,
600, 608, 614. 616, 619 629—
634, 646, 652, 654, 663, 666, 667
680—682, 690, 692, 696, 720, 729
Солун, каза — 67, 422—425, 437,
446—455, 484
Солунско — 32, 466
Соми, с. в Мала Азия — 446
Самовит (Самовиде), с. в Плевенски
окръг — 53, 58
Сопище, с. в Скопско — 687
Сопот, с. в каза Търново, изселе­
но — 284
829
Сопот, с. в Ловешки окръг — 61
Сопот, с. в санджака Никопол, из­
чезнало — 54
Сопот (Голем Сопот), с. в Кавадар-
ско — 205
Сопот (Испот), с. във вилаета Тър­
ново, изчезнало — 284, 286.
Сорсита, с. в Солунско, неуточне­
но — 507
Сосисти, с. в Струмишко — 507. 508
Сот, с. в Косово — 99
Сотир, с. в Леринско — 66
Сотирац, с. в каза Мелник — 508
Сотирхо, с. във вилаета Кешиш-
лик, неуточнено — 93
Сотиря (Псотире), с. в ''-••"енски
окръг — 355
Софилар, с. в Щипско — 196
Софийско — 5, 7, 15, 17, 33, 41.
648, 650
София, гр. — 6, 11 — 13, 16, 21—23,
27, 151, 153, 183 184, 187, 188,
191, 233, 234 244, 251, 252,
273—283, 397—400, 404—417,
420, 421, 461, 462, 482, 483, 491,
520, 521, 533, 537, 579, 583, 588,
610, 620, 648, 650, 657—662,
665, 666, 6 82, 692, 693, 700.
721—723, 738
София, вилает — 98, 233, 401, 620
Сафия, лива — 97
София, каза — 183, 184, 233, 620
Софилар, с. в каза Касандра — 453,
471
Сохо, с. в Солунско, неуточнено —
426, 427, 450, 469, 480, 508, 631
Спанчево (Спанча), с. в Демирхи-
сарско — 74
Спанчево, с. във вилаета Зъхна,
неуточнено — 93
Спасово (Мюрсел факъх), с. в Ста­
розагорски окръг — 321, 325
Спасово (Сюлейманлък), с. в Тол­
бухински окръг — 225
Спатово, с. в Демирхисарско — 74
Срамково, с. в каза Кукуш, неуточ­
нено — 120
Срамско, с. в Демирхисарско, неуточ*
нено — 73, 120
Сребърна (Съребрине).с. в Силистрен­
ски окръг — 164
Средна Липница, вж. Горна и Долна
Липница
Средни Родопи, вж. Родопи
Средногорово (Йеникьой, Къзъл
агач), с. в Старозагорски ок­
ръг — 329
Средногорци (Топуклу), с. в Смо­
лянски окръг — 365
Средно градище <Евджилер), с. в
Старозагорски окръг — 321, 325
Средно село (Орта), с. във Варнен­
ски окръг — 216
Средни (Ортакьой), с. в Шуменски
окръг — 7, 11, 17, 21. 213, 303,
309, 310
Средогрие (Сиродогъръв), с. във Ви­
дински окръг — 297, 299
Стдерци (Кълъчджъ), с. в Толбу­
хински окръг — 224
СгацАолооо (Омур бей), с. във Вели­
котърновски окръг — 53, 181,
393
Стдм (Гьоджеджи). с. в Шуменски
окръг — 217
Стамен (Тураклар), с. в Търговищ­
ки окръг — 214
Стаи* с. в каза Лангада — 475
Стаиаоеи (Юрюклюдже). с. в Шу­
менски окръг — 213, 219
Станке Димитров (Дупница), гр. в
Кюстендилски окръг — 246,
408, 420
Стаимево, с. в Лъгадинско — 202
Стаим, с. в санджака Никопол,
неуточнено — 58
Стара Загора (Загра-и атик), гр. —
238, 321, 324 , 459, 527, 533,
548, 564, 582, 640—642, 648,
656, 718
Стара Загора (Ески Хисар-и Заг-
ра), вилает — 96, 539
Стара Загора (Загра-и атик), ка­
за — 247, 268, 321, 324
Стара Загора (Ески Хисар-и Заг-
ра), иахия — 68
Стара Загара, окръг — Ю, 20. 621,
622, 656
Стара креиост (Кьохне хисарлък), в
гр. Стара Загора — 10, 20, 321,
324
Стара илаиииа (Хемус, Балкан) —
6, 16. 151, 244, 442, 484, 510,
517, 556, 600, 611; Източна Ста­
ра планина — 12, 22
Стара река (Истарака), с. в Сливен­
ски окръг — 284, 286
Стара река, р. — 358
Стара Сърбин (Косово) — 550
Старрец, с. в Кичевско — 678
Старо Нагоричеие, с. в Куманов-
ски — 98
Старо Оряхово (Оряхово, Дервиш
Йован), с. във Варненски ок­
ръг — 244, 337, 504
Староратнца (Устаропатнче), с. във
видински окръг — 297, 300
Староселец (Арнавудлар), с. във
Дарненски окръг — 218
* 830
Старо село (Кьохне Исмаил, Ески
' Исмаил), с. в Силистренски ок­
ръг — 299, 350, 351
Староселска (Юрюклер), с в Шу­
менски окръг, заличено — 213
Старош (Ставрош). с. в Демирхи-
сарсьо — 91
Старчево (Старчище), с. в Благоев­
градски окръг — 364
Старчища, с. в Серско — 90, 364
Стеврек, с. в Търговищки окръг —
10, 20, 58, 284, 286, 293
Стежерово (Исджиларова). с. в Пле­
венски окръг — 284, 286, 294
Стефанино, с. в каза Лангада — 477
Стефан Караджа (Караджа От, Ли-
ман), с. във Варненски окръг —
217
Стефан Караджово (Йичиме), с. в
Ямболски окръг — 267, 270
Стефаново (Аю орман), с. в Толбу­
хински окръг — 224
Стирен (Истарани), с. в Демирхи-
хисарско — 129
Стоби, вж Скопие
Стожер (Буладжа), с. в Толбухин­
ски окръг — 219
Стоил войвода (Деде виран. Йени-
дже), с. в Сливенски окръг—249
Столетово (Карахисарлу), с. в Плов­
дивски окръг — 232
Стоя, с. в Серско, неуточнено — §8
Стоянково, с. в Кукушко — 423
Стояиово (Радовнене), с. в Ловешки
окръг — 60
Стража (Истраджа, Стратица), с.
в Търговищки окръг — 10, 20,
59, 157, 214, 284, 303, 309, 310,
347, 348, 375 }
Стража, с. до гр. Шумен, изселено —
213, 303, 309, 310
Стражица (Кадъ-и кюберан, Хас
кьой), гр. във Великотърновски
окръг — 209, 284, 289, 293
Страйковец, с. в Нишко — 532
Страха, с. в каза Търново, неуточ­
нено — 392 ,
Странен (Страня), с. в Демирхисар-
ско — 127
Страхилово (Хибилли), с. във Ве­
ликотърновски окръг — 392 , 393
Стрелча (Стрелица), гр. в Пазард­
жишки окръг — 518, 603
Стризица, с. в каза Демир Хисар»
неуточнено — 137
Стровилавци, с. в Щипско, неуточ­
нено — 195
Строгова, с. в каза Тиквеш — 633
Струга, гр. в Югославия — 236
 Струмица, гр. в Югославия — 200,
632, 689, 728
Струмица (Уструмиджа), вилает —
8, 18, 105, 106, 255, 260, 450
Струмица, нахия — 200
Струмица, епархия — 436
Струя (Сефире-и хаджъ), с. в Бур­
гаски окръг — 357
Стръмна (Истрамина), с. във Вели­
котърновски окръг — 288
Стръмци (Истръмналъ), с. в Габ­
ровски окръг — 295
Стрязово, с. в санджака Никопол,
неуточнено — 63
Стряма, с. в Пловдивски окръг —
238
Стубиле, с. в Щипско — 194
Студенец (Савтъще, Чифтище), с. в
Смолянски окръг — 230
Студен кладенец (Суъджък пънаръ),
' с. в Кърджалийски окръг — 9,
19, 320, 324
'Сувлион (Софулу, Йени кьой), с. в-
Беломорието — 320
Суворово (Козлуджа, Мусаджък), с.
във Варненски окръг — 217
Сувурджик, с. в каза Гюмюрджина,
г' неуточнено — 247
Суган, с. в Цариградско — 480
"Сугарево, с. в Благоевградски ок­
ръг — 272, 273
,:)Сукълар, с. в каза Енидже Кара су,
• неуточнено — 326
Сулеоглу, с. в каза Хавса — 266, 270
Сулиджа, с. в каза Кешан — 263
Султан ери, вилает — 539, 621, 622
;Султанци (Султанлар), с. във Вар­
' ненски окръг — 219, 265
Сунгурлар, с. в Солунско, неуточ-
~ нено — 422
Сунгурларе (Сунгурлъ), гр. в Бур-
,ь гасни окръг — 356, 502
"‘Сунгурлу, с. в каза Енидже Кара су,
; неуточнено — 180
Сунгурлу, с. в каза Чирмен, неуточ­
нено — 248
Супутники, с. в Солунско, неуточ­
нено — 423
Сурлово, с. в каза Дойран — 204,
507
Сутеска (Сот), вилает — 99
Суфли, с. в каза Търново, неуточ­
нено — 291
Суха Мечка, с. в санджака Никопол,
неуточнено — 63
Суха река (Куре дере), с. в Шуменски
окръг — 215
Сухаче (Сухач), с. във Врачански
' окръг — 60, 600
Сухиндол, гр. във Великотърновски
831
окръг — 54, 167, 285, 287 392
393, 492 ’ . ’
Сухо гърло, с. в Щипско — 197
Сухозем (Кючук Хамидлу), с. в
Пловдивски окръг — 239
Сухурхан, с. в каза Провадия,
неуточнено — 217
Сушица (Ески Сушиче), с. във Ве­
ликотърновски окръг — 168
298, 301, 346, 393 ’
Суя Бакиджа, с. в Ениджевардар-
ско — 477
Сфикя, с. във Велешко, неуточне­
но — 630
Съгърлу, с. в каза Разград, неуточ­
нено — 346
Съгърлъ (Сазандаран), с. в Солун­
ско — 67, 143
Съдиево (Кадъ), с. в Сливенски ок­
ръг — 247
Съединение, с. в Бургаски окръг —
356, 357
Съединение (Калфа), с. в Староза­
горски окръг — 325
Съединение (Заграли), с. в Търго­
вищки окръг — 207, 213, 347,
348
Съралар, с. в каза Дупница, неуточ­
нено — 235
Сърбия — 483, 510, 558, 614
Сървош, с. в Струмишко — 203
Сърнево, с. в каза Червен, неуточ­
нено — 182 . .
Сърнино (Караджалар), с. в Тол­
бухински окръг — 223 ,
Сърница (Шамлии), с. .в Хасков­
ски окръг — 512 ,
Сърпа, с. в Серско — 88
Сърта, с. в каза Търново, неуточ­
нено — 291
Сьондек, с. в каза Разград, неуточ­
нено — 210
Сюгюдчик, с. в каза Димотика,
неуточнено — 321, 324
Сюгюнлю, с. в каза Кешан — 263
Сюлейман (Иса кьой Векили), с. в
санджака Никопол, неуточне­
но — 57
Сюлейман войвода, с. в каза Про­
вадия, неуточнено' — 219
Сюлиян, с. в каза Ямбол, неуточ­
нено — 354
Сюрдю кьой (Шах Дуруш), с. в
каза Силиврия — 265 '
Сютлюк, с. в каза Провадия, неуточ­
нено —• 219
Тавусли, с. в каза Сливен, неуточ­
нено — 355 -
Талишманци, с. в Кратовско — 193
 Танривермиш, с. неуточнено — 36
Тариджа, при с. Троица. Шуменски
окръг, изчезнало — 302. 310
Тарла, с. в каза Неврокоп — 632
Тарлук, с. в каза Тцквеш — 629
Татарица (Татарище), към гр. Си­
листра — 164, 165. 302
Татар кьой (Татар), с. в каза Ип-
сала — 263
Татарпазарджик, каза — 228. 232.
539. 621. 622
Татарпазарджик, нахия — 240
Татарска земя — 150
Татаяр кьой, с.в каза Сливен,неуточ­
нено — 355
Таусли, с. в нахия Ямбол, неуточне­
но — 69
Тахтаджилер, с. в каза Сливен,
неуточнено — 326, 355
Тахтали кьой, вж. Рахово
Тахталъ, с. в Пловдивско, изчез­
нало — 232
Ташчъ Арнавуд, с. в нахия Чоке,
неуточнено — 266. 269
Тая хатун (Хатун), с. в нахия Юс-
кюдар — 262
Тварин, нахия — 399
Твърдица (Калайджъ), с. в Толбу­
хински окръг — 224
Тевекели, с. в каза Търговище,
неуточнено — 348
Текйе, с. в каза Разград, неуточне­
но — 348
Текфурдаг, нахия — 48
Текюр Сунгур, с. в санджака Нико­
пол, неуточнено — 57
Темниско, към с. Първомайци, Ве­
ликотърновски окръг — 54, 284,
289, 294
Темниско (Пиротско) — 97
Темняник, с. в нахия Тнквеш — 243
Тенево (Фъндъклъ), с. в Ямболски
окръг — 322, 325, 355
Теича (Еденча), към с. Обединение,
Великотърновски окръг — 54,
291, 295, 301
Тепава, с. в Ловешки окръг — 61,
63, 176
Теплен (Папа Вълкан), с. в Благоев­
градски окръг — 86, 114, 128
Теранци, с. в Кочанско — 198
Тервел (Коджаджъклар), с. в Шу­
менски окръг — 212 . 121, 135, 136, 271, 272
Терзийско (Дерзилу), с. в Бургаски
окръг — 44
Терзи Муса, мезра в санджака Ни­
копол, неуточнена — 56
Терменик, с. в каза Тиквеш — 627
832
Терсохи, с. в Солунско, неуточне­
но — 506
Тесалия, обл. — 40. 510, 639
Тетевен, гр. в Ловешки окръг — 62
Тетово (Калканделен), гр. в Юго­
славия — 35. 42, 245. 699—701
Тетово (Калканделен), вилает — 35.
97
Тетово (Калканделен), нахия — 42
Тешова, с. в Русенско, неуточне­
но — 149
Тешово (Долно Ташово), с. в Бла­
гоевградски окръг — 9. 19. 77,
78, 313. 314, 365
Тиквеш (Кавадарци). вилает, ка­
за — 105. 423. 454. 652, 654
Тиквеш, нахия — 204, 240—243
Тимарево (Каяджък), с. в Шуменски
окръг — 157. 213
Тимок, вилает — 107
Тимуздо, с. в нахия Нова Загора,
неуточнено — 329
Тимур, мезра в нахия Люлебургаз,
неуточнена — 47
Тимурджи юрюш, с. в каза Хасково,
неуточнена — 329
Тимур хисаръ, вж. Демир Хисар
Тимяник, с. в каза Тиквеш, неуточ­
нено — 205, 509
Типченица (Дупшениче), с. във Ви­
дински окръг — 297
Тир, гр. в Ливан — 445
Тирана, гр. в Албания — 426
Тирфиллю, с. в нахия Манастир,
неуточнено — 268
Тирхала, обл. в Тесалия — 40
Тисииа, с. в Демирхисарско, неуточ­
нено — 75
Тисово, с. във вилаета Неврокоп,
неуточнено — 319
Тича (Чатак дербент Чатак-и кю-
беран), с. в Слизенски окръг —
216, 303, 309, 347, 349, 442
Тлака, с. в каза Провадия, неуточ­
нено — 304
Товиджаклу, с. в каза Сливен,
неуточнено — 322
Тодорашинче, с. във вилаета Демир
Хисар, неуточнено — 272, 273
Тодоричене (Тодорица), с. в Ловеш­
ки окръг — 176, 371
Тодорово (Теодоричи), с. в Демир­
хисарско — 73, 74, 77, 78, 113,
Тодоровци (Тодорич), с. в Верско —
203
Тойранлър, с. в каза Варна, неуточ­
нено — 222
Токадин, каза — 424
Токмаклу, с. в каза Хасково, неуточ­
нено — 248
Токмаклу, с. в каза Сливен, неуточ­
нено — 326
Токуз агадж, с. в Северна Добруд­
жа — 221
Толбухин (Добрич. Пазарджик. Хад-
ж и о г л у Пазарджик), гр. — 221.
225. 244. 383. 430. 491, 594. 615,
636
Толбухин, окръг — 503
Толбухинско (Пазарджишко) — 430.
503
Толос, с. в За.хненско — 94
Томарово (Томарево). с. в Румъ­
ния — 498
Томче исхакли, с. неуточнено — 36
Тонарци, с. в Щипско — 201
Топола (Тополица). с. в Серско —
88. 90
Топола (Сюгюджюг-и мюслим). с. в
Толбухински окръг — 224
Тополница, с. в Благоевградски ок­
ръг — 207
Тополница, р. — 384
Тополница, с. в Щипско —■- 194
Тополовград (Каваклъ), гр. в Ям­
болски окръг — 262, 268, 481,
582
Тополовградско — 268
Тополян, с. в Серско — 88
Тополяне (Кавак. Йогланофча), с.
в Старозагорски окръг — 10, 20,
321. 324
Топен, с. в Солунско, неуточнено —
508
Топсин, с. в Ениджевардарско — 632
Топузево (Тобузлар), с. в Сливенски
окръг — 215
Топхане, с. в Солунско, неуточне­
но — 630
Топче исхакли, с. в Скопско, неуточ­
нено — 36
Топчиево (Топчилар), с. в Солун­
ско — 67. 142
Топчии (Топчи), с. в Разградски
* окръг — 208
Топчилар, с. в каза Малък Вардар —
446
Точиларци (Месудлар), с. в Плов­
дивски окръг — 232. 238
Тработивище, с. в Малашевско — 721
Травник (Аплуджа). с. в Толбухин­
ски окръг — 224
Травник, с. в Босна — 469
Тракия — 7, 12. 14. 17, 22, 24. 151,
538, 562, 627, 639; Пловдивска
Тракия — 5. 7, 15, 17; Северна
Тракия — 6, 16
Трап, с. в каза Битоля — 341
833
Трапезунд, гр. ь Мала Азия — 534
Трапище (Чукурово). с. в Разград­
ски окръг — 209
Трапоклово (Тюркеполу). с. в Сли­
венски окръг — 158. 160. 161.
322. 326. 355
Трахинци, с. в Щипско. неуточне­
но — 197
Требичан, вилает — 108
Трем (Омурханчълар). с. в Шумен­
ски окръг — 212
Трескавец (Късраклар). с. в Тър­
говищки окръг — 215
Три горци (Юч орман). с. в Толбу­
хински окръг — 224
Три кала, каза — 446
Трикала, с. в Солунско — 466
Три могили (Юч депе). с. в Кърджа­
лийски окръг — 329
Три полу (Траболус), гр. в Либия —
358 '
Триполица, с. в Солунско, неуточ­
нено — 471
Три хана, с. в Солунско, неуточ­
нено — 466. 478
Три ховиста, с. в Верско — 474
Троица (Ториджа). с. в Шуменски
окръг — 11. 21. 56. 213. 214.
309. 310
Троник, каза — 424
Троян, гр. в Ловешки окръг — 562
Трояново (Кара Халил). с. в Ста­
розагорски окръг — 268
Трудовец (Одрец). с. в Софийски
окръг — 63
Тружа (Туруджа). слято със с. Трои­
ца, Шуменски окръг — 302.
309. 310
Трулия (Торулия). с. в Турция —
312 ' '
Тръстеник, с. в Гевгелийско — 667
Тръстеник (Брашенци). с. в Кача-
нишко — 36
Тръстеник, с. в Русенски окръг —
64. 351. 743 '
Тръстеница, с. в Зъхненско — 92
Тръстика (Сазлъ). с. в Разградски
окръг — 522
Трънчовица (Българска и Павли-
кянска Трънчовица), с. в Пле­
венски окръг — 63
Трявна, гр. в Габровски окръг —
491. 610
Тудорич, с. в Демирхисарско — 681
Тузла, с. в каза Балчик, неуточ­
нено — 312
Тулча, гр. в Северна Добруджа
8, 18, 244. 528, 563, 634
Тулча, вилает — 257. 258
Тумба, с. в Серско — 73, 89
53 П6 следите на наенлнето. ч. II
Тумба, с. в Зъхненско — 42G
Тунджа, р. — 322. 326
Тунис (Ту нос) — 358
Туракча, с. в каза Варна, неуточ­
нено — 224 ' Търново (Търнови), вилает — 8. 18,
Турбеш, с. в Серско — 89 , 99, 145—147. 181, 254, 257, 284,
Турнакочи, с. в Нишко — 532 *
Турново, с. в Струмишко — 202
Туруд бей (Дура бейлю), с. в каза
Люлебургаз — 267
Турханлар, с. в каза Пловдив,
неуточнено — 238
Турханлъ, с. в каза Карнобат, из­
чезнало — 356
Турция (Турско) — 484, 510, 511,
515, 527, 532, 542, 546, 550, 556,
570, 599, 635, 641, 642, 644. 645,
653, 655, 673, 676, 685, 689, 692,
712, 736; Европейска Турция —
550,575,578; Османска империя—
5, 11, 15, 18, 21, 22, 24
Тусим, с. в Кичевско — 630
Тусим, с. в Ениджевардарско — 630
Тутракан, гр. в Силистренски ок­
ръг — 8, 18, 65, 297, 299, 350,
638, 649
Тутраканци (Бълдър), с. във Вар­
ненски окръг — 219
Туховища, с. в Благоевградски ок­
ръг — 76, 364
Тушанец, с. в каза Тиквеш, изчез­
нало — 206
Тушим, с. в Гевгелийско — 667
Тъмръш (Тъмраш), с. в Пловдивско,
изчезнало — 226, 230
Тънгърли, с. в Гюмюрджинско —
648
Тъпчилещово (Саръ базиргян), с. в
Търговищки окръг — 215
Търговище (Джума, Джума пазаръ,
Ески Джумая), гр. — 8, 18,
212, 303, 310, 347, 348, 375
Търговище, окръг, каза — 7, 8,
10, 17, 19, 20, 301, 375
Търговищко — 12, 22
Търговище (Пазарджик), с. в Сли­
венски окръг — 268
Търлис (Горна Търлица, Голям Ма­
настир), с. в каза Неврокоп —
89, 90, 114, 364
Търнава (Търнара), с. във Врачан­
ски с-кръг — 297, 300
Търнава, с. в каза Гюмюрджина
неуточнено — 247
Търнава, с. в Струмишко — 632
Търново (Трапезонт), гр. — 5, 6, 8,
10, 15, 16, 18, 20, 27, 52, 143,
151, 152, 244, 284, 286, 288, 292,
834
293, 295, 340. 462. 463, 465, 466,
481. 492—494, 514. 527, 533, 568,
569. 575—577, 584, 596, 601,
611, 634
292, 293, 295,
Търново, нахия, каза — 45. 47, 50,
289—295. 298, 301. 377
Търновска епархия — 459, 460
Търновско — 11. 22, 492, 603
Търново, с. в Паланечко — 694
Търновца (Търновиче), с. в Търго­
вищки окръг — 8, 10, 19, 20,
214, 302, 309, 311
Търновци, с. в Битолско — 443
Търняне (Търнул), с. във Видински
окръг — 300
Търси но, с. в Кочанско — 198
Търхала, лива — 113
Търхово (Дуганджи), с. в Габровски
окръг — 285, 288
Търън, с. в Смолянски окръг — 368
Тюленово (Кълъч бег), с. в Толбу­
хински окръг — 224
Угляни, с. във вилаета Зъхна,
неуточнено — 94
Угурлуджи, с. във вилаета Велес,
неуточнено — 42
Удоляниче, с. в нахия Кочани — 291
Узово (Огузлар), с. в Толбухински
окръг — 222
Узун Али, с. в Солунско — 466
Узун Ибрахим куюси, с. в каза Вар­
на, неуточнено — 223
Узункьопрю, гр. в Турция — 673
Узункьопрю (Джиср-и Еркене, Ер-
-кене), каза — 264, 321, 324
Уларци (Улюрци), с. в Щипско —
196, 740
Улюферджилер, с. в каза Търново,
неуточнено — 287
Унгария — 37, 38, 550
Урбабинци (Xрабабинче), с. във Ви­
дински окръг — 287
Урум, нахия — 70
Урум беглий (Рум беглий), с. в
каза Бабаески — 267, 270
Услонадире, с. в каза Оряхово,
неуточнено — 297, 300
Устина, с. в Пловдивски окръг —
615
Устово, кв. на гр. Смолян — 361,
397
Устрем (Дербенд вакъф), с. в Ям­
болски окръг — 268
Ушинци (Каба кулак), с. в Разград­
ски окръг — 347, 348
 Фазаново (Рузова). с. в Бургаски
окръг — 312
Факирма (Факир виранъ), с. в каза
Кешан — 263
Факия, с. в Бургаски окръг — 436
Фанар, вилает — 112
Фанари, с. в Леринско — 424
Фараши, с. в каза Ямбол, неуточ­
нено — 354
Фараш кьой, с. в каза Хайребол —
264
Ферегле, с. в каза Варна, неуточ­
нено — 312
Фетх-и ислям, вж. Кладово
Филево (Каялъ), с. в Хасковски
окръг — 328
Филибе, вж. Пловдив
Филибелюлер, с. в каза Провадия.
неуточнено — 217. 218
Филипийско поле — 538
Филипово (Горни и Долни Филип.
Филибеджик). с. в Благоевград­
ски окръг — 9, 19, 46, 313, 314,
319
Филиповци, с . в Кратовско — 193
Фире (Фере), нахия — 47, 49, 52
Фирузлер, с. в каза Провадия, неу­
точнено — 216
Флорина, с. в Битолско — 422
Фотиново (Фотен), с. в Пазарджишки
окръг — 228
Франция — 484, 547
Френк хисари, с. в землището на гр.
В. Търново, изчезнало — 287,
292
Фтеля (Кара агач), с. в Беломорие-
то — 328
Фундуджик, с. в каза Гюмюрджина,
неуточнено — 247
Фурен (Фуран), с. във Врачански
окръг — 296, 300
Фурка, с. в каза Катерини — 453
Фускано, с. в Североизточна Бъл­
гария, неуточнено — 244
Фустани, с. в каза Неврокоп — 509
Фъргово (Франково). с. в Благоев­
градски окръг — 86
Фюлюбюлюлер, с. в каза Варна,
неуточнено — 223
Хабиллер, с. в нахия Чоке, неуточ­
нено — 266, 269
Хаварас (Хаварес), с. в нахия Юс-
кюдар — 266, 269
Хавса (Хасове на Махмуд паша),
каза — 264, 266, 270
Хавса (Хавас-и Махмуд паша), гр*
в Турция — 266
Хаджи Ахмедли, с. в Щипско — 196
835
Хаджи Баба теке (Хаджъ баба), с.
в нахия Чоке — 263
Хаджидимово (Шигрита. Сигрнто).
с. в Благоевградски окръг _
79, 81
Хаджи Исалар, с. в каза Шумен
неуточнено — 212
Хаджиите (Хаджи Умур). с. в Бур­
гаски окръг — 354
Хаджи Кемал, с. в каза Ихтиман,
изчезнало — 234
Хаджи куюсн, с. в каза Варна,
неуточнено — 225
Хаджилар, с. в каза Варна, неуточ­
нено — 224
Хаджилар (Хаджи), с. в каза Ми­
гал кара — 264
Хаджили, с. в каза Провадия, неуточ­
нено — 338
Хаджи обасъ, с. в нахия Караджа-
даг. неуточнено — 231
Хаджи Синан куюсн, с. в каза Варна.
неуточнено — 224
Хаджи Сюлейман, с. в каза Айтос,
неуточнено — 327
Хаджи Умур, с. в каза Ямбол.
неуточнено — 354
Хаджъ Мехмед ага, с. в каза Узун-
кьопрю. неуточнено — 324
Хазър Факих. с. в Щипско. неуточ­
нено — 195
Хайдарли, с. в каза Кукуш — 508
Хаймак, мезра в санджака Никопол
неуточнена — 55
Хайрадинча, с. в Харманлийско, из­
селено — 269
Хайребол (Хайраболг). каза — 247,
264 '
Хайредии, с. във Врачански ок­
ръг — 297, 300
Халваджи, с. при гр. Толбухин,
неуточнено — 225
Халид, с. в нахия Стара Загора,
неуточнено — 68
Халифе, с. в нахия Манастир, неуточ­
нено — 268
Халкидика, п-в — 68. 451, 452. 466,
469
Хамза, с. в каза Димотика. неуточ­
нено — 320
Хамза бейли, с. в Щипско, неуточ­
нено — 195
Хамза бейлу, с. в нахия Одрин,
неуточнено — 69
Хамзали, с. в Струмишко — 195,
507
Хамзалу (Хонзалу), с. в каза Енид-
же Кара су, неуточнено — 180
Хамза Пири, мезра в санджака Ни­
копол, неуточнена — 65
 Хамза Факих, меЗра в сЗЛЯжака
Никопол, неуточнена — 56
Хамуджи, с. в Нншко — 532
Ханли ениджа (Тнмурханлъ йени
кьой). е. в нахия Юскюдар —
266. 269
Ханово (Карта кьой), с. в Ямболски
окръг - 322. 326, 355
Харачерите (Харалжилер), с. в Габ­
ровски окръг — 287
Харманкьой (Арманкьой). с. в Со­
лунско — 454. 471, 473
Харманли (Харманлу). гр. в Хас­
ковски о к р ъ г — 329.518—520 ,
Хас, с. в каза Провадия, неуточ­
нено — 219
Хасакли, е. в Дойранеко — 629
Хасан ага, с. в нахия .Манастир,
неуточнено — 268
Хасан беги, с. в каза Провадия,
неуточнено — 217
Хасан оба, с. в каза Узункьопрю —
321
Хасан обаси, с. в каза Кукуш — 470
Хасан обасъ, с. в каза Сливен,
неуточнено — 355
Хасан факъх, с. в каза Стара Заго­
ра, неуточнено — 321, 325
Хасанчалар, с. в каза Шумен, неуточ­
нено — 213
Хасково, гр. — 69, 518, 519, 526 641
Хасково (Узунджова Кара Хаскьой),
каза — 248, 328 , 621, 622
Хасково, нахия — 69
Хасково, окръг — 539
Хасове в Никопол, каза — 296,
297, 299
Хасове в Серес, вилает — 109, 110
Хасове на Халил паша, вилает — 110
Хатун или, нахия — 51, 69
Хемус, вж. Стара планина
Херекли, с. в каза Варна, неуточ­
нено — 221
Херцег, гр. в Ю гославия — 245, 246
Херцеговина — 550, 598, 599, 639
Хилнова Кала, с. в каза Нови пазар,
неуточнено — 498
Хнос, с, в Солунско, неуточнено —
425
Хирево (Хирава), с. в Габровски
окръг — 58, 282, 285, 288
Хнрово, с. в Демирхисарско — 71
Хисар, гр, в Пловдивски окръг —
231
Хисарлъ, с. в каза Шумен, неуточ­
нено — 212
Хлебарово (Торлак), гр. в Ра5град-
ски окръг — 9, 10, 19, 20, 65,
209, 306, 307, 346, 348, 745
836
• ХлевеА (Хлевян), с. в Ловешки
окръг — 61, 240
Хлябово (Гердеме), с. в Ямболски
окръг — 262, 268
Ходжа Йомер, с. в санджака Ни­
копол, неуточнено — 57
Холандия — 13, 23
Хомондос, с. в Серско — 88
Хона, с. в Солунско, неуточнено —
454 ' '
Хорезм, с. в каза Виза, неуточне­
но — 265 ,^ 4,
Хортач, каза — 143 '
Хортаджи, с. в Солунско, неуточ­
нено — 475
Хортиати, с. в Солунско, неуточ­
нено — 479
Хоталич (Хоталица), каза — 285,
289, 292, 293, 295, 301
Хотанца, с. в Русенски окръг — 746
Хотница (Хошнидже), с. във Вели­
котърновски окръг — 285, 287
Хотолово, с. във вилаета Кешиш-
. лик. неуточнено — 91
Храброво (Гази кьой), с. във Вар­
ненски окръг — 165, 166
Храброво (Хамзалулар), с. в Тол­
бухински окръг — 223
Храбча, с. във вилаета Търново,
неуточнено — 284
Хранчина, с. в Струмишко, неуточ­
нено — 202
Храсна (Храсно), с. в Благоевград­
ски окръг — 74, 75, 138
Хрисостомос, с. в Серско, неуточ­
нено — 89
Християново (Миселим), с. в Ста­
розагорски окръг — 642
Христос, с, в Серско — 88
Хрищени, с. в Старозагорски ок­
ръг — 247
Хубавене, с. във Врачански окръг —
583
Худина, с. във вилаета Кешишлик,
неуточнено — 92
Хуминко, с. във вилаета Кешишлик,
неуточнено — 92
Хункос (Хунка), с. в Серско — 91
Хургой, с. в нахия Чирмен, неуточ­
нено — 328
Хъдър кьой, с. в каза Ипсала — 263
Хърлец (Хърмеч), с. във Врачански
окръг — 297, 300
Хърсова, с. в каза Ямбол, неуточ­
нено — 325
Хърсово (Хорсьова), с. в Благоев­
градски окръг — 228
Хърсово, с. в Разградски окръг —
208, 211
Хърсово, с. в Шуменски окръг — 219
 Хърсово, б й л й ет'— 254, 256
Хюсеин, с. в каза Шумен, неуточ­
нено — 212
Хюсеин, с. в нахия Кешан, неуточ­
нено — 48
Хюсеин-ова, с. в каза Неврокоп, .
неуточнено — 605. 606
Цанцалица, с. в Драмско — 524
Царева поляна (Хас обасъ), с. в
Хасковски окръг — 329
Царевброд, с. в санджака Никопол,
неуточнено — 64, 303
Царев брод (Йенидже кьой), с. в
Шуменски окръг — II, 21, 213,
309, 310
Царев дол (Виизкьой). с. в Сили­
стренски окръг — 638
Царевец (Караджа Елияс), с. в
Толбухински окръг — 222
Царево село, с. в Пиянечко — 636
Цариград, гр. в Турния — 54, 150,
152, 256, 333, 361. 394, 418, 421,
424, 427, 436, 445, 447. 452, 453,
459, 462, 480, 489. 490, 494,
' 509,516,521,525.534,536,542 —
546, 549, 551, 553, 556, 562, 564,
566, 580, 585, 610—612, 626, 627,
633, 635, 640—642, 649. 654, 656,
660, 662, 663, 665, 667, 682, 685,'
691. 693, 715, 716, 718, 719. 723,
724, 726;К о н с т а н т и н о п о л —30, 54
Истанбул — 257, 322, 324, 336,
390, 394, 408, 656
Царичнно (Идрис куюси), с. в Тол­
бухински окръг — 224
Цар Крум (Ч атал), с. в Шуменски
окръг — 309
Цвятово (Ала даг), с. вКърджалий­
ски окръг — 247
Ценово (Чаушкьой), с. в Русенски
окръг — 595, 596
Цер, с. в каза Битоля — 443
Цера, с. в нахия Царево село — 729
Церовец (Черовиче), с. в Русенски
окръг — 55, 64, 304, 306—308,
513
Церовище (Саръ Юсуфлу, Чарсап-
лу), с. в Търговищки окръг —
212, 295
Церово (Церопол, Сирепол), с. в
Благоевградски окръг — 364
Цибър (Джебриле), вилает — 296,
299
Цибър (Джибре), каза — 297, 299
Цонево, с. във Варненски окръг —
491
Цръ нча (Чърница), с. в Пазарджиш­
ки окръг — 619
837
Църаища (Червище), с. в Демир-
хисарско — 73, 271. 272
Църнашево (Брусник), с. в Щип-
ско — 206
Църновци, с. в Кочанско — 732
Чавдарци (Лъжани), с. в Ловешки
окръг — 63
Чавуш кьой, с. във вилаета Одрин —
246
Чавушлу, с. в каза Сливен, неуточ­
нено — 322, 326
Чаглаик (Чаглаик-и кюберан), с. в
каза Варна, неуточнено — 225,
237
Чаирлу, с. в каза Сливен, неуточ­
нено — 247
Чайка (Чаглаик). с. във Варненски
окръг — 219, 338
Чакадъ, с. в каза Сливен, неуточ­
нено — 422
Чакали, към с. Кастел. Габровски
окръг — 284, 286
Чакъл кьой (Чакъл), с. в каза
Чаталджа — 265
Чакън ова, с. в каза Търново,
неуточнено — 290
Чакър Али, с. в каза Варна, неуточ­
нено — 220
Чали, с. в Ениджевардарско — 470
Чалък, с. в каза Карнобат, неуточ­
нено — 327
Чамурлу, с. в нахия Кара су, неуточ­
нено — 51
Чапаево (Крал бинаръ), с. във Ве­
ликотърновски окръг — 211, 393
Чапрани, с. в каза Касандра — 450
Чара, с. в каза Провадия, неуточ­
нено — 304
Чараджова, с. в каза Гюмюрджина,
. неуточнено — 247
Чарган (Чагърганлу), с. в Ямболски
окръг — 321, 325, 354
Чарова, с. в каза Ямбол, неуточ­
нено — 354
Чаръкчъ коджа, с. в каза Балчик,
неуточнено — 312
Чаталджа, гр. в Турция — 265, 726
Чаталджа, вилает — 258
Чаталджа, каза — 265
Чаталджа, с. в каза Узункьопрю,
неуточнено — 321, 324
Чаталджи, с. в Драмско — 629
Чаушли, с. в Ениджевардарско —
509
Чауш Манастир, с. в Солунско,
: неуточнено — 454
Чауш чифтлиги, с. в каза Хавса,
неуточнено — 266, 270
Чедокебир, ' с. в каза Пловдив,
неуточнено — 238
Чекелново, с. в каза Търново,
неуточнено — 392
Челеби кьой (Челеби), с. в каза
Кешан — 263
Челопеци, с. в Кичевско — 674
Челопечене (Илбеги дерили), с. в
Толбухински окръг — 223
Челтък кьой (Челтюкчи), с. в каза
Кешан — 263
Челтукчи, с. в Демирхисарско, не­
уточнено — 73
Челтукчи (Возарци), с. в Кава-
дарско — 205
Челтукчи, с. в Серско, неуточнено —
88
Челтукчи, с. в каза Енидже Кара
су. неуточнено — 180
Ченакче, с. в каза Ч аталдж а 726
Ченгелово (Шенгел), с. в Демир­
хисарско — 271, 272
Ченгене, с. в нахия Айтос, неуточ­
нено — 68
Ченгер, към с. Приморско, Бургас­
ки окръг — 326
Чепеларски край — 226
Чепино, обл. — 11, 21, 151, 358,
359, 538, 567
Чепино (Баня), кв. на гр. Велин­
град — 157, 226, 229
Чепинци, с. в санджака Никопол,
неуточнено — 64
Червен (Чернови), с. в Русенски
окоъг — 53, 55, 160, 181, 244,
296, 299, 300, 351, 352
Червен (Чернови), вилает — 99
Червен (Чернови), зиамет — 53
Червен (Чернови), каза — 181, 182,
296
Червена (Червена круша), с. във г
Великотърновски окръг — 64
Червена вода (Черенова-и мюслим),
с. в Русенски окръг — 352, 561
Червен бряг, гр. в Плевенски ок­
ръг — 600
Червенци (Къзълдж алар), с. във
Варненски окръг — 217
Черенча, с. в Шуменски окръг —
214, 303, 309
Череплен, с. в Зъхненско — 91
Черепово (Гюдюк махалеси), с. в
Хасковски окръг — 526
Череша (Ичме дереси), с. в Б ур­
гаски окръг — 9, 19, 250, 357
Череша (Киразлък), към гр. Хас­
ково — 330
Черешница (Черешниче), с. в Б ла­
гоевградски окръг — 271, 272
Черешница, с. в Демирхисарско — 73
838
Черешовиче, с. в нахия Шумен,
неуточнено — 166
Черешово (Черешево), с. в Благоев­
градски окръг — 130, 319, 364
Черешово, с. в Скопско — 728
. Черешово (Киразли). с. в Смолян-
ски окръг — 230, 456
Чериково, мах. на с. Садовец, Пле­
венски окръг — 59
Черкешлю, към с. Желю войвода,
Сливенски окръг — 426
Чернова, към с. Братя Кунчеви,
Старозагорски окръг — 321, 324
Чернова, с. в Котленско, неуточне­
но — 159
Черковна, с. във Варненски ок­
ръг — 304. 305, 307, 308, 428
Черковна, с. в Разградски окръг —
346, 376
Черковна, с. в Търговищки окръг —
161 — 163, 211, 303, 309
Черковци, с. в Щипско, неуточне­
но — 197
Черменица, вилает — 40
Черна гора — 551
Черна могила (Кара депе), с. в
Хасковски окръг — 328
Черна река, с. в Солунско, неуточ­
нено — 456, 472
Черна рика, вилает — 107, 108
Чернарияк, с. във вилаета Острово,
неуточнено — 91
Чернево (Кара Хюсеинлу), с. във
Варненски окръг — 217
Черни бряг (Джювемли), с. в Тър­
говищки окръг — 295
Черник, гр. в Югославия — 245
Черни рид (Кара депе), с. в Кърджа­
лийски окръг — 320, 323
Черничево (Давудлу хан), с. в Кър­
джалийски окръг — 248
Чернова Баш кьой, с. в Котленско,
неуточнено — 159
Черновец (Чернуфча), към гр. Г.
Оряховица — 290
Чернови, с. в Пловдивско, неуточ­
нено — 100
Черноглав, с. в Серско, неуточне­
но — 89
Черноглавци (Кара башлу), с. в
Шуменски окръг — 65
Черногорово (Кара орман), с. в
Хасковски окръг — 329
Чернокапци (Кара Бахшъ), с. в
Търговищки окръг — 212, 215
Черноконьово (Ахадлу), с. в Ста­
розагорски окръг — 321, 324
Черно море — 6, 16, 150, 151, 458, 550
Черно поле (Чернул), с. във Ви­
дински окръг — 298
Черноок (Кара кьосе, Кьосе Кадъ),
с. във Варненски окръг — 218,
304. 305, 308
Чернооково (Карагьоз куюси), с. в .
Толбухински окръг — 223
Чернофче, с. в нахия Герилово,
неуточнено — 163
Чертовец, към гр. Лясковец — 284,
286, 294, 301
Четирци (Четирче), с. в Кюстен­
дилски окръг — 235
Чеханек, с. в каза Сливен, неуточ­
нено — 326
Чеч. обл. — 9, 19. 123
Чеч (Кара су), нахия — 9, 19. 46,
51 , 123
Чечова, с. в Дойранско — 631
Чешли-и кебир, с. в каза Сливен,
неуточнено — 355
Чешли-и сатър, с. в каза Сливен,
неуточнено — 355
Чилнов (Челнов), с. в Русенски
окръг — 351, 352
Чинарли, с. в каза Гевгелий — 447
Чингяр, с. в каза Търново, неуточ­
нено — 291
Чииос, с. в Серско — 92
Чинтулово (Касъм обасъ), с. в Сли­
венски окръг — 326
Чипровци, гр. в Михайловградски
окръг — 367, 368
Чириково, към с. Садовец, Плевен­
ски окръг — 178
Чирмен, вилает, санджак — 6, 16,
253
Чирмен, каза — 248, 260, 487
Чирмен, нахия — 49, 328
Чирпан, гр. в Старозагорски ок­
ръг — 641
Чирпан, каза — 321, 325, 621, 622
Чирпан, нахия — 238
Чирпански окръг — 539
Чистово (Челеби), с. във Велико­
търновски окръг — II, 20, 285,
287
Чифлик, с. в Нишко — 532
Чифлик Хасан ага, с. в каза Сли­
вен, неуточнено — 355
Чифте касаплъ, с. в каза Карнобат,
неуточнено — 337
Чифтлик-и Добреконче, с. в каза
Провадия, неуточнено — 338
Чифтлик-и Якова с. в каза Прова­
дия, неуточнено — 398
Чичил (Магачечил, Нечачил), с.
във Видински окръг — 297, 300
Чоба (Чока обалъ), към гр. Брезо­
во — 231
Чокалово (Мокалова), с. в Демир-
хисарско — 74 , 271, 272
839
Чоке, нахия в каза Одрин — 261­
266, 269
Чокманово (Очинево), с. в Смолян-
ски окръг — 361, 366, 367, 395
Чомаковци (Дразброд), с. във Вра­
чански окръг — 60, 171, 371
Чомлекчи, с. в Кукушко — 632
Чомлекчи (Неманци), с. в Серско —
73
Чорапли, с. в нахия Ески хисар,
неуточнено — 70
Чораплъ, с. в нахия Стара Загора,
неуточнено — 68
Чубра (Абдулахлулар), с. в Бур­
гаски окръг — 321, 325
Чубуклу, към с. Желю войвода.
Сливенски окръг — 426
Чудомир (Караибкьой, Кара Якуб),
с. в Разградски окръг — 208,
593
Чукурите (Чукур борду), с. в Кър­
джалийски окръг — 248
Чукур Оран, с. в нахия Кешан,
неуточнено — 49
Чупрачок, с. в Бургаски окръг,
неуточнено — 503
Чурен (Чурян), с. в Пловдивски
окръг — 230
Чурилово (Чуриловци), с. в Б л а­
гоевградски окръг — 206
Чуруково (Чуряков дол), с. в Смо­
ля нски окръг — 230
Чутил, с. в каза Самоков, неуточ­
нено — 345
Чу чер, с. в Скопско — 645
Чичулигово, с. в Серско — 89
Чъплак (Чепилово), с. в Демирхи-
сарско, неуточнено — 75
Чьолмекчи, с. в нахия Фире, неуточ­
нено — 47
Шабан къой, с. в каза Кешан — 263
Шабан чауш чифтлиги, с. в каза
Хавса, неуточнено — 270
Шабла (Шаблъ), гр. в Толбухин­
ски окръг — 225
Шамли, с. в Солунско, неуточнено —
453, 455
Шар, пл. — 484
Шарица, с. в Солунско, неуточнено—
456, 472
Шарчли, с. в Солунско — неуточ­
нено — 456
Шатица, с. в Солунско, неуточ­
нено — 455
Шахин (Низнец), с. в Беломорие-
то — 395
Швеция — 547
 Шеихгелди, с. в каза Шумен, неуточ­
нено — 216
Шемшево, към с. Леденик, Велико­
търновски окръг — 284, 286,
291, 292, 295, 392
Шеремеджи, с. в каза Кукуш —
454, 455, 471
Шереметя, с. във Великотърновски
окръг — 57
Шерефлю, с. в каза Димотика,
неуточнено — 324
Шестаки, с. във вилаета Зъхна,
неуточнено — 94
Шехир кьой, вж. Пирот
Ше хово (Шейх кьой), с. в Бургаски
окръг — 310
Шивец, с. в Кавадарско — 206
Шикр овасъ, с. в каза Хасково,
неуточнено — 248
ШипоЧане (Шипош), с. в Софийски
окръг — 345
Широки дол (Ширекудал), с. в
Софийски окръг — 345
Широково (Широкоброд), с. в Ру­
сенски окръг — 301, 351, 352
Шишковица (Джалил Факъх, Тюр-
кешлер), с. в Търговищки ок­
. ръг — 214
Шишово, с. в Скопско — 646
Шияково (Яково), с. в Плевенски
, окръг — 53, 62
Ц}Ь’яковци, мах. на с. Обединение,
Софийски окръг — 33
Шкодра, гр. в Албания — 425
Шкуртохор (Йенидже-и Къзълд-
жък), с. в Беломорието — 323,
350
Шугово (Шегово), с. в Демирхи-
сарско — 73, 114, 122, 271, 273
Шумен (Шумну), гр. — 8, 18, 56,
211, 244, 309, 310, 429, 430, 436,
459, 484, 486, 503—505, 515—
517, 547, 552, 553 , 594 , 634, 721,
722
Шумен (Шумну), вилает — 96
Шумен (Шумну), каза — 157, 161,
162, 1$2, 211, 298, 300, 302, 310,
. 503, 504
Шумен (Шумну), нахия — 45-*-47,
50, 51, 163, 165, 166
Шумен, окръг — 7, 9, 11, 17, 19, 21,
22
'’Шуменко, с. във вилаета Острово,
неуточнено — 91
Шуменски възвишения — 6, 16
Шуменско — 12, 22
Шумйатнца (ФунДуджак), с. в Кърд­
жалийски окръг — 247
UtylMH камей (Асилджилер), с. в
КумановСйо — 199
840
Шурдилово, с. във вилаета Нев-
рокоп — 364
Шустица, с. в Демирхисарско, неу­
точнено — 74
Шушманос (Шушмени), вилает—107,
Щавенци, с. в каза Демир Хисар,
неуточнено — 114, 139, 142
Щелница (Снефче), с. в Карадаг-
ско — 667
Щеркова, с. в каза Тиквеш — 446
Щип, гр. в Югославия — 194, 195,
426, 472, 507, 652, 689, 694,
704, 740
Щип, вилает — 8, 18, 98, 255, 258
Щип, нахия — 194, 196, 689, 732
Щипско (Хасърджък), с. във Вар­
ненски окръг — 216, 626
Щит, с. в Хасковски окръг — 268
Щонче (Щурница), с. в Демирхи­
сарско, неуточнено — 74, 75, 78
Щролонг, с. в Солунско, неуточне­
но — 451
Щъркела, с. в каза Търново, неуточ­
нено — 291
Ъглен (Аглан), с. в Ловешки ок­
ръг — 10, 20, 298, 300
Ълъджа дереси, с. в каза Гюм^рд-
жина, неуточнено — 247
Ювиджилар, с. в каза Енидже Кара
су, неуточнено — 236 t
Юделник, с. в Русбнски окръг — 746
Южнй Яница, с. в Солунско, неуточ­
нено — 423
Юзгеч (Юзджеклер), с. в Одрин­
ско — 262 ,
Юзгюбеннк, с. в каза Варна, неуточ­
нено — 223
Юз чанлъ (Йени), с. в каза Чирпан,
неуточнено — 325
Юклес, с. в санджака Никопол,
неуточнено — 58
Юлиево (Софилер), с. в Староза­
горски окръг — 239
Юнак (Орудж обасъ), с. във Вар­
ненски окръг — 218
Юнаците (Диване Хаджили), с. в
Пазарджишки окръг — 239
Юнд, с. в Ксантийско, неуточне­
но — 179
Юрук Касъм, с. в каза Шумен,
неуточнено — 215
Юрюкян, с. в нахия Чирмен, неуточ­
нено — 328
Юскюдар, нахия в каза Одрин —
261, 262, 266, 268
Юскюп, с. в Лозенградско — 353
Юсуфли, с. в каза Карнобат, неуточ­
нено — 338
Ютюилер, с. в каза Разград, нсуточг
неио — 211
Юч бунар. мезра в санджака Нико­
пол, неуточнена — 62
Юч евли (Срем). с. в каза Нпсала —
263
Яаджилар (Яйджилар). с. в нахия
Чоке - 261. 266. 269
Ябълково (Хасъм базиргян). с. в
Толбухински окръг — 217
Явет, е. в каза Бер — 426
Явузчалар, с. в каза Провадия.
неуточнено — 217
Яджилар, с. в Кукушко — 633
Ягнило (Яйла). с. във Варненски
окръг — 216
Яздач (Диване бейлю), с. в Старо­
загорски окръг — 321. 325
Язира, с. в нахия Текфурдаг. неуточ­
нено — 48
Язъджълар, с. в каза Варна, из­
селено — 225
Яй агач, с. в каза Евреше — 264
Яйла, нахия — 620
Яйладжик, с. в Ениджевардарско—
446, 478
Яйладжик (Айладжък), с. в каза
Чирмен — 330
Якаджък йеииджеси, с. в каза Ям­
бол. неуточнено — 325
Якоруда (Якорит). гр. в Благоев­
градски окръг — 227. 315—317.
361, 738
Ялъизджа Ормаи юрди, с. в каза
Варна, неуточнено — 223
)|лъизджа Хасан, с. в каза Шумен,
неуточнено — 212
Я|лово, с. във Великотърновски ок­
" ръг — 295. 296
]^лънлък, с. в каза Разград, неуточ­
нено — 211
Ямбол (Янболу), гр. — 346, 354,
390, 602, 612
Ямбол (Янболу), вилает — 8, 18,
96, 254, 258, 260, 330
Ямбол (Янболу), каза — 158, 163,
321, 325, 327
Ямбол (Янболу), нахия — 47. 48. 69
Ямболско — 562
Янбория, с. в нахия Жупа — 237
Янико, с. в нахия Каладендар,
неуточнено — 91
Янина (Енина), гр. в Гърция — 188,
449, 470. 471
Яница, каза — 427
Яница (Енидже Вардар), вилает —
107
Янково (Янъкова), с. в Шуменски
окръг — 11, 21, 220. 244, 304 —
306. 308
Янова (Янево). вилает — 98
Яново, с. в Благоевградски ок­
ръг — 271. 273
Яново, с. в Демирхисарско — 126
Янтра, р. — 575
Янчища, с. в Берско — 472
Янък, нахия — 70
Янъклар, с. при гр. Толбухин, из­
селено — 225
Яорец, с. в Кичевско — 674
Ялълдък, с. в каза Кешан — 263
Яралъ Кара агадж, с. в каза Про­
вадия. неуточнено — 218
Яребична (Франга-и кючук. Пирин­
ча), с. във Варненски окръг —
221. 244. 312
Ярлово, с. в Софийски окръг — 236
Яснец (Неби куюси). с. в Толбухин­
ски окръг — 222
Ясно поле (Чакърджи), с. в Плов­
дивски окръг — 49, 69
Яссъ виран (Козиче), с. в каза Ди-
мотика, неуточнено — 320
Яссъ виран, с. в каза Стара Загора,
неуточнено — 329
Яхши, с. в каза Анхиало, неуточ­
нено — 312
Яхърянлър, с. в нахия Пловдив,
неуточнено — 69
Яш, гр. в Румъния — 436
Яши Пънар (Кара Осман), с. в
Щипско, неуточнено — 196
Яшмаклу, с. в каза Енидже Кара
су, неуточнено — 180
Яя, с. в каза Малък Вардар — 448
Яяли, с. в Солунско, неуточнено —
469
 С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Предговор към част втора / 5 1

Предисловие к второй части / 15
»
Дялтрети
ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ НА ХОРА.
СЕЛИЩА И РАЙОНИ 1
<
Избиване на I10 търновски първенци, отказали да приемат исля^
ма / 27
Помохамеданчване в Търново веднага след падането му под османс-,
ка власт / 27 . j
Житие на Георги Софийски / 2 8 О
Помохамеданчени спахии и спахии християни / 3 2 /
Единични помохамеданчвания през втората половина на Ху;
век / 41
Населението на Югоизточна Македония през втората половина на
XV век / 70
Християнски домакинства в някои вилаети на Балканския полущ
остров / 9 5 X
Единични помохамеданчвания в Западните Родопи,Неврокопскд^
и Беломорието в края на XV век / 1 1 3
Помохамеданчени жители на Търново / 143 ;х
Единични помохамеданчвания в началото на XVI век / 1 4 5
Християнско население в Североизточна България в началото не
XVI век / 149
Летописни бележки за първото масово помохамеданчване / 150 х
Житие на Георги Нови Софийски / 153 X
Родословието на помохамеданчен българинот Щипско / 1 5 5 х
Помохамеданчени християни в Берско и Ениджевардарско / 156
Единични помохамеданчвания във Видин /157 .у
Вакъфиране на чепинските села през първата половина на XVI
век / 157 X
Недобори на помохамеданчени християни, събирачи на джи-
зие / 157
Войнуци от Централна и Североизточна България / 1 5 8
Единични помохамеданчвания в Беломорието / 1 7 9
Помохамеданчвания в Северна България / 1 8 1
Помохамеданчен българин в Софийско / 182

842
Ислямнзирани жители на София в средата на XVI век / 1 8 3
Помохамеданчена българка от София се съди за имот / 187
Частични ислямнзации в Пловдив / 188
Житие на Николай Софийски / 1 8 8
Ислямнзирани жители на Видинския санджак / 191
Помохамеданчване на българин в Костенец / 192
Помохамеданчвания в Кюстендилския санджак през втората поло­
вина на XVI век / 192
Частично помохамеданчване на пастири скотовъди / 207
Единични помохамеданчвания в Беломорието и Охридско / 236
Единични помохамеданчвания в Северна и Южна България през
втората половина на XVI век / 237
Помохамеданчени тимариоти в Кюстендилския санджак / 240
В края на XVI век в Североизточна България преобладавало бъл­
гарско християнско население / 243
Ислямнзирани християни — събирачи на данъка джизие / 245
Християнско население във вакъфите на султан Мурад / 246
Мъже данъкоплатци от три села в Бургаски и Сливенски ок­
ръг / 249
Синът на помохамеданчен българин търси наследство / 251
Помохамеданчен младеж в София / 252
Обобщени данни за християнски домакинства през XVII век / 252
Християнски домакинства в Одринския вилает през XVII век / 261
християнски домакинства във вилаета Тимур Хисар през XVII
век / 270
Помохамеданчени лица, получаващи издръжка от солницата в
Поморие / 273
Ислямнзирани жители на София през XVII век / 273
Християнски домакинства във вилаета Търново през XVII век / 284
Християнски домакинства във вилаетите Никопол и Цибър и на
преселници в тях през XVII век / 296
Християнски домакинства в Силистренския вилает-през XVII
век / 302
Християнски домакинства във вилаета Провадия през VII
век / 303
Християнски домакинства в каза Шумен през XVII век / 309
Християнски домакинства във вилаета Анхиало през 1624 г. / 311
Християнски домакинства в Неврокопско и Разложко през XVII
век / 313
Християнски домакинства във вилаета Созопол през XVII
век / 319
Християнски домакинства във вилаета Чирмен през XVII
' век / 328
Еничари и помохамеданчени християни — събирачи на данъка джи­
зие / 330
Събиране на момчета в Родопите, за да станат мохамедански ду­
ховници / 333
Бащата мохамеданин, а синът християнин / 334

843
Три чепински села през първата половина на XVII век / 334
Делба между помохамеданчен българин и братята му ■ 336
Помохамеданчена българка от Битолско / 336
Християнски домакинства във вакъфа на султан Селим I ' 336
Помохамеданчен българин от Охридско ' 338
Незаконно събиран данък от ислямизиран българин ' 339
Помохамеданчен християнин, участник в разбойническа бан­
да 339 -
Помохамеданчвания в Северна България през първата половина на
XVII век 340 . . ;
Списък на християните от с. Бял извор. Кърджалийски о к ­
ръг 340
Ислямизиран християнин назначен на служба 341
Спор за имот между ислямизирани българи 341
Християнин гарант за своя брат мохамеданин 342
Ислямизиран архитект, назначен на служба във вакъф / 343
Спор за имот между братя християнин и мохамеданин / 343
Помохамеданчена българка вакъфпра пари 344
Спор за имота на помохамеданчен българин 344
Християнски домакинства във вилаета Самоков през 1644 г. 344
Помохамеданчена лица, получили издръжка от солницата в По­
морие /3 4 6 '
Християнски домакинства във вилаета Разград през XVII век 346
Християнски домакинства във вилаета Димотика през 1651 г. 349
Помохамеданчен жител на Русе през средата на XVII век 1 350
Християнски домакинства в Русенско през XVII век ' 350
Сведение за Тетевенско от средата на XVII век / 353 .
Помохамеданчвания в Северна България около средата на XVII
век / 353
Мохамедани се женят за християнки / 353
Християнски домакинства в Североизточна Тракия през XVUX
век / 354
Жителите на с. Ботров, Русенско, са християни до края на XVI1!
век / 357 . I
Помохамеданчването в Чепинското корито / 357
Предание за помохамеданчването в Разложко / 361
Помохамеданчването в Смолянско през втората половина на xv А
век /3 6 1 I
Еничари и помохамеданчени жители на гр. Шумен / 364 *
Неврокопски и смолянски села след второто масово помохамеданч.-
ване / 364 х
Поробвания и помохамеданчвания по време на Чипровското въс­
тание / 367
Помохамеданчени 30 домакинства в с. Огнен, Бургаски окръг / 369
Войнуци в Северна България в края на XVII век / 370
Селища в Североизточна България с християнско население в края
на XVII век / 373 (
Помохамеданчен българин в Пазарджишко / 384

844
 Свитъци от молби за приемане на исляма / 384 -
Частично помохамеданчване на с. Могилица, Смолянско, в края на
XVII век / 385
Помохамеданчени българи в Силистренско и Русенско / 387
Поробена, помохамеданчена и продавана като робиня българка от
гр. Ветово, Русенски окръг / 389
Помохамеданчени лица, получили издръжка от солницата в По­
морие ! 390 •
Надгробни надписи на българи мохамедани от края на XVII и на­
чалото на XVIII век / 390
Брой на пълнолетни мъже християни в някои села на Търновския
вилает / 392
Сведение за помохамеданчването на с. Богутево, Смолянски
окръг / 394 .
Помохамеданчване в Средните Родопи в • началото на XVIII
век / 395
Помохамеданчена жена с две невръстни деца в София / 397
Помохамеданчен българин в София получава наследствен имот / 398
Помохамеданчена българка в София урежда наследствените си пра­
ва / 399
Помохамеданчено малолетно момиче в София / 400
Помохамеданчен българин от Берковско / 400
Помохамеданчени жители на София през XVIII век / 402
Помохамеданчени колари от Варненско / 418
Молба за приемане на исляма и за отпускане на издръжка / 418
Ислямизирани християни в Южна Македония / 418
Житие на Никодим Албански / 4 1 9
;Развод на помохамеданчено семейство във Видин / 420
Насилия над българското население в началото на XVIII век / 420
Помохамеданчен българин в София / 421
Житие на Христо Албански / 421
Житие на Ангел Битолски / 422
[Помохамеданчвания в Южна Македония през втората половина на
XVIII век / 422
Паисий Хилендарски за българите, обявени за свети мъче­
ници / 428
[Насилия над българки от Провадийско да станат мохамедан­
ин / 428
Народен разказ за гагаузите в Добруджа / 430
/ръченик Димо / 431
Житие на Дамаскин Габровски / 432
Отвлечени и помохамеданчени деца от Влашко / 433
Ислямизирани българи в Македония / 434
Помохамеданчвания във Видинско през 1772—1773 г. / 435
Житие на Иван Българина / 435
Масово помохамеданчване в Източна България през средата на
XVIII век / 436
Помохамеданчени села в Шуменско / 436

845
 Житие на Анастасий Струмишки / 436
Житие на Злата Мъгленска / 438
Единични помохамеданчвания в с. Богутево, Смолянски ок*
ръг / 439
Опит за помохамеданчване на Софроний Врачански / 440
Изобличение към приемащите исляма / 441
Панайот Хитов за помохамеданчването на Герлово / 442
Помохамеданчени българи от Битоля и Битолско в началото на
XVIII век / 442
Отвлечени деца от Пловдивско / 444
Житие на Лука Одрински / 444
Житие на Лазар Български / 446
Помохамеданчвания в Южна Македония през първата четвъртина
на XIX век / 446
Частично помохамеданчване на с. Буково, Смолянско, в началото
на XIX век / 456
Житие на Прокопий Варненски / 457
Сведение за помохамеданчването на селата по долината на р.
Чая / 458
Сведение за помохамеданчването на българите в Родопите / 458
Насилия в Североизточна България / 458
Житие на Игнатий Старозагорски / 459
Житие на Онуфрий Габровски / 460
Помохамеданчвания по време на гръцкото въстание през 1821
г. / 461
Насилия над Хилендарски монаси да приемат исляма / 461
Помохамеданчвания в началото на XIX век / 461
Житие на Иван Нови Търновски / 462
Помохамеданчен поп в Търново / 466
Помохамеданчвания в Южна Македония през втората четвъртина
на XIX век / 466 *
Отвлечени девойки и младежи от османската войска / 481 >
Помохамеданчен поп в Търново / 481 .... >
Помохамеданчени българи от Битолско през втората •четвъртин/
на XIX век / 482 1
Помохамеданчени жители на София в началото на XIX век / 482
Помохамеданчени сестри на български хайдути / 483 1
Мохамеданите в българските земи са предимно българи / 484 1
Руският монах Партений за българите мохамедани в Западните PoF
допи / 485 ' I
Отвличания и помохамеданчвания след Нишкото въстание / 485 Т
Помохамеданчено 1 2 -годишно момче от Скопие / 486 )
Отвлечена невеста от Шуменско / 486 !
Житие на Димитър Сливенски / 486 т
Помохамеданчени три деца от Котел / 488
Помохамеданчвания на малолетни деца християни / 489
Житие на Константин Софийски / 490
Надгробен надпис на българин мохамеданин / 4 9 1 F

846
 Помохамеданчено момче в Трявна / 4 9 1 ■
Помохамеданчени българи в Търновско / 492
Помохамеданчване на пленени българки / 492
Помохамеданчвания из цялата Османска империя / 493
Помохамеданчена девойка от Търновско / 493
Житие на Рада Пловдивска / 494
Помохамеданчвания и налагане на турския език в Шуменския
край / 495
Помохамеданчена българка с децата й от Новозагорско / 498
Опит за помохамеданчване на 8 -годишно момче от Балчишко / 500
Опит за помохамеданчване на българско момче / 501
Помохамеданчен младеж във Варна / 501
Отвличания за вземане на откуп и за помохамеданчване / 501
Отвличане и помохамеданчване на деца в Шуменско / 505
Опит за помохамеданчване на руско момче в Балчик / 505
Осуетен план за помохамеданчване на българско момиче в Русен­
ско / 506
. Помохамеданчвания в Южна Македония през третата четвъртина
на XIX век / 506
Признание на западен дипломат, че голяма част от мохамеданите в
Османската империя по произход са славяни / 509
Помохамеданчен християнин в услуга на българите / 509
Помохамеданчена жена и детето й в Котленско / 5 1 0
iМохамеданите в Македония, Косово и Босна не са от турски про­
изход / 510
Мохамеданите в Североизточна България са българи по произ­
ход / 5 1 1
Помохамеданчена девойка във Врачанско / 511
Помохамеданчена девойка от Старозагорско / 512
Ютвлечена и помохамеданчена девойка в Русенско / 512
Помохамеданчено момиче в Русенско / 513
Още две помохамеданчвания в Русенско / 5 1 3
Отвлечено и убито момиче във Варненско / 514
Ч)пити за помохамеданчване на девойки в Горнооряховско / 514
Българите мохамедани в Европейска Турция са около два милио­
на / 515
Нови помохамеданчвания в Русенско / 515
Помохамеданчване на малолетно момче в Шуменско / 5 1 5
Помохамеданчено малолетно момче в Пловдив / 516
Насилие над българско момиче от Разград да приеме исляма / 516
Помохамеданчванията в Шуменско продължават 7 517
Отвлечена в Анадола българка от Казанлъшко / 517
Помохамеданчване на малолетно българче в Стара Загора / 5 1 7
Помохамеданчена българка от Стрелча / 5 1 8
Помохамеданчено момче от Харманли / 5 1 8
Помохамеданчена българка иска да се откаже от мохамеданство-
то / 520
Зачестили помохамеданчвания в Скопско / 5 2 1

847
Българин мохамеданин от Ловчанско на служба при руското кон*
сулство ' 521
Благодарност за оказано съдействие / 521
Своеволията над българското население се засилват / 522
Помохамеданчени момиче и момче в Русенско / 522
Надгробни надписи на българи мохамедани от средата на XIX
век / 523
Помохамеданчено 10-годишно момиче в Русе / 523
Помохамеданчени девойки в Солун / 523
Помохамеданчена девойка в Драмско ! 524
Отвлечено момиче от Пазарджишко / 525
Помохамеданчена девойка от Търновско / 525
Помохамеданчен младеж от Хасковско / 526
Помохамеданчвания в Търновско и Русенско / 527 J
Отвлечено момче от Старозагорско / 527 1
Опит за помохамеданчване на 15-годишен младеж от Тулча / 527 I
Помохамеданчено българче от Стара Загора / 528 )
Осуетен опит за помохамеданчване на българка в Кукуш ’ 529 1
Помохамеданчени българи в Нишко / 532 )
Помохамеданчени софийски жители, склонни да се откажат от мо!
хамеданството / 533
Отвлечена българка с цел да бъде помохамеданчена / 533 I
Задържан в затвора търновец търси помощ, за да не се помоха!-
меданчи / 533 *
Опит за помохамеданчване на 15-годишен младеж от Балчик / 534
Опит за помохамеданчване на девойка от Стара Загора / 537 )
Засилване на помохамеданчването в Софийско / 537
Осуетени опити за помохамеданчване на жени във Велешко / 537 I
Данни за българите мохамедани в Беломорието / 538
Устно предание за помохамеданчването в Чепинско / 538 I
Помохамеданчени жени в Нишко / 538
Общи сведения за помохамеданчването в Пловдивско / 539 О
И гръцкото духовенство виновно за помохамеданчването в Родо­
пите / 540 П
Опит да бъде помохамеданчена сестрата на Ильо войвода / 541 О
Помохамеданчвания на българи в Северозападна България / 541 П
Черкези отвличат и продават български девойки / 542 П
Осуетен опит за помохамеданчване на девойка във Варна / 542 Ц,
Отвлечено дете от Шуменско, за да бъде помохамеданчено / 547 П
Отвлечена девойка в Шуменско / 547 ’Т
Опит за помохамеданчване на девойки в Старозагорско / 547 41
Отвлечена и помохамеданчена девойка в Битолско / 548
Новобранци българи мохамедани пеят стари български песни / 548
Помохамеданчен арменец / 549 1
Поробване заради данъци / 549
Жестокости и помохамеданчвания в Тракия по време на кърджа­
лийското движение / 549 О
Произход на мохамеданите в «,сманската империя / 550

848
Помохамеданчена черногорка в Битоля / 551
Помохамеданчен младеж от Провадийско / 551
Народно предание за помохамеданчването на българи / 555
Насилия над българина Кръстю Иванов от Враца да приеме ис­
ляма / 555
Отвличане и помохамеданчване на момичета в Айтоско / 556
Опит за помохамеданчване на ученици в Русе / 556
Поверие сред котленските овчари за помохамеданчванията / 556
Поверие сред българите против помохамеданчването / 557
Помохамеданчено момиче от Казанлъшко / 558
Помохамеданчен и софийски младежи искат съдействие да се отка*
жат от исляма / 558
Зачестили грабежи на невести във Велешко / 559
Опит за помохамеданчване на една гръцка девойка в Пловдив / 559
Осуетен опит за помохамеданчване на българка в Пловдив / 561
Помохамеданчена девойка от Червена вода / 561
Отвличане и поробване на българки в Казанлъшко / 562
Помохамеданчен младеж от Ямболско / 562
Сведения за българите мохамедани от Ловешко / 562
Помохамеданчена девойка от Врачанско / 563
Помохамеданчено момиче в Тулчанско / 563
Помохамеданчена девойка иска да се откаже от исляма / 564 .
Помохамеданчени българчета в Цариград / 564
Опит на полски агенти за пропаганда сред българите мохаМеда»
ни / 565
Опит за помохамеданчване на българско момиче в Провадийс­
ко / 566
Кръвопролитие при опит за отвличане на българска девойка в Де*
бър / 566
Необходими мерки за националното осъзнаване на българите мо*
хамедани / 567
Отвлечени момичета в Търновско и Русенско / 568
Помохамеданчена девойка от Търновско / 568
Помохамеданчено момиче от Търновско / 568
Системни помохамеданчвания в Русенско / 569
Помохамеданчен чорбаджийски син от Лясковец / 569
Помохамеданчено българско момиче от Русенско / 570
Две помохамеданчени български девойки в Русе / 571
Помохамеданчванията в Русе продължават / 571
Три помохамеданчени български момичета в Русе / 572
Помохамеданчване на девойки в Северна България / 573
Половината от мохамеданите в Османската империя са от славянс­
ки произход / 575
Помохамеданчвания на момичета в Търново / 575
Помохамеданчено малолетно българско момиче в Русе / 576
Помохамеданчено българче в Търново / 576
Опит за помохамеданчване на малолетно българче от Ловеч / 577

849 51. По слрднтг и» нисилисто, ч. М

Посегателство върху семействата и на европейските дипломати
чески ’представители / 577
Помохамеданчени 25 български момичета във Видин / 578
Помохамеданчването — обикновено явление във Видин / 578
Помохамеданчена девойка от Самоков / 5 7 9
Васил Левски за насилията над българите / 580
Помохамеданчена българка от Свищов / 580
Непрестанни помохамеданчвания в Северна България / 581
Помохамеданчена българка търси закрила от руското консулство
и иска да се откаже от исляма / 582
Отвлечено момиче от Луковитско / 582
Помохамеданчване на български момичета в Ботевградско / 583
Отвличанията и помохамеданчването на български девойки — обик--
новена практика в Османската империя / 584 )
Опит за помохамеданчване на българка / 584
Българският произход на мохамедански първенци Търно*
во / 584 1
Осуетен опит за помохамеданчване на руско момче / 585
Любен Каравелов за българите мохамедани / 585 I
Помохамеданчени жени и девойки от Разградско / 588 1
Помохамеданчени момчета и момичета в Софийско / 588
Още едно помохамеданчване в Русе / 588 >
Осуетен опит за помохамеданчване на българско момиче в Русенс>
ко / 5 8 9 J
I
Помохамеданчени момичета в Берковско и Врачанско / 590 )
Опит за насилствено помохамеданчване на малолетно българче
Пазарджик / 591 t
Помохамеданчени български момичета във Врачанско / 592 О
Помохамеданчвания в Одринско / 592
Ислямизирани първенци в Ловешко / 592 д
Осуетен опит за помохамеданчване в Силистренско / 593 о
Отвлечена българска девойка в Разградско / 593
Отвлечена българка от Шуменско / 594 а
Помохамеданчено българче в Добруджа / 594 о
Отвлечена българка от Варненско / 595 ,
Отвлечена девойка от Русенско / 595
Отвлечено момиче в Драмско / 596 ж
о
Помохамеданчено момче от Варненско / 598 о
Българите мохамедани в Ловешко през XIX век / 598 гО
Осуетен опит за помохамеданчване в Солунско / 600
Опит за помохамеданчване на младеж от Котел / 601 »0
Опит за помохамеданчване на Райна княгиня / 601
Българите мохамедани симпатизират на освободителната борба npof
тив османската власт / 601 ^
Отвлечени деца биват насилвани да приемат исляма / 602
Жестокости и помохамеданчвания в Ямболско / 602
Въстаналите българи в Перущица предпочитат смъртта пред пома-
хамеданчването / 602 '

850
Отвлечено дете от Перущица / 6 0 3
Отвличане на деца от Ямболско / 603
Отвличане на деца в Северна България / 603
Из молбата на българите от Пловдивска епархия за помощ против
османските издевателства и насилия / 603
Отвлечени за помохамеданчване жени и деца от Батак в Невро-
копско / 604
Отвличане на български момичета и помохамеданчване на българс­
ки деца в Родопите / 604
Страданията на една баташка девойка / 605
Отвлечени жени и деца от Батак през 1876 г. / 607
Отвлечени и помохамеданчени баташки девойки / 608
Помохамеданчени момчета от Батак / 608
Опити за насилствено налагане на исляма / 609
Насилия и своеволия на османските власти / 609
Отвличане на български жени и деца / 609
Разгромен български манастир, а монахините продадени като ро-
бини / 611
Продаване на българи като роби след Априлското въстание / 611
Българки в харема на видинския паша и у черкези / 6 1 2
Зверства над поробени български деца / 613
Отвлечени деца и моми от Батак през 1876 г. / 613
Отвлечено дете от Клисура / 6 1 3
Помохамеданчени моми и деца в Клисура и Батак / 614
Отвлечени и помохамеданчени девойки и момчета от Батак / 6 1 4
Отвлечени жени от Сливенско / 6 1 4
Помохамеданчването на баташката девойка Гина Ванева / 615
Отвлечен момък от Сливенско с цел да бъде помохамеданчен / 616
Драган Цанков за произхода на мохамеданите в българските зе­
ми / 616
Отвлечено момиче от Батак, за да бъде помохамеданчено / 616
Укриване на отвлечени български жени и деца / 6 1 7
Българка, дадена на турски войник вместо заплата / 617
Осуетен опит за помохамеданчване на българско момиче в Прова­
дийско / 6 1 8
Жестокостите в Османската империя / 6 1 8
Страданията на баташката девойка Катерина Димитрова / 619
Отвлечена и помохамеданчена девойка от Пазарджишко / 619
Статистически сведения за населението в Пловдивски санджак през
1876 г. / 620
Осуетен опит за помохамеданчване на българче в Провадийс­
ко / 623
Насилствено помохамеданчване на баташки девойки / 623
Подробности около осуетения опит за помохамеданчване в Прова­
дийско / 624
Отвлечени и помохамеданчени жени в Провадийско / 626
Батачани предпочитат смъртта пред исляма / 626
Преселване на български жени и деца в Цариград / 627

851
Помохамеданчена българка от Тетевенско / 627
Помохамеданчвания в Южна Македония през последната четвър­
тина на XIX век / 627 ,
Насилията и помохамеданчванията продължават / 634 I
Отървана от помохамеданчване поробена българка от Търговищ­
ко / 635 .
Помохамеданчен българин укрива революционната дейност на свой;
приятел от София / 636
Отвлечена мома от Ломско с цел да бъде помохамеданчена / 637
Помохамеданчени сестри сираци от Ломско / 637
Осуетен опит за помохамеданчване на момиче от Търговищ-,
ко / 638
Османлиите на Балканския полуостров са предимно христия­
ни / 639
180 млади жени и деца от Казанлък, отвлечени като роби / 640
Отвлечени и помохамеданчени жени и деца от Стара Загора / 640 .11
Отвлечена българка от Разградско / 642 гО
Помохамеданчен българин иска да стане отново християнин / 643 H
<0
Помохамеданчен младеж от Софийско / 644
Отвлечено момиче от Самоковско / 644 ю
Отвличания и помохамеданчвания в Скопско / 645 п
Насилията и помохамеданчванията над българите в Македония п и
дължават / 646
,0
Сведение за българите мохамедани в Беломорието / 647 оП
Помохамеданчена българка иска да стане християнка / 647 пО
Отвлечени български момчета и момичета от черкези / 648
Помохамеданчена българка от Тутракан / 649
Братя Спанудис спасили 558 отвлечени деца и девойки 649 „
Младежи българи мохамедани от Чепино искат български училд**
ща / 649 ОП
Синът на помохамеданчена българка от Русенско се отказва от й<^
ляма / 651 л
Отвлечено и помохамеданчено момиче от Търновско / 651 рС
Помохамеданчени християни — доносчици на османската <оП
власт / 652 атС
Помохамеданчено семейство от гр. Кавадарци, Македония / 652 iH
Помохамеданчена българка във Варненско / 654
Синът на помохамеданчена българка от Охрид се отказва от ис­
ляма / 655 '
Помохамеданчване на българчета в Мала Азия в края на ХТл
век / 655 !з е 1

Помохамеданчена майка с дете във Велешко / 657 0,

Помохамеданчени момичета от Скопско / 6 6 6
Насилия над момичета от Гевгелийско и Кукушко да приемат ис­
ляма / 6 6 6
Осуетен опит за помохамеданчване на българско момиче в Со­
лун / 667 у0
Помохамеданчени жени в Серско / 6 6 8 .

852
Насилия и убийство в Скопие заради отказала се от исляма бъл­
гарка / 6 6 8
Помохамеданчена българка в Струмишко / 670
Помохамеданчен младеж от Демирхисарско / 670
Помохамеданчена българка от Серско / 671
Опит за помохамеданчване на българка от Пазарджик / 673
Помохамеданчени българки от Кичевско / 674
Помохамеданчени българи в Серско / 676
Помохамеданчен българин от Банско / 676
Осуетен опит за помохамеданчване на българка в Струмишко / 677
Помохамеданчени българки в Серско / 677 ,
Отвлечена българка от Кичевско, за да бъде помохамеданче­
на / 678
Опит за помохамеданчване на българка от Битолско / 679
Помохамеданчени българки в Битолския вилает / 679
Отвлечена българка отчСерско, за да бъде помохамеданчена / 680
Насилия над българки в Демирхисарско да приемат исляма / 680
Осуетен опит за помохамеданчване на българска девойка / 682
Опит за отвличане и помохамеданчване на българка в Серско / 684
Помохамеданчен младеж в Серско / 685
Насилия над българи затворници да приемат исляма / 6 8 6
Изнасилвания и помохамеданчвания в Скопско' / 687
Осуетен опит за помохамеданчване на българка от Дебърско / 6 8 8
Помохамеданчени българки в Кратовско и Щипско / 689
Опит за помохамеданчване на еврейка в Скопие / 690
Опити да се помохамеданчи детето на ислямизирана българка от
Дебърско / 690

Я рмохамеданчена девойка от Неврокопско / 694

омохамеданчени българки от Паланечко, Щипско и Пиянеч-
, ко / 694
Помохамеданчени жени в Кумановско, Кратовско и Паланеч­
ко / 695
Осуетено помохамеданчване на българка от Воден / 695
Помохамеданчена българка от Скопско / 696
Отвлечено момиче от Благоевградско с цел да бъде помохамедан-
чено / 696
Помохамеданчена жена на българин от Кичевско / 698
Отвлечена мома от Гостиварско, за да бъде помохамеданчена / 698
Отрличания на българки в Македония, за да бъдат помохамедан­
чени / 701
Насилия над български жени и деца в Костурско / 702
Осуетени опити за отвличане на българки в Скопско / 703
Изселени селяни от Воденско поради отказ да приемат исляма / 703
Отвлечено момиче от Велешко с цел да бъде помохамеданчено / 704
Отвлечена и помохамеданчена мома от Охридско / 705
Поробени жени от Преспанско 7 706
Помохамеданчени българки в Битолско / 706
Помохамеданчена българка се отказва от исляма / 708

853
Помохамеданчено българче от Гюмюрджинско / 708
Помохамеданчена българка от Петричко / 711
Помохамеданчена българка от Разложко / 712
Помохамеданчено българско момиче от Пехчево / 712
Помохамеданчени българки от Разложко / 713
Отвлечена българка от Разложко, за да бъде помох а меда нче *
на / 715
Открита процедура за помохамеданчване на българин в Цари­
град / 715
Помохамеданчена българка от Кавадарско / 716
Помохамеданчени младежи от Петричко / 7 1 7
Помохамеданчена малолетна българка от Карадагско / 7 1 7
Помохамеданчена българка от Стара Загора / 718
Помохамеданчена българка от Скопие / 718
Помохамеданчена българка от Дойран / 719 ^
Помохамеданчени българи — момък и девойка / 720
Открита процедура за помохамеданчване на българка в Цари?-
град / 720
Насилия над българки в Македония / 721 т
Слит за помохамеданчване на българче в Драмско / 721
Отвлечена българка от Леринско, за да бъде помохамеданче­
на / 724
Открита процедура за помохамеданчване на българин в Цари­
град / 725
Опит за помохамеданчване на българка в Чаталджа / 726
Открита процедура за помохамеданчване на българин в Цари­
град / 727
Отвлечен младеж от Кумановско / 727
Помохамеданчено българче от Кочани / 727
Помохамеданчена българка се отмята от ислдача / 728
Помохамеданчена българка от Радовиш / 728
Помохамеданчена българка от Пехчевско / 729
Опит за помохамеданчване на българка от Струмишко / 729
Осуетен опит за помохамеданчване на малолетна българка от Скоп­
ено / 730
Помохамеданчени българки в Кочанско и Щипско / 732
Помохамеданчена българка от Кочанско / 733
Помохамеданчена циганка в Кочани / 733
Помохамеданчени българки от Кратовско / 733
Осуетен опит за помохамеданчване на българка от Банско / 734
Помохамеданчена българка от Пехчево / 735
Помохамеданчванията в Турция' продължават / 736
Отвлечено момиче с цел да бъде помохамеданчено / 736
Внукът на помохамеданчен българин от Шумен се отказва от ис­
ляма / 737
Помохамеданчена българка в Тиквешко / 737
Помохамеданчена българка избягва от къщата на съпруга си / 738
Помохамеданчена българка от Якоруда / 738

854
Осуетен опит за помохамеданчване на малолетно момиче в Лерин
ско / 73.9
Отвлечено българско момиче от Щипско с цел да бъде помохаме-
данчено / 740
Внукът на помохамеданчена българка от Русенско се отказва от
■ исляма / 740
Внучката на помохамеданчена българка от Силистренско със сина
си се отказва от исляма / 740
Мохамеданин от Търновско за българския си произход / 741
Мохамеданско семейство от Разград за своя български произ­
ход / 742
Правнукът на помохамеданчен българин от Русенско се отказва от
исляма / 743
Българин мохамеданин от Лозенградско се отказва от исляма / 744
Внукът на помохамеданчена българка от Разград се отказва от ис­
ляма / 744
Внукът на помохамеданчена българка от Разградско се отказва от
исляма / 745
Внукът на помохамеданчен българин от Русенско се отказва от ис­
ляма / 746
Внукът на помохамеданчена българка от Силистренско се отказва
от исляма / 747
*н Резюме на английски език / 748
Резюме на френски език / 752
Резюме на немски език / 7 5 7
Речник на употребените турски думи и тер­
мини / 762
Списък на по-често използуваната литерату­
ра / 772
Списък на съкращенията / 773
Географски указател / 774