Свързване между костите

СЪДЪРЖАНИЕ

Непрекъснато (неподвижно) свързване

Прекъснато (подвижно) свързване
Принципно устройство на ставите
Елементи на ставите
Задължителни елементи
Незадължителни елементи
Механика на ставите
Свързване между прешлените
Механика на гръбначния стълб като цяло
Свързване между елементите на гръдния кош
Свързване между костите на главата
Свързване между костите на горния крайник
Стави на раменния апарат
Механика на раменния апарат
Свързвания между костите на свободния горен крайни
Стави на китката
Стави на ръката
Свързване между костите на долния крайник
Свързване между костите на таза
Връзки и мембрани на таза
Тазът като цяло
Свързване между костите на свободния долен крайник
Свързване на костите на подбедрицата
Глезенни стави
Стави на ходилото
Ходилото като цяло
Анатомична терминология

1
 СВЪРЗВАНЕ МЕЖДУ КОСТИТЕ

Свързването между костите бива два вида:

 непрекъснато или неподвижно,
 прекъснато или подвижно.
Подвид и на едното, и на другото е полуподвижното свързване.

НЕПРЕКЪСНАТО (НЕПОДВИЖНО) СВЪРЗВАНЕ

В зависимост от вида на свързващата тъкан неподвижното свързване се

осъществява чрез:
 влакнеста съединителна тъкан,
 хрущялна тъкан,
 костна тъкан.
1. Неподвижното свързване чрез влакнеста съединителна тъкан
(syndesmosis) от своя страна може да се осъществи чрез:
а. Шевове - например при костите на черепния покрив. Шевовете
биват зъбчати (sutura dentate), плоски (sutura plana), люспести (sutura
squamosa).
б. Междукостни мембрани - например междукостна мембрана на
подбедрицата и на предмишницата (membrana interossea cruris, membrana
interossea antebrachii).

2
 в. Междукостни връзки (ligamenta) - например кръстновъргова
връзка (lig. sacrotuberale), кръстнободилкова връзка (lig. sacrospinale) между
кръстната и седалищната кост, между дисталните краища на големия и
малкия пищял, между киткените кости в проксималната и в дисталната
редица.
2. Неподвижно свързване чрез хрущялна тъкан (synchondrosis) -
например между тялото и дръжката на гръдната кост, между двете лонни
кости и др.
3. Неподвижно свързване чрез костна тъкан (synostosis) - този тип
свързване обикновено е крайна фаза в развитието на първите два вида:
например срастването на петте кръстни прешлена в кръстна кост; между
трите кости - хълбочна, седалищна и лонна, които след 16-годишна възраст
срастват в безименна кост.

ПРЕКЪСНАТО (ПОДВИЖНО) СВЪРЗВАНЕ

Осъществява се чрез стави (articulatio, -tionis), в които се съчленяват две

или повече костни звена, взаимно подвижни едно спрямо друго. В зависимост
от това ставите се разделят на прости и сложни. Прости са ставите, в които
има само две взаимно подвижни кости или костни звена (костното звено
може да се състои от няколко кости, свързани неподвижно помежду си) -
например раменна става, лъчево-киткена става. Сложни са ставите, в които се
съчленяват повече от две взаимно подвижни кости или костни звена,
например лакътна става.

ПРИНЦИПНО УСТРОЙСТВО
НА СТАВИТЕ

3
 Независимо от характерните особености на всяка от тях, ставите са
изградени от едни и същи елементи - някои са задължителни, а други се
срещат само в част от ставите.

Елементи на ставите

Задължителни елементи
Ставни повърхнини (facies articularis) – повърхнини на съчленяващите
се кости с различна форма. Обикновено едната е изпъкнала, а другата -
вдлъбната. Могат да бъдат части от повърхността на различни
стереометрични фигури, затова според формата на ставните повърхнини
ставите се делят на кълбести (раменна, тазобедрена), елипсовидни (лъчево-
киткената), седловидни (киткено-предкиткената става на палеца),
цилиндрични (проксималната и дисталната лъчево-лакътна), скрипецовидни
(междуфалангеалните), винтообразни (мишнично-лакътната), плоски
(кръстно-хълбочната). Плоските стави се отнасят към полуподвижното
свързване и позволяват само пружиниране между ставните повърхнини.

Ставен хрущял (cartilago articularis) – покрива ставните повърхнини,

намалява триенето при движение и благодарение на порьозността си участва
в механизма на изстискване на ставната течност.

Ставна капсула (capsula articularis) - обикновено се залавя за ръбовете

на ставните повърхнини на костите, участващи в ставата. Има два слоя:
външен фиброзен (stratum fibrosum) и вътрешен синовиален (stratum
synoviale). Фиброзният е изграден от колагенна съединителна тъкан и

4
отговаря за здравината на свързването между костите. Синовиалният слой
секретира течност, наречена синовиална, която изпълва ставната кухина.
Нейната ролят е да намалява триенето при движение и да създава сцепление
между костите, важно за стабилизацията на ставата.

Ставна цепка или кухина (cavum articulare) – пространството между

костите, херметизирано от ставната капсула.

Ставни връзки (ligamentum, -a) – снопчета от влакнеста съединителна

тъкан, които обикновено се прехвърлят между костите, участващи в ставата,
стабилизират я и изпълняват функцията на важни ограничители на
движенията в нея.

Незадължителни елементи

Коригиращи устройства – хрущялни образувания, коригиращи

несъответствието между ставните повърхнини по форма и по големина. Те са
незадължителни елементи на ставата с различно устройство. Могат да бъдат
ставни дискове (discus articularis) – хрущялни пластинки, разположени между
ставните повърхнини (в гръдно-ключичната става, в дисталната лъчево-
лакътна става и др.), ставни устни (labrum articulare) - в големите кълбести
стави раменна и тазобедрена, менисци - в колянната става.

Синовиални гънки (plica, -ae) – гънки на синовиалния слой на ставната

капсула, запълват луфтове в ставите при движение.

5
 Синовиални торбички (bursa, -ae) – разположени са под сухожилията,
които се прехвърлят през ставата и които намаляват триенето и натиска при
съкращенията на мускулите. Повечето са отделени от ставната кухина, но има
и такива, които остават свързани с нея (напр. надкапачковата синовиална
торбичка).

МЕХАНИКА НА СТАВИТЕ

Механиката на ставите разглеждаме в два аспекта: степен свобода на

движение и размер на движение.

Под степен свобода на движение разбираме броя на взаимно

перпендикулярните оси, прекарани през центъра на ставата, около които
могат да се извършват ротационни движения (постъпателни движения в
ставите не са възможни). Ясно е, че степените свобода зависят от
конфигурацията на ставата, т.е. от формата на ставните повърхнини, и могат
да бъдат максимално три. Следователно, кълбестите стави имат три степени,
елипсоидните и седловидните – две, а цилиндричните и всички техни
подвидове (скрипецовидни, винтообразни) - една степен. Движенията около
напречно-хоризонталната ос на ставите са сгъване (flexio) - при доближаване
на костните звена, и разгъване (extensio) - при отдалечаване. Около предно-
задната хоризонтална ос, перпендикулярна на първата, се извършва
отвеждане (abductio) - при отдалечаване на костите от средната равнина, и
привеждане (adductio) - при приближаване към средната равнина. Около
вертикалната ос се извършва завъртане (rotatio), което може да бъде навътре
(pronatio) или навън (supinatio). Трябва да отбележим, че равнината, в която се
движат костите, е перпендикулярна на оста на движение.

6
 Под размер на движение разбираме обема на движение, изразен в
градуси за конкретната става. Размерът на движение зависи преди всичко от
степента на съвпадане на ставните повърхнини по площ. Колкото по-голямо е
това съвпадане, толкова по-малък е размерът на движение. Размерът на
движение зависи още от здравината и обтегнатостта на ставната капсула, от
броя и здравината на ставните връзки, от големината на мускулната маса
около ставата, от двуставните мускули антагонисти на движението -- всички
тези фактори са ограничители на движенията.
Биомеханика на свързването между костите
Връзката между костите в човешкото тяло се осъществява по два
начина – подвижно и неподвижно. Неподвижното свързване не позволява
движение между костите и се намира на места, където разстояните мужду
свързващите се кости не трябва да се променя или тази промяна трябва да
бъде минимална. Основна биомеханична задача на този тип свързване е
пасивно противодействие на външните или вътрешни сили, въздействащи
върху опорно-двигателния апарат.
Подвижното свързване се осъществява чрез стави. Структурите на
ставите създават условия за движение между костите при приложение на
сили върху тях. Тези сили могат да бъдат вътрешни (породени от
собственото мускулното съкращение) или външни.
Основните структури на ставата са ставните повърхности, ставният
хрущял, ставната капсула и ставните връзки. Всяка от тях има свои
биомеханични качества.
Определящо за движението в ставата е формата на ставните
повърхности. Те могат да се оприличат на части от геометрични тела – сфера,
елипса, цилиндър. Едната ставна повърхност е изпъкнала, а другата

7
вдлъбната. Съответствието между ставните повърхности се нарича
конгруентост.
Ставният хрущял покрива ставните повърхности и от биомеханична
гледна точка представлява вискоеластична структура, която поема голяма
част от силите на натиск, възникващи между ставните повърхности. Това се
дължи от една страна на структурните особености на междуклетъчното
вещество на хиалинният хрущял, какъвто в повечето случаи е ставният
хрущял, а от друга на способността му да приема част от ставната течност във
вътрешността си. Ставният хрущял не само поема силите на натиск, но и
благодарение на структурните особености на междуклетъчното вещество
спомага за равномерното им разпределение (фиг. 64).

Фиг. 64
Равномерно
разпределение на
натиска при
наличие на ставен
хрущял и
неравномерно
разпределение
при липсата му

Друга важна особеност на ставния хрущял е изключително гладката му

повърхност, която намалява силите на триене при движението в ставите.

8
Хлъзгането между два ставни хрущяла е съпоставимо с хлъзгането на ледено
блокче върху ледена повърхност.
Ставната капсула се залавя по ръбовете на ставните повърхности и
също има биомеханични свойства, които могат да бъдат разгледани в две
насоки.
Първата се дължи на външния слой на ставната капсула, изграден от
снопове груби колагенни влакна. Известна е изключителната здравина на
колагена при противопоставянето му на сили на опън. При движението в
ставите възникват сили, които се стремят да отдалечат ставните повърхности
една от друг. Именно външният слой на ставаната капсула (наречен влакнест,
заради колагенните влакна, които го изграждат) е една от структурите, която
се противопоставя на тези сили и запазва интегритета на ставата.
Втората насока е свързана с функцията на вътрешния слой на ставната
капсула – синовиалният. Той отделя в ставата синовиална течност. В състава
й има вещества, на които се дължи способността да намалява слите на триене
между ставните хрущяли, покриващи ставните повърхности. Освен това
ставната течност образува между ставните повърхонсти фин слой, който
също поема част от силите на натиск, възникващи при движение.
Ставните връзки (лигаменти) са структури, които също са изградени от
колагенни влакна и се прехвърлят между костите, формиращи ставата. Те
осигуряват стабилността на ставата, като се противопоставят на силите
предизвикващи нефизиологични движения в ставата. Тъй като това
противодействие се осъществява чрез пасивната механична здравина на
връзките, то се обозначава с термина „пасивна стабилизация на ставата”.
От особена важност за биомеханиката на ставите е да бъдат
класифицирани движенията, които се извършват в тях. За целта е необходимо
да бъдат припомнени, понятия от курса по анатомия.

9
 Оси и равнини на човешкото тяло
За да бъдат определени движенията на човешкото тяло и отделните
негови сегменти, те трябва да бъдат отнесени към пространствените равнини
и оси. Пространственото разделяне на човешкото тяло се осъществява спрямо
три взаимноперпендикуларни равнини, които отговарят на трите измерения
на пространството:
- сагитална – тя разделя тялото на човек на лява и дясна
половина;
- фронтална – тя разделя човешкото тяло на предна и задна
половина;
- трансверзална – тя разделя тялото на горна и долна
половина;

Фиг. 65 Оси и равнини на тялото

1. Вертикална ос; 2. Фронтална равнина; 3. Трансверзална
равнина; 4. Фронтална (напречна) ос; 5. Сагитална (предно-
задна) ос; 6. Сагитална равнина

10
 Това разделение се отнася към т.нар. „ анатомично положение на
човешкото тяло” – изправен стоеж с горни крайници в отпуснато положение
покрай тялото и длани, обърнати напред. При тази позиция центърът на
координатната система съвпада с общия център на тежестта (фиг. 65).
За определянето на пространственото разположение на една точка се
използва триосна координатна система – осите X,Y и Z. От механиката е
известно, че когато на движението на едно твърдо тяло не са наложени
никакви ограничения, това тяло може да заема произволно положение в
пространството. Тялото се нарича свободно и може да извършва максимално
възможните 6 независими движения в пространството - три транслации по
всяка една от осите X, Y, Z и три ротации около същите оси. Затова е прието
да се казва, че свободното тяло притежава 6 степени на свобода на движение.
Движенията на ставите се извършват в пространството и за тяхното
определяне се използва същтата триизмерна координатна система. Трите
взаимноперпендикулярни оси на пространството тук се определят като
сагитална (предно – задна), фронтална (напречна) и вертикална. За
класифициране на движенията си представяме, че центърът на тази
координатна система се намира в центъра на ставата и формиращите я кости
трябва да се движат около тези мислени оси. Всяка от осите на движение е
перпендикулярна на пространствената равнина, в която се извършва
движението.
Възможността за движение в ставата около една от трите взаимно
перпендикуларни оси на пространството се нарича „ степен свобода на
движение”. Тя се определя от формата на ставните повърхности. В този
смисъл може да си представим, че тези мислен оси „ пробиват” костите,
образуващи ставата и те се въртят около тях. По този начин се определят и
основните движения на главните сегменти на човешкото тяло.

11
 Движенията, които се извършват около фронталната (напречна) ос, са
флексия (сгъване) и екстензия (разгъване). Те се извършват в сагиталната
равнина. При флексията ъгълът между костите, формиращи ставата
намалява.Обратно при екстензията ъгълът между костите, формиращи
ставата се увеличава.
Движенията, които се извършват около сагиталната (предно-задна ос)
са абдукция(отвеждане) и аддукция(привеждане). Те се извършват във
фронталната равнина. Абдукцията е движение, отдалечаващо сегмента от
срединната линия на тялото, а аддукцията е движение, при което телеснията
сегмент се приближава до тази линия.
Движенията, които се извършвата около надлъжната (вертикалната
ос) на един телесен сегмент са ротационни движения. Те съществуват в два
варианта – вътрешна и външна ротация. При външната ротация предната
страна на съответния сегмент се зъвърта навън, при вътрешната ротация –
навътре.
За точна оценка на едно движение освен неговия вид е необходимо да
се знае и неговият размер. Размерът на движение е количествената оценка
на определено движение. Обикновено се измерва в ъглови градуси.
От всичко казано до тук се вижда, че движенията в човешките стави са
ротационни като имат шест възможности за движение около трите основни
оси. Ротационните движения на няколоко телесни сегмента обаче могат да се
комбинират и в резултат един определн сегмент да получи линейно
движение или транслация.
Когато две кости са свързани помежду си със става, те получават
възможността да се движат една спрямо друга. Такова свързване от гледна
точчка на биомеханиката се нарича кинематична двойка. Комбинацията от

12
няклоко последователно свързани кинематични двойки се нарича
кинематична верига.
Кинематичните вериги съществуват в два варианта – отворени и
затворени. При отворената кинематична верига дисталният сегмент е
свободен. В нея са възможни движения във всяка една става независимо от
другите. При затворената кинематична верига дисталният сегмент е
фиксиран или среща значително външно съпротивление. При затворените
кинематични вериги не са възможни независими движения в ставите, които
са включени в тях. Движението в една става винаги поражда движения и в
съседните стави (фиг 66).

Фиг. 66 Отворена и затворена кинематична верига

Лостови ситеми
От една страна скелетът изпълнява опорна функция за всички органи, а
от друга, неговите кости осигуряват двигателната функция на тялото, като
играят ролята на лостове, чрез които се предава въздействието на мускулите.

13
От гледна точка на механиката лостът е неогъваем прът, който се завърта
около една неподвижна точка, когато към него се приложи известна сила.
При това се преодолява някакаво съпротивление или тежест. Мускулната
сила се прилага върху определени звена на скелета, които от гледна точка на
механиката представляват лостове. Всеки такъв анатомичен лост се движи
около една опорна точка. Такава опорна точка може да бъде ставата, в която
движещата се кост се съчленява с костта, спрямо която се движи. Опорна
точка може да бъде и точката на допир с твърда опора от външната среда,
около която се извършва движението. Освен опорна точка механичната
лостова система притежава точка на противодействието (товар) – R и
точка на приложение на силата - F. В точката на противодействието
въздейства тежестта на движещата се част или съпротивлението на друга
външна сила. За приложна точка на силата служи залавното място на
съответния мускул, което се движи в момента. Разстоянието от между
точката на противодействие (товар) и опорната точка се нарича „рамо на
противодействието”. Разстоянието от точката на приложение на силата до
опорната точка се нарича „рамо на силата”. Произведението от големината
на противодействието (R) и дължината на рамото (r2)на противодействие се
нарича „ момент на противодействието”. Произведението от големината на
мускулната сила (F) и дължината на рамото на силата (r1) се нарича
„ момент на силата”. За да бъде един лост в равновесие маментът на силата
трябва да бъде равен на момента на противодействието. Това може да бъде
представено със следната формула:

F . r1 = R . r2

14
 Ак искаме да определим от какво зависи силата, необходима за
уравновесяване или преодоляване на някакакъв товар, трябва да
преобразуваме горната формула и тя ще изглежда така:

F = (R. r2)/r1

Вижда се, че големината на приложената сила е правопропорционална

на товара и дължината на неговото рамо и обратнопропорционална на своето
рамо. Това означава, че колкото по-дълго е рамото на силата, толкова по-
малка сила ще е необходима за преодоляването на съпротивлението.
В зависимост от взаимното разположение на отделните елементи
лостовете са двураменни или еднораменни. При двураменния лост опората е
между товара и задвижващата сила. Силата на товара и задвижващата сила
действат в една посока и затова този лост се характеризира като лост на
равновесието. Условието е моментите на силите да са равни по формулата:

F . r1 = R . r2

Такъв лост се определя още като лост от първи род . При него
опорната точка се намира между точката на товара и точката на приложение
на силата. По правилата на такъв лост се извършва движението на главата
спрямо първи шиен прешлен (фиг. 67). Опорната точка се намира в самата
става (свързваща сандаловидните повърхности на атласа с кондилите на
тилната кот), точката на товара (тежестта на предната част на главата) е пред
ставата, точката на приложение на силата е тилната кост, където се залавят
мускулите.

15
 Фиг. 67 Лост от I род – приложните
точки на действащата F и
съпротивителната R сили са от двете
страни на опората, за опорна точка
служи съчленението между тилната
кост и първия шиен прешлен
R – съпротивителна сила
F – мускулна сила

При еднораменния лост опорната точка е е в единия край на лоста. В

зависимост от разположението на точката на приложение на силата и товара,
те се разделят на лостове от II род и лостове от III род.
При лостовете от II род точката, в която действа тежестта, е между
опорната точка и точката на приложение на силата. Силата на товара и
задвижващата сила действат в противоположни посоки.

Фиг. 68 Лост от II род –

приложната точка на
съпротивителната сила R е
по-близо до опората, а на
действащата F по-далече
от нея

16
 По правилата на този лост се извършва движението на ходилото в горна
скочна става при движението „ повдигане на пръсти” (фиг. 68). В този случай
опората се намира върху главите на предноходилните кости. Точката на
товара (тежестта) е в горната скочна става (върху макарата на скочната кост),
приложната точка на мускулната (действащата) сила е в задната част на
петната кост (петната върга), за която се залавя Ахилесовото сухожилие на
триглавия подбедрен мускул. Поради това, че рамото на силата при този лост
е по-дълго от рамото на съпротивлението (тежестта), този лост е особено
благоприятен за преодоляване на голяма тежест от сравнително малка сила.
Тъй като при този лост се получава голяма използваемост на силата, той се
нарича още „ лост на силата”.
При лоста от трети род точката на приложение на силата (F) се намира
между опорната точка и точката, в която действа тежестта (R). По правилата
на този лост се извършват движенията на свободните от опора горни и долни
крайници. Например залавното място на мишнично-лъчевия мускул
(дисталния край на лъчевата кост) се намира по-близо до лакътната става,
която е опорната точка, от приложната точка на съпротивлението - тежестта,
която държим в ръка (фиг. 69).

17
 Фиг. 69 Лост от III род
действащата сила F е
по-близо до опората, а
съпротивителната R -

Така рамото на тежестта (r2) е по-голямо от рамото на силата (r1).

Поради това, за преодоляване на тежестта е необходима по-голяма сила. За
сметка на това обаче, тежестта се придвижва на голямо разстояние и сголяма
скорост. Този вид лост се нарича лост на скоростта.

R F

Фиг. 70 Лост от III род

По същия начин действа и триглавия мускул на мишницата, чието

залавно място е съвсем близо до опорната точка ( лакътната става). При
разгъването на лакътната става товарът извършва голямо преместване и с
голяма скорост (фиг. 70). Ако тежестта е свободен предмет, при отделянето
си от ръката той има скоростта, която му е предадена от анатомичната
лостова система.

18
 Свързвания между костите
По-нататък в изложението разглеждаме последователно свързванията
между:
 прешлените,
 костите на гръдния кош,
 костите на главата,
 костите на горния крайник,
 костите на долния крайник.

СВЪРЗВАНЕ МЕЖДУ ПРЕШЛЕНИТЕ

В зависимост от това между кои части на прешлените е свързването, то

се разделя на:
 свързване между телата,
 свързване между дъгите,
 свързване между израстъците на прешлените.
А в зависимост от начина на свързване то може да бъде:
 чрез междупрешленови дискове,
 чрез връзки,
 чрез стави.
1. Свързване между телата на прешлените.
a. Чрез междупрешленови дискове. Между телата на всеки два
съседни прешлена се разполага хрущялно-фиброзно образувание –
междупрешленов диск (discus intervertebralis). Формата му повтаря формата
на телата на прешлените и се състои от две части. Периферната част е
фиброзен пръстен (anulus fibrosus), отговарящ за здравината на свързване.

19
Централната част - пихтиесто ядро (nucleus pulposus) е разположена
ексцентрично, по-близо до задния ръб на диска, и участва активно при
движенията. Ядрото е силно хигроскопично (богато на вода), при движение
променя формата си (капковидно се деформира) и се избутва в
противоположна на наклона на гръбначния стълб посока. При сагитален срез
на междупрешленовия диск той има клиновидно сечение, благодарение на
което се оформят извивките на гръбначния стълб и той добива двойно S-
образна форма. В шийната и в поясната си част е изпъкнал напред - шийна
(lordosis cervicalis) и поясна (lordosis lumbalis) лордоза, а в гръдната и в
кръстната част е вдлъбнат назад - гръдна (kyphosis thoracica) и кръстна
(kyphosis sacralis) кифоза. Освен тези извивки в сагиталната равнина
гръбначният стълб е леко наклонен странично и тази извивка във
фронталната равнина се означава като нормална или физиологична сколиоза
(scoliosis). Подвижността на гръбначния стълб в определен негов раздел
зависи от размерите на междупрешленовия диск по формулата на братя Вебер
C = (H/D)2 ,
където С е подвижността, Н - височината, а D - диаметърът на диска.
б. Чрез връзки. По предната и задната повърхност на прешлените по
дължината на целия гръбначен стълб са разположени две връзки - предна
надлъжна връзка (ligamentum longituditale anterius), която е ограничител на
разгъването на гръбначния стълб, и задна надлъжна връзка (ligamentum
longituditale posterius), която е ограничител на сгъването.
2. Свързване между дъгите на прешлените.
Между дъгите на всеки два съседни прешлена има междудъгови или
жълти връзки (ligg. flava). Особеното при тях е, че са изградени от еластична
съединителна тъкан, а функцията им е да пестят мускулно усилие при
запазване на позата и при движение.

20
 3. Свързване между израстъците на прешлените.
a. Чрез връзки. Между всеки два съседни бодилкови израстъка има
междубодилкови връзки (ligg. interspinalia). От тилната кост до средния
гребен на кръстната кост се намира надбодилкова връзка (lig. supraspinale). В
шийната част на гръбначния стълб връзката е значително по-широка и се
означава като вратна връзка (lig. nuchae). Тези връзки ограничават сгъването
на гръбначния стълб. Между всеки два съседни напречни израстъка са
разположени къси междунапречни връзки (ligg. Intertransversalia), които са
ограничители на навеждането на гръбначния стълб встрани. В шийната част
връзките са чифтни от всяка страна (по една между предните и една между
задните пъпки на напречните израстъци).
б. Чрез стави. Между долните ставни израстъци на горния прешлен и
горните ставни израстъци на долния прешлен се образуват по един чифт
междупрешленови стави (artt. Intervertebrales). Те представляват кълбести
стави, чиито ставни повърхнини са части от кълбо с много голям радиус, т.е.
имат малък размер на движение.
Между кондилите на тилната кост и сандаловидните ставни
повърхнини на първия шиен прешлен се образува атланто-окципитална става
(art. atlantooccipitalis), която позволява на главата да се накланя напред и
назад спрямо гръбначния стълб.
Втората по-особена става е между fovea dentis на предната дъга на
първия шиен прешлен и зъба на втория шиен прешлен (art. Atlantoaxialis).
Това е коловратна става, позволяваща завъртане на главата спрямо
гръбначния стълб.

Механика на гръбначния стълб като цяло

21
 Като цяло гръбначният стълб има три степени свобода на движение:
флексия - екстензия, навеждане встрани и завъртане. Най-подвижна е
шийната част, с което се осигурява голяма подвижност на главата. Следва
поясната част, в която обаче ротацията е само между 3 и 5°. Най-слабо
подвижна е гръдната част, тъй като в нея се свързват ребрата.
Двойно S-образната извивка на гръбначния стълб е характерна само за
човека и е свързана с изправения начин на вървеж. Всички животни,
включително човекоподобните маймуни и новородените, имат дъговидно
извит гръбначен стълб. Извивките се оформят успоредно с изправянето на
детето - първо шийната лордоза в края на първия месец, а към шестия месец и
поясната лордоза.

СВЪРЗВАНИЯ МЕЖДУ ЕЛЕМЕНТИТЕ

НА ГРЪДНИЯ КОШ

Връзката между ребра и прешлени се осъществява посредством две

стави - става на главата на реброто (art. capitis costae) и ребрено-напречна
става (art. costotransversaria). В първата телата на два съседни прешлена се
съчленяват чрез ребрените си полуямки с главата на реброто. Само при
плаващите ребра свързването се извършва с тялото на един прешлен. Във
втората става се съчленяват напречният израстък на гръдния прешлен и
пъпката на реброто. В двете стави движението се извършва около обща ос,
при което ребрата се повдигат нагоре и слизат надолу, като при това се
увеличават или намаляват едновременно предно-задният и напречният размер
на гръдния кош (дихателни движения). Осите на ставите отляво и отдясно
сключват пред телата на прешлените ъгъл, който за първите стави е около
160°, но постепенно се изостря.

22
 Свързването между гръдната кост и същинските ребра се осъществява
чрез полуподвижни гръдно-ребрени стави (artt. sternocostales). Първото ребро
прави изключение, хрущялът му сраства с първата ребрена изрезка. Осмото,
деветото и десетото ребро се свързват помежду си и със седмото чрез
съединителна тъкан и образуват ребрената дъга.
Така се оформя гръдният кош като неправилно конична костна клетка с
горен и долен отвор. В него се поместват жизнено важни органи - сърце, бял
дроб, големи кръвоносни съдове и др.

СВЪРЗВАНИЯ МЕЖДУ КОСТИТЕ

НА ГЛАВАТА

Костите на черепа (cranium) са свързани неподвижно чрез шевове.

Изключение прави долната челюст, която е ставно свързана със слепоочната
кост.

Долночелюстна става (art. mandibularis) – чифтна става, в която се

съчленяват ставният израстък на долната челюст с ямката на слепоочната
кост. Ставата има коригиращо устройство - ставен диск, който я разделя на
две камери. Ставната капсула е широка и се залавя за ръбовете на ставните
повърхнини, като сраства с ръба на ставния диск.
Двете долночелюстни стави действат винаги заедно. Движенията на
челюстта са надолу – нагоре, или отваряне и затваряне на устата, напред -
назад и встрани.

СВЪРЗВАНИЯ МЕЖДУ КОСТИТЕ

НА ГОРНИЯ КРАЙНИК

23
 СТАВИ НА РАМЕННИЯ АПАРАТ

В раменния апарат се включват три стави (гръдно-ключична, лопатко-

ключична и раменна), чиято механика е свързана и можем да ги разглеждаме
като една кълбеста става с увеличен размер на движение. С това се дава
възможност на горния крайник да достига почти пълна сфера в
пространството - циркомдукция.

Гръдно-ключична става (art. sternoclavicularis). В гръдно-ключичната

става се съчленяват ключичната изрезка на гръдната кост с facies articularis
sternalis на гръдничния край на ключицата. Поради несъответствие на
ставните повърхнини в ставата има коригиращо устройство, ставен диск
(discus articularis), който представлява хрущялна пластинка, разположена
между ставните повърхнини. Ставната капсула се залавя по ръбовете на
ставните повърхнини и ръба на ставния диск и се образува двукамерна става.
Отпред ставата е укрепена от предна гръдно-ключична връзка (lig.
sternoclaviculare anterius), която ограничава движението на ключицата назад.
Отзад се намира задна гръдно-ключична връзка (lig. sternoclaviculare
posterius), ограничител на движението напред. Отгоре двете стави се укрепват
от обща връзка (lig. interclaviculare), ограничаваща движението надолу.
Между ключицата и първото ребро се разполага ребрено-ключична връзка
(lig. costoclaviculare). Благодарение на нея при повдигане на гoрния крайник
се тегли първото ребро, а оттам и останалите нагоре (вдишване). Този
механизъм лежи в основата на всички методи на изкуствено дишане чрез
повдигане на мишницата. Благодарение на ставния диск, ставата добива
кълбеста конфигурация с три степени свобода на движение - около
вертикалната ос раменния край на ключицата се движи напред и назад, около

24
предно-задната ос нагоре-надолу и около ос, вървяща по дължината на
ключицата - ротация.

Лопатко-ключична става (art. аcromioclavicularis). В лопатко-

ключичната става се съчленяват ставната повърхност на раменния израстък
на лопатката и ставната повърхност на раменния край на ключицата. Ставата
може в около 30 % от хората да има коригиращо устройство, ставен диск
(discus articularis). Ставната капсула се залавя по ръбовете на ставните
повърхнини и се укрепя от раменно-ключична връзка (lig. acromioclaviculare).
Между ключицата и клюновидния израстък на лопатката се разполага клюно-
ключична връзка (lig. coracoclaviculare), която има две части – (lig. conoideum)
и (lig. trapezoideum). Ставата има три степени свобода на движение, като
поради разположението си движенията в нея са комбинирани с движения в
другите стави на раменен апарат.

Раменна става (art. humeri). Раменната става е най-свободната става

при човека. В нея се съчленяват cavitas glenoidalis на лопатката и caput humeri.
Тъй като ставната ямка е по-плитка и с по-малка площ от изпъкналостта на
главата на мишничната кост, в ставата има коригиращо устройство, ставна
устна (labrum glenoidale). Тя представлява хрущялен пръстен с триъгълно
напречно сечение, разположен по ръба на ямката. Ставната капсула е хлабава,
дотолкова че се надипля в долната страна. Залавя се, от една страна, по ръба
на cavitas glenoidalis, обхващайки устната и надставното изпъкване на
лопатката, и от друга, за анатомичната шийка. Така сухожилието на дългата
глава на двуглавия мишничен мускул, което започва от надставното
изпъкване, се разполага вътреставно. Излиза извън ставната капсула в sulcus
intertubercularis, където е обвито в собствено синовиално влагалище. Ставата

25
е укрепена от клюно-мишнична връзка (lig. coracohumerale), която се
прехвърля между клюновидния израстък на лопатката и анатомичната шийка
отпред и отгоре. Отпред в ставната капсула се вплитат три снопчета
съединително-тъканни влакна (ligg. glenohumeralia). Над ставата между
клюновидния и раменния израстък на лопатката се намира клюнораменна
връзка (lig. coracoacromiale). Връзката заедно с израстъците образува костно-
фиброзния покрив на раменната става, който има защитна функция и е
ограничител на отвеждането в ставата. Раменната става е кълбеста с три
степени свобода на движение. Размерът на движение разглеждаме при общата
механика на раменния апарат.

Механика на раменния апарат

Както вече отбелязахме, раменният апарат действа като една кълбеста

става с три степени свобода на движение и увеличен размер на движение.
Първата степен, около напречно-хоризонталната или фронталната ос е
сгъване (anteflexio, предно сгъване) – разгъване (retroflexio, задно сгъване).
Флексията до около 90° се извършва само в раменната става. След това се
включват и другите две стави на раменния апарат, измества се лопатката и
мишницата се издига до вертикално положение, като в крайната част на
движението се включва и гръбначният стълб. Разгъването е около 20 - 30°.
Втората степен свобода на движение около предно-задната или сагитална ос е
отвеждане – привеждане. Привеждането се ограничава от тялото. При
отвеждането до 60° движението е само в раменната става, над този градус се
включват до 125 - 130° другите две стави, за да се измести костно-фиброзният
покрив, а над 125° отвеждането е за сметка само на ротация на рамото и се
включва и гръбначния стълб. Третата степен свобода на движение – ротация

26
се извършва около вертикалната ос, вървяща от центъра на главата до
центъра на главичката на мишничната кост. Общо вътрешната и външната
ротация са в размер около 90°.

СВЪРЗВАНИЯ МЕЖДУ КОСТИТЕ

НА СВОБОДНИЯ ГОРЕН КРАЙНИК

Лакътна става (art. cubiti). Лакътната става е сложна става, в която се

свързват мишничната, лакътната и лъчевата кост и се образуват три прости
стави. Първата, мишнично-лакътната става (art. humeroulnaris) е между
trochlea humeri и incisura trochlearis ulnae. Тя е скрипецовидна става с една
степен свобода на движение. Втората проста става е между capitulum humeri и
fovea capitis radii – мишнично-лъчева става (art. humeroradialis). Тя е кълбеста
по конфигурация. Третата, проксимална лъчево-лакътна става (art. radioulnaris
proxymalis) е между circumferentia art. radii и incisura radialis ulnae. Тя е
цилиндрична става с една степен свобода на движение. Ставната капсула се
залавя по ръбовете на ставните повърхнини като извън нея остава
проксималната трета на лакътната ямка. Ставата е укрепена от две странични
връзки. Страничната лакътна връзка (lig. collaterale ulnare) започва от
вътрешния надкондил на мишничната кост и завършва ветрилообразно на
вътрешния ръб на макаричковата изрезка. Страничната лъчева връзка (lig.
collaterale radiale) започва от външния надкондил, спуска се надолу и се
разделя на две крачета, предно и задно, които заобикалят главата на лъчевата
кост и завършват на ръбовете на лъчевата изрезка. Третата връзка е
пръстеновидна лъчева връзка (lig. anulare radii), която обикаля главата на
лъчевата кост и се залавя за предния и заден ръб на лъчевата изрезка. Така
устроената сложна става има две степени свобода на движение. Около

27
напречно-хоризонталната ос, минаваща през центъра на главичката и
макаричката на мишничната кост, се извършва 135 - 140° флексия - екстензия.
Като индивидуална особеност при някои хора има хиперекстензия 5 - 10°.
При това движение участват мишнично-лакътната и мишнично-лъчевата
става. Втората степен свобода на движение е ротация (пронация - супинация),
при която лъчевата кост се върти около лакътната. Движението се извършва в
мишнично-лъчевата, проксималната лъчево-лакътна става като се включва и
дисталната лъчево-лакътна става. При пронация лъчевата кост кръстосва
лакътната. Междинното положение, когато лъчевата кост е пред лакътната, се
нарича полупронация. Лакътната кост не участва в ротацията, само нейният
дистален край описва дъга.
Костите на предмишницата се свързват чрез междукостна мембрана
(membrana interossea antebrachii). Тя се залавя за обърнатите един към друг
междукостни ръбове на лакътната и лъчевата кост.

Дистална лъчево-лакътна става (art. radioulnaris distalis). Ставните

повърхнини на дисталната лъчево-лакътна става са ставната окръжност на
главата на лакътната кост и лакътната изрезка на лъчевата кост. За да се
изолира лакътната кост от участие във връзката с китката и да се допълни
елипсата на киткената ставна повърхнина на лъчевата кост в ставата има
коригиращо устройство, ставен диск (discus articularis). Дискът е от влакнест
хрущял и се залавя от ръба на лакътната изрезка на лъчевата кост до
шиловидния израстък на лакътната кост. Поради триъгълната му форма някои
автори го наричат триъгълна връзка. Ставата е цилиндрична с една степен
свобода на движение. Участва заедно с лакътната става при ротацията на
предмишницата

28
 СТАВИ НА КИТКАТА

Ставите на китката са две – лъчево-киткена и среднокиткена. Те имат

обща механика, като 65 % от размера на движенията се падат на първата
става, а останалите 35 % - на втората.

Лъчево-киткена става (art. radiocarpea). В лъчево-киткената става се

съчленяват facies art. carpea на лъчевата кост с общата ставна повърхнина,
образувана от костите на проксималната киткена редица без граховидната
кост (ладиевидна, полулунна и тристенно-призматична). Ставата е проста,
тъй като трите кости са свързани неподвижно чрез междукостни връзки.
Укрепена е от пет връзки - дланни, странични и междукостни. Дланните
връзки са две - дланна лъчево-киткена (lig. radiocarpeum palmarе) и дланна
лакътно-киткена (lig. ulnocarpeum palmarе), ограничители на разгъването. Две
странични връзки - странична лъчево-киткена (lig. collaterale carpi radiale) и
странична лакътно-киткена (lig. collaterale carpi ulnare), ограничават
съответно привеждането и отвеждането. Една гръбна връзка - гръбна лъчево-
киткена (lig. radiocarpeum dorsale) ограничава сгъването в ставата.

Среднокиткена става (art. mediocarpea). Това е ставата между

проксималната киткена редица, без граховидната кост и дисталната киткена
редица. Ставата има s-образна форма на ставната цепка, поради изпъкване
главата на главестата кост към проксимално. Ставната капсула се залавя по
ръбовете на ставните повърхнини. Укрепена е от здрави междукостни, дланни
и гръбни връзки.
Двете киткени стави имат обща механика. Около напречно-
хоризонталната ос се извършва флексия 85 - 90° и екстензия 70°. Около

29
предно-задната ос се извършва привеждане 60° (наречено улнарно отвеждане)
и отвеждане 50° (радиално отвеждане). Около междинни оси в ставите се
извършва циркомдукция.

СТАВИ НА РЪКАТА (ARTT. MANUS)

Киткено-предкиткени стави (artt. carpometacarpeae). Киткено-

предкиткените стави са две: киткено-предкиткена става на палеца и обща
киткено-предкиткена става.
Киткено-предкиткена става на палеца (art. carpometacarpea pollicis) е
между основата на първата предкиткена кост и трапецовидната кост. Формата
и е седловидна с две степени свобода на движение: сгъване - разгъване и
привеждане - отвеждане. Като междинно движение се извършва
противопоставяне (opositio - repositio) на палеца на останалите пръсти. Такова
устройство има тази става само при човека и при човекоподобните маймуни,
което дава възможност за извършване на истинско хватателно движение.
Втората киткено-предкиткена става (art. carpometacarpea) е между
костите на дисталната киткена редица и основите на ІІ до V предкиткена кост.
Ставата е плоска, полуподвижна и позволява само пружиниране на ставните
повърхнини една спрямо друга. Укрепва се от дланни и гръбни връзки.
Междупредкиткени стави (artt. intermetacarpeae) са полуподвижни.
Ставните им кухини са свързани с кухината на общата киткено-предкиткена
става.
Предкиткено-фалангеалните стави (artt. metacarpophalangeae) са 5 на
брой стави, в които се съчленяват главите на предкиткените кости с основите
на проксималните фаланги. Това са кълбести стави с две активни степени
свобода на движение, сгъване - разгъване и отвеждане - привеждане (спрямо

30
оста на ръката, която е третият пръст). Третата степен, ротацията, е пасивна,
т.е. няма мускули, които да я извършат.

Междуфалангеални стави (artt. interphalngeae). Междуфалангеалните

стави са 9 на брой – по две на всеки пръст, като само на палеца е една. В тях
се съчленяват главите на проксималните фаланги с основите на средните и
главите на средните с основите на крайните фаланги. Всяка е укрепена от по
две странични връзки. Ставите са скрипецовидни, с една степен свобода на
движение, флексия - екстензия около напречно-хоризонталната ос.

СВЪРЗВАНИЯ МЕЖДУ КОСТИТЕ

НА ДОЛНИЯ КРАЙНИК

Свързвания между костите на таза

Кръстно-хълбочна става (art. sacroiliaca). Кръстно-хълбочната става е

плоска полуподвижна става, в която се съчленяват уховидните повърхнини на
кръстната кост с уховидните повърхнини на двете хълбочни кости.
Стабилизира се от вентрални, дорзални и междукостни кръстно-хълбочни
връзки (ligg. sacroiliaca ventralia, interossea и dorsalia).

Лонно съчленение (symphysis pubica). Между симфизните повърхнини

на двете лонни кости се разполага плочка от влакнест хрущял. Укрепва се от
горна и дъговидна лонна връзка. Горната връзка (lig. pubicum superius) се
прехвърля между двете лонни пъпки. Дъговидната (lig. arcuatum pubis) се
прехвърля между долните клони на двете лонни кости.

31
 Връзки и мембрани на таза

Кръстно-бодилковата връзка (lig. sacrospinale) се прехвърля между

тазовата повърхност на кръстната кост и седалищното бодило. Затваря заедно
с голямата седалищна изрезка голям седалищен отвор (foramen ischiadicum
majus).
Кръстно-върговата връзка (lig. sacrotuberale) се залавя за кръстната кост
и седалищната върга. Между нея, кръстно-бодилковата връзка и малката
седалищна изрезка се загражда малък седалищен отвор (foramen ischiadicum
minus).
Слабинната връзка (lig. inguinale) се прехвърля между предното горно
хълбочно бодило и лонната пъпка.
Затулящата мембрана (membrana obturatoria) се залавя по ръбовете на
затуления отвор, като в областта на затулящата изрезка се затваря канал
(canalis obturatorius).

Тазът като цяло

Тазът се дели на голям и малък таз. Границата между тях се маркира от

граничната линия (linea terminalis), образувана от кръстцовия рид,
дъговидната линия, гребена на лонната кост и горния ръб на симфизата.
Формата и големината на таза се различават при двата пола в
зависимост от различната им функция при възпроизводството. Женският таз е
по-къс и по-широк. Крилата на хълбочните кости са хоризонтално
разположени. Входът на малкия таз е с овална форма. Мъжкият таз е с по-
голям вертикален размер, има цилиндрична форма, крилата на хълбочните

32
кости са по-отвесни, входът на малкия таз е със сърцевидна форма поради
изпъкване на промонториума навътре.
Поради изправянето на човека тазът му има някои особености. Той е
наклонен напред спрямо хоризонталната равнина при жените около 60°, при
мъжете този ъгъл е по-малък (около 40°). Това се дължи на поясната лордоза.
При животните тазът е дълъг и тесен, подобен е и при новородените. С
възрастта поради изправянето само на две опорни точки той става по-къс и
по-широк. Различията между двата пола се оформят с половото съзряване.

СВЪРЗВАНИЯ МЕЖДУ КОСТИТЕ

НА СВОБОДНИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК

Тазобедрена става (art. coxae). В тазобедрената става участват

безименната и бедрената кост. Ставните повърхнини са лунната повърхност
на главулечната ямка (facies lunata acetabuli) и главата на бедрената кост.
Между ръбовете на изрезката на acetabulum се прехвърля напречна връзка на
главулечната ямка (lig. transversum acetabuli), която допълва лунната
повърхнина. Коригиращото устройство на ставата е ставна устна (labrum
acetabulare). Представлява хрущялен пръстен с триъгълно напречно сечение,
разположен по ръба на главулечната ямка. Ставната капсула е плътна, залавя
се по ръба на ямката и оттам се прехвърля върху бедрената кост, като
обхваща шийката й. Отпред завършва на междувъртелната линия, а отзад -
преди междувъртелния гребен. Вътреставно се разполага връзка на главата на
бедрената кост (lig. capitis femoris). Тя се прехвърля между ямката на главата
на бедрената кост и напречната връзка на ацетабулум като запълва fossa
acetabuli. Служи като амортисьор при движение и в нея минава артерия,
хранеща главата и шийката на бедрената кост.

33
 Фиброзният слой на ставната капсула е укрепен от една примка,
обхващаща шийката на бедрената кост, наречена околовръстна зона (zona
orbicularis). Тя започва и завършва на предно долно хълбочно бодило.
Трите кости, образуващи безименната, се свързват с бедрената кост с
три здрави връзки. Хълбочно-бедрената връзка (lig. iliofemorale) е най-
здравата връзка при човека. Започва от предно долно хълбочно бодило,
разделя се на две ленти, като едната отива до големия въртел, а другата - до
междувъртелната линия. Ограничава разгъването в ставата. Лонно-бедрената
връзка (lig. pubofemorale) се прехвърля между горния клон на лонната кост и
малкия въртел. Ограничава отвеждането и вътрешната ротация. Третата,
седалищно-бедрената връзка (lig. ischiofemorale) започва от тялото на
седалищната кост и завършва на големия въртел. Ограничава сгъването в
ставата. И трите връзки се вплитат в ставната капсула.
Тазобедрената става е кълбеста става с три степени свобода на
движение. Около напречно-хоризонталната ос се извършва сгъване -
разгъване. Размерът на сгъването е 120° при сгъната колянна става и 80 - 90°
при разгъната колянна става. Разгъването е към 20°. Около предно-задната ос
се извършва 70° отвеждане - привеждане. Привеждането е ограничено от
другия крайник и за да се извърши, е необходимо предварително сгъване.
Около вертикалната ос има ротация общо към 90° в двете посоки.

Колянна става (art. genus). Колянната става е сложна става, в която се

съчленяват бедрена кост, големият пищял и капачето. Ставните повърхнини
са кондилите на бедрената кост (facies art. superior) на кондилите на tibia,
капачковата повърхност на бедрената кост и ставната повърхност на
капачето. Ставната капсула е цилиндрична, обхваща ръбовете на ставните
повърхнини, като fossa intercondylaris остава вътреставно. Ставата има две

34
коригиращи устройства, вътрешен и външен мениск, meniscus medialis и
meniscus lateralis. Менисците са хрущялни образувания със сърповидна форма
и клиновидно сечение. Медиалният мениск е по-голям и по-отворен, а
латералният - по-малък и пръстеновиден. Отпред двата мениска се свързват с
напречна връзка на коляното (lig. transversum genus). Краищата им към
междукондиларното възвишение се наричат рога - предни и задни (cornu
anterius и cornu posterius), и чрез връзки се залавят за пъпките на
възвишението. Чрез менискобедрената връзка (lig. meniscofemorale)
латералният мениск се свързва с медиалния кондил на бедрената кост.
Ставата има както вътреставни, така и извънставни връзки. Към
вътреставните връзки, освен тези на менисците, се отнасят още предната и
задната кръстосана връзка, разположени в междукондиларната ямка.
Предната кръстосана връзка (lig. cruciatum anterus) започва от вътрешната
повърхност на външния кондил на бедрената кост и завършва пред
междукондиларното възвишение, на предно междукондилно поле. Връзката е
ограничител на сгъването в ставата. Задната кръстосана връзка (lig. cruciatum
posterius) се прехвърля между външната повърхност на вътрешния кондил на
бедрената кост и задно междукондилно поле, като ограничава разгъването.
Двете кръстосани връзки са ограничители и на ротацията в ставата.
Извънставни връзки укрепват ставата от всички страни.
Отпред се намира капачкова връзка (lig. patellae), прехвърляща се
между капачето и tuberositas tibiae. Тя е крайната част на сухожилието на
четириглавия бедрен мускул. Част от сухожилните влакна не се вплитат в
капачето, а минават встрани от него и образуват две сухожилни излъчвания –
retinaculum patellae laterale и mediale.
Отзад фиброзният слой на ставната капсула е укрепен от две връзки,
образувани от вплитане в него на влакната на сухожилията на околните

35
мускули – коса и дъговидна задколянна връзка (lig. popliteum obliquum и lig.
popliteum arcuatum).
Страничните връзки са две и са ограничители на ротация в ставата.
Страничната голямопищялна връзка (lig. collaterale tibiale) се прехвърля
между вътрешния надкондил на бедрената кост и вътрешния кондил на
тибията и се вплита в ставната капсула. Страничната малкопищялна връзка
(lig. collaterale fibulare) започва от външния надкондил на бедрената кост и
завършва на главата на малкия пищял. Не се вплита в ставната капсула.
В ставата се разполагат синовиални гънки - криловидни (plicae allares) и
подкапачкова (plica synovialis infrapatellaris). Около ставата има множество
синовиални торбички. Най-голямата е надкапачковата (bursa synovialis
suprapatellaris), разположена под сухожилието на четириглавия бедрен
мускул. Тя е свързана с кухината на ставата.
Ставата има една основна степен свобода на движение, сгъване -
разгъване 140 - 145° около напречно хоризонтална ос, която минава през двата
кондила на бедрената кост. При сгъната подбедрица и разхлабване на
връзките, предимно страничните, е възможна втора степен свобода на
движение - вътрешна и външна ротация.

Свързвания на костите на подбедрицата

В проксималния си край големият и малкият пищял се свързват ставно

в art. tibiofibularis Съчленението е между ставната повърхност, разположена
странично на външния кондил на големия пищял и ставната повърхност на
главата на малкия пищял. Ставната капсула е стегната и се укрепва отпред и
отзад от предна и задна връзка на главата на малкия пищял (lig.capitis fubulae
anterius и posterius). Ставата е полуподвижна.

36
 Телата на двете кости са свързани чрез междукостна мембрана на
подбедрицата (membrana interossea cruris).
Свързването в дисталната част на костите е непрекъснато
съединителнотъканно свързване (syndesmosis tibiofibularis) между
малкопищялната изрезка на големия пищял и външния глезен. Осъществява
се от две връзки - предна и задна голямопищялно-малкопищялна връзка (lig.
tibiofibulare anterius и lig. tibiofibulare posterius)

ГЛЕЗЕННИ СТАВИ

Глезенните стави са две - горна и долна скочна става. В тях се

осъществяват движенията на ходилото.

37
 Горна скочна става (art. talocruralis). В ставата се свързват
подбедрица и ходило. Ставните повърхнини са общата ставна повърхност,
образувана от дисталните краища на големия и малкия пищял – долната
ставна повърхност на tibia и ставните повърхности на двата глезена, от една
страна, и макарата на скочната кост, от друга. Ставната капсула е хлабава в
предно-задната си част, а странично е обтегната и укрепена от връзки.
Медиално се намира делтовидна връзка (lig. deltoideum), която свързва
вътрешния глезен на големия пищял с най-близко разположените
задноходилни кости - петна, скoчна и ладиевидна. Връзката има четири
части: петно-голямопищялна (pars tibiocalcanearis), скочно-голямопищялна
предна и задна (pars tibiotalaris anterior и pars tibiotalaris posterior),
ладиевидно-голямопищялна (pars tibionavicularis). Латерално се разполагат
три връзки между външния глезен на малкия пищял и скочната и петната
кост: предна и задна скочно-малкопищялна връзка (lig. talofibulare anterius и
lig. talofibulare posterius) и петно-малкопищялна (lig. calcaneofibulare). Ставата
има една степен свобода на движение. Около напречно-хоризонталната ос се
извършва флексия (плантарна флексия) 30 - 35° и екстензия (дорзална
флексия) 20 - 25°.

Долна скочна става (art. talocalcaneonavicularis). В долна скочна става

се съчленяват петна, скочна и ладиевидна кост. Ставата има две камери -
задна и предна, разделени от синуса на ходилото (sinus tarsi), в който е
разположена междукостната скочнопетна връзка (lig. talocalcaneum
interosseum).
Задната камера (art. subtalaris) е между задните ставни повърхности на
петната и скочна кост. Укрепва се от здрави вътрешни, външни и
междукостни връзки (lig. talocalcaneum mediale, laterale et interosseum).

38
 Предната камера (art. tarsi transversa) е между медиалните и предните
ставни повърхности на петната и скочната кост и главата на скочната и
ладиевидната кост. Връзките й са скочно-ладиевидна (lig. talonaviculare),
петно-ладиевидна (lig. calcaneonaviculare) и петно-ладиевидна от раздвоената
връзка (lig. bifurcatum) - lig. bifurcatum е между петната, ладиевидната и
кубовидната кост и има 2 части: петно-кубовидна към едноименната става и
петно-ладиевидна. В двете камери движението се извършва около обща ос,
като се комбинира привеждане - отвеждане в размер 12 - 13°, придружено
съответно от супинация - пронация 12 - 15° и плантарна - дорзална флексия 6 -
7°.
СТАВИ НА ХОДИЛОТО

Останалите стави между задноходилните кости са полуподвижни,

укрепени от много на брой здрави връзки, имащи значение за оформяне и
поддържане на свода на ходилото.

Петно-кубовидна става (art. calcaneocuboidea). Това е полуподвижна

става, която позволява само пружиниране между костите. Връзките й са
стъпална петно-кубовидна връзка (lig. calcaneocuboideum plantare) и
петнокубовидна lig. calcaneocuboideum от раздвоената връзка (lig. bifurcatum).
Art. tarsi transversa и art. calcaneocuboidea образуват линия на Шопарт
(Chopart), определяща мястото на проксимална ампутация на ходилото.

Клиновидно-ладиевидна става (art. cuneonavicularis). Полуподвижна

става между трите клиновидни и ладиевидната кост. Укрепена е стъпално и
гръбно от едноименни връзки (ligg. cuneonavicularia plantaria и dorsalia).

39
 Задноходилно-предходилни стави (artt. tarsometatarseae. Това са трите
стави между основите на предно-ходилните кости, от една страна, и трите
клиновидни и кубовидната, от друга. Някои автори ги описват като три
камери на една задноходилно-предноходилна става. Линията, минаваща през
тях, се нарича линия на Лизфранк (Lisfranc) и определя мястото на дистална
ампутация на ходилото. Укрепени са от едноименни връзки стъпално и
гръбно (ligg. tarsometatarsea plantaria и dorsalia). Ставите са полуподвижни.

Междупредноходилни стави (artt. intermetatarseae). Става дума за три

или четири стави между основите на предноходилните кости, чиито ставни
камери са свързани с тези на тарзо-метатарзалните стави. Укрепени са от
стъпални, гръбни и междукостни връзки (ligg. metatarsea plantaria, dorsalia и
interossea). Те са плоски полуподвижни стави.

40
 Предноходилно-фалангеални стави (artt. metatarsophalangeae). Това
са пет стави, в които се съчленяват главите на предноходилните кости с
основите на проксималните фаланги. Стъпално към тях приляга хрущялна
плочка, в която заляга сухожилието на дългия сгъвач на пръстите.
Укрепениса от странични връзки (ligg. collateralia). Ставите са кълбести, с две
активни степени свобода на движение, сгъване - разгъване в размер около 90°
и привеждане - отвеждане спрямо оста на ходилото (оста е вторият лъч).
Третата степен, ротацията, е пасивна поради липса на мускули, които да я
извършат.

Междуфалангеални стави (artt. interphalangeae).

Междуфалангеалните стави са девет на брой, на всеки пръст по две, с
изключение на палеца, където е само една. В тях се съчленяват главите на
проксималните фаланги с основите на средните и главите на средните с
основите на крайните фаланги. Укрепват се от странични връзки (ligg.
collateralia). Имат една степен свобода на движение, сгъване - разгъване в
обем около 50° за проксималните и около 80° за дисталните и за тази на
палеца.

Ходилото като цяло

Ходилото има две основни функции - опорна и двигателна. За да носи

тежестта на тялото и за да осигури еластична и пружинираща походка,
ходилото при човека се характеризира със сводеста форма надлъжно и
напречно. Надлъжният свод е най-добре изразен по медиалния ръб на
ходилото, а напречният - в областта на главите на предноходилните кости.
Характерно за ходилния свод е, че се формира след раждането. Всички

41
животни и новородените деца са плоскостъпи. От 1 до 3-годишна възраст
говорим за физиологично плоскостъпие. Едва след изправянето и
прохождането на детето се оформя свод, чиято опора е на петната кост и на
главите на І и V предноходилна кост. Самото ходило е усукано по
надлъжната си ос. За поддържане на свода съществена роля играят редица
мускули (динамични сили), както и връзковият апарат (статични сили).
Значителна е ролята на надлъжната стъпална връзка (lig. plantare longum),
прехвърляща се между петната кост и главите на предноходилните кости.

АНАТОМИЧНА ТЕРМИНОЛОГИЯ

СВЪРЗВАНЕ МЕЖДУ КОСТИТЕ

(SYNDESMOLOGIA)

НЕПРЕКЪСНАТИ (НЕПОДВИЖНИ) СВЪРЗВАНИЯ (SYNARTHROSES)

Свързване чрез влакнеста съединителна тъкан syndesmosis

Шевове suturae
Зъбчат (назъбен) шев sutura dentata (serrata)
Плосък шев sutura plana
Люспест шев sutura squamosa
Междукостни мембрани membrana interossea
Междукостни връзки ligamentum, -a

Свързване чрез хрущялна тъкан synchondrosis

Свързване чрез костна тъкан synostosis

42
ПРЕКЪСНАТИ (ПОДВИЖНИ) СВЪРЗВАНИЯ (СТАВИ)
(DIARTHROSES, ARTICULATIONES)

Елементи на ставите

Ставни повърхнини facies articularis

Ставен хрущял cartilago articularis
Ставна капсула capsula articularis
Фиброзен слой stratum fibrosum
Синовиален слой stratum synoviale
Ставна кухина cavum articulare
Ставни връзки ligamentum articulare
Коригиращи устройства
Ставни дискове discus articularis
Ставни устни labrum articulare
Ставни менисци meniscus articularis
Синовиални гънки plica synovialis
Синовиални торбички bursa synovialis

Свързвания на гръбначния стълб

Свързване между телата на прешлените

Междупрешленов диск discus intervertebralis
Фиброзен пръстен anulus fibrosus
Пихтиесто ядро nucleus pulposus
Предна надлъжна връзка lig. longitudinale anterius
Задна надлъжна връзка lig. longitudinale posterius
Свързване между дъгите на прешлените
Жълти връзки ligg. flava
Свързване между израстъците на прешлените
Междупрешленови стави artt. intervertebralis
Надбодилкова връзка lig. supraspinale
Вратна връзка lig. nuchae
Междубодилкови връзки ligg. interspinalia
Междунапречни връзки ligg. intertransversalia
Свързвания между гръбначния стълб и черепа
Атланто-окципитална става art. atlantooccipitalis
Атланто-аксиални стави artt. atlantoacsiales
Извивки на гръбначния стълб
Шийна лордоза lordosia cervicalis
Гръдна кифоза kyphosis thoracalis
Поясна лордоза lordosis lumbalis
Кръстна кифоза kyphosis sacralis
Физиологична сколиоза scoliosis

Свързвания на гръдния кош

43
 Стави на главата на реброто art. capitis costae
Ребрено-напречни стави art. costotransversalia
Гръдно-ребрени стави art. Sternocostalis

Свързвания на костите на горния крайник

Стави на раменния апарат

Гръдно-ключична става art. sternoclavicularis
Ставен диск discus articularis
Предна гръдно-ключична връзка lig. sternoclaviculare anterius
Задна гръдно-ключична връзка lig. sternoclaviculare posterius
Междуключична връзка lig. interclaviculare
Ребрено-ключична връзка lig. costoclaviculare
Лопатко-ключична става art. acromioclavicularis
Ставен диск discus articularis
Раменно-ключична връзка lig. acromioclaviculare
Клюно-ключична връзка lig. coracoclaviculare
Трапецовидна връзка lig. trapezoideum
Конусовидна връзка lig. conoideum
Раменна става art. humeri
Ставна устна labrum glenoidale
Клюно-мишнична връзка lig. coracohumerale
Глено-хумерални връзки ligg. glenohumeralia
Клюно-раменна връзка lig. coracoacromiale
Костно-фиброзен покрив
Свързвания на свободния горен крайник
Лакътна става art. cubiti
Мишнично-лъчева става art. humeroradialis
Мишнично-лакътна става art. humeroulnaris
Проксимална лъчево-лакътна става art. radioulnaris proximalis
Странична лакътна връзка lig. collaterale ulnare
Странична лъчева връзка lig. collaterale radiale
Пръстеновидна лъчева връзка lig. anulare radii
Квадратна връзка на Денюсе lig. quadratum
Междукостна мембрана на предмишницата membrana interossea antebrachii
Дистална лъчево-лакътна става art. radioulnaris distalis
Ставен диск (триъгълна връзка) discus articularis
Стави на ръката artt. manus
Стави на китката artt. carpi
Лъчево-киткена става art. radiocarpea
Дланна лъчево-киткена връзка lig. radiocarpeum palmare
Дланна лакътно-киткена връзка lig. ulnocarpeum palmare
Странична лъчево-киткена връзка lig. collaterale carpi radiale
Странична лакътно-киткена връзка lig. collaterale carpi ulnare
Гръбна лъчево-киткена връзка lig. radiocarpeum dorsale
Среднокиткена става art. mediocarpea
Лъчиста киткена връзка lig. carpi radiatum

44
 Дланни междукиткени връзки ligg. intercarpea palmaria
Гръбни междукиткени връзки ligg. intercarpea dorsalia
Киткено-предкиткени стави artt. carpometacarpeae
Киткено-предкиткена става на палеца art. carpometacarpea pollicis
Обща киткено-предкиткена става art. carpometacarpea
Предкиткено-фалангеални стави artt. metacarpophalangeae
Междуфалангеални стави artt. Interphalangeae

Свързвания на костите на долния крайник

Свързвания на костите на таза

Кръстно-хълбочна става art. sacroiliaca
Предни кръстно-хълбочни връзки ligg. sacroiliaca ventralia
Гръбни кръстно-хълбочни връзки ligg. sacroiliaca dorsalia
Междукостни кръстно-хълбочни връзки ligg. sacroiliaca interossea
Кръстно-въргова връзка lig. sacrotuberale
Кръстно-бодилкова връзка lig. sacrospinale
Затуляща мембрана membrana obturatoria
Лонно съчленение symphysis pubica
Симфизен хрущял discus interpubicus
Горна лонна връзкаlig. pubicum superius
Дъговидна връзка lig. arcuatum pubis
Тазът като цяло
Голям таз pelvis major
Малък таз pelvis minor
Гранична линия linea terminalis
Голям седалищен отвор foramen ischiadicum majus
Малък седалищен отвор foramen ischiadicum minus
Свързвания на свободния долен крайник
Тазобедрена става art. coxae
Ставна устна labrum acetabulare
Напречна връзка на ацетабулума lig. transversum acetabuli
Връзка на главата на бедрената кост lig. capitis femoris
Околовръстна зона zona orbicularis
Хълбочно-бедрена връзка lig. iliofemorale
Лонно-бедрена връзка lig. pubofemorale
Седалищно-бедрена връзка lig. ischiofemorale
Колянна става art. genus
Външен мениск meniscus lateralis
Вътрешен мениск meniscus medialis
Напречна връзка на коляното lig. transversum genus
Предна кръстосана връзка lig. cruciatum anterius
Задна кръстосана връзка lig. cruciatum posterius
Мениско-бедрена връзка lig. meniscofemorale
Капачкова връзка lig. patellae
Външна връв на капачето retinaculum patellae laterale
Вътрешна връв на капачето retinaculum patellae mediale

45
 Странична малкопищялна връзка lig. collaterale fibulare
Странична голямопищялна връзка lig. collaterale tibiale
Коса задколянна връзка lig. popliteum obliqum
Дъговидна задколянна връзка lig. popliteum arcuatum
Синовиални гънки и торбички
Подкапачкова синовиална гънка plica synovialis infrapatellaris
Криловидни гънки plicae alares
Надкапачкова торбичка bursa suprapatellaris
Предкапачкови торбички bursae prepatellares
Дълбока подкапачкова торбичка bursa infrapatellaris profunda
Свързвания между костите на подбедрицата
Голямопищялно-малкопищялна става art. tibiofibularis
Предна връзка на главата на малкия пищял lig. capitis fibulae anterius
Задна връзка на главата на малкия пищял lig. capitis fibulae posterius
Междукостна мембрана на подбедрицата membrana interossea cruris
Голямопищялно-малкопищялна синдесмоза syndesmosis tibiofibularis
Глезенни стави
Горна скочна става art. talocruralis
Делтовидна връзка lig. deltoideum
Петно-голямопищялна част pars tibiocalcanearis
Скочно-голямопищялна задна част pars tibiotalaris posterior
Скочно-голямопищялна предна част pars tibiotalaris anterior
Ладиевидно-голямопищялна част pars tibionavicularis
Петно-малкопищялна връзка lig. calcaneofibulare
Скочно-малкопищялна задна връзка lig. talofibulare posterius
Скочно-малкопищялна предна връзка lig. talofibulare anterius
Долна скочна става art. talocalcaneonavicularis
Задна камера (подскочна става) art. subtalaris
Задна камера (напречна става на ходилото) art. tarsi transversa
Стави на ходилото
Полуподвижни стави tarsus
Петно-кубовидна става art. calcaneocuboidea
Клиновидно-ладиевидна става art. cuneonavicularis
Задноходилно-предноходилна става art. tarsometatarsea
Междупредноходилни стави artt. intermetatarseae
Предноходилно-фалангеални стави artt. metatarsophalangeae
Междуфалангеални стави art. interphalangeae
Свод на ходилото
Дълга стъпална връзка lig. plantare longum

46