Въведение в архивното и документално наследство на Централна Европа и Балканите

ВЪВЕДЕНИЕ В АРХИВНОТО И ДОКУМЕНТАЛНО НАСЛЕДСТВО
НА ЦЕНТРАЛНА ЕВРОПА И БАЛКАНИТЕ
(учебно помагало)
Изготвил:
Християн Атанасов
© Християн Атанасов, автор, София, 2017
ISBN (CD) 978-619-160-814-0

Издателство „Авангард Прима”
София, 2017
УВОДНИ ДУМИ 4-7
АРХИВИ И ДОКУМЕНТИ В АВСТРИЯ 8-20
АРХИВИ И ДОКУМЕНТИ В РУМЪНИЯ 21-34
ЮГОСЛАВИЯ (СЪРБИЯ И ЧЕРНА ГОРА) 35-37
АРХИВИТЕ НА РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ 38-43
АРХИВИТЕ НА ЧЕРНА ГОРА 44-50
АРХИВИТЕ НА РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ 51-59
АРХИВИТЕ НА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ 60-75
ГРЪЦКИ АРХИВИ 76-88
ОСМАНСКА ИМПЕРИЯ И РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ 89-98
ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ 99-100
НЯКОИ ДОКУМЕНТИ 101-106
ПРИМЕРЕН ТЕСТ (ВЪРХУ УЧЕБНИЯ МАТЕРИАЛ) 107-108

ОБЩА БИБЛИОГРАФИЯ ПО ДИСЦИПЛИНАТА
„ЧУЖДЕСТРАННИ АРХИВИ” 109-128
УВОДНИ ДУМИ
Архивните системи са толкова многобройни и разнообразни, колкото

и държавите по света. Напълно естествено като се има предвид, че те са и
следствие от социално-икономическото и политическото развитие на
държавата, в която се раждат и функционират.
За нас е важно да ги познаваме. Архивите и архивистиката не се

раждат в България. Има страни с далеч по големи традииции в това
отношение. За да добием по адекватна представа за нашите архиви,
архивна система и документите, които съхраняваме следва да може да се
сравняваме. Необходимо условия за да разберем къде се намираме и какво
трябва да подобрим. В този смисъл е необходим минимум познание и за
другите архиви. Ще се повторя – съдейки само по себе си няма как да може
да отчетем плюсовете и минусите, които имаме. Така, че необходимо е да
може да се „видим“ в по-широк контекст.
Та началото на представянето на поне малко по-широкия контекст

следва да осигури и изготвеното учебно помагало озаглавено „Въведение в
архивите и документите на Централна Европа и Балканите“. То ще бъде от
полза за студенти от специалността „Архивистика и документалистика“ в
Университета по библиотекознание и информационни технологии.
Като част от бакалавърските и магистърските програми по

„Архивистика“ студентите изучават дисциплините „Чуждестранни
архиви“, „Архиви на Европейските институции и техните документи“,
„Увод в архивистиката“ и прочее предмети, в които малко или много се
преподава за архивите и документите, които се съхраняват по света и
конкретно в съседните ни балкански страни. Това „помагало“ е изготвено
да бъде в помощ при изучаването на тези дисциплини.
Няма как то да бъде напълно изчерпателно и подробно.

„Помагалото“ има по-скоро насочващ характер. Надявам се то поне да е
способно да запали малка искра, а вече от конкретния студент зависи дали
тази искра ще даде начало на бурен пожар, който да го подтикне към
засилено изучаване на чужди езици, документи и архиви. Надявам се и да
даде тласък към вече по задълбочено изучаване, издирвателска и
изследователска дейност, а защо не и до появата на нови научни трудове.
Тук имаме съвсем бегло въведение от „птичи поглед” – без излишна

фактология. Фактите, които все пак присъсват, като изброяване на
разнообразни типове документи от различни балкански архивохранилища,
4
не следва да са обект на опити за наизустяване и запаметяване от страна на
студентите. Те следва да бъдат само прочетени и ако събудят интерес вече
да се издирят самите източници и да започне истинска изследователска и
научна работа с тях.
Тук ще направя и няколко уточнения. На първо място не всички

балкански държави са представени – липсват Албания, Босна и
Херцеговина и Косово. По отношение на Централна Европа присъства
само Австрия. Изборът не е случаен. Днешната малка немскоезична
държавица в сърцето на Европа е бивш център на голяма империя
(Хабсбургската държава и/или Австро-Унгария (от 1867 – 1918 г.)).
Империя, която за продължителен период от време владее значителна част
от Балканите и в този смисъл в нейните архиви следва да се съхраняват
голямо количество документи за историята на всички балкански народи и
българите в частност.
Отново ще посоча, че целта ми е просто да въведа студентите, а не да

направя пълнокръвно и подробно научно изледване за австрийската и
балканските архивни системи, техните архиви и документи. Не мисля, че
осъществяването на подобно изследване е необходимо и е възможно. В
днешното време на голям информационен бум и непрекъснато търсене на
информация в интернет почти всеки архив се стреми да представи и
документалното си богатство в мрежата. Така че подобна разработка
трябва непрекъснато да се актуализира и да се добавят нови и нови
документи. Дай Боже някой ден да имаме пълно и подробно описание не
само на Балканското и австрийското, но и на световното архивно-
документално наследство. Настоящото учебно помагало не си поставя
обаче подобни амбициозни задачи. Пак повтарям то само насочва, но няма
за цел да бъде изчерпателно и всеобхватно – несъмнено е пропуснато
много.
Изложението за отделните страни има сходна структура. Кратко

описание на архивната система на съответната държава. После представяне
на някои от нейните архиви и съответно описание на част от документите,
които се съхраняват в съответния архив, и които имат отношение и към
българската история. Документите, където е възможно са представени на
ниво архивна единица.
Описанията на самите документи, след значителна редакция,

съкращения и опростяване са „взети” от все още неиздадения
„Пътеводител по Колекциите с документи за българската история в
чуждестранни архивохранилища съхранявани в Централния държавен
5
архив”. „Пътеводител“, на който имах честта да направя обща редакция, но
който така и не бе публикуван, въпреки че може да се ползува свободно от
читателите в Централния държавен архив. Тук бих искал да благодаря на
колегите, които са работили по неговото изготвяне, че ми позволиха да
използвам части от него за обучение на студенти. В крайна сметка всеки
архивен стравочник следва да е полезен за гражданите (вкл. студенти).
Надявам се все пак подготвения „Пътеводител“ да бъде издаден, доколкото
той е изключително подробен и детайлен и ще бъде повече от полезн за
всички изследователи на българската история.
След „обзора” на архивите и документите на всяка страна са

представени и всички информационни източници, които съм прегледал и
използвал за подготвянето на съответната част. Те формират и
задължителната литература, която студентите следва да изчетат за да могат
да се подготвят за полагането на изпит. Тук ще отбележа, че бях
значително улеснен при ползването на голяма част от научните
разработки, доколкото те са напълно достъпни в интернет на сайта на
т.нар. „Дигитална библиотека по архивистика и документалистика”:
http://electronic-library.org/articlers/Article%200165.html. Така, че студентите
архивисти не следва да имат поводи за оплакване. Информационните им
ресурси са достъпни и обезпечени. От тях се иска да положат
необходимите усилия за четене, осмисляне и анализиране. Нека само си
пожелаем студентите да бъдат любознателни и непрекъснато да търсят
нови неща.
Представени са и курсови работи на студенти, които съм обучавал по

дисциплината „Чуждестранни архиви” в магистърската програма по
архивистика. Някои от тях се справиха наистина блестящо с поставените
задачи. Въвлечена е и дипломната работа на магистърката Ивелина
Михайлова, с която работихме по темата за „Модерните балкански
архивни системи и архиви”. По-късно бях и рецензент на нейната
магистърска теза. Това мисля да се стане и традиция при подготовката на
следващи издания на настоящето учебно помагало. В него да се включват
и по-качествените разработки на студенти. Задължително след внимателна
проверка от моя страна и преглед на всички използвани източници. Самите
курсови и дипломни работи на студентите ще бъдат посочвани в
библиографския справочник след всяка глава. Така мисля, че ще може да
стимулираме студентите да започнат да правят пълнокръвни научни
6
изследвания. Защо курсовите и дипломните им работи – след значителни
доработки да не прерастнат вече в истински научни трудове – например
дисертации. Най-малко трудът им ще бъде оценен и съхранен.
7
АРХИВИ И ДОКУМЕНТИ В АВСТРИЯ
Макар и нова държава, официално родена след 1918 г., Австрия е

страна с много богато минало. Център на голямата централно европейска
Хабсбургска империя, която е била сред водещите велики сили през XVIII
и XIX век. Логично е в австрийските архиви да имаме налични уникални
документи. Те са много важни и за балканската история и в частност за
България като се има и предвид, че империята на Хабсбургите, и по-сетне
Австро-Унгария, е владяла значителни територии на Балканския
полуостров.
Иначе архивите в Австрия могат да бъдат разделени на държавни,

областни, градски и частни в зависимост от подчинеността им. Произходът
на австрийските държавни архиви може да се проследи до 1749 г, по
времето на императрица Мария Терезия. В основата им е установеното от
императрицата „централизирано управление”, което „произвежда” и много
документи. Ще споменем и, че областните архиви в Австрия са девет на
брой, изградени в центровете на съответните области – града и областта
Виена; Виена, област Долна Австрия; Айзенщат – област Бургерланд;
Клагенфурт, област Кернтнер; Грац, област Щайермарк; Линц, област
Горна Австрия; Залцбург, област Залцбург; Инсбруг, област Тирол;
Брегенц, област Форарлберт. Областните архиви са подчинени на
съответните областни управи и се ръководят пряко от местните архивни
дирекции.
Най-голям интерес обаче предизвикват т.нар. държавни архиви, които

са обединени в един Държавен архив. Административно Австрийският
държавен архив е подчинен на Федералната канцеларска служба,
олицетворяваща висшата изпълнителска власт в Австрия.
Австрийският държавен архив се ръководи от Генерална дирекция,

която осъществява основно координацията, контрола и осигуряването на
архивната система, връзките с държавната администрация и външния свят.
8
Австрийският държавен архив съхранява историческите документи на
висшите органи на властта и управлението на хабсбургската монархия от
Средновековието до разпадането й през 1918 г. и на Първата и Втората
австрийска република за периода след 1918 г. Това включва многобройни
фондове и сбирки от архивни материали, отнасящи се до историята на
Австрия на управленско ниво, както и фамилни архиви на аристокрацията,
а също и документалното наследство на личности от различни слоеве на
обществото, изиграли важна роля за развитието на страната. Австрийският
държавен архив включва в системата си следните съставни „части”:
Придворен държавен архив; Общ административен архив; Финансов
и Хофкамер архив; Военен архив и Архивът на републиката.
Придворен държавен архив
Bоди началото си от 1749 г., когато по нареждане на императрица

Мария Терезия във Виена е създаден Таен придворен архив за трайно и
централизирано съхранение на всички важни за императорското семейство
и австрийската държава документи. Архивът обединява старите
бабенбергски–хабсбургски архиви на херцозите на Австрия и архивите на
хабсбургските резиденции в Прага, Грац и Братислава с архивите на
различните централни и междинни власти на империята и страната.
Мария Терезия.
Източник: http://www.oesta.gv.at/site/4980/default.aspx
От 1945 г. Придворният държавен архив е отдел на Австрийския

държавен архив, но запазва своята специфика и самостоятелност.
9
Архивни депа в Придворния държавен архив.
По–важни архивни фондове:
Фонд „Имперски придворен съвет”, 2 а.е. (1550–1563 г.):
Дневник и изказвания в Имперския придворен съвет за отношението

на европейските сили към Турция (1561–1563 г.) и писма от Карл V до
султан Сюлейман Великолепни и др. (1550–1552 г.).
Фонд „Имперска канцелария”, 8 а.е. (1553–1699 г.):
Донесения от Константинопол, Венеция и др. (1553–1597 г.);

документи за съюз между Австрия, Полша и Венеция срещу османците и
дипломатическа подготовка на войната (1683–1686 г.); Франция и войната
на Свещения съюз срещу Османската империя (1687 г.); Карловацки мирен
договор (1698–1699 г.).
10
Фонд „Архив на ерцканцлера на Майнц”, 10 а.е. (1575–1792 г.):
Писмо от султан Мурад до краля на Полша и др. (1575–1577 г.);

донесения от Константинопол (1619–1620 г.); писмо от Мехмед паша до
Максимилиан ІІ и др. (1576 г.), писмо от турския султан до
трансилванските саксонци (1614 г.), донесения от австрийското
пратеничество в Константинопол (1620, 1660 и 1663 г.); мирен договор,
сключен в Свищов и др. (1778–1792 г.).
Фонд “Политически архив на Министерство на Външните

работи”, ХІІ Турция, 83 а. е. (1853–1913 г.):
Доклади, рапорти, указания и др., разменени между австро-унгарското

посолство в Константинопол и МВнР на Австро-Унгария за аферата
“Германия” (1867 г.) и инциденти на австрийския кораб Германия;
българския църковен въпрос – характеристика на екзарх Антим І,
Българската екзархия и отношенията й с Австро-Унгария, позицията на
Екзархията по въпроса за схизмата, българо-гръцки конфликт в Русчук и
др. (1873 г.); процеса срещу В. Левски (1873 г.); разкриването на
комитетската мрежа в България след арестуването на Димитър Общи;
изследванията на Ф. Каниц на социално-политическите отношения в
България по повод вълненията в Тузлука (1872–1873 г.) и др.
Доклади, телеграми, указания, статии във вестници, меморандуми и

др., разменени между МВнР на Австро-Унгария и дипломатическите й
представители в Константинопол, Санкт Петербург, София, Берлин,
Белград, Париж, Рим, Атина, Букурещ, Рим и др., групирани по тематични
рубрики за данъците в Княжество България (1883–1888 г.); посланическата
конференция в Константинопол относно Съединението на България и
Източна Румелия (1885 г.); Патриаршията и българския църковен въпрос
(1890–1891 г.); прием на български ученици от Битоля (Македония) в
австрийски професионални училища; монашеските селища в планината
Атон и преговори за положението на Атон след прекратяване на турското
владичество (1883–1918 г.); австро-унгарска защита на католиците и
католическите заведения в България и въпроса за вероизповеданията след
приемане на конституцията в Турция (1908–1913 г.); реформи в Македония
– копие на главната преписка по преговорите и цялостно представяне на
реформите (1880–1909 г.), Мюрцщегска програма (1903–1904 г.), Жълта
книга и четническо движение (1904–1906 г.), публикация на докладите на
австро-унгарския цивилен агент в Македония (1904 г.) и др.; обявяване и
признаване на независимостта на България и преговорите за Източните
железници (1908–1909 г.) и др.
11
ХV България, 111 а. е. (1879–1918 г.):
Доклади, телеграми, указания и др., разменени между австро-

унгарското дипломатическо представителство в София и МВнР на Австро-
Унгария, доклади от австро-унгарски консулства в страната до мисията в
София и др. за проблемите в Княжество България и Източна Румелия след
Освобождението и др.
Преписки, доклади, телеграми, писма, указания и др., разменени

между МВнР на Австро-Унгария и австро-унгарските дипломатически
представителства в София, Атина, Букурещ, Берлин, Лондон, Париж, Санкт
Петербург, Константинопол, Рим, Белград, Москва, Одрин, Русе, Варна,
Видин, Солун, Призрен, Браила, Сулина, Цетине, Скутари и др., австро-
унгарските Министерство на търговията, Военно министерство, Военна
канцелария и др., групирани по тематични рубрики: по българския
бежански въпрос (1879–1883 г.); за аферата Брегово (1884–1888 г.); за
Съединението на България и Източна Румелия – обявяване на
Съединението и на княз Александър Батенберг за княз на Източна Румелия,
празнични митинги в Русе, Варна, Видин и манифест на княза по повод
Съединението и др.
Фонд “Архиви на легации и консулства”, Архив на посолството в

Константинопол, 36 а.е. (1862–1879 г., 1893–1912 г.):
Доклади от австрийската легация (1862–1866 г.) и австро-унгарското

посолство (1867–1879 г.) в Константинопол по търговско-икономически и
други въпроси.
Преписки за схизмата против Българската православна църква, по

въпроса за бератите за български владици и др. (1893–1912 г.).
Консулство София, 2 а.е. (1912–1917 г.):
Преписки за военни компенсации и спогодба между австрийското и

германското командване за икономическа подялба на окупираните области
на Балканския п-в (Македония) по време на Първата световна война и за
австро-унгарското училищно дело в София (1912–1917 г.).
12
Общ административен архив
Общият административен архив съхранява документацията на

административното управление на Австрия до 1918 г. (в някои случаи и до
по-късно, напр. Министерство на образованието до 1940 г.). В него са
събрани архивите на австрийските централни институции с изключение на
външните работи, военното и финансовото дело.
Държавният архив във Виена.

Фонд „Полиция”, Президиум І, 4 а.е. (1854–1858 г.):
Доклади, донесения, протоколи и др. от подразделения на

жандармерията, полицейски директори, агенти и др. до Главния
инспекторат и Висшето полицейско управление за съсредоточаване на
руски и турски войски и бойни действия на Дунавския фронт – при
Силистра, Видин-Калафат, Кюстенджа, устието на р. Тимок, Никопол,
Свищов, Русе, Гюргево и др. по време на Кримската война 1853–1856 г. и
др.
Президиум ІІ, 2 а.е., (1854 и 1861 г.):
Доклади за намесата на Англия и Франция в Кримската война срещу

Русия след победата на руския флот срещу Турция в Синопското морско
сражение (18/30 ноем. 1853 г.), за неутралитета на Германския съюз –
отношението на Австрия и Прусия към източния въпрос и др. (1854 г.) и др.
13
Фонд „Министерство на образованието”, 9 а.е. (1886–1940 г.):
Преписки, писма, доклади, програми и др. за организиране и

финансиране от страна на австрийското министерство на образованието и
със съдействието на други ведомства на семинари по славянска филология
и балканистика (1900–1939 г.) и по източноевропейска история (1907–1940
г.) във Виенския университет, изложби в София и изграждане на
австрийско-унгарска изложбена сграда в София (1917–1918 г.), юбилей на
музея и археологическото дружество във Варна (1921–1922 г.),
мероприятия на австрийско-българското културно дружество в София с
участието на Софийския университет (1922–1936 г.), български
инициативи за развитие на културните и стопанските отношения с Австрия
и Унгария (1917–1929 г.) и др.
Финансов и Хофкамер архив
Хофкамер архивът съхранява документацията на т.нар. Хофкамара

(Придворна камара) – централно финансово ведомство на хабсбургската
монархия от нач. на ХVІ в. до 1848 г.
Фонд „Търговия”, 7 а. е. (1750–1813 г.):
Документи за турски поданици и търговия с турски стоки (1751–1813

г.); турски бояджийници на прежда (1754–1810 г.); търговия с Източна и
Западна Индия и търговски компании (1763–1809) г.; търговия с Турция и
Близкия Изток, търговски договори (1750–1770 г.) и др.
Военен архив
През 1711 г. по нареждане на кайзер Йозеф І е основан “Канцеларски

архив на Придворния военен съвет”. През 1801 г. е създаден “Военен
архив” като изследователски институт на армията. Тези две институции са
в основата на Военния архив, който през ХІХ в. се оформя като централен
военен архив и средище на военно-историческите изследвания в Австро-
Унгария. Архивът претърпява доста промени и обрати в своето развитие
през годините, докато през 1945 г. вече като единна военна архивна
институция се включва в новообразувания Австрийски държавен архив
като самостоятелен отдел.
14
Фонд “Военно–научни мемоари”, 13 а.е. (1689–1878 г.):
Спомени, пътеписи, описания и др. за руско-турските войни от 1828–

1829 г. и 1877–1878 г., за политическото състояние на някои провинции на
Европейска Турция, в това число и България през 1843 г. и в исторически
план, описания на крепости, селища, население, военни набези и др.
Фонд “Нови полеви документи”, 29 а.е. (1904–1918 г.):
Релации, доклади, съобщения, военни дневници, лични архиви и др.

за военно-политическите събития на Балканите и участието на България в
тях преди и по време на Първата световна война, за икономическите и
някои аспекти на политическите отношения на Балканите и интересите на
Великите сили (1909–1918 г.).
Фонд „Военна канцелария на императора“, 37 а.е. (1876–1918 г.):
Доклади от австро-унгарски военни аташета, армейски представители

и инспектори в Константинопол и Петербург, офицери от запаса и др. до
Военната канцелария на императора и др. по Източния въпрос и австро-
унгарската политика (1876–1895 г.), за Руско-турската война (1877–1878
г.), за българското опълчение, за събитията в България след
Освобождението, за Балканската и Междусъюзническата война и Първата
световна война.
15
Фонд “Шеф на генералния щаб”, 6 а.е. (1912–1915 г.):
Доклади от австро-унгарските военни аташета в София, Белград и

Константинопол до Генералния щаб за военно-политическата обстановка и
военните действия по време на Балканската и Междусъюзническата войнa
(1912–1913 г.); доклади за отношенията на България с Антантата и Тройния
съюз (1915 г.); секретни документи за висши български офицери (1918 г.).
Архив на републиката
Архивът на републиката е обособен като самостоятелен архив в

системата на Австрийския държавен архив през 1984 г. и съхранява
политическата и дипломатическата документация на Република Австрия за
периода след 1918 г. като част от документацията му е извлечена от
другите архиви в системата. Архивът на републиката е действащ архив и
освен грижата за старите документални фондове от 1918 г. насам в
неговите компетенции е приемането, съхранението и архивната обработка
на цялата текуща писмена документация от министерствата и централните
федерални служби на днешна Австрия.
Фонд “Федерална канцлерска служба – вътрешни работи”, 18 а.е.

(1923–1932 г.):
Доклади, писма и др. от и до Федералната канцлерска служба,

регионални полицейски дирекции и президиумите на областните
правителства в Тирол, Щирия и Бургенланд и др.; за българските студенти
в Австрия (Виена, Грац и др.) и политическите им убеждения и
организации: Българско национално-аграрно студентско дружество Петко
Д. Петков в Грац, Българско академично дружество “Балкан” във Виена;
политическите емигранти от Балканските страни във Виена и тяхното
обособяване в групи по националност и политически убеждения; събитията
в България 1923–1925 г. и отзвукът в чужбина; атентати срещу
пребиваващи в чужбина български политици в опозиция и срещу дейци на
ВМРО; македонския въпрос и международното македонско студентско
движение и др.
16
Австрийска национална библиотека
Австрийската национална библиотека е една от най-старите и богати

библиотеки в Европа. Още от края на Средновековието започва
оформянето й като дворцова библиотека и с времето тя непрекъснато
обогатява фондовете си.
Австрийската национална библиотека.

Източник: https://www.onb.ac.at/en/library/
17
Австрийската национална библиотека.
Източник: https://www.onb.ac.at/en/about–us/leitbild/
В своите сбирки Австрийската национална библиотека съхранява

значителна част от световното писмено културно наследство, което
включва фондове от късноантични, средновековни и нови ръкописи, стари
ценни печатни издания, исторически карти и прочее издания.
Сбирка ръкописи, автографи и лични архиви, Западноевропейски

ръкописи, 56 а.е. (ХІІІ–ХІХ в.):
Латински, италиански и германски ръкописи (сборни ръкописи,

хроники, релации, писма, пътеписи и др.) за водените през
Средновековието войни с Турция от страна на западноевропейските
страни, поотделно или обединени – Унгария (1395 г., 1697–1698 г.);
Австрия (1593 г., 1601 г., 1690–1691 г.); Венеция (1510 г.), сражения между
венецианската и османската флота в Близкия Изток през 1715–1718 г.,
съобщения от Константинопол (1552–1553 г.), отношенията между
Венеция и Турция (ХVІ–ХVІІ в.), релации до папа Григорий ХІІІ за
победите на турците (1574 г.); Испания и Венеция (1571 г.); Франция (1616
г.); император Максимилиан І срещу турците (1496 г.) и др.
18
Славянски ръкописи, 13 а.е. (XIII–XVIII в.):
Четвероевангелие (с предговор от Теофилакт Охридски), сборен

ръкопис – патристични и омилетични ръкописи (ХІV–ХV в.) и др.
Гръцки ръкописи, 21 а.е. (ХІV–ХVІ в.):
Исторически гръцки ръкописи за църковна история, за предсказания за

превземането на Константинопол (ХІV в.); Медицински гръцки ръкописи
(ХІV–ХVІ в.); Филологически гръцки ръкописи (ХІV–ХVІ в.) и др.
Ориенталски ръкописи, Османски исторически, 25 а.е. (ХVІ–ХІХ

в.):
Сборник от документи от времето на Сюлейман І с описание на поход

през българските земи (1520–1566 г.); Хроника за периода 1766–1772 г.,
вкл. и за военните действия около Силистра и сраженията около Тулча,
Шакча (Исакча), Мачин, Хърсово; Закони на султан Сюлейман
Великолепни; Сборник от документи – фермани, за делби на имоти, за
раздаване на ленни владения и др. (1705 г.); Хроника на военните събития
през 1789 г., снабдяване на Видин със зърнени храни, преписи на фермани
за войната, договор с Прусия и др. Хроника на еничарските бунтове през
1807 г. и отражението им на Балканите и др.
Печатни издания, 49 а.е. (1219–1948 г.):
Книги, статии, монографии, доклади, изследвания, дисертации,

снимки, карти, графики и др. от различни автори за нашествията на
турците по времето на папа Николай V (1447–1455 г.); за политиката на
император Фердинанд І спрямо Турция (1529–1532 г.) и австро-турските
отношения (ХVІ–ХVІІ в.); за бъдещото икономическо развитие на
България и отношенията й с Австро-Унгария (1916 г.); за произхода,
историята, религията, обичаите и нравите на българите (1917 г.) и др.
19
БИБЛИОГРАФИЯ
1. Дзипалска, Б. Десета конференция на архивите от страните от

Централна и Източна Европа, 28–29 май 2004 г., Варшава, Полша.
Институциите на паметта. АП, 2004, № 3–4, 13–22;
2. Доклад за архивите в разширения Европейски съюз. Разширяване

на архивното сътрудничество в Европа: план за действие. Разработен
от групата на националните експерти в областта на архивите на
страните членки на ЕС, от институциите и органите на ЕС, по искане
на Съвета на Европейския съюз. – Електронно издание, 2008;
3. Жечева, С. Документи за българската история във фондовете на

Австрийския държавен архив. АП, 1995, № 3-4, 89-99;
4. Колев, П. Из австрийските архиви. АП, 1991, 1, 51–54;
5. Левакова, Св. КМФ 03 – Австрия. – В: Пътеводител по колекциите

с документи за българската история в чуждестранни
архивохранилища съхранявани в Централния държавен архив. Под
печат, 17-48.
6. Миколецки, Л. Австрийското архивно дело - вчера, днес и утре. АП,

1995, № 1-2, 77-87;
7. Пейковска, П. Будапещенският столичен архив (възникване и

развитие, структура, документи за българската история). АП, 1990,
№ 2, 65-75;
8. Пискова, М. Международна конференция “Архивите от Източна и

Централна Европа в период на държавно-правни преобразувания”,
Пулави, Полша, 28 юни – 1 юли 1996 г. АП, 1996, № 3-4, 140-146;
9. Стефанова, О. В унгарските централни архиви. АП, 1978, № 3, 46-

48.
20
АРХИВИ И ДОКУМЕНТИ В РУМЪНИЯ
Няма да е пресилено да се каже, че през Средновековието се поставя

началото на съхранението на архивните документи в румънските
княжества на север от Дунав. Първоначално господарските власти и
институциите на църквата съхраняват историческите документи. По-сетне,
през 30-те години на XIXв., вероятно под влияние на френските културни
идеи се основават първите държавни архиви в Букурещ, Влашко (1831 г.) и
в Яш, Молдова (1832 г.). На 31 октомври 1862 г. се създава Главната
дирекция на държавните архиви със седалище Букурещ и с филиал в град
Яш под разпореждането на Министерството на правосъдието, религиите и
общественото образование. С княжески укази на държавните архиви е
разпоредено да приемат на съхранение документите от местните
манастири (1863–1864 г.). Държавни архиви са изградени в Клаузенбург,
Трансилвания (Седмоградско) (1920 г.), в Черновиц (от 1991 г. – в
Украйна), Буковина (1924 г.) и през 1925 г. в Кишинев, Бесарабия.
След края на Първата световна война, като следствие от създаването

на единната национална държава, архивите в Румъния навлизат в нов етап
на модернизиране. През 1925 г. е възприет нов закон за функционирането
на държавните архиви, който предвижда създаването на четири
регионални дирекции на цялата територия на Румъния и една Главна
дирекция на архивите със седалище в Букурещ. Всички окръжни и
селищни държавни институции (цивилни, военни и църковни) имат
задължението да предават архивите си с изтекъл 30 годишен срок в
държавните архиви.
Вече след Втората световна война Румъния попада в сферата на

влияние на Съветския съюз и това се оказва от изключително значение.
Следват големи трансформации във всяка област на обществено-
икономическия и политически живот. Архивите не остават встрани от
промените. С Декрет № 17 от 1951 г. Главната дирекция на архивите е
реорганизирана съобразно новата идеологическа ориентация и преминава
под разпореждането на Министерството на вътрешните работи. Подобно
на сродните институции в сателитните държави на СССР, в румънските
държавни архиви се въвежда съветският организационен модел. Достъпът
на изследователите до документите, по тоя начин, е ограничен и дейността
на институцията е ориентирана към вътрешно наблюдение и контрол над
служителите и ползвателите на архивна информация.
След 1989 г. настъпват нови големи промени. Румъния започва да се

демократизира и съответно нейните архиви възпримет нова концепция за
21
развитие – залага се на свободния достъп до румънското документално
наследство. През 1996 г. е приет нов закон за държавните архиви, където
четем:„Под документи от Държавния архивен фонд на Румъния, в смисъл
на съществуващия закон се разбира: официални и лични документи,
дипломатически и консулски, спомени, ръкописи, прокламации, искания,
афиши, планове, скици, карти, филмови ленти и други подобни
свидетелства, печатни матрици, фотографии, видео, аудио и
информационни документи с историческа стойност, реализирани в
страната или от румънци извън нея”.
Всички тези документи се намират под администрирането,

запазването и съхранението на Държавните архиви – бюджетна
институция, подчинена на Министерството на вътрешните работи (към
2017 г. Министерството на администрацията и вътрешните работи).
Всички държавни и частни институции с изключение на: Министерството
на външните работи, министерствата и службите за националната
сигурност и Румънската академия са задължени да депонират в
държавните архиви документите – резултат от дейността им в срок между
20 и 100 години от тяхното създаване. Член 18 от закона регламентира
положението на архивните фондове при ликвидация на техните
фондообразуватели – юридически личности и предвижда документите с
историческа стойност да бъдат предадени в Държавните архиви.
С оглед от необходимостта румънските институции да се нагодят и

адаптират към структурите на Европейския съюз през 2001 г. архивната
институция започва период на реформи, свързани с организацията на
различните отдели, статута на специалистите, тяхната квалификация и
дейностите в служба на румънското общество. Така през април 2004 г. е
приет нов Правилник за вътрешния ред в Държавните архиви. Съобразно
този Правилник Държавните архиви са ръководени от генерален директор
и имат централен, и териториален апарат. Централният апарат има 12
структури (включително и Държавното училище за архивна специализация
„Аурелиан Сачердоцеану”) със съответните подструктури. Териториалният
апарат има 41 окръжни дирекции и Градската дирекцията на община
Букурещ. Генералният директор на Държавните архиви ръководи,
наблюдава и контролира дейността, която развиват окръжните дирекции.
Упражняването на тези длъжности става чрез Служба по методология,
ръководство и контрол от Централния държавен архив.
Най-важна структурна част в централния апарат е Дирекцията на

Централния исторически архив, която има подчинени 8 служби
(включително и службата за връзки с обществеността). Дирекцията на
Централния държавен исторически архив комплектува, обработва и
22
съхранява почти всички документи с историческа стойност, чрез службите
под нейно разпореждане: феодален архив (лични архиви и колекции от
феодализма), Административни и културни архиви, Икономически архиви
и Съвременни архиви (те се създават след 1990 г. с обект на дейност
комплектуване и обработка на документите на Румънската комунистическа
партия).
Държавните архиви на Румъния съхраняват около 280 линейни км

документи, групирани в приблизително 35 000 фондове и колекции.
Централният държавен исторически архив има 50 000 лин. м (50 км)
документи в 1 150 фондове и колекции, чийто хронологически граници са
близо 7 века. В зависимост от техния профил и исторически период, тези
документи са групирани в отдели с добре дефинирани характеристики и
функции.
Във феодалния архив, лични фондове и колекции се съхраняват

документи, произлизащи от бившите господарски канцеларии, от различни
учреждения и църковни институции, от фамилии и забележителни
политически и културни личности в Румъния. Между най-ценните
колекции заслужава да бъдат отбелязани колекцията документи от
Молдова (1473–1945 г.) и колекцията от Мунтения (1473–1945 г.),
колекцията исторически документи (1378–1931 г.), турски документи
(1227–1877 г.), дипломатически документи (1626–1847 г.), ръкописи
(1385–1976 г.), колекция от тапии и дипломи (1733–1926 г.), документи от
преброявания (1818–1870 г.), печати (1361–1876 г.) и планове (1778–1950
г.). С голяма стойност са църковните архиви, между тях заслужават
внимание тези, които са принадлежали на Митрополията в Румъния (1437–
1897 г.), също и 135–те фонда на манастирите от цялата страна.
Румънските архиви съхраняват и значилен обем документи по

отношение на българската история. България и Румъния са съседи от
векове и това е естествено. Официален език във Влахия и Молдова за
периода ХІV–ХVІІ в. е бил старобългарският книжовен език. Ето защо
днес в румънските библиотеки и архиви са запазени изключително ценни
за българската историография средновековни славянски ръкописи и
документи. Характерът на изключително активните обществено-
политически, икономически и културни връзки между България и Румъния
се проявява в значителната по обем документация намираща се в
румънските архиви. Те съхраняват ценни материали свързани с
Балканските войни, Първата и Втората световни войни, икономическото
развитие на Южна Добруджа и по много други значими теми.
23
Тук ще посочим някои по-големи архиви в Румъния и съответно
техните фондове и документи:
Национален централен исторически архив – Букурещ
Архивът е основан през 1831 г. по инициатива на генерал Павел

Дмитриевич Кисельов, руски пълномощен представител на дивана (съвета)
на княжествата Молдова и Влашко след Руско-турската война (1828–1829
г.). Към момента архивът съхранява 70 км документи, съставляващи 23%
от Националния архивен фонд. Като по интересни могат да се посочат
някой фондове на висшите органи на власт и управление, на
министерствата и централните ведомства: Княжески съвет (диван) – Яш
(1786–1862 г.), Държавен съвет Букурещ (1864–1866 г.), Сенат (1864–1944
г.), Кралски двор (1866–1947 г.), ЦК на РКП, лични и семейни/родови
фондове. Архивът съхранява още 221 500 средновековни документи, около
4 600 ръкописи, 14 000 планове и карти, сбирки от старопечатни и
рядкоекземплярни книги с изключително историческо значение. В
отделните фондове на архива (на здравните, културни и учебни
учреждения и институции) има много документи за положението на
българските бежанци, образованието в българските общини, училища и
болници, дейността на български културни дружества, клубове, вестници и
др.
24
Национален централен исторически архив – Букурещ
Източник: http://www.arhivelenationale.ro/index.php?lan=0&jud=162
По-важни фондове за българската история:
Фонд „Стари администрации”, 30 а.е. (1808–1832 г.): Доклади и

писма от пълномощния и зам.-пълномощния председател на Управлението
на диваните на княжества Молдова и Влашко относно искането на
български преселници за освобождаването им от обща повинност (1828 г.),
за даване на разрешение за преселване на жителите от някои български
села от района на Силистра и Ряхово (Оряхово) в княжество Влашко
поради турските набези над тях (съгласно доклади от руските генерали
Рот, Вахтен и Гейсмар) (1929 г.), за защита от неправомерни действия
спрямо българските преселници в румънски села, за възстановяване на
предишното жителство на български преселници във Влашко, за данъчни
облекчения за всички преселници в периода след 25 апр. 1828 г., за
изясняване на причините за неправомерно взети данъци от длъжностните
лица и връщането на надвзетите суми, за премахването на извънредните
ограничения към българските преселници от Мизия за достъп до
карантинната болница в Дудещ (1829–1831 г.) и др. Ведомост с данни за
българските семейства, преселници в Банат, Буковина и Брашов (1830 г.).
Фонд „Кралски двор”, 10 а.е. (1877–1913 г.): Телеграми между цар

Фердинанд І, крал Карол І и кралете на Гърция, Сърбия и Черна гора,
министъра на външните работи и изповеданията, на земеделието и
държавните имоти Никола Генадиев и румънския министър-председател
Титу Майореску във връзка с Междусъюзническата война и Букурещкия
мир; писмо от цар Фердинанд І до румънския крал за възстановяване на
традиционно добрите съседски отношения между двете държави, за
назначаването на Симеон Радев за пълномощен министър и специален
пратеник на България в Букурещ.
Фонд „Ефория на националните училища”, 1 а.е. (1832 г.): Писмо

от Димитър и Христофор Мустакови до пълномощния председател на
Управлението на диваните на княжествата Молдова и Влашко генерал
Кисельов, за проблем с фонд за строеж на гимназия в родния им град
Габрово и др.
Фонд „Министерство на вероизповеданията и народната

просветата”, 50 а.е. (1839–1877 г.): Преписка между Ефорията на
училищата във Влашко и нейния пълномощник и кореспондент в Париж д-
25
р Никола Пиколо за издирване и сключване на договори с преподаватели
по френски език за училищата в Букурещ, за закупуването на необходими
учебници и друга литература за нуждите на училищната библиотека (1847–
1848 г.); писмо от членове на Общия български попечителски съвет
Христо Георгиев, д-р Петър Протич и др. до Министерството на
вероизповеданията и просветата, във връзка с дарение за построяване на
болница и гимназия в Търново (1861 г.); петиция от Княжеския единен
комитет за инспекция на училищата в окръг Браила до административната
служба за просвета с искане за построяване на училище с преподаване на
български език (1861 г.); Статут на Българското литературно дружество в
Браила (1872 г.) и др.
Фонд „Министерство на вътрешните работи”, 51 а.е. (1832–1877

г.): Молби на българите в Плоещ за основаване на занаятчийски еснаф и
по други въпроси (1844 г.); преписки за построяването на пристанищна
сгради в Олтеница от В. Мустаков и назначаване на проверяваща
финансова комисия (1859 г.); разпоредби за забрана за носене на оръжие на
преминаващите през румънската граница български, гръцки, турски и др.
емигранти (1869 г.); паспорти; скитниците; разрешение и забрана за
влизане на чужденци в страната, за емигриране в чужбина (1876 г.);
Преписка между кметствата на Букурещ и Браила, редакторите Г. С.
Раковски и Христо Д. Ваклидов, отговорните редактори Таки Василеску,
Тудораке Петреску, Таки К. Благостойнов, Тодор Поппетров Икономов,
издателя Стефан Расидеску и др. с Министерство на вътрешните работи и
други институции за разрешение за издаване на вестник “Виторул” и
периодичното литературно списание “Дорнита” (“Зорница”), за
основаването на първата българо-румънска печатница и издаване на
първия вестник на български език “Българска пчела” от емиграцията в
Браила (1863–1864 г.); писмо от Илия Р. Блъсков до отец Сава в Кубан за
събиране на финансови средства (1868 г.).
Фонд „Министерство на войната”, 18 а.е. (1852–1878 г.):

Циркулярни заповеди, доклади, преписки, разпореждания, рапорти,
обръщения към войската и др. във връзка с военни операции и лагери;
санитарната служба, реквизитите и др. за периода на Руско-турската война
(1877–1878 г.).
Фонд „Комитет по карантините”, 3 а.е. (1832–1834 г.): Преписка

относно бягството на български семейства от Турция в Румъния, окръг
Романати (Олтения), по време на Руско-турската война 1828–1829 г. (1833
г.) и др.
26
Фонд „Държавна хазна (Ковчежничество) ”, 10 а.е. (1830–1855 г.):
Писма от пълномощния председател генерал Кисельов и от заместник-
председателя на Управлението на диваните на княжествата Молдова и
Влашко, българските депутати Васил хаджи Михайлов, Васил Ненович и
др. до изпълнителния диван на княжество Влашко относно преселването
на български жители от Варна и в Княжеството. Приложени са списъци на
заселниците по места; жалба на преселници от Рахово (Оряхово) за
неправомерно отношение на местните власти към тях; доклади за броя на
българските преселници в Браила, Калараш и др.; предложение за
избиране на няколко авторитетни депутати за защита интересите на
българските преселници по места в дивана на Влашко; писмена оставка от
Васил хаджи Михайлов за освобождаването му от депутат на българските
преселници (1830 г.), молба от новия български депутат в Букурещ и окръг
Илфов, Васил Ненович, за издаване на удостоверение за работа (1830 г.) и
др. Нота на руското Генерално консулство в Букурещ до дивана на
княжество Влашко относно жалба на българския преселник от Ахелой в
княжеството Димитър Джакович срещу Кирияк хаджи Бонев (1830 г.);
Писмо на Временното руско управление (1831 г.) в княжество Влашко до
Департамента на вътрешните работи на княжеството относно молба на
русенския паша за завръщането обратно на български изселници в с.
Чардак, Влашко; Молби от български преселнически семейства в селата
Фуда, Карахасан, Холтени, Грую, Фундул от окръг Илфов и др., до
генерал-адютант П. Д. Кисельов, пълномощен председател на диваните на
княжествата Молдова и Влашко, за отмяната на изисквания за документи
при обратното им завръщане по родните места, за освобождаването от
данъци на новите български преселници за първите 3 години и др.
Фонд „Вътрешно областно управление”, 17 а.е. (1831–1854 г.):

Жалба от група български преселници във Влашко до представителя на
временното руско управление в княжеството, за намесата му пред
местните власти в тяхна защита (1832 г.); Нота от имперското руско
генерално консулство в Букурещ до Министерство на вътрешните работи
на княжество Влашко за неправомерно наложени транспортни такси във
Влашко на българските търговци Иван Николаев и Панайот Пантели (1836
г.) и др.; Писма от началника на Якутския пехотен корпус при Генералния
щаб на руската армия и заместник председателя на Административния
съвет до генерал-адютанта на кавалерията Будберг и Департамента по
вътрешните дела на княжество Влашко за подпомагане преминаването
през Дунав на повече от 7 000 български изселнически семейства от
Тутракан и Силистра в княжество Влашко, Бесарабия и Калараш; Писмо от
турския дивизионен генерал Дервиш паша и пълномощник в княжествата
Молдова и Влашко, до Временния административен съвет на княжество
27
Влашко във връзка с петиция от жители на Силистра, Русчук и Тутракан за
завръщане по родните им места (1854 г.).
Фонд „Семеен фонд Георгиеви, Евлогий и Христо (1819–1897), 14

мф. р. (1785–1946 г.): Доклади, писма, протоколи, удостоверения,
инструкции, агитационни материали, телеграми и др. за служебната и
обществена дейност на братята Христо и Евлоги Георгиеви; Устав на
“Добродетелната дружина” (13 ян. 1862 г.).
Фонд „Хашдеу, Богдан Петричейку (Кореспонденция)”, 4 а.е.

(1875–1901 г.): Възвания от БРЦК в Букурещ и настоятелството на
Българското благотворително общество в Турну Мъгуреле към
родолюбивите българи за подпомагане подготовката и избухването на
въстание (1875 г.) и за внесени помощи от български доброволци в Сърбия
под командването на капитан Райчо (Райчо Николов) (1876 г.); Писма от
председателя Кириак Цанков, подпредседателя Олимпи Панов, секретаря
Петър Енчев, Стефан Стамболов, Иван Вазов и други членове на
Българското централно благотворително общество в Букурещ до
Българското благотворително общество в Александрия (Телеорман) и до
Георги Стойчев относно сформирането във Влашко на доброволчески
отряди, за политическата програма на 1-ия “Български събор” с “мемоар”
до европейските държавни кабинети чрез местните дипломатически агенти
и др. (1876 г.); Писма от проф. Ив. Шишманов (1897 г.) и Евлогий
Георгиев (1901 г.) до Богдан П. Хашдеу и др.
Дипломатически архив. Министерство на външните работи –

Букурещ
Дипломатическият архив на модерната румънска държава се създава

с основаването на Министерство на външните работи през 1862 г. В този
архив се съхраняват много документи, засягащи България и българо-
румънските отношения. Дипломатическите документи, свързани с
легацията в София се отнасят до всички по-важни и политически въпроси,
съдържат сведения за посещението на княз Александър І Батенберг в
Турция и Русия; кореспонденция на българската емиграция (1882 г.);
Съединението на Източна Румелия и Княжество България; участието на
румънци в Сръбско-българската война; Букурещкия мир; Турция и
Съединението; бунтовете в Силистра и Русе (1887 г.); експулсирането на
Прокопи Иванов и атентатът срещу Димитър Мантов в Букурещ (19 март
1887 г.); Българските мисии в Румъния; съдебният процес срещу Коста
Паница; копия и преводи на телеграфната кореспонденция, преминала
транзитно през Румъния; за събитията в България (ноем. 1885–ян. 1889);
дипломатически доклади на румънската агенция в София за кабинета на
28
Димитър Греков, посещението на Стефан Стамболов в Константинопол,
убийството на дипломатическия агент в Константинопол д-р Георги
Вълкович; българската църква в Букурещ (от 11 май 1869 г.) и румънската
църква в София (1904–1944 г.); румънската църква в Гривица (1897–1941
г.), Тутракан (1901–1912 г.); български училища в Добруджа и румънски
училища (1892–1900 г.); семинари, лекторати и институции за
образование, румънски чествания на български събития; кореспонденция
на царското семейство с България (1916–1920 г.); визитата на крал Карол I
в Русе и Плевен и др.
По-важни фондове с документи за българската история:
Фонд „Патриаршия”, 1 а.е. (1885 г.): Писма от Г. М. Гика и К. Г.

Нано от румънската легация в Константинопол, до Й. Къмпинеану,
министър на външните работи на Румъния за бератите, давани на
българските епископи в смесените епархии в Охрид и Скопие; за мемоара
на Вселенския патриарх пред Високата порта относно невъзможността за
принадлежност на двама владици към една и съща епархия в Ориента,
предизвикващо схизма и необходимостта от разрешаването на този въпрос
на Вселенски събор; за разделението на мненията в Министерския съвет по
повдигнатите от Вселенския патриарх проблеми за даването на бератите на
новоназначените български владици, в очакване на султанското ираде
(1885 г.) и др.
Румънски военен архив
Архивът е основан на 26 юли 1920 г. за депозиране на документи с

военно-исторически характер. Институцията разполага и с богата
библиотека с книги по военна история.
Фонд „Генерален щаб”, 6 а.е. (1951–1968 г.): Военни доклади

(рапорти) на генерал–лейтенант И. Теклу, генерал-майор А. Флока,
полковник К. Бодеа до Генералния щаб на Министерство на въоръжените
сили на Румъния за въоръжението и дислокацията на Югославската армия
(1951 г.); данни и сравнителни таблици за въоръжението на американската,
английската, френската, италианската, югославската, гръцката, турската,
западно-германската армии; военно-политическата обстановка в света;
изследване на основни актуални проблеми в перспектива на НАТО и
задачи пред въоръжените сили на Народна Република Румъния (НРР) (1965
г.); средства за ядрено нападение във военното оборудване на армията на
29
САЩ и схеми за групирането на ядрените ракети, местоположение на
сухопътните и морските сили на НАТО (1965–1968 г.).
Национален архив – Териториална дирекция Браила
Филиалът на Държавния архив Браила е основан през 1953 г. като

подчинена институция на Държавния архив.
Фонд „Префектура на окръг Браила”, 5 а.е. (1841–1865 г.): Писма

относно заговор на българи от Браила за въоръжено преминаване в Турция
(1841 г.); откриване на печатница в Браила от Стефан Расидеску и издаване
на вестник “Зора” на български език; молба от българи за откриване на
училище с преподаване на български език (1863 г.); искане от Христо
Ваклидов за издаване на обществено-политически и общообразователен
вестник “Дунавска зора” на либерално-демократичната част от българската
емиграция в Румъния (1864 г.); конфискуване на типографските машини от
печатницата и на недвижимото имущество на Христо Ваклидов (1865 г.).
Фонд „Кметството на Браила”, 2 а.е. (1868–1874 г.): Петиции от

Ефорията на българското училище и общност в Браила до кмета на града.
Национален архив – Териториална дирекция Долж
Институцията е създадена през 1931 г. като секция на Държавния

архив Крайова за област Олтения.
Фонд „Териториална префектура Долж”, 33 а.е. (1832–1923 г.):

Преписки за търговската, медицинската и благотворителната дейност на д-
р П. Берон (1832–1866 г.); преводаческата дейност на Михаил Кифалов;
опазване границите на държавните имоти и назначаването на пазачи;
мерките във връзка с влизането на сърби и българи в Румъния без редовни
документи и др. (1868 г.); формирането на армия от доброволци-емигранти
за участие в Сръбско-турската война (1876 г.) и др.
Национален Архив – Териториална дирекция Вълча
Архивът на Вълча е основан на 1 октомври 1951 г. Много от

архивните колекции са групирани по номинал: исторически документи,
30
ръкописи, граждански регистри, печати, планове, карти, фотографии,
микрофилми, пощенски картички и др.
Фонд „Католическа църква “св. Антон”, Ръмнику Вълча”, 1 а.е.

(1775–1857 г.): Част от матрикулна книга (дневник) със списъци и бележки
за раждания, женитби и кончини на представители на редица български
католически родове, също сведения за немци, украинци, чехи, руснаци.
Библиотека на Румънската академия на науките - РАН
Създадена е през 1867 г., година след основаването на Румънското

академично дружество (от 1879 г. – Румънска академия на науките).
Заслуга за организацията и изграждането на Библиотеката на РАН като
архивно средище с ценни исторически документи принадлежи на
румънския учен Иоан Биану (1856–1935 г.).
Библиотека на Румънската академия на науките – РАН

Източник: http://www.biblacad.ro/
31
Фонд „Славянски ръкописи”, 54 а.е. (1472–1781 г.): Славянски

ръкопис от Музея на антиките – Букурещ, с цветни орнаменти, с изписани
в червено заглавия и главни букви, подвързан с дървени корици, облечен в
кожа и с филигран герб. Съдържа Правилата на светите апостоли с части,
подбрани от старите номоканони и каноните на Йоан Схоластика, Йоан
Постника или Незнайни, Васил Велики, от църковните канони на Йоан
Златоусти, за живота на калугерите на Никифор, за поста, за тайните и най-
вече за покаянието чрез служби, молби и метани направени от друг, но
платени от онзи, който е приел канона за изповядване; Препис от Житието
на Филотея от патриарх Евтимий Търновски в сборник от ХVІ в.;
Старобългарски ръкопис от Иеуд – Мърамуреш с утринна църковна
служба на Йоан Златоуст на три езика: гръцки, изписан с кирилица
(водосвет), старобългарски (миней за м. октомври) и румънски; История на
Княжество България на Паисий от Хилендар (1781 г.).
Фонд „Снимки”, 2 а.е. (б.д.): Снимки на места, свързани с

дейността на българските възрожденци в Румъния; паметна плоча на
пристанище Гюргево на румънски език с мястото на качването на
четниците на Христо Ботев на кораба “Радецки”; сградата на редакцията на
в. “Нова България” на Илия Блъсков в Гюргево; мястото на хана Чапъку,
където е отсядал Христо Ботев в Браила; фасадата на къщата на Хаджи
Димитър Паничков; печатницата, в която е работил Христо Ботев в Браила;
българската църква “Св. Панталеймон” и училището в Галац; българската
църква в Браила от 1872 г.; надпис, посочващ мястото на къщата на Христо
Ботев в Букурещ; къщата на Любен Каравелов в Букурещ; църквата на
манастира Молдовица от 1532 г.; българското училище “Кирил и
Методий” в Букурещ.
32
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ
1. Бончева, С. КМФ 08 – Румъния. – В: Пътеводител по колекциите с

документи за българската история в чуждестранни
печат, 195-211;
2. Адамаке, А. Проект за нов Закон за държавните архиви на Румъния.

АП, 1994, № 1-2, 9-12;
3. Величкова, Цв. Архивите в Румъния. АП, 1996, 3–4, 127–139.
4. Гал, Й. Архивите на социалистическа Румъния. АП, 1984, № 3, 57–

62.

6. Доброта, К. Държавните архиви в Румъния. ИДА, 2007, 93, 52- 61.
7. Маркова, Р. История и организация на архивите в Румъния. – В:

Архивология, професионално образование по архивистика и архивни
институции – quo vadis? Университетски четения по архивистика.
Том V, С., 2017, 226-234;
8. Михайлова, Ив. Модерни архиви и архивни системи на Балканите.

Дипломна работа. УниБИТ. С., 2017;

10. Стефанов, Л. Архивите на Балканите в исторически и модерен

аспект.http://www.clio.uni-sofia.bg/bg/konfarch/LStefanov.pdf
11. Указ за Националния архивен фонд на Социалистическа

република Румъния. АП, 1972, 3, 30-43;
33
12. Сайт на Националния архив на Р Румъния:
http://www.arhivelenationale.ro/index.php?lan=0&jud=162
13. Архив на Румънското министерство на външните работи:

https://www.mae.ro/node/1529
14. Сайт на Библиотеката на Румънската акадения на науките:

http://www.biblacad.ro/
15. Пътеводител на румънския военен архив (Ghidul Arhivelor

Militare Române, Coordonator: General-maior conf. univ. dr. Mihai
Chiriţă Editura Centrului Tehnic-Editorial al Armatei Bucureşti – 2010).
34
ЮГОСЛАВИЯ (СЪРБИЯ И ЧЕРНА ГОРА)
Федеративна народна република Югославия се ражда след

Втората световна война. „Стара Югославия” попада в т.нар. Източен блок,
въпреки че почти винаги е била неговият „блуден син” и честно води
самостоятелна политика, понякога и в разрез на насоките зададени от
Москва и СССР. През 1950 г. се приема Закон за дърваните архиви на
Югославия, който регулира дейността на тези институции в цалата страна.
Следват още няколко закони за архивите. Тези от 1964 (пред променяне на
името на държавата на Социалистическа федеративна република
Югославия), 1973, 1976 и 1978 г. С последния закон архивите на
Югославия стават част от федералната администрация. През 1986 г. е
следващата законодателна инициатива по отношение на архивите. „В
новия закон се уточняват правата и задълженията на архивите, посочва
се, че трябва да се възприемат професионални принципи на работа при
работа с архивни документи, съобразени с теоретичните и
практическите достижения на архивистиката”.
Във времето от 1992 до 2003 г., след отделянето на Македония,

Словения, Хърватия и Босна и Херцеговина, Югославия се състои вече
само от съюзните републики Сърбия (вкл. автономните области Войводина
и Косово и Метохия) и Черна гора. През 2003 г. държавата се преобразува
в конфедерация и е наречена Държавен съюз Сърбия и Черна гора. От 3
юни 2006 г. общата държава се разпада на самостоятелните републики
Сърбия и Черна гора. По отношение на архивиното дело е важно да се
отбележи, че през 1998 г. е приет един архивен закон, в който в основни
линии са запазени постановките от закона от 1986 г. А през 2003 г. след
35
разпада на Югославия е приет Закон за структурата на архивите на Сърбия
и Черна гора.
Структура на Архива на Югославия
Източник:http://www.arhivyu.gov.rs/active/sr-
cyrillic/home/glavna_navigacija/o_arhivu/organizaciona_struktura.html
Архив на Югославия
Съгласно „Статута на Архива на Югославия” от 17 ноемви 2016 г.

той е културна институция, която има за задача да съхранява, публикува,
комплектура, изучава, регистрира и т.н. документи на държавни структури,
организации и други институции на Югославската държава за периода от
1918 до 2003 г., заедно с документите на Сърбия и Черна гора за периода
от 2003 до 2006 г.
По-важни фондове за българската история:
Фонд 507 – ЦК на Съюза на комунистите на Югославия, 7 а.е.

(1962 – 1977 г.): Рапорти за разговорите между Й. Б. Тито и Л. Брежнев на
36
срещата им през септ. 1966 г., относно идеята за свикване на среща на
всички комунистически партии. Изложения за отношението на СССР с
балканските страни след окупацията на Чехословакия 1968 г. Информация
за някои от основните характеристики на съветската външна политика.
Сводка за отношенията на Югославия с Гърция и Турция. Информация за
консултации между социалистическите страни за ситуацията в Гърция.
Преглед на развитието на югославско-българските отношение и
политическата обстановка в България. Съобщение за срещата на 28
европейски комунистически партии състояла се в Москва на 14-15 януари
1970 г. Решение на комисията за международни връзки на ЦК на СЮК за
отношенията с Гърция и по специално проблема с македонското население
в Егейска Македония и др.
Фонд 837 – Кабинет на Председателя на Републиката

Външнополитически въпроси-КПР-І, 48 а.е. (1954-1977 г.): Паметни
записки за срещите между Й. Б. Тито и Н. Хрушчов в Кремъл. Тезиси за
предстоящи разговори между Тито и Т. Живков, Тито и Караманлис, Тито
и Чаушеску, Тито и Брежнев в Хелзинки; тезиси за международното
положение преди посещението на Тито в Полша; предстоящи югославско-
гръцки разговори на високо равнище. Бележки за разговорите между Тито
и Чаушеску на срещата им в Румъния. Справки за съветско-югославските
отношения; югославско-българските отношения; за отношенията на
Югославия със СИВ. Справка за ситуацията в България след априлския
пленум 1956 г. Информация за посещение на българска правителствена
делегация в състав: Югов, Луканов, Живко Живков, Ганчев и др., в Тирана
и подписването на различни спогодби. Информация за посещението на
Тодор Живков във Югославия и разговорите му с Й. Б. Тито (24-26 януари
1963 г.). Посещение на българския министър на външните работи на
България Иван Башев в Югославия (11-14 април 1966 г.). Посещения на
държавно-партийна делегация на НР България начело с Тодор Живков в
Югославия (5-7 юни 1967 г.); споразумение за икономическо
сътрудничество между двете страни; споразумение за двувластните имоти
на югославско-българската граница и гражданството.
37
АРХИВИТЕ НА РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ
Идеята за създаване на архивна институция в Сърбия възниква

през 1846 г., когато съществуващото тогава Дружество за сръбска
словесност (днешната Сръбска Академия на науките и изкуството)
започва събирането и изучаването на писмени документи за сръбската
история. Архивът на Сърбия е основан на 2/14 декмври 1898 г., когато е
издаден и Законът за Държавните архиви. След Втората световна война се
основават и регионални архиви на територията на Сърбия. От януари 1951
г. влиза в сила нов закон за архивите на НР Сърбия. С нова редакция на
закона от април 2013 г. Архивът на Сърбия получава статут на културна
институция от национално значение.
Всички документи, съхранявани в Архива на Сърбия се делят на

следните основни групи: Административни фондове (от 1673 – 2011 г.);
Лични и родови фондове; Сбирки и Микрофилмотека. Групи документи от
първата група са: Документи на администрацията и правораздавателните
институции; Документи на финансовите и икономическите институции;
Документи на културата и образованието. Групи документи от по-новия
период са: Документи на държавната власт, администрацията,
работнически и други организации; Документи на кооперативните
организации и камари; Документи на социално-политическите
организации.
Освен тези основни групи в Сръбския Държавен архив се

съхраняват и различни колекции от географски карти (ХVІ – ХХв.),
38
печати, снимки и плакати (ХІХ – ХХ в.), периодичен печат (1940 – 1945
г.), лични колекции и пр.
Архив на Сърбия
Архив на Сърбия
Източник:http://www.archives.org.rs/o-nama/istorijat
Административни фондове
Фонд А/1 – Княжеска Канцелария, 40 а.е. (1815 – 1839 г.):

Документи за Алексиначка нахия (1819 – 1839 г.); сбирка за Белградски
конак (1830 – 1839 г.); сбирка за Крагуевацка нахия (1815 – 1839 г.);
сбирка за Неготинска нахия (1825 – 1839 г.) и др.
39
Фонд А/6 – Министерство на Външните Работи, 24 а.е. (1839 –
1918 г.): Дипломатическа кореспонденция за отношенията на Сърбия с
други държави; посланичеството на Сърбия в Цариград; сръбската агенция
в Букурещ и др. Дипломатическа кореспонденция за вътрешната политика
на Сърбия: организация и ред на различните държавни институции;
размирици и бунтове; устройство и организация на някои родове войски;
снабдяване с оръжие и муниции; проблеми и въпроси, свързани с
училищната и църковната дейност и пр.
Фонд А/7- Княжеско-Сръбска Агенция в Букурещ, 17 а.е. (1835 –

1863 г.): Рапорти за движението на руски и турски войски в Дунавските
княжества; постановление на сръбския княз за местата, където ще се
събират митата; дарения за Рилския манастир (1850 г.); донесение за
впечатление от пътуване на българи до Сърбия; сведения за епидемия по
добитъка в България, Молдова, и Влашко (1859 г.); молби за издаване на
паспорти; донесения за условията на пътуване по р. Дунав; характеристика
на качествата на някои български стоки (1860 г.); документи за съдебни
дела с българи (1862 г.); информация за разпространението на опасна
епидемия в Подунавието и българските земи (1862 г.); писма от руския
генерален консул в Букурещ за възможността българи и сърби да учат в
руски учебни заведения, включително и в Николаевския пансион (1863 г.);
закон за регламентацията на данъците по вноса на стоки; донесения за
връзки на Хилендарския манастир с Влашките метоси и др.
Фонд А/44 – Министерство на Финансите, 7 а.е. (1839 – 1918 г.).

Серия Промишленост (Административен отдел): Доклади за събраните
мита от митниците във Връшка чука, Пандирило, Алексинац и др. Решения
на съда, засягащи български и сръбски търговци, осъществяващи
търговията между сръбското княжество и българските земи; донесение за
забрана на турските власти да се внася сол от Сърбия в Турските земи;
Документи за износ на стоки от Сърбия за Франция през Турция; сведения
за мита на внесени и изнесени стоки между Сърбия и българските земи;
списък с имена на търговци от градовете София, Самоков, Пирот и др.;
информация за курса на различните валути (1859 г.) и др.
40
Лични фондове
Фонд Б/5 – Личен фонд Илия Гарашанин, 49 а.е. (1819-1874 г.):

Писма на Гарашанин до Стоян Симич, Александър Ненадович, Данило
Стефанович, Пабло Пацеки, до Коста Мелазинович в Букурещ, до Йован
Ристич, Коста Миладинович, Ал. Михайлович и др.; писма до Гарашанин
от Радован Петрович, Йован Наумович, Симеон Груйович, В. Теодорович,
Стоян Симич, Авр. Потрониевич, Филип Христич, Ат. Николич, Влашич и
др.; изложение на българи по църковния въпрос; изложение на Гарашанин
за Добруджа; план за националната политика на Сърбия; план на Илия
Гарашанин за бъдещите отношения между балканските народи и др.
Дипломатически архив на министерството на външните работи

на Сърбия
Фонд 1 – Политически архив, 17 а.е. (1977 г.): Заключения на

Председателството на СФРЮ за състоянието и развитието на югославско-
албанските отношения с цел тяхното подобряване. Информация за
интересите на военните блокове и великите сили спрямо Албания. Първа
предварителна информация Съюзния секретарият за външни работи на
СФРЮ (ССВнР) за посещението на Й. Б. Тито в СССР и разговорите му с
Л. Брежнев. Оценка на ССВнР на СФРЮ за посещението на Й. Б. Тито в
Китай.
Архив на сръбската академия на науките и изкуствата
Сръбската Академия на Науките и изкуствата е основана през 1842 г.

от Сръбското научно дружество. Библиотеката и архива на Академията
разполагат с изключително богата книжовна и ръкописна сбирка.
Славянски ръкописи, 21 ръкописа (ХІІІ – ХVІІ в.): Миней

празничен от средата на XIII в., в който са включени и Савина служба за
св. Симеон и Азбучна молитва; откъс от Свърлижкото евангелие от ХIII в.
41
Миней за февруари, около 1400 г.; Миней за септември, октомври и
ноември, пергамент, 1320 – 1330 г.; Апокрифен сборник от ХVI в.;
Апокрифен сборник от ХVI – XVII в.; Апокрифен сборник от края на XVII
в.; Сборник със смесено съдържание от втората половина на XVII в.;
Житие на отец Агафий от XVII в., и др.
Народна библиотека на Сърбия
Библиотеката е основана през 1832 г. Освен множеството томове

ръкописи и старопечатни книги в библиотеката се съхранява и богата
колекция от други архивни материали.
Сградата на Народната библиотека на Сърбия (изгоряла 1941 г.)
Сградата на Народната библиотека на Сърбия
Източник: https://www.nb.rs/
42
Ръкописи (ХІІІ – ХVІІ в.): Ръкопис No 104 – Октоих петогласник,

средата на ХIII в.; Ръкопис No 651 – Сборник на поп Драгой от ХIII в.;
Ръкопис No 11 – Сборник с беседи от началото на ХV в.; Ръкопис No 45 –
Сборник от XVI в.; Ръкопис No 673 – Апокрифен сборник от XVII в.

2. Йоветич, Н. Микробиологичното увреждане (въз основа на

документите на Югославския федерален съд). АП, 2012, № 1, 132 –
140;
3. Маринкева-Сбиркова, Л. КМФ 23-02 – Сърбия. – В: Пътеводител

по колекциите с документи за българската история в
чуждестранни архивохранилища съхранявани в Централния
държавен архив. Под печат, 625-632;



аспект. http://www.clio.uni-sofia.bg/bg/konfarch/LStefanov.pdf
7. Сайт на архив на Сръбката академия на науките и искуствата:

http://www.sanu.ac.rs/
43
АРХИВИТЕ НА ЧЕРНА ГОРА
Още през Средновековието в двора на владетелите на Дукля

(държава на Балканите, съществувала от около 990 до 1252 г.) работи
добре организирана администрация и функционира държавна придворна
канцелария, в която са създадени първите исторически документи. На
територията на Дуклянската държава развиват дейност редица католически
манастири, в които съществуват школи и библиотеки. По-късно, когато
Дукля попада под влиянието и хегемонията на Рашка, започва традицията
да се води строга служебна преписка. Приморските градове успяват да
съхранят средновековните фондове, както на общинските (комуналните),
нотариалните и църковните архиви, така и семейните сбирки на
аристокрацията.
Историческа съдба на Черна гора като цяло е сериозно

препятствие за запазването на документалното й наследство. През 1692 г.
например с разрушаването на манастира на Църноевич е унищожена и
значителна част от архивния фонд помещаващ се там. Друга част от тях е
спасена и съхранена по-сетне в обновения манастир.
По времето на княз Данило Петрович Негош (1852 – 1860 г.) в

Черна гора вече действува опитна канцеларска служба. Народната
канцелария, едновременно сенатска и княжеска, съсредоточава работата на
администрацията. През този период се споменава и за първоначални опити
да се приобщи съдебната администрация към местните органи на властта.
Успоредно с грижата за усъвършенстването на бюрократичния апарат,
княз Данило отделя внимание на архивните документи от предишни епохи.
Той нарежда на секретаря си да подреди по подобаващ начин архивната
44
документация, тъй като в резултат на различни събития, нейния ред, в по-
голяма или по-малка степен, е многократно нарушаван. Документите са
класирани хронологично, номерирани и поставени в нови картонени
кутии. Изработени са дървени полици и е осигурено място за подреждане
на архивните материали. Създадени са и част от необходимите справочни
средства, т.нар. „указатели“ като първично средство за търсене на
документите. Всичко това представлява първоначален опит за
изграждането на истински професионален архив, както и на
архивохранилище. Въведен е ограничен достъп за използване на
документите след специално одобрение.
През 1868 г. се подготвя паметна книга с опис на държавната

собственост, към която изрично се включва и „целият архив“. Това е много
съществен момент, с него архивът става държавно (общонародно
имущество).
През 1895 г. е изготвено „Упътване за уреждане на държавния

архив“. В него се посочва, че „Цел на уреждането на държавния архив е
да пази документите от вътрешно и външно посегателство; да ги
подреди така, че да могат лесно да се преглеждат, да се работи с тях, да
се контролират и да се използват ползотворно; а чрез каталозите да се
намери ключ за лесното и бързо намиране на документите в архива по
всяко време и от всеки“. Съгласно с Упътването държавният архив е
разделен на шест отдела „по аналогия на съществуващата публична
държавна администрация“. В „Упътването” се намират и подробни
указания за начина на работа с документите, за почистването им, за
поставянето в отделни подвързии, с изписване върху тях на текст или
кратка анотация, за обединяването им в дела, поставяне на сигнатури и
прочее технически дейности.
45
Всяко структурно звено в архива има отделен каталог и „ключ на
каталога“, в които се попълват „имената на лицата и събитията, за
които става дума в документите на държавния архив…“. По-нататък в
„Упътването” е поместен и формуляр за дневник на прегледаните
документи.
Архивна институция в съвременния смисъл на понятието започва

да се организира в Черна гора едва след възникването на социалистическа
Югославия. През 1948 г. към Историческия институт на Народна
Република Черна гора е създаден архивен отдел. С решение на министъра
на просветата от 1 април 1949 г. той приема от Държавния музей целия
архивен фонд на кралство Черна гора с изключение на т. нар. придворен
архив. Тези архивни документи остават в Историческия институт до
декември 1951 г., когато са причислени към новосъздадения Държавен
архив на Народна Република Черна гора. Той е формиран съгласно Закона
за държавните архиви от 31 декември 1951 г., като главна институция в
областта на архивната дейност в Черна гора. Архивът е преструктуриран и
преименуван няколкократно. Така през 1963 г. е преименуван в Архив на
Народна Република Черна гора, през 1978 г. – в Архив на Черна гора, а
през 1992 г. – в Държавен архив на Черна гора.
Със Закона на архивната дейност от 1992 г. се формира нова

институция под названието Държавен архив на Черна гора, който
функционира като орган за управление и правоприемник на всички
дотогавашни самостоятелни архивни учреждения. Компетенциите на
институцията се простират върху цялата територия на Република Черна
гора. На 30 октомври 1992 г. е приет ”Правилник” на институцията. В него
46
са предвидени следните структурни „звена” като част от Държавния архив
на Черна гора:
- Сектор за контрол, опазване, комплектуване, фондиране, научно-

техническа обработка и използване на архивните документи на
републиканските органи и организации;
- Сектор за контрол, опазване, комплектуване, фондиране, научно-

техническа обработка и използване на архивните документи на
местните органи и организации;
- Исторически архив в Котор;
- Център за научна, информационна и културно-просветна дейност;
- Център за техническа защита на архивните документи;
- Служба за общи дейности;
Всички до тогава създадени архивни институции: Архив на Черна

гора, Исторически архив Котор, Архив на Херцег Нови, Общински архив
Подгорица, Общински архив Будва, Архив за работническото движение на
Историческия институт на Черна гора, както и архивите, които са в състава
на общинските културни центрове в Бар, Никшич, Даниловград, Биело
поле и Беране, влизат в състава на Държавния архив на Черна гора като
негови структурни подразделения.
В Черна гора много ценни документи се съхраняват и в други

образователни и религиозни учреждения и организации. Такива
47
учреждения са архивно-библиотечния отдел на Народния музей в Цетине,
Историческия институт на Черна гора, Централната народна библиотека
„Джурдже Църнойевич“, Черногорската академия на науките, музеят на
град Пераст и др.
Някои архивохранилища
Цетински манастир
По-важни документи за българската история:
Ръкопис, ХVІ в.: № 22 – Миней за октомври от 1588 г.
Цетинския манастир
Източник: http://www.cetinje.me/index.php/me/vodic/kultura/crkve-i-manastiri
Манастир “ Св. Троица ” – Плевля
По-важни документи за българската история:
48
Ръкописи, ХІІІ – ХVІІв.: № 39 – Апостол, евангелие и требник от
XIII, XIV, XV в.; № 12 – Сборник от XIV в.; № 21 – Празничен миней от
последната четвърт на XIV в.; № 12 – Сборник от втората половина на
XIV в.; № 41 – Полемичен сборник от края на XIV и началото на ХV в.; №
41 – Полемически сборник от края на XIV – XV в.; № 46 – Тълковен
апокалипсис от ХV в.; № 10 – „Андрианти” от втората половина на ХV в.;
№ 22 – Пролог стишен, лято, от ХV в.; № 30 – Празничен миней от ХV в.;
№ 1 – Паренесис на Ефрем Сирин от втората половина на XVI в.; № 3 –
Пролог стишен, зимен, около 1545 г.; № 4 – Пролог стишен, зимен от 1579
г.; № 15 – Псалтир с тълкувания от 1590 г.; № 14 – Четириевангелие
от1595 г.; № 16 – Четириевангелие от XVI в.; № 18 – Требник от XVI в.; №
40 – Апостол от XVIв.; № 32 – Октоих от XVI в.; № 54 – Служебен миней
за януари от края на XVI в.; № 28 – Миней за ноември от 1633 г.; № 5 –
Сборник от 1629 г.; № 28 – Служебен миней за ноември от 1633 г.; № 100 –
Стишен пролог от Атон за 1664 г.; № 31 – Богородичник от XVII в.; № 33
– Типик йерусалимски, от XVII в.

2. Маринкева-Сбиркова, Л. КМФ 23-05 – Черна гора. – В:

Пътеводител по колекциите с документи за българската история в

4. Пейович, С. Към историята и развитието на архивната институция в

Черна гора. ИДА, 2006, 92, 33-52;

49
50
АРХИВИТЕ НА РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ
Архивите в Република Хърватско също имат солидни традиции в

събирането, съхранението и опазването на документалното богатство на
страната. Най-старите документи пазени в хърватските архиви се отнасят
до началото на Х век.
Първият архивен закон е приет още в периода на Австро-

Унгарската власт (1870 г.) и касае Териториалния архив на Загреб. През
втората половина на XX век, вече част от архивната система на
Федеративна Народна Република Югославия, архивът получава името
Хърватски държавен архив.
Понастоящем системата на хърватските държавни архиви

включва:
Дирекция по съхранение и работа с архивни документи (състои
се от общо 8 отдела):
- Отдел за стари архивни документи, семейни и лични документи (до

1868 г.);
- Отдел за по-нови архивни документи (1868 – 1945 г.);
- Отдел за съвременни архивни документи;
- Отдел за военни архивни документи;
- Отдел за архиви на политически партии;
51
- Отдел за държавни архиви по геодезия;
- Отдел за информация, документация и читални;
- Отдел за надзор по документацията на агенцията.
Като други структурни звена могат да се посочат: Дирекция за

развитие на обслужването, Дирекция за общи услуги и поддръжка и
Дирекция по финансите и счетоводство.
Налични са и специализирани архиви: Архив на архиепископията

в Загреб, Хърватски филмов архив, Централна лаборатория за фотография,
микрофотография и размножаване и др.
На територията на Република Хърватска съществува мрежа от

дузина държавни регионални архива. В Република Хърватска, голямо
количество документи се съхранява в архивните фондове на други
институти като: Хърватска Академия за наука и изкуство, Национална
Университетска библиотека, научни библиотеки, музеи и др.
Въоръжените конфликти в Хърватско опустошават множество

архивни сгради, вследствие на което немалко количество документация е
поразено. Понастоящем е предприет специален план за възстановяване на
сградите и реставрация на спасените документи.
52
Хърватски Държавен Архив
По-важни фондове съдържащи документи за българската история:
Фонд 750 – Отенфелсова ориенталска сбирка, 3 а.е. (1679 – 1883

г.): Дневник за пътуване от Цариград до Виена, 16 август 1832 г.;
Изследване върху родословието на фамилия барони и графове Пеячевич,
Кнежевич, Томаянович и др.
Хърватски Държавен Архив
Източник:http://www.arhiv.hr/arhiv2/index.htm
53
Исторически Архив – Загреб
Още през ХІV в. документи с печата на канцеларията на градската

управа са се съхранявали в църквата Св. Марко. През ХVІІ в. град Загреб
вече има самостоятелен архив. По времето на Мария Терезия и Йосиф ІІ са
били съставени и първите описи и указатели на архивните документи.
Държавния архив в Загреб
Източник: http://daz.hr/
Фонд 852 – Радич Степан, 3. а.е. (1910 – 1928 г.): Писмо от

Славянското благотворително дружество в София до Ст. Радич (1910 г.);
Писмо от М. Вардарски до Ст. Радич – Скопие (22 юни 1928 г.); Писмо на
Мийо Бугарин до Ст. Радич (1923 г.); “Дружбашкия режим” – брошура за
А. Стамболийски с бележки на Ст. Радич.
Академия за Наука и Изкуство – Загреб
Академията е основана през 1867 г., и от тогава е започнало

събирането и съхранението на книги и ръкописи. Ръкописната сбирка
съхранява материали, имащи стойност и значение за южните славяни.
Архивът на Хърватската академия за наука и изкуство – Загреб се състои
от няколко сбирки с ценни информационни източници: Централна сбирка,
Ориенталска сбирка, сбирка за народен бит и обичаи, сбирка
54
изобразително изкуство, книжовност и театрология, природни,
математически и медицински науки.
Академия за Наука и Изкуство – Загреб
Източник: http://info.hazu.hr/hr/o-akademiji/osnutak_akademije/
Фонд 5 – Югославски съвет– Париж, Лондон, 8 а.е. (1890 – 1920

г.): Рапорт за условията в България за прекарване на железопътни линии
(1917г.); петиция до Клемансо, президент на мирната конференция в
Париж, от българската делегация; описание на южна Тракия от гръцките
представители на конференцията в Париж; телеграми и писма от д-р
Трумбич; географско, етническо, религиозно, историческо и политическо
описание на българите в Македония; втори протестен мемоарен адрес от
Цоков и Гешов на мирната конференция в Париж, срещу териториалните
претенции на Сърбия; „История на прогреса на Българското църковно
движение”, от Т. Хаджи Мишев от гр. Велес; брошура „Българите в
Сърбия” и др.
55
Фонд 35 – Иван Кукулевич, 6 а.е. (1885 – 1856 г.): Писмо от
Българското книжовно дружество до Иван Кукулевич, член на
дружеството, относно идеята на Кукулевич за събиране на сведения за
българските художници и благодарствени писма за дарените от Кукулевич
книги на библиотеката на дружеството; статии от Кукулевич за
съвременната българска книжовност.
Фонд 48 – Рачки Франьо, 7 а.е. (1861 – 1891 г.): Писма от В.

Чомаков до Рачки с молба за финансова помощ; сведения за ареста на
братя Миладинови в Цариград; писмо от Светослав Миларов от Браила, за
положението в България след априлското въстание; писма от Веркович до
Рачки за богатството на нумизматичната му сбирка и др.
Национална университетска библиотека – Загреб
Националната библиотека се е развила от книжовното наследство на

колежа „Исус Христос” (основан 1606 г.) и Кралската академия на науките,
която е иззела библиотеката на колежа при неговото закриване през 1773 г.
Фонд 74 – В. Ягич, 6 а.е. (1890 – 1914 г.): Писма от М. Милетич до

В. Ягич (1896 – 1897, 1911 – 1914 г.); кореспонденция от Ив.
Шишманов до проф. Ягич, 1890 г. и др.
Ръкописни сбирки – Фонд 188, 3 а.е. (XIV – XVIII в.): Канон за

апостол Андрей; Панегирик триоден постен и цветен от Неделята на
блудния син до Неделята на Всисветии; староизводен ХVІ в.; Гербове на
България и Македония, ХVІІ-ХVІІІ в. (заснети са от старопечатно издание
на Коримчич-Неорич, изработено по поръчка на адмирал Петър
Охмучевич през 1595 г.).
56
Исторически Архив – Дубровник
Това е архив с изключително богата история и документация. Още

през 1278 г., главният нотариус на Дубровник, Томазино де Савере
поставя основите на организираната нотарилна и канцеларска служба.
През 1428 г. се слага началото на законната уредба за водене на
Държавната канцелария и нотарилните документи, както и на нарочен
закон за специалното водене и съхранение на описи и книги. За да се
предотврати изчезването на ценни книги, през 1514 г. Републиката издава
официална забрана за тяхното изнасяне от Дубровник. На тази база през
ХVІ – ХVІІ в., Република Дубровник вече има специални разпоредби за
съхранението на писменото си богатство.
Фонд Канцелария-разни, 70 а.е. (ХV – ХVІІ в.): Обхваща общо 235

тома за периода 1282 – 1808 г., и съдържа регистрираните в канцеларията
на Републиката документи от различен характер. В тази серия има
изобилие от документи със сведения за българската история. Тези извори
ни дават изключително много информация за икономическото развитие на
градските средища, за положението на българи и чужденци в османските
земи, за западните райони на българските земи, Подунавието,
североизточната част на страната ни, както и за търговията между
Република Дубровник и българските земи през Средновековието
Фонд Нотарии – разни, 22 а.е. (1493 – 1606 г.): Нотарилни

документи за възприетите в Дубровник норми за собственост, покупко-
продажби, съставяне на завещания и т.н.
Фонд Търговски дела извън Република Дубровник, 18 а.е. (1593 –

1667 г.): Разнообразна информация за търговски контакти с българските
земи.
57
Фонд Митници, 2 а.е. (1531-1663 г.): За търговия с Османската
империя.

2. Маринкева-Сбиркова, Л. КМФ 23-03 – Хърватско. – В:



5. Примов, Б, Тъпкова, В. Дубровнишкият архив и неговото значение

за българската история. ИП, 1965, 6, 124–130;

аспект.http://www.clio.uni-sofia.bg/bg/konfarch/LStefanov.pdf
7. Сайт на Хърватски държавен Архив:

http://www.arhiv.hr/arhiv2/index.htm
8. Сайт на Исторически Архив – Загреб: http://daz.hr/
9. Сайт на Академия за Наука и Изкуство – Загреб:

http://info.hazu.hr/hr/
58
10. Сайт на Национална университетска библиотека –
Загреб:http://www.nsk.hr/
11. Сайт на Държавен регионален архив – Дубровник :

http://www.dad.hr/
59
АРХИВИТЕ НА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ
Държавният архив на Република Македония е създаден през 1951

г. От 1926 до 1941 г. работи Държавен архив под ръководството на
Държавния архив на Сърбия, Белград. По-късно след края на Втората
световна война Македония отново попада в границите на Югославия и
съответно приемането на общ закон за държавните архиви в Югославия
през 1950 г., е в основата през 6 януари 1951 г. на Народното събрание на
Народна Република Македония да приеме Закона за държавните архиви, с
който било поставено и създаването на Архива на Македония.
В периода от 1953 до 1960 г., са установени и започват работа и

девет регионални исторически архиви, които и през 1990 г. с новия Закон
за архивите, влизат в състава на Архива на Македония като регионални
единици, а именно: Битоля, Куманово, Охрид, Прилеп, Скопие, Струмица,
Тетово, Тито Велес и Щип.
Законът от 1990 г. е изменен през 1995 г. Съобразно промяната

Държавният архив на Република Македония се трансформира в
консолидирана организация с 9 регионални служби. Установени са
централизирано управление, финансиране и кадрова политика. Създадена е
архивна инспекция. Общите срокове за предаване на архивните материали
се определя да бъде 20 години след създаването им.
Понастоящем архивът на Република Македония изпълнява

следните функции:
- управление на архивното наследство;
60
- извършване на проверка, наблюдение и даване на експертна помощ;
- защита на архивните материали;
- организиране и обработка на архивите фондове и материали;
- организиране на служба за информация, достъпност и използване на

архивните материали в специализирана читалня;
- проучване на архивни материали в страната и чужбина;
- публикуване на архивни материали и научно-информационни средства;
- представяне и популяризиране на архивните материали;
Държавният архив се ръководи от държавен служител – директор.

Той разполага с големи правомощия по отношение на представянето и
функциониране на архива и има свой заместник. За отделни
организационни и професионални въпроси на директора помага
консултативен орган т. нар. Експертна колегия.
За разглеждане въпроси от експертно-научен характер в системата на

държавните архиви има Експертно-научен съвет, в който участват и
експерти и научни работници, които не са в трудови правоотношения с
архива.
61
Структура на държавните архиви на Р Македония
Източник:http://www.arhiv.gov.mk/index.php
62
Службите на архива (на регионално ниво) са със седалище в
следните градове: Битоля, Скопие, Прилеп, Куманово, Велес, Струмица,
Охрид, Щип и Тетово. Те нямат юридическа правосубектност и
представляват организационни единици на Държавния архив, които
извършват архивни функции на определено териториално ниво от няколко
общини.
Архиви и архивни фондове в Р Македония
Лого на македонския държавен архив

Източник: http://www.arhiv.gov.mk/index.php
63
Държавен архив на Република Македония
Архивни фондове на държавните органи и институции до 1918г.
Фонд 1 – Прилепски Каймакамлък, 1 а.е. (1886 – 1910 г.): Aктове,

преписки, молби, окръжни от Битолския вилает и др.
Фонд 2 – Тетовски Каймакамлък, 1 а.е. (1872 – 1890 г.): Преписки,

жалби, молби, наредби и др.
Фонд 3 – Турско общинско управление-Велес,1 а.е. (1868 – 1911

г.): Oтчети и молби.
Фонд 4 – Турско общинско управление-Кочани, 1 а.е. (1869 – 1891

г.): Протоколи, отчети, списъци, тръжни документи, разписки, списък на
мюсюлманските бежанци, сведения за формирането на Кочанската община
през септември 1869 г. и др.
Фонд 5 – Турско общинско управление-Кратово, 2 а.е. (1909 –

1912 г.): Съдийски документи от шериятския съд в Кратово.
Фонд 6 – Турско общинско управление-Крива паланка, 1 а.е.

(1868 – 1911 г.): Протоколи, отчети, молби, жалби, списъци, съобщения и
др.
Фонд 7 – Турско общинско управление-Куманово, 1 а.е. (1843 –

1891 г.): Заповеди, ведомости, разписки за разходите при изграждането на
Винишкия мост 1871 – 1874 г.; тръжни документи, пълномощни, списъци
на мухаджири заселени в Куманово и Кумановската околия, квитанции и
др.
Фонд 8 – Турско общинско управление-Прилеп, 1 а.е. (1889 – 1911

г.): Заповеди, ведомости, преписки, списъци, молби и др.
Фонд 9 – Турско общинско управление-Радовиш, 1 а.е. (1869 –

1891 г.): Отчети за приходи и разходи, за наложени глоби, списъци и др.
Фонд 10 – Турско общинско управление-Скопие, 39 а.е. (1847 –

1912 г.): Заповеди, донесения, молби, решения, съдебни покани и
64
разписки, удостоверения, протоколи, присъди, жалби, гарантни писма,
граждански регистри, решения за назначаване, актове данъчни и
финансови документи, договори, приходно-разходни документи, тарифи за
такси, глоби, бюджети, разрешителни за строеж, списъци на мухаджири;
правилник за разпределяне на работата при строителство на пътища (1882
г.); преоценяване на земите на циганите (1882 г.); писмо до Фаик паша –
валия на Скопския вилает (1884 г.); програма на Османския театър (1888
г.); разноски на общината (1889 г.); напътствия за лечение в болницата за
сметка на общината (1889 г., 1892 г., 1893 г.); правила за стопанисване на
гори (1889 г.); търг за нуждите на султанската войска (1895 г.); правила за
носене на оръжие (1896 г.) и др.
Фонд 11 – Турско общинско управление-Тетово, 1 а.е. (1869 –

1915 г.): Ведомости, молби, жалби, разписки, данъчни декларации и др.
Фонд 12 – Турско общинско управление-Щип, 1 а.е. (1869 – 1891

г.): Документи на турското общинско управление за посочения период:
ведомости за приходи и разходи, за парични глоби, за движението на
пазарните цени; сметкоразписки, удостоверения, строителни ведомости,
тръжни документи; списъци на мухаджири и др.
Фонд 13 – Кадастърска управа-Прилеп, 3 а.е. (1867 – 1910 г.):

Наредби, преписки, кочани от издадени тапии, окръжни от
Министерството на кадастъра изпратени чрез Битолската кадастърска
дирекция до кадастърско отделение Прилеп.
Фонд 14 – Финансова управа-Прилеп, 17 а.е. (1903 – 1911 г.):

Отчети, преписки, баланси и др.
Фонд 15 – Тапийска управа-Прилеп, 3 а.е. (1898 г.): Приходно-

разходна книга, книга за покупко-продажби на недвижими имоти.
Фонд 216 – Кадийски сиджили от Битоля, Дебър, Охрид, Прилеп,

Тетово, 182 а.е. (1607 – 1927 г.): Документи по гражданско-правни
отношения (покупко-продажби, бракове, разводи, наследствени отношения
и пр.), данъчни и финансови документи, документи свързани с войската,
полицията и др.
Фонд 875 – Мухаджирска (преселническа) комисия – Скопие, 9

а.е. (1875 – 1897 г.): Решения, молби, жалби, преписки, запитвания,
налози, уверения, телеграми, одобрения и откази. Списъци на заселени
преселници от Босна и Херциговина в Скопие; списъци на преселници
заселени предимно в Косовски, Битолски и Солунски вилает, на които са
65
отпуснати помощи (пари, жито, храна, дрехи и пр.). Потвърждения за
отпускане на помощи за преселниците, както и набавяне на пари за
болнични разходи, огрев, пътуване, настаняване, погребения и пр., поети
от общината. Списъци на преселници с неустановено местожителство;
документи за пътувания до Солун, Цариград, Анадола и други места; и т.н.
Фонд 926 – Земеделска банка-Прилеп (“Зираат банкаси”), 1 а.е.

(1889 – 1909 г.): Заповеди, преписки, молби, договори за получаване на
земеделски кредити и др.
Религиозни и други организации
Фонд 491 – Пелагонийска митрополия-Битоля, 10 а.е. (1899 –

1909 г.): Преписка на Пелагонийската митрополия в гр. Битоля за периода
1897 – 1912 г. Документи, свързани с училищното дело (сведения за
училища, списъци на училищата, ведомости за заплати на учители, молби
за назначаване на учители, молби за отпускане на парични помощи за
ремонт на училищата, училищни свидетелства и др.). Брачни свидетелства,
бракоразводни дела, призовки, оплаквания и пр. за същия период.
Оплаквания на селяни от произвола на турски разбойнически банди.
Фонд 492 – Велеска митрополия, 20 а.е. (1891 – 1913 г.): Преписка

на Българската митрополия в гр. Велес за периода 1891 – 1912 г. Писма,
свидетелства и доклади за учебното дело. Документи от канцеларията на
Велешкия митрополит.
Фонд 493 – Дебърско-Кичевска митрополия, 11 а.е. (1899 – 1918

г.): Преписка на Дебърската митрополия за периода 1898 – 1918 г.;
Документи за учебното дело и статистически данни за училищата.
Документи за организирането на църковното дело: назначаване на
митрополити, доноси, брачни и бракоразводни дела, реставриране на
църкви и др.
Фонд 494 – Охридска митрополия, 1 а.е. (1889 – 1913 г.): Преписка

на Охридско-Преспанската митрополия за периода 1892 – 1904 г.
Документи за училищното дело, финансови документи, брачни
свидетелства, бракоразводни дела и др.
Фонд 495 – Скопска българска митрополия, 1 а.е. (1890 – 1913 г.):

Преписка на Скопската митрополия за периода 1892 – 1912 г.; документи
за училищното дело, ведомости за заплати на учители, ремонти на
училища, училищни свидетелства и пр.; брачни свидетелства,
66
бракоразводни дела, прошения и жалби; документи за уреждане на
църковни въпроси в митрополията.
Фонд 500 – Българска църковна община Велес, 1 а.е. (1869 – 1870

г.): Част от книга за бракоразводни молби и решения по тях в периода 25
септември 1869 – 21 май 1870 г.
Фонд 503 – Българска църковна община Кратово, 4 а.е. (1897 –

1911 г.): Протоколи от заседанията на Българската църковна училищна
община за периода 26 януари 1897 – 26 октомври 1897 г. и 18 октомври – 2
декември 1898 г. Преписи на изходящи писма, свидетелства,
удостоверения и окръжни за периода 2 януари – 3 ноември 1897 г.; Части
от две протоколни книги за заседанията на Казалийския смесен съвет в
Кратово за времето от 1902 – 1906 г., 1909 – 1911 г.
Фонд 499 – Българска църковна община-Битоля, 1 а.е. (1893 –

1897 г.): Документи на църковната община по финансови, училищно-
просветни, социални и др. въпроси.
Фонд – Православен епископ Велешко-Дебърски-Битолски, 1 а.е.

(1913 г.): Писма и телеграми от различни свещеници до Велешко-
Дебърския епископ по църковни и верски въпроси.
Фонд 501 – Българска църковна община-Дебър, 2 а.е. (1895 – 1896

г.): Протоколни книги, преписки по различни въпроси, финансови
документи, изходящ регистър на общината.
Фонд 502 – Българска църковна община-Кичево, 1 а.е. (1891 –

1900 г.): Преписка на общината по различни въпроси, финансови
документи.
Фонд 504 – Българска църковна община-Тетово, 1 а.е. (1882 –

1894 г.): Преписка, молби, жалби и др.
Фонд 496 – Архиерейско наместничество-Кратово, 24 а.е. (1888 –

1918 г.): Преписка между Скопската българска митрополия, протойерей
Димитрий-български архиерейски наместник в Кратаво; Приходно-
разходна книга на училището в Кратово за периода 1908 – 1913 г.;
Приходно-разходна книга за църквите “Св. Иван” и “Св. Никола”; преглед
на състоянието на българщината в Кратовската кааза; Писма от Скопската
българска митрополия, Българската екзархия в Цариград, Скопската
епархия, манастир “Гаврил Лесновски” Българското архиерейско
наместничество в Кратово, редакцията на в. ”Прогрес” в Цариград,
67
Българското първоначално смесено училище и др.; Сведения от
Българската екзархия за Църквите, параклисите и манастирите в
Кратовската каза за 1900 г.; протокол от заседание за избор на нова
община в Кратово от 1901 г.; молби за постъпване в български пансиони за
обучение; бракоразводни документи, свидетелства за бедност, завещания,
молби за здравна защита, списък на убитите българи в Кратовската кааза
през 1903 г.; сведения за местата населени с българи и македонци от 1904
г.; сведения за града и селата в Кратовската каза от 1907 г.; окръжно от
Българската екзархия в Цариград до началниците на всички учреждения и
заведения подведомствени на Българската екзархия, с указания за водене
на дневници, архив на архиерейското писалище, деловодство, преписи;
окръжно на Българската екзархия в Цариград до митрополитите и
епархиите за образуването от Одринската епархия на отделни епархии с
митрополитски центрове – Одрин и Деде Агач; и др.
Фонд 498 – Тетовско архиерейско наместничество, 16 а.е. (1909 –

1918 г.): Протоколни книги на Тетовската каза; преписки на Тетовското
архиерейско наместничество, на Тетовската българска църковна община;
документи за църковни имоти, за строеж на нови и ремонт на стари
църкви, параклиси и манастири; съхраняване на стари ръкописи, църковни
книги и пр.; Продажби на църковни имоти; дарения за църкви; назначаване
и ръкополагане на свещеници, определяне на свещенически заплати и
пенсии, прошения, такси и др.; тефтер на енорийския свещеник Андрей
Иванов; Документи за училищни имоти; назначаване на учители и
разпределението им по училищата; определяне на учителски заплати и
пенсии; документи за училищната дисциплина и хигиена, за ремонта на
училища и други училищни разходи; приемане на ученици в пансиони,
отваряне на нови пансиони и отпускане на училищни стипендии;
Документи за избори на Казалийски смесен съвет, Църковно училищно
настоятелство, Епархийски смесен съвет, общински избори, епархийски
избори и пр.; Борба със сръбската пропаганда и противоречията относно
спорни църкви и български училища; Решения на Казалийския смесен
съвет; прегледи на бракоразводни дела, свидетелства за разрешения за
венчаване, кръщелни свидетелства, свидетелства за народност и верска
принадлежност, удостоверения, граждански молби, съдебни дела за
наследства, граждански и семейни спорове, спорове между граждани и
архиерейския наместник; събиране помощи за бедните; Нападения на
турски разбойници над християнски села и похищения на български
девойки; Статистически сведения; сведения за емигрантите в Америка;
документи на главния учител в Тетово 1904 – 1912 г. и др.
68
Фонд 948 – Архиерейско наместничество – Ресен, 1 а.е. (1887 –
1892 г.): Преписки на Архиерейското наместничество в Ресен, протоколни
книги и др.
Фонд 470 – Конституционен клуб Велес, 2 а.е. (1908 – 1909 г.):

Писма на Българския Конституционен клуб до председателя на Съюза на
Българските Конституционни Клубове в Солун, редактора на в.
”Отечество” в Солун и до членове на клуба в града за периода 2/10
октомври 1909 г.; Тетрадка за записване на волни пожертвования за клуба.
Просветни, културни, научни и други организации
Фонд 916 – Скопско третокласно педагогическо училище, 1 а.е.

(1905 г.): Протоколи от заседания на Учителския съвет; показания на
ученици взели участие в създаването на революционен кръжок в училище,
документи за наложени наказания на учениците; и др.
Фонд – Основно училище “Св. Св. Кирил и Методий”-Кратово, 1

а.е. (1910 – 1912 г.): Протоколи от училищни събрания, документи
свързани с училищния процес и дейността на училището и др.
Фонд 324 – Университет “Цар Борис ІІІ-Обединител”, историко-

филологически факултет, 5 а.е. (1943 – 1944 г.): Списък на студентски
досиета по азбучен ред от А-Г, Д-Л, М-Р, С-Я; Досиета на професори и
други преподаватели, актове, книги, и др.
Архивни фондове след 1918 г.
Фонд 510 – Православен епископ Велешко-Дебърски-Битолски, 1

а.е. (1913 г.): писма и телеграми от различни свещеници до Велешко-
Дебърския епископ по църковни и верски проблеми.
Фонд 135 – Околийска управа Кавадарци, 3 а.е. (1941 – 1944 г.):

Наредби, заповеди, планове, протоколи от разпити, обвинителни актове,
молби и жалби, искове и присъди; заявления за направени щети на имоти
и стоки. Платежно-сметна документация и др.
Фонд 136 – Околийска управа Крушево, 1 а.е. (1941 – 1944 г.):

Разписки, наредби, протоколи от извършени обиски и разпити, жалби и др.
Фонд 137 – Околийска управа Куманово, 1 а.е. (1941 – 1944 г.):

69
Фонд 138 – Околийска управа Неготино, 1 а.е. (1941 – 1944 г.):
Фонд 139 – Околийска управа Охрид, 1 а.е. (1941 – 1944 г.):

Фонд 140 – Околийска управа Радовиш, 1 а.е. (1941 – 1944 г.):

Наредби, заповеди, планове, протоколи от разпити, обвинителни актове,
молби и жалби, искове и присъди; заявления за направени щети на имоти
и стоки.
Фонд 241 – Гевгелийска чета. Лерински революционен район, 1

а.е. (1922 – 1929 г.): Въпросник “Загинали от братска ръка”; списък на
четата от юли 1925 г.; преписки; договор между Петричкото македонско
благотворително братство “Хр. Матов” и фирмата “Ст. Филипов и Никола
К. Бояджиев и синове” от с. Лъджене, Чепинско за обработка на
отпуснатия на братството дървен материал от българското правителство,
предназначен за постройка на жилища за петричките бежанци (1928 г.);
списъци на Гевгелийската околийска революционна чета 1923/24 г., 1925
г., 1929 г.; писмо от Кр. Маданов – завеждащ Гевгелийския революционен
окръг през 1924 г., до Ал. Протогеров; таблица за състава, оръжието,
бойните припаси, облеклото, снаряжението, конете, готварските
принадлежности и храната на Окръжния доброволчески партизански
отряд, съставен от 6 чети; приходно-разходни документи; сведения за
потребностите, оръжието, облеклото и бойните припаси предназначени за
Гевгелийските бойни чети 1924 г.; поименен списък на четниците
(октомври 1923 г.) списък за дадените помощи за издръжка на
пострадалите за организацията бедни войводи, четници, куриери и
семействата им 1923 г.; списък на лицата от Петричко, Г. Джумайско,
Мелнишко и др. райони в гевгелийската революционна чета; рапорти на
груповите началници до войводата на революционния окръг Орфански
(1923 г.); пълномощни на Ив. Михайлов, Мито Чкатров, Г. Митрев, Ил.
Докторов и др., за Гевгелийската революционна околия (септември 1923
г.); и други документи.
Фонд 126 – Временно македонско председателство в България –

София, 1 а.е. (1944 – 1945 г.): пълномощно на членовете на Македонския
комитет в София от Главния щаб на Македонските народно-освободителни
войски (1944 г.); пълномощно на Ст. Нанов от Временното македонско
правителство в София (1944 г.) за дейност в сътрудничество с ОФ и
българското управление; отговор до Временното македонско правителство
в България от Министерството на социалната политика по запитване за
70
грижите на бежанците от Македония след 1944 г., в България (1945 г.);
протокол от заседанието на Македонския комитет, преименуван във
“Временно македонско правителство в България” (1944 г.); протоколи от
заседанията на Временното македонско правителство от 1944 г. – 1945 г.
Фонд 127 – Областна дирекция – Битоля, 1 а.е. (1941 – 1944 г.):

мнения на италиански журналисти и общественици за българския характер
на Македония; сведения за разпределението на стражата по околии,
общини, пунктове и подучастъци; списък на свещениците от Охридско-
битолската епархия; списък на стражари, получили награди за убити
нелегални комунисти; списък на комунисти, за които югославската
полиция е водила картотека; сведения и документи за Борис Чакъров –
кмет на Дедебалската селска община, а от 1943 г. – кмет на Ресенската
градска община; план на Диховската селска община за защита на
населението от въздушни нападения (1943 г.); план за действие срещу
нелегалната комунистическа организация в Битолско (март 1943 г.);
сведения за албанците-мюсюлмани в Македония; сведения за отражение на
събитията в Италия от август 1943 г. върху партизанското движение и
албанската съпротива; доклад до министър-председателя на България и
МВнР и от д-р Др. Димитров за албанската съпротива и състоянието на
албанския въпрос, албанската общественост и политиката на албанските
обществени и политически кръгове (август 1943 г.); сведения за гръцките
андартски чети в Македония през юли 1943 г.; доклади на Ресенския
околийски управител Ст. Танчев за етническото, икономическото,
политическото, административното състояние на околията (1943 г.);
прокламация на Македоно-тесалийския щаб за оказване на поддръжка на
ЕАМ и ЕЛАС (1943 г.); възвание на комунистическата организация в
Костурско; списък на населените места и брой на населението в Леринско,
Галичко, Охридско, Дебърско, Гостиварско, Костурско, Ресенско,
Стружко, Малка Преспа и Долна Преспа (1942 г.); заповед за
организиране на разузнаване, въоръжаване на населението и борба срещу
разбойническите банди в Битолско (1942 г.); инструкции за поведението на
чиновниците в новите български земи (1942 г.); сведения за цинцарите,
албанците и др. народности в Македония; и др.
Фонд – Областна дирекция – Скопие, 1 а.е. (1921 – 1944 г.):

Донесения за партизански нападения и полицейски акции срещу партизани
(1944 г.); заповед на МВРНЗ за жандармерията и полицията и за дейноста
им срещу партизанското движение (1944 г.); заповед на областния
директор П. Раев за разпореждането с движимото имущество и жилищата
на изселените евреи (1943 г.); доклади за състоянието на Неготинската
околия, Велешка околия, Гевгелийска околия, Кавадарска околия,
71
Качанишка околия (1941 – 1943 г.); доклад на Др. Димитров за
положението в Албания; заповеди за назначаване на кметове, уволняване
на кметски наместници, молби за назначаване на различни длъжности на
П. Арсов и др., лица; инструкция за за организиране на работата в
учрежденията под ведомството на МВРНЗ и гражданската мобилизация
(1942 г.); прокламация “Днешна България” (Великден, 1941 г. – София);
упътване за кметовете на новоосвободените земи; лекции пред курса за
кандидат кметове, изнесени от софийския областен директор Хр.
Герджиков; наредба за създаване или възстановяване на обществено-
политическите, културните, професионалните, спортните и др.
организации в “новите земи”; министерски постановления, наредби и
заповеди на областния директор, окръжни на Областната дирекция,
списъци на административни служители и началници на военни
подразделения (1941 – 1945 г.); и други.
Фонд 129 – Областна полицейска управа – Битоля, 1 а.е. (1941 –

1944 г.): Отчет за развитието и дейността на моторизираната полицейска
част при Битолското областно полицейско управление през 1941 г.;
окръжни на областния полицейски управител за париране дейността на
въоръжените нелегални групи; доклад за състоянието на
административната служба при полицейското управление; донесения;
заповеди за награждаването на полицейски служители във връзка с
разкриването и унищожаването на конспиратори; списък на лица, които
според закона за изтребление на разбойниците трябва да бъдат обявени за
такива; схема на комунистическата организация в Битоля; окръжно за
санкциите срещу служителите на чужди радиостанции; донесения за
криминални произшествия и лица с противодържавна дейност в Битолска
околия; заповед за назначаване на кметски наместници в Битолска околия;
и други.
Фонд 130 – Областна полицейска управа – Скопие, 3 а.е. (1941 –

1944 г.): Заповеди за създаване на контра-четнически групи; рапорти за
изпратени в лагери евреи; бюлетини за партизански нападения в Скопска
област; изложение за партизанските чети в Скопска област; рапорт за
състава на отрядите “Бенковски” и “Вардар”; сведения за състава,
разпределението, въоръжението на държавната и общинска полиция в
Скопска област; окръжни на МВРНЗ относно борбата за изтребление на
разбойническите банди; заявления за регистрация на бежанци; списъци на
евреите от Скопския концентрационен лагер, създаден през март 1943 г.;
анализ на политическата ситуация в Македония; годишни доклади за
отделенията “А” и “Б” в Областната полиция за 1941 – 1942 г.; указания за
блокада на гр. Радовиш; молби за постъпване в Държавното полицейско
училище – София и списък на одобрените; въпросници за установяване на
72
самоличност; списъци на контра четници и разузнавачи при Скопското
полицейско управление; указания за действие срещу партизански и
нелегални групи; и други.
Фонд 714 – Македонско революционно движение, 1 а.е. (1903 –

1946 г.): Въпросник за установяване броя на изгорените села и къщи,
избитите и ограбени жители, отвлечени жени, арестуваните след
Илинденско-преображенското въстание (1903); песен от Н. Лози “Плачът
на Крушовчаните” 1903 г.; писмо на В. Думев до Хр. Матов за вътрешната
и външнополитическата обстановка и задачите на македонското движение
(1903 г.); сведения за дейността на въстаниците в Битолски окръг (юли
1903 г.); благодарствено писмо от Г. Петров до А. Тодоров за дадените от
него средства на ВМРО (1903 г.); облигации за патриотичния заем на
името А. Тодоров (1900 г.); изложение за състоянието на румънските
заселници в Крушево (1905 г.); шифровани писма и други.
Фонд 471 – Македонски национален комитет – София, 36 а.е.

(1878 – 1938 г.): Документи от Македонската военно-инспекционна
област; Обединителен конгрес на македонската емиграция; Писма за
гоненията на българите в Гърция; молби и жалби на бежанци за
прехранване, настаняване и оземляване в България; Основаване на секция
към БЧК за бегълците; материали от ІV, V, ІХ, ХІІ конгрес на Съюза на
македонските благотворителни братства в България; Съболезнователни
телеграми във връзка с убийството на Тодор Александров; Преписка с
Ерик Дюмон – главен секретар на ОН в Женева; материали за смъртта на
Иван Каравулев; Проект за изграждане на Македонски културен дом;
Материали за убийството на Михайлов – председател на ИК на СМЕО в
България и конституиране на нов ИК начело с Георги Кондов;
Кореспонденция на Владимир К. Булов 1918 – 1927 г.; Статии-спомени за
полк. Борис Дрангов; Статии от Дж. Баучер – кореспондент на в. ”Таймс”;
Списъци на затворници и политически убийства за периода 1903 – 1930 г.;
Списъци на жени тероризирани от сръбската власт 1913 – 1930 г.; Списък с
биографични бележки за видни македонски революционери родени в
Македония; Документи на комитета “Тодор Александров”; Документация
на вестниците “Македония” и “Нова Македония”.
Военни, граждански, политически и други организации
Фонд 1035 – Македонски научен институт-София, 11 а.е. (1924 –

1942 г.): Административни и финансови документи на института;
преписки, сказки, биографии на видни дейци на македонската организация,
списъци на абонати за сп. ”Македонски преглед” и изданията на Л.
73
Милетич, К. Стоянов, В. Друмев, и др.; Полагане на основния камък на
паметника на Т. Александров в Кюстендил; Основаване на фонд “Климент
Спространов”; Новоизбрано настоятелство на Македонската младежка
организация “Пейо Яворов” в София и др.
Лични фондове
Фонд 773 – Гоце Делчев, 1 а.е. (1892 – 1946 г.): Писма от Гоце
Делчев до брат му, Никола Зографов, Ефрем Чучков, Никола Малешевски
и Ив. Белешков за времето от 22 октомври 1892 – 28 ноември 1902 г.;
Шифрована азбука съставена от Г. Делчев; Писма от Главния щаб на
Народно-освободителния фронт на Македония до правителството на НР
Македония, Националния комитет на македонската емиграция в България
и Илинденската организация в София във връзка с организиране
пренасянето на тленните останки на Г. Делчев в Македония 25 юни – 20
юли 1946 г.; Реч на акад. Тодор Павлов от името на правителството на ОФ
при предаването на тленните останки на Г. Делчев в София, 7 декември
1946 г.; Протокол Nо 8 от 7 октомври 1946 г. за предаване тленните
останки на Гоце Делчев.
Национална и университетска библиотека „Св. Климент Охридски” –

Скопие
Източник: http://nubsk.edu.mk/kontakt
74

2. Маринкева-Сбиркова, Л. КМФ 23-01 – Македония. – В:




6. Сайт на Държавния архив на Република Македония:

http://www.arhiv.gov.mk/index.php
7. Сайт на Национална и университетска библиотека „Св. Климент

Охридски” – Скопие: http://nubsk.edu.mk/
75
ГРЪЦКИ АРХИВИ
Главният държавен архив на Република Гърция е основан през 1914

г. от правителството на Елефтериос Венизелос. В него се включват вече
съществуващите Архив на Йонийските острови, Архив на Крит и Архив на
Самос. Главният държавен архив на Република Гърция попада под
юрисдикцията на Министерството на Националното образование и
Религиозните въпроси, с изключение на периода от 1971 до 1985 г.
Ръководителят на институцията е на длъжност: Директор на Главните
държавни архиви. Съществуват и регионални служби на архивите
разпределени в областните градове. Тяхната дейност се коодинира от
директора на Главния държавен архив. Понастоящем в Гърция
функционират: Централна архивна служба, други 43 архивни служби в
областните центрове и още 12 местни архива.
Към тези институции следва да се добавят и архивите и

документите на гръцката църква, на Атонската монашеска република, на
различните манастири, архиви на автономните гръцки общини по
островите, архиви на фанариотските родове. Т.е. очевидно имаме огромен
масив от документи на гръцки език, към който следва да се добави и
голямо количество османски документи, които са част от почти всички
запазени исторически архиви.
76
Архивът в Солун
Съставен от извънредно богата колекция от турски държавни

документи: регистри на административната власт, на различните
съдилища, данъчни регистри с развърнати описи на имотното състояние на
населението, кадийски регистри (т.нар. сиджили), множество папки с
ръкописи и др. В същия архив се съхраняват и документите на Одринската
митрополия.
Материали от Солунския околийски съд: 155 регистъра, 4 папки с

ръкописи и 181 папки със съдебни преписки. Наказателните дела за
периода 1884–1912 г. съхранени в 13 регистъра и една папка.
Кадийски регистри на Авретхисар (Килкис) от 1815–1925 г., 19

регистъра с хюджети, берати, описи на населението, вписване на
пълномощия и пр.
Архив на Одринската митрополия е също от ново време, откъм

80–те години на XIX в. до 1925 г. Състои се от 67 кондики с типичното за
този род документи съдържание: преписка между митрополията и
патриаршията, промени в гражданското състояние – раждане, брак, смърт,
бракоразводни дела, свидетелски удостоверения, упълномощавания и пр.
Общ държавен архив – Атина
Най-старото и богато държавно архивохранилище на Гърция,

създадено през 1915 г., се помещава в сградата на Гръцката академия на
77
науките. В него се насочват всички видове обществени и държавни
документи, които подлежат на запазване с поне 50–годишна давност.
Архивът има и няколко специални сбирки от документи, по-

значителни от които са следните: кондики от Атина от османския период;
манастирски документи – голямо количество най-различни регистри,
кондики и единични документи за състоянието и дейността на гръцките
манастири през османското владичество и най-вече за годините 1830–1870,
подредени по окръзи и околии. Като цяло основното съдържание на
„Общите държавни архиви” в Атина съставляват документите за XIX в.
Национална Библиотека на Гърция
Гръцката Национална библиотека е открита през 1875 г.

Националната библиотека в Атина също разполага с архивен отдел, водещ
началото си от края на XIX в. Съхранява кореспонденция на
Цариградската патриаршия; гръцки кондики от островите и вътрешността
на страната и др.
78
Националната библиотека на Гърция
Източник:http://www.nlg.gr/
Колекция „Ръкописи”, 16 а.е. (ХІІІ-ХІХ в.): Писма на архиепископ

Леонтий Български до папата, ръкопис (ХІІІ в); сведения за проникване на
мюсюлмани на п-ов Атон, ръкопис (ХІV в.); сведения за политико-
културните отношения между папата и Византия, ръкопис (ХІV в.);
славянски ръкописи (ХІV-ХV в.); тълкувания на Теофилакт Охридски-
пергамент, ръкопис (ХV в.); сведения за Света Гора, ръкопис (ХVІ в.);
писма на Евгений Вулгарис (ХІХ в.); писма на Цариградския патриарх до
Евгений Вулгарис (ХІХ в.).
Библиотека “Генадиус“
Библиотеката е открита през 1926 г. Наречена по името на Георги

Генадиос (1786–1854), участник в гръцкото въстание, с големи заслуги за
културното изграждане на Гърция по-късно и основоположник на
79
библиотечния фонд. Тя съхранява вероятно най-пълната световна колекция
от пътеписи на Балканския полуостров и Османската империя. Като ценен
актив на архива може да се посочат от хиляда и повече документи за
живота и дейността на Али паша Янински.
Личен фонд „Константинос Мусурос”, 19 а.е. (1838-1859 г.):

Кореспонденция между Стефан Богориди и Константинос Мусурос в
периода 1838-1844 г., 1844-1850 г., 1851-1853 г., 1854-1859 г.
Манастирите в Света гора и тяхното ръкописно документално

наследство
Великата Лавра “Св. Атанасий Атонски”
Организирането на монашеския живот на Атон през Х в., се дължи

изключително на дейността на Атанасий Атонски. Той започва строежа на
Великата Лавра през 963 г., като през цялото Средновековие тя има
значителни права и привилегии и се ползва от даренията на византийските
императори, българските царе, сръбските деспоти и румънските владетели.
Лаврата става един от просветните центрове през епохата на
средновековието, когато тук идват и пребивават много монаси и известни
личности като Григорий Синаит, Теодосий Търновски, българският
патриарх Евтимий, Ромил Видински, Григорий Цамблак, Йоан Кукузел и
др. Библиотеката на Великата Лавра наброява над 2 046 ръкописни книги,
от които около 470 са върху пергамент, повече от 10 000 старопечатни
книги и др.
80
Великата Лавра “Св. Атанасий Атонски”
Източник: http://pravoslavieto.com/manastiri/aton/lavra/index.htm
Документи (ХІІІ-ХVІ в.): Четириевангелие, пергамент, сръбски

правопис (ХІІІ в); Миней за лятното полугодие, пергамент, сръбски
правопис (ХІІІ в.); Богослужебен сборник, хартия и пергамент, сръбски
правопис (ХІІІ в.); Четириевангелие, пергамент, сръбски произход (ХІV в.)
и др.
Манастир “Ватопед”
“Ватопед” е вторият по големина манастир в Атон след Великата

Лавра “Св. Атанасий”. В библиотеката на манастира, една от най-големите
в Света Гора, се съхраняват изключително ценни ръкописи и документи.
Тук има около 1 700 ръкописа (повече от половината са писани на
пергамент), много хрисовули и над 10 000 старопечатни книги.
Документи (ХІХ в.): Сборен ръкопис със смесено съдържание,

включващ служба и Пространно житие на Св. Климент Охридски (втори
пълен препис на Теофилактовото житие на Кл. Охридски (ХІV-ХV в.) и др.
81
Манастир “Ивирон”
Манастирът е издигнат от грузинци около 972 г. Библиотеката на

манастира е доста богата и съдържа над 2 000 ръкописа, от които около 70
са писани на пергамент, а също така и над 15 000 старопечатни книги.
Документи (ХІV-ХVІІІ в.): Просторно житие на Св. Климент

Охридски, хартия, гръцки (ХV в.); Гръцки ръкопис със смесено
съдържание, хартия (ХVІ в.) и др.
Манастир “Хилендар”
В библиотеката на манастир “Хилендар” се пазят старинни ръкописи

от ХІІ, ХІІІ, ХІV в.
Манастир “Хилендар”
Източник:http://www.pravoslavieto.com/manastiri/aton/hilendar/index.ht
m
82
По-важни документи: Четириевангелия, богато украсени с
миниатюри; хрисовули с подписите на византийски императори и сръбски
владетели и др.
Манастир “Ксиропотам”
Въпреки многобройните разрушения и пожари, които е претърпял

през вековете, в манастирската библиотека са запазени 409 ръкописа,
около 4 000 старопечатни книги.
Документи: Гръцки ръкописи – “Псевдодоротей”, “Пророчества за

Константинопол”, “Хроника за Сюлейман” и др.
Манастир “Зограф”
Според някои източници манастирът е основан през Х в. През своето

повече от десетвековно съществуване той има изключително значение,
като един от най-влиятелните и активни български културно-книжовни
центрове от Средновековието до края на Османското владичество.
Произхождащи от всички краища на православния свят, зографските

ръкописи представляват първостепенен извор за проучване историята на
старите славянски езици, литература и изкуство, на политическата и
културна история на славянските народи, както и на гръцко-славянските и
балкански книжовни връзки през вековете. Хронологически Зографската
ръкописна сбирка е от ХІІІ-ХХ в.
83
Манастир “Зограф”
Източник:http://www.pravoslavieto.com/manastiri/aton/zograph/index.ht
m
Славянски ръкописи (XII-XIX в.):
ХІІ в.: Четириевангелия, пергамент, уставно писмо, славянобългарска

редакция (ХІІІ-ХІV в); Миней празничен (Драганов миней), българска
редакция, от края на ХІІІ в.; Радомиров псалтир, пергамент, дребен устав,
едноеров правопис, изключително богата украса (ХІІІ в.).
От ХІVв.: Четириевангелие, пергамент. Апостол “Лалоев” от 1359 г.,

българска редакция. Поучения за неделните дни на Великия пост, хартия,
българска редакция. Сборник от молитви и поучения, хартия, българска
редакция. Слово за Великомъченик Василий (1367 г.).
От ХV в.: Четириевангелие на поп Софроний от втората четвърт на

ХV в. Служебници и много други.
84
От ХVІ в.: Множество Евангелия и Четириевангелия, триоди,
литургии, апостоли, минеи и псалтири от ХVІ-ХVІІ в.; чудеса на Божията
майка; избрани псалми и молитви от втората половина на ХVІ в.,
възкресен октоих и служебен шестоднев и много други.
От ХVІІ в.: Евангелия, апостоли, служебници, псалтири, минеи;

богослужебен сборник със смесено съдържание, хартия, западнобългарска
редакция; молитвослов, хартия, българска редакция и много др.
От ХVІІІ в.: Сборник от монашески поучения; сборник от слова и

жития, хартия, църковнославянска редакция. “Добротолюбие”, хартия,
църковнославянска редакция (ХVІІІ-ХІХ в.). Поучения на Петър Дамаскин
и Нил Сорски, хартия, църковнославянска редакция. Царски поменик от
1709 г. Служебник на Софроний Врачански, хартия, църковнославянска
редакция (ХVІІІ-ХІХ в.). Граматика, гръцко-славянска. “История
Славянобългарска” – зографска чернова на Паисий Хилендарски от 1762 и
много др.
От ХІХ в.: Писмовник, хартия, новобългарска редакция. Мали

патерик. Патерични поучения (“Крини селения”), хартия,
църковнославянска редакция (1806 г.). Житие на Блажена Теодора
(митарства) от Василий Нови, хартия, църковнославянска редакция.
Църковни песнопения, богослужебни нотирани текстове, песнопение и
служба на акатистната икона на Богородица. Църковно славянска
граматика на Мелетий Смотрицки, много др.
По-важни документи (XIX – XX в.): Приходно-разходни книги на

Зографския манастир за различни години; манастирски кондики за
различни години; регистрационни книги за рождени дати и смърт на
монасите, книги за входяща и изходяща кореспонденция за различни
години; книги с протоколни решения на манастирските събори от
различни години; Зографски официални грамоти; документи за
закупуването на Свети мощи от о-в Тир (1846 г.); опис на имуществото на
Зографските църкви (1883 г.); генерален отчет на манастира “Зограф” за
1862-1863 г.; документи по отчуждаването на манастира и неговите имоти;
декрет за определяне на отчуждените полски имоти на Светогорските
манастири; опис на имуществото на Зографските църкви (1883 г.);
документи за разпределяне на доходите на манастирите (1822-1827 г.);
Разписки от ферманите и решение на Солунския валия за Румелийския
метох (1810 г.); документи по имуществените дела на Зографския манастир
в Бесарабия от 1834 г.; документи за проблема с крепостните манастирски
цигани в Добровецкия манастир (1839 г.); списък на имуществото на
Добровецкия манастир (1839 г.); кондики и др. документи от Добровецкия
85
манастир; приходи и разходи на Добровецкия манастир за различни
години; документи за неоснователните претенции на Кишиневската
епархия върху наследствения имот на Зографския манастир в Бесарабия;
Документи относно спорните граници между Зограф и Костамонит (1919
г.), за възвръщане на Зографските имения Городище в Бесарабия;
документи на благотворителни дружества в България (1910-1912 г.);
списък на медикаментите и болничните материали, отпуснати като дарение
от БЧК на манастира Зограф (1927 г.); документи и писма за отдаване на
метосите под наем (1924 г.); контракти и разписки; каталог на пергаменти
и книжни ръкописи в Зографската библиотека (1937 г.); отчет за
манастирското злато (1960,1966,1967 г.); и др.
Кореспонденция – лична и делова (XVIII – XIX в.):Писма

отманастира Зограф до ктитори (1844 г.); от Калоферския манастир (1849
г.); от настоятеля на руския скит “Св. Андрей”, архимандрит Висарион
(1851 г.); от игумена на Рилския манастир Йосиф (1853 г.); от монасите в
манастира Зограф до различни състоятелни хора за дарения (1853 г.); от
скита “Св. Богородица” (1856 г.) и от Зографските метоси (1857 г.). Лични
писма от Неофит Рилски (1858-1860 г.) и от Иларион Макариополски (1859
г.); от епитропите на Хилендарския манастир (1864 г.). Писма от
църковната община в Сяр (1904 г.); писма от Хилендарския манастир;
писма от Скопската, Неврокопската, Велеската и Струмишката
митрополии; писма от варненското църковно настоятелство (1905 г.) и др.;
делова кореспонденция на Зографския манастир; писма от българската
болница “Евлоги Георгиев” в Цариград, от духовната семинария в
Цариград, от Пелагонийския митрополит арх. Иларион, писма за
построяване на българска болница в Зографския манастир (1908 г.) и
други; официални писма от Българските митрополии, българската духовна
семинария в Шишли, българската екзархия в Цариград (1909 г.) и др.
Писма от 1931 – 1934 г. от Владимир Зографски и Давид за

насилствено определяне на наемите на манастирите в Каламария; от
българската легация в Солун, в което предлага да се наеме адвокат за
защита интересите на Зографския манастир при отчуждаване на имотите;
кореспонденция между манастира и неговия представител в Кинотиса-
Ефтимий и др.; писма от Кинотиса в Карея до игумена на Зографския
манастир (1949-1950 г.) и др.
Лични писма на монаси от Зографския манастир.
86
1. Велкова, Й. Централният държавен архив на Гърция. АП, 1979, № 1,

69-70;

3. Доклад за архивите в разширения Европейски съюз. Разширяване

на архивното сътрудничество в Европа: план за действие. Разработен
от групата на националните експерти в областта на архивите на
страните членки на ЕС, от институциите и органите на ЕС, по искане
на Съвета на Европейския съюз. – Електронно издание, 2008.
4. Маринкева-Сбиркова, Л. КМФ 18 – Гърция. – В: Пътеводител по

колекциите с документи за българската история в чуждестранни
печат, 541-551;
5. Матеева, М. Архивите в античния свят. ИДА, 1982, № 44, 51–90;
6. Матеева, М. Архивите в древността. ИДА, 1980, № 40, 83–110;


87
10. Тодоров, Н. За архивите в Гърция. ИП, 1965, 6, 131–134;
11. Сайт на Държавния архив на Гърция: http://gak.att.sch.gr/
12. Сайт на Национална библиотека на Гърция: http://www.nlg.gr/
13. Сайт на Библиотека “Генадиус“ – Американски институт за

класически изследвания:
http://www.ascsa.edu.gr/index.php/gennadius/
14. Сайт на Центъра за изследване на средновековния и модерен

елинизъм: http://www.academyofathens.gr/el/kentro/mesaiwnikou
15. Сайт на Историческо и етнологическо дружество на Гърция -

Архив: http://www.nhmuseum.gr/el/poioi-eimaste/i-istoriki-kai-
ethnologiki-etaireia-tis-ellados/
88
ОСМАНСКА ИМПЕРИЯ И РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ
Османската империя е била строго бюрократична държава.

Османците имат навика да записват всичко или почти всичко. За целта е
бил необходим развит и добре школуван бюрократичен апарат, щателно
документиращ управлението на обширните територии с разноезично
население.
Във връзка с канцеларската и по-общо с административната практи-

ка възниквали специални помагала по съставянето на документи. Такива
правила налага например сборникът "Кореспонденция на султаните" (1574
г.), използван и като учебно помагало. Издавали се и по-късно ръководства
по кореспонденция и се наричали "инша". Както и в Европа, съществували
отделни документи ("еврак") и дефтери (равнозначно на регистър,
дневник).
Основни нормативно-разпоредителни документи са ферманите

(заповедите на султана), бератите, съдържащи разпореждания, а също
фетвите, които били отговори на въпроси, възникващи при прилагането на
действащото право, и които придобивали по-нататък значение на правни
норми. Въпросните фетви се давали от шейх-юл-исляма.
Важно централно учреждение било Дефтерхането, в чиито канцела-

рии се водели описи на всички приходоносни източници земи, описи на
тимарите, с поименно изписване на селяните, причислени към даден лен и
спахия. В Дефтерхането са записвани и регистрите за постъпленията в
държавната хазна, за издръжката на еничарския корпус, за поддръжката на
крепостите, на султанската кухня и други.
Кадиите (османските съдии) записвали своите решения в сиджили

(регистри). Те утвърждавали и издадените тапии ("тапу") за владеене на зе-
мя, узаконявали завещания за имоти и документи за покупко-продажби, а
преписвали в нарочните си регистри си и получаваните от централната
89
власт разпореждания, засягащи населението от съответната каза – за
плащане на данъци, за държавни помощи и други. Документите, които
населението подавало до властите са: махзари (колективни молби) и
арзухали (молби от частни лица).
Така с течение на времето, в централните и някои от местните

институции на властта в Османската империя се образували значителни по
обем исторически архиви. Първоначално те не били контролирани от
нарочен архивен орган, но по-сетне такъв се формира. Всъщност първата
инициатива за създаване на архиви в Османската империя, в по-
съвременен смисъл, датира от 1846 г., когато великият везир Мустафа
Рашид паша, събирайки на едно място документите, произлезли от
дейността на централните институции на османската държава – Диван-ъ
Хюмаюн, Баб-ъ Асафи и Баб-ъ Дефтери, основава Хазине-и еврак
(Съкровищница на документи). Това става с решение на Висша
законодателна комисия, което по-късно е потвърдено с решението на
Меджлиса от 31 октомври 1846 г. В него се казва:
„Документите, които се отнасят до важните дела на държавата,

се пазят в подземия, намиращи се в близост до Дефтерхането
(Финансовото управление) и до Баб-ъ Али (Високата порта). Тъй като
тези подземия са влажни, документите започват да гният, а поради
тясното пространство се разбъркват, което затруднява намирането на
искания документ. За да се осигурят условия за пренасянето,
почистването и за лесното и бързо откриване на държавната
документация, се сметна за необходимо да се построи каменна сграда по
подобие на тези в Европа — широка, удобна, подобна на библиотека,
която да се нарече „Хазине-и еврак“ (Съкровищница за документи) и да
бъде в близост до Високата порта. Строежът на сградата се възлага на
архитект Фоссати, който е проектирал сградата на Университета.
Вътрешността на сградата трябва да бъде разпределена за документи,
отнасящи се до: вътрешните работи; външните работи; заповеди на
Дивана. За документите трябва да се поставят специални шкафове.
90
Необходимо е да се извършва сезонно почистване и проветряване на
документите, за да се предотврати тяхното изгниване. Да бъде
назначено подходящо лице, което да отговаря за „Хазине-и еврак“. Към
архива да се открие специализирана библиотека, съдържаща книги по
история, география, карти и др., които да се ползват при нужда“. От 8
ноември 1846 г. решението влиза в сила и по-късно започва строеж на
специална сграда. Начело на архива застава Ессейид Хасан Мухсин
ефенди, който преди това бил личен писар на великия везир. В началото
учреждението се наричало Дирекция на Хазине-и еврак, но по-сетне
статутът на учреждението бил издигнат в Министерство на Хазине-и
еврак, т. е. Министерство на държавните архиви.
По-сетне при управлението на великите везири Али паша, Ахмед

Джевад паша, Кючук Сайд паша и Хюсеин Хилми паша също се отделя
изключително значение на работата с архивите и архивната документация.
По времето на великия везир Ахмед Джевад паша се строи сградата, в
която и понастоящем се помещава Управлението на отделението на
Османския архив.
Постепенно архивни институции и сгради се изграждат и в

османските провинции: в Битоля (през 1847 г.), в Русе и в Анкара (през
1868 г.).
След обявяването на Турската република архивите се управляват

от Министерския съвет. През 1943 г. архивите към Министерски съвет
получават статут на Главна архивна дирекция към министър-председателя.
На 19 октомври 1984 г. излиза нов Закон за реорганизацията на кабинета
на турския министър-председател. Грижата за запазването и съхранението
91
на архивното наследство е поверена на Главна дирекция на държавните
архиви и Дирекцията по османските архиви се прикрепя към нея.
Главната дирекция на държавните архиви се състои от три дирекции:
- Дирекция османски архиви (създадена през 1846 г. със седалище

в Истанбул);
- Дирекция републикански архиви (създадена през октомври 1976

г., със седалище в Анкара; осъществява научната и техническа
дейност по събиране, опазване, обработване и предоставяне за
използване архивни материали, създадени от институции и
организации, датиращи от периода на Турската война за
независимост, и установяването на Турската република);
- Дирекция по документацията (създадена през септември 1988 г.,

със седалище в Анкара; има за задачи сътрудничество с различни
организации с цел подпомагане на държавната администрация,
предоставяйки и документи; изготвя единни стандарти при
работа с документи за административни цели; класифицира и
оценява документите и други);
Паралелно с това се работи и за обогатяването на държавния

архивен фонд чрез изкупуване на архивни документи от частни
колекционери.
През 1993 г. между Държавна агенция “Архиви” (тогaва Главно

управление на архивите) при МС и Истанбулския османски архив към
Генералната дирекция на държавните архиви на Република Турция е
сключен договор за обмен на микрофилмови копия на документи, в
92
резултат на който са получени хиляди кадри с ценни материали за
българската история главно от Истанбулския Османски архив.
Архиви и документи в Турция
Генерална дирекция на Османските архиви – Истанбул
Архивът притежава над 150 млн. документи за периода от края на

ХV до ХХ в. и съдържа документите на имперската държавна канцелария,
Министерството на финансите и службата на великия везир.
Преобладаващата част от тях са регистри (дефтери), които според вида си
формират следните групи: 1. Регистри от вида “муфассал” и “иджмал”,
представляващи подробни или съкратени описания на фискални владения
с поименно изреждане на данъкоплатците и на всички съставки на
платимата от тях централизирана рента. 2. Регистри на вакъфските
владения във вилаета Румили. 3. Подробни регистри за събиране на данъка
“авариз” с поименно изреждане на данъкоплатците. 4. Регистри за
събирането на поголовния данък от вакъфските селища в Румелия (т.нар.
зияде-и джизие). 5. Регистър-сборници, съдържащи разпореждания на
централната власт по различни административно-управленски,
гражданско-правни и вътрешнополитически въпроси, изпратени до
органите на провинциалната власт.
93
Изглед към османския архивен комплекс
Източник: http://hazine.info/basbakanlik-arsivi/
Регистри от типа „Tapu Tahrir Defteri – TD” (1464–1643 г.):

Подробен регистър на тимари, хасове, мюлкове и вакъфи във вилаетите
Демир хисар (дн. Валовища, Гърция), Неврокоп, Сяр, Острова (дн. гр.
Арниса, Гърция), Кешишлик (ном Халкидики, Гърция), Нея Зихни
(Гърция) и Драма (Гърция) с опис на населението и приходите от
облагането на селскостопанската му дейност (1464/1465 г.); Тапу дефтер за
събиране на данъците авариз-и дивание и текялиф-и йорфие от селища от
санджаците Никопол, Силистра и Видин, в казите и нахиите Несебър,
Тулча, Свищов, Плевен, Търново, Хоталич, Видин и др. Съдържа и
списъци на военнослужещи в крепостните гарнизони и на население със
специално предназначение, освободено от плащането на данъците
(1642/1643 г.) и др
Регистри от типа „Maliyeden Müdevver – MAD” (1452–1696 г.):

Съкратен регистър на имената на селищата, включени в тимари на
територията на казите Демирхисар, Неврокоп, Карнобат, Калоян, Серско и
94
др. (1452 г.). Подробен регистър на селищата и данъкоплатците на данъка
джизие от казите Свищов, Ловеч, Оряхово (1695 –1696 г.) и др.
Регистри от „Mevkufat Kalemi” (1614–1723 г.): Регистър за

събиране на данъки от румелийските вакъфи на султани, членове на
султанската фамилия и на висши държавни администратори със списък на
вакъфските селища и брой на джизие ханетата (1614–1615 г.). Регистър за
събиране на данъка авариз от казата Неврокоп с поименен списък на
мюсюлманското и християнското население, тяхното имуществено
състояние и категории население (1722–1723 г.) и др.
Регистри от типа „Muhimme Defteri” (1796–1814 г.): Подробен

регистър на имената на поръчители в селищата от казата Татар Пазарджик
(дн. Пазарджик) (14 октомври 1796 г.) и др.
Регистри от типа „Şikayet Defteri” (1649–1718 г.): Регистър на

султански заповеди, издадени по повод на различни жалби от гражданско-
правен, военно-административен и финансов характер, постъпили от
различни провинции на османската държава. Те са изпратени до
представителите на местната съдебна и административна власт във
вилаетите Румили, Босна, Анадола, Диарбекир и др., санджаците Срем,
Никопол, Вълчитрън и др., казите Одрин, Русчук (Русе), Свищов, Видин,
Скопие, София, Кюстендил, Пловдив и др.
Регистри от типа „Rumeli Ahkam Defteri” (1747–1749 г.):

Султански заповеди по най-различни въпроси, изпратени до румелийските
провинции на османската държава от канцеларията на великия везир
Абдуллах паша – санджаците Паша, Никопол, Призрен, Охрид, Кюстендил
и др., казите София, Пловдив, Пазарджик, Самоков, Радомир, Драма,
Силистра и др.
Регистри от „Muhalefat Kalemi” (1819–1820 г.): Напр. Регистър на

чифлишката и мюлковата собственост на Али паша Тепеденли, на
неговите наследници и привърженици, намиращи се в казите Битоля,
Прилеп, Сервия, Лерин и др., съставен с оглед да бъдат задържани
постъпленията от тях в полза на фиска (№ 2 461).
Регистри от „Ciziye Muhasebe” (1721–1722 г.): Напр. Регистър,

съдържащ имената на селищата и данъкоплатците на данъка джизие в
казите Видин, Тимок, Свърлиг, Белоградчик и др. в санджака Видин (№
27).
95
Фонд „AMTZ – 04 Bulgaristan” (1896–1902 г.): Документи,
засягащи отношенията между България и Турция за периода 1896-1902 г.
Фонд „Eyalet-i Mumtaze – Bulgaristan Iradeleri” (1839–1902 г.):

Документи, засягащи главно борбата на българския народ за национално
освобождение за периода 1839–1902 г.
Библиотеката „Сюлеймание” – Истанбул

Източник: http://hazine.info/suleymaniye-library/
Библиотека “Сюлеймание” - Истанбул
Библиотеката е основана през 1557 г. и притежава над 100 000 тома

книги и 70 000 ръкописи.
Фонд “Esad Ef. 2 241” (1875-1876 г.): Доклад на Асад паша за

преговорите с Германия, Австро-Унгария, Венеция, Полша и Русия след
въстанието в Босна и Херцеговина през 1875-1876 г.
96
1. Андреев, Ст., Аспарух Велков. Водни знаци в османотурските

документи. Т. 1, Три луни. С., 1983;
2. Атанасов, Хр. Християни и евреи във Видинско: джизие описи на

Видинския санджак от 20-те години на ХVІІІ век. С., 2010;
3. Бинарк, И. Кратка история на турските архиви и на Генерална

дирекция на държавните архиви. АП, 1996, № 1-2, 117-128;
4. Велков, Ас. Видове османотурски документи: Принос към

османотурската дипломатика. С., 1986;


7. Панайотов, Н. Правна регламентация и защита на културно-

историческото наследство в Османската империя през втората
половина на XIX век. ИП, 2009, 1–2, 77–84;
8. Панчева, Ц., Дончева, А. Ориенталските колекции на Националната

библиотека в контекста на процесите по опазването на националното
книжовно културно наследство и достъпът до него. — Във:
Общуване с Изтока. Юбилеен сборник, посветен на 60–годишнината
на Стоянка Кендерова. С., 2007, 84–95;
9. Петкова, Ст. Увод в архивознанието. В. Търново, 1994;

97
12. Стоименов, Д. КМФ 10 – Турция. – В: Пътеводител по колекциите с

документи за българската история в чуждестранни
печат, 383-386;
13. Сайт на Османския архив към Министерски съвет на Р Турция:

http://hazine.info/basbakanlik-arsivi/
14. Сайт на библиотека “Сюлеймание” – Истанбул:

http://www.suleymaniye.yek.gov.tr/
98
ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Тук само маркирахме основните факти. Архивното поле е

огромно и трудно описуемо и изброимо. Дори само неговата „централно
европейска и балканска част“. Очевидно австрийските и балканските
архиви имат своята специфика. За Балканите годините около 1950 г. (за
бивша Югославия) и 1951 г. (Румъния, Македония, пък и за България) ще
се окажат най-важните от гледна точна на нормативното регулиране на
архивната система. Това не е случайно. Тези държави попадат в съветската
сфера на влияние и техните архивни системи са принудени в голяма степен
да следват съветския модел и в областта на архивите. Архивните системи
на балканските страни от тази „група“ ще се окажат строго
централизирани и това в немалка степен ще рефлектира по отношение на
съвременността. Архивите са много трудно променящи се институции.
В „противниковия лагер” (на страните от Западна Европа и

САЩ) ще попаднат Гърция и Турция и съответно в техните архивни
системи няма да се просмуче силно съветско влияние. Архивните им
модели ще се кажат по скоро децентрализирани (с цялата условност).
Австрийските архиви също не испитват съветско влияние и

поради това австрийската архивна система не е строго централизирана.
Нормално – архивите са следствие на социално-икономическото

и политическо развитие на всяка страна.
За документалното наследство на всички страни можем да бъдем

повече от категорични. Държавите от Балканския полуостров имат древни
истории и архивите им са истински съкровищници на ценни документи.
99
Всички балкански архиви съхраняват документи, които са източник на
знание за българската история. По същия начин и в българските архиви се
пазят страхотни източници за историята на нашите близки или по-далечни
съседи. Наш общ дълг е да ги запазим, съхраним и предадем на бъдните
поколения. Така, че архивите следва да продължават да изпълняват своята
мисия. Те могат да се окажат и важен фактор за формирането на по-добро
бъдеще. Необходимо е и да осигуряват свободен достъп до своите
богатства на всички, които се интересуват – изследователи и граждани.
Нека оставим рестрикциите и ограниченията в миналото. Тогава ще видим,
че в балканските архиви са налични повече документи, които ни
обединяват отколкото тези, които могат да ни конфронтират и разделят.
100
НЯКОИ ДОКУМЕНТИ:
Ферман (29 ноември 1833 г.): Државен архив на Република Македонија - Централно
одделение
101
Лист 13 от Апокрифен сборник (XIV век): Државен архив на Република Македонија -
Централно одделение
102
Устави на сръбските княжества и кралства. Издание:
http://www.archives.org.rs/projekti/izlozbe/izlozba-arhiva-srbije-ustavi-knezevine-i-
kraljevine-srbije
103
Демография на Одринския санджак: Salname[-i Vilayet-i Edirne] 1287 (1870/71 г.): defa
1, 142-143.
Източник: Marmara Üniversitesi Kütüphane ve Dokümantasyon Daire Başkanlığı
(http://katalog.marmara.edu.tr/yordambt/yordam.php)
104
Демография на Лозенградския санджак: Salname-i Vilayeti Edirne: 1308 (1890/1891 г.)
sene-i Hicriyesine mahsus defa 17, s. 260.
105
Български училища в Лозенград: Salname-i Vilayet-i Edirne: 1304 ( 1886/87 г.) sene-i
Hicriyesine mahsusdur, defa 13, s. 132.
106
ПРИМЕРЕН ТЕСТ (ВЪРХУ УЧЕБНИЯ МАТЕРИАЛ):
1. Архивите по света се създават в следствие на:
А) Победата на Френската революция;
Б) Необходимостта информацията да се запази, съхрани и да бъде лесно

достъпна за хората;
В) На случайно хрумване;
Г) Победата на Октомврийската революция.
2. Архивната система на Македония:
А) е част от архивната система на Югославия;
Б) е следствие на административното деление на страната след отделянето

и от Югославия и Централния Архив в Скопие има 9 поделения.
В) е част от архивната система на България;
Г) е наследство на империята на Александър Македонски (336 – 323 г. пр.

Хр.)
3. Държавните архиви на Румъния се създават през:
А) През Средновековието;
Б) След Първата световна война;
В) След Втората световна война;
Г) През 30-те години на XIX век – Букурещ, Влашко (1831 г.) и в Яш,
Молдова (1832 г.).
4. Архивите в Р Македония съхраняват голяма колекция османски

кадийски регистри:
А) Да
107
Б) Не
5. Архивите на манастирите в Света гора се намират в:
А) Италия;
Б) Малта;
В) Гърция;
Г) Португалия.
6. Колко архива включва в системата си Австрийския държавен

архив:
А) Общо пет: Придворен държавен архив; Общ административен архив;

Финансов архив; Военен архив и Архив на републиката;
Б) Общо четири: Придворен държавен архив; Финансов архив; Военен

архив и Архив на републиката;
В) Общо три: Придворен държавен архив; Финансов архив и Архив на

републиката;
Г) Австрийския държавен архив е подразделение на Придворния държавен

архив;
Д) Австрийския държавен архив е подразделение на Финансовия архив;
108
ОБЩА БИБЛИОГРАФИЯ ПО ДИСЦИПЛИНАТА
„ЧУЖДЕСТРАННИ АРХИВИ”
1. Адамаке, А. Проект за нов Закон за държавните архиви на Румъния.

АП, 1994, № 1-2, 9-12;
2. Алегбелейе, Г. О. Използване на методите и достиженията на други

професии. АП, 1992, № 1-2, 81-89;
3. Андреев, Ст., Аспарух Велков. Водни знаци в османотурските

документи. Т. 1, Три луни. С., 1983;
4. Анчова, К. Ново архивно законодателство във Франция. АП, 1981,

№ 2, 72-77;
5. Анчова, К. Нови моменти в работата на ЦГАЛИ с творческите

документи. АП, 1986, № 3, 97-102;
6. Атанасов, Хр. Християни и евреи във Видинско: джизие описи на

Видинския санджак от 20-те години на ХVІІІ век. С., 2010;
7. Бабичка, В. Чешкото архивно дело между социалистическото и

свободното общество. АП, 2006, № 3–4, 81–92;
8. Байжанов, С. Развитие на архивното дело в Казахстан. АП, 1984, №

4, 84-90;
9. Барутчийски, Сл., Д. Минцев. XXII международна конференция

на Кръглата маса на архивите. АП, 1984, № 1, 78-82;
10. Бастиен, Е. Стандартизация на процесите класификация и оценка

на документите. АП, 1992, № 1-2, 52-61;
11. Бинарк, И. Кратка история на турските архиви и на Генерална

дирекция на държавните архиви. АП, 1996, № 1-2, 117-128;
12. Бункова, Е. Н. Из опита на Централния държавен архив за научно-

техническа документация на Украинската ССР. АП, 1986, № 3, 94-
96;
13. Бурмова-Велчева, М., Зл. Николова. Впечатления от архивното

дело в Холандия. АП, 1988, 2, 62-71;
109
14. Бурмова-Велчева, М. Кино-, фото-, фонодокументите в архивите
на Чехословакия. АП, 1984, № 1, 83-87;
15. Бурмова-Велчева, М., З. Миленкова. Италианският държавен

звуков архив. АП, 1983, № 1, 66-68;
16. Бурмова-Велчева, М. Състояние на автоматизацията и

микрофилмирането в архивите на ГДР. АП, 1982, № 2, 59-65;
17. Валихновски, Т. Задачите на архивните документи и държавните

архиви в Полша. АП, 1978, № 1, 36-44;
18. Вало, Ж.-П. Нов закон за Националните архиви на Канада. АП,

1988, № 2, 72-73;
19. Ван ден Брук, Ян. От Брюксел до Пекин. АП, 1997, № 1-2, 5-30;
20. Ванова, Л. Участие в тържествата за честване 15 години Факултет

по архивистика в Букурещ и присъединяване на факултета към
Секцията на университетските архиви към МСА. АП, 2008, № 1–2,
5–6;
21. Ванова, Л. Две важни изяви на Международния архивен съвет през

1986 г. АП, 1987, № 1, 70-72;
22. Ванова, Л. Сесия на Изпълнителния комитет на Международния

архивен съвет в Берн. АП, 1987, № 4, 77-80;
23. Вебер, X. Застрахователно микрофилмиране на архивните

документи във Федерална република Германия. АП, 1990, № 1, 55-
62;
24. Веков, А. Връзките на Максим Горки с българите. АП, 1981, № 1,

61-65;
25. Веков, A. Архивите на Коминтерна. АП, 1995, № 3-4, 100-102;
26. Веков, А. Записки от Амстердамския архив. АП, 1988, № 1, 88-91;
27. Величкова, Цв. Архивите в Румъния. АП, 1996, № 3-4, 127-139;
110
28. Велков, Ас. Видове османотурски документи: Принос към
османотурската дипломатика. С., 1986;
29. Велкова, Й . Централният държавен архив на Гърция. АП, 1979, №

1, 69-70;
30. Вифелс, К. Архивите в Белгия – ИДА, 35, 1978, 147–173;
31. Гал, Й. Усъвършенстване на архивната дейност. АП, 1978, № 2, 58-

64;
32. Гал, Й. Архивите на социалистическа Румъния. АП, 1984, № 3, 57-

62;
33. Георгиева-Тодева, М. Осми международен семинар по латинска

палеография и дипломатика. АП, 1996, № 1-2, 141-146;
34. Георгиева, М. Швейцарските архиви. Архивът на Конфедерацията

(Бундесархив) в Берн. АП, 1995, № 1-2, 90-93;
35. Георгиева, Сев. Държавни архиви на Република Гърция. Курсова

работа. УниБИТ, София, 2015;
36. Гергинов, Кр. XI Международен конгрес на архивите. АП, 1989, №

1, 9-12;
37. Гергинов, Кр. XIII Международен конгрес на архивите – Пекин,

1996. АП, 1996, № 3-4, 5-6;
38. Гергинов, Кр. Заседание на Комитета по микрофилмиране при

Международния архивен съвет. АП, 1979, 4, 63-64;
39. Гергинов, Кр. Посещение в архиви на ГДР. АП, 1976, № 4, 61-62;
40. Гиздов, Л. Централните държавни архиви за кино-, фото-,

фонодокументите на СССР. АП, 1980, 2, 57-62;
41.Гичев, Стр. Еврейски документ за лихварство от 1640 г. – 10, 1965,

119–122;
111
42. Гичев, Стр. Еврейски архивни материали от Балканите в съветските
ръкописни фондове – ИДА, 12, 1966, 165–176;
43. Глушаков, Г. Ф. Организацията на работата на групите на

стопанска сметка. АП, 1973, № 2, 39-47;
44. Глушков, Хр. Английски документи за търговията и стопанските

възможности на българските земи през третата четвърт на XIX в. –
ИДА, 31, 1976, 195–204;
45. Гранд, Г. Проблеми на включването на архивите в

информационната система на историческата наука. АП, 1974, № 2,
54-58;
46. Гранстрьом, Кл. Частните архиви и държавното съхранение. АП,

1996, № 1-2, 137-141;
47. Граф, Кр. Изказвания по основни доклади на XII Международен

архивен конгрес. АП, 1995, № 1-2, 88-89;
48. Грънчаров, Cm. В Британския държавен архив. АП, 1978, 3, 42-46;
49. Грос, Р., Й. Хартман, Ф. Елстнер. Перспективни проблеми на

рационално намиране на информация в архивите. АП, 1973, № 4, 34-
52;
50. Дамянов, С. Френски дипломатически документи за финансовите

връзки на България с Франция в края на XIX и началото на XX в. –
ИДА, 14, 1967, 279–309;
51. Дамянов, С. Документи за деветоюнския преврат и

Септемврийското въстание през 1923 г. във Френския
дипломатически архив. ИДА, 30, 1975, 167–182;
52. Дамянова, Ж. Из архива на шведския военен аташе в България

(1915–1919). ИДА, 54, 1987, 253–265;
53. Данаилов, Д. Съюз на турските младежки и културно-просветни и

гимнастически дружества „Туран“. ИДА, 60, 1990, 357–366;
54. Данов, Ст. Архивното дело в Италия. АП, 1972, № 1-2, 50-56;
112
55. Дария Наленч. Полските архиви на границата на вековете. АП,
2006, № 3–4, 71–81.
56. Деюн, В. Приемственост и еволюция на архивното законодателство,

учреждения и инфраструктура. АП, 1996, № 3-4, 8-25;
57. Дзипалска, Б. Някои въпроси на използването на архивните

документи на страниците на сп. “Советские архивы”. АП, 1982, № 2,
29-59;
58. Дзипалска, Б. Съвещание на столичните социалистически архиви.

АП, 1987, № 4, 80-81;

60. Димитрова, Б. Впечатления от архивите в Германската

демократична република – ИДА, 28, 1974, 372–373;
61. Динева, А. Департаменталният архив на Ивлин във Версай, Париж.

АП, 2000, № 3-4, 56-61;
62. Доброта, К. Държавните архиви в Румъния. ИДА, 2007, 93, 52- 61;
63. Дойнов, Д. Седемдесет години от приемането на Лениновия декрет

за архивното дело. АП, 1988, № 4, 44-46;
64. Доклад за архивите в разширения Европейски съюз.

Разширяване на архивното сътрудничество в Европа: план за
действие. Разработен от групата на националните експерти в
областта на архивите на страните членки на ЕС, от институциите и
органите на ЕС, по искане на Съвета на Европейския съюз. —
Електронно издание, 2008;
65. Дюшен, М. Историята на Европейските архиви и развитието на

професията на архивиста в Европа. АП, 1992, № 1-2, 97-107;
66. Евтимов, Б. Международна конференция “Достъп до архивите”.

АП, 1994, № 1-2, 79-87;
67. Евтимов, Б. Международна научна конференция “От Скития до

Добруджа”. АП, 1994, № 1-2, 94-96;
113
68. Евтимова, Л., А. Кокаланова. Архивното богатство на братска
Полша. АП, 1984, № 3, 62-68;
69. Еремченко, В. А., З. П. Иноземцева, А. А. Кирносов. Към въпроса

за комплектуването на държавните архиви на РСФСР с документи от
личен произход. АП, 1988, № 4, 52-63;
70. Желев Й. Османотурските документи на българските държавни

архиви – състояние и перспективи – ИДА, 93, 2007, 337–354;
71. Жечева, Кл. Международната дейност на българските архиви през

1978 г. АП, 1979, № 3, 61-64;
72. Жечева, С. Военният архив във Фрайбург. АП, 1993, № 3-4, 66-71;
73. Жечева, С. Документи за българската история във фондовете на

Австрийския държавен архив. АП, 1995, № 3-4, 89-99;
74. Жечева, С. Федералният архив на Германия. АП, 1993, № 1-2, 78-

83;
75. За прилагане на техническите средства и научно-техническите

решения за обезпечаване съхранението на документите в
държавните архиви на СССР. АП, 1977, № 4, 67-83;
76. Иванова, А. Впечатления от Кралския национален архив на

Норвегия. АП, 2000, № 3-4, 53-56;
77.Илиева, Л. Микрофилми на документи за българската история от

Централния архив в Потсдам – ГДР, съхранявани в Централния
държавен исторически архив в София – ИДА, 26, 1973, 267–276;
78. Йовевска-Бодурова, М. Български документи за формиране на

Чехословашката република и българо-чехословашките контакти за
периода 1918–1920 г. – ИДА, 57, 1989, 363–371;
79. Йоветич, Н. Микробиологичното увреждане (въз основа на

документите на Югославския федерален съд). АП, 2012, № 1, 132 –
140;
80. Кабадаиев, Ж. Четвъртата сесия на Съвета на СИБАЛ (София,

29.Х-2.ХI.1986 г.). АП, 1987, № 1, 68-69;
114
81. Калбе, Ерн. Документални материали за дипломатическите и
стопанските германо-български отношения в архивите на ГДР –
ИДА, 1, 1957, 129–140;
82. Каленберг, Фр. Частните архиви и държавното съхранение. АП,

1996, № 1-2, 136-137;
83. Каленберг, Фр. Под знака на федерализма и в служба на

гражданите: държавните архиви в новите федерални провинции след
обединението. АП, 1993, № 1-2, 69-77;
84. Каменов, П. Сведения за България от Архива на делегациите в

Държавния исторически архив на Унгария (1878–1880) – ИДА, 60,
1990, 375–387;
85. Капитанов, Хр. Румънски официални документи за

революционните събития в България през 1876 г. – ИДА, 16, 1968,
137–166;
86. Карпунова, Н. А. Усъвършенстване на научно-справочния апарат

към документите за история на балканските страни, съхранявани в
държавните архиви на СССР. АП, 1990, № 2, 75-78;
87. Картоус, П. Методически въпроси на архивното дело в Словакия.

АП, 1987, 3, 64-72;
88.Касева, М. Впечатления от работата на унгарските държавни архиви

– ИДА, 28, 1974, 374–377;
89. Кацарова, М. В Централната лаборатория за консервация и

реставрация на документални материали към Архивно управление
във Варшава. АП, 1970, № 2, 38-45;
90. Kендерова, Ст., М. Добрева. Документи за историята на

Илинденско- преображенското въстание, съхранавани в
истанбулския османски архив на генералната дирекция на
държавните архиви на Република Турция – ИДА, 85–86, 2003, 273–
385;
91. Кетелаар, Е. Европейската общност и нейните архиви. АП, 1994, №

1-2, 70-74;
115
92. Кечкемети, Ш. Разпилените Европейски архиви: Не е ли време за
следвоенно споразумение? АП, 1993, № 3-4, 59-65;
93. Киряков, Б. Източноправославните български манастири IX–ХIV в.

ИДА, 63, 1992, 68–87;
94. Козлов, В. Съвременните реалности в архивното дело на Русия. АП,

1999, № 1–2, 5–14;
95. Кокс, Р. Дж. Стандартизация на методите и начините на работа в

архивното дело: средство на информационната епоха. АП, 1992, № 1-
2, 39-52;
96. Колев, П. Из австрийските архиви. АП, 1991, 1, 51–54;
97. Колев, П., Зл. Крайчева. Архивите в Холандия. АП, 1982, № 4, 60-
67;
98. Косев, Д., Н. Тодоров. Впечатления от организацията на архивното

дело в Белгия. ИДА, 4, 1960, 313–314;
99. Костадинова, Л. Из дейността на Главната архивна дирекция и

държавните архиви във Варшава. ИДА, 7, 1963, 374–377;
100. Костадинова, Л. Архивът в Карлови Вари (Чехословакия) –

11, 1966, 219;
101. Костадинова, Л. Организация на работата на Архива на

Германската академия на науките. ИДА, 16, 1968, 258;
102. Костов, Мл., Ив. Пейков. Конференция на Кръглата маса на

архивите. АП, 1978, № 2, 55-58;
103. Костов, Мл., В. Филипова, Ив. Пейков. Деветият

международен конгрес на архивите. АП, 1981, № 1, 65-71;
104. Костова, В. Белгийски дипломатически документи за

събитията в Македония през 1897–1904 г. ИП, 2004, 1–2, 173–187;
105. Крайчева, Ж. XII Международен конгрес на архивите. АП,

1992, № 1-2, 5-6;
116
106. Кралева, Ив. Заседание на Комитета за архиви за литература
и изкуство при Международния архивен съвет. АП, 1979, № 4, 61-62;
107. Кралева, Ив., А. Пейчева. Впечатления от работата на

френските архиви. АП, 1978, № 1, 45-52;
108. Кръстева, Р. Стандартизация в библиотечната, архивната и

информационната област. С., 2015, с. 166;
109. Кук, Т. Архивите в постмодерния свят: Взаимодействие на

архивната теория и практика след издаването на Холандския
учебник от 1898 г. АП, 1996, № 3-4, 25-58;
110. Куфарджиева, Л. На посещение в държавните архиви на

Словакия. ИДА, 30, 1975, 245;
111. Левакова, Св. Австро-унгарски дипломати в Европейска

Турция за националните стремления на българите по време на
Априлското въстание. ИДА, 91, 2006, 175–185;
112. Левакова, Св. Австро-Унгария и признаването на българската

независимост. ИДА, 95–96, 2008, 38–413;
113. Лечева, М. Конференция за архивно сътрудничество в

Европа. АП, 1994, № 3-4, 83-88;
114. Лечева, М., Н. Живкова, Н. Михайлова, Св. Левакова, С.

Жечева. Опис на непубликувани Документи за Съединението и
Сръбско-българскатавойна1885 г. от чуждиархивохранилища. ИДА,
89,2005, 353–419;
115. Лечева, М. Френски документи за Априлското въстание. ИДА,

91, 2006, 153–175;
116. Лечева, М. Френските дипломати и провъзгласяването на

българската независимост (1907–1909 г.). ИДА, 95–96, 2008, 56–119;
117. Лопес, П. Специалната и общата подготовка на архивистите.

АП, 1992, № 1-2, 89-97;
117
118. Маринкева, Л. Италианският консул в Русе Е. Де Губернатис
за Априлското въстание. ИДА, 91, 2006, 185–193;
119. Маринкева, Л. Обявяване независимостта на България и

финансовите преговори за признаването ѝ (по документи от
българското дипломатическо представителство в Санкт Петербург).
ИДА, 95–96, 2008, 351–385;
120. Марков, Гр. Първа международна школа по проблемите на

архивите от академиите на социалистическитe страни. АП, 1982, №
3, 72-79;
121. Маркова, Р. История и организация на архивите в Румъния. –

В: Архивология, професионално образование по архивистика и
архивни институции – quo vadis? Университетски четения по
архивистика. Том V, С., 2017, 226-234;
122. Матеева, М. Архивите в античния свят. ИДА, 1982, № 44, 51–

90;
123. Матеева, М. Архивите в древността. ИДА, 1980, № 40, 83–

110;
124. Международни срещи на СИБАЛ в Букурещ. АП, 1984, № 2,

77-80;
125. Международен колоквиум “Управлението на текущите и

междинните архиви: политика и практика”. Сенегал, 1998. АП, 1998,
1-2, 5-7;
126. Мене-Хариц, А. Подготовка на архивисти в съответствие с

потребностите на обществото на XXI в. АП, 1992, № 1-2, 61-81;
127. Мене-Хариц, А. Архивите и архивистиката в Германия на

прага на 21–ви век. АП, 2006, № 3–4, 60–71;
128. Микланд, Л. От занятие към професия: архивистите и

спецификата на техния труд. АП, 1992, № 1-2, 6-16;
129. Миколецки, Л. Австрийското архивно дело - вчера, днес и

утре. АП, 1995, № 1-2, 77-87;
118
130. Минцев, Д. Към историята на организираното архивно дело в
България. ИДА, 2000, № 80, 5–29;
131. Минцев, Д. Десета конференция на ръководителите на

архивните учреждения на страните от социалистическата общност.
АП, 1988, № 1, 95-96;
132. Минцев, Д. Връзките ни с държавните архиви на

Чехословашката социалистическа република. ИДА, 28, 1974, 377–
381;
133. Минцев, Д. Нови данни за архивното законодателство в

България. АП, 1997, № 1–2, 36–47;
134. Михайлова, Ив. Модерни архиви и архивни системи на

Балканите. Дипломна работа. УниБИТ. С., 2017;
135. Мурзаку, Т. Архивите и архивното дело в Народна

социалистическа република Албания. АП, 1990, № 1, 46-55;
136. Назе, Ж. Първо изследване върху изворите, отнасящи се до

Белгия и България, в архивите на двете страни. АП, 1984, № 2, 62-71;
137. Найдеов, В. Австрийски държавен архив. Курсова работа.

УниБИТ, София, 2016;
138. Нашева, Св. Из опита на съветските архивисти по

организиране използването на документната информация. АП, 1983,
№ 2, 59-65;
139. Недков, Б. Османо-турска дипломатика и палеография.

Документи и речник. Ч. 1 – 2. С., 1966 – 1972;
140. Недялкова, Р. Нови ползотворни контакти с Албания и Русия.

АП, 2005, № 3–4, 31–33, 36–38;
141. Недялкова, Р. Държавните архиви на Албания – успешни стъпки

в опазването и използването на едно ценно архивно наследство. АП,
2005, 3-4, 102-109;
119
142. Недялкова Р. Втора международна конференция за достъпа до
архивите - “Държавни институции и частни интереси”. АП, 1996, №
1-2, 130-135;
143. Недялкова, Р. XXXII Международна конференция на кръглата

маса на архивите, Единбург, 24-27 септември 1997 г. АП, 1997, № 3-
4, 29-38;
144. Недялкова, Р. Още една стъпка в развитието на

сътрудничеството с полските архиви. АП, 1994, № 1-2, 96-98;
145. Недялкова, Р. Посещение на главния държавен архивист на

Русия проф. д-р Пихоя в Главно управление на архивите. АП, 1994,
№ 1-2, 98-100;
146. Нейкова, А. Градските архиви в Средновековна Европа. – В:

Средновековни градове. Културното наследство в съвременния град.
Юбилеен сборник, посветен на 85–годишнината на ст. н. с.
Магдалина Станчева, С., 2011, 97–105;
147. Нейкова, А. Българската национална архивна система като

централизиран модел – постижения, проблеми, тенденции. АП, 1995,
№ 1–2, 7–14;
148. Нейкова, А. Предназначение, тематика и видове документални

издания за историята на Възраждането. ИДА, 1981, № 42, 35–48;
149. Нейкова, А. Стандартизация и стандарти в архивната работа и

обучението по архивистика. – Във: Традиции и приемственост. 50
години полувисше и висше образование в Източните Родопи. Т. I.
История. Кърджали, 2011, 231–247;
150. Нейкова, А. Българската архивна реформа и съдбата на

архивите на бившите специални служби. – Библиотека, 2010, 2-3,
122-130;
151. Нешева, Ж. Канадският национален филмов, телевизионен и

фоноархив. АП, 1983, № 1, 62-65;
152. Новакова, В. Архивите на Османската империя Архивите на

Турция. Курсова работа. УниБИТ, София, 2015;
120
153. Новите архиви. Бъдещето на съвременната памет. АП, 1987,
№ 4, 69-74;
154. Нод, Ж., Ж. Сюркуф. Автоматизацията в архивите - факти,

тенденции, въпроси (Анкета на Асоциацията на френските архиви).
АП, 1987, № 2, 56-69;
155. Нугаре, Кр. Влияние на информационните технологии в

архивите и архивната дейност. АП, 1997, № 3-4, 5-28;
156. Основи на законодателството на Руската федерация за

архивния фонд на Руската федерация и архивите. АП, 1993, № 3-4, 5-
12;
157. Панайотов, Н. Правна регламентация и защита на културно-

историческото наследство в Османската империя през втората
половина на XIX век. ИП, 2009, 1-2, 77-84;
158. Панова, Сн. За някои видове монети в Османската империя

през ХVІ в. ИДА, 39, 1980, 201–205;
159. Панова, Сн. Дописка на Виенски вестник от 1801 г. за

българите от Чипровци. ИДА, 55, 1988, 29–33;
160. Панова, Сн. Фирмата „Барон фон Фрийз и компания“ в

австро-османската търговия през XVIII в. ИДА, 59, 1990, 467–484;
161. Панова, Сн. Търговски спор пред Виенския съд от 1752

година. ИДА, 64, 1992, 267–289;
162. Панова, Сн. Митническите регистри в Държавния

исторически архив на гр. Сибиу за търговския обмен между
българските и румънските земи през XVII в. ИДА, 29, 1975, 213–224;
163. Панова, Сн. Сведения в Държавния архив на град Клуж за

търговията между българските земи и Трансилвания през XVII в.
ИДА, 32, 1976, 157–167;
164. Панчева, Ц., Дончева, А. Ориенталските колекции на

Националната библиотека в контекста на процесите по опазването на
националното книжовно културно наследство и достъпът до него. –
В: Общуване с Изтока. Юбилеен сборник, посветен на 60–
годишнината на Стоянка Кендерова. С., 2007, 84-95;
121
165. Пейков, Ив., Д. Минцев, Ц. Цолова. Обмен на опит в
архивите на Германската демократична република. ИДА, 27, 1974,
253–258;
166. Пейковска, П. Будапещенският столичен архив (възникване и

развитие, структура, документи за българската история). АП, 1990,
№ 2, 65-75;
167. Пейович, С. Към историята и развитието на архивната

институция в Черна гора. ИДА, 2006, 92, 33-52;
168. Петерсон, Тр. Машиночитаемите документи като архивни.

АП, 1994, № 3-4, 62-67;
169. Петкова, Ст. Увод в архивознанието. В. Търново, 1994;
170. Петкова, Ст. Архивистика. Избрано (1960-2015). С., 2015. с.,

615;
171. Петрова, B. Програмата на ЮНЕСКО “Паметта на света”. АП,

1994, № 1-2, 74-78;
172. Петрова, В. Международен колоквиум по въпросите на

архивното законодателство. АП, 1994, № 1-2, 87-93;
173. Петрова, В. Международната архивна общност в края на века.

АП, 1996, № 1-2, 129-130;
174. Петрова, В. Тринадесети Международен конгрес на архивите.

АП, 1995, № 1-2, 100-101;
175. Петрова, Мар. Кратка справка на архивите в Гърция. Главен

държавен архив на република Гърция. Курсова работа. УниБИТ,
София, 2016;
176. Петрова Евд. Държавният архив на Швеция. АП, 1979, № 1,

64-68;
177. Пискова, М. Международна конференция “Архивите от

Източна и Централна Европа в период на държавно-правни
122
преобразувания”, Пулави, Полша, 28 юни – 1 юли 1996 г. АП, 1996,
№ 3-4, 140-146;
178. Попов, Б. Впечатления от подготовката за използване на

електронно-изчислителна техника в информационната дейност на
архивите в Полската народна република. АП, 1976, № 4, с., 59;
179. Препоръки на Седмия международен конгрес на архивите.

АП, 1973, № 1, 47-54;
180. Примов, Б, Тъпкова, В. Дубровнишкият архив и неговото

значение за българската история. ИП, 1965, 6, 124–130.
181. Протокол за сътрудничество в областта на архивите между

Главно управление на архивите при МС на Р България и Главна
дирекция на архивите на Р Албания. АП, 2005, № 3–4, 34 – 35.
182. Пръвчева, Н. Из опита на германските колеги по

реставрирането и консервирането на документите. АП, 1981, № 3,
66-68;
183. Пръвчева, Н. Едно полезно сътрудничество. АП, 1976, № 4,

56-58;
184. Пръвчева, Н. В италианските архиви. АП, 1978, № 2, 64-66;
185. Пътеводител по колекциите с документи за българската

история в чуждестранни архивохранилища съхранявани в
Централния държавен архив. Под печат;
186. Рачева, Ам. Задачи и проблеми на градските архиви,

споделени на конференция на Секцията на градските архиви към
Международния съвет на архивите. АП, 1994, № 3-4, 68-77;
187. Рети, Л. Новият Унгарски централен архив. ИДА, 25, 1973, 31–
38;
188. Салабария, Б. Перспективи на развитие на архивното дело в

Куба. АП, 1988, № 1, 82-87;
189. Санчи, К. Организация на швейцарските архиви -

децентрализирана федеративна система. АП, 1987, № 1, 51-55;
123
190. Сергиева, З. VIII Международен конгрес на архивите. АП,
1976, № 4, 53-56;
191. Симеонова, Евд. Основни правила на експертиза за ценността

на документалните материали от социалистическата епоха в
Германската демократична република. ИДА, 14, 1967, 351–358;
192. Симеонова-Петрова, Евд. Дейността на държавните архиви

по издирване и микрофилмиране на чуждестранните исторически
извори. ИДА, 24, 1972, 11–26;
193. Симеонова, Евд. Нови документи от германските архиви.

ИДА, 18, 1969, 369–370;
194. Симеонова, Евд. Два месеца в Австрийския държавен архив.

ИДА, 20, 1970, 339;
195. Симова, Ел. Из опита на унгарските реставратори. АП, 1976,

№ 4, 60-61;
196. Сковронек. Й. Мисията на архивиста. Архивистът като

пазител на културата и националната идентичност - специфичен
модел в Централна и Източна Европа през XIX и XX в. АП, 1996, №
3-4, 52-58;
197. Славова, Ст. Заседание на Комитета по автоматизация при

Международния архивен съвет. АП, 1979, № 4, 60-61;
198. Славова, Ст. Двадесета кръгла маса на архивите. АП, 1982, №

1, 63-68;
199. Славова, Cт., В. Филипова. В архивите на Испания. АП, 1984,

№ 2, 74-76;
200. Слово на Монсеньор Йозеф Мецлер - Префект на Секретния

архив на Ватикана, произнесено на 25 септември 1994 г. в гр.
Чипровци на Международния научен симпозиум на тема:
“Чипровските дейци от XVII век и идеята за Обединена Европа”. АП,
1995, № 1-2, 101-103;
201. Сокова, А. Научната разработка на проблемите на

документационното осигуряване на управлението в условията на
124
преустройство на управлението на архивното дело. АП, 1988, № 4,
47-52;
202. Списаревска, Й. Нови сведения за търговията на Варна с

италианските морски републики през 50-те–80-те години на XVI в. в
неиздадени дубровнишки източници. ИДА, 48, 1984, 225–247;
203. Списаревска, Й. За вноса и пласмента на италианска

манифактура в българските земи от 80-те години на XV в. до 30-те
години на XVI в. според дубровнишки източници. ИДА, 51, 1986,
289–317;
204. Списаревска, Й. Положението на българския народ през

последните десетилетия на XVII в. в неиздадени писма и релации на
изтъкнати католически дейци. ИДА, 52, 1986, 387–407;
205. Списаревска, Й. Нови страници към историята на

Чипровското въстание (Документи от ватиканските и виенските
архиви). ИДА, 55, 1988, 5–29;
206. Списаревска, Й. По въпроса за наследствените права на

дубровничаните в българските земи през XV в. ИДА, 64, 1992, 289–
315;
207. Списаревска, Й. Принос към проучването на търговските

връзки на Лудогорието в Република Дубровник и Италия през
втората половина на XVI век. ИДА, 71, 1996, 214–265;
208. Среброва, Я. 30 години списание “Аrchivmitteilungen”. АП,

1982, № 2, 59 -65;
209. Среброва, Я. 1500 години Киев. Украинските архивисти за

своята столица. АП, 1983, № 3, 66-71;

211. Стефанова, О. В унгарските централни архиви. АП, 1978, № 3,

46-48;
212. Стоков, Хр. Подвигът на съветските архивисти. АП, 1976, №

1, 62-67;
125
213. Стоянова, Св. Заседание на СИБАЛ и XXX Международна
конференция на Кръглата маса на архивите. АП, 1994, № 3-4, 78-82;
214. Стоянова, Св. Международен съвет на архивите. АП, 1995, №

1-2, 98-100;
215. Тенева, Зл. Из опита на германските архиви – ИДА, 28, 1974,

373–375;
216. Тодоракова, М. Австро-унгарски документи за българската

история от 1872 г. от фонда на Informationsbüro. ИДА, 69, 1995, 271–
287;
217. Тодоров, Н. За архивите в Гърция. ИП, 1965, 6, 131–134.
218. Тодорова, Цв., П. Колев. Интерес към Главния баварски

държавен архив. АП, 1981, № 1, 58-61;
219. Тодорова, Цв. Към историята на прогресивните борби на

българските студенти зад граница (Документи из Унгарския
държавен архив в Будапеща). ИДА, 9, 1965, 67–78;
220. Тончева, Т. Държавните архиви в Народна република Полша.

АП, 1968, № 4, 38-41;
221. Уейл, Ж. “Ла Дефанс” от Анри IV до Шарл де Гол. АП, 1989,

№ 1, 56-63;
222. Указ за Националния архивен фонд на Социалистическа

република Румъния. АП, 1972, 3, 30-43;
223. Филипова, В. На посещение във виетнамските архиви. АП,

1984, № 2, 72-73;
224. Финк, В. Значението на писмените политически документи в

личните фондове като исторически извори при изследванията върху
историята на отделните партии. АП, 1988, № 1, 92-94;
225. Форд, Х. Политика по опазването - кой се нуждае от нея? АП,

1998, № 1-2, 7-17;
226. Хасанаев, М. Ж. Из историята на архивното дело в Казахстан.

ИДА, 51, 1986, 65–71;
126
227. Христов, Х. Документи за българската история в английски
архиви. ИП, 1965, 3, 139–144;
228. Цветкова, Б. А. Османските tahrir defterleri като извори за

историята на България и балканските страни. ИДА, 30, 1975, 127–
158;
229. Чакалова, Л. Съветският опит в изграждането на архив за

научно-техническа документация. АП, 1980, № 4, 55-59;
230. Чакалова. Л. Архивът за научно-техническа документация в

Грузинската СССР. ИДА, 51, 1986, 71–75;
231. Шабор, Мария-Т., Кс. Дьо Боаруврей, Жан-Ив Рибо.

Създаването на архивите и предварителната обработка на архивните
материали. АП, 1979, № 4, 52-59;
232. Шабор, Мария-Т., Кс. дьо Боаруврей, Жан-Ив Рибо.

Създаването на архивите и предварителната обработка на архивните
материали. АП, 1980, № 1, 59-66;
233. Шьовичек, И. Теория и методика на издаване на съвременни

исторически извори в Чехословакия. АП, 1989, № 3, 235-248;
234. Янева, Б. Един поглед върху дейността на френските архиви.

АП, 1993, № 3-4, 71-75;
235. Дигитална библиотека по архивистика и

документалистика: http://electronic-
library.org/articlers/Article%200165.html
236. Сайт на Държавна агенция архиви:

http://www.archives.government.bg/
237. Сайт на Държавния архив на Република Македония:

http://www.arhiv.gov.mk/index.php
238. Сайт на Държавния архив на Гърция: http://gak.att.sch.gr/

239. Сайт на Държавния архив на Босна и Херцеговина:
http://arhivbih.gov.ba/
127
240. Сайт на Общото управление на архивите на Албания:
http://www.albarchive.gov.al/
241. Сайт на Османския архив към Министерски съвет на Р
Турция: http://hazine.info/basbakanlik-arsivi/
128

Въведение в архивното и документално наследство на Централна Европа и Балканите

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Въведение в архивното и документално наследство на Централна Европа и Балканите

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

ВЪВЕДЕНИЕ В АРХИВНОТО И ДОКУМЕНТАЛНО НАСЛЕДСТВО

НА ЦЕНТРАЛНА ЕВРОПА И БАЛКАНИТЕ

ISBN (CD) 978-619-160-814-0

АРХИВИ И ДОКУМЕНТИ В АВСТРИЯ 8-20

АРХИВИ И ДОКУМЕНТИ В РУМЪНИЯ 21-34

ЮГОСЛАВИЯ (СЪРБИЯ И ЧЕРНА ГОРА) 35-37

АРХИВИТЕ НА РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ 38-43

АРХИВИТЕ НА ЧЕРНА ГОРА 44-50

АРХИВИТЕ НА РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ 51-59

АРХИВИТЕ НА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ 60-75

ГРЪЦКИ АРХИВИ 76-88

ОСМАНСКА ИМПЕРИЯ И РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ 89-98

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ 99-100

НЯКОИ ДОКУМЕНТИ 101-106

ПРИМЕРЕН ТЕСТ (ВЪРХУ УЧЕБНИЯ МАТЕРИАЛ) 107-108

Архивните системи са толкова многобройни и разнообразни, колкото

За нас е важно да ги познаваме. Архивите и архивистиката не се

Та началото на представянето на поне малко по-широкия контекст

Като част от бакалавърските и магистърските програми по

Няма как то да бъде напълно изчерпателно и подробно.

Тук имаме съвсем бегло въведение от „птичи поглед” – без излишна

Тук ще направя и няколко уточнения. На първо място не всички

Отново ще посоча, че целта ми е просто да въведа студентите, а не да

Изложението за отделните страни има сходна структура. Кратко

Описанията на самите документи, след значителна редакция,

След „обзора” на архивите и документите на всяка страна са

Представени са и курсови работи на студенти, които съм обучавал по

Макар и нова държава, официално родена след 1918 г., Австрия е

Иначе архивите в Австрия могат да бъдат разделени на държавни,

Най-голям интерес обаче предизвикват т.нар. държавни архиви, които

Австрийският държавен архив се ръководи от Генерална дирекция,

Придворен държавен архив

Bоди началото си от 1749 г., когато по нареждане на императрица

От 1945 г. Придворният държавен архив е отдел на Австрийския

По–важни архивни фондове:

Фонд „Имперски придворен съвет”, 2 а.е. (1550–1563 г.):

Дневник и изказвания в Имперския придворен съвет за отношението

Фонд „Имперска канцелария”, 8 а.е. (1553–1699 г.):

Донесения от Константинопол, Венеция и др. (1553–1597 г.);

Писмо от султан Мурад до краля на Полша и др. (1575–1577 г.);

Фонд “Политически архив на Министерство на Външните

Доклади, рапорти, указания и др., разменени между австро-унгарското

Доклади, телеграми, указания, статии във вестници, меморандуми и

Доклади, телеграми, указания и др., разменени между австро-

Преписки, доклади, телеграми, писма, указания и др., разменени

Фонд “Архиви на легации и консулства”, Архив на посолството в

Доклади от австрийската легация (1862–1866 г.) и австро-унгарското

Преписки за схизмата против Българската православна църква, по

Консулство София, 2 а.е. (1912–1917 г.):

Преписки за военни компенсации и спогодба между австрийското и

Общият административен архив съхранява документацията на

Държавният архив във Виена.

По–важни архивни фондове:

Фонд „Полиция”, Президиум І, 4 а.е. (1854–1858 г.):

Доклади, донесения, протоколи и др. от подразделения на

Президиум ІІ, 2 а.е., (1854 и 1861 г.):

Доклади за намесата на Англия и Франция в Кримската война срещу

Преписки, писма, доклади, програми и др. за организиране и

Финансов и Хофкамер архив

Хофкамер архивът съхранява документацията на т.нар. Хофкамара

По–важни архивни фондове:

Фонд „Търговия”, 7 а. е. (1750–1813 г.):

Документи за турски поданици и търговия с турски стоки (1751–1813

През 1711 г. по нареждане на кайзер Йозеф І е основан “Канцеларски