___ ПО___

СЛЕДИТЕ
НА
НАСИЛИЕТО
ПЕТЪР
ПЕТРОВ
ПЕТЪР ПЕТРОВ

(1) (1)
ИЗДАТЕЛСТВО
НАУКА
И
ИЗКУСТВО
 УВОД

Настоящият сборник е второ, основно преработено и допълнена

издание на сборника под същото заглавие от 1972 г. И тъй като новият
материал е почти двойно повече, наложи се разделянето на сборника
на две части.
Сборникът е предназначен за ползуване не само от научни ра­
ботници, учители и студенти, но и от най-широката българска обще­
ственост. Това наложи да бъдат извлечени само онези пасажи от отдел­
ните документи, които са свързани пряко с ислямизацията. По същия
начин до минимум са сведени и обяснителните бележки, като за по-
голямо удобство значението на редица термини и новите названия на
селищата са дадени в квадратни скоби в самия текст.
В сборника не са поместени всички известни материали, особе­
но що се отнася до раздела за народностна и религиозна дискрими­
нация. Редица материали за останалите раздели сега се разчитат и
превеждат. Освен това трябва да се има предвид, че като извор за
разглежданите проблеми могат да се използуват също данни от езика,
народното творчество, археологически, етнографски, музиколожки
и други материали, които не са обект на настоящия сборник. Не са
включени и онези документи и материали, които се отнасят до борби­
те на ислямизираното българско население против османската власт.
Това ще бъде направено в друг сборник.
Настоящият труд е дело на много научни работници, които
помогнаха при издирването и превеждането на редица документи.
Техните имена са посочени към всеки отделен материал. На всички
тях искам още веднъж да изкажа своята нзй-голяма благодарност.
Към всеки от деата тома са дадени най-необходимите поясне­
ния: списък на използуваните османотурски термини, списък на по-
често използуваната литература, списък на съкращенията, географ­
ски указател. Поради многото имена не е възможно изготвянето на
именен указател.
От съставителя
 ПРЕДГОВОР КЪМ ЧАСТ ПЪРВА

Петвековното османско робство с право се счита за най-тежкия

период в многовековната история на^българите. Това било време на
жестока феодална експлоатация, на пълно политическо и народно­
стно безправие, на съзнателно и системно провеждана политика на
дискриминация и асимилация. Неописуеми били страданията, на
които българският народ бил подложен през тези пет века. Убийст­
вата, отвличанията, прокуждането от родните огнища, гаврата е
имота и честта на българското население били нещо обикновено в
Османската империя. Поради това не бил случаен фактът, че осман­
ските управници и феодали си спечелили името на едни от най-жесто-
ките експлоататори и асимилатори.
Но българският народ не стоял със скръстени ръце и не наблю­
давал и понасял безучастно и безропотно5нерадостната си съдба.
Времето на робството не било изпълнено само с мъки, теглила и не­
воли. Това била епоха на жестока борба между експлоататори и екс­
плоатирани, между потисници и потиснати, борба за самосъхране­
ние, за опазване на българската народност, за по-добър живот и чо­
вешко съществуване, за свобода. Тази борба се проявявала ту в еже­
дневното неподчинение, ту в личната самозащита, за да се извиси
през хайдутството и стихийните селски въстания до славното нацио-
налноосвободително движение. Векове наред българският народ
трябвало да напряга всичките си духовни и физически сили, да дава
много свидни жертви. Из средата му били изтръгнати огромни маси,
но като цяло все пак той устоял.
Преди повече от 100 години, по време на Освобождението на Бъл­
гария, големият османски държавник Мидхат паша писал в едно френ­
ско списание, че в България живеели повече от един милион моха­
медани, потомци на местното българско население — част от тях вече
говорещи турски език, както турски знаели и говорели почти всич­
ки българи в източната част на страната, а други запазили родния си
български език. При това Мидхат паша нямал предвид всички бъл­
гарски земи, а само Северна България и Северна Тракия. И все пак
той бил принуден да признае една голяма истина. Днес тази истина
се разкрива и изяснява с огромен брой документи и материали: ос­
мански данъчни регистри и съдебни протоколи, български летописни
разкази и приписки към стари книги, описания на чужди пътешестве­
ници, жития на мъченици, дописки във вестници, консулски доклади,
спомени на очевидци и много други.

9
 Документалният материал изяснява и начина за провеждането
на тази асимилаторска политика, която винаги започвала с налага­
нето на исляма — официалната религия и идеология в Османската
империя. Това ставало чрез отвличания, поробвания, преселвания,
еничарство; единично и масово, насилствено и доброволно; в отделни
селища или в цели райони.
Непосредствено преди освобождението на България от османско
иго в българските земи живеели около 1 800 000 българи с мохаме-
данска вяра — в Северна България, Тракия, Родопите и Македония.
От тях около 1 200 000 вече говорели турски език, а около 600 000 —
български език. След това поради най-различни исторически причи­
ни голяма част от тях се изселили на юг — в Македония, Беломорието
и Източна Тракия. Днес в пределите на България живеят голям брой
потомци на това ислямизирано българско население, пръснато из
цялата страна. Особено компактни са те в Североизточна и Югоиз­
точна България.
В дял първи на предлагания сборник са поместени документи и
материали, които характеризират помохамеданчването като системно
провеждана политика и ежедневна практика.
На първо място са документите, конто разкриват жестоката
народностна и религиозна дискриминация по отношение на бълга­
рите.
- Редица правни документи показват, че българското християнско
население било обременено с повече и по-тежки данъци, отколкото
мохамеданите. Особено тежък бил поголовният данък (джизие) —
той подчертавал робското и унизително положение на християните.
Данъците, както показва практиката, твърде често били събирани
съвсем произволно — в увеличени размери, с прилагане на колек­
тивна отговорност за отделните селища. Имало случаи на събиране­
то им и от категории население, освободено от подобни данъци.
Особено много са документите, които разкриват своеволията на
османските първенци и чиновници при събирането на данъци. В из­
ворите се говори за изземване на данъци и такси в много по-големи
размери, измисляне на несъществуващи данъци, всевъзможни да­
нъчни своеволия и притеснения. На много места османски първенци
задължавали населението да изкупува техните храни на по-високи
цени, да им работи безплатно по чифлиците, да ги храни безплатно
при честите им престои по селата и т. н. Наред с това българите хри­
стияни трябвало да предоставят жилищата си на войската, чиновни­
ците и чуждите пътешественици, да доставят храни и фураж, да уча­
ствуват с месеци при султански лов, да строят безплатно пътища и
още много други подобни задължения. Имало случай, когато хора
за дълго били откъсвани от родните си огнища, за да извършват по­
добни безплатни работи и да изпълняват още много други подобни
задължения.
В документите изобилствуват примери за своеволия и притесне­
ния на османски първенци и чиновници, често пъти станали съмиш­
леници и укриватели на крадци и разбойници. И което е особено
показателно, за подобни престъпления те почти никога не били на­
казвани. Поради това не е чудно, че в много от изворите се говори как
опустявали цели села, тъй като населението им ги напускало и тър­
село по-спокоен живот другаде.
Голям брой документи разкриват липсата на най-елементарна
справедливост при правораздаването. Кадиите защищавали и покро-
вителствували злосторниците, като оставяли ненаказани хиляди
престъпления на мохамедани над християни. В съда се допускали и
се признавали само показания на мохамедани, поради което случаи­
те на лъжесвидетелствуване били обикновено явление. Грубото при­
страстие на кадиите допринесло за разрастване на корупцията, фа­
натизма и своеволията на мохамеданските първенци и чиновници,
тровело съзнанието на обикновените мохамедани, причинявало без­
брой беди на обикновеното българско християнско население.
Политическото и народностното безправие на българите хрис­
тияни се изразявало в цяла редица забрани: да носят цветно облекло,
да яздят кон, да притежават оръжие, да купуват къщи в мохамедан-
ски махали и дори да се къпят заедно в баните мохамеданки и христи­
янки.
Особено жестоки форми взело преследването на християнската
религия: част от църквите били обърнати в джамии, други разруше­
ни, а поправянето на трети или изграждането на нови било свързано
с всевъзможни пречки и тежки такси. Не се разрешавало на църкви­
те да се поставят камбани. Християнското духовенство било преслед­
вано. Манастирските имоти и имущества били разграбвани. Християн­
ските гробища се осквернявали. Забранявало се да се строят църкви
близо до джамии. Механите също трябвало да бъдат далеч от джа­
миите. Прозорците на дюкяни и работилници не можело да бъдат
обърнати към мохамедански гробища. Далеч от тези гробища тряб­
вало да стават и панаирите.
А отделните чиновници и управници като че ли се надпреварва­
ли да направят тази народностна и религиозна дискриминация още
по-тежка. Всичко това несъмнено създавало непоносима обстановка,
в условията на която османските власти пристъпвали към насилстве­
но налагане на исляма на голяма част от българското население.
Много документи се отнасят до османското законодателство и
практика като израз на политиката на ислямизация. На първо място
тук са законите и разпоредбите, определящи наследствените права и
данъчните задължения на приелите исляма. Османската съдебна
практика нагледно показва как това законодателство било използу­
вано, за да се оказва натиск при ежедневната политика на помоха-
меданчване.
Редица султански разпоредби предписват да бъдат зачислявани
ислямизирани българи, роби и военнопленници в списъците на юру-
ците и някои други подобни категории население. Такива са и онези
разпоредби на централната власт, които определяли как да става ис-
лямизирането на християните.
Османската империя правела всичко възможно, за да се пред­

11
стави като покровител и защитник на мохамеданите в Европа. З а ­
това във всички договори, които сключвала с други страни, тя ви­
наги се стараела да включи и клаузи за положението на мохамеда­
ните извън пределите на империята. Същевременно за мохамеданите
вътре в империята се предписвало какво да бъде тяхното поведение:
те трябвало да воюват за вярата, да не общуват с християни и Т; н.
Много документи изискват ежегодни ислямизации на християн­
ско население на определени празници, например Великден. ■
Особено жестоко властите преследвали опитите за отказване от
исляма на онези, които вече били станали мохамедани. По принцип
всеки такъв опит за връщане към старата религия се наказвал със
смърт. .
Документите разкриват и методите, които се прилагали при на­
лагане на исляма — от хитрост и съблазън до най-грубо насилие:
раздаване на длъжности, помощи и пенсии на приелите исляма; раз­
деляне на семейства, когато единият ставал мохамеданин, а другият
отказвал; принудителни женитби и т. н. Изобщо цялото законода­
телство и практика на властите в Османската империя били насоче­
ни към налагане на исляма. ■
В дял втори са включени документи, показващи помохамеданч-
вания чрез откъсване от родната среда.
Една от широко прилаганите форми на асимилация били пресел­
ванията, отвличанията и поробванията. В продължение на много го­
дини значителни групи от българското население били откъсвани от
земята и родните им места, за да изпитат неволята на преселници
сред чужди, непознати хора. Още по време на завоеванието много
хора били отвлечени в плен: част от тях били ислямизирани и засе­
лени в Мада Азия, а други продадени като роби в Крит, Испания и
другаде. В продължение на много години жители на отделни селища
били преселвани в Анадола и Източна Тракия, в околностите на Яни-
на и в Албания. Изворите споменават за такова преселено население
от Търново, Охрид, Скопие, от Лудогорието, Търновско, Оряхов-
ско, Врачанско, Ломско, Кулско и т. н. Преселвания се извършвали
чак до Освобождението.
Заселени предимно сред мохамеданско население, тези пресел­
ници скъсвали всякакви връзки със своите сънародници, загубвали
своя бит, език и култура, за да усвоят езика, бита и културата на
околното население. Тук те били заставяни да се откажат от християн­
ската си религия, да приемат исляма и постепенно били асимилирани.
Най-тежка и най-жестока форма на асимилиране на части от
завладяното население в Османската империя било еничарството, с
основание наричано от българите «детски данък» или «кръвен данък».
Еничарството било създадено през 70-те години на XIV век и
просъществувало до 1826 г. На първо време еничарите били набира­
ни от военнопленници, които били помохамеданчвани и прекарвали
дълго време в мохамеданска среда. С течение на времето обаче ос­
манската власт преминала към периодични събирания на младежи
от християнското население.

12
 Събирането на младежи като десятък ставало така, както се
събирал десятък от селскостопанските произведения и от добитъка.
Обикновено това се извършвало на периоди от три до пет години, но
имало случаи и на ежегодни събирания. Вземали се деца от 8 до 15
години, но често и тези граници били нарушавани: били събирани
деца дори на петгодишна възраст, а в случай на война, както било
през 1666 г., султанска заповед нареждала да се вземат младежи от
16-до 20-годишна възраст.
Събраните деца на групи по 150 души, придружени със силна
охрана, били откарвани в казармите в Одрин, Цариград и Бруса,
където били помохамеданчвани. След това ги разпределяли: една част
оставали на работа в султанските градини и конюшни, а други били
раздавани като домашна прислуга в отделни семейства, далеч от род­
ните им места. Тук тези младежи трябвало да работят по 10—15 го­
дини, за да забравят своя произход и да научат турски език, а фа-
натизирани ходжи и дервиши ги възпитавали в силно религиозен
мохамедански дух. След като навършвали пълнолетие, по-голяма
част от тях били зачислявани в еничарския корпус и обучавани във
военно дело. Част от еничарите изпълнявали полицейски функции,
а други били изпращани по фронтовете, за да воюват за аллах и сул­
тана. Много от момчетата, събрани чрез «кръвния данък», изобщо не
достигали до казармите и се вливали в средата на останалото турско
население.
• Съставът на еничарския корпус непрекъснато се увеличавал.
В началото на XV век той броел 10 хиляди души, в края на XVII
век надхвърлил 70 хиляди души, за да достигне 150 хиляди. Това би­
ли постоянни цифри без оглед на загубите, които корпусът понасял
в почти ежегодните войни. И за да могат тези цифри да се поддържат
постоянно, налагало се при събиране на деца чрез «кръвния данък»
да се вземат неколкократно повече. Още повече, че едни измирали,
други бягали и т. н. Затова не е случайно, че в някои от изворите се
говори за събирания, при които броят на взетите деца надхвърлял
300 хиляди само за една година.
През средата на XVI век еничарите си извоювали правото да се
женят и се заселили в провинциите. Повечето от тях станали душите-
ли на всяко свободолюбив и съпротива, а някои, попаднали в родни­
те си места, наложили исляма на собствените си майки и бащи, братя
и сестри.
Дошли в българските земи, тези еничари започнали да създават
семейства. Те вземали момичета от местното българско население и
ги принуждавали да стават мохамеданки. И тъй като това били ха-
ремски семейства, с по няколко жени, самите еничари се превърнали
в едни от най-върлите разпространители на исляма. Защото, ако на­
пример в българските земи били настанени 50 хиляди еничари, още
стотина хиляди и повече български девойки били принуждавани да
станат мохамеданки. А от тези довчерашни християни и християнки
се създавало вече потомство, което говорело турски език и било мо-
хамеданско по вероизповедание. Така в продължение на повече от

13
четири столетия значителна част от българския народ била ислями-
зирана.
Поместените в сборника документи представляват официални
еултански заповеди и разпореждания за събиране на деца за еничари.
Те разкриват организацията и структурата на еничарския корпус.
Чужди пътешественици пък разказват интересни подробности за
поведението на тези еничари, за живота на Османската империя. Не
са малко документите, които разкриват съпротивата на българското
население против «кръвния данък» — много от тези деца до края на
живота си не забравили своя произход, а някои от тях тайно се при­
държали към християнската религия.
Третата форма на масово налагане на исляма било робството.
В Османската империя робството било официално признато. Цялото
османско законодателство съдържа разпоредби, които определят
правата на притежателите на роби. Множество закони за отделни
селища съобщават за наличието на робски пазари. Много данни сви-
детелствуват за съществуването на робски пазари в столицата Ц а­
риград и в останалите големи градове.
В роби били обръщани военнопленниците и отвлеченото насе­
ление от съседните страни. Роби ставали и отвлечените жители на
редица български селища. Изворите съобщават за поробени българи,
а народните песни изплакват мъката по тези «три синджира роби».
Кадийските регистри, сведенията на пътешествениците и всички ос­
танали документи съобщават за хиляди и хиляди роби в империята.
Съдбата на робите била почти една и съща. Те живеели в моха-
меданска среда, научавали турски език, били подлагани на влияние­
то на мохамеданската религия. След като работели по 10—15 и пове­
че години на своите господари, получавали възможност да се отку­
пят с дребните си спестявания. Задължително обаче трябвало да
станат мохамедани, като при това живеели под попечителството на
довчерашните си господари и не можели да напускат местожителст­
вото си. Вече като мохамедани създавали семейства и имали потом­
ство, което говорело турски език. Ето така значителна част от моха­
меданите в българските земи се оказала потомци на поробено и исля-
мизирано население, сродили се с други ислямизирани българи.
* * *
Съдбата на ислямизираното българско население е различна.
Почти две трети от това население научило турски език. Такава била
съдбата на всички онези, които били откъснати от родните си места
и поставени в среда, където се говорело турски език. Така станало и
с ислямизираните българи в градовете, където също говорели на
турски. В редица райони на страната, особено в източната част,.къ­
дето живеело говорещо турски език население, ислямизираните бъл­
гари започнали да говорят по турски. В останалите области обаче
помохамеданчените българи не могли да научат турския език и за­
пазили своя роден български език. Така станало с ислямизираните
българи в Ловешко, в по-голямата част от Родопите, в Беломорието
и в Македония.
14
 В редица документи, особено от български произход, налага­
нето на исляма е обозначено като «потурчване», И в това няма нищо
чудно, тъй като по време на робството били смесвани понятията на­
родност и религия. Това произлизало преди всичко от особеното по­
ложение и роля на мохамеданската религия в Османската империя.
Докато в други страни различията между отделните етнически и со­
циални групи били ярко очертани, в Османската империя те се скри­
вали под булото на религията. Поданиците на султана били разде­
ляни според мохамеданския религиозен закон (шериата) на право­
верни (мохамедани) и неверници (гяури). В зависимост от това били
определяни и задълженията им към държавата, и привилегиите им
въобще. Чрез изтъкването на религиозните различия на преден план
Османската империя целяла да противопостави едни на други хора
от една и съща народност на религиозна основа. Освен това тя се ста­
раела да замъгли народностното и класовото съзнание на ислямизи-
раното население, като представяла, че негови врагове били не тези,
които го експлоатирали, а друговерците, т. е. онези, които принадле­
жали на други религии. Така властта съзнателно разпалвала рели­
гиозен фанатизъм и ненавист, поощрявала проявите на бабаитлък и
башибозушки действия. На бедните мохамедански маси ислямската
религия обещавала безброй прелести на онзи свят, а на практика за­
щищавала интересите на управниците и експлоататорите.
От своя страна и българите християни считали исляма за «тур­
ска вяра», поради което всяко помохамеданчване било наричано «по-
турчване»: така е в документите, така е и в народните песни и преда­
ния . Защото хората много добре разбирали, че тази политика преслед­
вала определени асимилаторски цели — да откъсне ислямизираните
българи от тяхната народност и да ги приобщи към завоевателите.
Но ако в миналото могло да става смесване на понятията «помохаме­
данчване» и «потурчване», днес това е недопустимо. Религията нико­
га не е била белег на народностна принадлежност. Затова независимо
от налагането на исляма, независимо че част от ислямизираните бъл­
гари научили турския език, с това не се променял техният произход
и етническа принадлежност. Техният родов корен бил български и
те си останали българи.
— Даваш ли, даваш, балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
— Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра!
Отсякоха му и двете ръце,
та пак го питат и го разпитват:
— Даваш ли, даваш, балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
— Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра!
Отсякоха му и двете нозе,
та пак го питат и го разпитват:
— Даваш ли, даваш, балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
— Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра!
Избодоха му и двете очи
и го не питат, нито разпитват,
току си взеха хубава Яна,
та я качиха на бърза коня
да я откарат долу, в полето,
долу, в полето, в татарско село.
Яна Йовану тих ом говори:
— Остани сбогом, братец Йоване!
— Хайде със здраве, хубава Яно!
Очи си нямам аз да те видя,
ръце си нямам да те прегърна,
нозе си нямам да те изпратя!
(Народна песен)

16
 ПРЕДИСЛОВИЕ К ЧАСТИ ПЕРВОЙ

Пятпвековое османское рабство по праву считается наиболее-

тяжким периодом многовековой истории болгар. Зто било время жес-
токой феодальной зксплуатации, полного политическото и националь-
ного бесправия, сознательно и систематически проводившейся по­
литики дискриминации и ассимиляции. Неописуеми страдания бол-
гарского народа, которме он терпел на протяжении пяти веков. В
Османской империи обнчньш делом считались убийства, похищения,
издевательства над болгарским населением. Над ним глумились,
сскверняли его честь, изгоняли из родних мест, отбирали имущество.
Позтому отнюдь не случайно османские правители и феодали сни-
скали себе славу одних из самих жестоких зксплуататоров и ассими-
ляторов.
Но болгарский народ не сидел, сложа руки, не бил безучастннм,
покорним наблюдателемсвоейбезрадостной судьби. Время рабства —
зто не только время тягчайших мук, неволи и страданий. Зто зпоха
жестокой борьби не на жизнь, а на смерть между зксплуататорами и
зксплуатируемьши, между угнетателями и угнетенними; борьба за
самосохранение, за защиту болгарской народности, за лучшую жизнь
и человеческие условия существования, за свободу. Зта борьба ви-
ражалась в ежедневном неподчннении османским порядкам, в личной
самообороне, чтоби, пройдя через гайдучество и стихийние крестьян-
ские восстания, внлиться в славное национально-освободительное
движение. И болгарский народ ценою неимоверних усилий все-таки
сумел вистоять, сумел сохранить свои духовние и физические сили.
Более чем сто лет назад, во время освобождения Болгарии вид-
ний османский государственньш деятель Мидхат-паша заявил одно-
му из французских журналов, что в Болгарии живет более одного
миллиона магометан, потомков местного болгарского населения —
при зтом часть из них уже говорит на турецком язьже (надо сказать,
что турецкий язик знали и на нем говорили почти все болгари, про-
живавшие в восточной части страни), а другие сохранили свой род-
ной болгарский язик. При зтом Мидхат-паша имел в виду не все бол-
гарские земли, а только Северную Болгарию и Северную Фракию.
И все же он бил винужден признать истину, которая ннне подтвер-
ждается огромньш количеством материалов идокументов: османскими
списками налогоплательщиков и судебними протоколами, болгар-
скимн летописньгми рассказами и текстами добавлений к старьш кни-
гам, описанием иностранних путешественников, житиями великому-

17 2 По следите ва насилието, чан» I

чеников, заметками в газетах, консульскими докладами, воспоми-
наниями очевидцев и многими другими фактами.
Документальнне материалн пролнвают свет и на способ прове­
дения зтой ассимиляторской политики, которая всегда начиналась
введением ислама — официальной религии и идеологии Османской
империи. Зто происходило путем взятия в рабство, похищений, на-
снльственного переселения, яннчарства; зто бнли еднничние слу­
чаи и массовне явления, принудительно и доброЕОЛьно, в отдель-
ннх селах и целнх районах.
В канун освобождения Болгарии от османското ига на болгар-
ских землях жили около 1 800000 болгар, исповедовавших мусуль-
манскую веру, — в Северной Болгарии, Фракии, Родопах и Маке­
донци. Из них 1 200 000 говорили по-турецки, а около 600 000 чело-
век говорили на болгарском язнке. В дальнейшем, в силу самнх раз-
ннх исторических причин большая часть их переселились на юг — в
Македонию, в Згейскую и Восточную Фракию. В настоящее время в
пределах Болгарии живет большое количество потомков того бол-
гарского населения, обращенного в мусульманскую веру, которне
расселились по всей стране. Особенно компактньши группами они
живут в Северо-Восточной и Юго-Восточной Болгарии.
В первой части предлагаемого сборника помегцени документи
и материалн, которне характеризуют насильственное обращение в
мусульманство как систематически проводившуюся политику и же-
стокую ежедневную практику.
Прежде всего зто документи, раскрнвающие жестокую нацио-
нальную и религиозную дискриминаиию по отношению к болгарам.
Из ряда документов юридическото характера видно, что бол-
гарское христианское население облагалось большим числом наибо-
лее тяжких налогов по сравнению с мусульманами. Особенно тяжельш
бнл поголовньш налог (джизье), которий еще больше подчеркивал
унизительное рабское положение христиан. На практике налоги со-
бирались абсолютно произвольно и часто — в увеличенннх разме-
рах, при коллективной ответственности целнх сел. Имелись случаи
сбора налогов и с той категории населения, которая бнла освобож-
дена от податей.
Особенно много документов, раскривающих произвол османских
начальников и чиновников, чинимнй нми при сборе налогов. В них
говорится о том, что налоги и пошлинн взимались в увеличенннх
размерах, людей заставляли платить несуществующие налоги, уни­
жали их. Во многих районах османские должностнне лица заставляли
болгарское население покупать их продукти по более внсоким ценам,
бесплатно работать в поместьях османов, бесплатно кормить их во
время сбора податей по селам и т. д. Наряду с зтим болгарн-христиа-
не должнн били предоставлять свои дома войскам, чиновникам и
иностранньш путешественникам, предоставлять продукти и фураж,
месяцами участвовать в охоте султана, бесплатно строить дороги и
внполнять еще многие другие обязанности. Немало случаев, когда

18
люди месяцами бнли оторванн от родното дома, бесплатно внполняя
подобние види работ и обязанностей.
В документах мм видим множество свидетельств тото, как глу-
мились над болгарами османские начальники и чиновники, зачастун>
укрнвавшие и покровительствовавшие ворам и разбойникам. И, что
особенно показательно, за зту свою деятельность их почти никто»
никогда не наказнвал. Позтому не удивительно, что во многих ис-
точниках говорится о том, как население целих сел покидало наси-
женнне места, отправляясь на поиски более спокойной жизни.
Большое количество документов раскрнвает отсутствие злемен-
тарной справедливости при судебннх процессах. Судьи защищали
преступников, оставляя ненаказуемими тнсячи злодеяний мусуль-
ман по отношению к христианам. При судебном разбирательстве
признавались действительньши только показания магометан, в силу
чето обнчннм явлением бнло лжесвидетельство. Грубое пристрастие
судей способствовало расширению и укреплению коррупции, фана­
тизма и своеволия мусульманских начальников и чиновников, отрав-
ляло сознание простих мусульман, причиняло неисчислимне беди
болгарскому христианскому населению.
Политическое и национальное бесправие болгар-христиан под-
тверждалось целим рядом запретов. Им не разрешалось: носить
цветную одежду, ездить на конях, иметь личное оружие, покупать
дома в мусульманских кварталах, а женщинам-христианкам не раз­
решалось даже мнться в бане вместе с мусульманками.
Особенно жестоким било преследование христианской религии:
часть церквей била превращена в мечети, другие бнли разрушени,
А ремонт старнх и постройка пових церквей бнли связанн с всевоз-
можннми трудностями, запретами и большими налогами. Церквам не
разрешалось иметь колокола. Христианское духовенство подверга-
лось преследованию. Монастнри ограблялись, христианские клад-
бища предавались осквернению. Запрещалось строить церкви по-
близости от мечетен. Трактирн тоже следовало располагать вдали от
мечетей. Окна магазинов и мастерских не должни били внходить
на мусульманские кладбища. Подальше от кладбищ следовало устраи-
вать и ярмарки.
Религиозная и национальная дискриминация била неизмеримо
тяжелой, а к тому же отдельние правители и чиновники старались
сделать ее еще более невнносимой. Все зто, несомненно, способство­
вало созданию нестерпимой обстановки, в условиях которой осман­
ские власти приступили к насильственному обращению в ислам боль-
шой части болгарского населения. .
Многие документи раскрнвают сущность османското законо-
дательства и практики как внражения политики нсламизации,
Прежде всего зто закони и циркуляри, которне определяют наслед-
ственнне права и налоговне обязанности принявших ислам. Осман-
ская судебкая практика наглядно демонстрирует, как использовалось
зто законодательство, дабн оказнвать нажнм при ежедневной поли-
тике обращения в ислам.

19
 Цельш ряд цнркуляров султана гласят о том, что принявших
«слам болгар, рабов и военнопленннх следует зачислять в пастухи-
кочевники или относить к иньш подобньш категориям населения. Та­
ков же характер и иннх указов центральной власти, в которнх опре-
.делялось, как следует осуществлять процесс исламизации христиан.
Османская империя всячески стремилась представить себя как
покровителя и защитника мусульман в Европе. Позтому во веех до-
гговорах, которне она заключала с другими странами, она всегда
■старалась включить и пункт, рассматривающий положение мусуль­
ман за пределами империи. Вместе с тем мусульманам, живущим на
территории империи, указнвалось, каким должно бнть их поведение:
они должнь1 бнли твердо стоять за веру, не общаться с христианами
и т. д. Множество документов свидетельствует о том, что принятие
христианским населением ислама ежегодно проходило в какие-то
определеннне православнне праздники, например, на Пасху.
Попнтки отказа от ислама жестоко преследовались, особенно
тяжкое наказание ожидало тех, кто уже принял ислам. Как пра­
вило, любая подобная попнтка возвращения к прежней религии ка­
ра лась смертью.
Документь1 раскрьтают и методи, которие применялись при
насаждения ислама, — от хитрости и соблазна до грубото насилия:
раздача должностей, пенсий и вспомоществований принявшим ис­
лам; разделение семей, когда один член семьи становился мусуль-
манином, а другой отказивалея; принудительние женитьбн и за-
мужества и многое другое. Практически все законодательство Ос-
мавской империи било направлено на планомерное насаждение
ислама.
В часть вторую вошли документи, демострирующие насаждение
«слама путем отрьша от родной среди.
Переселение, похищения и угон в рабство били одними из ши­
роко распространенних форм ассимиляции. На протяжении длитель-
ного периода большие группи болгарского населения бнли оторва-
ин от родной земли и отчего дома, живя среди чужих, незнакомнх
людей, иепнтивая все тяготн жизни невольников. Еще во время за­
воевания многие бь1ли взятн в плен. Часть зтих людей била обращена
в ислам и отправлена на поселение в Малую Азию, а другие били
проданн в рабство на Крит, в Испанию и в другие места. На протя-
жекпи длительного периода жители целих сел отправлялись на по-
жизненное поселение в Анатолию и Восточную Фракию, в окрест-
ности Янини и в Албанию. В письменннх источниках упоминается о
таких переселенцах из Тнрново, Охрида, Скопле, из Лудогория,
Тирновского края, Оряховского, Врачанското, Ломското, Кулского
краев и из других районов. Подобнне насильственнне переселения
совершались вплоть до освобождения Болгарии от османското рабства.
Пришельцев заставляли расселяться среди мусульман и тем са-
мнм они теряли связь со своими соотечественниками, утрачивая
язнк и культуру, усваивая подробности бита, язнк и культуру ме­
стното населения. Их принуждали отказнваться от христианской

20
религии, пршшмать ислам, тем самнм подвергая полной ассимиля-
ции.
Наиболее тяжелон и самой жестокой формой ассимиляции части
покоренного населения в Османской империи бнло яннчарство, по>
праву названное болгарами «детский налог» или «кровавьш налог».
Начало зтому явлению бнло положено в 70-х годах XIV века*
и оно просуществовало вплоть до 1826 года. На первнх порах янн-
чар набирали из числа военнопленннх, обращенннх в мусульманст-
во и длительное время пребьшавших в мусульманской среде. Однако*
с течением времени османн стали периодически набирать яннчар
из числа молодмх людей, исповедовавших християнство.
Отбор десятой части молодого христианского населения проис-
ходил точно так же, как собиралась десятина на сельскохозяйствен-
нне продукти и скот. Обично зто делалось раз в три или пять лет,
однако имели место и ежегоднне сбори. У родителей отбирали маль-
чиков от 8 до 15 лет, но очень часто зто правило нарушалось: завира­
ли даже пятилетних малншей, а в случае войни, как зто бнло в 1665
г., по указу султана признвали молодих людей от 16 до 21-летнег»
возраста.
Группн детей по 150 человек под сильной охраной отправляли в
воинские подразделения в Адрианополь, Константинополь и Брусу,
где их обращали в мусульманство. Затем шло распределение. Часть
мальчиков оставалась работать в садах и конюшнях султана, а дру-
гих отдавали слугами в отдельнне богатне семьи, вдали от родннх
мест. Здесь они должнн били работать 10—15 лет, чтоби забнть
свою родину, свое происхождение и в совершенстве овладеть турец-
ким язнком, чему в немалой степени способствовало их обучение в
религиозном мусульманском духе фанатизированннми дервишами и
ходжами.
Достигнув совершеннолетия, ббльшая часть молодих людей за-
числялись в яннчарский корпус, где их обучали военному делу,
Часть яннчаров внполняли функции полицейских, а других отправ­
ляли на фронт, воевать во славу султана и аллаха. Многие мальчики,
отнятне у родителей при сборе «кровавого налога», вообще не попа­
дали в армию, оставаясь жить среди турецкого населения.
Яннчарский корпус непрестанно увеличивался. В начале X V
века он насчитнвал 10 тисяч человек, в конце XVII века его состав
достиг 70 тнсяч, а впоследствии 150 тнсяч человек. Зта цифра била
постоянной, не считая потери, которне корпус неизбежно нес в почти
ежегодннх войнах. Для поддержания постоянного контингента тре-
бовалось при сборе детей в процессе «кровного налога» брать на-
много больше, чем полагалось. Тем более, что часть детей умирали,
другие убегали. Позтому не случайно в некоторнх источниках го-
ворится о таких сборах, когда число отнятнх у родителей-христиан
детей только за один год превишало 300 тнсяч человек.
В середине XVI века яннчарн получили право обзаводиться
семьями и поселяться в провинциальннх районах. С тех пор их роль
в жизни местното населения коренньш образом изменилась. Боль-

21
етинство их стало ярьши противниками всякого свободолюбия и
сопротивления, всячески подавляя любне попьггки проявления зтих
■качеств. Инне, поселившись в родннх местах, заставили принять
мусульманство своих матерей, отцов, братьев и сестер.
Оказавшись на территории болгарских земель, яннчарн стали
жениться на девушках-христианках, заставляя их принимать мусуль-
•манскую веру. И так как у янмчар бьша принята полигамия, они,
фактически, стали наиболее ярнми распространителями ислама. Бе­
ли, к примеру, на болгарских землях поселились 50 тнеячяннчар, то
сто тнеяч и даже более болгарских девушек бнли вннужденн принять
мусульманство. А потомство зтих бнвших христиан говорило по-
турецки и исповедовало мусульманскую веру. Так за период более
чем четнре столетия значительная часть болгарского народа бьша
обращена в мусульманство.
Помещеннне в сборнике документа представляют собой укази
и распоряжения султана о сборе детей для яннчарского корпуса.
Они проливают свет на организацию и структуру корпуса. В свою
-очередь иностраннне путешественники сообщают интересние под­
робности о поведении янмчар, об их роли в жизни Османской импе­
рии. Во многих документах отражено и сопротивление болгарского
населения против чудовищного «кровавого налога». Многие из от­
литах детей до конца жизни несмоглизабмть свое действительное про-
иехождение, а многие из них тайно исповедовали христианскую веру.
Третьей формой массового насаждения мусульманства стало
рабство. Рабство бьшо официально признано в пределах Османской
империи. В практике османското законодательства встречаются до­
кумента, которью определяют права собственников рабов. Множе­
ство законов, касающихся отдельнмх сел, открито сообщают о нали­
чни невольничьих рьшков. Множество данннх подтверждают существо-
вание рьшков рабов в Константинополе и в других крупних городах.
Рабами могли стать военнопленнне и угнанное население со-
седних стран. Рабами становились и похищеннне жители многих
болгарских сел. В источниках сообщается о болгарах, обращеннмх
в рабство, а в народнмх песнях грустно поется о «трех связках ра­
бов». Судебнне списки, сведения путешественников и многие инне
документи сообщают о тнеячах и тнеячах рабов в пределах империи.
Судьба рабов почти всегда бьша одной и той же. Как правило
они жили среди мусульман, обучались турецкому язнку, постоянно
иепнтнвая на себе влияние мусульманской религии. Проработав у
хозяина 10—15 лет, они имели право на собраннне ими деньги отку-
питься и стать свободньши. Однако они обязательно должнм бнли
оставаться мусульманами, жили на попечительстве своих прежних
хозяев и не имели права менять место жительства. Уже будучи му­
сульманами, они создавали семьи, и их дети говорили на турецком
язнке. Таким образом значительная часть мусульман на болгарских
землях оказались потомками именно такого порабощенного и исла-
мизированного населения, органически слившегося с другими бол-
гдрами, обращенньши в ислам.

22
 Судьба болгарского населения, обращенного в мусульманство,
различна. Почти две трети зтого населения говорило на турецком
язьше. Такова судьба веех, кто бьш оторван от родннх мест и вьшуж-
ден жить в среде, где говорили по-турецки. Именно зто произошло
с исламизированннми болгарами в городах, где тоже говорили на
турецком язнке. В ряде районов страни, особенно в ее восгочной
части, где проживало население, говорившее по-турецки, обращен-
ние в мусульманство болгари также восприняли зтот язик. Однако
в других областях исламизированние болгарн не смогли обучиться
турецкому^и сохранили свой родной болгарский язик. Так произош­
ло с болгарами-мусульманами в Ловечском крае, в большей части
района Родоп, в Згейском районе и в Македонии.
В ряде документов, особенно болгарского происхождения, на­
саждение ислама носит название «отуречивания». И в зтом нет ни-
чего удивительного, так как во время рабства смешивались понятия
«религия» и «народность». Зто било обусловлено прежде всего осо-
бьш положением и ролью мусульманской религии в Османской им­
перии. В то время как в других странах различия между отдельними
зтническими и социальними группами били ярко обозначени, в Ос­
манской империи они тщательно прикрнвались религией. Согласно
мусульманскому религиозному закону подданние султана разде-
лялись на правоверннх (мусульман) и неверних (гяуров). В зави­
симости от зтого определялись и их обязянности по отношению к
государству, и их привилегии. Придавая религиозньш различиям
первостепенную важность, Османская империя стремилась разъеди-
нить представителей одной и той же народности именно на основе
зтих различий. Кроме того, османские власти всячески старались
притуплять национальное и классовое сознание исламизированного
населения, внушая ему, что его врагами являютея не те, которие
зкеплуатируют его, а иноверци, т. е. те, которие исповедуют другую
религию. Так власти сознательно и планомерно разжигали рели-
гпозний фанатизм и ненависть, поощряя всяческие проявления не-
терпимости и злодеяния. Ислам обещал бедньга мусульманам массу
благ на том свете, а на практике защищал интереси правящих кругов
и зкеплуататоров.
Со своей сторони болгари-христиане считали ислам «турецкой
верой», в силу чего обращение в мусульманство назьшалось отуре-
чиванием: об зтом свидетельствуют документи, а также народние
песни и предания. Люди хорошо понимали, что данная политика
преследовала определеннне ассимиляторские цели — оторвать бол-
гар, обращенних в мусульманство, от их народности и приобщить
их к завоевателям. Но если в лрошлом могло произойти смешение
понятий «обращение в мусульманство» и «отуречивание», то сегодня
зто являетсяйггдопустимьш. Ибо никогда религия не бьша прнзнаком
национальной принадлежности. Позтому несмотря на то, что мето­
дически и планомерно насаждался ислам, ачастьболгар восприняла
турецкий язик и говорила на нем, их происхождение и их зтническая
принадлежность остается неизменной. Родовой корень зтой части
населения болгарский и они всегда били и остаются болгарами.
23
 по
СЛЕДДТЕ
НА
НАСИЛИЕТО
ДОКУМЕНТИ И МАТЕРИАЛИ
ЗА НАЛАГАНЕ НА ИСЛЯМА
СЪСТАВИТЕЛ
П Е Т Ъ Р ПЕТРОВ
ЧАСТ ПЪРВА

ВТОРО ОСНОВНО ПРЕРАБОТЕНО И ДОПЪЛНЕНО

ИЗДАНИЕ

ИЗДАТЕЛСТВО
НАУКА И ИЗКУСТВО
СОФИЯ 1987
Настоящият сборник от документи хронологически обхваща периода от края на
XIV до началото на XX век. Той съдържа документи и материали, които раз­
криват политиката и практиката на Османската империя на насилствено налага­
не на исляма в българските земи. Документалният материал е обособен тематич­
но. В дял първи са поместени документи, разкриващи помохамеданчването
като официална политика: народностната и религиозната дискриминация,
османското законодателство и практика. В дял втори са включени материали,
свързани с помохамеданчването чрез откъсване от родната среда: преселване и
поробване на българи, кръвния данък и еничарството, пленници и робство. Тре­
тият дял, в който материалите са най-многобройни, съдържа сведения за налага­
не на исляма на българи без откъсване от родната среда. Този именно документа­
лен материал дава възможност нагледно и конкретно да се види българският
родов корен на ислямизираното население в българските земи.

© Петър Христов'Петров, автор на предговорите, 1987 г.

Петър Христов Петров, съставител, 1987 г,
----------------------------с/о Jusautor, Sofia
Индекс 941 Б
Посвещава се на онези хиляди знайни и незнайни българи
и българки, които с борбите и страданията си опазиха
през вековете българския род и българското име.

«Трябва да се отбележи, че сред българите има повече от

един милион мохамедани. В това число не са включени нито
татари, нито черкези. Тези мохамедани не са дошли от
Азия, както обикновено се мисли. Това са потомци на съ­
щите тези българи, преобърнати в исляма през епохата
на завоеванието и през следващите години. Това са чеда
на същата тази страна, на същата тази раса, произ­
лезли са от същото това коляно. А между тях има една
част, които говорят само български.»
Мидхат паша (1822—1884)
управител на Дунавския вилает,
а после велик везир
д я л ПЪРВИ
Помохамеданчването
официална
политика
 А. НАРОДНОСТНА И РЕЛИГИОЗНА
дискрим инация

РАЗЛИЧНИ ДАНЪЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

ЗА ХРИСТИЯНИ И МОХАМЕДАНИ

1
Из Кануннаме от времето на Сюлейман Законодател
(1520—1566). — Вж. Извори за българското право, I,
с. 61, 63, 65, 93—94, 97—98.

Правен въпрос: Какво е според свещения шериат арз-и хараджие

и арз-и юшурие? Да се благоволи и поясни подробно.
Отговор: Юшурие са тези земи, които при завладяването са би­
ли разпределени от султана между тези, които са взели участие в
завладяването им; или тези земи, на които всички жители (собстве­
ници) преди завладяването са приели исляма (мохамеданството) и
султанът е оставил земите в техни ръце (владение). Защото задълже­
нието, с което са натоварени мюсюлманите, трябва да бъде от вида
на религиозните задължения. Напротив, задължението харадж има
съвсем друго значение. Невъзможно е (прочее) по начало мюсюлма­
нин да бъде облаган с харадж; облага се само с юшур (десятък). Ако
имамът (султанът) при завладяването на подобна страна не избие
(хората) и не ги плени, а ги остави пак по своите места или им даде
в собственост (темлик) притежаваните от тях земи, както другите
техни добитъци, и ако [в замяна на това] ги обложи с джизие (пого­
ловен данък) и определи задължение върху земите им, то, разбира се,
че това задължение е харадж. Няма възможност да се вземе десятък,
защото десятъкът има смисъл на религиозно задължение (ибадет).
Неверникът не е достоен за подобно нещо. Разбира се, че (той) се
облага с харадж.
Хараджът е два вида: единият (вид) е харадж-и мувазаф, кой­
то се взема годишно в [известно] количество пари. Другият (вид)
е харадж-и мукасеме, който се състои в десятък, т. е. или в една де­
сета, или в една осма от произведените [зърнени] храни, определен
въз основа на доходността на земята; законно е да достигне (да се
определи) до половината, когато земята е добра (плодородна). Тези
две категории земи, кскто се споменаха (по-горе), са и двете мюлк
(пълно притежание на собствениците им). Всичките земи на този пло­
дороден край не са като тях (горните): те не са нито юшурие, нито ха­
раджие, а са само държавни земи; голата им собственост (ракабе) е

27
на държавното съкровище (бейтюлмал). Владението им се дава на
раята с тапия под формата на наем. [Раята] я владее и плаща на спа­
хията харадж-и мувазаф и харадж-и мукасеме, но не може да я при­
тежава и да прехвърля собствеността й. Ако не остави синове, спа­
хията дава [земите] на другиго с тапия. Докато тази категория земи
не бъдат отчуждени от страна на правоверния падишах, те не могат
да бъдат никому собственост. . .
Земята, която раята владее в Румели, не е нито юшурие, нито
хараджие; тя е държавна земя (арз-и мемлекет), защото при завладя­
ването й не е била разпределена между взелите участие в боевете, за
да стане изключително хараджие. Нейната гола собственост (рака-
бе) е отделена за бейтюлмала, а на владелеца е дадена под формата
на наем. Те могат да я владеят [само] като я обработват със земеделие
и дават харадж-и мувазаф и харадж-и мукасеме. . .
Когато на мене смирения се възложи да опиша (земите) във
вилаета Румели и в санджака Юскюб (Скопие) и в санджака Селяник
(Солун) и почнах с божия помощ, нека най-напред поясня следното в
подробности: едната категория са юшурие, които при завладяването
им са дадени в собственост (темлик) на мюсюлманите; те са тяхна
действителна собственост (мюлк), както [са] и другите им стоки и
имоти; владеят ги, както си искат. Поначало облагането на мюсюл­
маните с харадж за [тези земи] е незаконно (противошериатско), за­
това те са обложени с десятък. Те сеят (тези земи) и ги жънат и не
плащат нищо друго освен десятъка от добитите произведения; те
сами го дават за бедните; десятъкът не е позволен за никого освен
за спахиите и за другите подобни люде.
Другата категория [земи] са хараджие; тези земи при завоева­
нието им са оставени в ръцете (във владение) на неверниците; те ги
владеят като собствени (темлик). Те са обложени с данък харадж-и
мукасеме, който се взема от производството в размер на една десета
или на една осма, или на една седма, или на една шеста, а стига и до
половината (от производството) в зависимост от производителността
на земята. Те са обложени също ежегодно с пари, т. е. харадж-и
мувазаф. И тази категория [земи] са действителна собственост [на
стопаните им]; те могат да ги продават и купуват; имат [върху тях]
всички владелчески права; и купувачите имат върху тях същите пра­
ва; те [могат] да ги орат и жънат и да плащат харадж-и мукасеме и
харадж-и мувазаф. Ако мюсюлмани купят [такива земи], те не се
освобождават от двата хараджа, които са плащали за тях неверници­
те; и те ги плащат без остатък, макар че поначало не е законно мю­
сюлманите да се облагат с харадж; като последствие обаче то е закон­
но. Собствениците, каквито и да са те, мюсюлмани или немюсюлмани,
щом като обработват със земеделие владените от тях земи и не ги изо­
ставят, никой няма право да се меси и да ги гнети; те ги владеят,
както искат. При смърт [тези земи] преминават направо без формал­
ности върху наследниците им, както (това става) и с другите им имоти
и стоки. . .
Закон: Ако от лозята в землището на едно село е записано в ре­

28
гистъра да се взема десятък и стопаните им са мюсюлмани, които
(по шериата] не трябва да дават десятък, то те дават на сабих-и арз
(собственика) налог, равен на десятъка. Ако обаче се противят да
дадат равностоен (на десятъка) налог, то издават се височайши раз­
поредби, в смисъл че десятъкът [който в случая се взема], се взема
съгласно с ш ериата.. .
От пшеница, ечемик и ръж, за които е било записано да се взема
десятък и саларие, вземало се е десятък и саларие. Саларие по смисъл
значи «допълнителен десятък». Саларие се взема в замяна на сламата.
Според едно предание саларие значи за агалък. . .
[Правен въпрос]: Ако десятъкът [се взема] със саларие смесено,
то след като се извади размерът на саларието, може ли да има съм­
нение в размера (състоянието) на останалата храна. Установена ли е
религиозна забрана на саларието?
Отговор: Юшур (десятък) не е това, което се взема под назва­
нието юшур (десятък); те е (тъй нареченото) харадж-и мукасеме на
земята. Разбира се, че хараджът не може да бъде една десета; взема
се в зависимост от доходността на земята; закон е да се взема до по­
ловината [от производството]. По шериата е позволено да се взема
една осма, когато земята понася [толкова].
Ако в някои места при описването (на селищата) е записано [да
се взема] десятък една десета или една пета, то въпреки [че е записа­
но] да се взема една десета или една пета, следва да се взема от
производството една пета.
Закон: Земите, наречени арз-и мемлекет, са мирийски земи.
Това, което се взема от тези земи под названието юшур (десятък),
е харадж-и мукасеме; не е наложително да се взема едно на десет
(една десета].
Закон: По шериата е допустимо [да се взема] десятък от всяко
нещо, което расте на мирийска земя, според доходността на земята
(в размер] до половината от производството или една десета, или една
осма, или една пета, или една трета от тях. Меродавен е старият за­
кон или достоверен регистър. Десятък се взема, ако е записан деся­
тък; налог се взема, ако е записан налог.
Закон: Юшурът (десятък) се определя (в зависимост) от доход­
ността на земята; законно е юшурът да се определи (в размер) до
половината от [производството]. . .
Понастоящем е издаден следният султански ферман относно ха-
раджа и (налога) върху овцете: от всеки един [данъкоплатец] немю-
сюлманин се събира отсечена глобална сума (макту) сто и петдесет
акчета, от които сто и четиридесет акчета се задържат за държавното
съкровище (хазната), а десет акчета се изразходват за прехрана на
дворцовите длъжностни лица, които отиват по събирането (на ха-
раджа). Ако от старо време върху някого е бил определен повече
харадж, той не се отменя, а се събира както преди. Налогът върху
овцете се събира за държавното съкровище по едно акче на овца.
Вземат се пет акчета ресм-и агъл (налог за кошара) от всеки триста

29
овце. Длъжностното лице, което събира (хараджа), взема също два­
десет акчета от всеки сто овце. . .
Закон: Потомците на Мохамед, висшите длъжностни лица и изоб­
що служещите на падишаха и военните лица не дават данък за овце
до сто и петдесет глави, било че владеят тимар, било че са на заплата;
когато се плаща за повече [овце], да се издават височайши заповеди. . .
Всеки неверник е обложен с (данък) испенче съгласно височай-
шата заповед. По двадесет и пет акчета се взема от всеки един (не­
верник), женен или неженен; със земя или без земя. Това обстоятел­
ство е регистрирано в кануннамето на румелийския вилает.
Закон: Не е еднообразен (еднакъв) и налогът върху самците (ер­
гените, неженените). Ресм-и мюджеред (ергенски данък) се взема
по шест акчета от самци, които са синове на мюсюлмани раи и които
могат да работят (да печелят) отделно и самостоятелно; от синовете
на неверници, било че са самци или са женени, се взема годишно по
двадесет и пет акчета испенче. Обръща се внимание на пълнолетието,
когато ще се облагат с испенче подлежащите на облагане [с този да­
нък]. От синовете на мюсюлмани и неверници, които могат да пече­
лят отделно и самостоятелно, не се взема испенче и налог върху сам­
ци (ергени, неженени). Ако самецът, синът на рая мюсюлманин, се
ожени, вземат се дванадесет акчета ресм-и бенак. Ако жената на
мюсюлманин, който плаща бенак, умре, плаща отново ресм-и мю­
джеред (налог за самец). Ако самецът мюсюлманин има джарие (ро-
биня), взема му се ресм-и мюджеред.
Закон: Съгласно закона налогът испенче се събира от мюсюл­
мани по двадесет и две акчета, а от неверник — по двадесет и пет
акчета. Понастоящем раите дават харадж-и мувазафа си под назва­
нието чифт акчеси (налог за орна земя) и харадж-и мукасемето си под
названието юшур (десятък). Турците казват на харадж-и мувазафа
чифт хакъ или боюндруг хакъ (право на хомот). На езика на неверни­
ците се нарича испенче.

2
Из Закона за земята от 1609 г. — Вж. Извори за българ­
ското право, I, с. 139, 145, 150, 151.

Ако длъжностни лица илн]разни военни лица обработват със зе­

меделие земя в землището на владелеца на тимар, плащат юшур
(десятък) и ресим (поземлен данък). Но еничарите плащат само де­
сятък за земите, които в старо време не са били раятски земи или пък
са били раятски, но за тях се е вземало ресим, но не са били записани
в новия регистър като земи за доход [на спахията], а са били отворени
(пригодени за обработване) от празни места. Те не плащат саларие и
ресм-и земин (поземлен данък), защото [тези данъци] са [се считат,
че се вземат за] робуване на земята. Ако владеят стари раятски земи,
те плащат юшур и ресим (десятък и поземлен данък) както другите
раи; закон е. . .
Испендже за земята. Когато през време на описване (регистри­

30
ране) на земите бъде записано в полза на владелеца на тимара испен-
дже за земите във владение на неверник, това испендже се плаща и
когато отпосле мюсюлманин или жена (аврат) стане владелец на тази*
земя. . .
Десятък по снопи. Закон е, когато още от старо време в даден
вилает юшурътсе е вземал на нивите по снопи, военните също дават
юшура на нивите си по снопи и го закарват на хармана (гумното).
Но раите [не само] закарват снопите на хармана, но закон е и да го*
овършават за спахията. . .
Ако имами и хатиби са регистрирани раи на някого, налог бе-
нак и налог мюджеред (за самец) не се взема; поради това, че са пър­
венци (водачи) на хората и понеже изпълняват службата на имамин
и хатиб, не дават никакви раятски данъци; ако бъдат уволнени от
тази служба, те дават [поменатите данъци]. . .
От неженени синове на рая мюсюлмани, способни да припечел­
ват самостоятелно, вземат се годишно шест акчета ресм-и мюджеред
(данък за самец, ергенски данък). От синовете на неверниците, било
че са женени или неженени, взема се годишно по двадесет и пет ак­
чета испендже.

3
Из Закона за санджака София от 1526 г. — Вж. Извор»
за българското право, I, с. 247.

Който се занимава със земеделие, бил той рая мюсюлманин или

юрук, или друг вид рая [дава] пълен размер юшур, [а именно]: на
сто килета [добив] три килета юшур и една трета киле саларие; това
прави едно киле юшур на седем и половина [килета] или две килета
[юшур] на петнадесет килета [добив].
Другите раи неверници, след като дадат пълен размер юшур ог
земеделските си произведения, дават в повече по две килета жито и
по две килета ечемик за всяка бащина, която владеят; [измерването
става] с киле, употребявано в съответните кази.

4
Из Кануннаме на санджака Силистра от времето на султан
Сюлейман (1520—1566). — Вж. Извори за българското
право, I, с. 264.

По времето, когато се събира налогът испенче, да се взема от не­

верниците по една кокошка и по една погача.

5
Из Закона за санджака Силистра от 1569 г. — Извори
за българското право, I, с. 274—275.

Ако един рая изостави чифта (земите) си и избере (занятието)

коларство или друг занаят, дава налог бозан, ресм-и биве в следния

31
размер: ако е мохамеданин, замяната на стойността на десятъка в
пари е петдесет акчета плюс налог ресм-и чифт двадесет и две акчета,
общо седемдесет и две акчета; ако е неверник (немюсюлманин), за­
мяната на стойността на десятъка в пари е шестдесет и две акчета,
като дава и двадесет и пет акчета испенче, общо прави седемдесет
седем акчета.

6
Из Закона на град Солун от XV—XVI век. — Вж. Извори
за българското право, II, с. 19. ‘
От мюсюлмани се взема десятък по десет килета от всяка стоти­
ца килета; а също се взема по две и половина килета саларие. От не­
верниците на всеки сто снопа се вземат десет снопа десятък и три сно­
па саларие.

/
Из Кануннаме за вилаета Никопол от XV—XVI век. —
Вж. Извори за българското право, II, с. 39, 40.

От лозята на мюсюлманите се взема по четири акчета на дьонюм.

От неверниците се взема както десятък, така и саларие за ширата им.
Заповядано е да се взема десятък по десет муда, а на сто муда — н по
три муда саларие. . .
Ако някой рая, който не се занимава със земеделие, а има занаят
и работи или пък упражнява коларство, брадварство или ратайство
и се посели на друго място, ако е мюсюлманин, плаща на спахията
си еквивалент на десятъка от петдесет акчета. Ако пък е неверник,
плаща десятък от шестдесет и две акчета. Освен горните, ако данъко­
платецът е мюсюлманин, плаща още и двадесет и две акчета ресм-и
чифт. А ако е неверник, плаща и двадесет и пет акчета данък испенче.

8
Из Закона за лива Видин от XVI век. — Вж. Извори за
българското право, II, с. 47.

Понеже в стария регистър е вписано от лозята на мюсюлманите

в градовете Видин и Фетх-юл-ислям на дьонюм да се вземат по пет
акчета, а от нахиите по четири акчета да се взема по споменатия на­
чин налог върху дьонюмите. Да не се облагат с десятък. От ширата
на неверниците да се взема и десятък, и саларие. Да се вземат на сто
медрета десет медрета и три медрета саларие. Да не се допуска да се
взема нещо повече, нито по-малко. От всеки незадомен неверник да
се взема налог върху весла грозде. Когато субашиите, спахиите и
€ойците от крепостните гарнизони трябва да си задържат монополие,
през конто месеци от годината искат, през тия месеци държат моно­
полие в течение на два месеца. По това време е закон да се запечатат
всички делви и бъчви на неверниците и да не се позволява никому да

32
продава вино. По това време субашията да продава ширата си. Ако
в този срок не продаде, допълнително не се държи монополие. Непро­
даденото през дните на монополието да не се стоварва насила върху
раята, освен ако неверниците го приемат доброволно по определената
при тях цена.
Ако нечия рая не упражнява земеделие, а започне занаят или
се занимава с коларство, аргатлък или се посели на друго място,
ако е мюсюлманин, да дава на спахията еквивалент на десятъка по
шест акчета и ресм-и чифт по 20 акчета. Ако е неверник, да плаща
еквивалент на десятъка по 62 акчета и 25 акчета испенче. . .
От задомен мюсюлманин се взема ресм-и чифт по 22 акчета, от
неженен — по осем акчета; а от задомен неверник — по 25 акчета
испенче и на десет акчета налог за дърва и слама, а от незадомените
се взема само по 25 акчета. Горнината е нововъведен данък. От пре­
карващите в планината свини на неверниците да се вземат по 32 ак­
чета на стадо, т. е. горнина.

РАЗЛИЧИЯ В ПАЗАРНИТЕ ТАКСИ

ЗА МОХАМЕДАНИ И ХРИСТИЯНИ

1 •, . ' - ' "■

Из Кануннаме за зиамета Скопие от XV век. — Вж. Из­
вори за българското право, II, с. 13.

Колкото и товари памук да дойде, на товар се взема от мюсюлма­

ните по шест акчета, от неверниците — осем акчета.

2
’ ■ ' Из Закона за пристанището Никопол от XV—XVI век. —
Вж. Извори за българското право, II, с. 22.

Ако оттук преминат във Влашко платове, сукно, сурови продук­

ти, от мюсюлмани се взема гюмрюк на сто три, от неверници — на сто
по четири и от чужденци — на сто по пет [акчета]. Ако от другата
страна преминат отсам платове, сукно, ножове, желязо и други по­
добни различни стоки, взема се гюмрюк от мюсюлмани — на сто три,
от неверници — четири, и от чужденци — пет акчета. . . Ако премине
мед и масло, от мюсюлмани се взема гюмрюк на сто три, от неверници
на 100 — четири, от чужденци на сто — пет акчета. Ако минат овчи
или кози кожи, както е посочено, от мюсюлманите се взема гюмрюк
по три, от немюсюлманите — по четири, и от чужденците — по пет
акчета.

33 3 По следите на насилието, част 1

 3
Из Закона за пристанището Русе от XV—XVI век. —
Вж. Извори за българското право, II, с. 27.

Ако от пристанището премине масло, мед и други стоки, от мю­

сюлмани се вземат на всеки 100 три акчета, от неверници — по че­
тири акчета, и от чужденци — по пет акчета гюмрюк.

4
Из Кануннаме за пристанищата Варна, Балчик, Калиак­
ра, Керсич и Мангалия от XV—XVI век. — Вж. Извори
за българското право, II, с. 32.

За тъкан, дошла от морето, от немюсюлманин се вземат на 100

четири акчета, от мюсюлмани — на 100 две.

5 . . _ „ . s........ ,
Из Закона за пристанището Видин от XV—XVI век. —
Вж. Извори за българското право, II, с. 50.

От солена риба, докарана отдолу, когато се продаде, се вземат

пет на сто акчета. Поради това, че солта й е от други пристанища, тре­
тира се като стоки и вещи независимо от това, дали [са дошли] от­
долу или отгоре — взема се от мюсюлмани по три на сто акчета, от
неверници — по четири, и от чужденци — по пет акчета.

6
_ . Из Закона за пристанището Фетх-юл-ислям от XV—XVI
век. — Вж. Извори за българското право, II, с. 53.

Ако преминат отсам от отвъдната страна коне и биволи, на вся­

ка глава добитък се взема налог пет акчета. Ако минат овце, на две
овце се взема акче налог и по едно акче се дава на субашията. От
осем глави овце се взема едно акче возарска такса. От мюсюлмани
се вземат три акчета на сто. От неверници, дошли от неприятелска
страна, се вземат пет акчета на сто. От неверници, преминали от от­
самната страна, се вземат пет акчета на сто.

7
Из Закона за пристанището Гьозлю (дн. Обзор) от XV—
XVI век. — Вж. Извори за българското право, II, с. 57.

Ако в споменатото пристанище дойдат дрехи и се продадат, за

кораб с дрехи от мюсюлмани се взема гюмрюк две ацчета на сто, а от
неверници — четири акчета на сто.

34
 8
Из Закона за пристанището Месемврия (дн. Несебър)
" от XV—XVI век. — Вж. Извори за българското право,
II, с. 58.

Ако дойде по море в пристанището масло и мед, от мюсюлманите

се взема едно акче на сто, а от неверниците — две акчета на сто.

. 9 , ■ ... .
Из Закона за пристанището Анхиало (дн. Поморие) от
XV—XVI век. — Вж. Извори за българското право, II,
е. 59.

От желязото и платовете и от други стоки да се вземат от мюсюл­

маните две акчета, а от неверниците — четири акчета на сто. За меда
и маслото от мюсюлмани да се взема едно акче на сто, а от неверници —
две акчета на сто.

10
Из Закона за пристанището Созопол от XV—XVI век. —
Вж. Извори за българското право, II, с. 60.

За разни платове, внасяни и изнасяни в споменатото пристанище,

от мюсюлмани се взема гюмрюк две акчета на сто, от неверниците —
четири акчета на сто, а от чужденците — пет акчета на сто.

11
Из Закона за град Агатопол (дн. Ахтопол) от XV—XVI
век. — Вж. Извори за българското право, II, с. 60.

Ако в града Агатопол дойдат отвън с кола за продан дъски, гре­

ди, пръти, вили и други дървета, от мюсюлмани се вземат четири на
сто дъски и четири пръта от сто пръта. А от немюсюлмани — шест
пръта на сто. И от другите също. . . Ако дойдат летви, от мюсюлмани
се вземат четири акчета на хиляда летви, а от немюсюлмани — пет
акчета на хиляда.

12
Из Закона за пристанището Ахтопол от XV—XVI век. —>•
Вж. Извори за българското право, II, с. 61.

Ако в пристанището дойдат с кораб стоки и платове, от мюсюлма­

ни се вземат две на сто, от немюсюлмани — четири на сто. . . Ако се
натовари на кораб дървен материал и замине, пак се вземат четири
акчета на сто. От мюсюлмани се вземат две акчета на сто. Ако се на­
товари риба и замине, [взема се] пак същото.

35
 ЗЛОУПОТРЕБИ ПРИ СЪБИРАНЕ
НА ПОГОЛОВНИЯ ДАНЪК ДЖИЗИЕ

1
Нареждане до кадията на Щип от 1591 — 1592 г. — Вж.
. НБКМ, Ориент, отд., ф. 137 А, а. е. 130. Превод от осма-
нотурски на Е. Грозданова в ТИБИ, VII (под печат).

Ти, който си кадия на Щип, си изпратил до височайшия ми дворец

писмо. В шериатския меджлис дошли живущи в самия Щип и из на-
хиите му заими, тимариоти и голям брой други мюсюлмани, [а така
също] и много измежду раята. Заявили, че понастоящем назначеният
със свещена заповед да събира джизието султански слуга събирал
по 300, по 350, че и по 400 акчета, като упражнявал тормоз [над
раята]. Било поискано да се донесе за случилото се и споменатият
султански слуга бил призован в свещения шериатски меджлис. Ко-
гато бил поставен въпросът, как в действителност [стоят нещата],
заявили в негово присъствие: «Чухме, че вземаш по 300, по 350, че и
по 400 акчета.» Тъй като целта на мюсюлманите била да осведомят
[където трябва], те направили донесение. За да не се допуска да се
взема повече, беше издаден мой ферман да се събира според опреде­
леното в свещената заповед.

2
Донесение на заместник-кадията на Ямбол между 19 сеп­
тември и 8 октомври 1610 г. — Вж. НБКМ, Ориент, отд.,
ф. 145, а. е. 14, л. 1. Превод от османотурски на Е. Гроз-
г, - , данова в ТИБИ, VII (под печат).

Приносителят на документа, вашият слуга Мохамед, е бил наз­

начен да вземе и събере зияде-и джизието, наложено за 1020 [16 март
1,611 — 3 март 1612] г. на неверниците, жители на селата Арнавуд
[дн. с. Иречеково] и Иса бей [дн. с. Пчела] в каза Ямбол. Неверни­
ците в споменатите вакъфи бяха призовани в съда. Когато обаче в
съответствие с височайшата заповед на издадения ферман бе поиска­
но да им се събере зияде-и джизието, споменатите селяни отговориха:
Всъщност за споменатото джизие отнапред идвал вашият раб Али,
един от слугите на служба при дунавския дефтердар Ахмед ефенди.
«[Този Али] изцяло взе и получи зияде-и джизието ни, дължимо за
сметка на указаната година. [То] беше взето и събрано, за да бъде
внесено в Дунавската каса, и ние получихме на ръка тезкере, че сме
го предали.» Тази квитанция бе представена и бе огледана. По та­
къв начин изявленията на споменатите жители бяха приети за верни
и така бе записано и регистрирано.

36
 3
. .... Султански берат от 13 март 1617 г. — Вж. НБКМ, Ориент.
отд., Соф. сидж. 1-бис, с. 249—I. Превод от османотурски
на Е. Грозданова в 'ГИБИ, VII (под печат).

Необходимо и важно е да бъде взето, събрано и внесено в хазна­

та джизието, с което са задължени [за времето] от началото на рама-
зан 1026 [2 септември 1617] г. до края на шабан 1027 [23 август 1618]
г. раите немюсюлмани, отнесени към регистъра на вилаета Ловеч.
Поради това бяха назначени и изпратени като емин моят слуга Рид-
ван, син на Абдулах, спахия от 19 бьолюк със заплата от 17 акчета
дневно; като писар моят слуга Махмуд Арслан от 18 бьолюк на спо­
менатия джемаат със заплата от 32 акчета дневно.
И така, заповядах: Когато споменатите двама мои слуги, нека
се увеличават достойнствата им, пристигнат със свещената ми запо­
вед, вие, кадиите, когато му дойде времето, без изобщо да се бавите
и отлагате, да разгласите и дадете ясни указания по този въпрос пред
всички хора, [а именно]: всеки един от немюсюлманската рая, както
е според свещения шериат, да предаде и връчи на моите слуги полага­
щите му се за посоченото време и според изложената сметка по 220
акчета джизие, по 30 акчета заради бедел-н нузул и по 5 акчета по­
вече за възкачването ми на престола, което прави общо 255 акчета
за всяко хане. В регистъра на споменатия вилает се оказаха твърде
много бегълци и когато той бе коригиран въз основа на височайши
ферман, със съгласието [на данъкоплатците] между тях бяха разпре­
делени акчетата на 150 ханета и на всяко от [наличните] ханета бяха
добавени по 8 акчета, като общо заедно с [допълнително] разпреде­
лените за всяко хане стават по 263 акчета. Да съдействувате [данъци­
те] да се вземат, събират и получават и [данъкоплатците] да се реги­
стрират по изложения начин. И да съдействувате всички акчета от
джизието и бедел-и авариза да бъдат изпратени и внесени в хазната
до три месеца от момента, когато е започнало [събирането].

4
Заповед до кадиите на Румелия от 19 август 1617 г. —
Вж. НБКМ, Ориент, отд., Соф. сидж. 1-бис, с. 182—I.
Превод от османотурски на Е. Грозданова в ТИБИ, VII
(под печат).

До султанския ми слух достигна, че понастоящем назначените

да събират джизието, джизието от циганите, джизието на неверниците
от вакъфите, постъпленията от данъка върху овцете, аваризите и бе­
дел-и аваризите угнетявали и завишавали бремето на раята, като
[вземали] повече от заповяданото.

37
 5
Сиджил № 8 на битолския кадия, протокол между 6 и 15
ноември 1640 г. — Вж. Турски документи за истор^ата
на македонскиот народ, IV, с. 37.

Поради това, че джизието, аваризът и другите обичайни данъци

на раята от село Мургаш, което се намира в околността на спомена­
тия град [Битоля], се увеличиха повече, отколкото може да понесе,
цялата рая се разбяга и разпръсна, а беше останал само неверникът
Дую. Тъй като дълговете и данъците на другите бяха искани от него,
и той избягал, а споменатото село опустяло. В този момент се смята
уместно да бъде върнат споменатият Дую в неговото село, като до
три години от датата на документа освен джизието, което му се по­
лага, и законният юшур от житата, които произвежда, да не се искат
дълговете бедели авариз, испенче и другите обичайни данш , . .
Да не се искат от споменатия Дую до три години, както е написано по-
горе, вакъфските пари, парите от сираци, испенчето, обичайните да­
нъци и въобще нищо освен джизието, което се полага, според [прин­
ципа]: «Онова, което правоверните смятат за добро, то е добро и за
господ.»

6
Оплакване на жители на Каварна от 1730 г. — Вж. Ру­
мелийски делници, с. 104. Превод от османотурски на
Е. Грозданова.

Тези бедни твои роби са рая от Каварна и околните села. Изпла­

тихме изцяло и без остатък поголовния си данък, който ни беше на­
ложен за изплащане, като спазихме условията на височайшия берат.
Молим за височайши ферман да не бъдат връчвани карти за поголо­
вен данък на някои наши немощни и престарели старци, а също и на
малките ни непълнолетни момчета и да не бъдем угнетявани с повече
от определените вноски.

~ ' 7
Оплакване на старец от Толбухинско от 1730 г. — Пак
там, с. 104. Превод от османотурски на Е. Грозданова.

Този ваш роб немюсюлманин е 80-годишен, стар, немощен, бе­

ден. . . От старост очите ми са ослепели и ушите ми са оглушали —
всъщност не съм способен да се прехранвам и припечелвам и засега
нямам нито грош. Назначеният да събира поголовния данък чиновник,
след като проучи и установи бедственото ми положение, не се подчи­
ни на свещения мюсюлмански закон. Той ме задържа насила 130
дни в затвора и като видя по този начин, че не съм в състояние нищо
да дам, ме освободи. Пък сега отново ми вика: «Ще те затворя. . .»
Молбата ми е да се сложи край на беззаконията на споменатия чи­
новник.

38
 8
Из протокол на софийския кадия от 1790 г. — Вж. Ру­
мелийски делници, с. 105.

Раята от Софийска каза направила писмено оплакване до руме­

лийския валия Исмаил паша против бирника на поголовния данък
Шатър заде Сюлиман ага за това, че същият при събиране на въпрос­
ния десятък за 1789 г. им издавал разписки за по-малко пари, от-
колкото били платили, а впоследствие наново досъбирал от тях не-
вписаните в разписките суми. С това той много ги бил ощетил, та
молят валията да бъдат прегледани сметките [на последния] и да бъде
заставен да им върне обратно надвзетите пари.
•л п

9
Из фермана на султан Селим III от 4 декември 1803 г.
до битолския кадия, регистриран в сиджил № 80. — Вж.
Турски документи за македонската истори]а, II, с. 35.

С увеличаване заплатите на редовната войска поради войните

предвидените доходи на моята империя не покриват предвидените раз­
ходи, което довежда всякак до криза и нередности в държавните фи­
нанси. Уреждането на този въпрос бе разгледано от Държавния съ­
вет и след дискусия единодушно бе решено да се добавят във всички
листове от джизието от Истанбул и от всички останали царски земи,
съгласно със светия закон, по 10 пари на низшата категория, по 20
пари на средната категория и по 40 пари на висшата категория. Те­
зи добавки не са като новите данъци, но са позволени от светия закон
и ще служат като помощ на държавната хазна.

10
Из писмото на великия везир до търновския управител
от 15 юли 1837 г. — Вж. П. Дорев, Документи, I, с. 225.

Жителите от село Сатофча [неуточнено], Търновска околия, се

оплакали лично на султана, че без да им са раздавани документи за
данъка джизие (военния данък), събирали са им такъв данък.

11
, Писмо на великия везир до пловдивския назърин от 11
януари 1838 г. — Вж. П. Дорев, Документи, I, с. 233.

По божие попущение, тъй като от върлуващата тая година бо­

лест били умрели много раи в Пловдивската околия, военният данък
за сметка на 1253 [1837] г. бил разпределен и събран според реги­
стрите за гражданското състояние, като останали две хиляди доку­
мента с несъбран данък от умрелите раи. Назъринът по гражданското
състояние Шериф бей настоявал да се съберат сумите и по тия доку­
менти.. И понеже това обстоятелство не било по нейна вина, раята

39
от казаната околия, излагайки горните факти с един махзар на гръцки
до гръцката митрополия, моли да се издействува спрямо тях царска
милост.

ДАНЪЧНИ НАСИЛИЯ И ПРОИЗВОЛИ

1
Заповед до кадията на Провадия от 10 юни 1577 г. — Вж.
НБКМ, Ориент, отд., ф. 25А, а. е. 264. Превод от осма-
нотурски на Е. Грозданова в ТИБИ, VII (под печат).

Село Комарево от посочената каза принадлежи към вакъфите,

посветени на светата джамия на покойния ми баща султан Селим
хан, лека му пръст, която се намира в град Одрин. Людете от селото
изпратиха [в столицата нарочен] човек. По думите му, когато идвало
време за джизието, управителят на вакъфа и бирникът им насила
вземали от тях джизие и за немюсюлмани, които били умрели отпре­
ди години. След като вземали и събирали джизието по описания на­
чин, от всяко едно лице поотделно вземали по 17 акчета и казвали,
че е за капу хакъ. Като десятък от зърнените култури вземали по
един сноп от [всеки] шест снопа. Вземали и по едно агне на всеки
30—40 овце. А когато събирали испенч, от всеки от невръстните им
синове вземали по една кокошка и по една погача. И при събирането
на данъка върху лозята, и по време на харман пак по описания начин
вземали по една кокошка и по една погача, снабдявайки се с продукти
безплатно и безвъзмездно. Налагали също така насила като налог
за слама по 7 и 8 акчета. Карали също така да поправят колите им
и за по три-четири дена да се грижат за добитъка им в местните обо­
ри. Вземали им също така насила по 8 акчета и от ечемик по 50 оки
килето. Причинявали разни и други подобни на тези насилия и при­
теснения, с което принудили повечето от раята на вакъфа да напусне
домовете си [и въобще] сторили много вреди и щети на вакъфа.

2
. Султанска заповед до кадиите на Силистра и Чардак от
7 май 1610 г. — Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 55.

От няколко години чиновниците, натоварени с получаването на

сол в пристанището на Силистра, я продавали на раята от селата по
четири акчета оката. Те събирали парите, преди да раздадат солта,
а след това не им я предавали. . . Понеже сега натоварените чиновни­
ци събирали парите на населението по горния начин, без да му дават
сол, те вършели насилия и злочинства над раята.

40
 3
Ферман от 13 юни 1617 г. — Вж. НБКМ, Ориент, отд.»
ф. 20, а. е. 265. Превод от османотурски на Стр. Димитров
в ТИБИ, VII (под печат).

Живеещите в тази каза [Варненско] задължени люде са изпра­

тили в щастливата ми столица човек и изложение и казват: «Ние,
които в новия султански регистър сме записани като рая от вакъфи-
те на блаженопочившия и опростен от бога султан Селим хан — да му
бъде лека пръстта, сме освободени от всяка странична намеса, а пре­
ди бе издаден и султански указ, щото срещу някои от службите»,
които ние вършим за споменатия вакъф, да бъдем освободени и оп­
ростени от държавните аваризи, от нузул и другите обичайни обла­
гания. След това, когато стана нужда да се ремонтира варненската
крепост, ремонтирахме и поправихме без заплащане, срещу което
също ни бяха връчени свещени заповеди, че сме станали освободени
и опростени от тези тегоби, както е вече отбелязано. Но макар че
никой не трябваше да се намесва и да ни закача понастоящем, про­
тивно на намиращите се в ръцете ни свещени заповеди не само че ни
облагат и изискват някои от обичайните облагания, но бейлербеят,
санджакбеят, техните хора, субашиите им и други административна
лица налагат някои тегоби.» ■

4
Сиджил № 3 на битолския кадия, протокол между I а
10 януари 1634 г. — Вж. Турски документи за истори)ата.
на македонскиот народ, II, с. 31.

Зиммията Гьорго, сенар, жител на село Линтоп, каза Хрупище,.

доведе пред съда зиммията Димо Коста, жител на споменатото село,,
и в негово присъствие заяви и каза: «Преди шест месеца от датата на
документа Фазлулах ага, който е войвода на споменатото село, дойде
там с двадесет-тридесет сеймени и през нощта нападна село Търново,
в което аз живея сега. След като ме затвори и постави в окови, взе
ми хиляда акчета за едногодишен испенч и други раятски данъци.
Споменатият Димо не му падна в ръцете, тъй като отсъствуваше, и
затова искаше и за него още хиляда акчета за неговия испенч и за
другите данъци. Споменатата сума от две хиляди акчета взе от мен,
След освобождението поисках казаните хиляда акчета, които дадох,
за споменатия Димо, но той сега не иска да ги даде. Нека бъде раз­
питан.»
На разпита споменатият Димо отговори: «Наистина Фазлулах
ага, който е наш войвода, дойде в селото, в което живеем, на посоче­
ната дата. След като залови и постави в окови споменатия Гьорго,
взе му известна сума пари и го пусна. Аз пък му дадох и изплатих на
споменатия войвода испенча и другите данъци за посочената година,
които ми се полагат, а за парите, взети от него, нищо не зная. Той:
не ги е дал с мое съгласие.»

41
 Тъй като в закона не е предвидено да се надотъкмяват пари,
(които вземат войводите от раята противно на светия закон, на спо­
менатия Гьорго се забранява да се съди.

5
М олб а на б ъ л г а р и от ф е в р у а р и 1684 г. — В ж . Н. Тодо­
ров, П о л о ж е н и е т о , с. 59— 60.
Ние, бедните жители от Татарпазарджишка околия, долагаме
•следното: Нашата околия издължи исканите със заповед ечемик,
слама, брашно и сено за пловдивската казарма. Ние възнамеряваме
.да изпратим на посоченото място известно количество от определе­
ните ни 11 000 коли дърва, пънове и въглища. Но във връзка със
султанския поход към Одрин от нашата околия бяха взети 180 коли
и 200 коня. Сега пък дойде човек от страна на отговорника по дърва­
т а за споменатите дърва, пънове и въглища. Той поиска те да се
пренесат в одринския мензил посред люта зима и ни угнетяваше и
тормозеше. Ние заявихме, че сме бедни и не сме в състояние през тия
:зимни дни да [ги] съберем и изпратим. За станалото доложи и кадията.

6
П р о то к о л на с о ф и й ск и я к а д и я от 25 ю ни 1686 г. — В ж .
Н. Тодоров, П о л о ж ен и ето , с. 60.
Жителите на махалата Манзур Ходжа в град София се явиха
■пред шериатския съд и заявиха: «Нашата махала има 14 данъчни дя­
ла, но ние не ще бъдем в състояние да платим данъците, защото го­
лямата част от жителите са се пръснали в Лазар махала. И така ос­
танахме само 6—7 бедняци, които трябва да плащаме данъци за 14
дяла, а не сме в състояние.»

С у л т а н с к а за п о в е д до к а д и я т а на Б е р от 1699 г. — В ж .
П. Тивчев и Й. Калудова, Д о к у м е н т и за п олож ен и ето
н а н асел ен и ето в ев р о п е й с к а та ч ас т на О см ан ск ата и м ­
п е р и я (X V I— X IX в .), Г С У Ф И Ф .т . L X V , 3, 1971, с. 4 0 0 .

Раите от каза Бер, подавайки прошение до подножието на трона

ми, съобщиха, че макар да внасят налаганите според закона и според
•съставящите се списъци данъци, аяните на вилаета Саръджа Али със
зет си Исмаил се споразумели с кехаите на града и поднесли на ва-
.лията на Румелия един кон, за стойността на който наложили на бед­
ните раи седем кесии акчета. Тези пари те събрали насила, ощетя­
вайки ги прекомерно.

42
 8
Султанска заповед до кадиите на Видин и Кладово, из­
дадена между 2 и 11 август 1715 г. — Вж. Н. Тодоров,
Положението, с. 64.

' Данъкоплатците рая от Видин са подали заявление до моя трон,

с което ми съобщават следното: «От известно време ние сме си пла­
щали данъците, наложени по закон и по списък на видинския комен­
дант, без да сме обвинени в нещо. Обаче сегашният видински комен­
дант, живущ във Видин, от 1120 [1708] г. насам почна да събира по-
големи суми от определените по законите и по списъците. Така напр.
за данъка испендже — по 44 пари, за всеки кошер пчели — по 10
акчета, от прихода на лозята — за всеки дюлюм насадено лозе по 2
золоти в повече от определеното по списъците. А пък сеймените, без
да имат някакво право, събират по 3 гроша сейменски пари. Тия,
които не дават гореизброените данъци, биват оковавани във вериги и
им удрят по 1000 тояги. От тоя побой около 15 души рая са ранени и
осакатени.» Понеже тоя терор и други подобни мъки нямат край,
населението било опропастено и разпиляно и данъкоплатците рая
молят да се тури край на тоя терор и незаконно събиране на данъци.

9
Изложение на жители на Самоковско от 1727 г., подпе­
чатано със 131 печата. — Вж. Н. Тодоров, Положението,
с. 69.

Още от старо време за нашата каза се изпращаха 4200 листа за

данъка джизие, [плащан] съвместно с ихтиманската каза. За спомена­
тата каза имаше отделно 480 листа. Общо двете кази получаваха
4680 листа. Но в нашата каза има работници и в железните рудници
и разхвърлянето на джизието съвпадна с летните дни, когато в каза-
та ни се намираха кяфирите—работници в рудниците, както и много
овчари, които водят овцете си на летни пасища. Затова в казата ни
бяха раздадени 1800—1900 листа повече. По тази причина бяха об­
лекчени Скопската и Кюстендилската каза. При това положение в
нашата каза дойде през зимата джизиедар, който е наел събирането
на джизието с 5800 листа. При раздаването на листовете той обложи
[с данък] грохналите старци, слепите, куците, юношите и децата. А
след това, за да не остане дял от джизието, който да не бъде събран,
той разпредели и останалите листове така, че на къща в селата се
падат по два-три дяла. Тъй като парите бяха събирани насилствено,
положението на бедната рая в казата се влоши твърде много. Освен
че тя е угнетявана и тормозена, нанесени са й и големи щети. Понеже
мъките и неправдите нямат край, повечето раи се пръснаха, а ония,
които са останали, ще бъдат разорени по същите причини.

43
 10
Из протокол на софийския кадия от 1748 г. — Вж. Ру­
’ мелийски делници, с. 107. Превод от османотурски на
' Е. Грозданова.

Освен определеното за Софийска каза количество извънредни да­

нъци от данъкоплатците се изискват допълнително следните суми:. . .
Прибавят се също 500 гроша под формата на възнаграждение за съ­
бирача на данъците Хасан ага; за негова светлост добродетелния ка­
дия ефенди пак 500 гроша; за наместника му — 50 гроша; за писа­
ря — 30 гроша; за кехаята — 20 гроша; за пазача — 15 гроша; за
главния разсилен в съда — 10 гроша; за разсилните — 10 гроша; за
моллата Ибрахим — 5 гроша. . .

11
Османотурски документ от 1751 г. — Вж. Румелийски
делници, с. 107. Превод от османотурски на Ст. Андреев.

Споменатият имам на кожарницата е проявил претенции за съ­

бирането и получаването на суми от населението на махалите в гр.
Разград, от вакъфските села и от няколко села от нахията от 1745 г.
до първата четвърт на 1750 г. Същият, като пазител на регистъра,
без свещена заповед е присвоил от населението ка селата до спомена­
тата дата насилнически сумата 19 514 гроша и половина.

. _ 12
Османотурски документ от 1751 г. — Пак там, с. 107—
108. Превод от османотурски на Ст. Андреев.

Споменатите Елхадж Муртеза и сердар Ахмед са разпределили и

събрали от раята за собствена изгода в повече 74 400 гроша от редов­
ните обичайни данъци, което се доказва от регистрите за приходите
от данъци за времето от 1745 до първата четвърт на 1750 г.

13
. Султанска заповед от 1759/60 г. до румелийския валия,
пашите везири, комендантите на Видин, Белград и др. —
Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 71—72.

Провинциалните ми власти, като почнеш от великите ми везири,

паши, мирмирани, мютеселеми и други висши чиновници и забити, не
искат и не желаят да защищават правата и привилегиите на раята
селяни, които живеят във вакъфираните в полза на двата свещени
града [Мека и Медина] земи и имоти — права, осветени още от старо
време, от деня, когато страната е била завладяна от исляма. Както се
научавам, провинциалните ми сановници — малки и големи, без раз­
лика на чин и положение, един вид насила се месят в делата и управ­
лението на мукатаата в тези села и без каквото и да е право противо-

44
законно събират от раята селяни разни тежки и леки данъци като
тешрифие ресуми, кудума хаки, па дори и разни тежки и извънредни
данъци, които нито са предвидени, нито могат да се предвидят. Те­
зи данъци според моите достоверни сведения неправилно и противо­
законно налагани, се разпределяли освен това по брутален и нехаен
начин между бедното население рая и в земите на двата свещени мю­
сюлмански града и се събирали с бой, насилие, затвор и преследване.

14
Из изложение на хасковския кадия до султана от 2 юли
1794 г. — Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 148.

Населението и бедната рая от Хасковска околия вкупом се яви­

ха в съдилището и изложиха своето окаяно положение, както следва:
Издръжката на етапната и пощенска станция при с. Семизче [дн.
с. Клокотница] допреди пет години възлизаше на около 20—25 000
гроша годишно, обаче от пет години насам не се покрива даже и с
60 000 гроша. Особено сега, поради настъпилия глад в околията, за
целта не биха стигнали дори 70 000 гроша само за покупката на ече­
мик и слама. Освен това и поради пакостите, които са ни нанасяли
досега разбойниците даалии, голяма част от населението и раята се
е пръснала по други околии. А останалата тук бедна рая поради из­
девателствата на разбойниците е занемарила всичките си работи и е
изоставила земеделието. Цялата ни насъщна храна е разграбена и
унищожена. При това поради повсеместните слаби валежи също и в
близките ни околии се чувствува глад. И бедната рая, като няма въз­
можност да получи отнякъде помощ, сега е принудена да пасе трева
по планината. По тая причина здравословното й състояние е разстрое­
но, а самите те нямат сили за работа, от което следва, че тия хора не
са в състояние да плащат пари за издръжката на станцията.

15
Писмо на великия везир от края на юли 1830 г. до со­
фийския мютеселим Саид паша. — Вж. П. Дорев. Доку­
менти, I, с. 132.

Установи се, че Вие тероризирате и вършите всевъзможни па­

кости над раята от околиите Брезник и Знеполе, като ги облагате с
непоносими данъци и прочее. . . Тъй като събирането на специалния
военен данък от раята, който се изразходва за нуждите на новите по­
бедоносни войски, както и ръководството на другите данъци е възло­
жено на Али бей, не трябва да се измъчва раята с тежести, които тя
не може да понася, защото това ще докара намаляване на държавните
приходи.

45
 16
И з за п о в е д на р у м е л и й с к и я в а л и я от 24 ав гу с т 1830 г.
до би то л ск и те в л а с т и , р е г и с т р и р а н а в си д ж и л № 9 9. —
В ж . Т у р с к и д о к у м ен ти за м ак ед о н ск ата и с т о р щ а , V, с. 50.

От известно време в Битолската каза се появили дерухдеджии

{пълномощници], които вземали върху себе си и оправяли тежките да­
нъци на селата и по този начин, държейки всеки по няколко села, им
давали пари [на селата], добавяйки прекомерна лихва. Тези пари,
тъй като не били давани като депозит, за кратко време малко по
малко, добавяйки лихва върху лихва, ставали значителни суми. Не­
доволни от това и освен «агалъка», който вземали във вид на годиш­
на заплата, дерухдеджиите от парите на дела, който се падал на се­
лата според дефтерите за разпределяне на държавни, местни и други
отношения, инкасирали и «ондалък» [една десета] и по този начин от
дерухдеджилъка си създали средство за печалба и корист и вземали
много пари.

17
П и см о на в е л и к и я в е зи р до с и л и с т р е н с к и я в а л и я от 6
я н у а р и 1831 г. — В ж . П. Дорев, Д о к у м е н т и , I, с. 140.

Преди войната раята в Ямбол броеше 300 къщи, но поради оку­

пацията това население се пръсна и сега се останали само 25 къщи.
През време на окупацията в града бил военачалник Реджеб, който
след опразването на града се върнал обратно и представил запис за
3000 гроша, които по-рано бил дал на кмета на града, и настоява да
му се брои тая сума, като привлякъл на своя страна и кадията. Но и
да предположим, че това е така, не трябва да се допусне, щото един
дълг на 300 къщи да се плаща от бедната рая на 25 къщи.

18
П и см о на в е л и к и я в е зи р до в и д и н с к и я у п р а в и т е л от 19
ф е в р у а р и 1831 г. — В ж . П. Дорев, Д о к у м е н т и , I, с. 143.

Раите от селата Тетевен и Калугерово, Златишка околия, Ни-

кополски окръг, подали заявление направо до султана, [в което] се
оплакали за следното. Събирането на данъците от техните земи, при­
надлежащи на вакъфа на Хаджи Гевхер ханъм от царско потекло,
който вакъф се управлявал от негово превъзходителство цариград­
ския ага, от известно време се възлагало на някои мюлтезими от стра­
на на везирите, видински мухафъзи. Тия мюлтезими, след като при­
бирали полагаемите се данъци, налози и такси, поради алчността си
за пари незаконно и несправедливо угнетявали раята, продавали на­
сила добитъка, къщите и вещите й уж заради някакви глоби, като съ­
щевременно вършели и разни жестокости. Тъй те станали причина тия
раи да се пръснат из разни места и сега от 1000 и повече къщи са ос­
танали само 200—300. Раите молят да се тури край на тия жестокости

46
и издевателства, като се възложи събирането на тия данъци на лице,,
определено от страна на управлението на вакъфа и което да съчувст-
вува на раята.

19
. Предписание на великия везир от 29 май 1832 г. — Вж~
П. Дорев, Документи, I, с. 156.

По-напред се смяташе, че в самия град Дойран, Кюстендилски-

окръг, имало 800 души мюсюлмани и християни и 80 души евреи.
Държавните искания и другите разходи на въпросната каза годишно»
възлизали на 100 000 гроша. От старо време се смятало, че мюсюлма­
ните са четири на сто, поради което се облагали общо с 4000 гроша,,
евреите с 1200 гроша, а остатъкът бил събиран от християнското на­
селение. Освен това под вид на харч за наместника на кадията на спо­
менатата околия бил обичай да се взема по пара на грош, но от ня­
колко години насам му давали по 6000 гроша, а под вид на разходи
за правителствения конак плащали и на войводите на околията още
по 30 000 гроша [годишно]. . . Вижда се, че се върши жестока неспра­
ведливост над раята. . .
Навремето от 263 ислямски къщи в околията се пресмятало, че^
в самия Дойран има 9 V* на сто такива къщи. Ето защо била изда­
дена и изпратена височайша заповед данъците да се пресмятат върху
тая база, а според съдържанието на прошението на християните из­
лиза, че мюсюлманите и християните са поравно, при все това раз­
хвърлянето на данъците ставало постарому. Това се потвърждава и
от иляма и тефтерите по данъците. Няма царско съизволение за та­
кива несправедливости.

20
Н а р е ж д а н е на в е л и к и я в е зи р д о у п р а в и т е л я н а Н и к о п о л
от 30 декември 1840 г. — Вж. П. Дорев, Документи, I,
с. 259.

Въз основа на молбата от страна на няколко души жители от

Свищовска околия, числяща се към управлението на поверения Ви
Никополски окръг, които са дошли в Цариград с махзар да се оплак­
ват от тежките данъци, въпросът бе отнесен до Висшия държавен съ­
вет, откъдето ни се съобщи, че миналогодишният налог на тая око­
лия бил малко тежичък и съгласно с танзимата ставали и някои ра­
боти, които нямали нищо общо с данъците. Поради това намери се
за уместно и се реши да се намали [тоя налог с] една сума от 82 470
гроша, след което остатъкът да се събере като данък.
Обаче според показанията на казаното население освен общия
данък, десятъка и военния данък, вземали им се още и следните бе-
рии: данък инадие, събиран от сиренето и от други дребни съестни:
продукти; от лозята освен десятък вземала се някаква такса за лозя..

47
Те молят да им се опростят тия берии. Съгласно с танзимата, понеже
е забранено да се вземат подобни неща, необходимо е да бъдат премах-
лшти.

21
. Нареждане на великия везир до меджлиса в Търново
от 7 април 1841 г. — Вж. П. Дорев, Документи, I, 262.

Търговци от Търновска околия със заявление се оплакват, че

х:лед като са купили стоки от Цариград и са платили нужното мито,
срещу което се снабдили с квитанции, при пренасянето на стоката в
казаната околия повторно им искали мито за същите стоки, поради
което молят да се забрани и премахне тая намеса.

22
Писмо на великия везир от 5 ноември 1841 г. — Вж. П.
Дорев, Документи, I, с. 265.

Макар в Серска околия от време да е останал обичай да се взема

беглик от агнетата и от яретата по тридесет пари на глава, както се
взема от овцете и козите, но понеже от другите околии не се взема,
запитано е дали следва да се премахне тоя беглик в тая околия от аг­
нетата и от яретата. Според стария обичай тоя налог ще трябва да се
плаща, както е определен, но след като се вземе веднъж от дойните
овце и кози и от овните и пръчовете, вземането на беглик от агнетата
и яретата ще бъде повторение и противно на царската справедливост.

23
. Нареждане на великия везир до управителя на Румелия
от 17 юни 1848 г. — Вж. П. Дорев, Документи, I, с. 303.

■Кюркчийският еснаф от Пловдивска околия се оплаква, че след

като си плаща установеното мито за доставените кожи за кожуси от
странство или от други места на царството и приготовлявал от тия ко­
жи хубаво изработени кожуси, чиновникът по интизапа облагал тия
кожуси с интизапско право, поради което еснафът бил ощетяван и
моли да се забрани това. Тъй като съгласно с царското ираде не бива
да се вземат други такси под формата на интизап, наредете да се за­
брани това вземане.

24
Из доклада на пруския консул в Русе М. Калиш от 27
февруари 1858 г. до пруския дипломат в Цариград Гун-
длах. — Вж. Документи из германските архиви, с. 328.
От 1856 г. насам не се плаща харач от християните, а още по-го-
лемия данък йени-аскерие (военен данък). Тукашното управление
започна почти в същата година, след като беше събран харачът, да

48
събира втория данък с обещанието, че платеният вече харач ще бъде
прихванат по-късно. Това обаче не стана и след дългото чакане на
християнското население от тукашната провинция беше признато се­
га, че този платен по-рано в повече данък няма да се върне обратно.
С тази мярка правителството взема една значителна сума от много
обеднялото население от войната.

25
Из доклада на пруския дипломат в Русе М. Калиш от 9
януари 1859 г. до пруския дипломат в Цариград Айхмаи.
— Вж. Документи из германските архиви, с. 340.

Турското правителство събира годишен данък от 10 пиастъра на

глава от всяко прасе, което е встъпило във възраст от 2 месеца. Освен
това и откупвачът на данъците във всяко село събира допълнително
също данък от 3 пиастъра.
Откупвачът на данъците — един турчин, тази година е дошъл до
следното долно хрумване, за да увеличи доходите си при събирането
на данъците. Той брои именно при всяка прасна свиня цицките и съ­
бира за всяка една от тях и за майката свиня по 10 пиастъра въпреки
протестите на селяните. По този начин трябва да платят често по
80—100 пиастъра данък за една свиня, често пъти повече, отколкото
струва тук животното.

26
Окръжно предписание на великия везир от 14 декември
1863 г. — Вж. П. Дорев, Документи, I, с. 448—449.

Научаваме се, че макар чрез дадени специални наставления да

се съобщи навсякъде да не се взема никакъв налог от произвеждана­
та в империята сол, в някои градове и околии под предлог на инти-
зап, кантарие и сергия чиновниците на прекупвачите на интизапа
събирали налог от продаваната по пазарите сол и по такъв начин,
като повдигали цената на солта, която е продукт от първа необходи­
мост, предизвиквали оплаквания на населението.

ДАНЪЧНИ ПРИТЕСНЕНИЯ
И ДИСКРИМИНАЦИЯ

1
Из наблюденията на немския дипломат Ханс Дерншвам,
посетил Османската империя през 1553—1555 г. — Вж.
X . Дерншвам, Дневникът, с. 34, 80, 101, 189, 194— 195.

Тук [в София] е имало голяма християнска черква, още запазе­

на. Сега е склад за оръжие и за всякаква плячка. . .
Причината за голямото подчинение, което турчинът среща в
земите си, е голямата, безмерна тирания; той трябва да държи всич-

49 4 По следите ва васвлнето, час» I

тси в покорност и никоя земя, нито пък човек му е скъп, всички тряб­
ва да търпят — както заробени, потиснати, пленени хора, от които
някой поради тревога, страх, нужда и принуда не може вече да мръд­
не, нито пък да изправи глава. Всички са крайно унижени, принизени
със земята, така че животът им е мъка. . .
Лъжливи свидетели тук се намират достатъчно за по 5 и 10 ас-
при. . . Когато нечий въпрос трябва да бъде решен въз основа на
клетва, възлагат му — в зависимост от това, какви са вещите и ли­
цата — да се закълне заедно с 10 или 20 души. Той скоро довежда
такива хора, дори и от най-позорните места, които му помагат да се
закълне в главата си, че е прав и че те също се кълнат вярно. После
дава всекиму по няколко бели пари и ги пуска да си вървят по дя­
волите. . .
Българите нямат право да носят хубави дрехи. Ходят всички в
сиви и бели ямурлуци, нямат нито обуща, нито ботуши, а само цър­
вули от необработена волска кожа и чорапи до коленете. Мъжете
нямат горни дрехи, ходят само по ризи зиме и лете. Не са остригани
като турците, а отзад им висят дълги кичури коса, по които се поз­
нава, че не са турци. Никой не носи оръжие, само големи тояги. Те
се оплакват много от турците, трябва да ходят по ангария на 50, 100
мили и освен това да плащат у дома си всички данъци и налози, така
че направо могат да измрат от глад. Защото турците грабят само бед­
ните християни и всеки ден измислят по нещо. . . Много българи,
около 100, били отведени по Дунава до Амасия и Персия, за да пазят
конете на султана, на пашите, спахиите и други, а при това трябвало
да нощуват на открито. Турците искат само да господарствуват, а
други да работят за тях. . .
Този ден ни настигнаха много българи, които идеха подир нас.
Бяха на дружини от по 20 човека. Били вървели 9 дни, ден и нощ, от
Цариград. Там били изпратени да работят ангария на султана и па­
шите: да косят сено, да жънат и пр. Два месеца трябвало да работят
безплатно, а сега бързаха към домовете си, защото житото им гниело
по нивите. Те живеели отчасти край Смедерево и Белград. Така ко­
раво се държат турците с християните, които освен това трябва да
плащат и всички данъци.
Същия ден моят хазяин, един българин, ми разказа много неща
за невероятното им потисничество. Той имал четирима сина. Единия
му взели за султана или за пашата Али, който е техен господар. В
тяхното село данъкът за момчета се падал на всеки пет години. Ко­
гато някой имал само дъщери и нямал синове [недовършено].
Освен това домакинът на една къща плаща за 1 година харач —
това е данък на султана — 100 аспри за себе си; за всеки син — съ­
що по 100 аспри; когато жени дъщеря, плаща на техния спахия —
това е надзирател или наместник — 32 аспри.
Също така за 2 овци се плаща 1 аспра, за 2 свини — 1 аспра.
От целия добив десятъкът в снопи трябва да бъде овършан, да го из­
кара на пазара и да го превърне в пари. По същия начин десятъкът
от виното в кофи трябва да се обърне първо в пари, през което време
никой няма право да продава нищо, нито дори да подарява, нари­
чат го «монополие». . .
От Цариброд [дн. Димитровград] и от още едно село трябва да
дават ка техния паша Али по 50 косача, а за жътва — по 70 души за
100 дни. Освен това за Коледа всеки селянин трябва да даде по една
кокошка и ечемик за едно зобене, а пък ако годината е плодородна —
и овес за едно зобене.
Когато от Цариград потеглят за война галери, горното село и
околността трябва да дадат един човек за гребец. Който не иска да
отиде, трябва да плати 2000 аспри на чауша, а който тръгне — тряб­
ва да получи от цялото село 2000 аспри за издръжка.Султанът не им
заплаща нищо и всяка година от тях и околността трябва да отиват
5 човека. . .
Освен десятъка всяка къща трябва да дава на пашата по един
товар ечемик и по един товар пшеница, а горният паричен данък тряб­
ва да се плати изцяло до Коледа.
Както ми разказа моят хазяин, който за цяла една нощ не можа
да ми опише докрай техните мъки, трябвало, когато при тях идвали
еничари и чауши, на всички да им тъпчат търбусите безплатно. Дори
ако пред очите им се гаврят с жените и децата им и освен това бият
мъжете, никой няма право да се защищава. . .
Чрез такова управление всички християнски земи са лишени от
стария им ред, честност и граждански права, защото в цяла Турция
в нито един град по правило вече няма истинско гражданство, няма
съвест, няма община и пр. Каквото отсъди султанският застъпник,
когото наричат кадия, т. е. съдия (а те всички са дебели магарешки
глави), с това всеки трябва да се съобразява. Ако някой нещо се е
провинил или пък бъде набеден, кадията го наказва с глоба и ос ен
това нарежда да му ударят неколкостотин тояги.

2
Из наблюденията на немския дипломат Стефан Герлах,
пребивавал в Османската империя от 1573 до 1578 г. —
Вж. Cm. Герлах, Дневник, с. 62—63, 163—164, 211—212,
225, 256, 262.

Всеки възрастен човек трябва да плаща годишно един дукат или

70 аспри, да дава и нещо определено за къщата, лозето, нивите, ли­
вадите си и каквото има друго; също когато предстои военен поход
или друго и турчинът се нуждае от слуги за копаене на окопи или
от гребци за корабите, той изтръгва от християни и евреи определе­
ни суми пари. Но неговите изнудвания в Константинопол и други
градове са малко по-поносими. . . Онези обаче, които живеят под
властта на бейовете, санджакбейовете и бейлербейовете, са най-окая-
ни, защото на тях им вземат всичко, така че едва преживяват; обират
им парите, за да подкупват Мехмед паша да им помага да заемат по-
високи служби. Свалят ги на няколко години и като дойде друг на

51
негово място, той граби също толкова много, че когато трябва и него
да свалят, да може да омилостиви с пари пашата.
Извънредно голямо тегло в Турция е и това, че има толкова мал­
ко пощенски коне, поради което чаушите имат власт да вземат коня на
първия, когото срещнат, каквото и да кара, и да яздят няколко мили,
я бедният човек може да тича подире му и да търси коня си. На тур­
чите това рядко се случва, но на християните — твърде често. Пора­
ди това, когато видят още отдалече, че някой чауш се приближава
към тях, те веднага бягат встрани, из храсталаци или гори, а други
скриват конете си на тайни места. Ако кадията, т. е. съдията на някое
градче или село, не снабди някой чауш веднага с кон, бива строго на­
казван. Това бреме е толкова непоносимо, че цели села заедно избяг­
ват и отиват в пусти места, защото иначе християните трябва да да­
ват на всеки турчин конете и децата си, както и храните и виното,
които през цялата година са добивали с пот и труд, а освен това да
търпят и много бой. Чаушът ги принуждава да дават всичко, което
поиска, и ако не го получи веднага или те се съпротивляват, наказва
ги жестоко, така че и цялото село не смее да шавне срещу неговата
власт: такъв страх имат тези хора. . .
На 19-и [ноември 1576 г.] дойде на обяд у нас старият Зигомала
и се оплаква какво лошо нещо му се случило, когато си отивал вкъ­
щи, след като беше у нас преди два дни. Отишъл към Пера или Га-
лата и купил риба, но по пътя за вкъщи, като стигнал хълма на пат­
риаршията, срещнал един турчин, когото, както и баща му, добре
познавал. Турчинът попитал какво носи. Той отговорил: «риба».
Турчинът казал: «Във вашето евангелие е писано: който има две
дрехи, трябва да съблече едната и да я даде на този, който няма ни­
каква.» Той, старият, бил виден служител на патриаршията, а досе­
га никога не бил подарявал нищо — нито на него, нито на баща му.
Като разбрал какво цели, Зигомала веднага извадил кърпичката си
и рибите и му дал половината. Турчинът ги взел ядосан и отминал, но
неговият слуга тръгнал подире му, като подвиквал тяхната известна
и срамна ругатня «бре гяур» — «ти куче», и измъкнал от ръцете му
кърпата с останалите риби и 8 или 9 райхсталера, завързани в нея.
Помолил го да задържи рибите и да му върне само кърпата, но на­
празно. След това се върнал, отишъл в къщата на турчина и се опла­
кал от насилието на неговия слуга. Той му отговорил: «Какво! Да
не би да ме считаш за разбойник, че аз или някои от моите хора да
вземем насила нещо твое?», и с големи заплахи го изгонил от къщата
си. Зигомала се оплакал на патриарха от това безсрамно насилие, но
той му отговорил: «В Турция има обичай, когато турците вземат не­
що от някого и той, понеслият насилие от тях, се оплаче, трябва вед­
нага да отиде при тях с подарък, за да се сдобрят отново с него». . .
Султанът беше заповядал три дни поред да разгласяват из гра­
да, че никой християнин или евреин, които са под негова власт (с
изключение на търговците и чужденците), не бива да носи нещо от
коприна, дори не и фини кърпи, а само груби за по половин талер.
Може да носи също само прости, некрасиви обуща, чисти чалми, но

52
груби и неголеми и само шалвари, без чорапи. Когато заптиета ви­
дят копринен колан на християнин или евреин, откъсват го от тялото
му и го водят при съдията, който на туй отгоре нарежда да му уда­
рят и няколко тояги. Защото наказанието е такова — който носи коп­
ринена дреха, вземат му я, трябва да изтърпи няколко удара по стъ­
палата и да плати няколко дуката. Такава заповед е издавана пред»
също от султан Селим и Сюлейман. . .
Но и друго тук е угнетително: ако някой турчин има нещо про­
тив някой християнин, довежда 10—20 свидетели, които не знаят
нито дума за работата, но християнинът трябва да излезе виновен м
загубва отново всичко, каквото е събирал в продължение на много
години. Защото свидетелството на християнина, дори и най-справед­
ливото, не важи нищо пред свидетелството на турчина. . .
Вечерта [на 16 юни 1578 г. в с. Клокотница] един българин ми
каза, че често един свещеник трябвало да обслужва 6—8—10 села
и затова съседните села ходели заедно на литургия. . .
Бедните хора ежедневно биват изтезавани от преминаващите,
на които трябва да донасят сено, ечемик и друго, а турците едва им
плащат половината. Отначало не искат нищо да дадат, докато не ги
наругаят и ударят, защото не се доверяват. Имат сред тях един над­
зирател, когото турците наричат кехая или интендант. Той трябва
да набавя за всеки, който идва, сено, трева и ечемик за конете и
хляб и друго необходимо — за хората. Нощем селяните трябва да
вардят пред странноприемниците товарите на пътуващите, денем
един от тях трябва непрекъснато да язди напред, да показва пътя й
да казва къде има добри или лоши пътища, а където пътят е лош,
трябва да вървят заедно с тях и да придържат колите и каруците-
Това трябва да вършат и всички други християни. Чаушът им взема
залог — дреха, ловджийски нож, мотика, секира, тепсия за храна
или друга покъщнина, за да се грижат за този или онзи. Който не
дойде или избяга — загубва залога си. Много го изоставят и избяг­
ват. Робски народ са — не вършат нищо, докато не ги ударят и на­
бият, след това тичат и носят каквото поискаш, но преди това не из­
пълняват нищо. Заради това и чаушите или другите турци удрят
здравата.
3 .
Из пътеписа на френския генерал Франсоа дьо Тот от
60-те—70-те години на XVIII век.—Вж. Френски пътепи­
си, I, с. 318, 322.

Вече видяхме, че хората на закона единствени могат да се радват

на богатствата си, а за християнските или еврейските поданици ня­
ма защо да говоря. Презрени, обиждани дори от носача мюсюлманин,
който им служи, те биват зачитани от властта само доколкото тяхна­
та дейност натрупва богатства, които всекидневните злоупотреби
отнасят по канала на подставените лица в бездната, където владе­
телят поглъща всичко. . . '
Именията на султана също често биват нападани от тези разбой--

53
ници, наричани хайдуци, които Бършат там най-големи ужасии.
Управниците рядко предприемат нещо за унищожаването им, и то
винаги по нескопосан начин, така че усилията им са насочени само
към разпръсването и отстраняването на разбойниците от столицата.
Ако те извършат убийства в някое село, кадията отива там, за да из­
нудва жителите, без да се грижи за издирването на виновниците. По­
ради тази причина първата грижа на жителите винаги е да прикрият
престъплението от съдиите, чието присъствие е по-опасно от това на
крадците.
Отклонението, което бях направил, за да отида в Серай [на Ги-
раите], беше дало време на турската армия да мине Пазарджик [дн.
Толбухин] и когато стигнах на пътя за Константинопол, срещах само
изоставащите, но труповете, с които беше отрупан пътят, разоре­
нието на селата и опустошението на цялата страна показваха без
друго ужасното безредие, което я съпровождаше при преминава­
нето й. Кавалерийски и пехотински групи се присъединяваха към та­
зи армия, едните и другите без офицери начело и без следа от дис­
циплина. Малките групи, които ние срещахме, изглежда че бяха съ­
брани само за да се карат и бият помежду си, да стрелят, където им
падне, да се забавляват от възникналите инциденти, да убиват ня­
кои нещастни християни и считайки, че техните неприятели са вече
изтребени, мимоходом да събират останалата неприбрана реколта;
но тя беше така добре ограбена от ядрото на армията, че остатъците
от тази ужасна жътва достигаха дори до стените на Константинопол;
огънят беше опустошил всичко.

4
Из пътеписа на френския дипломат граф Д ’Отрив Алексан-
дър-Морис, Блан дьо Ланот, от 1785 г. — Вж. Френски
пътеписи, I, с. 333.

Днес бостанджибашията ни поднесе едно зрелище, наскоро на­

бит на кол арабин; той е бил главатар на банда крадци, ужас за път­
ниците и бедствие за този край. Тук има само две добри служби: тази
на крадец и тази на хасеки [еничарин-полицай], и двете за сметка на
населението. Отначало разбойниците се установяват в подходяща
местност и веднага околните села са задължени да изпратят на посо­
ченото място припаси и храни под страх да видят още през първата
нощ запалени горите, житата и колибите. Между това бостанджи­
башията, уведомен навреме, изпраща една дружина хасеки. Начал­
никът отива напред, осведомява се за движението и разположението
на крадците, давайки си вид, че ги преследва, претърсва всички села
по пътя, влиза в къщите под предлог, че иска сведения, заплашва
жителите като укриватели, изнудва главно богатите, които освобож­
дава срещу пари, и ходи така от село в село, грабейки от едната стра­
на, докато от другата страна бандитите убиват. Но това не е всичко.
З а да има ред, остава да се намери един нещастник, годен за обесва­
не. Хасекията, задоволен от плячката, отива в Родопите или в Бал­

54
кана да търси някой все още полудив овчар, който едва притежава
човешки образ, неспособен нищо да обясни. Оковават го във вериги
и го отвеждат при бостанджибашията, който според доклада на хасе-
кията и лошата външност на нещастника го осъжда на смърт. Бъл­
гаринът се обесва, полицейският е възнаграден, крадците продължа­
ват да грабят, народът пъшка, а бостанджибашията се хвали с уме­
нието си да поддържа реда в името на султана, който някой ден може
би ще го направи паша или велик везир.

5
Из пътеписа на французина Франсоа Пуквил, посетил
Балканския полуостров през 1798—1801 г. — Вж. Френ-
' ски пътеписи, I, с. 435—439.

Харачът е основен данък, вид приход, който засяга всеки пред­

ставител на раята, достигнал дванадесетгодишна възраст. Тъй като
в Ориента няма документи, отразяващи гражданското състояние на
лицата, кадиите, които трябва да се произнесат, в случай на затруд­
нение измерват главата на данъкоплатеца с въже, служещо за мярка.
Те са убедени, че природата за определена възраст не може да даде
друго развитие освен това, което показва тяхната мярка. . .
Най-ниската стойност на квитанция за платен харач е една злат­
на монета от четири пиастъра, която според курса от 1801 г. отговаря
на шест франка и дванадесет су. Поданикът, който е издължил този
ежегоден данък, получава къс квадратна хартия, синя или червена,
върху която са сложени пет или шест печата, и тази хартия се нарича
квитанция за харач. Всеки, който не е мюсюлманин, се познава по
особеното облекло, установяващо разликата дори между отделните
райони. Пред вратите на градовете неумолимо се иска квитанцията
за платен харач, тежко му на този, който не я притежава: заставят го
да се снабди с друга, често след като са го наказвали жестоко с бой
с тояга. Този данък се плаща всяка година и квитанцията се подно­
вява. . .
Най-реални доходи на пашата му носят: чифлиците, дадени му
за длъжността, която заема; реквизирането на коне, имущества и
храна, които може да поиска; наследството на длъжностните лица,
чиито имоти в случай на смърт се връщат на султана; сумите, вне­
сени от архиепископите и поповете, когато заемат своите постове, и
най-сетне изнудванията, които за всеки властник представляват
мина, която носи печалба благодарение алчността и насилието, ос­
таващи винаги ненаказани.
Тъй като за всяко престъпление трябва едно отговорно лице,
всяка околия си има кмет или коджабаши, отговорен за бунтовете и
неплащането на данъците. Селата изцяло са отговорни за убийства­
та, които стават на тяхна територия: винаги се предполага, че те са
могли да ги (предотвратят. Ако жертвата е турчин или известен път­
ник, тогава ^жителите се облагат; ако са виновни, ги наказват със
смърт. Ако те се бунтуват, обикновено се казва, че призовават не­

55
приятелите на държавата; желязото и огънят трябва да накажат
тази дързост; останалата част от населението се осъжда да бъде про­
дадена като стадо презрени роби.
Полицията и управлението в големите градове са в ръцете на
бейовете и агите; в пристанищата тази власт се дели с капудан па­
шата. Бейовете имат право да наказват с бой с тояги, да определят
глобите; те си позволяват от време на време и някои изнудвания.
Поверено им е ръководството на военните сили; под началството на
пашата всяка седмица части от всеки санджак отиват при него за
преглед. . . Скоро те се завръщат в гарнизоните си, като плячкосват
селата, чиито жители си отмъщават на изоставащите, убивайки ги
без пощада, когато са сигурни, че няма кой да ги издаде.
От всички насилия най-големите не произлизат от самовластие-
то, което внушава страх у населението и смазва силните; безчестието,
най-възмутителната тирания произлиза от анархията. Видях най-
долния от турците да слиза от коня си, да измъква един грък от дю­
кяна му, да го натоварва с багажа си и да му заповядва да го следва,
без този човек, способен да си отмъсти, да посмее да каже нещо!
Видях млади мюсюлмани да удрят побелели от годините глзеи и да
вдигат ръка срещу старци!. . .
Кадиите имат само една цел, по отношение на която си приличат,
а тази цел е да печелят пари. По време на своето управление, което е
временно, те гледат да извлекат по възможност най-големи облаги от
службата, която са купили.

6
И з в п е ч а т л е н и я т а на ф р ен ск и я уч ен А ми Б у е , п осетил
Османската империя през 1836—1838 г. — Вж. Н. То­
доров, Положението, с. 139—141.

Турците се показват още много ревниви по отношение на дрехи­

те и оръжието, които носят техните поданици християни. Те не могат
да понасят християните да имат по-разкошни дрехи и оръжия от тех­
ните. Особена завист възбуждат у тях обкованите в сребро оръжия.
Някога християнинът е трябвало да крие оръжието си, когато срещне
турчин. Това унижение вече не съществува, но затова пък повечето
от раята имат право да носят оръжие само когато пътуват. . .
Все още съществува обичаят хората на пашите и господарите да
използуват първия срещнат, за да им слугува, например да им държи
конете, да им носи собствения багаж или багажа на приятелите им
и п р . Случи ни се дори да видим как един нищожен турски офицер
накара слугата в един хан да пусне нашия кон, за да държи неговия,
с риск да остави нашия да избяга. Освен това понеже християнинът
все още стои по-долу от мохамеданина, той трябва да понася много
неща, които мохамеданинът никога не търпи. Така често пъти човек
се учудва на хулите, с които един турчин се осмелява да обсипе един
рая, макар и да е насаме с него, докато християните, с изключение на
албанците католици, съвсем не си позволяват да отвърнат по съшия

56
начин. После християнинът не може да държи сметка за няколкото
удара с тояга или с камшик, нанесени му от някой турчин, защото ако
се оплаче на кадията, турчинът ще измисли достатъчно уважителни
извинения за прегрешенията си. . .
От редовните данъци, които събирали пашите, най-важният е
поголовният данък, наричан от турците харадж, от раята славяни и
гърци — харач, а от албанците — карач. Харачът, който през януари
1840 г. се проектираше вече да бъде премахнат, се плаща от всички
мъже на възраст от 7 години до дълбока старост. Така че за едно
семейство е истинско бедствие да има много невръстни деца (какъвто
е случаят особено със славяните). . . Понеже турците нямат реги­
стри за раждаемост, те съдят за възрастта на децата по височината
им, според твърденията на свидетели, или пък смятат, че могат да я
определят по големината на главата посредством едно маркирано и
размерено въже. Освен това, вместо да изпращат комисии по селата,
за да извършат тая работа, турците намират за по-удобно да изЕикват
селяните в окръжните центрове. . .
За бедните селяни тези данъци достигаха общо до 250 пиастъра
(62,5 франка) годишно. А в Горна Мизия ние видяхме доста мало­
имотни собственици да плащат по 500 до 1000 пиастра (125 до 250
франка). Селяните най-много се оплакват от данъка върху добитъка,
защото той невинаги отговаря на стойността на тоя добитък. . .
Все пак всички тия данъци биха били поносими и страната би
могла да процъфтява, ако нямаше освен всичко това и принудително
даване на квартира (конак), реквизиции в натура (нузул), принуди­
телна работа, данъци, събирани индивидуално от пашите (таин),
военни контрибуции или «джаал», с една дума, извънредни такси,
събирани без определени дати и установявани само според прищев­
ките на властта. И мохамеданите са обложени с една част от тия да­
нъци, в частност с данъците, събирани от пашите, но обикновено власт­
та ги щади и преди всичко тя ги товари с много по-малко принуди­
телна работа, принудително даване на квартира и реквизиции в на­
тура. . .
Освен това принудителното даване на квартира е един косвен
начин да се наказват изпадналите в немилостхора или дори да се ра-
зоряват цели семейства, защото нищо не пречи на един паша или
дори просто на някой от заместниците му да продължи времетрае­
нето на тоя вид изплащане на данъци чрез прехрана. Коджабашията,
или главата на християните, би могъл да прави възражения, но той
няма да бъде чут. . . Случва се така, че някои семейства буквално се
разорават, като хранят месеци наред тоя род разквартирувани вой­
ници. А ако в подобни случаи властта обещае да плати разходите,
несправедливи паши съумяват при уреждане на сметките да се отър­
ват с някоя минимална сума и карат бедняците, които се страхуват
от побой, да си затварят устата. Едно семейство в Дупница, където
ние отседнахме, беше изпаднало в такова положение. . .
Безчовечността на принудителните работи възмущава жите­
лите на Турция. Така, изпращат се хора да работят по няколко дни

57
яа няколко левги разстояние от дома им, вземат се селяни, дошли на
лазар. . . за да вършат някои работи, които ще траят може би цели
дни, и никой не се грижи какво ще стане със стоката им, коня или
магарето им, как ще се хранят тия селяни, как ще се предпазят от
■студа и къде ще спят. Тази грубост достигна дотам, че турците изпра­
щат на 20 и 30 левги далече първите срещнати по пътя селяни, без
да им оставят време да се облекат добре, нито да вземат достатъчно
пари за издръжката си. Винаги ще си спомням селянина от Дебър,
който плачеше по пътя, загдето не можал да уталожи глада си и да
вземе дрехата си, за да се пази от извънредно студения вятър. И все
пак по заповед на властта или по-скоро на някакъв окаян гавазин
дой отиваше в Монастир [Битоля], на 25 левги разстояние. Подобни
случаи ние видяхме в България и в Босна. . .
Притесненото положение на жителите е още по-страшно отеж­
нено от реквизициите в натура, било само за един преход на войската
■(тогава те се наричат «нузул»), било за целия й поход (тогава се на­
ричат «сурсат»), от извънредните данъци н по време на война най-
много от произволните налози и принудителни заеми («джибаети»
и «текялифи-шакка»), които разсипват страната.

. 7 ;
Из изложението, предадено през 1850 г. от българския
публицист Александър Екзарх на великия везир Решид
паша. — Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 160—164.

Кърсердари. Това са хората, които са натоварени да разпреде­

л я т по селата данъка харач и които в разстояние на три месеца тряб­
ва да приберат цялата сума било с удари от тояги, или другояче. Тези
от обложените, които нямат готови пари, заемат с лихва пет на сто
месечно, което представлява увеличение на данъка. Що се отнася пък
до нещастниците, които не се ползуват с особено доверие, за да могат
да вземат отнякъде назаем, казаагаларите пращат при тях бюлюкба-
шиите, за да им вземат овцете. Те ги продават приблизително по за
20 или 30 гроша и намаляват данъка само с три четвърти от получе­
ната сума. Ето как всеки българин плаща своя харач и този на де­
цата си. С него постъпват по същия начин и по отношение на вълната,
сиренето, маслото, меда и т. н.
Вергия. Събирането на този данък започна едновременно с пуб­
ликуването му. От него проплака нероденото дете в утробата на май­
ката. Идват на нивата и ако селянинът няма пари, веднага го замък-
ват в затвора. Ако мъжът го няма и намерят само жена му, и с нея
правят същото. Тогава идва съпругът.
— Ефендим, казва той, почакайте малко, докато прибера и ОЕър-
шея житото си. Тогава бих могъл да продам и ще ви платя.
— Не, невернико, аз ей сега или ще те откарам в града, или твоя­
т а. . .
Какво прави този сиромах, за да не бъде задържан в затвор и
да не остави да изгние реколтата му? Той изоставя в ръцете на неу­

58
 молимия бирник това, което му е най-скъпо. Вие разбирате какво,
без да ви го казвам. . .
Беглик. . . Бегликчията, придружен от бюлюкбашията, с когото
също се е разбрал, се връща в казите. От докараните овце той взема
една на пет. И ако се случи бедният човек да му представи само пет­
десет, теглят му един хубав бой с тояги и му вземат от петдесетте ов­
це седем. Ако този нещастник заедно с други, които като са били об­
рани, се яви предмеджлиса със сълзи на очи, там му отговарят: «Айол,
тези господа са носители на султанска заповед, те ви вземат само това,
което трябва, но вие криете овцете си. . .»
Това не е всичко. Има нещо още по-възмутително. Когато бю-
люкбашиите или бегликчиите пристигнат в селата, те се обръщат към
кехаята и с привидно благосклонен тон, който обаче съдържа скрита
заплаха, му казват: «Вие знаете, че трябва да прекараме тук няколко
дни. Трябва ни едно жилище, и то най-доброто, което може да се на­
мери. Преди всичко направете тъй, че там да дойдат най-хубавите
девойки и булки. Те да бъдат свежи и весели, защото не е редно да
останем в едно толкова тъжно село, без да можем да се поразвеселим.»
След тези им думи ги завеждат заедно с техните слуги и коне в най-
удобната във всяко отношение къща. Те се настаняват там и добро­
волно или насила получават всяка вечер и сутрин кърма за конете
си, а за себе си — сладкиши, вина, всякакви ястия, пилета, ракия и
пр. На всичко отгоре най-красивата жена от къщата им прислужва.
Когато те са на масата, тя стои настрана права, със скръстени ръце.
Накрая тия великодушни хора, така много загрижени да се придър­
жат към предписанията на фермана, на тръгване плащат само един
грош за нощуването или не плащет изобщо нищо, ако са изразход­
вали повече от дванадесет-петнадесет гроша.
Това още не е всичко. Тези хора, които са така предвидливи и
опитни в това отношение, заставят бедните хорица да удрят печата
на мухтарите върху бяла хартия. А какво вписват там? Когато при­
стигнат в града, те се снабдяват от властите с една мазбата, която
удостоверява, че са се охарчили много. Тези факти обясняват същ­
ността на нескончаемите процеси, които водят, щом се завърнат в
Цариград, против имперското съкровище, за да им бъдат върнати
значителни суми. Те също така нагласяват да бъдат заведени против
самите тях дела, та да им се плати това, което сами дължат още.
О т л у к ашари. Откупвачът на тоя десятък също така отива в
меджлпса. И когато уреди сметките си, също като бегликчията, с
големите и малките власти, той пристига въоръжен в селата, не по-
малко алчен от своите предшественици. Той събира селяните на ли­
вадите и брои с тях купите сено. И макар всяка от тях да съдържа
само по две коли сено, той вписва в тефтера си пет. Ако селяните се
осмелят да протестират, той им забранява да вдигат сеното. Какво
да се прави тогава? Защото дъждовете ще го намокрят и добитъкът
ще го изяде. Щеш не щеш, ще се съгласиш с изискванията на този
крадец и ще платиш по такъв начин едно на пет. Тези долнопробни
откупвачи се настаняват като бегликчиите в най-удобните къщи и

59
главно там, дето има красиви жени. Накрая и те се показват също та­
ка великодушни като другите и не плащат нищо.
Юшурджии. Този нов и още по-опасен вид събирачи на десятък
(това са обикновено субашиите от селата) веднага отстъпват на чле­
новете на съвета две или три села на добра цена. Когато юшурджнята
предприеме своята обиколка, кехаята трябва да му достави най-добро­
то жилище и най-красивите жени, които да му поднасят кафето и чи­
бука (защото такъв е обичаят на тези господа).
Този събирач на десятък остава по цяла година из селата и всеки
селянин трябва поред да му предложи гостоприемство или да му
достави необходимата издръжка. На всичко отгоре селянинът трябва
да прати на жена му (кадъната) пилета, масло, сирене, дърва, въг-
лища, свещи, ориз, мед и т. н. Ако ли тези бедни селяни се покажат
непокорни, той казва: «Ах, невернико, сега ще ти тегля (въжето).»
Те се ужасяват, но отиват на нивата, броят снопите и когато всичко
бъде пресметнато, винаги се случва така, че се вдига една пета вме­
сто една десета. И като връх на безобразието заставят селяните да
овършават и отвяват взетото от тях жито и да го превозват там, къ-
дето им заповядат. . .
Накдие се събира също и върху зеленчуците. За един чифт воло­
ве се плаща някъде по 75 гроша. Кравата, телето, млякото, маслото,
сиренето, медът, пилетата, кокошките, яйцата и т. н. — всичко е под­
чинено на принудително облагане. За свинята и малките прасета се
плаща по три гроша на глава.
Жито. . . Бюлюкбашиите, придружени от тридесетина стража­
ри, един от друг по-страшни, идат да се настанят по частните къщи.
«Пари, викат те, пари!» И почват да обиждат, да заплашват, да бият.
Всеки един от тях е господар в жилището, в което е отседнал. И като
господар той изисква между другото бащата да остави дъщеря си, за
да му развесели, както казват те, съня през нощта. Ако този нещас­
тен баща се осмели да откаже, те го обвиняват по най-различен на­
чин — било че бил сдружен с разбойници, било че бил обидил някой
мюсюлманин по отношение на вярата му. Така от обвинение на об­
винение се стига дотам, че го простират на земята и го бият до смърт.
После хората увиват този истински мъченик в пресни овчи кожи и
го оставят така да страда и да лежи болен понякога в продължение
на шест до десет месеца!. . »
Ако най-после той оздравее и заедно с десет селяни отиде в мест­
ния съвет, тогава извикват бюлюкбашията и го питат защо е бил тол­
кова много този човек. Той отговаря: «Намерих, че той принадлежи
към една разбойническа шайка, с която уговаряше да вдигне глава
срещу правителството.» После викат стражарите и всички те дават
показания в полза на бюлюкбашията. Селяните протестират против
тази жестока клевета, но какво могат да помогнат свидетелствата,
сълзите и молбите на тия бедни християни? Осъждат ги неумолимо и
издават присъда, която установява, че те са бунтовници. Затварят ги
с вързани крака и ръце. Останалото е вече въпрос на пари. Бюлюк-

60
башията се връща отново при тях, било за да му платят житото, било
за да му платят вергията.
Още на другия ден може да видите тези жертви на най-гнусното
насилие как товарят житото на каруците си, за да го занесат на съ­
седния пазар. Там те често го продават по 18 гроша килето, въпреки
че са били измъчвани да го вземат по 30 гроша. И подир всичко това
може ли да се каже, че Турция е богата страна и че жителите й жи­
веят щастливо и в охолство?

8
И з о б р ъ щ ен и ето на б ъ л г а р и т е до р у с к и я им п ератор о т
с еп тем в р и 1850 г. — В ж . Н. Тодоров, П о л о ж ен и ето , с.
2 2 2 — 223.

А големите и разнообразни данъци, които бедният български на­

род плаща, са нещо нечувано. Отначало султанът изпрати пълномощ­
ници да опишат цялото имущество на неговите поданици. И след като
определиха основния данък, те оцениха едно лозе за 80 лева, един вол
за 300 лева, яловите животни за 150 лева, един кон за яздене за 150
лева, а една овца за 12 лева, една свиня за 20 лева. За всичко това
се плаща всяка година десятък, и то на държавната хазна. Освен то­
ва повторно се плаща по 3 лева за свинете, които всеки християнин
би заклал за Рождество Христово. Но понеже турците вземат данък
върху пет и десет свине, той, ще не ще, трябва да плати, макар и да
е заклал само една. Един казан, в който се вари ракия, е оценен за
1000 лева и за него се плаща всяка година десятък. За десет коси се
плащат 30 лева, т. е. една кола сено, за всяко прекопаване на лозе —
6 лева и 20 пари, за една нива — 50 оки пшеница, 50 оки царевица,
50 оки ечемик и т. н. За конопите и градините на едно село
от четиридесет или най-много петдесет къщи се плащат 1500 лева.
За пшеницата и царевицата навсякъде се плаща в натура, а за сено­
то — в пари. За 2000 лева се плащат 24 лева, макар и да не са дали
никакъв плод. В някои области за едни охранени волове се плаща
35 оки пшеница и една кола дърва, за десет овце — една ока сирене.
Всички плодни дръвчета се описват през пролетта, когато цъфтят,
и всяко дръвче се оценява с оглед на толкова и толкова плод. И през
есента ни заставят да платим по 20 и 30 лева, ако и да не са дали
дръвчетата никакъв плод.
И грабежите на бегликчиите не са обикновени. Като дойдат в
закупените провинции, те най-напред подкупват пашата, войводите,
а после и членовете на меджлиса. В началото те само преброяват пис­
мено кой колко овце има. Но когато дойде време да се съберат овцете,
идва друг бегликчия със списъка на първия. Той вика всеки селянин
по име и му показва списъка, в който не стои истинският брой на ов­
цете, които има всеки, но удвоеният и утроеният. И когато селяните
искат да се оправят, той им казва: «Аз не съм виновен. Този преди
мен е намерил толкова овце у вас и ги е записал да бъдат продадени.
Сега ми показвате по-малко число.> И като ня va кому да се оплаче,

61
бедният селянин е принуден да даде и ризата си. А когато беглик-
чията се готви да отпътува за Цариград, той получава от меджлиса
на всеки окръг свидетелство, потвърдено от пашата и войводата, за
да го покаже в Цариград, че е взел правилно овцете.
Ние даваме още на войводската къща масло, мед, дърва и др.,
които са и за държавната хазна. Харач плащаме, като се почне от
15 лева за дванадесетгодишните деца и постепенно се стигне до 30
и 60 лева, тъй като харач плаща и осемдесетгодишният старец. Освен
тези и много други неописани данъци ние сме построили от камък
голямо количество мостове, без да ни се заплати ннто една стотинка.
Ние предполагаме, че има някаква заплата от страна на султана, но
воеводите, субашиите и колджиите са присвоили всички пари и не
са ни дали ни стотинка.
Ние, бедните, плащаме данък и харач и за мъртъвците три го­
дини след смъртта им. А когато отписват мъртъвците от законоуста­
новения списък, писарят взема един овен и въпреки това данъкът за
умрелия в селото си остава пак. А когато умре някой християнин,
вземат късмет парасъ («случайни пари») според имота и положение­
то, което е имал — от 50 лева за бедния до 1000 лева. Освен това опис­
ват имота и вземат данък. И докато не се заплатят «случайните пари»
(късмет парасъ), погребението на християнина не се разрешава. Са­
мо за един турчин ние сме принуждавани да приготвяме толкова мно­
го ядене, колкото би стигнало да се наситят пет души. А той, като не
може да изяде всичко, храни с него ловджийските си кучета. Ние не
страдаме по един и същи начин, но по различен!. . .
А пък грабителствата на кадиите, от които страдаме, са безброй­
ни. Докато стои един кадия (съдия) в някоя провинция, той преце­
нява разните вещи и местата, за които се води дело, и взема две пари
на лев, за да даде съдебно решение на двете съдещи се страни. Но
когато дойде друг кадия, горното решение се унищожава и започва
отново друг процес. И отново започват техните никога несвършващи
се процеси. Ако някой турчин е задлъжнял на християнин и не же­
лае да си плати дълга, той взема за свидетели други двама турци, че
си е платил, и християнинът губи правата си. Дори когато той има от
него писмен запис, турчинът заявява, че е забравил да си вземе обрат­
но записа. А християните никога не се приемат за свидетели. Такива
и различни други неправди търпят християните от кадиите и турците.
За всичко това местният меджлис не се грижи никак и не донася в
столичния град. Султанът не знае какво правят пашите, пашите не
знаят какво правят войводите, а и войводите не знаят какво правят
субашиите и т. н.

62
 СВОЕВОЛИЯ НА ОСМАНСКИ ПЪРВЕНЦИ
И ЧИНОВНИЦИ

1
Из протокол на софийския кадия от 21 голи 1550 г. —
• Вж. Извори за българското право, I, с. 205.

Населението на с. Губислав, спадащо към големия град София*

призовава пред шериатския съд Махмуд, син на [непопълнено], спа­
хия на поменатото село, и срещу него се изказаха тъй: «Поменатият-
спахия не взема (не събира) в натура десятъка от произведенията ни*
а ни взема пари; по пет дни в годината снлом ни кара да работим
[негова работа]; кара ни с коли да му превозваме дърва; данъка ни
испенче не събира съгласно закона, а в по-голям размер. Искаме това
да му бъде забранено.»

2 .
Нареждане до кадията на Ямбол от 13 юни 1572 г. — Вж-
П. Дорев, Документи, I, с. 10.

С писмо ни съобщаваш, че именуваният Кючук Али заедно със

субашията Сарач Али от с. Камарок [дн. с. Лозарево, Бургаски окръг]
насилствено затворили подчинените християни Драгуш, Фиток*
Димитри и Георги капукехая, взели жената на последния и вършели
сума злочинства. Явяваш ни, че справедливи мюсюлмани свидетел-
ствуват за това.

3 ' * ’■
Заповед до силистренския кадия, мевлана Кями Зааде,
от 20 април 1613 г. — Вж. П. Дорев, Документи, I, с.
20— 21.

Раята от споменатата околия със заявление до султанския ми

престол се оплаква за това, че ако някой от раята починел, ти — про­
тивно на свещеното предписание — не си им позволявал да го по­
гребват, догдето не платели няколко хиляди аспри. След като воеводи-
те събирали данъка на уврат върху земите, ти си им вземал и други
пари. Те заявяват, че си правел такива и други подобни злосторства.

4
... . Султанска заповед до видинския кадия от началото на
юли 1699 г. — Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 68.

Жителите на Видинска околия са подали заявление до съответ­

ното високо място, с което съобщават, че видинският комендант Ха-
сан паша от 1108 [1697] г. насам е обхванат от жажда за мъст, като
несправедливо е убил двама души, а на други хора е ударил по 200—
300 тояги и ги е наранил. Други пък глобявал, като незаконно им

63
ограбвал парите, имотите и домакинските им вещи. Преди известно
време, когато пострадалите се оплакали против същия мирмиран,
била издадена свещена заповед чрез специален мюбашир той да бъде
призован и съден във висшия държавен съвет. Но понеже той не се
поправил, заявителите молят да се издаде свещена заповед, за да се
призове във висшия държавен съвет, да бъде съден според шериата
и да бъдат запазени правата и исканията на пострадалите.

5
Заповед до кадията и воеводите на Видин от втората
половина на октомври 1699 г. — Вж. П. Дорев, Докумен­
ти, I, с. 34.

Раята от Видин и подведомствените околии, които са хас — вла­

дения на днешния ми велик везир Мехмед паша — даде заявление до
султанската ми квартира и се оплаква, че вие, които сте кадии, не
сте позволявали да се погребват умрелите, преди да вземете пари, а
•ако пък бивали погребвани без ваше позволение, вземали сте им от­
после пари, така че умрелите престоявали на открито три-четири дни
и понеже много сте ги измъчвали, молят да им се издаде султанска
заповед за премахването на тия работи.

6
Султанска заповед до видинския кадия, издадена между
18 и 27 юни 1700 г. — Вж. Н. Тодоров, Положението,
с. 62.

Раята от Видинския хас е подала заявление до щастливия ми

престолен град, в което се казва, че още от старо време, когато някой
от тях бивал осъждан заради установени по шериата ред задължения,
арестуванията се извършвали от страна на войводите на местния хас.
Обаче сегашният видински кадия с цел да извлече за себе си парич­
на облага наредил лицата, за които се налага да бъдат наказвани за­
ради установени по шериатски ред задължения или простъпки, да
бъдат арестувани противно на шериата от страна на бирниците и по
тоя начин те бивали изнудвани.

7
Султанска заповед между 18 и 27 юни 1700 г. до видин­
ския кадия. — Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 62—63.

Видинските жители, носители на императорския ми ферман, са

подали заявление до щастливия ми престолен град, според което се­
гашният видински кадия не си стоял в съдилището, за да гледа де­
лата, както правели неговите предшественици. Без да бъде канен,
както той, така и неговият заместник заминавали по обиколка. От­
бивайки се по селата, те отсядали в домовете на разни семейства,
гдето освен че получавали даром храна за себе си и фураж за добитъ­

64
ка, но прибавяли в своя полза известни суми в установените данъчни
списъци на населението.
Ако се случвало да умре някой мюсюлманин или да пукне ня­
кой кяфирин, [кадията и неговият заместник] без съгласието на на­
следниците насила разделяли имуществата на умрелите, независимо
от това, дали някои от наследниците са малолетни или отсъствуват.
При това, за да увеличат своите такси по подялбата, те прекомерно
увеличавали стойностите на имуществата, без да приспадат дълго­
вете на умрелите. В случай че някой от умрелите е завещал суми за
благотворителни или други цели, те предварително прибирали за
себе си по V3 или V6 от тия суми. Освен това те събирали по-големи
канцеларски такси от установените според закона. Даже заставяли
хората да слугуват безплатно в къщите им.
Като съобщават това, заявителите молят да се издаде моя све­
щена заповед, с която да се забранят за в бъдеще такива своеволия и
издевателства.
8
Протокол на кадията в Мелник от 15 декември 1727 г. —
Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 68—69.

Жителите на Мелнишката каза се явиха вкупом пред шериат-

ския съд, оплакаха се от нанесените им неправди и обясниха следно­
то: «Във връзка с нашите тъжби срещу големеца Ахмед от с. Иска-
лово (?), намиращо се в нашата каза, с височайши ферман бе назна­
чен като представител на властта мюбашир хаджи Хюсеин ага. За
да се установи правдата, бе назначен мюбашир и от нишкия валия,
въпреки че друг не трябваше да се меси [в тази работа]. А дошлият
от Ниш мюбашир, подтикван от жажда за пари, взе страната на го­
лемеца. Пред съда той стана причина да не ни бъде дадено право.
Молим да се издаде решение от властта този мюбашир да не се меси
в разправията ни с поменатия големец — жител на нашата каза, а
да бъде установена правдата от пратеника на властта — хаджи Хю­
сеин ага.»
9
Султанска заповед до кадиите на Пирот, Знеполе, Брез­
ник и Радомир, издадена между 18 и 27 януари 1741 г. —
Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 71.

Поради станалото по-рано неприятелско нашествие в околиите

на Нишката област — Пирот, Берковица, Трън, Брезник и Радомир —
жителите — рая на споменатите околии, изоставили родните си места
и се пръснали. С божия помощ, след като се премахна и отстрани тоя
единствен случай на неприятелско нашествие, раята — жители на ка­
заните околии, се върнала по родните си места, за да си вземе имо­
тите. Обаче някои кадии и първенци, преследвайки лични облаги, из­
мисляли за всеки [върнал се рая] по някое обвинение и злосторство и
посягали своеволно да завладеят имотите им, като така ги ощетя­
вали.

65 5 По еледжте на жесилието, час» I

 10
Из протокол на русенския кадия от 1753 г. — Вж. Ру­
мелийски делници, с. 139. Превод от османотурски на
Ст. Андреев.

Всички жители на село Костантиче [дн. с. Костанденец, Р аз­

градски окр.], спадащо към казата на град Русе, като дошли на съ­
дебното заседание, [се оплакали от] спахията Мехмедоглу Абдал —
един от спахиите в споменатото село. [Същият] не се занимавал със
собствените си дела, а денонощно пиел вино с някои разбойници и
най-безчестни [лица]. Тъй като имал чифлик в гореказаното село, в
къщата си понякога заселвал крадци, а в селото си цигани. Освен че
[ги] заставял да крадат, ограбват и плячкосват тайно и явно имуще­
ството и нещата на някои хора, понякога залавял невинни хора,
биел ги жестоко и денонощно ги използувал за работа в собствена
услуга. Понеже тям подобните смутове и разбойничества нямали край,
положението на сиромасите е съвсем разстроено от зловредието му и
ако споменатият спахия [и] за в бъдеще живее във въпросното село,
цялата му [рая] ще се разпръсне.

; 11 ' :

Из султанска заповед, издадена между 2 н П март 1786 г. —

Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 147.

На аяните беше забранено да вземат от бедното население пари

за себе си. В случай че се донасяше за такова вземане, [провинени­
те] аяни се наказваха строго. Както това условие, така също и дру­
ги условия относно аянството бяха подробно изложени и пояснени
в издадените за целта височайши фермани, изпратени и по трите части
на Мала Азия и Румелия.
Макар тия нареждания да се съблюдаваха досега с цел да се
предотвратят всякакви безчинства и пакости над раята, но и тоя ред
бил нарушен. Някои негодници въпреки това нареждане чрез руш­
вет се снабдили от валиите с бюурултии, с които получавали аянски
предписания, след което казвали на раята, че за да се снабдели с
тоя документ, и то само заради техен интерес, са похарчили големи
суми. След това своеволно прибавяли върху данъците на зърнените
храни големи и непосилни за данъкоплатеца суми, които събирали,
за да ядат и пият. А пък други лица, за да станат аяни, се сдобивали
по някакъв начин със свои съмишленици и заблуждавали населе­
нието чрез разни машинации и хитрости. Те давали на кадии, наиби
и на своите съмишленици големи рушвети, смъкнати от гърба на
раята. Били приготвяни донесения и колективни заявления, съ­
държащи тяхната правоспособност за аянска длъжност, и по тоя на­
чин се снабдявали с аянско разрешително писмо. Също така постъп­
вали и техните предшественици. Случвало се за една година време да
бъдат сменявани аяните по 2—3 пъти, като даваните средства на хаз­
ната за тяхното назначаване се трупали върху гърба на бедното със-

66
ловие — раята. По тази причина у раята и населението въобще не
оставали сили да понася това.

12
Османотурски документ от 1788 г. — Вж. Румелийски
делници, с. 106. Превод от османотурски на Ел. Грозда­
нови.

На жителя на Карнобат капуджибашията Абдуррахман ага и на

назначените от негова страна пълномощници не се струва достатъчно
разпределянето и събирането на нашия дял от данъците да става,
както си е било винаги досега. Поради алчността си те ни обременя­
ват и товарят с повече данъци, като ни облагат и събират от нас и
обичайните данъци, и суми за местни разходи, и средства за пътни­
ческите станции, пък и множество суми под други предлози. Тъй като
упражняват и насилие при събирането на данъците, те стават причи­
на да бъдем в окаяно положение.

13
Из фермана на султан Махмуд II до битолския кадия от
средата на април 1824 г. — Вж. Турски документи за
македонската петорна, IV, с. 93.

Ебу Лобуд Мехмед паша, бивш валия на Румелия, който сега

е лишен от везирството и е заточен в Димотика, по време на неговото
валийство в Румелия е извършил разни зулуми и неправди.

14 '
Писмо на великия везир до управителите на Видин ■
Никопол от 11 януари 1831 г. — Вж. П. Дорев, Докумен­
ти, I, с. 140—141.

Бившият свищовски войвода Ибиш освен установения от шериа-

та военен данък бил надвзел, противно на царската воля, под форма
на отваряне (?) на данъчните книжа и списъци 33 000 греша, от кои­
то му били опростени 10 000 гроша от закупуването на Оряховска
околия; при това той надвзел и други суми от разни места. Това ни
се съобщи устно от кметовете на раята, дошли преди време в Цари­
град. По същия въпрос получихме и махзар от населението, когато
бе запитано надлежно дали споменатият войвода е събирал от него
незаконно такива суми. В махзара се казва, че същият като закуп-
вач [на данъка] на Оряхово бил събрал без всяко право 8400 гроша,
а освен тях също незаконно още 14 000 гроша срещу данъка за 1245
[1829] г., както и 10 508 гроша като възнаграждение при продажба­
та за дълг на вещите, останали от бившия мухафъзин в Свищов, ка­
пуджибашията Нури бей, или всичко 32 908 гроша.

67
 ■ 15 - • . . .

Писмо на великия везир до видинския управител от 8

март 1831 г. — Вж. П. Дорее, Документи, I, с. 145—146.

Раята от Врачанска околия подала заявление направо до пади­

шаха и се оплакала за следното: Изплащали са си на войводата на­
пълно десятъка, който им се полагал, както и редовно са си внасяли
на съответния чиновник и наложените им данъци, обаче откакто
Врачанското войводство минало под управлението на везирите на
Видинския мухафъзлък, мюдюрите, които били изпращани всяка го­
дина в тая околия от страна на тия мухафъзи, освен гдето събирали
установения от старо време десятък, събирали още жито под форма
на прехрана за субашите, които били назначавани по селата. [Освен
това събирали] от всеки рая друго жито, като право на субашите.
Не задоволявайки се от определения данък октроа върху мирийски-
те лозя — 30 000 гроша годишно, те от две години насам почнали да
събират по 200 кесии пари като налог върху мирийските лозя. Обло­
жили също всяко село с по 200—300—400 оки масло, а на ония села,
от които не се получава масло, наложили да плащат стойността на
маслото — по 5 гроша на ока. Освен това сумите, които би следвало
да се платят на скотовъдците срещу взетите от тях като касапско
право, по една овца на десет, за сметка на държавата, не се изпла­
щали на тия бедни овчари, а овцете им се вземали безплатно. Купу­
вали произвежданата от населението коприна по 18 гроша оката и
после я продавали по 70 гроша оката; записвали малолетни момчета
в книгите за военния данък, като им давали документи, [че са] от
последна категория, а прибирали [от тях] суми по първа категория;
под форма на конашко право и под други поводи вършели въобще
невъобразими издевателства и насилия над населението.

16
Писмо на великия везир от 8 август 1832 г. — Вж. П. До-
рев, Документи, I, с. 162.

Раите от Търновска околия са дошли тук и са подали направо на

Негово величество султана заявление със следното съдържание:
Техният войвода Хаджи Мехмед ага, един от царските капуджиба-
шии, чрез своите злоупотребления и насилия над раята при събиране
на данъците върху коприната, храните, джизието и пр. е станал не­
търпим и молят благоволението да се покани той и коджабашиите
в Цариград, за да се прегледат сметките му.

17
Писмо на великия везир до мюдюрина на Ловеч от 20
■ октомври 1833 г. — Вж. П. Дорее, Документи, I, с. 190.

Поверено бе на бившия царски капукехая и касиер, великия ве­

зир Мехмед бей, да уреди вземанията на населението, които по разни

68
случаи бившият ловчански аянин, царският капуджибашия хаджи
Мехмед ага, е надвзел [от това население].
Според тефтера, който казаният Мехмед бей представил за слу­
чая, след преглеждането на сметките в присъствието на надлежните
лица констатирано било, че поменатият ага дължи следните суми:
срещу взетата вълна за мебелиране на конака си 13 924 гроша; срещу
маслото, което взел от някои села — 2784 гроша; срещу разни строи­
телни дървени материали за постройка на конака [си] — 13 843 гро­
ша; срещу взетите от разни места: шаек, въглища, барут, кухненски
принадлежности и прочее — 5115 гроша; срещу взетия от околията
дървен материал за постройка на воденица — 9752 гроша.
След като се разследва от твоя страна и се доказа, че това е не­
гов дълг, Мехмед ага съобщил, че ще го изплати напълно, като се
пресметне при разпределението на налозите. Освен това от иляма
на Мехмед бей се констатира, че събраните от твоя страна от око­
лията 1084 овци ще трябва да се върнат в натура на стопаните им.

18
. Писмо на великия везир до наибина и аянина на Петрич
от 13 януари 1834 г. — Вж. П. Дорев, Документи, I, с. 194.

Прочетохме иляма и махзара, които ни изпратихте и в които се

разправя за злоупотребите и неправдите спрямо населението в Пет-
ричка околия, спадаща към Орфанското пристанище, от страна на
чиновника по покупката на храни Изат бей. Назъринът по храните,
до когото отнесохме въпроса, съобщава, че от предвидените постарому
7150 килета държавна пшеница и 2200 килета държавен ечемик по­
ради нехайство както от страна на населението на поменатата околия,
тъй и от Ваша страна били изплатени само 2750 килета пшеница, а
остатъкът от 4400 килета пшеница и цялото количество 2200 килета
ечемик обикновено оставал недобор. Ето защо поменатият назърин
строго и повторно напомнил на казания чиновник да не събира пари
вместо храни, да не мери храните накуп, да не отбива суми за пръст и
други примеси и изобщо да не върши нежелателни работи, а също да
внимава да не остават такива недобори.

19 '
Из заявлението на раята в Търновско до великия везир
от 1840 г. — Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 158.

От пет години насам, откакто стана войвода на нашата околия

хаджи Ахмед ага, човек жесток, тиранин и безсъвестен, ние сме из­
ложени на такива негови насилия и притеснения, които човешкият
разум не може да побере. Макар и да сме плащали всичките данъци
и задължения, които държавата ни е определила, обаче той, измисляй­
ки разни предлози своеволно, несправедливо, насилствено и безплат­
но отнема от ръцете ни нашите произведения, поради което за нас,
бедната рая, той е един негодник и зъл човек. Ако той и занапред бъде

69
оставен за наш войвода, ние, бедната рая, разорени в едно близко
бъдеще, по неволя ще бъдем принудени да се пръснем по други око­
лии.
20
Из предписанието на великия везир до видинския валия
от 9 януари 1848 г. — Вж. Н. Тодоров, Положението, с.
159.

Слухове се носят, че в някои места по различни причини се вър­

шат някои неуместни работи, противни на султанската воля и при­
лаганите подобрения. Такива нежелателни деяния, макар и да се
вършат понякога и от по-висшите чиновници, но те се срещат най-
често в провинцията, гдето околийските началници и всички други
по-низши чиновници свободно вършат разни престъпления. . .
1. Околийските началници и арендатори, противно на султан­
ската воля и танзимата, уголемявали данъците на населението в своя
полза.
2. Както по селата, така и другаде те са вземали безплатно от
населението фураж за добитъка и храна за себе си.
3. Те, сами или чрез подставени лица, са убивали хора.
4. Посягали са на честта на жени и са обезчестявали момичета.
5. Те, сами или чрез други лица, са вземали рушвет.
6. Те, сами или чрез други лица, са заставяли раята да им рабо­
ти ангария.
7. Без да имат право да правят това, те са събирали от раята
глоби и други суми за службата на мюбаширите.
8. Сами или чрез други лица са купували провизии или други
предмети от пазара на по-ниски от пазарните цени или от костуемата
им стойност.
9. Отдавали са се на несъвместима със службата си търговия,
като са закупували, сами или чрез други хора, стоки и други на по-
ниски цени и са ги продавали много по-скъпо.
10. Сами или чрез други лица са биели хората и в случаите, не­
предвидени от шериата.
11. Сами или чрез други лица са арестували и хокали, нагрубя­
вали хората, като по разни поводи са ги мъчели, изтезавали и гло­
бявали.
21
Из доклада на пруския консул в Русе М. Калиш от 9
.,г декември 1855 г. до пруския дипломат в Цариград Айх-
ман. — Вж. Документи из германските архиви, с. 281—
282.

Едно ново, издадено от Исмаил паша разпореждане за въвежда­

не на извънредни доставки предизвика най-голямо смущение сред
селското население на тукашния вилает, което е силно засегнато от
него. Причината за неговото издаване се състои в следното: някой си
Шпиц Голдщайн, доставчик на съюзните армии, имал на склад в

70
Браила една партида от около 200 000 цариградски килета жито,
но трябвало да достави това количество на интендантствата във Вар­
на и Балчик. За да спести възлизащите на няколко милиона тран­
спортни разноски, същият сключва споразумение с Исмаил паша
да му даде в замяна на находящото се в Браила количество същото в
Балчик и близките градове край Черно море. Исмаил паша се съгла­
сява и според неговото искане 3000 коли от всички села на тукашния
вилает трябва да отидат за Балчик с товари от тукашните складове,
за да може Исмаил паша да изпълни своите задължения. Други 1000
коли трябва да отидат оттук в Мачин, за да пренесат приетото там от
Шпиц Голдщайн жито в Тулча, Исакча и Бабадаг. Освен това те
трябва да натоварят техните коли с ечемик, който се събира като из­
вънредни доставки по селищата, и да ги превозят там. Нещастните
селяни, които по време на войната са страдали безкрайно много, ще
бъдат почти изцяло разорени от тази нова тегоба, защото много от
тези, на които се е паднало да отидат с колите си, са загубили своя
впрегатен добитък по-рано и са принудени да дават по 3000 пиастъра
за чужда кола. Други са принудени да жертвуват своите последни
запаси от жито и посевен материал за следващата година. Селският
стопанин се оглежда напразно за помощ. Тукашните власти са твърде
слаби, за да могат да интервенират на съответните места срещу тези
притеснения и трябва да гледат пълното обедняване на техните села,
знаейки много добре, че извънредните облагания са причинени от
частните интереси на Исмаил паша. . .
Към този факт ще прибавя и без това голямата мизерия на мно­
го семейства от християнското селско население. За обслужване на
военните транспортни коли взеха християни от тукашните провин­
ции. Разпратиха тези хора навсякъде, на Крим и в долните провин­
ции. На тях лично обещаха прилично гледане, а на техните семей­
ства да дават необходимата издръжка. Но тези обещания не се спаз­
ват, тъй че жените и децата са принудени да просят сега в градовете,
за да продължат да живеят. Изхранването на самите мъже, които са
взети във военните транспорти, е толкова минимално и недостатъчно,
че миналата година умряха от глад и мизерия 570 от 600 души, които
бяха дошли от Софийско. Само 30 души са се върнали в родните си
места, просейки от място на място.

Из доклада на пруския консул в Русе М. Калиш от 20

юли 1857 г. до пруския дипломат в Цариград Гундлих. —
Вж. Документи из германските архиви, с. 316.

Жителите християни в Кюстенджа трябваше да плащат 2/4 от

тежащите върху селото данъци, освен това да изпълняват повинно­
сти, да изхранват имама на селото, да гощават наибина, както и бю-
люкбашията по време на техните обиколки, да дават данък на влади­
ката и други подобни. Първенците на селищата помолили неотдавна
Исмет паша за премахването на тези потискащи тегоби, но били

71
затворени от същия за по-дълго време и след това били изпъдени, без
да бъдат удовлетворени техните искания.

23
Из докладната записка на Вилхелм Пресел от 1876 г.,
висш служител в турските железници. — Вж. Немски
извори за българската история, т. I, С., 1973, с. 44.

Управляващата каста, която по отношение на образованието не

стои високо, заедно с подчинените и помощниците си проявява та­
кова високомерие спрямо потиснатите, което не може да се опише.
Тя вижда в това най-доброто средство да потиска последните и да им
отнеме куража към всякакъв стремеж, насочен за подобряване на
тяхното социално положение. Във всичко те се явяват като покорни,
само търпещи, предоставени на милостта на чиновниците, които по
най-недостоен начин постъпват с тях и използуват всеки повод да им
напомнят за тяхното унизително положение.
Тези тенденции се проявяват и във външните неща, които обаче
имат по-дълбоко значение. За тяхното облекло са забранени отдел­
ни цветове (сиво и червено), а косите трябва да си подстригват ниско
с един тесен ръб от дълги коси: знак на робство.
Тежко ми е да си спомня тези обстоятелства, обаче намирам
за уместно да съобщя тук няколко характерни впечатления.
Най-низшето заптие от моята свита се считаше упълномощено да
се яви като паша в едно християнско село. Жителите проявиха и пред
него смиреност, както роби спрямо своя господар. Те не само даваха
определените им реквизиции със страх и усърдие, но понасяха без
знак на съпротива ругатните и малтретиранията, с които заптието
ги отрупваше, когато беше в лошо настроение.
Аз често трябваше да съм свидетел на най-възмутителни сцени,
без да мога да се намеся в полза на бедните хора, понеже това би
им донесло по-късно само едно най-страшно отмъщение. Аз заплащах
на хората за подслон и за доставените продукти винаги тайно, за да
не забележи това заптието и да им отнеме парите след моето завръща­
не.
24
Из докладната записка на Вилхелм Пресел от 1876 г.,
висш служител в турските железници. — Вж. Немски
извори за българската история, 1, с. 49.

Във вестниците можем да четем, че властите не са се намесили за

спасяване на християнското население [на България] по време на
извършените злодеяния от башибозуците и отчасти на редовната ар­
мия. А такава намеса би била много ефикасна, защото даже и при
най-дивите народности на Турция авторитетът и на най-низшия дър­
жавен орган е неограничен, в което аз често можех да се убедя.
Който обаче познава по-добре положението в Турция, не ще се
остави да бъде заблуден и ще разбере поведението на властите. Те

72
са колкото ниска, толкова жестока и коварна банда. Те знаят, че
началниците им, включително и най-висшите в Цариград, хранят съ­
щото настроение спрямо раята, че им се гарантира ненаказуемост,
и ако някога не може да се избегне наказание (колко редки са тиа
случаи!), то се налага само привидно. Те даже знаят, че като мъче­
ници на исляма по-късно ще бъдат възнаградени с по-добри служби.

ОСМАНСКИ ВОЙСКИ ОГРАБВАТ

БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ

1
Султанска заповед до властите в Румелия от 4—13 април
1772 г. — Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 170.

Връщайки се по своите родни места, опиянени от своите победи,

дето минавали из пътя, [войските] тормозели и нагрубявали бедната
рая, а също така и другото население. Те опустошавали посевите,
които съставят тяхната прехрана и поминък. Макар на няколко пъти
да е било напомняно на моите победоносни войски да не вършат та­
кива пакости, обаче, както ми се донася, намират се някакви веро­
ломни и коварни лица измежду войниците, които не знаят що е вяра
и религия. Те противно на войсковия морал през време на пътува­
нето си пускат добитъка из засетите ниви на бедната рая, навлизат по-
жилищата им и нанасят чувствителни пакости на безпомощната рая.

2
Султанска заповед до кадиите в Румелия, издадена меж­
ду 4—13 април 1772 г. — Пак там, с. 168—169.

Донесено е на мое императорско величество, че тимариотите и*

заимите от румелийските области, връщайки се по своите родни ме­
ста, като минавали през околиите, нахиите и селата, хората им, кои­
то са под знамената на алай-беговете, освен че вземали безплатно от
раята и местното население храна за себе си и фураж за добитъка,
но събирали от тях още и пари за някакъв си налог за престой и за
отминаване [гел-геч] през тия места. По тая причина бедната рая и;
населението били тормозени.

3
Султанска заповед до властите в Румелия, издаден»
между 19 и 28 март 1779 г. — Вж. Н. Тодоров, Положе­
нието, с. 146.

Поради войната в Крим висшите длъжностни лица по границата,

на които предстоеше да заемат нови служби във вътрешността на
страната, въпреки моите нареждания и установеното по традиция,
време от осем часа за един преход от една етапна станция до друга.

73
са пътували само 3 —4 часа дневно, за да се отбиват и отсядат на по­
вече места и да ограбват населението. От него те вземали безплатно
хранителни продукти за себе си и за своята свита, както и фураж за
добитъка си, и то в троен размер от полагаемото се по закона количе­
ство. Освен това вземали насила от нахията или околията, дето са
пренощували, и по 15—20 кесии акчета за други разноски. Недовол­
ни от тия грабежи, често пъти те се отклонявали от големия държа­
вен път, навлизали в околии и нахии, които не са включени в района,
през който следва да минават. Като постъпвали по същия начин и
там, както се казва по-горе, на минаване през селата, без да прено-
щуват, те поискали и вземали пари от което село пожелаели. А пък
по околиите и градовете, които се намирали далече от прекия им път
по на 3 —4 прехода, както и по други селища във вилаети и санджа-
■ци, изпращали мюбашири [със заповеди], в които посочвали сумите,
които тия вилаети и санджаци следвали да дадат вместо провизиите,
които биха дали, ако войските биха пренощували по тия места. От­
говорните длъжностни лица, които получавали такива заповеди,
предпочитали да внесат исканите суми, отколкото да позволят на
проходящите везири, паши и мирмирани да пренощуват в техните
места. Обаче и с това не се свършвала бедата. Кадиите, аяните и дру­
гите длъжностни лица, които следвало да разпределят и съберат ис­
каните суми между населението и раята във вилаета или санджака,
прибавяли към тия пари двойно и тройно по-големи суми като раз­
носки за себе си. Това било непоносимо за бедната рая, която бивала
принудена да плаща такива суми, тройно и четворно по-големи от
държавните годишни данъци. По тая причина раята бивала опропа-
■стявана, вилаетите и санджаците — опустошавани, земеделието —
занемарявано, а земеделците се пръскали по разни страни в окая­
но положение.

ГГ.:- 4 . . :
Из пътеписа на французина Фериер дьо Совбьоф от 1788
г. — Вж. Френски пътеписи, I, с. 344—349.

При пътуването си наблюдавах нещо много обидно за турците:

войските им, привикнали да вършат най-ужасни бъркотии и най-го-
леми щети при придвижванията и дезертиранията си, бяха изплаши­
ли почти всички жители на България, които се оттеглили из плани­
ните на Македония [т. е. Родопите и Средна гора]. Там те си напра­
вили колиби. Други потърсили убежище из някои градове, за да из­
бягнат издевателствата на онези, които ги бяха заставили да напуснат
■селата си при вида на насила отвлечените стада и домашните им жи­
вотни, [използувани] за издръжка на войските. Те не могат повече
да останат през това военно време в жилищата си, които напускат,
нито да обработват просторните полета, чиито реколти бяха изхра­
нили първата година цялата армия на великия везир. Сега те [тези
полета] представляват само картина на пустош, която кара най-же-
■стоко да гладуват тези, които не обработват земята на повече от 120

74
левги от района. Към това бедствие трябва да прибавим и [бедствието]
на Сърбия и част от Влахия, чинто жители бяха със същата участ,
както тези от България. . .
На тези, които са натоварени да карат роби в Цариград, им е
все едно дали тези пристигат там здрави, тъй като, щом донесат гла­
вите им, им дават пак същото възнаграждение. Съвсем чужди на чо­
вечността, за да пощадят [живота] на онези ранени, които срещат
по пътищата, те бързат да се възползуват от случая да отрежат гла­
вата на някой християнин. Щом се върнат по домовете си, те се къл­
нат в брадата на Мохамед, че са убили неверник, без да споменават
за подлия начин, по който са го убили. . .
При последното си пътуване намерих цяла България почти пу­
ста поради страха, който й бяха вдъхнали отиващите по лагерите
войски.
София е главен град на България, управлявана от паша, който
пребивава в този град. Тя има само лоши стени, които обкръжават
ограждащите я съоръжения. Къщите й биха били доста удобни, ако
турците бяха годни да ги поправят. Навсякъде се виждат само раз­
валини. Престоят на великия везир, който лагерува предната година
три месеца до вратите й, допринесе много за опустошаването й. . .
Повечето българи, които са изоставили селата си, за да избяг­
нат яростта на разюздани войскари, са се оттеглили в планините на
Македония, където са построили колиби по техен обичай — къщите
им са направени само от преплетени клони като плет, които пръскат
отвън с глина. Покривът, покрит със слама, има отвор в средата,
през който излиза димът, тъй като по обичай се пали огън в средата
на колибата, за да се избягнат пожарите.

5
Доклад на пруския посланик в Цариград Билфелд до
пруското правителство от 9 ноември 1803 г. — Вж. Н.
Тодоров, Положението, с. 184.

Грозни събития обезлюдяват най-близките окръзи до столицата

и Румелия отново е жертва на насилия. Войниците от разпуснатите
отреди, които преди няколко месеца служеха за унищожение на раз­
бойниците, понеже се лишават от средствата за живеене, са се обеди­
нили в значителна сила, за да извършват обири. Те нахлули откъм
Одрин в Родосто, жителите на който се подготвили за отбрана, но,
изглежда, напразно очакват помощ от управителя. Един офицер на
Портата, изпратен да се споразумее с бунтовниците, бил задържан
от тях в плен. Вярва се, че управителите на провинцията ги покро-
вителствуват тайно и че [бунтовниците] имат партизани в двореца,
които пречат да се вземат енергични мерки срещу^тях.

75
 6
Из пътеписа на англичанина Рийд Уолш от 1827 г. —
Вж. Я . Тодоров, Положението, с. 130.

Сутринта по пътя [в Тракия] срещнахме една голяма войскова

част с топчии, със знамена и офицери. За голямо наше нещастие това
отделение бе лагерувало предната нощ в селото. През време на пре­
стоя си войниците били свободно разквартирувани и изсмукали от
селото всичко, така че не останало нито едно яйце. Тогава си замина­
ли, без да платят пукната пара. В изблик на отчаяние бедните селяни,
които още чувствуваха болките от побоите при изнудванията, ка­
заха, че селото им заслужавало само клечка кибрит, защото в него
не останало нищо, което заслужавало да бъде спасено. Ако това е
покровителството и насърчението, давано [от османската власт] на
тези клети люде, доста време ще мине, докато се заселят отново рав­
нините на Тракия.

7
- Из пътеписа на французина С. Сеиже от 1829 г. — Вж.
Френски пътеписи, II, с. 166.

Спряхме [с. Яна, Бунархисарско] в къщата на един свещеник,

който се случи да отсъствува. Жена му ни прие с древно гостоприем­
ство и ни приготви чуден пилаф за вечеря. Оттегляйки се към Кон­
стантинопол, азиатските орди бяха минали преди две седмици през
това клето село и го бяха опустошили безмилостно. Жителите ни раз­
казаха прояви на възмутителна жестокост.

8
Из докЛада на английския вицеконсул в Бургас Чарлс
Брофи от 12 август 1876 г. до английския посланик в
Цариград. — Вж. Я. Тодоров, Положението, с. 337—338.

Имам чест да съобщя на Ваше превъзходителство, че 13 кавале­

ристи доброволци, набрани напоследък в Карнобат, отпътуваха за
Сливен миналия понеделник под водачеството на Ахмед бей от този
град. През десетте дни, докато траеше записването, християнската
част на града беше изцяло предоставена на тях. Освен че изтръгнали
парични суми от раята в размер от 20 до 500 пиастъра, те взели от
господин Драгов, Стоян и Иван Визизови конете им за езда на стой­
ност около 10 лири всеки един. От Калйоглу те взели кон на същата
стойност, но по тяхна оценка му дали две лири. Все пак те му нало­
жили условието той да ги покани на банкет, след свършването на
който му поискали да им върне двете лири като «дишхакъ» или обез­
щетение за изтъркване на зъбите при ядене на приготвената за тях
храна. В къщата на друг рая, Хардал Волежан, те поискали угощение
v и понеже жените се затворили в друга стая, те настояли да им бъде
доведена младоженската снаха Волежан. Тъй като съпругът направил

76
някои възражения на предложението, те го набили и заплашили да
отворят насила стаята, където били жените. Накрая те определили за
жените откуп от 20 лири, но приели от Волежан сумата от 8 или 10
лири. Те взели в града три или четири коня, но не зная имената на
собствениците им. Във всички християнски къщи, в които влезли,
те разчупили и ограбили сандъците, съдържащи пари, дрехи, на­
кити и др.
Покрай изтръгването на пари тези башибозуци или техните пред­
шественици са откраднали или по-скоро ограбили добитък, вълна,
обуща, дрехи, женски накити и други неща от следните села от окръ­
га: Гяурбейкьой [дн. с. Огнен], Туркбейкьой [дн. с. Искра], Терзели
[дн. с. Терзийско], Докузюк [дн. с. Деветинци], Бюкюрджали [дн.
с. Нейчово], Аладагли [дн. с. Венец], Пашакьой [дн. с. Пашино],
Кючуккьой [дн. с. Костен], Комарево [дн. с. Лозарево].

9
Из наблюденията на унгарския учен Феликс Каниц, пре-
.. . минал през 1872 г. от Карнобат през Ришкия проход. —
Вж. F. K anitz, Donau-Bulgarien, III, р. 101, 105.

Колкото пъти влязох в контакт с населението на жителите на

Чалъкавашния [Ришкия] проход, винаги слушах колко много те са
пострадали по време на походите на войската през войната в 1853 г.
Вследствие постоянните реквизиции и грабежи на башибозуците нау­
чих, че цели села са били принудени да се изселят в по-недостъпни
места. Видът на местността северно от Карнобат показва безспорно,
че животът на жителите не е лесен и весел. Като че ли хората пред-
чувствуват, че преодоляваните препятствия ще бъдат последвани от
нови. Поради това нито един дом, нито една черква не са строени за
дълго време. И през последния поход [през 1877 г.] жителите на Ча-
лъкавашкия проход пострадаха за съжаление много зле. . .
Само едно нещо жителите на Байрам дере [дн. Веселиново, Шу­
менски окр.] намираха еднакво тежко, както теглата от черкезите —
тежестта във връзка с разквартируването на войници: «Вярвайте,
господине, не лъжем, мюсюлманският мухтар ще го потвърди. Ко-
гато през тук премине войска, а за съжаление това става твърде че­
сто, във всяка християнска къща се настаняват по 20 души, докато в
36-те мохамедански къщи отиват най-много 2—3. Също и грижите
за пътуващите служители и заптиета се косят изключително от нас
българите, без да бъдем обезщетени дори с грош за това, което им да­
ваме или което те взимат насила. Благодарни сме винаги, когато не
обезчестяват нашите жени и тогава отправяме винаги благодарности
към бога за неговата добрина.»
Това, което чух в Байрам дере, се повтаря почти стереотипно
с изповедта на чорбаджията от Комарево [дн. Лозарево, Бургаски
окр.] и с оплакванията на възрастния дядо от Добрал [дн. Прилеп,
Бургаски окр.].

77
 ПРИНУДИТЕЛНА И БЕЗПЛАТНА РАБОТА

1
Султанска заповед до кадията на Одрин от 11 декември
1613 г. — Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 56.

Тъй като в близко време с щастливата помощ на всевишния въз­

намерявам да замина на лов с хайки, заповядвам да изкарате нами­
ращите се в самия град Одрин и нахиите в околията ви годни за мя­
тане на боздугани кяфири и левенти и да ги заведете при авджиба-
шията в местността Хамзабейли. . . която ще ви посочи самият ав-
джибашия, за да вършат според нуждата това, което ще им се каже.

2
Из султанска заповед до кадията и други длъжностни
• лица в София от 5 май 1718 г. — Вж. Н. Тодоров, Поло­
жението, с. 65.

През настоящата година трябваше да бъде извършена от насе­

лението работата по разширяването и разчистването на пътя от Со­
фия за Берковица. За целта бе назначен с височайши ферман мюба-
шир, който при пристигането си да събере от казата с помощта на
аянина и местните жители [мохамедани] 800 души работници и кол-
кото трябва дюлгери, които да работят по пътя, както и да набави
други необходими материали. Да се издаде съдебно решение, за да
бъдат изпратени на работа по пътя 350 души работници от софийска­
та каза, които няма да получават никакво възнаграждение. Освен
това понеже са нужни и дюлгери, надниците за тях да бъдат взети
от приходите на софийското джизие.

3
Султанска заповед до кадиите, мюбашнрите и аяните от
Лозенградска, Визенска и Бунархисарска околия, ив­
. дадена между 19 и 28 февруари 1730 г. — Вж. Я. Тодо­
ров, Положението, с. 70.

Научаваме се, че от раята в казите и нахиите, числещи се към при­

станищата на нахиите Деркос и Мидия, надолу до Ахтопол и приста­
нищата на Инеада, българската рая в селата на Лозенградско, Бу-
нархисарско и Визенско от старо време всяка година от Гергьовден
до жътва се явяваше с 1000—2000 коли, изсичаше дърва от близки­
те планини и ги продаваше с печалба на притежателите на кораби. Но
сега горските пазачи, ловците и някои насилници извънредно много
изнудват и измъчват въпросната рая, [освен това] пречат на раята,
идваща от други кази, несправедливо я глобяват и наказват. Като
последица от това раята в споменатите кази се изплашила и тази го­
дина не дошла да сече дърва от местата, които не са така близо до
пристанищата. Тези пристанища останаха без дърва, а славната ми
столица има оскъдица от дърва и населението страда от люта зима.

78
 4
Нареждане до софийските власти от 21 август 1798 г. —
Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 149.

Понеже се чувствува голяма нужда от работници рая, които да

изпълняват разни технически длъжности покрай оръдията ни, за­
повядвам ви на първа ръка да свикате от Софийската каза 2000 души
работници рая. Съобщавам ти, в качеството ти на мютеселим, че си
длъжен в най-кратко време да свикаш тия 2000 работници, хилядата
от които веднага изпрати в лагера при оръдията ни, а другите хиляда
изпрати пет дни подир първите. Тая заповед изпълнете бързо и вни­
мателно!
5
Из султански ферман до главнокомандуващия и до ня­
кои околии в Румелия от 1798 г. — Пак там, с. 149.

И тъй всяка от гореозначените кази в Румелия е длъжна да при­

готви и нареди следните количества волски коли за превозна служба,
докато има нужда от това: . . . Всичко 1002 волски коли. Така щото.
всички тия волски коли трябва да бъдат своевременно доставени, на­
гласени и готови за изпращане в София. . . А вие, господа кадии, наи-
би, аяни, забитани, старейшини, сердари и други градски първен­
ци, сте длъжни да приготвите от всяка каза на Румелия исканото
количество волски коли, с условие всяка кола да бъде нова, здрава,
яка и покрита, воловете — млади, силни и здрави, коларите да не
бъдат цигани или малолетни, а земеделци и работници от вилаетите.

6
Из заповедта на румелийския валия до битолския кадия *
останалите власти, регистрирана в снджил № 92, от 18*
септември 1823 г. — Вж. Турски документи за македон­
ската исторща, IV, с. 84.

Чухме, че е истина какво орачите, овчарите и останалата сиро-

машка рая от селата във вашата каза се използуват от всички за част­
ни работи, като по този начин я безпокоят и додяват на раята. . .
Ясно е, че не е по божия воля раята да остави своите собствени ра­
боти и да се изпраща без вина на работа за други лица. . . При това
от самата работа се вижда, че тези неправди и беззаконие над сиро­
машията рая се дължат единствено на вашето безгрижие и слабост.

7
Нареждане до търновския войвода от 1826/7 г. — Вж.
Н. Тодоров, Положението, с. 155.

Излязло е султанско ираде за направата на военна болница бли­

зо до казармата в Давуд паша [квартал в Цариград], според което
Негово превъзходителство Мехмед ага, втори мирахор и емин, е на-

79
товарен с постройката на същата болница. За строежа са необходими
■300 души зидари и 300 души джерахори [хамали], чиито надници да
се изплащат от споменатия мирахор. Затова написа се и се изпраща
това писмо, за да се наберат и подготвят от селата в Търновска око­
лия споменатите 300 души зидари и 300 души джерахори и с божия
иомощ да се изпратят тук преди пролетта и незабавно да се вземат
мерки да се изпратят тук.

• 8
Из летописните бележки на Жендо Вичов от Котел. — Вж.
Я . Тодоров, Положението, с. 135.

И в това време, сиреч в 1827 г., се обяви пак война между Русия
и Турция. И Турция взе да събира своя войска в Шумен. И [войска­
та], като взе да върви през нашето село Котел, толкова много вървяха,
не едни ставаха, а други сядаха, а понякога някои отсядаха и на
конак. От друга страна, ангарията много насиляше народа и като не
им останаха ни коне, ни волове, насилиха раята да носи на гръб
царския товар — гюлета, свързани по две-три в кошчета, или ботуши
и други тям подобни от Котел до Осман пазар [дн. Омуртаг]. А хора­
та бяха май изнемощели, защото беше скъпотия и което е било чети­
ри -пет пари, бе достигнало до шестдесет пари, дори и повече, бих
рекъл. И хората ходеха да си носят храната на гръб, натоварени чак
от Сливен. Ами не носеха само за техните гърла, а носеха и царска
■стока да хранят и царската войска, която минаваше. От друга стра­
на, караха хората да копаят и ровове и да правят калета и окопи,
както в Шумен, Силистра и Русчук. И много още злощастия претър­
пя наш Котел в него време, защото тогава едвам що се беше появил
низамът и той още не беше опитен, какъвто стана отпосле, но много
злини правеше.

9
Писмо на великия везир от 5 април 1828 г. до валиите в
Румелия и Силистра, до управителите на Чирмен, Видин,
Никопол, София и др. — Вж. П. Дорев, Документи, I,
с. 112.

Понастоящем в румелийските околии съществува един обичай,

наречен ангария, според който бедното население от тия околии по­
ред и безплатно засявало нивите по чифлиците на околийските аяни
и по време на жътва пак по същия начин жънело и вършеело храните
на тия аяни, като своите работи бедната рая изоставяла и занемаря-
вала. . . Погрижете се, щото тоя обичай с ангария да бъде окончател­
но премахнат, за да не увреждаме и додяваме на раята.

80
 ' ю .
Писмо на великия везир до валията на Силистра от 24
юни 1837 г. — Вж. П. Дорев, Документи, I, с. 221—224.

Установено било срещу извършената от тях работа да се плаща

на жътварите от Търновска околия, изпращани да жънат в Добру­
джанското поле, половината от покупната цена на киле храна в при­
станището. Обаче след реокупацията от горната цена намалили от
два гроша до сто пари, поради което получаваната заплата от жът­
варите не покривала техните разходи; освен това и работата в техните
места куцала, по която причина били онеправдани.. .
В писмото пък, което се получи от търновския войвода, който
повикал при себе си жътварите, работниците и други някои хора и
ги разпитвал поотделно, се казва следното: От получените отговори
на разпитаните лица установил, че половината от стойността на оп­
ределената на пристанището цена на едно киле била равна на труда,
положен за окосяването на една нива от пет уврата, като увратите се
мерели с един (прът), дълъг шестнадесет педи, смятано по четири пе­
ди, като петте уврата пшеница давали по едно киле храна.
Обаче след реокупацията тоя прът от шестнадесет педи, мерен
според педите на разни хора, достигнал до деветнадесет-двадесет
педи, по която причина бедните жътвари били онеправдани. Преди
известно време тоя прът бил определен по стария начин и досега
нивите се жънели според тая мярка, обаче някои от стопаните се от­
казвали от установения ред да плащат половината от определената
цена на едно киле пшеница, други пък не били съгласни с определе­
ната дължина на пръта, а измервали нивите с друг прът, нагласен от
тях, и заставяли жътварите да жънат нивите според тая мярка. Освен
това имало и такива, които им намалили по тридесет-четиридесет
пари на киле от определената по взаимно съгласие цена.
Имало случаи, когато, макар и да трябвало след свършването
на работата да изплатят на жътварите напълно тяхното право, оба­
че карали тия жътвари да чакат петнадесет-двадесет дни, като ги за­
ставяли да им вършат други работи през това време, а след това им
плащали половината от вземанията в брой, а срещу другата поло­
вина им давали записи.
Някои пък, освен гдето ги заставяли да чакат петнадесет-два­
десет дни, но срещу вземанията им предлагали добитък, като едно
добиче, което струвало сто гроша, им било давано насила по сто и
петдесет гроша и тъй при покупката били значително ощетявани.
Други пък им давали само по една бележка; а пък някои, макар и да
плащали напълно вземанията [на работниците], обаче не им давали
никакви подаръци; само през време на работата давали на драгомани-
те или по някое агне, или по някоя ока восък.
Като се има предвид, че един жътвар, който жъне денонощно и
пожъва на месец по девет-десет килета храна, сметнато по единаде­
сет гроша килето, той би трябвало в края на месеца да получи сто и
десет до сто и петдесет гроша, т. е. дневно му се пада по три гроша и

81 6 По следите яа насилието, част 1

тридесет пари; но според мнението на сведущи лица, като се има пред­
вид, че той получава тия пари за едно време от петдесет и пет дни,
то [като се раздели] горната сума на петдесет и пет дена, пада се по
два гроша надница.

. 11
Писмо на великия везир до румелийския мушир от 15
май 1839 г. — Вж. П. Дорее, Документи, I, с. 241.

В много места на румелийската област първенците и техните по­

мощници гледали на раята като на свои купени роби и ги карали на­
сила и безплатно да работят по чифлиците им и по други работи, като
същевременно се намесвали в техните частни отношения и по такъв
начин ги измъчвали.

12
Заповед на великия везир до пловдивския назър от 31
юли 1839 г. — Вж. П. Дорее, Документи, I, с. 243.

Раите от Пловдивска околия подали заявление за следното: Об­

работването на оризищата в Пловдивска околия, от почването на ра­
ботата до пренасянето на ориза в хамбара, било предоставено изклю>-
чително на раята от тая околия, за която цел половината от годните
за работа раи от всяко село бивали заставяни да работят по тия ори­
зища и понеже определената им заплата не стигала, те се спогажда­
ли с раите, които не били заставени да работят. Обаче някои първенци
от околията, които освен оризища притежавали и други чифлици,
в които сеели пшеница и ечемик, вместо, както става другаде по вре­
ме на жътва, да наемат жътвари, които със заплата да ожънат хра­
ните им, посредством назначени от забитите специални хора събира­
ли от село на село раите и ги заставяли да жънат с шестнадесет пари
надница. Поради тази причина казаните раи молят в интерес на тях­
ното спокойствие да не се вземат насила, за да жънат, щат не щат, по
споменатите чифлици, а това да става, както другаде, по взаимно
съгласие — освен работата, която им е определена по оризищата.

13
Из впечатленията на френския политик Ж. А. Бланки,
посетил Балканския полуостров през 1841 г. — Вж.
Н. Тодоров, Положението, с. 210.

Когато [софийският управител] Осман си свърши работата, съоб­

щиха за идването на един нещастен рая, който се показа на колене
пред вратата на дивана и след многобройни поклони се осмели с тре­
переща ръка да подаде една просба, чието съдържание ми остана не­
известно. Осман бей, след като накара тоя добър човечец да чака дъл­
го, престорено се показа много учуден при вида на просбата и я рит­
на с крак, като извика, макар и ние да бяхме там: «Какво значи това?

82
Какво иска това куче? Много имам време да се занимавам с неговите
работи!» И той накара веднага да го изпъдят. Не можах да се възпра
да не проявя удивлението си от подобно държане. «Та това е само
един «рая»! — ми каза Осман бей с израз на най-дълбоко презрение. —
Нима у вас биха се отнесли с повече уважение към подобни хора?»
«Безспорно, му отговорих аз, нашият владетел, който е по-могъщ от
султана, дава отговор на всички просби, които му се отправят, и
подпомага нещастните, вместо да ги ругае.» Една недоверчива ус­
мивка беше единственият отговор на Осман бей. . .
Между София и Орманли [дн. с. Лесново, Софийски окр.] пътят
се изкачва през една гора над доста стръмен и мъчно достъпен хълм.
Осман беше издал заповед на своите хора да съберат десетина българ­
ски селяни, все християни, за да теглят колата до върха на височи­
ната. Беше изминал вече четвърт час, откак гледах да ни следват за­
дъхани тия нещастници, единият от които — старец, потънал в пот,
приковаваше вниманието ми. Внезапно ми дойде наум да попитам
какво правят тия задъхани хора. Водачът на свитата ми отговори, че
това са рая, взети ангария, които щяха да бъдат впрегнати в колата,
щом като достигнем до стръмнината на склона. Като чух тая странна
новина, аз побързах да скоча на земята и заявих на гавазите, че ни­
кога няма да позволя да ме теглят хора, особено пък християни.
Гавазите започнаха да се смеят и заявиха, че щом като Осман е из­
дал такава заповед, тя трябва да се изпълни. «Както искате, им ка­
зах, но аз ще изкача склона пеша и съм убеден, че четири коня ще
бъдат достатъчни, за да теглят празната кола.» И наистина те не
посмяха да впрегнат пред нас християните, които се бяха снабдили с
въжета, а ги принудиха само да ни придружат до върха.

14
Предписание на великия везир до мютесарифина в Ниш
от 2 април 1850 г. — Вж. П. Дорев, Документи, I, с. 307.

Предприемачът на една фабрика за [добиване на] желязо в Са­

моков Иса бей, както и някои други лица, на които имената са из­
вестни, с насилие и оскърбления вземат по една пара и половина ока­
та дървени въглища от работниците въглищари на Ихтиманска око­
лия и ги заставят да пренасят тия въглища до фабриките им, отстоя­
щи на разстояние дванадесет часа. Тъй като оката въглища на са­
мото място, гдето се горят, струва по шест пари, поменатите работ­
ници както по-преди, така и сега са подали заявление и молят да се
премахне това неизгодно положение, понеже не могат вече да понасят
тия вреди и загуби. Освен това молят също така да се нареди да пре­
насят железните кюлчета след претопяването им от желязната руда
само до фабриката на покойния Хюсрев бей, а не и до другите фабри­
ки, следователно да се премахне и това злоупотребление.

83
 15
Приписка към «Неделни поучения» на Софроний Вра­
чански. — Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 187.

Да се знае кога беше размирицата през 1852 година. Тогава ца­

руваше Абдул Меджид. Това беше през неговото царуване. Голяма
размирица беше. Откараха в Силистра от Брезнишката каза 300 чо­
веци. От тях си дойдоха само 120 души. Беше голяма скъпотия —
ока хляб два гроша.

БЕЗПЛАТНА ХРАНА ЗА ПЪТУВАЩИ

ЧИНОВНИЦИ

1
И з съ чи н ен и ето н а Евлия Челеби, П ътеп ис, с. 91.

Стигнахме в пътната станция на село Каяджик [дн. с. Скалица,

Ямболски окр.], където бяхме гости на неверника Петко. След като
му изпотрошихме кръстовете и другите глупости, минахме през се­
лата Манастири [дн. Голям и Малък манастир] [и т. н.].

2
З а п о в е д на н о в о н а зн а ч е н и я в и д и н ск и к о м ен д ан т о т 13
септември 1776 г. до властите в гр. Арчар във връзка с
преминаването му през околията. — Вж. Н. Тодоров, По­
ложението, с. 145.

Съобщава ви се, че е предстояще да замина през околията ви, за

да заема новия си пост— комендант на град Видин. Нареждам да се
приготвят за сметка на околията ви необходимите продукти и прови­
зии съгласно тук приложения списък за изхранване на свитата и да
се предадат на назначения за целта чохадарин, когото изпращам за
тая цел.
Списък на еднодневна дажба: хляб — 900 оки, месо — 250 оки,
ориз — 250 оки, масло — 95 оки, мед — 10 оки, захар — 5 оки, во­
съчни свещи — 7 оки, лоени свещи — 20 оки, кафе — 25 оки, нише­
сте — 20 оки, нахут — 2 оки, брашно — 20 оки, сол — 20 оки, са­
пун — 10 оки, зехтин — 10 оки, прясно мляко, кисело мляко, пипер,
дърва, слама — колкото е потребно, ечемик — 350 цариградски ки-
лета [т. е. 7000 оки], подправки (бахар и други) — 1 ока, борина —
100 оки, катран — 1 ока, зеленчук — колкото трябва, лук — 50
оки, ангария — 60 [товарни коня], кираджийски коне — 165, оцет —
15 оки, пътеводачи — 50 души, водачи на коне — 35 души.
Надявам се, че гореозначените продукти и провизии ще бъдат
своевременно приготвени и предадени на чиновника, когато той при­
стигне.

84
 3
Из фермана на султан Махмуд II от голи 1827 г., изпра­
тен до везирите и другите власти от средния ръкав на
Румелия, регистриран в сиджил № 96 на битолския ка­
дия. — Вж. Турски документи за македонската истор^а,
т. V, Скопие, 1958, с. 13—14.

Установено е, че везирите, мирмираните и мютеселимите, когато

пътуват във връзка със службата от един пункт до друг, всички раз­
ходи за храна и доколкото не им достига товарен добитък, задължа­
ват селата, а някои дори вършат и золуми, вземайки пари от местата,
в които пристигат под формата на възнаграждение от продукти или
под друг вид. И по време, когато се намират по своите администра­
тивни средища, мубаширите и бирниците, които изпращат по служеб­
на работа в казите и нахиите от тяхната област, докато стигнат до
казите, за които пътуват, се отбиват от пътя по селата, спират се на
конак, хранят се самите те и своите коне все на гърба на сиромасите.
Понякога и разни башибозуци влизат в селата само за да се наядат
муфта и безплатно. Понякога пък и служители на моята висока им­
перия, които се изпращат като мубашири по служебна работа, от-
когато тръгнат за определените места, та чак докато се върнат, по
пътищата, в градовете и селата се спират на конак и ядат и пият без­
платно от сиромашията.

4
Из впечатленията на английския офицер Кипъл от 1829
г. — Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 190.

Свихме наляво към едно българско село [Пловдивско] на около

половин час разстояние от главния път, с надежда да намерим под­
слон. Още отдалече можахме да видим хората, заети около къщите,
но едва приближихме, и селото изведнъж запустя. Мъжете побягна­
ха, жените заключиха вратите и подпряха портите. Огънят остана
неугасен в къщите. В някои от тях се печеше хляб, но никаква жива
душа не се виждаше. За да обясня това, трябва да кажа, че носехме
турски наметки и фесове, така че нашата група беше взета за свитата
на някой паша, и тъй като тези хора заграбват всичко, без да плащат,
бият селяните и насилват жените, никак не е за чудене, че такава
паника обзе всички. По-късно имахме достатъчно случаи да видим
ужасите, които тези нещастни хора изживяват при приближаването
на техните господари.

5
Из донесението на видинския управител до великия
везир от 6 август 1850 г. — Вж. П. Дорев, Документи,
I, с. 321.

Цялото християнско население от казаните три околии [Видин­

ска, Ломска и Михайловградска] е огорчено и онеправдано по след­

85
ните причини: терор и насилия от страна на селските аги и субашии;
събиране на повече десятък и овце от законно определените от стра­
на на закупвачите и преброителите на овцете; стражарите, които
отиват по селата, както и скитниците сеймени и други празноскита­
щи се елементи се хранят безплатно и вземат каквото искат, като съ­
щевременно не заплащат и стойността на сеното и ечемика, взети
за храна на добитъка им. Освен това, след като тия хора пренощуват
на едно място, налитат върху честта на жените, някои пък незаконно
събират от хората данъци.

СВОЕВОЛИЯ СПРЯМО ВОЙНУЦИ,

РУДАРИ И СОКОЛАРИ

1
Заповед до пловдивския кадия от 4 октомври 1580 г.
— Вж. П. Дорев, Документи, I, с. 15.

Войнушкият бей изпраща писмо, [в което съобщава], че кяфи-

рите войнуци променили облеклото си, нахлузвали шапки, почнали
да късат войнушките си калпаци, казвайки «войнуци сме», и почнали
да буйствуват. Войнуците от старо време носели черни дрехи и беят
моли за височайша заповед, щото те да се обличат постарому. Пове­
лявам войнуците занапред да се обличат с черно, както са се облича­
ли досега; да не се позволява на никого от кяфирите да облича други
войнушки дрехи.

2
Донесение от 19 март 1585 г. — Вж. НБКМ, Ориент,
отд., ф. 162, а. е. 515, док. № 10. Превод от османотурски
' на Е. Грозданова в ТИБИ, VII (под печат).

Селото ни е на каменисто място, всъщност няма орна земя и един­

ствено заради рудниците се е установило тук и работи в рудниците.
Тахвилът на рудниците се дава под аренда срещу 150 хиляди дирхема
сребро на кюлчета, а дори се търси начин за увеличаването му. Ста­
рата рая в селото ни е малко. Повечето са дошли от другаде. Изте­
глихме мъчнотии да плащаме джизие за 272 ханета, записани в реги­
стъра, а когато дойде Ибрахим Чавуш, който беше взел на откуп
регистрирането на новопоявилите се [данъкоплатци], инспектира ни
и без да изясни какъв е бил размерът на нашето джизие, записа на
отсек като новопоявили се 150 ханета. А всъщност не бе записано ни-
то едно име и по тази причина спрямо нас беше проявена голяма не­
справедливост. Ако тя не бъде отстранена, през следващата година
не ще можем да я изтърпим и понесем. Повечето ще се разбягат, а
останалите също няма да имат сила и ще се разпилеем всички. Оче­
видно рудниците ще запустеят. Молбата ни е да се премахне притес­
нението спрямо нас, злонамерено приписаните като новопоявили се

86
[ханета] да бъдат изличени, да се проучи положението в нашето се­
ло в съответствие с истината и справедливостта, да се запишат истин­
ни имена или пък джизието на всички жители на селото ни да бъде
вписано в регистъра на отсек. Считаме за уместно [да се съобщи] за
положението ни в столицата, [защото] сторената спрямо нас неспра­
ведливост ще предизвика запустяване на мините и ще ощети държав­
ните приходи.
3
Султанско разпореждане до кадията в София от 14 ок­
томври 1617 г. — Вж. НБКМ, Ориент, отд., Соф. сидж.,
.......... с. 184—185. Превод на Е. Грозданова от османотурски в
ТИБИ, т. VII (под печат).

Немюсюлманинът Димитър, син на Пейо, жител на махалата

Бойо Милош, намираща се в град София, който спада към упомена­
тата каза, е бил вписан в новия султански регистър и определен със
султански берат като един от личните ми соколари. Всяка година той
изпълнявал възложената му служба и в замяна на службата си бил
■освободен и опростен от всички извънредни и други обичайни данъци.
Въпреки това обаче бейлербеят, санджакбеят и людете им, войво­
дите и субашиите им, емини, бирници, заими, тимарноти и други
държавни служители идвали при него и му искали безплатно и без­
възмездно фураж и храна, овце, агнета, кокошки и много други по­
добни провизии. Освен това пък назначените да събират хараджа
{лица], забити на вакъфи и селски спахии, противно на регистъра и
в разрез със закона му искали повторно джизие, данък върху овцете,
налог за кошери, налог за невеста, джюрм-и джинайет, бад-и хава,
райетски данъци и прочее данъци и налози. Известява се, че някои
лица се вмесвали и го тормозели и заплашвали заради коня, язден
по време на лов и по други причини.

4
Султанска заповед до кадиите на София, Пирот, Брезник
и Берковица от 16 октомври 1625 г. — Вж. Б. Недков,
Османотурска дипломатика и палеография, т. II, С.,
1974, с. 22—25.

Записаните в султанския регистър войнугани, разположени в

споменатите кадийски центрове и техните райони, са определени още
от времето на султанското завладяване за служба в държавната ко­
нюшня. Срещу тази си служба те са били до този момент напълно
опростени и освободени от обичайните данъци и не се е случвало да
им се е изисквало или да са били задължени с нещо.
Когато обаче някои жители от раята, живеещи заедно с речени­
те войнугани, забягнали, пристигналите, натоварени със събирането
на джизието и на извънредния данък писари и колджии, дошлите
да събират овци за доставчиците на добитък за клане, бейлербеят,
войводата и други държавни служители, като казвали от чисто ко-

87
ристнн подбуди [на войнуганите]: «забегналите раи живееха заедно
с вас», те не само им изисквали речените данъци, но още и твърдели,
че щом като в селата им имало и граждани рая, които по-рано плаща­
ли извънреден данък и други данъци, трябвало и групата на живее- -
щите в тия села войнугани и резервни войнугани да понесат заедно
изброените налози. Като казвали това, те [държавните служители)
се съюзяват с дошлите да събират извънредния данък и други данъци
и не престават да ги тормозят и угнетяват.

5
Съдебно решение на софийския кадия от 9 януари 1723
г. — Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 67—68.

Поменатият Ахмед ага е наш черибашия, назначен с високосла-

вен берат. Въпреки че всяка година изпълняваме изискващата се от
нас служба към държавните ливади, че според бащините си плаща­
ме данъците си към държавното съкровище, че даваме и плащаме най-
редовно според миналите години също всички други обичайни общи
и частни даждия, поменатият черибашия Ахмед ага през време на
събирането на данъците идва в селата ни с осем-девет конника, на­
хвърля се върху нас и противозаконно и несправедливо бие и изте­
зава някои от нас. Освен че унищожава зърнените ни храни, но от
шест години насам, противно на закона и на регистъра, той ни взема
несправедливо по 2000 гроша годишно повече от редовните даждия,
които досега всяка година плащаме на държавното съкровище и към
императорския обор. Той ни натовари още и с един свой дълг от 1300
гроша, които взе с наше поръчителство за свои нужди, като ни кара
да го платим непременно и с това ни притеснява.

6
Султанска заповед до кадията на София от 14 януари
1825 г. — Вж. П. Дорев, Документи, I, с. 72.

Знеполските войнуци, които се числят към групата от царската

конюшня, със заявление се оплакват за следното: Те ежегодно пла­
щали на царската хазна припадащите им се държавни и други данъ­
ци и берии. През време на коситбата на ливадите напълно изпълня­
вали възложената им работа, като плащали според податните си сили
всички налози, установени чрез височайшите наредби. Обаче така
именуваният Кара Фейзи заде Али бей, брезнишки войвода, когато
изпълнявал длъжността заместник на черибашията в Знеполска око­
лия, освен че ги заставил да си платят всички данъци и берии, насила
събрал от тях и други 1000 кесии пари. Също така той не им платил
стойността на взетото от тях 15 000 оки овче масло, под предлог,
че щял да го изпрати в Цариград. Той вършел и много други пакости
и безчинства, поради което разорените и съсипани материално вой­
нуци решили да напуснат отечеството си и да се пръснат по други
места.

88
 7
Писмо на великия везир до видинския управител от
- 10 юли 1839 г. — Вж. П. Дорев, Документи, I, с. 242—
243.

Войнушките тимари от Летница, Бяла и Севлиево, принадлежа­

щи към държавните конюшни, а сега управлявани от касата на по­
бедоносните войски, подали заявление до Негово величество султана
за следното: Раите от войнушките тимари от стари времена били осво­
бодени от всякакви държавни берии и трудови повинности и никой
не ги заставял да^вършат нещо. Обаче през времето, когато в Търново
бил войвода починалият Дервиш бей, била определена сума от два­
надесет хиляди гроша военна помощ и според големината на казана­
та околия, [докато] от другите войнугани били събирани по три до.
четири гроша, на всеки един от тях се паднало по дванадесет грош а.
Тази година пък от тях се искало да платят частта от наложения
наряд на вълна и храни. И понеже това положение не се полага от
условията, по които са освободени, молят да се издаде височайша
ферман, за да се забранят и премахнат тия неща.

ИЗЗЕМВАНЕ НА ОРЪЖИЕТО .
ОТ ХРИСТИЯНСКОТО НАСЕЛЕНИЕ

1
. Заповед до мютеселима и до коменданта! на Силистра
от началото на юли 1730 г. — Вж. П. Дорев, Докумен­
ти, I, с. 40.
Ти, който си споменатият управител, ни долагаш, че мнозин­
ството от раята, която живее в Силистра и съседните околии, било
противозаконно въоръжено със саби, пушки и други военни оръжия
и че денонощно и явно въоръжено се разхождало по пътища, градове
и села; и освен че нанасяло вреда на мохамеданското население, но
с това застрашавало реда на страната, като вършело убийства, гра­
бежи и други разбойничества. Когато се поискало да му се вземе оръ­
жието, то се приготвяло за бой.
Да събереш пушките и сабите, намиращи се в ръцете на земедел­
ци, овчари и други хора от раята, да'предадеш на коменданта на си­
листренската крепост и тефтера на събраните оръжия и го изпратиш
в престолния ми град, гдето ще се регистрира в главното сметковод­
ство. Да припомниш, че отсега нататък е запретено на раята да се
разхожда въоръжена.|

2
Из заповед на кадията на Кюстендил от [края на май
1772 г. — Вж. П. Дорев, Документи, I, с. 45. ДЕ
Неотдавна изпратих отделни^височайши заповеди до^трите ръ­
кава на Румели [десния от Цариград към Силистра, средния към Со-

89
фия и левия към Солун] и Анадола за събиране на оръжието и на
военните припаси, които се намират в ръцете на раята, в техните къ­
щи, църкви и тайни места, в градове и паланки из двете половини на
империята, като се опишат и отправят за Цариград, за да се продадат
я а ислямски племена или пък на нуждаещите се мюсюлмани по ко­
стуема цена и стойността им се повърне напълно на първите притежа­
тели на оръжията.
Ахмед Емин, син на убития Хасан ефенди, събрал оръжията на
раята в Кюстендил, някои от тях продал, други пък раздал на под­
чинените си хора. Голямата сума, която получил от продажбата и
стойността на останалите у него оръжия, отказал да предаде на при­
тежателите.

ОГРАНИЧЕНИЯ В ОБЛЕКЛОТО
ЗА НЕМОХАМЕДАНИТЕ

1
Сиджил № 4 на битолския кадия между 28 декември
1616 и 6 януари 1620 г., ферман до кадиите на Битоля и
Костур. — Вж. Турски документи за исторщата на ма-
кедонскиот народ, т. I, Скопие, 1963, с. 43—44.

Съобщава се, че от старо време та чак до днес на никой от немоха­

меданите и раята освен на категорията на суруджиите не е позволе­
но да носи пушка, колчан, щит и други военни оръжия, да язди кон,
да завива на главата си тюлбен и да носи военен калпак; въпреки това
мнозина от раята и немохамеданите са се движили по начина, както
е изложено по-горе, появявали са се като левенти и разбойници по
пътищата и конаците, нападали, плячкосвали и нанасяли щета на
много хора. Поради това, че не преставали да вършат тези неща, мно­
го от раята и селското население се разселили и разпръснали; те пре­
дизвикали и причинили, щото те да напуснат родните си места.
Заповядвам, когато пристигне [непопълнено], да се доведат пред
■съвета на светия шериат чрез споменатия мой слуга такива лица,
заловени във вашите кази, и да им се отнемат пушките, колчаните,
щитовете и всички военни оръжия, които са на тях, белите тюлбени
на главите им и военните калпаци.
Отсега нататък строго да ги предупредите и да им напомните със
знанието на споменатия мой слуга да не се разхождат като левенти,
да не яздят атове и дорести коне, както е изложено по-горе. Онези,
които се инатят, съпротивляват и не се подчиняват, да ги накажете,
;както трябва, според шериата. На никой от споменатите, противно на
моята царска заповед, и на никой от онези, които постъпват по своя
прищявка, никак не трябва да се позволява да се инати, съпротивля­
ва и да се движи по друг начин.

90
 2
Сиджил № 2 на битолския кадия между 27 октомври н
4 ноември 1622 г., ферман до левия и средния ръкав на
Румелия. — Вж. Турски документи за истори]'ата на
македонскиот народ, 1, с. 97—98.

. Евреите и немохамеданите, сега жители на моите защитени земи,

нека ходят с техните стари носии. Отсега нататък евреите да не носят
червени облекла, кожени дрехи, ногавци, както и бели и боядисани
саръци [вид кърпи], а по пътищата да не носят бойно оръжие. Техни­
те жени да не употребяват дълги шамии, зелени шапки и зелени поя­
си. Да не купуват и не продават роби мюсюлмани.
Също така немохамеданите да не носят пурпурни облекла, чер­
вени баретки, червени шапки, калпаци и боядисани саръци на врата.
По пътищата да не носят бойно оръжие. Техните жени също така да
не носят зелени тъкани, зелени фустани, зелени шапки и пояси.
Моята високославна заповед се издава за всеки — да си носи
своята стара носия.
Заповядвам, когато пристигне и дойде моят слуга Сефер спа­
хия, нека се уголеми славата му, да му позволите да извърши про­
верка в градовете и селата на казите на всеки от вас. И според моята
издадена заповед, както е обяснено, отсега нататък да не се позволя­
ва на евреите да носят боядисани саръци на врата, алени облекла,
ногавци, саръци, кожени дрехи, както и бойно оръжие по пътищата.
Също така да не допускате да купуват роби мохамедани. На техните
жени да не позволявате да носят зелени свилени тъкани, дълги ша­
мии, зелени шапки и пояси.
Също така да не позволявате на немохамеданите да носят пур­
пурни облекла, червена баретка, червен калпак, капа и боядисан
сарък около врата, а по пътищата да не носят бойно оръжие.
На техните жени също така да не се позволява да носят дълги
шамии, зелени копринени тъкани, зелени шапки и колани.
Онези, които въпреки това ги носят, да ги накажете според
закона чрез споменатия мубашир. Всеки нека да носи своята стара
носия. А всеки, който се противи на тази заповед, запишете го кой
е, неговото име, личния опис, местожителството и прякор и чрез
споменатия мубашир да съобщите.

3
Султанска заповед до цариградския кадия от 25 март
1631 г. — Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 93—94.

Установено е от гледна точка на шериата и закона, щото кяфи-

рите да личат чрез облеклото и външния си вид въобще, че са през­
рени и унижени, като не яздят на коне, не се обличат в дрехи, при­
готвени от разни копринени и атлазени материи, не надяват самуре-
ни кожуси и калпаци, а жените им да не се разхождат с облекла като
тия на мюсюлманките и да не надяват фередже, приготвено от пер­

91
сийски плат. Обаче от известно време насам на тоя ред е погледнато
с пренебрежение, като с разрешение на кадиите кяфирите и евреите
почнали да се разхождат из улиците, яздейки на коне, надянали са-
мурени кожуси и облечени със скъпи и луксозни дрехи.
Що се отнася пък до жените им, те не слизали от калдъръма, за
да отстъпят място на пресрещналите ги из пазара мюсюлмански же­
ни. Въобще както мъжете, така и жените им се носят по-великолеп-
но от мюсюлманите, което показва, че тия хора не се смятат за през­
рени и унижени. Належащо е тия наредби да се обявят и разгласят
наново, за да се постъпва съгласно гореизложеното. Затова заповя­
дах: Щом като получите фермана, да постъпите в тоя случай съглас­
но издадената заповед, според която за в бъдеще, по силата на ше-
риата и закона, да личи по шалварите и другото им облекло и въобще
по тяхната външност и походка, че кяфирите са презрени и унижени.
Да се заставят отсега нататък: да не яздят на коне, да не надяват са-
мурени кожуси и калпаци, да не се обличат с копринени и атлазени
дрехи; жените им да не носят високи иракии и фереджета от персий­
ски плат, въобще да не се обличат като мюсюлманките. Такива слу­
чаи да бъдат запретени и забранени, за което ти (кадийо] да не губиш
нито минута, а да туриш за изпълнение моята свещена заповед.

4 .
Султанска заповед до цариградския кадия, издадена
между 19—28 юни 1757 г. — Вж. Н. Тодоров, Положе­
нието, с. 97—98.

Облеклото и въобще външният вид на немюсюлманските елемен­

ти — евреи и християни, живеещи в Цариград, седалището на вели­
кото халифство, и в околностите му, установен още от старо време,
беше нагоден така, че подчинявайки се на благонравието, да проли­
чава тяхната немощ и мизерия. Обаче, макар това положение да беше
нагодено според шериата и местните обичаи, от известно време насам
поменатите хора превишиха границите на шериата и благоприли­
чието, било по отношение на походката си, било по отношение на об­
леклото. Те почнаха да се обличат въпреки подчиненото си положе­
ние с широки дрехи от разноцветни сукна, да носят индийски шало­
ве и пояси, както и потури от тънко алено сукно, [предназначено]
специално за мюсюлманите, както и кожуси от белка и видра и разни
други облекла. Също така те почнаха да яздят на коне, без да прите­
жават за това височайши ферман, както и да се качват на лодки с
по три чифта весла.
Освен това някои християни установиха едно нововъведение,
като почнаха да надяват на главите си въпреки установения обичай
едни чудновати калпаци, високи около половин аршин, което само по
себе си представлява нещо, заслужаващо порицание и отвращение
както от шериата, така и от местния обичай.
Тия непозволени форми от гледището на вярата и политиката
към подвластните ще трябва да бъдат забранени, понеже поменатите

92
евреи и християни не са нищо друго освен една обикновена рая,
та много естествено е, че и нейната външност и походка, шериатски
и логически, ще трябва да отразяват до голяма степен тяхната не­
мощ и мизерия.
Ето защо за в бъдеще тяхното облекло не трябва да прилича на
мюсюлманското. Те не трябва да се обличат в кожуси от кожи на ри­
сове, невестулки, видри, степни лисици и други. Да им се забрани
категорически да се обличат с дрехи от разноцветни материи, да
носят високи калпаци, да яздят на коне без разрешение, да се качват
на лодки с по три чифта весла, като им се напомни повторно, че ще
трябва да се обличат с дрехи, подходящи на подвластни поданици —
от синьо или мораво сукно, и да носят ниски калпаци.
При това да се напомни строго и на калпакчиите, които изработ­
ват високи калпаци, че отсега нататък не трябва да приготовляват
такива калпаци, като намиращите се в дюкяните им високи калпаци
се развалят и префасонират.
След това, в случай че се намери някой продавач или човек обле­
чен постарому, които още не са се вразумили, веднага да бъдат зало­
вени и представени на моя диван.

5
Из доклада на пруския консул в Русе М. Калиш от 11
ноември 1857 г. до пруския дипломат в Цариград Гунд-
лах. — Вж. Документи из германските архиви, с. 320.

През последните дни бе оповестена една наредба, която забра­

нява на раята да носи за покривало на главата шапка или капела
«а ла франга». Като причина за вземането на тази мярка се посочва:
«за да можели да бъдат различавани от чуждите поданици».

РАЗЛИЧНИ ПРОЯВИ НА НАРОДНОСТНА

ДИСКРИМИНАЦИЯ

1
Протокол на софийския кадия от 20 юли 1550 г. — Вж.
Извори за българското право, II, с. 109.

Записано в кадийския регистър за това, че спахията Хайдар

Челеби, син на Чауш Касъм, призова пред свещения шериатски съд
немюсюлманина на име Никола от село Хърсовча, спадащо към каза
Шехиркьой [Пирот], и в негово присътвие се изказа така: «Помена­
тият Никола ме обиди с множество думи — на религия, на вяраДна
жена и ме нарече «харамия» (разбойник); моля съдът да постъпи с
него надлежно.»
При така предявената тъжба разпитан бе по въпроса и помена­
тият Никола; в отговора си той отрича [твърдението на тъжителя];
при това положение от тъжителя се поиска доказателство, удостове-

93
ряващо истинността на тъжбата му. Лицата Ахмед, син на Али, и
Ферхад, син на Абдулах, дадоха свидетелски показания по реда на
шериата, с които се потвърди твърдението на тъжителя; свидетелски­
те показания на поменатите лица бяха приети от шериатския съд;
те бяха обсъдени в присъствието на спахиите Мехмед, Махмуд бей,
син на Абдулах, Ферхад Чауш, Синан Челеби, син на Муса бей.

2
Из пътеписа на французина Ожие Гизлен дьо Бузбек от
1562 г. — Вж. Френски пътеписи, I, с. 135.

Сред турците съществува мнение, че лъжесвидетелствуването

срещу християни представлява благочестива постъпка. Те не чакат
да ги призоват за свидетели, а сами се явяват.

3
Заповед до кадията на Стара Загора от 19 март 1572 г. —
Вж. П. Дорее, Документи, I, с. 10.

Съобщава ни се, че в подведомствената ти околия някои христия­

ни продавали вино на мюсюлманите. Там открито се буйствувало и
блудствувало, а не трябва да се подражава на кяфирските обичаи.
Повелявам, щом получиш [настоящето], да вземеш мерки в това от­
ношение, да припомниш и запретиш на християните да продават вино
на мюсюлманите и да внимаваш да не се буйствува и блудствува; да
запишеш имената и отличителните знаци на християните, които биха
продавали вино на мюсюлмани, за да бъдат поставени на каторжна ра­
бота в корабите.

4
Заповед на пловдивския управител от 13 февруари 1699
г. — Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 95.

Безвернико стари попе, който си лишен от божия рай, облечен

с облекла катранени и носещ дяволска корона, уведомявам те, че
някой си от главните ви безверници мръсници, наименован Михал,
по телесната си причина е издъхнал. Макар земята да не приема не­
говия мръсен леш, но понеже гниенето му ще безпокои всекиго, за­
това да изкопаете един неизвестен за мене трап и да хвърлите в него
мръсния му леш, който да стъпчете, и така да заровиш един безверник.

5
Решение на видинския кадия от 29 март 1700 г. — Вж.
Н. Тодоров, Положението, с. 61.

Иван, синът на Никола, от град Видин, махала Караман, се яви

в заседанието на шериатския съд в присъствието на берберина Уста
Юмер, син на Али. Той е завел дело против него за следното:

94
 На баира в местността Козловец Иван имал лозе от 3/4 ара, при­
добито по наследство, при следните съседи: лозята на Мануш, хле-
барина Йован, Никола и обществен път. Поменатият Юмер го при­
своил незаконно. Нека той да бъде разпитан, след което да му се от­
неме и ми се предаде.
Разпитан, Юмер казал следното: Преди известно време той ку­
пил казаното лозе при същите съседи за 15 гроша от чиновника по
държавните имоти като безстопанствено. След смъртта на предишния
му стопанин Иван Симитчията, който умрял, без да остави наследни­
ци, то станало държавно.
Никола възразил, че казаното от Юмер не било вярно, и предста­
вил двама свидетели, които потвърдили, че действително лозето било
негово.
След това съдът казал на ответника да представи свидетели, кои­
то да потвърдят неговите показания, и му определил срок. Понеже'
до изтичането на срока [Юмер] не можал да представи свидетели, съ­
дът му предложил клетва, в смисъл че той действително е купил
лозето като безстопанствено. Юмер приел клетвата и се заклел в име­
то на бога. Въз основа на това съдът решил да се забрани на Иван да
води дело за лозето.

6
Из протокол на видинския кадия от 1700 г. — Вж. Ру­
мелийски делници, с. 139. Превод от османотурски на
М. Калицин.

Жителят на видинската махала «Варош» — Димитър, син на

Радул, се яви пред шериатския съд и в присъствието на Мехмед ага,
син на Хюсеин, който стана причина за написване на документа,
предяви към него следния иск: «Баща ми Радул притежаваше една
ливада от близо 5 дьонюма, намираща се в местността «Ибсар алтъ»
и граничеща от една страна с ливадата на спахията Али, от една
страна с ливадата на Мехмед и от една страна с обществения път..
След смъртта [на Радул] тази ливада се прехвърли на мен и стана мой
имот, но споменатият Мехмед ага я е обсебил. Искът ми е да ми се
върне.»
7
Из сиджил № 100, решение на битолския кадия от 6 ноем­
ври 1832 г., потвърдено от румелийския валия на 30s
ноември 1832 г. — Вж. Турски документи за македон­
ската истори]а, V, с. 64—65.

Известно е на този съд, че раята, населена във вароша на град

Битоля, от известно време насам купува къщи от мохамедани и се
смесва с тях. С оглед на това, че подобна постъпка [на раята] е про­
тивна на закона, нарежда се на споменатата рая отсега нататък да не
купува мохамедански къщи, а досега купените да бъдат отнети от
съда със света фетва. Поради това, прилагайки наредбата да не се

95
купуват отсега нататък къщи, и с молба да се постави горе над текста
на това решение пълноважна според закона, за което положение с
името на бога се известява вашата светла везирска личност.
[Резолюция]. Съобразно с това съдебно решение забранявам на
раята да купува къщи в мохамеданската махала, а досега купените
да се отнемат от съда.

8
- Из доклада на пруския консул в Русе М. Калиш до прус-
кия посланик в Цариград В илденбрух от 22 юли 1855 г. —
Вж. Документи из германските архиви, с. 253.

В Силистра холерата е взела след нейното избухване, значи от

около осем дни насам, над хиляда жертви. Според последните съобще­
ния оттам обаче тя намалявала, но отнемала все още всекидневно жи­
вота на двадесет до тридесет души. Макар че тази болест, придруже­
на от тифус, се приближавала ежедневно все повече до нас, не се
прави нищо въпреки всички старания от страна на тукашното граж­
данско управление и моите лични препоръки за изместване на на­
блъсканите военни болници от гъсто населеното християнско пред­
градие и разпределянето им в целия град, а именно в по-високо и по-
здравословно разположените градски квартали, населени от турци и
арменци. Изглежда че сякаш искат умишлено да пожертвуват хри­
стиянската част на града, която и без това е пострадала вече толкова
много по време на цялата война, защото от две години насам се на­
мират във всички по-големи къщи болници или военни складове, до-
като в другите части на града не са започнали даже и само временно
да устройват болници.

9
Из доклада на пруския консул в Русе М. Калиш от 8
■ януари 1857 г. до пруския посланик в Цариград Вилден-
брух. — Вж. Документи из германските архиви, с. 307.

Позволявам си да съобщя най-покорно с настоящето, че на 5-и

т. м. се е стигнало в Свищов до твърде достойни за съжаление сцени.
Тамошната християнска община искала да украси своята църква с
една камбана и наредила да се издигнат необходимите за поставяне на
камбаната скели, без да има разрешение от властите. Като видели
това, турците се опитали да разбият вратите на църквата. След като
не успели обаче, те прескочили на стотици зидовете на гробищата и
разрушили всички кръстове на гробовете.

96
 10
Молба на занаятчии от Кюстенджа от 9 август 1873 г. —
Вж. НБКМ, Ориент, отд., ф. 171, а. е. 120. Превод от
османотурски на Н. Робев.

Заповядано е да бъдат затворени прозорците от задната страна

на дюкяните ни в чаршията, понеже гледат към старо гробище. Ако
това стане, стоката ни ще остане на тъмно и няма да може да се про­
ветрява, поради което ще понесем несправедливи загуби. Тъй като
тази мярка се предприема единствено за спазване на обичая, молим
предвиденото разширение от три аршина на стената, построена на
обществения път по общо съгласие и за която първоначално се
предвиждаше да бъде изградена от наша страна, да бъде преместена
откъм гробището, а нашата страна на уличната настилка да бъде ос­
вободена. Така обичаят ще бъде спазен и желанието ни изпълнено.
[Решение на съвета от 20 септември 1874 г.]. Подадена е колек­
тивна молба от гореподписаните относно откупуването на търга за
предвиденото разширение [на стената] от три аршина зад дюкяните
им. Стената, издигната преди няколко години около това гробище, е
обикновена, не е построена както трябва, през нея много се вижда.
Освен това минувачите трябва да се въздържат да гледат помените.
Затова със съгласието на всички собственици на дюкяни точно
според условията за земята по двадесет и пет гроша за аршин бе ре-
шено да се построи здрава и прилична стена към гробището, висока
три аршина, а мястото между нея и дюкяните да се павира и да не
се позволява по никакъв начин издигането на всякакви постройки на
обществения път. Освен стената между дюкяните и споменатото гро­
бище да бъдат издигнати здрави каменни зидове, високи също по
три аршина. Пресметнатата по този начин стойност на укрепването
и издигането на стените, което гарантира запазването на гробището,
включително и цената на допълнителната работа, бе заприходена в
общинското управление и изпълнението бе отдадено на търг.

11
Нареждане на видинския управител до кадията и ага­
та на гр. Видин от 1773 г. — Вж. Н. Тодоров, Положе­
нието, с. 101.

Получи се оплакване от страна на видинските мюсюлманки, с

което съобщават, че още от времето на завоюването на града било на­
редено, щото в общите градски бани да се къпят отделно един или
два дни в седмицата само немюсюлманките, а през другите седмични
дни — само мюсюлманките, понеже съгласно шериата било забране­
но при къпането в баните да се гледат голи жените мюсюлманки, же­
ните еврейки, християнки и циганки. Тоя ред доскоро бил спазван.
Но тъй като от известно време тоя ред бил нарушен, то и къпането
почнало да става общо. Те молят да се издаде заповед, с която да
се запази старият ред на къпането. Затова заповядвам: след справ-

97 7 По следите на насилието, част I

ка в кадийските регистри да се възстанови старият ред на къпането,
като еврейките, християнките и циганките се къпят седмично два
пъти — в неделя и вторник, а през другите дни се къпят само мюсюл­
манките.
12
Сведение на унгарския учен и пътешественик Ф. Каниц
от втората половина на XIX век. — Вж. F. K anitz, Do-
nau-Bulgarien, II, р. 214.

До голямата баня, която е само за мъже, се намират и две жен­

ски, от същия минерален извор. Едната от тях е за туркини, а втора­
та за българки. До турската женска баня едва ли човек може да се
приближи, без да бъде залят от поток псувни и закани от всякакъв род
от страна на жените, охраняващи входа, и турският надзирател на
банята не се осмелява да въведе чужденец в нея. Затова пък той не
видя нищо лошо в това да ме заведе в банята на българските жени,
за да ми покаже тук как в едно пространство с размери едва ли по­
вече от една обикновена стая за живеене са се натикали 40—50 жени
една до друга. Те седят на топлите каменни плочи около малък ба­
сейн, сапунисват се и се обливат с горещата вода.

13
. Из доклада на пруския консул в Русе М. Калиш от 29
ноември 1857 г. до пруския дипломат в Цариград Гунд-
лах. — Вж. Документи из германските архиви, с. 322.

За да положи венец на своето управление тук, Исмаил паша по­

стави през последните дни под полицейски контрол продажбата на
дърва, и то така, че тази продажба стана в ръцете на полицията един
вид монопол за самата нея. Полицейските чиновници дават предва­
рително всичките дърва, които идват в града, на турци, и то не без
предварително получен бакшиш. На християни, евреи и чужденци
полицията не отпуска дърва. . . След като получих повече сигнали за
това безобразие от страна на чужди поданици, аз се убедих сам в
това и трябваше сам да чуя как полицейските власти ми отговаряха,
че «те засега се нуждаели лично от дърва и затова не можели да от­
пуснат такива на немюсюлмани».

. 1 4
Из докладната записка на Вилхелм Пресел от 1877 г.»
дългогодишен висш служител в турските железници. —
Вж. Немски извори за българската история, т. I, С.,
1973, с. 129.

Един лично на мен познат високопоставен турчин искаше да про­

даде къщата си на един християнин. Купувачът, както и продавачът
се бяха споразумели относно всички условия, обаче съответните ор­
гани отказваха упорито утвърждаването на договора за продажбата

98
под предлог, че законът забранява придобиването на къща от хри­
стиянин в чисто турски квартал.
Макар че този закон беше отменен няколко години по-рано, съот­
ветният чиновник упорито държеше на своето становище и всички
оплаквания до по-горните инстанции останаха без резултат. Най-
после продавачът се опита да смекчи упорството на чиновника чрез
един бакшиш и това му се удаде. Като с вълшебна пръчка изчезнаха
препятствията и опърничавият чиновник сам даде на християнина
упътване за молбата, която трябваше да се подаде за утвърждаване
на покупателния договор от по-висшата инстанция, след което по­
лучи естествено благоприятно решение.
В този случай работата протече просто и бързо. Обаче обикно­
вено спорът трябва да се провре през много инстанции и разреше­
нието, ако такова се постигне, изисква задоволяването на много жад­
ни за бакшиш ръце.
Също така голямо нещастие е това, че крепостните актове са
обикновено погрешни и съставени неясно и затова се използуват за
изнудване на по-слабите. В тях именно квадратурата на имота не е
означена точно, а се казва например «от иззиданата къща на имота
водят 1500 крачки на изток, 1000 крачки на запад и също толкова
крачки на юг и север по права линия до границата на имота». В това
се ограничава документалното доказателство на положението и раз­
мерите на собствеността.
Но крачката не е точно определена мярка, а това са крачки,
които прави обикновено възрастен човек.
Между сговорчиви съседи този извънредно примитивен вид на
кадастър е достатъчен, обаче един насилнически, алчен и при това
могъщ притежател ще използува такива колебливи определения на
границата сигурно за своя изгода.

ДИСКРИМИНАЦИЯ КЪМ ЦИГАНИТЕ

ХРИСТИЯНИ И МОХАМЕДАНИ

1
Сиджил № 8 на битолския кадия, ферман от 25 януари
1641 г. до кадиите на Охрид, Битоля, Прилеп, Хрупшца,
Биглище, Корча, Костур, Серфидже, Лерин, Преспа,
Кичево, Дебър и т. н. за събиране на данъка джизие. —
Вж. Турски документи за исторщата на македонскиот
народ, т. IV, Скопие, 1972, с. 55—56.

Циганите, които живеят в споменатите кадилъци: от всеки един,

който е мохамеданин ■— по 650 акчета; а също така от всеки един,
който е християнин — по 720 акчета. Никому по никакъв начин въоб­
ще да не позволявате да се инати и да се съпротивлява.

99
 2
. • л Евлия Челеби, Пътепис, с. 111—112. Сведението е от
1668 г.

' Положението на циганското племе. Прочее румелийските цигани

имат този град Гюмюрджина като свое изконно отечество още от вре­
мето на фараоновата династия. Дори когато хората от фараонското
племе поемат клетва помежду си, казват един пред друг: «В името на
правата на Египет, на правата на нашата Гюмюрджина», и се закле­
ват. Обаче старото отечество на анадолските цигани е град Балат в
санджака Ментеше, и то така, че когато бащата на завоеванията сул­
тан Мехмед хан довлякъл циганите от Балат в Цариград, то и място­
то, в което те били настанени, и досега се нарича квартал Балат и
се счита като средоточие на циганите. Пак султан Мехмед завлякъл
в Цариград цигани също и от Гюмюрджина, но анадолските и руме­
лийските цигани не можали да живеят добре помежду си. Румелий­
ските цигани празнували заедно с неверниците злощастния празник
на червените яйца, заедно с мюсюлманите — празника на жертвопри­
ношението, а заедно с евреите — празника на тръстиката, без да
приемат нито едно вероизповедание. Поради това при тяхното погре­
бение нашите имами не четат молитви, а при Кривата порта има да­
дено едно отделно място за гробища на циганите. След като били от­
хвърлени по този начин, излязъл.и един ферман, който им налагал
харадж. Затова сега от циганите се вземат два хараджа. Дори според
описването по времето на Завоевателя от циганите мъртъвци, докато
още се намирали на мястото си в квартала, и от мъртвите се вземал
харадж.
След това румелийските цигани се вдигнали и отново се върнали
в стария град Гюмюрджина, а анадолските от град Балат останали в
махалата Балат в Цариград вече като мюсюлмани. Циганите са сви­
рачи и железари, скитат и поради това понастоящем циганският бей
само понякога живее в този град Гюмюрджина. Прочее в околности­
те на Гюмюрджина има много цигани, които скитат.

. .. . 3 _ . . . . . . ■
Из пътеписа на французина Еспри-Мари Кузинери от
70-те—90-те години на XVIII в. — Вж. Френски пътеписи,
I, с. 364.

Там [в Македония] се срещат голям брой цигани; през лятото те

лагеруват под шатри; скитници са, обработват желязото и развиват
танца и музиката; те са толкова годни да свирят на всички инстру­
менти, че в армиите на Негово височество не се срещат други музикан­
ти освен тях. Намираме ги по празниците; те ръководят танците при
такива увеселения; във всички военни корпуси те свирят военен
напев, който насърчава войника и се нарича юруш или атака. Ви­
наги бедни, винаги просяци, те нямат никакво недвижимо имуще­
ство, никакви имоти; не можеш да се приближиш до катуните им, без

100
да бъдеш заобиколен от отвратителни жени и деца, които искат ми­
лостиня.
През зимата те влизат в селата и обитават там най-лошите квар­
тали. Тази нещастна народност ни представя един окаян пример на
затъпяването, в което може да изпадне човек по липса на култура.
Такова е отвратителното положение, до което циганската раса е до­
ведена в Турция; и въпреки че изповядват мюсюлманството, не й
позволяват дори да влезе в джамиите; тя е облагаема с по-голям по­
головен данък от този на раята.

НАПУСНАТИ СЕЛИЩА ПОРАДИ

ТЕЖКИТЕ ДАНЪЦИ

1
Сиджил № 3 на бнтолския кадия, протокол, съставен
между 10 и 19 януари 1635 г. — Вж. Турски документи
за истори]'ата на македонскиот народ, т. II, с. 121.

Зиммите Петуш Михаиле, Тошко Танче, Цветко Стойко, Михо

Митан и други, жители на село Кръстоар, което принадлежи на ка-
зата на защитената Битоля, и които са избягали по-рано по околни­
те села заради многобройните си дългове, заявиха пред съда така:
«Ако бирниците на вакъфите и другите заемодатели не събират за три
години от датата на документа от селяните основния заем и лихвата
и ако не ни закачат и не ни безпокоят, всички ние както по-рано ще
си дойдем в нашето село и ще живеем. След три години дълговете,
които имаме, пак ще ги плащаме колкото можем. Но ако от страна на
закона не ни се даде срок, както е обяснено, без друго ние всички ще
избягаме в друг край и напълно ще се разселим.» Наистина в съг­
ласие с всички заемодатели е дадено разрешение на споменатото село
да не се безпокои и да не се закача до три години било за основния
заем, било за лихвата.

2
— Из доклада на никополскяя епископ Филип Станиславов
до Източната конгрегация в Рим от 4 февруари 1659 г. —
Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 59.

Беленските павликяни са извънредно бедни и не могат да пла­

щат толкова много данъци на турцпте, та затова често бягат по дру­
гите места. Когато прочее турцпте желаят да им съберат данъците,
те бягат заедно с жените и децата си в Тракия и там се настаняват
край Стара планина. Други пък минават Дунава и остават във Влаш­
ко. Когато татарите нахлуят във Влашко, те отново се завръщат по
своите места. _________

101
 3
. Из султанска заповед от 1712 г. — Вж. Н. Тодоров, По­
ложението, с. 63.

Раята — селяни от селата Сърница и Амалика, Оряховска каза. . .

още от старо време били определени да пазят големия проход, който
води нагоре покрай течението на р. Огоста, и да охраняват пътници­
те и търговците, които идват откъм Белград, Видин и други съседни
на тях страни по тоя опасен проход. Но казаните раи дервентджии
поради насилията и мъките, които теглели от правителствените цар­
ски войски и служители, били принудени да напуснат старите си жи­
лища, да разтурят селищата си, да се разпръснат и да се заселят по
селата, които се намират в казите на Нова Загора, Плевен, Никопол,
Враца, Берковица и Видин. По тоя начин дервентската служба била
занемарена и изоставена, а приходът на зиамета бил намален поради
липса на рая.
4
Таен доклад до султана от 25 януари 1802 г. — Вж. Н.
Тодоров, Положението, с. 183.

Румелия се е превърнала в пустиня. От едно село, което е имало

по-рано 500 къщи, днес са останали и [повредено]. Освен това сега,
когато обикалях по тия места, не видях жива душа. Бедняците, голи
и разплакани, натоварват жените и децата си в коли и се разпиляват
по планините. При това, ако някога слязат в село, те отново биват
пръснати от грабителите разбойници. С една дума, поради съществу­
ващото положение хората не са сигурни за живота и честта си, а и
имот не им е останал. Разбойниците не им дават мира и те вече нямат
сили да сеят и жънат. Ясно е като ден, че ако продължава така, нуж­
дата ще принуди тия мирни хора да станат разбойници.

5
Из доклада на руския посланик в Цариград Тамара до
императора от 25 май 1802 г. — Пак там, с. 183.

В България много села са разорени до такава степен, че насе­

лението, в по-голямата си част християни, изоставяйки своите жи­
лища и натоварвайки жени и деца на коли, се е разположило на раз­
ни места по брега на Черно море.

6
. Из докладната записка на Вилхелм Пресел от 1877 г.,
дългогодишен висш служител в турските железници. —
Вж. Немски извори за българската история, т. I, С.,
1973, с. 130.

Подобни случаи [на отнемане на имоти] са постоянно явление,

обаче се премълчават, тъй като обикновено се касае за имот, принад-

102
лежащ на бедната рая, която въпреки въведените реформи и изра­
зеното в тях изравняване пред законите е безправна, колкото и много
документи за собственост да имат в ръцете си. В 1875 г. дойдоха от
Чаталджа и Цариград 500 български семейства, които един алчен
мохамедански земепритежател беше пропъдил по същия начин от
техните имоти, както Омер паша беше ограбил своите съседи. Макар
че тогавашният велик везир Есад нареди подробно разследване и
установяване на фактите от комисия, той не можа да направи нищо
спрямо едрия земевладелец, неговите помагачи и могъщите му закрил­
ници в двореца. Прогонените от техните имоти българи останаха без
покрив, докато най-после правителството нареди да им се дадат ня­
кои отдавна необработвани държавни земи в един далечен район.

РАЗРУШАВАНЕ НА ЦЪРКВИ ИЛИ ПРЕВРЪЩАНЕТО

ИМ В ДЖАМИИ

1
Из съчинението на Мехмед Нешри, Огледало, с. 60 сл.

Орхан оставил в Никомидия сина си Сюлейман паша, превърнал

църквите в месджиди, а една висока църква направил медресе. Тя и
сега още си е медресе. . .
После оправили работите на крепостта [Карабига]. Църквите
превърнали в месджиди, останалите празни къщи пригодили за жи­
лища на мюсюлманите. . .
Изпразнените къщи на града [Енос] той [Юнуз бей] раздал на
дошлите от околността мюсюлмани, а останалите по местата си не­
верници не закачил. Множество църкви превърнал в месджиди. З а ­
повядал да разрушат камбанариите им и да построят минарета. . .
И така, Семендире [дн. Смедерево] била завладяна. Разруши­
ли камбанариите, църквите превърнали в месджиди. . .
Назначил кадия и предал санджака [Митилини] на свой човек.
Църквите превърнал в месджиди, а останалите от неверниците праз­
ни къщи раздал на мюсюлмани. . .
Голямата църква в центъра на града [Кафа] те [османците] пре­
върнали в джамия и в петъчния ден там отслужвали петъчен намаз. . .
После и в Менкюб [дн. Балаклава, в СССР] било прочетено ис­
лямско хутбе, а църквите му — обърнати в месджиди.
. . ’9**
2
Из съчинението на Евлия Челеби, Пътепис, с. 23 сл.

Под крепостта [в Щип] е джамията Фетхие [Завоевателната].

По време на завоюването на града Двусърцатият Али бей заповядал
да й се постави михраб и я превърнал от църква в джамия. Много
стара е . . .
Вътре в крепостта [Виза] има триста хубави керемидени къщи и

103
една църква, превърната в джамия от бащата на завоеванието Мехмед
х а н .. .
В чаршията [на Фере] е джамията на Сюлейман паша, син на
Орхан гази, която от черква била обърната в джамия. . .
От времето, когато е била неверническа църква, [джамията св.
София в Солун] и досега си стои с оловото, с което е била покрита. . .
До 988 [1580] г. тя [джамията Хуртадж султан в Солун] била
още черква. Един ден честитият шейх Хуртадж със султански ферман,
викайки «Аллах, аллах», събрал и въодушевил всички суфии, ор­
ганизирал един пристъп, завладял този манастир от ръцете на мона­
сите и го превърнал в Мохамедова джамия. . .
[В Бер] има всичко 16 михраба на джамии на предишните султа­
ни. Пред всички са джамията на Гази Мурад хан I вътре в чаршията,
джамията на Муса Челеби, син на [Баязид] хан Светкавицата и джа­
мията Фаранджи. Те били преустроени от църкви в джамии. . .
По време на тогавашните неверници тя [Св. София в Охрид] била
обожавана както никоя друга в тогавашния век. Слава на твореца,
тя сега е мюсюлмански молитвен дом, но по някои времена христия­
ните дават скритом на вратарите по няколко акчета, влизат в джамия­
та, набързо се помолват в нея по Исусовия обряд и излизат навън.

3
-i Приписка към ръкопис в манастира Нерези, Скопско,
от 1535 г. — Вж. Й. Иванов, Български старини из Ма­
. кедония, С., 1931, с. 108.

В годината 7043 [1535] разрушиха църквите в Скопие.

4
Из пътеписа на австрийския дипломат Саломон Швайгер
от 1577 г. — Вж. Немски пътеписи, с. 377.

Ние посетихме [в София] и някои стари черкви, които са принад­

лежали може би на сина божи, но сега на дявола и на пророка му
Мохамед.
5
Приписка на йеромонах Пимен Зограф от 1618 г. — Вж.
Б. Цонев, Опис, II, с. 59.

Този миней беше завършен в годината 7126 [=1618] при митро­

полита господин Йеремия. . . През тази година настана голяма скръб
в Света гора, защото агаряните опустошиха два манастира — Каста-
монит и Руския.

104
 6
Из приписка към £«Богородичник» в етрополския мана­
стир «Варовитец». — Вж. Писахме да се знае, с. 74.
Г.>•»
*■' Ч Това^бе при игумена Захарин в лето 1636. Слънчев кръг 4, лу­
нен — 19, основание — 2, индикт — 4. В това време дойде огромно
множество войска в Етрополе и в София и поруши църкви Чанпала-
оглу паша.
7
Из пътеписа на французина , Дьола^роа J o t 1672 г, —
’ Вж. Френски пътеписи, I, с. 252.

Говори се, че в християнско време тук [в Одрин] е имало 130'

черкви и 12 манастира. Сега се наброяват не повече от 14 и нито еди»
манастир. Останалите са били разрушени или превърнати в джамии
и сараи.
8
Султанска заповед до кадиите на Балчик и Силистра
и до управителя на Силистра от 1 април 1693 г. — Вж.
'• г . ... ... П. Дорев, Документи, I, с. 29.

Мюсюлманското население от с. Каварна, Балчишка околия,

дойде и заяви какво тамошните кяфири претендирали, че наблизо до
джамията в мюсюлманската махала на същото село имало от по-пре-
ди църковен двор. Те съградили [там] църква, която по-после със
султанска заповед била разрушена. Сега те наново си построили църк­
ва и метох, та погазили свещените закони. Тази заповед се написа,
за да се изследва по закона намиращата се в мюсюлмански ръце све­
щена фетва и ако е истина, че църквата е наново построена, тъй ката
не са допустими кяфирски обреди до джамии, да се разруши и унищо­
жи според изискванията на свещения закон.

9
Приписка към миней от Габрово. — Вж. Писахме да^се-
знае, с. 121.

Да се знае що биде в лето 1798, месец декември 28 ден. Да се

знае, когато се развали село Габрово, че сякоха хората. Тогава из­
гориха черковите «Свети Йоан» и «Света Петка».

10
Приписка към молитвослов от Елена. — Пак там, с. 122.

Д а се знай кога агаряни запалиха храма «Свети Никола» и

селото на Гергьовден, година 1800.

105
 11
Из приписка към служебна книга от Тетевен. — Пак
там, с. 123.

1801 месец март. . . Да се знае кога дойдоха кърджалиите, та

изгориха село Тетевене, изгориха черновата, погубиха человеци, мъ­
ж е и жени и деца, половината от селото. . .
Да се знае, когато изгоря наше село Тетевене в лето от Христа
1801, месец март, ден 1, и както изгоряха всички вещи църковни, и
иконите, и книгите, и одеждите, и кандилата, и потири, и всички
съсъди църковни оплениха.

12
Приписка към дамаскин от Царибродско. — Пак там,
с. 143.

Да се знае кога се обраха черковите в лето 1826. Нашата черно­

ва обраха: взеха голям потир и мощи, и кандила няколко, и пари
50 гроша.

13
Приписка към пролог от София. — Пак там, с. 147.

Да се знае кога бастиса Али бег София, та потроши дюкяните и

обраха стоката, и обраха църквите и свети Крал изтърсиха от ковчега
у събота, на Лазарица, на месец априлия, 11 ден, 1831.

14
Из впечатленията на английските пътешественички Д. М.
Макензи и А. П. Ърби от 1862 г. — Вж. Д. М. Макензи
и А. П. Ърби, Пътувания, с. 135.

В областта между Скопие и Ниш има места, където християни­

те, вече получили султански ферман с разрешение за строеж на църк­
ва, са виждали по два пъти недовършеното здание да бъде изравня­
вано със земята от мюсюлманските им съседи и едва на третия път,
след разходи на труд и пари, са смогвали да го довършат.

15
Сведение на унгарския учен Феликс Каниц от 1871 г. —
Вж. F. K anitz, Donau-Bulgarien, III, р. 141.

Естествената романтика на това място [близо до Аспарухово,

Варненски окр.], изглежда, отдавна е привлякла тук отшелници и е
довела може би и до образуването на манастира «Св. Атанас» по вре­
мето на цар Константин Асен, български княз от сръбски произход.
Ако легендата е правилна, основаването трябва да е станало между
1258—1277 г. Днес манастирът е разрушен поради турската нетър­

106
пимост към християнската вяра и подобно на много други сгради от
този характер и той се намира в развалини. Основите му едва личат.

ОГРАНИЧЕНИЯ ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ЦЪРКВИ

1
Султанска заповед от 1560 г. до кадиите на Неврокоп и
5 околността. — Вж. Ел. Грозданова и Cm. Андреев, Ос-
манотурски документ от 1560 г. за обичая лазаруване в
Неврокоп, Векове, 1982, кн. 5, с. 68.

Понастоящем до честития ми престол е изпратена жалба, че

черквата в споменатия град се намира на едно високо място, а край
нея са джамиите и месджидите. В петък и други дни, когато дойде
време заселя [призив за петъчна служба] и екзан [покана за молитва],
намиращите се в черквата неверници лазаруват. Тъй като съм изве­
стен за това, нареждам:
Когато пристигне [заповедта] по въпроса и се регистрира, виж­
те има ли други подобни църкви, какви са, намират ли се в тях не­
верници и колко души са. Като се докладва, [отбележете] в околните
места ли са и противоречат ли на свещения закон поведението и оби­
чаите на неверниците, които живеят по подобен начин и с какво [про­
тиворечат]. Ако има подобно поведение и обичаи, да ги забраните.
Пишете и докладвайте за случилото се по въпроса. Като действува­
те [съгласно заповедта], бъдете внимателни.

■ ' ■ 2 ■
Султанска заповед от 1560 г. до кадията на Видин. —
Вж. Ел. Грозданова и Cm. Андреев, Цит. съч.

Изпратено е писмо, че в съседство със свещената джамия, по­

строена в самия Видин от Михалоглу Мехмед, се намира черква, в
която неверниците пият вино, карат се с невъзможни викове и ста­
ват пречка за извършването на молитвите [на правоверните]. Когато
в миналото беше изпратен доклад, че разправиите и крамолите без­
покоели много мюсюлманите, това беше забранено със заповед, ре­
гистрирана в запазения сиджил.
Докладва се, че после в споменатия град станал пожар и църк­
вата изгоряла — а неверниците я възстановили и разширили, и че се
проявява бдителност към нейния двор като място за събиране [на
неверниците].
Нареждам: когато пристигне [заповедта], да действуваш съг­
ласно предишната заповед и да не позволяваш никому да противо­
стои на СЕещения закон.

107
 3
Из пътеписа на французина Пиер Лескалопие от 1574
г. — Вж. Френски пътеписи, I, с. 157.

На 12-и [юни] в Конак [Търговищки окръг] — село на право­

славни християни българи, до което се стига по планински, но прият­
ни пътища. Във всички тия села и по-нататък чак до Трансилвания
не бяха посмели да сложат камбани на черквите. Те си служат само с
големи бронзови парчета, увиснали във въздуха, по които удрят с
чукове, за да [вдигат] шум и да събират народа.

4
Из наблюденията на унгарския пътешественик Ф. Ка*
ниц. — Вж. Ф. Каниц, Дунавска България и Балканът,
т. I, С , 1932, с. 99—100.

Белоградчишките турци винаги са се отличавали много]с фана­

тична омраза към своите съграждани християни и при всеки повод
са се опитвали да покажат бабаитството си против тях. Хатихумаю-
нът не изменил нищо в това. В съставения от 6 члена мезлич (общин­
ски съвет) заседавал например само един християнин. Прочее и тука,
както и във всички турски градове, които аз посетих, все същото из­
ключващо всяка безпартийна проява малцинство на раята, което
трябваше да приеме безропотно взетите от мнозинството решения.
Малката християнска църквица се намираше далеч вън от града, за-
тулена зад високи защитни зидове. Само нейната грубо скована над­
ничаща навън камбанария я издаваше, но камбаната, както и във
Видин и на много други места в страната, гдето живеят в мнозинство
мохамедани до християни, не бивало да звъни. Според турския въз­
глед звъненето на камбаните значило: «Инин сис, бенелим бис!»,
т. е. «Слезте вие [мохамеданите], та да се издигнем ние [християни­
те]!» Затова турците настоявали на своето: «Бурда чан чалимнас,
бурда ясан окунуяр!», което значи: «Тук камбана не звъни, тук се
чува гласът на правоверния!» .

ОСМАНСКАТА ВЛАСТ ПРОДАВА ХРИСТИЯНСКИ

ЦЪРКВИ., И МАНАСТИРИ *

Из продължението на Габровския летопис. —|В ж . Л>.

CmojaHoeuh, Стари српски родослови и летописи, |Бео-
град — Ср. Карловци, 1927, с. 267.

1567 г. Изпрати царят ел-язаджи (стражи) и продаде църкви и

манастири.

108
 2
Из Младия детински летопис. — Пак там, с. 267,
1568 г. Царят продаде църкви и манастири по цялото си царство.

БЪЛГАРСКИ МАНАСТИР, ПРЕВЪРНАТ В ТЕКЕ

1
Предание, записано от М. Пепенков. — BjK.fXji. Gmoja-
новски, Едно потвърдено предание, Музе]ски гласник на
Историскиот музе] на Македонка, бр. 4, Скопие, 1979,
с. 53.

В старо време имало манастир с храм «Свети Никола» [при град­

чето Македонски Брод]. Откакто дошли турците в Кичево, някой си
турчин се задервишил и отишъл в манастира, та го направил на теке.
Добре, но никой човек не стъпвал в текето, за да отнесе нещо да яде
Хайдар баба, дервишът. Най-после Хайдар баба си направил близо до
пътя една колиба и седнал вътре. На пътя бил оставен един чулах
(шапка) и ако идвал някой човек, за да отиде за Кичево или от Киче­
во, удрял едно тъпанче — биел го, че иска милостиня. И така този
дервиш никой не можел да го види що за човек бил. Откакто се ум­
ножили дервишите, дошъл ред, умрял старият дервиш и го закопали
в текето, където и до ден днешен му е гробът, покрит със зелена чоха.
И така турците славят текето от Хайдар баба, а българите като стар
свети Никола още откакто било манастир. .
Когато се жънат нивите на текето, селата, които са близки, идат
да жънат ангария, за помощ на свети Никола.
Ако някому се разболее човек вкъщи, ще донесе една стомна с
вода и ще я постави на гроба — да пренощува. На сутринта ще си я
вземе и ще подари нещо на текето, както подаряват на някой мана­
стир, и ще си отидат на село, та ще измият болния с надежда, че све­
ти Никола ще го излекува.
Всеки пътник, който се отбие в текето, дервишите ще му дадат
два сомуна хляб. '

2
Бележка в тефтер от 1544 г., съхраняван в Цариград.
Пак там, с. 54—55.

завие (теке)рСазър баба, друго име Никола баба. — Споменатото

завие е основал дервиш, познат под името Хазър баба, в близост до
селото Брод. Това е място, край което минават пътници и им се оказ­
ва гостоприемство. В стария царски опис е записано да не се взема
юшур и данък от неговите ниви, лозето, градината, горите, водени­
цата и ливадата. Сега при извършената проверка установено е, че
в споменатото заселище живее дервишът Али баба, който точно об­
служва и оказва гостоприемство на пътниците. И в новия царски

109
опис се записа по гореспоменатия начин — да не се взема юшур и
данък от неговите [на текето] собственици.
[Следват имената на 7 лица и описание на имотите.]

ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ХРИСТИЯНСКОТО
ДУХОВЕНСТВО

1
' Писмо на кардинал Чекини от 1656 г. до Източната кон-
грегация в Рим. — Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 94.

Казвам, че този архиепископ [Петър Богдан] два пъти е бивал за­

държан от турците в продължение на една година и половина при
посещението на своя диоцез и за да се освободи, трябвало да плати
повече от 500 реали. Казвам също, че отците от Чипровец, за да по­
могнат за неговото откупуване, са заложили дори църковните кръ­
стове. Затова нека светата конгрегация се трогне от тези постоянни
изтезания и разноски на споменатия архиепископ при честите про­
мени на пашите и да му даде някаква помощ.

2
Из доклада на българския католически архиепископ
Петър Богдан Бакшев до Източната конгрегация в Рим
1 от 1663 г. — Вж. Н. Милев, Католишката пропаганда,
С , 1914, с. 58—59.

В манастира идват често на гости турци, на които духовниците и

даже сам архиепископът прислужват. За голямо свое неудобство по­
следният трябва да седи с тях, да яде, да им дава подаръци, понякога,
когато се напият, да стои с тях и да ги търпи досред нощ, да слуша
мръсни и неприлични думи, да има последно място, да им става и сми­
рено да им угажда, както робът на своя господар. На това отгоре
трябва да дава на конете им сено и ечемик, а на тях — както на слу­
гите, така и на господарите — да слага богата трапеза, да им постила,
да им пали свещи, а зиме да им приготвя огън и дърва и да им докар­
ва по позволен и непозволен начин всичко, каквото им се иска: браш­
но, масло, месо, кокошки. Впрочем понякога към думите и укорите
се прибавят плесници и удари, на които той не може да отвърне. От
софийските паши архиепископът търпи много несгоди заедно с мона­
сите. Той, както и те, биват не само връзвани и ругани, но и влаче­
ни пред съдилищата, от които трябва да се освободят срещу немалко
пари. Архиепископът живее в постоянен страх — особено когато па­
шата пребивава лично в София. И тогава по необходимост, за голямо
свое неудобство, той се пренася във Влашко или се укрива, ако няма
възможност да се откупи, в случай че попадне в турски ръце.

110
 г ПОСЕГАТЕЛСТВА ВЪРХУ ПРАВАТА И
ИМУЩЕСТВАТА НА РИЛСКИЯ МАНАСТИР

1
С у л т а н с к а з а п о в е д м е ж д у 18 и 28 ок то м вр и 1402 г. —
В ж . Б. Недков, О с м ан о ту р ск а д и п л о м ати к а, С ., 1972, с. 14.

Монасите от манастира на име Рилски се явиха в султанския ми

двор [и съобщиха следното]: «Обръщаме внимание, че с течение на
времето противно на шериата и на кануна [някои] се намесват и ос­
порват земите ни, които са наши.»

2
С у л та н с к а за п о в е д д о к ю стен д и л ск и я бей и д у п н и ш к и я 1
к а д и я от 19 а в гу с т 1498 г. — В ж . Д. Ихчиев, Т у р с к и т е
д о к у м ен ти на Р и л с к и я м а н а с т и р , С ., 1910, с. 5.

От съдържанието на височайшия ми царски акт, украсен с им­

ператорските ми знакове, ще узнаете, че носители на тоя ми царски
ферман са монасите от Рилския манастир, Дупнишка каза. Тези мо­
наси, щом пристигнаха в престолния ми град, незабавно се явиха
пред императорския ми диван, дето устно и лично заявиха, че някои
местни спахии и други видни личности били дохождали в техния ма­
настир и там насилствено изисквали и вземали от тях храна и питие,,
без за това да са плащали. Освен това тези неканени гости буйствува-
ли, правели разни злодеяния и насилия върху монасите. Поради това
те най-покорно молят да им издам височайши царски акт за прекра­
тяване на злините, от които страдат.

3
И з с у л т а н с к а за п о в е д до п л о в д и в с к и я к а д и я о т 4 а п р и л
1758 г. — В ж . Д. Ихчиев, Ц и т . съ ч; с. 59— 60.

Манастирът «Св. Отец» [Иван] владее като своя собственост раз­

ни недвижими имоти, именно: ниви, ливади, лозя, градини, боста­
ни, воденици, валявици, кошери и пчели за мед. Още от старо време
всички тия имоти били привилегировани и освободени от облагане
с данъци, като ресуми-ашар, аварис-дивание, текялифи-урфие и
др. Това било записано както в новите, тъй и в старите правителст­
вени тефтери. В границите на тия имоти било строго забранено на
всякакви чужди хора да влизат насила. . . Сега обаче валията на Р у­
мелия, мютеселимите на София и Кюстендил и други държавни слу­
жители произволно, на своя глава, без височайши ферман и без все­
ки повод изпращали в речения манастир по няколко души войници
конници от категорията левент-аскери. Като пристигали в манастира,
тия войници започвали да вършат деяния, противни на закона и ше­
риата. Някои от монасите били мъчени и бити до смърт, други — око­
вани в железа, трети — затваряни и глобявани с големи парични су-

111
 •ми. Вън от това, под предлог за някакъв особен данък, наречен хъд-
мет-ресуми, тези войници вземали насила от бедните монаси — от
л я кого по 300, от други по 500 гроша.

4
' И з с у л т а н с к а за п о в е д до к а д и я т а на Д у п н и ц а от 25 д е ­
к е м в р и 1772 г. — В ж . Д. Ихчиев, Т у р с к и т е докум ен ти на
Р и л с к и я м а н а с т и р , с. 6 8 — 69.

Монасите от знаменития манастир «Св. Иван», който лежи в

Рила планина, Дупнишка каза, и спада под юрисдикцията на рече­
ния [цариградски] патриарх, като се занимавали с обикновените си
дневни работи, на два пъти били нападани ненадейно от голяма чета
въоръжени разбойници. Това станало през 1180 и 1181 [1766 и 1767]
г. При първото нападение някои от монасите били тежко ранени, а
много манастирски предмети и вещи — разграбени и отвлечени. При
второто нападение произлязло нещо по-лошо. Разбойниците хванали
живи 8 души монаси и ги подложили на нечути мъки и изтезания, за
да посочат скривалищата, в които се пазят парите и ценностите на
манастира. Изплашени и безсилни да устоят на тежките страдания,
монасите, за да спасят живота си, се принудили да изкажат въпрос­
ните скривалища и отишли, та предали в ръцете на злодейците всич­
ките манастирски пари, ценности и коне. Поради това манастирът
вападнал съвсем и монасите обеднели дотолкова, че станали петимни
з а късче хляб.

5 ‘
Н а р е ж д а н е до к а д и я т а на Д у п н и ц а от 25 ноем ври 1809
г. — В ж . Н. Тодоров, П о л о ж ен и ето , с. 124— 125.
Известява ви се за знание, че шериатът строго забранява поп­
равянето и възобновяването на новите постройки на манастира, ле­
жащ в местността и планината, наречена Рила, Дупнишка каза, и
лринадлежащ специално на християните още от деня, когато стра­
ната бе покорена от завоевателя — султана. Прочее вие, в качеството
на държавни служители — кадия, войвода, аяни, забитани и други
чиновници в тези места, сте длъжни всички да ревизирате обстоятел-
но и по съдебно-шериатски ред този християнски манастир в Рила,
като прегледате с помощта на правителствения мюбашир всичките му
затънтени места. В случай че при ревизията на манастира забеле­
жите някои поправки, заповядвам ви да ги съборите веднага и да
оставите манастира в старото му положение, както е бил по-преди.
А лицата монаси, конто биха направили такива поправки, ще ги за­
ловите, арестувате и с мюбашир ще ги пратите в управлението му под
конвой, вързани.

112
 . . БЕДСТВЕНО ПОЛОЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО
НАСЕЛЕНИЕ

1 :
. И з д о к л а д а на к а т о л и ч е с к и я еп и ск оп П етъ р С о л и н а »
до И зто ч н ата к о н г р е г а ц и я в Р и м от 1622 г. — В ж . Н. То­
доров. П о л о ж ен и ето , с. 5 6 — 57.

Като се тръгне наляво, след десет мили път се пристига в едно

селце, наречено Дуково [Кюстендилски окръг], гдето има няколко
къщи на християни, които живеят под сянката на турците и се крият,
за да не плащат данъците и другите тежести, налагани на христия­
ните. И те правят това, защото са извънредно бедни. . .
Кочагово [Свищовско, неуточнено] е селце, което отстои от ка­
заното на 30 [мили]. Там има кръстени 15 души. Те, като не могат да
понасят тежестите на турците, живеят по горите и по пещерите, така
щото нямат дори свещеници. . .
Четвъртото селище е Скривона [дн. с. Скравена, Ботевградско],
но сега то е изоставено от жителите, които са се пръснали, за да се
спасят от тегобите, налагани от турците. . .
В Славоно [дн. с. Славяново] идват много семейства от далечни
места, които бягат от непоносимото преследване на татари и турци.

2
И з д о к л а д и т е на к а т о л и ч е с к и я арх и еп и ск о п П етъ р Б о г ­
д а н Б а к ш е в до И зт о ч н а т а к о н г р е г а ц и я в Р и м от 1639 и
1640 г. — В ж . Н. Тодоров, П ол о ж ен и ето , с. 5 7 — 58.

23 юли 1639 г. От тези жалки и нещастни места аз не зная какво

по-напред да пиша. Защото никога не е имало такова преследване
против бедните християни, както досега. Те са измъчвани от мнозина.
[Гнетят ги] на първо място големите данъци, които те още не са пла­
тили, после ги [измъчва] управителят. . . и най-сетне съдията или
кадията, който съди тази провинция. И последните не правят нищо
друго освен да търсят хиляди начини, за да могат да наложат някак­
ва тегоба на бедните християни, мнозина от които са избягали във
Влашко заедно със своите семейства, а други са отишли да се оплак­
ват в Цариград на султана. Отидоха повече от двадесет души, но още
нищо не сме узнали.
28 септември 1640 г. Посетих селото Долно Лъжене [дн. Малчи-
ка, Плевенски окръг], разположено в равнина, на брега на казаната
река Осъм, място богато с жита и добитък. Вино няма, тъй като [хо­
рата] не са садили лозя, понеже това село е бягало [от насилията]
и много години е стояло пусто. [Хората] са дошли, сиреч върнали са
се на своето място отскоро.
1 октомври 1640 г. Посетих селото Пет кладенци, разположено
в долината, хубаво и плодородно място. . . Това село се намира на
главен път и затова страда много от турците, които тук почти никога

113 8 По следите ни насилието, част I

 не липсват. Те с конете си ядат и пият, без да плащат стотинка. Но
най-много страда нещастният. . . свещеник (за турците винаги се
грижат свещениците) и той трябва да ходи по селото, за да намира
необходимите неща.
6 октомври 1640 г. Посетих село Брястовец, разположено на бре­
га на вече казаната река Осъм. . . Това място няма църква. . . Имало
е чаша и одежди, но чашата била открадната от един турчин и ни­
кога не била намерена, та сега ме молеха за една чаша. . . Те [турците]
държат всичко, което е добро, както имоти, така и други неща. Те
ядат благата на земята не само тук, но и навсякъде. . . Те притесня­
ват християните много, та тия не могат да вдигнат глава и ходят,
бедните, унижени като крави и се пазят да не дадат някакъв повод,
който ще им докара някоя тегоба и прочее.
30 октомври 1640 г. Посетих селището Чипровец. . . Горите са
пълни с диви животни, но малцина са онези, които се занимават с
лов, понеже всички са смазани от тегобите на потисника и не мислят
за лов и други подобни неща.

3
И з п ътеп и са на ф р ен ск и я учен и п ътеш ествен ик Г ийом
• А н то ан О л и в и е от 90-те години н а X V III в ек . — В ж .
Ф р ен ск и п ъ теп и си, I, с. 481—489.

Турците, след като прогонили гърците от Мала Азия и Европа,

постепенно се настанили на тяхната територия, установили една фео­
дална система не по-малко потисническа от тази, от която нашите
прадеди толкова дълго трябвало да страдат. Господари според тех­
ните обичаи на съдбата, свободата и живота на народите, които били
победили, султаните след победата разполагали според волята си
със земите, които току-що били присъединени към тяхната империя:
раздали за вечно ползуване без облагане известни дялове земя близо
до градовете и вътре в тях на офицерите и войниците, които искали да
възнаградят за тяхното старание и храброст; определили едно значи­
телно количество земя за религиозния култ; запазили една част като
апанаж на големите административни и правни длъжности; останали­
те части превърнали в господарска земя под името заим и тимар, за
да я раздават пожизнено като военно възнаграждение и насър­
чение...
Откакто поради долна и глупава алчност се стигнало до продаж­
ба на службите, които някога се давали по заслуга, владенията ста­
нали бащиния на богатите и интригантите. Храбростта на войника се
насърчавала вече и поощрявала само от надеждата за грабеж, въз­
можността да вземе пленници или да получи пари, които генералът
раздава след битката на всички, които му донесат неприятелски гла­
ви . По такъв начин най-добрите институции се израждат; по такъв на­
чин мюсюлманинът, някога безстрашен и юначен, днес е долен гра­
бител или жесток убиец; така османските войски, които внушавали
страх на враговете си, са станали предмет на презрение или съжале-

114
ние и тази огромна империя не би съществувала вече, ако някои ев­
ропейски сили нямаха интерес да я поддържат. . .
Твърде често пашата с дързостта си и с влиянието си успява да
накара да мълчат съдията и добросъвестните хора, да парализира
добрите намерения на Дивана и всява страх у населението, което уг­
нетява; много често също ограниченията, които законът разумно про­
тивопоставя на неговите амбиции и на неговата поквара, остават без
значение поради съучастието на съдията престъпник, на Дивана,
който е натоварен да бди върху интересите на народа; тогава наси­
лията нямат граница, особено ако пашата има здрава подкрепа при
Портата и ако служат при него много делибашии, винаги готови да
изпълняват неговите заповеди и да го защищават в случай на напа­
дение. Но ако неправдите предизвикат някое силно изразено възму­
щение, пашата се старае да го усмири, стоварвайки вината върху офи­
цера, изпълнител на неговите заповеди, отдалечавайки го или осъж­
дайки го на смърт. Християните са тези, които страдат винаги и най-
много, защото не са подкрепяни, както мюсюлманите, а оплаквания­
та им стигат много трудно до султана. . .
От известно време безнаказаността на пашите е такава, че мнози­
на от тях са си позволили да имат значителни военни сили, което изи­
сква големи разходи, много по-високи от законния приход на паша-
лъка им. Изнудванията са се увеличили съразмерно с хората, които
трябва да поддържат; с пари те са получили от Портата в ръцете си
всички служби; те са мухасили или главни откупвачи на данъците;
всяка година ги утвърждават в техните служби и някои са успели да
спечелят големи богатства и такава власт, че султанът не може нито
да ги премести, нито да ги осъди на смърт. Но това ужасно положе­
ние трябва да има някакъв край; селското население, измъчено от
данъците, обезпокоено за имуществото си, несигурно за живота си,
малко по малко напуска земята, която не може вече да го храни; то
отива в големите градове, за да търси спокойствието, което е изгубило
в колибите си, и поминъка, който не намира вече в обработването на
земята. Пашата обаче изисква същите заплащания и задължава те­
зи, които остават, да плащат за тези, които са избягали; последствия­
та от това са, че скоро изчезват всички жители и селището е напусна­
то завинаги. Няма нито една област в империята, малко отдалечена
от столицата, която да не изглежда напълно опустошена, представ­
ляваща необработваеми полета, колиби, разрушени села без жители.
Не е чудно, че управителите на провинциите не пренебрегват
никакви средства, за да изнудват населението, тъй като са били при­
нудени да платят скъпо това право, и като знаят, че не могат да за­
пазят мястото си и да заемат друго, без да правят парични жертви,
когато, с една дума, султанът продава всички големи длъжности и
по неговия пример министрите и хората, които разполагат с някаква
служба, я дават на този, който предлага повече. Според стар обичай,
който се дължи по всяка вероятност на недоверието, всяка по-важна
служба се дава само за една година и трябва нов ферман, за да се за­
държи. . . и пашата, като знае, че в Турция златото може да оправ­

115
дае и най-големите престъпления, да накара да се забравят най-въз-
мутителните злоупотребления, най-самоволните присъди, бърза да
го натрупа. . .
' Когато един паша изпадне в немилост или по някакви причини
той разпусне делибашиите, последните остават без възнаграждение
и без средства, тогава вършат най-страшните разбойничества; те се
пръсват по полетата, по селата и дори в градовете; грабят, каквото
завърнат, карат да им се плаща, спират и ограбват керваните, докато
ги повика някой друг паша или войска ги прогони и разпръсне. . .
Много често той [агата] злоупотребява с влиянието си, богат­
ствата си и главно с властта, която има в селото. С пръчка в ръка той
иска от селяните да работят безплатно в частните земи, които при­
тежава; той ги кара да му продават продуктите с изключение на ви­
ното на цени, определени от него самия; той дава аванс за харача при
крайно незаконен лихвен процент; с една дума, той мъчи по хиляди
начини гърците, арменците и евреите в своето селище; но е по-вни­
мателен към мюсюлманите, защото оплакванията им са винаги по-
благосклонно изслушвани, защото непременно ще бъде лишен от
службата си и дори строго наказан, ако всички турци в селището,
покровителствувани или поддържани от някой силен неприятел на
агата, се вдигнат изведнъж и потърсят правдата. . .
Продаването на всички служби е породило във всички съсловия
и във всички класи в тази империя алчността за печалба и такава
поквара, че и най-малката любезност, и най-малката услуга се полу­
чавате подаръци. Купува се решението на съда и показанията на сви­
детелите, така както се Купува една служба, така както се купува
разположението на служителя.
В никоя страна на земното кълбо лъжесвидетелите не са така
много и така безсрамни, както в Турция, и рядко се случва един ка­
дия, един молла да бъде толкова смел, че да се противопостави на
волята на един паша, и толкова честен, че да пренебрегне златото,
което му предлагат просителите.
Мюсюлманите изпитват такова презрение към всички, които из­
повядват друга религия, че обикновено в дела, които ги засягат, не
допускат до показания евреите и християните като противна страна
на турските свидетели; ако понякога ги допускат, те толкова малко
ги уважават, че десет свидетели от тях не струват колкото един мю­
сюлмански свидетел. Същото е и при дела, които не ги засягат: сви­
детелството на един мюсюлманин не може в никакъв случай да бъде
поставено наравно с това на много евреи или християни. . .
Само правителството, опиращо се на една потисническа рели­
гия, е виновно за мошеничествата на едните, за тиранията на други­
те, за престъпленията на всички. Гърците [източноправославните],
арменците, евреите, лишени от граждански права, недопуснати до
държавни и военни служби, чужди на религията, върху която всичко
се гради, принудени да откупуват всяка година главата си с един уни­
зителен данък (харач), под заплаха непрекъснато да загубят живота
си и богатството си, слаби и без подкрепа, те са се научили още от

116
рождение да се преструват, да отстъпват при най-малкия удар, да
се спасяват от силата с хитрост, от насилието с подчинение. . .
Мюсюлманите, високомерни в своето превъзходство, безочливи
към невъоръжените роби, горди, че принадлежат към една религия,
която внушава отвращение към всички, които не са приети в нея;
фанатици, жестоки и несправедливи благодарение на тази религия;
покровителствувани в потисничеството си към подвластното населе­
ние; подкрепяни от самото правителство, което се страхува от тези,
които потиска; мюсюлманите биха притежавали достойнствата на
прадедите си, ако бяха запазили техните нрави, храбростта им и тех­
ния фанатизъм. Но днес продажността на всички длъжности и тяхната
сменяемост прави алчни всички цивилни лица, а тирани стават всич­
ки пазители на властта. Правосъдието е продажно, защото кадиите са
платили за мястото си; продажността на съдиите е родила лъжесви-
детелите; религиозното чувство е намаляло, храбростта се е изхаби­
ла; безнравствеността се е настанила навсякъде: смело може да се
каже, че тя е достигнала своята най-висша точка в градовете.

4
Приписка към църковна книга на Завалския манастир
от началото на XIX век. — Вж. Писахме да се знае, с. 37.

Да се знае кога дойде Кара Фейзи да е ага, та изяде всичката хра­

на по света — щеше да помре светът за хляб, та изсече всичките кории
и що имаше дърво по вилаета, по Софийска каза и по Знеполска каза.
По всичките села той е золум направил и не остави ни мома, ни не­
веста необезчестени.

5
Из поменик на Капиновския манастир. — Вж. Пак там,
с. 139.

Лето 1821. Йоаникия архиерея на Търново. Тогази стана размир

голям, та затриха на Цариград патриарха и владиците. И изсекоха
много християни. И запустиха Света гора. Тогази зеха турци на хри­
стияни оръжията. Имаше голям страх всред всички. . .
Да се знае кога стана размир, та затриха на Цариград патриар­
ха и обесиха владиците, и зеха силяха от християните турците. И
запустиха Света гора. И изсекоха много християни. И робиха, и мно­
го касаби запустиха, и много манастири и черкови разсипаха. Лето
1821.
6
Летописна бележка в сборник от началото на XIX век. —
Пак там, с. 334—335.

В град София, също и в Рила, и в Пазарджик, и в Пловдив, и

в Казанлък, и в Еския [дн. Търговище], и в град Одрин много па­
кости вършеха нечестивите на християните по тия градове, и голям

117
страх имаха християните, тъй като агаряните от голямо беснеене и
свирепствуване ден и нощ гърмяха по улиците с пушки и когото хва­
неха, убиваха, а особено по-първите люде, тях най-вече ги гонеха и
убиваха, насилия вършеха над християнските жени, а техните мъже
ги яздеха като коне по улиците, а това беззаконство вършеха най-
много над неповинните християни в град Казанлък и в град Ловеч.
И по другите градове и селища, макар и да беснееха и да гърмяха,
но тия беззакония не вършеха, както в тия две места, само дето пла­
шеха християните и им говореха, че днес или утре ще ги колят като
агнета. Още и псуваха, яздеха, пиеха като диви зверове и грабеха
християнския имот като вълкохищници и това вършеха непрестанно
четири седмици и повече.

7
Писмо на великия везир до пловдивския назърин от 31
октомври 1833 г. — Вж. П. Дорев, Документи, I, с. 191.

Раята от с. Калугерово, Пловдивска околия, със заявление съоб­

щава следното: Понеже тяхното село е на проход, жителите на това
село си набавяли пшеница от околните села. Обаче някой си Юсуф
ага от Кърджали, който от две години насам е мюлтезимин на същото
село, продавал на селяните по осемнадесет гроша пшеницата, купу­
вана от него от околните села по шестнадесет гроша, а купуваната
по десет гроша килето ръж им продавал по деветнадесет гроша, като
насила разпределял храните между населението. Освен това той до­
шъл там с двадесет души подчинени, заради които годишно се харчело
за храна и пр. по двадесет хиляди гроша, нещо непоносимо за каза­
ната рая.

8
Из доклада на френския генерал и посланик Опака от
1849 г. — Вж. П. Дорев, Документи, 1, с. 305—306.

Като минах Дунава, за да видя и изследвам България, със съжа­

ление се учудих на по-голямата мизерия и сиромашия, която царува
в една област, намираща се под прякото управление на държавата.
От добрите мерки, които се заповядват от Негово величество султана
относно раите, нито една не се изпълнява. Турското население из­
мъчва християните и за да се отегчи още повече данъчното бреме, те
избират предимно неделните и празнични дни, които са за почивка
на християните, за да им налагат всякакви ангарии. Никога един
християнин не може да получи възмездие от страна на правителство­
то за стореното му злодеяние. За да докаже едно престъпление, необ­
ходимо му е свидетелствуването на двама мохамедани, което създава
пречка, за да могат да се оплачат пред властта за извършени над тях
престъпни деяния.
Да не продължаваме. Българите са предоставени напълно на
милостта на мохамеданите. Българинът работи, а дошлият без страх

118
в къщата му мюсюлманин може да изяде всичко, което е припечелил-.
Тези неща създават у тях огромна сиромашия. Така например, ако
някой от тези нещастници спечели някой грош, принуден е да го крие.

9
Доклад на руския вицеконсул във Варна Лука Свиларич
от 19/31 януари 1853 г. до руския посланик в Цариград
Титов. — Вж. АВПР, Посольство в Константинополе,
д. 1604, л. 4.

Тъй като смятам за незаконен начина, по който процедира ту­

кашният губернатор Лейнел паша, както и целият некомпетентен
съвет, считам, че е необходимо да съобщя всичко на Ваше превъзхо­
дителство, като Ви умолявам да ми изпратите необходимите нареж­
дания, за да зная как да действувам съобразно случая.
Трябва да отбележа, Ваше превъзходителство, че много от по­
сегателствата върху страдащата рая или поданици от различни стра­
ни, както и поданиците на Негово императорско величество, са из­
вършвани от турци (истинско начало на еничаризма) и тъй като ис­
ковете до местната власт (непредразположена да издирва и наказва
престъпленията) са станали формални, както и това, че тя винаги е
заблуждавала и се е подигравала с ищците, като е вземала предвид
показанията само на турците и никога и при никакви обстоятелства
не е допускала очевидното доказателство на християните.
И тъй като престъпниците биват окуражавани от хитрините, които
открито прилага местната власт за сметка на християните, то от ден
на ден си позволяват все повече да обиждат, да бият и малтретират
честните хора.
Ваше превъзходителство, многобройни са фактите, които биха
могли да се приведат, за да се докаже резултатът от подобни злодея­
ния, като никой не обръща внимание на раята, която бива обиждана
всекидневно и която самият губернатор и членовете на съвета наричат
гяури. Искам само да Ви уведомя, че през последните месеци Торан
бей, един от главните началници на меджлиса, си позволил да набие
жестоко през деня, публично, на площада, един елински поданик.
Мустафа ага, директор на тукашната санитарна служба, също наби
капитан Симоне Георгиу от руския търговски кораб «Дмитрий»,
за което съобщих на Ваше превъзходителство с моя рапорт № 16
през май миналата година. А в предишния рапорт от същия месец аз
Ви уведомих, че един сърбин бе доведен до агония от боя, който му бе
нанесен в конака по заповед на губернатора.
И най-накрая по-миналата седмица един турски посредник си
нозволи без всякакъв повод да ругае и обижда едно лице на служба
при руския поданик, търговеца г-н Емануил Викела, и прекали до
такава степен, че започна да проклина публично на пазара пред тур­
ци и християни името, паспорта на руския търговец, консула и Н е­
гово величество императора.
След като упоменатият търговец^ми съобщи това, аз поисках

119
удовлетворение от губернатора, който ми отговори, че инцидентът
ще бъде разгледан на следващия меджлис, който се състоя в събота
на 10/22 т. м. Съветът беше в пълен състав и аз пристигнах с търго­
веца и свидетелите. Виновникът отрече всичко и тъй като аз исках
да представя свидетели, те не ми позволиха да заведа християни, а
само турци (които никога не биха свидетелствували в полза на хри­
стияни против турци заради фанатизма си, но, обратно, биха се пред­
ставили 50 души за свидетели против християнин) и действително още
първият от турците, който влезе, веднага заяви, че не знае нищо и
тъй като забелязах, че както губернаторът, така и целият некомпе­
тентен съвет ме обижда още по-хитро и от самия престъпник, аз им
заявих открито, че начинът, по който те раздават правосъдие, тъй
като не само е против истината, но и защищава престъпника, не дава
отговор на моето оплакване и че аз ще се отнеса към по-висши ин­
станции.
10
Из писмото на английския полковник Гордън до дук
дьо Кембридж от 5 август 1854 г. — Вж. П. Дорее, Доку­
менти, I, с. 350.

Жителите на тукашните християнски села често пъти биват на­

падани от разбойници, които се събират от околните турски села.
Питате ни дали можем да направим нещо, за да предпазим това на­
селение от башибозушките нападения. Съобщаваме, че в това отно­
шение ние твърде много се опасяваме. Освен това твърдо вярваме,
че след като се изтеглим оттук, турците насила ще заставят селяните
да им дадат парите, които ние сме им дали срещу продадените ни
храни.
От едно от селата, които сме обиколили преди 15 дни, са завлек­
ли едно дванадесетгодишно момче българче. Баща му, след като про­
даде добитъка си и други неща и набави шестстотин гроша, за да ги
даде като откуп на похитителите, понеже последните поискали хи­
ляда гроша, а бедният нямал възможност да даде толкова пари, гла­
вата и тялото на момчето били насечени на парчета.
Понеже на българите не се разрешава подобно на турците да
носят оръжие и саби, лишени са от възможността да се пазят от на­
паденията на тия разбойници. А пък доказано е, че турската войска,
която квартирува по селата, по никакъв начин не взема участие за
арестуването на някой мюсюлманин, обвинен в някое престъпление
спрямо някой християнин. . .
И други случки: напоследък са се появили в село Чатепа [неу­
точнено], отстоящо недалеч от нашия бивак, разбойници и са похи-
тили две момчета. Води се преписка за количеството на откупа, за
да не бъдат погубени.

120
 11
Из писмото на българите до руския император Николай I
от 17 август 1853 г. — Вж. Н. Тодоров, Положението,
с. 228.

Сега християнската кръв се пролива безнаказано, имотите ни се

разграбват, не са пощадени от ограбване дори светите църкви и ма­
настири. Положението се влоши до такава степен, че никой не смята
вече имота си не напълно, а поне отчасти свой и всеки трепери за гла­
вата си. Хората се боят да излязат от града, а селяните ке смеят да
идат на нивите си, за да приберат житото. За да се пазят, хората се
събират да живеят по няколко семейства заедно. Навсякъде царува
насилие, грабеж и разбойничество. А където са струпани турски вой­
ски, там е още по-лошо, защото християните трябва да ги хранят,
трябва да работят в укрепленията им, да копаят ровове и окопи,
без да им се дава празнична почивка. Безпределна е скръбта, която съ­
сипва българския народ при тези всеобщи бедствия. Българите из­
немогват в страдания.

12
Из писмото на пруския консул в Русе М. Калиш от 24
август 1855 г. до пруския дипломат в Цариград Айхман.—
Вж. Документи из германските архиви, с. 260.

Негодуването на тукашното население от погрешните и своевол­

ни разпореждания и мерки на Исмаил паша е голямо и основателно. . .
Наскоро беше разпространена във всички села своеволно изда­
дената заповед на Исмаил паша да предоставят 127 заптиета на кон.
Всяко село трябваше да снабди избрания човек с кон, оръжия и еки­
пировка, да поеме изхранването му, да му плаща 1500—3000 пиастъ-
ра и накрая да даде на оставеното от него семейство достатъчно жито
за изхранване. Лесно е да си представим как при сегашната оскъдица
на пари и при отсъствието на главата на много семейства бяха при­
теснени селата. Обаче след като исканите заптиета от всички части на
вилаета се събрали в Силистра и стояли в бездействие четиринадесет
дни, Исмаил паша ги разпуснал със забележката, че не му били нуж­
ни. Конете и екипировката останали в притежание на хората.
При тукашния управител се получават всекидневно оплаквания
против бегликчиите. Те извършват най-големн безобразия при съби­
рането на десятъка, изискват дори от умрелите вече животни десятък
като за живи, оправдавайки се с полученото количество от по-рано-
извършените плащания, което обаче не съществува сега, тъй като
голяма част от овцете, а особено от стадата, които били изкарани на
паша около Дунава, са умрели от шарка.
Тук си позволявам и забележката, че овчите стада, реквизи­
рани с най-голяма строгост от страна на турското правителство в;
цяла България, са намалели вече с 1/5 поради епидемията от шарка,
а на бедните селяни, чиито стада са пострадали също, се налагат
повторно тегоби.
121
 13 ,
Из доклада на пруския консул в Русе М. Калиш от 29
февруари 1856 г. — Вж. Документи из германските ар-
живи, с. 286—287.

Известията от долните части са много тъжни. Селянинът всеки­

дневно се разорява все повече. Военните власти карат същия непре­
къснато да им служи, тъй че не му остава време да обработи и засее
своите ниви. Затова мнозина са принудени, само за да могат да жи­
веят, да продават своя впрегатен добитък и всичко, което е възмож­
но да се продаде. Запаси от житни храни не съществуват вече, тъй
че се очертава в близко бъдеще окончателното разоряване на селско­
то население.
14
Из доклада на пруския консул в Русе М. Калиш от 15
, юли 1857 г. до пруския дипломат в Цариград Гундлих. —
Вж. Документи из германските архиви, с. 314—315.

В тукашните провинции не е нещо ново, че управителите и ше­

фовете на отделните окръзи искат да им се издадат от жителите хри­
стияни и мохамедани свидетелства за тяхната честност и неподкуп-
ност. Наскоро и Осман паша, каймакаминът на Търново, наредил да
се извикат жителите на неговия окръг в Търново, за да подпишат
едно такова свидетелство за честност за него и за кадията. Нещаст­
ните, потиснати жители на окръга Търново щели да подпишат тези
безсрамно лъжливи свидетелства, когато забелязали, че им били под­
несени и две подобни свидетелства за Галип паша, предишния упра­
вител, и за някой си Мистана, който бил наказван за много престъп­
ления и понастоящем като обвиняем се намирал още под арест. Всич­
ки заблудени отказали да подпишат тези четири свидетелства и се
■сговорили да изпратят една делегация в Цариград, за да поднесат
сами на султана своите оплаквания за по-раншните и сегашните при­
теснения. Тази делегация от 15 човека тръгнала тихом и мълком.
■Осман паша, който все пак научил за това, наредил на своите гавази
да тръгнат по тях и да ги доведат хванати. . .
Във Видин, където християнската община искала да украси
•своята църква с една втора, по-голяма камбана, бил изваден езикът
на първата по заповед на местните власти.

• 15
Из доклада на пруския консул в Русе М. Калиш от 26
ноември 1860 г. до пруския посланик в Цариград фон
дер Голц. — Вж. Документи из германските архиви, с.
371.

Транспортирането на татарите по Дунава с параходи на австрий­

ското дружество е спряно до второ нареждане. . . Пренасянето тряб­
ва да стане по суша и за тази цел са събрани три хиляди коли в Шу­

122
менски окръг, толкова в Силистра и хиляда коли в тукашния окръг.
Естествено това представлява огромна тежест за съответното селско
население, тъй като са необходими месеци, докато един селянин мо­
же да направи дългото пътешествие със своята волска кола от Доб­
руджа до Видин и да се върне обратно у дома си. Тук и в провинция­
та Видин селяните трябва да приютяват пристигналите татари по
такъв начин, че от десет къщи да се опразнят три за тях и да хранят
същите през зимата. Разбира се, настроението на селското население
в засегнатите от тези мерки окръзи е по тази причина така много
раздразнено и става още по-критично поради една нова наредба на
правителството относно данъка върху тютюна.
Тази наредба постановява именно, че освен «димена» на прави­
телството трябва да се плаща на всяка ока тютюн един данък от че­
тири пиастъра и че ако тютюнопроизводителят консумира сам тютюна,
трябва въпреки това да заплати и законната такса. Данъкът от че­
тири пиастъра изглежда естествено неимоверно висок, тъй като цена­
та, на която тютюнопроизводителното население продаваше досега
своите произведения на търговеца на едро, не е възлизала почти ни­
кога на повече от четири пиастъра. И затова тази наредба предизвика
панически страх.

16
Из впечатленията на английските пътешественички Д.
М. Макензи и А. П. Ърби от 1862 г. — Вж. Д. М. Ма-
кензи и А. П. Ърби, Пътувания, с. 93—94, 114.

Двама съпрузи със своя приятел прекарвали неделята в село,

недалеч от Охрид. Като се любували на прекрасната и мирна при­
рода, те си рекли: «Навярно насилието все още не е достигнало дотук.»
И точно в този момент долу в горичката, сред групата християни,
почиващи на сянка, един паднал мъртъв, а друг — осакатен. Убие­
цът бил един от мюсюлманските заптиета или член на селската по­
лиция. Той имал зъб на по-възрастния християнин, който станал при­
чина да го смъмрят за едно тежко престъпление. Осъдили го на крат­
к о лишаване от свобода, но след четиридесет дни не само го освобо­
дили, но и го възстановили на предишната му служба. И така той бил
пуснат в общината, където бил извършил престъплението — възбу­
ден от желанието за мъст и въоръжен. Незабавно се отправил към
мястото, където възрастният християнин обядвал със свои приятели,
и изпразнил пистолета си в него. Не улучил набелязаната жертва,
а един седящ наблизо младеж. Три други заптиета присъствували,
но нито едно не се мръднало да спре убиеца. Млад невъоръжен бъл­
гарин, приятел на убития, вдигнал ръка да хване убиеца, но веднага
бил повален от удар, който му скъсал една артерия и го осакатил за
цял живот. Страхливият убиец запрашил към гората. . .
Наскоро след това станал друг подобен случай. Българин, един
от най-преуспяващите в Охрид, отпуснал заем на турчин, който не
му го върнал. Накрая българинът упражнил натиск върху мюдю-

123
рина да затвори длъжника. След няколко дни обаче той бил освободен,
като му определили нов срок за плащане. Обаче опрощението било
напразно, тъй като синът на турчина решил, че затварянето на баща
му от един рая трябва да бъде кърваво отмъстено. Той издебнал тър­
говеца, когато си почивал следобед под едно дърво, пропълзял до
него и изпразнил пушката си в тялото му. След няколко седмици
търговецът починал от раните си, а убиецът пак останал на свобода.
[След като написахме горното, открихме, че тези и други исто­
рии са разказани най-подробно от госпожа Уокър в книгата й «През
Македония до албанските езера». Тя също казва: «Охридските хри­
стияни се оплакват горчиво от убийствата на техни едноБерци, ста­
нали в околностите през последните три години. Не по-малко от трий­
сет живота са били отнети, но нито в един случай убийците не са
предадени на съд» (с. 211). Американски мисионер в Стара Загора
ни каза, че близо до този град годишно по седемдесет-сто души били
убивани, без да се прави разследване. — Бележка под линия.]
По този начин се вършат убийства всеки ден и ако жертзите са
от раята, властите не обръщат никакво внимание. Дори да обърнат,
няма никаква надежда убиецът да бъде осъден, тъй като християни­
нът не може да дава показания по наказателни дела. Може да запи­
тате защо християните не се съпротивляват. На първо място, те не
са въоръжени като мохамеданите; на второ — нараняването на мю­
сюлманин от християнин, дори при самоотбрана или при защита на
някого, се наказва строго от турските съдилища. . .
Мохамеданите често убиват християните, като по този начин
най-лесно ликвидират дълговете си и се отървават от всеки, за ко­
гото мислят, че им стои на пътя. Обирите по главния път са постоян­
ни. На нито една от тези неприятности не може да се тури край, до­
дето турските управници не започнат строго и бързо да наказват по
съдебен ред мюсюлманите. Те обаче няма да сторят това, тъй като уп­
равлението им зависи от интереса, който мохамеданскнят елемент
има от увековечаваното му.

17
Из пътеписа на унгареца Бенямин Калай, посетил Ви"
дин и други селища през 1868 г. — Вж. Маджарски пъ"
теписи, с. 78—79.

На много места, така например и във Видин, употребата на

камбани е забранена. . . Твърде тежък е начинът на събиране на да­
нъците. Тук е още на мода събирането на данък в натура. Турското
правителство отдава под наем целогодишния данък на някоя богата
търговска къща, която заплаща сумата наведнъж; главният наема­
тел отново го отдава на поднаемателите, те от своя страна на други,
така че в най-многото случаи народът влиза в непосредствено съпри­
косновение само с четвъртия или петия наемател. Тъй като всеки нае­
мател отдава събирането на данъка на следващия наемател само с
печалба, последният, който е платил най-много, е принуден да съ-

124
бере това от народа и така той плаща много повече, отколкото прави­
телството е получило срещу целия данък от първия наемател. Сле­
дователно последният наемател прибягва към всевъзможни изнуд­
вания, за да си прибере парите. Производителят е длъжен да предаде
една осмина от ожънатата реколта срещу данъка. Обаче наемателят
не измерва намиращата се пред него храна, а определя наслука, че
в един чувал трябва да има толкова и толкова зърно, една осмина от
което е негова. Напразно стопанинът казва, че там има по-малко,
наемателят не отстъпва, а и не може да отстъпи, защото трябва да си
прибере парите, пък турските власти покровителствуват наемателите,
иначе през следващата година правителството не би могло да намери
наемател, който да изплати предварително данъка. Към това се
прибавя и обстоятелството, че събирането не може да стане навсякъде
веднага, вследствие на което често месеци наред пшеницата остава
неовършана на снопи под открито небе; колкото и да се разваля, нае­
мателят си прибира от всеки сноп определената отнапред сума и така
вместо осмина народът плаща петина и четвъртина.

18
Из доклада на руския дипломат А. Н. Церетелев от 12/
24 май 1876 г. — Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 96.

Положението на християнското население в България е непо­

носимо: турските власти очевидно са си поставили за цел да му на­
несат такъв удар, от който никога не ще се оправи. Като са си въобра­
зили, че всички християни са въоръжени и са готови да въстанат,
турците решиха да се противопоставят на това с най-възмутителни
средства. На башибозуците и черкезите е дадена пълна свобода да
грабят, да колят, да опустошават цели местности под предлог, че се
въдворява редът в тях. Най-малкото съпротивление срещу грабите­
лите се смята като противопоставяне на законната власт, за дързост,
която влече след себе си най-жестоко наказание. В подобни случаи
на помощ на башибозуците се явява редовна войска и те извършват'
над провинилите се българи кървава разправа, а парите и имотът им
се заграбват: така, казват, че само в Ямбол турците взели до 40 хи­
ляди лири. Освен Ямбол на тази участ са подхвърлени Бояджик
[Ямболско], Бештепе [дн. с. Пет могили, Сливенски окр.], Сливен,
Габрово и много други местности: жителите им били отчасти безпо­
мощно изклани, отчасти уловени и затворени в тъмница. Арестува­
ните са толкова много, че не знаят как и къде да ги настанят, отна­
сянето с тях е жестоко, допускат се дори изтезания.

125
 19
Из доклада на английския консул в Одрин X. Дюпюи от
19 август 1876 г. до английския министър на външните
работи лорд Ед. X. Дерби. — Вж. Н. Тодоров, Положе­
нието, с. 330—331.

Когато бях в Пещера, следният случай на изтезание ми бе съоб­

щен от самия пострадал човек. На 7 юнит. г. поп Петър Пачарутов,
един от двамата свещеници в Пещера, голямо село в полите на Ро­
допските планини, бил задържан и разпитан същия ден в резиден­
цията на каймакамина. Той бил обвинен, че бил замесен в недавнаш-
ните размирици.Тъй като той с възмущение отхвърлил обвинението, на
следния ден бил изпратен под охраната на десет башибозуци и две
заптиета за Пазарджик. Щом [излезли] от селото, той бил отведен до
едно място, където лежали непогребани труповете на няколко бъл­
гари, като бил заплашен, че ще бъде убит и неговият труп ще бъде
прибавен към тези, които вижда пред себе си, ако не направи иска­
ните разкрития. Тъй като изглеждало, че се колебаел, той бил по­
вален на земята, бит с пръчки, заплашван с ножове и за да спаси жи­
вота си, бил принуден да подпише едно показание, което гласяло, че
с петима други българи от Пещера той бил взел участие в револю­
ционното движение. Тогава бил отведен в Пазарджик, където при
разследването отказал истинността на показанието и разправил об­
стоятелствата, при контото му било изтръгнато. От Татар Пазарджик
на 10 юни той бил изпратен в Пловдив. Той ми каза, че за упорството
му да отрича истинността на направената декларация в продължение
на осем часа бил прикачен с окови за затворническия прозорец. След
това изтезанието било променено, той бил поставен в «полюз», един
вид шкаф, доколкото можах да разбера, в който е невъзможно човек
да си простре крайниците и затова и дума не можело да става за спа­
не. Той ми каза, че в продължение на пет дни трябвало да изтърпи
този вид изтезание, след което пак бил разпитан и тъй като отхвър­
лил пе-енергично от всякога изтръгнатото показание и заявил, че е
невинен в каквото и да било съучастие в недавнашните размирици,
той бил оставен на мира в затвора, откъдето бил пуснат едва на 1
юли т. г.

126
 Б. ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕТО —
ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА

ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ
ПОКРОВИТЕЛСТВУВА ПОМОХАМЕДАНЧЕНОТО
НАСЕЛЕНИЕ ВЪВ ВЛАШКО

Из фермана на султан Баязид от 1394 г., даден на влаш­

кия воевода Мирчо, след като последният се признал з®
васал на турската империя. — Вж. Д. А . Ихчиев, Ма­
териали за историята ни под турско робство, ИИД, кн.
II, С., 1906, с. 100.

Не бива да се преследват, заплашват и наказват онези мюсюлма­

ни, които по-рано са били християни и са приели да изповядват све­
тата правоверна мохамеданска религия. Такива мюсюлмани да не се
заставят насила да се отметнат от мюсюлманската религия, за да се
повърнат пак в християнството.

ОСМАНСКАТА ПОЛИТИКА НА ИСЛЯМИЗАЦИЯ

Из съчинението на Мехмед Нешри, Огледало, с. 44, 46—
47, 67, 114.

Един ден владетелят на Бурса събрал всички християнски вла­

детели и им казал: «Тюрките дойдоха, заграбиха земи, палиха, ру­
шиха и потурчиха околността. . .»
[Султан] Осман Гази [казал:. . .] «Нека преди това да повикаме
Кьосе Михала. Като дойде, ще го поканим да приеме исляма. Стане
ли мюсюлманин — добре! Ще тръгнем, накъдето кажете. Не стане ли„
първом ще оплячкосаме неговата земя Харман Кая с околностите
й. . .»
Като чул новината, Кьосе Михал на бърза ръка се приготвил и
пристигнал. После се явил пред Осман Гази и помолил за позволение
да му целуне ръка. След туй се обърнал към Осман и от душа и сърце
му казал: «Открий ми правата вяра! Нека и аз стана мюсюлманин!»...
Сюлейман паша казал: «Ако заповядаш на мен, твоя жалък роб,
с милостта на Аллаха, чудотворството на пророка и твоята благо­
словия, аз ще премина отвъд [на Балканския полуостров] и ще до­
веда от онази страна потънали в мрак неверници, за да бъдат озаре­
ни от светлината на исляма. . .»
А шегаджията [в свитата на княз Лазар] отвърнал: «На вас се

127
смея, защото през живота си не съм виждал неверник да навързва
турчин на въже или верига. Винаги става обратното: турчинът при­
стига, навързва неверниците на въже или синджир, взема ги и си за­
минава. И после, турците никога не стават християни, ами идват, пле-
няват неверници, отиват си и ги правят мюсюлмани.»

СИСТЕМНИ ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ
В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ

Из разказа на бившия еничарин Константин Михайло-

вич от Остравица, писан между 1497 и 1501 г. — Вж.
Споменик САН, т. CVII, Београд, 1959, с. 70.

Турците никога не стоят мирни, но винаги водят борба от година

«а година и от единия край на земята до другия, а ако някъде склю­
чат примирие, то е заради тяхна полза, а в други покрайнини правят
и вършат всякакви злини, вземат хора, пленяват, а които не могат
да ходят — убиват. И това се случва много пъти годишно: от десет
до двадесет хиляди християни довеждат между поганците, смесват се,
всички се покваряват, както и речна вода в морето, понеже напускат
своята вяра и приемат поганската. И като преминат така [в исляма],
такива християни стават по-лоши от истинските поганци. И така
всичко това служи за тяхното размножаване: докато едни изслужат,
други са изслужили и довеждат трети, а някои се стараят и довеждат
други, така че те никога да не бъдат по-малко, както им е наредил
Мохамед.
А освен това не е малък броят на онези, които всяка година до­
броволно се потурчват, както се случило в Галата, където един про­
чут калугер от ордена «Свети Бернард» със своите безобразия до­
принесъл, щото един добър човек да изгуби живота си, понеже тур­
ците без вина го предали на огън, а неговата жена останала вдови­
ца. Тогава този калугер приел Мохамедовата вяра и погазил Хри­
стовата, а от поганците измолил онази вдовица. И така те му я пре­
дали въпреки нейната воля, а след това повече от четиридесет моряци
каталани приели поганската вяра. И въпреки това поганците не са
хвалили постъпката на онзи калугер.

ЗАБРАНА ЗА ОБЩУВАНЕ
НА МОХАМЕДАНИ И НЕМОХАМЕДАНИ

Из «Закона за циганите във вилаета Румели от 1530 г.».—

Вж. Извори за българското право, т. I, с. 310.

7. Ако циганите мюсюлмани заскитат с циганите немюсюлмани,

настанят се някъде и се смесят с тях, биват мъмрени; а циганите не­
верници, след като бъдат наказани, плащат данъците си.

128
 ПОЛОЖЕНИЕТО НА ПРЕСЕЛНИЦИТЕ
В СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ — ЗАТОЧЕНИЦИ, '
ИСЛЯМИЗИРАНИ ХРИСТИЯНИ
И ОСВОБОДЕНИ РОБИ

1
Из Кануннаме на санджака Силистра от времето на сул­
тан Сюлейман (1520—1566). — Вж. Извори за българско­
то право, I, с. 263.

Друга група от мустахфъзи (бойци), от рая и от други, ако дойде

и се засели върху свободно място и ако няма никаква връзка и бли­
зост с нито едно село, нито с тимар, доходът й се задържа за мевку-
фата (финансовото ведомство). Обаче ако дойдат в близост на едно
село и пият (черпят вода) от кладенеца (кую), от който се пие (черпи
вода), или те самите изкопаят кладенец или пият от течащата вода,
или сеят земята за посев на което и да е село, или установят доби­
тъка си в пасбището му и сеят по заградените му места (пасбища),
изобщо плащат десятъците си и рюсума (данъците) си на спахията
на селото, с което имат отношения.
Дошлите заточени групи, преминали от Анадола, които не са от
близките роднини на заточените, в който тимар се установят и засе­
лят, те стават [раи] на господаря на селото, в което се установяват:
в което село първо са дошли, стават негови раи; със сменяването пос­
ле на мястото това положение да не се изменява.
Подобни групи, които произхождат от Румели или се състоят от
неверници, които са повярвали (приели исляма) или са във връз­
ка с лица извън заточените или пък са между заточените, да не се
действува според казаното от тях: «Заточеник съм.» Тия, които не са
вписани в новия регистър в което село са настанени, рюсума им по­
лучава господарят на селото. По твърдението на субашията на за­
точеника: «той е мой заточеник», да не се действува. Обаче ако дой­
дат от Анадола и пристигнат в поменатата лива роднини на заточени­
те, те са пак от категорията на заточените.

2
' ' Из Кануннаме за вилаета Никопол и други от XV—XVI
век. — Вж. Извори за българското право, II, с. 41—42.

Ако от други санджаци дойде една група извън раята и другите

категории и се настани на едно празно място, без да е във връзка и
близост с тимар, тогава даждията й се задържат за мевкуфата. Ако
обаче такава група се настани близко до някое село и ако тя се пол­
зува от водата на кладенеца и яма, находящи се в това село, или пък
тя сама си изкопае водна яма и използува течащата вода за пиене,
а така също и ако върши земеделие в обработваемите земи на което
и да е село, като добитъкът й да бъде настанен при нея, както и ако
жъне за себе си, тогава тя издължава десятъците и данъците си на
спахията на селото, с което изобщо се намира във връзка. Онези от
4
129 9 По следите иа насилието, част 1
принудително изселените (сюргюн), които преминават и идват от Ана-
дол и нямат между тези, които вече са се заселили, близки, плащат
десятъците си на онзи притежател на селото, в което са се настанили,
независимо от това в кой тимар са се настанили и заселили. Взима
десятъците и данъците този, в чието село дойдат такива групи. От­
после не се допуща промяна със сменяване на местожителството.
Такива групи, които са от Румели, или пък такива от тях, кон­
то твърдят, че са дошли като принудително изселени и неверници,
дошли да приемат исляма, както и други, които са били освободени
от робство, ако са се установили между принудително изселените,
да не се обръща внимание на техните твърдения и да не се постъпва
съгласно исканията им. Тези, които не притежават документ от но­
вия регистър и не са регистрирани, плащат данъците си на прите­
жателя на селото, където са се настанили да живеят. Да не се обръща
внимание на твърденията им, че субашията принудително ги е из­
селил. Обаче ако преминалите от Анадол в ливата Никопол са от
племената и от роднините на вече преселилите се, те се считат пак
сюргюн.
ЗАЧИСЛЯВАНЕ НА РОБИ И ИСЛЯМИЗИРАНИ
, В КАТЕГОРИЯТА НА ДЖАМБАЗИТЕ
Из Закона за джамбазите [категория помощни войски]
във вилаета Румели от 1543 г. — Вж. Извори за българ­
ското право, I, с. 314.

Роднините на джамбазите и освободените техни роби са също

джамбази. Стар закон е да стават джамбази и дошлите извън [джам-
базката среда], заселили се измежду тях и оженили се и чието поло­
жение [на рая] не се оспорва от никого. Джамбази могат да станат
също и синове на божи раби [помохамеданчени мъже], които са прие­
ли ислямската вяра и са се пенсионирали.

НАЧИНИ НА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ
В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ

Из пътеписа на французина Пиер Белон от 1547 г. —

- Френски пътеписи, I, с. 108.

Никой християнин не бива потурчван насила, но ако той добро­

волно иска да се потурчи, него го почитат много повече. Онези, кои­
то насила са потурчени, както тези, които са станали турци, за да
спасят живота си, не ги ценят т о л к о е з . Ако някой християнин е бил
заварен с туркиня, строгостта изисква той да умре нли спасението е
да се потурчи. И ако някой християнин е убил турчин, той би могъл
да спаси живота си, като се потурчи или плати много пари, за да се
откупи. Защото няма каквото и да било нещо, което да не се върши с
пари в тази страна. Ако заварят някоя християнка, която не е роби-
ня, с турчин, тя трябва да се потурчи. В тази страна обаче малко хо­

130
ра, заловени в престъпление, заслужаващо смърт, което би могло
да се избегне, ако се потурчат, биват екзекутирани: защото повечето,
за да избегнат смъртта, се потурчват. $$ tt&fll
Is-

ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ ТЪРГОВЦИ В ЦАРИГРАД

Из пътеписа на французина Пиер Белон от 1547 г. —

Вж. Френски пътеписи, I, с. 107.

Някои отрекли се християни са отворили в Константинопол дю­

кяни както за продажба на едро, така и за кинкалерия по подобие на
латиняните и мамят и злоупотребяват, както в Европа. :

СПОР ЗА НАСЛЕДСТВО
МЕЖДУ ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ ХРИСТИЯНИ

Из протокола на софийския кадия от 4 юли 1550 г. — Вж.

Извори за българското право, т. II, с. 106. ’

Покойният кожар Хамза, по-рано живеещ в близост до джамия­

та «Екси джами» в големия град София, е роден син на немюсюлма-
нина Иван, син на Божидар, жител от село Тунавча от нахия Козник,
спадащо към кадийската каза Аладжа Хисар; а моят баща, покойният
Мустафа, син на Божидар, е син на чичото на поменатия покойник
Хамза; следователно наследството от поменатия покойник се пада
само на мене; искам от ответника имотите, които е получил като на­
следство от поменатия покойник.
При така предявения иск разпитан бе и поменатият Мустафа
войвода по спорния въпрос; в отговора си той отрече пред ищеца
твърденията му.
От ищеца бе поискано доказателство, сходно с твърденията му,
и той представи писмени свидетелски показания, удостоверяващи
изявленията му и носещи подписа на настоящия кадия на Аладжа
Хисар, мевляна Хадър, син на Юсуф.
След като се установи в присъствие на поменатия Мустафа вой­
вода, че съдържанието на представения документ със свидетелските
показания се потвърждава и от показанията на свидетелите, запи­
сани в края на протокола, а именно Мехмед, син на Хюсрев ходжа,
Емир шах, син на Дервиш, станалото в съда се протоколира в реги­
стъра по искане [на заинтересувания]. Написано на 18 джемази-юл
ахър 957 г. [ 4 юли 1550 г.].

131
 ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕТО — ОБИКНОВЕНО
ЯВЛЕНИЕ В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ

Сведение на западен хронист от средата на XVI в. — Вж.

I commentari di Theodoro Spanducino Cantacuslno Ge n t -
i l h u o m o Constantinopolitano. . . , Fiorenza, 1551. Пре­
вод от италиански на Б. Цветкова.

. . .Те [турците] са много готови и дейни [в това] да въвеждат

християните в своята религия и да ги направят турци, при което из­
ползуват различни средства. Защото те се стараят да хвърлят лъжливо
обвинение на някой християнин, казвайки, че той е хулил мохаме-
данската вяра или някой от техните пророци, за доказателство на
което намират 50 лъжесвидетели. Като дават за това свидетелски
показания, те считат за най-голяма чест да положат лъжлива клет­
ва, за да има онзи [християнин] повод да се разбунтува срещу Хри­
ста и да се потурчи. И така убеден, че този е изрекъл такова бого­
хулство, кадията се произнася окончателно той или да бъде изгорен,
или да се покръсти в турската вяра. Ето защо не минава и година,
без някой християнин да не стане мъченик за Христовата вяра. . .

РАЗЛИЧНИ МЕТОДИ ЗА НАЛАГАНЕ НА ИСЛЯМА

Из впечатленията на немския дипломат Ханс Дерншвам,

посетил Османската империя през 1553—1555 г. — Вж.
X. Дерншвам, Дневникът, с. 96—97, 117—118, 141—142,
145—146, 153—154, 174.

Ще разкажа за един християнин, който е бил изгорен заради

вярата.
Често пъти много християни, които са били обрязани и е тряб­
вало да се потурчат насила, но после са изоставяли турската вяра,
биват задържани наново. Наричат ги «муртад» или «муртедли»; с
тях постъпват зле. Ако не ги изгорят или не ги продадат завинаги за
оковаване на кораб или галера, запазват ги и ги заставят да вършат
големи престъпления или предателства. Обаче християните, които
избягат и пак бъдат хванати, биват подлагани на жесток побой и
след това ги продават отвъд морето. Така също, когато турците искат
да оклеветят някого, наричат го «муртад» или «муртедли» — като че
ли е избягал от тях и се е отказал от вярата си. Заради това онзи,
който идва с някакво послание, не бива нито да говори турски, нито
пък да се остави да го забележат.
Турците знаят много хитрини, за да измамят християните, да ги
оплетат с думи и ги потурчат силом — да им наложат принудително
вярата си; иначе ги изгарят или им изземват имота. Ако им трябват
пари, получават ги ведната, както си искат, с право или без право.
Когато двама от тях искат да измамят християнин или евреин, те
започват да говорят с него за своята турска вяра и ако християни­
нът каже нещо на шега или си наложи бялата им чалма, или ако пов­

132
тори подир' Щурците тяхното верую, което винаги е в устата им, и
гласи «Ля нлах иля’ллах ве Мехмед ресул — аллах», което ще рече
«бог е вечен и Мохамед е справедлив» — тогава двамина отиват при
кадията, свидетелствуват и казват: «Чухме, че този християнин иска
да стане турчин.» Даже ако той веднага отрече, не може да си помогне.
Достатъчно е двамата свидетели да имат дълги посивели бради и да
кажат, че брадите им не са посивели току-така, че на тях трябва да
им се вярва и щом се закълнат в брадите си, клетвата не може да е
лъжлива. Щом при някое дело между турци единият успее да доведе
лъжесвидетели против своя противник, това означава вече, че той е
спечелил. . .
Една странна история се случи със сина на Петър Вайда от Мул-
да, на име Константин, докато бяхме тук, в Цариград. Беше момче
на 14 години — баща му, който живее в Бруса и се е потурчил, преди
години го е дал заедно с другия му по-малък брат заложник на сул­
тана. Този Константин на 26 март се разболя от чума и умря, след
като беше изповядан и причастен по гръцки и християнски обичай,
и гърците искаха да го погребат. Когато турците подразбраха, из­
гониха гърците от къщата, обрязаха го по турски, след като беше
умрял, дадоха лъжливи показания, че са разбрали от него, докато е
бил жив, че иска да стане мюсюлманин, т. е. турчин. Поставиха над
ковчега му една турска чалма, както е обичаят, и с почести го при­
дружиха до гроба. Този закон е измислил мюфтията им — това е
техният папа — в опушената си бърлога. Преди това младежът не се
е носил по турски, а по влашки, носел е калпак от самурени кожи;
слугите му също са се носили по влашки. . .
Самите турци казват, че работите им едва ли могат да продъл"
жават така — да се крадат един друг, да отвличат деца от родители­
те им, които на младини също са били отвлечени и е трябвало да се
отрекат от вярата си. Въпреки че нито преди отвличането, нито след
това са знаели за вярата си, все пак тях ги гризе съвестта и те изпа­
дат в отчаяние, защото вършат несправедливости, а това се вижда дори
по външната страна на живота, който водят и поддържат с убийства
и проливане на кръв.
Те не могат да се сравнят с нищо друго освен с разбойници,
ала ние не бива да сме несправедливи към тях, защото те до един са
принудени да бъдат жестоки хора, за да си запазят парчето хляб и да
не бъдат изгонени. У дома си нямат нищо, нито пък са имали, всички
са селски деца, не знаят нищо за родителите си, спомнят си само, че
единият или другият бил хърватин, словенец, бошняк, българин,
сърбин, унгарец и пр. И дори да им се прииска да бъдат по-свободни,
както отчасти са виждали и чували, че в християнския свят хората
са по-свободни и имат друга правда, никой от тях няма никакви пра­
ва и не знае на какво да се облегне. . .
Докато ние бяхме тук, няколко евреи се потурчиха. Когато един
евреин не се е държал както трябва между своите и следва да бъде
наказан от тях, щом стане мюсюлманин, т. е. както казват верующ и

133
 турчин, евреите нямат право повече да му сторят нищо. . . Един друг
^евреин] пък се раздели с жена си и се потурчи.
Около 14 юни 1554 г. развеждаха един евреин с турска чалма,
който се беше потурчил. Подир него вървяха мнозина, а пред тях —
един турски ходжа, който се провикваше, че този е намерил правия
път и е станал смирен мюсюлманин. На което другите отговаряха с
«Аллах, аллах, аллах», което означава — «господи, господи, госпо­
ди». Водят го из града, за да се знае кой е и ако поиска да се отрече
и да стане «муртад», да е известен, защото тогава ще го изгорят без­
милостно.
На 14 юни 1554 г. един грък беше изгорен на Ат-мегдан. Той бил
обрязан насила и трябвало да се потурчи, както става, когато хри­
стиянин бъде заварен при туркиня; тогава той трябва да се обреже
или го изгарят. Този обаче се държал и не искал да предаде християн­
ската си вяра, не искал да измени, та Синан паша наредил да го из­
горят, като преди това му давал 200 флорини, за да се откаже, но
той не склонил. Бог да го прости!
При нас в кервансарая имаше един слуга, грък, който като
млад бил заловен при една развратна жена — иначе ходел при дъще­
рята на друг, — но трябвало да се обреже, да вземе развратната жена
и да се потурчи или щели да го изгорят. Беше честен приятел, бра­
тята му — единият калайджия, а другият кръчмар — бяха хубави
мъже; той не смееше да се мерне пред очите им. Когато трябваше да
излиза с мене по работа, както се случва, винаги тръгваше по друга
улица. По-рано се е казвал Михаел, сега — Мехмед. На чауша, кой­
то ни пазеше, и на другия той се представяше за «гаваз», т. е. за над­
зирател, нали не можехме да излизаме сами заради турските своево­
лия. Когато му напомнях за вярата, той винаги въздишаше силно,
без да иска. С удоволствие би се върнал сред християните, ако гър­
ците имаха власт поне в малка част от земите си или в Унгария. . .
На 23 декември 1554 г. пред нашата странноприемница прека­
раха един млад евреин, когото водеха при кадията или ходжата, за
да го обрежат, но евреите едва ли са успели да го освободят много
скоро. Изглежда, че е противоречил на някакъв мюсюлманин или е
наругал някакъв турчин. . .
Дори някой да е бил в продължение на 20, 30 години турчин,
той пак се страхува да говори явно на улицата с християнин. Десет
души да минат, всички ще викнат по него. И колкото и важен,да е
той, някои зли негодници —■еничари или чауши — могат да го съ­
борят на земята и да го бият. Защото всички еничари носят дълги тоя­
ги като кучкарите, никой не носи оръжие. Ако някой преди година се
е срещнал с някого, който после избяга, и са го видели да говорят,
да ядат и пият заедно, ще има щастие, ако не го набедят. През 1554 г.
един негодник, комуто избягало едно момче, искаше да претърси
стаите ни насила, защото бил видял момчето да стои пред нашата
странноприемница, та чаушът, който пазеше нас петимата пред вра­
тата, трябваше да го пропъди. . .
. На 2 декември 1554 г. турците мъкнеха едно младо гърче пред

134
странноприемницата ни и го заведоха при ходжата, а майка му тича­
ше след тях, плачейки. Турците дали срещу него лъжливи показа­
ния, че искал да стане турчин и мюсюлманин. Когато се даде лъжливо
показание, обрязват човека насила.
Когато турчин накара някой християнин, който не подозира
нищо, да повтори след него«иля иллях ил-аллах ве Мохамед ресул —
аллах», тичат с него пред кадията и дават срещу него показание, че
се е молил като тях и иска да стане мюсюлманин. Тогава го обрязват
насила.

СКРИТО ХРИСТИЯНСТВО И ОТРИЧАНЕ ОТ ИСЛЯЧА

Из впечатленията на немския дипломат Стефан Герлах,

пребивавал в Османската империя от 1573 до 1578 г. —
Вж. Cm. Герлах, Дневник, с. 59, 64, 127, 149, 162, 163,
182—184, 210, 215, 234.

[9 февруари 1574 г.] Също през този ден окачиха на ченгел един
отрекъл се християнин. . .
Всяка джамия има също свои определени енориаши, които тряб­
ва всекидневно по 5 пъти да ходят в нея и да се молят. Чувам, че от­
реклите се християни, които не искат да ходят в турските черкви, а
свободно изповядват религията си (такива има много), трябва да да­
ват всекидневно по половин аспра на някой друг, който да се моли
вместо тях, или да изтърпят някакво наказание. На тези, които са
незадомени и особено които са на служба при султана, както спахиите
и др., не се държи толкова точна сметка дали ходят в джамиите, или
не. Обаче когато семейните или други, които имат собствени жилища
или къщи, дълго време не участвуват в божествената служба и в по­
стите, всички съседи възнегодуват срещу тях и им искат обяснение за
това презрение. Онези обаче от тях, които са полуотшелници и жи­
веят при други, имат повече свобода и могат лесно да се извинят. . .
Али бей, който пише на моя господар всеки ден и му докладва
за всичко, не е поискал никакъв подарък, освен да му помогне да се
завърне в християнския свят. И днес [12 юни 1576 г.] завършва пис­
мото си с думите: «Да Ви закриля светата Троица!» Несъмнено за
знак, че още не се е отрекъл от своя предишен бог. . .
Някои турци, които преди това са били християни, тайно кръща­
ват децата си. Така например един шивач в Галата, пленен в Кипър,
потурчил се само за да може да си върне жената и детето, кръсти тайно
децата си. Също така един германец бръснар, както и предишната
жена на Пиале паша, която той трябвало да остави заради султанката,
имат деца, които кръщават. Има също хървати, които са се потур-
чили, но тайно кръщават децата си. . . .
На 12-и [ноември 1576 г.] един италианец шивач, който бил пле­
нен в Кипър и се потурчил, кръсти тайно новороденото си синче в
къщата на бръснаря М. Ханзен. Кръсти го един монах и го нарече
Антонии. Кръстници бяха Йеремия Фишер от Шарндорф и Якоб
Райнер — наши виночерпци. . .

135
 На 18-и [ноември 1576 г.] обядва у нас френският златар, кой­
то потеглил с крал Анри срещу Полша, но кой знае поради какво
престъпление или извършена лудория изоставил жена и деца и из­
бягал тук. Той ни разказа как бил извикан от пашата, който попитал
защо не ходи в джамията. Има поставени нарочни хора, които следят
внимателно ренегатите и отреклите се християни дали ходят в джа­
миите, т. е. черквите, и в случай на отсъствие на един или друг до­
насят на най-главния. Той [французинът] отговорил на пашата, че
веднъж отишъл с нови обуща на молитва, по турски обичай ги оста­
вил пред джамията и му ги откраднали. Тогава си помислил, ако тук
обичаят е такъв, кой ще му дава достатъчно обуща? И оттогава си
оставал в къщи, защото на ден получавал само 13 аспри за своите
езици: италиански, френски, немски, полски и турски. А пашата му
казал: «Върви си, много добре знаем, че вие французите и италиан­
ците идвате при нас не заради вярата, а само за пари. . .»
Днес [17 февруари 1577 г.[ Йоханес Зегедайнер. . . ми разказа
също колко много хървати, унгарци и руси, т. е. московци, държали
на своята вяра, а външно били турци. Тук в Константинопол имало
особено много стари унгарци, които толкова силно държали на в я ­
рата си, че нито със заплахи, нито с обещания можели да ги прину­
дят да се отрекат. (Също както нашият чауш има една унгарка, която
изобщо не иска да се потурчи; той обаче я обича, защото умее хубаво
да готви и меси.) Русите или московците също не можели да ги при­
нудят, дори и с много бой, да се отрекат и при първа възможност из­
бягват. Същото било и с унгарците и хърватите. За тях дори турците
имали нещо като поговорка: «От унгарец мюсюлманин не става.» И
колкото повече се преструва отначало, че иска да стане мюсюлманин,
толкова по-сигурно е, че скоро ще избяга. Така също направил и той
самият — Зегедайнер от Дирнау, — ходил няколко пъти с господаря
си в джамията, но въпреки това признал на другарите си, че иска да
избяга, сбогувал се с тях и избягал при нас. . .
От тези момчета [аджемиогланите] той чувал, както каза по-
нататък, че техните господари, които яздят в Дивана на султана и
пашата, придружени от по 6—7 слуги, не били турци, но не давали
да се забележи нищо и у дома си имали свои собствени стаи, където
изпълнявали тайно молитвата си и не ходели на черква.
Той разказа също за един унгарец, който бил няколко години
имам, т. е. турски поп, и четял молитвите в джамията (както всеки­
дневно се прави — при тяхното молене пет пъти на ден в джамията
един такъв поп стои в един еркер или сводче, където при нас е олта­
рът, и пее молитвата пред хората); въпреки това е забягнал и от Ун­
гария писал, че наистина изпълнявал външните турски церемонии,
но молитвата отправял към правия, истинския бог.
Много унгарци и хървати, видни служители при Мехмед паша,
също тайно били добри християни. Само германците не стрували
нищо — не били нито турци, нито християни и изобщо не вярвали в
нищо; вярата им се състояла в плюскане, пиянствуване, разврат и
всякакви своеволия. Един-единствен от тях — кавалерийски капитан

136
при Мехмед паша, а иначе от Ренинген в херцогство Вюртемберг,
бил малко по-ревностен в турската вяра, но всички други били ли­
цемери, ходели понякога в джамиите, но в действителност недържели
на това, а и християнската си вяра били забравили. . .
Той [немският ренегат М. Освалд] каза също, че много родени
турци не държали на турската вяра и нямали нашата библия на араб­
ски език, но трябвало да мълчат и да правят каквото и другите — да
се молят и мият. В двора на султана и на други велики господари има­
ло агали — скопци. Когато при тях отивал някой християнин, те не
знаели ръцете ли или краката му да целуват, но не бивало да го пра­
вят, защото начаса биха си навлекли голямо подозрение. . .
Много християни, дори и когато са вече обрязани, се осмеляват
да бягат, но ако ги заловят отново, бият ги жестоко. И ако някой
не успее така няколко пъти, загубва надежда за освобождение, от­
дава се на безбожен живот и върши, каквото му се доще. . .
На 29-и [септември 1577 г.] в канцеларията на султана удариха
200 удара на един стар грък, който искал да покръсти едно турче. . .
На 5-и [февруари 1578 г.] окачиха на ченгел един беглец. Бил
роден турчин, но станал християнин. Служил на младия граф фон
Серин и нанасял големи вреди на турците по границите — храбър
войник. Доведоха го пленен, но не искаше да се потурчи, както на­
правиха неговите 15 другари негодници. Заради това го окачиха на
ченгела до един убиец, като други турци го убеждаваха да стане мю­
сюлманин — тогава ще му отсекат главата и ще го освободят от мъче­
нието, което накрая и направи, защото болката е много голяма.

ПОЛИТИКАТА НА ИСЛЯМИЗАЦИЯ
г~' В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ
t_ r - . . . . ' **

Из наблюденията на немския дипломат Стефан Герлах,

пребивавал от 1573 до 1578 г. в Османската империя. —
Вж. Cm. Герлах, Дневник, с. 33—253.

[11 юли 1573 г., Ягодина, дн. Светозарево.] Подслонихме се в

хубав голям двор — бил на един красив млад турчин, който само 8
дни преди да пристигнем заповядал да обрежат петима християни —■
3 момчета на 14 години и две по-големи — на 18. . .
На 25-и [август 1574 г.], в деня на св. Вартоломей, когато на­
шите господа посланици предаваха подаръците, пашата искаше да
ги предума да станат турци. Казал им, че бог давал на турците ща­
стие и спасение. . . Който приемел вярата им, бил техен приятел и
брат и ще му бъде така добре, както и на тях, но който не иска, него
ще трябва съгласно закона им да го принудят с меч и освен това ще
трябва да им плаща данък. . .
Турците или по-скоро християните, които са се потурчили. . .
са толкова честолюбиви, че когато ги снемат от поста им, се срамуват
и не смеят да се показват. Така и старият субашия, когато го свалиха,
умря от мъка. Защото такива бивши и отрекли се християни в Турция

137
 нямат честни приятели, така че един да се застъпи за друг, а докато
някой е велик господар, след това така се сгромолясва, че и куче не
го препикава, поради което те често се самоубиват. . .
Всички, дори и най-големите злосторници, получават опрощение
на всичките си престъпления, само ако от християни или евреи ста­
нат турци; и заради това много гърци [християни] се потурчват,
за да правят каквото искат, а не да бъдат потискани. . .
Гъркините и италианките вземат за мъже турци, но за това би­
ват отлъчвани от патриарха. Ако имат деца от турците, момченцата
обрязват, а момиченцата кръщават. . .
Мюсюлманин на арабски език идва от ислям, което означава
«истинската вяра», а невмюслим — човек, който от грешната минава
към правата вяра. Това са ренегати или отрекли се християни. Роде­
ните турци обаче се казват мюсюлмани. Иначе мюсюлмани са всички,
които са последвали във война Мохамед и неговите последователи,
и понеже са се отрекли от християнството и са приели мохамеданска-
та вяра, са им подобрили живота. Заради това турците сами се на­
ричат мюсюлмани или мусимини, т. е. «запазените». . .
Днес [26 март 1576 г.] осъдиха на смърт двама гърци, защото
заедно с други техни другари — група от 17 души — ограбвали и
жестоко избивали хора недалече от Константинопол. Християни
трябваше да носят до Адрианополската порта дървените колове, на­
мазани с лой и мазнина, и където палачът срещнеше по пътя някой
християнин, освобождаваше другите и даваше коловете на него.
Като стигнаха до портата, той залови няколко християни, които
трябваше да изкопаят яма (за погребване след това на злодеите в
нея), да набиват осъдените на коловете и да помагат за друго, иначе
ги биеха жестоко. На единия [злодей] чаушът. . . обеща да запази
живота, ако каже имената на останалите си другари, но той не иска­
ше, докато не набиха другаря му на кол. . . Той издаде още десет ду­
ши. . ., но въпреки това не му подариха живота. Този пък, когото
[първо] побиха на кол, преди това се потурчил, като се надявал да
запази по този начин живота си. . .
У султана все пак се намира частица справедливост, защото ко-
гато християнин извърши убийство и след това се потурчи, не му
подарява живота, а само му намалява наказанието, като вместо да
го окачат на ченгел, само му отрязват главата. . .
На 12-и [април 1576 г.] моят господар откупи за 50 дуката едно
гьрче на десет години, което вече беше обрязано и щяха да го по-
турчат. . .
Изкусният майстор на пушки в Галата, който е дошъл в Кон­
стантинопол от християнския свят, бил извикан от пашите в Дивана
и те поискали да се потурчи. Той обаче им отговорил: «Какво ви ин­
тересува дали ще стана турчин, или не. Щом ви служа с моето изку­
ство, защо питате къде ще отиде душата ми — дали при дявола, или
на небето. Като умра, оставете ме или ме хвърлете на кучетата. . .»
На 4-и [юни 1577 г.] видях да минава покрай портата ни един
арменец, който се беше потурчил заедно с жена си и детето си. Той

138
 носеше бяла чалма по техния обичай, в едната си ръка държеше ед­
на стрела, в другата носеше детето, а жената, забулена по турски,
вървеше след тях. Пред тях вървеше един стар турчин, носеше под­
носа за събиране на пари и молеше хората дз подарят нещо за новия
мюсюлманин. Вече беше събрал доста много аспри и мангъри. След­
ваха го по улиците зурни и тъпани. . .
Гърците се потурчват твърде лесно. Сред тях има добри камено­
делци, които строят красиви джзмии и кервансараи.. .
На млади хора [които искат да направят мюсюлмани] турците
показват златотъкани дрехи, дори им ги обличат и им обещават ви­
соки служби. Или, обратно, заплашват ги, че ако не станат турци, ще
ги бият, ще ги приковат към галери и ще ги подлагат на други мъче­
ния, докато ги придумат. . .
Персийските търговци, които искат да търгуват тук и другаде
из Турция, трябва да се отрекат от вярата си и да признаят турска­
та, иначе не ги търпят, не ги допускат и в турските черкви. . .
Когато някой се потурчи и не му уредят веднага в Дивана зап­
латата — какво трябва да получава годишно или дневно, след това
вече нищо не излиза. Така някой получава, ако пашата е весел, бо­
гато назначение, а друг — нищо. . .
[На 18 май 1578 г.] след яденето потурчиха единперсиец. . .
При отричането си този персиец не трябваше да вдига палеца си,
както е обичайно при потурчването на християнин, защото те имат
една вяра — и едните, и другите вярват, че има един бог и Мохамед
е неговият пророк. След това му съблякоха дрехите и му облякоха
златотъкани, а вместо персийската «талма с рог му наложиха красива
турска чалма, която навиха в негово присъствие. . .
[На 6 юни 1578 г., Силиврия.] Те [турците в джамията] негоду­
ваха силно срещу нас и ни ругаеха и пъдеха. Други обаче ни съжа­
ляваха и казваха, че и ние трябва да станем мюсюлмани, защото тях­
ната вяра била правата. Вдигаха единия си пръст и искаха и ние да
вдигнем нашите, викаха ни да влезем вътре за молитва и да правим
като тях.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ ЧУЖДЕНЦИ

1
Из пътеписа на немеца Райнхолд Лубенау от 1587 г. —
Вж. Немски пътеписи, с. 464.

Гореспоменатият кервансарай [в София] заедно с джамията са

построени от Мехмед паша, който води за жена сестрата на турския
султан Мурад. Този паша е роден унгарец, родом от Каниса, и след
като бил пленен, станал турчин.

139
 2
Из пътеписа на французина Льофевр от 1611 г. — Вж.,
Френски пътеписи, I, с. 185.

В Ниш имаше ага или управител на някаква област в България,

който бе французин. [Наричал се дьо Монтеле. В Ниш живеели и
други французи ренегати.]

УРЕЖДАНЕ н а с л е д с т в е н и т е права
НА ПРИЕЛИТЕ ИСЛЯМА

Из «Кануннамето» (Сборник от закони) от времето н а

, султан Сюлейман Законодател (XVI в.), а така също и в
по-късни добавки към същия закон (например от 1609 г.). —
Вж. Извори за българското право, т. I, с. 67.

Когато умре немюсюлманин и остави син или брат мюсюлманин,

то закон е, щото владените от него мирийски земи да бъдат завзети
без тапия от сина му, а от брат му [да се вземат] с тапия.

УРЕЖДАНЕ ДАНЪЧНОТО ПОЛОЖЕНИЕ

НА ПРИЕЛИТЕ ИСЛЯМА

Добавка към «Кануннамето» от времето на Сюлейман

Законодател за освобождаването от едни и плащането на
други данъци на приелите исляма съобразно с мохаме-
данското законодателство. — Вж. Извори за българското
право, т. I, с. 98.

Закон: [Има случаи], когато спахийски раи са плащали испен-

дже, когато са били немюсюлмани, но впоследствие обаче, когато са
приели мюсюлманството, спахията им е казвал: «Преди това като
немюсюлмани вие плащахте (данък) испендже, ще взема от вас и сега
испендже», и е започвал да ги безпокои. По този повод е била изда­
дена височайша заповед, според която реем-и бенак се взема от мю­
сюлмани, но от тях испендже не се взема. Закон от хиляда и четири­
надесета [година от хиджра — от 19. V. 1605 до 8. V. 1606 година от
н. е.].

- УРЕЖДАНЕ ДАНЪЧНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

НА ПРИЕЛИТЕ ИСЛЯМА .

Из «Закона за земята от 1609 г.». — Вж. Извори за бъл­

гарското право, т. I, с. 152.

З а к о н з а п р и е л и т е и с л я м а . От този, който е приел

честития ислям, се взема данък бенак, испендже не се взема; в този
смисъл се издава височайша заповед.

140
 НАСЛЕДЯВАНЕ ИМУЩЕСТВОТО
НА ПРИЕЛИТЕ ИСЛЯМА
■ Тълкувателен отговор (фетва) на правен въпрос от 1581г. —
Вж. Извори за българското право, т. II, с. 77.

В ъ п р о с . Благоволете да отговорите, което ще бъде благодея­

ние, как следва да се постъпи по закона с наследството (имущество­
то) на мюсюлманина Зеид, след смъртта на когото са останали се­
стра му немюсюлманка и нейните синове мюсюлмани?
О т г о в о р . Наследството остава само за синовете мюсюлмани.

ХРИСТИЯНКА ПРИЕМА ИСЛЯМА,

ЗА ДА ЗАПАЗИ СИНА СИ

Протокол на берския кадия от 30 април 1600 г. — Вж.

Й. Ваздравели, цит. съч., т. II, с. 2—3, док. 3. Пре-
• вод от гръцки на Й. Калудова.

Абди бей Бахни, жител на село Куршова, като се яви пред све­
щения съд на Бер в присъствието и на съпругата му Граматико Йоа-
ну, арматолка и неверничка, с която е в развод, съобщи и свидетел-
ствува следното: «Преди четири години непознати [хора] нахълтаха в
къщата на Йоан Анастас от Куршова, убиха го зверски, както и две­
те му деца Мелетий и Георги, а пък съпругата му Граматико, оста­
нала вдовица и беззащитна, встъпи с мен в законен брак и съгласно с
правилата на свещения съд. Естествено след година ни се роди мъж­
ко дете, което аз нарекох Лютви, понеже детето според разпоредбите
на шериата се счита мюсюлманин и принадлежи на бащата. Освен то­
ва арматолката и неверница Граматико в продължение на съвмест­
ното ни съжителство продължи независимо от честите ми заплахи и
наставления да счита малкия ни син като числящ се към мръсната
религия на неверниците и да го нарича Мелетий. От това произлезе
[раздор] и аз я изпъдих от къщи, като задържах детето при себе си.
Тя обаче един ден, като се възползува от отсъствието ми, влезе в къ­
щата ми, намираща се в Бер, грабна детето от люлката, където то
спеше под погледа на слугинята ми Хатидже, заплашила я, че ще я
убие със секира, и накрая пренесла малкото на непознато място.
И тъй искам да ми се върне детето и да се накаже споменатата, като
посочвам за свидетелка слугинята ми Хатидже.»
След това бе призована предложената свидетелка Хатидже,
която, като се закле пред свещения коран, изложи следното: «Наис­
тина миналата събота, докато се занимавах със задълженията си,
влезе тайно Граматико, грабна пред погледа ми малкия син на гос­
подаря ми Лютви от люлката, където спеше, заплаши ме, че ще ме
убие със секирата, която измъкна изпод дрехите си. Изплашена, аз
се отказах от съпротивата, щом като тя успя да отвори външната
врата и изчезна, отнасяйки Лютви.»
След това бе призована Граматико и разпитана, тя свидетелст-

141
вува [следното]: «Съпругът ми Абди спахи, отдавна флиртуващ с
мен, въоръжи няколко непознати [хора], които, като нахлуха посред
нощ в къщата на първия ми съпруг, намираща се в село Куршова,
убиха го, както и двете ми деца Мелетий и Георги. Останала вдови­
ца и беззащитна, бях принудена насила да отстъпя през заплахите
на споменатия Абди спахи и да му стана съпруга. Той ме премести
в Бер вече от четири години и оттогава, живеейки съвместно с него,
се сдобих с мъжко дете, което аз грабнах, понеже то принадлежи на
мен като майка, имайки право според разпорежданията нашериата
да го отгледам до седмата му година.»
Съдът, като обсъди въпроса, предложи на Граматико да приеме
ислямската религия, ако иска да получи правото да отгледа детето
си, което според шериата се счита мюсюлманин. Тя прие и обяви
публично, че приема ислямската религия, като произнесе свещена­
та поговорка «Един е бог и пророкът му Мохамед», бе наречена Ше-
фика.
Поради това съдът реши съгласно с разпоредбите на шериата
да даде невръстния син Лютви на майка му Шефика до навършване
на седмата година от възрастта му, като задължи гореспоменатия Аб­
ди спахи да внася месечно 150 аспри за издръжката му. Бер, 15 ше-
вал 1008.
ПОМОХАМЕДАНЧЕНА БЪЛГАРКА
ПОЛУЧАВА НАСЛЕДСТВО

Протокол на софийския кадия от 27 март 1618 г. — Вж.

Извори за българското право, т. I, с. 300.

Държателката на документа Рахиме Хатун, дъщеря на Абдулах,

жителка от град София, махала Елхадж Исмаил, представи на съда
войнушко свидетелство (войнук тезкереси), подпечатано с печатана
Михтер Али ага, славен между равните си, служебно лице за опис­
ване отново и даване [по принадлежност] войнушките бащини и но­
сещо дата реби-юл евел 1026 година [ = 9. III. до 7. IV. 1617 г.]. От
съдържанието е видно, че бащата на кемюсюлманина Иван, ямак
(помощник войнук), е умрял и че владяната от него половина бащина,
находяща се в село Велискюфче (?), околия Шехиркьою [дн. Пирот],
която бащина се е състояла от подробно изброените в свидетелството
ниви и ливади, той е прехвърлил съгласно със стария закон на по­
менатата [Рахиме Хатун]. Тъй като е отбелязано, че никой не може да
пречи на войнука да владее дадената му бащина, когато той отслужва
службата си, и понеже съгласно с шериата е поискан темесюк, написа
се настоящото, за да й послужи като документ, който се връчи на
същата [Рахиме], за да го представя като доказателство, когато й
стане потребно.

142
 ВКЛЮЧВАНЕ НА ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ
В ЮРУШКИТЕ СПИСЪЦИ
«Закон за юруците» от времето на Сюлейман [Законода­
тел. — Вж. Извори за българското право, т. I, с. 307..

И повелявам, щом пристигне настоящата моя свещена заповед*

според както е наредено, с получаването от гореспоменатия бивш
описвач съставения от него нов регистър и един екземпляр от стария;
регистър да отидеш на мястото и извършиш ново регистриране за.
попълване недостига и непълнотите [в личния състав] на юрушките-
групн, подвластни на твоя субашилък, пак от децата на казаните
юрушки групи, от освободените им роби, от преминалите в правата
вяра синове на божи раби, от анадолците, дошли и заселили се меж­
ду юруците, и от всички онези измежду тях, които са регистрирани!
и чието положение не се оспорва.

ПРИНУДИТЕЛНИ ЖЕНИТБИ НА ХРИСТИЯНКИ

ЗА МОХАМЕДАНИ

Из Анонимен пътепис за пътуването на френския дипло­

мат Луи де Е, барон дьо Корманен, през 1621 г. до Ца­
риград. — Вж. Френски пътеписи, I, с. 206—207.

При все това те [християните на Балканския полуостров] ли­

неят под тиранията на тези неверници, които безнаказано ги оскърбя­
ват. Единственият начин, който им остава, за да се запазят някак:
от тази мизерия, е да дадат най-хубавите си дъщери за жени на влия­
телни и властни турци, за да получат подкрепата им. Така постъпват
много християни, но без дъщерите им да променят религията си*
при все че са оженени според турския закон. От всички големи гра­
дове, които някога са съществували в тази провинция, само Констан­
тинопол, Адрианопол и Филипопол са съхранени.

ФЕТВА ОТНОСНО ПОКАЗАНИЯТА

НА ВЕЩИ ЛИЦА ПРЕД СЪДА

Из протоколите на берския кадия от 3 март 1623 г. — Вж.

Й. Заздравели, цит. съч., т. II, с. 14—15, док. 18. Пре­
вод от гръцки на Й. Калудова.

За долуспоменатия въпрос отговорът според ханефийските за-

коноучнтели е следният: Ако някой християнин, след като приеме
пред свидетели мохамеданското наименование Али и заживее с хри­
стиянската си майка и след немного месеци, отивайки с нея в друг
град, умре и бъде погребан в гробището на неверниците и се появи
чичо му Бекир, твърдящ пред майка му и пред братята на умрелия, че
този е приел мохамеданската вяра, като представя и свидетелства и
те отговарят така: «Защо след помохамедакчването не му сложихте

143
чалма и не му Направихте обрязване и защо мълчаха свидетелите,
след като знаеха, че той многократно влизаше в черквата ни?» Ако
свидетелите отговорят, че не са забелязали вероотстъпничеството му
и не знаят, че той до смъртта си е служил като мюсюлманин, пита
се — според свещения закон произлиза ли щета и невалидност на
изложението на тези свидетели по гореизложения въпрос.
Отговор. Бог знае. Не произлиза щета. От необрязването и не-
ислямска проява съвсем не произлиза намаление в ислямизма му,
но нито от влизането му в черква може да се заключи, че е вероот­
стъпник, защото е възможно да е влязъл по друга причина. Докато
не се констатира, че е ругал [мохамеданската вяра] и вероотстъпни­
чеството му, той е мюсюлманин и да не се променят свидетелските
показания. Мюфтия Сариудин.
Във връзка с това, ако свидетелите положат клетва и свидетел-
ствуват, че не са чули той да влиза в черква, и знаят, че е умрял мю­
сюлманин, показанията им приемат ли се и не се ли променят затова,
че починалият не е носил фес и не е обрязан.
Отговор. Бог знае. Няма вероятност да стане промяна в пока­
занията и ако още са чули, че е влизал в черква, нищо не става.
Мюфтия Сариудин.
В гореизложения случай, ако Бекир, чичо на починалия, след по-
мохамеданчването и погребването на последния в гробищата на не­
верниците докаже, че той се числи към мюсюлманите, може ли да го
извади от гробищата на неверниците и като го изкъпе според мюсюл­
манския обичай, да го погребе в гробищата на мюсюлманите?
Отговор. Бог знае. Ако е разложен и мирише, не може. Мюфтия
Сариудин.
СПОР ЗА ИМОТА НА ПОМОХАМЕДАНЧЕН
ХРИСТИЯНИН ОТ БЕР

Из протокола на берския кадия от 12 август 1627 г. —

Вж. Й. Ваздравели, цит. съч., т. II, с. 15—17, док. 19.
Превод от гръцки на Й. Калудова.

Жителите на махала [непопълнено] на гр. Бер Панаго и Смараг­

да, дъщери на Константин, в присъствието и на Мустафа ага, също
жител на Бер, повдигнаха против последния иск, казвайки, че макар
наследственият имот на починалия техен брат Тома, син на Констан­
тин, състоящ се от един чифлик с известни граници, разположен в
гр. Бер, и други предмети, принадлежи на тях, той бе заграбен от
споменатия Мустафа. При все че имат в ръцете си съдебно решение,
издадено от съдията Али ефенди, който е натоварен от надзорника
на казите на Румелия Кенан Сурулах паша да разглежда различните
дела в тези кази, и че той, като отсъди настоящия спор, присъди този
чифлик с останалото завзето имущество на тях, споменатият Муста­
фа не престава да го владее. Той представи даже едно съдебно реше­
ние със следното съдържание: На заседанието, свикано в седалището
на споменатия паша, бяха доведени майката на починалия Тома,

144
Урания, и пълномощникът на сестра му Смарагда и съпругът й Йоан
Камин, които потвърдиха, че починалият, когато беше на десетго­
дишна възраст, се премести от гр. Бер в Солун и бидейки погребан
в присъствието и грижата на гореспоменатия му чичо Мустафа според
обичая на неверниците, че след това този, представяйки като пред­
лог, че починалият се е помохамеданчил и че имуществото му минава
към него, завзел своеволно чифлика, поради което искат да им се
отдаде правото.
След като гореспоменатият ответник бе призован при превъз­
ходния паша чрез хората му и след като подписал поканата, но не
се подчинил, бяха разпитани жителите на споменатата махала Ибра-
хим Мустафа и Ибрахим Абдулах, които свидетелствуваха, че спо­
менатият Мустафа ага е присъствувал на погребението на почина­
лия, станало според обичаите на неверниците. Съдържанието на фет-
вата съобщава, че докато мюсюлманинът, роднина на умрелия де­
сетгодишен Тома, е подпомогнал според обичаите на неверниците по­
гребението му, няма право след това да предявява иск, като твърди,
че умрелият е мюсюлманин. Затова се издаде решение, заповядващо
споменатият Мустафа да престане да заема и да се разпорежда в спо­
менатия чифлик.
Запитан по настоящия въпрос, ответникът Мустафа отговори, че
при изготвянето на представеното съдебно решение е отсъствувал в
Константинопол и че е лъжливо твърдението, че той е присъствувал
на погребението на умрелия. Той потвърди, че Тома един месец пре­
ди смъртта си се е помохамеданчил и е бил преименуван Али. По­
неже в Бер се беше появила холерна епидемия, майка му взела и го
преместила в Солун, където той починал от тази болест. Когато дош­
ла новината за смъртта му и погребването му според обичая на не­
верниците, доказал чрез достойни за вярване свидетели пред свеще­
ния съд на Бер в присъствието и на сестрата на починалия Смараг­
да, че този се е помохамеданчил, като е присъдил нему цялото си дви­
жимо и недвижимо имущество според свещения закон. Затова е вля­
зъл във владение на спорния чифлик в качеството си на наследник и
че е в състояние [да покаже] тапия за собственост на земята, понеже
по онова време, като е отишъл в Солун, носел кадийското решение,
[според което] се е съдил със споменатата майка на починалия пред
кадията на Солун Мехмед ефенди, син на Мустафа, и доказвайки съ­
държанието на това решение, взел и разрешение от него, по силата
на което погребал споменатия Тома по посока на Мека. Той показа
донесеното решение, носещо подписа и печата на кадията на Бер
Абдулбаки ефенди с дата 12 джемази юл-евел 1032, със следното съ­
държание:
Споменатият Мустафа в присъствието на споменатата Смарагда,
като се яви пред свещения съд на Бер, потвърди, че брат й Али бей,
син на Абдулах, станал мюсюлманин и починал в Солун, взе от него
като единствен наследник имуществото му, поради което иска ответ­
ницата да престане да владее чифлика и останалото му имущество.
След като ответницата отрече помохамеданчването на Али и като

145 l u п о следите на насилието,- част I

поиска доказателства от него, явиха се достойните за доверие свиде­
тели хатиб Сеид Мехмед, син на Ахмед, Мехмед бей, син на Худай,
Меми Челеби, син на Абдулах, и Сафер Халифе, син на Ибрахим, кои­
то свидетелствуваха, че споменатият Али доброволно е казал пред
тях думите, освобождаващи го от лъжливата религия, и е бил наре­
чен по собствено желание Али. След проверяването на тези показания,
установяващи достоверността им, бяха приети и се отсъди, че споме­
натият Али е станал мохамеданин; заповяда се споменатата Смарагда
да бъде отстранена като наследница. След като ответниците не прие­
ха съдържанието на това решение, заповяда се [представянето на}
доказателства за това, поради което се появиха долуспоменатите мю­
сюлмани свидетели кадията Мустафа ефенди, син на Шабан, и Салих
Али ефенди, син на Юсуф, които свидетелствуваха поотделно по
представенрто кадийско решение.
След това, като се приеха показанията им, доказа се, че предста­
веното от ответничките кадийско решение е в противоречие с исти­
ната и че е лъжливо твърдението им, че Мустафа не се е явявал в
съда и че е присъствувал на станалото погребение, както и че даде­
ните свидетелски показания са плод на омраза и следователно изда­
деното решение е невалидно.
Затова, като се приеха искът и доказателствата на споменатия
Мустафа и след като бе констатирана правотата му относно взетото
имущество, отсъди се спорният чифлик и останалото имущество в
полза на споменатия Мустафа ага и се заповяда ответничките да пре­
станат занапред да ги владеят.
С оглед на това се състави настоящото в началото на месец зил-
хидже 1036 г.

ВОЮВАНЕТО ЗА ВЯРАТА — ЗАДЪЛЖЕНИЕ

НА ВСИЧКИ МОХАМЕДАНИ

Сиджил № 6 на битолския кадия от 1638 г., фетви-

отговори на два въпроса. — Вж. Турски документи за
истори]'ата на македонскиот народ, I, с. 143—144.

Какъв е отговорът според ханифийските правници на този въп­

рос?
В околностите на един град се събират харамии, разбойници.
Нападнали много мюсюлмани: някои от тях убили, а на някои огра­
били и оплячкосали имотите и хранителните продукти.
Какво е потребно според шериата спрямо онези, които, казвайки
«няма да отидем и няма да помагаме», се съпротивляват на съдържа­
нието на хадиса «онова, което е добро за мюсюлманите, е добро и за
господ» и не се повинуват и покоряват на светия шериат, макар че
е наредено най-строго и от страна на съдията на светия шериат да
отидат, когато улемите, честните и другите мюсюлмани и набожни
хора предприеха мерки според светия ает [мисъл от корана], който
носи щастие «помагайте си съобразно набожността и богобоязливост-

146
та», за да излязат против споменатите разбойници и да ги отстранят
и прогонят?
В такъв случай дали според шериата е необходимо да тръгнат
против разбойниците, за да ги прогонят и да си помагат заедно?
Нека им бъде простено и нека бъдат наградени.
Отговор: Възвишеният бог знае най-добре.
С необорими корански текстове (доказателства) е утвърдено, че
воюването за вярата (джихад) е религиозно задължение. За онези,
които го пренебрегват, е необходимо да обновят вярата и брака, за-
щото [такава война] от общо задължение е преминала в индивидуал­
но задължение [на мюсюлманите]. Ако някой е напуснал физическата
и моралната подкрепа, тогава той се е противопоставил на уважава­
ния ает — «Борете се с вашите души и с вашите имоти». В този слу­
чай е ясно, че са потребни двете обновявания [на вярата и на брака] —
господ да пази от такова нещо! Ако този е упорит в своето противо­
поставяне, против него ще се приложат разпоредбите за отстъпници­
те от вярата.
В този случай за всички мюсюлмани е необходимо да си помагат
един на друг и да се подкрепят. А за онези, които материално и фи­
зически са показали противопоставяне и небрежност, необходим
е според мисленето на сегашния съдия голям бой и жестоко насилие
заради тяхното противопоставяне и пренебрегване на двете обновя­
вания.
За онези, които са се отделили от общността на мюсюлманите,
съществува свет хадис «той не е от нашите». Ако божият пратеник,
нека всевишният бог го благослови и причака, каже за някого, че
«не е от нашите», този човек нека помисли за себе си, какво ще стане
с него на този и на онзи свят.
Написа го бедният Шах Мехмед ел-Сиддики.
Ако една група хора е немощна да им се противопостави и я за­
страшава опасност от неприятеля, кой е длъжен от мюсюлманите да
остане назад да им помогне? Най-близкият, па най-близкият тряб­
ва да им се притече и да им помогне на пътя на всевишния бог с
оръжие, със заемане на материал и добитък.

ЕЖЕГОДНИ ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ ВЪВ ВОДЕН ^

Евлия Челеби, Пътепис, с. 215. Сведението е от 1668 г.

В ръцете на мюсюлманите също има свещен султански декрет.

Според него, когато Мохамедовите последователи извършват молит­
вата си на празника на жертвоприношението и щом я свършат и изля­
зат от джамията, ако в този ден на празника и молитвата някой не­
верник излезе извън вратата си, веднага го убиват. Впрочем пона­
стоящем, без да му дадат време и да му оказват пощада, обрязват
половия му орган и го правят мюсюлманин. Това е едно голямо зре­
лище. Веднъж, когато Мохамедовата община си правела молитвата

147
по повод на празника на жертвоприношението, всички неверници се
вдигнали, нападнали мохамеданите в джамията и избили много от тях.
Слава богу, поради благословията, получена при празничната мо­
литва, Мохамедовата община излязла победителка и прекарала под
острието на меча много хиляди неверници. След това те взели свеще­
ния декрет от тогавашния властелин Гази Мурад хан I. Поради това
понастоящем в деня на празника неверниците не могат да излизат
извън портите си.
А някои синове на матовете и красиви девойки, разсърдени и
лишени от уважение към бащите и майките си, излизат от портите си,
за да станат мюсюлмани. И понеже веднага биват залавяни, всяка
година по този начин 5—10 души стават мюсюлмани.
Обаче жителите оказват голяма възхвала и въззеличаване и об­
сипват с грижи станалите по този начин мюсюлмани момци, обличат
ги с разнообразни почетни халати и с почетни шествия и музика об­
хождат града, при което непременно получават подаръци и милости
от домовитите хора. След това на третия ден на свещения празник,
след тържествените шествия биват обрязвани по предписанията на
пророка в дома на шейх юл-исляма, биват просветлени и този бле­
стящ човек им става патрон. Това е един чудесен и приятен обичай.

ЕЖЕГОДНИ ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ В БЕР ______

Евлия Челеби, Пътепис, с. 221—222. Сведението е от 1668 г.

Поради това, че водата и въздухът на града са много приятни,

момците и девойките му са извънредно симпатични. Дори когато
гръкоправославните красавци се разхождат със самурени калпаци,
онези любещи бога (мохамедани), които ги видят, се молят и казват:
«Аллах, на този момък трябва да се покаже правата вяра. . .»
Описание на един стар добродетелен обичай. Вътре в града също
има една стара традиция, която е отражение на онази в град Воден.
Град Караферия [Бер] бил завладян, когато течал обезславеният
празник на неверниците, т. е. били празниците на червените яйца,
поради което сега на този ден всички неверници, облечени и натък­
мени, не могат да излизат извън проклетите си домове. В същото
време, през тези дни на червените яйца всички мюсюлмански жители,
облечени и пременени като за най-голям празник, като за празника
на жертвоприношението, всички ратници за вярата и завоеватели,
окичени с военно снаряжение, до вечерта на този ден стрелят с пуш­
ки и топове. С викове «аллах, аллах» те извикват Мохамедовите по­
следователи, образуват шествия и се разхождат и търсят излезли от
домовете си неверници, маговски синове и невернишки дъщери. Ако
чак до късна вечер намерят навън някой неверник, веднага му отряз­
ват излишното месце от върха на члена и го удостояват с правата вя­
ра. Качват го на един украсен със скъпи неща кон и с шествието об­
хождат всички първенци на града заедно с новия мюсюлманин, като

148
го възвеличават. Непременно всяка година хващат по този начин ня­
колко неверници и ги правят мюсюлмани. Чудесна традиция е.
Всеки големец, първенец, големи и малки дават по нещо за удос­
тоения с правата вяра, така че този мюсюлманин става богат и замо­
жен, става стопанин със сигурни доходи. Такъв особен обичай ь дру­
гите страни няма. Той е специално само във Воден и в този град Ка-
раферия. Обаче жителите на Караферия ми казаха: «Всяка година не
можеме да го правиме; от време на време го правим», докато жите­
лите на Воден непременно при всеки празничен ден и при всеки без­
славен християнски празник изпълняват това като нещо установено.
Поздрав!

ОСМАНСКИЦВОЙСКИРОРОБВАТ
И ПОМОХАМЕДАНЧВАТ ВЛАШКО|НАСЕЛЕНИЕ

Из съчинението на турския пътешественик Евлия Челеби

(втората половина на XVII в.). — Вж. Пътуване на Ев­
лия Челеби из българските земи през средата на XVII в.,
ПСп, LXX, с. 663.

Дунавските победоносни войски, облечени в нощни походни дре­

хи, минават на отсрещната страна във Влашко и Молдова, крадат
власи и молдованци и ги потурчват.

ОПИТ НА ХРИСТИЯНКА ДА УКРИЕ

ПОМОХАМЕДАНЧЕНИЯ СИ|СИН

‘ Из протокола на берския кадия от 8 януари 1671 г. —

Вж. Й. Ваздравели, цит., еъч., II, с. 57, док. 70. Превод
от гръцки на Й. Калудова.

Сунулах Челеби, син на Осман, жител на гр. Бер, махала Хаджи

Карагьоз, като доведе пред свещения съд Яна, дъщеря на Георги,
жител на село Сели, предяви иск против нея, като изяви: «Спомена­
тата Яна преди шест дни от днес се опита да въвлече във вероотстъп-
ничество чрез отвличане и укриване от мен намиращия се и почетен
с помохамеданчване неин законен син Мехмед. Искам да бъде раз­
питана и да се доведе споменатият Мехмед, за да бъде спасен от ве-
роотстъпничеството.» Запитана, споменатата Яна отказа ..да е от-
влякла и укрила Мехмед. След като бяха поискани доказателства от
споменатия Сунулах съгласно с твърденията му, бяха доведени Абдул
Баки и Мехмед — дълбокоуважавани мюсюлмани. Те свидетелству-
ваха, че преди шест дни са видели споменатата Яна да отвлича Мех­
мед в село Сели и че са свидетели на това. След като показанията им
бяха приети, по съдебен ред бе заповядано Яна да доведе Мехмед в
свещения съд. След като тя отрече и не го доведе, бе заповядано тя
да бъде затворена до довеждането на сина й. За това се състави на­
стоящото и се връчи на ищеца. 16 рамазан 1081.

149
 ИСЛЯМИЗАЦИИ В ИЗТОЧНА ТРАКИЯ
ПО ВРЕМЕ НА СУЛТАНСКИ ЛОВ

Р а зх о д е н о п и с (деф тер), съ став ен за врем ето от 10 ю ни

1679 до 29 м ай 1680 г. — В ж . Н Б К М , О ри ен т, о тд ., ф. 1,
а . е. 10 817. П р ево д от о с м ан о ту р ск и на А. В ел к о в .

Н овоп ом ю сю л м ан чен и п р е з м есец д ж е м а зи е л е в е л 1090 [10 ю ни— 9 ю ли 1679] г .

мъже жени момчета момичета
на 5 джемазиелевел [14 юни] : 1 — _ _
на 7 я 16 юни : — 2 — _ .
на 12 21 юни : — 1 — _.
на 14 23 юни : 1 — _ _
на 15 и 24 юни : 1 1. _ _
на 21 30 юни : 3 -- . — _
на 22 п 1 юли : 1 1 — _
,на 27 6 юли : 1 _ _ _
на 29 8 юли : 2 _ ' _ _
на 30 . »> - 9 юли : 1 5 1 —
11 10 1 _

Новопомюсюлманченй през месец джемазиюлахър [10 юлй — 7 август]

мъже жени момчета момичета
14 13 2 3
Новопомюсюлманчени през месец реджеб [8 август — 6 септември]
мъже жени момчета момичета
16 10 — 3
Новопомюсюлманчени през месец шабан [7 септември — 5 октомври]
< : мъже жени момчета момичета
10 5 — 1
.Новопомюсюлманчени през месец рамазан [6 октомври — 4 ноември]
1 мъже жени момчета момичета
5 23 5 2
Новопомюсюлманчени през месец шавал [5 ноември — 3 декември]
мъже жени момчета момичета
6 12 1 2
Новопомюсюлманчени през месец зилкаде [4 декември 1679 — 2 януари 1680]
мъже жени момчета момичета
16 18 3 5
Новопомюсюлманчени през месец зилхидже [3 януари — 1 февруари]
мъже жени момчета момичета
15 8 — 1
Новопомюсюлманчени през месец мухарем 1091 [2 февруари — 2 март]
мъже жени момчета момичета
14 10 3 1

150
Новопомюсюлманчени през месец сафар [3 март — 31 март]
мъже жени момчета моми ета
25 14 — 1
Новопомюсюлманчени през месец ребиюлевел [1 април - - 30 април]
мъже жени момчета момичета
18 7 3 — .

Новопомюсюлманчени през месец ребиюлахър [1 май — 29 май]

мъже жени момчета момичета
21 14 — 2
Общо новопомюсюлманчени: мъже жени момчета момичета
през месец джемазиелевел 1090 и 10 1 —

през месец джемазиелахър 14 13 2 3

през месец реджеб 16 10 — 3
през месец шабан 10 5 — 1
през месец рамазан 5 23 5 2
през месец шавал 6 12 1 2
през месец зилкаде 16 18 3 5
през месец зилхидже 15 8 — 1
през месец мухарем 1091 14 10 3 . 1
през месец сафар 25 14 — 1
през месец ребиюевел 18 7 3 —

през месец ребиюлахър 21 14 — 2

171 144 18 21
По време на лова 22 2 — 1
193 146 18 22

От 1 джемазиелевел 1090 до края на ребиюлахър 1091 г.:

новопомюсюлманчени мъже 171, на всеки по 1200 [акчета]: 205 200
[акчета]
новопомюсюлманчени жени 144, на всяка по 2170 [акчета]: 312 480
[акчета]
новопомюсюлманчени момчета 18, на всяко по 700 [акчета]: 12 600
[акчета]
новопомюсюлманчени момичета 21, на всяко по 1000 [акчета]: 21 000
[акчета]
Всичко: 551 280 [акчета]; шалвари големи 342, малки 18, [общо] 360.
За дрехи на споменатите новопомюсюлманчени по време на сул­
танския лов, продължил от 9 шавал 1090 до 25 мухарем 1091 [13
ноември 1679 до 27 февруари 1680] г.:
новопомюсюлманчени мъже 22, на всеки по 1200 [акчета] — 26 400
[акчета]
новопомюсюлманчени жени 2, на всяка по 2170 [акчета]— 4340 [акчета]
новопомюсюлманчени момичета 1 по 1000 [акчета] •— 1000 [акчета]
Всичко: 31 740 [акчета].
Общо: 583 020 [акчета]; шалвари от лондонско [сукно] — 404
лакътя.
Както е изложено [по-горе], като се пресметне стойността на дре-

151
хите, с които според заповедта бяха облечени по стария обичай но-
вопомюсюлманчените и тези [приели исляма] по време на султанския
лов, [сумата за всички] удостоени с честта да бъдат направени мюсюл­
мани през периода от 1 джемазиелевел 1090до29ребиюлахър 1091 г.,
т. е. за една година, възлезе на 583 020 акчета. Понеже бяха из­
разходвани също така и 404 лакътя червено лондонско сукно за шал­
вари от наличното в склада, то молбата е [да се издаде] платежно на­
реждане за стойността на дрехите и разходно нареждане за сукното,
[взето] от наличното в склада. Разпореждането [по-нататък по въпроса]
принадлежи на Негово превъзходителство щастливия мой господар.

ЗАЧИСЛЯВАНЕ|НА БЪЛГАРИJB ЮРУШКИТЕ|

СПИСЪЦИ В^КЪРДЖАЛИЙСКОЕ

Молба на населението от (Кърджалийския край J ot 14 май

1693 г. — Вж. Ц. Георгиева и Д. Цанев, Христоматия по
история на България, т. 3, С., 1982, с. 180. Превод от
османотурски на Ст. Андреев.

Ние, бедното население на казата Султанери, сме рая на вакъфа

Шах султан, който е под надзора на честития ни султан. По волята
на всевишния бог голяма част от раите на казата ни измряха от чума,
а някои са юруци. Тъй като техните данъчни единици останаха на
нас и ние не сме в състояние да ги плащаме, повечето [данъкоплат­
ци] се разпръснаха.

ИСЛЯМИЗАЦИЯТА — ОФИЦИАЛНА ПОЛИТИКА

Из пътеписагиа англичанина (Абеси от [края ^наJXVI1I

век. — Вж. Румелийски делници, с. 151.

Политически принципи на мохамеданството е то да бъде поддът-

жано или чрез убеждение, или с оръжие, ако не намери друго въздей­
ствие. При всички случаи на пророка е било необходимо да увеличи
броя на поданиците си. Неговите последователи се придържат твърдо
към този принцип и до днес, макар турците да се преструват, че толе­
рират всички култове и не преследват никого заради вярата му. Но
те са си дали доста труд да наложат своята. Ако някой приеме моха­
меданството поради изгода, което се случва понякога, всичките му
деца, родени до този момент, трябва да последват примера му, щом са
под 14 години. Ако те твърдят, че са надхвърлили тази възраст, има
хиляди други средства да бъдат накарани да се откажат от това пре­
димство. . .
Християнин или евреин, който е имал връзки с мюсюлманка и
бъде наклеветен от нея, се осъжда на смърт, освен ако не промени
вярата си. Всеки, който в изблик на гняв срещу своята религия се
изтърве и каже, че ще стане турчин, или по невнимание и в пияно
състояние произнесе някаква мохамеданска религиозна догма, е

152
принуден да стане мохамеданин, ако не иска да умре. Престъпник
независимо от вероизповеданието му и от престъплението, което е
извършил, стига да не бъде то предателство, може да избегне при­
съдата, като се потурчи.
По този начин и като са били упражнявани най-различни събла­
зни, се е разпространявало мохамеданството. Сега не е рядкост да
видиш в един и същи ден при великия везир или мюфтията петдесет
вероотстъпници, които искат да сложат чалмата. Те вършат това, ръ­
ководени от някои интереси: надеждата да преуспеят в професията
си, да тръгнат по-успешно работите им в Цариград. Мнозинството от
тях, разяждани от угризения, сетне търсят спасение в някои христи­
янски страни или из ливанската планина.

ПОЛОЖЕНИЕТО НА ДЕЦАТА НА РОБИНИТЕ

Из наблюденията на английския пътешественик JA6ec»
от края на XVIII в. — Вж. Румелийски делници, с. 251—
252.

Деца, родени от законни съпруги, се смятат за деца на съпруга »

са негови наследници. Родените от робини остават роби, а след смърт­
та на бащата стават притежание на законните си братя, освен ако той
приживе не е уредил положението им.

ВЛИЗАНЕТО В ДЖАМИИТЕ ОПАСНО

ЗА ДРУГОВЕРЦИТЕ

Из впечатленията на англичанина Абеси от края на XVHT

век. — Вж. Румелийски делници, с. 145.

Законите позволяват само на мохамедани да влизат в джамиите.

В миналото евреин или християнин, който се осмелявал да проникне
вътре, имал само един изход: да загуби главата си или да приеме мо­
хамеданството. Днес не се постъпва така строго. Чужденците могат да<
ги разглеждат с разрешение на султана, което се получава лесно, като-
се заплатят десет пиастра. Посланиците имат свободата, когато при­
стигат в Цариград или когато си тръгват, да ги посетят със свитата
си, особено джамията «Света София». Що се отнася до частните лица,
те винаги се излагат на известна опасност, когато задоволяват лю­
бопитството си, особено по време на служба. Макар че разполагат с
ферман от султана за тази цел, трудно е да бъдат защитени от гнева
на фанатиците, които подстрекават към метеж, чиито последици мо­
гат да бъдат трагични за любопитните.

153
 ИСЛЯМЪТ И ВОЙНАТА

Из пътеписа на англичанина Абеси от края на XVIII

век. — Вж. Румелийски делници, с. 136—137.

Тъй като мохамеданството било установено със сила, според не­

говия религиозен и политически принцип град, където имало джа­
мия, никога не бил предаван чрез капитулация или договор. Затуй,
щом мохамеданите отнемели някой град от неприятеля, веднага по­
строявали джамия, та гарнизонът да го защищава с по-голяма рев­
ност, в случай че отново бъде нападнат.
Една установена максима, използувана, за да внушава на вой­
ниците необикновена смелост, е, че който умре, сражавайки се срещу
неверниците, веднага ще бъде въведен в рая и поставен до пророка,
който от небето е бил свидетел на неговото геройство. Тази вяра е
предизвиквала по-рано чудеса от храброст. . .
Нпто войниците, нито.офицерите вярват вече, че ако бъдат уби­
ти на бойното поле, веднага ще отидат в рая. Затуй бягат. Във фло­
тата, като изключим адмирала, всички трудно могат да бъдат скло­
нени да посрещнат неприятеля. Бях свидетел на това с очите си на
борда на един кораб през последната война.

ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ — ПОЛИЦЕЙСКА

ДЪРЖАВА

£ И з проучванията на турския историк А. Джевад от края

на XIX век. — Вж. Румелийски делници, с. 158.

' ' 'Салма-чокадарите са вид тайни агенти, в чието разпореждане се

■намират двадесет, а според нуждите четирийсет или повече войници.
Задачата на салма-чокадарите и хората им се свежда до това да оби­
калят пазарите и другите гъмжащи от народ места, да влизат в кафе­
нетата и бръснарниците, за да забраняват хазартните игри и прочие
•съмнителни забавления. . . Между другото тяхно е задължението да
следят дали всички мюсюлмани отиват в джамията, когато мюезинът
вика за молитва. . . Те са натоварени да следят за поведението на
•еничарите, когато последните се разхождат през отпуската си из па­
зарите и чаршията, и да прекратяват караниците им в банята. . .
Те трябва да следят и за държанието на жените с леко поведение по
гробищата и из градските пазари; да внимават децата да не вдигат
шум в джамиите през нощите на рамазан и т. н. Те са длъжни да
изпращат всеки ден доклад на началника си, който се подвизава в
■конака на еничарския ага. . . Облечени в различни одеяния, денем
и нощем те са в движение и изпълняват различни мисии.

154
 ИСЛЯМИЗАЦИИ ЧРЕЗ ЖЕНИТБИ
Из пътеписа на французина Гийом Антоан Оливие от
края на XVIII в. — Вж. Румелийски делници, с. 253.
Законът не забранява на мюсюлманите да се женят за жена от
друга религия, стига съпругите да се задължат да възпитават децата
си в религията на бащата. Но същото изрично е забранено за жените
мюсюлманки, освен ако мъжът преди това не приеме мохамеданство-
то. Законът наказва със смърт евреин или християнин, заловен някъ­
де с мюсюлманка или по такъв начин, че да се предполагат плътски
сношения между тях. Мъжът може да се спаси само като приеме мо-
хамеданството и се ожени за тази жена, ако тя, разбира се, е съглас­
на и ако единият или другият вече не са обвързани с брак. В противен
случай мъжът се наказва, а жената получава по-леко наказание —
стига й да заяви, че е била принудена или изнасилена, или да отрече,
че се е случило между тях нещо неприлично.
МОЛБИ ОБРАЗЦИ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ИСЛЯМА
1
Молба от 1 април 1671 г. — Вж. Христоматия по история
на България, т. 3, с. 138. Превод от османотурски на
Ст. Андреев.

Ваше величество, честит и щастлив мой султан, бъдете жив и

■здрав!
Аз, [вашият] раб — стар и сляп, понастоящем съм удостоен със
славата на исляма. Понеже не съм способен да печеля и не владея
нищо поради дълг, и свободата ми е келява.
Умолява се моят милостив султан да се дават няколко акчета
пенсия от одринската митница за неговия беден раб.
[Подпис]: раб Сюлейман, новопомохамеданчен.

2
_ Молба от 14 април 1686 г. — Пак там, с. 139.

■ Ваше величество, честит и щастлив мой султан, бъдете жив и

здрав!
[Аз], вашият раб, който бях презрей неверник, станах мюсюл­
манин. По причина за това, че не съм способен за нищо, моля Ваше
величество моя султан, да се направи едно благодеяние от Ваша стра­
на. . .
[Подпис]: раб Мехмед.

3
Молба от 1706 г. — Вж. Румелийски делници, с. 152.

Приех божествената мохамеданска вяра благодарение на все­

вишния бог. В името на бога и пророка моля моя щастлив султан,

155
когато премина на негова издръжка, да ме зарадва с нзвестно коли­
чество [пари] за дрехи и дребни. . .
[Подпис]: Робът Хасан — новопомохамеданчен.

4
Молба от 1731 г. — Пак там, с. 132.

Вашата слугиня — християнка гъркиня, е без мъж. Препита­

вах се с тежък труд десет години. [Сега], когато ми позволяват да се
отбия в някоя каза, правя дълг 30 гроша. Търсейки начин да го из­
платя, в съня си чух: «Приеми мохамеданската вяра!»

ОПИТ ДА СЕ ПОПРЕЧИ
НА ПОМОХАМЕДАНЧЕНА ХРИСТИЯНКА
ДА СЕ ОТКАЖЕ ОТ ИСЛЯМА

Заповед до управителя на София и началника на крепо­

стта Егридере от втората половина на юли 1697 г. — Вж.
П. Дорев, Документи, I, с. 30—31.

Християнката Стана, жена на Неделчо, който живее в махалата

Бетихаир на град Пирот, преди време се ощастливила с приемането
на мохамеданската вяра, после се отрекла и за да я повърне в моха­
меданската вяра, кадията на Пирот, мевляна Ахмед, я затворил, но
след това била освободена. Сега тя живее съпружески с нейния мъж
Неделчо.
Най-ученият от учените, днешният кади аскер на Румели, мев­
ляна Абдулах, изпрати мевляна Ахмед в споменатия град и на сви­
каното от него заседание се доказа горното, поради което живеещият
в продължение на четири месеца в съпружески отношения с нея
Неделчо заслужава да бъде строго и дълго затворен, а отреклата се
трябва да се върне в ислямската вяра или пък да бъде затворена до
нейната смърт. Споменатият по-горе мевляна е дал решение в горния
смисъл.
Ти, който си управител, да затвориш ренегатката в крепостта
Егридере и догдето не се ощастливи пак с ислямската вяра, да не я
пуснеш на свобода. Така също и мъжът на отреклата се, Неделчо,
да се затвори на друго място в същата крепост и да не бъде освободен,
догдето не се поправи.

156
 ОФИЦИАЛНО ПРИЗНАНИЕ,
ЧЕ ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕТО Е
НАЙ-ОБИКНОВЕНА ПРАКТИКА
В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ
Из султанския ферман от 1700 г. за правата на трансил-
ванци и унгарци, заселени на местата на избягалото на­
селение след Чипровското въстание през 1688 г. — Вж.
В. Шанов и Й. Захариев, Един турски ферман във връз­
ка с Чипровското ^въстание. Архив за поселищни проуч­
вания, г. I, кн. 2, С., 1938, с. 56—61.

От казаните хора (новите поселници) за срок от пет години да не

се събира поземлен данък, който им се подарява, обаче след пет го­
дини, с божия воля, какъвто поземлен данък им се определи, ще пла­
щат само тоя определен данък. Освен тоя данък от тия хора като при­
вилегировани да не се събират никакви други установени и неустано­
вени данъци. Отсега нататък между тях да не се примесват под ка­
къвто и да е предлог лица от другите раи. Техните привилегии не
минават върху никакъв друг рая и ако някои от тях (раите) искат да
се заселят (там), да не казват, щом като се заселят, че и ние сме от
привилегированите, а ще си плащат всичките данъци, също както дру­
гите раи, настанени в земите, в които искат да се заселят.
Те (новите поселници) ще се черкуват в същите черкви, остана­
ли от по-рано в казаните земи на ония села, гдето ще се настанят.
Тия (черкви), които клонят на разрушаване, ще могат да си ги по­
правят съгласно с постановленията на шериата с моя свещена запо­
вед. За в бъдеще те да не строят нови черкви. Техните свещеници
също така се ползуват с привилегии. При погребение, венчавки и
при други техни обреди, които изпълняват, никой да не им се бърка,
нито да им иска някакви пари. Д а н е с е з а с т а в я т н а с и ­
ла да приемат мохамеданската религия,
та ч р е з с в и д е т е л и да к а з в а т п р е д с ъ д и я т а ,
ч е а з н а с и л а с т а н а х м ю с ю л м а н и н 1. . .

НАСИЛИЕ НАД ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ ЖЕНИ

С ЦЕЛ ДА СЕ ОТКАЖАТ ОТ ИСЛЯМА
Султански ферман от 13 януари 1728 г., регистриран в
протоколите на солунския кадия. — Вж. И. Ваздравели,
цит. съч., т. I, с. 128, док. 144. Превод от гръцки на Й. Ка-
лудова.

С пристигането на настоящия мой императорски ферман да бъде

известно, че жителите мюсюлмани на Солун подадоха до подножието
на трона ми прошение, с което изложиха следното: Две жени, жи-*

* Забраната за помохамеданчване насила се отнася само до унгарските за­

селници които получавали специални привилегии. Това ще рече, че насилстве­
ното налагане на исляма по отношение на останалото население в Османската
империя е било най-обикновена практика.

157
телки на Солун, преди известно време били приели исляма. Това
признали през 1138 г. пред тогавашния кадия на този град, Абдулах
ефенди, и след като това се доказало според свещеното право, бил
издаден и хюджет. След това обаче те се отказали от мохамеданство-
то и съгласно със свещения закон били затворени. Предложено им
било отново да станат мюсюлманки, но понеже отказали, пак били за­
творени съгласно със свещеното право.Едната от тези вероотстъпнички
била бременна и родила в затвора. Тогава на Солун кадия бил Амат
Заде. Той им предложил да приемат исляма и понеже те не се съгла­
сили, отново били хвърлени в затвора. По-късно заместникът на
починалия кадия на Солун Исмаил ефенди пак им предложил да ста­
нат мюсюлманки, но те отказали и пак били затворени.
Също и ти, споменатият кадия на Солун, им предложи да станат
мюсюлманки, но те отказаха и пак бяха затворени. Въпреки че вече
от три години те се намират в затвора, явил се покровител на тези
две вероотстъпнички — от новЬпосветените мюсюлмани, поквареният
главен съдебен разсилен на Солун на име Исхак, който, за да осво­
боди тия двете от затвора, се опитал да измами кадиите на Солун,
предлагайки да даде пари над хиляда гроша. Тъй като обаче не бил
чут, а и не успял да постигне освобождаването им, обезвереният не-
годяй Исхак прибягнал до безчестието да събира много пари от та­
кива вероотстъпници, като се споразумял и с развратника, пазач на
затвора, злодея на име Махмуд. Казвал, че тези две вероотстъпнич­
ки са прекарали нощта в затвора и са избягали. Това безчестие е
извършил Исхак, който винаги е безпокоил гражданите. Службата
главен съдебен разсилен е днес в ръцете на Ахмед, секретар на глав­
ния евнух при дворците. [Жителите мюсюлмани на Солун] помолиха
от милосърдие към мюсюлманите и раите да бъде уволнен чрез мой
ферман Исхак, като на негово място бъде назначен човек доверен и
набожен.
Бе доказано, че споменатите две жени са приели исляма пред
свещеното съдилище и след като повторно им се предложило да оста­
нат в исляма и те отказали, били затворени. Впоследствие те били
доведени пред свещеното съдилище в присъствието на всички про­
светени и първенци и пак им се предложило да приемат исляма, но
те по никакъв начин не приели, поради което според свещеното пра­
во били оставени в затвора. Напоследък обаче се чу, че са избягали.
Заместник на главния съдебен разсилен бил Исхак, който поставил
един свой роднина за ключар — помохамеданчения наскоро Махмуд.
И тъй има съмнение, че виновни за бягството им са Исхак и Махмуд.
Запитан, бившият заместник на кадията на Солун Исмаил уве­
ри, че Исхак се е опитал по време на служенето си да освободи тези
две вероотстъпнички. Бяха разпитани също и намиращите се в Ц а­
риград първенци на Солун и други, които потвърдиха, че помохаме-
данченият Исхак се е занимавал с такива низости и не е преставал
да безпокои жителите на вилаета и че е замесен в това деяние.
И тъй [жителите на Солун] помолиха да се махне от мястото за­
местник на главния съдебен разсилен споменатият Исхак и да не се

158
меси във въпросите на съда, както и занапред да не се назначават
помохамеданчени лица, както и децата на помохамеданчени на мя­
стото заместник на главния съдебен разсилен и ключар, а да се наз­
начават измежду тези, които са доверени и набожни. Това съобщи
бившият кадия на Солун Сеид Мехмед ефенди.
Вече се издаде височайши ферман да се действува съгласно с
това изложение. Заповядах, щом то пристигне, да действуваш съг­
ласно с това изложение. Да не разрешаваш намесата на отстранения
Исхак в съдебните въпроси и да не разрешаваш назначаването на
помохамеданчени, както и децата на помохамеданчени на мястото
заместник на главния съдебен разсилен и ключар, а тези служби да
се дават на лица, които са доверени и набожни. Да не разрешаваш
противоречащо действие и винаги да се съобразяваш със съдържа­
нието на височайшия ми ферман. Така да знаеш и да почиташ свеще­
ния ми знак. Написа се в края на джемазн-юл евел 1140.

ЕЖЕГОДНИ ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ
ВЪВ ВИДИН

Из протокола на кадията в гр. Видин от 24 октомври —

2 ноември 1728 г. — Вж. Н. Тодоров, Положението,
' с. 88—89.

Раята на гр. Видин е подала на височайше име едно изложение,

според което на техния празник на червените яйца [Великден] долни
елементи от 8-те еснафа в този град заедно с други някои лекомисле­
ни хора, като развели знамена, въоръжени с пушки и строени в сей-
менски ред, противно на свещения шериатски закон тръгнали по*
улиците и пазарищата. Те изловили всички заварени вън от домо­
вете им иноверци от раята и почнали да ги тормозят, заявявайки, че
насила ще ги потурчат. Те събаряли стрехите и покривите им и по*
този начин си позволили всякакво насилие и тормоз. За да бъдат
прекратени тези издевателства, които противоречат на свещения ше­
риатски закон, за да бъде заставена тази сбирщина от долни елемен­
ти из еснафите да се опомни и за да бъдат същите обвързани с условна
глоба, издаден е бил особен ферман до мютесарифа на Солун Мехмед
паша. Изпратеният от страна на същия паша негов доверен кехая
Мустафа бей, носещ със себе си същия ферман, се яви пред свещения
шериатски съд. След като бе вписан в регистъра на съда, този ферман
бе отворен и прочетен в присъствието на цялото население на Видин,
което предварително бе поканено за целта, и се обяви и поясни висо­
кото му съдържание. Всички присъствуващи заявиха, че са чули и
разбрали прочетеното и ще се подчинят на заповедта — няма да стре­
лят на празника на червените яйца, както това са правели по стар
обичай. След това присъствуващите представители на 8-те еснафа:
кожарски, абаджийски, бакалски, ахтарски, йеминджийски, коваш­
ки, шивашки и бръснарски [изброени са имената на тези представи­
тели], в присъствието на споменатия мюбашир едногласно заявиха:

159
«В нашия град, от покоряването му насам, в деня на кяфирския праз­
ник на червените яйца мюсюлманите по стар обичай устройват уве­
селение с илюминации, като потурчват един момък от кяфирското
население. . .» 1

НАСИЛИЯ НАД РУСКИ ПЛЕННИЦИ

ДА ПРИЕМАТ ИСЛЯМА

Из писмо на киевския генерал-губернатор М. И. Леон-

тиев от 8 ноември 1744 г. до кримския хан Селим. — Вж.
НБКМ, Ориент, отд., ОАК 10/68. Превод от османотур-
ски на А. Велков и М. Калицин.

На 15 септември 1157 [1744] г. при Ваше превъзходителство, ми­

лостивия хан, изпратихме поручик Александър Никифоров с прия­
телско послание и отправихме следната молба. Положете усилия,
дайте строги указания и съберете намиращите се в страната Ви руски
пленници, защото вече изтече срокът за отпращането им в Русия съг­
ласно [условията] на примирието. До този момент нито един пленник
не е предаден на поручика, а казаният поручик, както Ви е известно,
напразно стои и чака на определеното място. Ние знаем колко хи­
ляди са понастоящем нашите пленници, намиращи се в местата под
милостивата Ви власт, а също и това, колко от тях са християни. Но
тези наши пленници, бидейки в ръцете на татарите от Крим, са били
подложени на всевъзможни насилия и изтезания. Кълцали са месата
им с железа, горили ги с железни шишове и са ги мъчели, казвайки
им «Непременно станете мюсюлмани!» Това последното не само че
е грехота пред всевишния бог и пред целия свят и противоречи на
примирието, сключено между двамата императори, но е и продълже­
ние на всичките изтезания. И сега тези [от пленниците], които все
още не са станали мюсюлмани, са съсипани от мъченията. При все
че в примирието и в мирния договор между нашите две страни toiiho
е указан срокът за връщането и предаването на тези пленници, ва­
шите татари и кримските офицери не зачитат това примирие. По­
ради това до момента те не са предали руските пленници, които са
при тях, упорствуват и ги насилват и изтезават по гореописания на­
чин, като им казват «Станете мюсюлмани!» Ето защо е необходимо и
дори наложително, щото наказанието за тези, които, противопоста­
вяйки се на заповедта на османския султан и на разпорежданията на
Ваша милост, не се покоряват, не се подчиняват и не зачитат усло­
вията на примирието, да бъде не разяснения, ами смърт. По този
повод вече втори път се налага да отправяме до Вас, Ваше превъз­
ходителство милостиви хане, приятелска молба.

160
 ЦЪРКОВНО т ъ л к о в н о с л о в о
ПРОТИВ ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕТО

Из оригиналната добавка на Йосиф Брадати към тълков­

ното евангелие по ръкописа на Янкул в сборник от 1755 г.,
л. 115—116. — Вж. Христоматия по старобългарска
: литература, под ред. на П. Динеков, К. Куев и Д. Пет-
канова, С., 1961, с. 449. Материалът е предаден от Д. Пет-
канова.

Ако някой християнин е направил нещо много лошо и агаряните

му рекат: «Потурчи се, за да не те погубим», и той не се покори и не
предаде своята вяра, или го посекат, или го обесят, или го удавят
във вода, той се прославя като прежните мъченици, понеже с това
мъчение му се опрощават всички прегрешения и със своята кръв се
е очистил от грешките. Пазете се! Които попаднете в турски ръце, да
имате търпение и да не предавате своята вяра, но докрай да удър­
жите чиста своята вяра и да приемете от бога венец. И да не се упла­
шите да речете: «Много сме грешни и бог не иска да ни прости, за­
това е по-добре да се потурчим.» Никога така да не казвате! Но
когато те хванат агаряните и ти рекат да похулиш Христа, че ще те
посечем, ти се помоли на бога и речи: «Господи Исусе Христе, кол-
кото съм сгрешил от младините си досега, ти като човеколюбив ми
помогни да приема смъртта заради твоето човеколюбие.» И тогава,
ако те убият, ще бъдеш наречен като прежните мъченици и заедно с
тях ще се радваш. Ако ли се уплашиш и предадеш своята вяра и
оскверниш своето кръщение, Христос ще те кръсти в неугасимия
огън, както на Богоявление рече на свети Кузман: «В огнената река
ще да кръсти Христос онези, които се отрекоха от Христа.»

ПОМОХАМЕДАНЧЕНА МАЙКА
С ДЕТЕ ВЪВ ВИДИН

Кадийско донесение от 22 юли 1775 г. — Вж. НБКМ>

Ориент, отд., Видински сиджил № 46, л. 69 б I. Превод
от османотурски на Е. Грозданова.

Християнката Сафта, дъщеря на Дане, и малкият й 7—8-годи-

шен син Кришиан, който [посрещна] с благоразумие исляма, са били
жители на село Шерманеш във Влашко. Преди пет години те били
взети в плен. По искане на съпруга [на Сафта] поп Константин, жи­
тел на същото село, [тя и синът й] бяха призовани пред шериатския
съд. Процесът бе воден [по законите] на шериата [в присъствието]
на Халил ага, син на Мемиш от 74 джемаат, който бил заробил го­
респоменатите [Сафта и сина й], за да му слугуват.
Когато запитаха гореспоменатата християнка Сафта, [тя каза]г
«Въпреки че откакто бях заловена досега, аз не приех исляма, този
път в присъствието на шериатския съд доброволно и по [собствено]
желание приех исляма.» И всички единодушно [решиха] от невер-1

161 11 По следите аа насилието, част I

ница [и робиня тя] да стане рая и й дадоха името Айше. А на малкия,
споменатия Кришиан, който още преди се беше отнесъл с благораз­
умие към исляма, бе дадено името Мустафа. [Останалото] бе по­
твърдено от свидетелите Осман ефенди, син на Мехмед, и Елхадж Ос­
ман беше, син на Мустафа.
Когато предложиха на споменатия поп, съпруг [на Сафта], [да
приеме] исляма, той се оттегли и отказа [ и тогава ги] разделиха.
След решението на съда гореспоменатата Айше и синът й, гореспо­
менатият Мустафа, бяха изпратени в ислямското селище, за да бъдат
[там] свободни [поданици].

ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ ЕВРЕИ В СОЛУН

Из пътеписа на французина Еспри-Мари Кузинери от

70—90-те години на XVIII в. — Вж. Френски пътеписи,.
I, с. 363—364.

В Македония има много евреи; най-голям брой пребивава в

Солун, където се наброяват 20 000. Те се поддържат там с всякакви
сделки и са много полезни за дребните ежедневни доставки. Стигат
само прическата и шапката им, за да ги разпознаеш. Крайморска
Тракия е станала убежище на мнозина евреи, избягали от Испания.
Само в Солун всяка синагога носи името на провинцията, от която
произхождат съставляващите я домакинства.
В споменатия град има голям брой други евреи, които са се по-
турчили външно, но които, говори се, продължават да изповядват
религията на Мойсей. Ето защо им е дадено името дьонме или лъжеот-
стъпник. Тази секта се е обособила преди повече от 100 години по
време на един религиозен спор, избухнал между солунския и кон-
стантинополския равин. Тези дьонмета, които са около 500 семейства,
не се обвързват никога с истински мюсюлмани въпреки всички мер­
ки, предприети, за да ги задължат на това. При все че посещават джа­
миите, общото мнение в Солун е, чеса си пак евреи и са се направили
турци само за да продължат по-спокойно да се придържат към схиз-
мата, която ги отделя от другите израелити.

НАСИЛИЯ ПРИ НАЛАГАНЕ НА ИСЛЯМА

Прошение на Ив. Замбин, изпратено на Софроний Вра­

. чански за препис и върнато обратно на Замбин в Петер­
бург, 10 януари 1808 г., Букурещ. — Вж. П. Орешков,
Няколко документа за Пазвантоглу и Софроний Врачан­
ски, СбБАН, т. III, 1914, с. 49.

Този враг не само разорява селищата на всички наши земляци

в България, Романия [Тракия] и Македония, но и тирански изтреб­
ва жителите на тази страна. Така изгарят събрани в една сграда не­
малък брой младенци, на жените режат зърната на гърдите и пръсти­

162
те, мъжете измъчват, като обвиват телата им с нагорещени вериги.
На такива мъчения ги подлагат, такъв бяс ги хваща и избиват хората
не заради нещо друго, а само от ненавист към славяноруската църк­
ва. Това е истинската причина, която ги кара да вдигат разни бунто­
ве, да се отдават на грабежи, насилие и тиранство, като по такъв на­
чин принуждават [християните] да сменят религията си и така за­
винаги да утвърдят безопасността на османската порта.

УБИЙСТВА И ИЗТЕЗАНИЯ ПРИ НАЛАГАНЕ

НА ИСЛЯМА

Из възванието на Софроний Врачански към българския

. народ от 1810 г. — Вж. В. Д . Стоянов, Исторически ма­
териали по нововъзраждането на българский народ, ПСп,
1883, кн. IV, с. 143.

Ах, християни, не знаете ли колко гориха вас ония мъчители с

разгорени железа, колко пекоха чадата ваши на ръжени пред очите
ваши, колко ограбиха и взеха стока и имения ваши, колко ваши си­
нове и дъщери взеха и ги изневериха [обърнаха в мохамеданството],
ами това нали и до днес вършат вам това мъчителство?

АРЕСТУВАНА БЪЛГАРКА
ЗАРАДИ ОТКАЗ ОТ ИСЛЯМА

Нз сиджил № 88 на битолския кадия от 18 септември

1817 г. — Вж. Турски документи за македонската исто-
pnja, т. IV, с. 8.

Мара, дъщеря на Тана, християнка, пълнолетна, жителка нз

с. Паралово, в подчинение на казата на гр. Битоля, по своя собстве­
на воля се украси със славата на исляма, но по-късно се отказа [от
него]. Тъй като свидетелите хаджи Абдул Халим, син на Осман, и
другият Абдул Халим, син на Абдула, и Шериф, син на Алия, сви-
детелствуват, че споменатата се освободи от своята лъжовна вяра,
изговори двете слова за признаване на ислямската вяра и че приема
ислямската вяра, решено е да се постави в затвора, което се отбеляз­
ва тук на 14 зилкаде 1233 г. [15 септември 1817]. р
Споменатата Мара дойде от затвора на съдебното заседание и
по своята свободна воля се отрече от лъжовната си вяра, изрече две­
те слова и се нарече с името Камила, което се записва тук.

163
 МОХАМЕДАНСКИЯТ ФАНАТИЗЪМ
В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ

Из пътеписа на англичанина Рийд Уолш от 1827 г. —

Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 129—130.

Когато [в Лозенград] дойде [еничаринът] Мустафа, зададох му

някакъв въпрос на английски. Той не ми отговори и като предпо­
ложих, че не ме е чул, повторих запитването си на по-висок глас.
Тогава Мустафа се разтрепера силно, скочи веднага и напусна стая­
та. Аз го намерих в двора да се опитва да даде бакшиш на коняря.
Ръката му обаче така силно трепереше, че той пръсна парите по зе­
мята. Мустафа ме подкани да бързам, възседна коня си и препусна
напред, като ме остави да го следвам, доколкото можех. Догоних го
накрай града, дето се беше спрял в една българска кръчма. Като се
намери между християни, той започна да се успокоява и се опита да
ми обясни страха си. Тук турците били толкова груби и невежи, че
смятали нечестен този, който разбирал друг език освен турския.
Затова той не ми отговорил, когато в пощенската станция се обърнах
към него на английски, тъй като това би изложило и двама ни на пре­
зрението и оскърбленията на заобикалящите ни, срещу което той не
би бил в състояние да ни защити. Мустафа каза, че на същото място
му се случвало да бъде нападнат и по-рано заедно с пътника, когото
придружавал, и двамата се били изложили на голяма опасност.
Тази решителна враждебност към знанията е може би най-отли-
чителната черта в характера на турците и тя ги отличава от всяка
друга народност в наше време. Едва ли е възможно да се разбере как
един народ може да се гордее със своето невежество и да презира те­
зи, които не са като него необразовани. И това не се отнася само
до простата тълпа в Къркклисе [Лозенград]. Има множество еничари,
придадени към дворците на различните мисии в Цариград
като почетна стража, поради което те са в постоянен досег с оби­
тателите им. Мустафа е единственият, за когото зная, че е нау­
чил европейски език. Но той е ренегат и е сторил това с
риск за живота си. Този предразсъдък господствува не по-малко
и сред висшите и образовани класи.

ИСКАНЕ ДО ВЕЛИКОТО ВЕЗИРСТВО

ЗА ЗАСИЛВАНЕ НА МОХАМЕДАНСКИЯ ЕЛЕМЕНТ
В СЕРСКО

Изложение от 15 юни 1828 г., показващо, че въпреки про­

вежданата в продължение на векове асимилация турският
, елемент в Тракия все още бил малцинство. — Вж. НБКМ,
Ор. отдел, ф. № 122, а. е. 83, л. 1. Превод от османотурски
на Стр. Димитров.

До честития славен, благодетелен и милосърден мой султан.

Родното място на Вашия покорен слуга — Серската каза, се

164
ползува с някаква фалшива известност, а в действителност мюсюл­
манското население в нея е малко и от известно време насам все за-
гасва. Понастоящем в града и казата освен евляд-и фатиханите я са
останали, я не седем-осемстотин, най-много хиляда души. А се пре­
ценява, че местната и придошлата рая в споменатата каза възлиза
приблизително от петнадесет до двадесет и пет хиляди души. През
миналите войни е имало случай в намиращото се в границите на спо­
менатата каза пристанище Орфано да идват неприятелски кораби и
като стоварят войски на сушата, да причиняват вреди. А не може
да се има вяра и на раята. Поради това не дай боже да се случи ня­
кое злонамерено действие на враговете към тази каза и същевре­
менно някое движение на раите, както са много, то тогава налични­
те. . . [скъсано]. . . за победоносното им отблъскване. Като отбеляз­
ват това, серските видни лица. . . [скъсано]. . ., водени от необходи­
мата предвидливост и осторожност [считат, че] в споменатата каза
трябва да има най-малко хиляда души плащана войска. . . [скъса­
но]. Ако се уреди и утвърди държането на такава войска, то запла­
тите, храната и другите разходи на споменатите хиляда души войни­
ци биха възлезли на 40 000 гроша месечно. Обаче те не знаят какво
да правят, тъй като [според тях] удовлетворяването на тази нужда
и изменянето на положението било извън податните възможности на
споменатата каза. Поради това ме известиха и поискаха съвет от Ва­
шия слуга.
Наистина писаното от тях отговаря на действителността: мало­
бройността на мюсюлманското население е съвършено ясна; споме­
натата каза е свързана с Орфанското пристанище; раята в нея е мно­
го. Поради всичко това с оглед на времето и положението от важно
по-важно и от нужно по-нужно е да се държат там най-малко поие
хиляда души плащани войници, което за мене, Вашия слуга, е съвсем
ясно и твърдо убеждение.
Ако съобразно обичайната практика потребните средства и пр„
се разхвърлят върху ханетата [немохамеданските домакинства] и
мюсюлманските жители, то това не ще бъде по силите им и очевидно
ще се стигне до крайност. По божия воля в споменатата каза от пет­
десет години не е имало плодородие, поради което и за плащането
на съществуващите данъци жителите и раята са доведени до край­
ност.
Но макар това да е очевидно, с оглед на обстоятелството, че те
изразяват готовност, за всяка евентуалност трябва да има войска за
защита на правата вяра, като не се взема предвид слабото състояние
на казата. Ще се наложи жителите и раята на споменатата каза да
отрежат от това, което на тях е нужно за живеене, и да дадат необхо­
димото за нейното заплащане. Ако се издаде височайшо ираде в ут­
върдителен смисъл, то една част от заплатите и другите разходи да
се дава от мюсюлманското население съобразно положението и по­
датните му възможности, а остатъкът да се събира от наличната в
споменатата каза местна и ябанджнйска рая на глава, както става с
квитанциите за джизието, като на всеки три месеца или на шест ме­

155
сеца веднъж се разпределя на глава на местната и придошлата рая.
Ето по такъв начин да се уреди и събира.
Споменатите хиляда души войници не само ще служат за защита
на отбелязаната каза, но ще бъдат и едно достойно дело на Ваше
пр евъзходителство.
Такава е молбата на Вашия роб. В случай че тя бъде приета от
помагащия на роба си покровител, нека се издаде надлежната висо-
чайша заповед и по-малката ми молба е — нека се благоволи тя да
се изпрати на Вашия слуга. Това той се осмелява да Ви съобщи чрез
представения арзухал, а там, както с божията воля бихте се разпо­
редили Вие, океан на ученост и благодеяния. Във всеки случай пра­
вото да заповядва, да оказва закрила и да награждава е на щастли­
вия султан.
2 зилхидже 1243 [=15. VI. 1828] г.
[Печат] Божият раб Юсуф Мухлис.

ИСКАНЕ ДА СЕ СЛОЖИ КРАЙ

НА НАСИЛСТВЕНИТЕ ИСЛЯМИЗАЦИИ

Из програмата от 16 точки, представена от българи на

руския политически деец Ф. П. Фонтон по време на не­
говото пребиваване в Югоизточна България през 1828
и 1829 г. — Вж. Ф. П. Фонтон, Воспоминания. Юмори-
стические, политические и военнне письма из Главной
квартири Дунайской армии в 1828 и 1829 годах, т. II,
Лейпциг, 1862, с. 191 —192.

13. Д а не потурчват насила християнската челяд и девойки да

не вземат за жени.

СВОЕВОЛИЯ НА ОСМАНСКИТЕ ПЪРВЕНЦИ

И ПРИНУДИТЕЛНИ ИСЛЯМИЗАЦИИ

Из фермана на султан Махмуд II до маршала на Руме­

лия и до останалите първенци от края на август 1838 г. —
; Вж. Турски документи за македонската истори]а, т. V,
j Скопие, 1958, с. 114—115.

Видните граждани и аяните на повечето места в Румелийския

вилает третират раята по тези места като свои купени роби и ги из­
ползуват насила и безплатно за работа в своите чифлици и в други
работи; ако някой от тях [раята] иска да си отиде от чифлика, където
работи, и желае да отиде в друг чифлик или на друга работа, не го
пускат; незаконно се месят при женитби, венчаване и в техните вер­
ски обреди, като са дръзнали да вършат и други подобни насилия и
неправди. . .
Освен това се съобщава, че в някои места се случвало, щото де­
войките от раята, които им се харесвали, под лъжливия предлог
«стана мохамеданка» ги венчавали насила за когото си искали от

166
мохамеданите. Всъщност е изключение на тези, които с истинска
вяра в бога се насочват и влизат в бляскавия кръг на ислямизма,
венчаването насила с този или онзи на тези, които още не са се ориен­
тирали за ислямизма, е нещо противно на моята царска воля.

ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕТО — ,
РЕЗУЛТАТ ОТ ТЕЖКОТО ПОЛОЖЕНИЕ

Из доклада на австрийския посланик в Русия Майзен-

бург до Метерних от 24 май 1841 г., в който описва впе­
чатлението на руския полковник Ливен, минал през март
■ с. г. от Сърбия за Цариград. — Вж. И. Тодоров, Поло­
жението, с. 192.

Прекосявайки страните, които отделят Балкана от Сърбия, ба­

рон Ливен бил заобикалян често от християни от всички възрасти и
положения. Те идвали да му изложат оплакванията си и да искат не­
говата закрила срещу ужасните притеснения, които търпели от стра­
на на низшите турски чиновници. Изложени на злоупотребите на
агите и на произвола на гавазите, оставени без защита на всякакви
жестокости, извършвани от една разюздана военщина дори в све­
тите маста, тези хора заявили, че ако не им дойдат на помощ, нямало
да им остане друг избор, освен да се потурчат, за да турят край на
непоносимите си страдания. «Нека ни смачкат от данъци, казвали
те, ние ще дадем до последния си грош, но поне да ни гарантират си­
гурността на живота и да уважават жените и децата ни».

СПАХИИ ОТВЛИЧАТ ЖЕНИТЕ НА БЪЛГАРИ

Из впечатленията на френския професор Сиприен Робер,

прекарал няколко години сред южните славяни. — Вж.
Н. Тодоров, Положението, с. 202.

Кротостта на българите често насърчава спахиите да извършват

спрямо тях иай-отвратителни притеснения. Дори понякога те наси­
ла отвличат жените, които им харесват, за да ги направят свои на­
ложници.
СУЛТАНСКИ ФЕРМАН
ЗА НАЧИНИТЕ НА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ
Султански ферман от 22 януари 1844 г. В него ясно е ка­
зано, че ислямът бива налаган настойчиво и насилствено
■ на лица. които не са съгласни, по-специално на малолет­
ни. Изпращането на фермана до всички вилаети [показ­
ва, че тези помохамеданчвания били повсеместно явле­
ние в цялата Османска империя. — Вж. НБКМ, Ориент,
отд., ОАК, 191/15. Превод от османотурски на Б. Ачков.

Р е ш е н и е : До моя везир Мехмед Васиф паша, мушир (мар­

шал) на солунския еялет и придадените към него [войскови] части.

167
1 Никое лице от раята на моята велика държава, без да е дало
доброволно съгласието си, не може да бъде принуждавано насила да
приеме мохамеданството. Това е едно от меродавните и основните
условия, които се изискват и които са залегнали в моите височайши
берати, връчени на митрополитите. От известно време насам в ня­
кои места на моята обширна императорска държава противно на
горните условия според получените сведения са възникнали случаи
на настойчиво и насилствено принуждаване за приемане на исляма
на лица, които не са били съгласни, по-специално на някои малолет­
ни деца. Като се съобщава за такива случаи, този път от страна на
патриарсите е постъпила молба-изложение за забраняването на та­
кива прояЕи. И от други места се дочуват такива нежелателни слу­
чаи.
Не е нужно да се обяснява, че на милостта на моята августей-
ша особа се осланя раята и населението за опазването им във всяко
отношение от насилие, което се изисква и се налага. Според донесе­
нията спрямо споменатата рая са били проявени настойчиви насил­
ствени въздействия, противни на условията, които трябва да се за­
читат. Актът на насилственото помохамеданчване е нещо неположи-
телно, защото в такива случаи лицето, което насилствено приема ис­
ляма, не ще може, както трябва, да разумее и изтълкува, както и
да прецени достойнството и щастието на исляма. То ще се съмнява
и колебае и не ще може да се осъзнае верски. Това нещо е несъмне­
но. Впоследствие подобно лице може да стане причина за някои ло­
ши и несъмнени последици за ислямския народ, което също е несъм­
нено. Ето защо въз основа на гореизложеното, за да не се допускат
отсега нататък прояви, противни на споменатите условия, във връз­
ка с моята преценка и в съгласие с нея е постановена и изпратена моя
свещена заповед, отнасяща се до обширната ми държава. С нея се
препоръчва и напомня за горните обстоятелства. Ти, споменатият
мушир, с пристигането на височайшия ми императорски ферман
с присъщите ти старания и опитност ще направиш всичко възможно
в местата, които се намират под ведомството ти, в бъдеще да не се
допускат явления за принудително помохамеданчване на раята без
нейно съгласие, по-специално на малолетни деца. За изпълнение на
горното вземи подходящи мерки, за да бъде в това направление ус­
покоена раята във великата ми държава. Трябва да действуваш бър­
зо и с повишено старание. По този случай следва Аа се постъпва
истински дружелюбно по отношение на тези, които желаят добровол­
но да приемат мохамеданството, т. е. без да се върши нещо противно
на закона и шериата относно приемането, следва да погледнеш бла­
госклонно [към тях], без да се скъпиш, което е по смисъла на моя
ферман. От моята императорска канцелария специално е постановена
и изпратена тази височайша заповед. Сега, когато горното ти стане
известно, ще следва да постъпиш и действуваш в съгласие с гореопи­
саното, като извършиш нужното така, както ти си способен да знаеш
и да направиш. Отбягвай и се пази да не постъпиш противно на моята
височайша воля. Действувай с повишено внимание, като вложиш

168
всички свои сили и способности, за да не се допуснат противни проя­
ви. Запази при себе си тази моя височайша заповед. Тя последовател­
но да се предава от предшественик на приемник. За достойното й из­
пълнение следва да не се скъпиш в старанията си. Дата: края на ме­
сец сафар 1260 година.
[Следват адресите на лицата, до които е отправен ферманът.|
1. До Негово превъзходителство везир Мехмед Саид паша, румелий­
ски мушир с придадените към него [войскови] части. 2. До Негово
превъзходителство везир Хюсреф паша, мушир на одринския еялет,
с придадените към него части. 3. До Негово превъзходителство ве- .
зир Мустафа Нури паша, мушир на видинския еялет, с придадените
към него части. 4. До Негово превъзходителство везир Ахмед
Хафъз паша, мушир на силистренския еялет, с придадените към него
части. 5. До Негово превъзходителство везир Мехмед Кязим паша,
мушир на босненския еялет, с придадените към него части. 6. До Не­
гово превъзходителство везир Осман Нури паша, мушир на янинския
еялет, с придадените към него части. 7. До Негово превъзходителство
везир Мехмед Хафъз паша, комендант на Белградската крепост.
8. До Негово превъзходителство везир Мехмед Салих паша, мушир
на худавендигярския еялет, с придадените към него части. 9. Д о
Негово превъзходителство везир Али Ашкер паша, мушир на еяле-
та Кония, с придадените към него части. 10. До Негово превъзходи­
телство везир Якуб паша, мушир на айдинския еялет, с принадените
към него части. 11. До Негово превъзходителство, един от първенци­
те Мехмед паша, мютесариф на сиваския еялет, с придадените към
него административни единици. 12. До Негово превъзходителство
везир Абдулрахим паша, валия на Трабезун, с придадените към него
административни единици. 13. До Негово превъзходителство везир
Елхадж Хилми Кямил паша, мушир на Ерзерум, с придадените към
него части. 14. До мютесарифа на анкарския еялет, с придадените
към него административни единици, един от изтъкнатите първенци
Исмет паша, на когото щастието да пребъде. 15. До Негово превъз­
ходителство везир Али Риза паша, валия на Дамаск. 16. До мюте­
сарифа на Болу с придадените към него административни единици,
един от изтъкнатите първенци Елхадж Ахмет Изет паша, на когото
щастието да пребъде. 17. До Негово превъзходителство везир Ел-
хадж Мехмед Неджиб паша, валия на Багдад, с придадените към него
самостоятелни административни единици. 18. До мютесарифа на адан-
ския еялет Сюлейман паша, един от изтъкнатите първенци, на ко­
гото щастието да пребъде. 19. До мютесарифа на санджаците Боз-
лук и Кайсери, Елхадж Али паша, един от изтъкнатите първенци,
на когото щастието да пребъде. 20. До Негово превъзходителство му-
шира на еялета Крит и придадените към него части, везир Муста­
фа Заим паша. 21. До Негово превъзходителство мушира на Тунис
и Триполитания везир Мехмед паша. 22. До коменданта на Санджа-
ка и придадения към него Беломорски пролив, Ариф паша, на кого­
то щастието да пребъде. 23. До Негово превъзходителство валията
на Мосул и придадените към него административни единици везир

169
 Шахин паша. 24. До мютесарифа на Мараш, Юсуф паша, един от из­
тъкнатите първенци, на когото щастието да пребъде. 25. До Него­
во превъзходителство валията на Херцеговина и придадените към не­
го административни единици, везир Али паша. 26. До Негово превъз­
ходителство валията на Халеб, с придадените към него администра­
тивни единици, Веели паша. 27. До Негово превъзходителство везир
Исмаил паша, мушир на Диарбекир, с придадените към него части.
28. До каймакама на остров Родос, Хасан паша, един от изтъкнати­
те първенци, на когото щастието да пребъде. 29. До каймакама на
. -остров Кипър, Едхем паша, един от изтъкнатите първенци, на кого­
то щастието да нарасне. 30. До каймакама на Митилин, Салих бей,
■един от главните дворцови служители, славата на когото да пребъде.
31. До каймакама на Сакъз, един от полковниците на императорски­
те редовни войски, Елхадж Емин бей, славата на когото да пребъде.
32. До каймакама на остров Станкьой, Мустафа бей, един от служе­
щите в императорската кзнцелария, славата на когото да пребъде.
33. До коменданта на нишката крепост с придаденото към него со­
фийско каймакамство, Осман паша, щастието на когото да пребъде.
34. До каймакама на Айвалък, Ахмед, славата на когото да пребъде.

ПЕРИОДИЧНО ИСЛЯМИЗИРАНЕ
НА МОМЧЕТА В ОДРИНСКО

Донесение на управителя на Одрин до властите в Ца-

; риград от 11 март 1844 г. — Вж. НБКМ, Ориент, отд.,
' НПТА—XX, 1/28, л. 68. Превод от османотурски на Ив.
Добрев.

Аз, вашият покорен слуга, се постарах да разумея височайшето

съдържание на писмената заповед от Вас, моя благодетел, знаците на
власт по която подлежат на особена почит и уважение и която носи
повелята Ви да бъде извършено разследване, тъй като Вие сте бла­
говолили да се уведомите, че в Одрин деца гърчета, арменчета и бъл­
гарчета постоянно биват принуждавани да приемат исляма. И по­
неже приложено пред праха от нозете на Ваша светлост се предста­
ви протоколът на Съвета, съставен по този повод, то заповедта и на­
реждането принадлежат на негова светлост, който има правото да се
разпорежда.
НАСИЛИЯ НАД ОТКАЗАЛА СЕ ОТ ИСЛЯМА
ПОМОХАМЕДАНЧЕНА ХРИСТИЯНКА

Писмо на английския консул в Одрин Дж. Кер от 15 ав­

густ 1844 г. до английския посланик в Цариград сър Стр.
Канинг. — Вж. АИИ БАН, арх. кол. № IV, оп. № 18,
а. е. 259.

Уважаеми господине,
Осмелявам се да спра вниманието на Ваше превъзходителство
върху един недавнашен случай на религиозно преследване в Лозен­

170
 град, който, струва ми се, се намира в рязко противоречие с направе­
ната от султана пред Ваше превъзходителство декларация, че зана­
пред християните нямало да бъдат преследвани заради изповядва­
ната от тях вяра.
Отчаяна от лошите обноски на своята мащеха, една 16-годишна
гръцка девойка от Лозенград използувала отсъствието на баща си
от града и отишла в Щурата, където заявила, че искала да стане
мюсюлманка. Тази нейна декларация, разбира се, била веднага взе­
та под внимание. След завръщането си в Лозенград бащата поискал
да види дъщеря си, но молбата му била оставена без последствие.
Девойката обаче намерила начин да уведоми баща си, че се разкай­
вала за своята постъпка и искала да се върне при него и си остане
християнка.
Насърчен от това, бащата дошъл в Одрин, явил се при гръц­
кия архиепископ, който го посъветвал да отправи до пашата молба,
в която да изложи точно как стоят работите, и поискал случаят да
бъде съответно разгледан. След доста спънки и трудности пашата се
съгласил с искането на бащата и дал своите нареждания до лозен-
градските власти. Девойката била повторно изправена пред Щура­
та, този път з присъствието на баща сп, н заявила, че била християнка.
С мъка я принудили да мълчи, след което и заповядали да си избере
за съпруг един от представените й двама млади турци. Тя обаче ре­
шително отказала да стори това и продължила да твърди, че еднич­
кото й желание било да се върне при баща си. Тогава тя била затво­
рена в една турска къща, а Щурата изпратила до пашата тук един
документ, в който се казвало само, че потурчването на девойката
било станало напълно доброволно. Въпреки всички взети мерки де­
войката успяла да избяга от турската къща, но била заловена и под­
ложена на най-жестоки изтезания: оковали я въз вериги, хвърлили
я в тъмна стая, където я биели всеки ден. На всички заплахи обаче,
че щели да се отнасят още по-зле с нея, девойката продължавала да
отговаря, че била християнка.
Когато горните обстоятелства стигнаха до знанието ми, я в и у се
при мюдира и му изложих случая. За съжаление обаче напоследък
пашата проявява такава слабохарактерност в отношенията си със
своите подчинени (опасявал се от влиянието им пред Портата и най-
вече от това на лозенградския каймакамин, който имал силната под­
крепа на великия везир), щото от известно време насам не отдава
същото внимание на моите внушения. Има дори слабостта да ми при­
знае, че властта му като мюдир на провинцията била в някои отно­
шения по-скоро номинална, отколкото действителна. При все това
обаче ми обеща да изпрател в Лозенград човек, който да разследва
случая.
Не очаквам обаче, че мерките, които би взел, ще доведат до ня­
какви благоприятни резултати, поради което си позволих да доведа
горния случай до знанието на Ваше превъзходителство. И наистина,
както впоследствие можах да разбера, непосредствено преди разго­
вора ми с мюдира, в който той подчерта отвращението си от подобни

171
прояви, последният приел въпреки възраженията и протестите. на
гръцкия архиепископ и на гръцките първенци потурчването на едно
едва 10-годишно гръцко момиче.

ПРЕСЛЕДВАНЕ ЖЕНАТА
НА ПОМОХАМЕДАНЧЕН ГРЪК

Из писмото на английския консул в Одрин Дж. Кер от

5 септември 1844 г. до английския посланик в Цариград
сър Стр. Канинг. — Вж. АИИ БАН, арх. кол. № IV, оп.
№ 18, а. е. 261.

Още един случай на религиозно преследване, който напоследък

вдигна голям шум. Преди около 5 месеца тук се потурчил съпругът
на една млада гъркиня и оттогава тя нито го виждала, нито пък чула
нещо за него. Миналата седмица обаче тя била повикана в Мекхеме-
то, където й заповядали да се прибере при мъжа си. Младата жена
отказала да се подчини на тази заповед, изтъквайки, че се била омъ­
жила за християнин, а не за турчин. При този неин отказ тя била
хвърлена в затвора, където в продължение на цяла една седмица би­
ли употребени всевъзможни средства, за да я накарат да се потурчи,
но напразно. Снощи я отвели насила в къщата на мъжа й и я заста­
вили да остане при него. Властите твърдели, че с това те нямали ни­
какво намерение да накарат младата жена насила да промени вяра­
та си, а искали само да я заставят да се прибере при мъжа си.
Не би било трудно да си представи човек на какъв нов тормоз
ще бъде подложена тя и в дома на своя мъж.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ УНГАРСКИ ЕМИГРАНТИ

Из доклада на руския вицеконсул във Варна Лука Сви-

ларич от 18/30 ноември 1849 г. до Титов, пълномощен
министър към Отоманската порта в Цариград. — Вж.
АВПР, ф. Посольство в Константинополе, 1849, л. 51.

Заедно с Бем още 12 знатни личности са станали мюсюлмани.

ОТВЛИЧАНЕ И ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ НА ЖЕНИ

СЪС СЪДЕЙСТВИЕТО НА ВЛАСТТА

Из изложението на Александър Екзарх до великия ве­

зир Решид паша от 1850 г. — Вж. Н. Тодоров, Положе­
нието, с. 165.

От друга страна, ако някой от тия стражари поиска да се ожени

за някоя от тия хубави девойки, обръща се към бюлюкбашията и му
казва:
— Ефендим, аз искам да .направя на всяка цена тази мома мю­

172
сюлманка и после да я взема за жена. Тя не иска, а и родителите й
също. Аман, какво да правя?
— Кьопооглу — отговаря бюлюкбашията, — задигни я!
Тогава той събира другарите си, обкръжават къщата, задигат
наистина момата, завеждат я в Албания, там я насилват да приеме
исляма и най-после нейният похитител я взема за жена. Отчаяните
родители най-напред се обръщат към бюлюкбашията. «Хайде, хай­
де — им казва той, — вашата дъщеря е с леко поведение, вие сте ло­
ши хора и скотове!. . .» Пред съвета кадията им отговаря: «Вашата
дъщеря призна истината — «хак дини кабул етмиш» [приела е пра­
вата вяра], и ги прогонва. Най-после те отиват при владиката, дето
те, нещастниците, се отдават на по-силна скръб. Съдено им е да чуят
само една дълга и излишна проповед, която завършва така: «Аз не
мога да се карам с мюдюра и кадията заради една девойка с леко по­
ведение.» Така, гонено отвсякъде, обкръжено отвсякъде с лъжи,
това бедно семейство вехне, съсипва се, умира или напуска страната.

ОТВЛИЧАНЕТО И ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕТО
НА БЪЛГАРКИ — ОБИКНОВЕНО ЯВЛЕНИЕ
В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ

Из изложението на българите от Плевенско до Алексан-

. дър Екзарх от средата на XIX в. — Вж. Н . Тодоров ,
Положението, с. 225.

Те [турците] отвличат нашите момичета насилствено и ги потурч-

ват за свои жени.

СИСТЕМНО ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ
НА БЪЛГАРИ

Из обръщението на българи до руския император Нико­

лай I от 17 август 1853 г. — Вж. Н. Тодоров, Положе­
нието, с. 226.

Безнаказано се пролива кръвта на невинни жертви, паднали

поради мюсюлманското зверство. Воплите и стенанията на нашите
похитени жени и дъщери не достигат да ничии уши. Фактът, че тол­
кова наши братя са приели исляма, за да се спасят от угнетенията,
свидетелствува за страхотните страдания на нашия народ през всич­
ки времена.

173
 РЕЗУЛТАТИ .
ОТ ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕТО

Из статията на И в . С е л и м и н с к и , Исторически
спомен, писана през 1855 г. в Кишинев. — Вж. Библио­
тека «Д-р Ив. Селимински», кн. I, С., 1904, с. 31—32.

Тогавашната османска власт в грижата си да се укрепи за ве-

-кове прибягна не към хуманните мерки на законността, но към ги­
белните средства на свирепостта. За политическа основа взе непо­
средственото и посредственото погубване на племената и на народи­
те, подчинени на новата династия, а особено на по-войнствените и
по-многобройните. За тая цел употреби: първо потурчването, второ
ятагана, трето унищожаването на всяко историческо възпоминание
и знание, че са съществували някога политически подчинените на­
роди. . .
Тогава и по-голямата част от нашия български народ, за да из­
бегне може би по-голямата опасност, прие ислямизма, както го прие­
ха и всичките родопски жители, които сега се наричат помаци, като
преобърнаха християнските храмове на джамии и манастирите на
дервишки вертепи, а запазиха досега само своите старонародни оби­
чаи и език. После турците прекараха през острието на ножа по-го-
лямата част от българските аристократи и унищожиха самите народ­
ни знаци дотам, щото не се намира вече нигде нито българският лъв,
било издълбан, било нарисуван, нито монети, нито друг подобен стар
паметник на нашите прадеди.

ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕТО !
СЕ НАСЪРЧАВА ОТ ВЛАСТТА

Из доклада на М. Калиш от 27 февруари 1858 г. — Вж.

Документи из германските архиви, с. 328.

Отвличания с цел за помохамеданчване не само не се наказват,

но и се насърчават от Исмаил паша. Така се е стигнало дотам, че по­
добни отвличания, особено на деца, са на дневен ред. Независимо от
това аз успях наскоро с моята любезна молба пред Исмаил паша да
върна едно дванадесетгодишно момче християнче от с. Садива, Р аз­
градска каза [дн. с. Садина, Търговищки окр.], на родителите му.

СКЪСВАНЕ НА ВСЯКАКВИ ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЪЗКИ

НА ПОМОХАМЕДАНЧЕНИТЕ С ТЕХНИТЕ РОДНИНИ

Из «Закона за земите» от 21 април 1858 г., допълнение

от 22 май 1876 г. — Вж. Турски извори за българската
история, т. I, под ред. на Хр. Гандев и Г. Д. Гълъбов»
С„ 1959, с. 35.

Ч л е н 109. Земята на мюсюлманин не може да премине по на­

следство на децата му, баща му и майка му — немюсюлмани; също та­

174
ка земята на немюсюлманин не може да премине по наследство на
децата му, майка му и баща му — мюсюлмани. Немюсюлманинъг
няма право на тапия върху земите на мюсюлмани; също и мюсюлма­
нинът няма право на тапия върху земите на немюсюлмани.
Ч л е н 110. Земята на поданик на османската държава не пре­
минава по наследство на децата му, баща му и майка му — чужди
поданици. Също така чужди поданици нямат право на тапия върху-
земите на поданици на Османската империя.

ЗАЧЕСТИЛИ СЛУЧАИ
НА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ

Из доклада на М. Калиш от 29 юли 1858 г. — Вж. Д оку­

менти из германските архиви, с. 254—255.

През последно време бяха отбелязани повтарящи се случаи, при

които християнски момичета бяха принудени да минат към исляма.
Такива момичета обикновено биват отвличани от османската войска
във Влашко, след това ги докарват тук и гп принуждават да се от­
кажат от своята вяра.

ПРИТЕСНЕНИЯ НА ОСМАНСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО

НАД ХРИСТИЯНСКОТО НАСЕЛЕНИЕ

Из меморандума, подаден до един руски дипломат на

25 юли 1858 г. в Букурещ. — Вж. Библиотека «Д-р Ив.,
Селимински», кн. Ill, С., 1905, с. 61.

Варварското притеснение на османското правителство спрямо

своите християнски поданици. . . И така едни недоброволно били
потурчени, други се изселили от Турция, трети пък приели някой
силен турчин за свой покровител; а пък някои били принудени да.
станат дори и турски шпиони.

НЕТЪРПИМО ПОЛОЖЕНИЕ ,
И ПРОИЗВОЛИ В РУСЕНСКО

Из доклада ка М. Калиш от 26 февруари 1859 г. — Вж~

Документи из германските архиви, с. 342.

Към това се прибавят насилствени помохамеданчвания, кражби»

опозорявания на жени и др., конто са тук на дневен ред, и внесените-
по този повод жалби при главния управител се отхвърлят неизслу-
шанн или виновниците остават ненаказани, защото Исмаил паша»
очакващ ежедневно преместването си на друг пост, не прави абсо­
лютно нищо, за да удовлетвори справедливите искания на раята.

175
, , ОФИЦИАЛНА ЗАПОВЕД :
ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА ФОРМАЛНОСТИТЕ
ПРИ ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ

Из доклада на М. Калиш от 31 август 1859 г. — Вж. Д о '

кументи из германските архиви, с. 357.

Публикуването на една министерска заповед в Цариград напра­

ви много обезпокояващо впечатление на тукашното християнско на­
селение. Според нея не е вече позволено християнските деца, които
ще бъдат помохамеданчвани, да бъдат настанявани, преди да се по-
мохамеданчат, за известно време в някоя християнска къща, за да
могат роднините и християнските духовници да се разговарят още с
лях. Заповедта постановява, че подобни деца трябва да бъдат наста­
нявани в конака, докато настъпи моментът на преминаването [в ис­
ляма].
ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ
В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ

Из статията на И в . С е л и м и н с к и , Черковни въп­

рос български. — Вж. Библиотека «Д-р Ив. Селимински»,
кн. VI, С., 1907, с. 15 и 18.

15. Понякогаж победителите и владетелите на страната се опит­

вали да променят вероизповеданието на старото население. Така по­
стъпили турците в Босна, Албания и България. . .
21. Турците, като поробили страната, довели в България мно-
гобройни колонисти, въвели насилствено своя език и религия, но
туземците останаха непроменими до наши дни. Потурчените българи
не изгубиха нито езика си, нито своите обичаи, нито семейни имена.
ПРИЗНАНИЕ ЗА СИСТЕМНО
ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ НА БЪЛГАРКИ

Из предписанията на великия везир до силистренския

валия Кямил паша, разпространени от българската обще­
ственост на български език, по препис от 12/24 юни 1860
г. — АВПР, Посольствов Константинополе, д. 1612, л. 122.

12. По тия места някогаж резили дерзнували и със сила извли­

чали християнски момичета из селата и ги завличали по горите; там
като ги обезчестявали, доводили ги пак назад конечно в града, где
с насилие ги потурчвали, без да внимава на това правителството, вен­
чавали ги. И понеже тоя грях е един от най-големите, защото вреди
и честта, и вярата, затова такива трябва да се наказват според зако­
на, иначе защото сега всеки е свободен да служи на коя да е вяра;
в случай когато някой поиска да-се потурчи, трябва да се заведе при
местното началство и там пред всички роднини или родители, влади­
ката или свещениците да изповяда свободно желанието си, и ако
каже там свободно еди коя вяра, тогава само да се потурчи, а, напро­

176
тив, с насилие против горния начин никога не е простено да стават
такива променения и се поръча на валията всякога да предваря по­
добни случаи с деятелността и трудолюбието си.

ПОЛИТИКА НА ИСЛЯМИЗАЦИЯ

- Доклад на руския вицеконсул във Варна Емил Райзер от

°4 март 1861 г. до княз А. Лобанов-Ростовски, руски пос­
ланик в Цариград. Отговор на 20 въпроса, поставени с
■ циркулярно писмо № 1250 от 30 декември 1860 г. за със­
тоянието на района. — АВПР, Посольство в Константино-
поле, д. 1613, л. 32® — 34 (на френски).

16. Забелязва ли се у мюсюлманите особено старание за привли­

чане на хора към исляма? Можете ли да посочите случаи на прину­
дително привличане към исляма?
Мюсюлманите действително търсят да привлекат хора към исля­
ма, тъй като религията им обещава виеше блаженство на другия
свят, ако успеят в това направление.
Все пак от няколко години насам въпросните случаи постепенно
редеят.
Описал съм точно на почитаемата императорска легация всички
случаи, станали ми известни през времето, през което съм имал чест­
та да управлявам временното местно вицеконсулство.
Касае се почти изключително до младежи на работа като при­
служници в турски къщи, обикновено при някой нисш държавен
служител или някой член на меджлиса или пък някой заможен мю­
сюлманин. Тези младежи биват убеждавани да сменят вярата си (ако
им е въобще известно какво означава понятието вяра) срещу всякак­
ви подаръци и специални обещания и благодеяния, като обещанието
да се оженят за някаква турска девойка, и т. н.
Двете обстоятелства: 1) че коранът не определя възрастта на пъл­
нолетието на дадено лице и 2) че не се разрешава на новозавербува-
ния за исляма да престои, пък било само за 2—3 дни, преди преми­
наването си в ислямизма в някоя християнска къща, са предизвикали
досега намесата, често безрезултатна, на консулите за спасяване на
принципа, тъй като въпросните лица, преминаващи в исляма, не за­
служават в повечето случаи да се потруди човек за тях.
З а б е л е ж к а . В миналото, в епохи вече много далечни от
наши дни, случвало се е, особено във високопланинските райони,
цели села да преминават към исляма, за да избягнат изстъпленията и
лошите обноски на турските си съседи. И днес още въпросните села
говорят само български и са запазили всички български навици и
обичаи, само вероизповеданието е мюсюлманско. Това не се случва
вече.
18 .Н а какво да отдадем преминаването в исляма на жените —
дали на религиозен ентусиазъм, или на светски причини? Определе­
те тези причини?

177 12 По следите ва насилието, чает

 Като се има предвид пълното отсъствие на действително обра­
зование и на двете страни, турската и християнската, невъзможно
е в така изостанала страна да се яви религиозен ентусиазъм.
Като главна причина нека посочим любовта, най-често по-мал­
кото работа и удобствата, които се срещат в харема на някой замо­
жен турчин.
Всъщност доказано е, че се касае почти изключително до жени
със съмнително поведение. Тези, които прибягват до такива средства,
не заслужават най-често да се труди човек да ги разубеждава.
Не е същ случаят с принудителните отвличания, които се извърш­
ват от време на време (даже доста често) в селата, където малка група
въоръжени турци нахлува нощем в дадена къща, отвлича мома и след
като уталожат грубите си инстинкти, принуждават същата да остане
с единия от тях.

БЕЗНАКАЗАНИ|ОТВЛИЧАНИЯ
И^ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ НА^БЪЛГАРКИ j

Из доклада на великия везир до султана~от 1861 г. — Вж.

............... Библиотека «Д-р Ив. Селимински», кн. IV, С., 1906, с. 20.

f- г Понеже в някои места някои безчестни мъже грабили християн­

ски моми от селата и се осмелявали да ги завличат по горите, гдето
ги обезчестявали, а после ги завеждали в градовете, гдето ги принуж­
давали да се потурчат и ги причислявали към харемите си, без да се
обърне внимание на това от страна на властите, и понеже това пре­
стъпление е от най-тежките, защото обижда честта и религията, за­
това такива злодейци трябва да се наказват съгласно закона. За в
бъдеще всеки е свободен да изповядва каквато религия желае; ако
някой изкаже желание да приеме исляма, той трябва да се предста­
ви пред властите и пр.

ПОРОБВАНЕТО И ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕТО]—
ОБИКНОВЕНО ЯВЛЕНИЕ В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ

Сведения на Феликс Каниц от втората'половина на XIX

в. — Вж. Ф. К а н и ц , Дунавска България и Балканът,
т. I, с. 23—24.

Който иска да се запознае по-отблизо как грабежът на християн­

ски девойки не само се е търпял от турските съдилища, а в някои об­
ласти на Турция дори се и насърчавал от закона, който мисли, че
оплакванията ми против състава на турските съдилища, състав,
който унищожава всяко право, е пресилено, и допуска, че свидетел­
ството на християни против мохамедани има някакво значение, той
нека вземе в ръка и прочете донесенията на консулите за положение­
то на християните в Турция. . . Нека видим какво докладва на пра-

178
вителството си г. Блунт, английски консул в Прищина, относно че­
стите там грабежи на девойки: «Приблизително по същото време
[1860 г.] едно заптие се опита да потурчи насила едно момиче. Тъй
като то заявило пред мезлича в Куманово, че не се отказва от вяра­
та си, заптието го убило до околийското управление. Кумановският
мезлич не искал да приеме християнското свидетелство и употребил
всички усилия, за да избави убиеца.» Г. Лонгворт, доскорошен ан­
глийски генерален консул в Белград, прочут като един от най-голе-
мите туркофили, като консул в Битоля докладва по същия предмет:
«Насилственият грабеж на християнски момичета от мохамедани е
злоупотреба, която вика високо за помощ», а г. Абат, консул в Дар-
данелите, разказва: «Тук е обичай да се освобождава от военна служ­
ба млад мохамеданин, който грабне християнска девойка и я потур­
чи. Това се счита заслуга за религията и дава праЕо за възнагражде­
ние чрез освобождаване от военна повинност.»

ИСЛЯМИЗАЦИЯТА — ОФИЦИАЛНА
ПОЛИТИКА В ИМПЕРИЯТА

Из брошурата «Братско обяснение на българин към бра­

тята му българе», Букурещ, 1867, с. 65—67.

Не се ли побояхте да не излязат сенките на толкоз ваши деди и

прадеди, сечени, бодени, с горещи железа мъчени, грабени, оскърбени
в честта на фамилиите си и насилно потурчени. . .
Какво са ни увардили турците небутната вярата, като всеки от
тях счита особена заслуга пред «аллах» и пред неговия пророк да
обърне поне един гяурин в мохамеданската вяра, като са ставали и
стават до днешния ден толкова насилни обръщения, с явното съдей­
ствие не само на областните власти, но и на същата централна власт
в столицата? Колко българи са потурчени така в продължение на
петстотингодишното турско иго и са се слели съвършено е турците!
Днес за днес има повече от петстотин хиляди наши единородци, кои­
то изповядват мохамеданската вяра, без да изгубят още българския
си език и българските обичаи, и които се мислят заради религията,
че са турци. Не е ли явно, че не само религията, но и народността ни
е пострадала чрез този мюсюлмански прозелитизъм? Нашата вяра и
досега търпи стеснения. Нали и досега турците не могат да търпят
църквите ни, нали и досега не дават да се окачат камбани, нали и
досега им вадят очите клепалата? .

РЕПРЕСИИ ПРИ ОПИТ ЗА ОТКАЗВАНЕ ОТ ИСЛЯМА

Писмо на Н. Геров до Н. П. Игнатиев от 22 април 1876

г. — Вж. Архив на Найден Геров, т. I, с. 538—539. '

Считам за дълг да донеса на Ваше превъзходителство, че на 6

февруари се яви в повереното ми вицеконсулство жена, облечена ка­

179
то туркиня, която ми обясни, че тя е Аница, жена на някой си Янаки
Кундурджия, жител на град Ниш, но турският войник от гарнизона
на този град на име Мехмед чауш, като се уволнил, насила я отвлякъл
от семейството й, довел я в Пловдив, потурчил я тук и се оженил за
нея, а след известно време започнал да се отнася с нея така жестоко,
че тя помолила местното началство да я избави от него и накрая била
разведена с него и моли за застъпничество императорския вицекон­
сул за възвръщане отново към християнството.
Това е седмият случай, когато, обърната в мохамеданство, с по­
мощта на императорско вицеконсулство се възвръща към християн­
ството, но първите шест случая минаха незабелязано, тъй като по-
раншните губернатори не оказаха никаква съпротива за възвръща­
нето на такива към предишната религия и се стремяха само от това
да не стане скандал между турците. Поради това, вместо според за­
кона възвръщащата се към християнството да обяви в меджлиса, че
прави това доброволно, те без всякакви формалности й разрешаваха
да се върне при родителите си.
Сегашният губернатор, когато драгоманинът му съобщил, че
посочената жена се намира във вицеконсулството и иска да се въз­
върне към християнството, бил видимо развълнуван и започнал та­
кива обяснения, каквито в подобни случаи вършеха само турците от
по-раншните времена и които след това повтори в меджлиса, за край­
но удивление на немохамеданите членове, тъй като губернатор и
привърженик на «Млада Турция» има такива фанатически чувства.
Накрая Али бей съобщил на драгоманина, че ако ставаше дума за
истински мохамеданин, който иска да се обърне в християнство, то
цо сегашния закон той не е длъжен да му се противи; но възвръщане­
то към предишната религия, на чужденец, приел мохамеданството,
според мохамеданския закон е непростим грях и не е разрешено от
никакъв най-нов закон. Поради това той не може без разрешението
ца висшето началство да снабди споменатата жена със съответния до­
кумент за връщането й при родителите като християнка.
N. Одринският генерал-губернатор, на когото Али бей съобщи по
телефона за този случай,, го предостави за разрешение на великия
везир, който не закъсня да нареди да не се пречи на жената да се
възвърне към християнството и да я снабдят с необходимия документ
за изпращане в гр. Ниш, при родителите й. В изпълнение на това
предложение на висшето началство Али бей ми изпрати писмо до
вишкия мютесариф със съобщение, че тази жена се възвръща към
християнството с разрешението на великия везир, и с това писмо я
изпратих в Ниш на 28 февруари.
Сега сестрата на тази жена ми пише, че след пристигането й в
Ниш местното началство я изпратило в град Лесковац и тук я измъч­
ват и заплашват да я убият, затова моли нашето съдействие за изба­
вянето й от притеснения.'Поради невъзможността да изпълня мол­
бата й оттук счетох за свой дълг да донеса за това на Ваше превъзхо­
дителство,. при което считам, че не е излишно да добавя, че тъй като
Нишкият санджак се намира в Призренския [вилает], с вчерашната

180
поща доведох това до сведение също на императорския вицекон­
сул в Призрен за съответното уведомяване на призренския генерал-
губернатор. . .

ОСМАНСКАТА ВЛАСТ ЗАБРАНЯВА СТРОИТЕЛСТВО

НА ЧЕРКВА В РОДОПИТЕ, ЗА ДА ПРЕЧИ
НА НАЦИОНАЛНОТО ОСЪЗНАВАНЕ
НА БЪЛГАРИТЕ МОХАМЕДАНИ

Писмо на Н. Геров до Н. П. Игнатиев от 18 януари 1871

г. — Вж. Архив на Найден Геров, т. II, С ., 1932, с. 3—4.

Пловдивското началство получи неотдавна такова везирско на­

реждане, което напомня по-раншните времена; поради това считам
за дълг да го доведа до сведение на Ваше превъзходителство.
Селището Босотина (Бостина), намиращо се в Родопската пла­
нина, в Ахъчелебийския окръг на Пловдивския санджак, и населено
само от християни, преди десет години издействувало ферман за пос­
трояването на черква, която поради недостиг на средства построило
едва наскоро. След завършването на черквата било съобщено на вис-
шето началство, че земята на това селище принадлежи на вакъфа,
и то наредило да се затвори черквата въз основа на това, че на
вакъфска земя според закона не може да бъде построена черква. В
изпълнение на това нареждане Пловдивското началство сега иска
въпросната черква да бъде разрушена.
Наистина според шериата не може да бъде построено друго бого­
угодно заведение на място, принадлежащо на вакъф. Но това по­
становление отдавна е престанало да бъде съблюдавано по отноше­
ние строежа на черкви и в много селища, чиято земя принадлежи на
вакъфа, се намират не само по една, но и по няколко черкви. . . По­
ради това нареждането да се затвори построената вече черква в
Босотина може да се обясни и с това, че турското правителство се
старае да задържи в по-раншното невежество населението на посо­
чената планина, което в по-голямата си част се състои от помаци
(потурчени българи), които и досега говорят помежду си на българ­
ски и рядко някой от тях знае турски език, така че развитието на
чувството за народност в населението от този край може да бъде неиз­
годно за турците. Това е толкова по-вероятно, тъй като Родопската
планина повече от всички местности на Европейска Турция предо­
ставя всички удобства за поддържане на въстание в нея. . . .

181
 ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯТА
В РУСЕНСКО ЗАЧЕСТЯВАТ

Из доклада на австрийския консул в Русе Монтлонг от

17 септември 1873 г. до граф Андраши, австрийски мини-
,т , г, стър на външните работи. — Вж. Документи за българ-
• ' ; ската история, т. VI, с. 286, док. № 515.

Българският митрополит предаде днес следния мемоар, засягащ

многото, разраснали се в последно време, мръсно-търговски сделки,
отвличания и насилствени похищения на малолетни български мо­
мичета заради исляма.
Митрополитът заяви, че генерал-губернаторът оставя случаите
без по дедствие.

СВОЕВОЛИЯ И УБИЙСТВА В РОДОПИТЕ]

ЗА ДА СЕ ДЪРЖИ В ПОКОРСТВО
БЪЛГАРОМОХАМЕДАНСКОТО НАСЕЛЕНИЕ

Из писмото на Н. Геров от 31 юли 1874 г. до Н. П. Игнатиев

' 1' във връзка с църковните борби в Смолянско между при­
вържениците на ксантийския епископ Калиник и на Бъл-
, гарската екзархия, а така също и за извършените от тур­
ските власти големи насилия и убийства над българското
население в Райково. — Вж. Архив на Найден Геров, т.
II, с. 94—95.

Такова възбуждане на турците в Ахъ Челеби против съседите им

българи освен гибелните последствия, които то може да има, е вред­
но още и в това отношение, че мохамеданското население на тази
местност се състои, както е известно, изключително от помаци (бъл­
гари, приели някога мохамеданството, но и досега незнаещи друг
език освен българския), които поради това би трябвало във всеки
случай да живеят в съгласие със своите едноплеменници.

УКАЗАНИЯ ЗА ПРОЦЕДУРАТА
ПРИ ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ

Из писмо инструкция № 803 от 19 януари 1875 г. на ви-

лаетското управление в Русе до мютесарифството в Со­
фия. — Вж. НБКМ, Ориенталски отдел, ОАК 17/23.
Превод от османотурски на Б. Ачков.

Високото Ви писмо под № 145 от 5 зилкаде 1290 [26 декември

1874] година, с което искате указания, беше получено и обсъдено.
В същото писмо се говори за предложението на софийския митропо­
лит относно българите, които желаят да приемат ислямството, че не
трябвало да бъдат приемани в исляма веднага, а преди това следвало
най-напред да бъдат задържани в дадено място в продължение на
около един месец, след което да им се разтълкува и внедри ислямска­
та вяра.

182
 Да бъдат задържани така в продължение на около един месец
лицата християни, които желаят да станат мохамедани, не може в
никакъв случай да почива на заповед или нареждане. Още повече,
че съществуват такива лица, у които, без да има някаква сериозна
следа от склонност и чисто верско влечение да приемат ислямството,
но правят това само поради някакви причини за оказано психическо
въздействие или причини от любовно естество, които ги подтикват да
искат приемането им в исляма, като впоследствие се отказват от него.
Много близко до разума е, че в такива случаи може да се предизви­
кат някои нежелателни и несъвместими прояви, а може би, примерно
казано, да се стигне до неоправдани последици.
Тези, които пожелаят да приемат ислямството, следва по изискан
начин най-напред да бъдат поканени в управлението Ви, където след
разпит да им се даде възможност добре да обмислят желанието си.
На същите трябва да се даде възможност да се срещнат с техни близ­
ки у лякой влиятелен гражданин, подходящ за случая, жилището на
който отстои на далечно разстояние от местата, където могат да дой­
дат роднините км. В случай че се лансират въпроси като подобно за
отвличане на момичетата, то след съответните в такива случаи про­
учвания до степен да не се предизвикват възражения и оплаквания,
изпълнението на въпроса ще следва да се отлага за 5—10 дни. През
това време тези, които искат да се видят с роднините си и близките
си, да бъдат оставени свободно да сторят това. Също така ще следва
да им се разреши най-накрая свиждане и разговори в една от стаите
на управлението Ви с някой подходящ християнин от членовете на
административния съвет, представител на вероизповеданието, към
което по-рано е принадлежал желаещият да приеме исляма. Едва
след това последният трябва да се повика наново в управлението и
ако поддържа и настоява на предишното си желание, т. е. ако по­
твърди, че желае да стане мохамеданин, тогава ще следва да се из­
върши необходимото по шериата.

УБИЙСТВО НА КОНСУЛИТЕ НА ГЕРМАНИЯ

И ФРАНЦИЯ ОТ ФАНАТИЗИРАНА ТЪЛПА,
КОЯТО ИСКАЛА ДА ПОМОХАМЕДАНЧИ
БЪЛГАРСКО МОМИЧЕ

Телеграма на американския консул в Солун до американ­

ския пълномощен министър в Цариград от 7 май 1876 г. —
Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 294.

Върнах се нощес от екскурзия до Воден и бързам да Ви съобщя

катастрофални новини. В петък вечерта едно християнско момиче,
идващо с влака от Богданица и придружено от мохамедани, викало да
му се помогне заради вярата му. Християните, които се намирали на
гарата, дошли на помощ и принудили една кола, която ме чакала, да
го отведе в града. В събота през нощта турски шайки се отправили
към двореца на управителя, като искали да им се върне момичето.

183
Управителят, който мислел, че то е в моята къща, го потърсил у менг
но му доказали, че момичето е потърсило другаде подслон. Турците
сновели из града, като призовавали правоверните да вземат оръжие.
Развълнувани, консулите на Франция и Германия отишли на самото
място, но били завлечени в джамията, гдето били събрани почти ?000
въоръжени мохамедани. Управителят бил в джамията, но не могъл
да ги спаси — те и двамата били убити със саби. Градът е потопен в
смут. Сега царува спокойствие, но духовете са крайно възбудени.

ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ НА ДЕЦА В ЮЖНА

БЪЛГАРИЯ

Из писмото на А. Н. Церетелев до проф. Н. А. Попов,

секретар на Московския славянски комитет, от 27 май
1876 г. — Вж. Освобождение Болгарии от турецкого ига,
т. I, с. 236.

Стотици деца останаха сираци — турците вземат някои от тях,

за да гн обърнат в мюсюлманството.

ПРИЕМАНЕ НА ИСЛЯМА ИЛИ ИЗСЕЛВАНЕ В

АМЕРИКА

Из донесение № 46 от 24 август 1876 г. на Н. Даскалов

от Варна до В. Т. Кожевников, руски генерален консул в
Русе. — Музей на Възраждането във Варна, ф. 2, а. е.
24, л. 43—44.

В едно от прежните донесения на предпоследния месец имах чест,

между другото, да ви донеса за отдавна предприетото от мохамедан-
ското правителство решение системно да избива славяните на Балкан­
ския полуостров с цел да намали тяхната национална численост по
отношение на всички заедно взети други народности: турци, гърци,
арменци и евреи, населяващи румелийската полоса на Европейска
Турция и съжителствуващи със славяните. . .
Тайните прийоми и цел на турското правителство не са неизвест­
ни на българите, които открито проповядват невъзможността от по­
нататъшно съвместно съжителство с турците. Българските патриоти
говорят, че ако Европа настои и този път на прежното статукво в
Европейска Турция, то на българската нация предстои неминуемо
или поголовно потурчване, или изселване в Америка, или накрая и
едното, и другото заедно, т. е. част от нацията ще бъде принудена да
премине в исляма, а друга да се изсели. Последната мисъл се про­
пагандира засега тайно от американските методисти в Цариград.

184
 АНГЛИЙСКИ КОНСУЛ СЪВЕТВА БЪЛГАРИТЕ
ДА ПРИЕМАТ ИСЛЯМА, ЗА ДА СЕ СПАСЯТ ОТ
НАСИЛИЯ

Из консулско донесение Ns 52 от 6 септември 1876 г. от

Варна на Н. Даскалов до В. Т. Кожевников, руски гене­
рален консул в Русе, във връзка с дейността на английския
консул във Варна Далзиел. — Музей на Възраждането
във Варна, ф. 2, а. е. 24, л. 45—48.

Когато вечерта при англичаните се явили няколко селяни бъл­

гари, за да се оплачат, че в последно време турците без всякакъв
повод ги колят и убиват, то г. Далзиел утешил българите по следния
начин: когато турците избият и изколят всички вас, тогава няма да
има кого да колят и убиват. На другия ден, съпровождан от христия­
ни каварненци, същият Далзиел изразил недоумение: защо христия­
ните в Турция не преминат в мохамеданската вяра и като се побра­
тимят по този начин с турците, да живеят съвместно, пеейки.

НАСИЛИЯТА НАД БЪЛГАРИТЕ -■ в

продълж ават

Из изложението на българи до дипломатическите предста-

. вители на великите сили от 16 септември 1876 г. — Вж.
Априлско въстание, т. I, С., 1954, с. 570.

Но всички тези преобразования [хатишерифът от 1839 и хати-

хумаюнът от 1856] са били досега само на книга, те [турците] си каранг
също както в преминалите времена. Това доказва настоящата кърва­
ва сцена на Балканския полуостров: клането на старците, жените и
децата, както и отвеждането в робство и със зор потурчването.

ПОРОБЕНИ БЪЛГАРЧЕТА
СЛЕД АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ ПРЕЗ 1876 Г.

Из книгата на Иван дьо Вестрин, Пътуване в страната

на въстаналите българи, С., 1971, с. 187, 201 — 202.

Изоставените деца, които скитали из полето, били отведени и

продадени средно по петдесет пиастра едното — малко повече от
единадесет франка, — а малките момичета, които били хубави,
били отведени в Цариград, за да бъдат продадени на тайните пазари,
които винаги са съществували. Те ще бъдат разпределени в харемите,
в които жените винаги имат по едно или няколко малки момичета,
които те отглеждат, за да ги продадат, когато пораснат. Това са тех­
ните малки привилегии. . .
Разказах за жестокостите над пленниците по пътя, говорих за
тях многократно и пак трябва да се върна на тях, защото в бележки­

185
те си намирам един забравен факт. Човек се обърква сред толкова
много ужаси.
Башибозуците тласкали пред себе си изоставените деца, тези
малки нещастничета, които били направили сираци. Те били прода­
ли много от тях и понеже вече не намирали купувачи, отивали да
предлагат на друго място стоката си, броят на която се увеличавал с
всички срещнати по пътя хлапета. Тези уморени и умиращи от глад
деца не можели да следват палачите си и започнало избиването.
Един жител обърнал внимание, че между тези деца можело да
попаднат и синове на европейци. И въпреки твърденията на турската
■власт — което вече отбелязах, — че не я слушат, все пак тя е съумя­
ла достатъчно настоятелно да препоръча да не се докосват до никой,
който не е българин, щом като нареждането е било спазено и от са­
мите башибозуци. Те обсъдили положението. Нито за момент не им
е минала мисълта да пощадят тези невинни деца, а един от тях от­
крил начин да не допуснат грешка. Той знаел (само дяволът може
да каже откъде!), че българите, които са източноправославни, се
кръстят обратно на католиците, като докосват първо дясното рамо,
а после лявото.
Веднага нещастните деца били извикани едно по едно, за да им
заповядат да се прекръстят, което те нямали време и да довършат:
ако след докосването на гърдите ръката се насочвала към дясното
рамо, детето бивало безмилостно заколвано.
Както казах, малките момчета били продавани на място, обаче
някои стигнали чак до Цариград. Едно лице, което ми позволи да ка­
жа името му, ми съобщи, че в петък, на 19 юли, видяло да се продава
едно дете за девет франка.
Хубавите малки момичета са вече в харемите. Непривлекателни­
те би чи изоставени. . .

ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ ЗАПАДНИ ИНЖЕНЕРИ

-: ■' Из доклада на^руския вицеконсул във Варна Лука Сви-

ларич от 10/22 септември 1851 г. до руския посланик в
Цариград Титов. — Вж. АВПР, Посольство в Константи-
нополе, д. 1603, л. 22.

Миналата сряда от парахода на Лойд от Константинопол слезе

един млад изискан турчин, за когото по-късно узнах, че е белгийски
инженер, ренегат на семейство Смит и носи турското име Мехмед
ефенди. Той е пристигнал тук, за да разгледа езерото и пристанище­
то. Днес той ще отплава с парахода, но се говори, че след няколко
дни пак ще се върне.

186
 2 . - .
Из донесение № 64 от 26 ноември 1876 г. на руския вице­
консул във Варна Н. Даскалов до В. Ф. Кожевников,
.... руски генерален консул в Русе. — Музей на Възраждане­
то във Варна, ф. 2, а. е. 24, л. 75—76.

С последния австрийски пощенски параход също пристигна воен­

на комисия, състояща се от трима офицери от турския главен щаб,
под предводителството на известния военен инженер прусак ренегат
Блум паша, любимец на Абдул Керим паша.

ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯТА
В МАКЕДОНИЯ п р о д ъ л ж а в а т

Из писмото на охридския митрополит Натанаил до И. G.

> Аксаков от 24 юли 1878 г. относно положението в Македо­
ния след Берлинския договор. — Вж. Освобождение Б ол­
, гарии от турецкого ига, т. III, с. 179.
Турците убиват, със сила и с лицемерие потурчват, грабят, па­
лят, безчестят и сквернят семейства без разлика на пол и възраст.

ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ •*» АРМЕНЦИТЕ

В ИЗТОЧНА ТРАКИЯ

1
Доклад № 216 от 18 февруари 1916 г. на българския ге­
нерален консул в Одрин до д-р В. Радославов, министър-
председател и министър на външните работи в София. —
' ; Вж. ЦДИА, ф. 336, on. 1, а. е. 56, л. 36.

Господине министре-председателю, в потвърждение и допълне­

ние на депешата ми от днешна дата под № 215 чест ми е да Ви донеса
следното:
Като ехо на турските загуби при Ерзерум трябваше нещо да
стане, за да се покаже на света, че те са храбри, мощни и ве1ге са в
пътя на «възражданието».
И наистина нощес към 11— 12 часа 40 арменски фамилии са вдиг­
нати от постелите и изпратени на изгнание към Азия и днес къщите
им са запечатани от властите.
Не е пощаден и митрополитският наместник Арсений, който е
бил жестоко бит и интерниран заедно с другите. Не искат вероятно
турските власти да оставят без религиозна утеха горките изгнаници
и пращат с тях един духовен пастир.
Днес, случайно минавайки покрай арменската митрополия,
видях, че имаше вече няколко коли и полицейски, които изнасяха
вещите на зданието. Един от стражарите държеше в ръцете си и се
удивляваше на златната владишка патерица.

187
 Остават още стотина фамилии, на които е било предложено да
се потурчат, за да бъдат пощадени. Нощес е имало няколко случая
на потурчване и днес почти всички останали арменци се тъпчат в
конака да подават заявления, че желаят да приемат мохамеданството.
Сега, като пиша тези редове, край канцеларията минават много
коли, пълни с арменска покъщнина, които заедно с «владишката па­
терица» ще бъдат вероятно разпратени на турските музеи като «воен­
на плячка» за назидание на грядущето поколение.
Гани бей, инспектор на младотурския комитет и най-важната
личност след валията, бил казал вчера на свой приятел арменец
Алексан Алексаниян, че сега не може да го спаси, защото имало стро­
га заповед от Цариград — всички арменци, които не приемат моха­
меданството, да бъдат интернирани.
Кой би могъл да каже, че младотурците не са в пътя на обновле­
нието?
Сега сме в последното действие на грозната световна драма.
Жестокият и безпощаден критик — историята, скрит в някоя ложа,
тихо бележки взема. И утре, когато цели нации пред страшния съд
на историята изправени ще бъдат, какво ще може Турция за свое
оправдание да каже?
Отсега още забелязваме в разните зелени, жълти, сини и други
книги, както и в дългите вестникарски полемики, как победени и
победители се мъчат да се оправдаят и да има повече «смекчаващи
вината обстоятелства».
А Турция, напук на всичко хуманно, вместо към възраждане и
обновление да върви, връща се отново към 14-о и 16-о столетие.

2
Телеграма № 217 от 20 февруари 1916 г. на българския ге­
нерален консул в Одрин Серафимов до българската лега­
ция в Цариград. — Пак там, л. 38.

По заповед на министър-председателя донасям Ви, че днес на-'

правих енергични постъпки, за да не бъдат интернирани и потурчени
5-тях арменски семейства, които имат синове войници в България.
Въпреки големите ми настоявания валията отказа категорически да
направи изключения, защото заповедта от Цариград била строга и
абсолютна. Конакът беше пълен с почернени и забулени вече арменки,
готови за доброволно, както казва валията, потурчване. Военна му­
зика свиреше в двора да развеселява новите ханъми.

3
Телеграма от българската легация в Цариград до гене­
ралния консул в Одрин. — Пак там, л. 37.

На № 217. Получена на 23 февруари 1916 г. Вх. № 190. И аз ще

направя постъпки пред Талат по въпроса. Колушев.

188
 4
Телеграма на българския генерален консул в Одрин Се­
рафимов от 20 февруари 1916 г. до министър -председате­
ля на България. — Пак там, а. е. 57, л. 4.

Потвърждавам шифровката си и рапорта под № 215, 216 от 18

тото. От онзи ден насилват всички останали арменци да се потурчат.
Между тях има няколко семейства, на които мъжете или синовете са
войници в България. Да се застъпя ли за тях и по какъв начин? Ту­
кашните управляващи турски кръгове съвсем са се забравили. Тани
бей и Сервет бей, менторите на тези изстъпления, вчера са се заклели,
че ще вземат насила австрийското девическо училище за загребските
сестри, добре известно Вам, и щели да потурчат насилствено всички
ученички арменки. Предвиждам големи инциденти между австрий­
ския консул и валията.

5
Телеграма на д-р Радославов от 20 февруари 1916 г. до
българския генерален консул в Одрин Серафимов. — Пак
там, л. 7.

Ще направите постъпки пред властите да не се преследват тия

арменски семейства, които имат синове в българската армия. Съоб­
щете всичко това в Цариград.

6
Доклад на българския генерален консул в Одрин Сера­
фимов от 22 февруари 1916 г. до д-р В. Радославов, ми­
нистър-председател на България. — Пак там,'л. 11.

Днес няма вече арменци, непотурчени в Одрин. Даже семейства­

та, имеющи войници в България, за които ходатайствувах, да не бъ­
дат интернирани и потурчени, насила са били вчера потурчени и ве­
роятно наскоро ще ги интернират. Мълви се, но подземно, че това е
само началото. . . и че наскоро тази участ щяла да сполети и остана­
лото християнско и еврейско население във вилаета. Турците били
твърдо решени, било чрез изпъждане или потурчвания, целият Од­
рински вилает да бъде заселен изключително с мохамедани.
По ходатайството на легацията в Цариград разрешават вече на
български семейства, които имат бежанци в България, да заминават
в царството безвъзвратно, обаче като турят веднага ръка на остана­
лите им недвижими имоти. Властите най-лесно разрешават замина­
ването в България на по-състоятелните българки, защото има какво
да се конфискува.
Ако женената дъщеря иска да отиде при мъжа си, не й се позво­
лява, без да вземе със себе си и родителите си, ако има такива: даже

189
и тогава, когато старите, негодни вече за пътуване, отказват да за­
минат.
Това според мен е системно пъдене на българския елемент от
Одрин и Лозенград.
Всички мои ходатайства по този повод остават без резултат, за-
щото било заповядано от Цариград.
Горното е съобщено отдавна в легацията. .
д я л ВТОРИ
Помохамеданчвания
чрез откъсване ,
от родната среда
 А. ПРЕСЕЛВАНИЯ И ПОРОБВАНИЯ
НА БЪЛГАРИ

ОСМАНСКИ ВОЙСКИ ОТВЛИЧАТ БЪЛГАР,-

НАСЕЛЕНИЕ В МАЛА АЗИЯ1И|ГО#ПРИНУЖДАВЯТ
ДА ПРИЕМЕ ИСЛЯМА - СРЕДАТА; HAfXIV В.

Сведение на византийския историк Кантакузин за напа-

денне на турските войски в Югоизточна Тракия през 1346
г. — Вж. Joannes Cantacuzenus, Historia, II, Bonnae,
1831, c. 595—596. Превод на Л. Йончев.

А онгзи [турците], като сметнали за немалка загуба да се върнат

с празни ръце, се отправили на поход срещу мизите [българите] и из­
били и поробили мнозина по време на този поход, и опустошили Ми­
зия повече от друг път. А се говореше, че императорът [Кантаку­
зин] като отплата за съюзничеството насочил нападението [на тур­
ците] срещу тях. . . А за избитите, поробените и понасящите най-
голяма злина хора няма никакво благовидно оправдание. Защото как­
ва несправедливост са извършили хора селяни, жени и пеленачета,
които ежедневно биват убивани или отвеждани в робство, б и в а т
в ъ з п и т а в а н и във в а р в а р с к и нрави и з а к о ­
ни и б и в а т п р и н у ж д а в а н и д а се о т к а ж а т от
б о г а творец? Или опозорените жени и девици, разрушени храмове,
потъпкани и осквернени свети неща, предадени в ръцете на безбож­
ници против всякакво право и справедливост?. . . А варварите [тур­
чи], като водеха множество пленници от мизите, преминаха в Азия.

ОСМАНСКИ ВОЙСКИ ОТВЛИЧАТ2 БЪЛГАРСКО

НАСЕЛЕНИЕ В ПЛЕН

Сведения на византийския историк Кантакузин от средата

на XIV в. — Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 6.

Сюлейман направил това, което заповядал баща му: като изми­

слил някакъв несъществуващ повод, той отишъл по река Хеброс
[Марица] в Мизия [България], за да плячкосва. Като отвел в плен
голям брой добитък и хора, той се прехвърлил в Азия.
Царят на мизите бил много опечален от ненадейното нападение
на варварите, които нанесли извънредно големи щети в земята му.
Те [турците] прекарали там [в Одрин] известно време, а след това

193 13 По следите иа насилието, част I

по своя инициатива нахлули в Мизия, причинили там много щети и
се завърнали в земята си с плячката.
Сюлейман причинил много скръб на мизите, като ги нападал
е големи войски, заробвал жителите на градовете им и опустоша­
вал цялата страна.

ПОРОБЕНИ ПЛЕННИЦИ
В ИЗТОЧНА ТРАКИЯ ПРЕЗ 1371 Г.^ ,

'■ Из «Българска''хроника», в която се разказва за по­

ражението на християнските войски в битката при Чер-
номен, при Одрин, на 26 септември 1371 г. — Вж. Хри­
стоматия по история на България, т. I, С., 1964, с. 370.

Турците взеха множество пленници и ги преведоха през Гали-

поли.

МАСОВО ПОРОБВАНЕ НА БЪЛГАРСКО НАСЕЛЕНИЕ

ПО ВРЕМЕ НА ОСМАНСКОТО ЗАВОЕВАНИЕ
НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ

Сведения на турския хронист Саадедин от XV в. — Вж.

Н. Тодоров, Положението, с. 8—10.

Султанът [Мурад I] тръгнал да завоюва град Чорлу. . . Той за­

повядал градът да бъде опустошен и храбрите войници, прехвърлили
стената, завзели града, сдобили се с богата плячка и взели в плен
чудно хубави момчета и момичета. . .
Султанът [Мурад I] изпратил и Лала Шахин към Пловдив, З а ­
гора и към други места на север. Тези двама видни воини малко по
малко покорили градове и земи: опустошили голям брой места и взе­
ли в плен много неверници. Така те се обогатили с безбройна плячка
от неприятелите, като се сдобили с голям брой чудно красиви мом­
чета и момичета и голямо количество злато и сребро. . .
През казаната година Лала Шахин се устремил като сокол и
започнал лов срещу неверните неприятели. Той покорил Загора, къ-
дето се намирали твърде хубави градове и земи. . ., и се върнал в
султановия лагер, обогатен с безбройна плячка от неприятелите,
както и с богати одежди, прекрасни момчета и момичета, с голямо ко­
личество пари и безброй други неща. . .
Също Лала Шахин, като опустошил Самоковската и Ихтиман­
ската област, довел роби, хубави като слънцето. . .
[След превземането на Лозенград] войниците. . . станали госпо­
дари на невероятно красиви робини — това било плодът на техния
труд и възнаграждение за подвизите им. . .
[Лала Шахин] обсадил град Инджигиз [близо до Чаталджа]. . .,
превзел го за три дни, като направил тези дръзки хора жертва на
меча, а жените и синовете им взел в плен.

194
 . ПОРОБВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО
В ЗАВОЮВАНИТЕ ЗЕМИ

.. - Сведение на византийския хронист Халкокондил от средата

на XV в. — Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 7.

Баязид нахлул и в земята на илирийците [сърбите] и поробил

жителите на всички градове, които превзел.

БЪЛГАРИ, ПРОДАДЕНИ
ОТ ТУРЦИТЕ КАТО РОБИ

Извадки от архива на Маноли БрешиянО за търговия с

роби българи, извършена в гр. Кандия на о-в Крит през
1381 —1383 г. — Вж. Ив. Сакгзов, Новооткрити доку­
менти от края на XIV в. за българи от Македония, про­
давани като роби. «Македонски преглед», год. VII, кн.
2—3, 1932, с. 23—62.

1. 2 май 1381. Договор, сключен пред нотариуса между двама

критски жители за продажба на една робиня на име Роза, «по народ­
ност българка». Родното й място не е указано.
2. 14 май 1381 г. Договор за продажба на една робиня на име
«Кали от мястото, наречено Дебър».
3. 18 май 1381 г. Някой си Пиетро, жител на Кандия, продава
на Матео Сануто Марангоно, жител на Кандия, «една своя робиня
на име Мария, по народност българка».
4. 23 май 1381 г. Марко Пистола, жител на Кандия, освобождава
от робство своята робиня «Ирина, по народност българка».
5. 23 май 1381 г. Марко Пистола освобождава от робство «роба
си Георги, по народност българин».
6. 23 май 1381 г. Двамата освободени роби българи Георги и
Ирина се задължават да заплатят на Марко Пистола 62 перпера,
които му дължат за своето освобождение от робство.
7. 7 юни 1381 г. Тома де Фано, лекар на служба в Кандия, ку­
пува една робиня на име «Ирина от мястото, наречено Мелник».
8. 11 юни 1381 г. Договор за продажба на една робиня на име
«Мария от мястото, наречено Прилеп».
9. 20 юни 1381 г. Договор за продажба на един роб на име Геор­
ги, българин. Родното му място не е указано.
10. 21 юли 1381 г. Договор за една българка робиня Марица.
11. 12 септември 1381 г. Михаил Делфино продава една робиня
българка «Мария от мястото, наречено Прилеп».
12. 1 октомври 1381 г. Договор за робиня Ирина, българка.
13. 5 октомври 1381 г. Договор за продажба на робиня Марица,
българка.
14. 6 октомври 1381 г. Договор, сключен от един българин, бивш
роб, на име Георги от с. Дунави, с който се задължава да слугува на
П. Венерио.

195
 15. 19 октомври 1381 г. Договор за една робиня на име Кали с
дъщеря си Ирина, българи, «от мястото, наречено Скофия» (вер.
Скопие).
16. 23 октомври 1381 г. Договор за българка — Стамата.
17. 30 октомври 1381 г. Два еднообразни договора за една ро­
биня на име «Кали от мястото, наречено Битоля».
18. 4 ноември 1381 г. Договор за робиня «Теодора, по произход
българка, от мястото, наречено Костур».
19. 8 ноември 1381 г. Договор за наемане като кръчмарка една
робиня българка, Ирина.
20. 9 ноември 1381 г. Договор за роб българин на име Георги.
21. 23 ноември 1381 г. Договор за робиня българка на име Мария.
22. 22 декември 1381 г. Договор за робиня Кали, българка.
23. 4 януари 1382 г. Даниел Делфино, венецианец, жител на
Кандия, продава на М. Корнарио, от крепостта Милопотами, една
своя робиня «на име Теодора, по народност българка, от селището,
наречено Костур».
24. 4 януари 1382 г. Договор между същите лица за уреждане
начина на заплащане цената на същата робиня Теодора.
25. 27 януари 1382 г. Договор за робиня Мария, българка.
26. 29 януари 1382 г. Йоханис Моро, жител на Кандия, продава
«своята робиня на име Кали, по произход българка, от мястото, на­
речено Търново». о
27. 29 януари 1382 г. Франциск, син на някой си Йоханис от
Венеция, жител на Кандия, продава «робинята си на име Теодора,
по произход българка, от мястото, наречено Търново».
28. 30 януари 1381 г. Договор за една робиня българка на име
Мария.
29. 30 януари 1382. Друг договор за същата робиня Мария.
30. 1 февруари 1382 г. Михаил Солунчанин, жител на Негро-
понт, продава «своя роб българин на име Георги».
31. 1 февруари 1382 г. Христофал Барти, жител на Кандия, про­
дава на Йоханис Корнарио, също жител на Кандия, «робинята си
Кали, по произход българка, от мястото, наречено София».
32. 3 февруари 1382 г. Венецианският лекар Балду, жител на
Кандия, продава на Яни Мусиро, жител на Кандия, «робинята си
на име Маргарита, по произход българка, от мястото, наречено Ла-
заро».
33. 4 февруари 1382 г. Договор за продажба на една българка,
робиня, на 18 години.
34. 7 февруари 1382 г. Договор за един българин роб на име
Михаил.
35. 7 февруари 1382 г. Договор за един българин роб от Скопие.
36. 23 февруари 1382 г. Договор за робиня Кали, българка.
37. 27 февруари 1382 г. Договор за една робиня на име «Мария,
по произход българка, от мястото, наречено Дунави».
38. 4 март 1382 г. Договор за продажба на една робиня на име
«Мария, по народност българка, от мястото, наречено Колуни».

196
 39. 8 март 1382 г. Договор за една робиня на име «Кали, по на­
родност българка, от мястото, наречено Скория».
40. 27 март 1382 г. Договор за продажба на една робиня българ­
ка на име Гюша.
41. 28 март 1382 г. Договор за продажба на една робиня на име
«Пукола, по народност българка, от мястото, наречено Ставраки».
42. 27 април 1382 г. Договор за робиня Кали, българка.
43. 6 май 1382 г. Договор за една робиня българка на име Ма­
рия от Костур.
44. 8 май 1382 г. Договор за една робиня българка на име Кали,
от Драдови [Радовиш — ?].
45. 8 май 1382 г. Договор за една робиня Ирина, българка.
46. 14 май 1382 г. Договор за една робиня българка, на име Ири­
на, а прекръстена Маргарита.
47. 16 май 1382 г. Договор за един роб на име «Димитър, по на­
родност българин, от мястото, наречено Търново».
48. 17 май 1382 г. Договор за робиня Стана, българка.

ПОРОБВАНЕ НА БЪЛГАРСКО НАСЕЛЕНИЕ

Из съчинението иа Мехмед Нешри, Огледало, с. 95, 98, 241.

Говорят, че пашата поседял няколко дни в Шумен, па се вдигнал

и отишъл до Добруджа. . . Тогава пашата дал на Пазарлъ Доган бей
хиляда души и му заповядал: «Иди и удари Косова [дн. с. Кьосевци,
Търговищки окр.]! Разруши го, запали го и го плячкосай! Жените и
децата вземи в робство!»
Пазарлъ Доган отишъл, ударил Косова и заробил жените и де­
цата му. Тогава неверниците дошли и рекли на пашата: «Върни ни
робите, отвлечени от турците, пък да ти дадем крепостта Косова!»
Пашата събрал от турците взетите роби, върнал ги на неверни­
ците и взел крепостта. След като се закрепил в нея, той наново раз­
дал робите на техните господари. Зарадвали се газиите и пак си при­
брали робите от ръцете на неверниците. . .
[Османските войски] разрушили и опустошили крепостта Венчан
[Варненски окр.], а народа й смазали на кюфте и го заробили. . .
Такава плячка добили [войските в западните области], че в
Скопие продавали по 4 млади момчета за 20 акчета.
 ПОРОБВАНЕ НА БЪЛГАРИ ПО ВРЕМЕ •
НА ЗАВОЕВАНИЕТО

Из хрониката на Ходжа Садудин ефенди от XVI век. ■—

Вж. Ал. Матковски и К • Аручи, Македонка во турската
хроника «Тацут теварих» од Хоца Сасудин-ефенди (1361—
1520), Гласник на институтот за национална историка,
Скопие, 1979, бр. 2—3, с. 205—207, 226.

С достатъчен брой военни сили, с цел да завладее северните про­

винции пълководецът Лала Шахин паша беше изпратен към Пловдив
и Загора. Тези воини от ден на ден завладяваха крепости, завземаха
провинции, плячкосваха немохамеданските населени места и им на­
насяха много големи загуби и щети. В техни ръце паднаха много роби
и робини и безброй съкровища със злато и сребро. . .
Довеждайки много роби и робини [от Аврет Хисар, дн. Женско
при Кукуш], Хайрудин паша се поклони пред победоносния вла­
детел и напълни царската съкровищница с безброй скъпоценни
стоки.. .
Ашик паша Заде, един от онези, които са вложили много труд
в създаването на Османската империя, казва: «Покрай онези, които
ликвидирахме, заробих и вързах пет здрави и силни немохамедани и
като ги доведох в Скопие, ги продадох за 900 акчета.»

ИЗСЕЛВАНЕ НА ЧАСТ
ОТ ЖИТЕЛИТЕ НА ТЪРНОВО

Из Похвалното слово за патриарх Евтимий. — Вж. В.

Киселков, Митрополит Григорий Цамблак, С., 1946,
с. 56—57.

Варваринът [турският военачалник] намисли да пресели люде

на изток, защото така изискваха и царевите заповеди, а божия човек
[Евтимий] да изпрати на заточение в Македония [Тракия]. . . И той
излезе с людете като втори Йеремия. Гледката предизвикваше съл­
зи дори у самите камъни на града! Деца се разделяха от бащите си
и братя от родни братя, защото не се отвеждаха всички заедно, та
да се утешават поне, като се виждат, а едни, които се отличаваха по
род, по богатство и по красота на лицето си, се заточаваха, а други се
оставяха. Ония дни бяха дни на плач! Защото има ли нещо по-горчи-
во от преселението и по-тежко от разлъката с родни, отколкото спо­
менът за родината и за своите, който винаги пробожда сърцето като
с жило? Ето защо те се прегръщаха един друг, целуваха се, проща­
ваха се. С риданието си огласяха местността.

198
 ПРЕСЕЛВАНЕ НА ПЛЕННИЦИ
В ОКОЛНОСТИТЕ НА ОДРИН И ЦАРИГРАД

Сведение на византийския хронист Дука. — Вж. Н. То­

доров, Положението, с. 13—14.

Когато Мурад II обсадил едно от укрепените градчета, самата

крепост не се предала. Народът от паланките и полските села се
намирал извън крепостта. Там имало и друг защитен пояс извън кре­
постта, който ги пазел, но докато крепостта била яка, външното ук­
репление не било дотолкова здраво. Клетвопрестъпникът приел с
клетви капитулацията на жителите и след като я приел, отвел ги
почти всички в плен. А крепостта не се предала. И тъй като се върнал
в София, той тръгнал оттам и отишъл в Одрин заедно с плячката.
Там той подарил половината от нея на военачалниците и на съратни­
ците си. А самият той взел половината пленници и ги изпратил да се
заселят в паланките около Цариград. Частта, която му се паднала,
се състояла от четири хиляди мъже и жени.

ПОРОБВАНЕ И ПРЕСЕЛВАНЕ НА ЖИТЕЛИ

НА ВАРНА И НЕСЕБЪР

1 ‘ Из Месемврийската хроника. — Вж. Писахме да се знае,

с. 275.

В година 1397 турците превзеха Месемврия [дн. Несебър] и го

[населението] преселиха в Чимос [вер. дн. с. Ахелой].
В година 1399, индикт 7, на 2 февруари, в деня петък, Варна
бе заробена от безбожните татари.

ИЗСЕЛВАНЕ НА ЖИТЕЛИ НА ОХРИД

В ЦАРИГРАД

Приписка към пролог от Хлудовата библиотека. — Вж.

И. Иванов, Български старини из Македония, С., 1931,
с. 44. .

В годината 6975 [1467]. В тази година цар Мехмед преселил ох-

ридчани. Месец октомври, в деня на свети Киприян и Юстина.

ПРЕСЕЛВАНЕ НА ЖИТЕЛИ НА СКОПИЕ В КОНЮХ

[ДН. ЕЛБАСАН, АЛБАНИЯ]

Приписка към богослужебна книга от XIV в. — Вж. Й.

Иванов, Български старини из Македония, с. 115.

В годината 6975 [1467] преселиха от град Скопие 15 къщи у Ко-

нюх, месец май, 13 ден, у сряда.

199
 В годината 6975 [1467]. В тази година преселиха 15 къщи пра­
вославни християни, които нямаха никакво престъпление, ни вина,
в така наречения гр. Конюх в албанската земя, който беше съграден
от царуващия тогава цар Мехмед.

ПРЕСЕЛЕНИ ЖИТЕЛИ
ОТ^СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ
Из описа на феодалните владения в Никополския санджак
от 1479 г. — Вж. Турски извори за българската история,
серия XV—XVI, т. II, С., 1966, с. 181, 245 и 255.

С е л о К а л у г е р о в о , с друго име Плужна [между Велико

Търново и Севлиево, изселено след Освобождението]. От това село
26 души бяха отвлечени в Цариград.
С е л о Р у п ч а [неустановено], което поначало е било тимар
на кадията на Рахова. Откакто неверниците [вер. полско-унгарските
войски през 1444 г.] пристигнали във Варна, жителите му се разпръс­
нали.
С е л о Ц и б р а [Горни Цибър, Ломско], раята му е била от­
карана в Цариград.

РАЗПРЪСНАТИ И|ПРЕСЕЛЕНИ ЖИТЕЛИ

ОТ СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ
Из описа на тимарския регистър от 1479—1480 г. — Вж.
Турски извори за българската история, серия XV—XVI,
■ . т. II, с. 137 и 147.

С е л о Б р а н и ц и [вер. с.Бранковци, Видински окр.]: Поради

това, че жителите на споменатото село бяха определени за крепостта
Северни, те се пръснали. Били готови да се запишат в града и селата.
С е л о С к о м и н а [вер. с. Скомля, Белоградчишко]: дома­
кинства — 5. Споменатите петима души неверници по време на Коджа
Салих били заселени в мезрата на име Породим. Поради това, че се
намираха заедно с неверниците от Скомина в споменатата мезра, те
не бяха изселени. Сега въпросните петима неверници живеят пак в
Породим, но тъй като са записани за жители на Скомина, и сега се
записаха пак в Скомина. Другото население на Скомина беше отка­
рано в Истамбул: къщи — 52, вдовици — 5.

ПРЕСЕЛВАНИЯ НА|ЖИТЕЛИ В ОСМАНСКАТА

ИМПЕРИЯ
Из пътеписа на французина Пиер Белон от 1547 г. — Вж.
Френски пътеписи, I, с. 106.

Когато турчинът завладява някоя провинция, той подкарва се­

ляните из селата и ги праща да-ге заселват, като котпии а обработват

200
запустелите места около Константинопол или другаде. Няколко пъ­
ти, когато съм минавал насам-натам край брега на Черно море из
такива села, се е случвало да чувам пет или шест различни християн­
ски езика в различните села.

ПОРОБВАНЕ И^ПРЕСЕЛВАНЕ 'НА ХРИСТИЯНСКО

НАСЕЛЕНИЕ

Приписка към богослужебна книга от манастира «Св.

Павел» в Света гора. — Вж. Писахме да се знае, с. 67—68.

В лето 1598. И беше в тия времена скръб и тъга, като че ли Хри­

стос евангелието сказваше. И тогава повдигнаха се турците с огромно
множество агарянски воине: татари, перси, черкези, скити и не е
възможно да се преброи тогава събраното войнство, което се повдиг­
на от източните страни срещу унгарците; и превзеха там няколко
града, и поплениха, и поробиха унгарската земя. И тогава се въз­
върнаха и иззимуваха в сръбската земя, и тогава дяволът, като не
претърпя тишината всред християнския род, повдигна безбожните
и люти татари. Оле тогава какви скърби изпита тази земя! Вкратце
ще ви изрека: села и градове палеха, и църкви много опустяха, и
свети икони изкрадоха, и светите места оскверниха и изкопаха, и
тогава в лютото зимно време мнозина влачени голи по земята бяха»
едни бяха съсечени, други стреляни. И не остана място, където мърт­
ви да не лежаха — и бродове, и долини, и върхове, и поля, всичко бе
изпълнено тогава с мъртви тела. Други в чужда земя бяха водени и
разпръсквани. Бе тогава горко ридание и плач, един от друг ги раз­
деляха, брат от брата, син от баща. И чуван бе горък плач и ридание.
Горко нам и уви, казваха, по-добре един гроб всички нас да беше
приел, отколкото отвеждани да бъдем в чужда земя, горко ридаеха
и се оплакваха един на друг. И беше запустение на тая земя. Поред
каквото видях и слушах, но вкратце изразих.

НАПУСНАТИ СЕЛА ПРЕЗ XVII В.

1
Из краткия регистър за джизието във вилаета Созопол от
1626 г. — Вж. Р. Стойков, Болгарские деревни и их
население в кратких реестрах, джизье XVH в., Восточ-
нме источники по истории народов юго-восточной и цен-
тральной Европа, т. II, М., 1969, с. 223.

Каза Ислимийе [Сливен]: Село Хафиди — напуснато, село Д и­

ване Муса — напуснато, село Мурадкьой — напуснато, село Драгил—
напуснато, село Данишмендлу — напуснато, село Гермелик — на­
пуснато, село Омур бег — напуснато,.село Мокренджик — напуснато,
село Садево — напуснато. *

201
 . ... 2 ■- ■- • v
Из краткия регистър за джизието на пришълци в НикО-
полския санджак от 1631—1632 г. — Вж. Р. Стойков,
цит. съч., с. 226—228.

Каза Поломийе [Лом]: Село Средогрив, напуснато — 13 къщи. . .

Каза Враца: Село Ребърково, напуснато — 15 къщи; село Вла-
сатица, напуснато — 10 къщи. . .
Каза Плевен: Село Одунец, напуснато — 2 къщи. . .

3
Из краткия регистър за джизието във вилаета Кюстендил
от края на X V I I в. — Вж. Р. Стойков, цит. съч.,
с. 235.

Каза Кюстендил: Село Гращица, отдавна напуснато — 4 къщи;

село Гирчевци, отдавна напуснато — 3 къщи; село Страдал, отдавна
напуснато — 15 къщи; с. Търсино, отдавна напуснато — 2 къщи;
село Соковци, отдавна напуснато — 4 къщи; с. Търновлево, чифлик,
отдавна напуснато — 3 къщи.

ОТВЕЖДАНЕ НА БЪЛГАРИ В ПЛЕН СЛЕД

ЧИПРОВСКОТО ВЪСТАНИЕ

1
Из писмо на Г. Пеячевич, писано в Крайова на 28 декем­
ври 1725 г. — Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 104.

: И тъй българският народ, като се надигна от четирите споменати

града Чипровец, Копиловец, Желязна и Клисура, нападна града
Кутловица [дн. Михайловград], отгдето прогони неприятелите, след
като изби мнозина от тях. . . Те [въстаниците] завързаха ожесточено
сражение, без да имат подкрепа отникъде. Няколкото хиляди не можа­
ха да издържат напора на неприятелите. Поради това бяха избити
заедно със своите семейства, а други бяха отведени в робство. Тогава
най-много от всички пострада семейството на [Иван] Станиславов. . .
Осем души сродници на това семейство бяха отведени в плен, за пет
от които и до днес няма никакво известие, а трима от тях това се­
мейство откупи от варварите със свои собствени средства.

2
Из писмо на Г. Пеячевич, писано в Крайова на 3 януари
1726 г. — Пак там, с. 104 —105.

Защото след оттеглянето на императорската войска към Белград

българи и албанци бяха обградени от силна турска войска. Много от
тях бяха избити, а други отведени в робство. . . Споменатият Иван
Станиславов, който предвождаше останалите заедно с брата си Ми­

202
хаил Станиславов, не само претърпя неоценима загуба на всйчките
си движими и недвижими имущества, но загуби с голяма болка и
пет души от своето семейство, а именно: Габриела, Анастасия, Пет-
ронила, Ана и Лучия, които бяха отведени от турците в плен.

3
Из летописа на Блазиус Клайнер от края на XVII век. —
Пак там, с. 105.

И тъй турците, като пристигнали при четирите католишки се­

лища, сиреч Чипровец, Копиловци, Желязна и Клисура, излели ця­
лата си ярост върху беззащитните и поразени от уплаха българи и с
нечувана жестокост избили повечето от възпрепятствуваните да из­
бягат, без разлика на пол или възраст, а други отвели в тежко роб­
ство. . . Достатъчно е да се каже, че от почти 500 чипровски рода,
от почти толкова копиловски рода, от 300 рода от Желязна и 80 кли-
сурски рода едва една трета част се спасила чрез трудно бягство; от
всички духовници, чийто брой, ако и да не е отбелязан, но се предпо­
лага, че са били най-малко 50 или 60, се спасили само 14, а всички
други, монаси и свещеници, или погинали, или били отведени в роб­
ство, по-горчиво от самата смърт.

4
Из писмото на Антон Стефанов до Източната конгрега-
ция в Рим от 30 януари 1689 г. — Пак там, с. 106.

Голям брой от католиците, почти четвърт от мъжете, са вече из­

бити, едни от турците, а други от разбойниците. . . От жените малко —
две или три са убити, но повечето са откарани робини. Сега в плен се
намират повече или по-малко от около 800 лица измежду нашите
католици: жени, момичета и момчета, между които ще да има трима
или четирима мъже. . . Всички тези наши католици от Чипровец и
от околните места са осъдени от турците и гдето могат да ги хванат,
убиват гп или ги заробват. . .
Превъзвишени господине, намирам се в извънредно голяма мъка,
тъй като моите племенници и племеннички, всичко осем души, се
намират в робство в ръцете на турците, без да има възможност да бъ­
дат откупени.

- ' 5 . ;
Из писмо на Антон Стефанов от 30 януари 1689 г. — Вж.
Христоматия по история на България, т. I. Съст. Ал. Бур-
мов и П. Петров, С., 1964, с. 407. Превод от италиански на
Ж- Николова.

Бедствията на настоящите войни причиниха големи вреди и раз­

рушения на бедните католици от моя роден край Чипровец и на окол­
ните земи, гдето всичко заедно с манастирите и църквите беше под­

203
ложено на огън и меч за пълно отчаяние. . . Всички тези наши като­
лици от Чипровец и от околните села бяха осъдени от турците и нав­
сякъде, гдето успяваха, те ги залавяха, убиваха или ги вземаха роби.

ОТВЛИЧАНЕ И ПОРОБВАНЕ НА БЪЛГАРИ

ПРЕЗ 1689 Г.

1
Из съчинението на османския историк Силяхдар от края
на XVII век. — Вж. Б. Цветкова, Хайдутството, с. 270—
. 271.

Оттам [от Качаник османската] армия се насочила към Прищина,

Призрен, Ипек с избиване на много неверници и плячкосване на
имуществата им. Предалите се немски и унгарски воини са били
пощадени, но хайдутите били избивани. Жените и децата били взе­
мани като пленници, имотите им оплячкосвани. Навсякъде около се-
демдесет-осемдесет немци и унгарци са бивали пощадявани, но хай­
дутите — избивани, а семействата им — вземани в плен. . .
[В Ниш] майка му [на Страхил войвода], жена му и едно момиче,
които били вътре, бяха заробени и бяха подарени на един бюлюкба-
шия от храбрите арнаути.

2 '
Приписка от 1690 г. —ТВж. НЛТодоров, Положението, с.
106—107.

Имаше голяма война и пленение по цялата сръбска земя. Нем­

ците и маджарите дойдоха до Щип, близо до Дупница [дн. Ст. Д и­
митров], турците побягнаха, но пак се върнаха и ги прогониха отвъд
Дунава. Ох, ох, ох! Горко ми! Лют страх и беда беше тогава, разде­
ляха майки от чада и синове от бащи. Младите заробваха, а старите
посичаха и давеха. Тогава човеците призоваваха над себе си смъртта,
а не живота — поради проклетите турци и татари. Горко ми, люта
мъка!

ПОРОБЕНИ МЪЖЕ, ЖЕНИ И ДЕЦА

ВЪВ ВИДИНСКО

Из протокол на видинския кадия от 1717 г. — Вж. Ру­

. мелийски делници, с. 313. Превод от османотурски на Ст.
Андреев.

[Бунтовниците] образували дружина с коли на [едно] място,

което се намирало на 8—9 часа път от Видин. Главатари на укрепи­
лите се проклети хайдути [били] корабните капитани Георги, Фили-
мот и Димитрие,. . . [които] сплашили живущите [там] раи с цел да
ги разбунтуват. . . За щастие на аяните и жителите срещу тези през­

204
рени [хайдути] от Видинската крепост и от Лом паланка пристигнали
200 души юнаци мохамедани. В настаналия бой и клане с помощта на
всевишния бог били заловени живи споменатият капитан на кораб
Георги, двамата известни главатари и 25 души други неверници.
Споменатите капитани на кораби Филимон и Димитрие заедно с око­
ло 60 души неверници били изклани, а намиращите се в победената
дружина 150 души жени и деца — заловени, пленени и оковани във
вери ги .. .
Писа [ми] и поиска разрешение за използуване на заловените
живи 25 души неверници при почистване на видинските ровове. З а ­
сега [може] да се използуват за споменатата работа.

ПОРОБВАНИЯ в ПИРОТСКО и нишко

Приписка към дамаскин от Копривщица. — Вж. Писахме

да се знае, с. 96.

В лето 1737, когато царуваше в Цариград турският цар Махмуд

поганец, беше робство и пленство по Шаркьой [дн. Пирот] и Ниш и
тогава имаше голяма ненавист срещу християните и накараха раята
да сее по 380 кила жито. Писа поп Ламбо от Копривщица.

ОТВЛЕЧЕНИ И ПРОДАДЕНИ ЖИТЕЛИ

НА РАЗГРАД

Султанска заповед от 1759 г. — Вж. Н. Тодоров, Положе­

нието, с. 99.

От съдържанието на този мой украсен с височайшите ми царски

знаци императорски акт, който ще ви пристигне там, вие ще узнаете
обстоятелството, че голяма мюсюлманска въоръжена тълпа, съставена
от жителите на село Юнузабдал [дн. с. Йонково, Исперихско], Де-
лиорманска нахия, Разградска каза, Никополски санджак, била на­
паднала град Херазград [Разград], като ограбила всичкия имот на
населението там, особено на бедната рая. Казаната тълпа е посегнала
на честта, имота и живота на населението, което кански е пропищяло
от нея. Особено са се отличили лицата: Кара Мемиш, брат му Кьор
Сюлейман, разградчанинът Кел Мехмедоглу Осман и техните друга­
ри и съмишленици.
Тези мръсни разбойници не стига, че убивали мирната рая, гра­
бели и обирали нейните имоти, отвличали жени и деца, но още си
позволявали против предписанията на свещения шериат да посягат
на честта на жените рая и да ги изнасилват. Освен това сн позволя­
вали да продават на пазарищата като добитък жените, момите и де­
цата на раята, и то с цел да вземат от тяхната стойност един вид ха-
рач за буйство и беззаконие. С една реч, тези разбойници са нанесли
такива огромни загуби на бедното мирно население, щото не е оста­

205
нало от тях непокътнато и неразрушено нищо свето и недосегаемо.
Всичко било разрушено с огън и меч. Всичко било ограбвано и пляч-
косвано от зверските действия на тази безжалостна и дива сган.

КЪРДЖАЛИИ ОТВЛИЧАТ В ПЛЕН ЖЕНИ И ДЕЦА

' Османотурски документ от 1799 г. — Вж. Румелийски дел­
ници, с. 205. Превод от османотурски на М. Калицин.

След това [кърджалиите] разрушили всички кази и касаби, кои­

то вече не били в състояние да се отбраняват и защищават, и отвлекли
жени и деца.

БЪЛГАРИ, ПРЕСЕЛЕНИ В ОКОЛНОСТИТЕ НА ЯНИНА

Из пътеписа на французина Франсоа Пуквил от 1798—

1801 г. — Вж. Френски пътеписи, I, с. 446—447.

Населението на Вонила [на юг от Янина] се състои изцяло от

българи, управлявани от ага, назначен от Али паша. По-голямата
част от тези нещастници са били откъснати от своите огнища заедно
със семействата им от Али паша по време на похода му срещу Осман
Пазвантоглу. Преселени от студените планини на България под едно
по-милостиво слънце, те постепенно се приспособяват към други
порядки, въпреки че още пазят своите обичаи и език. Сред жените им
се срещат такива хубавици, които учудват със своето благородство
и изящество, присъщи въобще на лицата от женски пол у този народ.
Мнозина българи говорят вече гръцки, но основната част от насе­
лението ще запази своите черти, които винаги ще го отличават от
албанците.

БЪЛГАРИ, ПРЕСЕЛЕНИ В МАЛА АЗИЯ .

В НАЧАЛОТО НА XVIII ВЕК

Из пътеписа на френския дипломат Ж- М. Танкоан от 1807

г. — Вж. Френски пътеписи, II, с. 55—58.

Тръгнахме при изключителна жега, която ни се стори още по-

непоносима, защото, като напуснахме бреговете на залива, за да
навлезем навътре, местността стана гола и открита. Но за наше го­
лямо задоволство намерихме няколко хубави сенки и рано пристиг­
нахме в Къз-Дервенд [в областта на Бруса], след като изминахме
седем левги и половина.
Бяхме приятно изненадани, като открихме в това село жени,
които се движеха с открито лице, и мъже, чиито нрави странно про-
тиворечеха на азиатските изобщо. Открихме също носии на жите­
лите от бреговете на Дунава и чухме славянски език в местност, в
която бихме го сметнали съвсем чужд. Някои сведения скоро ни да­
доха обяснението на това откритие. Жителите ни разказаха, че са от

206
български произход и че селото им е било основано преди почти един
век от бащите им, изселили се и дошли да търсят в Азия щастието и
спокойствието, което не са могли да намерят в родината си. Тяхното
прилежание и това на потомците им скоро довело до разцвет тази
малка република, всичките жители на която изглеждаха щастливи
и доволни. Атмосфера на охолство и благополуцие цареше във всички
къщи, в които намерихме най-сърдечно гостоприемство. Ако е вярно,
че леността е майка на всички пороци, те трябва да са рядкост в Къз-
Дервенд. Всичките му жители, мъже и жени, бяха заети в полезни
работи: почти всички жени предяха коноп и ние научихме, че коно­
пеното семе е най-голямото богатство на домакините ни и главният
им предмет на търговия.
Жителите на това село са християни, източноправославни. При
нашето идване те не проявиха нито подозрение, пито ревност. Жените
им са хубави и добре сложени и с тях ние можахме да разговаряме
така свободно, както с мъжете им.

МАСОВО ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ
НА ЗАРОБЕНИ ЖЕНИ И ДЕЦА
Из донесението на битолския кадия до каймакамина на
Румелийския еялет от 15 февруари 1833 г. относно подле­
жащите на освобождаване гръцки пленници. — Вж. Тур­
ски документи за македонската исторща, т. V, с. 69.

По време на неотдавнашното въстание на гръцкия народ със

света фетва и с царска заповед се даде позволение да се пленяват
техните деца и жени. Издадената до Ваше каймакамско превъзходи­
телство наредба за освобождаване и връщане в техните родни места
на заловените пленници от гръцка народност, които до този момент
не са се украсили със славата на исляма, стигна в съда на гр. Бито­
ля. . . Извърши се проверка в гр. Битоля и се намери една жена от
Мисолонги — християнката Мария, дъщеря на Стамули. Доведена в
съдебното заседание, предложи й се да приеме исляма, но тази по
никакъв начин не искаше да го приеме, та съобразно с височайшата
заповед споменатата християнка се освобождава и пуска, поради кое­
то е необходимо да се изпрати в своето отечество.

ОТВЛЕЧЕНИ И ПОРОБЕНИ БЪЛГАРИ

ОТ ЛУДОГОРИЕТО
Из бележките на поляка Чайка Чайковски за 1842 г. —
Вж. К ■ Суходолски, Българите в неиздадените мемоа­
ри на Чайка Чайковски (Садък паша), СбНУК, X, 1894,
с. 439.

Ние видяхме със собствените си очи как една чета турци в Де-
лиорман нападна едно българско село и завлече жени и деца, след
което ограби всичко, което можеше да влече със себе си.

207
 ОТВЛИЧАНИЯ И ПОРОБВАНИЯ НА БЪЛГАРИ
ПО ВРЕМЕ НА НИШКОТО ВЪСТАНИЕ

1
Из оплакването на българите от областта на Ниш, Пирот,
Лесковац и Прокупле, изпратено до сръбския княз Ми­
хаил, до руския генерален консул в Белград и до комен­
данта за белградската крепост, от 1841 г. — Вж. Н. То­
доров, Положението, с. 192.

Пашата, който ни обяви за бунтовници, като се свърза с потисни­

ците, допуска нашите села да бъдат опожарявани, нашите жени и
деца да бъдат отвличани в робство и така по-голямата част от нашите
братя по вяра да бъдат унищожавани, преди нашите оплаквания да
стигнат до знанието на султана.

2
Из доклада на сенатора М. Радойкович до сръбската Ди­
рекция на външните работи, от 29 април — 11 май 1841
г. — Пак там, с. 194— 198.

Пашата накарал сердарнте си да му доведат снахата на някой си

Йока от Освинце, държал я при себе си 40 дена и после я оставил на
своя капелмайстор, един циганин, при когото още се намира. Макар
и да избягала два или три пъти, тя за съжаление била постоянно връ­
щана на турците. . .
Неговите [на бюлюкбашията] хора били отвлекли през изтеклата
зима две момичета, едното от които било освободено от брат си, а
другото още се намирало при бюлюкбашията, защото тогава от къщи
отсъствували и бащата, и братята. По-късно то било принудено да
приеме исляма и било отведено в Албания. Тогава братът на това
момиче, за да отмъсти, искал да погуби бюлюкбашията, обаче дру­
гите не му позволили. Затова, когато охранявал заедно с другите
казания бюлюкбашия, той се върнал и запалил участъка, като ка­
зал: «Когато «зет ми» отвлече сестра ми от къщи, той запали къщата;
сега пък и аз искам да си отмъстя. . .»
Жени, девойки и деца са взети масово в плен. А когато две де­
войки, които яздели на кон, не могли да настигнат другите, те ги
насекли на късове и ги оставили да лежат на пътя.
През време на плячкосването един турчин взел със себе си в
Нищ една девойка. Тя, като видяла един християнин в Ягодинската
махала, помолила го, ако може, да я откупи. Християнинът предло­
жил на турчина за нея 500 пиастъра, но турчинът отговорил, че той не
бил глупав и нямало да му продаде девойката и за 5000 пиастъра, за­
щото му трябвала лично за него. Спрямо пленниците турците върше­
ли всички възможни жестокости, например опозорявали жени, мо­
мичета, та дори малолетни деца, някои от които избивали, а други
отвеждали в робство. . . .
Пашата чрез свои помощници непрекъснато карал да му водят

208
през нощта девойки и млади жени измежду намиращите се в Ниш хрис­
тиянски пленници. След като задоволявал желанието си и ги изнаси­
лил, на сутринта пак ги пущал. Така например пашата накарал стра­
жата да му доведе миналия петък едно момиче, което и досега не е
пуснал. Примерът на пашата бил следван и от гавазите му, които
упражнявали над момичетата и младите жени такива насилия, че
дори и след един век хората, които ще четат това в историята, ще
трябва да се стъписват пред извършваните в сегашно време жесто­
кости. . .
3
Из официалното съобщение на сръбския директор на външ­
ните работи Георги Протич до австрийския консул в Бел­
' град Атанаскович от 9 юни 1841 г. — Пак там, с. 200.

Нишкият паша престана да продава пленниците, както правеше

по-рано. Обаче, както казахме, той държи в Ниш много селяни плен­
ници, между които се намира и една жена. Турците са много жадни
за жени и когато някоя им хареса, те я отвличат.

4
Из доклада на руския анкетьор Кодинец от 19 август 1841
г. — Пак там, с. 201.
В разни окръзи те [турците] запалили близо 225 български села,
по-голямата част от които били напълно унищожени. Много жители
умрели от жестока смърт, жените и децата били отвлечени в робст­
во, а имотите им — ограбени. . .

ОТВЛИЧАНЕ НА БЪЛГАРИ В РОБСТВО СЛЕД

ВЪСТАНИЕТО В 1850 Г.
Из впечатленията на френския професор Сиприен Робер,
прекарал няколко години сред южните славяни. — Вж.
Н. Тодоров, Положението, с. 216.
Победители във всичките схватки, мохамеданските спахии за­
почнаха да обикалят селата, на брой повече от 200, които бяха взели
участие във въстанието. Настана опустошение, достойно за най-
варварските времена. Нищо не беше пощадено — нито пол, нито въз­
раст. Всичко младо беше отведено в робство, в ястребовите гнезда на
балканските спахии.

ОТВЛЕЧЕНИ ЖЕНИ И ДЕЦА В ЛОВЕШКО

Сведение на унгарския учен Ф. Каниц. Вж. F . K anits,
Donau-Bulgarien, II, р. 152.

Лятото на 1877 г. донесе лоши дни за българите от Торос [дн.

Лазар Станево, Ловешки окръг]. Техният живот и съществование бе

209 14 По следите па насилието, паси I

силно застрашен от мюсюлманските им съселяни и от черкезите,
живущи наоколо. През средата на октомври един малък ариергард
освободи около 700 християнски жени и деца от лоши обноски и ги
съпроводи през Турски извор [дн. Български извор] до Ловеч, къ-
дето бяха настанени добре.

ЧЕРКЕЗИ ОТВЛИЧАТ ЖЕНИ

ОТ ВРАЧАНСКО В ПЛЕН

Из книгата на F. Kanitz, Donau-Bulgarien, II, р. 255.

Още доста пъти, за последен път през 1876 и 1877 година, върху
Враца и неговата околност се струпаха подобни тежки изпитания.
На мястото на жадните за плячка кърджалии се явиха не по-малко
алчните и жестоки черкези. Цели селища бяха изгорени, оказващите
съпротива — убивани, техните дъщери или сестри на групи бяха
превеждани през Балкана, за да бъдат продадени в Азия или предо­
ставени на притежателите им за задоволяване на техните полови
нужди.

ОТВЛЕЧЕНИ ДЕВОЙКИ ОТ КАВАРНА

Сведение на унгарския учен Феликс Каниц, отнасящо се

към лятото на 1878 г. — Вж. F. K anitz, Donau-Bulgarien,
III, р. 229.

Не е известен и точният брой на девойките, отвлечени от тата­

рите, но се приема, че тяхното число е около 50. Едно от момичетата
е успяло да избяга от похитителите си и пристигна в Балчик в окая­
но състояние.

ОСУЕТЕН ОПИТ ЗА ОТВЛИЧАНЕ НА 825 ЖЕНИ И

ДЕЦА ОТ КАВАРНА ПРЕЗ 1878 ГОДИНА
Из писмото на варненския окръжен управител Драсов до
министъра на вътрешните работи от 5 октомври 1889 г.
Вж. ЦДИА, ф. 176, on. 1, арх. ед. 360, л. 1.

Според сведенията, които имам, варненският жител г-н Васи-

лопуло, който е холандски вицеконсул, е направил някои благодея­
ния на християните, изобщо на някои българи, в частност през Р у­
ско-турската война, когато българите и християните в Турция бяха
преследвани и убивани от турците. А именно от градеца Каварна са
били докарани тук 825 души жени и деца, голи и боси, за да ги из­
пратят в Турция, и благодарение на ходатайството на споменатия
Василопуло пред коменданта Хасан паша тези нещастници са били
върнати от парахода и по настояването и грижите на същия Васило­
пуло са били настанени в гръцките училища тук, гдето ги е и хранил

210
известно време. Същият Василопуло е спомогнал да се отърве от
обесване един български поп, Константин, и един селянин, които
били обвинени, че са комити. За тези човеколюбиви дела г-н Васило­
пуло е бил награден от руското правителство с орден «Св. Ана», а
от гръцкото — с този на «Спасителя».
[С второ писмо от 31 октомври 1889 година се съобщава, че на­
граждаването е станало лично от княз Дондуков-Корсаков, и се хо-
датайствува за награждаване със съответен български орден.]

СПАСЕНИ БЪЛГАРСКИ ДЕЦА, ОТВЛЕЧЕНИ ПО

ВРЕМЕ НА ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА В
’ ЦАРИГРАД И АНАДОЛА
Доклад на м-ра на финансите Г. Д. Начович до княз А л,
Батенберг от 27 август 1879 г. — Вж. «Държавен вестник»,
год. I, бр. 6 от 8 септ. 1879 г.

По време на войната през 1877 г. много от мохамеданските жи­

тели на България и особено черкезите, които напускаха жилищата си
пред руските войски, грабеха български деца и най-вече млади де­
войки и ги отвеждаха в Цариград и Анадола с несъмнената цел да
ги продадат там като роби и робини. Такива човешки жертви трябва
да възлизат на повече от хиляди, като се имат предвид безбройните
оплаквания на бащи и майки, особено от Южна България, за изгу­
бените им деца.
Една значителна част от тези жертви, които бяха задържани в--
Цариград, имаха щастието да намерят един избавител, надарен с
извънредни християнски добродетели. Този избавител беше цари­
градският жител г. Ст. Спануди, който неуморно и с излагане на жи­
вота си е ходел предрешен от джамия на джамия между турските
бежанци и от харем на харем, където вече е имало продадени деца,
за да търси тези невинни жертви на безчовечните обичаи, и е сполу­
чил да избави повече от двеста такива деца. Тази негова християн­
ска преданост е засвидетелствувана не само чрез европейския печат,
но още и чрез българската община в Цариград и чрез Екзархията.
[По-нататък се съобщава, че Ст. Спануди е бил принуден да на­
пусне Цариград и да се завърне в България, което е довело до се­
риозни финансови затруднения. Накрая се ходатайствува да му бъде
отпусната една сума като еднократно възнаграждение.]

211
 Б. ЕНИЧАРСТВО

НАЧАЛОТО НА ЕНИЧАРСКИЯ КОРПУС

Из хрониката на Ашик паша заде. Откъсът е взет от Fr.

Giese, Die altosmanische Chronik des Asik paja zade Leip­
zig, 1929, c. 50. Превод на Стр. Димитров.

' Един ден един учен, Кара Рустем, казал. . . на везира. . . защо
не се взема законната петинка от пленниците. . . Джандарли Кара
Халил [велик везир] докладвал на [султана] Мурад и било решено:
поставили Кара Рустем в Гелиболу [дн. Галиполи], за да взема от
всеки пленник по двадесет и пет акчета. . . Това било съобщено съ­
що и на Гази Евреноз [един от най-видните турски военачалници].
Казали му: «От всеки пет изкарвани при набезите пленници вземай
по един.» От ония, чиито пленници не са пет, вземай по двадесет и
пет акчета. Съобразявайки се с този ред, Евреноз също назначил
един кадия и събрал много момци, които изпратил на хана [султана].
[Джандарли Кара] Халил казал: нека тези да ги дадем на тюрките
да ги научат на турски език и тях също да ги направим войници. И
наистина станало, както той казал. С всеки ден те се умножавали и
станали напълно мюсюлмани. След като били използувани за
работа известен брой години между тюрките, те били изпратени в
двореца. Там им сложили бели калпаци и им турили името еничари.
Ето в това време се създало еничарството.

ОПУСТОШЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ ПО ВРЕМЕ

НА ОСМАНСКОТО ЗАВОЕВАНИЕ
И ВЗЕМАНЕ НА МЛАДЕЖИ ЗА ЕНИЧАРИ
Из Дряновския препис (1836 г.) на Паисиевата «История
славянобългарския», л. 119-6 — 120-а. Ръкопис в НБКМ.
Материалът е предаден от М, Стоянов.

След смъртта на Мурад стъпи на престола син му Баязид. Той

събра много войска и отиде в Търново и го превзе в лето 6901 [1393].
Ах, тогава беше неутешим плач български и воздихание, когато се
поселиха чедата агарянски. Тогава [султан Баязид] избрал много
народ млади момци, грабел ги със сила и ги събирал в Одрин, и ги
записвал все млади еничари турски. И така тогава християните има­
ли голям плач и въздишане. Първо, плакали заради царството и,

212
второ — за сЕоите обични чеда. Ах, голяма жалост и тъга! Турците
избирали най-красивите черкви и ги превръщали в проклети джа­
мии и така отнели най-добрите места, големите къщи, нивите и ло­
зята и много имения.

. НАЧАЛО НА ЕНИЧАРСКИЯ КОРПУС

Из съчинението на М. Нешри (XVI в.). — Вж. Мехмед

Нешри, Огледало, с. 75.

Един ден отКараманската земя дошъл един учен човек на имеКара

Рюстем. Това е онзи Кара Рюстем, който навремето превзел Гелибо-
лийското пристанище. . . По същото време Хайредин паша бил ка-
дъаскер. Кара Рюстем му рекъл: «Ефенди, ти защо прахосваш това
голямо султанско имане?» «Какво имане прахосвам?» — попитал
кадъаскерът. Кара Рюстем отвърнал: «Като воюват за вярата, пра­
воверните вземат роби. По божия повеля една петина принадлежи
на господаря.»
Кадъаскерът съобщил това на султан Мурад Гази, а той заповя­
дал: «Ако е такава божията воля, нека от днес нататък вземат [пе­
тина]!» Тогава кадъаскерът извикал Кара Рюстем и му казал: «Гос-:
подарят заповяда, ако е воля божия, да вземаш!» Тогава Кара Рю-'
стем седнал и захванал да взема по 25 акчета на роб от всеки, който
идел да премине пролива. Така първият, който въвел тази работа,
бил ученият Кара Рюстем от Караман. Ама по онова време там се
вземали пари за петината. А сега, след като съберат едната пета част
на самото място на пленяването, отделно вземат такса за премина­
ване върху всеки роб. Като знаят, че на пристанището събират пари
за робите, не ги водят там, а ги изпокриват из разни места.
След това поръчали на [пълководците] Гази Евреноз и на Лала
Шахин на пет глави пленени при набега роби да вземат по една за
падишаха. А ако робите не са пет, за всеки роб да се вземат по 25
акчета. И за да има ред, определили по един кадия. Нарекли тези
кадии «акънджийски».
По този начин събрали много момчета и ги завели при Мурад хан
Гази. Чандарлъ паша казал: «Нека ги дадем в турски [къщи]. Хем
ще станат мюсюлмани, хем ще научат турския език. След туй ще ги
доведем да станат еничари.» Така и направили. От ден на ден енича-
рите се множели. Най-напред ги давали да служат по няколко го­
дини при турци, та хем научавали турски, хем ставали мюсюлмани.
След туй ги довеждали в Портата, налагали им белите чалми и ги
именували еничари.

213
 2
Из хрониката на османския историк Ходжа Хюсеин от
средата на XVII век. — Вж. А л. Маткдвски и К. Аручи,
Македони]'а и соседните области во хрониката «Беда-и
ул векаи» од Коца Хусеин (1328— 1491), Истори]а, 1979,
бр. 2, с. 142— 143.

След първата среща със султана и след взетото решение за уве­

личаване на военните сили [везирът] Алаудин паша и кадъаскерът
мевляна Кара Халил пак се срещнаха със султан Орхан и рекоха:
«Завладените места, които по-рано принадлежаха на неверниците, са
завладени със сила. Поради това и жените, и мъжете на тези земи ста­
наха ваши роби и всички са ваши слуги и слугини. И от логична, и
от шериатска гледна точка е допустимо от децата на немохамеданите
да бъдат мобилизирани няколко хиляди войници.»
Султан Орхан прие предложението и издаде декрет за формира­
не на еничарската войска. Споменатите избраха достатъчно немоха-
медански мурахик деца и ги нарекоха девширме. След това немохаме-
данските деца бяха предадени на разни местни аяни, занаятчии и на
раята, където учеха турски език, за да си служат по-нататък с него
<5ез мъчнотии. След няколко години децата бяха събирани на едно място
и бяха наречени джемиоглани. После децата бяха предавани на ени-
чарския одж акитака формираната нова войска се нарече еничари. Те
получаваха по едно акче дневно както в мирно, така и във военно вре­
ме и станаха достойни слуги на османската династия. След това спо­
ред [хадиса]: «всеки се ражда с ислямска предопределеност», те се
смесиха с привържениците на исляма и като се отказаха от идолопо-
клонството, от все сърце приеха ислямската вяра. Тъй като в своите
служби жертвуваха душата си и показваха [извънредно] геройство,
повери им се и пазенето на сърцето на империята, т. е двореца, както
в мир, така и във война. Някои от тях достигнаха и до степента на
най-високи функции и станаха емири и мирмирани. Някои от тях
достигнаха дори и везирство. Така Байрям паша и Кара Мустафа
паша станаха велики везири.

СВЕДЕНИЕ ЗА СЪСТАВА НА ЕНИЧАРСКИЯ

КОРПУС

Из пътеписа на френския рицар Жилбер дьо Ланоа от

1422 г. — Вж. Френски пътеписи, I, с. 48.

Споменатият султан на Вавилон има постоянно около 10 000

роби на разположение; държи ги като свои бойци, които воюват за
него, щом стане нужда. . . За отбелязване е, че посочените роби са
от чужди народности — Татария, Турция, България, Унгария,
Склавония, Влахия, Русия и Гърция — както християнски, така и
от други страни. Султански роби се считат само ако са купени с не­
гови (на султана) пари или са му дадени или изпратени като дар от
чужди земи.
214
 ЗАЧИСЛЯВАНЕ НА ЧАСТ ОТ ПЛЕННИЦИТЕ
В ЕНИЧАРСКИЯ КОРПУС

Из пътеписа на френския рицар Б. де ла Брокиер, минал

през нашите земи в 1432 г. — Вж. Бертрандон де
ла Брокнер, Задморско пътешествие, С , 1968, с. 89—
90.

А щом [турските войски] тръгнат да пленяват, от всеки петима

пленници той [султанът] вземал един по свой избор. . . Освен това и
много от робите, участвуващи във войните, са християни.

УТВЪРЖДАВАНЕ н а д е в ш и р м е т о
(КРЪВНИЯ ДАНЪК) в ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ

Сведение на францисканския монах Бартоломеус де Жано

от 1438 г. — Вж. Цв. Георгиева, Развитие и характер
на кръвния данък в българските земи, ГСУ, ФИФ, т. LXI,
кн. III, 1968, с. 45.

Освен това във всички области, градове и крепости, подчинени

на неговата [на султана] власт, които са повече от 1000, съществу­
ва данък да се вземат една десета част от момчетата християни, което
никога по-рано не се е правило. Вземат ги на възраст от 10 до 20
години, правят ги специални роби и стражи и което е още по-лошо —
мохамедани.

ОТВЛИЧАНЕ ДЕЦАТА
НА БАЛКАНСКИТЕ НАРОДИ ЗА ЕНИЧАРИ
Сведение на византийския хронист Дука. — Вж. Н. То~
доров, Положението, с. 12—13.

След това служителите на султана и властта, където видят някой

млад и силен пленник, купуват го на нищожна цена и го наричат пи­
томец и роб на държавата. Тия питомци султанът нарича нова вой­
ска, а на своя език — еничари. Като ги обърне в своето нечестие [в
исляма] и ги обреже, той ги нарича свои хора, дава им извънредно
много дарове и най-блестящи длъжности. Той полага за тях специал­
ни грижи, дава им всякакви други блага, дава им да ядат и да пият
заедно с него и проявява към тях любов като баща към децата си, и
то — към какви хора? — към козари, овчари, воловари и свинари,
синове на земеАелци и на коняри. От своя страна и те поради това
негово разположение са готови да жертвуват живота си за султана.
Дори нещо повече. За да не загубят почестите, които са получили,
те изтрайват във време на война със свръхчовешка издръжливост и
спечелват победата. . .
И тъй тази нова войска се увеличава всяка година и към единия
еойник се прибавят сто и един. Защото роби печелят роби и докарват
лови роби]на робите, като всички се наричат и са роби на султана.

215
Между тях няма нито турчин, нито арабин, но всички са деца на
християни: ромеи, сърби, албанци, българи, власи и маджари. Те са
безбожници и се наслаждават на сегашния си живот като свини на
зеленчуци. Подобно на кучетата, болни от бяс, те винаги хранят не­
примирима и смъртоносна вражда към своите сънародници. Защото,
както казахме по-горе, те послушно и лесно преминават от един сул­
тан към друг, стига само сегашният султан, както и предишният, да
бъде от потеклото на Осман, а не от друго. '

ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ОСМАНСКИТЕ

ВОЕНАЧАЛНИЦИ — ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ
ХРИСТИЯНИ

Сведение на византийския хронист Дука за речта на един

помохамеданчен османски пълководец, произнесена при
възцаряването на султан Мурад II. — Вж. Н. Тодоров,
Положението, с. 13.

Вие добре знаете — едни лично, а други са чували от родите­

лите си, — че още няма шестдесет години, или малко повече, от вре­
мето, когато османците, като преминаха Галиполския проток, за­
владяха цяла Тракия, подчиниха царството на ромеите и на сърбите
и ги принудиха да плащат данък. Но те покориха напълно и отвъд-
дунавските власи, маджарите и многочислените народи албанци и
българи, почти всички, така да се каже. Те така ги принизиха, та
не само техните данъци не стигат да покрият годишните вноски, кои­
то ни дават, но пращат раболепно и своите дъщери и синове при на­
шите първенци, търсейки милост и пощада, прекратяване на ужаси­
те и мир с нас. Но освен това османците, като събраха ловко и опит­
но от всички споменати народи тези, които са здрави и по-достойни
за това управление, и то повечето пъти нещастни, диви и непочитащи
единствения бог, проповядван от пророка, направиха ги благочести­
ви и щастливи, дадоха им санове и светли длъжности. От тях съм и
аз, както и по-голямата част от тези, които слушат това, що казвам.

ОБУЧЕНИЕ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА ЕНИЧАРИТЕ

Сведение на Яков де Промонторио де Кампис от 1475 г.,

прекарал 18 години в султанския двор като търговец, —
Вж. Управлението и приходите на султана, ИИД, кн.
IX, с. 9.

Е н и ч а р и , т. е. н о в а в о й с к а . Това са еннчарите на
господаря, роби християни, отречени [от вярата си], пленени от де­
тинство из разни земи, области и отечества, на около 15-годишна
възрасТг Такива всяка година пращат по 2500 в Турция по разни
места, под игото на строги учители, които ги карат да се отрекат, да
орат, да се изтезават и да сеят, колкото е възможно повече, та, така

216
 укротени, да бъдат скромни, яки и послушни. Те стоят под иго в
продължение на шест години. После господарят взема от тях 1500,
така укротени, и ги туря в числото на еничарите, а когато няма пляч­
ка, граби от поданиците си християнски деца до посочения горе брой
и ги праща под игото, както е изложено по-горе. И понеже всяка
година подновява 1500 еничари, то изтегля от тях толкова други и
подобни изтеглени после държи със заплата по 6—7 аспри на ден:
някои в двора като конна стража, някои праща за войници по кре­
постите или другаде. Всички са на коне. Тези в зависимост от това,
колко по-изпитани стават, растат по чин. Речените еничари са винаги
на брой 6000, всички пеши и не смеят под страх на смъртно наказа­
ние да яздят на кон. Имат над себе си 150 главатари на отряди, на­
речени яябаши, които ходят на коне и имат заплата по 10 аспри на
ден, а еничарите по 3—4 и не смеят да носят ботуши. Те имат всяка
година по една басмена дреха, по два лъка на всеки, по две ризи и
по една сабя. Всички имат от господаря шлемове и по една броничка,
лека, недобра, заедно с по един лък, стрели, сабя и щит. Помежду
им има около 650 тръбачи, в това число и топчиите, 50 майстори по
постройка на топовете. Тези 50 майстори имат заплата от 25 до 50
аспри на ден, което е добра заплата. И те също са роби на господаря,
както и горните.

ПОРОБВАНЕ НА ЧАСТ ОТ НАСЕЛЕНИЕТО

НА НОВО БЪРДСГПРЕЗ 1455 Г,

Из разказа на бившия еничарин Константин Михайлович

от Остравица, писан между 1497 и 1501 г. — Вж. Споме-
ник САН, т. CVH, Београд, 1959, с. 36—37.

След това султанът тръгна и обсади едно място, което се нарича

Ново бърдо, т. е. Сребърна и Златна планина, и го превзе, но посред­
ством договор, по силата на който им обеща, че ще им остави иму­
ществата им и няма да плени техните млади жени и младежи. А ко­
гато мястото се покори, султанът нареди да се затворят градските
порти и се остави отворена само една врата. Когато турците дошли
в това място, наредиха на всички глави на семейства, щото всеки със
своите слуги, с мъжка и женска челяд да излезе през вратата от града'
при рова, като остави цялото си имущество в къщи. И тук вървяха
един след друг. А султанът, стоейки пред вратите, отделяше младе­
жите на една страна, женската челяд на друга страна, мъжете също
така върху рова на трета страна, а жените на четвърта страна; а кои­
то между тях бяха най-изтъкнати, нареди всички те да бъдат по­
сечени. А останалите нареди да се пуснат в града и никому не бе за­
бранено да бъде господар на своето имущество. Младежите, които
избра, бяха на брой 320, а най-хубавата женска челяд — 704. Жен­
ската челяд раздаде на поганците, а младежите взе за себе си за ени­
чари. като ги изпрати отвъд морето в Анатолия, където ги пазеха.
И аз също така бях там, в това място Ново бърдо. Аз, който съм пи­

! 217
 сал това, сам бях взет с двамата си братя и турците, на които бяхме
поверени, ни караха. А когато ни водеха, внимавахме и щом влязох­
ме в гъстите гори или в планините, замислихме да избием турците и
сами да избягаме, но все пак, понеже бяхме млади, не направихме
това, само че аз с деветнадесет другари през нощта побягнах от едно
село, наречено Самоков, и ни гонеха по цялата онази област; а кога­
то ни заловиха, вързаха ни и ни мъчиха, като ни влачеха зад конете,
и чудно, че ни остана душа. А след това, когато вече ни доведоха,
други гарантираха за нас, а за мене и двамата ми братя, че повече
няма да правим това, и така мирно ни отведоха отвъд морето.

ЕНИЧАРИТЕ СА ПРЕДИМНО
ОТ ХРИСТИЯНСКОТО НАСЕЛЕНИЕ

Из разказа на бившия еничарин Константин Михайлович

от Остравица, писан между 1497 и 1501 г. — Вж. Споме-
ник САН, т. CVII, Београд, 1959, с. 143.

Еничарите са най-вече от християните, които било да не дават

данък или поради някакво престъпление или заради турски девойки,
които са хубави и развратни, или поради немотия са се потурчили и
най-много стават еничари по своя воля, тъй като там някак си по-
малко се наказва, тъй като на еничарина, каквото и престъпление
да извърши, може да му дадат 80 тояги по стъпалата и да му отре­
жат главата. „
КОМПЛЕКТУВАНЕ И ОРГАНИЗАЦИЯ
НА ЕНИЧАРСКИЯ КОРПУС

Из разказа на бившия еничарин Константин Михайлович

от Остравица, писан между 1497 и 1501 г. — Пак там,
с. 57—58.

Когато [войските] нахлуят в някоя земя и покорят народа, то­

гава султанският писар отива веднага след тях и колкото деца има,
всички взема за еничари, а за всяко дава по пет жълтици и изпраща
•отвъд морето в Анатолия, където ги възпитават. Такива деца биват
около две хиляди. А ако от неприятелските хора не добие достатъчно,
тогава в неговата земя, които са християни и имат деца, от тях взе­
мат във всяко село, като се определя кое село колко може да даде
най-много, та все пак числото да се попълни. А тези деца, които взема
от своята страна, наричат чилик и след смъртта им всеки от тях може
д а остави цялото си имущество на когото си иска. А онези, които
взема от неприятеля, наричат пенджик. Тези след смъртта им не могат
да оставят нищо, но всичко преминава към султана, освен ако се
държи така, че заслужи да бъде освободен, то такъв може да даде
след смъртта си комуто каквото си иска. А за онези деца, които са
отвъд морето, султанът нищо не харчи, но онези от тях, на които са
поверени, трябва да ги издържат и след това да ги изпращат, където

218
се нареди. След това ги вземат на ладии, които са годни за това, и
така се учат и упражняват да се бият във война и на мегдана. Отсега
нататък султанът се грижи за тях и им дава заплата. Оттук избира
за своя двор онези, които са обучени, и им повишава заплатата. По-
младият трябва да слуша по-стария, а които порастат и дойдат до
мъжка възраст, те се изпращат по градовете за стража, както е ка­
зано по-горе.
В двора има около четири хиляди еничари, между които редът е
такъв: те имат над себе си хетман, когото наричат ага; това е голям
началник: има заплата десет жълтици на ден, а неговият управител —-
по една жълтица на ден; на стотниците дават по една жълтица на
два дни, на десетниците по една жълтица на осем дни, а на по-низ-
шите по една жълтица на десет дни. Също така заплата от султана
имат всички техни синове, когато престанат да бъдат деца. И нито
един служител при двора, когато допусне някое провинение и скрие
нещо, не бива да бъде наказван с отнемане на заплатата, а със смърт.
И все пак нито един служител не бива да бъде наказван явно, а скри­
то заради другите в двора — да не би да се разбунтуват. Също така
нито един еничарин, нито техен десетник не бива да язди кон освен
самия хетман и неговия управител. Всичко това също така е уредено
между тях: едни са стрелци, като стрелят с лъкове, други са стрел­
ци, като стрелят с топове или пушки, някои с малки пушки, други с
големи пушки самострели и всеки трябва да се явява с оръжие пред
своите хетмани. И [султанът] дава на всеки всяка година по жълтица
за лък, а освен това наметало, риза, големи шалвари, направени спо­
ред обичая им от три лакти плат, и риза от осем.

СЪБИРАНЕ НА ДЕЦА ЗА ЕНИЧАРИ

1
Из пътеписа на словенеца Бенедикт Курипешич от 1530
г. — Вж. Немски пътеписи, с. 138—141.
Той (султанът) събира, както е обичаят в Турция, веднъж на
няколко години третото, четвъртото или петото момче или мъжко
дете от всяко село или област. При това той иска най-хубавите и най-
способните, така че ако един баща и майка иматедно-единствено дете
и щом то е хубаво и чисто, вземат го, а ако някой има четири или
пет деца, но щом не са хубави или не са способни, може да му ги
оставят . . .
Турските султани вземат от страната (Босна) младите и способ­
ни хора, както беше споменато по-горе, и всички негови еничари и
най-храбри служители и началници са босненци. Турците ги считат
за най-храбри, най-изпълнителни и най-верни войници и ги обичат
и хвалят като истински турци. На тях се доверяват много повече, от-
колкото на истинските турци. Те наистина по снажност и сръчност
лесно се отличават от останалите турци. Тъй като са много по-високи,

219
по-хубави и по-сръчни от истинските турци, турският султан ги взе­
ма в двора при себе си,

2
Из житието на Георги Нови Софийски, съставено през
1539 г. от руския монах Илия. — Вж. Я ■ И. Яцимирски,
Из истории славянской проповеди в Молдовци, СПб,
1906, с. 100. .

Това стана в царуването на нечестивия, безбожен и скверен

турски цар Селим. Защототози нечестивец повдигна голямо гонение и
прикрито насилие против християните, каквото никой от древните
гонители, нито пък от нечестивите царе не бе извършил над тях. За-
щото древните вдигнаха открито гонение против християните, а не­
честивият и наистина скверен антихристов предтеча ухапа като змия
много мъченици и изяде християнските деца от мъжки пол. Тайно, с
някаква хитрост на третата година той изпрати своите пратеници и
писари по всички свои области, по много царства и им заповяда да
отидат с войници, където има християнски жилища. И ако намереха
у някой християнин трима синове, те вземаха двама за царя, а тре­
тия оставяха на родителите му. Ако ли пък някой християнин имдше
един син, и него вземаха за царя с насилие. И събраха от тези хри­
стиянски деца до дванадесет хиляди, а понякога и до двадесет хиля­
ди, от 5 до 10 години — по-големи от тях и по-малки не вземаха. Те
ги отведоха при царя. Царят заповяда на своя талишман, наречен
свещеник, и на дедербаша, наречен игумен, и на шейха, наречен ар­
химандрит, и на сеита, наречен владика, да ги обрежат в неговата
скверна и нечестива вяра. Те извършиха всичко над тях според цар­
ската заповед, обрязват ги в нечестивата сарацинска (мохамеданска)
вяра и ги научават на Мохамедовото измамно учение. След това ца­
рят им заповяда в училище да ги научат на всякакво военно дело, на
бой и на яздене на кон. Царят ги удостои с голяма чест, когато до­
стигнаха мъжка възраст, и бяха наречени от него еничари. И те до­
толкова биват заблудени, “е започват дори и над своите родители —
всеки над своя баща и майка — да безчинствуват над християните и
да ги убиват по-лошо от сарацинския род.
Така правеха те. Защото, ако поганците научеха за някой богат
човек, заможен, силен, храбър, висок на ръст и хубав на лице, те
безпричинно ставаха негови издайници и клеветници пред царя и
пред пашите, и пред шейха, като казват: «Този човек хули предания­
та на нашата Мохамедова вяра.» И те самите стават свидетели. Вед­
нага над оклеветения християнин се извършва насилие. Без всякак­
во разпитване бива обрязан в скверната сарацинска вяра и [прину­
ден] да се откаже от честната и непорочна християнска вяра. Ако ли
не се подчини на тяхната нечестива вяра, то те го измъчват до смърт
със страшна мъки, а имуществата му вземат в царската съкровищни­
ца. И мнозина проляха кръвта си за Христа.

220
 3
Из пътеписа на далматинеца Антон Вранчич от 1553 г. —
■ Вж. Немски пътеписи, с. 177.

Тогава научих, че имало някога обичай на всяка пета година да

се събира този данък от малолетни деца. Сега това правят на втората
и третата година, и то по-жестоко, отколкото позволява приетият за­
кон, дори заграбват забранени деца и макар да са се договорили за
цената, поради алчност развалят пазарлъка и пак го възстановяват.
Поради това става така, че нещастният народ, като чуе за събиране­
то на този данък и щом разберат, че турците са дошли някъде, за­
веждат децата си в горите или ги изпращат другаде, докато мине
бедствието. До тази жестокост турците не прибягват в началото на
победите си, но по-късно, когато са изнесли далеч напред гранич­
ните черти и вече държат здраво властта си над завзетите земи. Та­
къв данък трябва да плащат тези, които се домогват до престола на
турците и вярват, че те могат да проявяват снизходителност към
нашия род. Живели са с тази измамна надежда и гърци, и мизи, и
траки, и други, които са били подчинени по-рано. Дори и сега, след
като владенията им са стигнали до нас, турците измъчват всички ос­
танали.

КРЪВНИЯТ ДАНЪК и ЕНИЧАРИТЕ

В ОСМАНСКАТАД1МПЕРИЯ
Из впечатленията на немския дипломат Ханс Дерншвам,
посетил Османската империя през 1553—1555 г. — Вж.
X. Дерншвам, Дневникът, с. 60—61, 78—79, 81—90, 110,
149—150, 166—167, 184.

Когато тръгнахме от Буда към Цариград, Туйгун паша ни даде

за придружители един чауш и двама еничари. Това са безсъвестни,
хитри, свръхзлобни хора — всички отвлечени от християнските зе­
ми, когато са били малки или пък са се паднали на султана по пътя
на десятъка. Всички са обрязани и са станали турци. Те са по-лоши
от другите. Те не желаят пленник да бъде освободен, защото и те са
пленници и повече от това не знаят. При това всички (те са безброй
и при нас то би било невероятно) всекидневно получават заплатата
си от султана. Всеки се издига според храбростта си, не искат повече
да се освободят, отказали са се от вярата си, от майка и баща, заради
преходни блага, както Рустем паша, който от босненски свинар е
станал зет на султана. А брат му Синан паша беше оставен за упра­
вител на Цариград, когато в 1554 г. султанът тръгна на поход срещу
«Къзълбаш», т. е. Софи. Всички са били селски ратаи и са си остана­
ли такива. Тези хора не ценят честта, защото сами я нямат. И от най-
низшия до най-висшия те се отнасят към хората като тирани и който
най-добре умее това, той става от свинар — паша. И някой «мазул».

221
т. е. privatus — снет от всякаква длъжност, също както и някой обик­
новен нехранимайко, може да преуспее. . .
Тези двама братя, Рустем и Синан, роби от Босна, са били сви-
нари. По турски обичай всяка година на много места в цялата стра­
на се вземат от селяните красиви и силни момчета за султана. Тези
двама свинари са попаднали в това число и са станали зли мохаме-
дански безделници и мамелюци, почти може да се сравнят с фари­
сеите, т. е. францисканските монаси. За да могат да запазят достойн­
ството и името си сред турците, тези негодници всекидневно правят
публично в домовете си молитви и церемонии по. . . пъти на ден.
Освен това целият им двор, мало и голямо, трябва да присъствува,
когато техният ходжа започне да вика. Тези заблудени молитви по-
подробно ще опиша по-нататък. Ходжата на Рустем паша е унгарец
от Овар; по-рано се е казвал Георг, сега Феро. Пленен е бил като мал­
ко момче през. . . година при поражението на Катцианер; знае ня­
колко езика — немски, латински, славянски, италиански, унгарски
и турски. Той е закоравял, зъл човек, много често идваше при нас,
защото Дюри Михал от нашата група му беше братовчед. . .
’ Как обаче турчинът възпитава от малки такива войници и смел-
чаци от всякакви пленени, заробени, потиснати хора, е много чудно
и за нас невероятно. Турчинът не записва и не събира войска против
враговете си, както ние, християните. Когато имаме нужда, при нас
се стичат всякакви неизпитани, самонадеяни момчетии, които са в
състояние да проиграят заплатата си за един ден и след това да кре­
щят против капитаните и началството си, а турчинът си има винаги
редовна и платена войска — дали е мир или война, на поле или в
града, му е все едно. С тази войска той потиска останалите обикнове­
ни хора, така че никой да не смее да мръдне или да говори доверчиво
с друг. Преди човек да заприказва с някого, който говори неговия
език или е от неговия народ, трябва да се огледа десет пъти. Не би
трябвало да ги наричат войници, а гонители и палачи от първия до
последния, защото от млади ги възпитават и учат само да потискат
простия народ и да вършат всякакъв произвол. Това са най-добрите
войници на султана и всички са родени от християни, а не от турци.
Турчинът има обичай: в християнските земи и царства, които е
завладял и потиснал, а това са Босна, Хърватско, славянските стра­
ни, Гърция, Албания (където хората се наричат арнаути), Молда-
вия, Влашко, Унгария и други, той редовно взема през три години
най-нзбраните, красиви, сръчни, стройни момчета, навсякъде по
градове и села, толкова, колкото си иска и колкото му трябват. Мо­
мичета не взема.
Изключени са Цариград, Галата, Одрин и Бруса, която е в Азия,
другите три града са в Тракия; от тях той не взема детски десятък,
въпреки че и там има много християни. И от евреите не взема детски
десятък, тях не ги пленяват и продават като християните, а за да ни
се подиграват и да ни осмиват. От турските и мохамеданските земи
също не се взема детски десятък.
Всички деца, които се раждат и отрасват в горните страни, се

222
 описват от къща в къща. Ако някой нещастник умее да се пазари,
той може да освободи или откупи тайно сина си срещу неколкосто-
тин аспри; по този начин събирачите на десятъка тайно получават
много пари. Тези момчета, които са на около 8, 9, 10, 12 години, се
наричат «аджемоглани»: това значи неопитни или необучени хора.
Обличат всички в нови дрехи за сметка на султана, остригват ги и
на всеки дават жълта островърха шапка, направена от плъст. Тези
аджемоглани карат като обикновен добитък и ги отвеждат по места,
където султанът има сараи, т. е. дворци. Най-известните места са
Цариград, Галата, Одрин, Бруса. Тук ги обрязват. Началниците и
офицерите на тези момчета се наричат «аджемоглан-аги». От тези
момчета, наречени аджемоглани, отбират и отделят най-хубавите и
най-сръчните. Тях настаняват в сараите, т. е. дворците на султана,
и ги учат да пишат и говорят турски или пък — на военни игри. O r
тях султанът произвежда еничари, капуджии, бейове, паши, чауши,
спахии, санджакбейове. Те са най-видните в двореца и в турските
земи; изпълняват според длъжността си всички служби, отнасят се с
народа като с добитък. Принадлежат на султана, който е бич и на­
казание за света. . .
Броят на еничарите, които султанът ден и нощ държи при двора
си, е около 10 или 12 хиляди. Това са най-добрите му хора, обучени
и упражнени с всякакво оръжие, с пушки, лъкове, саби, копия и др.
Същите носят бели шапки, като че ли са си сложили отрязан ръкав
от аба и са го провесили надолу като холандските уличници. Винаги
са около султана, сменят се един други, в двореца и в града не носят
оръжие, а тояги — дълги по един разтег; когато ходят из града, но­
сят ги в ръце, като градски пазачи. Други вървят без тояги, показ­
ват цялото си високомерие, тъй като не са подчинени никому освен
на султана и никакво началство, кадия или паша няма право да ги
наказва. И от името на султана никой няма право да им търси сметка
освен техните началници, които се наричат еничарски аги. Това са
войници, крадени от християнските земи и родени от християнски
родители. От целия народ никой не е по-свободен от еничарите, ни­
кой няма право да им заповядва или да им стори нещо. Заплатата им
отначало е малка, стига до 8 аспри на седмица; султанът нарежда
да им се изплаща всеки три месеца. Всекиму дава дреха и панталони
от обикновено сукно, а също така и две ризи и долни гащи. Отначало
им дава и всички оръжия. Еничарите продават простия плат, който
им раздават от двореца за облекло, и се обличат изобщо по-добре, в
хубави платове.
На десет еничари има един началник, нарича се «ода-баши».
Тези десет всяка седмица оставят за разноски по 10 аспри и всеки
един трябва да домакинствува и готви по една седмица. За тази сед­
мица той е освободен и не дава пари. Яденето им е чорба от ориз,
правят я с масло, за да бъде по-вкусна, и с мед. Всички обичат да
ядат сладки неща. Към това варят за всекиго по едно парче овче ме­
со; плодовете са обикновената им храна. Каквото спестят от запла­
тата, го окачват на врата си. Някои събират само пари. Живеят а

223
 определени за това едноетажни домове, без изглед към улицата,
построени от султана. Имат определено време за ядене. Ако някой го
пропусне, то си е за негова сметка.
На 50 еничари има отделни началници, които се наричат «бю-
люк-баши». Те носят високи островърхи шапки, горе закривени,
около главата със златоплетен или везан ръб, широк 7 или 8 пръста,
а най-горе — малък сребърен пръстен, в който са втъкани като мет­
л а сноп пера от рибар. Цялата работа прилича на карнавал.
Освен това над бюлюк-башията има друг началник, комуто са
подчинени повече бюлюк-баши и еничари. Той се нарича «яя-баши»
я също носи островърха шапка с метла, както бе описано по-горе.
Когато султанът тръгне на война, дава на десет еничари по един
кон, на който да си товарят шатрата и провизиите. Когато султанът
тръгне на война, той заплаща на еничарите и на другите за опреде­
лено време напред, винаги за цялото поделение, така че султанът да
няма загуба, ако някой загине или умре преждевременно. Когато
провизиите в лагера станат най-оскъдни, султанът отпуска на ени­
чарите от своите провизии според нуждите им наведнъж.
Когато в Цариград има пожар, никой няма право да се притече
и помогне при гасенето освен еничарите и някои видни хора, които
получават заплатата си от султана. Те идват на кон или пеша, добре
облечени за пожар, и действуват и се разпореждат както при битка.
Понеже целият Цариград е от дървени и ниски постройки като обик­
новени селски къщи — които не струват даже и наполовина от къщите
на обикновено село в Швабско, Бавария и пр., — събарят предвари­
телно много къщи, за да не може да се разпростре огънят. . .
Повече от 200 еничари вървят с лъкове край султана, тях на­
ричат «солак». Пред и подир султана яздят мнозина с големи бели
тюрбани — това са чауши, бейове, санджакбейове. Повечето от тях
носят на главата си червена «саркула» с широки златни ръбове от
сърма. Всички са пленници от християнските земи и от всякакви на­
родности, които вече не знаят нищо за вярата си, а някои и не искат
да знаят; всички тях ги държат под тояга. До един са хубаво облече­
ни като содомитски и римски невести; това е дворцовата свита на сул­
тана и на пашите.
Но никой грък или християнин, евреин или пък турчин няма
право да носи на дрехите си или на ризите си яка с изключение на
■еничарите — те носят малки якички; хванат ли някого, бият го и ос­
вен това го глобяват. Правят го само заради пари отпреди няколко
години насам, от времето на Селим, бащата на сегашния Сюлейман.
З а това и за друго е държал Рустикус, т. е. Рустем паша, и така е
припечелвал много този негодник и отрекъл се босненски славянин.
Еничарите носят цели панталони, широки както унгарските и
превързани под коляното с ремък или връв. Горните им дрехи пред­
ставляват дълги поли до над прасците и не са така тесни, както ун­
гарските жупици: при това всички са опасани с колан. Над глезена
или стъпалото имат ремък, отстрани с желязно пръстенче, та да може
да стягат или отпускат обувките си; това е селяшко-дворцово отли-

224
 чие. Държат строго за него и ако хванат с такова нещо някого, който
няма право да го носи, му отрязват ремъка и пръстенчето. Ако не го>
бият, го наказват с глоба. Това правят от изедничество. . .
Над всички еничари има един началник, наричат го «еничар-
ага». Той има голяма власт, от него се страхуват много. Той може да>
се издигне и до паша.
От еничарите се избират спахиите, това са въоръжените им кон­
ници. Някои са по-състоятелни от други, защото заплатата им се
подобрява според това, какви подвизи са извършили. Някои полу­
чават по 12, 16 или 20 аспри на ден, плащат им на три месеца веднъж.
Когато не са на лагер, пръснати са на различни места според това,
къде на всекиму е най-лесно да се издържа. Започне ли поход, всички
се събират. Онзи, който успее да придобие и спечели повече, е по-доб­
ре. Никой не може да потегли без слуга и кон, който да носи шатрата
и провизиите му. Но не му плащат повече, отколкото за един кон.
Колкото повече коне и пленници хване някой на война, които да му
служат и работят, толкова повече ниви може да получи у дома си,
които пленените християни трябва да обработват. Турците обичат
да стоят без работа, както правят и евреите.
След това от аджемогланите — младите християнски момчета,
които султанът всеки три години взема от родителите им — избират
за сараите най-добрите, най-сръчните и най-красивите. От останали­
те разпределят най-силните за зеленчуковите и овощните градини на
султана, каквито в Цариград има няколко хиляди. Там те трябва да
работят като добитък. Всеки получава по аспра и половина на ден,
а също така и дрехи и трябва да се задоволява с това. Но от тези мла­
дежи винаги остават незаети още мнозина к от време на време ги раз­
пределят, както следва.
Когато на някой занаятчия му трябва слуга или помощник, той
отправя молба към аджемоглан-агата — един от техните началници —
за едно, две или три от новите аджемоглани, т. е. обрязани момчета,
и му заплаща за всяко по 25 аспри, а той записва името му заедно с
момчетата. Те предварително са облечени от султана с дълга риза,
като унгарски долман, дадена му е и жълта островърха шапчица. Тези
аджемоглани трябва много години да страдат при занаятчиите, да им
помагат, да си изкарват прехраната и никой не им заплаща нищо,
получават само по една груба дреха. Яденето им в най-добрия случай
се състои само от хляб, плодове, чорба от варен ечемик и рядко месо.
По-голямата част от тях живее от милостиня, която всеки ден разда­
ват на много места: паница чорба и късче овче месо. Такива аджемог­
лани биват раздавани също навсякъде из страната на спахиите, чау-
шите, селяните и комуто са нужни за всякаква работа подобни хора.
Всички те принадлежат само на султана. От тях стават най-лоши­
те, най-безчестните нехранимайковци и негодници, които се срещат
по света. Само в Цариград има 7000 — млади и силни, — от които
винаги можеш да си навлечеш най-много неприятности; те са причи­
нители на всяко зло. Никой от тях не носи оръжие.
Когато на султана му потрябват еничарн за война, както се слу-

225 15 Пв м едат* « 1 «аежлието, част I

чи сега през 1554 г., тогава подбират от тези аджемоглани най-сгго-
собните и ги правят еничари. Всекиму дават дрехи, по една бяла сар-
кула, оръжие и малка заплата. Всеки е радостен, че е станал малко
по-свободен, и се старае, та да получи от султана една или две аспри
повече на ден. Онези аджемоглани, които са били повече години при
занаятчиите и сами са станали добри майстори, ги правят еничари.
Който не иска да служи в двореца и иска да се отърве, може да ра­
боти навсякъде занаята си и да се прехранва, след което пак полу­
чава всекидневна заплата от султана. Когато султанът тръгне на
поход, онези еничарски занаятчии, които бъдат повикани, са длъжни
да тръгнат и да работят като султански ковачи, железари, еедлари,
обущари, шивачи, колари, дърводелци, майстори на медове, лъкове,
стрели и др. Тези еничари нямат право да носят саркула като онези,
които служат само в двореца.
При укрепяването на завладени градове или замъци султанът
не се доверява никому повече, отколкото на еничарите, каквито се
виждат в Естергом или в крепостта на Буда и навсякъде из Унгария.
Тези еничари са радостни, че са попаднали на такова място, където
могат да се установят за цял живот и да получават заплата. Освен
от службата си те печелят всекидневно пари от своя занаят, а турците
са наистина алчни за пари, но от тях самите няма какво да се вземе.
За да не могат момчетата или аджемогланите от Унгария, Босна,
Хърватско, Сърбия, България, Тракия, Гърция и прочие да избягат,
разпределят ги и изпращат през морето в Азия, а тези от Азия — в
Тракия. Така се прави и с пленените н отвлечени християни, които в
по-голямата им част продават отвъд морето, в Азия. . .
За аджемогланите султанът има тук или по други места множе­
ство казарми. Султанът се грижи за връхните им дрехи, ризи и гащи,
обуща и шапки. Всеки получава за сапун, бръснар и баня по поло­
вин, една и половина и две аспри на ден. Който е научил някакъв
занаят при занаятчиите, им прави дрехи и обуща, за което му дават
най-необходимото. В една дружина са по 8, 9 и 10 и се хранят заед­
но. Дават им по една чорба от варено жито, по едно парче месо и един
хляб. За пиене си намират достатъчно вода. Чорбата си носят в ба-
кърени казани от различни места, от джамиите или болниците, в
които всекидневно се раздава милостиня. Из християнския свят няма
никъде такива големи дарения за милостиня, както в Турция — за
блаженство на душата, за да не отиде тя при дявола. Както се вижда,
ако в Турция и особено в Цариград нямаше такива големи дарения
за милостиня, не би било възможно да преживява толкова беден на­
род, би трябвало да се изяждат едни други или да умират от глад. . .
Така че каквото султанът смъкне и ограби от другите страни, се сто­
пява пак във войската му, която той държи готова цяла година и
всеки ден навсякъде. И щом заповяда, всеки е готов за поход. . .
Тези, които са истински турци, не са годни вече за нищо, сами
се подиграват и презират един друг, а и султанът не възлага нищо на
роден турчин, от турците не прави паши, съветници, бейове, санджак-
■бейове, еничари, кадии, съдии, управители или пратеници, а всички

226
тези служби трябва да се заемат от отвлечени, пленени и взети от де­
сятъка християни. Те всички са зли негодници, както казах по-горе,
и най-добрите войници на турците, които нямат брой.
Ако наведнъж бъдат убити много хиляди или умрат по друг ня­
какъв начин, султанът може да запълни броя им с нови млади войници
от аджемогланите. Наритат ги синове или деца на султана, на които
никой никъде не може да направи каквото и да е; има ги достатъчно.
Аджемогланите се връщат и работят в двореца на султана само при
нужда. Ако пък аджемогланите (това са гореописаните младежи,
които са се паднали на султана от десятъка от християнските земи)
избягат някак у дома при родителите си и родителите ги приемат и
препратят някъде другаде, бият ги и ги наказват най-жестоко или
даже ги продават. Заради това те трябва пак да доведат сами децата
си, както и стана през 155? и 1554 г., когато аз бях тук в Цариград и
бащи доведоха синовете си. . .
Енкчарите, които до един произлизат от християни, също ня­
мат право да пият вино открито, както и останалите турци, но проя­
вяват големи своеволия сред всички други турци. Тъй като те са най-
близки до султана и се грижат за него, пазят го, а той им се доверява
и разчита на тях, по отношение на виното при тях също се гледа през
пръсти. . .
Често войниците сами запалват такива пожари, за да има какво
да грабят, защото само еничарите имат право да гасят. Такива заго­
вори за подпалване и грабеж правят често аджемогланите, които но­
сят жълти островърхи шапки. Хиляди от тях трябва да работят нав­
сякъде из градините в Цариград, всички са от десятъка или заграбени
християнски деца, от които после подбират и правят еничари. Преди
няколко години такива жълтошапковци се уговорили да направят
нещо голямо, забравих какво. Тогава султанът наредил да ги вържат
на един кораб, изкарали го в морето, запалили го и го пуснали да
плава. . .
Преди еничарите не са имали законни жени, но при султан Сюлей­
ман и това им е било разрешено. По туй, как издържат себе си и же­
ните си, може да се разбере, че те сигурно са само развратници, тъй
като един еничарин няма толкова голяма заплата — някои полу­
чават на ден 6, 7, 8 и . .. . аспри. . .
Само пленените християни, които са били заграбени като деца
и всяка година се вземат като десятък от християните, са най-добрите
войници на султана, а иначе турците са страхливи. Дай боже, чуж-
-дите народности, които дълги години са били отвличани тук и всички
биха искали да са на свобода при нас, да им дадат заслуженото и ня­
кой ден да отплатят за богохулството!

227
 ПЕРИОДИЧНО ВЗЕМАНЕ НА МОМЧЕТА КАТО ДАНЪК

Из пътеписа на рицаря Мелхиор фон Зайдлиц от 1559 г. —

Вж. Немски пътеписи, с. 282—283.

В споменатия град (Пловдив), както и в страните там към хри­

стиянските страни, живеят много християни, които говорят повече
славянски език. От тях, както и от всички други християни, живеещи
в неговата държава, султанът изисква и нарежда да се вземат обик­
новено всяка четвърта или пета година данък от децата им. Така че
който има 4 или 5 деца, му вземат едно; има ли повече — вземат му
две или всичките момченца. Тези деца изпращат в Анадола или в
Мала Азия отвъд морето и ги разпределят между местните жители из
всички градове и села. Докато пораснат, децата биват използувани
за всякаква физическа работа и да научат турски език. Наритат ги
аджамиоглани. По-късно, когато децата заякнат, султанът ги изиск­
ва и те трябва да ги отведат в Цариград. Ако междувременно някое
или повече деца са умрели или пък са били загубени, главата на се­
мейството, при който са били, трябва да съобщи пред съда на града
или селото как са загинали. Не стори ли това, трябва да плати за
детето.
По-късно използуват децата при султанския двор, на корабите,
в градините, в конюшните и на много други места, където имат нужда
от тях. Което от тях се е проявило добре, когато порасне, го изпол­
зуват за това, което е научило. Много от тях учат занаяти, но от
тях правят повече еничари и хора, които след това се отнасят тиран­
ски с родителите и другарите си. Бедните християни, които са под­
чинени на султана, трябва да очакват по всяко време такава и подоб­
на тирания и да я търпят без всяко възражение.

ИЗБЯГАЛИ МЛАДЕЖИ
ОТ ЕНИЧАРСКИЯ КОРПУС

Султанска заповед до управителя и кадията на Кайсерив

от 28 декември 1564 г. — Вж. Г. Д. Гълъбов, Ос-
манотурски извори за българската история, св. II. ГСУ,
ИФФ, кн. XXXV, 1939, с. 18—19.

Чу се [имаме сведения], че момчетата [за еничари] по моя висо-

чайша заповед, събрани преди [известно време] от подведомствените
ви селища, дойдоха в щастливата ми столица и след като станаха мю­
сюлмани, някои от тях избягаха и стигнаха обратно по местата си и
се отметнаха от мюсюлманството. Заповядвам, и щом пристигне висо-
чайшата ми заповед, да провериш и изследваш истински тази случка
и да видиш дали действително има като тях взети по моя височайша
заповед питомци-еничари, които сега са избягали и са се отметнали
от мюсюлманството; колкото души и да са, да съставиш списък с
имената и отличителните им белези, а самите тях да оковеш във ве­
риги, да ги дадеш за придружаване на годни хора и да ги изпратиш в

228
щастливия ми двор. Но добре да предупредиш хората, с които ги из­
пращаш, навсякъде из пътя да се предпазват, за да не би по немара
да им се даде възможност да се отлъчат; тъй да знаеш.

РОДИТЕЛИ, УСПЕЛИ ДА ИЗМЪКНАТ ДЕЦАТА СИ

ОТ ЕНИЧАРСКИЯ КОРПУС

Султанска заповед до управителя на Сис от 30 декември

1564 г. — В ж. Г. Д . Гълъбов, Османотурски извори
за българската история, св. II, с. 18.

Ти, който си кадия, изпрати писмо и съобщи, че именуемият Да-

вуд яябашия, преди [известно време] дошъл там за събиране на пи-
томци-еничари, е взел седем души момчета от село Меке, завел ги на
агата и след като ги приобщил [към исляма], изпратил ги за Цари­
град и сменил дрехите им. [Но] някои поданици-немохамедани, род­
нини на поменатите, съпроводили момчетата и отново ги отвели в ка­
заното село, въвели ги в църква и по лъжливия им обред ги приоб­
щили [към християнството]. Заповядвам и с пристигането на висо-
чайшата ми заповед да видиш и ако случката е, както си я доложил —
нека това се установи, — да заловиш поменатите момчета и неверни­
ците, които са ги подвели, и всички да изпратиш в императорския ми
двор, да вземеш мерки, за да не допуснеш да се отлъчат; тъй да знаеш.

СЪБИРАНЕ НА ДЕЦА ЗА ЕНИЧАРИ

ОКОЛО СРЕДАТА НА XVI В.

Из приписка от 1567 г., писана от монах Симон. — Вж.

Й. Иванов, [Български старини i из Македония, с.
244.

Писах тази книга. . . в дните на цар султан Селим — кръвник,

блудник, винопиец. През тази година по цялата своя земя той събра
еничари, а след това тревнина. Люто зло. . . Много зло през тази го­
дина, люти и прескръбни времена. Поради това не можах да пиша
добре.

ЕНИЧАРИН ОТ АЙТОС ОСВОБОЖДАВА РОБИНЯ

Заповед до кадията на Айтос от 1569 г. — Вж. М. д. 7,

л. 861, док. 2359. Превод от османотурски на Е. Силянова.

Еничаринът на име Мехмед, жител на село Ълъджа [дн. с. Ба-

нево, Бургаски окр.], освободил една своя робиня на име Баки, като
било записано в сиджила потвърждение, в смисъл че същата не про­
ституира. Тъй като преписът на споменатия сиджил бил загубен,
когато бил изпратен към височайшата столица, във връзка с това по
въпроса било заповядано да бъде даден отново препис от съхранява­

229
ния регистър. Затова заповядвам, когато пристигне заповедта, как-
вото и да е потвърдено по същия въпрос преди, положете старание да
го пренесете от оригинала в преписа и да го изпратите във високата
столица. Не освобождавайте от затвора споменатата християнка, а
след това да действувате във връзка с този въпрос, както бъде изда­
дена моята височайша заповед.

СЪБИРАНЕ НА ДЕЦА ЗА ЕНИЧАРИ

И ОТВЕЖДАНЕТО ИМ В ЦАРИГРАД

Султанска заповед до румелийските кадии от 10 октомври

1573 г. за охрана на изпращаните в Цариград деца. —
Вж. Д . Шопова, Македони]'а во XVI и XVII век, Ско­
пие, 1955, с. 36—37.

, До кадиите на Румелия, заповед.

Нареждам:
Когато, отивайки за Истанбул, дойдат в подчинението на ваши­
те кадилъци децата, които са събрани за еничари от моите закриля­
ни земи, наредете да се пазят, както това е било правено и досега,
и според обичая да бъдат снабдявани с ядене и продукти от местата,
в които се намират. Да не се позволява [по този повод] никому да
прави пакост и насилия.
Заповядвам:
Когато събраните за еничари такива аджеми-оглани, отивайки
за Истанбул, стигнат в подчинението на вашите кадилъци, както то­
ва беше обичайно досега, наредете да бъдат пазени да не избягат, а
и да бъдат снабдени с ядене и продукти. При това строго предупре­
дете сюрюджиите под този претекст от никого да не вземат и да не гра­
бят. Не позволявайте да вземат ядене и продукти от онези, които не
са в състояние да дават. Нека в местата, където нощуват, да не пре­
стояват по два-три дни, но да си вървят право по пътя, от конак до
конак. Нека не се отклоняват от пътя и в едно и също село да не но­
щуват по два пъти. Да не позволяват никому да взема насила за де­
цата халища и ядене. Много да се пазят от пакости и насилия. Защо-
то, ако сюрюджиите или останалите под този претекст вземат и грабят
от раята или пък плячкосват техните села и бъдат извършени неправ­
ди спрямо раята, а вие не попречите на това и не съобщавате, послед­
ствията ще носите вие. Сигурно е, че ще бъдете укорени. Поради това
внимавайте. Така да знаете.
По един препис: тридесет преписа са написани за румелийските
кадии по горния образец; двадесет преписа са написани за анадол-
ските кадии.

230
 СЪБИРАНЕ НА ДЕЦА ЗА ЕНИЧАРИ
В ЛОВЕШКО

Приписка към евангелие от XVI в. — Вж. Г. Иванов,

Исторически известия и предания из Ловешко, ИИД, т.
TV, 1911, с. 210.

Ох, ох, ох, мъчно ми е на мене, окаяния, братя, в тези тежки вре­
мена. Когато пишех това на спокойно място, дойде ми известие, че
са дошли за еничари. Моите деца още не са годни за еничари, но про­
клетите клеветници ме наклеветили пред проклети агаряни. И из­
бягаха с мой приятел при мене. Аз много се наскърбих и не зная как­
во съм писал. Клеветниците да не знаят сами себе си и своите деца.
Амин.

ЕНИЧАРСТВ0ТО В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ,

Из впечатленията на немския дипломат Стефан Герлах,

посетил Османската империя от 1573 до 1578 г. — Вж.
Cm. Герлах, Дневник, с. 25, 52, 62, 78, 90, 92, 156, 159,
179, 183, 184, 263.

Почти цялата дворцова свита и съветниците на пашите са били

християнски деца; те са храбри войници, но са осквернители на мом­
четата. Такива момчета видях най-напред в Гран, където едно та­
кова животно изигра един турски танц пред кораба. . .
[Октомври 1573 г.] Като се върнахме в Галата, разгледахме из­
вънредно голямата сграда, където живеят около 7000 аджемиоглани, и
прекрасните и обширни градини. Тези аджемиоглани са християнски
деца, които събират всеки три години от българите, гърците, хърва­
тите, унгарците и всички християни, подчинени на турците. . .
За детския десятък и други неволи на християните под турците.
В определено време се разпращат турци в една или друга местност,
за да вземат децата на християните. Във всяко едно градче или се­
лище има кадия или съдия, който води свой списък за всички жите­
ли или поданици. Той ги свиква и пита всеки колко сина има. Те
трябва да му кажат, защото понякога християните сами се издават
един други, а понякога ги принуждават с хитри въпроси или с мъче­
ния и насилие да издадат броя на синовете си. Този брой се записва
и всички синове се събират на купчина, от която турците вземат които
и колкото искат от тях, така че често един баща загубва двама-трима
сина (а друг — нито един). И така децата се откъсват от родителите
си, които през целия си живот вече никога не виждат или вече не
познават. След това ги отвеждат в Константинопол, където ги обуча­
ват на турски език и религия, защото те имат много училища, в които
ги учат да пишат и четат; наричат ги аджемиоглани. Богатите хри­
стияни откупуват децата си, а живеещите в Константинопол и Гала­
та са освободени от това ужасно задължение. . .
На 10-и [февруари 1575 г.] нашият Драгоман Матиас разказваше
за аджемиогланите. Най-главният им началник, който ги събирал от

231
Мароко, Албания, Азия и др., шинел на свещеника (протогерос) на
всяко селище да отбележи колко жилища или домакинства има. Сул­
танът изисквал толкова аджемиоглани, колкотому харесвало, така че
бедните хора често били принуждавани да дават двадесет, двадесет
и четири годишни мъже, които трябвало да оставят жена и деца.
[Аджемиогланите] крадели, грабели и били по-лоши от истинските
турци. Не ги обрязвали; всички трябвало да изпълняват обща работа
в продължение на четири или пет години, тогава ги освобождавали
или избягвали по някакъв начин. В Константинопол довеждали и
правели аджемиоглани дори и такива, които вече били дякони. . .
Аджемиогланите се използуват в сарая и като кухненски прислу­
жници; дрипави нехранимайковци, които едва ли не влизат и вътре в
палата. . .
След султана и неговите евнуси следваха младите християнски
момчета, които се възпитават в палата. Всяко имаше от двете страни
на главата си по една дълга къдрица. Сред тях имаше малко хубави и
яздеха на прости селски коне. Те много рядко излизат от спалните и
до този ден изобщо не ги бяхме виждали. Еничарите също носеха кра­
сиви, облечени с кадифе и украсени с копринени пискюли алебарди
и други особени оръжия и копия, които са заграбили от христия­
ните. . .
Във всички села има много еничари и спахии, които живеят там
с жените и децата си и се изхранват от потта на бедните, като им
вземат по V, или V7 част от плодовете, кокошките, гъските. . .
Турция съвсем не е толкова многолюдна, както християнският
свят, и също не е така опитна във военното изкуство с изключение
на отреклите се християни (ренегати), с които те воюват срещу нас,
а и по границите те са почти най-добрите. . .
Има също много хора в Константинопол, които искат да откупят
от пашата събирането на десятък от християнските деца в определе­
ни места. Такива хора бързо забогатяват, защото някои християни
имат само един-единствен син и вместо да го пуснат, са съгласни да
дадат 60—70 и повече дуката. Заради това и женят някои момчета
на девет или десет години, за да бъдат свободни и да не ги вземат. . .
Освен това [на 17 февруари 1577 г. Йоханес Зегедайнер] разка­
за какви чудновати разговори водели помежду си младите християн­
ски момчета в султанския дворец, докато чакали господарите си. Те
се събирали и разказвали един на друг за своята родина: какво са
чували у дома си по време на проповед или какво са учили в училище.
Всички били съгласни помежду си, че Мохамед не е пророк и турската
вяра не е права. Ако сред тях се намери някой, който да им прочете
някоя книжка или друго нещо от божието слово, го слушали толко­
ва внимателно, като че ли е проповедник. Самият Зегедайнер носел
винаги тайно у себе си една книжка и на тези, на които можел да се
довери, и знаел, че желаят да се учат, казвал истинското учение. Те
след това така го обикнали, че плакали, когато им признал, че иска
да избяга. . .
След това спомена също, че албанците и българите женели еино-

232
вете си на осем-девет години само за да се освободят от турския деся­
тък върху децата, защото женените не могат да вземат. Само че някои
родители от тези народи били толкова безбожни, че предпочитали да
дадат един-двама сина, стига само да се освободят от ходене на война.
Защото, когато султанът потеглял на война,, трябвало да отиват с
него, където поиска, а по този начин се освобождавали. На война
трябвало да изпълняват цялата черна работа, да строят укрепления,
да копаят ровове и да ги пълнят, да се хвърлят първи в нападение и
да се излагат на изстрелите на в р а г а .. .
[На 23 юни 1578 г.] останахме да преспим в Казичане, на 3 мила
от Ихтиман. То е малко българско село и принадлежи на един чауш. . .
В това село има и няколко еничари.

ЕНИЧАРСКИЯТ КОРПУС НА ОСМАНСКАТА

ИМПЕРИЯ
Из пътеписа на французина Жан Палерн Форезиен ov
1582 г. — Вж. Френски пътеписи, I, с. 164—165, 170—171.

Султанът поддържа 15 000 момчета в различните дворци, които

отхранва като пажове и обучава на мюсюлмански» закон да въртят
ятагана или късо копие и [да извършват) други татарски упражне­
ния. Това са ичогланите, което значи деца на господарите, които се
събират като данък всеки четири или пет години от християните в
Гърция. От три мъжки деца едно се взема по волята на изпратените
чиновници, които често злоупотребяват със служебното си задълже­
ние; щом видят, че са красиви, и ако те по външност са обещаващи,
вземат ги и трите. Невъзможно е да се изплъзнеш от това, защото на­
всякъде има кадии, които държат списък за всички родени и умрели.
Те го показват после на чиновниците, отишли да извършат събиране­
то, което обхваща 3000—4000 души. Най-красивите и тези, за които
може да се съди по образа им, биват избирани, за да ги поставят в
султанския сарай — до 500—600 души. Между тях пък се избират
24 от най-красивите и приятните, за да го обслужват в покоите му.
Един от тях ежедневно му поставя в джобчето по 50 златни султани-
ни, за да раздава на бедните, когато излиза, или на онова от споме­
натите деца, което е най-усърдно, когато отива да ги [децата] види
при обучение. Те го обслужват и на масата и му доставят обичайните
му удоволствия; по този път те най-често се добират до първите по­
стове — паши или бейлербейове, според любовта, която проявява
към тях султанът. Те обикновено вървят пред него, когато той отива
на джамия, яздейки най-красивите коне, като един от тях носи обув­
ките му, друг — лъка и колчана му, трети пък — съд, пълен с вода
за миене преди молитва.
Останалите ичоглани са изпращани по други дворци, откъдето
никога не излизат. . . пазят ги евнуси, както жените. От тях правят
спахии и еничари. После се издържат от заплати и тимари. Ония
от категорията, които се окажат най-недодялани, ги използуват за

233
 практическа работа: да носят вода, дърва, да почистват двореца, да
превързват конете, да събират сняг през зимата в зимниците и да го
запазват за изстудяване напитките през лятото; други са градинари,
а трети — метачи на кухните (200 на брой). Най-обучените от тях са
пазени за дворцовата кухня. Наричат всички тях аджемиоглани.
Те носят островърхи шапки, както качулките на монасите от ордена
на свети Бруно. Както ичогланите, така и аджемиогланите са най-
зловредна и лоша пасмина. След като ги отнемат от родителите и ги
обучат в мохамеданството, те не искат повече да признаят ни баща,
пи майка и така се обявяват с думи и дела като смъртни неприятели
на Христовото име. Има и т. нар. азапи [доброволци], които са зли,
както другите. Това са доброволци, които гребят лодки, когато лип­
сват роби, и получават за това заплата. Носят тъмнозелени шапки
с много връхчета, които висят чак до над очите. Те си подстригват
■брадите, като оставят мустаците. Лошо е да ги срещнеш, когато са
пияни; щом ги случиш в такова състояние без еничарин, трябва да
■се постараеш своевременно да се отдръпнеш или да се решиш да по­
лучиш добри удари с тояга, на каквито те са много щедри спрямо
християните. . .
[В София] ни настаниха в предградията у една красива млада
гъркиня [т. е. българка, източноправославна], която ни разказа чуд­
ни и предизвикващи съчувствие неща за голямата жестокост, проя­
вена спрямо нея миналата година при събирането на еничарския
данък. Тя бе все още така неутешима и с разбито сърце, че почти не
успяваше да изрази това, което искаше да ни каже. Предупредена за
пристигането на чиновниците [по събирането на децата за еничарския
корпус], тя бе укрила осем-деветгодишното си дете, за да не и бъ­
де отнето. За да я накарат да го изкаже къде е, те й бяха изтръгнали
зърната на гърдите с нажежени железа. Не можахме да повярваме
това, толкова повече, че тази част [от тялото] е толкова чувствителна,
че е почти невъзможно да се извърши това, без да последва смърт.
Тогава тя ни показа гърдата си, на която видяхме все още незаздра-
вяла рана. Наистина нямаше ни един от нас, който да не се почув­
ствува страшно развълнуван от жалост, та дори и нашите еничари,
при вида на такава повече от варварска и нечовешка жестокост и на­
силие.
В ГРАДОВЕТЕ И СЕЛАТА НА БЪЛГАРИЯ
Е ПЪЛНО С ЕНИЧАРИ
Из пътеписа на немеца Мартин Грюевег от 1582 г. — Вж.
Н ем ск и п ъ теп и си , с. 415.

Еничарите, с които са пълни всички градове и села и които се

ползуват с голяма почит и голяма власт, по заповед на султана вина­
ги носят в ръцете си хубаво парче плат, с което ходят и понякога с
него изсипват навън неизгорялата пепел. На главата си носят шапка
от хубав бял филц, напомняща старофренски висок шлем, от който
•отзад до раменете виси парче от същия филц. Околовръст тази шапка

234
е увита доста хубаво на една длан широко със златни украшения или
е обшита с приготвена за това лента. Отпред на главата е закачена
една сребърна висулка, снабдена със скъпоценни камъни. Тя виси
под краищата на шапката, а на челото бели пера от птицата рибар.

СЪБИРАНЕ НА ДЕЦА ЗА ЕНИЧАРИ

" ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Из пътеписа на немския посланик Мелхиор Безолт от

1584 г. — Вж. Немски пътеписи, с. 440.

Българските християни са бедни хора, които се задоволяват с

малко. Най-значителният и най-тежкият данък, който взема от тях
турският султан, е десятъкът, който християните трябва да дават от
своите деца на няколко години — обикновено на всеки три или дори
на всеки пет години. Тези деца се завеждат на групи в Цариград, на­
станяват се в една сграда, специално изградена за тази цел, обуча­
ват се на различни занаяти според дарбите и наклонностите си и полу­
чават нужната храна, напитки и облекло.

МОМЧЕТА ХРИСТИЯНИ, ОБУЧАВАНИ

КАТО ЕНИЧАРИ

Из пътеписните бележки на немеца Якоб Фюрер фон Хай-

мендорф от 1587 г. — Вж. Немски пътеписи, с. 493.

Преди да бъде завладян Константинопол от Мехмед II през 1453 г.,

градът [Одрин] е бил султанска столица на турските владетели.
Тоза позволяват да се разбере дворците или сараите, в които сега се
обучават в турска вяра и военно изкуство децата, които християните
трябва да дават като данък, наричани обикновено замофани.

МАСОВО ЗАСЕЛВАНЕ НА ЕНИЧАРИ

, В СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ

Из доклада на дубровничанина Павел Джорджич до тран­

силванския княз Сигизмунд Батори от 10 януари 1595
г. — Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 43—44.

При моето идване след 1590 г. аз намерих положението на пове-

чето хора съвсем променено. Християните са притеснени от голяма
мизерия както поради тежките данъци, които сега им са наложени,
така и поради пакостите на еничарите, които са изпълнили всички
области и села в България. Отначало еничарите бяха малко, защото
си спомням, че в Провадия, където беше работата ни, имаше само че­
тирима, а сега са осемдесет. По същия начин са се умножили и на
други места. Това са хората, които потискат християните, като им

235
вземат 100% лихва за три месеца, извън ангарията, която са прину­
дени да им обработват. Към това се прибавя изземването на най-доб­
рата част от земята им, която еничаринът ограбва от своя брат. От­
начало еничарите не постъпваха така: защото не живееха в такъв раз­
кош, нямаха жени и деца и затова не бяха тъй алчни [както сега],
като че по занятие не са войници, а по-скоро търговци. Същевременно
в началото на тази война еничарите и спахиите, които отиваха да се
бият, лишаваха населението от необходимите [имущества], насилва­
ха децата пред очите на техните бащи и майки, което никога не се
случваше в предишните войни. И турците, които вършат подобни
престъпления, остават ненаказани, нито пък съдиите смеят да ги
наказват.
СЪБИРАНЕ НА МОМЧЕТА ЗА ЕНИЧАРСКИЯ
КОРПУС

Из пътеписа на немския пътешественик Рейнхолд Лубе-

нау през 1587 г. — Вж. Немски пътеписи, с. 459, 473, 474.

Страната Сърбия и Босна се нарича Долна Мизия, а България

и Влахия — Горна Мизия, и свети Теофилакт е бил епископ на бъл­
гарите. . . Голямо тегло за тях е това, че навсякъде трета или четвър­
та година трябва да дават децата си като данък за крепостни на тур­
чина, които биват завеждани на определени места и биват обрязвани
и възпитавани в турска религия. . .
Когато аз бях там [в Одрин], тя [джамията] не беше още доиз­
градена, защото се работеше по цял ден на двора и на училищата, в
които трябва да бъдат възпитавани децата от десятъка, които са взе­
мани от християните. . .
Тук [в Одрин] се възпитават също много хиляди аджамиоглани,
т. е. християнски деца, взети като десятък, които се обучават с вся­
какви оръжия за война.

СЪБИРАНЕ НА ДЕЦА ЗА ЕНИЧАРИ ПРЕЗ 1601 Г.

Из султанския ферман от 29 март 1601 г. — Вж. [/?. Ваз-

дравели, цит. съч., т. II, с. 4, док. 4. Превод на П. Тив-
. чев я Й . Калудова. Нови документи за еничарството в
българските земи, ВИСб, 1969, кн. 2, с. 53—54.

С пристигането на настоящия мой императорски ферман да бъде

известно, че от учредяването на великата османска държава и на
богохранимия халифат на богоизпратения пророк на правоверните
има обичай за създаването и организирането на моите храбри ени-
чарски дружини да се повикват на военна служба и да се изпращат
в еничарските оджаци младежи от неверниците от 15-до 20-годишни,
снажни, здрави и годни за война.
Като знаете височайшата ми воля и тази година да се приложи
тоя обичай за усилване на еничарските оджаци, заповядваме и на­

236
реждаме с пристигането на височайшия ферман да назначите и изпра­
тите незабавно достатъчен брой мубашири, щото чрез тях да предприе­
мете най-бързо подбора и изпращането на новите еничари.

УРЕЖДАНЕ д а н ъ ч н и т е задълж ения

НА ЕНИЧАРИТЕ

*Закон за земята от 1609 г .», с който се уреждат пра аата на

еничарите по отношение раятскня данък (ресм-и раийет). —
Вж. Извори за българското право, т. I, с. 158.

Д р у г з а к о н з а [ р а я т с к н я д а н ъ к ] . Когато някои
записани в регистъра раи немюсюлмани или синове на раи са били
събрани за кандидат-еничари въз основа на височайшз заповед (фер­
ман) или бидейки мюсюлмани, са станали кандидат-еничари или ени­
чари, излизат от положението си на рая. Но ако синовете и братята
на горепоменатите са регистрирани раи, не се освобождават от поло­
жението на рая и от плащането на раятски данък поради еничарското
положение на първите; те си остават рая, както преди.
Синове на еничари, родени, след като [бащите им] са станали
еничари, не са раи; от син на еничарин не се взема раятски данък.

КРЪВНИЯТ ДАНЪК в НАЧАЛОТО НА X V » ВЕК

Из пътеписа на Максимилян Брандщетер. — Вж. A dam

Freiherr ги Herbersteins Gesandtschaftsreise nach Konstan-
tinopel, Miinchen, 1983, p. 118.

Бедните християни. . . са задължени също да дават непрекъсна­

то на турския император по от децата си през всеки пет години.
Отвеждат ги като стадо в Константинопол в една специално построе­
на за тази цел сграда. Възпитават ги и ги използуват за всякаква
работа.
БЪЛГАРИТЕ УКРИВАТ ДЕЦАТА СИ
ПО ПЛАНИНИТЕ

Из доклада на архиепископ Марино Бици, посетил през

1610—1611 г. българските земи. — Вж. Н. Тодоров, По­
ложението, с. 83.

Миналата година дошъл един първенец на еничарите, изпратен

о т султана, за да събира синовете на християнските народи. От много
години съществува обичай да бъдат вземани [такива деца], за да
служат нему и на неговия сарай. Поради това [епископът Петър Со-
линат] прекара големи страдания. Споменатият епископ на София
и бедният християнски народ скриха младежта по планините, горите
и пещерите, за да я запазят в светлата вяра и да не я дадат в ръцете
на неверните — и то не без голяма загуба за своята бедност.

237
 ОПЛАКВАНЕ НА СЕЛЯНИ ОТ СОФИЙСКО
СРЕЩУ ЕНИЧАРИН

Султанска заповед от 1618 г. — Вж. Христоматия по ието-

рия на България, т. 3, с. 58.

На кадията се съобщава, че жителите на село Горубляне, нами­

ращо се в подчинената му каза [София], са отправили молба до висо-
чайшия двор, в която се оплакват, че забитът на тяхното село, енича-
ринът Ахмед не съблюдавал времето за събиране на десятъка по жът­
ва, а [го събирал] много по-късно. Освен това той изисквал от тях мно­
го повече и от останалите данъци, отколкото допуска законът. На
кадията се нарежда да изследва този случай и да забрани на спомена­
тия забит [да върши] изброените по-горе противозаконни и гнет
върху жителите на селото.

ЕНИЧАРИН В СОФИЯ - ГАРАНТ НА ХРИСТИЯНИН

Из протокол на софийския кадия, съставен между 15 и

23 юни 1618 г. — Вж. Б. Цветкова, Хайдутството, с. 101.
Превод от османотурски на Ст. Андреев.

Поръчителство за Пейо, син на Иван от село Кремиковци.

Споменатият бил задържан, тъй като по-рано е обикалял с раз­
бойници [хайдути], обаче няма обвинение срещу него, че е извършил
убийства. За него поръчителствува Мехмед беше, син иа Алдулах,
жител на махалата «Гюл джами» [в София] и [гарантира], че той ще
се яви лично в свещения съд, щом бъде призован.

СЕЛО ЯКОРУДА — ВКЛЮЧЕНО ЗЕМИТЕ

НА ЕНИЧАРСКИ АГА "

Из протокола на софийския кадия от 1620 г. — Вж. Хри­

стоматия по история на България, т. 3, с. 58.

Хаджи Бей, син на Абдулах, субашия на село Якоруда, разлож-

ка каза, което принадлежи към земята на Мустафа ага, бивш ага
на еничарите, загинал в битката при Реван, призова на съд раята на
село Якоруда и обяви пред съда: преди известно време аз приех се­
лото за 120 000 акчета. Получих от населението 60 000 акчета и оста­
наха да ми дължат 60 000. Изисквам да се нареди същите да ми бъдат
изплатени. Жителите на селото, след като бяха разпитани, казаха:
«Ние изплатихме 120 000 [акчета] без остатък и не му дължим нищо,
нито едно акче.» Споменатият субаши отрече истинността на това^
твърдение. След това съдът поиска от жителите на селото доказател­
ства. Тъй като те не можаха да представят такива, съдът им даде
петнадесетдневен срок да представят доказателства и изготви настоя­
щия документ.

238
 СУЛТАНСКА ЗАПОВЕД
ЗА СЪБИРАНЕ НА ДЕЦА ЗА ЕНИЧАРИ

Препис черновка от султанска заповед за събиране на мом­

чета за еничари от 6—15 декември 1621 г. — Вж. Г. Д .
Гълъбов, Османотурски извори за българската история*
св. II, с. 27—31.

Тъй като вземането на момчета за еничарство от раята в закриля­

ните императорски земи [Османската империя] е стар закон още от
древно време и понеже съгласно със следваната практика в миналото,
и досега е заповядано да се съберат момчета за еничари, то за изби­
рането, събирането и изпращането в щастливата столица годните
момчета, достойни за еничарство, е назначен ветеранът и стар ага*
чест между подобните и почтените, турнаджибашията. . . да бъде
увеличена славата му, и бъде изпратен до вас заедно с настоящото-
приятелско и сърдечно писмо. С пристигането му строго да предупре­
дите всички поданици от областите, селата, паланките, селищата,
градовете, ленните владения хас, вакъфските селища, ленните вла­
дения зиамет и тимар и чифлиците, че бащите следва да съберат всич­
ките си деца, без да оставят нито едно, и да ги заведат при казания ага.
Поменатият ага лично да ги прегледа и от бащите, които имат много
синове, да избере по едно момче, годно и извънредно добро (хубаво),
на възраст от петнадесет до двадесет години, да го вземе за еничарство,
да го запише в списъка си и да го задържи. И като се взема по едно
годно и извънредно хубаво момче от поданиците, които имат много
синове, останалите да се връщат на бащите им; годното момче, като
се запише в списъка, да не се сменя вече; всяко взето момче да се за­
писва в списъка със собственото му име, с името на баща му, на май­
ка му, на селото му и на спахията му заедно с отличителните беле­
зи, качества и особености на момчето, каквито са. Така че, ако някое
момче след записването му в списъка се отлъчи,като се направи справка)
в списъка и се узнае кое е и откъде е, да се залови и доведе обратно.
И когато се събират такива момчета, да не се вмъкват външни момче­
та, а да се събират момчета от местните поданици; да се предпазвате
от лъжа и измама.
Когато се съберат сто, сто и петдесет момчета за еничари, да се
дадат за придружаването им на доверен човек и се изпратят в Цари­
град направо в еничарския отряа. По пътя и по престоите да се пазят
строго, за да не се дава възможност да се изгуби някое. За всяка куп­
чина да се пишат по два списъка, единият да се пази от самия него-
[агата], а другият да се дава на човека, с когото се изпраща купчина­
та; в отряда купчината да се изпраща и предава със списъка; впослед­
ствие двата списъка да се съпоставят, за да не се дава възможност да
се сменя някое от събраните момчета. На човека, който придружава
момчетата, строго да се напомни да води момчетата по правия път, да
не ги развежда, да не взема от никого нито аспра, нито зрънце, да не
им обърква местата за почивка, да не се отбиват в село, в което вед­
нъж са се отбили, за да не се яви затруднение за селяните с даване

239
хляб на момчетата; за еничари и с приемането им и задържането им
в къщите кадиите, субашите, войводите, управителите на вакъфските
селища, притежателите на ленни владения тимар и зиамет и местните
управители да не се бъркат ни най-малко в събирането на момчета за
еничари и по никой начин да не се месят, нито противят, а да действу­
ват, според както иска и както намери за добре поменатият ага; от­
носно друго да не се месят, защото в това отношение работите са пре­
дадени нему; да се внимава строго, щото никой от тях да не се меси и
да не взема в дома си синовете на никого, да не ги укрива, да не им
дава възможност да бягат; да се предпазват и от всякаква измама;
никому, който ще и да е, да не се дава възможност било в тимара му,
било в зиамета му, било в дома му, било в чифлика му да укрива ня­
кое момче и не го показва на поменатия [ага] или го оставя да бяга,
или измамливо вмъква момчета отвън, или показва небрежност и не-
мара, а да знаят, че ще бъде наказан с царско наказанание; в това
отношение задоволството и оплакването на поменатия [ага] ще бъдат
чути и уважени. Според това да се стараят да се предпазват.
При събирането на момчета за еничари [случвало се е, щото]
местните кадии, войводи, субашии и административни чиновници и
някои други лица да са покровителствували по едно-две села и не
са допускали да се съберат момчета или пък са поисквали да се събе­
рат; [да се знае, че] за такива работи няма императорско съгласие.
По молбата или ходатайството на някого да не се оставят от събиране
момчета, а да се събират и изпращат; при проверка и изследване, ако
се узнае, че не са били събрани момчетата, извинението ви не ще се
■приеме, а решено е да бъдете наказани с царско наказание. Ако [жи­
телите] на някое село кажат: «Ние сме села рударски или вакъфски
и притежаваме в ръцете освободителни (удостоверения) за невземане
от нас на извънредни и тежки данъци, както и момчета за еничари»,
и ако те представят заповеди за това, те да им бъдат взети от ръцете,
поставени в кесии и изпратени в щастливата ми столица; никой да
яе се покровителствува, а момчетата за еничари да се съберат, според
както е заповядано; да не се допусне никой да се противи1.*

* Настоящата султанска заповед е почти буквален препис от «Закона за съби­

ране на момчета за еничари» от началото на XVI в.

240
 ФЕРМАН ЗА СЪБИРАНЕ НА ДЕЦА
КАТО КРЪВЕН ДАНЪК

Сиджил № 2 на битолския кадия, ферман между 5 и 14

декември 1622 г., изпратен до кадията на Сараево, до ка­
диите в санджаците на Скопие, Кюстендил, Призрен, Ел-
басан, Делвине, Балона, Скадар, Охрид, Янина, Дукагин,
Вучитрън и Зворник, както и до кадиите на Щип, Корча
(Горица), Самоков, Старова, Берат, Аргирокастро, При-
щина, Нови Пазар, Саръгьол, Плевля, Фоча, Прилеп,
Битоля, Мостар, Имотско, Шабац, Костур, Хрупища,
„ Баглище и до всичките кадии в Босна и Румелия. — Вж.
Турски документи за истори]'ата на македонскиот народ,
т. I, с. 105—107.

Тъй като от старо време съществува закон за събиране на момчета

за еничарство от раята (девширме) в моите защитени земи, то той
[еничарският ага Мустафа] моли да се издаде моя света заповед, за
да се назначи за събиране на момчета за еничари, както е обичайно
от старо време във вашите кази, един от ветераните и старите забити
на оджака — сегашния турнаджибашия Курд — нека му се уголеми
славата.
Нареждам, когато пристигне споменатият мой слуга в посочени­
те кадилъци, строго да се предупреди населението във всеки каднлък.
Колкото и да има момчета от раята, да се съберат с техните бащи, да
не се остави нито едно в селата, градовете, хасовете, вакъфите и тима-
рите и да се доведат при споменатия мой слуга за това лично да ги
прегледа и види.
Който и да било от раята, който има повече синове и ако между
тях има за еничарство, нека се вземе от бащата най-способният на
възраст от петнадесет до двадесет години. Нека се запише и нека се
пази. Но на онзи рая, който няма повече синове, нека не му се взема
единственият [син]. Когато се вземе един от онзи, който има повече
синове, другите да се оставят на бащата и за тях да няма вмешател­
ство и задяване. След като според моята наредба се запише най-спо­
собният син, да не се върши замяна.
Всяко момче, което се взема, да се запише неговото име, името
на бащата и името на спахията на неговото село, неговият личен опис
и особени знаци и да се състави списък. След като по този начин се
регистрира в списъка, ако някой изчезне, след като се узнае чрез
списъка кой е и откъде е, пак да се залови.
Когато се събират такива момчета, да не се подменят с други
момчета с измама. Да се внимава по никакъв начин да не се подменя-
ва. Да се събират синове на местната рая и да се пази от изиграване
и измама. Когато се съберат еничарските момчета и стигнат до сто—
сто и петдесет души, да се предадат на един доверен човек, за да ги
доведе до агата на еничарите в защитения Цариград, така че по пътя
и мегданите напълно да бъдат пазени и вардени и никой да няма въз­
можност да се скрие и да изчезне.
След като се регистрира всяко еничарско момче, да се съставят

241 16 По еледите на насилието, част I

два списъка: единият да остане в самия него [Курд], а другият да се
изпрати по човека, на когото са поверени и който съпровожда еншшр-
«ките момчета. След като еничарските момчета се предадат на агата
на еничарите със списъка, списъците да се съпоставят един с друг и
да се прегледат, за да няма място и възможност за измама и замяна
на еничарските момчета.
Строго да се предупреди и да се поръча на човека, на който са
поверени и който съпровожда момчетата, да не ги разкарва, докато
ги води за Цариград, да не взема от никого нищо, да не позволява на­
меса и вмешателство и направо да ги съпровожда.
На пътя при отсядане [в конаците] да не се позволява да бъде
обезпокоявано селското население с даване на хляб на еничарските
деца и вземане и пазене в техните къщи.
Нито един от местните кадии, субаши, войводи на пашата, мю-
тевелии на вакъфи и тимариоти да не се меси, да не ходатанствува
и да не досажда във връзка със събирането на еничарските момчета.
Споменатият мой слуга изключително той да ги събира и изпраща.
Всичко, каквото кажат кадиите, субашите и спахиите по въпроса във
връзка с довеждането на момчетата, то нека се постъпва така, както
сам намери за необходимо. Освен в този случай в други да не се месят,
защото трябва да знаят, че целият този случай се отнася само до него
и той е отговорен за него.
Да се внимава както трябва, за да не остане нито един син вкъ­
щи и да няма възможност да се скрие, да избяга или по някакъв на­
чин да измами.
Добре нека се пази в този случай той лично или неговите хора
от никого нищо да не вземат и да не работят противно на моята за­
повед, а да постъпват според моята великославна издадена заповед.
После ще наредя задължително да се извърши инспекция. Които
и да са онези, които са скрили някое момче в нечий тимар или в
нечия къща, или в нечие село и не са го показали на споменатия
(Курд], а са допуснали да избяга или пък са подхвърлили отвън дру­
го момче с измама или пък не са показали съзнание, нека знаят, че
аз въобще никак не одобрявам това, и не го допускам и ще наредя да
се извърши много пъти [проверка].
В тази работа, било за похвала или жалба, се слуша само думата
на споменатия [Курд]. Според това да внимават и да бъдат предпаз­
ливи.
Тъй като тази моя заповед заслужава внимание, необходимо е
да не се прави измама и фалшификация при описа на еничарските
момчета и при отбелязване на това, чий син се взема и на неговия ли­
чен опис и белези.
Това е правият път, да се върви по него и да не се отклонява от
същия.
Когато се извърши инспекция, ако се покаже нещо противно на
заповедта, това ще повлече укор и наказание. Поради това нека се
придържат [към заповедта] и да се пазят.
Войводите на везирите, кадиите, субашите, емините и другите

242
лица, в чиито ръце се намират момчета и които защищават по едно
до две села и не позволяват да се вземат момчета. . . в този случай
аз въобще не се съгласявам с тяхното задържане на момчетата. Също
така да не се допуска те да задържат момчетата, които искат те да
задържат от селата, за които е наредено да се вземат, но да се вземат
и изпращат, както е заповядано.
За този случай без друго ще наредя да се извърши тайна про­
верка. При това, ако се узнае, че е било защищавано някое село и
не са вземали момчета, последицата от това ще я понесат. . . няма да
се приема никакво оправдание и е решено да бъдат наказани с най-
различни мои укори и наказания.
Някои села, които се съпротивляват и инатят в даването на ени-
чарски момчета под предлог «ние сме рудари и вакъфска рая и имаме
заповед, че сме освободени от дивански аваризи и че от нас не се взе­
мат момчета», във връзка с това моето нареждане е следното:
Никак да не се взема под внимание, ако населението на такива
села не иска да даде еничарски момчета въз основа на техните на­
редби, в които се говори да не се вземат еничарски момчета и че са
освободени от ливанските аваризи и обичайните данъци. Да се отне­
мат наредбите, които са в техни ръце, в които се говори да не се взе­
мат момчетата от такава рая еничарски момчета според моята заповед
да се подпечатат със знанието на кадията и да се изпратят при моя
щастлив праг.
Накратко, да работите според обширно изложеното писмо, да­
дено от страна на споменатия техен ага, и отсега нататък да не поз­
волявате да му се противопоставят.

СЪБИРАНЕ НА ДЕЦА ЗА ЕНИЧАРИ

В НАЧАЛОТО НА XVII В.

1
Приписка от 1623 г. към евангелие от 1572 г., намиращо
се в НБКМ, Старопеч. отдел, № 873, л. 73—б. Документът
е предаден от Д. Петканова.

Да се знае кога изпрати цар Мехмед силния Склав, та дойде в

село Мъглиш през януари, 13 ден, та взеха от Мъглиш 8013еничар-
чета. Склав рече на селяните: «Къде ви е попът?», а селяните отго­
вориха: «Поповете, рекоха, избягаха в манастира.» Склав изпрати 8
колчии в манастира за поповете, а поповете не бяха там, а [там бяха]
само монасите — йеромонах Гервасий, монах Анастасий, монах Бо­
гослов и монах Стефан. Избиха калугерите и оплениха манастира.
Така да знаете, братя, които дойдете след това, когато чуете, че иде
силният Склав, вие далече да бягате от силния Склав, защото колко
страх преживяха тези братя. Ох, ох, ох, окаяни грешни. [Написа се]
в годината 7131 =[1623] при търновския митрополит Гаврил.

243
 2
Из пътеписа на полския дворянин Освйецим, минал през
българските земи през 1636 г. на път за Цариград. — Вж.
Х р. Кесяков, Пътуване през Българско в 1636 г., ПСп,
кн. XIX и XX, 1886, с. 67.

Те [българите] били отделно кралство и царе си имали, но сега

са подчинени на турците в тежко поданство; дават им не само имоти­
те си, но и децата си, които събират като десятък за турския цар, а
сетне ги турчат, защото не им вярват.

ОТВЛЕЧЕНО МОМЧЕ, ПРЕДНАЗНАЧЕНО

ЗА ЕНИЧАРИН

Сиджил № 5 на битолския кадия, жалба на група селяни,

регистрирана между 17 и 26 март 1638 г. — Вж. Турски
документи за истори]ата на македонскиот народ, т. III,
Скопие, 1969, с. 86—87.

Зиммиите Петко, Стойко, Йово, Димо, Петре и други от раята на

село Нижополе, което принадлежи към Битолска каза, изявиха пред
светия шериатски меджлис:
«Въз основа на фермана за тази щастлива година във връзка с
нашето задължение за даване девширме, водейки момчето Петко,
за да го предадем на Мустафа ага. . . който беше надлежен чиновник
за събиране девширме, нашият спахия Хасан Челеби със сила ни го
[момчето] взе от ръцете. Искаме да бъдат разпитани мохамеданите,
които присъствуват в меджлиса, и техните изказвания да се регист­
рират. »
Когато изявиха това, бяха попитани за истинското положение
присъствуващите мохамедани в меджлиса [следват имената им], кои­
то по пътя на свидетелствуването известиха, че наистина Хасан Че­
леби насила взел от ръцете на бедните селяни от споменатото село
момчето на име Петко по време, когато те го водили, за да го предадат
на споменатия Мустафа ага като девширме, и побягнал.

МОМЧЕ ОТ БИТОЛСКО, ВЗЕТО КАТО

КРЪВЕН ДАНЪК

Сиджил № 5 на битолския кадия, изява между 16 и 25

април 1638 г. — Вж. Турски документи за истор^ата на
македонскиот народ, т. III, с. 97.

Петко, син на Йорго, жител на село Драгош, Битолска каза,

пред светия шериатски меджлис, в присъствието на писаря Хюсеин
бей, пълномощник на населението на споменатото село за долупосо-
чения случай, чието пълномощно е потвърдено от страна на съда, изя­
ви и рече: «Преди известно време от тази щастлива година жителите

244
на гореспоменатото село предадоха моя роден син, на име Нешко,
който беше записан в регистъра за девширмето, на Мустафа ага — от­
говорен служител за събиране на девширме. От ръцете на спомена­
тия пълномощник за населението на споменатото село според обичая
напълно взех и приех червена чоха и пари за бръснене за моя син,
гореспоменатия Нешко.»

НАСИЛИЯ НА ЕНИЧАРИН В ВЕРСКО

Султанска заповед от 1639 г. до кадията на Бер. — Вж.

П. Тйвчев и Й. Калудова, Нови документи за еничарството
в българските земи, с. 57. .

С пристигането на настоящия ми императорски ферман да ви

бъде известно, jie Парисис, Каменос, Кокинос, Зафирос, Йоанис, То­
дор, другият Йоанис Филос и останалите от раите на село Флора,
на казата Бер, като се явиха пред свещеното съдилище, съобщиха, че
еничаринът и известният разбойник Ахмед от жителите на гореспоме­
натото село, наречен «Липаралъ бирадер», освен че завзе своеволно
нивите, ливадите и други техни имоти, пренесе събрания дървен строи­
телен материал за поправка на черквата им в чифлика си, завзе свое­
волно нивите на Хаджи Мустафа и вследствие на жесток бой над да­
нъкоплатеца Ризо той умрял и че завзе и нивата, състояща се от че­
тиридесет дюнюма на наследниците на споменатия Ризо, т. е. на три­
те му непълнолетни сина и едната му дъщеря, отне от мнозина зърне­
ните им храни и биволите им и извърши много такива злодеяния, кои­
то нямат брой. Подадоха подпечатано писмо на офицера на еничари-
те Мустафа за неговото осъждане според свещения закон и даване на
правосъдие чрез офицерите му, като искаха да се даде в ръцете им
заповед за изпълнение на кадийското решение, която се издаде съ­
гласно съдебния им иск. ■

ПОДИГРАВАТЕЛНО ОТНОШЕНИЕ НА ТУРЦИТЕ

КЪМ ЕНИЧАРИТЕ

Из доклада на католическия епископ Петър Богдан от

22 септември 1642 г. до конгрегацията в Рим. — Вж.
Acta Bulgariae ecclesiastica, col. E. Fermandiin, Zagrabiae,
1887, p. 80. *

От това село [Маринополци, дн. Павликени] не знаехме пътя,

дадох на един от тези турци една монета, та да дойде с нас до едно
друго село на павликяните, за да ни покаже пътя. Той дойде на кон и
по пътя разговаряхме за много неща и аз му разказах, че те [павли­
кяните] някои са били от нашата вяра; и той беше от същата народ­
ност, син на един еничарин. И той начена да ни говори: «Чакайте,
ние ще ви помогнем, защото също и ние сме подигравани от другите
турци, понеже не сме от техния род.» ’

245
 ПОЛИЦЕЙСКИ ФУНКЦИИ НА ЕНИЧАРСКИЯ
КОРПУС

Из «Втория трактат» на османския администратор Ко-

чибей Гюмурджински, написан между 1631 и 1648 г. —
Вж. А. С. Тееритинова, Второй трактат Кочибея, Учение
записки института востоковедения, VI, 1953, с. 230. Бъл­
гарски превод в Христоматия по история на България,
т. 3, съст. Цв. Георгиева и Д. Цанев, С., 1982, с. 33—34.

В еничарския оджак има 34 оди секбан. Когато еничарският ага

се отправи в поход, сейбаншията остава в Цариград и началствува
вместо еничарския ага. Всички врати на Цариград се охраняват
от еничари, които носят името ясакчии. Те се сменят всеки три ме­
сеца. На смяна на едните идват други и охраняват. На някои места
стоят чорбаджии. Ако някой направи скандал, хващат го и го водят
при чорбаджията, където го наказват с пръчка. Те строго пазят
[реда]. Субашии и асесбашии през деня и през нощта обхождат Ца­
риград, хйащат пияните, мошениците и крадците и ги хвърлят в
затвора. 'Те ръководят охраната на Цариград.
Не трябва да има нито един град и нито една касаба, в която да
няма еничари ясакчии. На всички граници има еничари и топчии,
като например Будин, Багдат, Ерзерум. . .

СВОЕВОЛИЯ
. ПРИ СЪБИРАНЕ НА ДЕЦА ЗА ЕНИЧАРИ

Из писмото на епископ Франческо Соимиров, по-късно ох­

' рйдски архиепископ, до Източната конгрегация от 20 ок­
томври 1646 г. — Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 85.

Би било нужно много време, за да можем да разкажем нищети­

те, в които се намираме понастоящем. . . особено сега, когато сул­
танът е изпратил заповед да бъдат събирани деца. Един големец от
неговия дворец заедно с 200 еничари, които напоследък пристигнаха
тук, взеха някои момчета християни и голяма сума пари. Те оковаха
във вериги някои християни, за да им намерят още деца. Когато ние
видяхме подобен ужас, избягахме с нашата младеж в планините и
стояхме една седмица, без да знаем що става с християните, както и с
манастира. Върнахме се, аз и господин архиепископът, в манастира
и изпратихме пазача на манастира да отиде да види що става. За
нещастие обаче срещнали го по пътя и го вързали, като му поставили
вериги на врата и окови на нозете, казвайки му да намери толкова и
толкова деца. «Или и тебе ще направим турчин!» Като усетихме ра­
ботата, ние, другите, трябваше да слезем от планината, за да видим
що да правим. А те на всяка цена искаха да го направят турчин, та
дори донесоха леген и бръснач да му обръснат косата и брадата. Като
обмислихме що да правим, отидохме при приятели. . . И за да го ос­
вободим — като оставим настрана страданията и обидите, — това ни

246
струва над 100 скуди. . . И ако бихме искали да изложим всяко нещо
на хартия, не биха ни стигнали много тетрадки хартия. . .

УБИТ ЕНИЧАРИН В РУСЕНСКО

Съдебен протокол от 23 септември 1655 на русенския ка­

дия. — Вж. Извори за българското право, II, с. 125—126.

Настоящето се състави във връзка с издирването и разследва­

нето на убиеца на убития Хюсеин беше, първенец от село, известно
йод името Кадъкьой [дн. с. Малък Преславец, Силистренски окр.] в
района на град Русчук. [Това се извършва] от назначения от кайма-
камина на Никопол мубашир Абдурахман ага, който за целта се яви
пред съда и като възбужда дело против явилите се в съда жители на
казаното село: Михаило, Каракале, Тодор, Пенчо, баща му Рахиле,
баща му Велчо и други, заяви: «Преди шест месеца от днес жителите
на казаното село са убили жителя на казаното село, еничарина Хю­
сеин беше. Моето искане е да бъдат разпитани и наследниците да по­
лучат правото по закона.» Запитани, явилите се направиха възра­
жения, като отговориха: «Ние наистина сме в неизвестност и нищо не
знаем по споменатия случай.» Те отрекоха всичко. Обаче когато се
поиска от мубашира да подкрепи с доказателства обвинението спрямо
споменатите и бидейки безсилен да стори това, тогава се предложи
на жителите на казаното село да положат клетва за това, че те в това
отношение са в пълна неизвестност и не знаят нищо. Тогава всеки
един поотделно се закле в своето евангелие на Исуса и във великия
ислям.
СЪБИРАНЕ НА ДЕЦА ЗА ЕНИЧАРСКИЯ КОРПУС

1
Из пътеписа на французина А. Пуле от 1657—1658 г. —
Вж. Френски пътеписи, I, с. 229.

Второто [размишление] ме насочи към начина на живот на мест­

ните люде. Султанът извличаше някога от [средите] на много техни
деца главните бойци и най-привикналите на война от армията си.
Този порядък бе променен: той получава от тях двоен данък, който
те наричат втори харач, вместо първородните им деца. И аджемиогла-
ните, назовани още и до днес деца, [събирани] като данък, са малък
брой люде без разлика дали са истински мохамедани, или християни
отстъпници, които доверието, заслугите или султанската милост от­
реждат за [различни] служби, възпитавани в [процеса] на обучението*
които желаят да им дадат.

247
 2
Из султански ферман от 5 февруари 1666 г. — Вж. Й.
Ваздравели, цит. съч., т. II, с. 39, док. 49. Превод на
Й. Калудова, Документи за еничарството в българските
земи, ВИСб, 1969, кн. 6, с. 84—86.

С пристигането на настоящия ми императорски ферман да бъде

известно, че според валидните стари заповеди се налага набиране на
войници от живеещите в султанските ми области раи за нуждите на
императорската ми охрана. Но понеже от доста време не е ставало
такова набиране на войници, трябва да наберете едно дете от всеки
многодетен неверен рая на възраст от петнадесет до двадесет години
и годно за служба. . . Понеже въпросът за набиране на деца за ени-
чари е от най-важните на държавата, желая да набираш силни и
достойни младежи.

ЧИСЛЕНОСТ НА ЕНИЧАРСКИЯ КОРПУС

В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ПРЕЗ XVI! В .
Из финансовите отчети (бюджети) на Османската импе­
рия, разкриващи социалната структура, финансовото по
ложение и демографските промени. Дават ценни сведения
за големината на еничарския корпус и изразходваните
за него суми. — Вж. 0. Barkan, Osmanli Impara-
torlugu Biitfelerini Dair Notlar, Yflksek Iktisat Fakiil-
tesi Mecmuasi, Ekim 1955 — Temmuz 1956, 1—4, c. 192—
' 1 347. Материалът е предаден от И. Татарлиев.
Данни за 1666 г.
Общият сбор на оклада за тримесечието Реджеп, Шабан, Рама-
зан на 1076 г. [7 януари — 5 април 1666 г.] на еничарската войска
при двореца, в това число коруджияни, пенсионери, солаци, загар-
джияни и секбани1 заедно с конницата и пенсионерите началници и
редници при двореца и в крепостите на Изток, заедно с тези от Унга-
рия.
Л ица Н а ден Определени

20 468 200 070.5 17 706239

В крепости
29 088 163 868 14 502 318

49 556 363 938,5 32 208 557

Нанхорян2 135 990

32 344 547
По оклада на тримесечието Реджеп, Шабан, Рамазан на хиляда
седемдесет и шеста година общо всичко еничари, коруджии, пенсио-

1 Посочените термини представляват отделни родове еничарска войска.

* Сираци на еничари, които са получавали известни дажби.

248
нери, солаци, загарджии и секбани заедно с конницата при двореца
бяха четиридесет и девет хиляди петстотин петдесет и шест и техните
дневни заплащания бяха триста шестдесет и три хиляди деветстотин
тридесет и осем и половина акчета; бяха раздадени от султанската
хазна и изпратени в остров Крит.

Данни за 1670— 1671 г.

Общият сбор на оклада за тримесечието Мухарем, Сафер и Ре-
биюлевел (Масар) на 1081 г. 11670—1671] на еничарската войска при
двореца, в която влизат коруджияни, пенсионери, солаци, загарджии
и секбани заедно с конницата и пенсионерите началници и редници
в Цариград и двореца и в крепостите на Изток, заедно с тези в Ун­
гария.
Лица , На ден Определени
27 727 241 472 21 370 315
В крепостите
21 728 121 860 . 10 784 610

49 455 363332 32 154 925

Нанхорян 135 990

32 290 915.
Все по оклада на Масар (тримесечието Мухарем, Сафер, Реби-
юлевел) на хиляда осемдесет и първа в тефтера на заплащанията б я­
ха четиридесет и девет хиляди четиристотин петдесет и пет души и
техните дневни заплащания бяха триста шестдесет и три хиляди трис­
та и тридесет (?) акчета; една част от заплащанията правят триста
двадесет (?) правят деветдесет хиляди осемстотин и петнадесет ак ­
чета и от тези определените правят петдесет и три хиляди и седем­
стотин акчета.

ПЕРИОДИЧНО СЪБИРАНЕ НА МЛАДЕЖИ ОТ

г ОХРИДСКО

Евлия Челеби, Пътепис, с. 263—264. Сведението е от 1670 г_

Това селище [Старова, на брега на Охридското езеро, в Албания)

се вижда съвсем ясно от паланката Поградец. То също е в територия­
та на Охридския санджак и е хас на неговия бей, та се управлява от
войводата му. Център е на каза със степен 150 акчета, околията му
има 70 села, като цялата им рая и привилегировано население са
българи. Според закона на Сюлейман хан Законодателя в този град
се изпраща от страна на еничарския оджак един чорбаджия като ага—
пратеник за събиране на кръвния данък за честития дворец на щ а­
стливия властелин. Оттук той събира много стотици отбор български
и гръцки момци като кръвен данък, слага им червени шапки, облича

249
 на плещите им халати от червена аба и ги отвежда в столицата. Те
са извънредно привлекателни. Които имат по-виден произход, ста­
ват лични султански пажове; останалите момци се дават на оджака
на бостанджиите, на еничарския оджак, а по-слабите се предават в
оджака на артилеристите или на джебеджиите. А събраните като
кръвен данък момци от други кази се дават по списък на всеки оджак
или на видни първенци. След като се обучат, възпитат и усъвършен-
ствуват, те се зачисляват със заплата като аджеми-оглани, оттам се
изкачват в еничарския корпус, а после в корпуса на придворните
спахии. А ако бог е предопределил, много от тях са ставали велики
везири, мюфтии и молли. С една дума, този град Старова е един из­
вор на младежи и момчета за кръвния данък, едно благословено и
прекрасно място.

ЗЛОУПОТРЕБИ ПРИ СЪБИРАНЕ НА ДЕЦА

ЗА ЕНИЧАРИ

'Из пътеписа на французина Дьолакроа от 1672 г. — Вж.

Френски пътеписи, I, с. 254. -------

Една много неприятна за султана злоупотреба, която се стовар­

ва при това върху християнските му поданици, е изнудването или
лъжата, която се устройва на негово величество при събирането на
девширмето, данък върху децата. Този данък, който в миналото се
събирал само на 30 години веднъж, е бил по-значителен отсега, ко-
гато го събират на 10 години веднъж, при все че трябваше да се утрои.
Това не е, защото липсват деца, а защото изпратеният заинте­
ресуван ага препродава доста скъпо децата на бащите им, които пък
му доставят такива, купени от бедни турци, без да са обрязани. По
такъв начин починът на негово величество е измамен.
Смятайки, че извършва акт на милосърдие и религиозна преда­
ност, като увеличава броя на мюсюлманите, той събира в сараите си
*" турци вместо християни.

ПЛЕННИЦИ И ДЕЗЕРТЬОРИ СРЕД ЕНИЧАРИТЕ

Из пътеписа на немеца Ханс Хьонце от 1674 г. — Вж. Н е ”-

ски пътеписи, II, с. 162.

Тук [в София] почиваше един чорбабаша с 200 еничари, на които

беше заповядано да заминат на поход срещу Полша. . . Сред тези
еничари срещнахме различни ренегати, от които един беше вроцлав-
ско дете от Силезия и е бил мускетар в полка на Хербещен, преди
Гейманския полк. Освен това срещнахме още двадесет и няколко дру­
ги избягали от крепостта Зекхехит (?) при турците и приели моха-
меданска вяра.

250
 МОХАМЕДАНИТЕ ВЪВ ВАРНА СА ПРЕДИМНО
ЕНИЧАРИ

Из пътеписа на французина Шарл дьо Пейсонел (50-те —

; 70-те години на XVII век. — Вж. Френски пътеписи, I,
с. 306—307.

Варна е най-голямото пристанище на България. . . Градът е

малък, но добре населен. Там се наброяват 16 000 жители. Има пет
джамии, един обществен пазар и около 200 дюкяна. . . Почти всички
жители са еничари, но доста отдадени на търговия.

ЕНИЧАРИ И АДЖЕМИОГЛАНИ, НЕЯВИЛИ СЕ

НА ПОХОД

Султанска заповед от 1684 г. — Вж. Христоматия по исто­

рия на България, т. 3, с. 34.

До кадиите, миримираните, мютевелиите, еничарските сердари

и другите служебни лица по пътя от Одрин до Белград — Пловдив,
Татар Пазарджик, София, Пирот, Ниш.
До този момент много тимариоти, а също и членове на оджака —
еничари, топчии, джебеджии и аджемиоглани, не са се явили в свои­
те орти и не са пристигнали на императорския ми поход. Въпреки
изричното ми нареждане те не са се подчинили на височайшата ми
заповед. Заповядвам [тези лица] веднага да заминат в своите орти
без бавене и закъснение. Някои от тях са избягали от похода, раз-
бойничат и притесняват раята. Заповядвам да вземете бързи мерки,
без да се бавите и колебаете, да ги заловите и да ги накажете най-
строго, а също и техните ятаци.

СВОЕВОЛИЯ НА ЕНИЧАРСКИЯ КОРПУС

Из доклада на френския дипломат Пиер Жирарден, се-
• ньор Дьо Водрой, писан между 1686 и 1688 г. — Вж. Б.
Цветкова, Френски архивен източник за Османската им-
■ перия през XVII в., ИДА, т. 32, 1976, с. 150.

Увериха ме, че сега има повече от 300 000 такива еничари в Ос­
манската империя и че този лош пример се е промъкнал и в другите
корпуси на армията. И тъй има безброй войници, за да упражняват
монополна власт и да разоряват провинцията, но много малко от тях
се явяват, за да отидат на война. Тези еничари се наричат чалък, т. е.
списъчна рая, понеже не са налице при раздаването на заплатите,
от които не се ползуват вече. Като забелязали, че броят на тези лъж­
ливи еничари е нараснал значително, сметнали, че могат да попре­
чат на насилията им, като поставят началник във всеки град. Но
тази мярка само увеличила злото.
Извън спахийските привилегии, от каквито се ползуват, те

251
имат и такива на началници на военни крепости. Там където липсва
паша, трябва да се излъчи от техния корпус. Но даже и в значител­
ните крепости, командувани от паши, първият от офицерите им носи
винаги титлата управител, когото турците наричат диздар; впрочем
във всеки имперски град, където няма никакъв гарнизон, установиха
еничарски началници, наречени сердари.
Те впоследствие заграбиха цялата власт по управлението. Д а­
леч от това да прекратят насилията и самовластието те ги насърча­
ваха да участвуват в тях. Освен това те са подкрепяни и покрови-
телствувани от еничарския ага и други главни офицери от корпуса,
които им продават това звание и увеличават броя им произволно чак
в най-малките паланки до такава степен, че днес има повече сердари,
отколкото някога е имало еничари.

ЕНИЧАРИ, ЗАСЕЛЕНИ В РУСЕНСКО

И РАЗГРАДСКО

Из сиджила на русенския кадия о т 1 —10 юни 1699 г. —

Вж. НБКМ , Ориен. отд., R 2, л. 109—а —III.

Впрочем сега съгласно с издадения мой височайши ферман вой­

ниците от второ поделение и въобще войниците от еничарските групи,
които са установени и живеят било в Русе, в Разград или в други
кази из околността като войници еничари при високия ми двор, да
бъдат чрез споменатия мубашир мобилизирани ведно със своите сер­
дари и с развети знамена да бъдат изпратени час по-скоро на казана­
та отбрана, където имат назначение.

ОКАЗАНА СЪПРОТИВА ПРИ ВЗЕМАНЕ

НА ДЕЦА ЗА ЕНИЧАРИ

1
Буюрултия от 25 април 1705 г. на румелийския бейлер-
бей в Солун до кадиите в Бер и Негуш. — Вж. Й. Ваз-
дравели, цит. съч., т. II, с. 112, док. 139. Превод на
П. Тивчев и Й. Калудова, Нови документи за ени-
. . царството в българските земи, ВИСб, 1969, кн. 2,
с. 65.

С настоящата моя височайша заповед ви известявам, че височай-

шият наш владетел, могъщ султан и велик халиф на правоверните
чрез предишния си височайши императорски ферман беше заповя­
дал колкото може по-бързо да се изпратят нови еничари, които, как-
то е известно, трябва да се избират измежду стройните и напети мла­
дежи от неверниците. Така, подчиняващи се на заповедите на висо-
чайшия наш халиф, назначихме и изпратихме веднага в района на
Негуш силяхдара Ахмед Челеби с нареждане да извърши подбора и
вербуването на петдесет млади еничари според съществуващия стар

252
обичай. По такъв начин, изпълняващ височайшото ми нареждане,
споменатият силяхдар отиде, както се знае, преди известно време в
град Негуш, като започна вписването на нови еничари, когато не­
верниците, жители на споменатия град, като се разбунтуваха и каз­
ваха «ние няма да предадем синовете си на мюсюлманите», се опита­
ха да убият публично по средата на султанския път силяхдара с
двамата му съпрозодители мюсюлмани. Накрая тези неверници
убийци образували банда от сто и повече злодеи, имащи начело ар-
матола Зисис Карадимо и двамата му синове, издигнаха знамето на
бунта и като преминаха сега планините и полетата на казите Бер и
Негуш, извършиха и продължават да извършват безброй злини, т. е.
убийства и грабежи, за сметка на верните на исляма мюсюлмани.
Затова нареждаме и заповядваме веднага и без отлагане, щом при­
стигне настоящата ни височайша заповед, да бъде събрана значител­
на сила от способни и храбри бойци, вербувани измежду мюсюлма­
ните, жители на Бер, под водачеството на войводата Мухарем ага и
на бюлюкбашията Реджеб ага, като се заповяда безпощадно да се
преследват и унищожават от лицето на земята тези неверници банди­
ти. Напомняме ви, че залавянето и умъртвяването на тези неверници
убийци, които се осмелиха да пролеят мюсюлманска кръв в центъра
на султанския път, по повелите на шериата представлява ненарушимо
задължение и свещен дълг на всеки мюсюлманин пред бога и богоиз-
пратения пророк.

2
Буюрултия от 21 юни 1705 г. за налагане смъртно наказа­
ние на бунтовниците от Бер и Негуш, отказващи да дадат
децата си за еничари. — Вж. Й. Ваздравели, цит. съч.,
т. II, стр. 113, док. 140. Превод на Й. Калудова, Доку­
менти за еничарството в българските земи, ВИСб, 1969,
кн. 6, с. 91—92.

До пресветлия и преславен бейлербей на цяла Румелия в Солун.

Както ви е известно, неверниците и мерзките жители на гр.
Негуш, след като отказаха през текущата година да предадат като
еничари подходящите определени техни синове, се осмелиха преди
известно време да убият отиващия в града им, за да извърши наби­
рането на еничари, Ахмед Челеби и неговите двама съпроводители
мюсюлмани публично и посред султанския път. Накрая, като издиг­
наха знамето на бунта и въстанието, съставиха банда от сто и повече
неверници разбойници под водачеството на омразния войвода Зисис
Карадимо и на синовете му Васил и Димитър. Тези бандити оттогава,
като преминаваха планините и полетата на казите Бер и Негуш, из­
вършиха безброй злодеяния, т. е. убийства и грабежи, за сметка на
толкова правоверни мюсюлмани.
Така определените преди известно време чрез височайша запо­
вед на Дивана на бейлербея Мухарем ага войвода и Реджеб ага, бю-
люкбашия на Бер, организираха достатъчна сила от избрани и бое-
способни мъже от верни мюсюлмани от нашата каза и предприеха

253
веднага безпощадно преследване на споменатите неверници банди­
ти. Те, като изпълняваха вярно и с преданост свещения си дълг и
иреследвайки оттогава по петите неверниците разбойници, успяха,
слава на всемогъщия бог, да ги притиснат преди няколко дни в тес­
нините на течащата край Негуш река Арапица, където после в оже­
сточено и яростно сражение ги победиха и ги разгромиха. В тази битка
неверникът мартолос Зисис Карадимо, намиращ се начело на банда­
та, ранен с четири куршума в различни части на тялото, предаде на-
място нечистата си душа на сатаната, а двамата му синове Васил и
Димитър заедно с шестима други разбойници бяха заловени и дока­
рани живи в Бер пред нашия свещен съд, за да бъдат съдени и на­
казани според заповедите на богохранимия шериат.
След това извикаха тук премъдрия съдия на Негуш Халил ефен- ^
ди, воеводите и останалите първенци и местни хора. Пред тях днес
образувахме публично извънреден кадийски съвет, пред който бяха
доведени вързани заловените злодеи и разбойници. Те публично и
на всеуслушание на уважаемото събрание, разпитани всеки поред,
се осмелиха да произнесат с мръсните си уста нечестивите фрази: «На­
истина ние сме мартолоси и обявяваме нашите убеждения.»
Така уверени, че тези заловени са злодейците разбойници, които
са извършили безброй злини досега за сметка на толкова верни мю­
сюлмани, и съгласно със свещената мъдра мисъл на изпратения ни
от бога пророк «убивайте противопоставящите се неверници» осъ­
дихме всички на смърт чрез обесване и предадохме на присъствува-
щия на свещеното събрание войвода Мухарем ага, който заповяда и
бе изпълнено наложеното им смъртно наказание.
След това бе заповядано бюлюкбашията Реджеб ага да отсече
главите на неверниците Зисис Карадимо и на двамата му синове Ва­
сил и Димитър и да извърши съответното опозоряване по султански­
те улици на града. Също така последният бе натоварен да ги изпра­
ти след това при височайшия Диван в Солун.

3
Общ списък на разходите на каза Бер за 1705 г., отнасящ се
до потушаването на бунта при събирането на деца за ени-
чари. — Вж. Й. Ваздравели, цит. съч., т. И, с . 115, док.
141. Превод [на П. Тивчев и Й. Калудова, цит. съч.,
с. 66.

Дадени на Али Челеби чохадар, изпратен от Солун в гроша

Негуш за записване на нови е н и ч а р и ..............................1 215,20
Получени от гореспоменатия като добавка и за различ­
ни негови разходи за четири дни в Б е р ........................1732
Парите, които получиха отиващите в Негуш съпроводи-
тели на споменатия Рамиз Али за записване на нови еничари. 720
Възнаграждение за силяхдар Хамди ага за пренасяне
на неверници пленници при Дивана в Солун . . . . 116
Стойността на хляб, доставен за изпратените право-

254
верни, възлизащи на 800 души, за преследването на неверни­
ците бунтовници от Н е г у ш ......................................................6 180,26
За друг хляб, изпратен за същите след десет дни . . 5 505
Разходи за хората на гореспоменатия отряд чрез воево-
дата Мухарем а г а ........................................................................ 9 009
Колкото е изразходвал за хората от този отряд бюлюк-
башията Реджеб а г а .................................................................. 3 300
Възнаграждение за Ахмед ага за пренасяне на главите
на обесените неверници в С о л у н ....................................825
Разходи за пренасяне в Солун на пленените и поро­
бени неверници от Негуш, т. е. 29 жени и 40 мъже . . . 785
Дар от воеводата по заповед от Дивана в Солун за уни­
щожаване и разгромяване на бандата на неверника воево­
дата К а р а д и м о .............................................................................. 10000
Също така дар по заповед на Дивана в Солун за бюлюк-
башията Реджеб а г а .................................................................. 5 000
Също по заповед на Дивана в Солун дар за мъже мю­
сюлмани от преследващия о т р я д .......................................... 30 000

СЪБИРАНЕ НА ДЕЦА ЗА ЕНИЧАРИ

В НАЧАЛОТО НА XVIII В.

Из приписка към сборник от XVI в. — Вж. Б . Цонев,

Опис, т. I, с. 256—257.

Да се знае кога подвързах тази книга, даскал Нешо. . . Беше в

онова прескръбно време. Тежки данъци (харадж). Ловяха деца на
12 години. Дукатите бяха оскъдни. Житото беше 12 пари. . . Султан
Ахмед, в годината от сътворението 7219 [1711].

ИЗМЕНЕНИЯ В ЧИСЛЕНИЯ СЪСТАВ

НА ЕНИЧАРСКАТА ВОЙСКА ОТ XVI ДО XIX В.
Обобщителна таблица за измененията на числения състав
на еничарската войска от XVI до XIX в. При нейното из­
готвяне не са взети предвид аджемиогланите и^еничарите»
служещи в други военни единици. — Вж. Г. Димитров,
Княжество България, т. II, Пловдив, 1896, с. 31. Мате­
риалът е предаден от И. Татарлиев.

В 1574 годинапри Мурат III — 27 000 души

В 1593 ,, ,, Мурат III — 42 000
В 1595 ,, ,, Мехмед III — 45 000
В 1609 „ „ Ахмед I — 37 627
В 1631 ,, ,, Мурат IV — 46 113
В 1698 ,, ,, Мустафа III — 70 000
В 1727 „ „ Ахмед III — 81 000
В 1805 ,, ,, Селим III — 110 000
В 1824 ,, ,, Махмут II — 140 000

255
 . ЕНИЧАРИТЕ ИЗБЯГВАТ ВОЕННИТЕ СИ . ,
ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Из впечатленията на немския дипломат Дриш от 1718 г.

— Вж. Румелийски делници, с. 118—119.

Има и някои стари еничари, които са си уредили със своите пол­

ковници, било чрез молби, било срещу малък подкуп, да водят дребна
търговия, както и да не плащат данък, макар това да не им се полага.
Такива хора се наричат «осторакес». Това са ония, които се ползуват
от привилегиите на войниците, без да изпълняват някаква военна
■служба. По-рано с такива свободи били дарявани само онези, които
поради травми, получени по време на война, не могат повече да слу­
жат. Сега обаче навсякъде се срещат множество войници със здрави
крайници, които се подвизават под името «осторакес» и от които
Османската държава има повече вреда, отколкото нужда.

СВОЕВОЛИЯ НА ЗАМИНАВАЩИ ЗА ФРОНТА

ЕНИЧАРСКИ ВОЙСКИ

Из султанския ферман до кадиите на околиите по пътя

от Одрин до Исакча, издаден между 8 и 17 юли 1739 г. —
Вж. Румелийски делници, с. 129.

Мнозинството от еничарските сердари, стари и нови еничарски

аги, знаменосци и войски от дясното крило на Румелия и от Анадола,
предназначени и определени за армията при Бендер, след като изля­
зат от постоянните си квартири, разпиляват се и се разхождат безцелно
и прекарват времето си из различни места и пунктове на казите по
пътя от Одрин до Исакча. Това стигна до височайшия ни слух. . .
Д а изкараш намиращите се по такива места войници и без да оставяш
назад нито един човек от еничарския корпус, да ги отправиш и из­
пратиш в армията при Бендер!. . . Час по-скоро да бъдат изведени
намиращите се из различни места на казите ви войски и бързо и не­
забавно да бъдат изпратени в Бендерската армия. Да положите всич­
ки грижи и внимание! Така че, ако чуя, че макар един войник е оста­
нал назад, няма да бъдат слушани никакви оплаквания!

ПОВЕЧЕТО ОТ МОХАМЕДАНИТЕ В РУСЕ

СА ЕНИЧАРИ

Из пътеписа на австриеца капитан Шад от 1740 г. — Вж.

Немски пътеписи, II (под печат).

Жителите на Русе са повечето еничари, но отуракс, сиреч ве­

терани, които след години наред служба срещу пари получават при­
вилегията да живеят до известна степен отдадени на своя занаят и
да не ходят на война освен в крайна нужда.

256
 ЧИСЛЕНОСТ НА ЕНИЧАРСКИ ГАРНИЗОНИ
ПРЕЗ СРЕДАТА НА XVIII ВЕК

Брой на еничарите и разходите за тях през 1750 г. — Вж.

Румелийски делници, с. 120—121.

Град Общ брой на еничарите Заплата за тримесечие в грошове

Видин 5440 182 433.20

Белград 5039 148 629.20
Шабац 307 9 649
Бендер 4134 157 255.20
Браила 1512 55 937,20
Солун 1289 53 306.20
Ниш 1180 ; 40 624,20
Никопол 906 31 287,20
Очаков 1551 42 562,20
Ада кале 92 2 424,20
Босна 921 33 340,20
Изворник 244 8 260
Гюргево 739 24 228.20
Метон [в Гърция] 655 18 496.20
Коринт 482 16 567

ЕНИЧАРИТЕ В ИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ

Впечатления на дубровничанина Рожер Бошкович^от 1762

г. — Вж. Роокер Бошкович, Дневник на едно пътуване,
С , 1975, с. 39, 40.

Собственикът на тази къща [в Карнобат] беше един млад ени-

чарин с доста приятна външност, който живееше в друга, много ху­
бава къща. Той дойде малко по-късно, страшно разгневен, че са му
взели къщата, без да го предупредят, нещо, което не се практикува­
ше спрямо турците. Той изглеждаше несговорчив и ругаеше от цяло
сърце, като казваше, че и изобщо да не бяха го предупреждавали, за
него би било чест да даде къщата си и че даже би поел всички разходи
по престоя на господин посланика. Той обаче бил засегнат, че са
постъпили с него както с християнските поданици, от които вземат
къщи, без да искат съгласието им. Господин посланикът много крот­
ко накара да му кажат, че не искал да извърши насилие, нито да
ощети някого, че никой не го е предупредил за нередността на тази
постъпка, която му е крайно неприятна, и като счита неговите оплак­
вания за справедливи, той е готов да излезе от дома му и да се върне
в предишното си жилище. При тези думи младият мъж изведнъж
смени изражението си и с тон, свидетелствуващ, че е много доволен,
даде къщата си от сърце, като остана с нас и пи кафе и чай. После
отиде да потърси своите братя, роднини и приятели и в този ден, как-

257 17 По следите на наоилието, част I

то и в следващите дни, които бяхме принудени да прекараме тук,
както ще се види по-нататък, той ни правеше чести и дълги посеще­
ния. Беше довел даже няколко жени от своето семейство в другата
част на къщата, където можеха да видят госпожа съпругата на пос­
ланика. Той помоли доктора да отиде да види майка му, която имала
болки в очите. В Цариград той бил готвач на шеста ода на еничарите,
на чийто корпус беше член. Тази длъжност се ползува с уважение
сред турците, но той се беше върнал в родното си място да се радва
на богатството си. Беше истинско конте, или, както казват францу­
зите, petit maitre. Винаги носеше своя калпак или голяма шапка.
Обноските му бяха доста престорени и всеки път, когато ни посеща­
ваше, което ставаше доста често (както вече казах), той си сменяше
дрехите, така че да можем да разгледаме гардероба му, който беше
твърде богат. Въпреки това той взе алчно не само трите бутилки вино,
които му подари господин посланикът, като му каза, че това е отлично
лекарство за укрепване, но с голяма признателност прие и една моне­
та на стойност пиастър и половина, която той му сложи на тръгване
в ръката като наем за неговата къща. Тя, макар и просторна, беше
построена, както и всички останали турски къщи, от дърво и следо­
вателно (тъй като гората е в съседство) не е струвала на баща му,
както той сам ни каза, повече от 1000 пиастра. . .
Човек не може да си представи какви негодници са тези турци
арабаджии, които за нещастие бяхме ангажирали от Цариград чак
до Галац. Повечето от тях бяха еничари и ни създаваха големи не­
приятности. Каруците им не бяха и на половината натоварени, а не
можеше да ги накараме да сложат една-едничка ливра в повече. Бяха
нахални с всички, даже с михмандъра, когото не зачитаха и от когото
никак не се бояха, но сега бяха в съгласие с него. Много пъти тръг­
ването ни беше забавяно с няколко часа по тяхна вина. Безочливостта
им по отношение на християните беше безкрайна. Те никога не про­
пускаха да ги наричат гяури, много обиден епитет, който означава
неверен. Сред еничарите на господин посланика имаше и един на
име Мустафа роба. Това име той беше получил поради пленяването
му от малтийците, които после го предали на англичаните, а те пък го
освободили. В турските села този човек не смееше, така да се каже,
да си вдигне очите, но когато станеше въпрос за християни, той при­
добиваше свиреп вид, повишаваше глас и даже понякога си служеше
с тояга, така че всяваше ужас сред тях още щом го видеха. Господин
посланикът го мъмреше често и смогваше да го вразумява, тъй като
Мустафа му беше подчинен и имаше задължения към него.

258
 ЖИТЕЛИТЕ НА РАЗГРАД СА ПРЕДИМНО
ЕНИЧАРИ
Из пътеписа на немеца Карстен Нибур от 1767 г. — Вж,
Румелийски делници, с. 83.

В Разград освен българи и гърци живеят също 50—60 арменци.

Тукашните мохамедани са известни като много дръзки — естествена
последица от това, че повечето граждани се наричат еничари.

СВОЕВОЛИЯ И БЕЗЧИНСТВА НА ЕНИЧАРИТЕ

Из впечатленията на английския пътешественик Абеси
от края на XVIII век. — Вж. Румелийски делници, с.
124—125.

Главните пожаропричинители в Цариград са еничарите, които,

щом бъдат недоволни от администрацията и по-точно от великия ве­
зир, палят едновременно на много места огън и повтарят туй ужасно
покушение, докато не заставят султана да отпрати първия си мини­
стър. Пожари, предизвикани по тази причина, често са предшеству-
вали и свалянето на султана, ако той не изпълни еничарските искания
Понякога при обявяване на война, в деня, когато тръгват на
поход, те палят градските квартали, за да улеснят така своите гра­
бежи и да си доставят средствата за разноските, които са принудени
да направят. Преди да потеглят срещу русите в последната война, те
запалили Галата на три различни места и си осигурили голяма пляч­
ка за сметка на тълпата нещастници. Слабостта и нерешителността
възпрели правителството да накаже някого, макар че този факт бил
освидетелствуван, а мнозина от виновниците — известни.

ПОЛОЖЕНИЕТО НА АДЖЕМИОГЛАНИТЕ
В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ
Из пътеписа на французина Гийом Антоан Оливие от края
на XVIII в. — Вж. Френски пътеписи, I, с. 462.

Голяма част от тях [ичогланите] се обучават във вътрешните

помещения на двореца. Белите евнуси, на които е поверен надзорът,
се отнасят много строго към тях и сурово ги наказват за най-малката
извършена грешка. Те са облечени в бяло и ги хранят умерено. Това
са деца на християни, взети по време на война или купени в Грузия
и Черкесия; идват н от различните граници на империята и държавите
на Варвария; приемат се също и синове на мюсюлмани, откакто тур-
ците не водят, както по-рако, успешни войни срещу християните.
Сред младежите, взети по време на война, купени или дошли от
всички краища, най-много под името аджемиоглани, са предназна­
чени за низшите служби в двореца: те стават вратари, дървари, гот­
вачи, месари, носачи на вода; с една дума, всякакъв вид прислуга:

259
сред тях рядко има синове на мюсюлмани. Когато броят им е значи­
телен, изпращат ги при градинарите.

РАЗЛОЖЕНИЕ НА ЕНИЧАРСКИЯ КОРПУС

Из пътеписа на французина Гийом Антоан Оливие от края
на XVIII в. — Вж. Френски пътеписи, I, с. 471—472.

Еничарите били изгубили предишната енергия, която дълго вре­

ме ги правела страшни; нямало вече между тях онези бостанджии,
«алени в обработването на земята, способни да издържат несгодите
яа времето; тези роби, тези деца на данъка, непознаващи нито роди­
телите си, нито родината си, служели ревностно с възторг и с усър­
дие на вярата, която били приели, и на господаря, който им плащал.
Днес, когато са непокорни и недисциплинирани, без енергия и мъ­
жество, са по-опасни за властта на султана, отколкото за враговете
яа държавата.
РАЗФОРМИРОВАНЕ НА ЕНИЧАРСКИЯ КОРПУС
Из фермана на султан Махмуд II от средата на юни 1826
г., регистриран в сиджил № 96 на битолския кадия. — Вж.
Турски документи за македонската исторша, т. IV, Ско­
пие, 1957, с. 119—122.
Както е познато на целия Мохамедов народ, появата на тази
света вяра и на Мохамедовата държава, в началото и по-късно ней­
ното разширяване на изток и на запад е постигнато със светия закон
н с меч в свещена война. Тъй като за отпор против неприятелите на
вярата беше необходимо съществуването на мюсюлманска войска
и правоверни борци, вечната отоманска държава по-рано създаде
сничарския оджак и в минали времена еничарските войници, във
войните, които водеха, дочакваха неприятеля със своите гърди, про­
явяваха енергичност и издръжливост и на първо място поради тяхна­
та покорност и послушност се постигнаха толкова много завоевания.
Между това постепенно сред тях се явиха неприлични прояви и раз­
лични пороци, така че някогашната дисциплина и послушност се
превърнаха в непокорство и непослушност. От сто години насам във
войните, в които [еничарите] участвуват, те проявяват разни лъжи и
безсмислени претексти, срамно бягаха от борбите и с това станаха
причина много твърдини и градове да преминават в ръцете на невер­
ниците. . .
Освен това с техните чести бунтове [еничарите] станаха причи­
на да загинат няколко царе (султани), които струваха колкото целия
свят. При все това на тях се гледаше като на стара институция и не
стоеше въпрос за тяхното премахване. Сега вече те си създадоха оби­
чай: ако искат — слушат, ако не искат — правят бунт, и колкото и
да ги търпим и понасяме между нас, от това няма полза. . .
№' Преди известно време това положение се изнесе и пред Държав­
ния съвет, който стана при шейх-юл исляма, на който присъствуваха

260
и всичките високи везири, големите улеми, държавните великодостои-
ници и всички офицери от еничарския оджак, и на всички се обясш®
положението, а след това е поискана фетва по този въпрос. От из­
дадения документ с фетвите на шейх-юл исляма, който е заверен с
подписите и печатите на всички [присъствуващи], ясно е, че за да
се парират измамите и лукавствата, в които предимство имат невер­
ниците, няма друг излаз освен: първо, за да се прослави божието
слово, да се създаде набожна войска и, второ, ислямската войска дз*
се обучи, да изучи военните науки, както и да се упражни във воен­
ните изкуства. Според решението, взето със съгласието на всички,
решено е: без да се навреди на нито един от прописите на старите за­
кони и уредби на еничарския оджак, от всяка орта да се запишат
по сто и петдесет обучени ешкенджии войници със заплата и прибяг­
вайки към потребността държавната каса да се натовари с разходи
на много пари и заплати, започна записването. И макар че се обяви
на всички, че есамето [вписаното име в еничарския дневник] и зап­
латата им няма да бъдат накърнени и че въз основа на свети фетви
всеки, който се обяви против решението, взето с общо съгласие от
народния съвет, или работи против него, ще бъде наказан с пролива­
нето на неговата кръв и после на записаните войници се дадоха дре­
хи и оръжие за обучение и по толкова много верски наредби и съвети,
все пак това не даде резултат и през нощта в четвъртък на девети от
светия месец зилкаде ненадейно въстанаха и първо нападнаха ени-
чарската команда, а след това Високата порта, които плячкосаха и
ограбиха, а светия Коран, който им падна в ръцете, с нож го насякоха
и с това изневериха на принципите на вярата и направиха разни сра­
мотии и гадости. По този начин и като казваха «не искаме военно обу­
чение и учение», вдигнаха бунт и обявиха, че в това отношение не се
покоряват на честния закон, на светите фетви, на високата ми импе­
рия и оръжието, което им беше дадено за военно обучение от страна
на високата империя, безсрамно използуваха против високата Мо~
хамедова държава и под паролата «нападение на султана» дръзнаха
да вдигнат въстание. Освен това, при такива дела на въстаналите,
тъй като са извън вярата, веднъж дойдоха в моя царски дворец и се
събраха великият везир, високите везири, бившият и сегашният шейх-
юл исляма, бившите велики везири, славните мули и всички улеми —
нека бог им умножи науката, риджалите и други служители на Мо-
хамедовия народ, след това издигнаха знамето на пророка на джамия­
та «Султан Ахмед» и се изпратиха навсякъде глашатаи да викат
«който е от Мохамедовия народ, да дойде и да се нареди под знамето
на господния пророк» и народът, който вярва в бога, се стече под
знамето. Но тълпата на разбойниците остана упорита в своите дей­
ствия против вярата и държавата и тръгна да унищожи, не дай боже,
Мохамедовата държава и да прегази толкова правоверни, деца и
жени, така че всичко това беше в полза на неприятелите на вярата.
И понеже за тази дързост и толкова голяма гадост според предписа­
нията на светия закон беше нужно да се пролее кръвта на виновни­
ците, против тях се изпрати войска и благодарение поразяващата сила

261
 на великия бог и на великото чудо на пророка тяхната [на еничарите]
веднага се разпадна и унищожи, техните казарми се запалиха и на­
края бог ги предаде на меча на закона, където те намериха наказание
за своите дела. Гледано отстрана, този бунт е извършен от страна на
някои безсрамни разбойници; между това установено е, че и някои
развратни подстрекатели, принадлежащи на еничарския оджак, не-
благодарни на държавата и на държавния хляб, се сдружили със
■споменатите разбойници и самият бунт бил организиран от тях.
Всички те са заловени и наказани според закона. Заловени са и други
професионални разбойници, чиито дела са професионални, като и те
ще бъдат наказани.
И така от всички досега извършени бунтове произлиза, че:
В началото на учредяването на еничарския оджак той изпъкваше с
храброст и покорност, която от известно време се превърна в непо-
слушание и разбойничество, а името на еничарството и титлата «дру­
гарство» стана прикритие на разбойниците, в което нечестните бяха
по-силни от честните, дори и един от заловените и явно погубени раз­
бойници бил неверник и имал на ръката [татуиран] белег «седемде­
сет и пета», а същевременно и гяурски кръст. Ето така между тях
[еничарите] бяха размесени разни съмнителни типове и между тях
постоянно се намираха шпиони неверници, преоблечени като мюсюл­
мани. Поради това няколко пъти им бе казано и наредено да ги из­
гонят и изчистят от оджака, но не послушаха и така чистката не се
извърши. Винаги честните командири и офицери, които не бяха с тях,
бяха безсилни да одържат дисциплината. С една дума, непокорството
и разбойничеството им премина всяка мяра, така че е ясно за всеки
какво неговото [на оджака] съществуване, каквито и мерки да се
вземат, няма да донесе полза и резултат. . . За да се поправи положе­
нието, името на оджака да се измени и тяхната уредба да се замени с
друга форма; в бъдеще името еничарство да се заличи. На негово
място да се създаде войска от обучени войници под името «победо­
носна Мохамедова войска», която да бъде полезна на вярата и на
държавата, а във време на война способна да се противопостави на
неприятеля.

СВЕДЕНИЕ ЗА ЕНИЧАРСТВОТО
В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Добавка към една от преправките на Паисиевата история.

— Вж. Б. С. Ангелов, Хилендарската преправка на «Исто­
рия славяноболгарская», ИБИД, т. XXVI, 1968, с. 307.

Проклетият Селим само от България събрал 325 хиляди момчета

от 10 до 13 години и други толкова момичета, после ги завел в Одрин и
там султанът ги потурчил; после ги прекарал през ръкав от риза и ги
нарекъл нови ученици, еничари. И дал им момичетата за жени, за да
му пазят царството. После зло вършиха тези свободни еничари до
султан Махмуд; после той едни изкла, други в морето удави и така
малко ги смири и намали в годината от Христа 1828 и 31. И оттогава
това име не смее да работи.
262
 В. ПЛЕННИЦИ И РОБСТВО

ЗАКОНИ ЗА^ПОЛОЖЕНИЕТО НА РОБИТЕ

В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ

1
Из Кануннаме на султан Мехмед II Завоевател от 1488
г. — Вж. Извори за българското право, I, с. 21.

Ако роб (или робиня) извърши прелюбодеяние, плаща полови­

ната глоба, предвидена за свободния [мъж] или за освободената [же­
на], според както това е прието от обичая, с оглед на доброто или
оскъдно материално състояние.

2 '

. Из Кануннаме на султан Сюлейман Законодател (1520—

1566). — Вж. Извори за българското право, I, с. 30 , 33,
35—36, 43—44, 55—56, 81, 92, 98.

Който отвлече роб или подстрекава роб; който разбива дюкян и се

установи, че това е правил няколко пъти за грабеж, наказва се с обес­
ване. . .
Освободен роб на рая също принадлежи [е рая] на господаря (спа­
хията) на раята; външно лице да не се меси [в това право] на спахията;
когато описзачът на вилаета дойде да опише вилаета, в такъв случай
[освободеният роб] става рая на този спахия, на когото бъде записан
за рая. . .
Залавянето [на безстопанствения добитък и на робите] от страна
на раята се отнася само за раи от свободните тимари; в несвободните
тимари да не се прави разлика кой е извършил залавянето — дали
рая от този тимар или рая от друг. . .
Впоследствие се е издал височайши ферман (разпоредба), спо­
ред който избягалият роб да бъде подчинен на землището, а именно:
в чието землище стане залавянето, извънредното възнаграждение
принадлежи нему. Издаден е бил ферман, според който не трябвало
да се дава значение на твърдението, че [правото от] залавянето е на
друго землище; когато това обстоятелство не е отбелязано в регистъра
[чие е правзто върху възнаграждението], да се постъпва съгласно
[сведенията] на сапджакоея, субашията или въз основа на възприе­
тата стара практика; предпочитание се дава [най-напред] на това,

263
което е писано в регистъра; след това може да се действува съгласно
усвоената практика.
Ако залавянето е извършено от категориите яя, мюселеми или
юруци, постъпва се също по гореказания начин. Когато въпросът се
отнася до санджакбея, разрешава го той. . .
При продажба на един роб да се вземат четири акчета от двама­
та [които вършат сделката]: две от продавача и две от купувача. . .
Считат се за военни тези деца на военни, които никога и никому
не са били регистрирани като рая, както и съпругите им, които са
били в действителен брак с тях; робите на военните, конто (роби) са
служили като военни след освобождението им от робство. . .
Не влизат в числото на военните лица и освободеният роб на
спахията, който се откаже да служи на спахията и е избрал спокой­
ния живот и се е приобщил към хората, които сами печелят прехра­
ната си, и който е избрал този начин на живот: [не влизат в числото
на военните] и тези мои робини, както и дъщерите на спахии, които
са се омъжили за раи и са в брачни връзки с тях. . .
При залавянето на избягал роб обичай бил станал, щото ява-
джията да дава двадесет акчета за мюжде (добра вест) на онзи, който
е заловил и предал избягалия роб. Господарят на избягалия роб е
давал тридесет акчета [на яваджията], ако [робът] е избягал на раз­
стояние един ден; давал е шестдесет акчета за разстояние два дни; при
разстояние на бягството от три дни е плащал също повече и се е стигна­
ло до сто акчета за мюжде. Той е давал за прехраната на роба сума,
определена от кадията. Освен това от господаря на роба се е вземало и
двадесет акчета за лицето, което е заловило и предало беглеца. По­
койният султан Худавендигяр (Мурад I), чиято пръст да бъде чиста и
благоуханна, е заповядал казаните акчета да даде яваджията. И се
установи да бъде т а к а .. . •
Земите на разпръснатите по този начин хора са оставени праз­
ни и необработени повече от три години и те [хората] не могат да
дадат поземления данък и десятъка, очакван от воденици, лозя и
градини, поради което сабих-и арз ги е дал срещу берня за тапия на
висши чиновници или на роби (кул), или на други лица; някои земи
те владеят своеволно. . .
Ако се намира земя в ръцете на султански роби, тя се записва
върху освободени роби. Не е закон да се записва в регистъра [земя]
върху роб, както се записва на раята. . .
Синовете на раи зависят от положението на своите бащи. Осво­
бодените роби на раята имат положението на господарите си. От си­
новете на раи и освободените им роби също се вземат налози, както и
от раята.
3
Из Закон за земята от 1609 г. — Вж. Извори за българско­
то право, I, с. 157— 158.

Закон за б е з с т о п а н с т в е н и я д о б и т ъ к ( юва)
и з а б я г н а л р о б . Данъкът бадихава ь тимарите на началници­

264
те на султанските конюшни (мирахур тимарларъ) са техни и [се съ­
бират в тяхна полза]. Също така в полза на мирахура се присъждат
заловените в гората и безстопанствен добитък и забягнал роб. . .
З а к о н з а р а я т а и з а о с в о б о д е н р о б . Също така,
ако освободен роб на някой рая не е записан рая [в регистъра] на
друго лице и ако до описване на вилаета е подчинен на господаря си и
ако е женен, плаща данъка си ресм-и бенак, ако е самец (неженен),
плаща налога си ресм-и мюджеред на онова лице, на което господарят
му (мевлясъ) е рая. Но за подобни случаи на освободен роб и рая,
незаписани в регистъра, се издават свещени заповеди от финансовото
ведомство за събиране на раятски данък от страна на мевкуфчията;
това е станало закон през времето на Хамза паша.

' 4 ■'
Из Закон за Виза от 1539 г. — Вж. Извори за българското
право, I, с. 255.

И след това неоспорим закон е тимарите на субашиите, на чери-

бзшните, на диздарите, на чаушите да бъдат сербест (свободни).
Глобите за извършеното престъпление, ресм-и арусане, бадихава,
мюджелик, който е тридесет акчета на камилски товар (?), на поме­
натите по-горе тимари и мюджелик за роб и робиня, който е по три­
десет акчета на камилски товар (?), и баберкуваните плодове от роб
и робиня са изключително техни. Робът и робинята, които са заловени
в тимарите им, след като бъдат регистрирани в сиджила, остават у
тях. Яваджията да не се намесва до настъпването на срока. След като
настъпи срокът, данъците и разноските за прехрана и други необ-
ходимости съгласно закона се вземат от яваджията и се предават.

5
Из Закон за санджака Силистра от 1569 г. — Вж. Извори
за българското право, I, с. 267, 273—274.

Синовете на раята и освободените роби на раята също са като за­

писана рая. Обаче ако те са рая на другиго, налогът ресм-и мюджеред
на тия, върху имената на които съответно има бележка за това, е
на тоя, на когото те са рая. . .
Също в случаите на юва и качкун, ако се заловят роб и робиня в
свободните тимари, след като бъдат записани в сиджила, да се затво­
рят, докато дойде времето им; ако докато не дойде времето им, дойде
господарят им и по шериатски ред докаже [правото си], оценената
вноска за закрилата и за прехраната им — равна на предполагаемото
възнаграждение за отиването на една камила от едно място на друго —
от тридесет акчета вземат господарите на свободния тимар. Щом им
се изпълни времето, господарите на свободния тимар, според както е
обяснено, след като вземат разноските си от яваджиите, с посредни­
чеството на върховния административен разпоредител на мястото го

265
(я) предава на юваджията. Обаче докато времето им не се попълни (не
дойде), юваджията да не се меси.
Деве гьочи (един камилски преход) е мястото (разстоянието),
откъдето робът е избягал, до мястото, където е хванат (задържан).
За един преход на камила се вземат тридесет акчета, ако са два
(прехода] — шестдесет акчета, ако са три [прехода], вземат се девет­
десет акчета. Не се взема нито едно акче повече.

6
ИзЗакон за управителя на циганскиясанджакот 1541 г.—
Вж. Извори за българското право, I, с. 312.

Едната половина от глобите [за извършени престъпления] и на­

лог ресм-и арус (за женитба) в черибашийските тимари са на самите
тях, а другата половина е на санджакбейовете им. Обаче установен
закон е черибашилъкът да бъде свободен (сербест). Мюджеликът за
заловените в тимарите им [избягали] роб и робиня, който е тридесет
■акиета на камилски преход (?), е техен.
Роб и робиня, ако се заловят в който и да е черибашилък, след
като бъдат регистрирани, се запазват у черибашиите, докато настъпи
срокът. Щом настъпи срокът, черибашията ги предава на яваджията.
Черибашията взема от яваджията разноските за прехраната им
съгласно закона по тридесет акчета. Но ако стопанинът им се яви,
преди срокът да е настъпил, [черибашията] взема разноските по пре­
храната и данъка съгласно гореспоменатия закон и ги предава на
стопанина им със съдействието на действуващия по това време съдия.

Из Кануннаме за вилаета Никопол и други от XV—XVI

в. — Извори за българското право, II, с. 44.

В свободните тимари, ако бъдат заловени избягали роби и роби-

ни, след като бъдат регистрирани, те се задържат от държателите на
•тимарите, докато настъпи срокът за издирването им. Ако преди да
изтече този срок, се яви техният собственик и установи по съдебен ред
правата си върху робите, държателят на свободния тимар получава
■от последния по тридесет акчета, определени като разход за пренася­
нето им с камили и издръжката им по направената преценка. Ако след
изтичането на срока собственикът на робите не се яви, тогава тима-
риотът получава от юваджията (пазача) на тимара съответната такса,
указана по-горе, като с решение на действуващия кадия предава на
юваджията робите и робините. Преди изтичането на срока обаче юва­
джията не следва да се намесва. . .
Този, който от известно време насам владее доганджийски тимар
или пък фактически държи тимара, ако е рая или син на рая, освобо­
ден от робство, също се счита рая.

266
 8
Из Тълкувателни отговори на правни въпроси от мюфтия­
та тълкувател Хамза Ахмед Кемал паша заде, написани
между 30 август и 8 септември 1581 г. — Вж. Извори за
българското право, II, с. 78.

Въпрос: Ако Зеид при добро здраве в желанието си да предвиди

(подсигури) положението на всичките си роби и робини пред общество­
то завещае последните да се считат освободени от имуществото му че­
тиридесет дни преди да умре и впоследствие след смъртта му не са се
оказали негови наследници, то благоволете да отговорите, което ще
бъде благодеяние, може ли бейт-юл малджията да не уважи завеща-
телното разпореждане на Зеид и да предприеме продаването на ро­
бите и робините, а така също има ли право по закона да извърши про­
дажбата или не?
Отговор: Не могат [да бъдат освободени], ако Зеид е останал жив
четиридесет дни след завещателното му разпореждане.

РОБСКИ ПАЗАРИ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

1
Из Закона за санджака Чирмен, нахия Чирмен, от 1520—
1566 г. — Вж. Извори за българското право, I, с. 245.

Ако се продава роб или робиня, вземат се по четири акчета от

продавача и четири акчета от купувача.

2 ■
Из Закона за санджака Чирмен, нахия Хасково, от 1520—
1566 г. — Пак там, I, с. 245.

Ако се продават роб или робиня, от двете страни [от продавача и

купувача] се вземат по четири акчета.

3
Из Закона за санджака Чирмен, нахия Казанлък, от 1520—
1566 г. — Пак там, I, с. 266.

Ако се продава роб или робиня, вземат се четири акчета от про­

давача и четири акчета от купувача.

4
Из Закона за санджака Чирмен, нахия Нова Загора, от
1520—1566 г. — Пак там, I, с. 246.

Ако се продава роб или робиня, вземат се по четири акчета от

продавача и четири акчета от купувача.

267
 5 -
Из Закона за зиамета Скопие от XV в. — Вж. Извори за
българското право, II, с. 15.

Онези нарушители, които продават роби, коне, овце, волове и тем

подобни и които вършат нарушения при купуване. . . да не се изплъз­
нат. . . Ако се продава роб, закон е да се вземат две акчета бач от
купувача и две акчета от продавача. :

. 6
Из Разпоредби за пристанищните такси в Подунавието от
1520 г. — Пак там, II, с. 16.

Заповядано е според закона от робите от двата пола, преминали

от отвъдната страна, от големи и малки да се събира пенджиек.

7
Из Закона за пристанището Никопол от XV—XVI в. —
. Пак там, II, с. 23.

Ако дойдат с кораб роби по Дунава и се продадат на пристани­

щето или излязат, на лице се взема налог 25 акчета.

8
• Из Закона за пазарната такса на град Никопол от XV—
XVI в. — Пак там, II, с. 20.

Ако се продаде роб, да се взема по четири акчета от продавача и

четири акчета от купувача.

9
: Из Закона за пристанището Оряхово от XV—XVI в. —
Пак там, II, с. 25.

Ако дойде и премине роб, за всеки роб се вземат по 20 акчета.

10
Из Закона за пазарната такса на Силистра от XV—XVI
в. — Пак там, II, с. 29.
Ако се продава кон, от купувача и от продавача се вземат по
две акчета.
11
Из Закона за пазарната такса на дн. Толбухин от XV—
XVI в. — Пак там, II, с. 30.

'' Ако се продава роб, от продавача се Еземат четири акчета, а от

купувача — също четири.

268
 12
' Из З а к о н а за Тулча, Исакча и Мачин от XV— XVI в. —
Пак там, II, с. 31.

Ако се продава роб, от купувача и продавача се вземат по четири

акчета.

13 .

. , Из Закона за пазарната такса на Търново от XV—XVI

в. — Пак там, II, с. 33.

И за роб, продаден на пазара в града, се вземат по четири акчета

бач (такса) от купувача и от продавача.

14 .

Из Закона за пазарната такса на Ловеч от XV—XVI b. —

Пак там, II, с. 34.

При продажба на роб се вземат четири акчета от продавача и

четири акчета от купувача.

15
Из Закона за пазарната такса на Враца от XV—XVI в. —
Пак там, II, с. 35.

Ако се продаде роб, взема се бач (такса) по четири акчета от

продавача и по четири акчета от купувача.

16
‘ Из Закона за пазарната такса на Шумен и Разград от
XV—XVI в. — Пак там, II, с. 36.

За ро5, продаден в града на пазара, се взема бач (такса) по

четири акчета от купувача и от продавача.

17
Из Закона за пазарната такса на Видин от XV—XVI в. —
Пак там, II, с. 49.

Ако се продава роб, от купувача се вземат четири акчета, а от

продавача — четири.

18
Из Закона за митото на пристанище Видин от XV—XVI
в. — Пак там, II, с. 50.

Ако дойде роб и се свали или пък се наложи да се качи на кораб и

да замине, за всеки роб се вземат по 25 акчета. "

269
 19
Из Закона за пазарната такса на Кладово от XV—XVI
в. — Пак там, II, с. 53.

От продавача на роб да се вземат по четири акчета бач (такса), а

от купувача — четири акчета.

20 '

Из Закона за митото на пристанище Кладово от XV—XVI

в. — Пак там, с. 53.

Ако се изкара роб, се вземат двадесет и пет акчета за всеки роб.

Емините задържат за съкровището робите и добитъка, когато се вър­
нат в островите на Дунава. Ако бъдат заловени [лица] по Дунава,
когато прекарват риба или роби, емините задържат от страна на
съкровището глоба на разбойника [т. е. за контрабанда].

' 21 ' " 1

Из Закона за пристанището Оршова от XV—XVI в. —
Пак там, II, с. 54.

Ако се докара роб, за всеки роб се вземат 25 акчета. . . Еминът

задържа за държавното съкровище заловените в дунавските острови
роби и добитък. Като се прекарат риба, роби и добитък, емнните
задържат за съкровището *глоба за разбойник, заловен в Дунава.

22
. Из Закона за пазарната такса на Соко Баня от XV—XVI
в. — Пак там, II, с. 54.

Ако се продава роб — осем акчета.

23
Из Закона за Провадия от XV—XVI в. — Пак там, II,
с. 55.

Ако се продаде роб или робиня, да се вземат четири акчета от ку­

пувача и четири акчета от продавача.

24
Из Закона за пазарната такса на Айтос от XV—XVI в. —
Пак там, II, с. 56.

Ако се продаде роб, да се вземат четири акчета от купувача и от

продавача.

270
 25 ,
Из Закона за пазарната такса на пристанище Несебър от
XV—XVI в. — Пак там, II, с. 58.

Ако се продаде роб, от купувача и от продавача се вземат по че­

тири акчета.

26
Из Закона за Поморие от XV—XVI в. — Пак там, II*
с. 58.

. Ако се продаде роб или робиня, от купувача и от продавача се

вземат по четири акчета.

27
Из Закона за Ахтопол от XV—XVI в. — Пак там, II, с-
60.

Ако се продаде роб, от купувача и от продавача се вземат по че­

тири акчета. ,

28
Из Закона за пазарната такса на Ямбол от XV—XVI в. —
. Пак там, II, с. 62.

Ако се продадат роб или робиня, да се вземат по четири 'акчета

от купувача и от продавача.

29
Из Закона за султанския сарай от XV—XVI в. — Пак там*
II, с. 62.

Ако се продаде роб, [вземат се] четири акчета от купувача и o r

продавача.

30
Из Закона за Карнобат от XV—XVI в. — Пак там, II»
с. 63.

Ако се продаде роб и робиня, от купувача и от продавача се

вземат по четири акчета.

271
 ГАВРА С ПЛЕНЕНИ МОМЧЕТА
И МОМИЧЕТА

Сведение на византийския хронист Дука, живял през

първата половина на XV в. — Вж. Положението на бъл­
гарския народ под турско робство, с. II.

Баязид пребивавал в Бруса и гледал високите дървета на благо­

получието, натежали от плодове и спокойно огласяни всеки ден от
различни песни и птици. Защото сред разните народи нямало нищо
красиво — било животно с хубаво тяло или металическа вещ, или изоб­
що нещо друго с приятна външност, дадена му от бога, което да не се
намирало в неговите съкровища. И тъй там стоели избрани момичета
и момчета с безупречни тела и хубава външност — нежни младежи
и девойки, по-блестящи от слънцето. И то от кои народи? От ромеите,
сърбите, власите, албанците, унгарците, саксите, българите и латин­
ките. Всеки един от тях, макар и против желанието си, пеел песни на
своя език. А той си седял и живеел разгулно, като непрестанно се
отдавал на любовни удоволствия, блудствувайки с момчета и моми­
чета.
ОТВЛИЧАНЕ НА ПОРОБЕНОТО
НАСЕЛЕНИЕ В ПЛЕН

1
Из съчинението на Мехмед Нешри, Огледало, с. 76—321*

Щом Мурад хан разрешил разграбването на крепостта [Карабига'],

редиците тутакси се втурнали, връхлетели и в едно мигновение овла­
дели крепостта. Мъжете унищожили, жените и децата поробили. . .
Пашата тръгнал и от брега на Дунава налетял на Влашко. Кол-
кото кули имало — всичките ги завладял, а народа им отвел в роб­
ство. . . '
Тогава [при женитбата на Баязид] поднесъл своите дарове и
Евреноз Гази: вън от другото — по 100 краснолики млади момчета и
момичета, от глава до пети накичени със скъпоценни камъни. . .
Газиите взели богата плячка [в Анадолу Хисар, в Мала Азия].
Т а дори в Одрин после продавали като рядкост унгарски невер­
ници за 300 акчета. . .
Газиите дотолкова били отрупани с плячка [в Белград], та ме-
няли чифт ботуши срещу красива робиня. Тълпата на робите била
по-многобройна от самата войска. . .
После Повелителят заповядал набег и срещу самия вилает[Мо-
ра, дн. Пелопонес]. Връхлетели и така се награбили, че после най-
тиздави робини се продавали по 300 акчета. . .
Тези, които били за заробване [в гр. Митилини] — [султанът]
заробил, които трябвало — оставил свободни. . .
После завоювали ли някоя крепост, [турците] веднага праща­
ли владетелите й в Цариград. Също и с тези крепости [з Крим] по-

272
стъпили така. Вън от туй и много къщи изселили в Цариград. Хаз­
ните на владетелите им притурили към хазната на султана, а жените
и дъщерите им раздали на своите хора. . .
Много дни [турците] обикаляли из вилаета [Молдова] и завла­
дели много от известните крепости. . . Де що имало из страната на­
селени места, опустошили ги. Църквите унищожили, планини от
хора прекарали под ножа, деца и жени превърнали в роби и неволни­
ци. . . [В останалата битка] още повече гяури взели в робство.

2
Из хрониката на османския историк Ходжа Хюсеин о т
средата на XVII век. — Вж. Ал. Матковски и К. Аручи,
Македонка и соседните области во хрониката «Беда’и
ул века’и» од Хоца Хусеин (1328—1491), Истори]'а, 1979,
бр. 2, с. 145—175.

С посредничеството на жителите на крепостта Цимпе [войските

на Сюлейман паша] окупираха и твърдината Аяшлония, която се на­
мира наблизо. За да послужи като пример, всички жители на тази
крепост — и старо, и младо, бяха погубени, а богатата плячка от
твърдината се подели между жителите на Цимпе. Жените и децата на
погубените бяха преселени около [града] Карасу. . .
Поради богатата плячка [в Румелия] тогава цените на всички
стоки бяха много ниски. Наред със стоките ниски бяха и цените на
робите и робините. Поради това беше решено цените на робите и ро-
бините да бъдат по 125 акчета, която сума правеше 25 османски ак-
чета, т. е. 5 драма и V4 чисто сребро. . .
След нападението на борците за вярата крепостта [Бига, на
Мраморно море] беше завладяна. Някои от обсадените бяха ликвиди­
рани, а други заробени; храмовете и църквите бяха превърнати в
джамии. . .
Пашата [Лала Шахин] тръгна към София, извърши ненадеен но­
щен щурм, завладя града и когато се разсъмна, събра пленниците,
добитъка и заграбените имущества и се върна в своето седалище
Пловдив. . .
След това [като превзел Аврет хисар, дн. Женско при Кукуш],
сердарят Хайрудин паша се поклонил пред щастливата царска порта
и предал заробените младежи и девойки хубавици, както и голяма
количество заграбени отсечени пари. . .
[При превземането на Ниш] мохамеданските воини заграбиха;
скъпоценни имущества, падишахът получи много скъпоценности и
заробени младежи и девойки. . .
Войските на Лала Шахин пристигнаха в Босна, нападнаха една
нахия, заробиха хората, опустошиха и събраха богата плячка. . .
[При втория поход в Албания] бяха водени жестоки битки, като
мнозина бяха убити или вързани, изпроводени при падишаха и ли­
шени от живот. Заробените жени и деца и заграбените различни иму­
щества бяха наследени от живите победители.

273 18 По следите ва насилието, час* 1

 . 3 . *
Из хрониката на османския историк Мунеджимбаши от
втората половина на XVII век. — Вж. Ал. Матковски и
К. Аручи, Македонща во хрониката Sahaif ul-ahbar од
Мунецимбаши, Исторща, 1981, бр. 2, с. 234—251.

Крепостта Пловдив бе завладяна в 765 [=1364] година. Лала

Шахин паша по носителите на радостната вест изпрати на падишаха
една пета от военния плен. . .
Според заповедта на негово величество Мурад Худавендигяр в
784 [=1383] година Тимурташ паша начело на румелийската войска
пристигна в Прилеп и обещавайки милост, го завладя, а след извест­
но време чрез обкръжаване завладя и крепостта Битоля. След това,
като завладя Крали или [Старата Северна Гърция], обкръжи и кре­
постта Солун. Обсадата продължи известно време. Когато Тимурташ
видял, че завладяването на Солун е отежнено, ограби околните места.
След това чрез изпратено лице извести падишаха за радостните съ­
бития по завземането на крепостите и му изпрати военната плячка и
заробените. . . ;
Поради въодушевлението за военна плячка, като поставиха'
стълби, войниците се изкачиха на крепостта [Солун през 1429 г.] и
още същия ден го превзеха със сила. Съпротивляващите се ликвиди­
раха, жените и децата заробиха и взеха много голяма военна плячка. . .
През 843 [1439—1440] година султан Мурад. . . като изпрати
войска на отсрещната страна на р. Сава, бе наредено ограбване на
цялата област. След известно време борците се върнаха с плячка и
пленници. Бяха взети толкова много пленници, че една привлекател­
на робиня се продаваше за един чифт ботуши, а един добър роб за
сто дирхеми. . .
С цел да завърши завладяването на албанската покрайнина в
897 [= 1492] година султан Баязид хан тръгна на поход. . . Давуд
паша пристигна и мнозина, които му се противопоставиха, ликвидира
и ги зароби. Ограби тяхната земя и с военната плячка се върна жив и
здрав..
4
■ Из хрониката на Хюсеин. — Вж. Хюсеин, Беда*и ул ве-
ка’и (Удивителни събития), ч. I, Москва, 1961, с. 6 3.

Хиляди кървави насилия били извършени и победителите [ос->

манци] се сдобили с богата военна плячка, която си поделили по до­
стойнство и на око, без мяра, ставайки нейни притежатели.. И още тук
на място дошлият от областта Карамания законовед заявил, че за­
взетата плячка съгласно традиционните норми, определени още от
времето на мевляна Кара Рюстем, трябвало да се плати на държавното
съкровище [от всеки, който има плячка] предвидения от свещения
закон налог върху плячката в размер една пета (хумс) от нейната
стойност. С оглед на това борците за правата вяра и тържеството на
исляма трябвало да изчакат определянето на стойността на плячка-

274
та, за да предадат още тук, на място, законния хумс, след което са
можели да разполагат с нея по своя воля и желание. И действително,
веднага кадъаскерът мевляна Халил започнал от името на справедли­
вия шах определянето на стойността на плячката, за което била изда­
дена и специална буютурлия (писмена заповед), чрез която се посочва­
ли стойностите на различните материални богатства, придобити по
време на нападението. Съгласно с тази разпоредба, в духа на шериат-
ския закон, били определени подходящи цени както за завладяната-
плячка, така и на заробените момичета, жени и момчета. Цените на
последните били: за всяко момиче, жена или момче по 125 акчета.

РОБИ И ПЛЕННИЦИ В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ

1
Из пътеписа на французина Бертрандон дьо ла Брокиер
от 1433 г. — Вж. Френски пътеписи, I, с. 51—56.

На това място [в Бруса] видях и как се продават християни —-

мъже и жени — в едно много високо покрито тържище. Покъртително
зрелище е как са ги подредили на скамейки. Тези, които искат да гш
купят, разглеждат лицата и дланите на ръцете им, а на жените —
и целите ръце. . .
Много от робите, участвуващи във войската, са християни. . '
Видях как водят християни, оковани във вериги, да ги прода­
ват. Те просеха милостиня пред града. Голяма жалост е да гледаш
страданията, които те понасят. . .
От Адрианопол потеглих на дванайсети март заедно с послани­
ка, комуто турчинът бе дал един от робите си да ни води. Всичко,
което този роб заповядваше да ни се даде, бе изпълнявано без преко-
словие. . .
Преминахме през много красива равнина между две планини,
широка четиридесет мили, през която тече река Марица. Из пътя
срещнах около петнайсет мъже и най-малко десет жени с дебели ве­
риги на шията. Те бяха наскоро заловени в босненското кралство при
един поход на турците. Двама турци ги водеха за продан в Одрин. . .
Там видях голямото страдание на една много красива благород­
ница от унгарското кралство. Тя била заробена от някакъв потурчен
унгарец от долен произход по време на един поход в Унгария; той я
държеше като жена. Когато ни видя, тя започна много жално да пла^
че и още не беше се отрекла от нашата вяра.|!

2 ' Ш '
Из писмото на монаха Бартоломео де Яно от 3 февруари
1443 г. — Вж. Френски пътеписи, I, с. 62—63.

От шест години насам турците са отвлекли от християнската зе^

мя повече от 400 хиляди християни, заробили всички, погубили и

275
унищожили множество от царствата и областите на Сърбия, Склаво-
.ния, Далмация, Трансилвания, България, Босна и особено на крал­
ствата Унгария и Саксония, като не смятаме старите и болните, които
убили и обезглавили, понеже не можели да ги откарат; като не взе­
мем под внимание градове, крепости и селища с цялата им околност,
•които разориха с огън и меч. Ние го видяхме дори със собствените си
очи и го наблюдавахме и сега. За този, който види това, от жалост
смъртта би му била по-приятна, отколкото да го види или да го е ви­
дял. Особено пък клетите християни и християнки, отвеждани в
робство с въжета, железни вериги, навързани по двама в този град,
s ложите на венецианските търговци и генуезци, християни на брой
•около 6000 [души]. Много горко е, понеже сарацините [докарват] еже­
дневно по 10—-12. Безропотно, както се води добитък на пазар, те
■плачат и пъшкат жално, като молят за божия милост и просят помощ
-от християните, откъдето и да минат, без някой да смее да им проду­
ма и дума. И християнските търговци ги оплакваха, а и ние, които
наблюдавахме с мъка голямата жалост и смутна християните, които
се озъртаха за милост, мъка и съчувствие към тях. Видяхме и малки
деца, и девойчета, водени и носени в кафези, както се носят птици на
пазар на коли и на коне. Много жално е за гледане. О, жалостен взор!
О, тежка, печална и жалка мъка! Защото малцина от толкова много
бедни християни се отказаха сега насила от вярата си и станаха мно­
го зли и жестоки сарацини.

РОБСТВОТО В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ

' ' Из разказа на бившия еничарин Константин Михайлович
от Остравица, писан между 1497 и 1501 г. (преработка от
XVII в.). — Вж. Споменик САН, т. CVII, Београд, 1959,
с. 138—139.

Сега [турците], като доведат онези, които вземат от поданиците,

заложници, които наричат чилик, после ги отвеждат на един площад
в султанския сарай; като излезе там султанът с евнусите, с арапите,
преглежда техните лица и оглежда телата им; които им се харесват
било по тяло или по лице (в което арапите добре се ориентират) —
вземат настрана, а онези, които са по-лоши — също настрана; от
тези отново по-добрите избират за наука, за разни занаяти, за какво-
то видят, че някой би желал, за служене като евнуси, да учат езици и
проучват обичаите, по-снажните за други неща, способните за гра­
дините и другите сарайски служби, както и за гемиите, с които вина­
ги превозват султанските дърва, да гребат с весла на султанската
лодка и други подобни.
Онези пък, които останат след избирането, описват с християн­
ските и турски имена на кого какво са дали, с описание на неговото
лице и има ли някакъв отличителен знак на челото, на лицето, на ръ­
ката, описват ги и ги извеждат на един площад и нареждат да се раз­
гласи: който иска слуга, нека си купи; тогава е свободно всеки да

276
отиде и да купи, а за всеки трябва да се дадат две жълтици; веднага
записват онзи, който купува, къде живее и как се нарича; след годи­
на, две, три и пет, колкото е нужно, когато са потребни отново на
султана или за градините, тъй като са измрели градинарите, или пък
са ги освободили от сарая и са ги записали еничари, тогава нареждат
да се съобщи на същия онзи площад, щото всеки, който има царск»
роб, да го доведе. Тогава всички, които са ги купили, ги връщат. Ако
за това време някой умре, както на мен умря такъв, тогава попът от
онази улица, където живеех, когато му съобщих, че слугата ми е ум­
рял, дойде, погреба го според своя обичай и веднага ми даде удосто­
верение, като написа времето и деня, в който то е било, и какво е
било лицето на умрелия: така е с всеки, при когото умре. При когото
все пак имаше, извеждаха всички на площада и ги прибираха в са­
рая, в градините и за други служби. Този при мен бе две години и ни­
що не му давах, а само да яде и да пие; имаше от султана половин
аспра дневно. И така сега тук раздават такива слуги, а не ги откарва*
отвъд морето.
На онези пък, които довеждат от християнските земи и които те
наричат пенджик, на тях описват и лицето, и отличителните белези
по тялото и от каква народност са, тъй като за тях трябва да плащат-
на султана, и ако при това не вземат удостоверение, че е платено, тряб­
ва отново да се плаща; затова такъв наричат пенджик, т. е. вече платен.
Сега, когато тези дойдат при султана, дават ги на първенците и
изтъкнатите хора за обучение; ако някой е достоен за сарая или па
снага, или по лице, като го научат на обноски, дават го в сарая на по­
нататъшно обучение, както това беше с влашките господинчета, съ­
що и със синовете на грузинския крал Симон, пък и със сина на сици-
лийския крал, когото заловиха в морето — тези взеха в сарая поради
превъзходното потекло, тъй като обикновено такива имат хубави
склонности. Вземат също така и други на занаят; когато се потурчи
един англичанин, взеха го, макар да не знааеше езика, тъй като раз^
бираше малко от часовници; така и други, ако някой покаже, че раз­
бира нещо, не трябва дълго да се мъ'_и и отслужва, преди да добие
някакво място в сарая.

СВЕДЕНИЕ ЗА ПОРОБЕНИ ХРИСТИЯНИ

Разказ на словенеца Бенедикт Курипешич от 1531 г. —
Вж. Немски пътеписи, с. 150.

На 7 януари, събота, от Самоков пътувахме до едно село Слатино

Бърдо, където срещнахме много християни в железни вериги. Бсг
да се смили над тях! Сетне продължихме за Червен бряг, където спрях­
ме.

277
 ПОЛОЖЕНИЕТО НА РОБИТЕ
В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ
Из пътеписа на французина Пиер Белон от 1547 г. — Вж.
Френски пътеписи, 1, с. 105—110.

Някои от тях [евреите] притежават роби християни както мъже,

така и жени, които карат да работят в съботен ден различни работи,
например в печатниците или в търговията, и общуват с робините хри­
стиянки, като че ли няма никаква пречка да се смесват с тях, все едно,
че са еврейки. Други евреи порицават всички тези неща като ерес
според своя закон, като казват, че ако някой евреин е купил робиня
християнка, той не трябва да се сношава с нея, тъй като тя е хрис­
тиянка, и не трябва да карат робите си да работят в събота, тъй като
те вършат тяхна работа. Другите обаче отговарят, че това не им е
; забранено, тъй като това са неща, купени с техни пари. И както си
спомням, един евреин — лекар на сина на султана, когато бил в
Коня, имал две хубави млади робинихристиянки — испанки, които
говорели и италиански; той ги държал на свое разположение и имал
от тях деца, при все това искал да ги препродаде. Чух да разправят
за тях, че им било тежко да попаднат в ръцете на турците, защото,
когато някой турчин е държал така млада робиня и е имал от нея
деца, той я препродава на този, който му предложи най-много, за да
има пари да си купи друга. По този начин се случва една жена да се
продава на пазара по двайсет, трийсет пъти, а също и мъже са били
продавани по 40 пъти било на евреи, било на турци. Най-добросъвест-
ните евреи искат именно да се забрани сношаване с жени чужденки,
йода им бъде позволено, ако имат робиня от тяхната вяра, да си слу­
жат с нея, както им се струва добре. . .
Ако някой християнин, роб или пленник в Турция, като живее с
господаря си, който го е купил, иска да се потурчи, той при все
това няма да получи свобода чрез това: защото като роб той е задъл­
жен да служи на господаря си и да работи за него. Наистина, ако се
потурчи, господарят би могъл да му даде малко повече свобода и да
намали годините на робуването му. Поради тази причина именно ро­
бите имат също основание да устояват в християнската си вяра, вмес­
то да се обрязват и стават турци. Към робите в Турция се отнасят
така добре, както към прислужниците в нашата Европа: защото те
споделят благополучието на господаря, комуто служат. Ако имат
добър господар, който ги обича, те са поставени като самия него.
Един роб може да принуди господаря си за едно от двете неща:
или да му определи откупа, или да му каже срока на службата му.
Защото робът може да отиде при кадията, който е като съдия от пра­
восъдието, да му се оплаче и каже: искам господарят ми да ме про­
даде на друг, ако ми наложи откуп, или пък да ми определи писмено
срока на службата ми. В такъв случай кадията трябва да отсъди
справедливо и да призове неговия господар. Тогава робът ще го по­
пита колко иска да му плати в пари или колко години иска да му слу­
жи. Господарят може да предостави на роба да избира кое предпочи­

278
та — да се откупи с пари или със служене. И ако не е благоразумен или
не се надява да спечели за кратко време откупа и ако може по-лесно
да понася труда, отколкото да достави пари, той ще избере служене­
то. Тогава господарят ще му определи да служи десет, дванадесет или
петнадесет години и ще му даде писмо. И когато робът привърши
службата си от десет или петнадесет години, ще бъде свободен да
се върне. Но ако робът владее някакъв занаят, тогава ще избере да
се откупи с пари и ще поиска от господаря си срок за плащане и тряб­
ва да изплати откупа, както са се уговорили. Срещнах някои, които
са се откупили за малко време. Едни за две години, други за шест и
така за повече или по-малко. Защото, ако робът има занаят, той работи
усилено и плаща на господаря си всеки месец или тримесечие.
Обаче робите, които са паднали в ръцете на пиратите и работят
на галерите, нямат никаква надежда да се откупят освен много къс­
но. Защото, като живеят с пират, който има нужда от хора за галера­
та, той ги държи за своята служба и им отнема възможността да рабо­
тят на сушата.
Робите, които принадлежат на човек с по-ниско положение,
имат по-голяма надежда да се освободят от онези на голям господар,
защото кадията може да му наложи правосъдието си. Ако е паша, бег-
лербей или санджакбей или друг подобен, кадията няма власт над него.
Поради това, който е роб по тези места, трябва да има търпение, но
ако господарят му е селянин, кадията може да го принуди да постъпи
според дадената дума и справедливо.

ПОДАРЕНО ЖИЛИЩЕ
НА ^ОСВОБОДЕНА ПОМОХАМЕДАНЧЕНА РОБИНЯ

Протокол на софийския кадия от 20 юдя 1550 г. — Вж.

НБКМ, Ор. отд., Кад. per. № 313, отк. 2, л. 33—б—I1.

Регистрирано за това, че Ахмет, син на Курт, се яви в шериатския

съд и заяви в присъствието на освободената си робиня Хайрие, дъще­
ря на Абдулах: «Подарих на присъствуващата тук робиня едно жи­
лище в махала «Кара Данишменд» в София». Поменатата Хайрие по­
твърди горното заявление и бе написан този протокол.

ПРОДАДЕНА 'РОБИНЯЗСЛОВЕНКА

. Протокол на софийския кадия от 25 юли 1550 г. — Вж.

НБКМ, Ор. отдел, Кад. per. № 313, отк. 2, л. 8—а—II..

Регистрирано за това, че Мехмед, син на Елхадж (името непопъл­

нено), се яви в шериатския съд и заяви в присъствието на Ивлахуше,
син на Степан, дубровчанип: «Продадох за хиляда сребърни акчета
Я 1 Пом стените тук съдебни протоколи с изключение на русенските (Ra) са
лреведени от Г. Д. Гълъбов. Документите са дадени в съкратен вид.

279
робинята си Маргарита, дъщеря на Петри, по произход словенка, и
получих цената й и предадох продадената робиня.» Купувачът заяви,
че е получил продадената робиня, и бе написан този протокол.

ИЗДАДЕНО ПЪЛНОМОЩНО
НА ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ РОБИ

Протокол на софийския кадия от 31 юли 1550 г. — Вж.

НБКМ, Ор. отдел, Кад. per. № 313, отк. 2, л. 11—а—V.

Пълномощно. Еминът Мехмед Челеби, син на Рамадан, се яви в ше-

риатския съд и заяви: «Назначих за мои пълномощници собствените
си роби Месих, Махмуд и Хюсеин да събират и ми предадат вземани­
ята ми от длъжниците ми, като в случай на нужда да се явяват и в
съд за завеждане дела за тези вземания.» Упълномощените заявиха,
че приеха гореспоменатото пълномощие, и бе написан този докумет.

ПОМОХАМЕДАНЧЕН РОБ ИСКА ОСВОБОЖДАВАНЕ

Протокол на софийския кадия от 4 август 1550 г. — Вж.

НБКМ, Ор. отдел, Кад. per. № 313, отк. 2, л. 13—б—III.

Регистрирано за това, чеЮсуф, син на Абдулах, роб на търговеца

Хаджи Махмуд, син на Хаджи Рустем, се яви пред съда и заяви: «Аз
съм роден свободен. Като неверник се наричах Андрей, а баща ми се
казваше Милош. Роден съм в село Думалефче, санджак Изворник,
каза Тузла, от свободна майка на име Маринето.» А Хаджи Махмуд
заяви: «Преди девет години купих роба Юсуф от присъетвуващите
Реджеб и Кемал. Юсуф знаеше робското положение и мълчеше.» Юсуф
призна този факт. Съдът му даде тримесечен срок да представи до­
кумента, че е бил свободен човек, и бе написан този документ.

НАРАНЕН ТУРЧИН
ОТ ПОМОХАМЕДАНЧЕН ИГРОВИ

Протокол на софийския кадия от 8 август 1550 г. — Вж.

НБКМ, Ор. отдел, Кад. per. № 313, отк. I, л. 4—а—IV.

Написано за това, че раненият Дервиш, син на Елхадж Мехмед, от

махала «Кара Данишменд» в София, заяви пред изпратения на мес-
тонараняването наместник-кадия мевляна Махмуд, син на Мустафа:
«Нараниха ме Ахмед, син на Абдулах, собствен роб на баща ми, и
лицето Хадър, син на Абдулах, против които ще се съдя. Населението
на махалата няма нищо общо с това нараняване. Не ще водя съдеб­
но дело против никого друг извън горепоменатите лица ннто сега, ни­
то в бъдеще, нито лично, нито чрез пълномощник.»

280
 ОТВЛИЧАНЕ НА ПЛЕННИЦИ КАТО РОБИ

Из пътеписа на далматинеца Антон Вранчич от 1553 г. —

Вж. Немски пътеписи, с. 176—177.

Продължавайки по този път (долината на р. Морава), ние настиг­

нахме някакви турни, които караха и удряха коне и мулета, натоваре­
ни с пълни кошове хора. Лицата на една част от караните по този на­
чин хора бяха покрити с дрипи, а лицата на друга част бяха открити.
Това нещо ми даде повод да ги запитам. Изобщо тази нова картина в
една земя, толкова много различна от нашата, ми направи много силно
впечатление. Какво ли, казвам си, търсят тук Дионисовите маски?
Защо са натоварени тези добичета с хора? Дали са някакви търговци
илн похитени? Отговориха ми, че натоварените са пленници, а покри­
тите с маска са по-млади и по-знатни и така ги предпазват да не се
повредят лицата им от слънчевия пек и многото прах, а ако някои бъ­
дат откраднати случайно от близките места, да не могат да бъдат раз­
познати. Останалите са търговци, едни дошли от Далечна Тракия, дру­
ги от Азия. Те са свикнали да отиват в най-далечни краища, за да ку­
пуват от множеството пленници евтино и да ги продават в родината
си по-скъпо. Наистина ужасно и печално зрелище е да гледаш човек*
каран за продажба като добитък, и да се отнасят с него толкова пре­
зрително. . .
Когато започнахме да минаваме реката (Морава), пред нас се
изпречиха други турци, между които един беше по външност и облек­
ло по-високопоставен от другите. След тях вървяха петима египтяни*
които сега наричаме цигани или цингани, вързани за шията с една
верига и влачени в една редица. Те издаваха жални викове покай­
ваха немотията си. Тогава аз попитах турците какви са тези и каква
е причината, за да бъдат те оковани във вериги? Отвърнаха ми, че са
събирани вместо данъци, които могат да се състоят кактов пари, така
и от малолетни деца. Ужасих се от този жесток данък десятък и от
това оскърбление.

СИСТЕМНАЗТЪРГОВИЯЦЦРОБИ
В ОСМАНСКАТА?ИМПЕРИЯ

Из пътеписа на Ожие Гизлен дьо Бузбек, пратеник на ав­

стрийския император, от 1553 г. — Вж. Френски пътепи­
си, I, с. 131— 132.

Пътуването ни [към Виена] започна твърде нещастно. При из­

лизане от града [Цариград] видях коли, пълни с момчета и момичета,
които водеха от Унгария за пазара на роби в Цариград. Тази търговия
тук е толкова обикновена, че както в пристанището на Анверс се виж­
дат товари с различни видове стоки, така тук често срещахме нещастни
християни от различни съсловия, възраст и пол, които водеха към
ужасно робство. Караха ги на групи или ги влачеха, вързани на ве­
рига в редици, също като коне, когато ги водят за продан на пазара,

281
вързани едни с други за опашките. Видях как към всички се отна­
сят като към роби и не можах да спра сълзите си, нито да се
въздържа да окайвам положението на един толкова нещастен народ. . .
Турците знаят да извличат от тяхната [на робите] работа голяма
обществена и лична изгода. Робският труд им дава възможност да
живеят удобно и икономично. Сред тях има поговорка, която каз­
ва, че никой, който може да притежава един роб, не е беден. Робите са
инструментите, с които си служат за сечене на дърва, пренасяне на
товари и правене на всичко необходимо за обществена полза или укра­
са, както в миналото са служили на древните за усвояване на всички
науки и изкуства. . .
Военнопленниците са най-голямата плячка на войниците в Тур­
ция: един или двама роби ги обогатяват, защото най-лошите роби при
тях струват петдесет екюта. А тази цена често се удвоява или утроя­
ва, когато робът е млад, красиз или сръчен. Оттук може да се из­
числи колко струва плячката им от един поход, когато от всички стра­
ни вземат пет или шест хиляди пленници. Съчиненията на римля­
ните ни учат, че и те не са пренебрегвали тази печалба, като поня­
кога при обсадата на някой град са залавяли 20 000 или 30 000 души.
И ако турците прилагат този обичай, те може да спечелят от ограб­
ването на един град повече от 150 000 екюта. Турците са запазили
обичая на римляните, но хора от своята религия не вземат в робство.

ВОЕННОПЛЕННИЦИ И РОБИ В ОСМАНСКАТА

ИМПЕРИЯ

Из виечатленията на немския дипломат Ханс Дерншвам

посетил Османската империя през 1553—1555 г. — Вж.
X. Дерншвам, Дневникът, с. 22— 193.

Тук [при с. Ливада, Смедеревско] срещнахме няколко души на

коне, които караха 15 унгарски момчета, отвлечени при битка, обле­
чени и подстригани по турски, принадлежащи на пашата от Буда,
пътуваха към Цариград. По пътя срещнахме много празни коли с по
два вола; карали още сол за Никопол. От пленените момчета никое
не посмя да говори с нас, нито ние с тях. . .
Недалеч от Ягода избяга слугата на Рамадан чауш, който беше
наш придружител от Буда. Оставил коня на пътя в гората и не мо­
жаха да го намерят вече. Беше пленен сърбин. . .
Един пленен унгарец от Бата караше оттук [Свиленград] на гос­
подаря си сухар за войната в Персия — това е двойно препечен хляб.
Тук намерихме много и хубави дини. . .
Долу в селото [при Хавса] един спахия живее в едноетажна к а­
менна къща с повече яхъри за коне, отколкото жилища за хора. Плен­
ници трябва да обработват земята и да гледат добитъка. . .
Чужденците не бива да се движат сами и — не без причина; за­
лавят ги и ги продават на корабите, както стана по него време с
двамата слуги на полския пратеник, които бяха хванати и продадени.

282
Тях султанът ги направи спахии, т. е. благородници, и ги взе на
война.
, Разни мюсюлмани, вероотстъпници християни — унгарци, хър­
вати, славяни, бошняци, власи, немци, испанци, — които са били
пленени и е трябвало да станат турци, често биват пускани под страх...
На 11 септември [1553 г.], понеделник, от Цариград за Виена
тръгна към Негово величествогосподин Йохан-Мария. Бил е задържан
под стража 7 х/2 години в Йеди-куле. Султанът наредил да му се
вземе всичко, което е имал в къщата си, и много сребърни прибори.
На 21 септември 1553 г. в разположената до морето кула на Га-
лата почина Али Матиаш, унгарец, бивш капитан на Дрегели; създа­
вал там на турците много главоболия. . .
Султанът убил най-възрастния си син, наречен Мустафа. . . Сул-
танката е руска робиня. . . Мустафа е роден от унгарска или славян­
ска робиня, която султанът преди няколко години, след като имал
деца от руската си жена, изпратил в някаква друга страна към Пер­
сия и я оставил там; турците я наричат Амаза. Мустафа има син съ­
що от робиня. . .
Кахто всекидневно още се случва в Унгария, всички онези,
които бъдат пленени, държат от безкрайна злоба повече за турчина,
отколкото за християнина. Особено някои уважавани и прочути за­
ради известното си, обаче безчестно име — такива подлеци аз позна­
вам добре, те са недостойни името им да се спомене на този свят. И
както те действуват от унгарска завист против цялото християнство,
така техният господар, турчинът или дяволът, ще им даде заслужена­
та награда. Амин!
Какви ли не местности, владения и земи са проучили турците
чрез толкова пленени потурчеки хора и чрез отчаяните унгарски зло­
сторници, които ден след ден продължават да се предават и продават
дори за една копринена дреха на черти! Всички те са бошняци, хър­
вати, сърби и унгарци, които са станали мамелюци и отрекли се хри­
стияни, безброй крастави, проклети, безбожни хора, хиляди пъти по-
лоши, отколкото правоверно родените турци, които са окаян женски
народ. Ако споменатите чужди народи преди не бяха принадлежали
всички към Унгария, то турчинът нямаше да може да достигне толко-
Еа далече и да потиска останалото християнство. . .
Освен у аджемогланите на султана, както по-горе се каза, кои­
то носят до един жълти островърхи шапки, много хиляди такива
жълти шапки има още у пашите, бейовете, ходжите, занаятчиите и у
всеки, който може да си купи поне един роб или момче. Такива мла­
ди хора, тайно отвлечени и откраднати от други, биват развеждани
всеки ден за подаряване или продаване. Те стават развратна паплач,
която бързо забравя християнската си вяра, и мислят, че по този
начин ще се освободят и ще си вземат жени. Но и след като им се на­
родят деца, те си остават пак крепостни и пленници, заедно с жените
и челядта си. Когато господарят им изпадне в нужда или нещастие,
той ги продава където и когато си поиска. ТакиЕа дворцови слуги има
навсякъде — при султана и при всеки паша, — те отчасти са отде-

283
сятъка, отчасти са отвлечени. Който се е паднал на султана или на
паша, той е попаднал при дявола; рядко някой се отървава, отдали са
се на турските пороци. Иначе има много бедни хора, които тук дълги
години са били пленници, но са се откупили, за което имат свидетел­
ство или писмо за освобождаване от кадията — това значи от съдията—
и от местните власти. Но въпреки това не могат да се върнат в мир. И
все пак на тях можеш да се довериш повече, отколкото на други, осо­
бено на онези, които доброволно са се оставили да ги обрежат. Те
знаят и повече езици, които са научили в беднотията си. На тях
не им е добре никъде; всички са непостоянни и мечтатели, като от­
ново покръстените, които не държат нито на християнската, нито на
проклетата мохамеданска вяра. Стремят се към христянството и осо­
бено към немските земи, само защото там има повече свобода и по-
голяма и неподправена честност. И от тях никой не става по-честен,
нито по-набожен. Онези, които избягат, се колебаят между двете
страни, както вече съм опознал някои обикновени хора. Човек при
тях трябва да внимава, да не би да са разузнавачи. . .
Колкото трудно и опасно да е за пленниците да бягат от Тур­
ция, някои все пак се решават поради тежкото, жалко съществуване
на всеки пленен християнин и поради лошия начин, по който се от­
насят с него. Държат ги по-зле от добитъка, трябва да работят ден
и нощ и да изхранват турците. Не им дават достатъчно хляб и освен
това ги хранят лошо, както казах, някои рискуват живота си. Някой
решава да избяга или да загине, за да се отърве от тези безбожни,
престъпни хора. Едни поемат по суша, други през морето, кой накъ-
дето вижда възможност. Когато човек е близо до християнска земя,
лесно може да избяга. Ако обаче е продаден през морето в Азия или
живее тук, в Цариград, като роб, той трудно или изобщо не може ве­
че да избяга, даже и да знае добре турски. Щом бегълците стигнат
до проход или до бряг, и ги хващат. Бързо тръгват да ги преследват
по много пътища. Когото върнат, бият го лошо, и го държат по-стро­
го, отколкото преди. Поставят им окови и железни вериги на врата.
Бият ги, като им държат краката при глезените и между тях препъх-
нат дълъг прът; след туй двамина ги повдигат, така че главата да
увисне надолу и опре в земята. След това един удря с тояга по голите
пети — 100 или 300 пъти, за да не може битият дълго да ходи. Лично
видях такива случаи. Голямо мъчение е. Някога бият и по унгарски,
с две или три тояги, където сварят, така че човек цял живот да не се
съвземе и да остане болнав. Боят вТурция е насъщен хляб и нещо обик­
новено. Оня, който се е провинил, получава по 100, 150 или 300 уда­
ра. Поради това при тях цари голям страх и подчинение.
На 13 март 1554 г. в Галата Синан паша беше наредил да при­
коват върху дъска, с ръцете на кръст, един пленен унгарец или хър­
ватин и да му заковат по един пирон и в пищялите на краката. Стоя
така цял ден, докато привечер го обезглавиха, заради това, че на
24 февруари той трябвало с други пленници да отплува през морето
за камъни, необходими за новата джамия на султана, която сега се
строи. Пленените християни избили турците на кораба, като се на­

284
 дявали да избягат, но били заловени. По същото време този паша
наредил да изгорят в Цариград един грък, който бил принуден да се
потурчн и бил обрязан, но въпреки това запазил християнската си
вяра и не искал да се отрече от нея. Когато трябвало да го изгорят,
нашата наредил да го убеждават и му обещал 200 флорини, той оба­
че не се отрекъл.
Турците от няколко години са придобили нов обичай по отноше­
ние на пленените християни: сега ги обрязват силом, връзват им
ръцете и краката и ги принуждават да приемат турската вяра. Даже
и тези, които са отдавна тук и са останали необрязани, или някой
пленник, който година или две се е бранил от обрязване, в края на
правдата трябва да изтърпи това. Когато християнин спори с тур­
чин, турчинът го принуждава да мълчи, като заплашва, че ще го
направи мюсюлманин.
Мюсюлмани се наричат тези, които от християни или евреи се
потурчват и обрязват. Когато някой обвини турчин или нарече тур­
чина турчин, го бият или ругаят. Турците искат да ги наричат «мю­
сюлмани», което ще рече верующи. Такива мюсюлмани мислят, че са
по-добри от истинските турци в Азия, затова мюсюлманите от много
(недовършено].
Както казах, в цялата свита на султана, също и на пашите,
всички са роби, които заедно с най-добрите войници са мюсюлмани,
т. е. мамелюци и отрекли се християни. Част от тях са обрязани още
като деца — както момчетата от десятъка, — друга част са пленници,
крадени или пропъдени християни, които насила трябва да станат тур­
ци. Има и някои, които доброволно стават мюсюлмани — такива,
които у дома си са били свинари и безчестни хора, — за да бъдат рав­
ни на другите турци. Такива отчаяни злосторници са десет пъти по-
лоши от истинските турци, отнасят се по-безмилостно с пленените
християни, отколкото другите. Не искат нито един пленник да се вър­
не в християнския свят или да избяга, по-скоро сами ще го предадат, и
на тях човек не бива да се доверява, нито да им вярва. Някои се сра­
муват да говорят родния си език с пленниците. Такива негодници,
които сега са вече остарели, има много и безброй, просто невероятно
колко х и л яд и .. .
Турският мюфтия измислил през 1553 г. в похода срещу Къзъл-
баш, т. е. персиеца, или Софи, ново наказание. По-рано, когато тур­
ците залавяли персийци, не ги продавали, защотоите са от тяхната
мохамеданска вяра, но сега мюфтията разрешил да ги продават, как­
то християните или както те ни наричат: «гяур», или «кюфар», т. е.
неверници. А ако нарекат някой турчин «гяур», то ще струва някому
главата. . .
На 7 юни 1554 г. около 210 или 50 галери отново потеглиха ог
Цариград с морски разбойници и един голям кораб пак под френска
ръководство да нападат, плячкосват и отвличат хора от земите на
нашия християнски император. . .
Един такъв предател на страната си, Море Лаело, лежи съща
тук, пазен в Йеди-куле, в двореца, наречен така поради 7-те си кули;

285
той бил нападнат над Буда в една малка крепост от будинския паша,
който го заловил заедно със сина му. Тук се потурчил, като предпола­
гал, че ще му се доверят, за да може по-лесно да излезе отново на
свобода. Обаче наградата му е Йеди-куле. Получава издръжка от
султана, всеки ден по 25 аспри: за една година — 9100 аспри, което
прави 154 турски гулдена в злато; гулденът — по 60 аспри. А на ден
не може да изяде и 5 аспри, нито да излезе между хората.
Веднъж пратениците го заговорили в гореспоменатата Йеди-
куле, но той не пожелал да отиде при тях. Синът му също се е потур­
чил по негово желание, станал е придворен на султана и сигурно ще се
издигне много. Има още едно копеле, което също е в двора на сул­
тана. . .
Турците не се срамуват да просят. Така те изпратиха един от­
рекъл се поляк, преводач на султана, на име Ибрахим, при венециан­
ците на 7 ноември, за да му бъде даден «мюджелик» [подарък]. . .
Има и безброй отрекли се християни от всички народности —
италианци, испанци, хървати, сърби, унгарци и немци,— които са
по-зли и отчаяни от самите турци; пътуват из всички страни, разуз­
нават и пак се връщат. А пък ако се проверят нашите войници поне
отчасти, между тях също ще се намерят много обрязани, които, като
им дойде времето, пак ще побягнат и ще се върнат при турчина. Аз
се запознах в Цариград с един такъв немец, ножар от Улм, който
свободно пътуваше насам и нататък, беше обиколил всички страни,
върнал се в Цариград и започнал работа. Такива негодници има
много между власите, сърбите и унгарците, които мразят немците от
цялото си сърце, подиграват се с тях и желаят да тръгнат срещу тях. . .
Пленените християни страдат много под турците, вършат им
цялата работа — трябва да хранят турците, — нямат никога спокой­
ствие, хранят се лошо като кучета. Това принуждава всички пленени
християни скоро да приемат турската вяра и въпреки това не стават
свободни, само са малко по-добре от тези, които са продадени по
галерите или по чифлиците. Щом веднъж някой се е потурчил, той
не може вече да се откаже; такива ги изгарят веднага. . .
[Дервиши] вървят и подир войската, купуват и продават хора.
Така Ханс Шатцел, майстор на пушки от Ландсхут, бил хванат при
Темешвар, купен и доведен тук от такива мошеници; а аз Ханс Дерн-
швам го откупих на 27 февруари 1555 г. в Цариград. . .
Около 25 септември 1554 г. избягаха 3 немски роба, т. е. плен­
ника. Те заедно с някои други се надявали да се измъкнат, били плен­
ници на султана и придадени към някакъв еврейски ковач, за да се
учат да правят пищови. Евреинът се уплашил, обадил ги на властите
и както е обичаят в Турция, посочили и невинни хора, с които те ня­
кога били говорили, яли и пили. Най-напред хванали един италиа­
нец — аптекар, който неотдавна се бил потурчил, защото горните
трима немци минали покрай магазина му и говорили с него. Питали
дали могат да ги намерят, тъй като някои от съседите му или някой
друг, като минавал, чул и ги посочил за подозрителни, както правят
евреите, които следят по всички улици. Съмнявали се, че споменатият

286
аптекар е помогнал на пленниците да избягат с венецианското прате-
ничество, което си замина на 22 септември. Той трябваше да пътува
няколко дни след пратеничеството и да донесе известие, че ги няма
при венецианците.
След това еврейският ковач издаде един немски леяр на пушки
на име майстор Никлас, който бил хванат в Буда, когато турчинът
напоследък я превзе, и бил нанесъл големи вреди на водната кула в
оръжейната на султана в Галата. С него горните немци в последно*
време яли и пили. Той трябвало да знае за тяхното намерение, раз­
питвали го в Цариград, където той същия ден бил ял и пил с унгар­
ски попове. Хванали го, като се прибирал, обвинили го, че имал
връзка с избягалите, бил ял и пил с тях. Той разказал къде обикнове­
но прекарвали и че били яли и пили не само с него, но и при евреи и
при Йосиф, който иначе е добър, весел другар по пиене и често идваше
при мен в странноприемницата. Пазачите хванаха и него; разправили
се зле с двамата, но ги признали за невинни.
След няколко дни хванаха бедните клетници по пътя и ги върна­
ха. Не е възможно пленник да избяга, особено ако не знае добре
езика. Има много реки, които трябва да се преминат със салове и
непознати хора не могат да пътуват, защото цялата страна и всички
турски земи приличат на затвор и са пълни с пазачи. . .
Всички жени имат пленнички, т. е. купени робини, които перат*
готвят и извършват цялата работа у дома. . .
При тях [турците] жена или роб се издържат лесно, както обик­
новено куче. . . Ако заведат на пазара за продан някоя красива жена
или момиче, грабната от чужда страна, и някой турчин я хареса*
той я купува и спи с нея. Ако му хареса, той я задържа за своя жена
и се оженва за нея по техния кучешки начин, като й приписва зестра
пред кадията. Това се отбелязва и дори той да има от по-рано законна
жена, двете трябва да се търпят; втората е длъжна да се подчинява
на първата и да й служи. През нощта трябва да се сменят до турчина
или и двете лежат при мъжа в едно легло или пък клечат на земята
като кучета. Ако не иска да държи при себе си и двете в една къща*
може да ги държи в разни къщи, но да им дава издръжка, а също така
дрехи и да спи и при двете. Ако някоя се оплаче от мъжа си пред ка­
дията и не иска да остане повече при него, той трябва да й даде при­
писаната зестра. Тогава е освободена от мъжа. А пък ако без причина:
не иска да остане при мъжа си, то тя трябва да се откаже от зестрата
си. Тогава пак е освободена от мъжа. Ако я заловят в разврат и мъжът
й се оплаче на кадията, пускат я да си върви и не й дават зестра.
Децата трябва да задържи мъжът. . .
Ако някой има две или 3 жени, едната развратница помага на
другата, иначе мъжът трябва да купи на жена си една или две робини
и да ги издържа. Той ги използува известно време, докато му прави
удоволствие, и след това ги продава; но ако се е оженил за три или
повече, трябва да им даде колкото им е приписал. . .
Когато един такъв разбойник е в състояние да си купи една, две
или повече пленени жени независимо от това, дали има развратна

287
съпруга, той използува също и пленницата като жена и слугиня,
докато може да я издържа. Когато няма вече нищо, той я продава,
понеже един такъв подлец, който има 3 или 4 жени, не може да из­
държа, както се полага, дори и едно куче. . .
Жената на сегашния султан Сюлейман била рускиня. Първо я
отгледала сестрата на султана, след това я дала в женската стая
^или стаята на развратниците) на майката на султана, която уредила
сводничеството. Тя му харесала сред другите жени в сарая. Кои са
били родителите й или от кое село, не се знае. Заловена е била като
дете. Когато му родила деца, той я взел за своя законна съпруга.
Първата му жена, която била унгарка или хърватка, отпратил с
по-големия си син Мустафа в страната Кападокия и тя живяла в
Амасия. Рускинята (не се знае по чии сведения) поискала от султана
д а я освободи, за да не бъде вече негова собственост както другите
робини и за да не се отнасят с нея като с робиня, та да могат нейни­
те синове да наследят империята, а не Мустафа, роден от робиня и
пленница. Възникнали интриги и от това, че тя дала дъщеря си за
жена на Рустем паша, босненски свинар, който бил най-близкият
паша на султана. . .
От красивите момичета, които са заграбени от всички страни и
доведени в Турция, най-прекрасните вземат за султанския сарай
или женската стая. Неколкостотин от тях сигурно са затворени из
много къщи в сарая, т. е. в двореца. Първо ги учат на езика и да се
молят по техния кучешки начин, също и различни женски работи и
дворцови нрави по техния селски обичай. Никой от тях не знае от­
къде е или кои са били родителите й, всички са забравили езика си.
Как се държи сега султанът с рускинята, не могат да ми кажат. Но
преди, когато влизал в харема сред толкова много невинни християн­
ски момичета, които му били представяни, се разхождал насам-на-
там и на онази, която му харесвала, хвърлял вързани в кърпа 1000
•аспрн. След това старите сводници я окъпвали и изписвали, а вечерта
■евнусите, т. е. скопците, му я завеждали. Която забременеела, била
добре. Къде отиват новородените момчета, не се знае от всекиго,
сигурно ги изпращат тайно някъде, така че и другите да не знаят
кои са те, а може би поставят знак на тялото им, както правят все
юще влашките войводи, за да може при нужда да се разпознаят. Въз­
можно е и да ги убиват.
Момичетата, които не забременявали, той вече не докосвал и ги
■омъжвал за някой паша, бей, санджакбей, спахия, чауш и др. За това
им давал около 1000 аспри, по-добра заплата или служба. (Защото
щ Турция не може да се оправиш дори с много хиляди гулдена, както
в другите страни.) Веднъж един паша се оженил без знанието на
султана и султанът напразно го викал да дойде при него със свитата
си на кон. Заради това го отвели край морето и го обесили на бесилка
при кея. . .
Както изпращат монасите в манастир, така пращат тези разврат­
ни жени в друга разблудна къща; когато доведат други по-млади
невинни на тяхно място, омъжват ония за обущари, шивачи. Така

288
един немец, австрийски селянин и подлец, шивач, взел една такава
развратна жена от харема през 1554 г.; при това, без да знае добре
турски, станал и безбожник. . .
За содомитските момчета султанът има отделни сараи в Цари­
град, Галата, Одрин, Бруса и при себе си в двореца. В сараите ги.
обучават да пишат и четат, да се фехтоват, да стрелят с лък. Най-
красивите и най-способните вземат за сарая на султана, наричат ги
«ич оглан», което значи «вътрешни момчета». Всеки получава 8 ас-
при на ден. Те се грижат за султана, някои са «чашнегир», което
значи «оръженосци ». Когато започне да им расте брада, ги извеждат
от двореца и ги правят «челеби», което значи «благородници» или
спахии. През целия си живот получават заплата 18 аспри на ден. На
тяхно място прибират други. И ако са способни, използуват ги за
султана. От тях стават също паши, бейове, санджакбейове, кадии,
шерх-емини, т. е. ковчежници, дефтердари, т. е. канцелари, секрета­
ри, книговодители, кадиаскери, т. е. фелдмаршали, бейлербейове,
капуджии, аги, чауши, спахии и подобни надзиратели, биячи и па­
лачи, каквито изобщо са всички. В един такъв сарай или содомитски
развъдник имат по 300, 400 и 500 подобни момчета. . .
Някои турци, които купуват пленници, за да ги използуват да
им работят, да печелят всеки ден пари или да им служат по всякакъв
начин, бързат да ги обрежат насила, за да не им избягат. Така на­
правил господарят на Райнпрехт Глайнцер — един зъл разбойник,
когато забелязал, че оня замисля да бяга. На . . . 1555 г. вечерта
го нападнал с еничари и насила го обрязали. Него след това успях
да освободя с хитрост чрез Михел Ведел от Нюрнберг за 66 дуката.
На Михел подарих 10 дуката, на монсеньор Доминико Далмате по­
дарих 50 дуката, за да му помогне да мине с кораб през Венеция и
за ядене и пиене, а останалото дадох на Райнпрехт за укриване. Така
за него отидоха 200 дуката и през март 1555 г. му помогнах да се
завърне в християнския свят през Венеция.
Също така постъпи един ходжа, т. е. турски поп, с един довер­
чив младеж — Лукаш от Варадин, който се грижеше прилежно за
колите на Райнпрехт, знаеше много езици, немски, славянски, унгар­
ски, латински, влашки и турски. Изпратил го с една бележка, напи­
сана на арабски език, който Лукаш не разбирал, при бръснаря; той
му казал да почака и довел една шайка турци със себе си, та го обря­
зали насила през февруари 1555 година.
Ако някои турци не обрязват пленниците си толкова бързо, то
те всекидневно ги заплашват с това, за да могат да спечелят нещо
от някого, който сам иска да спести пари. За да няма грижи турчи­
нът, че пленникът му ще избяга, той му определя една сума пари,
около 1000 аспри. Казва, че ще го освободи, когато оня събере су­
мата, която може да спечели единствено чрез всекидневна работа
или от добри приятели. Затова бедният пленник се труди свръх сили­
те си; всичко, което успява да спечели, дава на своя господар и при
това сам трябва да се издържа, така че за храна едва си набавя в до­
статъчно количество сух хляб.

289 19 По следите са «асжлсето, част 1

 Освен това турците са такива негодници, че после могат Да от­
рекат всичко, както един друг ходжа направи с Ханс Шацел от Ландс-
хут, комуто също бил определил паричен откуп, а след това искал
да получи двойно повече. Той беше дърводелец, всичко, каквото из­
работеше, трябваше всеки ден да дава на ходжата. Него освободих
на 27 февруари 1555 г. в Цариград за 42 дуката, посредством горе­
споменатия Михел Ведел. Заловен бил някога при Темешвзр, където
бил майстор на пушки. Ако турците знаеха това, той никога нямаше
да се върне в християнския свят и веднага щяха да го обрежат.
Турците също определят на пленниците няколко години за слу­
жене, след което трябва да гн освободят. Те правят това, за да не
бягат пленниците и да мислят, че може да останат необрязани. Ко-
гато ги освободят и когато те имат писмо за освобождаване от кадия­
та, всеки от тях може да отиде където иска в Турция, да печели пари
и работи, ако знае някой занаят. Но ако е станал междувременно .
мюсюлманин и са го обрязали, те вече не го търпят сред техните.
Чувал съм също за мнозина, които са още необрязани, освободили
са се и възнамеряват да се върнат в християнския свят, но трудно ус­
пяват, защото по пътя негодниците отново ги продават. Така бедните
християни влизат от чистилището в пъкъла.
Но много отчаяни злосторници не искат да се върнат у дома си
поради това, че са били свинари и селски некадърници, нямали са
нищо и не са знаели как да се изхранят. Също и затова, че те очевидно,
както всеки в Турция, са действували по кучешки, а тъй като и други
знаят за това, вече не могат да се приберат у дома си, защото ще бъдат
изгорени.
Когато хванат някой християнин при туркиня, той трябва да
стане мюсюлманин или го изгарят. Също ако християнин набие тур­
чин или го наругае зле, обрязват го или го изгарят.
Синан паша, който умря на 21 декември 1554 г. в Цариград,
има 700 пленници, затворени в кулите на Галата и на корабите. З а­
щото той беше на мястото на Барбароса най-висшият главатар, т. е.
морски разбойник. Той имал същата власт, както този от Мадручив
Неапол или Сицилия, залавял по море заедно с хората на Мадручи и
много добри благородници, обикновени войници и др., които от
време на време биваха продавани. Обаче всички онези, които задър­
жаше за себе си, Синан паша използуваше цяла година като гребци
на триремите, т. е. военните кораби. Той вземаше възнаграждението
от султана и хранеше пленниците както си знае, едва им даваше и
хляб. Иначе би трябвало да наеме срещу пари други задължени по
всякакъв начин хора, които гърците са принудени да дават.
Такива пленници не са обрязани, те трябва да завършат живота
си в окови и в морето на кораби; никого от тях не продават. Но тъй
като той умря, продадоха пленниците — немци и италианци, а мно­
зина обрязаха насила и така те се паднаха на турците.
Поради това, че ги държат строго, пленените християни се пре­
дават и накрая се оставят да ги склонят (онези, които преди това не
са били обрязани насила), потурчват се и се обрязват с надеждата.

290
че вече ще се отнасят по-леко и по-добре към тях и с време ще могат
да избягат. Но това малко им помага на всички тях; трябва веднага
да се примирят както другите пленници и да търпят беднотия, до-
като са живи.
Точно така направи един унгарски земевладелец и подлец Море
Лаело, който бил заловен заедно със сина си и се обрязал доброволно'
и преднамерено, за да се движи по-свободно от другите отрекли се
християни^сред турците. Но него пазят в крепостта в Цариград,
наречена Йеди-куле, т. е. «Седем кули», откъдето не го пускат да
излиза от града; получава от султана всекидневно възнаграждение.
Неговият син, когото за пръв път видях в Амасия, също се е
потурчил и е капуджия на султана; от ония, които стоят пред вра­
тата на султана (която се нарича «порта») със сребърна пръчка и
със златни дрехи. След време ще го използуват срещу отечеството му,
Унгария, и той ще стане паша, както казват самите турци.
За спасяване на едно унгарско момче, на име Антал, на 7 март
1554 г. в Цариград платих 30 унгарски флорина в злато. Довели го
от Буда насам за продан и го дали на нашия буденски чауш, когато
му се свършили пътните пари в Цариград. Било заловено през 1553
г., баща му се казва Янош, бил домакин или писар, а майка му се
нарича София и произхожда от местата под Хайнаш Кю, принадлежа­
щи на Феледи Леслар. Баща му ще ми върне флорините.
Тръбачът на командора Ханс Пройсен, на име Ханс Бирнбаум,
от Триест, който идва няколко пъти при нас в странноприемницата,
ми разказва, че Кристоф Пранкер бил доведен заедно с 5—6-има дру­
ги и с верига на вратовете. Когато от слабост не можел вече нито да
върви, нито да стои, един турчин му отрязал главата на около 2 мили
от Одрин — именно някой от същите турци, които лежаха 8 години
пленени в Грац, отпосле избягал; споменатият Бирнбаум го познал.
Същото ми разказа един пленен войник на име Ханс Шулер от
Ротенбург на Некар на 15 март 1555 г. в Никея в Азия. Той бил пле­
нен заедно с един благородник, Кристоф Пранкер, който още носел
кожени панталони. Оковали го заедно с него с едни и същи окови и
двамата ги подкарали към Одрин. Когато поради слабост благород­
никът не можел вече да върви, турчинът му отрязал главата някъде
извън Одрин и го оставил да лежи. Сигурно и той, също като другите,
бил притиснат в боя при Паласт към реката, но поради това, че ня­
мало брод, не успял да я премине; искал да избяга пеша, а не можал
да стигне до гората и го заловили.
В една баня в Цариград срещнах един фин, млад, висок и све­
тъл младеж, още без брада, на име Габриел Модел от Руген, разполо­
жен на 4 мили от Костниц. И той също бил пленен при Паласт и на­
сила обрязан. Събира таксата в банята и неговият господар му се до­
верява повече, отколкото на турчин. За освобождаването на Ханс
Шацел ми даде 500 аспри назаем.
Горният Бирнбаум видял Н. Енгелфрид, знаменосец, прострелян
в едната ръка, която много се подула, била наложена с билки и об­
вита в платно; аз също го видях така.

291
 Срещу странноприемницата ни в Цариград при един бръснар има
едно славянско момче на име Яно от Леск — от едно село под Берг-
щад. Когато турците отвлекли оттам жената на брат му Мелхер, съ­
щият изпратил на турците в Буда брат си Яно като залог, докато
откупи жена си; турците задържали и двамата.
На 18 октомври 1554 г. Маркс Филгус замина от Цариград за
Венеция. . .
Много и твърде срамни неща ни разправяха разни пратеници за
безобразията, които турците вършат с момчетата. И много стари по­
белели хора правели това с момчета, въпреки че имали жени и освен
това купени робини и наложници. Най-големите паши сами вършат
и двете работи, също и синът на султана, Селим, който трябва да ста­
не султан. Дано бог един ден сложи край на това и ги унищожи като
Содом и Гомор!. . .
През този ден [11 юли 1555 г. при с. Клокотница] срещнахме
един спахия с няколко конника. Той караше в два коша две малки
деца по на 4 години; бяха облечени в черно и носеха червени шапки.
Спахията ги отвлякъл от Унгария. Привечер срещнахме 8 товарни
коня и на тях в товарни кошове — унгарци, млади и стари. Водят ги
насам, като че ли турчинът иска съвсем да опустоши страната и в
мирно време, и при война. . .
При реката край града [Пловдив] срещнахме 10 коня, натоваре­
ни с пленени унгарци, които седяха в кошове. . .
Този ден [15 юли 1555 г. при с. Ветрен] прекараха към Цари­
град на коне в товарни кошове 14 пленници, млади, стари, също и
жени. Между другите имаше едно мом^е, което разпитаха и то отго­
вори, че било от Мохач, където бе разбит крал Лудвиг. По ония мест­
ности турчинът нахлува вече много време, а мартолозите с не по-
малко усърдие изселват народа от страната. Това им е душа и свят
на турците, а също и тяхно търговско имане; иначе негодниците не
биха имали от какво да живеят. . .
Там [край София] дойдоха при нас двама хърватски турци, кои­
то били в Тунис. . .
По пътя от София към гореспоменатия нощен стан срещнахме
турци, които караха натам пленени и отвлечени хора, млади и ста­
ри — момци, момчета, девойки, жени — на коне в по два коша един
срещу друг. Бяха над 20 души. Никой не смееше да проговори, ко­
гато турците гледаха.

ПИРАТИ ПОРОБИЛИ ЕВРЕИ

Из протокола на солунския равин от 7 март 1561 г. — Вж.

Еврейски извори за обществено-икономическото развитие
на балканските земи през XVI в., т. I, С., 1958, с. 472.

Господин Аврам Ревах и господин Шабетай свидетелствуваха и

казаха, че като били в пристанището на Патрас, където били заробени
заедно с останалите евреи, които били заловени от Сюлейман Райе

292
и между които бяха и господин Мпхаел Акоен и жена му, мъжете
били винаги заедно с жените си, слизали и се качвали заедно и не се
отделяли никога за минута един от друг, докато в Патрас били от­
купени всички жени, а мъжете ги отвели на други места, за да бъдат
откупени.
МАСОВИ ПОРОБВАНИЯ В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ
И В СЪСЕДНИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ ДЪРЖАВИ

Из протокола на белградския равин от втората половина

на XVII в. — Вж. Еврейски извори за обществено-ико­
номическото развитие на балканските земи, т. II, С., 1960,
с. 255.

Когато нашият султан бил в мир с кесаря [австрийския импера­

тор] преди много години, исмаилтяните излизали с чети от град Буда
и околностите му, отвличали и заробвали от градовете на кесаря не­
гови поданици н ги продавали в робство. . . Също понякога исмаилтя­
ните завладявали чрез кражба от села и градове данъкоплатци на
султана, които се наричат рая, и ги продавали с добра печалба и
скришом. Затова султанът заповяда всеки, който купува роб или ро-
биня от градовете на кесаря и околностите им, да взема документ за
доказателство.

СВЕДЕНИЯ ЗА РОБИ И ЗАРОБЕНИ ПЛЕННИЦИ

Из дневника на немския специален куриер Якоб Бетцек

от 1565 г. — Вж. Немски пътеписи, с. 295—298.

Същата вечер, когато смятахме, че можем да си отдъхнем на спо­

койствие (в Силиврия), дойде един чауш със специална поща и съоб­
щи, че са избягали роби, които желаели да отпътуват с нас. Заради
това претърсиха нашите служители и колите. Обаче те не намериха
нищо, каквото желаеха, а само една унгарска жена, бивша благород-
ничка, която преди няколко години била отвлечена. Тя обаче имаше
освободително писмо от Али паша и от дъщерята на турския султан
да излезе с нас. Те я заведоха при кадията или съдията. Той обаче,
като изслуша нейното освободително писмо и поръчението на Али
паша, който преди заминаването си по море бил наредил тя да бъде
изведена, я оправдал. Това обаче не можеше да помогне, тъй като тя
беше бяла, хубава и те наново насила я върнаха назад. . . "
Междувременно (в Бабаески) един търговец на хора докара от
границата за продажба в Цариград шест оковани във вериги пленни­
ци пеша, а също 18 млади момчета и момичета на седем камили.
По пътя (след Свиленград) ни срещнаха много турци, които во­
деха за Стамбол или Константинопол пленената жена и три деца на
Якошин Томаш, един унгарски капитан. . .
По пътя (за Пловдив срещнахме) към 50 души — мъже, жени й
деца, които турците бяха отвлекли от едно село и ги водеха пред наб...

293
 На една висока планина (след Пирот) ни срещна Махмуд бег от
Веспрем с няколко конници и 29 пленени мъже, които бяха оковани
във вериги и пеша, а също 9 жени и 6 деца, които бяха карани на
товарни коне; а така също и една голяма покрита кола, пълна с млади
жени и моми, които той водеше за Цариград за продан. . .
В този ден тук (в Люлебургаз, на 1 април 1572 г.) беше панаир,
та се беше събрал много народ от различни места. В същия ден, как-
то видяхме с очите си, бяха купени и продадени много, огромно мно­
жество пленени християни — жени и мъже, млади и стари.

ПАЗАРЪТ НА РОБИ В ЦАРИГРАД

1
Из пътеписа на французина Жан Шено от 1547 г. — Вж.
Френски пътеписи, I, с. 73.

В Цариград има едно място, което се нарича безистен. Това е

голяма кръгла постройка с четири врати на кръст и наоколо дюкяни
за златни, копринени и кадифени платове, злато и сребро; там се
продават всякакви ценности и специално бедни християнски роби,
млади и стари, мъже и жени, дори малки деца на три години, водени
за ръка от хора, които са посредници; те държат роба за ръка и го
развеждат непрекъснато около това място, съобщавайки високо це­
ната му, и го продават на онзи, който дава най-много. Ако е момиче
или жена, има покривало на лицето си и всички, които се пазарят
за нея, го откриват до края, гледат зъбите и ръцете, осведомяват се
за възрастта, дали е девствена и други подобни работи, също като
за кон. Този безистен е винаги отворен освен в петък; във всички го­
леми градове в Турция има по един безистен, дето се търгува с по­
добни неща.
2
Из пътеписа на французина Жак Гасо от 1547 г. — Вж.
Френски пътеписи, I, с. 77.

Освен това в Константинопол има едно място, наречено безистен,

голям и кръгъл като храм с четири врати на кръст и наоколо дюкяни
за златни, копринени, сребърни. . . платна, камелоти и изобщо вся­
какви ценни стоки се докарват там за продан и на търг; също и роби,
християни, стари и млади, мъже и жени, дори и малки тригодишни
деца и по-невръстни се продават ежедневно на това място; водени са
за ръка от известни лица, които изпълняват служба на посредници,
обикалят посочения безистен и съобщават високо цената и продават
на онзи, който дава повече; ако е девойка или жена, слагат й покри­
вало на главата, което покрива лицето й, и всички, които я спаза-
ряват, я откриват от края и разглеждат зъбите й, ръцете, осведомяват
се за възрастта й, дали е девствена и други подобни неща като за
кон, за голям срам и презрение на християнството.

294
 3
Из пътеписа на Никола дьо Николе от 1551 г. — Вж. Френ­
ски пътеписи, I, с. 115—116.

Там се продават също на онзи, който предложи най-много, на

последния, който наддаде най-високо на търг, безброй клети християн­
ски роби на всички възрасти и от всякакъв пол по типичния за конете
начин. Защото онези, които ги пазарят и искат да купят някого от
тях, разглеждат очите, зъбите им и всички части на тялото им. Дори
ги карат да се съблекат съвсем голи и ги гледат как вървят, за да
опознаят по-добре вродените им недостатъци и несъвършенства на
личността им. Много е жалко за гледане. Там видях три пъти да съб­
личат и посещават за по-малко от час в един от ъглите на безистена
едно не особено красиво момите от Унгария на 13—14 години, което
накрая бе продадено и предадено на един стар турчин търговец за
34 дуката.

4
•• Из пътеписа на френския дипломат Филип дьо Френ-Кане
от 1572 г. — Вж. Френски пътеписи, I, с. 145.

В малкия безистен се продават роби от двата пола от всички

краища на света. Ония, които искат да си купят от тях, повдигат
покривалото, което носят на лицето си, и за да разберат дали не са
боядисани или гримирани, плюят по лицата им; гледат им след това
устата, опипвайки и броейки зъбите им, за да видят дали не са из­
куствени или развалени, или да не се клатят. После минават на миш-
ците и ръцете, после на краката и бедрата и оттам опипват чак зад­
ницата, проучват най-интимните части. Ако ги намерят здрави, мла­
ди и силни във всичките части на тялото им, те се пазарят с господаря
им. Клетите, както мъже, тъй и жени, мълчаливо като риби се оставят
да^г^мъчат с наведени и угаснали очи.

5
Сзедение на арменския пътешественик Симеон тбил Л е -
хаци, посетил Цариград през 1609 г. — Вж. Арменски пъ­
теписи, с. 22—23.

Втората врата на безистена води за Ясър базар (Робския пазар),

където се продават многобройни християни — роби от различни пле­
мена. Старците и стариците са насядали, а момчетата и момичетата,
юношите и красивите жени стоят прави, продавачите държат ръце­
те им и шумно предлагат и продават стоката, както се продават му­
лета и коне. Останалите са събрани на друго място или стоят на
площада като стадо овце.
Купувачите бяха много, идваха, оглеждаха хората за продан,
откриваха лицата на момичетата и жените, бъркаха в пазвите им, опип­
ваха цялото им тяло — от главата до краката, за да се уверят, че

295
стоката е годна, че по тялото на робинята няма рани или някакви
белези. И те стояха покорно и мълчаливо, гледаха засрамено своите
купувачи. Тук имаше майки и дъщери, бащи и синове, братя и се­
стри, но клиентите не гледаха нищо, пазаряха се, разделяха детето
от майката, брата от сестрата или сестрата от сестрата и ги отвеждаха
в своя дом. Като видях всичко това, причиняващо скръб и болка,'
което никъде и никога не бях виждал, получих силно главоболие,,
сърцето Mi: затрепера, стана ми обидно, възмутих се от цялата си
душа и бях потресен до костите. . .
И видяхме тук още много жалки и трогателни неща, причинени
от нечестивите мюсюлмани и от племето агаряни, които задушават и
притесняват християните, мъчат ги и ги терзаят в ярема на робство­
то, както някога египтяните (измъчваха) израелтяните.

6
Из пътеписа на белгиеца Венсан Стохов от 1630 г. — Вж.
Френски пътеписи, I, с. 217—218.

В Цариград има големи хали, наречени безистен. . . Наблизо е

робският пазар. От една страна са наредени мъжете, а от друга —
жените. Първите са почти голи, а вторите — съвсем покрити. Щом
искат да ги купят, има една къща наблизо само за тази цел, където ги
разглеждат открити и често ги карат да се събличат, за да разберат
дали имат хубаво тяло; дори има матрони, които проверяват дали же­
ните са девствени, или не. Цената на една нехубава е 100 патагона
(испанска монета), но ако те знаят да шият, да пеят или свирят на
инструмент, струват 500—600 жълтици, дори 1000—2000 жълтици.
Евреите правят с тях голяма търговия, защото, щом дойдат, ги ку­
пуват евтино и след като ги държат две-три години, обучени, ги про­
дават с хубава печалба. Те са съвсем бели, но чертите на лицата им
не са толкова приятни, често широки, малко чело, сплескан нос и
хлътнали в главата очи. Тези роби са докарани в Цариград от Та-
таркя, защото татарите вземат голямо количество такива, когато из­
вършват нашествие в християнска земя.

7
Из пътеписа на французина Франсоа Пуквил от 1798—
' • 1801 г. — Вж. Френски пътеписи, I, с. 442.

Тъй като денят, в който посетих тези места [пазара на робини],

беше много хубав, видях робините в средата на двора, седнали на
рогозки със скръстени крака, разделени на групи по петнадесет.
Дрехите от бяла аба, с които бяха покрити, свидетелствуваха за тъж­
ната им участ; но те не изглеждаха огорчени, защото се смееха и
бърбореха доста шумно. . . Общо взето, не ми направиха впечатле­
ние на красиви жени, макар че бяха около 300—400. . .
Турците, които идваха да се пазарят за тях, обикаляха от група
на група, караха ги да си бтвгрят устата, гледаха ръцете им и ги

296
оглеждаха така, както това се прави при купуването на животни.
Готвех се да ги следвам, когато един от пазачите с кама в ръка
дойде при мен, псувайки и наричайки ме неверник, и ми нареди да
напусна. . . По-късно научих, че трябвало специален ферман от Пор­
тата, за да се влезе.

8
Из пътеписа на френския политически деец Алфонс-Ма-
ри-Луи дьо Ламартин от 1833 г. — Вж. Френски пътепи­
си, И, с. 219—222.

Робският пазар е широк открит двор, заобиколен от портика,

покрита с покрив. Под тази портика, оградена откъм двора със стена,
висока до лакътя, се разтварят врати, които водят в отделни стаи.
Жените не са забулени. Извън робите, затворени в долните стаи, има
голямо множество такива, събрани в галерията под портиката и в
двора. Започнахме да обикаляме различните групи. Най-забележи-
телната беше една тълпа девойки от Абисиния — 12—15 на брой.
Опрени едни на други като онези древни изображения на кариати-
дите, които крепят ваза на главите си, те образуваха кръг, където
лицата на всички бяха обърнати към зрителите. Тези лица бяха изоб­
що с голяма красота: бадемови очи, орлов нос, тънки устни, овално
и изящно очертание на страните, дълги лъскави черни коси като гар­
ваново крило. Замисленото, тъжно и мечтателно изражение на фи­
зиономията прави абисинките въпреки бронзовия им тен една от най-
възхитителните породи; те са едри, тънки, стройни като палмовите
стволове в красивата им страна. Ръцете им имат очарователна стойка.
Тези девойки бяха облечени само с дълги ризи от грубо жълтеникаво
платно. На краката си имаха гривни с мъниста от синьо стъкло. Сед­
нали на петите си, неподвижни, опрели глави върху обратната стра­
на на ръката си или върху коляното, те ни гледаха с благи и тъжни очи
като очи на коза или агне, което селянката държи с въже и се пазари
по панаирите из нашите села; понякога някоя [от тях] казваше по
някоя дума на другата и те се усмихваха. Имаше една, която държе­
ше на ръце малко дете и плачеше, защото търговецът искаше да го
продаде без нея на един посредник за продажба на деца. Недалеч от
тази група имаше седем-осем малки негърчета на по 8—12 години,
доста добре облечени, здрави и охолни по външност; те играеха заед­
но на една източна игра, чиито инструменти са малки камъчета, ком­
бинирани по различен начин в малки дупки в пясъка. През това време
търговците и посредниците обикаляха около тях, вземаха ту едно,
ту друго за ръка, разглеждаха го от глава до пети внимателно, опип­
ваха го, караха го да покаже зъбите си, за да разберат възрастта му
и здравето му; после детето, за миг откъснато от игрите си, се връщаше
бързо при тях. Преминах след това под покритите портики, изпълнени
с тълпа роби и купувачи. Турците, които извършват тази търговия,
облечени разкошно, с подплатени кожи, дълги лули в ръка, се раз­
хождаха между групите с неспокойни и угрижени лица и следяха

297
 с ревниво око и най-малкия взор, който мъже и жени хвърляха към
вътрешността на дюкяните им. Но вземайки ни за араби или египтя-
тш, те не се осмелиха да ни забранят достъпа до нито една от тях. Ам­
булантни търговци на дребни сладкиши и сухи плодове обикаляха
талерията, като продаваха нещо за ядене на робите. Пъхнах много
ииастри в ръката на един от тях, за да раздаде кошницата си на група
мегърчета малчугани, които лапаха тези сладкиши.
Там забелязах една нещастна 18—20-годишна негърка, забеле­
жително красива, но със сурова и тъжна красота. Тя бе седнала на
«дна скамейка в галерията с открито лице и богато облечена срещу
дузина други негърки в дрипи, изложени за продан на много ниска
цена. Тя държеше на коленете си великолепно 3—4-годишно момчен­
це, също разкошно облечено. Това дете, което беше мулатче, имаше
най-благородните черти, най-изящните устни и най-интелигентните
и горди очи, каквито бе възможно да си представи човек. Аз играх
•с него и му давах сладкиши и бонбончета, конто купих от съседната
лавка; но майка му изтръгна от ръцете му това, що му бях дал, и го
хвърли с гняв и гордост на калдъръма. Тя бе навела лице и плачеше;
мислех, че е от страх да не я продадат отделно от сина й, и, трогнат
•от тази зла участ, помолих г. Морлаш, моя услужлив придружител,
.да я откупи за моя сметка заедно с детето. Бих ги отвел заедно и бих
■отгледал красивото дете, като го оставя при майка му. Обърнахме
•се към един търговски посредник, познат на г. Морлаш, който влезе
да преговаря по това със собственика на красивата робиня и на де­
тето. Собственикът най-напред даде вид, че наистина иска да я про­
даде, и нещастната жена започна да хълца още по-силно, а детето
започна също да плаче, като обви ръце около майчиния си врат.
Но този пазарлък беше само игра на търговеца. Щом видя, че ние
веднага дадохме високата цена, която бе поставил на тази двойка,
той извика настрана посредника и му довери, че робинята не бе за
продан, че тя е робиня на богат турчин, чийто син бе детето; че тя
•била с много горд и неукротим нрав в харема и за да я оправи и уни­
жи, господарят я бе изпратил в базара, като че ли за да се освободи
•от нея, но с тайната заповед да не я продава. Такова наставление се
•случва често и когато един турчин е недоволен, най-обичайната му за­
плаха е изпращането в базар. Така и отминахме.
Продължихме през множество стаи, всяка с по четири-пет жени,
•съвсем черни и грозни, но със здрав изглед. Повечето изглеждаха
безразлични към положението си и дори търсеха купувачи; те бъб­
реха, смееха се помежду си и сами правеха критични бележки за
физиономията на онези, които се пазареха за тях. Една или две пла­
чеха и се криеха в дъното на стаята и се връщаха насила да се изло­
жат на естрадата, където бяха седнали. Видяхме да отвеждат мнозина
•от тях, тръгнали весело с турчина, който току-що беше ги купил,
като вземаха багажа си, сгънат в кърпа, и покриваха лицата си отно­
во с белите си воали. Бяхме свидетели на две-три милосърдни постъп­
ки, при които християнското милосърдие би могло да завиди на ми­
лосърдието на добрите мюсюлмани. Дойдоха турци да купят стари ро-

298
бини, изхвърлени от господарите им поради старост и недъгавост,
и ги отведоха. Попитахме с какво тези нещастни жени можеха да им
бъдат полезни. «За божия угода» — ни отговори посредникът. Н ау­
чих от г. Морлаш, че множество мюсюлмани изпращаха така по па­
зарите да откупуват нещастни недъгави роби от двата пола, за да ги
хранят по милост по домовете си. Божият дух никога не напуска на­
пълно хората.
Последните стаи, които посетихме, бяха полузатворени и за из­
вестно време ни оспорваха влизането в тях. Във всяка имаше само
по една робиня, пазена от жена. Това бяха красиви и млади черкез­
ки, новопристигнали от страната им. Бяха облечени в бяло и със
забележителна елегантност и кокетство. Красивите им черти не из­
даваха нито скръб, нито учудване, а едно презрително безразличие.
Тези красиви бели робини от Грузия или от Черкезия се срещат все
по-рядко, откакто гърците не изпълват вече сараите и откакто Русия
забрани търговията с жени. Обаче грузинските фамилии възпитават
винаги дъщерите си за тази срамна търговия и контрабандистите
посредници успяват от време на време да откарат товари с тях. Це­
ната на тези красиви създания стига до 12—20 000 пиастъра (от 3 до
5000, докато черните роби с обикновена красота се продават само от
5 до 600, а най-красивите от 1000—1200). В Арабия и в Сирия можеш
да се сдобиеш с такива за 500—600 пиастъра (от 150 до 200). Една
от тези грузинки беше със съвършена красота: нежна и с меки изра­
зителни черти, с мек и замислен поглед, кожата с възхитителна бело­
та и блясък. Но физиономиите на жените от тази страна далеч нямат
чара и чистотата на арабките: чувствува се северът в тези лица.
Тя бе продадена пред нашите очи за харема на един млад паша от
Константинопол. Ние излязохме с покрусени сърца и влажни очи от
тази сцена, която се повтаря всеки ден и всеки час в градовете на
Изтока, и се върнахме умислени на базара в Стамбул.

СЪДБАТА НА РОБИТЕ И ПЛЕННИЦИТЕ

В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ

Из наблюденията на немския дипломат Стефан Герлих,

пребивавал от 1573 до 1578 г. в Османската империя. —
Вж. Cm. Герлах, Дневник, с. 34—269.

[14 юли 1573 г. Ниш.] Имаше много ранни дини и един млад
германец, пленен преди 7 години при Комора и почти забравил вече
немския език, подари няколко на моя милостив господар. . .
[Маврите], въпреки че са от една вяра с турците, понеже те се
отнасяли много зле с тях — на богатите ограбвали имота и продавали
децата им, — преминали към испанците, които с тяхна подкрепа по­
стигнали победата над турците. . .
Този Улудж Али е от Калабрия, местност в Италия. Бил плен­
ник и роб и докато бил още християнин, теглел греблата, но веднъж,
обиден от един турчин, се потурчил, само за да може да му отмъсти.

299
Държал се толкова добре, че му дали вергат, т. е. лодка, с която се
прекарват хора през реката, след това галиота и накрая — галера.
И все по-високо се издигал, докато станал господар на няколко га­
лери и морски разбойник. Междувременно неговият враг бил заловен
от генуезците, той го купил от тях и от жажда за мъст го убил със
собствените си ръце. Така се стигнало той да стане крал [бейлербей]
на Алжир в Африка, до Тунис. . . :
[Октомври 1573 г.] В нашия кервансарай има още двама турски
или мохамедански драгомани: главният е баварец от Пасау, на име
Махмуд, знае добре латински, турски и немски език; другият, на име
Амурат, унгарец или седмоградчанин (отначало и двамата били хри­
стияни), говори лошо латински и навремето си е следвал във Виена.
На 23-и [октомври 1573 г.] докараха пак около тридесет плен­
ници от Агриа или Ерлау. . . .
И на 2-и ноември [1573 г.] докараха 13 хървати. . .
Той [великият везир] получава също много хиляди талера от
пленниците. В Константинопол има огромна каменна сграда като
крепост, цялата с малки стаички, в които държи собствените си плен­
ници. . .
На 25-и [ноември 1573 г.], деня на св. Екатерина, докараха пле­
нени монаси — обвиняваха ги, че помагали на робите да бягат. .
Преди една година обесиха един августински монах също в Галата
пред францисканския манастир, защото помагал на робите да бягат и
един отрекъл се християнин го предал. Този отрекъл се християнин
знаел нещо за това, но нямал достатъчно основание, поради което
отишъл при монаха, признал му като на изповедник колко много же­
лае да се върне отново в християнския свят и го помолил, ако може,
да му помогне. Монахът се съгласил и му дал указания, а злосторни­
кът отишъл и го издал на пашата, след което го заловили и обесили
болен.. .
На lb -и [януари 1574 r.j един турски шпионин, по рождение
испанец, пристигна в Константинопол от Венеция и Рим, откъдето
доведе едно момче италианче, което отвлякъл. . .
На 18-и [януари 1574 г.] заловиха петима монаси от францнс-
канския манастир в Галата, защото един роб се загубил там . .
На 25-и [януари 1574 г.] италиански и испански роби, с ризни­
ци и шлемове от боядисана хартия и с щитове и копия изиграха пред
нашия господар един танц на улицата. . .
[Февруари, 1574 г.] Нашите се бяха оплакали от Самсаг бей на
Босна поради многобройните му нападения: той бе свален и друг на­
значен на негово място — по-лош от предишния. В последното писмо
до нашия император го бяха представили като извънредно добър:
как поддържал много добро съседство и връщал обратно пленените
християни. Но това е само за подигравка, защото е известно, че той
нахлува с 500 или 700 души в нашите граници и отвлича бедните хора
в плен — по 100 до 500 души, така че броят на пленените за кратко
време възлезе на няколко х и л я д и - ги- т ш и i mg-нтчт тпи -xmnnnt той

300
върна 18 стари хора, от които не е имал никаква полза. Това е пре­
красният приятел на християните. . .
На 9-и [февруари 1574 г.] обрязаха публично в канцеларията,
т. е. Дивана, едно унгарско момче, което малко преди това г. Ауер
беше освободил по молба на майка му срещу 100 дуката. На неговия
господар обаче, който го продал или освободил за тези 100 дуката,
му ударили 300 тояги, защото момчето отдавна било казало, че с
удоволствие би се потурчило, но господарят му не давал съгласие за
това. Това момче, след като го освободили, тръгнало към г. Пфистер
в Галата, но нашият чауш научил и донесъл на пашата. Той наредил
на няколко спахии да го издебнат и те го заловили на улицата и го
завели при пашата, който изпратил обратно 100-те дуката, а момчето
наредил да обрежат, въпреки че имало писма за освобождаване. . .
По това време няколко роби искаха да взривят Улудж Али: да
разбият жилището му с барут и да го хвърлят във въздуха. Оставало
им да изкопаят още 2 тухли разстояние от неговата стая, но един ис­
панец, който също им помагал за това и заедно с тях бил осъден на
същото наказание, ги издал. Въпреки това обаче, понеже не казал
по-рано, бил съсечен заедно с другите, а някои от тях набили на кол. . .
Когато турците слизат в християнска страна, за да си налеят
вода, те опустошават и унищожават всичко, отсичат всички дървета,
изкореняват всички лозя, изгарят всичко до основи, отвличат жени,
деца, млади, стари, добитък, с една дума — всичко, каквото срещнат;
продават отделно мъжа от жената, децата от родителите, ако не са
ги посекли всички до един, както стана в Малта,Кандия, Корфу и
Сицилия. . .
Тогава също си припомнихме, че през изтеклия мирен период
турчинът отвлече около 15 000 християни, превзе няколко крепости и
построи също няколко. . .
Преди четири години турците заловили в Кипър заедно с двете
й сестри една жена, която била омъжена за граф, и ги докарали в
Константинопол. Едната сега е омъжена за каменоделец, а другата —
за художник, защото когато турският султан или Мехмед имат добър
художник, те го задържат с красива жена или го женят. Така той
омъжил двете сестри за тези италианци — художник и каменоделец.
Третата е кърмачка при жената на Мехмед; тя имала дете от един
турчин, което, щом се родило, сама кръстила и след тпка го хвърлила
на земята и го убила, за да не стане турчин. . .
[Април 1574 г.] Тази цялата седмица. . . караха в Константино­
пол много пленници — жени, деца и други от Унгария; това се казва,
спазване на м и р а.. .
Точно днес [13 февруари 1575 г.] ми разказваше един италианец
— отрекъл се християнин (който бил пленен в Кипър и се потурчил,
но не го обрязали, защото искал да му дадат жената и децата), че
когато турците завладели Фамагуста, взели няколко хиляди от най-
красивите жени на галерите си и искали да ги отведат със себе си.
Една от тези жени намерила огън и с него запалила барута, така че

301
турците и всички други хвръкнали във въздуха; унищожени били 16
галери и 30 кармисалз.
На 16-и моят милостив господар плати 200 дуката за освобожда­
ването на Кристоф Пругер, пленник в Константинопол и братовчед
на Ханс Пругер, пощальон на ерцхерцог Фердинанд в Щерцинген. . .
На 10-и [март 1575 г.] моят милостив господар освободи един
ковач от Мюнхен, за когото се застъпи и заплати Улрих Херде от
Бремен, понеже двамата били пленници у един господар и ковачът
му правел много добрини. Защото който умее някой занаят, винаги
бързо се издига и може да припечели нещо за разлика от онзи,който не
умее нищо. Херде каза, че ако не бил ковачът, бълхите и червеите
щели да го изядат, заради това и го освободи. . .
Днес [23-ти март 1575 г.] гост на моя милостив господар беше
един часовникар от Грац, пленен при Сигет. Живял при султан Му-
рад, още докато той бил санджакбей в Магнезия (открито пазарище
с един замък), където имал постоянно 1200 души при себе си. След
това станал дворцов интендант на турския султан. . .
В началото на този месец [май 1575 г.] Мехмед паша, който строи
хубава джамия на 3 мили от Одрин към Константинопол, изпратил
120 роби да вадят камък; те обаче избили надзирателите си и избяга­
ли; пратили да ги гонят, но не могли да ги намерят. . .
В джамията [на Пиале паша в Скутари] при нас дойде една стара
жена, която знаеше малко немски, тъй като била пленена още като
малка и докарана в Турция, когато Сюлейман обсаждал Виена. . .
По това време цяла една галера със сто и петдесет роби заедно с
шестдесет турци, които заради престъпления също били осъдени да
гребат, избягали от санджакбея на Митилен, с добър вятър слезли в
Тенос, изоставили галерата и поели пътя си. . .
На 18-и [май 1575 г.] прекараха пред нашата къща осемнадесет
пленени словенци на една верига, също и две коли с момчета и една
жена. Две от тях трябваше при това да бият тъпан и да свирят на
тромпет. . .
На 22-ри обесиха и след това обезглавиха осемнадесет разбойни­
ци, сред тях беше и един германец—месар. . .
Един роб на султана или на пашите получава дневно по половин
аспра, определена храна, която може да изяде наведнъж, и опреде­
лени дрехи годишно. . .
На 1-ви [юни 1575 г.] освободиха окончателно от Черната кула
Габриел Цербелони и други 37 души. Между тях бяха Констанцио и
Херкулес де Мала Теста, пленени при Фамагуста в Кипър, Кнраго
и много други видни благородници. Всички отидоха при венецианския
байло, т. е. посланик, също и Цербелони (който пребиваваше при него
с робските си дрехи, докато пристигне отговорът за освобождаването
му от Италия) и там всеки според ранга си им изказа почитанията си,
някои дори паднаха в краката им, други им целуваха дрехите, а тре­
ти ги прегръщаха. А след това робите, събрани там, се прегръщаха
помежду си, като ту се смееха, ту плачеха от радост. Пссле байло

302
приготви две дълги маси и нагости всички. Мала Теста веднаж из­
бягал, но го заловили и го били жестоко. . .
На 3-ти Констанцио и Мала Теста, единият на двадесет и някол­
ко, другият на четиридесет години, бяха гости на моя милостив гос­
подар и между другото разказваха как цели четири години в Черната
кула е трябвало да горят свещи и когато турците били весели, удряли
им по двеста-триста тояги. Констанцио е единствен син и при това
последният от своя род. . .
Всяка година на господа посланиците се изпращат безброй оп­
лаквания и сведения за щети, които те трябва да представят на па­
шите. Тъй като именно в Унгария и Хърватско турците така вилнеят,,
че от Гран, Сигет, Секешфехервар и други места хиляди хора се из­
селват, защото те плячкосват цели села, палят ги и откарват в плен
народа. Пред Веспрейм, Палата и други гранични постове нахлуват
по петстотин и повече души и предизвикват нашите на бой, така че
унгарците не могат да се въздържат и често претърпяват големи по­
ражения. А при други случаи турците посичаг или отвеждат в плен
когото срещнат при набезите си по лозята или по полето. Има също и
селяни, които признават властта и на двамата императори и когато-
турците се явят, те трябва да станат теуни разузнавачи, да следят
къде може да се срещнат нашите и да ги издават. Когато нашите ид­
ват по тези места, трябва да внимават къде биха могли да се срещнат
турци.
И така бедни хора биват ужасно измъчвани и изтезавани от тур­
ците — освен годишния десятък трябва още да дават, а много от тях
дори биват пленявани и отвличани. . .
На 16-и [септември 1575 г.] край нашата врата прекараха на ве­
рига няколко пленени унгарци и германци от войната на Бекеш в.
Седмоградско към затвора на турския султан. Сред тях имаше един
тръбач, когото накараха да изсвири нещо пред нашата врата. Носеха
също развени две пленени знамена и няколко други в коли. При това
сблъскване или схватка изглежда, че унгарците веднага са побегнали
и оставили пленени двеста хусари и петстотин пехотинци. . .
Тези дни тук дойде един французин, който по собствено желание
се потурчи. Той бил потеглил с крал Анри от Франция за Полша, от
когото носеше и назначението си, с кралски печат, за четиристотин
крони; от Полша отишъл в Седмоградско със сигурната охрана на
воеводата, защото казал, че иска да отиде при господин игумена,
френския посланик, и пристигна в Константинопол. Той обаче знаел
за някакъв седмоградски мамелюк на име Петнер, който бил доведен
в Константинопол заедно с Нойзер. Отишъл при него, той го завел при
драгоманина Мурад бей, на когото казал, че иска да стане мюсюлма­
нин. Той пък от своя страна го завел в обществения Диван и доложил
на пашата, че има един французин и кралски служител с писмо, кой­
то искал да се откаже от вярата си. Пашата му казал: «Пак ми водите
едно товарно (магаре), къде да му намеря сега обор?» След което
веднага му свалили палтото и шапката и му дали друга шапка и дре­
ха. Защото там винаги разполагат с такива неща, тъй като често се

303
случва испанци, италианци и унгарци да се поДурчват й веднага в
Дивана ги даряват с нови дрехи. На този дали заплата четири аспри
дневно. Хубаво си подобри положението: не струва дори една осма от
талера. . .
Разказват също, че венецианците в Кипър (както и генуезците
в Хнос) се отнасяли към своите поданици по-зле, отколкото към ро­
бите. . . След като дошли турците, бедните хора били веднага осво­
бодени от теглото, а господата, които ги измъчвали, били пленени и
продадени в Турция. . .
Днес [17-и октомври 1575 г.] дойде вест, че на пашата на Буда
избягали няколко пленници, между тях осем благородници, които
сами били определили откупа си на 60 хиляди талера, заедно с пазача
си (един отрекъл се християнин). Пашата поискал от нашия импера­
тор да върнат обратно само пазача, защото като турчин извършил
такова предателство спрямо него. На християните бог даде щастие
да избягат, защото всеки пленник се стреми към освобождение­
то си. . .
На 23-ти докараха около трийсет християни от Ерлау, където
г. Кристоф Унгнад е служил като полковник. Един от тях веднага се
потурчи, за да не го приковат на кораба да гребе. Друг от тях носеше
знаме и пред вратата ни удари по главата един турчин, който го па­
зеше, за което другите турци го обвиниха пред пашата. . .
И този ден [25 октомври 1575 г.] моят милостив господар пре­
даде на пашата оплаквания и жалби по следните точки:
1. На Великден голям брой турци минали през блатото при Ка-
ниса, ограбили Екведука и откарали в плен над петдесет души.
2. През май отново цяла орда турци излезли от Сигет, Баболх
и други околни места, опожарили няколко села около Каниса и от­
карали със себе си петдесет души, шейсет коня и четиристотин глави
друг добитък. . .
5. На 11 юни турците с унгарски шапки (което често правят,
за да ги помислят за наши) стигнали до моста на Каниса и издебнали
100 наши конници в съседната гора. Тъй като те не искали да изля­
зат, отвлекли със себе си четирима селяни, които се били скрили в
тази гора, а също и двама германски пехотинци и една жена. . .
9. На 27-ми беят на Стриген нападнал селището Тормос при
Нитра, опустошил го и отвлякъл около 50 момчета и момичета.
10. Точно към края на този месец голям брой турци потеглиха
срещу Каниса, изгориха три замъка, опустошиха я до основи и от­
влякоха над 700 души. . .
Не след дълго турците нападнаха внезапно крепостта Гете, из­
гориха я, една част от войската избиха, а други отведоха в плен. . .
[На 1 ноември 1575 г.] докторът от Хиос ми разказа, че татарите
с четирима сина и няколко внука на татарския хан победили поля­
ците и отвели в плен много хиляди души, защото искали да попречат
на избора на нов крал на Полша.

304
 На 2-ри прекараха край нашата къща 13 пленени хървати начело
с едно знаменце. . .
Неблагосклонността на пашата към санджакбейовете се дължи
обикновено на това, че не му носят ежегодните си подаръци или кра­
сиви момчета и др. Затова той търси всякакъв удобен случай да ги
сваля и назначава други, които му подаряват повече. . .
Мехмед паша храни всеки ден 1500 души, има в сарая си триста
девойки (подарени му от границите) и двеста момчета без онези,
които държи в двореца си на Босфора. Той държи деветдесет шивачи,
а в затвора си — деветстотин християни. Има също свои пазачи, до­
макини и още много служители.
На 14-и прекараха край къщата ни много пленници, между тях
един тръбач и един барабанчик, с три знамена. . .
На 25-и алайбеят от Пеща прекара край вратата ни над 20
унгарски и германски пленници с вериги, между тях един тръбач и
един свирач, осмина носеха толкова на брой знамена, а други — ня­
колко глави на прътове. . .
На 9-и [декември 1575 г.] тук имаше едно жалко и плачевно
шествие:. . . 5. Вървеше свободно един пленен капитан с унгарска
шапчица и хърватски ботуши на име Лоренц Петрицович. . .; 6. След
него вървяха двама пленени тръбачи и един свирач на зурла; 7. Над
двайсет други пленници — млади силни хора, бяха с вериги около
врата; 8. И почти накрая сред тях вървеше един младеж от Бургщал,
чийто брат беше кавалерийски капитан в Крайна, с широки браун-
швайгски ръкави, галицийски кожени панталони, със зелени и сини
пера на шапката. Несими кехая, интендант на Ферат бей от Босна,
беше довел пленниците от Крайна и Хърватско и стана чауш при Пор­
тата. Прекараха всички покрай нас днес след обяд в 3 часа с барабани
и тромпети на път за пашата, след което ги върнаха, а на 10-и сут­
ринта отново в същия ред ги закарха в Дивана на султана, за да му
покажат главите и му представят пленниците. Германецът от Бургщал
вчера и двата пъти, когато минаваше покрай къщата ни, гледаше към
нашия милостив господар, който беше винаги пред вратата, без да
каже нищо. Днес, когато го водеха за трети път, той извика назад към
нас: «Моля господата да не ме изоставят!» И след това ги закараха в
затвора на султана. . .
На 14-и [декември 1575 г.] прекараха край вратата ни над двай­
сет пленени унгарци от Фонот с четири знамена и един военен барабан;
отпред вървеше сам техният капитан, а най-отзад един болен германец.
Турците с трима бейове и войска се отправили към укрепения замък,
който обстрелвали, завзели, разрушили и изравнили със земята.
Като дошли с пленниците в Константинопол, искали на всичко от­
горе капитанът да каже, че той сам бил виновен, тъй като бил из­
лязъл с хората си на грабеж, оставил замъка незащитен. . .
На 17-и четирима от горните пленници се потурчиха и бяха об-
рязанн от палача в обществения Диван, капитана обаче не можаха
да склонят. Турският граничар казал на моя Ханс Кристоф. . .:
«Ние нямаме от какво да живеем, затова трябва да търсим начин да

305 20 По следите на насилието, нает I

се издържаме, поради което ограбваме турцн и християни, където и
каквото можем.»
Пътуването на Махмуд бей, главния Драгоман на султана, за
Прага тази година беше много злополучно, защото: 1. Един рус­
нак, негов роб, промушил управителя на конюшните, заради ко­
ето 2. Махмуд бей заповядал да го убият. . . 3. На връщане трима
турни и един баварец, наречен Ахмед, избягали и преминали към на­
шите. . .
На 25-и [декември 1575 г.] през нощта на светото Рождество
Христово избягаха с каик трийсет роби на Арабахмат, бивш бейлер-
бей на Алжир (който първоначално бил лодкар, след това станал
готвач и така се издигнал). Понеже знаели, че той ще ги гони, те,
преди да избягат, надупчили целия му каик, той се напълнил с вода
и така му попречили да ги догони.
Днес рано Йеремиас Фишер, нашият домакин, занесе на робите
в затворите на султана и на А\ехмед паша ежегодната милостиня.
Те са по трима или четирима заедно в една стаичка. . .
Щети и своеволия, извършени от турците срещу мира през
последните три месеца в земите на Негово величество императора.
На 23-и [октомври] от Новиград и Драгел голям брой турци на­
паднаха селото Андот, разположено само на една миля от Овар, и
отвлякоха двадесет и шест души заедно с поручика, също и двама
пехотинци от Вивар. . .
На 12-и ноември подпалиха чифлика на капитана на Папа в
Георгелсдорф и отвлякоха 12 души и много други неща.
По същото време цяла войска незабелязано нахлула в Горна
Унгария само на три мили от Кашау. . . изгорили четири селища. . .
в пламъците загинали и много деца, а много народ отвлекли. . . .
Веднага на следващия ден, 23-и, отново цяла войска от четири
хиляди пешаци и три хиляди конници нападнали хърватската грани­
ца и унищожили с огън и меч всичко край река Добра до река Кола-
пиум или Кулпа и отвлекли също над стотина души. . .
[На 25 декември] около 350 от тях през нощта дошли в село Гон-
да, недалеч от Алтен Зол, опустошили го заедно с много други села
наоколо, убили трима души и откарали в плен двадесетина. . .
На 27-ми голям брой турски разбойници по пътищата, след като
поставили засада, потеглили към Раб. Неколцина от тях в селски дре­
хи минали с кола по моста между Будахел и Морикцихо, съсекли
пазачите на моста и така го овладели. След това към тях се присъе­
динила засадата, преминали заедно моста, изгорили две села, опу­
стошили цялата област наоколо и откарали в плен над стотина
души. . .
[Януари 1576 г.] Случва се евреи и християни да се потурчват
заради нищожни неща. През миналия месец декември се потурчи един
германец стругар, пленник на Мохамед от десет години, по съвет на
Нойзер и Освалд, часовникаря (такава им е работата на тези хора —
ако у такива пленени християни е останала още капка християнска
кръв, да ги отвръщат и придумват към турската вяра). Той получи

306
само две аспри на ден и с това много забогатя, както по-горе чухме-
и за един французин. И това се случва твърде често, тъй като тези-
хора се надяват по този начин да постигнат много, а накрая получа­
ват две или ако им провърви — четири аспри на ден. . .
Този ден [17 януари 1576 г.] избяга Йохан Батиста, френск»
Драгоман, защото шестима роби, които убили пазача си и го хвърлили
в кладенеца на неговата къща, известно време живели тайно при него.
Междувременно те се облекли по български и избягали, но сбъркал»
пътя и заедно с трима гърци, които ги водили, попаднали в ръцете
на еничарите; довели ги обратно и това сигурно ще им струва главите.
Един от тези роби предал другите на пашата и показал кладенеца,
където лежал пазачът. . .
На 7-ми [февруари 1576 г.] моят господар имаше аудиенция при
пашата, където нашите хора заварили Йохан Батиста, бивш френски
Драгоман от рода Дореа, и жена му — от рода на Кантакузин или
Асен, с турска чалма — потурчил се и на почти всички влизащи в
залата турци целувал полите. Двете му дъщери, красиви жени, кои­
то стояли в женската стая на жената на пашата, били спасили живота
му. . .
На драгомана Доминик, въпреки че беше съвсем невинен, както
самият Йохан Батиста призна, удариха 50 тояги само заради това,
че не искаше да се потурчи. Йохан Батиста обаче, като се отрече
от вярата си, получи ценна служба, виж ти — трябва да дава на хо­
рата по улицата вода за пиене, за което получава на ден по шест
аспри. . .
На 29 [февруари] осъдиха на смърт двама гърци. . . защото под­
вели няколко млади роби и отрекли се християни да откраднат от
господарите си неколкостотин дуката и да избягат, а те щели да им
помогнат. Като тръгнали обаче с тях на път и добрите роби считали,
че имат верни водачи, те ги избили и им взели парите. . .
На 14-и [март 1576 г.] пристигнаха петима италианци от Корфу,
които доброволно се потурчиха. Аз миналия 11-и също видях един
твърде стар човек, който вървеше наоколо, просеше и за знак, че е
станал мохамеданин, носеше стрела в ръцете си. . .
На 30-и [март 1576 г.] трима италианци и испанци с позлатени
и зибелинови кожи пристигнаха тук и искаха да се потурчат. . .
Тъкмо днес [на 1 април 1576 г.] един испанец от Арагония, кой­
то беше пристигнал тук на 30 март с двама другари, за да се по­
турчат, мина три пъти покрай нашата къща заедно с няколко тур­
ци. . .
На 2-ри този испанец се потурчи в Дивана на султана в присъст­
вието на везира, кадията и други. Трябваше да вдигне единия си
пръст и да повтаря: «Признавам, че има само един бог и Мохамед е
негов слуга. Признавам, че преминавам от лъжливата в правата вяра
и отричам предишната си вяра с всички нейни символи.» Тези думи му
ги казваше един «ауш. След това му сложиха друга шапка (чалма
с рог отпред) и му дадоха друга дреха и тон целуна ръка на пашата
и на каделишери. Приписаха му тимар за 1000 талера. Преди се

307
казвал Францискус, а сега го нарекоха Мехмед бей от Арагона. Д о­
несъл голямо имущество със себе си, на пашата дал 1000 дуката,
'показал и писмо от краля на Испания. Другият, който се потурчи с
него, се казвал Маркус, а сега нарекоха Ибрахим, родом от окол­
ността на Рагуза, прочут магьосник, вършил чудновати неща, заради
което трябвало да избяга от Италия. Стана рейс, т. е. капитан на
галера, и получава 20 аспри на ден, щял да направи галерите да се
.движат много бързо. . .
Третият стана спахия с 400 или 500 аспри.
Щом дадоха на испанеца 1000 талера, сред турците възникна
голям ропот, защото на един мариол, едва дошъл тука, а в родината
си извършил сигурно някоя пакост и избягал, за да си спаси живота,
дават такава служба, а те, които са служили дълго, трябва да се за­
доволяват с по няколко аспри. . .
Днес [12-и април 1576 г.] преди обяд отново мина покрай пор­
тите ни един испански висш служител, който току-що се беше потур-
чил в Дивана. Бяха му дали красива чалма и шарена дреха както на
нашите юнкери. . .
[21 -ви май 1576 г.] Двамата ни коняри—Бенедикт и Георг от Инс-
брук, станаха предатели. След обяд, след като [набили] своите дру­
гари и особено Ханс Фербер от Бакенен, отишли при бейлербея и
заявили, че искат да станат мюсюлмани, защото признавали, че тур­
ската вяра е права и при това виждали мощта на всесилния султан,
комуто бог давал щастие и победа. . . Турците отишли при тях, це­
лували ги и ги прегръщали, защото станали мюсюлмани.
Щом узна за това, моят господар изпрати драгомана Матиас при
пашата и помоли да ги накажат, понеже му изменили. Това, че били
станали мюсюлмани, оправдавал, но не и че без всякаква причина
престъпили дадената си на него дума. Нямало да остави ненаказана
тази подигравка към Негово величество императора, тъй като те се
отнесли злодейски и към своя другар и го били. Пашата обаче наре­
дил на Матиас да отговори на господаря ми, че искал всички гяури
(неверници) да приемат правата вяра и не можел да ги наказва, тъй
като другите турци щели да го убият с камъни, защото те доброволно
дошли при тях. . .
На 2-ри [юни 1576 г.] моят господар взе за конюшнята на място­
то на двамата коняри, които станаха предатели, един тюрингиец, кой­
то бил пленен във войната при Сигет през 1566 г. и единадесет годи­
ни бил роб на един спахия в Галиполи, комуто служил вярно, така
че той най-после го освободил. Това му струвало 50 талера, които
през тези години спестявал с усилен труд. Целунал краката на гос­
подаря си и на другите турци, които го измолили, и с една малка
галера дошъл в Константинопол, надявайки се тук да намери начин
за връщане в Германия, за което моли и моя господар, който веднага
го прие на мястото на онези двама мамелюци. . .
Днес [17-и юни] дойде вест, че роби избягали с галерите на Улудж
Али, но три турски галери ги срещнали и отново ги заловили. И това
се случва често. По времето на Барбароса един кармизал щял да от­

308
плува към Александрия й когато турците изпълнявали молитвата
си, сред робите имало един от Корфу, на име Николаус, който подка­
нял другите и казал: «Вижте, кучетата се молят, да избягаме.» И на-
часа те разбили както могли оковите, избили турците, които били;
малко, и отплували. При сарая срещнали Сюлейман с неговия кораб,,
който трябвало да спре, иначе щели да го обърнат. Тогава един o r
■слугите на Сюлейман казал: «Това сигурно са избягали роби.» А
Сюлейман отвърнал: «Бог да им даде щастие», но скоро след това:
«Сигурно ще ги намерят.» Но въпреки че ги гонили, не могли да ги
стигнат и те пристигнали благополучно в Неапол, където вицекралят,
т. е. кралският наместник, разпределил парите, които се намирали в
галерата, между другите роби, а кармизала предал на Николаус,
който станал причина за това бягство. Но по-късно него отново го
заловили с галерата между Кандия и Родос, завели го в Константи­
нопол и там го осъдили на смърт. Когато го попитали защо избя­
гал, той отговорил: «Пленникът търси свободата.» После го попи­
тали защо избил мюсюлманите и той казал, че иначе не би могъл да
избяга.
Така също само преди няколко години при Седемте кули на Пиа-
ле паша избягала една галера с роби, които удушили капитана й.
И това е съвсем обикновено нещо: когато робите успеят да пленят па­
зачите си или други, които ги пазят, й ги убият или избягат — да не
бъдат обвинявани за това. . .
Нашият чауш храни всеки ден по 35 души и има 20 робини, меж­
ду които една унгарка, от която има осем сина. Тя изобщо не иска
да се потурчи, колкото и да я заплашват. Защото, когато такива ро­
бини се потурчат, мъжете могат да ги продават, когато искат. . .
На 7-ми [юли 1576 г.] Мартин хърватинът, бившият ни коняр,
се потурчи в Дивана и му дадоха 10 000 аспри, т. е. 250 талера вре­
менна заплата. . .
Господарят ми каза, че Ферад бей в Босна отново отнел един
замък на нашия император и заедно с бейовете на Сигет и Белград
нанесъл големи вреди в земите на Негово величество. Става въпрос
не само за земята, а най-вече за стотици и хиляди души пленени и
още толкова потурчени. Защото босненците и хърватите не знаят нищо
за християнската вяра. Турците много обичат да пленяват такива,
защото са як, работлив народ. Като се купи един такъв пленник за
100—150 талера и той, робът, разбере, че може да има по-добър жи­
вот, става турчин. Защото, ако служи прилежно няколко години,
господарят му го освобождава и ако се е потурчил, му дава също же­
на от своите робини и имот за обработване: така господарят му има
повече полза от него и няма нужда да се грижи да не избяга.
Няма чауш, бей, санджакбей или бейлербей, който да не носи
всяка година подаръци на везирите, особено на най-висшия. Тези
от границите му подаряват роби. . .
На 14-и [юли 1576 г.] докараха тук десет пленени християни от
Палота, единият от тях трябваше да върви отпред и да свири с тръба. . .
Днес, 17-и, господарят ми купи за три дуката един беден сляп

379
 роб, който лежал пленен 12 години н така го били, че ослепял и под­
пухнал, и го взе в къщи. . .
На 23-и [юли 1576 г.] в пет часа след обяд откараха при пашата
30 пленници от Ерлау или Агрия покрай нашата къща. Двама от тях
носеха отпред две стари знамена, един биеше барабан, седемнайсет
носеха на пръти седемнайсет напълнени със слама глави. Някои бяха
сложили шлемовете, ризниците и наколенниците си. Турците, които
ги водеха, бяха много внушителни хора, наметнати с леопардови ко­
жи и с високи червени шапки отгоре с пера и с големи боздугани в
ръце. Неколцина турци, които наблюдаваха това жалко шествие,
викаха «Аллах, аллах, аллах ху!» и пожелаваха щастие и победа на
своя султан. . .
Днес [24-ти юли] докараха пак няколко пленници, жени, малки
деца и други. Осмина от тях веднага се потурчиха, но въпреки това
пашата нареди да ги оковат като другите, значи позорното им отстъп-
ничество не им е помогнало нищо. . .
В продължение на няколко дни докараха тук над сто пленници
от Унгария, защото сега е времето, когато се подаряват на султана
и на пашите пленници, които след това биват оковавани и трябва да
вършат всякаква работа, да пренасят камъни и пр. . .
Пашата на Буда наредил да ограбят четиринайсет села към руд­
ниците [около Калоча], подчинили ги на турския султан и откарали
в плен две хиляди души и на всичко отгоре писали на нашия импера­
тор и се оплакали, че нашите нарушили мира. Следователно те ни се
и подиграват — след като достатъчно награбят, плячкосват, пожа­
рят и откарат пленници, те още и се оплакват, че нашите не искат да
спазват мира. И когато нашият император ежегодно изпраща на
посланика оплакванията за това, колко села турците са плячкосали
и опожарили, колко хора и добитък са откарали (както всяка година
се нанасят страхотни щети от бейовете на Сигет, Босна, Солнок и
други места), Мехмед паша не иска и да чува, че се оплакваме от
неговите хора, особено от тези в Буда и Босна, а казва, че нашите
били виновни за това и първи започвали, като тръгвали на грабеж
и техните трябвало да се отбраняват. . .
На 20-и [август 1576 г.] моят милостив господар освободи по
воля от затвора един от Силезия за 55 талера, а преди това купи
един млад черкезин за 60 или 70 дуката, който обаче умря. . .
На 21-ви [септември] докараха оковани 18 пленници от Кало,
които санджакбеят на Юлия изпраща на Мехмед паша, и четирима
от тях веднага се потурчиха. . .
Нашият император беше освободил няколко пленници, тъй като
по настояване на посланика пашата искал това, като обещал да на­
прави същото, но не го изпълни. Делипоп бил един от тях, но не
знаел и въпреки че бил вече свободен, го отвели в Константинопол.
Там го заплашили, че ще го посекат, ако не се потурчи, и на сутринта
се съгласил на вероотстъпничество, тъкмо когато трябвало да го
предадат на господин посланика. . .

310
 На 8-ми [октомври 1576 г.] потурчиха в Дивана на султана две-
красиви момчета, италианчета от Малта, четиринадесетгодишни, из­
пратени от бейлербея на Александрия. . .
Когато потурчват християни, слагат им чалма и хвърлят барети­
те им, които драгоманът, който стои там, вдига и продава.
Преди четири дни потурчиха също дванайсет хървати. Един от
тях дълго се противи, но като видя, че всички негови другари оти­
ват, накрая и той изтича с тях. . .
На 7-ми [ноември] пренасяха прикята на невестата от къщата на
баща й Ахмед паша в сарая или двореца на жениха. Това бяха:. . .5.
40 робини, които бащата дава на дъщеря си, повечето облечени в сър­
ма, а другите в коприна, а помежду пет-шест от тях яздеше по един
евнух, за да ги пази. . .
На 10-и [ноември] Мехмед паша изпрати в къщата ни Ханс Фла-
тахен от Филах, когото моят милостив господар отдавна искаше да
освободят, но пашата само обещаваше, но моят милостив господар не
преставаше с молбите си пред него, докато накрая го освободиха от
веригите и дойде в нашата къща. И точно днес ставаха 17 години, от-
както е пленен в Корсика от сина на Барбароса, по същото време вице-
крал, т. е. царски наместник в Алжир. . .
Но тук в Константинопол робите никога нямат празник освен по
един ден за големия и малкия байрам на турците и един ден за Велик­
ден. Иначе имат много повече работа и на ден им дават по два хляба
и една аспра (преди само половин) и на годината няколко лакти
грубо платно за дрехи.
Мехмед паша има около 800 роби — в Адрианопол, Скутари, Гала-
та и в Азия, тъй като той постоянно строи джамии, бани, керванса-
раи, т. е. подслони. . .
Моят милостив господар се оплака също и на Мустафа паша, че
всяка година докарват много хиляди пленници от Хърватско, Унгария
и др. А пашата отговори: «От това ние [пашите] нямаме никаква пол­
за. Защото в султанския дворец постъпват толкова много деца на
бедни селяни, които след това стават велики господари, а нашите де­
ца изостават и трябва да им бъдат подчинени. . .»
Ахмед паша, третият везир, каза, че бил от Грац и щял ня­
кога да дойде и да направи земляците си мюсюлмани. Махмуд па­
ша, четвъртият везир, е от Лабах, значи и двамата са немци от
Крайна. . . ?
Днес при нас дойде един от Страсбург, който бил пленен преди
триДодини при Лабах в Крайна, и каза, че една година теглил греб­
лата, J ho турците му дали нещо да яде и му се замаяла главата и в
това състояние на лудост го обрязали. . .
Забележителни неща, които се случиха през 1576 г. . . .
6. Нашият преводач Доминик беше хвърлен невинен в затвор»
заради]Йохан Батиста, който се потурчи.
7. Нашите трима коняри също се потурчиха, след като пребих*
до смърт четвъртия си другар. . .
 Вреди, които турците нанесоха противно на мира в земите на
Негово величество императора през тази година. . .
На 10-и януари от Гран и Паркан голям брой турци стигнаха до
брега на Гомора и искаха да подмамят нашите навън. Но когато изма­
мата им не успя, те удавиха един войвода, когото бяха хванали на
другия бряг, а така също отвлякоха други двама войници заедно с
един колар с конете и колата му. . .
На 15-и порядъчен брой турци тръгнали от Великан и Матцлов-
гна покрай река Сава нагоре и през нощта оплячкосали едно село и
отвлекли повече от 80 души мъже, жени и деца.
На 18-и беят на Босна и капуджипашаТа нахълтали с 2000 конни­
ци през хърватската граница до река Корона и ако войската на Не­
гово величество императора не се беше събрала бързо и потеглила сре­
щу тях, щяха да нанесат големи щети, но все пак успяха да запалят мно­
го къщи и да отвлекат повече от 40 души. . ;
На 26-и [февруари] много турци от Гран и Паркан, иначе нари­
чан Каткот, преоблечени като християнски селяни, с няколко коли
стигнали близо до Гомора и измамили със селските си дрехи трима
лодкари, които прекарват хората през реката, и ги отвлекли, а еди­
ния посекли. . .
Същия този ден [8-ми март] други турци стигнали до Виглеш, но
шестима от тях били пленени, а някои — убити. Самите пленници при­
знали, че те не само били изпратени от техния войвода и ага, но би­
ли принудени от него да грабят. Тези войводи са най-алчните хора и
тъй като нито час не са сигурни, че няма да ги отзоват, гледат да
се награбят където и с каквото могат и да вземат колкото може пове­
че пленници, които след това продават много скъпо или им вземат
откуп. . .
Също така при замъка на граф фон Влагай, наречен Турн, от­
влякоха около двадесет души, някои от тях избиха и изгориха жетвата
в цялата околност. . .
През следващия месец на 21-ви сутринта между 6 и 7 часа беят
на Новиград връхлетял с 2000 турци, повечето на коне, върху селата
Статина и Очова, които се намират между Алтен Зол и Виглеш, а
също и върху други близки села и по протежение на повече от половин
миля обградили селяните на полето, подбрали около 100 християни,
заграбили повече от 500 вола и друг добитък и ги закарали в
Дивин.
Освен това подпалили село Очова от четирите краища, проникна­
ли вътре, взели всичко, каквото могло да се намери, и отвлекли око­
ло 200 души. . След това нападнали Санкт Гилген, на четвърт миля
път от Шемниц, изгорили го и отнесли каквото могли да вземат заед­
но с 18 души.
На22-ри [юли] нахлули през щирийската граница. . .опожарили
над 15 села. . . жестоко изклали всички хора и добитъка и отвлекли
над 1000 души. . .
На 15-и август турска войска с 4 бея, събрала се при Филек,
била изпратена в село Борсол, разположено при замъка Сендерео, и

312
отвлякла 46 бедни селяни. Хората от Сендерео обаче ги преследвали
и върнали пленниците обратно.
По същото време турците от Солнок отвлекли 30 души от село
Лак, разположено край Кало, но бойците от Кало ги преследвали,
обърнали ги в бягство и освободили пленниците.
На 2-ри октомври. . . около 600 души конници и пешаци нахлули
до пазарището Яносаца. . . оплячкосали девет села. . . и откарали
около 400 души и голям брой добитък. . .
Невъзможно е да се опише какви други вреди се нанасят от все­
кидневните турски набези и нападения на чети, колко хиляди души
биват отвличани. . .
На 18-и [януари 1577 г.] откараха дефтердаря на Гърция, обви­
нен от някои, в затвора на Седемте кули. Той. . . имал около 30 роби,
които са християни, и един от тях бил Ханс Зегедайнер, който из­
бяга при нас. Той казва, че бил нещо като проповедник на другите
пленени хървати и ги поучавал в Христовата вяра. (Това са отлични
християни, които не знаят да изповядват вярата си.) След това каза,
че когато някой лежал в предсмъртни мъки, повиквали веднага
турските попове, които го уговаряли да се потурчи и да умре като
мюсюлманин, и му казвали думите: «Ла илаха илула Мухамедам ре-
зулула.» — Има само един бог и Мохамеде неговият пророк. При това
той трябвало да вдигне единия си пръст, докато умре. След смъртта
си, ако е бил знатен, и това можело да донесе на ходжите няколко
талера, идвали няколко от тях и сядали около него, докато го мият,
и около ковчега прехвърляли една голяма дървена броеница, като си
я подавали в кръг един или два пъти, след това четели и се молели за
него, но не разбирали каквото четат, защото е на арабски. . .
На 25-и [януари] отпътува г. Симих със свитата си и взе със
себе си няколко роби: 1. един месар от Гомора, който седна в него­
вата собствена кола до него (без съмнение за по-голяма сигурност —
да не го разпознаят); 2. Ханс, коняр от Тюрингия, служил 11 години
на един спахия в Галиполи, който след това го освободил; 3. Георг
Солингер от Аугсбург, пленник в Азия, избягал от господаря си,
който престоя половин година при моя господар. . .
На ?8-ми се потурчиха няколко християни: един испанец, който
дойде от Клиса и имал богатство от няколко хиляди гулдена —
той стана реиф на една галера и получава дневно по 25 аспри зап­
лата, и трима унгарци или хървати, които също бяха изпратени от
Клиса. . .
В султанския затвор имало често седем-осемстотин до хиляда и
повече затворници заедно, които имали собствени бръснари, а също и
други служби, които сами си разпределяли. Най-добър живот обаче
имал писарят. За такъв турците вземали някой от затворниците, кого­
то считали за най-подходящ, снемали му оковите и след това той тряб­
вало да поддържа ред сред другите затворници и когато има нужда да
се свърши някаква работа ■ — да изпраща тези, които умеят. Който
имал пари, му подарявал един-два дуката и той го оставял, или някой
се правел на болен, а междувременно можел да си работи и да припе­

313
 чели нещо. Писарят обаче можел само за няколко години да си събе­
ре от подаръци хиляда, дори две хиляди дуката, имал също голяма
полза от стопанството в затвора и като спестял достатъчно, си
отивал.
Затворниците на адмирал Улудж Али вършели най-различни
•търговии. Той не им давал пари, а само ядене, пиене и дрехи, но те
имали по-добър живот. Много от тях бягали, както и тези от затвора
на султана, или когато някой получел пари и можел да подари ня­
колко дуката, уреждал работата с писаря и пазача и те му помагали
д а избяга. Те имат голяма сграда при арсенала, също и своя черква,
в която понякога един поп чете литургии. Пленниците на Мехмед
паша са най-зле и не могат лесно да избягат. . .
Субашията [Ахмат] почти един месец предварително знаел, че
това [да бъде убит] ще му се случи, защото султанът го бил повикал
при себе си. И веднага щом излязъл оттам, освободил всички свои
пленници и им дал писма за освобождение, което направил за свое
собствено изкупление и заради блаженството на душата си — за да
смири гнева божи. Защото турците имат този обичай, когато ги спо­
лети голямо нещастие или се разболеят тежко, да освобождават плен­
ниците си. . .
На 13-и [февруари] един стар испанец, който дълги години е
<бил пленник, се потурчи, като се надяваше по този начин да стане
велик господар, но не постигна повече от това, че сега получава две
•аспри на ден, а преди — една. Така се случва с много от тях — само
влошават положението си, като се надяват, че отричайки се от вярата
си, ще имат добър живот. . .
В Халепо живее една богата вдовица на един влашки Княз, коя­
то има двама сина; преди няколко години изпратили при нея един
чауш, който да отведе двамата в Балсеран на вечно заточение или
майката трябвало да ги потурчи; тя направила последното. . .
От страна на маврите — Хабеш — всяка година карат по няколко
хиляди деца — момчета и момичета, съвсем голи, които понякога
родителите «гарвани» сами продавали. . .
Днес [1-ви март] видях пред нашата порта един висок, приличен
човек — от Босна, братовчед на Мехмед паша, който едва преди два-
три месеца се потурчил. . .
Пред двореца си Мехмед паша има много занаятчийски дюкяни,
във всеки по един, двама или трима роби, които умеят някакъв за­
наят и работят за него. . .
На 29-и [март] дойде вест, че татарите заедно с тримата сина
«а хана, а някои казват и с баща им, нападнали Полша, нанесли стра­
хотни щети и отвлекли 20 хиляди души. . .
Бившият бей на Родос. . . се държи добре със своя роб Йохан Хин-
«фелдер [от Франкфурт], който може да свири на лютня и на виола или
цигулка, свободен е, прави каквото иска и получава заплата от сул­
тана. С него са пленили и един друг германец — Давид Шьофлер,
родом от околността на Аугсбург. Той казва, 1'е когато турците за­
владеят някой кораб, нахлуват вътре и кой каквото докопа и граб­

314
 не — негово е. Двамата се паднали на неговия господар, а другите —
на Улудж Али. Каквито началници пленят, дават ги на султана. Ко-
гато [християните] победили турската морска армада, много роби
християни били освободени, а пленниците след това станали госпо­
дари на своите господари — така се обръща щастието.
Както например преди няколко седмици Араб Ахмад замина с
две галери за Кипър, за да стане там бейлербей; като пристигнали и
заедно с жена си вече слезли, той наредил да освободят от веригите
четиридесет и няколко роби, за да пренесат багажа от галерите. След
като вече изнесли нещата на жена му и трябвало да изнесат и съкро­
вището на господаря, избягали с галерата заедно със съкровището
и пазачите си, с които предварително се били уговорили. Той, раз­
бира се, заповядал да ги преследват с другата галера, те обаче я
обстрелвали и нанесли големи щети и тя трябвало да се върне, а те
успешно избягали. . .
Има определени роби, които трябва нощем, когато избухне по­
жар, да носят вода, и то от доста далече, защото не може да се гаси
със солената морска вода. . .
На 23-ти [май] Давид Шелер от Аугсбург (който беше заловен
заедно с Ханс Хинфелдер от Франкфурт недалеч от Корфу на една
голяма венецианска галера, чийто капитан бил Константин, италиан­
ски благородник, обрязан насила) ми разказа, че сегашният му гос­
подар бил пет години бей в Родос, през което време пленил четири
християнски галери, няколко пленници изпратил на султана, а дру­
гите задържал. . .
Пленниците или робите на този остров не могат лесно да бягат,
защото гърците били големи издайници: щом срещнели такъв беглец,
веднага го завеждали при управителя. За 5—6 аспри били готови да
предадат някой християнин на палача. Заради това господарят, на
когото избягвал някой пленник, не карал да го търсят, а само каз­
вал: «Сигурно ще се върне.» Гърците скоро му го довеждали обратно.
Един унгарец се крил цели 18 месеца в една пуста кула и нощем из­
лизал да търси храна. Накрая обаче гърците го хванали и го отвели
отново на господаря му. Само двама, които Давид Шелер знаел, из­
бягали успешно: единият от тях бил дърводелец — свързал няколко
дървета, покрил ги с една волска кожа, поверил се на нашия господ
бог и така отплавал към Кандия. . .
На 24-ти март докараха тук г. Волфганг Енгелберг фон Ауерсберг,
когото заловиха преди две години, когато убиха баща му — стария
смел герой, и дадоха на един заим да го пази. . .
Този Хедрис бей [капуджибаши на Ферад бей от Босна] докара
14 коли и много жени, деца и други пленници, които заловил в Хър­
ватско и другаде. . .
Днес[27-ми май]Хедрис, капуджибаши на Ферад бей в Босна (кой­
то е бил християнин, пленен при Сигет, но към християните е настроен
по-зле, отколкото турците, и върши големи злини), млад, висок чо­
век с дрехи от кафяво кадифе и на чалмата 4 или 5 украсени със зла­
то пера от чапла, дойде на кон при моя господар и преговаря с него

315
за господин Аеурсберг. Трябвало да освободи 32 (преди бяха само 12)
пленени турци, между които за трима да даде 30 000, а за Ибрахим
ага 5000 талера откуп.
На 30-и моят милостив господар отиде при пашата заради Ауерс-
берг и му изложи въпроса — защо искали толкова много от него, като
баща му не бил оставил нищо освен дългове, а той вече се съгласил
да даде свръх възможностите си 19 000 и дори повече. Същевременно
поискал уверение за стоките на стойност около девет и половина
хиляди гулдена, оставени в ръцете на Ферад бей. На това пашата ка­
зал: «Тъй като беят толкова дълго време го е издържал и подслоня­
вал, нека му ги подари.» Това значи да се подиграваш с хората: да
убиеш бащата на някого, него самия да държиш в плен две години, да
Ьцениш откупа му на толкова хиляди гулдена и на туй отгоре да ис­
каш да ти подари още 9000 гулдена. . .
На 15-и {юни] нашият виночерпец Якоб Райнер видял да водят
през площада на БаязидМартин Лохер от Ехинген, който преди една
година струваше на моя милостив господар над сто талера — за отку­
пуването му, изваждането на освободително писмо, дрехи и др. След
като бедният човек се отправил към Зара (подчинена на венецианци­
те в Далмация), турците го хванали, скъсали освободителното му
писмо и отново го докарали тук в плен. Сега молел в името на бога пак
да му помогнем. Моят господар незабавно запита за него чрез Йохан
бръснаря и му дадоха голяма надежда, защото въпросът бил да се
направи само подарък на стария му господар, който трябвало да оти­
де и каже, че робът е бил негов и избягал и трябвало да му разрешат
да го търси. Защото сред турците има закон: когато някой роб из­
бяга и отново го доведат пленен в Константинопол и господарят
му в срок от три или четири месеца го намери, може свободно да си
го получи обратно. Тук обаче не стана така. . .
Днес [24-ти юли] прекараха край къщата ни един роб, който избя­
гал от един турчин и се скрил при поляците, но го намерили. Беше с
ботуши, чанта и палто като на полски кочияш. Заведоха го при паша­
та и ще трябва да изтърпи стотина удара. . .
На 27-ми [юли] полският посланик си отпътува, но не много ра­
достен, защото не постигна това, за което главно беше изпратен
тук: 1. Дали му един чауш, с който да претърсят къщите тук и къде-
то намери пленени поляци, да ги освободи срещу парите, за които
били купени първоначално. 2. Той искал татаринът да върне на поля­
ците хората, добитъка и каквото друго бил заграбил. Не постигнал
обаче нищо, защото турците оцениха един пленник, който са купили
за около 20 или 30 дуката, на 200 дуката. . .
На повечето места бейлербейовете и санджакбейовете вземат от
подвластните и за себе си: който граби и краде много, има много.
Такива мошеници изпращат през 3—4 години на султана и на пашата
подарък отвлечени момчета, жени, коне, пари и др. в зависимост от
условията във всяка страна. . .
Хасан ага, бивш дворцов интендант на Улудж Али, дал на Мех­

316
мед паша 40 000 талера, за да стане султански наместник на Алжир.
И той като Улудж Али не е нито християнин, нито турчин.
Когато този Хасан ага отивал за Алжир, неговите роби, които
го карали, направили заговор и искали да убият него и близките му.
На сутринта обаче, когато това трябвало да стане, един празногла-
вец от Венеция, на име Карл, който можел да прави груби шеги (беше
■прислужник на Бартолоти, венециански търговец), разкрил това
намерение на Хасан ага, докато на шега му пъдел мухите. Веднага се
потурчил и Хасан ага му подарил две хиляди дуката, а някои от ро­
бите набили на кол, някои хвърлили в морето или подложили на дру­
ги страхотни мъчения. . .
На 5-и [септември] М. Янсен, чирак на бръснаря, подведен от
братовчед си — пазач на арсенала, — се потурчи. Заръчал да кажат на
майстора му, че станал мюсюлманин. . . Братята му ходели облечени
в коприна, а той трябвало да се задоволява с просто синьо палтенце.
Искали да го заведат в двореца на султана, но той не се съгласил и
останал при Мустафа паша. . .
На 19-и [септември] рано сутринта докараха 95 пленени хрис­
тияни във вериги. Сред тях имаше 11 германци и един от тях, който
бил краснописец, беше от Аугсбург. Останалите бяха повечето унгар­
ци и малко хървати. Сред тях имаше един стар опитен човек на име
Дамош, който бил съпровождан на войниците при Раб. Те влязоха
тържествено по следния начин: 1. Отпред яздеха няколко турци.
2. След тях вървяха окованите във вериги пленници, а от двете им
страни турци с боздугани, за да не може никой християнин да говори с
тях. 3. В няколко коли седяха и лежаха ранените и момчетата. Един
военен барабанчик, пленен заедно с тях, трябваше преди това да мине
из целия град на кон и да бие барабана, въпреки че не е обичайно
за турците да оставят [пленник] да язди. След него няколко пленници
носеха четири или пет знамена, а останалите — седемдесет глави на
посечени християни, напълнени със слама. Тези глави, след като
ги покажат на пашите и момчетата, които държат конете на господа­
рите си пред вратите, ги ритат като топки и ги хвърлят в един дъл­
бок кладенец, където лежат много хиляди християнски глави. Сред
германците имаше едно красиво момче, облечено в червена дамаска,
като че ли беше благородник.
Пленниците разправят, че на 4-ти август, значи преди седем
седмици, около 700 турци недалеч от Раб направили три засади, след
това една неделя по време на проповед изпратили няколко конници
пред крепостта да вдигат шум. И нашите начаса поединично излезли
да ги нападнат (защото от усърдие и силно желание никой не чакал
другиго, а всеки искал да бъде пръв срещу врага), така че 180 от
тях били посечени, а 160 — пленени. От тях 95 изпратили тук, а
най-видните, сред които и благородници, задържали там. . .
На 20-и заведоха тези пленници при пашата. Турците имат оби­
чай да разрешават на пленниците, когато минават, да вземат каквото
успеят да отмъкнат — чалми и др. — от турците, които срещат или
стоят и ги гледат. Също и пленниците, които през града отиват на

317
работа и срещнат хлебари, им вземат безнаказано всичкия хляб,
също и грозде, круши и други неща — за ядене. Заради това хлеба­
рите и други хора, които продават подобни неща, щом видят отдалеч
роби, избягват със стоката си. . .
Дойде също вест, че пак водят 60 пленени християни и носят 20
глави от Токай. . .
На 4-ти [октомври] следобед в 1 часа Георг, краснописец от
Раб, неотдавна заловен и докаран заедно с други тук, бе подарен от
султана на един турчин и с новия си господар замина за Буда. Той
искал да го замени срещу брат си, който стои пленен в Раб. . .
М. Освалд ми каза днес [26-и октомври], че петдесет малки мом­
чета и други тридесет — около двадесетгодишни, от прислугата на
починалия Махмуд паша, изпратили в двореца на султана. Вдовица­
та му имала власт, ако иска, да изкара на пазара другите пленници и
роби, дори и ако вече са се потурчили, както и други слуги на гос­
подаря и да ги продаде, ако нямат още писма за освобождение. Всич­
ки други паши имат много крепостни слуги, които са били християни,
но са се потурчили и на които след време дават освободителни писма,
но те не бива да отиват в християнския свят, а да останат в Турция,
където им възлагат други служби. . .
Момъкът на господин Карл фонЦелтингер писа от сарая на пре­
водача Али бей и му благодари, че го е завел там, защото бил добре,
казвал се Мустафа и трябвало да учи «Елхамдюлилях» — да пре­
писва корана с немски букви, за да се научи да го чете. Това е пър­
вата им работа — да научат момчетата да четат и пеят по тяхната аз­
бука или а-б-в. . .
Недалеч от нашата къща има един кервансарай или странноприем­
ница, където държат пленниците, често по 800 или 1000 души —
жени, момчета, деца. Който иска да купува, отива там и ги оглежда.
Някой дава за красиво момче или жена 600 крони — не си скъпят па­
рите. . .
На 12-и [декември] край къщата ни прекараха около 20 пленни­
ци, приковани с вериги. Пред тях един германец трябваше да надува
тромпета, а след тях имаше 5 коли, пълни с пленници, много от кои­
то германци. Водеха ги от Токай. . .
На 19-и [декември] Якоб Креденцер ми каза, че Зигмунд Херман
фон Фрайзинген бил обрязан насила от господаря си, който само пре­
ди няколко седмици му дал освободитело писмо — да замине, където
иска. Той останал известно време при една германка, а освободително­
то си писмо поверил на един свой приятел и познат, докато пристиг­
не новият посланик Зинцендорф, с чиито хора след това да зами­
не за Германия. Когато обаче поискал да вземе освободителното си
писмо от онзи, комуто го дал на съхранение, той така го бил наре­
дил пред стария му господар, че го хванали насила и обрязали. Сега
добрият човек бил в по-голям страх, отколкото преди. И това се
случва на много клети пленници: след като са служили на своя гос­
подар 14—15 години и той ги освободи или преди да умре и на смърт­
но легло за спасение на душата си им даде освободително писмо,

318
тогава се намират злосторни хора, които скъсват освободителните
им писма и ги продават още веднъж. . .
На 7-ми [януари 1578 г.] около икиндия докараха тук 21 плен­
ници словени и ги откараха при пашата. Главният между тях вър­
веше свободен отпред, с бяло перо от жерав на шапката. Един биеше
барабан, друг надуваше тромпет, а трети носеше знаме с червено и
жълто.
На 8-ми всички тези пленници с изключение на двама или трима
се потурчиха. Тъй като обаче не им се доверяват, понеже много o r
тях се потурчват само за да могат да се освободят, и след това, щом
съзрат удобен случай, отново избягват, ги изпратиха при предиш­
ните — в арсенала, да работят, за да могат да имат надзор над тях. . .
На 19-и [февруари] доведоха тук, пленени при Папа, 41 яки и
сравнително възрастни смели войници с ризници, шлемове, нагръд­
ници и нагръбници и млади момчета на коне и в коли — прекараха
ги покрай нашата къща, а един тръбач трябваше да свири пред
тях. . .
Днес [22-ри февруари] моят милостив господар прие в къщата ни
двама пленници, изслужили при господарите си в Анатолия при
Троя и получили от тях освободителни писма.
На 23-ти на адмирал Улудж Али избягаха с кармизал 75 пленни­
ци, които убили пазачите си. . .
Освен това той [Кантакузин] имал също много роби, коне и ма­
гарета. Имал около 40 млади благородни момчета, пленени в Кипър и
на други места в Италия, също и благородни девойки, които той от­
купил и държал при себе си (тях най-много синът му с болка окай-
ваше, че сега ще трябва всички да станат турци и туркини и да се от­
рекат от християнската вяра). Общо взето, той беше като паша —
със свои чиновници, слуги, роби, пленници, девойки и момчета. . .
Днес [5-и април 1578 г.] прекараха покрай нас 45 молдованци с
вериги, само бедни селяни, които носеха 18 глави. Техният господар
[молдавският войвода Иван], който нахлул, за да изгони Петър, ум­
рял по пътя. Отпред един биеше тъпан. Пленниците бяха около
200. . .
На 8-ми преписах донесението на Амброзий Диак, пленник хрис­
тиянин, което измолих от един турчин: как Али бей пленил живи 107
християни и 8 п о сяк ъ л .. .
На 12-и Ханс Райш от Масенбах при Хайлброн, пленен преди 18
години на остров Джерба и сега освободен, ми разказа, че ксгато
турците получат пленен християнин и той служи един месец, дават
му писмо, че например след 14—15 и т. н. години ще го освободят.
Пленникът трябва да пази добре писмото, за да не го загуби, защо-
то така господарят няма право да го продава. Иначе той ще отиде
с писмото си пред съдията и ще го покаже. Но ако няма писмо за
пред съдията или го е загубил, господарят му може да го продаде,
когато и на когото иска. . . Когато обаче такъв християнин си е от­
служил и има писмо за освобождаване, съществува истинска опас­
ност за живота му. Защото турците избиват много от тях, щом забе­

319
лежат, че искат да си заминат от страната и да се върнат в християн­
ския свят. Тогава няма кой да се застъпи за тях — старият им госпо­
дар вече не се интересува от тях, — той би искал да му служат до
края на живота си. . .
Днес [13-и април] дойде вест, че татарите отново нахлули в Полша
и както татарските пратеници сами казват, отвлекли 100 000 души —
жени и деца, младо и старо. . .
Щом търговците на хора тук и другаде чуха за това нападение,
веднага се отправиха за Кафа, защото пленниците ги откарват там;
там ги купуват, довеждат ги тук, в Трапезунд, Ерзерум, Понтус и
другаде и отново ги продават. . .
На ?-ри [май] сутринта рано пристигна кораб с пленници поля­
ци — жени, деца и неженени младежи — от Кафа, за да ги прода­
ват. . .
Днес [10-и май] и от няколко дни насам се продават много плене­
ни от татарите поляци и руси. В по-голямата си част те са селяни —■
деца, жени, много момчета и момиченца, девойки, а стари почти
няма. Красивите девойки и момчета веднага ги разграбиха. Много
препратиха и в Азия, към Трапезунд и другаде и там ги продават.
Старият евреин Абрахам купи една жена за 50 дуката. . . И никой не
може да си представи, че са докарали тук толкова много пленници
наведнъж. Като овци ги карат на купчини по 40—50—60 и повече в
безистена и кервансарая, за да ги продават. . .
Днес [16-и май] пред портата ни при мен дойде Доминик или То­
мас Мосбах от Тюбинген — от 25 години пленник. . .
Най-много пленени роби има адмиралът Улудж Али — около сз-
дем-осем хиляди, които е заловил по море, а много е довел и от Алжир.
Султанът има най-много четири хиляди, а Мехмед паша — 1500 или
2000 .
Почти всяка година на Улудж Али му избягват различни плен­
ници с каици, каквито понякога успяват да вземат, или се крият ня­
колко седмици при някой християнин, докато им порасте отново
коса и брада (защото в затворите им бръснат до голо цялата коса
заради гадините), обличат си други дрехи и се измъкват.
Днес в безистена видях да продават бедните пленени поляци и
руси — много млади момчета, момиченца и жени. Купувачът им
оглежда и опипва почти всички части на тялото —■като месар или
касапин. Цената им е според лицето — 25—50 и повече дукати. . .
На 6-и [юни] пристигнахме в Силиврия. . . Тук един пленен
унгарец, който бил освободен, дойде при моя милостив господар. . .
На 8-ми рано потеглихме за Чорлу. Срещнахме турски коли с
пленени момчета, жени и няколко мъже, някои от които заловени пре­
ди две-три години; имаха големи окови на двата крака и вериги около
врата. . .
След вечеря докараха пак няколко турски коли с пленени ун­
гарци, от които 30 бяха силни мъже и седяха по петима или шестима
в една кола. Нашият чауш каза, че двама от пленниците се освободи­

320
ли от оковите, убили един турчин, ранили няколко и освободили 8
души от своите. . .
Днес [13 юни в Одрин] видяхме също безистена и как продават
вътре християните. . .
След това при моя милостив господар дойде една туркиня, до­
веде една унгарка на 50 и повече години и го помоли да я вземе със
себе сн, защото — накратко казано — тя искала да се върне пак при
християните и не искала да стане мюсюлманка. Туркинята й даде ос­
вободително писмо, понеже служила прилежно. Моят милостив гос­
подар се съгласи. . .
По пътя [от Харманли] насам в храсталаците срещнахме 70
клети пленени хървати, оковани заедно с вериги, също и няколко
жени на коне. Един стар турчин яздеше след тях — всички те
му принадлежаха и той ги продава където и както може. Моят
милостив господар и г. Ауер им подариха 70 талера. . .
[На 30 юни] отседнахме в сарая, т. е. двореца на Хамза бей,
който бил в Юла и отвлякъл толкова много унгарци с жени и
деца, че с тях заселил две села край Ниш.

ЗАБРАНА ЗА НЕМОХАМЕДАНИТЕ В БИТОЛСКО

ДА ПРИТЕЖАВАТ РОБИ И РОБИНИ

Султанска заповед от 29 май 1580 г. — Вж. Д . Шопова,

пое. съч., с. 56—57.

До битолския кадия, заповед. “

Предизвестени сме, че евреите, които се намират в подчинението
на твоя кадилък, купуват от мюсюлманите някои роби и робини,
при това повечето от споменатите роби и робини са мюсюлмани и
(въпреки че) са изговорили формулата за изповядване на исляма,
повторно са станали неверници и невернички. Поради това е издаден
мой честит ферман, отсега нататък неверниците, били те евреи или
други, да не купуват роби и да не ги използуват за работа.
Нареждам, когато пристигне, да следиш за това. Съгласно моя­
та наредба по никакъв начин да не позволиш неверниците да купу­
ват роби, па били купувачите евреи или други неверници, и да не
позволяваш, противно на моя царски ферман, да се изкористи тази
работа. Робите, които те притежават, да ги продадат на други и &
бъдеще да не позволиш на нито едно лице, противно на моята запо­
вед, да използува роби. Но да пазиш по този повод от вземане и гра­
бене и спрямо никого да не се върши насилие и да не му се пречи.

321 21 Пе следите на насилието, част I

 СВЕДЕНИЯ ЗА ПЛЕННИЦИ РОБИ
В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ

1 ___
Из пътеписа на французина Жан Палерн Форезиен“ от
1582 г. — Вж. Френски пътеписи, I, с. 166—167, 170.

Присъединихме се към него [кериана, след Чорлу], за да бъдем

по-сигурни поради разбойниците, които се срещаха по пътя. Между
тях имаше един турчин, който се приближи до мен и ме попита на
латински откъде съм и къде отивам и че му изглеждало да е от Цари­
град. Казах му, че идвам оттам. Щом му отговорих на въпроса и му
назовах мястото, където са развалините на Троя, той процитира сти­
ховете на Вергилий: Нас tua Penelope. Това ме накара да сметна, че
е франк, отвлечен като момче, който си спомняше ученото през мла­
достта си. . .
По пътя си по-нататък срещнахме дружина конници, обле­
чени особено. Турците ги наричат дели, т. е. нещо като луди или
дръзновени. . . Те отвеждаха роби, пленени по границите на Ун­
гария. _
2
Из пътеписа на немеца Волф Андреас фон Щайнах от 1583 г.
— Вж. Немски пътеписи, с. 429.

Понеже там Гв Понте пиколо, близо до Цариград] в кервансарая

имаше много пленени християни, останахме на открито небе в колите
и там легнахме.

3
Из пътеписа на немския посланик Мелхиор Безолт от 1584 г.
— Вж. Немски пътеписи, с. 437—438, 441.

В Парачин видях един турчин, родом в Юберлинген на Боден-

зее, пленен преди 30 години при Буда и потурчен. Аз исках да му
напомня за това, понеже бях чул, че този човек бил почти забравил
немския си език. Преди това не допусках, че човек, навлязъл в го­
дини, може да забрави и загуби майчиния си език. В Белград на­
мерихме и една жена, дете от Виена, която знаеше немски още.по-
малко от този мъж. Каза ни, че тя вече е почти забравила немския
език и освен това даде да се разбере, че е била заловена по времето,
когато е бил взет господин Лазар от Швенди Тогай. Баща й е бил
майстор на брони при император Фердинанд. И двете тези лица зая ­
виха, че е по-добре човек да бъде в Германия. . .
В това селце [Вакарел] видяхме един стар турски селянин, кой­
то бил някога дете във Виена и по времето, когато турците се оттег­
лили от този град, той бил отвлечен като дете насам.

322
. ... .. rv 4 .... . . _
Из пътеписа на Братислав от Митровица, минал през Со­
фийско в 1591 г. •— Вж. Ив. Шишманов, Стари пъту-
вания през България в посока на римския път, СбНУК,
VI, 1891, с. 173.

Видяхме един стар турчин, който е бил немец, роден във Виена,
а след обсадата на Виена поробен от турците и като не можал да тег­
ли мъчителството им, изневерил се [т. е. помохамеданчил се]; нем­
ският език беше вече го забравил.

ЗАБРАНЯВА СЕ НА ЕВРЕИТЕ В СКОПИЕ

ДА КУПУВАТ ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ РОБИНИ

Султанска заповед от 22 януари 1595 г. — Вж. Д . Шо­

пова, пое. съч., с. 84—85.

До скопения кадия, заповед. ,

Съобщено е, че евреите, които живеят в самото Скопие, купуват
някои робини, които са приели исляма, и ги приобщават към своята
вяра, като тези, които не се съгласяват, ги бият тежко, поради което
споменатите умират. Поради това нареждам за в бъдеще евреите да
не използуват робини, които са приели исляма, и това да се забрани...
Заповядвам, когато. . . пристигне, ако е наистина така, както
е съобщено, за в бъдеще на евреите да не позволяваш да използуват
робини мюсюлманки, да забраниш и попречиш на това. Но много да
се пазиш по този повод от вземане и грабене.

ОСВОБОДЕНИ
ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ РОБИНИ

1
• Протокол на софийския кадиА о т 12—21 юни 1611 г. —
Вж. НБКМ, Ор. отдел, Кад. per. № 313, отк. 5, л. 2—а—V.

Жената Емине, дъщеря на Елхадж Музеид, се яви в шериатския

съд и доброволно заяви: «Освобождавам тук присъствуващата си
робиня Пеймане, дъщеря на Абдулах, хърватка по произход, мюсюл­
манка по народност (вяра), ръст среден, вежди несключени, нос чип,
лице мургаво, очи пъстри. Занапред да бъде свободна като другите
свободно родени хора.»

2
Протокол на софийския кадия от 22—31 юли 1611 г. —.
Вж. НБКМ, Ор. отд., Кад. per. № 313, отк. 5, л. 3—a—I

Дервиш Челеби, брат на умрелия Каракадъ заде Абдулах Че-

леби, се яви в шериатския съд за себе си заедно с Мехмед бей, съпруг

323
и пълномощник на Сайме, сестра на умрелия, и заявиха: «Умрелият
Каракадъ заде Абдулах Челеби още приживе и в добро здраве от
любов към бога освободи собствената си робння, тук присъствува-
щата Айше, дъщеря на Абдулах, по произход маджарка, а по народ­
ност (вяра) мюсюлманка. Ние също приемаме това освобождаване.
Нека поменатата Айше занапред бъде свободна като другите свободно
родени хора.»

ПОМОХАМЕДАНЧЕНА ХЪРВАТКА
ИСКА ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ РОБСТВО
Протокол на софийския кадия от 29 октомври — 6 н ември
1611 г. — Вж. НБКМ, Ор. отд., Кад. per. № 313, отк. 5.
л. 8—6—III.

Жителката на махала «Хаджи Исмаил» в София, Пеймане, дъ­

щеря на Абдулах, мюсюлманка, а по произход хърватка, робиня на
умрялата Фатма, дъщеря на (непопълнено), се яви пред шериатския
съд и заяви пред Али, син на Мехмед, пълнолетен син на поменатата
Фатма: «Умрялата ми господарка Фатма приживе, в пълно здраве,
беше наредила да бъда освободена четиридесет дни след смъртта й.
Сега синът й Али пречи на освобождаването ми. Моля въпросът да
бъде разгледан.» Съдът разпита присъствуващите свидетели — мю­
сюлманите Ибрахим, син на Мухи, и Махмуд Челеби, син нз Хюсеин,
които казаха: «Наистина умрялата Фатма в наше присъствие при­
живе и в добро здраве заяви, че освобождава робинята си Пейнаме
четиридесет дни след смъртта си.» И бе съставен настоящият прото­
кол.
ОСВОБОДЕНА ОТ РОБСТВО
ПОМОХАМЕДАНЧЕНА УНГАРКА
Протокол на софийския кадия от 2—11 май 1612 г. — Вж.
' НБКМ, Ор. отд., Кад. per. № 313, отк. 7, л. 1—а—II.

Хаджи Реджеб, син на Хаджи Джафер, жител на махала «Хаджи

Исмаил» в София, се яви в шериатския съд и доброволно заяви в
присъствието на собствената си робиня Мелиям, дъщеря на Абду­
лах, маджарка по произход, а по народност (вяра) мюсюлманка:
«Освободих от робското й положение поменатата робиня. Занапред
тя е свободна като всички други свободно родени същества (хора).
Върху нея вече нямам никакво право освен правото на попечител­
ство, дадено от шериата на господарите върху освободените им роби.»
Написан бе настоящият протокол, който се връчи на поменатата
Мелиям, за да й служи в случай на нужда.

324
 ОСВОБОДЕНА ОТ РОБСТВО ВЛАХИНЯ,
ПРИЕЛА ИСЛЯМА

Протокол на софийския кадия от 1614 г. — Вж. Д. Их-

чиев, Материали за историята ни под турско робство,
; с. 63—64.

Жителката на махалата «Кури чешме» в София, именно Хайрие,

дъщеря на Махмуд, чрез законния си пълномощник Али, син на Мех­
мед, е заявила следното: «Робинята ми слугиня, наричана «Лалезар»
[Ружа], родом влахинка, с отличителни черти: ръст висок, очи черни,
вити черни вежди, лице валчесто и малко мургаво — досега ми е
била робиня и като такава съм я третирала и стопанисвала. Отсега
нататък обаче тя приема правата ислямска вяра и като мюсюлман­
ка трябва според догматическите постановления от шериата да бъде
свободна и независима жителка. Занапред тя става свободна и не­
зависима в своите деяния и желания. Аз вече нямам над нея като
над робиня онези стопански права, които по-преди притежавах, ос­
вобождавам я от робство. Само правата на родителите към чедата —
тези родителски права запазвам над нея и ще ги упражнявам. Тя
вече от три години насам, откогато е изявила желание да бъде въз­
питана в духа на мохамеданската вяра, се считаше за свободна, ней­
ното име не фигурира в описа, в който са обозначени притежаваните
от мен имоти, т. е. тя вече не е била мой имот, и стопанското ми пра­
во над нея е отнето и унищожено.» Съдът уважил това самоволно
признание на довереника на Хайрие и издал този съдебно-шериатски
акт.

ОСВОБОДЕНА ОТ РОБСТВО
ПОМОХАМЕДАНЧЕНАЗУНГАРКА
Протокол от софийския кадия от 1615 г. — Вж. Д . Их-
чиев, Материали за историята ни под турско робство,
с. 73—74.
Жителката от махалата «Язъджи оглу» в София Сайме дъщеря
на Али-Бали, по законен шериатски ред е упълномощила съпруга си
Хасан Халиф, син на Абдул Менан Алкаланли, с право да изповяда
пред съда за следното и да се връчи и издаде от съда нужният акт.
Реченият пълномощник се явил пред съда, гдето в присъствието на
робинята Назли, дъщеря на Абдулах, с подобаващо за съда уваж е­
ние е изповядал и в качеството на довереник казал устно така: «До-
верителката ми Сайме, която е моя законна съпруга, притежава и
стопанисва като своя чиста собственост присъствуващата тук, в съ­
да, робиня Назли, родом от Унгария, християнка, ръст висок, очи
черни, вежди черни, лице кръгло. Но тъй като поменатата робиня
Назли със своето благоразумно поведение придоби любовта и благо­
склонността не само на своята господарка, на доверителката ми. . .
но още и тя, Назли, е напоена и възпитана в догмите и ученията на
мохамеданската права вяра, според която би било голям грях и пре­

325
стъпление да се държи в робство едно словесно същество, което се
счита за член на тази религия, поради това аз, като довереник на
жена си Сайме, заявявам пред съда, че отсега занапред по божия
милост и съгласно с предписанието на върховния ни религиозен за­
кон. . . речената Назли става свободна, освобождава се от робското
положение, в което тя досега се намираше, като се заличава от спи­
съка на доверителната ми, гдето са записани имотите на последната
и в който името на Назли фигурираше като движима вещ, принадле­
жаща на Сайме. Освен родителски права за надзора над поменатата
Назли други никакви стопански права за притежание над нея не
съществуват, защото, както се каза по-горе, тя е свободна мюсюлман­
ка, както са свободни и всички мюсюлмански чеда пророкови.» Въз
основа на шеризтските предписания съдът уважи и прие това заяв­
ление, направено от поменатия пълномощник, като за станалото
написа, протоколира и издаде в ръцете на речената Назли настоящия
съдебно-шериатски акт, за да и послужи в случай на нужда.

ПОМОХАМЕДАНЧЕН БЪЛГАРИН РОБ

ПРАВИ ОПИТ ЗА ВРЪЩАНЕ В РОДНОТО СИ СЕЛО
'' Протокол на софийския кадия от 16 август 1617 г. — Вж.
НБКМ, Ор. отдел, Кад. per. № I-бис, л. 3—б—III

: Мевлянинът Мустафа, син на Омер, жител на гр. Бруса, дошъл

по търговия във Филибе [Пловдив], се яви в шериатския съд и заяви
в присъствието на собствения си роб Осман, син на Мустафа: «Преди
осем години бях купил в Костантиние [Цариград] поменатия Осман
за осем хиляди сто и шестдесет акчета от един продавач на роби.
Той бе мой собствен роб, но с идването ми във Филибе избяга от до­
ма ми. Сега го намерих в с. Мансурлу, Софийска каза [сега изчез­
нало]. Искам да се върне при мене.» Разпитан, поменатият Осман
отговори: «Аз съм свободен по произход. Роден съм в поменатото
село. Баща ми се казва Мустафа, а майка ми Фатма. Те не са били
никога роби. Но преди петнадесет години, когато бях около десетго­
дишен, заведоха ме на война и на връщане ме записаха хърватин и
ме продадоха на един търговец на роби. Когато станах осемнадесет­
годишен, търговецът на роби ме продаде на поменатия Мустафа Че-
леби в Константине.» При това положение съдът реши поменатият
Осман да представи поръчители за явяването си в съда при повиква­
не. Поръчители станаха Мехмед бей и Реджеб, син на Рамадан, и
бе написан този протокол.

326
 ОСВОБОДЕНИ
ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ РОБИ

, . 1 . , ‘ '
Протокол на софийския кадия от 30 октомври 1617 г. —
Вж. НБКМ, Ор. отдел, Кад. per. № 1—бис, л. 11—a—III.

Ахмед Челеби, син на Табил Ибрахим, пълномощник на Хадър

Челеби заде Ахмед Челеби, жител на махала «Мансур ходжа» в Со­
фия, се яви в шернатския съд и в присътсвие на Ридван, син на Аб-
дулах, мюсюлманин, влах по произход, заяви: «Упълномощителят
ми освободи от робското му положение собствения си роб, поменатия
Ридван, син на Абдулах. Занапред той е свободен като всички родени
свободни същества (хора). Упълномощителят си запази върху него
само правото на попечителство, дадено от шериата на бившите гос­
подари върху освободените им роби.» Поменатият Ридван потвър­
ди горното заявление и по негово искане бе написан този протокол.

2
Протокол на софийския кадия от 2 декември 1617 г. —
Вж. НБКМ, Ор. отдел. Кад. per. № 1—бис, л. 17—б—III.

Мусали Челеби, жител на махала «Джами-и атик» в София, се

яви в шернатския съд и заяви: «Освободих от робското й положение
тук присъствуващата моя собствена робиня Шах Хубан, дъщеря на
Абдулах, по произход маджарка, по народност (вяра) мюсюлманка.
От днес нататък тя е свободна като всички родени свободни съще­
ства (хора). Върху нея нямам друго освен правото на попечителска
власт, която шериатът дава на бившите господари върху освободе­
ните роби.» Споменатата Шах Хубан потвърди горното заявление и
по нейно искане се написа този протокол.

ПОРОБЕНИ МОМЧЕ И МОМИЧЕ

Из пътеписа на немския дипломат Адам Венер фон Крайлс-
’ хайм от 1617 г. — Вж. Немски пътеписи, II, с. 58.

На 7 [август 1617 г.] след полунощ към 1 часа пристигнахме в

Пазарджик в кервансарая. Там почиваше и един татарин с една малка
каручка. Той държеше при себе си едно момче русначе, купено в
Белград, и едно момиченце към 11 -годишно. . .
На 8 август към 2 часа потеглихме и взехме с нас момчето на та­
тарина като християнче и по негова най-настойчива молба.

327
 ОСВОБОДЕНИ ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ РОБИ

1
Протокол на софийския кадия от 2 декември 1617 г. —
Вж. НБКМ, Ор. отдел, Кад. per. № 1—бис, л. 17—а—I.

Мустафа, син на Мехмед, съпруг и пълномощник на Абиде, дъ­

щеря на Мустафа, от махала «Язъджи оглу» в София, се яви в ше-
риатския съд и заяви в присъствието на Хуршид, дъщеря на Абду-
лах, собствена робиня на поменатата Абиде: «Упълиомощителката
ми освободи от робското й положение собствената си робиня Хуршид,
дъщеря на Абдулах, маджарка по произход, мюсюлманка по народ­
ност (вяра), ръст висок, очи черни, вежди черни. От днес нататък тя
е свободна като всички родени свободни същества (хора). Упълно-
мощителката ми си запазва върху нея само правото на попечителство,
дадено от шериата на бившите господари над освободените им роби.»
Поменатата Хуршид потвърди заявлението на поменатия пълномощ­
ник и по нейно искане бе написан този документ, който й бе връчен.

2
Протокол на софийския кадия от 20—28 декември 1617 г.
— Вж. НБКМ, Ор. отдел, Кад. per. № 1—бис, л . 20—
б— I V .

Хасан Халифе, син на Абдулменан, съпруг и пълномощник на

Сайме, дъщеря на Али Бали, жител на махала «Язънджи оглу» в
София, се яви в шериатския съд и заяви в присъствието на робинята
Назени, дъщеря на Абдулах, маджарка по произход, ръст висок,
вежди черни: «Упълиомощителката ми освободи от робското й по­
ложение собствената си робиня, поменатата Назени. От днес ната­
тък тя е свободна като всички родени свободни същества (хора). Вър­
ху нея тя си запазва само правото на попечителство, дадено от шериа­
та на бившите господари над освободените им роби.» Горкото заявле­
ние бе потвърдено от споменатата Назени и по нейно искане бе напи­
сан този документ, който й се връчи, за да й служи като доказател­
ство в случай^на^нужда.

■ ■ з ' "
Протокол на софийския кадия от 2 1 януари 1618 г. — Вж.
НБКМ, Ор. отдел, Кад. per. № 1—бис, л. 25—б—I.

Г Мусали Челеби, син на Ферхад муезин, пълномощник на Му­

стафа, син на Ферхад, по занятие подковач, жител на махала «Имре»
в София се яви в шериатския съд и по пълномощие заяви: «Упълно-
мощителят ми освободи от робското й положение собствената си ро­
биня, тук присъствуващата Пеймане, дъщеря на Абдулах, ръст сре­
ден, вежди черни, очи черни, по произход влахиня, а по народност
(вяра) мюсюлманка. От днес нататък тя е свободна като всички ро­

328
дени свободни същества (хора). Върху нея той има само право на по­
печителство, дадено от шериата на бившите господари върху осво­
бодените им роби.» Поменатата Пеймане потвърди горното заявле­
ние и по нейно искане бе написан този документ, който й се връчи.

4
' Протокол на софийския кадия от 7—16 февруари 1618 г . —
Вж. НБКМ, Ор. отдел, Кад. per. № 1—бис, л. 30—а—ПГ.

Елхадж Ибрахим, син на Абдулах, жител на махала «Сарухан

бей» в София, се яви в шериатския съд и заяви: «Освободих от роб­
ското му положение тук присъствуващия мой собствен роб, имену­
вания Первиз, син на Абдулах, маджарин по произход, мюсюлманин
по народност (вяра). От днес нататък той е свободен като всички ро­
дени свободни същества (хора). Върху него аз нямам друго право
освен правото на попечителство, дадено от шериата на бившите гос­
подари върху освободените им роби.» Поменатият Первиз потвърди
горното заявление и по негово искане бе написан този документ,
който му се връчи.

ОСУЕТЕН ОПИТ НА ПОМОХАМЕДАНЧЕН БЪЛГАРИ»

ДА СКЪСА С РОБСКОТО СИ ПОЛОЖЕНИЕ

Протокол на софийския кадия от 26 февруари — 7 март

1618 г. — Вж. НБКМ, Ор. отдел, Кад. per. № I—бис, л .
34—6—1.

Али Челеби, син на Дервиш, съпруг и пълномощник на Есмер

Хатун, дъщеря на Мусала чауш, жител на с. Люботин, каза Аладжа
хисар [Крушевац], и настойник на непълнолетния Али, син на Му-
сали, призова на съд Ридван, син на Абдулах, жител на с. Мирково,
каза Златица, и заяви: «Поменатият Ридван е собствен роб на умре­
лия Мусали чауш, но преди седем години избяга от господаря си.
Моля да се разпита.» Поменатият Ридван отговори: «Наистина аз
бях роб на умрелия Мусали чауш, избягах от него, подмамен от Се-
фер, син на Абдулах, собствен роб на Мустафа ага. С него заедно жи­
вяхме в с. Мирково.» Свидетелите Курманлъ Мустафа ага, Елхадж
Юсуф ага, Джафер ага от Аладжа хисар засвидетелствуваха, «е
наистина поменатият Ридван бе роб на Мусали чауш и че избяга от
господаря си. Съдът прие за достоверни тези свидетелски показания
и въз основа ка тях осъди поменатия Ридван на робско положение. . .
и бе написан този документ, който бе даден на пълномощника, за да
му служи за доказателство в случай на нужда.

329
 ОСВОБОДЕНА ОТ РОБСТВО
ПОМОХАМЕДАНЧЕНА УНГАРКА

Протокол на софийския кадия от 26 февруари — 7 март

1618 г. — Вж. НБКМ, Ор. отдел, Кад. per. № I—бис, л.
33—б—II.

Ахмед Челеби, син на Мустафа, брат и пълномощник на Фатма,

дъщеря на Мустафа бей, жителка на махала «Мансур ходжа» в Со­
фия, се яви в шериатския съд и в присъствието на робинята Пири-
зат, дъщеря на Абдулах, по произход маджарка, ръст висок, очи
пъстри, вежди несключени, заяви: «Упълномощителката ми освобо­
ди от робското й положение собствената си робиня, поменатата Пи-
ризат. От днес нататък тя е свободна като всички родени свободни
същества (хора). Занапред тя запазва върху нея само попечителска
власт, дадена от шериата на бившите господари над освободените им
роби.» Поменатата Пиризат потвърди горното заявление и по нейно
искане бе написан този документ, който й се връчи, за да й служи
като доказателство в случай на нужда.

ПОКАЗАНИЯ НА ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ
ЗА ИЗЧЕЗНАЛ ПОМОХАМЕДАНЧЕН ВЛАХ РОБ

Протокол на софийския кадия от 16 април 1618 г. — Вж.

— НБКМ , Ор. отдел, Кад. per. № 1—бис, л. 50—а—I.

Пред шериатския съд се яви пълнолетната и със здрав разсъдък

Къса (?), дъщеря на покойния спахия Хасан бей, жителка на гр.
Враца, и поиска да се изслушат двамата свидетели, а именно Ахмед,
■син на Абдулах, и Мусали беше, син на Абдулах. Съдът уважи мол­
бата й и разпита поменатите свидетели, които казаха: «Свидетел-
ствуваме, че Юсуф, син на Абдулах, влах по произход, ръст среден,
очи черни, на възраст около двадесет години, е собствен роб на по­
койния Хасан бей, а след неговата смърт е преминал в наследство
на дъщеря му, горепоменатата молителка.» Тези свидетелски пока­
зания бяха приети за достоверни и записани в този протокол с молба
да бъдат взети под внимание от всички съдии, на които бъдат пред­
ставени.

ОСВОБОДЕНИ ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ РОБИ

1
Протокол на софийския кадия след 24 юли 1618 г. — Вж.
НБКМ, Ор. отдел, Кад. per. № 308, л. 1—а—II.

Ахмед Челеби, син на Омер чауш, пълнолетен син на Рефет ха-

тун, от махала «Хаджи Хамза» в София, упълномощен от майка си,
се яви в съда и заяви, че упълномощителката му освобождава от роб-

330
ското й положение присъствуващата в съда робиня Гюлкадеф, дъ­
щеря на Абдулах, ръст среден, коса руса, вежди руси, очи ясносини,
по произход австрийка, а по народност (вяра) мюсюлманка, като за­
пазва над нея само правото на попечителство. По нейно искане се
написа този протокол.

2
Из протокола на софийския кадия от 7 февруари 1619 г. —
Вж. Извори за българското право, II, с. 120.

ЕлхаджСади, пълномощник на жителя от махала «Мзнсур ходжа»

на големия град София, именуван капуджу Мустафа бей, известен
под името Кара Софу, се яви в шериатския съд за изповядване пред
съда по долууказаното освобождение от робство по пълномощие,
удостоверено от свидетелите: Елхадж Елиас и Елхадж Пири, и в
присъствие на държателя на този документ, Сиявуш, син на Абду-
лах, ръст среден, вежди черни, очи пъстри, по произход русин, а по
народност (вяра) мюсюлманин, и заяви по пълномощие: «Упълно-
мощителят ми, вдъхновен от чистосърдечно намерение и любов към
бога, освободи от робство поменатия свой собствен роб, като го от­
числи от имуществото си и го приобщи към категорията на свободно
родените същества (хора); отсега нататък Сиявуш е свободен като
другите свободно родени същества (хора); върху освободения роб
упълномощителят ми занапред си запазва само правото на попечи­
телство, дадено по шериата на господарите, които са освободили
свои роби.»

3
Протокол на софийския кадия от 7 февруари 1619 г. — Вж.
НБКМ, Ор. отд., Кад. per. № 313, отк. 10, л. 3—б—I.

Елхадж Саид, пълномощник на капуджу Мустафа бей, познат

под името Кара Софу, жител на махала «Мансур ходжа» в София,
се яви пред шериатския съд и по пълномощие заяви в присъствието
на Сиявуш, син на Абдулах, по произход русин, собствен роб на
упълномощителя му: «Упълномощителят ми освободи от робското
му положение поменатия свой роб Сиявуш и нареди занапред той да
бъде свободен, кактодругите освободно родени същества (хора). Вър­
ху него той си запази само правото на попечителство, дадено от ше­
риата на господарите върху освободените им роби.» И написан бе
този документ, и бе връчен на Сиявуш, за да му послужи при нужда.

4
Протокол на софийския кадия от 7— 15 февруари 1619 г. —
Вж. НБКМ, Ор. отд., Кад. per. № 313, отк. 10, л. 5—а—V.

Жената Хани (?) Хатун, дъщеря на Абдулах, от махала «Кара

Шахин» в София, се яви в шериатския съд и заяви в присъствието на

331
собствената си робиня Пеймане, дъщеря на Абдулах, маджарка по
произход: «Освободих от робското й положение поменатата си роби­
ня Пеймане.» Пеймане потвърди горното заявление на Хани Хатун
и съдът й издаде този документ, който да й служи в случай на нужда.

5
Протокол на софийския кадия от 19 февруари 1619 г. —
, Вж. НБКМ, Ор. отд., Кад per. № 313, отк. 10, л. 7—а—II.

Исмаил Челеби, син на Елхадж Насух, жител от махала «Хаджи

Яхия» от София, се яви в шериатския съд и заяви в присъствието на
собствената си робиня Шамаил (?), австрийка по произход, невер­
ница по народност (вяра): «Освободих от робското й положение при-
съществуващата си робиня Шамаил (?). Тя е вече свободна като дру­
гите свободно родени същества (хора). Върху нея остава само моето
законно право на попечителство.» Написан бе този документ, кой­
то бе връчен на Шамаил (?), за да й служи в случай на нужда.

6
Протокол на софийския кадия от 16—25 февруари 1619 г.
— Вж. НБКМ, Ор. отд., Кад. per. № 313, отк. 10, л.
8—а—II.

Лицето Дурак [презимето непопълнено], пълномощникът на

Суджу Елхадж Ридван, се яви в шериатския съд и заяви в присъст­
вието на Кенан, син на Абдулах, собствен роб на упълномощителя
му: «Упълномощителят ми освободи собствения си роб Кенан и на­
реди занапред той да бъде освободен, както другите свободно родени
същества (хора). Върху него той си запазва само правото на попе­
чителство, дадено от шериата на господарите върху освободените им
роби.»

. - 7
Протокол на софийския кадия от 26 февруари 1619 г. —
Вж. НБКМ, Ор. отдел, Кад. per. № 313, отк. 10, л. 9—
а—II.

Ибрахим бей, съпруг и пълномощник на Сена Хатун, жителка

на махала «Кара Данишменд» в София, се яви в шериатския съд и
заяви в присъствието на собствената робиня на упълномощителката
си Пири, дъщеря на Абдулах, по произход рускиня, по народност
(вяра) мюсюлманка: «Упълномощителката ми освободи от робското
й положение горепоменатата своя робиня Пири. От днес нататък тя
е вече свободна, както другите свободно родени същества (хора).
Върху нея тя има само законното право на попечителство като бивша
нейна господарка.» По искане на освободената робиня съдът написа
и й връчи този документ.

332
 8
Протокол на софийския кадия от 8—17 декември 1619
— Вж. НБКМ, Ор. отд. Кад. per. № 313, отк. 17, л.
5—6—III.

Имаминът Хюсеин Челеби, син на Хасан, пълномощник на Чауш,

син на Перване (?), жител на махала «Касабан» в София, се яви в
шериатския съд и заяви в присъствието на робинята Бенияд, дъщеря
на Абдулах: «Упълномощителят ми освободи от робското й положе­
ние собствената си робиня, поменатата Бенияд, и я приобщи към
свободно родените същества (хора). От днес нататък тя е свободна.
Върху нея той има само право на попечителство, дадено от шериата
на господарите над освободените им роби». Поменатата робиня по­
твърди твърдението на пълномощника и по нейно искане бе написан
този документ, който й се връчи, за да й послужи в случай на нужда.

9
Протокол на софийския кадия от 28 декември 1619 г. —
6 януари 1629 г. — Вж. НБКМ, Ор. отдел. Кад. per. № 313,
отк. 11, л. 9—а—1.

Ахмед беше, син на Камел, помощник на Мухи ага, син на Аб­

дулах, жител от махала «Шаджаа Факих» в София, се яви в шериат­
ския съд и заяви в присъствието на собствения роб на пълномощника
си, именувания Пияле, син на Абдулах, австриец по произход: «Упъл­
номощителят ми освободи от робското му положение присъствуващия
свой собствен роб. От днес нататък той е свободен като останалите
свободно родени същества (хора). Върху него той си запазва само
установеното от шериата право на попечителство, дадено на господа­
рите върху освободените им роби.» По искане на поменатия Пияле
съдът написа този документ.

10
Протокол на софийския кадия от 28 декември 1619 г. —
6 януари 1620 г. — Вж. НБКМ, Ор. отдел. Кад. per. № 313,
отк. 11, л. 9—б—II.

Ахмед беше, син на Кемал, пълномощник на Мухи ага, син на

Абдулах, жител от махала «Шаджаа Факих» в София, се яви в ше­
риатския съд и заяви в присъствието на собствената робиня на упъл-
номощителя си, именованата Джакъра (?), дъщеря на Абдулах, по
произход австрийка: «Упълномощителят ми освободи от робското й
положение поменатата си робиня. От днес нататък тя е свободна като
останалите свободно родени същества (хора). Върху нея той си за­
пазва само установеното от шериата право на попечителство, дадено
на господарите върху освободените им роби.» Присъствуващата ро­
биня потвърди горното заявление на пълномощника и се написа то­
зи документ.

333
 11 -

Протокол на софийския кадия от 7—16 януари 1620 г. —

Вж. НБКМ, Ор. отд., Кад. per. № 313, отк. 11, л. 10—а—III

Али, син на Яхия, пълномощник на (името неразчетено) Хатун,

дъщеря на Абдулах, жителка на махала «Хаджи Хамза» в София, се
яви в шериатския съд и заяви в присъствието на Дилярам, дъщеря
на Абдулах, маджарка пс произход, мюсюлманка по народност (вя­
ра): «Упълнсмсщителят ми освободи от робското й положение соб­
ствената си робиня Дилярам. От днес нататък тя е свободна, както
всички други свободно родени същества (хора).» Поменатата Д иля­
рам потвърди горното заявление и съдът написа този документ.

12
Сиджил № 2 на битолския кадия, из решение, издадено меж­
ду 24 и 28 януари 1622 г. — Вж. Турски документи за исто-
рудата на македонскиот народ, I, Скопие, 1963, с. 59.

Лицето Мустафа, син на Дервиш, пълномощник на Калъч бег

от с. Подмол, Битолска каза, заяви: «Този роб арабин на име Али,
със среден ръст и брада, за милост на всевишния бог и за любов на
милостивия господар го отчислявам от моя имот и го освобождавам
от робство. Отсега нататък нека бъде свободен, както и другите сво­
бодни мохамедани.»

13
Сиджил № 2 на битолския кадия, из ферман от 11 май
1622 г. — Вж. Турски документи за исторщата на маке­
донскиот народ, II, с. 68.

Жената на име Рабие дойде във Високата порта и поднесе мол­

ба: «Длъжността на мутевелията на вакъфите на Чауш бег, които се
намират в споменатата каза, е условена за освободени роби. Поради
това, че съм освободена робиня и мутевелия според условието на ува-
къфителя с царски берат, упълномощавам от своя страна моя мъж
Мурад да управлява и разполага със споменатите вакъфи.»

14
Сиджил № 2 на битолския кадия, из берат от 28 май 1622 г.
— Вж. Турски документи за исторщата на македон-
скиот народ, I, с. 72.

Фатима, дъщеря на един от увакъфителите — покойния Хаджи

Исман? и Хаджи Мустафа, заяви: «Една трета от приходите на ва-
къфа, който вакъфираха в Битоля споменатите увакъфители, е cri:
ределена и условена като доживотна принадлежност от четири ак-
“ета дневно за освободени роби. . . Поради това тя моли. . . [длъж­
ността писар] да се даде на носителя на високия царски знак Сефер,

334
на когото е условено правото за това място, понеже го е заслужил и
е достоен. Като писар да взема четири акчета и като освободен роб
също така четири акчета.»

ПРЕПРОДАДЕНА ПОМОХАМЕДАНЧЕНА
РОБИНЯ УНГАРКА
Сиджил № 2 на битолския кадия, из решение от 21 октом­
ври 1622 г. — Вж. Турски документи за истори]ата на;
македонскиот народ, I, с. 96.

Лицето Омер, син на Мохамед, в присъствието на Осман, син на

Омер, заяви: «Напълно законно изправно продавам на споменатия
Осман тази моя робиня на име Кумри, която е със среден ръст, бяло-
лице и отворени вежди, от унгарско потекло, за шест хиляди сребър­
ни акчета в брой.»

ОСВОБОДЕНА ПОМОХАМЕДАНЧЕНА
РОБИНЯ
Сиджил № 2 на битолския кадия, из решение, издадено
между 21 и 26 октомври 1622 г. — Вж. Турски документ»
. за негоримата на македонскиот народ, I, с. 96.

Мехмед бег, пълномощник на Разие кадън, дъщеря на Абдулах*

заяви пред съда: «Тази робиня на име Афтаб, която е със среден ръст,
отворени вежди, бяло лице и по потекло [непопълнено] и която е
собственост на споменатата моя пълномощничка, за любов на въз­
вишения бог, тази я спаси от веригите на робството, внесе я в про­
стора на свободата и я освободи. Отсега нататък нека бъде свобод­
на, както и другите по потекло свободни жени.»

ПРЕОТСТЪПЕНА ПОМОХАМЕДАНЧЕНА
РОБИНЯ РУСКИНЯ
Сиджил № 2 на битолския кадия, из решение, издаден»
между 21 и 26 октомври 1622 г. — Вж. Турски документ»
за истори]‘ата на македонскиот народ, I, с. 96.

Ахмед Деде, елекчия, изяви: «Слугуването на моята робиня на

име Сухандан, която е с висок ръст, бяло лице, а по потекло рускиня,,
преотстъпвам на споменатата Разие кадън. Докато [Разие] е жива»
нека й служи, а след смъртта й нека бъде пак моя. Докато [Разие],
е жива, ако иска, нека я освободи.»

335
 освободена от робство
' ПОМОХАМЕДАНЧЕНА ВЛАХИНЯ
Сиджил № 2 на битолския кадия, из решение, издадено
между 19 и 24 декември 1622 г. — Вж. Турски документи
за истори]'ата на македонскиот народ, I, с. 108.

Ахмед чауш, син на Зулфи ефенди, заяви пред съда: «За любов
на всевишния и милостив бог освобождавам от имота си моята робиня
на име Шакире със среден ръст, отворени вежди, сини очи, бяло ли­
це, от влашко потекло.»

ПРОДАДЕНА ПОМОХАМЕДАНЧЕНА РОБИНЯ

УНГАРКА
• Сиджил № 2 на битолския кадия, спор между 22 февруа­
ри и 2 март 1623 г. — Вж. Турски документи за истори]ата
на македонскиот народ, I, с. 123.

Омер, син на Мехмед, жител на махалата «Егри Каш», една от

махалите на град Битоля, пред съда, в присъствието на Осман, каз­
вайки, рече: «Робинята на име Кумри, среден ръст, бяло лице, от­
ворени вежди, от унгарски произход, наследих от споменатия мой
покоен баща. Моя законен дял продадох за две хиляди акчета и по­
лучих парите. Тъй като тя е мудебере [условна робиня], се оплаква
и иска да бъде освободена. Но с оглед на това, че не мога да представя
доказателство, се оттеглям от тъжбата за споменатата робиня. Отсега
нататък няма тъжба и спор във връзка със споменатия случай. Ако
се оплача пред благородните съдии, нека не се уважава.»j

ОСВОБОДЕНИ ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ РОБИ ]

Сиджил № 2 на битолския кадия, из решение, издадено

: между 23 март и 1 април 1623 г. — Вж. Турски документи
за истори]ата на македонскиот народ, I, с. 132.

Мустафа бег, син на Даут, жител на гр. Битоля, изяви пред съда:
«Освобождавам от оковите на робството и отпускам моя роб на име
Абдулах от негърско потекло и отсега нататък нека бъде свободен,
както и другите свободни хора.»
2
Сиджил № 2 на битолския кадия, из решение, издадено
между 23 март и 1 април 1623 г. — Вж. Турски документи
за HCTopnjaTa на македонскиот народ, I, с. 135.

Хаджи Али, баща на неотдавна починалата Фатиме кадъна,

и нейният мъж Ибрахим ефенди изявиха пред съда: «Тази наша ро-

336
биня на име Пеймане със среден ръст, пшеничен Цвят на лицето, От­
ворени вежди, от влашко потекло, която наследихме, за любов на
всевишния бог я пускаме от състоянието на робството и я освобож­
даваме. От днес нека бъде свободна, както и другите по потекло сво­
бодни жени.»

3 • ' ■ ■
Сиджил Ns 2 на битолския кадия, из решение, издадено
между 21 и 30 май 1623 г. — Вж. Турски документи за
исторщата на македонския народ, I, с. 146.

Мустафа, син на Сюлейман, изяви пред съда и в присъствието

на Мехмед, син на Абдулах, който е негов собствен роб, със среден
ръст, сини очи и белег на палеца на дясната ръка: «Освобождавам
споменатия Мехмед от свое име и като пълномощник за любов към
всевишния и милостив бог.»

ЗАВЕЩАНИЕ В ПОЛЗА НА ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ

РОБИ

Сиджил Ns 3 на б и т о л с к и я к а д и я , вакъфнаме м е ж д у 1 4
и 22 октомври 1634 г . — Вж. Турски документи за пето­
рната на македонскиот народ, II, с. 105—106.

Като условие поставям: «Докато аз съм жива, аз да живея в

нея [къщата]. След това нека живеят в нея моите робини Мубера,
Мелек Сима, Сюлейман, който е под мое възпитание, и Фатиме. Спо­
менатото жилище нека се даде за ползуване на онези, чиито имена са
написани по-горе и нека бъде давано на децата на всеки от тях от
коляно на коляно до прекъсване на рода. Ония, които живеят, нека
го поправят и подновяват общо.»

ОСВОБОДЕНИ ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ РОБИ

. ... ... 1 ..... s . ,

Сиджил № 3 на битолския кадия, из решение, издадено
' между 14 и 22 октомври 1634 г. — Вж. Турски документи
за HcTopwjaTa на македонскиот народ, II, Скопие, 1966,.
с. 103.

Мехмед ефенди, кадия, син на покойния Абдурахман ефенди,

изяви и рече в присъствието на присъствуващия в съда роб на име
Мутрам, син на Абдулах, мохамеданин от руско потекло, който е
със среден ръст, разделени вежди, рус и със сини очи и който той
законно е наследил от своя покоен баща Абдурахман ефенди: «За
любов към милостивия бог и за избягване на неговото тежко нака­
зание освобождавам от моя имот и пускам на свобода споменатия мой
роб Мутрам, който е описан с посочените белези. Отсега нататък спо-

337 22 По следите на насилието, n o r 1

менатият роб нека бъде свободен, както и другите свободни по потек­
ло хора. Освен правото на велия, което имат велиите спрямо освобо­
дените роби, нямам никакви права над него.»

2
Сиджил № 3 на битолския кадия, из решение, издадено
между 23 октомври и 1 ноември 1634 г. — Вж. Турски до­
’ г" кументи за истори]'ата на македонскиот народ, II, с. 106.

Госпожа Айше, дъщеря на Ахмед ефенди, пред съда в присъст­

вието на робинята си на име Муджела, която е със среден ръст, русо-
коса и със сини очи, от полско потекло, изяви и рече: «За любов и
задоволство на великия и милостив бог взех всички необходими мер­
ки, за да стане свободна на четиридесетия ден след моята смърт спо­
менатата Муджела, описана в посочения опис. Когато се преселя от
този непостоянен свят. . . нека бъде освободена от моята третина от
имота и нека бъде свободна, както и другите по потекло свободни
жени.»

3
. Сиджил № '3"на"битолския кадия, из решение, издадено
между 2 и 11 декември 1634 г. — Вж. Турски документи
за петорната на македонскиот народ, II, с. 114—115.

Мехмед Челеби, пълномощник на госпожа Фатиме, майка на

Ибрахим ага и на неговата жена вдовица Умухани, дъщеря на Ахмед
чауш, и момчето Хали ага, брат на покойния, от свое име пред съда
в присъствието на тяхната наследствена робиня на име Мубера изя­
виха и рекоха: «Освобождаваме и пускаме на свобода нашата роби­
ня от руско потекло, със среден ръст, разделени вежди и бяло лице.
От днес споменатата Мубера нека бъде свободна, както и другите по
потекло свободни жени.»

4
Сиджил № 3 н а битолския к а д и я , и з р е ш е н и е , и з д а д е н о
. между 21 и 30 декември 1634 г. — Вж. Турски документи
за HCTopnjaTa на македонскиот народ, II, с. 117— 118.

Мурад бег, син на Мустафа, пред съда в присъствието на своята

робиня Мулаим, дъщеря на Абдулах, мохамеданка от руско потекло,
която е със среден ръст, мургава и със сини очи, изяви и рече:
«. . .Освобождавам от моя имот и пускам на свобода споменатата
Мулаим. От днес тази нека бъде свободна, както и другите по потек­
ло свободни жени. Спрямо нея ми остава само правото на велия, кое­
то е постоянно и вечно.»

7 -Гл- i '■ У* 338

 5 .
, Сиджил № 3 на битолския кадия, из решение, издадено
между 10 и 19 март 1635 г. — Вж. Турски документи за;
истори]ата на македонскиот народ, II, с. 141.

Лицето Ибрахим, син на Меми, пред съда в присъствието на не­

говата робиня Назенин, дъщеря на Абдулах, която е със среден ръст,
разделени вежди, сини очи, от унгарско потекло, робиня мохамедан*
ка, изяви и рече: «Освобождавам и пускам от моя имот споменатата
Назенин. . . Отсега нататък нека бъде свободна, както и другите-
свободни по потекло жени. Над нея нямам никакво право освен пра­
вото на велия.»

МОХАМЕДАНИ — СИНОВЕ НА РОБИ, ОСВОБОДЕНИ

ОТ ВОЕНЕН ПОХОД
‘ ■’ Сиджил № 3 на битолския кадия, списък между 9 и 17
април 1635 г., в който са упоменати и синове на помохаме-
данчени освободени роби в Битоля. — Вж. Турски доку­
менти за HCTopnjaTa на македонскиот народ, II, с. 148—
■ 150.

Махала Касим Челеби: калайджията Али, син на роб, не зами­

нава на поход.
Махала Кепек бей: Хасан, син на роб, не заминава на поход.
Махала Фируз бей: Салах Челеби, син на роб, тук е.
Махала Димишки бей: Мустафа Челеби, син на роб, тук е.
Махала Бали бей: Али беше, син на Насух, син на роб, не за­
минава на поход.
Село Лъжец: Мустафа, син на роб, тук е; Мехмед, син на роб,
не заминава на поход.

ОСВОБОДЕНИ ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ РОБИ

1
Сиджил № 4 на битолския кадия, из решение, издадено
между 2 и 12 септември 1636 г. — Вж. Турски документи
за исторшата на македонскиот народ, III, Скопие, 1969,
с. 61.

Даут бег, жител на Прилеп, заяви пред шериатския меджлис:

«По божия милост освобождавам от оковите на робството моя роб на
име Хайрулах, син на Абдулах, от негърски произход. Отсега ната­
тък нека бъде свободен, както и другите свободни хора.»

339
 2
Сиджил № 5 на битолския кадия, из решение, издадено
между 17 и 26 март 1638 г. — Вж. Турски документи за
негоримата на македонскиот народ, III, с. 87—88.

Ахмед ага, син на покойния Хюсеин чауш, който е упълномощен

от Мустафа ага, син на покойния Ибрахим беше, във връзка с осво­
бождаването от робство, заяви пред шериатския меджлис: «Моят
упълномощител, споменатият Мустафа ага, за милост на всевишния
бог и за любов на милостивият господар отдели от своя имот и осво­
боди робинята си Бекире, от руско потекло, дъщеря на Абдулах,
на ръст висока, с отворени вежди, сини очи, от бяла раса и симпатич­
на, която притежава документ. Отсега нататък, както и другите по
потекло свободни, и тази е свободна.»

3
. Сиджил № 6 на битолския кадия, из решение, издадено
между 14 и 23 март 1639 г. — Вж. Турски документи за
истори]ата на македонскиот народ, III, с. 155.

Жената на име Фатиме, дъщеря на Джафер ага, изяви и призна

пред светия шериатски съд, че нейната робиня, носителка на този
документ, Муджела, дъщеря на Абдулах, с път сред косата, черноо­
ка, с румено лице, от руско потекло, с мохамеданско вероизповеда­
ние, признава робството си към нея [Фатиме]. . . Тази я освобожда­
ва от робство и я пуска на свобода законно изправно и с изява, коя­
то е явна, достоверна и потвърдена от страна на споменатата Муджела.

г ПОМОХАМЕДАНЧЕН ОСВОБОДЕН РОБ,

НАЗНАЧЕН НА СЛУЖБА

Сиджил № 5 на битолския кадия, берат от 5 май 1638 г. —

Вж. Турски извори за исторщата на македонскиот на­
. род, т. III, с. 100.

Най-благородният министър и отличен съветник, моят везир

Кенан паша, който осъществява надзор над вакъфа на покойния
Ахмед ага, съобщи, че е починал Атаулах, който беше надзирател
на приходите от двете воденици, подигнати според условията на ува-
къфителя, на моста на покойния Ахмед ага и на чешмите в «Ени ма­
хала» в град Битоля, и който получавал награда от три товара пше­
ница всяка година. Че на негово място е достоен и заслужил носите­
лят на този висок царски знак Мустафа, терзия, един от освободените
роби на покойния.

340
 . . - ИЗБЯГАЛИ ПЛЕННИЦИ ,

Сиджил № 6 на битолския кадия, ферман между 19 и 29

октомври 1638 г., изпратен до кадията на Солун и др. —
Вж. Турски документи за петорната на македонскиот на*
род, III, с. 134.

Капитаните на Алжир и Тунис изпратиха изложение до моята

щастлива Порта и съобщиха, че когато тръгнали на път от долната
страна на [нечетливо] и достигайки при защитения Солун, им избя­
гали сто души пленници. Тъй като се обърнаха за мое царско нареж­
дане, такива пленници, които са дезертирали, да бъдат отнети от
ония лица, в чиито ръце се намират, а онези, които не бъдат преда­
дени, да се намерят и предадат. Издава се тази моя високославна за­
повед присвоените пленници да бъдат предадени на собствениците»
а онези, които не бъдат предадени, да бъдат намерени.

ОСВОБОДЕН
ПОМОХАМЕДАНЧЕН РОБ

Сиджил № 6 на битолския кадия, из решение от 26 декем­

ври 1639 г. — Вж. Турски документи за историята на
македонскиот народ, III, с. 208.

Мехмед ага във връзка с неговия роб на име Хасан изяви: «При
условие че от деня на съставянето на документа, та чак до хиляда
и петдесета година [т. е. до следната година] ще служи, както е слу­
жел досега, освобождавам го още отсега.»

ПРОДАЖБА
НА ПОМОХАМЕДАНЧЕНА РОБИНЯ

Сиджил № 6 на битолския кадия, из решение от 26 де­

кември 1639 и 3 февруари 1640 г. — Вж. Турски докумен­
ти за петорната на македонскиот народ, III, с. 210.

. Сюлейман Челеби заяви: «Продавам на майстор Байрам за шест

хиляди и петстотин акчета моята робиня на име Муджела.»

ОСВОБОДЕНИ ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ РОБИ

Сиджил № 8 на битолския кадия, протокол между 3 и

12 март 1642 г. — Вж. Турски документи за исторщата
на македонскиот народ, IV, с. 104—105.

Мехмед бей е упълномощен от страна на госпожа Умихан, сестра

На по-рано умрялата Шемса, дъщеря на Хазър бей, жителка на'
Битоля; Джафер ага е упълномощен от страна на госпожа Айше,
друга нейна сестра [на покойната]; Махмуд бей, Мехмед бей и Муста-

341
•фа бей, братови деца на покойната [заедно с двете сестри] са наследни-
гци на покойната с изключение на другите наследници. [Упълномоще­
ните и тримата внуци] изявиха и казаха пред съда, който трябва да
•се почита, в присъствието на робинята на споменатата покойна гос­
пожа, притежателна на документа — Пеймане, дъщеря на Абдулах,
от албанско потекло, която има черни очи, мургаво лице, среден
ръст: «Споменатата госпожа Шемса, чиито наследници сме ние, до-
като беше жива и напълно здрава, за любов на великия бог и за
любов на милостивия господ, освободи в присъствието на мохамеда­
ни от своя имот и пусна на свобода от своята собственост тази нейна
робиня, споменатата Пеймане, описана със споменатите белези. Но
тя не остави писмен акт за освобождаването. Ние пък сега приемаме
освобождаването, [извършено] от споменатата госпожа, и спомена­
тата Пеймане нека бъде свободна като другите свободни по потекло
жени, а върху нея не остава никакво право освен правото на опе­
кунство».

2 .
Протокол на софийския кадия от 16 януари 1647 г. — Вж.
НБКМ , Ор. отд., Кад. per. № 313, отк. 13, л. 6—а —II.

Хюсеин бей, син на Хасан, пълномощник на Мустафа ага, син на

Махмуд, капуджи башия на бейлербея на Румели, се яви в шериатския
съд и заяви в присъствието на Дилявер, син на Абдулах, собствен роб
на упълномощителя му: «Упълномощителят ми освободи от робско­
то му положение тук присъствуващия свой собствен роб Дилявер, син
на Абдулах, русин по произход. От днес нататък споменатият Д иля­
вер е свободен като другите свободно родени същества (хора). Вър­
ху него той си запазва само правото на попечителство, дадено от ше-
риата на бившите господари върху освободените им роби.» Помена­
тият Дилявер потвърди горното заявление и бе написан този доку­
мент.

3
Протокол на софийския кадия от 16 януари 1647 г. — Вж>
НБКМ, Ор. отд., Кад. per. № 313, отк. 13, л. 6—а—III.

Хюсеин бей, син на Хасан, пълномощник на Мустафа ага, син на

Махмуд, капуджи башия на бейлербея на Румели, се яви в шериат­
ския съд и заяви: «Упълномощителят ми освободи от робското му по­
ложение тук присъствуващия свой собствен роб Бешир, син на Аб­
дулах, негър по произход. От днес нататък поменатият Бешир е сво­
боден като другите свободно родени същества (хора). Върху него
той има само правото на попечителство, дадено от шериата на бив­
шите господари над освободените им роби.» Бешир потвърди горното
и бе написан този документ.

342
 4 . •

Из протокола на русенския кадия от 21 юни 1657 г. — Вж.

Извори за българското право, т. II, с. 140.

Благородният Мехмед бей, образец на благородните господари я

досегашен бей на Видин, във връзка с официалното потвърждаване на
акта за освобождаване на призованата млада робиня Сияре, дъщеря
на Абдулах, в нейно присъствие доброволно и чистосърдечно призна
и декларира:
«Отделям и отстранявам от всичкия ми имот казаната Сияре, ка­
то освобождавам благочестивата и верующа купена робиня с всички­
те части на тялото, като бог я предпази от всички бедствия и злини,
както господ казва [в корана], и всевишният да я благослови и k
дари здраве.» След това изказване казаната Сияре в негово присъст­
вие призна и одобри казаното, след което тя стана свободна, както
другите, които поначало са свободни. И така той няма право над
нея и тя няма никакви задължения към него. След законното осво­
бождаване не остават никакви права на владеещия върху нея.

ПОЛОЖЕНИЕТО НА РОБИТЕ
В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ

Из пътеписа на Роберт де Дрьо, минал през Балканския

полуостров през 1665—1669 г. — Вж. А . Матковски,
Еден француски патеписец низ Македонка (1665—1669),
HcTopHja, г. IV, бр. 1, Скопие, 1968, с. 137—138.
Френското посолство [в Цариград], където живее г. посланикът,
има такова положение, че от него може да се наблюдава не само целият
град, но и най-хубавата околност. Освен това се виждат и корабите,
които пристигат било от Бяло море, което е част от Средиземно море,
било от Черно море, което е Евксино понт, и от стаята, в която жи­
веех, можех да виждам всичко това, бях доволен, но понякога виж­
дах и неща, които ми причиняваха болка и скръб. Това се случваше,
когато пристигаха кораби, пълни с бедни християнски роби. Татари­
те и другите пирати ги водеха като стадо овце, за да продадат кол-
кото може позече. ЗароЗзаха ги по протежение на крайбрежията,
населени от християни, и ги водеха в такъв голям брой, че не само
турците, но и евреите, пък дори и християните нямаха други слуги и
слугини освен тези християни, които те купуваха и продаваха по-скъ­
по илифто-евгино съобразно предимствата и тяхната природа. Мо­
жеха да се видят от всички възрасти, от 3 до 4 години та до 50 и 55,
тъй като тези пирати заробваха бащи, майки и всички деца, ако мо­
жеха да ги^хзанат.
По време, когато бяхме в Лариса, видяхме как минават 12—15
натоварени коне с малки деца, които те носеха в кошове. Един от ко-
нярите на г. посланика, който самият беше купен роб, разпита откъ­
де са тези клети деца и когато узна, че има много от неговия край.

343
хубаво ги огледа и позна своя роден син, който беше на 7—8 години.
Аз веднага съобщих на посланика, молейки го да даде откуп за това
клето дете. Той предложи 30 талера, които заедно с онези, които
искаха да дадат господата от свитата, правеха всичко 50 талера. Но
все пак за тази сума не можахме да го вземем.
• Забелязах, че тези малки деца и девойки от 9, 10 и 12 години са
хубави като ангели, а ги водеха в Лариса, където пребиваваше сул­
танът, и там ги видяхме изложени на продажба. Най-неприятно ми
беше, че турците ги купуваха на такава малка възраст, след това ги
възпитаваха в тяхната проклета религия и така ги отделяха от хри­
стиянството. Онези роби, които бяха по-стари, не ги принуждаваха по
такъв начин да стават турци, а им позволяваха да останат христия­
ни, ако искат. Дори има господари, които още повече ги почитат,
като гледат, че са верни на своите верски задължения. И при пъту­
ването, което направихме, за да намерим султана, един турчин, кой­
то много години имаше един роб, който винаги бе останал добър хри­
стиянин, когато узна, че тук минава г. посланикът, той лично доведе
роба при Негово превъзходителство и му подари свободата, оставай­
ки доволен от тази работа.
Един богат турчин от Цариград не постъпваше така спрямо един
беден френски роб, който беше от едно село близо до Лион, защото,
след като му позволил дълго време да изповядва своята католическа
религия, дори му позволил да ходи на литургия в католическата църк­
ва, един ден му рекъл, че абсолютно би искал той да стане мохамеда­
нин и искал да му позволи да го обрежат. Това е специално обрязва­
не, каквото правят турците, докато евреите го правят по-иначе. Този
сиромах роб намерил нашия върховен свещеник, за да му изкаже гор­
чивината от това решение на своя господар, тъй като той бил решил
завинаги да си остане добър християнин. Нашият върховен свещеник
го съветваше и убеждаваше, че може да си остане добър католик; по­
неже неговият господар ще го обреже против волята му. Това толко­
ва го смирило, че когато неговият господар искаше да го оперира,
този му изявил, че ще направи това, но ще си остане завинаги хри­
стиянин. Неговият господар много се разсърдил и го ударил със се-
кирата по главата, но не го ударил втори път, а се разкаял, тъй като
този беден роб му беше много верен. След това наредил добре да се
грижат за него, така че този не умрял.
Може да се каже, че тези клети роби са като коне, защото има
коне, които попадат в ръцете на добри господари, които добре се от­
насят с тях и им дават малко работа; а има и такива, чиито господари
са толкова сурови, че ги бият, лошо ги хранят и ги карат много
да работят.

314
 ОСВОБОДЕНИ ВОЕННОПЛЕННИЦИ РОБИ

Из пътеписа на австрийския дипломат Паул Тафернер от

1666 г. — Вж. Немски пътеписи, II, с. 108.

И така, след като бяхме загубили мнозина умрели из пътя, уве­

личихме мисията с много повече роби, които успяхме да освободим от
робството и да възвърнем към християнската вяра.

СВЕДЕНИЯ ЗА РОБИ В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ

Евлия Челеби, Пътепис, с. 162, 200, 224, 278.

[Серес, 1668 г.]. Имена на слугуващите у хората роби. Повечето

от робите са черни негри араби. Имената им са Мукбил, Сурур, МукаА-
дем, Мейсир, Антар, Сайлан и други такива имена.
Имена на освободените робини. Робините са също чернокожи ие-
гърки и абисинки. Имената им са Шебджан, Шебгюн, Шебтарсам и
други такива имена.
[Солун, 1668 г.]. Имена на длъжните да се трудят за други ро­
би. Повечето от робите носят имената Фейруз, Первиз, Искандер,
Чакир, Кенан, Хамалли, Кадемли, Машкилур, Ферхад, Йорар, Сейфи,
Тезгюлди, Шахин, Шеремет, Иван, Бали, Кейван, Сехраб, Пияле и
Гьонюллю.
Имена на робините. Разбира се, и женските твари носят такива
имена — Джарие, Самия, Дахия, Кябра, Сенария, Сария, Месербой,
Селвибойли, Джанфеда, Мария, Хения, Шеххубан, Некяре, Шивекяр
и други такива имена.
[Бер, 1668 г.]. Видът на владените роби. От този град и дори
до град Серес повечето от робите са черни арапи. Обаче никой човек
не може да бие роба си. Ако арапинът стори някакво провинение,
измежду тях има един родовит и знатен чернокож арапски бей, при
когото идват и се оплакват от арапина: «Моят челебия направи та­
кова провинение.» Така казват, като употребяват израза «челебия».
Беят пък изпраща един чаушин и когато мнимият челебия бъде до­
веден пред очите на мнимия бей арапин, удрят му 500—600 тояги
според вината му — и до хиляда тояги. Ако [господарят] помоли с
думите «удовлетворен съм», молбата му се изпълнява. Разбира се,
ако хилядата удара изкарат душата на роба, казват: «Веднага щ ети
продадем нов арапин.» До такава степен здраво държащ и управля­
ващ арабски бей имат.
Съобщение на имената на чернокожите нерадиви за господарите
си. Те имат имена като Хаираллах, Джадаллах, Томакдев, Ифну,
Копру, Джаджу, Караманка, Анбар, Мерджан, Челеби, Шедлала,
Якут, Шометлу, Ядлала, Камбер, Денкала и други такива арабски
имена. .
[Панаирът Доляни, 1670 г.]. Става и човешки пазар, на който
се продават много хиляди разцъфтели като слънчогледи и като млада

345
луна красавици и красавци, момци и девойки. На пазара стоят и чер-
яоцветни арапи. Идват почти 40—50 хиляди души и купуват черни
арапи. Прочее в тези области чернокожите мъже и жени са много
търсени роби.

ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ИЗБЯГАЛИ РОБИ

Евлия Челеби, Пътепис, с. 102—103, 115—133. Сведенията

са от 1668 г.

[Гюмюрджина]. Една нощ на разсъмване стопанинът на къщата,

в която живеех, каза: «Моят купен роб е изчезнал заедно с вашия
прислужник циганин.» Стопанинът на къщата се вдигна заедно с
няколко свои подчинени. И аз, бедният, с четирима души мои слуги,
въоръжени с малко лек багаж, започнахме да обикаляме планини,
долини, лозя, близки и далечни пътни станции на всички градчета
и крепости. . .
След това минахме град Вашлаки [Василики чифлик, КавалсКа
околия], като навсякъде казвахме на диздарите, сердарите, местни­
те спахийски старейшини, кадийските наместници, на управители­
те, офицерите и на всеки, пред когото се изправяхме, с най-любезна
и братска форма: «Един владян като моя собственост роб и слуга­
та. . .» и по този начин уведомявахме всички приятели. Като вървях­
ме из Драма, на брега на голям басейн, където свършва сянката на
чинара, изоглавих коня и бях гост в къщата на Челеблерите. През
тази нощ получих известието, че всички мои любими роби са избя­
гали. . .
След като обходихме този град [Орфано], отправихме най-раз­
лични молби за залавяне на избягалите роби, като предадохме на
различните отговорни хора особените им белези и описание на облек­
лото им. . .
Ние накарахме глашатаи да разгласят [в Пазаркия, околия
Халкидика] за нашите избягали роби, та всички хора на пазара бяха
известени за това, като обещахме да дадем 50 гроша на оня, който
ги намери. . .
Разказахме на всички надлежни лица [в Сидерокапса] за нале­
тялата ни предопределена от небето беда за главите ни и донесла уве­
личаване на пътните ни разходи работа с нашите роби, за които лю­
безно помолихме [да бъдат заловени]. . .
И тук [в Женско, дн. Гинекокастрон] се помолихме на кадията
« на всички добри хора да търсят и намерят нашите избягали роби. . .
Тук [в Бутково] също се помолихме на агата на хаса на великия
везир за нашите роби. Той се постара да намери робите ми, като раз­
прати хора из съседните села. . .
И тук [в Дойран] също накарахме да се разгласи чрез глашатаи
з а изчезналите роби, като обещахме да дадем на оня, който намери
роба ни, 50 гроша, а на оня, който донесе вест за него — 20 гроша. . .
Когато влизах в града Кьосе Шабан [неуточнено], насреща ми се

346
зададоха като куршуми група хора. Аз, беднякът, си сложих черно
покривало на лицето и си вървях, когато, по божия воля, видях
него — забягналия роб. Променил дрехите си и си сложил друго об­
лекло, свел глава надолу, качил се на един товарен кон и пътува.
Този час аз, бедният, започнах да действувам, без да жаля сили.
Със стопанина на къщата в Гюмюрджина хванахме брадвите. . .
[В Гюмюрджина] стопанинът на нашата къща незабавно накара
да разпънат на ъгъла на една от благотворителните постройки в чар-
шията неговия слуга циганин, с което беше дадено назидание на дру­
гите цигани. Аз, бедният, ударих на моя роб двеста тояги. . .
[Сапе, Дедеагачко, в Гърция, 1668 г.]. По божия присъда в този
град избяга един от моите роби, сякаш земята се разтвори и той по­
тъна в нея. В края на краищата веднага се качих на коня си, пове­
рявайки душата на разума си, и отново дойдох в пътната станция
във Фереджик ]дн. гр. Фере]. Взех от кадията писмено обявление и
известия и в продължение на една седмица обхождах селата и казата
на Фереджик на юг и север, на изток и на запад. Обходих всички
пътища и пътеки дори до планината Съчанли [при с. Съчанлък, на
около 15 км сев.-изт. от Сапе] и, слава богу, проклетият роб падна
в ръцете ми и беше притиснат и окован. Отново се върнах във Фере­
джик, показах на роба с една-две тояги великодушието на Евлия,
след което отново яхнахме конете и натоварихме вещите си на то­
варните коне.

РОБИ — ПЛЕННИЦИ В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ

ПРЕЗрСУИ ВЕК
, Из пътеписа яа френския монах Роберт дьо Дрьо от 1665—
1669 г. — Вж. Френски пътеписи, I, с. 234.

Виждах понякога и неща, които ме изпълваха с мъка и съчув­

ствие. Това бе, когато там пристигаха кораби, натоварени с клети
християнски роби, които татарите и други пирати докарваха като
стада овце, за да продадат колкото може повече от тях. Те ги пленя-
ват по крайбрежията, населени с християни. Откарват от тях тол­
кова много, че не само турците, но и евреите и християните нямат
други слуги и слугини освен тези клети християни, продавани и ку­
пувани по-скъпо или не според това, дали са повече или по-малко
надарени от природата. Там се срещат от всякаква възраст—от 3—4 г.
до 50—55 г., тъй като жестоките пирати отвличат и бащи и майки,
и всичките им деца, когато успеят ги изненадат. Когато отидохме
в Лариса, видяхме да минават 12—1:5 коня, натоварени с малки деца,
които те носеха с кошове. Един от конярите на г. посланика, роб,
когото той бе откупил, се осведоми откъде са тези клети деца. Като
узна, че между тях има от различни страни, ги наблюдаваше внима­
телно и позна собствения си 7—8-годишен син. Предупредих веднага
господин посланика, като го помолих да съдействува за откупуването
на бедното дете. Той предложи за това 30 жълтици. Заедно с това.

347
което господата от свитата пожелаха да дадат, сумата възлизаше на
50 жълтици. Но не успяхме да го получим срещу това. Между тези
деца забелягах девет-десет дванадесетгодишни момиченца, красиви
като ангели. Водеха ги до Лариса, където бе султанът. Там ги видях­
ме изложени за продан. Най-противното е, че когато турците ги ку­
пят на тази ранна възраст, те ги възпитават в духа на проклетата1им
религия и ги карат да изоставят християнството.

ОКАЯНО СЪСТОЯНИЕ НА РОБИТЕ

В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ

Из пътеписа на Едуард Браун, минал през Балканския

полуостров през 1669 г. — Вж. А. Матковски и П. -Ан-
гелакова, Патуван>ето на Едвард Браун низ Македощца
(1669 г.), Истори]"а, г. VI, бр. 1, Скопие, 1970, с. 139—140.

Най-много ме възбуди тъжната гледка на пленниците и робите,

както и тяхната мъка и нещастие. Някои бяха изложени на мизерия,
тъй като бяха издадени, други се намираха тук във връзка с войната.
Някои бяха взети от татарите, които са много из цяла Турция. Някои
от тях [робите] имаха само един стопанин, а други бяха препрода­
вани на повече стопани в различни места. Дворцовите роби и онези
на султана са в още по-отчаяно състояние, тъй като не могат да се
откупят. Видях един в Егрибугия в Македония, който беше на работа
в пощата. И при все че работата му не беше много тежка, той беше
много натъжен, тъй като трябваше да прекара целия си живот сред
тези варвари.
Също така срещнах един и в Тесалия, който се наричаше Сигиз-
мунд, бил роб на повече хора и живял в разни краища. Той беше от
Унгария, роден в Гран, пленен в битката при Баркан и в последните
войни бил под водачеството на графа от Форкац. Най-напред бил при
един турчин, след това бил продаден на един евреин, който постъпвал
много лошо с него, а най-сетне на един арменец.

ЗАТВОР ЗА ПЛЕННИЦИ ВЩАРИГРАД

Из пътеписа на французина Дьолакроа от 1672 г. — Вж.

Френски пътеписи, I, с. 253. ’

Затворът на робите и каторжниците в галерите [в Цариград]

представлява голямо пространство, оградено с много високи стени.
В него има корпус с покрити постройки и е затворен с врати. Те [по­
стройките] са във вид на галерия, от всяка страна на която има по
няколко малки стаички. Там са настанени робите, които имат малко
пари било за да плащат жилищата си, било за да търгуват на дребно.
Това е една от изгодите на турските офицери и християнските писа­
ри, които ги пазят. Останалите заемат сутерените на тезн дюкянчета

348
или малки карцери, които са на платформа. Тези нещастни христия­
ни, които пъшкат в мизерията на едно робство, от което няма откупу­
ване освен чрез мирен договор, са облекчени в живота си от милости­
те на посланици, търговци и на всички техни сънародници. Тези,
които имат имот в страните си или пък съберат суми от милостиня и
пр., карат по-леко. Ако имат приятели и пари, се отървават от гале­
рите и пътуването по море. Много често писарите, които, въпреки
че са роби, имат свои къщи и семейства в Галата или Пера, им гаран­
тират свободата да идват из града и да търгуват там. Те дори се сдру­
жават помежду си и търгуват вътре и вън от затвора с вино, което им
е много изгодно. Те се женят в страната и веригите на робството —
гривна на крака, са им по-леки от тези на брака. Но те са охолни,
особено писарите, които, ползувайки се от нещастието на другарите
си, им изсмукват буквално средствата за живот, чрез което забога-
тяват значително. . . Тези нещастници се утешават, че имат черква
и свободно вероизповедание. Тези милости на турците не са от чове­
щина, а за да не бягат [робите].

ПЛЕННИЦИ И РОБИ В ОСМАНСКАТА .ИМПЕРИЯ

Из пътеписа на австрийския дипломат Йохан Христоф

фон Киндсперг от 1672—1674 г. — Вж. Немски пътеписи,
II, с. 137, 144 149, 150.

[23 юни 1672 г., Драгоман]. Тъкмо там срещнахме освободените

от Едикуле и водени за Буда за размяна немски пленници, между
които господин барон фон Уелс заедно с 13 други лица. . .
На 10 декември след 9-часово трудно пътуване през непрекъс­
нати калища и мочури при непрестанен дъжд пристигнахме в Паша-
кьой [дн. с. Маленово, Ямболски окр.]. В него има повечето християни
роби, които са били пленени от живеещия тук като заложник брат
на татарския хан Гирей. . .
[16 ноември 1673 г.]. При топящ се сняг и дъждовно време из:
минахме 3 часа път до едно село Табан [дн. с. Сидрово, Русенски
окр.], където един ренегат позволи на господин резидента да се на­
стани в неговата къща като най-хубаза. . . Нашият хазаин, именно
споменатият ренегат, разказа картинно по време на продължилата
трапеза как през последната война срещу немците при Сен Готард
той паднал в люта схватка и едва-едва излязъл оттам. . .
[20 ноември 1673 г., с. Главан, Силистренски окр.]. Между тях
[войниците на каймакам пашата] се оказа един немец, пленен на ве­
нецианска служба при Кандия, ковач, родом от Тирол, който се пред­
стави на господин резидента. Той искаше да бъде върнат в християн­
ските страни.

349
 ОСВОБОДЕНИ ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ РОБИ

1
Протокол на софийския кадия от 15 март 1680 г. — Вж.
НБКМ, Ор. отдел, Кад. per. № 85, л. 9—б—I.

Мехмед бей, син на Елхадж Юсуф, служещ при Осман ага, кет-
худа на Мехмед паша, валия на Румели, заяви в присъствието на соб­
ствения си роб Юсуф, син на Абдулах, среден ръст, несключени веж­
ди, очи пъстри, по произход русин, а по народност (вяра) мюсюлма­
ни, че го освобождава от робство, като запазва върху него само пра­
вото си на опекунство. По искане на освободения роб се написа този
протокол.
2 . . .■
■ Протокол на софийския кадия от 28 март 1680 г. — Вж.
НБКМ , Ор. отдел, Кад. per. № 85, л. 11—а—III.

Али бей, син на Хюсрев, пълномощник на Реджеб ага, началник

на доброволците при румелийския валия Мехмед паша, заяви в при­
съствието на Авуз, син на Абдулах, по произход русин, среден ръст,
сключени вежди, очи сини, собствен роб на упълномощителя му, че
последният го освобождава от робското му положение и че запазва
върху него само правото на опекунство. След потвърждение на ка­
заното по искане на освободения роб се написа този протокол.

3
Протокол на софийския кадия от 5 април 1680 г. — Вж.
НБКМ, Ор. отдел, Кад. per. № 85, л. 13—б—II.

Абдул Кадир ефенди, пълномощник на Хуремшах хатун, дъщеря

н а Хюсеин, от махала «Язъджизааде» в София, се яви в съда и заяви,
че упълномощителката му освобождава от робското й положение соб­
ствената си робиня Уфтаде, дъщеря на Абдулах, ръст среден, по
произход рускиня, а по народност (вяра) мюсюлманка, като запазва
над нея само правото на опекунство. По искане на освободената ро­
биня се написа този протокол.

4 : '
Протокол на софийския кадия от 1—10 април 1680 г. —
Вж. НБКМ, Ор. отдел, Кад. per. № 85, л. 12—б—I.

. Робът Осман, син на Абдулах, среден ръст, несключени вежди,

ясносини очи, по произход русин, заведе дело против Осман ага, съп­
руг и пълномощник на Фатма хатун, майка на умрелия Бегташ ага,
син на Мехмед чауш, от гр. Сивас, Анадола, и заяви, че бившият му
господар Бегташ ага го е освободил от робство при пълнолетието му.
Сега обаче Осман ага иска да го държи още като роб. Той поиска от
съда да разреши спора. Ответникът призна, че държи ищеца като

350
роб, но отрече факта, че той е бил освободен от Бегташ ага. Двама
свидетели заявиха, че в тяхно присъствие Бегташ ага е освободил
ищеца от робство. Съдът постанови освобождаването на роба Осмак
и по негово искане се написа този протокол.

5
Протокол на софийския кадия от 13 юни 1680 г. — Вж.
НБКМ, Ор. отдел, Кад. per. № 85, л. 18—б—II.

Афитаб хатун, дъщеря на Абдулах, ръст среден, вежди несклю-

чени, очи ясносини, по произход арменка, а по народност (вяра) мю­
сюлманка, призова на съд Елхадж Ахмед, син на Вели, живеещ в
Истанбул, а дошъл по търговия в Румели, оплака се от него и заяви:
«Аз съм от с. Тербезли, околия Бихор (?), и съм родена свободна от
християнката Рухине, съпруга на немюсюлманина Вукоян. Родите­
лите ми никога не са били роби. Ответникът ме държи като робиня.
Искам това положение да бъде прекратено.» Ответникът възрази, че
той бил купил тъжителката Афитаб за сто и един еседи (лъвски) гро­
ша от лицето Махмуд Алай бей и не е знаел, че тя е свободна по про­
изход. Трима свидетели мюсюлмани заявиха, че Афитаб е свободна
по произход. Съдът прие показанията им за достоверни и постанови
освобождаването на Афитаб от робство, след което бе написан този
протокол.

• 6
Протокол на софийския кадия от 30 август 1680 г. — Вж.
,, НБКМ, Ор. отдел, Кад. per. № 85, л. 25—а—II.

Елхадж Мехмед от махала «Кара Шахнн» в София се яви в съда

и заяви, че освобождава от робство собствената си робиня Гюлеви (?),
дъщеря на Абдулах, ръст среден, вежди сключени, очи черни, по
произход маджарка, а по народност (вяра) мюсюлманка, като за­
пазва над нея само правото на опекунство. По искане на освободена­
та робиня се написа този протокол.

7 ■
Протокол на софийския кадия от 16—24 септември 1680
г. — Вж. НБКМ, Ор. отдел, Кад. per. № 85, л. 25—б—II.

Хасан ефенди, син на Мехмед Касъм, от махала «Куру чешме»

в София, се яви в съда и заяви в присъствието на Кенан, син на Аб­
дулах, ръст среден, очи светлосини, жълта (руса) брада, по произход
маджарин, а по народност (вяра) мюсюлманин, че го освобождава
от робство в замяна на двеста еседи (лъвски) гроша, които напълно
получи от Кенан. Над него запазва само правото на опекунство.
По искане на освободения роб се написа този протокол.

351
... 8 . • •
Протокол на софийския кадия от 7 октомври 1680 г. — Вж.
НБКМ, Ор. отдел, Кад. per. № 85, л. 26—б—III.

Ессеид Мехмед ага, зет и пълномощник на Айше, дъщеря на

Мехмед, от махала «Тахъл пазаръ» (Житен пазар) в София, се яви
в съда и заяви, че упълномощителката му освобождава от робство
робинята си Ясмин, дъщеря на Абдулах, ръст висок, вежди сключе­
ни, по произход рускиня, а по народност (вяра) мюсюлманка, и че
запазва над нея само правото на опекунство. По искане на освободе­
ната робиня бе написан този протокол.

9
Протокол на софийския кадия от 27 октомври 1680 г. —
Вж. НБКМ, Ор. отдел, Кад. per. № 85, л. 28—а—II.

Ешшейх Махмуд ефенди, син на Джафер, пълномощник на Ел-

хадж Мустафа, син на Абдулах, от махала «Кара Данишменд» в
София, се яви в съда и заяви, че упълномощителят му освободи от
робство носителя на този документ Хюсеин, син на Абдулах, ръст
среден, очи сини, по произход унгарец, а по народност (вяра) мю­
сюлманин, като запазва над него само правото на опекунство. По
искане на освободения роб бе написан този протокол.

10
Протокол на софийския кадия от 4—13 ноември 1680 г. —
Вж. НБКМ, Ор. отдел, Кад. per. № 85, л. 33—а—III.

Мустафа ефенди, син на Али, чиновник на румелийския бей-

лербей Сеидизаде Мехмед паша, се яви в съда и заяви, че в съдебното
заседание, състояло се във военния лагер на Исакча, е освободил от
робство приносителя на този документ, собствения си роб Авуз, син
на Абдулах, ръст среден, вежди несключени, по произход русин, а
по народност (вяра) мюсюлманин, като запазва над него само правото
на опекунство. По искане на освободения се написа този протокол.

11
Протокол на софийския кадия от 25 ноември 1680 г. —
Вж. НБКМ, Ор. отдел, Кад. per. № 85, л. 29—б—II.

; Хасан ага, пълномощник на Осман ага, кетхуда на румелийския

валия Мехмед паша, син на везира Сеидизаде Мехмед паша, се яви в
съда и заяви, че упълномощителят му освобождава от робство соб­
ствения си роб Юсуф, син на Абдулах, присъствуващ в съда, и че за­
пазва над него само правото на опекунство. И се написа този про­
токол.

352
 12
Протоколна софийския кадия or 31 декември 1333 г. — В я •
НБКМ, Ор. отдел, Кад. per. № 85, л. 29—5—III.

Черибашията Мустафа ага, син на Сюлейман, от махала «Кара-

гьозбей» в София, се яви в съда и заяви в присъствието на собствена­
та си робиня Шехбаз, дъщеря на Абдулах, ръст висок, вежди черни,
мургаво лице, несключени вежди, че я освобождава от робското й
положение и запазва над нея само правото на опекунство. По искане
на Шехбаз се написа този протокол.

13
Протокол на софийския кадия от 26 януари 1681 г. — Вж ’
НБКМ, Ор. отдел, Кад. per. № 85, л. 31—6—1V.

Назике хатун, дъщеря на Абдулах, робиня от руски произход,

ръст висок, несключени вежди, очи пъстросини, се яви в съда и пре­
дяви иск против Сафие, дъщеря на Сердар Мехмед ага, като заяви,
че преди две години господарката й Сафие я била освободила от роб­
ство, но сега пак иска да я държи като робиня. Ответницата отрече
това твърдение. Свидетелите Юсуф ага от София и Кючук Спахи
Халил ага засвидетелствуваха, че Сафие в тяхно присъствие е осво­
бодила от робство споменатата Назике. Съдът прие показанията за
достоверни и постанови освобождаването на робинята. По -г "но иска­
не се написа този протокол.

СПОР ЗА ПОМОХАМЕДАНЧЕН
РОБ РУСИН

Протокол на софийския кадия от 26 януари 1681 г. — Вж*

НБКМ, Ор. отдел, Кад. per. № 85, л. 32—а—II.

Мухарем ага представи на съда документ, подписан и подпечатан

от шериатския кадия на Кутловица [дн. Михайловград], каза Поло-
мие, на име Мевляна Елхадж Ебу Бекир, син на Осман, от който се
вижда, че на основание показанията на двама свидетели робът Сю­
лейман, син на Абдулах, ръст среден, несключени вежди, очи черни,
по произход русин, а по народност (вяра) мюсюлманин, бил присъден
на Мухарем ага като наследство от умрелия му брат заим Шатър Хю-
сеин ага. Документът бе прочетен в присъствието на Мехмед беше,
тюфекчия на Мюнир паша, румелийски валия. Ответникът Мехмед
беше призна, че спорният роб бил при него, но не искал да приеме за
верен прочетения документ. Двама свидетели мюсюлмани удостове­
риха, че документът бе издаден от кадията на Кутловица в тяхно
присъствие, и съдът постанози Сюлейман да бъде предаден на ищеца
Мухарем. По негово искане се написа този документ.

353 23 Но следите ■« насилието, нае* I

 ОСВОБОДЕН ОТ РОБСТВО
ПОМОХАМЕДАНЧЕН РУСИН

. Протокол на софийския кадия от 12 февруари 1681 г. —

Вж. НБКМ , Ор. отдел, Кад. per. № 85, л. 33—а—I.

Мехмед ага, син на Али, пълномощник на Мустафа ефенди, син

на Али, служещ в румелийския диван при Мехмед паша, заяви в при­
съствието на Сюлейман, син на Абдулах, ръст среден, несключени
вежди, очи ясносини, жълт цвят на лицето, по произход русин, а по
народност (вяра) мюсюлманин, собствен роб на упълномощителя му,
че последният го освобождава от робство, като запазва върху него
само правото на опекунство. По искане на Сюлейман се написа този
протокол.

УБИЙСТВО, ИЗВЪРШЕНО ОТ ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ

РОБИ РУСИ

Протокол на софийския кадия от 15 февруари 1681 г. —

; Вж. НБКМ, Ор. отдел, Кад. per. № 85, л. 32—б—II.

В съдебното заседание, състояло се в румелийския диван, при-

съствуващият валия Мехмед паша, син на Сеидизаде Ахмед паша, об­
вини присъствуващите младежи Зулфикар, син на Абдулах, ръст ни­
сък, вежди несключени, очи ясносини, и Якуб, син на Абдулах,
ръст среден, вежди сключени, очи ясносини, и двамата по произход
руси, а по народност (вяра) мюсюлмани, собствени роби на Ахмед
ага, служещ на Мустафа паша, везир от султанския диван, че те
предумишлено са убили преди три дни господаря си Ахмед ага и слу­
гите му Мехмед и Халил в леглата им, както спали, и избягали. При
разпита двамата обвиняеми поотделно признаха, че с брадва и с го­
ляма тояга са убили в леглото бившия си господар, след като убили
и двамата му слуги в различни стаи. Те добавиха, че това са извърши­
ли без ничие подстрекателство, а по свой почин. Съдът постанови об­
виняемите да бъдат предадени на валията за наказание и бе написан
този протокол.

ОТВЕЖДАНЕ н а у н г а р с к и
ПЛЕННИЦИ КАТО РОБИ

Из пътеписа на австриеца Джовани Беналя от 1683 г.

Вж. Немски пътеписи, II, с. 184.

В Муса паша паланка [дн. Бяла паланка] се намираха турци,

които водеха от Унгария бедни роби католици в Константинопол, за
да ги продават на обществени места, каквито там има за такава цел.
Но интернунцият, подтикнат от състрадание към робството им и по­
неже бяха дните на Възкресение, реши благородно да освободи не­
колцина, именно една тридесетгодишна жена със синчето й на три го-

354
дини, също едно десетгодишно момиче. По негов пример господин
резидентът и Павезитц освободиха други трима мъже да служат по
време на пътуването.

ОСВОБОДЕНИ ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ РОБИ

1
' Протокол на софийския кадия от 24 май 1681 г. — Вж.
НБКМ, Ор. отдел, Кад. per. № 85, л. 43—а—III.

Фатма хатун от махала «Куру чешме» в София се яви в съда и зая­

ви, че освобождава от робство непълнолетната си робиня Анделиб,
дъщеря на Абдулах, вежди сключени, очи светлосини, по произход
влахиня, а по народност (вяра) мюсюлманка, като запазва над нея
само правото на опекунство, и се написа този протокол.

2
Протокол на софийския кадия от 24 май 1681 г. — Вж.
НБКМ, Ор. отдел, Кад. per. № 85, л. 44—б—III.

Хатидже, дъщеря на Есеид Абдурахман, от махала «Мансур хо­

джа» в София, се яви в съда и в присъствието на робинята си Мамуре,
дъщеря на Абдулах, ръст среден, вежди несключени, очи сини, по про­
изход маджарка, а по народност (вяра) мюсюлманка, заяви, че обе­
щава да я освободи от робство след три години от датата на този до­
кумент, ако през това време й служи послушно и покорно. Мамуре
потвърди горното заявление и се написа този протокол.

3
i Протокол на софийския кадия от 2 юни 1681 г. — Вж.
НБКМ, Ор. отдел, Кад. per. № 85, л. 45—a—III.

Селим ага, син на Насух, от махала «Хюсеин ага» в София, се

яви в съда и заяви в присъствието на робинята си Мюляим, дъщеря на
Абдулах, ръст среден, несключени вежди, очи светлосини, по произ­
ход рускиня, а по народност (вяра) мюсюлманка, че я освобождава от
робство и запазва върху нея само правото на опекунство. По искане
на освободената робиня се написа този протокол.

4
Из сиджила на русенския кадия от 15 април 1698 г. — Вж.
НБКМ, Ор. отдел, R 2, л. 62—а —I.

Ахмед, син на Абдулах, законно упълномощен да направи долната

декларация от страна на съпруга на Фатма Хатун, дъщеря на Ша-
бан, и от самата нея, жителка на махала «Арък Рамазан» в град
Русе, на който самоличността бе освидетелствувана пред съда от Али

355
tffeii, син на Мехмед, и от Елсейд Мехмед, син на Сюлейман, запозна­
ти със съдебните работи. След установяване редовността на даденото
■пълномощно казаният пълномощник в присъствието на голобрадия
младеж Хюсеин, син на Абдулах, който е причина за написване на­
стоящото, по произход хърватин, по народност (вяра) мюсюлманин,
ръст висок, вежди вити, очи сивожълтеникави, рус, направи следната
декларация: «По благоволението на бога и дарителя на блага дове­
рената ми освобождава от цялото нейно имущество споменатия Хю­
сеин, който е неин роб, и го изважда от целия неин имот, като го
включва в числото на другите родени свободни хора, за да бъде сво­
боден като всички други свободно родени хора. Казаната упълномо-
тцителка не запазва никакви права и отношения освен предвиденото
от шериата приятелство над гореспоменатия»1.

5
Из сиджила на русенския кадия от 11 май 1698 г. — Вж
НБКМ, Ор. отдел, R 2, л. 66—а—III. •

Еладж Мустафа ага, син на Елхадж Мехмед, най-довереният от

сановниците и свои подобни в град Русе, се яви пред шериатския съд
и в присъствието на известния купен роб Али, син на Абдулах, по про­
изход русин, по народност (вяра) мюсюлманин, ръст среден, черноок,
вити вежди, и причина за написване настоящото, направи пред купе­
ния роб следната декларация: «В знак на милосърдие гореописания
■купен роб, казания Али, син на Абдулах, по благоволението на бога и
дарителя на блага освобождавам го от общото ми имущество и го
изваждам от имотите ми, като споменатият гореописан става свобо­
ден като другите свободни по рождение хора. С него освен приятел­
ството, което законът повелява, нямам никакви други права и отно­
шение.»
6 j
Из сиджила на русенския кадия от 17 май[1698 г. — Вж.
НБКМ, Ор. отдел, R 2, л. 66—a—IV.

Али сипахи, син на Мустафа, редовно упълномощен от Хюсеин ага,

син на Мехмед ага, жител на махалата «Джами джедид» в град Ру­
се, пълномощното на когото бе установено по съдебен ред, с показа­
нията на Дервиш Ходжа Али и Хасан беше оглу Ахмед Челеби да
изповяда долуотбелязаното освобождение на роб, той се яви пред
съда и в присъствието на този, който е причина за написване настоя­
щото, купения роб Шахин, син на Абдулах, по произход русин, по
народност (вяра) мюсюлманин, ръст нисък, мустаци жълтеникави,
очи небесни, вити вежди, по пълномощие от своя упълномощител на­
прави следните изявления: «Моят доверител, казаният Хюсеин ага,
по благоволението на бога и дарителя на блага, освобождава своя роб*

* Поместените тук 15 откъса от регистъра на русенския кадия са взети o t

превода на П. Иванов, съхраняван в Института за история прн БАН.

356
от общото свое имущество, казания Шахин, чиито особени белези са
описани по-горе, като го вписва и присъединява към съсловието на.
родените свободни люде. От днес нататък казаният гореописан Ша­
хин е свободен като другите свободни по рождение хора и като така
върху него не остава да има други права освен едно приятелство.»-

7
Из сиджила на русенския кадия от 11 декември 1698 г.
Вж. НБКМ, Ор. отдел, R 2, л. 14—а—II.

Именуемият Реджеб Челеби, син на Хюсеин, надлежно упълно­

мощен за долуозначеното освобождаване (на роб) от Мернем, дъщеря
на Пияле, жителка на махала «Джами атик» в град Русчук [Русе],
придружен от запознатите със съдебната процедура по въпроса Осман,
син на Абдулах, и Хасан, син на Мехмед, се яви в шериатския съд и
като пълномощник в присъствието на робинята Гьолбуи, дъщеря из
Абдулах, от мюсюлманска народност (вяра), предмет на настоящото,
ръст среден, красиви вежди, очи небесни, от руски произход, направи
следното изложение, като заяви: «Казаната Гьолбуи, чиито особени
белези са описани по-горе, като купена робиня от моята упълномо-
щителка, казаната Мернем, за удовлетворяване на дарителя на бла­
га — бога и господаря на насъщния — бога, се пуща на свобода, като
се отстранява от нейното (на Мернем) цяло имущество и придобива
правата на родените свободни хора, като се вписва в списъка на сво­
бодните люде. От днес нататък гореописаната, казана Гьолбуи, при­
добива правата на родените свободни хора и не ще имам над нея ни­
какви права освен допуснатото от шериатския закон приятелство.*

ОТВЛЕЧЕНИ РОБИ В БЕЛОГРАДЧИШКО

Из протокол на видинския кадия, съставен между 29 юнкг

и 8 юли 1699 г. — Вж. Б. Цветкова, Хайдутството, с. 289.
Превод от османотурски на Ст. Андреев.

Войници от белоградчишката крепост бяха изпратили до моя им­

ператорски дворец човек и молба, с която бяха съобщили, че през-
1100 [26 октомври 1688 — 14 октомври 1689] г. най-благородният от
емирите — Хасан, да продължи щастието му, който е [един от] за­
щитниците на Видинската крепост, без да има право и насилствено
е отнел от ръцете им двамата роби, които те са били задържали по­
преди в околностите на Белоградчик през време на битка с неверници
хайдути.

357
 ОСВОБОДЕНИ ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ РОБИ

1
Протокол на видинския кадия, съставен между 3 януари
и 1 февруари 1699 г. — Вж. НБКМ, Ориент, отд., № 13, л.
16—II. Превод от османотурски на Е. Грозданова.

Посетих дома на Елхадж Мустафа ага, син на Синан, жител на

махалата «Елхадж Ферах» в град Видин, с желанието да запиша изяв­
ленията [му] по [разглежданото] дело. В присъствието на мюсюл­
маните, имената на които са приложени към документа, бе свикан
шериатски съд. Зарегистрираният под името Юмер, син на Абдулах,
средно на ръст, чернооко, черновеждо и мургаво мом«е от влашки
произход, по вяра мюсюлманин, било роб, подчинен на [Елхадж Мус­
тафа ага]. Пред свикания съд и в присъствието на роба си спомена­
тият Елхадж Мустафа ага чистосърдечно заяви и потвърди: «По
внушение на всевишния аллах и неговия височайши пророк [преста­
вам да считам] за собственост и имущество и освобождавам описа­
ния споменат Юмер. [Той] напуска робската неволя и навлиза в
свободния живот. Отсега нататък не запазвам върху споменатия
[Юмер] други права освен тези, които са установени като права на
господаря върху бившия му роб. Нека бъде свободен като другите
свободни мюсюлмани.»
Това, което стана, по искане [на страните] беше записано.

2
Из сиджила на русенския кадия от 24 февруари 1699 г. —
Вж. НБКМ, Ор. отдел, R 2, л. 22—а—II.

Именуемият Махмуд ефенди, син на Ибрахим, придружен от

свидетелите Елхадж Мустафа ага, син на Хаджи Мехмед, и Сюлейман
чауш, син на Абдулах, като пълномощник на Ибрахим ага, гордост
на всеславните и уважаваните, капуджи баши от високия двор и жи­
тел на махала «Кара Мустафа» в град Русчук [Русе], упълномощен
специално за долуозначеното освобождение на роб, се яви в шериат-
ския съд и след установяване редовността на пълномощието в при­
съствието на Ебу Бекир, син на Абдулвехаб, по произход маджар
(унгарец), по народност (вяра) мюсюлманин, ръст висок, вити веж­
ди, синьонебесни очи, представляващ предмет на настоящото, по пъл­
номощие направи следното изложение, като заяви: «Казаният Ебу
Бекир, чиито особени черти са посочени по-горе, като закупен роб от
моя довереник, казания Ибрахим ага, сега за задоволяване дарите­
ля на блага — бога и господаря на насъщния — бога, се пусна на сво­
бода, като се отстранява от неговото [на господаря] имущество и
придобива правата на родените свободни хора, като се вписва в сви­
тъка на свободните люде. От днес нататък с казания гореописан Ебу
Бекир, придобил правата на родените свободни хора, не ще имам над
него никакви права освен допустимото от шериата приятелство.»

358
 3
. Из сиджила на русенския кадия от 25 февруари 1699 г. —
Вж. НБК.М, Ор. отдел, R 2, л. 22—а—III.

Именуемият молла Махмуд ефенди, син на Ибрахим, подпомогнат

от свидетелите Елхадж Мустафа ага, син на Елхадж Мехмед, и Сю­
лейман чауш, син на Абдулах, като пълномощник на Ибрахим ага, гор­
дост на всеславните и уважаваните, капуджи баши от високия двор и
жител на махала «Кара Мустафа» в град Русчук, упълномощен
специално за долуозначеното освобождаване на робиня, се яви
в шериатския съд и след установяване редовността на пълномощие­
то в присъствието на Гюлбуи, дъщеря на Абдулах, ръст среден, веж­
ди вити, очи небесни, по произход сръбкиня, от мюсюлманска народ­
ност (вяра) и предмет на настоящото, по пълномощие на своя дове­
реник направи следното изложение, като заяви: «Казаната Гюлбуи,
купена робиня, която до привършване на долуозначеното освобож­
дение се намира в ръцете на казания мой довереник, сега за удовле­
творение на дарителя на блага — бога и господаря на насъщния —
бога, се освобождава, като се отстранява от цялото негово имущество,
а придобива правата на родените свободни хора, като се вписва в спи­
съка на свободните люде. От днес нататък казаната и гореописана
[Гюлбуи], придобила правата на родените свободни хора, не ще
имам над нея никакви права освен приятелството, което се до пуща
от шериата.»

4
Из сиджила н а русенския кадия от 5 май 1699 г . — Вж.
НБКМ, Ор. отдел, R 2, л. 25—б—I.

Именуемият Осман бей, син на [името непопълнено], регистриран

пълномощник на Шабан ага, син на Мехмед, гордост на своите рав­
ни и жител на махала «Арък Рамазан» в град Русе, спецално да из­
повяда долуизложеното освобождаване на роб, се яви в шериатския
съд и в присъствието на съставляващия предмет на настоящото
Юсуф, син на Абдулах, от руски произход, по народност (вяра) мю­
сюлманин, ръст среден, вити вежди, небесносини очи, по пълномо­
щие на своя довереник направи следната декларация: «Тъй като до
осъществяване на долуизложеното освобождаване на описания по-
гореказания Юсуф, последният е още в притежание на моя довере­
ник, споменатия Шабан ага, сега за удовлетворение на дарителя на
блага — бога и господаря на насъщния — бог, освобождава се, като
се отстранява от имуществото на довереника ми и придобива права­
та на родените свободни люде, като се вписва в списъка на свобод­
ните хора. От днес нататък гореописаният Юсуф, придобил правата на
родените свободни хора, моят довереник, казаният Шабан ага, не
ще има над него никакви права освен допустимото от шериата прия­
телство.» С изказване на това и след съдебно потвърждение по иска­
не станалото се регистрира.

359
 ПРЕПРОДАВАНА РОБИНЯ РУСКИНЯ

Из сиджила на русенския кадия от 17 август 1699 г.—

Вж. НБКМ, Ор. отдел, R 2, л. 29—а—I.

Сеид Ахмед ефенди, син на Сеид шейх Абдулах, сегашен каймака-

мин на град Шумен, главен на емирите и шеф на уважаваните и
съставляващ предмет на настоящото, се яви в шериатския съд н в
присъствието на Сеид Ахмед, син на Сеид Реджеб, жител на село
Бейалан [дн. с. Смирненски, Разградски окр.], спадащо към град
Русе, срещу когото предяви иск, като заяви: «Жителят на село Ве­
тово, спадащо към град Русе, Ахмед беше, син на (не е посочено името,
а е оставено бяло поле), който не присъствува в съда, преди три години
от днешна дата срещу броена сума (цена) от 65 гроша ми продаде и
предаде своята собствена робиня на име Наташа като неверница и
наименувана Айше Хатун, след като е имала честта да премине към
исляма — руса, очи сини, вити вежди, ръст среден. Аз пък от моя
страна, след като купих казаната и гореописана Айше, продадох я
срещу броена цена от 80 гроша на кожаря Хаджи оглу Кара Хасан
беше, жител на казата Хаджиоглу пазар [дн. Толбухин]. И той от
сеоя страна я продаде срещу известна броена сума (цена) на Балчн-
клъ Ахмед Челеби. Казаната и гореописана Айше още като купена
и като притежание в ръцете на казания Ахмед Челеби се установи,
че тя притежава шериатски хюджет, издаден още през 1108 година
(1696—1697) и датиран със същата дата и носещ подписа и печата
на Шейх Ахмед ефенди, съдия на шериатския съд в Балчик. И въз
основа на този шериатски хюджет тя завежда дело за освобождаване и
с достоверни свидетелски показания пред поменатия съд тя се осво­
бождава.

РОБИ И ПЛЕННИЦИ В ОСМАНСКАТА[ ИМПЕРИЯ

Из пътеписа на австрийския дипломат Симперт Ниге

от 1699—1700 г. — Вж. Немски пътеписи, II, с. 197—207»

[5 януари 1700 г., Русе]. Тук мнозина пленници християни из­

бягаха и се представиха пред посланика. Той освободи една част от
тези бедни християни чрез пари, а други тайно скри и отведе със се­
бе си.
На 7 януари. . . целият този ден бе изпълнен с избавление на
пленени християни. . .
На 9 с. м.. . . бяхме заети повече с избавление на християнски
пленници. . .
На 10 януари. . . г-н Георгиус Елиас Алберти с над 30 пленници,
сега вече освободени християни, беше изпратен за Букурещ. . . Един
еничар, ренегат, родом от Прусия, който служел няколко години
като еничар в Белград, използува този случай, за да премине в
християнските страни и да се спаси, като във Виена прие християн­
ската католическа вяра. ..

360
 На 13 с. м. [Разград]. . . Тук бяха освободени неколцина плене­
ни християни, между които имаше един родом от Мюнхен. При нашето
пристигане той бил окован в железни вериги от господаря си и скрит в
едно дълбоко мазе. Обаче когато Негова светлост бе уведомен за
това, той не пренебрегна нищо, докато не го освободи. Сетне като
представителен момък и като бивш гондолски рицар посланикът го
назначи на мястото на умрелия в Русе телохранител. . .
На 18 януари [в Карнобат]. . . Останалото време от този ден бе
използувано за освобождаване на пленени християни. .
Тук [в Одрин] твърде много пленници се изплъзнаха от своите
господари и се спасиха при императорската мисия. . .
На 22 октомври [1700 г., Одрин]. . . Този предиобед отец Лео-
нардо кръсти четири деца, чиито родители бяха пленници и бяха осво­
бодени едва при обратното пътуване на различни места. Първото от
тези деца, което бе на три години и половина, бе наречено Мария
Барбара. Другото, което бе на две години — Доротея. Те двете бяха
сестрички и техният баща и майка бяха при нас. Третото, което бе на
четири години, бе наречено Магдалена, а четвъртото на три години —
Катерина. Техните майки също бяха при нас.

ОСВОБОДЕНИ ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ РОБИ

1
Из сиджила на русенския кадия от 28 август 1699 г. —
Вж. НБКМ, Ор. отдел, R 2, л. 40—б—II.
Младежът Абдулах, син на Абдул Менан, който е причина за
написване настоящото, на ръст среден, вити вежди, кривоглед, синьо-
небесни очи, по произход сърбин, а по народност (вяра) мюсюлманин,
купен роб от Шабан ага, син на Реджеб, жител на махала «Арък Ра-
мазан» в град Русе и починал неотдавна, като е оставил единствени
И законни, установени по съдебен ред, съпругата си Айше, дъщеря
на Мехмед, и еднокръвната си сестра Къймет Хатун и братовия си
син Ахмед Челеби, син на Рамазан, се яви в шериатския съд и в
присъствието на казания Ахмед Челеби, син на еднокръвния брат на
казания покойник Шабан ага, предяви иск и каза: «Преди 8 години
от днешна дата, докато през годината, когато Негово превъзходител­
ство Кьопрюлю заде Мустафа паша падна убит за родината си и ко­
гато на връщане от този поход и с пристигането ни до село Мирово,
близо до Белград, в присъствието на правоверници казаният Шабан
ага ме отстрани от своето имущество и ме извади от своя имот и ме
беше освободил и вписал в списъка на свободно родените люде, по­
настоящем пък казаните наследници искат да ме включат в наслед­
ството и турят ръка върху мен. Моето искане е казаните наследни­
ци да бъдат запитани и да им се напомни да се откажат от това им
намерение.» С изказване на това и след разпит и последвалия отказ
от наследниците поискано бе от казания ищец Абдулах да представи

361
доказателства в подкрепа на своите изказвания. Тогава симитчи Ибра-
хим бей, син на Сеид Гази, и налбантинът Хюсеин бей, син на Абду-
лах, и двамата жители на махала «Елхадж Муса» в град Русе, бла­
городни и достоверни свидетели, които специално да свидетелству-
ват присъствуваха в шериатския съд, бяха разпитани и при даване
на своите показания те казаха: «Наистина на казаната дата, когато
на връщане от казания поход стигнахме до село Мирово, разположе­
но близо до Белград, казаният покойник Шабан ага в наше присъст­
вие отстрани от цялото си имущество и извади от имота си купе­
ния от него роб, казания Абдулах, чиито отличителни белези са опи­
сани по-горе. И така той го вписа и включи в списъка на свободно
родените хора. Той, Шабан ага, също каза — аз нямам вече върху
него никакво право и никаква връзка освен едно право на приятел­
ство — така той, Шабан ага, ни направи свидетели за горните случаи.
Ето за този случай ние сме свидетели и даваме нашите свидетелски
показания.» Така всеки един от тях даде своите свидетелски показа­
ния, които бяха приети от съда като законни. След като се установи
правоспособността на свидетелите и достоверността на техните пока­
зания, постанови се решение за освобождаване на казания Абдулах,
като същевременно се напомни на казаните наследници да се отка­
жат от претенцията си. По искане станалото се регистрира, като се
връчи препис на молителя.

2
Из сиджила на русенския кадия от 28 а в г у с т 1699 г. —
Вж. НБКМ, Ор. отдел, R 2, л. 40—6—III.

Младежът Омер, син на Абдулах, причина за написване на на­

стоящото, на ръст висок, очи небесносини, вити вежди, мустаци свет­
ли, по произход русин, а по народност (вяра) мюсюлманин, купен роб
от Шабан ага, син на Реджеб, жител на махала «Арък Рамазан» в
град Русе и починал неотдавна, като е оставил за единствени и за­
конни наследници установените по съдебен ред съпругата си, оста­
нала след смъртта, Айше Хатун, дъщеря на Мехмед, и еднокръвна­
та си сестра Къймет Хатун и еднокръвния си братов син Ахмед Че-
леби, син на Рамазан, се яви в шериатския съд и в присъствието на
казания Ахмед Челеби, син на еднокръвния брат на казания покой­
ник Шабан ага, предяви иск, като каза: «Преди осем години от днеш­
ната дата, докато през годината, когато Негово превъзходителствоКьо-
прюлю заде Мустафа паша падна убит за родината и когато на връ­
щане от този поход и с наближаването ни до село Мирово, близо до
Белград, в присъствието на правоверници казаният мой господар
Шабан ага ме отстрани от своето имущество и ме извади от своя
имот и ме беше освободил и вписал в списъка на свободно родените
хора, понастоящем пък казаните наследници искат да ме включат
в наследството на покойния и да турят ръка над мене. Моето иска­
не е казаните наследници да бъдат запитани и да им се напомни
да се откажат от претенцията си върху мен.» С изказване на това

362
и след разпит и последвалия отказ от страна на наследниците поис­
ка се от казания ищец Омер да подкрепи с достоверни доказателства
своите изказвания. Тогава симитчи Ибрахим бей, син на Сеид Гази,
и налбантинът Хюсеин бей, син на Абдулах, и двамата жители на
махала «Елхадж Муса» в град Русе, благородни свидетели, които
присъствуваха специално да свидетелствуват в шериатския съд, бяха
разпитани и при своите показания те казаха: «Наистина, както е из­
ложено по-горе, на казаната дата, когато на връщане от казания по­
ход стигнахме до село Мирово, близо до Белград, казаният покойник
Шабан ага в наше присъствие отстрани от цялото си имущество и из­
вади от имота си купения от него роб, казания Омер, чиито отличи­
телни белези са отбелязани по-горе. И така той, Шабан ага, го впи­
са и включи в списъка на свободно родените хора. Шабан ага също
каза — аз нямам вече върху него никакво право освен едно право на
приятелство и никаква връзка — така той, Шабан ага, ни направи
свидетели на горния случай. Ето за този случай ние сме свидетели и
даваме нашите свидетелски показания.» Така всеки един от тях даде
своите свидетелски показания, приети като законни от шериатския
съд. След като се установи правоспособността и дееспособността на
свидетелите и достоверността на техните показания, постанови се ре­
шение за освобождаване на Омер ага, като едновременно се напомни
на казаните наследници да се откажат от претенцията си. По искане
станалото се регистрира, като се връчи препис на молителя.

3
Из сиджила на русенския кадия от 19 октомври 1699 г. —
Вж. НБКМ, Ор. отдел, R 2, л. 43—а—III.

Шабан ага, син на Мустафа, жител на село Саръ Синан [дн. с.

Помен, Русенски окр.], спадащо към град Русе, се яви пред шериат­
ския съд и в присъствието на Иваз, син на Абдулах, който е причи­
на за написване настоящото и купен роб, по произход русин, от мю­
сюлманска народност (вяра), ръст среден, мустаци руси, очи светло-
сини, вити вежди, направи следната декларация: «По божия милост
и за удовлетворение желанията на всевишния споменатия Иваз, чии­
то особени белези са отбелязани по-горе, освобождавам от цялото
мое имущество и го причислявам към родените свободни хора. От
днес нататък казаният Иваз е свободен, както другите родени сво­
бодни хора. Над него нямам никакви други права'и интерес освен
позволеното от шериата право на приятелство.» С изказване на това
и след шериатско потвърждение по искане станалото се регистрира
и отбелязва и се издаде и връчи на молителя, за да му послужи, ко­
гато му стане нужда.

-• K-f

363
 СПОР ЗА МАЛОЛЕТЕН РОБ
ОТ РУСКИ ПРОИЗХОД
■ Протокол на русенския кадия от 30 декември 1715 г. —
Вж. НБКМ , Ор. отдел, Кад. per. № 51, л. 20—б— IV,

Законни наследници на умрелия Кара Елхадж Мехмед, син на

Али, жител на град Русе, махала «Джами-и Атик» (Старата джамия),
са съпругата му Хатидже хатун, пълнолетната му дъщеря Емине и се­
стра му Сабиха. Последната заяви в присъствието на Молла Хасан,
пълномощник на останалите две наследнички, като каза: «Емине от­
казва да ми даде законния дял от стойността на тук присъствуващо-
то момче роб на около 5—6 години от руски произход на име Абду-
лах, син на Абдулах, включено в наследството на умрелия ни насле­
додател; искам да бъде разпитан.» Пълномощникът Молла Хасан
призна, че поменатият Абдулах е роб на умрелия общ наследодател,
но още приживе той го бе освободил от робското му положение, вслед­
ствие на което не се включва в наследството. Двама свидетели мю­
сюлмани, Елхадж Мехмед, син на Худаверди, и Ибрахим, син на
Юсуф, потвърдиха истинността на горното твърдение. Съдът поста­
нови освобождаването на спорния роб от робското му положение,
искът на Сабиха бе отхвърлен и се написа този протокол.

ОСВОБОДЕН ОТ РОБСТВО
ПОМОХАМЕДАНЧЕН РУСИН

Протокол на русенския кадия от 30 декември 1715 г. —

- ' • Вж. НБКМ, Ор. отдел, Кад. per. № 51, л. 21—а—I.

В съда се яви 14-годишният Хюсеин, син на Абдулах, ръст среден,

от руски произход, а по народност (вяра) мюсюлманин, и заяви в
присъствието на Сабиха, дъщеря на Али, наследница на умрелия К а­
ра Елхадж Мехмед от Русе, и в присъствието на) Молла Хасан, пъл­
номощник на Хатидже хатун и на пълнолетната й дъщеря Емине, на-
следничка на същия покойник, оплака се и каза: «Починалият ни
господар приживе беше заявил, че ме освобождава от робство от де­
ня на смъртта си, но наследничките му още ме държат като роб. Ис­
кам да бъде освободен от робство.» Двама свидетели мюсюлмани
[същите от предния документ] засвидетелствуваха истинността на
твърдението на ищеца. Съдът постанови освобождаването на Хю­
сеин от робство и се написа този протокол.

СПОР ЗА МАЛОЛЕТНА РОБИНЯ

ОТ РУСКИ ПРОИЗХОД

Протокол на русенския кадия от 30 декември 1715 г. —

Вж. НБКМ, Ор. отдел, Кад. per. № 5 1 , л. 21—a—II.
Сабиха, дъщеря на Али, наследница на умрелия Кара Елхадж Мех­
мед от Русе, заяви в присъствието на Молла Хасан, пълномощник

364
 на Хатидже и Емине, наследнпчки на гореказания покойник: «Хати-
дже и дъщеря й Емине отказват да ми дадат законния дял от стой­
ността на тук присъствуващата около 5-годишна робиня Зейнеб, дъ­
щеря на Абдулах, от руски произход, робиня на умрелия ми брат.
Искам да бъде разпитан.» Пълномощникът призна, че Зейнеб бе ро­
биня на наследодателя Кара Елхадж Мехмед, но последният я ос­
. вободи от робство още приживе, в пълно здраве и разум. На това
основание тя не се включва в наследственото имущество на умрелия.
Двама свидетели мюсюлмани [същите от по-горния документ] за-
свидетелствуваха истинността на твърдението на пълномощника. Съ­
дът постанови освобождаването на Зейнеб от робство, отхвърли ис­
ка на Сабиха и бе написан този протокол.

ОСВОБОДЕН ОТ РОБСТВО
ПОМОХАМЕДАНЧЕН УНГАРЕЦ

- г.»-.;:- Протокол на русенскиякадия от 18]януари 1716 г. — в .х .

НБКМ, Ор. отдел, Кад per. № 51, л. 21—б—II.

Елхадж Халил, син на Хюсеин, зет и пълномощник на Елхадж

Ебу Бекир, син на Али, от гр. Русе, махала «Арък Рамазан», заяви в
присъствието на Мустафа, син на Абдулах, ръст среден, мустаци ру­
си, по произуод унгарец, а по народност (вяра) мюсюлманин, че
упълномощителят му освобождава Мустафа от робското му положе­
ние и си запазва върху него само правото на опекунство. По искане
на освободения роб бе написан този протокол.

ПОМОХАМЕДАНЧЕН РОБ
’ ИСКА ОСВОБОЖДАВАНЕ

Протокол на русенския кадия от 23 април 1716 г. — Вж.

НБКМ, Ор. отдел, Кад. per. № 51, л. 31—6—II.

Юсуф, син на Абдулах, притежател на този документ, жител на

гр. Русе, махала «Арък Рамазан», се яви в съда и заведе дело в при­
съствието на Али, син на Хюсеин, като каза: «Преди 6 години госпо­
дарят ми Али ме освободи от робство в началото на 1709 г. при ус­
ловие да му служа 6 години. Сега, когато изминаха 6 години и след­
ва да бъда свободен като свободно родените хора, той ме задържа
е робско положение. Моля да се разпита и искам да бъда освободен
от робство.» Двама свидетели мюсюлмани заявиха, че в тяхно при­
съствие преди 6 години Юсуф бе освободен от робство при условие
да служи на Али 6 години, че поменатият Юсуф му е служил шест
години и следователно е станал свободен човек. Съдът прие показа­
нията на свидетелите за достоверни, постанови освобождаването на
Юсуф от робство и бе написан този протокол.

365
 ОСВОБОДЕНА ОТ РОБСТВО „
" ПОМОХАМЕДАНЧЕНА УНГАРКА
Протокол на софийския кадия от 2 февруари 1721 г. — Вж.
НБКМ, Ор. отдел, Кад. per. № 312, отк. 1, л. 14—а—II.

Шерифе Сафия хатун, дъщеря на Сиявуш бей, от махала «Мансур

ходжа» в София, заяви пред съда в присъствието на собствената си_
робиня Шехбаз, дъщеря на Абдулах, ръст среден, очи ^ерни, по про-"
изход унгарка, че я освобождава от робство и си запазва над нея са­
мо правото на попечителство. Съдът потвърди това изказване и се
написа този протокол.

ПЛЕННИЦИ И РОБИ В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ

Из пътеписа на немския дипломат Герард Корнелиус

Дриш от 1718—1719 г. — Вж. Немски пътеписи, II с. 239—
. 275.
[25 юни 1718 г., Пирот]. Междувременно един венециански вой­
ник, тиролец по рождение, дойде при нас. Той бил отскоро заловен в
Морея, но избягал тайно от господаря си. Той търсеше убежище при
пратеничеството, каквото и намери, макар че поради страх от мъчения
н силата на болките се бил отрекъл от вярата си и се оставил да бъде
обрязан. Но той не се променил толкова много и по негово мнение по
сърце си оставал един добър католик християнин. . .
Впрочем емирите заемат всякакви служби, но при все това имат
особено влечение към търговията наред с онези, които се наричат
езирджи [търговци на роби] и се издържат от купуване и продаване на
роби. Към такава дейност те всички са склонни по природа, понеже
чрез такава търговия се вземат и задържат християни на работа, кое­
то те считат за немалка своя заслуга. . .
Г-н посланикът започна този разговор не по друга причина, а
само за да склони турския областен съдия [в София] да помогне за
по-лесното освобождаване и за по-малко пари на една християнска
жена, за която беше научил, че е държана заключена и затворена от
един евреин в неговата къща. Сетне колкото време му оставаше сво­
бодно след изпълнение на императорските дела, г-н посланикът из­
ползуваше за извършване на христолюбиви дела, разпитваше грижливо
за пленени християни и се стремеше да възвърне свободата им. Той
поддържаше с големи средства хора, които трябваше да обикалят це­
лия град и му донасяха една така невинна плячка чрез една още по-
света хитрост. И за да не насочат турците подозренията си срещу
тях, а след това да ги бият жестоко и да им налагат наказания, той
допускаше тези хора при себе си само през една задна врата и по
една тайна стълба, а след това ги оставяше да си отидат пак оттам.
Тази дейност и грижите на посланика не отидоха напразно, защото по
този начин бяха освободени петима, без да бъде разкрит никой от
тези доносници.

366
 Първият от освободените беше един австриец, родом от Ипс на
Дунава, който преди пет години бил насилствено обрязан от турците»
но същевременно още не се е изповядал в тяхната вяра нито с уста»
нито със сърце. При тези обстоятелства г-н граф фон Тирхайм същ»
показа своето благородство и християнска любов към потиснатите.
Защото когато една пленена жена намери спасение в квартирата на
г-н посланика, а шестима турци искаха да я издърпат наново назад»
той с извадена гола сабя я спаси и за ръка я заведе наново в убе­
жището у. Така той възвърна свободата на нещастната жена, като съ­
щевременно утвърди международното право, което предвижда да се
спазва напълно неприкосновеността на жилището на един посла­
ник. . .
По това време [юли 1718 г. в Пазарджик] посланикът научи, че в
този град държат много пленени християни. Заради това той положи
всякакви старания, за да ги освободи. Примерът му подтикна благо­
родниците от първи и втори ранг да съберат пари помежду си и да
откупят с тях няколко пленници. По такъв начин в този не особен»
голям град бяха избавени четирима души. Един от тях можа да почув­
ствува особено това избавление, защото той беше подложен на такова
тежко и позорно робство, че не само през деня влачеше 28-пфундови
вериги и с тях ходеше на работа, но и през нощта, когато лягаше да
спи, трябваше да стои окован. . .
След това [в Пловдив] дойде един роб, който беше работил при
един евреин. Последният често му обещавал да го освободи, но никога
не удържал обещанието си. Робът избяга при нас и беше щастлив, че
при нас с готовност получи това, към което с толкова страхове се
беше стремял. . .
Тук [в Одрин] срещнахме един опитен фелдшер хирург, който
преди това е служел в полка на граф Гвидо Щаремберг, но в началото
на миналата война е бил пленен от турците. След това много години
трябвало да служи като роб на един господар, който така милостиво
се отнасял към него, че никога не му нанесъл дори един удар. Този
човек беше вече в напреднала възраст и беше навлязъл вече в 80-те
си години. Понеже и той добре и вярно служил на господаря си, съ­
щият му подарил свободата още преди смъртта си. . .
За такива нещастни хора, робите, първите години са най-тежки,
особено докато са още млади, защото тогава турците се стремят да
ги обърнат в своята вяра или с примамки, или, когато не успеят с
това, с жестокости. Ако робът издържи на този натиск, човек ще на­
мери, че пленничеството никъде не е по-поносимо, отколкото при тур­
ците. И ако един роб знае някакво изкуство, нищо не му липсва освен
свободата, тъй като той има вси«ко друго, което един свободен чо­
век може само да желае. Но трябва да се знае също и това, че кол-
кото милостиво се държат турците към своите роби, толкова те са
твърди, когато трябва да освободят някой човек или дори когато бъ­
дат заставени да го продадат срещу налични пари, те знаят как най-
скъпо да го пласират. Пример за тяхната твърдост в това отношение
е съдбата на един бивш роб, Антонио Армароли, венецианец по произ­

367
 ход. Той бил продаден първо на един грък, сетне обаче на един арме­
нец, който му обещал да му даде свобода след изтичане на две годи­
ни. След като те минали, господарят му, с надежда да извлече още
по-голяма сума от него, не го освободил, отричайки се от това, кое­
то обещал по-рано. Сега венецианецът сметнал, че вече не е задължен
да му бъде повече верен, и поради това предприел бягство при нас.
И когато той заради това бил повикан от своя господар пред съда,
той не само се оправдал, но и чрез височайшата защита на г-н по­
сланика получи свободата си.
На 19 и 20 с. м. ние престояхме тук. . . Междувременно благода­
рение на старанията на г-н посланика някои пленници получиха сво­
бодата си. Един друг обаче, който беше избягал при нас между Нищ и
София, сега, понеже беше получил пари от турците, искаше наново да
избяга при тях, но той беше върнат от бягството си от нашите хора. . .
През този ден [22 юли] при нас избягаха двама роби. Единият
от тях беше един швед от Стокхолм, който по занаят беше чорапопле-
тащ а другият беше от Марк-Бранденбург и бешеобущар. Те излезли
тайно от Адрианопол и през цялата нощ тичали, докато ни стигнат.
Г-н великият посланик нареди те да бъдат върнати обратно и после
да бъдат изискани наново от градския съдия, защото той беше вече
известен от своите шпиони за тяхното присъствие при нас. Посланикът
добави, че шведът е роден в Любек, защото иначе не би имало основа­
ние да бъде изискан, тъй като не е немец. Обаче през времето, докато
ние се задържахме в града [Бабаески], господарят на тези роби се
беше оттеглил в имението си и ги беше откарал със себе си, като
наредил там да завържат краката им здраво за едно дърво. Една от
неговите жени обаче, която била влахиня по народност и може би по-
милостива от другите, им предоставила средства в ръцете и възмож­
ност да се освободят.Тя им изпратила една торба, в която пъхнала пили
и други железни инструменти, чрез които те скъсали веригите си
и се освободили. И понеже тя оставила отворени и двете врати, те
при избавлението си не срещнали много трудности. Единият от тях
ни разказа всичко това подробно. Още преди това един от нашите све­
щеници събра пари, но техният алчен господар не искаше да ги осво­
боди за по-малка сума от 150 дуката. Те ни увериха, че в Адрианопол
се намират още много такива роби, които обаче са били скрити нада­
леч от господарите им. . .
На 3 май [1719 г. в Цариград] един тромпетист от полка на принц
фон Хановер избяга при нашите коли по пътя. Той е бил заловен
неотдавна с граф фон Золау, сега обаче тайно избяга оттам при гос­
подаря си. Той се крил цели три дни и нощи в събраното на купи жи­
то и изчакал нашето идване. Когато видял отдалече нашите коли и нем­
ските униформи, той изтичал с най-голяма бързина при нас, но за
негово нещастие турците го видели и веднага го поискали обратно.
Все пак по заповед на г-н посланика той беше воден с мисията до
Киникли и тук беше разпитан. Когато се стигна до разпитване, той
хвърли чалмата си на земята, стъпка я с крака, отправи много ругат­
ни срещу турците в лицето им и накрая заяви публично и на всеослу­

368
шание, че той е бил обрязан против волята си и че никога по душа
не е бил свързан с мохамеданската секта. В потвърждение на това,
че говори само истината, той призова за свидетел Христос, истинския
бог и човек, който е страдал и е умрял на кръста за нас. При това
съмнително и недостатъчно доказано дело г-н посланикът не знаеше
как да постъпи, понеже турците отхвърляха всичко и представяха не­
щата така, какво че той съвсем доброволно е преминал в тяхната ре­
лигия. Тогава посланикът му подари няколко дуката и го изпрати на­
ново обратно при господаря му, като го увери, че ще даде с удовол­
ствие и 1000 талера, когато може с тях да бъде откупен. . .
В Бургаз [Люле-Бургаз, на 7 май] събрахме пари и с тяу отку­
пихме един роб, който беше франконец. . .
При влизане в града [Хавса] една жена често даваше знак от
прозореца на един от служителите на посланика, като искала той да
мине по-близо. Когато той отишъл там, тя скочила от прозореца, но
двама турци веднага притичали там и с тоягите си наново я изблъс­
кали навътре. От това предположихме, че трябва да е немска робиня,
нещо, което потвърди и един еничар. От падането и от дошлите там
мъже тя бе така изплашена, I’e никак не можеше да говори. Поради то­
ва не можахме да научим никакви сведения за нея, нито причините за
нейното пленничество. . .
Тук [при Харманли] ние загубихме един наскоро откупен с об­
щи пари роб. За нас все пак остана утехата, че преди края си той
вкуси още веднъж сладката свобода.

ПОРОБЕНИ И ПРОДАДЕНИ КАТО РОБИ УНГАРЦИ

Из султански ферман от 23 октомври 1721 г. — Вж. П.

Тивчев и Й. Калудова, Нови документи за еничарството
в българските земи, ВИСб, 1969, кн. 2, с. 69—70.

Преди три месеца бе изпратен на пребиваващия във височай-

шата ми държава крал Ракоци един слуга и един унгарец. Тези, тръг­
вайки за Родосто, дойдоха в Русчук, а когато тръгнаха оттам, някои
ени“ари, твърдейки, че и те отиват в Родосто, ги придружиха. По пътя
обаче и посред нощ в едно село отнеха конете, на които яздеха унгар­
ците, както и постелките им и като ги вързаха, докараха ги в Лариса,
където ги продадоха на един търговец на роби на име Сереси Мехмед.

ПРОДАДЕНА ПОМО^АМЕДАНЧЕНА
РОБИНЯ ПЕРСИЙКА
Из протокола на софийския кадия от 10 юни 1728 г. — Вж.
Извори за българското право, т. II, с. 160.

Днес при мене в свещения светъл шериатски съд се яви Махмуд

ага, син на [непопълнено], жител на София, махала «Аладжа мес-
чит», и в присъствието на госпожа Сафие, дъщеря на Ахмед, която е

369 24 По следите на насилието, «аот I

причина за съставяне на настоящия документ, направи следната дек­
ларация:
«Продадох притежаваната от мен в пълна собственост моя ро-
биня на име Фатме, дъщеря на Абдулах, от чисто персийско потек­
ло, на около четиринадесет години, среден ръст, черноока, без как-
вито и да било недостатъци и задължения чрез съответното «пред­
лагане и приемане» на споменатата госпожа [Сафие] с действителна
и окончателна продажба срещу 135 гроша. След като предадох в
пълна собственост въпросната робиня и Сафие я прие в пълно вла-*
дение и собственост, аз получих напълно уговорените 135 гроша от
споменатата госпожа Сафие чрез покупка и аз преставам да имам
към същата робиня каквото и да е било отношение.»След потвърж-^
дение на гореизложеното се написа настоящия документ по искане
на страните.

ОСВОБОДЕНИ ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ РОБИ

1
Протокол на софийския кадия от 9 септември 1731 г. —
Вж. НБКМ, Ор. отдел, Кад. per. № 312, отк. 3, л. 18-а-Ш.

Зейнеб, дъщеря на Абдулах, ръст среден, вежди черни, очи черни,

по произход иранка, заяви в съда в присъствието на заима Ессеид
Осман ага, назначен за настойник на непълнолетните деца на почина­
лия Мехмед ага от махала «Язаджъ оглу» в София: «Аз бях собстве­
на робиня на починалия Мехмед ага, но той ме освободи от робство
преди две години. Въпреки това Осман ага ме включва в наследство­
то на починалия между другите му имущества. Моля да бъда осво­
бодена от робство.» Осман ага заяви, че действително робинята е
включена в наследственото имущество, но отрече Зейнеб да е била
освободена от робство. Свидетелите мюсюлмани Дервиш Али и Мус-
тафа ага засвидетелствуваха, че наистина тя е била освободена от
робство преди две години. Съдът прие показанията на свидетелите
за достоверни и постанови освобождаването на Зейнеб от робство.

2
Протокол на софийския кадия от 11 септември 1731 г. —■
В ж . Н Б К М , О р . отдел , К ад . p e r . № 312, о тк . 3, л . 18-6-1.

Заимът Есеид Осман ага, жител на махала «Мансур ходжа» в

София, се яви в съда и заяви в присъствието на собствената си роби­
ня Гюлбуй, дъщеря на Абдулах, очи черни, по произход рускиня, по
народност (вяра) мюсюлманка, че ь освобождава от робското по­
ложение и върху нея запазва само правото на опекунство. Съдът по­
твърди това изявление и се написа този протокол.

370
 3 '
■ Протокол на русенския кадия от 7 септември 1736 г. —
Вж. НБКМ, Ор. отдел, Кад. per. № 6, л. 8-б-П.

Ебу Бекир ага, син на Али, чиновник на пристанището в гр Р у ­

се, закупчик на зърнени храни за султанския двор, се яви в съда и
заяви в присъствие на собствения си роб Юсуф, син на Абдулах, ръст
среден, очи пъстри, вежди несключени, по произход грузинец, а па
народност (вяра) мюсюлманин, че го отписва от имуществото си и
го освобождава от робското му положение, като си запазва над нега
само правото на опекунство и по искане на Юсуф се написа този про­
токол.
4
Протокол на русенския кадия от 7 юни 1738 г. — Вж-
. НБКМ, Ор. отдел, Кад. per. № 36, л. 7-а-П.

Ахмед, син на Мустафа, пълномощник на Елхадж Хюсеин, син на

Якуб, от махала «Кара Мустафа» в гр . Русе, се яви в съда и заяви
в присъствието на Сюлейман, син на Абдулах, ръст среден, вежди
черни, сключени, очи черни, по произход грузинец, а по народност
(вяра) мюсюлманин, «е преди четири години упълномощителят му
го е отписал от имуществото сн и го е включил в категорията на
свободните същества [освободил го е от робство], като е запазил
върху него правото си на опекунство. Съ&ът потвърди това изявле­
ние и се написа този протокол.

5
Протокол на русенския кадия от 7 юни 1738 г. — Вж»
НБКМ, Ор. отдел, Кад. per. № 36, л. 7-а-1. ,

Ахмед, син на Мустафа, пълномощник на Елхадж Хюсеин, син н

Якуб, от махала «Кара Мустафа» в гр. Русе, заяви в съда в присъст­
вието на Али, син на Абдулах, ръст висок, вежди черни, очи черни,
по произход грузинец, а по народност (вяра) мюсюлманин, че упъл­
номощителят му го е отписал от имуществото си преди четири годи­
ни, вследствие на което Али се е включил в категорията на свобод­
ните същества (хора), като е запазил върху него само правото на
опекунство. Съдът потвърди това изявление и се написа този про­
токол. ;
ПАЗАР ЗА РОБИ ВЪВ ВИДИН

Из писмо на унгарския пътешественик граф Келемен Ми-

кеш, писано във Видин на 11 април 1738 г. — Вж. Ма*
джарски пътеписи, с. 58—59.

Тук всеки ден гледахме печални неща, защото всеки ден виж­
дахме как водят от улица на улица робите, ту мъже, ту девойки, ту
жени с деца. Щастлива е оная жена, която я купуват заедно с детето

371
й ; защото често пъти един купува жената, а друг — детето: в един час
те се разделят един от други, за да не се съберат никога. Обикнове­
но нещо беше, когато един турчин искаше да продаде един нещастен
немец, водеше го от улица на улица, като викаше: «десет талера,
шест талера, пет талера му е цената», но никой не му даваше нищо
за него. Понеже турчинът беше беден, едва ли можеше да задържи
роба си, защото и сам нямаше нито стотинка. В яда си, че никой
не поиска да го купи, той го заведе в кафенето и го продаде там за
чаша кафе. Толкова евтина е тук императорската птичка [австрий-
кият войник]!
ИСЛЯМИЗИРАНЕ НА ПЛЕННИЦИ И РОБИ

Из пътеписа на австриеца капитан Шад от 1740 г. — Вж.

Немски пътеписи, II, с. 352—380.

Файтонджията на пашата [във Видин] ме заведе на кораба и ма­

кар обрязан, той влезе, като заговори на групата с обикновен поздрав
на порядъчните хора в Германия: «Хвала на Исуса Христа». Той раз­
каза първо собствената си история, като каза, че бил заловен при
Крайова във Влахия с жена си и двете си деца. Когато поискали да
вземат малките му момченца, за да ги обрежат, и да продадат жена му
на друг, ужасът при тази мисъл го заставил да приеме крайното сред­
ство, което му предлагали, за да ги спаси: да допусне да се извърши на
собственото му тяло това, което не можел да гледа да се извърши над
нег овите бедни невинни създания. Пашата сам лично на самото поле
извършил тази операция. Той и жена му произнасяли молитвите,
които били научили в детството си, и мюсюлманите не могли да ги
заставят никога насила да влязат в джамия. Той се надявал да намери
случай да се избави и според него сметнал за по-добре да се подложи
сам на това рязане, както той го нарече, отколкото да пожертвува
децата си, които след това били умрели. . .
. [В Никопол] един беден роб, роден в околностите на Вормс и
заловен до Нова паланка при завръщане от погребението на жена си,
ме заведе при османците. Той каза, че тук имало много роби от двата
пола. За избавлението на пленника, когото водех в своята свита,
братът Лаик предложи за неговото откупуване 100 екю. Неговият ос­
мански господар обаче не изпрати никакъв отговор. . .
На 7 юли [1740 г. край Русе]. . . една бедна робиня християнка,
родом от Майнцка област и заловена до село Вайскирхен в Банат, ме
срещна по пътя съвсем изненадана от вида на необичайните облек­
ла. Тя едва можа да ми каже името и страната си, които отбелязах.
Аз й дадох надежда да помогна за освобождаването й чрез нашия по­
сланик и я увещавах да отстоява твърдо вярата и религията си. Тя ме
увери с всичко, което можеше да произнесе след учудването от моя
неочакван вид. Видях също един войник от полка на Секендорф, който
беше във вериги. . .
По това време там [в Карнобат] не се намираха други роби ос­
вен едно малко момче, московче, но имаше доста ренегати немци. . .

372
 {В Одрин] собственикът на къщата, който живееше в Константи­
нопол, някога бил издържал уетири съпруги и 40 роби в този харем. . .
[В Хавса] един войник от полка на Вилдшек, който беше роб в
едно съседно село, беше се избавил от господаря си, за да иска по­
мощ от посланика. Турчинът, който скоро разбрал за изчезването муг
го преследвал така бързо, че го стигнал още преди той да може да
пристигне в нашия лагер. Нямайки намерение да го продава, той щеше
да го отвлече наново и след това да го малтретира твърде жестоко,
но един хлебар от свитата на посланика, минавайки случайно оттам,
се присъединил към него и го защищавал толкова дълго, докато при­
стигнали и други и го поставили на сигурно място. Неговият господар
накрай беше успокоен от отец Тринитер, който плати откупа му.

ПРЕДАДЕНИ КАТО НАСЛЕДСТВО РОБИНИ В СОФИЯ

1
Из описа на имуществото на починалия имам Мустафа)
Ефенди, съставен на 5 февруари 1750 г. — Вж. Турски
извори за българската история, т. VI. Съст. Н. Тодоров »
М. Калицин, С., 1977, с. 58.

Робиня по произход от [нечетливо] — 24 000 акчета.

Робиня от арменски произход, 1 — 42 000 акчета. :
2
Из описа на имуществото на починалия Елхадж Мустафа
ага, съставен на 2 март 1809 г. — Пак там, с. 150.

Малка арабска робиня Мерджан — 400 гроша

Рсбинята Елмас — 200 гроша. '

ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ НА ВОЕННОПЛЕННИЦИ
И ПОРОБЕНИ

1
Из султанския ферман, издаден в началото на юни 1775 г„
и изпратен до управниците на Хотин, Видин, Бендери,
валията на Узи (дн. Очаков),'кадиите на придунавските ка-
зи, на Хотин, Бендери, Кили (дн. Килия), Акерман (дн.
Белгород Днестровски), Исмаил (дн. Измаил), Ибраил
(дн. Браила) и Йергюги (дн. Гюргево) и до аяните и заби­
тите от тези области. — Вж. НБКМ, Ориент, отд., Видин­
ски сиджил, № 46, л. 59 a I. Превод от османотурски на
Е. Грозданова.

Независимо от това, «е страните Влашко и Молдова принадлежат

към моята могъща империя и тяхното население и раята им са от те­
зи поданици на моята славна държава, които следва да плащат;
джизие, сега те съвсем явно се противят и не желаят [да изпълня­

373
ват задълженията си]. По време на водените неотдавна в Русия вой­
ни сред тях се оказаха множество неблагодарници и бунтовници. По­
ради пожарите и суматохата и вследствие на това, че ислямските
войски се пръснаха и разпиляха, раята на споменатите страни бе за­
бягнала по планинските области и [непристъпните] върхове във вът­
решността на Влашко и Молдова.
По време на окупирането на страните от вражеските войски рая­
та премина на страната на московците и измисляше какви ли не
клевети [срещу нас]. По наши сведения и наблюдения тя също така
изяви [желание] да се подчини на московците, а мнозина неволно
потърсиха убежище при [нашия] враг. По време на развилите се
военни действия Русия застави раята на Влашко и Молдова, ще не
ще, да се придвижи към местата на военните действия [и да вземе
участие] в боевете.
Предвид на това, че [някои] от тези раи, както се изясни, до­
броволно се покориха на неприятелите [ни], бе позволено да се взе­
мат пленници [и от тях]. По такъв начин мнозина от раята [заедно
с] децата си попаднаха в ръцете ни като пленници и бяха разпрате­
ни на различни места. Освен тях по време на вълненията бяха за­
ловени също така и [някои] ненамесили се в събитията, покорни на
великата ми държава и [редовни] платци на джизие раи от приду-
навските кази Ибраил, Исмаил, Исакча, Мачин, Акерман, Кили, Ис-
маил, Силистра и Расоват [Расова]. Пленниците бяха разпратени
във вътрешността на страната, където досега са слугували.
Съгласно с условията на мирния договор между славната ми
държава и русите всички пленници, които настояват да си останат
християни, следва да бъдат освободени и върнати в родината им,
без да заплащат [откуп]. . .
Вие, споменатите по-горе везири, мевляни, аяни, забити и дру­
ги, посредством специално упълномощените чиновници предавайте
на собствениците на пленници за русин, поляк или казак по сто гро­
ша от държавната [хазна]. Пленниците измежду раята от Влашко,
Молдова, придунавските кази, Морея и островите в Бяло море, кои­
то са разпратени един по един [на различни] места, съберете заед­
но. Предложете им доброволно да приемат исляма. Другите, които
запазят предишната си народност и християнска вяра, освободете,
без да се дава нито акче [откуп].

2
, Из султански ферман от средата на юни 1775 г., изпратен
до везирите и управителите на провинции в Румелия, до
моллите, кадиите, техните заместници — наибите, аяните
от тази област и до специално упълномощените да орга­
низират освобождаването на пленниците държавни служи­
тели. — Вж. п а к т а м , л. 61 б II. Превод от османотур-
ски на Е. Грозданова.

Задължителен пункт в условията на сключения мир между слав­

ната ми държава, която ще пребъде във вековете, и Русия е да бъдат

374
освободени и върнати обратно, без да [се иска срещу това] откуп и
възнаграждение, всички заловени пленници. Изключение [се прави]
за мюсюлманите, които в Русия доброволно и по [собствено] жела­
ние еа станали християни, и за християните, които също така добро­
волно и по [собствено] желание са приели в славната ми държава
ислямската религия.
Различни мои свещени заповеди бяха разпратени и оповестени
на три страни из Анадола и Румелия, за да бъдат освободени имен­
но въз основа на [горе]написаното всички пленници, за които е ус­
тановено и доказано, че упорствуват в намеренията си [да останат]
християни, като на собствениците им посредством специално упълно­
мощените чиновници бъдат предадени по сто гроша от страна на
държавата. . .
Вие, гореспоменатите везири, мирмирани, молли и други, [по­
стъпвайте] съобразно известните ви предишни други мои свещени
заповеди [по отношение] на пленниците, които се намират в грани­
ците на държавата. За тези, за които е доказано, че не са приели мо-
хамеданската религия и упорствуват [да си останат] християни и от
предишната си народност, ако са истински руси, казаци или поляци,
съобразно изискванията на оповестените преди мои свещени раз­
пореждания предавайте на собствениците им посредством горепосо­
чените специално упълномощени служители по сто гроша за сметка
на държавата. Час по-скоро освободете и тези пленници от Влашко,
Молдова, Морея и другите острови, които настояват да си останат
християни, без [за тях] да се дава нито едно акче.

3
Из султански ферман от края на юни 1775 г., изпратен до
везирите и управителите на провинции в Румелия, до
моллите, кадиите, техните заместници — наибите, до ая-
ните от тази област и специално упълномощените да орга­
низират освобождаването на пленниците държавни служи­
тели. — Вж. п а к т а м , л. 63 a II. Превод от османо-
турски на Е. Грозданова.

Когато пристигне документът, снабден с височайшия император­

ски знак, да бъде известно [следното]. Заловените по време на водена­
та неотдавна с русите война ставаха [наши] пленници. В ръцете на на­
селението в моята могъща Османска империя се намират [пленени]
руси, поляци, власи и молдовци. В съответствие с условията на им­
ператорския мирен договор като стойност на пленниците, за които е
установено и доказано, че са упорити в намерението си [да си оста­
нат] християни, на собствениците им се дават за сметка на държа­
вата посредством специално упълномощените чиновници по 100 гро­
ша, [а пленниците] се освобождават.
Във връзка с това мои свещени разпореждания бяха разпратени
и оповестени на три посоки в Румелия и Анадола. Оттогава [изми­
наха много] дни. Въпреки предположението, че досега с работата
по освобождаването на пленниците е било приключено, и понастоя­

375
щем [тя] не е завършена. Изясни се, че собствениците на пленници­
те не се подчиняват на височайшите ми заповеди и се отклоняват от
тях. Поради това занапред за пленниците освен за тези, които са ру­
си, поляци и казаци, не е необходимо да се [определя] цена и дава
[откуп]. По същия начин не се даваше откуп и според сключения
през 33-а година мир. . .
Знайте вие, горепосочените везири, мирмирани, молли и други,
че на всяка цена [трябва] да се издирят пленниците, които се нами­
рат в пределите на управляваните от вас [области]. [Пленниците],
които не са приели мохамеданската вяра по собствена воля и жела­
ние и упорствуват в християнските си убеждения [да запазят] вяра­
та и предишната си народност, час по-скоро съберете на едно мяст©
и всички освободете.
За тези от тях, които са истински руси, казаци и поляци, пре­
давайте на собствениците им като тяхна стойност 100 гроша посред­
ством специално упълномощените служители. За пленниците от
Влашко, Молдова, Морея и другите острови, за които е доказано,
че упорствуват [да запазят] предишната си народност, не се дава
нито акче под формата на откуп. . .
Споменатите специално упълномощени служители в противоре­
чие с императорската ми воля и предупреждения за [лична] об­
лага вземат подкупи от влиятелни лица и от [населението] на ка-
зите, за което впоследствие ще си навлекат разкаяние и страх. Като
се осмеляват да действуват против условията на императорския ми­
рен договор, те притулят и укриват пленниците, които трябва да бъ­
дат освободени, и пречат на издирването им. От страна на съдии и
забити също се създават затруднения по [изпълнението] на указа.
Те се сговарят [помежду си], пречат и не проявяват [нужното] вни­
мание към това, което беше написано. «Няма пленници», казват те и
[изпращат] съобщения и донесения, които противоречат на [истин­
ското положение].

ПРОДАДЕНА ПОМОХАМЕДАНЧЕНА
РОБИНЯ РУСКИНЯ

, Протокол на видинския кадия от 4 март 1775 г. — Вж.

НБКМ, Ориент, отд., S. 46, л. 23—11. Превод от османо-
турски на Ст. Андреев.

Лицето Ислям беше, син на Хюсеин, боец от дванадесетата рота,

жител на градчето Филоредин [дн. с. Флорентин, Видински окр.],
спадащо към добре защитения Видин, арена на свещената война и на
борците за вяра, призна точно и декларира пред свещения блестящ
шериатски съд в присъствието на азабан-ъ салис Мусли ага, син на
Мехмед, причината [за написване] на документа: '
«Когато продадох, предадох и въведох в право на собственост
срещу 505 гроша моята робиня [името непопълнено], с воднисти очи,
руси вежди, по рождение рускиня [и с] мюсюлманска религия, чрез

376
публична продажба, съобразена с шериата, при приемливи за двете
страни условия, без [възможност за] разваляне [на договора], той
[Мусли ага] също я купи, прие и взе в свое владение по описания на­
чин. Получих напълно от въпросния Мусли ага споменатата сума от
505 гроша — нейната стойност. Не остана да вземам нищо от споме­
натата цена, дълг на въпросния Мусли ага.»

ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ ВОЕННОПЛЕННИЦИ
Султанска заповед относно освобождаване на военноплен­
ниците от войната 1787—1791 г., във връзка със Свищов­
ския мир от 4 август 1791 г. — Вж. ОДА — Толбухин,
ф. К-239, сидж. № 6, л. 80-а, док. II. Превод от османо-
турски на Стр. Димитров.

На 16 зилхидже от настоящата 1207 [25 юли 1793] г., четвъртък, в

съда на Хаджиоглу Пазарджик [дн. гр. Толбухин] се получи по наз­
начения понастоящем за нарочен пратеник придворен служител Якуб
ага височайша заповед до кадиите, кадийските наместници, аяни-
те, началниците, служебните лица и всички първенци на казите от
ляеото и дясното крило на Румелия. Според нея съгласно със склю­
чения договор между височайшата държава и Австрия всички за­
ловени военни и невоенни лица, поданици на височайшата държава,
всички пленници от време на последната война с Австрия без изклю­
чение се освобождават от императорската държава [Австрия] и се
предават на нарочните пратеници на височайшата [наша] държава
в Русе, Видин и Босна.
В замяна на това обаче височайшата ни държава е поела за­
дължението намиращите се в затворите и в някои босненски комен­
данти раи и поданици на императорската държава, каквито са ос­
танали много във височайшата ни държава, всички пленници от ка-
къвто и произход, ранг и степен да са, където и да се намират, да се
предадат и възвърнат безплатно, т. е. без цена и без откуп, в срок
от два месеца след размяната на ратификационните грамоти съглас­
но клаузите за отстраняване и ликвидиране на всички зловредни по­
следици от войната и за възстановяване на предвоенното статукво.
Тъй като е възприето в двете страни да не остане нито едно ли­
це, което да се намира в положение на пленник, освен онези, които,
съблюдавайки правилата във височайшата ни държава, по свое съг­
ласие са приели исляма, и онези, които в немската страна са ста­
нали християни, то в съответствие с преди издадените височайши за­
поведи и сега пак е издадена настоящата височайша заповед, съ­
държаща препоръки, наставления и заплахи, която се регистрира
тук. Височайшата заповед датира от средната десетдневка на дже-
мази юл-евел 1207 [25 декември 1792 — 3 януари 1793 ] г.

377
 ОТВЛЕЧЕНИ ЖИТЕЛИ НА МОЛДОВА
ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНАТА ОТ|1787—1791 Г.

. Султански ферман, регистриран в кадийството на Хаджи-

оглу Пазарджик [дн. гр. Толбухин]. — Вж. ОДА. — Тол­
бухин, ф. К-239, сидж. № 6, л. 91-а, док. II. Превод от
османотурски на Стр. Димитров.

До най-славния от мюсюлманските кадии, първенец и източник на

енергия за правоверните, рудник на добродетели и уверено знание,
възвисяващ знанието на вярата и свещеното писание, наследник на
науките на пророците и божиите пратеници, отличен с увеличаваща­
та се милост на всеопрощаващия владетел, господин кадията на
Одрин — да се увеличават достойнствата му; до преславните кадии
и управници, рудници на добродетели и словесност, кадиите и кадий­
ските наместници на Силиврия, Бургас, Сливен, Шумен, Хаджиоглу
Пазарджик, Мангалия, Балчик, Каварна, Бабадаг, Хърсово, Сили­
стра, Килия и околностите им — да се умножават достойнствата им;
до образеца сред прославените и изтъкнатите, назначения за наро­
ден пратеник по следващия по-долу въпрос силяхдар Казаш Сюлей­
ман, да се увеличава славата му. Когато получите настоящия ми
императорски възвишен акт, да знаете:
По време на войната много мъже и жени от раята на Молдов-
ската област са били заробени и се намират като пленници в разни
поименно известни лица в споменатите кази, в селата и из местата
на някои султани. Известявайки за това, молдовският войвода по­
настоящем е представил и един списък на отбелязаните пленници.
Молдовската област е една от наследствените ми имперски об­
ласти и е част от богоохраняваната ми султанска империя, поради
което противоречи на безпристрастието и справедливостта нейната
рая да се оставя в положението на пленници Понеже това е без всяко
съмнение, записаните в изпратения списък раи по съдебен ред и със
■съдействието на споменатия нарочен пратеник да бъдат призовани
пред съда и да бъдат разследвани. Като бъдат пуснати на свобода
«5ез никакво заплащане онези, които са дошли към исляма, така и
тези, които са останали при изначалната си верска община, то оне­
зи, които са приели правата вяра, да останат на служба при просвет­
лилите ги хора или да се настанят на което си желаят място, а оне­
зи, които са останали при изначалната си верска община, т. е. кои­
то са останали християни, посредством споменатия нарочен прате­
ник да се изпратят и отведат в родните им места. Такава е моята
поля и поради това бе издадена настоящата моя свещена заповед и
•се изпраща споменатият нарочен пратеник, като му се връчи и пре­
пис от отбелязания списък.
Прочее вие, споменатите господа, както е отбелязано по-горег
с всички сили и със съдействието на споменатия нарочен пратеник по
какъвто и да е начин да издирите в казите и в селата ви отбеляза­
ните в посочения списък молдовски раи, които се намират там в ръ­
цете на хората, и да ги съберете в съда. След като ги разследвате,

378
онези, които са пожелали да приемат правата вяра, да се оставят да
си живеят по местата и да благодетелствуват, а онези, които са оста­
нали в изконната си вяра, т. е. останали са християни, да се преда-
дат на споменатия пратеник и да се отправят за техните области.
Това е нужно и наложително и след като се доведе до ваше знание,
да действувате и постъпвате, както е предписано. Да не позволите и
да не допуснете нито едно лице да не се прикрие и укрие, да се па­
зите да не допуснете постъпки, противни на верозакона на пророка.
Ти, споменатият нарочен пратеник, който след отбиране си наз­
начен с мисия по този въпрос, проявявайки искрена непредубеденост
и пазейки се да не тръгнеш по пътя на користта, да положиш всички
усилия за изпълнение на свещената ми заповед. С оглед на предпи­
саното дело да отидеш в посочените кази и при всяко положение да
изкараш наяве молдовските пленници, намиращи се в казите и се­
лата, отбелязани в намиращия се в ръцете ти списък, да ги призо­
веш в съда и да се ликвидира с пленническото им положение. След
като бъдат разпитани в съда, онези измежду тях, които са прие­
ли правата вяра, да се благоволи да се настанят на местата, които
по своя воля са пожелали, както това се разбере. Онези, които са
останали в християнската си вяра, да се придружат по какъвто и да
е начин и да се изпратят и доведат до родните си места. На това дело
да отдадеш максимум сили и внимание, да се пазиш да не се допус­
нат и проявят действия и неща или последствия, противни на свеще­
ната ми заповед.
Ето затова се издава високославният ми ферман и заповядах,
щом той пристигне, веднага да се действува, както е предписано в
щастливо издадения мой ферман, изискващ послушание, и съобразно с
възвишеното му предначертаващо покорство съдържание. Странете
и се пазете до крайност да не му противоречите. Така да знаете. Упо­
вавайте се на свещения ми знак.
Издаден през последната десетдневка на реби юл-ахър 1208 [26
декември 1793 — 4 януари 1794] г. в резиденцията ми в богоохраня-
вания Цариград.
Издадено е и съответно нареждане от страна на честития велик
везир.
Пристигна при нас на 20 шабан 1208 [23 март 1794 ]г. Регистри­
ра се в събота.

РОБСТВОТО В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ

В КРАЯ НА XVIII ВЕК

Из пътеписа на французина Фериер дьо Совбьоф от 1788

г. — Вж. Френски пътеписи, I, с. 350.

Намерих за много безчовечно и варварско да гледам толкова

красиви бели жени, продавани в тази страна, както негърките в Аме­
рика. Странно е, че докато повечето от моите сънародници се занима­

379
ват със злощастието на черните, на 2000 левги от бреговете на Фран­
ция, не се помръдват да унищожат робството в Турция.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ ХОРА ОТ СВИТАТА

НА РУСКИ ПОСЛАНИК

Из впечатленията на англичанина Абеси от края на XVIII:

век. — Вж. Румелийски делници, с. 152—153.

Осемдесет и един човека, които този посланик [Репин] бил довел

със свитата си от Русия, го напуснали и приели мохамеданството. Те
казвали, че е невъзможно робството на поданиците на султана да
бъде по-лошо от крепостничеството на поданиците на руската
империя и на земевладелците там.

положението на робите в османската

ИМПЕРИЯ

1
Из пътеписа на французина Гийом Антоан Оливие от края
на XVIII в. — Вж. Френски пътеписи, I, с. 467—469.

Цената на тези робини на пазарите в Константинопол се движи,

както тази на всички стоки, и се определя от техния брой и от този на
купувачите. Плащат обикновено за тях от 500 до 1000 пиастъра, т. е.
от 1000 до 2000 франка. Но някоя изключително красива робиня може
да достигне много висока цена, без да е нужно да бъде изложена на
продан, защото повечето от богатите хора са винаги готови да на­
правят парични жертви, за да си ги доставят. Служителите и амби­
циозните също бързат да ги купят, за да ги поднесат в дар на гос­
подаря или на покровителите си, а и да настанят при тях жени, кои­
то, дължейки им своето издигане, се стараят от благодарност да
помагат на своите първи господари.
Една робиня в никакъв случай не се показва гола на този,
който иска да я купи: приличието и османските нрави се противопо­
ставят на това, но когато тя достигне възрастта за женене, често
се случва купувачът да изпрати негова позната, възрастна жена, за
да я посети и констатира дали е девствена.
Бихме имали погрешна представа за робството у турците и пер-
сийците, ако се съдеше по това, което европейците са въвели в свои­
те колонии, и особено от разказите на нещастните пленници от бре­
говете на Варвария, които са третирани много лошо. . . В Турция
и Персия робите от двата пола, купени обикновено преди и по време
на пубертета, са възпитани в мохамеданска вяра и към тях се от­
насят със същата кротост и почти със същото уважение, както към
синовете на къщата. Рядко турчин продава роб, от когото е недоволен;
той се задоволява да го заплаши и дори да го накаже, както би на­

380
казал син. След по-кратка или по-продължителна служба според
това, дали този мюсюлманин повече или по-малко следва наставле­
нията на Мохамед, който определя робството до 9 години, той го осво-г
бождава и го оженва: почти винаги, когато умре, неговите роби ста­
ват свободни, защото наследниците му си вменяват в дълг да следват
неговото намерение в това отношение. Ако един господар е могъщ и
се привърже към някого от робите си, той прави всичко за негово­
то възпитание и за неговия успех. . .
На всекиго е известно, че в Турция изкуството да се харесаш
на господаря си, съобразителността и дързостта, а след това и па­
рите водят към всичко и помагат да се стигне бързо до най-високите
длъжности. Мнозина от пашите и големците в империята, издигнати
благодарение на съдбата и на интригата от положение на роби или
обикновени хора до мястото, което заемат, представляват за всички
турци един подтик, който ги насърчава и поощрява. Във всички адми­
нистративни и военни длъжности способностите нямат значение; те
почти винаги са излишни и дори често опасни. . .
Пленниците, попаднали поради война в ръцете на турците, ако
не са разменени непосредствено след битката, което става много
рядко, или не са убити, което се случва най-често, стават роби и
принадлежат на тези, които са ги взели. Понякога са отвеждани и
продавани доста далеч от театъра на военните действия, за да не
могат да избягат, нито да бъдат разменени. Тези роби, по-възрастни
от другите, често се отказват да променят вярата си, поради което
не се радват на същите преимущества, които имат робите мюсюлмани,
и към тях се отнасят по-зле. Използуват ги за най-тежките и най-
мръсните работи, а могат да се надяват да бъдат освободени само
ако платят откуп; това е почти винаги невъзможно, защото много
рядко имат възможност да се обадят на семействата си; дори да бяха
сръчни и да спечелят пари и да бъдат достатъчно пестеливи, за да
ги запазят, те неминуемо ще бъдат ограбени от господарите си или
от другите роби по силата на това, че един мюсюлманин не се чув­
ствува задължен да проявява към един християнин или евреин такива
отношения, от които би се срамувал, ако ги прояви към човек от
неговата религия. . .
Споменахме, че търговията с робини е забранена за евреите и
християните, които живеят в Турция. На пазара, където са изложени
за продан жени, се допущат само мюсюлмани, които идват да ги купу­
ват. Европейците не могат да влязат без султански ферман, който се
дава само на посланиците и агентите на чуждите държави. Няколко
дни преди нашето заминаване се възползувахме с удоволствие от фер­
мана, получен от гражданина Кара Сен-Сир, за да задоволим нашето
любопитство в това отношение. . . Или търговците, предупредени за
нашето посещение, ги бяха прибрали, или това не беше сезонът, ко­
гато те са многобройни, но ние намерихме малко робини на пазара и
сред тези, които видяхме, по-голямата част бяха забулени и затво­
рени в своите стаи. . . Нпе се спряхме да поразгледаме три робини,
които ни поразиха с красотата си и с плача си. Те бяха високи.

381
добре сложени, на не повече от петнадесет години; едната от тях,
с главата и лявата ръка облегнати на стената, плачеше схълцане,
което ни късаше сърцето. . .
Търговците, пълни със смешни предразсъдъци, се страхуват от
злосторния поглед на християните и на европейците. . . Освен това
робините, които са още християнки, могат според тези търговци да
се влюбят внезапно в някой човек от тяхната вяра и да се опитат да
избягат. Те се страхуват също, че голямата печал, в която изпа­
дат от всичко, което им напомня за скъпи спомени, може да ги побо­
лее или да им причини меланхолия, която да похаби здравето им.
Зданието няма нищо забележително и няма красотата на керван-
сараите, на които прилича по форма и строеж, нито тази на повечето
пазари в столицата. Вижда се поредица от празни стаички, които се
осветляват от една врата и от едно малко прозорче с решетка до
нея. В такава една стаичка са натрупани нещастничките, които при­
надлежат на един и същ търговец.

2
Из пътеписа на французина Гийом Антоан Оливие от края
на XVIII в. — Вж. Румелийски делници, с. 245, 251—252,
254.

Вярно е, че харемите са пълни главно с робини чужденки — гру*

зинки, черкезки и етиопки, — които търговията докарва всяка годи­
на. Но по същия път биват докарвани също и голям брой мъже роби»
което предполага, че броят на мъжете в Турция е поне равен на броя
на жените. Доказателство за вредата от полигамията за населението в
тази империя е фактът, че въпреки големия брой роби, които идват от
европейските страни, от Азия и Африка, империята се обезлюдява
значително. . .
Мъжът в никакъв случай не може да иска нищо от робините,
които принадлежат на жена му; той има право само над ония, които е
купил той. Много рядко той забравя това, защото жена му няма да
шропусне да се оплаче и да го накаже.
Когато един мъж иска да има мир и щастие, той се ограничава
само с жена си или ако си позволява някои волности спрямо робини­
те, които е купил, за да й прислужват — той им заръчва да спазват
спрямо нея най-голямо уважение и пълно подчинеъДс. . .
По време на разговора [с болната старица] любопитството беше
привлякло жените на капуджията зад една решетка, която отделяше
стаята, в която бяхме, от тяхната. Виждахме от време на време да
се повдига завесата, която ги криеше и която те спускаха, щом на­
шите погледи се насочваха към тях. Двете робини, които бяха при нас,
не пропуснаха да ни дадат да измерим пулса им и ни задаваха разни
въпроси. Те бяха млади и хубави. . . j
Когато вече бяхме излезли, гръцкият лекар ни осведоми, че в
харема на този човек имало трийсетина робини грузинки и черкезки,

382
предназначени да прислужват на съпругата му — млада принцеса
на която той дължал влиянието и богатството си.

МАСОВО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА РОБСТВОТО

В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ

Из пътеписа на англичанина Абеси от края на XVIII век.—

Румелийски делници, с. 35.

Собствено казано, турското управление се гради върху робството.

Това е страна на роби, където свободни са само чужденците. . . Са­
мият султан откъм майчина страна е винаги син на робиня. Синовете*
братята, племенниците — всички роднини на управляващия султан —■
са обикновено затворени в нещо подобно на затвор, където някои би­
ват удушвани, други — оковани във вериги, докато някой бунт или
освобождаване на мястото не ги възкачи на трона.
Всички в сарая живеят затворено в продължение на 30 или 40
години, преди да им бъде разрешено да го напуснат. Получилите тази
облага или ония, които са се издигнали на високи длъжности, са малко
на брой в сравнение с останалите. Всички жени с малки изключения
биват затворени за цял живот в затвор, който се отличава от другите
само по великолепието си и огромното пространство, което заема.
Мнозина, които заемат почетни и доходни служби в империята, макар
и родени свободни от родители християни, още в детството си са били
отвлечени насила или чрез измама и продадени в сарая. Почти всички
частни лица са родени от робиня, а братята в едно семейство са
обикновено роби един другиму — по-малките на по-големите. _
Робите или отгледаните от роби могат да претендират за най-
високите служби в държавата. Но перспективата е толкова съмни­
телна, че никой турски баща не помисля да изучи децата си на изкуст­
вото да управляват. Той им дава същото възпитание, което е получил.

ОПИТ ЗА ИСЛЯМИЗАЦИЯ НА ФРЕНСКИ

ВОЕННОПЛЕННИЦИ

Из фермана на султан Селим III до румелийските власт»

' от 29 януари 1803 г., регистриран в сиджил № 79 на би-
толския кадия. — Вж. Турски документи за македонската,
истори]а, т. I, Скопие, 1951, с. 116— 117.

Тъй като избухналото по-рано неприятелство между вечната Ото­

манска империя, моята безкрайна държава, и френската република
се превърна в приятелски и нскрени отношения, въз основа на член
3 на сега сключения мирен договор френските пленници, които се на­
мират в царската ми земя, а са пленени в течение на войната, се-
освобождават без обезщетение.
На основата на това се издава и изпраща тази моя специална
и света заповед: Вие, споменатите кадии и други, да издирите и

383
намерите пленените французи, които се намират в местата на вашите
околии и в частни ръце, да ги доведете в съда заедно с техните власт­
ници и в присъствието на преводача на френската република или
на неговия заместник, без употреба на сила и заплашване, да ги
разпитате, така че тези французи, които по своята свободна воля
няма да приемат ислямската вяра и ще си останат упорити в християн­
ството, да се освободят без обезщетение и да се изпратят и пре-
дадат в най-близките места на комисарите и техните заместници за
връщане в тяхната земя.
Поради това Вие, споменатите господа и други, когато раз­
берете, че е от най-голяма важност и необходимост да се издирят
френските пленници, които се намират в царската ми земя и в ръцете
на народа, да се доведат в съда и без никаква употреба на сила и за­
плашване от която и да е страна или от техните властници да се раз­
питат и онези, които не приемат по своя воля ислямската вяра,
да се предадат. Добре да се трудите, както е изложено по-горе,
да намерите пленените французи, които се намират в градовете,
касабнте и селата под ваша управа, да ги доведете в съда заедно с
техните властници и да ги разпитате в присъствието на преводача
или неговия заместник и освен тези, които наистина по своята добра
воля без принуждение приемат мохамеданската вяра, пленниците,
които останат в своята първа вяра, да се освободят без обезщетение,
като не се обръща никакво внимание на жалбите на техните собстве­
ници и да се стараете и внимавате да се предадат на комисарите
или техните заместници в най-близките места.

СПОР ЗА ПОМОХАМЕДАНЧЕНА
РОБИНЯ НЕМКИНЯ

Из сиджил № 4 на софийския кадия от 15 март 1805 г. —

Вж. НБКМ, Ориент, отд. S 64, с. 13—III. Превод от
османотурски на Б. Ачков.

Пристигнах в резиденцията на сегашния румелийски валия, Не­

гово превъзходителство щастливия, славния и високопоставен везир
Исмаил паша, след което в негово присъствие беше открито заседа­
нието на свещения съд. Пред същия съд се яви жителката на град
Пирот, госпожа Султана, дъщеря на Селим, пребиваваща като го­
стенка на град София, която е причина за съставянето на настоящия
акт. Същата в присъствие на жителя на град Пирот, също пребиваващ
като гост на град София, Мюртеза, син на Абдулах, предяви против
него тъжба, като направи следните устни заявления: «Моят покоен
брат Дилавер ага, бивш жител на град Пирот, притежаваше от по-
рано една робиня на име Айше, дъщеря на Абдулах, всъщност от
немски произход, която имаше отличителни белези — среден ръст,
небесносини очи и кестеняви вежди. Приживе, две години и половина
от деня на настоящия акт, същият мой брат предаде владяната от не­
го робиня на присъствуващия в съдебната зала спахия Мехмед, като

384
 му поръча да я отведе другаде и я продаде. За продажбата на робинята
той упълномощи мен. Въпросният спахия отведе същата робиня в
град Солун, където я продаде на жителя на същия град, присъству-
ващия в съдебната зала Мустафа Ефенди, за сумата 180 гроша, като
по този начин робинята Айше стана собственост на последния. След
това споменатият Мюртеза започна постоянно да ме безпокои, като
няколко пъти предявяваше изложения против мен пред румелийски­
те валии, и успя да нареди да бъда изпратена в румелийския Диване
Орман [Делиорман]. Той даже и сега е предявил пред Негово пре­
възходителство, присъствуващия везир, искане да бъда изпратена
на споменатото място. Моля да бъде разпитан въпросният Мюртеза
върху изложеното обстоятелство, като след това се постанови от съда
да бъда освободена от неговите безпокойства, тормоз и вредителства.»
На зададените му от съда въпроси споменатият Мюртеза отговори:
«Отсъствуващата от съдебната зала, имаща качеството на робиня
Айше е моя сестра и понеже тя, Султана, като сестра на покойния
Дилавер ага я продаде, то поради тази причина аз успях да наредя
същата Султана да бъде на няколко пъти изпращана в румелийския
Диване Орман.» При така направените непринудени признания от
страна на същия Мюртеза и предвид на обстоятелството, че поради
отсъствието на въпросната Айше, имаща качеството на робиня, той
[Мюртеза] не може да води дела, то в присъствието на Негово превъз­
ходителство везира съдът постанови решение: Мюртеза да бъде осъ­
ден отсега нататък да не си позволява да безпокои и тормози спомена­
тата госпожа Султана.

ОТВЛЕЧЕНИ ДЕЦА ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

ЗА \ ПРОДАВАН Е]ВД>ОБСТВО

Из впечатленията на англичанина Рийд Уолш от премина­

ването му през българските земи през 1827 г. — Вж. Н.
Тодоров, Положението, с. 128.

Единствените живи същества, които срещнахме в тези плодо­

родни равнини, бяха отделения войници, които се връщаха от Ипсера
[Ипсала], както един от тях беше осведомил суруджията. Те били
стоварени от флотата на капудан паша близо до Е нос и сега се връ­
щаха в Цариград по сухо. Някои от тези части водеха коне, от двете
страни на които висяха кошове, пълни с малки деца — момчета и мо­
мичета, които войниците бяха отмъкнали като плячка и сега ги носе­
ха на йесирпазар — пазара за роби в Цариград, за да ги продадат.
Нещастните създания приличаха на агнета, натоварени в пазарска
кола, и бяха на възраст от три до девет или десет години.

385 25 По следите на насилието, нас* I

 РОБИ И ПЛЕННИЦИ В ПЛОВДИВ

Из кондиката на абаджийския еснаф. — Вж. М. Апосто-

лидис и Ал. Пеев, Кондика на пловдивския абаджийски
еснаф, Годишник на Народната библиотека и музей в
Пловдив, 1928 и 1929, с. 3—170; 1930, с. 89 и 103.

1693 г. Иван Склав (роб) гроша 10.

1699 г. На Милю робът гроша 10.
12 април 1716 г. Дадохме аслани (жълтици) 10 за робинята на
Хаджи Димитраки.
25 май 1725 г. Получихме от хаджи Дука лихва аслани 16. Д е­
сетте дадохме на изповедника на пленниците, както заповяда вла­
диката.
1778 г. Плати угощението си Начо, син на Иван Склав (пленник),
аслани 20.
18 юни 1802 г. Още дадох за един пленник аслани 3.
Дадох за един пленник аслани 2.
Дадох за един пленен аслани 2.
Дадох милостиня за един пленник аслани 2,20.
Дадох за един пленник аслани 2.
3 януари 1804 г. Дадох за един пленник аслани 2.
8 юли 1805 г. Дадох за двама пленници аслани 14.
■ Дадох за един пленник аслани 2.
19 май 1806 г. Дадох за двама пленници милостиня аслани 2,20.
3 май 1808 г. Дадох милостиня за един пленен поп аслани 2.
13 октомври 1809 г. Дадох за пленниците, които изпрати влади­
ката, аслани 15.
12 юли 1810 г. Дадох за една робиня аслани 30.
18 май 1812 г. За пленниците, които събрах с писмо на владиката
и патриарха, (гроша] 34.
Още за един пленник, на поп Хрисаф с писмо на владиката,
[гроша] 25. .
17 май 1814 г. Милостиня за 1 пленник, наем за колата, [гроша] 7.
4 юни 1825 г. На владиката за една робиня гроша 225.
15 март 1831 г. За един роб от Смирна в митрополията гроша
21, 10.

ОТКУПЕНИ РОБИ И РОБИНИ В ПЛОВДИВ

Из спомените на възрожденския деец К. Моравенов. —

Вж. К- Възвъзова-Каратеодорова, Здр. Нонева, В. Тиле-
ва, Уникален възрожденски ръкопис: Константин Н. Мо­
равенов. Паметник за пловдивското християнско насе-
: ление в града и за общите заведения по произносно преда­
ние, подарен на българското читалище в Цариград — до
1869 г. Известия на Народната библиотека «Кирил и Ме­
тодий», т. XVI (XXII), 1981, с. 388—389.

По онова време случи се и гръцкото въстание и довели военни ро­

би и робини, на които прикупи черквата свободата им. Такива раз-

386
носки разнесоха приходите черковни и кога на 1830 или 1829 г. пре­
даде сметката си Душко.

, ..... ТЪРГОВИЯ С РОБИ

Из писмото на английския консул в Солун Ч. Блант от

31 декември 1835 г. до виконт Палмерстон. — Вж. Бр и ­
тански документи за истори]ата на македонскиот народ,
т. 1, Скопие, 1968, с. 87.

Черни роби носят от Египет в Солун, и то с гръцки и турски кора­

би, но рядко повече от двама или трима наведнъж; тези роби търгов­
ците на роби ги натоварват като свои слуги и през цялото време, до-
като са на палубата, ги третират като слуги, а веднага след пристига­
нето на кораба ги предлагат за продаване.

ПОЧИНАЛ ТЪРГОВЕЦ НА РОБИ В СТАРА ЗАГОРА

Доклад на началника на общата канцелария в Министер­

ство на финансите от 17 декември 1848 г. — Вж. НБКМ,
Ориент, отд., ф. 93 А, а. е. 125. Превод от османотурски
на Асп. Велков и Ив. Добрев.

В околията Стара Загора, където бил по търговски дела, починал

един от големите търговци на роби и жител на Триполи [дн. в Либия]
Абдулхамид Апошнак, син на Мансур Тухара. Поради това, че в този
момент не е имало налице известни на всички наследник или наслед­
ница, то управителят на споменатата околия, като задържал наслед­
ството на покойния, го продал по напълно законен начин и се получи­
ла наличната сума от 3 923,5 гроша. После тази сума била заведена в
книгата за приходите от 1261 [1844] г. и изпратена във външната
държавна хазна. Поради всичко това таксите за наследство, посред­
ничество и вписване били удържани в споменатата хазна и сумата се
оказала в по-малко. Настоящият препис се издава в уверение на
това, че съгласно уведомително писмо, пристигнало от Отдела по
приходите от Румелия, на бащата на покойния, споменатия Хаджи
Мансур, за който по напълно законен път беше установено, че е не­
гов единствен наследник, и на лицето на име Хаджи Акил, син на
Хаджи Салих в качеството на негов пълномощник-изпълнител с ог­
лед на горното, следва да бъдат върнати и изплатени 3 678,5 гроша.

387
 ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ НА РУСКИ БЕГЪЛЦИ
ВЪВ ВАРНЕНСКО

1
Из доклада на руския вицеконсул във Варна Лука Сви-
_ ларич от 16/28 юли 1851 г. до руския посланик в Цари-
‘ 1 град Титов. — Вж. АВПР, Посольство в Константинопо-
ле, д. 1603, л. 16.

Към онова, което имах честта да съобщя на Ваше превъзходи­

телство в последните си два рапорта, искам да допълня, че впослед­
ствие ме уведомиха, че балчишкият кадия се готвел да потурчи едно
руско момче, затова аз побързах да накарам един мой приятел да
пише до своя кореспондент от Балчик да ни даде по-точни сведения
за случая. Отговора получихме с писмо, което считам за свой дълг да
Ви изпратя приложено в оригинал. Аз твърде често провеждам из­
дирвания и моля турците за съдействие, за да открия някои от бе­
гълците, но те ги крият и след това се стремят да ги накарат да пре­
гърнат ислямската вяра.

2
Доклад на врачанския околийски управител до видинския
управител от 10 юни 1864 г. — Вж. НБКМ, Ориент, отд.,
ф. 26, а. е. 11 541. Превод от османотурски на Ив. Добрев.

Вашите покорни слуги и свободни поданици черкезите пресел­

ници, тъй като очевидно поради бедност не са били в състояние да
заплатят таксите за прехвърляне през реката с кораб, за да преминат
в добре защитената Ви царщина, са били принудени да продават и
отстъпват дъщерите си. При това положение някои търговци на роби
мошеници са вземали тези момичета като залог, а впоследствие каз­
вайки, че са ги купили, са ги продавали на други. Всичко това не
може да се счита за допустимо, тъй като противоречи на закона и
определения ред, и когато беше установено, че някои от лицата —
свободни поданици, намиращи се в ръцете на търговците на роби,
имат и роднини, аз прочетох и се опитах да разбера височайшата за­
повед и приложените от Вас, моя благодетел, пътеводки указания,
на конто следва да се оказва почит и уважение и които предвиждат
наказания и съдържат заповед да бъдат връщани без каквото и да
било заплащане такива лица на техните близки веднага щом като те
бъдат поискани.
До този момент във Враца и околията не е имало подобни случаи,
но ако се появят такива съгласно смисъла на високата заповед и раз­
пореждане, като се иска тяхното връщане, лицата ще бъдат преда­
вани на този от техните роднини, който се намери. И с молба да бъде
издаден носещ съответните височайши министерски знаци документ
се осмелявам да Ви предложа скромното си донесение.

388
 ЧЕРКЕЗИ ПРОДАВАТ ПЛЕННИЦИ
ОТ КАВКАЗ КАТО РОБИ

1
Писмо № 65 от 26 август 1870 г. на руския вицеконсул
във Варна В. Нягин до руския посланик в Цариград Н. П.
Игнатиев. — Вж. АВПР, Посольство в Константинополе^ д.
16216, л . 35—36.

Въпреки Парижкия договор от 1856 г., забраняващ търговията

с пленници в Турция, всички заможни аги и турци във Варна, както
и самите мютесарифи Абдурахман паша и сегашният варненски гу­
бернатор Асан паша, купиха и купуват черкезки девойки. През 1862
и 1864 г. особено евтино се продаваха пленници, преселени от Русия
в Турция от кавказки планинци — за девойка или момче турците пла­
щаха от 250 до 500 пиастра. На християните се забраняваше да купу­
ват черкези, при все че много от преселените не принадлежаха към
мохамеданството, а бяха обрязани впоследствие.
Първоначално кавказки планинци бяха продавани от техните
собствени мурзи-бейове, чиито крепостни те се считаха. Подобно се­
мейство, състоящо се от баща, майка и шест деца през април на те­
кущата година, бе продадено от неговия бей, живущ в с. Теке ]дн.
с. Оброчище, Толбухински окръг], около Балчик. Аз лично видях
споменатото семейство в митрополитския дом, където родителите бяха
дошли да молят преосвещения Йоаким да ги защити пред местния
меджлис, като не допусне тяхната продажба, тъй като Асан паша
не може да направи за тях нищо. Наистина цената на планинците
сега се повиши доста, тъй като Асан паша заплати за 16-годишна де­
войка от планинците около 70 лири, като се ожени за нея. Той е око­
ло 60-годишен. Тези факти са известни на всички и да се изброяват
имената на всички турци купувачи не е възможно поради тяхното
множество. Тази търговия не ще бъде унищожена в Турция, докато
турците се придържат строго към корана, позволяващ им много­
женство.

2
. Сведение на унгарския учен Феликс Каниц от 70-те го­
дини на XIX век. — Вж. F. K anitz, Donau—Bulgarien,
III, p. 250—252.

Както е известно, през последно време във вестниците се появиха

статии, засягащи черкезите заради военните им подвизи през послед­
ната война. Те са най-фанатични привърженици на търговията с
роби, като търгуват главно с пленници, заловени по време на граби-
телските им походи в Кавказ. Тези пленници бяха принудени заедно
със собствениците си да емигрират в страната на султана. Робите тук
бяха третирани много лошо. Давана им беше най-тежката работа или
пък бяха продавани на турски чифликчии. Наистина според един указ
на Абдул Меджид купуването и продаването на роби в Турция е строго

389
забранено. Но забраната бе твърде често отминавана. Когато даден
роб се надяваше да се освободи, неговите господари успяваха със
сила да възпрепятствуват това. Често се стигаше до битки между роби
и господари. Подобна битка стана на 18 август 1874 г. в Одрин и бе
прекратена само след идването на редовна войска. При това паднаха
много убити и имаше ранени. За това събитие има твърде правдива
кореспонденция във виенския вестник.
Старият турчин, който идваше със своята молба, молеше мюдира
да му помогне. Той беше закупил от някакъв черкезки бей за 1200
марки един роб — младия Абас, който бе правил опити да избяга и
когото турчинът водеше със себе си. Старецът извади от джоба си
договора за продажба, който бе нотариално заверен с печат. Той се
оплакваше, че първоначално робът бил послушен, но в последно вре­
ме станал мързелив и мърморел. Именно мюдирът бе призован да
реши въпроса — или робът да стане по-покорен, или черкезинът
трябва да върне получените пари. По време на разговора мюдирът
слушаше внимателно и често по лицето му се явяваха бръчки. Въпреки
че външно той беше спокоен, от устата му неведнъж бяха произнесени
думите «чок фена» (много лошо). Какво можеше да направи мюди­
рът? По природа той беше търпелив и добродушен. Първоначално той
уговаряше роба да бъде послушен и работлив и тогава господарят
му ще се отнася добре с него. Робът обаче бе вече подучен — той се
позоваваше на споменатия указ на султана и отказа да се върне. Ко­
гато опитите на мюдира да помири двамата се оказа несполучлив, той
обяви, че въпросът може да бъде решен само от меджлиса в Шумен.
Той заповяда робът да бъде заведен в този град.
Трябва да се има предвид, че подобни търговии с роби стават
само на няколко мили до Шумен и че подобни процеси в черкезките
селища са много чести. Местният мюдир сравни черкезите с чумата
и се ядосваше много на отделни турци, които биват подведени с по­
добни сделки, противоречащи на законите, от хитрите черкези. Още
преди години изтъкнах, че никой не беше така ядосан на султана за
закона против робството, както емигриралите в Турция черкези. Те
са много мързеливи и продават дори женските си рожби и пленници­
те си.
ТЪРГОВИЯТА С РОБИ ПРОДЪЛЖАВА

Из доклада на английския вицеконсул в Бургас Чарлз

- А. Брофи до английското Външно министерство от 28
януари 1871 г. — Вж. АИИ БАН, кол. IV, оп. 133, а. е.
61.

Търговията с черкезки роби, мъже и жени, продадени навреме-

то си от техните господари черкези, е твърде значителна сред турски­
те земевладелци. Не е необичайно явление и притежаването на аф­
рикански роби. Тъй като обаче господарите на тези роби се отнасят
обикновено добре с тях, то и положението им едва ли би могло да се
различи от това на обикновените слуги. Познавам мнозина от тях:

390
те не се оплакват, а и служебно пред мен не е бил поставян за раз­
глеждане въпрос, свързан с участта на тези хора.
Твърде късно узнах за следния особено печален случай. Двама
черкезки роби отказали да приемат да променят господаря си и били
хвърлени за 7 месеца в бургаския затвор. Единият от тях умрял в
затвора, а на другия предложили след изтичане на 7-ия месец да
откупи свободата си срещу 4000 пиастра. Последният успял да събере
горната сума и я внесъл в конака. Кой обаче всъщност я е получил,
това не бих могъл да кажа.

ТЪРГОВИЯ „СУРОВИНИ В ПЛОВДИВ]

Из донесение на руския вицеконсул в Пловдив Н. Геров
до руския посланик в Цариград граф Н. П. Игнатиев от
19 октомври 1871 г. — Вж. Архив на Найден Геров, II, с. 29.

През миналия месец в Пловдив умря мухасабеджи (ковчежникът).

Понеже наследниците му отсъствуваха, трябваше според закона да
се продаде движимото му имущество на публичен търг. При този слу­
чай бяха продадени на публичен търг и двете млади робини от харема
на умрелия, които бяха купени от турския сановник хаджи Акиф за
12 000 пиастра за сметка на губернатора Кямил паша.
Синът на починалия, който дойде да получи наследството, взе
след това обратно една от робините и я пусна на свобода от уваже­
ние, понеже служила на неговия баща. Другата робиня остана в
харема на Кямил паша.
В същото Bpeiie Кямил паша получи и друга робиня, която по
негова заповед бе купена за него в Цариград за 35 000 пиастра.
Това не е първият случай, когато губернаторът купува робини.
Предпоследният мютесариф, Ата бей, също бе купил две момичета от
преселилите се тук черкези. Но това бе частна сделка, а Кямил паша
разреши да се продават [робини] на публичен търг и сам ги купува,
което толкова по-малко можеше да се очаква от него, тъй като той
дълго е живял в странство и се гордее със своята европейска обра­
зованост.
ЗАПТИЕ — СИН НА РОБИНЯ
Сведение на унгарския учен Феликс Каниц от 1872 г. — Вж.
F. K anitz, Donau-Bulgarien, III, р. 162—163.

На 4 август сутринта [от Несебър] потеглих за моето осемнадесе­

то, последно прекосяване на Стара планина. Каймакамът ми бе дал
като съпроводач своето заптие, което единствено говореше малко
български език. Това заптие бе добродушно, но имаше твърде гроз­
на физиономия и тъмно лице, подобно на цвета на абаносовото дърво.
Баща му се бе оженил за черна робиня и по-рано е имал чифлик в
•съседното гръцко [християнско] село Равда. Този чифлик, не знам
по какви причини, се бе паднал след смъртта на бащата на неговия
бледолик син и поради това на моя съпровождач не бе останало дру­
го, освен да стане заптие.
 РЕЧ Н И К НА УПОТРЕБЕНИТЕ
ТУРСКИ ДУМИ И ТЕРМИНИ

Авариз — данък, въведен още през първата половина на XV в., наричан още
а в а р и з - и д и в а н и е, т. е. държавна тегоби. Така се наричали дър­
жавните повинности, налагани от османската държава. През 1462 г. за пръв
път бил събран този данък в пари под името бедел-и авариз, т. е откуп за­
ради държавните тегоби, откуп за държавните ангарии. След това започнал
да се налага периодично, веднъж на 4—5 години, докато през XVI в. се пре­
върнал в ежегоден паричен данък под името б е д е л - и а в а р и з . С те­
чение на времето нараствала и сумата, която трябвало да се плаща под това
название: от 20 акчета на домакинство през XV в. на 300 акчета през XVII
в. и до 600 акчета в края на XVIII в. През XVII—XVIII в. за неговото пла­
щане няколко семейства се обединявали в едно «хане».
Авариз-и дивание — виж а в а р и з .
Авджи-башия — от думите «авджи» — ловец, и «баш»—глава. Началник на
ловците, отговарящ за организацията на султанския лов или за лова, ор­
ганизиран от видни сановници.
Ага — титла, давана на влиятелни лица в Османската държава; титла на коман-
дуващия еничарския корпус в империята; господар, стопанин; обръщение
към по-стар брат, към богат човек.
Агалък — I. господарско положение; 2. данък, налаган от богати и влиятелни
лица върху зависимите от тях хора.
Аджемиогланн — букв. «неопитни момци». Така се наричали юношите, които се
обучавали на военно дело, за да постъпят в еничарския корпус. До 1639 г.
в този корпус се включвали част от набираните християнски деца, като дру­
га част от тях се зачислявали в пажеския корпус и се подготвяли за служи­
тели в султанския дворец или в дворците на висшите сановници. След пре­
махването на кръвния данък през 1639 г. в отрядите на аджемиогланите се
зачислявали деца на еничари, а с това и еничарският корпус се превърнал
в корпус на потомствени войници.
Адлне или Ахкям-н адлие — висш съвет по правосъдието, създаден в Османската
империя след прокламирането на курса към реформи през 1839 г. Той имал
за задача да обсъжда проекти за нови закони в империята, а така също из­
пълнявал функциите на върховен съд.
Ава — букв. «член»; член на някой от създадените през XIX в. административни
съвети (меджлиси) в градовете, околиите, окръзите и други средища.
Азабан-ъ салис — азеби се наричала най-старата пехотна войскова формация
в османската държава, набирана предимно от неженени безимотни момци.
След създаването на еничарския корпус нейното значение силно западнало.
Азебите вече се използували за охрана на крайбрежните крепости и за
десантни войски във флотата. Те се поделяли на «отряди» — първи, втори
и т. н. Тук азебан-ъ салис означава азеби от третия отряд.
Акче — османска сребърна монета, сечена за пръв път при султан Орхан (1326—
1362). С течение на времето нейното тегло непрекъснато намалявало, а се
влошавала и пробата на среброто, от което била сечена. По-късно станала
съставка на по-едрите монетни единици: три акчета съставили една пара, а
120 акчета — един грош.
Алай — букв. тълпа, група хора. В османската войска означавала отряд от спа­
хии, набирани в даден санджак, а през XIX в. означава вече полк.

392
Алай-бег — командуващ отряд спахии в даден санджак; през XIX в. — командир
на п олк.
Ангария — византийски термин, зает и от османците. Означавал безплатна ра­
бота в полза на държавата или на местния феодал.
Аспра — гръцко название за «акче». Виж акче.
Ахтар — (правилно — атар), дрогерист, продавач на билки, благовония и друг»
подобни стоки.
А я н и н ; — от араб. «айн», око. Почетна титла, давана на влиятелни градски пър­
венци, които били излъчвани от местните аристократи и богаташи и били
утвърждавани от властите, за да следят за правилно изпълнение на нареж­
данията на властта, за правилно разпределяне и събиране на данъците и
пр. През XVIII и XIX в. те фактически заграбили в свои ръце властта в гра­
довете и подчинените им кази. Букв. значение — велможа, нотабил, ари­
стократ.
Бад-и хава — сборно название на група такси и данъци, които не били свързани
с производството от земеделието или с личността на райетския селянин. В
тях влизали до известна степен случайни налози — такса за заловен безсто­
панствен добитък (юва), за заловен избягал роб, за издаване на нова тапия
и пр.
Б а з а р б а ш ъ — пазарбашия, лице, натоварено д а следи за реда на пазара, за точ­
ността на използуваните мерки и теглилки.
Беглик — данък от овце и кози.
Бегликчия — събирач на данъка от овце и кози. Събирането на данъка обикно­
вено се давало на откуп. Като откупчици често пъти се явявали заможни
християни, българи, арменци, гърци. Те наемали хора, с които обхождали
селата, преброявали овцете и изземвали определеното количество овце за
данък.
Бедел — откуп, равностойност; паричен откуп срещу някоя повинност или на­
турален данък.
Бедел-и авариз — виж авариз.
Бедел-и аскерие — военен откуп. Този данък бил въведен през XIX в. вместо
събирания дотогава от християните поголовен данък (джизие). Предлогът
бил, че християните не служат във войската и трябва да се откупуват от
военна служба. В действителност османската върхушка се бояла да даде
оръжие в ръцете на покорените народи.
Бедел-и нузул — паричен данък, въведен уж като откуп срещу задължението на
населението да дава квартири и подслон на преминаващи войски. Виж нузул.
Бей — тюркска титла, означаваща господин, господар, началник. Позната и при
прабългарите, където в надписите ханът се титулува «сю беги», т. е. господар'
на войската. В Османската държава тази титла носел отначало и самият сул­
тан, а впоследствие с нея се наричали предимно средният слой служители в
империята, началниците на някои войскови формации, полкови командири,
спахийски началници и особено богати мохамедани.
Бойлер-бей — букв. бей на беевете. Титла на управителите на най-големите ад­
министративни единици в османската държава — еялетите, в които влизали
по няколко санджака, управлявани от санджак-бееве. Просъществувала от
края на XIV до началото на XIX в.
Беледие — градски съвет. Съвещателен орган, избиран в градовете през XIX в.
Бенак — (ресм-и бенак), данък от занимаващите се със земеделие мюсюлмански
домакинства, които протежавали по-малко от 50—60 дьонюма земя. Въз­
лизал на 11 акчета годишно.
Берат — султанска дарствена грамота, с която се предоставяло право на прино­
сителя й да изпълнява дадена служба и срещу нея да събира определени да­
нъци от подведомствените му лица.
Б е ш е или б а ш е — титла на низшите чинове в еничарскяя корпус.
Бозай — виж чифт-бозан. '
Бостанджия — отряд от придворната султанска войска, осигуряващ външната
охрана на султанския дворец. Букв. «градинари», тъй като се разполагали
на стража в градината към двореца. Като особено доверени войски, те скора

393
 придобили изключително важни полицейски функции. Те отговаряли за
безопасността на особата на султана, привеждали в изпълнение издадените
от султана смъртни присъди на лица от всички краища на империята, изпра­
щали се с особено важни поръчения из областите и пр.
Буюрултия — заповед, нареждане.
Бюлюк — букв. «дружина». Еничарският корпус се състоял от 196 орти, които
се делели на три групи: бюлюци, сеймени и джемаати. Бюлюци се наричали
ортите от 1 до 62-ра.Бюлюци се наричали и шестте конни полка от гвардията
на султана, които от своя страна се разпадали на дружини от по 20—30 ду­
ши или на около 300 бюлюка.
Бюлюк-башия — началник на бюлюк, на дружина от платената султанска кон­
на гвардия; началник на дружина от наемни войници на пашите и видните
аяни.
Бюрюме — спахия, задължен да се явява на поход с пълна бойна екипировка,
включително със своя броня.
Вакъф — недвижим имот (земя, сгради, дюкяни и др.), чиито доходи били посве­
тени за поддържане на джамии, медресета, благотворителни учреждения и
пр. С течение на времето вакъфът се превърнал в средство за закрепване на
доходите от даден имот за наследниците на създателя на вакъфа, тъй като
те се определяли за разпоредители с доходите от тези имоти. За ползуване
от джамии и медресета се посвещавали и някои движими предмети, главно
книги, свещници, кандилници и пр.
Валия — управител на вилает, на област. С тази титла се наричали и управите­
лите на санджаци през XVIII в., когато старото им название санджак-бей
почти не се споменава, а и самите управители вече не владеели хасове, а
получавали парични данъци от цялата рая в санджака. След 1864 г. с тази
титла се наричат само управителите на вилаети.
Везир — букв. «натоварен» (с държавните дела), виеше военно-административ­
но звание в Османската империя. Отначало тази титла се давала само на
трима сановници в империята, съветници на султана. През XVI в. броят на
везирите достигнал 7 души, като всички били участници в султанския съвет.
През XVII в. тази титла започнала да се дава и на видни провинциални уп­
равители. Везирът имал право да носи три знамена от конски опашки, по­
ради което се наричал и «паша с три опашки».
Векил — представител, пълномощник.
Векил-и харч — представител на държавната хазна в действуващата армия,
който трябвало да следи за правилното изразходване на отпусканите за
войската пари.
Велик везир — наричан още «садразам», първият везир в империята, върху ко-
когото били делегирани правата да ръководи целия административен живот
в империята, а същевременно бил и главнокомандуващ армията, ръководел
заседанията на съвета на везирите. Считал се абсолютен пълномощник на
султана.
Вилает — област, провинция, най-голямата административна единица в Осман­
ската империя през XIX в. след т. н. вилаетска реформа от 1864 г. Само в
практиката при събиране на поголовния данък (джизие) с този термин се
обозначавали по-малки административни единици — една или няколко кази.
Вирги (виргю) — данък. След 1839 г. с това име се означавали няколко вида об­
лагания върху недвижимите имоти.
Войвода — стара българска титла, заимствувана и в Османската империя. С
нея се наричали управителите на държавни имоти и султански хасове в да­
дена каза, а в казите, където такива имоти преобладавали, тази титла носел
управителят на казата.
Войнугани — категория военизирано българско население в османската държава,
освободено от плащане на десятък и други «раетски» данъци. В мирно време
били задължени да се грижат за конете в държавните конюшни, а във военно
време служели в обоза на армията, копаели ровове, вършели всякаква са­
пьорска работа. Началниците на войнуганите били мюсюлмани, наричали се
войнук-бееве и притежавали тимари. Войнуганите били групирани в оджа-

394
 ци (огнища) — по 25 души в единия. От тях 5 души на смени отбивали по­
винностите им, а другите 20 обработвали земите на оджака и издържали из­
пратените на служба. Последните се наричали ямаци (помагачи).

Грош — монетна единица в Османската империя, въведена през XVII в. Самата

дума е от латински произход: «венарио гроссо» се наричали вид монети, а
в немски език от «гроссо» се получила думата «грош». Оттам това название
минало и в османската държава. Пълният грош имал 40 пари или 120 акчета.
Гюмрюк — от гръцкия термин «комеркион», мито, такса от продаваните на вът­
решните пазари стоки, а също и върху преминаващите през границата изно­
сни или вносни стоки. .

Давия — съдебен иск, съдебно дело, съдебен процес. ■

Девширме — кръвен данък, събиране на християнски деца за попълване на ени-
чарския и пажеския корпус в османската държава. Отменен през 1639 г.
Делял — букв. «водач», «пътепоказвач», «съпроводител». Деляли или делили се
наричали волнонаетите войници телохранители от свитите на пашите, уп­
равители на дадена провинция.
Делял-башъ — началник на съпроводителите, на телохранителите на даден па­
ша. В народния език били наричани «дели-башии», тъй като турската дума
«дели» — луд, била по-понятна от арабската «делял». Последната придобила
значение на «глашатай», тъй като делялите оповестявали населението за
издадените от пашата разпореждания.
Дервиш — мюсюлмански отшелник, монах, странствуващ монах.
Дерухдеджия — от «дер-ухде» — поемам като свое задължение, покровителству-
вам. Богати лихвари-мюсюлмани, които поемали да изплатят наведнъж към
държавата даден данък, доставка или тегоба, наложени на жителите от ня­
кое село, като последните после трябвало да се издължават към тях, раз­
бира се, с лихва. По този начин те поставяли селяните в лихварска зависимост
и често пъти срещу натрупаните дългове завладявали земите на селяните.
Дефтер (тефтер) — списък, регистър.
Джамбаз (или джанбаз) — акробат, изпълняващ рисковани номера като ходене
по въже и др.; търговец на едър добитък, главно на коне; хитрец, измамник.
Джелепкешани — лица, задължени да предават ежегодно на държавата опреде­
лено количество овце за изхранване на армията и на столичното население.
Джемаат — община. Употребява се предимно в смисъл на религиозна община,
религиозна общност, но може да означава и професионална общност, кор­
порация. В еничарския корпус с името «джемаат» се наричали ортите от
№ 101 до 196.
Джемазиюлахър — шестият месец от арабската лунна година. Има 29 дни.
Джемазиюлеввел — петият месец от арабската лунна година. Има 30 дни.
Джерахор — изкопния; лица, задължени да участвуват в копаенето на окопи,
ровове, подстъпи към крепостите.
Джибает — събиране на данъци.
Джизие — поголовен данък, плащан от немюсюлманските поданици в мюсюл­
манските държави през средновековието, затова, чеса оставени да бъдат не-
мюсюлмани и да живеят в мюсюлманска държава. Всъщност той бил про­
дължение на стария поголовен данък, плащан във Византия и в Иран до
завладяването му от арабите. В Османската империя до 1690 г. се разхвърлял
върху домакинства, а след тази дата започнал да се налага на глава. Данъ­
коплатците вече се разделяли на три категории според имущественото им
състояние — висша, средна и нисша, които плащали данък в съотношение
4:2:1. След 1839 г. бил отменен и заменен с военен откуп. Виж Бедел-и аске-
рие.
Джизиедар — събирач на поголовния данък, държавен бирник или откупуван.
Джюрм-ю джинает — букв. «глоби и телесни наказания». Глоби за различни на­
рушения на законите, замяна на телесни наказания с парично плащане.
Диздар — комендант на крепост. Издържал се от тимар или от зиамет, а не от
заплата.

395
Дишхакъ — произволен налог, събиран от разни насилници, за да компенсират
триенето на зъбите си. Букв. «зъбно право».
Доганджия — соколар, лице, което отглеждало и дресирало соколи за лов и ги
предоставяло на султанските органи.
Дьонюм (дюлюм) — мярка за повърхнина, равна на около 920 ма.
Евляд-и фатихани — букв. «деца на завоевателите». Така се наричала една вое­
низирана формация, създадена в края на XVII в., в която били включени
оставащите тук-таме членове на юрюшката военна организация, някои дру­
ги освободени от данъци люде. Включените в новата организация хора били
разделени на оджаци (огнища), като всяка такава група трябвало да изпра­
ща по един войник, пехотинец.
Елхадж — хаджия, лице, което е посетило Мека и Медина през определения за
поклонение там месец зилхидже.
Емин — доверено лице; надзорник и управител на държавни или султански имо­
ти, който трябвало да събира и доходите от тях. С това име се наричали и
лицата, натоварени да събират провизии и други нужни за султанския двор
или армията неща.
Емир — началник, командир, княз.
Емирнаме — заповед, декрет.
Ефенди — господин, благородник.
Ешкенджия — лице, задължено да бъде винаги в бойна готовност и да се яви
във войската при първия призив; войник на действителна служба.
Забитин — офицер, началник, полицейски началник. .
Завие — мюсюлмански манастир, в който живеят дервиши.
Заям — владетел на зиамет.
Заптие — полицай.
Зиамет — ленно владение, носещо доход от 20 000 до 99 999 акчета. Притежатели
на зиаметн били обикновено командири на спахийската конница в дадена
каза, началници на някои от специалните военни формации в империята
или видни столични служители.
Зилкааде — единадесетият месец на арабската лунна година. Има 30 дни.
Зилхидже — дванадесетият месец на арабската лунна година. Има 29 дни.
Зимми — букв. «задължен». Така се наричали християните, поданици на мюсюл­
манските държави.
Зияде-и джизие — увеличение на джизието (поголовния данък). Събирал се в
полза на държавата прирастът на джизието във вакъфите, появил се след
създаването на дадения вакъф.
Идаре меджлиси (меджлис-и идаре) — административен съвет. Съвещателен съ­
вет при управителите на кази или санджаци, създадени след 1839 г.
Илям — донесение, доклад до по-горните власти, написан и подпечатан от съот­
ветния кадия. Съдебно уведомление.
Имам — духовник, ръководител на петъчната молитва в джамията, който произ­
нася и петъчната проповед; глава на мюсюлманската община в широкия
смисъл на думата; основател на една от четирите ортодоксални правни шко­
ли в исляма.
Имарет — странноприемници, предоставящи безплатна храна на минаващи път­
ници и други посетители в течение на три дни; със същото име се наричат и
доходоносните имоти — земи, къщи, дюкяни и др., от чиито приходи се
поддържали такива странноприемници.
Интизап — такси, събирани от изкарани за продан стоки, по-специално от добитък.
Инха — уведомление, съобщение, известие.
Ислях-хане — сиропиталище. С това име се наричали основаните от Мидхат па­
ша през 60-те години на XIX в. приюти за отглеждане и възпитаване в пан-
османски дух на сирачета.
Испендже (испенч) — паричен данък, събиран от всеки годен да изкарва прех­
раната си немюсюлманин. Възлизал на 25 акчета годишно.
Истиндак — разпит, полицейско или съдебно следствие.
Ичоглани — млади момчета роби в султанския дворец или в дворците на висшите

396
 сановници, които се подготвяли за вътрешна прислуга или за администра­
тивни служители. Обикновено те се отделяли от събраните като кръвен да-
■ нък (девширме) християнски деца и вместо в еничарския корпус се предо­
ставяли за слуги в дворците.
— сдружение на занаятчиите, които произвеждали йеми-
Й е м и н и д ж и й с к и есн аф
нии, т. е. плитки леки обувки без токове.
К адилък — територия, подчинена на юрисдикцията на един кадия. Обикновено
съвпада с територията на една каза.
К ад и я — съдия, раздаващ правосъдие въз основа на религиозната мюсюлманска
правна традиция.
К а з а — административна единица, приблизително «околия». В казата можело
да има няколко нахии. Казите били подчинени на санджаците.
Каймакам — букв. «наместник». Тази титла се давала: 1. на каймакампашата,
заместващ великия везир, когато последният отсъствувал от столицата; 2.
на заместника на управителя на даден санджак, когато той отсъствувал от
резиденцията си; 3. на заместника на старейшината на благородниците в
дадена провинция. При създаването на вилаетската административна си­
стема с тази титла започнали да се наричат управителите на санджаците, а
след 1866 г. с нея се наричат управителите на казите.
Кайме — банкнота, облигация.
К а н у н н а м е — законник, закон.
К а п у д а н — от итал. «капитан». Командир на кораб или на ескадра.
К а п у д а н -п а ш а — главнокомандуващ военноморските сили на Османската и м ­
перия.
К а п у д ж и -б а ш и — началник на капуджите. Отначало те наистина командували
придворната стража, но с течение на времето това звание се превърнало в
благородннческа титла. Последната се давала на видни аяни из провинции­
те, на лица, които нямали нищо общо с охраната на султанския дворец. След­
ващата степен, която се давала на такива лица, вече била «паша».
К а п у д ж и и — отряд от султанската гвардия, задължен да охранява портите н а
султанските дворци. На тях било доверено да въвеждат в двореца чуждите
пратеници, изпращани били с тайни мисии из провинциите и пр.
Капу-кехая (или капу-кетхуда) — личен представител на даден управител на
провинция при Портата, чрез които те се свързвали с централната власт.
Тази титла имали представителите на васалните влашки и молдовски воево-
ди при Портата. С нея се наричат в някои документи и чуждите дипломати­
чески представители, акредитирани при Портата през XVII и XVIII в.
Кервансарай — голям хан, голяма странноприемница, в която можели да нощуват
десетки и стотици пътници, с места за конете и колите им.
Кесия — 1. Кожена или платнена торбичка за носене на пари; 2. Единица за
броене на пари, равна на 500. Вместо 500 гроша се казвало 1 кесия, вместо
1000 — две кесии, и т. н.
Кехая (кетхуда) — представител, заместник; старейшина на някое стопанск о
сдружение, представляващ го пред трети лица; глашатай.
Киле — мярка за вместимост, за измерване на зърнени храни. За основно се
смятало цариградското киле, което побирало 20 оки и с него се изчислявали
държавните наряди и доставки. Почти всяка област имала свое киле, което
отразявало феодалната затвореност и обособеност на стопанския живот.
Срещат се сярско, варненско, бургаско и т. н. килета.
Конак — квартира, място за отсядане; административна сграда, в която се по­
мещавали управниците на дадената област или град и техните чиновници.
Кудума хакъ (кудумие) — пари за посещение. Така се наричали парите, които
разни управници измъквали от населението при посещението на дадено се­
лище, уж заради честта, която са му направили, за да отседнат в него.
К у р у д ж и я — горски пазач, пъдар.
Къзълбаши — букв. «червеноглави». Простонародно название за сектата на
мюсюлманите шиити, почитатели на дванадесетте имами. Като символ на
преклонението си пред тези имами техните духовници носели на главите си

397
 дванадесет червени ресни, поради което противниците им ги наричали «чер­
вените глави». Шиитите считали, че след Мохамед върховенството сред мю­
сюлманите трябвало да принадлежи на зет му Али и на потомците му от бра­
ка му с Фатима, дъщерята на Мохамед. В няколко битки Али и неговите при­
върженици претърпели поражение и загубили властта в арабския халифат,
след което се оформили като опозиционно, сектантско течение в исляма.
Шиизмът бил господствуваща религия в Иран през средновековието и до
наши дни. Много от племената в граничните с Иран райони на османската
държава били опозиционно настроени спрямо османците и влизали във връз­
ки с иранските шахове. Поради това някои от тези къзълбаши били разсе­
лени и докарани чак на Балканите.
Кьрсердар — началник на подвижен полицейски отряд, който трябвало да пре­
следва разбойници, да потушава възникнали бунтовнически движения и пр.
Кърсердарите и техните отряди се превръщали в истинска напаст за насе­
лението, тъй като отсядали по домовете му, заставяли го да ги храни и пои,
вършели насилия и грабежи.
Късмет п а р а с ъ — изопачено наименование от «късамет парасъ», такса за делба
на имущество, събирана от кадиите, които извършвали делбата, съставяли
т. н. «къссам дефтери», делбени описи.
Кюрекчии — веслари, гребци. Категория рая от крайбрежни селища, задължена
да представи гребци за корабите.
Кюркчии — занаятчии, изработващи кюркове, т. е. подплатени с кожи тежки гор­
ни дрехи; кожухари.
— гръцка д у м а , означаваща «неженен», «ерген». Така се нари­
Л е в е н т (л е в е н д )
чали набираните от крайбрежното християнско население екипажи за ос­
манските военни кораби. В замяна на службата си по корабите левендите
б и л и освободени от редица данъци.

Мазбата (мазмата) — протокол-изложение, направен от кадията и подписан от

него и от други първенци; констативен съдебен протокол.
М а к т у — определен, отсечен, фиксиран. С този термин се наричали различни
постъпления от данъци или недвижими имоти, чийто размер бил точно фик­
сиран и не можело да се изменя. Арендаторът на такива приходоизточници
трябвало да внесе в държавната хазна определената сума независимо от
това, дали ще събере по-малко, или повече от самите данъкоплатци.
Мал-мюдюр — началник на данъчно-финансовата служба в дадена каза.
Махзар — изложение-оплакване, написано от кадията и подписано от другите
оплакващи се лица.
Мевляна — титла, давана на образованите за времето си книжовници, правоведи
и духовници; учен и благочестив човек.
Меджидия — сребърна монета, сечена при султан Абдулмеджид (1839—1861).
Меджлис — съвет. Съвещателни съвети при управителите на санджаци, кази или
градове в Османската империя след 1839 г., чрез които трябвало да се де­
монстрира, че вече в управлението на страната се привлича и местното Hai-
селение.
Медре — мярка за вместимост, за измерване на течности, главно на вино. В раз­
личните части на империята имало различен обем. Едно цариградско медре
се състояло от 6 оки.
Мезра — обработваема земя, непринадлежаща към землището на дадено село и
обработвана от приходящи отвън лица.
Мензил — пътна станция, място за отсядане и нощуване на войски, кервани, къ-
дето можело да се сменят конете на куриери и пр. Поддържането на такива
пътни станции било задължение на околното население или се давало на
откуп на определени лица.
М е ф к у ф ат (м е в к у ф а т ) — държавна служба, задължена да се грижи за своевре­
менно задържане в полза на фиска на имоти, които са останали без наследни­
ци, без стопани или пък са конфискувани в полза на държавата.
М ехкем е (м а х к е м е ) — съдилище, съд.
Миралай — командир на полк.

398
М ирие— с това яме се наричали: 1. държавната хазна и принадлежащите й при­
ходоизточници, за разлика от земите и приходоизточниците, чиито доходи
отивали в личната каса на султана; 2. земите, върху които държавата имала
върховната собственост, правото да контролира владеенето и да събира до­
ходи от обработващите ги земеделци. Държавата отстъпвала тези си права
обикновено на заими, тимариоти и държатели на хасове срещу задължение­
то им да участвуват във войните или да изпълняват важни държавни по­
ръчения.
Мирмиран — виж бейлербей.
Миханеджи (механеджи) — кръчмар.
Молла — титла на духовници, на завършили духовни училища, на книжовници.
Виж мевляна.
Монополие — монополно право на спахиите в течение на определено време да
продават само своите произведения (главно вино), а останалите производи­
тели да не вършат никакви сделки. Спахията можел да се откаже от своя мо­
нопол, но срещу това събирал такса от другите продавачи на вино, която
също се наричала монополие.
Мубашир — пратеник, натоварен с някаква специална задача в провинцията:
да събере някакъв данък, да разследва някое престъпление и др. С такива
мисии се натоварвали капуджибашии, бостанджии и други придворни слу­
жители.
Муд (мюд) — мярка за зърнени храни, за вместимост, равна официално на 20
килета. В различните области на империята и тя имала различна вместимост.
Муезин (мюеззин) — низш духовен служител, който пет пъти дневно трябвало
от минарето да призовава вярващите на молитва.
Мукатаа — един или няколко данъчни обекта, събрани в една данъчна единица,
в един данъчен обект. Те се изкарвали на търг и се давали под аренда Ha*
откупуван за определен срок, а не пожизнено. Арендаторът се задължавал да
плаща ежегодно установената при търга «отсечена сума» (макту), срещу
което имал право сам или чрез свои представители да събира приходите от
арендуваните обекти. Това давало възможност на откуппвачите арендатор»
почти безконтролно да грабят данъкоплатците.
Мухарем — първият месец от арабската лунна година. Има 30 дни.
Мухафъз — букв. «защитник». Началник на крепост и на подчинения й админи­
стративен район.
Мустахфъз — войник от крепостна стража. През XV—XVII в. мустахфъзите се'
издържали от малки тимари, срещу което били задължени да участвуват в*
поддържането и отбраната на крепостите, към които били придадени.
Мюлк — имот в пълна собственост на стопанина си. Такива били къщите, гради­
ните, лозята, а нивите и ливадите били считани за мирийска земя, върховна­
та собственост върху които принадлежала на държавата. Султанът можел*
да дари и земя в пълна собственост (мюлк) на видни сановници. От такива-
обширни мюлкове се създали вакъфските земи.
Мюлтезим — арендатор, откупувач на данъци и други приходоизточници.
Мухзир — призовкар, лице, което било длъжно да призовава и довежда в съда*
ответниците.
Мухтар — старейшина, кмет на дадено село или градска махала.
Мюджерред — данък на работещите в земеделското стопанство, но още неженени*
и неотделили се от бащата синове. Плащал се в размер по 8 акчета на глава.
Мюдюр — управител на нахия след Танзимата; директор.
Мюселем (муселем) — освободени от данъци: 1. земеделски стопани, християни и*
мюсюлмани, които били освободени от десятък и други данъци срещу задъл­
жението да участвуват периодично във войните като конници; 2. градски жи­
тели, също освободени от данъци срещу задължения да участвуват в отбра­
ната и поддържането на градските крепости или да изготвят оръжие за гар­
низона; 3. титла на началника на сто бойци пехотинци от отрядите «яя»
(пехота).
Мютевелия — лице, определено да надзирава, да управлява и да събира доходи­
те от даден вакъф, както и да разходва събраните доходи съгласно оставе­
ните разпореждания от основателя на вакъфа.

399
ЗДютесариф — управител на санджак след административната реформа в Осман­
ската империя от 1864 г.
Мютеселим — помощник на санджакбея на даден санджак, управляващ главния
град на санджака, докато санджакбеят отсъствува от него. Управител на
голям град, средище на обширната околност, подчинен пряко на Портата.
Назър — букв. «надзорник». Така се наричали управителите на обширни султан­
ски или държавни земи или други приходоизточници, които често пъти об­
хващали цели окръзи. През 30-те години на XIX в. така се наричали за из­
вестно време министрите.
Нахия — административна единица, съставена от 10—20 или повече села, под­
чинена на казата и управлявана от мюдюр.
Низам — ред, порядък, устройство. От 1843 г. с това име се наричали редовните
срочнослужещи войници.
Нузул — отсядане. С това име се наричала тегобата, задължението на населе­
нието да осигурява квартири и подслон па преминаващите войски и държав­
ни чиновници. Такава тегоба съществувала и в средновековна България и
във Византия. През османско време тя се превърнала и в паричен данък,
събиран ежегодно от населението под името «бедел-и нузул», т. е. равностой­
ност на отсядането.
Оджак — букв. «огнище». Стози термин се обозначавали: 1. еничарските казарми
в столицата и еничарският корпус, които се оприличавали на запалено огни­
ще. Върху него врял султанският казан,от който се хранели всички еничари.
Така думата оджак станала символ на еничарския корпус; 2. Група от 20 или
25 души при горюците, евляд-и фатиханите и войнуганите, които били за­
дължени общо да изпращат на война по един или до пет бойци.
Ода-баши — старейшина, началник на живеещите в една стая (ода) еничари.
Онбашия — командир на десет войници или полицаи, десятник, отделъонен
командир.
Ондалък — десятък, една десета част от произведените храни или наличните
овце и кози.
Отлак — тревнина, такса за паша на добитък.
Отлук ашари — десятък от окосената за сено трева от ливадите.
Пара — монетна единица в османската държава, равняваща се на три акчета
или на 1/40 част от гроша.
Паша — титла на висшите сановници в Османската империя, на везирите, а
. през XIX и XX в. — генерал.
ТТенджик — петинка, една пета част от придобитата военна плячка, която съг­
ласно нормите на исляма се присвоявала от държавата. Съгласно този
принцип една пета част от залозените пленници се предавали на държавата;
от тях било положено началото на еничарския корпус.
Ниастър — грош, европейско название за грош.

Рамазан — деветият месец от арабската лунна година. Има 30 дни. Този месец
е определен за пост у мюсюлманите, поради което и самият пост се нарича
«рамазан». От изгрев до залез слънце през този месец е забранено мюсюл­
маните да се хранят, да пият течности или да пушат.
Рая — зависимото и обложено с данъци население в Османската империя. До
XVII в. с това название се наричат и мюсюлмани, и християни, а след това
само християните.
Ребиюлахър — четвъртият месец на арабската лунна година. Има 29 дни.
Ребиюлевел — третият месец на арабската лунна година. Има 30 дни.
Реджеб — седмият месец на арабската лунна година. Има 30 дни.
Рейс — председател; президент; капитан на кораб; началник на канцелария
във Великото везирство; министър на външните работи (реис-ефенди) в
Османската империя до реформите на Махмуд II.
Реем (ресим) — налог, данък.
Р д— т-шар ^— десятия—нт1ькът десятък, плащан в пари, вместо в натура.
Ресм-и агъл — данък върху кошарите За овце.
Ресм-и биве — данък от вдовишките домакинства.
Ресм-и риайет — райетски данъци. С това име се наричали паричните данъци,
плащани на феодала от живеещите в неговия лен селяни.
Ресм-и чифт — личен данък, плащан от селяните мюсюлмани на съответния
спахия. Възлизал на 22 акчета на домакинство.
Риджал — държавник, висш сановник.
Ръкав (ляв и десен) на империята — военноадминистративни поделения на
балканските владения на империята. Както армията се деляла на ляво и
дясно крило и център, така и санджаците и казите в Румелия (на Балка­
ните) се делели на ляв и десен ръкав. Към левия ръкав спадали санджа­
ците Виза, Лозенград, Силистра и Никопол, а към десния — земите в Бе-
ломорието, Македония, Гърция и Албания. Санджаците Одрин и Паша
санджак съставлявали центърът.
Санджак — букв. «знаме». Административна единица, включваща няколко
кази, а няколко санджака съставлявали един еялет. Намиращите се в нея
спахии били задължени да се явяват под знамето на управителя й, поради
което и самата административна единица била наречена санджак или ли-
ва, което също означава «знаме».
Санджак-бей — управител на санджак през XIV—XVII в.
Саларие — натурален данък от произведените селскостопански продукти —
пшеница, ечемик, просо, лен, коноп, грозде и др., в размер на 3% от до­
бива. Събирал се заедно с десятъка в полза на спахията, от когото зави­
сел даденият селянин.
Салеват — мн. ч. от салят — молитва.
Саркула — еничарска дреха.
Сарък — тясна и дълга ивица платно, която се навивала около главата, чалма.
Сафар — вторият месец на арабската лунна година. Има 29 дни.
Сердар — командуващ, главнокомандуващ. С тази титла първоначално се на­
ричал командуващият действуващата армия. По-късно с нея започват да
се наричат и началниците на провинциалните еничарски части, на еничар-
ските поделения в даден град.
Серден-гечти — букв. «отказал се от главата си», «прежалил главата си».
Това били нередовни войски, набирани измежду лицата, числящи се към
еничарския корпус. Освен еничарите на действителна служба в провин­
циите имало и лица, които се числели към еничарския корпус, но не по­
лучавали заплата, а само ползували еничарските привилегии в своята дей­
ност. В мирно време имало определени «аги на серден-гечтиите», които в
случай на война поемали командуването на набраните срещу заплащане
доброволци.
Сеймени (секбани) — едно от поделенията на еничарския корпус, включващо
ортите от № 63 до 95. Те квартирували в столицата. Техният началник
бил четвърти по ранг офицер в еничарския корпус и бил отговорен за под­
държане на реда в столицата. По аналогия с тях били наречени и онези части
от волнонаети лица или еничари из провинциите, които трябвало да охра­
няват реда и спокойствието в казите, да осигуряват безопасността по пъ­
тищата и пр.
Солак — букв. «левак». Така се наричали общо онези части от султанската
конна гвардия, които се строявали на левия й фланг.
Спахия — конник, конен войник. Спахии се наричали конниците, които вла­
деели тимари или зиамети и срещу това трябвало да се явяват на война при
първото повикване от султана. Освен тях имало и няколко ескадрона спа­
хии в постоянната конна гвардия на султана, които получавали заплати
като еничарите и се наричали «юлюфелю спахилер», т. е. спахии на запла­
та. Спахиите тимариоти имали право да събират определени данъци от
селяните в своите тимари, контролирали наследяването и покупко-про­
дажбите на земя, следели земята да се обработва редовно и да носи при­
ходи, т. е. били съставна част на османската феодална класа.
Субашия — букв. «военачалник». В спахийската конна войска субашиите

401 26 По следите на насилието, част I

 били мирновременни и военяовремеиий началници на спахиите от дадена
нахия или каза и били помощници на алай-беевете. Впоследствие с тази
титла се наричали управителите на леновете или именията на крупните
феодали, а също и началниците на полицейските сили в дадена каза.
Сурсат (сюрсат) — букв. «носи и продавай». Отначало така се наричала обя­
вата, че държавата вече е набавила нужното й количество храни и че сто­
паните вече могат свободно да пренасят и продават оставащите им храни.
По-късно така било наречено количеството зърно, което населението тряб­
вало да предаде на държавата, за да може след топа свободно да търгува с
излишъците си. През XVII и XVIII в. сурсатът се превърнал в разновид­
ност на задължителните държавни закупки.
Суруджия (сюрюджия) — от «сюрюмек» — влача, карам, мъкна. 1. Лице, на­
товарено да събира и отвежда войници за фронта, да следи те да не се раз­
бягат, т. е. конвой. 2. Пастир, натоварен да прекарва стада от едно място
на друго.
Таин — количество храни и дрехи, които има право да получи в натура всеки
военен в османската държава освен паричната заплата; порцион, порцион­
ни пари.
Такрир — донесение, доклад до по-горестояща служба или началник.
Танзимат — общо название на реформите, прокламирани с ферман от султан
Абдулмеджид през 1839 г. Счита се, че той продължава до 1856 г., когато
с нов ферман били обявени нови реформи. •
Тапия — документ за правото да се владее дадена земя. До ликвидирането
на ленно-спахийската система такива документи се издавали от спахиите
или откупвачите на спахийските ленове, а след това от специални държав­
ни чиновници. Срещу издаването на такъв документ се плащала определе­
на такса.
Тахвил — прехвърляне на пари, превод, внасяне на пари в хазната от откуп­
вачите на държавни данъци.
Темесюк — запис, полица.
Тезкере (тескере) — записка, бележка, пропуск, открит лист за свободно
пътуване.
Текялиф-и шака — букв. «тежки налози». Свободно название на група нату­
рални повинности към феодалната държава — за поддържане на пътища,
обслужване на войски, пренасяне на товари и пр.
Текялиф-и ьорфие (текялиф-и урфие) — букв. «обичайни налози». Название
за налаганите от властите ангарии и повинности по поддържане на пътища
и пътни станции, пренасяне на храни и други товари за войската, строеж
на мостове и пр. Виж текялиф-и шака.
Тешрифие ресуми — букв. налог за посещение. Пари, събирани от разни уп­
равители и насилници при посещение из селата, уж като подаръци от жи­
телите заради оказаната им чест да им гостуват такива видни лица.
Тимар — ленно владение с доход до 19 999 акчета. Владетелите на тимари —
спахиите, имали право да събират от числящите се към тимара им селяни
десятък и ред други данъци. В замяна на това трябвало да се грижат за ко­
ня си, въоръжението си и да се явяват на война.
Тимариот — владелец на тимар.
Товар — от тур. «юк». Термин, употребяван при броене на пари вместо сто
хиляди. Напр. вместо 320 хиляди акчета в счетоводството се записвали
«три товара и двадесет хиляди акчета».
Турнаджи — еничарин от дружината, наричана «турна» (жерав); лице, задъл­
жено да лови и отглежда соколи за лов.
Турнаджибаши — началник на турнаджиите.
Тюлбен (дюлбенд) — забрадка.
Уврат — мярка за повърхнина, равна на около 920 м*.
Улеми — учени. С това име се наричало съсловието на учените духовници,
тълкуватели на религиозното право и пр. Това съсловие заемало привиле­
гировано положение в империята. Принадлежащите към него лица не мо-

402
 ж е л и д а б ъ д ат н а к а з в а н и съ с см ърт. У п р а ж н я в а л о си л н о в л и я н и е в ъ р х у
идейния живот на османското общество, било крепител на консерватизма и
реакцията, раздухвало ненавист към всички немюсюлмани, било опора
на мюсюлманския фанатизъм.
Фередже — горна женска дреха при мюсюлманите, закриваща цялото тяло,
изготвяна обикновено от черно платно.
Ферман — султанска заповед, декрет.
Хаким — управител; съдия.
Хамбар — специално построен склад за зърнени храни независимо от раз­
мера му.
Хане — I) къща; 2) единица за облагане с данъци, в която през различно
време и при различни данъци се включвали едно или повече домакинства.
Известни са напр. авариз-ханета, т. е. група домакинства, обединени за
съвместно плащане на данъка авариз на принципа на взаимното поръчи­
телство; джизие-хане — за плащане на данъка джизие, и пр.
Хапсана (хапсъсхане) — затвор, арест, тъмница.
Харадж — поземлен данък, който според мюсюлманското право били длъжни
да плащат пемюсюлманските поданици от покорените земи. У нас този
данък бил плащан под други имена — десятък, ресм-и риайет, испендже и др.
Харамия — хайдутин, размирник, разбойник.
Харзуал (арзухал) — прошение, молба, изложение.
Хасарджи — рогозинар; лице, което прави или продава рогозки.
Хасекии — букв. «лични». Така се наричали две орти от еничарския корпус,
които били лична охрана на султана, пазели дворците и особата му. Като
лично доверени на султана хора хасекиите, подобно на бостанджинте, из­
пълнявали важни административно-политически и полицейски поръче­
ния в империята. На тях се възлагали особени мисии, привеждане в из­
пълнение на смъртни присъди и др. подобни.
Хафъз — лице, което знае наизуст целия коран.
Хиджра — бягство, преселване. С този термин се означава бягството на Мо­
хамед от Мека и Медина, което според мюсюлманската космогония стана­
ло на 16 юни 622 г. Този ден се счита за начало на арабо-мюсюлманското
летоброене.
Хюджет — кадийски протокол, съдържащ изложението на фактическите об­
стоятелства и решението на кадията по дадено дело, покупка, продажба
и др. конкретни случаи от практиката.
Хизметкяри — слуги, прислужници.
Чауш — подофицерски чин в армията или чиновник за всякакви поръчки при
султанския двор.
Чаушбаши — началник на чаушите при султанския двор.
Чифт — двойка, чифт впрегатен добитък; бащина, количество земя, което
трябвало да притежава едно селско домакинство, за да може да бъде обла­
гано с пълния размер на поземления паричен данък. Според качеството на
земята това количество варирало: при добра земя — 70 дюнюма, при сред­
ни — 100—120 дюнюма, и при лоши, неплодородни земи — до 150 дюнюма.
Черибашия — букв. старейшина на войската. Титла на началниците на вой-
нуганите. Титла и на един от помощниците на алай-беевете в спахийската
войска, нещо като взводен командир в спахийската конница. Титла на
старсйшините на циганските катуни.
Чифлик — от думата чифт, двойка работен добитък: 1) Чифликът означавал
отначало количеството работна орна земя, която стопанинът може да об­
работва със своя добитък и срещу която трябвало да плаща данък. Коли­
чеството земя в един чифлик варирало от 60—70 до 130—150 дюнюма в
зависимост от качеството на земята; 2) От края на XVI в. с тази дума за­
почват да се наричат и големите стокови стопанства, които различни лица
успявали да си създадат.

403
Чифт бозай — данък за изоставен, необработен имот. През XVI в. бнл 60
акчета, а през XVIII в. стигнал до 300 акчета.
Чочоман — терминът не е напълно изяснен. Най-вероятно с него са били обо­
значавани номадствуващите каракачански пастири или отседнали в някои
села такива.
Шабан — осмият месец, от арабската лунна година. Има 2 9 дни.
Шакирд — ученик, учащ се.
Шахинджия — соколар. Лице, което отглеждало и дресирало ловни соколи.
Шевал — деветият месец на арабската лунна година. Има 30 дни.
Шейх — старейшина на религиозна общност, на някой от мюсюлманските ре­
лигиозни ордени; старейшина на род или племе в арабските провинции на
Османската империя; титла, давана на учени мюсюлмани, преподаватели
във висшите мюсюлмански училища, на богослови-правоведи.
Шериат — сбор от догмите на мюсюлманското религиозно право, разработени
през средновековието въз основа на Корана и на преданията за постъпките
и решенията на основателя на мохамеданската религия Мохамед. През
XII—XIII в. в исляма се налага становището, че поколенията вече не са
' годни да тълкуват и да внасят промени в установилите се догми, и шериа-
тът се превръща в закостеняла, ретроградна система, несъобразяваща се
с измененията в живота.
Шура-и девлет — държавен съвет. С това име се нарича жалката пародия на
сенат, който бил въведен през XIX в. в Османската империя, за да прик­
рие до известна степен абсолютизма и деспотизма на властта.
Юваджия — лице, което прибирало намерения безстопанствен добитък (юва),
събирало такси от стопаните им (ако те не го потърсят) или прибирало част
от стойността им, ако стопаните не се открият и добитъкът бъде продаден.
Юзбашия — началник на сто души войници или полицаи. След създаването
на редовна армия през XIX в. — ротен командир.
Юшур — десятък. Феодален данък, равен на една десета част от земеделското
производство.
Юшурджия — лице, което събира десятъка. През XIX в., след отмяната на
ленно-спахийската система, събирането на десятъка се давало чрез търго­
ве на предприемачи (мюлтезими), които вършели големи злоупотреби.
Яйлак — лятно пасище или летен военен лагер.
Ябанджия — пришелец; лице, което живее в дадено населено място временно,
но не е от чужда държава.
Ягджия — от «яг> — масло. Лице, натоварено да доставя мазнини за армията
или за двореца. Търговец с мазнини.
Яя — пехотна войскова формация в Османската империя, създадена при сул­
тан Орхан (1329—1359) и ликвидирана при Мурад III (1574— 1595). З а­
писаните в тази войска лица били освобождавани от десятък и други данъ­
ци, в замяна на което били длъжни да участвуват във войните.
Яябаши — началник на войската яя.
Яябей — командир на отряд от хиляда пехотинци яя.
Изготвил: Страшимир Димитров

404
 СПИСЪК НА ПО-ЧЕСТО ИЗПОЛЗУВАНАТА
ЛИТЕРАТУРА

Арменски пътеписи — Арменски пътеписи за Балканите (XVII—XIX в.).

Съст., превод и коментар А. Орманджиян, С., 1984.
Герлах, Cm. Дневник — Стефан Герлах, Дневник на едно пътуване до Ос­
манската порта в Цариград. Подбор, превод, увод и коментар М. Киселин-
чева, С., 1976.
Дерншвам, X. Дневникът — Дневникът на Ханс Дерншвам за пътуването
до Цариград през 1553—1555 г., С., 1970.
Дорев, П. Документи — Документи из турските държавни архиви, ч. I (1564—
1872); ч. II (1863—1909). Подбрал и превел П. Дорев, С., 1940 и 1942.
Евлия Челеби, Пътепис — Евлия Челеби, Пътепис. Превод от османотурски,
съст. и ред. на Стр. Димитров, С., 1972.
Извори за българското право — Извори за историята на българското право,
т. I—II, С., 1961 и 1971.
Kanitz, F. Donau-Bulgarien — F. Kanitz, Donau-Bulgarien und der Balkan,
Bd. I—III, Leipzig, 1882.
Маджарски ръкописи — П. Миятев, Маджарски ръкописи за Балканите
XVI—XIX в., С., 1976.
Макензи, М. Д. и А. П. Ърби, Пътувания — Д. М. Макензи и А. П. Ърби,
Пътувания из славянските провинции на Европейска Турция. Прев. В.
Димитрова, С., 1983.
Мехмед Нешри, Огледало — Мехмед Нешри, Огледало на света. История на
османския двор. Съст. и прев. М. Калицин, С., 1984.
Немски пътеписи — Немски и австрийски пътеписи за Балканите (XV—XVI в.).
Увод, подбор и коментар М. Йонов, т. I, С., 1979.
Немски пътеписи, II — Немски и австрийски пътеписи за Балканите (XVII—
XVIII в.). Увод, подбор и коментар М. Йонов С., 1986.
Писахме да се знае — Писахме да се знае. Приписки и летописи. Съст., ко­
ментар и бележки В. Начев и Н. Ферманджиев, С., 1984.
Румелийски делници — Румелийски делници и празници от XVIII в., С.,
1978.
Тодоров, Н. Положението — Н. Тодоров, Положението на българския народ
под турско робство. Документи и материали, С., 1953.
Френски пътеписи, I — Френски пътеписи за Балканите (XV—XVI в.). Съст.
и ред. Б. Цветкова, С., 1975.
Френски пътеписи, II — Френски пътеписи за Балканите (XIX в.). Съст. и
ред. Б. Цветкова, С., 1981.
Цветкова, Б. Хайдутството — Б. Цветкова, Хайдутството в българските зе­
ми през XV—XVIII в. С., 1971.
Цонев, Б. Опис — Б. Цонев, Опис на славянските ръкописи в Народната
библиотека, С., 1910.
Цонев, Б. Опис, II — Б. Цонев, Опис на ръкописите и старопечатните книги
на Народната библиотека в София, т. II, С., 1923,

405
 СПИСЪК НА СЪКРАЩ ЕНИЯТА

АВПР v — Архив внешней политики России

АИИ БАН — Архив на Института за история при Българската академия на
науките
ВИСб — Военноисторически сборник
ГСУ, ИФФ — Годишник на Софийския университет, Историко-филологичес-
ки факултет
ИБИД — Известия на Българското историческо дружество
ИДА — Известия на държавните архиви
ИИД — Известия наИсторическото дружество
М. — Москва
НБКМ — Народна библиотека с Кирил и Методий»
С. — София
САН — Српска академика науке
СбНУК — Сборник за народни умотворения и книгопис
СКА — Српска кралевска академика
ЦДИА — Централен държавен исторически архив
 ГЕОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ
С ъ к р а щ е н и я : гр. — град, кв.
— квартал, кр. — крепост, обл. —.
област, о-в — остров, пл.—планина,
п-в — полуостров, р, — река,
с. — село
Абисиния, вж, Етиопия,
Аврет Хисар, дн. с. Женско (Гине-
кастрон), в Гърция — 273
Австрия — 377
Агатопол, вж. Ахтопол.
Агрия, вж. Егер.
Ада кале, каза — 257
Адрианопол, вж. Одрин.
Азия (Мала Азия) — 12, 20, 66, 114
187, 193, 207, 210, 222, 226, 22в’
232, 281, 291, 311, 313, 320, 382
Айвалък, санджак — 170
Айтос, гр. — 270
Акерман, дн. гр. Белгород Днестров-
ский, в СССР — 373, 374
Аладагли, дн. с. Венец, Бургаски
окръг — 77
Аладжа Хисар, дн. гр. Крушевац,
в Югославия — 131
Албания — 12, 20, 173, 176, 208,
222, 232, 249, 273
Александрия, гр. в Египет — 309, 311
Алжир — 300, 306, 311, 317, 341
Алтен Зол (Алтзол), дн. с. Зволен,
в Чехословакия — 306, 312
Амалика, с. в Оряховска каза, не­
уточнено — 102
Амасия, гр. в Персия — 50, 283,
288, 291
Америка — 184, 379
Анадола, Анатолия (Мала Азия) —
12, 20, 90, 129, 130, 211, 217,
228, 256, 272, 318, 319, 350
Анверс, гр. — 281
Андот, с. в Унгария — 306
Анхиало, вж. Поморие.
Арабия — 299
Арагония, обл. в Испания — 307, 308
Арапица, р. в Южна Македония —
254
Аргирокастро, гр. в Гърция — 241
Арнавуд, дн. с. Иречеково, Ямболски
окръг — 36
Арчар, гр. — 84
Аспарухово, с. във Варненски ок­
ръг — 106
407
Аугсбург, гр. в Австрия 313, 314.
317
Африка — 300, 382
Ахтопол (Агатопол), гр. — 35,' 78, 271
Ахъ Челеби (Смолянско), каза — 182
Аяшлония, кр. на Галиполския п-в—
273
Бабадаг, гр. в Румъния — 71
Бабаески, гр. в Турция — 293, 368
Баболх, дн. Бабоча в Унгария — 304
Бавария, обл. в Германия — 224
Багдат, гр. в Ирак — 169, 246, 378
Байрам дере, дн. с. Веселиново, Шу­
менски окръг — 77
Бакенен, с. в Австрия — 307
Балат, гр. в Мала Азия — 100
Балкан, вж. Стара планина.
Балкански полуостров — 55, 127,
143, 184, 185
Балсеран, дн. гр. Балъкесир, в Тур­
ция — 314
Балчик, гр. — 34 , 71, 105, 210 , 360,
378, 388, 389
Банат, обл. в Румъния — 372
Баркан, с. в Унгария — 348
Бата, с. в Унгария — 282
Бейалан, дн. с. Смирненски, Р аз­
градски окръг — 360
Белград, гр. в Югославия — 50,
102, 169, 179, 202, 251, 257,
272, 309, 322, 357, 360—363
Беломорие — 10, 14, 18, 23
Бендери, гр. в СССР — 256, 257, 373
Бер, гр. в Гърция — 40, 104, 141,
142, 144, 145, 148, 149, 253, 254
Бер, каза — 42, 253
Берат, каза — 241
Бергщад, с. в Австрия — 292
Берковица, гр. — 78, 87 .
Берковица, каза — 65, 102,
Бештепе, дн. с. Пет могили, Сливен­
ски окръг — 125
Бига, вж. Карабига.
Биглище, гр. — 99, 241 ,
Битоля, гр. в Югославия — 58, 90,
 95, 9 9 , 1 0 1 , 179, 1 9 6 , 2 0 7 , 2 7 4 , В ариа, гр. — 34, 71, 119, 172, 184—
334, 33 6 , 340, 341 187, 199, 251, 389
Б и т о л я , к а з а — 46, 162, 241 Варна, каза — 41
Богданица, дн. с. Б о г д а н ц и в Г ев- Вашлаки, дн. Василики чифлик, Ка-
г е л и й с к о — 183 валска околия — 346
Бозлук, с а н д ж а к — 169 Великан, с. в Унгария — 312
Бонила, с. ю ж н о от Я н и н а — 206 Велискюфче, с. в каза Пирот, не­
Борсол, с. в Ч е х о с л о в а к и я — 31 2 , 313 уточнено — 142
Босна — 58, 176, 222, 226, 236, 241, Венеция, гр. в Италия — 196, 289,
2 5 7 , 273, 276, 280, 300, 305, 292, 301, 317
3 0 9 ,,3 1 0 , 312, 3 1 4 — 316, 377 Венчан, с. във Варненски окръг —
Босотина, д н . с. Б о с т и н а , С м о л ян с к и 197
окръг — 181 Веспрем (Веспрейм), гр. в Унгария —
Босфора, п р о л и в — 305 294, 303
Бояджии, с , в Я м б ол ск и окръг — Ветово, с. в Русенски окръг — 360
125 Ветрен,с.в Пазарджишки окръг—292
Браила, гр. в Румъния — 71, 257, Вивар, с. в Унгария — 306
373, 374 Виглеш (Вигляш), с. в Чехослова­
Браници, в е р . с. Б р а н к о в ц и , В и д и н ­ кия — 312
с к и о к р ъ г •— 200 Видин, гр. — 32, 34, 43, 64, 80, 84,
Брезник, г р . — 87 97, 102, 107, 122—124, 159, 161,
Брезник, о к о л и я , каза — 45, 65, 84 204, 205, 257, 269, 343, 357,
Бремен, г р . в Г е р м а н и я — 302 358, 371—373, 377
Брод, в ж . М ак ед о н ск и Б р о д . Видин, околия, каза — 63, 64, 85, 102
Бруса (Бурса), г р . в Т у р ц и я — 12, Видин, вилает, санджак — 32
21, 127, 133, 222, 223, 272, 275, Виена, гр. в Австрия — 281, 283,
289, 326
300, 302, 322, 323, 360 .
Брястовец, с. в П л е в е н с к и окръг, Виза, нахия, околия — 78
н еу то ч н ен о — 114
Виза, гр. — 103
Буда, д н . Б у д а п е щ а , г р . в У н г а р и я — ®ласатица, с. във Врачански окръг—
221, 22 6 , 246, 286, 287, 291 —
293, 30 4 , 310, 318, 322, 349
202
Будахел, с. в У н г а р и я — 306 Влашко (Влахия) — 34, 75, 101,
Будни, в ж . Б у д а . 113, 127, 149, 161, 175, 214,
Букурещ, гр. — 360 222, 236, 272, 373—376
Бунархисарска околия — 78 Воден, гр. в Гърция — 147—149,
Бургас, г р . — 76, 378, 390 183
Бургщал, с. в Австрия — 305 Вормс, гр. в Германия — 372
Бутково, гр. в Гърция — 346 Враца, гр. — 210, 269, 330, 388
България — 9, 10, 17, 18, 58, 72, 74 Враца, каза — 12, 20, 68, 102, 202
7 5, 102, 118, 121, 125, 140, 176, Вълчитрън (Вучитрън), санджак —
188, 189, 193, 194, 210, 214, 241
22 6 , 2 3 5 , 236, 25 1 , 262, 276; Вюртемберг, херцогство — 137
Северна България — 9, 10, 17,
18, 129; Североизточна Бъл­ Габрово, гр. — 105, 125
гария — 10, 18; Югоизточна Галата, кв. в Цариград — 128, 135,
България — 10, 18, 166; Южна 138, 222, 223, 231, 259, 284,
България — 211 287, 289, 300, 301, 311, 349
Бяла, г р . — 89 Галац, гр. в Румъния — 258
Бяло море — 343, 374 Галиполи, гр. в Турция — 194, 212,
Бюкюрджали, дн. с. Нейчово, Б ур­ 213, 308, 309, 313
гаски окръг — 77 Галиполски проток — 216
Гелиболу, вж. Галиполи.
Вавилон, г р .в И р а к — 214 Георгелсдорф, с. в Австрия — 306
Вайскирхен, с. в Б а н а т — 372 Германия—184,308, 309, 318, 322, 372
Вакарел, с. в С о ф и й ски о к р ъ г — 322 Геркелик, с. в каза Сливен, неуточ­
Валона, с а н д ж а к — 241 нено — 201
Варадин, гр. в Ю го с л а в и я — 289 Гете, кр. в Унгария — 304
Варвария, обл. — 259, 380 Гирчевци, с. в Кюстендилски окръг—
Вардар, в ж . Е н и д ж е В а р д а р . 202

408
Главан, с. в Силистренски окръг —
349
Голям Манастир, с. в Ямболски
окръг — 84
Гомора, дн. р. Комаром в Унгария —
312, 313
Гомора, дн. гр. Комаром в Унгария—
312
Гонда, с. в Чехословакия — 306
Горна Мизия, обл. — 57, 236
Горубляне, дн. кв. на София — 238
Гран, вж. Естергом.
Грац, гр. в Австрия — 291, 302
Гращица, с. в каза Кюстендил — 202
Грузия — 259, 299
Губислав, с. в Софийски окръг — 63
Гърция — 214, 222, 226, 233, 313
Гьозлю.вж. Обзор.
Гюмюрджина, дн. гр. Комотини, в
Гърция — 100, 346, 347
Гюргево, гр. в Румъния — 257, 373
Гяурбейкьой, дн. с. Огнен, Бурга­
ски окръг — 77
Далмация, обл. в Югославия — 276,
316
Дамаск, гр. в Сирия — 169
Данишмендлу, с. в каза Сливен,
неуточнено — 201
Дарданели, проток — 179
Дебър, гр. в Югославия — 58, 99, 195
Делвине, санджак — 241
Делиорман, вж. Лудогорие.
Деркос, нахия — 78
Джерба, о-в в Тунис — 319
Диарбекир, гр. в Мала Азия — 170
Диване Муса, с. в каза Сливен, не­
уточнено — 201
Дивин, гр. в Чехословакия — 312
Димотика, гр. в Гърция — 67
Дирнау, селище в Германия — 136
Добра, р. в Унгария — 306
Добрал, дн. с. Прилеп, Бургаски
окръг — 77
Добруджа, обл. — 123, 197
Добруджанско поле — 81
Дойран, гр. в Гърция — 47, 346
Докузюк, дн. с. Деветинци, Бур­
гаски окръг —■ 77
Долна Мизия, обл. — 236
Долно Лъжене, дн. с. Малчика,
Плевенски окръг — 113
Доляни, панаир в Струмишко — 345
Драгел, дк. с. Дрегей паланк, в
Унгария — 306
Драгил, с. в каза Сливен, неуточне­
но — 201
Драгош, с. в Битолско — 244
409
Драгоман, гр. — 349
Драма, гр. в Гърция — 346
Дрегели, кр. в Унгария — 283
Дукагин, санджак — 241
Дуково, с. в Кюстендилски окръг —
113
Думалевче, с. в каза Тузла, Босна —
280
Дунав, р. — 50, 101, 118, 121, 122,
206, 268, 270, 272, 366
Дунави, с. в България, неуточнено —
195, 196
Дупница, вж. Ст. Димитров.
Европа — 12, 20, 114, 131, 184, 278
Егер, гр. в Унгария — 300, 304,
309
Египет — 100, 387
Егригубия, с. в Македония, неуточ­
нено — 348
Едирне, вж. Одрин.
Екведука, с. в Унгария — 304
Елбасан, гр. в Албания —■ 199, 200,
241
Елена, гр. — 105
Енос, гр. в Турция — 103
Ерзерум, гр. в Турция — 169, 187,
246, 320
Ерлау, вж. Егер.
Еския, вж. Търговище.
Естергом, гр. в Унгария — 226,
231, 303, 312, 348
Етиопия — 297,314
Етрополе, гр. — 105 .
Ехинген, гр. в Германия — 316
Европейска Турция, вж. Турция.
Железна, с. в Михайловградски ок­
ръг — 202, 203
Женско, дн. Гинекокастров, в Гър­
ция — 346
Загора, обл. — 194
Загора, вж.,.Стара Загора.
Зара, дн. гр'г'3адар, в Югославия —
316
Зворник, санджак — 241
Зекхехит (?), кр., неуточнена — 250
Знеполе, каза, околия —■45, 88, 117
Изворник, гр. в Югославия — 257,
280
Имотско, каза — 241
Инеада, пристанище в Турция — 78
Инджигиз, гр. в Турпия — 194
Инсбрук, гр. в Австрия — 308
Ипек, гр. в Югославия — 204
Ипс, с. в Австрия — 367
Ипсала, гр. в Турция — 335
27 Па следите на па нлието, чает I
 Иса вей, дя. с. Пчела, Ямболен!
окръг — 36
Исакча, гр. в Румъния — 71, 256,
269, 352, 374
Искалово (?), с. в Мелнишка каза,
неуточнено — 65
Ислнмие (Сливен), каза— 201
Исмаил, гр. в СССР — 373, 374
Испания — 12, 20, 308
Истамбул, вж. Цариград.
Италия — 299, 203, 308, 319
Ихтиман, гр. — 233
Ихтиман, каза — 83, 194
Кавакли, вж. ТополовграД-
Каварна, гр. — 38, 105, 210, 378
Кавказ, пл. — 389
Кадъкьой, дн. е. Малък Преславец,
Силистренски окръг — 247
Казанлък, гр. — 117, 118
Казанлък, нахия — 267
Казичене, кв. на София — 233
Кайсери, санджак — 169
Калабрия, обл. в Италия — 299
Калиакра, пристанище — 34
Кало, дн. гр. Калоча, в Унгария—
310, 313
Калоча, гр. в Унгария — 310
Калугерово, с. в Пазарджишки ок­
ръг — 118
Калугерово, с. в Софийски окръг —
46
Калугерово, с друго име Плужна,
между В. Търново и Севлиево,
изчезнало — 200
Камарок, вж. Лозарево.
Кандия, гр. на о-в Крит — 195,
196, 301, 309, 315, 349
Каниса, с. в Унгария — 139, 304, 305
Кападокия, обл. — 288
Карабига (Бига), кр. на Мраморно
море — 103, 272, 273
Караман, обл. в Мала Азия — 213,
274
Кара су, нахия — 273
Караферия, вж. Бер.
Карнобат, гр. — 67, 76, 77, 257,
271, 361, 372
Катцианер, с. в Унгария — 222
Кафа, дн. гр. Феодосия, в СССР —
103, 320
Каша (Кашау), дн. гр. Кошице,
в Чехословакия — 306
Каяджик, вж. Скалица.
Кесрич, дн. Виница, кв. на Варна —■
34
Кили, Килия, гр. в СССР — 373,
374 378
Кипър, о-в — 135, 170, 301—304, 315
Киннкди, с. в Турция — 368
410
Кнчево, гр. в Югославия — 99, 109
Кладово, гр. в Югославия — 32,
34, 43, 270
Клиса, гр. в Югославия — 313
Клисура, с. в Михайловградски ок­
ръг — 202, 203
Клокотница, с. в Хасковски окръг
292
Колапиум (Кулпа>, р. в Унгария —
306
Колуни, с. в Македония, неуточне­
но — 196
Комарево, с. в каза Провадия — 40*
Комарево, вж. Лозарево.
Комора, дн. гр. Комарно в Чехо­
словакия — 299
Конак, с. в Търговищки окръг — 108»
Константинопол, вж. Цариград.
Конюх, вж. Елбасан.
Копиловец, дн. с. Копиловци, Ми­
хайловградски окръг — 202',
• 203
Копривщица, гр. — 205
Коринт, гр. в Гърция — 257
Корона, дн. р. Кьорош в Унгария
312
Корсика, о-в — 311
Корфу, о-в — 301, 307, 309, 315
Корча (Горица), гр. в Албания —-
99, 241
Косова, дн. с. Кьосевци, Търговищ­
ки окръг — 197
Костантиче, вер. с. Костанденец,
Разградски окръг — 66
Костниц, с. в Австрия — 291
Костур, гр. в Югославия — 90, 99,
196, 197, 241
Котел, гр. — 80
Кочагово, с. в Свищовско, неуточ­
нено — 113
Крали или, Стара Северна Гърция —
274
Крайморска Тракия, вж. Т раки я,
Крайна, обл. в Югославия — 305,
311
Крайова, гр. в Румъния — 372
Кремиковци, дв. на София — 238'
Крим, п-в — 71, 73, 160, 272 '
Крит, о-в — 12, 20, 169, 195, 248
Кулско — 12, 20
■ Куманово, гр. в Югославия — 179
Куршова, с. в Верско — 141, 142
Кутловица, вж. Михайловград.
Къз-Дервенд, дн. Момин проход,
Софийски окръг — 206, 207
Кърджалийски край — 152
Кьосе Шабан, гр. в Гърция, неуточ­
нено — 346
Кюстенджа, гр. в Румъния — 71*
Кюстендил, гр. — 90, 111
Кюстендил, каза — 43, 202
Кюстендил, санджак — 241
Кючюккьой, дн. с. Костен, Бурга­
ски окръг — 77
Лабах, дн. гр. Любляна, в Югосла­
вия — 311
Лазаро, с., неуточнено — 196
Ландсхут, гр. в Германия — 286,
290
Лариса, гр. в Гърция — 343, 344,
348, 369
Лерин (Флорина), гр. в Гърция — 99
Лесковац, гр. в Югославия — 180,
208
Летница, гр. в Ловешки окръг — 89
Ливада, с. в Смедеревско — 282
Лион, гр. във Франция — 344
Линтоп, с. в каза Хрупище — 41
Ловеч, гр. — 118, 210, 269
Ловеч, вилает — 37
Ловешко — 14, 23
Лозарево, с. в Бургаски окръг —
63, 77
Лозенград, гр. в Турция — 164,
170, 171, 189, 190, 194
Лозенградска околия — 78
Лом, гр. — 205
Ломска околип — 12, 20, 85 . Мокренджик, с. в каза Сливен, не­
Лудогорие, обл. — 12, 20, 207, 385
Лъжец, с. в Битолско — 339
Любек, гр. — 368
Люботин, с. в Крушевацко — 329
Люлебургаз, гр. в Турция — 294,
369
Магнезия, гр. в Мала Азия — 302
Майнцка област — 372
Македония, обл. — 10, 14, 18, 23,
100, 124, 187, 348
Македония, вж. Източна Тракия.
Македонски Брод, гр. в Югосла­
вия — 109
Мала Азия, вж. Азия.
Малта, о-в — 301, 311
Малък Манастир, с. в Ямболски
окръг — 84
Мангалия, гр. в Румъния — 34,
378
Манастири, вж. Голям и Малък Ма­
настир.
Мансурли, с. в каза София, изчез­
нало — 326
Маринополци, вж. Павликени.
Марица, р. — 193, 275
Марк-Брандебург, гр. в Германия —•
368
Мароко — 232
Матцловгна, с. в Унгария —- 312
411
Мачин, гр. в Румъния — 71, 269
Медина, гр. в Саудитска Арабия —
44
Мека, гр. в Саудитска Арабия i—
44, 145
Меке, с. в Мала Азия, неуточнено —
229
Мелник, гр. — 195
Мелник, каза — 65
Менкюб, дн. Балаклава, в СССР —
103
Ментеше, санджак в Мала Азия —
100
Месемврия, вж. Несебър.
Метон, гр. в Гърция — 257
Мидия, нахия — 78
Мизия, обл. — 193, 194
Милопотами, с. на о-в Крит — 196
Мирково, с. в Софийски окръг —
329
Мирово, с. около Белград, неуточ­
нено — 362, 363
Мисолонги, с. в Гърция, неуточ­
нено — 207
Митилен (Митилин), о-в — 103,
170, 302
Митилинк, гр. в Гърция — 272
Михайловград, гр. — 202, 353
Михайловградска околия — 85
уточнено — 201 ‘
Молдова (Молдавия), вилает — 149,
222, 273, 373—376, 378
Мора (Морея), дн. Пелопонес, п-в «—
272, 374—376
Монастир, вж. Битоля.
Морава, р. — 281
Морикцихо, с. в Унгария — 307
Мостар, гр. в Югославия — 241
Мосул, санджак — 169
Мохач, гр. в Унгария — 292
Мраморно море — 273
Мулда (Мулдава), с. в Унгария —
133 |
Мурадкьой, с. в каза Сливен, не­
уточнено — 201
Мургаш, с. в Битолско — 38
Муса паша паланка, дн. Бяла па­
ланка, в Югославия — 354
Мустафа паша, вж. Свиленград.
Мъглиж, гр. — 243
Мюнхен, гр. в Германия — 302, 361
Неапол, гр. в Италия — 290, 309
Неврокоп, дн. гр. Г. Делчев — 107
Негропонт, с., неуточнено — 196
Негуш, дн. гр. Науса, в Гърция —•
253—255
Негуш, каза — 253
Несебър, гр. — 35, 199, 271, 391
Нижополе, с. в Битолско — 244
Никея, гр. в Мала Азия — 291
Никомидия, гр. в Мала Азия — 103
Никопол, гр. — 33, 47, 80, 257, 268,
282, 372
Никопол, вилает — 32, 47, 129, 130
Никопол, каза — 102 *•(
Нитра, гр. и р. в Чехословакия —■304
Ниш, гр. в Югославия — 65, 83, 106,
140, 180, 204, 205, 208, 209,
251, 257, 273, 299, 321, 368
Нишка област — 65, 180
Нова Загора, каза — 102
Нова Загора, нахия — 267
Нова паланка, гр. в Ю гославия— 372
Новиград, дн. Ноград в Унгария —
306, 312
Нови пазар, гр. в Югославия — 241
Ново бърдо, гр. в Югославия — 217
Нюрнберг, гр. в Германия — 289
Обзор, с. в Бургаски окръг — 34
Овар, дн. с. Мошонмадяровар в Ун­
гария — 222, 306
Одрин, гр. — 12, 21, 40, 42, 75 , 78,
105, 117, 126, 143, 170—■172,
187--190, 193, 199, 212, 222,
223, 235, 236, 251, 256, 262, 272,
275, 289, 291, 302, 311, 321,
361, 367, 368, 373, 378, 390
Одунец, с. в Плевенско, неуточнено—
202
Омур бег, с. в каза Сливен, неуточ­
нено — 201
Омуртаг, гр. — 80
Орманли, дн. с. Лесново, Софийски
окръг — 83
Орфано, гр. в Гърция — 69, 165, 346
Оршова, гр. в Румъния — 270
Оряхово, гр. — 67, 200, 268 , Прилеп, гр. в Югославия — 99,
Оряховска околия — 12, 20, 67
Освинце, с. в Нишко, неуточнено —
208
Осман пазар, вж. Омуртаг.
Осъм, р. — 113, 114
Охрид, гр. — 12, 20, 99, 104, 123,
199, 241
Очаков, гр. в СССР — 257
Очова, с. в Чехословакия — 312
Павликени (Павликен), гр. — 245
Пазарджик, гр. — 117, 126, 251,
327, 367
Пазарджик, вж. Толбухин.
Пазаркия, с. в Халкидика — 346
Паласт, с. в Австрия — 291
Палата, дн. Чанад Палота в Унга­
рия — 303, 309
Папа, с. в Австрия — 306, 319
Паралово, с. в Битолско — 162
412
Парачин, гр. в Югославия — 322
Паркан (Каткот). дн. гр. Паркани,
в Унгария — 312
Пасау, гр. в Бавария — 300
Патрас, гр. в Гърция — 292, 293
Пашино (Пашакьой), с. в Бурга­
ски окръг — 77
Пашакьой, дн. с. Маленово, Ямбол­
ски окръг — 349
Пера, кв. в Цариград — 52, 349
Персия — 50, 282, 283, 380
Пет кладенци, дн. Петокладенци, с.
в Плевенски окръг — 113
Петрич, каза — 69
Пеща, дн. Будапеща — 305
Пещера, гр. — 126
Пирот, гр. в Югославия — 87, 142,
156, 205, 208, 251, 294, 366, 384
Пирот, каза — 65, 93
Плевен, каза — 102, 173, 202
Плевля, каза — 241
Пловдив, гр. — 117, 126, 143, 180,
194, 228, 251, 273, 274, 292, 293,
326, 367, 391
Пловдив, околия — 39, 48, 82, 85
Подградец, с. в Албания — 249
Подунавие — 268
Подмол, с. в Битолско — 334
Поломие (Ломско), каза — 202, 353
Полша — 136, 250, 303, 304, 314,
320
Поморие (Анхиало), гр. — 35, 271
Поите пиколо, с. при Цариград —■
322
Понтус, обл. в Мала Азия — 320
Преспа, гр. в Югославия — 99
Призрен, гр. в Югославия — 181,
204
Призрен, санджак — 241
195, 241, 274, 339
Прищина, гр. в Югославия —• 179,
204, 241
Провадия, гр. — 40, 235, 270
Прокупле, гр. в Югославия — 208
Прусия — 360
Раб, гр. и р. Гьор, в Унгария — 306,
317, 318
Равда, с. в Бургаски окръг — 391
Рагуза, дн. гр. Дубровник, в Юго­
славия — 308
Радовиш (Радовичи), гр. в Югосла­
вия — 197
Радомир, каза — 65
Райково, кв. на гр. Смолян — 182
Разград, гр. — 44, 205, 252, 259,
269, S51
Расоват, дн. гр. Рахово, в Румъния—
374
Ребърково, с.във Врачански окръг —
202
Реван, селище в Средна Европа —
238
Ренинген, с. в Германия — 137
Рила, пл. — 112, 117
Рилски манастир — 111
Рим, гр. в Италия — 101, 110, 303
Родопи, пл. — 10, 14, 18, 23, 54,
74, 75, 126, 181
Родос, о-в — 170, 309, 314, 315
Родосто, гр. в Турция — 75, 369
Романия, вж. Тракия.
Ротенбург на Некар, с. в Австрия —
291
Руген, с. в Австрия — 291
Румелия (Румели), вилает — 28,
37, 42, 66, 67, 73, 75, 79, 80,
85, 89, 102, III, 128—130, 144,
156, 166, 230, 241, 253, 256,
273, 342, 350, 351, 374—376,
387
Рупча, с. в Северна България, не­
уточнено — 200
Русе, гр. —34, 48, 49, 70, 80, 93,96,98.
121, 122, 182, 185, 187, 247, 252,
256, 355—365,369, 371, 372, 377
Русе, каза — 66
Русия — 80, 160, 167, 214, 299, 374,
375, 380, 389
Русчук, вж. Русе.
Сава, р. — 274, 312
Садево, с. в каза Сливен, неуточне­
но — 201
Садива, дн. с. Садина, Търговищки
окръг — 174
Саксония, кралство — 276
Самоков, гр. — 83, 217, 241, 277
Самоковско — 43, 194
Санкт Гилген, с. в Чехословакия —
312
Сапе, с. в Дедеагачко — 347
Саръгьол, каза — 241
Саръ Синан, дн. с. Помен, Русенски
окръг — 363
Сатофча, с. в каза Търново, неуточ­
нено — 39
Света гора (Атон) — 104, 117
Свиленград, гр. — 282, 293
Свищов, гр. — 67, 96
Свищов, каза — 47
Северин, гр. Турну Северин, в Р у­
мъния — 200
Севлиево, гр. — 89
Седмоградско, вж. Трансилвания.
Секешфехервар, гр. в Унгария — 303
Сели, вер. дн. с. Долно шел, Вер­
ско — 149
Селяник (Солун), санджак — 28
413
Семендире, вж. Смедерево.
Семизче, дн. с. Клокотница, Хас­
ковски окръг — 45, 53
Сен Готард, проход — 349
Сендерео, замък в Чехословакия —.
312-313
Сер, каза — 164
Серай, дн. гр. Върбица, Шуменски
окръг — 54
Серска околия — 48, 164
Сивас, гр. в Турция — 350
Сигет, дн. гр. Сигетвар, в Унгария—
302—304, 308—310, 315
Сидерокапса, гр. в Гърция — 346
Силезия, обл. в Чехословакия —
250, 310
Силиврия, гр. в Турция — 139,
293, 320, 378 "
Силистра, гр. — 40, 80, 84, 89, 96,
105, 121, 123, 268, 374, 378
Силистра, санджак — 31
Сирия — 299
Сицилия, о-в — 290, 301
Скадър, санджак — 241
Скалица, с. в Ямболски окръг —
84
Склавония, дн. Словения — 214.
276
Скомина, дн. с. Скомля, Видински
окръг — 200
Скопие, гр. в Югославия — 12, 20,
104, 106, 196, 197, 199, 323
Скопие, санджак — 241
Скопие, зиамет — 33, 268
Скопие, каза — 43
Скорня, с., неуточнено — 197
Скравона, дн. с. Скравена, Софий­
ски окръг — 113
Скутари, дн. Юскюдар, кв. на Ца­
риград — 302, 311
Славоно, дн. с. Славяново, Търго­
вищки окръг — 113
Слатино Бърдо, с., неуточнено — 277
Сливен, гр. — 76, 80, 125, 378
Смедерево, гр. в Югославия ■ — 50,
103
Смирна, гр. в Турция — 386
Созопол, гр. — 35
Соко Баня, гр. в Югославия — 270
Соковци, с. в каза Кюстендил, не­
уточнено — 202 f
Солнок, гр. в Унгария — 310, 312
Солун, гр. в Гърция — 32, 90, 104,
145, 157—159, 183, 253—255,
257, 274, 341, 385, 387
София, гр. — 42, 49, 63, 75, 78—80,
83, 87—89, 104—106,110, 111, 117,
131, 139, 142, 182, 187, 196, 199,
234, 238, 250, 251, 273, 279, 280,
292, 324. 325, 327—333, 350—
 353, 355, 366, 368—370, 373, 384
София, каза — 71, 79, 117
София, санджак— 31
Средиземно море — 343
Средна гора, пл. — 74, 75
Средогрив, с. във Видински окръг —•
202
Ставраки, с., неуточнено — 197
Стамбул, вж. Цариград.
Станкьой, о-в — 170
Ст. Димитров, гр. — 57, 112, 204
Стара Загора, гр. — 94, 124, 387
Стара планина (Балкан) — 54, 101,
167, 210, 391
Старова, с. в Албания — 241, 249,
250
Статина, с. в Чехословакия — 312
Стокхолм, гр. в Швеция — 368
Страдал, дн. с. Страдалово, Кюстен­
дилски окръг — 202
Страсбург, гр. в Австрия — 311
Стриген, вер. Стрегон, в Унгария —
304
Султанери, каза — 152
Сърбия — 75, 167, 226, 276
Сърница, с. в каза Оряхово, неуточ­
нено — 102
Съчанлък, с. в Дедеагачко — 347
Табан, дн. с. Сидрово, Русенски
окръг — 349
Татария — 214, 296
Татар Пазарджик, вж. Пазарджик.
Теке, дн. с. Оброчище, Толбухински
окръг — 389
Темешвар, гр. в Румъния — 286,
290
Тенос, о-в — 302
Тербезли, с. в каза Бихор (?), неуточ­
нено — 351
Терзели, дн. с. Терзийско, Бурга­
ски окръг — 77
Тесалия, обл. в Гърция — 348
Тетевен, гр. — 46, 106
Тирол, обл. в Австрия — 349
Токай, гр. в Унгария — 318
Толбухин, гр. — 54, 268, 360, 377,
378
Толбухинско — 38
Тормос, с. в Чехословакия — 304
Торос, дн. Лазар Станево, Ловешки
окръг — 209
Тракия — 10, 18, 76, 101, 216, 222,
226, 281; Източна Тракия —
10, 18, 20, 74, 75; Северна Тра­
кия — 9, 17
Трансилвания, обл. в Румъния —
276, 303, 304
Трапезунд, дн. гр. Трабзон, в Т ур­
ция — 169, 320
414
Триест, гр. в Италия — 291
Триполи, гр. в Либия — 169, 387
Троя, гр. в Мала Азия — 322
Трън, каза — 65
Тулча, гр. в Румъния — 71, 269
Тунавча, с. в нахия Козник, Круше-
вацко — 131
Тунис — 169, 292, 300, 341
Туркбейкьой, дн. с. Искра, Б урга­
ски окръг — 77
Турски извор, дн. с. Български из­
вор, Ловешки окръг — 210
Турция — 51, 52, 57, 61, 72, 80, 101,
115, 116, 137, 175, 178,184,185, 188,
210, 214, 226, 278, 282, 284, 286,
288, 290, 294, 302, 304, 348, 380—
382, 389, 390; Европейска Тур-
ция—181,184;Османска империя —
9, 10, 12, 14, 17, 18, 20—22,
51,56, 135, 175, 239, 251,256,375
Търговище, гр. — 117
Търновлево, дн. с. Търновлаг, Кю­
стендилски окръг — 202
Търново, гр. — 12, 20, 89, 117, 122,
196, 197, 212, 269
Търново, околия — 12, 20, 39, 48,
68, 69, 80, 81
Търново, с. в каза Хрупище — 41
Търсино, с. в каза Кюстендил, неуточ­
нено — 202
Тюбинген, гр. в Австрия — 320
Тюрингия, обл. в Германия — 313
Узи, дн. гр. Очаков, в СССР — 373
Улм, гр. в Германия — 286
Унгария — 134, 214, 222, 226, 248,
249, 275, 276, 281, 283, 291,
292, 301, 303, 306, 311,322,325,
354
Фамагуста, гр. на о-в Кипър— 301,
302
Фере (Фереджик), гр. в Турция —
104, 347
Фетх-юл-ислям, вж. Кладово.
Филах, дн. гр. Вилах в Каринтия,
Австрия — 311
Филек, с. в Чехословакия — 312, 313
Филнпопол (Филибе), вж. Пловдив.
Флора, с. в Верско — 245
Флорентин (Флорендин), с. във Ви­
дински окръг — 376
Фонот, с. в Унгария — 305
Форкац, с. в Унгария — 348
Фоча, с. в Югославия — 241
Франкфурт, гр. в Германия — 314
Франция — 184, 304, 380
Хабеш, вж. Етиопия.
Хавса, гр. в Турция — 282, 369, 373
Хаджиоглу Пазарджик, вж. Тол­
бухин.
Хаилброн, с. в Австрия — 319
Хайнаш Кю, с. в Унгария — 291
Халепо, дн. Алеи или Халеб, в Си­
рия — 170, 314
Харманли, гр. — 321, 369
Хасково, нахия — 267
Хасково, каза — 45
Хафиди, с. в каза Сливен, неуточ­
нено — 201
Херцеговина — 170
Хиос, о-в — 304, 305
Хотин, гр. в Румъния — 373
Хрупища, гр. — 99
Хрупище, каза — 241
Хърватско — 222,226, 303, 305, 311,
315
Хърсово, гр. в СССР — 378
Хърсовча, с. в Пиротско — 93
Цариброд, дн. Димитровград, в Юго­
славия — 51
Царибродско — 106
■Цариград, гр. в Турция — 12, 14,
21, 22, 47, 48, 50, 51, 59, 62,
67, 68, 73, 75, 79, 88—90, 92,
100, 102, 103, 109, 113, 117, 119,
122, 133, 153, 176, 183—186, 188—
190, 199, 200, 205, 211, 221 —
229, 235, 239, 241, 242, 246,
249, 258, 259, 272, 273, 280—
287, 289—296, 322, 343, 344,
348, 368, 379, 385, 391; Кон­
стантинопол — 51, 54, 76, 131,
136, 138, 143, 186, 201, 231, 232,
235, 237, 293, 294, 299—301,
303, 305, 308—311, 316, 354,
373, 380; Стамбул —■ 39, 200,
230, 293, 299, 351
Цибра, вер. с. Горни Цибър, М -
хайловградски окръг —. 200
Цимпе, ко. на Галиполския провлак
— 273
Чардак, каза в Добруджа — 40
Чалъкавашки (Ришки) проход — 77
Чаталджа, гр. в Турция — 103
Чатепа, с. във Варненско, неуточ­
нено — 120
Червен бряг, с., неуточнено — 277
Черкесия — 259, 299
Черно море — 71, 102, 343
Чимос, вер. с. Ахелой, Бургаски
окръг — 199
Чипровец, дн. гр. Чипровци — 114,
202—204
Чирмен, гр. в Турция — 80
Чирмен, нахия — 267
Чирмен, санджак — 267
Чорлу, гр. в Турция — 194, 320, 322
Шабац, каза — 241, 257
Шарндорф, селище в Германия — 135
Швабско — 224
Швенди Тогай, гр., неуточнен — 322
Шемниц, дн. гр. Банска Щиавница,
в Чехословакия — 312
Шерманеш, с. във Влашко — 161
Шехиркьой, вж. Пирот.
Шумен, гр. — 80, 197, 269, 378, 390
Шумен, окръг — 122
Щерцинген, гр. в Германия — 302
Щип, гр. в Югославия — 36, 103,
204, 241
Ълъджа, дн. с. Банево, Бургаски
окръг — 229
Юберлинген на Бодензее, гр. в Гер­
мания — 322
Юла (Юлия), дн. Алба Юлия, в
Румъния — 310, 321
Юнузабдал, дн. с. Йонково, Р а з­
градски окръг — 205
Юскюб (Скопие), санджак — 28
Ягода (Ягодина), дн. Светозарево,
в Югославия — 137, 282
Якоруда, гр. — 238
Ямбол, гр. — 46, 125, 271
Ямбол, каза — 36
Яна, с. в Бунархисарско — 76
Янина, гр. в Гърция — 12, 20, 241
Яносаца, паланка в Унгария — 313
 СЪДЪРЖАНИЕ

Увод 7 "
Предговор 'към частГпърва
Дялпърви]
ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕТО — ОФИЦИАЛНА
ПОЛИТИКА
А. Народностна^и" религиознаJ дискриминация
Различни данъчни задължения за християни и мохамедани / 27
Различия в пазарните такси за мохамедани и християни / 33
Злоупотреби при събиране на поголовния данък джизие I 36
Данъчни насилия и произволи / 40
Данъчни притеснения и дискриминация / 4 9
Своеволия на османски първенци и чиновници / 63
Османски войски ограбват българското население / 73
Принудителна и безплатна работа / 78
Безплатна храна за пътуващи чиновници / 84
Своеволия спрямо войнуци, рудари и соколари / 86
Изземване на оръжието от християнското население / 89
Ограничения в облеклото за немохамеданите / 90
Различни прояви на народностна дискриминация / 93
Дискриминация към циганите християни и мохамедани / 99
Напуснати селища поради тежките данъци / 101
Разрушаване на църкви или превръщането им в джамии / 103
Ограничения за християнските църкви / 107
Османската власт продава християнски църкви и манастири / 10&
Български манастир, превърнат в теке / 109
Преследване на християнското духовенство / 1 1 0 -
Посегателства върху правата и имуществата на Рилския
манастир / 111
Бедствено положение на българското население / 1 1 3
Б. Помохамеданчването — държавна политика
Османската империя покровителствува помохамеданченото
население във Влашко / 1 2 7
Османската политика на ислямизация / 1 2 7
Системни помохамеданчвания в Османската империя / 128
Забрана за общуване на мохамедани и немохамедани / 1 2 8

416
Положението на преселниците в Северна България — заточеници»
ислямизирани християни и освободени роби / 129
Зачисляване на роби и ислямизирани в категорията
на джамбазите / 1 3 0
Начини на помохамеданчване в Османската империя / 1 3 0
Помохамеданчени търговци в Цариград / 131
Спор за наследство между помохамеданчени християни / 131
Помохамеданчването — обикновено явление в ь Османската
империя / 132
Различни методи за налагане на исляма / 1 3 2
Скрито християнство и отричане от исляма / 135
Политиката на ислямизация в Османската империя / 137
Помохамеданчени чужденци / 139
Уреждане наследствените права на приелите исляма / 140
Уреждане данъчното положение на приелите исляма / 140
Уреждане данъчните задължения на приелите исляма / 140
Наследяване имуществото на приелите исляма / 141
Християнка приема исляма, за да запази сина си / 141
Помохамеданчена българка получава наследство / 142
Включване на помохамеданчени в юрушките списъци / 143
Принудителни женитби на християнки за мохамедани / 143
Фетва относно показанията на вещи лица пред съда / 1.43
Спор за имота на помохамеданчен християнин от Бер / 1 4 4
Воюването за вярата — задължение на всички мохамедани / 14&
Ежегодни помохамеданчвания във Воден / 147
Ежегодни помохамеданчвания в Бер / 148
Османски войски поробват и помохамеданчват влашко
население / 149
Опит на християнка да укрие помохамеданчения си син / 149
Ислямизации в Източна Тракия по време на султански лов / 150
Зачисляване на българи в юрушките списъци в Кърджалийско / 152"
Ислямизацията — официална политика / 1 5 2
Положението на децата на робините / 153
Влизането в джамиите опасно за друговерците / 1 5 3
Ислямът и войната / 154
Османската империя — полицейска държава / 1 5 4
Ислямизации чрез женитби / 1 5 5
Молби образци за приемане на исляма / 155
Опит да се попречи на помохамеданчена християнка да се откаже
от исляма / 156
Официално признание, че помохамеданчването е най-обикновена*
практика в Османската империя / 157
Насилие над помохамеданчени жени, искащи да се откажат от
исляма / 157
Ежегодни помохамеданчвания във Видин / 159
Насилия над руски пленници да приемат исляма / 160
Църковно тълковно слово против помохамеданчването / 1 6 1
Помохамеданчена майка с дете във Видин / 1 6 1

417
Помохамеданчени евреи в Солун / 162 .. . . .. .. .... .
■Насилия при налагане на исляма / 162 ’
Убийства и изтезания при налагане на исляма / 1 6 3
Арестувана българка заради отказ от исляма / 163
Мохамеданският фанатизъм в Османската империя / 164
Искане до великото везирство за засилване на мохамеданския
елемент в Серско / 164
Искане да'се сложи край на насилствените ислямизации / 166
Своеволия на османските първенци и принудителни
ислямизации / 1 6 6
Помохамеданчването — резултат от тежкото положение / 167
Спахии отвличат жените на българи / 167
Султански ферман за начините на помохамеданчване / 167
Периодично ислямизиране на момчета в Одринско / 1 7 0
Насилия над отказала се от исляма помохамеданчена
***християнка / 170
Преследване жената на помохамеданчен грък / 1 7 2
Помохамеданчени унгарски емигранти / 172
Отвличане и помохамеданчване на жени със съдействието
на властта / 172
Отвличането и помохамеданчването на българки — обикновено
явление в Османската империя / 1 7 3
Системно помохамеданчване на българи / 173
Резултати от помохамеданчването / 174
Помохамеданчването се насърчава от властта / 174
Скъсване на всякакви имуществени връзки на помохамзданчените
с техните роднини / 174
Зачестили случаи на помохамеданчване / 175
Притеснения на османското правителство над християнското
население / 175
Нетърпимо положение и произволи в Русенско / 175
Официална заповед за премахване на формалностите при помоха-
..меданчване / 176
Помохамеданчвания в Османската империя / 1 7 6
Признание за системно помохамеданчване на българки / 176
Политика на ислямизация / 177
Безнаказани отвличания и помохамеданчвания на българки / 178
Поробването и помохамеданчването — обикновено явление
в Османската империя / 178
Ислямизацията — официална политика в империята / 179
Репресии |при опит за отказване от исляма / 179
Османската власт забранява строителство на черква в Родопите»
за да пречи на националното осъзнаване на българите
мохамедани / 181
Помохамеданчванията в Русенско зачестяват / 182
■Своеволия и убийства в Родопите, за да се държи в покорство
българомохамеданското население / 182
Указания за процедурата при помохамеданчване / 182

418
Убийство на консулите на Германия и Франция от фанатизирана
тълпа, която искала да помохамеданчи българско момиче / 183
Помохамеданчване на деца в Южна България / 184
Приемане на исляма или изселване в Америка / 184
Английски консул съветва българите да приемат исляма,за да се
спасят от насилия / 185
Насилията над българите продължават / 1 8 5
Поробени българчета след Априлското въстание през 1876 г / 1 8 5
Помохамеданчени западни инженери / 186
Помохамеданчванията в Македония продължават / 1 8 7
Помохамеданчване на арменците в Източна Тракия / 187
Дялвтори
ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ .ЧРЕЗ ОТКЪСВАНЕ
ОТ РОДНАТА СРЕДА
А. Преселвания и поробвания на българи
Османски войски отвличат българско население в Мала Азия и го
принуждават да приеме исляма — средата на XIV в. / 193
Османски войски отвличат българско население в плен / 193
Поробени пленници в Източна Тракия през 1371 г. / 194
Масово поробване на|българско население по време на османското
завоевание на Балканския полуостров / 194
Поробване на населението в завоюваните земи / 1 9 5
Българи, продадени от турците като роби / 195
Поробване на българско население / 1 9 7
Поробване на българи по време на завоеванието / 198
Изселване на част от жителите на Търново / 198
Преселване на пленници в околностите на Одрин и Цариград / 199
Поробване и преселване на жители на Варна и Несебър / 1 9 9 .
Изселзане на жители на Охрид в Цариград / 199
Преселване на жители на Скопие в Конюх (дн. Елбасан,
Албания) / 199
Преселени жители от Северна България / 200
Разпръснати и преселени жители от Северна България / 200
Преселвания на жители в Османската империя / 200
Поробване и преселване на християнско население / 201
Напуснати села през XVII в. / 201
Отвеждане на българи в плен след Чипровското въстание / 202
Отвличане и поробване на българи през 1689 г. / 204
Поробени мъже, жени и деца във Видинско / 204
Поробвания в Пиротско и Нишко / 205
Отвлечени и продадени жители на Разград / 205
Кърджалии отвличат в плен жени и деца / 206
Българи, преселени в околностите на Янина / 206
Българи, преселени в Мала Азия в началото на XVIII век / 206
Масово помохамеданчване на заробени жени и деца / 207
Отвлечени и поробени българи от Лудогорието / 207

419
Отвличания и поробвания на българи по време на Нишкото
въстание / 208
Отвличане на българи в робство след въстанието в 1850 г. / 209
Отвлечени жени и деца в Ловешко / 209
Черкези отвличат" жени от Врачанско в плен / 210
Отвлечени девойки от Каварна / 2 1 0
Осуетен опит за отвличане на 825 жени и деца от Каварна
през 1878 г. / 210
Спасени български деца, отвлечени по време на Освободителната
война в Цариград и Анадола / 211
[ Б. Еничарство
Началото на еничарския корпус / 212
Опустошение на България по време на османското завоевание
и вземане на младежи за еничари / 212
Начало на еничарския корпус / 213
Сведение за състава на еничарския корпус / 2 1 4 ■
Зачисляване на част от пленниците в еничарския корпус / 2 1 5
Утвърждаване на девширмето (кръвния данък) в Османската
империя / 215
Отвличане децата на балканските народи за еничари / 2 1 5
Голяма част от османските военачалници — помохамеданчени
християни / 216
Обучение и организация на еничарите / 216
Поробване на част от населението на Ново Бърдо през 1455 г. / 217
Еничарите са предимно от християнското население / 218
Комплектуване и организация на еничарския корпус / 218
Събиране на деца за еничари / 219
Кръвният данък и еничарите в Османската империя / 221
Периодично вземане на момчета като данък / 228
Избягали младежи от еничарския корпус / 228
Родители успели да измъкнат децата си от еничарския корпус / 229
Събиране на деца за еничари около средата на XVI в. / 229
Еничарин от Айтос освобождава робиня / 229
Събиране на деца за еничари и отвеждането им в Цариград / 239
Събиране на деца за еничари в Ловешко / 231
Еничарството в],Османската империя / 231
Еничарският"корпус на Османската империя / 233
В градовете и селата на България е пълно с еничари / 234
Събиране на деца за еничари от българските земи / 235
Момчета християни, обучавани като еничари / 235
Масово заселване на еничари в Североизточна България / 235
Събиране на момчета за еничарския корпус / 236
Събиране на деца за еничари през 1601 г. / 236
Уреждане данъчните задължения на еничарите / 237
Кръвният данък в началото на XVII в. / 237
Българите укриват децата си по планините / 237
Оплакване на селяни от Софийско срещу еничарин I 238>

420
 Еничарин в София — гарант на християнин / 238
Село Якоруда — включено в земите на еничарски ага / 238
Султанска заповед за събиране на деца за еничари / 239
Ферман за събиране на деца като кръвен данък / 241
Събиране на деца за еничари в началото на XVII в. / 243
Отвлечено момче, предназначено за еничарин / 244
Момче от Битолско, взето като кръвен данък / 244
Насилия на еничарин в Верско / 245
Подигравателно отношение на турците към еничарите / 245
Полицейски функции на еничарския корпус / 246
Своеволия при събиране на деца за еничари / 246
Убит еничарин в Русенско / 247
Събиране на деца за еничарския корпус / 247
Численост на еничарския корпус в Османската империя
през XVII в. / 248
Периодично събиране на младежи от Охридско / 249
Злоупотреби при събиране на деца за еничари / 250
Пленници и дезертьори сред еничарите / 250
Мохамеданите във Варна са предимно еничари / 251
Еничари и аджемиоглани, неявили се на поход / 251
Своеволия на еничарския корпус / 251
Еничари, заселени в Русенско и Разградско / 252
Оказана съпротива при вземане на деца за еничари / 252
Събиране на деца за еничари в началото на XVIII в. / 255
Изменения в числения състав на еничарската войска от XVI
до?Х1Х в. / 255
Еничарите избягват военните си задължения / 256
Своеволия на заминаващи за фронта еничарски войски / 256
Повечето от мохамеданите в Русе са еничари / 256
Численост на еничарски гарнизони през средата на XVIII в. I 257
Еничарите в Източна България / 257
Жителите на Разград са предимно еничари / 259
Своеволия и безчинства на еничарите / 259
Положението на аджемиогланите в Османската империя / 259
Разложение на еничарския корпус / 260
Разформироване на еничарския корпус / 260
Сведение за еничарството в българските земи / 262
В. Пленници и робство
Закони за положението на робите в Османската империя / 263
Робски пазари в българските земи / 267
Гавра с пленени момчета и момичета / 272 .
Отвличане на поробеното население в плен / 272
Роби и пленници в Османската империя / 275
Робството в Османската империя / 276
Сведение за поробени християни / 277
Положението на робите в Османската империя / 278
Подарено жилище на освободена помохамеданчена робиня / 279

421
Продадена робиня словенка / 279
Издадено пълномощно на помохамеданчени роби / 280
Помохамеданчен роб иска освобождаване / 280
Наранен турчин от помохамеданчени роби / 280
Отвличане на пленници като роби / 281
Системна търговия с роби в Османската империя / 281
Военнопленници и роби в Османската империя / 282
Пирати поробили евреи / 292
Масови поробвания в Османската империя и в съседните европейски
държави / 2 9 3
Сведения за роби и заробени пленници / 293
Пазарът на роби в Цариград / 294
Съдбата на робите и пленниците в Османската империя / 299
Забрана за немохамеданите в Битолско да притежават роби
и робини / 321
Сведения за пленници роби в Османската империя / 322
Забранява се на евреите в Скопие да купуват помохамеданчени
робини / 323
Освободени помохамеданчени робини / 323 . .
Помохамеданчена хърватка иска освобождаване от робство / 324
Освободена от робство помохамеданчена унгарка / 324
Освободена от робство влахиня, приела исляма / 325
Освободена от робство помохамеданчена унгарка / 325
Помохамеданчен българин роб прави опит за връщане в родното
си село / 326
Освободени помохамеданчени роби / 327
Поробени момче и момиче / 327
Освободени помохамеданчени роби / 328
Осуетен опит на помохамеданчен българин да скъса с робското
си положение / 329
Освободена от робство помохамеданчена унгарка / 330
Показания на помохамеданчени за изчезнал помохамеданчен
влах роб5/ 330
Освободени помохамеданчени роби / 330
Препродадена помохамеданчена робиня унгарка / 335
Освободена помохамеданчена робиня / 335
Преотстъпена помохамеданчена робиня рускиня / 335
Освободена от робство помохамеданчена влахиня / 336
Продадена помохамеданчена робиня унгарка / 336
Освободени помохамеданчени роби / 336
Завещание в полза на помохамеданчени робини / 337
Освободени помохамеданчени роби / 337
Мохамедани—синове на роби, освободени от военен поход / 339
Освободени помохамеданчени роби / 339
Помохамеданчен освободен роб, назначен на служба / 340
Избягали пленници / 341
Освободен помохамеданчен роб / 3 4 1

422
 Продажба на помохамеданчена робиня / 341
Освободени помохамеданчени роби / 3 4 1
Положението на робите в Османската империя / 343
Освободени военнопленници роби / 345
Сведения за роби в Османската империя / 345
Преследване на избягали роби / 346
Роби — пленници в Османската империя през XVII в. / 347
Окаяно състояние на робите в Османската империя / 348
Затвор за пленници в Цариград / 348
Пленници и роби в), Османската империя / 349 '
Освободени помохамеданчени роби / 350 *
Спор за помохамеданчен роб русин / 353
Освободен от робство помохамеданчен русин / 354
Убийство, извършено от помохамеданчени роби руси / 354
Отвеждане на унгарски пленници като роби / 354
Освободени помохамеданчени роби / 355
Отвлечени роби в Белоградчишко / 357
Освободени помохамеданчени роби / 358
Препродавана робиня рускиня / 360
Роби и пленници в Османската империя / 360'
Освободени помохамеданчени роби / 361
Спор за малолетен роб от руски произход / 364
Освободен от робство помохамеданчен русин / 364
Спор за малолетна робиня от руски произход / 364
Освободен от робство помохамеданчен унгарец / 365
Помохамеданчен роб иска освобождаване / 365
Освободена от робство помохамеданчена унгарка / 365
Пленници и роби в Османската империя / 366
Поробени и продадени като роби унгарци / 369
Продадена помохамеданчена робиня персийка / 369
Освободени помохамеданчени роби / 370
Пазар за роби във Видин / 371
Ислямизиране на пленници и роби / 372
Предадени като наследство робини в София / 373
Помохамеданчване на военнопленници и поробени I 373
Продадена помохамеданчена робиня рускиня / 376
Помохамеданчени военнопленници / 377 ,
Отвлечени жители на Молдова по време на войната от
1787-1791 г. / 378 >
Робството в Османската империя в края на XVIII в. / 379
Помохамеданчени хора от свитата на руски посланик / 380
Положението на робите в^ Османската империя / 380
Масово разпространение на робството в Османската империя / 38&
Опит за ислямизация на френски военнопленници / 383
Спор за помохамеданчена робиня немкиня / 384
Отвлечени деца от българските земи за продаване в*робство / 385.
Роби и пленници в Пловдив / 386 1
Откупени роби и робини^ в_ Пловдив / 386

423
Търговия с роби / 387 ..... .
Починал търговец на роби в Стара Загора / 387
Помохамеданчвания на руски бегълци във Варненско / 388
'Черкези продават пленници от Кавказ кат0 роба 1 389
Търговията с роби продължава / 390
Търговия с робини в Пловдив / 3 9 1
Заптие — син на робиня / 391
'РЕЧНИК НА УПОТРЕБЕНИТЕ ТУРСКИ ’Д УМИ И ТЕРМИНИ / 392]
СПИСЪК НА ПО-ЧЕСТО ИЗПОЛЗУВАНАТА ЛИТЕРАТУРА / 495
СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА / 406
ГЕОГРАФСКИ ^УКАЗАТЕЛ / 407

Сборник документи, част I

Второ основно преработено и допълнено издани е]].
Рецензенти Орлин Загоров, Елена Грозданова
Редактор Ангелина Пенева
Художник Веселин Цанков
Художествен редактор Цвятко Остоич
Технически редактор Теменужка Хаджииванова
Коректор Любомир Кузов
Дадена за набор на 24.IX. 1985 г. Подписана за печатна 19.III.1987 г.
Излязла от печат през март 1987 г. Формат 16/60/93. Печатни ко­
ли 26,59. Издателски коли 26,50. Усл. изд. коли 29,10. Издателски
№29278. Тираж 10118. Цена 4,40 лв. Код 02/9531473511/0624-17-87
Държавно издателство «Наука и изкуство», София
Дъпжавня печатница имитър Благоев», София