България НЯМА по-последователен и по-жесток враг от

Руската империя, Русия, СССР и Руската федерация сега.

От 1773 година до 2022 г. безкрайна поредица от
саботажи, намеси и войни срещу нашата родина!
1773 г. - Руските войски заобиколиха Силистра и навлязоха в Добруджа, но русите
бяха принудени от турското оръжие да вдигнат с неимоверна бързина обсадата на
Силистра и да се върнат назад. Разгневената
руска войска от несполуката си, много хора
изклаха жени, деца и старци българи,
изгориха им селата и опостошиха всичко, що
им се срещнеше пред очите и се подиграха
със страданията на българите под турското
владичество. Руската царица Екатерина
Втора, като искаше да омие срама за
несполуката на руското оръжие, поднови
войната на 1774 г. във времето на
царуването на султана Абдул Хамида. С едно
бързо преминуване на Дунава руския
генерал Роменцова отдели турский стан на
Корлича от Варна, дето му бяха припасите и
нападна този стан с такава стратегителност,
щото еничарите се обърнаха на бяг и с тях
заедно и другите турски войски, тей щото
всичкия стан остана в ръцете на русите.
Турция като видя, че е невъзможно да
продължава войната, склони на мир, който се
сключи в Кючюк-кайнарджа в 1774 г. В този мир нито дума не е станало заради
българите. Православните, братски и славянски стремление на Русия и руснаците.
Колко наивници има в България!
*Откъс от „Руските стремления от Екатерина Втора 1777 год. до 1891 год.“ от Р.
Радославов. Издадена в Свищов 1891 год.

1817-1864 г. - Русия води Кавказката война, последвана от Черкезкия геноцид (1864-

1867) довел до прогонването на черкезите и насочването им към българските земи,
където те стават башибозук и вилнеят безнаказано.
1828 г. - Русия обезоръжава българското опълчение (Руско-турската война от 1828
– 1829 г ), арестува водачите му и ги праща на Заточение в Сибир, където част от тях
умират.
1829 г. - Русия помага да се потуши Тракийското въстание (то избухва в хода на Руско-
турска война 1828 – 1829 г ) и принуждават над 100 000 българи да напуснат родните
си места, за да ги заселят в незаселените тогава територии на Кримския полуостров и
източна Украйна.

1861 г. - Георги Раковски издава брошурата си „Преселение в Русия или руската

убийствена политика за българите“. Русия изисква от Сърбия и Влашко брошурата
да бъде иззета и унищожена, а Първа българска легия в Белград да бъде разтурена.
1861 г. - руския консул в Цариград – княз Лобанов издейства заточение на
българските владици Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий
Пловдивски в Диарбекир за три години, заради обявената независимост на
Българската църква.
1864 г. - граф Игнатиев протестира срещу чл. 10 от екзархийския ферман от 1870 г.,
открил пътя за присъединяването чрез плебисцит на македонските епархии към
Българската
1872 г. По искане и заплахи на граф Игнатиев българските владици Панарет
Пловдивски, Иларион Ловчански и Иларион Макариополски са заточени в Измир.
1872 г. - Руската църква и Вселенската патриаршия, която се поддава на натиска на
граф Игнатиев, обявяват схизма против Българската църква.
1872 г. - граф Игнатиев след лична визита до султана отстранява Махмуд Недим паша,
по чиято заповед до привременния български съвет в Ортакьой избира екзарх на
основание на фермана.
1873 г. – С цел на Левски да бъде издадена смъртна присъда, а не просто да бъде
хвърлен в тъмница, граф Игнатиев предлага на Турция Левски да се съди и от
българи, на които казва, че: „съдят обикновен крадец“. Защото Русия в виждала в
лицето на Апостола опасен враг, заради отказа му да бъде вербуван от руски агенти и
думите му: „Тоз който ни освободи, той ще да ни и пороби.”

Част от писмото на В. Левски до Филип Тотю:

„С факт имам да докажя, че с руски агенти съм имал да работа без да знам в 69-
то препоръчан – единият от одеските българи за добръ помощник на българите,
пък не излезе така! Улових му неколко шарлатанъци и хайде от гдето е дошел.
Коги стане за нужно, казаща го съ[с] сичките му работи. Цели сме изгорели от
парине и пак не знаем да духаме??“
Една от първите карикатури на Ботев с текст към нея, написан от самия
него е посветена на русофилската организация „Добродетелна дружина“

„Произхождение на букурещките нотабили”, в. Тъпан.

Карикатурата представлява магаре, чийто юзди се дърпат от Кремъл, а
резултатът ясно се вижда да излиза от задницата на магарето – родните
русофили.
Малко по-късно дейците на същата русофилска „Добродетелна дружина“
ще се обявят за създаване на дуалистична турско-българска държава,
начело с турския султан. Не малка част от ярката публицистичната дейност
на Ботев остава умишлено скрита за българския народ десетилетия наред.

През 1902г. в разгара на така наречениете ''Шипченски

тържества'' поетът-революционер Пейо Яворов
заклеймява Русия като враг на България и я нарича
''ДЖЕЛАТИНА на Македония''.

Емблематични са думите му:

„През това време руското правителство употреби
всички средства да покаже, че славянството и
православието са две овчи кожи върху гърба на един
хитър вълк.“

1876 г. - На Цариградската конференция за автономия на България никой не знае, че

месеци преди това Русия и Австро-Унгария сключват тайното Райхщадско
споразумение за поделяне на Балканите
1876 г. - На Цариградската конференция за автономия на България никой не знае, че
месеци преди това Русия и Австро-Унгария сключват тайното Райхщадско
споразумение за поделяне на Балканите
1877 г. - подписана е Будапещенската конвенция. Клаузите са: Русия не възпрепятства
Австро-Унгария при анексиране на Босна и Херцеговина, Австро-Унгария не
възпрепятства Русия при евентуална инвазия на Балканите. Двете империи се
задължават да не допуснат образуване на голяма българска държава, а в случай на
уреждане на въпроса на международна конференция, да си оказват взаимна
дипломатическа подкрепа, което се и случва на Берлинския конгрес.
1877 г. - руският консул в Цариград граф Игнатиев е уведомен телеграфически за
конвенцията. Веднага започва совалка по саботиране на Цариградската конференция.
Още на следващия ден е приет от султана и му гарантира, че Русия ще се застъпи за
запазване на значителни територии на Османска империя на Балканите.
1877-1878 г. на връх Шипка рамо до рамо с българските опълченци воювали войните
от 35-ти Брянски и 36-ти Орловски полк. Състава на войските там е:
1) Българското опълчение - (I, II, III, IV и V опълченски дружини) - редови състав 100%
българи.
2) 35-ти пехотен Брянски полк - в състава на IX пехотна дивизия, Кременчуг, Полтавска
губерния - редови състав 100% украинци. Командир е полковник Александър
Липински - полски произход.
3) 36-и пехотен Орловски полк - в състава на IX пехотна дивизия, Кременчуг,
Полтавска губерния - редови състав 100% украинци. Командир е полковник Густав
Линдстрьом - финландски произход.
На 6 януари 1878 ген. Тотлебен, командващ руската
армия по време на войната от 1877-1878, пише от
мястото на действията:«Освобождението на
християните изпод игото на исляма е химера.
Българите тук живеят по-заможно и по-щастливо,
отколкото нашите руски селяни; тяхното задушевно
желание е техните освободители по възможност по-
скоро да напуснат страната. Те плащат на турското
правителство незначителен данък, несъразмерен с
техните доходи и са напълно освободени от военна
повинност. Турците не са такива глупаци, както за тях
умишлено се крещеше - те са народ честен, умерен и
трудолюбив. »
(Русская старина. Ноябрь, 1886. С. 468).

1878 г. - на Берлинския конгрес, Русия взима от Румъния южна Бесарабия, като в

замяна я компенсира с българска Добруджа. Руски войски не стъпват в Македония,
защото Русия я е предвидила за Турция, както граф Игнатиев обещава на
Цариградската конференция.
1885 г. - България обявява Съединението, а Руската империя е единствената държава,
която се противопоставя и провокира султана да въведе армията и да прекрати
Съединението или най-малкото – да възрази официално, за да има повод Русия
отново да вкара своите войски в България. Турция е заплашена от Англия и отказва.
По време на съединението частите на майор Данаил Николаев са
пред конака на губернатора Гаврил
Кръстевич. Тук се спречква с руския
военен аташе полковник М. Чичагов,
който го упреква, че върви срещу
волята на императора, тъй като Русия
е против Съединението. Данаил
Николаев разярен му отвръща: „Ако не
ви харесва, пръждосвайте се!“
Също, в Пловдив Николаев има чести
стълкновения с руски офицери, понеже
не може да търпи презрителния им тон
спрямо българите.

1885 г. - Русия принуждава верния си слуга Сърбия да нападне България в гръб, след
като е изтеглила целия офицерски състав още преди Съединението.
1886 г. - Русия организира преврат в България за сваляне на княз Батенберг и го и
пращат към Русия. Стамболов като председател на Народното събрание прогонва
превратаджиите. Руският императорски пратеник в България генерал Николай
Каулбарс връчва нота на българските власти, с която настоява за освобождаване на
арестуваните детронатори,
отмяна на извънредното
положение и отлагане на
изборите за Велико
народно събрание, което
трябва да избере новия
княз.

А Батенберг е отстранен,
заради телеграма до баща
си в която казва:

"Ще повярваш ли, като ти кажа, че за малкото дни, откакто съм тук, остарях с
10 години? Цялата измет на Русия се е приютила тук." Това пише 22-годишният
княз Александър Батенберг на баща си само няколко седмици след пристигането
си у нас през април 1879 г. 
1886 г. - След избора на Фердинанд, Русия скъсва дипломатически отношения с
България за 10 години. През този период България е в подем и се превръща в най-
развитата страна на Балканите по това време.
1888 г. – След нота на руския посланик в Цариград Александър Нелидов султанът
обявява избора на Фердинанд за български княз за незаконен. Целта е князът да
бъде принуден да абдикира и да бъде избран нов в съответствие с Берлинския
договор (със съгласието на всички Велики сили), но австроунгарският външен
министър Густав Калноки, поддържан от Средиземноморската антанта, блокира
практическата реализация на този план.
1889 г. - Руски убийци отравят Захари Стоянов. През 1978 г. по нареждане на ЦК на
БКП е „направена аутопсия“, целта на която е да отхвърли версията за руско
отровителство.

1895 г. - Платени от Русия убийци убиват Стамболов, който има отявлена анти-руска
позиция.
1903 г. - При избухването на Илинденско-Преображенското въстание организирано от
ВМОРО, Русия и Австро-Унгария, с ноти до българското правителство го принуждават
да не се намесва в конфликта, съгласно Райхщадското и Будапещенското
споразумения. В резултат биват избити над 5000 цивилни, над 3000 изнасилени жени
и момичета, стотици отвлечени жени и момичета, 12 440 опожарени къщи, 70 835
обездомени. Над 30 000 души от засегнатите райони бягат в България.
1909 г. - Русия прехвърля турския дълг към България в размер на 82 милиона златни
франка или 26 тона злато. Подписан е българо-руски протокол в Петербург, съгласно
който България поема дълг към Русия в размер от 82 милиона лева, платими за 75
години при лихва от 4,75 %, без да се обвързва с гаранции и да отстъпва контролни
права. Русия приема за основа 125-те млн., която сума изплаща пряко на Високата
порта, като я приспада от турския дълг по контрибуциите от войната 1877 – 1878 г.,
дължими на Русия, и които не са изплащани от 1878 г.
Източник - История на външния държавен дълг на България 1878 – 1990 г.
1913 г. - Русия подкрепя Сърбия и Гърция да задържат окупираните български
територии. Русия грубо и безцеремонно нарушава и не изпълнява подписаната от нея
Военна конвенция с България от 1902 г. за защита срещу Австро-Унгария и Румъния,
като подтиква и подпомага Румъния да удари в гръб България.
Източник - Изследването на Андрей Тошев "Балканските войни" Том 2. Пловдив—
София, Книгоиздателство „Хр. Г. Данов“, 1931 г.
O, руси, иго ни носите ново

Иван Вазов, 1916 г., "На руските воини"

"О, руси, о, братя славянски,

защо сте вий тука? Защо сте
дошли на полята балкански
немили, неканени гости?
 
Вий някога знаме Христово
развяхте за благо човешко –
строшихте ни игото тежко,
а днеска ни носите ново!"
1915 г. - Русия напада вероломно България и бомбардира с кораби жилищните
квартали на Варна.
1916 г. - Русия извършва морски обстрел на град Балчик.
1923 г. - СССР организира Септемврийското въстание.

1925 г. - Агенти на СССР извършват атентат в църквата „Света Неделя“ - най-големият

терористичен акт в историята на България. При атентата загиват 134 души, а ранените
са около 500, като част от тях умират по-късно от раните си.
1944 г. - СССР напада България, инсталира марионетно правителство и отнема целият
резерв на Българската народна банка без никаква отчетност и без да съгласува нито
едно свое действие с Политбюрото ЦК на БКП.
На 22 септември 1944 година, Г. Димитров пише писмо до Сталин, относно
поведението на Червената армия в България:
“На редица места има случаи на насилие по отношение на местното население
от страна на отделни червено-армейски военнослужещи:
1. Произволно се вземат от местното население, работен добитък, каруци,
хранителни продукти и др., без да се уведомяват местните власти, и без
съответното оформяне, на иззетия добитък и хранителни продукти;
2. Произволно се изземват държавни и частни моторни превозни средства, и
смазочни масла и материали. Това води до проваляне на есенната сеитба.
3. Някои военнослужещи в пияно състояние влизат нощем по домовете на хората
в градовете и селата с цел грабеж, а и в някои случаи – изнасилват жени и убиват
мъжете им. Така например в село Дивдядово (Шуменска околия тогава, а сега
Шуменска област). Наред с другите хора, е и убит, и един от старите членове на
Партията.
Доколко такива произволни действия внасят голям смут сред населението, което
с неописуема радост и израз на дълбоко щастие среща братската Червена армия,
и от друга страна се използват по злостен начин от враговете на българския
народ и на Съветския съюз, молбата е да са направи всичко възможно за тяхното
прекратяване“.
През есента на 1944 г. българите в Пиринския край и Вардарска Македония са
подложени на нечувани репресии и гонения. Целта: да бъдат приобщени към
признатата от Москва „македонска нация“. 
Датиращите още от 20-те години на миналия век решения на Коминтерна и неговата
Балканска комунистическа федерация за създаване на „македонска“, „тракийска“ и
„добруджанска“ нации са част от социалното инженерство на Кремъл. То цели да
реставрира влиянието на бившата империя върху изгубените територии и сфери на
влияние в Източна и Югоизточна Европа зад маската на решаването на националните
въпроси.
1946 г. - Под давление на СССР е взето решение за отваряне на училища, в които да се
преподава на новосъздадената македонска езикова норма и „македонска“ история
през прочита на зараждащата се македонска историография.
1959, 1960 и 1964 г.
През септември 1958 г. – по предложение на министъра на финансите и държавния
контрол Кирил Лазаров, с постановление N187 на Министерския съвет е решено 24
тона злато и монети от резерва на БНБ да бъдат пренесени за съхранение в
държавната банка на СССР – Госбанк.
Целият златен монетен резерв на България е бил изнесен през 1959, 1960 и 1964 г. в
Москва с решение на Политбюро на ЦК на БКП. Оттам той е бил прехвърлен в Москоу
народный банк, Лондон.
Става въпрос за 31.88 т злато!

Мотивът
За това решение е посочен в специален доклад на МВР, в който се казва, че
трезорът в Централно управление на БНБ не може да издържи на пряко
попадение на 250-килограмова фугасна авиобомба или на ударната вълна от
въздушен атомен взрив в близост до сградата.
Източник - Сборник документи. Т. V. 1948–1990 г. В четири части. стр. 35