КРАТКА ИСТОРИЯ

НА БЪ Л ГА РСК А ТА АРХИ ТЕК ТУ РА

**ДЕЛ1*
? * %

В Д
Б Ъ Л Г А Р С К А А К А Д Е М И Я Н А Н А У К И Т Е
СЕКЦИЯ ЗА ТЕОРИЯ И ИСТОРИЯ НА ГРАДОУСТРОЙСТВОТО И АРХИТЕКТУРАТА

КРАТКА ИСТОРИЯ
НА БЪЛГАРСКАТА
АРХИ ТЕКТУРА

София -1965

ИЗДАТЕЛСТВО НА Б Ъ Л Г А Р С К А Т А А К А Д Е М И Я НА Н А У К И Т Е
 РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ

Чл.-кор. ДИМ ИТЪР П. ДИМИТРОВ, ст. н. сътр. арх. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ,

ст. н. сътр. арх. ГЕОРГИ КОЖ УХАРОВ, акад. КРЪСТЮ МИЯТЕВ, проф. ар х, ГЕОРГИ СТОЙКОВ,

чл.-кор. арх. ЛЮБЕН ТОНЕВ (отговорен редактор) и проф. ХРИСТО ХРИСТОВ

 ПРЕДГОВОР

Зем ите, в ъ р х у които се е с ъ зд а л а и развила б ъ л гар ск ат а архитектура, заем ат голям а

част от Б алканския п о л уостров. Б лагопри ятни те природни условия са спомогнали на засе­
лилите се ту к плем ена и народи ощ е в най-ранни врем ена д а разви ят много по-б ързо своите
производителни сили, о тко л ко то това е станало в зем ите на север от Д у н ав и в Ц ентрална
Европа. З а това, разбира се, е д оприн есъ л и к о н та к тъ т на обитателите на б ългарски те земи
с ку л ту р а та на околните земи и особено с тази на античния свят. Т ук д ъ л б о к и следи има
от траките, от Д р евн а Гърция, Рим и Византия. О свен това от незапомнени врем ена б ъ л ­
гарските земи са били в р атата на Е вропа къ м И зток, к р ъ ст о п ъ т на С редизем ном орския свят,
у д обен м ост за разм яна на б лага и о т по-далечните културни огнищ а. Н а тази територия, бо­
гата с ку л ту р н о наследство, вклю чително и с архитектура, се заселили славяните, а по-
къ сн о дош ли и б ъ лгар и те и през VII в. се об разувал а сл авян о б ъ л гар ската д ърж ава.
О тто га в а в св о ята м ноговековна история б ъ л гар ск и ят народ е съ зд ав ал м ногообразна
по с ъ д ъ р ж а н и е и изискана по ф орм а и изпълнение архитектура. К ато запазвал и п р о д ъ л ­
ж авал новото и прогресивното от м естните строителни традиции и преработвал гриж ливо
приемливото о т завареното ту к ар х итектурно и строително наследство, к ато усвоявал и р аз­
вивал п о -н ататъ к техническия и х у д о ж ествен и я опит на д руги те народи, б ъ л гар ск и я т народ
в условията на св о ята д ъ р ж а в а съ зд а л своя б ъ лгарск а ар хи тектура със свои особен ости ,
о тговар ящ а на неговите ж изнени потребности. В нея той влагал своето м айсторство, своето
х у д о ж еств ен о ви ж дан е и реалистично отнош ение къ м света. Д ости гн ал до това ниво, той
п р о д ъ л ж и л през сл едващ и те епохи и до наш и дни д а развива архи тектурното творчество
и д а съ зд а в а в зависим ост о т о б щ ествените и икономическите условия на своя ж и вот ар­
хи тектурни паметници, м ного от кои то засл у ж ен о се н ар еж д ат в съкрови щ н ицата на све­
товното ар х итектурно богатство.
Д а се проучи, р азгл ед а и обясни научно вярно цялото б ъ лгар ск о архи тектурн о на­
сл ед ств о , д а б ъ д а т изяснени основните проблеми на неговото развитие през вековете, него­
вата национална сам обитност, в р ъ зк а та му с арх и текту р ата на близките страни, д а б ъ д а т
правилно установени и представени най-ценните и типични архитектурни об екти и п ам ет­
ници, кои то опр ед ел ят то ва развитие — всичко това е изклю чително в аж н а и отговорн а за ­
дача, ко ято стои пред б ъ л га р с к ата архи текту рн а наука.
З а написване на И с т о р и я н а б ъ л г а р с к а т а а р х и т е к т у р а д о Д евети сеп тем ­
ври 1 9 4 4 г. не м ож еш е в ъ о б щ е д а се мисли. З а съ ж ал ен и е дотогава не бяха събирани сис­
темно м атериали и не бяха правени основни изследвания в тази област, нито имаш е пуб­
ликувани д о ст а т ъ ч н о и научно верни м онограф ии, студии или очерци въ р х у отделни пам ет­
ници на б ъ л га р с к ат а арх и текту р а. И золираните проучвания, които същ ествуваха, техните
ф актически м атериали, застъ п ван и м етоди, идеологически позиции и изводи, се н уж даеха
от сериозна проверка. Т р ябва д а се признае, че и в п ърви те 5 — 6 години след Д е в ети сеп­
тем ври 1 9 4 4 г. не се направи д о статъ ч н о как то за събиране на материали, така и за пра­
вилно разр або тван е на арх и текту р н и те проблеми. Н ещ о повече — бяха публикувани някои
тр уд ове, ко и то с ъ зд а д о х а опасност за неправилно насочване на издирван ията в тази област.

3
 З а т о в а съ зд а д е н и ят в кр ая на 1949г. И н ститут по гр адоустрой ство и архи тектура
при БА Н си постави като една о т своите основни задачи д а подготви и напиш е К р а т к а
и с т о р и я на б ъ л г а р с к а т а а р х и т е к т у р а .
И зпълн ението на тази тр у дн а и о тговорн а задача премина през следн ите ф а з и :
а) у скорен о събиране на м атериали и проучване на най-и зтъкнатите и типични наши
архитектурни паметници о т м и н ал о то ;
б) съ став я н е на авторски колекти в и редакционна колегия през 1954 г., установяване
о б х в ата на К р атката история на б ъ л га р ск ата архитектура, нейната периодизация и р а зр а ­
ботване на кон спект и подробен тезисен п росп ек т;
в) написване на историята от началото п о д ф орм ата на м акетно издание, а сетне и в
н астоящ и я окончателен вид.
К акто п росп ектът (1956), така и м акетното издание (1963) бяха подлож ени на
ш ироко о б съ ж д ан е, като п ъ р в о то бе п ри д руж ен о с изнасяне на редица научни д окл ад и по
о щ е неизяснените и дискусионни основни проблеми от историята на б ъ л гар с к ат а архи тек­
тура. Н а тези о б съ ж д ан и я се установи наврем енността от написването на този труд, като
се прие той д а обхване периода д о 9 септември 1944 г., защ о то развитието на бъ лгарск ата
ар х и текту р а след тази д а т а няма о щ е необходим ата отдалечен ост, за д а м ож е да се вклю чи
в една история. Т ова тр яб в а д а стане по-късно в един втори том. С хващ ан ията на някои
архитекти историци, във вр ъ зк а с националния характер и ху д о ж ествен ата сам обитност на
б ъ л га р с к ата ар х и текту р а от наш ето минало и които р азгл е ж д ат нейното развитие повече
или по-м алко като см яна на различни външ ни заемки и влияния, бяха отхвъ рл ен и като не­
убедителни. П о тв ъ р д и се схващ ан ето на авторския колектив, че прои зходът, х ар а к т ер ъ т и
р азвитието на б ъ л га р с к ата ар х и текту р а тряб ва д а се т ъ р ся т в настъпи ли те у нас през раз­
личните епохи промени в иконом ическите и общ ествените условия на ж ивот, в прием стве­
ността в развитието и прем инаването от по-простата и п о-бедн ата к ъ м по-слож н ата и по-
б о гатата форма. Н е м огат д а се изклю чат и външ ни те влияния и заемки, които обаче трябва
д а б ъ д а т точно проследени и вярно обяснени.
Б ъ л га р с к а т а ар х и текту р а възн и ква и се развива на територия, богата с паметници от по-
ранни епохи, без познаването на които тя не м ож е правилно д а б ъ д е разбрана. Е то защ о
т р у д ъ т започва с р азгл еж д ан е на а р х и тек ту р ата по тези земи от най-ранно врем е до осно­
ваването на б ъ л га р с к ат а д ъ р ж а в а в VII в. Т ъ й като границите на б ъ л га р ск ат а д ъ р ж а в а през
различните епохи са се изменяли чувствително, в историята са вклю чени архитектурни те
о бекти и паметниците о т зем ите, кои то през съ о тв етн ата епоха са влизали в об сега на ар­
х итекту р н о то творчество на б ъ л гар ск и я народ. Включен е м ал ъ к разд ел и за паметниците
на о том ан ската ар х и текту р а по б ъ л гар ск и те земи, понеж е в тяхн ото съ зд аван е са вземали
активно участие българ ски майстори — строители и работници. Към историята е. прибавен
и един справочник за срещ аните в тр у д а имена на личности, географ ски м еста и селищ а,
с гл авните архитектурни паметници в тях и архитектурни термини.
П ри написването на т р у д а се срещ н аха значителни трудн ости поради ощ е н е д о с т а т ъ ч ­
ното проучване на някои периоди и слабата разр аб о тк а на отделни теоретични проблеми.
Н ай-вече не са изследвани в р ъ зк и те на б ъ л гар ск ата архи тектура с тази от съседн и те страни,
за кои то липсва д о статъ ч н а докум ентация. Т руд ности съ зд а д е и об стоятел ството, че редица
нови разкопки и проучвания през последните години не са ощ е публикувани, за д а б ъ д а т
използувани. П оради всичко то в а на редица м еста в тр у д а остан аха чувствителни непълноти.
Н асто я щ ата К р атка история на б ъ л га р ск ат а ар хи тектура е предназначена за ползуване
не само от научни работници, ар хитекти и студенти, но и от ш и роката к у л ту р н а о б щ е с т ­
веност. Т я е написана от авторския колекти в по глави и раздели , как то с л е д в а :
Г л а в а п ъ р в а — „ А р х и т е к т у р а т а в б ъ л г а р с к и т е земи от н а й - с т а р о
в р е м е д о с ъ з д а в а н е т о н а б ъ л г а р с к а т а д ъ р ж а в а в V IIв .“ —-о т чл.-кор. Д им и­
т ъ р Г1. Д им итров.
4
 Г л а в а в т о р а — „ А р х и т е к т у р а т а н а б ъ л г а р с к о т о с р е д н о в е к о в и е — от
акад. К ръстю М иятев.
Г л а в а т р е т а ' — „ А р х и т е к т у р а т а п р е з т у р с к о т о в л а д и ч е с т в о “ ( к р а я на
XI V— в т о р а т а п о л о в и н а н а XVIII в.): „Разви ти ето на Б ъ л гар и я от кр ая на X IV в. д о
втор ата половина на XVIII в .“ о т ст. н. сътр. Бистра Ц веткова, „ С ел и щ а“ и „Б ъ л гар ска гр аж д а н ­
ска ар х и те к ту р а “ от ст. н. съ тр. Георги К ож ухаров, „Ц ъ р ко в н а ар х и т е к т у р а “ от акад. К ръстю
М иятев и „А рхитектурни паметници на осм анските турци в Б ъ л г а р и я “ от арх. П е тъ р Кан-
т ар д ж и ев с изклю чение на т е к ста за ту рските крепостни съ о р ъ ж ен и я , който е от ст. н. сътр.
Г. К ож ухаров.
Г л а в а ч е т в ъ р т а — „ А р х и т е к т у р а т а п р е з е п о х а т а на Б ъ л г а р с к о т о
В ъ з р а ж д а н е “ : „Развитие на Б ъ л гар и я през епохата на В ъ зр а ж д а н е т о “ от акад. Д и м и ­
т ъ р Косев, „С ел и щ а“ о т чл.-кор. Л ю бен Тонев, „Ж и ли щ н а ар х и т ек т у р а“ от ст. н. сътр.
Георги К ож ухаров, „О б щ ествен и и култови с г р а д и “ от проф. Георги Стойков.
Гл ав а п е т а — „ А р х и т е к т у р а т а в Б ъ л г а р и я от О с в о б о ж д е н и е т о до
Д е в е т о с е п т е м в р и й с к о т о н а р о д н о в ъ с т а н и е (1 8 7 8 — 1944)“ : „Развитие на Б ъ л ­
гария от О свобо ж ден и ето д о 9 септем ври 1 9 4 4 г .“ от проф . Х ристо Христов, „С ел и щ а“ от
чл.-кор. Л ю бен Тонев, „Ж и ли щ н и и общ ествени с г р а д и “, „П ромиш лени с гр ад и “ и „Култови
с гр а д и “ о т ст. н. съ тр. Й о р д ан Й орд ан ов, |Арх. К оста Николов], арх. П е тъ р К ан тардж и ев
и проф. Георги С тойков,1 „М ем ориални пам етници“ — от арх. П етъ р К ан тардж и ев и п роф .
Георги Стойков.
Справочниците се написаха от н. съ тр . Р. Ангелова.
В приготвянето на граф и чески я илю стративен м атериал взеха участие н. сътр. Р. Ан­
гелова, арх. Н. Ч,анева-Велева, техн. Е. Й оцова и арх. Ст. А нгелов. А вторите на ар х и тек ту р ­
ните заснем ания и на ф отосним ките, вклю чени в труда, са д ад ени в спи съка на илю страциите.
Р едакци онната колегия на този тр у д е (по азбучен р е д ) : чл.-кор. проф. Д и м и тъ р Д и ­
митров, ст. н. съ тр. Й орд ан Й орданов, ст. н. съ тр . Г еорги К ож ухаров, акад. К р ъ стю М ия­
тев, проф . Георги С тойков, чл.-кор. Л ю бен Т онев (отговорен р ед ак то р ) и проф. Х ристо
Х ристов.
Т р у д ъ т бе завъ р ш ен в кр ая на декем ври 1 963г. и представен за печат.
А вторският колекти в и зказва д ъ л б о к а благод арн ост на всички, които взеха участие в
о б съ ж д а н и я та на проспекта и м акетното издание на т р у д а и със своите устни и писмени
критически б ележ ки пом огнаха за неговото подобряване. А вторският колектив очаква за­
д ъ лб о ч ен а и принципна кр и ти ка на специалистите и ш и роката б ъ л гар ск а о б щ ествен ост и за
н асто ящ о то издание, к о ето щ е пом огне при второ и разш ирено издание то д а б ъ д е значи­
телн о подобрено.
София, д екем ври 1 9 6 3 г. От а в т о р с к и я колектив

1 Първата редакция на разделите за жилищната и обществената архитектура за времето от 1878 до 1918 г.

и разделите за култовата и промишлената архитектура беше съставена и написана от ст. н. сътр. Й Йорданов,
а тези за жилищната и обществената архитектура от 1918 до 1944 г. — от арх. К. Николов. Поради тежкото за­
боляване на първия и смъртта на втория тези текстове не можаха да бъдат завършени, което наложи членът на
редколегията чл.-кор. Л. Тонев да ги довърши, като ги свърже, преработи, допълни и редактира за макетното из­
дание. След неговото обсъждане бе възложено на членовете на авторския колектив арх. П. Кантарджиев и
проф. арх. Георги Стойков да преработят, допълнят и дадат окончателен вид на тези части от гл. V съобразно
с направените при обсъждането препоръки.

5
 t

Глава I

АРХИТЕКТУРАТА ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ОТ НАЙ-СТАРО ВРЕМЕ

ДО СЪЗДАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА В VII в.

1. А РХ И Т Е К Т У РА ТА П Р Е З ЕП О Х А ТА НА П Ъ Р В О Б И Т Н О О Б Щ И Н Н И Я С Т РО Й

СТАРОКАМЕННА, НОВОКАМЕННА, КАМЕННО-МЕДНА, БРОНЗОВА ЕПОХА

И НАЧАЛО НА ЖЕЛЯЗНАТА ЕПОХА

Н ай-древните останки на човеш ката м атери алн а кул тура, открити д о се га по б ъ л г а р ­

ски те земи, се отн асят къ м периода М устие ‘на старокам енната епоха, от кой то ни д ел ят
повече от 40 000 години. О т тази епоха обаче, как то и от следващ ите — къ сн ата старока-
м енна и средн окам енната — у нас д о сега не са открити следи от строителна дей ност на човека.
Т рябва да прескочим няколко д есетки хи л яд олети я от историята на първобитни я човек
по б ъ лгарски те земи, за д а се натъкнем на първите останки от неговата строителна д ей ност
едва през ср едата на новокам ен ната епоха (приблизително м еж д у втората половина на V и
п ъ рвата половина на IV хилядолетие пр. н. е.). Н алице са вече ж и лищ а с определен план и
строителн и похвати, които показват сравнително висока степен на развитие, предходните
етапи на която обаче са ощ е неоткрити.
П риродните условия, всред кои то се е развило първобитното човеш ко о б щ ество пр
българ ски те земи през новокам енната и кам енно-м едната епоха — от VI хилядолетие почти
до с р ед ата на III хилядолетие пр. н. е .,— са били почти к ато днеш ните. Ч о в е к ъ т овладял
нова техника за изработван е на каменни и костени о р ъ д и я за прои зводство, които станали
м ного п о-съ върш ен и и разнообразни. П оявили се нови отрасли на с т о п а н с т в о т о : мотйч-
ното зем еделие, ск о т о в ъ д с тв о т о и дом аш ни те занаяти — грънчарството, предачеството и т ъ ­
качеството. О коло края на IV хилядолетие пр. н. е. ч овекът се запознал с медта. П оявяват
се п ърви те м етални о р ъ д и я на т р у д а — м едните, чрез които п рои зводи телността на труда
се увеличила. Ч о в е к ъ т станал по-независим от природата. П рез новокам енната епоха в рав­
нините край изворите и реки те въ зн и кн ал и р ед и ц а селищ а. Е дни от тях откриваме в т. нар.
„селищ ни м о ги л и “, об разуван и от развалините на посл ед овател н о застрояван ите едно над
д р у го селищ а в п р о д ъ л ж ен и е на няк о лк о столетия. Д р у ги намираме разполож ени по скл о­
новете на малки възвиш ени я и в ъ р х у е с теств ен о укрепени м еста. П рез този период били
обитавани и м ного о т пещ ерите.
Все ощ е ние не сме в състоян ие д а възстан ови м ситуационния план на някое селищ е
от новокам енната и кам енно-м едната епоха поради липса на проучвания и на обнародвани м а­
териали. В най-долния и следо вателн о в най-ранния кул турен слой на селищ ната могила при
с.К ар ан о во , Н ово заго р ско , кой то се о т н а с я към V и началото на IV хилядолетие, б ях а о т ­
крити редица ж илищ а, разполож ен и по п р отеж ен и ето на две улици, едн ата с посока се­
вер— юг, а д р у га т а — и зт о к — запад. З а настилка били използувани д ървен и отпадъ ци. П рез
сл ед в ащ ата епоха новото селищ е, о б р азу ващ о втория слой на К арановската могила, п олу­
чило нов ситуационен план. У лиците изм енили п осок ата си. Те били покрити с чакъл и пясък.
Ние познаваме вече д о ста д о бр е плана, устрой ството и строеж а на ж и лищ ата от н о ­
в о к а м е н н а т а епоха и особено от к а м е н н о - м е д н а т а , от която имаме обилен ма-

7
Карта № 1. Източната част на Балканските земи от най-старо време до III в. пр.
териал за реко н стр у к ц и я и на техния въ нш ен изглед. В селищ ната могила при К араново
ж и л и щ ата от първи я слой им ат ч етв ъ р ти та ф орм а с незначителна разлика в д ъ л ж и н ат а на
о тделни те стени. Т ака едн о ж и лищ е с вх о д от ю ж н ата стран а им а стени, д ъ л ги 6,84, 7,07,
6,75, 6,32'м. Д р у г о едн о ж и л и щ е е д ъ л г о 5 и ш ироко 3,60 м. П о д ъ т му е бил покрит с д ъ р ­
вени греди. Ж и л и щ а т а са били изградени о т д ъ р вен и кол ове и плет, измазан о твъ н и о т­
в ъ т р е с глина, разм есен а с плява. В тр ети я к у л турен слой на м огилата при К араново, който
при надлеж и на къ сн и я неолит (втората половина на IV хилядолетие пр. н. е.) се срещ ат ж и­
лищ а с т р и 'п о м е щ е н и я . Ж и л и щ а т а от петия ку л ту р ен слой на м оги л ата при К араново са
от кам енно-м едната епоха, и то приблизително от п ъ рвата ч етвъ р т на III хилядолетие пр. н. е.
Те се различават по своя стр о еж от ж и л и щ ата о г по-ранните епохи с това, че са по-солидни.
Н якои от тях са с по-голем и размери, например 1 2 X 6 м. Н якои имат едно помещ ение, д руги —
две. Н о всички са с п реддвери е.
При р азко п ки те на селищ ните м огили често се откр и в ат т. нар. глинени модели на ж и ­
лищ а, ко и то обикновено се св ъ р зв ат с ку л та къ м ж и лищ ето. Те ни п оказват обаче, че ж и ­
л ищ ето на п ървобитни я човек о т кам енн о-м едната епоха се е отличавало с д о ста разнообразни
ф орм и. Т ака например наред с типа на коли бата от селищ ето Д евебарган при гр. М арица
с неговия ш ирок в х о д о тп р ед и силно наклонен покрив о т за д в м огилата при с. Салманово,
К оларовградско, се явяват три вида ж и лищ а, кои то се отличават по ф орм ата на своите вхо­
дове. Те всички им ат д в у ск а те н покрив в ъ р х у отвесни или наведени навън странични стени
без отвори на д ъ л г и т е страни. М огилата К одж адерм ен при К ол аровград ни д ава д р у ги р аз­
новидности на ж илищ ните форми. Т ук има м одели на ж и лищ а въ в ф орм а на колиба с три-
ъ гъ л н о сечение, без отвесни стени и колиба с напречно сечение в ъ в ф орм а на трапец.
О собен интерес .п ред ставя един голям м одел на ж и л и щ е с отвесни стени, с по два кръ гл и
отвора на д ъ л ги те стени и с по един на къ си те (фиг. 1). Д в у скатн и ят покрив е бил покрит
съ с слама, условно п р ед аден а с д ъ л г и врязани успоредни линии. П о стените отвън има гра­
виран спирален орнам ент, оцветен червено.
Р ед и ц а находки от наш ите селищ а о т кам енно-м едната епоха ни п оказват, че п ъ р в о ­
битният човек от онова врем е нер яд ко е о тдел ял внимание и за в ъ т р е ш н а т а , украса на ня­
кои ж и лищ а или постройки с по-особено предназначение. В ъ р х у голям к ъ с от въ тр еш н ата
м азилка на ж илищ е от К ар ановската селищ на м огила са запазени д о ст а декорати вни еле­
менти. Т ъм ночервени п р о д ъ л го вати ф игури с пол ук ръ гли к ъ си страни, свързани с леки спи­
рални линии, о б р азу ват ф риз в ъ р х у бял фон. Ф ри зът е ограничен отгоре и о тд о л у с успо­
редни виненочервени ивици. Т акива ивици, разполож ен и усп оред н о една над д р у га в ъ р х у
бял фон, са заем али важ н о м ясто в систем ата на д ек о р ац и ята и на някои ж и лищ а от се­
л и щ ето при с. Н евски (С ултан), П оповско. В ероятно и те са ограничавали н я к ак ъ в фриз, в
кой то спиралният м отив е заем ал централно м ясто в орнамента.
Н ап о сл ед ъ к се приема, че къ м края на втората четвъ рт на III хи ляд олети е пр. н. е.
обитателите на б ъ л гар ск и те зем и се запознали с бронза и по-късно започнали д а го изпол­
зу ват и за отливане на о р ъ д и я за п р о и зво дство и на о ръ ж и я. С то в а започва нова културно-
историческа епоха за наш ите земи.
Н ай-горният к у л ту р ен слой на селищ ните могили при селата Караново, Е зеро (Кру-
мово), Н овозагорско, К ирилом етодиево (С вети Кирилово), С тарозагорско, и др. се отн ася къ м
ранн ата б ронзова епоха, ко ято д о сти га м ож е би д о началото на II хилядолетие пр. н. е. О т .
критите ту к ж и лищ а имат с ъ щ о к ато по-рано ч етвъ р ти та п р о д ъ л го в а та ф орма, обаче с из­
вита к ъ с а стена, ко ято об разува апсида. Ж и л и щ а т а в селищ ето п р и е .Е з е р о имат по две
о т д е л е н и я : предно, по-м алко, без никакви кул турн и останки, и задно, по-голямо, к ъ д е т о се
намира огнищ е, мелница и би то ва кер ам и ка.
К ъм началото на бронзовата епоха се отнасят и наколн ите селищ а при селата С траш и
м ирово (Голям А ладън ) и Е зерово, В арненско. О т тях п рои зхож д ат освен различни глинени
съд ове, о р ъ д и я о т к ам ъ к и м ед с ъ щ о и дебели д ъ р вен и колове, които са служ ели к а т о п од.

2 К р ат к а и стори я на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 9
 : пори на ж и лищ н ите построй-
/ ■ ; ки над водата. П оявата на на-
jjjjjj^ колни селищ а у нас през брон-
’ зовата епоха показва ясно, че
* и в строи тел н ата техника оби-
■ ; ! тател и те на б ъ л гар ск и те зем и
|s,. j добили нови похвати, които
им дали в ъ зм о ж н о ст д а се
засел ят над б лата и езера и
■И! по този начин д а нам ерят по-
■Н сигурна защ и та ср ещ у напа­
ден ията на съ сед н и те родове.
С т р о е ж ъ т на наколни сели ­
щ а се е п ракти кувал в, б ъл-
V?' гарските земи векове наред.
О бикновено се приема,
че бронзовата, епоха за б ъл-
jf гарските земи зав ъ р ш ва къ м
р: края на IX в. пр. н. е., о т к о г а ­
то започва епохата на
ж е л я з о т о . В ъ в еж д ан ето на
новия м етал в прои зводството
Фиг. I. Праисторически модел на жилище от Коджадерменската могила н а 0 р Ъд ИЯ на т р у д а И на о р ъ ­

ж и я изиграло голям а рол я за

п о -н ататъш н ото развитие на к у л ту р ата на плем ената в б ъ л гар ск и те земи. З а тяхн ата м ате­
риална ку л ту р а около началото на тази епоха известни данни намираме в О м ировата И л и ад а и
О дисея, к ъ д е т о за първи п ът чуваме им ето траки, название на об итателите на наш ите земи
през онова време.
В И л и ад ата и О д и сеята се споменават някои тракийски селищ а по Е гей ското край бре­
жие, к ато И см ар, ц ен тъ р на плем ето кикони, С ест — в тракийския Х ерсонес, Енос —
на устието на М арица и др. О баче, к ак то и зглеж д а, тези селищ а, наричани „ г р а д о в е “ (Г16-
teig), са били само племенни укрепени центрове, кои то са характерни за об щ ествата, нами­
ращ и се в стадий на военна дем окрация. Те далеч ощ е не са имали х ар а к те р а на п о-къс­
ните „п о лиси“ к ато производителни и тъ р го вск и центрове.
З а строителните похвати на тр аки те през ранн ата ж ел я зн а епоха представа д ават з а ­
сега само д о л м е н и т е , кои то са ш и р о к о р а зп р о стр а н ен и в И зточн и те Р од оп и , С тран д ж а и
Сакар. Този вид паметници е д о б р е познат ощ е от б ронзовата епоха почти в ъ в всички о б ­
ласти на С редизем ном орския басейн. Н аш ите долм ени обаче п р ед ставл я ват своеобразн а
група, ко ято д ати р а м еж д у VIII и VI в. пр. н. е. Д ол м ен ъ т, ко ето по бретонски значи каменна
маса, пред ставл ява в най-простата си ф орм а четири големи отвесно изд и гн ати каменни блока,
о бразуващ и п р ав о ъ гъ л н о помещ ение, отгоре покрито с ъ щ о та к а с един или няколко блока.
К акто д р у гад е, така и у нас се ср ещ ат и м ного по-слож ни ф о р м и : долм ени с малко преддверие
илщцвойни долмени, долепени един д о друг. Н апречният каменен б лок о ткъ м пред двери ето ви­
наги е пробит с ш ирок отвор. Б л о ко вете, от които са изградени долм ените у нас, дости гат
д ъ л ж и н а от 1 до 3,50 м, ш ирина о т 0,60 до 2,10 м и дебелина от 0,15 до 0,60 м. Н ам естването,
п од р еж д ан ето и и зд игането на таки ва големи блокове на известна височина, за д а се по­
крие кам ерата, изисква не само значителни технически похвати, но и общ ите усилия и ор­
ганизация на голям брой хора. Н ад долм ените в наш ите земи са били издигнати могили от
кам ъни и п ръст, основите на които в много случаи са очертавани с каменен кръ г. Н асипът
е бил така разпределян, че д о лм ен ъ т о ставал в ю ж ната стран а на могилата.

10
 2. А РХ И Т Е К Т У Р А Т А ПРЕЗ ЕП О Х А ТА НА РОБОВЛАДЕЛСКИЯ СТРОЙ

ТРАКИЯ ПРЕЗ СРЕДАТА И КРАЯ НА ЖЕЛЯЗНАТА ЕПОХА. ГРЪЦ КА КОЛОНИЗАЦИЯ.

ОДРИСКА Д Ъ РЖ А ВА . ЕЛИНИЗЪМ

С еверните брегове на Е гейско и М рам орно море и западният черноморски б р яг със

своите удобни заливи, с бо гати я си хинтерланд, обитаван от тракийски племена, станали и з­
вестни на гр ъ ц к и те м ореплаватели от т в ъ р д е ранни времена. Гръцки колонисти обаче поч­
нали д а се устан о вяват по б р его в ете на Т раки я едва .о т края на VII в. пр. н .е .
О тначало гр ъ ц к и те колонии били зем еделски поселения и тъ рговско-тран зи тн и центрове.
Т яхн ата иконом ика обаче б ъ р зо се развила вследствие на ож и вен ата търгови я с тракийските
плем ена о т край бр еж и ето и хинтерланда, които по то ва време достигнали значително раз­
витие на прои зводи телни те сили. Б л агодарен ие на това тези колонии скоро се превърнали
в цветущ и т ъ р го в ск и и прои зводи телни градове.
О т д р у га страна, все п о -зад ъ л б о ч аващ и те се иконом ически връзки м еж д у гръцките к о ­
лонии и тракий ските плем ена съ д ей ств у в ал и за п о-б ъ рзото икономическо и кул турн о р а з­
витие на тези племена. Т ова развитие не се извърш вал о равном ерно. Н ай-бързо то се про­
явило у од рисите, заем ащ и басейна на р. Х еброс (М арица). В началото на V в. пр. н. е. те
стан али 1 ядро на голям о племенно обединение, от което възникнали по-късно д ъ р ж а в а т а
н а о д р и с и т е — най -старата тракийска д ъ р ж а в а , ко ято по своята, съ щ н ост напомняла йз-
точните деспотии.
О д ри ски ге владетели успели ощ е в ср ед ата на V в. д а покорят повечето от тракий­
ските племена. О баче тази д ъ р ж а в а била ко н глом ерат от племена с различна икономическа
б аза и зато в а не могла д а б ъ д е устойчива и д ълговрем енн а. О щ е след см ъртта на нейния
вл ад етел С евт I, през врем ето на който тя д ости гн ала най-голям ата си мощ , Т раки йската
д ъ р ж а в а почнала постепенно д а се разпада, д о к ато най-после в 341 г. пр. н. е. била поко­
рена от Филип II М акедонски.
П ри наследн ика на А л ексан д ъ р М акедонски — Л изимах, одрисите под вод и тел ството
на Севт III въстанали и въ зстан о ви л и своето, царство. То п р о д ъ л ж и л о д а съ щ ес тв у в а като
главно тракийско д ъ р ж а в н о обединение и д а играе немалка р о л я в историята на полуострова
чак д о идването на рим ляните.
Вклю чена в сф ер ата на иконом иката на гр ъ ц к и я свят, Т ракия чувствувала все по-сил-
но к у л ту р н о то влияние на Е лада. То почнало д а се проявява въ в всички отрасли на бита и
к у л ту р ата на траките, засягай ки най-напред в ъ р х у ш к ата, а по-сетне и по-ш ироките слоеве
на тракий ското общ ество . О т своя страна и траки те оказвали въ зд ей стви е в ъ р х у развитието
на гръцките колонии. С течение на врем ето в тях започнали д а проникват тракийски етни­
чески елем енти, някои тракий ски к у л то ве, погребални обичаи, а вероятн о известни изменения
били внесени и в бита на гъ р ц и те.

АРХИТЕКТУРАТА НА ГРЪЦКИТЕ КОЛОНИИ ПО ЗАПАДНИЯ ЧЕРНОМОРСКИ БРЯГ

В днеш н ите предели на Б ъ л гар и я се нам ира само част от гръ ц к и те колонии, разполож ен и
по черном орския б р я г : Д ионисопол (Балчик), О д есос (Варна), М есам брия (Н есебър), А нхиало
(П ом орие) и А полония (С озопол). Т яхното м естополож ение на бреговете на д вата залива — Б у р ­
гаски и В арненски — се о казал о така благопри ятн о от географ ска и икономическа гледна
точка, че т у к ни кога вече ж и в о т ъ т не зам рял. Тези селищ а с променен облик и имена про­
дъ лж и л и без п р ек ъ сван е своето съ щ еств у в ан е и през средн овековието, и през епохата на
ту р с к о то робство. Те съ щ ес тв у в а т и д о днес. И тъ к м о то ва об стоятел ство затр у д н ява т я х ­
ното проучване, т ъ й като културн и те слоеве на по-ранш ните поселения л еж ат д ъ л б о к о под
основите на к в а р т а л и т е на съ врем енни те градове.
П о св о ето м естоп олож ение гр ъ ц к и те колонии по наш ия черном орски б ряг представляват
голям о разнообразие.

11
 Д и о н и . с о п о л , на м ястото на д неш н ия Балчик, заем а терасови дн а, сп у ск ащ а се къ м
б р ега височина (215 м над м ор ско то равнищ е). Не се знае д ат а т а на основаването му. Ц ен ­
т ъ р ъ т на античния град е бил разп о л ож ен на средн ата от трите тераси, к ъ д е т о личат
следи от кр еп остн ата стена и се нам ират най-много антични паметници.
О д е с о с , основан о ко л о 5 7 0 г. пр. н. е. в д ъ н о т о на В арненския залив, заем а ниския
б ряг на и зх о д а къ м м орето на една м алка долина, ограничена съ с значителни възвиш ени я
от ю г и север, които се врязват остр о в морето.
Д о р и й ск ата колония М е с а м б р и я , основана около 510 г. пр. н. е. на северния к р а й н а
Б у р гаски я залив, е р азп о л о ж ен а въ р х у скалист полуостров, кой то е свъ рзан с т о л к о ва тясна
ивица зем я съ с суш ата, че има х ар ак тер на остров със стръм ни б регове, високи до 16м .
В ни ската част на Б у р гаски я залив, на ю г от М есам брия, почти на равни щ ето на мо­
рето, к ъ д е т о у д о бн о м ож е д а се доби ва сол от м орската вод а — един важ ен арти кул за
тъ р го в и я в др евн о стта, — аполонийците вероятн о през V в. основали св о я та колония А н х и а л о.
О собен о своео бр азн о е било разп о л ож ен и ето на м и летската колония А п о л о н и я , ос­
нована вероятн о в к р ая на VII в. на един м ал ъ к полуостров в ю ж н ата част на Б ургаски я
залив. По своето то п ограф ско р азп о л о ж ен и е тя напомня М есам брия. С амо че ту к провлакът,
кой то св ъ р зв а полуо стр о ва съ с суш ата, е толкова ш ирок (около 130 м), к о л к ото и сам ият
полуостров. У някои стари автори се говори за А полония като град, по-голям ата част на
кой то се намирал в ъ р х у остров. Т ова ни кара д а мислим, ч е.ан ти чн и ят град е вклю чвал и
б ли зки я остр о в Кирик.
З а голем ината на античните гръ цки колонии, за техния първон ачален градоустрой ствен
план и неговите изменения в течение на вековете не м ож е да се каж е почти нищо п олож и ­
телно. М алки те размери на п о л уострови те на М есам брия и А полония ни позволяват д а д о ­
пуснем , че цял ата тях н а площ е била плътно застроен а ощ е при първоначалните поселения,
границите на кои то били строго ограничени от б р еговата линия. В т а к ъ в случай тр яб ва д а
се предполага, че А полония е имала трапецовиден план, а М есам брия — ф орм а на м ного­
ъ гъ л н и к . М есам брия е о б х в ащ ал а пространство от около 2,5 ха, а застр о ен ата площ на А по­
лония не е надм инавала повече от 6 д о 7 ха. З а м алкото пространство, к оето е заем ала
Аполония, ни г о в о р и ш сведението на гр ъ ц к и я писател Еней Т актик, което се отнася за с ъ ­
бития к ъ м к р ая на V или началото на IV в. пр. н. е. С поред него креп остн ите врати на Апо­
лония били та к а устроени, че к о га то се затваряли, се чувало в целия град. З а уличната си­
стем а на античните градо ве по б ъ л гар ск и я черном орски бряг нямаме конкретни данни. З а
М есам брия и А полония м ож ем д а приемем, че уличната м реж а е била развита около една
ц ентрална улица, започващ а от гр а д с к а та порта в началото на провлака, която единствено
е св ъ р звал а гр ада с външ ния свят. П ри М есам брия е съ щ еств у в а л и и зход къ м пристани­
щ ето, а при А полония — д ва, д аващ и д о ст ъ п до д вете пристанищ а на града, с които той се
е славил в древн остта.
З а най-ранните крепостни съ о р ъ ж е н и я на гръ ц к и те колонии по б ъ лгарск и я черноморски
б р яг съ щ о : така липсват конкретни данни. Е д ва н ап осл ед ъ к на северния бряг в М есам брия
се откриха части .от стени, изградени от дялани блокове, кои то ще тр яб в а д а се отнесат
къ м предрим ски я период (фиг. 2). З а А полония знаем от Еней Т актик, че ощ е в края на
V или в началото на IV в. пр. н. е. са били и звърш ени сериозни подобрения на крепостните
с ъ о р ъ ж ен и я , кои то засегн али преди всичко кон струкц и ята на гр ад ск и те порти.
Не м ож ем д а имаме кон кретна п р ед става и за външ ния облик на гръ ц к и те черн о­
м орски градо ве колонии по наш ия бряг, за тяхн ата ж илищ на и о б щ ествен а архитектура,
к ак то и за инж енерното строителство.
П рез 1 9 5 8 г. при разкопките в М есам брия бе разкри та значителна част от едн а елини-
стическа к ъ щ а , обх ващ ащ а част от д вор, постлан с плочи, и част от перистила на север­
ното и източното крило на ж илищ ето. В ъпреки че не сме в състоян ие д а възстановим
плана на постройката, все пак м ож ем д а направим някои изводи относно начина на гр а д е ж а

1:2
 Фиг. 2. М есамбрия (Н есебъ р ). Ф рагмент от предримска крепостна стена

Фиг. 3 Месамбрия (Несебър). Част от сима

и в ъ т р е ш н ат а д ек о рац и я на пом ещ енията. Н якои от стаите са се издигали неп осредствено

въ р х у избени пом ещ ения. О сновите на постройката, к ак то и стените на избите били градени
с кам ък, а нагоре с т р о е ж ъ т п р о д ъ л ж а в а л с кирпич. Р азн оц ветен щ ук покривал вътреш н и те
стени на пом ещ енията.
Т рябва д а се приеме, че гр ад ск и я т и зглед на колониите по наш ия б ряг в общ и черти
не се е отли чавал от и згл ед а на д р у ги те гр ъц ки „гр ад о в е “ (IJohic:). Е днакви те общ ествено-
икономически условия, при ко и то се развивали, ген ети ческ ата в р ъ зк а м еж д у тях предполагат
и близки по сво ята съ щ н о ст м атериални и д уховни условия на ж ивот. Н аличието в ср ед ро­
б овлад елческата кл аса на прослойка от извън редн о богати граж дани, кои то често поемали
изпълнението на общ ествени зад ъ л ж е н и я на свои средства, е засви д етел ствуван о в многб
епиграф ски паметници от западночерном орските колонии. Т ова предполага наличието на
частни ж и лищ а с р азкош но външ но и въ тр еш н о архитектурно оф ормление, каквото има в
 други гръцки полиси. Г ръцките
колонии по наш ия черномоски
б р яг са имали и свои градски
площ ади, и б огата м онум ентал­
на, гр аж д ан ск а и к у л то ва архи­
тектура. Т ук не са липсвали па-
лестри, необходим и за ф изиче­
ското възпи тан ие и развлечение
на свободните и зам ож ни гр а ж ­
дани, нито гимназии, к ъ д е т о
се е и звърш вало обучението на
синовете на знатните г р а ж д а ­
ни. Т ук не са липсвали и бу-
левтерионите, к ъ д е т о заседавал о съ бран ието на пълноправните граж дани, нито театрите,
к ъ д е т о се и звърш вали общ ествени т ъ р ж е с т в а и се давали представления. Н ай-после тук не
е липсвал гр ъ ц к и ят храм, най -характерният представи тел на античната гр ъ ц к а архитектура.
З а това има и данни в писмени източници.
Т ака например знаем, че А полония в средата на V в. пр. н. е. вече се е славила с храм а
на А полон Л ечител. Б р о н зо вата ку л то в а ст ат у я на б ож еството, висока 1 3м , е била произ­
ведение на известния атински ску л п то р Каламис. Н якои см ятат, че този храм е бил и з­
д игнат на близкия до С озопол м ал ъ к остров Кирик, к ъ д е т о на времеГо при строителни
изкопи са били о ткрити останки от значителна постройка.
В О д есо с с ъ щ о така е имало храм на Аполон, засви д етел ствуван от един надпис. В
д р у г надпис от II— 1в. пр. н. е. се спом енава за съ щ ествуван е и на храм на Д и оскури те, к у л ­
т ъ т къ м кои то е бил тв ъ р д е разпространен както в гръцките черном орски колонии, така и
въ в в ъ тр еш н о стта на Тракия.
Храм на А полон е бил издигнат и в М есамбрия. Т ук се пазели и оригиналите от по­
четните декрети , с кои то м есамбрийците уд остоили редица представи тели на един тракийски
вл адетел ск и род. З а съ щ еств у в ан ето на т е а т ъ р в този град съд им пак от епиграф ски паметници.
З а б о гатата външ на ар х и текту р а на някои об щ ествени постройки в М есам брия говорят
най-красноречиво два теракотни ф рагм ента от сима. Е диният се отнася къ м V в. пр. н. е. и
има зап азен а височина 17 см. Той пред ставл ява част от ф риз с р едуващ и се човеш ки глави
и палм ети над м еандров пояс (фиг. 3). Д р у ги ят, от по-късно време, със запазен а височина
14 см, показва подобен ф риз в ъ р х у пояс от стилизирани вълни.
О т О д есо с п р о и зх о ж д ат няколко архитектурни ф рагм ента от постройки в дорийски
стил. Е дин мраморен дорийски капител, д о ста повреден от вторично използуване, показва
чисти ф орм и от дорийския канон. Е д в а д олови м ата извивка на ехинуса, броят на канелю -
рите — 20, к ак то и д ебелината на ко л о н ата — 77 см в д и ам етъ р говорят, че този капител
п р о и зх о ж д а от значителна постройка о т к р ая на IV в. пр. н. е. И н тересен е и един извит мо­
нолитен антаблем ан в дорийски стил с монолитно издялани архитрав и ф риз с метопи и
триглиф и. Т ой принадлеж и на някаква м алка к р ъ гл а постройка (толос) с д и ам етъ р 2,40 м.
П ам етн и къ т м ож е д а се отнесе къ м II— I в. пр. н. е.
; О т о скъ д н и я м атериал, с кой то разполагам е, м ож е д а се заклю чи, че ар х и текту р ата в
гр ъ ц к и те колонии по б ъ л гар ск и я черном орски б р яг е сл едвал а в общ и черти разви ти ето на
ар х и текту р ата в м етрополията. Т ова сх одство личи и в редица детайли, например в откр и ­
тите при р азкоп ки те на некрополите в А полония и М есам брия покривни керем иди — тегули,
които по ф орм а и разм ери (5 0 — 6 0 x 5 7 — 6 0 x 2 — 2,5 см) о тговарят напълно на покривния ма­
т е р и а л , познат от д р у ги те гр ъ ц ки центрове на елинистическата епоха (фиг. 4).
С равнително по-добре познавам е н е к р о п о л и т е на наш ите антични черном орски гра­
дове, в ко и то съ щ ес тв у в а голям о разн о об рази е в устрой ството на гробовете и в начина на

14
погребението. О т ар хитектурно гл еди щ е особено интересни са няколко гробници от некро-
пола на О д есос, които п р ед ставл яват цели кам ери — м авзолеи с полуцилиндрично засводен
покрив. Този вид гробници се нам ират винаги под могилни насипи. Те са различни по план
и размери. Н аред с най-обикновения вид гробн а кам ера със свод се срещ ат гробни камери

Фиг. 5. Одесос (Варна). Засводена гробна камера. План и напречен разрез

с преддвери е или с п о -д ъ л ъ г кори дор — дром ос. Е д н а гробница, откри та на врем ето във
Варна, се е с ъ с т о ял а от ч етв ъ р ти та гробна кам ера с разм ери 2,77 X 2,58 м и най-голям а ви­
сочина 2,80 м и едно п реддвери е на ю ж н ата страна с разм ери 2 ,8 0 X 1,70 м, б ез д а м ож е да
се определи височината и п окритието му (фиг. 5). М еж д у кам ерата и п р ед д вер и ето е имало
ч етвъртит отвор с разм ери 0,93 X 0,94 м. Гробницата е била и зградена от големи, гриж ливо
и здялани каменни блокове, д о сти гащ и д о 1,30 м д ълж и н а, 0,50 м ш ирина и 0,45 м дебелина,
без варова спойка. Б л о к о вете за свода са били с напречно сечение въ в ф орм а на равном е­
рен трапец. Този вид гробница е р азпространен по целия западночерном орски бряг.
П ри К алатис (М ангалия) е о ткр и та подобн а гробница с тесен дромос. Такива гробници се
срещ ат и в други места, но най-много в зем ите на траки и м акедонци и затова са известни
като м акедонски тип гробници. Те се явяват в еп охата на ранния елинизъм и се запазват
за д ъ л ъ г период от врем е. О т тях се ви ж да, че по онова врем е сводови ят гр а д е ж в на­
ш ите зем и е бил вече познат. П о явата на м акедонски я тип гробници в некрополите на черн о­
м орските гръцки колонии говори з а силно влияние на съ седн и те об ласти върху кр ай б р е­
ж и ето — в случая на трако -м акед о н ската гробнична арх и текту р а въ рху тази на гръцките
западночерном орски колонии.

АРХИТЕКТУРАТА НА ТРАКИТЕ ОТ VI ДО I В. ПР. Н. Е.

П рез VI и V. в. пр. н. е. античната писмена традиц ия отб ел я зва реди ц а имена на тр а­

кийски селищ а, но вече в ъ в в ъ тр еш н о стта на стран ата. Т ези селищ а се означават с о б щ о то
понятие п о л и с . Но, как то и згл еж д а, тракий ските „п олиси“ и от това време д алеч ощ е не

15
са били достигнали гръцк ия р о б о в лад ел ск и полис по отнош ение на гр ад оустрой ствен и я му
о б ли к и икономика. Античните автори н и къде не говорят за столи цата на голям ата одриска
д ъ р ж а в а о т V в. П р едп олага се, че тракий ските владетел и през то ва врем е пребивавали на
разни места, гд ето имало царски дворци, обикновено в бли зост с някои по-големи селски
поселения. П одобни д ворци или укрепени вили са твъ р ле характерни и за тогаваш на Персия.
П о стр о й ката, означена от гр ъ ц к и я историк К сеноф онт с името тю рзис, к ъ д е т о С евт II по­
срещ н ал К сеноф онт, тр яб ва д а е п р ед ставл явал а подобн а укрепена вила. Т акова нещ о п р ед ­
ставлявали и ести атори ите (тъ р ж еств ен и зали за пирш ества), които тракий ският владетел
К отис строил в хубави те сенчести м еста на страната си.
П оявяването на гр ад ск и я тип селищ а у траки те се свъ р зва с ко л о н и зато р ск ата дейност
на Филип II М акедонски. Н ему се приписва колонизирането и основаването на П улп уд ева
(Филипопол), Кабиле (при Ямбол), Берое (С тара Загора). В съ щ н о ст въ п рек и л ипсата на п о ­
ясни и подробни данни би могло д а се приеме, че когато Филип II завл ад ял Т раки я в 341 г.,
той заварил в ъ в в ъ тр еш н о стта на стран ата някои селищ а на такава степен на развитие, която
ги о т д е л я л а значително от обикновените селски поселения. Това били предимно укрепени
ц ентрове (тотгос), разполож ени на благоприятни м еста и на важ ни пътищ а. Т ова об стоятел ство
съ д ей ств у в ал о за развитието в тях на търгови ята с по-далечни м еста и области, д авал о в ъ з ­
м ож н ост д а се съ ср едо то ч и повече население и д а се развие зан аятчи й ско прои зводство.
С поред гр ъ ц к и я пи сател А теней сватб ен ото пирш ество на видния атински п ъ л к оводец
И ф и крат с д ъ щ е р я т а на тракий ския вл ад етел Котис се извърш ило в а г о р а т а на някакъв
град, им ето на; кой!го не се j споменава. З а наличието на агора в Кабиле и в С евтополис се
говори изрично в един надпис от началото на III в. пр. н. е., намерен в С евтополис. Тези
селищ ни площ ади , като се йм ат пред вид общ ествените отнош ения в Тракия, са имали преди
всичко значение на пазарски селищ а, гд ето е ставал а разм яна на стоки м еж д у местните и
чуж дозем н ите тъ р го в ц и и населението о т гр ад а и околн остта. П о външ ен облик агората в
тракий ския гр ад през това врем е започнала д а се оф орм я и к ато селищ ен цен тър, около
кой то се групирали някои по-голем и общ ествен и постройки. В К абиле на аго р ата се намирал
о л та р ъ т на Аполон, а в С евтополис — о л та р ъ т на Д ионис.
Г рад К а б и л е д о Ямбол не е разкопаван. Н еговото разполож ен ие обаче е извън редн о
интересно. Той е бил застроен терасови дн о по склона на един висок х ъ л м с доминиращ
скалист връх. Р е к а т а Т онзос (Т ундж а), която сега е изм естила кори тото си на изток с
близо 1 км далеч от очертани ята на града, на врем ето е текл а край самия град. Н а въ р х а
на х ъ л м а в ъ р х у скалисто било се е намирал акроп олъ т. Вероятно там е бил разполож ен
ф о сф о р и о н ъ т или х р ам ът на А ртем ида-Х еката, споменат в надписа от Севтополис.
С ъвсем д р у го е разп о л о ж ен и ето на тракийския град С е в т о п о л и с . М ястото му, сега
покрито от во д и те на язовира „Г. Д и м и т р о в “, се намира на около 8 км западно от К азанлък.
Той е бил разполож ен на левия б ряг на Т у н д ж а, там гд ето тя образува о с т ъ р завой и и з­
сича о т юг и от запад в полегато с п у с к а щ а т а се от север речна тераса м алко плато със
стръм ни до 4 — 5 м брегове (фиг. 6). О т изток платото е ограничено от б реговете на м алък
приток на Т у н д ж а, някога вер о я тн о м ного по-пълноводен, т а к а че в съ щ н о ст гр о б ъ т се е
издигал на висок, но равен терен в ъ в ф орм а на език, естествен о защ и тен с водни препят­
ствия от три страни и д о стъ п ен о тк ъ м суш ата само от северозапад.
С евтополис е бил м алъ к град, основан къ м края на IV в. пр. н. е. от С евт III. С ъ сто ял
се е от укреп ено селищ е, о б х ващ ащ о пространство от около 5 ха, и няколко бедни п о се­
ления на север от него. П л ан ъ т на укрепения гр ад има вид на разностранен п е т о ъ г ъ л н и к ..
Ф орм ата на п е т о ъ гъ л н и к е о б у словен а от к о н ф и гу р ац и ята на м естността.
У крепената част на гр ад а има правилен план. На северозап адн ата и ю гозап ад н ата к р е ­
постна стен а е р азп о л о ж ен а по една врата. Т ези две врати са еди нственият д о ст ъ п д о града.
О т тях две улици, ш ироки по 6 м, в о д ят къ м ц ен тъ ра на града, к ъ д е т о се пресичат под
прав ъ г ъ л и от зап ад ограничават голям п лощ ад почти в к в ад ратн а ф орм а (4 б Х 4 8 м ), об-

16
 Фиг. 6. Севтополис. О бщ и згл ед на разкопките и план на града

х в ащ ащ пространство от 2208 кв. м. Т о ва е аго р ата на града. Н ейното ниво е с 30 см по-

ниско от това на околните улици. Т я е ясно о тд ел ен а от т ях с кам енен бордю р. О стан а­
лите улици с по-м алка ш ирина (3— 4 м) м инават усп оред н о на д вете главни улици и се пре­
сичат почти под прав ъ г ъ л , к ато ограничават п ро д ъ л го вати парцели с ж илищ ни и д руги
постройки. П окрай кр еп остн ата стена се о чертава о ко л о в р ъ стн а улица, ко ято обикаля целия
град. Всички улици и аго р ата са покрити с речен чакъл.
И нтересен елем ент в плана на С евтополис е квар тал ъ т, разполож ен в северната част
на града, опрян до север о зап адн ата и североизточн ата гр ад ск а крепостна стена. В ътреш ни
отбранителни стени го о т д е л я т от остан али те квартали. Н а ю гои зточната стен а се намира
в х о д ъ т о ткъ м града, оф орм ен в ъ в ви д на пропилон. На ю ж ния ъ г ъ л на въ тр еш н ата стен а
се изд и га голям а ч ет в ъ р т и т а кула, к о я то защ и щ ав а пропилона, а на ю гозап адн ата стен а има
и м еж динн а кула. Т ози, к вар тал има площ 4500 кв. м.
Г рад ски те крепостни стени имат о б щ а обиколка 8 9 0 м. Те са д еб ел и н авсякъ д е 2 м с
изклю чение на и зд игнатата неп осредствен о на б р ега на Т у н д ж а ю ж на стена, д еб ел и н ата на
която е 1,80 м. Н а север о зап адн ата стран а защ и тата на к реп остн ата стена е била усилена с
изкуствен и съ о р ъ ж ен и я . Ч ети р и ъ гъ л н и кули са били разполож ен и на всеки ъ г ъ л на креп остта,
а к ъ м полето са били издигнати и д ве м еж динни кули, които ф лан кират северозападн ата
гр ад ск а порта. Т я се издига точно в с р е д а т а на креп остн ата стена, като ч ети ри ъгъл н а кула,

3 К р а т к а и сто р и я на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 17
 но с по-големи разм ери и с по един о твор към полето и към града. Ю гозападният ф ронт
на креп остта, сл ед в ащ на известно р азстоян ие б рега на реката, е подсилен с три външ ни
разш ирения, които образуват четвъртити бастиони. Д в а та от тях ф лан ки рат в тората гр ад ск а
в р ата — ю гозап адната, а тр ети ят е разполож ен м еж д у вр атата и северозап адн ата ъ гл о ва
кула. Н а остан али те страни на к р еп о стта, намиращ и се неп осредствен о д о б рега на Т у н д ж а
и на нейния приток, които о б р азу в ат естествен ров с вода, няма м еж динни кули и бастиони.
Явно е, че отбрани телн ата систем а е била устроена с огл ед на естествен ата защ и тен ост на
м естн о стта. Ц я л ата креп остн а систем а е била изградена от кирпич и д ъ р в о въ р х у ниски
кам енни основи, сл у ж ещ и за изолация. Д ъ р вен и външ ни стълб и са и звеж дали д о някои от
ку л и те и до бру ствер и те на стените.
Ж и ли щ н ите квартали се отличават с м алката си площ , която о тговаря на м алките р а з­
мери на града. Самите постройки обаче са м алко на брой и се отли чават с ъ с своята об-
ш ирност. Т е о б х ващ ат площ и средно от 300 до 350 кв. м с двора, а една от тях има
к в а д р а ту р а 500 кв. м. Те са разп о л о ж ен и обикновено така, че опират най-малко на две
улици. Т ака в един квар тал м огат д а се вм естят не повече от две д о три постройки. Ж и л и ­
щ ата в С евтополис имат м ного пом ещ ения, разполож ен и около един централен д вор, а освен
то ва някои от тях имат и отделен стопански двор. Главното ж илищ но пом ещ ение се намира
на север о зап адн ата стран а на д в о р а с гръб къ м северните ветрове о ткъ м Б алкан а и с о т ­
вори на ю гои зток къ м двора.
Ж и л и щ ата в С евтополис показват д о ст а голям о разнообразие въ в в ъ тр еш н о то си р а з­
пределен ие. Т у к обаче се намира напълно развит пастадн ият тип ж илищ е, основите на което
са д о с т а д о бр е запазени (фиг. 7). Запазен и са и някои д руги конструктивни елементи, кои то
п о зволяват едн а сравнително п равд опод обн а рекон струкция (фиг. 8). Личи в х о д на едн а
от улиците, кой то о тв е ж д а в обш ирен д вор. Н а северозапад и северои зток е разполож ен
п о р т и к ъ т „ п ас т а с “, о ткр и т на ю гои зток и ю гозап ад с д ървен и колони, стъпили въ р х у ч ет­
в ъ р ти ти каменни бази. Д о вх о д а е пом ещ ението на роба вратар. Д ол н и ят е т аж е зает от
складови помещ ения. Д ъ р в ен а с тъ л б а и звеж д ал а д о втория е таж с госп од арски те ж илищ ни
пом ещ ения, разполож ен и около един чардак.
К ъ щ и те в" С евтополис са били градени в основите си с лом ени кам ъни, споени с кал.
Н ад стр о й к ата е била паянтова — д ъ р в ен скелет, изпълнен с кирпич. П окривната кон струкц и я
се е с ъ с т о ял а от д ъ р в е н а скара, покрита с кам ъ ш и изм азана с глина, отгоре били наре­
дени плоски керем иди (тегули) от познатия вид в гр ъ ц к ата архитектура. Ф угите м еж д у те-
х у л и те закри вали с полуизвити керем иди (имбрици), които на р ъ б а на покрива завърш вали
с антеф икси, украсени с палмети.
В сред всяко помещ ение се намирало огнищ е въ в ф орм а на п л о щ ад к а с гл ад к а по­
въ р х н о ст, издигната 10— 15 см от пода, или в средата с конкавен кр ъ г, б огато украсен на­
о коло с орнаменти. Т ези огнищ а вероятн о са имали и кул тово значение.
Е д н а от най-значителните постройки е д в о р ец ъ т храм , намиращ се в д ъ н о т о на у к р е­
пения квар тал (фиг. 9). Той е р азполож ен перпендикулярно на оста на входа, кой то е п р ед ­
ставлявал тъ р ж еств ен пропилон. С ам ата постройка има интересен и своеобразен план. Е дно
преддверие, д ъ л г о 40 м и ш ироко 5 м, л еж ащ о по д ъ л ж и н а т а на сградата, в ъ в е ж д а във в ъ т ­
реш н остта. П о всяка вер о ятн о ст п р ед д в ер и ето се е отваряло чрез колон ада. В ъ тр еш н о стта е
р азп р ед ел ен а т в ъ р д е неравномерно. П очти половината на п ростран ството е обособено в об-
ш ирна зала, д ъ л г а 18 м, ш ирока 12м . Н ейният вход е откъ м пред двери ето. О стан алата по­
ловина на сгр ад ата е р азп р ед ел ен а на три двойни помещ ения, изолирани едн о от д руго, но
всяка дво й ка е св ъ р зан а п о м еж д у си, а чрез един в х о д е свъ рзан а и с об щ ото преддверие.
В ; средн ото пом ещ ение, в ъ в в ъ тр еш н о то отделение, се нам ира стъ лб а, к о я т о е вод ел а на
втория ет аж . С троителният м атериал е като при д руги те сгради на С евтополис. Р ъ б ъ т на
покрива е бил украсен с мраморни акротери и и м ногобройни керамични антеф икси, у к р а­
сени с палм ети (фиг. 10).

18
Фиг. 7. Севтополис. Пастадната къща — изглед на разкопките и план

Щш■
А Я г ' : ■- ■■
. ЩрВ . " t;|M
-1

| Kf- ‘M i ' - -• 1 | : в | | № ' -е =- fj! ||tjl7 1 • . Ill

шш ||Iр | . ...iiipl'"•••P % l r l l i f l №

ь
Фиг. 8. Пастадната къща — реконструкция
 Фиг. 9. Севтополис. Дворецът — изглед на разкопките и план

Д в о р е ц ъ т храм е бил най-м онум енталната постройка на С евтополис, чийто в ъ т р еш е н

б л я с ъ к не е о тстъ п в ал на външ ния. Г олям ата зала е била изм азана с цветна щ укатура, им и­
ти р ащ а м рам орна о б л и ц о в к а : д о л у ц о к ъ л от черни мраморни ортостати, над него тясн а
ивица от п ъ стр о ц ветен м рам ор, а о стан ал ата част от стените на зал ата била покрита с
пом пеянско червено. Тази п о стройка освен ж илищ ните пом ещ ения и т ъ р ж е с т в е н а т а зала е
вклю чвала и свети л и щ ето на великите ам отракийски богове, к о ето тряб ва д а тъ рси м в
д войното пом ещ ение д о го л ям ата зала. П о план то нап одобява храм с опистодом о т к ъ м
с евер н ата страна и с о тво р о ткъ м об щ ото п реддвери е, в което се губи п рон аосъ т. Т ова
архитектонично об ед и н яван е на храм а с резид енци ята на траки й ски я вл а д ет ел отговаря на­
пълно на двойните ф ункции, кои то той е имал — в негово лице били обединени религиоз­
ната и политическата власт.
С евтополис подобно на елинските град ове от V в. насам бил правилно планиран град,
с ж и лищ н а и гр а д с к а канализация. В о д осн абд яван ето е ставало чрез кладенци, изградени от
кам ън и в ъ в ф орм а на ц и ли нд ър или призма.
К акто в ъ в всички сектори от ж и вота на траките, т ак а и в об л астта на град о у стр о й ст­
вото и а р х и т е к т у р а та се забелязва, особено от IV в. пр. н. е. насам, силното влияние на

20
 Фиг. 10,. 11. Севтополис — а) антефикс, б) колона, в) капител

елинистическия свят.. Т ова се е проявило особено ясно в арх и текту р ата и гр ад о у стр о й ­
ството на С евтополис. Н апример в гр адо у стр ой ствен и я му план б ез съм нение са залегнали
основните начала на гр ад о у стр о й ств о то на гр ъ ц к и те полиси о т класическия и елинистическия
период, които античната тради ц и я приписва на Х иподам от М илет. Т у к обаче не са налице
гъ сто застроен ите квартали по принципа на блоковия строеж , характерен за н о в о с ъ зд а д е­
ните и преустроените гр ъ ц к и градо ве с първоначално еднакви по размери строителн и п ар­
цели, как то в .О л и н т . В С евтополис липсва този дем ократичен принцип, кой то о тговаря на
стр у к ту р а та , на гр ъ ц к о то о бщ ество. Т у к кварталите са р я д к о застроени, к ъ щ и те са р а з ­
полож ени свободно, о б к р ъ ж ен и от много в ъ зд у х , построени в различни по размери строи­
телни парцели, най-голем ият от ко и то е п ар ц ел ъ т на д ворец а. Т ук е прилож ен д р у г принцип,
аристократическият, ко й то о тго вар я на об щ ество с д р у га структура, в ко ето госп од ствува
неограничената в л аст на един д еспот, подпом аган от членовете на своята д инастия и от
племенните князе.
М ного интересно е п о л о ж ен и ето на укрепения квар тал в Севтополис. Т ова не е акро-
п ол ът на гр ъ ц к и я полис о т класическия период, който п ред ставл ява религиозен ц ен тъ р на
гр ад а и об щ о у б еж и щ е за гр аж д ан и те при опасност. Т у к той об хващ а преди всичко тю р-
зиса — укрепения д во р ец на владетел я, който ж ивее ту к заобиколен от своята свита, з а ­
щ итен както о т външ ни нападения, така и от евентуални временни бунтове. В то ва о тн о ­
ш ение тези елем енти в гр ад о у стр о й ствен и я план на С евтополис напомнят по-скоро т р ад и ­
циите в гр ад о у стр о й ств ен ата систем а на източните деспотии.
В о б ластта на ж и л и щ н о то стр о и тел ство влиянието на гр ъ ц к ата ар хи тектура личи най-
вече в п астадн ия тип к ъ щ а . В С евтополис има за ч атъ ц и и на перистилен план, я вя ват се и
д р у ги форми, за кои то е м ъчно д а се определи д али са заем ки или п р о д ъ л ж ен и я на м естн и
традиции.
З аем ки от г р ъ ц к а та ар х и текту р а има и по отнош ение на покривните м атериали и
ф орм и и в ъ в в ъ т р е ш н ат а д ек о р ац и я на голем ите постройки, как вато е полихром ната щ у к а-
т у р а в ъ р х у кирпичените стени, им и ти ращ а квад ров с тр о еж или т. нар. ин крустационен д е ­
коративен стил.

21
 Н апълно в дорийски стил е и зд ъ р ж ан и кап и телъ т на еди н ствен ата нам ерена в С ев­
тополис кол о н а (фиг. 11). Е х и н у съ т му има почти праволинеен кон тур, к о е т о напълно о т ­
го вар я на врем ето IV — III в. пр. н. е.
С троителн ата техника, прилож ена в архи тектурата на С евтополис — кирпич и д ъ р во
върху кам енен цокъл, е ш ироко позната не само в гр ъ ц к о то сградострои телство, но и в
Б лизкия И зто к, в Ц ен трална Е вропа и в периф ерните области на Е гейски я свят. С евтополис
п р ед ставл ява тъ к м о тези стари м естни строителни традиции. Т ова обаче, к о ето С евтополис
п р ед л ага в строителн ата техника като нещ о ново за континента, е и зп олзуването за стр о еж
на печената тухла, м акар и в съ всем ограничени размери. С появата на печената тухла
като строителен м атериал в края на IV в. пр. н. е. тракий ските строители изп реварват Рим
с две столетия, а м ож е би в ъ р в я т и пред гърците.
И нтересно е д а се отбележ и , че на ар х и тектурата в С евтополис е ч у ж д кв ад р о в и я т
строеж , така х арактерен за м онум енталната архи тектура в целия гр ъ ц к и свят. Но този
гр а д е ж не е бил непознат на тракий ските строители. Той е разпространен в тесния к р ъ г на
гробничната архитектура.
Т ракийските некрополи съ с своите могили личат ясно н ав ся к ъ д е по наш ите земи,
къ д ето е имало тракийски селищ а. Н адгробни те могили п ред став л яват насипи в ъ р х у гр о б о ­
вете на знатните тракийци. Т ези гробове са различни по вид, план, разм ери и стр о еж . Н аред
с гробните ями, покрити често п ъ ти само с греди, се явяват, особено от края на VI в. пр. н. е.
насам, гробници, градени о т кам ъни и покрити с блокове, н ап одобяващ и градени саркоф ази.
М ного по-развит тип на тези с а р к о ф а г о п о д о б н и гробници пред ставл ява гробницата в
Г олям ата могила при Д уванлии (П ловдивско), ко ято е изградена от обработени блокове.
П рез V и IV в. като р е зу л та т о т развитието на по-ранните гробници в ъ в вид на саркоф аг
се я вяват ч е т в ъ р т и т и т е г р о б н и к а м е р и съ с или без п реддвери е, граден и с каменни
блокове. Х арактерен за този тип гробници е техният к вад р о в градеж . Големите п р о д ъ л го ­
вати блокове, в повечето случаи гриж ливо издялани и д ости гащ и повече от 1 м д ъ лж и н а,
са били поставяни един над д р у г без всякаква спойка. П окриването е ставало чрез б локове
или плочи, наредени стреховидно, или чрез свод от постепенно над весващ и се кам ъни с косо
о тсечена в ъ тр еш н а стена, така че д а се об разува т р и ъ гъ л н о напречно сечение. В много
случаи стените на гробниците са били измазани с щ ук. П ри Руец, Т ъ ргови щ ко, горният
ред о т б локове е имал и пластичен ф риз с яйцевиден и кр ъ сто ви д ен орнамент.
Н ай-слож на и интересна по план е гробницата при с. С таросел (С таро ново село),
П ловдивско. Т я се съ сто и о т почти к в ад р атн а кам ера съ с страна 3,50 м и запазена височина
2,20 м. С траничните стени са у д ъ л ж ен и и об разуват преддверие, ш ироко 2,40 м и д ъ л г о 2,50 м,
чийто вход чрез д ве колони се р азд ел я на три прохода. По своя план гробницата от С та­
росел пред ставл ява м ал ъ к гр ъ ц ки антов храм. Тя много напомня кам енните гробници от
т. нар. „м акедонски т и п “. Т ази гробница м ож е д а се д ати ра в IV в.
В гробничната ар х и текту р а на траките особено м ясто заем ат к у п о л н и т е г р о б ­
н и ц и . Д о с е га са известни 14 таки ва гробници: по две при Л о зен гр ад (Турция), с. Копринка,
К азан л ъ ш ко , и с. Янково, К о л а р о в г р а д с к о ; по едн а при с. М езек и В ълче поле, С виленградско,
М алко Б елово, П а за р д ж и ш к о ; Д о л н о Л евски, П ан агю рск о; Л ясково, А с е н о в гр а д с к о ; при
К азан л ъ к и с. Розовец, П ловди вско. О б щ и ят елемент, кой то обедин ява този тип гробнични
постройки, е погребалн ата кам ера с к р ъ гъ л план и куполен свод. В п од робн ости те на плана
има голям о разнообразие. Н ай-опростен план има гробницата при с. М алко Б ел ово —
без дром ос.
О т всички познати куполни гробници най-голям разм ер и най-слож ен план има гроб ­
ницата при с. М езек (фиг. 12 и 13). Н ад нея се издига м огилен насип, висок 14м , с д и ам етъ р
90 м. В ю ж ната страна на могилата, близо д о периф ерията, се откри ва в х о д ъ т на гробни­
цата, н яко га зазидан с големи блокове. П рез покрит коридор, дром ос, д ъ л ъ г 20,65 м, ш ирок
1,55 м и висок 2,50 м, и две п р аво ъ гъ л н и отделени я с разм ери п ъ рвото 1,25 м д ъ лж и н а, 1,50 м

22
 Фиг. 12. М езек (Свиленградско). Тракийската гробница — дромос

ш ирина и 3,20 м височина, вто р о то 2,15 м д ъ л ж и н а, 1 ,7 7 м ш ирина и 3,52 м височина, се д о ­

стига до отделени е с к р ъ г ъ л план, с д и а м е тъ р 3,30 м и височина 4,30 м. Всички тези о т д е ­
ления са свързани чрез тесни вх о д о в е с различни размери. В ход овете за четвърти ти те по­
м ещ ения са били затворени с каменни плочи, а за к р ъ гл о т о пом ещ ение — с д вукри л а брон­
зова врата, д в и ж е щ а се на оси и украсен а с л ъ вски глави. Гробниц ата е и зградена с големи
кам енни блокове с д о б р е о бработени лица къ м в ъ тр еш н ата страна. П ет р ед а блокове обра-
зу в ат о тв есн ата стен а на ко р и до р а с височина 1,60 м. С ледните три пояса от всяка стена
са надвесени един над д р у г с косо отрязан а страна и се свъ рзват на височина 2,62 м от
пода, като о б р азу в ат свод с т р и ъ гъ л н о сечение. П о съ щ и я начин са засводен и и д вете
четири ъ гълни пом ещ ения. В кр ъ гл о то помещ ение поясите от б локове започват да се стесняват
ощ е о т основата чрез д ъ го в и д н о и косо отсечени лица,
к ато об разуват кош еровиден купол, п ресеч ен ’ на върха, на
4,30 м височина от пода. В д ъ н о т о на куп олн ото пом е­
щ ение срещ у вход а се намира кам енно легло. К уполните
гробници от М алко Б ел ово и М езек д ати р ат от IV в. пр.
н. е.
Д р у ги те куполни гробници в Т ракия по развитието
на своя план заем ат м еж динно място по отнош ение на споме­
натите. Те всички имат дром ос с различна д ъ л ж и н а и ш и­
рина, кой то при В тората л озен гр ад ск а гробница е със
значителна ш ирина и д ава ви д на ш ироко п реддвери е. С
Фиг. 14. Казанлък. Тракийската гроб­ малки изклю чения (П ървата и В тората л о зен градск а гроб ­
ница — разрез и план ница) той всякога е разполож ен симетрично на цен тралната
ос на куп олното пом ещ ение. В гробниците при с. Янково,
К азанлъ к,с. Копринка и отчасти при с. М езек^пред дром оса е р азп ол ож ен о откр и то преддвери е.
С троителният м атериал е главно кам енни д ялани блокове (при Я нково грубо обработени). При

Фиг. 15. Казанлък. Тракийската гробница — общ и зглед на стенописта в гробната камера

24
гробниците до К азан л ъ к и Копринка обаче е използувана тух л ата с две основни ф орм и: п р аво ­
ъ г ъ л н а за д р о м о са и секто р н а с д ъ го ви дн и к ъ си страни за к р ъ гл о т о помещ ение. З и д ар и ята
при кам енните гробници е с у х а ; при с. М езек, с. Д о л н о Л евски, с. Вълче п о л е й с. М алко
Б елово са използувани ж ел езн и с к о б и ; тухлен ите гробници при с. К опринка са споени с
глина. И згл еж д а, че при К а за н л ъ ш к а та гробница за свързочен м атери ал е използуван хоросан-
При покриването на пом ещ енията имаме съ щ о така разнообразие. П ри ко р и д о р и те и
п равоъ гъ л н и те пом ещ ения на гробниците п р ео б л адава д вускатн о покриване чрез надвесване
на редове о т блокове. П ри гробн и ц ата от Вълче поле е прилож ен д р у г начин за покриване
на преддвери ето. Н а височина 1,65 м в ъ р х у четирите ъ г ъ л а на ч етв ъ р ти то то пом ещ ение н а­
пречно са поставени големи, гл адко д ялани б локове. По този начин се п олучава един по-
м ал ъ к вписан к вад р ат с ъгли, тангирани от стените на пом ещ ението. Ч рез поставян ето ощ е
три пъти по този начин на д р у ги бло ко ве в ъ р х у ъ гл и те на новия к вад р ат се получава
систем а от вписани квадрати , кои то о б р азу в ат ф алш ив купол с малко ч етвъ р ти то отвърсти е,
покрито с плоча — на височина 2,60 м от пода и на 1,65 м от края на отвесните стени на
пом ещ ението.
При познатите д о сега тухлен и гробници покриването на д ром оса е д вуск атн о чрез н ад ­
весване, само че с тухли. Ф орм ата на п р о стран ството на куп олн ото пом ещ ение е различна.
При гробн ицата от с. М алко Б елово, ако е имало купол, той е бил поставен въ р х у цилин-
дрично оф орм ено п р остранство. П ри с. М езек, с. В ълче поле и др. кош еровидни ят купол
започва от основата на гробницата, а при К азан л ъ ш ката гробница гробн ата кам ера п р е д с та в ­
л ява съчетание от напряко пресечено кош ер о ви д н о пространство, над което св о д ъ т п ро­
д ъ л ж а в а в кам б ановид на ф о р м а (фиг. 14). Различие има и въ в в ъ тр еш н ата у кр аса на гр о б ­
ниците. Н ай-богата по у краса засега е К а з а н л ъ ш к а т а , г р о б н и ц а , чийто д ром ос и
куполно пом ещ ение са украсени съ с стенна живопис, сю ж ети те на която са заети от по­
гребални я ритуал, с голям о изобилие на ф игури и предм ети и най-важ но на архитектонични
мотиви (фиг. 15). Ж и во п и ста на К азан л ъ ш ката гробница се отли чава не само с високото си
х у д о ж еств ен о изпълнение, но и съ с стр о гата систем а на разпределен ието на композициите
и мотивите с о гл ед на текто н и к ата на сам ата гробница. В д ек о р ац и ята е ш ироцо прилож ен
и инкрустационният полихром ен стил, познат от стен ната д ек орац и я на гол ям ата зал а в дворец а
храм на С евтополис. Ж и вй п и ста на К азан л ъ ш ката гробница въ зп р о и зв еж д а м ного елем енти
на архи текту р н ата у кр аса на г р ъ ц к а та елинистическа архитектура. Б ез съмнение тези ел е­
менти са б и л и -изп олзувани и в ар х и тек ту р ата на траки те от елинистическата епоха.
З а прои зхода на куполните гробници в Т раки я са изказвани различни хипотези. Едни
ги свъ р зв ат с микенските куполни гробници, д руги с м алоазийските, трети т ъ р с я т в р ъ зк а та
им с долм ените у нас. В съ щ н о ст ти п ъ т на куполните гробници с к р ъ гъ л план е ш ироко
разпространен в целия С редизем ном орски басейн. Н еговият корен тряб ва д а се тъ рси в ж и ­
ли щ ето с к р ъ г ъ л план, к о ето е познато в стр ои тел ството на много народи от най-дълбока
древност.

АРХИТЕКТУРАТА В ТРАКИЯ И МИЗИЯ ПРЕЗ ЕПОХАТА НА РИМСКОТО

И РАННОВИЗАНТИЙСКОТО ВЛАДИЧЕСТВО

Рим ляните се появили на Б алкан ския полуостров в края на III в. пр. н. е. В 148г. те
присъединили М акедони я къ м своите в л а д е н и я ; д ве години по-късно с ъ щ ат а участ п ости г­
нала и Е лада.
С тъпили зд раво в съ р ц ето на полуострова, те насочили поглед на изток къ м од ри ското
царство и къ м д р уги те тракийски племена. Б орбите м еж д у Рим и траки те п род ъ л ж и ли
около век и половина. Те завъ рш или с окончателно покоряване на тракий ските земи отсам
и о т та т ъ к Балкана. О коло 15-та г. на н. е. била съ зд а д е н а провинция М изия на север от
Б алкан а, а в 46-та г. провинция Т раки я на ю г от него.

4 К р ат к а история на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 25
26
Карта № 2. Източната част на Балканските земи от края на III в. пр. н. е. до края на V в. от
 М изия и Т раки я по врем е на рим ското завоеван и е представл явал и сл ож н а и р азн о ­
образия картина в общ ествено-иконом ическото и к у л турн ото си развитие. Т ракийските пле­
мена на север о т Балкан а, особено в запад ните об л асти , ощ е не били изж ивели напълно
първобитно-общ инните отнош ения. Н а различен е т а п в развитието на тези отнош ен ия се
намирали и плем ената в планинските райони. Н а ю г обаче, по д оли н ата на Х еброс, отдавн а
с ъ щ еств у в ал а д ъ р ж а в а т а на одрисите с ъ с запазени м ного елементи на сел ската общ ина. П о
Ч ерном орското и Е гей ско то край бреж ие п р о д ъ л ж ав ал и д а съ щ еств у в ат стари те гръцки
град ове колонии като тъ р го в ск и и производителни центрове с напълно развит роб овла­
делски строй.
С ъответн о на различната степен на общ ествено-икном ическо развитие в тези земи стоял
и у р о вен ъ т на к у л ту р н о то развитие. В градо вете по к рай б реж и ето на Т раки я елинистиче-
ската ку л ту р а била в пълен разцвет. Т я проникнала и в ъ в въ тр еш н о стта на Т раки я на ю г
от Балкана, гд ето отдавн а съ щ еств у в ал и Ф илипопол, К абиле, У скудам а и Бизия (дн. Виза).
М ного по-изостанало било ку л ту р н о то с ъ с т о я н и е на плем ената в провинция М изия с
изклю чение на източната й част, ко ято къ м к р ая на I в. пр. н. е. вл изала в съ става на одри-
ското васално царство.
Ри м ската вл аст в завою ваните тракий ски земи, гд ето ш ироките маси от населението
ставали предм ет на ж е с т о к а експ лоатация, м ож ела д а се крепи на военната сила и на
вл астта на едн о иконом ически привилегировано м алцинство от колон изатори и м естна ари сто­
крация. З а т о в а д о началото на II в. гл авн ата гри ж а на римляните била д а организират
военните сили и с ъ зд а т систем а от укрепени пун ктове и градове по границите и въ в
вътреш н о стта.
В новите гр ад о ве се заселвали ветеран и и цивилни лица от римски, тракийски или
д р у г произход, занаятчии от М ал а А зия и Сирия, тъ р го вц и от Е гипет и изобщ о преселници
от всички кр аи щ а на им перията.
Р и м ск ата оф ициална вл аст с ъ д ей ств у в ал а за развитието на градски я ж и вот в д вете
нови провинции. Т у к се съ зд авал и условия д а възн и кн е в ъ р х у основата на експ лоатация на
м асите от завареното или п р еселеното население зам ож н а класа, ко ято с течение на врем ето
вклю чила и нем алко елем енти от м естен произход. В р ъ ц е т е на отделни граж д ани били
съ сред ото ч ен и големи б о гатства, к о ето от своя страна не оставал о б ез отраж ен и е и въ р х у
външ ния архи тектурен обли к на града. З а х о р ата от зам о ж н ата кл аса (нобилитета) на града
било право и за д ъ л ж ен и е д а правят общ ествени дарения, д а строят храм ове и общ ествени
сгради, д а устройват публични циркови зр ел и щ а и т е ат р а л н и представлени я, д а п о д д ъ р ж а т
оф ициалния култ, д а о став я т паметници, свързани с тяхн ото име.
В III в. им перията била обх ван ата о т о стра криза, р езу л тат на кри зата в ро б о вла­
д елския начин на прои зводство. Т я се проявила в у п а д ъ к а на иконом иката, в политическия
хаос, кой то настъпи л в им перията, и в идео л о ги ческата б езпътица, обхванала ц ялото об щ ество
К ризата в им перията обаче не се проявила с цял ата си сила едн акво в ъ в всички провинции.
В източните провинции, гд е т о т ъ р г о в и я т а и зан аяти те били значително развити, а р о б ск ата
систем а на п р ои зводство о тстъ п в ал а м ясто на колон ата, иконом иката се оказала, общ о взето
по-устойчива. З а т о в а в Т раки я и М изия, особено през п ъ р в а т а половина на III в., иконом и­
ческият подем на гр ад о в ете не спрял. О баче политическата и и д еологи ческата кри за б у ш у ­
вали и ту к с пъ лн а сила. Т ова улеснявало нахлуването на варварски те народи от север в
д ун авски те провинции, к ъ д е т о в ср ед ата на у гн етеното население те намирали значителна
подкреп а.
П рез III в. на Б ал кан ски я п о луостров до би л о ш ироко разпространение християнството,
ко ето скоро се п р евъ рн ало в м о гъ щ о идеологи ческо о р ъ ж и е в р ъ ц ет е на го сп од ствуващ ата
кл аса за потискане съзн ан и ето на м асите. В 313 г. с М иланския еди кт хри стиянската ре­
лигия д о би л а оф ициално право на съ щ еств у в ан е, а в 380 г. била обявен а за единствена
д ъ р ж а в н а религия.

27
 О т голям о значение за по -н ататъ ш н ата история на зем ите от източ н ата половина на
Б ал к ан ски я п олуостров — вклю чително и за развитието на тяхн ата а р х и тек ту р а — било пре­
м естването на политическия п ен тъ р от Рим въ в В изантион, което и звъ рш и л К онстантин
Велики в 330 г. К онстантинопол, както започнала д а се нарича новата столица на империята,
р азполож ен на границ ата на Е вропа и Азия на важ ен тъ рговск и к р ъ ст о п ъ т , по-близо до б о ­
гатств ата на И зто ка, стан ал не сам о политически, адм инистративен и иконом ически, но и
к у л ту р ен ц ен тъ р на И зточн ата или В изантийската империя. Зем и те на източната половина
на Б ал к ан ски я полуостров, които до това време били периферни провинции на Ри м ската
империя, сега станали хин терланд на новия политически център, който започнал д а о к азв а
все по-силно влияние въ р х у тях.
К огато в 395 г. след с м ъ р тта на Т еодосий I Р им ската империя била окон чателно р а з­
дел ен а на И зточн а и Западна, балкански те земи влезли в с ъ став а на И зточн ата или Визан­
тийска империя. П о т о к ъ т от варварски наш естви я от север не спирал. С лед запад ните готи
се явили хуните, които ж е с т о к о опустош или северните области на п ол уострова и причинили
големи разр у ш ен и я на тракий ските градове. И м перията не м ож ел а вече д а стане пълен
го сп о д ар на балкански те земи. И зточните готи госп од ствувал и свобод но в европейския хин­
тер лан д на К онстантинопол. О пит да б ъ д е зазд равен о полож ен ието направил Ю стиниан I
(527— 565), но кри зата не м огла д а б ъ д е превъзм огната. В началото на VI в. се появили сл ав я ­
ните. Ю стиниан тр яб вало д а води теж к и войни и с тях. П рез вто р ата половина на VI в.
големи славянски маси се прехвърлили през Д у н а в а и залели полуострова.
С веден ията за стр оителн ата дейност на римляните през I в. от н. е. са много оскъдни .
Е д н а от първи те им задачи била д а заем ат стратегическите м еста и построят военни с ъ о ­
р ъ ж е н и я за рим ските гарнизони. По д у н авски я бряг, кой то п р ед ставл явал северн ата е с т е ­
ствена границ а на б алкански те провинции, била изградена укреп и телн ата систем а на долн о-
д у н ав ската рим ска граница. Т я се с ъ с т о я л а от военните лагери за легионите, от по-малки ка-
стели за легионни части или за отдел ен и я на пом ощ ните войски и от страж еви ку л и — б урги .
И днес ощ е личат ясно следи те на тази укрепителна линия. Ние знаем м естата на
повечето от кастелите, обаче следи те са то лк о ва незначителни, че без археологически п р о у ­
чвания не м ож е д а се к а ж е нищ о за тяхн ата история и за техния архи тектурен облик
Т в ъ р д е рано римляните тр яб в а д а са почнали и зграж дан ето и на втората укрепителна
линия, с ъ с т о я щ а се от кастели по важ н ите планински проходи на Хемус. И тук обаче ма­
териалите са много оскъдни . Н якои от тези кастели се развили по-късно в значителни се­
лищ а, к а к ъ в т о е например случаят с М онтана при М ихайловград.
Т ракия, ко ято била в ъ тр еш н а провинция, поради постоянната опасност от м естни в ъ л ­
нения имала съ щ о свой постоянен, м акар и неголям гарнизон, кой то бил разпределен в
н яколко лагера — кастра. Впрочем за римски кастр а в Т раки я се говори ощ е по врем ето на
нейните последни владетели Р ем етал к и Котис.
Е д новрем енно с устан о вяван ето на военните лагери и д руги те укреп лен и я римляните про­
карвали м р еж а от п ъ тищ а. Г лавните п ъ ти щ а били построени съ с зд рава настилка. Те били про­
ектирани по в ъ зм о ж н о ст в права посока, като естествените препятствия били преодоляван и със
здр ави и изкусно построени м остове. У нас м остове от римско врем е не са запазени. Д о ­
скоро обаче м ож еха д а се ви д ят следи от трасетата на някои от по главните римски пъ ти щ а.
П о д д ъ р ж а н е то и д о б р о то съ стоян и е на п ъ ти щ ата е било винаги една от п ърви те
гриж и на рим ската власт. Д ъ л г о т о пътуване по п ъ т и щ а т а с коне или коли налож ило д а се
п о стр о ят покрай тях на известни разсто ян и я отделни станции — манзии, със зд ан и я за пре-
нощ уване, а м еж д у тях т. нар. м утации, к ъ д е т о всякога е имало готови коне за смяна. К ъм
тези станции били построени претории и таберни, вероятно сгради за войниците, а с ъ щ о та к а
и стаб у л а (стопански сгради).
П оради несигурността в провинцията от странствуващ и групи недоволници, кои то на­
п адали п ътн и ц и те, станало н у ж д а по най-опасните места, обикновено в планинските дебри,

28
 да б ъ д а т построени стр аж еви кули — бурги. Все в ъ в в р ъ зк а със засилване на недоволството
и вълнени ята на експ лоатираното население ощ е в с р ед ата на II в. в цялата- провинция за
нейната в ъ тр еш н а сигурност били изградени различни видове укрепления — президия, бурги
и ф рурия.
З а градовете, които възникнали и се оф ормили през епохата на рим ското влади чество,
се знае повече. П о своя п р о и зх о д те м огат д а се разп ред ел ят в четири гр у п и : I. Стари
гръцки колонии по черном орския бряг. Ч аст от тях — А полония, М есам брия — п орад и своето
м естополож ение п р о д ъ л ж ав ал и своя ж и во т всред очертани ята на старите гр ад ск и стени. Те
запазили в общ и черти сво ята топограф и я и профил, к а т о п ретърпели промени само в сгра-
достро и тел ство то . 2. Градове във въ тр еш н о стта, ^заварени от римляните, като Ф илипопол и
Кабиле. Разполож ени в полите на стръм ни хълм ове, те запазили непроменени своите цита-
д ели по б илото на хъ л м о вете. В поднож ието обаче те се разш ирили и съобразно с релеф а
на терен а креп остн ият им пояс д обил неправилно м ногоъгълно очертание. 3. Н ови римски
градове, развили се от канабите (гр аж д ан ски те поселения около граничните военни л а г е р и ):
Рациария (с. Арчар), Е скус (с. Гиген), Н ове при Свищ ов, Д у р о сто р у м (Силистра) и др. Т ех­
ните планове, д о ко л ко то м ож е д а се съ д и от запазените остан ки от креп остн ия пояс, не са
имали правилна ф орма. Р азп о л о ж ен и близо до у сти ята на главните притоци на Д у н ава, на
удобни възвиш ения, в някои от завоите на притока или в ъ г ъ л а м еж ду него и Д у н а в а (на­
пример Ятрос при с. Кривина, при усти ето на Янтра), което, разбира се, се е о б у сл авял о от
стратегически съ ображ ения. К аква е била ф орм ата на първоначалния военен лагер, не м ож е
д а се каж е. Но д аж е той д а е имал х ар актер н ата квад ратн а или п р ав о ъ гъ л н а ф орм а на рим­
ските лагери, въ зн и кн алото селищ е в ъ в външ ните очертания на своя план не е б и л о с ъ о б ­
разено с принципите на римското- лагерно строи телство. Т ук не съ щ ес т в у в а т селищ ни пла­
нове о т типа на рим ските лагери — градо ве в А ф рика — Тим гад, Зам бези и др., или в западните
римски провинции — Н овезиум и др. Ц ивилните селищ а около рим ските дунавски лагери били
преустроени и планирани с оглед на р ел еф а на терена и очертанията на стр о и тел н ата площ .
4. Нови градове, съ зд ад ен и в ъ в в ъ тр еш н о стта главно в Т раки я чрез преустрояван е и у го ­
лем яване на по-стари тракийски селищ а : П аутали я (К ю стендил), С ердика (София), А вгуста
Т раяна (С тара Загора), Н икополис ад Н естум при Гоце Д ел ч ев и на север от Б алкан а — Ни­
кополис ад И струм п р и е . Н икю п — В еликотърн овско, и М арцианопол (с. Д евня). Т яхното ме"
стополож ени е е обусловено преди всичко от географ ски особености. Е дни са разп ол ож ен и на
важ ни п ъ ти щ а и кр ъ сто п ъ ти щ а. О т тях съвсем близко до реки са разцолож ен и Н икополис
ад И струм (на самия б ряг на Росица), Н икополис ад Н естум (до М е с та ). Д р у ги са с в ъ р ­
зани с минерални извори — С ердика, П ау тал и я, трети имат и едните, и други те особености.
Н якои от тях са разполож ени в сам ото поднож ие на планински възвиш ени я — Н икополис ад
Н естум , А вгуста Т раяна, П аутали я или в п од н ож и ето
на ниски хълм ове, като С ердика и М арцианопол. ^
Х арактерно в плановете на тези градо ве е съ об - ' ^ —
разяването им с о собен ости те на терен а, от к о ето се
об усл авят и посоките на креп остн ите стени. П оради
това техният план има полигонално очертание, като
н я к ъ д е правата линия о т с тъ п в а м ясто на кри вата (Н и­
кополис ад И струм ), когато то ва се налага от к о н ф и гу ­
раци ята на терена.
С течение, на врем ето гр адо вете се разш ирили и
и звън своите стени, к ъ д е т о възниквали нови квартали,
к ак то е например при Филипопол.
К ъ м ср едата на II в. поради о п асн о стта от външ ни
нападения започнала усилена укрепителна д ей н о ст и за
вътреш н и те градове, особено в провинция Тракия. ф Иг. 16. Монета от Августа Траяна
 В ъ рху монетите на А вгуста
Т раяна о т врем ето на им пе­
рато р М арк А врелий (161—180)
се явява изображ ени е на кре-
г постна врата с един вход ,
ф ланкирана от д ве к р ъ гл и к у ­
ли и т р е та кула, ко ято се и з­
дига по-високо над отвора на
.' i в р ат ат а (фиг. 16). М онети със
>„ с ъ щ и те и зоб раж ени я на град-
I ски порти се секат и в Н ико-
) полис ад И струм. Ако при
тези изображ ени я м ож е д а се
говори за известна типизация,
и зоб раж ен и ята на крепостна-
та врата в ъ р х у монети от
Анхиало са по-конкретни. В ър-
ху една о т т я х е п р ед ставе­
на крепостна врата, която е
ф лан киран а от д ве кули с
правоъ гъ л ен отвор и над него
галерия.
З а и згр аж д ан ето на к р е­
постните стени на градовете
Фиг. 17. Ескус. Изглед на част на разкопките
са били прилагани известните
римски структури. В креп ост­
ната стена на С ердика например има таки ва части, при кои то са прилагани следните
ст р у к т у р и : опус м икстум , опус латерициум и опус инцертум или циментикум.
У нас не е разкоп ан цялостно нито един гр ад о т рим ската епоха. Частични разкоп ки
на по-ш ироки площ и са извърш вани само в Е скус и в Н икополис ад И струм. П оради то ва
не м ож е д а се д а д е о б щ а х ар актер и сти ка на гр ад о устрой ствен ото планиране и на архи тек­
ту р ата на тези градове.
Г р ад Е с к у с е прои злязъ л от легионен л агер (фиг. 17 и 18). О снован е в началото на
1в. на б рега на едн оим енн ата река, недалеч о т едно тракийско селищ е. Той отстои на 5 км
от Д у н ав а, на важ ен к р ъ сто п ъ т, в ъ р х у най-ю ж ната част на едно п лато въ в ф орм а на пе-
тоъпьлни к, и здигащ о се на 10 м над о колн ата блати ста низина. К рай д ун авски ят п ъ т през л а ­
герите на Д у н авски я „лимес го свъ р звал с Ц ен трал н а Е вропа и черном орските градове.
Д р у г път, и д ващ от Д а к и я -п р е з С укидава (при с. Ч елей д о К орабия) и по-късно през Кон-
стантиновия м ост, се р азклон явал при Е с к у с : еди ният клон по течени ето на И с к ъ р д ости гал
пъ тн и я в ъ зе л С ердика, а д р у ги ят през М елта п рехвъ рл ял Х емус през Т роянски я п роход и
д о сти гал д о Филипопол, к ъ д е т о се вливал в ю ж н о тр ак и й ск ата п ъ тн а м реж а. С коро около
лагера възни кн ало гр аж д ан ско п о с е л е н и е — канабе, к о ето сл ед Д аки й ски те войни било и зд и г­
нато от им ператор Т раян в колония. Тя отначало заем ал а само платото. К реп остн ата стена,
д еб ел а З м , б ез кули, защ итен а с ров от 15м , е сл едвала самия р ъ б на п л атото и е о г р а ­
ничавала гр ад а в ъ в ф орм а на пето ъ гъ л н и к . П рез II в. поради при раста на населението .
г р а д ъ т започнал д а се р азш ирява и зв ъ н креп остта въ в всички посоки. В следстви е на зач е­
стилите наш ествия на варварите през III в. по врем ето на А врелиан част от източните кв ар ­
тали била опасана с нова креп остн а стена, о б разуващ а п р а в о ъ гъ л н и к с площ 100 дка, при­
лепен к ъ м основата на п ето ъ гъ л н и к а. И звъ н разш и рен ата креп ост остан али големи площ и
от ж илищ ни квартали. Н овата креп о стн а стен а е построена по техн и к ата опус цим ентикум.

30
Л и ц ето й о твън и о т в ъ тр е е облицовано с д о б р е одялани каменни б локове. Т я е защ итен а
с подковообразни, а на д в ат а ъ г ъ л а — с кр ъ гл и кули. И зд и ган ето на новата стен а е ст а ­
нало за см етка на м ного постройки, м е ж д у кои то и храм овете от II— III в., през тер ен а на
които е била прокарана. Р азк о п ки те, и звъ рш ени д о се га в Е скус, ощ е не са открили м ястото
на ф орума, нито значителни площ и от кварталите. О стан ки те от улици, пресичащ и се на­
пречно с посока север— юг и и зто к — зап ад , д ават основание д а се приеме съ щ ес т в у в а н е т о
на п р ав о ъ гъ л н а улична систем а на града. У лиците са с различна ш ирина — от 3,5 до 7 м.
Те са били постлани с големи каменни плочи, д ости гащ и д о 2 м д ъ лж и н а. П о д насти л ката
е била прокарана в о д о п р о во дн а и канализационна м реж а. Главните улици имат тротоари ,
покрити с ко л о н ад и в йонийски, коринтски и ком позитен стил. Т ова е п ри давало на тези
улици голям о значение в о б щ ата гр ад о у стр о й ствен а схема. Е д н а от най-м онументалните и
и зд ъ р ж ан и в стила на антониновата ар х и те к ту р а п остройка в Е скус е бил х р ам ъ т на Ф ор­
туна, разполож ен в ц е н тъ р а на селищ ето, в ю ж н ата страна на предполагаем ия ф орум . Х рам ът
се е и зд и гал в д ъ н о то на ш ирок перистилен д во р в йонийски стил. В х о д ъ т на ю ж н ата
стран а е бил оф орм ен като пропилон с ф ронтон, п о д д ъ р ж а н от д ве колони и ф ланкиран
съ с статуи, изнесени с 1 м пред портик, д ъ л ъ г 28 м и ш ирок 4,70 м, който е изп ълнен в ко-

Фиг. 18. Ескус—план на разкопките

 Фиг. 19. Ескус. Подова мозайка

Фиг. 20. Ескус. Голямата постройка вън от града — план

ринтски стил. О т д р у га т а стран а на ули ц ата срещ у портика се е изд и гал а грам адна сграда.
Р азк о п ан ата част, о б х ващ ащ а 2 1 0 0 к в . м (вероятно само половин ата от ц ялата постройка),
е ограничена м е ж д у три улици. О ткр и ти те д осега 15 пом ещ ения се отли чават с пищ на в ъ т ­
реш н а декорация. Н а м ного м еста са нам ерени ф рагм енти о т гипсова щ у к ату р а и мраморни
плочи за обли цовка на стените. 'М н о го ^от. помещ ениятз: .имат хипокауст. Н ай-богато е била

132
украсена едн а голям а зал а с разм ери 2 7 Х 1 2 м . П ъ стри мраморни плочи облицовали стените
й. Разноц ветн а м озайка с разм ери 9 х 9 , 7 0 м покривала пода на едно от пом ещ енията. М о­
зай к ата се отличава със своята д ек о р а ц и я ; няколко много ш ироки пояса, изпълнени с г е о ­
метрични мотиви, о к р ъ ж а в а т бо гата ф и гуралн а ком позиция на цен тралната ем блем а със
сю ж ет, взет от М ен ан д р о вата ком едия „А хей ц и “ (фиг. 19). С градата, чието предназначение
ощ е не м о ж е да се определи, показва белези на няколко строителн и периода, отнасящ и се
към II, III, и IV в. М озайката м ож е д а се отнесе къ м III в.
Н а съ щ ата улица, на която се намира тази сграда — в ю гозападния край, до кр еп о ст­
ната стена на ранния гр ад Е скус, — са открити основи на баня, д ати ращ а от III—-IV в., която
е била построена въ р х у по-стара баня от II в. П острой ката е об хващ ала ,700 кв. м. Б ан ята
има всички необходим и отдел ен и я — тепидариум , калд ариум и т. н. —■и е снабдена с о то п ­
лителна инсталация (хипокауст), водоп р о во д и канализация. С тените са били облицовани с
плочи от бял, сив и розо в мрамор.
Значителни постройки е им ало и в квар тал и те извън крепостните стени. Н епосредствено
д о ю гоизточната част на крепостния ров се е издигала една от най-обш ирните известни д о ­
сега постройки, обхващ ащ а площ от 3525 кв. м. Н ейният своеобразен план не позволява з а ­
сега да се определи предназначението й (фиг. 20). Е д н а голям а цен трална зала, разд ел ен а с
у д ъ л ж е н и пиластри на четири право ъгъл н и дяла, завъ рш ва на север с две пом ещ ения, от
които по-голям ото е с апсида. Н а запад ната страна се ред ят перпендикулярно на ц ен тр ал ­
ната зал а четири по-малки пом ещ ения, крайните от които завъ р ш ват съ щ о с по една апсида
на запад. Н а изток от ц ен тралната за л а е разполож ен о д руго голям о помещ ение. С тените са
д ебели, изградени в техниката на опус м и к стум ; за облицовка са използувани правилно н а­
редени ч етвъ р ти ти варовикови блокчета, кои то се см енят с пояси от тухли от 1 до 3 реда.
И нтересно е, че вътреш н ите стени са кухи и в тях се о б разуват засводен и коридори, чието

5 К р а т к а история иа б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 33
Фиг. 22. Никополис ад Иструм — изглед на разкопките и план на града
предназначение не е напълно определен о. М ож е би те имат значение за вентилацията - -
подобни кухини срещ ам е в други постройки в С ердика и в О десос. П острой ката е ве­
роятн о о т II— IV в.
Опити за реко н стр у кц и я на разкопаните постройки от Е скус не са правени. З а т о в а ня­
маме ясна представа за техния външ ен и зглед и за пространствените им реш ения. М ож е
обаче д а се приеме, че Е скус е бил един от красивите градове на М изия. Т ън ко изсечените
архитрави с б огата декорация от гирлянди, букрании и други мотиви (фиг. 21), изящ но из­
работените капители и бази, разп р ъсн ати около развалините на отделни те сгради, говорят красн о­
речиво не само за голям ото м айсторство, с което са били изработени д етайли те и д ек о р ати в­
ните елем енти на постройките, но и за бо гатството на тяхн ата архитектура.
Н и к о п о л и с а д И с т р у м е вторият град от рим ската епоха у нас, в който е р а з к о ­
пана сравнително по-ш ирока площ , главно неговият ц ен тъ р (фиг. 22), к ъ д е т о е откри т ф о р у м ъ т'
(фиг. 23). П оради то ва той д ава ощ е по-пълна п р ед става за град оустрой ствен и те принципи,
залегнали в неговия план. О снован вероятн о в 102 г. от император Траян в чест на
п об едата над даките, г р а д ъ т б ъ р зо д ости гн ал ц ветущ о състояние. Н еговото м естополож ение
е важ н о о т стратегическо гледищ е. Той затвар я от север вх о д а къ м Ш ипченския и Т въ р-
диш кия проход, контроли ра важ ен к р ъ сто п ъ т. Г р ад ъ т е разп ол ож ен на ниско плато, о т с е­
чено на ю г от ер о зи ята на р. Росица, а на изток ограничено от б рега на едно дере, което
се влива в Росица. По този начин м ястото е ограден о почти от 3 страни с естествен ров.
В общ ия план на града се о т д е л я т съвсем ясно две части. П о-м ал ката ю ж н а част п ред ­
ставлява сам остоятелн о укрепена гр а д с к а част. К репостната й стена има ф орм а на квад рат
с д еф орм иран а ю ж на страна, понеж е сл ед ва чупките на стръм ния бряг. Това е вероятно
първоначалният гр ад — кастел ъ т. Н а север къ м тази гр ад ск а част се развива един нов п р а­
воъ гъ л н и к съ с страни 5 0 5 Х 4 5 0 м , с п о -д ъ л га ю ж на стена, при който североизточният ъ гъ л
поради особеностите на терен а е заменен с крива. К репостните стени на Н икополис са д е ­
бели около 2,80 м. Усилени са с издаден и навън кр ъ гл и кули. С траните на креп остта са
ориентирани по четирите посоки на света. Н икополис напомня рим ския лагерен град, обаче

35
 е имал само две врати, които
приемат п ъ ти щ а о т в ъ н : се­
верна врата, отго в ар ящ а на
п орта д ек стра, и западна вра­
та — порта Претория. Ю ж н ата
врата (порта синистра) отваря
преград н ата стена на кастела,
о т к ъ д е т о няма изход. С ъ щ е ­
ствуването на източна врата
(порта декум ан а) е хипоте­
тично. Г лавната улица (деку-
м анус майор), която за в ъ р ш ­
ва д о стръм ните брегове на
Фиг. 24. Никополис ад Иструм. Фронтон от малък храм сам ото д ер е не и звеж да
навън от града. П ланирането
на гр ада е правилно. Д еку м ан у с майор, кард о майор и успоредните на т ях улици са
о бразували право ъ гъ л н и квартали. У лиците са постлани с големи каменни блокове, които
покриват изградения в с р ед ата на уличното платно канал. К ардо майор допира д о източната
стран а на ф орум а, а декум анус майор се влива в него под ъ гъ л . Ф орум ът е изместен от
ц ен тъ р а на изток. Той има разм ери 5 5 Х 4 2 м и об хващ а 2 3 1 0 к в . м. О т трите му страни
се издигали портици с йонийски колони (фиг. 23). На северния портик имало редица статуи,
на ко и то са запазени само постам ентите. Н а изток от ф орум а по п етстъ п ал н а стъ лб а, флан-
кирана от две статуи, се слиза на кар д о майор. Н а изток от нея започват реди ца сгради
с б огата архитектура. Т ук близо тр яб в а д а се е издигал м алък храм, чийто ф ронтон, украсен
с щ ит и две копия, стои и д о сега (фиг. 24).
Н а зап ад н ата страна на ф орум а били разполож ен и съ щ о така значителни общ ествени
постройки, м е ж д у кои то едн а ч етв ъ р ти та сграда, ш ироко откри та къ м портика с три отвора,
образуван и от две колони и д в а с т ъ л б а с коринтски капители. С градата се съ стои само от
едн а зал а 1 5,25Х 16;60м. С м ята се, че то ва е булевтерион ът. Н а зап ад от него се намира
д р у га запазена сграда, д ъ л га 17 м и ш ирока 9,70 м. П окрай тези две сгради минава д ек у ­
м анус майор, който о т юг се ограничава от т е ат ъ р а. Т ук обаче той се влива чрез тесен
портик от 4 грам адни коринтски колони в един тесен перистил. К олоните имат м онум ен­
тален изглед, високи са 8 м, с д и а м е тъ р на основата 89 см. А рхи травъ т е богато украсен с
пояси о т орнам енти, които о б гр а ж д а т ф риз от расти телна спирала. К ам ен од елец ът е работил
р ел еф а съ с свредел. П о д ф риза е бил и зд ъ л б ан д ъ л ъ г възпом енателен надпис на гръцки,
от който се виж да, че к о л о н ад ата е издигната в 146 г. в чест на А нтонин Пий и Ф аустина.
П окри вната част е о т касети, издялани от грам адни мраморни блокове.
Н а ю г о т ф о р у м а се издига м алкият т е а т ъ р — една от най-интересните сгради в р аз­
копаната част на Н икополис (фиг. 25). Това е п р аво ъ гъ л н а сграда, 3 7 ,0 0 X 2 6 ,6 0 м, съ с сцена
на ю ж н ата страна, пред нея п о л у к р ъ гл а орхестра, д ъ л г а 9,35 м, и ам ф итеатрално разполо­
ж ени седалищ а, които л е ж а т в ъ р х у конични тухлени сводове. Горните редове на седал и щ ата
са изградени над ч етвъ ртити п о м ещ ен и я : на д ъ л г а т а страна — седем , на к ъ си те страни —
по две. Т яхното предназначение не е ясно. Те са били д о стъ п н и с по един вход само откъм
въ н ш н ата им страна. Т е а т ъ р ъ т в Н икополис спада къ м м алките сгради от този вид. Той е
съ б ирал о коло 400 душ и, имал е вероятн о д ъ р в ен покрив, изклю чващ само орхестрата.
З а б о гатата ар х и текту р н а у к р а с а на об щ ествените здания в Н икополис м ож е д а се
с ъ д и от м ногото архитектурни д екорати вни ф рагменти, разп ръсн ати из развалините (фиг. 26),
и от някои изображ ени я на постройки в м онетните емисии на града. Н ай-интересна е м ону­
м ен талната врата, изобразена в ъ р х у м онета на им ператор Септимий Север. Засво д ен проход
центрира лицето на п л ъ тн о и згр ад ен ата стена, ф ланкирана от две изд аващ и се навън от

36
 S S c-t
F Pk'-l

&
'. У
it
■4

*%k '
Ш Ж :

f t ~

■Л ■-■
“ i- ...

\ :-

Фиг. 25. Н икополис ад И струм — разкопки и план на театъра

 ф асад ата плътни четвъртити
тела, които напомнят много
страничните кули на креп ост­
ните врати. Горе, на м ястото
на х арактерн ата за римските
триум ф ални арки т еж к а атика,
е разполож ен а отпред хипе-
тралн а четириколонна едикула
с фронтон, оф орм ящ се в
д ън ото. В еди кул ата се ви ж ­
д а т ниши, а м ож е би и ня­
какви статуи. П рез п роход а на
д о л н а та част се очертава в
далечината силует на четири-
колонен храм (фиг. 27, ляво).
П о външ но оф ормление
и план ин тересна е и сгра­
дата, изоб разен а върху д руга
монета. Л ичат ясно по ц ял о­
то лице на сгр ад ата ш ироки
монум ентални стдлби, които
в о д ят д о р ед засводени ниши
въ тре с чешми. Н ад така об­
разуващ и я се подиум се из­
д ига д в у ет а ж н а екседра. Д о л ­
ният етаж п ред ставлява пор­
тик, завъ р ш ващ на д вата си
к р ая с четириколонен фронт.
М И В торият етаж се издига над
'& М архитрав, като образува гал е­
и рия от редуващ и се едикули.
ф
ч П острой ката завъ рш ва с ня­
как ъ в об щ покрив (фиг. 27,
дясно).
Тези две монетни изоб ­
раж ен и я д ават ясна п ред ста­
ва за характер а на м онумен­
■ талн ата ар х и текту р а в наш и­
те земи през римския период.
Това б огато разчленение на
стените на постройките, обил-
ното използуване на п орти­
ците, еди кулите и нишите, с
което е ф е к т ъ т на теж к а т а хо­
ризон тала се п реод олява чрез
повтаряне на подпорните еле­
менти — колоните, дава здрав,
солиден и строен вид на по­
стройките и говори н ед ву­
Фиг. 26. Никополис ад Иструм. А рхитектурни фрагменти смислено за силното влияние

38
 на архитектурата от И зто ка. Тазщ прилика се чувствува не само в пропорциите, но и във
ф ормите. П ар адн ата врата в м онетата на Септимий С евер напомня централната част от
п азарн ата вр ата в М илет (Нв. от н. е.) или цен тралната еди кула от д екорац и ята на сцената
на т е а т ъ р а в А спендос от съ щ и я век. Б о гати те разчленения в стените на д р у га т а постройка
са характерен елем ент от ар х и текту р ата на
И зто ка и главно в М ала Азия, С ирия и д р у ­
гаде, особено в постройките на нимфеите. По-
д обн а постройка вероятно е имало и в А дриа­
нопол, както се ви ж да в ъ р х у м онета от този
град. П о стр о й ката пр ед ставл ява ' тр и етаж ен
портик с ексед р а, б огато украсена със ст а ­
туи, разполож ени в интерколум ните (фиг. 27,
средата).
В последните години, особено във
вр ъ зк а с новите стр о еж и в наш ите градове,
се откриват все по-често нови данни за гр а­ Фиг. 27. Никополис ад Иструм. Монети

д оустро й ство то и ар х и текту р ата на античните

градове по б ъ лгар ски те земи. Т ук не е в ъ зм ож н о д а се обобщ и и систем атизира огром ният
съб ран м атериал, който п р ед ставл ява само ф рагм енти. И зклю чение прави старата С ердика,
от която са разкри ти повече материали.
П л а н ъ т н а С е р д и к а подобно на Н икополис ад И струм показва две части, развити
о кол о ос с ев ер — юг, свързани чрез едн а п орта на креп остн ата стена, ко ято ги разграничава.
З а особения и р азнообразен силует на някои квартали в С ердика-ю г интересни данни
д ават разкоп ки те в ц ен тъ р а на С офия и особено около ц ъ р к вата „С в .Г ео р ги “. Рим ският град не
е бил разполож ен на голям а площ и тъ км о зато ва един от неговите и звън редн о гъ сто застроени
квартали с важ н и общ ествени постройки бил развит неп осредствен о д о източната кр еп о ­
стна стена. Този квар тал е заем ал простр ан ството м еж д у днеш ния б улевард „Ал. С там бо­
л и й с к и “, ул. „ Л е г е “, бул. „ Д о н д у к о в “ и пл. „Л ен и н “. О т изток е ограничен от гр ад ск ата
стена, ко ято сл ед ва по со ката на ул. „ Л е г е “. На п ресечката с бул. „ Д о н д у к о в “ през източ­
ната порта — п орта д екум ана, д екум анус майор е приемала п ъ тя, ид ващ о тк ъ м Филипопол.
Близо до източната стена в дво р а на хо тел „ Б а л к а н “ се е издигал голям ку л то в комплекс,
кой то е вклю чвал и един октогон. Н а зап ад н ата му страна в по-късно врем е била
прибавена ч етв ъ р ти тата зала, р азд ел ен а с два р ед а колони. Само една улица, настлан а с
големи и дебели плочи, дели този ком плекс от ц ъ рк вата „Св. Г ео р ги “ с новооткритите части.
С еверно от ком плекса Св. Георги бяха открити две големи ч етвъ р ти ти постройки, зап ад н ата
от които с квад р атен план (2 3 X 2 3 м) има седалищ а, разполож ен и ам ф и театр ал н о в кръ г.
П редп олага се то ва д а е б у левто р и о н ъ т на С ердика. В запад ната част на С ердика-ю г
м еж д у ц ъ р к в ата „Св. С п ас“ и ул. „П о зи тан о “ са открити д о се га 6 римски базилики. Н а
пл. „Л ени н“ до трам вайната чакалня за К няж ево се е издигала обш ирна постройка, в някои
от стените на ко ято има д ъ л ги кухини като коридори, как то в Е скус. В архитектурни я
об раз на С ердика особено се е налагала постройката, част от ко ято в средн овековието е била
п ревър н ата в ц ър ква, известна като ц ъ р к в а та „С в . Г е о р г и “ (фиг. 28). Тази постройка е зае
мала цял античен квартал, опиращ а от четирите страни на улици, от които едната, к ак то из­
гл еж д а, е била главната кардо. На нея се е намирал в х о д ъ т на сградата. Н ейният план
п ред ставл ява няколко корпуса, почти аксиално разполож ени. Н а изток се издига куполно
помещ ение в ъ р х у к в ад р атн а основа, с п о л у к р ъ гли ниши в ъ г л и т е ; то завъ р ш в а на и зток с
изнесена навън ч етв ъ р ти та ниша и е ф ланкирано от север и юг с по едно п р аво ъ гъ л н о по­
мещ ение с апсида на изток. На запад три други п р аво ъ гъ л н и помещ ения, поставени на­
пречно на първи те, се свъ р зват . п о м еж д у си чрез входове и оф орм ят западния корп ус на
ком плекса. П рез двоен п роход се минава на зап ад в едно почти квадратн о помещ ение с

39
 оф орм ени къ м север и юг
ч етвъртити ниши. С ледва зала
■I с по едн а е к с ед р а къ м север
{ ' .. J ... ж и юг и най-после п л ан ъ т за-
N j > :- въ р ш ва с голям ч етвърти т
'£ '■ двор, в кой то на северната
Ч .' | и зап ад н ата страна са изгра-
j дени м нож ество помещ ения.
| Ц я л а та постройка е изграде-
! на от тухли. К уп ол ъ т се из-
. ■- '■•'■■■. д и га на 13,70 м от пода. Той
гл J се съ стои от две части, които
} са концентрични. В ъ рху д ол-
1 ната част са отворени 8 за-
| сводени прозореца. Ч етвъ р -
I титите пом ещ ения са покри-
1 ти с к р ъ ст ат и сводове. П од
j куп олното пом ещ ение е из-
I граден хипокауст. М ож е да
; се предполага, че тази слож -
\
[ на по план сгр ад а е била
j свързан а с няк ак ъ в култ. Т я
| м ож е би при надлеж и на IV в.
от н. е.
Ф и л и п о п о л е бил един
от най-красивите градове в
Тракия. Н еговото прекрасно
м естополож ение и богатство
е намерило израз в един от
д иалозите на Л укиан, гдето
е наречен „най-голем ият и
най-красивият от всички гра­
д о в е “. З а б о гатството и въ н ш ­
ната у кр аса на неговите об­
щ ествени сгради говорят
красноречиво различните ар­
хитектурни ф р а гм е н т и : бази
от колони, капители, архи-
трави и ф ризове, които се от­
криват при случайните изко­
пи за строеж и в града. Т ук
Фиг. 28. Сердика (София). Църквата Св. Георги рекон- са застъпени различните ви­
струкция и план доизм енения на дорийския,
йонийския и коринтския к а ­
пител през ри м ската епоха
като се почне от II и се свъ рш и с V в. с композитния капител. О т ф ризовете на о б щ е­
ствените постройки засл у ж а в а д а се отбележ и един ф рагм ент с изображ ени е на група
здравеносни бож ества, вероятн о п р о и зхож д ащ о т украсата на храм а на А склепий и Хигия.
Е д н а о т най-импозантните постройки във Ф илипопол е бил неговият с т а д и о н , р а з­
полож ен м е ж д у С ахат тепе и Таксим тепе (фиг. 29 и 30). Той се е намирал м еж д у стен ите на

40
 Фиг. 29. Филипопол (Пловдив). С тадионът — реконструкция

Фиг. 30. Филипопол (Пловдив). Стадионът — план

стари я гр ад и креп остн ия обръч на разш ирения в римско врем е град. Д ъ л ж и н а т а на спорт-
ната арена е около 190 м ; ш ирината е била м е ж д у 25 и 30 м. В стадион а се е влизало
през вх о д с д ъ лб о к и засводен и проходи. О т в ъ тр еш н ат а страна те са били украсени с
пиластри, в ъ р х у д вете страни на кои то са изобразени емблеми на атлетиката. М ногобройни
архитектурни фрагменти, архитрави, б огато орнам ентирани с гирлянди и букрании, части от
корнизи с х ар актерните за рим ската архитектурна декорация ленти от зъ б ч аст орнамент,
перлов низ, йонийска кима, ф ризове о т палмети, капители и др. показват, че стад и о н ъ т се
е отличавал с извън редн о богата у краса и в това отнош ение е бил една заб ележ и телн а
постройка в античния Ф илипопол (фиг. 31).
М е ж д у м онум енталните постройки в античните римски градове особен о м ясто са заем али
б а н и т е . Те са били не само необходи м ост за хигиената, но и средищ а на спортния и
к ул турн и я ж и во т на града, особено в голем ите центрове, к ъ д е т о постройките се изграж дали
въ р х у слож ен и пространен план съ с своите палестри, библиотеки и др. Рим ляните строели
бани и в отдалечени от гр ад о вете м еста, при минерални извори. И у нас при повечето
минерални извори се о ткр и ват останки на римски бани. Д о с е га не е разкопан цялостно
нито един бански ком плекс, за д а м ож е д а се проучи развитието на този р о д архитектурни
съ о р ъ ж ен и я. П о-м алки или по-значителни останки са намерени в Н икополис ад И струм ,
П ловдив, С офия и др. О т д вете бани в П ловдив едн ата е об хващ ала около 2500 кв. м
пространство. Д р у г а т а е била б о гато украсен а с подови и стенни мозайки. О коло соф ийския
минерален извор е бил изграден цял ком плекс, кой то е обхващ ал около 4000 кв. м.

б К р ат к а и ст ория на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 41
 ф иг. 31. Филипопол (Пловдив). Стадионът — фрагменти от декорацията

Н ай-запазена е рим ската баня, открита при с„ С улица (С тарозагорско, фиг. 32). Тя е
заем ала площ от 2500 кв м. О т нея са разкрити 8 помещ ения, от кои то най-голямото е с
разм ери 3 5 X 1 0 ,8 0 м. В три от т ях се намират обш ирни басейни, един от кои то е 2 0 Х
6,5 м. Всички са облицовани с мраморни плочи, свързани с бронзови скоби. С тените са
запазени на значителна височина (фиг. 32).
Н ямаме п р ед став а как е било устроен о обикновеното частно ж и л и щ е през тази
епоха. В А бритус бе откр и та едн а значителна постройка, обаче тя е п ред стави тел на ж и ­
лищ ен ком плекс на б огатия зем евладелец (фиг. 33 и 34). Тази сгр ад а е разп ол ож ен а на
две пресичащ и се улици и е обхващ ала 3000 кв м. С ъ сто ял а се е от 27 помещ ения, раз­
полож ени около п р аво ъ гъ л ен двор 2 5 X 1 2 ,5 м, постлан с големи каменни плочи и заобиколен
 Фиг. 32. Сулица (Старозагорско). Разкопки на римска баня

с йонийски портик. Н а ю ж н ата страна на д во ра се нам ират 6 четвъртити пом ещ ения —

магазини с входове къ м улицата. С ам ото ж и лищ е било разполож ен о на северната страна
на двора и следователн о и злож ено на юг. То е имало 11 помещ ения.
К ъм частните ж и лищ а на б огатите зем евладелци тр яб ва д а причислим и полските
в и л и . У нас са открити няколко такива вили. О собен о богата, с големи разм ери и слож ен
план щ е е била рим ската вила при М адара.
В околностите на стар ата С ердика бяха открити две вили — при кв. гара И с к ъ р и
кв. О рландовци. В илата при О рландовци (фиг. 35), която е къ сн а, вероятно от IV в., е ин­
тересен пример на укрепена вила, каквито са ш ироко разпространени в д р у ги те провинции,
особено на И зто к и в А фрика. Р им ската вила при О рландовци пред ставл ява ком плекс от
постройки, вклю чени в укрепен д вор, с квад ратен план с по едн а к ул а на всеки ъ г ъ л .
Кулите на северните ъгли са кръ гли , на ю ж ните — четвъртити. Ж и л и щ ето на собствени ка
се намира в ср ед ата на двора. С ъ сто ял о се е от едно по-голямо помещ ение с апсида на
изток и две четвъртити пом ещ ения к ъ м северната страна. В ероятно ж и лищ ето е било д в у ­
етаж но. П о едно или две значителни по разм ери п ро д ъ л го вати пом ещ ения са били долепени
до северната, зап ад н ата и ю ж н ата стен а на креп остн ите стени.
Този тип укрепена рим ска вила напомня по план на елинистическите тетрапю ргии и
представлява едно в ъ зр аж д ан е през к ъ сн ата римска епоха на ф ормите на старите местни
тракийски тетрапю ргии или тюрзиси.
С а к р а л н а т а а р х и т е к т у р а е била застъ п ен а ш ироко в градовете на Т ракия и
М изия. По м онетите, сечени в гр адо вете на наш ите земи, се срещ ат често изображ ени я на
храмове. М ного от тези изображ ени я са конвенционални. Н я к ъ д е обаче м онеторезачът се е
стремил д а отбел еж и и някои действителни подробности. И м а м онетни изображ ения, к ъ д е т о
е представен характерният л ан д ш аф т на града заедн о с при леж ащ и те архитектурни обекти.

43
 Фиг. 33. Абритус (при Разград) — изглед на разкопките

$ г"

Фиг. 34. Абритус (при Разград). Голямата сграда — реконструкция

И н тер есн а в то ва отнош ение е една м онета от П аутали я (Кю стендил) от врем ето на Сеп-
тимий С евер, в ъ р х у ко ято е изобразено възвиш ени ето Х исарлъка със своите с в е т и л и щ а : в
п о д н о ж и ето храм а на А склепий, отляво един по-м алък храм, отдясно статуарна група на
трите нимфи, нагоре по х ъ л м а личат ф асадите на два малки храма, едн а пещ ера всред
расти тел н о ст и на сам ия вр ъ х с ъ щ о един четириколонен храм. При разкопки на Х исарлъка
или в неговото поднож ие са откривани много археологически пам етници: ф рагм енти от
мозайки, оброчни плочки и др. Н якои от тях имат в р ъ зк а с А склепиона на П аутали я.
Д о к а т о за гр ад ск ата ар х и текту р а се разполага със сравнително значителен материал,
о б л и к ъ т на тракий ското село през р и м ск ата епоха остава напълно неизвестен. И звестн а п ред ­
става имаме сам о за с в е т и л и щ а т а , останки от които са намерени на много места.
С ветилищ ето на А склепий при дн. П аталеница (П азардж иш ко) кв. Б аткун , се състои
от едн а зал а с квад р атен план 1 9 x 1 9 м. В ътре се е намирал свещ ен извор. С тените са били

44
 Фиг. 3 5. Орландовци (София). Римска вила — реконструкция

изградени о т тухли и кам ъни. П окри ти ето е било осъ щ еств ен о с д ъ р вен а конструкция,
опиращ а се на стените и на вътреш н и д ъ р вен и подпори. О коло тази сграда е имало б ез­
спорно и други, обаче те не са разкрити.
П роучено е светилищ ето на З евс и Х ера при с. Копиловци, К ю стендилско, с ъ щ ес т в у ­
вало през III— IV в. То е п р ед ставлявало ком плекс от три сгради, наредени близо едн а до
друга, ориентирани север — юг, изградени с к а м ъ к и тухли, споени с хоросан. Те били с по
две помещ ения, о т кои то северното по-обш ирно. П о-големи разм ери (16,50 и 10,20 м)
имали д вете странични сгради, чиято ф асад а се откривала с преддвери е, а при сред н ата
сграда им ало и колони на ф асадата.
В г р о б н и ч н а т а а р х и т е к т у р а през епохата на рим ското владичество наред с
някои ф орм и от предиш ната епоха, които п р о д ъ л ж ават д а съ щ еству ват, претърпявайки по-
малки или по-големи изменения, се явяват и д о ст а нови форми.
С тарите каменни гробници — кам ери с полуцилиндричен свод — добиват ш ироко
разпространение, обаче се стр о ят със стени само от тухли или от ломени кам ъни и въ р х у
т я х сводове от радиално поставени тухли, свързани с хоросан. Тези гробници, някои от
кои то са изписани, д обиват най-ш ироко разпространение през къ сн ата античност. О собен
интерес пред ставл ява стенописта на гробн ицата при Силистра, ко ято е от края на IV в. от
н. е. (фиг. 36). В сяка стен а е р азд ел ен а на три п р ав о ъ гъ л н и к а : в централния — срещ у
ф ланкирания с по един светилник в х о д — са изобразени госп од арят и неговата ж ена, а в
страничните п равоъгълни ци — по един прислуж ник или прислуж ничка, об ъ рн ати къ м цен­
тралн ата група, носещ и различни вещ и от облеклото на госп од аря или тоалетни при н адлеж ­
ности на го сп од арката. С в о д ъ т е покрит с м реж а от кръ гове и осм оъгълници, наподобяващ и
касетн а покривна конструкция, изп ълнена с ф игури на птици, расти телни мотиви и
ловни сцени.
В старохри сти ян ския некропол на С ердика, около ц ъ р к вата „Св. С о ф и я “, някои о т гроб ­
ниците са изписани. М отивите на д ек о р ац и ята обаче тук са заети от християнската симво­
лика, като се ср ещ ат и о тб л ясъ ц и от квадровия стил на елинистическата стенна декорация.
И н терес пр ед ставл яват и т. нар. хипогеи, изградени подзем ни гробници с няколко
помещ ения. Един истински образец на то зи тип гробница със слож ен план бе открит при
с. Крупник, Б л аго евгр ад ско . П рез кладенчов вход с пет тухлени стъп ал а се влиза в цен­
трално п р аво ъ гъ л н о помещ ение, 2 ,3 0 Х 1,76Х 1,60 м, около ко ето са разполож ен и пет пра-
 -- | • воъгъл н и помещ ения. П од стъл-
"* r’ . „ ! бите е имало вд ъ лб ан и п о -д ъ л ­
■ч ■
боко ощ е две помещ ения, които
не са проучени. Гробницата при
К рупник е от IV в. от н. е. Тя
напомня хипогеите на И зток,
главно в Сирия.
W y У никален п ред стави тел на
; - м авзолейната архи тектура през
епохата на к ъ сн ата античност е
могилната гробница при П ом о­
(*.*Ь
рие (Анхиало), фиг. 37 и 38). Тя
се отличава по своя план, по

$ големите си размери и по своя

строеж и своеобразно оформяне
на п ространството. Гробницата
започва с дром ос, д ъ л ъ г 22 м,
чийто вход е ф ланкиран от две

!М
i fv-A'
i
i
SI*.-.
четвъртити помещ ения, от кои­
то са запазени само основите.
Д р о м о съ т е изграден от ломени
кам ъни и пояси от тухли, спое­
ни с хоросан. Той има полу-
Фиг. 36. Силистра. Римска гробница цилиндрично покритие от тухли.
Гробничната. кам ера има к р ъ гъ л
план с д и ам етъ р 11,50 м. В цен­
тъ р а й се издига д еб ел стъ лб , с д и ам етъ р 3,32 м. В ътре с т ъ л б ъ т е ку х и има два о т в о р а :
на ю ж н ата страна къ м кори дора и на въ рха. П ростран ството м еж д у с т ъ л б а и стените на
гробницата се оф орм я като око л о вр ъстен коридор, ш ирок 4,10 м, висок 5,50 м, полуци-
линдрично засводен . С т ъ л б ъ т поема в ъ тр е ш н ата страна на свода и затова добива изглед
на фуния. С тените на гробничната кам ера и на стъ лб а с ъ щ о са от к ам ъ к и пояси от
тухли. В стените на гробницата са изградени пет четвъртити н и ш и : д ве отстрани на
вх о д а, една на северната стена — в оста на дром оса — и м еж д у тях д руги те две. Н а
три м еста в свода са вградени глинени тр ъ б и за отдуш ници. В ъпреки новите строителни
похвати и новата ар х и текту р н а концепция в м авзолея при П оморие са запазени някои еле­
менти от ар х и тек ту р ата на стари те тракийски куполни гробници. М авзолеят м ож е д а се
д ати р а къ м IV в. от н. е.
О т IV в. насам, ко гато християнството като религия добило право на гр аж д ан ствен ост
в наш ите земи се появили и първи те паметници на старохри сти ян ската кул това архитектура.
З а н уж ди те на ц ъ р к вата, която установила ритуал, ч уж д на езическия, били необходими
нови ар хи тектурн и форми. Т ака била съ зд а д е н а религиозната х р и с т и я н с к а а р х и т е к ­
т у р а , която, запазвайки много особености на античната езическа архитектура, с ъ зд а л а нови
ф орм и в м онум енталната архитектура на средновековието. П рез п ървата половина на IV в.
в повечето м естни антични градо ве имало многолю дни християнски общ ини, поради което
тези градове станали седалищ а на епископства. В С ердика в 3 4 3 — 344 г. бил свикан църковен
събор. Н екр о п о лъ т около Св. С оф ия е християнски. Т ук се намират гробници ощ е от III— IV в.
З а н у ж ди те на к у л та къ м м ъртвите в IV в. тук е била и зградена м алка циметериална
(гробищ на) ц ъ р к в а с най-обикновен план и скромни размери, както в много християнски
некрополи на д р у ги места. Т я била п р аво ъ гъ л н а сграда, д ъ л га 10,10 м и ш ирока 4,65 м, с
в х о д на запад, а на изток за в ъ р ш в ал а с м еж динно нем аркирано п равоъ гъ л н о пространство

46
 Фиг. 37. Анхиало (Поморие). Гробницата —
вътрешен изглед

и пол у к р ъ гла апсида. Ц ел и ят под на ц ъ р к в а та бил покрит с мозайка. Т ази ц ъ р к в а е била

разруш ен а в IV в. от вестго ти те и на нейно м ясто била построена, вероятно ощ е в сам ото
начало на V в., д р у га ц ъ р к в а с по-голем и размери. Н ейният план не м ож е д а се установи,

47
обаче запазените значителни части от п од овата м озайка показват, че в ъ т р е ш н о ст т а й е била
съ щ о б огато украсена.
К онстантин Велики ознам енувал и възвеличил п об едата на християнството с п о стр о я­
ване на м но ж ество базилики. С ам ото название б а з и л и к а в християнската архи тектура се
ср ещ а за първи п ъ т в писмото на К онстантин до епископа на Е русалим М акарий. В него
той н а р е ж д а д а б ъ д е по стр о ен а в ъ р х у гроба на Х риста „ б ази л и ка“, която д а б ъ д е по
пищ на не само от всички построени д о то гава базилики, но и от всички м онум ентални по­
стройки в то гаваш н и те голем и градове. Т ук вероятно се имат пред вид не само езическите
храм ове, но и езическите базилики, които в к ъ сн ата античност стават едни от н ай -п ред ста­
вителните постройки в ар х и текту р ата на големите градски центрове на И зто к и З ап ад .
Е пископите в ц ял ата им перия последвали примера на М акарий. Р азгъ р н ал а се ш ирока строи ­
телн а дейност. Н аред със старите м онументални постройки ар х и тек ту р ата се об огатила с
нови пищ ни сгради — старохристиянските базилики.
В Т раки я и М изия базиликата е застъ п ен а с реди ц а разновидности, познати в старо-
християнската архитектура, кои то отговарят на отделни те етапи в развитието на тази
ар х и текту р н а ф орм а. Х арактерно за нея е разчленението на в ъ тр еш н о то п ространство п о ­
ср едство м р едове от колони или стъ л б о ве на три или пет кораба, цен трални ят от които
се издига над страничните, като получава сам остоятелно осветление чрез прозорците на
своите стени. Бази ликата за в ъ р ш в а на изток с апсида срещ у централния кораб, а по-късно
се я в я в ат и странични апсиди ср ещ у страничните кораби. На зап ад н ата страна се развива
пр ед двер и ето или нартиката, ко ето е п равоъ гъ л н о пространство, разполож ен о напряко на на­
д л ъ ж н и те кораби. Н ай-после къ м ранните базилики принадлеж и и обш ирен двор с колон ад а
(атрий). В по-редки случаи пред двер и ето е двойно, к ато вън ш н ата част се нарича екзон арти ка.
В ъв и около Х исаря са открити д ев ет базилики. Б азилика № 3, посветена на св. С теф ан,
е една от най-старите. Т я м ож е д а се отнесе ощ е към средата на IV в. Р азп ол ож ен а е
извън стените на около 120 м ю ж но от Камилите (фиг. 39). Била е преустроен а вероятно
преди Ю стинианово време. П ървон ач алн ата постройка е трикорабна, с п о л у к р ъ гл а апсида,
нартика и атрий. Р азм ерите на п о стр о й к ата без атрия са 2 3 X 1 8 ,2 0 м. А трият има дълбочина
17,57 м. Ц ен тр ал н и я? кораб е р азд ел ен от страничните чрез 5 чифта колони, стъпили върху
общ а основа за всяка редица. Те са изградени от секторни тухли. А псидата е преград ен а
от запад. П ри по -къ сн ата преправка тя е получила отвън тристран на форма.
К ъм IV в. тр яб ва да се отнесе и базилика № 5 при гарата, която е нап ълн о сходн а
по план, разм ери и стр о еж с базилика № 3. Б ази лика № 4а вън от стените на града,
северно от североизточния крепостен ъ гъ л , има по-малки разм ери. Тя е без атрий и нартика.
А псидата има подковообразна ф орм а. Ц я л ата постройка е голям а 2 1 ,8 0 X 1 6 ,5 0 м. М ож е да
се отнесе къ м кр ая на IV или началото на V в.
П о -н ататъ ш н о то развитие на този тип базилики показва базилика № 1, нам иращ а се
в ъ тр е в креп остта, на 100 м западно от Камилите. Т я е трикорабна, корабите са разделен и
с три чиф та стълб о ве, им а нартика и атрий. А псидата й отвън е тристенна, ко ето показва
нейната п о-късна д ата — V в.
Г о л я м а т а б а з и л и к а н а П и р и н ч т е п е при Варна има с ъ щ о тристенна апсида,
о тд ел ен а о т централния кораб със стена. Тя е трикорабна, с нартика. О свен това на севе­
роизточния ъ г ъ л има м ал ъ к баптистерий с тристен на апсида и кр ъ сто ви д н а писцина. На
северната стран а като п р о д ъ л ж ен и е на нартиката е долеп ено п равоъгъл н о помещ ение,
5 ,2 0 x 3 ,4 0 м. Б ази л и ката при Пиринч тепе е д ъ л г а 24 м и ш ирока 18 м, т. е. тя е голям а
к о л к о то хисарски те базилики. Ц ен тр ал н и ят кораб е три п ъти по-ш ирок от страничните.
О тделен е от тях с по ш ест колони. В базиликата има ясни следи на престрояване. М ож е
д а се отнесе к ъ м в то р ата половина на V в.
П ри с. А брит (А птаат), Т олбухинско, се намират развалини на базилика, д ъ л г а 30 м.
Т я е трикорабна, с к р ъ гл а о тв ъ н апсида, с нартика и врата на и зточната стена на апсидата.

48
 Фиг. 39. Хисаря (Пловдивско). „Камилите“ — южната порта на крепостната стена

Н овото в тази базилика е р ед у в ан ето на колони със стъ лб ове. Д ати ран ето й в V в. м ож е
д а се приеме к ато най-вероятно.
П о-н ататъш н о р азвитие на плана на базиликата се в и ж д а при базиликата над с. Костенец.
Т я е трикорабна, с п о л у к р ъ гла апсида. На зап ад обаче освен нартика се явява и екзонар-
тика, ко ято е доп ъ л н и тел н о пристроена. Д ъ л ж и н а т а на .базиликата заедн о с нартиките и
апсидата е 27 м при о б щ а ш ирина 13 м. Б ази л и ката в К остенец м ож е д а се отнесе къ м V в.
Е кзо н ар ти ка намираме и в б а з и л и к а т а п р и с. Б у х о в о ( С о ф и й с к о ) вече като
съ ставн а част на първоначалния план (фиг. 40). Т ази базилика п ри теж ава реди ца други
особености на своя план, кои то я отли чават от р азгл едан и те д осега. О свен екзон арти ката
за първи п ъ т се явяват д в е ч етвъ р ти ти кули, кои то ф лан кират ф асад ата. О свен то в а на
ю гоизточния ъ г ъ л е п остроено квадратн о пом ещ ение, което е сл уж ило вероятн о за бапти-
стерий. Д в е т е кули на ф а сад ата са имали чисто д екорати вн о значение. Ф асад ата д оби вала
по-слож на ком позиция, а в х о д ъ т в базиликата — п о -тъ р ж ествен вид. Ф ланкиращ и входа
кули има ощ е в стар о х р и сти ян ската ар х и текту р а в Сирия. Там обаче те са на една линия
с централната стена. Тук, как то и при някои д руги ц ърк ви те са изнесени слабо навън.
П оявяван ето на баптистерий в б у х о в ск ата базилика п р ед ставл ява незавърш ен опит д а се
поставят кули и на източната ф а сад а — симетрично на к ул и те от за п ад н а та ф асад а —
едно явление, к о ето по-късно се наблю дава при някои д руги църковни типове на стар о ­
хри стиянската ар х и текту р а у нас.
Б ази л и ката при с. Б ухово се отличава и със значителни разм ери. Т я има об щ а д ъ л ­
ж и на 41 м, ш ирина 17 м, а п р ав о ъ гъ л н и к ъ т на корабите е 2 6 ,7 5 X 1 7 м. С редният кораб е
ш ирок 8,20 м, леви ят страничен 2,80 м, а десн и ят 2,60 м. Н ар ти ката е ш ирока 3,25 м, а
екзон арти ката — 3,40 м. Н аличието на екзон арти ка и появата на ф асад ни кули отнася б ази­
ли к ата при с. Б ухово к ъ м V в.

7 К р а т к а и стори я н а б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 49
 Б а з и л и к а т а , о т к р и т а к р а й м о р с к и я б р я г п р и Н е с е б ъ р , е трикорабна
с три апсиди и нартика. Ц ен тр ал н и ят кораб завъ р ш ва с п о л ук ръ гла, отвън тристен на апсида,
а страничните кораб и — с по едн о ч етвъ рти то помещ ение, снабдено с по две п олукръгли
апсиди. Т ук о т д вете страни на цен тралната апсида са ясно оф орм ени две о тд ел ен и я:
протезис и диаконикон. М орската
базилика, която е била преправена,
е д ъ л га 28 и ш ирока 18 м. Ш ири­
ната на главния кораб е 7,70 м, а
на страничните — по 3,30 м. Ю ж ­
ният кораб е бил о тд ел ен с четири
стълб а, северният — с масивна сте­
на. В ероятн о тази масивна стена е
и зд и гн ата впослед ствие, когато се­
верни ят кораб е бил отнесен от
м орските вълни. Тази базилика
мож е д а се д ати ра в VI в.
И зброените паметници на ста-
рохристиянската архи тектура бяха
разгледани само по отнош ение нф
техния план. Н а всички без изклю -
Фиг. 40. Бухово (Софийско). План на базиликата чен ие са зап азен и сам о осн ови те,
които в много случаи не са за ­
пазени цялостно. Н якои базилики
не са и д оразкоп ан и напълно, особено в непосредствения им ареал. Д р у ги не са и зследва­
ни м етодично при разкопките. П оради това и рекон струкцията на тяхн ата надстройка е
д о ст а хипотетична. К ато се изключи базилика № 3 в Хисаря, к ъ д ет о има ясни следи
от о пож арен и греди, за д ъ р в ен ата им покривна кон струкц и я м ож е д а се съд и само по
косвен път. Н ям а никаква в ъ зм о ж н о ст д а се направят заклю чения за височините на сте­
ните, нито за вертикални те съ отн ош ен и я на централния кораб спрямо страничните. Сравни­
телн о м алкият ради ус на колоните, липсата на кем пф ери налагат д а се приеме, че к о л о ­
ните на тези базилики са носили архитрави. В развитието си обаче базиликата възприем а
и ар ката к ато начин за свързване на колоните или стъ л б о вете п ом еж ду им.
А рката е д обре позната в античната архитектура. Т я намира м ясто и в ранната старо-
християнска архитектура, особено в б азиликата — к ато съеди нително звено м еж д у д ъ л ги те
стени предим но на главния кораб пред апсидата. О баче малко по-късно, как то се приема,
във в то р ата половина на V в. тя започва д а се прилага върху колоните или стълб овете,
кои то оф о р м ят средния кораб на базиликата. С ъщ еврем ен но в н ад строй ката на базиликата
се в ъ в е ж д а т и галериите, ко ето изм еня д о ст а много вида на в ъ тр еш н о то пространство.
При с к ъ с е н ат а д ъ л ж и н а на п р ав о ъ гъ л н о то пространство на корабите д в у етаж и ето на стр а­
ничните кораби подсилва еф ек та на верти кал н ата линия. У нас С т а р а т а м и т р о п о л и я
в Н е с е б ъ р застъ п в а типа на б азиликата с арки (фиг. 41). Т я е един от редк и те случаи;
к ъ д е т о са запазени значителни части от н адстрой ката. По план т я е трикорабна (25,50X
20,20 м), с едн а полукръгла апсида, отвън тристенна (ш ирока 6,50 и д ъ л б о к а 3,25 м), и
нартика и атрий. Н артиката е разчленена на три помещ ения, отговарящ и на ш ирин ата на
всеки к о р а б : средният 9,30 м, страничните по 3,70 м. Д ъ л ж и н ата на корабите е 18,80 м.
Те са р азделен и чрез пет чиф та п р ав о ъ гъ л н и , обемисти, гъ сто наредени стъ лб ове, свързани
с тухлен и арки. П очти непосредствено над тях се открива втори р ед отвори, -образувани
от вертикалното про д ъл ж ен и е на стъ лб овете, които на в ъ р х а съ щ о така се с в ъ р зв ат с
арки. Г орният р ед стъ л б о в е се отличава съ с своята по-голям а височина. Те са запазени до
височината на втория ред арки. З ап азен а е и източната стена на средн ия кораб до покрива.

50

\
 Фиг. 41. Несебър. Старата митрополия ■
— изглед и план

Г орната й част леж и в ъ р х у ар ка от два реда тухли, над кои то са разполож ен и три аркирани
прозореца. А р ката о ткр и ва апсидата, ко ято е с три стъп ал ен синтрон, с три п розорец а и
покрита с четвъ р т сф еричен свод. П оради о б стоятел ството, че стените на страничните
кораби не съ щ ес т в у в а т в първон ачалната си височина, м ъчно м ож е да се изясни в ъ п р о с ъ т
за покритието — д али и трите кораб а са били под един покрив или всеки е имал свой
покрив. О т някои автори са и зтъ к н ати съ о б р аж ен и я в подкреп а на второто предполож ение,
които са по-приемливи. В т а к ъ в случай отворите м еж д у стъ лб о в ете на втория етаж тряб ва
д а се см ятат като прозорци на средн ия кораб, който е имал д вускатен покрив и се е из­
дигал над страничните кораби, покрити с едн оскатни наклонени покриви. Д р у ги автори,
обратно, искат д а видят над страничните кораби галерии, открити чрез отворите на втория
е таж къ м централния кораб.

51
 Фиг. 42. Голяма-Белово (Пазарджишко). Базиликата — изглед и план

Б ази ликата „С тар ата м итр о п о л и я“ се отличава съ с значително скъсен и д ъ л ж и н и на

корабни я п р аво ъ гъ л н и к. Ц ентралният кораб като пространство д ей ству ва сам за себе си.
Д еб е л и т е и теж к и стъ лб о в е го о т д е л я т р язко от п ростран ството на страничните кораби
подобно на масивни стени, всяка о т които има 6 прохода. О баче ар х и тек тъ т е съ ум ял д а
р азреш и п р о стран ствен ото оф орм ление не само в дълбочина, но и в ъ в височина, като е
и зп олзувал ум ело еф ек та от вертикални те линии на стъ л б о вете и огром ната арка на апси­
д ата, ко ято грабва по гл еда на по сети теля ощ е от вход а и го о тв еж д а горе к ъ м арките.
С тар ата м итрополия в своя план има м ного общ и нещ а с б ази л и ката на Й оан С туди т в
Ц ар и гр ад от 465 г. Т ази базилика е им ала и галерии над страничните си кораби. С тарата
м итрополия м ож е д а се д ати р а в ъ в в то р ата половина на V в.

52
 В края на V в. в ъ в в и з а н т и й с к а т а ц ъ р к о в н а архи тектура се появява и тр ети ят
тип базилика — с ъ с сводово покритие. То е позн ато в ар х и текту р ата много по-рано. Р азп р о с­
транено е ш ироко в рим ската арх и текту р а. П рилож ен о е и в каменните гробници от
елинистическо време. П ри с т р о еж а на базиликите обаче с в о д ъ т като начин на покритие се
разп ростран ява от VI в. насам.
Н ай-ранен п р ед стави тел на засв о д ен а базилика у нас е ц ъ р к в ата при с. Г о л я м о
Б е л о в о , П а з а р д ж и ш к о (фиг. 42). Т я има три кораба, завъ р ш в ащ и с п о л у к р ъ гл и ап­
сиди, триставна нартика и трикон хален баптистерий на ю ж н ата си страна. Р азм ерите й с а :
вън ш н а ш ирина 17,15 м, о б щ а въ н ш н а д ъ л ж и н а 28 м. Ш ирин ата на централния кораб е
6,50 м, на северния 2,85 м и на ю ж ния 3,05 м.Б ап ти стери ят е квад ратен , с ъ с стран а 4,30 м,
от трите страни с по една конха, д ъ л б о к а 1,65 м. О т н ад строй ката на базиликата са
запазени м алко части, на по-голям а височина е запазена зап ад н ата стена. Корабите са били
разделен и с четири чиф та д еб ел и стъ лб ове, свързан и с арки. Ц ентралният кораб е бил
покрит с полуцилиндричен свод, а страничните — с к р ъ ста ти сводове, разделен и чрез на­
пречно изградени арки, стоящ и в ъ р х у специални пиластри, изд аващ и се от всеки централен
стъ лб . Г олям о бел о вската б азилка показва един нов елем ент в ст р у к т у р ата на б ази л и к ат а:
галери ите над страничните кораби и н ад нартиката. Ц ентралният кораб е бил по-висок от
страничните. Не м ож е съ с сигурност д а се т въ р д и д али трите кораба са имали об щ или
отделни покриви. На зап ад н ата стена на нартика личат пет аркирани прозореца, разп оло­
ж ени в д в а етаж а. Ц я л а та п о стройка над основите е и згр ад ен а с тухли.
Към засводен и те базилики принадлеж и и т. нар. Е л е н с к а ц ъ р к в а при П ирдоп,
ко ято е интересна с новите архитектурни елем енти в нейния план и надстрой ка.
Т я е трикорабна,. с по една апсида срещ у всеки кораб. С редната е по-голяма и отвън три-
стенна, а страничните са полукръгли . Н артиката е неразчленена, с баптистерий -на ю ж н ата
стран а и едно ч етвъ р ти то тясн о пом ещ ение на северната. Р азм ерите с а : д ъ л ж и н а 30,50 м
и ш ирина 17 м. П ро стр ан ство то на средн ия кораб е разд елен о от четири д ебели ст ъ л б а
на две еднакви квад ратн и части, м е ж д у които се ред у ват от д вете страни по две каменни
колони. М е ж д у източния к вад р ат и апсидата се о б разува п равоъ гъ л н о пространство, което
о тговар я на квад р атн и те п ространства, р азполож ен и до страничните апсиди. Те п р ед ставл я в ат
вече сравнително д о бр е оф орм ени диаконикон и протезис. Н ай-важ ният елем ент в базили­
ката при П ирдоп е появата на купол над източния квадрат, а м ож е би и над западния»
Страничните кораби са покрити съ с сводове, над кои то се издигат галерии. Ц я л ата ц ърква
е построена в п р ав о ъ гъ л ен д вор, укрепен на всеки ъ г ъ л с ч етв ъ р ти та кула. Б ази л и ката се
д ати р а в к р ая на V или началото на VI в.
Р азви ти ето на базиликалния тип ар х и тектура у нас от предю стинианово врем е зав ъ р ш в а
с ц ъ р к в а та „ С в . С о ф и я " в С офия (фиг. 43 и 44). Т я с ъ д ъ р ж а почти всички архитектурни
елементи, които се явяват постепенно в развитието на плана и над строй ката на базиликата.
Но „Св. С о ф и я “ с ъ д ъ р ж а в своя план и д о с т а своеобразни и необичайни за това ранно време
елементи, кои то се о тр азяв ат и в ъ р х у нейната надстройка. К акто всички, базиликата „Св.
С о ф и я “ с ъ щ о е трикорабна. Тя има нартика с две странични помещ ения, които изли зат вън
от плана, и една п о л у к р ъ гла апсида, о тв ъ н тристен на. Н овото ту к е, че в източната част
се явява един напречен ко раб-тран септ и п р ед него — едно предапсидно пространство. Ш и­
рината на напречния ко р аб е р авн а на ш ирината на централния н ад л ъ ж ен кораб. Н а мяс­
тото на пресичането им се о б р азу в а к вад р ат, м аркиран с четири масивни стъ лб а, въ р х у
кои то е издигнат купол. По този начин в плана на бази л и ката се об разува к р ъ ст , който
д ава тон на целия план и нам ира ясно отраж ение и в надстрой ката, и в ъ в външ ния и зглед
на базиликата. Н апречният и страничните кораби са покрити с к р ъ стати сводове с изклю чение
на куполния квадрат. Н ар ти ката е имала галерия. Ц ентралният кораб е по-висок от странич­
ните и напречния. Той е имал свое осветление от странични прозорци. П розорци имат и
страничните кораби, зап ад н ата ф асад а, стените на напречния кораб и на апсидата. И зоб щ о „Св.

53
 С оф и я“ със своето б огато
осветление е била църква
с приветлива вътреш н ост.
В ъпреки че нейният план
е м ного услож н ен , с ъ о т ­
нош ението м еж д у о т д е л ­
ните елементи е така о т­
мерено и уравновесено, че
се получава едно органи­
ческо цяло, пълн о еди н­
ство м еж д у външ ните ф ор­
ми на ц ъ р к вата и оф орм я­
ването на въ тр еш н о то про­
странство. Б ази ликата „Св.
С о ф и я “ в С оф ия с ъ д ъ р ж а
елементи, кои то са чуж ди
на визан ти йската ар х и тек­
тура, но се я вяват п о -к ъ сн ов
ром анската архитектура. З а ­
това нейното датиран е без
024853535348482353535353534853239053
сериозни основания н еп ра­
вилно отиваш е чак до XII в.
К р ъ с т ъ т в основния
план на „Св. С о ф и я “ се сре­
щ а и в д руги църкви по
наш ите земи от онова вре­
53534853535323482348534848535353535348232323532348 ме, при кои то обаче той се
образува от съчетанието
на д руги архитектурни ел е­
менти. В това отнош ение
особен интерес п р ед став­
ляват църквите при с. И ва-
няне, С оф ийско, и при
с. Ц ъ р к ви щ е (Клисекьой),
П ирдопско.
Ц ъ р к в а т а п р и с.
И в а н я н е (Соф ийско) е
еднокорабна, с пол укръгла
апсида, отвън тристен на и
с нартика (фиг. 45). Д ве
странични правоъгъл н и о т­
деления са разполож ен и на
източната страна на к ора­
ба и две отстрани на нар­
тиката. П од източните о т ­
делен ия се намират п од ­
земия. О б щ ата д ъ л ж и н а е
1 7м , ш ирин ата на зап ад н а­
та ф асад а — 14,47 м, а ш и­
рин ата на кораба — 5,20 м.

54
В х о д ъ т м еж ду нартиката и наоса е трипроходен, разд ел ен от две колони. Западни те
странични пом ещ ения се отвар ят къ м нартиката. Те л еж ат на едн а линия с нея и обра­
зу в ат общ а гл адк а ф асада. И зточн ите пом ещ ения се св ъ р зват с кораба не с цялата си ш и­
рина, а чрез стеснени проходи. Т ака че
къ си те рам ене На к р ъ ст , в п р о стр ан ­
ствено отнош ение са полуизолирани от
п ространството на кораба. Ц ъ р к в а т а е
била покрита с д ъ р вен покрив. Д ати р а
се в V в.
Близка по план на ц ъ р к в ата при
с. Ц ъ р к в и щ е ( К л и с е к ь о й ) , П и р ­
д о п с к о. Н ейният план п р ед ставл ява л а ­
тински к р ъ ст, образуван от н ад л ъ ж н и я
кораб, който зав ъ р ш в а с п о л у к р ъ гл а
отвън и о т в ъ тр е апсида, и пред нея
един напречен кораб, образуван от стр а­
нични ч етвъ р ти ти пом ещ ения, отварящ и
се къ м н ад л ъ ж н и я кораб с ц ялата си
ш ирина. П одобно на И ван ян ск ата ц ъ р к в а
и тук западната ф асад а е о б разуван а
от стените на нартиката и две стр а­
нични пом ещ ения, ю ж н о то от кои то е
по-голям о и наруш ава сим етрията в ком позицията. П ред западната ф асад а е имало атрий.
Ц ъ р к вата има р азм ер и : д ъ л ж и н а 27,60 м без атрия, ш ирина по напречния кораб 18,20 м. Ш и­
рината на н ад л ъ ж н и я кораб е 6,30 м, на напречния — 5,80 м. Ц ъ р к в ат а се д ати ра в1 V в-
К ъм групата на тези две ц ъ ркви се прибавя и. ц ъ р к в а т а на Д ж а н а в а р т е п е п р и
В а р н а (фиг. 46). Т я есъ щ о еднокорабна, с' нартика,' обаче има п о л у к р ъ гла апсида, вгр а­
ден а в м асивната източна стена. Т ази ц ъ р к в а има разм ери 31 X 28 м. П одобно на църквите
в И ваняне и Ц ъ р к ви щ е и ту к нартиката се
ф ланкира с две четвъртити помещ ения, в север­
ното от кои то се е намирал баптистерий. И з­
точните ч етвъртити пом ещ ения са изградени
на едн а об щ а линия с източната ф асад а. С ле­
д ователно т ях н о то : м ясто е съвсем различно в
сравнение с източните помещ ения на п р ед и ш ­
ните две църкви. По своя план ц ъ р к в а та на
Д ж ан авар тепе стои близко до сирийската архи­
тектура. М ъчно м ож е д а се приеме, че тя п ред ­
ставлява най-ранният етап от развитие на плана
„свободен к р ъ с т “, как то някои м ислят в ъ з основа
на външ ни, чисто ф орм ални белези. Явно е, че тя
е п рен есен а отвън ф орм а и няма нищ о общ о
по концепция с разгл еж д ан и те по-горе църкви.
П о-друго е отнош ението м еж д у църкви те
при с. Ц ъ р к в и щ е и с. И ваняне. Те м ож е д а
се см ятат за два етапа в развитието на ф орм ата „свободен к р ъ с т “. Ц ъ р к в ата при И ваняне
п оказва тази ф орм а о щ е неразвита, но нейното тъ р сен е е налице. Д вете източни кри ла об­
разуват сам о външ но к ъ си те рам ене на кр ъ ста. При с. Ц ъ р к ви щ е обаче пречките за прос­
транствен ото оф орм яне на к р ъ ст а са прем ахнати и се получава планът „свободен к р ъ с т “.
Тази форма, въпреки, че е известна и в д р у ги страни, е могла д а възникне независимо и в

55
 Фиг. 47. П ер ущ и ца (Пловдивско). Ч ервената църква — изглед

Т ракия. С ъ зд ад ен а в ед н ъ ж , тя е м огла лесно д а се прилож и и в плана на базиликите с вм ъ ква­

нето на трансепт и на предапсидно пространство, к а к ъ в т о е случаят при „Св. С оф и я“ в София.
Р азви ти ето на стар о х р и сти ян ската архи тектура в наш ите земи зав ъ р ш ва с Ч е р в е н а т а
ц ъ р к в а п р и П е р у щ и ц а (П ловдивско), един от най -представителните храм ове, кои то са
били издигнати в предю стиниановата епоха (фиг. 47 и 48). Ч аст от нейната над строй ка до
куп ола е запазена и до днес и поради това м ож ем д а я рекон струи рам е с гол ям а сигурност.
 Ч ервената цъ р к ва спада къ м типа на четириконхалните куполни постройки с обиколни
коридори. В основите на нейния план л е ж а т к р ъ стови д н о разполож ен ите четири конхи, с в ъ р ­
зани с д ебели стълб о ве, от в ъ тр еш н ата страна на кои то са изрязани ъ гл и те на вписан
квад рат. О т северната и ю ж н ата стр ан а се извиват концентрично на конхите полукръгли
стени, които о б разуват извити коридори. М еж д у източната конха и вписания к вад р ат се
об разува п р ав о ъ гъ л н о предапсидно пространство. Н а зап ад н ата стран а са развити нартика
и екзонартика, ю ж но от кои то е п остроено п р аво ъ гъ л н о пом ещ ение с апсида, а на север
къ м екзо н ар ти ката е изградено по-м алко ч етвъ рти то помещ ение. Ф асадата на ц ъ рк вата се
е откри вала с колонада.
Р азм ерите на ц ъ р к в ата с а : общ а д ъ л ж и н а 32,77 м, най-голяма ш ирин а 25,90 м. К ом пози­
цията на различните части обаче се р а згъ в а перпендикулярно на ц ен тралната ос и зток— запад.
П окритието на ц ъ р к в а т а е било разреш ено чрез сводове и куполи. В ърху вписания
квад рат се е издигал централен купол, опиращ се на цен трални те стъ лб о в е и на панданти-
вите, конхите са били засво ден и с полукуполи, а остан али те помещ ения —- с полуцилин.
дрични сводове. П р едап си дн о то пространство е било п окрито с д ъ л б о к а арка, п р евр ъ щ ащ а
се в цилиндричен с в о д ; с арки са зав ъ р ш в али и м ногобройни те проходи м еж д у конхите и
коридорите. Зап азен ата височина на куп олното пом ещ ение д о сти га 13,95 м. М ож е би са­
м ият куп ол се е издигал на височина не по-м алко от 17 м, к а т о е покривал квадратн о прос­
транство съ с страни 8 X 8 м. Т ова е било едно голям о постиж ение в ар х и тектурата. То
отб ел язва един о т етапите в разви ти ето на куп олната цен трална постройка, ко ято само
няколко д есети л ети я по-късно нам ерила своето грандиозно разреш ен ие в Ю стиниановата
ц ъ рк ва „Св. С о ф и я“ в К онстантинопол.
Ч ервената цъ рква н ап о сл ед ъ к се отнася къ м началото на VI в.
О т разгл едан и те паметници на стар о х р и сти ян скага ар х и те к ту р а се ви ж да, че в наш ите
земи през V и VI в. въпреки бурните съ б и ти я от външ ен х а р а к т е р строи тел ството д о ст и г­
нало значителен разцвет. П оради постоянните наш естви я на варварите това строи телство
било насочено преди всичко къ м защ и та на сел и щ ата и гр адовете, къ м укреп яван ето на
дун авски я б ряг с кастели и др. В то в а отнош ен ие особен о много било направено от император
Ю стиниан. Н еговата строителна дей ност засегнала ш ироко и наш ите земи. В изантийският
историк П рокопий от Ц езарея, съврем енник на Ю стиниан, е о ст ав и л д ъ л ъ г списък на гр а­
дове и селищ а, ко и то били засегнати о т стр оителн ата дей ност на им ператора. Почти няма
град, крепостните стени на който през това врем е д а не са били възстановени из основи
или поправени. В о стан ки те от крепостните стени на стари те град ове и кастели, запазени
до наш и дни, известни части п р о и зх о ж д ат о т онова врем е, к ак то е случаят с крепостите
на С ердика, П аутали я, Х исаря и др. О т то в а врем е вероятн о е и укрепеното поселение
Голем аново кале при с. С адовец, Л у к о ви тск о (фиг. 49). Това укрепление е било разп олож ен о
въ р х у скалисто плато, стръ м но изрязано от три страни от р. Вит. О ткъ м реката, к ъ д е т о
отвесните скали се издигат от 50 до 70 м височина, п л атото е н ед о стъ п н о . Само от северната
страна то се свъ р зва с околния терен и тъ км о тук е била и зградена тройна крепостна стена,
О стан алото пространство м еж д у крепостния пояс и ръб а на скалите е заето от ж и л и щ ата,
някои от които се с ъ с т о я т от едно, а д р у ги и от повече пом ещ ения, разп о л о ж ен и вериж но.
При многостайните ж и л и щ а едно от пом ещ енията е сл уж ел о за стопански цели. Ж и ли щ ата
са били изградени от плет и измазани с кал, обаче въ р х у каменен цокъл . Улиците са съвсем
тесни и криви. Д о в ъ тр е ш н ата креп остн а стен а е била издигната еднокорабна ц ъ р к ва с
апсида и преддверие. О б и тател и те на то в а селищ е били християни. В съ щ н ост на м ястото
на това поселение е съ щ еств у в ал ж и вот о щ е от неолита чак до къ сн о то средновековие.
Н ай-добре запазени са обаче о стан ки те на селищ ето от VI в. То е било разруш ен о около
600 г. Т ова е врем ето на голем ите наш ествия на авари и славяни.
О баче заедно с укр еп и телн ата строителн а дей н ост през то в а време т е ж е с т т а на строи­
т ел ство то пада преди всичко в ъ р х у ц ъ р к о в н ата архи тектура. Т ова е едн о законом ерно яв-

8 К р ат к а и сто р и я н а б ъ л га р с к а т а арх и т ек т у р ; 57
ление. Х ристиянската църква вече била главната ид еологи ческа опора на госп од ствуващ ата
класа. З а н у ж д и те на у кр еп ващ ата се и ш ироко разп рости ращ а се религия били нуж ни храм ове
ко л к о то се м ож е по-блестящ и и по-представителни, чрез кои то м ож ел о ощ е по-силно д а се в ъ з-
д ей ств у в а въ р х у ш ироките народни маеш В Т ракия и М изия през това време се появили почти
всички архитектурни типове, кои то познаваме и в д руги те провинции. Н якои автори приемат, че
всички тези типове са възни кн али в Т ракия под влияние отвън. Безспорно б ли зостта на К онстан­
тинопол и М ала Азия — центрове на високоразвита к у л ту р а и ар хи тектура — не е могла
д а не о к а ж е влияние и въ р х у ц ъ р к о вн ата архи тектура по наш ите земи. З аед н о с това не
тр яб ва д а се забравя, че в Т раки я столети я преди то в а се е развивала голям а строителна
дей ност и са и зграж дани м ногобройни ценни архитектурни паметници, кои то са съ зд али ту к
голям а архи текту р н о -стр о и телн а традиция, нам ерила отраж ение и в новата ц ъ рк овн а архи­
текту р а. Т ова м ож е д а се д о к аж е и с появата на такива своеобразн и архи тектурн и постройки
като Ч ер в ен ата църква, „Св. С о ф и я “ и по-малките църкви с план на свободен к р ъ ст , които
т р аси р ат п ъ тя на сам о сто ятелн о то развитие на сам обитна ц ъ рк овн а архи тектура в Тракия.

58
 Глава II

АРХИТЕКТУРАТА НА БЪЛГАРСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

]. А Р Х И Т Е К Т У Р А Т А НА П Ъ РВ А Т А Б Ъ Л Г А РС К А Д Ъ Р Ж А В А

(Ранен феодализъм)

СЪ ЗДА ВАН Е НА БЪЛГАРСКАТА ДЪ РЖ А ВА И КУЛТУРА

В началото на VII в. м ногобройни плем ена от ю ж н ата група на огромния славянски

народ, ж и веещ и около средните течения на Д н е с т ъ р и Д н еп ъ р , се спуснали от север, минали
през Д ун ав и заселили източната половин а на Б ал кан ски я полуостров, М акедония и Елада.
К ъм ср едата на съ щ и я век ед и н д р у г н арод от тю ркски произход, праб ъл гари те, на­
пуснал съ щ о т а к а сво ята р од ина при р. К убан и А зовско м оре и се заселил редом със
славяните в най -североизточната част на полуострова м еж ду Д ун ав, С тара планина и
Ч ерно море.
В периода на засел ван ето на сл авян ите на Б алкан ския п олуостров съ щ еству ващ и я т у
тях първобитнообщ инен строй се нам ирал в процес на разпадане. В новата си родина сла­
вянски те племена пр ед ставл явал и вече не родови, а териториални обединения. Т у к славяните
п р о д ъ л ж и л и д а се заним ават изклю чително съ с зем еделие и обработвали зем дта вече като
частна собственост. П рез VII— VIII в. п р о ц есъ т на кл асооб разуван ето у тях бил в п ълен ход
и д овел до сф ормиране на политически групировки и обединения, кои то били предпоставка
за съ зд аван е на д ъ р ж а в н а орган и зац и я к ато орган на ф еодалн а аристокрация.
П р аб ъ л гар и те д о ш л и на Б алкан ския полуостров съ с силна военна организация и из­
д игната знатна класа. П о сл едн ата с ъ щ о така слож ила начало на ранн оф еодалн о устройство
ко ето постепенно било поставено, как то и у славяните, в ъ р х у стопанско-икономическата.
осн ова на зем еделието.
В условията на тези ранни ф еодални отнош ения славяни и п раб ългари след съвм естна
успеш на война с В изантия о бразували в 681 г. своя собствена д ъ р ж а в а , която стан ала база
за развитие на б ъ л га р с к ат а ку л ту р а. Границите на д ъ р ж а в а т а се простирали далеч на север
от Д унава, в нейните предели били вклю чени и области на ю г от С тара планина. О сновното
население в “новата с ъ с е д к а на В изантия се е съ ст о я л о от славяните, кои то поради числе­
ното си п р евъ зх о д ство и ж и знеспособ ност асим илирали завареното! местно население — ос­
танките на стари те траки, гър ц и и римляни, — к ак то и своите п раб ългарски съю зници, бт
кои то остан ало сам о името, и налож или на едните и на д руги те своя славянски език и начин
на ж ивот.
.О с в е н с основаването на д ъ р ж а в а т а силен т л а с ъ к за развитието на б ъ л гар ск ата к у л ­
тура бил д ад ен през 865 г. с приемането на христянството. П о съ щ о то време била с ъ з д а ­
ден а предимно за н у ж д и те на ц ъ р к в ата и д ъ р ж а в а т а б ъ л гар с к ата писменост със славянска
азб у к а и на славянски език.
У споредно с р азвитието на б ъ л га р с к ата д ъ р ж а в а и нейната общ а ку л ту р а се развивало
и б ъ л гар с к о то строителство. Д ъ р ж а в н и те граници били означени с д ъ л ги окопи, а в стра-

59
60
Карта № 3. Римски и византийски селища на Балканския полуостров преди заселването на славяните през V I— VII
ната били построени крепости, различни сгради и водопроводи. Д о сти гн ал и те д о нас каменни
надписи от IX в. сочат хан О м у р таг (814— 831) като един от най-големите строители на
онова време.
О собен о голям политически и к у л ту р ен разцвет д ости гн ала б ъ л га р ск ата д ъ р ж а в а в края
на IX и през X в. Този в ъ зх о д започнал в 893 г., когато цар Симеон (893 — 927) напуснал
П лиска и прем естил столи цата си заедн о с целия д ъ р ж а в е н и църковен апарат в П реслав.
В новата столица се съ зд ал и отлични условия за крепостно строи тел ство и градоустрой ство,
за високо развитие на книж нината, и зк у ств ата и архитектурата. В границите на д ъ р ж а в а т а
била вклю чена по-голям ата част на Б алкан ския п ол уостров и с то в а тя стан ала опасен по­
литически и военен съперн ик на В изантия. П рез X в. Б ъ л гар и я п р е въ зх о ж д ал а по м атериална
и д уховн а ку л ту р а всички славянски и много западноевропейски страни. О баче зл атн и ят век
на б ъ л гар ск ата д ъ р ж а в а и на нейната столица П реслав п р о д ъ л ж и л само до 972 г., когато
източната част на стр ан ата паднала под византийска вл аст и нейната столица никога вече
не могла д а въ зв ъ р н е значението си на голям о културн о среди щ е за б ъ л гар ск и я народ.
Т акава била с ъ д б а т а и на зап ад н ата половина на д ъ р ж а в а т а с нейните столици П респа и
О хрид, които след п р о д ъ л ж и тел н и епически войни били окончателно покорени от Византия
в 1018 г. G това бил слож ен край на П ъ р в ата б ъ л гар с к а д ъ р ж а в а (681— 1018). Н анесен бил
силен у д ар и на нейната култура.
П рез последните 125 години о т съ щ еств у ван ето на б ъ л гар ск ата д ъ р ж а в а били окон­
чателно слож ени и оф орм ени основите на чисто славян ската б ъ л гар ск а народност, на ней­
ната висока м атериална и д уховн а кул ту р а. О ттогава започва развитието и на б ъ лгарск ата
архитектура, с ъ зд а д е н а на б азата на донесените от славяни и праб ъл гари строителн и тр а­
диции и на заварената ту к р азви та архитектурна култура. П о онова врем е били съ зд ад ен и
и най-величавите. паметници на б ъ л га р с к ат а архитектура, първо място м еж д у които заемали
укрепителните съ о р ъ ж ен и я , дворците и голем и те м анастирски и градски църкви.
С л а в я н и т е , кои то през VII в. се настанили окончателно в източната половина на
Балкан ския полуостров, се наричат от старите писатели анти и склавини. П исмените извори
от онова врем е ни д ав а т съвсем оскъ д н и сведения за бита и к у л т у р ата на тези племена,
но зато ва п ъ к археологи ческите изследвания, на техните стари сел и щ а устан овяват, че оби­
тател и те им ощ е през п ъ р в ата половина на първото хилядолетие от н. е. са при теж авал и
висока за врем ето си ку л ту р а, ко ято в много отнош ен ия е надм инавала к у л т у р ата на д р у ­
гите славянски плем ена в С редна и И зточн а Европа.
О щ е от най-древни врем ена тези славянски плем ена са строили защ итни, ж илищ ни и
култови сгради, но стр о и тел н ата им техника е на д о ст а ниско равнищ е съоб разн о с тога-
ваш ното съ сто ян и е на производителните им сили. В строеж и те те не са употребявали дялани
кам ън и и тухли, нито вар като споително средство. Главните им строителни м атериали били
д ъ р в о то (греди, пръти, колове), глината и слам ата. П остройки те имали чисто утилитарно
предназначение, б ез тъ р с е н е на някакво ар х и тектурн о-худ ож ествен о въздействие.
О т стр о и тел ств о то на антите и склавините в старата им род ина не са запазени цялостни
паметници поради нетрайния им м атериал. З а тях съдим само по зем лените им останки.
К ратки и неясни са сведен ията у старите писатели и за сел и щ ата и ж и л и щ ата на ан ­
тите, склавините и д р у ги те славянски племена, кои то са населявали д неш н ата територия на
У крайна и зем ите по Д о л н и я Д унав. Н ай-ранните писмени известия относно ж и л и щ ата на
б алкански те славяни, д о к ато те са ж ивели на север от Д ун ава, са от византийските писа­
тели П рокопий и П севдом аврикий. П рокопий пише, че славяните, заем айки голям а част от
отвъдн ия бряг на Д ун ава, пръсн ати д ал ек о едни от други, ж и веят всички в „бедни х и ж и “.
К ъм то ва известие П севдом аврикий прибавя, че ж и л и щ ата на славяните имали много изходи
поради дебнещ ите ги опасности.
Р азкопките, направени в славянски селищ а, показват, че м асовото ж и лищ е в тях е било
п олузем лянката. С лавянските полузем лянки са били обикновено едностайни п равоъ гъ л н и по-

61
стройни в ъ р х у площ 12 д о 20 кв. м, вкопани в зем ята на д ълбочина средно от 0,70 д о 1 м.
Н адзем н ата част е била направена от д ъ р вен скелет и стени от плет, д еб ел о зам азани с
глина, в ко ято примесвали слам а или плява. Зем лянките са били с едн оскатен или д вуск атен
покрив, покрит с п р ъ ст или слама. Н яколко стъ п ал а пред вход а са давали д о ст ъ п д о в ъ т ­
реш н остта. П о д ъ т е бил от трам бована глина. Е дна л еж ан к а или пейка за сядане, изрязана
в пръстта, и една глинена или кам енна куполовидна пещ с отвор о тгоре за дим са били
еди нствената м ебелировка на тези прости славянски постройки, кои то са служ ели не само
за ж ивеене, но и за занаятчийски работилници.
О сновн ият бит на населението е налагал д а има в съ сед ств о с ж илищ ето и пом ещ ения за
стопански нуж ди , кои то безспорно са били ощ е по-прости и по-първобитни. М атери алната
к у л т у р а и ар х и текту р ата на пр аб ъ л гар и те в ю ж н о р у ск ата им родина ощ е не е изследвана
археологически, защ о то не е разкоп ано нито едно п раб ъ л гарск о селищ е или некропол.
С т а р о т о м е с т н о н а с е л е н и е на Б алканския полуостров съ щ о вл язл о в с ъ става на
новоосн ован ата б ъ л гар ск а д ъ р ж а в а редо м със славяните и прабългарите. В сел ата ж ивеели
предимно останки от м ногобройния някога тракийски народ, а населението на градовете
било смесено и се състо ял о о т погърчени или романизовани траки, гърци, римляни, приш ълци
от М ала А зия, Сирия и др. Т ези градове п род ъ л ж авал и традициите на сво ята стара среди ­
зем ном орска кул ту р а, ко ято къ м V — VI в. придобила вече нов, християнски облик. В тях
били запазени антични градоустройствени съ о р ъ ж ен и я и общ ествени сгради. П о д защ и тата
на яки крепостни стени там все ощ е п р о д ъ л ж авал и в по-ограничен разм ер старите занаяти,
които сн аб дявали съ с своите прои зведени я гр ад ск о то и селското население. Не е било спряно
и строителството, за ко ето сви д етел ству ват многобройни развалини на големи и малки хри­
стиянски ц ъ ркви о т IV — V в., п ръ сн ати на д л ъ ж и ш ир по б ъ лгарски те земи.
С лавяните, като станали господари на тази страна, б ъ р зо п огълнали в своите компактни
маси завареното население. Но въпреки това те не могли д а запазят всички свои стари тр а­
диции незасегнати от влиянието на м естн ата култура. Н а това влияние били подлож ени
естествен о и прабългари те. О собен о в С евероизточна Б ългария, гдето бил ц е н тъ р ъ т на б ъ л ­
гар ската д ъ р ж а в а , стар ата средизем ном орска ку л ту р а се е възпри ем ала и като д ъ р ж а в н а
необходим ост. Т ук славяните и п р аб ългари те се запознали основно с рим ско-византийската
укреп ителн а систем а, с устр о й ство то и вод осн абд яван ето на селищ ата, с ви сок оразви тата
о б щ ествен а и ж и лищ н а ар х и текту р а на рим ляните и византийците. Те обогатили своето
строителн о умение съ с ср еди зем ном орската строителн а традиц ия и техника и възпри ели за
своите строеж и м естните строителни м атериали — дялан кам ък, тухла, керем ида, суров кирпич
и хоросан, каквито те не употребявали в своите селищ а при К арпатите и в Ю ж н а Русия.
Т ака славяните и п р аб ългари те ощ е с идването си на Б алкан ския п олуостров се вкл ю ­
чили активно в най-богатата и най-прогресивна за онова време среди зем ном орска кул тура
и я развили в свои собствени форми.
О т особено значение за съ зд аван ето на б ъ л гар ск ата архи тектура и за оф орм яван ето
на нейния основен х ар актер е било о б разуван ето на слявян о-бъл гарската д ъ р ж ав а. Т ова го­
лям о историческо съ б итие обединило политически славяни и п раб ългари в едн ощ ял о. Д в а та
етнически елем ента заж ивели на единна територия, съ зд али едн аква иконом ика и кул тура
и заговорили общ славянски език. В у слови ята на това етническо, езиково и кул турн о о б е­
динение се съ зд ал иедин нов народ, който бил наречен в ъ т р е в стран ата и въ н от нея
б ългар и по името на д ъ р ж ав ата.
О т си н тезата на ку лтурни те и по-специално на строителните традиции на славяни и
прабългари , от една страна, и, о т друга, с непосредственото влияние на античното н асл ед ­
ство, чиито традиции п р о д ъ л ж авал и неп рекъснато в ъ в В изантия и в новата б ъ л гар ск а д ъ р ­
ж ава, се слож ило началото на б ъ л га р с к ата архитектура, в чието м ноговековно развитие се
оч ертават два главни к л о н а : оф ициална архи тектура — за н у ж д и те на д ъ р ж а в а т а , ц ъ р к в ата
и го сп о д ству ващ ата класа, и народна ар х и тектура — за битовите и стопанските нуж ди на народа.

62
 Д ъ р ж а в а т а в лицето на в л адетел я и о б к р ъ ж ав ащ ата го военна аристрокрация се нуж ­
даела от силни крепостни съ о р ъ ж е н и я против външ ни и въ треш н и врагове. Яки к ато кре­
пости и величави по разм ери и разполож ен ие тряб вало д а б ъ д а т дворците на хана и ж и ли­
щ ата на болярите, за д а внуш ават у простия н арод р есп ект и чувство за п р евъ зх о д ств о на
господарите и вяра в бож ието предопределение на тяхн ата в л аст и м огъщ ество. В подкрепа
на д ъ р ж а в н а т а и деологи я била и религията, отначало езическа, а по-късно християнска. П о­
следн ата в об стан о вк ата на оф орм яващ ия се ф еодал и зъм д оби л а определен класов хар актер
и се превърн ала в ъ в в аж н а идеологическа н ад строй ка на ф ео д ал н ата общ ествен а и сто ­
панска система. Е то защ о х р и стиянството се н у ж даел о от м онументални и блестящ и със
своето богатство храмове, за д а в ъ зд е й с тв у в а въ рху съзнан ието на богом олците за покорно
подчинение на „установения от б о г а “ о б щ ествен и икономически ред на зем ята.

СТРОИТЕЛСТВОТО В СТАРИТЕ БЪЛГАРСКИ СТОЛИЦИ ПЛИСКА, ПРЕСЛАВ И ОХРИД

Н ай-старите и най-значителните паметници на б ъ л гар ск о то строи тел ство се нам ират в

първите б ъ лгар ск и столици П лиска и П реслав. Тези градове, възникнали п оследователно
един след д руг, били не сам о р ези д ен ­
ции на в л ад етел ск ата власт, но и к р у п ­
ни културни и занаятчийско-производи-
телни центрове.
О б щ а т а градо у стр о й ствен а и у к р е ­
пителна систем а на П лиска се съ сто и
от едно просторно зем лено укрепление
и от една вътр еш н а ц и тад ел а (фиг. 50).
Зем леното укрепление п р ед ставлява пра­
воъгълник, о б разуван о т р ов и насип,
който о гр аж д а пространство от 23,3 кв.
км, известно под името „външ ен г р а д “.
В средата му била изградена в ъ тр еш н ата
цитадела („вътр еш ен г р а д “) с площ от
0,5 кв. км. Т я е била загр аден а с кам ен ­
ни стени от едри, правилно одялани б ло ­
кове, споени с червен хоросан (фиг. 51).
Д еб ел и н ата на стените е 2,60 м, а в и со ­
чината д о сти гал а до 10м . О тго р е се
завъ рш вали с п латф орм а и парапет със
зъбери. Н а всеки ъ г ъ л на кр еп о стта е
имало по една к р ъ гл а кула. Д р у ги те
кули по стените са били п ето ъ гъ л н и
(фиг. 52). В креп остта се е влизало
през четири м онум ентални порти, по
едн а на всяка страна. В х о д ъ т им се на­
мирал м еж д у две симетрично р азп оло­
ж ени двойни ч етвъртити кули.
О т тези крепостни порти започвали
четири улици, които водели къ м ср е­
д ата на ц и тад ел ата (фиг. 53, 54). Там
се издигали м онум енталните п р ед ста­
вителни сгради на ханския д в о р : трон-
нна зала, ж илищ ен дворец, баня, църк- Фиг. 50. Плиска. В ъ тр еш ен и външ ен град — план

63
 Фиг. 51. Плиска. Крепостна стена на вътрешния град

Фиг. 52. Плиска. Останки от петоъгълна кула на вътрешния град

ва и стопански постройки (фиг. 55). В ъ треш н и ят гр ад бил б огато снабдяван с вод а по вод о­
проводи от глинени тръби.
В ъ н ш н и я т г р а д , т. е. п р о с т р а н с т в о тю, вклю чено м еж д у кам енн ата ц и тад ела и
зем леното укрепление, не е изцяло изследвано. Н ай-значителният откри т пам етник е един

64
 Фиг. 53. Плиска. Останки от Източната порта на вътреш ния град

манастирски архитектурен ком плекс, който е на 1400 м от ц и тад ел ата. Той е бил свързан
с вл адетел ск и я д вор с един настлан с големи каменни плочи път, който започва от източ­
ната порта на ци тад ел ата и свъ рш ва пред в р ат ат а на м ан асти рската църква. В остан алото
пространство на външ ни я гр ад са разкопани повече от 30 малки ц ъркви и прости сгради и
приблизително ощ е то лко ва очакват своето разкри ване и проучване.
А рхеологическите изследвания на П реслав устан овяват, че С им еоновата столица, която
е неп осредствен о п р о д ъ л ж ен и е на П лиска, е имала в общ и черти нейното устройство. Тя
съ щ о е имала две крепости — въ нш на и въ тр еш н а (фиг. 56), кои то поради разд виж ени я терен
на м естн остта се отличават по своите по-малки разм ери, как то и по това, че вън ш н ото у к р еп ­
ление не е землено, а кам енн а стена. Т ук и д вете крепостни стени са от каменни блокове и
бял хоросан (фиг. 57). П ортите на в ъ т р е ш н ат а креп ост са съ всем еднакви с плисковските.
Тя същ о има по ъ глите си кр ъ гл и кули, но остан али те кули са п равоъгълн и , а не пето-
ъ гъ л н и , както в П лиска. А рхеологическите данни за П реслав се д о п ъ л в ат от сл едн ото жи-
вописно описание на б ъ лгар ски я писател от X в. Й оан Е к з а р х : „А ко някой селянин, човек
беден и странен, к ато д о й де отдалеч к ъ м креп остн ите стени на кн яж ески я д вор и к ато ги
види, се удивлява. И като при стъп и къ м вратите,
той се чуди и разпитва. А като влезе въ тр е, в и ж д а
от д вете си страни големи сгради (храм н), украсени
с к ам ъ к и д ъ р в о и изписани. И като влезе по-на­
т а т ъ к в д ворец а и види високите палати и църквите,
преком ерно украсени с кам ъ к , д ъ р в о и краски, а о т­
в ъ т р е с м рам ор и м ед и съ с сребро и зл ато, той
не знае на какво д а ги оприличи, защ о то в своята
зем я не е ви ж дал д р у го освен хиж и сламени и б едни .“
О т описанието на Й оан Е кзар х става ясно, че
въ треш н ата крепост на П р есл ав подобно на тази в
П лиска е била същ и н ски ят „кн яж ески д в о р “. А ко
се съд и по разполож ен ието на неговите две врати, той щ е д а е бил прекосен от една главна
улица в посока север— юг, къ м ср едата на която бил р азп ол ож ен д ворцовият ком плекс
от „палати и ц ъ р к в и “.

9 К р ат к а и сто р и я на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 65
 Т р е т ат а б ъ л га р с к а столица, сто ли ц ата на зап ад н ата б ъ л гар с к а д ъ р ж а в а в края на X и
началото на XI в. О х р и д , се отли чава същ ествен о от П лиска и отчасти от П реслав по
своята планировка и по укрепителните си съ о р ъ ж ен и я . Тя не е новооснован град к ато п ъ р ­
вите две б ъ лгар ск и столици. О х р и д е съ щ еству в ал под името Л ихнида като илирийско се-

Фиг. 55. Плиска. Центърът на вътрешния град — план

лищ е и като тако ва той п р о д ъ л ж и л д а съ щ еству ва и когато славяните се заселили в този

край. Н еговото значение пораснало ощ е повече, когато М етоди еви те ученици Климент и
Н аум, изпратени т у к от цар Симеон като християнски проповедници и учители, превърн али
гр ада и в кул ту р ен ц ен тъ р . С л едователно не случайно и не без важ н и политически и стра­
тегически съ о б р аж ен и я цар С амуил п р ен есъ л столи цата си от П респа в О хрид.
П рез X и XI в., както и днес този гр ад е бил гъ сто застроен на един в д ав ащ се в
езерото нос, образуван от д в а хълм а. О т к ъ м север и изток е бил огр ад ен с креп остн а стена,
ко ято заедн о с бреговата линия за тв ар я един неправилен четири ъгълник. Н а зап ад н и я хълм ,
кой то го сп о д ству ва над целия гр ад, се е намирала я ка в ъ тр еш н а ц и тад ел а, допряна д о се­
верната гр ад ск а стена. Т ази ци тад ела, известн а сега под името „с ар а й “, е запазена частично
и импонира с високите си стени и особен о със св о я та м онум ентална порта м еж ду две

66
 'ft-

Фиг. 57. Преслав. Останки от крепостната стена на вътрешния град

67
 Фиг. 58. Охрид. Главната порта на вътрешната крепост

кр ъ гл и м ногоетаж ни кули (фиг. 58). Е д н а стена по сред ата д ели ц и тад ел ата на два двора —
северен и ю ж ен, — в които личат останки от ц арските палати.
А у л а . О т някои п р аб ъ л гар ск и надписи и от византийски писмени източници научаваме,
че през IX в. бъ лгар и те имали в С евероизточн а Б ъ л гар и я укрепени „ а у л и “. Сам ата П лиска
е наречена в Т ъ р н о вски я надпис „ а у л “, а Ч атал арски ят надпис, намерен при с. Ч атали, сега
с. Ц ар Крум, К оларовградско, назовава с това име едно п р аво ъ гъ л н о съ о р ъ ж ен и е на р. Тича,
съставен о, к а к то и П лиска, от зем лено укрепление и въ треш н а каменна крепост. Х ар актер ъ т
на тези аули не е ощ е напълно изяснен, но м ож е д а се предполага, че са били предимно
военни лагери или хански резиденции.
С т р а т е г и ч е с к и к р е п о с т и . О свен чрез главните крепости и аули защ и тата на д ъ р ж а в а т а
е била осигурена и о т систем а от по-малки укрепления, разполож ен и на стратегически места.

ДВОРЦИТЕ В ПЛИСКА И ПРЕСЛАВ

Ц ар ски те дворци в П лиска и П реслав представлявали затворени в яки стени архи тек­
турни ком плекси, приспособени д а за д о в о л я ват цялостно личния и оф ициалния ж и вот на
своите об итатели. П лисковският д во р ец се е съ сто ял от тъ р ж е ст в ен а трон н а палата, от ж и ­
лищ ни и стопански помещ ения, от езически, а по-късно и от християнски храм ове. А рхео­
логическите данни за преславския д вор са ощ е много оскъд ни , но се д о п ъ л в ат до известна
степен от описанието на Й оан Е кзар х , в което се говори за високи палати и б огато
у красени цъ ркви.
Т р о й н а т а п а л а т а в П л и с к а е била построена наскоро след 811 г. над развалините
на по-стар дворец, като били използувани част от неговите блокове и дори и някои от не­
говите стени. Н овата тронна пал ата била с ъ щ о изолирана постройка, от която сега са
запазени само приземните части (фиг. 59). Те в същ ност са надзем ни необитаеми субструкции
на горен етаж . А ко съдим по масивните и дебели стени (2,20 д о 2,60 м), изградени от го­
леми кам енни блокове и червен хоросан по същ и я начин, както са изградени и стените на
въ тр еш н и я град, тройната палата по-скоро е приличала на крепост, о тко л ко то на сграда,
предназначена за тъ р ж еств ен и церемонии. П ал атата е с п р аво ъ гъ л н а форма, д ъ л га 52 м и
ш ирока 26,5 м. В плана на призем ния е таж на единия край се очертава преддверие, раз-

68
 Фиг. 59. Плиска. Тройната палата — останки и план на приземието и етажа

д елен о на две части чрез начупена стена, ко ято е подпирала пода на преддверие в горния
етаж . На ср ещ у п о л о ж н ата страна се ви ж да апсида, вклю чена в корп уса на сградата и ф лан-
кирана от две право ъ гъ л н и пом ещ ения. Г лавната част на построй ката м еж д у пред двери ето и
апсидата в нейното д неш н о състоян ие и згл еж д а като д а е съ ставен а от четири п р о д ъ л го ­
вати успоредно разп о л о ж ен и пом ещ ения. В съ щ н ост ту к са налице субструкциите на една
обш ирна зала в горния етаж , об разуван а от един среден и д ва странични кораба. П о д ъ т на
средн ия кораб е бил носен от два успоредни, но нееднакво ш ироки свода от тухли. О т двете
страни на тези две засводен и пом ещ ения има по един кори дор, съ щ о засводен, отговарящ на
страничните кораби в горния етаж . В ънш ните стени на приземния е т а ж и стените на ср ед ­
ната зал а им ат по четири отвора, разполож ен и в една линия, които не са прозорци, а вхо­
д ове, през ко и то е м огло д а се минава свободно през ц ялото приземие. З а горния етаж
обаче тези „о тв о р и “ са били интерколум ни в колон адата, ко ято е разд ел ял а корабите и
прозорците срещ у тях в ъ в външ ни стени на етаж а. З а архитектурн ата у краса на трикораб-

69
 Фиг. 60. Преслав. Тройната палата — разкопки

ната зал а м ож е д а се съ д и само по нам ерения в развалините оскъ д ен м а т е р и а л : къ со в е от

мраморни колони, едн а мраморна база и няколко капитела с трапецовидна ф орма, м еж д у
които и един ком позитен кап ител с йонийски волути и двойни трилистни палм ети м еж д у тях.
Т р о й н а т а п а л а т а в П р е с л а в се е издигала почти в с р ед ата на царския двор.
О т нея са останали незначителни развалини, по които м ож е д а се в ъ зстан о вя т само в най-
общ и черти пл ан ъ т и над строй ката (фиг. 60). По остан ки те на призем ието м ож е да се каж е,
че пресл авската палата е била не по-м алко п ред стави телна от плисковската, м акар и д а е
била по-м алка от нея ( 3 4 х 2 3 м ) . Тя с ъ щ о е била изолирана постройка на два етаж а с пра­
в о ъ гъ л н а затв о р ен а "форма и е правела впечатление съ с своите масивни зидове от големи
блокове. Горният етаж се е съ с то ял о т трикорабна зал а с преддвери е и апсида. К орабите
са били р азделен и с мраморни колони. При разкоп ки те са намерени къ со ве от колони от
различен кам ъ к и с различни диам етри, мраморни плочи с акантови палмети, мраморни ати-
чески бази и капители с акан това украса.
С лед тронните палати важ н о м ясто в царските д ворове в П лиска и П ресл ав са заем али
ж илищ ните сгради на вл ад етел ск о то семейство. Те били по-малки от тронните палати, но
били построени с ъ щ о от к а м ъ к в строг м онументален стил. З а съж ален и е остан ки те им не
м огат д а д а д а т ясна п р ед става за този архитектурен вид в д вете столици.
Ж и л и щ н и я т д в о р е ц в П л и с к а се е намирал в обш ирен п р аво ъ гъ л ен двор
( 1 2 8 X 8 4 м), в който били вклю чени и ощ е няколко д руги култови и стопански постройки
(фиг. 61). С ам ият ж илищ ен д во р ец се съ сто и от две п равоъ гъ л н и постройки, които са почти
еднакви по план и стр о еж и и згл е ж д а т като две половини на едно цяло. Те са д ълги
около 1 9 м и ш ироки около 14м . С тените им, дебели 1 ,1 2 м, са били изградени от каменни
блокове, споени с червен хоросан и ж елезни скоби. П риземният им е таж се е съ сто ял от
кв ад р атн о пом ещ ение с преддвери е пред него, отворено къ м юг. О т и зток и зап ад тези
две пом ещ ения са оградени по ц ял ата си д ъ л ж и н а с „к о р и д о р “, разд ел ен с напречни стени
по на три по-м алки поделения, кои то са се съобщ авали едно с д руго и с централните по­
мещ ения. С леди от стълб и показват, че ж илищ ните дворци в П лиска са имали и горен етаж .
Ж и л и щ н и я т д в о р е ц в П р е с л а в е бил построен съ щ о с каменни б локове. П о­
стр о й ката е била около 16 м д ъ л га , но пл ан ът й не е ощ е устан овен.

70
 7*------/'
/ /
/ /

■ А
10

Фиг. 61. Плиска. Ханските жилищ а — разкопки и план

71
 Ж И Л И Щ Н А И СТОПАНСКА АРХИТЕКТУРА

А рхи тектурн ата традиц ия на старите славяни на Балкан ския полуостров се запазила и
се о к азал а устойчива през вековете. В ероятно те са п ро д ъ л ж авал и д а ж и веят в бедни хижи,
за каквито пише П рокопий. В началото на Х в . б ъ л гар ск и ят писател Й оан Е кзарх пише за
сламени хиж и в о колн остите на П реслав, а И брахим ибн Я куба съ о б щ ава в 965 г., че м а­
кед о н ски те славяни в западната част на Балкан ския полуостров ж и веел и в д ъ р вен и къщ и.
О т съ о б щ ен и ята за бедни хиж и през IX и Х в . не тряб ва д а се заклю чава, че три века
след засел ван ето си на Б ал к ан ски я полуостров славяните са п р о д ъ л ж авал и д а ж и веят все в
съ щ и те първобитни постройки, в каквито са ж ивели о т в ъ д Д унава. В новата си родина
по-голям ата част от славяните са се настанили в плодородн ите полета близо до по-стари
тракий ски села и римски гр адове, кои то са имали много по-богати стопански и строителни
традиции. В о бстановката на новите условия техните производителни сили б ъ р зо нараснали
количествено и к а ч е с тв е н о ; зем еделието, ск о то в ъ д ств о то и занаятите се издигнали на по-
голям а висота, а всичко това д о вел о и д о повиш аването на тяхн ата общ а и по-специално
ж илищ на ку лтура. П ри новите условия на ж и вот по-зам ож ните сем ейства се н уж даел и от
по-просторни ж илищ а, от отделни обори за д о б и тъ к а и от специални скл ад ове за храни.
Без съм нение класо во то разслоение в б ъ л гар ск ата д ъ р ж а в а е дало ярко отраж ение и
в ж и лищ н ото строителство. К нязете и болярите, които са разполагали с вл астта и с изо­
билни м атериални средства, са ж и веели в солидни и представителни дворци, д окато ш иро­
ките народни маси, тъ н ещ и в б ед н о ст и оскъдиц а, са могли д а за д о во л я ват своите скромни
битови н у ж д и само с колиби и сламени хиж и. Й оан Е кзар х разграничава съвсем ясно архи­
т е к т у р а та на столи цата П реслав от тази на тогаваш н ото б ъ лгар ск о село. С поред него
стран никъ т селянин, като влезе в столи цата на княза, в и ж д а от д вете си страни (на улицата)
х р ам н , на кои то той се учудва, защ о то в своето село не е ви ж д ал нищ о д р у го освен
ХБ13Б1 СЛАМНБ1. С д у м ата Х Р А М Ъ старите българи означавали изобщ о солидна сграда за
ж ивеене или за култови нуж ди. А че преславските к ъ щ и (храм н ) били много по-различни
от слам ените селски хиж и, показва и х арактеристиката, която им д ав а Й оан Е к з а р х : те
били украсени с кам ък, изпъстрени с д ъ р в о и изписани.
З а градски или по-точно болярски ж и лищ а в П лиска и в Д ев о л (в западните краи щ а
на д ъ р ж а в а та ), които се отличавали с по-особено устройство и по-слож но архитектурно
оф орм яване, се говори в ж и ти ето за Климент О хридски от архиепископ Т еоф и л акт (XI в.).
К огато М етоди еви те ученици след изгонването им от М оравия пристигнали в П лиска, княз
Борис заповядал д а им д а д а т ж илищ а, които били определени за първите от приятелите
му — боляри те Есхач и Ч еслав. П о -н ататъ к в съ щ о то ж итие четем, че княз Борис предал като
д ар иа К лимент три къ щ и в Д ево л, отличаващ и се по своя разкош и при надлеж ащ и на ко-
митски (болярски) род. З а съ ж ал ен и е горните сведения само загатват за б огато устроен и къщ и,
без д а д ав а т подробности за тяхното ар х итектурно разпределение, оф орм ление и украса. О т
Й оан Е кзарх обаче знаем, че преславските къ щ и били украсени отвъ н с кам ък, изпъстрени
с д ъ р в о и изписани. П одобни щ е д а са били навярно и болярските к ъ щ и в П лиска и Д е в о л .
О т писмените извори се до би ва впечатление, че д ъ р в о то е играло в аж н а рол я в ж и ­
лищ ното строителство. Й оан Е кзар х изрично споменава за дрБ водК ле (дърводелци ).
А рхеологическите м атериали от извърш ени те в последните години разкоп ки в Плиска,
П реслав и в други м еста на С евероизточна Б ъл гари я и рум ън ска Д о б р у д ж а не могат да
д о п ъ л н ят съ щ ествен о кар ти н ата на ж и лищ н ото строителство в Б ъ л гар и я през IX и Х в.,
очертана о т писаните и езиковите данни. По тях м ож е д а се съд и предимно за плана и до
известна степен за строителния м атериал (оф ормени каменни блокове, ломен кам ъ к , тухли,
хоросан), за покриването на сгр ад ата (керемиди, оловни плочи), за п од овата настилка (мра­
морни или ш иф ерни плочи, тухли или мозайка) и отчасти за ар хи тектурн ата украса (капи-
тели, корнизи и др.).

72
 О щ е п о-оскъдн и са данните за с ъ став а и архитектурни те форми на селската къ щ а,
ко ято у нас е все ощ е неизвестна археологически, тъ й като никое от с т ар о б ъ л гар ск и те села
не е изследвано по-основно.
По ф орм ите на плана, по строителния м атериал и начина на гр а д еж д о сега откритите и
проучени паметници на гр аж д ан ск ата ар х и тек ту р а в Б ъ л гар и я не могат д а се опред ел ят
кои са гр адск и и кои са селски ж илищ ни и стопански постройки. В П лиска и П реслав
наред със слож ните планове, с по-солиден м атериал и с п о-д объ р гр ад еж се срещ ат и по­
стройки с най-прост план и гр у ба техника, с каквито са се отличавали навярно и повечето
селски постройки. В ср едо то ч н ата територия на П ъ р в а т а б ъ л гар с к а д ъ р ж а в а — С евероизточна
Б ъл гари я и Д о б р у д ж а — м огат д а се наб ел еж ат три вида п о строй к и : 1) постройки с едно­
стаен план, 2) постройки с вериж ен план и 3) постройки с помещ ения, вклю чени в правоъгълни к.
Е д н о с т а й н о е било м асовото ж и л и щ е на славяните — зем лянката — ощ е от врем ето,
ко гато са ж и веели на север о т Д унава, ко ето ж и лищ е те пренесли и в новата си родина. О с­
танки от такива прости ж и л и щ а са открити в С евероизточна Б ългария и в ру м ъ н ск а Д о б р у д ж а.
Н ам ерените в тях къ со в е от керам ика и особен о ви зан ти й ски те монети от X — XI в. ги опре­
д ел я т като ж и лищ а на населението от врем ето на П ъ р в ат а б ъ л гар ск а д ъ р ж а в а . И зс л е д в а ­
нията показват, че зем лян ката е била все ощ е м асово ж и лищ е на селското население дори и
три-четири века след у стан овяван ето му на Балкан ския полуостров.
П олузем лянки е имало и в ъ в В ънш ния гр ад на п ъ рвата столи ц а на б ъ л га р ск ат а д ъ р ­
ж ава П лиска. Д о с е га са разкопани само няколко такива ж илищ а. В тях са намерени къ сове
о т характер н ата за П лиска славянска и п р аб ъ л гарск а керам ика, в ъ з основа на която те
м огат д а се о тнесат к ъ м VIII— X в. '" '
Н аред с полузем лянките в б ъ лгар ски те селищ а имало и надземни едностайни постройки,
които били значително по-големи и по-удобни за ж ивеене. П о-пълна п ред става за този вид
едностайни надземни сгради м огат д а ни д а д а т някои остан ки в П лиска, П реслав и на други
места, при все че и те не са запазени надзем но на височина повече от 4 0 — 5Q cm.
Е дностайни надзем ни постройки в П лиска са открити засега само във В ънш ния град
(фиг. 62). Т е са единични сгради, пръснати на далечни разсто ян и я една от друга. Т ова по­
казва, че този вид сгради щ е д а са били р едки явления дори и в сам ата столица. Те имат

0 1 2 3 4 5 6 7 8 3 10

Фиг. 62. Плиска. Планове на едностайни постройки

п р аво ъ гъ л н а ф орм а и са д ъ л ги от 7 до 22 м. С тените им са д ебели около 1 м е т ъ р и са

изградени от лом ен к ам ъ к и кал. О снови те им са н ад ъ л б о к о в зем ята до 50 см. О риентирани
са различно. М е ж д у плисковските едн остай ни постройки само едн а прави изклю чение по своя
материал и начин на гр ад еж . Т я е д ъ л г а 22 м и ш и рока 13,5м . Н ейните стени, дебели 2,20 м,
са изградени с бло ко ве по с ъ щ и я начин, как то стените на д ворц и те и креп остта. И зклю чение
правят само ф уги те м еж д у б ло ко вете, кои то ту к са зам азани с б ял вместо с червен х о ­
росан. З а общ ия вид и предназначението на тази постройка нямаме д руги данни. С поред
м атери ала и начина на гр ад еж , к ак то и поради това, че се намира наблизо и точно срещ у
източната порта на кам енн ата крепост, тя м о ж е д а се с въ р ж е по време с м асивните бло­
кови строеж и на креп остн ите стени и дворците.
Е дностайни постройки е имало и в П реслав.

73
10 К р а т к а и ст о р и я на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а
 З а цялостния вид и предназначение на едностайните постройки в С евероизточна Б ъ л ­
гария и С еверна Д о б р у д ж а не м ож ем д а имаме точна представа. С голям а вероятн ост мож е
да се приеме, че са били едн оетаж ни. В ъзм ож н о е някои д а са били изградени изцяло от камък»
а д р у ги д а са имали над кам енните основи леки паянтови стени. Н якои от тях са били
покрити с керем иди, но е въ зм о ж н о по-м алките постройки д а са имали и сламени покриви-
П о с т р о й к и т е с в е р и ж е н п л а н п ред ставл яват по-висока степен в строи телството.
Н есъм нено те са се развили о т едностайните постройки отначало чрез уд вояван е или утроя-
ване на пом ещ енията в праволинейна редица и свързани едно до д руго. С нарастване на
ж и лищ н ите или прои зводствените нуж ди числото на пом ещ енията се е увеличавало. Всички
данни от о ткри ти те д о се га постройки с вериж ен план говорят в полза на предполож ението,
че те са били едноетаж ни.
П остройки с вериж ен план са о ткрити въ в В ътреш н ия и В ънш ния гр ад на П лиска.
П о-характерните от тях са постройките край улицата, която е съеди н явал а дворец а съ с се­
верната п орта на кр еп о стта (фиг. 63), и постройката в двора на ж и ли щ н ата палата.
П остройки те край улицата са разполож ен и успоредно на нея и са образували вероятно
нейната зап ад н а страна. Н ай-напред на 35,5 м от д ворец а стои изолираната сграда на т. нар.
„болярско ж и л и щ е “ (вж. по-долу).
На 5 м северно и успоредно със
северното му, лице се е издигала
постройка от три наредени една
до д р у га стаи, които не се с ъ о б ­
щ ават пом е ж д у си. Входовете на
о_______ ш го Jo | У стаите са на ю ж ното лице на по­
стройката. М е ж д у тази сграда и
Фиг. 63. Плиска. Постройки с верижен план „болярското ж и л и щ е “ има ДВОрна
настилка от плочи, ко ято свързва
д вете постройки в един ансам бъл. Д ъ л ж и н а та на тристай ната постройка е 18,85 м, а ши­
рината — 6,10 м. С таите са еднакво големи — 5 x 4 м. С тените им са 1м дебели, а осно­
вите им са само на 0,30 м в зем ята. Д олните им части са били гриж ливо изградени от м е­
стен плочест пясъчник и червен хоросан, отчасти и с кал. По зи д овете на една от стаите
са останали най-отгоре един р ед малки дялани варовици, а в насипа са намерени и тухли,
по които м ож е д а се заклю чи, че е в ъ зм ож н о и ц ялата постройка д а е била масивна. П о­
крита е била с керем иди (д ъ лги 60 см, ш ироки на единия
край 18— 20 см, на другия — 14— 15 см, деб. 2 — 3 см ; д ълги
50 см, ш ироки 22 и 16 см и деб. 2 см). С тените на пом е­
щ енията о тв ъ тр е са били измазани с варова м азилка без
тухлен прах. Ако се съ д и по находките, тези помещ ения
са сл у ж ел и за ж и лищ е на зам о ж ен човек. По една м една о 2 4 е е Го
визан ти йска м онета тая сграда м ож е да се отнесе къ м Д в. Фиг. 64. Преслав. Постройки с всри-
Д о л еп ен а под прав ъ г ъ л до тристай ната постройка, ж ен план
но кон структи вно н есвързан а с нея, се е намирала д руга
сграда с вериж ен план от 5 помещ ения. О т нея са останали само долн ите части, изградени
с ломен кам ъ к и кал. В ероятно и ту к пом ещ енията не са се съ о б щ ав ал и п ом еж д у си,
а са имали отделни входове. Т ехните размери с а : 4 , 5 0 X 4 ; 4,25 X 3 ,9 0 ; 4 , 5 0 X 4 ; 4 X 4 ;
9,70 X 4 м. Тази сгр ада е била сравнително много по-лека от тристай ното ж илищ е. З а
отбелязван е е, че нейната вън ш н а о б ъ р н ата към улицата стена е била с 15 см по-дебела
от стен ата, ко ято се е нам ирала о ткъ м д во р а на постройката, къ м запад и север (1 м).
С едно п р ек ъ сван е на около 7 м вериж ните постройки п р о д ъ л ж ават в северната
посока. В с ъ щ а т а линия с л ед в а сгр ада от 4 стаи, п о-н ататък и д руга, ко ято е почти на­
пълно унищ ож ена. Те са строени с ъ щ о от ломен к ам ъ к и кал с изклю чение на едно поме-

74
 I I ■
Фиг. 65. Преслав. Търговски магазини до южната порта — разкопки, и план

щ ение, гдето е употребен бял хоросан и са намерени останки от п одова настилка от

разнородни тухлени къ со ве. Т ези сгради са ощ е по-леки постройки, за кои то липсват данни
за техните надстрой ки и покриви.
П очти съ щ и я х ар актер имат и вериж ните постройки в двора на ж и л и щ н ата палата.
Там са открити основите на две таки ва п о стр ой к и : едн ата е тристайна, а д р у гата има пет
пом ещ ения, които о б р азу ват б у к в ата Т. П остройки те са еднакви по план и с тр о еж и са
възникнали м ож е би едноврем енно. З а тях съ щ о м ож ем д а приемем, че са били използувани
за ж ивеене, и то вероятно след като е. загл ъ х н ал ж и в о тъ т в ж и ли щ н ата палата.
В ериж ните постройки в ъ в Външ ния гр ад на П лиска по план и строеж са съвсем по­
добни на постройките в ъ в В ъ треш н ия град.
П остройки с вериж ен план са открити в ъ в външ ни я гр ад на П реслав и в близките му
околности. П реславските постройки о т този вид по своя план и по начин на строеж не се
отличават м ного от плисковските. И ту к основн ата единица на плана е п раво ъ гъ л н о то пом е­
щ ение, ко ето о б р азу в а праволинейни редове. И м а някои п остройки с две или три такива
помещ ения, кои то са служ ели .вероятно за ж ивеене или за пром и ш лено-търговски цели (фиг. 64).
К ултурният и стопански ят р азц в ет на П реслав през X в. съ зд а л добри условия за
ш ироко развитие на вериж ния план, който, как то и згл еж д а, е остан ал през целия този век
като м асово прилаган план за ж и лищ а, занаятчи йски работилници и тъ р го вск и магазини.
О собени нуж ди са налагали д а се об р азу ват д ъ л ги редици от многобройни помещ ения.
Т ак ъ в е случаят с тъ р го в ск и те магазини, разполож ен и по п род ъ л ж ен и е на ю ж ната креп остн а
стен а на В ъ треш н ия гр ад (фиг. 65). Т у к м еж д у гр ад ск ата порта и ю гозападния ъ г ъ л на
креп остта са построени в н еп рекъсната реди ца 18 едн акво големи, почти квадратни ( 5 x 4 ,6 0 м)
помещ ения, р азделен и едно от д р у го със стена. П ом ещ енията са долепени до сам ата к р е­
постна стена, ко ято им е сл у ж ел а за гръб. О б ъ рн ати са къ м ю г и всяко е имало по един
вход точно по ср едата на ю ж ната си стена. С ъобщ ен ие м еж д у отделни те магазини не е
имало. С гр адата е била едн о етаж н а и е зам ислена и построена н авед н ъ ж като цялостна
постройка за тъ р го в ск и цели. Т о ва й предназначение се устан овява от находките в нея и
от м естоп олож ението й пред гр а д с к а та стена в най-близко съ сед с т в о с гр ад ск ата порта.
О собен о ш ироко развитие е добил вериж ният план в преславските манастири
(фиг. 66). Там увеличението на пом ещ енията се е налагало от разнообразни те м анастирски
нуж ди : килии за м онасите, работилници, складове за храни,
готварници, пом ещ ения за слугите и д о б и т ъ к а и т. н. Го-
Д—J лем ият брой на пом ещ енията от своя страна налагал д ъ л -

Й I I гите вериж ни редици д а се р а зк ъ са т или пречупят и д а

■ I се групират около м ан асти р ск

I | от нея, затваряй ки по т а к ъ в н
м алко обш ирен двор.
Ж илищ ни постройки със сложен план в
П реслав не са запазени. При разкоп ки те обаче са наме­
рени м нож ество варовикови корнизи с различни профили,
които освен църкви те м ож е би са украсявали и г р а ж ­
дан ски постройки, особено по главната улица в града, за
които б ъ л га р с к и я т книж овник Й оан Е кзар х съ об щ ава,
. I I че са били „украсени с к а м ъ к “
| 1— 4 били „изп ъстрен и с д ъ р в о и изпи
полагам е от тези думи, че преславските к ъ щ и били на­
правени не само от кам ък, но и с т д ъ р в о , употребен о
и за д екорати вни цели. В ътреш н ото разпределен ие и
у стр о й ството на тези постройки засега о стават неопре­
делени.
Фиг. 66. Преслав. Жилищни помещения И звестн а п ред става за по-голем ите ж и л и щ а от то в а
на манастира на Аврадака — план врем е ни д ават две постройки в П лиска, по чиито о с­
нови м ож ем д а възстановим плана на техния приземен
етаж . Е д н ата се намира на около 35 м от северната ог-

Фиг. 67. Плиска. Болярско жилище — план Фиг. 68. Преслав. Жилище със сложен план

радн а стен а на ж илищ ния д в о р ец и н а '2 ,70 м западно от улицата, ко ято е св ъ рзвал а северната
п орта на кр еп о стта с ц ен тъ р а на ханския двор (фиг. 67). Тази сград а е б и ла в ъ в в р ъ зк а с
разгл едан и те по-горе постройки с вериж ен план. Н ейните основи, построени от нееднакво големи

76
варовикови б локове и червен хоросан, показват, че п остройката е била д о ста масивна. В ънш ­
ните й стени са дебели 0,75— 0,80 м и са били ож ивени с лизени (ш ироки 0,33 м и деб ел и 0,15 м),
които изглеж да, че са отговаряли на в ъ тр еш н о то разчленение на постройката. Тя се състои
от д ев ет пом ещ ения, вклю чени в един п равоъгълни к, д ъ л ъ г 16 м и ш ирок 12,20 м, и р азп о л о ­
ж ени по три в три успоредни реда. П ом ещ ен ията в средния р ед са по-ш ироки и по-големи,
страничните са тесни (2 м) и п р о д ъ л го вати като коридори. В сгр а д а т а се е влизало през
два в х о д а : един о ткъ м север, който води в п ъ рвото средно пом ещ ение — притвор, и
един откъм зап ад — за един от страничните коридори. В някои от пом ещ енията е била
запазена и подовата н астилка от п р аво ъ гъ л н и варовикови плочи или от тухли. П л ан ъ т на
тази постройка има м ного голям а прилика с дворцовите ж илищ ни палати в П лиска и затова
тя м ож е д а се см ята за ж и лищ е вероятн о на високопоставена личност от д ворцовото об­
щ ество. Д ебелин ата на основите и яките зидове на призем ието п о д сещ ат и тук, както
при ж илищ ните палати, най-малко за един горен етаж . С градата прои зхож д а навярно от
съ щ о то време, отко гато са и ж илищ ните палати.
Към този тип постройки спада и едно ж и лищ е при П реслав (фиг. 68). И т у к пом е­
щ енията са вклю чени в един п р аво ъ гъ л н и к с д ъ л ж и н а 14,20м и ш ирина 9,80 м. И ту к кон­
цепцията на плана е д а се о б р азу в ат две главни зали, кои то са ф ланкирани от д вете страни
от по-малки помещ ения. Р азл и ката е в това, че тук едното крило е остан ало ненапълно р аз­
вито. То има само едно пом ещ ение, а д р у го то крило е запазило обичайните си три поделения.
Е дна от д в ете главни зали се отличава с относително големи р а з м е р и : тя е д ъ л га 8,20 м и
ш ирока 4,60 м. В тората зала е д ъ л га 4 м и ш ирока 4,60 м. Д р у ги те стаи са много по-малки.
Това преславско ж и лищ е е било сравнително по-лека постройка. Н еговите основи са
дебели 0,60 до 0,70 м и са изградени с плочести и речни кам ъни и кал. Н адстрой ката е
била навярно в по-голям ата си част д ъ р вен а. П окри та е била с керем иди с размери 5 6 X 3 3 см.

ЦЪ РК О ВН А АРХИТЕКТУРА

П ър во б и тн ата религия на славяните и п р аб ъ л гари те се с б л ъ с к а л а с хри стиянството

което било проникнало на Б ал к ан ски я полуостров ощ е в раннохристиянските врем ена. Д о
идването на славяните п о л у о стр о в ъ т бил осеян с м н ож ество християнски храмове.
Х ристиянизирането на известни среди м еж д у славяните и п раб ългари те ще д а е за ­
почнало ощ е с у стан овяван ето им в новата родина. Но истинското начало на б ъ л гар ск ата
църковна архи текту р а тр яб ва д а се постави в 865 г., когато се извърш ило оф ициалното
п окръстван е на вл ад етел ск и я двор, а заедн о с него и на голям а част от болярството и народа.
Ш ирокото разпространение , на християнството и особено издигането му в д ъ р ж ав н а
религия с ъ зд ал о благоприятни условия д а се развие из цялата стран а голям о църковно
строителство. Не знаем как точно са изгл еж д ал и всички тези църкви, но откритите и из­
следвани д о се га археологически м атериали ни д ав ат основание д а предполагам е, че в те­
чение на в е к и половина (865— 1018) б ъ л га р ск ата църковна архи тектура е с ъ зд а л а б огато
разнообразие на разм ерите, плановете, ар х и тектурното оф орм яване и укр асата на п острое­
ните църкви. То се е об у сл авял о от голем ината и важ н о стта на селищ ето или манастира, от
об щ ествен ото полож ение, м атериалното състо ян и е и волята на строители те, но не в по-малка
степен и от високата талан тливост на б ъ л гар ск и те архитекти.
О т цъ рквите, построени през врем ето на П ъ р в ат а б ъ л гар ск а д ъ р ж ав а, днес не е за ­
пазена нито едн а в първоначалния й вид. И м а м алко останки, повече основи, м нож ество
преустроявани, а голям а част л еж ат ощ е под зем ята. Наличните материали хвъ р л я т известна
светлина предим но въ р х у плановете на постройките, а чрез тях в общ и черти и въ р х у някои
по-характерни архитектурни типове. П о-неизяснени остават ар хи тектурн ото оф орм яван е на
пространството, реш ението на ф асадите и покритията. П о съ щ и те причини не м ож е д а
се определи точно и хрон о л о ги ята на всички църкви по епохи и архитектурни ш коли.

77
 Б азилики

К ласическият тип на б ъ л гар ск ата църковна архитектура за големите общ ествени и м а­

настирски ц ъ ркви в столиците на д ъ р ж а в а т а П лиска, П реслав, П респа и О хрид през IX, X
и XI в. е била тр икораб ната базилика. В това време в К онстантинопол и д р у ги те големи
градо ве на В изантия не се строели обикновени базилики, защ о то ощ е от врем ето на Ю сти­
ниан те били изм естени от куполни постройки. П оради то ва изд и ган ето на този старинен
тип в Б ъ л гар и я к ато пред стави телн а столична и м анастирска ц ъ р к в а и згл еж д а на п ръв по­
гл ед к ато анахронизъм . Т ова би било така, ако п р о и зх о д ъ т на б ъ л гар ск и те базилики бе
от Ц ариград, о тгд ето б ъ лгари те са приели по оф ициален п ъ т и християнството. Б ази ликата
обаче в различните й варианти и конструктивни ф орми е била ш ироко разп ростран ен а в
цен тралната област на Б алкан ския п о луостров ощ е от IV— V в. и се е развивала ту к по
свой п ъ т независим о от К онстантинопол. В прод ъл ж ен и е на повече от три века преди по­
к р ъ ств ан ето на бъ лгар и те ту к били строени различни видове базилики, които об служ вали
м естн ото християнско население. Т ака на въ треш н об ал кан ск а почва била съ зд а д е н а от
м естни м айстори една строителн а традиция, която противно на К онстантинопол зд раво
д ъ р ж а л а на старинните архитектурни типове и форми и която п р о д ъ л ж и л а д а с ъ щ ес т в у в а
дори до XIV в. С л едователно базиликите в П лиска, П реслав, П респа и О хри д са зак о н о ­
мерен исторически продукт на тази балканска традиция. Те не са строени нито по цари­
градски образци, нито от ч у ж ди майстори. Т ехните създ атели са били местни строители,
които са били силно привързани към стари те архитектурни форми, но са били съ щ ев р е­
менно и свободни творци, които са могли д а вн асят в своите планове и кон струкции и
нови елем енти, налож ени от н у ж д и те на тяхн ата среда и време.
В П лиска и П реслав са открити чрез разкопки голям брой базилики, кои то се разли­
чават по разм ери, план и надстройки. Там наред с голем ите м анастирски и градски бази­
лики съ щ еств у в ал и и по-м алки селски или семейни църквици с базиликални планове и форми.
Н ай-голям ата от тях, която е изобщ о и най-голям ата ц ъ р к в а в д ревн а Б ългария,
е т. нар. Г о л я м а б а з и л и к а в П л и с к а (фиг. 69). Т ова е ц ъ р к в а та на княз Борисовия
манастир, ко й то се намирал на о коло 1,5 км североизточно от В ъ тр еш н ата крепост. Един
настлан с плочи път", строен ощ е на врем ето, свъ р зв а Г олям ата базилика с тая к р е п о с т :
м анастирската базилика е о б сл у ж в а л а плисковския д в о р ; т я е била едн а от седем те съборни
църкви, кои то построил княз Борис.
Г о л ям ата базилика е зап азен а само в основи, но е сравнително д обре проучена. Д ъ л г а
99 м и ш и р о ка 29,5 м, тя е застр о ен а на 2920 кв. м. С ъстои се от атрий, наргика, трико-
рабен наос с три апсиди.
А трият е п р ав о ъ гъ л ен двор, д ъ л ъ г 50 м и ш ирок 29,5 м. Той има портици само на
северната и ю ж н ата страна. Н а зап ад н ата страна има пет помещ ения, от които крайните
две са били вероятн о квадратн и кули, а средн ото е сл уж ело за преходен вестибю л къ м
атрия. П р е д този вестибю л има преддверие. И зточн ата страна на атрия е оф орм ена като
триделн а вън ш н а нартика с д ве ч етв ъ р ти ти кули в краищ ата, в които се: нам ират с т ъ л ­
бите за горния е таж на в ъ тр е ш н ата нартика, а оттам и за галериите над страничните ко­
раби на наоса.
С ъ щ инската нартика на ц ъ р к в а та е разд ел ен а с две двойки колони на три части,
кои то о тго вар ят на трите кораба. О т ту к три вход а вод ят къ м средния кораб и по един в
страничните. В нартиката се е влизало и през д в а входа от д в о р а на м анастира к ъ м север и юг.
Тези странични входове къ м нарти ката се обясн яват с полож ен ието на ц ъ р к в а та вср ед м а­
настирския двор. Те са необикновени за византийските църкви, но т в ъ р д е характерни за
П лиска и П реслав, гд ето са налице при повечето църкви и явно не са налож ени от ком у­
никационни съ ображ ения.
Н ао съ т е д ъ л ъ г 4 0 ,3 0 м и ш ирок 2 9 ,5 м. Той е р азд ел ен на три к о р а б а : среден
(13,7 м) с вер о ятн а височина около 20 м и странични (5,5 м) с вероятн а височина около 10 м.

78
 Фиг. 69. Плиска. „Голямата базилика“ — реконструкция и план

Всеки кораб за в ъ р ш в а с по една к в ад р атн а стаичка, с л е д нея ид ва п ротезисът, респ. диа-

коникон, и най-после — тристенните о твъ н апсиди. К вадратните стаички в д ъ н о то на стр а­
ничните кораби с вх од ове къ м протезиса (диаконикона), към наоса и къ м корабите са
с ъ щ о едно специфично явления в Г олям ата базилика, налож ено навярно от практи­
чески нуж ди . Н ад страничните кораби е имало по всяка вероятн ост галерии, които били
свързани с гал ер и ята над нартиката. В ср едата на средния кораб, точно срещ у сред н ата
врата на олтар н ата преграда, се е издигал к р ъ г ъ л мраморен амвон.
К олоните, които р азд ел ял и корабите, са мраморни, но не са еднакви. Това показва, че
те са взети от по-стари постройки. Л ипсата на д о статъ ч н о колони е принудила строителите
д а си п о сл у ж ат и със зидани стълбове, поставени симетрично в д вете редици.
Разнообразни и сборни са съ щ о базите и капителите. Те са мраморни, намерен е само
един капител от варовик. В развалини те са открити и няколко мраморни кемпф ера, които
показват, че колоните са били свързани с арки. Н амерените при разко п аван ето на ц ъ р к в ата
м нож ество малки колонки и стъ л б ч ета от м рам ор с кр ъ гл о овално и осм о ъ гъ л н о сечение,

79
малки капителчета, части от олтарна м рам орна п реград а и др. п оказват, че в ъ т р е ш н ат а
пластична у кр аса на ц ъ р к в ата, м акар и сборна, била д о ста богата.
Т ав ан ъ т на средния кораб е бил дървен. Т аки ва са били вероятн о и таван ите на
страничните кораби. О твъ н ц ъ р к в а та е била покрита с оловни плочи.
В стр о еж а на Г олям ата базилика са употребени дялани кам ън и и тухли, слагани в
стените на правилни р е д о в е : пласт кам ъни, деб ел около 1 м, и пласт от пет р е д а тухли.
В ъ тр еш н о стта на стените м еж д у лицевите блокове е зап ъл н ен а с дребни кам ън и и хо­
росан. К онхите на апсидите са направени от дялани камъни, а арките и с а о д о в ет е —
само от тухли.
По своя с ъ став и ф орм и Г олям ата базилика в П лиска е бли зка до старохри сти ян ските
и ранновизантийските базилики у нас. Но в нея има елем енти, кои то са ч уж ди на тях.
Н ай -същ ествен ото отличие е о собен ото оф ормление на източната част на ц ъ р к вата, ко ето
е хар актер н о и за д р у ги бъ лгар ски базилики от X — XI в. Т ук ол тарн ото п ространство е
р азд ел ен о на три д обре обособени части — презвитерий, протезис и диаконикон, — всяка от
кои то има ф орм а на затво р ен а стаичка и зав ъ р ш в а на изток с тристенна апсида. В д о п ъ л ­
нение на това в страничните кораби неп осредствен о пред протезиса и диаконикона се
явяват две с ъ щ о такива стаички, които са свързани посредством вход ове с протези са (респ.
диаконикона), с централния и страничните кораби. Това необичайно за базиликите до VI в.
оф орм ление на о л тар н о то пространство стои б ез съмнение в ъ в вр ъ зк а с н уж д и те на у с л о ж ­
нения вече литургйчен и дворцов церем ониал в П лиска, к а к ъ в т о сигурно се е и зв ъ р ш вал и
в м анастирската базилика поне д о к а т о П лиска е била столица на д ъ р ж а в ата.
По големите си размери, по ум елото съчетание на елинистически с по-късни ко н стр у к­
тивни и стилови форм и и по сво ята б огата и разн ооб разн а пластическа у к р аса Г олям ата
б азилика е заем ала п ъ рво м ясто м еж д у църкви те на П лиска. Тя е била едно от най-издър-
ж аните, най-величави и най -п редставителн и произведения на б ъ л га р с к ат а ц ъ р к о в н а архи­
т е к т у р а през IX в.
С построяването на Г олям ата базилика в м анастирския двор н уж д и те на населението
въ в В ънш ния гр ад от дом за м олитва не са могли да б ъ д а т задоволени. Е то защ о на те-

0 ( 2 3 4 5 6 7 3 9 Ю
фиг. 70. Плиска. Типов план на малки базилики Фиг. 71. Плиска. Базилика № 13 — план

риторията на този гр ад са били построени ощ е д евет съ въ р ш ен о еднакви по разм ери, план,

ф орм а и стр о еж трикорабни базилики, за които трябва д а се приеме, че всички са строени
в много къ с период от време от едни м айстори и по ед н ак ъ в план (фиг. 70).
К ъм тази гр у п а тр яб в а да се прибави и базилика № 1 3 в П лиска (фиг. 71).1 Тя
има същ и те особености и строеж , а вероятн о и с ъ щ ат а надстройка, как то еднотипните
1 Номерацията на църквите тук е според реда на номерацията при обнародването им.

80
плисковски базилики, но се различава от тях и по своята м алко разш ирена ф орм а (д ъ л ж .
12 м без апсидата, шир. 10 м), и по кр ъ гл а та си отвън апсица.
И нтересен вариант на п л и сковските ц ъркви п ред ставл ява едн а базилика във Външ ния
град на П лиска (№ 36), ко ято по план и стр о еж с ломен кам ъ к и кал е почти едн аква с
д еветте еднотипни базилики (фиг. 72). Различава се от тях с по-
малките си разм ери (д ъ л ж . 1 2 м , ш ир. 7,5 м), но и по едн а особе*
ност, ко ято ще намерим в голям брой по-късни б ъ л гар ск и църкви.
Д в ете над лъж н и стени на тази ц ъ р к в а са о т в ъ тр е съвсем гладки,
а отвън са били разчленени с четири едн о стъ п алн и и нееднакво
ш ироки слепи арки, п о д д ъ р ж а н и о т гладки пиластри. Д ъ н а т а на
слепите арки не носят ни каква те ж е с т и зато ва са били и згра­
дени с в ъ зк р ъ гл и варовикови блокове, различни от останалия г р а ­
0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
дивен м атериал. Тази практи ка на стр о еж се срещ а и при много
Фиг. 72. Плиска. Базилика
други църкви. № 36 — план
Ц ъ р к в а № 5 (фиг. 73), с ъ щ о в ъ в В ънш ния град, е по-на-
татъ ш н о развитие на бази л и ката съ с слепи ар кад и на северн ата и
ю ж н ата стена, д о к а т о п л о ск о стта на зап ад н ата стен а остава нераз-
членена, как то при № 36. Ц ъ р к в а т а има почти квад ратен план,
който об х ващ а и притвора. Т рите кораба, разделени с по два
четвъртити пи ластъра, за в ъ р ш в а т на изток с по едн а пол ук ръ гла
апсида. И ту к стените на протезиса, диакон икон а и на презви-
терия са значително по-дебели о т остан али те части на н а д л ъ ж ­
ните стени, ко его показва, че цялото олтарно пространство е . шиг. /з. плиска, ьази-
имало т е ж к о сводово покритие за разлика от покритието на ос- лика № 5— план
таналите части на ц ъ р к в ата, к о ето щ е д а е било д ървен о. П ри­
тв о р ъ т е едн оставен и е имал по един вход къ м кораб и те на наоса, а освен това и об ичай­
ните врати къ м запад, север и юг. В ъ тр еш н ата страна на н ад л ъ ж н и те стени е неразчленена,
но по в ъ н ш н ата им страна се в и ж д ат по пет пи ластъра, кои то са крепели едн остъп алн и слепи
арки. Д ъ н а т а на д в ете арки от север и от юг, които о тго вар я т на наоса, не са били изградени
свързан о с при леж ащ и те части на стените, а са били д оп ъ л н и тел н о наставени. Разчленението
на д вете н ад л ъ ж н и стени не отговаря на в ъ т р е ш ­
ното разчленение на постройката. С ледователно
пиластрите по тях не са изпълнявали кон стру-
ктивна роля. Те са били п с е в д о к о н с т р у к -
т и в н и п - и л а с т р и , носители на сляпа аркада,,
и тяхн ото и на арките предназначение е чисто д е ­
коративно — д а ож и вят ритмично едн ообразн ата
плоскост на д ъ л ги те стени. Този декорати вен
маниер п о -н ататъ к става едн а от най-отличител-
ните черти на старата б ъ л гар ск а архитектура,
ко ято я отличава от цари градската.
Главните типове на базиликите в П лиска се
зав ъ р ш ват с известната в л и тер ату р ата „д в о р ц о в а“
ц ъ р ква, развалините на която се намират въ в В ъ ­
треш ния гр ад непосредствено до трой н ата палата
и ж илищ ния д ворец (фиг. 74). В същ н ост „ д в о р ­
ц о в а т а “ ц ъ р к в а п р ед ставл ява натрупване на основи от три различни строеж а, най-стари от
които са основите на един езически храм . Тази голям а т р и а п с и д н а ц ъ р к ва е била пре­
устроен а при последния стр о еж като трикорабна базилика, в ко ято основите на в ъ тр еш н о то
помещ ение на някогаш ния езически храм са били използувани като стилобат на д вете р е ­
дици колони.

11 К р ат к а и стори я на б ъ л г а р с к а т а а р х и т е к т у р а 81
 П рез врем е на политическия и културни я в ъ зх о д или Зл атн и я век на новата столица
П р е с л а в (893— 972), или в период от 79 години, били създ ад ен и най-величавите и най-
м ногото архитектурни паметници, пъ р во м ясто м еж д у кои то заем али големите манастирски
и градски църкви.
Ц ъ р к о в н о то стр о и телство започнало в П реслав сравнително къ сн о, когато влиянието
на кон стан ти н оп олската църковна ар х и тектура е могло д а прониква в новата столица по-
свободно, отколкото в старата. Но въ преки това
преславската архи тектура п р о д ъ л ж ав а традициите
на П лиска и строи църкви от типа базилики.
Е д н а от тези базилики е ц ъ р к вата на м ана­
стира в м естн остта Ч ереш ето, която ощ е при р а з­
копаването е нам ерена в много лош о състояние.
Д р у га пресл авска базилика е известна под
името Гебеклисе (фиг. 75). Тя се намира във В ънш ­
ния град и е била най-голяма от всички открити
д о сега църкви в П реслав. Д ъ л ж и н а т а й д ости га до
32 м, а ш ирината — до 20 м. Б ази л и ката Гебеклисе
ЩШ Щ В < * f Z S * S 6 7 6 3 19 се е отличавала и със своя солиден и правилен
т & каменен градеж , к а к ъ в т о не се срещ а при д р у ­
Фиг. 75. Преслав. Гебеклисе— план гите църкви в П реслав. С тените са от квадри,
слагани в правилни редове, но само по д ъ л ж и ­
ната на кам ъните. С пойката им е с хоросан, пясък
и дребни речни кам ъчета, а ф угите са ш ироко
замазани. В ъ треш н остта на стените м еж д у лице­
вите квадри е запълн ен а с блокаж .
Т ретата базилика в П реслав е м алка построй­
ка с д ъ лж и н а 9 м и ш ирина 7,5 м (ф и г .76). Нейният
план е почти к вад р ат, от кой то се изд ава само
една п о л ук ръ гла апсида. Това е съвсем опростен
вариант на еднотипните базилики в П лиска, с ъ ­
ставен от трикорабен наос и притвор с един един­
ствен вход на запад ната страна.
Н якои от разгледани те базилики в П лиска и
П реслав имат известни общ и конструктивни и
Фиг. 76. Преслав. Едностълпна базилика Бял
бряг— план стилови черти, кои то ги обедин яват в една
архитектурна група. О щ е на п ръ в поглед се
хвъ р л я в очи тройното разчленение на олтарн ото пространство на презвитерий, про-
тезис и диаконикон, м акар че не навред протезисът и д и акон и кон ъ т зав ъ р ш в а т с апсиди,
В ъ в всички случаи обаче те са разд ел ен и от презви тери я с плътни стени, които са значи­
телно надебелени. Н адебелени са съ щ о северната и ю ж ната стена на протезиса и д и ак о ­
никона ; по та к ъ в начин д в ата странични кораба зав ъ р ш в а т на и зток с две по-тесни про­
странства, симетрично разполож ен и от д вете страни на презвитерия и о б разуват с него
три части на едно цяло. При плисковските малки базилики това над ебеляване м ож е д а се
о т д а д е на конструктивни съ о б р аж ен и я — д а се съ зд а д е зд р ав а опора на сводово покритие
над олтарн ото пространство, к о ето се е отличавало от по-лекото покритие на остан алата
част на корабите.
Т ретият кул ту р ен и ду х о вен ц ен тъ р на П ъ р вата б ъ л гар ск а д ъ р ж а в а се съ зд ав а в
З а п а д н а М а к е д о н и я в края на IX в., когато там били изпратени М етоди еви те уче­
ници К лим ент и Н аум к ато просветители и учители на народа. Те се проявили не само
със своята ш ирока кул ту р н а д ей ност, но и като строители на м анастири и църкви.

82
 Фиг. 77. О хрид. Базиликата „Св. София" — изглед и план

Е дна от тези ц ъ р к ви е била и о х р и д ската съб орн а църква, известна под името
„С в . С о ф и я “ (фиг. 77). Т я е запазен а и досега, но при неотдавн аш н ите консервационни
работи в нея се установи, че д неш ният й вид се д ъ л ж и на къ сн и д обавки и преустрой ­
ства, някои от кои то са направени през турско време, когато, е била изп олзувана като
д ж ам ия. П ървоначално „Св. С о ф и я “ е била трикорабна куп олна базилика, построена вероятн о
на м ястото на старохри сти ян ска църква.
Е дна от голем ите църкви в Зап ад н а М акедония е била и базиликата „С в. А х и л “
(фиг. 78), ко ято се е издигала на едноим енния остров в м алкото П респанско езеро. Т я е
д ъ л га 41 м и ш ирока 23 м. О т нея сега стъ р ч ат стени от източните й части — апсидата,
протезиса и диаконикона. В ц ъ р к в а та „Св. А х и л “ все ощ е са влож ени някои стилови осо­
бености, които я сбли ж ават съ с старохри сти ян ските (елинистически) базилики. Тя се отли ­
чава обаче от тях по зиданите стъ лб о ве, които р азд ел я т трите кораба, и главно по трой ­
ното оф орм яване на олтар н о то пространство, което има най-близка аналогия с Голямата
базилика в П лиска. Н ейните пиластри преминават, както в „Св. С о ф и я “, в арки без посред-
ството на кап ител или корниз. С редният кораб е завъ р ш вал на и зто к с ш ирока и полу­
к р ъ гл а о т зъ н апсида, построена о г кам енни блокчета. В д ъ н о т о на страничните кораби са
зад ел ен и к ато обособени пом ещ ения п р о тези съ т и диакон и кон ът, кои то въ тр еш н о са оф ор­
мени като вписан к р ъ ст с купол, б ар аб ан ъ т на
който почива въ р х у четири арки, опрени на вгра­
дени в ъ гл и т е ч етвърти ти с тъ тб о в е. П ротези сът
и д и акон и кон ъ т съ щ о имат пол укръгли апсиди. На
зап ад н ата стран а ц ъ р к в ата има притвор, кой то е
р азд ел ен на три части съ об разн о с трите кораба
на наоса. Н ад страничните кораби е имало галерия
с п од от д ъ б о в и греди. Д ъ р в е н а е била и яокрив-
ната кон струкц и я на базиликата. Ц я л о то слож но ол-
i *
тарно пространство е било оф орм ено с тухлен и сво-
Фнг. 78. Преспа. Базиликата .Св. Ахил" — план дове и арки. З а архи тектурн а украса на ц ъ р к вата ня­
ма данни. И згл еж д а, че и тя се е отли чавала с прости
и строги ф орми, как то о хри д ската „Св. С оф и я“.
Бази ликата не о стан ала единствен църковен тип в Б ъл гари я. О собен о в П реслав в
течение на X в се развили политически, религиозни и културни отнош ения, които отворили
по-свободен п ъ т за византийските влияния в различните области на ж и вота и к у л турата,
отко л ко то било в ъ зм о ж н о по-рано в П лиска. Тези влияния засегнали и пресл авската цър-
ковна ар х и текту р а. Н а р е д с м онум енталните базилики там се настанили и по-малки, по-
интимни ар хи тектурн и типове, ко и то по съ щ о то време или по-рано били разпространени и
въ в Византия. Т о ва са цъ р кви те с центрически план, к р ъ сто к у п о л к ата четиристълпна ц ърква,
к р ъ сто к у п о л н ата д в у стъ л п н а ц ъ р к в а, квад р атн ата ц ъ р к ва с вписан к р ъ ст и др.

Църкви с центричен. план

Ц ентрическата постройка е била рядко явление в б ъ л гар ск ат а ц ъ рк овн а архи тектура

през [X и X в. Д о с е га е откр и та само едн а такава оригинална постройка — К р ъ г л а т а
ц ъ р к в а в П р е с л а в , — чийто наос има ф орм а на к р ъ г, покрит с полусф еричен купол. А р­
хитекту р н ата идея на тази ц ъ р к в а не е възни кн ала в П реслав. Тя е м атериализирана ощ е
в рим ската и ранновизантийската ар х и тектура в постройки с различно предназначение —
мавзолеи, мартирии, б ап гистери и и най-после през IV— VI в. като иентрическа църква. М ежд}
тези ранни постройки и п р есл авската к р ъ гл а ц ъ р к ва липсват на балканска почва м еж динни
паметници от нейния тип и засега ощ е не м ож е д а се приеме, че тя се е появила к ато р е­
зу л т а т на м естко историческо развитие, както е случаят с базиликата.
К р ъ г л а т а ц ъ р к в а в П р е с л а в заем а осибено м ясто не само в истори ята на б ъ л ­
гарската ар х и текту р а, но и зобщ о м еж д у центрическите постройки в източнохристиянскпя
свят (фиг. 79, 80, 81). Т я се е издигала на едн а о ткри та тер аса на стотина метра ю ж но от
вътреш н ия гр а д на С им еоп овата столица. С ъ ставен а е от три ч а с т и : к р ъ гъ л наос с д и а­
м е тъ р 10,5 м, притвор и атрий (фиг. 79). К р ъ гл ото пространство на наоса е затворен о с 12
п о л у к р ъ гли екседри. Е д н а ек сед р а къ м изток е по-голяма и е развита като ч етвъ р ти то ол-
тарно пространство, зав ъ р ш в а щ о с п о л у к р ъ гл а апсида и синтрон п ред нея. На запад три
от екседрите са отворени, за д а се о б разуват три вход а къ м притвора. В ъпреки тези в х о ­
дове и о л тар н о то пом ещ ение цел ок j пността на к р ъ гл о т о пространство на наоса не е нару­
ш ено. Н апротив, т о се подсилва ощ е повече от кр ъ га, об разуван от 12 мраморни колони,
поставени на 40 см пред скри ти те в зи д ар и ята масивни стъ лб ове, които о б р азу ват кон ­
структивния скел ет на кр ъ гл и я наос. На всяка колона о тговаря о твъ н по един ч етвъ рти т
пи ластър. В ср ед ата като ц ен тъ р н а : цяпата ком позиция се е намирал висок м рам орен
амвон, а над всичко отго р е е дом инирал полусф еричен купол, ш ирок к о л к о то самия наос.

84
Фиг. 81. Преслав. Кръглата църква. Керамични плочки ог облицоеха

I
 Фиг. 79. Преслав. Кръглата църква — изглед на останките и план

П ри тво р ъ т на ц ъ р к в ата има ф орм а на правоъгълни к, в д вата западни ъ г ъ л а на който

били издигнати по една цилиндрична кула. П р и творъ т е разделен с две двойки мраморни
колони на три части. О свен това той е имал и горен етаж , д о който се е д ости гал о по
ст ъ л б а в север о зап адн ата кула. С ледвайки плисковско-преславската традиция, и ту к архи­
т е к т ъ т е оставил три в х о д а : един главен на зап ад н ата стран а с подпрян на две малки
колони м а л ъ к портал и по един вход от север и юг.
Запад но от при твора се простира почти квад ратен атрий с обичайните три входа на
трите страни, с ъ щ о така снабдени с портали, от кои то главният, западният, е бил оф ормен
нещ о като представителни пропилея. П ериф ерията на атрия п овтаря съвсем точно периф е­
рията на наоса, като и ту к тя е о б разуван а от р е д ексед ри с д ъ л ги праволинейни редици от

85
 Фиг. 80. Преслав. Кръглата църква — корнизи

варовикови колони п ред т ях и срещ у всяка колона е вграден отвъ н по един п и ластър от
тухли, оф орм ен обаче като по л у к р ъ гла колона. И зоб щ о в тази ц ъ р к ва подчертан стилов
б елег е кон вексно и конкавно заоб лен ата и р азд ви ж ен а пл оскост, ко ято е прокарана после­
до в ател н о навред. Т ази й стилова черта е т в ъ р д е характерн а, особено като се съ п остави с
просто тата на равните плоскости на едноврем енните й базилики в П лиска и П реслав.
К р ъ гл ата ц ъ р к в а в П реслав се отличава от стар о б ъ л гар ски те базилики и по своята в ъ ­
треш н а и въ нш на архитектурна у краса. П ри разкоп аването на ц ъ р к в ата са намерени м но­
ж ество мраморни и варовикови къ со в е от външ ни и вътреш н и корнизи с най-разнообразни
проф или и у к р а с а ; мраморни и варовикови конструктивни колони, малки цилиндрични и
м ногостенни колонки, антични (коринтски, теодосиан ски) капители, употребен и наред със
средновековни, отличаващ и се със своите трапецовидни ф орми, разни проф илирани и орна­
ментирани плочи и много д р у ги подобни. О собено характерни за този паметник са м рам ор­
ните корнизи, колонки и рамки на стенни плоскости, ин крустирани с разноцветни керамични
плочки. П о д о вата настилка е била от мраморни и ш иф ерни плочки, които са образували
пъстри геом етрични фигури. Д о известна височина стените са били облицовани с мрамор,
сл ед ко ето са идвали стенни м озайки от стъклени, каменни, керамични и позлатени к у б ­
чета. П ъ стр о ц в ети ето на м озайките и мрам орите се е д о п ъ л в ал о от прекрасни цветни орна­
менти и иконки, рисувани въ р х у глинени плочки, които са покривали някои части на стените.
К ъм църквите с центричен план спад ат и трикон халн ите църкви, които са били по­
строени в кр ая на IX и в началото на X в. в О хрид и неговата околност. Т акава е била
ц ъ р к в ата Св. П антелейм он на Климентовия м анастир в О хрид. П одобен план е имала и
първон ачалната ц ъ р к в а на м анастира Св. Наум.
Д в е ц ъ р к в и с к в а д р а т е н н а о с , п о к р и т с к у п о л , дело на п ресл авската ар­
х и текту р н а ш кола, о б р азу ват м алка, но интересна група. Това са развалини те на ц ъ р к вата
до с. Виница (фиг. 82) и на ц ъ р к в а та въ в Въбилин дол в околностите на П реслав. О собе­
ното на тези църкви е това, че техният квад ратен наос е бил покрит изцяло с п ол усф е­
ричен купол, слож ен п о сред ством пандантиви въ р х у външ ните стени на наоса, без д а са

86
използувани свободни подпорни (колони или зидани стълбове). П о т ак ъ в начин простран­
ството на наоса е д ей ствувало като неразчленено цяло съ с силно разд виж ена чрез ниши
периферия. И д вете ц ъ ркви имат малки разм ери (д ъ л ж и н а от 9,50 до 13,55м). С троени са
през Х в .
Ц ъ р к в а т а в ъ в В ъ б и л и н д о л п р и П р е с л а в (фиг. 83) и згл еж д а като нам алено и
опростено копие на ц ъ р к в а та до Виница (фиг. 83). Тя е само 9,50 м д ъ л га и 6 м ш ирока. С ъстои
се от квадратен наос и д ъ л б о к притвор. О л тарн ото пространство е съ щ о неразвито, но

П П
Ц ц У
ь - ^ - г 'И — ...
0 1 £ 3 |

Фиг. 83. Преслав. Църква във Въбилин дол— план

п р отезй съ т и диакон икон ът са загатн ати с две малки ниши, кои то са означени и отвъ н с !
малки п о лукръгли апсиди о т д вете страни на средн ата п о л у к р ъ гла апсида. С еверната, юж ­
ната и западната, значително надебелени стени на наоса, имат по д ве плоскодънн и екседри,
които напомнят на страничните екседри на ц ъ рк вата в ъ в Виница. К уп ол ът е почивал въ рху
яките стени на наосния квадрат.
Ч е т и р и с т ъ л п н и к р ъ с т о к у п о л н и ц ъ р к в и се явяват и разпространяват през
еп охата на развития вече ф еодализъм , когато и царските дворове, и ф еодалните имения
об ед н яват и не са в състо ян и е д а стр о ят монум ентални и бляскави църкви., Те изместили
базиликите и станали главен представи тел на ц ъ р к о вн ата архи тектура у православните на­
роди на Б алкан ския полуостров, в Р у м ъ н и я и Русия. В тази група спадат ц ъркви те, които
имат като основно ко н структи вн о я д р о едн о квад р атн о пространство, в средата на което
се издигат четири свободни с тъ л б а или колони, издигнати в ъ гл ови те точки на един в ъ ­
треш ен квадрат, страните на кой то са успоредни с тия на външ ни я квадрат. С тъ л бовете
са съеди нени един с д р у г п осред ством четири арки, въ р х у зенита на които стъпва п о ср ед ­
ством пандантиви к р ъ г ъ л или многостенен барабан, завъ р ш в ащ отгоре с полусф еричен купол.
Т еж естта на купола се у р авновесява чрез четири свода, кои то започват от всяка арка и
опират на външ ни те стени на цър квата. П о так ъ в начин около куполния барабан се обра­
зува един к р ъ с т от сводове, които са маркирани чрез повиш аване и върху покрива на ц ъ р ­
квата. На зап ад н ата страна на този ядр ен к вад р ат се прибавя притвор, кой то в някои
случаи липсва. Н а изток се намира о л тар ъ т, който е реш ен просто или слож но — когато
м еж д у кр ъ стн и я свод и апсидата е вм ъ кн ато едно п р аво ъ гъ л н о , т. нар. п ред апсид но про­
стран ство, чийто сво д е м алко по-нисък от кр ъ стн и я свод.
Ч етиристълпни те кр ъ сто к у п о л н и ц ъ ркви са обикновено с малки разм ери и съ с скромна
архитектурна украса. Н о като кон струкция и реш ение на пространствени проблеми те по­
казват много л о ги ка в пропорциите и усет за изящ на ар х и текту р н а форма.
У нас ощ е тв ъ р д е рано са проникнали и са се затвъ р д и л и д вата варианта на кръ сто-
куполните ц ъ р к в и : ]) ц ар и гр ад ски ят вариант, който се характери зи ра главно с наличието
на предапсидно пространство и с разчленение на външ ни те стени, отговарящ о точно на
разчленението на в ъ тр еш н о то пространство, и 2) провинциален вариант, в кой то липсва
предапсидно пространство, а пон якога и притвор.

87
 П ъ р в а т а к р ъ сто к у п о л н а ц ъ р к в а в наш ите земи, и зглеж да, е била п остроена в П лиска
Т я се нам ира в ж и лищ н ия д во р ец и е зад о во лявал а религиозните нуж ди на двора, преди
ощ е той д а се прем ести в П реслав. О т нея са запазени сега само основите.
К р ъ сто ку п о л н и ц ъркви е имало в много по-голям брой в П реслав, отко л ко то в П лиска.
В ц ъ р к о вн ата ар х и тектура на П реслав те са заем али т ак о ва м ясто, к ак вото е имала бази­
л и к ата в П лиска. Т ова о б сто я тел ств о е напълно
понятно. Д о к а т о в своя политически и културен
ж ивот П лиска е оставал а п о-н езасегн ата от влия­
нието на Византия, нейната ц ъ рк овн а ар хи тектура
е сл едвала традиц иите на старото местно строи­
телство. С въ зд и ган ето на П реслав в столи ца на
д ъ р ж а в а т а усл о ви ята се променили зн ач и тел н о : в
царския д в о р и висш ите б олярски среди проник­
нало чрез ц ъ р к в а т а и чрез непосредствен и лични
Фиг. 84. Преслав. Кръстокуполна църква № 1 връзки и отнош ения все повече и повече влиянието
на Аврадака— плак на Ц ариград, което не е могло д а не засегне и
ц ъ рковната архитектура.
О ткритите д о сега кръ сток уп ол н и ц ъ рк ви в
П реслав се намират въ в В ънш ния град, в Пат-
лейна и в м естн о стта по десн ия бряг на р. Тича
(Голяма Камчия), гд ето са били р азп ол ож ен и ня­
колко м анастира и отделни болярски вили. Почти
всички п ри надлеж ат къ м слож ни я ц ари градски
тип с предапсидно пространство, к о ето у д ъ л ж а в а
наоса къ м изток и д ава въ зм о ж н о ст от д вете му
страни д а се развият необходим ите за б о го сл у ж е­
нието пом ещ ения за протезис и диаконикон. По
размери църквите същ о не се различават много
Фиг. 85. Преслав. Кръстокуполна църква
№ 2 на Аврадака— план
една от д р у г а : най-м алката им д ъ л ж и н а е около
10м , а най-голям ата — около 15м . В осн овата на
всички е влож ена едн а и с ъ щ а концепция по от­
нош ение на плана и надстрой ката, за щ о то всички принадлеж али на една и съ щ а архи тектурн а
ш ко л а и на ед н а и с ъ щ а епоха — X в.М еж ду т ях съ щ ес тв у в ат разлики почти само в под роб ­
ностите.
П од куполн ите подпори на почти всички кр ъ сто к у п о л н и ц ъ рк ви в П реслав са колони,
кои то са монолитни или изградени от отделни барабани, срещ ат се и колони от сектори
на барабани (фиг. 84 и 85). Н а изток ц ъ рк ви те завъ р ш ват с по три апсиди, които са п олу­
кр ъ гл и или м ногостенни (три- и петостенни) или най-често средн ата апсида е многостенна,
а страничните — полукръгли . П ритворите им са едноставни.
П ри кр ъ сто к у п о л н и те църкви в П реслав е прилож ен особен начин на с т р о е ж : стените
се и згр а ж д а т в ъ р х у ш ироки основи о т ломен к ам ъ к и бял хоросан. Д ялан и кам ъни са упо­
требявани рядко, а тухли с различен цвят и разм ери са поставяни за подплънка м еж ду
кам ън ите и най-вече за арките и сводовете. В някои от църкви те са вграден и акустични гърнета.
З а надстрой ките на всички тези църкви м ож ем д а имаме д о ст а точна п р ед става по
много паметници от то зи тип, запазени на д руги м еста. Значително повече данни имаме за
техните ф асади. Т ук принципът за разчленение на плоскостите със слепи аркади е прило­
ж ен д о с т а п оследователно, като се е спазвало правилото въ н ш н ото разчленение д а о тго ­
варя на в ъ тр еш н о то разпределен ие на пространството и неговите конструктивни оф ормители
(фиг. 84, 85, 86). Ф асадните аркади са били едн остъп алн и и д вустъ п ал н и (фиг. 87). П о ф ор­
м ата на външ ни те и въ тр еш н и те лизени ц ъ р к в а № 1 в Б ял бряг се откл он ява от д р у ги те
кръ сто к у п о л н и църкви в П реслав, понеж е къ м нейните лизени са прибавени вградени полу-
колонки, каквито е имало и м еж д у ексед р и те на атрия на К р ъ гл ата ц ъ р к ва в П реслав.
С то ва ц ъ р к в а № 1 в Бял бряг се приближ ава ощ е повече д о ц ари град ската архитектура,
но д ъ р ж и връ зки и с б ъ л гар ск ата ш кола, защ о то нейните външ ни лизени не са строго и
последователно конструктивни.

о 1 г з 4

Фиг. Преслав. Църква № 1 в местността Фиг. 87. Преслав. Църква-гробница № 4 -

Бял бряг— план план

В някои преславски кр ъ сто к у п о л н и ц ъ р к ви се наблю дава и и зтъ к н ати ят по-горе свое­

образен кон структи вен п о х в а т : д ъ н а т а на слепите арки по н ад л ъ ж н и те стени не са св ъ р ­
зани кон структи вно с носещ ите части, а са изградени д опълнително и с п о-д руг м атериал.
З а у краса и хоризонтално разчленение на в ъ т р еш н о ст т а и външ ността на стените в
някои църкви са употребени поясни проф илирани корнизи от варовик и мрамор (фиг. 88).
В ънш ните подпокривни корнизи, предим но от варовик, са били по-богати, повече проф или­
рани и украсени с единични или двойни р едове от остри или четвъртити зъбци. Х арактерни
са били корнизите с надвиснал торус, който понякога е при друж авал и зъ б чати я орнамент.
О т намерените при р азкоп ки те м атериали се виж да, че някои от църквите са имали
и богата пластична украса. М анастирската ц ъ р к ва № 1 на А врадака е имала варовикови и
мраморни капители с релеф н а орнам ентика, мраморни проф илирани плочи и варовикови глави

I
Фиг. 88. Преслав. Зъбчати каменни корнизи

на лъвиц а и маймуна, вграден и в стените. О собен о п ъ ст р а и разнообразна е била нейната

подова настилка, ко ято е о б р азу вал а геом етрични съчетани я от мрамор, цветен к а м ъ к и
тухли. Всички плочки са били закрепени в ъ р х у о б щ а хоросан ова под л ож ка. В ъ н ш н остта на
ц ъ р к в а та е правела впечатление с м ногобройните си корнизи, кои то са опасвали ц ялата
сгр ад а под покрива и о тделни те й части — купол, проекциите на сводовете въ р х у външ ните
стени и пр. В тим пана над главния вход е имало и цветна композиция от рисувана , пре­

12 К р а т к а история на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 89
славска керам ика. Б о гата у краса от мрам ор и рисувана керам ика по стените е имала и
ц ъ р к вата в П атлейна. В преславските църкви е имало и подови настилки от рисувани кер а­
мични плочици, инкрустирани във варовикови плочи.
В З ап ад н а М акедония кр ъ сто к у п о л н ата ц ъ р к в а е п редставена в с. Г е р м а н до Прес-
панското езеро (фиг. 89). Тази ц ъ р к в а е построена по в сяка вероятн ост от цар Самуил
през 1006 г. Т я е еди нствената д о б р е запазен а от
онова време църква, к о я т о ни д ава п ред става и
за ар х и тек ту р ата на изчезналите църкви от този
тип в П лиска и П реслав. Ц ъ р к в а т а в с. Герман при­
надлеж и къ м простия вариант на к ръ сток уп ол н и те
църкви. Т я е съ ставен а от квад ратен наос с три
пол ук ръ гли апсиди б ез предапсидно п ространство
и притвор с единствен вход на зап ад н ата стена.
К уп ол ът се подпира от четири зидани стъ л б а с
квад ратн о сечение и четири свода, чиито краи щ а
л еж ат направо въ р х у съ о тветн и те стени без по-
ср едство на пиластри. К уполният барабан е ни-
Фиг. 89. Герман. Кръстокуполна църква - пльл съ к и Цилиндричен, с четири тесни прозореца, по­
ставени в ср ед ата на плоски арки. О коло барабана
са изтъкн ати съвсем ясно четирите свода, които
зав ъ р ш в ат с ъ гл о вати фронтони. П р о стран ствата м еж д у кръ стн и те рам ена са ниски и са
покрити с цилиндрични сводове. Н а зап ад н ата стена на притвора има две плитки пра­
в о ъ гъ л н и ниши, които о тговарят на страничните кораби в наоса. Ц ъ р к в а т а е построена от
ломен кам ъ к, на м еста са употребени и тухли. Ф асади те са прости и строги и са лиш ени
от всякаква пластична украса. И зо б щ о ц ъ р к вата в с. Герман се отличава с хубави външ ни
и въ тр еш н и пропорции и д о бр е уравновесен купол.
К у п о л н и т е ц ъ р к в и с к в а д р а т е н н а о с и две свободни подпорки м огат д а се
см ятат като ощ е по-опростен вариант на простия тип на кр ъ сто к у п о л н ата ц ъ р к ва. Т ози вид
църкви е застъпен в П реслав с четири паметника.
П о своя съ став те не се отличават от д руги те
малки ц ъркви в П р е с л а в : имат притвор, к в а д ­
ратен наос и едн а или три апсиди според разви­
тието на ол тарн ата част (фиг. 90).
Н ай-важ н ото отличие на тези ц ъ рк ви е в на-
осното пространство, ко ето по план е квадратн о.
И тук, к ак то при д в а т а типа кръ стокуп ол н и
църкви, над наоса се е и зд и гал купол, слож ен вър-
J) j £ з 4 1 ху цилиндричен или м ногостенен барабан. Куполът
Фиг. 90. Преслав. Кръстокуполна църква с две се е намирал в кр ъ сто ви щ ето на четири свода,
свободни подпори— план сочени къ м четирите страни на света. В ънш ните
краи щ а на сводовете са полож ен и въ р х у стените,
които о б р азу в ат к в ад р ата иа наоса, с изклю чение на източния свод, кой то стъп ва в ъ р х у че­
л о то на апсидната конха. П окри вната систем а е сл едователн о точно как то при к р ъ ст о к у п о л ­
ните цъ ркви. Е д и н ствен ата р азл и к а е в броя на подпори те в ъ т р е в сам ия наос. В м есто
четири свободни подпори в то зи вариант има само две колони или зидани пиластри, които
се и зд и гат в зап ад н ата част на наоса. В източната част за подпори сл у ж а т приолтарните
стени. П о т а к ъ в начин в тези м алки ц ъ р к ви са спестени две колони и е постигнато спол у ­
чливо простр ан ствен о р е ш е н и е :и зточната част на наоса заед н о с презви тери я (който е бил
отдел ен сам о с ниска п р еград а) са обединени в едно цяло от куп ол а и при леж ащ и те сво­
дове и се о б х ващ ат с един поглед.

90
 К у п о л н и т е ц ъ р к в и с в п и с а н к р ъ с т б е з с в о б о д н и п о д п о р к и по своята
о б щ а покривна систем а не се отличават от кр ъ сто к у п о л н и те. Р азл и к ата е само в това, че
в наоса не съ щ ес т в у в а т свободни подпори на купола, а за таки ва са използувани съ ответн и
надебелявания на стените въ в въ треш н и те ъ гл и на квад рата. По т а к ъ в начин, запазвайки
по начало въ н ш н ата квад р атн а ф орм а и кр ъ стови д н и те сводове с барабан и куп ол в ср е­
д ата, тези ц ъркви чрез ъ гл о ви те н ад ебелявания са получдли кръ стови д н а ф орм а и в наос-
ното пространство, ко ято о тго в ар я напълно на
кр ъ сто к у п о л н о то покритие. М еж д у р ам ен н и те про­
стран ства в ъ в и над постройката липсват. Те
са зам енени с п л ъ тн а зидария, ко ято носи сво­
д овете.
Куполните ц ъ р к в и с вписан к р ъ с т нямат и
р азви та олтарна част. П р езв и тер и ят се състои
от п рав о ъ гъ л н о то пространство под източния свод
и д олеп ен ата до него апсид а — п о л у к р ъ гл а или
м ногостенна отвън. П р о тези съ т и диакон икон ът
се пом ещ ават в ниши, вд ъ лб ан и в източния зид.
П р и тво р ъ т има обичайната п р о д ъ л го вата
ф орм а и е покрит с напречен на ц ъ р к о в н ата ос
свод. В него се влиза от запад, но две от прес- Фиг. 91. Преслав. Църква с вписан кръст
л авските ц ъркви им ат и вход от ю г . в местността Делидушка — план
В П реслав са известни д о се га три такива
ц ъ р к в и : в м естн ости те Д е л и д у ш к а (фиг. 91), ц ъ р к в а № 2 в м е с т н о с т т а Б я л б р я г
и е д н а ц ъ р к в а в С е л и щ е . И трите са малки постройки. П остроени са вероятн о
к а т о семейни параклиси или гробници. Т рите рам ена на к р ъ ст а (северно, източно и ю ж но)
в сводовата ком позиция в наоса са еднакви. З ап ад н ото рам о е п о-късо и в него се е нами­
рал в х о д ъ т къ м наоса. П о външ ни те стени и на трите ц ъркви личат следи от едн остъп алн и
слепи арки, отго вар ящ и на в ъ т р е ш н о то разчленение на наоса. И зк л ю ч ен и е, правят м ож е
би само трите слепи арки по зап ад н ата ф асад а, които се срещ ат при много преславски
църкви.

М анаст ири

М онаш еството е било в ъ вед ен о в Б ъ л га р и я заедн о с оф ициалното приемане на хри­

стиянството, но в ъ зм о ж н о е в стр ан ата д а е имало м анастири и по-рано. З а с ъ щ ес т в у в а­
нето на монаси и манастири в Б ъ л гар и я св и д етел ств у ват реди ца писмени сведения, които
обаче не д ав а т указан и я за ар х и текту р ата на б ъ л гар ск и те м анастири. Л ипсват и цялостно
запазени м анастири от онова врем е. З а тях д ав а т п ред става само археологическите данни
от разкопките в П лиска, М ад ар а и П реслав.
О т тези данни не м ож е д а се заклю чи, че за устр о й ство то на м анастирите в тази
част на стр ан ата е съ щ ес тв у в а л о общ о правило. Р азп ол ож ен и ето на ж илищ ните и стопанските
постройки спрямо м анастирската ц ъ р к в а в тези м анастири е различно и се е обуславяло
най-вече от х ар ак тер а на м ясто то , в ъ р х у което е построен м анастирски ят комплекс. Самите
м анастири с изклю чение на плисковския не са били п лътно затворени от външ ни я свят
Те ням ат и креп остн и съо р ъ ж ен и я, ко ето показва, че са били съ зд ад ен и и са п р о съ щ еств у ­
вали в ъ в време, ко гато д ъ р ж а в н а т а вл аст им е осигурявала пълна безопасност.
М ан асти р ът в П лиска, в кой то се намира Г олям ата базилика и е свързан с В ъ треш ­
ната кр еп о ст с един постлан с голем и плочи път, е бил затворен със солидна о гр ад а от
дялани варовици и хоросан, д ебели 70— 90 см. О гр а д ат а е затвар ял а едн о п р аво ъ гъ л н о п ро­
стран ство съ с стр ан и : източната и западната по 1 0 0 м ; ю ж н а т а — 133 м и с е в е р н а т а — 131 м.

91
М ан асти р ската ц ъ р к в а е д олеп ен а с ф асад ата на атрия си до ср ед ата на зап ад н ата оград-
на стена. Ж и ли щ н и те пом ещ ения са построени д о северната оградна стена.
М ан асти р ъ т в П лиска е имал и о тд ел ен стопански двор. Той е долепен до северната
о градна стен а и има с ъ щ ат а д ъ л ж и н а (130м ) при ш ирочина 36 м. О гр а д а т а му от трите
страни — север, изток и зап ад — е д еб ел а 95 см и
е и зградена с местни плочести кам ън и и кал. И
т у к на гъ р б а на м анастирското ж илищ е и д о л е­
пена д о кам енната северна стен а, се намира пос­
тройка, чиито пом ещ ения са имали п од ова на­
стилка от варовикови плочи, но отчасти и от тухли.
В този втори д вор е имало един к л ад ен ец с д и а­
метър З м и д ъ лб оч и н а повече от 12м .
С ъвсем д р у г вид са имали м анастирите при
М ад ар а и П реслав. В тях ж и лищ н ите и стопан­
ски те сгради са р азп ол ож ен и около ц ъ р к в а т а във
вериж ни редици, които затвар ят двор с ф орм а на
неправилен ч ети р и ъ гъ л н и к (фиг. 92).
Д р у го е разп ол ож ен и ето на постройките в
м анастира „Св. П ан тел ей м о н “ в м естн о стта П ат-
Фиг. 92. Преслав. Манастирът под Вълкашина— план лейна. С гради те са групирани около ц ъ р к в ата спо­
р ед характер а на м естн о стта и затова не е било
въ зм о ж н о д а се получи затворен ансам бъл.
М ан асти р ъ т в м естн остта А врадака по своето разполож ен ие заем а по-особено място
м еж д у д р у ги те преславски м анастири. Н еговите ж илищ ни и стопански сгради са разполо­
ж ен и около един д вор, но м ан асти р ската ц ъ р к в а не е в двора, а на 16 м извън него и на
съвсем о ткр и то м ясто.

2. А РХ И Т Е К Т У Р А Т А П Р Е З В Р Е М Е НА В И ЗА Н Т И Й С К О Т О В Л А Д И Ч Е С Т В О
И Н А В Т О РА Т А Б Ъ Л Г А Р С К А Д Ъ Р Ж А В А
(Развит феодализъм)

Б ъ л га р и я о стан ала под в л а с тт а на Византия 167 години. П рез то ва врем е византий­

ските управници и духовници не се гриж ели за културн и те нуж ди на покорения б ългарски
н ар о д и не н асъ рчавали стр о и тел ств о то и изкуствата. Н а р о д ъ т бил ж е сто к о експлоатиран
от ф еодал и те, а освен то в а и често ограбван и разоряван от наш ествия на печенеги, кумани
и д р у ги северни народи.
П ри тези условия б ъ л га р с к а т а ку л ту р а не е м огла д а п р о д ъ л ж и развитието си по
своя начертан от врем ето на П ъ р в а т а б ъ л гар ск а д ъ р ж а в а исторически път. Т ова важ и
особено за стар ата оф ициална ку л ту р а, чиито традиции б ъ р зо загл ъ хн ал и поради ун и щ о­
ж ав ан ето на св етск ата и ц ъ р к о в н ата аристокрация.
Но и при тези те ж к и усл о ви я н а р о д ъ т все пак не загубил своето б ъ лгар ск о съзнание
и н еговата воля д а ж и вее свобод но не била сломена. В 1186 г. б ъ л гар ск и ят н арод извою вал
своето осво бо ж ден и е от византийско иго и б ъ л гар ск ата д ъ р ж а в а била възобновена. О коло
б ъ л га р с к и я цар била издигната м естна ф еодал н а аристокрация, която в зел а в р ъ ц ете си
целия д ъ р ж а в е н апарат. У правлението на ц ъ р к вата съ щ о минало у б ъ л гар ск и духовници.
С толица на д ъ р ж а в а т а станал новооснованият гр ад Т ърново, който за повече от два
в ек а бил неин политически и к у л ту р ен център.
П р и цар И ван Асен II (1218— 1241) границите на Б ъ л гар и я били разш ирени до трите
м орета, кои то о гр а ж д а т Б ал кан ски я ;полуостров. Те обхванали за к ъ со време целокупния

92
 Карта № 4. Архитектурни паметници в българските земи през XI— XIV

93
 б ъ л гар ск и народ, но с това не било постигнато неговото пълн о и трайно обединение в
иконом ическо, политическо, църковно и ку л ту р н о отнош ение. С амата д ъ р ж а в а била впо­
сл едстви е р а зк ъ сан а на ф еодални владения, някои от които станали почти сам остоятелни
д ъ рж авиц и.
О сн о вата на ф еодалната иконом ика през врем ето на В тората б ъ л гар ск а д ъ р ж а в а про­
д ъ л ж а в а л о д а б ъ д е зем еделието. Ф еодалните отнош ения се развили ощ е повече и станали
непоносима т е ж е с т за зависим ото население. Р еак ц и я та на сел яч еството, която се изразила
в участие в разни религиозни секти и в селското въ стание на И вайло, не д ал а никакви
р езу л тати за подобрение на ж и во та на селските маси. Но б ъ л г а р с к и я т народ не се е с ъ с ­
тоял само от селяни, заним аващ и се изклю чително със зем еделие. О щ е през врем ето на
П ъ р в а та б ъ л га р с к а д ъ р ж а в а от зем едел ски те маси се излъчил голям брой занаятчии, на
които се е д ъ л ж а л до голям а степен в ъ з х о д ъ т на богатата м атериална ку л ту р а на П лиска,
П реслав и на много ощ е д р у ги градски и селски центрове. П рез време на византийското
р обство зан аяти те не изчезнали, как то не са изчезнали б ъ л гар ск и я т език и б ъ лгарск и те
книги. М е ж д у тези занаятчии имало м айстори строители, прои зводи тели на строителни м а­
териали (кам ък, тухли, керем иди, д ъ р во ), зидари и д ъ рвод ел ц и , зограф и и ощ е много други.
Зан аяти те станали пазители на ку лтурни те и прои зводствените традиции, чрез тях се е
п ред авало м айсторското умение от поколение на поколение.
У сл о ви ята в о св о б о д ен ата д ъ р ж ав а способствували д а се развие в стран ата ощ е повече
занаятчийството и тъ р го в и я та . Занаятчи ите работели в селата, но при развития ф еодал и зъм
те изпълнили и градовете, гд ето се обедин явали в отделни еснаф и за защ и та на п роф есио­
налните си интереси. О щ е о т антично време занаятчийските сд р у ж ен и я играели важ н а роля
в общ ествения и ку л ту р н и я ж ивот. Тази традиц ия п р о д ъ л ж и л а през С редновекови ето и в
Б ъ л гар и я.
Ш ироки разм ери д о б и л а и тъ р го ви ята. С елскостопанските прои зведени я се продавали
на въ тр еш н и те и външ ни те тъ р ж и щ а, а ч уж ди тъ р го вц и п ътувал и свободно из страната,
за д а п р о д ават на ф ео дал и те и зам ож н ите граж д ан и луксозни платове и разни д руги п ред ­
мети на разкош а. П о та к ъ в начин б ъ лгари те влезли в допир с Ц ариград, Солун, Венеция,
Генуа, Д у бр о вн и к и с м ного градо ве от С редна Европа. Тези връ зк и разш ирили техния
к ул ту р ен кр ъ го зо р и ги запознали с н ародите от Запад.
Д о б р е развитите занаяти и т ъ р го в и я та допринесли много за развитието на градовете
в страната. О т военни, административни и п олузем еделски селищ а някои от тях, като Т ъ р ­
ново, София, Ч ервен, М есем врия и др., се издигали като производителни и тъ р го вск и цент­
рове, в които съ щ еств у в ал и добри въ зм ож н ости д а се набират б огатства у ф еодалите,
занаятчиите и търговците. Н ем алка р о л я като кул турн и огнищ а играели и б ъ лгарски те
манастири.
С ледователно налице са били всички условия д а възникне отново б ъ л гар ск ата ф еодална
ку л ту р а и нейното по-н ататъ ш н о развитие и п роц ъф тяване било осигурено от царския
институт, б о ляр ство то , д у х о в ен ств о то , занаятчиите и търговц и те.
Е дно от първи те м еста в ку л ту р н о то творчество на стран ата и сега е заем ало строи­
телство то . О щ е А сеновци издигнали в Т ърново крепостни стени и първите църкви, като
пренесли в тях колони и д р у ги архитектурни елем енти от П лиска, П реслав и Н икополис
ад И струм , за д а п од чертаят с то в а историческите права на новооснованата д ъ р ж ав а. Тази
традиц ия била п о д д ъ р ж а н а и о т всички останали царе. П ри м ерът на царете бил последван
от боляри те, д у х о в ен ств о то и гр аж д ан ството. С ъс средства и труд на боляри, занаятчии и
тъ р го вц и били построени, дарявани и п о д д ъ р ж ан и много църкви и манастири. О тново в ъ з ­
никнали семейни параклиси гробници, а гр ад овете се украси ли с б олярски д ворци и високи
граж д ан ски ж и л и щ а, скрити за д зд р ави крепостни стени.
О сновните черти на б ъ л га р с к о то строителство през визан ти йското робство и В тората
б ъ л га р с к а д ъ р ж а в а са неговият сам обитен хар актер и подчертана независим ост от цариград-

94
ското влияние. Тези свои качества то д ъ л ж и на зд равите местни традиции, въ р х у кои то е
било изградено и стр о и тел ство то на П лиска и П реслав. Но въ преки това строи тел ството
през В тората б ъ л гар ск а д ъ р ж а в а се отличава от строи тел ството на старите б ъ лгарск и сто­
лици. О тслаб ван ето на цен тралната вл аст и р азкъ сван ето на д ъ р ж а в а т а на малки ф еодални
владения довело до о б щ о обедняване, ко ето се отразило и въ рху строителството. Строи­
телн ата техника била значително пониж ена, а царските и б олярските, светските и рел и ги о з­
ните постройки загубили предиш ната си величавост и строга м онументалност.
С лед д вувековно свободно с ъ щ еств у в ан е на б ъ л гар с к ата средн овековна к у л т у р а обаче,
бил нанесен т е ж ъ к удар. Ф еодално р азп о к ъ сан ата и и зтощ ен а от войни Б ъл гари я отново
загуби л а в 1396 г. сво ята политическа свобода. С траната била завладян а от турците и на­
р о д ъ т останал около пет в ек а под о щ е по-теж кия гнет на турски я ф еодализъм .

ВОЕННО И ГРАЖ ДАНСКО СТРОИТЕЛСТВО

В тората б ъ л га р с к а д ъ р ж а в а е имала съ щ о н уж д а о т к р е п о с т н и п о с т р о й к и (на

староб ъ л гар ски наречени „ г р а д ъ “) поради несигурното вън ш н о и въ треш н о полож ение. При
ф еодал н ата р азд р о б ен о ст на стран ата р аздробени били и нейните защ итни сили. Войските
на царя и ф ео дал и те били м алочислени и не били в състоян и е д а отбран яват големи к р е­
пости. П оради то ва ср едн овековни те крепости за разлика о т рим ските и б ългарски те от IX
и X в. били строени на високи хъл м о ве съ с стръм ни склонове, естествено защ итени с от­
весни скали и реки. Т акива м еста били мъчно достъп н и и за най -усъвъ рш енствуваните
обсадни машини на нап адатели те и могли д а се о тб ран яват със сравнително по-мало-
бройна войска.
В сяка крепост се с ъ с т о ял а от яка стена, която за гр а ж д а л а по-малко или по-голямо
пространство. К ъм стен ата е имало кръ гли , ч етвъртити или м н огоъ гъ л н и кули и стъ л б и от
въ тр еш н ата страна за изкачване до бойната платф орм а. О тк ъ м най -достъпни те м еста к р е­
п остта била защ итен а с д ъ л б о к ров.
У нас различавам е д ва вида к р еп о сти : 1) крепости — опорни стратегически точки, —
предназначени д а о х ран яват важ ни планински проходи и д а сл у ж ат за уб еж ищ е на насе­
лението, ко гато е бивало застр аш ен о от външ ни врагове, и 2) креп ости градове, разполож ени
в заграден о съ с стени пространство.

(& -■ у ..
i

i
VS/
' - Р

5.........

Фиг. 93. З и д от „Момчиловата крепост" в Р одоп и те

95
 П л ан ъ т за устр о й ство то на едните и на д руги те крепости не се изм енял в п р о д ъ л ­
ж ение на м ного векове, но стро и тел н ата техника на крепостните съ о р ъ ж ен и я у византийците
и б ъ лгар и те п аднала на по-ниско равнищ е. Сега креп остн ите зидове се строели вече пре­
димно с ломен к а м ъ к и лош окачествен; ронлив бял хоросан (фиг. 93), а за изравняване на
ред о в ете от кам ън и понякога били слагани в зи д овете и д ъ рвен и греди.
С тратегическите крепости се намират в усам отени м еста или на височина д о някои
селищ а. В т ях р яд к о се ср ещ ат постройки. И згл еж д а, че те не са били обитавани о т мно­
гобройно население, пон еж е усл о ви ята за ж и вот в такива непристъпни гради щ а не са били
благоприятни за редовно стопанско битуване. Но почти всяка креп ост е била снабдена с
малка църквица.
В С тара планина, С редна гора, Р од о п и те и по брега на Д у н ава са запазени развали­
ните на м нож ество стратегически крепости, м еж д у които са и А сен овата креп ост над
А сеновград, възоб н овен а от И ван А сен II в 1231 г., гр ад и щ ето над с. Кричим, гради щ ето
Ц епена (резиденция на д есп о т Слав) при с. Д орково, К алето при О ряхово,С вищ ов и др.
У к р е п е н а гр а д о в е . П рез XIII и XIV в. гр ад о вете в Б ъ л гар и я били д ва вида. Е дните
били стари укрепени градове, които останали д а съ щ ест в у в ат със своите традиции ощ е от
антично врем е, а д р у ги те били новоосновани крепостни градове, които възникнали в р езул тат
на условията в новоосвободен ата ф ео дал н а д ъ р ж а в а.
С р ед ец (София), П ловдив, Боруй (С тара Загора), Ямбол, Н есебър, Варна, Д р ъ с т ъ р
(Силистра), Видин, В е л б ъ ж д (К ю стендил), О хрид и др. се славели съ с своето многовековно
минало. К ъм тези градове м ож е д а б ъ д е причислена и старата столица П реслав, която
п р о д ъ л ж и л а д а съ щ ес тв у в а и през В тората б ъ лгарск а д ъ р ж а в а к ато град с второстепенно
значение. Х арактерна особеност на старите градове е тяхн ото м естоп олож ение предимно в
равни и ниски м еста. М акар че им ената на м ного от тези градове се спом енават в ъ в в р ъ зк а
с разни исторически събития, ощ е м алко се знае за тяхн ото устройство и граж д ан ска ар ­
х и текту р а, защ о то остан ки те на средн овековни те постройки л еж ат д ъ л б о к о под съврем ен­
ните гр адове, кои то са ги наследили. А рхеологическите данни показват, че строителството
в наш ите стари градо ве никога не е прекъсвало. П ред опасностите от враж ески нападения
тия градове м ногократцо поправяли и засилвали своите крепостни стени. В много от тях
имало запазени ц ъ ркви и м анастири от по-стари времена, но през XIII и XIV в. били по­
строени и нови цъ ркви, ко ето свид етел ствува за интензивния ж и вот на градовете в Б ъ л ­
гария през , тази епоха. П о казател ен прим ер са гр ад овете Соф ия, О хри д и особено Н есебър,
който поради и звъ н редн о б лагопри ятн ото си полож ение на Ч ерно море е играл важ н а т ъ р ­
говска роля като посредник м еж д у Б ъ л гар и я и В изантия и е с ъ зд а л завидно състоян ие на
своите гр аж д ан и . Т ака м ож е д а се обясни ф ак тъ т, че О свобож ден и ето на Б ъ л гар и я от
тур ско робство е заварило този гр ад застроен на крайно ограничена територия, с много
църкви, строени м еж д у VI и XVIII в.
М е ж д у новооснованите или въ зоб новени те през време на В тората б ъ л гар ск а д ъ р ж а в а
гр ад о ве видно м ясто са заем али Т ъ рново, Червен, Л овеч и много други. О т т ях никой не е
запазен в средн овековни я му вид. Те са били типични средн овековни градове, чието устр о й ­
ство ясно е о тразявало кл асо во то р азделен ие на населението. Те са т ъ р сел и защ и та не
само в креп остн ите стени, но и в природните препятствия — високи хълм ове със стръм ни
склонове и реки в тях н о то поднож ие. В тях не се прилагала кон центрическата систем а на
укрепленията, как то в П лиска и П реслав, защ о то е била н есъвм естим а с природния характер
на м естността. Г р а д ъ т не е бил вече затворено цяло. Той се е съ с то ял обикновено от една
креп ост, и зд и гн ата на непристъпно м ясто, и от ж илищ ни квартали, р азп ол ож ен и в нейното
поднож ие. В кр еп о стта е било ж и лищ ето на м естния ф еодал, в околните квартали
ж ивеели гр аж д ан и те — зем еделци, занаятчии и търговци. В случай на опасност граж д ан и те
се прибирали в креп остта, ако за т ях не е имало построена защ и тн а креп ост в близост
до ж и л и щ ата им. ■>

96
 Фиг. 94. Търново. Разкопки на двореца на Ц аревец

Типични п р ед стави тел и на този вид гр ад ове със своето м естополож ение, град о у стр о й ­
ство, об щ ествен и иконом ически бит са Т ър н ово и Ч ервен.
Т ъ р н о в о . С редновековн о Т ъ р н о в о се е съ с то ял о главно от две крепости, построени
п оотделн о на хъ л м о вете Ц ар евец и Трапезица. Те са били защ итени не само от отвесни
скали и от л ъ к а т у ш к и т е на река Янтра, но и от яки стени, кои то са следвали естествените
форми на терена. С тените са от ломен к а м ъ к и бял хоросан. В тях са вградени и д ъ рвен и
греди. Ж и ли щ н и те квартали са били р азполож ен и в п од н ож и ето на крепостите. Т ова устрой ­
ство на града отго вар ял о напълно на о б щ ествен и те отнош ен ия през епохата. К репостта на
Ц аревец е била по-висока и по-непристъпна. В нея се е влизало през няколко вход а, но
главният вх о д е имал особено у с т р о й с т в о : на к ъ си разстоян и я едно от д р у го са се нами­
рали три врати, а пред п ъ р в а т а — подвиж ен мост. Н а Ц аревец са били построени царските
и б олярските дворци, с ъ щ о и п атр и ар ш еск ата ц ърква, ко ято се е издигала на най-високата
част на хълм а.
По своето полож ение к р еп о стта Ц ар ев ец е го сп о д ству вал а над Т ърново не само в гео ­
граф ски, но и в общ ествен см исъл.
Т ъ р н о в с к и я т д в о р е ц (фиг. 94). Ц ар ск и ят д ворец в Т ърн ово подобно на дворците
в П ли ска и П ресл ав е бил слож ен архи тектурен ком плекс, в с ъ става на кой то най-видно
м ясто са заем али п р ед стави телни те постройки •— тронна зала, цъ рк ва и ж илищ ни помещ ения.
Вън от тази о б щ а прилика то й се е различавал т в ъ р д е много от д ворц и те в п ърви те б ъ л ­
гарски столици. Той е строен на м ъч н о до стъ п н а височина. Н еговите части са г ъ с т о застроени
една д о д р у га почти без д во р о ве и в ъ зд у х м еж д у тях. П о т а к ъ в начин е образуван един
затворен блок, ко й то е м о гъ л д а се отбр ан ява с по-м алобройна страж а. В Т ърново липсва
и м онум енталният гр а д е ж на дворцовите постройки в П лиска и П реслав.
Т ър н о вски ят д в о р ец не е бил с ъ зд а д е н н авед н ъ ж . В прод ъл ж ен и е на два века той е
бил разш иряван, до п ъ л ван и обновяван. П оследн ите му строеж и са от втората половина на
XIV в., когато б ли зостта на т у р с к а т а опасност е н алагала д а се взем ат м ерки за отбран а
в случай на п р о д ъ л ж и тел н а обсада.

13 К р а т к а история на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 97
 П оради естествения наклон на м ястото постройките са били разполож ен и на няколко
тераси с н а д л ъ ж н а ос и зто к — запад. Н а всяка от тях са групирани постройки с определено
функционално предназначение, та к а че в целия архитектурен ком плекс се очертават останки
на три главни части.
Н ай-ниската тер аса е била за ета от северната част на двореца. Т я е била най -застра­
ш ена и зато ва о х раната й е била засилена с две големи четвъртити бойни кули. Н а север­
ната стран а се намира и главният вход, оф орм ен като п р о д ъ л го в ат кори дор и елипсовиден
вестибю л зад него, над кой то по всяка вероятн ост се е издигала к р ъ гл а бойна кула. Той
в ъ в е ж д а в м ал ъ к д вор, около който от три страни са разполож ен и ж илищ ни помещ ения.
Главните ж и лищ а се намират на източната страна и п р о д ъ л ж ав ат на ю г к ато д ъ л ъ г блок,
кой то затв ар я от изток целия дворец. З ап ад н ата страна на двора е затворен а съ щ о с ж и ­
лищ ни пом ещ ения с мраморни подове и ф рески по стените. Към този двор принадлеж и и
едно голям о зидано водохран илищ е за около 100 куб. м вода.
Н а ю ж н ата стран а на двора се в ъ зви ш ава посредством няколко каменни стъ п ал а вто ­
р а т а тераса, която об разува ср едн ата част на дворцовия комплекс. Т ова е била неговата
най-представителна част. Т ук са се намирали т ъ р ж ес т в ен а та зал а и дворц овата църква.
П ървоначално на в т о р а та тераса се издигала по-стара трон н а зала, която е била ед н о ­
корабна. Н а западната си страна тя е им ала преддверие, а на източната си страна е за ­
в ъ р ш в ал а о твъ н с петостенна апсида. Тази зала е била д ъ л г а 26 м и ш ирока 10 м. По-
късн о едн о ко р аб н ата зала е била р азруш ен а и на нейно м ясто е била п остроена по-голяма
зала, д ъ л га 32 м и ш ирока 19 м. Т я има ф орм а на трикорабна базилика, с преддверие и
п о л у к р ъ гла апсида, ш ирока к о л к о то средния кораб. Стройни редици колони с атически
бази и йонийски капители са р азд ел ял и страничните кораби. Запазен а е частично тухлен ата
настилка на пред двер и ето и на средния кораб. Т ройната зал а е била б огато украсена със
стенописи и мозайки, а съ щ о така и с архитектурна пластика от бял и розов мрамор,
зел ен оф икалцит и египетски порфир.
Д в о р ц о вата цъ р к ва е била сравнително малка сграда, предназначена д а побира тесен
к р ъ г богом олци от дво р ц о во то о бщ ество. Тази цъ рк ва днес е в много лош о състоян ие, но
все пак м ож е д а се установи, че по тип принадлеж и к ъ м кръ сток уп ол н и те четиристълпни
ц ъ р к в и и че е била изящ на архитектурна композиция, украсен а о твъ тр е с м рам ор и мозайки.
О т в ъ н стените на църквата, как то и стените на трикораб ната тронна зал а са били украсени
с ъ с зелени и ж ъ л т и керамични р озетки и кръгчета, които са обрамчвали извитите части
на стенни слепи аркатури или прозорци.
Т ретата, ю ж на част на д ворцовия ком плекс е о тдел ен а от тройната зал а с п род ъ л говат
д вор, за д който се намирали леки стопански сгради, м еж д у които една винарница и три
голем и кухненски пещи. З а д тези сгради д в о р ец ъ т е завъ рш вал с кам енна оградна стена.
Т у к се е намирал ю ж ният в х о д на двореца, който съ щ о е бил охраняван от яка четири ъгълна
кула. Т рета, по-м алка врата е имало и на запад ната страна до северозападн ата ъ гл о в а кула.
М акар д а са от различни врем ена, всички постройки на търн овски я д ворец са строени
по ед н ак ъ в начин— с ломен кам ъ к и бял или червен хоросан. З а уравняване на пластовете в
м ного от зи д о вете са били зазидвани н ад л ъ ж н о и напречно ч етвърти ти греди. При р аз­
копките са били намерени големи коли чества гвоздеи, пепел и обгорели материали, които
показват, че д ъ р в о то е играло значителна р о л я в кон струк ц и ята на сградите.
В то р ата к р е п о с т — Т р а п е з и ц а — п ред ставлява равно плато, д ъ л го 400 м и ш ироко
200 м. На това сравнително неголям о пространство ж илищ ни пом ещ ения не са открити.
Т ова показва, че креп остта Трапезица не е била населена. Н ейното главно предназначение
е било д а служ и за уб еж и щ е на гр ад ск ото население в случай на опасност. Н о и в мирни
години кр еп о стта не е била пуста. В нея са открити чрез разкоп ки 17 църкви, групирани
в ю ж н ата част на к р еп о стта б ез ни какъ в ред. Те са църкви на царски и болярски семейства,
ко и то са о бразували нещ о като религиозен квартал на града.

98
 Граж д ан ско то населе­
ние, съ ставен о главно от
зем еделци, занаятчии и т ъ р ­
говци, е ж ивяло в „м К сто“1
Търново, което е ,било сгу ­
ш ено в доли ната м еж д у Ц а­
ревец и Т рапезица, по д в ата
бряга на Я нтра. Там са били
неговите ж илищ а, работил­
ници и магазини. Това насе­
ление имало свои църкви и
манастири, разполож ени сред
гъ сто застроен и ж илищ а. П рез
XIII и XIV в. Т ъ р н о во е било
населено от българи, но има­
ло и чуж денци — евреи, ита­
лианци, гърци и др., които се
занимавали главно с т ъ р г о ­
вия и ж ивеели в отделни
квартали под Ц ар евец и Т р а­ ■У- r j * 0
пезица.
Жилищната архи­ ■ V- 'A■] S&jS'-
. fI
тектура през врем ето на ;■ч * ж
В тората б ъ л га р с к а д ъ р ж а в а
не е ощ е проучена. Д о 1913 г. Фиг. 95. Червен. Крепостна кула

в Т ърново, в поднож ието на

Т рапезица, бяха запазени 2 — 3 средн овековни к ъ щ и , д вуетаж н и, с каменни ф асади къ м
ули ц ата и с малки прозорци. Д р у ги данни за ж и ли щ ата на б олярите и на обикновените
гр аж д ан и в Т ъ рново липсват.
С елските ж илищ а не са известни. С поред един византийски автор в М акедони я и
Т раки я през XIV в. имало д ъ р в ен и къ щ и . Не е ясно дали става д у м а за градски или селски
къ щ и, но и звестието тр яб ва д а се приеме к а т о м еродавно, като се знае, че д ървен и к ъ щ и
е имало ощ е през врем ето на П ъ р в а т а б ъ л гар ск а д ъ р ж ав а.
Г р а д Ч е р в е н се намирал на р. Черни Лом. И т у к е бил използуван един п р о д ъ л ­
говат рид с отвесни скалисти склонове и заграден от три страни от реката. Той имал с ъ щ о
две крепости, разп о л о ж ен и по гъ р б а на рида и разделен и една от д р у га с тясна седловина,
която е отчасти и зкуствен о изсечена в скалата.
Е д ната креп ост се е намирала на кр ая на рида, на най-ниската му част. Д р у г а т а
креп ост е заем ала най-високата част на м естн остта. Н ейната креп остн а стена следва очер­
танията на терена. Т я е от ломен кам ък, д еб ел а е 2,20 м и е зав ъ р ш в ал а със зъб чат
парапет, ш ирок 76 см и висок 1,70 м. И зкачването на бойната платф орм а е ставало ПО'
допряна до стен ата кам енна стълб а, шир. 1,25 м. В североизточн ата част на креп остта е
запазена в развалини една от нейните кули (фиг. 95). Тя е п р аво ъ гъ л н а сграда с въ треш н и
разм ери 6,7 X 5,5 м. З и д о в ете й са д еб ел и 1,20 м. И зграден и са от ломен Iк а м ъ к и бял
хоросан. З а изравняване на редо вете от к а м ъ к са вграден и д ървен и греди, поставени на-
д л ъ ж и напречно. К у л ата е имала 4 етаж а, разделен и с д ъ рвен и греди. Д олните два е т аж а
са без прозорци. Н ай-горният е зав ъ р ш в ал о твън с платф орм а и зъбери. В креп остта личат
останки от църкви, ж и лищ а и работилници.
1 М-Ьсто на старобългарски, както и на всички славянски езици означава неукрепено селище (град) за
разлика от старобълг. градъ, което значи укрепен („граден“) пункт. В житието на Св. Сава от Доментиан днеш ­
ната Асенова (модерно название) или Долна махала по двата бряга на Янтра е наречена „M'bcTo Търново“.

99
 Ц Ъ РКО ВНА АРХИТЕКТУРА

П рез врем е на византийското влади чество и на В тората б ъ л га р ск а д ъ р ж а в а в стр а­

ната п р о д ъ л ж и л с т р о е ж ъ т на архитектурни типове, кои то познаваме от П ъ р в ат а д ъ р ж ава.
Б ази л и ката обаче е силно изродена — тя се явява в ум иращ и изд ънки на едн а д ъ л го в еч н а
традиция. Д р у ги форм и — кр ъ сто к у п о л н ата и едн окораб н ата цъ рк ва с купол — д ости гн али
високо арх и текту р н о и стилово р азвитие и станали характерн и за епохата. Н о и едните, и
д р у ги те не са строени по ц ари градски образци, м акар през врем е на ви зан ти й ското влади ­
чество п ъ тя т на ц ар и гр ад ско то влияние д а е бил съвсем открит. М алкото църкви, кои то с
точн ост или с в ер о ятн о ст м огат д а се -отнесат къ м това време, са по план,“’ кон струкция,
строи телн а техника и м атериал м ного по-близо д о стари те м естни църкви, о т к о л к о т о д о
слож ни те ц ари градски кр ъ сто к у п о л н и храм ове о т XI— XII в. С ам обитният х ар ак тер на ар ­
х и т е к т у р а т а м ож е д а се пр о сл ед и ясно и по запазен ите ц ъ р к ви от XIII и XIV в. О б щ о по
разм ери тези ц ъ р к в и са м алки и се отли чават по план и кон струкц и я от ц ъ рк ви те в Ц ар и ­
град и С олун. К р ъ сто ку п о л н ата ц ъ р к в а, която за то ва време е била го сп о д ству ващ във
В изантия ар х и текту р ен тип, в Б ъ л гар и я е п ред ставен а не толкова с ц ари градски я, ко л к о то
с провинциалния й вариант. Н ар ед с него била ш ироко разп ростран ен а ед н окораб н ата ку-
полна и безкуполн а цъ рква, къ м външ ни я силует на която била прибавена и четиристенна
кула звъ н ар н и ц а над притвора, к ак в ато липсва в ц ари град ски те църкви. Х арактерн а особе­
ност на м ного б ъ л гар ск и ц ъ р к ви е и пластичното разчленение на ф асад и те с псеводкон-
структивни слепи ар кад и и б о гато колористично ож ивяване на стените с пом ощ та на
строителн ия м атери ал. Б ъ л га р с к а т а ар х и т ек т у р а к ак то през врем е на ви зан ти йското робство,
така и в сво б о д н ата б ъ л га р с к а д ъ р ж а в а е могла д а запази св о я та сам оби тн ост, защ ото
крепостите, дво р ц и те, ц ъ р к в и те и ж и л и щ ата са били строени не от византийски, а от
м естни б ъ л гар ск и майстори.
О собен о о ж и вено цъ р к о вн о стр о и тел ство е р азви то в Т ъ рн ово като столица, а в Н е­
с е б ъ р к ато важ н о пристанищ е за разм енна тъ р го в и я м еж д у Б ъл гари я и Ц ари град . О т XI
д о XIV в. в тези градове са построени м нож ество общ ествени и семейни църкви, различни
по архитектурен Дип, но обединени в отдел н и групи п осред ством общ и технически и д е к о ­
ративни особености.
П рез съ щ о то врем е са построени
ц ъркви и на д руги места. Т аки ва ц ъ р к ­
ви е имало в старите градове и в ново-
възникналите ф еодални укрепени селищ а,
почти въ в всяко гради щ е, в много м анас­
тири и в някои села. Всички църкви от
тази епоха — об щ ествени или семейни —
се отли чават съ с сравнително малки
разм ери и разнообразни архитектурни
форми.

Б азилика

В М елник на една височина край

гр ад а са запазени развалините на ц ъ р к ­
вата „Св. Н и к о л а“ (фиг. 96), която до
пред и 5 0 — 60 години е била в сравни­
телно д о б р о състояние. С ам ата ц ъ р к в а б ез притвора й, който е бил разруш ен и зам енен с нов,
има квад р атн а ф орм а (д ъ л ж и н а 15,80м , ш ирина 15,50м ). В ъ тр еш н о стта й е била разд ел ен а от
д в а р е д а по три колони на три кораба. Н а и зток редиците от колони са п ро д ъ л ж ен и от два зида,

100
 Фиг. 97. Несебър. Църквата „Св. Стефан“ — изглед и план

ко и то оф орм ят от две страни олтарн ото простран ство с п ри леж ащ и те к ъ м него ж ертвен и к
(протезис) и диаконикон. И трите поделения на ол тара зав ъ р ш в а т с по една п о л ук ръ гла
апсида, ср едн ата от които, снабдена съ с синтрон, е ш ирока почти ко л к о то централния
кораб. Т рите кораба са били под един о б щ покрив, кой то е имал д ъ р в е н а конструкция.
Само предап си д н о то про стр ан ство е засводен о. Б ази л и ката в М елник е изград ен а с камъни
и тухли на редове, без д а е спазван особен п о р я д ъ к и без д а е тъ р сен о онова декоративно
в ъ зд ей стви е от ком бинацията на к а м ъ к а и тухлата, ко ето е характерн о за ц ърковн ата ни
архи текту р а о т XIII и XIV в. Е д и н ствен ата у краса на сред н ата апсида отвъ н е един корниз
от д в а р ед а тухлени зъ б ц и , над които сл ед ва с о т с тъ п втори корниз съ щ о от зъбци. В
ц ъ р к в а та има останки от стенописи, които п рои зхож д ат навярно от XII— XIII в., от което
врем е щ е д а е и сам ата църква.
Ц ъ р к в а т а „ С в . С т е ф а н “ в Н есеб ъ р е с ъ щ о трикорабна базилика (фиг. 97), но
значително различна о т б ази л и ката в М елник. Т я е запазена почти в първоначалния й вид
с изклю чение на зап ад н ата й стена, ко ято е била съборен а, за д а се пристрои едн о д о п ъ л ­
нително у д ъ л ж ен и е на сгр ад ата. Т о га в а щ е д а е бил р азруш ен и стари ят притвор. Корабите
на старата част на ц ъ р к в а та са разграничени един от д р у г само с по едн а колона, която
сл уж и като опора на две ви со ко издигнати арки. Н ад тези арки стените въ р вя т неп рекъс­
нато от притвора до а п с и д а т а и се и зд игат високо, за д а об р азу ват възвиш ени ето на
средн ия кораб над страничните. Т у к обаче х ар актер н ата за стари те базилики затвореност

101
на корабите е наруш ена от арките, които със своята височина и ш ирина откриват свобод ен
п ростор встрани. П р о д ъ лж ен и ето на корабите къ м изток се крие за д иконостаса, г д е т о
олтарн ото пространство заем а почти една трета от първон ачал н ата д ъ л ж и н а на базиликата,
б ез обаче д а е архи текту р н о м аркирана някаква граница. Всеки кораб за въ р ш ва на и зто к
с п о л у к р ъ гл а апсида. П окритието на корабите сега и първоначално е било с д ъ р в ен таван.
Н е себ ъ р ск ата ц ъ р к в а има о твън т в ъ р д е ж ивописен вид. Н ейният среден кораб се в ъ з­
висява (доминира) над страничните и завъ р ш в а к ъ м изток и запад с издигнат над п окрива
ф ронтон, кой то е имал първоначално ф орм а на трилобна арка. По три прозореца на всеки
ф ронтон и на всяка н ад л ъ ж н а стена са давали светлина на средния кораб. Д в а т а странични
ко р аб а се простират по цялата д ъ л ж и н а на сградата. Ф асадите им к ъ м север и ю г са
равни, но в с р ед ата са имали по един вход (сега зазидан) м еж д у д ве лизени, кои то над
покрива са се съеди нявали посредством арка. Ц ъ р к в ата е построена изцяло от к ам ъ к и
тухли, без д а е спазен стр о г р ед в пластовете. П одпокривните корнизи са от един р е д
зъ б чати тухли. П ри гр а д е ж а е употребен хоросан съ с слаб примес от чукани тухли.
При оф орм яването на ф асадите е полож ено голям о старание д а се получи колоритен
и пластичен еф ект. П реди всичко г р а д е ж ъ т с тухли и к ам ъ к и ради ално поставените тухли
по арките с ъ зд а в ат о б щ о впечатление за пъстрота. Т ук за пръв път срещ ам е декорати вн и
керамични глинени розетки и кр ъ гч ета по ф асадите. П оставени в един или два р ед а и
ограничени в рамчици от тъ нки тухлички, те п ри друж ават извивките и линиите на арките,
ф ронтоните и корнизите. Н ай-богато са украсени апсидите. О свен багровата п ъ стр о та т у к
съ щ о за пръв п ъ т се срещ ат „л о м б ар д ски “ аркатури под корнизите, какви то по-късно
заедн о с керам ичните р о зетки стават обичайна украса на несебърските църкви. С троителят
се е постарал д а ож иви с пластични мотиви и ф асадите на средния кораб, като е направил
по тях п равоъгълни слепи прозорци, запълн ен и с тухлена
НЯЯ ЯЯШ ИШ зидария, в к о я то се спущ ат р ъ б ести и заоблени ивици.
Ц ъ р к в ат а „Св. С т е ф ан “ тряб ва д а се отнесе прибли-
зително къ м XII в.
(В В ■ " Ж-Иик И нтересна базилика, д ости гн ала до нас в развалини, е
g| била ц ъ р к вата до с. Л ю т и б р о д в м естн остта К оритен-
■В и щ - гр ад (фиг. 98). По ф орм а тя е леко у д ъ л ж ен п равоъгълни к
ЯГ шш (д ъ л ж . 11,30 м, ш ир. 9,15 м) с три ‘п олукръгли апсиди на
|jhsf6] jJST'lii-*: 1ч‘г.:р :^ х Г източната страна. П ритвор не е имала. В ъ треш н остта на
църквата е била разчленена на три продълговати , почти
Фиг. 98. Църква в Коритенград еднакво ш ироки кораба, разделени с две двойки четвър-
(при с. Лютиброд) — план тити стъ лб ове, които са се св ъ р зв ал и п ом еж д у си с приле­
ж ащ и те стени къ м изток и запад посредством , арки. И
трите кораба са били засво ден и и поставени под об щ д ву ск атен покрив. С редният свод е
бил м алко по-висок от страничните. З а д а получи необходим ия наклон на д вата ската,
б ез д а увеличава много височината на средния кораб, строителят е построил сводовете на
страничните кораби не к ато полуцилиндър, а като ч етвърт цилиндър.
О станки от стенописи в ц ъ р к в ата по иконограф ия и стил не м огат д а се отнесат по-
рано от с р е д а т а на XIV в. В ъ з основа на това къ м с ъ щ о то врем е трябва д а се отнесе и
построяването на сам ата цъ рква.

КРЪСТОКУПОЛНИ ЦЪРКВИ

Ч е т и р и с т ъ л п ш к р ъ с т о к у п о л н и ц ъ р к в и . П рез време на В тората б ъ л га р с к а д ъ р ж ав а

п р о д ъ л ж а в а т д а се стр о ят четиристълпни кръ сток уп ол н и ц ъркви в д в ат а им познати ва-
р и а н та : 1) църкви с предапсидно пространство (цариградски вариант) и църкви, на които
източното сводово рамо е у д ъ л ж е н о , без д а се образува отдел н о предапсидно простран ство

102
{търн о вско -н есебърски вар и ан т); 2) ц ъ ркви с едн акво д ъ л ги сводови рам ена и без пред--
апсидно пространство (провинциален вариант).
Ц ъ р к в и с п р е д а п с и д н о п р о с т р а н с т в о (цариградски вариант). Т акава църква
е запазена в с . К о л у ш а , днес к вар тал на К ю стендил (фиг. 99).
П о план ц ъ р к в ата в К олуш а е по­
чти квадратна, защ о то няма притвор-
Д ъ л г а е 10 м и ш ирока 8,70 м. П о стр о е­
на е изцяло с тухли , като при гр ад еж а на
ф асад и те е т ъ р с е н д екорати вен еф ект
чрез р еду ван е на ту х ли те с ш ироки б е ­
ли „ф у ги “, получени чрез покриване на
т у х л и те през р е д с хоросан. Н а о с ъ т е
пълен к в а д р а т с три по л у к р ъ гли апси-
д и на източната страна. Ч етири зидани
стълб а п о д д ъ р ж а т четирите сводови
рам ена на к р ъ с т а и куполния барабан.
Той е осм остенен и има по една к р ъ гл а
кол он ка на всеки ъ гъ л . М еж д у р ам и ята
са оф орм ени като квад р ати със слепи
ку п о л ч ета посредством арки, ко и то с ъ е ­
д и н яват стъ ло о вете C П рилеж ащ ите сте- Фиг. 99. Колуша. Църквата „Св. Георги“— план
ни. Р ам ен ата на к р ъ с т а са еднакво д ъ л ­
ги, но к ъ м източното рам о е прибавен
ощ е един по-висок свод, ко й то оф орм я х ар актерн ото за ц ари градски я вариант на к р ъ с т о ­
куп олната ц ъ р к в а пред ап си д н о пространство.
В ънш ните стени на цъ рквата са ож ивени с д в у стъ п ал н и слепи кон структи вни арки.
Л изен ите, които р азд ел я т арките, сто ят точно срещ у вътреш н и те свободни стълб ове, от
ко и то изли зат къ м външ ни те стени аркови пояси. В случая тези лизени и зп ълняват сл уж б а
на контраф орси. Т ова е една особеност, ко ято съ щ о сближ ава к о л у ш к ата ц ърква с цари град ­
ски я вариант на четири стълп ната к р ъ сто к у п о л н а църква.
Ц ъ р к в а т а в К олуш а е п о стр о ен а в п ъ р в ата ч етвъ р т на XIV в.

ЦЪРКВИ ОТ ТЪРНОВСКО-НЕСЕБЪРСКИЯ ВАРИАНТ .

Ц ъ р к в а т а „ С в . П е т ъ р и П а в е л “ в Т ъ р н о в о , А сенова м ахала (фиг. 100), има

план с ф орм а на у д ъ л ж е н п р аво ъ гъ л н и к, от кой то се и зд авал а само една п о л у к р ъ гла апсида
на източната страна. П р и тво р ъ т, по кр и т с напречен на д ъ л г а т а ос полуцилиндричен свод,
е д о ста просторен. О т него во д ят к ъ м наоса три аркови входа, които отговарят точно на
трите ко р аб а на наоса. П оследните са били покрити с н ад л ъ ж н и полуцилиндрични сводове,
от които средн ият е бил по-ш ирок и по-висок от страничните. Трите кораб а са пресечени
в ср ед ата от напречен кораб, равен по височина и ш ирина на средния кораб. В ърху к в а д ­
рата, образуван от пресичането на средния и напречния кораб, е бил слож ен посредством
пандантиви куполен барабан, който се крепи на четири мраморни колони. О бразуван ият по
т а к ъ в начин к р ъ ст от сводове, повдигнат над сводовете на страничните кораби, показва
едн а особеност, ко ято не се срещ а в ъ в всички четиристълпни църкви. Н еговото източно
рам о е два п ъ ти п о-д ъ лго от д р у ги те рам ена и е об разуван о от един неп рекъснат свод.
Той се п о д д ъ р ж а от две н ад л ъ ж н и стени, които свъ р зват д вете източни колони с д вата
п олуп и ластъ ра на и зточната стена от д в ете страни на апсидата. Д в е колони р азд ел я т д о л ­
ната част на тези стени на два аркирани вход а къ м протезиса и диаконикона. При б егъ л
поглед в ъ р х у плана се получава впечатление, че д вете източни колони м аркират право-

103
ъ г ъ л н о п ред апсид но пространство, к ак во то имат всички ч етири стълп ни ц ъркви от цари град ­
ския вариант. В съ щ н о ст ту к не съ щ ес т в у в а истинско п ред апсид но п ро стр ан ство в неговата
ц ар и гр ад ска ф орм а. Т о е очертано сам о в плана като п лоскост, но не и като пространствен
обем , ограничен о тго р е с ъ с сам остоятелен по-н исък свод. П о някои останки от стенописи
в нея ц ъ р к в а т а „Св. П ет ъ р и П а в е л “ се
отнася къ м XIV в.
В ъв вто р и я ц ен тъ р на ц ъ рк овн о
строи тел ство през XIII и X IV в. „ Н е ­
с е б ъ р “ са запазен и частично две чети­
ристълпни църкви — „ П а н т о к р а т о р “
и „ С в , Й о а н Н е о с в е т е н и “ (А л и -
т у р г и т о с ) . И д вете са характерн и
пред стави тел и на н е себ ъ р ск ата архи­
тек ту р н а ш кола.
Ц ъ р к в ат а „П а н т о к р а т о р" е п о д ­
чертано у д ъ л ж е н а п о строй к а (д ъ л ж . 16 м,
ш ир. 6,70 м) съ с стройни пропорции и
д етайли , които се степ ен уват в ъ в ви-
Фиг. 100. Търново. Църквата „Св. Петър и Павел“— план сочина. О б щ и ят й план е затворен п р а­
воъ гъ л н и к , от кой то се изд ават само
трите преливащ и се едн а в д р у га апсиди.
В ъ тр еш н о стта й е разчленена на три д обре оф орм ени ч а с т и : олтар, наос и притвор. В о л ­
т а р а не е ар х итектурно м аркирано предапсидно пространство (фиг. 101).
Н ао съ т има с ъ щ о п р о д ъ л го в а та ф орм а. В западните части на северната и ю ж ната му
стен а са оставени по една ш ирока и засвод ен а пл оскод ън н а ниша, кои то единствени о ж и ­
вяват стенните плоскости в наоса. П р о сто тата на ф орм ите е подчертана т у к и от равните
полуцилиндрични сводове на корабите, кои то ги правят д а и згл еж д ат като кораби на б ази ­
лика. Т у к има едн а х ар актер н а осо бен о ст — западното рам о на сводови я к р ъ ст е съ щ о пре­
сечено с д р у г полуцилиндричен свод, чиито краи щ а са проектирани на ю ж ната и северната
ф а са д а като по л у кр ъ гли ф ронтони от д вете страни на ф ронтоните на главния напречен
кораб. П одкуполн ият ба­
рабан има о т в ъ тр е 16 сте­
ни, които имат ф орм а на
канелю ри, стесн яващ и се
нагоре и съб и ращ и се в
ц е н тъ р а на купола.
П р и творъ т е отделен
о т наоса с ъ с стена, д е б е ­
ла 1,20 м, която има по
ср ед ата вх о д за наоса. В
п ри твора се е влизало ощ е
през два вх о д а — един гл а­
Фиг. 101. Несебър. Църквата „Пантократор“ — план
вен на зап ад н а т а стена
и един п о -м ал ъ к на север­
ната. П р и тв о р ъ т има п р ав о ъ гъ л н а ф орм а. П окри т е бил с елипсовиден свод. Н ад притвора
се и зд и га ч етвъ р ти та кула звънарн ица, сега покрита о тв ъ тр е посред ством тромпи с осмо-
стенен купол, а о твъ н с пирам идален покрив.
Ц ъ р к в а т а „П а н то к р а то р “ е построена от кам ъ к и тухли, използувани еднакво като гра­
дивен и д ек о р ати вен м атериал. О т ц о к ъ л а д о въ р х а на барабана и звън арн и ц ата стените
са об лицовани о тв ъ н с гриж ливо изработен смесен гр ад е ж — 3 или 4 р ед а тухли се ре-

104
 Фиг. 102. Н есеб ъ р . Ц ърквата „Св. Иван Н еосв ет ен и “ — и згл ед и план

д у в ат ритмично с 3 или 4 р е д а д о б р е одялани кам ъни. В ъ тр еш н о стта на стен ите е по-не-

б реж н о градена, за щ о то в ъ р х у тях е имало м азилка съ с стенописи.
Ч етирите ф асад и на ц ъ р к в а та са различно разработени. Д о р и и в д вете н ад л ъ ж н и
ф асад и не е п р окарана п ъ л н а симетрия. И зто чн ата ф а са д а е най -богато украсена. Ю ж н ата
ф а са д а , която е о б ъ р н а та къ м главн ата улица, с ъ щ о е по-разнообразно у красен а от зап ад ­
н ата и сев ер н ата. П ри всички ф асад и обаче е тъ р сен о едно и с ъ щ о въ зд ей стви е, к оето се
е п олуч авало от ком бин ац ията на пластични с колоритни елем енти. П ластичните елем енти
са ритмично повтарящ и се ф ронтони, слепи арки, лом бард ски аркатури, зъ б ч ати корнизи и
др., д ей ству ващ и п о о тд ел н о или ум ело съчетани в пояси едно над д руго и образуващ и
ц ялостен ансам бъ л. Е ф е к т ъ т на тази пластична тер аса се и згр а ж д а в ъ р х у строги я ритъм

14 К р атка и стори я на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 105

на форми, светлини и сенки. Н о тя е подсилена и от колоритен ритъм , постигнат с най-
прости ср ед ства — б елотата на кам ъка, червения цвят на тухлата, комбинирани със зе л ен а т а
и червен ата гл азу р а на керам ичните декорати вни кр ъ гч ета и розетки.
Т ази керам опластичнц у кр аса се явява в Т ърн ово ощ е в края на XII в. Тя п р о д ъ л ж ава
там и през XIII и XIV в., но не е д о сти гн ала онова разнообразно б о гатств о и съ в ъ р ш е н ств о
к ато първостепенен ком п онент на архитектурни я стил на н есеб ъ р ски те църкви.
Ц ъ р к в ат а С в . Й о а н Н е о с в е т е н и е един от най -представителните паметници в Н е­
себъ р , в ко й то керам опластичната у кр аса на ф асадите е д о вед ен а до виртуозност. К ато архи тек­
турен тип тя спада къ м групата на църквите „Св. П етъ р и П а в е л “ в Т ъ р н о во и „П анто­
к р а т о р “ в Н есеб ъ р , но в някои подробности тя се о тд ел я от тях и се сбли ж ава с цари­
гр ад ск ата ч ети р и стъ л п н а ц ъ р к в а (фиг. 102).
Ц ъ р к в ат а „Св. Й оан Н ео светен и “ има същ о затво р ен а п р ав о ъ гъ л н а ф орм а, от която
сам о тр и те абсиди на източната страна се изд ават навън. Всички д руги пластични украси
на о стан али те три стени не наруш ават тяхн ата общ а плоскостност.
Н ао съ т, кой то об р азу ва я д к а та на постройката, е почти квад ратен . В ъ тр е ш н а та страна
на н ад л ъ ж н и те стени не е разчленена с никакви [пиластри, защ о то всички арки, които
опират на стените, стъ п в ат високо над пода в ъ р х у конзоли.
В ср ед ата на наоса се издигали четири колони, които са п о д д ъ р ж ал и посредством
пандантиви барабан с полусф еричен купол. Ч етири полуцилиндрични свода около б араб ан а
са о бразували обичайния за този тип църкви к ръ ст. И зточн ото рамо на к р ъ с т а и тук,
к ак то в „ С в .П е т ъ р и П ав ел “ и в „ П а н т о к р ат о р “, е било у д ъ л ж ен о чак до апсидата. То е о б ­
р азу ван о о т две части — к р ъ ст а т свод с притъпени ръб ове и д о него полуцилиндричен свод,
но предапсидно пространство не е образувано, защ о то тези две части д ей с тв у в ат като
едно цяло. П ро стр ан ствата, които се вклю чват м еж д у р ам ен ата на к р ъ с т а и външ ните
стени на ц ъ р к в ата, са били архитектурно оф ормени не как то в „Св. П етъ р и П а в е л “ и„П ан
т о к р а т о р “ с ъ с сводове, а по цариградски образец, с пом ощ та на сводови арки като к в а д ­
рати, покрити със слепи куполчета, кои то не са се издавали навън от покрива.
Ц ъ р к в а т а „Св. Й оан Н е о св етен и “ е строена съ щ о как то и „ П ан т о к р а т о р “ : стен ите със
смесен гр ад еж , а куполите, сводовете, арките и апсидните конхи само с тухли. Р е д о в ете
о т д ялани кам ъни и тухли на вън ш н ата страна на стените са правени м ного гриж ливо.
Т ухлените пояси не прем инават през ц ял ата дебелина. Те са само д екорати вни. В ъ т р е ш ­
н остта на стените е от ломени кам ъни, изравнявани, с тухлен и пояси. Т у к г р а д е ж ъ т е бил
н ебреж ен, за щ о то стените са били изм азани и покрити със стенописи.
К акто при П ан то кр ато р , и ту к от особен интерес са ф асад и те на ц ъ рк вата. Т ех­
ният о б щ еф ек т е изграден въ р х у пластични и колористични елементи. П ласти чната украса
на стените се съ сто и от слепи д ву стъп ал н и аркади, от л он гоб ард ска ар к ат у р а в един или
д в а (по апсидите) пояса, почиващ а въ р х у каменни конзолки, от пластични орнам енти по
кон золите и о т зъб чати тухлени корнизи.
К олористичната у краса и ту к е постигната чрез ритмично редуван е на бял к ам ъ к с
червени тухли , кои то са употребени в голям о изобилие, за д а о б р азу в ат най-причудливи
конф игурации. В това отнош ен ие „Св. Й оан Н ео светен и “ е много по-богато у красен а от „П ан ­
т о к р а т о р .“ С ] тухлен и украси са запълн ен и тимпаните на слепите арки и ъ гл и те м еж д у а р ­
ките. С тухли, подредени зи гзаговид но или в ш ахм атен ред, са запълн ен и д ва хоризонтални
пояса по ср едн ата апсида. Зелени и червени керамични розетки и кр ъ гч ета опасват в не­
п р екъ снати пояси всички ф асади.
И в тази ц ъ рква ф асад и те не са еднакво декорирани. Н ай-богато архи тектурн о, пла-
стично и колористично е украсен а източната ф асада с нейните три м ногостранни апсиди.
З ап ад н ата ф асад а е разчленена с три слепи арки, както е бил обичаят в ц ъ р к о вн ата архи­
т е к т у р а ощ е през П ъ р в а та б ъ л га р с к а д ъ р ж а в а . Н а северната ф а сад а се нам ират пет арки.
В лизените, които ги р азд ел ят, са вдълбани тесни и високи ниши с п о л у к р ъ гл и д ъ н а. Ю ж -

106
 0 1 2 3 4 5 6

Фиг. 103. Н есеб ъ р . Църквата „Св. И ван“ — и згл ед и план

ната ф асад а, която е о б ъ р н ата къ м м орето, е по-скром но у к р асе н а : арките са ш ест, м еж д у

тях няма ниши и тимпаните им не са украсен и с тухлени ф игури. П рави впечатление, че
и п севд оконструктивн ите арки по ф асад и те са правени съ всем произволно, без д а се д ъ р ж и
см етк а за в ъ т р е ш н о то разчленение на ц ъ р к вата. Т е са без в р ъ зк а с архитектурни те части,
кои то се намират над тях, защ о то не са спазени отвесн ите оси при оф орм яван ето на ф асад и те.
Ц ъ р к в и б е з п р е д а п с и д н о п р о с т р а н с т в о (провинциален вариант). С едн акви
кр ъ стн и рам ена и б ез притвор са ц ъ р к ви те „Св. И в а н “ в Н есеб ъ р и ц ъ р к в ата на Зем енския
м анастир „С в.И ван Б о г о с л о в “.
Ц ъ р к в а т а „ С в . И в а н “ в Н е с е б ъ р, как то всички църкви от този тип, има срав­
нително малки разм ери (външ на д ъ л ж и н а 12м , ш ирина 10м ). Ф орм ата й е м алко у д ъ л ж е н
п равоъ гъ л н и к, който зав ъ р ш в а на изток с три п о л ук ръ гли апсиди, а на запад без оби­
чайния притвор (фиг. 103).

107
 Шал
1|р ||| |
>■

Фиг. 104. Земенски манастир. Църквата „Св. Иван Богослов“ изгледи

от юг и изток

108
 В ътреш н ото пространство е разчленено с две н ад л ъ ж н и стени на три засводен и к о ­
раба. Всеки от тях има свой сам остоятелен вх о д на зап ад н ата стена. Точно по средата
три те к о р аб а са пресечени от един напречен, с ъ щ о ' засводен кораб. В квад р ата, образуван
От пресичането, се и здига п о сред ством пандантиви ви сок цилиндричен барабан, кой то з а ­
въ р ш ва с полусф еричен купол. Н е с е б ъ р с к а та ц ъ р к в а се отличава от развития цариградски
тип по липсата на п р ав о ъ гъ л н о пространство м еж д у източното к р ъ стн о рам о и апсидата и
по това, че к у п о л ъ т не се крепи на свободни колони или стъ лб ове, а на н ад л ъ ж н и те стени.
В ъ нш ното оф орм яване на ц ъ р к в ата е точно отраж ение на в ъ тр еш н о то разчленение.
С водовете, ко и то о б р азу в ат кр ъ стн и те рам ена, са високо повдигнати и за в ъ р ш в ат с три­
ъ гъ л н и ф ронтони, ко и то са с ъ щ о б елег за старинност на варианта. Д ом ини ращ акц ент на
построй ката е нейният висок барабан. И зто чн ата ф аса д а е образуван а от трите гладки и
лиш ени от всякаква у краса апсиди. Д р у ги те три ф асади са с ъ щ о гл ад к о трети ран и, за д а
се изтъкн е в и со к ата сляпа арка в ср ед ата им, ко ято д о сти га д о сводовите ф ронтони и ясно
м аркира главните к о р а б и : напречния и средния. Т ези арки ням ат кон структи вно назначение,
как то в ъ в визан ти йската архитектура, но те не са и псевдоконструктивн и, к ак то в църкви те
в П лиска и П реслав.
По план ко н стр у кц и ята на целия корп ус и неговите части, по простите си, но стройни
форми, по гр а д е ж а и скром н ата си керам опластична украса ц ъ р к в а та „Св. И в а н “ принадлеж и
къ м ранните типове на този вариант и зато ва м ож е д а б ъ д е отнесена само къ м X — XI в.
Ц ъ р к в а т а н а З е м е н с к и я м а н а с т и р „Св. И ван Б о го сл о в “ (фиг. 104, 105) в д н еш ­
ното й съ стоян и е има ф орм а на куб ( 9 Х 9 м ) , чиито стени са изцяло от к ам ъ к бигор. На
източната си страна тя има три полуцилиндрични апсиди, кои то необикновено за б ъ л гар ­
ската ц ъ р к о вн а ар х и текту р а са едн акво високи и д остигат до покрива на ц ъ рк вата. П од-
покривният корниз опасва и апсидите, като ги обединява в една монолитни група и ги
тясн о св ъ р зв а с ц ял ата покривна к о н с тр у к ­
ция. П окр и въ т с ъ щ о се различава от пок­
ривите на всички кръ сто ку п о л н и ц ъ р к в и
на Б ал к ан ск и я полуостров съ с своята ф о р ­
ма на силно сплесната четиристенна пира­
мида, на чийто в р ъ х се издига висок ци­
линдричен барабан със слепи арки, р азп о ­
лож ени е д н а над д р у га в д в а пояса по
осем. Ч етири от д олн и те арки са прозорци.
Зем ен ск ата ц ъ р к в а е типичен провинциален
вариант на к р ъ сто к у п о л н ата ц ъ р ква, ко ято
няма ар х итектурно означено предапсидно
пространство, източното рам о на св о д о ­
вия к р ъ с т е равно по д ъ л ж и н а на д р у ги те
рам ена и зав ъ р ш в а без в с я к а к в о р азч л е­
нение направо с апи сдата.
К он струкц и ята на ц ен тралната я д к а
в Зем ен е д о с ъ щ к ато в К о л у ш а : четири фиг- 105- Земенски манастир. Църквата „Св. Иван
зидани стълб а, несвързан и п о м еж д у си с Богослов“ — план
аркови пояси, носят четирите сводови р а­
мена на к р ъ ста. В ъ р х у к в ад р ата, образуван от пресеч ката на сводовете, леж и посредством
пандантиви цилиндричният барабан. М еж д у р ам и ята са оф ормени като квад рати с полуци-
линдрично сводово покритие с пом ощ та на аркови сводове, кои то излизат от ст ъ л б о в ете
и опират на при леж ащ и те външ ни стени.
П рилика с ц ъ р к в а та в К олуш а има и в ъ в ф асадите. С еверната, западната и ю ж ната
стен а Ча разчленени с по три д в у стъ п ал н и слепи арки. С редните арки са по-ш ироки и по-

109
високи от страничните и по м естоп олож ение и височина отговарят напълно на сводови те
кр ъ стн и рамена въ в въ тр еш н о стта. Страничните по-малки арки отразяват по-м алките м еж ду-
раменни пространства. С ледователно слепите арки по ф асад и те на зем ен ската ц ъ р к в а са
не само декорати вни, но, както в К олуш а, и конструктивни. И т у к лизените м е ж д у арките
изп ъ лняват р о л я на кон траф орси. Р азп ол ож ен и ето на арките на различна височина позво­
л яв а д а се предполож и , че първон ачално сгр ад ата е за в ъ р ш вал а д ругояче.
Ц ъ р к в а т а в Зем енския м анастир се д ати ра по стенописите къ м ср ед ата на XIV в.
К у п о л н и ц ъ р к в и с п е в н и ц и са съ щ ествувал и в Б ъ л гар и я ощ е през X — X Iв.
О скъ д н и археологически данни показват, че п остроените от Климент и Н аум ц ъ р к ви на
О хр и д ско то езеро и ц ъ р к в ата на Б ачковския ма­
настир от 1083 г. са били с певници.
П рез XIII— XIV в. в западните б ъ л гар с к и земи
се явява отново ц ъ р к вата с певници като опро7
стено копие на триконхалните ц ъ р к ви в атонските
манастири. Д о нас са достигн али три такива па­
м етника, и то все като м анастирски ц ъ рк ви — в
О реховски я м анастир при с. П ещ ера (Р адом и рско),
в манастира „Св. А р хан гел “ на р. Е рм а при Т рън
Фиг. 106. трънски манастир. Църквата (Фи г- 106) и в м анастира „Св. И ван Б о го сл о в “ при
„Св. Архангел“ — план с. П оганово. Триконхална и куполна е била и ц ъ р к ­
вата на Рилския манастир, построена от прото-
севат Х рельо през три д есетте години на XIV в.
И трите запазени изцяло или частично ц ъ рк ви си приличат м ного по план и к о н ­
струкция. Т е са еднокорабни, с едн а п о л у к р ъ гл а апсида на източната страна и с по една
съ щ о п о л у к р ъ гл а апсида (конха) на север и на юг — сл уж ещ и за певници. О л тар н о то про­
стран ство не е разчленено. Н а зап ад н ата страна се намира обичайният притвор, д о ст а про­
сторен. П окритието на ц ъ ркви те се съ стои от един подкуп олен барабан, с пандантиви, кой то
къ м и зто к и зап ад се крепи в ъ р х у полуцилиндрични сводове, а къ м север и ю г стъп ва

Фиг. .107. Погановски

110
 Фиг. 108. Боянската църква — изглед и план

в ъ р х у зенита на арки те на страничните конхи. О свен това ц ъ р к вата на П огановския м ана­

стир има над при твора си четири стен на кула.
О т трите триконхални ц ъркви най-добре е запазен а ц ъ рк вата на П о г а н о в с к и я м а ­
н а с т и р (фиг. 107). Т я е скром на кам енна п остройка съ с силно ож ивени архитектурни
линии и плоскости, над които го сп о д ств у в ат ч етвъ р ти тата кула над притвора и осм остен-
ният барабан на купола. С ам ото тял о на сгр ад ата се съ сто и от три части. Н ай-ниска е из-

111
 Фиг. 109. Сапарева баня. Църквата „Св. Никола“ — изглед и план

точн ата, о л тар н ата част, къ м ко ято е прибавена п о л у к р ъ гл а ол тарн а апсида. Н а второ
м ясто сл едва н аосъ т, увенчан с куп олен барабан, а встрани разш ирен с по една полу­
к р ъ гл а певница. Т ретата, най-висока част на постройката е п р и тво р ъ т с ч етвъ р ти та к у л а и
три ъ гл о ви ф ронтона о коло нея, кои то об разуват еф ектни чупки на покрива.
Ц ъ р к в а т а е построена в к р ая на XIV в., а е изписана в 1499 г.
Квадратните църкви с купол без свободни п о д п о р и са м алки по­
стройки, чийто наос е квад р атен . П овечето от тях са б ез притвор. Х арактерн о е в ъ т р е ш ­
ното им разчленение, к о ето напомня на равнорам енен к р ъ ст с куполен барабан в средата.
Р ам ен ата на к р ъ с т а се получават от пространствата м е ж д у преком ерно засилените ъ гл и на
наоса, кои то са предназначени д а носят четири свода, а те о т своя страна креп ят п осред ­
ством пандантиви куполния барабан. В случая е налице с ъ щ а т а покривна систем а, к ак то в
к р ъ сто к у п о л н ата ц ъ р ква. Л ип сват само свободните подпори (стъ л б о ве или колони) на к у ­
пола. Т ази кон струкция е била ш ироко прилагана в М ала Азия, Ц ари град , Гърция, М аке­
дония, С ъ р б и я и др. м еж д у VI и XV в. Т я влиза в съ ст ав а на по-големи ц ъ р к ви к ато про-

112
 тезис и диакон икон . У нас я има в бап ти стери я на П ирд опската базилика и в приолтарните
пом ещ ения на ц ъ р к в а та „Св. А х и л “ в П респа.
Т акава ко н стр у к ц и я като оф орм ление на самия наос с по-плитки или п о-д ълбоки к р ъ ­
стни рам ена се явява у нас о щ е в П реслав. Т я п р о д ъ л ж ав а през време на византийското
владичество и по-късно. С поред в ъ н ш н ата ф орм а на сгр ад ата различавам е д ва в а р и а н т а :
1) църкви съ с скрит в ъ т р е ш е н к р ъ с т и 2) църкви с кр ъ сто ви д н а въ н ш а форма.
П редстави тел и на първи я вариант са цъ ркви те в Бояна, С апарева баня, Н икопол, на
.хълм а С пасовица при К ю стендил и др.
Н ай -стар ата част на ц ъ р к в а т а в Б о я н а се отн ася според запазените в нея сте­
нописи къ м Х1в. (фиг. 108). В план тя е почти к в ад р ат (5 ,8 5 x 5 ,7 6 м), от който на и зточ­
ната стена се и зд ава само м алка п о л у к р ъ гл а апсида.
С еверната и ю ж н ата стена са разчленени о твъ н с по
три слепи арки, ср едн ата от които е по-висока. Тези
арки само нам екват за в ъ тр еш н о то разчленение на
п ространството, без д а са о тр аж ен и е на в ъ тр еш н ата
кон струкция. В ср ед ата на покрива изниква без ни­
к ак ъ в преход цилиндричният барабан на купола, про­
рязан с четири тесни прозорчета. П ъ рвоначално ц ъ р к ­
вата не е им ала притвор.
П л ан ъ т и ко н стр у кц и ята на стар ата Б оянска
ц ъ р к ва са били повторени в 1259 г. и в горния етаж
на при строената къ м нея о т севасто к р ато р Калоян
д ву етаж н а цъ рква. ф и г , цо, Бобошево. Църквата

Ц ъ р к в а т а в с. С а п а р е в а б а н я , сега в ъ зста- ,,Св’ Т°Д°Р“ — план

новена, се е нам ирала в изчезналия старинен град
Германия (ф иг. 109). Д ъ л г а е 6,70 м и ш ирока 5,70 м. Тя е с ъ щ о б ез притвор. На източната
страна има сравнително голям а п о л у к р ъ гл а апсида. С еверната и ю ж ната стена са били ож и ­
вени с по д ве слепи д ву стъп ал н и арки. К у п о л ът е с ш ирок и н и сък дван адесетостен ен
барабан. Той има четири прозореца, д р у ги те му осем стени са оф ормени като слепи арки.
Л ипсват сигурни данни за д атиран е на ц ъ р к вата, но по нейното м естон аходищ е в отдавн а
разруш ен ия гр ад и по ш ирочината на барабана тя м ож е д а се отнесе къ м X I—XII в.
В торият вариант на този тип ц ъ р к в и ни е познат по ц ъ р к вата „С в. Т о д о р “ в с. Б о ­
б о ш е в о , ко ято има с ъ щ о м алки разм ери (7,25 X 6,40 м) и кр ъ сто ви д н а ф орм а о т в ъ тр е и
отвъ н (фиг. 110). Тя е б ез притвор, А псидата й е п о л у к р ъ гл а и ш ирока. Н ад к р ъ сто в и ­
щ ето се издига сравнително голям цилиндричен барабан с четири прозореца. П рои зхож да
вероятно най-късно от XII в. З а с л у ж а в а д а се отбележ и , че църквите в Бояна, С апарева баня,
Н икопол и Б о б ош ево са изградени само от тухли.

Е д н о к о р а б н и църкви

Едно корабните ц ъ р к в и през В то рата б ъ л гар ск а д ъ р ж а в а се явяват в ня­

ко л к о типа.
Е д н о к о р а б н а ц ъ р к в а с к у п о л е в ъ зн и кн ал а в Б ъ л гари я през епохата на визан­
тийското владичество. Н ай-ранен нейн п р ед стави тел е ц ъ р к вата „Св. Б огородица П етр и ч к а“
при А сеновград, известна под им ето А с е н о в а ц ъ р к в а (фиг. 111, 112). По исторически
и археологически данни тя се отнася къ м XII в. Д ъ л г а е 18 м и ш ирока 7 м. Н ейният д олен
етаж , налож ен вероятн о поради неравния и скалист терен, очевидно не е имал д руго п р ед ­
назначение, освен д а сл у ж и к ато су бстр у кц и я на съ щ и н ск ат а църква.
Горният е т аж се съ сто и от м а л ъ к при твор и подчертано у д ъ л ж е н кораб, кой то е
оф орм ен пространствено като една единна куполна зала. На и зток той завъ р ш ва с д ва пи-

15 К р ат к а и стори я на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 113
 л астъ р а, зад които следва
олтарн ото пространство с про-
тезис и диаконикон. В д ъ н о ­
то е апсидата, която отвън е
петостенна. П окри ти ето на к о ­
раба е устроен о по систе­
м ата на кръ сток уп ол н и те
ц ъ р к в и : к у п о л ъ т се крепи
посредством пандантиви в ъ р ­
ху два м ощ ни свода къ м за ­
пад и и зток и д ве тесни арки
покрай северн ата и ю ж ната
стена. З а подпори на сводо­
вете и арките сл у ж ат две
д войки тесн и пиластри, вгра­
дени в д вете н ад л ъ ж н и стени.
С амият купол стои върху
невисок дван адесетостен ен
отвъ н барабан с д и ам етъ р
около 4 м, приблизително к о л ­
кото е ш ирок к о р аб ъ т. Т ук
сводовете поради неед н аква­
та си ш ирина и д ъ л ж и н а не
о б разуват характерния за к р ъ ­
стокуполни те църкви кръ ст.
Н апречният кораб е съвсем
редуциран и зато ва покри­
тието на А сеновата ц ърква
прави впечатление на единен
н ад л ъ ж ен свод, кой то е пре­
сечен не с напречен кораб, а
с купол.
О собен ин терес п р ед ­
ставлява въ н ш н ото устрой ­
ство на църквата. О т пръв
погл ед правят впечатление
нейните ясни и хармонични
пропорции. О свен куполния
барабан в ср ед ата на построй­
ката над при твора се издига
и една ч етвъ р ти та кула, к а ­
квато не познаваме в по-ста­
рата б ъ л гар ск а архитектура.
С равнително ниският, но у д ъ л ­
ж ен горен е таж на п острой­
к а т а с такава т е ж к а к ул а на
единия край би изгл еж д ал
нехармоничен и притиснат,
ако всичко то ва не би било
повдигнато на съ о тветн ата

114
височина чрез долн ия етаж . Той именно придава на ц ялата постройка строен вид и с ъ р а з ­
мерност. Д в ата етаж а, гледани особено о ткъ м л ицевата, ю ж на стран а на ц ъ рк вата, са не­
делими като маса. Те са свързани и с гол ям ата арка, ко ято се издига по цял ата височина
на сград ата и зав ъ р ш в а над покривния корниз с проекция на в ъ тр еш н ата арка, покрита
с п л осъ к тр и ъ гъ л ен ф ронтон. С т р о е ж ъ т на ц ял ата постройка е ед н акъ в — редуван е на
пояси о т кам ъ к с пояси от тухли. С тените на долн ия етал^ са равни плоскости, кои то само
на ю ж ната ф асад а се разчленяват от д вата п и ластъ ра на голям ата арка. Равни са и стените
на апсидата. П ластич^а у кр аса с цел д а се подсили архи тектурн ото въ зд ей стви е на по­
строй ката има сам о по лицевата (ю ж ната) стран а на горния етаж . Т ук освен с голям ата
арка стен ата е разчленена и с н еп р екъ сн ата сляпа д ву стъ п ал н а аркатура. Т я ням а никаква
конструктивни ф ункция и не о тго вар я на в ъ тр е ш н о то разчленение, а е чисто д екорати вен
елем ент, непознат на визан ти йската ц ъ р к о в н а архитектура, но прилаган в Б ъ л гар и я още
през X в.
В А сеновата ц ъ р к в а има и наченки на керамична украса. П о д ъ ги те на арки те са по­
ставени ритмично групички от ради ално вграден и тухли, р едуващ и се с по един кам ък.
Ъ гл и т е м еж д у д ъ ги те са запълн ен и с р еш етъ ч ен тухлен орнамент, кой то е направен и по
стените на апсидата.
Този архитектурен тип е представен и в Н ес еб ъ р с едн а от най-красивите ц ъркви в
г р а д а — „ А р х а н г е л М и х а и л “ и Г а в р и и л (фиг. 113). Т ази ц ъ р к в а е д ости гн ала до
нас без покрив и б ез източна ф асад а, но от нея са запазени д о ст а т ъ ч н о части, кои то д ават
представа за пъ рвон ачални я вид на постройката.
По план и кон струкция тя прилича т в ъ р д е много на А сеновата църква. Т я има съ щ о
тесен и п р о д ъ л го в а т план и корпус ( 1 3 ,9 0 x 5 ,2 0 м) с три многостенни апсиди на източната
стена. С ъ сто и се от наос, олтар и притвор. К ръ сто о б р азн ата ф орм а на наоса е слабо из­
разена в плана, но е спазена в покритието, м акар че к р ъ с т ъ т от сводове е получил съвсем
неправилна форма. С водовете на северната, ю ж н ата и зап ад н ата стран а имат повече вид
на арки. Те се креп ят на две двойки стенни пиластри, от кои то западните са вградени в
ъ глите на наоса. И зточн ото рам о на к р ъ с т а е много по-дълго от д р у ги те три и опира,
както в А сеновата цъ рква, о д вете олтарни стени, които р азд ел я т презвитерия от протезиса
и диаконикона. К уполният барабан, който о тдавна е паднал, е бил сравнително голям и е
заем ал почти цял ата ш ирина на наоса. Д в е ниши с пол укръгли д ъ н а в западните пиластри
и две ш ироки ниши в н ад л ъ ж н и те стени, ед н ата от които е използувана за врата, о ж и ­
вяват плоско сти те в наоса.
Т рите части на ол тар а са ясно оф орм ени архитектурно и зав ъ р ш в а т с по една апсида.
Т е са покрити с полуцилиндрични сводове. С в о д ъ т на презви тери я е по-нисък от този на
източното рам о на наосния к р ъ ст и по т а к ъ в начин т у к се е оф орм ило предапсидно про­
странство, к ак во то има и в А сеновата църква.
П р и тво р ъ т е почти кв ад р атн о п р о странство с по един вход на северната и ю ж ната
стена. З а п а д н а т а му стена е п о-дебела (1,30 м) от д р у ги те, защ о то в нея са вм естени с т ъ ­
пала (ш ироки 0,45 м), кои то во д ят в е т а ж а над притвора, гдето е имало к вад ратн а кула
звънарница, подобна на к у л ата на А сеновата ц ъ р к в а и на ц ъ рк вата „ П ан то к р ато р “.
Ц ъ р к в а т а „Арх. М ихаил и Г аврии л“ е строена, как то съврем енни те й ц ъ рк ви в Н есебър,
със см есена зид ария о т кам ън и и тухли.
В ънш ността на ц ъ р к в а та е била оф орм ена живописно. Стенните плоскости са разчле­
нени с едн остъп алн и слепи аркади. Л ю нетите и архиволтите на аркад и те са б о гато у к р а­
сени. Н а северната и ю ж н ата стран а аркату р и те се п р ек ъ сват от голем и пол укръгли ф рон­
тони с по три прозорец а в тях.
Ц ъ р к в ат а „Арх. М ихаил и Г аврии л“ по строеж , кон струкция и украса на ф а сад ата спада
к ъ м групата на н есеб ъ р ски те ц ъ р к ви от XIII— XIV в.

115
 Фиг. 113. Несебър. Църквата „Св. Архангел Михаил и Гавриил“ — изглед, план и реконструкция

116
 Д р у ги значително опростени варианти на съ щ и я тип има в Б ачковския м анастир и в
Т ърново. Т ова са ц ъ р к в ата „ Св . А р х а н г е л и “ в Б а ч к о в с к и я м а н а с т и р о т XII— XIIIв.
(фиг. 114) и ц ъ р к в а № 4 н а Т р а п е з и ц а (фиг. 115) от XIII— X IV в.
Е д н о к о р а б н а ; з а с в о д е н а ц ъ р к в а се срещ а у нас ощ е от врем ето на П ъ р ­
вата бъ лгар ска д ъ р ж а в а . Т я е п р о д ъ л ж и л а д а с ъ щ ест в у в а като скромна п остройка и по-
к ъ с н о — през врем е на визан ти йското влади чество
и В тората б ъ л гар ск а д ъ р ж а в а — в м алки и бедни
селищ а, м анастири и гр ади щ а (фиг. 116). Н аред
с тези скромни църквици, кои то не са се о тли ча­
вали съ с своята ар х и тектура или с ар х и текту рн ата
си украса, през X I— XIV в. се р азп р о стр ан ява в ня­
кои м еста в б ългар ски те земи един непознат по-
. рано у нас вариант на ед н о ко р аб н ата ц ъ р к в а с по-
б огато архитектурно оф орм ление и съ с специ­
Фиг. 114. Бачковски манастир. Църквата
фична външ на украса, кой то съперничи на к р ъ ­ „Св. Арахангели“ — план
стокуп олн ата ц ъ р к в а в гр ад о в ете и заем а през XIII
и XIV в. видно м ясто в ц ъ р к о в н ата ар х и текту р а на
Н есебъ р и особено на Т ърново. Ц ъ р к в и те от този
тип са покрити с н ад л ъ ж ен полуцилиндричен
свод. В някои от тях навярно поради ш ирочината
на свода той е подсилен с д в а или повече аркови
пояси, които се подпират на тесни пиластри, вгра­
дени в н ад л ъ ж н и те стени. В други ц ър к ви с в о д ъ т
е без таки ва подпорки.
Е д н о к о р а б н и т е ц ъ р к в и с е п р ед ставят
от най-стария у нас и единствен по р о д а си
Фиг. 115. Търново. Трапезица,
паметник, т. нар. К о с т н и ц а на Б а ч к о в ­ Църква № 4 — план
ския м а н а с т и р , построена около 1083 г.
(фиг. 117). Тя е д в у ет а ж н а постройка, д ъ л г а 18 м
и ш ирока 7 м. Д олният е таж се съ сто и от к в а д р а ­
тен притвор с ш ирок вход на зап ад н ата стен а
и от п р о д ъ л го в атата, едн о ко р аб н а и засво ден а
зала, ко ято за в ъ р ш в а на и зто к с ш ирока по­
л у к р ъ гл а апсида. В кам енния под на зал ата са
вд ъ лб ан и 14 гробници.
С ъ щ о то р азпределен ие има и горният етаж .
Той е сравнително по-висок и за в ъ р ш в а на изток
с петостенна о твъ н апсида, ш ирока ко л к о то самия Фиг. 116. Беренде. Църква „Св. П етър“ —
план
кораб. П р и тво р ъ т е бил открит о т три страни с
ш ироки арки, три о т кои то са зазидани през
XIV в. О творена е остан ала ар ката на зап ад н ата стена, която със своята внуш ителна
ш ирочина придава на притвора вид на голям а лож а- Н ад тази арка се намира троен прозорец.
Д олният е т а ж на костницата е изграден само с ломен кам ъ к , а стен ите на горния
етаж са от реду ващ и се тухлен и пояси и блокове от бигор. О собено внимание засл у ж ав а
архи текту р н ата у к р а с а на апсидата и на ю ж н ата ф асада. П о петте стени на ап си д ата са
направени пет слепи арки, д ъ ги те на кои то са от радиално разполож ен и тухли. О сем т а ­
кива, м алко по-високи слепи арки о ж и вяват пластично' д ъ л г а т а плоскост на ю ж н ата стена.
Те нямат в р ъ зк а с в ъ т р е ш н ат а кон струкция, а са псевдоконструктивн и и чисто д е к о р а ­
тивни. А рките са д в у стъпални и са разделени не с плоски лизени, а с п олуколон ки с д и а ­
м е тъ р 18 с м ; понеж е ту хлен и те пояси м инават и през полуколонките, самите тухли и биго-

117
 Фиг. 117. Бачковски манастир. К остница — и згл ед и план на етаж а и гробницата

ровите блокове са изработени с п о л у к р ъ гъ л и зд а т ъ к на ед н ата страна, за д а образуват,

слож ени едн а в ъ р х у др у га, полуколонките.
Б ач ко в ск ата косдница като ар х и тектурн а и д ея е ч у ж д а на стар ата б ъ л гар ск а архи тек­
т у р а и на . самия б ъ лгар ск и бит. Н ейната д ву етаж н а ком позиция, предназначението на
долния е таж д а сл у ж и специално за м анастирска гробница и особен ото дек орати вн о тре­
тиране на ф асад и те им ат паралели в сирийската и арм ено-грузин ската архитектура. Този
ф акт е напълно понятен, като се има пред вид, че основател на м анастира е грузин ец и
йе пъ рвон ачално м ан асти р ъ т е бил предназначен само за монаси от грузински произход.
Н о см есеният гр а д е ж от пояси тухли и к ам ъ к не е свойствен на И зтока. Той е стара б ал ­
кан ска техника, ко ято п р о д ъ л ж а в а и д р к ъ сн о то средновековие. И зол и ран а в Р одопите
е о стан ала и б ач ко вската д ек о р ати вн а аркад а съ с своите п олуколон ки по лизените. П севдо-
кон структи вни ар кад и по ф асад и те има ощ е в П реслав и по-късно в Т ърново, Н ес еб ъ р
и др., но н и къ д е в Б ъ л гар и я не са били повторени бачковските полуколонки.
В групата еднокорабни цъ ркви с аркови пояси сп ад ат и няколко ц ъ р к в и о т XIII и
X IV в. н а Т р а п е з и ц а в Т ъ рново. О т тях са останали само долн ите части на зи д овете
 0 1 2 3

Фиг. 118. Асеновград. Църква „Св. Иван Предтеча" — изглед и план

им, зато в а х ар актер и сти ката им не м ож е д а б ъ д е пълна. Те са сравнително малки по­

стройки, р азм ерите им са м еж д у 1 5 х 4 ,5 м и 9 ,5 7 X 4,37 м. П л ан ъ т им е п равоъ гъ л н и к, от
кой то се изд ава само едн а м ногостенна апсида. С ъ ст о ят се от наос и притвор. О л тарн ото
пространство не е архи текту р н о о тд ел ен о от наоса. П о д вете двойки пиластри, в гр а­
дени в н ад л ъ ж н и те стени, заклю чавам е, че д вете арки, които са стъп вал и на тях, са п о д ­
д ъ р ж а л и полуцилиндричен свод. Всички тези ц ръ к ви са били с пластично разчленени ф а­
сади. Н а запад ната страна е имало обикновено три арки — средн ата с вход, а страничните
слепи. По въ нш ната стр ан а на апсидите се в и ж д ат следи от арки, които приличат на слепи
прозорци (ц ъ р к ва „Св. Д и м и т ъ р “ в Т ърново). П о н а д л ъ ж н и те фа!сади са бйлй изградени х а­
рактерни те п севдоконструктивн и слепи аркади, б ез д а се спазва строга сим етрия в броя и
разп ол о ж ен и ето на арките. Т яхното р азп р ед ел ен и е няма никаква в р ъ зк а с разчлен ен ието на
въ тр еш н о то пространство. Всички .аркади по ф асад и те започват над цокъла! от по-едрй
блокове. С равнително д обре зап азен ата ц ъ р к в а „ С в . И в а н П р е д т е ч а “ в А сеновград от
XIV в. ни д ава ясна п р ед става за въ н ш н ото оф орм ление на този вид ц ъ р к в и : (фиг. 118).

119
 Фиг. 119. Н есебъ р . Църквата „Св. П араскева“ — изглед, план и реконструкция

К олористичният еф ект на в ъ н ш н о стта е бил изграден по принципа на редуван е на

червени тухли с бял к а м ъ к или бели хоросанови ф уги. А рхиволтите на арки те и п р озор­
ците са били украсени с глазирани керамични кр ъ гч е та и четирилистни розетки. Т ози вид
укр аса се появява в т ъ р н о в ск ата цъ р к ва „Св. Д и м и т ъ р “ ощ е през в т о р ата половина н а Х И в .
 К ъм същ и я архитектурен тип при надлеж и и ц ъ р к в ата „С в . П а р а с к е в а “ в Н е с е б ъ р ,
но тя пред ставл ява в архитектурно отнош ение един много по-богат и слож ен вариант
(фиг. 119). И ту к пл ан ъ т е у д ъ л ж е н правоъгъл н и к, за в ъ р ш в а щ на и зток с петостен-
на апсида. Д ве двойки пиластри, запазени сега д о известна височина, п оказват, че
общ ият полуцилиндричен свод над наоса и ол тара се е п о д д ъ р ж ал от две поясни
арки. В кон структи вно отнош ение повече интерес п р ед ставл ява при творът. Той е
съвсем подобен на притворите на ц ъ р к в и те „П а н то к р а то р “ и „Арх. М ихаил и Г аврии л“, по
начина на покритието си с висящ купол по с р ед ат а м е ж д у две арки и по това, че е имал
като втори етаж ч етв ъ р ти та звъ н ар н и ц а.
По стр о еж и у краса на стените ц ъ р к вата „Св. П ар а ск ев а“ е напълно аналогична на раз­
гледаните по-горе несебърски църкви. Н ад о б щ ц окъл от три реда кам ъни сл ед в а смесен
строеж от гриж ливо п одреден и кам ъни в един [ред и три р е д а тухли. Ф асадите са р а зд е ­
лени на д в а пояса. Д о л н и ят е зап ъ л н ен от н еп рекъсн ата сляпа аркатура, а горният повтаря
с ъ щ ат а ар кату р а в по-дребен мащ аб. Л ю н ети те на големите арки са запълнени с различни
ф игури от ту х л и : слънце и полуслънце, ш ахм атен мотив, зигзаг, рибена кост и др. У к р а­
сата на зап ад н ата ф а сад а е направена по с ъ щ и я принцип, но т у к полож ен ието на главния
вход в с р ед ата е налож ило той д а б ъ д е подчертан в д олн и я и горния пояс от по-големи
и по-издигнати арки.
П оради бли зки те аналогии с несеб ъ р ски те църкви от XIII—TCIV в. ц ъ р к вата „Св. П ара­
с к е в а “ м ож е д а се отнесе къ м с ъ щ о т о време.

М анаст ири

П рез XIII и особено през XIV в. вследствие на остри класови противоречия в Б ъ л гар и я
започнало м асово б ягство от ж и вота, за д а се тъ рси изход от теж к о то полож ение в р ел и ­
гиозни съзерцан ия и о бщ уване с бога чрез отш ел н и ч еств о и аскетизъм . Т ова д виж ени е,
което обхванало не сам о о трудени те селски маси, но и зн ачителна част от знаТното о б щ е ­
ство, съ зд ал о много д обри условия д а се развие м о н аш ество то . М ного пещ ери в доли ната
на р. Русенски Лом,] в скалите при М адара, в К оларовград ско, П ровадийско, Варненско
и др. били приспособени за ц ъ ркви и м онаш ески килии.
М онаш еството било щ едро подкреп ян о от царете, д ух о в ен ство то и болярите, които
дарявали с имоти старите м анастири на А тон, Б ачковския и Р илския и давали значителни
средства за основаване на нови м анастири. В Т ърново и околн ости те възникнали съ с своите
църкви, ж илищ ни и стопански сгради м анастирите „Св. Б о го р о д и ц а Т ем н и ск а“, „Св. Б о го р о ­
дица на Св. Г о р а “, „Св. Т р о и ц а “, „П р еображ ение Х р и сто в о “, К илиф аревски манастир, м ана­
сти р ъ т при „ У сти ето “ и др. Н ови били м анастирите при с. Батош ево, при Д р а г а л е в ц и ,
при Зем ен и др. Споменават се м анастири в Сливенско, в с. Арчар на Д ун ава, в С тран д ж а
планина и ощ е много други. М ож ем д а см ятам е, че и у нас м анастирите през сред н о веко ­
вието щ е д а са се строели по подобие на атонските като затворени от всички страни а р х и т ек ­
турни композиции с ц ъ р к в а в ср едата на двора. Т акива са били вероятн о Б ач ковски ят и Р и л 7
ският манастир, а м ож е би и някои от по-голем ите м анастири в Т ърн ово и страната. По-
м алките м анастирски ансам бли щ е са били отворени, каквито са били и някои от п ресл ав­
ските манастири.
З а д а за п азя т ж и во та и б о гатств ата си, м онаш еските б р атств а били принудени да
стр о ят външ ните ф асад и на м анастирските постройки в основите и долн ите етаж и като
яки крепости. О свен това в атонските манастири били издигани като скривалищ а и защ и та
на б ратствата и мощ ни м ногоетаж ни кули, зап азен и ■и д о се га в И верон, Х иленд ар и д р .
Т акава к у л а била построена и о т С еваст Х рельо и в Рилския манастир в 1335 г. (фиг. 120).
Х р е л ь о в а т а к у л а е съ всем подобна на ато н ски те. Т я има квад ратен план и се
издига на 23 м височина. Зи д о в ете й са д еб ел и 1,80 м и са направени предимно от ломен

16 К р ат к а история на б ъ л га р с к а т а а р х и т ек т у р а 121
 Фиг. 120. Рилски манастир. Хрельовата кула

к а м ъ к и вар. К ъм тях на всяка страна са вградени по 3 мощ ни пи ластра — всичко 12,

които се свъ р зват с арки. Тези пиластри са д али въ зм о ж н о ст горният се т а ж на к у л а т а д а
се развие по-ш ироко и д а се вклю чи в него един параклис. С ега к у л ата завъ р ш ва с п л ат­
ф орм а и зъбери. В ъв в ъ тр е ш н о ст т а простран ството е разпределно на приземие с висящ
сво д и пет етаж а, р азделен и един от д руг с д ървени подове. И зкач ван ето в етаж и те
ст ав а по каменни стълби, които, как то и в н есеб ърски те църкви, са вграден и в стените.
В кон струкц и ята на к у л ата е влож ен о много умение, съ об рази тел н ост и вкус. Ф асади те й
са разработени просто, но с усет за м онум ентално величие, Застъ п ен а е и п озн атата от
ц ъ р к о в н ата архитектура у краса с тухли, но тя е ограничена само по архиволтите на ар ­
ки те и в ъ глите м еж д у последните. С тухли е изработен и един надпис, кой то съ об щ ава
им ето на ктитора Х рельо и годи ната, в ко ято к у л ата е била построена.

В историята на б ъ л га р с к ата ар х и тектура до края на XIV в. се набелязват трщ

главни етапа.
П ъ р в и ят етап за тази история е п ери од ъ т, който об хващ а времето* когато онези
ю ж нославянски племена, които по-късно об р азу вах а я д к ата на б ъ л гар ск и я народ, са ж ивеели
на север о т Д олни Д унав. Т о гава те са се намирали в първобитнообщ и нен строй и са з а д о ­
во л явал и своите ограничени битови ну ж ди съ с скромни жилищ ни, стопански и култови по-

122
 стройни с най-прост план и кон струкция. Те са били строен и с материали, които при родата
е п ред лагала почти в готов вид.
В торият етап обхващ а епохата на П ъ р в а та б ъ л гар ск а д ъ р ж а в а (6 8 1 — 1018), когато сла­
вяните и праб ъ л гар и те се преселили на Б алканския полуостров, гд ет о намерили б огато
к ултурн о наследство, о ставен о от траките, гъ рци те и римляните. Т ова наследство имало р е ш а ­
ващ о значение за окон чателното оф орм яване на тяхн ата общ ествено-иконом ическа стр у кту р а
и на б ъ д е щ а т а им ку л ту р а. С основаването на д ъ р ж а в ата, ко ято трябвало д а води много
войни, за д а закрепи своето същ еству ван е, бил определен и х а р а к т ер ъ т на б ъ л га р ск о то
строи тел ство през тази епоха. Д ъ р ж а в а т а се н у ж д а ел а от мощ ни защ итни съ о р ъ ж ен и я , а
ран н оф ео д алн ата знат начело с ханския д в о р — от представителни монументални д ворци и
църкви. Ф еодалните отнош ения и военният бит на праб ъ л гари те намерили отраж ение и в
у стр ой ство то на столиците П лиска и П реслав. О сновите на строи тел ството през този етап
на развитие почивали главно въ р х у старите местни традиции. К репостните съ о р ъ ж ен и я и
т ъ р ж ес тв ен и те тронни палати по план, конструкция и строителен м атериал са правени по
образец на местни рим ски и ранновизантийски креп ости и дворци. Х ристиянската църковна
архитектура, ко ято започва оф ициално о т 865 г., има много повече генетични връзки с ме­
стната д о б ъ л га р с к а християнска ар х и текту р а, о ткол кото с визан ти йската столица. Безспорно
д о к а зат ел с т в о за това са м ногобройните големи и малки базилики, които през IX и X в. се
стр о ят в и зточната и зап ад н ата половина на стран ата. Б азиликата, макар и вече силно д е ­
формирана, п р о д ъ л ж а в а д а се строи в Б ъл гари я, м акар и рядко, д о XIII и XIV в. В стр а­
ната и особен о в П реслав се явяват и други църковни типове, м еж д у кои то сравнително
по-ш ироко разпространение добива кр ъ сто к у п о л н ата църква, но представена повече с про­
винциалния византийски вариант, о тко л ко то с цариградския. В П реслав е имало и значителен
брой малки цъ ркви, подоби я на които не са познати въ в Византия и нейната столица.
Ч у ж д и на визан ти йската арх и теку р а са и псевдоконструктивн ите аркади, които ож и вяват
ф асад и те на б ъ лгар ски те църкви.
Т ретият етап от развитието на ар х и тектурата в Б ъ л гар и я о б хващ а врем ето на В то­
р ата б ъ л гар ск а д ъ р ж а в а (1185— 1396), когато ф еодалните отнош ения са в най-развита
ф орма. П рез тази епоха стр о и тел ство то отр азява точно тези отнош ения и понеж е п осл ед ­
ните са еднакви в целия Б алкан ски полуостров, то и много от военните, граж д ан ски те и
ц ърковн и те постройки в Б ъ лгария, Византия, М акедони я и С ърбия са почти съ щ о еднакви
по вид и стр о еж . Т ова важ и особено за средн овековни те градове и креп ости те по височи­
ните. В аж и с ъ щ о и за ц ъ р к о в н ата архитектура, която се пред ставл ява с разнообразни по
план и ар х итектурно оф орм яване църкви. Ц ар и гр ад ск о то влияние се ч увствува особен о в
кръ сток у п о л н и те цъ ркви. Но освен тях в стр ан ата са били разпространени и д руги архи­
тектурни типове — в А сеновградско, Т ъ р н о во и Н есебър, какви то не се ср ещ ат в Ц ариград .
Ч у ж д и на визан ти йската ар х и текту р а са и четири ъгълните кули звънарници над нартиката
(А сеновград, Н есебър, П оганово или пристроени до ц ъ р к вата „В ъзн есен и е“ в Т ърново). Х а­
рактерн а за б ъ лгар ск и те ц ър к ви о т XII— XIV в. е ж ивописн ата керам опластична украса на
църковни те ф асади, к о я то е р азпространена в Б ъ л гар и я и -М ак ед о н и я.
П рез всичките етапи на своето развитие б ъ л га р с к ат а ц ърковн а ар хи тектура не се о т ­
д ел я рязко по своя о б щ х ар актер о т ц ъ р к о вн ата ар хи тектура в съ седн и те балкански страни.
Тя има много допирни точки с т я х : разм ери, план, в ъ тр еш н а организац ия на простран ­
ството, външ ен силует, външ на и въ тр еш н а у к р аса на стен ите, строителн а техника, строи ­
телни м атериали и пр. Н о въпреки това тя м ного р я д к о коп ира чуж ди типове и о тдел н и
чуж ди форми. К акто през П ъ р в ата, така и през В тората б ъ л гар ск а д ъ р ж а в а б ъ л гар ск и те
строители са остан али верни на м ного от стари те архитектурни традиции в стр ан ата и
чрез това са показали в св о ето изку ство тво рческа сам остоятелн ост, която придава на тех ­
ните прои зведени я подчертан сам обитен хар актер.

123
 Глава III

АРХИТЕКТУРАТА ПРЕЗ ТУРСКОТО ВЛАДИЧЕСТВО (КРАЯ НА XIV

ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА XVIII в.)

1. Р А З В И Т И Е НА Б Ъ Л Г А Р И Я О Т КРАЯ НА XIV Д О В ТО РА ТА П О Л О В И Н А НА XVIII в.

П рез XIV в. над б ъ л гар ск ата д ъ р ж а в а надвиснала съд бон осн а опасност. Н а Балканския
по л у о стр о в започнали все по-често д а н ахлуват многобройни турски орди. Те прониквали
неед нократно и в българ ски земи. Н аш ествениците идвали от М ала Азия, гд ето м еж д у
XI— XIII в. госп о д ству вал а д ъ р ж а в а т а на сел д ж у к ск и те турци. Т я се р азп ад н ал а под у д а ­
рите на м онголите и на нейната тер и то ри я се образували реди ца сам остоятелни емирства.
Едно о т тях било ем ирството на осм анските турци. Техният произход се с в ъ р зва с тю ркското
племе кайъ, ко ето се поселило в М ал а А зия през XI— XIII в. заедн о с д руги те сел д ж у кски
племена. О б щ еств ен о то устройство на осм анците било тв ъ р д е първобитно — запазени били
родово-племенни порядки. Но ф ео д ал и зи р ащ ата се племенна аристокраци я, която се стрем яла
д а у т в ъ р д и госп о д ство то си, тл аск ал а осм анското ем ирство къ м непрестанни войни за за ­
вою ване на повече територии. Н ападенията, които осм ански те турци предприем али срещ у
балканските народи, съ вп ад али или се редувал и с набезите на д руги те сел д ж у к ск и емири.
Ф еодалн ата р азп о к ъ сан о ст на бал кан ски те д ъ р ж а в и , р азтъ рсван и въ тр еш н о от остри к л а ­
сови противоречия и борби, техните взаимни разногласия и стълкн овен и я улеснили проник­
ването и настаняването на осм анците на Балканския п ол уостров. Б ли зо половин столетие
б ъ л га р с к и я т народ водил м ъ ж еств ен а борба срещ у чуж дите завоеватели и отбран явал с
героични усилия сво бо д ата на р о д н ата си земя. Н о в 1393 г. окончателно било покорено
Т ъ р н о вск о то царство, а в 1396 г. било завл адян о и В идинското царство. Б ъ л га р с к а т а д ъ р ­
ж ав а престанала д а съ щ еств у в а.
Завою ван ето на б ъ лгар ск и те земи от турците било съ п ровод ено с големи опустош ения.
Р ед и ц а селищ а, като Т ъ рново, Сливен, Ямбол, П ейхиар (?) в И зт. Тракия, градове по Ч е р ­
ном орието и пр., били разорени, м но ж ество крепости — П л овди вската, С ливенската, П ирот -
ската, Б и толската, И хтим анската, к р еп о стта В ерея (Ст. Загора), П олос (Бургаско) и др. —
били разруш ен и зар ади упори тата съ п р о ти ва на техните защ итници.
Всичко това засегнало сериозно р азвитието на производителните сили, на н ап ред налата
ф ео дал н а иконом ика в средн овековн ата б ъ л гар ск а д ъ р ж а в а. З а известен период от време
била скована стопанската дейност, об р аб отваем ата зем я в много райони запустяла.
Т у р ско то завоевание причинило и д ъ л б о к и дем ограф ски промени в б ългарски те земи.
Н ем алка част от поселниците погинали в сраж ен и ята по време на сам ото наш ествие, други били
отведен и в р обство и разпродаден и по далечните робски пазари. Н ай-много пострадали ж и те­
лите на ония селищ а, които били разполож ен и по главните п ъ ти щ а на осм анското н астъ п ­
ление. О целелите им обитатели изоставили опож арен ите си и разсипани домове и избягали
в^далечни планински м еста, к ъ д е т о съ зд ал и нови селищ а. Т ака в периода на завоеванието
изчезнали завинаги редица населени м еста и възникнали нови в по-отдалечени райони, по-
тр у д н о д о стъ п н и за завоевателите. П о то зи начин под натиска на ч у ж д и те наш ественици
б ъ л г а р с к о т о население в равнините о р ед ял о и настъпи л отлив на това население къ м пла­
нинските области.

124
 л у Нав

125
Карта № 5. Архитектурни паметници по българските земи през турското владичество XV— XIX в.
 Н аред с всичко това по врем е на ту р ско то проникване в Б ъ л гар и я били уни щ ож ени
и м нож ество паметници на б ъ л гар ск ата к ул тура, бил нанесен т е ж ъ к у д ар на вековн ите т р а ­
диции в о б л а с тта на книж нината, и зк у ство то и пр.
С лед като прем инала б у р я т а на завоеванието, в Б ъ л гар и я се устан овил ту р ски ят ф е о ­
д ал ен реж им. Голям а част от зем ята била р а зд ад ен а на отличили се в сраж ен и ята бойци,
както и на ту р ски военачалници и чиновници от висш ата и м естна адм инистрация под
ф орм а на ф еодални владен ия (тимари, зщ ш ети, хасове, на везири и висш и осм ански чинов­
ници, гази м ю лкове). П овечето от тези владения имали служ ебен характер. Т ехни те прите­
ж ател и получавали временно вл аст над т ях само при условие, че щ е изп ълняват о п ред е­
лени военно-адм инистративни за д ъ л ж е н и я к ъ м д ъ р ж а в а та . Д р у г а част от зем я та и нейните
д о х о д и била предназначена за п о д д ъ р ж ан е на религиозни и благотворителн и у ч реж ден и я
(вакъф и) или п ъ к била п р ед о став ен а лично на султан а и на неговото сем ейство (султански
хасове). Н ай-приходоносните обекти — мини, пристанищ а, солници и пр. — били зачислени
къ м катего р и ята на султан ските или везирски хасове. П овечето от значителните градск и
ср еди щ а били вклю чени съ щ о в о б сега на хасове или дори на зиамети. В среди те на т у р ­
с к ата ф ео дал н а кл аса е имало и българ и ф еодали — най-вече о статъ ц и от стар ата б ъ л га р ск а
позем лена аристокрация, кои то запазили класовите си привилегии и власт заради с ъ д ей с т в и е т о ,
оказано от тях на поробителите.
Т ака в ед н ага след завоеванието в б ъ лгарск и те земи се настанили турски ф еодали вла­
д етел и и се у тв ъ р д и л ту р ски ят д ъ р ж а в е н апарат. Б ъ л гари я била вклю чена в рам ки те на
осм ан ската адм инистрация. Голям брой ф ункционери на го сп о д ству в ащ ата систем а — ф и­
нансови, адм инистративни, военни и съ д еб н и чиновници — п ровеж дали в ^българските зем и
м ероприятията на цен тралната власт, бранели интересите й и крепели нейното госп од ство.
Т еж ести те на осм анския ф еодален р ед легнали изцяло въ р х у потисн атата експлоатирана
к л а с а — т. нар. рая. К ъм нея спадало и ту р ск о то зависимо население, к о ето с ъ щ о п он асяло
брем ето на ту р с к а та ф еодалн а систем а. Б ъ л гар ски те селяни обаче били излож ени най-силно на
експ лоатацията и гнета на осм анските поземлени господари. Те при теж авали незначителни
д ял о в е земя в рам ките на различни ф еодални владения, били прикрепени къ м тази зем я и
об вързан и с т е ж к а ф е о д а л н а зависим ост къ м своите, ленни господари и къ м д ъ р ж а в а т а .
Селяните в наш ите земи били заставени д а плащ ат м ногобройни д ан ъц и как то на ф е о д а ­
лите, тъ й и на ц ен тралната власт. В ъ р ху тях теж ел и всевъзм ож н и повинности и ангарии,
свързани предим но съ с стр о и тел ств о то на п ъ ти щ а и общ ествени сгради. В ед н ъ ж , а дори
и по няколко п ъ ти в го ди н ата селяните били принудени д а изоставят обичайната си сто­
панска дей н о ст и д а отиват по далечни краи щ а заедн о с д о б и т ъ к а и колите си, за д а об­
сл у ж в ат о б щ ествените строеж и . Ч р ез този принудителен труд, който най-често оставал неза-
платен, селяните участвували дейно в и зграж д ан ето на м ю сю лманските архитектурни пам ет­
ници, в проправянето и п о д д ъ р ж а н е т о на п ъ ти щ а в б ъ лгарски те земи под т у р ск а власт. При
н алагането на различните д ан ъ ц и и повинности населението било п од л ож ен о на системно
угнетение и произволи от стран а на м естните ф еодални владетели и на различни ф ункционери
на властта. Тази систем а на експ ло атац и я остави ла д ъ л б о к отп еч атъ к в ъ р х у цялостния селски
бит. С еляните ж и веели при край но теж ки , мизерни условия, обличали се бедно, едва усп я­
вали д а се изхран ят и често ставали ж е р тв а на глад и см ъртоносни епидемии.
Н ерадо стн ата историческа обстановка, угнетението на осм анския ф еодален реж им се
отразили в ъ р х у р азвоя и об ли ка на сел а та в б ъ лгарск и те земи. Б едните селски колиби от
к ал и слама, кои то често п ъ ти нямали дори врати и прозорци, придавали н ерад остен и згл ед на
селата, пръсн ати на отдалечени едн а о т д р у га махали, уединени далеч от големите пътищ а.
С лед устан овяван ето на ту р с к о то влади чество постепенно започнал д а се съ ж и вява
стопански ят ж и вот, разстроен д ъ л б о к о по врем е на сам ото завоевание. П о големите стари
т ъ р го в ск и и военни пъти щ а из н аш ата зем я — по Д у н авско то , Ч ерном орското и Белом ор­
ското край бреж ие — започнали д а се издигат икономически реди ца градски среди щ а, оста­

126
нали ощ е от врем ето на ср едн о веко вн ата б ъ л гар ск а д ъ р ж а в а, като София, П ловдив, О дрин,
С олун, Кавала, Скопие, Битоля, К ю стендил, Ш умен, Варна, Н икопол и др. И зникнали и се
обособили и нови градо ве сл ед устан о вяван ето на ч у ж д о то господство. Т ака се с ъ зд а л на­
пример Т атар П азар дж и к, оф орм ил се Р азгр ад, кой то отначало бил вак ъ ф ск о село и едва
през вто р ата половина на XVI в. д остигн ал до нивото на гр ад и среди щ е на значителна а д ­
министративни единица (каза). В ъв всички тия градове се съ сред оточ и л о етнически пъстро
население — турци, гърци, евреи, арменци, дубровничани и пр. З авоевател и те изтласкали
б ъ л га р и те от о б щ ествения и стопанския ж и вот на градск и те среди щ а. Г радовете били
военно-адм инистративни центрове. В тях пребивавали органите на турския чиновнически
ап ар ат и м естните войскови части. Т е станали среди щ а на ож и вена строителн а дейност.
Т ук най-вече се издигали пам етниците на о см анската к у л то ва и гр аж д ан ск а архитектура.
В градовете най-вече се р азгъ р н ал а по-значителна тъ рговско-зан аятчи й ска дейност. Т у к селя­
ните разпродавали о ск ъ д н и я изли ш ъ к о т зем едел ски те си произведения, тук градски те зана­
ятчии работели, за д а и зп ъл н ят п о р ъ ч ки те на д ъ р ж а в а т а или на м естн ата ф еодал н а ари сто­
крация и сами разпродавали на м естните т ъ р ж и щ а творби те на своята проф есионална
с р ъ ч н о с т ; т у к най-сетне често пристигали керваните на ч уж ди търговци, които носели все­
въ зм о ж н и стоки от далечни страни и изнасяли от б ългарски те зем и кож и, вълна, в о съ к и пр.
Занаятчи ите от различните специалности били групирани в свои прои зводствени о р га­
низации — т. нар. еснафи, — кои то р ъ к о в о д е л и и контролирали цялото занаятчийско произ­
во д ство. У гнетената кл аса в гр ад о в ете съ щ о понасяла теж е сти те на турския ф еодален
реж им. Г рад ски те занаятчии били претоварени постоянно с принудителни срочни поръчки
з а н уж д и те на д ъ р ж а в а т а и войската, тъ р го ви я та била ограничавана от значителни мита,
пазарни такси и .д ъ р ж а в н и монополи. М ногобройните д ан ъц и и повинности били теж ки.
О свен всичко това експ лоатираната кл аса в гр ад о вете е била излож ена и на чести п осега­
тел ства и насилия от стран а на градски те власти. Тя ж ивеела в о ск ъ д и ц а и упорит труд.
Брем ето на ту р ски я ф ео дал и зъ м се утеж н явал о и поради установилия се реж и м на
религиозн о-народн остн а дискрим инация на б ъ лгарск и я народ. Този реж и м съ зд ав ал в ъ зм о ж ­
ности за постоянни и зд е в а те л с т в а над честта, ж и во та и имота на б ългари те, наричани с
презри телното прозвищ е „кяф и р и “ — неверници. Б ъ л га р ск о то население било лиш ено о т пра­
вото д а и зв ъ р ш в а открито религиозните си обреди, д а строи големи и представителни
църкви. П ри тези усл о ви я осм анската ф ео д ал н а власт н еп р ек ъ сн ато правела опити за на­
силствена асимилация на б ъ л га р с к о то население чрез единични и масови помю сюлман-
чвания. Т аки ва най-значителни прояви са о тбелязани в началото на XVI в. главно из Бело-
морието, Р од о п и те и ю гозап адни те б ъ л гар ск и земи, в 1657 г. в Ч епинско и Р азл о ж к о , към
края на XVII в. — в Л о веш ко , Т етевен ско, К арнобатско, Герлово и пр. С редство за обезли­
чаването на б ъ л гар ск и я народ и за зазд р ав яв ан ето на ту р ската в л аст било колон изиран ето
на турско население в някои б ъ лгар ск и области — най-вече по-течението на р. М арица в
П ловдивско, по д о лн о то течение на р. А рда, по течението на р. Вардар, в Белом орието и
о собен о в С евероизточна Б ългария. М е ж д у тия преселници имало тв ъ р д е м ного анадолски
номади, т. нар. юрю ци, осво бо д ен и роби о т немю сю лм ански произход и м ю сю лмански рел и ­
гиозни мисионери. П од натиска на тия колонисти част от м естн ото б ъ л гар ск о население,
особен о в Д елиорм ан (дн. Л у д о го р и е), Герлово и Т у зл у ка (дн. Сланник), се потурчила.
П оставен д а ж ивее при т е ж к и те условия на осм анския ф еодализъм , б ъ л гар ск и ят народ
бил принуден в течение на векове д а понася и гнета на гр ъ ц к ата църква. С падането на
стран ата ни под ту р ск а вл аст била ун и щ ож ен а и б ъ л га р с к ат а църковн а независимост.
Б ъ л гар ски те зем и прем инали под ц ъ р к о в н о то ведом ство на Ц ар и гр ад ск ата патриарш ия и на
О х р и д ск ата архиепископия. С толети я наред Ц ар и гр ад ск ата патриарш ия експ лоати рал а б ъ л ­
гар ско то население, а по-късно полож ила целенасочени усилия д а го обезличи д уховн о
и д а унищ ож и к у л ту р н и те му традиции. И звестна сам остоятелн ост успели д а си зап азят
сам о някои бъ лгар ски м анастири, к ато Р илският, Бачковският, Слепченският, Л еш о кски ят и

127
др., кои то се издигнали к а т о най-значителни културни огн и щ а в Б ъ л гари я през еп охата на>
ту р ско то иго.
О т к р а я на XVI в. н а та тъ к настъпили големи промени в турски я ф еодализъм . Т ъ р г о ­
вията се ож ивила, паричният обмен се разш ирил. Все повече нараствало значението на
гр адовете. Р а зв о я т на т ъ р го в ск а та дейност, стокопрои зводството, все по-ш ирокото налагане
на паричната ф ео дал н а рен та допринесли за постепенното разлагане на военн осп ахийската
система. С тарите служ ебни ф еодални вл аден и я започнали д а се п р е в р ъ щ а т в наследствени.
Техните при теж ател и изоставяли вече обичайните си за д ъ л ж ен и я къ м д ъ р ж а в а т а и се стр е­
мели д а направят владен ията си по-доходни, за д а си обезпечат по-богато и охолно с ъ щ е ­
ствуване в градо вете. З ато в а те засилили ф ео д ал н ата експ лоатац и я над своята рая. С то ­
панското ож ивление на градовете през този период в р езу л тат на р азрастващ и те се стсь
ково-парични отнош ения, постоянното устан овяван е там на представи тели • на ед р а т а по-:
зем лена аристокраци я съ зд али условия за разш и ряван е на строителн ата д ей н о ст в г р а д ­
ските средищ а.
О см ан ската д ъ р ж а в а , съсип ан а от д ъ л ги войни, увеличила с ъ щ о броя и разм ера на
дан ъ ц и те, събирани от зависим ото население. Зачестили насилията и и зд евател ствата, и з­
въ рш ван и о т органите на р азл агащ и я се д ъ р ж ав е н апарат. О т д р у га страна, все по-голя­
мото о б въ р зван е на селяните с р азр аств ащ и я се вече пазар допринасяло д а се увеличи им у­
щ ествен ото разслоение в ср ед тях. Т ака постепенно се подготвяли ония щ бщ ествено-иконо-
мически условия, които х ар актер и зи р ат епохата на б ъ лгарск ото национално в ъ зр а ж д а н е .
Н астъ пилите промени в ту р ски я ф еодален реж им през X V I—XVIII в. влош или п о л о ж е­
нието на б ъ лгар ск и я народ. З аед н о с това се засилила и неговата съпротива. Т я нам е­
рила най-ярка и зява в р а зга р я н е то на х ай д уш к ото движ ени е и в реди ц а въ стан и я — двете:
Т ъ рновски въ стан и я (1598 и 1686), Ч ип ровското въстание (1688), в ъ с т ан и я т а в З а п а д н а
Б ъ л гар и я и М акед он и я (1689) и др.

2. С Е Л И Щ А

Т у р ско то ндш ествие не променило изцяло селищ ната м реж а в б ъ л гар ск и те земи, м акар
че голям брой селищ а са били напълно унищ ож ени. П овечето села и град ове п род ъ л ж и ли
д а съ щ ес т в у в а т на стари те си м еста и със старите си имена. Те запазили в основни линии
ком позиционния си скелет, уличната м реж а, площ адите и благоустрой ството си. О целели
от пълно разруш ение и м ного ц ър кви , а м ож е би и някои странноприемници, бани и бези­
стени. О целели повечето от къ щ и те. О стан ала по м естата си и по-голям ата част от н а се ­
лението. Н ещ о повече, голем ите б ъ л гар ск и градове София, П ловдив, Видин, Н икопол, С и­
листра, Т ърново запазили повече или по-м алко значението си на важ ни градски военно-ад-
министративни и зан аятчи йско-тъ рговски центрове в б ъ л гар ск и те земи. П о т а к ъ в начин се­
лата и гр ад о в ете, които са се спасили от пълно уни щ ож ение при завл ад яв ан ето на стр а­
ната, запазили в значителна степен м атер и алн ата си основа и основните гр ад оустрой ствен и
елементи, които по-късно, в новите условия на ту р ски я ф еодализъм , определили п о-н ататъ ш -
ното им архи текту р н о и градоустрой ствен о развитие.
Все пак през врем е на ту р ско то владичество част от б ългарски те селищ а променили
чувствително своя п р ед иш ен облик. В ътреш н ите градове загубили отбранителните си стени.
О станали или вероятн о били в ъ зстан о вен и по-късно само креп остн ите съ о р ъ ж е н и я в край­
граничните градове. Г р ад о в ете, неограничавани от стени, увеличили своята територия. В си­
л у е та им, над м алките ниски к ъ щ и , потънали в зеленината на дворовете, доминирали сега
не градски стени, крепостни кули и църкви, а спахийски ж илищ ни кули, м ин арета с п озла­
тени вър х о ве и покрити с олово куполи на дж амии. Тези м ногобройни д руговерск и к у л ­
тови сгради придавали н еб ъ л гар ск и х ар актер на градовете.
Б ъ л гар ски те градове по подобие на източните били разделен и на д в е основни части,
с ясно изразени ф у н к ц и и : тър го вско -зан аятчи й ски ц ен тъ р и ж илищ ен район.
128
 Т ъ р г о в с к о - з а н а я т ч и й с к и я т ц е н т ъ р заем ал в сравнение с ж илищ ния район
малка част от тер и то р и ята на гр адо вете. Т ой представл явал гъ с та м реж а от къси, тесни,
криви улички, застроен и склю чено. О ко л о то зи ц ен тър в по-ож ивените тъ рговск и градове
се намирали няколко тъ р ж и щ а. Зан аятчи й ски те и тъ р го в ск и те дю кян и били съсредоточен и
в отделни улици по п р ои зводствен б ел ег — абад ж и и, сарачи, обущ ари, зл атари и т. н. Спе­
циализирани били и т ъ р ж и щ а т а : солни пазар, говеж д и пазар и др.
Д ю к я н и т е пр ед ставл явал и ниски приземни сгради, с голем и отвори-прозорци къ м
улицата. П рез топлите дни на годи ната рам ките с прозорците се сваляли, а част от зан аят­
чиите излизали д а р аб о тя т на улицата п ред дю кяните. Т ака работилниците и д ю к ян и те се
сливали в едно цяло с уличното п р о стр ан ство . Х арактерни за някои градове от това време
са улиците, които били затв о р ен и в д в а т а си к р ая с порти. Д енем ж елезни вериги п р егр аж ­
дали вхо д а за коли и конници, а нощ ем портите се затваряли. В по-малките гр ад о ве за ­
наятите и т ъ р го в и я та били съ ср едо то ч ен и в едн а или няколко улици — чаршии. Ч арш ии
имали и някои по-голем и селищ а, стоящ и по своята иконом ика м еж д у гр ад а и селото.
П рез XVI—XVIII в. т ъ р го в и я та в стари те б ъ л гар ск и градове била т в ъ р д е ож ивена.
С поред някои, явно преувеличени сведения в С оф ия през X V II b . се наброявали 1086 д ю ­
кяна, в Н и к о п о л — 1000, П ловдив — 880, С тара З а г о р а — 855, С илистра — 800, П ровади я —
600. Н якои от по-късните големи градо ве, като Ш умен и Р усе, имали по съ щ о то време
само по около 300 дю кян а, Сливен — 200, а К ю стен д ж а — едва няколко.
Х арактерни сгради за т ъ р г о в с к а та част на по-голем ите градове били б е з и с т е н и т е ,
тъ р го вск и те х а н о в е и к е р в а н с а р а и т е . В тях се съ средоточ авал а т ъ р го в и я та със
скъп и вносни стоки. П рез X V II b . в С оф ия имало три керван сарая и 8 хана, покрити с
олово, в П ловдив — един кервансарай и 6 хана, покрити с олово, в Н икопол и С тара З а ­
гора — по три таки ва хана и в С или стра — два. О свен това в ъ в всички тези гр ад ове имало
безистени и по-малки ханове. Н еотм ен им а с ъ с т ав н а част на т ъ р го вск и я цен тър п ред ставл я­
вали и п азарските дж ам ии, бани и о б щ ествените каменни чеш ми и водохран илищ а (сибили),
украсен и с релефи.
Всички тези сгради имали относително голем и разм ери. М ного често те били масивно
изградени и покрити съ с сво до ве и куполи. Те се издигали високо над партерно за стр о е­
ните дю кяни и със сво ята м о нум енталност и ар х и тек ту р а съ зд авал и интересни гр ад о у стр о й ­
ствени м ом енти. К уполите им, покрити с олово и м ин аретата на дж ам иите, ож и вявали град ­
ския силует и представл явал и картина, нелиш ена от красота.
С троителството на м онум ентални о бщ ествени сгради, което било тв ъ р д е усилено през
X V — XVI в., през сл едващ и те векове започнало б ъ р зо д а нам алява. С градите не се п о д д ъ р ­
ж ал и д о бр е и овехтявали. О братно, ж и л и щ н ата арх и текту р а през съ щ о то време отначало
бавно, но н еп рекъ снато се развивала.
П рез XVI в. в б ългар ски те градове се появили ч а с о в н и к о в и к у л и . Р азвиващ ите
се занаяти и тъ р го в и я изисквали д а се регулира врем ето за отваряне и затварян е на д ю ­
кяните в чарш нята, за да се избегне кон куренц ията. Тази задача трябвало д а изп ълнява
гр ад ск и я т часовник, м онтиран на специална кула. Н е е устан овено к ъ д е и к о га е била по­
строена най-напред часовникова кула, но според д ош л и те до нас сведения в 1573 г. вече
има такава в Скопие, в 1623 г. в П ловдив, а през XVIII в. в П азардж и к, Р у се и Р азград.
По съ щ о то врем е в О дрин, Ц а р и гр а д и в И зто к а часовникови кули не се срещ али.
Ж и л и щ н а т а з о н а о б х ващ ал а по-голям ата част от гр а д с к ата територия. Т я се с ъ с ­
то ял а от махали, в които р азн о р о д н о то население ж и веел о групирано според н арод ностната
и вер ск ата си при надлеж ност. П ловдив през X V II b . например имал 23 м ю сю лмански ма­
хали, в остан али те ж и веели д р у ги народности. В С илистра 10 от м ахалите се населявали
от християни, една о т евреи, а остан али те от мюсю лмани. В С оф ия арменци, турц и , евреи
и б ългар и имали свои махали.

17 К р ат к а и стори я на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 129
 Г радските д ворове били големи. О коло к ъ щ и те имало градини. Зем ед ел и ето и с к о т о -
в ъ д с тв о т о били основен пом инък за п реоб л адаващ ата част от гр ад ск ото население и зна­
чителни д опълнителни източници на приходи за градск и те занаятчийски сем ейства. Т ова
д ав ал о отр аж ен и е въ р х у п л о щ та и у строй ството на дворовете.
Л и ц ето на к ъ щ а т а било о б ъ р н ато къ м сл ън ч евата страна и към двора, поради това
м ясто то й се о п ред еляло от неговата ориентация. К огато к ъ щ а т а сто ял а на уличната линия,
избягвали да о ставят прозорци къ м улицата. Ж и в о т ъ т на сем ейството протичал в дом а и
-всред солидно ограден ия двор. В ж и лищ н ата част на град а м инаващ ият по улиците ви ж дал
от д в ете си страни високи плътни огради със здрави порти и почти глухи ф асади на к ъ ­
щ и т е. В Първите векове на тур ско то влади чество пъл н ото о ткъ сван е на ж и л и щ ето от у л и ­
цата било едн акво характерно за всички махали независимо от народ н остн ата и верската
п р и надлеж ност на оби таващ о то ги население. В м ю сю лм анските махали то се налагало
главно от религиозно-битови изисквания, в д руги те махали от н у ж д а т а да се намаля"" в ъ з ­
м ож н остите За произволи от страна на поробителите. Н якои от тези б елези градовете з а ­
пазили и през В ъ зр аж д ан ето .
Ч уж д енци те, минали през б ъ лгар ск и те земи, обикновено д ават отрицателни преценки
за гр адск и те къ щ и. Т ова особено важ и за първите векове на ту рското владичество. В С оф ия
през XVI в. почти всички къ щ и били ниски, направени от д ъ р в о , плет и покрити с д ъски .
Р я д к о се срещ али къ щ и, построени от к ам ъ к или от тухли. К ъ щ и те в П ловди в от това
време, пак по писмени сведения, с ъ щ о били ниски, направени от д ъ р в о и кал, и тъм ни, п о ­
неж е нямали прозорци, а се осветявали през отвори, пробити на покрива. Но такава е била
ж и ли щ н ата ар х и текту р а не само в тези два значителни тъ р го вск и и адм инистративни ц ен ­
т ъ р а от О то м ан ската империя, но и в О дрин, а и в Ц ариград. Т ова показва, че през XVI в.
с ъ щ ес т в у в а т м ного общ и черти в облика и известна успоред н ост в развитието на гр ад овете
в б ал к ан ската част на О том ан ската империя. П рез XVII в. полож ен ието започнало д а се про­
меня. О т д ес е т т е главни гр ад а на Е вропейска Т урция първо място заем ал а вече вто р ата
столица О дрин, но като най-хубав гр ад се сочи П ловдив, кой то същ еврем енн о бил ц ен тъ р
на силно развити тъ р го ви я и занаяти. Безспорно к ъ щ и те на ф еодал н ата въ р х у ш к а били по-
голем и и по-хубави, но в XVI в. те се губели всред п реоб л ад аващ и я брой малки ниски
къ щ и . П рез следващ и те сто лети я бр о ят на такива к ъ щ и все повече се увеличава.
А ко м ож е д а се говори за благо устрояван е на градовете (и изобщ о на селищ ата)
през ту р ско то владичество, то се ограничавало в зад оволяван е на най-елем ентарни битови
нуж ди , к а т о прокарване на водо п р о во ди за улични чеш ми, в построяване на бани и поня­
к о га постилане на главните улици с к ал д ъ р ъ м . У лиците, д аж е и в голем ите градове, били
тесн и и нечисти, а в д ъ ж д о в н о врем е трудн о м ож ело д а се минава от кал. К олите често
за тъ в а л и в рововете. В чарш ий ските улици за п еш еходц ите им ало тесен тр о то ар от д ъ р ­
вета или кам ъни. И звестн а п р ед става за б лагоустрояван ето и хигиенните условия на гр а д о ­
вете м о ж е д а нй д ад е София. Г радска канализация в С оф ия нямало, водата, ко ято и зти ­
чала от петте минерални бани, течала свободно къ м Т аб аш ката м ахала, к ъ д е т о табаците
д ен онощ но щ авели кож и. Б л аго у стр о яван ето на градовете не се променило същ ествен о
през целия период на ту р ско то владичество.
П рез врем е на ту р с к о то вл ади чество съ щ ес тв у в ал а едн а особен а селищ на ф орм а —
п а л а н к а , — ко ято в последните столетия заем ала м еж динно м ясто м еж д у селото и града.
П ал ан к ата п р ед ставл ява м ал ъ к, примитивно укрепен пункт. Той се е съ с то ял от голям пра­
в о ъ гъ л е н двор, о граден със заострен и отгоре греди. Ч есто о гр ад ата пред ставл явал а висок
плет, изм азан от д в ет е страни с глина. В ътре в този д вор се издигала д ъ р в ен а или к а ­
менна наблю дателница, наричана „ к у л а “, и около нея няколко къщ ички — ж и л и щ ата на о х ­
раната. Т урците стр о ел и паланки край п ъ ти щ ата, в съ сед ств о с м еста, застраш ени от р а з­
бойници. К огатш -паланката се нам ирала д о някое село, п осл ед н ото прием ало къ м името си
и името п ал ан к а: Ц ариброд-п алан ка, Л ом -паланка и др.

130
 Д о к а т о за облика на б ъ л гар ск и те градо ве през X V — XVIIIв. има м акар, и немного
писмени сведен ия и повече запазени паметници на м онум енталната архитектура, сведен ията
за селата са извън редн о оскъ д н и . С елата през XV— XVIII в. били малки — броели от ня­
кол ко до петдесети н а къ щ и , но се срещ али и села с над 200 къ щ и . С еляните обитавали
малки, ниски къ щ и , разполож ен и в дворове, ограден и с ровове, плет или стени и п о т ъ ­
нали в зеленина на д ъ р в е та и градини. Такива били и селата на ф еодално зависимото
турско население.
Г лавната причина за тази бедност била ф ео д ал н ата експлоатация, ко ято и зсм уквала
силите и ср ед ств ата на населението. Н о особено бедни били б ъ лгарски те села, разп ол ож ен и
край главните пътищ а, по които минавали ту рските войски през време на война. Т ези села
били постоянна ж ер тв а на гр абеж и и безчинства.
С елата били застроен и партерно. С ред м алките бедни къ щ ички на селяните в много
сел а се е издигала етаж н ата к ъ щ а на ф еодала, наричана к у л а . П оради крайно ограниче­
ните си м атериални в ъ зм о ж н о сти ш ироките слоеве от населението в сел ата използували
при строеж а на к ъ щ и те изклю чително местни подръчни м атериали. К ол ори тът и, ф акту р ата
на м атериала свър звал и зрително сгради те с м естния пейзаж и заедн о с използуваните при­
митивни конструкции и строителна техника придавали архи тектурн о своеобразие на отделни те
селищ а. О свен това населението винаги, ко гато имало въ зм ож н ост, д авал о израз и на историче­
ско изработилото се у него естетическо отнош ение къ м ф орм ата, пропорциите, колори та.
В зависим ост от употребените строителни м атериали и начина, по кой то били и згра­
дени къ щ и те, често пъти сел ата значително се различавали едно от друго. В Д у н авск ата
равнина и в С оф ийско имало м ного села, изцяло изградени от у з е м н и к ъ щ и . П о-често
се срещ али села само от к о л и б и . В ероятно населението на гори сти те райони е използу-
вало ш ироко д ъ р в о то при с тр о еж а на своите къщ и. К ато се има пред вид, че в селищ а,
като Ж ер авн а, К опривщ ица и м ного други, са запазени и до днес голям брой д ъ р вен и къ щ и
м ож е д а се допусне, че тези и д р у ги селищ а някога са били изградени от д ъ р во . В някои
планински райони м ож е д а е имало и села с къ щ и, изградени изцяло от кам ък, но заедн о
с д ъ р в о то к а м ъ к ъ т е намирал м ного голямо прилож ение в строителството, н авсякъд е,
к ъ д е т о е бил под р ъ к а . В равнинните райони най-често се срещ али села от к ъ щ и п л е ­
т а р к и, т. е. къ щ и, чийто д ъ р вен скелет е запълнен с плет и измазан с глина и слама.
Тези къ щ и обикновено оставали небелосани. З ас ега не м ож е д а се каж е точно кой от
горните начини за изгр аж дан е на к ъ щ и те е п реоб ладавал през периода XV— XVIII в. в раз­
личните райони на стран ата. З а покриване на къ щ и те употребявали с ъ щ о подръчни м ате­
риали, като слам а, ш авъ р, д ъ с к и и кам енни плочи.
И м ало обаче и по-зам ож ни селищ а. Т акова било например с. Т еш ово (Гоцеделчевско)
чието население в X V I— XVII в. се заним авало с добиване на ж елязо. У лиците му били на-
стлани с кам ъни. В С евероизточна Б ъ л гар и я „богато и ц в е т у щ о “ било б ъ л га р с к о то село
К ад ъ кьо й (М ал ъ к П реславец), С илистренско, с около хиляда къ щ и . М ного б огато било и
с. А рбанаси при В елико Т ърново. З а първи п ъ т то се спом енава в познатите писмени източници
през 40-те години на XVI в. Н аселението му, б ъ лгари , м естни и преселници от запад ните
части на М акедония, се заним авало по то в а врем е с угояване и тъ р го ви я на д о б и тъ к , а по-
къ сн о и с прер аб о тка на ж ивотински продукти. К ъм средата на X V II b . то било с около
1000 к ъ щ и и п о д д ъ р ж а л о тъ р го в ск и в р ъ зк и с И тали я, Унгария, П олш а и най-много с М о ­
сковското кн яж ество . В то в а врем е А рбанаси се намирало на въ р х а на стопанското и ку л -
турното си развитие, ко ето съ зд ав ал о благоприятни условия за интензивно ж и лищ но и цър-
ковно строителство.
Д о ш л и те д о нас сведен ия сочат, че през XVII в. в б ъ лгарск и те земи съ щ ествувал и и
д р у ги зам ож ни села. Л о ш о то състо ян и е обаче, в което О свобож ден и ето на Б ъ л гар и я за ­
варва селата, показва, че изобщ о в пери ода на ту р ско то влади чество зам ож н ите села са
били м алко на брой, а богатите селищ а к ато А рбанаси — изключения.

131
 П р ео бл ад аващ и ят брой б ъ л гар ск и села не са имали общ ествени сгради освен понякога
стара църква. В онези села, които били разполож ен и край ож ивените пътищ а, се строели
ханове за пътниците, а н як ъ д е и кервансараи. И м ало е и по-големи средищ ни села с чарш ии
от няколко дю кяна. В селата със см есено или само с ту р ско население винаги е имало и
д ж ам и я с гостн а стая към нея, а понякога и текета, д а ж е и бани. Т аки ва села се срещ али
в XVII в. по-често в П ловдивско.

3. Б Ъ Л Г А Р С К А Г Р А Ж Д А Н С К А А РХ И Т Е К Т У РА

С тр о е ж ъ т на градски крепостни стени, дворци и ф еодални зам ъци престанал заедно

с у н и щ о ж аван ето на б ъ л гар ск ата д ъ р ж а в а и на нейната ф еодал н а класа. С това се п ре­
к ъ сн ала и м естн ата традиция в м онум енталната архитектура. Б ъ л гар ски ят н арод обаче о с­
танал, останали и б ъ лгар ск и те майстори. Само че отсега нататъ к, в п род ъ л ж ен и е на няколко
столетия, б ъ л га р с к ата гр аж д ан ск а ар х и тектура била сведена почти изклю чително д о строеж а
на малки и бедни ж илищ ни сгради за задоволяване н уж ди те на поробеното и обезправено
б ъ л гар ск о население. В следствие на това об стоятел ство ф ормите на народното ни ж илищ е
се запазили и м акар и м ного бавно, п р о д ъ л ж и ли д а се развиват.
О граничението на ф орм ите на б ъ л гар ск ата гр аж д ан ск а ар хи тектура съвсем не и зк л ю ­
чило участието на б ъ лгар ск и я народ и на неговите м айстори в по-значителното архи тек­
турно стр ои телство. Т урци те имали н у ж д а от р аб отн ата р ъ к а на поробеното население и
от ум ението на м айсторите му. Завл адявай ки б ъ лгарск и те села и градове, ту рската власт
настанявала свои колонисти в изпразнените къ щ и на избитите, избягалите или отвлечените
в р о б ств о ж ители. Това са били селски и градски къ щ и, къ щ и на занаятчии и тъ рговци, а
съ щ о и болярски къ щ и . О свен това оц елялото, остан ало по м естата си население, било при­
нудено д а строи и нови к ъ щ и за при ш ълци те. По този начин ф орм ите на б ъ л га р ск ат а к ъ щ а
станали при теж ан ие и на наш ествениците. Т ака вече като „ т у р ск и “, т. е. об сл уж ващ и по-н а­
т а т ъ к зам ож н ата част на ту р ско то население, се запазили и развили някои форми на к ъ щ ат а .
Р ед ица р а з в и й форми на к ъ щ а т а се запазили и всл едствие на преминаване на техните
собственици — боляри, богати тър го вц и и занаятчии — в м охам еданство и в сл уж б а на по­
роб и теля. Н ай-после някои развити форми на к ъ щ а т а се запазили и от б ъ л гар с к о то население,
което, ако и цялото д а е било по ко р ен а рая, в иконом ическо и културно-битово отнош ение
не п р ед ставл явал о еднообразна маса.
Т у р ск о то владичество не съ зд ав ал о благоприятни условия за развитието на ж и лищ н ата
арх и текту р а и на ту р ско то население. Ф еодално зависим ото ту р ско население не било в по-
д обр о м атериално състояние от българи те. Н е били по-добри и к ъ щ и т е му. Н ям ало обаче
благоприятни условия за развитие на ж и лищ н ата архи тектура и на уп равляващ ата ф еодална
класа. Т ова особено важ и за XV и XVI в. Е дна от причините за това се крие в х ар ак тер а
на т у р с к а т а военн оф есдалн а систем а. Т урски те ф еодали в голям ата си част д ъ р ж а л и у с ­
ловни, послуж ебни владения. С у л тан ъ т в ъ в всеки м ом ент м ож ел д а им ги отнеме, ако не
изпълнели някое задълж ение. О свен това и д оходи те на основната м аса турски ф еодали —
спахиите — били сравнително ограничени. Това полож ение не съ зд ав ал о у тях по онова
врем е нито стрем еж , нито в ъ зм о ж н о сти за по-значително строи тел ство в ж и л и щ н ата архи­
текту р а. О т д р у га страна, м алкото на брой едри ф еодали били принудени д ъ л г о време д а
се в ъ з д ъ р ж а т о т стр о еж на големи к ъ щ и , защ о то цен трал н ата вл аст гл ед ал а под озрително
на онези, кои то давал и външ ен м атериален израз на своето богатство.
Ж и л ш ц н о то стр о и тел ство на поробеното население се развивало в много по-н еблаго­
приятни условия. М асовото селско ж и л и щ е през врем е на турски я ф еодал и зъ м , особено през
п ъ р в и те му векове, се съ сто ял о м ного често само от едно пом ещ ение с открито огнищ е.
С рещ али се ж и лищ а и с две пом ещ ения. Хубави, големи къ щ и не м ож ели д а построят д аж е
м ал ко то п редстави тели на р аята, които имали материална въ зм ож н ост. З аб ран ата покоре-

132
 Фиг. 121. Уземно село. Картина от Мърквичка. Фрагмент

ната р ая д а не м ож е д а носи скъпи, цветни дрехи, д а язди хубави кон е и т. н. вероятно

се е разпростирала и в ъ р х у къ щ и те. С ериозна пречка е бил вероятн о и стр ах ъ т, че го л я­
мата хубава к ъ щ а ще изд ава д о б р о то м атериално състоян ие на стопанина и щ е го направи
об ек т на гр абеж и изнудване от страна на турците.
И зброените по-горе неблагоприятни условия за ж илигцното стр о и тел ство започнали от
края на XVI и началото на XVII в. бавно д а се пром енят. Ц ен трал н ата власт о тслаб вал а за
см етк а на заси л в ащ ата се роля на о см анската придворна аристокрация.' Този процес се с ъ ­
п ровож дал от у п а д ъ к на спахийско-ленната систем а и уед р яв ан ето на леновете, к о ето от
своя стран а с ъ щ о с ъ зд а в а л о постепенно предпоставки за по-значително ж илищ но строи ­
телство. Н астъ п и л ата нова о б стан о вк а в О то м ан ската империя била благоприятна главно за
средните и едри те ф еодали, но тя не е м огла д а не д ад е отраж ен и е и в ъ р х у п олож ен ието
на поробеното население и някои негови п р едстави тели щ е д а са се възпол зувал и от това.
Ж и ли щ н ата ар х и текту р а от XV д о кр ая на XVIII в. е тв ъ р д е малко позната. О пи са­
нията, които намираме в п ъ тепи сите на ч у ж ди те пътеш ествени ци, минавали през б ъ л г а р ­
ските земи, д ав ат само общ а п р ед става за големината, м атериалите и кон струкц и ята на к ъ ­
щ ите. Те почти не с ъ д ъ р ж а т данни за р азпред елен ието, за начина на обитаван ето и в ъ т ­
реш н ата им уредба.
У з е м н и т е к ъ щ и (фиг. 121) били ш ироко разпространени в Д у н ав с к а т а равнина и
Д о б р у д ж а . Т ова се обяснява с тр у дн о д о стъ п н и я за ш ироките народни маси д ъ рвен строи­
телен м атериал в тази частично безлесн а или слабо зал есен а област. О т д р у га стран а, от-
цед ен ата и у д о бн а за копане л ьо со ва почва б лагоп ри ятствувала стр о еж а на уземни к ъ щ и ,
които при силните зимни ветрове в полето п р ед пазват много по-добре от сту д а, отко л ко то
наземните колиби и плетарки. У зем ницата е едн а от ц ел есъ об разн и те ф орм и на м естн ото
ж илищ е и не следва д а се о т ъ ж д е с т в я в а с най-бедното ж и лищ е от онова време.
У стройството на у зем ната к ъ щ а ни е позн ато от запазените д о първите д есети л ети я
след О сво б о ж д ен и ето узем ни села (фиг. 122). Н о нейните прости форми са едн а много
стара традиц ия в наш ите земи, която води началото си далеч преди завладяван ето на ст р а ­
ната от турците.
Уземни къ щ и се строели обикновено на наклонен терен. В х о д ъ т се поставял откъ м
ниската страна, за д а б ъ д е запазен от стичащ ата се вода. Н ай-простата узем на к ъ щ а е

133
имала едно помещ ение. То пред ставл явал о трап с д ълбочина 1,80—2,00 м, покрит с д в у -
скатен или трискатен покрив, кой то почти винаги образувал отп ред навес. В ход ът се на­
мирал д о едн а от стените и до него се стигало по рампа, им енувана г ъ р л о или г р и в и ц а .
О т стран а на гъ р л о то , под навеса, имало зем лена площ адка, ко ято наричали о д ъ р или

Фиг. 122. Уземни къщи — изглед и план

п р ъ с т е н и к , Н а нея спели^и работели през топлите дни на годината. Е д и н ствен о то пом е­

щ ение носело им ето в ’к ъ щ и или у’и ж у. К ъм средата на пом ещ ението или къ м ед н а о т
стените било разполож ен о огнищ ето. К огато то било допряно д о стен ата, в нея и зд ъ л б а-
вали пещ за печене на хляб и едн а по-м алка дупка, в която съб ирали пепелта. О тстран и
на огнищ ето, до в р атата имало к ъ с а стеничка, наричана б у х р и я , к о я то играела рол я н а
ветробран. -Д и м ъ т излизал през покрива или през ш ирок, изплетен от пръчки и измазан
с глина комин. С тените на трапа, о б разуващ и стените на узем ната к ъ щ а , се измазвалц съ щ о
с глина. Т аван нямало. В ъ р х у ребр ата на покривната кон струкция нареж д ал и слама, р ес­
пективно ш ав ъ р или тр ъ сти ка, а над нея насипвали д еб ел д о 1 м пласт земя.
В това еди нствено пом ещ ение с неголем и размери (12— 15кв. м) са се и звърш вали
най-важ ните ж изнени процеси. Там се е приготвяла храната, там през студен и те м есеци се­
м ейството се е хранело, а край огнищ ето — единственото м ясто, о т к ъ д е то и д вал а топлина
и светлина —■са работели, спели, почивали, водили са разговори, приемали са гости. Д о ог­
нищ ето в най-спокойния ъ г ъ л било почетното м ясто, к ъ д е т о почивал дом акинъ т. Н ер яд к о
то в а пом ещ ение е д ав ал о подслон и на д о б и тъ к а. Всички тези функции или по-голям ата
част о т т я х пом ещ ението с огнищ ето и зп ълнява в м асовото народно ж и лищ е в някои
райони на стр ан ата и по-късно, дори д о първите д есети л ети я на X X в.
П ри узем ните къ щ и с две пом ещ ения се наблю дават две основни концепции. При едни
от т ях за д пом ещ ението с огнищ ето имало второ, с ъ с стопанско предназначение, наричано
з а д н и ц а . В д р у ги случаи пом ещ ението съ с стопанско предназначение се намирало пред
онова с огнищ ето. Т огава то носело името п р у с т . С ъ щ еству вал и и уземни к ъ щ и с три
помещ ения. В т а к ъ в случай тр ето то помещ ение — собата — поставяли м е ж д у в’къ щ и и
задниц ата, а ко гато имало пруст, поставяли я зад в ’к ъ щ и . С рещ али се с ъ щ о значително
по-слож ни, вероятн о по-късни форм и на узем ната къ щ а.
О т С вищ овско д о къ м Д о б р у д ж а е отбелязана една м еж динн а м еж д у узем ната и на-
зем ната к ъ щ а ф орм а на ж и л и щ ето , наречено в научната л и тер ату р а к ъ щ а з и м н и к . Тя
се различавала от у зем ната главно по това, че само наполовина била вкопана в зем ята —
горната част на стен ите й били над терена.

134
 Н а з е м н и т е к ъ щ и , особено в селата, често се съ сто ял и от едно м алко помещ ение,
в което нерядко, как то и в узем ните, за е д н о с хората нощ ували и домаш ните животни.
И м ало и къ щ и с две помещ ения.
К ъ щ и те на ш ироките слоеве от ту р ск о то сел ско население щ е д а са били подобни на
описаните. В ероятно т а к а са и згл еж д ал и и м ного от къ щ и те, в кои то ж и веело населението
и а градовете, ако се съ д и по описанията на външ ния им и згл ед и о т общ и те ж изнени
условия. П очти не знаем как с а и згл еж д ал и и к ак во е било разп ред ел ен и ето на къ щ и те, в
к о и то ж и веели зам ож ните слоеве на гр ад ск о то население. М ногобройни откъсл ечн и све­
ден и я обаче ясно показват, че от XVII в. насам броят на голем и те представителни к ъ щ и все
повече се е увеличавал. К ъ щ и те на по-голем ите ф еодали и представи тели на адм и нистра­
ц и ята били наричани д ворци (сарай, конак).
Д в о р е ц . С това име турците означавали целия ж илищ ен комплекс.
Г олям ата част от дворците и самите ж илищ ни сгради обаче не били големи. Д о м ъ т на
един паш а в Скопие бил о граден като „с е л ск и “ д вор с ограда от глина. В х о д ъ т за д во р а
пред ставл явал една голям а порта, д о ко ято имало стая с огнищ е и обор за няколко коня.
В двор а срещ у портата се намирало ж и л и щ ето на паш ата. К ъ щ а т а била дървена', с две
•стаи с огнищ а и м еж ду тях едно пом ещ ение б ез настилка, ц ял ото откри то отпред. О т
д р у гат а страна на улицата имало с ъ щ о т а к а д ъ р вен а „ с ел ск а“ постройка, о б к р ъ ж ен а от
ш ирок д вор, в ко ято ж и веели ж ен ите на паш ата (Д ернш м ав, 1538). С ъс с ъ щ ат а планова
схема, но по-голям бил су л тан ски ят д ворец край Л ю леб ургаз. Той се е съ сто ял от четири
стаи, по ср едата на кои то им ало ч ар д ак (С орановият п ътепи сател, 1575). Д р у га сграда, на­
м иращ а се м ож е би в д в о р а на с ъ щ и я сарай, била разполож ен а посред хуб ава градина.
Тя им ала повече от осем м алки и тесни стаи, наредени едн а д о д руга.
К ъ щ и със стаи, р азполож ен и от едн ата стран а на открит чардак, имало по съ щ о то
врем е и в П ловдив. Т акава била например к ъ щ а т а на м итрополита. Т я била п ред стави тел н а
и хубава, обиколена съ с стена и о б ъ р н ата къ м Р одопите. С тените огр аж д али хуб ава гр а­
дина, а в к ъ щ а т а им ало хубави, приятни стаи и един д ъ л ъ г чардак, открит къ м планината
(Герлах, 1573— 1578). К ъ щ а с подобно разпределен ие на ж и лищ н ия етаж се спрменава и в
Ш умен (Бош кович, 1762).
Т ези две ф орм и — к ъ щ а с открит о тп ред ч ард ак и симетрично разполож ен и от д вете
м у страни стаи с огнищ а и к ъ щ а с открит чардак и стаи от ед н ата му страна, наредени
ед н а до д р у га — и до днес са ш ироко разпространени в наш ите земи к ак то м еж д у б ъ л ­
гарското , така и м еж д у ту р ско то население. Този ф ак т е от и звън редн о голямо значение
за историята на б ъ л гар ск ата ж илищ на ар х и тектура. Т ой говори за д ъ л ги я Живот на тези
форми ту к на Балканите, а голям ото им разпространение в сел ата говори и за в р ъ зк а в
планово-ком позиционно отнош ение м еж д у н ародното ж и лищ е и ж и л и щ ата на управл ява­
щ ата класа.
К ъ щ и те на християнското и ту р ско то население били построени о г нетрайни материали.
Ч ести те пож ари, разр у ш ен и ята от войни и д р уги са станали причина , д о наши дни д а
стигнат само единични паметници. К ъщ и, сигурно датирани от X V — XVIII в., не са запазени.
В С ам оков и К опривщ ица са останали две малки д ъ р вен и къ щ и, кои то м огат с известна
вероятност д а б ъ д а т отнесени към п ъ рвата половина на XVIII в. О т същ ото.ърем е са вероятно
и няколко стари к ъ щ и в Банско. О свен то ва в с. А рбанаси при В елико Т ърново са оцелели
няколко прекрасни образец а от един б о гато развит м естен вариант о т •типа, представен и в
Копривщ ица.
Б е л ь о в а т а к ъ щ а (фиг. 123) в С амоков има д ве долепени едно д о д руго ж илищ ни
пом ещ ения, близки по ф орм а д о к в а д р а т и почти еднакви по разм ери. По своята ком позиция
и по броя на пом ещ енията тя спада къ м най-неразвитиге ф орми на б ъ л гар ск о то двупро-
стран ствен о ж и лищ е. Р ед и ц а б елези обаче показват, че заедн о с това тя е п ред стави тел
на зряла ф орм а в развитието на този тип, имащ за д себе си много д ъ л ъ г ж и вот.

135
 о ел ь о в а та к ъ щ а е ориентирана с д ъ л г а т а си
страна в п осока изток— запад. Ч ар д а к няма. В п р ед ­
ното помещ ение — в ’к ъ щ и — се влиза от север­
ната страна, направо отвъ н , през ниска, но ш и рока
кован а д ъ б о в а врата. Н а срещ уп ол ож н ата, ю ж на
стен а, в посока на в я тъ р а има втора, м алка вр а­
тичка. К огато ком и нът вр ъ щ а и пом ещ ението се
изп ълва с. дим , врати чката и в р атата се отварят,
' ' * i за д а м ож е съ зд ад ен о т о по този начин течение
1 Ч и - ■ д а отстрани п о -б ъ р зо дим а. На въ тр еш н ата стена
на в’къ щ и е поставено голямо, масивно огнищ е.
В ляво на огнищ ето, д о северната стена, е вратата
за собата. Н а с ъ щ а т а стен а са поставени и стенни
д ъ р вен и долапи. Те заед н о с ъ с стен ата на огнищ ето
с ъ зд ав ат малко п реддвери е, което в студ ен о врем е
м ож е д а се затвори с черга и по този начин д а
се изолира цял ата северна стен а на собата. П о ста­
вянето на вратата на со б ата д о северн ата стен а
д ава същ еврем енно въ зм о ж н о ст прозорците д а се
поставят на д вете благоприятно излож ени външ ни
стени.
К ъ щ а та е поставена наравно с терена. И згр а­
ден а е от д ъ л ги , д ебели от 8 до 10 см д ъбови
талпи и ш ироки от 45 д о 56 см, натакани в ж л е­
бовете на д ъ б о ви стъ лб ове. О т в ъ тр е стените
са измазани. П о д ъ т и на д в ет е пом ещ ения е от
п ръст, а таваните дъсчени. Височината на пом ещ е­
47
оход нията д о о ткри ти те греди е 1,75 м.
К ъщ ата и згл еж д а д а е строена от зам ож ен
Фиг. 123. Самоков. Бельовата къщ а- - изглед стопанин. Т ова ни п од сказват м асивността на строи­
и план: 1) в’къщи, 2) соба телния м атериал, проф илите на конзолните, п од ­
д ъ р ж а щ и п р и к р и л а на огнищ ето и д обре израб о­
тените ж елезни оковки на вратата. О б сто ятел ств о то , че всред този район, б огат с иглолистни
гори, е направена к ъ щ а от д ъ б о в м атериал, съ щ о говори за д об рото м атериално състоян ие
на нейния стопанин.
П а в л и к я н с к а т а к ъ щ а в К опривщ ица (фиг. 124) е била ж и лищ е на овчар. С ъстои
се о т д в е пом ещ ения — пруст, кой то имал стопанско предназначение, и от ж и лищ но пом е­
щ ение с огнищ е — в’къ щ и, в к о ето се влиза през пруста. П р ед ц ялата лицева страна на
к ъ щ а т а има навес, ш ирок 1,30 м, единият край на кой то е леко повдигнат над терен а и
об р азу ва т. нар. о д ъ р — м ясто, пред назначено за спане и почивка.
П розорците са м алки дупки в д ъ р в е н а та стена, кои то се затв ар ят о т в ъ тр е с пл ъзгащ и
се д ъ р вен и капаци. П о д ъ т в ъ в в’ к ъ щ и и в п руста е от пръст, тав ан ъ т — от видим гре­
д о р ед . С ветлата височина до гр ед и те ед ва д ости га 1,95 м. Н а под а, до огнищ ето, има ниско
п р ъ стен о ло ж е, а по стените са монтирани д ървен и куки за окачване на различни вещ и.
К ъ щ а та е наземна, ниска. В ънш ните стени са направени от дялани талпи, д ебели от 6 д о
8 см и ш ироки средн о 40 см, вл о ж ен и в ж л еб о вете на четири ъ гл о ви стълб а. П р еградн ата тал-
пена стен а м еж д у п р у ста и в’къ щ и е св ъ р зан а с външ ни те стени на в е н е ц . С ъ ж и тел ство то
на тези д в е основно различаващ и се една от д р у га конструкции говори за преходен период,
ко гато в е н ц о в а т а ко н стр у кц и я по реди ц а причини се и зоставя, а талп ен ата все ощ е не
е напълно овладяна. ;

136
 В Я В пьроочлчллнд постройка / п п JTVHJ 5 /
E Z 2 п р и с т р о й м / ок с р Л1Ло/

Фиг. 124. Копривщица. Павликянската къща — изглед и план:

1) чардак, 2) пруст, 3) в'къща и 4) по-късен килер, 5) одър, 6) соба

Т ип ът, к ъ м кой то принадлеж и П авликян ската к ъ щ а — п руст и в’к ъ щ и с ч ард ак пред

тях, — и згл еж д а м ного стар и вероятн о някога е бил по-ш ироко разпространен в С редно-
горието и някои поселищ ни области на Ц ен трална С тара планина. Той е д ал начало на ня­
колко развити форми, две от които, д ати р ащ и от края на XVIII в., т. е. от началото на следващ и я
период, са се запазили в К опривщ ица (Д ж о го л ан о в ата к ъ щ а ) и в с. Ж ер авн а (к ъ щ а т а на
Р уси Ч о р б ад ж и ). Т ози тип леж и в началото на развитието и на голям ата а р б а н а ш к а къ щ а.
Х а д ж и г ь о р г о в а т а к ъ щ а в Б ан ско (фиг. 125, 126 и 127). У стното предание в Б ан ­
ско днес не м ож е д а посочи с п о л о ж и тел н о ст к о я и зм еж д у запазените стари к ъ щ и е най-
старата. Н о то е еди нодуш н о, че едн а от най-старите е Х адж игьорговата.
К ъ щ а т а е била разп о л о ж ен а в голям д вор, р азд ел ен с високи каменни стени така, че
всяка нейна страна гл ед ал а къ м отделен д вор. Тези д ворове били св ъ р зан и п ом еж д у си и
съ с съ седн и те с малки зд р ави вратички.
Х адж и гьо р го вата к ъ щ а е м асивна и в д в ат а етаж а. П о то н ъ т (чардакът) и подпотонн ото
п ространство са открити от три страни, в тях е пом естена с тъ л б ата за е таж а. В призем ието
(фиг. 125) се намира под ни кът (оборъ т), а в е т а ж а две стаи с врати к ъ м потона.
Р азм ерите на к ъ щ а т а не са големи, Д ъ л г а е 11,10 м и ш ирока 4,73 м б ез потона.
Всички стени са каменни и са иззидани на зд р ав варо-пясъчен разтвор. О ткри тата д ъ р в ен а
с тъ л б а и зв е ж д а на с ъ щ о така открит таваносан потон, 2 м ш ирок, от който направо се
влиза в л я т н а т а стая и в ъ в в ’ к ъ щ и ( з и м н а т а с т а я ) . Л я т н а та стая е постлана с ква­
дратни тухли. О гъ н я т в огнищ ето е горял направо въ р х у тухлен и я под. Т ав ан ъ т е от наре­
дени п лъ тно една д о д р у га равно издялани м урови греди. П розорци те имат отвън ж елезни
реш етки, а о тв ъ тр е дъсчен и капаци, които се зап ъ ват с п лъзгащ и се, скрити в д ебелината
на стен ата гредички — з а п и н а л к и. С д в е запиналки и голям а кована ж ел я зн а брава се

18 К р а т к а и стори я н а б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 137
 Фиг. 125. Банско, Хаджигьорговата къща — изглед, приземие: 1) стълба, 2) навес, 3) подник,
4 и 5) скривалище, е т а ж : 6) потон, 7) зимна стая (в’къщи), 8) лятна стая

затв ар я о тв ъ тр е и вратата. Е дин кап ак на п од а д о прозорец а д ава въ зм о ж н о ст при н у ж д а

д а се слезе в подника. Зи м ната с тая (в’к ъ щ и ) има м алко по-големи размери и по-дебели
стени. П о д ъ т е покрит с дебели и ш ироки цепени д ъски , а огнищ ето с тухли. Т аван ъ т е
съ щ о от плътно наредени едн а до д р у га дялани греди. И ту к прозорците са осигурени с
ж елезни реш етки и дъсчени капаци. Д в е запиналки и голям а ж ел я зн а б рава затв ар ят и
м алката, ед в а 0 ,6 7 х 1 ,0 2 м м асивна врата, обш и та отвъ н с д ебели ковани ж елезни листове.
Вляво от в р атата м ал ъ к тесен отво р в д еб ел ата стена, насочен къ м с т ъ л б а т а и вратата,
д ав а в ъ зм о ж н о ст д а се посрещ не с курш ум неж елан ият гост. Д ъ р в ен кап ак на пода до
в ъ т р е ш н ат а стена, под който се нам ират ощ е д ва ж елезни капака, свъ р зв а тази ст ая с на­
м иращ ото се под нея в призем ието скривалищ е.
В та к а укр еп ен ата стая м ъчно е могло д а се влезе с насилие. Д в а т а р е д а греди, обра­
зу в ащ и тавана, са покрити отгоре с д еб ел около 0,40 м б локаж , свързан с хоросан (фиг. 126).

138
 i ..

Фиг. 126. Банско. Хаджигьорговата къща — изолация на тавана срещу пожар

По този начин тав ан ъ т на стаята бил предпазен от опож аряван е, а същ еврем енн о силно се
е затр у дн явал о неговото пробиване. П реграден е д аж е и въ зм ож н и ят д о ст ъ п през ш ирокия
комин. В него са вграден и д ве дебели ж ел еза, поставени на к р ъ ст. К огато д обре укреп е­
ната стая не е м огла д а у стои на нападението,
сем ейството слизало в скривалищ ето, к ато в зе­
мало съ с себе си най-ценните вещ и (фиг. 127)
С к р ивалищ ето има две о тд ел ен и я — тясно
п реддвери е и съ щ и н ско скривалищ е с полуци-
линдричен каменен свод. С тените ту к са ощ е
по-дебели. Т ав ан ъ т на п р ед д вер и ето е направен
от два к р ъ сто сан и реда, д о бр е издялани, плътно
наредени едн а д о д р у га греди. Н ад т ях е на­
правен насип от б л о к аж и хоросан, д еб е л около
1,20 м, над кой то вече е поставен п о д ъ т на
зим ната стая.
О тбр ан ата е п р о д ъ л ж ав ал а и от скривали­
щ ето. П од о б стр ел а на нам иращ ите се в п р ед ­
двери ето защ итниц и са в х о д ъ т за подника и
въ тр еш н ата с тъ л б а за етаж а. А ко гато ж е л е з­
ните капаци и д еб ел и ят к ъ м 1,70 м таван на
Фиг. 127. Банско. Хаджигьорговата къща — разрез
п ред двери ето не и зд ъ р ж ал и , п ослед но у б еж и щ е през зимната стая и скривалището
оставал о в ъ тр еш н о то засв о д ен о пом ещ ение, в
к о е т о било о щ е по-трудно д а се влезе. Т ясната стръм на с тъ л б а е обстрелвана почти от
упор. В ратата, 0,60 X 0,90 м, о б кован а с ж елезни листове, е невъзм ож но д а се разбие о тк ъ м
тясн ото преддвери е. Т у к м о ж е д а се влезе само ако се пробият дебелите здрави като бетон

139
каменни стени. Т у к сем ейството изчаквало д а мине опасн остта, отбранявайки през трите б ой­
ници м алкия, 0 ,4 6 X 0 ,6 0 м, резервен изход к ъ м един от вътреш н и те дворове или напускало
к ъ щ а т а и т ъ р с е л о спасение в съ седн и те къ щ и , като предварителн о заклю чвало отвън
изход а. Х ад ж и гьо р го в ата к ъ щ а вероятн о е строена най-късно във вто р ата половина на
XVII в. или в началото на XVIII в.
Т о д е в а т а к ъ щ а д о р. Глазне в Б ан ско (фиг. 128) има разп ред ел ен и е, подобно на
Х ад ж и гьо р го в ата — подник и двукам ер н о скривалищ е в призем ието, две стаи с огнищ а в

Фиг. 128. Банско. Тодевата къща. П ризем ие: 1 и 2) стълба и навес, 3) подник, 4 и 5) скривалище.
Етаж : 6) потон, 7) лятна стая, 8) зимна стая (в’ к ъ щ и)

е т а ж а и вграден а в потона стъ лб а. В ънш ните й размери без ч ард ака са 9 ,3 1 x 5 ,7 7 м. Стените
на скри вали щ ето и в е т а ж а са каменни, а стен ата на л ятн ата стая о ткъ м потона е талпена
(сега изм азана). С тъ л б а та к ъ м таван а понастоящ ем на потона, в миналото се е намирала
д о п р ед н ата стена на л ятн ата стая. Т о д евата к ъ щ а е строена вероятн о около съ щ о то време,
как то и Х адж игьорговата.
К ъм старите бански к ъ щ и крепости, предназначени за активна отбрана, следва д а се
о тнесат ощ е В ълчовата, Бенината, В еляновата, С ирлещ овата и др., днес повече или по-малко
преустроени и о тр азяващ и с р азпред елен ието на етаж и те си един по-късен период.
А р б а н а ш к а т а к ъ щ а (фиг. 129— 149) започва развитието си вероятн о около XVI в.,
ко гато б л аго съ сто ян и ето на селото започнало д а расте. С нарастването на битовите и
ку л ту р н и те н у ж д и на заб о гател и те арбанаш ки търговци , се пром еняли и изискванията им към
к ъ щ ата. П остепенно тя била п ри гаж дан а къ м новите нуж ди, като за тази цел се създ авал и
реди ца нови ж илищ ни и д опълнителни пом ещ ения. Т ака в XVII в. се появява г о л я м а т а
а р б а н а ш к а къща.
А рбан аш ката к ъ щ а е св о б о д н о сто я щ а сграда. Н ай-често тя е р азп ол ож ен а н авътре в
голям дво р (1000— 2000 кв. м), загр ад ен според обичая от онова време от всички страни с
висока кам енна о гр ад а (фиг. 129, 130). В д вора се влиза през голям а порта, често м онум ен­
талн о р азработена, н ап о до б яващ а крепостно съо р ъ ж ен и е (фиг. 131).
К ъ щ а та се съ сто и винаги от приземие и етаж (фиг. 132, 133, 134). П ризем ието е и з­
градено с кам енна зидария (дебелина 0,70 м) на глинен разтвор. В по-новите сгради тя з
св ъ р зан а с д ъ р в ен и пояси. Д ъ л б о к и т е вход ове и ниш ите са засводен и с п олукръгли и по-
р яд к о със заострени кам енни сводове с ъ щ о на глинен разтвор. В аровият разтвор е упо-

140
 Фиг. 129. Арбанаси, Великотърновско. Улица Фиг. 130. Арбанаси, Великотърновско.-
пред двора на Николчо Хаджикостов Коконската чешма

Фиг. 131. Арбанаси, Великотърновско. Портата на баба Кали

требен вероятно в п о-къ сно време, сам о за ф уги ровка на кам енните стени. П о д ъ т често е
покрит с неправилни по ф орм а каменни плочи. М еж д у етаж н и те кон струкции са гредоред и
от ви ж д ащ и се .отдолу д ъ б о в и или дялани брястови г р ед и _ (2 6 Х 2 8 , 2 6 X 3 5 см), в ъ р х у които
са наредени едн а д о д р у га д ебели цепени талпи.
Е т а ж ъ т слу ж ел изклю чителн о за ж ивеене. В гол ям ата арбан аш ка к ъ щ а той се състои
от три ф ункционално и ком позиционно ясно разграничени групи п о м е щ ен и я : приемно-жилищ ни,
пещ ник съ с съ сед н а стаичка и м ивник с нужници.

141
Фиг. 132. Арбанаси, Великотърновско. Къщата на Костанцалиев. Североизточна фасада. План на
приземието : 1) главен вход, 2) мазе, 3) обор, 4 и 5) по-късни в’к ъ щ и и соба, 6) скривалище,
7) стопанско помещение, 8) клозетна яма. План на етажа : 1) чардак, 2) пруст, 3) соба, 4) в’к ъ щ и,
5) гостна, 6) малка вътрешна стая за старите или родилката, 7) пещник, 8) клозети,
9) килер, 10) помещение, от което се палят печките, 11) скривалище
Фиг. 133. Арбанаси, Великотърновско. Къща на Хаджиилиев — гледана от югоизток. План на приземието :
1) главен вход, 2) мазе, 3) обор, 4) мазе, 5) скривалище, 6) заден в х о д — план на етаж а: 1) чардак,
2) пруст, 3 и 4) соба, 5) гостна, 6) малка вътрешна стая за старите или родилката, 7) пещник,
8) към мивките и клозетите, сега развалени

143
 Фиг.134.Арбанаси, Великотърновско. Къща на Николчо
Хаджикосгов — западна фасада. Разположение и план
на приземието: 1) обор, 2) мазе, 3) скривалище;
4) щерна, 5) клозетна яма. План на етаж а: 1) чар­
дак, 2) пруст, 3) соба, 4) гостна, 5) малка вътрешна
стая за старите или родилката, 6) пещник, 7) мив-
ник, 8) килер, 9) нужник, 10) баня, 11) помещение, от
което се палят печките

144
 Фиг. 135. А рбанаси, Великотърновско. К ъщ а на Русевич — западна фасада

Той е изграден от д ебели д ъ б о в и или б рястови талпи, ш ироки до 80 см. Ч есто в едн а
и с ъ щ а сгр ада за о тдел н и те групи пом ещ ения са използувани три ви д а стенни д ървен и к о н ­
струкц и и : за п ъ р в а та гр у п а пом ещ ения венцово-талпена, за вто р ата груп а стъ лб ово-талп ен а,
а тр е та та група почти винаги п р ед ставлява д ъ р вен скелет, обкован с д ъ ски . О твъ тр е, а в
по-ново врем е и о твъ н д ъ р вен и те стени са обковани с к ръ стосан и летви и сл ед това из­
мазани. К он стр у кц и ята на таван а е с ъ щ о д ървена, но изолирана срещ у пож ар откъ м с т р а ­
н ата на покрива подобн о на старите к ъ щ и в Банско. И м ало и и зц яло каменни к ъ щ и — две
от тях са ощ е запазен и (фиг. 135, 136)-
В ратата къ м призем ието е поставена в д ъ л б о к а засводен а ниша (фиг. 132, 134). Н ад
нея се намира скривалищ ето. То е д о стъ п н о о тк ъ м е т а ж а и има д обре зам аскиран вход.
В приземието се по м ещ ават избите и скл ад о вете за стоки. В големите к ъ щ и то има една
или две въ тр еш н и вр ъ зк и с етаж а. Ж и ли щ н и пом ещ ения в призем ията не е имало. Тези,
които днес намираме в някои къ щ и , са р е зу л та т на по-късни преустрой ства. Те са д ел о на
по-късните обитатели, преселени предим но от б алкански те села, кои то имали значително по-
м алки материални възм о ж н о сти и по-различен начин на ж и вот о т онзи на стари те богати
ж и тел и на Арбанаси.
Т е ж к а д ъ б о в а или б р ясто ва в р ата (фиг. 137), г ъ с т о окован а с ш ирокоглави гвоздеи,
води от д в о р а къ м ш ироки стъ лб и (1,10— 1,50м), направени от цели греди. Н а горния край
на стъ лб ата, з а д д р у га д еб ел а кована врата, е закри ти ят чардак. Т ой е главното и най-голям о
пом ещ ение в к ъ щ а т а (3 5 — 36 кв. м), в него д о м ак и н ъ т приемал гости те си. В дясно от чар­
дака, до с тъ лб ата, е стаята за гости те на дом акинята. В нея при случаи гости те нощ ували.
Т ези две пом ещ ения об р азу в ат оф ициалната, приемната част на ж илищ ето. В ънш ните хо р а
имали д о с т ъ п само тук. Ж и в о т ъ т на сем ейството протичал зад д р у га т а врата на чардака.
Тя води къ м един тъ м ен ко р и до р (ш ирок ср едн о 1,50 м), от д в ет е страни на който има по

19 К р а т к а истори я на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 145
 едно пом ещ ение — спалня и пруст. П о сл ед ­
: ният изп ълнявал роля на гардероб н о и
t
складово помещ ение. В д ъ н о т о на кори­
дора има ощ е една врата. П рез нея се
влиза в пещ ника, а оттам м ож е д а се
отиде къ м една м алка стаичка, отдалечен а
от ш ум а на ж и лищ ето, и къ м мивника и
клозетите. П ак от пещ ника м ож е да се
слезе по зад н ата стъ л б а къ м приземието
и двора. Т ези три групи пом ещ ения нами­
раме във всички големи къ щ и , м акар че
съ щ еств у ват известни различия в разпо­
л ож ен и ето им. В някои к ъ щ и (например
Х адж иилиевата) тр етата група пом ещ ения
сега е съборена. В други по-неразвити
ф орми тя липсва, а в най-малките къщ и
намираме само п ъ р в ата група помещ ения.
П лановата схем а на п ървата група е една
и с ъ щ а въ в всички арбан аш ки къщ и.
В някои къ щ и има и скривалищ а, които
по устройството си напомнят онези в Б ан­
ско, но не са пригодени за активна отбрана.
i А рбанаш ките к ъ щ и в X V II b . с ъ зд а ­
вали на своите стопани условия за охолен
ж ивот. П остроени въ р х у 220— 230 кв. м
Фиг. 136. Арбанаси, Великотърновско. Къща на
Хаджи поп Панайот — северна фасада

площ , те са просторни, с голем и (26— З б к в .м ), висо­

ки (2,6— 3,1 м) и светли стаи. С таите се отопляват
с огнищ а и зидани печки, кои то се палят откъ м
огнищ ето, а там, к ъ д е т о то ва не е въ зм ож н о, откъм
нарочно съ зд ад ен и малки пом ещ ения (фиг. 138, 141,
142, 132, 133). Т ези специални пом ещ ения имат про-
тивопож арно предназначение, о собен о необходимо
поради д ъ р в е н а та с т р у к т у р а на етаж а. С ъ щ еврем ен ­
но те д ават въ зм о ж н о ст д а се избегне зам ъ рсяван е­
то на стаи те от внасяне на д ъ р в а т а и изнасяне на
пеп елта. Т ова значително п о д о бр явал о битовите у с л о ­
вия и с ъ зд а в ал о по-високо равни щ е на ж и л и щ н а к у л .
тура. О холният ж ивот, кой то водели б огатите арба- F,.i
наш ки тъ рговци, личи и от запазен ите комбинирани
о гн и щ а — пещ и. В сяко от тях е построено въ р х у
8 — 10 кв. м площ и има по 3 или 4 отделени я със
специално предназначение — за печене на хляб, месо,
баници (фиг. 140).
В ъ тр еш н ата деко р ати вн а у кр аса на големите
арбанаш ки къ щ и е извън редн о богата и разнообраз- фиг. 137,Арбанаси, Великотърновско. Коп­
на. Т я покрива вратите И долап ите, капаците на станцалиевата къща — главна входна врата

146
Фиг. 138. А рбанаси, Великотърновско. К ъщ а на Х ад ж и и л и ев — гостна

Фиг. 139. А рбанаси, В еликотърновско. К ъщ т на Хаджиилиев — соба

 Фиг. 140. А рбанаси, Великотърновско. К ъщ а на Хаджиилиев — пещ и

■<£'

:J lfc
aEiiwia lii j iiBii a iiaiiiiiii

Фиг. 141. Арбанаси, Великотърновско. Къща Фиг. 142. Арбанаси, Великотърновско.

на Костанцалиев — камина Къща на Костанцалиев — зидана печка

148
 Фиг. 143. А рбанаси, Великотърновско. Къщ а на Кандиларов — таван

Фиг. 144. А рбанаси, Великотърновско. К ъщ а на Хаджиилиев — стенен долап

 Фиг. .145- Арбанаси, Великотърновско. Къщ а на Хаджиилиев — таван

■Pi
A '

/
^ *
= f. -
/ ^

j
Фиг. 146. Арбанаси, Великотърновско. Къща на Хаджиилиев — табло от фриза

прозорците, об разува ф ризове в горните части на стените, и зп ъ л ва п л оскостта на тава­

ните и зидани те печки (фиг. 143, 144, 145, 146, 147, 148).
П о д ъ т в пом ещ енията на етаж а е постлан с тухли, плочи или глина в зависимост от
предназначението на пом ещ енията и в ъ зм ож н ости те на стопанина.
 Фиг. 147. Арбанаси, Великотърновско. Къща Фнг. 148. А рбанаси, Великотърновско. Къща
на Хаджиилиев — врата към горната стая на Чамуров — врата на гостната стая

|
i

Фиг. 149. А рбанаси, Великотърновско. Къщ а на Георги Попмихайлов

 Н ай-старите арбанаш ки къ щ и са били с открити стълб и щ а. Н о през XVII в. се строели
и къ щ и с ъ с стъ лб и щ а, закри ти о щ е при п острояван ето на сградата. В ред и ц а арбанаш ки
к ъ щ и обаче с т ъ л б и щ ата са закри ти д опълнително, м ож е би в опасното време на к ъ р д ж а ­
лийските размирици.
В об щ и те си разм ери сгради те им ат хоризонтално у д ъ л ж ен и пропорции въпреки срав­
нително нем алката височина на призем ието и на ет аж а (средно 2,60— 3,00 м). Т ова впечат­
ление се усилва оптично о т голем ия брой прозорци в етаж а. В м иналото х ори зон тал н ото
разчленяване на ф а са д н а т а ком позиция е било ощ е по-силно подчертано. С ега в реди ц а
сгради талп ените стени на е т а ж а са изм азани, а призем ията им са ф угирани, к о ет о до
го л ям а степен е заличило границата м еж д у призем ието и етаж а. В нуш ителни по размери,
стъпили зд р аво на зем ята, с високи масивни, ф уги рани кам енни призем ия, големи входни
ниш и и слабо наклонени, силно изнесени (до 1,80 м) напред стрехи, подпрени с паянти, ар-
б ан аш ки те к ъ щ и и злъчват спокойствие и солидност (фиг. 149).
И м ената на м айсторите, кои то са строили и декорирали арбан аш ките к ъ щ и , не са
стигнали до нас. Н е се знаят точно и годините на построяването на къ щ и те. В ъ з основа
на сравнителни проучвания м ож е обаче с голям а вер о ятн о ст д а се приеме, че къ м с р ед ат а
на XVII в. голям ата арбан аш ка к ъ щ а е била вече напълно оф ормена.
Р а зц в е т ъ т на с. А рбанаси п р о д ъ л ж и л д о к р ая на XVIII в. В 1798 г. к ъ р д ж ал и й ски те
ш айки, ко и то п р и друж авали войските на Х ю сеин паш а в поход а му срещ у видинския паш а
О см ан П азвантоглу, нападнали селото и напълно го ограбили.
С лед това нападение голям ата част от б огатите ж и тели на А рбанаси се изселили за ­
винаги. С елото западнало. Н ови поселници от близките балкански села заели напуснатите
къ щ и . П о-късн о, къ м с р ед ата на XIX в., А рбанаси се п осъ взел о, но не д остигн ало преж ното
си б лагосъ стоян и е.

Ж илищ ни кули

К ъм Ж илищните сгради следва д а б ъ д а т отнесени и т. нар. К у л и , предназначени за

ж ивеене. Д ей стви телн о в р а згл е ж д а н и я период те са били спахийски и бейски ж и лищ а, но
поради това, че п р ед ставл яват п р о д ъ л ж ен и е на стара местна традиц ия и типологически
д ъ р ж а т в р ъ зк а с б ъ л га р с к ата народна к ъ щ а, см ятам е за ум естн о д а б ъ д а т разгл едан и т у к .
В миналото ж илищ ните кули са били м ного разпространени как то в градовете, така и по
чифлиците. Д н ес за повечето о т тях са запазени само спомени, д руги стоят в развалини или
се сочат м естата, на кои то са се издигали. О целели са, сравнително д обре запазени, няколко
от тях, м еж д у които по-известни са П ирковата кула в К ю стендил и кул и те на К уртпаш овци
(С ерапионовата) и на М еш чиите в ъ в Враца.
П и р к о в а т а к у л а в К ю стендил (фиг. 150, 151) е еди нствената остан ала от с ъ щ е с т ­
вувалите в този гр а д няколко ж илищ ни кули. П острояван ето й се о тн ася къ м XV — XVI в.,
но не е изклю чено д а е и по-стара. Тя п р ед ставл ява неразчленено о твъ н призматично тяло
с п о ч т и к в ад р атн а основа (8 ,2 5 X 8 ,3 5 м) и височина 14,50 м до с т р я х а т а (ф иг. 43). И згр ад ен а
е от тухли и необработени кам ъни на варов разтвор, като тухли те п р ео б л ад ават в ъгл и те
и около отворите. В ъгл и те са взидани и отделни каменни блокове.
В ъ тр еш н о то пространство е било р азд елен о на приземие и три етаж а чрез м еж д уетаж н и
д ъ р в ен и подове. С редният е т аж е най-висок (4,70 м) и в ед н ата половина е разд ел ен на два
п о л у е та ж а , вероятн о в по-ново врем е. П ъ р ви ят и вторият е т аж имат огнищ а, а трети ят, из­
гл еж д а, е бил о б итаван предим но лятно врем е. С ега в к у л ат а се влиза през приземието. В
м иналото този в х о д не е съ щ еств у в ал . В х о д ъ т се е намирал на п ъ р ви я е т аж и до него се
е стигало по външ на стъ л б а, к ак то това е било обичайно в средн овековието. П ирковата
кула е била гр ад ск о ж и лищ е на някой м естен ф еодал. Д еб ел и те каменни стени — 1,40 м в
призем ието, 1,10 м в пъ рви я и втория етаж и 0,80 м в третия, повдигнатият над 2 м от терена

152
вх о д и бойниците в ж и л и щ ­
ните помещ ения показват, че
местният ф ео дал и сем ейство- . |
то му не са се ч у вствували
сигурно в ср ед закреп остено-
то население.
Кулата на Курт-
п а ш о в ц и (С ерапионовата)
въ в Враца (фиг. 152, 153) е
неголяма, почти квад ратн а в
план (5,80 X 6,00 м) кам енна
сгр ад а, висо ка 10,40 м от
д н еш н о то ниво на терена.
Т ял ото й е гладко, призма-
тично и в горната част, от
всички страни, надвесен о с
около 0,35 м на теж к и кам ен­
ни конзоли. В ъ тр еш н о стта
на к у л а т а с ъ д ъ р ж а приземие
и три етаж а. П ризем ието е
засводен о и днес е частично
вкопано в зем ята. Е т а ж и т е са \
разделени с гр едоредни по­
дове. В ъв всеки е т а ж има Г : ~"(g. 1,
по едно ж и лищ но пом ещ ение
с огнищ е, стенни ниши и бой­
ШИ
ници за отбр ан а. П окривната
кон струкция е д ъ р в ен а и в е­
роятн о н якога е била покри­
та с кам енни плочи, как то
това е и при д р у га т а к у л а
в ъ в Враца. П о д ъ т над в то р и я
е таж е двоен. П ростран ството Фиг. 150. Кюстендил. Пирковата кула
м еж д у д вата гр ед о р ед а е из­
пълнено с б л о к аж на варо-
пясъчен разтвор, така че в случай на опож аряван е на покрива огъ н ят д а не м ож е д а про­
никне в д олните етаж и. В ходната в р ата на кул ата, затварян а о твъ тр е с две хоризонтални
гредички, и здърпван и от стен ата, се е нам ирала в миналото на около 2 м над терена, както
това личи от засипаните сега прозорци на приземието, а д о нея се е стигало по откри та
д ъ р вен а с тъ л б а подобно на П ирковата к у л а в К ю стендил. К уртпаш овата к ул а се отнася
къ м XVII в. Н ейната су рова въ н ш н о ст и лаконични форми и устрой ството на бойниците в
трети я е таж напомнят обаче за по-ранна епоха.
К у л а т а н а М е ш ч и и т е в ъ в В раца (фиг. 154, 155) е значително по-голям а от разгл е­
д ан ата К уртпаш ова кула. П очти к в ад р атн а в план (9,85 X 10,20 м), тя е 13,40 м висока, мерено
от днеш н ото ниво на терена. П ризм атичното, гл ад к о кам енно тял о е ож ивено в горн ата част
от три малки еркера, по един на три от страните, п о д д ъ р ж ан и от засводен и конзоли. П ър-
воначално к у л ата е имала приземие с три едн акво високи (3,40 м) етаж а, като в ъ в всеки има
по едно ж и лищ н о пом ещ ение с огнищ е (фиг. 47). В лизането е ставало по вън ш н а д ъ р в ен а
стъ л б а направо в етаж а. О ттам щ е д а се е влизало и в приземието. П риспособен за активна
отбран а е само тр ети ят етаж . Т ук освен трите еркера на всеки от четирите ъ г ъ л а има по

20 К р ат к а и ст о р и я на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 153
едн о м алко помещ ение с бойници, изградени в дебелите 1,80 м каменни стени. М е ж д у е т а ж ­
ните конструкции са гредореди, а покривът с полусф еричен куп ол на тромпи, оф орм ен о твъ н
чрез д в а слепи там б у р а — долн ият о см оъ гъ л ен , висок 1,90 м, а горният квад ратен , висок
1,35 м, покрит с каменни плочи.
Д н ес к у л ата сл у ж и за градски часовник и противоп ож арна наблю дателница. П риспо­
собена е била за тази цел след О сво б ож д ен и ето след разруш аван е на старата часовникова

Л ? U 2 Е И иI

Фиг. 151. Кюстендил. Пирковата кула— планове на приземието и етажите и напречен разрез

кула. Т о гава е бил пробит о тго р е к у п о л ъ т и и зградена д ъ р в е н а та настройка за кам баната и

часовниковия м еханизъм.
П о стр о яван ето на к у л а т а се отн ася къ м XVII или XVIII в., но к ак то и К уртпаш овата,
м ож е д а се предполож и , че е значително по-стара.
Ч а с о в н и к о в и к у л и . К акто вече беш е и зтъкнато, часовниковите кули са непознато
явление в източните части на О то м ан ската империя. Кога са се появили те в б ъ л гар ск и те
земи, не е установено, но вече в X V I— XVII в. пътеш ествен и ц и те споменават такива в го л е­
мите зан аятчи й ско -тъ р го вски градове. П о-ш ироко разпространени е у нас часовниковите кули
получават обаче едва в XVIII в. и с ъ п ъ т с т в у в ат заси л ващ о то се развитие на занаятите и т ъ р ­
говията. И зм е ж д у часовниковите кули, за същ еств у ван ето на които знаем от писмени па­
метници, са оцелели д о наш и дни само няколко. М еж д у т я х по-голям и н терес п ред ставл ява
ку лата в Е трополе.
З а в л а д я в а н е то на стран ата о т турците забавило силно развитието на н ародната ж и ­
лищ на ар х итектура, особено през първи те векове на ч у ж д о то влади чество. О т д р у га страна,
по-развитите ф орм и на к ъ щ а т а , к ато станали достоян и е на ту р с к ата ф еодал н а класа, п о сте­
пенно се приспособявали къ м бита на наш ествениците. Значителното разнообразие в плано-

154
155
 РА ЗР Е З .С D

-I
Фиг, 153. Враца. К уртпаш овата кула— напречни р азр ези и планове на втория и третия етаж

156
 Фиг. 154. Враца. Кулата на Мешчиите

вите реш ения и ар х и текту р н о то изгр аж дан е на народното ж и л и щ е обаче говори уб ед и телн о,
че народното творчество не е спряло. Н ещ о повече, там к ъ д е т о имало благоприятни в ъ з­
м ож ности да се прояви, то въпреки теж ки те условия на ч у ж д о то госп од ство с ъ зд ал о вели­
колепни прои зведени я на архитектурното изкуство, каквито са например арбанаш ките къ щ и
и отделни постройки в някои д р у ги селищ а.
П рез целия период на ту р ско то вл ади чество ж и лищ н ата архи тектура на б ългарски я
н арод съ ж и тел ству вал а с ар х и текту р ата на ту р ско то население. В ъ п р о съ т за евен туалн ото
взаимно влияние п о м еж д у им не е изследван.
П ром ените в обли ка на б ъ лгар ск и те сел и щ а засегнали главно военно-адм инистратив-
ните и търговско-зан аятчи й ски те центрове, в които било съсредоточ ен о и по-многобройно
турско население. М алките селищ а запазили своя облик и п род ълж и ли да развиват м ест­
ните архитектурно-строителн и традиции. О т тези селищ а предимно прои зхож дали и много-

157
 Фиг. 155. Враца. Кулата на Мешчиите — планове на:
а) приземието, б) първия етаж, в) втория етаж, г) разрез
 бройните м айстори, в чиито р ъ ц е преди всичко се намирало ж и лищ н ото строителство в б ъ л ­
гарските земи. Запазван ето на б ъ л га р с к ат а ар х и тектура и развитието й през X V — XVIII в. е
д о голям а степен д ел о и на тези м айстори.
Един р я д ъ к паметник, който при надлеж и едн акво д обре както на ж и лищ н ата архи­
тектура, така и на отбранителните съ о р ъ ж ен и я, е за м ъ к ъ т „В и д и н и к у л и “ в ъ в Видин, из­
вестен вср ед м естното население и п од им ето „ Б а б а В и д и н и к у л и “ или само „Б аб а
В и д а“. П рез д ъ л г и я период на своето същ еству в ан е за м ъ к ъ т е поправян, преустройван и
разш иряван м ногократно, вследствие на ко ето принадлеж и на няколко исторически епохи.
Р азгл еж д ам е го ту к, защ ото, к ато се изклю чат някои м алки промени о т най-ново време, той
е получил днеш ния си окончателен вид през врем е на ту р ско то влади чество.
З а м ъ к ъ т (фиг. 156) е построен на зав о я на р. Д унав, до самия бряг, в ъ р х у най-висо­
ката точка на неголям о възвиш ение, заобиколено от мочурищ а, наводнявани о т Д у н а в а и
вливащ ите се в него рекички. Т ези с ъ зд ад ен и от при родата условия за отбрана, а по-късно
и стратегическото излож ение на това м ясто били правилно оценени ощ е в д ъ л б о к а д р е в ­
ност. Т ук през тр ети я век до н. е. се спом енава к ел тск о селищ е в периода на рим ското
владичество — крайграничен кастел , а през време на п ъ р в ата и вто р ата б ъ л га р ск а д ъ р ж а в а
силно укрепен гр ад Бдин, кой то византийският им ператор Василий II успява д а превзем в
1003 г. едва след 8-месечна обсада.
П рез 1396 г. турците превзем ат Б д ин ската креп ост от цар Срацимира. О тначало, д о к ато
трае победон осният поход на ту р ск и те войски къ м Запад, рол ята на креп остта значително
намалява. О коло кр ая на XVII в. обаче, ко гато след загу б ата на Виена и Б ел град зап ад н ата
граница на О то м ан ската им перия се при ближ ава къ м днеш ните б ъ лгарск и земи, Б д и н ск ата
крепост, наричана вече В и д и н с к а , отново придобива първостепенн о военно значение, този
п ът за отбраната на О то м ан ската империя. Значителни военн оукрепи телни р а б о т и '1 ту к и з­
въ рш ват в 1689, 1718, 1731, 1 8 3 7 г. т у р ц и т е , в 1 689г. — 1 6 9 0 г. за к ъ со т о време, през което
вл ад ея т к р еп о стта австрийците, а през ф еодалните размирици и П азван тоглу (1794— 1807).
З а м ъ к ъ т се намира в северната част на укреп ения съ с стени средновековен град.
Застроен и ят терен (около 5000 кв. м) има ф орм а на неправилен четири ъгълник, тв ъ р д е б л и зъ к
до квад р ат (ок. 7 0 x 7 3 ) , ко й то е ориентиран съ с заоблените си в ъ р хове по четирите
страни на света.
З а м ъ к ъ т п р ед ставлява м онум ентална масивна каменна сграда с ъ глови м еж динни кули,
заобиколена от три страни с тесен , високо р азп о л ож ен двор. О т к ъ м града д в о р ъ т е заграден
с ниска каменна стена, снабдена с бойници за пуш ки и артилерия и с ш ирок и д ъ л б о к ров,
пълен с вода. П о този начин за м ъ к ъ т сам за себе си п ред ставлявал о тд е л н а креп ост в ъ т р е
в укрепения град.
В х о д ъ т на за м ъ к а се намира на североизточната му страна. З а д а се влезе в него,
някога е трябвало д а се мине по д ъ р в ен подвиж ен мост, спуснат над рова от вход н ата
кула. О ттам се влиза в пр ед н ата част на външ ни я д вор (около 12 м ш ирок), в д ъ н о т о на
който внуш ително се изправя ви сока и гл у х а североизточн ата стена на сградата, защ итен а
от м ощ ните тел а на три кули, поставени близо едн а до д р у га. Д в е от тези кули са ъглови,
а тр етата е по ср ед ата на стен ата. Д н е с от тях сам о северната е запазена в няк огаш н ата
си в и со ч и н а— 16,80 м над нивото на външ ни я двор, на д р у ги те две кули горните части
са разруш ени.
В ход ъ т на сгр ад ата на за м ъ к а е разп о л о ж ен отстрани на средн ата (североизточн ата)
кула, а д о с т ъ п ъ т д о него се намира под наблю дението и об стр ел а на с ъ с е д н а та източна
кула. Д о вх о д а се стига по няколко високи стъ п ала. С лед о кован ата с ж ел я зо вход н а врата
на с гр ад ата на за м ъ к а с л ед в ат две д ъ л ги караулни пом ещ ения, отделени едно от д р у го с
теж к и врати , п о сл ед н ата от ко и то и звеж да в ъ в въ треш н и я двор.
В ътреш н ият д в о р е м а л ъ к (около 180 кв. м) и има ф орм а на трапецоид. О коло него
са разполож ен и реди ца засво д ен и помещ ения. Те имат различни р а з м е р и — м еж д у 15 и

159
 Фиг. 156. Видин. Замъкът Баба Видини кули — общ изглед и план на приземието

40 кв. м площ , височина от 5 до 6 и дебелина на въ н ш н ата стена до 3,40 м. К акво е било

н яко гаш н о то предназначение на всяко едно от тези приземни пом ещ ения, засега не е у с т а ­
новено. Не е ясна днес и в ъ т р е ш н ат а им в р ъ зк а с вече н есъщ еству ващ и те горни пом ещ ения
на зам ъ ка, к ъ д е т о м ож е би е било ж илищ ето на Срацимир. Ш и р о ката рампа, по която
са изтегляли о р ъ д и я та в ъ р х у о ткр и тата изкуствен а п л ощ адк а на днеш ния покрив, е ре-

160
 Фиг. 157. Видин. Замъкът Баба Видини кули

%
Г 1?

■УЯй
?-К ‘

Фиг. 158. Видин. Замъкът Баба Видини кули — изглед към входа на приземието южната

и стори я н а б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а
зу л тат на къ сн о преустройство. П о -къ сн а е м ож е би и ви тата ст ъ л б а в западния ъ г ъ л на
в ътр еш н и я двор.
Д нес от външ ни я д вор м о ж е д а се влезе направо въ в въ тр еш н и я през един засводен
проход в ю гои зточната страна или по тясн ата ст ъ л б а в ю ж н ата к ул а д а се изкачи на горния
етаж . С тръм ен подзем ен п роход с в ъ р зв а северозападн ата част на външ ния д во р и с о к р ъ ж а ­
ващ и я за м ъ к а ров. П о него м о ж е при н уж д а д а се почерпи в о д а от рова или д а се у ст а ­
нови тайна в р ъ зк а с града.
О свен спом енатите вече три кули сград ата на за м ъ к а има ощ е четири кули. О т тях
само северозападн ата — висока 17,17 м над нивото на д в о р а — е д обре запазен а и се и здига
над горната п л о щ ад к а на зам ъка.
В онова далечно минало, ко гато е бил напълно зд р ав и обитаван от Срацимир, за ­
м ъ к ъ т „Видини к у л и ", издигнал високо над стените на укрепения град и околн ата низина
м ощ ното си кам енно тяло, е всявал страх в ъ в ф еодално зависим ото население и респект
у неприятелите на стр ан ата (фиг. 157, 158). Д а ж е и днес, м акар и значително разруш ен в
горните си части, за м ъ к ъ т съ с зд равите си каменни стени и високи кули оставя н езабра­
вими впечатления, особено ко гато се гл еда от Д унава.
О т р ед и ц ата ф еодални зам ъц и в днеш ните б ъ л гар ск и земи, като тези при К алиакра,
П ровадия, Бояна, Урвич, Б ел о гр адч и к и м ного други, само „Видини к у л и “ е сравнително
д обре запазен.
К ога и о т кого е построен В идинският зам ък, ощ е не е п олож ителн о устан овено. Не
са у стан овени и д атиран и и о тд ел н и те строителни периоди. К ато се има пред вид обаче, че
зам ъци от този вид са х а р а к т е р н и за периода на зрелия ф еодал и зъ м и че те изгубват
своето значение на укрепени пунктове с в ъ в е ж д а н е т о на огн естрелн ото о р ъ ж и е (артиле­
рията), м ож е съ с сигурност д а се тв ъ р д и , че за м ъ к ъ т „Видини к у л и “ е построен в основ-
ната си част преди ту р ско то завоевание и надали по-късно от втората половина на XIV в.

4. Ц Ъ Р К О В Н А А РХ И Т Е К Т У Р А

П р ез врем е на ту р ско то р о б ств о б ъ л гар с к ата ц ъ рк овн а архи тектура не е имала условия
д а п р о д ъ л ж и своето по-н ататъ ш н о развитие в същ ите размери, както през врем е на В т о р ата
б ъ л га р с к а д ъ р ж а в а , нито е м огла д а се р ад в а на сравнително спокойно същ ествуван е. С ъс
зароб ван ето на д ъ р ж а в а т а б ъ л гар ск о то население загуби ло най-важ ните ф актори, кои то по-
рано стим улирали и покровителствували развитието на ц ъ р к о вн ата му архитектура. З аед н о
със своята сво бо д а то загуби ло и своите предиш ни организационни центрове в лицето на
св етск ата и ц ъ р к о вн ата власт. Л ипсвали и б ългарски те боляри и висш и духовници, които,
п о д р аж авай к и на царете, строели и изписвали църкви и. манастири.
Р ъ к о в о д с т в о то на ц ъ р к в а та минало в р ъ ц е т е на гр ъ ц к о то духовен ство, което било
привилегировано, но не и заин тересовано д а строи ц ъркви на българи те. И звестна илю зорна
ц ъ р к о вн а свобод а остан ала за някои б ъ лгарск и манастири, но те били често ограбвани и
разруш авани, та едва м ож ели д а п о д д ъ р ж а т своето невзрачно същ ествуван е.
С ъ круш и телен уд ар на б ъ л га р с к ат а ц ъ рк овн а ар хи тектура бил нанесен ощ е при поко­
ряването на страната. М нож ество църкви и м анастири били ограбени, разруш ен и и оп ож а­
рени, а по-представителн ите от тях, като ц ъркви те „Св. С о ф и я “ в О хрид, „Св. Г ео р ги “ и
„Св. С о ф и я “ в С офия, „Св. 40 м ъчен ици“ в Т ърново и много други били об ъ р н ати в дж ам ии.
П рез XVI в., при най-голям ата политическа и военна м ощ на Т у р с к ата империя, дискри м и­
нацията къ м религията на р аята била ощ е повече заострен а. Т огава било забранено д а се
стр о ят нови каменни църкви. Б ъ л гар и те м огли д а имат само д ъ рвен и или ниски полупод-
зем ни храм ове б ез звънарници и куполи, култовите сгради по външ ни я си вид не трябвало
д а и зп ъ кв ат над о кр ъ ж ав ащ и те ги к ъ щ и на раята. Запазен ите б ъ лгарск и манастири и зп ад­
нали съ щ о в т е ж к о полож ение, пон еж е голям а част от им отите им били иззети в полза на

162
вакъф ите. К ъм всичко това д о ш л о и насилственото потурчване на компактни б ългарски
области, като последица на ко ето според едно писмено известие били р азруш ен и в Р од оп и те
м еж д у К остенец и А сеновград 216 цъ ркви и 33 м анастира.
В ъпреки неблагоприятните и и звъ н редн о трудн и те условия ц ъ рк овн ото строи тел ство в
Б ъ л гари я не загл ъ х н ал о съвсем . То само се приспособило къ м новите политически и и к о ­
номически условия. Н якои м анастири и по-будни и зам ож ни б ъ л гар и използували в е р о т ъ р ­
пим остта на султан М охам ед II (1451 — 1481) и възобновили запад налите м анастирски сгради
и църкви. Били построени и нови ц ъ ркви и м анастири. П рез вт о р а та половина на XV в. бил
пристегнат Рилският манастир, в едн ага след ко ето (1469) били пренесени в него от Т ъ р н о во
и останките на И ван Рилски. Т о гава била по строен а и ц ъ р к вата на неговия м етох О рлица
(1478); Р ад о сл ав М авър възстановил (1476) ц ъ р к вата на Д р агал евски я м ан асти р; Р адивой
построил (или в ъ зо б н о в и л ?) ц ъ р к в а т а „Св. Г ео рги “ в К рем иковския м анастир (преди 1493 г„).
П реди 1488 г. била построена и ц ъ р к в ата на м анастира „Св. Д и м и т ъ р “ при с. Бобош ево.
О ж и вено строителство на ц ъркви имало и през XVI и особен о през XVII b .
Х арактерно е, че това строителство, което е ставало ту с разреш ение от турски те
власти, т у с к р и т о м от тях, е съ ср едо то ч ен о повече в западните предели на страната, т. е.
западно от р. И с к ъ р и р Струма. Н а изток от тази граница ц ърковн и те паметници от тази
епоха, д аж е такива, които са възникнали при п окровителство на гр ъ ц к о то д у х о в ен ство
(гръцки м анастири, църкви в А рбанаси), са съвсем м а л к о ; в западните части на стран ата те
са в очебийно м нозинство. Само в С оф ия С теф ан Герлах наброил в 1578 г. 12 църкви, по­
вечето от кои то са били полузаровени. К. И речек п ъ к набелязва в околностите на С офия
по полите на С тара планина, В итош а и Л ю лин 25 малки м анастира, като д о б а в я : „Всички
са от стар п р о и зх о д .“1 П рез това време били възстан овяван и и поправяни и някои от по-
старите църкви.
О бясн ен ието на тези ф акти трябва д а се тъ рси не в някакво по-особено отнош ение
на оф ициалната т у р с к а в л аст къ м верските нуж ди на р ая та в западните части на стран ата,
а в нееднаквата степен на т у р с к а т а колонизация в източната и зап ад н ата половина на Б ъ л ­
гария. В зап ад н ата половина т у р с к а т а колонизация е била сравнително слаба и затова там
б ъ л гар ск о то население е могло д а се у д ъ р ж и по стари те си м еста, д а запази будно народ-
ностното си съзнание и д а п р о д ъ л ж и своите верски и битови традиции. И зто ч н ата п оло­
вина на стран ата е била много по-силно колонизирана. Б ъ л гар с к о то население е било заме-,
стено с турци, кои то не само че не са тъ рпели издигането на нови църкви, но са р азр у ш а ­
вали остан али те от врем ето на В тората б ъ л гар ск а д ъ р ж а в а.
Там, к ъ д е т о условията са били по-благоприятни, строи тел ството на ц ъркви и м ана­
стири през XV, XVI и XVII в. е могло д а се и звъ рш ва повече с общ и средства. К титори
к ато Р ад о сл а в М авъ р и Р адивой от X V в., които са запазили своето зам ож н о съ стоян и е и ;
знатно полож ение, през следващ ите векове о стават съвсем малко или изчезват. В условията
на те ж к о д уховно и иконом ическо гр ъ ц к о и ту р ско робство като единствени об щ ествени
я д р а с будно и прогресивно съзнание се явяват занаятчийските еснаф и в някои селски и
градски центрове. З ан аяти те и тъ р го в и я та набирали м атериални ср ед ства и за общ ествени
строеж и, ко и то за онова врем е не са могли д а б ъ д а т други освен ц ъркви и манастири. Са-,
м ардж ийският еснаф в С оф ия например е построил и п о д д ъ р ж а л ц ъ р к вата „Св. П е т к а “, ia
симитчийският еснаф — ц ъ р к в ата на К урилския м анастир (1593).
В ж и ти ето на Пимен Зо гр аф ск и четем, че този монах построил в Софийско 300 църкви
и 15 манастира. О тец П аисий с ъ щ о съ о б щ ав а в своята С л авян о б ъ лгар ска история, че монах
Пимен „настоял, труди л се и м ного ц ъ ркви направил и м анастири обновил во С оф ийскою
епархию “. Тези съ об щ ен и я не са проверени научно, но не противоречат на ф актическото
полож ение през XVII в. и ако и д а са силно преувеличени, сигурно отр азяв ат в осн о в ата си
исторически ф акти.
1 К. И р е ч е к , Пътувания, стр. 18 и сл.

163
 Ясно е, че новите култови постройки не са м огли д а б ъ д а т н есъоб разени с повеле­
нията на ту р с к а та власт. Не е м огло и да се мисли дори за строеж и с разм ери и архи тек­
турно оф орм яне на някогаш ните църкви и манастири. Н овите или възоб н овен и те църкви
били малки и скромни сгради, с невзрачна външ ност, полузаровени в зем ята, за д а не д р азн я т
религиозното чувство на турците.
П о т а к ъ в начин старите ар хи тектурн и традиции на б ъ лгар и те не загл ъ хн ал и в ц ял ата
страна, но не проявили и признаци за по-високо творчество. Загу б ен о било отчасти и старото
строителн о умение. С троители те били м айстори самоуци, с ограничени строителни познания.
Т е не съ зд ал и никакви нови архитектурни видове, а се задоволили д а повтарят от старите
църковни типове сам о онези, ко и то били най-прости в кон струкция и най-скромни по външ ен
вид. Т е строели в градовете, селата и м анастирите само ниски, полуподзем ни църкви, които
нямали куполи и звънарници, нито п ъ стр о украсени ф асади. В м есто базилики и кр ъ сто к у -
полни храм ове сега навред по села, гр ад ове и м анастири се настанила ед н о ко р аб н ата зас-
в о д ен а ц ъ р ква, ко ято се явява в няколко варианта. Е д нокорабните ‘" църкви от врем ето на
ту р с к о то роб ство независим о от техните малки различия са от един и с ъ щ хом огенен архи­
текту р ен тип, разпространен в едн а ограничена об ласт и очевидно в ограничена епоха. По
с т р о еж и архи текту р н о оф орм яване те с ъ щ о се обедин яват в една група.

ЦЪРКВИ В ЗАПАДНАТА ПОЛОВИНА НА СТРАНАТА

Е д н о к о р а б н а з а с в о д е н и ц ъ р к ва . П л ан ъ т на тези Църкви е винаги у д ъ л ж е н право­

ъ гъ л н и к , къ м кой то е прибавена едн а п о л ук ръ гла апсида. Ч есто пъти апсидата е ш ирока
почти к о л к о то наоса (Д р агал ев ски м анастир (фиг. 159), К ремиковски м а н а с т и р — 1493 г. (фиг.
160), К уриловски м а н а с т и р — 1593 г., Е леш ниш ки м анастир — XVI в., ц ъ р к в а „Св. Н и к о л а“ в
Ч ипровци — X V I— XVII в. (фиг. 161 и др.). П ритворът, с врата на зап ад н ата стена, е значи­
телно уголемен, а понякога и п о -д ъ л ъ г от самия наос (П од гум ерски м анастир — X VI— XVII в.,
„Св. Н и к о л а “ в Чипровци, ц ъ р к в ата в с. К расава, Брезниш ко). О т притвора се влиза в наоса
обикновено през едн а врата, но в ц ъ р к в ата на К арлуковския м анастир (преди 1602 г), фиг.
162) за п реград а м е ж д у д вете части на ц ъ р к в ата сл у ж ат д в а зидани стълб а, свързани
пом еж д у си и с при леж ащ и те стени с арки, така
че се о б разуват три аркирани входа. В П од гум ер-
ския м анастир зидани те стъ л б о ве са заменени с
д еб ел и д ървени греди, с ъ щ о свързани с арки, които
носят м асивна стена.
М ного от църквите от този тип са без
притвор.
Стените о тв ъ тр е имат обичайните ниш и за
протезис и диаконикон и тук-там и по някоя ниша
на северната, ю ж ната и зап ад н ата стен а. В някои
църкви има ниши и по стените на притвора. Тези
ниши нямат пред назначение Да разчлен яват рав­
ните плоскости на стените. Те са направени с
чисто практи ческа цел — д а с л у ж ат к ато долапчета.
® Само в ц ъ р к вата на К урилския м анастир север-
Фиг. 159. Драгалевски манастир. Църквата ната стена е разчленена с три, наредени едн а д о
„Св. Богородица“ — план в черно д р у га ниши, кои то завъ р ш ват с п олукръгли арки.
Всички църкви от този тип имат или са
имали над наоса и притвора полуцилиндричен свод, кой то не навред е запазен в първон а­
чалния си вид. В ц ъ р к в ата на Д р агал ев ски я манастир св о д ъ т е от отвесн о поставени к а ­
менни плочи, д р у га д е (Р ъ ж д ав и ц а, К ю стендилско — преди 1632г.) той е изграден от бигор»
но има сво до ве и о т тухли. Внякои от ц ъ р к ви те петата на свод а е м аркирана съ с зъ б ч ат

164
 Фиг. 160. Кремиковски манастир. Църквата „Св. Георги"

корниз от бигорови плочи (Р ъ ж д ави ц а), д р у га д е (С еславски манастир, С оф ийско — XVI—

X V II b.) с в о д ъ т започва от греди, вградени хоризонтално в стените.
В ъ нш ността на цър кви те е без всякаква пластична украса. Е динствените пластични
мотиви ту к са подпокривните корнизи от зъ б ч ати тухли (К рем иковски манастир, С еславски
м анастир или бигор (Р ъ ж д ави ц а), или о т проф илиран бигор (К арлуковски манастир). Ф аса­
д ите на някои от тези църкви са покрити със
стенописи.
Ц ъркви, с п о д п о р н и а р к и н а с в о д а . Т ази сво­
д ова ко н стр у кц и я ни е позната от Б ач ко в ск ата к о ­
стница и от някои ц ъркви на Т рапезица. Т я е била
необходим а главно за сводове с по-голям радиус.
М алките еднокорабни цъ ркви през т у р с к а т а епоха Фиг. 161. Чипровци. Църквата „Св. Никола“— план
>
са могли д а минат и без нея. Но в ъ в Видин е
била построена през XVI в. сравнително голяма,
полузаровена в зем ята ц ъ р к в а „Св. П ан тел ей м он “,
ко ято има въ тр еш н и р азм ер и : д ъ л ж и н а 13,5м
(без апсидата) и ш ирина 5,20 м (фиг. 164). Един
надпис на стен ата ни съ о б щ ава, че ц ъ р к в а та е
била подновена в 1633 г. В какво се с ъ сто ял о то ва
подновяване, не е известно, но днес т я се явява
като едн а от най-голем ите в зап ад н ата половина
на стран ата еднокорабни ц ър кви , чийто сво д е
подпрян на две напречни арки, стъпили въ рху Фиг. 162. Карлуковски манастир. Църквата
„Св. Богородица"— план
конзоли. Н ейният план е силно у д ъ л ж е н право­
ъ гъ л н и к с много ш ирока апсида на източната
страна. Н а зап ад се намира просторна нартика (5 ,2 0 X 4 ,2 0 м), която е о тд ел ен а от наоса,
как то в ц ъ р к в ата в К ар л у ко вск и я манастир, с два зидани стълб а, свързани пом еж ду си
и с при леж ащ и те н ад л ъ ж н и стени с три арки, т а к а че се . об разуват три входа. По изклю ­
чение главният вх о д на тази ц ъ р к ва се намира на ю ж н ата стена на притвора.

1657
Фиг. 164. Видин. Църквата „Св. Пантелеймон”
 Фиг. 167. С тудена. Църквата „Св. Н икола“ — и зглед и план

Ц ъ р к в а с а р к а п о к р а й н а д л ъ ж н и т е с т е н а . Все с кон структи вн а цел в няколко църкви

покрай н ад л ъ ж н и те стени се я вяват по 3 или 4 арки, кои то се опират на издаващ и се от
стените пиластри. Т ака построените арки сл у ж ат за опора на свода, като същ еврем енн о сте­
сняват наоса, т. е. нам аляват р ади уса на свода. Т акава е например сводовата кон струкц и я на
ц ъ рк вата „Св. А рхангел М и х аи л “ край с. Г о р а н о в ц и (К ю стендилско) от X V Iв. (фиг. 165).
П о д о бн а сво д о в а ко н стр у кц и я има и ц ъ р к вата на Б и л и н с к и я м а н а с т и р (Б р ез­
ниш ко) о т X V I— XVII в., но т у к страничните н ад л ъ ж н и арки са четири. И тази ц ъ р к в а е по­
правяна по-късно.
Н ещ о средно м еж д у тези ц ъркви и ц ъ р к в ата „Св. П антелей м он“ във Видин п ред ставя
ц ъ р к в а та „Св. А р х ан гел “ в Б у ховския м анастир (С оф ийско), построена преди 1 6 2 4 г. Тя
съ щ о има ш ирока апсида и с в о д ъ т й се подпира от две напречни арки, които почиват въ р х у
стенни пиластри. Н о ту к тези пиластри са свързани п ом еж д у си с над л ъж н и арки, както
в Горановци и Билинския манастир.
Ц ъ р к в а с п е в н а ц а . Т ова са цъ ркви с малки размери. Д ъ л ж и н а та им ряд к о д о сти га до
Ю м . О б щ ата ф орма на плана е п о -к ъ с или п о-у д ъ л ж ен п равоъгълни к, къ м който са при­
бавени по едн а п о л у к р ъ гла апсида на източната, северната и ю ж н ата страна. И зточн ата

167
апсида служ и за олтар. Д р у ги те са певници. Почти всички църкви от този вариант са без
притвор. З а покритие им служ и полуцилиндричен свод. О свен трите апсиди по въ тр еш н ат а
страна на стените обикновено са врязани малки ниши, които изп ълняват сл уж б ата на про-
тезис и диаконикон. О светяват се през малки прозорци в апсидите.
П очти всички тези църкви са строени с ломен к ам ъ к и б ял хоросан. Т у х л ата се упо­
тр ебява р яд к о за изравняване на каменния гр ад е ж или като съвсем скром на у кр аса на ол-
т ар н ата апсида.
В ънш ността им е съ в ъ р ш ен о проста. И м ат двуск атен покрив с керем иди или плочи. Само
апсидите ги отличават о т околните къ щ и (фиг. 166, 167).

ЦЪРКВИ В ИЗТОЧНАТА ПОЛОВИНА НА СТРАНАТА

М алко са гр ад о вете и м анастирите в източната половина на страната, в които са се

запазили църкви от врем ето на ту р ско то робство. Това са предим но градове, в кои то е
им ало или е п реоб ладавало гр ъ ц к о или гъ р ч еещ о се б ъ л гар с к о население. И м ало е тук-
там и м анастири, обсебени от гр ъ ц к о то духовен ство. Е дните и д р у ги те са се ползували с
п о к ровителството на ц ар и гр ад ската патриарш ия и б лаговолен и ето на т у р ск ат а власт. Б л а­
годарение на то в а и тук, както и в зап ад н ата половина на страната, се е развило през
X V II b . по-ож ивено цъ р к о вн о строителство. В селищ а като Търново, Н есебър и А рбанаси,
гд ето е имало зам ож н о занаятчийство и тъ р го вск о съсловие, възникнали нови, сравнително
големи по площ църкви, но скромни по кон струкция и външ ен вид. Н ито в Т ърн ово, нито
в Н есебъ р цъ р кви те от XVII в. м огат д а се см ятат като историческо п р од ъ л ж ен и е на архи­
тектурните концепции и ф орм и от XIII и XIV в. И ту к стари те типове са заменени с ниски;
еднокорабни и засводен и сгради, кои то се тулят под д ву ск атен покрив и са едва различими
от околните къ щ и.
В ъв В елико Т ърново са известни д ве таки ва църкви — в А сенова м ахала под Трапезица.
Е д н ата — „ С в . П а р а с к е в а “, — едн окорабна и едноапсидна, е била напълно разруш ен а от
зе м е тр ъ са в 1913 г. Д р у г а т а — „Св. Г еорги “ ■ — е загуби л а в съ щ о то време сам о сво д а си. Тя е
едн окораб н а каменна постройка, с тесен притвор и пол ук ръ гла апсида на източната й страна.
П олуцилиндричният й свод се е подпирал от две арки, ко и то са стъпвали в ъ р х у конзоли,
поставени високо в д вете н ад л ъ ж н и стени. Е дин надпис над вход а на п ри твора съ об щ ава,
че ц ъ р к в а та е поправена и изписана през 1612 г. Н ейното построяване обаче е стан ало не
по-рано от XVI в. ___
П о-особен о м ясто в ц ъ р к о в н ата архи тектура през X VIIв. заем ат ц ъ рк ви те в с. А р б а ­
н а с и до В. Т ърново. Ж и тел и те на това село са се занимавали с търговия, която им е д о н а­
сяла значителни приходи. Д о б р о т о м атериално състоян ие на арбанасчани е отразен о в т е х ­
ните ж и лищ а и в петте каменни ц ъ рк ви — т в ъ р д е м ного на брой за едно средн о голямо
село. Те са построени все през X V IIb. и имат почти ед н ак ъ в план. Р азполож ени са в об­
ш ирни д ворове. Ц ъ р к в и те се с ъ с т о я т от силно у д ъ л ж е н п р аво ъ гъ л ен кораб, за в ъ р ш в а щ на
изток с к р ъ гл а или петстенна апсида, а на запад — с просторен притвор, който е с л у ж ел като
ж енско отделение. Всички ц ъ ркви имат по протеж ени е на северната си страна параклис, който
се съ сто и съ щ о о т наос и притвор. С ъ щ инската ц ъ р к в а и паракли сът са подслонени под общ
дву ск атен покрив с ш ироки стрехи, който ги притиска ниско къ м зем ята. В този си вид
арбан аш ките църкви, м акар д а им ат д о ста големи размери, в сравнение с богати те д в у ­
етаж ни къ щ и около тях и згл е ж д а т като прихлупени п ро д ъ л го вати постройки.
О т петте църкви в А рбанаси — „Р о ж д ество Х р и сто в о “, „Арх. М ихаил и Г авраи л “,
„Св. А т а н а с “, „Св. Д и м и т ъ р “ и „Св. Г ео р ги “ — щ е ’разгледам е само първи те две като най-
характерни представи тели на ар абан аш к ата ц ърковн а архитектура.
Ц ъ р к в а т а „ Р о ж д е с т в о Х р и с т о в о “ е д ъ л г а заедно с притвора около 2 5 м и ш ирока
6,50 м (фиг. 168). Само пр и тво р ът й (ж ен ск ото отделени е) е д ъ л ъ г 9,50 м. А псидата й не е
пълен пол у кр ъг. О ткъ м зап ад и север ц ъ р к в ата е обхван ата от галерия (трапезария), която

168
 Фиг. 168. А рбанаси. Църквата „Р ож дество Х р и стово“— и зглед и план

на източния си край е у строен а като м ал ъ к параклис с притвор п ред него. В ъ тр еш н ата ш и ­

рочина на галери ята е 3,20 м. В цъ р квата се влиза през галери ята, чийто вх о д се н а м и р а л о
ср ед ата на зап ад н ата й стена, а в х о д ъ т на сам ата ц ъ р к ва в ъ т р е е в северната стен а на
ж ен ск ото отделение. Ц ъ р к в а т а с притвора
и галери ята с паракли са са покрити с по-
луцилиндрични сводове. С в о д ъ т на ц ъ р к ­
вата е по-висок от този на галери ята, но
и д вата стоят под общ , н еп рекъ сн ат д ву -
скатен покрив, чието северно крило е по-
ш ироко, защ о то покрива галери ята и п о ­
ловината от цър квата. Всички сводове се
п о д д ъ р ж а т от напречни аркови пояси,
кои то се крепят въ р х у конзоли, вградени
В И СО КО В стените. Фиг. 1 6 9 . Арбанаси. Църквата „Св. Арахангели“
Г одината на постр о яван ето на ц ъ р к ­
вата „ Р о ж д е с тв о Х р и сто в о “ не е известна, но от надпис в нея се знае, че изписването й започ­
нало в 1 632г. С ледо вател н о в тази година тя е била вече завърш ен а.

22 К р а т к а и стори я н а б ъ л г а р с к а т а а р х и т е к т у р а 169
 Ц ъ р к в а т а „ А р х . М и х а и л и Г а в р и и л “ е съвсем подобна на ц ъ р к в а та „Р о ж д ество
Х р и сто в о “ (фиг. 169). Т я е с ъ щ о п р о д ъ л говата постройка, съ ставен а от съ щ и н ск ата ц ъ р к в а и
параклис покрай север н ата стена, които се с ъ с т о я т п оотделн о от наос и притвор. И тук
ц ъ р к в а та няма сам остоятелен вход, а се влиза в нея през притвора на параклиса. П арак­
л и съ т с неговия притвор и ж ен ско то отделени е на ц ъ р к вата са покрити с полуцилиндрични
сводове, п о д д ъ р ж ан и от напречни арки, които започват от конзолки в стените. Н ао съ т обаче
в плана и в покритието си прави изклю чение в арбан аш ката ц ъ рк овн а архитектура. Той има
на север н ата и ю ж н ата си страна по едн а п о л ук ръ гла певница. П ростран ството м еж д у пев-
ниците е покрито с полусф еричен сляп купол, който къ м изток и запад се опира на п олу­
цилиндрични сводове, п о д д ъ р ж а н и съ щ о от напречни арки, опрени на конзоли.
К у п о л ъ т на ц ъ р к в ата „Арх, М ихаил и Г аврии л“, построена вероятн о в 1600 г., е на­
пълно в д у х а на ц ъ р ко вн о то стр о и тел ство по това врем е. Този купол заедн о с всички сво­
д о ве около него над ж ен ск о то о тделени е и над параклиса е скрит под общ д ву ск атен
покрив с ш ироки стрехи. Ч етири равни стени о гр а ж д а т ц ял ата архи тектурн а ком позиция и
не д ав ат ни най-м алък нам ек за нейното въ тр еш н о разчленение.

Ц Ъ РК ВАТА „СВ. БОГОРОДИЦА" В БАЧКОВСКИЯ МАНАСТИР

И золирано от групата на зап ад н об ъ л гарск и те ц ъркви с певници и от групата на ц ъ р к ­

вите в източната половина на стр ан ата стои съ б о р н ата ц ъ р к в а „Св. Б о го р о д и ц а “ на Бач-
ковския м анастир (1604). Тя е типична кр ъ сто к у п о л н а сграда с предапсидно простран ство,
при ко ято северното и ю ж ното рам о на к р ъ ст а завъ рш ват с петстенни конхи (певници). П ет-
стенна е и о л тар н ата апсида. Ц ъ р к в ата се съ стои о т ол тарн о пространство, отдел ен о от
наоса със стена, от квад ратен наос и просторен притвор с врати къ м север, ю г и запад. В
наоса четири свободни колони, свързани с арки, носят куполен многостенен барабан. В прит­
вора две арки о тд ел ят в с р ед ата квадрат, който е покрит съ с сляп купол (фиг. 170).
Ц ъ р к в а т а е построена с тухли , но отвъ н стените са облицовани с б л о к ч ета’от мрамор.
С вод овете са от бигор.
К р ъ сто сван ето на в ъ тр еш н и те сводове е м аркирано и отвъ н на покрива. М нож ество
прозорци прорязват гл адки те ф асад и и снаб дяват въ тр еш н о ст т а с обилна светлина.
Ц ъ р к в а т а на Б ачковския м анастир спада към един трикон хален тип, кой то не се знае
д ал и е бил представен у нас през епохата на В тората б ъ л гар ск а д ъ р ж а в а . Т я не м ож е д а
се см ята и като историческо п р о д ъ л ж ен и е на трикон халн ия тип от П ещ ерския (О ряховския),
Т р ъ н ск и я и П огановския манастир. М ного по-вероятно е тази ц ъ р к в а д а е построена по об­
р азец на м анастирските ц ъ ркви в С вета гора.
Б ачковската ц ъ р к ва е голям а п р едстави телна сграда, с ш ирок куполен барабан, с м о­
н ум ентална п р о сто та на м рам орните ф асади, с просторна и светла вътреш н ост. Т аки ва църкви
не са могли д а б ъ д а т строени през X V II b . нито в западната, нито в и зточната част на ст р а­
ната. Т я стои съвсем изолирана м еж д у паметниците на ц ъ рк овн ата ар хи тектура от онова
врем е. Н аистина през XVII в. Б ач ковски ят м анастир се е намирал в добро материално
съ сто ян и е, за щ о то освен тази ц ъ р к в а то гава са били построени в него и д руги сгради (тра­
пезария и др). Но не само м атериалните ср ед ства са определили внуш ителния вид на тази
ц ъ р ква. В случая е била от значение и о соб ен ата роля, която е имал д а и зп ълнява м ана­
с ти р ъ т през то в а врем е. С лед зав л ад я ван ето : на стран ата от турц и те този стар и прочут
д у х о вен ц ен тъ р е бил завзет от гр ъ ц к о то д у х овен ство и се е нам ирал под п ок р о ви тел ­
ство то на цари градски я патриарх, който е м огъл лесно д а се сдобие съ с султан ско р а зр е ­
ш ение за обнова на м анстира и за построяване на нова, голям а църква. П ри опита на пат­
риарш ията д а елинизира б ъ л га р с к о то население в Р од оп ски я край б о гатство то на м ана­
стира, неговите внуш ителни постройки и великолепието на ц ъ р к в а та е тряб вало д а п одпо­
м агат гр ъ ц к ата пропаганда.

170
 5. А Р Х И Т Е К Т У Р Н И П А М Е Т Н И Ц И НА О С М А Н С К И Т Е Т У Р Ц И
В БЪ Л ГА РСКИ ТЕ ЗЕМ И

П рез VII в. о т н. е. в А рабия се появила нова религия — и сл ям ът, която в к ъ со време

зал яла обш ирна територия от И ндия до И спания и станала ид еологическа основа на м ощ ната
военн о-теократическа д ъ р ж а в а на арабския халиф ат. В п род ъ л ж ен и е на осем века новите
ф еодално-прои зводствени отнош ения породили заб ел еж и тел н и културни ценности в науката,
и зк уство то и ар х и текту р ата.
Възприем айки строителните традиции, композиционните и кон структи вните похвати и
м етоди в завладяни те от византийците и персите територии, арабите своеобразно претворили
съ щ еств у в ащ и те ар хи тектурн и форми и съ зд ал и нови форми, в които намират отраж ение
характерната кон струкция, орнам ентика и б агри на п ал атк ата на бедуин а в пустинята. П о­
л у кр ъ гл и те арки и сводове на византийците се п реобразували в стрелковидни, п о д к о в о о б ­
разни или д ет е л и н о о б р а зн и ; сф еричните сводове и куполи се извиш авали н а г о р е ; н осе­
щ ата стена с кам енна тух лен а или кирпична зид ария се разчлен явала с геом етрични или

171
растителни орнаменти, нап одобяващ и на килима. Е н тази съ т на колоните изчезнал, като по­
следните се изтъ н яват и нап одобяват тъ н к и те подпори на п алатката. На м ястото на волу-
тите и акантусите в кап и тела на ко л о н ата се появил пластичният сталакти тен орнам ент. Във
в ъ тр е ш н ата у р ед б а на пом ещ енията на дворците, храм овете, общ ествените и ж илищ ните
сгради изчезнали тр ап езн ата маса, к р есл ата и столовете, т р о н ъ т на автократа, п р е ст о л ъ т на
патриарха, кои то се зам енили с миндера, възглавниц ата, таб уретката, ниската м асичка — со­
ф ра и пр., х арактерни за източните народи, седящ и на пода, послан с килим или рогозка.
В х у д о ж еств ен и те си концепции ар х и текту р ата на ислям ските народи показва интересни
разновидности. Т ака например архитектурното творчество на арабите се отличава с д е к о р а ­
тивност на носещ ите стени, съ с слож ни линии и теж ест в обемните форми.
В П ерсия са характерни грандиозни, д ости гащ и до 30 м сводове, т ъ р ж еств ен и портали
и ф антастично орнам ентирани ф асадни стени. В ислям ска И ндия сгради като „ Т ад ж М а х а л “
се отли чават с внуш ителна м онум енталност.
С воеобразен клон на ислям ското архи тектурн о изкуство през XIII в. п ред ставл ява архи­
текту р ата, оставен а от сел д ж у к ск и те турци. Под прякото влияние на византийците те
съ зд али заб ележ и телн и паметници в столи цата Кония (М ала Азия), като д ж ам и я та „А ла —
У д и н “ (1223), м едресето С ирдчали (1243), д уран хаф ус И н д ж е — М инарели (1251) и др.
А р х и тектурата на осм анските турци се характеризи ра с ъ с своята опростен ост в ком ­
позицията и пространствените реш ения, хармонични пропорции на архитектурни те форми и
раци онализъм в обем ността.
П рез XIV в. осм анските турци о бразували м ощ на централизи рана военн оф еодалн а д ъ р ­
ж ав а и добили р ъ к о в о д н а ро л я в религиозния ж и вот на целия ислям ски свят. К ато наслед­
ници на арабския х алиф ат те съ зд али значителни архитектурни паметници в Б руса (Бурса)
(XIV— XV в.), в О дрин (X V — XVI в.), в Ц ар и гр ад и на Б алкан ския полуостров (XV — XIX в.).
О см анските турци възприели архитектурните ф орм и и строително-ком позиционни ме­
то ди на сел д ж у кски те турци, на византийците, персите, арабите, б ъ лгари те и д руги завл а­
ден и народи и развили до значителна висота сводовото и куп олното строително изкуство.
Те използували за своето стр о и тел ство заварените м естни архитекти, худ ож н и ц и и д ек о р а ­
тори, но съ зд али творби с ново ислям ско с ъ д ъ р ж а н и е и нови архитектурни форми. В архи­
т е к т у р а та на осм анските турци нам ерила п ри лож ение квад ратн ата или цен тралнокуполната
ф о р м а на византийските църкви, с по-къси и ниски, обаче цилиндрични или осм оъгълни
там бури, кои то се носят посредством пандантиви от четири арки, л еж ащ и в ъ р х у стълбове.
К ултовите сгради — д ж ам иите, често пъти са имали отворен д в о р — „С ахан “, заграден от
три страни съ с стрелковидни аркади, а главният вход бил с висок портал, възп ри ет от сел­
д ж у к с к и т е турци.
О свен тази ф орм а, ко ято е характерна за цари градски те и одринските дж ам ии, в д ж а ­
миите на Б р у са (XIV— XV в.) са развити от три до пет кораб а в д ъ лб оч и н а и ф ронталн о, по­
крити с куполи в ъ р х у ниски тамбури. Д ж ам и я т а на О рхан (1417) е три кораб н а с 4 купола,
а „У ллу д ж а м и “ (1430) е петкорабна с 20 купола. П одобни многокорабни д ж ам ии са „Зин-
д ал и К у ю н “ в О дрин (1511), ко ято има три кораб а и 6 купола, и „Бю ю к д ж а м и я “ в София
(1474) с три ко р аб а и 9 купола.
В развитието на ар х и текту р ата на османските турци ту р ски ят и зк у с тв о в ед Д . А рсевен
отбел язва следните стилове :
Стил Б р у са (1 3 2 5 — 1501) — дж ам иите в Бруса, О дрин и Ц ари град („Б ая д зи д д ж а м и я “) ;
класически стил (1501 — 1616) — стр о еж и те на знаменития турски архитект Синан и неговите
ученици, к ато „Ш ах и З а д е “ и „С ю лейм ание“ в Ц ар и гр ад и „С елим ие“ в О д р и н ; подновен
класически стил (1 6 0 6 — 1 7 0 3 )—-д ж ам и ята „А хмед I “ в Ц ари град („С ин ята д ж а м и я “) 1616;
стил лале (1 7 0 3 — 1730); стил ту р ски барок (1730— 1808) — дж ам и и те „Н ури О с м ан “ и „Ной-
с т р а т и е “ в Ц ариград , „Т ам бул д ж а м и я “ в Ш умен (1744) и д р .; стил турски ампир (1808—
1874) — д ж а м и я та „А зи си е“ в Ц ариград , и псевдокласически стил (1775— 1923).

172
 Фиг. 171. Берковица. Къща на Юсеин Златията— изглед, приземие и етаж

З а най-забележ ителен период на ар х и тектурата на осм анските турци се см ята този на

класическия стил, ко гато тя има своя най-голям разцвет. П рез този период се строят м ного­
бройни дж ам ии, м едресета, кервансараи, безистени, бани, м остове и др. по планове на зна­
менития М имар Синан и неговите ученици (XVI— XVII в.).
К ъ щ и т е н а т у р ц и т е в б ъ лгар ск и те зем и имат някои сходни черти с к ъ щ и те на
българи те как то по своя обем и пространствено реш ение, така и по в ъ треш н ото оф орм яне и
мобилировка, произтичащ и от с ъ ж и те л с тв о то на турци и б ъ лгари и от общ и те общ ествено-
стопански, географ ски и клим атически условия. Все пак различните културни равни щ а на
д вата народа, битовите и религиозните различия и политическото неравенство в значителна
степен ги р азд ел ял и , ко ето се е о тразило и на ар х и текту р ата им. Тези различия и зп ъ кват о со ­
бено силно в к ъ щ и те на уп р авл яващ ата прослойка.
Х арактерна о собен ост на б о гато то ту р с к о ж и лищ е е, че то е било затворено за о б ­
щ ествени я ж ивот. Ж и в о тъ т на турки н ята протичал в ж и лищ н ите помещ ения и ограден ия
с високи стени двор, без д а има д о с т ъ п д аж е до гостн ата п ред стави телна стая — т. нар.
селям лъ к.
К ъ щ а т а н а х а д ж и Ю с е и н З л а т и я т а в Б еркови ц а (фиг. 171) м ож е д а служ и
като пример на такав а б о гата ту р ск а к ъ щ а . Т я се състои от две сам остоятелни ж и л и щ а на

173
 Фиг. 172. с. Върбица, Преславско. Сараят на Гераите — предна фасада и план

д вете ж ен и на стопанина и сел ям л ъ к или голям а одая, свързани с общ о пом ещ ение, в което
и зв еж д а стъ лб ата.
М ного по-интересен пам етник е с а р а я т н а с е м е й с т в о т о Г е р а и в с. В ърбица,
П реславско, построен вер о ятн о в началото на XIX в. (фиг. 172, 173, 174). С градата е р а з­
п о л о ж ен а на едн а височина над селото в средата на голям д вор, ограден с висока стена,
на четирите ъ гл и на ко ято в м иналото е имало наблю дателни кулички. К ъ щ а та е на два
етаж а, но горният е т аж е останал н едовърш ен . . П л ановата ком позиция е оригинална. В нея

174
 Фиг. 173. с. Върбица, П реславско. Сараят на Гераите — задна фасада и дървен капител

ясно са разграничени пред стави тел н ата м ъ ж к а половина от в ъ т р еш н ат а ж ен ск а половина. Г лав­

ният вход о т к ъ м м ъ ж к а та половина е подчертан с двукол он ен портик и еркер в етаж а, поста­
вени м еж д у д в а ризалита. Д ъ р в о р е зб е н а та у кр аса на колон ките, долапите и таваните е бо­
гата и носи всички белези на м естн ата б ъ л гар ск а -худож ествена традиция, а д ъ р в е н а та т е к ­
тоника и стро и тел н ата техника не се отличават от т. нар. К амчийска к ъ щ а от края на XVIII в.
О т началото на XV в. д о ср ед ата на XIX в. турц и те и згр а ж д а т в б ъ лгарск и те земи м ного­
бройни култови сгради и по-м алко такива с общ ествено-адм ин истрати вен характер в нови
и характерни за ислям ската религия архитектурни форми.
 is
.ч

Щ я

^ ft. >.
%,T

" t h - :

¥ ч

* * ' I- I *V
- #_

V *-
Л

*
?i

■■V'
"

iЛl B* i i l i i i i l
^ . V - - S k

Фиг. 174. c. Върбица, П реславско. Сараят на Гераите — детайл и р озет а от таван

176
 Фиг. 175. Ci фия. Ул. „Търговска". „Баня баши джамия“ (стара снимка)

И згр аден и те в София, П ловдив, Скопие, Ш умен, С тара Загора, Р азгр ад , К ю стендил и
др. дж ам ии, кервансарай, безистени, бани и пр. със своите сферични металически к у п о л и и
вертикални архитектурни обеми на м ин аретата с ъ зд а в ат нов характерен силует на старите,
заварени от б ъ л гар ск о то средн овековие гр ад о ве (фиг. 175).
З а турците едни от важ н ите традиционни строеж и с общ ествен х ар ак тер са били хи­
гиенните и м инералните бани (хамами). П ро стр ан ствен ата композиция на баните, строен и в
Б ългария, е подобна на тези в Б руса от XIV в., О дрин и Ц ари град от XV в. В тях проличава
п род ъ л ж ен и е на строителните традиции на
заварените в стр ан ата рим ски бани. В пове­
чето случаи баните са били свързани с д ж а ­
миите и кервансараите. О сновната схем а е
осова поредица от три пом ещ ения — с ъ б л е ­
калня, изолационно помещ ение и ум ивалня,
снаб ден а с курни, в което има м алко и зд и г­
нато м ясто — п лощ адка, покрита с каменни
плочи. Н ай-важ н ото о т тези пом ещ ения е била
съ б лекалн ята, на която се д ав а най-голям обем.
Т я е квад р атн о пом ещ ение с купол, л еж ащ
в ъ р х у масивни стени, снабдени с ниши.
И золацион ните пом ещ ения са с малки
размери. П ом ещ енията за къ пане о тго вар ят
обикновено на д ъ л ж и н ат а на съ б лекалн ята.
О топлението на къ палните става откъ м пода
с хипокауст, свързан с котелната. Баните
имат масивен гр а д е ж о т кл етъ чн а зидария,
видима о ткъ м ф асад ата, а о т в ъ тр е измазани
Фиг. 176. Пловдив. Кюнкяр хамам — изглед
с варова мазилка. В силуета на хигиенната
баня доминира ку п о л ъ т на съ б лекалн ята, а
в минералните бани, гд ето в къ п ал н ята има басейн — ку п о л ъ т над това помещ ение. К ато
най-забележ ителни и зм еж ду запазените у нас о бщ ествени бани м огат д а се посочат Б а ш
х а м а м в ь в В елико Т ърново, от ср ед ата на X IX в., в която всички пространства са покрити с

23 К р ат к а истори я на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 177
куполи, осветлявани съ с софити, Х ю н к я р х а м а м в П ловдив (фиг. 176), с разм ери на
съ б лек алн ята 15/16 м и голям куп ол. О т м инералните бани за отбелязван е е запазената, изпол­
зувани и пон астоящ ем Д е р в и ш б а н я в :К ю стендил с осм оъ гъ л н и ф орм а на къ палнята,
с басейн и п р ав о ъ гъ л н а съ б лек алн я (фиг. 177) и др.

Фиг. 177.' Кюстендил. Дервиш-баня — план и разрез

С гради от тъ р го в ск о -о б щ еств ен о значение в Б ъ л гар и я са били строени от осм анските

турци през XV и XVI в. — кервансарай, ханове (хотели), безистени, складове и общ ествени хам ­
бари за храни, кои то са допринасяли за съ зд аван е на ж ивописен и зглед на наш и­
те градове.
И звестн и ят К у р ш у м х а н в П ловдив (фиг. 178) до д ж ам и я та на Д ж у м а я та е бил
построен от Ш ехбедин паш а през XV в. Той е имал в призем ието от зап ад и ю г магазини
с малки витрини с ж елезни капаци, а в ъ т р е в д во р а пом ещ ения за търговски складове. В
стаите на горния е таж се влизало о ткъ м аркадния чардак, кой то обикалял от всички страни
пр ав о ъ гъ л н и я двор.
В ъв всяка стая имало огнищ е. Х анът е бил изграден от к а м ъ к и д ъ р в о и е бил
покрит с куполи, обш ити с олово, което му д ал о наименованието.
К у р ш у м л и х а н в Скопие (фиг. 179, 180) п ред ставлява застроен от всички страни
дво р с постройка на д в а етаж а. О т к ъ м д во р а етаж и те са аркадни чардаци — м анастирски
тип, — о т к ъ д е т о се о светл яват и стаите, а стените към ули ц ата са без прозорци, както
това е било и в пловдивски я К урш ум хан. Х ан ът има един в х о д — п асаж откъм едната
улица и и зх о д къ м прилепения д о хана стопански двор за д о б и тъ к а и колите, снабден
съ с специален вход о ткъ м улицата.
П одобни ханове е имало по главните пътищ а в С оф ия — Ч охадж ийски хан, керван са­
раят в с. Н ови хан, до С офия, кер ван сараи те в Харманли, П азард ж и к , К ю стендил и др.
С тари безистени са запазени в Я м бол (фиг. 181), К оларовград, Скопие. Безистени е имало и в
П ловдив, С оф ия и д р у ги градове. Те са били покрити със сводове или куполи и заоб и ко­
лени о твъ н с малки м агазинчета от д вете страни.
П ъ р ви те ку л то ви стр о еж и на осм ански те турц и в б ъ л гар ск и те земи са били незначи­
телни. О тначало заво евател и те са се зад оволявал и д а п р ео б р ъ щ ат църкви те в дж ам ии. К ъм
края на XIV и в началото на XV в. били построени най-старите малки д ж ам ии в Б ългария,
като тези в ъ в В елико Т ъ рново, С тара Загора, Х асково и М ихрабно — б алдахинн ата стен а близо
до бул. „Х ристо С м ирненски“ в С оф ия (фиг. 182).

178
-ш
 I*

Л 1

Ш Л-лЩ,
1 £jj
i
J® Л1
I | I
a • ''? '< 4 > -» /
■■
" " «3 * F ' " ' 4 V " l ' 1'

° ! 4

Фиг. 179. Скопие. Куршумли хан — изглед и план

180
Фиг. 182. София. Турска михрабна стена
в Долни Лозенец

181
 К ъм дж ам и и те от п ъ р ви я период на турски те строеж и в Б ъ л гар и я м огат д а се при­
числят „Б ю ю к д ж а м и я “ в С офия (1474) и д ж ам и ята „ Д ж у м а я т а “ в П ловдив (XV). П о своята
ком позиция те м ного напомнят дж ам иите, построени през ц аруването на М урад II в Б руса и
главно на „У ллу д ж а м и я “ (1430).
„Бююк ц ж а м и я “ в С оф ия е трикорабна и м ногокуполна (фиг. 183). Ц ентралният
кораб се издига по-високо от страничните. И трите кораба са покрити с по три сферични

182
куп ол а в ъ р х у ниски тамбури и се п о д д ъ р ж а т
от по четири арки пандантиви. С т р о е ж ъ т е от
кам ък, р едуван с по д в а до три р е д а тухли.
О твън там бурите прем инават от к в ад р атн ата
къ м о см о ъ гъ л н ата и къ м к р ъ гл а т а ф орм а на
купола. П розорците са островъ рхи. С еверната
и ю ж ната врата на сгр ад ата са в право ъ гъ л н и
рамки по сел д ж у к ск и тип съ с стрелковидни
форми. П о -късн о къ м „Бю ю к д ж а м и я “ е бил
построен цял ан сам б ъ л о т м едр есета на К о д ж а
М ахм уд паш а.
П од обна на „Б ю ю к д ж а м и я “ в С оф ия е
дж ам и ята „ Д ж у м а я т а “ в П ловдив (фиг. 184).
Тя е съ щ о трикорабна. Ц ен тр ал н и ят кораб е
покрит с три сферични купола в ъ р х у четири
д ъ ги и квадратн и и осм остенни барабани. С тра­
ничните кораби са с по три коритообразни
свода, п о д д ъ р ж а н и от невисоки там бури. К у ­
полите са покрити с оловни листа. И ту к
ст р о еж ъ т е от смесена зид ария — кам ък, о б гр а ­
ден с тухлени редо ве. О тпред за р азли ка от
„Бю ю к д ж а м и я “ в С офия тази на „ Д ж у м а я т а “
I
има п реддвери е, ко ето е запазен о и, досега.
„ И м а р е т д ж а м и я “ в П ловдив, построена
през врем е на султан М у р ад II, е к р ъ сто -
видна, трикорабна, напом нящ а дж ам иите в Б руса
(фиг. 23, 24). С редният кораб, покрит с купол,
носен от квад р атен масивен там бур, има у д ъ л ­
ж ение на ю гои зток пак в к в ад р атн а ф орм а, в
дъ н ото на кой то са м ихрабната ниш а и мимба-
ра. Страничните кораби с ъ щ о им ат квадратн а
ф орм а и се нам ират в ъ в вр ъ зк а' със стоящ ите
къ м запад ната страна п р о д ъ л го вати пом ещ ения,
в д ясн о то от кои то на ъ г ъ л а се издига мина-
рето на дж ам ията. О тп ред с гр ад ата има открито
п ред двер и е — портик, с ъ с т о я щ се от едн а с р е д ­
на по-голям а и от по две странични по-малки
островър х и аркади, носени от правоъгълни
стъ л б о в е и покрити с керем иден покрив. Д ж а ­
мията има раздвиж ени ж ивописни силуетни
очертания. М инарето на д ж ам и ята д обре кон ­
тр асти ра съ с своя вертикален обем на л е­
ж ащ и те хоризонтални маси и в ч астта си до Фиг. 185. Пловдив. „Имарет“ джамия -
викалото е украсено с ъ с зи гзагооб разна про­ изглед и план
филирана орнаментика. С ъ щ ата дж ам ия е
имала аркадна в р ъ зк а как то с им аретните пом ещ ения к ъ м д ж ам ията, така и с дж ам и ята на
„ Д ж у м а я т а “, с ко ято е об р азу вал а внуш ителен архи тектурен ансам бъл. В класическия период
на ту р ск ата ар х и текту р а през целия XVI в. са били построени главно' от Синан и неговите
ученици няколко дж ам ии в България, като „Р устем паш а д ж а м и я “ в Р усе, „М устаф а паш а

183;
 0 5 ю 15
*-..... ' ' j

Фиг. 186. София. Джамия „Баня Баши“ — изглед и план

д ж а м и я “ въ в Видин, „Х асеки с у л та н “ в О дрин, „Баня Б а ш и “ в София, „К одж а Д ервиш

М е х м е д “ („ Ч е р н а т а “ или „И м арет д ж а м и я “) в София, „И м арет д ж а м и я “ в П ловдив и др.
Зап азен ата и д о днес „Баня баш и д ж а м и я “ в София (фиг. 186) п ред ставл ява типична
цен трална куполна, еднообем на сгр ада въ в ф орма на куб с прем инаващ от осм о ъ гъ л ен в
цилиндричен там бур, прорязан с прозорци. Т ам буръ т е подсилен на четирите ъ г ъ л а с кон тра-
ф орсни д ъ ги . П р ед цен тралната част на д ж ам и ята е изградена отворена ар кад а с три о с т р о -
върхи д ъ ги и сферични куполи, носени от м онолитни каменни колони съ с сталакти тн и ка-
пители. Главният портал е п р ав о ъ гъ л н а рамка, за в ъ р ш в а щ а о тгоре с изрязани от к ам ъ к
седем р е д а антиф екси, напомнящ и на антиф ексите в сел д ж у к ск и те дж ам ии. Ц ентралният
сферичен купол, който се п о д д ъ р ж а о т четири масивни стени, има д и ам етъ р 15 м и е из-

184
 Фиг. 187. София. „Коджа Д ер ви ш М ех м ед “ — изглед

граден от специални тухли. Той и куполите на п ред двери ето са покрити с оловни листа.
Н а зап ад н ата страна на главното архи текту р н о тял о са пристроени служ ебни помещ ения,
по-ниски от ар кад и те, но органически свързани с дж ам и ята. Д ж ам и ята „Б аня б аш и “ има
едно минаре с викало, ко ето се явява нейна хармонично кон трасти ращ а вертикала. С градата
е изградена от к ам ъ к и редувани тухли . Само там б урите на аркад ата са с варова мазилка-
В детайли те на главната в р ата е за о тбелязван е и тим панонът м еж д у д вете д ъ ги , облицо­
вани с обикновени каменни квадери. Д р у г а заб ел еж и тел н а д ж ам и я в С оф ия е билд „ К о д ж а
Д е - р в и ш М е х м е д д ж а м и “ (фиг. 187), наречена по-късно „Ч ерната д ж а м и я “ (с е г а ц ъ р к в а
„Св. С едм очислени ци“). П остр о ен а е по планове на Синан в 1528 г. през врем ето на султан
Сюлейман З а к о н о д а т е л за спомен от п о б едата му над м адж арите. Т я е централно-куполна
сграда. В ътреш н ият кубичен обем чрез ъгл о ви тром пи прем инава в осм о ъ гъ л ен тамбур, а
от него в цилиндричен. П о сл едн и ят е прорязан от венец от прозорци с о стровъ рхови д ъ ги .
С градата е и зградена от кам ък, предимно бигор, в кл етъ ч н а зидария. П олусф еричният купол
с д и ам етъ р около 15 м е направен от тухли, о твъ н е обш ит с оловни листа. Ц ял ата сграда
отвъ н е в естествена ф ак ту р а на к а м ъ к и р едове тухли , а о т в ъ тр е стените и к уп ол ъ т са
измазани с варова м азилка. С поред Е влия Ч елеби по-късно къ м д ж ам и ята били изградени
м ендресе и благотворителн и постройки — имарети.
М еж д у централно-куполните д ж ам ии за о тбелязван е са и дж ам и и те в Р азгр а д „ А х м е д
б е й “, 1442г., и „ И б р я м п а ш а “ от 1614 г. (фиг. 188). П осл едн ата представлява кубична
постройка с четири хоризон тални ф ронтона, прорязани от о стровъ рхи прозорци в четири
етаж а, прем инаващ в о см о ъ гъ л ен и цилиндричен там бур, увенчан със сферичен куп ол с
венец от о стр о в ъ р х и прозорци. Х оризонталните сили от купола се поем ат от контраф орсни
цилиндрични кулички, как то и о т ко н траф орсни те стъ лб ове на цилиндричния тамбур. Д ж а ­
мията се ф ланкира сполучливо от верти калн ото тял о на минарето, изградено изцяло от дялан
ка м ъ к с пластична орнам ентика под викалото. Д ж а м и я та „А хмед б ей “ в Р азгр а д (фиг. 189)
има подобна ар х и текту р н а концепция на „Б аня баш и д ж а м и я “ в С офия като ц ен трално-ку­
полна д ж ам и я с предни аркади и сталакти тн и орнам енти под пандантивите.
Е дна от най-м онум енталните д ж ам и и в Б ъ л гар и я , заб ел еж и тел н а с оригиналните си
архитектурни форми, е „ Т о м б у л д ж а м и я “ в Ш умен (К оларовград), построена през 1744 г.

24 К р а т к а и ст о р и я н а б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 185
 ii

186
 Фиг. 190. Коларовград. Томбул джамия — изглед и илан

(фиг. 190, 191) от неизвестен архитект. Тя е ц ен трална куп олна сграда с аркад н о пред-
дверие от север, ф ланкирано от зап ад с д о бр е пропорционирано минаре. В ком плекса се
вклю чва двор с ф онтан в средата, заобиколен от три страни с аркадни портици, и библио­
тека като над стр о й ка от северната ограда. Ц ен тралният купол се п о д д ъ р ж а от цилиндричен

187
 там бур, прорязан със стрелковидни про­
зорци с реш етъч н и ш просни, преминаващ
д о л у в осм оъгълник. К онтраф орсни ку-
лички, излизащ и от четири ъ г ъ л а на ма-
сивната квад ратн а основа, ф ланкират там ­
бура. П редн ата петосова аркад а е покрита
с малки сферични кубенца, подобни на тези
на затворения двор от запад. Д ж ам и я та
п ред ставл ява хармоничен ансам бъл, който
се състои от основен корп ус от верти кал ­
но степенувани т ел а — куб, осм оъгъл н и к,
цилиндър, п олусф ера и минаре, на които
кон трастират хармонично хоризонтално р а з­
п олож ен затворен двор, вход н а а р к ад а и
свързани те с тях околовръстни стена и
м едресе от изток. Х арактерно е, че в
обем но-простран ствен ата си концепция
„Том бул д ж а м и я “ е т ъ ж д е с т в е н а с п од об ­
ните д ж ам ии от класическия период, но в
някои елементи, като например капителите
на колоните, михрабните ниши и ж е л е з­
ните парапети на галериите са прилож ени
и архитектурни форми от вл ад еещ и я т о ­
гава турски барок. К апителите на осемте
колони в цен тралното тяло, които поемат
цилиндричния там бур, имат форми, п од об ­
ни на коринтския стил к о м п о зи т ; същ о
Фиг. 191. Коларовград. Томбул джамия. Фонтан в двора такива капители имат колоните на п ред ­
ната ар кад а и на затворения двор.
О т в ъ тр е централният купол и п о д д ъ р ж а щ и те го стени са изп ъстрен и съ с стенописи,
в чиято орнам ентика преоб л адават барокови картуш и. Л инията на парапета на балкона е в
р азд ви ж ен а б арокова линия. Ц я л ата сграда и аркадните д ворове са изградени от д обре
обработен кам ъ к, а капителите, част от колоните на д ворн и я ф ронтон и някои д руги д е к о ­
ративни елементи са от м рамор. Ц ен тр ал н и ят купол е внуш ителен и оказв а силно в ъ зд е й ­
ствие съ с своето обем но-пространствено реш ение, което р я д к о се срещ а в дж ам иите у нас.
„ Б а й р а к л и д ж а м и я “ в С ам оков (фиг. 192, 193) е построена в средата на XIX в. по
всяка вероятн ост от строители българи , като се има пред вид бли зостта на архитектурните
й ф орм и и стенописи със сам оковски те църкви и синагогата. С градата има правоъгъл н а
ф орм а, б ли зка д о к в ад р атн а: 1 4 /1 7 ,7 5 м. Т ам бурът, п о д д ъ р ж а н от четири цилиндрични д ъ р ­
вени колони, е прорязан с венец от прозорци и носи д ъ р в ен сф еричен купол. П ред главното
пом ещ ение на дж ам и ята е и згр ад ен о д в у етаж н о преддвери е със седем осова аркад а от д ъ р ­
вени кобилични д ъ ги и в е т а ж а паянтово пом ещ ение с реш етъч н и прозорци — ж ен ск о то о т ­
деление на дж ам ията- Ц я л ата сгр ада о тв ъ тр е е изписана със стенописи от български зо г­
раф и и д е к о р а т о р и — напълно в стила на народните ни местни в ъ зр о ж д ен ск и декоративни
форми, а о т в ъ н там б у р ъ т, главният корниз и п олетата на аркадния му венец са полихро-
мирани по подобие на цър кви те и синагогата в Самоков. В тази д ж ам и я оригинален е ж и ­
вописният й силует, образуван от кр ъ гл и я й керем иден покрив и от покривите на основния
право ъгъ л н и к. З а отбелязване е, че в д ж ам и ята липсват чисто тур ско -и сл ям ски те форми на
стр ел к о ви д н ата д ъ га , сталакти тн ите капители, д аж е и м инарето има опростени форми и
своеобразен силует, различни от тези на д руги те дж амии.

188
 Фиг. 192. Самоков. Байракли джамия — изглед и план

*у
I?
1.Г

I ■
193. Самоков. Байракли джамия — детайл след реставрацията
 '

534823485348535323535323

Фиг. 194. С. О брочищ е, Балчишко. Теке — и зглед и ситуация

190
 Фиг. 195. Самоков. Чешмата с обицата

Фиг. 196. Коларовград. Турска чешма

О т м ногобройните някога т е к е т а най-значителни са текето при с. О брочищ е, Б алчиш ко

(фиг. 194), и Д ем и р б аб а теке при Р а згр а д .
К акто в с ъ сед ств о с хановете, керван сараи те, безистените и текетата, и при д ж ам иите
турците строели м онум ентални каменни чеш ми, украсени с релеф и. П о-заб ел еж и тел н и от тях
са запазените и до днес чеш м и в С ам оков (фиг. 195) и Ш умен (К оларовград) (фиг. 196).
Едни от стари те инж енерни с ъ о р ъ ж е н и я с архи тектурн о-худ ож ествен о значение са за ­
б ележ ителн ите Кадин м ост, на 15 км източно от К ю стендил, и м о с тъ т при С виленград.
К а д и н м о с т на р. С трум а (фиг. 197) е строен през 1 470г. по нареж дане на И сак
паш а, везир на султан М охам ед II. По предание м о с тъ т е направен по м олба на ед н а б ъл-

191
 Фиг. 197. С. Н евестино, Кюстендилско. Кадин мост

Фиг. 198. Видин. Стамбол капия

гарка. Той е изграден от д обре обработени гранитни камъни и е д ъ л ъ г около 100 м. Из-
гъ р б ен ата му д ъ г а леж и в ъ р х у пет различно големи отвора. Н а пилоните откъм страната
на течението са изградени остри каменни отбивачи, а над т ях дупки за оттичане при
пълноводие.
С лед окон чателното си у стан овяван е в б ъ л га р ск и те земи турците доразруш и ли и м ал­
ко то останали български крепости, като например Ш умен, която по стратегически причини
запазили д о приклю чване на военните действия.
 Фиг. 199. Белоградчик. Вътреш ната порта на калето

Т у р ската д ъ р ж а в а поради х ар актер а на ф ео д ал н ата система, при която ф актически

господар на зем ята бил су л тан ъ т, не п о д д ъ р ж а л а креп ости в ъ в в ъ тр е ш н о ст т а на за в л а д я ­
ната територия. Ц ентралната вл аст имала сериозни основания д а се опасява, че те биха
могли д а п о сл у ж ат като опорни пунктове в случай на въстан и е на поробеното население
или на сепаративно настроени паш и. О стан али само големите крайдунавски крепости Видин
и Никопол и м алките пристанищ ни укреп лен ия на Р у се и С илистра, тъ й като северната
граница на им перията била постоянно заплаш вана. В ероятно тези креп ости има п р ед вид
У нгаро-турски ят мирен д о го в о р от 1 503г.
П ериодически, ко гато се ч увствували застраш ени от неприятелско нападение, турц и те
ремонтирали и приспособявали стари те креп ости к ъ м и зи сквани ята на съ врем ен н ата военна
техника и изгр аж дал и д о п ъ л н и тел н и отбранителни съ о р ъ ж ен и я . В началото на X V II b . след
нападението на зап о р о ж ски те казац и те започнали д а укреп яват Варна, кой то е бил д о т о ­
гава открит град. П рез XVIII в. австр о -ту р ски те и р у ско -ту р ски те войни налож или и зв ъ р ш ­
ването на големи укрепителни работи в ъ в Видин и Н икопол и било започнато укреп яван ето
на Р у се, С илистра и Ш умен. П оследн и те три гр ад а заедн о с Варна образували в кр ая на
XVIII и XIX в. прочутия отбранителен чети р и ъ гъл н и к на им перията о ткъ м североизток — срещ у
Русия. П рез XVIII в., ко гато зап ад н ата граница на О то м ан ската империя се приближ ила къ м
днеш н ите б ъ лгар ск и земи, било и згр ад ен о и Б ел оградч и ш кото кале.

25 К р а т к а история на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 193
 Фиг. '200. Белоградчик. Калето, гледано от изток

О свен пом енатите по-горе трайни с ъ о р ъ ж ен и я в случай на неп осредствен а опасност

турците и згр аж д ал и и временни зем лени укрепления. П рез XVIII в. такива били направени
около София, Лом, А рчар и м ного д р у ги селищ а.
И згр а ж д а н е то на у креп ителн ите с ъ о р ъ ж ен и я ставало главно чрез ангария. З а р ъ к о в о ­
д ители специалисти ту р ц и те привличали ф ренски и австрийски инж енери. С пом енават се
имена и на турски специалисти, например М устаф а ага, който според един запазен надпис
р ъ к о в о д и л в 1704— 1 7 1 8 г. укреп яван ето на Видин.
И м ало и специалисти българи . О рганизирани в специални групи, те съ п р о во ж д ал и вой­
ските и и звър ш вал и укреп ителн ите работи. П ри н еп рекъсн ати те войни, кои то турците водели,
тези м айстори имали в ъ зм о ж н о ст д а се запозн аят с укрепителните систем и и на съ се д н и те
напреднали в иконом ическо и военно отнош ение д ъ р ж ав и . В ероятно по този п ът са и зр ас­
нали и б ългар и те майстори, кои то построили Ш ум ен ската и С илистренската крепост, „по
прави лата на ге о м е тр и те “, как то с ъ о б щ ав а Г. С. Раковски. Т ак ъ в вероятн о бил и строи­
телят на Б ело гр адч и ш ко то кале, кой то според преданието бил „ гагау зи н “ от Р азградск о.
В архи текту р н о отнош ение о т запазените до наш и дни креп ости по-голям интерес п р ед ­
став л я в ат само креп остн ите порти, особено т. нар. капии въ в Видин и портите на Б ел о гр ад ­
чиш кото кал е (фиг. 198, 199, 200).
Т рябва д а се изтъкне, че а р х и тек ту р ата на осм анските турци, въ п рек и че е оставила
в б ъ лгар ск и те земи реди ца ценни паметници, не е о к азал а особено влияние в ъ р х у х ар ак тер а
на б ъ л га р с к ата ар х итектура, нито в ъ р х у нейните строителни традиции. Т ази ар хи тектура
им ала по-незначителен и провинциален хар актер в сравнение с пам етниците в Ц а р и гр а д
и О дрин.

194
 Л.1 Фиг. 201. О дрин. Дж амия „С ел им ие“
r .U изглед и план
-ь,

В турските стр о еж и в Б ъ л гар и я са вл о ж ен и ч уж ди на б ъ л гар ск ата арх и текту р а ел е ­

менти, като подко во о б р азн ата д ъ га , сталакти тн ите капители, кои то никога не са били в ъ з ­
приети в стро еж и те на българи те. Н апротив, има реди ц а ф акти, които сочат, че б ъ л г а р ­
ската ар х и тек ту р а е о к азал а влияние въ р х у м онум енталното и особено в ъ р х у ж илш цното
строи тел ство на турците. Т рябва д а се и зтъ к н е, че в изп ълнени ето на повечето турски п о ­
стройки са участвували б ъ л гар ск и архитекти и строители, не са известни обаче случаи
български църкви, о б щ ествени сгради и ж и лищ а д а са били построени от архитекти турци.
З а „Байракли д ж а м и я “ е установено, че строители те архитекти и майстори са били б ъ л ­
гари от Самоков. П о известн а народна л еген д а а р х и т е к т ъ т на „С елим ие“ в О дрин (ф и г .201)
е бил м айстор М анол, м онум енталните м остове в Б яла, С евлиево и Ловеч са изградени от
м айстор Н икола Фичев от Д р ян о во и м ного д руги . Не м ож е д а се оспорва обаче, че и
някои архитектурни форми гл авно в ъ в в ъ т р е ш н а т а д екорация, свойствени на ту р ската мо­
нум ентална и ж и л и щ н о -би то ва ар х итектура, са оказали известно влияние въ р х у строи тел ­
ството на б ъ лгар и те.
 Глава IV

АРХИТЕКТУРАТА ПРЕЗ ЕПОХАТА НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

1. Р А З В И Т И Е НА Б Ъ Л Г А Р И Я П Р Е З ЕП О Х А ТА НА В Ъ З Р А Ж Д А Н Е Т О

П рез в то р ата половина на XVIII в. в Т у р ск а та империя и по-специално в нейните б ал ­

кански владения започнал процес на преход от ф еодализм а къ м капитализм а. В български те
земи този процес се проявил по-ярко в по-плътно населените с българи об ласти от д вете
страни на С тара планина, М акедони я и др. П рез в т о р ата половина на XVIII в. и началото
на XIX в. занаятчи йското п р о и зво дство и в ъ т р еш н ат а тъ ргови я в Б ъ л гар и я нараснали зн а ­
чително. З а е д н о с това се развили тъ р го в ск и те й връ зк и с Англия, Ф ранция, А встрия, Русия
и д р у ги страни. П о това врем е вече възни кн али първи те б ъ лгарск и капитали сти чески мани-
ф актури и започнал д а се об р азу ва в ъ треш н и ят пазар. С ъщ еврем ен но стоково-паричните
отнош ен ия проникнали все повече и в сел ското стопанство.
Р азви ти ето на новите производителни сили ускори ло р азл о ж ен и ето на т у р с к а т а ф еодалн а
система. С тарите военноленни ф орм и на зем евладение започнали д а се р у ш ат и на тяхно
м ясто възни кн ало чиф ликчийството. Т ози процес засегн ал и стар ата ту р ск а военна систем а.
В края на XVIII и началото на XIX в. Т урската империя била обхван ата от д ъ л б о к а с т о ­
панска и политическа криза, в р езу л тат на която от нея отп ад ат С ърбия и Г ърци я. В ърху
б ъ л гар ск и я народ се запазило го сп о д ството на р а зл а гащ ат а се турска ф ео д ал н а систем а,
която п р о д ъ л ж а в а ощ е много д есети л ети я д а пречи на развитието на прои зводи телни те сили.
П оради то в а в Б ъ л гар и я до о сво бо ж ден и ето й от турско роб ство развитието на кап и тали ­
стическите отнош ения въ р в ял о и звъ н р едн о бавно.
П р ез в то р ата ч етв ъ р т на XIX в. въ преки пречките на турски я ф ео д ал и зъ м м атериалните
сили на б ъ л гар ск о то о б щ ество нараснали б ързо. Т ова е врем ето на най-голем ия разц вет на
б ъ л гар ск и те занаяти. П р о извед енията на б ъ л гар ск и те занаятчии прониквали навред из ш и­
роките предели на Т у р ск ата империя, а някои намирали пазар и навън. О собен о се разви вал и
някои клонове на тексти л н ата п р о м и ш л е н о ст: абад ж и й ството, гай тан д ж и й ството и др. П рез
този период занаятчиите съ став л яв ал и значителна част от населението на б ъ л гар ск и те гра­
дове. О бединени в своите еснаф ски организации, те почнали д а и граят активна рол я в ико­
номическия, общ ествения и културни я ж и вот на страната. Те водели б орба за отнем ане на
р ъ к о в о д с тв о то на общ ините от чорбадж иите, отпущ али средства от своите каси за п о д ­
д ъ р ж а н е на училищ ата, за б лагоустрояван е на гр ад о вете и пр.
В с ъ щ о то врем е по б ъ л га р с к и т е зем и се развила в ъ тр е ш н ата и въ нш ната търгови я.
В ъ в всичките градо ве и по-голем ите села възникнали пазари, на кои то се срещ ал и п рои з­
водители и кон сум атори от о колн ите селищ а. В някои град ове еж его д н о се устройвали
големи панаири с об щ он ародно значение. П анаирите в Сливен, У зун дж ово се посещ авали от
тъ р го вц и от повечето провинции на О см анската империя и от някои западни страни. В гра­
д о в ете се издигали крупни търговци, които откривали големи скл ад ове на стоки. П о-дребни
тъ р го в ц и купували и разнасяли тези стоки из малките градове и селата. По т а к ъ в начин
ци р ку л ац и ята на сто ки те в стр ан ата се засилвала все повече. В б ъ л гар ск и те земи се
и згр аж д ал единен въ тр еш ен пазар.

196
 В ъ рху основата на р азш и р яващ о то се дреб н озан аятч и й ско п рои зводство и на н а т р у ­
паните чрез тъ р го в и я та капитали през в т о р ата ч етвъ р т на XIX в. се разви л о кап и тали сти ­
ческо м аниф актурно п р ои зводство. Н ай-много м аниф актурни предприятия въ зн и кн ал и в
т ек с т и л н а т а пром иш леност. В 1834 г. Д о б р и Ж е л я зк о в — Ф аб рикад ж и ята, основал п ъ р вата
б ъ л гар ск а текстилна ф абрика в Сливен.
Р азви ти ето на капиталистическите отнош ен ия д овело до д ъ л б о к о изменение в д ем о­
граф ския облик на б ъ л гар ск и те земи. С тарите б ъ лгарск и градове, като София, П ловдив,
Скопие, Т ърново, Р усе, Ш умен, Битоля, Видин и др., кои то турски те завоевател и направили
свои военно-адм инистративни центрове, се п ревърн али в ож ивени търговско-пром иш лени
средищ а. З а е д н о с т о в а нараснал б ъ р зо и броят на тяхн ото население. Е ксп лоати ран и те и
ж есто ко притеснявани б ъ лгар ск и селяни м асово се преселвали в градовете, к ъ д е т о намирали
пом инък в т ъ р го в и я та и занаятчийството. По т а к ъ в начин б ъ л гар с к о то население в тия
градо ве все повече д обивало числен превес над турското.
В ъв в р ъ зк а с р азвитието на пром и ш леността и т ъ р го в и я та възни кн али и се издигнали
нови б ъ л гар ск и градове като Габрово, К алоф ер, К арлово, К отел, Копривщ ица, П анагю рищ е
и пр. В повече о т тях населението било чисто б ългарско. То започнало д а организи ра свои
градски общ ини, кои то б ъ р зо взели р ъ к о в о д с т в о то на б л агоустрой ството и об щ ествен ото
стро и тел ство в селищ ата.
П о -б ъ р зо то развитие на капиталистическите отнош ения в стран ата през п ъ р вата по­
ловина на XIX в. подкоп ало ощ е п о -д ъ л бо к о основите на т у р ск ат а ф еодал н а систем а. Т еж ки те
пораж ения на ф ео д ал н а Т урци я в ъ в войните с Р у си я и в ъ стан и я та в С ъ рб и я и Гърция
разкрили ясно сл аб о стта на р азл агащ и я се военн оф еодален строй. Ч аст от т у р с к а т а ф ео ­
д ал н а класа, виж дайки н адвисналата над им перията опасност, предприела редица мерки за
укрепване на своето господство. В 1826 г. сул тан ското прави телство успяло д а унищ ож и
еничерския корп ус и започнало д а организирва редовн а войска по европейски образец . В
1832 г, то отм енило р а зл о ж е н а т а вече спахийска военноленна система. П од натиска на р аз­
виващ ите се въ тр еш н и производителни сили и на заин тересовани те западни капиталистически
д ъ р ж а в и су л та н ъ т и зд ал в 1 8 3 9 г. т. нар. хатиш ериф , с който ту р ско то прави телство н а­
правило неуверен и нереш ителен опит д а „р еф о р м и р а“ загниващ ия ф еодален строй. Заед н о
с то в а то било принудено д а прави известни о тстъ п ки и на б ъ л гар ск о то н а се л ен и е : д оп уска
д а се стр о ят по-голем и и по-хубави църкви, не пречи д а се издигат часовникови кули и пр.
С лед К рим ската война (1853— 1856) ф ео д ал н а Т урция и зп адн ал а в ощ е по-голям а за ­
висимост от западните капиталистически д ъ р ж ави . З а д а излезе от т еж к о то ф инансово п о ­
лож ение, нейното п рави телство склю чило реди ц а заеми от западните банкери при заробващ и
условия. Т ова д о вел о до ново увеличение на дан ъц и те. В съ щ о то врем е на турски я пазар
нахлули все по-голем и количества фабрични стоки от кап итали сти чески те страни. В ъ н ш н ата
конкуренция и т е ж к и те дан ъци нанесли нов у д ар на б ъ л гар с к ата икономика. Е ксп лоатац и ята
на б ъ л гар ск и те селяни д ости гн ала до краен предел, а занаятчиите масово пропадали.
В такав а обстан о вка се развивали капиталистическите отнош ения в поробена Б ъ л гар и я .
З а см етка на о б ед няващ ите селяни и проп адащ ите занаятчии започнали д а се и зд игат крупни
търговци. О собено б ъ р зо заб о гатявали ония търговци, кои то изп ълнявали р о л я та на посредници
м еж ду чу ж ди те капиталисти и б ъ л гар ск и те производители. П рез този период въпреки крайно
теж ки те условия по б ъ л гар ск и те зем и били съ зд а д е н и няколко нови ф абрични п редприятия
и м аниф актури, построени били ж ел езо п ъ тн и и телеграф ни линии, ш осета, м остове и пр.
Р азвитието на капиталистически отнош ен ия в Б ъ л гар и я предизви кало д ъ л б о к и изменения
в к л асо вата с т р у к т у р а на б ъ л гар ск о то общ ество. Н аред със с ъ щ еству в ащ и те основни анта-
гонистически класи — ту р ски те ф еодали и б ъ л гар ск и те селяни — в Б ъ л га р и я въ зн и кн ал а и
се оф орм ила нова кл аса — б у р ж о ази ята. Самите селяни започнали д а се р азсл о я ва т и пре­
станали д а б ъ д а т единна класа. Различните прослойки на б ъ л га р ск ат а б ур ж о ази я съ об разн о
класовите си интереси станали проводници на бурж оазно-консервати вни, б урж оазно-либ е-

197
рални и б урж оазно-дем ократичн и в ъ згл ед и , които имали силно отраж ен и е въ р х у общ ествения
и к у л ту р ен ж и в о т на стр ан ата. С лед К рим ската война особено голям а рол я започнала да
играе р еволю ц ионно-дем ократическата и деологи я, о т р азяв ащ а интересите на т р у д е щ и т е се
селяни и на гр адск и те д р еб н о б у р ж о азн и маси.
Едновременно с формирането на б у р ж о а з и я т а се з а п о ч н а л о и
ф о р м и р а н е т о н а б ъ л г а р с к а т а н а ц и я . Но пълн ото национално сам оопределение на
б ъ лгар ск и я н арод било невъ зм о ж н о без о тх въ рл ян ето на д у х о в н ата власт на висш ето гръц ко
д у х о вен ство и политическата в л аст на турски те ф еодали. П о р а д и т о в а п р о ц е с ъ т н а
ф о р м и р а н е т о на б ъ л г а р с к а т а н а ц и я се п р о я в и л в н а ц и о н а л н о о с в о -
б о д и т е л н о т о д в и ж е н и е , в д в и ж е н и е т о за н а ц и о н а л н а б ъ л г а р с к а про­
света, в б о р б а т а за с а м о с т о я т е л н а б ъ л г а р с к а ц ъ р к в а и за п о л и т и ч е с к а
н е з а в и с и м о с т . П аисий Х илендарски пръв очертал общ и те насоки на б ъ л га р ск о то на­
ционално освободително движ ение със своята „И стория сл авян о б ъ л гар ск а“ от 1762 г.
Б ъ л га р с к а т а тъ р го в ск а пром иш лена б ур ж о ази я се н у ж д аел а преди всичко от светско
образование в национален дух. С тарите килийни училищ а с тяхн ата религиозна програм а не
могли повече д а зад о во ляват н у ж д и те на р а ж д а щ о т о се б урж о азн о общ ество. О т д р у га страна,
изо стр ян ето на бо р бата м е ж д у б ъ л га р с к ата и г р ъ ц к а та б ур ж о ази я за вътреш н ия пазар на­
кар ал о б ъ л га р с к ат а б у р ж о ази я д а се о тк аж е от гр ъ ц к ата просвета. Всичко то ва породило
н у ж д а т а от откриван е на б ъ л гар ск и светски училищ а. В 1835 г. по инициатива на крупните
тъ р го в ц и В. А прилов, П алаузов и др. в Габрово се открило п ъ рвото б ъ лгар ск о училищ е от
нов тип. Т аки ва училищ а били открити и в д руги градове. С б ратската пом ощ на Р уси я
се създ али т. нар. класни училищ а, някои от които се развили в пълни средни училищ а.
С лед К рим ската война с тр ем е ж ъ т на б ъ л гар ск и я народ къ м просвета нараснал много. М ре­
ж а т а от б ъ лгар ск и взаим оучителни и класни училищ а в С еверна и Ю ж н а Б ъл гари я, в Т ракия
и М акедони я стан ала по-гъста. П рез този период -възникнали и първи те проф есионални
училищ а. Заго во р и л о се за откриване и на висш е училищ е в Б ъл гари я. И здигането на хубави,
удобни училищ а, п о д го то в к ата на д обри учители, п од обряван ето на учебните програм и —
всичко това станало гриж а на целия народ.
С развитието и у съ в ъ р ш ен ств у в ан ето на учебното д ел о се развивали с ъ щ о б ъ л га р ­
ската книж нина и периодичният печат. О тначало културни огнищ а били м анастирите, но по­
степенно кн и ж о вн ата дей ност и издаването на български вестници се съ ср ед о то ч и л а в гр а­
д о в ете, най-вече в Ц ар и гр ад , Б у к у р е щ и др. О собен о важ н а била р о л я та на револю ционната
книж нина и периодичния печат, кои то спомагали за ф орм иране на дем ократичния мироглед
на б ъ лгар ск и я народ.
П рез в т о р а та четвъ р т на XIX в. едноврем енно с б орб ата за национална просвета б ъ л ­
гар ски ят народ започнал борба и с р ещ у д уховн ото иго на ви сш ето гр ъ ц к о д уховенство.
Г р ъ ц к ата патриарш ия в Ц ар и гр ад чрез своите владици в Б ъ л гар и я изсм уквала грамадни
м атериални ср ед ств а о т б ъ лгар ск и я народ, а след об разуван ето на гр ъ ц к а та бурж оазн а
д ъ р ж а в а висш ето гр ъ ц к о д у х о вен ство станало оръд и е на б урж оазн и я вели когръц ки ш ови ­
низъм. Г р ъ ц ки те владици ограбвали б ъ лгарск и те общ ини и училищ а, клеветели б ъ лгарски те
патриоти пред ту р ск ата власт и спъвали кул турн ото разви ти е на б ъ лгарск и я народ.
В 1839 г. б ъ л гар ск о то население в обш и рната Т ъ рн овск а епархия под р ъ к о во д ство то
на н ародната интелигенция и еснаф ите се вдигнало м асово за изгонване на гр ъ ц к и те владици.
С нарастването на м атериалните сили на б ъ лгарск и я народ и укреп ването на националното
му сам осъзнани е борбата срещ у вл астта на Ц ар и гр ад ск ата патриарш ия се разш ирила все
повече и постепенно се п р ев ъ р н ал а в о б щ он арод но движ ение. Н авред из б ъ л гар ск и те земи
народните маси се вдигали на б орба за см еняване на гр ъ ц к и те владици с б ъ лгарск и , за
признаването на отдел н а б ъ л га р с к а нация в Т у р ск ата империя, а след К рим ската война
б ъ л гар ск и те патриоти поставили ясно и определено искане да се д ад е право на б ъ лгарск и я
н ар о д за своя сам о сто ятелн а национална църква. П о т а к ъ в н а ч и н б о р б а т а п р о т и в

198
висшето гръцко духовенство добила ярко национално-политически
х а р а к т е р . С лед д ъ л ги борби и под натиска на р азр астващ о то се националнореволю ционно
движ ение турското правителство било принудено в 1870 г. д а и зд ад е ф ерман за у ч ред яван ето
на сам о сто ятелн а б ъ л га р с к а ц ъ р к в а п од им ето Б ъ л га р с к а екзархия.
Ц ърковно-наци оналното движ ение остави ло д ъ л б о к о тп ечатъ к въ р х у ку л ту р н о то развитие
на б ъ лгар ск и я народ през епохата на В ъ зр аж д ан ето . В о б ластта на строи тел ството влиянието
на църковно-националните борби се проявило в стрем еж а д а се издигнат по-големи и по-
красиви ц ъ ркви и м анастирски сгради. Н ай -яръ к пример в това отнош ение е м онум енталната
сграда на Р и л ск и я манастир, построен през в то р ата ч етвъ р т на XIX в. с м атери алн ата пом ощ
на целия българ ски народ.
Н ар ед с и зв ъ р ш в ащ ата се в Б ъ л гар и я к у л турн а револю ц ия се подготви ла и националната
бурж оазн о д ем о кр ати ч еск а револю ция. С тихийната и неорганизирана б орба на селяните срещ у
ту р с к а та ф еодалн о-д есп оти чн а систем а през п ъ рвата половина на XIX в. сл ед К рим ската
война се зам енила с организи раното националнореволю ционно движ ение, което при най-теж ки
условия подготвило А прилското народно въ стан и е през 1876 г.
В ъпреки героизм а на народните м аси то не успяло, но с ъ зд ал о благопри ятн а м еж д у ­
народна о б стан о вк а за нам есата на б р атска Р у си я в защ и та на б ъ л гар ск и я народ. В р езу л ­
тат на Р у с к о -ту р с к а та война в 1877— 1 878г. Б ъ л гар и я била освободена от петвековното
национално и социално робство на ту р ски те ф еодали.

2. С Е Л И Щ А

И коном ическият, ку л ту р н и ят и политико-револю ционният подем на б ъ л гар ск и я народ

през епохата на В ъ зр аж д ан ето бил съпр о во д ен от голям о и разнообразно строи тел ство и
общ о селищ но благоустройство. Т ова д о вел о д о усилено развитие и разрастван е на повечето
б ъ лгарск и градо ве и села и до б ъ р зо изменение на техния архи тектурн о-градоустрой ствен образ.
П рез този период старите и голем и те б ъ л гар ск и градове, разп ол ож ен и предим но в
равнините и на главните п ъ ти щ а, като С оф ия (фиг. 202), П ловдив, Скопие, С тара З аго р а
(фиг. 203), Варна, Ш ум ен,Р усе, Б итоля, П левен, Т ъ рн ово и др., кои то били и седал и щ а на
ту р ската адм инистрация и на военни гарнизони, силно нараснали и доразвили своята ком пактна
планова структура. В лизащ ите в тях п ъ ти щ а прониквали ради ално през неправилната им
улична м р еж а къ м централните квартали, к ъ д е т о се намирали главните турски общ ествени
сгради и чарш ийските улици, в кои то кипял стопански ят ж ивот.
Н овите занаятчийски и тъ р го в ск и б ъ лгарск и градове, като Габрово, Тетевен, К арлово,
Калофер, П анагю рищ е, К отел, К опривщ ица (фиг. 204) и др., били разполож ени главно в гънките
или в п о д нож ията на планините, к ъ д е т о се развивало ско то въ д ство то , а водите на буйните
планински реки д ви ж ел и тепавици, мелници, сам окови и др. П оради своето географ ско
м естоп олож ение тези гр адч ета добили по-ж ива планова ст р у к т у р а и обемно оф орм яван е. В
градоустр о й ствен о отнош ение в тях особено били подчертани, от едн а страна, културни ят
ц ен тъ р, о б разуван от ц ъ р к в а та и училищ ето, и, от д р у га, чарш ийските улици.
Н овият ж и во т не оставил без гр адо устройствени изменения и б ългарски те села и особено
тези в стопански развитите райони на П одбалкан а (фиг. 205), Р одопски я край и др.
З а зад о во ляван е на н у ж д и те на новия стопански ж и вот в тези селищ а започнали да
се строят м ногобройни занаятчийски работилници, дю кяни и склад ове. О тначало те се из­
гр аж д али в призем ията на ж илищ ните сгради и придавали смесен характер на централните и
вход ящ и те ж илищ ни улици. Н о активизирането на стопанския ж и вот скоро налож ило д а се
стр о ят отделни сгради само за занаятчийски и т ъ р го вск и нуж ди , групирани по различни
занаятчийски еснаф и или видове тъ р го ви я. Т а к а в и к о н о м и ч е с к и р а з в и в а щ и т е
се г р а д о в е и с е л а б ъ р з о се о ф о р м и л и п л ъ т но з а с т р о е н и ц е л и з а н а я т ч и й ­
с ки и ч а р ш и й с к и у л ици , м н о г о от к о и т о б и л и р а з д е л е н и по п р о и з в о д с т -

199
 Фиг. 202. София — общ план на града с уличната мрежа от преди Освобождението,
кадастрална снимка от 1879 г.

в е н и к л о н о в е , а н я к ъ д е се и з г р а д и л и и о т д е л н и п л о щ а д и пазарища,
к о и т о в ц я л о с т о б р а з у в а л и с е л и щ н и т е ц е н т р о в е . Т ези улици и площ ади
били настилани с к а л д ъ р ъ м , по тях се поставяли ф енери за нощ но осветление, строели се
чеш ми, а над реките хубави каменни м остове. О т ранно утро до к ъ сн а вечер тъ рговск и те
и занаятчи йски те улици и п лощ ади къ н тел и от ш ум а в занаятчийските работилници и от
г л ъ ч к а та на продавачи и купувачи. Тези улици и площ ади били особено ож ивени в с е д ­
мичните пазарни дни, ко гато се стичали купувачи и продавачи и от околните села и колиби.
П рочути са били в това отнош ен ие чарш ийските и занаятчийските улици и площ ади п а­
зарищ а в гр ад о в ете С оф ия (фиг. 206, 207, 208), П ловдив, П азард ж и к , Р усе, Н икопол, Габрово,
К азанлъ к, С тара З аго р а, К арлово (фиг. 209, 210), С амоков, К ю стендил, Д упни ца (С танке
Д им итров), О хрид, С труга, Скопие и м ного други. Ч арш и й ската улица и п л о щ а д ъ т с м оста
в Т рявна са ощ е ж ив пример за тако в а оф орм яне от врем ето на наш ето В ъ зраж д ан е.
З а урегулиране на рабо тн о то врем е на този кипящ стопански ж и вот еснаф ските
сд р у ж ен и я почнали д а с тр о ят ч а с о в н и к о в и к у л и (с а х а т и) (фиг. 211, 2 1 2 ,2 1 3 ), които

200
 Фиг. 203. Стара Загора — общ план с уличната мреж а преди 1878 г.

7 ' f \ *

Фиг. 204. Копривщица — общ план с уличната мрежа преди 1878 г.

служ ели и като противопож арни наблю дателници за охрана на пълн ите със стока магазини.
Е дноврем енно с това те станали олицетворение и израз на иконом ическата м ощ на б ъ л ­
гарските занаятции и тъ рговц и , а заедн о с то в а и на тяхн ото съзнание и гордост. Т ака те
прераснали от утилитарни с ъ о р ъ ж е н и я в архитектурни творби и играели голям а роля за
х у д о ж еств ен о то оф орм яне на гр ад ск и я силует. Запазен ите ощ е таки ва часовникови кули като
архитектурни паметници в гр ад о в ете Е трополе, Б ерковица, Зл ати ц а, Трявна, Елена, Габрово;
П рилеп, С вищ ов, Б о тевгр ад , Велес и др. го ворят красноречиво за това.
З аед н о със с тр о еж и те за стопански и прои зводствени нуж ди в гр ад овете започнал
у с и л е н с т р о е ж и н а ж и л и щ а . Н о вата заб о гатя л а б у р ж о азн а кл аса от чорбадж ии,

26 К р ат к а и стори я на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 2 02
 Фиг. 205. Ж еравна, Котленско — общ план от 1878 г.

Фиг. 206. София — план на централната част на града с главните

обществени сгради и чаршийските улици (1879 r.) 1) Баня баши,
4) Чохаджийски хан, 5) Безистен, 7) църквата „Св. Крал“, 9) Бюгок джамия

лихвари, търговци и занаятчии се н у ж д аел а за уд овлетворяване на своите коренно изменили

се условия на ж и вот от нови по с ъ д ъ р ж ан и е, размери и разпределен ие ж илищ а, а оттам
нови и по архитектурна ф орм а и украса. Започнали д а строят и по-бедните българи, макар
и м алки скром ни къ щ ички за зад оволяван е на своите същ о така изменили се нуж ди и
усл о ви я на ж ивот. Т ова ново м асово ж и лищ но строителство допринесло особено за б ъ р зо то
 Фиг. 207. София — чаршията с бези стен а (бивша ул. „Търговска“, по Й. О бер бауер , 1882 г.)

i!

■* :

Фиг. 208. София — житният пазар (сегашна ул. Сердика, по Й. Обербауер, 1882 г.)

разрастван е на б ъ лгар ск и те градове и селищ а през В ъ зр аж д ан ето и за изменение на техния

ар х и текту р н о -гр адо у стр о й ствен образ. О с в е н о б о с о б и л и я се т ъ р г о в с к и ц е н т ъ р ( ч а р ш и я )
във в с я к о с е л и щ е з а п о ч н а л и д а се о ф о р м я т и о т д е л н и ж и л и щ н и м а х а л и ( т у р с к и и
б ъ л г а р с к и , а в ч и с т о б ъ л г а р с к и т е с е л и щ а с а м о б ъ л г а р с к и ) , к а т о п о т о з и н а ч и н се
п о я в я в а се ли щ н о т о зо н и р а н е.
Е дноврем енно с тези гр аж д ан ски строеж и, продиктуван и от новите прои зводствени о т ­
нош ения по то в а време, в образа на б ъ л гар ск о то в ъ зр о ж д е н с к о селищ е подчертано се
вклю чила и ц ъ р к в а т а . Ш ирокото национално движ ени е и активн ата б орба на б ъ л гар и те
за черковна независим ост намерили израз в строи тел ството на нови и големи църкви. В тях
н ар о д ъ т изразявал своето национално сам очувствие и устрем в борбата за близка и пълн а
п обеда и о свобож ден ие. Но ко гато сам ият корпус на тези големи и м онументални ц ъркви
не е м о гъ л д а изрази д о статъ ч н о силно и подчертано патоса, л ю бовта и см елостта на б ъ л ­
гарина, които той влагал в тази б орба, б ъ л гар ск и ят м айстор, използувайки прим ера на у т ­
в ъ р д и л а та се вече като израз на м онум енталност и народна го р д о ст часовникова кула, заменил
с д ъ р ж а н а т а кула и кам банария на н аш ата средн овековна ц ъ р к в а със с т р о й н а и с а м о с т о я ­
т е л н а ч е р к о в н а к а м б а н а р и я (фиг. 214, 215).
Т я д о ш л а д а подсили м онум енталното възд ей стви е
на голям ото тял о на ц ъ рк вата. Т ака били изградени
сам остоятелните камбанарии къ м ц ъ р к ви те „ С в .Т р о и ­
ц а “ в Банско, „Св. Н и к о л а“ в Т ърн ово, „Св. Г ео р ги “
в А сеновград, „Св. Г ео р ги “ в Ямбол и много д руги ,
които изразително обогатили силуетите на тези гра­
дове. В различните м ахали на по-големите град ове и
села започнали д а се и згр а ж д а т нови църкви, които
станали и техни общ ествени и композиционни цен­
трове, с к оето се подсилило селищ ното зониране на
махали.
Все през същ ия период за задоволяване н у ж ­
дите на б ъ лгарск и те занаятчии и тъ рговц и от знания
20 40 60 «0 100 и светско образование и в р езу л тат на п робуди лото
се национално съзнание и сам очувствие започнало
повсем естно строителство с общ он ародни средства
Фиг. 209. Карлово. Пазарният площад
и т р у д на н о в и у ч и л и щ а . Тези големи за онова
план (1878 г.)
врем е общ ествени сгради със своята арх и текту р а д о ­
пълнили образа на б ъ л гар ск и я град и село и се н а­
лож или в техния общ оселищ ен силует. М ного често тези училищ а били изграж дан и в
цъ р ко вн и я д в о р и о бразували с ц ъ р к вата и кам банарията цялостен ансам бъл, дей ствуващ
като архитеж турно-композиционен ц ен тъ р на селищ ето. И д о сега на много м еста са запа-

Фиг. 210. Карлово. П азарът около часовниковата кула

 Фиг. 211. София. Часовниковата кула (по Й. Обербауер, 1882 г.)

V
J n fe
*

r*
Фиг, 212. Велес. Часовниковата кула

зени такива прекрасни архитектурни ансам бли от църкви и училищ а, например в Севлиево,
Карлово, Е трополе, С опот (дн. В азовград), в с. С тойките, Д евинско, с. П олковник С ерафи-
мово, С м олянско (фиг. 216, 217), с. Р абиш а, Б елоградчиш ко, и др.
П рез епохата на В ъ зр а ж д а н е то предим но в стари те български градове, седали щ а на
т у р с к ат а адм инистрация и военни гарнизони, п род ъ л ж и ли д а се строят, м акар и по-рядко,
н о в и с г р а д и и з а т у р с к и н у ж д и , като казарм и и калета, дж ам ии и текета, мед-
ресета, ханове и безистени, бани, ж илищ а-конаци, как то и за първи п ът болници и пощи.
Т ези нови турски сгради, прибавени къ м строените в предиш ния период, от една страна,

205
 Фиг. 213. Трявна. Мостът с часовниковата кула

допринесли за тяхн ото гр адск о д ооф орм яне, но, от друга, засилили турски я о тп ечатъ к въ рху
архи тектурн о-градоустрой ствен и я им образ.
Т ака през епохата на наш ето В ъ зр аж д ан е във в р ъ зк а с усиленото развитие на новите
п роизводителни сили и произлезлите о т това нови прои зводствени отнош ения, културен
н ап ред ъ к, религиозно и национално съзнание на бъдгарски я народ, как то и за н уж ди те на
ту р с к а та д ъ р ж а в а и на ту р ско то население п о ц я л а т а с т р а н а с е р а з в и л о г о л я м о
и разнородно строителство и благоустройство, което чувствително
и з м е н и л о о б л и к а на в с и ч к и б ъ л г а р с к и г р а д о в е .
И з м е н и л се с ъ щ о о б р а з ъ т на м н о г о б ъ л г а р с к и с е л а , особено на
разполож ен ите в плодородн ите полета и планинските райони, с развито ск о то в ъ д ств о и
свъ рзани те с него занаяти. М акар че изобщ о селата от В ъ зр а ж д ан е то д а не са големи, но
в тях се започнало усилено и разнообразно най-вече ж илищ но строителство. Д ан н и те п о ­
казват, че през тр е та т а ч етв ъ р т на XIX в. в повечето български села имало и зградени църкви
и училищ а, а на м еста и чарш ийски улици (фиг. 218). Всичко то ва довел о до архитектурно-
гр адо у стр о й ствен о изменение и о ф орм ян е на образа на б ъ л гар ск и т е в ъ зр о ж д е н с к и села.
Д о сегаш н и те проучвания на наличните м атериали и запазените ощ е архитектурни па­
метници и части от в ъ зр о ж д е н с к и те ни селищ а п оказват, че различните гр ад ове и села
независимо от това, дали са били стари или н овосъзд аден и , големи или м алки и к ак ъ в е
бил техният пом инък, п р и с в о е т о р а з в и т и е , и з г р а ж д а н е и о ф о р м я н е през
е п о х а т а на Б ъ л г а р с к о т о В ъ з р а ж д а н е са п о л у ч и л и р е д и ц а с х о д н и и
т и п и ч н и з а т а з и е п о х а а р х и т е к т у р н о - г р а д о у с т р о й с т в е н и ч е р т и . Т ова
обаче не е изиграло някаква у ед н акв яв ащ а роля, защ о то всяко селищ е е запазило свой
индивидуален образ, свързан с неговата кон кретна ср ед а и район. П оследн ото е особено

206
характер н о и важ но. С елищ ата от различните в гео гр аф ско и икономическо отнош ение райони
покрай своите общ и в ъ зр о ж д е н с к и черти и хар актер с е о б о с о б и л и и с т и п и ч е н
р е г и о н а л е н а р х и т е к т у р н о - х у д о ж е с т в е н о б р а з. Т ова се чувствува най-силно
при развилите се то гав а гр ад ч ета и п олуградски селищ а и се д ъ л ж и преди всичко на тяхн ата

нова в ъ зр о ж д е н с к а ж и лищ н а архитектура. Т ака например различно са ню ансирани в ар­

хитектурно отнош ен ие селищ ата в Р о д о п ски я или П ирински край, в Западна Б ъл гари я, в
С редния Балкан и К отленския край, в равнините на п л од ородн а Д о б р у д ж а , в С еверна и Ю ж н а

207
 Фиг. 215. Банско. Камбанарията на църквата .С е. Троица*

Фиг. 2 1 6 . С. Полковник Серафимово, Смолянско. Ц ен тъ р ъ т, образуван о т църквата и училищ ето

208
Фиг. 219. Търново. Изглед нз града от югозапад
 Фиг. 217. С. Полковник Серафимово, Смолянско. Центърът, образуван от църквата и училището план

Фиг. 218. С. Широка лъка, Девинско. Чаршийската улица— план и силует

България. Този въпрос се и зтъ к в а подробно в сл ед ващ и я р азд ел при р а згл еж д а н ето на
ж и лищ н ата ар х и текту р а от тази епоха и има успоредици с характер н о то райониране и на
д р у го то ни народно х у д о ж еств ен о тво р чество и ф олклор от това време.

27 К р ат к а и стори я на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 209
 I

Фиг. 220. Копривщ ица — сел и щ его леж и спокойно в околната природна среда

О бщ и в ъ зр о ж ден ск и черти намираме и в ар х и тектурн о-градоустрой ствен ата ком позиция

на м а н а с т и р с к и т е к о м п л е к с и , повечето от които били преустроени, дооф орм ени,
в ъ зстан о вен и или отново изградени през тази епоха к ато цялостни ансамбли. Това се отнася
не сам о за наш ите големи, известни м анастири, като Рилския, Бачковския, П реображ енски я,
К илифаревския, Т роянски я и др., но и за близо стотина д р у ги по-малки м анастира, сгуш ени
в планинските гъ н к и по б ъ лгар ск и те земи.
О т интерес ,е д а се и зтъ к н ат тези о б щ и г р а д о у с т р о й с т в е н и ч е р т и , които
намираме в композицията, в и згр аж дан ето и в об раза на наш ите в ъ зр о ж д ен ск и селищ а и
отделни архитекту р н о -гр адо у стр о й ствен и ансамбли, за д а се види кои от т ях во д ят началото
си от по-ранни врем ена и са добили т у к само п о -яр ъ к и зраз или п ъ к са р о ж б а на в ъ з­
р о ж д ен ск о то ни творчество.
К ато п ъ р ва и основна такава гр адоустрой ствен а ч ерта тр яб в а д а се отбел еж и логичного
съ о б р азяван е на стро еж и те с п р и р о д н и т е д а д е н о с т и и в я р н о т о компози-
ц и о н н о в к л ю ч в а н е на ц я л о т о с е л и щ е , на н е г о в и т е е л е м е н т и и ;о т ­
д е л н и с г р а д и в о к о л н а т а с р е д а и пейзаж (фиг. 219, 220, 221). Това се изразява
в избора на п о д х о д я щ терен и правилното разполож ение на селищ ето в него, ко ето се
наблю дава през ц ялото развитие на гр ад овете по наш ите земи, като се започне от тр а­
кийския С евастополис, античните М есам брия и Аполония, М акед онския Ф илипополис или
древнорим ския Н икополис а д И струм . Т ази черта е особено силно изразена при построяването
на ср ед н о веко вн ата б ъ л гар ск а столица Т ърново, който град е просто изваян по чудно скулп­
тирания от при родата непристъпен терен. П рез време на В ъ зр аж д ан ето обаче б ъ лгарск и ят
стр о и тел е развил до с ъ в ъ р ш е н с тв о това наследено градоустрой ствен о правило как то по
отнош ение на и зб ора на терен а и разполож ен ието на новите селищ а или при разш ирения
на съ щ ес тв у в а щ и те такива, т а к а и по отнош ение на тяхн ото и згр аж д ан е в цялост или на
отделни те им сгради. Копривщ ица, Т рявна, Т етевен, с. Ж еравна, К отленско, с. Ш ирока л ъ к а,
Д евинско, и много ощ е д р у ги селищ а, кои то са се развили и оф ормили по време на В ъ з­
р аж д ан ето , в градоу стр о й ствен о отнош ение са разполож ени много умело и логично. И м акар
д а са често п ъ ти в ъ р х у трудн и за строи телство терени, те имат винаги д обра в од а за
пиене, запазени са о т л ош и те ветр о ве и там не се за д ъ р ж а т мъгли. Т ехни те улични м реж и

210
 са прокарани м айсторски по стръм ния т е ­
рен, входните порти са поставени косо на
уличната линия, така че д а м огат колите
въпреки наклона д а влизат лесно в д в о р о ­
вете. С не по-малко градоустрой ствен о раз­
биране е бил разр еш авай и д в о р ъ т. К ъ щ а ­
та и второстепен ните сгради в него са раз-
полагани винаги с огл ед на излож ението
и конф игурацията на тер ен а или д а се
запази някой голям орех или бряст, стр о й ­
на топола или д р у го д ъ р в о ... О собен о
вярно са били вземани пред ви д теренните
д адености при р азполагане на о б щ е с тв е ­
ните сгради в селищ ето — ц ъ р к в ата с ви­
— Ш
соката кам банария, ч асо в н и ко в ата кула,
училищ ето. Те са обикновено на по-високи :;Ч
места, за д а дом инират в селищ ето и д а се
ви ж дат отдалече. В това отнош ение почти
всяко наш е в ъ зр о ж д е н с к о селищ е п р ед ста­ 1
влява красноречив пример. П ротичащ ите
0
през сел и щ ата рекички често пъти стават
техен главен ком позиционен гръ бн ак, с ж и ­
вописно оформени, брегове, с красиви к а ­
менни сводови м остове. В гр ад о у стр о й ­
ството на Трявна, Габрово, Т роян, К оприв­
щ ица и други развили се през В ъ зр а ж д а ­
Фиг. 221. Мелник — архитектурата е свързана
нето наши балкански селищ а реките играят с околния пейзаж
именно такава роля.
О сновното правило в наш ето в ъ з р о ж ­
д ен ско гр ад о у стр о й ство — стр о и тел ство то д а се съ о б р азява с природните д ад ен ости — е
било особено силно и зразен о при разп о л о ж ен и ето и и згр аж д ан ето на б ъ л гар ск и те м ана­
стирски ансамбли, ко ето е и зтъ к н ато по-псдробно при тяхн ото р азгл е ж д ан е в настоящ и я т р у д
Д руги типични белези на б ъ лгар ски те в ъ зр о ж д ен с к и селищ а с а т я х н а т а п р е д и м н о
к о м п а к т на ф о р м а на з а с т р о я в а н е и н е п р а в и л н а у л и ч н а м р е ж а . Тези
градоустр о й ствен и белези са с ъ щ о приемствени, но са се развили и д ооф орм или през тази
епоха. К ом пактното застрояван е на сел и щ ата е р езул тат, от една страна, на чувството за
колекти вен ж и вот ощ е о т врем ето на зад р у ги те, а, от друга, поради н есигурн остта на б ъ л ­
гарското население през т е ж к о т о ту р ско робство.
Ж и л и щ н и т е к в а р т а л и обикновено са били големи, съ ставен и от просторни дворове
п лътно долепени един д о д руг, с неправилни граници, заграден и с високи д увари и свързани
п ом еж д у си с малки вратички (комш улуци), които позволявали на съ сед и те (комш иите) да
о б щ уват п о м еж д у си, без д а излизат на несигурн ата улица. П росторният д во р е обединявал
органически и ф ункционално к ъ щ а т а и стопански те сгради, м алката зеленчукова и овощ на
гради нка за еж едневно ползуване, а част от него с голям о умение е била устроена като
цветна градина (парк), в ко ято е протичала голям а част от ж и вота на сем ейството. Б л аго ­
дарение на то ва ж и лищ н ите квартали са били потънали в б огата зеленина, ко ето се е от­
разявало в ъ р х у общ ия гр ад о у стр о й ствен образ на сел и щ ата от тази епоха.
У л и ч н а т а м р е ж а н а с е л и щ а т а е била, об щ о взето, неправилна. В стари те и
голем ите градове в х о д ящ и те пътищ а, м акар и в неправилна и начупена линия, са прониквали
радиално къ м гр ад ск и те цен трове и са о бразували главния скелет на уличната им м реж а.

211
 Фиг. 222. Пловдив — улица Д -р Чомаков

В тези си части в х о д ящ и те п ъ ти щ а се оформили като ож ивени занаятчийски и тъ рговск и

улици, застр о ен и предимно склю чено с работилници и дю кяни. Т акива неправилно радиални
главни улици, насочени къ м цен търа, намираме въ в в ъ зр о ж д е н с к а т а планова стр у кту р а на
София, П ловдив, Ст. Заго р а, Варна, П левен и др. В по-малките гр ад ч ета и селата
за гр ъ б н а к на уличната м р еж а сл у ж ел а обикновено една главна тъ рговско-занаятчий ска
улица с няколко разклонения, с ъ щ о оф орм ени със склю чено застрояван е. Гова се ви ж да
например в плановете от то в а врем е на К опривщ ица, Трявна, Тетевен, Елена, Ловеч, Кю­
стен ди л, Д упни ца (С танке Д им итров), с. Ж еравн а, К отленско, с. Ш ирока л ъ к а в Р одопите и
др. О стан ал ата част о т уличната м р е ж а — и на стари те градове, и на новите селищ а се
е съ ст о ял а от неправилни, тесн и и криви улички, кои то са прониквали като капиляри м еж д у
кварталите и често са завъ р ш вали зад ъ н ен о (като слепи улички, „чокм ак с о к а к “) (фиг. 223).
В обемно и ар х и текту р н о -х у д о ж еств ен о отнош ен ие улиците в б ългарски те градове и села
от епохата на В ъ зр а ж д а н е т о са били оф орм ени к ато цялостни и разнообразни архитектурни
ансамбли. Т и п и ч н а т а и м ч е р т а е б и л а т я х -
н а т а ж и в о п и с н о с т (фиг. 222, 2 2 4 ,2 2 5 , 230, 232). Т я
е била постигната преди всичко от плановото и обем ­
ното реш ение на улицата в цялост и от р азполож ен ието
на отделни те сгр ад и — най-често не у сп о р ед н о на улич­
ната линия, а повито — в чупки, за перспективно в ъ з ­
приемане на к ъ щ и т е или на дворните порти (фиг. 225).
С кри тата по-рано зад високия д у в ар к ъ щ а през В ъ з­
р аж д а н е то започнала д а излиза по-см ело на улицата,
къ м ко ято вече се отваряли прозорци с капаци
(„кеп ен ц и “), надвисвали еркери и ш ироки стрехи, като
тази к ъ щ а се р азвила стилно в наш а в ъ зр о ж д ен ск а
арх и текту р а (фиг. 226, 227). Ж и во п и сн о стта на улич-
ното оф орм яне се д о п ъ л в ал а о т б о г а т а т а к о л о ­ Фиг. 223. Копривщица — план на улици
р и т н о с т и к о н тр астн ата светлосянка, съ зд аван и от с типични чупки, създаващи живописни
еркерите, голем ите стрехи, д ъ р в ен и те конзоли под перспективи
тях, а същ о т а к а и о т правдивата у п о тр еба на к а ­
м ъ ка в призем ието и д ъ р в е н а т а обш и вка или вар о вата м азилка в горния етаж , често
бояд и сан а с наситени тонове. Всичко то в а е об огатявало об раза на улиците с честа
см яна на д ек о р а и ж ивописно затварян е на персп екти вата — при всяка тяхна чупка, извивка,
стесняване или разш иряване — с различни по ар х и тек ту р а и в съ щ о то време единни по
характер и м ащ аб сгради и ф асади. В аж ни моменти в оф орм ян ето на улиците били к р ъ ст о в и ­
щ ата, кои то са имали най-разнообразни реш ения в план и в обем. Запазен ите ощ е цели
стари улици или отделни техни части и к р ъ ст о в и щ а ни д ават красноречиви примери за ви ­
соко х у д о ж еств ен о и ж ивописно улично оф ормяне независимо д али то е било постигнато
от п лъ тно (склю чено) или разединено (свободно) застроен и сгради, с порти и частични
д увари п о м еж д у им или само от дувари, зад кои то се п од ават, къ щ и те, а д аж е и само с
обикновени плетове. И нтересно е, че различните улици са били оф ормени не с едни и същ и
композиционни похвати. Ч арш ийските улици например в София, П ловдив, Трявна, Габрово и
др. са били застроен и плътно, с долепени на калкан сгради и дю кяни. Т ака склю чено е била
оф орм ена и едн ата страна на К атр аф и л о вата улица в Елена, изградена едновременно от къ щ и
за петте му сина (фиг. 228). Ж и ли щ н и те улици п ъ к в Копривщ ица, Банско, С озопол, К азанлък,
К ю стендил и др., как то и в повечето и зд и гн а л и се села, са били оф ормени с отделни сгради
свързани п о м еж д у си с д у в ар и и м онум ентални порти, често извити косо къ м улицата, напра­
вено т а к а не само с у тилитарна цел (за улесняване влизането на коли те поради тясн ата или
стръм на улица), но и за х у д о ж еств ен о в ъ зд ей стви е (фиг. 229, 230, 231, 232, 233). У лиците
п ъ к в Т ър н о во са били оф орм ени само о тк ъ м високата страна, и то чрез напластеното в ъ з ­
действие на сгради те от първи, втори и тр ети план, а къ м ниската страна са най-често без
застрояван е или с големи пролуки, за да се открива гл ед к а къ м р. Янтра (фиг. 234). П одобен
начин на улично оф орм яване намираме и в д руги селищ а, разполож ен и на стръм ен терен.
Д р у г важ ен елем ент от плановата стр у кту р а на б ъ л гар ск и я в ъ зр о ж д ен ск и град, който
тогава се е оф орм ил гр ад оустрой ствен о и пълноценно и е д обил голям о значение, е п л о ­
щ а д ъ т . Той е бил главният ц ен тъ р на тъ р го в ск и я ж и в о т ; на него ставали и седм ичните
пазари, и празнични събирания. В план п л о щ ад ъ т от то в а врем е се приближ авал повече до
неправилен четири ъгълник, а по-рядко имал т р и ъ гъ л н а ф орма. А рхитектурно е бил изграден
като цялостен ансам бъл, предим но от дю кяни. Ч есто в ср ед ата или в единия му край се

213
 Фиг. 225. Копривщица — изглед от улица

и зд и гал а ч асовн иковата кула, а нерядко в негово съ се д с т в о се намирала ц ъ р к в а т а или

училищ ето. Т аки ва площ ади е имало в повечето наш и градове и села — Трявна, Габрово,
К арлово, Свищ ов, Р усе, К ю стендил, Н есебър, Смолян, с. П олковн ик Сераф имово в Р о д о п и те
и пр. И звъ н р ед н о красноречив пример за такова цялостно ансам блово реш ение и изграж дан е
е ощ е запазеният п л о щ а д в Т р я в н а (фиг. 235, 236). Т ой е бил с ъ зд ад ен като
тъ р го в ск и цен тъ р близо до реката, к ъ д е т о главният п ъ т я преминава с хуб ав кам енен мост.
В план п л о щ ад ъ т е неправилен четири ъгълник, през който д ви ж ен и ето по главната улица
минава периферно, а о ткъ м р еката е оф орм ен с малко каф ене и невисоки дю кянчета, кои то
се с в ъ р зв ат в ъ г ъ л със старото училищ е, чиято изрази телна ф асад а затваря д р у га т а стран а
на п лощ ада. О стан али те му страни са оф ормени от д в у етаж н и сгради с магазини. В ъ гъ л а,
к ъ д е т о е м остъ т, е издигната часовниковата кула. Д иагонално на нея, в обш ирен двор, се
намира с т ар ата ц ъ р к ва със своя голям и спокойно л еж ащ покрив, над кой то стои едва за­
гатн ата м алка камбанарийка. Този площ ад, м акар и с неправилна ф орма, е изграден и оф ормен
с ую тно и хармонично пространство, уравновесено от високото тял о на краси вата часовникова
кула, с подчертано архитектурно единство и с верен човеш ки м ащ аб. Н иското тял о на
ц ъ р к в ата и нейната скром на кам банария, потънали в зеленина, естествено, д о п ъ л в ат обем ното

214
 Фиг. 226. Трявна — и зглед от улица

Фиг. 227. Трявна — план на част от Качаунската улица

равновесие на п л о щ ад а и позволяват на ч асовн и ковата кул а д а въ зд е й ств у в а не само като

силен архитектурен акцент на цялостния гр адоустрой ствен ансам бъл, но и д а под чертава
общ ественото значение и силата на занаятчийския еснаф, който я е изградил.
В някои б ъ лгарск и в ъ зр о ж д ен ск и градо ве не се е с ъ зд а л тъ рговск и площ ад, а тър-
говско-занаятчийският ж и во т се е развивал сам о по едн а или няколко улици. Там к ато об-
 Фиг. 228. Елена — изглед от Катрафдловата у ли на

Фиг. 230. Созопол — изглед на у пида

щ ествен и композиционен ц ен тъ р на града е била ц ъ р к вата (а в някои случаи по едн а

ц ъ р к в а в различните м ахали), п ред ко ято понякога се е оф орм ял площ ад, к ак то например в
Н есеб ъ р п ред „Големия С в .Г е о р ги “. В двора на ц ъ р к вата или д о нея обикновено се е и з­
гр аж д ал о и училищ ето. П разничен д ен т у к се е съ б и р ал о почти цялото б ъ л гар ск о население.
В старите и големи гр ад о ве обаче, кои то са били седал и щ а на ту р ската адм инистрация и
са имали значително т у р с к о население, к ато С оф ия, П ловдив, С копие, Ст. Загора, Ш умен,
Р у се, Варна, Б и толя, П левен, я д р о на тяхн ата ар х и тектурн о-градоустрой ствен а ком позиция
са станали голем ите ту р ск и о б щ ествени п култови сгради като конаци, дж ам ии, кервансарай,

216
Фнг. 229. Банско — и згл ед на улица
 Фиг. 231. с. Ж еравна, К отленско — и зглед от улица

I
5323234848234823532348

Фиг. 232. с. Жеравна, Котленско — изглед от улица

бани и др. Н о и в тези градо ве в б ъ л гар ск и те м ахали ц ъ р к ви те са се обособили к ато зн а­

чителни гр ад о о б р азу в ащ и центрове.
В повечето села не е имало п лощ ади (мегдани), кои то д а сл у ж ат за пазари, за хори щ а
или за събиране на населението. При теж к и я турски военн оф еод ален гнет наплаш ените и

28 К р ат к а истори я на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 217
 излож ени на всякакви произ­
воли б ългарски селяни не са
смеели да излизат при пр аз­
ненства на м егдана, а пазари­
те са ставали главно в гра­
довете. З а т о в а за общ ествен
цен тър в селата, к ъ д е т о хора­
та се събират в празник, е
сл у ж ел а само ц ъ рк вата, в
чиито д вор се е намирало
обикновено и училищ ето.
Този ком плекс е п р е д ста в л я ­
вал архитектурно-ком пози-
ционният ц ен тъ р на селата.
П о-различен е бил об­
р а зъ т н а м а л к и т е и б е д ­
ни планински селца, ,
махали и к о л и б и , за­
строени р азп ръ сн ато с еди­
нични или в групи по няколко
къ щ и . В т ях улиците не са
били оформени, но и ту к ц ъ р к ­
вата с училищ ето са о б р азу ­
вали общ ествения и архитек-
турно-ком позиционен ц ен тър.
Т акива примери са запазените
малки родопски селца С тойки­
те, С околовци, С лавейно и др.
И зклю чение от гореи з­
л ож ен ата планова стр уктура
е гр. О рхание (Б отевград),
съ зд ад ен през 1866 г. от
М идхат паш а к ато нов град на
новия п ът от София за Р у се на
м ястото на м алкото сел ц е Са-
м ундж иево. О бявен за „ка-
залийския център,“, новият
гр ад бил планиран „съобразн о
с ъ геом етри чески те прави ла“,
за д а се „в ъ сп р 1еме за при-
м Т ръ на д р у ги тТ м е с т а “. Н е ­
говите улици били прави, а
главната (чарш ийската улица),
д ъ л г а 600 арш ина и ш ирока
12, се зад ъ н вал а перспектив­
но от ви соката часовникова
кула. Тази улица била оф орм е­
на от нови дю кяни („направе­
ни на ед и н ъ м е р к ъ и на единъ
в и д ъ “), ханищ а и общ ествени

218
 сгради, м еж д у които и нова пощ а,
дж ам ия, баня и др. — всички из­
Ц \ 1 ?4
•''Л зЦ Е# 1 й градени за по-малко от една го­
дина. Този пример на геом етриче­
ЧЛ lllP W ско планиране останал изолирано
явление в развитието на б ъ л г а р ­
ските селищ а през епохата на В ъ з­
Д&И
р аж д ан ето (фиг. 237).
О собена градоустройствена
черта на б ългарски те в ъ зр о ж д е н ­
ски градове и села са били и ц я ­
л о с т н о о ф о р м е н и т е общо-
:J Й1Й I с е л и щ н и с и л у е т и . И в пре­
диш ните епохи б ъ лгарск и те сели­
щ а се отличавали с изразителни
т е силуети, като за всяка епоха те
la f e r .® са имали свои характерн и черти.
ЛШ1
З а типичен пример м ож е д а се
посочи си л уетъ т на Т ърн ово от
врем ето на В тората б ъ л гар ск а д ъ р ­
® 1 ж ава. Б ъ л гарски те майстори от
това врем е д обре са разбирали
значението на селищ ния силует и
са тъ рсели да го д оразви ват по
Ш Ж ® п ъ тя на приемствеността. Правил-
f. ното ситуиране на об щ ествените
::жч<удМ сгради е било главното средство
за оф ормяне на об щ оселищ ния си­
:-,Ч е \ if^g
-ч --Ч-; лует. Времето на ту р ско то вл ад и ­
й:'; ж Д;»'||Гр чество е внесло нови елем енти в
o,
Я® * ш (0 сил уета на б ъ лгарски те градове —
®:Д1 р~ ^ особено на онези, които са били
3_£ЕВj|!S; й 15
ю среди щ а на ту р ск ата адм инистра­
/£«$*** ция. П остроените в м иналото мно­
А %ЧЗ?
> Р я* ж ество дж ам ии с големи куполи
'■'1 /
*:-
U ъ т ‘ Е1г & &
jkbl и високи м инарета са направили
* градския силует много по-динам и­
" Яй<.{ V#s®
Ж | -!it£' чен и раздвиж ен. Е похата на В ъ з­
раж д ан ето обаче, когато се е из­
«ЖЗЗ p-i'i I ! ЙЙ върш и л о повсем естно и голям о
„ J дл* 2®
"¥* строи телство на часовникови кули,
ц ъркви и камбанарии, училищ а,
V|4 5=£ l.2* ® дю кяни и къ щ и , е особено д о п р и ­
-X lsfe i « l f e несла за обогатяван ето и за ця-
fV^ffi! gJra \fc.- л о стн ото ху д о ж ествен о оф орм яне
a?4?4® R яш й?
# p p rt на об щ оселищ ните силуети на чисто
б ъ л гар ск и те градове и села. По
- filfe
отнош ение на този им гр адоустрой ­
ствен б елег те м огат да се р а зд е ­
л ят на д ве групи.

219
 Фиг. 235. Трявна. Площадът — изометрия

;Т§>‘ЛМ1Л
1-1 4
пг
JM0

Фиг. 236. Трявна. Площадът— фасада на северо-западната страна

В ед н ата група влизат разви л и те се през тази епоха з а н а я т ч и й с к и и т ъ р г о в с к и

градчета с чисто българско население и повечето наши възрож­
д е н с к и с е л а . Т е са били скъ тан и в околн ата при родн а среда, с квартали, застроени
предимно с отделни едн о етаж н и и д ву етаж н и сгради, потънали в б огата зеленина, на
кои то р азполож ен ието е било съ о б р азен о с кон ф и гурац ията на терене. З а т о в а силуе­
т ъ т на тези селищ а е бил спокоен и естествен о свъ рзан с пей заж а, ож ивен сам о от
изд игащ ите се часовникова к у л а и цъ рковни кам банарии заедн о съ с значителните по обем
тел а на ц ъ р к в а та и училищ ето, ум ело поставени на по-високо м ясто или възвиш ение. М ного
от тези селищ а са запазили и д о сега д о статъ ч н о материали, кои то ни д ав а т ясна картина
за техния в ъ зр о ж д ен ск и силует. О собен о показателен е например град Копривщ ица. Той се е
разстлал плавно и се е слял с м еко въ л н ооб разн и я терен на С редна гора, к ато голем ите по
обем тел а на д вете ц ъ ркви заедн о с техните кам банарии отдалече под чертават в д вете
махали ср еди щ ата на б удния б ъ л гар ск и дух. О б щ и ят силует на Трявна, макар г р а д ъ т д а е
изграден в ъ р х у р азнообразен и м ного по-н агън ат терен по доли н ата на реката, е съ щ о така
спокоен и споен с пейзаж а. Т ук негов архитектурен акцент е стройната часовникова кула,
к о я то под чер тава м ястото на гр ад ск и я цен тър и главния архитектурен а н с а м б ъ л — т ъ р ­
говски я п лощ ад с училищ ето и ц ъ р к в ата, на който тя се явява вер ти кал н ата ком понента.
Г рад Б ан ско се е р азстл ал с ъ щ о т а к а спокойно, п отънал в зеленина, недалече от Пирин планина,
ко ято м у съ зд ав а величествен д ек о р . Т ук в общ ия силует и зп ъ ква тял о то на ц ъ рк вата

220
 i f ...........................V i ...........
~\\ .

1 /

Фиг. 237. Орхание (дн. Ботевград) — общ план на града, проектиран

с геометрична улична мрежа — 1866 г.

„Св. Т р о и ц а “ и нейната прекрасн а сво бо д н остоящ а кам банария — часовникова к у л а съ с

стройни пропорции, напом нящ а ренесансовите италиански кампанили. М огат д а се посочат
ощ е много таки ва ж иви примери на изразителни градски силуети, като на градовете Елена,
Т етевен, Е трополе, Златица, К алоф ер, Сопот, П анагю ри щ е и др. Не по-малко красноречиви
са и запазените силуети на д обре оф орм ените в архитектурн о-градоустрой ствен о отнош ение
наш и будни в ъ зр о ж д ен ск и сел а — Ж ер ав н а, Г радец и И чера, К отленско, или Р ай ково (сега
квартал на С молян) и Ш ирока л ъ к а, С молянско, и др.
В д р у га т а гр у п а са с т а р и т е и г о л е м и б ъ л г а р с к и г р а д о в е , с е д а л и щ а
н а т у р с к а т а а д м и н и с т р а ц и я . К акто вече бе казано, в тях са били изградени мно­
ж еств о и значителни турски общ ествени и верски сгради и те са имали по-различни силуети.
Т ук ож ивеният от м нож ество то м инарета и куполи на д ж ам и и те градски силует се е допълнил
от новопостроените о т б ъ лгар и те часовникови кули, големи ц ъркви и църковни камбанарии.
Т ака силуетите на тези градове стан али м ного по-слож ни и богати, по-динамични и и зр а ­
зителни. П оради то ва и поради голем ината на повечето от тези градове техните общ и
силуети не всяко га са м огли д а се въ зп ри ем ат цялостно. Но зато ва п ъ к м ного от тези
архитектурни дом инанти или акценти затварял и сполучливо перспекти вата на тесните и
криви улички, откроявайки се над ниските ж илищ ни сгради и над зеленината на техните
дворове. З а съ ж ал ен и е за силуетите на тези градове сега м ож ем д а съдим повече по писмени
описания и запазени скици от п ъ теш ествен и ц и или по-стари ф отограф и. С лед освобож ден и ето
от ту р ско р о б ств о голем и те градо ве са претъ рп ел и коренни промени. П овечето ту р ск и сгради
и б ъ л гар ск и те часовникови кули, как то и стари те ед н оетаж н и и д ву етаж н и к ъ щ и са отдавна
изчезнали. Коренно се е изменил и о б щ о гр ад ск и ят м ащ аб на обем ното им и зграж дан е от
еп охата на В ъ зр аж д ан ето . Т ак ъ в е сл учаят с гр ад о вете С офия, П ловдив, П азардж и к,
Ст. З а го р а , Х асково, Варна, Ш умен, П левен, Р усе, Свищ ов, Враца, К ю стендил, К арлово
и много други.

221
 В гр адовете и селата от наш ето В ъ зраж д ан е о б и л н а т а з е л е н и н а е играела важ н а
роля за д о о ф орм ян ето на о б щ о сел ж ц н и те силуети и за свъ рзван ето им с о кол н ата при родн а
среда и пейзаж .
Тези типични за наш ите в ъ зр о ж д ен ск и селищ а гр ад о у стр о й ствен и б елези са били по­
стигнати о т б ъ л гар ск и я м айстор строител благодарен ие на неговите в е р н и к о м п о з и ­
ц и о н н и р а з б и р а н и я и м е т о д и , съ зд ад ен и и развити по п ъ тя на при ем ствен остта и
поуките от натрупания през веко в ете опит. На първо място тук тряб ва д а се отбележ и ум е­
нието му д а с ъ зд а в а ц я л о с т н и а р х и т е к т у р н о - г р а д о у с т р о й с т в е н и а н с а м б л и
при и згр аж дан ето на площ ади те, улиците или техните части, к ак то и на отделни те групи
сгради и м анастирски и църковни комплекси. Това и згр аж д ан е обикновено не е ставало
и зв ед н ъ ж или по предварителни цялостни планове, нито от един и с ъ щ майстор, а после­
д ователно, в п р о д ъ л ж ен и е на д есети л ети я и от различни майстори. Х арактерно за тези
ансам бли е, че те не са съ зд ад ен и на базата на симетрични или осови композиции, а най-
често на свободни реш ения с асиметрично уравновесяване на тел ата и на пространственото
оф орм яне. Т ова им придава ж и з н е р а д о с т н а ж и в о п и с н о с т и позволява д а се с въ р ж ат
ком позиционно както с по-старите архитектурни обекти, така и с околн ата п ри родн а среда,
всред ко ято те винаги л еж ат съвсем естествено.
Е дноврем енно с то в а в о б щ о гр ад ск и я организъм са били създ ад ен и и д обре оразмерени
затворени перспективи, които се разкри ват или по п ъ тя на п о сл ед овател н ото им възприем ане,
или неочаквано при някоя чупка или завой на улицата.
Ц ял о стн о то и згр аж дан е на селищ ата и на техните елем енти и ансамбли през епохата
на В ъ зр аж д ан ето е ставало с ъ с з а б е л е ж и т е л н о в е р е н м а щ а б , хармонично свързан,
от една страна, с природата, а, от д руга, с човека. Б лагодарен ие на ум ението си д а строи
с верен в град оустрой ствен о отнош ение мащ аб б ъ л гар ск и ят м айстор от то ва време е успял
ч р ез щ р о с т и и лаконични ср ед ства и форми д а с ъ зд а д е в наш ите селищ а ансамбли к а к т о
с внушителна монументалност, така и с вълнуваща живописност,
у ю т н о с т и и н т и м н о с т . П рим ери на постигната архи тектурн а м онум енталност са ан­
сам блите на ц ъ р к в ата „Св. Т р о и ц а “ с нейната кам банария в Банско, ц ъ р к в а та „Св. К он­
стантин и Е л е н а “ в Т ъ рново или този на Рилския м анастир, гледан отвън, и др. А повечето
о т запазените улици в Копривщ ица, П ловдив, Трявна, с. Ж еравна, ан са м б ъ л ъ т на Т ревненския
площ ад или на П р еображ ен ски я м анастир и много д руги п ри теж ават типичната за наш ите
в ъ зр о ж д ен ск и селищ а ж ивописност, ую тност и човеш ки м ащ аб.
С ъ з д а в а н е т о на х а р м о н и ч н и и п р е к р а с н и ц в е т о в и ( т о н а л н и ) с ъ ­
ч е т а н и я п р и ар х и текту р н о -х у д о ж ествен о то оф ормяне на сел и щ ата и техните ансамбли
или отделни сгради и елем енти е било съ щ о едн о от силните композиционни средства на
наш ия м айстор строител от еп о х ата на В ъ зраж д ан ето. Това той е постигнал с ум ението си
д а използува кол о р и та, б агрите, стенописта, ф р ак т у р ата на строителния материал, светл о ­
сянката и р а зн о р о д н ата зеленина не само при и зграж д ан ето на отд ел н ата к ъ щ а , но и в
много по-ш ирок гр адоустройствен м ащ аб. П рим ерите в тази област и зоб и л ствуват във всяка
улица, к ъ щ а или д вор на наш ето в ъ зр о ж д ен ск о селищ е. Л ю бов и разбиране на ко л о р и т­
н остта са имали не само народните м айстори строители, но и п ростите хора от б ъ л ­
гарския народ.
: Всички тези прогресивни градоустройствени белези и постиж е­
н и я о т В ъ з р а ж д а н е т о са б и л и д е л о п р е д и м н о на б ъ л г а р с к и т е м а й ­
с т о р и с т р о и т е л и . И зобилни докум енти, материали и други сведения п о твъ р ж д ав ат това
по безспорен начин. З а извърш ване на многобройните строеж и не само за н у ж д и те на
б ъ л га р с к о то население и за новия му ж ивот, но и за турски те общ ествени и ж илищ ни
нуж ди се е с ъ зд а л а цяла армия от б ъ лгарски майстори строители, резбари, оформили се
строителни работилници. Г олям а част от м ъ ж к ото население на цели райони се отдал о на
строителн а дейност, която се развила като първостепенн а проф есия. Трявна и Тревненско,

222
 Тетевен, и Т етевенско, Т рън и Т рънско, почти всички селищ а от С реднородоп ския край,
М алко Т ъ рново и С трандж анско, много селищ а от М акедония, като Д е б ъ р и др., станали
известни със своите д обри м айстори и строители. Те са строили не само в своите краи щ а
и в б ъ лгар ски те земи, но на групи („ т а й ф и “) са отивали на „ гу р б ет ч и л ъ к “ д а строят из
Тракия, Б елом орието, М ала Азия, В лаш ко и другад е. В своето огром но и разнообразно
строителн о д ело тези б ъ лгарски м айстори са развивали б ъ лгарск и те строителни традиции
от миналото, д ъ р ж ей к и см етка за новите нуж ди и условия през време на В ъзраж д ан ето.
Безспорно, като са обикаляли из близки и далечни „ чуж ди страни и са строели и на ч у ж ­
д енци и друговерц и, те са опознавали и техните строителни нуж ди и похвати. Е стествен о
е д а са възприели от тях онова, ко ето е полож ително, и д а са го при лагали в своите
строеж и. Н о т о в а с а б и л и с а м о з а е м к и з а д о п ъ л в а н е и д о р а з в и в а н е н а
н а р о д н и т е , н а б ъ л г а р с к и т е а р х и т е к т у р н о - с т р о и т е л н и т р а д и ц и и . Иначе
не е могло и д а б ъ д е ! С ъ с своите нови стр оеж и — часовникови кули, църкви, камбанарии,
манастири, училищ а, м остове, чешми, дю кяни, работилници и ж и лищ а — б ъ л гар ск и я т народ
е целял не само д а зад оволи конкретни свои нови материални нуж ди, но чрез тях д а д ад е
израз на своето пробудено народно, а по-късно и национално съзнание. Ч рез тях той е искал
д а изрази своя протест против вековния икономически и д уховен потисник и вяр ата си в
п р ед сто я щ ата по б еда и с в о б о д а ! П ро б у ди л и ят се и национално осъзнал се български народ
както в своите песни и ш евици, резби и икони, та к а и в своите строеж и е т ъ р с и л и
р а з в и в а л свои, б ъ л г а р с к и н а р о д н и т р а д и ц и и и прояви. Те са б и л и
част от н е г о в а т а нова, в ъ з р о ж д е н с к а н а р о д н а к у л т у р а . Б ъ л гар ск и ят
м айстор и строител от т о в а . време — като верен син на своя и зстрад ал народ — е влож и л
всичко това като идейно с ъ д ъ р ж а н и е, к ато прогресивни и дем ократични белези в своите
архитектурни произведения. Той е тъ р си л , м акар и с най-прости средства, правдиво да
ги изрази при и згр аж д ан ето и оф орм янето на б ъ лгарск и те въ зрож ден ск и градове и села, на
техните ком плекси, улици и площ ади, или отделни сгради.
Б л естящ пример за б ъ л гар ск о то в ъ зр о ж д ен ск о творчество е голям ото ар х и тектурн о и
строително д ел о на Н и к о л а Ф и ч е в — най-яркия п ред стави тел на п л еад ата талантливи
български майстори строители от наш ето В ъзраж д ан е, който е строил отговорни и пред ­
ставителни сгради и с ъ о р ъ ж ен и я и по п о р ъ к ата на ту р ск ата власт.
Т рябва обаче да се каж е, че не всичко от строи тел ството в б ъ л гар ск и я град и село
през В ъ зр аж д ан ето е било прекрасно и не всичко е носило и зтъ к н ати те прогресивни гра­
доустройствени белези. Н овите производителни сили от това време, сами по себе си бур-
ж оазно прогресивни, са се развивали бурно, м акар и в об кръ ж ен и е на ж естоки я и разл агащ и я
се турски ф еодализъм . Зато в а зар аж д ащ и те и развиващ ите се в ъ зр о ж д ен ск и градоустрой ство
и архи текту р а (като над строй ка на новата база) е тряб вало д а преодоляват и и зм естват
заварените ф еодално-реакционни такива. Т ова безспорно е оставило отп ечатък в ъ р х у образа
на тогаваш ните б ъ лгар ск и селищ а — не само в проти воп олож н остта м еж д у града и селото,
но и в изгр аж дан ето и оф орм янето на самите градове и села, в тяхн ата неясна и о б ъ р кан а
улична м реж а, в б ед н о стта, м изерията и нехигиеничността на много квартали и цели селищ а,
в честата липса на благоустройство, о б щ ествен а зеленина и пр. В ъв ф еодално-средн овековни я
град в ъ зр о ж д е н с к о то гр ад о у стр о й ств о е тр яб в ал о д а си пробива п ъ т с борба и щ урм и с
п оследователни пристъпи там, к ъ д е т о новите производителни сили са били по-активни и
са побеж давали.
О свен това през последните две десети л ети я преди О свобож ден и ето б ъ р зо то разпад ане ца
заги ващ ата т у р ск а ф еодалн а д ъ р ж а в а се е отразило икономически много т е ж к о върху б ъ л г а р ­
ското население и спряло новото в ъ зр о ж д е н с к о строителство. Н ай-сетне опож аряван ето на много
б ългарски селищ а по врем е на А прилското въстание, разруш ен и ята и грабеж и те на турците
през О св о б о д и тел н ата война и при тях н о то отстъп лен ие и бягство — всичко то ва слож ило

223
последния т е ж ъ к печат в ъ р х у много от б ългарски те град ове и села. В т ак о ва съ ст о ян и е
заварило б ъ л гар ск о то селищ е освобо ж ден и ето ни от петвековното турско робство, сл ед
ко ето Б ъ л га р и я т р ъ гв а по п ъ т я на своето кап италистическо развитие.

3. Ж И Л И Щ Н И С Г РА Д И

Ж и ли щ н ите сгради съ ставл яват голям и б огат д ял от творчеството на б ъ л гар ск и я

н арод през еп охата на В ъ зр а ж д а н е т о . В тях населението на отдел н и те географ ско-п осе-
лищ ни области е д ал о израз на специф ичността на своя бит, култура, естетически сх в а­
щ ания, строи телн а техника и природни дадености. Т ака на сравнително неголям ата тер и ­
тория на наш ата страна то е с ъ зд а л о голям о разнообразие в архитектурн ата концепция,
разп ред елен и ето и и згр аж д ан ето на к ъ щ ата. Д о к азател ств о за то ва са запазените д о наш и
дни завъ р ш ен и типове б ъ л гар ск а народна к ъ щ а : западна, тетевенска, тревненска, коприв­
щ енска, ж еравнен ска, род о п ска, банска, стран дж ан ска, черном орска и п ловд и вска к ъ щ а.
Тези наименования са условни и имат за зад ач а само д а опред ел ят приблизително тер и ­
торията, на която п р ео б л адава д ад ен тип къ щ а.
К ъ щ ата на В ъ зр а ж д а н е т о е б ли зка д о нас по врем е и е п озн ата значително по-добре
от онази на п р ех о д н ата епоха. Н ай-м ного м атериал за изучаването й д ава големият брой
запазени къ щ и с известни поправки. Д анни за нея черпим и от п ътепи сите на ч у ж д и п ъ ­
теш ествен ици и няколко домаш ни пътеписи и сведения.
Значителното количество ф актически м атериал и писмени извори д ават въ зм о ж н о ст
д а се нарисува д о ст а вярна картина на б ъ л гар ск о то ж и лищ е от в ъ зр о ж д ен ск и я период,
т. е. от в то р а та половина на XVIII в. до 80-те години на XIX в. Тази картин а обаче все
о щ е не м ож е д а б ъ д е д о ст а т ъ ч н о пъ лн а и п оследователна, т ъ й като голям брой къ щ и
о ст ав а т неиздирени и непроучени, а, о т д р у га страна, реди ца форми, п р ед став л я в ащ и звена
в р азвитието, са отдавн а вече изчезнали.
О п и тъ т д а се п роследи подробн о р азвитието на а р х и тек ту р ата на ж и л и щ ето от тази
епоха и особено д а се у стан ови приносът, кой то б ъ л гар ск и ят народ е направил в светов­
ната архитектура, се за т р у д н я в а и от о б стоятел ството, че б ъ л гар с к ата к ъ щ а се развива
п рез д ъ л ъ г период от врем е на територия, завою вана от осм анските турци, разви ва се и в
к о н так т с ж и лищ н ата ар х и текту р а на съседн и те народи. К акво в нея е заим ствувано от
съ сед н и те и по-далечните народи, какво то тя, от своя страна, е д ал а на д руги те, това
ощ е не е сигурно у с тан о в е н о ; освен това не е д о ста тъ ч н о ясно и кои ф орми на к ъ щ а т а са
наследени от п ред ходн и я период и кои са се появили през В ъ зр аж д ан ето . П оради това е
необходим о д а б ъ д а т р азгл едан и не само къ щ и те, които са рож б а на еп охата на В ъ зр аж ­
д ането, а характер н и те типове къ щ и , които о б сл у ж в ат отделни те прослойки на б ъ л га р ­
ското об щ ество през този период. П ак по съ щ и те причини п ъ тя т на развитие на к ъ щ ат а е
проследен т у к не по хронологически принцип, а по степента на развитие на плановата ко м ­
позиция на съ щ еств у в ащ и те типове къ щ и.
А ко се съ д и по запазените най-стари къ щ и , н аследството, ко ето получава В ъ зр а ж д а ­
н ето, е било т в ъ р д е разнообразно по архи тектурн а концепция и разпределен ие, по ф асадно
и п ространствено изгр аж дан е, по ко н стр ук ц и я и материали. Н ачалото на това разнообразие
има корен ите си вероятн о д алече преди края на XVIII в. То се е съ зд а в ал о в п р од ъ л ж ен и е на
много д ъ л ъ г период от врем е при значителна изолаци я на отделни те области едн а от д р у га, в
у сл о в и ята на затв о р ен о то ф еодално стопанство и слаби т ъ р го вск и и културни връзки. П р е­
о б лад аващ и ят планински х ар актер на страната, лош и те п ъ ти щ а са затр у д н явал и ощ е по­
вече в р ъ зк и те м еж д у о б ластите и са увеличавали изолаци ята им. Главно всл едствие на
то в а с течение на врем ето са се появили различия в ж и в о та и бита на б ъ л га р ск о то на­
селение, различия в сх ващ ан ията му за ф орма, пропорции и колорит, които са намирали
о тр аж ен и я в ар х и текту р н ата концепция и изграж дан е на къ щ ата. З а съ зд аван е на разнооб ­

224
разните типове къ щ и нем алко са допринесли м естните строителни навици и м естните строи ­
телни материали, различни по цвят, ф ак ту р а и технически качества.
Всички тези причини са спомогнали ощ е преди настъпване на В ъ зраж д ан ето да се
съ зд ад ат регионални ф орм и на б ъ л га р с к ата к ъ щ а . К огато през В ъ зр аж д ан ето се съ зд ав ат
и започват б ъ р зо д а се развиват новите производителни сили и д а се устан овяват нови произ­
водствени отнош ения, когато в б ъ лгар ск и те земи от Д ун ава д о Е гея и от О хрид до Черно
море започва всео бщ икономически и културен подем и ож ивено ж илищ но строителство,
регионалните форм и на к ъ щ а т а стават основа, въ р х у която п р о д ъ л ж ава д а се развива по-
н ататъ к м естн ата в ъ зр о ж д е н с к а къ щ а.
В р азвитието на ж и ли щ н ата ар х и текту р а през В ъ зр аж д ан ето могат д а се разграничат
три периода. В общ и черти те о тго вар ят на пери одизац ията на общ ествено-иконом ическото
развитие на страната. Граница м еж д у пъ рви я и втория период са 30-те години, а м еж ду
втория и трети я — 60-те години на XIX в.
И коном ическият и културни ят подем през въ зр о ж д ен ск ата епоха не е протичал през
трите периода равном ерно и с едн аква интензивност въ в всички райони, м акар д а е об­
хванал и най -отдалечените краи щ а на стран ата, което се е отразило въ р х у развитието на
к ъ щ а т а в о тделни те райони.
П оради тази неравном ерност и главно поради все ощ е т в ъ р д е ш ирокото дати ран е на
повечето от пам етниците засега не е в ъ зм о ж н о д а б ъ д е проследено развитието на к ъ щ и т е
по периоди и в ъ т р е в ъ в всеки период — по райони. Х ар ак те р ъ т на разполагаем ия материал
налага обратния п одход, а именно к ъ щ а т а д а б ъ д е р азгл едан а по райони, като промените,,
които н астъ п ват в нея в проц еса на развитието й през поменатите периоди, б ъ д а т отб ел яз­
вани там, к ъ д е т о м огат да б ъ д а т констатирани.
К ъ щ и те, в които е ж и вяло б ъ л га р с к о то население през В ъ зр аж д ан ето , м огат д а б ъ д а т
систем атизирани и р азгл еж д ан и по различни белези. Например в ъ в вр ъ зк а с географ ски я
характер на района к ъ щ а т а м ож е д а се р азгл еж д а като планинска и п о л ска; с огл ед н а
строителн ия м атериал — като каменна и д ъ р в е н а ; в зависимост от кон струкц и ята — масивна,
венцова, стъ лбово-талп ена, стъ лб о в о -гр ед о в а (п а я н т о в а ); според пространственото и згр а ж ­
дане — симетрична и асиметрична, чардачна и безчардачна, узем на и наземна. Като белези
за систем атизиране м огат д а по сл у ж ат о щ е броят на пом ещ енията — в т а к ъ в случай ще
имаме едн оделн а, (еднопространствена), д в у д е л н а и т . н. к ъ щ а — или някои важ ни елементи
на ж илищ ето, като огнищ ето — едноогнищ ни и многоогнищ ни ж и лищ а, — или концепцията,,
залегнала в плановата композиция. В ъ зм ож на е систем атизация и по д руги белези. Един
общ белег, по-който м ож е да б ъ д е систем атизирано народното ж илищ е, е броят на ог­
нищ ата в него. В м иналото огнищ ето е имало и звън редн о голям о значение в еж едневни я
бит на сем ейството и поради това е свър зан о с много народни вярвания и обичаи. Най-
важ ен белег обаче е концепцията, залегн ала в основата на разпределен ието, начинът, по
който отделни те пом ещ ения на к ъ щ а т а са групирани по отнош ение на първичното и ос-
новно помещ ение, в което се намира огнищ ето. Тези д в а тясно свързани п ом еж ду си бе­
лега на ж илищ ето, а именно броят на пом ещ енията с огнищ а и концепцията, са залегнали
в ъ в въ зп р и етата п о -н ататъ к систем атизация. В рам ките на тази систем атизация се р а зг л е ж д а
и архитектурни ят образ.
И зсл едван и ята показват, че типовете ж и л и щ а, д ати ращ и от В ъ зраж д ан ето, въ преки
че се различават значително по ком позиция и архи тектурн о изграж дан е, п ри надлеж ат към.
два големи основни д ял а, различаващ и се по б р о я на пом ещ енията с огнищ а в ж и л и щ е то .
Е диният д ял о б р азу в ат е д н о о г н и щ н и т е ж и л и щ а , в които има само едно помещ ение
с огнищ е. Д р у ги ят д ял о б разуват м н о г о о г н и щ н и т е ж илищ а, в които има повече от
едно пом ещ ение с огнищ е.
Е дноогнищ ни те ж и л и щ а са типични за З ап ад н а Б ъ л гар и я , о б ластта на Ц ен трал н а и
И зточн а С тара планина, С редна гора и Д у н ав ск ата равнина, а многоогнищ ните — за Р о ­

29 К р атка и стори я на б ъ л га р с к а т а а р х и т ек т у р а 225

допите, Пирин с долините на реки те М еста и С трум а, О граж ден, М алеш ево и зем ите на
ю гозап ад къ м Солун, К остур и О хрид. В остан али те части на страната днес се срещ ат
и д вата вида ж илищ а. Т акива са доли ната на р ека М арица, а вероятн о от по-ново време
С тр ан д ж а планина, Ч ерном орското крайбреж ие и Д о б р у д ж а.
В границите на тези д в а големи д ял а ж и л и щ н ата архи тектура от В ъ зр аж д ан ето се
по д р азд ел я на няколко типа к ъ щ и в зависим ост от кон цепц ията и плановата им ком п о­
зиция, к ато всеки тип е х ар актерен за отделен район. Тези райони обаче ням ат рязко
очертани граници, а се преливат често пъти незабелязано един в друг.
И нтересно е д а се отбележ и , че въпреки голям ата роля, която е играло огнищ ето в
ж и во та на б ъ л гар ск о то сем ейство, а оттам и важ н ото значение, ко ето , има огнищ ното по­
м ещ ение в б ъ л гар ск ата къ щ а, въпреки че в ъ в всички райони на страната то е първичното
помещ ение, о т което е започнало някога развитието на къ щ ата, неговото място в разпре­
дел ен и ето невинаги е подчертано, невинаги то заема централно м ясто в плановата ком по­
зиция. Така, как то това щ е видим по-нататък, в копривщ енската и ж еравн ен ската к ъ щ а
композиционен цен тър става п р у стъ т, а в многоогниш ната родопска к ъ щ а — о д ъ р ъ т. При
това огнищ ното пом ещ ение не дава, или почти не дава, отраж ение върху ф асад н ото и
пространственото и згр аж дан е на къ щ ата (като изключим м ногото комини) д аж е и в сл у­
чаите, когато то се явява в ц ен тъ р а на плановата композиция, както това е в западната
тетевен ск ата и тревн ен ската къ щ а.
Н езависимо обаче от това, че огнищ ното помещ ение не оказва влияние на архи тек­
турното и зграж дане на к ъ щ ата, наличието на едно или повече огнищ а в ж и л и щ ето си
остава важен- белег на бита, за н уж ди те на който преди всичко се правят къ щ и те. Само
този ф акт вече е д о статъ ч ен , за д а ни убеди, че не м ож е д а б ъ д е отминат при районира­
нето на б ъ л гар ск ата къ щ а. Т ова о б стоятел ство, ни д ав а основание д а делим условно к ъ ­
щ ата по б ъ лгар ски те земи през В ъ зр аж д ан ето два големи д я л а : северен об ъ лгарска — на
север от д оли ната на р. М арица и ю ж н об ъл гарска — на юг и запад от нея.
К ъм ср ед ата на XIX в. в някои райони на едн оогнищ ното ж илищ е в к ъ щ и те на за
м ож ните слоеве на населението се появява огнищ е и в едно от приземните помещ ения.
Т ова се правите цел д а се с ъ зд а д е в к ъ щ а т а ново, по-топло помещ ение. По начина на
обитаване и използуване на огнищ ното помещ ение тези ж илищ а минават следователн о в
известен см исъл към м ногоогнищ ните.

СЕВЕРНОБЪЛГАРСКА КЪЩ А

Територията, която тя заем а, мож е д а се разд ел и на две нееднакво големи части в

зависимост от в л о ж ен ата концепция в плановото реш ение на ж илищ ето.
П ъ р в ата по-голяма част обхващ а об ластта на Западна Б ъ л гари я и Ц ентрална Стара
планина. Х арактерно за ж и л и щ ата ту к е, че пом ещ ението с огнищ е е централно пом ещ ение
и композиционен цен тър, около който се разполагат д р у ги те елементи — чардак, соби (ог­
рявани с печка помещ ения) и килер. К ъщ и те в тази област са изградени архитектурно
т в ъ р д е разнообразно, но м огат д а се сведат къ м три главни т и п а : з а п а д н а , т е т е ­
в е н с к а и т р е в н е н с к а къ щ а.
В тората по-малка част от територията, заета от едноогнищ ното ж илищ е, обхващ а част
о т о б ластта на Средна гора и И зточна С тара планина. Х арактерно за ж и лищ ето тук е, че
централно пом ещ ение и ком позиционен цен тър става п р у стъ т (домакинско помещ ение),
а не пом ещ ението с огнищ е, м акар че последното по предназначение п р о д ъ л ж ав а да е най-
важ н о то помещ ение. В архитекту р н ото изграж дане на тези ж илищ а съ щ о се наблю дават
местни различия. В р азн ооб рази ето обаче се открояват два завърш ен и типа — в С редного-
р ието к о п р и в щ е н с к а т а къ щ а, а в И зточна Стара планина — ж е р а в н е н с к а т а к ъ щ а

226
 Фиг. 2 38. С. Л опуш на, М ихайловградско. Къщ а от втората попоиина на XIX в.

Фиг. 239. С. Стакевци, Белоградчишко. Къща от втората половина на XIX в.

З а п а д н а к ъ щ а . Р ай о н ъ т на зап ад н ата к ъ щ а се простира на зап ад от река И с к ъ р

от д вете страни на С тара планина и д о сти га на север д о р. Д унав, а на юг д о О сого вската
и Рила планина.
Н ай-ранните известни сведения за ж и лищ ето в този район д ати р ат от 40-те го ­
дини на XIX в. Т е се о тн асят повече за м атериала и кон струкцията на ж и л и щ ата и по-
р я д к о за външ ни я им изглед. В тези сведения се спом енават къ щ и, направени от д ъ рвен
скел ет и плет (плетарки), д ъ р вен и къ щ и и ж илищ а, изградени напълно в зем ята, като само
покривите им се виж дали (уземни къщ и). В някои села, а частично и в градовете к ъ щ и те
били покрити съ с слам а и по-рядко с керем иди или с каменни плочи.
М ного повече и интересни сведения има от 90-те години на XIX в. М акар от първите
д есети л ети я след О свобож ден ието, тези сведения без съм нение отр азяват полож ение,
съ щ ес тв у в а щ о о т врем ето на ту р ско то владичество. С поред тях през 1882 г. в Л ом ска
околия над 6 0 % от к ъ щ и те били уземни, а остан али те наземни. Само 6 години по-късно
картин ата се променя: назем ните къ щ и все повече се увеличавали, особен о в съ сед н и те
Берковска и К утловска (М ихай ловградска) околия. М ож е д а се предполага следователн о,
че през В ъ зр аж д ан ето броят на узем ните къ щ и щ е е бил значително по-голям.
 Ж и ли щ н и те сгради в селата били м алки (фиг. 238, 239). Те се състоял и от едно, по-
често от две и рядко о т три пом ещ ения. В. северозападните, райони се срещ али и едн о-
пространствени близначни (братски) къщ и.
П р ео б л ад ав ащ и ят брой от к ъ щ и те в селата и гр ад о в ете били наземни (т. е. пар­
терни, за разлика от узем ните), но се срещ али и д вуетаж н и . К ъщ и те се разполагали във
в ъ т р еш н о ст т а на ш ироки, ограден и дворове. О гр а­
дите били различни, в зависим ост от местните
строителни м атери али : окоп със затъ р н ен насип,
плет или каменна стена, а н я к ъ д е били направени
и от д ъ ск и .
О бикновено к ъ щ а т а била п оставяна така,

■
И F
•
че д а р азд ел я д во р а на две части. П ред н ата част,
къ м която е о б ъ р н ат ч ар д акъ т, е стопански д во р .
В него се разполагали някои стопански постройки
и торищ ето. Т ук разпрягали и запрягали колата,
Фиг. 240. Типични разпределения за западната
къща (схеми): 1) в’къщи, 2) чардак, 3) соба,
стоварвали и сечели д ъ р в ата, изобщ о извърш вали
4) килер, по-късно соба ц ялата оная д ом акинска или свъ рзан а със сто­
п ан ството работа, която трябвало и м ож ело да
б ъ де и звър ш ен а на открито. З а д н а т а част на д во р а била отд ел ен а за подръчна зел ен ч у­
ко в а и овощ на градина. В нея, близо до к ъ щ а т а, се намирали винаги и лекички с цветя.
В общ и черти п одобн о било у строй ството на селския д вор и в д руги те области на
страната. П одобни били и д во р о вете на онази част от гр а д с к о то население, чийто главен
пом инък бил зем еделието или ск о то в ъ д ств о то . И зклю чение правели повечето от се­
лата в о б ластта на Р о д о п и те и Пирин, к ъ д е т о поради планинския терен и оск ъ д и ц ата на
о бработваем а зем я около к ъ щ и те нямало д ворове или д воровете били съ в ъ р ш ен о малки.
Композиционен ц ен тъ р в западната к ъ щ а през В ъ зр аж д ан ето е пом ещ ението с огнищ е.
То носи името к ъ щ а , а в някои села и ж а и много рядко к о л и б а (в’къ щ и, у’иж у, у ’
колибу). С ъ щ о то име носи и ц ялата сграда.
О коло това основно пом ещ ение се разполагали д руги те елем енти на ж и л и щ ето —
чардак, ки лер и соба.
В течение вероятно на много д ъ л го т о развитие на к ъ щ а т а до В ъ зр аж д ан ето насе­
лението вотделни те райони на стр ан ата си изработило определени концепции за ж и лищ ето.
В разгл еж дан и я Западен район намираме две такива основни концепции (фиг. 240). При
едн ата ж и лищ ето се съ сто и от две еднакви по дълб оч и н а помещ ения. П ъ р во то и главно
пом ещ ение е с огнищ е, П рез него се влиза във второто помещ ение, к оето служ и за
килер или соба.
Тези къ щ и, ко гато са лиш ени от чардак и особено когато са изградени въ р х у равен
терен , и згл е ж д а т бедни и монотонни. Н ай-често обаче те имат чардак, който минава ви­
наги по д ъ л ж и н ата на цялото лице (фиг. 3, 1).
Ч а р д а к ъ т п р ед ставл ява открито п род ъ л ж ен и е на ж и л и щ ето. С лед зимните месеци,
прекарани в пол у тъ м н о то и задим ено огнищ но пом ещ ение, в него се пренасят всичките
ф ункции на ж и л и щ ето с изклю чение на приготвянето на храната. Е то защ о ч ар д ак ъ т се
явява вто р о то по значение ж илищ но пространство в къ щ ата.
О ткр и ти ят от д ве или тр и страни чардак о с ъ щ ес т в я в а пълн а и естествена функцио-
нална и пространствена в р ъ зк а на ж и лищ ето с двора. З аед н о с това той играе значителна
роля при ар х и текту р н о то и згр аж д ан е на къ щ ата. Ч а р д а к ъ т н аруш ава нейния монолитен
обем. И злизайки напред, той об р азу ва лицето на к ъ щ а т а с д ъ р вен и те си колонки, п о д д ъ р ­
ж ащ и ш ирока стряха, дъ счени я парапет и ниския цокъл , като оставя в полусянка н еорга­
низираната предна стена. Силно осветл ен ата аж урн а ф асад а съ зд а в а впечатление на л ек о та
и ж и зн ер ад о ст въпреки теж ки те покриви с каменни плочи и каменните надосновни зидове

228
 и се свъ рзва м ного д сб р е с о ко л н ата природна среда. К ъщ и те имат общ о у д ъ л ж ен и про­
порции, силно подчертани от м инаващ ия по ц ял ото лице засенчен чардак.
П оради значението, ко ето има ч ар д акъ т в ж и во та на сем ейството, и ф асад н ото му по­
лож ение в него се съ ср ед о то ч ав а почти цялата скром на украса на м асовата сел ска к ъ щ а
във всички райони, гдето той се явява.
При д р у га т а основна концепция на зап ад н ата к ъ щ а ж и лищ ето се съ сто и с ъ щ о от
две затворени пом ещ ения, поставени едно до д руго, и от ч ард ак (фиг. 3, 2). И ту к п ъ р ­
вото пом ещ ение е с огнищ е. П рез него се влиза във второто, което служ и за килер или
соба. Т о обаче има д ъ лб о ч и н а ко л ко то пом ещ ението с огнищ е и чардака, взети заедно.
В торото пом ещ ение получава сл едо вателн о по-големи размери за см етка на чардака, който
остава само пред пом ещ ението с огнищ е. Т ова е т. нар. „асим етрична“ къ щ а.
П рез В ъ зр аж д ан ето в селата е имало м алки къ щ и с три затворени пом ещ ения и
чардак. Те запазват концепцията на д вете основни форми, но са обогатени с ощ е по едно
помещ ение, поставено от д р у гата страна на пом ещ ението с огнищ е. В зависим ост от д ъ л ­
бочината на тр е то то затворено пом ещ ение в сяка от д в ете основни концепции се явява в
ощ е по д в а варианта, при к о ето се получават си­
метрични и асиметрични реш ения (фиг. 3).
На юг от З ап ад н а С тара планина се срещ ат
същ и те ф орм и на к ъ щ а т а с тази разлика, че вли­
зането в д вете, а понякога п в трите пом ещ ения
често става направо от чар д ака Еместо през по­
м ещ ението с огнищ е, как то то ва е обичайно за
рай он а на с е в е р 1о т С тара планина.
М ного повече къ щ и с три затворени пом е­
щ ения е имало в гр ад о вете. Те са п ри н адлеж али
предимно на по-зам ож ни занаятчии. В гр адо вете е 5 i « з- * s
имало и м ногостайни къ щ и, в които са ж ивеели
богатите зем евладелци, търговци и висш и д ъ р ­
ж авни чиновници. Н якои о т тези къ щ и, като на­
пример П ан овата къщ а в Б ело гр адч и к или
к ъ щ а т а на ул. Й оцо М ихайлов № 3 1 в Б ер к о ­
вица, ясно показват вр ъ зк а с народната к ъ щ а ;
в д руги , като например М узейн ата к ъ щ а в Б ер ­
ковица, тази в р ъ зк а е вече т в ъ р д е заличена.
Ч аст от тези многостайни къ щ и са о б сл у ж ­
вали през В ъ зр а ж д а н е т о инородната у п р авляващ а
класа, но поради генетичната им в р ъ зк а с б ъ л га р ­
ската н арод на к ъ щ а п р и н адл еж ат безспорно и на
б ъ л гар ск ата архитектура.
Ж и л и щ н ата част на к ъ щ и те в селата е ви­
наги на едно ниво. К о гато к ъ щ а т а е на два ф иг_ 241. Белоградчик. Пановата къща от втората
етаж а, ж илищ ните пом ещ ения се разполагат в головина на XIX в. — изглед и план на етаж а-
етаж а. П ризем ията се използуват обикновено за В чардак,2) в’ к ъ щ и, 3) соба, 4) одая, 5) килер,
стопански цели. Там се намират зим никъ т и о б о р ъ т баня,7) мивник, 8) клозет
и в някои случаи дю кян, занаятчийска р аб о ти л ­
ница или кръчм а. В призем ията стаи за ж ивеене, снабдени с огнищ е, се появяват в някои
по-големи къ щ и в гр ад о вете къ м к р ая на в то р ата половина на В ъзраж д ането.
К ъ щ и те най-често са построени на наклонен терен. В так ъ в случай те са поставени
напряко на хоризон талите. В х о д ъ т за ж и л и щ ето е о ткъ м лицевата страна и се намира, като
изклю чим сим етричните къ щ и , о тк ъ м по-високата страна на терена.

229
 Фиг. 242. Берковица. Къща от втората половина на XIX в. — изглед и план на етажа :
1) чардак, 2) коридор, 3) кухня, 4) стаи, 5) килер, 6) баня

В х о д ъ т на зимника обикновено е съ щ о на лицевата страна, но откъ м ниската страна

на терена. П о този начин се използува ден ивелацията и се ск ъ ся в а п ъ тя т м еж д у ж и л и щ ­
ната и стопанската част на к ъ щ а т а . В приземните си части к ъ щ и те са изградени от каменна

230
зидария — речен или лом ен к а м ъ к на глинен разтвор. Ж и л и щ н ата част е п аянтова — т. е. от
дървена скелетова кон струкция, зап ъ л н ен а с плет и изм азана с глинен разтвор, примесен със
слама. К ам енната зидария се о ставя неизмазана, а в сел ата стените на к ъ щ и те — неваросани
както отвъ н , така и о тв ъ тр е. В гр ад о в ете се срещ али и къ щ и, чиито д ва ет аж а са паянтови
За под на пом ещ ението с огнищ е е слу ж ел естествен и ят терен, а когато помещението*
е над мазе, в ъ р х у гр ед о р ед а се п оставяла настилка от глина. К ъ щ и те често нямали и таван.
О гнищ ето е било открито и р азполож ен о всред пом ещ ението до някоя от въ треш н и те стени.
М асовата зап ад н а къ щ а, особено в селата, е била ниска, с м алки прозорци б ез стъ к л а.
Ч есто д н евн ата светлина е идвала само през комина, а когато е липсвал — през м алки д у ­
пки въ р х у покрива.
В ътреш н ото о б завеж дан е на селските къ щ и е било много бедно. То се е съ с то ял о от
водник, т. е. м ясто за котлите близо д о в ъ н ш н ата врата, с ан д ъ к за браш но, нощ ви, соф ра,
полица за м алкото кухненски съ д о в е и д ъ р в ен и куки по стените за окачване на различни
вещи, три крако сто лч е за дом акина, за стари я син или за гостенина.
В к ъ щ и те на зам ож н ите стопани в гр ад о вете огнищ ето е оградено отстрани и се н а­
мира до една от стените, а в с о б а т а имало о д ъ р или миндер, долапи и зидана печка, ко ято
се пали о ткъ м огнищ ето.
Б о гатств о то се е изразявало в броя на обитаваните пом ещ ения, но главно в п о-голя­
м ото количество и по-скъпа покъщ нина, в п остилки и завивки. О свен това пом ещ енията в
богатите къ щ и са били по-високи, варосани и имали повече и по-големи прозорци със стъ кл а.
К ъ щ и те в градо вете били варосани, а често и оцветени отвън в синьо или розово.
А рхитектурната у кр аса на запад ната къ щ а, об щ о взето, е бедна. В селата и в м асовата
к ъ щ а в гр ад о в ете т я е съ ср ед о то ч ен а на чардака. У красени са главно къ си те хоризонтални

Фиг. 243. с. Бусинци, Трън- Фиг. 244. Станке Димитрово. Таван Фиг. 245. Билински манастир
ско. Колонка Брезнишко. Колонка

гредички над дър вен и те колонки и по-рядко горните и долн ите краи щ а на самите колонки
П роф илите са силно опростени. П о-слож ни проф илировки се срещ ат рядко, и то само в к ъ ­
щ ите на зам ож ни стопани или в някои о б щ ествени сгради. У краса се срещ а и по д ъ с ч е­
ните парапети на чардаци те. В б огатите къ щ и има украсени с резб а долапи и тавани
(фиг. 243, 244, 245).

231
 О б щ о взето, особен о в сравнение с някои д р у ги райони зап ад н ата к ъ щ а е б ед на в
архи текту р н о и д екорати вн о отнош ение. Причините за това се крият преди всичко в о б сто я ­
телство то , че ф еодалните о статъ ц и ту к са се запазили тв ъ р д е д ъ л г о време, а, от д р у га
страна, б ъ р зо то иконом ическо и ку лтурн о развитие през В ъ зр аж д ан ето с ъ зд ал о по-добри
условия за разц вет на народната ар х и тектура в д руги те части на страната.
Т е т е в е н с к а к ъ щ а . Т етевен е разполож ен в северните гънки на С тара планина, на р.
Бели Вит, на един от п ъ ти щ ата, ко и то св ъ р зват Д у н а в ск ат а равнина съ с С редногорието, в
бо гата с гори и планински пасищ а околност. Тези усл ови я спомогнали къ м кр ая на XVIII в.
Тетевен д а се издигне като зам ож н о среди щ н о селищ е на район с развито ско то въ д ство ,
д ъ р в о о б р аб о тв ан е, ки радж ийство, резбарство, зл атар ство и иконопиство. З ае д н о с това се
съ зд ал и условия за ож и вено ж и лищ но строителство.
В началото на развитието на тетев ен ск ата к ъ щ а стои н азем ната к ъ щ а от две пом е­
щ ения с едн аква дълб о ч и н а и чардак пред тях. Т ова е един от д в ат а вида на зап ад н ата
къ щ а. Т ук обаче разви ти ето на к ъ щ а т а поема по-друг път. В ероятно м ного преди епохата
на В ъ зр а ж д а н е т о в този край започнали д а прибавят къ м собата голям а ниш а, която и з­
лиза навън в простр ан ство то на чардака. Тази ниша става х ар актерен белег в разп р ед ел е­
нието на тетев ен ск ата к ъ щ а и д ава насока на по-н ататъ ш н ото й развитие (фиг. 246). Така,
ко гато к ъ щ а т а се р азр аства, се прибавят и от д р у га т а стран а на пом ещ ението с огнищ е
едно или повече нови помещ ения, които най-често с ъ щ о навлизат в п ростран ството на
чардака. П о този начин се получава ниша, открита къ м сравнително тесн ия чардак, която
зрително д о бр е се възприем а. В об разуван ото от ниш ата разш ирение се пом естват вратите
къ м всички пом ещ ения, а срещ у тях с т ъ л б а т а към двора. Т ака съ зд ад ен и ят комуникационен
въ зел д ав а в ъ зм о ж н о ст д а се получат в д в ат а к р ая на ч ар д ака спокойни м еста, незасегнати
от д ви ж ен и ето в к ъ щ а т а , удобни за работа и почивка (фиг. 247).
Тези особен ости на тете в е н с к а та к ъ щ а от ранния период на В ъ зр аж д ан ето с ъ зд а в ат
разд ви ж ван е на плана и на пространственото и зграж дане, к о ето обаче ощ е не д ава о тра­
ж ение в ъ р х у външ ни я вид. В ъпреки значителната за народната ар хи тектура разд ви ж ен ост

Фиг. 246. Тетевен. Йорговата къща от Фиг. 247. Тетевен. Мариновата къща (1801 г.).
кр. на XVIII в. — изглед.План на етажа : План на етажа : 1) чардак, 2) в'къщи, 3) соба,
1) чардак, 2) в’къщи, 3) соба, 4) кьошк 4) стая, 5) килер

на плана вън ш н ото оф орм ление на тези нови елем енти е ощ е статично. Ф асадите не са
разчленени, стените на етаж а сл едват в съ щ ат а плоскост стен ите на приземието. Четири-
скатни ят н и сък покрив подсилва това впечатление на статичност. Само д ворн ата ф аса д а се
ож и вява от чардака, но и той не излиза вън от плоскостта на стените.
С течение на врем ето тази статичност намалява. С н еп рекъснатия у п а д ъ к на О том ан ­
ската империя богатите тъ р го вц и б ъ лгари постепенно си присвояват правото д а д ават
външ ен и зраз на своето б о гатство и о б щ ествено полож ение с ар х и текту р ата на к ъ щ и т е си.

232
 &

: . 'f d ->|

I
I
i . i . " .ш я ш в и м * "

Фиг. 248. Тетевен. Бобевската къща (1852 r.) — изглед. План на етаж а: 1) чардак,
2) в’къщи, 3) соба, 4) стаи, 5) килер, 6) одър — под него хамбар, 7) стенен долап, 8 и 9) кьошк

К ъ щ а т а н а Б о б е в с к и (фиг. 248) в Т етевен е п остроена през 1852 г. за тетевен ­

ския тъ р го в ец на аби и ш аяц и х ад ж и Й ончо С тоянов Б обевски. С татичността в простран ­
ствен ото и згр аж дан е т у к е нап ълн о изчезнала. Запазвай ки по с ъ щ ес т в о типовото разп р ед е­
ление, м ай сто р ът е раздвиж и л планово и обемно сградата. Той е надпуснал къ м улицата целия
е таж в ъ р х у конзоли и д о п ъ л н и тел н о е изн есъ л силно нап ред едн а от стаите. Ф ункционално
и архи текту р н о е о богатил и чардака, като е с ъ зд а л д ва кьош к а, единият от кои то съ щ о
силно изскача навън. А р х и текту р ата се ож и вява о щ е и от паянтите, п о д д ъ р ж ащ и еркера, и
теж ки я, неразчленен покрив, по кр и т с кам енни плочи. Ж и л и щ е то на Бобевски с ъ д ъ р ж а
традиционните пом ещ ения, разп о л о ж ен и в обичайния за района ред. Ц ен тр ал н о то помещ ение,
снабдено с голям о огнищ е, е свър зан о чрез врати със собите, р азп ол ож ен и от д в ет е м у
страни. О свен това всички пом ещ ения имат д о ст ъ п и от чардака. Т ова разпределен ие по
своя х ар ак тер не се отличава о т разпр ед ел ен и ето на сел ско то ж и лищ е, ко ето показва, че
битовите навици на този б о гат тъ р го в ец и начинът на използуване на ж и л и щ ето все ощ е не са

30 К р ат к а истори я на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 233
 Фиг. 249. Тетевен. Мирчаковата къща (1830 г.) — изглед. План на етажа: 1) чардак, 2) в’къщи,
3) соба, 4) килер, 5) кьошк

се различавали съ щ еств ен о от тези на м асата от населението. По м атери ал и кон струкция

к ъ щ а т а на Б обевски съ щ о не се отличава от м асовата к ъ щ а в този район. Т я се състои
о т кам енно приземие и паянтов етаж . О т това население са го о тдел ял и обаче общ ественото
полож ение, голем ите възм о ж н о сти и сам очувствието, което дава б огатството, к ак то и про­
тиворечивостта на интересите. И тези различия намерили и зраз не само в големината на
сгр адата, ко ято има четири пом ещ ения (огнищ но, две соби и килер) и голям чардак с два
кь о ш к а в етаж а, стопански пом ещ ения в призем ието и мазе под зем ята, но и в архитек­
ту р н о то и згр аж дан е и х у д о ж е с тв е н ат а р азр аб о тк а на архитектурни я д етайл, особено при
колонките на чардака.
В Т етевен се ср ещ а и едн а д р у га група къщ и, к о я то п ред ставл ява разновидност на
р азгледани те. Т я не се различава от тях по ф асадно и п ространствено изграж дане, по
м атериал и кон струкция и по ар х и тектурн а декорация. О тли ката се съ стои в по-различния
начин на влизане от ч ар д ака в страничните помещ ения. В ратите са поставени в срязаните
ъгл и на собите, ко ето прави х о д о в ата линия плавна. С ъщ еврем ен но избягването на правите
ъ гл и съ зд а в а м екота в о чертани ята на чардака и по-голям а ую тн ост (фиг. 249).
 r ■■•и»

# 4

1
ki . мц H I-

Фиг. 250. Етрополе. Хаджигригоровата къща — изглед. План на етажа : 1) чардак, 2) в'къщи,
3) соба, 4 и 5) стаи, 6) мивник, 7) килер, 8) баня, 9 и 10) кьошк

К ъм района на тетев ен ск ата к ъ щ а м ож е д а се отн есе и Е трополе, развило се като

значително р у д ар ск о и занаятчийско селищ е заедн о с околните села. По разпределение
к ъ щ и те т у к п р ед ставл яват преход м е ж д у западната и тетевен ск ата к ъ щ а и во д ят началото
си вероятн о от основн ата асим етрична ф орм а, п озн ата от западните райони на страната.
Тези к ъ щ и се р азлич ават о т тетевен ски те по това, че ням ат къ м собата х ар актер н ата ниш а,
излизащ а в п р о стран ството на ч ард ака, но п одобн о на тетевен ск и те к ъ щ и имат голям а
ниша, отворена к ъ м чардака, само че ту к тя е образуван а от д вете соби.
Р азв и та ф орм а от тази преходна груп а е Х а д ж и г р и г о р о в а т а к ъ щ а (фиг. 250)
в Е трополе, построена в 1834 г. Т я има с ъ щ и те обичайни пом ещ ения, как то и Б о б евската—•

235
236
помещ ение с огнищ е и соби от д в ете му страни. Но в нея са съ зд ад ен и повече у д о б с т в а —
стенни д олап и, зид ан а печка, баня в голям ата соба и просторен килер (скров), к оето говори
за по-високо стъ п ал о на ж и вот и променени битови навици. Х адж и гри горовата к ъ щ а е с
по-слож но разпределен ие от разгледани те тетевенски к ъ щ и . Н ейното п ространствено и з­
граж д ан е е о б огатено обаче само чрез и зд а д е н ата д о ст а напред централна част на чардака.
А рхитектурният д етайл по колонки и врати е разр аб о тен х уд ож ествен о и говори за вло­
ж ен ото в к ъ щ и те м айсторство и за б о гатството и високото общ ествено полож ение на
стопанина (фиг, 251, 252).
Т р е в н е н с к а т а к ъ щ а . Н а и зто к от Т етевен по северната страна на Ш ипченската и
Т ревненската планина са разп р ъсн ати голям брой малки селищ а. П оради неблагоприятните
за зем еделие, но богати с гори планински склонове и поради клим атичните условия насе­
лението на този район, изглеж д а, се е насочило т в ъ р д е рано къ м д ър в о о б р аб о тван е. Главно
на тази основа около кр ая на XVIII в. три от тези селищ а — Т рявна, Габрово и Д р я н о в о ,—
разполож ени на важ ни планински проходи, се издигнали като зам ож ни тъ р го в ск о -за-
наятчийски и културни среди щ а и центрове на развито резбарство, зограф ство и сградо-
строителство.
Ранн ата неразвита ф орм а на ж илищ ето в този район от преди В ъ зр аж д ан ето се съ стои
от огнищ но пом ещ ение, соба и чардак, ко й то м инава пред ц ялото лице на къ щ ата. С л едо­
вателно то прилича по разпределение на ранните форми на зап ад н ата и тетевен ск ата къ щ а.
В лизането става през пом ещ ението с огнищ е, к оето го при ближ ава повече до к ъ щ а т а в
северозападн ата част на страната. О т зап ад н ата и тетевен ск ата к ъ щ а се различава по м е­
стополож ени ето и ф орм ата на голям ото огнищ е, което т у к се намира в един от ъгл и те, а
ф орм ата му в план е п о л у к р ъ гла. В п о -н ататъ ш н ото си развитие обаче тр евн ен ската к ъ щ а
т р ъ г г а по свой собствен път, различен от онзи, на зап ад н ата и тетевен ск ата къ щ а.
П о п а н г е л о в а т а к ъ щ а (фиг. 253) в Т рявна е представи тел на ранн ите форми на
тревненската к ъ щ а и се отнася къ м кр ая на XVIII или началото на XIX в. П рин адлеж ала
е на зам ож ен занаятчия, чиято работилница е ощ е в къщ и. Не е известно дали той е
работил само по поръчка на кон сум атора, на т ъ р го в ец а или е изнасял стока и на пазара.
В ъв всеки случай за н а я тъ т му е бил до х оден , ко ето д ал о в ъ зм о ж н о ст д а си построи
хубаво и удобно ж илищ е. К ъ щ ата е р азп о л о ж ен а на уличната линия, ч ар д а к ъ т й е об ърнат
на ю г къ м д ъ лб о к и я, стигащ д о р еката д вор. В приземието, заобиколено с тесен тротоар
от каменни плочи, се пом ещ ават м азето, м алкото скривалищ е и работилницата. В етаж а се
нам ират ч ар д акъ т, на кой то и зв еж д а открита д ъ р в ен а стъ лб а, пом ещ ението с традиц ион-
ното голям о огнищ е, разполож ен о в ъ гъ л а , как то е обичайно за този край, едно стопанско
помещ ение без прозорци и соба. В северозападния ъ г ъ л на етаж а има нуж ник. С ветлата
височина на пом ещ енията в е т а ж а е от 1,90 до 1,96 м.
В ънш ните стени на призем ието са изградени от ломен пясъчник на глинен разтвор с
изклю чение на ю ж н ата, ко ято е паянтова. С тените на ет аж а са изцяло от д ъ б о в и талпи,
„н атак ан и “ м еж д у вертикални колонки. К онструкцията е свъ рзан а с д ъ рвен и чивии и ковани
гвоздеи. М еж д у етаж н и те кон струкции са от дялани д ъ б о в и греди с „н атакан и “ м еж д у тях
цепени б укови д ъ с к и ■ — „ш и н д и “, — въ р х у които л еж и дебел слой глинена зам азка, сл уж ещ а
за под. М азилката от в ъ т р е ш н ат а страна на д ъ р вен и те стени е съ щ о от глина. Големите
стрехи и т е ж к и те каменни плочи, с които е покрита к ъ щ а т а, са предизвикали специално
ветрилообразн о н ареж д ане на ребрата.
П опан геловата к ъ щ а е м алка, скромна, непретенциозна. В нея много черти вече говорят
за относително благополучие. К ато е запазил обичайната планова композиция,' М айсторът е
съ зд а л всички въ зм о ж н и на врем ето условия за удобен ж ивот. Р азп ред елен и ето е м ного
целесъобразн о. Х о д о вата линия е възм о ж н о най -кратката — вратите за трите помещ ения
се съб и р ат на едн о м ясто. С ветли ната към голям ото огнищ е пада отляво. О д ъ р ъ т е по­
ставен в спокойния, най-отдалечен ъ г ъ л на в’к ъ щ и . Всички обитатели на к ъ щ а т а имат свое

237
 л и г а /1

■5 • л .
т
I
ш

щ шШ ш
щ

;|:1!^ЩКЬр!|||;; -ggjfgi
\ -I*

\к

m w f» : т
.■
!*i
!»!
[Г? I
'>■!

Фиг. 253. Трявна. Попангеловата къща — изглед). План на етаж а: 1) чардак, 2) в’къщи, 3) соба,
4) килер, 5) стенен долап, 6) скривалище, 7) нужник. Огнище

у добно м ясто, к ъ д е т о м огат да р аб о тя т или почиват, б ез д а си пречат един на д руг. С обата

има д ъ счен под и се отоплява съ с зидана печка, която се пали откъ м огнищ ето. П о д ъ т е
повдигнат и п ред в р атата о б р азу ва м алка стряха, под която се поставят чехлите и калев-
рите. Т ака се осигурява ч и стотата на постлания с черги под. В ж и лищ н ите пом ещ ения има
повече светлина — прозорците са сравнително големи. В стен ата има долап. Ж илищ ният
етаж освен това има мивник и нуж ник, събрани на едно м ясто. Те са отдел ен и встрани от
ч ард ака, на ко й то през топлите дни на годи ната протича голям а част от ж и вота на семей­
ството, но същ еврем енн о са свъ рзан и удобно с него.

238
 Фиг. 254. Трявна. Даскаловата къща— изглед и план на етажа : 1) чардак, 2) в’къщи, 3) стаи

О свен с тр ем еж къ м у д обство в тази к ъ щ а има и стрем еж къ м красота, намерила

израз в проф илировката на колон ките на чардака, на паянтите, подпиращ и голям ата стряха,
в обработените краи щ а на ребр ата, кап аците на прозорците и вратите на долапите, чиито
табли са о т орех и елха, а ф ризовете са от цепен бук. П роф илировката на таванските
греди е скром на, арките над вратите са подчертани с архиволти, а отвън кам ън ите на зида
са изкусно подредени. Всичко в тази к ъ щ а говори за един нов бит, за р аж д ан ето на един
нов човек, чийто ж и вот е издигнат на по-високо стъпало.

239
 П опангеловата к ъ щ а е зрял тип, който, и згл еж д а, се е установил значително преди
В ъ зр аж д ан ето . В Т рявна се намират големи къ щ и от п ъ р во то десети л ети е на XIX в. с
д обре разви та планова композиция, която в своето развитие е преминала през типа, п р ед ­
ставляван от П о п ан геловата къ щ а. В някои от тях м ож е д а се види къ сн о повторение на
недош ли до нас преходни ф орми, ко и то м огат д а изяснят пътя, по кой то се е развивала
тревненската къ щ а. Т акава е например к ъ щ ат а на П. Р. С лавейков от около 1830 г. П ланът
на е т а ж а й се различава от този в П опан геловата по това, че собата е надпусната и че
има вече х ар актер н о то за тревн ен ската к ъ щ а ъ гл ово прозорче. К ъ щ а т а на дядо Д о б р и от
около 1830 г. и К азасо в ата от около 40-те години на XIX в. б ел еж ат вече значително на­
преднал етап в развитието.
Д а с к а л о в а т а к ъ щ а (фиг. 254) е най-високата точка в планово-композиционно о т ­
нош ение, до ко ято д о сти га в р азвитието си тревненската к ъ щ а, предназначена изклю чително
за ж ивеене. П остр о ен а е през 1807 г. от м айстор Д и м и тъ р от колиби О ш аните и майстор
И ван о т с. Бучуковци, Т ревненско. Д а с к а л о в ата к ъ щ а е известна със своите д ва високо-
худоЖ ествени тавана, изработен и чрез съревнование от съ щ и те майстори, но тя е интересна
преди всичко като ар х и текту р ен паметник. Наличните м атериали не позволяват д а се про­
следи съвсем сигурно п ъ тят, по кой то се е стигнало до тази сл ож н а планова композиция.
Н ейната симетрична планова схем а навеж д а на м и съл та, че тази ф орм а се е получила чрез
у двояван е на по-прости, обичайни за този край форми. З а такава възм о ж н о ст п од сказва и
призем ието, симетрично р азд ел ен о на две независими едн а от д р у га части. Х арактерните за
тревненски те к ъ щ и ъ гл о ви прозорци и голям ото огнищ е, разп ол ож ен о в ъ г ъ л а на в’к ъ щ и ,
с ъ щ о я с в ъ р зв ат с м естн ата народна къ щ а.
Д а с к а л о в а та к ъ щ а е р азп о л о ж ен а в ср ед голям д вор. Главната ф асад а Днес е променена
Н якога ч ар д а к ъ т в етаж а е бил напълно открит, как то и призем ието. П о-късн о са направени
пристройки вдясн о от к ъ щ а т а . . Р азн ооб разн ата, х у д о ж ествен о изп ълнена резб арска у краса
по тавани, долап и и колонки св и д етел ствува за добрия вкус и и зд игнатото общ ествено и
м атериално полож ение на нейния стопанин, : както и за високото ниво на резб арското и
столарското- изкуство в Т рявна в сам ото начало на XIX в. (фиг. 255).
О т р азгледани те по-горе тревненски к ъ щ и освен П опан геловата имат дю кяни и р або­
тилници в призем ията си и С лавейковата (фиг. 256), на д я д о Д обри , К азасовата и много
д р у ги къ щ и. Н о те п р и надлеж ат на време, когато занаятчиите вече работят главно за
свободни я пазар, за неизвестния консум атор. З ато в а тези къ щ и са об ърн ати с лице къ м
улицата, ко ято вече е започнала д а придобива характер на чарш ийска, но са ощ е свободно
стоящ и. Ж и л и щ н ата част на тези къ щ и има в основата си концепцията на старата м естна
к ъ щ а. G излизането им обаче на уличната линия и приспособяването на част от призем ието
за дю кяни се внасят изменения и в арх и тектурн и я им облик. К ъ щ а та израства на височина,
тъ й като призем ието е вече обитаем о, а освен това повдигнато над терена. В к ъ щ а т а на
д я д о Д о б р и чрез издаване напред на съ сед н ата на д ю к ян а стая пред него е с ъ зд ад е н о
м алко „ т ъ р го в с к о “ пространство, незасягано от движ ени ето по тр о тоара (фиг. 257, 258).
В К азасо в ата к ъ щ а , лицето на която е много по-ш ироко, симетрично на и зд аден ата
нап ред стая е изд аден о и част от пространството на дю кяна. По този начин в с р ед ата на
ф асад ата, пред вх о д а на дю кяна, се съ зд ав а м алка ниша, ко ято ком уникационно насочва
влизането на клиентите, а арх и текту р н о подчертава входа на дю кян а. П онеж е и ет аж ъ т
съ о тв етн о излиза напред, уличната ф асад а получава осово-сим етрично реш ение.
П ризем ието на тези к ъ щ и често е изградено от кам ък, но к о н стр у к ц и ята на етаж а е
вече паянтова. Т акава е и л ицевата стена на ж и лищ н ото пом ещ ение в приземието. Уличните
ф асади се р азр аб о тв ат п о-б огато — прозорците получават под чертан о у д ъ л ж ен а ф орм а и
броят и разм ерите им се увеличават, рам ките около тях и проф илите на конзолите, под ­
д ъ р ж а щ и надпуска, имат по-слож ни профили. Нов елем ент в уличната ф асад а внасят го л е ­
м ите прозорци-витрини и врати на д ю кян а, без оптически д а р азкъ сват кам енната стена

240
 Фиг. 255, Трявна. Даскаловата къща — тавани

И зм азаната стена на ж и лищ н ото помещ ение, о граден а с дъсчен а рамка, се свъ рзва д обре
с кам енната плоскост и внася д екорати вен м омент във ф асадата.
К ъщ и, построени на уличната линия, е имало и по-рано, но това е било продиктуван о
от полож ението и кон ф и гурац и ята на парцела, от стрем еж а главната ф асад а с ч ар д ака д а
получи благоприятно излож ение, като съ щ еврем енн о запази ориентирането си към двора.

31 К р ат к а и стори я на б ъ д га р с к а г а а р х и т е к т у р а 241
 Фиг. 256. Трявна. Славейковата къща. Фасада към улицата. План на призем ието: 1) пруст,
2) к ъ щ а , 3) соба, 4) дюкян, 5) мазе. План на етажа: 1) чардак, 2) в’къщи, 3) соба, 4) килер

В тези случаи к ъ м улицата или съ всем няма, или се поставят пестливо малки прозорци.
С ега обаче излизането на к ъ щ а т а на улицата е продиктувано от ж елание д а се получи
по-лесен ко н так т с кон сум аторите, кои то д а се привлекат чрез и злож ените на витрините и
в д ю кян а стоки. В ъв в р ъ зк а с това главната, представи телната ф асад а на к ъ щ ата е
о б ъ р н ата къ м улицата, к ъ м ож ивените улици са об ърн ати и прозорците на собите (фиг.
259). Д в о р н ата ф а сад а става второстепенна. Тя запазва все ощ е ч ард ака като съ щ ествен в
стопанско и архитектурно отнош ение елемент, но той вече играе доп ълн и телн а роля. З а ­
това и ар х и текту р н ата р азр аб о тк а на д в о р н ата ф асад а става по-скромна, а б лагоприятното
й клим атично излож ение не е вече зад ъ л ж и тел н о . Ж и ли щ н ата част е главно в етаж а, но
много често се срещ ат ж илищ ни пом ещ ения и в приземието, свързани с дю кяна.

242
 Фиг. 257. Трявна. Къща на дядо Добри

П р евр ъ щ ан ето на някои улици от ж илищ ни в чарш ийски д о в еж д а д о п оскъпяване на

терените, а то в а от своя страна — д о стесняване на парцелите и накрая — д о склю чено
застрояван е. Т есните парцели и склю ченото застрояван е предизвикват изменения и в плано­
вата ком позиция на ж и лищ н ия етаж .
Л а ф ч и е в а т а к ъ щ а в Д р я н о в о (фиг. 260) е едн а от най-интересните къ щ и на
чарш ийска улица от 40-те години на XIX в., която о тразява много д обре описания по-горе
процес и м ож е да сл у ж и к ато х ар актер ен пример. Тя е от м алкото запазени три етаж н и
к ъ щ и : съ сто и се от призем ие и д в а е т а ж а и има м онум ентален изглед. С тените на при зе­
мието и външ ни те стени на първия етаж са каменни. Л и ц евата стена на този е таж и ц елият

243
втори е таж са д ървени, изградени с характерната за това врем е талпена конструкция. П о­
кр и та е с каменни плочи.. Л аф чи евата к ъ щ а в съ щ н ост се състои от две половини, почти
еднакви по р азб ер и и. разпределение. В ъв всяка половина на призем ието се намира по един
дю кян и за д него скл ад о во помегцение-мазе. В първи я е т аж се влиза направо от нивото
на по-високо разполож ен ия по наклонения терен заден двор. В този е таж има две напълно
еднакви, но несиметрично р азполож ен и ж илищ а, всяко от кои то се съ сто и ог закри т чардак,
помещ ение с огнищ е, м алка одая, д о стъ п н а направо от чардака, и скривалищ е м еж д у од аята
и собата, в което м ож е д а се влиза само през един о т д олап ите. Н а втория етаж се излиза

Фиг. 258. Трявна., Къща на дядо Добри. План на приземието: 1) дюкян, 2) к ъ щ а , 3) соба,
4) мазе. План на етаж а: 1) чардак, 2) в’къщи, 3) соба, 4) кьошк

Фиг. 259. Елена. К ъщ а на поп Никола

 1 4 j
5 I
^ I т j
2 з I

1234 56

Фиг. 260. Дряново. Лафчиевата къща— изглед и план на първия етаж : 1) салон, 2) в’къщи, 3) соба,
4) килер, 5) скривалище. План на втория етаж : 1) салон, 2) в’къщи, 3) соба, 4) килер

по вътр еш н и стълби. И в него има две почги едн акви по разпределен ие ж илищ а,, пак не­
симетрично поставени едно къ м д р у го — нещ о, ко ето много ряд к о се срещ а в двойните
къ щ и . В сяко от тези ж и л и щ а се съ сто и от д ве независими една от д р у га половини,: с в ъ р ­
зани само от общ и я закри т чардак. В л яв ата половина от чардака се влиза в пом ещ ение с
характер н о то голям о, разполож ен о в ъ г ъ л а огнищ е и зад него къ м у л и ц а т а .— собата. В
дясн ата половина има д в е стаи с ъ щ о така едн а зад д р у га . Т ова разд еляне на ж и лищ ето
на две еднакви, независими половини д ав а основание д а .с е предполага,, че и ,т у к в предните
стаи е имало огнищ а, т. е. въ в втори я е т аж е имало д ве по две ж илищ а, съ сто ящ и се от
ь ’ къ щ и и соба.

,'2.45
 ;1-V
j ±, 4U
.•Siferai’Ai ^

ST
-■.fV

Фиг. 261. Габрово. Стара къща. Офорт от Морозов

246
 Фиг. 264. Копривщица. Драгийската къща

Р азп ред елението на първи я е т а ж е, к ак то п р и . несим етричните к ъ щ и в обичайния ред,

само че чардачното пространство е затворено, а нам алената ш ирина на парцелите е нало­
ж и ла планово реш ение — ориентиране с т ясн ата стран а къ м улицата.
П о-друго е р азпред елен ието на втори я етаж . То м ож е д а се обясни с ж елани ето д а
се с ъ зд а д а т над всяко ж и лищ е в пъ рви я е т а ж по две ж и л и щ а във втори я етаж . Т е щ е са
били предназначени за наследниците на стопаните, защ о то д о О свобож ден и ето (1878) с ъ ­
ж и тел ств о на д в е ч уж ди сем ейства в едн а к ъ щ а , д а ж е в един двор, е било непознато на
българи на.
Ф асадата на Л аф чиевата к ъ щ а о тр азява в общ и черти разпределен ието, но не д ава да
се разбере, че в пъ рви я е т а ж се кри ят д ве, а въ в втория четири сам остоятелн и ж илищ а.
П артерн ата ч аст е реш ен а строго симетрично, а в е таж и те сим етрия не е търсен а. Т ова
различно трети ран е на ф а сад ата обаче не прави неприятно впечатление. Л аф чи евата к ъ щ а
и згл еж д а внуш ителна поради височината си, ш ироката стряха (1,50 м) и посл ед овател н о над­
д адени те етаж и (с 0,45 и 0,65 м), п о д д ъ р ж ан и от двоен р ед гъ сто наредени и силно про­
ф илирани дървени конзоли.
К ъщ и с дю кяни о тд о л у и ж и л и щ а в етаж а, реш ени по подобен начин в д ълбочина
при об щ чардак, намираме и в Габрово — от 5 0 -т е — 60-те години на XIX в. П ричината за
т яхн ата поява и т у к е с ъ щ о поскъ п ван ето на парц ели те в чарш ийските улици и нам аляване
на ш ирината на лицевата им част.
К о п р и в щ е н с к а к ъ щ а (фиг. 264). Н аселението на К опривщ ица поради голям ата надм ор­
ска височина на сел и щ ето и м алкото о б раб отваем и земи се е заним авало със ск о то в ъ д ств о ,
главно с о тгл еж д ан е на овце. Н а тази основа к ъ м края на XVIII в. т у к се развила тъ р го в и я
с угоен д о б и т ъ к и месни произведения. П о-късно, през В ъ зраж д ан ето, благодарен ие на б л и зо ­
стта на П ловдив в К опривщ ица се съ зд ал и благоприятни условия за абад ж и й ство и
ки радж ийство. Б ъ р зо увеличаващ ото се б лаго съ стоян и е на населението д ал о силен т л а с ъ к и

247
на ж и лищ н ото строителство. В п р о д ъ л ж ен и е на по-малко от половин век, от последното
о п ож аряван е на селото от къ р д ж ал и и те в 1810 г., д о къ м ср ед ата на века, К опривщ ица се
пр еи згр аж д а почти напълно.
К ъ щ и те в К опривщ ица от 2 0 — 30-те години на XIX в. обикновено имат призем ие и
етаж . П ризем и ето им е изградено с кам енна зидария на глинен разтвор. В него се намират
обор и м азе. Е т а ж ъ т е изграден от талпи и е предназначен за ж ивеене. М еж д у етаж н и те
кон струкции са гредо р ед и , от видими дялани д ъ б о ви греди. П од овете са от глина. П окри вът
е покрит с керем иди. О т д во р а се въ зл и за по о ткри та д ъ р вен а ст ъ л б а в ч ард ака, който
ту к се нарича отвод. О т него се влиза в пруста, преходно дом акинско пом ещ ение, а оттам
в пом ещ ението с огнищ е. Н аправо от о твода се влиза и в собата, к о я то заем а част от
голем ия предиш ен отвод, който е минавал пред цялото лице на къ щ ата. Т ози зам исъл ни
е познат вече от П авликян ската к ъ щ а . Но тук разпределен ието е значително подобрено и
обогатено с ощ е една стая за см етка на отвода. Н овото пом ещ ение — собата, е поставено
м еж д у стъ л б ата и пом ещ ението с огнищ е. В ратите са събрани в един възел , к оето ск ъ с я в а
х о д о вата линия д о минимум и о с в о б о ж д ав а стаите и о твода от движ ени ето.
В едни от тези къ щ и, например в к ъ щ а т а на Р аш ко С тойков, о т в о д ъ т е на съ щ о то ниво.
В д руги , като в к ъ щ а т а на Ив. и Ст. Клисарови, част от п ред ната му страна е повдигната
на едно стъпало. П о този начин е набелязан б ъ д ещ и я т кьош к. , А рхитектурната украса на
тези к ъ щ и е т в ъ р д е скромна и се изчерпва с няколко опростени проф илирания въ рху
колоните на отвода. Г лавната им ф асад а е изградена в д ва плана. Н а преден план излизат
о т в о д ъ т и с тъ лб ата, а на втори о став а стен ата на собата. Т ази несиметричност на плано­
вото и пространственото и згр аж дан е се неутрализира обаче с р ед и ц а та от д ъ рвен и колонки на
отвода, който п р о д ъ л ж ав а и пред собата, как то и от ш ироката стреха на ниския четири-
скатен покрив, която обединява ц ялата сграда. В ънш ният вид на тези къ щ и е прибран и
скромен, каквито са били и техните някогаш ни стопани, а естественият цвят на п о тъ м н я ­
лото от врем ето борово д ъ р в о им придава топлота и приветливост.
В сравнение с П авликян ската к ъ щ а тези къ щ и пред ставл яват едн а чувствително по-ви­
сока степен на развитие. Р азм ер и те и у с тр о й ство то им говорят за значителна зам ож н ост,
която се д ъ л ж и на^ основното занятие на техните стопани — едрото овц евъ д ство. Д о м а ш ­
н ата м аниф актура по то ва време ощ е зад оволявал а главно н уж д и те на сем ейството. П р о ­
д укци ята, предназначена за пазара, е п р ед ставлявала повече страничен и незначителен и з­
точник на доход.
К огато през 3 0 — 40-те годи ни на XIX в. дом аш ното м аниф актурно производство нарас­
нало, к ъ щ а т а на заб о гатяващ и те копривщ енски о вц евъ д и започнала да се променя. П реди
всичко станало необходим о д а се разш ири о тв о д ъ т, на който главно се е и звъ рш вал а про­
и зво д ствен ата работа, и п р у стъ т, в кой то е била складирана готовата продукц ия. О т д руга
страна, повдигането на м атери алн ото и к у л ту р н о то равнищ е съ зд ав ал о н у ж д а от нови ж и ­
лищ ни пом ещ ения. Тези изменения м огат д а се илю стрират с Д у ш к о в ата и Т ором ановата къ щ а.
Д у ш к о в а т а к ъ щ а (фиг. 265) в К опривщ ица показва ново, по-високо стъ п ал о в раз­
витието на коп ривщ енската к ъ щ а . Т я е и п о-голям а от описаните по-горе. В нея са налице
съ щ и те помещ ения, поставени в съ щ и я ред, как то и в С тойковата к ъ щ а, но тя има поме­
щ ение за ж ивеене и от другат а страна на пруста. 7’ова е предизвикало у д ъ л ж ав ан е на отвода,
кой то ту к е двойно по-голям, тъ й като м инава не само пред пруста, но и пред новата стая.
П о вд и гн атата част на о тв о д а е напълно оф орм ена в кьош к. Той не само е повдигнат над
о б щ о то ниво на отвода, но е о тдел ен от него с парапет и е надпуснат на конзоли към
д вора. Височината на пом ещ енията си остава 2,20 м. П ром енило се е и приземието. О т у ве­
личената му площ са отделени две нови пом ещ ения за ж и веен е — пом ещ ение с огнищ е и
стая с д о л е н о т в о д .
П ром ените в плана се о тр азяват и на външ ния вид на този тип къ щ и . Л и ц ето на
к ъ щ а т а се у д ъ л ж а в а , което под чертава ощ е по-силно нейните у д ъ л ж е н и пропорции. Го-

248
 ч ':, ■& Щ Л

I
& r S'--;';.**!'
р ■i',

-': ='>i.-V‘ 1 - A '■■'"- - ' d ; y f '

Я | 0 1 я Н р

t§11't =■ Д
«Ч- ч
: » "■
m
Г
’i «*
■
r *

Фиг. 265. Копривщица. Душковата къща — изглед. План на етаж а: 1) чардак, 2) пруст, 3) в’къщи,
4) соба, 5) стая, 6) кьошк. Разположение

лем ият о тво д е 'д а л в ъ зм о ж н о ст с т ъ л б а т а д а се прибере в него и д а освободи п ред ната

стен а на собата, ко ято сега излиза напред и се изравн ява с лицето на отвода.
П р о стран ствен ото и згр аж дан е на к ъ щ а та става ощ е по-прибрано, а д ъ л б о к а т а сянка
на о тво д а прави д а изп ъкн е ощ е по-силно о грян ата д ъ р вен а стена на собата. ;
Т о р о м а н о в а т а к ъ щ а (ф иг. 266, 267) в К опривщ ица е по-голям а и с по-слож ен
план от Д у ш к о в ата. И в нея намираме съ щ и те помещ ения, как то в Д у ш к о в а та — отвод,
пруст, пом ещ ение с огнищ е и две соби, наредени пак по съ щ и я начин, но измененията тук
са отиш ли ощ е по-далече. П реди всичко п р у с т ъ т заем а значително по-голямо пространство.

32 К р ат к а и сто р и я на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 249
С таята с ъ щ о е по-голяма. Ф ункциите на пруста са диф еренцирани. В единия му ъгъл' е
преграден о пом ещ ение за килер. Но той не е бил д о статъ ч ен д а зад оволи н уж ди те на р а з­
ви тата прои зводствена и т ъ р го в ск а д ей ност на домакина, ето защ о къ м зад н ата стен а на
к ъ щ а т а са направени и други д опълнителни килери. С ъответн о на по-големите п р у ст и
стая е увеличена и д ъ л ж и н ат а на о твода. П риземието е съ щ о с по-слож но разпределение;

250
 Фиг. 267. Копривщ ица. Торомановата къщ а — сгая

откол ко то в Д у щ к о в ата къ щ а. О свен ж илищ ни пом ещ ения в него има ощ е дю кян и скри­
валищ е. Всички тези изм енения в р азпред елен ието говорят за значително по-големи ма­
териални в ъ зм о ж н о сти и културно-битови изисквания на стопанина. При запазване на висо­
чината на пом ещ енията 2,20 м Т ором ановата к ъ щ а и згл еж д а силно у д ъ л ж ен а. В тази к ъ щ а
се заб ел язва и стр ем еж къ м по-голям а представи телност, м акар и в рам ките на тради ц и он ­
ните форми. К ь о ш к ъ т е п о -д ъ л ъ г, ф о р м ата му е по-слож на и той е значително надпуснат
къ м двора. П о-б огата е и д ек о р ати вн ата у к р а с а — проф илите _на базите и кап ители те и
особено на п р ъ стите (кем пф ерите) са б огато разработени.
В К опривщ ица има запазени о щ е м ного къ щ и от разгледан и я тип, например к ъ щ а т а
на д я д о Л ибец, Д ебел ян о вата, Ш у ш у л о вската и Х ад ж и въ л к овата, последната от кои то е с
най-богато разработени колонки на чардака.
П о -д р у га насока в развитието на коп ривщ енската к ъ щ а от просл ед ен ата д о ту к се на­
блю дава в Д ж о го л а н о в а т а къ щ а.
Д ж о г о л а н о в а т а к ъ щ а (фиг. 268), и зградена вероятн о в к р ая на XVIII или началото
на XIX в. за заб о гател и я копривщ енски овчар Стойчо С тарирадев, крйто станал прекупувач на
данъци, е била една от голем ите за онова врем е къ щ и . Главната й ф асада, к а к то обикновено, е
о б ъ р н а та къ м дво р а — к ъ м юг и къ м портата, — та к а че ж и в о т ъ т в двора, влизащ ите и из­
лизащ ите на у л и ц ата са поставени под зо р к о то око на дом акинята. К ъ щ ата е разп олож ен а
в северозападн ия край на голям , ограден с висока кам енна о гр ад а двор. П остроен а е с
ед н ата си страна на уличната линия с цел пом ещ ението с огнищ ето и собата д а се из­
л о ж а т на източното слънце. Т ова е налож ило о т в о д ъ т д а се изолира съ с стена о ткъ м
улицата. И зд ав ащ и я т се напред и над о гр ад н ата стена кьо ш к обаче е отворен к ъ м нея.
В ънш ните стени на призем ието с изклю чение на ю ж ната са каменни на глинен разтвор,
а раздели телни те стени и ц елият етаж — талпени. В призем ието на к ъ щ а т а са стопанските
пом ещ ения — изба, х ам б ар и обор, — как то това е в д руги те ранни копривщ енски къ щ и
Традиционната д ъ р в е н а о ткр и та с тъ л б а води от двора к ъ м е т а ж а и ж и лищ н ите помещ ения —
отвод, пруст, пом ещ ение с огнищ е и две соби. М акар че броят и наименованията на пом е­
щ ен ията в Д ж о го л а н о в а т а к ъ щ а д а не се различават от онези в Д у ш к о в а та и Тором ано-
 Фиг. 268. Копривщица. Джоголановата къща — изглед, разположение и план па етажа : 1) чардак,
2) пруст, 3) в ’ к ъ щ и, 4 и 5) кьошк, 7) килер

вата, р азп р ед ел ен и ето е качествено различно. Р азл и ката се състои в п ревръщ ан ето на пруста
еди нствено в св ъ р зващ о пом ещ ение всл едствие на отп адан ето на стопански те му функции.
С топанинът на к ъ щ а т а е бил ч орбад ж ия, но н у ж д а т а д а подчертае своето по-високо м а­
териално полож ен ие ощ е не се е появила в оная степен, в ко ято се наблю дава вече към

252
 40-те години на века. В бита на този зам огнал се копривщ енски овчар — кехая, станал бег-
ликчия, и на неговото сем ейство не са били настъпи ли значителни изменения. И все пак
имало в ж и во та му промяна, ко ято и зи сквала по-друго устройство на ж и л и щ ето му. Голям
пруст, кой то е едноврем енно производствено, складово и свъ рзващ о помещ ение, не е бил
нуж ен. Н уж н о било о тдел н о складово пом ещ ение. Н еобходим а била ощ е една стая. Н овата
к ъ щ а трябвало д а задоволи тези нови изисквания. Т ак ав а проблем а стоял а пред м айстора.
И той я реш ил, като и зх о ж д а л от основната, позн атата, обичайната в К опривщ ица ф орм а.
Той приспособил и видоизм енил традиционното разпред елен ие така, че д а отговори на новите
задачи, а именно преградил вече ненуж но голем ия пруст и отделил от него ново пом ещ ение
за стая. О стан ал ата част от пруста, сведен а в своите ф ункции почти до коридор, зап ази ла
старото си име. С кладови пом ещ ения са били прибавени в ъ р х у конзоли под стр ях ата откъ м
гъ р б а на к ъ щ ата.
В Д ж о го л а н о в а т а к ъ щ а има и кьош к, елемент, кой то липсва в м асовата копривщ енска
к ъ щ а от началото на века. К ьо ш къ т е б елег на по-различен начин на ж и вот от онзи, който
водели сем ействата на едрите овцевъдци. В равния ч ард ак на д руги те к ъ щ и р аб отел о се­
м ейството на стопанина. Н адзор над тях н ата р аб ота не е бил необходим . Н о на отво­
д а на Д ж о го л а н о в а та к ъ щ а р аботели и ч уж ди хора — наемници. О т издигнатия кьош к
дом акинята, сама у частвуващ а в производствения процес, е имала въ зм о ж н о ст д а наблю ­
д ава по-добре р а б о та та на д руги те. Това е била главната ф ункц ия на кьош ка. Той зап азва
и старото предназначение на о д ъ р а — м ясто, на к оето л ете се почива и спи, к а к то това
виж дам е ощ е в П авликян ската к ъ щ а , но получава и важ н о ново предназначение — м ясто за
б есед ван е с почитания гост. В ероятно т в ъ р д е рано к ь о ш к ъ т в к ъ щ а т а ще д а е добил и
д руго, допълнително, но не по-малко важ н о с ъ д ъ р ж а н и е — на архитектурен елемент, който
има предназначение д а о б огатява ф асад н о и пространствено к ъ щ а т а на стопанина. З а
това, че в случая той е заем ал по-високо м ясто всред своите съселяни не само в м ате­
риално отнош ение, говори и чеш м ата за общ ествено ползуване, вграден а в стен ата на
приземието.
В ънш ната ар х и текту р а на Д ж о го л ан о в ата к ъ щ а се различава от тази на гсъврем енната
и разпространена м асово к ъ щ а само по отскачащ и я навън кьо ш к и по ш ироките з а к р ъ г ­
лени стрехи, обш ити о тп р ед и о тд о л у с д ъ ски . Д еко р ати вн ата украса се изчерпва със
скром на проф илировка на колоните на чардака, паянтите и краи щ ата на ребрата.
Д ж о го л а н о в а т а к ъ щ а е п р ед стави тел на коп ривщ енска ч орбадж ий ска к ъ щ а от Ранн ото
В ъ зр аж д ан е. Тази разн ови дн ост обаче не се развива п о-н ататък, защ о то к ъ м 50-те години
на XIX в. е изм естен а от д р у г тип къ щ а, ко ято постепенно се налага почти в цялата страна
като ч о рбадж ий ска къ щ а. В К опривщ ица тези къ щ и се я вяват през 50- до 70-те години на
XIX в. — врем е на кул ту р ен и стопански р азцвет на града. Т огава се и згр аж д ат голям брой
обш ирни, б огато украсени къ щ и на чорбадж ии — бегликчии, д ж елепи и абадж ии. М еж д у
запазените едни о т най-хубавите са Д есьо в ск ата, М л ъчковата, Г ръковата, О сл ековата, Л ю ­
товата и К аб леш ковата къ щ а. М акар че те съ вм естн о с разгл едан и те' по-горе къ щ и д ават
днес архитектурни я обли к на К опривщ ица от В ъ зр аж д а н ето , щ е ги разгледам е на д руго
място, тъ й като не сам о при н адл еж ат към п о-късен пери од на В ъ зраж д ан ето, но и към
д р у г тип, известен в наш ата наука под им ето п ловд и вска къ щ а.
Ж е р а в н е н с к а к ъ щ а . П рез съ щ и я период — края на XVIII и началото на XIX в. — в
селата, разполож ени в И зто чн а С тара планина м еж д у С ливенската и К отден ската планина,
народното ар х итектурно творчество с ъ зд а в а д р у га разнови дн ост на к ъ щ ата. К ато средищ но,
б огато тър го вск о -зан аятчи й ско среди щ е на т о я район с ъ с силно развито о вц евъ д ство и аба-
д ж и й ство се издига К отел, който става ц ен тъ р на ож и вено ж илищ но строителство. В 1 904г.
голям пож ар уни щ ож и почти изц яло стар и я град, поради ко ето за ж и лищ н ата архи тектура
в този район днес съ д и м главно по запазен ите къ щ и в околните села Ж еравн а, И чера,
Г радец и др. М е ж д у тях едн о от най-интересните селищ а е Ж еравна.- V

253
 Фиг. 269. Копривщ ица. Детайли от копривщ енски къщи

Ж е р а в н е н ск а та к ъ щ а показва няколко различни ф орми, всяка от кои то о тразява р аз­

лични етапи о т развитието на ж и л и щ ето . Едни от тях са съ зд ад ен и вероятно м ного преди
В ъ зр аж д ан ето . Т ова са къ щ и, които се с ъ с т о я т само от две свързани едно с д р у го поме-

254
 :тч

. 4*J ■ •s .* .
-Щ
234853535348232348232323532323482353482323484848485348

2348482353234853232323232348234823235348232323488948234848

Фиг. 270. С Жеравна, Котленско. Къща на Руси Чорбаджи — изглед. План на етаж а: . .
1) чардак, 2) в'къщи, 3) пруст, 4) посрещник, в пруста, 5) соба, 6) кьошк

щ ения — пруст и пом ещ ение с огнищ е. Т ези къ щ и са б ез ч ард ак или с чардак през ц ялата
главна ф асад а. Н ай-старите запазени образци са д ъ р вен и и са изградени „на в ен ец “. По-
сл ож н ата ф орм а има освен пом енатите по-горе пом ещ ения ощ е и соба. Тя се намира до
пруста, ср ещ у пом ещ ението с огнищ е и има по-голям а д ълб оч и н а от него. Т ези к ъ щ и са'
съ щ о дървени, но стълбово-талп ени, т. е. ко н стр у к ц и ята им пред ставл ява д ъ р вен скелет,
изпълнен с талпи, „н атакан и “ в ж л еб о ве отстрани на колон ките. В края на XVIII и началото
на XIX в. често се ср ещ ат чорбадж ий ски къ щ и с това разпределение.
В ж ер авн ен ската к ъ щ а п р у стъ т е ц ен тралното пом ещ ение, около което се п о д р еж д а т
пом ещ ението с огнищ е, со бата и ч ар д ак ъ т. С то в а тя прилича на коп ривщ енската. Н о ‘д о ­
като в нея со бата се появява най-напред пред пом ещ ението с огнищ е, като заем а част от
о твода и едва по-късно я намираме като втора соба и в с ъ сед ство на пруста, в ж еравн ен ­
ската к ъ щ а собата е винаги н еп осредствен о до пруста.
П р у с тъ т и ту к, както и в коп ри вщ ен ската к ъ щ а, е имал стопанско предназначение. С ъ щ е­
временно той свъ р зв а ж и лищ н ите пом ещ ения, чард ака и двора. В приземните к ъ щ и той има
д ва входа. К огато п р у с т ъ т е в етаж а, но поради наклонения терен зад н ата му част е на
нивото на дво р а, той с ъ щ о йма два в х о д а. В случай, че заден вход не е могло д а се направи,
п р у стъ т оставал само м еж динно с в ъ р зв ащ о помещ ение, понеж е по-голям ата част o f сто ­
панските му ф ункции Се поемали от призем ието. : 1

253
 — 5SF

Фиг. 271. С. Жеравна, Котленско. Къща на Руси Чорбаджи — долапи

К ъ щ а т а н а Р у с и Ч о р б а д ж и (фиг. 270) в с. Ж е р ав н а е съ щ о с такова разп р ед ел е­

ние. Т я е построена в ъ в в то р ата половина на XVIII в. изцяло от д ъ б о ви талпи, натакани м еж ду
колонки. Т аваните са д ъ счени , под о вете — съ щ о д ървени и зам азани с глина. О ткрита
д ъ р в ен а стъ лб а, подслонена под ш ирока стряха, и звеж д а в обш ирен чардак с голям закри т
от три страни кь о ш к в д ъ н о то . К ьо ш к ъ т се осветлява от прозорци, които се затв а р ят само
с капаци. О т ч ар д ака се влиза в пруста, а оттам в пом ещ ението с огнищ е и в собата.
О свен къ м пруста со бата има вр ата и към чардака. М о б и л и р о вк ата в д в ет е ж илищ ни по­
м ещ ен ия-се съ сто и от обичайните за този край ш ироки, ниски одри (менсофи), тради ц и он ­
ните стенни долапи и голям о огнищ е към едн а от стените. Т ази чорбад ж и й ска к ъ щ а
се различава от м асовата к ъ щ а освен по б о гатата в ъ тр еш н а у к р аса ощ е и по това, че п р у стъ т
е изгубил стопански те си ф ункции и се е п ревърн ал в преходно ж и лищ но помещ ение, част от
п од а на ко ето е повдигнат и о граден с нисък парапет. Т ака е с ъ зд ад ен о ново пространство,
наречено „п осрещ н и к“, предназначено за приемане на гости.
Х а л т ъ к о в а т а к ъ щ а (фиг. 272) в с. Ж ер авн а е построена през 1818 г. По р азп о л о ­
жение на основните пом ещ ения в плана — чардак, пруст, пом ещ ение с огнищ е и соба — тя
не се различава о г к ъ щ а т а на Р уси чорбадж и. Н о въ в вр ъ зк и те м еж д у о т д е л н и т е , пом е­
щ ения се заб ел язват някои промени, които отр азяват настъпи ли изменения в начина на
ж и вот. Т ук т е р ен ъ т позволява д а се запази задният и зход от пруста къ м двора, поради
това п о срещ никъ т е поставен странично на пруста до стен ата на пом ещ ението с огнищ е.
В х о д ъ т от пруста къ м п ослед ното е затворен, но в р ъ зк ата м еж д у тези две пом ещ ения не
е напълно п р ек ъ сн ата — о ставен а е ниска вратичка-прозорец, как то в някои арбанаш ки къ щ и ,
през ко ято м огат д а б ъ д а т подадени храна и напитки на дом акина и госта, седящ и в по-
срещ ника. По този начин ком уникационно се о тд ел я т и се об особ яват две ж илищ ни групи
с различно предназначение — от една страна, п р у ст ъ т с посрещ ника и собата й, от д р у га
страна, пом ещ ението с огнищ е. В Х ал тъ к о вата к ъ щ а има и ново пом ещ ение, което не

256
 0 1 2 3 4 5

Фиг. 272. С. Жеравна, Котленско, Халтъковата къща — изглед. План на етажа: 1) чардак,
2) пруст, 3) в’къщи, 4) соба, 5) килер, 6) посрещник в пруста, 7) кьошк

съ щ ес т в у в а в к ъ щ а т а на Р у си чорбадж и. Т ова е к и л ер ъ т с отдел ен вход откъ м пруста.

Този килер зам еня зад н и я р е д стенни долапи в собата.
К ъ щ а т а н а С а в а Ф и л а р е т о в (фиг. 273, 274, 275, 2 7 6 ,2 7 7 , 278, 279) в с. Ж е ­
равна е с ъ щ о чорбадж ий ска. С троена е в първи те десети л ети я на XIX в. Т ради цион ната п ла­
нова схема, кон струкцията и х а р а к т е р ъ т на в ъ тр еш н ата у кр аса са запазени, но разп р ед е­
лението е по-богато о т то в а в р азгледани те две къщ и. О свен основните помещ ения чардак,
пруст, помещ ение с огнищ е и соба, които са налице въ в всички ж еравненски къ щ и от това
време, въ в Ф и ларетовата к ъ щ а има о щ е втори м ал ъ к ч ард ак към задния д в о р и две нови
пом ещ ения — килер, който заем а м ясто то на стенните долапи в д ъ н о т о на собата, и скри­
валищ е на м ясто то на стенните долапи в пом ещ енията с огнищ е срещ у м енсоф ата. П р у ст ъ т
във Ф и ларетовата к ъ щ а се е превърн ал в ъ в вестибю л само пред помещ ението с огнищ ето,
в собата м ож е д а се влезе само през чардака. В ъ тр еш н ата в р ъ зк а на собата с пруста е
скри та — о с ъ щ ес тв я в а се чрез един от съседн и те стенни долапи. С топани нът на к ъ щ а т а не
се е д о в ер яв ал само на скри вали щ ето, зато в а е взел д р у ги предпазни мерки, за да си за ­
пази ж и во та и имота. В ъ р х у п од а на пруста един капак, скрит под п остланата черга, д ава

33 К р ат к а история на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 257
 Фиг. 273. С. Жеравна, Котленско. Филаретовата къща — изглед и план на етаж а: 1) чардак,
2) пруст, 3) в’къщи, 4) соба, 5) скривалище- килер, 6) кьошк, 7) стенни долапи

въ зм о ж н о ст при н у ж д а д а се слезе в призем ието по една тайна въ тр еш н а стълб а. В к ъ щ а т а

на С. Ф иларетов няма посрещ ник. В ероятно в б ита на този ч орбад ж ия са настъпили някакви
промени, които са го направили излиш ен. Нов елем ент, който об огатява разпределението,
е вторият чардак, съ зд ад ен къ м задния д вор отчасти за см етка на пруста.
Ж еравн ен ски те к ъ щ и нямат надпуски на етаж а освен на кьош к а къ м к ъ са т а страна на
ч ар д ака (фиг. 272, 273). Р авно обш ити о твън с наредени вертикално една до д р у га д ъски ,
скрити под ш ирока за к р ъ гл ен а стряха, те имат скромен и непретенциозен изглед. М алките
изменения в разпределението не н аруш ават традиц ионн ата планова схем а и не д ават о т р а ­
ж ение в ъ в ф асадното и простр ан ствен о то и зграж дан е на к ъ щ а т а . Н ищ о отвъ н не подсказва,
че зад д ъ счен и те стени се крият едни от най-богато украсените с д ъ р в о р е зб а интериори у нас.
Д о б р у д ж а н с к а т а к ъ щ а (фиг. 284) от периода на В ъ зр а ж д ан ет о е тв ъ р д е слабо
проучена. Н етрайните материали, от които е била направена, и р азруш ен и ята през врем е на
ру ско -ту р ски те войни са станали причина д а оцелеят много малко к ъ щ и от онова време.
О т д р у га страна, м асовите изселвания и преселвания от различни части на страната, в по-
ново врем е и от Р ум ъни я, значително затр у д н яв ат устан овяван ето на най-старите форми

258
Фиг. 274. С. Ж еравна, Котленско, Филаретовата къща — кът от чардака с кьошка

Фиг. 275. С. Жеравна, Котленско, Филаретовата къща. Пирамидален таван над пруста
 1

Фиг. 276. C. Жеравна, Котленско. Филаретовата къша. Кът от Л ъ щ и . Огнище в’къщи

260
 Фиг. 277. С. Жеравна, Котленско. Филаретовата къща. Вход към в’къщи

на к ъ щ а т а и п р оследяван ето на тяхн ото развитие. Все пак м алкото запазени къИ1и и
у стните предания позволяват д а се допусне, че най-старите ж и л и щ а на преселниците са
били узем ни къ щ и , наричани ту к бурдеи. Б урд еи те, и зглеж д а, са най-старата ф орм а на

261
 Фиг. 278. С. Ж еравна, К отленско. Филаретовата къща — детайл от врата

279. С. Жеравна, Котленско. Филаретовата Фиг. 280. С. Градец, Котленско. Капител

къща — детайл от чардака от чардак
Фиг. 282. С. Ж еравна, Котленско. К ъщ а на Люцкан К атранджиев — кьошк
 Фиг. 283. С Крушаре. Къща на И. Г. Хаджимитев (ок. ср. на XIX в.)

I ........

‘I ' f 1 -1

I - $ --------- -

J Г Т — 1
6 6

Фиг. 284. Форми на добруджански къщи (ок. ср. на XIX в.): 1) уземна къща,
2, 3, 4) двуделни наземни къщи, 5) триделна наземна къща, 6) многоделна наземна
къщ а: 1) к ъ щ а , 2) чардак, 3) соба, 4) дрешник, 5) соба 6) кьошк

к ъ щ а т а на ш ироките народни маси в Д о б р у д ж а ощ е от най-ранни времена. За бурдеи около

К алатида, Т ом и и И скъ р спом енава ощ е Страбон. Ж и л и щ а б урдеи се с р ещ ал и т у к до на­
чалото на 40-те години на наш ия век, а д о неотдавн а те ощ е се изп ол зуваха на м еста
като стопански сгради.
Б у р д еи те били д вуделн и (фиг. 284). В х о д ъ т се намирал на п ред ната к ъ с а страна.
П ом ещ ен ията се разполагали едно за д д р у го в дълбочина. В п ъ рвото помещ ение, наричано
в’к ъ щ и , им ало огнищ е с комин. В съ седн ото пом ещ ение — с о б а т а — на гъ р б а на огн и ­
щ ето имало зид ана печка, наричана т у к съ щ о с о б а . К огато ставало н у ж д а от трето по­
мещ ение, разполагали го за д собата. Тази д ву д ел н а узем на к ъ щ а с огнищ е д о средн ата

264
 Фиг. 285. С. Крушаре. Къща на Г. и А. М. Караиванови — изглед и план — Г. Кожухаров, 1954 г.

стена и с печка в со бата п р ед ставл ява б ез съм нение развитие на едн оделни те узем ни к ъ щ и ,
познати ни о т разкоп ки те в П лиска и д р у гад е. Р азп ол ож ен и ето на пом ещ енията едн о зад
друго, ко ето е х ар актер н о за узем ната къ щ а, се е запазило и в някои форми на назем ната к ъ щ а .
И т у к в Д о б р у д ж а , к а к то и в д р у ги те части на стран ата, едн одел н ата надзем на к ъ щ а
щ е д а е била ш ироко р азпространена. С тари хора в 1 954г. си спомняха за много такива
к ъ щ и и тв ъ р д я х а, че тук-там все о щ е били запазени. Н ар ед с узем ните къ щ и съ щ ествувал и
и наземни к ъ щ и , особен о в ю ж ните гористи райони, а съ щ о и по-големи къ щ и на з а ­
мож ни стопани, най-вече в край дун авските и край м орските градове.
П рез В ъ зр аж д ан ето м асовата к ъ щ а щ е д а е била д в у д ел н а т а назем на к ъ щ а . Т я има
с ъ щ о т о разпределение — в’ к ъ щ и и соба, — к ак то и описаната узем на к ъ щ а , само че
в х о д ъ т й се намира на д ъ л г а т а страна на сградата. Т ази к ъ щ а се срещ а как то без навес,
т ак а и с навес по ц ял ата д ъ л ж и н а на п р ед ната ф асад а (фиг. 28 4 — 2,3). Н ав есъ т по всяка
вероятн о ст е к ъ сн а к у л ту р н а придобивка, извикана на ж и вот от развитието на някои про­
изводствен и процеси, кои то по-рано, при по-примитивно вод ен ото стопанство, са били из­
върш вани в първи те две пом ещ ения. Р азличните имена на навеса — сундурм а, аят, хает,

34 К р а т к а и сто р и я на б ъ л гар с к ат а а р х и т е к т у р а 265

 Фиг. 286. С. Генердл Тошево. Къща от преди 1877 г. — изглед и план

кьош к, приспа, ч ард ак — п о д сещ ат за преселници от различни краищ а. Тази к ъ щ а поради

нейното близко сх о д с тв о с узем н ата м ож е би принадлеж и к ъ м най-старите местни форми.
В Д о б р у д ж а ш ироко се ср ещ а и д р у г тип к ъ щ а — асим етричната. И тя е .д ву д ел н а
и има съ щ и те и по съ щ и я начин устроени пом ещ ения — в’ к ъ щ и , соба и навес, — както в
р а згл ед ан ата по-горе к ъ щ а . Но концепцията е друга. П ом ещ ението с огнищ ето —
в ’ к ъ щ и — ту к е силно намалено и о тд р ъ п н ато навътре, а навесът заем а само простран­
ството пред него (ф иг.284— 4). Разпространени ето на тази ф орм а стига на юг до Балкана.
К ъ щ а т а на стопани о т средн а р ъ к а е била по-голяма, тв ъ р д е често триделн а. С рещ а
се в няколко разновидности и се св ъ р зв а по произход с някоя от разгледани те двудел н и
форм и (фиг. 2 8 4 — 5,6).
О б о р ъ т, ко гато е под един покрив с ж и л и щ ето , е долепен д о в’ к ъ щ и (фиг. 286).
В стената, ко ято го р а зд ел я от последната, се оставя малко прозорче, на к оето се слага
свети лникът, когато нощ ем се отива при д оби тъ к а. П о-късно м ястото на обора се заем а
от стая, а за обора се при строявало о тстрана ново, ч етвъ рто пом ещ ение. Н о вата стая за ­
пазва обаче м ал ко то прозорче къ м в ’ к ъ щ и и няма зи д ан а-п еч ка.
К ъ щ и те на зам ож н ите стопани се с ъ ст о я т от приземие и етаж . П ризем ието с ъ д ъ р ж а
мазе и обор, а в е т аж а е ж илищ ето. П оследн ото п р ед ставл ява п о-н ататъш н о развитие на
три д елн ото ж и лищ е и има освен в ’ к ъ щ и ощ е две ж илищ ни пом ещ ения и килер или три
ж илищ ни пом ещ ения. О свен това ч ар д ак ъ т е частично или изцяло силно издаден пред

266
 Фиг. 287. с. Алфатар. Кьгца на П. К. М езез — изглед и план на етажа

тялото на о градата, ко ето й придава по-голяма п редстави телност. П о-особен интерес п р ед ­

ставлява една д р у га група къ щ и на богати стопани, ж и лищ н ата част на кои то се съ сто и ,
изразено съ с съврем енната терм инология, от две еднакви секции, свързани с общ и пруст
и чардак. П о своето устройство всяка от д вете секции п ред ставлява позн атата ни стара
ф орм а на д в у д ел н ата к ъ щ а (фиг. 287). По този начин тази к ъ щ а д ъ р ж и в р ъ зк а с традици-
онната местна к ъ щ а и вероятн о произлиза от нея, но същ еврем ен н о се при ближ ава много
до пловдивския тип к ъ щ а с н а д л ъ ж н а ос на симетрия, стан ала около с р ед ат а на XIX в.
една от ф орм ите на б у р ж о азн ата к ъ щ а и в д руги части на стран ата (фиг. 288).
К ъ щ и те в гр ад о в ете п овтарят съ щ и те форми с някои предпочитания. Т ака например,
д о като в Р азгр ад и Т олбухин често ср ещ ан а ф орм а е асим етричната и нейните производни,
в Т утракан и С илистра обичайна е била д в у д ел н ата с ч ард ак пред цялата ф асад а (фиг. 289).
И т у к природните условия са определяли избора на строителн ия м атериал, а оттам
общ и черти и на основните конструкции и по този начин са дали отраж ен и е и въ р х у

267
 : 1
Фиг. 288. C. Полина. Къща на Драгана Соколова — изглед и план на етажа

ар х и текту р н и я облик на к ъ щ а т а в различните райони на Д о б р у д ж а . М ож е д а се предполага,

че в по-далечното минало венц овата и стъ лб ово-талп ен ата кон струкция са били ш ироко
разпространени и в Л у д о го р и ето , но оцелелите къ щ и са м ного малко. В край дун ав­
ската част и в ъ в в ъ тр е ш н о стта на Д о б р у д ж а к ъ щ и те са плетенки или от кирпич. Само в
б огатите с к ам ъ к местности, предим но в източната край м орска част, кам енният гр а д еж е
ш ироко застъп ен . П о д о вете са от трам бована глина. П окривите са били от слама, а в гра­
д о в ете и о т д ъ с к и и по-рядко от керем иди. Високите огради около големите селски д в о ­
рове са били от съ щ и я м атериал, от ко й то са правени и къ щ и те. К ъ щ и те в Д о б р у д ж а в
ар х и текту р н о отнош ение са бедни. В ъ н ш н ата у кр аса на по-зам ож ните к ъ щ и е с ъ с р е д о ­
точена в ъ р х у капителите и базите на д ъ р вен и те колонки, первазите на прозорците и по
р я д к о на чардачния парапет, а в ъ т р е въ р х у огнищ ето и „ с о б а т а “ (фиг. 290).
М ного ин тересна е в ъ н ш н ата и в ъ т р еш н ат а полихромна у кр аса в с ел а та на старите
заселници. Т я е тв ъ р д е проста, но ярка, ж ива, еф ектна. С постни бои — вар, черна, охра

268
 Фиг. 289. Тутракан. К ъщ а в рибарската махала (ок. ср. на XIX в.)

цинобър, ултрам арин — от чисти тонове в различни комбинации са оцветени стран и те на

ребрата и греди те, гр ед и те на тавана, частите на колонките, парапетите, вратите и п розор­
ците. Н апример д ъ р в е н а колон ка с черен ствол, а б аза и капител в ци нобър или ствол в
ц и нобър с капител и база в у л тр ам ар и н ; черни или сини первази на прозорците и сини
или в цинобър рамки (фиг. 291). П одобна полихром ия не е позн ата в д руги те части на
страната. Д ал и това не е много стар а м естна т р ад и ц и я ? Н а съзнан ието се натрапва един
паралел, много далечен по време, но б л и зъ к по м ясто и стил — С илистренската гробница.
В ъ п росъ т за произхода на тази полихром ия чака своето изяснение.

Ю Ж НОБЪЛГАРСКА К Ъ Щ А

Ю ж н о б ъ л гар ската к ъ щ а п р ед ставлява вто р ата голям а хомогенна група от б ъ л г а р ­

ската ж илищ на ар х итектура. Р азп р о стр ан ен а е, к ак то вече бе споменато, на цялата тери­
тори я на Родопите, Пирин с д оли ните на р еки те М еста и С трума, О граж ден, М алеш ево и
земите на ю гозапад къ м С олун, К остур и О хрид. В д руги те части на страната, а именно
по д оли н ата на р. М арица, а по-късно и в С тр ан д ж а планина, Ч ерном орското край бреж и е
и Д о б р у д ж а т я се ср ещ а заедн о с ъ с северната къ щ а.
Р о д о п с к а к ъ щ а (фиг. 292). Д о еп охата на В ъ зр аж д ан ето е м алко позната. Л ип сата
на сравнителен м атериал не означава обаче, че в нейното развитие няма приемственост.
Щ о се о тн ася до Р о д о п ски я масив, той е бил населен от петнадесетин а века със славян о­
б ъ л гар ск о население, ко ето се явява там като наследник на по-старото местно тракийско
население. Т ова р одопско население зап азва през в ековете като свой основен пом инък ов­
ц евъ д ств о то . Само тия д в а ф акта, разгл едан и в усл о в и ята на б авн оразви ващ ата се ф еодална
ф орм а на затворено натурално стопанство и при т р у д н ат а д о ст ъ п н о с т на Родопите, са се­
риозно основание д а приемем, че р о д о п ската ж и лищ н а ар хи тектура се е развивала на местна
почва, като д ел о на б ъ л га р с к о то население, в ъ в ф орм ите на бита и ку л ту р ата на което
има м ноговековна прием ственост. З а м ноговековно локално и етническо развитие убедително
 Фиг. 290. С. Карапелит. Кагштел и база

говорят и м ного общ и черти в ъ в въ н ш н о то архитектурно и згр аж д ан е на к ъ щ а т а на цялата

територия на Р одопите и еди нството в принципите на планирането независимо от значител­
ното м ногообразие в р азпред елен ието на ж илищ ето.
Т ази прием ственост в ъ в ф орм ите на бита и к у л т у р а та на р од оп ското б ъ л гар ск о на­
селение не е била наруш ена от насилственото преминаване к ъ м исляма, в различните в р е ­
мена на значителни части от р о д о п ско то б ъ лгар ск о население. Ш ироките слоеве от б ъ л га ­
рите м охам едани и след пром яната на религията запазват своя език, песни, родовите си
имена, бита, много битови навици, вклю чително и едн ож ен ството. Н асилствен ото приемане
на ислям а от значителна част от р о д о п ско-б ъ л гарск ото население не д ава съ щ ествен о о т ­
раж ени е в ъ р х у ж и лищ н ата ар х и текту ра в Р одопите. Р о д о п ск ата българо-м охам едан ска
к ъ щ а не се различава от българ о -х р и сти ян ската по външ на и вътреш н а архи тектура, по

270
 Фиг. 292. Кв. Райково, Смолян. К ъщ а на Яко Таков

композиция, по предназначение и наименование на пом ещ енията, по архитектурни елем енти

и детайли и п р ед ставлява неразделна част от о б щ ото развитие на р о д о п ск ата к ъ щ а. Е д и н ­
ствен ото нещ о, ко ето отличава б ъ лгар о -м о х ам едан ск ата к ъ щ а , са дървенитб р еш етк и и м ал­
кият хамам , заем ащ част от долап ите.
 Фиг. 293. Меяник. Цикцаровата къца (горе)

Р о д о п ск ата к ъ щ а е извън редн о оригинална и разнообразил по разпределение и п р о стр ан ст­

вено и згр аж дан е и има яр ко изразен свойствен характер. Д о ста т ъ ч н о е сам о в ед н ъ ж д а се по­
сети някое селищ е, за д а не се забрави никога вече неговият архи тектурен обли к, за д а се з а ­
печата завинаги в пам етта о б р азъ т на неговите къ щ и . В архитектурно отнош ение най-интересни
селищ а са Ш ирока лъка, С молян и неговите квартали Р айковп и У стово в С редните Р одопи,

272
Фиг. 291. С. Севар, Кубратско. Г о р е— къща на Ю суф Курти. Фасада.
Долу — къща на Рушит Сюлейманов. Таван в соба
 развили се б ъ р зо иконом ически през В ъ з­
раж д ан ето, а на ю гозап ад — М елник, Ко­
стур, Загора, О хрид, Галичник и други
селищ а.
Род о п ски те къ щ и, като изключим
гъ сто застроен ите градове, като М елник,
О хри д и др., са р азполож ен и свободно и
непринудено в ъ р х у слънчевите склонове
на долините в ж ивописни групи и махалич-
ки. В сяка к ъ щ а се различава по нещ о от
д р у ги те къ щ и в улицата. Т я има свои
присъщ и черти и заедн о с това е близка
по своята ар х и текту р а на съ седн и те къ щ и ,
близка е на д р у ги те к ъ щ и от ули ц ата и
селищ ето. В сяка от тях носи освен ню ан­
сите, характерни за д ад ен о селищ е или
район, и о Зщ ите б елези на р о д о п ската къ щ а.
Р од о п ски те къ щ и се различават една
от д р у га по голем ината на застр о ен ата
площ , етаж н о стта, п р остранственото о ф ор­
мяване и у кр асата в зависимост от ико­
ном ическото и общ ествен о то полож ение
на стопаните. Всички обаче имат някои
общ и пом ещ ения и белези. За С редните
Родопи, к ъ д е т о к ъ щ а т а д о сти га най-ви­
соко развитие, това с а : в ъ тр еш ен д в о р
потон, в’к ъ щ и, клет, пейка и ‘като по-
къ сен елем ент кьош к. П оради оскъдни я,
Фиг. 294. Галичник. Къща
стръм ен и кам енист терен д в о р о в ете са
малки, зато ва призем ието приема м ного от
ф ункциите на дво р а и носи името в ъ т ­
реш ен д вор. В него се в л и за направо рт

З "Е
улицата през д в у кр и л а врата. Т ук са з а ­
тваряли овцете, м агарето, складирали са
ЯИ> I I <№ 5 #ш>
сено и д ър ва. О т въ тр еш н и я дво р д ъ р ­
вена стъ л б а и зв еж д а в чардака, наричан Фиг. 295. Родопски къщи — схеми на ранни форми

т у к о д ъ р, а понякога и потон. В единия

край той често е повдигнат на едно-две стъ п ал а и о б разува м ясто, предназначено за
работа, почивка и спане през топлите дни — то в а е т. нар. п е й к а . О коло о д ъ р а
са наредени пом ещ енията в ’ к ъ щ и , кл ет и кьош к. О гн и щ ата се п оставят най-често на в ъ н ­
ш н ата стена. Голям д ъ счен кош поема дим а от него. О т к ъ м огнищ ето се пали и п ещ та за
хляб, чието тяло излиза навън и леж и в ъ р х у кон золи или стълб ове. К рай стените на огни-
щ ното помещ ение са наредени м у с а н д р и (стенни долапи). К л етъ т (к л ь о т = к и л е р ) е тясно
д ъ л б о к о пом ещ ение, обикновено без таван и прозорец, свързан о с потона. М ястото на кл ета
е винаги до в ’ к ъ щ и, а ко гато те са две, поставят го к ато правило м еж д у тях. Ч есто на
м ястото на к л е т а се намира тясно, напълно отворено къ м потона пространство, в д ъ н о то
на к оето има м алко прозорче или мивка. П о -късн о в по-голем ите къ щ и това пространство
получава нормцлен прозорец, а м йвката се и зн ася д р у га д е . По този начин се с ъ зд а в а
„п ей к а“, лю бим ото м ясто за рабо та и почивка в ср ед н о р о д о п ск и те къ щ и . К ьо ш к ъ т е с ъ щ о
характерен елем ент, но в р азви тата р о д о п ска к ъ щ а се явява п о-късно и заем а м ясто на

35 К р ат к а и сто р и я на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 273
 предната страна на о д ъ р а. В ъ треш н ият двор е заем ал първоначално цялото приземие на
сградата. П о -късн о, с настъ п и ли те изменения в бита, част от неговото пространство се
о тд ел я за д о л н а к ъ щ а и мазе, а д р у гата част се повдига на няколко стъ п ал а и полу­
чава им ето д о л е н п о т о н . В к ъ щ и те на по-зам ож ните стопани в приземието обикновено

Л 0 Л 2 3

Фиг. 2Е6. Галгчник. Къща — първи и втори етаж

о став ат само въ тр еш н и ят двор и м азето, а долн ият потон и д олн ата к ъ щ а се п оставят в
м еж динен етаж . О д ъ р ъ т и к ь о ш к ъ т се осветл яват от много отвори, които в миналото не
са имали прозоречни рамки и стъкла, а са затваряни само с д ъсчен и капаци. В И зточните
Р одопи въ тр еш н и ят дво р в неговия чист вид се срещ а сравнително много рядко. М ного
по-често там о д ъ р ъ т се намира над .открит., отп ред навес. Все по-рядко се срещ а в ъ т р е ­
ш ният д во р ка запад от Р о д о п ски я масив. З аед н о с това се пром енят и някои названия на
пом ещ енията. Т ака например вм есто въ тр еш ен двор все по-често се срещ а д у м ата т р е м
като название на п ространството в призем ието, в което е разполож ен а с тъ лб ата, и дум ата
потон като название на цялото приземие.
В основата на голям ото количество разнообразни планови и пространствени реш ения
м огат д а се о ткрият варианти и различни степени на развитие гл авно на три ранни форми
на ж илищ ето. Е д н ата се съ сто и о т о д ъ р и две в ’к ъ щ и на д ъ л га т а му страна, д р у гата от
о д ъ р и в’ к ъ щ и , с клет отстрана, а тр етата — от о д ъ р и в’ к ъ щ и , отстрана на която вместо
кл ет има тясно, открито къ м потона пространство. П ъ р вата щ е наричаме условно „р е д о в а “,
в то р ата — „ к ъ щ а с к л е т “, а тр е та та — „к ъ щ а с п ей ка“ (фиг. 295).
Тези три основни форми на р о д о п ската к ъ щ а са ш ироко разпространени. Р ед овата
к ъ щ а в нейните най-прости ф орм и или обогатена с ощ е едн о помещ ение за см етка на на­
м аления ч ар д ак се срещ а на цялата територия от източните части на Р одопите през Средни
и Западни Родопи и Пирин с долините на реките М еста и Струма, та д о О хрид, С труга,
К руш ево, Галичник на запад и на юг до З а г о р а (фиг. 296, 297, 298, 299, 300). Само к ъ щ ат
с клет, поставен м еж д у две стаи, остава като че ли характерн а за С редните Родопи, м акар
че пом ещ ение с името кл ет е познато и д ал ек о на ю гозапад.
Т рите основни форми на р о д о п ското ж илищ е и техните производни са си влияели
взаимно, поради което в големите, развити родопски къ щ и рядко се срещ ат в чист вид.
Т в ъ р д е често те тясно се преплитат една в друга, като п реобладават белезите на едн ата
или д р у га т а форма.
Т а к а н а п р и м е р в к ъ щ а т а н а Е м и н б е й (фиг. 301) в с. Смилян ясно се виж да
как п о зн атата ф ункц ионална група, с ъ с т о я щ а се от потон, в ’ к ъ щ и и клет, се повтаря по

274
Фиг. 298. К руш ово. Къщ а — приземие и втори етаж
д в а пъти в призем ието и е т а ж а (ф иг. 301). Х арактерният за р о д оп ската архи тектура принцип
д а се разполагат п овтарящ и те се елем енти в огледална сим етрия е спазен и тук. О свен
т о в а къ м големия потон има ощ е д ве пейки и пристроена напред в’къ щ и. В ътреш н ият д вор
и п о то н ъ т са затворени само с реш етк и , к оето за този период е б ел ег на известна архаичност.

Фиг. 299. Струга. Къща — приземие и етаж

В к ъ щ а т а о т К о с т у р (фиг. 302) лесно м ож е д а се откри е р ед о вата к ъ щ а с три

стаи, но с план, силно р азд ви ж ен и обогатен с еркери к ъ м ч ард ака и една от стаите.
В д р у г а к о с ту р с к а къ щ а, с ъ щ о с р азд ви ж ен и обогатен чрез еркери план единият етаж е
реш ен като редова, а вто р и ят като к ъ щ а с пейка (фиг. 303). С ъ щ ата схем а — к ъ щ а с пейка —
леж и и в основата на р азпред елен ието на едн а к ъ щ а в З аго р а (фиг. 304), но колко много
се различава то от онова в к о с т у р с к ат а к ъ щ а. Т ук
ч ар д а к ъ т и в д в ат а етаж а е намален, за д а се на­
прави по една нова стая. П ейките са изтеглени еркерно
навън от корп уса на сградата. В п ърви я е таж пей­
к а т а е стеснена в п ред ната си част, а въ в втори я е
о тд р ъ п н ата от ч ар д ака и п реград ен а, за д а образува
м алка стаичка.
У чудване и възхищ ени е предизвикват умението,
с което народните м айстори изп олзуват установените
от тради ц и ята основни форми, и гъ вкав о стта, с която
ги приспособяват къ м ф о рм ата и ори ен тац и ята на
парцела и къ м н уж д и те на о тд ел н и те стопани. Т рудно
биха се намерили и зм еж д у по-голем ите къ щ и две с
напълно еднакво разпределение и обемно и зграж дане.
В това отнош ение особено голям ин терес п ред ставля-
Фиг. 300. Загора. Къща — етаж ват о х р и д ски те къ щ и , и зградени в ъ р х у малки непра­
вилни парцели на тесни, криви и стръм ни улички
(фиг. 305, 306, 307).
К ъ щ и те с пейки имат много варианти и д о сти гат до най-богати архитектурни р е­
ш ения през В ъ зр аж д ан ето . Е дни от тях, като например к ъ щ а т а на Р а й ч о Р а д е в в Р ай ­
к о во (сега квар тал на С м олян) (фиг. 308), имат две в ’ к ъ щ и , разполож ен и в д вата задни
ъ г ъ л а на к ъ щ ата, пейка м еж д у тях и потон с еркеровидни издавания, кои то го разд ви ж ват
архитектурно и пространствено. В единия ъ г ъ л на потона вече е набелязан б ъ д ещ и я т кьош к.
Д р у ги , например къ щ а т а на Н и к о л а Х а д ж и ц о н е в в У стово (сега съ щ о к вартал на

276
 0 - 1 2 3 4

Фиг. 301. С. Смилян, Смолянско. Къща на Емин б е й — изглед. План на приземието: 1) вътрешен
двор, 2) коща, 3) клет. План на етажа : 1) чардак, 2) коща, 3) клет, 4) стая, 5) пейка

С молян) (фиг. 309), имат в трите ъ г ъ л а на с гр ад ата по едно пом ещ ение (две в’къ щ и и кьош к)
с пейки м е ж д у тях и с ъ щ о разд ви ж ен потон. Трети, к ато к ъ щ а т а на П еко Т аков (фиг. 310)
с ъ щ о в У стово, имат четири пом ещ ения — в ъ в всеки ъ г ъ л по едно и потон въ в ф орм а на
к р ъ ст с две оф ормени пейки. П одобно реш ение намираме и в К остур (фиг. 311).
К ъ щ а та н а Р а д ь о К а р а к о с т о в в Р айково (фиг. 312) напомня онази на П. Т аков.
Д ву етаж н а, в план близка д о к вад р ат, тя има напълно затворен и въ треш ен д во р и потон.
Е т а ж ъ т е с изяснена, стегната, сим етрична ком позиция. П отон ъ т е загуби л напълно стопан­
ските си ф ункции. К л етъ т е свъ рзан с ед н ата в’къ щ и , а източната пейка е превъ рн ата в
м алка стая.

277
 53539123534823235353232353535323235353484848235348535353534

Фиг. 302. Костур. Къща — изглед и план на етажа

К ъщ ите на Райчо Р адев, Н икола Х адж ицонев и П еко Т аков при н адл еж ат по време
къ м един период, но по плановите си композиции б ел еж ат три последователни етапа в р а з­
витието на родо п ско то ж и лищ е с пейка. В това отнош ение особено голям интерес п р ед ­
ставлява к ъ щ а т а на П еко Т аков — последно звено в развитието, защ о то сочи в р ъ зк а та
м еж д у р о д о п ската к ъ щ а и едн а от най-богатите групи къ щ и в П ловдив.
 ^

Фиг. 303. Костур. Къща — изглед, планове на първи и втори етаж

Т въ р д е разпространено явление в Р од о п и те са т. нар. братски (на двам а б ратя)

къ щ и. Т яхното развитие м ож е д а се проследи от най-простите ф орми д о развитите големи
симетрични къ щ и от вто р ата половина на XIX в.
В развитието на родо п ската к ъ щ а се проявяват няколко тенденции, които особено
ясно се о ч ертават през В ъ зр аж д ан ето . Те се наб л ю д ават във всички форми на родоп ската
к ъ щ а , но главно в к ъ щ и те на зам о ж н о то б ъ л гар ск о християнско население. По отнош ение
 .V. i '■

И1
IlllK. М М 1М И — |

I
IB S

I
ПГ*

W
■■ .
K "*
* ч;*

Фиг. 304. Загора. Къща (1935) — изглед. План на първи и втори етаж

на вътреш н ия дво р тези тенденции се и зразяват в пълн ото му затварян е о т к ъ м Външ ния
д в о р и в нам аляване на разм ерите му. Ч аст от ж илищ ните пом ещ ения и згуб ват някои от
главните си функции, вследствие на което големите огнищ а се зам енят с малки камини,
като по този начин се п р ев р ъ щ ат от в’ к ъ щ и в соби. О д ъ р ъ т с ъ щ о се променя. В на­
чалото той е напълно открит, после получава отвори, закривани с капаци, а п о-късно и
остъ кл ен и рамки. С ъ щ о то явление по това време се наблю дава и в к ъ щ и т е на зам ож н ите
слоеве и в д р у ги те области на страната. З аед н о с това в част от к ъ щ и те о д ъ р и те запазват

280
 Фиг. 305. Охрид. Къща — главна фасада и план на втория етаж

стопанското си предназначение, поради ко ето това пом ещ ение расте заед н о с б о гатството
на стопаните и с голем ината на к ъ щ а т а . Т ак ъ в е случаят с к ъ щ а т а на П еко Т аков в Ус-
тово и П ангаловата к ъ щ а в Райково. В други к ъ щ и п отон ъ т загубва повече или по-малко
стопанското си значение и се п р ев р ъ щ а в ж и л и щ н о -с в ъ р зв а щ о помещ ение. К ато последица
от това разм ерите му се нам аляват, а на м естата на пейките се появяват малки затворени
пом ещ ения с д р у го предназначение. К ато примери м огат д а се посочат к ъ щ а т а на Р а д ьо
К аракостов и особено к ъ щ а т а на б р атя Г ьо р д ж ев и в Райково.
К ъ щ а та на б ратя Г ьордж еви (фиг. 314) п ред ставлява образец на д обре развита б ратска
к ъ щ а. П ризем ието и д в ат а е т аж а са р азд ел ен и на две напълно еднакви по размери, разпре-

36 К р а т к а и ст о р и я на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 281
 1 §► ш

Фиг. 304. Загора. Къща (1935) — изглед. План на първи и втори етаж

на въ треш н и я дво р тези тенденции се изразяват в пълн ото му затварян е о т к ъ м външ ни я

дво р и в нам аляване на разм ерите му. Ч аст от ж илищ ните пом ещ ения и згу б ват някои от
главните си ф ункции, вследствие на което голем ите огнищ а се зам енят с малки камини,
като по този начин се п р ев р ъ щ ат от в’ к ъ щ и в соби. О д ъ р ъ т съ щ о се променя. В на­
чалото той е напълно открит, после получава отвори, закривани с капаци, а п о-късно и
о стъ кл ен и рамки. С ъ щ о то явление по това врем е се наблю дава и в к ъ щ и т е на зам ож н ите
слоеве и в д р у ги те об ласти на страната. З а ед н о с това в част от к ъ щ и те о д ъ р и те запазват

280
 Фиг. 305. О хрид. Къщ а — главна фасада и план на втория етаж

стопанското си предназначение, поради ко ето това пом ещ ение расте заед н о с б о гатство то
на стопаните и с голем ината на к ъ щ а т а . Т ак ъ в е случаят с к ъ щ а т а на П еко Т аков в У с­
тово и П ангаловата к ъ щ а в Райково. В д р у ги къ щ и п отон ъ т загу б ва повече или по-малко
стопанското си значение и се п р е в р ъ щ а в ж илищ -но-свързващ о помещ ение. К ато последица
от това разм ерите му се нам аляват, а на м естата на пейките се появяват малки затворени
пом ещ ения с д р у го предназначение. К ато примери м огат д а се посочат к ъ щ а т а на Р ад ьо
К аракостов и особено к ъ щ а т а на б ратя Г ьо р д ж еви в Райково.
К ъ щ а та на б р атя Г ьо р д ж еви (фиг. 314) представлява образец на д обре разви та б ратска
къ щ а. П ризем ието и д в а т а етаж а са р азд ел ен и на две напълно еднакви по размери, разпре-

36 К р а т к а и ст о р и я на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 281
 Фиг. 306. О хр ид. Къща

Фиг. 307. Охрид. Къща — планове на приземието и етажа

Фиг. 309. Кв. Устово, Смолян. Къща на

Фиг. 308. Кв. Райково, Смолян. Къщата
Никола Хаджицонев. План на етажа :
на Райчо Радев. План на етажа: 1) одър,
1) одър, чардак, 2) в’къщи, 3) пейка
(чардак). 2) в’къщи, 3) пейка; 4) кьошк
деление и у стройство половини, разполож ени в огл едал н а симетрия. П ризем ието е заето от
много м алъ к в ъ тр еш ен двор, м инаващ през два етаж а, от изби и голям клет. В първи я
етаж освен „долен п о то н “ с мивник има в’к ъ щ и и соба. Б огато е разреш ен ието на втория
етаж . О коло „горния п о то н “, имащ силно начупени очертания и м алка еркерно изд аден а

Фиг. 310. Кв. Устово, Смолян. Къща на Пеко Таков. Фиг. 311. Костур. Къща — изглед. План
План на етажа : 1) одър (чардак), 2) в’ къщи, на етажа : 1) потон (чардак), 2) в’къщи,
3) соба, 4) клет, 5) пейка 3) клет, 4) соба, 5) стая

пейка на ю ж н ата ф асад а, са наредени по пет пом ещ ения с различна големина и п ред н аз­
начение. К акто то в а е обичайно в Р одопите, на зад н ата страна се намира позн атата група,
съ с то ящ а се от в ’къ щ и и малък клет, а на предната — кьош к. М еж д у тях на м естата,
к ъ д е т о обикновено се нам ират страничната и зад н ата пейка, ту к има м алки стаи. П отон ът,
все ощ е с ъ с значителни размери, е сведен д о ж илищ н о-разпредели телно помещ ение.
П ъ л н ата сим етрия в разпределен ието е отразен а и на главната, ю ж ната ф асад а. О ста
на сим етрията обаче не е изявена, к ак то в Г ригоровската к ъ щ а в Ш ирока л ъ ка. Т у к в ъ р х у
главната ф асад а са съ зд ад ен и два равнозначни акцента, показващ и, че сгр ад ата се състои
от две еднакви ж илищ а. Т ези акценти са образуван и от входните двукрили врати в при­
зем ието и надвесените над тях пейки, силно изкачащ и напред, подпрени на паянти. Тези еле­
менти са подсилени допълнително от по-богато разработен и те прозоречни рамки на пейките
и изписаната над тях година на съ гр аж д ан ето , поставена въ в винетка.
В братски те къ щ и, как то и в ранните форми на р од оп ската къ щ а, преградна стена
м еж д у ж и л и щ ата на д вам а б р атя много често не съ щ еству ва. Тогава п отон ъ т е общ и само
д вата отделни входа и д в ете с тъ л б и щ а напомнят, че к ъ щ а т а е правена за две сам о сто я­
телни, но близки сем ейства. П онякога обаче с поставяне на две стъ лб и щ а се цели д а се
постигне по-голям а представи телност. Т огава сгр ад ата има един вход. Т ака е в П ангаловата
к ъ щ а в Райково.
П а н г а л о в а т а к ъ щ а (фиг. 315), построена през 1860 г. за голям предприемач и
тъ рговец на аби и ш аяци, е една от най-големите и най-хубавите изм еж ду запазените в
Р одопите къ щ и от този тип. Т я се състо и о т приземие и два ет аж а и има общ о три големи
потона и 18 пом ещ ения с различна големина, точното предназначение на които не е на­
пълно изяснено. П лановата ком позиция е силно р азд ви ж ен а, но напълно симетрична и к ъ ­
щ ата м ож е спокойно д а б ъ д е р а зд ел е н а с едн а напречна стена на две еднакви половини, както
к ъ щ а т а на б р атя Г ьордж еви. В х о д ъ т ту к обаче е един. Той в ъ в е ж д а в голям въ тр еш ен
двор, д о б р е оф орм ен като вестибю л, от д в ет е страни на кой то са разполож ен и по две по-

283
 Щ'
' 1 ■
,;vv

s
*

Фиг. 312. Кв. Райково, Смолян. Къща на Радьо Каракостов — изглед и план на етажа

ме щ ения, вероятн о адм инистративно-канцеларски, а срещ у вх о д а — две големи складови по­

м ещ ения. Д в е стъ лб и о тдясно и о тляво на вътреш н ия д вор и звеж д ат едн а срещ у д р у га
в пр ед н ата част на д ъ л ъ г д олен потон в първи я етаж . Р азп ол ож ен и ето на пом ещ енията в
този е т а ж има всички характерни б елези на родопската къ щ а. Ако съдим по изчезването
на голем ите огнищ а (м ож е би съборен и по-късно), променил се е до известна степен само
начинът на битовото използуване на къ щ и те. О т едн ата стран а на потона са разполож ен и
две отоплявани пом ещ ения и м еж д у т ях д ве по-малки, второстепенни, в кои то м огат лесно
д а се о ткрият преж ивелици на две групи от в’къ щ и и клет. Н а пред н ата страна, в д вата
кр ая на потона, вм есто обичайните кьош кове ту к има пак отоплявани помещ ения. Д вете големи
ниши, с които п отон ът зав ъ р ш в а къ м изток и запад, как то и м алкият еркер в ц ен тъ ра на
ю ж ната ф а сад а са на едно ниво с потона. С ледователно „п ей к и “ в популярния см исъл къ м
о д ъ р а няма, но м естата им в плана са запазени. Д о к а т о плановата композиция на първи я
е т аж о тр азяв а един изм инат етап от разви ти ето на р о д о п ската къ щ а, тази на втория е т аж
п р ед став л яв а последният етап на това развитие, възпрои зведен въ р х у очертанията на

284
 Фиг. 313. Кв. Райково, Смолян — и зглед на къщата на Никола Х адж идонев

първи я етаж . Концепцията, зал егн ал а в разпределен ието на втория етаж , е съ щ ата, която
познаваме от к ъ щ а т а на П еко Т аков в У сгово, а именно четири пом ещ ения в четирите
ъ г ъ л а на сградата, м еж д у кои то се получава потон въ в ф орм а на к р ъ ст. П ракти к ата п о-гор­
ните етаж и на к ъ щ а т а д а о тр азяват по-късни етапи от развитието на ж и лищ н ото разпре­
д елен ие е много ш ироко р азп ростран ен а в Р одопите. М ож е д а се предполага, че тя сама
се явява р езу л тат на то в а развитие.
В п р остранственото и ф асад н о то и згр аж д ан е на П ангал овата к ъ щ а са отразени раз-
д ви ж ен о стта и сим етричността на р азпред елен ието. О ста на симетрия е силно подчертана.
В ънш ната ар х и текту р а е правдива, динам ична и ж и зн ерадостн а. П оради това въ в ф аса д ата
не се чувствува онази скованост, която с ъ п ъ т с т в у в а обикновено стр о гата сим етричност (фиг. 315).
Н аред с к ъ щ и те на овчари и кехаи, на дребни занаятчии и на богати тъ рговц и р о ­
допските майстори са строили къ щ и и за м естните големи зем евладелци и управници — аги
и бейове. Голем ият конак в Смолян, при н адл еж ащ на известния родопски ф еодал и управн ик
на А хъчелебийската к ааза С алих ага (края на XVIII в.), е разруш ен , а запазените за него
сведения са о скъ д н и и несигурни и не д ав ат въ зм о ж н о ст за уб ед ителна рекон струкция. З а ­
пазени са обаче д в а големи архитектурни ком п лекса в сел ата М огилица и Ч ереш ово, при­
н ад л еж ащ и на сем ейство А гуш евци — едри родопски зем евладелци.
По предназначение тези д в а кбм плекса не се различават п ом еж д у си — те се об р азу ват
о т ж и лищ н ите и стопанските сгради, намиращ и се в близост със зем едел ски те имоти. Ком­
п л ек съ т в с. М огилица, станал известен под името А гуш евия конак, е служ ил за постоянно
ж илищ е, д о к а т о в онзи при с.Ч ер еш о во се е ж и веело главно през лятото. Т ова об стоятел -
 I i' ' ' '..:-ц | i i i i |
0 1 2 3 * 5 6 7 0 9 10

Фиг. 314. Кв. Райково, Смолян. Къща на братя Гьорджеви — изглед, планове на приземието,
етажите и разположение на приземието, първи и втори е т а ж : 1) вътрешен двор, 2) потон,
3 ) в ’къщи, 4) соба, 5) кьошк, 6) клет, 7) стаи, 8) мазета

286
 4FJP

tff

Фиг. 315. Кв. Райково, Смолян. Пангаловата къща — изглед, разположение, планове на приземието,
първия и втория етаж : 1) вътрешен двор, 2) стая, 3) склад, 4 ) мазе, 5) потон (чардак)

ство обаче не е д ал о о траж ение в тяхн ото планово и архитектурно и згр аж д ан е — сгради те
и в д в ат а ком п лекса са едн акво пригодени за ж ивеене през ц ялата година. Ж изнени те
процеси в д в ата ком плекса са организирани обаче по различен начин.
А г у ш е в и я т к о н а к в с. М огилица (фиг. 317, 318, 319, 320) се състои от три по­
следователн о свързани двора, застроен и о к о л о вр ъ ст с ж илищ ни и стопански сгради. Те са

287
 Фиг. 316. Кв. Райково, Смолян. Пангаловата къщ а — фронтон

Фиг. 317. С. Могилица, Смолянско. Агушевият конак — изглед

строени, п р еустрояван и и пристроявани в различно време, което се е отразило неблаго­

приятно в ъ р х у я с н о т а та на плановата ком позиция (фиг. 319, 320). Н ай-рано е построен п ъ р ­
вият двор. Н ад вх о д а му стои надпис, в кой то се чете 1843 година. Т ази д а т а се приема
изобщ о за годи на на построяване на конака. П о-вероятно е обаче тя д а означава годи ната
на някое значително пр еу стр о й ство само на първия двор.
 Фиг. 318. С. Могилица, Смолянско. Агушевият конак

В секи от трите д в о р а п р ед став л я в а сам о стоятелн а ж и л ш ц н о-стоп ан ска единица. В двора

са вклю чени ж и л и щ ето на стопанина, на д о м аш н ата прислуга, пом ещ енията за врем енните
работни ци в стопанството, об о р ъ т, плевнята, х а м б а р ъ т и д р у ги стопански пом ещ ения. Ц ел и ят
ком плекс е м онум ентален по разм ери. Той започва горе на нивото на улицата с каменна
стен а и се спуска по п р отеж ени ето на наклона, като зав ъ р ш в а с ъ гл о ва защ итна кула.
К о м п л е к с ъ т в Ч е р е ш о в о (фиг. 3 2 1 — 322) се съ стои от д ве сам остоятелни части,
всяка от които има по д в а двора. В предния д во р се намира ж и л и щ ето на стопанина, на
д о м аш н ата прислуга и х ам бар ъ т, а в задния двор — о б о р ъ т, сен овал ът, пом ещ ения за по­
стоянните и врем енните работници. Т ова по-напреднало разграничение на ж изнените процеси,
протичащ и в чифлика, д ава основания д а се предполага, че той е зам ислен и построен по-
къ сн о от кон ака в с. М огилица, к о га то се е увеличило б о гатство то на стопаните. Я сната и
стегн ата планова ком позиция с ъ щ о п о д сказва за цялостно зам исляне и изпълнение на
ком плекса.

37 К р ат к а и сто р и я на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 289
 Р азп ред елението на ж илищ ните сгради в ком плексите М огилица и Ч ереш ово п овтарят
обичайни за Р одопите реш ения. Те обаче пред ставл яват голям ин терес като архитектурни
ансам бли. П ри и згр аж дан ето им народният м айстор ум ело е използувал предлаганите от
тер ен а възм о ж н о сти и познатите му ш ироко прилагани архитектурни форми, за д а с ъ зд а д е

Л 0 1 2 3 4 5 6 7 & 9 •lO

Фиг. 319. С. Могилица, Смолянско. Агушевият конак — план на етажа в първия двор (вляво)
и на приземието във втория двор (вдясно)

голем и ансамбли. О собен о м ного х у д о ж ествен усет е проявил той при въ н ш н ото архитек­
ту р н о изгр аж дан е, съ зд авай ки силно въ зд ей ству ващ и х у д о ж ествен и образи.
В ъ т р е ш н а т а у к р а с а на р о д о п ск ата к ъ щ а е съ ср ед о то ч ен а въ р х у кош а на огни­
щ ето, вратите и вратичките на м усандрите и най-много въ р х у таваните на пейките и одърите.
В ц ен тъ р а на стенните долапи в к ъ щ и т е на богати те стопани винаги има м алка п олукръгла,
повд и гн ата над п о д а ниша, наричана ц в е т н и к , често украсена с ъ с стенопис. Т аваните са
декорирани с апликирали геом етрични орнаменти, по-рядко с резб а и обикновено са оцветени
(фиг. 323, 324, 325, 326, 327).
Р о д о п ски те къ щ и са изградени о т местни м а т е р и а л и . В ънш ните стени с изклю ­
чение на пр ед н ата стена на най-горния е таж са от каменна зидария на глинен разтвор,
свъ р зан а с д ъ р вен и пояси. П регр адн и те стени са от д ъ р вен скелет, плет и са измазани с
глина. В ънш ни те ъгли на тези стени са обхванати с дъсчен и рамки, защ о то м азилката не
се за д ъ р ж а в ъ р х у д ъ р в ен и те греди. М еж д у етаж н и те подови кон струкции са гредореди.
Всички въ тр еш н и стенни плоскости са изм азани и белосани. О тв ъ н измазани и белосани са
само паянтовите стени. К аменните стени се оставят неизмазани и са със загладени фуги.

2 90
Фиг. 320. с. Могилица, Смолянско. Агушевият конак. План на етажа във втория двор

Фиг. 321. с„ Ч ер еш ов о, Смолянско. Чифликът на А гуш еви — и зглед

291
 Фиг. 322. С. Черешово, Смолянско. Чифликът на Агушеви

Фиг. 323. Кв. Райково, Смолян. К ъщ а на К алев ск и — одъ р (чардак)

2 9 2
 Фиг. 324., С. Чокманово, Смолянско. Фиг. 325. Кв. Райково, Смолян.
Шишмановата къща — огнище Чешитевата къща — алафранга (цветник)

V., 1
■ Л

.. -■
■ВшМ И
,-Vr

■ 5 ''2-‘
^ашДрШИ и а Д Я И
905323235348234823
'■ Г-у . i

■ V.

Ш 1И1а»И11ЯЯДИЯ|1И111Я111ЯиИ1И1И11И1Д11111И11И
и и я а д в — н в — » пш у .

Ф иг. 326. Кв. Райково, Смолян. М илуш евата къща — таван

293
 Фиг. 327. Кв. Райково, Смолян. Пангаловата къща — тавани

В м иналото к ъ щ и те са били покрити с каменни плочи, наричани в Р од оп и те „ т и к л и “. К о­

мините са иззидани гриж ливо, покрити са с плочи и с ъ щ о са неизмазани. На въ р х о в ете на,
покривите и на ком ините често има поставени бели кон усообразн и каменни стърчуш ки
именувани к у к л и , които д ав ат х у б ав за в ъ р ш ъ к на покрива. Р еб р ат а на покрива са с необ­
работени краищ а и са наредени ветрилообразно.
С ъ щ и н ски ят ж илищ ен е т а ж е разполож ен най-горе. О т него за разлика от строго за ­
т во р ен о то в себе си тял о на сгр ад ата л ъ х а много ж изненост. Той е ш ироко отворен за
в ъ зд у х а и светлината. Р азд в и ж ен е чрез силно отскачащ и навън пейки и кьош кове, под ­
д ъ р ж а н и о т два-три р е д а профилирани конзоли, а понякога и о т паянти. Н еговата р о л я и
зн ач ен и е-са силно подчертани с голям брой високи прозорци, наредени в групи по д ва-три
в ъ р х у белосани те, .оградени с дъсчен и рамки стени на горния потон, на пейките и кьош ковете
Р о д о п ски те къ щ и приличат на укрепени ж илищ а. Т ова впечатление се съ зд ав а от ви­
соки те, равни неизмазани каменни стени, разчленени хоризон тално от н яколко р ед а дървени
пояси. В м ного родопски к ъ щ и то се засилва от липсата на прозорци в призем ието и от
м алкия им брой и неголем ите им размери в каменните стени на етаж а.
Т ези белези на родопски те къ щ и , м акар и д а имат технико-конструктивен произход и
утилитарно предназначение, са се превърнали отдавна и в естетически моменти, търсен и от
м айсторите и населението в Родопите.
О коло ср ед ата на XIX в. в р о д о п ската к ъ щ а се появяват нови архитектурни елементи,
ш ироко използувани по то в а врем е в големите градове, особено в близкия П ловдив. Т ова са
кобиличният и тр и ъ гъ л н и я т ф ронтон, изм азаните профилирани конзоли под еркери те и цвет-
н и кът (алаф рангата). Голям брой примери убедително показват, че род опски ят м айстор пе­
стели во изп олзува тези нови форми и ум ело ги свъ р зва с традиц ионн ата род оп ска к ъ щ а ,
за д а о б огати нейния архитектурен образ.
Б а н с к а к ъ щ а . Н а зап ад о т Р од оп и те в Р азл о ж к а та котловина, ограден а на север
от планинските масиви на Р ила и на запад от Пирин, около ср ед ата на X IX в. се създ ава
оригинална ж и лищ н а архитектура. Д н ес най-характерни запазени къ щ и се намират в Банско,
разп о л о ж ен в самите поли на Пирин планина, който в онова врем е е бил търговско-зан аят-
чийски ц ен тъ р на този район и съ щ еврем енн о ц ен тъ р на развито резбарство, иконопиство и
сгр адо стр о и телство (фиг. 328).
Бан ските къ щ и са разполож ен и в неголем и дворове, к ато м естоп олож ението им се
опред еля от ориентацията на парцела. К огато лицето м у е об ъ р н ато къ м слънчевата и на

294
 I
Фиг. 328. Банско. Улица

завет страна, к ъ щ а т а се по ставя н авъ тр е в двора, за д а м ож е ч ар д а к ъ т д а б ъ д е о б ъ р н ат

къ м него, а не къ м улицата. В т а к ъ в случай на уличната линия се поставят стопански те
сгради. О братно, ко гато къ м слънчевата, запазена, от в я т ъ р а посока е об ъ р н ата зад н а та част
на парцела, к ъ щ а т а се строи на уличната линия, пак с цел ч а р д а к ъ т д а г л е д а ,и къ м двора.
В този случай стопански те постройки са н авъ тре в двора.
Бан ските къ щ и са приземни или с един етаж . П одобно на род оп ски те к ъ щ и и д вата
им етаж а са изградени о т к а м ъ к на глинен разтвор, като кам енните стени са укрепени с
ви ж дащ и се д ъ р вен и пояси. Само някои о т ю ж ните стени, обърнати къ м двора, и п реград ­
ните стени са талпени, респ. паянтови.
Ч ар д ак ъ т, наричан т у к потон, е поставен асиметрично. В типовата к ъ щ а от него м ож е
да се влезе направо в ъ в в ’къ щ и в едн о м алко разп ред ел и тел н о помещ ение, което с ъ зд ав а
в ъ тр еш н ата вр ъ зк а. Т о се нарича б о а р и я . З а д него е разполож ен б р а ш н е н и к ъ т , в
който има с т ъ л б а к ъ м тавана. Т ова са най -характерн ите б елези на типовата бан ска к ъ щ а .
Д р у г, с ъ щ о характер ен б ел ег е т. нар, к о л и б а : специално направен п л о съ к по­
крив — те р ас а над д во р н ата порта или над някоя с ъ се д н а на к ъ щ а т а стопанска постройка,
св ъ р зан а с чардака. Ф ункционално ко л и бата принадлеж и къ м к ъ щ а т а и представлява непо­
крито разш ирение на чардака, на което се су ш ат тю тю невите низи.
Н ер аздел н ата част на по-старите бански к ъ щ и — скри вали щ ата — през В ъ зр аж д ан ето
вече не се строят.
В еляновата к ъ щ а (фиг. 329) е построена вероятно в първата половина на XVIII в., но
днеш н ия си вид получава къ м в то р ата половина на XIX в., когато Велян О гнянов, родом от
с. 'Гресонче, Д е б ъ р с к о , м айстор строител и зограф , я получава като хонорар срещ у и зв ъ р ­
ш ена от него р аб о та при стр о еж а на новата църква. К ъ щ а та е разп ол ож ен а въ в в ъ т р е ш ­
н остта на големия д в о р так а, че п отон ъ т д а б ъ д е о б ъ р н ат на юг. В приземието днес са
разполож ени подник, обор, скри вали щ е и стая. Е е таж а, д о кой то се стига по откр и та д ъ р ­
вена стъ лб а, се намира потон, две в’к ъ щ и , две стаи, скривалищ е, боария, браш неник, мивник,

295
 Фиг. 329. Банско. Веляновата къща — фасада към двора. План на приземието : 1) навес,
- 2) мазе, 3) обор, 4) стая, 5) скривалище. План на е т а ж а :!) потон (чардак), 2) боария,
3) в’к ъ щ и, 4) брашненик, 5) стая, 6) скривалище, 7) баня, 8) мивник

бан я и нуж ници. К ъ щ а та с течение на врем ето е претърпяла някои разш ирявания и п р е гр аж ­
дания и приспособена за две сем ейства. П ъ рвото п реустройство щ е д а е направил майстор
Велян. Н а него вероятн о при н адл еж ат украсени ят с резба таван на потона, стенописите
боарията, браш нен икът, банята и нуж ниците. Д в а т а е т аж а на к ъ щ а т а са изградени с каменна
зидария. П аянтови са преградните и ю ж ните стени на подника и голям ата къ щ а. М еж д у ­
ет аж н а т а и таван ската кон струкция са дървени. С тарата настилка от каменни плочи сега
е зам енена с дъсчена. Б о гато е била застъ п ен а д ек орати вн ата у кр аса ■ — резба и стенопис.
Запазени са ф рагм енти от стенописи в ъ р х у ю ж ната и източната ф асад н а стена, ф рагм енти

296
 Фиг. 330. Банско. Веляновата къща — стенописи върху дворната фасада

от екзотични пейзаж и в една о т стаите в етаж а, резб арск и ят таван над потона и част от
стругован ия парапет (фиг. 330).
С и р л е щ о в а т а к ъ щ а (фиг. 331) съ щ о е от ранните бански к ъ щ и , но и тя е п р е у ­
строявана и подобрявана. Д нес в разпределен ието на призем ието и етаж а са разграничени
ясно две групи п о м е щ е н и я : ж илищ но-стопански и скривалищ е, разполож ен о на гъ р б а на
къ щ ата. В кам енното приземие на ж и ли щ н ата част са разп ол ож ен и пет пом ещ ения. Сред-

38 К р а т к а и ст о р и я на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 297
 'd

Фиг. 331. Банско. Сирлещовата къща. Дворна фасада. План на етажа: 1) потон (чардак), 2) боария,
3) в’къщи, 4) брашненик, 5) стая, б и~7) скривалище. План на приземието : 1) навес, 2) обор, (подник),
3) мазе, 4) стая, 5) преход към скривалището, 6) скривалище.

298
 235353912323482348485353485353534853535348534848
48482353485348235348232348482348234848

Фиг. 332. Банско. Зехтинджиевата къща — изглед План на приземието : 1) навес, 2) вход, 3) в’къщи,
4) дюкян, 5) мазе. План на етаж а: 1) потон (чардак), 2) боария, 3) в’къщи, 4) брашненик, 5) соба

299
 Фиг. 333. Банско. Веляновата къща. Розета от тавана на потона

ното от тях, с паянтова ю ж на стена, е служ ило за подник (обор), страничните три за зим­
ници, а д ъ л ъ г тесен кори дор и зв е ж д а д о скривалищ ето. С кривалищ ето се съ сто и от две
отделни пом ещ ения съ с сам остоятелни стъ лб и къ м етаж а и изходи къ м двора. Ж и ли щ н ата
част на етаж а се съ сто и от потон, в’к ъ щ и , четири стаи, две боарии и браш неник, а скри­
валищ ето от две пом ещ ения: п ред двери е и голям о пом ещ ение с огнищ е, наричано „ к у л а “.
П лановата схем а на старите бански къ щ и и згл еж д а неорганизирана, неизяснена поради
внасяните с течение на врем ето подобрения, но в нея м огат д а се открият белези на западната
къ щ а. Т ези преустройства обаче д ав ат въ зм о ж н о ст д а се установи, че к ъ сн ата зряла ф орм а
на б ан ската к ъ щ а се е с ъ зд а л а постепенно и вероятно около с р ед а т а на XIX в. Т акава зряла
ф орм а пред ставл ява например З ех ти н д ж и ев ата къ щ а.
З е х т и н д ж и е в а т а к ъ щ а (фиг. 332) е построена на уличната линия. П ризем ието й
е приспособено за тъ р го вск и цели и пред входа на дю кян а има ниш а — характерен белег за
този тип къ щ и. Е т а ж ъ т се съ сто и от потон, в ’к ъ щ и, две стаи, боария и браш неник, със
ст ъ л б а къ м тавана. В ъв в’к ъ щ и се влиза от потона. В нея има голямо огнищ е и пещ за
хляб, изл и защ а навън от тял о то на сградата. В браш неника се влиза от в ’ к ъ щ и . П ред
него се намира типичното м алко пом ещ ение — боария, която с ъ зд ав а въ тр еш н а в р ъ зк а м е ж д у
к ъ щ а т а и едн ата стая, огрявана с малко огнищ е. З ех ти н д ж и евата к ъ щ а няма скривалищ е.
Само трите външ ни стени са каменни, всички останали са паянтови. В рем ето, когато е
строена, е било относително по-спокойно. П лановата композиция е изяснена, стегната, почти
типизирана. В ънш ната ар х и текту р а зап азва характерните черти на бан ската к ъ щ а — спокойно,
в ъ зд ъ р ж а н о лице къ м у л и ц ата и о ткрито, ж и знерадостно к ъ м двора.
Б ан ската к ъ щ а поради неизм азаните си, равно ф игурирани стени и м алки прозорци
изглеж д а о ткъ м улицата сурова и непристъпна. К ъм д во р а тази суровост липсва. О ткри ти ят
чардак с б огато проф илирани колонки, кемпфери и парапети придава на к ъ щ ата много
ж и во ст и интимност. Н а изм азаните дворни ф асад и на някои къ щ и има и стенописи. В ътре

300
украса се срещ а в ъ р х у таваните на лото-
ните, което напомня таваните в р од опски­
те къ щ и. Не са липсвали и стенописи по
вътреш н ите стени.
Б ан ската к ъ щ а се развива на грани­
цата на две големи области — Зап ад н ата
и Р од о п ската. П л ановата схем а на р ан­
ните къ щ и и реди ца белези, като х а р а к т е ­
р ъ т на кам енната зидария, каменните стени
в етаж а, наличието на огнищ а в почти
всички ж илищ ни пом ещ ения и излизащ и
вън от корп уса на сгр ад ата пещ и за хляб,
я приближ ават до р о д о п ската. Към общ ите
за д вете къ щ и белези м ож е д а се отне­
се и к л етъ т, който ту к се нарича б р а ш ­
н е н и к или м е с и л н и к . С ъс западната
к ъ щ а я св ъ р зв ат с т ъ л б а т а под стр ях ата и
вратицата. Банските м айстори обаче не се
зад о в о л яв ат със свъ рзван е в едно на ел е­
менти от западната и р о д о п ската къ щ а, а
съ зд а в ат едн а напълно нова и оригинална
ф орм а на б ъ л гар ск ата къ щ а.
М е ж д у двете големи области на едно-
огнищ ната и м ногоогнищ ната к ъ щ а се
простира днес обш ирна област, в която
Фиг. 334. Банско. Къща на Благо Вишанин. Огнище
се срещ ат и д в ат а вида къ щ и, но м еж д у
разви ти те форми п р еоб ладава м ногоогнищ ­
ната. Т ази област на и зто к обхващ а района на С тран д ж а планина на североизток — Ч ер н о ­
м орското край бреж ие, а на север — доли ната на р. М арица. В тази област със смесена
ар хи текту р а се налагат със своята оригиналност няколко типа къ щ и. На изток това е
стран дж ан ската, на североизток — черном орската, а на север — пловдивската къ щ а.
Странджанска к ъ щ а (фиг. 335). Тя е разпространена из целия район на

532353484848535323488953535348

' 111 Г М I
''Г Т Щ Щ Ш

Фиг. 335. С. Граматиково, К ъщ а от вт. п. на XIX в.

301
С тр ан д ж а планина, но и згл еж д а, че п р о и зхож д а ог в ъ тр еш н о стта на С транд ж а, к ь д е т о до
неотдавн а е представл явал а преоб ладаващ и ят тип ж и лищ е.
С тр ан д ж а планина оставал а през В ъ зр аж д ан ето встрани от голем и те тъ рговск и пъти щ а и
от районите, които интензивно се развивали икономически и културно. Т ова станало причина
тя д а остане д о първи те д есети л ети я на XIX в. такава, как вато са я описали п ъ теш естве­
ниците И . Бош кович (1762) и Конт де О трив (1785).
К ъ щ и те в С тр ан д ж а били плетарки или изцяло от д ъ р в о в зависи м ост от това, к ак ъ в
строителен м атериал пред л агал а бли зката околност. Н ай-старите запазени к ъ щ и са изградени
от д ъ бови талпи на „ вен ец “. П р ео б л ад аващ и я т
брой къ щ и обаче имат скелетово-талпена
конструкция. В С тр ан д ж а планина през В ъ з­
раж д ан ето тази кон струкц и я изм ествала вече
венцовата, как то това ставало през съ щ о то в р е ­
ме и в д руги те части на страната. В С тран­
д ж ан ск ата к ъ щ а намираме всички помещ ения,
които са обичайни за б ъ л гар ск о то ж илищ е, а
именно — пом ещ ение с огнищ е, което и тук
носи им ето в ’ к ъ щ и , склад-килер, който се
Фиг. 336. С. Българи, Малкотърновско, Къша на
К. Ив. Левтеров — началото на XIX в. План на
нарича з а н ц а (задница), и неизбеж ният о д ъ р
етаж а: 1) чардак, 2) в’къщи, 3) задница (килер), (чардак). Но в стран д ж ан ската к ъ щ а тези по­
4) стобор, 5) клозет, 6) отвор на покрива мещ ения са разполож ен и едно зад д р у го в
за осветление д ълбочина, като вратите им са поставени една
зад д р у га в ос. Т ова подреж д ан е е типично за
района на С тр ан д ж а планина. То има паралели само в разп р ед ел ен и ето на изчезналите вече
уземни къ щ и в Д у н ав ската равнина, но единични случаи се срещ ат и в Зап ад н а Б ъ л гари я
и И зточна С тара планина.
За пример на установения вече тип стран д ж ан ска к ъ щ а м ож е д а служ и к ъ щ а т а на
Ив. К. Л еф тер о в в с. Б ъ л гар и (фиг. 336). П остроен а е на слабо наклонен терен и има при­
зем ие и етаж . П ризем ието с външ ни разм ери около 4 ,8 0 Х Ю ,7 0 м е изградено от грубо ломен
к а м ъ к на глинен р азтвор и е заето изцяло от обора. Е т а ж ъ т има скелетово-талпена кон ­
стр у кц и я и о ткъ м лицевата страна е повдигнат на няколко стъпала, така че к ъ щ я т а и згл еж д а
д ву етаж н а. Е т а ж ъ т е реш ен в дълбочина, странично на една н ад л ъ ж н а ос. О ткри та д ъ р вен а
стъ лб а, поставена на л ицевата страна на к ъ щ ата, и звеж да в съ щ о открит от три страни
о д ъ р , който заем а цялата ш ирина на лицето. О т него се влиза в голям ото ж илищ но поме­
щ е н и е — в ’ к ъ щ и , а оттам , през вратата, разполож ен а точно срещ у входната, се влиза в
з а н ц а т а . О т д в ете страни на в ’ к ъ щ и има ощ е по едн а врата. Те вод ят в тесен кори дор
(около 1 м), наречен с т о б о р , кой то о б гр ъ щ а почти от три страни сградата. С то б о р ъ т служ и
за м ясто за пране, склад, а в единия си край и за нуж ник. Той е и зграден под стряхата
въ р х у над пуснатите подови греди и е обкован отвъ н с отвесно наредени една до друга
чамови д ъ ски .
В ’ к ъ щ и е еди нственото ж илищ но пом ещ ение. Д о вр атата въ р х у цялата предна стена
е изградено голям о огнищ е (около 1 ,3 0 X 2 м), а от едн ата му стран а пещ за хляб. П о д ъ т е
от талпи, в ъ р х у които е поставен д еб ел слой глинена зам азка. Ж и л и щ е то няма таван и
прозорци. О св етл яв а се о скъ д н о през големия комин и м ал ъ к к р ъ г ъ л отвор (около 15 см),
оставен за тази цел на покрива недалеко от стената. На пода м еж д у вх о д н ата врата и
вратата за занц ата има отвор, покрит с капак, през който м ож е д а се слезе в обора.
К ъ щ ата на К. Ив. Л еф тер о в п р ед ставя зрял тип, който вероятн о има зад себе си тв ъ р д е
д ъ л го съ щ ествуване. Той щ е е зад о во лявал м ного д обре скром ните изисквания на стр ан ­
д ж ан ск о то население и през п ъ р вата половина на XIX в. има масово разпространение. П од­
р е ж д а н е то на пом ещ енията едно з а д д р у го в дълбочина, въ зп ри ето в С транд ж а, огранича-

302
вяло т в ъ р д е много въ зм о ж н о сти те за о богатяване на плановата композиция. Е то защ о , к о ­
гато в к ъ щ а т а тр яб вало д а се предвидят д в е ж илищ ни помещ ения, което, ако се съ д и по
запазените паметници, се случвало тв ъ р д е рядко, стран д ж ан ски те майстори запазвали оби­
чайната концепция и ги поставяли едн о з а д д руго. В т а к ъ в случай п ъ р во то се нарича
п р е д н а к ъ щ а , а в то р о то — з а д н а к ъ щ а .
В някои селищ а на С транд ж ански я край, главно в с. Кости, са се запазили къ щ и , които
показват, че стр ан дж ан ски те м айстори са правили опит не напълно б езусп еш н о д а се о т ­
к ъ сн а т от традиц ионн ата схема, ко гато тя не е м огла д а зад оволи поставените от ж и вота
изисквания. Тези къ щ и, как то е правило за С тран­
д ж а, са обикновено едносемейни, но често се сре­
щ ат и двойни —■братски къ щ и. Всички запазени
къ щ и са д в у ета ж н и (фиг. 339). П ризем и ето се
състои от н и сък д ъ л б о к навес и голям обор.
В д ъ н о то на навеса, до стен ата на обора, е п о ста­
вена д ъ р в ен а с т ъ л б а за етаж а. Тя и звеж да в го­
лям од ъ р , който заем а около една тр ета от ця­ Фиг. 337. С. Стоилова, Малкотърновско. Къща
л ата застр о ен а площ . О т него едн а врата води към от вт. п. на XIX в. План на приземието : 1) чардак,
2) в’къщи, 3) задна къща, 4) задница (килер),
тесен, д ъ л ъ г, въ тр еш ен кори дор, от едн ата страна
5) стобор, 6) нужник
на който се намира пом ещ ението с характерното,
голям о огнищ е — в ’ к ъ щ и, а от д р у гата — хам бар
З а д в ’ к ъ щ и се намира з а н ц а т а , о ткрита къ м кори дора. И ту к се намира с т о б о р , нуж ник
в д ъ н о то . Той започва о т о д ъ р а и обикаля външ ни те стени на етаж а. В д ъ н о то на кори дора
има врата, коя го с ъ щ о и зв еж д а в стобора. В ънш ните стени на призем ието са каменни зи­
дове на глинен разтвор, укрепени с д ъ р в ен и пояси. Е т а ж ъ т е д ъ р в ен със скелето-талпена
конструкция. С то б о р ъ т за разлика от м асо вата стран д ж ан ска к ъ щ а тук е закрит с наредени
хоризонтално д ъ ски . П о с ъ щ и я начин е закри т отпред, на височина почти човеш ки р ъ ст,
и о д ъ р ъ т.

Фиг. 338. С. Българи, Малкотърновско. Стара къща

Т ези къ щ и са строени за зам ож ни стопани. Т ова показват големите им р а зм е р н и д вата

етаж а. З а зам ож н ост говори и съ зд ав ан ето на отделно помещ ение за хам бар, д о к а т о в
м асовата к ъ щ а зъ р н ен и те храни и б раш ното се съхран яват в големи санд ъци с по няколко
прегради, наречени с о с и е ц и . В ъпреки бел ези те на значителна зам ож н ост обитателите на

303
 Фиг. 339. G. Кости, Мичуринско. Братска къща ■ — изглед и план на етаж а: 1) чардак,
2) стобор, 3) коридор, 4) в’къщи, 5) задница, 6) сосйек (хамбар)

тези голем и къ щ и п р о д ъ л ж ав ал и д а ж и веят в едно единствено помещ ение — в ’ к ъ щ и. Н е­

го вата у р ед б а е, к а к то в ъ в всички д р у ги стран дж ан ски к ъ щ и : и ту к в м иналото не е имало
прозорци, а светли ната е идвала през големия комин и оставен ите за тази цел дупки в по­
крива. Този тип стр ан д ж ан ски к ъ щ и , най-много представи тели на които сега се срещ ат в
с. Кости, и згл еж д а д а се е бил оф орм ил вече в първите д есети л ети я на XIX в., без обаче
да се развива по-н ататък.
О ко л о с р ед ата на века в района на С трандж а, предимно в М алко Т ърново, се поя­
вяват единични къ щ и , ч уж ди на стр ан д ж ан ската к ъ щ а по концепция и архи тектурн о из­
гр аж д ан е (фиг. 340). Те са дош ли вероятн о от край бреж и ето и при н адл еж ат к ъ м т. нар.
черном орска к ъ щ а . Т ези нови к ъ щ и предлагали много повече уд о б ства и зад оволявали
м ного по-добре изискванията на заб огател и те търговци, отко л ко то ти п ъ т от с. Кости.
О свен това те се у тв ъ р д и л и в съзнан ието на населението к ато тип ч орбадж ий ска къ щ а.
Но м акар д а са възприели нова за м естн ата традиция, удобна, светла и представи телна къ щ а.
стр ан дж ан ски те тъ р го в ц и запазили м ного от стария начин на ж и вот и на оби таван е на
к ъ щ а т а . Т о ва п оказват голем ите, стр ан дж ан ски тип огнищ а въ в всяка стая и о с т а т ъ к ъ т от
с т о б о р а с нуж ник в единия край.
Ч е р н о м о р с к а к ъ щ а (фиг. 341). Т я е разпространена в селищ ата по Ч ерном ор­
ското край бреж ие, но единични екзем пляри се срещ ат и в бли зката въ тр еш н о ст. Н ай-много
п редстави тели на тази к ъ щ а днес са запазени в селищ ата на юг от С тара планина, главно
 Фиг. 340. Малко Търново. Къща от вт. п. на XIX в. — изглед и план на етаж а: 1) салон, 2) в’къщи,
3) задница, 4) стобор

в Н есебъ р и С озопол. Н ейните гео гр аф ски граници на север и на ю г по край бреж и ето обаче
не са установени.
Ч ерном орската к ъ щ а е д в у етаж н а. В ънш ните стени на приземието са каменни зидове
на глинен разтвор, с ш ироко разм азани ф уги и д ъ р вен и пояси. Ч есто пъти каменни са само
стените към улицата и съ сед и те. Е таж н и те стени имат д ъ р вен о скел етн а конструкция. Д ъ р ­
веният д ъ б о в скелет отвън е окован g ш ироки, хоризонтално наредени д ъ бови д ъски , въ рху
които е накован втори пласт о т тънки, тесни, цепени дъсчиц и с около 5 см видима ш ирина.
Те са наковани с ъ щ о в хоризонтални р ед о в е, като всяка по-горна застъ п ва по-долната. З а
д а не се изм ятат, те са притиснати о т вертикално поставени тесни д ъ ски , които скъ сяват
видим ата им д ъ л ж и н а и същ еврем енн о като че ли подчертават кон структи вния скелет. Тази
лицева обш ивка е м ного остроум но направена и б ез съм нени е е р о ж б а на д ъ л ъ г строителен
опит. Горният пласт застъ п в ащ и се тесни дъсчиц и улеснява отти чането на д ъ ж д о в н а т а вода.
Т ова ту к е толкова по-необходим о, защ о то вероятн о поради силните ветрове стрехи те откъ м
м орето са сравнително м алки .1 С ъщ евр ем ен н о тези дъсчиц и запазват от вл ага и гниене ос-
новната дъсчен а обш ивка, като у д ъ л ж а в а т м ного ж и во та й, а при това са евтини и лесно
подменяем и. О коло с р ед ата на XIX в. тази обш и вка на ф асад и те е била почти изм естена от

39 К р а т к а и сто р и я на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а -305
Фиг. 341. Варна. Стара улица. О ф орт от М орозов
 0 Л S 3 4 5

Фиг. 342. Созопол. Къща на Щилян Варн'алията — изглед. План на приземието: 1) вход,
2) мазе. План на етаж а: 1) салон, 2) в’къщи, 3) стая, 4) килер, 5) балкон, 6) стенен долап

др у га по-евтина, но много по-нетрайна. Тя е направена от наковани въ р х у д ъ рвен и я скелет

чамови д ъ ски , които об р азу ват ш ироки хоризонтални пояси. Само кр аи щ ата щ м са покрити
с вертикални д ъ ски , нап одобяващ и колонки. Д ъ сч ен ата обш ивка на черн ом орската к ъ щ а
има вероятн о д ъ л г а история и се е н алож и ла от климатичните условия, т ъ й като поради
влаж ни я м орски в ъ зд у х и силните ветрове глинената и варовата ф асад н а м азилка са нетрайни.
П ризем ието на черн ом орската к ъ щ а тв ъ р д е често пред ставл ява голям о пространство
(къщ и те на Щ илиян В арналията и на Д у к а Д у к о в в Созопол), предназначението на което

307
 •1

.
— a rte

■
ш

...

■
S ^ f .
I.

Фиг. 343. Несебър. Улица

е било в зависим ост от зан яти ето на домакина. К онструкц ията на етаж а се носи от д ървени
колон ки, поставени според н у ж д ата, без да се тъ р си няк ак ъ в п оряд ъ к. П ризем ието в единия
кр ай е п реграден о и се образува стълб и щ н о антре, а п он якога дю кян и м ного р я д к о стая
(к ъ щ и т е на Ч им булев и Б о го т о в в Н есебър). П ризем ието с кон струкцията, разпределен ието
и предназначението си на­
помня т в ъ р д е м ного в ъ т ­
реш ния двор в род оп ската
къщ а,' Т акава прилика има
и в р азп ред ел ен и ето на
етаж ц. Н ай-голям ото по­
мещ ение в него е „ за л а т а “
(салонът). Т я играе ролята
на потона в къ сн ите р о ­
допски къ щ и . В нея и звеж ­
д а стъ л б ата. З а л а т а е р аз­
п олож ен а в единия ъ г ъ л
на сград ата или заем а цен­
трално м ясто в плановата
композиция. Ж илищ ните
пом ещ ения се нам ират в
Фиг. 344. Н есебър. Къща на Чимбулев. План на приземието: 1) вход, трите или четирите ъ г ъ л а
2) стая, 3) мазе. План на етажа : 1) салон, 2) в’ къщи, 3) соба, 4) килер на к ъ щ а т а ,. а м еж д у тях,
как то в р од оп ската къ щ а,
са поставени м алки пом ещ ения. К огато са затворени, тези м еж динни пом ещ ения сл у ж ат за
ки лер (клет в р о д о п ската к ъ щ а), а ко гато са напълно отворени къ м залата, об разуват с

308
 Фиг. 345. Созопол. Къща на Дука Дуков — изглед. План на приземието: 1) вход,
2) мазе. План на етажа : 1) салон, 2) в’къщи, 3) соба, 4) килер,
5) клозет, 6) мивник, 7) стенен долап, 8) балкон

нея общ о пространство. В някои к ъ щ и някои от тези при датъци на зал ата са повдигнати
малко над пода, к ак то в Р одопите, и се наричат, к ак то и там , пейки. Ж и ли щ н ите стаи, разг
полож ени в ъ гл и те, а често пъти и всички помещ ения в етаж а' са н ад дад ени и подпрени
с паянти. Т въ р д е често стр ях ата сл едва външ ни те очертания на етаж а ,и с това прави
вън ш н ото изгр аж дан е на к ъ щ а т а ощ е по-раздвиж ено.
К ъ щ а т а н а Щ и л я н В а р н а л и я т а в Созопол, строен а около средата на XIX в.,
носи всичките б елези на черном орската к ъ щ а (фиг. 342). Ц ял о то приземие е заето от голям а

'3 0 , 9
изба. О т м алко антре в. единия й ъ г ъ л започва стъ л б а т а за етаж а. Ж и ли щ ето е в етаж а.
В д ъ н о т о на голям ата зал а са разполож ени помещ ения с голям о огнищ е и стая. М еж д у
тях има м алко помещ ение, о тд р ъ п н а то навътре, с л у ж ещ о за килер. В п ред н ата част на за­
л а та в единия ъ г ъ л има ощ е едн а стая, изли защ а еркерно с д вете си външ ни стени. С рещ у
нея, на м ястото, к ъ д е т о в р о д о п ската к ъ щ а се намира пейката, има неголям еркер, пре­
в ъ р н а т в долап. М е ж д у с тая та и д о лап а е съ зд ад ен балкон.
К ъ щ а т а н а Ч и м б у л е в в Н е с е б ъ р (фиг. 344), строена около ср ед ата на XIX в., по
концепция не се различава от к ъ щ а т а на Щ илян В арналията. С ъ щ ата голяма изба, чиито
стен и къ м улицата и към с ъ с е д а са каменни, а към двора дъсчени, с антре и стъ лб а в
единия ъ гъ л . Т ук до с т ъ л ­
б ат а има пристроена стая с
огнищ е. В етаж а в д ъ н о то на
зал ата м еж д у д вете стаи с
огнищ а има д ва килера, а в
предната част на зал ата д ъ л ъ г
плитък еркер и стая. И тук
аналогията с р о д о п ската к ъ щ а
е много близка.
Към съ щ и я тип спада
и к ъ щ а т а на Д у к а Д у к о в в
С озопол (фиг. 345).
К ъ щ ата с две оси на
симетрия, която къ м средата
■■ ФигНМ#. Несебър. Къща на Георги Боготов. План на приземието :
д а XIX в. се налага като ж и ­
Г) мазе. План на етажа : 1) салон, 2) в’къши, 3) соба, 4) килер
лищ е на горната прослойка
на бурж оазията, се срещ а и
по Ч ерном орското крайбреж ие. З а р азли ка от д руги те области на страната, в които тя се
явява като чу ж да, вносна ф орм а вср ед традиц ионн ата м естна ж илищ на архитектура, ту к по
брего вете на Ч ерно море, както и в Р одопите, тя п ред ставлява само горно стъпало на раз­
ви ти ето на традиц ионн ата местна къ щ а. Х йрактерен пример е к ъ щ ат а на Б оготов в Н есебър.
К ъ щ а т а н а Г е о р г и Б о г о т о в в Н есебъ р (фиг. 346), строена около ср ед ата на
XIX в., се съ сто и от приземие, п о л у етаж и етаж . П ризем ието е изградено от три страни —
к ъ м д в ет е улици и с ъ с е д а е с кам енна зидария, а откъ м ч етв ъ р та та е оставено отворено.
Т ака то п р ед ставл ява естествено закр и то п род ъ л ж ен и е на външ ни я двор. П о л у етаж ъ т заем а
сам о част над призем ието и има три свързани едно с д руго помещ ения, средното от които
е с огнищ е. Типично за врем ето е разпределението на етаж а. Ч етирите стаи са разполож ен и
на четирите ъ г ъ л а на сгр адата. Д в е от Фях се намират на страната къ м с ъ с е д а и имат
огнищ а. М е ж д у тях има килер. Д р у ги т е 'Две стаи, разп ол ож ен и към улицата, са разделен и
о т голям а ниш а, о творена къ м залата. Т ака залата, получава ф орм а на б уква Т (сравни с
к ъ щ а т а на Р а д ь о К ар ако сто в в Райково).
В ъ треш н ите ъ гл и на стаите са окосени — там са поставени вратите. По този начин на п ре­
сичането на д в ет е оси е с ъ зд ад ен о разш ирение — централно пространство, към ко ето са о тво ­
рени три големи ниши.
П л ан о вата схем а е нап ълн о изяснена, д вете оси на ком позицията са ясно изразени в
плана. Генетичната в р ъ зк а с асим етричните планови схеми на р азгл ед ан и те черном орски
къ щ и е неоспорима. В ъв ф асад н о то и обем ното и зграж дане на Б о готовата к ъ щ а се чув­
ствува влиянието на появилата се вече масивна к ъ щ а в П ловдив. Т о е сд ъ р ж ан о , спо­
койно, н ад давани ята са малки и скрити под равно м инаващ ата стряха.
К ъм съ щ о то време, ср ед ата на XIX в., и къ м същ и я тип п ри надлеж ат и к ъ щ и те на
Евлам биус и на капитан П авел — едн а о т най-големите къ щ и в Н есебър.

310
 С им етричната к ъ щ а се о к азал а тв ъ р д е ж изнена архи тектурн а ф орма. При усл ови ята
на робството и с ъ щ еств у в ащ и те ар х и тектурно-строителн и традиции тя е давал а много повече
възм ож н о сти за богати планови и ф асадни реш ения и, ко ето е особено важ н о, с ъ зд ав ал а е
впечатление за м онум енталност, поради ко ето се о к азал а по-пригодна д а отговори на на­
расналите изисквания на богатите слоеве на б ъ л гар ск ата бурж оази я към ж и лйщ н ата архи­
тектура. Т я се у т в ъ р ж д а в а и по Ч ер н о м о р ското край бреж ие, но не д ости га д о онова архи­
тектурн о и д екорати вн о б о га т с т в о , ко ето намираме в сим етричните къ щ и в П ловдив, Коп­
ривщ ица, К азанлъ к и д р у ги градо ве във в ъ т р е ш н о с т т а на стран ата.
О коло с р е д а т а на века в интериора на черном орската к ъ щ а се появяват някои заем ки
от пловдивската къ щ а. М естните у сл о ви я обаче налож или д а се запази д ъ счен ата обш ивка
на стените и стряхата, а това от своя стран а не позволило д а се изп олзуват д екорати вните
качества на кобиличната крива. По съ щ и те причини в черном орската к ъ щ а не са намерили
м ясто обш итите и измазани конзоли. З д р а в о то х у д о ж ествен о чувство наъ народния м айстор
не приело и т р и ъ гъ л н и я ф ронтон. В черном орската к ъ щ а той се срещ а рядко, м акар че не
е предизвиквал кон структи вни трудн ости.

О ж ивеният стопански и културен ж и вот през втората ч етвъ р т на XIX в. с ъ зд а л бла­

гоприятни условия за голям о ж и лищ н о строителство. Ф орм иращ ата се б ъ л га р ск а б урж оазна
кл аса имала сравнително голем и материални въ зм ож н ости , нови в ъ згл ед и за ж и вота и нов
начин на ж ивот, п оставяла нови изисквания към к ъ щ ата, които трябвало д а б ъ д ат зад о в о ­
лявани. К ъ щ ата тр яб вало да б ъ д е преди всичко п ред стави телна и с повече удобства. Б ъ л ­
гарските майстори, кои то развивали своите творчески рпособности и обогатявали знанията
си успоредно с развитието на новите общ ествено-иконом ически отнош ения и културни,
условия, успеш но реш или тези задачи. З а д а за д о в о л я т нарасналите изисквания към к ъ щ а т а
те приспособили за тези цели и развили п о -н ататъ к д обре познати местни архитектурни
форми. З аед н о с това те ги обогатили с реди ца своеобразни, претворени декорати вни за­
емки от ар х и текту р ата на съ сед н и те страни и от зап ад н ата архитектура.
Н ай-ож ивено ср еди щ е на тъ р го в и я та в б ъ л гар ск и те земи през п ъ рвата половина на
XIX в. е бил П ловдив. Там се концентрирали най-много богатства и се проявявали най-
силнб новите културно-битови изисквания къ м к ъ щ а т а .; З ат о в а в П ловдив, а съ щ о и в се­
л и щ ата от С редногорието и северните склонове на Р одопите, които били тясн о свързани
търговски и ку л ту р н о с него, к ъ щ а т а д о сти гн ала през .В ъ зр аж д ан ето най-високо развитие.
Н ещ о повече, голям ата пловдивска к ъ щ а се н алож и ла в почти ц ялата страна като ж и лищ е
на горната прослойка на ф о рм и ращ ата се б урж оази я. Е то защ о я намираме в А сеновград
и П азардж ик, в Ямбол, К азан л ъ к и Сливен, в Ш умен (К оларовград), В елико Т ърново и Ески
Д ж у м а я (Т ърговищ е), в К арлово, Соф ия, С ам оков, Скопие, Видин и К ю стендил, в О хри д и
д р у гад е и д аж е в реди ц а Села, наприм ер Граница, К ю стендилско, и др., но най-много в Ю ж на
България. Т я обаче тр у дн о прониква в К отленско, а в някои селищ а, като А рбанаси, Трявна
Тетевен и Банско, ср еди щ а на строителни ш коли или съ с силно изразен индивидуален ар­
хитектурен облик, тя не е била допусната.
П л о в д и в с к а т а к ъ щ а има най-често симетрична планова композицйя, но нерядко
се срещ ат и асиметрични къщ и. Т ова са големи многостайни къ щ и , предназначени само за
ж ивеене. С ъ сто ят се обикновено от зимник, високо приземие и етаж . П ризем ието и е т аж ъ т
имат еднакво разпределение и с ъ д ъ р ж а т долен и горен о т в о д (салон, хол) и въ в всеки
етаж от три (Г ъ рковата к ъ щ а в К опривщ ица) до д есет (С араф ската к ъ щ а в С ам оков) по­
мещ ения с различно предназначение, разполож ени около отвода. В долния отвод се влиза
направо по външ на, много често д ву стр ан н а стъ л б а. Горният отвод н е р я д к о 1 е о тд ел ен от
в ъ тр еш н ата стъ лб а посредством врата. Закритите отводи , големите, сравнително високи и
светли стаи п р ед л агат на своите об итатели значителни у д о б ства. К олко д ал еч напред е
отиш ла ж и ли щ н ата ар х и текту р а за сравнително краткия период о т вто р ата половина на
XVIII д о ср ед ата на XIX в., м о ж е д а се види от об сто ятел ство то , че д о к а т о в П оп ан геловата
к ъ щ а в Т рявна ч ар д а к ъ т има п лощ 13,60 кв. м и светл а височина д о таван ските греди ед ва
1,98 м, и при Д ж о го л а ц о в а т а в К опривщ ица съ о тветн о 1 7 ,40кв. м и 2,30 м, при Г ъ р к о вата
к ъ щ а в К опривщ ица о т в о д ъ т д о сти га 48,70 кв. м и 2,40 м, а при О сл еко в ата в с ъ щ о т о
селищ е — съ о тв е тн о 58,12 кв. м и 2,45 м. Т ези цифри п р о д ъ л ж ав ат д а растат заед н о с
б ъ р зи я р астеж на б о гатств о то на е д н а част о т б у р ж о азн ата класа, съ с за д ъ л б о ч ав а н е то на
кл асо вата р азслоеност на б ъ л гар ск о то общ ество, за д а д о сти гн ат при С ар аф ск ата к ъ щ а в
С ам оков о коло 172,80 кв. м п лощ за о тв о д а и 4,10 м светла височина на етаж а, б ез високия
1,70 м тамбур.
В с ъ щ н о с т п од о б щ о то име п л о в д и в с к а к ъ щ а се кри ят два типа, които се р а з­
ли чават един от д руг по концепция и произход. К ъм единия сп ад ат к ъ щ и т е с едн а н ад л ъ ж н а
ос на сим етрия, къ м д р у ги я — к ъ щ и т е с д ве перпендикулярни едн а на д р у га оси на сим етрия.

К ъщ и с една н а д лъ ж н а ос на сим ет рия. П римерите, кои то д ав а т въ зм о ж н о ст д а

въ зстановим в общ и черти п ъ тя , по който се развива този тип, срещ ам е в п од н ож и ето на
север о зап адн и те склонове на Р о д о п и те — в П ерущ ица, Б рацигово и д р у ги съседн и селищ а
(фиг. 347). Н ап-простата ф орм а, к о я то днес намираме там , е д в устай н ата къ щ а. П ознавам е я
в д в а варианта — асим етричен и сим етричен. П ри асиметричния д в е т е стаи са разполож ени
едн а за д др у га о т ед н ата стран а на навеса (фиг. 34 7 — 2). При сим етричния от д в е т е страни
на навеса има по една стая (ф иг. 3 4 7 — 3). И в д за т з варианта н ав есъ т е открит само от
пред н ата страка, излиза м алко п ред лицето на стаи­
те и е подпрян ка д ъ р вен и колонки. Т ези д в а в а­
рианта произлизат вероятн о о т едн а и с ъ щ а ло-про-
ста ф орм а (фиг. 3 4 7 — 1), засега ощ е неустановена
докум ентално. П редп олагам е я на основание ка об­
стоятел ството, че в ъ в всички изследвани д о се г а части
на стран ата при всички типове на н арод ната к ъ щ а
в качалото на развитието на плановата схем а стои
едн оделн ата к ъ щ а
С л ед ващ ата по-развита ф орм а на този тип е че­
тиристайната к ъ щ а (фиг. 3 4 7 — 4). С таите в нея са
разполож ени по две о г д з е т е стран и на навеса. Д о
таз:: четиристайна к ъ щ а е могло д а се д о й д е и от
Фиг. 347. Схеми на къщи от с. з. склонове
д в а т а варианта на д в устай н ата к ъ щ а — при асим е­
на Родопите
тричния чрез пристрояване (прибавяне) от свободната
стран а на навеса па о щ е две стаи, при симетрич­
ния— ч р ез п р егр аж д ан е на стаите или чрез прибавяне в дълб оч и н а на д ве нови стаи. К огато
к ъ щ и те им ат етаж , той повтаря р азпред елен ието на приземието.
Т ези симетрични селски къ щ и и развитите големи пловдивски къ щ и п ри теж ават общ и
х арактерни белези. Т е им ат една и с ъ щ а планова схем а — централно п р о д ъ л го в ато помещ ение
с по д в е стаи о тстрани и ясн о изразена н ад л ъ ж н а ос на симетрия. В х о д ъ т им, маркиран с
д ъ р вен и колонки, е на к ъ са т а стран а на цен тралното помещ ение. Р азличията са в подроб­
ностите. Т е са се появили к ато р езу л та т на нови допълнителни условия — преди всичко на
н у ж д а та о т п р ед стави тел н о ст и у д о бство, — на ко и то е тряб вало д а о тговаря в онова време
к ъ щ а т а на б огатия и влиятелн ия стопанин. Тези различия се с ъ зд ав ат о т архитектурно-
х у д о ж е с тв е н ат а р азр аб о тк а на сгр ад ата, ф ункц ионалното разграничаване на пом ещ енията
и в ъ тр еш н о то им оф орм яване. О свободим ли пловдивската к ъ щ а , например Д е с ь о в с к а га в
К опривщ ица, о т всичко онова, к о ето д ав а б о гатство то и което изисква по-високият стан-

312
 Фиг. 348. Копривщица. Ослековата къща

Фиг. 3 5 1 . Копривщ ица. Ослековата къ щ а — стенописи

д ар т на ж и вот, сведем ли пом ещ енията къ м приблизително еднакви разм ери, щ е получим
н ародна к ъ щ а от П ерущ и ца. Ц ен тр ал н о то пом ещ ение в приземието на р азгл еж д ан и те селски
къ щ и е напълно отворено о тп ред и по своето предназначение най-често не е повече от
обикновен навес. В п ловд ивската к ъ щ а то е затворено, превърн ато е в салон. И м ето
о т в о д , с к о ето наричат този салон в К опривщ ица, обаче ясно говори за неговия произход.
Ослековата к ъ щ а в К опривщ ица (фиг. 348, 349, 350, 351), построена около
началото на 50-те години на XIX в., е типичен развит об разец на асиметричния вариант
къ щ и . П р и н адл еж ал а е на големия копривщ енски ч орбад ж ия бегликчия и дж елепин

Фиг. 349. Копривщица. Ослековата къща — разположение. План на етажа :

1) салон (горен отвод), 2) в'къщи, 3) соба

Ненчо О слеков. К ъ щ а та е р азполож ен а в д ъ н о т о на д ъ л б о к , тесен д во р и заем а почти ця­

л ата му ш ирина. С ъ сто и се от зимник, високо приземие и етаж . З и м н и кът е наполовина
вкопан в зем ята, а стените му са изградени с каменна зид ария на глинен разтвор. П р и зе­
мието и е т а ж ъ т имат д ъ р в е н а скелетна ко н кструкц и я, зап ъ л н ен а с тънки тухлички на глинов
разтвор. М еж д у етаж н и те конструкции са д ъ р вен и гредореди, а под овете и таваните са от
д ъски . Р азпределението на призем ието и е т аж а е еднакво. Те с ъ д ъ р ж а т просторни отводи
(долен и горен) и по четири стаи, разполож ен и асим етрично на отвода. В д олн и я отвод,
повдигнат на 9 стъ пала, се влиза направо от д во р а по вън ш н а д вустран н а стъ лб а. Три
стаи, от кои то ср едн ата с огнищ е, са на зап ад н ата страна. П оради стесн яван ето на парцела
м ай сто р ъ т е нам алявал послед о вател н о д ъ лб о ч и н ата на стаите. Ч е тв ъ р та та стая е на севе­
роизточния ъ г ъ л , до двурам ен н ата с т ъ л б а в д ъ н о т о на отвода. В ънш ната и в ъ тр еш н ата
декорати вн а у к р а с а е б о гата и степенувана в зависим ост от предназначението на помещ енията
Т ака долн ият о тво д и собата при вх о д а имат б огато орнаментирани тавани, а помещ ението
с огнищ е и со бата д о с т ъ л б а т а са с обикновени дъсчени тавани, разделен и с летви на д ъ л ги
правоъгълни ци. С ъ щ о то степенуване наблю давам е и на таваните в етаж а, само че там не
са по-богато разработени. С тените на стаите са покрити със стенописи. Стенописите в
„Синята с т а я “ и „Ч ер вен ата с т а я “ в О сл еко вата к ъ щ а са едни от най-хубавите оцелели
вътреш н и украси от В ъ зр аж д ан ето . Г лавната ф асад а е съ щ о изписана.
А рхитектурно и д екорати вн о е р азр або тен а само главн ата — ю ж на ф асада. Н а д руги те
ф асад и м ай сто р ъ т почти не е о б ъ р н ал внимание. Главната ф асад а е реш ен а м ного д обре.
В х о д ъ т къ м обш ирния д олен о тв о д е силно подчертан от триарков портик, получен чрез
издърпван е нап ред на горния отвод. П о-голям ата ш ирина на отвода, д обре пропорционира-
ните арки, ср ед н ата от ко и то насочва къ м двустранн ите стъ лб и и повдигнатият вход на
отвода, неутрално р азполож ен ите в неп р ек ъ сн атата лента прозорци на горния отвод спо­
м агат за п о д чертаван ето на входа. З а това доприн асят много и стройните д ъ рвен и к о ­
лонки на портика, и б огато проф илираните оцветени капители.

40 К р а т к а и с т о р и я на б ъ л г а р с к а т а а р х и т е к т у р а 3 1 3
 Фиг. 350. Копривщ ица. О слековага къщ а. Долният салрн и таван

314
 .О т д р ъ п н а т а т а н азад част от ф асад ата е реш ена за себе си симетрично. П розорци те
са с „ в е ж д и “ и таблени капаци, а в партера и е т а ж а стен ната плоскост, на която се на­
мират, е обрам чена с д ъ р в о . Б о гата и спокойна, тази част на ф асад ата остава подчинена на
входа. П одобна на О сл еко в ата к ъ щ а по ком позиция, пространствено изграж дан е и б о гат­
ство на в ъ тр еш н ата и ф асад н а д ек о р ац и я е Г ъ р к о в а т а к ъ щ а в Копривщ ица, строен а
около 1842— 1844 г.
■З а с л у ж а в а д а се о тб ел еж и ср ъчн о стта, с ко ято б ъ л гар ск и те в ъ зр о ж д ен ск и м айстори
се справят с тр у д н о сти те, л еко тата, с ко ято при способяват устан овените планови схем и къ м
ситуацията, и голям ата находчивост при използуване особен ости те на терена. В то ва о т ­
нош ение м ного ин тересна е и Генчовата к ъ щ а в К опривщ ица.
О сл еко в ата и Г ъ р к о в ата к ъ щ а са паянтови, измазани и с нищ о не напомнят д ъ р вен и те
къщ и. Те ням ат и тях н ата затво р ен а п р ав о ъ гъ л н а форма. Р азд ви ж ван ето на плана е д ал о
отраж ение в обем ното и ф асад н о то и згр аж д ан е. П окри вът и ф асадите са разчленени. Д вете
части на ф а сад ата поотделно са симетрично реш ени. В х о д ъ т отп ред е подслонен под висок
три арков навес с ъ с стройни, оцветени д ъ р вен и колони и б огато разработени капители.
П ост.авянето на вх о д а и на д вурам ен ната стълб а, во д ещ а къ м него, в ос на средн ата а р к а,
п од чертава неговото значение и му придава известна т ъ р ж ествен о ст. П розорците са с у д ъ л ­
ж ен а ф орм а, повече на брой и с по-големи разм ери, отко л ко то то ва е обичайно за къ щ и те
о т п ъ рво то десети л ети е на века. О тво д и те са просторни, стаите — високи, светли, хигиенични.
Ж и ли щ ето на стопанина и приемните помещ ения се намират в етаж а. З а д а се подчертае
това му предназначение, той е направен по-висок от приземието.
Ж и ли щ н ите пом ещ ения в тези къ щ и са разточи телно декорирани. С тените на о т д ел ­
ните пом ещ ения са оцветени с един тон — кобалтово, помпеанско червено или лим он ен ож ъл то —
и са поделени на 'п ана, в които са изрисувани екзотични пейзажи, венци или коганички с
цветя. Горният край на стените зав ъ р ш в а с ф ризове от цветя. В ратичките на стенните д о ­
лапи са с ъ щ о оцветени. Н а челно м ясто в някои от стените са направени м алки пол укръгли
ниши, повдигнати над пода, наречени а л а ф р а н г и . В ърху стените им съ щ о са изрисувани
вази с цветя или пейзаж и. Геометрични апликирани орнам енти или стенописи покриват о ц ве­
тените д ъ счен и тавани. О цветени и изписани са и ф асадите.
Голям ата, тъ р ж еств ен а, асим етрична копривщ енска к ъ щ а е от нов тип, която говори
за богатство то и у вер ен о стта на в ъ зх о д я щ а т а по онова време б ъ л га р ск а б у р ж о азн а класа.
Тя се различава от сим етричната пловдивска к ъ щ а по характер а на плановото реш ение и
п ространственото изгр аж дан е, но не и по ар хи тектурн ата и стенописната си декорация.
Д е с ь о в с к а т а к ъ щ а в К опривщ ица (фиг. 352, 353) м ож е д а служ и като пример за
най-разпространения вариант на пловдивската къ щ а. Тя е с едн а н ад л ъ ж н а ос на симетрия.
П остроен а е около с р ед ата на XIX в. за Т ео до р Д е с ь о в — голям чорбадж ия-бегликчия, едъ р
зем евладелец и ско то въ д ец . К ъ щ ата е р азп о л о ж ен а в северозападн ия ъ г ъ л на голям д вор,
заграден , както е било обичайно, с висока каменна стена. Главната ф асад а е об ъ р н ата къ м
двора и към голям ата „чемш ир п о р т а “. Д в о р ъ т е затревен и засад ен с овощ ци д ъ р в ета,
чемш ир и цветни лехи. З а д к ъ щ а т а е задният д вор със сам остоятелн а порта. В него са до-
строените къ м к ъ щ а т а пералня и м есалня, стопански те сгради, зелен ч уковата и овощ -
ната градина.
К ъ щ ата се съ сто и от зимник, приземие и етаж . По своята кон струкция и по м ате­
риалите, с които е изградена, тя не се различава от О сл ековата и Г ъ р к о в ата къ щ а. И тук
призем ието и е т а ж ъ т им ат едн акво разпределение. О коло централно поставен о т в о д с
ф орм а на у д ъ л ж е н п р аво ъ гъ л н и к са р азполож ен и четири стаи, по две симетрично на на-
д л ъ ж н а т а ос. П р едн ата стена на долн ия о тво д е о тд р ъ п н ата назад така, че заедн о със
стените на д вете предни стаи о б р азу ва м алка ниша, в която е поставен вх о д ъ т. Горният
отвод, обратно, е изнесен пред лицето на сгр ад ата и подпрян на две д ървен и колони. По
този начин покритото про стр ан ство пред входа се увеличава и същ еврем енно по-силно се
 J4
{' • * ■>

J.

if-'*
и

Фиг. 352. Копривщица. Десьовската къща — изглед. План на приземието: 1) портик, 2) салон (долен
отвод), 3) соба, 4) к ъ щ а . План на етажа : 1) салон (горен отвод), 2) соба, 3) кьошк към салона.

подчертава цен тралното му полож ение чрез съ зд ад ен и я д вуколонен портик. П ризем ието е
слабо повдигнато над терена. Д в е каменни стъ п ал а в ъ в е ж д а т в д олн и я о тв о д , в д ъ н о т о на
който двурам ен ната д ъ р в ен а с т ъ л б а о т в е ж д а к ъ м о тво д а на горния етаж . П редн ата част
на горния о т в о д е издигната над общ ото ниво, о тд ел ен а е с парапет и снабдена съ с сам о­
стоятелно разработен таван. Т я напомня пейката в родопските къщ и, респ. кь о ш к а в ста­
рите копривщ енски къ щ и. С този елем ент на интериора м ай сторъ т е реш и л едноврем енно
две за д а ч и : оф орм ил е п ространствено отвода, като е скъ си л голям ата му (10,90 м) дълж и н а,
б ез д а го р а зк ъ св а оптически и без д а намалява об щ ото впечатление за разм ерите му.

316
 Фиг. 354. Копривщица. Лютовата къща

Фиг. 356. Копривщ ица. Лютовата къща. И нтериор

С ъщ еврем ен но това повдигане на пода му е д ал о
въ зм ож н о ст д а увеличи светл ата височина на пор­
тика пред вх о д а и с то ва д а го п о д чертае ощ е
по-силно.
В ъ тр еш н ата у к р а с а на к ъ щ а т а — оцветените
в различни основни тонове стаи, стенописи, ала- ! -
ф ранги и д ъ р вен и апликирани тавани — свидетел-
ству ват за б о гатств о то и и зтъ к н а то то общ ествено
пол ож ен и е на стопанина.
О сово-сим етричното реш ение на плана е о тра­
зено въ р х у главната ф асад а. Н о сим етрията не е
пълна, макар че няма особени въ нш ни причини
за това. Б ъ л гар ски ят м айстор не е обичал стро­
гата симетрия. Е то защ о на д в ете крила на призе­
мието са поставени различен брой прозорци, с
което се наруш ава скован о стта на п ъ л н ат а сим е­
трия и р азн ооб разява ф асад ата. Т акова отнош ение
към сим етрията е извън редн о често явление в
ар х и тек ту р ата на В ъ зр аж д ан ето и д ав а основание
д а се говори за устан овено естети ч еско в и ж ­
дане на м айсторите. П розорците, как то в асиме­
тричната пловдивска к ъ щ а , са у д ъ л ж ен и , а е т а ж ъ т
е по-висок от приземието. Фиг. 353. Копривщица. Десьовската къща —
В развитието на к ъ щ а т а през 4 0 — 50-те го­ алафранга
дини на XIX в. се заб ел язв а тенден ция къ м по-
голям о разнообразяване на плановото реш ение, на в ъ тр еш н о то пространство и обем ното из­
граж д ан е. Нов елемент, кой то д оприн ася м ного в тази насока, са надпуски те в етаж а, при
които носещ ите греди и паянтите са скрити под д екорати вни профили, направени от л етви и
мазилка. Заси лването на тен ден ц и ята къ м обо гатяван е на плановото, ф асад н ото и обем ­
ното реш ение при запазван е на осово-сим етричната композиция на плана и на гл авн ата ф а­
сада се наблю дава ясно о коло с р ед ата на XIX в. То стои в ъ в вр ъ зк а с ъ с зад ъ л б о ч аващ о то
се общ ествено-иконом ическо разслояван е на б ъ л гар с к о то общ ество и свързани те с това
изм енения в к у л ту р ата и бита, настъпили през и след К рим ската война (1853— 1856), когато
една неголям а част от б у р ж о ази я та натрупала голем и б о гатства, а дребни те и м нозинството
от средните занаятчии и тъ р го в ц и започнали д а се разоряват. Л ю товата и К аб леш ковата
к ъ щ а в К опривщ ица м огат д а илю стрират началния и крайния етап на това развитие.
Л ю т о в а т а к ъ щ а в К опривщ ица (фиг. 354, 355, 356) е п остроена в началото на
60-те години на XIX в. за С тефан Генчов Т опалов — първоначално бегликчия, а по-късно
дж елепин. С ъсто и се о т частично обитаем сутерен и високо повдигнато приземие. П лановата
композиция е симетрична. О т д в ет е страни на о тво д а се намират по две стаи : предна —
голяма, с много прозорци, с ал аф ранга и стенописи, и въ т р еш н а — по-м алка стая с огнищ е.
В плана оста на сим етрията е подчертана от д вукол он ен портик, д в устран н а ст ъ л б а и
централно п о ставена вх о д н а врата. Ц е н т ъ р ъ т на ком п озици ята — о т в о д ъ т — е подчертан и
архитектурно, чрез леко огъван е навън на д вете над лъж н и стени и чрез големия елипсовиден
таван с д ъ л б о к изписан холкел и резбено „ сл ъ н ц е“ в ср ед ата. О сово-сим етричното реш ение
на плана е отразено на ф асадата.
Ц е н т ъ р на ф асад н ата ком позиция е в х о д ъ т на приземието. Той е поставен в нарочна
ниша в д ъ н о т о на двуколенни я портик. К ъм него привличат п огл ед а д вустран н ата ст ъ л б а ,
леко о г ъ н а т а т а нагоре архитравна гр ед а и плавно и зви ващ ата се кобилична крива на ф рон-

317
тона. Н еед н аквата ш ирина на кри лата и различното число прозорци на сутерен а наруш ават
сим етрията и с това ож и вяват ф асад ата.
К ъ щ и с д в е п е р п е н д и к у л я р н и е д н а на д р у г а о с и на с и м е т р и я .
П рим ерите, кои то ни д ават в ъ зм о ж н о ст д а проследим в общ и линии пътя, по който минава
развитието на този тип, намираме в Р одопите. Ранните форми са и днес характерни за

Фиг. 355. Копривщица. Лютовата къша. План

на приземието: 1) портик, 2) салон (отвод),
3) к ъ щ а, 4) соба, 5) килер. Напречен разрез

ц ялата р о д о п ска об ласт и на запад по долините на реки те М еста, С трум а и В ардар. По-
къ сн и те ф орми, ония, които сто ят най-близо до развития тип п л о вд и вска к ъ щ а с две оси
на симетрия, перпендикулярни една на друга, са ш ироко разпространени в С редните Родопи.
К ъ щ и те на Райчо Р а д ев в Р айково, Н икола Х адж ицонев и на П еко Т аков в У стово като
конкретни обекти при н адл еж ат на едн а и съ щ а епоха, но с плановата си схем а повтарят
различни последователни етапи от развитието на типа.
К а б л е ш к о в а т а к ъ щ а в К опривщ ица е построена около ср ед ата на X IX в. от
д я д о т о на Т одор К аблеш ков (фиг. 357, 358, 359). П лановата ком позиция е симетрична. О т ­
крита д в у стр ан н а с тъ л б а води къ м приземието, с ъ с т о ящ о се от централно поставен д олен
о тв о д с ъ с стъ л б и щ е за ет аж а в д ъ н о то. О тстрани на д олн и я отвод са разполож ен и две
сам остоятелн и ж и лищ а о т соба, огнищ но пом ещ ение и изба. Н ад тях, в етаж а, около горния
отвод, има ш ест стаи и кьош к. В ъ тр еш н ата д екорация е с ъ ср ед о то ч ен а в ъ р х у вратите, д о ­
лапите и особено в ъ р х у таваните. Стенописи няма, но стените са били подготвен и за изписване.
П ланово к ъ щ а т а п р ед ставл ява разви та симетрична ч орбадж ий ска къ щ а. С тесн яван ето на
предния край на долн ия о тв о д е прех од къ м вход н о антре. С т р е м еж ъ т д а се избягват
ъ гл и те се чувствува т в ъ р д е силно. М еката крива линия е намерила голям о прилож ение.
Ъ гл и т е в горния о тво д са пресечени, м е ж д у е та ж н а та стъ л б а е п оставена в елипсовидно по
ф орм а помещ енце, стъ п а л а та на кьош ка са извити, външ ни те стени на кьош к а и на двете
средни стаи им ат в план кобилична крива. Ц ен трал н ото полож ение на горния отвод е под ­
чертано от д ъ л б о к к р ъ г ъ л таван, който с ъ зд а в а впечатление за пониж ен сляп купол.
Г лавната ф а сад а е р еш ен а осово и о тр азява разпределен ието. В х о д ъ т е поставен в
оста на ф асад н ата композиция. Ф асадата е разд ел ен а на три части, като ср ед н ата е под­
чертана с д ъ л б о к а входна ниша, и зп ъкн ал напред кьош к съ с стъпално подреден и прозорци
и кобиличен ф ронтон. С им етрията обаче и ту к е наруш ена от нееднаквия брой на прозорците
в д в ете крила. Н апречната ос . е с ъ щ о подчертана на ф а сад ата към ули ц ата с кобиличната
крива на стр ях ата, чрез трите п розорец а на сред н ата стая и ш лем ови дн ата ф орм а на но­
сещ и те конзоли. В ъ н ш н ата ар х и текту р а на К аб леш ковата к ъ щ а е силно раздвиж ена. В ъпреки
то в а едри те и малко тром ави форми съ зд ав ат впечатление за м онументалност.

318
 L

Фиг. 357. Копривщица. Каблешковата къща. План на етажа: 1) салон (отвоД),

2) кьошк, 3) соба. Напречен :разрез

319
Фиг. 358. Копривщ ица. Каблешковата къщ а — и зглед от двора

Фиг. 359. Копривщица. Каблешковата къща — таван

 532353484853485353234853534

Фиг. 360. Пловдив. Къща на Д. Георгиади

Л ю то вата и К аб леш ко вата к ъ щ а , с ъ щ о к ак то и Д есьо вската, имат в призем ието и

ет аж а цен трално р азп о л о ж ен и отводи със симетрично наредени от д вете им страни стаи.
Т енденцията къ м р азд в и ж в ан е и обогатяване на плана е проявена особено в отводи те. В
Д ес ьо в с к а т а к ъ щ а о т в о д ъ т има п р ав о ъ гъ л н а ф орма, а в Л ю то вата тази ф орм а е слабо
наруш ена от о гъ ван и я в д в ете н ад л ъ ж н и стени и елипсовидния таван с д ъ л б о к холкел. В
К аблеш ковата к ъ щ а тази тен ден ц и я към ом екотяван е на правите линии, къ м преминаване
от п р ав о ъ гъ л н а към овална или к р ъ гл а ф орм а е изразена ощ е по-ясно и по-силно във
ф орм ата на о твода, а куп олообразн ият тав ан — в к ьош к а, стъ л б и щ ето и д в ат а странични еркера.

41 К р атка и ст о р и я н а б ъ л г а р с к а т а а р х и т е к т у р а 321
 М еката, въ лнообразна линия е о тразен а и в кобиличната крива на ф асадите. К обилицата
навлиза ш ироко в ъ в в ъ зр о ж д е н с к а та архи тектура около ср ед ата на XIX в. В Д ес ь о в с к а т а
к ъ щ а тя липсва. В Л ю то в ата се явява въ р х у ф ронтона и веж д и те н ад прозорците. В К а­
б л е ш к о в а та к ъ щ а кобиличната крива е навлязла вече и в плана, като се отразява и върху

Фиг. 361. Пловдив. Къща на Д . Георгиади. План на приземието: 1) вътрешен двор, 2) стаи, 3) мазе.
План на етажа : 1) салон, 2) стаи, сервизно помещение, 4) кьошк към салона

ф асад и те чрез ф о р м ата на еркерите. Н еобходим о е тук д а се отб ел еж и отнош ен ието на

м айсторите къ м с и м е т р и я т а : главните ф асад и на Д е с ь о в с к а т а, Л ю то вата и К аб леш ковата
к ъ щ а не са строго симетрични, м акар че м ай сторъ т е имал въ зм о ж н о с т за такива реш ения.
Д е с ьо в с к а та, Л ю то вата и К аб леш ковата к ъ щ а илю стрират тен ден ц и ята къ м планово
и обемно р азд в и ж в ан е и о б о гатяван е на к ъ щ а т а и ом екотяване на правите линии и равните
плоскости, чрез изп олзуването все повече на кобиличната кри ва и овалните форми, която
тенден ция се наблю дава и в д в ат а типа пловдивски к ъ щ и около с р ед ата на XIX в.
К ъ щ а т а н а Д. Г е о р г и а д и в П ловдив (ф и г .360, 361) е строена около ср ед ата на
XIX в. Тя е р азп о л о ж ен а на ъ г ъ л а на д ве улици и заем а почти ц ял ата ш ирина и половината
от п л о щ та на неголем ия парцел. С ъ сто и се от зимник, приземие и д ва етаж а. П ризем ието
е и згр ад ен о от кам ъ к . Е т а ж и т е са с д ъ р вен а скелетна кон струкция, запълн ен а с тънки
тухли на глинен разтвор.
О т улицата се влиза в голям о твод, постлан с каменни плочи, ко й то р а зд ел я при­
зем ието на две почти симетрични части - стопанска и ж илищ на. П ъ рви ят и вторият етаж
имат еднакво р а зп р е д е л ен и е : п росторен отвод, разш ирен в ср ед ата по н а д л ъ ж н а т а ос, както
в Л ю то вата к ъ щ а : четири стаи — по едн а в ъ в всеки ъ г ъ л ; двурам ен на стъ л б а и сервизни
помещ ения. П р едн ата част на о тв о д а е повдигната на няколко стъ п ал а и напомня за из­
чезващ ия кьош к. В призем ието къ м ул. „Д -р В ъ л ко ви ч “ и в ет аж а къ м ул. „ С т р ъ м н а“ има
по едно м алко еркерче, кои то п о зволяват д а се наблю дава д виж ени ето в д вете посоки на
улицата. Т акива еркерчета се ср ещ ат много често в пловдивските къ щ и от този период.
Симетричното реш ение на плана е отразено и в главната ф асада. Главният вх о д е поставен
в оста на сгр адата. Той е подчертан чрез симетрично поставени над него прозоречни отвори,
чрез еркерн о изнасяне на о тв о д а от първи я и втори я етаж , с кобиличната крива на еркера
и с м алкия кобиличен ф ронтон. К акто при К аблеш ковата къ щ а, и тук кобиличната крива е
използувана и в плана. М ай сто р ъ т не се е задоволи л д а пресече и зп ъкн али те ъ гл и в отвода,
но преминал къ м м ека кри ва линия. З а разлика от копривщ енския майстор, кой то съзнателно

322
Фиг. 362. Пловдив. Къща на А. Куюмджиоглу — изглед. План на приземието: 1) салон, 2) стаи.
План на етажа : 1) салон, 2) стаи

323
 Фиг. 363. Пловдив. Къща на А. Куюмджиоглу. Таван

наруш ава п ъ л н ата сим етрия в случаите, гд е т о м ож е д а я получи, ту к м ай сторъ т се стреми

н авсякъ д е, к ъ д е т о е въ зм о ж н о , къ м стр ога симетричност. Т ака е п остъп и л той при реш аване
на ф а са д а та къ м „д-р В ълкови ч*. С трогата сим етрия е д о н я к ъ д е наруш ена само чрез уве­
личаване р азм ера на прозорците в по-ниската част, в приземието. Този стрем еж къ м пълна
сим етрия м ож е д а се ко н стати ра в много пловдивски къ щ и и с течение на врем ето се
засилва все повече. М ай сто р ъ т интересно е реш ил ф асад ата къ м ул. „ С тр ъ м н а“ при голям ата
ден ивелация. Той я р азд ел и л вертикално на три части, всяка от кои то има своя ос на си­
м етрия. С р ед н ата част, образуван а от прозорците на стъ лб и щ ето, е трети ран а неутрално.
Л я в а та част къ м по-високата страна на улицата е разреш ена в по-дребни плоскости, о ткол кото
д ясн ата — къ м сн и ж аващ ата се страна на улицата. Т ака се добива впечатление за стабилност,
като че ли д ясн ата висока част на с гр а д а т а подпира д руги те части, за д а не се см ъкн ат
по наклона.
В ъ тр е ш н а та у кр аса на к ъ щ а т а се състои от богато орнам ентирани тавани, различни
въ в в сяка стая. Л ю бопитно е д а се отбел еж и , че в ком позицията на един от таваните в
първи я е таж като д екорати вни елем енти са използувани и полум есец ът, и зв езд ата. С те­
нописите не са запазени.
Къщата н а А р г и р К у ю м д ж и о г л у в П ловдив (сега Е тн ограф ски музей)
(фиг. 362, 363, 364) е построена къ м кр ая на 50-те години на XIX в. Т я има подобен план с
к ъ щ а т а на Георгиади, нагоден къ м ф о р м ата на парцела. Р азп ред ел ен и ето в д в ата ет аж а е
еднакво. Голем ият о т в о д (1 7 ,2 5 x 7 ,7 0 ) с д ъ го ви д н и разш ирения в средата, п одчертаващ
напречната ос, е р азполож ен централно. О коло него — четири стаи, по едн а въ в всеки ъ г ъ л ,
двурам ен на ст ъ л б а на напречната ос, о тдел ен а с врати от о тв о д а и сервизно пом ещ ение на
срещ у п о л о ж н ата на с т ъ л б а т а страна. Р азп ол ож ен и ето на к ъ щ а т а в д ъ н о т о на двора е
позволило на м айстора д а развие по-пълно о со в ата композиция, като е съ зд ал п р ед входа

324
 на долн ия о тво д колонен портик
с д вустранн а с тъ л б а в него,
как то в р азгл едан и те к ъ щ и в
К опривщ ица. П о р ти къ т е и зд а­
ден напред в ъ в ф орм а на коби­
лица, с ко ето се подчертават
ощ е по-силно в х о д ъ т и о т в о д ъ т .
Д в о р н ата ф а сад а на к ъ щ а т а е
разд ви ж ен а и ж и знерадостна.
К ривата на портика п р о д ъ л ж а в а
в етаж а и за в ъ р ш в а с кобиличен : щицч
ф ронтон. Той се и здига над Щ.
д в ат а странични ф р онтона и с
това п о д чертава д о пълнително
м ястото на горния тъ р ж еств ен
отвод.
Къщата на Хаджи
Драган Калофереца в
П ловдив (фиг. 365) принадлеж и
къ м с ъ щ ат а група. Т я е строен а
към края на 50-те години на IIP»
Е, Е и -
XIX в. и п овтаря в общ и линии И I:
li'hir =
плана на к ъ щ а т а ‘на А ргир Ку- ■Ч-i
ю м д ж и о гл у . П л ановата ком пози- |
ция е ясна, стегната, а симе­
три ята по отнош ение на н а д л ъ ж ­
ната ос — пълна. Т рирам енната
ст ъ л б а е поставена на н ад л ъ ж - .
пата ос в д ъ н о т о на о твода, а
на напречната ос от д вете стр а­
ни на о тв о д а са поставени две
еднакви сервизни помещ ения. П о
Фиг. 364. Пловдив. Къша на А. Куюмджиоглу. Врата
този начин по н ад л ъ ж н а т а ос
са наредени п о сл ед о вател н о в
дълбочина четириколонен портик, д ву стр ан н а стъ л б а, обш ирен о тво д и в неговото д ъ н о
трирам енна стълба, ко ято води къ м о тв о д а в етаж а. Т ази с т ъ л б а обаче, к ак то и в К а­
б л еш ковата к ъ щ а в К опривщ ица, все ощ е е о тд ел ен а от отвода. О т ту к д о пълн ото р аз­
витие на въпросния тип к ъ щ а остава само едн а стъ п ка. Тази с тъ п к а е била направена.
Т ова ви ж дам е в к ъ щ а т а на Арие в С ам оков и на д -р С тоян Ч ом аков в П ловдив, кои то щ е
разгл едам е. П о сл ед н ата п о -н ататъ к п р ед ставл ява едно ощ е по-късно стъ п ал о от развитието
на този тип и поради то ва е без портик.
К ъ щ а т а н а А р и е в С а м о к о в (фиг. 366) принадлеж и къ м р азгл едан ата група
симетрични къ щ и. Тя е била п о строена вероятн о къ м 6 0 — 70-те години на XIX в. и бе
о б ъ р н а та по тради ц и я с гл авн ата ф а с а д а на юг. С ъ сто еш е се от м азета, приземие и етаж .
К ъ щ а та на Арие п р ед став л яв а интерес поради голем и те си разм ери (повече от д в ад есет
пом ещ ения в призем ието и етаж а), б о га та та ф асад н а и въ тр еш н а д екорация, но главно затова,
че илю стри ра последното, най-високо с тъ п ал о от развитието на типа. С ъщ еврем ен но тя
много нагледн о по казва как м ай сто р ъ т е съ зд ал нова, по-слож на ф орм а, като е използувал
стари, познати, обичайни форми. В плана на тази стара и б о гата к ъ щ а лесно м огат д а се открият
елем ентите на д в у о со в а та схема, позната о т к ъ щ а т а на Х адж и Д раган К алоф ерец а в П ловдив.

325
О сово-сим етричното реш ение на плана ту к е пълно и логично. В призем ието по н ад л ъ ж н ата
ос са разполож ен и четириколонен портик със сегментни арки, три каменни стъп ал а и пло­
щ ад к а пред входа, салон, д ъ л ъ г н ад 20 м, от д вете страни на които, наредени симетрично,
се р ед у в ат три големи и две м алки стаи, а в д ъ н о то на салона — открита ст ъ л б а за горния
етаж . При го л ям а та д ъ л ж и н а на салона напречна­
т а ос няма вече значение за съ зд аван е на цен трал­
но п ространство, подчертано и с повдигане на т а ­
вана, как то в р азгл еж дан и те вече по-малки къ щ и.
Е то защ о ту к тя е само загатн ата посредством
незначително разш ирение в сред н ата част на сало­
на и чрез странично осветление.
Е т а ж ъ т има с ъ щ о то разпред елен ие, как то
приземието. Височината му (4,1 Ом) е по-голям а
от тази на призем ието (3,20 м). О свен с това зна­
чението на ет аж а е подчертано и с повдигане на
таван а в ср ед ата на салона чрез елипсовиден там-
бур, висок 1,70 м. Н апречната ос ту к е по-ясно из­
разена, като къ м п ростран ството на салона са
вклю чени д вете централно разполож ен и стаи,
всл едствие на ;к оето той е получил к ръ стови д н а
ф орма. В ъпреки това м айсторът е разбирал, че
при голям ата д ъ л ж и н а на салона от полученото
Фиг. 365. Пловдив. Къща на Хаджи Драган
кр ъ сто ви щ е не е възм о ж н о д а се с ъ зд а д е о б ед и ­
Калофереца (Яни. Куюмджиоглу). План на при­
земието : 1) портик, 2) салон, 3) стаи, няващ ц ен тър, поради ко ето е изм естил там б ура
4) килер нап ред къ м ср ед ата на салона.
Големите размери на къ щ ата , д ъ л ги ят над
20 м салон в етаж а, просторните стаи, неп овтарящ ите се тавани, някои които са аплики­
рани в ъ р х у цветна, основа, стенописите, богатите алаф ранги, изящ ните колонки, позлате­
ната у краса, всичко в тази к ъ щ а е говорело за б огатството на нейните стопани — сарафи.
В много по-голям а степен, о тко л ко то в д р уги те запазени къ щ и всичко в нея е имало за за ­
дача;. д а . с ъ зд а д е , не само условия за охолен ж ивот, но и д а порази и респектира п осе­
тителя, д а му внуш и уваж ение къ м стопанина на к ъ щ а т а , д а д ем он стри ра ф инансовата му
мощ . Н о в тази к ъ щ а има нещ о, ко ето я отличава чувствително от разгл едан и те богати
къ щ и. Ж ан р о во тя излиза въ н от ж и ли щ н ата архитектура. Т я не е ж и лищ е в обикновения
см и съл на дум ата, а м ал ъ к дворец. Големината й, строгото осово-сим етрично планово ре­
ш ение, ритмичното реду ван е по н ад л ъ ж н ата ос на стаите, п росто р н о стта им, т ъ р ж е с т в е ­
ността на представи телни те пом ещ ения са унищ ож или напълно у ю тн остта и интим ността,
ко и то х ар актер и зи р ат ж и ли щ ата от тази епоха. Д е та й л ъ т на вратите, х а р а к т ер ъ т и ко л о р и тъ т
на тъ р ж е с т в ен о студени те стенописи усилват това впечатление.
О коло ср ед ата на XIX в. се появяват главно в П ловдив симетрични к ъ щ и с масивни
въ нш ни стени. О тначало масивни са само д вете странични стени на приземието (к ъ щ ата на
Т аквор М есробович). П о-късн о масивна става и северната стена, а ю ж н ата стена и ет аж ъ т
о став ат паянтови (къ щ и те на С тепан М есробович, Станчо И ванов, Б ед рос Б асм ад ж и ян ,
Георги Х адж и Н иколааиди). И м а къ щ и, на които и четирите външ ни стени в призем ието и
ет аж а са масивни (д-р С тоян Ч ом аков). И нтересно е, че в ъглите и в други кон стр у к ти вн о
отговорни м еста на масивните стени са вградени д ебели д ъ бови стълб ове, свъ рзващ и във
вертикална п осока м еж д у етаж н и те д ъ рвен и конструкции. Н еправилно би било този елем ент
д а се т ъ л к у в а като неопитност на наш ите в ъ зр о ж д ен ск и майстори или като липса на см елост
поради непознаване свойствата на масивните стени. Н аличието на значително общ ествено и
частно м асивно стр о и тел ство през В ъ зр аж д ан е т о — к ато м остове, църкви, часовникови кули

326
 11‘ i ■

r n
l"l i m
te ­
f : i

и
T*0.

Фиг. 366. Самоков. Къща на Арие — изглед. План на приземието: 1) портик, 2) салон, 3) гостна
стая, 4) стаи, 5) баня, 6) кухня, 7) килер. План на етажа : 1) салон, 2) стаи

маази — е д о статъ чн о д а ни убеди, че обяснението на горния ф акт следва д а се тъ р си в

д р у га посока, а именно в строителните традиции в едн а силно зем етр ъ сн а област.
К ъ щ а т а н а Т а к в о р М е с р о б о в и ч в П ловдив, строен а около средата на 50-те
години на XIX в., е едн а от ранните запазени симетрични к ъ щ и с масивни стени. Т я има
д ва напълно еднакви етажа,- несвързани един с друг. П лановата композиция е подчинена- на
 Фиг. 367. Пловдив. Къща на д-р Стоян Чомаков — изглед. План на етажа: 1 )стълбище,
2) салон, 3) стаи, 4) балкон

две взаимно перпендикулярни оси на симетрия. Р азп ред елението и по д вете оси е напълно
симетрично. Н а н ад л ъ ж н а т а ос са разполож ен и последователно д вуколонен портик, д ву-
странна с т ъ л б а и силно у д ъ л ж е н салон (отвод), слабо разш ирен в средата. О т д вете страни
на о тв о д а има по две големи стаи, разделен и от тр ета значително по-м алка стаичка. П рез
тях м инава напречната ос. П ъ л н ата сим етрия на плана е отразен а и въ в ф асадите. Главната
ф асад а е подчертана чрез д вуколонен портик, м инаващ през д вата етаж а, и чрез кобиличен
ф ронтон. Н апречната ос е подчертана само с прозорците на средн ите стаички. М айсторите
или м ож е би и стопаните, изглеж д а, не са искали д а се о т к а ж а т от обичайните д ото гава
три-четири п розорец а на всяка стен а в паянтовите къ щ и . С ъщ еврем ен но не са се реш авали
д а направят в масивна стен а то лк о в а много и н агъ сто поставени пробиви. З а то в а вероятно
м ай сторъ т е направил масивни само страничните външ ни стени.
К ъ щ а т а н а д- р С т о я н Ч о м а к о в (фиг. 367) в П ловди в е строен а в к р ая на
60-те години на XIX в., има масивни външ ни стени на призем ието и етаж а. П лановата й
композиция не е симетрична, но тя ясно сочи генетичната й в р ъ зк а с къ щ и те, имащ и две
оси на симетрия. В ъзм ож но е сим етричността на разп ред ел ен и ето д а е била наруш ена при
п реустрояван ето на к ъ щ а т а сл ед О свобож ден ието, когато е загуби ла таваните, алаф ранги те
и стенописите си. Всички външ ни паянтови стени и в д в ат а ет аж а на к ъ щ и те са масивни.
М акар и д а се е запазило обичайното планово реш ение, това довел о до значителни промени
във външ ния облик на к ъ щ ата. Н овият строителен м атериал, новата кон струкция и техника
станали причина да изчезнат колонните портици, еркери те и надпуските. Е т а ж ъ т бил р аз­
членен по плана на призем ието. М асивната ту х лен а зид ария изисквала д а се намали б роят
на прозорците и д а се увеличи значително простран ството м еж д у тях. В место хоризонтални
греда над прозорците се и зв ъ р ш в а засводяване. П оявяват се и балкони. Н овият м атериал и
специф ичната за него техника п ред лагали други въ зм ож н ости за разчленяване на ф асадите
с пиластри, капители, корнизи о т тухли или м азилка и наш ият в ъ зр о ж д ен ск и м айстор се
възп ол зувал от тях. Всичко то в а променило външ ния вид на к ъ щ а т а и я приближ ило къ м
западноевропей ската къ щ а.
В разгл ед ан ата група пловдивски симетрични къ щ и д вете оси не са равнозначни.
Главна ос на сим етрията е н ад л ъ ж н ата. На нея са разполож ени едно след д руго портик с
двустран н а стъ лб а, д ъ л б о к салон (отвод) и в д ъ н о т о му с тъ л б а къ м етаж а. В някои случаи
по ситуационни причини в ъ тр еш н ата с т ъ л б а е поставена на напречната ос. Н апречната ос
има второстеп ен н о значение. В р одопски те к ъ щ и на нея са разполож ени една срещ у д руга

Фиг. 368. Пловдив. Къща на Иван К ую м дж иоглу — салон

42 К р а т к а история на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 329
 Фиг. 369. Пловдив. Къща на Месробович — стайна врата

пейките, респ. кл етовете — пом ещ ения, значително по-малки по разм ери от д руги те. В пл ов­
дивски те симетрични к ъ щ и на съ щ о то място се нам ират с ъ щ о така м алки, най-често сер­
визни пом ещ ения. С тените и таван ите на салоните и стаи те са разточи телно декорирани.
О гнищ ата, х арактерни за р одопски те къ щ и, са изчезнали от стаите. О стан али са големите
стенни долап и с алаф ранги в средата. В х о д ъ т с д вустран н ата с т ъ л б а е силно подчертан,
като е поставен в ниша м еж д у д в ете крила на к ъ щ а т а или е подслонен под портик, п о д ­
д ъ р ж а н от д в е или четири д ъ р в ен и колони, поставени в ъ р х у каменни бази.
В ъпреки ед н акв ата планова схема реш ен ията на отделни те пловдивски к ъ щ и се р а з­
личават ^едно от д р у го . Тези различия говорят за ум елото приспособяване на у стан о вен ата
м одна схема към различни теренни и ситуационни условия и за стрем еж а на м айстора и
стопаните д а избягват ш аблона. Главните ф асад и се инДивйКуализйрЙт чрез различно о ф ор­

330
 шшй^шшшякят i M jw fe M p

Фиг. 370. Пловдив. Къща на Панов — врати от салона към стаите

мяване на входа и портика. П оследн ият е д вуколонен или четириколонен и за въ р ш в а горе

с архитравна гр ед а или с арка в по л у к р ъ г, полуелипса, с кобилична или д р у га крива. В а­
рианти се получават и п о сред ством оф орм яван е по различен начин на стряхата над портика,
като се прави кобиличен или т р и ъ гъ л ен фронтон или п окри вът се оставя в равна стряха.
П о -н а та тъ к разнообразие * се с ъ зд а в а с прозоречните обрамчвания, с основния колори т на
сгр а д ат а и стенописите и по-рядко с п о д р еж д ан ето и разп ред ел ен и ето на прозорците. Р а з­
нообразие в архитектурни я облик на к ъ щ и те се получава и от обем н ото изграж дан е, което
о тразява в различна степен разп ред елен и ето, от еркери те и от н ач и н а,п о който са изпълнени
подпорите на ер керови дни те надпускан ия на етаж а. В по-ранните къ щ и тези подпори са
прави или о гънати открити паянти, в rio-късните паянтите често са оковани с летви и
изм азани. В интериора разн о о б р ази ето е значително по-слабо и то се получава главно по­
средство м ф орм ата на салона, р азр аб о тк ата на таваните, на стенните плоскости и профи-
л и ровката на алаф рангите.
М айсторите, които са гради ли тези голем и к ъ щ и , били предим но от този край — С ред-
ногорието и Р одопите. Н ай-добре запазени и най-много образци на п л овд ивската к ъ щ а се
нам ират днес в П ловдив и К опривщ ица.

331
 Симетричните пловдивски къ щ и при­
надл еж ал и на богати те слоеве от о б щ е­
ството и били предназначени изклю чител­
но за ж ивеене. С ал о н ъ т в тях нямал п рои з­
водствени функции, каквито той отчасти
запазвал в някои симетрични к ъ щ и в Ко­
привщ ица и Р одопите. Т ук сал он ъ т е само
просторен тъ р ж ествен вестибю л к ъ м б о ­
гато наредените ж илищ ни помещ ения
(фиг. 368, 369, 370, 371, 372, 373, 374).
П лановата ком позиция и архитектурни ят
образ на сим етричните пловдивски къ щ и
са напълно изяснени. Те са големи, внуш и­
телни, представи телни .
Жилищни к у л и . С тр о еж ъ т на
ж илищ ни кули п р о д ъ л ж ава и през пе­
р и од а на В ъ зраж д ан ето. Но това не са
съ щ и те ония ж илищ ни кули, които позна­
ваме от по-ранния период. Техните стоп а­
ни не са вече спахии, паш и, които ж и веят
главно от плячката, която им д о ставя т
постоянните войни. Те не оставят семей­
ствата си сами, д о к ат о тр аят войните, по­
някога години наред. Н овите стопани на
ж илищ ните кули са чифликчии, а не вой­
ници. Н астъпила е нова епоха. К апитали­
стическите производствени отнош ен ия са
пуснали вече здрави корени в н аш ата стра­
на и зем евладелците чакат сега своя доход
от експ лоатацията на зем ите и зем ед ел ­
ските работници. П роменил се е б и тъ т
на новите зем евладелци, м акар и те да
Фиг. 371. Карлово. Зоевата къща — врата Не са станали от това по-малко бездуш ни
и по-малко ж естоки къ м раята. Те тъ р с ят
сега в своите кули не само сигу р н о ст срещ у нападенията на разбойнически банди, но и
повече светлина, повече простор и ком ф орт. Ж и л и щ н ата к ул а се п р ев р ъ щ а постепенно все
повече и повече в м естно ж и лищ е на сем ейството на чиф ликчията. З а то в а м одн ото за вре­
м ето разпределен ие на гр ад ск о то ж и лищ е епренесено т у к . И сега кулите се издигат ви ­
соко над д р у ги те постройки или над полето и разкриват ш ирок поглед къ м околността,
к ъ д е т о работниците на нивите и градините по цял ден не см еят д а изправят гръб.
К улите говорят за м о щ та на госп о д ар я, предизвикват респект към него с разм ерите си, но
те ням ат вече сур о ви я застраш и телен вид на крепости. Т радицията, кон структи вните изиск­
вания и н у ж д ата от по-голям а сигу р н о ст запазват високото кам енно тяло, но то завъ р ш ва
горе не с бойници, а с еркери и голем и прозорци като на гр ад ск а к ъ щ а . Заед н о с това
ж илищ ните кули все повече нам аляват височината си и се приближ ават по размери къ м го­
лем ите ж илищ ни сгради о т Р о д о п и те и гр а д о в е те, а вх од овете им слизат на терена. Успо­
редно с това те започват д а стават д остояни е и на първенци от завл адян ото население.
Ж и л и щ н а т а к у л а п р и С а р а н ь о в о (днес Септември), П азар д ж и ш ко (фиг. 375),
сто ял а ощ е в 30-те години на наш ето столетие напусната и полуразруш ена. А ко се съд и
от публикуван ите сведения за нея. и главно от ф отосним ката, направена около 1920 г., а същ о

332
 'i i

Фиг. 372. Самоков. Хаджипеневата къща — таван

в в а й д и нии
w iis
ш w»str

it-
-.4
iiiiiiw
■ £

.*?

w . ■
ц* \и‘
-■х.”

Фиг. 373. Копривщ ица. Попмарковата къща — таван на кьошка

 Фиг. 374. Копривщица. Хаджииваичоиата къща — таван

и от почти р азруш ен ите къ м 1951 г. основи, тя се е съ сто ял а от масивно призматично к а ­

менно тял о б ез ц о к ъ л (около 9,60 X 9,60 X 15м ) и паянтова над строй ка (вие. над 5 м ). В к а ­
менната част са се пом ещ авали вероятно няколко етаж а с хамбари и склад ове и един етаж
съ с сервизни пом ещ ения във височината на конзолите. В паянтовата н ад строй ка е било ж и ­
лищ ето. Т у к о коло централно разп о л о ж ен хает (салон) с пейки къ м четири те външ ни стени
е имало четири ъ гл о ви стаи, силно надпуснати навън около 1,50 м.
С таите имали по три големи прозореца на всяка стена, по д ве тесни прозорчета отстрани
на еркерните части и врати къ м хола, разполож ени в средните вътреш н и ъгли. С ал он ъ т и
стаи те били изписани и имали д ъ рвени украсени тавани.
Р азп р ед ел ен и ето на е т а ж а м ного напомня онова на някои къ сн и родопски къщ и. Р о ­
д о п ск ата ар х и текту р а се чувствува и в ъ в вън ш н ото и зграж дан е, което е лесно обяснимо
като се им а пред вид близкото съ с е д с т в о на Родопите.
Кой е бил п ъ рви ят стопанин на ку л ата, не е сигурно установено. Не се знае и годи ната
на с тр о еж а — о тн асят я къ м XV в., в края на XVIII и ср ед ата на XIX в. А рхитектурата,
разп р ед ел ен и ето и закри ти те проф илирани измазани конзоли правят най-вероятна п осл ед ­
н ата датировка.
Ж и л и щ н а т а к у л а в А р а п о в с к и я м а н а с т и р „С в . Н е д е л я “ (А сеновградско)
(фиг. 376). Т я има разм ери 7 ,2 5 Х 9 ,8 0 м в план и около 9 м височина от д неш н ото ниво на
терен а до стр ях ата. К ам енната й субструкц ия минава през два етаж а. В м иналото те не са
били поделени на стаи и са се осветлявали от по д ва м азгала. С ъ щ еств у ващ и те днес про­
зорци в I и II е таж са отворени по-късно, когато етаж ите са били приспособени за ж ивеене.
Т р ети ят етаж е п аянтов и е бил предназначен от сам ото начало за ж илищ е.
В трети я етаж има четири стаи, по две отстрани на коридора, който минава напреко
на сгр адата. Д в е о т стаите, разполож ен и на северозападните и ю гозап адни те ъгли, са

334
Фиг. 375. Септември, Пазарджишко. Жи­
лищна кула и изглед. План на етажа

малки, имат огнищ а, стенни долапи и мивки и се о светл я ват с по д ва прозореца. Т ова
са в ’к ъ щ и . Те са надпуснати навън от едн ата страна. Д р у ги т е две стаи са големи, над-
пуснати са в две посоки и имат по ш ест големи и по два малки странични прозореца. С ред ­
ните прозорци сега са зазидани.
В сяка с тая има в х о д о ткъ м ко р и до р а, кой то в източната си разш ирена част завъ рш ва
с тесен балкон м еж д у д в ат а еркера.
К улата е р азп олож ен а в ю гоизточния ъ г ъ л на м анастирския д вор, който по ориентация
съ вп ад а съ с земните посоки. Тя е поставена настрана от ц ъ р к о в н ата сграда, не кон кури ра
обем но-пространствено с нея и съ зд а в а втори сполучлив акцент в м анастирския ансам бъл.
О б ъ рн ата с лицевата си стран а на запад-ю гозапад, тя се възприем а м ного д обре от
всички части на двора.
На северната стена на кулата, о б ъ р н ата къ м главния вход на м анастира, с изрисуван
Самсон, убиващ л ъ в вср ед пейзаж от сгради, д ъ р в е т а и птици. Тази ж ивописна тема въ р х у
стен ата на ж и лищ н а кула, играещ а р о л я та на средн овековен д онж он в укрепения м ана­
стирски д вор, сигурно не е случайно избрана. Л еген д ат а говори, че от врем е на врем е в
нея е отпочивал хайдуш ки главатар, покровител на м анастира. „
К улата заедн о с м анастира са били построени в началото на втората половина на XIX в.

335:
336
J ." .b W '.4 i: \V |
 Фиг. 377. С. Граница, К юстендилско. Ж илищна кула на чорбаджи М ано (1856 г.) — изглед и план

Ж и л и щ н а т а к у л а н а Ч о р б а д ж и М а н о в с. Граница, К ю стендилско (фиг. 377).

Т я е д в у етаж н а сгр ад а с кам енно приземие и паянтов етаж . Ц я л о то приземие п ред ставлява
едно пом ещ ение с дву кр и л а в р а т а и няколко м азгала за осветление. С тъ л би щ н ата кл етк а е
долепена отстрани и е свъ рзан а и с приземието. В четирите ъ г ъ л а на етаж а има по една
стая, три от които са напуснати. Д в е от стаите имат по едно м алко огнищ е за отопление,
поставено на въ н ш н ата стена м еж д у два прозореца, а около стените долапи и миндери.
М еж д у стаите минава кори дор в ъ в ф орм а на к ръ ст. Е д и н и ят му край е отдел ен за кьош к,
в д руги я са разполож ен и голям о кухн енско огнищ е, мивник и нуж ник, а трети ят води
къ м стъ лб ата.
К ъ щ а та е строен а за чо р бад ж и М ано, който според зап азен ото в селото устно пре­
дание, бил бегликчия. З а б о га т я л много, вер о ятн о през врем е на К рим ската война (1853—
1856), той си построил голям а к ъ щ а , като увековечил годи н ата на с ъ гр аж д ан ето и името си

43 К р ат к а истори я на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 337
в един надпис, поставен в изписан венец под кобили цата на еркера. О т надписа се чете
с а м о : „П равина 1856 година . . . 1876 . . . М ано . .
Ч о р б ад ж и М ано е бил на врем ето си богат и влиятелен човек в с. Граница. В надписа
о т 1857 г. в ъ р х у западната стена на ц ъ р к вата „Св. И л и я “ в съ щ о то село, който съ о б щ ава
за с ъ гр а ж д а н е то й, името М ано е поставено м еж д у ктиторите втори по ред.
Б р а т ъ т на чорбадж и М ано с ъ щ о имал кула в с. Граница, която е съб орен а.
По своя план к у л ата спада къ м типа на пловдивската к ъ щ а с две оси на симетрия,
к о я т о по това врем е се е била вече налож и ла всред тогаваш ното об щ ество като к ъ щ а на
горната прослойка на бо гатата класа, като п редстави телна къ щ а. Е то защ о и ч о р б ад ж и
М ано си построява такава к ъ щ а в с. Граница, в едн а архи тектурн а среда, съ в ъ р ш ен о ч уж да
на този тип.
В съ щ н о ст к у л ата на чорбадж и М ано е обикновена голям а градск а къ щ а, таки ва „ к у л и “
е имало по то в а време на м ного места, но всред малките приземни к ъ щ и в селото тя се е
о тдел ял а съ с своите разм ери, налагала се е на съзнан ието на бедното селско население,
ко ето ед в а скоро след О свобо ж ден и ето успява д а съ б ере пари и д а се откупи от кесима
и ангарията.
*

Заед н о с к ъ щ а т а се развива и д в о р ъ т . Д о В ъ зраж д ан ето той има селски характер,

р азделен е на ж илищ но-стопанска част и овощ но-зеленчукова градина. П рез В ъ зр аж д ан ето
заедн о с развитието на занаятите и тъ р го в и я та и свъ р зан о то с това развитие им ущ ествено
и културно разслояван е на б ъ лгар ск о то об щ ество се променя и д во р ъ т. П ром еня се главно
ж илищ но-стопанският двор, като на негово м ясто се оф орм яват две ф ункционално ясно
очертани дворни п р о стр ан ства: стопанскоп роизводствен о и ж илищ но-приемно. П оследното
е разполож ен о винаги непосредствено пред к ъ щ ат а — преден д вор, къ м който води от ули­
ц ата голям а, покрита и архи текту р н о разработена порта (фиг. 3 7 8 - 3 8 1 ) . П редн ият двор

Фиг. 378. Калофер. Къща на Хр. П опрозов— Фиг. 379. Пловдив. Къща на д-р Недкович —
дворна порта дворна порта
 Фиг. 380. Пловдив. Къща на А. Куюмджиоглу — дворна порта

играе голям а роля в ж и во та на б ъ л га р с к о то семейство. В него стопанката и звъ рш ва гол ям а

част от къ щ н ата работа, д о като край нея играят дец ата. Там под . сянката на стара асм а
или на голям орех лете се съ б и р а на о б яд и вечеря цялото сем ейство, в топлите следобеди
седят, п летат и р азго вар ят д о ш л и те на гости съ сед к и , а вечер, след работни я ден, почива
ум ореният стопанин. З а т о в а го р до ст за стопанина бил д обре устроен ият д вор, а стопанката
влагала много т р у д и умение, за д а го окичи и разхубави. П лодните д р ъ вч ета, чемш ири и
цветя — р у ж и и здравец, сърца, м уш кати, обички, карамф или и зокуми, ш ибои, л алета, пе-
тунии, рози, хризантем и и т. н. — ц ъ ф т я т от ранна пролет д о къ сн а есен на пъстри лехички
и в саксии край стените (до 500 в З л а т ар е в и я д вор в Карлово), на „кл у м б и “, ж ивописно
разп ръ сн ати из к а л д ъ р ъ м е н и я д в о р или обикалящ и д р ъ вч етата и д ворните чеш ми
(фиг. 227). Ц в е т я т а и цветните мотиви се к атер я т по ф асадите, минават в стенописите,
по ф ризовете и ф ронтоните на к ъ щ и те (фиг. 382, 383), излизат през прозорците, навлизат в
стаи те като ж ивопис по стените и р езб а на таваните. К огато м алкият д вор се оказвал
тесен д а побере ощ е цветя, въ р х у стените на огр ад ата или плета се появяват изписани
пана с аркади, през които се в и ж д ат м орски пейзаж и, м анастирски ансамбли, далечни гран­
дове, б огато драпирани интериори и пак м ного ц ветя (фиг. 384).
Д о б р е уреден ите дво р чета пред къ щ и те, с чеш ми или кл ад енци и с много зеленина и
цветя, о тгл еж д ан и с лю бов и под р еж д ан и с много х у д ож ествен вкус, са били всеобщ о
явление през В ъ зр аж д ан ето (фиг. 385— 386). С леди от тях все ощ е има запазени в Коприв­
щ ица, Сопот, К отел, Ж ер авн а, С ам оков, Т етевен и някои д руги балкански и п одбалкански
селищ а. И звестни са и пловдивските дворове от В ъ зраж д ан ето, но най-непринудено красиви
са карловските дворове. Б огато наситени с градински елем енти, устроени с добро познаване
и умело използуване на д екорати вните качества на зеленината и цветята, в сполучливо с ъ ч е­
тание на ар х и текту р ата на к ъ щ а т а и стенописите по дворните огради, карловските д ворове
са малки бисери на б ъ л га р с к о то парково и зк уство от В ъ зр аж д ан ето .

339
 ш
01010223235353535323912353535348482348535353
53535353534823

340
 000002025353535348484848

Фиг. 382. Пловдив. Къща на Недкович — портик

Фиг. 3 8 3 . Пловдив. К ъщ а на Недкович — фрагмент от портика

342
r*iHfcL-' .*+• ^ n .

Фиг. 384. Карлово. Зоевата къща — стенописи отвътре на оградната стена

 Фиг. 385. Пловдив. Дворна чешма и щерна

Фиг. 386. Карлово. Дворни чешми

М ноговековното народно творчество в об ластта на ж и л и щ н ата архи тектура д о сти га

през В ъ зр аж д ан ето най-високото си стъ пало. В п род ъ л ж ен и е на векове, строейки за себе
си и за своите ф еодални господари, о тговаряйки на н у ж д и те на отдел н и те прослойки въ в
все по-дълбоко р азсл о яващ о то се класово о бщ ество, б ъ л гар ск и я т н арод й народните май­
стори съ зд а в ат у ч у дващ о р азн о о б р ази е на архи тектурн а декорация, като д о сти гат и до
синтеза на пластичните изкуства.

343
 Л ю б о в та на б ъ лгари н а къ м
орнам ента и м ногоцветието, и з­
разена така силно в б огатите
по ф орм а, орнам ент и колорит
народни носии, тъ кан и и к е р а­
мика, е намерила б о гат израз и
в архи тектурн ото творчество.
В ъ зр о ж д ен ск и ят двор е бил
немислим б ез ц ъ ф н ал и или на­
теж ал и от плод овощ ни д ъ р в е ­
та около к ъ щ а т а , б ез пъстри
л£?* -
-. '- М
*J
я •'> . О-ч*....
1' ' л * ,д У № |ц ^ Г у , цветни лехи пред прозорците,
*$&{ \ V ' ,w ‘ ^Зж иН вЙ -
-■ftfi-s * . г- ‘ ‘ * . V > . *р Й ^ Й № ч 5 Й £ без пътечки от каменни плочи
или д ребен к а л д ъ р ъ м м еж д у
п ъ тн ата порта, ж и л и щ ето, к л а­
. -far. " ' ~>'л ■ - ^ д ен еца и чеш м ата. О т всяко
.< #■
к ъ тч е на д во р а и ж и л и щ ето
л ъ х а ж и зн ерадостн ост, лю бов
к ъ м ж и вота, вяра в б ъ д ещ ето ,
стр ем еж ж и л и щ ето д а б ъ д е на-
j.
** ТТ 1Е ч »' 1 f'Jt
правено по-красиво и по-прият-
JJr *’ "3J- но. Х у д о ж ествен о украсени са
пътни те порти, чеш мите и к л а­
денците. П роф илирани са кол он ­
ките на чардака, парапетите, т а ­
ванските греди, издаващ и те се
навън краи щ а на таван ските и
п одовите гредореди, паянтите,
Фиг. 387. Калофер. Къща на Куна Вълнарова, Хаджийска
краи щ ата на ребрата. К апаците
махала — къщна врата
на прозорците, рам ките и таб ­
лите на вратите и долапите, д о ­
м аш ните иконостасни ниши са покрити с д ър во р езб а. Р езб а покрива и д ъ р вен и те тавани на
голем ите къ щ и от края на XVIII и началото на XIX в. Л ю бим и на българи на ц ветя и плодове
са изрязани в ъ р х у таваните или сл у ж ат за композиционен цен тър на много разпространени те
около ср ед ата на XIX в. тавани с апликиран геом етричен орнамент.
С тенопи съ т заем а важ н о м ясто в у кр аса та на б ъ л гар с к ата в ъ зр о ж д е н с к а к ъ щ а. Той
навлиза в б ита сравнително къ сн о, но б ъ р зо се разпространява, за щ о то намира подготвен а
почва от тр адиц ията д а се о ц ветяват стените, д ъ счен и те ф ризове, таван ските гред и и т а ­
ваните. Стенописите във в ъ зр о ж д е н с к и т е къ щ и ясно говорят за големите м атериални в ъ з ­
м ож н ости и ви со ката ж илищ на к у л т у р а на част от б у р ж о азн ата кл аса по онова време. Но
те п оказват с ъ щ о така, че м е ж д у б о яд ж и и те ж ивописци, за кои то имаме о скъ д н и сведения,
е им ало талантливи майстори, кои то познавали м ного д обре стен оп и сн ата техника. Те ри­
сували причудливи пейзаж и, в кои то изобразявали далечните градове и пристанищ а, с които
е била свъ р зан а т ъ р го в ск а та д ей ност на домакина. Н о те умеели и обичали д а ри суват
цветя на венци, букети, в кош нички и гирлянди. С в еж естта на тоновете, навяващ и ят спо­
койствие и р ад о ст колорит, м екостта на линиите и често тв ъ р д е см елите цветни съчетания
го в о р ят у б ед и тел н о за голям ото м айсторство на народните худож ници.
И зразните ср ед ств а на б ъ лгар ск и те в ъ зр о ж д ен ск и м айстори строители са т в ъ р д е раз­
нообразни. О б ъ л и лом ен кам ък, глина и д ъ р в о в техния естествен цвят и ф и г у р а ; рамки-
рани с д ъ р в о бели и оцветени стенни плоскости, легнали неразчленени или слабо разчленени

344
 Фиг. 388. Карлово. Златарев двор — настилка

покриви, покрити с каменни плочи и к е р е м и д и ; ш ироки, х въ р л ящ и д ъ л га сянка стрехи

к о н тр астъ т м еж д у и злязлата напред светла стенна плоскост и тъ м н о то празно пространство
на чардака, профилирани колон ки и конзоли, парапети, резба по врати, долапи, таван и и
к ам и н и ; повдигнати кьош кове, надпуски на горния е т а ж ; разм естени поединично и на групи
прозорци съ с и без реш етки и капаци, веж д и над прозорците, стройни комини, а по-късно
еркери, двустранн и външ ни стълби, аркади, т р и ­
ъ гъ л н и или живописно о гъ нати ф ронтони, коби-
лични криви и накрая стенописи по в ъ тр еш н и те
и ф асадните стени са изразните ср едства, с кои то ■» '
б ъ л гар с к и т е народни м айстори са съ зд али учудва- ~ j ^
щ о богатство и разнообразие о т завъ р ш ен и архи-
тектурни образи. 4 1 ■ **
Тези ср ед ств а са използувани т в ъ р д е п есте­
ливо. Ч увството за правдивост при използуване
на изразните средства е тв ъ р д е силно у народния
майстор. Т руд но е д а се намери в ж и л и щ н ата ар ­
х и текту р а от онова врем е нещ о излиш но и неце­
л е с ъ о б р а з н о — някоя ф орм а, елем ент, д етай л сам
за себе си, несвързани, н еи зх о ж д ащ и логично от
материала, ко н стр укц и ята, ком позицията или от
и д еята за сградата. Това единство м еж д у ф асада
и вътреш н о разпределение, м еж д у детайли и кон­
струкция, ОТ една страна, И употребения строите- Фиг. 389. Копривщица. Десьовската к ъ щ а -
лен материал, от друга, м еж д у ко н стр у кти вн ата роля бронзова ръчка — чукче

44 К р ат к а и сто р и я на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 345
на архитектурни те елем енти и ар х и тектурн ата им форма, м еж д у цвят и ф актура на мате­
риала и архи текту р н а ф орм а — е едн а от причините за силното впечатление за нещ о
ц ялостн о и завърш ено, ко ето се получава при наблю даване на в ъ зр о ж д ен ск и те къщ и.

4. О Б Щ Е С Т В Е Н И И К У Л ТО В И С ГРА Д И

Заси л ен о то строителство на общ ествени и култови сгради през епохата на В ъ зр а ж д а ­

нето е било повсем естно явление по всички б ъ л гар ск и земи. М атери алният и духовният
подем през това врем е са се отразили ярко в ар х и текту р ата на тези сгради , ко ято в
много отнош ения се явява к ато летопис на целокупния ж и вот на н арод а през този кр атъ к ,
но изпълнен с м ного динам изъ м период.
Е дни от тези сгради са строени по почин и със ср ед ствата на б ъ л га р с к о то население.
Те са задоволявали неговите стопански, културни и верски н у ж д и : малки и големи р або­
тилници, различни видове занаятчийски и тъ рговск и дю кяни, скл ад ове за стоки, часовни­
кови кули, училищ а, ханищ а и м ногобройни църкви и манастири.
Д р у г, по-м алък брой сгради и съ о р ъ ж ен и я с предназначение д а зад оволяват социално-
битовите и адм инистративните ну ж ди на б ъ л гар с к о то и ту р ско то население са били из­
гр аж д ан и по почин на ту р ск ата власт, но със с р ед ств ата (знания, т р у д и пари) на б ъ л га р ­
ското н аселение: военн ата болница в Ш умен (Коларовград), в която се л екувал о и г р а ж ­
д ан ско то н а с е л е н и е ; ту р ски те конаци с помещ ение за адм инистративните служ б и и за ж и ­
л ищ ето на м естния ту р ски у п р а в и т е л ; някои по-големи м остове по главните пътищ а на
страната.
М алка група строеж и, обособена по предназначението и ар х и текту р ата си, са о б щ е с т ­
вените чешми, изграж дани всред п лощ ада на селищ ето или в ц ърковн и я д вор, или пък
са били взиж дани в някоя кам енна д ворна ограда откъ м стран ата на улицата.
С тро и телство то на всички тези сгради и съ о р ъ ж е н и я се и звъ рш вал о при много спе­
цифични условия, кои то са давали отр аж ен и я въ р х у строеж а и ар х и текту р ата им.
П реди всичко тази епоха се хар актери зи ра с епичната б орба на н арод а за о т х в ъ р ­
ляне на ф е о д а л н и я 'г н е т и о съ щ еств я в ан е на националните идеали. Тази б орба е .гала на
Б ъ л гар ск о то В ъ зр аж д ан е всео бх ватн о ст, ж и зненост и патос — черти, кои то са намерили
под една или д р у га ф орм а израз в а р х и т ек т у р а та на общ ествен и те и кул тови те сгради от
това време.
О т д р у га страна, в ъ р х у с тр о еж а и ар х и текту р ата, особено на кул тови те сгради, з а ­
д ъ р ж а щ о влияние е о казвал а у стан о в ен ата от векове в т у р ск а т а д ъ р ж а в а строителн а заб­
рана. Н аистина през XIX в. отнош ен ието на ту р ската вл аст къ м б ъ л гар ск о то население е
било чувствително променено и д о голям а степен строгото прилагане на тази забран а е
било смекчено. Все пак строители те се съ об разявал и с нейните повеления, особено в селищ а
с ком пактно ту р ско население и бдителна т у р ск а власт.
О т т р ета страна, п р ед п р и ети те реф орми по това време в Т урция са насочвали д ъ р ­
ж а в а т а д а тъ р си иконом ическото съ тр у д н и чество на инородн ото население и особено на
б ъ л га р с к о то като по-дейно, по-ком пактно и в близост д о главните цен трове на ту р ската
д ъ р ж ав а. П ри то ва полож ение ту р ската вл аст е нямала интерес пряко или косвен о д а дразни
населението. Зато ва, м акар и неохотно, вл астта се е прим ирявала с едно строителство, чието
предназначение и ар х и тектура не се съ гл асу в ал а с разбиранията на ту р ската госп од ству-
ващ а класа. Т ака м ож е д а се обясни ф ак т ъ т, че успоредно и в неп осред ствен а бли зост с
т у р с к а т а ар х и текту р а е м огла д а се развива и б ъ л гар ск ата в ъ зр о ж д е н с к а архитектура.
Е то при какви условия се извър ш вал о изобщ о строи тел ството през това врем е и се
с ъ зд а в ал а ар х и текту р ата на о б щ ествените и кул тови сгради. В много случаи б ъ лгарск и те
майстори са успели д а с ъ з д а д а т творби с ви сок охудож ествен и архитектурни качества, които
определят х ар актер а на б ъ л га р с к ата ар х и текту р а от еп охата на В ъ зраж д ан ето.

346
 О БЩ Е С ТВЕ Н И С Г Р А Д И

П рез сравнително кратки я период на В ъ зр аж д ан ето м атериалното п рои зводство в б ъ л ­

гарските земи преминало различни етапи на развитие.
П ри до м аш н ата пром иш леност ж и лищ ето на стопанина е сл у ж ел о едн оврем ен но за
ж ивеене и за работа. На сел ско то дом акинство не са били нуж ни специални пом ещ ения за
преработване на суровините, по-голям ата част от
кои то то само п р о и звеж д ал о .
К огато п р ои зводството се п р евърн ало в з а ­
наятчийско и пр о и зво ди тел ят е изр аб о твал пред ­
мети по пор ъ ч ка или за пазара, то гав а в при зем ­
ния е таж се обособили постепенно пом ещ ения за
работилница и ск л а д или за дю кян. С гр адата
обаче въ н ш н о запазва ж и лищ н ия си характер.
Р а б о т и л н и ц и . Силен т л а с ъ к за развитието на
м аниф актурното прои зво дство е д ало изп олзува­
нето на во д н ата сила особен о в п од балкански те
селищ а, като К алоф ер, К арлово, К лисура, Габрово
и др. З а н у ж д а т а на това прои зводство са били
съ зд ад ен и стопански постройки, отделени о т ж и ­
л и щ ето , изгр аж дан и обикновено в сам ия ж илищ ен
двор и снабдени с технически съ о р ъ ж ен и я, к ак ­
вито са били ч ар ко вете за плетене на гайтани
и др. Т ака из с тр ан ата възникнали м ногобройни
работилници. Ако съ д и м по някои запазени от тях,
явно е, че те са били чисто утилитарни сгради
б ез архитектурна стойност. Д о б р е запазен а р аб о ­
тилница в д в о р а на стопанина има в К арлово. Т я
е известна на населението под името „чаркова
о д а я “ и пр ед ставл ява обикн овена стая (3 ,5 5 x 3 ,7 0 м),
в която са инсталирани 7 чарка (фиг. 390). И згр а­
ден а е о коло 1 м над терена, за д а м ож е под нея
д а се направят технически приспособления за улея
на водата, ко ято е д в и ж ел а колелата.
В ероятно по съ щ и я начин са били построени
съ об разн о н уж ди те на п р ои зводството и други в и ­
д ове работилници. З а тях няма запазени вещ ествени
следи освен писмени сведения.
Към работилниците м ож е д а причислим и
т е п а в и ц и т е за м еханическа об р аб о тка на и з­
тъ кан и те платове. П оради голем ия ш ум при ра­
б о та те са изгр аж дан и обикновено в покрайнини­
те на селото. Е д н а такава запазен а ощ е тепавица
намираме в с. Е т ъ р (Габровско). Т я е ед н о е таж ­
на, талпена и приспособена д а служ и и за суш ене
на обработените платове. В дво р а на тепавицата
Фиг. 390. Карлово. Работилницат. нар. „Чаркова
се нам ират и съ о р ъ ж е н и я като в а л я в и ц а и одая" за производство на гайтани — фасада,
к а р а д ж е й к а (фиг. 391). план, ситуация
З а н а я т ч и й с к и д ю к я н и . К огато п р о д у кти те
се изработвали в готов вид за употреба от консум атора, п рои зводи телят по необходи м ост
е изграж дал извън ж и л и щ ето и дво р а си работилница, която е използувал същ еврем ен н о и

347
за дю кян. Т ака възникнал з а н а я т ч и й с к и я т д ю к я н . Н еговото м ясто обикновено се т ъ р ­
село д а б ъ д е къ м ц ен тъ р а на селищ ето, к ъ д е т о м естното и п ри ходящ ото население е м огло
най -удобно д а пазарува. З а улеснение на купувачите и за по-голям а сигурност на стопаните
занаятчийските дю кяни са били и згр аж дан и един до д руг и групирани по бранш ове. С ъ ср е­
доточ аван ето на д ю кян ите се е д и ктувал о и от
н у ж д а т а д а се изп олзува най-рационално м ястото
в ц ен тъ ра на селищ ето. Т ака стар ата чарш ийска
(тъ рговск а) част постепенно се е разш и рявала и
оф орм явала с нови сгради, които са имали х ар ак ­
терен гр ад е ж и архитектура.
О т м алкото запазени занаятчийски дю кяни се
виж да, че те са представлявали паянтови п ом ещ е­
ния с разм ери около 4 x 5 м. Всеки дю кян
е имал голям отвор къ м улицата, снабден с д ъ р ­
вени капаци. П рез този отвор е влизала изобилна
светлина. О твън пред него п ъ к се и зв аж д ал а на
показ израб отен ата стока. Ф асад ата на дю кяна
е била оф орм ена с м ал ъ к тр и ъ гъ л ен ф ронтон в
оста на вратата. Уличният си лует се е очертавал
от зигзаговидната линия на ф ронтоните на д о л е­
пените един до д р у г дю кяни.
Т акива дю кяни, днес приспособени за д р у г
вид търговия, има запазени в К азанлък на
ул. „П аисий“ (фиг. 392). Н аврем ето в тях са били
изработвани и продавани б ак ъ рен и изделия, като
големи и малки казани за варене на ракия и гю ­
лово масло, съ д о в е за вода, тави и др. Тези дю кяни
в процеса на п рои зводството и с и зл ож ен ата стока
за продан са с ъ зд ав ал и своеобразн а ром антика —
улицата се огл уш авал а от звън л и ви те уд ари в ъ р ­
ху б ак ъ р ен ата лам арина и се разн ооб разявала от
б л я съ к а на излож ените с ъ д о в е и от пъ стри те носии
на сновещ ите от дю кян на дю кян купувачи.
Т ъ р го в с к а д ю к я н и ( м а а з и ) . К ъм средата на
XIX в. произведената стока започнала д а се търси
не само от м естното б ъ л гар ск о и турско насел е­
ние, но и в чуж бина. Я вяват се търговци, п о ср ед ­
ници м еж д у прои зводи теля и консум атора. В по-
голем ите производителни центрове започват да се
строят т ъ р г о в с к и д ю к я н и ( м а а з и ) . Най-
често те са на д ва етаж а. П лановата схема е
п р о ста: единично помещ ение в приземния етаж
Фиг. 391. С. Етърът (Габровско). Тепавица -
(партера), част от което сл уж ел о за п р о д аж б а на
фасада, план, ситуация
стоките. Е т а ж ъ т , свързан чрез тясн а ст ъ л б а с
партера, е бил предвиден за склад. С то ката се
пренасяла в е т а ж а не през стъ л б ата, а през голям отвор на тавана на партера. Д ю кяните
са имали разм ери от 3 до 4 м ш ирина и от 5 д о 6 м д ъ лж и н а. И зграж д ан и са били от
кам ъ к и ту х л а с дебелина на зи д о вете от 50 до 60 см. Т акъ в градеж е давал известна
гаранция, че сто ката щ е б ъ д е запазена от пож ар, обир и др. Т аван ъ т на приземния етаж
обикновено е с гредоред , а горният етаж е масивно засводен и покрит с керемиди. О т-

348
дел н а покривна ко н стр у к ц и я е нямало. Само в редки случаи вм есто свод е имало д ъ рвен
покрив, обш и т о тд о л у с летви, измазани с варова мазилка. В ънш ната врата и прозорците
са били тесни и високи, снабдени с ж елезни капаци.
У тилитарното предназначение на тези дю кяни не е пречело на стопанина да иска да

им се предаде о твъ н известн а п р едстави телност. Т ака например всеки дю кян е осово акц ен­
тиран чрез тр и ъ гъ л ен или кобиличен ф ронтон, кой то очевидно не намира оправдание в
кон стру к ти вн ата ц ел есъ о б р азн о ст на покрива. О бикновено тези дю кяни са били един до
д р у г и р аздвиж ената линия на техните ф ронтони е д ав ал а съ щ о тъй , как то при занаятчий­
ските дю кяни, особено ж ивописен си лует на т ъ р го в ск и те улици. Б ъ л га р ск а та тъ р го в ск а
бурж оази я, която е водила борба за завл ад яван е на въ тр еш н и те и външ ни те пазари, се е
стрем яла чрез ар х и тек ту р ата на тъ р го в ск и те дю кяни д а в д ъ х н е довери е на своите клиенти,
като подчертае не сам о д о ­
брото си м атериално п о л о ж е ­
ние съ с солидния гр ад еж , но
и чрез ар х и текту р ата д а из- :.т? .
тъ кн е ку л ту р н о то си п р е в ъ з­
хо д ство като етнически еле­
мент в т у р с к а т а д ъ р ж а в а .
Н яколко д о бр е запазени, .^
но сега много занем арени тъ р - ' 'Щ Ш ' J ... '
говски дю кян и от този тип
се намират по ул. „ Л е в с к и “ ■ Ощ fjh- - . г- -
и ул. „ К ъ р ц о в а “ в К арлово, и ;g : - J}
който е бил будно бал кан ско - ... % ' ■ JB i " !.: j
селищ е през В ъ зр аж д ан ето ,
съ с силно развито п р о и зво д ­
ство и тъ р го ви я. О п ростен и ­
те и строго симетрични ф а­
сади са ож ивени от т р и ъ г ъ л ­
ните ф ронтони на дю кян ите
(фиг. 393). " 1.„1.1а1ш1|,1ам(1 КИ1ИИЙИ ||||11Ш11111И11111111В1Д111111И 1МДДИИ111И1И11^^^^^^^^М
В съ щ и я град е имало ' ..........
И сам остоятелн о изградени фиг. 393. Карлово. Търговски дюкяни (маази) — фасада

349
т ъ р го вск и дю кяни, строени о т по-зам ож ните търговци в ж и лищ ния им д вор. Д о б р е за ­
пазен т а к ъ в дю кян е известен под името „П атевата м а а за “ (фиг. 394). Той е разполож ен
ъ глово, с главно лице к ъ м площ ада, с вх о д за клиентите от страничната улица и с втори
в х о д о тк ъ м д в о р а за стопанина. О чевидно последният е искал д а д ад е по-представителен
вид на д ю кян а откъ м п о -д ъ л гата му страна, о б ъ р н ата к ъ м сегаш ния площ ад „Васил Л ев ­
с к и “, който вероятн о е съ щ еству вал и на врем ето си или п ъ к улицата на това м ясто е била
по-ш ирока. З а д а не се наруш и м ащ абно архитектурата на сград ата с единичен голям
ф ронтон, м ай сто р ъ т сполучливо е разреш ил зад ач ата с д ва по-малки, един до д р у г фрон-
тона. Н а един от тях е о тбел язан а д ат а т а на строеж а (1863) с инициалите на собственика
„В. П .“ и селищ ето „К ар л о в о “. Н а д р у ги я стопанин ът е изразил нравственото си разбиране
по с в о е м у : „Д нес мое, утре другим у, никагда никому — К арл ово.“
В ъ в В елико Т ъ р н о во на ул. „ Т ъ р г о в с к а “ (сега „Д . Б л а г о е в “) са запазени подобни д ю ­
кяни, но повече с х ар актер на складове. Техните различни по ш ирина т р и ъ гъ л н и ф ронтони на­
р у ш ав а т правилния р и тъ м в силуета на улицата.
П о-голям интерес п р ед ставл яват тъ р го вск и те дю кяни в Сливен. Те напомнят на к а р ­
ловските, но ар х и тек ту р ата на ф а сад ата им е по-богата. Г ол ям ата им дълб оч и н а показва,
че освен п р о д аж б ата в тях са скл ад ирвали голям о коли чество стоки. Типичен прим ер е
д ю к ян ъ т на б р атя М инови, на сегаш н ата ул. „С ъби Д и м и т р о в “ 21. Р азм ери те на дю кян а

0 1 2 3 4 S
0 1 2 3 4 5

Фиг. 394. Карлово. „Патева мааза“ — фасада, приземие, етаж

3 5 0
 Фиг. 395. Сливен. Търговски дюкян (мааза) Фиг. 396. Сливен. Търговски дюкян (маази) на Жечков,
на братя Минови — фасада, приземие, стаж Бакърджията и Вичев — фасада, приземие, етаж

са 7 X 1 5 ,5 0 м (фиг. 395). В етаж а, къ м лицевата страна, се нам ирала канцеларията. О т плана

и от и згр аж д ан ето на д в ат а етаж а се виж да, че м ай сторъ т е имал не само добри к о н стр у к ­
тивни разбирания, но се е стрем ял чрез елипсовидни арки, к р ъ стати сводове и двурам енно
стъ лб и щ е д а оф орм и по-богато в архитектурно отнош ение тези иначе най-обикновени пра­
воъгълни помещ ения. Ф асадата издава ощ е по-голям о м айсторство. Т ърсен о е д а се с ъ з­
д ад е приветлива по въ нш ен вид сграда с д обри пропорции и ом екотени форми — призем­
ният е таж е трети ран като о б щ ц о к ъ л на сградата, завъ р ш ващ с м ал ъ к к о р н и з ; въ р х у

3 5 1
него са издигнати четири слабо излизащ и напред пиластри, поставени симетрично и с р аз­
лични м еж д у о со ви р азсто ян и я; капителите на пиластрите сл ед ват проф ила на кобиличния
корниз, поради ко ето д в а от средните са получили разперена ф о р м а; в средн ото м еж д у ­
осие е поставен балкон, а ф асад н ата п л оскост над б ал к он ската вр ата е р азн ооб разен а с
архи тектурн а пластика от к о ­
лонки и арки. П остигнатите
пропорции м еж д у вер ти кал ­
ните членения, отворите и
отделни те архитектурни части
и елем енти показват д о б ъ р
естетически вкус. П ластич­
ният, ярко подчертан коби-
личен корниз подчинява и
обедин ява отделни те елем енти
и части в архитектурно един­
ство, от което л ъ х а неприну­
д ен о спокойствие и красота.
О простени в д етайла, но
оригинални по ком позиция са
групата т ъ р го вск и дю кяни на
Ж ечков, Б ак ъ р д ж и я т а и Ви­
чев, на бул. „Ц. С им еон“
(сега „Г. Д и м и т р о в “)п о д № 12,
14, 16 (фиг. 396).
С к л а д о в е (съ щ о наре­
чени м а а з и ). Д о н еотдавн а
(1960) д обре запазен а в Се­
влиево сграда, чийто масивен
стр о еж и план ясно говорят,
че е сл у ж ел а само за скла­
д иране на стоки, е била т. нар.
от м естн ото население „Ха-
д ж иконовият ге в ги р “, т. е. ма-
сивната сграда на Х адж ико-
нов (фиг. 397). Т я се намирала
на сегаш ния п л о щ ад „С теф ан
П ат ев “. С тр о еж ъ т, как то н а д ­
0 2 4 6 8 Ю писът показва, е бил и звъ р­
Фиг. 397. Севлиево. Складът „Хаджиконовият гевгир“ — фасада, ш ен през 1865 г. П л ан ъ т е
зимник, приземие
ясен и и звън редн о о п р о с т е н :
зимник и два ет аж а над него,
всеки един от който пред ставл ява единично пом ещ ение с каменна кол он а в ср ед ата и извита
с т ъ л б а в ъ г ъ л а , която свъ р зва зим ника с етаж а. В ънш ната ф асад а е с б о гата архитектура,
и зд ъ р ж а н а в пълна симетрия, със строги линии и д обри пропорции. В средата под кобилич­
ния ф ронтон е изд аден а конзола, в ъ р х у к о я то е поставена скул п тура от кам ък, п ред ставл я­
ващ а маймунка, като символ вероятн о на бдителност. М асивният кобиличен корниз п о д х о ж д а
на х ар актер а на сградата, обаче липсва му м екотата на извивките на сливенските дю кяни.
З а скл ад о ве на стоки често са били приспособявани зимнични пом ещ ения на ж и л и ­
щ ата, ко гато е ням ало опасност д а проникне в тях подпочвена или д ъ ж д о в н а вода. Т акива
условия са давали хъ л м о вете (теп етата в П ловдив), по кои то се нам ирали к ъ щ и т е на за-

352
 Фиг. 406. Орхание (Ботевград). Часовниковата
кула (1866) — изглед и ситуация кула (1865) — и зглед и ситуация

46 К р ат к а и сто р и я на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а
 подчертана м онум енталност на кам банарията.
С ъотнош ението м еж д у отдел н и те архи тек­
турни елем енти — корнизи, аркирани отвори,
парапет, аж урен л ек за в ъ р ш ъ к и др., как то и
хори зон тал н ото членение на ф асад н и те п л о ск о ­
сти, чрез слабо и здаден и корнизи, показват
д о б ъ р естетичен вкус у м айстора строител.
Т ака се е извисявала в п ростора кам банарията —
часовникова кула, в Б ан ско к ато истински
страж за населението, б у д ел а го р д о с т у него
и у т в ъ р ж д ав ал а ощ е по-силно националното му
чувство.
MTV У ч и л и щ а . Грам отността у б ъ л га р ск о то на­
I • селение през време на ту р ск о то ро б ство д о ­
къ м края на XVIII в. се е п о д д ъ р ж а л а чрез
I т. нар. к и л и й н и у ч и л и щ а . Специални сгра­
ди за тия училищ а не е имало. П реп од аван ето
се и звърш вало в о тдел н а стая (килия) на м а­
настир или метох, в кл и сарн ицата на ц ъ р к в ата
« f -■
It или в ж и лищ ето на свещ ен ика или на някой з а ­
наятчия. О бучението се е ограничавало в и зуча­
ване на славян ската азбука, на к о я то с а били
Фиг. 408. Велес. Часовниковата кула писани ц ърковн и те книги, и учителят, кой то е
бил обикновено занаятчия, е упраж нявал през
врем е на п реп одаването своя зан аят в с ъ щ а т а
стая, д ет о са учели и д ец ата. М акар д а е било едностранчиво и ограничено, килийното
образование е изи грало го л ям а р о л я за запазване на езика и народностното съзнание през
ту р с к о то робство.
С развитието на производителните сили и със засилване на борбата за църковн а и по­
литическа сво бо д а възни кн али нови изисквания и задачи пред ж ивота. О бразован ието от
цъ р к о вн о става светско — започнали д а се изучават об щ ооб разователни предм ети. С това
отчасти се зад о во лявал и как то стопанските, така и просветно-политическите нуж ди на б ъ л ­
гарския народ. П ром яната в о б р азо в ател н ата систем а д овела д о промяна и в м етода на
обучението, ко й то при килийното училищ е е бил индивидуален, а сега става взаимен, т. е.
при об учението учениците си пом агали взаимно. З а н уж ди те на светското, взаимнй-учи-
телно обучение започват д а се стр о ят т. нар. в з а и м н и у ч и л и щ а , с по една-две стаи, в
някои случаи и стая за учителя.
К ъ м с р ед ата на XIX в. с развитието на о б разовател н ата систем а учениците били р аз­
пределен и на класове според техните знания и въ зраст. Взаимните училищ а се превърнали
в к л а с н и у ч и л и щ а , за които се строели по-голем и сгради с н яколко класни стаи, с к о ­
ридори и др.
Р я д к о се ср ещ ат ощ е запазени килийни училищ а (единични стаи). Е д н а от д обре зап а­
зените пр и го д ен а за цел та стая е тази в ж и л и щ ето на в ъ зр о ж д ен ец а кн и ж овн и к Н еоф ит
Рилски, построена в костни цата „Св. Л у к а “, ко ято се намира на около 2 км източно от Р и л ­
ския м анастир (фиг. 409).
С ам остоятелна д в у ета ж н а сгр ад а за в з а и м н о училищ е, съ щ о д обре запазена, се на­
мира в с. Раб и ш а (Белоградчиш ко) (фиг. 410). Т ова училищ е е строено около 1835 г. Голя­
м ата стая в призем ието (4 на 7 м) е сл у ж ел а за трап езари я на учениците. С айвантът пред
нея се е използувал за складиране и за суш ен е на д ъ р в а. По едн а тясн а откри та д ъ р вен а
с т ъ л б а се о ти ва в ч ард ака на етаж а, гд ето се намират уч еб н ата и учителската стая, свър-

362
 Фиг. 409. Рилски манастир — постницата „Св. Лука“ — фасада, план : А. Жилището,
на Неофит Рилски. Б. Килийната стая, използувана за училище. В. Църквата

зани с м алко коридорче. П о стените на учебната стая ощ е стоят таблици за ум нож ение и
д р. и се ч етат написани съ с славян ска азб ука (11 см високи букви) нравоучителни
сл о в а : 0 учете се д е т и : во м л а д е й : летн: к о г д ь : njweMNm: ct\j>oct д \ не bn остьне:
ж \лост и т. н.
Габровското взаимно училищ е (сега разруш ен о), построено през 1836г., е било по-
голямо и се е съ сто ял о от чардак, две учебни стаи и стая за учителя (фиг. 411). В при­
зем и ето е имало с ъ щ о сайвант, голям а с тая за трап езари я и скл ад за стоката на м естните
тъ р го вц и , кои то като ктитори на училищ ето считали, че са в правото си д а изп олзуват по­
м ещ ен ието за свои нуж ди.
В ън ш н ата ар х и тек ту р а на взаим ните училищ а носи ж илищ ен характер. Само по своя
план те се различават от об икн овеното ж илищ е.
О т к л а с н и т е училищ а, кои то почват д а се стр о ят от втората половина на X IX в.,
по-характерни са тези в К опривщ ица, Ж е р а в н а и Габрово. П о план и и зграж дан е те зна­
чително се различават от взаим ните училищ а. Г р ъ б н а к ъ т на плановата схема е кори дорът,
около който се п о д р е ж д а т стаите. Ч а р д а к ъ т е изоставен. Главният в х о д се акцентира с
външ но стъ лб ищ е, портик, ризалит, полуколон ки или арки и др. В някои училищ а при о ф ор­
мяване на ф а са д а та са използувани ум ело много елем енти от въ н ш н ата архи тектура на
ж илищ ните сгради, като портик, ф ронтон с кобилична крива и др. В д р у ги от по-късно
врем е се прилагат класическите ф орм и на тези елементи, очевидно под ч уж д о влияние. П о­
неж е по разм ери и обем класн и те училищ а дом и нират над ж и лищ ата, те вн асят нов
елем ент в организм а на селищ ето. В много случаи е постигната сполучлива м ащ абна с ъ ­
гласуван о ст м е ж д у д в ата ви д а сгради, в д р у ги случаи обаче тя е д о ст а грубо наруш ена.
К ласното училищ е в К опривщ ица е едн оетаж н о (фиг. 412). П о планова схема и по
външ ен вид то все о щ е нап одобява на м ного копривщ енски къ щ и, уравновесено е м ащ абно
с тях. П оставен о е на ниско м ясто, к ъ м ко р и тото на м ал ката река. Главният вход е оф ор­
мен чрез двурам ен но сим етрично вън ш н о стълб и щ е, пред което има портик, увенчан с кО-
биличен ф ронтон. Голем ият в ъ тр еш ен салон с наредени наоколо стаи се е изп олзувал ве*-

3 6 3
 Фиг. 410. С. Рабиша (Белоградчишко). Взаимното училище (1835) — изглед. План на приземието и етажа

роятн о за забави и за публичния годиш ен изпит. В по-ново време училищ ето е било р аз­
ш ирено с кори дор и няколко класни стаи о ткъ м северната страна.
У чилищ ната сгр ада в Ж е р а в н а е п оставена в ъ р х у слабо изд и гн ат терен и има ш ирок
изравнен д в о р (фиг. 413). С ъс своя обем, бяло варосана мазилка и просторен двор то ж и ­
вописно се вклю чва в общ и я пейзаж на селищ ето. О ткъ м главния вход то е едн оетаж но,
а о т к ъ м ю ж н ата страна поради сниш аване на т е р е н а —д в у етаж н о . У чилищ ето има три класни
стаи, разделен и с кор и до р (3,70 на 10 м), който води къ м голям салон, снабден със сцена.
Странично и вд ясн о о т ко р и д о р а е с т ъ л б ат а на приземието. Главният вход, който е откъ м
зап ад н ата страна, д ей ств у в а м о н у м е н та л н о : ш ироко открито стъ л б и щ е и триосен портик с
четири стройни д ъ рвен и колонки. П ред трем а на ю ж ната ф асад а съ щ о има д вуосен портик,
над ко й то се намира у ч и тел ск ата стая. Т ова е еди нствената общ ествен а сграда от това
време,, ко ято м ож е д а се см ята, че има две главни ф асади с различно оф орм ени архи тек­
турни п о р т и ц и : запад ният е увенчан с проф илирани хоризонтални греди, а ю ж ният — с ко-
биличния корниз на еркера и на четирите арки в приземието, които имат съ щ о кобилична
извивка. М ащ абно ц ял ата сграда е у р авновесена с околните къщ и.
Г аб р о вско то класн о училищ е, известно под им ето А приловска гимназия, носи х ар а к ­
тера- н а типична за врем ето си гр ад ск а об щ ествен а сграда, в която б ъ л гар с к ат а архи тек­
т у р н а тр ади ц и я не е нам ерила прилож ение (фиг. 414). П остроен о е от известни я в ъ зр о ж -

364
 Фиг. 411» Габрово. Взаимното училищ е (реконструкция)

В'-

V ' II
I

Копривщица. Класното училище — изглед и план (с прекъснати линии е новото разширение)

 Фиг. 413. Жеравна. Класното училище — изглед и план

ден ски м айстор строител У ста Генчо К ънев от Трявна по планове, изпратени от О д еса.
С т р о е ж ъ т на училищ ето е започнал през 1851 г. и бил п ро д ъ л ж ен повече от 20 години.
Т ова училищ е има ф орм а на буква П с главна ф асада, д ъ л г а 54 м, и странични кр и л а
по 36 м. О т главния в х о д на партерния е т аж се влиза в голям вестибю л. Д в е т е симетрични
стъ л б и щ а са изолирани от него. С ледват коридори, застроен и двустран н о в главния корп ус
и едностранно в крилата. В горния е таж има тъ р ж е ст в ен а зала, която минава през д в ат а
ет аж а и получава балкон в ъ р х у ко р и до р а на долния етаж . Д о този балкон къ м гл авн ата
ф асад а се нам ират две библиотечни пом ещ ения.
Х арактерни за ф асад ата са д в а архитектурни м омента. Е дини ят е и зл и защ ата д в а
м етр а напред и съ с 1 7 м лице средна част, чиято ар хи тектура е силно р а зд в и ж е н а ; вторият
е симетрично р азполож ен ите крила на сгр адата, кои то ^ с е отличават с оп ростена архи тек­
тура. Ц ен тр ал н и ят м отив е арх и текту р н о б огато р а з р а б о т е н : ш ироко откри то главно с т ъ л ­
бищ е и три аркирани о тво р а на главния в х о д ; всички прозорци са арки ран и ; прозоречните
рам ки и прагове им ат различна п р о ф и л и р о в к а; в ъ р х у четирите конзоли над главния вход
се издигат стройни вгр аден и колони с постам енти и с капители. К олоните са свързани с
арки, чиито форми са подчертани с проф ил от м азилка и т< н. П ропорциите м е ж д у о т д ел ­
ните части и елем енти на главн ата ф асад а са класически и д обре и зд ъ рж ан и . Т ова придава

0 1 1 3 4 5 6 7 4 4 10

Фиг. 414. Габрово. Класното училище, т. нар. Априловска гимназия — фасада, план на партера и етажа

на цялата сграда т ъ р ж еств ен о ст, ко ято ощ е по-ярко и зп ъ ква в ъ р х у ф она на опростената,

но с ъ щ о с д обри пропорции ф асад а на крилата. В ъпреки архитектурни те си качества този
ст р о еж е остан ал изолирано за врем ето си явление. М ож е би м айстор Генчо К ънев, при­
д ъ р ж ай к и се строго к ъ м чуж ди я за него план, не е м о гъ л д а вл о ж и свои разбирания, които
биха му позволили д а с в ъ р ж е а р х и т е к т у р а та на сгр ад ата с околн ата среда.
Х а н и щ а . П рез В ъ зр аж д ан ето , ко гато из ц ял ата страна са сновели търговц и и с коне
или каруц и са пренасяли сто ка о т м ясто на м ясто, по необходи м ост възни ква н у ж д ат а от
п острояван е на ханищ а. Те са построени обикновено къ м ц ен тъ р а на голем ите тъ рговск и
селищ а за по-голям а сигурност, как то например е случаят с големия З л ати ш к и хан в Соф ия,
сега р а зр у ш ен ; в К арлово з а д тъ р го в ск и те дю кяни на сегаш н ата ул. „Васил Л ев ск и “
се намирал голям хан (съ щ о разруш ен ). П ак там са били известни „К ацигра х а н “ и „Еки
капи х а н “ и др. В П ловдив и П азар д ж и к като големи т ъ р го вск и центрове е имало по д е ­
сетк и ханове, от кои то нито един не е запазен.
В ъв Велико Т ъ рново д о б р е запазен е т. нар. „Х анът на хад ж и Н и к о л и “, построен през 1858 г.
от майстор Н икола Ф ичев (фиг. 415). С обственик на хана е бил богатият тъ р го в ец хадж и
Н иколи Г. М инчевич, кой то го е използувал и за свои н у ж д и като скл ад и аб ад ж и й ска р а ­
ботилница. Х ан ъ т е построен на и звън редн о стръм ния тъ р н о вски терен, което об сто я тел ­
ство е налож ило в планово и обемно отнош ение стъпаловидно ф асадно разреш ение м еж д у
две улици — горна и долна. М ай сто р ъ т и зград ил о тк ъ м горната улица един подпорен каменен
зид на около 5 м д ъ лбочина и с то в а е достигн ал до благоприятни изравнителна п л ощ адк а къ м

367
 Фиг. 415. Велико Търново. Ханът на Хаджи Николи — фасада, план и разрез

д о л н а та улица. По т а к ъ в начин се получило интересно архи тектурн о разреш ен ие на ф а са д а та

не о ткъ м го р н ата улица, к ъ д е т о с гр ад ата е едн о етаж н а, а о тк ъ м д в о р а : в д ъ н о т о на три ­
етаж н а ф а са д а с галерии и о тп ред открит д во р къ м д олн ата улица (сегаш н ата едн оетаж на

368
сграда с аркирана галери я и згл е ж д а е по-късно пристроена, а м ож е би и д вете напречни
странични крила). А ж у р н о стта на ф а с а д а т а и елипсовидните арки, които по п род ъ л ж ен и е на
тр и етаж н ата ф асад а очертават неж на, въ л н о о б р азн а линия, при дават л екота на м асивната
сграда. О собена р азд ви ж ен о ст се получава от и зд аден ите напред балкончета м еж д у к о л о ­
ните, които п о д о б н о .н а арки те повтар ят по п р о д ъ л ж ен и е на ф асад ата, но вече в хоризон-
гална плоскост с ъ щ ат а в ъ л н о о б р азн а линия. Т ези особен ости кон трасти рат силно на м а­
сивната ко н стр у кц и я на с г р а д а т а : к р ъ ста ти сводове, издаден и в д вата етаж а колони, носени-
от каменен корниз, подсилен с конзоли — едно р я д к о архи тектурн о кон структи вно р азр е­
ш ение, което говори за прео д о л яван е на д ъ р в е н а та кон струкция, спазвайки нейните статични
принципи. Това е д о б ъ р пример за ум ело използуване на строителната т р а д и ц и я —-преход от
лека д ъ р в ен а към т е ж к а масивна кон струкция.
В об щ ата ком позиция на тази сгр ада ясн о се д олавя едн а от най-характерните черти
в творчеството на м айстор К олю Фичето, ко ято се у т в ъ р ж д а в а все по-ясно в п о-н ататъщ -
ните негови строеж и. Т ова е пластичната р азд ви ж ен ост, изразена със средствата на архи­
т е к т у р а та — отначало в ъ в ф орм ите, а п о-къ сно в м асите на отделни те тел а и елем енти.
Б о л н и ц и . Е д н а от реф орм ите, свъ рзан и с м одернизирането на ту р ската армия, започ­
нало къ м края на XVIII в., са били зд равните гриж и за турски я войник. Тази гриж а се е
пренесла в ограничени разм ери в ъ р х у зд р авето на т у р ск о т о и б ъ л гар ск о то население. Кон­
кретно тя се е изразила в стр о еж на болници.
В 1837 г. била построена голям а военна болница'1в Ш умен (К оларовград), която днес
въ тр еш н о е преу стр о ен а и сл у ж и за д р у ги ну ж ди (фиг. 416). Т я е разполож ен а на висо­
чината западно и неп осред­
ствено до града. По план
сград ата външ но има право-
ъ гъ л н о очертание (около 68
на 114 м), а в ъ тр е нейните
крила затв ар ят голям двор.
В плановото реш ение преоб­
л ад ава д вустранн о за с т р о я ­
ване с болнични стаи и сер ­
визни пом ещ ения. Само ю ж -
ното крило е застр о ен о едн о­
странно с болнични стаи. Ко-
м уникационната в р ъ зк а м е ж ­
д у отделни те пом ещ ения се
о съ щ еств я в ал а през тъм ни
коридори, особено в и зточ­
ното крило. С тръм ният терен
е позволил източната главна
Фиг. 416. Ш умен (Коларовград). Военната турска болница — план
страна д а б ъ д е изградена на
д ва етаж а, а кри лата и за ­
пад н ата страна — на един етаж . О тв ъ н сгр ад ата е облечена с гладки, правилно подредени
п равоъ гъ л н и каменни б локове от ж ъ л тен и к ав варовик. Д етай л и в ъ в ф асад ата почти
липсват. С им етричността в ъ в ф а са д а та е силно подчертана от голям о двурам енно стъ лб и щ е
в оста на главния вход, който се намира на втори я етаж . Т ази оп ростена архи тектура при­
д ав а на главната ф асад а спокойствие и м онум енталност. В ъпреки големите й н ед остатъ ц и
болницата е била за врем ето си голям а придобивка за лечебното д ел о в ту р ск а та д ъ р ж а в а .
П о-късно, през 1865г., в Д у н ав ск и я вилает, управляван от известния турски реф орм атор
М идхат паш а, в гр ад о вете Р у с е и П левен били построени по една м алка ед н о етаж н а градск а
болница с по 40 легла, предназначени д а о б сл у ж ват само гр аж д ан ско то население. Тези

47 К р а т к а история н а б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 369
 **.■;■ -

b
--'f . . .
'V ■ .-д а т -й ,
ИВ
v.е Щ
Ш ?з !Г.
л. :*
:t
ш

IffipljRHpy

Фиг. 417. Етрополе. К онакът—и згл ед и план

болници не са запазени. З н ае се Само, че болницата в Р у се е била едн оетаж на, съ с 7 —

8 стаи, свъ рзан и с общ коридор.
Болници е имало ощ е в ъ в Варна, в Д обрич (Толбухин) и В елико Т ърново, но за
тях н а та го л ем и н а и планово разпределен ие няма данни.
Всички тези болници са о б служ вали предимно българското население, тъй като турското
е тъ н ел о в голям о невеж ество и се е отнасяло с недоверие къ м тази инициатива на властта.
Т у р с к и к о н а ц и . Е динствената общ ествен а постройка, която турците са изграж дал и , за
д а пом естят в нея адм инистративните, полицейските и съд еб н и те служ би, е т у р с к и я т
к о н а к . Т аки ва сгради срещ ам е само в някои от по-голем ите градове. Ч аст от турски я конак
обикн овено е сл у ж ел а и за ж и лищ е на местния управител.
Д о б р е запазен е ко н ак ъ т в Е тр о п о л е: д в у ета ж н а сграда с централен ш ирок кори дор
в ъ в всеки ет аж , о коло кой то са наредени стаите (фиг. 417). С градата отвъ н нап одоб ява
някои по-богати к ъ щ и от С ам оков и П ловдив. Н а главната ф асад а се намира д ъ го в и д н о

3 7 0
 ^

изд аден портик, в ъ р х у кой то е изграден затворен кьош к, увенчан с кобилична извивка на
ш ироката си стряха. М ногобройните прозорци, подреден и в две хоризонтални полета от
всички страни на сгр адата, и зд ават нейния об щ ествен характер.
Т урски ят кон ак в ъ в Видин има по-друга планова и архи тектурн а концепция (фиг. 418).
Той е запазен о твъ н почти в пъ рвон ачални я си вид, а о тв ъ тр е е чувствително преустроен.
С гр ад ата им а к в а д р а тн а основа. П рез с гр ад ата (в партера) преминава един о ткр и т кори дор
(тунел), от д в ет е страни на ко й то са п одреден и отдел н и те пом ещ ения. Ш ироко стъ лб и щ е
св ъ р зв а този кор и до р с втори я етаж , гд ето се нам ира просторен въ тр еш ен хол с базили-

371
 Фиг. 419. Велико Търново. Конакът — изглед, план и разрез

кално осветлени е. О коло него са подредени отделни стаи. Това планово разреш ен ие е
определило и външ ни я вид на с г р а д а т а : вторият е таж о т стъ п в а от четирите страни навътре
и заедн о с под аващ и те се стени на хо л а над покрива придава пирам идален хар актер на
постройката.
П рез 1 8 7 2 г. м айстор Н икола Фичев (Колю Ф ичето) е бил натоварен от ту р ската власт да
изгради въ р х у м ястото на разруш ения кон ак в Т ърн ово д руг, отговарящ на нарасналото стопан­
ско и адм инистративно значение на града. С лед О св обож ден и ето на 18. XII. 1906 г. голям пож ар
е унищ ож ил тази сграда. П о запазени ф отосним ки сгр ад ата е била въ зстан о вен а едн а годи на
по-късно в съ щ и я си вид (фиг. 419). К онакът е д ъ л ъ г 60 м и ш ирок 27 м. О т ю г към
стр ъм н и я терен той е на 4 етаж а, а от север на два. По един голям среден к ори дор (д ъ л ъ г
5 3 м и ш ирок Ю м) прем инава във всеки етаж . С таите са наредени от ю ж н ата и северн ата
страна на коридора, а осветлени ето идва от челните прозорци. Е дно централно дву-
рам енно извито стъ лб и щ е и едно странично св ъ р зват д вата етаж а. О твъ н ф асад ата е строго
симетрична, с д ъ го в и д н о и здаден портик в ц ен тъ ра и ф лан киращ и ризалити в краи щ ата.
П о р ти къ т има 5 ш ироки м еж дуосия, а над него затворен етаж , увенчан с двоен кобиличен
корниз. М акар ко н а к ъ т д а е строен за оф ициална сгр ад а на т у р с к а т а адм инистрация, м айстор

372
 Фиг. 4 20. Бяла. Каменният мост на р. Янтра, построен от майстор Никола Фичев, преди наводнението в 1897 г.

Н икола Фичев е успял д а вм ъкне някои типични елем енти от б ъ л гар ск ата гр аж д ан ск а ар ­
хитектура, като кобиличния корниз, д вурам ен ното извито стълб и щ е, грамадния въ треш ен
кори дор хол, които се ср ещ ат по то ва врем е при по-богатите български къщ и.
М о с т о в е . М остове са строени по б ъ л гар ск и те земи ощ е от римляните. О т тези м остове
са оцелели нищ ож ни следи. И згл еж д а, че като д обра строителна традиция, остан ала от
римляните, е била кв ад р о в ата техника при обли цовката на м остовете, използувана по-късно
от турците. П рез В ъ зр аж д ан ето голям м айстор на м остове е бил Н икола Фичев. Н егови
м остове са — на р. Росиц а при С евлиево (1857— 1858), на р. Веселина (Д рянта) при Ка-
пиновския м анастир (1867) и др., преди п о строяването на големия м асивен м ост на р. Янтра
при Б ял а (1865— 1867) и голем ият д ъ р вен м ост на р. О съм в Л овеч (1862— 1874). П ървите
му м остове по своя външ ен вид са гърбовати, красиви в своите очертания, но все ощ е
имат ин ж енерно-строителен характер. Б ел ен ски ят и Л овчан ският м ост са съчетание на ин­
ж енерно съ о р ъ ж ен и е и архитектура.
Б е л е н с к и я т м о с т е м онум ентално строителн о съ о р ъ ж ен и е (фиг. 420, 421). М о ст ъ т
е изграден и облицован от зд р ав м естен варовик. Д ъ л ъ г е 276 м, ш ирок 9 м и има 14 отвора,
които се носят от кам енни устои, деб ел и 5,40 м. О т д есет устои* сега са останали само 4
заострен и клиновидно в ъ в височина и са снабдени със странични отвори за изтичане на
високите води. П ри всички познати д о сега м остове устоите въ в външ ни я си вид не излизат
повече от ин ж ен ер н о -ко н стр у кти вн ата си ф ункция. При Б елен ски я м ост м ай сто р ъ т е из-
ползувал усто и те като основен елем ент в ком позицията, за д а се превърн е едно инж енерно
с ъ о р ъ ж е н и е в удивително ар х и текту р н о произведение. Той ги е издигнал на височина и
чрез лек въ лн ооб разен з а в ъ р ш ъ к ги свъ р зв а с главния корниз, въ р х у кой то е стъпил каменен
парапет. С това той е постигнал ар х и текту р н а вр ъ зк а и еди нство в цялата м остова ком ­
позиция. М ай сто р ъ т тр ети р а облицованите с п одреден и каменни устои като ф асад а на някоя
сгр ад а и се стрем и д а им п ри даде архитекту р н о-д екорати вен вид : обрам чва проп усквателните
отвори , поставя до тях аркирана ниш а с ъ с съ щ и я вид и съ с с ъ щ и те размери, ом екотява
отбивачния о с т ъ р р ъ б с ж леб , ко й то за в ъ р ш в а с ъ с скул п турн а ф игура на нимфа, лебед,

Фиг. 421. Бяла. Каменният мост на р. Янтра
детайл на устоя
К акто Б еленският, така и Л овчанският м ост говорят за солидните строителноинж е-
нерни познания и за голем ите творчески възм о ж н о сти на един от н ай-изтъкнатите в ъ зр о ж -
д ен ски м айстор, к а к ъ в т о е бил Н икола Фичев.
Фиг. 422. Ловеч. Покритият дър вен мост на р. О съм, п остроен от Никола Фичев
374
гриф он или лъв. И най-после увенчава са­
мия устой с м алък, ясно очертан корниз от
опростен профил и спокойна, леко о гъ н ата
къ м в ъ р х а линия. И зо б щ о д ет ай л ъ т на
отделни те архитектурни елем енти и маси
е силно изрази телен съ с своята дина-
мична и опростена ф орма, което придава
м онументален хар актер на целия м ост.
Б еленският мост е едн о от най-добрите
постиж ения на б ъ л гар ск о то ин ж енерно-
строително и; архитектурно изкуство не
сам о от епохата на В ъ зр а ж д а н е т о , но и
от всяка д р у га епоха.
Ловчанският мост е бил из­
граден въ р х у 7 каменни устои и е имал
6 отвора (фиг. 422). К онструкц ията над
тези устои е била ц ял ата от д ъ р в о и,
к ак то говори преданието, м айстор Колю
Ф ичето не е употреби л нито един пирон :
всички връ зк и са били д ъ рвен и — на глъб,
ж леб , цапф а и т. н. Х арактерн ото на този
м ост е, че о т д вете му страни в п р о д ъ л ­
ж ение на повече от 80 м са били по­
строени м алки д ъ рвен и тъ р го в ск и дю кяни
подобно на м оста над р. А рно в ъ в Ф лорен­
ция. П рез 1927 г. м остъ т е бил злонам ерено
подпален (за д а се плати застр ах о в к ата на
д ю кян ите) и изгорял. На негово м ясто сега
е изграден далеч о тстъ п в а щ по х у д о ж е ­
ствен об раз масивен, стом анобетонен мост.
 Фиг. 423. Копривщица. Муравеновата чешма — изглед

Ч е ш м а . У тилитарно съ о р ъ ж ен и е, свъ рзано с еж ед н евн и я бит на населението, са о б ­

щ е с т в е н и т е ч е ш м и . Т е се разп р о стр ан яват ш ироко к ъ м ср ед ата и вто р ата половина
на XIX в. З а по-зам ож ните б ъ лгар и п о строяването на о б щ ествен а чеш м а се е считало като
нравствено за д ъ л ж е н и е от гл еди щ е на християнския м орал, но същ еврем енн о се е стим у­
л и рало и о т тях н о то сам олю бие. Т ака се обясн ява ф актъ т, че тези чеш ми са носели името
на дари теля, като например М ирчевата и П еевата чеш ма в Копривщ ица, А приловата чеш ма
в Габрово и т. н.
По м естоп олож ение о б щ ествените чеш ми са били вграж д ан и в зида на к ъ щ а т а или в
д во р н ата о гр ад а или п ъ к са били сам остоятелн о и згр аж д ан и в д вора на някоя ц ърква, м етох,
м анастир, на някое по-голям о к р ъ сто ви щ е, разш ирение на улица и т. н.
В градените чеш ми с о б щ ата си ф орм а, д етай л и качествен каменен м атериал са силно
кон тр асти р ал и на обикн овената кам енна зидария, внасяйки с това голям о разнообразие в
м онотонната улица. Голямо разнообразие с ъ щ о така са внасяли и свободно изградените
чеш ми в ц ъ р ко вн и я д вор, на п лощ ада или на разш и рен ата улица.
Н еи зб еж н а ар х и текту р н о -д еко р ати вн а съ ставк а на чеш м ите са били проф илираният
корниз и в д л ъ б н а т а та п л оскост (ниш а) на лицевата страна, пластично оф ормена. В нея или
о коло нея се р азви вала симетрично орелеф н а орнам ентика. Д о к а т о кам енната украса по-рядко
се срещ а в б ъ л гар ск ата ар х и текту р а, тя се прилага с голям о разнообразие при лицевото
оф орм яван е на общ ествените и на частните чешми. З а у к р аса се изп олзуват геометрични
елем ен ти и ф игурални изображ ения, взети от ж и воти н ската и расти тел н ата природа. П очти без
изклю чение са използувани само два геом етрични орнам ента в най-различни с ъ ч е т а н и я :
ш нурова лента и р о зе т к а от ш естолъ чн а звезд а или от симетрично подредени листа. От
ф игуралните изоб раж ени я са застъ п ен и м алки птички, лъвчета, рибки, змии, гущ ери , ц ветя в
сакси я и др. Е лем енти на у кр асата са бронзовите чучури, о т кои то постоянно тече во д а, а
съ щ о и п езулата — м алка д ъ л б о к а ниш а за поставяне на канчето за вода.
К опривщ ица заем а едно от първи те м еста по броя на вграден ите чешми. П о-характерни
с а : М уравеновата чеш ма, вграден а на черковна д ворна ограда. Т я има стегн ата и стройна

375
 I.
*■;

»■

S'
l■

Фиг. 424. Копривщица. Пеевата чешма — изглед Фиг. 425. Габрово. Априловата чешма — изглед

ком позиция, в която трилистно засво д ен ата ниш а е вклю чена в п р аво ъ гъ л н а проф илирана
рам ка (фиг. 423). В ъ рху проф ила на корниза са и зд ъл бан и рибка, гъ л ъ б , ж аб а и змия.
П еевата чеш ма е с б огата орнам ентика от розетки, строен а през 1 823г. (фиг. 424). О т
своббдно стоящ ите чеш ми х ар актер н а е тази на ж итния п лощ ад в Габрово, построена през
1847г., еди нствена с двойно аркирана в д л ъ б н ат а ниш а с пестелива у к р а с а : само три розетки
и един разперен гъ л ъ б . К ом позицията е стегн ата и издава добрия вкус на строи тел я (фиг. 425).

КУЛТОВИ СГРАДИ

З а развитието на цъ р к о вн о то и м анастирското строителство през еп охата на В ъ зр а ж ­

д ан ето с а оказали влияние, от една страна, новата общ ествено-иконом ическа сила в лицето
на б ъ л га р с к ата б урж оази я, ко ято става носител на и д еята за църковна и политическа не­
зависимост, а, от д р у га — д в ата политически акта, О дринският мир (1829), склю чен м еж д у
Р у си я и Т урция, и Гю лханският хатиш ериф (1839), с който д о н я к ъ д е се подобрило поло­
ж ен ието на хри сти ян ско то население. То се п очувствувало по-свободн о д а в ъ зоб н овява
стари те си ц ъркви и м анастири и д а строи нови, д а о б о гатяв а въ н ш н ата и в ъ тр еш н ата
ар х и текту р а и в ъ р х у покрива на м ного църкви да издига куб ета. Н якои от тях се и згр аж д ат
масивно и получават м онум ентален вид. З а кр атко време с т р о еж ъ т на култови сгради
започва б ъ р зо д а нараства и д а се развива по всички краи щ а на б ългарски те земи.

ЦЪРКВИ

П рез ту р ско то вл ади чество ед и н ств ен о то м ясто, което е сл уж ел о за об щ ествен ф орум

на б ъ л гар ск о то население, е била ц ъ р к о вн ата сграда. О свен верското предназначение тя е
им ала и голям а общ ествено-политическа роля.
Ц ъ р к в а т а се и згр аж д ал а обикновено въ в или около ц ен тъ ра на селищ ето, а при не­
равен терен се е предпочитало д а б ъ д е издигната на по-високо, м акар и м алко странично
място. В ъв всички случаи обаче се е д ъ р ж а л о см етк а за етническия съ став на н ас е л е н и е т о :
при ком пактна м аса о т турци тя е била и згр аж д ан а в района (м ахалата), гд ето са ж ивеели
само б ъ лгар и (както е било в Самоков, К арлово, Б ерковица и др.). Т ака се об ясн ява защ о

376
в някои селищ а ц ъ р к в а та не заем а ц ен тралн о м ясто и защ о се е налагало д а се стр о ят и
по няколко ц ъ р к ви — за всяка б ъ л га р с к а м ахала. В ц ърковни я д вор се нам ирала клисарницата,
кам банарията и чеш м ата.
В селищ ния силует ц ъ р к в а та се о ч ер тавал а съ с своя обем над ниските едн оетаж ни и
д ву етаж н и ж илищ ни сгради и се виж дал а отдалече.
К акто е известно, ощ е от IV— V в. ш ироко разпространение в Балкан ския п олуостров
са добили д в а главни типа ц ъ ркви — корабният и кръ сток уп ол н и ят. С лед к а т о завл адел и
Б ъ л гар и я (1396), турците унищ ож или у п р авляващ ата в ъ р х у ш к а от царе, боляри и висш и
духовници. О т това време п р естават д а се строят кръ сток уп ол н и църкви. Вместо т ях се,
налага м алката едн окораб н а църква, ко ято лесно е била приспособена къ м строителните
ограничения на т у р с к а т а власт и същ еврем енн о е зад о в о л явал а верските н у ж д и н а христи­
я н ск о то население. Тази ц ъ р к в а е застъ п ен а в ц ъ рк овн ото строи телство и по-късно през
врем е на В ъ зр аж д ан ето , но постепенно в пром енилите се исторически условия т я бива из­
м естена от тр и ко р аб н ата църква.
Е д н о к о р а б н и ц ъ р к в и . Те се ср ещ ат из онези краи щ а на страната, кои то са били по-
слабо засегнати от м атериалния и д уховния подем на епохата. О собен о често таки ва ц ъркви
се нам ират в западните б ъ лгар ск и земи.
По врем е на В ъ зр аж д ан ето намираме ед н о ко р аб н ата ц ъ р к ва вече излязла о т терен а с
целия си обем и чувствително уголем ена, особено в ш ирина, като въ треш н и ят й отвор
д ости га в ъ зм о ж н и я за врем ето кон структи вен предел от 8— 9 м. Г р а д еж ъ т е от об и к­
новени кам ъни на варов р азтв о р при д еб ел и н а на зидовете 7 0 — 100 см. Н а едни от църквите
ко гато кам енн ата зид ария о твъ н е видим а, ф угите са ш ироко измазани, на други — цял ата
зид ария е покрита с бяло вар осана м азилка. К о р аб ъ т е засводен с масивен полуцилиндричен
свод, изграден в повечето случаи с плоски кам ъни. Т ухли са употребявали рядко. З а д а се
нам алят страничните, напреж ения на свода, често независимо от напречните усилващ и арки
са п оставяли д ъ р в е н и обтегачи. К огато в ъ тре височината на наоса е малка, тези обтегачи
пречат на по гл еда д а обхване простр ан ство то и не позволяват цялостното му възприем ане. С
течение на вр ем ето м асивното покритие се изм ества от д ъ р вен а конструкция, ко ято обик­
новено о т в ъ тр е е полуцилиндрично оф орм ена чрез летви, покрити с мазилка.
П лановата схем а на ед н о ко р аб н ата ц ъ р к ва има най-опростена п р ав о ъ гъ л н а ф орм а с
апсида къ м източната страна. Р азнооб разие въ в в ъ тр еш н о то пространство внасят ритмично
поставените усилващ и арки на свода. Те стъ п ват на конзоли или на пиластри. Н а места,
к о гато височината о т в ъ тр е е позволявала, на зап ад н ата страна е била и зграж дан а е м п о р и я ,
ко ято е сл у ж ел а за ж ен ско отдел ен и е на ц ъ р к вата. М алки те и тесни прозорчета сега са
зам енени с по-ш ироки и по-високи прозорци, през кои то влиза д о статъ ч н о светлина.
О твъ н едн о ко р аб н ата ц ъ р к в а с ъ щ о бива разнообразена. В едни случаи д вете конхи
д о ст и га т до главния корниз и са еди нственото ф асадно членение; в д руги случаи това
членение се с ъ зд ав а чрез ритм ично повтарящ и се аркирани ниш и; в трети особено р а з­
нообразие внася д екорати вният кобиличен корниз на челните ф асадни стран и ; и най-после
ф а са д а т а била често пъти о б о гатен а с аркиран открит притвор, който й придавал известна
т ъ р ж е с т в ен о с т. Ц ъ р к в ат а получава ощ е и ж ивописен вид, когато е използувана б о гатата то ­
налност от естеств ен ата ф ак ту р а на строителния м атериал.
Всички тези х ар актер н и особености са застъпени по различен начин в много еднокорабни
ц ъ р к ви от това врем е. Типични примери са ц ъ р к в и т е: „Св. И ван Р и л с к и “ (1829) в Чипровския
м анастир (М ихайловградско). П ри тази ц ъ р к ва страничните конхи са ниски, тесни,
п р о д ъ л го в ати и не се вклю чват в ъ в в ъ тр еш н о то архитектурно пространство, а кам енната
ф асад а е пластично р азн ооб разен а с групи от слепи прозорчета (фиг. 426); „Св. Т р о и ц а “
(1845) в с. Д о л н и Л ом (Б ел о гр адч и ш ко ) е с д о б р е оф орм ени конхи, кои то д о сти га т до
главния корниз, а източната стена е р азн ооб разен а с кобиличен корниз и с тон алн остта на
кам енната зи д ар и я (фиг. 4 2 7 ); „Св. Н икола З и м н и “ (1849) в с. Н оевци ' (Брезниш ко) се

48 К р а т к а и стори я на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а '377
 Фиг. 426. Чипровският манастир. Църквата „Св. Иван Рилски“ (1829) — изглед, разрез и план

Фиг. 427. С. Долни Лом (Белоградчишко). Църквата „Св. Троица“ (1845) — изглед, разрез и план

378
 I

Фиг. 428* C. Ноевци (Брезнишко). Църквата „Св. Никола Зимни“ (1849) — изглед, план и разрез

издига стройно на хълм а, гд ето е построена. Д в а т а челни зи д а са увенчани със*силно про­

ф илиран кобиличен корниз, п р о д ъ л ж а в а щ и по страничните стени. Х оризонталните разчле­
нявания, получени чрез две опасващ и поясчета, очевидно целят д а п од обрят пропорциите на
сградата, в ъ в височина (фиг. 4 2 8 ); „Св. Георги (1870) при с. Д о л н о село (К ю стенд ил­
ско) ясно показва как народният майстор, когато е бил даровит, е м огъл от този най-
обикновен тип ц ъ р к в а д а с ъ зд а д е и зд ъ р ж а н а отвън и о т в ъ тр е архитектурна творба (фиг. 429).
В ъ треш н о то пространство е д обре оразм ерено и ясно в своето очертание, без д а се н аруш ава
от м ал ката ем пория на зап ад н ата страна, която се изд ава сд ъ р ж ан о напред. О твън — челната
страна с аркирания притвор и кобиличния корниз, с аркираните ниши на ю ж н ата страна,
с к о н тр аста м е ж д у бяло варосаната м азилка и видим ите единични кам ъни от зидарията, с
ум елото използуване на наклона на тер ен а и с верните пропорции на сгр ад ата в цял ост и
м е ж д у отделни те части — тази м алка ц ъ р к в а е получила особена тъ р ж ес т в ен о с т и ж и в о ­
п и с н о с т — от нея л ъ х а спокойствие, с в еж ест и п р и в етл и во ст; в ц ъ р к вата „Св. Б о го р о д и ц а “
(1871) при с. К остуринци (Т рънско) е използувана б о гатата тоналност от естествен ата

379
 0 1 * 6 8

Фиг. 4 2 9 .C . Додно село (Кюстендилско). Църквата „Св. Георги“ (1870) — изглед, фасада, разрез и план

ф а к т у р а на строителн ия м атериал, за д а се п ри даде мозаично-ж ивописен х ар ак тер на

ц ъ р к в а та (фиг. 430). О свен това северната и ю ж н ата страна по една стара традиц ия са
разнообразени чрез ритмично разчленяване от аркирани ниши.
И зклю чи телно ар х итектурно явление е едн а нова ц ъ рк овн а ф орм а, получена от при­
стр о яван е къ м зап ад н ата страна на едн окораб ната д вукон хал н а ц ърква, на овално или по-
л игонално пом ещ ение, к о ето се вклю чва къ м простран ството на наоса и о б разува с него
о твъ н и о т в ъ тр е архитектурно единство. В ероятно, понеж е ц ъ р к в ата в ъ т р е е била м алка и
тясна, н у ж д а т а д а се извъ р ш ват ц ъ рковн и те обреди е н алож и ла да се прибегне д о разш ирение,

380
 I) I 1 b d S 6 7 «

Фиг. 430. C. Костуринци (Трънско). Църквата „Св. Богородица“ (1871) — изглед, разрез и план

като се изгради пом ещ ение, аналогично по ф орм а на източната апсида, гд ето по начало са
извърш вани църковни те обреди. Т ази нова и оригинална ф орма намираме засега сам о на
три м еста по б ъ лгар ск и те -земи.' Н ейната поява у нао м ож е д а се обясни като скок в
развитието на цъ рковното стр о и тел ство и архитектура, В ъпросните три църкви (с овална
пристройка, изградена п о-къ сно — края на XVIII и началото на XIX в.) се намират в Ю го­
зап ад н а Б ъ л г а р и я : „Св. Н и к о л а “ (в развалини) при с. К онска (Брезниш ко), „Св. П е т к а “
при с.П ен к ьо вц и (Т рънско) и „Св. Б езсреб ърниц и Козма и Д а м я н “ в Гигинския м анастир
(Б резн и ш ко) (фиг. 431).
Е д н о ко р аб н ата ц ъ р к в а през В ъ зр аж д ан ето не е зад о во лявал а верски те н уж д и и
изисквания на населението по средн ите области на С тара планина и С редна гора, гд ето
ощ е отрано се чувствувал п у л съ т на иконом ическия и духовния подем на б ъ л гар с к о то на­
селение. О т една страна, е било необходи м о д а се п о тъ р ся т по-голем и и по-просторни
църкви, за д а поберат нарасналия” брой богом олци, а, от д р у га страна, тези църкви е трябвало
д а б ъ д а т красиви и монументални, за д а о тго варят на повд и гн атото национално самочувствие.
По тази причина на м ного м еста из стр ан ата едн окораб н ата ц ъ р к ва бива постепенно изме­
стен а от по-голям ата три кораб н а църква.
Т р и к о р а б н а ц ъ р к ви . К ато архитектурен тип трикораб ната ц ъ р к в а (к ак то и ед н о ко ­
рабната) е била известна в б ъ лгар ск и те зем и ощ е от ранните години на християнството.
Т ова е предимно т. нар. трикорабна базилика. Н ейната планова схема и и зграж дан е са
представлявали д о б ъ р о б р азец за ц ъ р к о вн о то строи тел ство на следващ и те епохи. В ъпреки
това строителите от В ъ зр аж д ан ето са били изправени пред немалки т р у д н о с т и : от едн а
страна, д а съ четаят различни по съ д ъ р ж а н и е изисквания от верски, национален и строителен
х ар актер в единно цяло, на к о ето д а д ад а т правдив израз в плана и архитектурния образ
на ц ъ р к в ата, а, от д р у га страна, да превъзм огнат строи тел н ата възбрана, за ко ято вече в
 Фиг. 431. Гигински манастир (Брезнишко). Църквата „Св. Безсребърници Козма
и Дамян“ — изглед, план и разрез

началото на тази глава говорехм е. П ъ р в а та зад ач а в много случаи според знанието и д а ­

рованието на строителя м айстор е нам ерила сполучливо реш ение. В тората обаче е изисквала
д а се пр авят реди ц а ограничения в стр о еж а, кои то се отразявали неблагоп риятн о в ъ р х у
и згр аж д ан ето и а р х и тек ту р ата на ц ъ р к вата. В м ного случаи, за д а се отклони възб ран ата,
м айсторите са прибягвали до хитрости, чрез които наистина са успявали д а заб л у д я т властта,
но са у в р еж д ал и изпълнението на строеж а. Т ака например ц ъ р к вата „Св. Б о го р о д и ц а“ (1791)
в С ам оков е строена вечерно врем е на свещ , за д а не се д разни през д ен я населението и
властта. В Габрово ц ъ р к в ата „Св. Б о го р о д и ц а“ (1804) е била преоб ърн ата в самардж ийница,
д о к а т о е тр аел а ан к етата по и згр аж дан ето й от страна на ту р с к ата власт. Ц ъ р к ви те —
ед н ата „Св. Б о го р о д и ц а “ (1837) в П азардж ик, а д р у га т а „Св. Б о го р о д и ц а“ (1843) в Б ер ­
ковица — е тряб вало д а и згл еж д ат о твъ н ниски и зато в а са потънали до един м етъ р в
зем ята, а над покрива не е било изградено кубе. Г олям ата цъ рк ва „Св. Б о го р о д и ц а “ (1834)
в Р илския м анастир обаче е м огла д а б ъ д е изградена в този си великолепен вид преди
всичко и за това, че м анастирът е бил мъчно д остъ п ен всред недрата на Рила.
К огато по-късно ту р ск ата вл аст е отслабнала, в Берковица се и згр аж д а нова църква
„Св. Н и к о л а “ (1871), издигната вече над зем ята с три ку б ета над покрива и с разд виж ен
корниз в ъ в ф орм ата на кобилица. О коло това време съ щ о са били изградени едни от най-
м онум енталните ц ъ р к в и : „Св. Т р о и ц а “ (1867) в Свищ ов и „Св. Константин и Е л ен а “ (1873)
въ в В елико Т ърново, които съ с своя обем и архи тектура са влизали в предизвикателно
съревновани е с ту рските строеж и.
Това са едни от главните причини много от трикорабните ц ъркви д а се строят с
опростена външ на архитектура, д а не се издигат ку б ета над покрива и д а са потънали в
зем ята с няколко стъпала. С малки изклю чения същ ествени конструктивни елементи като
колони и арки се и згр а ж д а т от д ъ р в ен скелет, обш и ват се с летви и се покриват с мазилка.

382
 К олкото се отнася до в ъ тр е ш н ата ар х итектура, тя не е била засегн ата от строи телн ата
възбрана. Там м айсторите са имали по-голям а свобод а в творчеството сй и зато ва са могли
д а постигнат ж ел ан о то х у д о ж еств ен о и идейно-ем оционално въ зд ей стви е чрез свобод-
но оф орм яване на въ тр еш н о то пространство. Т ака в м ного трикорабни църкви оп ро­
стен ата по необходи м ост въ нш на ар х и текту р а е била м ногократно компенсирана от б огат­
ството на въ тр еш н ата арх и текту р а. Е д ва к ъ м края на п ъ рвата половина и през цялата втора
половина на XIX в., ко гато ту р с к а та д ъ р ж а в а е въ р в я л а къ м своя зал ез и вл астта не е
м огла с по-ранш ния си автори тет д а се налага на населението, ц ърковн ата архи тектура отвън
все повече се разн о о б р азява и об огатява чрез дек орати вн о разчлен яван е на ф асад ата, чрез
открит притвор и игриви вълно о б р азн и корнизи, чрез използуване полихром ията от ф акту р ата
на м атери ала и и зо б щ о чрез м онум енталното в ъ зд ей стви е на вън ш н ото и въ треш н ото
пространство.
В началото на XVIII в. все ощ е се ср ещ ат църкви, при кои то м асивният средн овековен
стр о еж не е м огъл д а б ъ д е преодолян. С тр ем еж ъ т обаче д а се зам енят т е ж к и те масивни
конструкции с по-леки, а на м еста в съчетани е с д ъ рвен и е х ар актерн а черта на църков-
ното стр о и телство от този период. В това отнош ение брац иговски те майстори имат голям
д ял в строителството, особено при засводяван е на таван ите чрез вм ъкване на облекчителни
сегм ентни сводове въ р х у полуцилиндричния масивно засводен таван.
И наче л етвен ото обш иване на таваните, покрити с м азилка или п ъ к с р езб арск а орна-
ментика, се явява като м асово явление.
Р азм ерите на трикорабни те ц ъ р к в и , в ш ирина и д ъ л ж и н а варират въ тр еш н о от 8 до 16 м
и от 14 до 31 м. Височината на средн ия кораб се движ и от 6 д о 13 м. К огато над кораба
се издига купол, височината м у е о т 10 д о 20 м. Г р ад еж ъ т на ц ъркви те е от к ам ъ к на
варов разтвор. К ъм края на В ъ зр аж д ан ето се срещ ат църкви, и зградени от тухли. С тените
са покривани обикновено с м азилка и при то в а винаги бяло варосана. С рещ ат се с ъ щ о църкви
с кам енна зидария, п о д р еж д ан а вним ателно и оставен а видима, за д а д ей ствува с ес те ст ­
вения цвят на м атериала.
О ф орм яван ето на тавана на трикорабни те църкви по необходи м ост е било съоб разяван о
с очертани ята и ко н стр у кц и ята на д в у ск атн и я покрив, к ак ъ в т о са имали всички ц ъ рк ви с
изклю чение тази на Р и л ски я манастир. К огато трите кораб а имат едн аква височина, ц ъ р ­
к вата получава о тв ъ тр е х ар ак тер на з а л н а с г р а д а . К огато средн ият кораб е по-висок,
б ез д а излиза над покрива, ц ъ р к в ата има х арактер на п с е в д о б а з и л и к а л н а с г р а д а .
В задните църкви, които се ср ещ ат по-рядко, трите кораб а обикновено са с почти ед ­
наква ш ирочина. М ного по-голям о разпространени е в стран ата е получила п севд обази ли кал-
ната цъ р к ва поради това, че се е увеличавала в ъ тр еш н ата височина на църквата. Най-
възприем лива е била сво до вата таван ска ф орм а на централния и на страничните кораби в
различни варианти (полукръ г, полуелипса, сегм ент от к р ъ г и елипса). С рещ ат се и хори зон ­
тални тавани с различна височина за средния и за страничните кораби.
В засводен и я таван голям о р азнообразие са внасяли чрез различно поставяне напречни
усилващ и арки, м еж д у кои то се и зд игат един или няколко слепи куполи върху барабан.
Е м п о р и я т а , ко ято е сл у ж е л а за ж ен ско отделени е, е и згр аж д ан а откъ м запад ната
страна. В някои случаи тя се п р о д ъ л ж а в а по страничните стени на църквата.
И к о н о с т а с ъ т в много ц ъ ркви се явява не като обикновена п реграда, а неразделна
ч аст о т в ъ т р е ш н ат а ар х и текту р а. Н его вата плоскост е разчленена хоризонтално и вертикално
чрез архи текту р н и елем енти (колонки, архитрави, конзоли). В някои случаи той се вд ава на­
в ъ т р е в олтар н о то пространство, чрез което оптически се увеличава д ъ лб оч и н ата на църквата.
В ц ър ко вн о то стр о и тел ство по б ъ л гар ск и те земи по отнош ение на въ треш н ата архи­
текту р а м о ж е д а се заб ел еж и една х ар актерн а особеност. Х удож ествен о-ем оц ионално в ъ з­
д ействие е т ъ р сен о в две п о с о к и : чрез съ зд аван е на д обри пропорции на отделните еле­
менти и части поединично и като съ став к и на цялото пространство и, второ, чрез резб ата

383
и стенописта, които д о п ъ л в а т и д ей н о то с ъ д ъ р ж ан и е на архи тектурата. Този синтез на трите
изк у ства е отличителна черта на б ъ л га р ск ат а църковн а арх и текту р а и е стара т р а д и ц и я ,за ­
пазила се през ту р ск о то р обство и добила голямо прилож ение през В ъ зр аж д ан ето .
Р е з б а р с к о т о и з к у с т в о е получило силен т л а с ъ к на развитие през епохата на
В ъ зр аж д ан ето . Запазвайки в общ и черти по-стари образци, сега в него се Блага ново идейно
с ъ д ъ р ж а н и е и нови композиционни форм и и техника на изпълнение. М еж д у разнообразни те
м отиви о т р асти телната и ж и во ти н ската, при рода и сцени из светото писание са. вм ъкн ати
ем блем и и ф игурални композиции с дидактични и политически тенденции. З а голям ото разви­
тие на това изку ство св и д етел ству ва съ щ ес тв у в ан е то на няколко резб арски ш коли, най-
главни от кои то са Д е б ъ р с к а та , Т р евненската и С ам оковската. Те се о б ед и н я в ат от едн аква
идейност и сю ж етн о ст и почти едн аквата техника при обработване на д ъ р в о то , характерн а
с голям а р ел еф н о ст и р азд в и ж ен о ст в о б щ ата ком позиция за разлика о т стар ата резба, която
е орнам ентално плоска и по-м онотонна. Всички ш коли р азр аб о тват б огато обектите, за ст ъ п ­
ват ритмичното членение на ик о н о стасн ата п л о с к о с т .в ъ в височина и ш ирочина, използувайки
архитектурни елементи. В Д е б ъ р с к а т а ш к о л а се заб ел я зв а под чертан о западно влияние —
съ четани е на ренесансова ком позиция с единични барокови форми, д о к ат о в Т ревненската и
С ам о ко вската прео б л адава геом етрична орнам ентика и стилизирани мотиви. Х арактерни са
резб ите в църквите „Св. С п ас“ в Скопие, „Св. Б о го р о д и ц а“ в С амоков, „Св. Б о г о р о д и ц а “ в,
П аза р д ж и к и „Св. Б о го р о д и ц а “ в Рилския манастир.
С тенописта, ко ято с ъ щ о е стар а тр ади ц и я в б ъ л гар ск о то ц ъ рк овн о строителство, е зна­
чително застъ п ен а през епохата на В ъ зр аж д ан ето , м акар и не в с ъ щ и те разм ери и кач ество
как то резб ар ство то . Н ейните сю ж ети са взети от светото писание и носят силно подчертан
нравствено-дидактичен х ар актер от гледна точка на христянското учение и косвен о на хума-
нитарно-патриотичното чувство. Те бичуват н ед о статъ ц и те на тогаваш ното б ъ л гар ск о о б щ е­
с т в о : суеверие при лекуване на болни, р азврата м еж д у забогателите чорбадж ии, лихварст-
вото и т. н.
З аед н о с редица поучителни тенденции в тем ати ката на ц ъ р к о в н ата ж и воп и с в ъ з р о ж ­
д ен ските зо гр аф и , подтикнати от патриотични чувства, са наруш авали каноническите п р ав и л а:
наред с общ оп ризнатите християнски ■ светци са изограф исвали и чисто български, като
св. И ван Рилски, св. Георги С офийски, св. П етка и д р .; изобразявали са лица от светото
писание в съ врем енно облекло, а не, в устан овеното от цъ рк овн и те кан о н и ; съ зд авал и са
сам обитна стенопис с реалистични образи на светски ктитори ; изп олзували са за ф он на
своите стенописи б ъ лгар ск и я пей заж или са с ъ зд ав ал и пейзаж ни композиции по разкази на
б ъ лгари , ко и то са ходели в ч у ж б и н а ; използували са наш и полски ц ветя с б огатите им
багри, за д а си с ъ зд а д а т красиви, стилизирани мотиви и т. н.
М ал ъ к д ял в у к р асата на ц ъ р к в а та заем а к а м е н н а т а п л а с т и к а . О тделни стилизи­
рани изо б р аж ен и я на цветя, ж ивотни, човеш ки глави, к р ъ сто в е и други подобни се срещ ат
често до главния вх о д или над апсидата на ц ъ рк вата. В повечето случаи тези изображ ени я
им ат характер на ам улети, кои то според суеверните п ред стави имат сила д а отстран яват
злите д ухове. К ато изклю чение то ва и зк уство е застъ п ен о по-богато в някои ц ъркви из
С еверозапад на Б ъ л гар и я, главно в кам енните рамки на прозорците и вратите. Те са украсени с
различни ком бинации от стилизирани ф игури на расти тел н ата и ж и воти н ската п р и р о д а : цвет-
чета, листа, клонки, разклонени стъ б л а, ж ивотински глави, к р ъ сто в е като отделни орна­
менти или в комбинации с човеш ки ф игури — ктитори или светци.
Всички тези строителни, ар х и текту р н и и декорати вни особености, кои то са присъщ и на
ц ъ р к о в н ата ар х и текту р а през еп охата на В ъ зр аж д ан ето и характеризи рат нейния облик, не
са еднакво застъ п ен и при всеки строеж .
П реди всичко п р ех о д ъ т от м асивния т е ж ъ к къ м по-лекия строеж , не е преминал из­
вед н ъ ж . Запазвай ки плановото реш ение на к р ъ сто к у п о л н ата цъ рк ва с нейните д еб ел и зи ­
д ове, въ треш н и подпори и сводови, покрития, майсторите т ъ р с я т разш ирение на въ треш н ото

384
 Фиг. 432. Бигорският манастир (Македония). Църквата „Св. Иван Бигор" (1800) —
изглед, фасада, разрез и план

пространство чрез уголем яване обем а на к у п о л а и на притвора, к ак то е например в ц ъ р к в ата

„Св. И ван Б и г о р “ (1800) (фиг. 432) на Б и горския м анастир (М акедония) или п ъ к кръ стови -
д н и я наос, заедн о с рам ената се у д ъ л ж а в а т по апсидната ос, за д а се получи три кораб -
ният хар актер на ц ъ р к вата, как в ато е „Св. Н е д е л я “ (1813) (фиг. 443) в Б атак. В ънш ната ар­
хи текту р а и на д в ете ц ъ р к ви и особено тази на Б атак е безлична и теж ка.

49 К р а т к а и стори я н а б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 385.
 Ц ъ р к в ат а „Св. Б о го р о д и ц а “ (1791)' в Самоков е вкопана на около 1,20 м в зем ята
(фиг. 434). О твъ н нейната архитектура е извън редн о бедна и безлична. Г олям ата апсида с
два странични и зд а т ъ к а е вкопчана наш ироко в източната стен а и завъ р ш ва с ъ с зъ б ч ат
корниз, кой то е единствената въ нш на у кр аса на ц ъ рк вата. В тази голям а за онова време
ц ъ р к в а (1 6 X 3 2 м вътр еш н о ) н ад л ъ ж н и те и напречните стени не са п о д прав ъ г ъ л , м еж д у -
колонните разсто ян и я са различни, напречните свързочни греди на колоните не са п о д р е­
дени кон структи вно и архи текту р н о правилно, д в ат а странични кораб а имат различна ш и ро­
чина. Всичко това говори за наб ързо извърш ен строеж . П оради голем ината обаче на ц ъ р ­
к вата тези д еф екти се гу бят в о б щ о то пространство, което е д обре оразм ерено. П о гл ед ъ т
се привлича от б о гатата резба на иконостаса, чиято централна част, израб отен а от м айстор
А нтони в А тонския м анастир, е била пренесена на части през 1793 г. и сглобена на място.
С траничните крила на и к о ностаса са работени по-късно, около 1830 г., от м айстор Атанас
Т ел ар у д е и неговите ученици.
С ъ щ о та к а потънала в зем ята (на около 1,50 м) е голям ата трикорабна ц ъ р к ва „Св. Б о ­
г о р о д и ц а “ (1837) в П азар д ж и к (фиг. 435). И зпълн ението на нейния с тр о еж е значително.по-
д о б ъ р . В ънш ната ар х и текту р а е стр о га и опростена в детайла. О ткритият притвор на за ­
падната стран а с арки в ъ р х у стъ лб о ве и аркираната, по-леко изградена о к о л о в р ъ с тн а гал е­
рия в ъ р х у колони внася р азнообразие в м онотонната ф асада. Д в е те странични галерии при-

3 8 6
 Фиг. 434. Самоков. Църквата „Св. Богородица“ (1791) — изглед и вътреш ност; план и разрез

д ават на ц ъ р к в а та о твъ н базиликален вид п одобн о на ц ъ рк ви те от ранното християнство.

В ъ тр еш н ата ар х и текту р а обаче е обогатена. Всички кон структи вни части и елементи (сво­
д ове, арки и колони) са м асивно и зградени от к ам ъ к и тухли. К огато се влиза от главния
вход , р азл и к ата въ в височина на сниш ения под е умело п реод ол ян а чрез постепенното
навлизане от открития при твор през пред двер и ето, за д а се стигне до наоса, кой то из­
в е д н ъ ж се о ткри ва за п о гл ед а и се об х ващ а цялостно в д обре пропорционираното му про-

387
 iir m M
■ h .m
!■
I t I

n c a

<B """'¥" * • й 5"

Фиг. 435. Пазарджик. Църквата „Св. Богоро­

дица“ (1837) — изглед и вътреш ност;
план и разрез

странство» П ри гол ям ата височина на корабите (средния 13,50 м, а страничните по 10 м)

светли ната прон иква слабо в горните части, гд ето равном ерно се разп ростран ява в общ
полумрак» О т д р у га страна, две високи аркад и от тъ н к и колони и малки арки р азд ел я т по
н ад л ъ ж н ата ос аж у р н о трите кораба. Ф актически п ростран ството на единия кораб се пре­
лива в това на д р у ги я и та к а се о съ щ ествя в а оптическото единство на в ъ тр еш н о стта. М о­
нум енталното въ зд ей ств и е обаче о т в ъ тр е е значително намалено от голям ата претрупаност
и пищ ност на ар х и текту р н и я детай л . Н а него отговаря само р е зб ар ск ата ком позиция на ико­

388
ностаса, ко ято е едн о от най -добрите постиж ен ия на б ъ л гар ск о то резб арско изкуство, дело
на м айстор М акри Н егриев о т Галичник (М акедония).
К огато къ м ср ед ата на XIX в. ту р с к а та вл аст по реди ц а причини не е била вече така
ревнива къ м спазване на строителните ограничения, вниманието на м айсторите се съ ср ед о -

389
 Фиг. 437. Велес. Църквата „Св. Пантелеймон“ (1840) — вътрешност: западната страна с двете
емпории и южната и северната страна със страничните емпории и аркади пред тях

точава повече къ м въ н ш н ата и по-малко къ м въ треш н ата архитектура. Т ова е един от х а­

рактер н и те моменти, ко й то бележ и етап в развитието на ц ъ рковн ото строителство.
Ц ъ р к в а т а „Св. П ан тел ей м о н “ (1840) (фиг. 436, 437) в ъ в Велес е п остроен а от м айстор
А ндрея от с. П апрад ищ е (Велеш ко). Тя е голям а трикорабна ц ъ р к в а (2 8 ,5 0 X 3 6 м външ но)
с две емпории едн а над д р у га откъм запад ната страна и по една откъ м северната и ю ж ­
ната страна. П р ез д ве странични галерии в партера се минава, за д а се влезе в д в ат а вход а
на ц ъ р к вата. Н ад в ся к а от тях п лъ тно се и здига зид, кой то заедн о с покритието (по-ниско
от тял о то на ц ъ р к в ата) о ф орм ява страничните емпории. П оследн и те са свързани с ц ен трал ­
ната емпория, чиято западна страна е съ с зид, легнал в ъ р х у стръм ния терен. С ветли н ата влиза
в ц ъ р к в а та по д в а п ъ т я : косвен о п р ез страничните емпории и пряко през прозорците на
трите купола. Т ака подреден о, о светлени ето придава базиликален характер на ц ъ р к вата, ко ято

3 9 0
 i

шт а
f

Ц Л Ц 0 \ ГО ). о d
:

в 0 0 ;
3= *
F
J

0 2 4 6 6

Фиг. 438. Сопот. Църквата „Св. Апостоли Петър й Павел“ (1846) — западен
изглед — план и разрез

е единствен случай на ц ъ р к о вн о то стр о и тел ство от то в а време. П о-късн о (1843'— 1844) с ъ ­

щ ата планова схем а с галерии (вероятн о прибавени около О свобож ден и ето) около тял ото
на ц ъ р к в ата и емпории над тях виж дам е в ц ъ р к в а та „Св. Т о д о р “ в Теш ово (Гоце-
делчевско), гд ето обаче липсва базиликално осветление. Б о гато то архи тектурн о о ф о р ­
м яване на в ъ тр еш н о то пространство на ц ъ р к в а та „Св. П антелейм он,“ получено чрез
стройни колони, н ад л ъ ж н и и напречни арки и особено чрез емпориите една в ъ р х у д р у га в
зап ад н ата страна и голям ата височина о т в ъ тр е на ц ъ р к вата й придават м онум ентален вид.
В много отнош ения в ъ т р е ш н о ст т а напомня на ц ъ р к вата „Св. Т р о и ц а “ (1835) в Банско. М о-
н ум енталността на ц ъ р к в а т а „Св. П ан тел ей м он “ се чувствува ощ е по-добре ,в нейния външ ен
в и д : поради стръм ния терен тя е изгр ад ен а в ъ р х у една изравнителна пл ощ адка с п од ­
порни зи д о ве и подсилена с кон тр аф о р си , кои то се св ъ р зват с об щ ата архи тектурн а ком ­
позиция. Ц ъ р к в а т а „Св П антелей м он“ въ в Велес е една ог най-красивите, съ зд ад ен а по б ъ л ­
гарски те зем и през то в а време.
П рез 1846 г. в Сопот е построена ц ъ р к в а та „Св. А постоли П етъ р и П а в е л “ (фиг. 438) от май­
стор Н икола от Брацигово. Т я има обикновена, най-опростена планова схема на три кораб н а
ц ъ р к в а с въ тр еш н и разм ери 1 4 X 4 3 м с три апсиди на и зточната страна, д в а странични вход а
и едн о о ткри то преддверие. Ц ел и ят таван о т в ъ тр е е д ъ р в ен и хоризон тален. Е д и н ствен ото
разнообразие в ъ в въ тр еш н о то пространство внася ем порията със своите въ лнообразни очер-

391
тания, р азв и та освен к ъ м западната, но и по страничните стени. В ътре ц ъ р к вата не се отличава
с особени ар хи тектурн и качества. Зато в а п ъ к вънщ но тя е една от най-характерните и красиви
ц ъ ркви за своето врем е. А рхитектурни ят акцент пада въ р х у западната ф асад а. С тън ко ес­
тетично чувство, нелиш ено о т неж ност, тя носи декорати вен характер. Ч рез един м ал ъ к ко р ­
низ, ко й то увенчава аркирания притвор, ф асад ата се разд ел я на две безупречни съ с своите
пропорции и съо тн о ш ен и я хоризонтални части. Д о л н ата част е о ткр и ти ят притвор, кой то
д ей ству ва к а т о общ ц о к ъ л с м отива на стройните колони и едва д опиращ и се над тях

392
арки въ в ф орм а на двойна кобилица (конкавно-конвексна). Този мотив и зп ъква ощ е по-силно,
тъ й като се проектира в ъ р х у п о тъ н ал ата в сянка дълб оч и н а на притвора. Г орното разчле­
няване на ф а сад ата е оф орм ено чрез стройни аркирани ниши, градирани по височина с ъ о т ­
ветно на наклона на корниза. С им етричната ос на ф асад ата е подчертана не само с в ъ р х а на
билото на дву ск атн и я покрив, но и чрез увеличената височина на средн ата аркирана ниш а,
около ко ято се групират о тляво и отдясн о д р у ги те по-тесни и по-ниски ниши. П оради р аз­
ш ирение на средн ата ниш а осите на всички д р уги не съ вп ад ат с тези на притвора. Този
„ д е ф е к т “ тр у дн о се д о лавя от зрителя, защ о то м еж динн ият корниз, като р а зд ел я ф а сад ата
на две части, дава, от една страна, в ъ зм о ж н о ст те д а б ъ д а т сам остоятелн о ['разработени, а,
от д руга, ги с в ъ р зв а ; к о р н и зъ т п р ед ставл ява логичен за в ъ р ш ъ к на д олн ото разчленяване и
естествен а стъ п ка на горното. Н а р азд ви ж ен и я п ъ к хар актер на тази ф асад а едва ли би
м огъл д а се д ад е по-сполучлив з а в ъ р ш ъ к о т увенчаването й с въ л н ооб разн и я корниз. Т ака
оф орм ен ата зап ад н а ф а сад а нап одобява д в а различни по тоналност регистра, обединени в
естетическо единство. Т ази ф асад а, м одиф ицирана по различен начин, става ръ к о во д ен о б ­
разец в п о -н ататъ ш н о то развитие на ф асад н ата архитектура.
П од силно влияние на С о п отската ц ъ р к в а е изград ен а през 1847 г. ц ъ р к в а та „Св. Н и к о л ай “
(фиг. 439) в К арлово. Т я е с по-голем и разм ери, особено в ш ирина (вътреш н о 1 8 x 2 5 м), и
има само една апсида. З ап ад н ата ф асад а наподобява тази на С оп отската ц ъ р к ва, но е и з­
губила нейната игривост и сам обитно разчленяване. С ъщ о и страничните ф асади, разнооб­
разени с един нов елем ент — тял о то на стъ л б и щ ето , ко ето д о сти га до главния корниз, увен­
чано с кобилична извивка, са по-м ояогонни в ар х и тек ту р н о то разчленяване.
При ц ъ р к в ата „Св. Н и к о л ай “ (1851) (фиг. 440, 441, 442) в Д р ян ово съ щ о е тъ рсен о
архитектурно-д екоративно въ зд ей ств и е на ф асад ата, което обаче е получило по-друг" х ар ак ­
тер. Т ази цъ рква, построена от м айстор Н икола Фичев, има опростен трикорабен план, по
к ак ъ в то д о това време са изгр аж дан и цъ ркви те. В ътреш н и те разм ери са 14X 21 м, а висо­
чината на средния кораб е 10 м. В източната страна са развити три апсиди. В по-ново време
къ м ю ж ната страна е изградено (в п р о д ъ л ж ен и е на около 9 м) ниско открито преддверие,
което стои ч у ж д о на ар х и текту р ата на цър квата.
О т в ъ тр е м онотонността на трите корабни сво д а е отстранен а с ритмично повтарящ и
се напречно усилващ и арки. Т е с тъ п в ат в ъ р х у корниз, преминаващ неп осредствен о над
д в ет е н ад л ъ ж н и ар кад и от д в ете страни на корабите. Г олям ата височина на тези кораби,
ш ирокият и висок барабан с купол, сполучливите пропорции на д в ат а р ед а колони, с в ъ р ­
зани с арки, напречните усилващ и арки, стъпили върху опасващ ия корн из — то ва са ясно
подчертани архитектурни елем енти с опростен д етайл, кои то са оформили въ треш н ото про­
стран ство и са му предали с д ъ р ж а н о разнообразие и тъ р ж ествен о ст. О б щ ото спокойствие,
което л ъ х а от в ъ тр еш н о стта на ц ъ р к вата, е наруш ено д о известна степен в западната част
от силно р азд ви ж ен и я п арапет на ем порията. О твъ н зап ад н ата ф асад а е р азд ел ен а чрез д в а
м алки корн иза на три хоризонтални полета, ко ето д ава в ъ зм о ж н о ст последните д а б ъ д а т
детайлирани по-сам остоятелно и с то ва д а се внесе голям о разнообразие въ в ф асад н ата ком ­
п ози ция: най-долното поле е т е ж к а т а а р к а д а на п р и т в о р а ; в средн ото поле са подредени
като низ леки арки, опрени на м алки к о н зо л к и ; в противовес на хоризон талното разчлен я­
ване в с р ед ата на съ щ о то поле е поставен вертикален мотив от три арки в ъ р х у четири
к о л он ки ; в най-горното поле спокойният ф ронтон е увенчан с масивен кам енен и силно
проф илиран корниз, кой то къ м кр а и щ а т а и зв ед н ъ ж леко се превива надолу, минава по на­
д л ъ ж н и те стени и оттам се издига на челн ата източна стран а в р азд ви ж ен ата ф орм а на
двойна кобилица. К ато подкорнизна у кр аса на страничните ф асад и са подреден и лентъчн о
д вустъп ал н и арки от червени тухли и са п р о д ъ л ж ен и е на съ щ и те арки, каквито виж дам е на
зап ад н ата ф асада. С тар ата тр ади ц и я на аркирани ниши е изоставена. Те биха придали на
у кр ас ата по-голям а статичност, к о я т о м ай сто р ъ т вероятн о е искал д а избегне. В случая той
е използувал само м отива на ар ката в различни съчетания.

50 К р а т к а и ст о р и я на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 393
 Фиг. 440. дряново. Църквата „Св. Николай» (1 8 5 1 ) - изглед, илан и разрез

ПТ то в а воем е се срещ а кам банария в ъ р х у покрива. З а д

В тази ц ъ р к в а за п р ъ в п ъ т от то р о п а л ъ т не се и зд игат направо от

(с "ри™ е"я ъгли)- които се

•394
 Фиг. 441. Дряново. Църквата „Св. Николай“ (1851) — вътрешност — двете емпории
на западната страна

Фиг. 442. Дряново. Църквата „Св. Николай“ (1851) — изглед на източната

страна с трите абсиди

явяват като естествен кон структи вен над зи д и оправдават естетическия преход от н акло­
нените плоскости на покрива къ м издигащ ите се нагоре елем енти. Този опит на м айстор
Н икола Фичев д а издигне кам банария и купол над покрива започва д а се прилага в ц ъ р ­
ковн ото строителство п о-н ататък, м акар и не винаги архи тектурн о сполучливо.

395'
 I 4 6 в №

Фиг 443. Лопушанският манастир (Берковско). Църквата „Св. Йоан Кръстител“ (1853)
първоначалният вид на западната фасада с триъгълните фронтови, които
га п ,п 1ргтвували п п 1 Q f ) S r п ъ т п р ш н о с т . план и разрез

396
 П рез п ъ р в ата половина на XIX в. ж и в о т ъ т протича под зн ак а на общ ия м атериален
подем и напреж ение на дух о вн и те сили, без да се излиза извън рам ките на установения
общ ествено-социален и политически р ед в ту р ск ата д ъ р ж а в а . В ц ъ рк овн ото строи тел ство от
това врем е, как то по-горе се изтъкн а, се прави опит д а се превъзм огне строи тел н ата в ъ з­
брана и се д ад е по-м онументален вид на сгр адата, д а се у к р а ся т ц ъ р к в и те чрез архи тек­
турно декорати вно оф орм яване на ф асад и те им и д а се внесе по-голям о богатство в ъ в ф о р ­
мите и детайли те на в ъ тр еш н о то пространство. В това отнош ение църковни ят строеж , о т ­
разявайки правдиво едн а д ей стви телност, ясно б ел еж и етап на развитие в б ъ л га р ск ата архи­
т ек т у р а о т епохата на В ъ зр аж д ан ето .
В ъв вто р ата половина на XIX в., ко гато револю ционната б орба излиза на преден план,
архитектурното творчество получава по-голяма свобод а и тъ рси нови п ъ ти щ а за п р оявл е­
ние, за д а отрази тенденциите на сво ето време. В този втори период на В ъ зр а ж д ан е т о а к ­
ц ен тъ т пада въ р х у архитектурно-обем ното разреш ен ие на строи тел н ата задача, к оето д о ­
в еж д а до м онум енталното простр ан ствен о о ф орм яван е и въ зд ей стви е на сградата. Н аистина
д вата етапа на развитие ги намираме о тразени по-рано ощ е в ст р о еж а и а р х и тек ту р ата на
ц ъ р к в ата на Рилския м анастир и в ъ о б щ е в целия ан сам бъ л на м анастира (п ъ р вата п о л о ­
вина на XIX в.) и по-късно на ц ъ р к в ата „Св. Т р о и ц а“ в С вищ ов (втората половина на XIX в.).
У словията, при кои то са извърш вани и д вата стр о еж а, са давал и въ зм о ж н о с т на м ай­
сторите архитекти сво бо д н о д а проявяват и п ри лож ат творчески те си зам исли. Д олавяй ки
това, ко ето по неизбеж ност исторически е н азрявало и ставало, те са м огли д а му д а д а т
израз в своето изкуство.
П рез този втори период и под силното влияние на Р илския м анастир, но със своеоб ­
разно оф орм яване на редица архитектурни елем енти и т ел а е построена ц ъ р к вата „Св. Й оан
К р ъ с т и т е л “ (1853) (фиг. 443) на Л оп у ш ан ски я м анастир (Б ерковско) от м айстор Л ило от
с. С лавине (сега в Ю гославия). Т ази ц ъ р к в а п р ед ставл ява сл о ж н а планова ком позиция на
трикорабна ц ъ р к в а : източната стран а е снабдена с една голям а апсид а и две малки д ек о ­
ративни а п с и д и ; къ м ю ж н ата и к ъ м северната стран а са при дадени две конхи (певници) и
два параклиса, от които започва о б щ ата о ко л о вр ъ стн а галерия. О твъ н ц ъ р к вата оказва м о­
нум ентално в ъ зд ей стви е чрез ви со ката ар кад а на галери ята и голем ия тр и ъ гъ л е н ф ронтон
над лицевата, зап ад н а стран а и чрез р азд ви ж ен и те маси от параклиса, конхите и апсидите,
които д о сти гат височината на главния к о р н и з ; и най-после чрез груп а от пет високи ку б ета,
които дом инират в о б щ ата ар х и текту р н а композиция. О п ростеният д етай л на отделни те
елем енти доприн ася за това в ъ зд ей стви е отвън. То би се п очувствувало и о твъ тр е, ако мно­
гобройните д ъ р вен и обтегачи, поставени в различни направления, не биха пречили на пог­
леда. О к о л о в р ъ стн ата а р к ад а е била увенчана с 13 т р и ъ гъ л н и ф ронтона (сега зам енени с
хоризон тален корниз), кои то са придавали игривост с начупената линия на корниза. О т ця­
л ата сгр ад а л ъ х а непринудена свеж ест и б одрост. М оти вът на заострен и те форми се срещ а
поединично и на д р у ги м еста из страната, но най-често се прилага като х арактерн а ком п о­
зиционни ф орм а в С еверозападна Б ъ лгария, гдето вероятн о е д алечно отраж ение на готи ­
ч еск ата архитектура, по ко ято са били строени католическите ц ъркви в този край през XVII в.
В цен тъ ра на Г аброво м айстор Генчо К ънев е построил ц ъ р к в ата „Св. Б о го р о д и ц а“
(1865) (фиг. 444). Т я има въ тр еш н и разм ери 1 3 X 1 9 м и височина на средния кораб 11 м.
В ъ рху покрива се издигат д в е стройни куб ета, от които едн ото служ и за кам банария, а
д р у го то е среди щ ен купол на цър квата. З а д а при даде известно разнообразие в архи тектурата
на ц ъ р к в ата, м ай сто р ъ т е вн есъ л различни елементи и ф орми, особено в страничните
ф асади. С гр адата е и здигната на 1 м над тер ен а и има едно централно и две странични с т ъ л ­
бищ а. Разчленяванията на ф а сад ата са и звъ рш ени вертикално, със слабо издадени напред
п и л а с т р и ; апсидата се слива чрез л еко о гъ ван е с остан алата част на източната стена,
като се издига д о главния корниз, който прием а в зени та си ф орм ата на кобилична к р и в а ;
и най-после от д в ете страни на ц ъ р к в ата по напречната ос на средищ ния купол чрез д ва

397
 Фиг. 444. Габрово. Църквата „Св. Богородица" (1866) — изглед, план и разрез

лиластра и кобилична извивка м еж д у тях слабо се загатва м ястото на напречния кораб, кой то
ф актически не същ еству ва. Всичко това ясно говори за ж елани ето д а се с в ъ р ж е м онум ен­
талн ото с декорати вното, за д а се получи по-пълноценно въ зд ей стви е от ар х и тек ту р ата на

398
сградата. Т ази тенденция е прокарана и по-пълно о съ щ ествен а с голям творчески замах
няколко години по-късно в ц ъ р к в ата „Св. Т р о и ц а“ в Свищ ов.
В този к р а т ъ к п ери од от 40 години, ко й то започва къ м ср ед ата на п ъ р вата половина
и завъ р ш в а къ м в то р ата половина на XIX в., има построени две църкви, п ред стави тел и на
м онум енталната и д ек о р ати в н ата ар х итектура, кои то носят сам обитен архитектурен образ,
с ъ зд а д е н през различно врем е, но при еднакви условия на творческа възм ож н ост,
Е д н ата ц ъ р к в а е „ С в . Б о г о р о д и ц а “ (1834) на Р и л ск и я манастир, а д р у гат а е „ С в .
Т р о и ц а “ (1865) в Свищ ов. П ъ р в а та е строена от майстор П авел И ванович от с. Кримин
(К остурско), а д р у гата — от м айстор Колю Ф ичето (Н икола Фичев) от Д ряново,
И д вете ц ъ р к ви п оказват ясно, че техните строи тел и са били м айстори от висок ранг,
които са имали преди всичко вярно п р о странствено-архитектурно виж дане и не са се гу­
били в детайли. И двам ата въ зп р и ем ат зал н ата ц ъ р к в а (в Р и л ск и я м анастир т я носи свое­
образен характер) като най -п одходящ а за м онум ентално-архитектурно оф орм яне на в ъ т р е ­
ш ното пространство. Т ова е п ъ р в ата о б щ а черта в архи тектурн ата концепция на двам ата
големи майстори. В тората черта е, че и д вам ата, стрем ейки се д а получат цялостно м ону­
ментално в ъ зд ей стви е о т о б щ ото пространство, разд ел ен о на три кораба, си сл у ж ат с нови
конструктивни м ето д и на и зграж дане, Те нам аляват д о въ зм ож н и я минимум д еб ел и н ата на
подпорните части и ги и зд игат нависоко, за д а получат по-голям а стройност, П о този начин,
без д а се намали стабилн остта на сгр адата, кон структи вните маси се гу б ят в об щ ото в ъ т ­
реш но пространство и не пречат на по гл еда д а го обхван е цялостно, Д о т у к двам ата май­
стори в ъ р в я т заедн о в строителн ите си архитектурни разбирания и виж дане. П о -н ататъ к те
се различават по начина на оф орм яване на въ тр еш н ата и въ н ш н ата архитектура.
Ц ъ р к в ат а „Ср. Б о го р о д и ц а“ (ф иг. 445, 446, 447) на Р илския м анастир е изградена в ъ р х у
м ястото на м ал ката стар а ц ъ р к в а от врем ето на севасток ратор Х релю (1335— 1342), която
била съ б о р ен а от м онасите след голем ия пож ар от 1833 г., ко гато били пострадали само
манастирските крила. Г рубият ст р о еж е започнал през 1834 г. и завъ рш и л 4 години по-
къ сн о , а след това в п р о д ъ л ж ен и е ощ е на 23 г. ц ъ р к в ата е била украсяван а с резби и
стенописи д о к ъ м 1860 г. Т ази ц ъ р к в а е извън редн о об огатен а в план. Нейните въ треш н и
разм ери са 1 4 x 3 1 м при 13 м височина на сводовете на трите кораба. Страничните кораби
срещ у двойки те колони са запазили х ар ак тер а на ш ироки арки с височина 8,80 м и със слепи
куполи с височина 11,80 м. И зто ч н ата стран а зав ъ р ш в а с едн а голям а и две малки апсиди.
О т ю ж н ата и северната страна има по една голям а конха (певница) и д ва почти квад ратн и
параклиса, от кои то започва о ко л о в р ъ стн ата откр и та галерия.
Д в ете конхи и д в ат а паракли са заедн о с трите големи (високи от п од а 21 м) купола
по н ад л ъ ж н а т а ос разш и р яват много обем а на ц ъ р к вата. О т д р у га страна, нееднаквото
разстоян и е м еж д у колоните и тях н ата стройност, ко ято се п ред ава и на високите стъпки
на арките, позволяват ощ е от сам ия в х о д д а се обхване цялостно въ треш н ото пространство,
б ез кон структи вните части д а пречат на погледа. О т петте куп ол а и от страничните про­
зорци влиза изобилна светлина, ко ято се отр азява от по златн ите резби на иконостаса, от т р о ­
новете, балдахините, полю леите и от свещ ниците, като образува ф еерия от злати сти сияния,
при даващ и особена ром антика и т ъ р ж е с т в ен о ст на в ъ тр е ш н о ст т а на църквата,
И ко н о стасъ т с голем ите си разм ери и ш ирокия си о т стъ п в цен търа, с архитектурни те
си елементи, използувани за и згр аж дан е на о б щ ата ком позиция, и с б о гатата си р е зб а д ей ­
ствува като неразд ел н а част от в ъ т р е ш н а т а архитектура.
В ънш ният ви д на ц ъ р к в ата се отличава с голям о разнообразие. П лановото и в ъ т р е ш ­
ното обемно с ъ д ъ р ж а н и е е получило подчертан и зраз в ъ в вън ш н ото оф орм яне на църквата.
П реди всичко м асивният покрив, облечен с оловна ламарина, който пред ставл ява архитек-
турно-кон структи вен израз на всички въ тр еш н и пространствени форми и засводявания, е
едно слож но, своеобразно оф орм яне, к о ето не м ож е д а се п од вед е под някои от и звест­
ните кон структи вни категории. Т ой си остава характерен за ц ъ р к в а та на Рилския манастир.

399
 Фиг. 445. Рилският манастир. Църквата „Св. Богородица“ (1834) — главната (западната) и южната фасада

П р едн ата част на ц ъ р к в ата е о б х ван ата от о ткри та о к о л о вр ъ стн а галерия, която се опира
на д в ата странични п ар ак ли са; тя се с в ъ р зва с д ворното пространство и служ и като естествен
преход к ъ м в ъ т р е ш н о ст т а на ц ъ р к в ата. О свен това чрез ар к ад ата на тази гал ери я ц ъ р к вата

400
се свъ р зв а с дво р н ата ар х и тектура на м анастирските крила, гд ето съ щ и я т м отив се пов­
таря по всички етаж и. О стан алата част от ф а сад ата е изград ен а пластично въ в височина
чрез параклисите, конхите и апсидите. Е дин общ , заоб лен о профилиран каменен пояс
св ъ р зв а о тделн и те т е л а на то ва разчленяване, успокоява ф а сад ата и я разд ел я на д в е хо-

Фиг. 446. Рилският манастир. Църквата „Св. Богородица“ (1834) — надлъжен и напречен разрез и план с подовата
каменна настилка от разноцветни мраморни плочи в различни орнаментални, геометрични фигури

ризонтални полета. Н ачупената в план линия м еж д у параклисите и конхите е остроумно

отстранен а под корн иза чрез засводяване. З ап ад н ата страна на ц ъ р к в а т а е об огатен а с
челен надзид, увенчан с динамичен въ л н о о б разен корниз въ в ф орм а на двойна кобилица,
кой то за п р ъв п ъ т се ср ещ а в този ви д в б ъ л га р ск ата архитектура. К ато худ ож ествен о-

51 К р а т к а истори я на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 401
 Фиг. 447. Рилският манастир. Църквата „Св. Богородица" (1834) — вътрешност, детайл от резбата
на олтарните врати и на трона

дом и ниращ акцент в ъ р х у покрива се явяват груп ата ку б ета — три големи по н а д л е ж н а т а
ос и две странични по-малки в ъ р х у паракли сите — п отън али в пластичния разд ви ж ен покрив.
Р азн о о б р ази ето на тял о то и на покрива на ц ъ р к в ата заедн о с б о гатата полихром ия от
естеств ен ата ф акту р а на м атериала, с който са и зградени колоните, арките, парапетите и

402
свободните полета, оцветените корнизи и пищ ните външ ни стенописи по галерията, дей-
ствуват силно худож ествен о-ем оц ионално.
Р е зб а т а о тв ъ тр е, ко ято у кр асява и коностаса, б алдахини те, троновете и столовете, се
отли чава с голям ата си пластика и р азн ооб рази е на мотиви от цветя, ж ивотни, ангели и др.,
м еж д у кои то се ср ещ ат символични сцени с политически нюанс : б орба м еж д у двам ина и
птица, ко ято убива единия (бо р бата на б ъ л гар и те с турците, к ато Р у си я убива п о р о б и т е л я );
голям а птица храни м алките си (Р усия се гриж и за своите поробени славянски братя) и т. н.
В стенописите, кои то изп ълняват вътр еш н и те и въ н ш н и те стени на ц ъ рк вата, са в м ъ к ­
нати м еж д у евангелските сцени и теми от съврем енния светски ж и вот с цел д а се бичуват
неговите пороци. Т о ва о б сто ятел ство и реалистичното п редставяне на образите внася рево­
лю ционен д у х в строго кан онизи раната тем ати ка и начин на зограф и сване. В ъ зр о ж д е н ск и те
худ ож н и ц и са разбирали д о бр е тенденциите на своето врем е и правилно са ги отразявали
в и зк у ств о то си.
П огреш но е възпри ето в б ъ л га р с к ат а и зк уствовед ска книж нина д а се смята, че ц ъ р к ­
вата на Р илския м анастир е едва ли не пренесен об разец от атонските църкви. В отделни
части и елем енти се д о л ав я т заем ки и влияние от тези ц ърк ви и д а ж е от ту р ски те дж ам ии.
О баче о б щ ата концепция на ар х и текту р н ата композиция в план и и зграж дан е, как то и
ид ейното с ъ д ъ р ж ан и е, отразен о в архитектурни я образ на ц ъ р к в ата, пред ават самобитен
х ар ак тер на нейната ар х и тек ту р а и я отличават от ко ято и д а е д р у га църква.
К ато всяко голям о постиж ен ие на изку ството и ц ъ р к вата на Р илския м анастир оказва
влияние в ъ р х у по-сетнеш ното ц ъ рковн о строителство. Ц ърквата „С в. И в а н Кръ­
с т и т е л “ (1853) на Л оп у ш ан ски я манастир, която разгл едахм е, е едва ли не нейно копие,
м акар че по м ного белези се отличава от п ъ рвооб раза. Н а д р у ги м еста из стран ата, осо­
бено в Ю гозападна Б ъ л гар и я, се ср е щ а т м ного църкви, при кои то са използувани свое­
образно претворени части, елем енти и форми на ц ъ р к вата в Рилския манастир (открито
преддверие, р азд виж ен обикновен или кобиличен корниз, полихром ията от ф ак ту р ата на ма­
териала и т. н.).
Влияние на ар х и текту р ата на ц ъ р к в а т а на Р илския м анастир се в и ж д а и в ц ъ р к в ата
„Св. Т р о и ц а“ (1865) (фиг. 448, 449) в С вищ ов, но само в някои общ и архитектурни кон­
цепции (пространствен ост, м онум енталност, декорати вн а разд виж еност). Т ази ц ъ р к в а е най-
я р ъ к п р ед стави тел на м о н ум ентално-д екорати вната църковн а ар хи тектура от края на В ъ з­
р аж д ан ето . Тя е строена по време, ко гато ту р ската ф еодал н а д ъ р ж а в а е отивала къ м
залез, а, от д р у га страна, б ъ л га р с к о то население с повиш ено сам очувствие е тъ рси л о вся-
чески д а м аниф естира националността си и етническото си превъзход ство. Т ака едн а от
най-голем ите по онова време ц ъ р к ви из б ъ л гар ск и те земи става символ на и згряващ ата
за народа свобода. П о р ади липса на ср ед ства кам банарията, ко ято леж и въ р х у портик,
е била и зградена до главния корниз и не е м огла д а б ъ д е завъ р ш ен а от м айстор Н икола
Фичев. Е д ва след О сво бо ж ден и ето , когато той е бил вече покойник, с т р о е ж ъ т е п р о д ъ л ж ен
от съ щ о така до бри я в ъ зр о ж д ен ск и м айстор Генчо, кой то обаче не е проявил д о статъ ч н о
архитектурно разбиране и д о б ъ р вкус, за д а осъ щ еств и стилово еди нство м еж д у кам б а­
нари ята и ко р п у са на и згр ад ен ата вече цъ рква.
Ц ъ р к в ат а „С в.Т роиц а“ е типична зал н а сграда с вътреш н и разм ери 2 0 x 3 0 м и висо­
чина на корабите 11 м. К олоните са стройни, с височина 9,05 м. М еж д у ко л о н н о то разстоян ие
от ос до ос е 10 м. П лановата схем а е тази на обогатена трикорабна’ ц ъ р к в а с портик, при­
твор, две странични конхи и едн а апсида, сливащ а се с източната стена. Тази апсида в
план и и згр аж д ан е е получила о ч ер тан и ята на ом екотен а кобилична ф орма. О твъ н впечат­
лението е, че на източната страна са изградени три апсиди, д о като о т в ъ т р е ф актически
има едн а своеобразн а по ф орм а общ а апсида, която се покрива с цялата източна стена.
Е м порията се вд ава м алко от при твора н авъ тре и леко завива странично покрай първи те
свободно стоящ и колони, като се и зд ава напред в страничните кораби. М ай сто р ъ т е избягнал

403
 Ч
&

ж U
!Л ;
■S

Фиг. 448. Свищов. Църквата „Св. Троица“

1867) — изглед, план и разрез

силно р азд ви ж ен и те форми на ем порията (как то това е при д руги някои църкви, особено
в ц ъ р к в а та „Св. Н и к о л а “ в ъ в В елико Т ърн ово) вероятн о д а не увреди на въ зд ей стви ето
на о б щ ото п р остранство.
В ъ тр еш н о то пространство на ц ъ рк вата не изд ава трикорабни я й х ар а к т ер в плана.
Т ова простр ан ство се възприем а като цялостно, оф орм ено в голям а височина. С тройните
колони заед н о с носещ ите арки и висящ ите куполи, кои то имат най-различни ф орм и, на­
п о д о б яват т ъ н к и с т ъ б л а с ц вето ве .1 К олоните в тази цъ рк ва не са подредени ритмично с
еднакви съ сто ян и я по п о со к а на н ад л ъ ж н ата ос, как то обикновено се срещ а в ц ъ рк овн ото
стр ои телство. О тсто ян и ето м еж д у т ях е различно (а-а-б-в-г-г). З а д а зап азят колон ите
1 Това е въздействието преди зографисването на църквата през 1960г. Стенописите с погрешния си мащаб
са унищожили пространственото въздействие.

404
 Фиг. 449. Свищов. Църквата „Св. Троица“ (1867) — вътрешността преди изписването й

ед н акв а височина, н ад л ъ ж н и те и напречните арки на средн ия кораб, как то и висящ ите

куполи са получили различни форми. Т о ва разнообразие от чисти форми б ез детайлиране
на архитектурни елем енти (бази, капители, арки и др.) придава своеобразн а разд ви ж ен о ст
на м онум ентално оф орм ен ото пространство, в което липсва всякаква мистичност. Странич-
ната светлина от различните по ф орм а и големина прозорци, поставени с ъ щ о на различна
височина, се прелива съ с светлината, стр у ящ а от високите куполи. О т д р у га страна, д вете
странични конхи и цен трални ят куп ол р азш иряват об щ о то пространство, а д в ат а странични
куп ол а и единичният на апсид ага с м алкит е си от вори, очертани в сам ите висящ и куполи,
д ей ств у в ат като светли петна на тавана. П о този начин статично-конструктивни те и про­
стран ствен о обр>азуващите елем енти и части заедн о с въ тр еш н ата изобилна светлина п озво­
ляват ц ъ р к в а та да се обхване цялостно о твъ тр е. П ростран ствен ото въ зд ей стви е е с под ­
чертан а ж изненост.
П ри въ н ш н о то оф орм яне на ф асад ата м ай сторъ т е използувал с творческа вещ ина
неж ния м отив на корниза и стройните аркирани ниши от ц ъ р к в а т а в Сопот (вж. ф иг. 438).
Н а м айстора вероятн о е бил известен и х у д ож ествен о-декорати вн и ят еф ек т на полуколон-
ки те на К остницата и на ц ъ р к о в н и я к у п о л на Б ачковския м анастир. С ега въ в въ н ш н ата
ф а сад а този еф ек т е ум ело получен при вертикалното членение, проведено чрез стройни по-
луколонки съ с с ъ щ а т а ф орм а. Т е имат за б аза цокления проф ил, а за капител им служ и
плочка, свъ р зан а отстрани неп осредствен о с ъ с страниците на арките. Н ад в с е к и така
оф орм ен капител в полето м еж д у арките се и здига по едн а м алка ч етв ъ р ти та колонка,
к о я т о символично подкреп я м еж динния корниз. Н ад него следва главният вълнообразен
корниз, чийто д олен край е зъ б ч ато профилиран. В ънш ната зидария и полуколон ки те, които
изли зат от нея, са от светъ л, сл або ж ъ лтен и кав пясъчник. О тделни те кам ъни са обработени
и п од р еж д ан и р едо вн о с ф уги от бял хоросан. А рките и п л оскости те м еж д у тях, к ак то и
р ед уващ и те се ф ронтони под в ъ л н о о б р азн ата ф орм а на главния корниз са изградени от
тухли , изм азани с бяло вар осана м азилка. П о този начин от няколко различни по ф ункция
и по ф о р м а архитектурни елем ен та се о б р азува един о к о л о вр ъ стен ф риз, кой то силно к о н ­
тр асти р а на зи д ар и ята на тял о то .
 Д в а м ом ента в ар х и текту р ата на ц ъ р к в а т а вероятн о са съ зд авал и творческа гр и ж а на
м айстора при х у д о ж еств ен о то р азреш ен ие на задачата. О т едн а страна, четирите к у б е т а
са групирани къ м източната част на сград ата с оглед д а се о т д е л я т от кам б ан ари ята (за­
м ислена, но не изп ълнена от м айстор Н икола Фичев). Т ака се получава п о-благоп риятен
естетически силует на ц ъ р к в ата, особено ко гато се гл ед а от ю ж н ата и северната страна.
Т о ва разреш ен ие, което о т в ъ н д ей ств у в а д обре, о т в ъ тр е не е напълно сп ол уч ли во: о тво ­
ри те на страничните малки барабани (над апсидата и над конхите) не са могли д а попаднат
в ц е н тъ р а на висящ ите куполи, а странично на тяхн ата сферична ф орма. К огато п о гл ед ъ т
се насочи къ м тях по н ад л ъ ж н ата ос (о тв о р ъ т над апсидата) или по напречната ос (отво­
рите на д в ет е конхи) на тези отвори, от които бли ка светлина, ексц ен три чн остта им не на­
ру ш ава естетич еското в ъ зп р и я т и е ; ко гато обаче тези отвори не попаднат за окото в осите,
ч у в ств у в а се несполучливото реш ение. Ясно е, че ком п ром исът е направен в полза на
въ н ш н ата ф асада.
В то р и ят м ом ент е свър зан ср азреш ен ието на апсидата, която се покрива с ц ялата
източна стена. И зр ази тел н о стта на тази апсидна стран а се крие не само в нейната свое­
о б разн а разд ви ж ен о ст, но и в това, че тя мощ но се издига д о главния корниз и го пре­
виш ава съ о тв етн о д о голем ината на извивките, като заедн о с м алкия и висок купол, и з­
д и гащ се непосредствено над тях, силно акцентират н ад л ъ ж н ат а ос на ц ъ р к вата. Този
начин на м онум ентално в ъ зд ей ств и е се ср ещ а често и при някои м алки селски църкви,
като в с. К атунищ е (К отленско) и с. З в е зд е ц (М алкотърновско). В стрем еж а обаче д а се
проведе ар х итектурно единство в ъ в всички ф асади чрез вертикално разчленяване по о т ­
нош ение на ап сидната страна се е стигнало до увел и ч ен и е: силата и кр асо тата на извив­
ката о ткъ м апсидната страна е нам аляла — тя се ч увствува само в плана.
Т ака двам ата в ъ зр о ж д е н с к и м айстори — м айстор П авел и м айстор Колю Фичев —
единият в началото, а д р у ги ят в кр ая на В ъ зр аж д ан ето , търсей ки чрез под ходящ и к о н ­
струкции и форми д а р азр еш ат о твъ н и о т в ъ тр е архитектурно-пространствени и д екорати вни
проблеми в ц ъ р ко вн о то строителство, са съ зд ал и едни от най д обрите пам етници от еп охата
на Б ъ л га р с к о то В ъ зр аж д ан е.
П оследн ият пам етник на м онум енталната архи тектура от това врем е е ц ъ р к вата
„Св. К онстантин и Е л е н а “ (1 8 7 2 — 1873) (фиг. 450) във В елико Т ърново, построена пак от
м айстор К ольо Фичев.
Ц ъ р к в а т а е ситуирана при ум ело използуване на стръм ния терен. И зград ен а въ р х у
три различни нива, тя е получила голям о разнообразие и ж ивописност въ в външ ни я си вид, о с о ­
бено о ткъ м зап ад н ата страна. О бразуван ите естествени п лощ адки са разш ирение или за в ъ р ш ъ к
на м инаващ ите неп осредствен о д о ц ъ р к вата стръм ни улици. Т ези п л ощ адки и улици са
оф орм ени с подпорни зидове и са свързани п о м еж д у си чрез две ш ироки кам енни с т ъ л ­
бищ а, р азп о л о ж ен и асим етрично о т к ъ м зап ад н ата стран а на ц ъ р к в а та и во д ещ и к ъ м главния
й вход. О т д р у га страна, гледан а от насрещ ния хъ л м на В елико Т ърн ово, ц ъ р к в а т а се обхващ а
цялостно с нейното мощ но, спокойно р азп олож ен о по хоризон талите на терен а тяло, въ р х у
ко ето се издига аж у р н ата кам банария (среди щ н ият куп ол сега не съ щ ествува). По този
начин, без д а б ъ д е ч у ж д а на терасови дн о и ж ивописно разп ол ож ен и те н аоколо къ щ и,
ц ъ р к в ата се явява като об ед и н яващ градоустрой ствен момент и играе рол я на дом инанта
в гр ад ск и я силует с х ар актер н и я си и л ек за в ъ р ш ъ к на кам банарията. По отнош ение на
бли зки те улици тя п р ед ставл ява естествена х у д о ж ествен а зад ъ н ка.
П ри и згр аж д ан ето на тази ц ъ р к в а (вътреш ни разм ери 11 X 25 м и почти едн аквата ви­
сочина на трите к о р а б а от 10 м) м ай сто р ъ т очевидно се е стрем и л к ъ м чистите архи тек­
турни форми. К ато изб ягва по в ъ зм о ж н о ст дек орац и ята и д етайла, той тъ рси чрез съ п о ­
ставяне на д о бр е пропорционираните архитектурни тел а в различни съотн ош ен и я д а разреш и
пространствените проблем и и оттам д а получи м онум ентално архитектурн о-естети ч еско
външ но и въ тр еш н о в ъ зд ей ств и е на сградата.

406
 A-

.■ /■

;i l l

Фиг. 450. Велико Търново. Църквата „Св. Константин и Елена“ (1872) — изглед, план и разрез

О т в ъ тр е той е усвоил, как то и при ц ъ р к в а т а „Св. Т рои ц а“ в Свищ ов, залния тип
ц ъ р к в а, тъ й Като е уверен, че чрез него еди нството и м онум енталността на въ треш н ото
п ространство по-лесно щ е се о съ щ еств я т, о ткол кото чрез п севд обази ли калната църква. З а
то ва говори начинът, по ко й то той и згр а ж д а в ъ т р е ш н о с т т а : трите ко р аб а не са рязко от-

407
д ел ен и с две поредици от колони, свързани с м алки арки, както е обикновено при тези
църкви. Т ук колон ите са само три (от кои то едн ата се губи в емпорията) в ъ в всеки ред и
са поставени на голям о р азстоян и е (около 6м) едн а от д руга. Те се издигат стройно на-
горе и се с в ъ р зв ат с ш ироко разтворени арки. Н апречната в р ъ зк а на тавана е постигната
чрез усилващ и арки м еж д у колоните и окол овръстн и те стени. П оради нееднакви те р аз­
стояние в напречна посока арките имат различен радиус, а отделни те полета м еж д у тях са
получили своеобразни форми за з а с в о д я в а н е : при конхите полуцилиндрите се преливат в
п о л у с ф е р и ; в страничните м еж д у о си я те са изрязани от н ад л ъ ж н и те а р к и ; при средния
кораб тези п о лета са с висящ и куполи от най-различни форми, а при апсидата поради ней­
ното специфично планово и пространствено и зграж дан е са се образували своеобразни к р ъ ­
стати сводове. Ясно е, че м ай сто р ъ т свободно е оф орм явал таван ското покритие с цел
ц ъ р к в ата в ъ т р е д а получи п росторност и светлина. О б щ о то въ тр еш н о простран ство въз-
д ей ству ва съ с своето естетическо единство и м онум енталност.
Е м порията, къ м ко ято во д ят две симетрично разполож ен и странични стълби, е спо­
койно р азвита и не наруш ава пространството, как то в ц ъ р к вата „Св. Н и к о л а“ в ъ в В елико
Т ър н о во (строена от съ щ и я м айстор), в която ф орм ата на парапета е извън редн о р аз­
д в и ж ен а и грубо навлиза н авъ тр е къ м олтара.
О тв ъ н ц ъ р к в ата е получила м онум ентален вид не само чрез вн уш и телн ата си строй -
ност, но ощ е и чрез о съ щ еств ен о то естети ч еско еди нство на разн ооб разн и те архитектурни
тела и ф орми. Ю ж н ата и северната ф а са д а са със съ в ъ р ш ен о гладки стени, обаче с вер­
ти кал н о разчленяване, получено от високите полуколон ки и от конхите, зав ъ р ш ващ и до
главния корниз. О творите на прозорците и вратите в пол етата м еж ду полуколон ки те са
ком позиционно сам остоятелн о третирани. В о б об щ ен ата ф орм а на п лоската източна страна
съ с заоблен а апсида, издигащ а се д о главния корниз, се чувствува спокойна м ону­
м енталност. Х у д о ж ествен и ят акцент обаче пада въ р х у зап ад н ата ф асада. Там кам банарията,
поставена в ъ р х у портик пред главния вход, д ав а заедно с ц ял ата ф асад а пример за едно
от най-трудните и същ еврем енн о най-сполучливи разреш ен ия — д а се с в ъ р ж е в хармонично
цяло с т ял о т о на църквата. Т ова се е постигнало преди всичко с постепенн ото отделяне
на кам б ан ари ята от тял о то на ц ъ р к в ата чрез няколко отстъп а. В призем ието д вете тела —
на кам б ан ари ята и на ц ъ р к в ата — са ф ункционално и органически плътно с въ р зан и : пор­
т и к ъ т е едн оврем ен но основа на кам банарията и откри т нартекс на ц ъ рк вата. Н агоре
сл е д в а т : д о бр и пропорции м еж д у о тдел н и те о т с т ъ п и ; опростен д етай л на ф асад н ата пла­
стика, увенчана с леко очертан, но силно проф илиран кобиличен к о р н и з ; ум ело п ровед ена
в р ъ зк а м е ж д у челния корниз на пъ рви я о т с тъ п с главния корниз на ц ъ р к в а т а ; и най-после
органическа в р ъ зк а м еж д у втория о т с тъ п и сам остоятелн о и зград ен и я челен ф ронтон, в
кой то се в гр а ж д а т ял о т о на кам банарията, за да се направи с това логически, естествен
преход къ м лекия аж урен за в ъ р ш ъ к . Всички тези моменти говорят за творчески виж дания,
кои то са разреш или тр у д н ата ар х и тектурн а зад ач а — д а се с ъ зд а д е органически и естети ­
чески и зд ъ р ж а н а в р ъ зк а на тял о то на ц ъ р к в а та с кам б ан ари ята .1
О п и тът, който Н икола Фичев прави няколко п ъ ти д а издигне кам банария, свъ рзан а с
корп уса на ц ъ р к в ата, или д а я постави по п о д х о д ящ начин в ц ъ рк овн и я д вор, е много х а­
рактер ен за в ъ зр о ж д е н с к а та ни ар х и тек ту р а и налага д а б ъ д е разгл ед ан специално.
К ато се има п ред вид стр ои телн ата забрана, едва ли през В ъ зр аж д а н ето е м огло да
се мисли и зобщ о за стр о еж на църковни кам банарии. В ц ъ рк ви те са си сл уж ел и с ед и ­
нични камбани, закачени на някое д ъ р во или д ъ рвен о приспособление в ц ърковни я двор,
каквото намираме и д о сега на някои места. В манастирите пък д ъ р в ен о то клепало обик­
новено е зам ествал о кам баните. М ож е да се приеме, че стр о еж ъ т на часовникови кули,
д о п у сн ат о т т у р с к а т а власт, вероятно е подтикнал къ м строеж и на цъ рк овн и те кам б а­

1 Църквата е имала средищен купол, който се е срутил при земетресението в 1913 г.

408
нарии. П рез този период в ъ п р о с ъ т за вяр ата е бил тясно свъ рзан с националния въпрос.
Ясно е било, че ц ъ р к о вн ата кам банария освен прякото си ф ункционално значение за ц ъ р ­
ковните служ би щ е доприн ася и за повдигане на националното самочувствие. Това о б ст о я ­
телство е карало строители те д а и згр аж д ат по-красиви и по-монументални църковни кам ­
банарии. О свен че кам банариите стават важ н а архитектурна съ с тав к а къ м корп уса на ц ъ р к ­
вата, но те започват д а играят и гр ад о у стр о й ств ен а роля в организм а и си л уета на
сел и щ ето или в м анастирски я ансам бъл.
Д о к а т о идейно-ф ункционалното съ д ъ р ж а н и е на ц ъ р к о в н ата кам банария е просто и
ясно, в ъ п р о с ъ т за постигане на архи тектурн о-естети ч еска вр ъ зк а м еж д у д вете тела — кам ­
бан арията и ц ъ р к в ата — не е бил лесен. С тази тр у д н о ст са се сблъсквали строители те на
християнските култови сгради през всички врем ена и у всички народи. У нас д аж е за май­
стори от величината на А лекси, П авел и М иленко, които са съ зд ал и величествения ансам бъл
на Рилския манастир, в ъ п р о с ъ т за изгр аж дан е на ц ъ р к о вн ата кам банария къ м него е
остан ал открит. Е д ва по-късно монасите импровизирано са построили м алка пристройка
к ъ м Х рельовата кула, за да служ и за кам банария. Е то защ о повечето кам банарии са из­
граж д ан и сам остоятелн о, о тделн о от ц ъ р к о в н ата сграда, като се е т ъ р с и л а сам о архи тек­
турн а вр ъ зк а с нея.
Д р у г а прична за сам остоятелн о и зграж дане на кам банариите е, че много от тях са из­
дигани, след като ц ъ р к в а та е била построена и е било т р у д н о д а се свъ р ж е строително и
кон структи вно с корп уса на ц ъ р к в ата. М алко са случаите обаче, гд ет о разнообразни те ар­
хитектурни и гр адо у стр о й ствен и изисквания при и згр аж д ан е на ц ъ р к о вн ата кам банария са
м огли д а б ъ д а т о съ щ еств ен и напълно и съвкупно.
О т въ зр о ж д ен ск и те м айстори, к ато изклю чим строителя на часовниковата кула кам б а­
нария в Банско, най-добре се е о тд ал о на м айстор Н икола Фичев д а разреш и така слож ния
строителен и архитекту р н о -гр адо у стр о й ствен въпрос. И звъ н р ед н о сполучливи реш ения са
налице в П р еображ ен ски я манастир (1 8 5 0 — 1853), в П лаковски я м анастир (1856) и в ц ъ р к ­
вата „Св. Константин и Е л е н а “ (1872) в ъ в В елико Търново. В тези три случая не е трудн о д а се
д о ло вят гр ад оустрой ствен и те и архитектурни те разбирания на този голям майстор. З а него
очевидно кам банарията не принадлеж и само на ц ъ рк овн ата сграда, а е преди всичко о р га ­
ническа съ с т ав к а на м анастирския ансам бъл или селищ ния организъм . С оглед на това
ц ъ р к о вн ата кам банария на П рео бр аж ен ски я м анастир е вклю чена в запад ното кри ло, точно
на прех о д а м еж д у д в а т а двора, за д а ги обедини (фиг. 471). О т д р у га страна, сравнително
м алката височина на тази кам банария (17 м от призем ието нагоре) се съ гл асу ва м ащ абно с
височината на ниските околни сгради (ц ъ р к в ата и м анастирските крила), без д а влиза в
съревнование с високите надвесени над тях скали. М асивният, изграден от кам ък цокъл ,
висок 8м, прем инава в аж урен паянтов за в ъ р ш ъ к , увенчан с игривия начупен корниз на
ш атрови я покрив, чиито слабо огъ н ати линии зав ъ р ш ват с м алка сф ера и к р ъ ст. По този
начин л екият строеж и ж ивописният х арактер на целия м анастирски ансам бъл са намерили
израз в архитектурни я о б р аз на тази цъ р ко вн а камбанария, с ко ето се е о с ъ щ ес т в и л о и
ар хи текту р н о то еди нство на манастира.
Д р у го разреш ение има кам банарията на П лаковски я манастир, и зградена от съ щ и я
майстор строител Н икола Фичев (фиг. 451). Н ейната височина е г о л я м а — тя достига 22 м,
м ерено от приземния етаж , и 26 м от терен а на двора. С тази си височина кам банарията
д ом инира вср ед н еви соката х ъ л м и ста и гъ с то залесен а м естност. О т д р у га страна, ако
такава висока кам банария б ъ д е изгр ад ен а в двора на м анастира, би дей ствувал а тяго-
стно — сградите щ е б ъ д а т потиснати от нейното голям о тяло. В ъ п р о съ т е,, разреш ен остро-
ум но, като кам банарията е поставена извън двора, неп осредствен о зад източното крило.;
По този начин височината й зрително е намалена, ко гато кам банарията се гл еда .откъм двора. Зд
намаление на тази голям а височина допринася и нейното хоризонтално разчленяране на отстъпи,
как то и до бр о то уравновесяване на тял о то с д ворното пространство и с масите на кри-

52 К р ат к а и стори я н а б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 4 0 9
 Фиг. 451. Плаковският манастир. Камбанарията, издигната зад южното манастирско крило, — изглед; ситуация

лата. З а в ъ р ш ъ к ъ т на кам банарията, к ак то в П реображ енски я манастир, е лек, паянтов и

аж урен. Увенчан с игривия въ лнообразен корниз на ш атровия покрив, л еко огъ н ати те му
линии се съ б и р ат к ато въ в ф окус в м ал ката сф еричка под самия к р ъ с т (фиг. 452). П о ­
д о б ен з а в ъ р ш ъ к на кам банарията имаме и в ц ъ р к в а та „Св. К онстантин и Е л е н а “ в ъ в Велико
Т ърново. С ам обитните и естетически и зд ъ р ж ан и архитектурни форми, кои то м айстор Н икола

410
 са
U -

Я
03 Н
Я Я
§ &
о- и
А 03
•-1. я2
H-f VO

О
С 2 »
О Я
t .s к я
Он
& Ч
Н SяB
* °а U51
S ^
41
CJ
C0.J
•
•Я*
оя
15
^ кя
н
u
S <d
•е

411
Фичев прилага под различни варианти в стр о еж а на кам банариите, са т а к а характерни за
неговото творчество, че с право м огат д а се нарекат „ф ичевски“.
А р х и текту р н о -х у д о ж еств ен и те к ач ества на кам банариите, строени от Н икола Фичев,
и зп ъкват особен о при съп о ставка с кам банариите, строени в съ щ о то врем е от други май­
стори. Е д н а от тях е кам банарията на ц ъ р к в ата „Св. Н и к о л а“ въ в Велико Т ърн ово, и зг р а д е н а в
1872 г. вероятн о от у с т а И ван Д а в д а т а или уста Велю, при к о го то Н икола Фичев е учил
зан аят (фиг. 453). Тази кам банария е и зд ъ р ж ан а в пропорции, стегн ата в линии и форми
и нейният за в ъ р ш ъ к п р ед ставлява логичен за в ъ р ш ъ к на м асивното тяло, изградено от кам ък.
В цялостния архитектурен о б раз и в куполния за в ъ р ш ъ к липсват леките аж урни форми и
разд ви ж ен и линии, каквито виж дам е по кам банариите, строени от Н икола Фичев.
К ам банарията на ц ъ р к в ата „Св. А тан ас“ („Св. Кирил и М ето д и й “) в ъ в В елико Т ърново е
строен а през 1 8 7 5 г. вероятн о от някой ученик на Н икола Фичев. А рхи тектурата й говори за
силно влияние на голем ия м айстор. Т я е и зд ъ р ж ан а в пропорции, гледан а откъ м улицата, но т я ­
лото й е т в ъ р д е монотонно, без да е разнообразено с някой архи тектурен детайл. Само
за в ъ р ш ъ к ъ т е сполучливо копие на „ф ичевския м о ти в“ (фиг. 454).

МАНАСТИРИ

О щ е от врем ето на П ървата (VII— IX в.) и В тората (XII— XIV в.) б ъ л га р ск а д ъ р ж а в а мана­
стирите са били основавани от отделни лица, реш или д а се о т д а д а т на отш елничество : едн и— по
лични нравственс-религиозни подбуди, а д руги — чрез отш елни чеството да изявят пасивния
си пр о тест срещ у зем ните неправди, респективно срещ у своеволията на у п р авл яващ ата
в ъ р х у ш к а и ви сш ето д уховен ство. В своето развитие обаче те се п р ев р ъ щ ат в ъ в ф еоди.
В м ного случаи поради християнска ревност м анастирите са били покровителствувани
от б ъ л гар ск и те царе и боляри и д а ж е по-късно от някои суеверни султани.
О свен то в а м ан асти р ската об стан о вка се явява благоприятна за спокойна работа на
мнозина от тогаваш ни те книж овници. П рез т у р ск о т о владичество м анастирите постепенно
зап ад ат. М ного от тях, ограбвани и опож аряван и от разбойнически банди, са били и зо ста­
вени от м онасите ш запустявали. Д руги, гд ето услови ята са позволявали, п ро д ъ л ж ав ал и
своето бедно същ еству ван е. И зо б щ о през този период (докъм края на XVIII в.) м анастир­
ските сгради са били лош о п о д д ъ р ж ан и и строителството се е ограничавало в закрепване
или д о и згр аж д ан е на старите д ъ р вен и или паянтови постройки.
М анастирите по б ъ л гар ск и те земи като по-малки или по-големи ф еоди са били снаб­
дени съ с защ итни съ о р ъ ж е н и я при сам ия гр ад е ж — по-дебели стени, отвори (мазгали) за
стрелба и д р у ги подобни. Х арактерно е обаче, че тези м анастири не са били вклю чвани в
стр атеги ч еската отбрани телн а систем а на д ъ р ж а в а т а със специални крепостни п ри способ­
ления и в ъ зм о ж н о ст за п о д д ъ р ж ан е на войскови части в тях, как то е било в Р ум ъни я и
Русия. И зклю чение прави д о известна степен Рилският манастир, в който силният ф е о д ал
севасто к р ато р Х рельо е построил през 1335 г. за свои лични нуж ди защ и тн а кула, запазила
се и до днес. Д о нея той и згр аж д а к м алка м анастирска църква. По този начин д в ат а
стр о еж а са били вклю чени в м анастирския ансам бъл, б ез кулата, украсен а о т в ъ н с гео м ет ­
рични орнам енти от червени тухлички, д а е придала на последния отбрани телн ия си характер.
П рез ср едн овековието и особено през ту р ско то владичество, б ъ л га р ск о то население
д обр о во л н о о тд авал о м атериалната си п од креп а на м анастирите главно поради верски п о д ­
буди, а с ъ щ о и защ о то в тях е нам ирало оп ора срещ у неправдите на с в етск ата б ъ л гар с к а и
особено т у р с к а власт. З а населението м анастирите са били и културн о-п росветн и огнищ а,
пазители на в я р а та и ези к а му и оттам на неговата народност.
Всички тези о б сто я тел ств а д о голям а степен са определили плановата схем а и архи­
текту р н и я облик на б ъ лгар ски те м анастири. В много отнош ения те се различават от тези в
Рум ъни я, Р у си я и А тон, как то това пояснихме по-горе.

412
 При новата историческа обстан о вка, ко ято се съ зд ав а през В ъ зр аж д ан ето , н ар о д ъ т е
имал съ щ о то отнош ение къ м възобновени те и п о д д ъ р ж ан и от него манастири, както и по»
рано. Той все ощ е ги е считал закрилници на своите културни ценности и народност. З а
това въ в всички случаи, ко гато е тр яб вал о д а се и звърш и някакво м анастирско стр о и тел ­
ство, населението от гр ад о ве и села го е подпом агало д оброволно и с подчертано ж е ­
лание новият стр о еж д а б ъ д е по-голям и по-красив и д а стане и зраз на патриотичното му
чувство и национална гордост.
О т археологическите находки около П лиска и П реслав м ож е д а се съ д и за някои х а ­
рактерни черти на м анастирски те ансамбли ощ е от врем ето на П ъ р вата б ъ л гар ск а д ъ р ж а в а ,
когато християнството е станало д ъ р ж а в н а религия (865). Т огава м анастирите са били из­
гр аж д ан и на 1— 3 —6км и звън населените места, респективно извън въ тр еш н ата креп остн а
стен а (П лиска) или извън въ н ш н ата крепостна стена (П реслав). П рез В тората б ъ л гар ск а
д ъ р ж а в а те с ъ щ о са били и згр аж д ан и извъ н престолния гр ад Т ърн ово на около 5 —6 и по­
вече килом етра. -
В ансам бловата си стр у к ту р а м анастирите са били изобщ о открити най-малко откъм
ед н ата си страна, а от д р у ги те три страни склю ченият строеж на м анастирските стени е
оф орм явал двора, по ср едата на ко й то се е намирала ц ъ р к вата. В редки случаи (Патлейна),
гд ето склю ченият с тр о еж на м анастирските сгради е затварял от четирите страни двора,
ц ъ р к вата се нам ирала извън него. Т ака постепенно у нас се е съ зд ал а строителна традиция
по отнош ение на м естоп олож ението на м анастирите и ситуационното разполож ение на съ с т а ­
вящ и те ги сгради (църква, м анастирски крила и др.). Тази, традиц ия се запазва и п о-късно
при пром енилите се исторически условия — ту р ско то владичество и Б ъ л гар с к о то В ъзр аж д ан е :
м анастирите се и згр аж д ат отдалечен и от сел и щ ата и закъ тан и в планински и гористи м еста
в ср ед богата природа. П ред едни о т тях се о ткриват просторни гледки къ м низините, а пред
д р у ги — къ м високите планински масиви и върхове. У сам отени в таки ва места, те са били
мъчно до стъ п н и и поради то в а много от тях се запазили от ту р ск о то наш ествие.
С т р о е ж ъ т на м анастирите е започнал с и зграж дане на м алка ж и лищ н а сграда с килии
за монасите, д ъ л га около 2 0 — 3 0 — 40 м. Тази сграда се угол ем яв ал а или видоизм енявала
според нуж ди те. Близо до нея (на около 2 0 — 30 м) е била и згр аж д ан а църква. О т този момент
м ож е д а се счита, че м ан асти р ъ т е основан. Н астран а ог ж и лищ н ата сграда или ц ъ р к в а та
са били и зграж дани обикновени стопански постройки. М анастирски ят д в о р се е очертавал,
от едн а страна, от ж илищ ните сгради, а, от д руга, от ниска кам енна ограда, пригодена къ м
кон ф и гурац ията на терена. В много случаи вм есто тази ограда д в о р ъ т се ограничавал от
някоя природна д ад ен о ст — стр ъ м ен бряг, река, гора и т. н. П о този начин м анастирът е
бил открит откъ м едн а или няколко естествен о защ итени страни. С рещ ат се и такива съ с
склю чен строеж , който обикновено се е прилагал при по-богати те манастири, които са могли
д а б ъ д а т изградени масивно. Този вид стр о еж е давал въ зм ож н ост за по-лесна и по-сигурна
отбрана при враж ески нападения. Т ова именно о б стоятел ство е д о в еж д ал о до склю чен и
крепостен строеж , а не п о д б у д ата д а се с ъ зд а в а средн овековна м истика и ром антика.
Н езависим о от открития или склю чения начин на застрояван е терените и природните
д ад ен о сти са дикту вал и разполож ен ието на сгради те и очертани ето на двора. Голем ите в
т ак ъ в случай неравности и н еу д о бства р я д к о са преодолявани, и то в ограничени размери,
чрез инж енерно-строителни средства, като изкопи, откоси, изравнявания и д руги подобни. П р ед ­
почитало се е сгради те и д в о р ъ т да пром енят своите форми, обем и очертания, отко л ко то
д а се прибегне до отстр ан яван е на терен ите и д руги дадености. По този начин в процеса
на своето постепенно и згр аж д ан е м анастирите са получавали неправилна ф орма, която е
п ри давала ср едн овековен х ар актер на ситуационния им план и оттам в много случаи на
обем ното им очертание. П оради то в а именно често се говори за средновековния характер
на манастирите през епо х ата на В ъ зр аж д ан ето , въ преки че тяхн ата архи тектура съ с своята
с веж ест и р азд в и ж ен о ст о т к ъ м д в о р н ата страна е израз на д р у го време.

413
 П ри и згр аж д ан е на м анастирските ж илищ ни сгради са използувани две различни строи ­
телни и архитектурни к о н ц е п ц и и : едн ата е намерила израз в откр и тата и р азд ви ж ен а чар-
дачна стр о и тел н а систем а откъ м д в о р н ата страна, а д р у га т а — в плътно изград ен ата масивна
креп остн а систем а о тк ъ м въ н ш н ата страна.
В наш ите м анастири чардачн ата систем а е намерила прилож ение преди всичко поради
необ х о ди м о стта д а се у д о в летво р ят битовите нуж ди на м анастира. З а т р у д о в и я процес в
самия м анастир е тр яб вал о д а се п р ед ви д ят п од ходящ и м еста и п ом ещ ен и я: навес в при­
земния е таж на м анастирската сграда, гд ето под суш ина са били събирани храни те и д р у ­
гите суровини. С лед пр ер аб о тван ето им те са били поставяни в складови пом ещ ения, по­
строени н еп осред ствен о за д навеса. О свен това чрез общ ия навес са били свързан и с ъ щ о
под суш и на всички приземни пом ещ ения, разполож ен и едно д о д руго, пон якога в п р о д ъ л ­
ж ение на д о с т а голям о разстояние.
К о гато ж илищ ните пом ещ ения (килиите) на м онасите станали недостатъчни, м анастир­
ската сгр ад а по иконом ически и практически съ об раж ен и я е почнала д а се развива в ъ в ви­
сочина на етаж и. С хем ата на призем ието е имала големи битови и ком уникационни преим у­
щ ества, но доби ва сега д р у го п р ед назначение: откритите о тп ред етаж и се изп олзуват ощ е
и за отм ора и разм иш ления в ср ед кр аси в ата природа и за подслон на многобройните посетители
особено през врем е на християнските празници. Т ака обикновеният ути ли тарен стр о еж е
прераснал с течение на врем ето в характерния архитектурен об раз на м а н а с т и р а : приземният
навес се оф орм ил в галерия, ко ято в горните етаж и е прието д а се нарича ч а р д а к , особено
когато к о н стр у к ц и ята е д ъ р вен а.
В ъпреки най-различното ситуационно, планово и обемно и згр аж д ан е на м анастирите
те винаги о стават впечатление, че са свързан и органически със зао б и кал ящ ата ги
природа и са станали н еразд елна част от нея. Това е характерна тяхн а черта, ко ято се
д ъ л ж и преди всичко на о б сто ятел ство то , че цялостният м анастирски план и гр а д е ж е п о д ­
чинен на терен ните особености, от една страна, и на битовите и верски изисквания, от д р у га
страна. В р е зу л та т се получава голям а р азд ви ж ен ост на архи тектурн и те маси и голям о р а з­
нообразие в целия м анастирски ансам бъл, каквото намираме в сам ата природа. О творен и ят
ч ард ак се прелива в .д в о р н о т о пространство и оттам м анастирската сграда се с в ъ р зва с
околн ата среда. К ато прибавим и верния м ащ аб, с който са изграж дан и отделни те постройки
и целият м анастирски ансам бъл, става ясно защ о той винаги се явява сполучливо свързан с
околния пейзаж .
Е дни о т най-старите м анастири, които, м акар д а са преправяни и разш ирявани в по-
ново врем е, са запазили в о б щ и черти почти първон ачалното си ситуационно разполож ение,
планово реш ение и външ ен вид , са Б ачковският и Р ож ен ски ят манастир.
Б а ч к о в с к и я т м а н а с т и р (фиг. 455) се намира на около 1 2 км о т А сеновград до
сам ото ш осе, ко ето води за сел и щ ата н авъ тре из Р одопите (фиг. 68). П о тъ н ал в д оли ната
на б уйната Ч епел ар ска р ека (Чая), ко ято протича успоредно на ш осето, м ан асти рът е о б ­
граден от високи планински възвиш ения, в ъ р х у ф она на кои то се п роекти рат м онум ентал­
ните м у ! сгради, особено когато се гл ед ат от ю гозап адна страна. П р о и зх о д ъ т на
м анастира д ати р а от XI в. и се с в ъ р зв а с името на п ъ л к о во д ец а Бакуриани, грузин ец по
произход, до сти гн ал високи д л ъ ж н о с т и на византийска служ ба, управител на Ю ж нородоп -
ската област. С неговото име е свъ р зан а и известната Бачковска костница (около 1083 г.).
А рхитектурата на тази костница и на д вете старинни манастирски ц ъркви — ед н ата от
XII— XIII в., а д р у га т а от 1640 г., — свъ р зан и в един корпус, е р азгл ед ан а в глава II и III.
М ан асти р ъ т в днеш н ия му вид се съ сто и от д ва вътреш н и п равоъ гъ л н и двора, оф ормени
от склю чения стр о еж на м анастирските килии. Д во р о вете се свъ р зват откъ м ю ж н ата стран а
с голям засво ден о твор в призем ието на крилото. П ъ рви ят (северният) д в о р е главният
м анастирски д в о р , о б гр ад ен о т м анастирски те крила от източната, зап ад н ата и северната
страна. Само външ ни те зидове и голем ите кон траф орси откъ м зап ад н ата страна са запазили

414
 \

Фиг. 4 5 5 . Бачковският манастир^— общ и зглед и план

415
 Фиг. 456. Бачковският манастир. Църквата „Св. Николай“ (1840). — изглед

старинния си вид. В торият (ю ж ният) двор е бил образуван от изград ен и те килии в два
етаж а вероятн о през 1840 г., к о гато е построена и ц ъ р к вата „Св. Н и к о л ай “ в него (фиг. 456).
Т ози нов с тр о еж се е налож ил поради големия брой посетители, които, подтиквани от верски и
патриотични подбуди, през онова врем е са п о д д ъ р ж ал и и масово посещ авали м анастирите.
М ож е д а се предполага, че този дво р е съ щ еств у в а л и по-рано като дом акински двор на
м анастира. С лед по ж ар а през 1947 г. от трите крила на ю ж ния д во р са останали само ос­
новите и о ко л о вр ъ стн и я зид.
Ц ъ р к в а т а „Св. Н и к о л ай “ (1840) е центрична постройка с ясно подчертани отвън рам ена
на к р ъ ста чрез 4 ш и р о ко ъ гъ л н и ф ронтона. В ърху м ал ъ к над зи д се издига масивен, висок
куп ол с 12 тесни и високи прозорец а. С егаш ният притвор е паянтов и е изграден в по-ново
време. Ц ъ р к в а т а е изограф исана (1841) от сам оковеца Захари Х ристов З ограф , който е из­
писал и и звестната м онум ентална картин а „О бщ панорамен и згл ед на м ан асти р а“ въ рху
северната страна на трап езар и ята в главния манастирски двор.
Р о ж е н с к и я т м а н а с т и р (фиг. 457, 458) отстои на около 6км ю гоизточно от бо­
гати я на врем ето си гр ад М елник. М ан асти ръ т се намира на едно възвиш ение, което се спущ а
стръ м но о т к ъ м ю ж н ата си страна и от което се о тваря просторна гл ед к а къ м насрещ ните
планини Пирин и Беласица. О тв ъ н високите зид ове са от ломени кам ъни, закрепвани през
около 2 м с д ъ р в ен и пояси. И зо б щ о с т р о еж ъ т , каменен или д ървен , е много примитивен. По
общ и съ о б р аж ен и я м ож е д а заклю чим, че първоначално м анастирът е бил открит от всички
страни, а само на ю ж н ата страна, неп осредствен о над стръм нината, е било изградено едно
еди нствено крило от приземие за обори и склад ове и от етаж с килии. П р ед пом ещ енията
в призем ието и в е т а ж а минава по едн а ш ирока галерия, изцяло изградена от грубо дялани
д ъ р вен и подпори, греди, д ъ с к и и парапет. В рем ето на и зграж дан е на това единично крило

416
 Фиг. 457. Р ож ен ск ият манастир (М елнишко) — О бщ и зглед и план

53 К р ат к а и сто р и я на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а
417
■
Фиг. 458. Роженският манастир — вътрешен изглед на новото северно крило

тряб ва д а се с в ъ р ж е с п о строяването на трикорабната църква, ко ято съ гл асн о надписа

о тв ъ тр е на зап ад н ата стен а над в х о д а в наоса д ати р а о т 1532 г.
Ц ъ р к в а т а „Св. Б о го р о д и ц а “ се намира в д во р а на м анастира, на 10 — 15 м от старото
северно крило. Т я е трикорабна, безкуполна, с притвор и три ап си д и —ср ед н ата е петстенна,
а страничните тристенни. Г раден а е о т ломен к а м ъ к и тухлен и пояси. Ц ъ р к в а т а е ощ е не-
проучена. В нея има стари икони, стенописи и параклис в притвора. П р ед д иакон икон а в
о л тар а има иконостас с б огата резба, която и згл еж д а д а е д о ставен а от чуж би на или р а ­
б о тен а п о д ч у ж д о влияние.
Н е е известно ко га стар о то крило е било свързано с новопостроеното тр и етаж н о крило
чрез висок зи д о тк ъ м източната страна. Т ака се об разувал склю ченият строеж , оф орм ящ
д в о р а, к а к ъ в т о го намираме днес. С голям а в ер о я тн о ст м ож е д а се допусне, че то ва е ста­
нало къ м ср ед ата на XVIII в., ко гато по тази о б ласт са върл увал и разбойнически бан ди от
албанци. Б о гати те мелничани вероятн о са изградили новото крило и са затворили д во р а
о ткъ м източната му стран а с висок зид. П о този начин м анастирът в случай на опасност
е сл у ж и л за уб еж и щ е на техните сем ейства.
В план новото крило сл едва о б разец а на с т а р о т о : в призем ието са дом акинските по­
стройки, а в е таж и те са стаите, чиито големи разм ери п одсказват, че не са били килии, а
стаи за гости. Т о ва е ощ е едно д о казател ство къ м предполож ението, че то ва крило е било
и зград ено д а прием а сем ейства, б егъ л ц и от М елник.
О тв ъ н м ан асти р ъ т е изграден масивно и има крепостен характер, но заедн о с това
хоризон тални те сантрачи и бяло варосаната мазилка на последния етаж , прорязана от низ
от прозорчета, му придава ж ивописен вид.
О т в ъ тр е чардаците са от д ъ р в о , к о ето придава особена топ лота на ф асад ата. Заед н о с
т о в а д ъ р в ен и те кьош кове и стъ лб и , кои то излизат п ред ф асад ата, внасят голям о разнооб ­
рази е и разд ви ж ен о ст, ко н тр асти р ащ а на м онотонната ф асад а на старото крило.

4 1 8
Фиг. 459. Рилският манастир — общ изглед
 5353232348232323232323235353534848485348

Фиг. 460. Рилският манастир. Главният вход

В така оф орм ения д во р окол о вр ъ стн и те постройки и ц ъ р к вата са стеснили д о ста об­
щ ото д ворн о пространство, което се е загуби ло м еж д у сградите. Т ази групировка на по­
следните е при дала интимен х ар актер на м анастирския ансам бъл.
М о ж е д а се приеме, че Р о ж ен ски ят м анастир е първият въ зоб новен иразш и рен с ново
крило манастир от врем ето на прех о д а м еж д у наш ето средновековие и В ъ зр аж д ан ето (сре­
д а т а на XVIII в.). В новото крило, особено о ткъ м дворн ата страна, има м ного елем енти
(външ ни стълби, кьо ш ко ве и др.), кои то вероятно са послуж или като композиционни вну­
ш ения при и згр аж дан е на Рилския м анастир в началото на XIX в.
П ъ р во и най-видно м ясто м еж д у б ъ лгарск и те манастири заема Р и л с к и я т м а н а ­
с т и р (фиг. 459, 460, 461, 462, 463, 464, 465, 466, 467, 468, 469), в кой то яр ко и неповто­
римо са отразени св ето гл ед ъ т, разбиранията, теж н ен и ята и творческите възм ож н ости на
б ългари на през тази епоха. М ан асти рът се намира на ю ж ните склонове на Р ила планина на
120 км от София. И зграден е въ р х у равнищ е м еж д у гънките на планината и е заобиколен
от величествена природа. П ред по гл еда се откроява необятн а панорам а от гигантски масиви,
скалисти в ъ р х о ве, вековни гори и малки и големи полянки, изпъстрени с ц ветя и облени от
 Фиг. 461. Рилският манастир — изглед на южното крило

слънце. В този планински край цари д ъ л б о к а тиш ина, наруш авана само от ш ум а на буйните
реки Р илска, Д р у ш л яви ц а и И лийна. С поред ж и ти етата и п ред ан и ята м ан асти рът е основан
в Х в . о т един от най-ярките п р ед стави тели на отш елни чеството И ван Рилски. В п р о д ъ л ­
ж ение на вековете м анастиръ т е преминал през разни етапи на с т р о и т е л с т в о : променял е
м ястото си, наново е бил изгр аж дан , след това е бил изоставян от м онасите, после в ъ зо б ­
новяван, опож аряван, наново въ зоб н овяван и д о и згр аж д ан , д окато е получил днеш ния си
вид. О т стари те постройки е зап азен а само Х рельовата кула, която ф е о д а л ъ т севастократор
Х рел ьо е изградил в м анастирски я д в о р през 1335 г., за д а му сл у ж и като о тб ра­
нителна кула. П рез ту р ско то ро б ство м ан асти р ъ т е п о стр ад ал т е ж к о на няколко п ъ ти от
разбойнически нападения. В началото на XIX в. по реш ение на м онасите стари ят м анастир е
бил възобновен с нови масивни крила. М онасите не са били ч уж ди на теж н ен и ята на н арод а и

421
затова, ко гато са взели реш ение д а се започне т а к ъ в грандиозен по зам исъл и труден по
изпълнение стр о еж , те са разбирали д обре, че в ъ п р о с ъ т не е само д а се изгради м анастирът
по-здраво и със защ итни с ъ о р ъ ж е н и я или п ъ к д а се зад о во л я т само нарасналите битови
нуж ди. Н овата м анастирска сграда е тр яб вало същ еврем енн о д а б ъ д е краси ва и величествена,

Фиг. 462. Рилският манастир — план на целия манастир : крилата, църквата и Хрельовата кула

за д а о тго вар я на в ъ зр о ж д е н с к а та епоха — д а буди народното съзнание и сам очувствие в

б о р б ата за о тх въ р л ян е на гр ъ ц к о то д уховно роб ство и за извою ване на политическа свобода.
Г р а д е ж ъ т е бил започнат и извъ рш ен отчасти от м айстор А лекси от с. Р ила, к а к то е
о тбелязано на няколко каменни плочи, вграден и в зи д ари ята на отдел н и те крила. Той е из­
градил отначало северното крило (1816— 1817), сл ед то в а източното крило (1817) и най-после
западното (1819). Н а 13 януари 1833 г. е избухнал стихиен пож ар, кой то уни щ ож ил голям а
част от новоизградените м анастирски к р и л а —в е р о я т н о предим но въ тр еш н и те им д ървени
части, т ъ й к ато кам енн ите стени, надписите и д ати ровк и те са запазени. Х р ел ьо вата ку л а и
м ал ката ц ъ р к в и ц а до нея, построена, к ак то казахм е, от севасто к р ато р Х рельо, с ъ щ о били
запазени от огъня. Този по ж ар е бил считан от н арод а като теж ко изпитание и зато ва от
всички кр аи щ а на стр ан ата са отпуснали пом ощ и за възстан овяван е на м анастира. М айстори и
работници се притекли да пом агат кой с как в о то м ож е. G това се об ясн ява ф а к т ъ т , че ощ е
на сл ед в ащ ата годи на (1834) м анастирски те крила са били възстан овен и и д оизграден и,
какви то ги намираме и до днес.
С ъ щ а та годи на м анастирската управа е взел а реш ение д а се събори старата Х рельова
ц ъ р к ва (1 3 3 5 — 1342) и на нейно м ясто д а се изгради сегаш ната по-обш ирна и по-хубава

422
 Фиг. 464. Рилският манастир. Северното крило

църква, с т р о е ж ъ т на ко ято бил в ъ зл о ж е н на м айстор П авел (вж . стр. 399). Н аскоро нарас­
налите м анастирски нуж ди са налож или д а се изгради ю ж ното крило (1847), чийто м айстор
съ гл асн о надписа е М иленко от Радом ир. П о-късн о до Х рел ьовата к ул а е била долеп ена
пристройка за кам банария (1844). Не е устан овено к о га е построена стар ата паянтова д в у ­
ет аж н а сгр ад а в източното м анастирско крило^— преди или сл ед пож ара.
О б щ ата площ на Р илския м анастир е около 8800 кв. м, от ко ято м анастирските крила
заем ат 4500 кв. м, ц ъ р к в ата 1000 кв. м, Х р ельовата кула 80 кв. м и около 3200 кв. м остават
свободен двор. П лановата ф орм а на м анастира е неправилен ч етири ъгълник. Т ази неправилна
ф орм а не се ч у в ств у в а поради голем ината на м анастира и голям ото разнообразие от ар х и тек­
турни т е л а и форми, м айсторски съчетани в о б щ ата пространствена композиция.
В крилата са пом естени о коло 300 килии з а монасите, четири паракли са и голям брой
голем и стаи за гости, за склад ове и др. О т м ногобройните пом ещ ения особено привлича
вниманието м а г е р н и ц а т а (голям а м анастирска кухня), ко ято се намира в призем ието на
северното крило. Тя в съ щ н о ст п р ед став л я в а масивно и зградена пирамидална кула, ко ято
преминава през всички етаж и и зав ъ р ш в а над покрива с кубе. И зград ен а въ р х у четири м а­
сивни арки на к в ад р атн а основа, тя д о сти га 22 м височина. Н ейното пирамидално извисяване
нагоре е постигнато от 10 послед о вател н о подреден и един в ъ р х у д р у г р е д а от арки въ р х у
о см оъ гъ л н и основа. П о този начин цялото въ тр еш н о пространство е оф орм ено от арки, пан-
дантиви и конхи. П о своята кон струкция, тектоника, п ростран ствен о оф орм яване и архи тек­
турно в ъ зд ей стви е м агерницата на Р и л ски я м анастир е р я д к о архи тектурн о постиж ение.
 О твъ н м ан асти р ъ т е изграден с гладки каменни зи д ове, кои то му придават суров о т­
бранителен и съ щ еврем енн о м онум ентален вид. Н а м еста тази су р о в о с т е см екчена с ъ с зи ­
дани орнам ентални ф и гу р и и ком позиции о т червени тухлички.
А р х и текту р ата на д в о р н и те ф асад и е приветлива, ож и вен а с аркади, стълб и щ а, чар­
д ац и и к ь о ш к о ве и н ап ъ лн о противополож ни на външ ни те. В д ворните ф асад и няма нищо
случайно, излиш но или пресилено. В сяко архитектурно реш ение, ф орм а, проф ил, ор­
намент и б агра са и зраз на
ясно определен а ид ея и х у д о ­
ж ествен о разбиране. Ф унк­
ц и ята и х а р а к т е р ъ т на архи­
текту р н и те елем енти са д а д е ­
ни ясно, пластично и със за-
видна п ростота. У тилитарно-
строителн ите и идейните и
ар х и тектурн о-худ ож ествен и те
разбирания не влизат в про­
тиворечи я п ом еж д у си. Н а­
против, те са свъ рзан и е с т е ­
ствено и се об у сл авя т едни
д р у ги . А рхи тектурн и ят об раз
е съ зд а д е н композициокно с а ­
мо о т два кон структи вни
архитектурни ел ем ен та: а р -
хата и колоната. А р­
хитект} рното единство е по­
лучен о от ум ело проведеното
и с тъ н к о х у д о ж еств ен о чув­
ство съчетание на тези два
елем ен та в най-различна ф ор­
ма и пропорции. В източното
и в част от северното кри­
л о а р к ад а та е образуван а от
големия архитектурен
р е д чрез издигащ !! се к о ­
лони, г.ълни с ж изненост, коя­
то o fe x s a в ри гъ м а иа с в ъ р з­
в ащ и те ги арки. К олоните и
арките о т своя стран а х в ъ р ­
л ят сянка въ р х у бял о в ар о ­
саната страна на д ъ л б о к ат а
галерия, очертават се въ р х у
нея с изменени форми и с ъ ­
отнош ения и като че ли з а ­
ж и вяват отново. М онум ен тал­
ното възд ей стви е на големия
архи тектурен р е д иде от сво­
б о д ат а на ком позицията, от
п р о сто тата на ф орм ите, от
сгрой н и стта и спокойния ри-
Фиг. 465. Рилският манастир. Магерницата — план, разрез т ъ м на колените.
 Фиг. 463 Рилски манастир

Фиг. 467. Рилски манастир. Северното крило с големия ар хи тектур е н ред

Фиг. 468. Рилски манастир. Тавани в Копривщенски стил
 Фиг. 466. Рилският манастир. Вътрешността на магерницата

Д р у г о 'е въ зд ей ств и ето на а р к ад ата в о стан ал ата част на северното крило и в д руги те
крила. Там съ щ и те колони на голем ия архитектурен ред са свързани ощ е и с меж динни арки,
които поем ат галери ята на втори я етаж . Ч рез то в а см ело кон структи вно и архи тектурн о
реш ение в дво р а на м анастирски я ан сам бъ л е внесено голям о разнообразие. Ф асадите тук
се ож и вяват, като получават ново разчленяване в ъ в височина и д ъ лж и н а. При големия архи­
текту р ен ред о ко то намира опора за сравнения в д ъ рвен и я парапет, за да отчете м онум ен­
талния му хар актер . Ч рез м еж динн ите арки етаж и те получават нормална за човека височина,
а с това величествената ар х и текту р а на м анастира получава и зобщ о човеш ки мащ аб.
Едни о т най-красивите архитектурни мом енти са получени чрез и зд аден ите навън к ь о ш ­
кове, стъ л б и щ а и пож аропредп азни зидове. Ч рез т ях е vотстранен а ф асад н ата монотонност
и м анастирската сграда с т а в а по-разнообразна и ож ивена. Т ова впечатление се подсилва,
особено ярко, ко гато сл ъ н ц ето освети в ъ тр еш н и я двор или част от него. Е ф ек т ъ т от свет-,
л о сян ката подчертава пластичн остта на ц ял ата ф асад н а композиция и придава топлота и
интимност, които са едни от най -характерн ите ч ерти на този голям и м онум ентален м ана­
стирски ансам бъ л.
В североизточн ата част на м анастирския д во р се издига защ и тн ата Х рельова кула, за­
пазена ощ е от В тората б ъ л га р с к а д ъ р ж а в а (вж. глава II). К репостният х ар ак тер на архи­
т е к т у р а та й е см екчен от линеарно-геом етрична украса. Т ака к у л ата се п о д р еж д а в архи тек­
турния ан сам бъ л на м анастира като сво ео бр азен х у д о ж еств ен акцент.

54 К р а т к а и ст о р и я на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 425
 Фиг. 469. Рилският манастир. Самоковската порта

М ан асти рската ц ъ р к в а със сво ята пластично-разчленена ф а сад а и с арки ран ата откри та
о к о л о в р ъ с т н а галери я се свъ р зва естествен о и сполучливо с ар х и текту р ата на м анастир­
ски те крила.
С тенописната и р езб ар ск ата у кр аса е нам ерила м ясто не само в ц ъ р к в а т а и параклисите,
но и в м анастирските крила — вън по ф асад и те и в ъ т р е по стените. З а отбелязван е са
х у д о ж еств ен о изработен ите резб арски тавани и някои от стаите, известни п од името
коп ри вщ ен ската стая, чипровската стая и пр. Б о гатство то от р езб арск и орнаменти, м еж д у
ко и то са вм ъ кн ати и стенописни, стилизувани сцени, са съ зд ал и едни от най-свеж ите и
х у д о ж е с тв е н о ценни резб ар ски композиции, каквито в ъ зр о ж д ен ск и те м айстори са създ али
по това време.

426
 Фиг. 470. Преображенският манапир. Общ изглед

Д н ес Р и лски ят м анастир се пази ревниво от б ъ л гар ск и я н арод като един от най-цен­

ните паметници на неговата к у л ту р а, стр о и тел ство и ар хи тектура от миналото и преди
всичко от еп охата на В ъ зр аж д ан ето .
Един о т по-м алките, и звъ н р едн о ж ивописен по своето м естоп олож ение и п о д р еж д ан е
на сгради те е П р е о б р а ж е н с к и я т м а н а с т и р (4 7 0 ,4 7 1 , 472), нам иращ се на около
6 км северно от Велико Т ърново. Той е основан през врем ето на В тората б ъ л гар ск а д ъ р ж а в а
(1186— 1396), запустял през ту р ско то ро б ство и възобновен през 1820 г. В ъ зоб н овяван ето му
е тр аел о почти 40 години.
В ситуационно отнош ение м ан асти р ъ т е един от най-типичните примери за при гаж дан е
на стр о еж а къ м теренните особености, като д о краен п ред ел са използувани ф ункционал­
ните, кон структи вните и строителн ите въ зм ож н ости . М ан асти р ъ т е изграден на силно
стръм ен терен, в ъ р х у м алка, съ щ о д о ста стръм на, естествен а п р о д ъ л го в ата площ адка. На
пръ в по гл ед сгради те о став ят впечатление на случайно свързани и разхвърл ян и по д ъ л ж и -

427
 Фиг. ^471. Преображенският манастир. Дворът с църквата и камбанарията

ната на терена. Ф актически те оф орм яват планомерно три д в о р а — домакински, главен и м о­

наш ески, които обаче не са рязко разграничени, как то при д руги манастири.
Ч ардач н ата систем а, която е застъ п ен а въ в всички крила, о съ щ ествя ва въ треш н ото
ф асадно единство на целия архи тектурен ансам бъл. В ъпреки склю чения с тр о еж и близкото
разполож ен ие на сгради те по п род ълж ени е на терен а м анастирският двор е д оста просторен,
тъ й като поради наклона височината на кри л ата откъ м д во р а н а м а л я в а : зап ад н ото е на три
етаж а, а източното на един етаж . Д во р н и те ф асади имат опростена д ь р в е н а ар х и текту р а
о т подпорни и хоризонтални греди , аж у р ен парапет и издаден а на около един м етъ р
стряха, чиято сянка, усилвайки дъ лб о ч и н ата на чардака, св ъ р зва като общ ф риз м ан асти р­
ските крила.
О б ед и н яващ елем ент в н ад дворн ото пространство е ж ивописната камбанария, вклю чена
в запад ното крило срещ у ц ъ р к вата. Н ейният силует с игривите ъглови форми на корниза и
меките линии на ш атровия покрив се о ткроява ясно в ъ р х у скалистите възвиш ения. С тр о е ж ъ т
се приписва на м айстор Н икола Фичев, к оето и згл еж д а правдоподобно, като имаме п ред вид
х ар актер н ата ар х и текту р а на кам банарията.
О собен о силно се налага ар х и тектурн ото единство в цялата източна вън ш н а ф а­
сада на източното крило, което е за с тр о ен о в п род ъ л ж ен и е на около стотина м етра по
стръм ния бряг.
В м анастирския ком плекс характерно м ясто заем ат д вете ц ъркви — „П реображ ение Гос­
п о д н е “, поставена напречно в д в о р а, и „Св. Б о го р о д и ц а “, вклю чена в източното крило на
 Фиг. 472. Преображенският манастир — план, разрез през двора, източна външна фасада

м онаш еския д вор. И д вете ц ъ ркви им ат едн а и с ъ щ а планова с х е м а : еднокорабен трикон-

хален план с три поделения и с куп ол над наоса. Този план се срещ а рядко в б ъ л гар ск ата
ц ъ рк овн а ар х и текту р а и е известен от кр ая на В тората б ъ л га р ск а д ъ р ж а в а под името

429
 Фиг. 473. Лопушанският манастир. Дворът с църквата (сегашното състояние) и манастирската
сграда — ситуация

„А тонски т и п “ (X IV в.). П рез В ъ зр аж д ан ето изклю чително явление е д а се и згр а ж д а или

възо б н о вява ц ъ р к в а по то зи план, кой то има своето основание при д р у га историческа о б ­
становка. О бяснение за случая м ож е д а се тъ р си в об сто ятел ств о то , че този план не е бил
ч у ж д на отец Зо ти к ,' който, преди д а стане игумен и д а започне през 1825 г. д а в ъ зс т ан о ­
вява зап у стел и я манастир, е бил д ъ л ги години в Атон и Рум ъни я, гд ет о ц ъ рк ви те са се
строили по с ъ щ ат а планова схема. В ероятно под тяхн ото влияние и особено к ато се има
пред вид н ев ъ зм о ж н о стта поради теренни ограничения д а се изгради по-голям а ц ъ р к в а с
ар хи текту р а в д у х а на новото време, той е предпочел да в ъ зстан ови д в ет е ц ъ рк ви въ р х у
старите им основи.
Ц ъ р к в а т а „П реображ ение Г о сп о д н е“ е едн а от редките, която има стенописи о т в ъ тр е
и отвън. Т я е била изограф исана 14 години след възоб н овяван ето от и звестни я сам оковски
худ о ж н и к З ах ар и З о гр аф . Тази ниска м анастирска ц ъ р к ва, прилегнала к ъ м терена, препречва
погледа, щ ом се влезе в двора, с м еката овална ф орм а на конхите, с д ъ л б о к а т а сянка на
стряхата, около ко ято се вият лозници, със сгуш ения, едва под аващ се над покрива купол, с
ярки те тонове на стилизираните ц ветя и орнаменти, изограф исани в м еж д у о си ето на изпи­
саната аркад а. Ц ъ р к в а т а о став а впечатление на леха от полски цветя, поникнали в ср ед ата
на м анастирски я двор. Т ака се е получил извън редн о силно чувствуващ и ят се ту к инти-
м итет на д во р н о то пространство.
Л о п у ш а н с к и я т м а н а с т и р е запазил своя вид д о сега почти така, как то е бил
възстан о вен през 1853 г., и д ав а ясна п р ед става за свободно застроен м анастир (фиг. 473)
Той се намира на около 5 км ю ж но от с.Л о п у ш н а (Б ерковско) и е изграден въ р х у
равнинен терен, заобиколен от невисоки възви ш ен и я (фиг. 85). Ж и л и щ н ата сграда, ко ято е
д ъ л г а о коло 40 м, е разп о л о ж ен а в ю ж ната страна на двора и се свъ р зв а с ви соката к а ­
менна ограда, к о я то очертава голем ия м анастирски двор. С градата е на два ет аж а и е д обре
пропорционирана в д ъ л ж и н а и височина. Тя е изградена в призем ието (вън ш н ата страна)

430
 Фиг. 474. Троянският манастир — общ изглед — план

масивно, а в ет аж а паянтово. О т к ъ м д в о р а с гр ад ата има приземие с гал ери я и етаж ен

чард ак. Д ъ р в ен и те подпори, греди и п о д л о ж к и са слабо профилирани. П арап етъ т на ет аж а
е плътен, образуван от подреден и д ъ ск и , които от въ н ш н ата страна са бяло варосани и
опасват с гр ад ата като лента, силно ко н тр асти р ащ а на п отъ н ал и те в сянка чардаци. Този
парапет освеж ава ф асад ата, ко ято е р азнообразена само с един странично поставен и из-
 д ад ен напред кьош к. Ч рез чар-
дачната д ъ р в ен а кол он ад а на
ж и ли щ н ата сграда и аркад ата
на ц ъ р к вата се устан овява ар­
х и текту р н а в р ъ зк а м еж д у тези
две постройки и оттам един­
ство на дворното пространство,
обрасло с трева и разнообра­
зено с д екорати вни д ъ р вета.
Т ака е съ зд ад е н а обстановка
на спокойствие, ую тност и ро­
м антика. Т я е характерн а за
всички б ъ лгарск и м анасти­
i ри, открито или склю чено за­
строени.
О нова, което отличава Ло-
п уш ански я м анастир от други
нему подобни, е об щ ото ансам­
блово въ зд ействие, което се по­
лучава, когато м ан асти рът се
гл ед а от зап ад н ата страна на
двора. Т ази гл ед к а с ъ б у ж д а ч ув­
ството на р ад о ст и красота. Р а з­
нообразието в целия м анастир­
ски ансам бъл се подсилва от
кон траста м еж д у спокойно ле­
Фиг. 475. Троянският манастир. Входът на манастира
ж ащ ата м анастирска сграда и
м онументално и зд игащ ата се и
обляна в сл ъ н ц е ц ъ р к в а с нейните аркади, с големия челен тр и ъ гъ л ен ф ронтон и с
п етте куб ета, които в общ ия силует нап одобяват тези на Рилския манастир.
Т р о я н с к и я т м а н а с т и р се нам ира в северните склонове на С тара планина на около
5 км ю ж но от Т роян (фиг. 474, 475, 476, 477). О снован е към края на X V IIb. и е х арак­
терен с н яколкото си сам остоятелни двора. И згр аж д ан ето му е въ рвял о на е т а п и : отна­
чало ж и лищ н ата постройка и ц ъ р к в ата са били паянтови и слаби. Към 1755 г. започват да
и згр аж д ат по-масивни постройки. Е два през 1830— 1865 г. се и звъ рш ват стр о еж и те, които
д ават сегаш ния вид на м анастира. О тначало е била изградена трикон халн а ц ъ р к в а с купол
от м айстор К онстантин от П ещ ер а (1837). Нейният покрив е р азд ви ж ен , а ф асад а та д ек о р а ­
тивно украсен а с аркирани ниши и р едо ве от червени тухли и кам енна зидария. О т в ъ тр е и
отчасти о твъ н х р ам ъ т е изограф исан (1847— 1849) от въ зр о ж д ен ск и я м айстор Захари Зограф .
С ъс стр о еж а на ц ъ р к в ата последователно са били и зграж дани кри лата, кои то оф орм ят
сам остоятелни д в о р о в е : най-северният е стопански, след това идва среди щ н ият двор за
гости и най-после — ю ж ният, главен дво р с ц ъ р к вата и кам банарията (1865), построени от
м айстор М илан от с. М лечево.
О тд ел ян ето на трите сам остоятелн и двора, ярко разграничени един от д р у г с напречни
постройки, е попречило д а се с ъ зд а д е впечатление за цялостен м анастирски ансам бъл, а това
от своя стран а е у ни щ ож ило и неговото м онум ентално въздействие. Но зато ва пък се е
получило интересно ком уникационно обемно и пространствено степенуване и интригуващ о
впечатление при влизането в манастира. П рез една ш ирока порта, вграден а в ниска каменна
ограда, се влиза в спокоен и ж ивописен среди щ ен д в о р : срещ у погледа е масивната
тр и етаж н а бяло варосана ф асад а на напречното к р и л о ; в запад ната страна е ч ети ри етаж -

432
 Фиг. 476. Троянският манастир. Южният (вторият) Фиг. 477. Троянският манастир. Южният (вторият) двор
двор с църквата с манастирските крила

ното крило с д ъ рвени чардаци, потънали в сянка, а на източната са д ве ниски постройки,

свързани с каменна ограда, над ко ято се открива ж и вописн ата панорам а на околните в ъ з ­
виш ения. Ч р ез портик се минава през напречното крило и се влиза в главния манастирски
двор с ж ивописната цъ р к ва с кам банарията и с чардаците на крилата, които го оф орм яват
М естоп олож ени ето и тял о то на ц ъ р к в ата обаче са попречили д а се обхване цялостно д в о р ъ т
и д а се почувствува неговото единство. А рхи тектурн ата в р ъ зк а м еж д у отделни те сгради
в съ щ и я дво р е о съ щ еств ен а д о известна степен чрез аркирания притвор, и то само откъм
северната страна на ц ъ р к в ата и -чрез чардаци те на кри лата. П о-н ататък, ю ж но от църквата,
по постепенно в ъ зд и гащ се тер£н д в о р ъ т се опира о планинския склон, ср ещ у който са
адм инистративни и ж илищ ни постройки. , ;
Един от м алкото о ткри то 1застроен и м анастири със запазен а в д в о р а средн овековна
ц ъ р к в а и с ж и лищ н а сгр ада на три е т аж а (необичайна етаж н о ст за този вид манастири) е
С т р у п е ц к и я т м а н а с т и р „Св, П ророк И л и я “ (фиг. 478, 479). Н амира се на около един
км западно от м ал ката жп. гар а С трупец (Врачанско). И зграден е въ р х у сл абохъл-
м исто възвиш ение, в п од н ож и ето на к о ето л ъ к ат у ш и р ека И скъ р , за д а се изгуби в про­
стора на кр аси вата Д у н ав ск а равнина. С веден ията за основаването на този м анастир са
оскъдни . Запазен а е само м алката едн окораб н а цъ рк ва, и зградена от кам ък. С тените й о т ­
в ъ т р е са иззограф исани съ с стара стенопис, ко ято по характер а си м ож е д а се отнесе
к ъ м XVI— XVII в.
Т ри етаж н ата ж илищ на сгр ада, ко ято е д ъ л г а около 50 м, е била изград ен а през 1857 г.
от м айстор Виньо о т с. Б русен, Т етевен ско. Тя се отличава с опростената си д ъ р в ен а архи­
тек ту р а как то в о б щ ата си композиция, така и в д етайл. Н ейният ж ивописен характер е
получен от играта на светлосянката, о т ч ардаци те на сградата, от топ л отата на дървен и я
м атери ал и особено от слабото, х арактерно за този м анастир огъване на сград ата в ю ж -
ната й част, затворена с паянтови стени и изм азана с бяло варосана мазилка. Т ази част е
един от най-интересните моменти на м анастирския ансам бъл, гд ето се внася своеобразн о оме-
котяване в грубо изпълнения с тр о еж на чардака. Д ъ р в ен и те стъ лб ове и хоризонталните
п од л ож ки и греди са без проф или и сами за себе си дей ствуват т е ж к о със своите маси.

55 К р а т к а истори я на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 433
 i

Фиг. 478. Струпецки манастир. Общ изглед и ситуация

З ато в а п ъ к голям о разнообразие вн асят челата на напречните греди, кои то като низ от зъбци
се р е д я т по про д ъл ж ен и е на всеки е т а ж от дворната ф асада. С градата е почти единствена
от по-голем ите м анастири, покрита с ш ироки каменни плочи, д обре запазени и до днес.
И згл е ж д а , че голям ата те ж е с т на плочите е огън ала в п род ъ л ж ен и е на много години на
различни м еста хоризон тални те греди и вертикалните подпори и ако сград ата не е била преди
и зв е с т н о врем е заякчена, щ ял а е д а рухне при най -м алък тр у с или неблагоприятни атм ос­
ферни влияния.

4 34
 Фиг. 479. Струпецки манастир. Изглед на манастирската сграда откъм двора (западна фасада)

М акар ар х и текту р ата на С трупецкия м анастир д а е груба по изпълнение, от нея л ъ х а

силата на своеобразен прим итивизъм , който говори ощ е и за реш и тел н остта на в ъ зр о ж ­
д ен ски я м айстор д а строи д аж е когато техническите му възм ож н ости и творческите сили са
били недостатъчни.

Е п о х а та на Б ъ л гар ск о то В ъзр аж д ан е ни е оставила изклю чително ценно и б огато гр а ­

доустрой ствен о , архитектурно и строителн о наследство. В него са отразени едни от най-
ж изнените и най-прогресивните творчески прояви на б ългарски я народ в д отогаваш н ото
му историческо развитие. Голямото и р азнообразно строителство и благоустройство в
б ългарски те гр ад о в е и селищ а б ъ р зо е изменило техния образ. З а това особено е допри
несло оф орм яван ето на улиците, п лощ ади те и об щ оселищ ният силует. Ф актически тези п р е­
образования на селищ ата са главният гр адо у строй ствен принос на епохата. Улиците, к р ъ с т о ­
вищ ата и п лощ ади те представлявали завъ рш ени архитектурни ансамбли с подчертана ж и ­
вописност, със сполучливи пропорции и верен човеш ки м ащ аб. Всичко това е постигнато
при вярно съ образяван е с природните д ад ен о сти и при ум ело използуване на местните строи­
телни м атериали и еф екта на колори та. О бщ оселищ ните силуети са станали изразителни
вследствие на построените нови часовникови кули, църкви, камбанарии и училищ а, които
заедно с турските дж ам ии, м инарета и др. са представлявали архитектурни доминанти, п о д ­
чертаващ и правдиво общ ествените и стопанските центрове на селищ ата.
Ж и ли щ н ото строителство през този период е с ъ щ о много ож ивено, особено в иконо­
мически п р о ц ъ ф тяващ и те селищ а. С ъ зд ал и те се преди В ъ зр аж д ан ет о типове къ щ и в р аз­
личните райони на стран ата сега б ъ р зо с развиват и об огатяват композиционно и архи тек­
турно. З а д ъ л б о ч а в ащ а т а се кл асо ва д иф ерен циац ия на б ъ л гар ск о то об щ ество д ал а силно
отраж ение в ъ р х у ж и ли щ н ата ар х и текту р а. У сп оредно с м алките бедни къ щ и на ш ироките
народни слоеве започнали м асово д а се стр о ят к ъ щ и за средните и богатите занаятчии и
търговци. К ъ щ а та о б р ъ щ а лице къ м улицата, става пред стави телн а и изразява б огатството
и о б щ ествен о то полож ение на стопанина. В ъв въ тр еш н ата и въ н ш н ата арх и текту р а ш ироко
навлизат д ъ р в о р е зб а та , полихром ията, стенописите. Р азви ва се гради нското изкуство. Н еде­
лима част от гради ните стават дворните чеш ми и кладенци , к ал д ъ р ъ м и те, стенописите от
в ъ т р е ш н ат а стран а на високите оградн и стени. О собено голям о разнообразие и богатство в
т о в а отнош ен ие д о сти га п ловд ивската к ъ щ а, която се у т в ъ р ж д а в а като тип к ъ щ а на горните
прослойки на ф орм иращ ата се бу р ж о азн а класа.
Не по-малко ож ивено е и стр о и тел ството из цял ата страна на най-разнообразни о б щ е­
ствени и ку л то ви сгради, в които ярко е подчертан иконом ическият и д уховн и ят подем на
н арод а от този период. О т обикновени по своето утилитарно предназначение сгради и съ о ­
р ъ ж ен и я, като занаятчийски и тъ р го вск и дю кяни, складове, ханищ а, часовникови кули, м о­
стове и др., се с ъ зд а в а т архитектурни творби, в които с голям о м айсторство е о тразен о по­
виш еното сам очувствие на н ар о д а в б орб ата му за извою ване на иконом ическа и нацио­
нални независим ост. В това отнош ение особено правдива се явява арх и текту р ата на к у л т о ­
вите сгради — ц ъркви и манастири. П овечето от т ях б ел еж ат връхн и постиж ен ия от този
период, к ато ц ъркви те „ С в .Б о г о р о д и ц а “ в Сопот, „Св. Т р о и ц а“ в Свищ ов, Св. П антелеймон
в ъ в Велес, архитектурни ят ансам бъ л на Рилския манастир, в който архи тектурн ото, стено-
писното и р езб ар ск о то изкуство са намерили своя синтез с голям о творческо р азн ооб ­
разие и вкус.
С ъ зд а те л и т е на това сам обитно гр ад оустрой ство и архи тектура от епохата на Б ъ л г а р ­
ското В ъ зр аж д ан е са били м айстори строители без ш колна теорети ч еска под готовка, но с
голям проф есионален опит въ в всички области на строителството. Т ези обикновени, но на­
дарени хора са излезли от с р ед ата на народа и са ж ивели с неговите мисли, ч увства, р а з­
бирания, стрем еж и и борби. Те са и зграж д ал и ар х и текту р ата на своето врем е с голям о
проф есионално м айсторство и с вярно реалистично ч увство за една дей стви телн ост, чиито
тенденции д обр е са разбирали и са успели д а отразят в творчеството си. И м ена като тези
на м айстор А лекси от Рила, на м айстор Й ованович от с. Кримин, на м айстор Н икола от
Брацигово, на м айстор Н икола Фичев от Т ърново и др. щ е остан ат едни от най-светлите в
страниците на историята на б ъ л га р с к ата архи тектура от В ъ зраж д ан ето.

436
 Глава V

АРХИТЕКТУРАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО

ДО ДЕВЕТОСЕПТЕМВРИЙСКОТО НАРОДНО ВЪСТАНИЕ
(1878— 1944)

1. Р А З В И Т И Е Т О НА Б Ъ Л Г А Р И Я О Т О С В О Б О Ж Д Е Н И Е Т О Д О 9; IX. 1944 г.

О сво бо ж ден и ето на Б ъ л гар и я о т т у р ск а власт било голям а крачка напред по п ъ тя

на прогресивното развитие на б ъ л гар ск и я народ. Р у ск о -т у р ск а т а война извою вала не само
политическото осво бо ж ден и е на б ъ л гар ск и я народ, но съ д ей ств у вал а за извърш ване на
д ъ л б о к иконом ически и социален п р евр ат в неговия ж и вот. С еляните се освободили от
ф еодал н а експ лоатация и се превърн али в свободни стокопрои зводи тели. В гр ад овете били
прем ахнати ограниченията на цеховата наредба. У нищ ож ени били п рои зволът, насилията и
гр аб еж и те на т у р с к а т а д ъ р ж а в н а власт и на ф еодал н ата класа. В освободените земи бил
въ вед ен б у р ж о азен гр аж д ан ски п о р яд ъ к. Всичко то ва с ъ зд а л о условия и предпоставки за
развитие на прои зводи телни те сили в освободени те земи и за изграж дан е на б ъ л га р ­
ската кул ту р а.
В р езу л та т на О сво б о д и тел н ата война били съ зд ад ен и и у твъ рд ен и д ве автономни
б ъ л гар ск и д ъ р ж а в и — К н яж ество Б ъ л га р и я и И зточн а Рум елия, п ъ рвата с политическа, а
в т о р а та с адм инистративна автоном ия спрямо Турция. Б лагодарен ие пом ощ та на Р уси я те
били изградени като м лади б урж оазно-либерални д ъ р ж ави , в кои то кап итали зм ът станал
го сп о д ств у в ащ общ ествено-иконом ически и политически строй. Н а вл аст и в д вете д ъ р ­
ж ави д о ш л а б ъ л га р с к ата тъ р го вск о -л и х вар ска, позем лена и промиш лена б урж оази я, с ъ зд а ­
ден а през епохата на В ъ зр аж д ан ето .
И згр аж д ан ето на д в ете автоном ни д ъ р ж а в и разкрило пред б ъ л гар ск и я народ в ъ зм о ж ­
ности за по-ускорено развитие на иконом ическия и кул турн и я ж ивот. В аж но условие за това
било наличието на нова д ъ р ж а в н а власт, която за разлика от ту р ск а та ф еодална власт
с ъ д ей с тв у в а л а за- развитието на прои зводи телни те сили и на к у л ту р ата в д вете автономни
д ъ р ж а в и . З аед н о с у р е ж д а н е т о на адм инистративното, военното, съд еб н ото, просветното
зд р авн о то и пр. у стр о й ство на о свободени те земи сл ед О своб ож д ен и ето в К н яж еството и в
И зточн а Р ум елия се пристъпило къ м организиране на технич еското и архитектурно-строи­
тел н о то дело.
К акто и в ъ в всички д р у ги области на д ъ р ж ав н о т о и к ул турн ото строителство, орга­
низирането на а р х и т е к т у р н о т о д ел о започнало ощ е през врем е на р уското временно управ­
ление. Т о гава бил с ъ зд а д е н специален о тд ел за пощ ите, п ъ ти щ ата и строителството, ог­
лавяван от р у ски я ин ж ен ер К опиткин. П о -къ сн о този отд ел прераснал в Главно управление
на общ ествените сгради и в л я зъ л в съ с т ав а на М ин истерството на общ ествените сгради,
зем ед ел и ето и тъ р го ви ята. П риблизително по съ щ и я начин било организирано ар хи тектур­
ното д ел о и в И зточна Р у м ел и я. И в д в ете д ъ р ж а в и били учредени окръж ни технически
сл уж б и , които р ъ к о в о д е л и и контроли рали строи тел ството и архи тектурата.
П о р ад и липса на подготвени б ъ л гар ск и инж енерно-технически и архитектурни кадри
в п ърви те години след О сво бо ж ден и ето били привлечени на р аб о та к ато ръ к оводи тел и на

437
архитектурно-строителн ите служ б и и като строители м нож ество техници ч уж ден ци — руси,
чехи, немци, поляци, италианци и др. Н аред с полож ителн ите р езу л тат и това довел о и д о
някои неблагоприятни последици, тъ й като чрез д ей ността на архи текти те ч уж д ен ц и били
п рекъ снати съ зд ад ен и те през В ъ зр аж д ан ето строителн и традиции в б ъ л гар ск о то ар х и тек­
турно д ел о .
В първи те години след О свобож ден ието развитието на кап и тал и зм а в д ает е български
д ъ р ж а в и въ р в ял о м ного б а в н о ; липсвали необходим ите за това капитали, запазен бил р е ­
ж и м ъ т на неравноправните договори (капитулации), склю чени по-рано м еж д у Т урци я и за ­
падноевропейските капиталистически д ъ р ж ави , и се вод ели остри борби м еж д у ед рата, с р е д ­
ната и д р еб н ата б у р ж о ази я за политическото надм ощ ие и за вземане на д ъ р ж а в н а т а в л а с т .
Т ова д ав ал о о тр аж ен и е въ р х у цялостния икономически и кул турен ж и вот и на д вете д ъ р ­
ж ави, вклю чително и въ р х у развитието на архи тектурното дело. В първите години сл ед
О сво бо ж ден и ето в д в ет е б ъ л гар ск и д ъ р ж а в и се и звърш вали м алко строеж и. Само в София,
П ловдив, Р у с е и други по-големи градо ве били построени някои сгради, без това д а е и з ­
менило с ъ щ е с т в е н о техния външ ен облик.
Т л а с ъ к за развитието на капитализм а, а чрез това и на архи тектурното д ел о дало
съеди нени ето на С еверна и Ю ж на Б ъ л гар и я през 1885 г., в р езул тат на к оето била с ъ з д а ­
ден а по-голям а национална единица, с по-ш ирок в ъ тр еш ен пазар. С лед С ъед и н ен и ето се за ­
силил п р о ц есъ т на пъ рвоначалното натрупване на капитала, което било необходим о условие
и п р ед поставка за развитие на капиталистическия начин на производство.
В началото на XX в. р азвитието на б ъ л гар ск и я кап итали зъм набрало сили, за д а се
р азгъ р н е по-наш ироко. И м айки в р ъ ц е т е си д ъ р ж ав н ат а власт, ед р ата б у р ж о ази я п о л о ж и л а
усилия д а уско р и процеса на пъ рвоначалното натрупване, като засили експ лоатацията на
народните маси. Заед н о с това тя се насочила къ м провеж дане на п ок рови телствен а и к о ­
номическа политика, ко ято имала за цел д а защ ити б ъ л гар ск ата пром иш леност от ч у ж ­
д естр ан н ата конкуренция.
П рез с ъ щ о т о врем е започнало усилено строи тел ство на жп. линии, п ъ ти щ а и при ста­
нищ а на Ч ерно море и по р. Д унав. В стран ата били съ зд ад ен и първи те по-крупни п ро­
миш лени предприятия, .акц ионерн и д р у ж е с т в а и банки. З а н уж д и те на р азв и в а щ а та се про­
м иш леност и на тр ан сп о р та били изградени редица нови постройки.
Н ай-благоприятни условия за р азвитието на б ъ л гар ск ата ар хи тектура били съ зд ад ен и
през п ъ р во то д есети л ети е на XX в., което било период на сравнително най-бързо развитие
на капитализм а. Т огава за кр атко врем е от едно д есетилетие в стран ата били откр и ти по­
вече от 200 нови промишлени предприятия, кои то се ползували с п о к р о ви тел ств о от д ъ р ­
ж авата. П рокарани били нови жп. линии и п ро д ъ л ж и ло и зграж дан ето на п ъ ти щ а, т е л е ­
графни и телеф онни линии, пристанищ а на Ч ерно море и по р. Д унав. З а н уж д и те на
стро и тел ство то били съ зд ад ен и първите по-едри керамични предприятия и кариери и се
засилило п рои зводството на строителни материали. Значително нараснали въ треш н и ят тъ рговск и
обмен и м еж д у н ар о д н и те тъ р го вски връ зки. С ъ зд аден и били реди ц а нови акционерни д р у ж е ­
ства и банки, в които голям а р о л я играел ч у ж дестранни ят капитал. Т ова се определяло от преми­
наването на световн ата капиталистическа систем а в стадий на империализма, когато се засилил
и зн осът на капитали от развитите капиталистически страни в по-изостаналите д ъ р ж ав и .
Р азви ти ето на капитализм а ускорило процеса на класовото разслоение в б ъ л гар с к о то
село и предизви кало б ъ р зо увеличение броя на работни ческата класа. Н а м я сто то на старите
занаятчийски градове, като К отел, Копривщ ица, П анагю рищ е, К алоф ер и др., се съ зд али и
развили по-голем и промиш лени, тър го вски и адм инистративни центрове к ато С оф ия, П ловдив,
Р усе, П левен, Сливен и др., чието население б ъ р зо се увели ч авало.
И коном ическото развитие водело до засилване на строи тел ството. Н аред с и згр аж ­
д ането на промиш лени предприятия, адм инистративни сгради, хотели, банки, училищ а, театри
и др. през п ъ р во то д есети л ети е на XX в. се пристъпило къ м м одерн ото б лаго у стр о яван е на

438
някои градо ве и на пъ р во м ясто на столи цата София. Това разкри ло перспективи за б ъ рзо
развитие на б ъ л гар ск ата ар х итектура, ко ято се насочвала къ м задоволяване н уж д и те на
б у р ж о а зн а та д ъ р ж а в а и на н о вооб разуващ ата се капиталистическа класа.
Заси л ван ето на стр о и тел ство то ' налож ило разрастване и преустройство на архитек-
турно-техническите служ би. П рез 1893 г. било учредено сам остоятелн о М инистерство на
общ ествените сгради, п ъ ти щ ата и съо б щ ен и ята с отделени е по архитектура. В него била
вклю чена с ъ зд ад ен ата преди то ва сл у ж б а за регулац ия и строеж и на населените места.
А рхитектурното отделени е изработило през 1897 г. първи я закон оп роект за благоустрой ­
ство на населените места, който бил приет от Н ародн ото събрание. З а задоволяване на
го л ям ата н у ж д а от подготвен и технически и строителни кадри през 1908г. в С офия било
откри то д ъ р ж а в н о средно техническо училищ е с о тд ел за дом остроителство.
Главната гр и ж а на б ъ л га р с к ата бурж оазия и на р ед у ващ и те се едно подир д руго б ур­
ж оазн и прави телства след О сво бо ж ден и ето била осигуряването на благоприятни усл ови я и
средства за р азвитието на капитализм а и за укрепване на б у рж оазн ото господство. Е д н о ­
временно с това заедн о с нарастването на иконом ическата й м ощ от началото на XX в.
б ъ л га р с к ат а б урж оази я започнала усилено д а се готви за война с Турция. Т ова во д ел о до
засилване на строителството на казарм и и други военни обекти.
У частието на Б ъ л гар и я в Б алкан ската, М еж д у съ ю зн и ч еск ата и П ъ р вата световна импе­
риалистическа война р азтъ р си л о из основи стопанския ж и вот на стран ата и влош ило не­
обикновено м ного полож ен ието на народните маси. П рез годините на войните за см етка на
народните страд ан и я и ж ер тви чрез грабеж и, спекула и засилена експлоатация на работ­
ническия т р у д в р ъ ц ете на б у р ж о ази ята били натрупани големи капитали. Т ака например,
д о к ат о през целия довоенен период (до 1912) в страната били съ зд аден и всичко 157 акцио­
нерни д р у ж е с тв а с около 100 млн. лв. капитали, само през годините на войните 1912—
1918 г. били с ъ зд ад ен и нови 184 акционерни д р у ж е ств а с около 650 млн. лв. капитали.
Н о войните съ зд али неблагоприятни условия за влагането на тези капитали в п рои зводст­
вото и строителството. П овечето о т натрупаните капитали се насочвали не къ м п рои звод­
ствена, а къ м спекулативн а дей ност и то в а изостряло п род оволствената и снабдителната
кри за в страната. С лед въвличането на Б ъ л гар и я във войните било преустановено и звъ р ­
ш ван ето на по-крупни строеж и. П р о д ъ л ж е н а била р аб о тата само по направата на някои
особено важ ни жп. линии и други строителни обекти.
С лед кр ая на П ъ р в ата световна война, когато бил подписан насилническият Н ьойски
мирен договор, в Б ъ л га р и я се преселили стотици хиляди беж анци от М акедония, Тракия,
Д о б р у д ж а и Западни те покрайнини. П овечето от тях се заселили в големите пром иш ­
лени и т ъ р го в ск и центрове с н ад еж д а за по-лесно намиране на работа. Н аселението на р е­
дица г р а д о в е — София, П ловдив, Варна, Б у ргас и др. — за кратко време нараснало и звън ­
редно много. С ъ зд ал а се остра ж и лищ н а криза, [която налагала б ъ рзо организиране от
страна на д ъ р ж а в а т а на ж и лищ но строителство за прию тяване на бездом ническото и бе­
ж ан ск о то население. Т ова обаче не станало. Т огава край някои от по-голем ите градове
възни кн али т. нар. б еж ан ски квартали, които били илю страция на бездуш и ето и негод­
ността на б у р ж о азн ата вл аст д а се справи с крещ ящ и те ж илищ ни н уж д и на населението.
Р азр у ш ав ан ето на п рои зводи телни те сили в Б ъ л гар и я през П ъ р вата световна война,
голем ите страдания, лиш ения и ж ер тв и на народните маси и влиянието на О ктом врий ската
револю ц и я съ зд али условия за подем на револю ционното движ ение. П рез 1918/1919 г. бур­
ж оази я Б ъ л гар и я изп адн ала в състоян ие на остра револю ционна криза. При условията на
тази кри за Б ъ л га р ск а т а работническа социалдем ократическа партия (тесни социалисти) б ъ рзо
се превърн ала в м асова партия, преим енувала се в ком унистическа партия и започнала по­
степенно д а прем инава на позициите на ленинизма.
С лед к р ая на П ъ р в а та световна война бил в подем и Б ъ л гар ски ят зем еделски съю з.
Благодар ен и е на голям ото засилване на револю ционните борби в стран ата през прол етта

439
 на 1920 г. той успял д а взем е сам остоятелн о политическата власт в свои ръце. Т ова му
позволило д а проведе редица дем ократични реф орми в икономическия, об щ ествен и я и к у л ­
турния ж и в о т на стран ата, к ато насочи вниманието си къ м подобряване на м атери алн ото и
к у л ту р н о то полож ение на селското население. Това д ал о т л а с ъ к на стр о и тел ств о то в се­
лата и съ д ей ств у в ал о за изм енението на техния външ ен облик.
В ъ зп олзувай ки се о т греш ките на зем ед ел ск о то прави телство и особен о от неговата
б орба на д в а ф р онта — против б у р ж о а зи я т а и против работни ческата кл аса — и от това, че
ком ун истическата партия ощ е не била станала истинска б олш евиш ка партия, б ъ л гар с к ат а
б ур ж о ази я успяла д а извърш и военно-ф аш истки преврат и д а заграби в л ас тт а на 9 юни
1923 г. В ед н ага, след това започнало настъплени е против ж изнените интереси на тр у д ещ и те
се и п о д го то вк а на у д ар за разгром яван е на ком ун истическата партия. При такава о б ста­
новка на настъплени е на ф аш изм а през есента на 1923 г. избухнало С ептем врийското анти­
ф аш и стко въстание. В ъпреки героизм а на въ стан ал и те работни чески и селски маси в ъ с ­
танието зав ъ р ш и л о с неуспех. В ластта о стан ала в р ъ ц ете на д еветою н ски те заговорниц и
з а д които сто ял а най -едрата и най-реакционната б ъ л гар ск а б урж оази я, ко ято била увели­
чила м н о гократно своите б о гатств а през годините на трите войни и управлението на Б ЗН С .
В края на 1924 и началото на 1 9 2 5 г. настъпи л период на врем енна и частична стаби­
лизация на капитализм а в България. Т я се изразила в засилване на пром иш леното и селско­
стопанското прои зводство и в закрепване на политическото госп од ство на б у р ж о ази ята
П рез войните и в следвоенн ия период капитали започнали д а се влагат в пром иш леността
тран сп о р та и селското стопанство. Т ова довело до засилване на строи телството. П рез го­
дините 1926— 1931 почнали д а се и згр аж д ат нови промиш лени предприятия, банки, хотели
бани, почивни дом ове на б у р ж о ази ята и др. Увеличил се броят на адм и нистративните сгради
училищ ата, болниците, ж ел езо п ъ тн и те гари, тю тю невите складове, винарските изби и др.
В С офия започнало кооперативно строителство на м ногоетаж ни ж илищ ни сгради. И сега
обаче ар х и текту р н о то строителство в стран ата било изцяло в услуга на б у р ж о азн а та д ъ р ­
ж ава и на кап итали сти ческата класа. Работн ическите квартали в гр ад о в ете и сел ата стоели
извън благо у стр о й ствен и те гриж и на б у р ж оазн о-ф аш и стк ата власт. Р аботн ици те в мините
и край ф абриките ж ивеели в бордеи и бараки. П рез 1925 г. бил склю чен д ъ р ж а в е н заем за
подпом агане на беж анците. С ъ с ср ед ств ата от този заем при големи разхищ ения и зл о у ­
потреби били лош о планирани и изградени ж и л и щ а и цели т. нар. б еж ански села за част
от беж анци те.
С лед П ъ р в а та световна война в р ед о вете на б ъ л гар ск и те архитекти навлезли нови
млади кадри. И те получили своето образование на З ап ад и се намирали под влияние на
б у рж о азн ата и деологи я и архитектурни течения и ш коли. При усл о ви ята на острите р е ­
волю ционни борби в стр ан ата обаче и зм еж д у б ъ л гар ск и те архитекти започнали д а си п ро­
биват п ъ т идеите на работни ческото револю ционно движ ение. Н ем алко б ъ л гар ск и архи­
текти се отнасяли със симпатии къ м борбите на народните маси против ф аш и стката вл аст
и преминавали на открити антиф аш истки позиции. Те обаче нямали в ъ зм о ж н о ст д а р а зг ъ р ­
нат своите сили и способности в сл у ж б а на народа. А рхи тектурн ото д ело в Б ъ л гар и я се
развивало за зад о во ляван е н у ж ди те не на тр у д ещ и те се, а на б урж оази ята. Н ай-многото,
което се правело от страна на ф аш и стката власт, било д а се д ад ат на народните маси в
предизборните акции щ едри обещ ани я за народополезни строеж и, кои то наскоро сл ед това
били забравяни.
З а закрепване на р азкл атен ата б у р ж оазн а власт на 19 май 1934 г. в Б ъ л гар и я бил
и звърш ен нов ф аш истки преврат, който установи реж и м а на деветн ад есетом ай ц и те, с про-
тивом онархическа насоченост. Н яколко м есеца по-късно с нов преврат те били свалени от
власт и в стр ан ата била установена м о нархо-ф аш и стка д и к тату р а начело с цар Б ори с III.
С това започнал период на пълно подчинение на Б ъ л гар и я на иконом ическите и по­
литическите интереси на ф аш истки те д ъ р ж ав и и по-специално на интересите на хитлеристка

440
Германия. Б ъ л гар и я започнала б ъ р зо д а се п р евръ щ а в „сурови н ен “ п р и д атъ к на Т рети я
Райх. Д о к о л к о то се с ъ зд ав ал а нова индустрия, тя била насочена главно къ м преработване
на селскостопански произведения или суровини за Германия. П рез този период в стран ата
били построени р ед и ц а склад оре за тю тю н и предприятия за консервиране на плодове и
зеленчуци, винарскц изби и др. В навечерието на В то р ата световн а война имало засилване
на ж и лищ н ото строителство главно в по-голем ите градове и особено кооперативни жилищ ни
сгради в София, как то и вили на б о гати те. П остроени били и редица административни
сгради, съдебни и телеграф опощ ен ски и телеф онни палати, училищ а и др.
И зб ухването на В то р ата световн а война и особено въвличането на Б ъ л гар и я в нея
сл ож и л о край на общ ествен о то и частното строителство. П ротивонародната политика на
ф аш и стката власт, ко ято д о в ел а до окуп ация на стран ата от хитлеристките войски и до
п р евръ щ ан ето й в база на нападение против С ъ ветски я съю з, предизви кала д ъ л б о к о не­
доволство всред народните маси. П од р ъ к о в о д с т в о то на Б ъ л га р с к а т а ком ун истическа партия
през 1943— 1944 г. в Б ъ л гар и я се р азгъ р н ал а мощ на народ оосвобод и тел н а револю ционна
борба, в ко ято участвували и нем алък брой български строители и архитекти, свързал и
к ръ вн о своя ж и вот с ж и во та на народа.
О бединени под знам ето на О течествен ия фронт, с реш аващ ата помощ на С ъветската
армия и под р ъ к о в о д с т в о то на ком унистическата партия на 9 септем ври 1944 г. трудещ и те
се в Б ъ л гар и я съборили ф аш и стката вл аст и пристъпили къ м и зграж дан е на своя нов
ж ивот. П об ед ата на Д евето сеп тем вр и й ск о то народно въстание сл ож и л а край на кап итали­
стическото господ ство в Б ъ л гар и я и о ткр и л а п ъ т я за п острояването на социализма, а заедн о
с това разкри ла ш ироки хоризонти за разви ти ето и на б ъ л га р ск ата архитектура.

2. С Е Л И Щ А

З а сравнително кр атки я исторически период от О свобож ден и ето на Б ъ л гар и я от

турско робство до 9 септем ври 1 944г. б ъ лгарск и те градове и села коренно се изменили.
Н астан али те след о сво бо ж ден и ето д ъ л б о к и промени в икономическия, общ ествения,
адм инистративния и културни я ж и вот на м ладата б ъ л га р ск а д ъ р ж а в а се отразили б ъ рзо
въ р х у образа, и згр аж д ан ето ир азвитието на нейните селищ а. Т ова се отн ася преди всичко
за столицата, за о кр ъ ж н и те и д р у ги те големи градове. Там е било необходим о ведн ага д а
започне стр о и тел ство то на административни, културни , учебни, банкови, търговски , фабрични
и д руги сгради. У п р авляващ ата б у р ж о азн а класа започнала д а си строи м одерни ж и лищ а,
кои то д а о тго вар ят на нейните нови културно-битови нуж ди. О т д р у га страна, при ток ъ т
от бедни хора от м алките градч ета и села, тъ р сещ и р аб о та в голем ите градове, п р ед и з­
викал тяхното б ъ р зо нарастване. И зм енилият се градски ж и вот налож ил и нови б лаго­
устройствен и м ероприятия: м одерно водосн абдяване, канализация, осветление, улични н а­
стилки и пр., за които с т ар ата улична м реж а — със своите тесни, криви и зад ън ен и
улички — била далеч неп о дх о д ящ а. Н е е м огло съ щ о така р азруш ен и те при О с в о б о ж д е ­
нието градове д а се в ъ зс та н о в я т по стар ата улична мреж а, к а к ъ в т о е бил случаят например
с оп ож ар ен и я о т ту р ц и те в 1 8 7 7 г. гр ад С тара Загора.
Всичко това налож ило за голем ите градове б ъ р зо д а се и зраб отят нови регулационни
планове. Н о м л ад ата д ъ р ж а в а не била о щ е п од готвен а за та к ав а отговорн а р аб о та —
липсвали й специалисти, а с ъ зд ад ен и те технически служ би не били укрепнали. О свен това
с оттегл ян ето на ру ски те освободителни войски си зам инали и повечето руски военни ин­
ж ен ери и техници, които през п ърви те години оказвали неоценима б р атс к а пом ощ в
тази област.
С лед войната новите градски общ ински управи и км етове, които произлизали п р е­
димно от м л адата б ъ л гар ск а интелигенция и б урж оази я, били ентусиазирани за б ъ р зо м о­
дернизиране и преустройване на своите гр адове, с което искали по-скоро д а заличат следи те

56 К р ат к а и с т о р и я на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 441
 I jilillllM llI :
от т еж к о то петвековно
\ v i : v’ ,турско робство. Те поч-

CD 'N\ ; r _.
j) •,
нали д а т ъ р с я т и канят
технически лица от чуж -
1п " ' v, бина, на които д а въз-
; , ” ._J.. ' — - ■" л агат израб отван ето на
градск и те планове. Т ака
: се започнало планиране-
[г || : -'Y : [ | " 1 ■^ ; то на гр ад овете С тара
[ " : ■ ; |[ ij ■ ■ ; \\ ■ / / i Загора, П ловдив, София,
П............... ■ , ............... - i-Y'1- : i !!■■ 'у 1 Варна, Р усе, С илистра,
С вищ ов и др.
Нуждата от
I- ■ | н о в п л а н н а С т а р а
j. Загора била м ного
о стра поради о п о ж ар я ­
ването на гр ад а от тур-
Фиг. 480. Стара Загора. Регулационен план, 1879 г. ците н а 1 д юли 1 8 7 7 г.

З ат о в а руски инж енери

и военни топограф и от освободителните войски ведн ага започнали п од готви телни те работи
по изработван ето на нов план. В 1878 г. п ърви ят градски км ет С тойко С алабаш ев поканил
чеш кия ар х и текту р ен техник Л у б о р Байер за градски архитект съ с зад ач а д а изработи
регулац ионен план на града. Този план бил завъ рш ен ощ е на сл ед ващ ата годи на в строго
геом етрично реш ение, б ез д а се е д ъ р ж ал о см етка за оцелелите от п ож ара градск и части
и за р ел еф а на тер ен а (фиг. 480). У лиците на гр ад а били установени в три типизирани
ш и р и н и — 10,16 и 20 м, кварталите в едн акви разм ери — 5 5 х 1 2 0 м , а парцелите в д ва стан ­
д а р т а — от 3 30 и 660 кв. м. И зклю чение правели само 3 квартал а в ц ен тъ ра с чарш ийски
парцели, ко и то имали ш ирина 4 и 6м и д ълб оч и н а 7 ,5 м. Този план започнал б ъ р зо д а се
при лага ведн ага слеД неговото завъ р ш ван е и од обрение в 1879 г.
Р а б о т а т а п о п л а н и р а н е т о н а С о ф и я се започнала ощ е ведн ага след О сво ­
б о ж д ен и ето . Г р а д ск и я т общ и нски съ в ет през юни 1879 г. р азгл ед ал и зработен ия от
инж . П р о ш ек частичен план на гр ад а („план на ж и тн ия п а з а р “). П рез с ъ щ ат а годи на ин ж е­
нерите С. А мадие и В. Р о у б ал започнали нова к ад астрал н а снимка на С оф ия върху,
п л о щ от 284 ха, по ко ято инж. С. А мадие проектирал нов уличнорегулационен план. Н а
3 януари 1880 г. новият план, „регулиран по ам ерикан ски“1, получил по-късно популярното
име „Б атенб ергов план на С о ф и я “, бил внесен за од обрение от м инистрите и кн яза (фиг. 481)
В този п роект била устан овена сегаш ната к р ъ го в а система от булевард и те „Ф ер д и н ан д “
(сега „Т о л бу х и н “), „П. Е вти м и й “, „Хр. Б о т е в “, „ Д р аго м ан “ (сега „Г. К и р к о в “), „С ливница“ и
„К. С то и л о в“ (сега В олгоград), продиктуван а от съ щ еств у ващ и я д о то га в а на тези м еста
отбр ан и тел ен окоп о коло града. Г лавният градски п л ощ ад се о т р е ж д ал на м ястото на
стар и я общ ински дом (пред г р а д с к а та градина). В торият п лощ ад бил проекти ран на м ястото
на С ъ д е б н ата палата, а тр ети ят — в бли зост със сегаш ния пл. „ В ъ зр а ж д а н е “. К няж еският д ворец
се п ред ви ж д ал на най-високото м ясто на града, до ц ъ р к вата „Св. С оф и я“, ко ято се е вклю ч­
вала в тер и то р и я та на д ворец а. Само посоките на главните пет входящ и улици в новия план
съ в п ад али съ с с ъ щ еств у в ащ и те входящ и ш осета в София. О стан алата проекти рана улична

1 Т е р м и н ъ т „ п л а н и р а н е п о а м е р и к а н с к и “ е бил употребен даже и в Министерския съвет на

Княжество България на 3.1. 1880 г. при обсъждането на новия план на София. Тогава се е изказало и мнение да
с е запази старият град, а да се предвиди „основаване на нов град извън стария, един вид П ера“. Надделял е
обаче методът на смело геометрично планиране (К. И р е ч е к — „Български дневник“, София, 1930, стр. 86).

442
 м реж а не д ъ р ж а л а см етка за съ щ ес тв у в а щ о то полож ение, понеж е ав то р ъ т инж. А мадие
търси л д а направи правилна геом етрична композиция.
Т ози план обаче об х ващ ал много ограничена територия, която скоро се е оказал а не­
д о ст а т ъ ч н а и е тряб вало д а се правят реди ц а допълнителни разш ирения. Т ака при напра­
вата на новата ж е л езо п ъ тн а гара в 1888 г. бил пла­
ниран новият квар тал от „Ш арен м о с т “ (Л ъвов
мост) до гарата, наречен „ О п ъ л ч ен ски “, а сл ед то ва
нови квартали около „В айсовата м ел н и ц а“, квартал
„ Б у к а т а “, около сегаш ната „ Д о к т о р с к а гр а д и н а “ и
др. Това налож ило в 1888 г. д а се започне нова
кад астр ал н а снимка на София, ко ято д а обхване и
близките околни села Горна баня, К няж ево, Бояна,
Красно село, Д рагалевци, С латина, В раж д ебн а, О рлан ­
довци, Н ад еж д а, В ръбница и О беля.
П рез 1889 г. к м етъ т на С оф ия Д и м и тъ р П етков
назначил за началник на Т ехническия о тд ел при о б ­
щ ината б ъ лгари на арх. А лекси Н ачев, под чието
р ъ к о в о д ств о били проектирани р азш иренията на р е ­
гулационния план м еж д у бул. „П. Е вти м и й “, П ер-
ловската река и пехотните казарм и и бил д о въ рш ен
пл ан ът за новите квар тал и о коло „В айсовата м елни­
ц а “, к ъ д е т о се оф ормил пл. „ В ъ зр а ж д а н е “. З а пет­
годи ш ен срок — о т 1888 до 1 8 9 3 г. — к м е т ъ т Д . П е т ­
ков Приложил почти ИЗЦЯЛО регулационния план на Фиг. 481. София. Регулационен план, 1880 г.
София въ п р ек и голям ата неточност на кад астр ал н ата
снимка и протести те на засегнати те граж дани.
П рез 1907 г. къ м С оф ия било присъединено и с. П одуян е, с което урегул и ран ата площ
на столи цата се удвоила по отнош ение на плана от 1881 г.
Н овите н у ж д и на ж и во та налож или построяването на реди ца общ ествени сгради,
кои то не били предвидени в първи я „Б атенб ергов п л а н “. Т ака изникнал в ъ п р о съ т за оф ор­
мяне на ц ен тъ р а на Соф ия. П рез 1903 г. бил обявен кон курс за оф орм яне на площ ада около
храм а пам етник „А л ексан д ъ р Н е в с к и “, за ко й то постъпи ли 5 проекта. П ечеливш ият втора н аг­
р а д а (пъ рва не била д ад ен а) арх. Н. Л азар о в пише в обясн ителн ата записка къ м своя п р о е к т :
„Ч рез правилно оф орм яне на пл. Ал. Н е в с к и “ се тъ рси начин за разхубавяване на поне един
к ъ т от д о статъ ч н о о б езо б р азен ата вече б ъ л гар ск а столица, ко ято има правилни и ш ироко на­
чертани улици и площ ади, но по тях не се в и ж д а нищ о освен архитектурни кари катури,
прах и к а л . . . “ Т ова рисува д о статъ ч н о изразително печалния образ, който кап итали сти че­
ската дей стви тел н о ст д ав ал а на м л ад ата .столица. О тто гав а в ъ п р о съ т за цялостното о ф о р ­
м яване на ц ен тъ р а на С офия започнал д а заним ава н аш ата техническа м исъл, но об явява­
нето на Б ал к ан ската война прекъ сн ал о тази гриж а.
З а п ъ р в и я п л а н н а П л о в д и в се знае м алко, пон еж е през 1891 г. пож ар уни­
щ ож ил об щ и н ската архива в П ловдив. П р ед п о л ага се, че п л ан ъ т е изработен о т архитект
аси стен та Й о зеф Ш нитер1, у т в ъ р д е н в 1 8 9 6 г., с площ 839 хектара, със 125 км улици и
26,6 ха площ ади, пазарищ а, градини и разсадници. К ад астр ал н ата снимка обаче, въ р х у която
е бил рабо тен този първи план, не била точна, което налож ило през 1902 — 1903 г. д а се
изработи нова подробна снимка, в ъ р х у която арх. Г. Н енов проекти рал о стан алата част от
дворищ норегулац ионн ия план на П ловдив.
Планът на В а р н а е с ъ щ о така един от първи те регулационни планове в
страната. П оради св ъ р зв ан ето на гр ад а чрез ж ел е зо п ъ тн а линия с Р у се ощ е в 1 868г.
1 П о св еден и е на арх. Г. Н енов от 1897 г.

443
.след О сво б о ж д ен и ето той се развил б ързо. З ат о в а първи ят км ет на гр ад а Колонни през
1879 г. вн есъ л предлож ени е в с ъ в ета д а б ъ д е поканен полският инж. Евгени В раж ановски
д а изготви нов план на града. Запазен а е кад астр ал н ата снимка, израб отен а от В раж а­
новски в М 1 : 2000, обаче уличнорегулационният план, изглеж д а, не е бил д о в ъ р ш ен и
одобрен. С лед В раж ановски в техническата сл у ж б а на В арненската общ ина работили много
техници, чуж ден ци и българи , които изготвили частични планове и нивелационни снимки.
Е два в 1 8 9 5 г., ко гато за началник на техническата сл уж б а бил назначен инж. П авел Кара-
кулаков, последният поискал о т об щ и н ската управа ср ед ства за нова кад астр ал н а снимка и
нов регулационен план на Варна. Н овият проект, д ел о на инж. П. К аракулаков, бил одобрен
от об щ и н ската управа в 1898 г. В запи ската къ м плана се и зтъква, че в него са запазени
по в ъ зм о ж н о ст улиците от стария план, как то и онези, „кои то са ф иксирани вече с ня­
колко нови и солидни с гр а д и “. Този план е у тв ъ р д ен от м ин стерството — едн а част в 1900 г.,
а остан алата през 1905 г.
Но редом с поканените квалиф ицирани специалисти, които изработили гореказан и те
планове, в Б ъ л гар и я пристигнали сами с цел за печалба нем алко технически лица чуж денци,
голям а част о т кои то били практици и самоуци б ез ценз и средни техници без необходи­
м ата техническа правоспособност. Те предлагали д а изготвят плановете и на по-малките гра­
д ове, като П опово, О м уртаг и др.
Т ака за първи те 5 —6 години след О свобож ден и ето в К няж еството и в И зточн а Р у ­
мелия по планирането на гр ад о вете вече работели около 100 д уш и техници чуж денци.
М е ж д у тях някои се особен о проявили, като например чеш кият архи тектурен техник Л у б о р
Байер, кой то освен плановете на С тара З а го р а изработил и тези на Н ова З а го р а (ф и г .482),
К азанлък, К ю стендил и д р .; ч ех ъ т И озеф К еркеш (практик) изработил плановете на ре­
дица градо ве к ато Х арманли и др.
Тези пъ рви регулационни планове на б ъ лгарск и те градове били с големи н ед остатъц и .
З а това е д оприн есла преди всичко ч естата см яна на техниците било 'поради политиче­
ските промени на управите, било поради недобро спазаряване на работата. О свен това
поради липса на инструм енти, а често и поради слаба ком петентност на тези техници к а д а ­
стралните снимки на гр адо вете се изработвали по примитивен начин и били непълни и
неточни; те са обикн овено само крайулични снимки, в кои то не е о т р азен а терен н ата кон ­
ф игурация. С ам ите проекти обхващ али най-често само улични регулации, проектирани гео ­
метрично, без д а се е д ъ р ж а л о см етка за съ щ еств у ващ о то полож ение, нито за терена.
Г рад ски те общ ински управи нямали разбирания по тези въпроси — те искали само г р ад ъ т
им д а стане по-скоро „м одерен г р а д “, под което понятие разбирали план с прави и ш и­
роки улици. Т ази геом етрична тенденция при планирането на градовете била пренесена у
нас от З а п а д н а Е вропа, Р у си я и съ сед н а Р ум ъ н и я и позната под термина „по ам ери кан ски “.
Е д ва по-късно при някои градове за по-голям а икономичност при „о тк р и в ан ето “ на ули­
ците започнал д а се прилага д р у г м ето д на планиране — чрез оправяне и частично разш и­
ряване на с ъ щ еств у в ащ и те улици. Т ака били проектирани плановете на с т ар ата част на
В елико Т ъ рново, А сеновград, Берковица и някои други.
Н якои гр адск и общ ински управи от нетърпение д а „м одерн и зи рат“ по-скоро своя
град и д а о тго в о р я т на новите неотлож ни строителни и б лагоустройствен и нуж ди започ­
нали в едн ага д а при лагат изработен ите нови планове. Те прорязали нови улици, съб арял и
постройки, разреш авал и нови строеж и.
Т ака реди ц а градо ве м ного б ъ р зо изменили своя образ. В това отнош ение тряб ва д а
се спом енат С тара Заго р а, С вищ ов и др.
З а д а се слож и известен ред в изработването, у твъ р ж д аван ето и особен о в прилага­
нето на новите планове на градовете, ощ е на 19 авгу ст 1881 г. в К н яж ество Б ъ л гар и я
били у тв ъ р д ен и първи те „П равила за стр о еж на частни здания в г р а д о в е т е “. С тези „пра­
в и л а “ се узаконили прилаганите д о то га в а принципи на геом етрическо планиране на гр ад о ­

444
вете, ко ето д о вел о д о малки квартали, с ненуж но голям а улична м реж а (сти гащ а до
2 5 — 30 % и повече от п л о щ та на гр ада) и б ез д а се д ъ р ж и см етка за завареното полож ение
и за особеностите на т ер ен а .1 Типични примери за такова реш ение са вече споменатите
планове на С тара З аго р а, Н ова З а г о р а и др. П ри тази об стан овка д о 1885 г. в стран ата
били планирани (или започнали д а се планират) об щ о 36 града.
С ъединени ето на К н яж ество Б ъ л ­
гария и И зточн а Р ум елия в 1885 г.
с ъ зд а л о м ного по-благоприятни у с л о ­
вия за р азви ти ето на м ладата д ъ р ­
ж ава и д ал о т л а с ъ к за р азвитието и
на и н д у стр и ята в голем ите градове
В Г аброво, Сливен, К азан л ъ к се по­
строили нови текстилни фабрики, във
Варна, Б ургас, София, П ловдив, Ям­
бол и др. — ф абрики за браш но, за ­
хар и пр. Ч у ж д и т е кап и тали у ско р и ­
ли стр о и тел ство то и на ж е л е зо п ъ т ­
ната и ш осей ната м реж а в страната.
Всичко това при влякло в големите
градове тъ р с е щ и р а б о т а х о р а от з а ­
м иращ ите иконом ически м алки г р а д ­
чета и от сел а та .2 О собено б ъ р зо се
увеличило населението на м л адата
столи ца София, на П ловдив, Варна,
Б ургас, Р у се. Н арасналите п р о и зво д ст­
вени, строителн и, ком уникационни и
б л аго у стр о й ств ен и ну ж ди изисквали
д а се у ск о р и о щ е повече прилагането
на новите регулационни планове на
тези гр адо ве. В С офия затова особено Фиг. 482. Нова Загора. Регулационен план, 1880 г.
д опринесли направата на жп. гара
през 1 8 8 8 г. и увеличилото се градско
движ ение. Само за 5 години, до 1893 г., била открита почти ц ял ата гр ад ск а улична м реж а
по у тв ъ р д ен и я регулационен план, ко ето коренно изменило об раза на столицата. И з­
чезнали тесните, криви и начупени улици, м ного от стари те едн оетаж ни и д вуетаж н и
д ъ р вен и къ щ и и дю кяни, повечето д ж ам ии и други верски сгради, които д о то гава
д авал и ориен талски облик на града. Н овата столица получила ясна геом етрична улична
м реж а (с м е с е н а : п р ав о ъ гъ л н а с ради ал н о -кръгова), в к о я то главните входящ и ш осета
напомнят само посоката на старите вх о д ящ и п ъ ти щ а. Д в а т а д и ам етъ р а с е в е р — юг и
и зт о к — зап ад подчертали като главен ц ен тъ р на град а пл. „Св. Н е д е л я “ (сега пл. „Л ени н“).
В централните квартали на м ясто то на стари те ниски паянтови постройки започнали д а се
издигат нови общ ествени, т ъ р го в ск и и масивни д ву етаж н и ж илищ ни сгради на богати
собственици, проектирани от архи текти чуж ден ци. И згр а ж д ан ет о на тези сгради и особено
на Н ародн ото събран ие, Д в о р е ц а (чрез п реустрояван е и д о строяван е на стария турски

1 В тези „Правила за строеж на частни здания в градовете" например чл. 3 и 4 повеляват „улиците да
бъдат по възможност прави и взаимно перпендикулярни“, с ширини 10, 16 и 18 м, а за новопроектираните квар­
тали— по 20 м ; съгласно чл. 5 в новите планове „трябва да се остави доволно число площади“ ; за размерите
на прцелите се определят минимум 250 кв. м площ (а за чаршийбките — до 100 кв. м) и 10 м лице.
2 Докато в 1881 г. градското население в България е било едва 16,7% , в 1892 г. то се е увеличило на
19,7 %, а в 1905 г. е вече 20,6 %.

445
 dilate

Фиг. 483. София, Кръстовище на бул. „Дондуков", ул. „Търговска" и ул. „Леге"

конак), Военния клуб, М инералните бани, Н ародния т еатъ р , С инодалната палата, новите казарм и
и др. и особен о м онум енталния храм пам етник „Ал. Н е в ск и “ коренно преобразило града. Той
д обил „м о д е р е н “ и европейски вид, за ко ето пом огнало и б ъ р зо то б лагоустрояван е на цен-

446
 Фиг. 485. София. Бившият пл. „А лександър I“, гледан откъм ул. „Московска"

Фиг. 486. София. Паметникът Цар Освободител с пл. „Народно събрание“

тралните му части (фиг. 483, 484, 485, 486). Н и щ етата обаче се отразила сурово в ъ р х у
архитекту р н о -гр адо у стр о й ствен и я о б р аз на крайните квартали. Т ук се настанявали д а ж и ­
веят стичащ ите се о т провинцията разорени сем ей ства в н аб ъ р зо и незаконно и зградени
 Фиг. 487. София. Къща в покрайнините (бул. „Д. Петков“)

паянтови к ъ щ у р к и в м алки парцели (фиг. 487). В крайните квартали и особен о в бли зост
с новата гара изникнали безсистем но застроен и индустриални заведен и я и работилници, без
да о тго вар ят на най-елем ентарни хигиенни изисквания.
Т ака ощ е от началото на своето градоустрой ствен о развитие м л адата столица на Б ъ л ­
гария получила печата на капитализм а и по-специално р я зк ата противоп олож ност м еж д у
нейния ц ен тъ р и периферията.
Б ъ р з о се изменил гр ад о у стр о й ствен и ят образ и на д руги те големи и б ъ рзо развиващ и
се б ъ л гар ск и гр ад о ве и по-специално на П л о в д и в , В а р н а , Р у с е и Б у р г а с . И там,
м акар и в по-м алкъ к разм ер, настъпили съ щ и те промени, как то в София. „О т к р и в ан ет о “
на новите прави и ш ироки улици по регулационните им планове и с т р о еж ъ т на нови о б щ е­
ствени сгради и на масивни д в у етаж н и к ъ щ и в централните квартали заменили техния
средн овековен и ориенталски вид с „м о д е р ен “ и „европ ей ски “. Гарите и при стани щ ата
станали важ н и елем енти в плановите структури на тези градове. В П ловдив от гар ата се
насочили къ м гр ад а д в а ш ироки и прави булевард а. И в Б ургас главната улица започва
о т гар ата и при стани щ ето и прем инава право през целия град. В ъв Варна и Р у с е те р ен ­
ната денивелация не позволила т ак о в а праволинейно прокарване на главните им улици от
гар ата и при стани щ ето къ м ц ен тъ р а на града, но въ преки това те били д о б р е оф ормени.
Т ъ р го в ски те улици на тези четири гр ада се оф орм или склю чено. З астр о яв ан ето на остан а­
лите им квартали било предимно индивидуално и свободно. В централните квартали м асив­
ните сгр ад и на богатите, проектирани от архитекти с „им портна“ архитектура, били по­
строени в с р е д д ворове, п отъ н али в зеленин а и с хубави огради. В противовес на тях
бедните, паянтови и безлични к ъ щ у р к и в крайните квартали се изграж дал и обикновено
б ез план — лично от собствениците им или от м айстори самоуци.
П о р ади то в а стихийно р азвитие и разпиляно разрастван е на голем ите градове техните
първи регулационни планове — които били проектирани б ез перспективно п ред ви ж д ан е —
скоро се оказали нец елесъобразни. Т ова налож ило само едно-две д есети л ети я след тяхното
и зраб отван е д а б ъ д а т разш ирявани с нови урегулирани части и квартали, „ск р о ен и “ гео­
метрично и прилепени без органическа и композиционна в р ъ зк а къ м старите градск и части.
Т ова е особено типично за Варна, к ъ д е т о тези неколкократни разш ирявания на гр ад ск и я

448
план били к ато „приш ити к р ъ п к и “ към първоначалния. При тези регулационни разш иря­
вания обикновено не са били п р ед виж д ани терени за общ ествени сгради, паркове и др.
В р ед и ц а случаи прилагането на новите регулационни планове не е въ рвяло леко.
Г р ад ск и те управници, б огатите и влиятелните хора са пречели за осъ щ ествяван е на много
градоустройствени м ероприятия. З а д а не с ъ зд а в ат срещ у себе си настроения от заи н тере­
сованите граж дани, те с години наред ум иш лено са спъвали или изменяли прилож ението
на п л ан овете .1 Л ип сата на д обри технически кадри, на авторитетни технически служ б и и
законни р азпоредби усилвали ощ е
повече затр у д н ен и ята и зачести­
лите нередности при изгр аж дан ето
и б лагоу стр о яван ето на големите
градове. Т ова налож ило прави тел­
ството д а вземе специални мерки.
О щ е на 15. V. 1893 г. било с ъ з д а ­
д ен о за п р ъ в п ъ т в Б ъ л гар и я ново
техническо м инистерство, наречено
„М ин истерство за общ ествени сгр а­
ди, пъти щ а и с ъ о б щ е н и я “, със
специална сл у ж б а „Б л аго у стр о й ­
ство на населените м е с та “. Р а з ­
вити били и укрепени и техниче­
ските служ б и в гр ад о в ете и о к р ъ ж ­
ните ин ж енерства. А през 1 8 9 7 г.
Н ародн ото събран ие гл асу в ал о и
п ърви я „Закон за б лаго у стр о й ство ­
то на населените м еста в К н яж е­
ство Б ъ л г а р и я “, който за разлика
от дотогаваш н и те „П равила за стр о еж на частни здания в г р а д о в е т е “ вече об хващ а всички
технически полож ения за планирането и и згр аж д ан ето на населените м еста с повече от
50 къ щ и. Този първи б ъ лгар ск и технически закон за врем ето си е бил много прогресивен
и е с ъ д ъ р ж а л реди ц а градоустройствени, строителни и технически предвиж дания, с ка­
квито не биха м огли д а се п охвалят то гава и м ного западни страни. З а д а се ускори пла­
нирането на градо вете, за к о н ъ т п р е д в и ж д а л : „всички градове и околийски центрове д а се
сн аб д ят с общ и регулационни и нивелационни проекти д о к р а я на 1908 г. и с подробни
планове (т. е. дворищ но-регулационни проекти ■ — б. м.) до края на 1912 г .“ З а к о н ъ т с ъ д ъ р ж а л
предписания за планирането и на селата, з а у тв ъ р ж д а в ан е на архитектурно-строителн ите
планове, за строителен кон тр о л , за санкции при неспазване на закон а и др. О тносно на­
соки те на планирането в закон а се к а з в а : „улиците д а б ъ д а т по в ъ зм о ж н о ст прави, ш и­
роки, за д а улесняват д виж ени ето, хигиената и сигурността на населеното м я с т о “, но че това
тр яб ва д а става „чрез оправяне на с ъ щ ес т в у в ащ и те у л и ц и “ и п роекти те д а б ъ д а т „най-
лесно п р и ло ж и м и “. Тези разп оред би са помогнали регулационните планове д а започнат да
се проек ти р ат по-реално и д а д ъ р ж а т повече см етка за съ щ еств у ващ о то полож ение и за
терен а — ко ето безспорно се е отразило и в ъ р х у образа на градовете. П ример на тако ва

1 Типичен пример за такова умишлено спъване на утвърждаването на регулационните планове е бил слу­
чаят с Казанлъшката общинска управа, която поради такива именно причини е държала новия план на града в
архивите си цели 12 години (от 1882 г. до 1895 г.), та е станало нужда да се намеси активно централната дър-
жавна власт. По същите причини често пъти утвърдените планове са били прилагани своеволно, за което
арх. Г. Ненов пише : „Улиците се изменят според прищевките на кмета, дават се неправилно строителни линии
или строителните правила се прилагат различно към гражданите от един и същи град“. . . (Вж. „По уредбата на
техническите служби в България“, сп. БИАД, год. I, стр. 19, София, 1894).

57 К р а т к а и сто р и я на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 449
планиране е пл ан ъ т за и сторическата част „ К ал ето “ в ъ в Видин, к ъ д е т о е била д ъ р ж а н а
см етка за с ъ щ ес т в у в а щ о т о полож ение (фиг. 488).
С лед у т в ъ р ж д а в ан е то на новия закон планирането на гр ад о вете в Б ъ л гар и я се заси­
лило. Д о 1912 г. вече 80 гр ад а (т. е. 9 8 % от градовете) се сдобили с планове. Но те
имали чисто регулационен х ар актер —■устан овявали само уличните и д ворищ ните линии,
без д а р а зр еш ав ат цялостно основните градоустрой ствен и проблем и на селищ ата.
З а развитие на регулационното планиране и благоустрой ството на населените м еста в
Б ъ л гар и я о т този пери од има особена засл уга арх. Георги Ненов, който като началник на
о тд ел в М и н истерството на б л аго у строй ството не само съ зд ал и укреп ил техническите
служ б и в то в а м инистерство и в о к р ъ ж н и те градове, но и сам лично е проектирал р егу л а­
ционните планове на около 80 гр ад а и 7 0 0 — 800 села.
Н ационалните к атастр о ф и за Б ъ л гар и я от у ч асти ето й в ъ в войните (1913 и 1918) и
последвали те от тях иконом ическо разорение, огром ни човеш ки ж ертви и п оток от беж анци
от о ткъ сн ати те б ъ лгар ск и земи оставили силен отп еч атъ к въ р х у по-н ататъш н ото развитие,
планиране и и згр аж дан е на б ъ лгар ск и те селищ а.
В голем ите градо ве и особено в столи цата се разрази л а остра ж и лищ н а криза. П ри­
чината за то в а била, о т една страна, спирането на строи тел ството по врем е на войните, а,
от д р у га •— п о т о к ъ т на тъ р сещ и р аб о та в тези градове разорени селяни и беж анци, което
предизвикало р язко увеличение на тяхното население .1
Тази ж илищ на криза д о в ел а до б ъ р зо поскъпване на м естата в гр ад овете и до
голям а спекула с тях. С обствениците на свободни м еста и ниви край гр ад овете започнали
д а ги парцелират незаконно и д а ги продават скъ п о на бездомниците. З ае д н о с това б ез­
разборно се р азграбвали за стр о еж и празни общ ински места. В пери ф ерията на големите
градо ве започнали д а изникват стихийно и незаконно нови мизерни бездом нически и б е­
ж ан ски квартали. Т о ва било особен о характерн о за Соф ия. С оф ийската общ ина ощ е през
1913 г. поканила виенския проф. П еш ел д а изработи нов план на града, но П ъ р в ат а све­
товн а война попречила на тази инициатива. С лед войната разрастван ето на столи ц ата про­
д ъ л ж и л о безпланово и ощ е по-стихийно. О бщ и нската управа не правела почти нищ о, за д а р аз­
реш и о стр ата ж илищ на криза, поради което н уж даещ и те се строели въ п рек и заб ран ата д а се
строи в периф ерията на гр ад а в ъ р х у неурегулирани терени. Н а 21. X. 1919 г. в С оф ия се
стигнало до к ъ р ваво сблъскване м е ж д у бездом ници и полицията, ко гато п ослед ната поис­
кала д а развали изградени вече бездом нически ж илищ а. О т д р у га страна, и сам ата власт
нерядко поощ рявала това хаотично строителство, к ато е разд авал а м еста за нови беж ански
квартали с геом етрична регулация, механично прилепени къ м с ъ щ еству в ащ и те квартали, или
е у зако н явал а изградените вече такива с избордж ийско-агитационни цели. В р езу л тат на
всичко то в а след П ъ р в а та световна война строителните черти на големите град ове се раз­
ш ирили неимоверно б ъ р зо . Т о ва било особен о х арактерн о за София, чиято застроен а площ
от 284 ха в 1881 г. през 1934 г. се увеличила на 41 900 ха, главно в запад н а, северна и
източна посока. Т ова преком ерно разш иряване на гр ад ск ата застроен а площ на столи цата
1 Според официалните преброявания градското население в страната за периода 1905— 1934 г. се увели­
чило, както следва: 1905 г. — 768 784 ж . ; 1910— 811 520 ж . ; 1920 г. — 956 000 ж . ; 1926 г. — 1 123 022 ж . ;
] 934 Г- 4 284 224 ж. За същите години в големите градове прирастът на населението е още по-голям. Така:

Г р ад о ве 1905 г. 1910 г. 1920 г. 1926 г. 1934 г.

София 89319 111747 169143 235706 328527

Пловдив 45707 47981 63415 84655 99883
Варна 37417 41419 50810 60563 69943
Р усе 33632 36255 41652 45788 49447
Бургас 12946 14897 21170 31157 36230

4 5 0
с бедни бездом нически и беж ански ж илищ ни квартали довело до недопустим о ниска г ъ с то т а
на обитаем ост, до голям а улична м реж а, д о липса на зелени площ и и общ ествени сгради
за к ул ту р н о -б и то ва обслуга, д о м ного скъ п о б лагоустройство, д о недости г на общ ествен
гр ад ск и транспорт и пр.
В противовес на тези бедни крайни квар тал и в ц ен тралната част на С оф ия се и згр аж ­
д ал и нови и хубайи сгради за н у ж ди те на заб о гатя ващ ата кап италистическа класа. С троели
се банки, сгради за тъ р го вск и п ред ­
став и тел ств а и застрахователни д р у ­
ж ества, кан торски дом ове, магазини,
хотели, ресторан ти , а по-късно кина.
и д руги заведен и я за развлечения
П остроили се с ъ щ о и реди ца нови
общ ествен и и адм инистративни сгр а­
ди, ц ъркви и др. У споредно с това
заб о гат я л ат а бу р ж о азн а кл аса си
строи л а в най-хубавите квартали на
столицата и богати индивидуални ж и ­
лищ а. В тези централни части на С о­
ф ия се и звъ рш вало и скъп о благо­
устр о й ств о — паваж , улично о свет­
ление и залесяван е, водосн абдяване
и канализация и др., п рокарали се и
трамваи. Т ова подобрило вида на тези
квартали, повиш ило цените на имо­
тите и улеснило спеку лата с тях.
Т ака типичната за капиталистическия Фиг. 489. София. План на кварталите между бул. „Дондуков“
голям гр ад рязка противополож ност и бившата ул. „Търговска“
м еж д у д о бр е изградените централни
квартали и мизерните крайни квартали през 30-те години на н астоящ ото столетие стан ала
ж ес т о к ф акт и за б ъ л гар ск ата столица. О т архи тектурн о-градоустрой ствен о гледищ е обаче
тр я б в а д а се каж е, че в случая понятието „добре изградени централни к вар тал и “ тряб ва
д а се разбира в капиталистически см исъл на д ум ата — изградени преди всичко със сп еку­
лативни цели. С пекулацията с позем лената рента е стан ала причина м естата в ц ен трал ­
ните квар тал и на София, особено по тъ р го в ск и те улици (например ул. „Л е ге “, бивш ата
ул. „ Т ъ р г о в с к а “ и др.), д а д о би ят баснословно високи п род аж н и цени — до 100 000 лв. кв. м
(в стар курс). О т ту к се явила невероятно голям а р азд робен ост на парцелите (д аж е до
24 кв. м един парцел). Те се застр о явал и склю чено, с к о л к ото се м ож е повече етаж и, към
улицата с псевдостилни ф асади, но заедн о с това нехигиенично, с малки вътреш н и д во р ­
чета и ш ахти, къ м които гледали грозни зад ни ф асади. Ч есто парцелите се застроявали
изцяло без н и какъ в д вор. Ц я л а та стара тъ р го в ск а част на С оф ия (от пл. „Б ан ск и “ до „Г рад ­
ската г р а д и н а “), р азр у ш ен а от бом бардировки те през 1944 г., представлявала такива именно
нехигиенично застроени квартали (фиг. 489 и фиг. 490).
С лед П ъ р в а т а световн а война такава противоп олож ност в изграж дан ето и оф орм янето
на цен трални те и крайните квартали е била налице и в д р у ги те големи градове на Б ъ л ­
гария. О собено в П ловдив, В арна и Б у р гас, к ъ д е т о централните тъ рговск и квартали поради
сп екулата с ъ с зем ята били с ъ щ о надробени на малки „чарш ий ски“ парцели, застроен и мно­
го етаж н о , склю чено и гъ с то , с нехигиенични вътреш н и д ворчета и ш ахти. И ту к предните
ф асад и на главните улици били оф орм ени сравнително д обре, м акар и с пренесена от
чуж би на външ на ар х и текту р а, която им придала „европ ей ски “ вид (фиг. 491, 492, 493)-
Този начин на г ъ с т о застр о яван е на централните квартали се развива повсем естно и в сред-

451
 ните, а д аж е и в м алките градове. В Кю­
стендил например в ц ен тъ р а на града на
м ястото на старата чарш ия били и згр ад е­
ни д есети н а малки квартал чета с парцели
от по 24— 30 кв. м, всички застроен и
двуетаж н о, склю чено, б ез никакви д ворове
(фиг. 494 и 495). П рез то ва врем е се из­
гради ли стихийно бедни периферни б ез­
дом нически и б еж ански квартали в П лов­
див (ю ж но от жп. гара — т. нар. Кю чук
П ариж ), Варна, Р усе, Б ургас, Ямбол и в
редица други градове.
В голем ите градове на Б ъ л гар и я ж и ­
лищ ната криза през този период об хва­
нала не само бедни те слоеве на бездом -
ническото население, к о ето се било впус­
нало в стихийно и зграж дан е на евтини
къ щ у р к и в мизерните крайни квартали.
Тази криза се изострила и за средните
ill слоеве, които имали по-висок стан дарт на
ж ивот. Те търсели д а я п реод ол еят по
Фиг. 490. София. Вътрешен двор от кварталите на фиг.
различни начини. З а разреш аван е на кри ­
зата в столицата от 1925— 1926 г. се поя­
вила и б ъ р зо се разпространила едн а нова ф орм а на м ногоетаж но апартам ентно ж и лищ но
стр о и телство — к о о п е р а т и в н а т а . Н у ж д аещ и те се от ж и лищ а съ зд авал и отделни ж и ­
лищ ни кооперации, в които най-често се вклю чвали и собствениците на терените, в ъ р х у
кои то се и згр аж д ал и ж илищ ните домове. З а набиране на средства за това строи тел ство по
п ъ т я на сп естяван ето скоро се създ али и реди ц а спестовно-строителни кооперации. По начало
тази чисто б ъ л гар ск а ф орм а за зад о во ляван ето на ж илищ ните нуж ди по п ъ тя на самоини-
ци ати вата и коопераФ ивната взаим опомощ била прогресивно явление. То позволило през годи ­
ните 1925— 1939 д а се р азгъ р н е масово ж илищ но строи телство на м ногоетаж ни сгради, което
при дало на ц ен тралната част на столи цата (м еж д у бул. „Евл. Георгиев, бул. „Хр. Б о т е в “,
бул. „С ливница“и ул.„ Р а к о в с к и “) облик на голям град. П о такъв начин около стари я
търговско-адм и нистрати вен ц ен тъ р на София, с м ногоетаж ни и в стилна ар х и текту р а сгради,
за едно д есети л ети е се оф орм ила централна ж илищ на зона (предимно за сред н ата б у р ж о а ­
зия) от нови м ногоетаж ни ж илищ ни сгради със съ врем енна ж илищ на ар хи тектура (фиг.
496). И зв ъ н нея обаче п р о д ъ л ж а в а л а да се разш ирява н и скоетаж н а С оф ия от неблаго-
устроени квартали, с малки и мизерни паянтови к ъ щ у р к и на б едното и пролетаризирано
население (фиг. 497).
С тр ем еж ъ т на вклю чилите се в новото кооперативно ж илищ но строи тел ство д а получат
по-добри апартам енти и творческите тъ рсен и я на архитектите д овел д о п роек тан тск о из­
ясняване на разпр ед ел ен и ето на апартам ентното ж и лищ е и до развитие на м ногоетаж н ата
ж и лищ н а ар х итектура. Но то в а било в началото. Скоро находчивите и т ъ р се щ и бързи п е­
чалби капиталисти използували тази кооперативна ф орм а за спекулативни предприемачески
сделки. И зп о л зу вал и я съ щ о и собствениците на м еста в централните градск и квартали за
спекула с позем л ен ата рента. Т ака „ко о п ер ати вн о то “ ж илищ но строи тел ство се превърн ало
в стихийно стр о и тел ство на м ногоетаж ни ж илищ ни сгради, за които не били пригодени
нито съ щ еств у в ащ и я т регулационен план на града, нито строителният правилник. И зградили
се 4-, 5- и 6-етаж ни сгради на тесни улици, без необходим ите за хигиената двор и отстоян и я
м еж д у сгради те, често п ъ ти само на 1,50 м от съ сед н и те дворищ ни граници или п ъ к с

452
 Фиг. 491. Пловдив. Главната улица, 1946 г.

грозни голи калкани (фиг. 498). Т ъ р сен ето на по-големи печалби д овел о д о осакатени в ъ т ­
реш ни р азпред елен ия и д о недопустим и излизания п ред ф асад ата с еркери. В р езу л тат на
то в а много тесни улици в централните градски части на С оф ия се п ревърн али в „кори­
д о р и “, а в ъ тр еш н о то п р о странство на м ного от кварталите — в тесн и и нехигиенични
д ворчета и ш ахти. Т о ва у теж н и ло гр адо у стр ой ствен ото полож ение на столи цата и за стр а­
ш ило нейното б ъ д ещ е.
С рещ у то в а тр ев о ж н о съ сто ян и е п ъ р ви издигнали глас б ългарски те архитекти. О щ е
в 1921 г. на XX кон грес на б ъ л га р с к о то и н ж енерно-архи тектурн о д р у ж ес тв о арх. Й ордан
Й орд ан о в изн есъ л д о к л а д за ново гр ад о у стр ой ствен о планиране на С оф ия и д руги те наши
големи гр ад о в е с огл ед на новите изисквания на ж и вота и съврем енната градоустрой ствен а
наука. П р ез следващ ите години б ъ л га р с к ат а архитектурно-ин ж енерн а колегия п р о д ъ л ж и л а
д а поставя този въп р о с все по-настойчиво к ак то в печата, така и на всички свои съ б ран и я
и конгреси. В р езу л тат на тази б о р ба през 1925 г. д ъ р ж авн и те мини П ерник обявили п ъ р ви я

453
 Фиг. 492. Бургас. Главната улица, 1954 г.

Фиг. 493. Р усе. Главната улица, 1946 г.

в Б ъ л гар и я общ градо у стр о й ствен ко н курс за планирането и и зграж дан ето на м иньорски
квартали „ Т в ъ р д и л и в а д и “, кои то били изград ен и по получилия п ъ рва премия проект на
арх. Ст. Б ел ко вски и арх. И в. Д анчев. Т ози кон курс доп ри н есъл за о щ е по-голям о поп уля­
ризиране на гр ад о у стр о й ствен и те въ проси в Б ъ л гар и я и на идеята за необходи м ост от
ц ял о стн о гр ад о у стр о й ств ен о реш ение на такива задачи. Б ъ л га р ск ат а архитектурно-ин ж енерн а

454
 Фиг. 494. Кюстендил. Ц ентралната част, 1930 г.

Фиг. 495. Кюстендил. Търговските квартали, 1939 га

ко л еги я активизирала о щ е повече б о р б ата з а град о у стр о яван ето на голем ите ни градове и
особен о на столицата. О тправяли се и злож ения и д елегаци и до соф ийската общ инска управа
и до м ин истерствата с искане д а се обяви ко н курс за и зраб отван е на нов градоустройствен
план на столи цата и д а се с ъ зд а д е нов строителен закон за нея, о тговарящ на новите
н у ж д и на ж и вота. З а активи зирането на тази б орба особено д о п р и н есъ л арх. Й ордан Й ор-
 5353535

София. Многоетажни кооперативни жилищни сгради

48899148535348

Ш ш Ш

I ::2:УГ:Ж®

Фиг. 497. София. Периферични квартали

 "У Я Т * "
8 «
,.
.- ■-■*■■■•.%
ШКвЯЕЯш
: ' л г Ч ^ И Н - ■1
/г :•
. i 1 'Ъ ! ■■.! vjl _,* ‘ ^ # Г . , ■’ " • JA V ;
Г ' *■> >*^
*es.'
l v , ; % :., -5 i . t ' -' r ^ ' - » * > •-
зй ш 1

Фиг. 498. София. Безсистемно застроени жилищни кооперации

д ан ов — то гава п р ед седател на Д р у ж е с т в о то на б ългарски те архитекти. Н ай-сетне в 1934 г.

п рави телството у твъ р д и ло нова Н аредба-закон за застрояван ето на С офия, с която гр ад ъ т
се р азд ел я л на нови строителни зони и се п ред ви ж д ал и нови строителн и правила с оглед
на м н о го етаж н о то застрояван е и пр. О свен това зак о н ъ т за д ъ л ж а в а л столичната общ ина в
6-месечен ср о к „да натовари един ар х и тект градоустрои тел , кой то е работил гр ад о у стр о й ­
ствени планове, д а приготви гр адо у стр о й ствен план на София. А ко не намери такъв, столич­
ната общ ина в едн огоди ш ен срок д а обяви кон курс за т а к ъ в п л ан .“ Това бил първият
случай в Б ъ л гар и я, когато съ с закон се разпореж дал о и зработван ето на градоустрой ствен
план. С толичната общ ина в ъ зл о ж и л а без кон курс изработван ето на новия градоустройствен
план на С офия на немския проф есор о т Д р езд ен арх. А долф М усм ан. И зготвен ият от него
план бил у тв ъ р д е н на 12. IV. 1938 г. като план с регулационна - сила (фиг. 499). К ато се
изклю чи сравнително д обре пр о екти р ан ата о б щ о гр ад ск а ком уникационна м реж а, по която
за някои вътреш н и улици се п р ед в и ж д ал о отдръ п ван ето на новите сгради с оглед на тях-
ното б ъ д е щ о разш иряване, как то и предвижданеФ о на индустриални зони, планът на проф.
М усман бил р азработен на бурж оазно-капиталисти чески начала. З а то в а той не е м ож ал д а
разреш и най-важ ните и чакащ и разреш ен ие градоустройствени проблем и на столицата, като
например за перспективния р ъ с т на населението, за разм ера на гр ад ск ата застроителн а
тери то р и я и начина на нейното застрояван е, за главния и второстепенните градск и центрове,
за общ о гр адски я силует и пр. О сновн ата концепция относно прилагането на плана се опи­
рал а на изкуствен ото повиш аване на сто й н о стта на имотите в централните градски части и
сп ек у л ата с тях. В зам яна на то в а им отите в крайните квартали се обезценявали ощ е
повече чрез неправилни п р едлож ени я, които д о в еж д ал и д о м асовите им отчуж давани я
и разм ествания. Зато в а този първи у тв ъ р д е н в Б ългария градоустрой ствен план предизвикал
вср ед гр аж д ан ств о то буря от н ед оволство и силни критики от страна на б ъ л гар ск ата про­
гресивна техническа мисъл.
С рещ у този план се организирали митинги и о б щ оград ск и събрания, пиш ели се
статии, изнасяли се реф ерати и д о кл ади . Т ака планът остан ал м ър тво р о д ен и неприлож ен,
но той изиграл тази п олож ителн а роля, че остро поставил градоустрой ствен и те проблеми
в ц ен тъ р а на общ ественото внимание и интереси. ,

58 К р а т к а и стори я на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 467
 Фиг. 499. София. Първият градоустройствен план, 1938 г.

Фиг. 500. Кюстендил. Градоустройствен план, 1938 г.

4 5 8
 По подобие на С офия и
други градски общ ини започ­
нали д а м ислят за изработване
на нови градо у стр о й ствен и пла­
нове за своите градове. О бщ и н­
ските управи на Варна, Габрово,
Л овеч, К азанлък и Д обри ч се
обърнали съ щ о къ м проф. А долф
М усман за консултации по
местните градоустройствени про­
блеми. П рез 1938 г. К ю стенд ил­
ската общ ина, съзнавайки, че
стари ят регулационен план на
гр ад а не о тговарял на развитието
му като курорт, натоварил
арх. Л ю бен Тонев и арх. Д е л ­
чо С угарев д а изработят нов г р а ­
д оустрой ствен план, който е п ъ р ­
вият т а к ъ в план, изработен от
б ъ л гар ск и архитекти (фиг. 500).
О б щ и нски те управи на П л о в­
д и в и Б у р гас въ зл о ж и л и през
1941 г. на известния то гава нем­
ски гр ад о у стр о и тел проф . Х ер-
ман Янзен от Берлин д а изр а­
боти нови градоустройствени
планове за тези градове. П о р а­
ди войната обаче д о 1944 г.
той успял д а представи за тях
само идейни проекти (фиг. 501).
П рез периода 1938— 1 9 4 4 г. били
изготвени или започнати г р а д о ­
устрой ствен и планове и на някои
д р у ги наш и гр ад о в е 1 (фиг. 502).
По т а к ъ в начин под напо­
ра на ж и во та гр адо у стр о й ство то
в Б ъ л гар и я постепенно се на­
лож и ло. Б ъ л га р с к а т а о б щ е с тв е ­
ност започнала д а виж да, че с ъ ­
щ ествуващ ите регулационни пла­ Фиг. 501. Бургас. Идеен градоустройствен план, 1943 г.

нове и закон а за благо у стр о й ­

ството не давали в ъ зм о ж н о ст за правилното развитие и изграж дан е особено на голем ите
градове. З а то в а по п р ед лож ени е на И нж енерн о-архи тектурн ата кам ара М ин истерството
на общ ествените сгради и б лаго у стр о й ств о то внесло за одобрение от Н ародн ото с ъ б р а ­
ние в 1941 г. нов „Зако н за б л аго у стр о й ството на населените м еста", с който не само
се установявали нови строителни правила, но изработван ето на градоустрой ствен и те пла-
1 През периода 1938— 1944 г. били изработени още следните градоустройствени планове : на Пещера (фиг.
502) и Тетевен от арх. Л. Тонев, на Дупница (Станке Димитров) от арх. Д. Сугарев, на Плевен от арх. Л. Тонев
и Д . Сугарев (недовършен), на Балчик, Силистра и Добрич,-работени служебно в Министерството на О. С. П. Бл.
от арх. Д . Сербезов.

459
 нове стан ало за д ъ л ж и т ел н о за
л : Vt V" : големите градове,курорти и д руги
j . ^п,,ч в Б ългария. П оради войн ата и
Л Й ...... поради „н еп ри косн овен остта“
на частната собствен ост на имо-
■,
' , - тите и п ри същ ата и капитали-
.*■ *4-,- етическа и спекулативн а същ -
■" . .Г*!..1 ’ ност, която представл явал а ико-
^ ' 1 ном ическата основа на този за-
■■ ’ ■. 4 кон, иначе добри те технически
'1 1 * п ред ви ж д ан и я остан али непри-
- ... ^ . 1 - лож ени.
О съ щ ествен ата м акар и
м алка гр ад оустрой ствен а прак­
тика и новият закон д али т л а с ъ к
за развитие на тази нова и важ -
на д ей н ост за и згр аж д ан ето на
селищ ата в Б ъл гари я. В рабо­
тените то гава гр ад о у с тр о й с тв е­
ни планове авторите т ъ р сел и и
били успели д а р азр еш ат ня-
Фиг. 502. Пещера. Градоустройствен план, 1943 г. к ъ д е по-правилно, а д р у гад е ПО-
незадоволителн о ком уникацион­
ните, озеленителните, застрои-
телните и някои д р у ги гр ад о устройствени проблеми, въпреки че градски те центрове о ст а ­
вали нереш ени. О сновн ата сл аб о ст на тези планове обаче била липсата на изяснена и коно­
мическа основа за перспективното развитие на проучваните градове. К апиталистическата
иконом ика не п озволявала тако в а изясняване. М акар че поради тези причини първите гра­
д о устройствени планове д а са останали предимно чертеж и на книга, те имали п о л о ж и тел ­
но значение за п о-н ататъ ш н ото развитие на гр ад о устрой ствен ото дело в Б ъл гари я.
О писаното развитие и и зграж дане на столицата и няколкото големи град ове в м л адата
д ъ р ж а в а далеч не м ож е д а се отнесе и за с р е д н и т е б ъ л г а р с к и г р а д о в е с л е д
О с в о б о ж д е н и е т о . В ъпреки това и те започнали д а претърп яват чувствителни изменения.
Б ъ р зо то кап италистическо развитие на стран ата предизвикало и в повечето от т я х за р а ж ­
дане на тъ р го в и я и занаяти, в някои се и зграж дали нови ф абрики, а част от тях станали
о к р ъ ж н и градове, адм инистративни и културни центрове! Н овите нуж ди на ж и в о та налож или
о щ е през първи те десети л ети я след О сво б о ж д ен и ето д а се и зраб отят регулационни планове
« За тези гр ад о ве и д а се започне по т я х ново значително строителство. В повечето от
средните градо ве тъ р го в ск и те улици се оф ормили с предимно д ву ет аж н о склю чено застр о я ­
ване, а в ц ен тровете се построили нови административни сгради. Но в тези градове нямало
въ нш ен прираст на население, как то в голем и те градове, и затова те не получили съ щ о то
разр астван е от бездом нически или беж ански квартали. Т ук ж и лищ н ото строи тел ство се
и звъ р ш вал о постепенно и главно с индивидуални едн оетаж н и къ щ и, разполож ен и свобод но
в по тъ н ал и те в зеленина дворове. Заед н о с това за д ъ л го време в тези градове се запазили
улици и к ъ щ и о т врем ето до О св о бож ден и ето, кои то започнали д а изчезват едва след
30-те години на наш ето столетие. Т ак ъ в е бил о б р азъ т на средните град ове в Б ъ л гари я,
като наприм ер Ш ум ен (К оларовград), П левен, Враца, Видин, К ю стендил, Велико Т ърново,
П азар дж и к , Сливен, К азанлъ к и др.
О щ е п о-друго е било полож ен ието на м а л к и т е п о д б а л к а н с к и и д р у г и г р а д ­
ч е т а в с т р а н а т а , в кои то през врем е на В ъ зр аж д ан ето е кипял икономически ж и вот и

460
 Фиг. 503. С. Свежен (Карловско). Изглед на улица, 1961 г.

строи телство. С лед О сво б о ж д ен и ето повечето от тях не били засегнати от бурното разви ­
тие и преобразования на новия ж ивот. В тях се създ али много м алко нови административни
и други учреж ден ия, те останали б ез индустрия, а много от тях и настрана от новите
ж ел езо п ъ тн и и ш осейни артерии. Л и п сата на нов пом инък д о в ел а до нам аляване на тяхн ото
население и до за с то й в стр о и тел ство то . Д о к о л к о то тук се е строило, то е било предимно
з а лични ну ж ди и от м естни м айстори строители, които п р о д ъ л ж авал и отчасти народ н ата
л ред о св о б о д и гел н а ст роит елна традиция. В тези градчет а тогава почти не са идвали архи­
текти, чийто брой е бил т о л к о в а м алък, че те едва стигали з а строеж ите в голем ите гра­
д ове. П оради това ту к не са проникнали и чуж дите архитектурностилни влияния. З а по­
вечето о т тези гр адч ета не са изработван и и регулационни планове, а там, к ъ д е т о имало
таки ва, те останали неприлож ени или се прилагали частично. П о т а к ъ в начин тези градч ета
запазили до голям а степен своя стар облик — и в тях оцелели ощ е за д ъ л го врем е не
сам о някои от прекрасните архитектурни ансамбли и паметници от еп охата на В ъ зр аж д ан ето ,
но и общ и ят характер на ж ивописните улички, цялостно оф орм ените площ адки, старите
ниски къ щ и , потънали в зеленина, свъ р зан и ят с п ей заж а о б щ оград ск и силует, ож ивен от
ц ъ р к ви те с техните кам банарии или от часовниковите кули. Т ова се отнася например за
гр ад ч е та т а Трявна, К опривщ ица, Т роян, Тетевен, Елена, К арлово, Сопот, Д рян ово, П ирдоп,
Зл ати ц а, Белоградчик, П ещ ера, Б ан ско и много други.
М алки те градч ета п р о д ъ л ж и ли д а зап ад ат икономически и след войните. Р азви ти ето
на капитализм а насочило пром и ш леността само в големите и отчасти в средните градове с
гари и пристанищ а, к ъ д е т о имало по-големи въ зм ож н ости за печалби. П рави тел ствата не
направили нищо, за д а се повдигне п о м и н ъ къ т на тези малки градч ета, поради което тяхн ото
население не се увеличавало, а на някои д аж е н ам алявало1. Т ова се отразило м ного зле
в ъ р х у развитието и и згр аж д ан ето им. В тях почти нищ о ново не се е строило, а регу л а­
ционните им планове останали неприлож ени. З ато в а тези гр а д ч е та п р о д ъ л ж ав ат отчасти и
д о се г а д а им ат своя п р ед о сво б о ж д ен ск и облик.

1 Само за пет години след Първата световна война населението например на Копривщица е намаляло със
17,40% , на Котел — с 19%, на Созопол — с 25% и т. н.

4 6 1
 Б ъ л г а р с к и т е с е л а при О сво б о ж д ен и ето били предимно м ал ки ,б едн и и отдалечени
от главните п ъ тищ а; Ц я л а та те ж е с т по и зд ъ р ж а н е то на р у х ващ ата турска ф ео д ал н а империя
през годините преди О свобо ж ден и ето се стоварила главно въ р х у и зторм озеното б ъ лгар ск о
селско население и спряла неговото развитие и строителство от епохата на В ъ зр аж д ан ето .
С лед О св о б о ж д ен и ето кап и тали сти ческо-експлоататорският характер на новата д ъ р ж а в а не
е съ д ей ствувал за п одобряване т е ж к о то
полож ение на б ългарски я селянин. При
липсата на технически кадри и при б ъ р ­
зото строителство, отначало само в по-
големите градове, б урж оазн и те прави­
тел ств а не полагали никакви благо­
устройствени гриж и за селата, които
останали със своя д о о св о б о ж д ен ск и
облик (фиг. 503). Р егулацион ни планове
за тях почнали д а се и зготвят едва о т ­
към 1900 г. същ о на базата на геом е­
тричната систем а и без д а се ф д ъ р ­
ж ал о см етка за терен н и те и д руги те
особен ости 1 (фиг. 504). Но поради и ко­
ном ическата и зостан ал ост и сл абото
строителство в селата от този период
плановете в по-голям ата си част о с т а ­
нали неприлож ени, поради ко ето о б ­
р а зъ т на б ъ л гар ск о то село запазил по­
вече или по-малко своя п р ед о св о б о ж ­
денски характер.
Б алкан ската, М еж д у съ ю зн и ч еск ата
и П ъ р вата световн а война се отразили
особено зле в ъ р х у иконом иката на б ъ л ­
гарското село. П рои звод и тел н остта на
сел скостоп ан ски я тр у д силно намаляла,
а р азл и к ата м еж д у цените на сел ско­
стопанските прод укти и и н дустри ал ­
ните произведения се увеличила. Започ ­
нало м асово бягство на разорен ото сел ­
ско население къ м големия град, за д а търси там работа. З а настаняването на хилядите бе­
ж анци от Т ракия, М акедони я и Д о б р у д ж а след С ветовн ата война реди ца села били р азш и ­
рени безсистем но с нови квартали, а се създ али по-н абързо изготвени планове и нови
беж ан ски села. Т ака кап италистическата противоп олож ност м еж д у града и селото се
зад ъ л б о ч и л а ощ е повече.
П ри такав а о б стан о вк а след войните планирането на селата се п ро д ъ л ж и ло от „кооп е­
ративните планоснимачни б ю р а “. Но с персонала на тези бю ра се въ рш ели големи своеволия.
П роектантите от стр ах за уволнение нагаж д ал и плановете в и згод а на властвуващ и те и
б огатите в селата, а заедн о с това сами въ р ш ели корупция и взем али подкупи. Всичко
то в а силно сниж ило кач еството на регулационните планове на сел ата .1 Е д ва къ м 1930—
1932 г. след съ зд а в ан е в М инистерството на общ ествените сгради и б лаго у стр о й ство то на

1 Д о Балканската война в 1912 г. от всички 4916 села в страната 148 са имали утвърдени регулационни
планове, за други 70 имало изработени, но неутвърдени планове, а за 215 били направени само кадастрални планове.

462
 Г5 'fl'A
' РЕГУЛЛЦ1 * :•' -i£H
c КРАВНАКОТЕЛЩ0
ПЛАН

'-She.-. - •->-.•••
:?б!
г!дай'^
■if 'v v r Ш Ш Ш 4
I ; 1 У * Г
/ / . f It ~ c } - It
/ ' л' ' ? ^ J‘, V ? J j
л ЙЕД // ■_A - h
Г - Ж 4 - i - v
■. .. ЛЛ .. :Ч -У . ‘ . . . ......

ШШ

Фиг. 505. C. Жеравна, Котленско. Регулационен план, 1936 г.

специална сл у ж б а „Г р ад о у стр о й ство “ и след прехвърляне на планоснимачните служ б и към

окръ ж н и те ин ж енерства р а б о та та по планирането на сел ата се подобри л а 1 (фиг. 505)’.
С лед избухването на В тората световн а война обаче планирането на селата било в
чувствителен застой. К ъм 9 септем ври 1944 г. об щ о 2668 села, т„ е. 5 6 % от всички села в
страната, имали вече у тв ъ р д ен и регулационни планове. Безспорно този процент не бил
м ал ъ к и с регулационните си планове много села имали в ъ зм о ж н о ст за планово и зграж дане
и б лагоустрояван е. Но при по-задълбочен анализ се ви ж да, че тези планове имали сериозни
н ед остатъ ц и . Уличната им м р е ж а най-често е била проектирана сухо и геометрично, без д а
се е д ъ р ж а л о см етка за с ъ щ еств у в ащ о то полож ение и за особен ости те на терена. С елските
центрове и площ ади остан али неразреш ени, и неоф ормени,, липсвали .много от необходим ите
общ ествен и сгради, а предвидените не са били на под ходящ и места. О собено' голям н ед о ­
ст ат ъ к било ненуж но голям ото разш иряване на
урегулирания терен, а п орад и голем ите парцели
се получавало недопустим о намаление на г ъ с т о ­
тата на обитаването. У личната м реж а по д ъ л ­
ж ина почти в ъ в всички случаи е била извън редн о
голям а. Тези н ед о статъ ц и на регулац ионн ите пла­
нове на селата в повечето случаи са затрудн или
тяхн ото прилож ение.
П рез пери ода след П ъ р в а та световн а война
в Б ъ л гар и я започнали д а се р азвиват и к у р о р т ­
ните селищ а. М ногото и различни минерални
извори, прекрасните м орски плаж ове и пла­
нински м еста за клим атически станции, с как­
вито е б огата наш ата страна, са п ред лагали го ­
леми въ зм о ж н о сти на техните общ ински управи

1 За периода 1932— 1941 г. са изработени кадастрални

снимки за 525 села и регулационни планове за 855 села.
Но тези планове „отреждали“ само уличните и дворищните
регулационни линии без задълбочени градоустройствени про­
учвания. Единствено за с. Шишковци, Кюстендилско, в 1938 г.
Фиг. 506. С. Шишковци, Кюстендилско.
е изработен първият селоустройствен план (автори арх. Л. То­
Селоустройствен план, 1938 г.
нев и арх. Д. Сугарев) (фиг. 26).

463
 Щ . 'PSIi : ;'И-

Фиг. 507. Курортът „Св. Константин“ край Варна. Градоустройствен план, 1933 г.

Фиг. 508. Курортът Хисар — Момина баня,

Карловско. Градоустройствен план, 1941 г.

д а ги издигнат и б л аго у стр о ят като курорти и с това д а развият зд равн а и икономически

полезна дейност. Н о бу р ж о азн о -кап и тал и сти ческата власт не о б ъ р н ал а д о статъ ч н о внимание
на това. Само някои общ ини предприели частични м ероприятия в тази насока. Е д в а през
1936 г. е бил у тв ъ р д е н „П равилник за лечебните (курортните) м еста в Б ъ л г а р и я “ , който
м е ж д у д р у го то изисквал в с я к о к у р о р т н о с е л и щ е д а и м а п л а н з а с в о е т о г р а ­
д о у с т р о й с т в е н о р а з в и т и е и за в о д о с н а б д я в а н е и к а н а л и з и р а н е , к а к т о

464
 Фиг. 5 09. София — план (с черно р азруш енията от въздуш ни те бомбардировки, 1943 г.)

Фиг. 510. Народният театър (след въздушна Фиг. 511. София. Ул. „Гургулят" (след въз-
бомбардировка, 1943 г.) душна бомбардировка, 1943 г.)

и с т р о и т е л е н п р а в и л н и к . Т ова д ало известен т л ас ъ к за планирането на някои к урорти 1

(фиг. 508). Н о липсата на д ъ р ж а в н а политика за м асово строи тел ство на почивни станции
и бани за тр у д ещ и те се осуетило реализиран ето на тези планове. Т ова се подсилило и от об­
сто ятел ство то , че общ ините на тези к у р о р ти били бедни и не са м огли д а и звъ р ш в ат необ ­
ходим ите кап таж ни проучвания и работи, нито някакво благоустрой ство, а д ъ р ж а в а т а не

1 През периода 1937— 1941 г. са работени градоустройствени планове на курортите Хисаря и Момина
баня, Карловско (фиг. 29), Баня, Карловско, Павел баня, Казанлъшко, Стрелча, Панагюрско, Св. Константин,
Пещерско (всички от арх. JI. Тонев). В Баня, Карловско, е бил изграден цялостен бански комплекс от нова баня,
казино, хотел, парк и др. (арх. Й. Йорданов).

59 К р а т к а и стори я на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 4 6 5
ги е подпом агала нито финансово, нито с р ъ к о в о д ст в о . Т а ка и звън редн о ценните с л ечеб­
ните си води курорти, като Х исаря, С улудервен т, С трелча и др., останали до кр ая на капи­
тали сти ческото врем е в Б ъ л гар и я в хаотично състоян ие. Само в курортите, които имали
реном е на „хайлайф ни“ и к ъ д е т о б огатите слоеве отивали не за почивка, а за развл е­
чения и разгу л ен ж ивот, се строели богати и хубви вили и се и звърш вало известно бла­
го устрой ство. Т аки ва били ку рорти те Ч ам кория (Боровец) и отчасти Б ан кя за богати те
софиянци, Ю ндола за б огатите пловдивчани и някои други.
В к р а я на В то р ата световн а война С оф ия б е ж есто ко р азр у ш ен а от въ зд у ш н и те бом­
б ардировки, с ко ето приключи п ер и о дъ т на кап италистическото град оустройство в Б ъ л ­
гария (фиг. 509, 510, 511).

3. Ж И Л И Щ Н И , О Б Щ Е С Т В Е Н И , К У Л Т О В И С Г Р А Д И
И М ЕМ О РИ А ЛН И ПАМ ЕТНИЦИ

С о сво б о ж д ен и ето на Б ъ л гар и я о т ту рското влади чество през 1878 г. се започнала нова
страница в развитието на б ъ л гар ск ата архитектура. Н астъ п и ли ят д ъ л б о к прелом в ъ в всички
области на м атериалния и духовния ж и вот на [народ а д ал всестранно отраж ен и е въ р х у
б ъ л га р с к ата ку лтура. В к р атк о врем е иконом иката на н о во съ зд ал ата се д ъ р ж а в а започнала
д а се развива по п ъ тя на западните капиталистически страни. М л ад ата б ъ л гар ск а б у р ж о а ­
зия не за к ъ сн я л а д а закрепи своята м атериална мощ . П остепенно се повиш авали и зи сква­
нията в б ита на населението, и то предимно в градско-пром иш лените среди, съ с стрем еж
д а се достигн е м атериалното и ку л ту р н ото ниво на западноевропейците. П ред б ъ л га р ск ат а
ар х и текту р а възникнали за разреш ение нови, непознати по-рано по вид и разм ери задачи
Н ейното развитие се насочило по п ъ тя на подраж ани е на западноевропей ската ар хи тектура
от XIX в. Започнало усилено ж илищ но строителство, а заедн о с това и с тр о еж на различни
общ ествени сгради, като министерства, общ ински и окръ ж н и учреж ден ия, учебни и п ро­
светни сгради, болници и др. В близко време се явила н у ж д ата от промиш лени и складови
постройки.
В строителн о отнош ение новите сгради получили д р у г хар актер — паянтовият строеж
бил зам енен с масивно-кам енния и ту х л ен и я; д ъ рвен и ят гр ед о р ед — с г р е д о р ед а от ж елезни
греди с тухлени сводове м еж д у т я х ; д ъ р в е н ата стряха — с масивния корниз, а по-късно се
появила и ж ел езо б ето н н ата конструкция.
В ар х и текту р н и я образ на. сгради те намерило отраж ение новото идейно съ д ъ р ж а н и е на
изм енилите се прои зводствени отнош ения. В случая немалко влияние оказал и новият начин
на проекти рането, прилагането на нова строи телн а техника и изп олзуването на нови строи­
телни м атериали.
П р ез този период индивидуалните творчески прояви на архитектите съ щ о т ак а не о с­
танали б ез значение за арх и текту р н о то развитие. Н епосредствено след О свобож ден и ето тех ­
ническите лица са били ч у ж д е н ц и : архитекти, инж енери, техници, зем ем ери и практици. Те
застъ п в ал и планови реш ения и архитектурни форми, чуж ди на наш ето архитектурно на­
сл едство. Е д ва в началото на XX в. в някои архитекти — българи и чуж денци — направили
опити д а п ри лож ат елем енти и ф орм и от то ва наследство. Тези опити обаче не оставили
трайни следи. В повечето случаи ар х и текти те били носители на архитектурни те ш коли и
направления на страните, к ъ д е т о са учили. В ъпреки това с течение на врем ето, о с о б е н о след
войните 1912— 1918 г., наш ата ар х и тектура постигнала значителни постиж ения, които обаче
о щ е не били до статъ чн и , за да у т в ъ р д я т едно национално по х ар ак тер ар х и тектурн о напра­
вление. И зо б щ о ин ди видуалн ото творчество в архи тектурата през този период от около
70 години (1878— 1944) в своето развитие се е кол еб аело м еж д у архи тектурн и те традиции
от В ъ зр аж д ан ето , от една страна, и западните влияния, от друга. При тогав аш н ата и стори ­
ческа об стан о вка надделяли западните влияния в б ъ л га р ск ат а а р х и тек ту р а и в строителството.

466
 Ж ИЛИЩ НИ СГРАДИ

С тр ем еж ъ т на б ъ л гар ск ата б у р ж о ази я д а дем он стри ра своето сам очувствие и д а изра­

зява новото си социално полож ение д ал отраж ение въ р х у в ъ т р е ш н ат а и въ н ш н ата архи­
те к т у р а на нейното ж илищ е. П о д влияние на зап ад н ата архи тектура то станало по-пред-
стави телно по отнош ение на плановата схема, обем ното и зграж дан е и ф асадното оф ормяване.
В ж ел ан и ето си д а се „поевропей чи“ новият б ъ лгарск и граж данин възприел за своето
ед н о етаж н о ж и лищ е планова схем а с кор и до р (подреж дане на стаите около коридор), която
къ м к р а я на XIX в. била разпространена в Зап ад н а Европа. И зклю чение правели само ж и ли­
щ ата на по-зам ож ните. Т ехните сгради са били почти винаги на д ва етаж а, като ц ен тъ р
на плана се явявал х о л ъ т •— пряко или косвено осветен.
С лед П ъ р в ата световн а война сх ем ата с хол изм естила окончателно тази с коридор.
В архитектурни я о б раз на тези сгради се използували форми на западния ренесанс и
б арок д о к ъ м 1900 г., на м одерн ото течение сецесион около 1910 г. и на „м одерн изм а“
м еж д у П ъ р вата и В тората свето вн а война. В повечето случаи западните влияния се и зр азя ­
вали в механично пренасяне на ч уж ди на б ъ л гар ск и я бит и разбиране планови р азп ред ел ен и я
и форми.
П равели се единични опити за вклю чване на архитектурни елем енти и форми и от б ъ л ­
га р с к а т а в ъ зр о ж д е н с к а ар х и текту р а. Н е по-м алки промени стан али и в интериора на ж и л и ­
щ ето, особено м еж д у д вете световни войни — преди всичко т ъ р се л а се е опростена в р ъ зк а
м еж д у о тделни те пом ещ ения, кои то са вече по-просторни и п о -светл и ; пред ви ж д али се
санитарно-хигиенни пом ещ ения и и н с та л а ц и и ; съ зд ал и се удобни и естетически и зд ъ р ж ан и
мебели. В ъ о б щ е ст р ем е ж ъ т к ъ м една по-голям а ж и лищ н а к у л ту р а е д ал отраж ение във
вън ш н и я и в ъ тр еш н и я облик на ж и лищ н ите сгради.

*
При настъпи лото след О свобо ж ден и ето историческо развитие на б ъ л гар ск о то общ ество
в зависим ост от съ зд ал и те се различни социални прослойки се появили и различни по ар­
хи тектурно с ъ д ъ р ж а н и е ж и л и щ а : частна гр а д с к а и сел ска къ щ а, ч астн о тъ р го вск а ж и л и щ ­
на сграда, общ ински и д ъ р ж а в н и ж илищ ни сгради и кооперативни м ногоетаж ни ж и л и щ ­
ни блокове.
С е л с к а т а к ъ щ а на п ъ р зо врем е се е и згр а ж д а л а от м айсторите строители без сп аз­
ване на техническите правила от 1891 г. и без проекти и сметки, а само по заварените от
В ъ зр аж д ан ето строителни традиции. Т ака например в Р одопите (Ч епеларе, Хвойна, Устово
и др.) се строели двойни каменни д в у етаж н и и три етаж н и к ъ щ и с паянтово-еркерни над-
давания. В старопланинските и средн о го р ски те селищ а (Клисура, Копривщ ица, Т етевен,
Трявна) стр о и тел ство то на ж илищ ни сгради п р о д ъ л ж и л о с ъ щ о по старите строителни т р а ­
диции. В селата около по-големите гр ад о ве (Соф ия, П ловдив, П левен, В елико Т ърново и др.) тези
традиции се изоставили поради влиянието на гр ад ск и я масивен стр о еж и градските планови
схеми. В ъ треш н ите уредб и и м ебел и р о вк ата на селското ж и лищ е съ щ о така постепенно за ­
губили своя селски битов х ар актер под влияние и п од раж ан и е на градските.
Г р а д с к а т а к ъ щ а възни кн ала и се развила отначало предимно като к ъ щ а на дребно-
б урж оазн и те слоеве и едва по-късно к ато та к а в а на заб о гатя л ата ед р а бурж оазия.
Д р е б н о б у р ж о а з н а т а г р а д с к а к ъ щ а започнала д а се и згр аж д а неп осредствено
сл е д О сво бо ж ден и ето , за д а зад о во ли ж илищ ните нуж ди на занаятчиите, дребни те тъ рговц и
и по-низш ите служ ещ и , както и селяните, тъ р сещ и р аб о та в градовете.
Т ази к ъ щ а била ед н о етаж н а (зимник и етаж ), с малко на брой пом ещ ения (от три до
четири), чиито разм ери са ограничени (1 2 — 14 кв. м). Д о войните (1912— 1918) нейната п л а­
нова схем а е с коридор. Н а п ъ р в о врем е к ъ щ а т а се и згр аж д а л а подобн о на в ъ зр о ж д е н ­
ски те къ щ и — с паянтов скелет. П о-късн о се появили къ щ и с масивни каменни (в зимника)

467
 Фиг. 512. София. Къщата на Стоянов в кв. „Горна баня“

и тухлени (в етаж а) стени. Тя е зад о в о лявал а най-елем ентарните битови нуж ди на со б стве­
ника. П очти винаги в нея е била предвидена едн а стая за гостна, д о к а т о в повечето случаи
в сам ата сгр ада хигиенно-санитарни пом ещ ения (нуж ник, баня и пералня) са липсвали. М акар
и о п р остена и б ед н а в ъ в в ъ тр е ш н о ст т а си, с външ ни я си вид тази к ъ щ а е и здавала из­
вестно б л аго съ сто ян и е и разнообразие от ренесансови елем енти и форми, като профилирани
рам ки на прозорците и на главния вход, слабо изд аден и пиластри с капители и др. П о-късно
тези къ щ и са били в ъ тр еш н о преустройвани и външ но видоизменявани и днес едва ли м ож е
д а се намери някоя от тях, запазена в своя първон ачален вид.
С лед войните (1912— 1918) тази м алка д реб н о б у р ж о азн а к ъ щ а намерила ощ е по-голямо
разпространение у нас. Т я е тр яб вало д а зад о во л я ва к рещ ящ и те ж илищ ни нуж ди как то на
м естн ото население, т а к а и на хилядите беж анци от М акедония, Т раки я и Д о б р у д ж а .
К ъ щ а та запазва е д н о етаж н о стта си и плановата си схем а с коридор, като получава по-опро­
стен външ ен вид.
К ъ м 1930 г. в д р еб н о б у р ж о азн ата к ъ щ а плановата схем а с кори дор постепенно се за ­
менила от схем ата с хол (групиране на стаи те около едно централно преходно пом ещ ение)
П лановото разпределение вече се об огатило със сам остоятелни сервизни пом ещ ения и сани­
тарно-хигиенни приспособления.

468
 Фиг. 513. Р у с е . К ъщ ата на Симеонов

А рхитектурни ят о б раз на тази к ъ щ а постепенно се освободил от класическите и сл у­

чайните ф орми, които често се срещ али в несполучливи съчетания. Ф асадата била почти
очистена от всякакви орнаменти, к ато се е тъ р си л е ф ек т ъ т от ф ак ту р ата на, м атериала.
В тази д р еб н о б у р ж о азн а гр ад ск а к ъ щ а се срещ али тъ рсен и я и |о п и т и за самобитни ар­
хитектурни реш ения. Т я е станала основен тип на наш ето масово ж илищ но строи телство до
1944 г. Запазени първоначални образци о т нея днес рядко се срещ ат (фиг. 512).
Едробуржоазната
г р а д с к а к ъ щ а се появила
след С ъ единението (1885), к о ­
гато настъпи л период на успо­
коение и иконом ическа сигур­
ност. З аел и те висш и постове
в адм инистративната йерар­
хия, потом ците на старите
чорбадж ий ски сем ейства от
епохата на В ъ зр аж д ан ето и
новите б урж оазни прослойки
от тъ р го вц и и предприемачи
започнали да строят големи
к ъ щ и , в кои то ясно пролича- -----
вала тенден цията за предста- jj ■ ■
вителност. М акар отначало
тези къ щ и д а били е д н о е та ж ­
ни (З И М Н И К , е таж И мансард) фиг. 514. Сливен. Къщата н а Добри Желязков
 Фиг. 515. София. К ъщ ата на Греков

и с планова схем а с коридор, те се отличавали с п о-б огато планово реш ение, с ясно р аз­
граничаване на ф ункционалното предназначение на с т а и т е : спалня, обедна, кабинет, гостн а
и с д о ста тъ ч е н брой сервизни и санитарно-хигиенни помещ ения. Стаите са просторни и
високи, ко ето говори не само за по-голем и м атериални възм ож н ости , но и за общ ествено
изтъ к ван е на б л аго съ сто ян и ето на собствениците. В ънш ният вид на тези къ щ и е с р а з­
д ви ж ен а ф асад а, получена чрез централен резалит, рустицирани ъгли и б огато проф илирани
рамки на п р о зо р ц и те; к ъ д е т о не липсват ренесансови, барокови и д р у ги елем енти и орна­
менти, а п о кр и вът в някои случаи е м ансарден. Д о б ъ р пример от тези к ъ щ и в стран ата е к ъ ­
щ ат а на Симеонов в Р у се (фиг. 513), на Ж ел я зк о в в Сливен, строена около О свобож ден и ето
(фиг. 514), а в С оф ия на Гре­
ков (ул. „ М о ск о в с к а“ № 17)
. ' строен а през 1885 г. (фиг. 515),
£ ^ -. и на С тоилов (ул. „Ш и п к а“
!' : _ . ' и „Климент О х р и д с к и “), строе-
на през 1893 г. (фиг. 516).
. ' , С течение на врем ето
f-t . - 7? Р ' у : \ б ъ л га р ск ата б урж оази я укре-
У-г ■ i пява ощ е повече своята м а­
териална мощ , всл едствие на
което се повиш или нейните
битови и културни нуж ди.
Т я е целила д а п ри даде на
7: 1 f =1 flyt „ ^ своето ж и лищ е не само п ред ­
стави телност, но и д а си съз-
■ 1 .. д ад е по-големи съврем енни
у д о б ства в съ о тветстви е със
западноевропей ския техниче-
Фиг. 516. София. Къщата на Константин Стоилов Прогрес

470
 П лановата систем а с к о ­
ридор постепенно се изоставя. V.
О ф орм ят се големи входови
преддверия, водещ и къ м пряко
или косвено осветени холове, I
от които започват дървени, r V*"*
", гчг *■
обикновено еднорам енни бо­
гато изработени стълби, с в ъ р з­ ш
ващ и етаж и те. Х о л ъ т в пар­
тера обединява около себе
си различни представителни
пом ещ ения (кабинет, гостна,
Ш
обедна) и обикновено води
къ м зимна градина и тераса,
ч ■ Н
V: fli
която свъ рзва сгр ад ата с д е к о ­ ilf . j.ji '►
t Н.ЧИ.. _ д. .-дщгоетру
ративно оф орм ен двор. В е т а ­
Фиг. 517. София Къщата на Сърмаджиев (сега Турска легация)
ж а са спалните, дневната и р а з­
личните сервизни и санитарно-
хигиенни пом ещ ения. М ансар­
дн и ят етаж е предназначен за
при слугата и скл ад за вещи.
А рхитектурният образ на
някои от тези къ щ и е така П А
б о гато разнообразен и р а з­ i
членен с барокови елем енти
и форми — ф ронтони, б ал к о ­
ни, портици, съ с скулптурни
фигури, вази, балю стради и
др., че сам ата сгр ад а п ред ­
!* . I
ставл ява м ал ъ к дворец, п о ста­
Ш
вен вср ед д обре оф орм ена
I
градина, заобиколена с висо­
ка ж ел язн а сграда. Фиг. 518. София. Къщата на Яблански (сега Китайска легация)
Ако къ м този образ при­
бавим бо гато то въ треш н о
оф ормление, особено на п р ед ­
ставителните помещ ения, с
д ъ р вен и ламперии и тапети,
гипсови тавани и и н крусти ­
рани врати, внесените от ч у ж ­
бина стилни мебели, килими
и полю леи •— щ е получим ця­
лостн ия о б раз на една го л я ­
ма и б огато о б завед ен а к ъ щ а ,
силно ко н тр асти р ащ а за в р е ­
мето си с останалите срав­
нително скромни къщ и.
Х арактерни в това о тн о ­
ш ение са две къ щ и, п острое­
ни в п ъ р в о то десети л ети е на Фиг. 519. София. К ъщ ата на Момчилов

471
XX в., чиито ф асад и носят подчертан б ароков характер. Е д н ата е тази на С ъ рм ад ж и ев
(бул. „ Р у с к и “ и ул. „Д . П о л я н о в “ — сега Т у р ска легация), а д р у гата на Я блански (бул. „Р у с к и “ —
сега К итайска легация). М акар и д вете сгради д а са строени почти по едно и съ щ о врем е и
от един и с ъ щ ар хитект (виенчанина Фр. Грю нангер) и д а носят х ар ак тер а на един и съ щ
стил (барок), по своя архитектурен образ те се д о ста различават (фиг. 517 и 518). С град ата
на С ъ р м ад ж и ев е м ного по-богата и р азд ви ж ен а с разчленявания, декорати вн и елементи и
форми, свързани органически в кубичното тяло на сградата, която с общ ия си вид въ зд ей -
ствува м онум ентално. В сгр адата на Я блански бароковите разчленявания и декорати вния
х ар актер са силно подчертани сам о в източната ф асада, к ъ д е т о голям резал и т се и зд ава
д о ст а напред, оф орм ен с голям а пластичност (корниз, орнаментални фигури, вази и балю с­
тради). О стан али те ф асад и са по-спокойни и при тях по-пестеливо са използувани архи тек­
турни елем енти и ф орми, и то главно над прозорците. Т ова помага на п р о д ъ л го в ато т о тял о
на с гр ад ата оптически д а се изяви съ с своите чисти ф асадни плоскости и т а к а д а въ зд ей -
ствува по-силно и п о -тъ р ж ествен о . П о това време (около 1905г.) е била построена и к ъ щ а т а
на инж . М омчилов (сега Т ъ р го в ско п р ед стави телство на Г Д Р на бул. „П атр. Е вти м и й “ и
ул. „Граф И гн а ти е в “ по плановете на арх. П етко М омчилов). Т я спада къ м с ъ щ и я тип
богати к ъ щ и , но с п р ео б л адаващ и ренесансови елем енти и ф орми, м еж д у кои то се срещ ат
такива и от бар о ка (фиг. 519). Ф асадата е изобщ о по-бедна откъ м орнам енти и по-малко
разчленена. Н о то в а не пречи д а има п редстави телен вид.

*•

В ойните 1912— 1918 г. п р е к ъ с в а т стр о еж а на големи и богати къ щ и . О т д р у га страна пък,

те с ъ зд а в ат благоприятни условия за б ъ р зо заб огатяван е на някои общ ествени кръ гове.
С лед войните б огатите ж и лищ а се и зграж д ал и под влияние на новите насоки в архи­
т е к т у р а та на З ап ад н а Е вропа. П л ановата схема с хол се доразви л а с много по-богати ре­
ш ения. В известни случаи се стигнало д аж е до увлечения, които говорят за р азточи тел ство
и снобизъм у новите едр о б у р ж о азн и прослойки. При и зграж д ан ето на тези ж и л и щ а все по­
вече се прилага ж ел езо б ето н н ата кон струкция, която оказва съ о тветн о влияние и въ р х у
архитекту р н о то оф орм яне на сгр адата. С хематичното прилож ение на стиловите ф орм и и
пластика в ъ в ф асад н и те реш ен и я вече отпада. С вободн ото използуване на тези ф орми с
м айсторско разбиране е с ъ зд а л о сполучливи архитектурни реш ения.
В плановото реш ение на тези богати къ щ и все повече почнало д а се т ъ р с и у д об ство
и интим ност. П реди ш н ата вън ш н а и в ъ тр еш н а пищ ност и п ред стави телност от преди вой­
ните (1912— 1918) сега о т с тъ п в а м ясто на спокойните обеми и опростените ф асадни форми,
ко ето не нам алява тях н ата м онум енталност. Д о новата планова схем а и д о архи тектурн и я
образ на тези к ъ щ и не се е стигнало и зв ед н ъ ж . Т ака в к ъ щ а т а на П ейчев (ул. „Г. Д и м и т р о в “
№ 2 — Варна), за д а изрази известна пищ ност, а с това и б о гатството на собственика, ав­
т о р ъ т е съ зд ал д о ст а р азточи телна планова схема с хол, а ф асад ата пред ставл ява архи тек­
ту р н а еклекти ка от съчетание на барокови със съврем енни форми (фиг. 520).
П од влияние на някои западни арх и тектурн и я течения при оф орм яване на ф а сад ата за ­
почнали д а се прилагат строги те ф орм и на отвесни плоскостни разчленявания, неп одход ящ и
за ж и лищ н а сграда, как то е например в к ъ щ а т а на П алавеев на ул. „ О б о р и щ е “ и „Д . П о л я ­
н о в “ — С оф ия (арх. И .Й орданов и арх. С. О вчаров — 1925 г.). Т я е поставена сам остоятелн о на
уличната линия съ с зап ад н ата си. страна, а д руги те й страни са об ъ рн ати к ъ м голям д вор.
В партера тази к ъ щ а е с представи телни помещ ения, свързани с едн орам ен на ст ъ л б а с
горния етаж , к ъ д е т о са спалните и д р у ги те стаи (фиг. 521).
П о д о б н о оф орм яване на ф асад ата виж дам е и в к ъ щ а т а на С. Й осиф на ул. „Ст. Ка-
р а д ж а “ — С оф ия (арх. К а н т а р д ж и е в — 1923 г.) (фиг. 522). Е липсовидната ф орм а на въ тр еш н и я
хол и двурам ен н ата д ъ р в е н а с тъ л б а за ет аж а напомнят плановото реш ение на някои чор­
б адж ийски къ щ и от наш ето В ъ зраж д ане:

472
 Фиг. 520. Варна. К ъщ ата на Пейчев

Вертикалните архитектурни разчленявания, кои то при дават изобщ о суров вид на ж и ли­
щ ните сгради, скоро били изоставени и б ъ л га р ск ат а ар хи тектура се в ъ зв р ъ щ а наново към
стиловите форми. Т ова виж дам е в д в у ет а ж н а та к ъ щ а на ул. „О б о р и щ е“ № 2 7 — сега Ф рен­
ска легац ия (арх. Т. З л а тев и Д . К о е в — 1928 г.). Т ук пестеливо са прилож ени мотиви от
барока, ъ гл о в а рустика, лизени с апликирани орнаменти и масивен корниз, над който се
издига м ансарден етаж . П ланово тази с гр а д а е реш ен а я с н о : в партера обш ирен хол гр у ­
пира около себе си представи телни те пом ещ ения, а д ъ р вен а м онум ентална еднорам енна
с т ъ л б а води къ м етаж а. О т ф а сад ата л ъ х а спокойствието на една б о гатска к ъ щ а (фиг. 523).
Н а ул 0 „О б о р и щ е“ № 29 всред гради н ска обстановка, застр о ен а свободно от всички
страни, се намира к ъ щ а т а на Крум Ч ап р аш и ков (сега П равителствен дом), проектирана от арх.
В асильов и Д . Ц олов, 1930 г. К акто в ъ в в ъ тр еш н о то , та к а и в ъ в въ ш н о то оф орм яване на
сгр ад ата авторите ум ело са използували ком позиционни похвати и архитектурни ф орм и от
въ зр о ж д е н с к а та ни архитектура, претворени съоб разн о новите условия.- В партерния е таж

60 К р а т к а истори я на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 473
 Фиг. 521. София. Къщата на Палавеев на ул. „Дим. Полянов“ и ул. „Оборище“ — изглед и план

х о л ъ т и д р у ги те представителни пом ещ ения около него са просторни, обогатени, но не пре­

товарени с д етай л и от д ъ р в о и гипсова орнаментика. М обилировката е и зд ъ р ж ан а в с ъ в ­
рем енен стил. П ро стр ан ствата на пом ещ енията са д обри и уютни. З а етаж а, к ъ д е т о са
спалните и д р у ги т е помещ ения, води еднорам енна д ъ р вен а стълба. О твън въ р х у чистите
ф асадни п л о ско сти са поставени стоящ и прозорци, д обре оразмерени и сполучливо п о д р е­
дени. О б ш и тата д ъ р в ен а стряха подчертава ощ е повече ж илищ ния характер на сград ата (фиг. 524).
П реход къ м новите архитектурни течения, които ярко се проявяват на запад след П ъ р ­
вата свето вн а война, ни сочи к ъ щ а т а на Р усчев (сега легация на О А Р) на ул. „Ш и п ка“ № 29 —
С оф ия (арх. М. Д а м я н о в — 1936 г.). С ъс съ седн и те сгради тя образува склю чен строеж . В ъп­
реки нейната четири етаж ност теж ки ят масивен характер на сградата се губи от сполучливото
различно ф асадно третиране на всеки е таж (фиг. 525), при което умело е използуван еф ек т ъ т
на св етл о ся н к ата — как то това се срещ а в наш ите въ зр о ж д ен ск и къщ и. Х оризонтално р а з ­
членена, сгр адата получава х ар актер на л ека ж илищ на постройка.
В кратки я период от 1878 до 1944 г. ж илищ ното строителство върви по в ъ зх о д я щ а
линия на р а зв и т и е : о т планова схем а с кори дор к ъ м такава с хол и от ч уж ди те стилови
заем ки къ м опростени, но х у д о ж ествен о и зд ърж ан и архитектурни образи.

474
 Фиг. 522. София. К ъщ ата на С. Й осиф на ул. „Ст, К арадж а“ и ул. „Луи Л е ж е “ — изглед и план

С лед П ъ р вата световна война (1 9 1 4 — 1918) развитието на иконом иката и растя щ ата ж и ­
л ищ на кри за насочват свободните капитали къ м инвестиции за рента от д оходни п р ед п р и ­
ятия, каквито се явяват тъ рговско-ж и ли щ н и те сгради, х о тел и те и о б щ еж и ти ята.
Е д н а от първите т ъ р г о в с к о - ж и л и щ н и с г р а д и в С оф ия и изобщ о у нас е
тази на Я. Б ак ъ р д ж и ев на ул. „ Л е г е “ № 1 0 (арх. Г. М а р и ч к о в — 1922 г.), п артеръ т на която
е приспособен за магазин, а етаж и те за кантори и ж и лищ а. К ато най -п одходящ а за целта
в етаж и те е прилож ена планова схем а с кори дор. В ънш ната архи тектура е разнообразена и
р азд р о б ен а от различни видове балкони, корнизи, еркери, атично надвиш ен е таж и
мансард (фиг. 526). -

4 7 5
 ■ ■ ■ ■ ■ ■ ■ ■ ■ ■ И .............................................. I ................................ . ...............................................
■дивиш щтшш>т::ттт ттштшш^тт
Фиг. 523. София. Къщата на Куюмджийски на ул. „Оборище" № 2 7

Фиг. 524. София. Къщата на Чапрашиков на ул. „Оборище“ № 2 9

С лодобно предназначение, но с ки нотеатър в партера и с по-спокойна, ф асад а е

с гр ад ата на Б ож инов на ул. „Г. Д и м и тр о в“, София, сега кино „О тдих и к у л т у р а “ (арх. Анд.
А нтонов — 1 928г.) (фиг. 527).
Т ър го вско -ж и л и щ н и те сгради почти не д оби ват п о-н ататъш н о разпространение.

П ъ р в и ят хо тел, с ъ с т о ящ се о т партер за магазини, мецанин за тъ р го вск и кантори и

етаж и за стаи е х о те л „И м п ери ал“ (сега хотел „С р е д е ц “) на ул. „Л еге “ и бул. „Ал. С там ­
б о ли й ски “ — С оф ия (арх. Г. М аричков ■— 1920 г.) (фиг. 528). С градата е едн а от първи те с
ж ел езо б ето н н а скелетн а конструкция. В ън ш н ата архи тектура е претрупана с елем енти и

4 7 6
 Фиг. 525. София. Къщата на Р усчев на ул. „Ш ипка“ № 2 9

[=1г

Фиг. 526. София. Сграда на Я. Бакърджиев, Фиг. 527. София. Безистен Божинов
ул. „Л еге“ № 10

има бароков х арактер. Силно подчертани ят главен корниз обединява тези елем енти в об­
щ ата ф асад н а композиция. В ъпреки р азд роб ен остта на плоскостите, о съ щ ествен о е архи-
тектурно-пластично единство м еж д у обем а на сград ата и отделни те детайли.
 П одобно реш ение, но с вертикално
насочване на всички членения и форми
има хотел „О д е о н “ (сега Е д ел в а й с “) на
бул. Г. Д и м и т р о в “ и ул. „ Б о го м и л “ — Со­
ф ия (арх. П. К антардж иев — 1923 г.)
(фиг. 529). Ф игуралната пластика в атич-
ния е таж засилва м онум енталното в ъ з ­
действие на ар х и текту р ата на сградата.
Спокойна ф асад а, в ъ р х у ко ято рит-
мично са наредени прозорци, е хотел „ Б ъ л ­
гари я“ на ул. „ Р у с к и “ № 1 — С офия
(арх. Ст. Б елковски и Ив. Д анчов — 1930 г.).
С градата има д обре оф орм ени просторни
зали за каф ене и ресторан т, кои то обаче
нямат д обра в р ъ зк а съ с самия хотел
(фиг. 530). Х отелските стаи са с м одерн а
:ч и б огата м ебелировка и санитарно-хигиен­
I' :■ I
на уредб а.
235353235353484853235323489148232323535323535348 Д р у г с ъ щ о голям и м одерно устроен
хотел е „С лавянска б е с е д а “ на ул. „Р аков­
с к и “ и ул. „С лавян ска“ — С оф ия (арх. Ас.
М ихайловски — 1935 г.) (фиг. 531). О п р о сте­
ното третиране, без всякакво разчленяване
Фиг. 528. София. Хотел „Империал“ или пластика на ф асадата, придава на тази
голям а по обем сграда подчертано ф ункц ио­
нално предназначение. В сутерена, пар­
тер а и мецанина са пом естени ки н о театър, магазини и др. (вж. стр. 524). Т ук м ож е д а се
отнесе и сгр ад ата за експлоатация Балкан (арх. Ст. Белковски и Ив. Д а н ч о в — 1930— 1 940г.)
на застрахователн о Д-во „ Б а л к а н “ (фиг. 532). Тя е построена на бул. „ Д о н д у к о в “ и
ул. „М алко Т ъ р н о в о “. В партера са развити магазини, в мецанина — тъ р го вск и кантори, а в
етаж ите — малки бекярски апартам енти от стая и сервизни помещ ения. З а д сгр ад ата се на­
мира кинотеатрална зала с вх о д в партера откъ м бул. „ Д о н д у к о в “ (вж . стр. 524). Във
ф асад ата липсва разд ви ж ен о ст.
П рез то в а време в по-голем ите градове из страната, като П ловдив, Варна, Р усе, Б ургас,
и др., с ъ щ о се и згр аж д ат хотели, но без особени архитектурни качества.

О коло 1910 г. е било изградено п ървото у нас ж илищ но етаж н о о б щ еж и ти е с м ага­

зини в п артера и 60 апартам ен та в е т а ж а (т. нар. „М оскович п ал ас“ по планове на неизвестен
архитект) на ул. „ Ц а р С ам у и л “ № 9 3 , Е ксплоатационният характер на тази сграда е о т ­
разен в м алките нехигиенични вътреш н и д ворове, в тесните стъ л б и щ а и кори дори и м ал­
ките разм ери на стаите, а с ъ щ о и в безличната външ на архитектура.
Ч астно-експлоатационният х ар актер на търговско-ж и ли щ н и те сгради, на хотели те и на
об щ еж и ти ята не е зад о во ли л а то гава ж и лищ н ите нуж ди в страната.

О стр ата ж и лищ н а криза след войните 1912— 1918 г. налож ила д а се взем ат б ъ р зи м ерки
за масов стр о еж , как ъ в то тогаваш ни те прави тел ства не са били в състоян ие д а организират.
Те се задоволили д а р а зд а д а т на б еж анци те и на бездом ниците свободни за застрояван е
м еста в по-голем ите градове и заедн о с това д а съ зд а д а т през 1924 г. Зак он за креди-

478
 Фиг. 529. София. Хотел „ О д еон “

тиране на икономически ж илищ а. П о този начин м асовото ж и лищ н о строителство е било

предоставено на ч астн ата инициатива. Само м алка част от н уж даещ и те се граж д ан и са
могли д а изп олзуват о тп у сн ати те кред ити (които са били недостатъчни), за да си построят
индивидуални ж и лищ а. Д р у га та — голям ата част от бедни същ ествуван и я са били прину­
дени д а загр аб в ат о бщ и нски м еста и стихийно, без план и разреш ен ия д а строят малки, не­
хигиенични и без всякаква ар х и текту р н а стойност ж илищ а. Т ака изникват около София б ез­
домнически ж илищ ни квартали при ту хларн ите фабрики, хиподрум а, еврейските гробищ а
и др. Т р ета част от гр аж д ан и те с ограничени материални в ъ зм ож н ости потърсили д а за ­
д о во лят своите нуж ди, като при сп о со бят към ж илищ ния строеж разпространената вече у нас

479
 Фиг. 530. София. Хотел-ресторант „България“ — изглед и план

кооп ерати вна форма. П одпом огнати от инициативата на прогресивните архитекти в София,
н у ж д аещ и те се гр аж д ан и започнали д а организират и зграж д ан ето на м ногоетаж н и жилищ ни
блокове на кооперативни начала (около 2925— 1 9 3 5 г.). Т ова строителство на кооперативни
жилищ ни сгради като типична за наш ата страна организационна строителн а ф орм а запазва

4 8 0
 Фиг. 531. София. Хотел и кино „Славянска б е с е д а “

прогресивния си характер д о то гава, д о ко гато а р х и тек тъ т като организатор, проектан т и

техническа кон трола заедн о с ко оп ератори те са могли д а о съ щ ес т в я т стр о еж а по д оговорн и
условия с предприем ача строител. С коро обаче тази кооперативна ф орм а на стр о еж се из­
р аж д а . С пекуланти предприемачи започват д а строят със собствени средства апартам енти
и д а реализират свръх печалби з а см етка на квад р ату р ата на апартам ен та и качеството на
изпълнението. П остепенно р о л ята на ар х и текта се принизява до степен на наемник на
предприем ача и косвено е подпом агал неговите незаконни печалби. К ооператорите стават
вече купувачи на стока (апартам ент), подчинявайки се на волята на спекулан та предприе­
мач строител.
С итуационното р азполож ен ие на тези сгради е било съгл асн о изискванията на стария.
Закон за благо у стр о й ство то , като се спазват минималните разстоян и я 1,5 м до границата
със съ сед и те отстрани и 5 м р азстоян и е до границата в д ълб оч и н ата на парцела. Тези
разстоян и я съ зд а в ат неблагоприятни хигиенично-битови условия при м ногоетаж ни я стр о еж
П о отнош ение на в ъ тр еш н о то разпределение, на в ъ треш н ото и вън ш н ото архитектурно
оф орм яване на м н о гоетаж н ото ж и лищ н о строителство в Соф ия, а по-късно и в другите,
градове се наблю дава постепенно развитие и у съ въ рш ен ствуван е, което п р о д ъ л ж ава до 1944 г..
В началото (1925— 1930) в ъ в в ъ тр еш н о то разпределение на ж илищ ните кооперативни
сгради се прилагала планова схем а с кори дор или с вестибю л с д иректно влизане от стъл-.

61 К р а т к а и ст о р и я н а б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 48 Ъ
 4

Фиг. 532. София. Сградата „Балкан“ с магазини, едностайни апартаменти и театрална зала

бигцето, б ез предварителн и гардеробни антрета. П ри това реш ение ку х н я та и санитарният

в ъ зе л са д о стъ п н и направо от ко р и д о р а или от вестибю ла, кой то става преходен и не м ож е
д а се изп олзува за ж илищ ни цели. В ъ н ш н ата архи тектура на тези сгради в повечето случаи
е безлична, с много разчленявания и елементи, к ато еркери, балкони и др.
П рез 1934 г. излиза Н аредб ата-закон за застрояван е на София. С тази н аред ба се
слага известен р ед в м ного етаж н о то ж и лищ н о строи тел ство чрез нови строителни норми
з а височината на сгради те, р азм ера на н езастроения д вор, разстоян и ето м еж д у сгради те,
д ъ л ж и н а т а на калканите, к в а д р а ту р а т а на пом ещ енията и пр. З а п ръ в п ъ т у нас бе в ъ в е ­
д е н о и зраб отван е на квар тално-застроителн и и улично-силуетни планове, с кои то и згр аж ­

482
д ан ето на ж илищ ните блокове започва д а се реш ава ансамблово. Т ова оказва б лаготворно
влияние в ъ р х у п о-н ататъ ш н ото м н огоетаж н о ж илищ но строи тел ство в С толицата. Т ези нови
градоу стр о й ствен и и архитектурно-строителн и принципи и норми са прилож ени и за ц ялата
страна с новия Зак о н за благо у стр о й ство то на населените м еста от 1941 г.
С лед 1934 г., ж и лищ н ите кооперативни сгради показват н ап ред ък в плановото р а з­
пределен ие и в ъ тр еш н ата и въ н ш н ата архитектура. П реди всичко куп увачи те станали по*
взискателни, а строители те избират по-добри м еста ■ — най-вече ъглови, на ш ироки улици*
булевар д и и площ ади. Ц е н т ъ р ъ т на ж и л и щ ето е директно, осветен ият хол или вестибю л,
съеди нен чрез ш ирок портал с едн а или две от стаите. Тези холове или вестибю ли се
оф орм яват като спокойни ж илищ ни къ тове. В ъ в еж д а се гардеробно антре, от ко ето през
сервизно коридорче са до стъп н и ку х н ята и санитарният възел. П р ед в и ж д ат се килери, д реш -
ници и др. В много случаи баните са поставени м еж д у спалните и са отделени от тях с
кори дор. П о-изискано и по-луксозно става вече изпълнението на в ъ треш н и те пространства.
С лед ограничението на еркери те с Н аредб ата-закон за застрояван е на С оф ия въ н ш н ата
ар хи текту р а на м ногоетаж ни те ж илищ ни сгради се опростява, става плоскостна, а р азд ви ­
ж е н ата пластичност в ъ в ф асад и те се с ъ зд а в а от балкони и л одж ии. В много случаи тази
арх и текту р а е суха, неизразителна и чисто ф ункционална. Н а м ястото на еркери те се у п о т­
реб яват к ато мотив ъ гл о ви те и т. нар. ф ранцузки прозорци. П о-късн о, около 1936—
1938 г., под влияние на Зап ад н ата ар х и текту ра от някои архитекти се в ъ в е ж д а т цели х о р и ­
зонтални ленти от прозорци по етаж и те. П ри външ ното оф орм яване на ф асад и те започват
д а се правят най-разнообразни мазилки, а в някои случаи и облицовки от бял русенски
кам ък. И н тер и о р ъ т на ж и л и щ ето с ъ щ о се обогатява с гипсови, или д ъ р вен и тавани, гип­
сови ш пакловани стени или от изкуствен мрамор или д ъ рвен и ламперии, вградени в ст е­
ните гардероби, камини и др.
С т р о е ж ъ т на тези ж и л и щ а е м онолитен с ж ел езоб етон ен скелет и тухлен пълн еж .
О б щ о м ож е д а се каж е, че б ъ л гар ск и те архитекти по това време постепенно успяват да
развият така въ тр еш н о то р азпред елен ие на м ногоетаж ните ж илищ ни сгради, че то д а о т ­
говаря на б ъ л гар ск и я бит и д а се въ зп р и ем а от куп увачи те на апартаменти. В ънш ната ар­
х и тек ту р а обаче о став а повлияна главно от Западната, защ о то на З ап ад са учили м ладите
б ъ л гар ск и архитекти, възпитаници на различни архитектурни ш коли. Ф ормите на 'рен есан са
и баро ка са вече изоставени и опростените ф асади на новите ж илищ ни кооперативни сгради
д ей ств у в ат спокойно и убедително. Това особено проличава, ко гато те са проектирани
от д обри архитекти с вярно разбиране на ар хи тектурн ата композиция.

*
С т р о е ж ъ т на ж илищ ни кооперативни сгради започва отначало в ц ен тъ р а на София.
П рез 1925 г. се и згр аж д а едн а о т п ъ р ви те таки ва сгради „М у сал а“ на ул. „С ер д и к а“ и
„Т р и яд и ц а“ (арх. К оста Н иколов). П а р т е р ъ т и м ецанинът са пригодени за дю кяни и кан­
тори, а етаж и те, кои то са с планова схем а с кори дор — за ж и лищ а. С тр ем еж ъ т къ м п р ед ­
стави телност, чуж д на ж и лищ ния х а р а к те р на сградата, е подчертан с вертикално разчле­
няване на ф асад ата и ъ гл о в о р еш ен и е с издигане на к ул а в ъ г ъ л а (фиг. 533). В гр а д о ­
устройствен о отнош ение обаче сгр ад ата пред ставл ява д обра за д ъ н к а откъм градинския
п л ощ ад пр ед гр ад ск ата баня.
П рез сл ед ващ и те години в С толицата има усилен стр о еж на ж илищ ни кооперативни
сгради. В плановите реш ения се т ъ р с и д а се съ зд ад е по-удобно и по-икономично ж илищ е —
апартам ент. М акар тези реш ен ия д а са най-различни за всяка сграда и апартамент, основ-
ната концепция се зап азва — групиране на стаите около едно централно помещ ение (ве­
стибю л или хол). И зп о л зу ва се с ъ щ о м аксим алното застрояван е на парцела. В ъв външ ни я
вид на сгр ад ата се вл агат индивидуални разбирания. В скоро врем е от високите м ного­
етаж ни ж илищ ни сгради о б л и къ т на гр ад а с е изменя, и той придобива вид на голям град.
 Е д н а от големите по обем и по брой на апар­
таменти (60) е ж и л и щ н ата кооперативна с гр ад а „Св.
С о ф и я “ (арх. Л азар П араш кеванов — 1928 г.) на
ул. „ Р а к о в с к и “ и ул. „М о сковск а“. В плана на апар­
там ентите е застъ п ен а схем ата с вести бю л при
д о с т а сбито използуване на ж и ли щ н ата площ .
С гр ад ата доминира с м ощ ното си тял о пред раз­
ш иреното улично кр ъ сто ви щ е и град и н ката западно
от ц ъ р к в а та „Св. С о ф и я “. Ф асад ата е разд виж ена,
но се е стигнало до увлечение с м ногобройните
Ш разчленявания, надпуски, малки и голем и балкони,
i" _ = L — " ■—
начупената линия на главния корниз и др. (фиг. 534).
С по-голямо разнообразие и ш и рота е изпол-
зуван вести бю л ът в отделни те апартам енти на ж или­
щ н ата кооперативна сграда „ К а р а д ж а т а “ (арх. К ръс-
тан Гечев и арх. П е т ъ р К арасем ионов — 1928—
1929 г.) на ул. „М о сковск а“ и ул. „М алко Т ъ р н о в о “
(фиг. 535). В партера откъм ю ж н ата стран а са п р е д ­
видени магазини. Ф асадата д ей ству в а с о б щ ата си
стегн ато ст, но при използуване на плоскостни те
форми при обем ното оф орм яване на сгр ад ата се
ч увствува известна преднам ереност.
У мело прилагане едноврем енно на плановата
Фиг. 533. София. Кооперативна палата „Мусала“ схем а с вестибю л и тази с хол срещ ам е в ж и ­
лищ ната кооперативна сграда на бул. „Т о л б у х и н “ и
ул. „Граф И гн а ти е в “ (арх. И в. В асильов и Д . Ц ол ов — 1935 г.). П ар тер ъ т е използуван за
м агазини. Ф асад ата е р азвита в сполучливи пропорции и д ей ствува спокойно. Разн ооб рази е
е внесено само с ъ глови я мотив на еркера (фиг. 536). С елиптична ф орма на вестибю ла
и с в м ъ кван е на нов елем ент в значително опростен ата ф а сад а — ф риз от м алки прозор-

Фиг. 534. София. Ж илищ на кооперация „Св. С оф ия“

484
}

* 11 :|
| I ill ill 'Щ ■
: % я! r m m lit J •
■ =- ■ "■- I’ : =.zi >3 !- ;! : Ii ! И tH
i-:- w eii an кв яе
s;( - ! “< f-r". '!3-
}l|iifii;|lif1iii|
.. Ш ■'■

* : : \.2
...H2 r

485
 Фиг. 536. София. Жилищна кооперация на бул. „Толбухин“ и ул. „Граф Игнатиев“ —
изглед и план

ч ета (вм есто капандури на покрива) виж дам е в ж и ли щ н ата кооп ерати вна сграда на
ул. „ М о с к о в с к а “ и ул. „11 а в г у с т “ (арх. П е т ъ р К ан тардж и ев — 1934 г.) (фиг. 537).

486
 тая
■

II
Ш

2348534848232348232348532323482323235323482323482323232353534848234848235323

Фиг. 537. София. Жилищна кооперация на ул. „Московска“ и ул. „11 август“ ъглово решение.

4 8 7
 И зползуван ето на хол с пречупена
ф орм а (Г) е х арактерн о за апартам ентите на
ж и лищ н ата кооперативна сгр ад а на бул. „Ви­
т о ш а “ и ул. „Н еоф ит Р и л ск и “ (арх. Р а д о с ­
лав Р ад осл авов и арх. Константин Д ж ан го-
зо в — 1936 г.) (фиг. 538). Р азн ооб рази ето във
ф асад ата е получено от редуван е на с т ъ к ­
лените ивици на прозорците и на п л ъ тн и ­
те подпрозоречни стени, от ъ гл ови те б ал ­
кони и странични ниши. В ъпреки явното
влияние на западния м одерн изъм тво р ч ес­
кото виж дане на архи текта е д ал о спо­
лучливо реш ение.
Почти в съ щ и я дух, но с по-голям о
спокойствие въ в ф асад ата е ж и лищ н ата
кооперативна сграда на ул. „ Р а к о в с к и “ и
бул. „ Д о н д у к о в “ (арх. А л ексан д ъ р Д убо-
вик — 1939 г.) (фиг. 539). П а р тер ъ т е използу-
ван за ресторан ти , магазини, средните ет а­
ж и — за кантори, а най-горните за ж илищ а.
Н епосредствено след П ъ р в ат а све­
товн а война нарасналото прои зводство
на мини П ерник привлича голям брой р а ­
ботници от различни краи щ а на страната.
З а техните ж илищ ни нуж ди се налага д а
Фиг. 538. София. Жилищна кооперация на бул. „Витоша“
и ул. „Неофит Рилски“ б ъ д а т изградени известен брой раб отн и ­
чески об щ еж и ти я в отделни блокове (арх.
Ж аблен ов). Л ип сата на гр ад оустрой ствен
план, н ед о статъ ч н и те битови уредб и и безличната външ на архитектура д ад о х а повод на ар­
х и текту р н ата о б щ ественост д а повдигне въ п роса за плановото изграж дане на ж илищ ни ком ­
плекси с цял о стен гр адо у стр о й ствен и архитектурен облик. Т ака са построени някои архи­
текту р н и ком плекси в П ерник (1 9 2 5 — 1932), ко ето от страна на д ъ р ж а в а т а беш е първа, но
нереш ителна стъ п ка д а п ровед е м асово и организирано строителство в страната.
Е дноврем енно с тези ж и лищ а се започва стр о еж а и на ж елезни чарски те ж и лищ а около
гарите София, С ептември, П ловдив и д р у гад е (1927— 1935). В тях е п ри лож ена планова схема
с кори дор. Ф асадите на сгради те са опростени, но разреш ени с добри пропорции на о т д е л ­
ните елем енти — отвори, вх о д о ве, стрехи и др. (арх. И ван Б оядж иев) (фиг. 540).
П рез 1935— 1937 г. С оф ийската общ ина организира п ървото строителство на голям ж и ­
лищ ен ком п лекс м е ж д у бул. „С там б о л и й ски “, ул. „Найчо Ц а н о в “ и „ Т а т а р л и “, съ ставен от
блокови м н о го етаж н и сгради к ъ м бул „С там болийски“ и от сам остоятелн и вилообразни
д ву етаж н и к ъ щ и н авъ тр е (арх. Т. Горанов и арх. Асен Босев, фиг. 541). Този стр о еж бе
едно прогресивно явление и значително постиж ение в наш ето ж илищ но строи телство, което
се реализирва по предварителен гр адо у строй ствен и архи тектурн о-застрои телен план. По-
к ъ сн о по бул. „Ал. С там бо л и й ск и “ се издигнаха м ногоетаж ни ж илищ ни блокове, кои то
препречиха п о гл ед а от въ тр еш н и те ж и лищ а къ м В итош а.
В началото на В тората световна война (1941— 1945) за н у ж д ата на индустриалните р а­
ботници и сл у ж и тел и д ъ р ж а в а т а използува богати я ф онд на О б щ ествените осигуровки и
започна с т р о еж а на м ногоетаж ни блокове в к вартал З ахарн а ф абри ка (арх. Г. Стойков, арх.
Г. Т рендаф и лов и колекти в, фиг. 542). Т ук е прилож ена плановата схем а с вестибю л, две
стаи, дневна, ку х н я и сервизно помещ ение. А рхи тектурата на тези блокове е монотонна.

4.88
 Фиг. 539. София. Жилищна кооперация на бул. „Дондуков“ и ул. „Раковски“

Фиг. 540. София. Гаров ж илищ ен комплекс

62 К р ат к а и стори я на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 489
 Фиг. 542. София. Жилищен комплекс „Захарна фабрика" — изглед

И зв естн о р азнообразие внася и голям ата стряха и к о л он ад ата в призем ния ни сък етаж , пред­
назначен за отделни зимнични пом ещ ения. В градоустрой ствен о отнош ение е доп усн ата
и звестн а схем атичност, която се нам алява благодарен ие на извъ рш ен ото озеленяване на
о б щ и я ансам бъ л.

С лабите социални гриж и на д ъ р ж а в а т а през пери ода след войните (1912— 1918) п р ед и з­
вика п оявата на ж и лищ н ото кооперативно строителство, с което се разреш и до известна
степ ен о стр ата ж и лищ н а криза, измениха се битовите навици, свързани д о то га в а с индиви­
д у ал н и те ж илищ а, като се с ъ зд а д о х а усл ови я за колективно съж и телство. С високите, м ного­
етаж н и сгради в градоустр о й ствен о -ар х и тектурн о отнош ение о б ли къ т на С тол и ц ата се измени.
У словията в стр ан ата обаче не налож иха тази ф орм а на строи телство от стран а на
д ъ р ж а в а та , м акар че по-късно тя намери прилож ение в чуж бина.

490
 Д ъ р ж а в а т а под натиска на н аш ата прогресивна о б щ ествен ост започна д а строи само
ж и л и щ а о б щ еж и ти я около мините, жп. гари и пери ф ерията на С толицата и по-голем ите
градо ве из страната. Тази инициатива обаче б еш е нед остатъч н а д а зад оволи ж и лищ н ите
н у ж д и на работни ците и дребни те служ ители.

ОБЩЕСТВЕНИ СГРАДИ

Н еп осред ствен о сл ед О сво бо ж ден и ето в новата б ъ л гар ск а д ъ р ж а в а започват д а се

съ зд а в а т по Западноевропейски образци общ ествени институции, непознати д о то гава във
ф ео д ал н а Т урция. Н у ж д ата от сгради, в които д а се настанят м ногобройните служ би, е
била и звън р едн о голяма. О т д р у га страна, м атериалните в ъ зм ож н ости на д ъ р ж а в а т а са били
недостатъчни, за д а се започне в едн ага с т р о е ж ъ т на нови сгради, за и згр аж д ан ето на които
е било необходим о и м ного врем е. Зато в а отначало се прибягнало до врем енно използуване
на остан али те ощ е от ту р с к а та д ъ р ж а в а адм инистративни, тъ р го вск и , култови и битови
сгради , като конаци, ханищ а, дж ам ии, хамами и др. Т ака например в С оф ия стари ят кон ак
е бил приспособен за д в о р е ц ; Бю ю к д ж ам и я, в която днес се пом ещ ава А рхеологическият
м узей — за д ъ р ж а в н а печатница, сл ед то ва за Н ародн а библи отека и после за т е а т ъ р ;
сгр ад и те северно и източно от д неш н ия Ц ен трал ен дом на Н ародн ата армия, построени
преди О свобож ден ието за болница за персонала на Х ирш овите ж елезници — за военно учили­
щ е ; к о н а к ъ т в ъ в Велико Т ърново — за заседан ие на В еликото народно съ б р ан и е; ко н ак ъ т в
Р у се бил пригоден за отсяд ан е на оф ициални лица, които пътувал и от З ап а д а за Турция, и т. н.
В този начален период (1878— 1885) едноврем енно с изп олзуването на стари те турски
сгр ад и са били изградени и някои нови с по-леки конструкции, като например в С офия
паянтовата сгр ада (западно от сегаш н ата Телеф онна централа), е била предназначена
за Н ародно събран ие и за театрални н у ж д и ; пехотните, артилерийските и кавалерийските
казарм и (1879— 1980); П ъ р в а м ъ ж к а гим назия на ул. „М о ско в ск а“ (сега М ед и ц и н сш гф акул тет)
и П ъ р в а д еви ческа гим назия (на м ястото на сегаш н ата телеф он н а централа) ; няколко п а­
вилиона от А л ексан д р о вската болница (1 8 8 4 ); сегаш н ата сгр ад а на Н ар о д н о то събран ие, в
която за пръв п ъ т се за сед ав а през 1884 г . ; гим назиите в Л ом и Варна и др. В И зточн а
Рум елия съ щ о са били изградени някои о б щ ествени с г р а д и : в П ловдив — сград ата на Н а­
род н о то събран ие (сегаш н ата Г р ад ск а б и б л и о тек а); сград ата за библиотека, за м узей и за
гим нази я; гим назиите в Ст. З аго р а, Сливен и К азан л ъ к и зем едел ското училищ е в С адово
(П ловдивско). Е д в а след С ъединени ето на И зточн а Р ум ел и я с К няж ество Б ъ л гар и я (1885)
из ц ялата стран а започва по-усилен с тр о еж на общ ествени сгради.
П рез целия период о т 1878 до 1944 г. всички условия, които са оказвали влияние и
са били от значение при проекти рането, и зграж д ан ето и арх и текту р н о то оф орм яван е на
ж и лищ н ите сгради, останали валидни и за об щ ествените сгради, в кои то обаче поради
тяхн о то предназначение, голем и на и начин на с тр о еж архитектурни те особености са били
по-ярко изявени.
О свен то ва разновидният х ар актер на тези сгради не е позволявал уедн аквяването в
плановата ком позиция и архи тектурн и я образ. З а т о в а индивидуалното творчество е получило
подчертан и зраз за всеки отделен случай.
Н а първо врем е проекти рането на о б щ ествен и те сгради, к ак то и при ж илищ ните, се
и звъ р ш вал о от архитекти чуж ден ци. И м ената на австрийски, чеш ки и руски архи текти и
инж енери са свързани с по-голем ите общ ествени сгради от този начален период. Но посте­
пенно тези чуж ден ци биват изм ествани от б ъ лгарск и архитекти, завърш и ли в чуж бина, които
постъпвали на р аб о та в д ъ р ж авн и те, о к р ъ ж н и те и общ инските архитектурни служ би, в които
въ преки адм инистративния им х ар актер са били проектирани и общ ествени сгради. П о-късно,
особено след П ъ р в а т а световн а война, за д а се облекчи техническата р аб о та в тези служ би,
проекти рането е било възл аган о чрез кон курси или направо на частно практи куващ и архи-

491
 Фиг. 543. София. Д в о р е ц ъ т — и зг л ед ; план на етаж а и на партера

текти или архитектурни бю ра. В повечето случаи български те архитекти на с л у ж б а или на

свободна п ракти ка са влагали в своите р аб оти голям а творческа амбиция и проф есионално
м айсторство. В то в а отнош ение м огат д а се о тб ел еж ат значителни постиж ения.
 Фиг. 544. Варна. Дворецът Евксиноград

С устан овяван е на С оф ия к а т о столица на новата б ъ л гар ск а д ъ р ж а в а веднага се по­

ставил в ъ п р о с ъ т за д ворц ова сгр ада на новоизбрания княз Батенберг. Тази сграда е т р я б ­
вало д а б ъ д е не само ж и лищ е на кн яза, но д а има пом ещ ения за дворц ови те служ б и и за
оф ициални приеми. Било реш ено ту р ск и я т конак д а се п реустрои на д в о р ец (фиг. 543). В иен­
ския архитект Рум пелм айер (1879) сполучливо пристроил къ м западната страна на ко н ака
новата п р едстави телна част, като й д ал ар х и тектурен акцент къ м тогаваш ни я площ ад „А лек­
с ан д ъ р I “ (сега р азш ирението на пл. „9-и септем ври“) и с това с ъ зд ал естествена за д ъ н к а
за погл еда о т к ъ м то гав аш н ата ул. „ Т ъ р г о в с к а “. В план п артерната част е запазила почти
стари я си вид и е служ ила за второстепенни нуж ди. О тк ъ м северната страна е била и згра­
д ен а голям а м рам орна стъ л б а , двурам ен на в горн ата си част, която е в о д ел а къ м етаж а в
д ве голем и и няколко по-малки зали за приеми, т ъ р ж е с т в а и др. П о-късн о, около 1887 г.,
виен ският ар х и тект Грю нангер направил о тк ъ м североизточн ата страна нова пристройка за
ж и лищ е на кн яж еско то сем ейство. Т ака преустроеният по подобие на ф ранцузките д ворци
от XVIII в. ту р ски кон ак с плановото си реш ение и с обем ното си изграж дан е п ред ставлява
едн а с тегн ата архи текту р н а композиция. В ъв външ ни я и вътреш н и я архитектурен облик на
тази д в у етаж н а сгр ад а с м ансарден покрив се д о л авя влиянието на ви ен ски я барок. С те­
ните и таваните на представи телни те зали, главният вести бю л и стъ л б и щ ето са наситени с
б о гати гипсови орнам енти в стил Р о к о ко , изработен и от виенския м айстор Грайс. Ц я л ата

493
 сграда е била поставена в
гради нска обстановка, която
днес о т к ъ м ю ж н ата стр ан а
гг
образува пл. „9-и сеп тем в р и “.
С ега този бивш д в о р ец се и з­
ползува за Н ационална х у д о ­
ж ествен а галерия.
З а лятн а рези д ен ц и я на
княз А л ексан д ър Б атен б ер г
i през 1886 г. край Варна е бил
1щ ■i започнат д в о р е ц ъ т Ев­
к с и н о г р а д по плановете
на арх. Рум пелм айер. Д в о ­
р ец ъ т е бил д о въ р ш ен по-
късн о през врем ето на кн яз
Ф ердинанд от ш вейцарския
Фиг. 545. Боровец. Дворецът Бистрица
арх. М айер с участието на
б ъ л гар ск и я арх. Н. Л азаров
(фиг. 544). В ъ нш ната ар х и текту р а на тази сграда е под влияние на ф ранцузкия ренесанс, с
ф угирани тухли и ви сок м ансарден покрив. В п артера се намира обш ирен хол с поглед
къ м м орето. О коло х о л а са подредени кабинети и приемни помещ ения. В м ансардния е таж
са спалните и гостн ите стаи. С гр адата е вср ед голям парк и л еж и д обре в природната
среда, с открит и ш ирок обзор къ м морето. С тръм ният м етален покрив и особено ю гоиз-
точн ата му к у л о о б р азн а част са най-характерните особен ости в ар х и текту р ата на този
м ал ъ к дворец.
Л я тн а та резиденци я Б и стри ца на княз Ф ердинанд в к у рорта Ч ам кори я (Боровец) се
състо и от ед н а д ъ р в е н а ед н о етаж н а сграда (1900), която през 1912— 1914 г. се д о стр о я в а
с втори етаж (фиг. 545). В нейното разпределен ие и архитектурен образ са внесени елем енти
и декорати вни детайли в д у х а на ар х и текту р ата на наш ата в ъ зр о ж д ен ск а к ъ щ а (арх.
Пенчо Койчев).
П о-късн о били построени реди ц а по-малки дворци резиденции в С итняково, Врана,
Кричим и Б ан я (К арловско), но без особени архитектурни качества.

С гр ад ата на Н а р о д н о т о с ъ б р а н и е на бул. „Ц ар О с в о б о д и т е л “ (сега бул. „ Р у с к и “)

е зав ъ р ш ен а през 1884 г. (фиг. 546, арх. К онстантин И ванович, българин, установил се на
р аб о та в ъ в Виена и Б елград). В ц ен тъ р а на архи тектурн ата композиция стои за с ед ат ел н ат а
зала, ко ято е за около 320 душ и народни представи тели и 5 0 0 — 600 публика. В п артера
тя е заоб и колен а от трите страни с ш ироки кулоари, кои то се изп олзуват за гар д ер о б и и
пром еноари и за в р ъ зк а с канцелариите и с д о ст а обш ирно квад ратн о пом ещ ение непо­
средствен о зад голям ата зала, използувано за почивка и бю ф ет и евентуално за сцена в
случай, че с гр а д а т а се приспособи з а театъ р . П лановото реш ение е ясно и опростено. З а ­
л а та е п р о сто р н а и с д обри пропорции. О светлени ето е базиликално. В ъ треш н ото с ъ д ъ р ­
ж ание е нам ерило израз в ъ в въ нш ната архитектура. О бем ите са степенувани според п ред ­
назначението с и : слабо извисено тял о в оста на с гр ад ата подчертава главния в х о д ; в окол о­
вр ъ стн и те по-ниски крила, кои то опасват сградата, са адм инистративните п ом ещ ен и я; в цен­
т ъ р а на ар х и текту р н ата ком позиция се и здига т ял о то на засед ател н ата зала, ко ето подчи­
нява и съ щ еврем енн о об ед и н ява всички о стан али части на сградата. В оп ростен ата външ на
ар х и тек ту р а пестели во и с естетическо чувство са използувани форми и елем енти от ре-

494
 Hill

Фиг. 546. София. Народното събрание — изглед и план

несанса и отчасти от б арока. В ъ о б щ е ар х и тек ту р ата на сгр ад ата отразява поставеното от

д ъ р ж а в а т а и зи скван е: „Зд ан и ето д а б ъ д е красиво, здраво, най-леко и най-евтино.“
П рез 1927— 1928 г. къ м северната стран а на сгр ад ата е била и зд и гн ата пристройка със
сам осто ятелен вход за залите за конф еренции, за библ и отеката и др. В ъпреки подобрен ата
ф ункц ионалност с тази пристройка е наруш ен, особено отстрани, архитектурни ят силует.
С тарата предна част обаче о став а и д о д н ес едн а от най-добрите представителни сгради
на С толицата.

4 9 5
 *

Д ъ л г о врем е след О сво б о ж д ен и ето сл уж б и те на отделни те м инистерства се пом ещ а­

вали в стари ту р ски сгради или в новопостроени за експлоатация частни сгради. Само за
М и н и с т е р с т в о т о н а в о й н а т а поради х арактера на тази ин сти туц ия се налож ило
н еп осред ствен о сл ед О сво бо ж ден и ето (1878) да се построи нова сграда по п роект на чеш кия
арх. К олар в квартала м еж д у улиците „Л ев ск и “, „А ксак о в“, „П р есл ав “ (сега прем ахната)
и „С л ав ян ска“, която, чувствително преустроена, съ щ ес т в у в а и днес (фиг. 547). П ъ р в о н а -
чално сгр ад ата е им ала ф о р м ата на б уква „ П “, била е д в у етаж н а и с подчертан кулооб ра-
зен ъ гл о в мотив в ю го зап адн ата част. По този начин сград ата е получила две почти е д ­
накви по стойност ф а с а д и : зап ад н ата с главния вход и ю ж ната, ко ято оф орм ява вп осл ед ­
ствие северната част на п л о щ ад а пред Н ародн ия театъ р. Т ака поставен ата сгр ад а заедно
с Г р ад ск ата гради на пред нея е един от важ н ите градоустройствени моменти на С тол и ц ата.
О к о л о 1925 г. ю ж н о то крило е било м алко п р од ъ л ж ен о, к ато е зав ъ р ш и л о с колон адна
н ад стр о й ка и ф ронтон. С то ва се е наруш ило стиловото еди нство на сградата, в чиято
ар х и те к ту р а п р еоб ладават б ар о к о ви и неокласи чески форми. О коло 1938 г. сгр ад а т а бе ко­
ренно п р еу стр о ен а (арх. Д . Ц о л о в) и за в ъ р ш е н а в навечерието на В тората световн а война.
И зд и гн ат бе ощ е един ет аж , п о д чертавай ки главната ф асад а с големия архи тектурен р ед от
к о л о н ад а пр ез д в а т а етаж а, стъ п и л а в ъ р х у ру сти ц и р ан и я партерен е т аж к ато общ а база.
С гр а д а т а се отличава с опростени ф орм и в д у х а на новата класика и л еж и обемно д обре
в о б щ а т а гр ад о у стр о й ствен а ср еда (фиг. 548, 549). В ъ тр еш н о то главно стълб и щ е, което
води сам о д о първи я ет аж , е със стъклопи си и д ей ству в а монументално. Т ъ р ж ес тв ен а та
д ъ л г а зала над главния вестибю л е х у д о ж еств ен о оф орм ена с д ъ р в е н а лам перия и резба.
С лед П ъ р в ата световна война в п род ъ л ж ен и е на няколко години се п остр о яват нови
сгради за почти всички министерства. Е д н а от п ърви те е тази на М и н и с т е р с т в о т о н а
з е м е д е л и е т о (арх. И лия П опов по плановете на арх. Н. Л азаров — о кол о 1920— 1924 г.)
Т я е по стр о ен а на ш ирокото кр ъ сто в и щ е на бул. „Хр. Б о т е в “, ул. „Д им о Х ад ж и д и м о в“ и
др., на м ястото на старите Софийски гробищ а. З а стр о яв а н е то е двустранн о, с недобре
осветен и кори дори и въ треш н и дворове. Ц ентралният ъ гл о в корпус обедин ява д в ет е крила
(ф иг. 550). Н еговата^ели псовидна ф орм а, голем ият куп ол и ф лан киращ ите д о с т а високи две
к у л и го во р ят за опит на бароково ф асад н о реш ение. Т у к обаче ку п о л ъ т и кул и те не на-

Фиг. 547. София. В оенното министерство (1878— 1925) — изглед

496
 11
-г ?
■ft
J:? ь

I :3 -'ii

III
fi
:■
!?;

Р Г
J f*

Si 1
!i
Фиг. 548. София. Военно министерство (сега Министерство на народната отбрана) - изглед

Фиг. 549. София. Военно министерство (сега Министерство на народната отбрана) — план

63 , Кратка история на българската архитектура

497
 '

Фиг. 550. София. Министерството на земеделието

мират градоу стр о й ствен о оправдание и д ав ат пример за ф ормалистично архи тектурн о

тъ р сен е.
В п р о д ъ л ж ен и е на десети н а годи на в С тол и ц ата се п острояват сгради за няколко ми­
нистерства, като с гр ад ата на М инистерство на общ ествените сгради, п ъ ти щ ата и б л аго ­
устр о й ство то , то ва ъ а ф инансите, на п раво съ д и ето и на в ъ треш н и те работи все големи
сгради, при п роекти рането на които раци онализм ът в архи тектурата става ръ к о во д н о начало.
В о сн овата на плановата схем а е застъ п ен о д ву стр ан н о то застрояван е, съ зд аден и са удобни
стъ лб и щ а, ш ироки кори дори и просторни стаи. Ф асадите са опростени, д етай л и те почти
липсват, а разчлен яван ията в п л оскостите са едва забележ им и и в много случаи са в ъ о б щ е
избягнати. В ъ р х у ар х и тек ту р ата на тези еднакви по предназначение сгради най-силен отпе­
ч а т ъ к е дало ин ди видуалн ото творчество.
Н а п л о щ ад „С л авей ко в“ се издига голям ата по обем сграда на М инистерството на
о б щ е с т в е н и т е с г р а д и , п ъ т и щ а т а и б л а г о у с т р о й с т в о т о (арх. В. А нгелова —
1926 г.) (фиг. 551). П ървоначално е зам ислена и и зградена до ц о к ъ л а като сграда на З е ­
м едел ски я съю з. З аем а почти цял квартал. Ф асадата е разнообразена с високи лизени, м еж д у
кои то се р е д у в а т прозорците. Главният вход сам за себе си е д обре оф орм ен с общ ре-
зал и т през всички етаж и и. с външ но стъ л б и щ е въ р х у п лощ адката, на к о ето стъ п ва б ал ­
ко н ъ т, увенчан с две сполучливо изработени фигури. Но в об щ ата ф асад н а ком позиция този
вх о д е поставен ексцентрично в бли зост д о ул. „Владимир П о п то м о в“ и в тази посока
сгр а д а т а натеж ава, б ез д а се балансира от ъ гл о во то реш ение на главната улица „ Р ак о в с к и “,
ко ето е безлично.
Все по това време се построява и сгр ад ата на М и н и с т е р с т в о т о н а ф и н а н с и т е
на ул. „ Р а к о в с к и “ и ул. „С лавян ска“ (фиг. 552) (арх. М ария С апарева — 1932). Н ейната
гл а д к а ф асад а се р азн о о б р азява само с подпрозоречните конзолки и т р и ъ гъ л н и я м отив над
прозорците. Г лавният вход, поставен симетрично на ф асад ата по ул. „ Р а к о в ск и “, е слабо
подчертан, но е в ар х итектурно еди нство с об щ ото ф асадно реш ение.

498
Фиг. 551.' София. Бивш ото министерство на общ ествените сгради, пътищата и благоустройството

499
 Фиг. 552. София. М инистерството на финансите

П рез 1934— 1936 г. се по стр о ява с гр ад ата на М и н и с т е р с т в о т о н а в ъ т р е ш н и т е

р а б о т и на ул. „ 6-й сеп тем вр и “, „ Г у р к о “ и „П ар ен со в “ (фиг. 553). Т ова е едн а от най-
голем ите и м онум ентални сгради в С толицата (арх. Г. О вчаров). Т я е поставена в д обра
град о у стр о й ств ен а рам ка особено на ул. „П ар е н со в “ (с градинката п ред ц ъ р к вата „Св.
С едм очисленици,“ а по ул. „ 6-и сеп тем ври “ със сгр ад ата на гимназията). Н ейната архи тек­
тура е с ъ зд а д е н а под влияние на западния м одерн изъм , с голям творчески зам ах, при който
за съж ален и е се е стигнало д о неоправдани ф орм алистични увлечения. И збягвай ки подчер­
тано м алкия д етай л и всякакв а класическа ф орма, а в т о р ъ т е тъ р си л архи тектурн и я еф ект
чрез уедрен и обеми и плоскости в о б щ ата ком позиция на сградата. В случая светл осян ката
и различното трети ран е на всяка ф асад а по трите улици играят голям а роля за получаване
на своеобразно ф асадно въ зд ействие. А в то р ъ т е изпаднал в ъ в ф орм ализъм , в ъ в в р ед а на
реди ца рационални архитектурни м о м е н т и : партерните пом ещ ения са потънали в сянка и
по улица „ Г у р к о “ са едва и зп о л зу в а ем и ; главният вх о д е неестествено подчертан с д ървен и
конзоли, апликирани к ъ м таван а на н ад дад ен и те етаж и откъ м ул. „ 6-и сеп тем ври “, а т ъ р ­
сейки д а постигне в ъ зд ей стви е на св етл осян к ата от корниза, на ул. „ Г у р к о “ и „ 6-и сеп­
тем ври “ го е н ад д ал преком ерно и д ей ствува теж ко . Главният вестибю л с еднорам енна
масивна ст ъ л б а минава през трите етаж а. П ростран ството д ей ств у ва монум ентално, но с ъ щ е ­
врем енно и потискащ о, защ о то е изгубен човеш кият м ащ аб. В ъпреки добрите пропорции на
отделните тела, о твъ н те д ей ств у в ат т е ж к о и студено, особено откъ м ул. „ 6-и сеп тем ври “
и „ Г у р к о “. С равнително м алките прозорци, кои то се явяват като човеш ка м ярка в ъ в ф асад ­
ната архитектура, о став ат впечатление, че в тази голям а сграда не влиза светлина, че в
нея няма ж ивот.

5 0 0
 Фиг. 553. София. М и нистерството на вътреш н и те работи

Е д н а от н ай -и здърж аните в ар х и текту р н о отнош ение общ ествена сграда от това време
е тази на М и н и с т е р с т в о т о н а п р а в о с ъ д и е т о (сега М -во на външ ни те работи), пос­
т роен а около 1937 г. на ъ г ъ л а ул. „С л а в ян с к а“, ул. „Б ен к о вски “ (арх. П. Загорски ) (фиг. 554).
Т я се състо и о т партер и три етаж а. П реди д а б ъ д е свъ рзан а о т к ъ м северната страна със
сегаш ното М инистерство на народната отбрана, е сто ял а свободно в парцела. П рилагането
на верен м ащ аб при оф орм яване на сгр ад ата и на отдел н и те части и елементи, и зп ол зува­
нето на профили с чувство на м ярка и ритмично повтарящ и се прозорци на всички етаж и
п ри дават м онум ентално архитектурно въ зд ей стви е на сградата, от к о я то л ъ х а класическо
спокойствие. Ф асадата, м акар тр ети р ан а плоскостно, е ож ивена от слабо изд аден ия напред
резалит на главния вход с три арки и м алка кози рка над тях. М еж динният надпартерен
корниз р а зд ел я ф а сад ата на две в д обри съо тн ош ен и я хоризонтални полета — на партера и
на етаж и те. П розоречните отвори са подреден и и оразм ерени с х у д о ж еств ен о разбиране.
С ега сградата, свъ р зан а с тази на М инистерството на народ н ата отбрана, об разува общ
квартален ком плекс с в ъ тр еш ен голям двор и външ но добро градо у стр о й ствен о оф орм яване.
П о своя характер някои сгради, като тази на Д ъ р ж а в н а т а печатница, С и н одалната па­
л ата и легациите, се о б о со б яват в о тд ел н а група.
Е д н а от първите м онум ентални сгради с промиш лен х ар ак тер в Соф ия, построена не­
посредствено след О сво бо ж ден и ето , е Д ъ р ж а в н а т а п е ч а т н и ц а (виенски арх. Ф. Ш ван-
бергер — 1882— 1883 г.). С г р а д а т а , е разп о л о ж ен а в източната част на п л ощ ад „Ал. Н евски". В
план тя п р ед ставл ява симетрично р азп о л о ж ен и две кри ла за технологическия процес при
 Фиг. 554. София. М инистерството на правосъдието (сега М инистерство на външ ните работи)

■ lilln i
.. . « И : , : ш
ш

----

Фиг. 555. София. Държавната печатница (преди разрушението й от бомбардировките)

п ечатането и една цен трална част за адм и нистрацията. В ънш ната ар хи тектура е изявена
главно в цен тралната извисена нагоре част с неокласически форми и добри с ъ о тн о ш ен и я
на обем ните и плоскостни членения. П рез 1944 г. сгр ад ата бе изцяло оп ож арен а от в ъ з д у ­
ш ните бом бардировки и след то ва несполучливо престроена и м одернизирана (фиг. 555). Сега
се изп олзува от Е лектром аш и нния ф аку л тет.
С ъ щ о в С толицата, в ю гозападния край на пл. „Ал. Н евск и “, е изград ен а С и н о -
д а л н а т а п а л а т а , арх. К. М омчилов, И в. М иланов — 1910 г. С градата има въ т р е ш ен двор
от типа на италианските дворци. При оф орм яване на вън ш н ата ф асад а са използувани ел е­
менти и форми на византийската ар х итектура. С гр ад ата р язко се отличава от околните
постройки и п р ед став л яв а и зобщ о ин тересен архитектурен обект в о б щ ата гр ад о у стр о й ст­
вена о б стан о вк а (фиг. 556).
О т с г р а д и т е з а л е г а ц и и , построени в С оф ия д о к ъ м 1912 г., особено внимание
за с л у ж а в а тази на И тали ан ско то ко н су лство (през П ъ р вата световн а война заем ана от ав-
 ■ a—

стрийското консулство), построена с гл ав н ата си ф асад а къ м бул. „Ц ар О св о б о д и т ел “ (сега

бул. „ Р у с к и “), а със зад н ата — за адм инистративни и дом акински нуж ди — къ м ул. „Ш и п ка“-
Р азп о л о ж ен а на по-високо ниво от тр о то ар н ото на бул. „ Р у с к и “ и заобиколена със зелени
площ и, с гр ад ата има опростени и и зд ъ р ж ан и , предимно ренесансови ф орми и разчленявания,
съ четан и в д обри пропорции (фиг. 557). В партера около централен вести бю л са подредени

503
 Фиг. 557. София. Италианското консулство (сега Австрийска легация)

кабинети, странично стъ лб и щ е за е т а ж а и в д ъ н о т о голям а приемна зала. В ет аж а са спал­

ните и м ал ъ к приемен салон.
О коло 1893 г. в С оф ия е била и зградена П о щ е н с к а т а п а л а т а (арх. Й орд. М иланов),
пригодена за н у ж ди те на Г лавната дирекция на пощ ите и за пощ енски те служ б и на града
(фиг. 558). Т я е била' едн а о т най-представителните сгради за врем ето си. Ц е н т ъ р на пла­
новата ком п озици я е голям ата зал а за публика, която преминава през д вата етаж а. О ткритият
к ъ м нея в горния е таж кори дор п р ед ставл ява д о б р а ком уникация за сл уж б и те на главната
дирекция. В ъ тр еш н о зал ата е б огато архи тектурн о оф ормена. А ркад ите около етаж н и я
кори дор и горното осветление напомнят за въ тр еш н и я д во р на итал и ан ски те дворци. Тази
зал а е запазила своята ар х и текту р а и д осега. О твън преди преустрой ството сград ата се
налагаш е с м онум енталното си въ зд ей стви е, подчертано от ъ гл о во то реш ен ие с д о б р е
оф орм ен б ароков купол. П реустроен а през 1940 г. (арх. Ас. М ихайловски и Вл. Б ръ н ков),
тя зад оволи нарасналите ну ж ди на пощ ен ската служ б а, кои то получиха съврем енни тех ­
нически уредби. В ъ треш н ите пом ещ ения са осветени д обре, но имат н ен уж но гол ям а висо­
чина, ко ето с ъ зд а в а затр у д н ен а въ тр еш н а в р ъ зк а и неприветлива об стан овка при работа.
В ъ нш ната ар х и текту р а се отличава с опростени ф орм и в д у х а на новата класика.
П о щ е н с к а т а п а л а т а в ъ в В а р н а (арх. Ан. М омов — 1929 г.), р азп ол ож ен а в
цен тър а на гр ад а в ъ р х у ъ гл о в парцел, има монолитно оф орм ен ар х и текту р ен об раз с две
силно подчертани хоризонтални членения, кои то вн асят разн ооб рази е в спокойното редуван е
на прозорците (фиг. 559).
П о щ е н с к а т а п а л а т а в Р у с е е сполучливо по градоустрой ствен зам исъл за ст р о я ­
ване на един от главните площ ади на града. И зград ен а около 1930 г. (арх. Ан. М омов),
подобно на д р у ги те нови пощ енски палати е ф ункционално и ком уникационно с добро
планово реш ение според съврем енните изисквания за об служ ван е. К о л он ад ата от д вете
м еж д у о си я през д в ата е т аж а на главн ата ф асад а придава представи телен ви д на тази о б ­
щ ествена сгр ад а (фиг. 560).

504
64 К р а т к а и ст о р и я на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а
5 0 6 !
 Д о б р о гр ад о у стр о й ств ен о и архи текту р н о реш ение има П о щ е н с к а т а п а л а т а в
П л о в д и в, построена около 1938 г. (арх. Й о рд ан Й о р д ан о в и С ава О вчаров). Т я се намира
на главния п л о щ ад на гр ад а пред П арка на свобод ата, о т к ъ д е т о сгр ад ата се разкри ва
много добре.
П лановото реш ение о тго вар я на съврем енни те функционални, комуникационни и техн и ­
чески изисквания за този р о д сгради. Ф асад ата е с опростени, д обре пропорционирани обеми,
плоскости и елем енти (фиг. 561).

А ко има учреж дения, които д ъ л г о врем е след О свобож ден и ето са се пом ещ авали в
най-неугледни частни сгради, то в а са били съ д и л и щ ата. О б стан овката, при която се е р аз­
д авало п р аво съ д и ето , е п од би вала авто р и тета на една от най-важ ните д ъ р ж ав н и власти. С
обикновени ср ед ств а на д ъ р ж ав н и я б ю д ж е т не е могло д а се пристъпи къ м нови строеж и
на съдилищ а. З а т о в а през 1918 г. бил учреден специален ф онд „С ъдебни с г р а д и “, подхранван
о т съ д еб н и и ф ондови марки. П о то в а време къ м М ин истерството на правосъд и ето било
с ъ зд а д е н о и архитектурно бюро, оглавяван о от арх. Пенчо Койчев и сътрудн и ц и — арх. Г. П а­
пазов, Г. Р усев, П. З а го р с к и -и др. С лед около десети н а години, ко гато в ъ в ф онда „С ъдебни
п ал ат и “ се насъбрали д о статъ чн о средства, започнал ст р о еж ъ т на С ъ д ебн ата палата в С оф ия
и в някои д р у ги гр ад о ве на стран ата.
Н ай-крупното дело на то в а бю ро е безспорно. С ъ д е б н а т а п а л а т а в С о ф и я
(фиг. 562), за чиито планове преди то в а е бил обявен м еж д у н ар о д ен конкурс, спечелен от
арх. Н. Л азаров. Н еговите проекти обаче са били основно преработени под авторството на
арх. Койчев. С т р о е ж ъ т на С оф ийската съ д еб н а палата, една от най-голем ите и монументални
сгради на столицата, е започнал около 1928 и завъ рш ен 1936 г. С градата заем а цял квартал
м еж д у улиците „А л аби н “, „ Л а в е л е “, „П о зи тан о “ и бул. „В и тош а“. С главн ата си ф асад а тя
е разп о л о ж ен а на бул. „В и то ш а“, като о тстъ п ва от уличната линия само на 10 м — крайно
н ед о статъ ч н о за големия обем на сгр адата. И зо б щ о поставена в неблагоприятна гр ад о ­
устрой ствен а рам ка о т тесни и високо застроен и улици, на сгр ад ата липсва перспективна
дистанция, за д а се изяви и обхване зрително в обем ното си очертание. Н а м еста е про­
веден а стилова еклектика, но в ъ в въ н ш н ата архи тектура преобладава и опростена класика със
спокойно и м онум ентално въздействие* Главният вход е силно подчертан чрез к ол он ад а от
големия архитектурен ред, кой то подсилва м онум енталното впечатление от сградата. Р азп о ­
л ож ен и ето на м ногобройните зали, кори дори и пр. показват безупречна ф ункционална вза­
и м овръзка. Композиционният акцент в плановото реш ение пада в ъ р х у три те голем и хола —
по един на всеки етаж . Т яхното р азн о о б р азн о и б огато архитектурно оф орм яване е степ е­
нувано според право съд н и те инстанции, които са разп ол ож ен и в етаж ите. У м елото и зп ол­
зуване на качествените строителни м атериали — о твъ н гранит и врачански бял кам ък, а
о тв ъ тр е полиран мрамор, травертин и керам ични плочки, стъклопи си по стълб ищ ата, брон­
зовите барелиеф и в холовете, лам периите в залите, теж ки д ъ б о ви врати, подиуми и д р . —
говорят за д о б р о естетическо чувство, ар х и тектурн о разбиране и м айсторско изпълнение,
които проектантите са влож или в ц ял ата сграда. П о своята архи тектурн о-строи телн а значи­
м ост и м онум енталност за пери ода от п ъ р в а та половина на XX в. сгр ад ата е едн а от п ъ р­
вите не само у нас, но и на Б ал кан ски я п олуостров.
О т съ д еб н и те сгради в провинцията, строени все около това време и от съ щ о то бюро
къ м М инистерството на п р ав о съ д и ето , за с л у ж ав а д а се отбел еж и С ъ д е б н а т а п а л а т а
в Р у с е . Тя е р азп о л о ж ен а на ед н ата страна на главния п л ощ ад и участвува сполуч­
ливо в обем ното му оф орм яване.
В ънш ната ар х и текту р а се отличава с опростена и осъврем енена класика. Г лавната ф а­
сад а е пластична, с колони и д ей ств у в а м онум ентално (фиг. 563).

5 0 7
 ПИШ И
i— ^ гт

“ у "Е
™|^СЛ>? *S~ТZ'T*Е^*5

i n ; .
■* У Г V t V V

Фиг. 562. София. С ъдебната палата — и з г л е д ; план на етаж а и план на партера

508
 i '

Фиг. 563. Р усе. Съдебната палата

С чед О св о б о ж д ен и ето учебното д ел о в Б ъ л гар и я се е развивало б ързо. П лановата

схем а на училищ ните сгради обаче д ъ л г о врем е се е запази ла една и съ щ а — двустранн о
разполож ен и стаи по д ъ л ж и н ат а на кори дор, слабо осветен от отворите на странични с т ъ л ­
бищ а или от челните стени. К акто пом ещ енията, так а и кори дори те са били н ед остатъ ч н о
оразм ерени и зато в а обучението се е п р о веж д ал о при т в ъ р д е нехигиенични условия. О т
този ранен период обаче има изклю чения, при които някои гимназиални сгради са пример на
до б р о ф ункционално, ком уникационно и архи тектурн о реш ение. Т акава е например П ъ р в а
м ъ ж к а г и м н а з и я в С о ф и я (арх. К. И ванович — 1 8 8 4 г.) на улица „М о ско в ск а“ близко
д о пам етника „В. Л е в с к и “. В нея класните сгаи са едностранно разп ол ож ен и и д обре о р аз­
мерени, кори дори те са ш ироки, е таж и те се св ъ р зват с ш ироки д вурам енни стъ лб и и е п р ед ­
виден голям гим настически салон. О тв ъ н главният вх о д е подчертан с м алка кол он ад а от
тоскан ски гранитни колонки. О бщ о ф а сад ата е с неокласически архитектурни форми (фиг. 564).
Д е в и ч е с к а т а г и м н а з и я в ъ в В а р н а (арх. П. М омчилов — 1901 — 1902 г.), р аз­
пол ож ен а свободно в голям квартал, б о гато озеленен (фиг. 565). В план тя е разви та около
обш ирен квад р атен д вор с едн остранно застроен и класни стаи. К оридорите са д обре осве­
тени, но тесни. О бемно тя е д обре р азр еш ен а със силно под чертан а средн а надвиш ена част.
К рилата зав ъ р ш в ат с ъгл о ви резалити, у теж нени с атични надвиш авания. И зобщ о с г р а д а т а
има подчертан представи тел ен вид и е от най-добрите постиж ения на за р а ж д а щ а т а се б ъ л ­
гарска а р х и тек ту р а от това време.
Все по то ва врем е по приблизително съ щ ат а планова схем а са изградени м ъ ж к а т а
гимназия в Р усе (арх. П. М омчилов), деви ческата гимназия в П л овди в (арх. Ш нитер), т ъ р ­
го вск ата гим назия в С вищ ов (арх. П.* Бранк), педагогическите гимназии в К ю стендил, Сили­
стра, Л ом и К азанлък.
П о-късно, около 30— 40-те години на настоящ и я век, плановата схема се изменя и показва
значително подобрение как то в ъ в ф ункционално и ком уникационно отнош ение, така и в своята
вън ш н а и въ тр еш н а архитектура. С им етричното застрояван е, при к о ето ц ен трални ят вход се
поставя в гл авн а ос, се изоставя. С ега този вх о д обикновено се п о ставя несиметрично към
единия край на с гр а д а т а така, че училищ ният двор с ю ж но или ю гоизточно и злож ение да
не б ъ д е прекосяван от идващ и те ученици или външ ни посетители. С ъ зд ават се покрити
тераси , ко и то св ъ р зв ат поставените странично на главния корпус зали по физика, химия, гим­
настически салон и др. И зо б щ о заб ел я зв а се по-голяма свобод а при проекти рането и по-

509
 Фиг. 564. София. Първа мъжка гимназия

рационално ф ункционално използуване на училищ ния терен и на застроен ата площ с о гл ед

на новите изисквания в учебното д ело(ф иг. 567). В ънш ната ар хи тектура е раздвиж ена, к а т о
обем ите на странично изградените зали се уравн овесяват и органически архитектурно с в ъ р з­
в ат п о м еж д у си и с цен тралната сгр ада на училищ ето. В този д у х е изград ен а т ъ р г о в ­
ската гимназия в С оф ия (арх. М ихаил П уш каров — 1933 г.) (фиг. 566) и по-късно В т о р а
м ъ ж к а г и м н а з и я с ъ щ о в С офия (арх. Георги С т о я н о в и арх. Х ристо С т о я н о в — 1940 г„)
с просторни класни стаи, светли коридори, удобни трираменни стълби, голям вестибю л,
хигиенични санитарни пом ещ ения и др. В ън ш н ата архи тектура е силно р азд ви ж ен а от р а з­
членяванията на цен тралното тяло, к о ето се свъ рзва със странично построения гим насти­
чески салон. А р х и текту р ата е опростена, очистена от детайли.
Р азви ти ето на н ау к ата у нас и увеличеният брой на студ ен ти те н алож и ха д а се почне
стр о и тел ство на висш и учебни заведения. П рез 1920 г. започва ст р о еж ъ т на С о ф и й с к и я
д ъ р ж а в е н у н и в е р с и т е т „ К л и м е н т О х р и д с к и “ ( Р е к т о р а т а ) по плановете на
пари ж ки я арх. Бреансон (по кон курс 1906 г.) (фиг. 568), разработен и от арх. Н. Л азар о в и
чувствително преработени впоследствие от арх. Й орд . М иланов, който, спазвайки х а р ак т ер а
на ар х и тек ту р ата и обем а на централния корпус, на ау л ата и главното стълб и щ е, внесъл
чувствителни промени в крилата на сгр ад ата с о гл ед д а се с ъ зд а д а т повече етаж и и повече
използуваем и пом ещ ения — аудитории, кабинети, занимални и пр. Т ова е довело обаче до
несполучливо осветление на кори дори те от малки вътреш н и дворове. О коло 1936 г. се
и звъ р ш ва с т р о е ж ъ т на северното крило по ул. „Ш и п к а“ (по плановете на арх. Л. К он стан ­
тинов от М -то на О С П Б), а ю ж ното се завъ рш и от съ щ и я архитект след 9. IX. 1944 г.
С гр адата на Р е к т о р а т а е р азп олож ен а по тъ п и я ъ г ъ л на бул. „ Р у с к и “ и бул. „Т ол ­
б ух и н “ и има подчертан б ароков х арактер, с конвексно оф орм ена ф асад а, чийто триосен
вход е подчертан с голем ия архитектурен ред от йонически колони, въ р х у кои то л я га ш ирок
архитрав с корниз и атика. З а в ъ р ш ъ к ъ т на тази част е м ансарден елиптичен купол, от
д вете страни с кулообразни м ансардни надвиш ения. М онум енталният вход ен вести бю л в
елипсовидна ф орм а с ш ирока м рам орна стълб а, която води къ м аул ата на горния етаж ,

510
 Фиг. 565. Варна. Девическата гимназия — и згл ед ; план на партера и на етажа

при дава т ъ р ж е с т в ен о с т при влизане в сградата. В ъ треш н ата архи тектура на тази част е
претрупана от гипсови щ укатури, мраморни облицовки, д ъ б о ви ламперии, стъклопи си , богати
освети телни тела и други детайли. В изградените д опълнително северно и ю ж но крило са
пом естени аудиториите, кабинетите, сбирките ш др. К рилата са застроен и д вустран н о с ш и­
роки коридори, които получават горно странично осветление през стаите. В ъ т р еш н а та ар ­
хи текту р а е опростена, като при оф орм яван е на отделните п р остран ства (мраморни обли­
цовки, д ъ б о в а лам перия, гипсови тавани) са използувани доброкачествени материали. В ъ н ­
ш ната ар х и текту р а на кр и л ата е с барокови форми с пиластри, колони, картуш и, плас­
тични ф игури и др., с претрупаност на д етай ли те, особено при ъгл и те. К рилата се свързват
чрез д в а конвексни рустицирани о тстъ п а с цен тралната сгр ад а на Р ек то р ата и о б р азу в ат
едн о обем но архитектурно завъ р ш ен о цяло с м онументално въздействие.
О коло 1928 г. се и згр аж д а А г р о н о м и ч е с к и я т ф а к у л т е т (арх. Г. О вчаров) на
бул. „Д раган Ц а н к о в “ (фиг. 569). Ц я л а та сград а е о тд р ъ п н ата от уличната линия, от която
се о тд ел я с ивица зеленина. С траничните крила са развити около в ъ тр еш ен д вор, к ато нав­
л и зат н а д ъ л б о к о в ю ж ния парк (опитен терен) на голем ия парцел. Учебните зали и д р у ги те
пом ещ ения са дву стр ан н о р азполож ен и на ш ироки кори дори и вестибю ли, но нед обре о с­
ветени. В ъ тр еш н о то разпределен ие в ъ о б щ е има реди ца слабости, особено в недобре о с ъ ­
щ ествен ата в р ъ зк а м еж д у о тд ел н и те пом ещ ения, зали и л аборатории . О чевидно, че архи-

511
 Фиг. 566. София. Търговската гимназия

Фиг. 567. Планова схема за несиметрично застрояване. (Втора мъжка гимназия — София)

512
 Фиг. 568. София. Университетът „Климент Охридски“ — и згл еди план

т е к т ъ т е д ав ал теж е с т повече на в ъ н ш н ата ар хи тектура — на нейната п ред стави тел н ост и

х у д о ж еств ен о въ зд ействие. С гр адата д ей ств у в а обемно и силуетно д обре и се н алага със
своята архитектура, освеж ен а от червената тон алн ост на ф ак ту р ата и ф угираните тухли,
м акар че цен тралното цилиндрично т ял о на гол ям ата ауди тори я д а стои теж ко в об щ ата фа-
садна композиция.

65 К р а т к а и стори я на б ъ л га р с к а т а а р х и т е к т у р а 513
 Фиг. 569. София. Агрономическият факултет

ш ш

Фиг. 570. София. Военното училище

Е дна от ранните учебни сгради в С оф ия е В о е н н о т о у ч и л и щ е (чеш кият арх. К о л ар —

1887— 1892 г.). То е разполож ен о на бул. „Кл. Г о т в а л д “, като за д ъ н к а на ул. „ Ш и п к а“ в
п росторен парк (фиг, 570). С ъстои се от партер и д ва етаж а, в кои то се пом ещ ават учеб­
ните и спалните пом ещ ения. В цен тралната част, к ъ д е т о е и главният вход, са разполож ен и
п редстави телни те пом ещ ения. В ъ н ш н ата арх и текту р а е внуш ителна, с неором ански влияния
във ф орм ите и детайли те.
В север н ата стран а на д в о р а на това училищ е по-късно се п остроява с гр ад ата на
В о е н н а т а а к а д е м и я (арх. Д у б о в и к — 1937 г.) от п артер и два е т а ж а — д ву стр ан н о
застр о ен и с учебни зали, кабинети и други по п род ъ л ж ен и е на ш ирок кори дор (фиг. 571).
Главният в х о д е подчертан с б алконска портика. Ш ироките плоскости на лицевите ф асад и
са р азнообразени с единични пластични ф игури на бойци. Това е налож ило главният корниз
д а се п р екъ сва, за д а се получи над ф игурите повече простор. В р ъ зк а със сград ата на Воен-
Фиг. 571. София. Военната академия

5353535348484848232323232348482323482323232323485323535

515
 '

- -_
"I-....... 1!I“!V
4л,Ш,рч,m i ] — -
‘ ‘ -

Фиг. 575. София. Народната библ иотет „Кирил и М етодий“— изглед на депото за книги

верка и наблю дение на посетителите. В ътреш н ите дворове не д ават д о статъ ч н о светлина и
проветряване на о тд ел н и те зали (м алките читални) и коридори. Б и бл и отеката е предвидено
д а о б сл у ж в а 450 читателя с деп о за 1 500 000 том а. Ц ен трал н ото хале п ред заем ната, о ф ор­
мено архитектурно чрез 2 р е д а колони, к ак то и ш ирокият н ад л ъ ж ен к ори дор са удобно при­
годени за и зл о ж ба на книги. Д в ете главни стъ лб и щ а, разполож ени на д в а т а края на кори ­
дора, не са д о бр е развити. В партера са предвидени м алка печатница, книговезница, ф о т о ­
лаборатория, с тая за персонала и др., а в етаж и те са различните видове кабинети, свързани
с известната библиотечна проц едура за манипулиране с книги. А рхи тектурата к ак то о т ­
въ тр е, така и о твъ н се отличава с д обри пропорции на обемите и отделни те елем енти и с
опростени д етай л и на бази, капители и корнизи на кл аси ч еската архитектура, трети ран и са-
мобитно и с д о б рокачествен и м атериали на об ли ц овката и п о д о в е т е : с мрамор, полиран му-
ш елкалк, д ъ р в е н а лам перия о т в ъ тр е и бял варовик отвън. С градата има монолитен вид с
подчертана главна ф а са д а от ко л о н ад а на голям архитектурен р е д през д в а т а етаж а. Н ей­
ната въ нш на ар х и текту р а е от класически, ренесансови, отчасти барокови и от съвременни
елем енти и ф орми, ко и то са умело съчетани (фиг. 574, 575). О бщ ият д о ста висок гранитен
цокъл , който опасва сгр адата, и провед ен ата атика в 4-тях ф асади допринасят за архи тек­
тур н о то единство.
Е дно д о бр о архи текту р н о -х у д о ж ествен о постиж ение е библи отеката музей в ъ в Велико
Търново (арх. А нгел Д ам ян ов и арх. А. Х аш нов — започната преди 9. IX. 1944 г. и д о въ р ш ен а
1948— 1949 г.). П ом ещ ен и ята са ум ело приспособени за библи отека и за м узейни експонати.
О твъ н сгр ад ата е с р азд в и ж ен а ф а сад а на отстъп и , които придават характер а на т ъ р ­
новската арх и текту р а. П оради то в а обем но с гр ад ат а сполучливо се вклю чва в общ ия силует
на града. С естети ч еско р азбиране са използувани форми от наш ето национално архи тек­
турно н асл едство (фиг. 576, 577).
Народните ч и т а л и щ а , кои то през епохата на В ъ зраж д ан ето са играли про­
светна роля, зап азват това си значение и след О свобож ден и ето. П очти без изклю чение се
устан о в яв а типова схем а за читалищ ните с г р а д и : салон с подиум или с малка сцена. А нек­
сите към за л а та са слабо развити, като вести бю л ъ т се изп олзува едноврем енно за каса,

518
Фиг. 576. Велико Търново. Библиотеката-м узей — общ и зглед

Фиг. 577. Велико Търново. Библиотеката-музей — вход

 Фиг. 578. Видин. Т еатъ рът „Баба В и д а“

Фиг. 579. Враца. Читалището

гар д ер о б и ф оайе. В ъ нш ната и в ъ т р е ш н ат а арх и текту р а е почти безлична. Н якои от тях

п оради увеличения си обем получават х ар ак тер на театъ р . Т огава и в ъ н ш н ата ар хи тектура
се и зя в я в а съ с стилови форми.
Т ако ва ч и тал и щ е-театъ р е било „ С л а в я н с к а б е с е д а “, изградено наскоро след О с ­
во б о ж д ен и ето (1891) (арх. М айер) съ с задоволи телна за врем ето си сценична уредб а. На
м ястото на то в а ч и тал и щ е-театъ р сега е изграден голем и ят хотел и ки н о театъ р „С лавян ска
б е с е д а “ на ул. „ Р а к о в с к и “ и „С л авян ска“.
С ъ щ о такова читал и щ е-театър е и „ Б а б а В и д а “ в ъв В и д и н , разп о л о ж ен о в Г р ад ­
ската гради на (фиг. 578).
С м ного по-ясно изразен а въ тр еш н а и външ на а р х и тек ту р а са читали щ ата-театри,
строени през тр ето то и ч ет в ъ р т о то д есетилетие на века, като например то в а в ъ в Враца
(арх. В асилев и Ц олов^— 1930 г.) (фиг. 579).
Б ъ р з о т о развитие на театр ал н о то дело у нас предизви ква о стра н у ж д а от нови, снаб­
дени съ с съ вр ем ен н а техника и въ н ш н а пред стави телн ост театрални сгради. П рез 1906— 1907 г.
бил изграден Н а р о д н и я т т е а т ъ р в С оф ия (арх. Х елмер и Ф елмер от Виена), кой то об­
хващ а цял квартал с главна ф а сад а к ъ м разш ирението на ул , „Л евски “ и къ м Г радската
 Фиг. 580. София. Народният театър (преди пожара 1923 г .) — изглед; план.на партера; план на етажа

гради на (фиг. 580). С гр адата (преди п о ж ара през 1923 г.) е била предвидена за около
800 зрители. О т главния елипсови ден вестибю л се развиват симетрично д вете извити с т ъ л ­
бищ а за първи ранг и по настрана д вете обикновени за втори ранг. O t съ щ и я вести бю л
се влиза в партерните око л о вр ъ стн и кулоари с гардероби, к о и то се о к азаха нед остатъч н о

66 Кр ат ка ис то ри я на б ъ л г а р с к а т а а р х и т е к т у р а 521
 Фиг. 581. София. Народният театър (сегашно положение) — изглед и план

оразм ерени д а о б сл у ж в а т посетителите. З а врем ето си сцената е била с д о б р а инсталационна

у р е д б а и с два странични д ж е б а , обградени със стаи за актьорите. З а д нея е била д о п ъ л ­
нително изградена лека постройка — д екорно депо, свързано чрез п асаж съ с сцената. С це­
ничният отвор с неголям а ш ирина и с просцениум с лож и за официални лица е бил оф ормен
като представи телна рам ка, насочващ а зри тел я къ м сцената. Т аван ъ т на зри тел н ата зала е
бил р азр еш ен в куполна ф орм а и р азкрасен с ф рески. О б щ о зрителната зала е била добре
пропорционирана, ую тна и с пред ставителност. В ънш но т е а т ъ р ъ т е бил обемно разд ви ж ен
с м нож ество отстъ п и и тераси. А рхитектурата на сгр ад ата е носела б ароков хар актер със
силно подчертан главен вход в ъ р х у повдигнато тротоарн о ниво с портик от три м еж дуосия,
увенчан с ож ивен пластичен антаблем ан от .архитрав, ф риз и тр и ъ гъ л ен ф ронтон със символична
барелиеф на ком позиция. О т д вете стран и на портика се извиш ават кул ооб разаи тел а, за в ъ р ш ­
ващ и съ с скулптурни групи о т бронз, ем блем и на театрал н ото и зк у ств о . В исоката сценична
цаст на сгр ад ата е зав ъ р ш в а л а с м ансардно оф орм ен м еталически покрив.
 Фиг. 582. Варна. Народният театър

Фиг. 583. Р усе. Народният театър

П рез 1 923г. т е а т ъ р ъ т е станал ж ер тв а на огнена стихия» ко ято опож арила сценичната

част и зр и тел н ата зала, като сам о м алка част от сградата остан ал а незасегната. С лед пож ара
Н ародният т е ат ъ р е бил преустроен (от проф . М артин Д ю л ф ер — Д резден ), като са били

523
увеличени о б ем ъ т и отворите на сцената, дълб оч и н ата на о р к е стъ р а , б р о ят на сервизните и
актьо р ски те п о м ещ ен и я и м естата в зрителната зала, кои то сега д о ст и га т д о 1100 (фиг. 581)-
О твъ н сгр ад ата загуби ла главната си ф асад н а ком позиция и добива архи тектура на м о­
д ер н ата нем ска класика. В исокото 40 м тяло на сцената за в ъ р ш в а с голям ф ронтон, разчленен
с пиластри. С траничните ф лан киращ и к у л и се надвиш ават неблагоприятно. Ц я л а та ф асад а
е от влачена мазилка, боядисана с трайна червена боя. В ъзд ействието на сгр ад ата е
монум ентално, но с увеличението на о б ем а на сцената тя изгубва до известна степен верния
гр а д о у стр о й ств ен м а щ а б , особено в страничните улици.
М алко преди Б ал к ан ската война е изграден Н а р о д н и я т театър във Варна
(арх. Н икола Л азар о в — 1910— 1911 г.) в трап ец ови д ен свободен парцел на зап ад н ата стран а на
п л о щ ад „ М у с а л а “. З а л а та е предвидена за около 500 зрители. Т е а т ъ р ъ т е м ал ък, но с
удо бн а сцена за драм атични и оперни п р ед ставл ен и я. О твъ н сград ата дей ствува с р а зд в и ­
ж ен ата пластика на ф ранцузкия б ар о к (ф и г. 582).
Н а р о д н и я т т е а т ъ р в Р у с е заем а част от д о х о д н о то здание на русен ската общ ина
(арх. Б р а н к — 1900 г.). С ъ четани ето на д ва с различни ф ун кц и и и идейно с ъ д ъ р ж а н и е о б ек та
се е отразило неблагоприятно как то на плановата схем а на т е а т ъ р а , така и на ф асад н ото
оф орм яване и зобщ о на ц я л ата сгр ада (фиг. 583). В гр ад оустрой ствен о отнош ение обаче
нейният силует има д о б р о в ъ зд ей стви е. В партера са разп ол ож ен и вход н и ят вестибю л с гар ­
д ер о б а и м онум ентална с т ъ л б а за първи я етаж , к ъ д е т о се нам ира зри телната зала. Главният
в х о д не е подчертан, но ц ен тралната ос е и зт ъ к н ат а с етаж н о надвиш аване, ф ланкирано с
две аж урн и кули, за д които се ви ж д а тял ото на ви сок ата сцена. А рх и текту р ата има рен е­
сансов характер" с д етай ли в отделни части и елем енти от б ароково влияние.

К ъм културно-п росветни те сгради спадат и тези на к и н а т а . П овечето от тях са в кл ю ­

чени в д о х о д н и сгради, като ж илищ ни кооперации, хотели и др., и п ред ставл яват интерес
само с в ъ тр еш н ата ар х и текту р а на входните вестибю ли и зри тел н ата зала. Н якои от тях
поради по-голям ата ш ирочина и д ълб о ч и н а на сцената имат уд о б ства и за театрални
представления.
М алки те и неприветливи отначало кинозали не са били в състоян ие д а зад о во л ят нито
увеличаващ ия се брой на посетители те, нито собствениците, поради ко ето в скоро време
в С оф ия и стр ан ата започнали д а се и згр аж д ат по-голем и кинозали с модерни технически
приспособления и с по-изискано и б о гато в ъ т р е ш н о архитектурно оформление.
П рез 1936 г. се и згр аж д а ки н о сгр адата „ Р о я л “ — С оф ия (арх. Ив. Васильов и Д . Ц олов).
С ш ирока и д о ст а д ъ л б о к а сцена, с л о ж и и два балкона, залата бе архитектурно д обре
оф орм ена и имаш е х ар актер на м алка театр ал н а зала. П рез време на бом бардировки те (1944)
тя бе почти ун и щ ож ен а о т в ъ тр е и впоследствие преустроена (арх. Ал. Д убови к). Д н ес там
д ав а сп ек так ли те си т е а т ъ р „Н ародн а с ц е н а “.
О ригинално реш ен ие има кинозала „ С л а в я н с к а б е с е д а “, вклю чена в хотел със
съ щ о то име (арх. Ас. М ихайловски и П. К антардж иев) (вж . фиг. 531). П рез н ед остатъ ч н о р а з­
вито пред двери е по ш ироко стъ лб и щ е се слиза в сутерена, който представлява голям к р ъ г ъ л
хол, в кой то са разп о л о ж ен и гар д ер о б и те. Н ад него е за л а та — съ щ о така к р ъ гл а и достъп н а
чрез две опасващ и този к р ъ г стълби. З а л а т а има балкон и малка сцена, която по-к ъ сн о бе
разш ирена и п ри год ена за театрални представления.
З а л а та на кино „ Б а л к а н “ на бул. „ Д о н д у к о в “, зам ислена и за театрал н а зал а (арх. Ст.
Б елковски и И в. Д а н ч о в — 1929 г.) е част от слож ни я ком плекс „П алата Б а л к а н “ (вж. фиг. 532).
Д во р н о то пространство на височина на п артера и мецанина е заето от зри тел н ата зал а и
м алката .сцена. З ал ата се съ сто и о т партер, съ с зад н и л ож и и балкон с лож и и ам ф и­
т е а т ъ р — общ о с д о б р о въ тр еш н о арх и тектурн о оф ормление. Главният вход е подчертан с
ш и р о к .о т с т ъ п по л ицевата стран а на партера, к ъ д е т о са разполож ен и касово хале, гарде-
робно хале-ф оайе, а в балкона — гардероби за балкона с ф оайе, ш ироко стъ л б и щ е за балкона и
излож бени витрини. Д н ес тя се изп олзува за театрални представления.
Д о к а т о в к р а т ъ к период в С оф ия се и згр аж д а т кинозали, които показват д обри архи­
тектурн и постиж ения, не м о ж е д а се каж е съ щ о то за провинцията, к ъ д е т о се и звъ рш ва
само подобрение на старите за л и : ек р ан ъ т се п оставя в архитектурна рам ка, стените се о с­
в еж ават с по д х о дящ и тонове и други подобни. Само в П ловди в се построява ки н озалата
„ Б а л к а н “ на ул. „Княз А л е к с а н д ъ р “ (сега ул. „В. К ол аров“) (арх. К. П а н а й о т о в — 1932 г.) в
д во р а на ком п лекса (от м агазини и канцеларии) „ Б а л к а н “ (фиг. 584).
Е д н а от първи те м онум ентални сгради след О сво б о ж д ен и ето е тази на В о е н н и я
к л у б в С о ф и я (арх. К олар, по н арод ност ч е х — 1895— 1900 г.) на ъ г ъ л а на бул. „Ц ар О с ­
в о б о д и т е л “ (сега бул. „ Р у с к и “) и ул. „ Р а к о в с к и “
(фиг. 585). О т сгр ад ата се ви ж да красив изглед
къ м нам иращ ата се о тп ред гради нка и къ м В ито­
ш а. Т я е тр и етаж н а сграда и е сполучливо р азр е­
ш ена с открита ар кад а в ср ед ата на п ар терната
част и тер аса над нея, с която се придава типичен
парков х ар актер . Г лавната ф асад а е с два нерав­
ностойни ку лови дн и за в ъ р ш ъ к а , о т кои то ъ гл о ви ят
е по-значителен и се в и ж д а ощ е о тдалече по
ул. „ Р а к о в с к и “ к ато сполучлива перспекти вна за- и п н и
д ъ н к а. Н а плановото реш ение на с гр ад ата във
ф ункционално и ком уникационно отнош ение липсва
прегледн ост. В партера тя о б хващ а клубни поме­
щ ения и кухни, в пъ рви я е т а ж голям а т ъ р ж е с т ­
вена зала, д р у ги по-малки зали и част е за ета от
Фиг. 585. София. Военният клуб
хотелски стаи, а в целия втори е т а ж — хотел.
Л ип сва й обаче п о д х о д ящ главен вестибю л, удоб-
на в р ъ зк а м еж д у клубни те пом ещ ения, а д о с т ъ п ъ т къ м гардероб и те и оттам к ъ м т ъ р ж е ­
ствен ата зала е притеснен и зле разреш ен.
Не е сполучлив и д о с т ъ п ъ т до залите в първи я етаж , което става чрез о ткри тата лож а
и чрез тер асата в ъ в втори я — особено през студени те зимни дни. В ъ тр еш н ата архитектура

525
 е: c претрупана украса, която намалява про­
стран ствен ото въ зд ей стви е, - Т ова се от­
нася най-вече за т ъ р ж ес т в ен а та зала. Във
въ н ш н ата архитектура поради едрите ар-
я, f Т 7-**' - . . З Д р - хцтектурни. елементи и д ъ л б о к и те сенки
ЪЬ на а р к ад ата и лож и те у кр асата е с под-
E l Г= чинено значение. И зоб щ о сград ата е с
представи телна архи тектура и д о б р о си-
луетн о очертание. П о-късн о се и згр аж д ат
« i m военни кл уб ове в П ловдив, Варна, Р усе,
TF* ! -Sfi
r: : St
Плевен, Т ърново и др.
К ъ м ,тази група сгради спада сградата
на Б ъ л г а р с к о т о ' и н ж е н е р н о - а р х и -
т е к т - н о д -в о (Б И А Д ) в София, п остр о е­
на на ул. „ Р а к о в с к и “ и ул. „ Г у р к о “
(арх. Т. Горанов и Б. Р у сев — 1924 г.). Тя
53235348532348234853484848
п р е д с та в л я в а ком плекс от зала за кон ­
церти, събран ия и тъ р ж е с т в а, р есто р ан т и
— -..--.яг ■ д р у ж ествен и помещ ения, а последният
-

Фиг. 586. София. Сградата на е т аж е бил предвиден за м алък хотел.

Българскотоинженерно-
архитектно дружество (БИ АД) Ф асадата е развита на м ал ъ к ф ронт, има т е ж ­
ка архи тектура с мощ ен рустициран цокъл,
който об х ващ а партера и мецанина, а над него кол он ад а през трите етаж а, зав ъ р ш ващ а с
голям главен корниз. С получливо са и зп ол зуван и барокови елем енти и форми (фиг. 586).
Голямо архитектурно постиж ение пред ставл ява К о н ц е р т н а т а з а л а „ Б ъ л г а р и я “,
вклю чена към хотелския комплекс „ Б ъ л га р и я “ (арх. Ст. Белковски и И в .'Д ан ч о в — 1925— 1930г.).
Д о с т ъ п ъ т къ м зал ата е откъ м ул. „А ксак о в“ през ш ирок и обемно д обре р азреш ен вестибю л
съ с странични с тъ л б и щ а за е т а ж а — балкон. С траничното влизане в зал ата е притеснено и
несполучливо разреш ено. В естибю лите и ф оай етата около зал ата са сравнително малки, ниски
и б ез необходим ото пространствено разгръщ ан е и оф ормяне. С амата кон цертна зал а има
п р авоъ гълна ф орм а и е разреш ен а п р о стр ан ствен о и акустично много д о б р е. Тя има слабо
издадени странични б ал к о н и , които не наруш ават с б щ о т о пространство, което п р о д ъ л ж ав а
по н а д л ъ ж н а т а ос в две посоки — къ м челния балкон и къ м подиум а за ор кестъ р . По този
начин за л а та е получила по-голям обем от плановата си основа, поради к о ето и д ей ству ва
по-монументално. А ж урн ият таван о т диагонално поставени гипсови касети придава л екота
н а.п р о стр ан ство то , в което грам адните полю леи като ч е л и плуват и губят своята теж ес т.
В ъ тр еш н ата а р х и тек ту р а със стегнатите си праволинейни форми на отдел н и те елем енти и с
уравновесения ко н тр аст м еж д у д ъ р в е н а та д ъ б о в а облицовка и гипсови те п лоскости придава
спокойствие на зал ата, т ъ й необходим о за слуш ателя. В ъоб щ е зал ата съ с своята архи тектура
е едно от до бр и те творчески постиж ения у нас (вж. фиг. 19а).

О щ е от сам ото начало бан ковото д ел о у нас е било поставено на капиталистически

основи. О сновава се Б ъ л г а р с к а т а н а р о д н а б а н к а , в която под неп осред ствен кон трол
на д ъ р ж а в а т а се съ ср ед о то ч ават п остъп лен и ята и разходите по всички б ю д ж ети — Д ър­
жавни, окр ъ ж н и , общ ински и т. н. Тя изп ъл н явала за и звестно време и ф ункциите на к р е ­
дитно учреж ден ие за н уж ди те на граж д ан и те при ж илищ но строи тел ство, при тъ р го ви я и др.
З а д а се сдобие зем едел ско то население с евтин кред ит и да се отстран ят д ом огва,
нията на лихварите експ лоататори , се с ъ зд а в а Б ъ л г а р с к а т а з е м е д е л с к а б а н к а . По-
къ сн о за нарасналите тъ рговски, зем еделски и строителни нуж ди се учредяват редица други

526
кооперативни банки. Е д н о вр е­
м енно с тях въ зн и кват и частни
банки с ч у ж ди и бъ лгар ски к а ­
питали, които в либерално-де-
м ократичната б у р ж о азн а д ъ р ­
ж ава нам ират д о б р а почва за
реализиране на големи печалби.
Почти всички тези банки и
у ч реж ден и я ощ е с основаването
си са построили собствени сгра­
ди, които със своя външ ен и
въ тр еш ен вид им ат представи­ 4ш
телен характер.
С гр адата на Б ъ л г а р с к а ­
т а н а р о д н а б а н к а (арх. Хер- Фиг. 587. София. Българската народна банка (сега Министерство
ман М айер— 1895г.) е била сво- на външната търговия)
б одно застр о ен а на ул. „А лек­
са н д ъ р I “ (сега „С оф ийска ко м у н а“) и ул. „ Л е г е “ на два ет аж а с подчертан главен вход
чрез резалит, който се п овтаря в д в ата крайни за в ъ р ш ъ к а на сградата. Рустицираният
пъ рви етаж , разчленяванията на ф а сад ата чрез пиластри с коринтски капители и особено
ат ак а та и к у п о л ъ т на средния резалит п о д сказват за бароково влияние в ар х и тек ту р ата на
тази сграда (фиг. 587). П лановата схем а е ясна и о п ростен а: кори дор по п род ълж ени е
на сградата, кой то зав ъ р ш в а откъ м всяка страна с по едно с т ъ л б и щ е ; о ткъ м едн ата страна
на кори до р а са подреден и канцелариите, а от д р у гата — касовата зала, осветен а странично.
П о-късн о с ъ щ а т а сгр ад а е била надстроен а с ощ е един атичен е таж (арх. З а н к о в — 1919 г.),
който поради м алкия си обем се о тр азяв а неблагоприятно в ъ р х у архитектурни я образ
на сградата.
В скоро врем е разш ирението на б ан ката се оказало нед остатъ ч н о и близо до нея е
била изградена н о в а т а Б ъ л г а р с к а н а р о д н а б а н к а (арх. В. В асильов и арх. Д . Ц олов)
с главно лице към пл. „А л ексан д ър ,1“ (днеш ния п лощ ад „9-и сеп тем ври “) (фиг. 5 8 8 ,5 8 9 ).
В план сгр адата е ф ункционално д о бр е р а з р е ш е н а : вход овете за п уб ликата и за сл у ж и те­
лите са р а зд е л е н и ; главният вестибю л е св ъ р зан с касовото хале, а странично чрез м ону­
ментално стъ лб и щ е с ет аж а за р ъко во дн и те служ б и и представи телни те помещ ения. С ам ата
касова зала, осветена отгоре, е обемно и архи тектурн о в д обри пропорции. О бемно с г р а д а т а
участвува д обре в гр ад о у стр о й ствен ата среда. И зд ъ р ж а н а архитектурно в опростена нова
класика, т я дей ствува монолитно въ преки нееднаквото третиране на ф асадите. Главният
корниз заедн о с аж у р н ата а т а к а над него и с р ед и ц ата от прозорци под него обединяват
отделни те различни елем енти и о с ъ щ ес т в я в а т еди нството в о б щ ата ф асад н а ком п ози ц и я.
Един лек кулообразен деко р ати вен мотив, д о бре оразмерен, п ред ставл ява сполучлива за-
д ъ н к а за п огледа о ткъ м бул. „Ал. С там болий ски“. Г лавната ф асад а къ м север не е до ста-
тъ ч н о м онум ентална. Главният вх о д е подчертан от м алки призматични колони и с голямо
стълб и щ е, ко ето поради наклонения терен с ъ зд а в а лош о впечатление на изсипаност. Стра-
ничната източна ф асад а обаче е с по-м онументален характер, завърш вай ки с ъглов
резалит в ъ р х у колони, к ъ д е т о се намира сл уж еб ният вход. И зоб щ о сгр ад ата е архитектурно
и зд ъ р ж ан а и е една от д о б р и те о б щ ествени сгради в С толицата.
С гр адата на Б ъ л г а р с к а т а з е м е д е л с к а б а н к а в С оф ия (арх. Я .С т а в р й й — 1900 г.)
има ъ гл о в о реш ение и е склю чено застр о ен а по ул. „ Р а к о в с к и “, ул. „И в. В азо в “ и ул. „6-и
сеп тем вр и “ (фиг. 590). Главният в х о д о ткъ м ул. „ Р а к о в с к и “ води къ м горния етаж , к ъ д ет о
са разполож ен и стаите за р ъ к о во дн и я персонал и т ъ р ж е ст в ен а та зала, б огато украсена със
стенописи. В ход ът за посетители те е от ул. „И в. В азо в“. К асова зала липсва — тя е зам е­

527
 Фиг. 588. София. Българската народна банка — изглед и план

нена от ш ирок кори дор, директно осветен от ул. „И в. В азов“. П о-голям о внимание е о б ъ р ­
нато на п р ед став и тел н о то стъ л б и щ е, к о ето води от този в х о д къ м ет аж а с канцелариите.
В ъв в ъ н ш н а та ф а са д а п р ео б л адават ренесансови архитектурни форми, ум ело използувани при
отделни те елем енти и части на сгр адата.
Е д н а от п ъ рви те кооперативни банки, която п остроява своя сграда, е Б ъ л г а р с к а т а
к о о п е р а т и в н а б а н к а в С о ф и ^ я (сега БИ Б ). П острой ката заем а целия ф ронт по „ул. Ив.
 Ф иг. 589. София. Българската народна банка и крилото на А р хеологическия м узей

В а зо в “, м еж д у улиците „Б ен к о в ски “ и „ Р а к о в с к и “. П ървоначално е им ала три еФажа (арх. Н.

Л азаров — 1910 г.), а по-късно е над стр о ен о щ е един е таж (арх. Г. Ф ингов — 1920 г.) (фиг. 591).
К асовото х ал е е зам енено с о б щ хо д , о т който се о б сл у ж ват гиш етата. Н а практи ка се оказва,
че тако в а планово реш ение ф ункционално е несполучливо. В ъв въ н ш н ата ар х и тек ту р а са из­
ползувани предимно барокови форми.
С ъ ю зъ т на поп улярн ите банки
и згр аж д а своя собствена сгр ад а на [
ъ г ъ л а на ул. „ Р а к о в с к и “ и пл. „С ла­
в ей к о в “ (фиг. 592) (арх. Г. О вчаров —
1925 и 1930г.). О тначало с гр ад ата е
заем ал а ф ронт само къ м пл. „С лавей­
к о в “. Ф асадата е д ей ству вал а инте­
ресно съ с своята червена тоналност,
получена от цвета на ту х ли те и сво-
бодно попълнените с червеникав х о ­
росан фуги. Р азчлен яван ето на фа-
садн ата плоскост се е получило от
високи тр и ъ гъ л н и пиластри, минаващ и
през всички етаж и м еж д у осите на
прозорците. Тези пиластри са завър ш - ■ __л_: .. .. .. ш
вали с остр о въ р х и пирамиди от бял фиг. 590 София_ Земеделската банка (сега Главно
врачански кам ък, вм ъкнати наполо- управление на железниците)

67 К р а т к а и с т ор ия на б ъ л г а р с к а т а а р х и т е к т у р а
529
 Фиг. 591. София. Централната кооперативна банка (сега Българска инвестиционна банка)

-Ч

шйИшяцшикд;— ию— »
0 :;

Фиг. 592. София. Съюз на популярните банки с хотел „Кооп" (сега хотел „Севастопол“)

530
 Фиг. 593. София. Софийската популярна банка (сега Държавна спестовна каса на Коларовски район)

вина в зидарията. О т съ щ и я кам ъ к е бил и главният корниз с проф ил на антична сима.

И зо б щ о ф асад ата р язко се е отличавала от околните постройки. При втория етап на
строеж , ко гато тази част се свъ р зва с частта по ул. „Р ак о в ск и “, ф асад ата й била коренно
променена с облицовка о т бял варовик и с призматични форми на пиластрите. П лановото
реш ение на ц ялата сграда е съчетание о т различни по вид служ би по е т а ж и т е : магазин,
ресторант, хотелски стаи и банкови помещ ения. Главните комуникационни връзки от д вата
вход а на ул. „Р ако в ск и “ и пл. „С лавейков“ не са ясно разграничени, а осветлени ето в някои
кори дори е недостатъ чно. П о-голям о внимание е о б ъ рн ато на въ нш ната архитектура, която
е изразителна с опростените си форми и съчетания и в цялост дей ствува с монолитния си
характер, м акар че д вете ф асади са различно т р е ти р ан и —•хоризонтално-плоскостно с редици
от прозорци по ул. „ Р а к о в с к и “ и вертикално-пластично с призматични пиластри о т к ъ м
пл. „С лавейков“, които минават през всичките етаж и и завъ р ш ват свободно.
П рез 1 938г. е и зградена С о ф и й с к а т а п о п у л я р н а б а н к а (арх. Р. Ганев) на
ул, „А лаби н “ и ул. „Ц ар К а л о я н “ с м агазини в партера, к асова зал а в първи я етаж и кан­
целарии в останалите етаж и. Б ом б арди ровки те през 1944 г. са разруш или тази сграда, която
е наново изградена, основно преустроена (арх. П. К а н т а р д ж и е в — 1945 г.), е получила нов
архи текту р ен вид с опростени неокласически форми (фиг. 593).
О т частните банки за отбелязване е сградата на Б а л к а н с к а т а б а н к а (неизвестен
архитект, Виена, 1910 г.) на ул. „Л е в с к и “ с централна касова зала, осветен а отгоре. Ф аса­
д а т а има д о бр а общ а композиция. И зползувани са с чувство за м ярка и с голям вкус к л а­
сически архитектурни форми и елементи. Главният вход е подчертан със слабо и здаден
портик от четири дорийски полуколонки, архитрав и ф риз с м еандрова лента. Ф асадата е
увенчана с атика над главния корниз с барелиеф ни символични пана. О т външ ния вид на
сгр ад ата л ъ х а спокойствие и подчертано архитектурно единство (фиг. 594).
К ъм банковите сгради спадат и сгр ади те на з а с т р а х о в а т е л н и т е д р у ж е с т в а .
П овечето от тях са изградени около 1930 г. С град ата на У ч и т е л с к а т а каса

531
 Фиг. 594. София. Балканската банка (сега служба от Министерството
на транспорта и съобщенията)

Фиг. 595. София. Учителската каса (сега Управление на издателствата при Комитета
по културата и изкуството
 Фиг. 596. София. Работническата болница (сега ИСУЛ — Институт
за специализация и усъвършенствуване на лекарите) — изглед и план

(арх. Й орд. Й ордан ов и арх. С. О в ч а р о в — 1930г.) е разп ол ож ен а на зап ад н ата страна на

пл. „С лавейков“ на ъ г ъ л а м е ж д у ул. „С олун “ (сега „В. К о л ар о в “) и ул. „Граф И г н а т и е в “. Т я
с ъ д ъ р ж а ки н о театъ р в подзем ието, магазини, м алка кон цертна зал а в партера, изп олзувана
съ щ о и за кино и канцеларии в ш естте горни етаж а. Главният вход е подчертан с ш ироко,
но слабо надвесване. Всичко това е р азнообразило и о свеж и л о вън ш н ата ф асад а на сгра­
д ата (фиг. 595). П о с ъ щ о то врем е са построени сгради те на застр ах о вател н и те д р у ж ес тв а
О р е л “, „Ф ени кс“, „ Е в р о п а “, „В и то ш а“ и др. i
 *
Б о л н и ц и и с а н а т о р и у м и . С лед О своб ож д ен и ето болничното д ело у нас се
развива д о ста бавно главно поради липса на подготвен лекарски и помощ ен персонал и
н ед о статъ ч н а болнична апаратура. С гради те за болници в С офия и в стран ата са били
най-примитивни, неотговарящ и на изискванията на м едицината и болничното лечение. Едва
непосредствено след П ъ р в ата световна война започва д о ста усилен строеж на болници и
санаториуми. Н а някои м еста в страната, главно от И н сти тута за общ ествени осигуровки, били
изградени тип поликлиники със стационар и тип диспансери със стационар, а в по-малките
градове и села — сгради за здравни дом ове съ щ о със стационари, родилни отделения, ле­
карски кабинети, ам булатории, аптеки и пр. (например зд равн и ят дом с. Бобош ево, С танкеди-
м итровско и др.).
В някои околийски градове били построени нови околийски болници, главно по втория
тип — единна болнична сграда (напримр в К отел, Б л агоевград, Н еврокоп, И хтим ан и пр.), а в
други — към съ щ еств у в ащ и те болници били изградени нови павилиони за различни б ол ­
нични отделения. Значително стр о и телство на болници е и звърш ено от ф онда „О бщ ествен и
оси гу р о вки “ в София, П ловдив, Габрово.
Н ай-голям ата от тях е Р а б о т н и ч е с к а т а б о л н и ц а в С о ф и я (арх. Г. О вчаров
и Г. П опов — 1 9 3 0 — 1935 г.). Т я се намира м еж д у ул. „Бяло м о р е“,„ С т . п лан и н а“ и „ И с к ъ р “.
М ястото е н еп о дх о д ящ о — ниско и близко д о жп. линия и до главната м агистрала, с в ъ р з­
в ащ а С точната гара с гара П одуене. Б олницата пред ставл ява слож ен ком плекс от отделни
сгради, свързани ар х итектурно в едно цяло (фиг. 596). Ц ен трал н и ят корпус е за поликли-
нично обслуж ване, а кр и л ата за стационарно лекуване. О тделни те пом ещ ения са функцио-
нално д обре развити, но ком уникационните вр ъ зк и м еж д у тях имат значителни н ед остатъц и .
О бем но корпусите с различна ф ункция — поликлиника, стационари, кухня, м орга и т. н. — се
о бедин яват от масивно и зд и гащ ата се кула за главен резервоар за вода. О твъ н сградата
отначало е била облицована с червени тухли, увенчана с масивен корниз от бял варовик.
Ц в е т ъ т на ту х ли те и кам ъ к а е внасял общ а ож и веност в арх и текту р ата на целия ком плекс.
П о-късн о (1 9 3 8 — 1939) сгр ад ата е била облицована с голем и правилно подреден и плочи от
бял р усенски кам ък. Главният вх о д не е подчертан архитектурно отвън и се губи в ъ г ъ л а
м е ж д у д в ата корпуса. Само ш ироката п л о щ ад к а м еж д у тях насочва посетители те къ м него

Фиг. 597. Пловдив. Работническата болница (сега Градска болница)

534
 Фиг. 598. С. И скрец, Софийско. Санаториум за гръдоболни

Н яколко години по-късно (около 1937 г.) се и згр аж д а Р а б о т н и ч е с к а б о л н и ц а —

п о л и к л и н и к а з а е д н о с т р у д о в а б о р с а в П л о в д и в (арх. Г. О вчаров) (фиг. 597).
Тя е с много по-малки разм ери и пр ед ставл ява м онолитно слабо изп ъкн ало къ м улицата
тяло, което е получило ф асадно разчленяване само чрез редицата близко стоящ и един до
д р у г прозорци, а с ъ щ о и чрез потъ налия в сянка о тд р ъ п н ат н авъ тре партерен етаж . С
оригинална пластика е третиран ко р н и зъ т като елем ент, носен на конзоли. О простената
ф асад а и реду ващ и те се хоризон тални полета от плоскости и отвори на прозорците усилват
кон вексното обемно в ъ зд ей стви е на сгр ад ата.

В Б ъ л гар и я през този период с м ъ р тн о с тта от т у б ер к у л о за м еж д у населението била

голям а, а проф илактиката не била на ну ж н ата висота. Б р о ят на л еглата бил крайно н ед о­
статъчен и много болни изобщ о не са могли д а б ъ д а т изолирани от своите семейства.
Т уб ерку л о зн и те болници се пом ещ авали в павилиони за гр ъ доб ол н и при общ и те болници
без необходим ите условия за специално лечение.
В ъпреки н у ж д а та от санаториално стр о и телство то не се е извърш вал о в необходимите
размери. П рез 1906— 1 9 1 0 г. бил изграден С а н а т о р и у м ъ т з а г р ъ д о б о л н и п р и с. И с ­
к р е ц (С оф ийско) (арх. П. Койчев). С гр адата е на три етаж а с отделни стаи за болните. М ал­
ки те прозорци обаче не позволяват огряването на стаите д а става напълно и продълж и телно.
З ат о в а болните са принудени д а л е ж а т в страничните тераси къ м крилата.
П о-късно В о е н н а т а к о о п е р а т и в н а к а с а изградила за военн ослуж ащ ите нов сана­
ториум (арх. Г. Стойков — 1930— 1932 г.) пак при с. И скрец, зад по-горе спом енатия (фиг. 598).
Болничните стаи са с ш ироки прозорци. О б щ и тераси пред стаите непосредствено о б сл уж ват
болните. Ф асад ата е симетрично р азвита с подчертан главен вход в средн ата ос и резалитни
издавания в кр ая на д вете крила.
П рез 1936 г. по проекти на арх. Ст. А танасов и Сим. А танасов над с. В ладая (Софийско)
в Л ю лин планина бил изграден с а н а т о р и у м за г р ъ д о б о л н и н а д - р Х а д ж и и в а -

535
 S iill

I .
Фиг. 599. C. Владая. Санаториум за гръдоболни (сега дом за почивка) — изглед

ФиС 600. C. Р адун ц и , казан лъ ш к о. Санаториум за гръдоболни — и згл ед

536 ! .
н о в (сега станция за почивка). С гр адата е д обре р а зп о л о ж ен а; пл ан ът й пред ставл ява
слабо о г ъ н а т а крива, а ар х и тек ту р ата е с ясни и опростени форми. С белия си цвят тя
ярко се о ткр о яв а на залесен ия планински хълм (фиг. 599).
В началото на 1936 г. бил произведен архитектурен кон курс за изготвяне проекти за
голям с а н а т о р и у м в с. Р а д у н ц и (К азанлъш ко) с 460 легла. С тр о еж ъ т започнал
през 1939 г. по планове на М -вото на О С П Б (арх. В. А нгелова), обаче поради войната з а ­
върш ван ето му става след 9-и септем ври 1944 г. (фиг. 600). С градата е разполож ен а на
висок ю ж ен скат, запазена от ветрове, с прекрасен изглед към околн ата пресечена хълм иста
м естност, с голям ю ж ен парк. Д ом акин ските помещ ения са разполож ен и в сутерена. В партера
са адм инистративните пом ещ ения, лекарски те кабинети, клиничните помещ ения, рентгенът,:

К р ат ка истории иа Б ь л г а р е к а т а а р х и т е к т у р а 537
л аборатори и те и др. В горните етаж и са разполож ен и спалните пом ещ ения с ю ж но и зл о­
ж ен ие и с просторни тераси, на които м огат д а се изн асят л еглата на болните. Тези тераси
д а в а т хоризонтално членение и х ар актер на въ нш ната архитектура, която е проста и д обре
пропорционира. О бем но и силуетно сгр адата се вклю чва м ного добре в околн ата среда.
К ъм болничните сгради следва д а отнесем и с гр ад ата на И н с т и т у т а п о е п и д е м и о -
л о г и я и м и к р о б и о л о г и я при Министерството на н а р о д н о т о з д р а в е
(арх. Т. З л а т ев и Д . Коев — 1932 г.). Т я се намира на бул. „Вл. З а и м о в “ и ф ункционално
и ком уникационно е д обре разреш ен а, съ с светли пом ещ ения и коридори, ам ф итеатрални
зали за лекции и др. (фиг. 601). Ф асадата е развита асим етрично с резалитен за в ъ р ш ъ к на
зап ад н о то крило, който надвиш ава покрива. Главният вход е подчертан чрез портик от колони.
В дясно о т него е поставена свободно сто ящ а скулптура, пред ставл яващ а м айка с деца.

П рез п ер и о да 1927— 1944 г. започва строителство на почивни дом ове на различни в е ­

дом ства, проф есионални съю зи, осигурителни д р у ж ества, кооперации, взаим оспом агателни
каси и др. в някои курортни м еста, при минерални бани, м орски плаж ове, климатични станции и
пр. за почивка на д ъ р ж а в н и служ ители и работници. С трои телството на тези почивни домове
е едно прогресивно явление в об щ ествен и я ж и вот по това време. В к урорта Б ан кя са по­
с т р о е н и : през 1 9 2 8 г. почивен дом на П Т Т по планове на архитектите Ст. А танасов и
Сим. А танасов съ с ср едствата на С ъю за на с ъ д и и т е ; през 1931 г. — почивен дом на митни­
ческите чиновници по планове на арх.. К. Н иколов и Ил. П опов и почивен дом за тю тю н о­
работниците при с. С ам ораново (Д упниш ко, сега С танкедим итровско) по планове на
арх. Г. С тойков, съ с ср ед ств ата на Д и р екц и я на т р у д а и общ ествените о с и г у р о в к и ; през
1936 г. — почивен дом на С ъ ю за на ф инансовите служ ители — по планове на арх. Кр. П ла-
кун ов и др. Почивни дом ове били изградени с ъ щ о и в терм алните курорти К ю стендил,
Д олна баня, П авел баня, Х исаря и др. Н ай-много почивни дом ове през този период обаче
са построени край Варна, в м естн остта „Св. К онстантин“, как то и в Н есебър, при удобни те
за използуване м орски плаж ове по тия места. Т ака в м естн остта „Св. К он стан ти н “ край
Варна през 1924— 1 9 3 0 г. били построени почивни дом ове на П ТТ чиновници по планове
на арх. И ван Б о яд ж и ев, на ж елезничарите по планове на архитектурното бю ро при М и н и стерст­
вото на ж елезниците, на С ъ ю за на популярните банки от арх. Г. О вчаров, на Ч иновническото

: r. i y . v-
т гд г;к№у#
- ' | | £ .............
ШВШшШШжт
: ",к 7 ^ 5 : щ . : - ! . ~= тл-------- ; ч 54
...........

Фиг. 602. Банкя. Почивна станция на военнослужещите — изглед от север

застр ах о вател н о д р у ж е с тв о , на У чителската взаим оспом агателна каса, на военните, на с т у ­

д ен ти те, на П ол ската легация и пр. П о разпределен ие тези сгради общ о си приличат. О б и к­
новено те се с ъ с то ят от главен висок корпус, в който се пом ещ ават ж илищ ните помещ ения —

5 3 8
 Фиг. 603. Н есебъ р . Почивна станция на финансовите служ ители — изглед и план

стаи, дневни, общ и мивки, нуж ници, гардероби, общ и бани и пр., наредени около кори дори ,
и от м а л ъ к (нисък корпус), в който се пом ещ ават трапезарията и анексите къ м нея — кухня,
офис, складове и пр. В някои о т тези почивни дом ове трапезарията и анексите к ъ м нея са
поставени в главния корп ус на сгр адата, обикновено в с р ед ат а му.
Е дин от първи те п о ч и в н и д о м о в е е т о з и н а в о е н н о с л у ж а щ и т е , построен
в к у р о р т а Б а н к я (арх. Т. З л а т ев и Д . Коев — 1 9 2 7 г.). С градата е д обре разполож ен а
в п од н ож и ето на залесен ия хълм . В пар тер а са пом естени дневната, тр ап езари ята и сер­
визните пом ещ ения, а в е т аж а — стаите- В ънш ната архи тектура е с раздвиж ени обеми, които
се групират около една странично издигащ а се кула. О тк ъ м северн ата страна се издава
ш ирока тер аса, която неп осред ствен о е свъ рзан а с об ед н ата и д н евн ата (фиг. 602).
 Фиг. 604. Нареченски бани. Почивната станция на военнослужещите

П о-късн о в м естн остта „Д ю н и те“ при Н есеб ъ р е бил издигнат П о ч и в е н д о м н а

ф и н а н с о в и т е с л у ж и т е л и (арх. Кр. П л а к у н о в — 1 9 3 6 г.). С градата съ с своята вд л ъ б н ата
форм а е сполучливо нагодена къ м бреговия терен. В д обра комуникационна в р ъ зк а в партера
се нам ират обедната, общ ият салон с тераса и д р у ги сервизни помещ ения. С таите откъ м
м о р ето са изцяло о стъ кл ен и и п р ед л агат д о б р а гл едк а по всяко време къ м него. В ънш ната
архи текту р а е спокойна с подчертан хоризонтален характер (фиг. 603).
В пъ лн а противоп олож ност на ар х и текту р ата на горните два дома е този на П о ч и в н и я
д о м н а в о е н н о с л у ж и т е л и т е в к у р о р т а Н ареченски бани в Р од оп и те (а р х .Р . Ри-
баров и И в. П о п о в — 1939— 1940г.). В план сгр ад ата има д о б р о ф ункционално и ком ун ика­
ционно разреш ение според болестите на п о ч и в ащ и те: нервно болни, стом аш но болни и т. н.
Л о д ж и и те на източното главно крило са преградени с тъ н к и масивни стени, които се изд ават
слабо напред и прем инават през всички етаж и. Т ези вертикални п реграж дания придават
строг х ар актер на външ ни я вид на сградата. Ю ж н ото крило, поставено напречно на източното,
кон тр асти р а с б локовата си опростена, б ез всякакви разчленявания ф орм а. М онолитният х а ­
р ак тер на сгр адата се получава о т съчетани ето на д вата обема на кри лата с различно т р е ­
тирани ф асади, ко ето е внесло известно своеобразно разнообразие в нея (фиг. 604).

540
 Фиг. 605. София. Минералната баня — изглед и план

Н аличието на многобройни минерални извори у нас (повече от 300) и р астящ и те хи­

гиенични и зд р а в о сл о в н и изисквания на б ъ л гар ск ата об щ ествен ост налож ило изграж дан ето
на значителен б р о й минерални бани, б ал н ео ло ж ки институти и обикновени бани в градовете
и по-голем ите села. В С толицата н а ! м ясто то до старата малка т у р с к а баня се построява
С о ф и й с к а т а г р а д с к а м и н е р а л н а б а н я . Н овата б ан ска сграда (арх. П. М омчилов —
1910— 1911 г. по спечелен кон курс през 1 9 0 5 г.) и бли зката д ж ам и я „ Б а н я б а ш и “ заем ат цял

541
 квар тал м еж д у ул. „Г. Д им и-
(Д Д С сД с Г Д : Х : т р о в “, „Екз. Й о с и ф “, „ С ер д и к а“
: '' ■ и „ Т р и ад и ц а“ (фиг. 605). В план
сгр ад ата е съ о б р азен а с всички
■ , за врем ето си технически из­
исквания и е пригодена за х и ­
гиенна и лечебна б а н я : с м ъ ж ­
ко (централен вход) и ж ен ск о
(страничен д есен вход) отде-
'■ j) Ч г ' I'-- *' и ..=■= ление, с голям плавателен басейн
съ с студен а вода, с единични
стаи за бани и ф изи отерап ев-
'■ _ тично отделени е (страничен ляв
^ ,'1. V - вход). С ъ б л ек ал н и те за всяко
отделени е са разполож ен и в
д ва етаж а. И зм ивалните са сна-
Фиг. 606. Банкя. Минералната баня бдени с курни и д у ш о в е и м а л ъ к
басейн с минерална вода. Външ ни
с гр ад ата правдиво и зразява в ъ тр еш н о то съ д ъ р ж ан и е. Тя изп ъква със своето тяло, увенчано
с купол в цен тралната ос, к ъ д е т о е и главният вход. Банските крила зав ъ р ш в а т с резалити,
в ъ р х у които се издигат по-малки, но стройни куполи над басей нски те пом ещ ения. В ъв ф а-
сад н ата у краса са претворени сполучливо форми и детайли от средн овековн ата ни архи­
текту р а, респ. от Н есеб ъ р ск и те църкви. В това отнош ение б ан ската сград а се о тд ел я рязко
о т околните и п р ед став л яв а интересен момент в х у д о ж е ств ен и я об раз на града. Л ип сата
на В ъздуш на изолация в зид овете причинява постоянни повреди на външ ни те стени и за ­
гр о зява облицовката. К ато изключим несполучливото съотнош ен ие в голем ината м еж ду
централния и страничния купол, С оф ийската минерална баня е един от ценните паметници
на за р а ж д а щ а т а се наврем ето си м лада б ъ лгарск а архи тектура.
П ъ р в а та м инерална лечебна банска сграда, съ о б р азен а с м одерн ите за врем ето си
технически с ъ о р ъ ж е н и я , е М и н е р а л н а т а б а н я в с. Б а н к я (проф. арх. Карл Х охедер —
М юнхен — 1907— 1910 г.) на 1 7 км западно от С оф ия (фиг. 606). С гр ад ата има цен трален хол,
съ б л е к а л н ", бани и басейни за всяко крило (м ъ ж к о и ж ен ско) и ясна въ тр еш н а комуникация.
О твъ н сгр ад ата п р е д с та в л я в а в д л ъ б н ат корп ус съ с силно подчертан изп ъкн ал триосен
портик, кой то прем инава през д в ата е т аж а и надвиш ава покрива. В ърху този портик е с ъ с р е ­
доточена ц ял ата ар х и текту р н а деко р ати вн а те ж е с т на сградата. О простените в своята външ на
ар х и текту р а крила сто ят прилепени къ м този централен корпус, чиито форми носят баварско
бароково влияние. ..............
В п р о д ъ л ж ен и е на няколко години са били и зградени минералните бани в К ю стендил
(1908г.-—■арх. Хр. К овачевски); в Горна^баня (1925 г. — арх. А. РадРв); в О вча К упел (1928 г.—
арх. Г. О вчаров) и в ъ в В ъ р ш ец (арх. Н е ш е в — 1*910 г.). Т яхната ар хи тектура обаче не п р ед ­
ставлява особен о ар х и текту р н о постиж ение.
П рез периода 1919— 1944 г. градски хигиенни бани са строени в ограничен брой. В по­
вечето градове са използувани останалите от турско време хамами. Само в С оф ия се по­
строяват нови квартални бани в П одуяне, Л озенец , Баниш ора, Ю чбунар, М ад ара и пр. по
планове на А р х и текту р н о -гр ад о у стр о й ствен ата д ирекц ия при С оф ийската гр ад ск а общ ина.
Такива бани са изградени и в ъ в Видин, Р у се и д руги градове.
О т по-късно построените минерални бански сгради интересна по своето планово и обемно
реш ение е М и н е р а л н а т а б а н я в с. Баня (К арловско) (1930 г . — арх. Й орд . Й ордан ов и
С. О вчаров). П ри оф орм яван е на отделни те пом ещ ения (съ бл ек алн и и басейни) е залегнало
нееднаквото съ отнош ен ие при изп олзуване на м инералната во д а — около 40 % о т м ъ ж е и

5 4 2
 Фиг. 607. с. Ваня, Карловско, Минералната баня — изглед и план

6 0 % от ж ени (фиг. 607). Т о ва е позволи ло в д ясн о то (м ъ ж к о ) кри ло да се построи малко

басейнче със съблекални за царското сем ейство, без д а се наруш и об щ и ят си л ует на сгр ад ата.
Ф ункционално и ком уникационно сгр ад ата е д о б р е реш ена, но някои пом ещ ения са развити
д о с т а пестеливо. О собен о неблагоприятно м ясто п ред ставл ява п л о щ ад к а та на стъ л б и щ ето
о т горния етаж къ м басейна. В ънш но ар х и тек ту р ата се отличава с оригиналния си зам исъл
от съчетани е на д ве тела — призматично — централния вход, и цилиндрично — крилата. М еж д у
тези две тела е о с ъ щ ес тв е н о архи текту р н о единство.

543
 Фиг. 6 0 9 , София. Литната къпалня — изглед на басейна
544
 П рез този период нови минерални бани са били построени в с. С трелча (П анагю рско),
с. П авел баня (К азанлъш ко), баните в С у л у д ер в ен т (М омин п роход ) и др.
К ъм банските сгради сп ад ат и л е т н и т е к ъ п а л н и . Е д н а от п ърви те е тази, построена
в С оф ия в Б о ри совата градина (сега П арк на свобод ата) (арх. Г. Д а л ч е в — 1932 г.) (фиг. 608,
609). Т я е разп о л о ж ен а на полегат терен, което е позволило д а се степ ен уват сгради те и
съ о р ъ ж е н и я та в п е р с п е к ти в а : на най-високото м ясто са съб лекалн и те и р есто р а н тъ т с голям а
тер аса пред н е г о ; следват басейните и различните спортни плавателни и д руги приспособ­
ления. Ц елият бански ком плекс ф ункционално и ком уникационно е замислен д обре и е получил
п од х о дящ о ар х итектурно оф орм яване, свъ р зан о с околн ата паркова среда.

К ъм кр ая на 30-те години не само н у ж д ата, но и м атериалните в ъ зм ож н ости на стр а­

ната и амбициите на някои р ъ к о во дн и органи спом агат в по-големите град ове д а с£ издигнат
сгради на о к р ъ ж н и п а л а т и и г р а д с к и о б щ и н и . Те не се отли чават съ щ ествен о в
плановите си реш ения, кои то нам ират оправдание в специфичните н уж д и на съответн и те
у ч р еж д ен и я и ведом ства. В ъв въ н ш н ата ар хи тектура обаче е подчертано индивидуалното
творчество на архитекта.
В П л е в е н с г р а д а т а н а О к р ъ ж н а т а п а л а т а ( 1 9 2 7 — 1 929г. — арх. К . Н иколов)
е д о бр е р азп о л о ж ен а странично от главния градски площ ад. Т я има четири ет аж а и е
акцентирана о тк ъ м северната страна на главната ф асад а с часовникова кула, ко ято свъ р зва
и ур авновесява обем ите на д в ете крила на сградата. С трогите форми на к у л ата и м онотон­
ността на ф а сад ата на кр и л ата е р азн ооб разен а от прем инаващ ата през д в ат а ет аж а аркад а
от бял варовик, ко н тр асти р ащ а на тъ м н ата мазилка. О б щ о сгр ад ата има м онум ентално в ъ з ­
дей стви е (фиг. 610).
С гр адата на О б щ и н а т а в С л и в е н (1930 г.— арх. Й орд. Й ордан ов) е градоустройствено
правилно р азполож ен а на главния площ ад. Т я е съ с спокойна и опростена арх и текту р а в
д у х а на новата класика, има п р ед стави телен вид и съ с своята кула участвува д обре в общ ия
силует на гр ад а (фиг. 611).
С вободно застроен а на главн ата у лица е с гр ад ата на О б щ и н с к и я д о м в Б у р г а с
(арх. Г. О вчаров — 1938— 1940 г.) (фиг. 612). П оставен а на сам ата улична линия, т я има квад -

веЗ..

V г,
* ш Ш иЖ

Фиг. 610. Плевен. Окръжната палата (сега Окръжен народен съвет)

69 К р а т к а история на б ъ л г а р с к а т а а р х и т е к т у р а ! 545
 Фиг. 611. Сливен. Общ инският дом

ратен план с в ъ тр еш ен покрит двор. О бемно п ред ставл ява монолитен, почти кубичен блок
с пресилени и изгубили м ащ аба си отделни ел ем ен ти : 7-те колони през трите етаж а, като
че ли губят силата си в м алкия носещ архитрав, в аж урния чрез отворите на прозорците
надзид и в ш ироки я плочест корниз, подпрян от неоправдано теж ки конзоли. О чевидно, че
е тъ р сен еф ек т ъ т на светлосянката, ко ято д ават тези елементи, за д а се раздвиж и строги ят и
опростен обем на сградата. В д ей стви телност обаче остан ала е д а д ей ству ва само внуш и­
телн ата изразност на ^тези елементи, взети само за себе си.
П остроен ите общ ински дом ове в по-малките градове и в селата до известн а степен
са по-изяснени като тип. Те са обикновено д в у ет а ж н и : в п артера са разполож ен и ф инан­
совите служ би, ам булаторията, л е к ар ск ата стая, ап теката и пр., а в горния е т аж са общ ин­
ските адм инистративни сл у ж б и — засед ател н а зала, кабинети за кмета, пом ощ ник км ета и
секр етар я, канцеларии и др. В по-м алките общ ински дом ове каб и н етъ т на км ета е по-об­
ш ирен и сл у ж и и за засед ател н а зала.
Т ук трябва д а отбел еж и м сгр ад ата на Н ародния дом на Б ъ л га р с к а т а ком унистическа
партия (тесни социалисти) в С оф ия (арх. М. В ай н щ ай н — 1922 г.), която има по-скоро ис­
торическо значение, о тко л ко то архитектурно (фиг. 613). Тя е разполож ен а на северозападн ия
ъ г ъ л на пл. „Л ъвов м о с т “, пететаж н а е и има вд л ъ б н ата ф орма къ м площ ада.

О т транспортните сгради, изградени неп осредствено след О свобож ден ието, когато се
по стр о ява ж п. линия Ц ар и б р о д — С араньово (Саранбей) (дн. Септември) и Б ъ л гар и я се
св ъ р зв а със западноевропей ските д ъ р ж ав и , е г а р а С о ф и я (приемно здание) (фиг. 614).
Л инията е д ел о на чуж денци, а с ъ щ о и приемното здание (авто р ъ т е неизвестен). П ланово
тя е разреш ен а по типичната за такава гара схема — обш ирен главен вестибю л, хол, минаващ
п р ез д в ата етаж а, от ед н ата му страна приемна за ж п. служ би. В горния етаж от едн ата
страна са разполож ени секционните служ бени помещ ения, а от д р у гата — ж и л и щ ата за
персонала. К ъ м жп. °линии (коловози) е поставен покри т навес. В ънш но ар х и текту р ата на
 ммИВя
■ч*
1
1";
■Ч--

f l ■ '% i f '• 1

р е
и
р е i.i
Й!
■'"!(х |
•-ч^>
m

I Ж ¥ ii

Фиг. 612. Б ургас. Общ инският дом — и зглед и план

 Фиг. 613. София. Старият партиен дом (сега дирекция на Народната милиция)

\ ■ *\
k!'

1 _ ..

№ ij£ L .

Фиг. 614. София. Ц ентралната гара

'548
с г р а д а т а има .италиански р е ­
несансови ф орм и с п о д х о д я ­
щ а пред стави тел н о ст на гл а­
вната ф а сад а къ м гаровия
площ ад. П о-късн о с гр ад ата е
била преу стр о ен а с огл ед на
новите ф ункционални изи сква­
ния. О тдел н о то приемно зд а ­
ние в зап ад н ата част на га ­
ровия п лощ ад (за посоките
къ м Варна, К ю стендил и Б ан­
кя) е изградено къ м 1910 г.
като врем енна сграда.
П о проекти на арх. К. М а­
ричков и арх. Н. К остов са
построени почти еднакви
приемни сгради на г а р и т е
в ъ в В а р н а (ф и г. 6 1 5) и
Б у р г а с (ф и г. 6 1 6). И д в е ­
те, бидейки челни гари, са
реш ени в план като б у ква­
та „Г “, с главен вход о ткъ м
д ъ л г а т а страна, а и зх о д —
откъм к ъ сата. Р азп р ед ел е­ ir i
нието им е ясно, отговаря на
ф ункционалните изисквания
и пом ещ енията са вярно сте- j
пенувани — като касовото ха- !g
ле е пространствено най-под-
чертано както вътреш н о, така
и във въ н ш н ата ф асада.
С тройната висока часовни­
Фиг. 615. Варна. Гарата
кова кула не само уравно-
весява сполучливо обемите
на несим етричното ъгл о во реш ение на сгр ад ата, но е и градоустрой ствен о оправдана
като перспективна за д ъ н к а на гл авн ата улица, во д ещ а къ м гарата, и като акцент в о б щ о­
град ск и я силует. В ънш ната ар х и текту р а е смесица от барокови форм и и такива на сецесиона.
Н овата гар а в П левен (арх. К. П л акунов — 1929— 1930 г.) е с подчертан корпус на прием­
ната зал а в главната ос (фиг. 617). Той същ еврем енн о е и зав ъ р ш в а щ на по-малките и по-
ниските обеми на д ясн о то крило, ко ето с аркади се свързва и с д р у ги те сгради по проте­
ж ение на жп. линия. Ч рез ом екотени ф орм и на отделни те елементи, съчетани в добри
пропорции, е направен сполучливо опит д а се изп олзуват елем енти и форми от наш ата
архи текту р н а традиция.
У величеният жп. тр аф и к в С толицата налож ил построяването на н о в а г а р а в кв.
П о д у я н е (арх. П. Калчев — 1935 г.). С гр а д а т а е разп ол ож ен а п ред м алък п л ощ ад с градинка,
странично о т главната м агистрала С оф ия— Б о тевгр ад и в бли зост до трам вайната спирка
(фиг. 618). В план тя има д обри ф ункционални и комуникационни в р ъ зк и . В ънш ната архи­
т е к т у р а е п р едстави телна и ож ивена с д етай л и от наш ето архитектурно наследство.

549.
 Фиг. 616. Бургас. Гарата

Фиг. 617. Плевен. Гарата — изглед и план

 Фиг. 6 1 8 . София. Гара П одуян е

Р азви ти ето на т ъ р го в и я та и и н дустри ята у нас налож и ло те д а б ъ д а т реглам ен ти­

рани, за д а б ъ д е и збягната нелоялната въ тр еш н а и външ на конкуренция и д а б ъ д а т защ и ­
тени правата на тъ рговците и и н д у с т р и а л ц и т е 1и до известна степенj и на занаятчиите. З ато в а
къ м М инистерството на тъ р го ви ята, и н ду стр и ята и т р у д а ощ е преди Б ал к ан ската война се
съ зд али автономни тъ р го вск и кам ари под вър ховн и я кон трол на д ъ р ж а в а та. В скоро време
за техните ну ж ди в някои по-голем и гр ад о ве на стран ата се издигнали м онументални
и д обр е о бзаведени сгради на Т ъ р го вско -и н дустри ал н и те кам ари, като например в С оф ия —
по проекти на арх и текти те Ф ингов— Ю р у ко в — Ничев, в П ловдив — от арх. Грозев, в ъ в Варна —
от арх. Д а б к о в и Ст. П опов и др. О т тях със своята архи тектура особено м ясто заем а
Т ъ р г о в с к о - и н д у с т р и а л н а т а к а м а р а в Б у р г а с (арх. Й орд . Й орд ан ов и С. О вча­
ров — 1936— 1937 г.) (фиг. 619). Т я е разп о л о ж ен а на северната страна на главния гаров
п л ощ ад и участву ва обемно д обре в о б щ ата гр ад оустрой ствен а среда. П л ан ъ т е ясен и
опростен, обаче наличието на д в а в х о д а на главната ф а сад а вместо един д езориентира
посетителя. В ънш ната ар х и текту р а е стегн ата и и зд ъ р ж а н а в ренесансови форми. Корнизъу
е д обре пропорциониран, но се п о д д ъ р ж а от прекалено големи барокови конзоли. Х оризон-
тално л е ж а щ ат а ати ка с леко повдигнати краи щ а, к ак то и вм ъкн ати те с м ярка барокови
елем енти в о б щ ата ренесансова ком позиция при дават на сгр ад ата изразителност. И зобщ о
арх и текту р ата на тази сгр ада е е д н а о т до бр и те постиж ения за своето време.
*
С лед о св о б о ж д ен и ето на Б ъ л г а р и я б ъ р зо то развитие на м л адата б урж оазн а д ъ р ж а в а
по п ъ т я на капитализм а с ъ зд а л о благоприятни условия за п о д д ъ р ж а н е на родна индустрия —
особен о на лека и н дустрия за зад о во ляван е н уж ди те на местния пазар. Разкрили се пер­
спективи за стр о и тел ство на индустриални сгради, каквито д о то гав а почти не са с ъ щ е ­
ствували. Е тапите в разви ти ето на ин дустриалното строи тел ство в ъ р в я т в тясн а вр ъ зк а със
стопанското и п о л и тико-общ ествен ото развитие на стран ата и особено с натрупването на
местни и проникването на ч уж ди капитали в наш ето прои зводство.
Д о С ъединени ето (1885) стр о и тел ств о то на ин дустриални сгради било сравнително
слабо. Н о зам ирането на занаятчи йството, увеличаването на кон сум ац и ята в по-голем ите
 0 5 40

Фиг. 619. Бургас. Търговско-индустриалната камара (сега Окръжен народен съвет)

градо ве и съ зд а в ан е то на новата редовн а б ъ л гар с к а армия съ зд ал и предпоставки за р а з­

витието на м естн ата индустрия. О коло 1894 г. в стран ата са изградени вече 164 нови ин­
д устриалн и предприятия — на п ъ рво м ясто хранително-питейни (66 мелници, 20 пивоварни
и др.), текстилни (22 бр.), химически, д ъ р во о б р аб о твател н и и др.
Тези индустриални сгради, особено ония, които били в района на градовете и п ред ­
ставлявали по-големи комплекси, били проектирани предимно от инж енери чуж денци, а по-
м алките индустриални об екти — от техници и м айстори-строители. Т ова строи тел ство обаче
не е било уреден о с „П р ави лата за строен е на частни здания в гр а д о в е т е “ от 1881 г. и с
д о п ъл н ен и ето им от 1 8 8 7 г. и зато ва не са били спазвани градоустройствени и зи сквани я:
не са с ъ щ еств у в ал и определен и индустриални зони, всичко се е уреж д ал о по мнението на
м естните технически власти и за то в а повечето от индустриалните сгради са били построени
в самите гр ад о ве (Г аброво и др.). А рхитектурният им облик носи о тп еч а тъ к а на инж енерно-
производствени строеж и . П оради липса на ср ед ства често и зграж д ан ето на ф абриките се е
и звърш вало на части, без предварителен ц я л о ст ен план и затова голяма част от т ях не
п р ед ставл яват р езу л тат от организирано строи телство.

552
 Фиг. 620. София. Захарната фабрика (сега складове)

П рез 1 8 9 4 г. бил у д обрен специален закон за насърчаван е на м естн ата и н дустрия (д о ­

пълнен в 1905 и 1909 г.), с кой то се направили реди ца облекчения за разви ти ето на
род н ата ин дустрия и нейното поощ рение чрез повиш ени протекционни мита за ч уж ди те
вносни индустриални стоки. Т ова д ал о т л а с ъ к за съ зд аван е на нови индустриални п ред ­
приятия и стр о еж на съ о тветн и сгради. Д о 1912 г. броят на ин дустриалните предприятия
нараснал на 859. О собен о се увеличили мелниците (повече от 300), м еж д у кои то го л е­
мите мелници в Ямбол, Б у р гас, Д ев н я и др. П остроени били големи захарни ф абрики,
м еж д у кои то и тази в С оф ия (фиг. 620). С илно развитие получила и вълненотекстил-
ната пром иш леност (96 предприятия) — главно в Сливен и Габрово, к ак то и памучната ин­
д у стр и я (първата памучна ф абрика в ъ в Варна (1899) и тъкачна (1903). У величил се броят
и на химическите, металните, керам ичните и д руги предприятия, п рои зводството на ци м ент
вар, д ъ р в о о б р аб о тв ан е, които имали значение за архитектурното строителство.
И згр аж д ан ето на новите индустриални сгради било урегулирано с новия З ак о н за
б лаго у стр о й ств о то от 1897 г., чиято глава V предписва по-голем ите сгради от този род да
се разполагат в специални ин дустриални зони извън градовете. Но въ преки това тяхн ото
изграж дан е в ъ т р е в гр ад о вете пр о д ъ л ж и ло , без тези сгради д а п ри теж ават някакви ар ­
хитектурни и градоустройствени качества, въпреки че някои от тях пред ставл яват голем и
ком плекси (захарни, цим ентови, текстилни и др.).
П о врем е на войните (1912— 1918) поради липса на суровини, на гориво от ч у ж ­
д естранен произход и на д о ст а т ъ ч н а работна р ъ к а не само не са били създ ад ен и нови
индустриални предприятия, но много от съ щ ес тв у в ащ и те престанали д а работят. С лед вой­
ните обаче д о н астъ п ван ето на иконом ическата кри за 1929 г. ин дустрията в Б ъ л гари я д о ­
била б ъ р зо развитие, за ко ето пом огнала и п ок ровителствената деви зна и м итническа п ол и ­
ти ка на д ъ р ж а в а та . Б р о ят на ин дустриалните предприятия в 1929 г. нараснал на 1164, с
д вигателна м ощ ност до 152 000 к. с. Н ай-м ногобройна по предприятия си остан ала храни телната
индустрия (чиито предприятия от 184 през 1921 г. нараснали на 468 през 1929 г.), те к с т и л ­
ната (от 66 на 198), керам ичната (о т 44 на 101), м еталн ата (от 43 на 136) и пр, Силно
развитие добила съ щ о и тю тю н о п р ер або твател н ата индустрия. Голям а част от новите ин

70 К р а т к а ист ори я на бъ л г а р с к а т а а р х и т е к т у р а 553

д у стриалн и предприятия били кооперативни и се изграж дал и от б ъ л гар ск ата кооперативна
банка и от популярните банки.
П рез този период голям а част от индустриалните сгради се проектират вече от ар х и ­
текти. Т огава са изградени едни от най-добрите в архитектурно отнош ение индустриални
сгр ади — на кн иж н ата ф абр и к аф а гара И скъ р , на ф абри к ата за захарни изделия в Своге, на тъкач-
ната ф абрика въ в Варна, на предачните ф абрики за вълнени преж ди в К азанлък, за памучни
преж ди в Ямбол и др., как то и сгради те на ф абриките, изградени с кооперативни средства,
проектирани в специалното архитектурно бю ро към Б ъ л га р ск а та кооперативна банка. Д е й ­
ността на бю рото доприн есла много за постигане на по-верен архитектурен образ на ин­
д устриалн ите сгради (винарската изба в с. Ц ар Крум, П реславско, и др.). Т ова ново ин-
ду стр и ал н о стр о и телство съ вп ад а със завъ рш ван ето на голям брой български архитекти
ш колувани под влияние на рационалистическите тенденции в архитектурата, главно в Ч ехи я и,
Германия, и което д ал о безспорно по-правилна насока на архи тектурата на наш ите промиш лени
сгради. Н аред с това обаче се проявили и формалистични влияния на западноевропейски течения-
В някои обекти, каквито се срещ ат най-вече в П ловдив, са използувани стилове от по-ранш ни
епохи, чуж ди на рационалистичната съ щ н ост на ар х и текту р ата на индустриалните сгради.
С ветовната стопанско-ф инансова криза през 1929— 1933г. засегнала и България, с което
се съ зд али неблагоприятни условия за развитието на б ъ л гар ск ата индустрия. Само м есо­
добивната индустрия получила по-голям развой. П рез 1929— 1930 г. се и згр аж д а п ърви ят м о­
дерен месоком бинат в София, а през следващ и те д есети л ети я се изграж дат м есоком бинати
и в м ного от по-големите градове в с т р а н а т а : Варна, Русе, В елико Т ърново, Т олбухин, Б ургас
и др. П рез това врем е се развива с ъ щ о и ф абричното прои зводство на плодови и зеленчукови
консерви (гара Кричим, П левен и др.). П рез 1940— 1944 г. са изградени и първите у нас м о ­
дерни хладилни антрепозитй (С офия, П ловдив, П левен, Ямбол и др.), които имат голям о
значение както за в ътр еш н и я пазар, така и за износа на хранителни продукти.
В архитектурно отнош ение тези индустриални сгради показват правилни насоки по
о тн о ш ен и е’ на плановата си схема и сравнително верния си архитектурен образ, въпреки
че градоустройствените реш ения не винаги са сполучливи.
Едйн от големиуе индустриални строеж и на С толицата, който засл у ж ава да б ъ д е о т ­
белязан, е С о ф и й с к а т а к л а н и ц а (арх. Б. Бобчев, арх. П. М арковски и арх. Станции —
1929— 1930 г.). Т я е разполож ена в ъ р х у ' обш ирен терен източно от С оф ийските гробищ а
м еж ду ш о сето за Биримирци (дн. кв. Бен ковски ) и това за кв. М алаш евци (фиг. 621). К ла.
ницата е слож ен ком плекс от чисто ф ункционални сгради и д в о р о в е; открит пазар за д о ­
битъ к, кланични зали, складове, крем аториум и и производствени помещ ения. Всички сгради
в съ о тветстви е с технологическия процес са съпоставени сполучливо една към друга, имат
д о бр а в р ъ зк а и опростена архитектура. В ъв ф асадите добре пропорционирани са големите
отвори с оплътнени те плоскости.

К ъм пром иш лените сгради мож ем да отнесем и Г р а д с к и т е х а л и в С о ф и я

(1910— арх. Торбов) (фиг. 622). Т ова -е първият случай в страната ни д а се хигиенизира
п р о д аж б ата на хранителни п род укти и при това на едно място. О твъ тр е сградата е про­
сторни ' със странично и с горно осветление. В ъв външ ната архитектура са сполучливо
използувани елем енти и ф орм и от византийските паметници. О собен о е тъ рсен еф ек т за
худ о ж ествен о възд ей стви е чрез ф а к ту р ата на строителния материал и редуван е на полета
от червени тухли и от бял варовик. В градоустройствено отнош ение е постигнато единство
с б ли зко стоящ ите сгради — Д ж ам и ята и Г рад ската баня.
П о-късн о (1930— 1940) се п острояват модерни хали и в по-големите градове, като
Р усе, П ловдив, А сеновград, Х асково и др. А рхитектурата на тези хали отговаря на тях-
ното ф ункционално предназначение.

5 5 4
V£b 5';

Фиг. 621. София. Кланицата

5 5 5
 О б щ о м ож е д а се каж е, че през своето 60-годиш но развитие ар х и текту р ата на ин ду­
стриалните сгради в Б ъ л гар и я е била в неп рекъснат въ зх о д . П рез отделни те ф ази на това
развитие се слага начало на градоустройствени изисквания, определящ и правилно м яс­
то то и значението на ин дустриалните сгради в градския организъм, като все повече се
изяснява тяхн ото технологическо и ф ункционално реш ение, верният им архитектурен
образ и оф орм ление. А то ва е п олож ителен принос за ин дустриалното строителство у нас,
като по д го то вка за огром ното му развитие след 9. IX. 1944 г.

КУЛТОВИ СГРАДИ И МЕМОРИАЛНИ ПАМЕТНИЦИ

К у л т о в и сгр а д и . О свобо ж ден и ето на Б ъ л га р и я през 1878 г. заварва б ъ лгарски те

градо ве и по-голем ите села с вече изградени християнски култови сгради — ц ъркви главно
о т в ъ зр о ж д ен ск ата епоха, някои от които по разм ери, архитектура и у к р аса са едни от на­
ш ите най-ценни архитектурни паметници. П оради това в началните години след О с в о б о ж ­
ден ието се стр о ят м алко църкви, предим но в разруш ен ите през А прилското въстание и през
О свобод ителната война селищ а или в новите к вартал и на градовете, кои то б ъ р зо се раз­
виват и увеличават по тер и то р и я и население. К акто през В ъ зр аж д ан ето , така и сега цър-
ковн ата сграда остава главна градо у строй ствен а дом инанта в общ ия и зглед на селищ ето
П ъ рвите култови сгради, които се строят в новоосвоб оден а Б ългария, в съ щ н о ст имат
мемориален характер. Те се и зд игат от б ъ л гар ск и я народ в памет на п од вига на руския
н арод и на ру ски те войски през О сво бо д и тел н ата Р у ск о -ту р ск а война (1877— 1878).
Е д н а о т най-значителните култови сгради с високи архитектурни качества е храм ът-
пам етник „ Ал. Н ев ск и “ (проф. арх. П о м е р а н ц ев — 1904— 1912 г.). (фиг. 623, 624, 625, 626).
В градо у стр о й ствен о отнош ение храм ът-п ам етни к „Ал. Н евски “ е разп о л о ж ен на едно от
най-високите м еста на С толицата, всред просторен овален площ ад. С ъс своя величествен обем
той е станал най-важ ната дом инанта на о б щ оград ск и я силует, каквато е и д осега. Б л я с ъ к ъ т
на неговите позлатени ку б ета и високата около 53 м кам банария се в и ж д ат о тд ал еч от всички
главни вх о д ящ и направления, когато се наближ ава и влиза в града. П озлатяването на цен­
тралното кубе, на кам банарията и на д вете малки западни ку б ета рязко наруш ава с тон ал ­
ността си еди нството на архитектурни я образ. В плановата и об ем н о-простран ствен ата ком ­
позиция на този храм е използуван оф орм илият се в Русия през втората половина на XIX в.
своеобразен тип византийски кр ъ сто к у п о л н и базилики с акцентирано централно кубе.
Х рам ът е сполучлива за д ъ н к а на ул. „О б о р и щ е“ и на ул. „М о с к о в с к а “. О б щ о взето,
архи текту р ата му е т е ж к а и съ щ еврем енн о раздробена, особено когато х р ам ъ т се гл еда откъм
северната и ю ж н ата страна. П р о стр ан ствен ата вр ъ зк а м еж д у купола и кам банарията не е
уравновесена. В ъпреки известни слабости въ в въ нш ната му архи тектура той се налага в
околн ата градо у стр о й ствен а среда, като об разува архитектурен ан сам бъ л съ с старата
ц ъ р к в а „Св. С о ф и я “ и със С инодалната палата.
6 т гледищ е на м онум енталността много по-сполучливо е разреш ен о въ треш н ото про­
странство, особено ко гато се влиза о т централния вход. При странично влизане големите
по разм ер четири подпори пречат на п огледа д а обхване цялостно пространството. При в ъ т ­
реш н ата у к р а с а на храм а са употребени най-доброкачествени и скъпи строителни материали,
а всички скулптурни елем енти и д етай ли са изпълнени с голям о проф есионално м айстор­
ство и изящ ен естетически вкус. Високи х уд ож ествен и качества имат и стенописите и особено
взиданите икони, рисувани от известни рАски и наши худож ници.
П рез съ щ и те години, по проекти на руски я арх. А. О. Том иш ко, със ср ед ства на руската
д ъ р ж а в а над село Ш ипка е построена величествена ц ърква, известна под названието „ Ш и п ­
ч е н с к и м а н а с т и р “, т ъ й като е била зам ислена като ц ърква към м анастирски комплекс.
В архитектурно отнош ение тя има х ар ак тер а на Я рославската църковна ар хи тектура от
X V II b . (фиг. 627).

5 5 6
 Фиг. 623. София. Храмът-паметник „Александър Невски“ — изглед от югозапад и план

В пам ет на О свобож ден ието в ъ в В арна е построена триапсидната ц ъ р к в а ЯС в. Б о-

г о р о д и ц а “ (1883— 1886г., арх. М аас — О деса). Р азп ол ож ен а на най-обш ирния площ ад и на
най-високата част на гр ада, тази ц ъ р к в а с м ощ ния си корпус и с игривото си очертание се
 Фиг. 624. София. Храмът-паметник „Александър .Невски“ — поглед от изток и от юг

налага в о б щ о гр адск и я силует, особено когато се гледа о т к ъ м м орето. В ъ н ш н ата архитек­

ту р а с л укови чната ф орм а на к у б етата е см есица от елем енти и ф орм и на ру ско то , визан­
тийското и д а ж е на готическо църковно строи тел ство (фиг. 628). К ам бан арията е била
преустроена пр ез 1941 г. от арх. С. Попов.

558
Фиг. 625. София. Храмът-паметник „Ал. Непски“ — Фиг. 626. София. Храмът-паметник
фрагмент от фасадата „Ал. Невени“ — фрагмент

Фиг. 627. С. Шипка, Казанлъшко. Шипченският манастир

559
 li M li
r
Щ Ш ЯЖ

■ « •

i
r-
a'c v :

T9

Фиг. 628. Варна. Църквата „Успение Богородично“

Фиг. 629. Плевен. М авзолеят

560
 Батенберг — изглед и план

М а в з о л е я т в П л е в е н (1903— 1 9 0 5 г. — арх. П енчо'К ойчев) е посветен на пад налите в

епичните боеве за о сво б о ж д ен и ето на града (1878). Сградата- е разп ол ож ен а на ю ж ната
стран а на главния градски площ ад. И зп о л зуван е ти п ъ т на кр ъ сто к у п о л н ата църква. Със
своето централно-куполно оф орм ление м авзолеят се явява убедителен об ед и н яващ цен тър
на ощ е ненапълно оф орм ения пло щ ад, о б к р ъ ж ен с различни по големина и архи тектура
общ ествени сгради. А р х и текту р ата е с национално б ъ лгарск и характер, което е постигнато с
м айсторство (фиг. 629).
Е д н а и зд ъ р ж а н а с б ар о к о в ата си ком позиция и форм и сграда в С о ф и я е М а в з о ­
л е я т н а к н я з А л е к с а н д ъ р Б а т е н б е р г (1892). З а този м авзолей е бил обявен м еж ­
д у н ар о д ен кон курс, спечелен от немски архитект, но въ зл ож ен на проявилия се вече в
Б ъ л гар и я ш вейцарски ар х и тект М айер (фиг. 630).

Ц ъ р к о в н о то стр о и тел ств о в п ъ р в и те години сл ед О своб ож д ен и ето се р азви ва бавно

Ц ъ р к в и те се п р о ек ти р ат от архитекти чуж ден ци поради липса на архитекти б ъ лгари . Т ака
в П ловдив автор на ц ъ р к в а т а „ С в . К и р и л и М е т о д и й “, построена в 1881 г., е чеш ­
кият арх. Ш нитер (фиг. 631), в Б у р гас посветената на с ъ щ и т е светии ц ъ р к в а е от и т а­
лианския арх. Тоскани (фиг. 632). Т я е обли цована със зелен айтоски андезит. Т ези две
ц ъркви, м акар по концепция и ар х и текту р а д а са съвсем ч уж ди на б ъ лгарск и те църковни
традиции, по реш ение, ф орм и и д етай ли им ат високи архитектурни качества.
С идван ето на м лади те б ъ л гар ск и ар х и текти (около 1890 г.) се заб ел язв а тен ден ц и я къ м
съ зд аван е на национален облик в н аш ата църковн а архитектура, като се* използува богатото

71 К р а т к а и с т о р ия на б ъ л г а р с к а т а а р х и т е к т у р а 561
 Фиг. 631. Пловдив. Ц ърквата „Св. Кирил и М етод и й “

Фиг. 632. Бургас. Църквата „Св. Кирил и Методий“

арх и текту р н о наследство от по-далечното ни минало и от В ъ зраж д ан ето. В тези опити все
ощ е лиПсва зад ъ лб о ч ен о познаване на б ъ л гар ск о то ц ърковн о наследство.
В новите и преустроени ц ъ р к в и м ладите български архитекти прилагат свои схващ ания
за ц ъ р к о в н о то -стр о и тел ств о . Е дни о т тях се об лягат на В ъзр о ж д ен ск о то архитектурно на­
следство, д р у ги — на м есем врийската ц ъ р к овн а а р х и т е к т у р а ,а трети използуват византийски
и романски, форми и украса.
 О т десети л ети ето (1906— 1916) е и ц ъ р к вата при Семинарията, автор на ко ято е
арх. Грю нангер, който под влияние на стр ем еж а на б ъ лгарск и те архитекти за съ зд аван ето
на национален облик на б ъ л гар ск ата ар х и тектура при проектирането й използува ф орм и от
б ъ л гар ск о то църковно н аследство (вж. фиг. 573).
П рез пери ода от О свобож ден ието д о войните 1912— 1918 г. са направени д о ст а нови
църкви и в някои по-големи и б ъ р зо развиващ и се села. В първи те две д есетилетия поради
липса на архитекти църквите се и згр аж д ат от народни майстори строители, които п р о д ъ л ­
ж ават в ъ зр о ж д ен ск и те църковностроителн и т р ад и ц и и ; по-късно са използувани и типови про­
екти на М ин истерството на общ ествените сгради, п ъ ти щ ата и благоустрой ството. Е д ва през
следващ ите десети л ети я след П ъ р вата световна война се построяват някои по-значителни
ц ъ р к в и : в С оф ия — ц ъ р к вата „Св. П а р а с к е в а “ (арх. А. Торньов — 1928 г.); въ в В елико Т ъ р ­
н о в о — ц ъ р к вата „Св. Б о го р о д и ц а“ (арх. П антелей Ц ветков — 1936 г .) ; в К ю стендил — ц ъ р к ­
вата „Св. М ина“ (арх. А. Т о р н ьо в); в Р у се — ц ъ р к вата „Св. Б о го р о д и ц а“ (арх. С. Бобчев —
1928 г.); ц ъ р к в ата на В идинската м итрополия (арх. К. Н иколов) и др.
В тези нови църкви б ъ лгар ск и те архитекти, п род ъ л ж авай к и църковни те строителни
традиции, проявяват по-голям а творческа свобод а и разнообразие. Д о к ат о въ зстан овен ата
цъ рк ва „Св. Н е д е л я “ в С офия и църквите в ъ в В елико Т ърново и Р у се имат централно ку-
полно разреш ение при слабо подчертана кам банария, то на ц ъ р к в ата „Св. П ар аск ев а“ в
София е д ад ен о своеобразно разреш ение с извисен купол, при силно отрупани и разкъсан и
преходи, б ез кам банария. При преславската и при видин ската цъ рк ва е възпри ета б азиликалн ата
ф орм а на въ зр о ж ден ск и те църкви, с леки надстрой ки и камбанарии.
О т тези два типа църкви — базиликалният и централният — първи ят тип по-добре се
е вклю чвал в градския или селския силует.
О т този ранен период тр яб ва д а се о тбележ и три кораб ната куполна ц ърква „ С в . К р а л “
в С оф ия (по-късно „Св. Н е д е л я “ — 1885— 1886г.) (руски арх. проф. В асильов) (фиг. 633). В р ъ з­
ката м еж д у трите ку б ета по н а д л ъ ж н ата ос и степенуването им по обем и височина е едно
от редките сполучливи реш ения на този вид църкви. И звестно влияние от ц ъ р к в ата на Р и л -

Фиг. 633. София. Ц ърквата „Св. К рал“ преди р азр уш ен и ето й от атентата п р ез 1925 г.

563.
 ^ .

Фиг. 634. София. Църквата „Св. Неделя“ (след преустройството й — 1930 г.)

Фиг. 635. София. Църквата „Св. Николай С оф ийски“

564
 Фиг. 636. София. Руската църква

ския м анастир се д о л ав я в о б щ а та ф асад н а к о м п о зи ц и я : откри ти я нартекс и трите д ъ г о о б ­

разни ф ро н то н а на ю ж н ата и север н ата страна, а с ъ щ о и в у к расата от ред у ващ и се пояси
от ту х л и и м азилка. С лед р а зр у ш ав ан ето й от атен тат а през 1925 г. ц ъ р к в ата е коренно преу­
строен а (арх. И в. В асильов и Д . Ц олов — 1930г.). Т я е получила хар актер на центрична ку-
полна ц ъ р к в а с л ека кам банария (фиг. 634). В ътреш н ото подкуп олно пространство дей ствува
цялостно — то не е наруш ено о т подпори. О твъ н арх и текту р ата е р азд ви ж ен а чрез открит
нартекс, две аркирани ниши по едн а на северната и ю ж н ата стран а с ф ронтони над тях.
А рхитектурната в р ъ зк а м еж д у кам б ан ари ята и корп уса на ц ъ р к в а та не е о с ъ щ е с т в е н а :
аж у р н ата и м алка по обем в горната си част кам банария стои к ато л еко поставен д е ­
корати вен елем ент въ р х у м асивния и д о бр е развит в о стан алата част постамент. Но изобщ о
въ н ш н ата а р х и тек ту р а е и зд ъ р ж а н а в пропорциите си.
Т рудности те, които са се срещ али при установяване на архитектурно органическа
в р ъ зк а м е ж д у кам б ан ари ята и куп о л а на наоса, е при н уж д авал а архитектите д а избягнат
единичната кам банария, като я зам енят по барокови образци с д ве ф ронталн о поставени и
ф ланкиращ и цен трални я корп ус кам банарии. Д о б ъ р пример в то в а отнош ен ие д ав а ц ъ р к вата
„Св. Н иколай С оф ийски“ в С оф ия ( 1 9 0 0 г. — арх. А. Т орньов) (ф иг. 635).
М алката р у ска ц ъ р к в а „Св. Н и к о л а“ (арх. П реображ ен ски — 1912 г.) в С оф ия на сегаш ния
бул. „ Р у с к и “ привлича вниманието съ с сво ята разд ви ж ен а и ж и вописн а ар хи тектура (фиг. 636).
В о тделн и те си части тя е органически д обре развита и сполучливо наподобява на ш атро-
вите руски църкви от XVII— XVIII в. О т в ъ тр е обаче ц ъ рк ви ц ата има слабо пространствено
в ъ зд е й с т в и е .
Д о П ъ р в а та световна война в Б ъ л гари я се засилва съ щ ес т в у в а щ ат а ощ е преди О сво ­
бож д ен ието като л и ч еска проп аган да, особено в П ловди вско. С ъс ср ед ств ата на тази пропа­
ганда се и згр а ж д а т к а т о л и ч е с к и ц ъ р к в и в по-голем ите б ъ л гар ск и градове (София,
П ловдив, Варна, Русе, В елико Т ъ рново, Ямбол) и в някои села (Белозем , П ловдивско, и др.).
А втори на тези ц ъркви са архитекти италианци — Т ом аньони (София), Т оскан и (П ловдив и
Бургас), В алентино (Р у се и д p.). Т ези църкви, свързани с интернати за м л адеж и , са изградени
изклю чително под италиански ренесансови и барокови, а при някои и готически влияния.
В градо у стр о й ствен о отнош ение с изклю чение на ц ъ р к в а та в Русе, поставена на б улевард а
край Д у н ава и о ч ер таващ а се в силуета на града, д р у ги те католически църкви са разп о л о ­
ж ени на случайни и незначителни места.
О т д руговерските к у л т о в и сгради, построени в Б ъ л гар и я, тряб ва д а се споменат сина­
гогите, от които най-интересна е С о ф и й с к а т а с и н а г о г а (арх. Г р ю н а н г е р — 1910г.)
В гр адоустройствено отнош ен ие тя е поставена на н еп одход ящ о място и се губи м еж д у
останалите сгради (фиг. 6 3 7 ).
И з о б щ о ' ар х и текту р ата на култовите сгради в Б ъл гари я след О своб ож д ен и ето по­
казва значително развитие и въ зх о д . И зграден и са д о ста големи по обем, богати по форми,
детайли и у кр аса църкви, в които намира п род ъ л ж ен и е б ъ л гар ск о то ц ърковн о архитектурно
н асл едство и строителни традиции о т по-ранни и по-близки епохи. Н якои от тях п р ед ста­
вляват ценни паметници на б ъ л гар ск ата архи тектура и изкуство, като храм ът-п ам етни к
„Ал. Н е в с к и “, х р ам ъ т „У спение Б о го р о д и ч н о “ във Варна, М авзолеят в П левен, ц ъ р к ­
вата „Св. Н иколай С о ф и й ски “ в С офия и др.
М е м о р и а л н и п а м е т н и ц и . З а увековечаване пам етта на загиналите герои от осво­
б одителни те борби на б ъ л г а р с к и я народ по главните площ ади на градовете и по и стори ­
ческите м еста на планинските въ р х о в е са били издигнати възпом енателни пилони, пирамиди и
ар хитектурно-скулп турн и паметници. В худ ож ествен и образи от к ам ъ к и бронз са запечатан и
важ ни моменти от тези борби, свързани с исторически събития или с имената на о тдел н и герои.
П ъ р ви ят паметник, изграден неп осредствен о след О свобож ден ието, е този на В а с и л
Л е в с к и в С о ф и я (чеш кият арх. К о л а р — 1880г.) (фиг. 638). П ам етн икът п р ед ставл ява
гранитен об ел и ск въ р х у квад р атн а основа. При д етай л н о то му оф орм яване са изп олзувани
ренесансови и отчасти б арокови форми в добри пропорции. Н а запад ната страна в м едалиона
е поставен б ю стъ т на Л евски. П ам етн и къ т има пирамидално очертание и в градо у стр о й ствен о
отнош ение д о ск о р о п р ед ставл яваш е об ед ин яващ а вертикала на околните м алкоетаж ни
сгради на п лощ ада. П ри д неш н ото високо застрояван е обаче обемното му в тзд ей ств и е е
значително намалено.
Д р у г п а м е т н и к в С о ф и я е т о з и н а Ц а р О с в о б о д и т е л (сега П ам етник на
освободителите) (фиг. 639). Той е ценно ху д о ж ествен о архи тектурн о-скулп турн о постиж ение
(италианският скулптор А рналдо Ц оки — 1905г.). И згр ад ен на пл ощ ада срещ у Н ар о д н о то
събран ие, той изн енадва по гл еда от д вете посоки на движ ение по бул. „ Р у с к и “. Н аврем ето
си ниско застр о ен и те д в у етаж н и сгради около п ол ук ръ гли я площ ад са представлявали д обра
м ащ абна р ам ка на пам етника, който, откроявайки се в ъ р х у ф она на В итош кия масив, е дей -
ствувал м онум ентално. Това въздействие обаче днес е почти уни щ ож ено от високите сгради
около пл о щ ада и от ли п сата на неутрален фон за д него.
И згр аден от полиран гранит в ъ р х у каменен стилобат, тял ото на пам етника има три
ч а с т и : цоклен постам ент, средн а част, попълнена с фигури, и масивен ренесансов корниз.
С кулп турн ата концепция е съчетание от два м ом ента — статично ренесансов (конят с ф и гурата
на Ц ар О сво б о д и тел ) и динам ично б ароково (у стр ем ъ т на руските войски и б ъ л гар ск о то
опълчение). Х у д о ж ествен о-пластичната изразност на тези д в а момента, които са уравновесени

566
 Фиг. 637. София. Синагогата

Фиг. 638. София. Паметникът на Васил Левски

 I

Фиг. 639. София. Паметникът на Цар Освободител

ком позиционно с естетическо разбиране, с ъ зд а в ат от паметника архитектурно-скулп турн а

творба, к ато я поставят на едно от първи те м еста не само у нас, но и в Европа.
В пам ет на загиналите л екари и санитари през О свобод и тел н ата Р у ск о -ту р ск а война
(1877— 1878) е издигнат паметник, наречен Д о к т о р с к и п а м е т н и к (1880 от арх. То-
м аш ек) в с р ед ата на м алка градинка с ъ с съ щ о то име. М акар и скромен, този паметник
е и зд ъ р ж а н м ащ абно с д обри пропорции на отделни те елем енти и части. Т ой се издига
в ъ р х у кам енен стилобат и квад р атен постам ент в ъ в вид на пресечена пирамида, об разувана
от х о р и зо н тал н о п одреден и един в ъ р х у д р у г грубо дялани каменни б локове, в ъ р х у които
са и зд ъ л б ан и им ената на загиналите лекари и санитари (фиг. 640).

5 6 8
 53532353534848534853892323

Фиг. 640. София. Д окторският паметник

Ш и п ч е н с к и я т п а м е т н и к (1 9 2 8 г . — арх. Ат. Д о н к о в и скулптор Ал. А ндреев) е

изграден от б ъ л гар ск и я народ за увековечаване на Ш ипченската епопея, за д а напомня за
геройството на б ъ лгар ски те опълченци и р у ски те войски при защ и тата на Ш ипченския проход
през О сво бо д и тел н ата война. П ам етн и къ т е р азполож ен в м естн остта „О рлово г н е зд о “ на
вр ъ х С толетов. Т ял о то му п р ед ставл ява грам адна пресечена на в ъ р х а пирамида, и зград ен а
от грубо дялани големи каменни блокове, к о ето му придава голям а монум енталност. В п о д ­
нож ието леж и бронзова ф игура на грам аден лъв. В ътре пам етникът е оф ормен като засво-
д ен а крипта с ъ с саркоф аг, странично от който е поставена скулптурна група на б ългарски
опълченец и руски войник, стоящ и на пост (скулптори В. Е м ануилова и Л. Д имитров).
П ам етн и къ т и зп ъ ква м ащ абно много д о б р е над околните скалисти очертания и силуетно
е видим от голям о разстоян ие (фиг. 641).
П о своята д ъ л б о к а худо ж ествен о -п си х о л о ги ч еска изразн ост как то в о тд ел н ата скулп­
турн а,ф и гу р а, така и в цялата архи тектурн а ком позиция се отли чава п а м е т н и к ъ т н а п о е т а
Д. Д е б е л я н о в (построен в родния му гр ад Копривщ ица), загинал в П ъ р вата световна война

5 6 9
72 К р а т к а и ст ор ия на б ъ л г а р с к а т а а р х и т е к т у р а
 Фиг. 641. Шипченският паметник на връх Столетов

Фиг. 642. Копривщ ица. Паметникът на Димчо Д ебелянов

5 7 0
(скулптор И в. Л а з а р о в — 1932 г.). И д ея та за тази ком позиция — м айката на поета очаква
вр ъ щ ан ето на сина си, е взета от едно негово стихотворение. Е м оционалното въздействие
от този н агл ед м ал ъ к и скромен паметник, поставен в органическа в р ъ зк а с околн ата при­
рода, е и звъ н р едн о силно (фиг. 642).
И з цялата страна са издигнати ощ е м ного паметници за увековечаване подвизите и
пам етта на героите през войните 1885, 1912— 1913 и 1915— 1 9 1 8 г.

П ер и о д ъ т на капитализма в Б ългария, м акар и само от 66 години, оставил силен отпечатък

не само в развитието на иконом иката на стран ата, но и в и зграж д ан ето на градовете и селата.
З а първи п ъ т у нас започнали д а се и зраб отват Цялостни регулационни планове п р е­
димно с геом етрическа композиция — отначало за големите, а сетне и за д руги те градове и
част от селата. Т яхното б ъ р зо прилож ение изменило коренно заварения образ на в ъ зр о ж ­
ден ските селищ а, при ко ето в много случаи били унищ ож ени ценни архитектурни ансамбли
и паметници. Б л аго устрой ството на гр адовете съ щ о се издигнало. Но заед н о с това се
съ зд ал характерният за капиталистическия град кон траст м еж д у благоустроения център
и мизерните крайни квартали. П рез последното д есетилетие на този период се започнала
п ървата градо у стр о й ствен а дейност, ко ято насочила общ ествен ото мнение и къ м тази нова
техническа област..
П рез този период ар х и текту р ата с ъ щ о тръ гн ал а по нови п ъ ти щ а, водена вече от
обучени архитекти и инж енери. З а н у ж ди те на б ъ л гар ск ата д ъ р ж а в а и на б у р ж о азн ата
класа се и згр аж д ат значителни общ ествени, култови и ж илищ ни сгради. П лановите реш е­
ния и ар х и текту р а на общ ествените сгради, за които липсвали м естни образци, се правели
по западноевропейски примери, а на ж и лищ н ите сгради — б ез в р ъ зк а и прием ственост с ар ­
хитектурни те и строителн ите тр адиц ии от наш ето В ъ зраж д ан е. К ултовите сгради и паметници,
имат предимно мемориален х арактер, като някои от тях п ред ставл яв ат значителни архи тек­
турни постиж ения. О питите на някои българ ски архитекти през периода 1890— 1900 г. да
внесат наш и национални архитектурни форми не са м огли д а о ставят трайни следи в разви :
тието на б ъ л га р с к ата архитектура. Н ово насочване в архи тектурното творчество у нас
проличава м е ж д у П ъ р в ата и В тората световн а война. В ъзн икн алото на м естна почва със
съд ей стви ето на прогресивни архитекти в С толицата кооперативно ж илищ но строителство
е важ ен етап от развитието на б ъ л гар ск ата ар х итектура. В това строителство независимо от
архитектурни те направления в З ап ад н а Е вропа се у т в ъ р ж д а в а т композиционни схеми без
ш аб лон н ата кори дорн а концепция на разпределен ието на ж и ли щ ата, като се прилага цент­
рален вестибю л или пряко осветен хол. Т ака в ж и лищ н ата ни ар хи тектура се възродили
някои от прогресивните композиционни похвати на наш ите майстори строители от
В ъ зраж д ан ето . С троителството на общ ествените сгради се обогатило с нови по вид и мо­
нументални по архитектурен образ обекти, някои от които им ат безспорни архитектурни
качества.
П рез съ щ о то врем е н аш ата страна им а вече значителен брой завъ рш и л и в чуж бина
български архитекти и други висш и инж енерно-технически кадри, как то и средни техници,
обучени в Б ъ лгария. Болш инството о т тях са били д обре подготвени и с прогресивни и
дем ократични разбирания, благодарен ие на което м о ж аха д а п осрещ нат с успех ощ е п ъ р ­
вите години след Д евети септем ври новото и голям о архитектурн о-градоустрой ствен о и
строително д ел о за целокупните ну ж ди на б ъ лгарск и я народ, поел нов п ъ т в своето исто­
рическо развитие.
 БИБЛИОГРАФИЯ

В Ъ ЗП РИ Е Т И СЪ КРА Щ ЕНИ Я

ИАИ — Известия на Археологическия институт АрхПП — Архив поселищни проучвания

при БАН игд — Известия на Българското географско д-во
РП — Разкопки и проучвания на Народния ар­ СбБАН — Сборник на Българската академия на
хеологически музей в София науките
ГСУИФФ — Годишник на Софийския университет. Ис- СбНУ — Сборник за народни умотворения
торико-филологически факултет ИзвИГА — Известия на Института по градоустройство
ГНМ — Годишник на Народния археологически и архитектура при БАН
музей в София ИПр — Исторически преглед
ИБ АД — Известия на Българското археологическо МПр — Македонски преглед
д-во ВВр — Византийски временник
ИИД — Известия на Историческото д-во ИЕИМ — Известия на Етнографския институт и му­
Арх. БДЖ — Архив на Българските държавни желез­ зей
ници и пристанища ГПНБМ — Годишник на Пловдивската народна библио-
БИБ — Българска историческа библиотека отска и музей
ПСп — Периодическо списание на Българското б. — бивш, а, о, п
книжовно д-во

О БЩ И СЪЧИ Н ЕН И Я

Б л а г о е в Д., България до Освобождението, София, Н а т а н Ж., Икономическа история на България, Со­

1945. фия, 1938.
К о с е в Д., Лекции по нова българска история, Со­ П а в л о в Т„ За марксическа история на България.
фия, 1951. Статии, доклади, изказвания, рецензии, 1938— 1954,
Н а т а н Ж., Българското Възраждане, София, 1955. София, БАН, 1954, 479 стр.

К ъ м глава първа

А РХ И Т Е К Т У Р А Т А П О Б Ъ Л Г А Р С К И Т Е ЗЕ М И О Т Н А Й -С Т А РО В РЕ М Е
Д О С Ъ З Д А В А Н Е Т О НА Б Ъ Л ГА РС К А Т А Д Ъ Р Ж А В А В VII в.

Археологически открития в България, София, 1957.
Б о б ч е в С. Н., N icopolis ad Istrura, ИАИ, V, 1928/1929,
стр. 5 6 — 76.
Б о б ч е в С. Н., Сердика, Материали за изучаване топо­
графията, устройството и архитектурата на града,
София, 1943.
Б о б ч е в С. Н., Итоги археологическия кампании в
София в 1952— 1956 гг„ СА 1958, № 3, стр. 211— 217.
Б о б ч е в С. Н., Смесената зидария в римските и ранно-
византийските строежи, София, 1952.
В е л к о в В. И в., Градът в Тракия и Дакия през къс-
ната античност (IV— VI в.), София, 1959.
В е н е д и к о в И в., Разкопките в некропола на Аполо-
ния през 1946 г., РП, II, 1948, стр. 7— 27.
В е н е д и к о в Ив., Аполония на Черно море, А рхео­
логически открития в България, София, 1957, стр.
95— 110.
Г е о р г и е в Г. И л., Из живота и културата на пър­
вите земедслско-скотовъдни племена в България,
Археологически открития в България, София, 1957,
стр. 33—59.
Г е р о в Б., Романизмът между Дунава и Балкана, ч. I,
ГСУИФФ XLV, 1948/1949, стр. 4, 92 ч. II, ГСУИФФ
XLVII, 1950/1952, стр. 17— 122, XLVIII, 1952/1953,
стр. 307— 415.
Д а н о в X p. М., Западният бряг на Черно море в
древността, София, 1947.
Д и м и т р о в Д. П., Севтополь — фракийский город

572
 близ с. Копринка, Казанлмкского района, СА 1957,
кн. 1, стр. 199— 216.
Д и м и т р о в Д. П., За укрепените вили и резиденции
у траките в предримската епоха, Изследвания в чест
на акад. Димитър Дечев, София, 1958, стр. 683—701.
Д и м и т р о в Д . П., Градоустройство и архитектура на
тракийския град Севтополис, сп. Археология, II, 1960,
кн. 1, стр. 3— 15.
Д и м и т р о в Д. П., Стил и дата на стенописите от къс-
ноантичната гробница при Силистра, сп. Археология,
III, 1960, кн. 1, стр. 10—21.
Д и м и т р о в Д . П., България страна на древни кул­
тури, София, 1963.
И в а н о в Т., Римска мозайка от Улпия Ескус, София,
1954.
И в а н о в а В., Стари църкви и манастири в българските
земи (IV— XII в.), ГНМ, 1922/1925, стр. 429— 582.
И в а н о в Т., Ескус в светлината на последните проучва­
ния, Археологически открития в България, София,
1957, стр. 43— 133.
К а р а с и м е о н о в П., Църквата „Св. Георги“ в София,
ГНМ, кн. VII, 1942, стр. 185— 231.
М а в р о д и н о в Н., Византийската архитектура, София,
1955.
М и к о в В., Предисторически селища и находки в Бъл­
гария, София, 1933.
М и к о в В., Произходът на куполните гробници в Тра­
кия, ИАИ, XIX, 1955, стр. 15— 48.
М и к о в В., Античната гробница при Казанлък, София,
1954.
М и л ч е в А т. и др., История на България, II издание
на БАН, София, 1961.
М и р ч е в М., Паметници на гробпата архитектура в
Одесос и неговата околност, Изследвания в чест на
акад. Димитър Дечев, София, 1958, стр. 569— 582.
М и я т е в К p., Декоративната живопис на Софийския
некропол, София, 1925.
П а н а й о т о в а Д., Червената църква, София, 1956.
П е т р о в Т. и др., Античната гробница край Поморие,
Бургас, 1960.
К ъ м глава
А РХ И Т Е К Т У Р А Т А НА Б Ъ Л Г А Р С К О Т О С Р Е Д Н О В Е К О В И Е
А н г е л о в Н. и С т. С т а н ч е в , Гражданска постройка
в долината на Бял бряг при Преслав, ИАИ, XX, 1955.
Б о б ч е в С. и Л. Д и н о л о в , Бачковската костница,
София, 1960.
Б р у н о в Н., К вопросу о болгарских двуатажнмх цер-
квах-гробницах, ИАИ, 1926/1927.
В е л к о в И в., Разкопки в Мадара, Сборник Мадара I,
1934.
В ъ ж а р о в а Ж., Славяно-българското селище край По-
пина, София, 1956.
Г о с п о д и н о в Ю. С., Гробнични църкви на Тузлалъка
в Преслав, РП, III, София, 1948.
Г о с п о д и н о в Ю . С , Разкопки вПатлейна, ИАИ, I, 1915.
Г р а б а р А., Болгарские церквм-гробницм, ИАИ, I,
1921/1922.
Г у н ч е в Г., Уземни къщи в Дунавска България,
ГСУИФФ XXX, 1933/1934.
В. Д и м о в , Разкопките на Трапезица в Търново, ИБАД,
V, 1915.
И в а н о в Й., Старински църкви в Югозападна Бълга­
рия, ИБАД, III, 1913.
И в а н о в Й., Асеновата крепост над Станимака и Бач-
ковския^ манастир, ЙБАД, II, 1911,
И в а н о в Й., Цар Самуиловата столица в Преспа, ИБАД,
I, 1910.
И в а н о в а В., Две църкви на Бял бряг в Преслав, РП,
III, 1948.
П о с л е д н и т е археологически разкопки в България
под редакцията на проф. Димитров, София, 1955,
стр. 8 — 15.
П р о т и ч А., Архитектоничната форма на софийската
църква „Св. София“, София, 1912.
Р a in е н о в А л., Месемврийски църкви, София, 1932.
Ф и л о в Б., Софийската църква „Св. Георги“, София,
1933.
Ф и л о в Б., Софийската църква „Св. София“, София,
1913.
Ф р о в а А н., Разкопки на италианската археологическа
мисия в Ескус, ИАИ, XVII, 1950, стр. 3 4 —58.
Ч и ч и к о в а М., Поява и употреба на тухлата като
строителен материал у траките в края на IV и на­
чалото на III в. пр. н. е., ИАИ, XXI, 1957, стр.
129— 152.
В е r s u G., A 6th century, German Settlem ent of Foe-
derats, A ntiquity, XII, 1938, p. 31—43.
B o j a d z i e v S., L’ancienne e g lise tnetropole de N ese-
bar, Byzantinobulgarica I, 1962, p. 321— 346.
D i m i t r o v D. P., Das Entstehen der thrakischen Stadt
und die Eigenart ihrer stadtebaulichen G cstaltung und
Architektur. Atti del settim o congresso internationale
di Archeologia classica, Roma, 1961, p. 379—387.
D i m i t r o v D. P., Le system e decoratif et la date des
peintures murales du tombcau antique de Silistra,
Cahiers archeologiques, XII, 1962, p. 35— 52.
F r o v a A., La pittura romana in Bulgaria, Roma, 1943.
G e o r g i c v G. II., Kulturgruppen der Jungstein — und
der Kupfcrzeit in der Ebene von Thrazien (Siidbulga-
rien). A ctes du sym posium consacre aux problemes
du N eolithique curopeen, Praha, 1961, p. 45— 100.
I v a n o v T., N icopolis ad Istrum, Antike und M ittelal-
ter in Bulgarien, Berlin, 1960, S. 2 7 9 —287.
O g n e n o v a L„ Les fou illes de Mesambria, Bull, de
Correspondence hellenique LXXXIV, 1960, p. 221— 232,
O k u n c v N.. Siidslavische Baukunst, W asmuths, Lexi-
kon der Baukunst, IV, S. 487— 496.
V e t t e r s H., Dacia ripensis. Schriften der Balkankom-
m ission, XI, Wien, 1950.
вто р а
И в а н о в а В., Проучвания на църквата Гебе-клисе, ГНМ,
V, 1933.
И в а н о в а В., Стари църкви и манастири в българските
земи (IV— XII в.), ГНМ, 1922— 1925.
К о ц о Д., Църквата „Св. София“ во Охрид, Год. Збор-
ник, кн. II, 1949.
Коцо Д. П., М и л ь к о в и к - П е п е к . Манастир,
Скопие, 1958.
М а в р о д и н о в Н., Еднокорабната и кръстовидната
църква по бълг. земи, София, 1931.
М а в р о д и н о в Н., Базиликата в Плиска и българският
дворцов церемониал, ИАИ, XIII, 1939.
М а в р о д и н о в Н., Външната украса на старобългар­
ските църкви, ИАИ, VIII, 1934.
М а в р о д и н о в Н., Проучване на църквата във„Вън-
кашния град“ на Преслав, ГНМ, V, 1933.
М а в р о д и н о в Н., Църкви и манастири в Мелник и
Рожен, ГНМ, V, 1933.
М а в р о д и н о в Н., Старобългарското изкуство, Изку­
ство на първото българско царство, София, 1959.
М а в р о д и н о в а В., Разкопки на Аврадака в Преслав,
РП, III, 1948.
М и х а й л о в С т., Разкопки в Плиска през 1945— 1947 г.,
РП, III, 1948.
М и х а й л о в С т., Археологически материали от Плиска,
ИАИ, XX, 1955.
М и х а й л о в С т., Дворцовата църква в Плиска, ИАИ,
XX, 1955.
573
М и я т е в Кр. Архитектурата в Средновековна Бъл­
гария, София, 1965.
М и я т е в К p., Разкопки на „Екбтрешния град“ в Пре­
слав, ИИД, XI— ХИ, 1931— 1932.
М и я т е в К p., Крумовият дворец и други новооткрити
постройки в Плиска, ИАД, XIV, 1940/1942.
М и я т е в К p., Разкопки в Преслав, ГНМ, V , 1933.
М и я т е в К p., Местни традиции и национални елемен­
ти в Кръглата преславска църква, ИАИ, VI, 1930/1931.
М и я т е в К p., Българското изкуство през IX— X в.,
Сборник „България 1000 години“, София, 1929.
М и я т е в К p., Кръглата църква в Преслав, София, 1932.
М и я т е в К р ., Погановският манастир, София, 1936.
О г н е н о в а Л. и С. Г е о р г и е в а , Разкопките на ма­
настира „Под Вълкашина“, ИАИ, XX, 1955.
П р о т и ч А., Същност и развитие на българската ар­
хитектура, ИАИ, I, 1921/1922.
Р а ш е н о в А л., Месемврийски църкви, София, 1932.
Р а ш е н о в А л ., Българска школа във византийски стил,
ИАИ, VI, 1930/1931.
С т а н ч е в С т., Разкопки и новооткрити материали от
Плиска през 1948 г., ИАИ, XX, 1955.
С т а н ч е в С т., Три новоразкрити църкви в Преслав,
РП, III, 1948.
К ъ м глава т р е т а
А РХ И Т Е К Т У Р А Т А П Р Е З Т У Р С К О Т О В Л А Д И Ч Е С Т В О (КР. НА XIV — ВТ. П. НА XVIII в.)
А н д р е е в С т., Стари пътувания през България, Бъл­
гарски турист, год. XX, кн. 4 ; год. XXI, кн. 1, София,
1929.
Б о ж к о в А., Едно описание на Дунава и едно пъту­
ване през България през 17 столетие, Арх. БДЖ ,
кн. III, София, 1930.
В а к а р е л с к и X p., Из старите ръкописи през българ­
ските земи, БИБ, год. V, кн. 2, София, 1932— 1933.
В а с и л и е в А с ., Църкви и манастири из Западна Бъл­
гария, РП, IV, 1949.
В а с и л и е в А с ., Една старинна църква при с. Студе­
на, ГНМ, VII, 1943.
Г а д ж а н о в Д. Г., Пътуване на Евлия Челеби из бъл­
гарските земи през средата на XVII век, ПСп, кн. 70,
Пловдив, 1909.
Г у н ч е в Г. С т., Уземните къщи в Дунавска България,
ГСУИФФ, 14, София, 1934.
Г у н ч е в Г. С т., Български селища, АрхПП, год. II, кн.
3 —4, София, 1941.
Д у й ч е в И в ., Описание на България от 1640 г. на
архиепископа Петър Богдан, АрхПП, год. II, кн. 2,
София, 1940.
Д у й ч е в И в., Един дубровнишки пътепис за нашите
земи през XVI век, ИГД, кн. III, София, 1935.
3 а н е т о в Г., Едно пътуване от Цариград до Яш и
Молдова, ПСп, кн. 66, 1905— 1906.
И р е ч е к К., Стари пътешествия по България от X V —
XVIII столетие, ПСп, кн. 3, 1882, кн. 4, 1883, кн.
б, 1883, кн. 7 ,1 8 8 4 .
И ш и р к о в А., Бележки за пътя Р усе— Варна в XVIII
в. и за главните селища край него, ГСУИФФ, кн. III—
IV, София, 1906— 1907.
И ш и р к о в А., Прибавка към статията бележки за
пътя Р усе— Варна в XVIII в. и за главните селища
край него, ГСУИФФ, кн. Ill— IV, 1906— 1907.
И в и h А., По Бугарско пре сто години, СбБАН, кн. XXXI,
17, София, 1937.
К е с я к о в X., Стари пътувания през България, ПСп,
кн. 21— 22, Средец, 1887, кн, 58, София, 1899.
К е с я к о в X., Пътуване през Българско в 1636 година,
ПСп, кн. 19 и 20, Средец, 1886, кн. 58, Средец, 1899.
К е с я к о в X., Стари пътувания през България, СбНУ,
кн. VI, София, 1891, кн. XI, София, 1894.
574
С т а н ч е в С т., Разкопки по десния бряг на р. Тича в
Преслав, ИАИ, XX, 1955.
4 а н г о в а И., Търговски помещения край южната кре­
постна стена в Преслав, ИАИ, XXI, 1957.
Ш к о р п и л К., Абоба-Плиска, Изв. Руск. археол. инст.
в Константинополе, X, 1905.
Ш к о р п и л К., Паметници от столица Преслав, Сб.
„България 1000 години“, София, 1929.
K a r a s s i m e o n o v P., N eue Ausgrabungen in der Re-
sidenz von Pliska, ИАИ, XIV, 1940/1942.
I v a n o v a V., La grande basilique de Pliska, ИАИ,
XII, 1938.
I v a n o v a V., Les anciennes basiliques de Bulgarie,
ИАИ, 1936.
M a v r o d i n o v N., Le sty le architecturale byzantin
apres le X e siecle, ИАИ, X, 1936.
M i j a t e v K., Der grosse Palast in P liska und die Ma-
gnaura von Konstantinopel, ИАИ, X, 1936.
5 a s-Z a 1 o z i e c k y WL, Die byzantinische Baukunst in
den Balkanlandern und ihre D ifferenzierung unter
abendldndischen und islam ischen Einwirkungen, M iin-
chen, 1955.
К е с я к о в X., Положението на България към края на
XV век, СбНУ, кн. VI, София, 1891.
К и с е л к о в В. С л., Владислав Граматик и неговата
Рилска повест, София, 1947.
К о ж у х а р о в Г., Народностният произход на арба-
нашката къща, Изв. ИГА, кн. 10—11, София, 1957.
М у с т а ф а б е н А б д у л л а х Х а д ж и К а л ф а , Ру­
мелия и Босна. Превел Стоян Аргиров, Арх.ПП,
год. I, кн. 3, София, 1938.
М и л е т и ч Л., Стари пътувания през България, СбНУ,
кн. VI, София, 1891.
М и к о в В., Едно старо пътуване през българските
земи от 16 век, „Зора“, год. XIV, бр. 3891 от
25. VI. 1932.
М и к о в В., Едно пътуване през българските земи от
1709 година, „Зора“, год. XVI, бр. 4689 от 16. II. 1935.
М и к о в В., Извори за историята и географията на на­
шите градове и села, Географска библиотека, № 5 ,
София, 1935.
М и к о в В., Едно пътуване през България преди 230 го­
дини, ИГД, кн. III, 1935, София, 1936.
М и к о в В., Стари пътешествия през българските земи,
преведени на български език, АрхПП, кд. I, кн. ],
София, 1938.
М и х а й л о в С т., Екскурзии из българските старини,
София, 1959.
М и я т е в К p., Старини из Трънско и Брезнишко,
ГНМ, 1921.
М и я т е в К p., Карлуковският манастир Св. Богородица,
ГНМ, VI, 1936.
М и я т е в К p., Старинни църкви в Западна България,
ИАИ, XIII, 1939.
М у т а ф ч и е в а В. П., Към въпроса за чифлиците в
Османската империя през XV— XVII в. и развитието
на паричните отношения, ИПр, год. XVI, кн. 1,
София, 1960.
Н и к о в П., Едно неизвестно описание на българския
черноморски бряг от XVIII век, ГСУИФФ, кн. XXVIII,
3, София, 1931.
П и е р Б е л о н д ю М а н , Наблюдения на множество
редки и забележителни неща, видени в Гърция, Азия,
Юдея, Египет, Арабия и други чужди страни. Пре­
вод и коментар от проф. В. Николаев, София, 1935.
П о п о в JL, Пътуване от Цариград през България в
18 век, ПСп, кн. 69, Пловдив, 1908.
П о п о в Л., Стари пътешествия по Балканския полу­
остров, Българска сбирка, год. XVIII, кн. 6, София,
1911, год. XX, кн. 8— 9, София, 1914.
С л а в е й к о в P., Едно старо пътуване през България,
ПСп, кн. 60, София, 1899.
С т о я н о в К., Гърците и българите пред съда на кла­
сицизма и романтизма, ПСп, кн. 71, Пловдив, 1910—
1911.
С т о я н о в К., Пътуване от Цариград през България
през 1827 г., ПСп, кн. 69, Пловдив, 1908.
С т о я н о в К. — В ъ л к а н о в , Европейски пътешест­
веници на Балканския полуостров, МПр, год. I,
кн. 3, 1924.
Т в е р и т и н о в а А. С., Фальсификация истории сред-
новековой Турции в Кемалисткой историографии,
ВВр, VII, 1953.
Ц в е т к о в а Б., Поземлените отношения в българските
земи под османско владичество до средата на XVII век,
ИПр, год. VII, кн. 2, София, 1950.
Ц в е т к о в а Б., Новме даннме християнах — спахиях
К ъ м глава ч е т в ъ р т а
А РХ И Т Е К Т У Р А Т А П Р Е З ЕП О Х А ТА НА Б Ъ Л Г А Р С К О Т О В Ъ З Р А Ж Д А Н Е
А н г е л о в а P., Шуменски възрожденски къщи, София,
1965.
А р б а л и е в Г., Архитектурни елементи и детайли от
български възрожденски къщи, София, 1959.
Б е р б е н л и е в П . Н., В. X. П а р т ъ ч е в , Брацигов-
ските майстори строители през XVIII и XIX век и
тяхното архитектурно творчество, София, 1963.
Б и ч е в М., Български барок, Принос към проблемите
на българското изкуство през епохата на Възражда­
нето, София, 1954.
Б и ч е в М., Архитектура Болгарии с саммх древних
времен до конца XIX века, София, 1961.
В а с и л и е в А., Материали за тревненските народни
майстори строители и резбари, ИзвИГА, кн. 3— 4,
1952.
Г е о р г и е в а Б. и Ст. М а т е е в , Пловдивски тавани,
София, 1965.
З л а т е в Т., Българската къща в своя архитектоничен
и културно-исторически развой, кн. 1, Селска къща,
София, 1930; кн. 2, Градска къща, София, 1937.
З л а т е в Т., Българска битова архитектура, кн. 1,
София, 1948.
З л а т е в Т., Архитектурно оформяване на фасадата и
силуета на жилищните и обществени сгради от епо­
хата на Възраждането, сп. Архитектура, кн. 2, 1954.
З л а т е в Т., Българската къща през епохата на В ъз­
раждането, София, 1955.
З л а т е в Т., Българският град през епохата на Въз­
раждането, София, 1955.
З л а т е в Т., Българските градове по р. Дунав през
епохата на Възраждането, София, 1962.
И в а н ч е в И в., Разпределение и пространствена ком­
позиция на българската къща от Възраждането. В :
сп. Архитектура, кн. 2, 1954.
И в а н ч е в Ив., Несебър и неговите къщи, София, 1957.
К о ж у х а р о в Г., Български къщи от епохата на
Възраждането, София, 1953.
К о ж у х а р о в Г., Към въпроса за произхода и раз­
витието на среднородопската къща. В ; ИзвИГА,
кн. 7— 8, 1955.
К о ж у х а р о в Г., Към въпроса за характера на бъл­
гарската къща от епохата на Възраждането и за чуж ­
дите заемки и влияния върху нея. В : ИзвИГА,
кн. X— XI, 1957.
на Балканском полуострове в период турецкого го­
сподства, ВВр, XIII, 1958.
Ц в е т к о в а Б., Към въпроса за класовите различия в
българското общество през епохата на турското вла­
дичество, ИПр, год. VIII, кн. 2, София, 1951.
Ц в е т к о в а Б., Материали за селищата и строител­
ството в българските земи през XV— XVI в., Изв.
ИГА, кн. 7— 8, 1955.
Ш и ш м а н о в И. Д., Стари пътувания през България
в посока на римския военен път от Белград за
Цариград, СбНУ, кн. IV, Средец, 1891.
Ш и ш м а н о в И. Д., Към статията „Стари пътувания
през България в посока на римския военен път от
Белград за Цариград“, СбНУ, кн. VI, Средец, 1893.
Ш о п о в А., Евлия Челеби, ПСп, кн. 62, Средец, 1901—
1902.
B o s c h c o w i c h I., Reise von Constantinopel durch
Rumenien, Bulgarien und die Moldau nach Lemberg
und Polen, L eipzig, 1779.
K n a p p I. A., R eisen durch die Balkan-Halbinsel wah-
rend des M ittelalter nach der kroatischen Original-
Abhandlung des Peter M atkovic, Wien, 1880.
К о ж у х а р о в Г., Към въпроса за произхода на Плов­
дивската къща, ИЕИМ, VI, 1963, стр. 205— 224.
К о л е в Б., Живописната украса на българската къща.
В : сп. Архитектура, I, кн. 5, 1946.
К о с т о в С т., Стари къщи в Банско. В ; ИЕИМ, VI, 1926.
Л ю б е н о в а И., Чешмите в България от Възражда­
нето, София, 1961.
М а в р о д и н о в Н., Г. К о з а р о в и Е . М о м и р о в ,
Майстор Никола Иванович Фичев (Уста Кольо Фи-
чето) 1800— 1881, София, 1953. Рецензии от Г. Стой­
ков, К. Кръстев, Ст. Манев. В : ИзвИГА, кн. 5 и 6,
София, 1953.
М а в р о д и н о в Н., Изкуството на Българското въз­
раждане, София, 1957.
Материали для изучения Болгарии, Букурештъ, 1877.
П е е в X р. Д., Студии върху българската възрож­
денска архитектура, София, 1956.
П е е в X р. Д., Пловдивската къща през епохата на
Възраждането, София, 1960.
П о п о в Н., Български врати и порти, София, 1954.
Проблеми на българското архитектурно наследство,
София, 1955.
П р о т и ч А., Къщата на копривщенци, ГПНБМ, 1925.
П р о т и ч А., Еленските чорбаджии и тяхната къща,
София, 1925.
П р о т и ч А., Денационализиране и възраждане на бъл­
гарското изкуство през турското робство, Сб. „Бъл-
рия 1000 години“, София, 1929.
Р а ш е н о в А., Къщата на Каблешков в Копривщица,
ГНМ, 1922— 1926.
С т о й к о в Г., Църковна и обществена архитектура в
Странджанско, сб. Странджанска експедиция, София,
1958.
С т о й к о в Г., Култови и обществени сгради в Северо­
западна България, сб. Комплексна научна експедиция
в Северозападна България през 1956 г.
С т о й к о в Г., Култови и обществени сгради из Трънско,
Брезнишко и Кюстендилско, сб. Комплексна научна
експедиция в Западна България — Трънско, Брезни­
шко и Кюстендилско през 1957— 1958 г., София, 1961.
С т о й ч е в Г. Н., Батак и неговото архитектурно на­
следство, София, 1964.
С у г а р е в Д., Карловски дворове през епохата на В ъз­
раждането, София, 1956.
5 7 5
 Т о н е в Л., За някои неизяснени въпроси от нашето
градоустройствено наследство, ИзвИГА, кн. 10/11,
1957.
Т о н е в Л., Кули и камбанарии в България до Осво­
бождението, София, 1952.
Т о н е в Л., Народната архитектура в Родопския край
(Родопска експедиция, сборник), БАН, 1955, стр. 77.
Ц а п е н к о М. П., Архитектура Болгарии. В : Всеоб-
щая история архитектури, Москва, 1958.
Ц а п е н к о М. П., Архитектура Болгарии, Москва, 1953.
Ц а п е н к о М. П., За архитектурата на България. В :
сп. Архитектура и строителство, кн. 3, 1952.
Ц е н о в П., Орхание и орханийско, София, 1926.
A r s e v e n С. Е., Turk sanati tarihi, VIII, F asikiil,
Istanbul, sekil 1238.

К ъ м глава п е т а

А РХ И Т Е К Т У РА Т А В Б Ъ Л Г А Р И Я О Т О С В О Б О Ж Д Е Н И Е Т О
Д О Д Е В Е Т О С Е П Т Е М В Р И Й С К О Т О Н А Р О Д Н О В Ъ С Т А Н И Е (1878— 1944)

А в р а м о в И в., Планиране на населените места в Бъл­ Н а р е д б а -закон за застрояването на ст. София,

гария от Освождението до 9. IX. 1944 г., ИзвИГА, 1934.
кн. 10— 11, София, 1957. Н е н о в I’., Благоустройствен наръчник, София, 1924.
З а к о н за благоустройството на населените места в С п и с а н и е Архитектура, София, 1949 — 1955.
Царство България, 1897, 1898, 1901, 1905, 1907, Списание Архитектура и строителство, София,
1911. 1946— 1948.
И р е ч е к К., Български дневник, София, 1930. С п и с а н и е Архитектъ, София, 1928— 1941.
И с т о р и я Болгарии, т. II, Москва, 1955. С п и с а н и е на Българското инженерно-архитектно др у­
И с т о р и я на Б ъ л г а р и я , т. III, София, 1964. жество в София, 1895— 1912.
К о й ч е в П., Съдебната палата в София, София, 1956. С п и с а н и е Сердика, София, 1930— 1948.
К о с е в Д., X p. X р и с т о в, Д. А н г е л о в, Кратка Т о н е в Л., Големите грешки на плана Мусман, София,
история на България, София, 1962. 1939.
Н а р е д б а-закон за благоустройството на населени­ Т о н е в Л. и Д. С у г а р е в , Градоустройствен план на
те места, 1941. гр. Кюстендил, 1938— 1939.

5 7 6

С П Р А В О Ч Н И К НА А Р Х И Т Е К Т У Р Н И Т Е Т Е Р М И Н И
АГОРА (от гр. яуора — площад, стр. 16, 17) 1. Народно
събрание в Древна Гърц и я, едно от основните
учреждения пя военната демокрация. 2. Място за
народни събирания в древногръцкия град, оформено
като първия обществен и пазарен площад, с разпо­
ложени на и около него обществени здания, хра­
мове, портици, статуи и др. При нужда градът по­
лучавал повече А. На А. се водели политически бе­
седи, делови преговори, сключвали се търговски
сделки.
АКАНТ (лат., стр. 70, 172) — архитектурен орнамент във
форма на лист от растението акант, употребяван при
капителш пе на коринтските и композитниге колони,
а през Възраждането — при украсата на фризове и
корнизи.
А К РО П бЛ (от гр. ащ&яоХк — горен град, стр. 16, 21)—
укрепена издигната част на древногръцкия г р а д ; в
архаичния период резиденция на властта, а впослед­
ствие религиозно-политически център на града, на
който се намирали главните храмове и ставали праз­
ненствата. Служел за защита и убежищ е на населе­
нието във време на неприятелско нападение. Най-
известен е Атинският А.
АКРОТЕРИЙ (от гр. axipoirpjim— връх, фронтон, стр.
18) — скулптурни или скулптурно изпълнени орна-
ментални мотиви (п а л м е т и и др.), служещи за укра­ АРХИТРАВ (итал., произл. от гр.-лат., стр. 14, 35, 36,
сяване ъглите на фронтоните при сгради, построени
в антични ордери.
АЛАФРАНГА (т у р .— по френски маниер, стр. 294, 315,
317, 326, 329— 331, фиг. 325, 353) — декоративна
стенна ниша в представителните помещения на бъл­
гарската възрожденска къща. Бива самостоятелен
елемент или се поставя в средата на заетата от до­
лапи стена, между две врати и пр. Обикновено е
полукръгла в план и изглед. Понякога се покрива с
декоративна стенопис или служи като място за по­
ставяне на огледало, цветя (турско наименование
„чичеклик“ — място за цветя).
АМВОН (гр., стр. 79, 84, фиг. 6 9 ) — площадка в хри­
стиянските църкви, откъдето се чете евангелието и
се произнасят проповеди. В раннохристиянските и
византийските църкви се намира отстрани на хора
или под централния купол, в източноправославните
е пред т. нар. царски двери. В българската църква
А. е издигната катедра в северната част на източната
половина на църквата срещ у владишкия трон, при­ .
крепена към някоя от колоните.
АНТАБЛЕМАН (фр., стр. 14, 522) — горната част от ” ! басейн. 2. В късноримската, раннохристиянската и
фасадата над колоните при сгради, изпълнени в
класически ордери. Разчленява се на арх и трав,
фриз и корниз и в архитектурните си форми от­
разява структурата на гредовото дървено покритие,
от което води произхода си.
73 К р а т к а и ст ори я на б ъ л г а р с к ат а а р х и т е к т у р а
СПРАВОЧНИЦИ
АНТЕФИКСИ (лат., стр. 18, 184, фиг. 10) — мраморни
или теракотови украшения, поставени обикновено по
краищата на покрива по надлъжните стени на ан­
тичните храмове. А. имат различна форма (лист на
растение, плоча, щит) и са украсени с релефни ор­
наменти, глави на хора или фантастични същества.
АНТИ (лат., стр. 22) — издадени напред към лицето
части от надлъжните стени на древногръцкия храм
или жилище ; понякога имат база и н аки тел , раз­
лични по форма от тези на колоната.
АПСИДА (гр., стр. 33, 39, 43, 47— 55, 57, 69, 70, 78—
84, 87, 88, 90, 91, 98, 101 — 104, 107, 109, 110, 112—
115, 117, 119, 121, 164, 165, 167, 168, 170, 377,
381, 384— 386, 393, 397, 399, 401, 403, 405, 406,
408, 418, фиг. 20, 40, 45, 59, 70—79 и мн. др.) —
част от култово и обществено здание, полукръгла
или многостенна, по-рядко правоъгълна в план и из­
глед, покрита с конха. В християнската църква —
съставна част от олтара.
АРХИВОЛТА (итал., стр. 115, 120, 122, 239, фиг. 102,
117, 119) — лицевата и долната повърхност на ар­
ката, обработена архитектурно посредством профи-
лировка или със специално оформяне и подреждане
на самата зидария.
38, 40, 41, 50, 317, 331, 383, 510, 522, 531, 546,
фиг. 21) — носеща греда, долната от трите части на
ан таблем ан а, лежаща обикновено върху капите-
л и т е нч колоните. Тя бива гладка (в дорийския и
тосканския ордер) или хоризонтално разчленена с от­
стъпи (в йонийския и коринтския ордер).
АТИКА (гр., стр. 38, 475, 478, 510, 518, 527, 531,
551) — стеничка над венчаващия корниз на построй­
ката, в повечето случаи място за барелефи или над­
писи. Понякога отговаря на невисок етаж (атичен
етаж). Среща се обикновено в триумфалните арки,
а също и в обществени сгради.
АТРИЙ (от лат. ater — черен, стр. 48, 50, 55, 78, 84,
85, 89, 92, фиг. 69, 79) 1. Централното помещение
в етруското и римското жилище — закрит вътрешен
двор, където извеждали останалите помещения. В
средата на покритието му се оставял отвор, първо-
начално като димно отверстие на разположеното тук
огнище, а впоследствие (когато А. става едно от па-
радните помещения с богато оформление) — за сти-
’ чане на дъждовните води и недълбок четириъгълен
византийската култова архитектура — заобиколен с
портици двор, развит на запад пред църквата.
АУЛ (тюрк., стр. 68) — селище на неуседнали народи и
племена в Средна А зия (сега постоянно селище,
в Кавказ планинско селище).
577
 БАЗА (стр. 18. 35, 40, 70, 79, 98, 251, 268, 269, 330,
405, 496, 518, фиг. 11 горе, 79) — основа, стъпка на
колона или стълб с различна профилировка и висо­
чина в отделните ордери.
БАЗИЛИКА (от гр. fSaothxij — в Атина портик, къ­
дето заседавал архонтът, базилевсът, стр. 48— 50, 52—
54, 56, 78— 84, 86— 88, 91, 98, 100— 102, 104, 113,
123, 164, 381, 494, 556, фиг. 69, 97) — правоъгълно
здание, разделено чрез надлъжни редове колони или
стълбове (пилони) на нечетен брой части (нефове,
кораби) със самостоятелни покрития. Средният ко­
раб е обикновено по-широк и винаги по-висок, така
че горната част на стените му над страничните ко­
раби получава прозорци за директно осветление.
Б. има обикновено пред входа правоъгълно поме­
щение (преддверие, нартика), а в срещуположния
край на средния кораб апсида. Покритието на Б.
първоначално е било дървено (с открит гредоред
или таван), впоследствие заменено със сводове. В Древ­
ния Рим Б. е служела за съдебни зали, пазари,
дребни борси и др. Християнството използува Б. за
култовите си нужди (църкви). Понятието Б. става
синоним на раннохристиянска църква не само от
базиликален тип.
БАЛЮ СТРАДА (фр., стр. 4 7 1,472) — парапет на стълба,
тераса, балкон и др., ръкохватката на който се под­
държа от балюстри — струговани или рязани стълб-
чета от дърво, камък, метал, бетон и др., често пъти
богато профилирани.
БАПТИСТЕРИЙ (от гр. /Зал.гС^о) — потапям, стр. 48, 49,
53, 55, 84, 113, фиг. 79) — кръщалня. Кръгло или
многостенно здание, покрито с купол и предназ­
начено за кръщаване. Разполага се до църквата, от­
вътре е украсено с мозайки и скулптура и има в
средата си писцина. Понякога за Б. се отделя по­
мещение вътре в църквата (например в старохри-
стиянското строителство по българските земи).
БЕЗИСТЕН (тур.-араб., стр. 128, 129, 173, 178, 191.
205, фиг. 181) — покрит пазар. Голяма каменна сгра-
. да с редици магазини във вътрешността, осигуря­
ваща надеждната им охрана от грабеж и пожар по­
средством постоянна стража. Строели се в големите
търговски центрове на турската държава.
БОАРИЯ (стр. 295, 296, 300, фиг. 329 долу, 331 долу,
332 долу) — входно преддверие ст чардака към
стаите в разложката възрожденска къща с ветро-
бранна и разпределителна функция.
БРАШ НЕНИК или МЕСАЛНИК (стр. 295, 296, 300,
301, фиг. 329 долу, 331 долу, 332 долу) — неотоп-
лявано домакинско помещение в разложката (бан­
ската) къща, в което стои сандъкът с брашното,
меси се хлябът, има стълба към тавана, който служи
за допълнителна складова площ.
БУКРАНИИ (гр., стр. 35, 41, фиг. 31) — пластична
украса на метопите в дорийския гръцки храм, съ­
стояща се от повтарящ се мотив на гирлянди с
волски глави в средата.
БУЛЕВТЕРИОН (от гр. (ЗоьЩ— съвет, стр. 14, 36, 39,
фиг. 28 горе) — здание за заседанията на буле-то
(съвет на старейшините, висш административен ор­
ган на изпълнителната, а понякога и на законода­
телната власт в древногръцката държава).
БУРГ (от лат. burgus — крепост, стр. 28, 29) — укрепен
пункт през средновековието в Западна Европа.
Първи Б. били старите римски стражеви укрепле­
ния, използувани от населението след падането на
Р им за защита от нападения. Укрепените пунктове,
превърнали се в XI в. в градове, вече не се нари­
чали Б. От XII в. Б. се наричали главно рицарските
здМъци. В XIV— XV в. във връзка с усилването на
централната власт и в резултат на появата на арти­
лерията Б. изгубили своето значение.
578
БУХРИЯ (стр. 134) — къса ветробранна стеничка, раз­
положена между огнището и вратата в уземните
български къщи.
ВЕЖ ДА (стр. 315, 322, 345, фиг. 313, 314 горе, 315
горе, 358, 362 горе 1. (арх.) Горната дървена или
мазана рамка на прозорец в българската възрож­
денска къща, декоративно обработена с профили
като фронтон, сегментна дъга или в друга форма.
2. (земем.) Границата между обработваема площ
и скат, бряг на река или друга необработваема и не­
подлежаща на обработване земя (да пе се смесва
със „синор“).
ВОЛУТА (итал., стр. 70, 172, фиг. 26 го р е)— архитек-
турно-декоративен или орнаментален детайл, състоящ
се от спирално завита част (охлюв) с кръгче (око) в
центъра. Явява се като характерна съставка на
ионийския, коринтския и композитния капител, като
отделен декоративен детайл и конструктивен еле­
мент (конзола и др.). В архитектурата на ренесанса
и барока широко се използуват В. с големи размери
при църковните фасади, при обрамчване на портали,
врати, прозорци и др.
П4МНАЗИОН (гр., стр. 14) — учебно заведение в
Древна Атина, където знатните атински юноши за­
вършвали своето образование след палестрата.
В Г. те се занимавали освен с физкултура още и
с политика, философия, литература под ръководст­
вото на известни философи.
ГРИВИЦА (стр. 134) — вж. Гърло. Г. се нарича още и
рамповидният вход към избата в надземните къщи
в Западна България.
ГЪРЛО (стр. 134, фиг. 122) — предвходна рампа в узем­
ните български къщи, която осъществява прехода
между нивата на терена и жилището.
ДЕКУМАНУС, ДЕКУМАНУС М АЙОР (лат., стр. 36,
39) — една от взаимно перпендикулярните главни
улици на римския военен лагер и на произлезлия
от него град, с посока и зт о к -за п а д (вж. кардо).
ДИАКОНИКОН (гр., стр.50, 53, 79— 84, 87, 88, 91,
101, 103, 113— 115, 164, 168, 418, фиг. 69, 78, 99,
100, 1 0 2 )— стенна ниша, долапче, апсида в южната
част на олтара, предназначена за съхраняване на
свещеническите одежди (вж. протезис).
ДОЛМЕНИ (от брет. tol — маса, и men — камък : ка-
ме! на маса, стр. 10, 25) — постройки от нървобитно-
сбщинния строй, отнасящи се към различни архео­
логически епохи (бронзовия век, железния век), съо­
ръжени от различни племена и народи при сходни
социални и географски условия. Състоят се от ня­
колко каменни къса със значителни размери, изпра­
вени вертикално, ограничаващи правоъгълник или
квадрат и покрити с масивни хоризонтални плочи.
Имат култово предназначение — светилища, погре­
бения и др.
ДРОМ ОС (гр., стр. 15, 22, 24, 25, 46, фиг. 12, 13)
1. (букв.) Дълъг път. 2. Тесен дълъг коридор пред
погребалната камера в тракийските, римските и
други могилни гробници.
ЕДИКУЛА (лат. — малко здание, стр. 38, 39, фиг. 27)
1. Ниша, обрамчена с колони или пиластри, опре­
ни на постамент и увенчани с фронтон. 2. В Древ­
на Гърция Е. се използувала широко при оформява­
нето на надгробните паметници и като ниша вме­
стилище на изображенията на боговете в храмовете,
обществените и жилищните сгради. 3. В елини­
стична Гърция и в Р им били много разпростра­
нени Е. като самостоятелни малки култови здания.
ЕКЗОНАРТИКА (гр., стр. 48, 49, 57, фиг. 40, 48, 69,
77) ■
— елемент от плана на християнските църкви,
външна, втора нартика, разположена на запад от
същинската нартика.
ЕКСЕДРА (гр., стр. 38— 40, 84, 85, 87, 89, фиг. 20,
59) 1. Полукръгла ниша, вградена в античните об­
ществени здания или изградена като отделен пави­
лион ; служела като място за беседи и отдих (в
Гърция и Рим). Понякога околовръст стените на
Е. се разполагали седалки. 2. Парадно помещение
в богатото антично жилище, открито към пери-
стила. 3. В християнските църкви Е. се нарича и
апсида.
ЕМПОРИЯ (нем., стр. 377, 379, 383, 390, 391, 393, 403,
404, 408) — хор, открита към главния кораб гале­
рия над входната страна или над страничните ко­
раби на големите романски, готически и други
църкви.
ЕСТИАТОРИЯ (стр. 16) — тържествена зала за пирше­
ства на тракийските владетели.
ЕХИНУС (от гр. ixrrog — букв. таралеж, стр. 14, 22,
фиг. 11) — част от капитела на дорийската колона.
Представлява кръгла в план възглавничка с изпък­
нал криволинеен профил. Е. служи за преход между
тялото на колоната и квадратната плоча над него
(абакус).
ЗА Д Н И Ц А или ЗА Н Ц А (стр. 134, 302, 303, фиг. 336,
339 долу, 340 долу) — помещение със стопанско
предназначение в уземните и странджанските бъл­
гарски къщи.
ЗЕМЛЯНКА (стр. 61, 73) — вдълбано изцяло или от­
части в земята жилище с правоъгълна или кръгла
форма, с покритие от пръти или греди, посипани с
пръст. 3. е едно от най-старите и разпространени
навсякъде отоплявани жилища (известни от епохата
на късния палеолит).
ИЖА (ст. слав., стр. 134, 228) 1. Място за убежище,
колиба. 2. Едно от наименованията на главното жи-
лищно помещение с огнището в българската на-
родна къща. Употребява се предимно при уземните
къщи в'Западна България. Други наименования за
същото помещение са колиба , къща и др.
ИМАРЕТ (тур., стр. 185) — самостоятелна сграда или
отделно помещение при джамия, където се дава
безплатно подслон и храна на нуждаещите се.
ИМБРЕКС, ИМБРИЦЕС (лат., мн. ч., стр. 18, 19) — по-
силно или по-слабо закривени керемиди за покри­
ване билото на покрива и на извитите нагоре краища
на плоските покривни керемиди (тегули). Често
така се наричат и плоските керемиди, съставляващи
основната част от античните покривни материали.
Правели се в началото от печена глина, а по-късно
от мрамор. Други названия са калиптер и солен (гр.).
ИНТЕРКОЛУМНИЙ (лат., стр. 39, 69) — междуколоние,
отворът между две съседни колони в колонадата
(аркадата). Обикновено величината на И. е постоянна
за дадена колонада; понякога крайните И. са по-
тесни (в дорийския ордер) или средният И. е по-ши­
рок, за да се подчертае оста на сградата, входът
и др.
КАЛДАРИУМ (от лат. caldo — горещо, стр. 33) — го­
рещото отделение с нагрята вода в римските бапп
(терми). Термите имат още тепидариум, лакопика
(парилия), фригидариум (хладно отделение) и апо-
дитериум (съблекалня).
КАЛЕ (тур., стр. 193, 194, 205, фиг. 199, 200, 450) —
крепост, градска укрепителна система в Турция.
КАМЕРА (от гр. карала — свод, стая със свод, стр. 15,
22, 25, 45, 46, фиг. 5) 1. Помещение със специално
предназначение (съдебна, болнична, затворническа
К.). 2. Засводено помещение в скривалище, гроб­
ница и др. съоръжения с охранително предназначение.
КАМПАНИЛА (итал., стр. 221, 358, 359,, фиг. 407) —
камбанария в средновековната и възрожденската
италианска архитектура във вид на самостоятелно
стояща кула в съседство с култовата сграда.
КАНАБЕ (лат., стр. 29, 30) — граждански поселища в съ­
седство с военните лагери в Римската империя, от
които впоследствие са се развили големи градове.
На територията на България такива са били напри­
мер Рациария, Ескус, Ноее, Дуросторум, Абри-
тус и др.
КАНЕЛЮРА (фр., стр. 14, 104, фиг. 11 горе) — верти­
кален жлеб, разчленяващ стеблото на колоната или
пиластъра. При дорийския ордер К. се правят
плътно една до друга, а при ионийския — на малки
отстояния.
КАПИТЕЛ (от къснолат. capitellum — главичка, стр. 14,
22, 35, 36, 40, 41, 70, 72, 79, 80, 84, 86, 89, 98,
172, 184, 188, 195, 251, 268, 269, 313, 315, 329, 352,
3 6 7 , 4 0 5 ,4 6 8 , 5 1 8 ,5 2 7 , фиг. 11, 26 горе) — венча­
ваща част на вертикалната подпора (колона, стълб,
пиластър), която поема товара от архитрава , арката.
Различните К. се зародили в дървените и каменните
конструкции на страните от Древния Изток, а по­
лучили детайлна разработка в архитектурните ре­
дове на Древна Гърция и Рим — дорийски, йонийски,
коринтски и композитен, творчески развити през
Възраждането. В готическата, византийската и из-
точната старохристиянска архитектура се срещат
също разнообразни по рисунък, пластична обработка
и форма К.
КАРДО, КАРДО МАЙОР (лат., стр. 36, 39) — една от
взаимно перпендикулярните главни улици на римския
военен лагер и на произлезлия от него град с по­
сока север— юг (вж. декуманус).
КАРТУШ А (фр., стр. 188, 511) — склуптурно или гра­
фическо украшение във вид на декоративно обрам-
чен щит или полуразгънат свитък, върху който се
поставят надписи, гербове, емблеми и др. Употре­
бява се в архитектурата, декоративната и възпоме­
нателната скулптура, в графиката и в хералдически
композиции.
КАСЕТА (фр., стр. 36, 45, 526) — квадратно или много--
ъгълно вдълбаване в таванни, сводови и аркови по­
върхности. Ритмичното подреждане на К. служи за
декоративно, акустично и друго разчленяване на по­
върхността.
КАСТЕЛ (лат., итал., стр. 28, 35, 3 6 ,5 7 , 159), КАСТРУМ
(лат., стр. 28), КАСТИЛИО (исп.) — замък, крепост,
укрепен лагер. Каструм се е наричал укрепеният
римски военен лагер, изграден по правоъгътна си­
стема, с взаимно перпендикулярни улици (декума­
нус, кардо).
КВАДРИ (лат., стр. 21, 22, 45, 82, 185, фиг. 2, 5 1 —53,
57) — дялани камъни за лицева зидария на сгради
във форма на правоъгълен паралелопипед, с грубо
очукана повърхност, понякога с обработена видима
страна във вид на диамант, плоска пирамида и др.
КЕМПФЕР (нем., стр. 50, 79, 251, 300, фиг. 269 горе,
280) 1. (арх.) Част от стълб над капитела на ко­
лона, най-често със самостоятелен корниз (капител).
Служи за увеличаване височината на подпората.
2. (архит.-строит.) Неподвижна хоризонтална или вер­
тикална част от дървената рамка на прозорец, между
две самостоятелно отварящи се части на прозореца.
3. В стгрохристиянската и византийската архитектура
се срещат кемпфер-капители с кубична или друга
подобна форма и с ниска или висока релефна пла­
стика от растителен и животински орнамент.
КЕПЕНЦИ (стр. 213) — подвижни дървени (или ж е­
лезни) капаци на витрините на магазините, дюкя­
ните и маазите в българската възрожденска архи­
тектура.
КЕРВАНСАРАЙ (от древноир. карбан— охрана на търго­
вията, керван и перс. сарай— дворец, дом, стр. 129,
132, 173, 177, 178, 191, 216) — странноприемница за
керваните по пътищата и в градовете на Средна
579
 Азия, Близкия Изток и Закавказието. К. са известни
от древността (II— I хил. пр. н. е.). Особено широко
разпространение получили в IX— XIV в. с развитие­
то на градовете и засилването на транзитната кер-
ванна търговия. По пътищата К. се разполагали на
един дневен преход и били здраво укрепени. В пре­
делите на Отоманската империя (вкл. Балканския
п-ов) са строени много К. С развитието на жп.
транспорт изгубили значението си.
КИМА, КИМАТИЙ (гр., стр. 41, фиг. 3, 24, 26 долу)
1. Най-горната закривена част от корниз, пиедестал
и др. 2. Всяка венчаваща част на корниз независи­
мо от очертанията й.
КЛЕТ (стр. 273, 274, 283, 284, 301, 308, 330, фиг. 301
долу, 312 долу, 314 долу) 1. Дървена постройка с пра­
воъгълни очертания, изградена от положени едно
върху друго дървета, свързани в ъглите със зарязва­
не. 2. Неотоплявано помещение в родопските къщи,
главно със складово предназначение. Подобен на
него в разложката къща е т. нар. брашненик или
месалник.
КОЛИБА (стр. 9, 7 2 ,1 2 6 ,1 3 1 , 133, 200, 218, 228, 240, 295)
1. Място за убежищ е, примитивни постройка, съ­
градена със слаби подръчни материали, обикновено
вън от населеното място (вж. ижа, 1). 2. Едно от
наименованията на главното жилищно помещение
с огнището в българската народна къща (вж. ижа,
2, къща). 3. Специално изграден плосък покрив над
дворната порта или над свързаните с жилището
стопански постройки в къщата от района на Разлог.
Настила се с дъски и има удобен за ходене наклон.
Служи като непокрито разширение на чардака,
предназначено главно за сушене на тютюневите низи.
КОМШУЛУК (тур., стр. 211) — малка вратичка в огра­
ден зид меж ду две къщи. Имала охранителна роля
през време на турското робство.
КОНАК (тур., стр. 135, 216, 285, 287— 289, 346, 359,
370— 372, 491, 493) — сграда, предназначена за се­
далище на административна, военна, съдебна и дру­
га власт в турската държава. К. се наричало и ж и­
лището на местен управител или богат гражданин.
КОНГРАФОРС (от фр. contre-force — противодействува-
ща сила, стр. 103, 110, 184,185, 188, 391)— устой, раз­
положен от външната страна на сградата и служещ
за поемане страничните сили (от сводове и др.). В го­
тическата архитектура се отделя от плоскостта на
стената като самостоятелно тяло и се свързва със
сградата посредством наклонени арки (аркбутан).
КОНХА (от гр. v-оцхч — раковина, стр. 53, 57, 80, 86,
90, 106, 110, 111, 170, 377, 380, 397, 399, 401, 403,
405, 406, 408, 424, 429, 430, 432) — полу купол, по­
криващ полуцилиндрични части (апсида, екседри) от
различни сгради. Ш ироко разпространена в римска­
та, византийската и средновековната култова архи­
тектура.
КОРНИЗ (от. гр. хоритд — букв. крив; край, завършък,
стр. 41, 72, 76, 84, 86, 89, 101, 102, 105, 106, 109,
165, 188, 329, 351, 352, 356, 359, 362, 364, 369, 372,
373— 377, 379, 382, 383, 386, 393, 397, 401, 403,
405, 406, 408, 409, 410, 428, 466, 472, 473, 475,
477, 484, 501, 510, 514, 516, 518, 527, 531, 534, 535,
546, 551, 566, фиг. 24, 26 долу, 80) — изпъкнала,
профилирана ивица по фасадата на сградата. В за­
висимост от мястото му имаме венчаващ К., цокълен
- К., междуетажен К., надпрозоречен и подпрозоре-
чен К. и др. В класическите гръцки и римски ор­
дери е най-горната част от антаблемана, над ар-
хитрава и фриза. Големината и профилирането на
К. са в строго определена т. нар. модулна зави­
симост.
КОШ (стр. 273, 290, фиг. 276 долу, 324, 334) или ПРЕ-
КРИЛ — дървено или платнено покритие над отвора
,[580
на огнището във вид на полуконус, полуцилиндър
и др. Служи за отвеждане на дима в комина и същ е­
временно действува със своята украса и тоналност
като декоративен елемент в помещението.
КУКЛА — Вж. стр. 294.
КЪЩ А (стр. 134, 136— 138, 228, 237, 240, 245, 264 —
266, 273, 274, 276, 277, 280, 283, 284, 295, 300,
302— 304, 334, фиг. 124 долу, 132 долу, 248 долу,
250 долу, 253 долу, 256 долу, 268 долу, 270 долу,
272 долу, 309, 310, 329 долу, 332 долу, 345 долу)
1. Наименование на жилищната сграда в българска­
та народна архитектура. 2. Най-употребяваното наз­
вание на главното жилищно помещение с сгни-
щето в българската народна къща. Името К. е про­
излязло от общото название на жилищната сграда,
която първоначално е била еднопространна и съ­
държала само това помещение.
КЬОШК (тур. от перс. кушк — павилион, стр. 233, 234,
248, 251, 253, 256, 258, 266, 273, 274, 276, 283, 284,
294, 316, 318, 321, 322, 3 3 7,345, 371, 418, 420, 424,
425, 432, фиг. 242 горе, 246, 250, 265, 268, 270 долу,
272 долу, 274, 281, 308, 352, 357 долу, 358)
1. Малка лека сграда или павилион, построен в гра­
дина, извънградско място, в близост или в общ естве­
ни сгради и д р . ; служи за почивка, временни ек­
спонати, разносна търговия и пр. 2. В отворената
българска къща повдигната, отделена и по-богато
обработена част от чардака, включена в контура му
или издадена навън. Служи като място за отдих и
приемане на гости в хубавите летни дни, а понякога
и като работно пространство.
ЛИЗЕНА (итал. lesen e, стр. 77, 88, 89, 102, 103, 1Сб,
110, 117, 118, 473, 498) — плоска вертикална изпък­
нала ивица на фасадата на зданието, без база и
капител (за разлика от пиластъра). Представлява
конструктивно удебеление на стената, или има чисто
декоративно предназначение — да разчленява фасад-
ната плоскост. Използува се широко в романската
архитектура.
ЛИМЕС (лат., стр. 30) — граница, предел. Л. се нари­
чала граничната ивица в Римската империя със спе­
циално. подсилена охрана, крепости и др.
ЛЮНЕТ (фр. lunette — луничка, стр. 115, 121)— ар-
киран отвор в свод или купол, над врата или
прозорец, ограничен отдолу с права част. Обога­
тява архитектурните форми и служи за пропускане
на светлина.
МАВЗОЛЕЙ (гр., стр. 15, 46, 84, 561) — монументал­
на надгробна постройка, включваща понякога освен
гробната камера (често подземна) още и възпомена­
телна зала. Широко разпространение М. имали в
Древния Рим. Името си водят от гробницата на
карийския цар Мавсол (IV в. пр. н. е., т. нар. Хали-
карнаски М.).
МАЗГАЛ (тур. араб., стр. 334, 337, 412, фиг. 401) —
тесен отвор за стрелба, пробит в стена на кула,
укрепление и др.
МАНЗИО (лат., стр. 28) — римска пътна станция, отда­
лечена от съседните на един дневен преход. Слу­
жела за отдих и защита, при нужда и за нощ у­
ване, а също за смяна на куриери, коне и др.
М ЕАНДЪР (гр., по името на р. Меандър, сега голям
М ендерес в М ала Азия, известна с многобройните
си извивки, стр. 14, 531, фиг. 3) 1. Лъкатушенията
на река. 2. Разпространен тип ленгообразен орна­
мент във вид на начупена или крива линия със за­
вивки, широко използуван в изкуството на Древна
Гърция.
МЕДРЕСЕ (от араб. медраса, стр. 173, 183, 185, 188,
205) — средно мюсюлманско религиозно училище в
страните на Близкия и Средния Изток, готвещо д у ­
ховни служители. Първите сведения за М. се от­
 насят към X в. в Средна Азия. Сградите на средно­
вековните М. са характерни съоръжения, изградени
около затворен двор с обиколни аркади и зад тях
жилищни помещения. Те съдържат още отворени
ниши (айванм) за богослужение, джамия, аудитория
и др. Украсени са понякога с богати нветнн кера­
мични облицовки, разкошни портали, интересни арки,
ниши, куполи (Самарканд, Бухара). В българските
земи турците същ о са строили М. (Коларовград
и др.).
МЕНСОФА (стр. 256, 257, фиг. 270 долу, 272, долу, 273
долу) — повдигната част от пода на приемната стая
или на помещението „къщи“ в камчийската народна
къща, понякога преградена с декоративни колонки
и парапет. Постила се с черги и губери и служи
за сядане и спане. Разполага се обикновено към
страната на прозорците, срещ у стената, заета от до­
лапите.
МЕСАЛНИК (стр. 301) — вж. брашнения.
МЕТОПА (гр., стр. 14, фиг. 31) — първоначално в
Древна Гърция отстоянието между челата на гре­
дите от тавана, издаващи се на фасадата ; впослед­
ствие правоъгълна, почти квадратна плоча, гладка,
украсена с релефи или по-рядко със стенописи,
която, редувайки се с триглифите, образува фриза
на дорийския ордер.
МИВНИК (вж. стр. 141, 146, 238, 283, 295, 337).
МИХРАБ (араб., стр. 188) — малка ниша във вътреш­
ността на джамия върху стената, обърната към
Мека, полукръгла или многсстенна и по-рядко пра­
воъгълна в план, покрита с полукупол или сталак-
титов свод и завъргйваща със заострена арка. М. и
арката му са най-богато украсеното място в джа­
мията.
М УСАНДРА (тур., стр 273, 290, фиг. 271, 276) — едно от
употребяваните наименования на вградените дървени
долапи в българската народна къща (други имена —
кжлкши, ракли и др.).
МУТАЦИО (лат., стр. 28) 1. (букв.) Промяна. 2. (арх.)
Междинни римски пътни станции, служещи само за
смяна на конете на пощенските, пътническите и
други превозни средства. М еж ду две манзии се
разполагали от 6— 8 М.
НАДПУСК (стр. 240, 258, 3 17,329, 331,345) — издаден
навън етаж или част от етажа на българската на­
родна къща, подпрян най-често върху надпуснати
греди от подовия гредоред (оттам и името му).
Други начини на подпиране — с прави или извити
наклонени дървени конзоли, с мазан прибиращ се
корниз и др.
НАОС (от гр. va ос, стр, 55, 78, 79, 81, 82, 84 —88, 90,
91, 103, 104, 106, 112, 113, 115, 119, 121, 164, 165,
167, 168, 170, 377, 380, 385, 387, 429, 565, фиг. 69
долу, 77 долу, 79 долу, 82, 87, 100— 102, 431 долу,
435 и мн. др.) — или ЦЕЛА (от лат. cella) — главното
помещение на античния храм, централната му част,
пред светилището, където се поставяла статуята на
божество. Н. се нарича по-късно и централното по­
мещение в християнската църква.
НАРТИКА (от гр. vapllrjf, стр. 48— 50, 53— 55, 57, 78,
79, 123, 165, 408, 565, фиг. 42, 44, 70— 73), още
ПРЕДДВЕРИЕ, ПРИТВОР — входното помещение
в християнските църкви. Представлява закрита га­
лерия или открит портик, разположен на запад от
същинската църква или обгръщащ я от запад, север
и юг. Някои църкви имали Н. и екзонартика.
НЕКРОПОЛ (от гр. vsxpig — мъртъв, и лйАсг— град,
стр. 14, 15, 22, 45, 46, 62) — (букв.) град на мърт­
вите. Наименование на гробище в страните на Древ­
ния Изток, античния свят, Средиземноморието и
Причерноморието. Н. биват подземни и могилни. И в
двата случая най-богатите погребения са в гроб­
ници (тухлени или каменни). Материалите, които се
намират в Н. — саркофази, легла, скулптурни из­
ваяния, съдове, украшения, оръжия, оръдия, глинени
статуетки, надписи и изображения,— дават представа
за културата, бита, идеологията на обществото, ко­
муто е принадлежал Н.
НИМФЕУМ (от гр., стр. 39) — светилище на нимфите.
ОДАЯ (гур., стр. 174, 244, фиг. 241 долу) — изобщо
стая; наименование на малко складово помещение,
разположено в плана на асиметричната народна
къща най-често между къщата и совата. Поня­
кога се оформя от преградена с дъски част от
чардака.
О Д Ъ Р (стр. 134, 136, 226, 231, 237, 253, 2 5 6 ,2 7 3 , 274,
280, 284, 290, 302, 303) 1. Под или част от пода,
постлан с дъски. 2. Широка повдигната, част от
пода на жилищно помещение или на чардака в
българската народна къща, служеш.а за сядане и за
спане. При уземните къщи О. се нарича още и
„кръстник", а в камчийските къщи носи името
„менсофа".
ОГ1ИСТОДОМ (гр., стр. 20) — помещение в гръцкия
храм, разположено зад наоса (цслата) или светилището
(адитона), но без връзка с тях. Входът му е от
противоположната страна на главния вход.
ОПУС (от лат. opus — ред, стр. 30, 33) — римска техника
па градеж на стена, фигурна зидария в римското
строителство, служеща и като конструкция, и като
декоративна облицовка на стената. Най-известни са :
1) опус инцертум (цементикум, стр. 30) — кон-
с.труктивна облицовка на бетона с камъни в непра­
вилна ф орма; 2) опус латерициум (стр. 30) — от
успоредни сменящи се редове квадри, разположени
по късата си и по дългата си страна; 3) опус
микстум (стр. 30, 33) — смесен градеж от камък и
тухла, при който няколко реда тухли се сменят с
редове камъни ; 4) опус ретикулатум — мрежеста
облицовъчна зидария от еднакво големи квадратни
блокчета, наредени диагонално; 5) опус сектиле.
ОРТОСТАТИ (гр., стр. 20) — вертикални плочи в дол­
ния пояс на каменната зидария или облицовка (цо­
къла), понякога изпълнени със скулптурни релефи.
ОРХЕСТРА (гр., стр. 36) — вж. на театър.
ОТВОД (стр. 248— 251, 253, 255, 3 1 1 - 3 1 3 , 315— 318,
321, 322, 324, 325, 328, 329) — едно от наименова­
нията на чардака в българската народна къща, упо­
требявано и за салона в затворената несиметрична и
симетрична възрожденска къща.
ПАЛЕСТРА (гр. и aXaiotpa от тохХаю)— боря се, стр.
14, 41) — училище за физическо възпитание за 13 —
15-годишни младежи в Древна Гърция. В програ­
мата па занятията влизали борба, бягане, скачане,
мятане на диск и копие, плаване и гимнастика. /7.
се обезпечавали с хубави здания с гимнастически
зали и площадки, плавателни басейни и др. От П.
младежите минавали в гимназиона.
ПАЛМЕТА (фр., стр. 14, 18, 41, 70, фиг. 3, 10, 26
долу) — живописно или скулптурно украшение във
вид на стилизиран лист, използуван като отделен
мотив или съставна част от по-сложен орнамент.
П. има широко приложение в украсата нт здания и
художествени изделия в древноизточното и антич-
ното изкуство, откъдето преминава в римската и
европейската архитектура от по-късно време.
ПАНДАНТИВ (фр., стр. 57, 86, 87, 103, 106, 109, 110,
112, 114, 172, 183, 185, 424) 1. Скъпоценен пред­
мет, висящ на верижка. 2. (арх.) Вгънат сферичен
триъгълник, покриващ ъгъла на квадратцо по план
помещение при прехода към основния кръг на ку-
полното покритие.
581
 ПАСТАС (гр., стр. 18, 21, фиг. 7) 1. Преходно поме­
щение в гръцкото жилище (Олинт) между стаите и
вътрешния двор, открито към последния. 2. Разкри­
то от едната си страна помещение (ходник, портик, на
гръцки „пастас“), опряно на колони или стълбове.
ПЕВНИЦА (стр. 110, 112, 167,168, 170,397, 399, фиг. 106,
166, 167, 169, 170) — странична апсида северно и
южно от олтара в християнските, по-специално ма­
настирски църкви. Разширява олтарното простран­
ство и служи за място на певците в ежедневните
литургии, откъдето и името й.
ПЕЗУЛ (стр. 375, фиг. 276, 277) — малка ниша в стената
на ограден зид, жилищно помещение (край огни­
щето), чешма (при чучура), долапи и др. Служи за по­
ставяне на дребни вещи и украшения, а най-често се
оставя празна и действува декоративно с формата си.
ПЕЙКА (стр. 273, 274, 276— 278, 281, 283, 284, 290,
294, 309, 310, 330, 334, фиг. 301 долу, 309) — заде­
лена част в единия или в двата края на потона
в родопската народна къща, повдигната на едно или
две стъпала и предназначена за работа, почивка и
спане през топлите дни на годината. Представлява
нещо като малък кьошк.
ПЕРИСТИЛ (гр., TispioxuXoj — обкръжен с колони от
Ttepi — наоколо, и стоХор — стълб, колона, стр. 12,
21, 31, 36, фиг. 23) 1. Колонада, ограждаща площад
или двор на жилищна или обществена сграда.
2. Правоъгълен площад, двор или градина, обкръ­
жени с покрита колонада. Съществувал е още в
IV в. пр. н. е. (дворовете на някои жилищни сгради
в Олинт). Бил широко разпространен в жилищата
от елинистичната епоха. Във византийската и сред­
новековната архитектура форма на П. имат понякога
дворовете пред храмовете и в манастирите.
ПЕЩНИК — вж. стр. 141, 146.
ПИЛАСТЪР (фр., стр. 33, 41, 53, 81, 84, 86, 90, 103,
106, 114, 115, 117, 119, 121, 122, 167, 329, 3 5 2 ,3 7 7 ,
397, 398, 468, 510, 516, 524, 527, 529, 531, — слабо
изпъкнала вертикална ивица на фасадната стена, с
база и капител (за разлика от лизената). Представ­
лява конструктивно удебеление на стената или
има чисто декоративно предназначение — ла раз­
членява фасадната плоскост, като постамент на
аркада и др.
ПИСЦИНА (лат., стр. 48 фиг. 79) 1. Басейн, резервоар
за събиране на вода или за развъждане на риба
(в Древния Рим). 2. Плавателно езеро. 3. Малък
басейн в баптистерия за изпълнение обряда на
потапяне при кръщаването, понякога със символична
кръстообразна форма.
ПОДНИК - вж. стр. 137— 140, 295, 296, 300.
ПОЛИС (гр., стр. 10, 14— 16, 21) — град-държава, особена
форма на социал-икономическа и политическа орга­
низация в робовладелското общество. Състоял се
от самия град и неголяма прилежаща територия.
С най-типични черти са древногръцките /7., достиг­
нали най-високо развитие в V в. пр. и. е.
ПОРТА ДЕКСТРА (лат., стр. 36) — северната крепостна
врата на римския военен лагер (каструм ).
ПОРТА ДЕКУМАНА (лат., стр. 36, 39) — източната
крепостна врата на римския военен лагер {ка­
струм).
ПОРТА ПРЕТОРИЯ (лат., стр. 3 6 )—западната крепост­
на врата на римския военен лагер {каструм).
ПОРТА СИНИСТРА (лат., стр. 3 6 ) —■южната крепостна
врата на римския военен лагер (каструм).
ПОРТИК (лат., стр. 18, 31, 32, 36, 38, 43, 78, 175, 183,
187, 313, 316, 317, 325, 326,328— 331, 363,364, 371,
372, 403, 408, 433, 471, 514, 522, 531, 538, 542,
фиг. 77 долу, 419, 435, 443, 445 горе, 446 долу,
448, 450)1. Покрита галерия, на която поне една
582
от надлъжните страни представлява отворена коло­
нада или аркада. 2. Подобно оформен вход към зда­
ние, завършващ с фронтон или атика. П. били
широко разпространени в античната епоха, когато
се изграждали често свободностоящи и служили
като места за разходки, събрания и др. Срещат се-
и в архитектурата на европейските страни във всички
исторически епохи.
ПОСРЕЩНИК (стр. 256,258, фиг. 270 долу, 272 долу, 282)-
отделена повдигната и с по-богата декоративна укра­
са част от пруста в жеравненските дървени възрож ­
денски къщи. Предназначена е за посрещане на
гости, като изпълнява част от функциите на собата -
ПОСТАМЕНТ (нем., стр. 36, 367, 394, 565) — архитек-
турно-декоративно оформено подножие на скулптур-
но произведение (паметник или др.), неразделна
част от него. Нарича се още пиедестал (фр.).
ПОТОН (стр. 137, 140, 273, 274, 276, 277, 281, 283—
285, 294— 297, 300, 301, 308, фиг. 308— 311, 314,
315, 3 2 3 )— наименование на чардака в родопската
къща. Той е открит или затворен, остъклен; обик­
новено е със значителни размери. Непосредствено
до него се намират кьошкът (един или повече), пей­
ката и са достъпни жилищните помещения.
ПРЕДДВЕРИЕ (стр. 9, 10, 15, 18, 22, 24, 25, 45, 48г
57, 68— 70, 78, 98, 139, 183, 185, 187, 188, 300, 387,
391, 393, 403, 471, 524)—вж. нартика.
ПРЕЗИДИО (лат., стр. 29) 1. Представителство. 2. Ж и­
лище или канцелария на председателя. 3. Римско-
укрепление във вътрешността на провинцията за
осигуряване на вътрешния ред.
ПРЕКРИЛ (стр. 136) — вж. кош.
ПРЕСВИТЕРИЙ (гр., стр. 80, 81, 82, 90, 91, 115)
1. Част от олтара (зад престола) в раннохристиян-
ската и католическата епископска църква, с редове
седалки за духовенството околовръст (синтрон) и в
средата място за епископа. 2. Цялата олтарна част
на църквата, предназначена за богослужение и опре­
делена специално за духовенството, повдигната обик­
новено с няколко стъпала над църковния под.
ПРЕТОРИЙ (лат., стр. 28) — мясго в римския лагер,
където се разполагал пълководецът. В Древния Рим П.
бил съдилище.
ПРИТВОР (стр. 77, 81, 82, 84, 85, 87, 88, 9 0 ,9 1 , 100—
104, 107, 110—115,119, 121, 164, 1 6 5 ,1 6 8 -1 7 0 ,3 7 7 ,
379, 383, 385—387, 392, 393, 403, 418, 433) — вж.
нартика.
ПРОНАОС (гр., стр. 20) — част от античния храм между
входния портик и наоса (целата).
ПРОПИЛОН, ПРОПИЛЕИ (от гр. ярогсиХоаа — пред­
дверие, стр. 17, 18, 31, 85) 1. Монументален архи­
тектурно оформен вход, парадни врата в акропола,
в теменоса, в храма, в двореца. 2. Преддверие на
храм, на дворец. Г1. се изграждали в Древна Гърция в
критско-микенския период, в класиката и елинизма.
Най-значителни са П. на атинския акропол.
ПРОТЕЗИС (гр., стр. 50, 53, 7 9 —84, 87, 88, 91, 101,
103, 113— 115,164, 168, фиг. 69, 7 8 ,9 9 , 101, 102) —
стенна ниша, долапче или апсида в северната част
на олтара, служеща за дарохранителница (вж. диа-
коникон).
ПРУСТ (стр. 134, 136, 137, 146, 226, 248—253, 255—
258, 267, фиг. 256 долу, 265 долу, 266 долу, 268
долу, 270 долу) — проходно помещение в българската
народна къща, разположено между останалите жи­
лищни помещения. Служи за складиране на занаят­
чийски произведения и селскостопански продукти в
процеса на обработването им. Понякога служи и като
работно място. В някои райони на страната П. за­
пазва само складовото си предназначение и заема в
плана на жилището мястото на килера.
ЛРЪСТНИК — вж. одър.
РИЗАЛИТ (итал., стр. 175, 363, 372, 470, 4 9 8 ,5 0 1 ,5 0 9 ,
516, 527, 535, 538, 542) — слабо или чувствително
издаваща се част от здание, най-често разположена
симетрично спрямо фасадната плоскост — в средата
или в двата й края. Оформя се като самостоятелен,
архитектурен елемент, разчленен с пиластри, кор­
низи и завършващ с фронтон. Има голямо прило­
жение в архитектурата на ренесанса, барока и кла­
сицизма.
•САНТРАЧ (тур., стр. 418, фиг. 302, 303, 401, 403) —
изравнителен дървен пояс в каменна зидария с не­
правилна структура (ломен, объл камък и др.).
■САРАЙ (тюркско, от перс. серай — дом, дворец, стр. 66,
135, 174, фиг. 172) 1. Жилище на турската заможна
класа. 2. Селскостопанска постройка за съхраняване
на сено, слама, селскостопански инвентар и др.
САРКОФАГ (от гр. oae>eo(payos, букв. изяждане месото,
стр. 22, 569) 1. Първоначално име на вид варовик,
който се смятало, че бързо унищожава телата на
мъртвите и от който се изготвяли ковчезите. 2. (пре­
носно) Ковчег, неголяма гробница, обикновено с ар­
хитектурно оформление и декоративна скулптурна
или стенописна украса.
САХАТ (тур., стр. 200, фиг. 400, 401, 403, 406) 1. (букв.)
Часовник. 2. Наименование на самостоятелните по­
стройки — часовникови кули, които са строени в XVIII
и XIX в. в българските земи от турските власти и
българското население за урегулиране на работното
време в търговските и занаятчийски чаршии и като
противопожарни наблюдателници.
СБИРЙО — име на втория, малък клет в родопската
къща.
СЕЛЯМЛЪК (от тур. селам, стр. 173, 174, фиг. 171 долу,
172 долу) 1. Тържествено отиване на султана в
петък на молитва в главнята джамия, придружено с
церемонии. 2. Отделение в турска къща (отделна
стая или няколко помещения), запазено само за
мъже — за приемане на гости и пр. (в отличие от-
Харема — женското отделение).
СИМА (стр. 14, 531) — вж. кима.
СИНТРОН (гр., стр. 51, 84, 101, фиг. 41, 70) — изгра­
дени в полукръг стъпала покрай стените на апси-
дата в пресвитерия на старохрисгиянските и като­
лическите епископски църкви. Служи за седалки на
висшето духовенство при тържествени служби.
СКРОВ — вж. стр. 237.
СОБА (стр. 134, 136, 226, 228, 229, 231, 233—235,
237, 240, 242, 244, 245, 248, 249, 251, 255— 257,
264— 266, 268, 280, 313, 318, фиг. 139, 241 долу,
246— 248 долу, 249, 250 долу и мн. др.) — жилищно
помещение в българската народна къща. Служи за
спане, приемане на гости и като всекидневна стая.
Името му е във връзка с отоплителното тяло — зи­
дана печка (соба), разположено в нея, което обикно­
вено е свързано с огнището на съседната къща. По­
някога С. е неотоплявано помещение, използувано
предимно през лятото.
СОФИТ (от итал. soffitto — таван, стр. 178) — обърната
надолу повърхност на греда, арка, таван, корниз и
други архитектурни детайли, често декоративно раз­
работена.
СТАБУЛО, СТАБУЛА (лат., стр. 28) — стопански сгради
към римските пътни станции (манзии, мутации),
предназначени да обслужват персонала им.
СТИЛОБАТ (от гр. arvloe — стълб, колона, и fSaivco —
твърдо стоя, стр. 81, 568) — според Витрувий под­
ножието на колонадата в античната архитектура, гор-
ната плоскост на стереобата (стъпаловиден цокъл на
здание) в древногръцкия храм или само каменни
плочи под колоните.
СТОБОР — вж. стр. 302— 304.
СУБСТРУКЦИЯ (лат., стр. 68, 69, 113, 334, фиг. 336,
339 долу) — подземната, долната, носеща част на
сграда или архитектурен елемент — стълб, колона и др.
ТАБЕРНА или ТАВЕРНА (лат., стр. 28) — търговско и
занаятчийско заведение, кръчма, хан или сарафска
лавка, разпространена много в Рим.
ТАМ БУР (фр., стр. 154, 172, 183— 185, 188, 312, 326,
фиг. 79 горе) 1. (букв.) Барабан. 2. (архит.-строит.)
Част от стъблото на колоната, издялана от един ка­
менен къс. 3. (арх.) Цилиндрична или многостенна
горна част на сграда, прорязана с осветителни от­
вори и увенчана с купол. Среща се най-често в
култовата архитектура.
ТЕАТЪР (гр. dmtQov — място за зрелища, зрелище от
ihavf-au — гледам, виждам, стр. 14, 36, 438, 491)
1. Род изкуство, художествено отражение на живота
посредством драматическо действие, изнасяно от ак­
тьори пред зрители. 2. Архитектурно съоръжение
със сцена и зрителна зала, предназначено за изпъл­
нение на представления (театър). 3. Местата на зри­
телите в древногръцкия театър. В Древна Гърция
от IV в. пр. н. е. почнали да се строят открити ка­
менни театри. Частите им са: „театрон" — полукръгла
сграда с амфитеатрално разположени на склон седа­
лища за зрителите ; „проскенион" (сцена), а между
двете „орхестра" (оркестър— кръгла площадка, по
която се е движел хорът).
ТЕГУЛА (лат., стр. 14, 18, фиг. 4 )— плоска римска ке­
ремида, плоча с подвити краища, която съставлявала
основната част от античните покривни керемиди.
Правела се от печена глина, а по-късно и от камък
(мрамор).
ТЕКЕ (тур., стр. 132, 191, 205, фиг. 194) — жилище,
обител, манастир на мюсюлмански странствуващи
монаси — дервиши в Турция.
ТЕПИДАРИУМ (лат., стр. 3 3 ) — умерено топла зала в
в римските бани (терми).
ТЕТРАПЮРГИЯ (елинистическа, тракийска, стр. 43) —
укрепено жилище или дворец вън ог населено място,
подобно на вилите от късната римска епоха. Сино­
ним на тюрзис.
ТИКЛИ (стр. 294) — наименование на покривни каменни
плочи, употребявано при родопската къща.
ТИМПАН, ТИМПАНОН (лат., стр. 90, 106, 107, 185,
фиг. 24) а. Триъгълното поле на фронтона, обрам-
чено с два наклонени и един хоризонтален корниз,
често украсено със скулптура, гербове и др. 2. Вът­
решното поле на фронтон с каквато и да е форма,
3. Криволинеен триъгълник между пиластрите,
антаблемана и арката. 4. Удълбочено пространство
над врата, прозорец, портал и др., ограничено от­
долу с хоризонтала, а горе с триъгълно, полукръгло
или заострено очертание.
ТОЛОС (гр., стр. 14) — кръгъл в план храм.
ТОРУС (лат., стр. 89) — архитектурен детайл във вид
на изпъкнал полукръг, съставна част от профилите
на корнизи, бази и др.
ТРАНСЕПТ (къснолат., от лат. trans — зад, и septum —
букв. ограда, стр. 53, 56, фиг. 44, 103, 105) — един
или няколко напречни кораба (нефове), пресичащи
под прав ъгъл надлъжните кораби на романските,
готическите и други кръстообразни в план църкви.
Т. се наричат и само краищата на напречния кораб,
когато се издават вън от контура на плана и му при­
дават кръстообразна форма.
ТРИГЛИФ (от гр. xQiykq>og — три пъти режа, стр. 14,
фиг. 31) — правоъгълна издължена във височина
плоча с врязани два цели и в краищата две половини
жлеба. Разполага се в осите на колоните и на ин-
583
 теркалу.шиите и редувайки се с метопите, обра­
зува фриза на' дорийския ордер.
ТРОМПА (фр. от старогорнонем. trum ba— тръба, стр. 104,
154, 185) — триъгълен нишообразен свод (част от
конус, половин или четвърт сферическн купол и др.),
поместен в ъгъла между две срещащи се стени.
Употребява се като преходна част от квадрат към
осмоъгълник, шестнадесетоъгълник и кръг, за да се
издигне над четириъгълно по план помещение купол
или барабан. Т. имали значителна употреба в средно­
вековната архитектура на Предна или Средна
Азия, И т алия и др.
ТЮРЗИС (стр. 16, 21, 43) — укрепена вила или извън­
градско жилище в тракийската, елинистичната и къс-
ната римска епоха (вж. театраторгия).
ФОРУМ (лат. стр. 31, 35, 36, 376, фиг. 23) —- в Древния
Рим общественият площад, пазар, място за народни
събирания. Първоначално Ф. се наричали пазарните
площади вън от чертите на града. Обикновено Ф. е бил
център не само на икономическия, но и на политиче­
ския живот на града-държава. Ф. е бил необходима
съставна част на всеки италийски град, съответст-
вуващ на агората в Г ърция. В Рим от VI в. пр. н. е.
се издигнал като политически център Форум романум.
В периода на империята той бил нееднократно пре­
устрояван, като в съседство били построени Цезаро-
вият, Августовият, Нервиевийт, Траяновият Ф.
ФРИЗ (фр., от итал. fregio — украшение, фриз, стр. 9,
14, 22, 36, 40, 150, 239, 315,'339, 3 4 4 ,4 0 5 ,4 2 8 ,4 8 6 ,
531, фиг. 31) 1. Декоративна, обикновено крайната
ограждаща ивица от под, стена, килим и др., решена
с по-различна композиция и рисунък от останалата
част. 2. (арх.) Средната хоризонтална част от анта-
блемана , разположена между архитрава и корниза.
В дорийския ордер се разчленява на триглифи и
метопи , а в йонийския и коринтския се оставя
гладък или се изпълва с цялостна лента релефи.
ФРОНТОН (фр„ от лат. Irons, fronti's — чело, предна
страна, стр. 31, 36, 38, 90, 102, 104, 105,. 109, 112,
115, 185, 188, 294. 311, 318, 322, 325, 329, 3 3 1,339,
345, 348— 350, 352, 363, 393, 3 9 7 ,4 0 5 , 408, 4 1 6 ,4 3 2 ,
471, 496, 522, 524, 565,t фиг. 24) 1. Завършък на
фасадата на здание, на портик, колонада и др. във
форма на триъгълник, заграден от три страни с кор­
низи — два по наклона на покрива и един хоризон­
тален. Триъгълното поле на Ф. (тимпан ) често е
украсено със скулптура. 2. Връх на фасада, портал,
прозорец и др., отстъпващ от триъгълната форма —
триъгълник с разрязан връх и декоративна поставка
в центъра, сегмент, криволинейна фигура във вид
на волута и др.
ФРУРИЯ (лат., стр. 29) — римски укрепления във вътреш­
ността на провинцията за осигуряване на вътрешния
ред срещ у недоволството на местното население (вж.
президио).
ХАМАМ (тур., стр. 177, 178, 491, 542, фиг. 176. 177) —
баня. Употребява се както за наименование на общ е­
ствена баня в населено място, така и за банското
помещение в жилищата, строени между XV и XIX в.
в България и в пределите на бившата Османска
империя.
584
ХАН (тур., стр. 129, 132, 178, 191, .205, 346, 367, 436,
491, фиг. 178, 179, 180) — странноприемница в сели­
щата или по пътищата на Турската империя. X. се
наричат през Възраждането и някои големи складове
и работилници.
ХИЖА (стр. 61, 65, 72) — вж. ижа, 1.
ХИПОГЕЙ (гр., подземие, стр. 45) 1. Всяка подземна
постройка. 2. Подземна гробница в древността. Състои
се от една и.пи няколко погребални зали, в които
умрелите се полагали върху гробни легла или в сар­
кофази. Намират се почти във всички страни на
древната цивилизация (Египет, Сирия, Финикия,
Персия и др.).
ХИПОКАУСТ (гр., стр. 32, 33, 40, 177) — система за
подподово и стенно отопление на помещенията в
гръцките жилищни и обществени сгради, осъществя­
вано посредством прокарване на горещ въздух по
канали или в свободно пространство под подовата
настилка или между зидарията и облицовката на сте­
ната. Използувана по-късно от турците за отопление
на хамамите. Послужила като основа за създаване
на лъчистото отопление.
ХОЛКЕЛ (нем., стр. 317, 321, фиг. 363, 373, 468) —
декоративно обработена и профилирана част от та­
вана, осъществяваща прехода между хоризонталнатл
му част (огледалото) и вертикалните степи.
ЦИМЕТЕРИАЛНА (СИМЕТЕРИАЛНА) църква(стр. 46)—
гробигцна-църква, църква в некропол.
ЦИТАДЕЛА (от итал. cittadella — малък град, стр. 29,
63— 66, 68, фиг. 6 долу) 1. Най-укрепената централи 1
част иа крепостта, приспособена за самостоятелна
отбрана. 2. Съоръжение от крепостен тип във вътреш­
ността на старинните градсве. 3. (преносно) Главен
опорен пункт на някаква организация, твърдина.
ЧАРДАК (стр. 18, 135— 137, 1 4 0 ,1 4 5 ,1 7 8 ,2 2 6 ,2 2 8 ,2 2 9 ,
231— 235, 237— 242, 244, 245, 247, 248, 251, 253,
255—258, 266, 267, 273, 274, 276, 2 9 5 ,3 0 0 ,3 0 2 , 311,
344, 345, 363, 414, 418, 424, 428, 4 31,433, фи-. 241,
246, 247, 248 долу, 249, 250 долу, 253, 266, 268 и
мн. др.) — едно от главните помещения в отворената
българска къща. осъществяващо прехода между от­
критото. пространство на двора и жилищните поме­
щения. Изпълнява както жилищни, така и стопански
функции. В различните части на страната има раз­
лични наименования — отвод, потон , хает, трем,
креве, сушипа и др.
Ш ИНДЛИ (стр. 237, фиг. 267, 275, 282) — цепени, най-
често букови дъски, обработени със специален про­
фил, които се сглобяват чрез вмъкване една в друга.
Употребяват се за обшивки на стени и особено на
тавани в българските народни жилища от Ранното
възраждане.
.Ш.УК, Щ УКАТУРА (итал., стр. 13, 20— 22, 32, 511) —
повърхностен слой мазилка, образуван от варови,
гипсови и други разтвори, позволяващи заглаждане
на повърхността и обработката й с бои, стенописи,
художествено-декоративни техники (сграфито, ин­
крустация, изкуствен мрамор) и повишаващи топ­
ло, хидроизолационните й и други качества.
 С П Р А В О Ч Н И К ЗА Л И Ч Н И Т Е И М Е Н А
АВРЕЛИАН, ЛУЦИЙ ДОМИЦИЙ (9. IX. 214— 275,
стр. 30) — римски император и пълководец, илириец.
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКИ, АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОН­
СКИ (365— 13. VI. 323 пр. н. е., стр. 11)— дар на
Древна Македония, най-крупният пълководец и
държавен деятел на древния свят.
АЛЕКСИ РИЛЕЦ (кр. на XVIII — нач. на XIX в., стр. 409,
422, 436) — български възрожденски майстор
строител, изградил три от жилищните крила на
Р илския манастир: северното — през 1816, из-
точното — през 1817 и западното — през 1819 г.
АМ АДИЕ С. (стр. 442, 443) — френски инженер, проек­
тант на уличнорегулационния план на София от
1880 г., известен като „Батенбергов план“.
АНГЕЛОВА-ВИНАРОВА ВИКТОРИЯ (1902— 1947,
стр. 498, 516, 537) — българска архитектка, род.
във Велико Търново, поч. в София. Завършила ар­
хитектура в 1925 г. в Дрезден. Развила голяма твор­
ческа дейност главно в строителството на здравни
сгради. По-важни творби : Окръжи а палата в К ър­
джали (1927, с арх. Б. Винаров и арх. Ч. Мутафов),
почивен дом за военнослужещи в курорта Варна
(1930— 1931, с арх. Б. Винаров), клиника за кожно-
венерически болести и нервно-психиатрическа кли­
ника при Александровската болница (сега ВМА,
1934— 1935), II хирургия при ВМА (1936), М ини­
стерство на обществените сгради, пътищата и
благоустройството , Природонаучен музей (1937),
III девическа гимназия (1938, с арх. Б. Винаров) —
всички в София, санаториум в с. Радунци, Ка­
занлъшко (1939— 1942) и др.
АНДРЕЕВ АЛЕКСАНДЪР (стр. 569) — български
скулптор.
АНТОНОВ АНДРЕЙ (стр. 476) — български архитект.
АПРИЛОВ ВАСИЛ14Й (1789— 1847, стр. 198) — българ­
ски обществено-политически дееи, писател и педагог
от Възраждането.
АТАНАСОВ СИМЕОН (стр. 535, 538) — български
архитект.
АТАНАСОВ СТЕФАН (стр. 535, 538) — български
архитект.
АТЕНЕЙ (стр. 16) — древногръцки писател.
БАЙЕР ЛУБОР (стр. 442, 444) — архитектурен техник,
по народност чех. Дошъл в България в 1876 г. на
работа в жп. станция Т. П азардж ик ; автор е на
много сгради по главнята улица в Пазарджик. От
1878 г. работи като градски архитект на Стара З а ­
гора. Проектирал е първите уличнорегулационни
планове у нас (на Стара Загора, 1879; на Нова З а ­
гора, 1880) с напълно геометрични решения, несъоб­
разени с теренните условия и съществуващата за-
стройка.
БАКУРИАНИ ГРИГОРИЙ (стр. 414) — византийски
пълководец, грузинец по произход (XI в.).
БАТЕНБЕРГ АЛЕКСАНДЪР I (1857— 1893, стр. 442,
443, 493, 494) — немски принц и княз на България
(1879— 1886).
БЕЛКОВСКИ СТАНЧО ИЛИЕВ (1891— 1962, стр. 454,
478, 524, 526) — български архитект, професор. Род.
в София, поч. в Полша. Завършил архитектура в
Берлин. Изтъкнат специалист, научен работник и
педагог в областта на строителството на обществени
сгради. Ръководител на катедра „Обществени сгради“
в Инженерно-строителния институт и директор на
Института по градоустройство и архитектура при
БАН (1961 — 1962). Първият избран ректор на Вис­
шето техническо училище — София (1944). Автор на
много обществени, жилищни и други сгради, най-
значителни от които с а : къщите на Куюмджийски,
ул. „Г. Д е ж “, и на Семерджиев, ул. „Оборище“,
74 К р а т к а история на б ъ л га р с к ат а а р х и т е к т у р а
София, градоустройствено решение за жилищен
комплекс „Твърди ливади“ в Перник (1925— 1932),
концертна зала, ресторант и хотел „България“
(1934— 1937) кинотеатър и апартаментен хотел
„Б а лка н " (сега Народен театър за младежта, 1935—
1937), Студентски дом, Девета прогимназия, Прави­
телствена поликлинт а, всички в София, Телеграфо-
пощенска палата във Велико Търново — работени-
всички заедно с проф. арх. Ив. Данчов ; Телефонна
палата, София (1942— 1947) и др. Лауреат на Дими­
тровска награда II сг. (1950), член-кореспондент на
БАН (1960), народен представител (1962).
БОБЧЕВ БОРИС (стр. 554) — български архитект.
БОБЧЕВ САВА (стр. 563) — български архитект.
БОРИС I (г. р. неизв. — 907, стр. 72, 78) — бележит
български хан (княз) от 852— 889 г.
БОРИС III (1894— 1943, стр. 440) — български цар
(1 9 1 8 -1 9 4 3 ).
БОСЕВ КИРИЛ (стр. 488) — български архитект.
БОШКОВИЧ РУДЖ ИЕР ЙОСИФ (1711— 1787, стр. 135,
302) — славянски натурфилософ, математик, астроном
и оптик, виден йезуит, род. в Дх>бровник, поч. в
Милано. В 1761 г. заминал за Цариград, откъдето
се е върнал в 1762 г., минавайки през България,
Молдова и Полша. В своите пътни бележки Б.
дава сведения не само за местата и тяхното гео­
графско местоположение, но и за народите, техните
обичаи и културата им.
БОЯДЖИЕВ ИВАН (стр. 488, 538) — български ар­
хитект.
БРАНК ПАУЛ (стр. 509, 524) — архитект от чуж де­
странен произход, работил в България в първите
години след Освобождението (1878). По негови
проекти са построени Търговската гимназия в
Свищов, доходното здание в Русе (сега Народен
театър).
БРЕАНСОН (стр. 510) — парижки архитект, спечелил
конкурса за сграда на Софийския държавен ун и ­
верситет (1906).
БРЪНЕКОВ ВЛАДИМИР (стр. 504) — български ар­
хитект.
ВАЙНЩАЙН МОИСЕЙ(стр. 546) — български архитект.
ВАЛЕНТИНО (стр. 566) — италиански архитект, работил
в България (Русе) в първите години след Осво­
бождението (1878).
ВАСИЛИЙ II БЪЛГАРОУБИЕЦ (стр. 159) — византий­
ски император (976— 1025).
ВАСИЛЬОВ (стр. 563) — руски архитект, професор.
Автор на най-старата сграда на църквата „Св. К рал “
(„Св. Н еделя") в София.
ВАСИЛЬОВ ИВАН ЦОКОВ (1893, стр. 473, 484, 516,
520, 524, 527, 565) — български архитект. Род. в
Оряхово, следвал живопис в Мюнхен, завършил
архитектура в Карлсруе — Германия. Един от из­
тъкнатите съвременни български архитекти, автор
на много обществени и жилищни сгради, най-забе-
лежителни от.които са: катедралата „Св. Н еделя“
(1928— 1930), Университетската библиотека
(1930— 1932), Българската народна банка (1934—
1939), Народната. библиотека „Кирил и Методий "
(1939— 1953), б. Занаятчийска популярна банка, жи-
лищна кооперация на бул. „Толбухин" и у л . „Гр.
Игнатиев“, къщата на Чапрашиков и на Пеев,
ул. „Оборище", и на Дорст, пл. „Ал. Невски" —
всички в София, Финансовата академия в Свищов
(1938— 1941),строени всички с проф. арх. Д. Цолов',
градоустройствено решение на пл. „Девети септем­
ври“, София (1957, с колектив), и др. Лауреат на
Димитровска награда III ст. (1953).
585
ВЕЛЬО, УСТА (стр. 412) — български възрожденски
майстор строител (XIX в.)
ВИНЬО, УСТА (стр. 433) — български възрожденски
майстор строител (XIX в.), от с. Брусен, Тетевенско.
ВРАЖАНОВСКИ ЕВГЕНИ (стр. 444) — полски инженер,
изготвил първия план на Варна (1879).
ГАНЕВ РАЙЧО (стр. 531) — български архитект.
ГЕНЧО, УСТА (стр. 403) — вж. Кънев, уста Генчо.
ГЕРЛАХ СТЕФАН (р. 1546, стр. 135, 163) — немски
пътеписец, минавал през България в 1573 и 1578 г.
като протестантски проповедник в свитата на нем­
ския посланик в Цариград Д. Унганд. Пътеписите
му се отличават с точност и достоверност и са ценен
извор за проучване миналото на нашите селища.
В тях е отделено място и на угнетеното положение
на народните маси в Турция.
ГЕЧЕВ КРЪСТАН (стр. 484) — български архитект.
ГОРАНОВ ТЕОДОР ХРИСТОВ (1890— 1962, стр. 488,
526) — български архитект, професор. Род. и поч. в
София, завършил в 1915 г. архитектура в Мюнхен.
Изтъкнат специалист и педагог в областта на гра­
доустройството и строителството на жилищни и об­
ществени сгради, с 45-годишна дейност. До 1934 г.
частно практикуващ (бюро с арх. Б. Русее), 1934 —
1944г.— директор па Архитектурно-градоустройствена­
та дирекция при СГНС,от 1948 г. — професор и завеж ­
дащ катедрата по градоустройство във Варненската
политехника, в 1953— 1958 г. професор по градо­
устройство в Инженерно-строителния институт —
София. Пс-крупни обекти, проектирани от него, са
сградата на Б И АД, София (с арх. Б. Русев, 1924),
Военният клуб в Плевен (с арх. Б. Русев, 1932—
1934), жилищен комплекс „Ал. Стамболийски",
София (с колектив, 1935— 1942), б. Софийска популяр-
на банка (с арх. Б. Русев), градоустройствени планове
н& Свищов (с арх. Б. Далчев, 1948), на Я мбол (с арх.
К. Яръмов, 1949— 1950), на Варна (с колектив, 1948—
1949), проекти за индивидуални и блокови жилищни
сгради и др.
ГРАЙС, МАЙСТОР (стр. 493) —■виенски майстор на
гипсови украси, работил по изграждането на кня­
жеския дворец в София.
ГРОЗЕВ (стр. 551) — български архитект.
ГРЮНАНГЕР ФРИДРИХ (стр. 4 7 2,493, 516, 563, 566) —
австрийски архитект, завършил архитектура във
Виена в 1879 г. В първите години след освобож­
дението на България работи като градски архитект
на Разград. В България остава 25 години (до 1905),
като проектира и строи предимно в София. По-за-
бележителни негови творби са : източното крило на
двореца (1894— 1895), къщите на Сърмаджиев (сега
Турска легация, 1903) и на Дблански (сега Китайско
посолство, 1906— 1907), сградата на б. осигурително
д-во „Балкан“, Синагогата, Духовната академия,
Семинарията с църквата, всички в София, старият
дворец в Русе и др.
ДАБКОВ (стр. 551) — български архитект.
ДАЛЧЕВ БОРИС (стр. 545) — български архитект.
ДАМЯНОВ АНГЕЛ МИХАИЛ (р. 1909, стр. 474, 518) —
български архитект, професор. Род. във Видин, за­
вършил архитектура в Дрезден през 1931 г. На частна
практика от 1933— 1944 г. От 1946— 1952 г. хоноруван,
от 1952— 1962 г. редовен доцент, от 1963 г. професор
по жилищни сгради в Инженерно-строителния ин­
ститут— София. Специалист по жилищни сгради с
богата архитектурна практика. По-важни, проектирани
от него обекти с а : Народната библиотека и
музей — В. Търново (1939— 1952), Физкултурната па­
лата— София (1949— 1954), Спортната зала и ши-
рокоекранен кинотеатър в Я мбол (1960— 1965),
къщата на Русчев — София, много жилищни ко­
операции и частни жилищни сгради в София и про­
586
винцията. Изтъкнат педагог и научен работник с
научни приноси в публикациите си.
ДАНЧОВ ИВАН ПЕТРОВ (1893, стр. 454, 478, 524,
526) — български архитект, професор. Род. в София,
завършил архитектура в Берлин. Изтъкнат специа­
лист и педагог по промишлени сгради, завеждащ
катедра „Промишлени сгради“ в Инженерно-строи­
телния институт — София. Архитект с богато твор­
чество, построил много промишлени, жилищни и об­
ществени сгради, по-значителни от които са : градо­
устройствено решение за жилищен комплекс „Твърди
ливади“ в Пеоник (1925— 1932), къщите на Куюм-
джийски, ул. „Г. Д е ж “, и на Семерджиев, ул. „Обо­
рищ е“, концертна зала, хот ел и ресторант „Бъл­
гария" (1934— 1937), кинотеатър и апартаментен
хот ел „Балкан" (сега Народен театър за младежта,
1935— 1937), Студентският дом, Девета прогимназия,
Правителствената поликлиника, всички в София, ТП
палата във В. Търново — работени всички с проф.
арх. Ст. Белковски, Мавзолеят на Г. Димитров,
София (с арх. Г. Овчаров, 1949), текстилната фабрика
„България“, Държавен вагонен завод — Дряново, Ми­
нистерството на електрификацията и хотел „Бал­
кан“ -— София и др. Носител на орден Червено знаме
на труда, лауреат на Димитровска награда III ст.
(1951).
ДЕБЕЛЯНОВ ДИМЧО (1887— 1916, стр. 5 6 9 )— бъл­
гарски поет.
ДЕРНШ ВАМ ХАНС (р. 1494 в Брукс, Бохемия,
стр. 135) — високообразован хуманист. В 1553 г. се
присъединил към посланичеството на А. Вранчич, с
което извършил дълго пътешествие из Османската
империя; в 1555 г. се върнал по същия път. Път­
ните му бележки съдържат изобилен материал за
географията, икономиката, етнографията и полити­
ческото положение на населението. Описанията на
българските селища са до голяма степен верни, с
ценни сведения за облика на много изчезнали сгради,
за особеностите на мюсюлманските постройки и др.
ДЖ АНГОЗОВ КОНСТАНТИН (стр. 488) — български
архитект и научен работник, специалист по жилищно
строителство с богата практика и научни публикации.
ДИМИТРОВ ЛЮБЕН (стр. 569) — бьлгарски скулптор.
ДИМИТЪР, МАЙСТОР (стр. 240) — български възрож­
денски майстор строител (XIX в.) от колиби Оша-
ните, Тревненско.
ДОНКОВ АТАНАС (стр. 569) — български архитект.
ДУБОВИК АЛЕКСАНДЪР (стр. 488, 514, 524) — бъл­
гарски архитект.
ДЮЛФЕР МАРТИН (стр. 523) — немски архитект, про­
фесор от Дрезден. Специалист по строителство на
обществени сгради. По спечеления от него кон­
курсен проект в 1926— 1929 г. е извършено преустрой­
ството на изгорелия в 1923 г. Народен театър в
София.
ЕВЛИЯ ЧЕЛЕБИ (1611— ок. 1678, стр. 185) — прочут
турски пътешественик от XVII в., пътувал повече от
40 години и обиколил Египет, арабските и пер­
сийските страни, М ала Азия, Балканския п-ов и
голяма част от Европа. Пътните му бележки са из­
дадени в 10 тома. Описания на българските земи
съдържат 3 и 5 том. Описанията на посетените
места са точни, но сведенията за старата им история
са доста преувеличени.
ЕМАНУИЛОВА ВАСКА (стр. 569) — българска скулп­
торка.
ЕНЕЙ ТАКТИК (стр. 12) — древногръцки писател (V —
IV в. пр. н. е.).
ЕСХАЧ (стр. 72) — старобългарски болярин (при княз
Борис I).
Ж А Б Л Е Н О В (стр. 488) — български архитект.
ЖЕЛЯЗКОВ ФАВРИКАДЖИЯТА ДОБРИ (стр. 197,
353, 354) — родоначалник на българската индустрия
(XIX в.), основател на първата текстилна фабрика в
Сливен през 1834 г.
ЗАГОРСКИ ПЕТЪР ЙОСИФОВ (1893— 1963, стр. 501,
507) — български архитект, професор. Род. в Лозана,
Швейцария, поч. в София. Завършил архитектура в
Берлин през 1925 г. Работил до 1933 г. в Германия,
където има реализирани проекти. В 1931 — 1941 г.
частно практикуващ в София, впоследствие началник
отдел в Архитектурно-градоустройствената дирекция
при СГНС. От 1945 г. е хоноруван преподавател по
вътрешна архитектура, от 1948 г. — доцент и завеж­
дащ катедра „Жилищни сгради и вътрешна архи­
тектура“ във Варненския университет, от 1953 г.
професор по вътрешна архитектура при Инженерно-
строителния институт в София. Изтъкнат специалист
по вътрешна архитектура, с богата проектантска
дейност по вътрешноархитектурно оформление и
строеж на жилищни и обществени сгради, от които
най-крупни са : Министерството на правосъдието
(сега Министерство на външните работи, 1936),
Главното аптечно управление в София (с арх. Ан. Ми­
хайлов, 1945— 1948), архитектурно оформление на ка­
бинета на Г. Димитров, българската изложба в
Москва (1948 г.), Дом на съветите в Я мбол (1945—
1948) и мн. др.
ЗАНКОВ НИКОЛА (стр. 527) — български архитект.
ЗЛАТЕВ ТО ДО Р ХРИСТОВ (1885, стр. 473, 538, 539) —
български архитект, професор. Род. в Берковица.
Завършил архитектура в 1910 г. в Мюнхен. От 1911 —
1922 г. работи в Главната дирекция на БДЖ , 1922 —
1944 г. на частна практика (бюро с арх. Д. Коев). От
1946— 1958 г. професор по българска национална архи­
тектура в Инженерно-строителния институт — София.
Архитект с богата практика. Проектирал и построил
почивен дом за военнослужещи в Банкя (1926—
1927), манастира в Патлейна до Преслав (1939— 1941),
разширение на църквата в Драгалевския манастир
(1926— 1927), план на гр. Крушево, Македония
(1939— 1942), фабрики, къщи, вили, Институт за
лабораторни изследвания при Министерството на
народното здраве, къщата на Куюмджийски, ул.
„Оборище" (сега френска легация) — София (послед­
ните две съвместно с Д. Коев) и др. Един от пио­
нерите по проучване на националното ни архитек­
турно наследство със значителни приноси в много­
бройните си публикации : над 12 самостоятелни
труда, статии, студии, рецензии и др. Носител на
орден Кирил и Методий I ст. (1957).
ЗОГРАФ, ЗАХАРИ ХРИСТОВ (стр. 416, 430, 432) —
български възрожденски художник (XIX в).
ИБРАХИМ ИБН ЯКУБА (стр. 72) — израилтянин
(Аврам, син на Якова, X в.), търговец от Североза­
падна Африка, Испания или Сицилия, пътувал много
из Европа с търговска цел. В своята пътна записка
за едно пътуване в страната на западните славяни
дава сведения и за българите в 965 г., но вероятно
по разказ, без да е посетил България.
ИВАЙЛО (г. р. неизв. — 1280, стр. 94)—водач на народ­
ното въстание от 1277— 1280 г., български цар
(1278— 1280).
ИВАН, МАЙСТОР (стр. 240) — български възрожденски
майстор строител (XIX в.) от с. Бучуковци, Д р я ­
новско.
ИВАН АСЕН II (г. р. неизв. — 1241, стр. 92, 96) — бъл­
гарски цар (1218— 1241).
ИВАН ДАВДАТА, УСТА (стр. 412) — български въз­
рожденски майстор строител (XIX в.), учител на Н и­
кола Фичев.
ИВАН РИЛСКИ (ок. 876—946, стр. 163, 384, 421) —
български монах-пустинник, почитан като светец ;
основател на Рилския манастир.
ИВАНОВИЧ КОНСТАНТИН АТАНАСОВ (ок. 1848 —
1923, стр. 494, 509) — виенски архитект от български
произход, род. във Виена, поч. в Швейцария. За­
вършил архитектура в Цюрих към 1870 г., работил
предимно във Виена. Строил е много сгради във
Виена, Белград (Народната банка, частни сгради,
неизпълнен проект за Сръбска народна скупщина)
и другаде. В България е построил Народното съб­
рание в София (1884), мъжката гимназия в София
(на ул. „Дунав“) и гимназията в Лом (между 1880—
1884 ). Работил е проект за сграда на БАН (бив­
шето Българско книжовно д-во, 1885), останал не­
изпълнен. Издал е във Виена труд върху строежа
на църквата „Св. П етър“ в Рим. След завърш­
ването на поменатите сгради не се е връщал в
България. Българската колония във Виена е тачела
И. като своя гордост.
ЙОАН ЕКЗАРХ (стр. 65, 68, 72, 76) — български пи­
сател от епохата на цар Симеон (X в.), автор на
„Шесто днева“.
ЙОРДАНОВ Й ОРДАН ДИМИТРОВ (1888, стр. 453,
455, 457, 465, 472, 507, 533, 542, 545, 551) — бъл­
гарски архитект, род. в Сливен, завършил архитек­
тура в Мюнхен. До 1948 г. частнопрактикуващ
(бюро с арх. С. Овчаров), от 1 9 4 8 —1950 г. — ръко­
водител на първата проектантска организация у нас
ПРОГРЕ, а след това научен сътрудник в Инсти­
тута по градоустройство и архитектура при БАН
(до 1959). Изтъкнат обществено-организационен дея­
тел всред архитектите, с богата архитектурна прак­
тика и научна дейност главно в областта на общ е­
ствените сгради. Проектирал и построил (самостоя­
телно и с арх. С. Овчаров) над 30 крупни обекта,
по-важни ог които са : къщата на Палавеев, ул.
„Оборище“, София (1921), б. Учителска каса на
пл. „Славейков“, София (1939), б. Търговско-инду-
стриална камара в Бургас (1931), Общинският
дом в Сливен (1931), Пощенската палата в П лов­
див (1937), комплексът на минералните бани в с.
Баня, Карловско (консултант проф. арх. Хр. Попов,
1939), читалището в Ямбол, б. популярни банки в
Пловдив и Станке Димитров, пансионат към гим­
назията в Копривщица (1938) и др. — всички ра­
ботени с арх. С. Овчаров ; българският павилион на
световното изложение в Париж (1937), музеят в
Самоков (1938), пощенската палата в Плевен (с арх.
Ас. Стоичков и арх. М. Милков — 1947) и др. Има
научни публикации по проблемите на обществените
сгради.
ИРЕЧЕК КОНСТАНТИН Й. (1854— 1918, стр. 163,
442) — чешки буржоазен историк, специалист по
история на южните славяни. Работил в България
(1879— 1884) и допринесъл много за организиране
на научното и просветно дело в новоосвободената
държава. И. е автор на голям брой изследвания по
история на южните славяни, в които се съдържа
богат фактически материал за България и българите.
ИФИКРАТ (стр. 16) — виден атински пълководец (IV—
III в. пр. н. е.).
КАЛАМИС (стр. 14) — известен атински скулптор (V
в. пр. н. е.).
КАЛОЯН (стр. 113) — български севастократор (XIII в.),
владетел на земите около крепостта Бояна и ктитор
(дарител) на известната Боянска църква (двуетаж­
ната част).
КАЛЧЕВ ПАНАЙОТ НИКОЛОВ (1893, стр. 549) —
български архитект, професор. Род. в Сливен, за­
вършил архитектура в Берлин през 1917 г. От
1918— 1932 г. ръководител на Централната архитек­
турна служба при Министерството на железниците,
а от 1936— 1945 г. в Министерството на благоу­
стройството. От 1946 г. професор и завеждащ ка­
тедра „Архитектурни конструкции" във Варненския
университет и след това в Инженерно-строителния
587
 институт — София. По-крупни от проектираните от
него обекти са : някои отделения на жп. работилница
при гара София (сега ЛВЗ „Г. Димитров“), прием­
ното здание на гара Подуяне, София, приемното
здание на гара Перник, Сточна гара — София, ви­
сокопланинските хижи-наблюдателници на вр. М у­
сала, Черни връх, Ботев връх, сградата на българ­
ската легация в Белград (с арх. Харбов и арх. Бен-
чев), индивидуални и блокови жилищни сгради и др.
Ръководил бригади за проучвания и заснемания на
националното архитектурно наследство в Родопите,
Рилския манастир и др.
КАНИЦ ФИЛИП-ФЕЛИКС (1829— 1904, стр. 354) —
унгарски археолог и етнограф, прочут предимно с
географските и етнографските си изследвания на
Балканския п-оя. За българите най-важно е три-
томното му произведение „Дунавска България и
Балканският полуостров“ (1875— 1879). Преработил е
картата почти на цяла България.
КАНТАРДЖ ИЕВ ПЕТЪР (1893, стр. 472, 478, 486, 524,
531) — български архитект, род. в София. Работи
в областта на градоустройството, архитектурното
строителство и монументалното изкуство, с научни
приноси по история и теория на архитектурата.
КАПИТАНОВ БОРИС (стр. 516) — български архитект.
КАРАКУЛАКОВ ПАВЕЛ (стр. 444) — български ин­
женер, автор на регулационна снимка и регулацио­
нен план на Варна (1898).
КАРАСИМЕОНОВ ПЕТЪР (стр. 484) — български ар­
хитект, професор. Специалист по история на архи­
тектурата, с приноси в изучаване, популяризиране
и опазване на нашето архитектурно наследство. За­
веждащ катедра „История на архитектурата" във
Варненския университет (1948— 1953). Автор на
проекта за жилищен кооперативен дом „Кара-
джата“ на ул. М. Търново.
КАРАХРИСТОВ ТОДОР, МАЙСТОР (стр. 3 5 4 ) - българ­
ски възрожденски майстор строител (XIX в.) от
Сливен.
КЕРКЕШ ЙОЗЕФ (стр. 444) — чех, практик, проекти­
рал плана на Харманли в първите години след Ос­
вобождението (1878).
КИРИЛ (827— 869, стр. 66, 72, 82) — монашеското име
на Константин, бележит славянски просветител, ос­
новоположник (заедно с брат си Методий) на сла­
вянската писменост и християнското богослужение
на славянски език. Род. в Солун, получил солидно
образование при императорския двор, ръководил
патриаршеската библиотека при църквата „Св. Со­
ф ия" в Ц ариград ; вземал участие в дискусии на
религиозни теми, бил изпращан с религиозни мисии
при хазарите (858), в Моравия (863), в Панония.
Заслугите му за развитие на културата на славян­
ските народи са огромни.
КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ (г. р. пеизв. — 916, стр. 66,
72, 82, 86, 110) — ученик на Кирил и Методий,
продължител на делото им в България. Охридски
епископ, проповедник, учител и писател. Вероятен
съставител на кирилицата, поставил начало на трайна
книжовна традиция и обучил над 3000 ученици,
продължители на делото му. Трудовете му : Житие
на Методий, Слова и поучения, Похвално слово
за Св. Кирила, представляват първото българско
книжовно богатство, от което са черпили всички
славянски народи. В Охрид К. е изградил мана­
стира ,.Св. Пантелеймон" и две църкви.
КОВАЧЕВСКИ ХРИСТО (стр. 542)— български архитект.
КОЕВ ДИМ ИТЪР (стр. 473, 538, 539) — български
архитект.
КОЗАРОВ ГЕОРГИ (стр. 354) — български архитект.
КОЙЧЕВ ПЕНЧО ГЕНЧЕВ (1877— 1958, стр. 494, 507,
535, 561) — български архитект, род. в Дряново,
588
ноч. в София. Завършил архитектура в Гант (Бел­
гия). Участник в движението (ок. 1890) за претворя­
ване на националното архитектурно наследство в
съвременното архитектурно творчество. Автор на след­
ните сгради: двореца „Бистрица" в Боровец (1902—
1903), пристройката на Народното събрание в София
(1927— 1928), Съдебната палата, София (по корен­
но преработени планове на арх. Н. Лазаров, 1928—
1936), Мавзолей козтница в Плевен (1903— 1905),
санаториум за гръдоболни в с. Искрец, Софийско
(преди 1912 г.), и др. Лауреат на Димитровска на­
града II ст. (1951).
КОЛАР АНТОНИН (стр. 496, 514, 525, 566) — архи­
тект от чешки произход, дошъл в България веднага
след Освобождението (1878). Първият градски архи­
тект на София впоследствие губернски архитект. Нему
е бил възлаган строежът на важни военни сгради. По-
забележителни известни негови творби с а : М ини­
стерството на войната (стара част, ок. 1885),
Военното училище (1887 — 1892), Военният клуб
(ок. 1895— 1900), старият хотел „България", пл. „Де­
вети септември“ (сега БТА), къщата на д-р К.
Стоилов, ул. „Шипка“ (сега музикално училище)—
всички в София, и много частни жилищни сгради.
Умира в София около 1905 г.
КОЛОННИ (стр. 444) — първият кмет на Варна след
Освобождението (1878).
КОЛЮ ФИЧЕТО (стр. 367, 369, 372— 374, 393, 395,
399, 403, 406, 408—410, 412, 428, 436) — вж. Фи-
чев Никола.
КОНСТАНТИН, МАЙСТОР (стр. 432) — български въз­
рожденски майстор строител (XIX в.) от Пещера.
КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ (КАЙ ФЛАВИЙ, АВРЕЛИЙ,
ок. 274— 337 г., стр. 28, 48) — син на Констанций
Хлор и Елена, римски император (306—337). Издал
Миланския едикт (313), даващ религиозна свобода в
империята и признаващ християнството за официал-
на религия.
КОНСТАНТИНОВ ЛЮБЕН (стр. 510) — български
архитект.
КОПИТКИН (стр. 437) — руски инженер, оглавяващ
първата държавна служба по строителството в Бъл­
гария след Освобождението (1878).
КОСТОВ НИКОЛА (стр. 549) — български архитект.
КОТИС (стр. 16, 28) — тракийски владетел (IV—III в.
пр. н. е.).
КСЕНОФОНТ (ок, 430 г. пр. н. е. — 355/354 г. пр. н.
е., стр. 16) — -известен древногръцки историк, уче­
ник на Сократ.
КЪНЕВ, УСТА ГЕНЧО (ок. 1832— 1890, стр. 366, 367,
397) — бележит самоук български майстор строи­
тел, род. в колиби Генчовии (сега Пещерите), Трев­
ненско. Работил в последните години преди Осво­
бождението, а след Освобождението поради липса
на академическо образование — само като предприе­
мач и изпълнител на чужди проекти. Построил в Га­
брово съборната църква „Св. Богородица " (1866) и
Априловската гимназия (1873); в Свищов църквата
„Св. Кирил и М етодий“ и камбанарията на църква­
та „Св. Троица“\ във Варна съборната църква „Св.
Богородица" (по чужд проект) и др. Сътрудничил
на Никола Фичев при постройката па моста на
р. Янтра при Бяла.
ЛАЗАРОВ ИВАН (стр. 571)— виден български скулптор.
ЛАЗАРО В НИКОЛА (1 8 7 2 - 1942, стр. 4 4 3 ,4 9 4 ,4 9 6 ,
507, 510, 524, 529) — български архитект, род. в
Карлово, поч. в София. Завършил архитектура в
Париж 1893 г . ; започнал работа ок. 1895 г. в София.
Участвувал в довършването на Двореца Евксино­
град, построил Търговската камара в Русе, а в
София по негови проекти са построени : Окръжната
палата (сега Министерство на земеделието, като
 плановете са били преработени от арх. Ил. Попов),
кооперация „Идеал“, ул. „Аксаков“ 6, много жилищ­
ни сгради и др. В 1911 г. участвувал успешно в
международните конкурси за съдебна палата, дворец
и музей в София, но проектите му останали неиз­
пълнени.
ЛИЗИМ АХ (стр. 11) — македонски владетел, наследник
на Александър Велики.
ЛУКИАН (ок. 120 — сл. 180 г„ стр. 40) — древногръцки
писател сатирик.
М ААС (стр. 557) — одески архитект, автор на храм-
паметника „Св. Богородица“ във Варна (1883—
1886).
МАЙЕР ХЕРМАН (стр. 494, 520, 527, 561) — швей­
царски архитект, работил в България (предимно в
София) в първите години след Освобождението
(1878) докъм края на 1895 г. Оформил се като спе­
циалист на банкови сгради, но е автор и на редица
други обекти. По негови проекти са построени: в
София — Българската народна банка (старата, сега
Министерството на външната търговия, надстроено с
един етаж след 1918 г. от арх. Н. Занков), сграда­
та на Българското книжовно дружество (сега БАН,
старата ъглова част на бул. „Руски“, 1892), читали­
ще „Славянска беседа“ (сега разрушено, 1881),
мавзолеят Батенберг (1892); български народни
банки в Пловдив, Варна и Русе, къщата на бр.
Симеонови в Р усе и др.
МАКАРИЙ (стр. 48) — ерусалимски епископ (IV в.).
МАНОЛ, МАЙСТОР (стр. 195) — полулегендарна личност,
български майстор строител от времето на турското
робство, известен със своята сръчност, комуто пре­
данието приписва изграждането на джамията „Сул­
тан Селим “ в Одрин. Според легендата бил затво­
рен в минарето на джамията, за да не повтори об­
раза й ; опитал се да избяга с крила, направени от
споени с восък птичи пера, но паднал и се убил
(смесване с легендата за Икар).
МАРИЧКОВ КОНСТАНТИН (стр. 475, 476, 549) —
български архитект.
МАРК АВРЕЛИЙ (121 — 180, стр. 30) — римски импе­
ратор (161 — 180).
МАРКОВСКИ ПЕТЪР ТОМОВ (1896, стр. 554) — бъл­
гарски архитект, професор. Род. в Крушево, М аке­
дония, следвал архитектура във Виена, Грац и
Берлин — Ш арлотенбург, където завършва в 1925 г.
Изтъкнат специалист и педагог по строителство на
промишлени сгради и по-специално по кланично и
хладилно дело. По-забележителни, построени от него
сгради са: месокомбинати в София (1929— 1930,
с арх. Б, Бобчев), Варна, Велико Търново, Русе ,
Лом, Свищов, Бургас, Толбухин и др. ; хладилни
антрепозити в София, Пловдив, Плевен, Я мбол и
др. (в 1 9 4 0 —1944); хали в Р усе (с арх. Ст. Коза-
чевски) и в Л о м ; църквата „Веех скорбящих“ в
София (с арх. Б. Бобчев), много жилищни и други
сгради. От 1950 г. доцент, а от 1953 г. — професор
по промишлени сгради в Инженерно-строителния
институт в София. Автор на учебници, научно-по-
пулярни и научноизследователски трудове по про­
мишлено строителство. Носител на почетния знак
I степен на София и на орден „Кирил и. М етодий“
I степен.
МЕТОДИЙ (825—885, стр. 66, 72, 82) — изтъкнат сла­
вянски просветител, основоположник (заедно с брат
си Кирил) на славянската писменост и християнското
богослужение на славянски език. Роден в Солун,
заемал административна длъжност (вероятно в М а­
кедония), после станал монах. Участвувал в рели­
гиозните мисии на брат си, а след смъртта му про­
дължил да разпространява славянската писменост.
Дейността на М. и Кирил способствувала за създа­
ване на общославянски литературен език и за раз­
витието на славянската култура.
М ИДХАД ПАШ А (1822— 1883, стр. 218, 358, 369) —
турски държавен деец. В 1864— 1868 г. бил валия
(управител) на Дунавския вилает (Северна България),
където провел доста реформи и разгънал значителна
строителна дейност. По негово нареждане бил осно­
ван град Орхание, било предприето учредяването
на Русе , постройката на стратегическия път Р усе—
Варна. Били построени часовникови кули (Разград
и др.), мостове (Бяла) и други сгради.
МИЛАН, МАЙСТОР (стр. 432) — български възрож ­
денски майстор строител (XIX в.) от с. Млечево, Сев­
лиевско.
МИЛАНОВ ЙОРДАН (1867— 1932, стр. 502, 504, 5— 10)—
български архитект, род. в Елена, поч. в София.
Завършил архитектура във Виена през 1892 г. От
1893— 1921 г. работил в Министерството на общ е­
ствените сгради, като извършва (заедно с арх.
Г. Ненов и арх. П. Момчилов) огромна работа по
планирането и изграждането на населените места в
България. Проектирал е много болници, гимназии
и др., между които по-забележителни с а : някои
сгради на Александровската болница (ок. 1895 г., с
арх. П. Момчилов), преустройството на църквата
„Св. Седмочисленици“ (1901 г., с арх. П Момчилов),
Пощенската палата (преди преустройството й ок.
1893); сътрудничил на арх. Момчилов при строи­
телството на Санодалната палата и Централните
минерални бани в София. Взел активно участие в
изграждането на храм-паметника „Ал. Невски" в
София като постоянен председател на строителната
комисия. Преработил плановете на Ректората
(университет „Кл. Охридски“) — конкурсен проект
на парижкия арх. Бреансон (1906), и ръководил строи­
телството (1920). Един от челниците в движението
около 1890 г. за създаване национален облик в бъл­
гарската архитектура.
МИЛЕНКО, МАЙСТОР (стр. 409, 423) — български въз­
рожденски майстор строител (XIX в.) от Радомир.
МИХАЙЛОВСКИ АСЕН (стр. 478, 504, 524) — бъл­
гарски архитект.
М ОМОВ АНГЕЛ (стр. 504) — български архитект.
МОМЧИЛОВ ПЕТКО ИВАНОВ (.1868— 1923, стр. 472,
502, 509, 541) — български архитект, род. в
Горна Оряховица, поч. в София. Завършил архи­
тектура в Прага през 1892 г. Един от изтъкнатите
първи български архитекти след Освобождението
(започнал работа ок. 1893 г.), с многостранна архи­
тектурна, обществена и организационна дейност, с
големи заслуги по планирането и изграждането на
населените места. Работил с арх. Г. Ненов и най-
вече с арх. И. Миланов. В творчеството му проли­
чава стремеж към създаване национален облик на
българската архитектура при използуване на еле­
менти от националното архитектурно наследство.
По-значителни негови произведения са ; девическата
гимназия във Варна (1901— 1902), гимназията в
Русе, минерални бани с хотел в Сливен ; Майчин
дом, къщата на инж. Момчилов, някои сгради от
Александровската болница (ок. 1895, с арх. Й. Ми­
ланов), преустройството на църквата „Св. Седмочис­
леници“ (1901, с арх. Й. Миланов), Санодалната
палата (1906— 1908) и Централните минерални
бани (1910— 1911) — всички в София.
МУСМАН АДОЛФ (1 8 8 0 -1 9 5 8 , стр. 457, 459) — нем­
ски професор по градоустройство от Дрезденската
политехника, директор на германския градострои-
телен институт и член на Германската академия по
градоустройство (към 1938 г.). Род. в Аугсбург, поч.
в Берлин, завършил архитектура в М юнхен през
1904 г. Изтъкнат немски градостроител, автор на
градоустройствените планове на Бремен, Дюселдорф,
северната част на Лайпциг и мн. др. в Германия,
589
 Вроцлав (Бреслау) в Полша, Течен, Арнау (Чехосло­
вакия), курорта Мондорф (Люксембург), части от
Загреб ( Югославия) и др. Има плодотворна научна
дейност в областта на градостроителната техника.
Автор на първия модерен градоустройствен план на
София (1938).
НАУМ (г. р. неизв. — 910, стр. 66, 82, 110) —
виден ученик на Кирил и Методий, свещеник и
учител в Македония, помощник на Климент О х­
ридски. Основател на манастира „Св. Н аум “ на О х­
ридското езеро.
НАЧЕВ АЛЕКСИ (стр. 443) — български архитект.
НЕНОВ ГЕОРГИ ПЕТКОВ (1862— 1935, стр. 443, 449,
450) — български архитект, род. в Ловеч, поч. в
София. Следвал в Петербургския институт за граж­
дански инженери, завършил архитектура в Гант
(Белгия). Създател и най-изтъкнат деец на делото
по планиране и градоустройство на населените места
в България след Освобождението (1878). Изработил
регулационните планове на 80 града и ок. 700—800
села. Автор е на първия закон за благоустройство
на населените места, на правилници и разпоредби,
проектант на редица обществени и жилищни сгради
в Ловеч., Плевен, Разград, Трън и др. Активен об­
щественик и публицист главно по архитектурно-
градоустройствени въпроси, взел дейно участие при
изграждането и ръководството на БИАД и неговото
списание.
НЕОФИТ РИЛСКИ (стр. 362) — монах, възрожденски
просветен деятел.
НЕШЕВ НИКОЛА (стр. 542) — български архитект.
НИКОЛА, МАЙСТОР (стр. 391, 436) — български въз­
рожденски майстор строител (XIX в.) от Брацигово.
НИКОЛОВ КОСТА ХРИСТОВ (1891— 1961, стр. 483,
538, 545, 563) — български архитект, род. във
Видин, поч. в София. Завършил архитектура в
М юнхен в 1913 г. От 1920 до 1945 г. частно прак­
тикуващ, в 1945— 1947 г. — председател на Секция
„Архитектура“ при Камарата на народната култура;
в 1947— 1961 г. на работа в Института за проучване
и проектиране. Изтъкнат специалист по строителство
на обществени сгради, с богата проектантска дей­
ност. По-важни негови творби са : къщите на Глик-
ман, ул. „Априлов“ и „Г. Д е ж “, и на Далкалъчев,
бул. „Витоша“ 108 в София, читалище-паметник в
Самоков, Окръжната палата в Плевен (1927— 1929,
с арх. Ил. Попов), Минната дирекция и хали в Перник,
почивна станция на митническите чиновници в
Б анкя (1931, с арх. Ил. Попов), църква в Митро­
полията — Видин, и др. Лауреат на Димитровска
награда (1959).
НИЧЕВ ДИМО (стр. 551) — български архитект.
ОВЧАРОВ ГЕОРГИ РАДЕВ (1889— 1958, стр. 500, 511,
529, 534, 535, 538, 542, 545) — български архитект,
род. и поч. в София. Завършил архитектура в
Мюнхен в 1912 г. Изтъкнат творец с оригинални
самобитни черти. По-забележителни негови построй­
ки са : Агрономическият факултет (сега Селско­
стопанска академия, 1927— 1930), Работническата
болница (сега ИСУЛ, 1934— 1937), Министерството
на вътрешните работи (1935— 1939), сградата на
6. Съюз на популярните банки с хот ел КООП
(сега хот ел „Севастопол"), пл. „Славейков“ (1935,
с арх. Генко Попов), Военното издателство (1940—
1944), банята в Овча купел, съавтор на Мавзолея
на Георги Димитров (1949, автор Иван Данчов) —
всички в С оф ия; болница-поликлиника при б.
Трудова борса в Пловдив, почивна станция на
Съюза на популярните банки в Св. Констан­
тин край Варна (между 1924— 1930), Градския
общински дом в Бургас (1939— 1942) и др.
590
ОВЧАРОВ САВА (стр. 472, 507, 533, 542, 551) — бъл­
гарски архитект.
ОМИР или ХОМИР (стр. 10) — легендарен епически
поет на Древна Гърция, живял между XII и VIII в.
пр. н. е. От много произведения, които се считат
за творби на О., критиката признава Одисея, Илиа­
да и няколко по-малки. Някои филолози оспорват
изобщо съществуването на О. и твърдят, че Илиада
и Одисея са само преработено съкращение на най-
популярните песни на древните аеди (поети-певци).
ОМУРТАГ (г. р. неизв. — 831, стр. 61) — бъл­
гарски хан (814— 831). Известен е с разгърнато по
негово време значително строителство на дворци,
паметници, крепости, мостове, с основаването на
Преслав. Укрепил южната граница на България в
Тракия с дълъг и голям окоп (Еркесията).
ОТРИВ КОНТ д’ (стр. 302) — известен дипломат и по­
литически мъж по времето на Първата империя и
реставрацията във Франция. В 1785 г. тръгнал от
Цариград за Молдова. Впечатленията от пътуването-
до Дш, описани в бележките му, съдържат много
важни черти от живота на страните и населението,
откъдето е минал.
ПАВЕЛ ИВАНОВИЧ, МАЙСТОР (стр. 399, 406, 409, 423,
436) — български възрожденски майстор строител
(XIX в.) от с. Кримин, Костурско (Македония).
ПАЗВАНТООГЛУ ОСМАН (1758— 1807, стр. 152, 159)—
турски феодал в Северозападна България. В 1788—
1790 г. повдигнал открит бунт срещ у султана. В
1799 г. П. бил признат от султана за паша на В и­
дин и Видинско, които се превърнали фактически в
самостоятелно феодално княжество. Властта му за­
почнала да отслабва от 1804 г. П. поощрявал строи­
телството във Видин, където в началото на XIX в,
били построени доста обществени, култови сгради и
крепостни съоръжения : джамията и библиотеката
на Пазвантооглу, Девети редут и др.
ПАИСИЙ (отец Паисий Хилендарски, стр. 163, 198) —
монах от Хилендарския манастир в Атон, осново­
положник на българската историография, написал
История славянобългарска (1762).
ПАЛАУЗОВ НИКОЛА (г. р. неизв,— 1853, стр. 198)—
виден деятел на българското просвещение.
ПАНАЙОТОВ КОНСТАНТИН (стр. 525) — български
архитект.
ПАПАЗОВ ГЕОРГИ (стр. 507) — български архитект.
ПАРАШ КЕВАНОВ ЛАЗАР Л АЗАРО В (1890, стр. 484) —
български архитект, род. в с. Хотница, В. Търновско,
завършил архитектура в Прага през 1920 г. През
управлението на Ал. Стамболийски бил ръководител
на архитектурните строежи в България. Проектирал
е голям брой жилищни кооперации, на което дело е
един от дейните инициатори, организатори и изпъл­
нители. По-значителни негови творби са : кооперация
„Св. София" (1927— 1929), кооперация „Македония“,
кооперация „Левски“ и д р . — в София', общински
домове, училища и читалища в селата Кочериново,
Баланово, Станкедимитровско, Крупник и Брежани,
Благоевградско, и др. Носител на орден за граж­
данска заслуга (1946), автор на проекта за дом-па-
метник „Ал. Стамболийски“ (сега Народна опера,
1954) в София.
ПЕТКОВ ДИМ ИТЪР (стр. 443) — един от първите кме­
тове на София след Освобождението (1878).
Г1ЕШЕЛ (стр. 450) — виенски професор градостроител,
канен в 1913 г. за направата на нов градустройствен
план на София.
ПИМЕН ЗОГРАФСКИ (стр. 163) — български монах,
построил много църкви и манастири в Софийско.
ПЛАКУНОВ КРУМ (стр. 538, 540, 549) —■български
архитект.
ПОМЕРАНЦЕВ, АЛЕКСАНДЪР Н. (1848— 1920, стр.
556) — руски архитект, професор. Род. в Москва,
поч. в Ленинград. Завършил художествени академии
в Петроград (Ленинград) и Рим. Професор в Х удож ест­
вената академия в Петроград, където работи и след
Октомврийската революция. В архитектурните си твор­
би прави опити за претворяване на форми от руската
архитектура през XVII в. Автор на много обществени и
църковни сгради, между които по-забележителни са
„Торговме рядьГ' на Червения площад в Москва
(сега преустроени в ГУМ). Коронната му сграда е
безспорно храм-паметникът „Ал. Невски" в София
(1904— 1912). Нему се приписва храм-паметникът в
с. Шипка (Шипченски манастир, 1902— 1904, автор
на проекта е А. О. Томишко).
ПОПОВ ГЕНКО (стр. 534) — български архитект.
ПОПОВ ИВАН (стр. 540) — български архитект.
ПОПОВ ИЛИЯ (стр. 496, 538, 545) — български архитект.
ПОПОВ СТЕФАН (стр. 551, 558) — български архитект.
ПРЕОБРАЖЕНСКИ (стр. 565) — руски архитект, автор
на Руската църква „Св. Николай-“ в София.
ПРОКОПИЙ КЕСАРИЙСКИ (р. кр. V в,— ум. ок. 562,
стр. 57, 61, 72) — най-крупният византийски истори­
чески писател през царуването на император Юсти-
ниян ; излага с точност и безпристрастие събитията
в своята „История на войните наЮстинияна с перси,
вандали и готи“. Други трудове: „За постройките“,
„Анекдоти“ (известна като „Тайната история“) и др.
ПРОШЕК (стр. 442) — инженер, изработил частичен ре­
гулационен план на София (1879).
ПСЕВДОМАВРИКИЙ (стр. 61) — византийски истори­
чески писател.
ПУШ КАРОВ МИХАИЛ (стр. 510) — българин, архи­
тект.
РА ДЕВ АНГЕЛ (стр. 542) — български архитект.
РАДИВОЙ (XV в., стр. 163) — заможен българин, кти­
тор на църквата „Св. Георги" в Кремиковския м а­
настир.
РАДО СЛАВ М АВЪ Р (XV в., стр. 163) — заможен бъл­
гарин, ктитор на църквата на Кремиковския ма­
настир.
РАДОСЛАВОВ РАДОСЛАВ (стр. 488) — български ар­
хитект.
РЕМЕТАЛК (стр. 28) — един от последните тракийски
владетели (IV— 111 в. пр. н. е.).
РИБАРОВ РАЧО (стр. 540) — български архитект.
РОУБАЛ В. (стр. 442) — инженер, автор (със С. Амадие)
на кадастрална снимка на София (1879).
РУМПЕЛМАЙЕР (стр. 493, 494) — виенски архитект, ра­
ботил в България в 1880— 1884 г. Бил поканен от
Батенберг за преустройството и разширението на
стария турски конак в дворцова сграда в София и
строежа на летния дворец Евскиноград във Варна.
РУСЕВ БОРИС (стр. 526) — български архитект.
РУСЕВ ГЕОРГИ (стр. 507) — български архитект.
САЛАБАШ ЕВ СТОЙКО (стр. 442) — първият кмет на
Стара Загора след Освобождението (1878).
САМУИЛ (г. р. неизв.— 1014, стр. 66, 90)-— цар на
Западната българска държава (997-— 1014). Има за­
пазени значителни следи от строителната дейност на
С .: в Охрид — крепостни стени от Самуиловата кре­
пост, в Преспа — църквата на о-в А хил, църквата
„Св. Герман" в с. Герман и др.
САПАРЕВА МАРИЯ (стр. 498) — българска архитектка.
CEBTI, CEBTII, СЕВТ III (стр. 11, 16) — тракийски вла­
детели на Одриската държава меж ду V— III в. пр. н. е.
СЕПТИМИЙ СЕВЕР, ЛУЦИЙ (стр. 36, 39, 44) — римски
император (193— 211).
СЕРБЕЗОВ ДИМО (стр. 459) — български архитект.
СИМЕОН (г. р. неизв. — 927, стр. 61, 65, 66, 84) — висо­
кообразован български владетел (893— 927). Д о 919 г.
княз, а след това се титлува цар на българи и гърци.
Времето на С. е период на културен подем на Бъл­
гария, разцвет на българската книжнина и утвърж­
даване на славянския език като литературен българ­
ски език (т. нар. „Златен век на българската книж­
нина“), а също така и на усилено гражданско и
култово строителство (вж. Преслав).
СИНАН, К ОДЖ А МИМАР СИНАН (ок. 1489 — ум.
1578 или 1588, стр. 172, 173, 183, 185) — крупен
турски архитект и инженер, ознаменувал с творче­
ството си разцвета на турската архитектура през
XVI в. Род. вер. в Кайсери (М ала Азия). Строил и ръ­
ководил строежа на многочислени съоръжения в
Истанбул, Одрин, Бруса, на Балканите и д р у­
гаде. Опирал се на архитектурното наследство
на Изтока и Византия. Създал е около 330 по­
стройки (81 джамии, 26 медресета, 33 дворци, 35
бани, 7 водопровода, имарети, болници, мавзолеи,
мостове, кервансараи, чешми и др.). Най-хубавите
му произведения са : величествените куполни джамии
Ш ах и Заде (1543— 1548) и Сюлеймание (1549— 1557)
в Истанбул и Селимие (1566 — 1574) в Одрин. Построил
е и много сгради в българските земи : Рустем паша
джамия в Русе, Мустафа паша джамия във Видин,
Коджа Дервиш М ехмед (Черната или Имарет)
джамия вер. Баня Баши джамия в София и др.
СЛАВ, ДЕСПОТ (стр. 96)—феодален владетел в Родопите
през Втората българска държава с резиденция в
градището „Цепена " при с. Дорково, Пазарджишко.
СОРАНСОВИЯТ ПЪТЕОПИСАТЕЛ (стр. 135) — не­
известен автор, описал пътешествието на венециан­
ския посланик в Цариград. И. Соранс през 1557 г.
който се движел по пътя от Адриатическо море,
през Скопие, Кюстендил, Пазарджик за Цариград.
СРАЦИМИР, ИВАН СРАЦИМИР (стр. 159, 160, 162) —
последният български владетел от Втората българска
държава, преди падането й под турците (1396).
СТАВРЕВ ИВАН (стр. 527) — български архитект.
СТАНЦИН (стр. 554) — български архитект.
СТОЙКОВ ГЕОРГИ (1895, стр. 488, 535, 538) — българ­
ски архитект, професор. Род. в София, завършил
архитектура в Берлин през 1926 г. Проектант със
значителни творчески постижения. По-важни негови
постройки : жилищни блокове в кв. Захарна фаб­
рика, София, санаториум за военнослужещи в
с. Искрец, Софийско, почивен дом за тютюно­
работници в с. Самораново, Станкедимитровско, и
др. Дългогодишен научен работник по история на
архитектурата с публикации и научни приноси.
СТОЯНОВ ГЕОРГИ (стр. 510) — български архитект.
СТОЯНОВ ХРИСТО (стр. 510) — български архитект.
СУГАРЕВ ДЕЛЧО (стр. 459, 463)— български архитект,
професор. Специалист по градоустройство и особено
зелено строителство, научен работник и педагог.
Работил градоустройствените планове на Кюстендил,
Плевен и с. Шишковци, Кюстендилско (съвместно
с проф. Л. Тонев), на Станке Димитров и др.
СЮЛЕЙМАН ВЕЛИКОЛЕПНИ (стр. 185) — турски сул­
тан (средата на XVI в.).
ТЕОДОСИЙ I ВЕЛИКИ (ок. 346—395, стр. 28) — римски
император (379— 395).
ТОМАНЬОНИ (стр. 566) — италиански архитект, автор
на католишката църква в София.
ТОМИШКО АНТОН ОСИПОВИЧ (1851 — 1900,стр. 556)—
руски архитект, автор на проекта за храм-паметника
в с. Шипка (Шипченски манастир, 1902— 1904).
ТОНЕВ ЛЮБЕН НИКОЛОВ (1908, стр. 459, 463, 465) —
български архитект, професор. Род. в Кюстендил,
591
 завършил архитектура и градоустройство в Париж.
Изтъкнат специалист и педагог по градоустройство,
завеждащ катедра „Градоустройство“ в Инженерно-
строителния институт и ръководител на Секция за
теория и история на градоустройството и архитектура­
та при БАН. Помощник-министър на комуналното сто­
панство и благоустройството (1948), директор на Ин­
ститута по градоустройство и архитектура при БАН
(1948— 1959). Автор (лично или с колективи) на градо­
устройствените планове на София, Бургас (1947),
Плевен (1939 и 1946— 1947), Ловеч, (1947), Кюстендил
(1938— 1939), Тетевен (1944), Пещера (1943— 1944) и
др. Печелил международни конкурси за центъра на
Берлин (1959) и Тунис (I960). Член-кореспондент на
БАН, написал редица научни трудове по градоус­
тройство и история на архитектурата, учебници,
: статии и др., развил голяма архитектурно-обществена
дейност.
ТОРБОВ ЦЕКО (стр. 554) — български архитект.
ТОРНЬОВ АНТОН (1868— 1941, стр. 563, 5 6 5 )— бъл­
гарски архитект, род. в Лом, поч. в София. За­
почва работа ок. 1900 г. в София. Работил голям
брой църковни сгради, в които прилага форми и ком­
позиционни похвати от нашата средновековна кул­
това архитектура. По-забележителни негови творби
са църквите „Св. Николай Софийски" (1896— 1900)
и „Св. Параскева“ (1928) в София, църквата „Св.
Мина" в Кюстендил и др.
ТОСКАНИ (стр. 561, 566) — италиански архитект, автор
на католишките църкви в Пловдив и Бургас и
църквата „Св. Кирил и Методий“ в Бургас.
ТРАЯН, МАРК УЛПИЙ (53— 117, стр. 30, 35) — римски
император (98— 117), крупен пълководец. В провин­
циите, главно М изия и Тракия, Т. широко разда­
вал право на римско гражданство, строили се гра­
дове, пътища, пристанища (Остия, А нкона); в Рим
се издигали обществени здания (Траяновите форум,
колона, бани, преустройство на Пантеона) и др.
Общирното строителство през време на Т. било от­
части под наблюдението па знаменития архитект
Аполодор.
ТРЕНДАФИЛОВ ГЕОРГИ (стр. 488) — български архи­
тект.
ФАБРИКАДЖИЯТА (стр. 353) — вж. Ж елязков Фаб-
рикаджията Добри.
ФЕЛНЕР и ХЕЛМЕР (стр. 520) — виенски архитекти,
специалисти на театрални сгради. По техни проекти
са построени Виенската опера, театрите в Загреб,
Одеса и др. Те са автори на сградата на Народ­
ния театър в София (1907), изгоряла на 10. II. 1923 г.
и възстановена в 1926— 1929 г. по проект на арх.
Мартин Дюлфер.
ФЕРДИНАНД I КОБУРГСКИ (1861 — 1948, стр. 494) —
български кн яз(1887— 1908) и български цар (1908—
1918).
ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ (р. ок. 382 — 336 г. пр. н. е„
стр. 11, 16) — владетел на Македония (3 5 9 —336 г.
пр. н. е.), виден пълководец и дипломат, баща на
Александър Македонски.
ФИНГОВ ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (1874— 1944, стр. 529,
551) — български архитект, род. в Калофер, поч. в
София. Завършил архитектура през 1897 г. във Виена.
В 1920г. образува в София частно проектантско бюро
с Ничев и Юруков, което проектира и построява
значителни обществени сгради : б. Търговско-индуст­
риални камара (пр. 1912), б. Чиновническо застра­
хователно дружество (сега ДЗИ), б. застрахователно
дружество „Феникс" (сега Държавната планова ко­
мисия), б. Търговска банка на ул. Гр. Игнатиев и др.
Автор е същ о на Трета мъжка гимназия, Трета про­
гимназия на ул. „Гр. Игнатиев,“ Стопанското учи­
лище на ул. „Лавеле" и „Алабин“, всички в София,
и Др-
5 9 2
ФИЧЕВ М АЙСТОР НИКОЛА (стр. 195, 223,399, на­
ричан още УСТА КОЛЮ ФИЧЕТО, 1800— 1881) —
български архитект-самоук, род. в Дряново, живял
и поч. във В. Търново. Започнал като прост зидар
в тайфата на строители македонци, впоследствие се
издигнал до пръв майстор (уста). Строил главно във
В. Търново и Великотърновския край. Построил е
над 30 крупни архитектурни обекта и инженерни
съоръжения, измежду които по-забележителни с а :
във В. Търново — църквите „Св. Н икола", „Св. Бо­
городица“, „Св. Атанас", „Св. Спас“ и „Св. К он­
стантин и Елена" (1872— 1874), Конакът (1872),
т. нар. Къша с маймунката, хадж и Н иколи хан
(1858): в Лясковец — църквата „Св. Димитър“ ; в
Горна Оряховица — църквата „Св. Никола“ ; в Сви­
щ ов — църквата „Св. Троица“ (1865— 1867) и др.
Съградил голям покрит мост в Ловеч (1872—
1874) и друг забележителен мост край Б яла над
р. Янтра, дълъг 276 м (1865— 1867), за който бил
награден от М идхад паша с орден „М еджидие“.
ХАРБОВ ПЕТЪР (стр. 516) — български архитект.
ХАШНОВ ВЛАДИМ ИР (стр. 518) — български архитект,
професор. Педагог и научен работник в областта на
стилознанието.
ХЕЛМЕР — вж. Фелнер и Хелмер.
ХИПОДАМ (стр. 21) от Милет — известен архитект на
Древна Гърция (V в. пр. н. е.), теоретик на архи­
тектурата. Обобщавайки опита от преустройството
на Милет (разрушен в 494 г. пр. н. е.), излязъл в
Атина с пропаганда на правоъгълната система на
планировка на градската улична мрежа, наречена
условно „хиподамова“, макар и използувана преди
него. По същия начин преустроил атинското при­
станище Пирея (446— 445 г. пр. н. е.) и атинската ко­
лония Фрурия (444— 443 г. пр. н. е.).
ХОХЕДЕР КАРЛ (стр. 542) — архитект, професор от
Мюнхен.
ХРЕЛЬО, ПРОТОСЕВАСТ (севастократор, стр. 110,121,
122, 399, 412, 421, 422) —^владетел на земите между ре­
ките Струма и Вардар (XIV в.). Построил през 1334 г.
Р илския манастир на сегашното му място. От тези
постройки се е запазила високата бойна кула в двора
на манастира. Умъртвен по заповед на сръбския
крал Душан в затвора на собствената му кула.
ЦВЕТКОВ ПАНТЕЛЕЙ ТО ДО РО В (1894— 1954, стр.
563) — български архитект, род. и поч. в София.
Завършил архитектура в Грац (Австрия) в 1923 г.
Проектирал п построил значителен брой сгради, по-
важни от които с а : Ветеринарномедицинският фа­
култет в София (1928— 1930), църквата „Св. Бого­
родица“ във В. Търново (1936), църквата в Банкя.
Автор е на повече от 40 църкви в страната, при
някои от които е претворил успешно форми от на­
ционалното архитектурно наследство. Известен е най-
вече с големия си брой архитектурни скици и ри­
сунки, предимно от архитектурното наследство, които
освен художествените си достойнства имат и важна
документална стойност.
ЦОКИ АРНОЛДО (стр. 566) — италиански скулптор,
спечелил конкурса за Паметника на освободите­
лите вСофия, построен по негови проекти в 1901 —
1907 г. От него е и Паметникът на освобождението
в Русе.
ЦОЛОВ МАРИНОВ ДИМИТЪР (1896, стр. 473, 484,
496, 516, 520, 5 2 4 ,5 2 7 , 565) — български архитект,
професор. Род. в Оряхово, завършил в 1925 г. архи­
тектура в Мюнхен. Изтъкнат специалист по жилищ-
на архитектура, завеждащ катедра „Жилищни
сгради“ в Инженерно-строителния институт и група
„Архитектура“ в Секция за теория и история на гра­
доустройството и архитектурата при БАН. Автор на
редица значителни обществени и жилищни сгради^
работени самостоятелно: Министерството на на-
 родната отбрана (1937— 1944), кино “Р о я л “ (сега
театър „Народна сцена"), хотел „Балкан“ — центъра
(1957) — всички в София, читалището във Враца и
д р .; и съвместно с арх. Ив. Васильов : къщите на
Чапраишков и на Пеев, ул. „Оборище“, и на Дорст —
пл. „Ал. Невски“, жилищна кооперация на бул. „Тол­
бухин" и у л . „Гро Игнатиев", катедралната църква
„Св. Н еделя “ (1928— 1930), Университетската биб­
лиотека (1930— 1932), Българската народна банка
(1934— 1939), Държавната библиотека „Кирил и М е­
тодий" (1939— 1953), б. Занаятчийска популярна бан­
ка — всички в София, Стопанската академия в Свищов
(1938— 1941) и др. Лауреат на Димитровска награда
III ст. (1953), член-кореспондент на БАН (1960).
ЧЕСЛАВ (стр. 7 2 ) — старобългарски болярин (при княз
Борис I).
Ш ВАМБЕРГЕР (Швамберг, стр, 501) — виенски
архитект, работил сградата на Държавната печат­
ница в София.
С П Р А В О Ч Н И К ЗА Г Е О Г Р А Ф С К И Т Е И М Е Н А : Д Ъ Р Ж А В И , Н А С Е Л Е Н И М ЕС Т А
С А Н О Т А Ц И И ЗА А Р Х И Т Е К Т У Р Н И Т Е П А М Е Т Н И Ц И И Д Р .
АБРИТУС (стр. 42) — римски град в М изия, основан
в 1 в. Развалините му, разкопани в 1953 г., се на­
мират край Разград. Намерени са останки от кре­
постни стени, три порти (северна, гожна и западна)
с фланкиращите ги кули, междинни отбранителни
кули по стените и голяма жилищна постройка —
вила на робовладелеца от IV— V в.
АВГУСТА ТРАЯНА (стр. 29, 30) — римското име на
Стара Загора, дадено в началото на II в. в чест­
на император Траян.
АВСТРИЯ (стр. 196, 516) — държава в Централна
Европа.
АДРИАНОПОЛ (стр. 39) — римското име на града
и крепостта Одрин.
АЗИЯ (стр. 28) — най-големият континент на земята,
разположен в северното полукълбо.
АЗОВСКО МОРЕ (стр. 59) — вътрешноконтинентално
море в СССР.
АНГЛИЯ (стр. 196) — историческо ядро на Кралство
Великобритания. Името А. се употребява често
вместо Великобритания.
АНХИАЛО (стр. 11, 12, 30, 46) — старото гръцко име
на Поморие.
АПОЛОНИЯ (стр. 11, 12, 14, 29, 210) — старото
гръцко име на Созопол.
АРАБИЯ (стр. 171, Арабски полуостров) — най-големият
полуостров в А зия и в света.
АРБАНАСИ (стр. 131, 135, 140, 141, 145, 146, 150,
152, 163, 168— 170, 311) — село във Великотър­
новски окръг, на 3,5 км североизточно от Велико
Търново. Основано вероятно в X V —XVI в. от пре­
селници българи от Македония и Албания (арба-
наси). От периода на най-голям разцвет на селището
като средище на пътуващи търговци (XVII до нач. на
XIX в.) са запазени значителни паметници на жи-
лищната и култовата архитектура със специфичен
облик и градски характер, като къщите на Хаджи-
илиев, Брешови, Констанцалиев, Чамуров, Хаджи-
костови; църквите „Рождество Христово", „Св.
Архангели М ихаил и Гавраил“, „Св. Атанаси“,
„Св. Димитър", „Св. Г еорги"; чешми и др. В
75 К р а т к а ис то р ия на б ъ л г а р с к а т а а р хи т ек т ур ;
ШНИТЕР ЙОЗЕФ (стр. 443, 509, 561) — архитект от
чешки произход, работил дълги години в България
след Освобождението (1878) изключително в Пловдив.
Автор е на първия регулационен план на Пловдив
(1896), жилищни сгради, сградата на б. Земедел­
ска банка, Девическата гимназия , камбанарията
на църквата „Св. Богородица“ (1881), църквата „Св.
К ирил и Методий" (1881) — всички в Пловдив, и др.
ЮРУКОВ ГЕОРГИ (стр. 551) — български архитект.
ЮСТИНИЯН I (483— 565, стр. 28, 48, 53, 56, 57, 78) —
византийски император (527— 565), Развил широка
строително-укрепителна дейност — построил военни
укрепления, дворци, храмове. При Ю. бил изграден
шедьовърът на византийската архитектура — църк­
вата „Св. София" в Константинопол.
ЯНЗЕН ХЕРМАН (стр. 459) — немски архитект-градоу-
строител от Берлин, професор. Работил идейни про­
екти за нови градоустройствени планове на Пловдив
и Бургас (1941— 1944).
1955 г. А. е обявено за музеен резерват заедно със
старинната част на Велико Търново.
АРНО (стр. 374) — река в Италия, минаваща през
Ф лоренция.
АРЧАР (стр. 29, 121, 194, до 1934 г. Акчар) — село
във Видински окръг на Дунава, основано ок. XIV в.
Край него са развалините на Рациария. В окол­
ността му има останки от средновековни манастири.
АСЕНОВГРАД (стр. 96, 113, 119, 123, 163, 204, 311,
414, 444, 554, до 1934 г. Станимака, гр. Стенимахос) —
град в Пловдивски окръг, на р. Чепеларска (Чая), в
подножието на Родопите. Жители1 — 37 411, Известен
е от средновековието, а през Възраждането бил ожи­
вено селище. От тези епохи в града са запазени инте­
ресни жилищни и култови сгради (църквата „Св.
Иван Предтеча “ (XI в.) и камбанарията на църк­
вата „Св. Георги " и др.), а в околността — забеле­
жителни архитектурни комплекси и единични памет­
ници : тракийска куполна гробница при с. Лясково ;
средновековната Асенова крепост с църквата „Св.
Богородица Петричка“ в нея (XI в .) ; Бачковският
манастир с Костницата (И 8 3 ); църквите „Св. А р­
хан гели “ (ок. 1426), „Св. Богородица“ (1604), „Св.
Н икола “ (1840) и манастирската трапезария (1723),
Араповският манастир „Св. Неделя" (XIX в.) и пр.
АТОН (стр. 121, 412, 430, Света гора, гр. Агион-
Орос) — планински и горист полуостров в Гърция,
на Егейско море, източен издатък на Халкидическия
п-ов. Византийският император Константин Погонат
(668— 685) отдал А. в изключително владение на
монасите. В следващите векове там възникнали мно­
жество гръцки, български, руски и други манастири
с богата книжнина и А. станал крупен религиозен
и културен център.
АФРИКА (стр. 29, 43) — континент, разположен на юг
от Европа.
БАЛКАН (стр. 135) — вж. Балкански полуостров.’
БАЛКАН (стр. 18, 25, 27, 29, 207, 266) — вж. Стара
планина. 111
1 Броят на населението на всички български градове е спЬре[д
предварителните данни от преброяването,извършено на 1.XII. 1£65г.
593
БАЛКАНСКИ ПОЛУОСТРОВ (стр. 3, 25, 27, 28, 59,
61, 62, 72, 73, 77, 78, 87, 92, 109, 123, 124, 172,
377, 507, Балкан) — най-източният от трите големи
южноевропейски полуострова.
БАЛЧИК (стр. 11, 12, 459, ант. Дионисопол) — град
в Толбухински окръг, основан като гръцка колония
Круное на западния бряг на Черно море в VII— VI в.
пр. н. е. Ж ители— 8714. Запазени са археологи­
чески останки от древното гръцко селище, датирани
от V в. пр. н. е. и свидетелствуващи за висока
култура. При близкото село Оброчище е запазен
голям мюсюлмански култов комплекс от 1556 г. —
теке.
БАНКЯ (стр. 466, 538, 539, 512, 549) — курортно
село край София с лековити минерални извори и
голямо курортно строителство. Сградата на мине­
ралните бани е дело на мюнхенския архитект дроф.
К. Хохедер.
БАНСКО (стр. 135, 137, 140, 145, 146, 204, 213, 220—
222, 294— 297, 300, 301, 311, 359, 360, 362, 391,
409, 461) — град в Благоевградски окръг, в полите
на Пирин. Основан вероятно в XVII в. Жители —
7851. През XIX в. оживено търговско и културно
средище, богато селище и център на резбарска и
строителна школа. От епохата на Възраждането е
запазена характерна жилищна архитектура — къщи
крепости с масивен градеж и със скривалища ( Сир-
лещовата, Тодевата, Вълновата, Веляновата,
Хаджигъорговата, Зехтинджиевата и др. Забеле­
жителен паметник от национално значение е архи­
тектурният комплекс на църквата „Св. Троица“
(1835— 1837) и кулата камбанария с часовник
(1862— 1865). Родно място на Отец Паисий и Неофшп
Р илски — бележити български възрожденски дейци
просветители.
БАЧКОВСКИ МАНАСТИР — вж. на Асеновград.
БДИН (стр. 159) — средновековното българско име на
Видин.
БЕЛАСИЦА (стр. 416) — погранична планина между
България, Гърция и Югославия, част от Рило-
Родопския масив.
БЕЛГРАД (стр. 159, 494) — столица на ФСР Югославия
и СР Сърбия.
БЕЛОГРАДЧИК (стр. 162, 193, 229, 461) — град във
Видински окръг, основан ок. XVI— XVII в. Жители —
5174. Има запазени къщи от епохата на Възраж­
дането, а над града — мощна турска крепост „Ка­
лет о“ (1837), разположена всред изключително
красиви скални образувания. Край съседното с. Рабиша
се намира.пещерата „М агура“ със запазени утаечни
варовикови форми (сталактити и сталагмити) и
единствени у нас ценни предисторически скални
рисунки от преди повече от 3500 години. В селото
е запазен възрожденски ансамбъл от църква и учи­
лище.
БЕЛОМОРИЕ (стр. 126, 127, 223) — южната част на
Балканския п-oe, граничеща с Бяло (Егейско) море.
БЕРКОВИЦА (стр. 173, 201, 229, 357, 376, 382, 444)—
град в Михайловградски окръг, основан преди
XVII в. Ж ители— 11 553. Запазени са паметници
на турска култова и гражданска архитектура —
джамия народен тип и куполна баня; жилищни сгради
от XIX в. — къща на хаджи Юсеин Злат ият а
(сега къща-музей „Иван Вазов“), къща на ул.
„Й. М ихайлов " 31; часовникова кула (1762), църкви
„Св. Богородица “ (1843) и „Св. Н икола “ (1871). В
съседство е известният Лопушански манастир с
голяма църква „Св. Йоан Кръстител“ (1853).
БЕРЛИН (стр. 459) — столица на Германската демокра­
тична република.
БЕРОЕ (стр. 16) или .В Е Р Е Я — най-старото име на
Стара Загора, основан като македонска колония
от Филип II.
594
БИЗИЯ (стр. 27) —• гръцкото име на днешна Виза, град
в Европейска Турция, Лозенградско. В древността е
бил столица на тракийското племе асти, а във ви­
зантийско време — силна крепост, превзета и раз­
рушена от българския хан Крум в 812 г.
БИТОЛЯ (стр. 127, 197, 199, 216) — град в Югославия
(СР Македония).
БЛАГОЕВГРАД (стр. 534, до 1950 г. Горна Джумая)—
град в Югозападна България, окръжен, администра­
тивен и културен център. Жители — 32 744. Основан
в XVII—XVIII в. Съществуват следи от антично
селище „Скаптопара“.
БОБОШЕВО (стр. 113, 5 3 4 )— село в Кюстендилски
окръг. В местн. Мръдище — следи от селище (II— IV в.).
В селото има стара църква „Св. Тодор “ (XIII— XIV в.),
а над селото е Бобошевският ( Руенският ) мана­
стир „Св. Димитър“ с църква (1488).
БОРОВЕЦ (стр. 466, 494 , б. Чамкория) — курортно
селище в Самоковско, в Р и л а ; до него е дворецът
Бистрица.
БОРУЙ (стр. 96) — средновековното българско име на
Стара Загора.
БОТЕВГРАД (стр. 201, 218, 3 5 6 ,3 5 8 ,3 5 9 , 549, до 1934 г.
Орхание) — град в Софийски окръг, основан в 1866 г.
•от Мидхад паша на главния път от Русе за София.
Жители — 12 051. Б. е с геометричен план. В близ­
кото село Литаково има възрожденска църква (1851).
БОЯНА (стр. 113, 162, 443) — квартал на София.
В него е запазен един от най-забележителните
паметници на българското средновековие — Воин­
ската църква, строена на три етап а; кръсто-
видна куполна църква (вероятно XI в.), двуетажна
църква (XIII в.) и двуетажно преддверие (XIX в.).
От ценните стенописи първият пласт (фрескова сте­
нопис от XI в.) е запазен отчасти. Вторият пласт —
темперна стенопис от 1259 г. — е запазен почти из­
цяло ; тя е свисокохудожествени качества в рисунъка
и тоналността, с реалистични черти в тематиката и
в третирането на религиозните сюжети. Боянската
църква е архитектурно-художествен паметник от
национално значение.
БРАЦИГОВО (стр. 312, 391, 436) — град в Пазарджишки
окръг, основан към XVIII в. Жители — 5064. Център
на школа прочути майстори строители през Възраж­
дането и сега.
БРЕЗНИК (стр. 167) — град в Пернишки окръг,
основан неизвестно кога. Жители — 4093. В околността
му има доста запазени паметници на архитектурата :
манастири (Билински, Гигински) и църкви в селата
Красава, Долно Романци, Ноевци, Конска и др.).
БРУСА (Бурса, стр. 172, 177, 178, 183) — град в Турция.
БУКУРЕЩ (стр. 198) — столица на СР Румъния.
БУРГАС (стр. 439, 445, 448, 450— 452, 459, 478, 545,
549, 551, 553, 554, 561) — град на Бургаския
залив на Черно море, окръжен, културен, админист­
ративен и промишлен център, оживено пристанище
и курорт. Основан вероятно XVII— XVIII в. в близост
до по-старо селище. Жители — 106 127. Планировка —
геометрична; в централната част предимно общест­
вени сгради, а в останалата — малоетажни жилища,
които постепенно се заменят с нови многоетажни
жилищни блокове. Запазени са характерни постройки
от следосвобожденския п ер и од : индивидуални жи­
лищни сгради, гарово приемно здание (арх. К. Ма-
ричков и а р х . Н. Костов), общински дом (1938— 1940,
арх. Г. Овчаров), б.Търговско-индустриална камара
(1936— 1937, арх. Й. Йорданов и арх. С. Овчаров),
църквата „Св. К ирил и Методий“ (арх. Тоскани).
БУЧУКОВЦИ (стр. 240) — село в Дряновско, средище
на майстори строители и марангози (дърво резбари).
От него е майстор Иван.
БЪЛГАРИЯ (стр. 5, 11, 61, 62, 68, 72— 74, 78, 84, 91,
 92, 94— 96, 100, 110, 113, 115, 121, 123, 124, 126—
128, 1 3 1 ,1 6 3 ,1 7 8 ,1 8 4 , 185,195— 199,207, 209, 224—
226, 302, 311, 377, 381, 384, 3 91,397, 403, 437— 442,
444, 445, 449— 452, 454, 457, 459, 460, 463, 464,
466, 4 9 1 ,5 0 9 ,5 3 5 ,5 4 6 , 551,553, 5 5 4 ,5 5 6 ,5 6 1 , 566) —
държава в Югонзточна Европа, на Балканския п-ов.
БЯЛА (стр. 195, 373, 374) — град в Русенски окръг,
основан вероятно в VII в. Жители — 9347. Край
града над р. Янтра е построен мост (1865— 1867) —
забележително инженерно и архитектурно съоръ­
жение (дълъг 276 м с 14 устоя), дело на майстор
Никола Фичев. В града има запазена часовникова
кула (1872).
ВАЗОВГРАД (стр. 205) — име на Сопот (от 1950 до
1965).
ВАРНА (стр. 11, 15, 48, 55, 96, 127,193, 199, 212, 216,
221, 370, 439, 442— 445 448— 452, 459, 472, 478, 491,
494, 504, 509, 524, 526, 5 3 8,549, 551, 553, 554, 557,
566, б. Сталин, 1949— 1956, ант. Одесос) — ок­
ръжен град, древногръцка колония, основана от ма-
лоазийския град М илет на Черноморския бряг ок.
570 г. пр. н. е. в земите на тракийското племе кро-
бизи. Носил името Одесос до VI— VII в., когато
бил наречен В. Бил главно пристанище на старото
българско царство за венециански, генуезки и гръцки
кораби. При турците в 'XVIII в. станал важна крепост
от четириъгълника Ш умен — Русе — Силистра —
Варна. Многобройните археологични останки, пис­
мените извори и запазените архитектурни паметници
говорят за висока култура още от V в. пр. н. е.
По-забележителни паметници в града и околността
му с а : езерни селища при с. Страшимирово и с.
Езерово, храмове на Аполон и на Диоскурите
(по писмени сведения), куполна гробница от некро-
пола на Одесос, останки от античния град (т. нар.
римска кула, голяма обществена сграда), базиликите
при Пиринч тепе и при Джанавар тепе, средно­
вековни пещерни църкви, килии и манастири, въз­
рожденски къщи и църкви („Св. Атанаси" и др.),
възпоменателен паметник-мавзолей на Владислав
Варненчик — полски крал, загинал в 1444 г. в борба
с турците. Във В. се извършва значително строи­
телство и в периода 1878— 1944 г . : вили, двореца
Евксиноград, (Сандрово), девическата гимназия.
(1901— 1902, арх. П. Момчилов), б. Земеделска банка
(арх. Ст. Стойков), гаровото приемно здание (арх.
К. Маричков и арх. Н. Костов), катедралата „Успе­
ние Богородично“ (1883— 1886, арх. Маас) и др. Сег
В. е голямо пристанище, с развита промишленост, зна­
чително културно средище, международно известен
морски курорт. Жители — 180 062. В града има
голям крайморски парк, плаж, хотели, казино, а край
града са изградени цялостни модерни курортни
комплекси : „Д руж ба“ (б. „Св. Константин"), „Злат­
ни пясъци“.
ВЕЛБУЖД или ВЕЛБЪЖ Д (стр. 96) — славянското име,
което е носил през средновековието Кюстендил.
ВЕЛЕС ( стр. 201, 358, 390, 391, 436) — град в Югос­
лавия (СР Македония).
ВЕЛИКО ТЪРНОВО (стр. 92, 94, 96, 97, 99, 100, 103, 106,
117 119, 121, 123, 124, 1 2 8 ,1 3 1 , 135, 162, 163,
168, 177, 178, 197, 199, 204, 2 1 0,213, 219, 222, 311,
350, 367, 368, 370, 372, 3 8 2 ,4 0 4 ,4 0 6 — 410, 412, 413,
427, 436, 444, 460, 467, 491, 516, 518, 526, 554,
563, 566, б. Търново до 1965 г .) — окръжен град в
Северна. България на р. Янтра, основан през сред­
ните векове при по-старо селище. Жители — 37269.
Разположен живописно на хълмове между извивките
на реката, със силно изразителен общоградски силует.
Столица на Втората българска държава (1186— 1393),
откогато по хълмовете Царевец и Трапезица и в А се­
нова махала между тях са запазени архитектурни
паметници; църкви— „Св. Димитър“ (пр. 1185), „Св.
Четиридесет мъченици" (1230), „Св. Петър и
П авел“ (XIV в.), „Св. Параскева“ (разрушена от земе
тръса в 1913 г.), „Се. Георги" в Асенова махала,
църква Ms 4 на Трапезица; крепостни стени на
Трапезица и Царевец, Царският дворец на Царевец
с дворцовата църква. От епохата на турското роб­
ство и Възраждането е запазена общата планировка
на уличната мрежа в старата градска част, както и
многобройни архитектурни паметници : къщи — Са-
рафкината, Къщата с маймунката (майстор Никола
Фичев) и др. ; ханове — Хадж и Николи хан (май­
стор Никола Фичев); търговски дюкяни ; църкви —
„Св. Константин и Е лена“ (1872— 1874, майстор
Никола Фичев), „Св. Никола" с камбанария ; С т ари­
ят турски конак {сега ГНС, стр. 1872 г. от майстор
Никола Фичев, сега преустроен), баня Баш хам ам
и др. В 1955 г, старинната част на града е обявена
за музеен резерват. В следосвобожденския период
са построени следните по-значителни сгради: гим­
назия (арх. Джангозов— баща), библиотека (арх. Анг.
. Дамянов и арх. Вл. Хашнов), военен клуб (1932—
1934, арх. Русев и арх. Г. Папазов) и др. Около
града и край близките села се намират много манас­
тири : „Св. Богородица Темниска“, „Св. Богородица
на „Света гора“, „Св. Троица“, „Преображение
Господне“, Килифаревски манастир, Плаковски
манастир, Каттовски манастир, манастирът
при „устието“ на р. Янтра и др.
ВЕЛИНГРАД (б. села Чепино, стр. 127, Лъджене и Ка­
меница, основани ок. XVI— XVII в., год. слив. 1948) —
град в Пазарджишки окръг, разположен в Родопите
с много минерални извори. Развива се като голям
балнеоложки и климатичен курорт с много почивни
домове. Жители — 20 099.
ВЕНЕЦИЯ (стр. 94) — град в Североизточна Италия,
разположен живописно на 118 острова всред Вене­
цианската лагуна.
ВЕРЕЯ (стр. 124) — вж. Берое.
ВИДИН (стр. 96, 128, 159, 165, 167, 184, 193, 194, 197,
311, 371, 372, 450, 460, 516, 5 20,542, 563, Дунония
до III в. пр. н. е., ант. Бонония, I— VI в., среднов.
Бдин) — окръжен град в Северна България, дунавско
пристанище, основан в I в. от римляните. Жители —
36 820. Д о завладяването му от турците в 1396 г. е
бил столица на последния български цар от Шиш-
мановците — Иван Срацимир. Бил е седалище на
Осман Пазвантооглу в 1798— 1807 г. По-забеле­
жителни архитектурни паметници в града са: крепост­
та „Баба Вида“ (стр. главно в XIII— XIV в. със следи
от римски и турски строителни периоди), църквата
„Св. Пантелеймон“, градската крепостна стена
„Калето“ с монументални порти (XVII—XVIII в.),
Конакът, джамията и библиотеката на Пазвантооглу
(кр. на XVIII в.), Мустафа паша джамия и др.
ВИЕНА (стр. 159, 494, 520, 531) — столица на Австрия.
ВИЗА (стр. 27) — вж. Бизия.
ВИЗАНТИОН (стр. 28) —1 античното гръцко име на
Цариград.
ВИЗАНТИЯ (стр. 3, 28, 59, 61, 62, 78, 84, 88, 92, 96,
100, 123, 516) — държава, създадена в края на
IV в. върху източната част на Римската империя- и
просъществувала до средата на XV в.
ВИТОША (стр. 163, 4 8 8 ,5 2 5 , 566) - планина в Западна
България, южно от София.
ВЛАШКО, ВЛАХИЯ (стр. 223) — историческо название
на южната част на Румънската народна република
между Карпатите и Дунава, едно от т. нар. през
миналия век Дунавски княжества, което заедно с
Молдова образувало през 1861 г. държавата Румъния.
В. не е самостоятелна административна единица.
ВРАЦ А (стр. 152, 153, 221, 460, 516, 520) — окръжен
град в Северна България, административен, културен
и промишлен център. Основан преди XVI в. в под­
ножието на Стара планина (пролома „Вратцата“) в
5 9 5
 близост до римска и средновековна крепост и селище
(Згориград). Жители — 39 052. От Възраждането запа­
зени някои църкви и къщи, жилищно-отбранителна ку -
ла, използувана и като часовник (Кулат а на Meumiume,
XVII— XVIII в.), Серапионовата (Куртпашовата) жи-
лищна кула-крепост (XVIII в.) и др. В съседство
е Струпецкият манастир „Св. пророк И лия".
ВЪ РШ ЕЦ (стр. 542) — град (от 1964) с лековити мине­
рални извори и минерални бани. Жители — 5649.
ГАБРОВО (стр. 197— 201, 211, 213, 214, 237, 247, 347.
353, 363, 364, 366, 367, 375, 376, 382, 397, 398, 445,
459, 534, 552, 553) — окръжен град в Северна Бъл­
гария на р. Янтра, основан вероятно в XVI—XVII в.
Жители — 57 758. Един от първите български про­
мишлени центрове преди Освобождението. През Въз­
раждането е бил буден български град, родно място
на В. Априлов и Н. Палаузов, по чийто почин тук
се открива първата българска гимназия (1835). През
този период в града са построени значителни архи­
тектурни паметници : часовникова кула (1835), църк­
вата „Св. Богородица" (1866), Априловската гим­
назия (автор майстор Генчо Кънев), взаимното
училище (сега разрушено), къщи и др. След Осво­
бождението построени къщи, болница и диспансер
(арх. Н. Паскалев), предимно с многоетажно строи­
телство. Сега е един от главните центрове на българ­
ската лека промишленост. На 1 5 к м ю ж н о о т града се
намира Соколският манастир (осн. 1833).
ГАЛИЧНИК (стр. 273, 274, 389) — град в Югославия.
(СР Македония).
ГЕНУА (стр. 94) —■град в Северозападна Италия.
ГЕРМАН (стр. 90) — село в Македония, до Преспан-
ското езеро. В него се намира оригинален образец
на кръстокуполна църква, вероятно от 1006 г. —
църквата „Св. Г ерм ан“.
ГЕРДОВО (стр. 127) — хълмиста област в Североизточна
България.
ГЕРМАНИЯ (стр. 113) — древен римски град при с. Са­
парева баня, Станкедимитровско, възникнал край
лековитите минерални извори.
ГЕРМАНИЯ (стр. 440, 441, 554) — държава в Централна
Европа, понастоящем разделена на две части — Гер­
манска демократична република и Германска феде­
рална република.
ГИГЕН (стр. 29) — село на Дунава, при устието на
р. Искър, Плевенски окръг. Д о селото са развали­
ните на римския град Ескус.
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ (до 1950 г. Неврокоп, стр. 29) — град
в Благоевградски окръг, основан неизвестно кога.
Жители — 14 457. Запазени интересни турски къщи
(Конакът на Рифат бей и др.) от епохата на роб­
ството. Наблизо са развалините на древния град Ни-
кополис ад Нестум.
ГРАДЕЦ (стр. 221, 253) — село (Котленско) в Сли­
венски окръг ; основано през XVI в. В него са запа­
зени значителен брой дървени къщи от камчийски
тип: къщата на баба Хуба, къщата на Пармакови и др.
Има градски вид с широките си калдъръмени улици
и дълга чаршия.
ГЪРЦИЯ (стр. 3, 112, 196, 197, Древна Елада) — в ан­
тичността група робовладелски държави, разполо­
жени в южната част на Балканския п-ов, западния
бряг на М ала Азия, островите на Егейско море и
други области, населени с гърци ; понастоящем дър­
жава в Югоизточна Европа.
ДАКИЯ (стр. 30) — в древността област на север от
Дунава, включваща Трансилвания, Влашко и Банат
и наречена по името на населяващите я даки. След
редица походи римляните превзели Д. и я превър­
нали в римска провинция. В 274 г. Д. била превзета
от готите, в началото на IV в. от хуните, а в V в .—
пот славяните.
59'6
ДЕБЪР (стр. 223, 384) — град в Македония, СФР Юго­
славия, известен с майсторите си каменоделци и дър-
ворезбари.
ДЕВНЯ (стр. 29, 553) — село във Варненски окръг, при
което са развалините на Марцианополис.
ДЕВОЛ (стр. 72) — важен град в Западната българска
държава, сега изчезнал. Намирал се е на р. Девол и
е свързан с историята на България през IX— X в. В
него Климент Охридски открил първото българско
училище в Македония, тук се намирали подарени
му от княз Борис дворци.
ДИОНИСОПОЛ (стр. 11, 12) — древногръцкото име на
Балчик.
ДНЕПЪР (стр. 59) — река в европейската част на СССР.
ДНЕСТЪР (стр. 59) — река в западната част на СССР-
ДОБРИЧ (стр. 370, 459) — старото име на Толбухин •
Д О БРУДЖ А (стр. 72— 74, 133, 134, 207, 226, 258, 261,
264— 269, 439, 462, 468) — историко-географска област
в Балканския п-ов, част от Долнодунавската низина,
включена отчасти в България (южна Д.) и отчасти в
Румъния (северна Д.).
ДРАГАЛЕВСКИ МАНАСТИР — вж. на София.
ДРЕЗДЕН (стр. 457, 523) — град в Германската демо­
кратична република, голям стопански и културен
център.
ДРЪ С ТЪ Р (стр. 96) или ДОРОСТОЛ — старобългар­
ското средновековно име на Силистра.
ДРЯНОВО (стр. 195, 237, 243, 244, 393, 394, 395, 399,
461) — град в Габровски окръг, основан вероятно в
XVII в. върху развалините на по-старо селище. Жи­
тел и — 8187. От епохата на Възраждането са запа­
зени оригинални дървени къщи (Лафчиевата) и
църквата „Св. Н икола“ (1851), дело на майстор
Никола Фичев. Край града на 5 км се намира исто­
рическият Дряновски манастир.
ДУБРОВНИК (стр. 94, ант. Рагуза) — град в СР Хърватско
(ФСРЮ), пристанище на Адриатическо море, в сред­
новековието град република. Основан в VII в. под
името Рагуза от жителите на гръко-римските ко­
лонии Епидавър и Солон. В VII—VIII в. славяните
образуват в близост свой град Дубровник, който ок.
XVIII в. се слял с Рагуза. М ежду IX и XVI в. Д.
бил оживен търговско-посреднически център. В
1526 г. бил завладян от турците, с което започнал
постепенният му упадък. С България Д. имал тър­
говски връзки още в XIII в., които продължили и
през турското робство.
ДУНАВ (стр. 3, 2 8 —30, 59, 61, 72, 73, 96, 121, 122, 126,
131, 133, 159, 162, 225, 227, 232, 302, 433, 438,
566) — река в Европа, втора по дължина след Волга ;
в долното си течение северна граница на Бъл­
гария.
ДУПНИЦА (стр. 200, 212, 459, 538) — старото име на
Станке Димитров.
ДУРОСТОРУМ (стр. 29) — римското название на Си­
листра.
ЕВРОПА (стр. 3, 22, 28, 30, 61, 94, 444, 467, 472, 568,
571) — един от петте континента на Земята, разпо­
ложен изцяло в северното полукълбо.
ЕГЕЙСКО МОРЕ (стр. 1 0 ,1 1 ,2 2 5 , Бяло м ор е)— част от
Средиземно море, разположено между Балканския
п-ов, М ала А зия и о-в Крит.
ЕГИПЕТ (стр. 27) — древна държава в Африка, разпо­
ложена в долината на р. Нил.
ЕЛАДА (стр. 11, 25, 29) — вж. Гърция.
ЕЛЕНА (стр. 201, 212, 213, 221, 461) — град във В.
Търновски окръг, основан в XIV— XV в. Жители —
5032. През Възраждането оживен занаятчийски и-
търговски център, откогато са запазени ценни архи­
тектурни паметници : къщи (по ул. „Сава Катрафи-
 лов“), църква (1837), часовникова кула (1812).
ЕНОС (стр. 10) — град в Европейска Турция , на Ено-
ския залив до"устието на р. Марица. Древногръцка
колония, основана при старо тракийско селище от
еолийци, оживен търговски и земеделски център.
Според Страбон тракийското му име е Полтимбрия.
ЕРМ А (стр. 110) — река в Югославия и България, с
живописен пролом — ждрело, след Трън.
ЕСКИ ДЖ УМАЯ (стр. 311) — старото име на Търго­
вище.
ЕСКУС (стр. 29— 31, 33, 35, 39, УЛПИЯ ЕСКУС) —
римски град в М изия, до днешното село Гиген, при
вливането на р. Искър в Дунава. Възникнал в I в.
от римски военен лагер (каструм), разорен през VI в.
при аварските нашествия. Има значителни останки
от крепостните стени, улици в правоъгълна система
и отделни постройки : храмът на Фортуна, голяма
постройка вън от крепостните стени, Одейон и баня
от III—IV в., подова мозайка в една от залите на го­
ляма представителна сграда и др.
ЕТРОПОЛЕ (стр. 154. 201, 205, 221, 235, 356, 357, 370,
371) — град в Софийски окръг, възникнал в XVII—
XVIII в. на мястото на старо селище. Жители — 8074.
В околността са запазени останки от стар римски
път, от римско рудодобиване. Край града има стар
манастир от Втората българска държава „Варови-
тец“ (XIII—XIV в.). През Възраждането Е. е оживен
.занаятчийски и рударски център. Тук се намира една
от най-старите часовникови кули в България (1710),
турски конак, интересни жилищни сгради (къщата
на братя Ножарови, къщата на Христо Хаджи-
григоров) и др.
Ж ЕРАВН А (стр. 131, 137, 210, 212, 221, 222, 2 5 3 —257,
339, 363, 364) — село в Сливенски окръг, едно от
средищата на прочутото котленско овчарство през
Възраждането. Има вид на старинен градец с живо­
писните си дървени двуетажни къщи от камчийски
тип, от които най-забележителни са къщите на Руси
Чорбаджи, на Халтъков, на Димо Кехая, на Сава
Филаретов и др., строени п р ез’Възраждането ; клас-
ното училище (1866— 1868). Родно място на възрож ­
денските дейци Сава Филаретов, Райно Попович и
писателя Йордан Йовков.
ЗАГОРЕ (стр. 273, 274, 276) — град в Северна Гър­
ция.
ЗАМБЕЗЕ (стр. 29) — римски лагер-град в Африка.
ЗЕМЕНСКИ МАНАСТИР — вж. на Радомир.
ЗЛАТИЦА (стр. 201, 221, 356, 357, 461) — град в Со­
фийски окръг, възникнал при старо римско селище.
През Възраждането оживено градче, с развити за­
наяти, земеделие и скотовъдство. Оттогава е запазена
голяма часовникова кула (кр. на XVIII в.). Жители —
5154.
ИНДИЯ (стр. 171, 1 7 2 )— държава в Южна Азия.
ИСКЪР (стр. 30, 163,227, 433) — река в България, при­
ток на Дунав.
ИСМАР (стр. 10) — тракийско селище на Егейското
крайбрежие, център на племето кикони, основан ок.
IX в. пр. н. е. Споменава се в Илиада и Одисея.
ИСПАНИЯ (стр. 171) — държава в Югозападна Европа
на Пиринейския п-в.
ИСТРИЯ (стр. 264) — гръцка колония нл устието на
Дунава, основана след края на VII в. пр. н. е.
ИТАЛИЯ (стр. 131, 359) — държава в Южна Европа.
ИХТИМАН (стр. 124, 534) — град в Софийски окръг,
основан преди XVI в. при по-старо селище от тра­
кийско и римско време. Жители — 10 325. Запазени
са руини от джамия с оригинална конструкция.
ИЧЕРА (стр. 221, 233) — село (Котленско) в Сливен­
ски окръг, със запазени оригинални дървени въз­
рожденски къщи от камчийски тип.
ЙЕРУСАЛИМ (стр. 48) — град в Израел и Йордания
КАБИЛЕ (стр. 16, 27, 29) — древен град, основан от
Филип II Македонски в Тракия, предполага се в
близост до Ямбол. В надпис от III в. пр. н. е. се
говори за съществуването на агора в града. От пис­
мени източници са известни: олтар на Аполон на
агората в К., фосфорион или храм на Артемида
Хеката на акропола в К. Бил е разрушен в 378 г.
при бунта на вестготите срещ у римляните.
КАВАЛА (стр. 127) — град в Североизточна Гърция
(Югоизточна Македония).
КАЗАНЛЪК (стр. 16, 22, 24, 200, 213, 311, 348, 444,
445, 449, 459, 460, 491, 509, 554) — град в Старо­
загорски окръг, близо до р. Тунджа, изникнал ве­
роятно в XV— XVI в. Жители — 44 418. Старо култур-
но средище (с музей, картинна галерия, едно от най-
старите читалища); оживен земеделски и занаятчийски
център през Възраждането, откогато са запазени за­
наятчийски дюкяни и къщи. Край града се намира
уникален паметник — тухлена куполни тракийска
гробница (IV в. пр. н. е.) с високохудожествени сте­
нописи в елинистичен стил. На 8 км западно от града
са разкопани развалините на тракийския град Сев-
тополис, а при с. Копринка — още две тракийски
куполни гробници. Близкото с. Павел баня се
оформя като курортно селище.
КАЛАТИС (сгр. 15, 264) — древногръцкото име на М ан­
гали я.
КАЛИАКРА (стр. 162) — нос на Черно море, намиращ
се югоизт. от Каварна. Древното му име е Тиризис.
Запазени са значителни останки от средновековна
крепост: стени, порти и др.
КАЛОФЕР (стр. 197, 199, 221, 347, 438) — град в Плов­
дивски окръг на р. Тунджа, основан в XVI— XVII в.
Оживен занаятчийски и културен център през Въз­
раждането. Родно място на големия български поет
и революционер Хр. Ботев. Жители — 5620.
КАПИНОВСКИ МАНАСТИР — вж. на Велико Търново.
КАРЛОВО (стр. 197, 199, 200, 205, 214, 221, 311, 339,
347, 349, 350, 358, 367, 376, 393, 461, от 1953 до
1962 г. Левскиград) — град в Пловдивски окръг, ос­
нован в XVII в. Родно място на големия български
революционер Васил Левски. Жители — 20 287. През
Възраждането оживен занаятчийски, земеделски и
културен център. От този период са запазени за­
наятчийски работилници (чаркова одая на Нона
Дъбенска), маази-дюкяни (по у л . „Левски" и по
у л . „Карл М аркс", преди ул. „Кърцова“, Пате вата
мааза ), часовникова кула (1834, сега разрушена),
оригинални затворени симетрични къщи (Патевата,
Пулевата и др.), худож ествено оформени дворове
със стенописи, чешми и др. (Белият двор, Синият
двор, Зоевият двор, Златаревият двор), църквата
„Св. Николай" (1847).
КАРЛУКОВСКИ МАНАСТИР — вж. на Плевен.
КАРНОБАТ (стр. 127, от 1953 до 1962 г. Поляновград)—
град в Бургаски окръг, основан вероятно в XV в.
върху руините на средновековно селище от XII в.
Запазена часовникова кула (1841), джамия и баня
(1460). Жители — 18 727.
КАРПАТИ (стр. 62) — планина в Източна Европа, ми­
наваща през Чехословакия, Полша, Унгария, СССР
и Румъния.
КИЛИФАРЕВСКИ МАНАСТИР — вж. на Велико Тър­
ново.
КИРИК (стр. 12, 14) — остров в Черно море, разполо­
жен до Созопол.
КЛИСУРА (стр. 347, 467) — град в Пловдивски окръг,
основан през XVII в., опожарен през Априлското
въстание (1876). Жители — 2070.
КОЛАРОВГРАД (стр. 9, 121, 185, 311, 3 4 6 ,3 6 9 ,4 6 0 .
5 9 7
 до 1950 г. Ш умен) — окръжен град в Североизточна
България, основан в X— XI в. при средновековна
крепост. Жители — 59 362. Значителен администра­
тивен, икономически и военен център на страната
по време на турското владичество. В XVIII в. става
главна крепост от известния крепостен четириъгълник
Русе — Силистра — Варна — Ш умен. От XVI—
XIX в. са запазени значителни архитектурни памет­
ници : Томбул джамия (1744, най-голямата турска
култова сграда в България) и много други ориги­
нални джамии, покрит иазар-безистен от XVI в., ча­
совникова кула (1740, една от най-старите у нас),
турска военна болница, значителни казармени ком­
плекси, многобройни стари къщи. В следосвобожден­
ския период са построени: военен клуб (автор рус­
кият инженер Тепавичаров), читалище (автор париж­
кият арх. Мерсие), гимназия с интернат (автор арх.
Шамарджиев), гара (1935— 1936, автор арх. С. Джам­
базов) и др. В околностите на града има много­
бройни останки : от живота на траките — могила
Коджа Дермен и могила при с. Салманово, две
куполни гробници при с. Я нково ; от среднове­
ковието — пещерни църкви и килии. На тери­
торията на окръга са едни от най-интересните па­
метници на българското средновековие — развали­
ните на Мадара и на двете първи български сто­
лици Плиска и Преслав.
КОНИЯ (стр. 172) — град в Турция.
КОНСТАНТИНОПОЛ (стр. 28, 57, 58, 78) — византий­
ското име на Цариград.
КОПРИВЩ ИЦА (стр. 131. 135— 137, 197, 199, 210—
213, 220, 222, 247— 253, 311— 313, 315, 317, 318,
321, 322, 325, 331, 332, 339, 363, 375, 438, 461, 467,
569, 571) — град в Софийски окръг, в северните скло­
нове на Средна гора, основан вероятно в XVII в.
Жители — 3209. През Възраждането оживен иконо­
мически и културен център. Родно място на известни
революционери и културни дейци — Г. Бенковски,
Т. Каблешков, Л. Каравелов, Д. Дебелянов и др.
Средище на забележително възрожденско архитек­
турно творчество, от което са запазени значителни
архитектурни ансамбли от къщи — Павликянската,
Каблешковата, Лютовата, Джоголановата, Душ-
ковата, ТоромановатЩ Ослековата, Гърковата,
Десьовската, Млъчковата, Генчовата и много
други. Има също две оригинални стари църкви :
„Св. Богородица“ (1817) и „Св. Никола“ (1842—
1844), класно училищ е (1858), многобройни чешми,
каменни мостчета. К. е обявена от 1952 г. за град
музей.
КОСТЕНЕЦ (стр. 49, 163) — село в Софийски окръг.
Тук е имало селище Констанца още в III в. Н а­
мерени са останки от базилика (V — VI в.), монети
от римско, византийско и турско време, крепости,
могили, гробници, стар път и др.
КОСТИ (стр. 303, 304) — село в Странджа със запа-
зени възрож денски: къщи странджански тип.
КОСТУР (стр. 226, 273, 276, 277) — град в Гърция
(Югозападна Македония).
КОТЕЛ (стр. 197, 199, 207, 210, 212, 221, 253, 311, 339,
406, 438, 461, 534) — град в Сливенски окръг, въз­
никнал през средните векове, а се развил към XVII—
XVIII в. Жители — 7209. Оживено занаятчийско и
търговско селище през Възраждането, откогато са
запазени малко интересни дървени къщи (Кьорпее-
вата, Добревата и др.) и стари църкви, тъй като
през 1904 г. претърпял опустошителен пожар. Ц ен­
тър на оригинална килимарска промишленост. Родно
място на възрожденските дейци Г. С. Раковски,
П. Берон, Софроний Врачански, Неофит Бозвели и
др. В близост се намират селата Градец, Жеравна,
Ичера със сходна архитектура : в с. Катунище има
възрожденска църква.
5 9 8
КРЕМИКОВСКИ МАНАСТИР — вж. на София.
КРУШЕВО (стр. 274) — град в Югославия (СР М а­
кедония).
КУТЛОВИЦА, ГОЛЯМА КУТЛОВИЦА (стр. 227) —
старото име на Михайловград, с което е бил из­
вестен през турското робство и до 1889 г.
КЮСТЕНДЖА (стр. 129, рум. Констанца, ант. Томи) —
град в Румъния на Черно море при малък залив,,
главно морско пристанище на Румъния. Основан като
гръцка колония ; в римско време оживен център на
търговия с жито от М изия.
КЮСТЕНДИЛ (стр. 29, 44, 96, 103, 113, 127, 152, 153,
177, 178, 191, 200, 212— 214, 221, 311, 444, 452,.
460, 509, 538, 542, 549, 563, ант. Пауталия, среднов.
Велбъдж, Константин) — окръжен град в Западна
България, възникнал през II в. като римска колония
на голям път и при изобилни топли минерални из­
вори в подножието на Осоговската планина. Ж и­
тели — 38 199. От римския период са запазени
останки от крепост ; има сведения за много свети­
лища на хълма „Хисарлъка", храм на АсклепиЩ
светилище на Зевс и Хера при с. Копиловци
и др. Запазени паметници от средновековието в
града и околността са църквата в кв. К олуш а(Х III —
XIV в.) и църквата на хълма Спасовица при града ;
от периода на турското владичество и Възраждането
са : отбранителната „Пиркова кула“ (XV— XVI в.),
джамията „Мехмед бей“ (1575), Дервиш баня, кер-
вансарай и часовникова кула (сега разрушени), църк­
вата в с. Ръждавица (преди 1632), църквата „Ар­
хангел М и ха и л" край с. Горановци, Кадин мост —
на 16 км изт. от К. при с. Невестино (1469), жилищ­
ната кула на чорбаджи Мано в с. Граница, църк­
вата „Св. Георги“ в с. Долно село (1870) и др.
ЛИХНИДА (стр. 66) — древното илирийско име на Охрид
преди завземането му ог римляните в 168 г. пр. н. е.
ЛОВЕЧ (стр. 96, 127, 195, 212, 373, 459, ант. Мелта) —
окръжен град в Северна България, основан в римско
време като пътна станция, по-известен от XI— XII в.
Жители — 30 843. Има запазени останки от средно­
вековна крепост и части от римски път. От епохата
на Българското Възраждане е оригиналният покрит
мост на р. Бели Осъм с магазини от двете страни
(1872— 1874), строен от Н икола Фичев, изгорял в
1925 г. и възобновен с масивна конструкция ; има
също стари църкви, къщи и др.
ЛОМ (стр. 130, 194, 227, 491, 509) — град в М ихай­
ловградски окръг на Дунава. Жители — 28 189.
Известен под името Л. от 1266 г. На мястото му от
II в. пр. н. е. е имало голяма римска крепост Алмус,
от която няма запазени следи. Голям център на сел­
скостопанско производство и търговия, оживено при­
станище (от 1838). Непосредствено след Освобожде­
нието построени гимназия (между 1880— 1884, автор
арх. К. Иванович), педагогическа гимназия и др.
ЛОПУШАНСКИ МАНАСТИР — вж. на Берковица.
ЛЮЛЕ БУРГАЗ (стр. 135) — град в Европейска Турция.
ЛЮЛИН (стр. 163, 535) — планина в България, разпо­
ложена югозападно от София.
ЛЮТИБРОД (стр. 102) — село (Врачанско), в което
има оригинална църква от средновековието в местн.
Коритенград (от ок. XIV в.).
М АДАРА (стр. 43, 91, 92, 121) — село в Ш умен­
ски окръг, разположено на 1 км от подножието на
високи отвесни стени. Околностите му са предста­
влявали постоянно място за заселване от най-древни
времена. Тук има останки от наколни и пещерни жи­
лища от ок. 3000 г. пр. н. е., езически светилища и
следи от селища от цялата новокаменна и бронзова
епоха, римско заселище от I— IV в. (от него е Р им ­
ската вила, III— IV в.), средновековна крепост на
платото над Мадарските скали (наричана Мундрага),
 едностайни постройки и еднокорабна малка църква
в крепостта, средновековно селище („ Манастирът“
или „Дворецът"), средновековни скални църкви и
килии от XIJ]— XIV в. и др. Най-забележителен па­
метник в М. е Мадарският конник — скален релеф
на конник в естествен ръст, изсечен в скалите на
23 м височина, заобиколен с надписи (вероятно от
IX в.) Поради изключителното богатство на археоло­
гически материали от различни исторически епохи в
1958 г. М. е обявена за национален музеен резер­
ват заедно с Плиска и Преслав.
МАКЕДОНИЯ (стр. 2 5 ,5 9 , 82, 8 3 ,9 0 , 99, 112, 123,128,
131, 196, 198, 223, 385, 389, 439, 462, 4 6 8 )— област
в централната част на Балканския п-ов, заемаща
югоизточната част на Югославия, североизточната
част на Гърция и югозападната част на България.
Филип Македонски превърнал в IV в. пр. н. е. М.
в силна робовладелческа държава. При сина му А лек­
сандър Велики М. станала световна империя. В 146 г.
М. била покорена от римляните. В IV в. след раз­
падането на Римската империя М. влязла в преде­
лите на Византия. В VI в. била почти напълно сла­
вянизирана. През средните векове влизала в българ­
ската държава, а в X в. била ядка на Западното бъл­
гарско царство. В XIV в. попаднала под турско
робство.
М АДА АЗИЯ (стр. 2 7 ,3 9 , 58, 6 2 ,1 1 2 , 124, 172, 223) —
полуостров в западната част на Азия, миещ се от
Черно, Мраморно, Егейско и Средиземно море.
Влиза в границите на Турция. Носи още името
Анадола.
МАЛКО ТЪРНОВО (стр. 223, 304) — град в Бургаски
окръг в полите на Странджа, основан в XVII—
XVIII в. при старо римско селище. Жители — 4746.
Има запазени възрожденски къщи (Ефендиевата и
др.). Около него има много села със стари странд­
жански къ щ и: с. Българи (къщата на Ив. Леф-
теров), с. Кости, и църкви : в с. Звездец и др.
МАНГАЛИЯ (стр. 15, ант. Калатис) — град в Румъния
на Черно море, южно от Кюстенджа, пристанище
за малки съдове, курорт. Основан като гръцка ко­
лония. През средните векове бил важно пристанище,
посещавано от венециански и генуезки кораби.
М А РИ Ц А (стр. 10, 11, 127, 226, 269, 301, ант. Хеб­
рос) — най-голямата река в България, в миналото
плавателна в долното си течение чак до Пловдив.
М АРЦИ АН О ПО Л (стр. 29) — римска колония от II в.,
основан от Траян при с. Девня. Главен град на
Долна Мизия._с право да сече монети. Разкрити са
значителни археологически останки от селището.
МЕЛНИК (стр. 100, 101, 273, 416, 418) — град в Б ла­
гоевградски окръг, основан вероятно ок. I— II в.
Жители — 553. Запазени са оригинални жилищни
сгради от XIX в . : къщата на Ибрахим бей (Па­
шовата), къщата на Курдопулос (Цинцаровата)
и др. От по-старите архитектурни паметници инте­
рес представляват в града т. нар. византийска къща
(XIII— XIV в.), останки от крепост и църква „Св. Ни­
колай" на височина над града, съседният Роженски
манастир и църквата м у „Св. Богородица" от XVI—
XVII в. със стенописи от 1732 г., хипогеят при
с. Крупник (от IV в.) и др. ,
МЕЛТА (стр. 30) — древното име на Ловеч.
МЕСАМБРИЯ (стр. 11, 12, 14, 29, 210) — древногръц­
кото име на Несебър.
МЕСЕМВРИЯ (стр. 94) —■ старото име на Несебър.
МЕСТА (стр. 29, 226, 269, 274, 318) — река в Югоза-
падна България.
МИЗИЯ, ГОРНА И ДОЛНА МИЗИЯ (стр. 25, 27, 35,
43, 48, 58) — в древността провинция на Римската
империя между долното течение на Дунава и Стара
планина, образувана в началото на I в. пр. н. е.
Основното население било тракийци (мизи, гети и
др.). В 86 г. М. била разделена на две провинции :
Горна (Мезия супериор), на запад от р. Цибър, с
главен град Сердика, и Долна (Мезия инфериор), с
главен град Марцианопол. От края на II в. нах-
лувания и заселвания на заддунавски племена силно
намалили територията на М. В кр. на III в. импера­
тор Диоклециан образувал диоцез (крупна админи-
стративна единица), в който освен М . включил М а­
кедония, Епир, Ахайя и о-в Крит. Диоцезът се за­
пазил до кр. на V в., когато М. влязла във В и ­
зантия.
МИЛЕТ (стр. 21, 39) — древногръцки град на запад­
ния бряг на М ала Азия, крупен обществен и кул­
турен център на Древна Гърция, основан преди XI в.
пр. н. е. Развил оживена колонизаторска дейност в
VIII в. пр. н. е.
МИХАЙЛОВГРАД (стр. 28, 227, ант. Монтана, до 1889 г.
Кутловица, Голяма Кутловица, до 1945 г. Фердинанд) —
окръжен град в Северна България, основан II в. пр.
н. е. От I в. е римска крепост и селище на подхо­
дите към Стара планина. Административен и кул­
турен център на богат селскостопански район. Ж и­
тели — 27 240. Запазени значителни архитектурни
паметници в града няма. Югозападно от града на
Калебаир има останки от крепост. В с. Чипровци
стара църква „Св. Н икола“ (XVI—XVII в.), а в съ­
седния Чипровски манастир — църква „Св. Йоан
Предтеча".
МОГИЛИЦА ..(стр. 285, 287—290, б. Тозбурун) — село
в Родопите, Смолянски окръг. В него е запазен
голям жилищен комплекс от XIX в. на местните тур­
ски феодали Агуш евци — т. нар. Агушев конак.
М ОНТАНА (стр. 28) — древното им ена Михайловград.
МОРАВИЯ (стр. 72) — историческа област в Чехосло­
вакия. В V I—VIII в. станала център на крупно сла­
вянско държавно обединение — Княжество Само, а
в VIII— IX в. била основна част на Моравското кня­
жество.
М РАМ ОРНО МОРЕ (стр. 11) — вътрешно море между
Европа и Азия, свързано чрез протока Босфор с
Черно море, а чрез Дарданелите с Егейско море.
МЮНХЕН (стр. 542) — град в Южна Германия, цен­
тър на Баварската област, намираща се сега в Гер­
манската федерална република.
НЕВРОКОП (стр. 534) — старото име на Гоце Делчев.
НЕСЕБЪР (стр. 11, 50, 96, 100, 101, 104, 106, 107,115,
117, 118, 121, 123, 168,214, 216, 305, 308, 3 1 0 ,5 3 8 ,
540, ант. Месамбрия, до 1934 г. М есемврия)— град
в Бургаски окръг, върху скалист полуостров в се­
верния край на Бургаския залив, основан като чер­
номорска колония на гръцкия град Мегара ок. 510 г.
пр. н. е. Жители — 3978. От античността са запа­
зени останки на крепостните стени, на елинистична
вила, „Базиликата на морския бряг“, „Старата
митрополия“ (VI в.), както и сведения за храм на
Аполон, театър и др.От средновековието (IX—XIV в.)
са запазени значителни култови паметници с харак­
терна архитектура и богата пластична и полихромна
украса на фасадите — църквите .„Се. Иван Кръсти­
т ел“ (X— XI в.), „Св Стефан“ („Новата митропо­
лия“, също от X —XI в.), „Св. Параскева“ (XIII—
XIV в.), „Св. Архангели М ихаил и Гавраил“ (XIII—
XIV в.), „Пантократор“ (XIV в.), „Св.Иоан Али-
тургитос“ (XIV в.), „Св. Тодор (XIV в.). От епохата
на Възраждането е запазена в общи черти уличната
мрежа на възрожденския град, а същ о и значителни
ансамбли от типични черноморски къщи от XIX в. —
къщите на Чимбулев, Баготов, Москоянев, Тулев,
Елена Петрова (известна като къща на капитан
Павел), къщата на Евламбиус, Шишманидов и др.
Н. е обявен в 1956 г. за музеен резерват и меж ду­
5 9 9
 народен курорт. Край града от 1958 г. е изграден
модерен курортен комплекс „Слънчев бряг“.
НИКОПОЛ (стр. 113, 127— 129, 193, 200) — град в Пле­
венски окръг, пристанище на Дунава недалеч от устие­
то на р. Осъм ; основан в 629 г. от византийския
император Хераклий. Жители — 5403. Важна и силна
крепост във византийско, старобългарско и турско
време, от чиито съоръжения има останки. От запа­
зените археологически и архитектурни паметници
по-значителни с а : Чешмата на Елия, направена от
саркофаг на знатна римлянка с високопоетичен над­
пис, и средновековна куполна църква от типа на Ко-
лушката (вж. Кюстендил).
НИКОПОЛИС А Д ИСТРУМ (стр. 29, 30, 35, 36, 3 9 ,4 1 ,
94, 210) — древна крепост-град в М изия, разполо­
жена на възвишение над р. Росица, при днешното
с. Никюп. Основан от император Траян в 102 г. на
важен кръстопът. Застроен по правилата на римски
укрепен военен лагер (каструм) с правоъгълна улич-
на мрежа, при отчитане конфигурацията на терена ;
в центъра е форумът и около него са разположени :
обществени сгради — одейон (малък театър), булев-
терион и д р .; храмове — храм на победата (от него
е запазен само фронтон) и др. Римският град бил
разрушен в VI— VII в. и върху развалините му се
настанили славяни. Градът продължил да съществува
като второстепенно българско селище през цялото
средновековие до края на XIV в. Значителните руи­
ни на крепостните стени и многобройните фраг­
менти от постройки, скулптурна украса, архитек­
турни детайли и днес имат внушителен изглед.
НИКОПОЛИС А Д НЕСТУМ (стр. 2 9 ) — древна римска
колония, основана във II в. при р. Места. Развали­
ните й се намират близо до гр. Гоце Делчев. Запа­
зени са останки от крепостната стена и някои кре-
'ъ постни съоръжения, силно повредени.
НИКЮП (стр. 29) — село на 14 км от Велико Търново,
в чието землище се намират развалините па римския
град Никополис ад Иструм.
НОВА ЗА ГО РА (стр. 444, 445) — град в Сливенски
окръг, заселен между XVI— XVIII в. Жители — 19 257.
Изгорен през Освободителната война (1877), след
което възобновен по правоъгълната улична система
(автор на регулационния план арх. Лубор Байер). В
околностите му се намират могилни селища — при
с. Караново (най-голямата селищна могила у нас) и
при с. Езеро.
НОВЕ (стр. 29) — римски град на Дунава, възникнал
в I— II в. от канабе. Развалините му заемат значи­
телна територия в местн. Стъклен край Свищов.
НОВЕЗИУМ (стр. 29) — римски лагер град в запад­
ните римски провинции.
ОБРОЧИЩ Е село — вж. на Балчик.
ОГРАЖ ДЕН (стр. 226, 269) — планински хребет с по­
сока изток— запад, разположен северозападно от Пет­
рич в България и Югославия.
ОДЕСА (стр. 366, 557) — град в Украинската ССР, при­
станище на Черно море, крупен промишлен и кул­
турен център.
ОДЕСОС (стр. 11, 12, 14, 15, 35) — древногръцкото
име на Варна.
ОДРИН (стр. 127, 129, 130, 172,177, 184, 194, 195, ста-
ротрак. Ускудама, рим. Адрианопол, тур. Едирне) —
град в Европейска Турция, близо до сливането на
р. Арда и р. Тунджа с р. Марица. Запазени са
малко останки от значителния в миналото политиче­
ски, стопански и културен център. Основан е като
тракийско селище, столица на държавата на одри-
зите (вж. Одриска държава). Римляните продъл­
жили да го наричат Ускудама до преименуването му
на Адрианопол (I в. пр. и. е.) в чест на император
Адриан. В 1363 г. султан М урад I го направил своя
600
столица (Едирне) до падането на Цариград. От пе­
риода на турското робство най-важни паметници са :
Султан Селим джамия (автор Синан), Хасеки
Султан джамия, Зиндали Куюн дж амия и др.
ОДРИ ЗКА Д Ъ Р Ж А В А (стр. 10, 16, 25, 27) — дър-
жавно обединение на тракийското племе одризи, на­
селяващо долината на р. Хеброс (М арица) от П ул-
пудева до Ускудама. О. Д . се издигнала особено
през V— IV в. пр. н. е. Одризите останали дълго
време независими и били подчинени чак от римляните.
ОЛИНТ (стр. 21) — древногръцки град в Халкидичес-
кия п-ов на 50 км южно от Солун, построен по сис­
темата на кръстосващи се улици, разделящи града
на еднакви квартали, застроени с „блокове“, всеки
от по 10 жилища. Типични за О. бли пастадните
жилища, а някои се приближавали до перистилния
тип. Разцветът на О. се отнася към 5 в. пр. н. е. В
348 г. пр. н. е. бил превзет и разрушен от Филип
II Македонски. Разкопките на развалините на О. да­
ват значителни материали по историята на античното
жилище.
ОМУРТАГ (стр. 444, б. Осман пазар, год. преим. 1934) —
град в Търговищки окръг, основан ок. XVII в. Ж и­
тели — 8148. Важно пазарско средище за част от
Тузлука (Сланник).
ОРХАНИЕ (стр. 218, 356, 358) — старото турско име
на Ботевград.
ОРЯХОВО (стр. 96, б. Рахово) — град във Врачански
окръг, пристанище на Дунава. Жители — 7498. Има
непроучени останки на обитаване от древни времена.
ОСОГОВСКА ПЛАНИНА (стр. 227) — планина в Бъл­
гария и Югославия, разположена югозападно от
Кюстендил.
ОСЪМ (стр. 373) — река в България, десен приток на
Дунава.
ОХРИД (стр. 61, 63, 66, 78, 83, 86, 96, 162, 200, 225,
226, 269, 273, 274, 311, ант. Лихнида) — град в
Македония на Охридското езеро, възникнал на
римския път от Дурацо за Солун. При Борис и Си­
меон станал важен център на българската просвета
благодарение на Климент и учениците му, а при
Самуил — столица на Западната българска дър­
жава. Запазени са значителни паметници на средно­
вековната архитектура — Самуиловата крепост, цър­
квата „Св. София“, църквата „Св. Климент“, м а­
настирът „Св. Н а ум “, останки от градската крепо­
стна стена и др. От епохата па турско робство има
запазени къщи, църкви и др.
ОХРИДСКО ЕЗЕРО (стр. 110) — голямо езеро ъ Юго­
славия и Албания, свързано подземно с Преспан-
ското езеро. На брега му е разположен Охрид.
ОШАНИТЕ (стр. 240)—колибарско селище (Тревненско
в Габровски окръг. Известно е с майсторите си
строители, зидари, зографи, марангози. От него е
майстор Димитър.
ПАЗАРДЖ ИК (стр. 129, 178, 200, 221, 311, 367, 382,
384, 386— 388, 460, б. Татар Пазарджик) — окръжен
град в Южна България на р. Марица, основан като
турско-татарско селище през XV в. Жители — 55 410.
Запазени са оригинални паметници от епохата на
турското робство и Възраждането : църквата „Св.
Богородица“ (1837) с високохудожествен резбен ико­
ностас от дебърски майстори, Куршум джамия (1667),
голям кервансарай (сега разрушен), къщи и др.
В околността на града се намират останки от
антична и средновековна архитектура: тракийска
куполна гробница от IV в. при с. Ветрен, тра­
кийска куполна гробница при с. М алко Белово, ба­
зилика при с. Голям о Белово (VI в.), средновеков­
ното градище „Цепена" при с. Дорково, резиденция
на деспот Слав, средновековна църква от XIII— XIV в.
при с. Паталеница, часовникова кула в с. Ракитово.
ПАНАГЮРИЩЕ (стр. 197, 199,221, 438) — град в Па­
зарджишки окръг, изникнал ок. XVII в. Жители —
18 298. През Възраждането оживен занаятчийски и
скотовъден център, откогато са запазени къщи (Ту-
тевата и др.), голяма църква и др. При с. Долно
Левски е разкрита тракийска куполни гробница. На
8 км западно от града е историческата, местност О бо­
рище ; близкото с. Стрелча е курорт.
ПАУТАЛИЯ (стр. 29, 4 4 ,5 7 ) — древноримското имена
Кюстендил.
ПЕРНИК (стр. 453, 454, 488, от 1949 до 1962 г. Димит-
рово) — окръжен град в Западна България, из­
вестен от X в. като средновековна крепост във
владенията на феодала Кракра Пернишки, важен
ключ на пътя от Македония за Д унава , устояла на
много нападения. След 1878 г. построени хали и
Минна дирекция (автор арх. К. Николов) и други
сгради. Понастоящем център на каменовъглена про­
мишленост и металургия,със силно работническо ре­
волюционно движение от преди 9. IX. 1944 г. (ръко­
водител Г. Димитров). В града е построен нов голям
дворец на културата. Към Д М З „Ленин" сега се из­
гражда отделен селищен комплекс с многоетажни ж и­
лищни блокове и пълно културно-битово обслужване.
Жители — 75 844.
ПЕРСИЯ (стр. 16, 172) — название на Иран,, употре­
бявано в Русия, Западна Европа, САЩ и у нас.
ПЕРУЩ ИЦА (стр. 56, 312, 313) — село в Пловдив­
ски окръг, в чието землище се намират руините
на Червената църква (VI — VII в.).
ПЕТРИЧ (стр. 516) — град в Югозападна България,
Благоевградски окръг, в съседство с българо-гръцко-
югославската граница. Основан е при старо трако-
римско селище. Жители — 20 653.
ПЕЩ ЕРА (стр. 432, 459, 461) — град в Пазарджишки
окръг, известен като селище от XVI в., споменаван
в документи от XVII в. Намира се на стар римски
път от Пловдив през Неврокоп за Беломорието.
През вт. пол. на XVIII в. и XIX в. се издигнал като
цветущо селище, жителите на което се занимавали
с рудодобиване и занаяти. От епохата на Възраж ­
дането има запазени стари къщи, църквите „Св. Ди­
митър“ (1831) и „Св. Богородица“ (1874), часовни­
кова кула и др. Жители — 14 606.
ПИРДОП (стр. 53, 113, 461) — град в Софийски окръг,
основан в XVII в. Жители — 8252. През Възражда­
нето известен център за производство на гайтани,
аби и шаяци. Архитектурни паметници в околността
му с а : Еленската църква край града, църквата
при с. Клисекьой (сега с. Ц ърквите) и др.
ПИРИН (стр. 207, 220, 226, 228, 2 6 9 ,2 7 4 ,2 9 4 , 3 6 0 ,4 1 6 ,
ант. Орбел) — планинска верига в Югозападна Бъл­
гария, част от Рило-Родопския масив, с алпийски
характер.
ПЛАКОВСКИ МАНАСТИР — вж. на Велико Търново.
ПЛЕВЕН (стр. 199, 212, 216, 221, 369, 370, 438, 459,
460, 467, 516, 526, 545, 554, 5 61)—окръжен град в
Северна България, основан в XIV— XV в. Жители —
79 234. Важен административен, стопански и военен
център преди Освобождението, при който са станали
големи сражения в Руско-турската война (1878). В
тяхна чест са издигнати възпоменателни паметници —
Мавзолей-костница (1905, автор арх. П. Койчев),
парк-музей „Скобелев“ (изграден 1907). По-забеле-
жителни сгради от следосвобожденския период са :
Читалището (автори арх. П. Цветков и арх. Ст. Ко-
вачевски), Военният клуб (автори арх. Т. Горанов
и арх. Б. Русев), Окръжната палата (автори
арх. К. Николов и арх. Ил. Попов), Гара Плевен
(1926— 1928, автор арх. Кр. Плакунов) и др. В
местн. Кайлъка край града са открити останки ог
материална култура от преди 5— 6000 г., селище от
каменно-медната епоха, тракийско селище от III—II в.
76 К р а т к а история на б ъ л г а р с к а т а а р х и т е к т у р а
пр. н. е., наречено от римляните Строгозия, а от
славяните в VI в. — Каменец (по турски Кайлък). Над
голямата пещера има останки от крепост, създадена
още в римско време и просъществувала през ця­
лото средновековие. В околността интересна е
църквата в Карлуковския манастир.
ПЛИСКА (стр. 61, 63, 65, 66, 68, 70, 72— 75, 77, 78,
80—82, 84, 86, 88, 9 0 —92, 9 4 —97, 109, 123, 265,
413, б. Абоба, год. преим. 1924) — село в Ш ум ен­
ски окръг. На 2 км северно от селото се нами­
рат развалините на първата българска столица Плиска
(680— 893), открита и частично разкопана за първи
път в 1899— 1900 г. ; разкопките и проучванията про­
дължават и сега. Разкрити са следните по-главни
обекти : крепостните стени на Вътрешния град,
„Големият дворец“ (Тропната палата), „Мал­
кият “ (Ж илищ ният ) дворец, „Голямата бази­
ли к а “ и манастирският комплекс около нея, двор­
цовата църква, както и многобройни граждански и
култови постройки с различен план и предназначе­
ние : землянки, еднопространни жилища, постройки
с верижен план, постройка със сложен план,
малки базилики и др. Развалините на П. са обя­
вени в 1958 г. за национален музеен резерват
заедно с развалините на Мадара и Преслав.
ПЛОВДИВ (стр. 41, 96, 127— 130, 135, 177, 178, 183,
184, 197, 199, 200, 212,213, 216, 221, 222, 2 4 7 ,2 7 8 ,
294, 310, 311, 322, 3 2 4 - 3 3 2 , 352, 367, 3 7 1 ,4 3 8 ,4 3 9 ,
442, 443, 445, 448, 4 5 0 —452, 459, 4 6 7 ,4 7 8 ,4 8 8 ,4 9 1 ,
507, 509, 525, 526, 534, 535, 551, 554, 561, 566,
трак. Пулпудева, мак гр. Филипопол, рим. Тримон-
циум, тур. Филибе) — окръжен град в Южна Бъл­
гария, основан вероятно преди V в. пр! н. е. като
тракийско селище. В V— IV в. пр. н. е. превзет
ог Филип II Македонски, разширен и устроен и
наречен на негово име. В римско време става укре­
пен град, наречен Тримонциум (трихълмйе).
През средните векове е бил главен град на Тракия
и често е променял владетелите си (българи и
византийци). През турското робство е бил също
важен център, средище на административни власт.
Столица на Източна Румелия след Освобождение­
то дс Съединението (1885). Жители — 222 737.
Разположен е живописно на пет хълма и меж-
духълмията. Стариннага част на града е обя­
вена за музеен резерват (1956). Има сведения и
археологически останки за архитектурни паметници
още от античността — храмове на Аполон Кендри-
зос и на Асклепий и Хигия, Стадионът, останки от
крепостната стена от тракийския, македонския,
римския и византийския период, римска баня и др.
От времето на турското владичество са се запази­
ли многобройни култови и граждански сгради —
Д ж ум ая джамия (кр. XIV— нач. XV в.), Имарет
джамия (1445), Куршум хан (сега разрушен), Хюн-
кяр хам ам (сега разрушен), Чифте баня (XVI в.),
Безистенът (сега разрушен), часовниковата кула
на Сахат тепе (кр. на XVI в.) и др. От периода на
Възраждането са запазени значителни ансамбли от
късновъзрожденски симетрични къщи : на Георгиади
(1846— 1848), на Иван Куюмджиоглу, на Аргир К у-
юмджиоглу (сега Етнографски музей, 1847, май­
стор х. Георги), на Таквир Месробович, на д-р Чо-
маков, къщата на Ламаргин (1830), къщата на Сте­
пан Месробович, на х. Драган Калофереца и д р . ;
църквата „Св. Марина“ с оригинална многоетажна
дървена камбанария (1870), търговски складове и др.
След Освобождението са изградени голям брой ин­
дивидуални жилищни сгради, единични жилищни
кооперативни домове, Мъжката гимназия (неизвестен
автор), банкови сгради, Девическата гимназия
(автор арх. Й. Шншпер), гръцката гимназия „Мафаз-
лията“ (автор арх. Андроникос), Окръжната : палата,
Гарата (автор неизв. солунски архитект), кино „Бал­
■601
 кан", църквата „Св. Кирил и Методий" (автор
арх. Шнитер) и др. В годините на народната власт
са изградени: ансамбълът на Международния мо­
стрен панаир (1949), Паметникът на Съветската ар­
мия (1955— 1957), Стадионът, многобройни общест­
вени и жилищни сгради. Градът е важен стопански
и културен ценгьр. Около П. също са запазени
многобройни паметници от античността и среднове­
ковието— гробница в Голямата, могила прие. Д у -
ванли (V — III в. пр. н. е.), гробница при с. Ново
село (IV в. пр. н. е.), тракийска куполна гробница
при с. Розовец, градище над с. Кричим вероятно
от XIII в. и др.
ПОГАНОВО (стр. 110, 123) — село (Царибродско) в
Югославия, при което се намира известният Пога-
новски манастир „Св. Ив. Богослов" с интересна
църква от XIII- XIV в.
ПОГАНОВСКИ М АН АСТИ Р— вж. на Поган.ово.
ПОЛКОВНИК СЕРАФИМОВО (стр. 205, 214, до 1934 г.
Алами дере) — село в Смолянски окръг, със запа­
зени оригинални къщи и ансамбъл на училище и
църква от епохата на Възраждането.
ПОЛША (стр. 131) — държава в Източна Европа.
ПОМОРИЕ (стр. 11, 46, до 1934 г. Анхиало) — град в
Бургаски окръг, основан като агюлонийска колония на
Черно море в кр. на V в. пр. н. е. По време на рим­
ското владичество (I —IV в.) — един от най-значителни­
те търговски центрове на Черноморието. Жители •—
9567. Забележителен паметник край града е могил-
ната куполна гробница от IV в. с оригинална
форма и гъбовидна тухлена конструкция.
ПОПОВО (стр. 4 4 4 )— град в Търговищки окръг, осно­
ван XVII— XVIII в. Жители — 15 609.
ПРЕОБРАЖЕНСКИ МАНАСТИР — вж. на Велико
Търново.
ПРЕСЛАВ (стр. 61, 63, 65, 66, 68, 70, 72— 75, 77, 78,
82, 84, 86— 92, 94— 97, 109, 113, 118, 123,- 413) —
град в Ш уменски окръг, възникнал вероятно
в XIV— XV в. Жители — 8149. На 3 км южно от
града се намират развалините на стария П., втората
столица (893— 972) на Първата българска държава.
Разкопаването му е започнало в 1897 г. и продъл­
жава непрекъснато и сега. Разкрити са : крепост­
ните стени на Вътрешния град, Тропната палата,
Ж илищ ният дворец, Кръглата („Златната") църква,
манастирът „Св. Пантелеймон" в местн. Пат-
лейна с църквата му, търговски магазини на
южната крепостна стена на Вътрешния град,
кръстовидна църква в местн. Делидушка, църквата
на манастира в местн. Черешето, базиликата в
местн. Гебе клисе, църкви в местн.. Б я л бряг,
манастирът в местн. Аврадака, църкви № 1 и 2
на Аврадака, църква гробница № 4, църква в местн.
Селище, манастири до П., постройки с верижен
план в околностите на П., със сложен план и др.
Много от паметниците са с монументален градеж и
високохудожествена керамична, мозаична и камено-
пластична украса. Развалините на П. са обявени за
национален музеен резерват и 1958 г. заедно с раз­
валините на Плиска и Мадара. В Преславско се
намират ощ е: църквата .до с.Виница, църквата
във Въбилин дол, Сараят на Героите е с. Върбица
(нач. на XIX в.), училището в същото село (1873 г.,
майстор Генчо Кънев) и др.
ПРЕСПА (стр. 61, 66, 78, 113) — столица на Западната
българска държава (до X— XI в.), разположена на
Преспанското езеро. От сградите и укрепленията
са запазени съвсем малко руини ; най-значителни
са останките от патриаршеската църква — базили­
ката „Св. А хил" (X в.) от времето на Самуил.
ПРЕСПАНСКО ЕЗЕРО (стр. 83, 90) — най-голямото
езеро в Македония. Разделено е с тясна ивица
земя на две — Голямо и Малко П. Е. В езерото има
602
три островчета — Град, Мали град и Св. Ахил.
Свързано е с подземна река с Охридското езеро.
При него се е намирала Преспа.
ПРИЛЕП (стр. 201, 356) — град в Югославия (СР М а­
кедония).
ПРОВАДИЯ (стр. 121, 129, 162) — град във Варненски
окръг, основан вероятно ок. IX— X в. Старобългар­
ското нме на града е Овеч. Жители — 13 837. През
епохата на турското робство е бил оживено сре­
дище на дубровнишки търговци. От този период са
запазени къщи и култови паметници. Над града на
високо плато има останки от средновековна крепост
„Калето“. В околностите му се намират пещерни
средновековни църкви и килии, развалини от кре­
пости и др.
ПУЛПУДЕВА (стр. 16) — старотракийското име на
Пловдив.
РАБИШ А — село, вж. на Белоградчик.
РАДО М И Р (стр. 110) — трап. в Пернишки окръг, ос­
нован вероятно в X в., а се споменава за пръв нът
в 1565 г. Жители — 8458. Център на майстори
строители и дърводелци (дюлгери). В околностите му
се намират : Земен.ският манастир „Се. Иван Бого­
слов“ с църква от XI— XII в., стенописвана в 1354 г.,
Ореховският манастир „Св. Никола" (наричан
„Мрачки“) при с. Пещера, основан вероятно в XII—
XIII в., църквата в с. Радибош. и др.
РА ЗГ РА Д (стр. 127, 129, 177, 185, 191, 267) — окръ­
жен град в Североизточна България, основан ве­
роятно след XV в. Ж ители— 26 297. Има доста запа­
зени архитектурни паметници от епохата на тур­
ското владичество: Ахм ед бей джамия. (1442),
Ибрям паша джамия : (1614), теке Де мир баба
край града, часовникова кула. Край града са раз­
крити развалините на римския град Абритус.
РАЗЛОГ (cip. 127, до 1925 г. Мехомия) — град в Б ла ­
гоевградски окръг, основан от римляните. Жители —
10 425. Има запазени ансамбли от възрожденски
къщи, стара църква. Интересни църкви и къщи има
и в близките села Бела река, Бачево, Годлево, До-
бърско и др.
РАЙКОВО (стр. 221, 272, 276, 277, 281, 283— 285,310,
318) — село (Смолянско), сега квартал на Смолян,
съществувало преди XVII в., със запазени голям брой
оригинални родопски къщи от епохата на Възраж­
дането : на Радйо Каракостов, на Райчо Радев, на
братя Гъорджеви, Пангаловата къща ; Мъзгал-
ската чешма (1572) и др.
РАЦИАРИЯ (стр. 29) — римски град на Дунава, въз­
никнал в I в., един от големите римски градове в бъл­
гарските земи. В III в. бил столица на прибрежна
Дакия. Разрушен от хуните в 447 г., възстановен
от Юстиниян и отново разрушен от аварите в 567 г.
Развалините му се намират при с. Арчар.
РИЛА (стр. 227, 294, 382, 420) — планина в Югозападна
България, част от Рило-Родопския масив. Върхът
й Мусала (2925 м) е най-високата точка на Балкан­
ския п-ов. От Р. извират големите български реки
Искър, Марица, Места.
РИЛСКИ МАНАСТИР (стр. 110, 121, 127, 163, 199,
210, 222, 362, 3 8 2 -3 8 4 ,3 9 7 , 399, 400— 403, 409,
412, 420 —427, 436, 563, 565) — най-значителният по
обем, историческо значение и архитектурни качества
манастирски комплекс в България. Намира се в
недрата на Рила, основан е вероятно в X в., офор­
мен цялостно в сегашния си вид през XIX в. Жи­
лищни крила на 3 и 4 етажа затварят голям не­
правилен двор със сполучливи пространствени про­
порции. В него се намират средновековната Хре-
льова кула (1335) и възрожденската църква „Св. Бо­
городица" (1834— 1860, автор майстор Павел), с
богат резбарски иконостас. Външната архитектура
 ма манастира е сурова, с отбранителен характер и
в хармония с .мощния околен пейзаж, а вътрешната
(към двора) ажурна и с декоративни изписвания по
стените. През робството P. М. е бил център на
просвета и книжнина, твърдина на нани налното
съзнание. Наоколо са запазени други манастирски
постройки — метохьт „Орлица“ с църква от 1478 г.
постницата „Св. Л у к а “ с килийно училище и др.
РИМ (стр. 3, 22, 25, 28, Древен Рим) — община в
Древна Италия впоследствие робовладелчески град-
държава (полис) и средиземноморска държава, включ­
ваща значителна част от Евроча, Северна Африка ,
М ала Азия и др. Понастоящем столица на И т алия .
РОДОПИ (стр. 10, 96, 118, 127, 135, 163,170, 199,207,
212, 214, 226, 228, 269— 274, 279, 2 8 3 ,2 8 5 ,2 9 0 ,2 9 4 ,
301, 309—312, 318, 331, 332, 334, 414, 467, 540) —
планина в България и Гърция , част от Рило-Ро-
допския масив.
РОЖЕНСКИ МАНАСТИР — вж. на М елник.
РОСИЦА (стр. 29, 35, 373) - река в Северна България,
ляв приток на р. Литра.
РУМЪНИЯ (стр. 87, 258, 4 12,430, 444) — държава в'
Югоизточна Европа , северна съседка на България •
РУСЕ (стр. 129, 184, 193, 197, 199, 200, 214, 216, 218'
221, 358, 369, 370, 438, 442, 443, 445, 4 4 8 ,4 5 0 ,4 5 2
470, 478, 491, 504, 507, 509, 524, 526, 5 4 2 ,5 5 4 ,5 6 3 ,
566, рим. Сексанта или Сексагинта Приета)— окръ­
жен град в Североизточна България на Д унава ,
основан във 11 в. Жители — 128 384. До О свобож де­
нието е бил важен административен и търговски
център, значително дунавско пристанище, а в
XVIII в. - - крепост от четириъгълника Ш умен —
Варна — Силистра — Русе. В него е имало голяма
джамия Рустем паша, дело на Синан. След Ос­
вобождението са построени много еднофамилни ж и­
лища (къщата на Симеонов и др.), т. нар. „Ста­
рият дворец" (автор арх. Гртнангер), банка, теа­
тър (автор арх. Бранк ), хотели, гимназия (автор
арх. Момчилов), Съдебна палата, градски хали
(автори арх. П. Марковски и арх. Ст. Ковачевски),
църквата „Св. Богородица" (1928, автор арх. С. Боб­
чев) и др. Главната търговска улица е застроена
сключено многоетажно. Нови значителни архитек­
турни съоръжения, построени след 9. IX. 1944 г.,
са голяма жп. гара н Мост на дружбата над Дунава
(1952). До града е разкрито енеолитно селище, а
ири с. Иваново има средновековни скални църкви
от XIII— XIV в. с оригинални стенописи.
РУСЕНСКИ ЛОМ (стр. 99, 121) — река в Северна
България, десен приток на Д у н а в а ; образува се
от Бели и Черни Лом ; влива се при Русе.
РУСИЯ (стр. 62, 87, 196, 197, 199, 376, 403, 412, 437,
444, 556) — многонационални държава, създадена в
XV в. начело с Московското княжество, обединила
предимно руските славянски племена в Североизточна
Европа.
САКАР (стр. 10) — малък планински масив в Южна
България, между долното течение на Тунджа и
Марица,
САМОКОВ (с р. 135, 188, 191, 195, 200, 311, 312, 325,
339, 353, 355, 371, 376, 382, 384, 3 8 6 )— град в
Софийски окръг, основан ок. ХП1— XIV в. Жители —
21 585. През турското робство бил оживен железо-
добивен и занаятчийски център, през Възраждането
средище на прочута резбарска и иконописни школа.
Ог това време са запазени паметници на култовата
и жилищната архитектура : Бельовата къща (XIX в.),
Синагогата (вт. пол. на XIX в.), митрополитската
църква „Св. Богородица“ (1791) с художествен рез-
бен иконостас, дело на майстори от Самоковската
резбарска школа, къщата . на Арие (Сарафската
къща, сега разрушена), чешмата с обицата и др.
В следосвобожденския период построено читалище
паметник (автор арх. К. Николов) и др.
САМУНДЖИЕВО (стр. 218, 358) — старо село в Севе­
розападна България, на мястото на което е по­
строен Ботевград.
САПАРЕВА БАНЯ (стр. 113) - село (Станкедимшпров-
ско) в Кюстендилски окръг. При него са развали­
ните на древния римски град Германия. Има останки
от римски водопровод, бани, сгради, крепостни стени
и др. От българското средновековие е запазена
църква (XII— XIII в.).
СВЕТА ГОРА (стр. 170) — българското име на Атон.
СВИЛЕНГРАД (стр. 191, ло 1912 г. Мустафа паш а)—
град в Хасковски окръг на р. Марица, основан ок.
XVI в. Ж ители— 12 43.8. Запазен е внушителен ка­
менен мост от 1510 г., дълъг 295 м с 21 сводови
отвора. Близо до града са разкрити две каменни
тракийски куполни гробници от IV в. пр. н. е. :
при с. Мезек и при с. Вълчепол.
СВИЩОВ (стр. 29, 96, 201, 214, 221, 3 8 2 ,3 9 7 ,3 9 9 ,
403- 407, 436, 442, 444, 509) — град във В елико­
търновски окръг, пристанище на Дунава. Ж и­
тели— 2 1 5 2 2 . През Възраждането оживен и богат
град, откогато са запазени доста архитектурни па­
метници : църкви, измежду които най-забележителни
са „Св. Кирил и М етодий“ (автор майстор Генчо
Кънев) и „Св. Троица" (1865— 1866, от майстор
Никола Фичев); оригинални каменни къщи ; часов­
никова кула от вт. пол. на XVIII в. ; складове
на пристанището. След Освобождението са по­
строени значителни сгради : търговска гимназия
(автор арх. П аул Бранк), висша търговска академия
(автори арх. Д. Цолов и арх. Ив. Васильов) и др.
В най-високата част на града има останки от кре­
пост, построена от римляните, обслужваща визан­
тийците и българите през XIII—XIV в. Край града
в местн. Стъклен се намират развалините на римския
град Нове и на средновековно българско селище,
при което се е развил съвременният град. При
с. Кривина сега се разкопават останки от римски
град.
СЕВЛИЕВО (стр. 195, 2 0 5 ,3 5 2 ,3 7 3 ) — град в Габровски
окръг, основан в XVI—XVIII в. Жители — 20 396.
Ог епохата на Възраждането са запазени : часов­
никова кула (кр. на XVIII в.), мост (1857— 1858 от
Никола Фичев), х. Колю Коновата мааза (сега
разрушена) и др. При с. Батошево има средновековен
манастир.
СЕВТОПОЛИС (стр. 16— 18, 2 0 - 2 2 , 25, 210) — древен
тракийски град, вероятно столица на Одриската
държава, основан от Севт Ш в кр. на IV — нач. на
III в. пр. н. е., откогато в надпис се говори за съ­
ществуване на агора в града. Намчра се на 8 км
западно от Казанлък. Разкопан от Археологическия
институт в 1948— 1954 г., след което залят от во­
дите на язовир „Георги Димитров“. Установен е
цялостният план на града и са разкрити значителни
останки от постройките му : крепостни стени, жи­
лищни сгради, цитадела с дворец-храм и др. Мно­
гобройните архитектурни фрагменти, предмети и др.
свидетелствуват за високото ниво на строителната
и материалната култура на жителите му.
СЕПТЕМВРИ (стр. 332, 334, 353, 488, 5 4 6 ,6 . Саранбей,
Сараньово) — град (от 1964 г.) в Пазарджишки
окръг, важен възел на жп. линия София —Пловдив .
Жители — 7491.
СЕРАФИМОВО — вж. Полковник Серафимови.
СЕРДИКА (стр. 29, 30, 35, 39, 43, 45, 46, 57} — ста­
рото тракийско и римско име на София.
СЕСТ (стр. 10) — древен град в Тракия па Егейското
крайбрежие на Дарданелите, основан като гръцка
(йоинйска) колония при тракийско селище между
6 0 3
 VIII и VI в. пр. н. е. Тук Ксеркс построил грамаден
мост, за да премине войската му от Длия в Европа.
СИЛИСТРА (стр. 29, 45, 96, 128, 129, 193, 267, 269,
442, 459, 509, рим. Дуросторум, среднов. Дръсгьр) —
окръжен град на Дунава в Североизточна България,
основан в I в. като римска колония. Жители — 32 996.
Важпа крепост — римска, старобългарска, турска
(в XVIII в. част от крепостния четириъгълник Русе —
Варна — Ш умен — Силистра). Запазени са архитек­
турни паметници : римска гробница от IV— V в. с
оригинални стенописи, турска крепост над града
„М еджидие табия“, джамия, къщи и др. Край С. са
селата Гарван и Попина, където са разкопани
славянобългарски селища.
СИРИЯ (стр. 27, 39, 46, 49, 62) — държава в Предна
Азия на Средиземно море.
СКОПИЕ (стр. 127, 129, 135, 177, 178, 197, 199, 200,
216, 311, 384) — град в Македония на р. Вардар,
изникнал при римския град от II в. Скупи. Бил е
важна крепост иа Западната българска държава,
а през турското робство — оживен търговски цен­
тър. Запазени са останки от средновековната крепост,
джамии, бани, безистен, Курш умли хан и др.
СЛАВЕЙНО (стр. 218) — село в Родопите (Смолянски
окръг), в което са запазени оригинални родопски
къщи от Възраждането.
СЛИВЕН (стр. 124, 129, 196, 197, 311, 350, 352— 354,
438, 445, 460, 470, 491, 545, 553) — окръжен
град в Източна България, основан вероятно ок. XI —
XII в. Жители — 68 331. През Възраждането оживен
занаятчийски и промишлен център. Тук в 1834 г.
Добри Ж елязков Фабрикаджията създава първата
текстилна фабрика в България. От възрожден­
ската архитектура са се запазили многобройни ти­
пични къщи, църкви, училища. От тях най-забеле-
жителни са : Маринкевата къща, къщите на Паткоолу
и на Садък паша, църквата „Св. Никола“, църквата
„Св. София“ в кв. Ново село с взаимно училище
(1836), търговски дюкяни — маази, и др. В окол­
ността има останки от средновековни манастири,
крепост и др. Интересни сгради от следосвобожден­
ската епоха са Пильоровата къща, Ж елязковат а и
Саръивановата къща, Общинският дом (автор арх.
И. Йорданов), халите (автори арх. Д. Фингов и арх.
Ас. Стоичков) и др. , тор Мимар Синап), храм-паметник „Александър
СМИЛЯН (стр. 274) — село в Родопите (Смолянско)
със запазени характерни родопски възрожденски
къщи (иа Е мин бей и др.).
СМОЛЯН (стр. 214, 272, 276, 285, до 1934 г. Пашма-
кли) — окръжен град в Родопите. Жители — 17 479.
В града и околните села са запазени ансамбли
от характерни родопски възрожденски къщи : Али-
беевият конак в града, Агушевият конак в с. Моги-
лица, летните Агушеви стопанства в с. Черешово,
Хаджийската къща в с. Буково и мн. др. Сега
към него са присъединени с. Райково и гр. Устово.
СОЗОПОЛ (стр. 11, 14, 213, 305, 307, 309, 310, 461,
апг. Аполония до 431 г.) — град в Бургаски окръг,
основан като колония на малоазийскии град Милет
на Черно море в 610 г. ир. н. е. Ж и тели — 3433.
От античните съоръжения и сгради са запазени част
от крепостните стени при входа на града, останки
от некропола вън от града, сведения за храм на
Аполон Лечител. Запазени са и значителни ансам­
бли от типични черноморски къщи от XIX в., като
къщите на Щ илян Варналията, на Д ука Дуков и др.
СОКОЛОВЦИ (стр. 218, б. Долно дере кьой) — село в
Родопите, Смолянски окръг, със запазена ориги­
нална възрожденска архитектура и оформен архи-
тектурно-композиционен център от ансамбъла на
църквата, и училището.
СОКОЛСКИ МАНАСТИР — вж. на Габрово.
604
СОЛУН (стр. 94, 100, 127, 226, 269) — употребявано в
средните векове и запазило се до днес у българи и
сърби славянско наименование на сегашния гръцки
град Теслоники.
СОПОТ (стр. 205, 221, 339 391— 393, 405, 436, 461, от
1950 до 1965 г. Вазовград) — град в Пловдивски ок­
ръг, основан в XVII в. Ж ители— 7213. През В ъз­
раждането значително и будно селище, откогато е
запазен метохът с църквата „Св. Петър и Павел"
(1846), училището и стари къщи. Родно място на
големия български писател Иван Вазов.
СОФИЯ (стр. 29, 39, 41. 53, 54, 56, 94, 96, 127— 130,
162, 163, 172, 177, 178, 183— 185, 194, 197, 199,
200, 212, 213, 216, 218, 221, 311, 358, 367, 420,
43 8 —442, 4 4 5 - 4 5 3 , 457, 459, 466, 467, 470— 479, 481 —
484, 488, 490, 491, 493— 496, 498, 5 0 0 —504,
507, 509— 511, 513, 514, 516—518, 5 2 0 - 5 2 9 , 531,
533, 534, 541, 542, 545, 546, 549, 551, 553, 554, 556,
561, 563, 5 65,566, 568, 571, ант. Сердика, средновек.
Средец) — град в Западна България, възникнал към
I— II в. в полите на Витоша като римска пътна стан­
ция и селище при богати минерални извори. Сто­
лица на България след Освобождението от турско
робство (1879). Жители — 800 953. Градът се раз­
вива бурно през последните 20 години като най-го­
лемия политико-обществен, културен, търговски и
промишлен център на страната. Особено силно е
развита промишлеността — тежка и средна — в спе­
циални индустриални зони източно и северно от
града (Металургичен комбинат при с. Кремиковци и
др.). С. е най-големият жп. възел и първи по го­
лемина град в страната. В града и околностите му
са запазени цялостно или в руини архитектурни па­
метници от римската епоха до наши дни. По-за-
бележителни от тях в града с а : археологически
комплекс в центъра с. църквата „Св. Георги", пър-
воначално римска култова постройка (II— III в.), старо-
християнският некропол на Сердика около църква­
та „Св. София“, църквата „Св. София" (VI в.), цър­
квата „Св. Петка Самарджийска“ (XIV—XV в.),
Бююк джамия (1494), михрабна стена от турска
култова сграда е кв. Долни Лозенец, Баня Баши
до/самия (1576), Кода/са Дервиш М ехмед джамия
(наричана още Черната, или Имарет джамия, ав­
Невски" (1904 — 1912, автор арх. Померанцев), Па­
метникът на Освободителите (1901— 1907, автор
Арнолдо Цоки), Съдебната палата (1928— 1936,
apxv П. Койчев), Народното събрание (1884, арх.
К. Йованович), Дворецът, Военният клуб (ок. 1895—
1900, арх. А. Колар), Централните минерални
бани (1910 — 1911) и Синодалната палата (1905 —
1 9 0 8 ) -- и двете от арх. П. Момчилов, Народният
театър (първи автори Хелмер-Фелнер, след 1923 г.—
арх. М. Дюлфер), Мавзолеят Батенберг (арх. X.
Майер), Народната банка (арх. Д. Цолов и арх.
Ив. Васильов), Университет „Кл. Охридски", Мини­
стерство на народната отбрана (1937— 1944, арх.
Д. Цолов), Министерство на вътрешните работи
(1935— 1939, арх. Г. Овчаров), Министерство на
правосъдието (сега М-во на външните работи,
1936, арх. П. Загорски), Концертна зала с
хотел „България" (1934— 1937, арх. Ст. Белковски,
арх И. Данчов), Народната библиотека , Кирил
и Методий" (арх. Д. Цолов и арх. Ив. Васильов),
гимназии и прогимназии, църкви и мн. др. Край
С. се намират : римски вили при гара Искър и при
Орландовци, базилика при с. Бухово, църквата
при с. Иваняне, Драгалевският манастир „Св.
Богородица Витошка", основан в XIV в. с църк­
вата (ок. ср. на XV в.), църквата „Св. Георги" в
Кремиковския манастир (ок. кр. на XV в.), църк­
вата на Курилския манастир „Св. Иван Рилски"
 (1593), Елеишишкият манастир край гр. Елин
Пелин), Подгумереният манастир, Сеславският
манастир, църквата „Св. Архангел " в Бухов-
ския манастир, църквата в с. Студена и др.
Съществуват сведения и материали за още
много, сега разрушени сгради в С и около нея :
медресето на Коджа М ахм уд паша' около Бтюк
джамия, Чохаджийският хан, Златшикият хан,
безистенът, кервансараят, кервансараят в с. Нови
хан и др. Развитието и изграждането на града след
9. IX. 1944 г. се извършва планово. Разработва се
нов градоустройствен план за реконструкцията на С.
до 1980 г. Най-значителни архитектурни съоръж е­
ния, построени в този период, са : ансамбълът на
сградите на Центъра — Мавзолеят на Г. Димитров
(1949, арх. Ив. Данчов и арх. Г. Овчаров), Партий­
ният дом (1953, арх. П. Златев с колектив), сградата
на Министерството на електрификацията (сега К-т
по строителство и архитектура, арх. Ив. Данчов),
хотел „Балкан“ (арх, Д. Цолов), сградата до ЦУМ
(сега Министерски съвет, арх. К, Николов), Памет­
никът на Съветската армия (1954, арх. Д. Митов с
колектив) и др. Извършва се голямо жилшцно, кул­
турно-битово и благоустройствено строителство. По­
строиха се и продължават да се строят значителни
жилищни комплекси : Западен парк, Вл. Заимов, Л е­
нин, Хиподрума, Изток, Лозенец и др. Югоизточно
от града се изгради голям хидрокомбинат — язови­
рът „Искър“ с три ВЕЦ и Панчаревското езеро за
воден спорт. Създават се нови паркове и градини,
Витоша се оформя като народен парк.
СРЕДЕЦ (стр. 96) — средновековното име на София.
СРЕДНА ГОРА (стр. 96, 137, 220, 225, 226, 232, 311,
331, 381, 467) — планинска верига в България, раз­
положена южно от Стара планина и успоредно на
нея с посока изток— запад.
СТАНИМАКА — името пл Асеновград до 1934 г. (от
гр. Стенпмахос).
СТАНКЕ ДИМИТРОВ (стр. 200, 212,459, 538, до 1949 г.
Дупница) — град в Кюстендилски окръг, основан
ок. XII в. Жители — 35 813. В града са запазени
малко архитектурни паметници от миналите епохи
(джамия от XVI в.). Наблизо е с .Бобошево. На 10 км
западно от града е историческата местност Разме-
таница, свързана с историята на Западната българ­
ска държава и Самуил (с непроучени останки от
сгради и др.).
СТАРА ЗА ГО РА (стр. 16, 29, 96, 124, 129, 177, 178,
199, 200, 212, 216, 221, 441, 442, 444, 445, 491, ант.
Берое или Верея, рим. Августа Траяна, среднов.
Боруй) — окръжен град в Южна България, изве­
стен като селище от I—II в. Жители — 88 522. От
римския период са запазени останки от баня при
с. Сулица (111 в.), на 15 км северозападно от града,
а в града — подова мозайка с размери 10/10 м от
римско жилище (IV в.). През турското робство е бил
важен административен и стопански център. Отто­
гава е запазена Ески джамия (XV в.). В Освободи­
телната война 1877 г. е бил изцяло опожарен, след
което се планира и изгражда по строго геометрична
система (автор на плана Лубор Ьайер). През този
период се извършва строителство на голям брой ж и­
лищни сгради, гимназия. Съдебна палата, хали и
др. При с. Киралметодиево е разкопана селищна
могила.
СТА РА ПЛАНИНА (стр. 59, 96, 137, 163, 196, 225—
227, 229, 232, 253, 302, 304, 381, 432, 467, Балкан,
гр. Хемус) — най-голямата планинска верига в Бъл­
гария, разположена в централната част на Балкан­
ския п-ов, с посока изток— запад. Дължина 600 км,
най-голяма височина 2376 м (Ботев връх).
СТОЙКИТЕ (стр. 205, 218) — село (Девинско) в Родо­
пите, основано в началото на XIX в., със запазени
значителни ансамбли от типични родопски възрож­
денски къщи и комплекс от църква и училище.
СТРАНДЖ А (стр. 121, 223, 226, 269, 301— 304) — пла­
нински масив в източната част на Балканския п-ов,
в България и Турция.
СТРУГА (стр. 200, 274) — град в Югославия (СР
Македония).
СТРУМА (стр. 163, 191, 226, 269, 274, 318, гр. Стри-
мон) — река на Балканския п-ов, в България и
Гърция.
СТРУПЕЦКИ МАНАСТИР — вж. на Враца.
СЪРБИЯ (стр. 113, 123, 196, 197) — република в със­
тава на Федеративна социалистическа република
Югославия, в миналото самостоятелна славянска дър­
жава на Балканския п-ов (1190— 1371 и 1830— 1945),
ТАТАР П АЗАРДЖ ИК (стр. 127) — вж. Пазарджик.
ТЕТЕВЕН (стр. 199, 210, 211, 221, 223, 232— 235, 237,
311, 339, 459, 461, 467) — град в Ловешки окръг,
основан в XVII— XVIII в. Жители — 9807. Има запа­
зени типични старопланински възрожденски къщи :
на Бобевски, на Тихол Горанов, Йорговага, дървени
къщи от XVIII в. и др. От епохата на турското вла­
дичество са запазени манастирът „Св. Илия“ в гра­
да и Гложенският манастир „Св. Георги“ при
с. Гложене.
ТЕШ ОВО (стр. 131, 191) — село (Гоцеделчевско) в
Благоевградски окръг, със запазен селищен ансам­
бъл от Възраждането: характерни, родопски къщи
и център от църква и училище.
ТИМГАД (стр. 29) — римски военен лагер-град (I в.) в
Северна Африка, в Алжир.
ТИЧА (стр. 68, 88, Луда Камчия)— име на р. Камчия
в горното й течение, преди вливането на притока
п Врана (долното течение носи името Голяма Камчия).
ТОЛБУХИН (стр. 267, 370, 554, до 1949 г. Добрич) —
окръжен град в Североизточна България, икономи­
чески и културен център на Южна Добруджа, ос­
нован вероятно в XVII в. Жители — 55 111. Има за­
пазена стара часовникова кула и възрожденски къщи.
Усилено се благоустроява и застроява с нови съв­
ременни жилищни и обществени сгради.
ТОМИ (стр. 264) — античното гръцко име на Кюстенджа .
ТОНЗОС (стр. 16) — античното гръцко име на Тунджа.
ТРАКИЯ (стр. 11, 14, 16, 24, 25, 27— 29, 40, 43, 48,
56, 58, 99, 124, 198, 223, 439, 462, 468) — област,
която се простира южно от Стара планина до Бяло
море и от Западните Родопи до Черно и Мраморно
море. В древността Т. се е наричала цялата източна
част на Балканския п-ов (вкл. Източна Македония
и областта на север от Дунава — Дакия).
ТРОЯН (стр. 211, 432, 461) — град в Ловешки окръг,
основан в XVII в. Жители — 18 982. Център на х у ­
дожествена керамична промишленост. Има запазени
възрожденски къщи. В близост, над с. Орешака, е
разположен Троянският манастир, създаден в XVIIb.
и оформил се през Възраждането като значителен
архитектурен комплекс.
ТРОЯНСКИ МАНАСТИР — вж. на Троян.
ТРЪН (стр. 110, 170, 223) — град в Пернишки окръг,
основан вероятно ок. XII— XIV в. Жители — 2929.
Център на майстори строители. Край града на р.
Ерма е разположен манастирът „Св. Архангел“,
а в близките села Костуринци и Пенкьовци — църк­
вите „Св, Богородица“ (1871) и „Св. Петка".
ТРЯВНА (стр. 200, 201, 2 1 0 - 2 1 5 , 220, 222, 237, 240,
311, 312, 356—358, 366, 384, 461, 467) — град в Габ­
ровски окръг, основан в XVIIb. Жители — 9676.
През Възраждането средище на майстори строители,
резбари и иконописци от града и съседните коли-
барски селища, които са работили из целия Б ал­
605
 кански п-ов. Запазени са ансамбли от възрожденски
къщи с типична архитектура и богата декоративна
украса : Попангеловата, Славей/совата, къщата на
дядо Добри, Казасовата, Даскаловата и др. Значи­
телен архитектурен комплекс от Възраждането е
ансамбълът на градския площад с часовниковата кула
(1813), училището (1836— 1839) и мостът. В 1936—
1938 г. е построен санаториумът (автор арх. Севов).
ТУНДЖА (стр. 16 — 18, ант. Тонзос) — река в Бълга­
рия и Турция, ляв приток на Марица.
ТУРЦИЯ (стр. 22, 130, 197, 346, 376, 437—439, 491) —
държава в Азия и Европа, югоизточни съседка на
България.
ТУТРАКАН (стр. 267) — град в Силистренски окръг,
на Дунава. Жители — 9909.
ТЪРГОВИЩ Е (стр. 311, до 1934 г. Ески Джумая) — ок­
ръжен град в Северна България, основан вероятно к
XVII в. Жители — 23 838. През турското робство е
бил важен търговски и стопански център. От епо­
хата на Възраждането са запазени оригинални къщи
(Хаджиангеловата и др.), църква и училище (вероятно
майстор Никола Фичев) и пр. При с. Руец е открита
тракийска гробница.
ТЪРНОВО — вж. Велико Търново.
УЗУНДЖ ОВО (стр. 196) — село в Хасковски окръг,
където през Възраждането е ставал голям панаир,
известен в цялата Отоманска империя.
УКРАЙНА (стр. 61, УССР) — република в състава на
СССР, разположена в югозападната част на евро­
пейската територия на СССР.
УНГАРИЯ (стр. 131) — народнодемократична държава
в Централна Европа.
УРВИЧ (стр. 162) — феодален замък в българските земи.
УСКУДАМА (стр. 2 7 ) — старотракийското име на Одрин,
когато е бил столица на одрисите.
УСТОВО (стр. 272, 276, 277, 281, 318, 467) — град в
Смолянски окръг, основан вероятно в XVIIb. През
Възраждането търговско-занаятчийски център на
края, откогато са запазени типични родопски въз­
рожденски къщи : на Никола Хаджицонев, на Пеко
Таков и др. Сега квартал на Смолян.
ФИЛИПОПОЛ (стр. 16, 27, 29, 30, 39— 41, 210) — ма­
кедонското име на Пловдив.
ФЛОРЕНЦИЯ (стр. 374) — град в Централна Италия,
център на областта Тоскана, разположен на р. Арно.
ФРАНЦИЯ (стр. 196) — държава в Западна Европа.
ХАРМАНЛИ (стр. 178,444) — град в Хасковски окръг,
основан ок. XVI в. Ж игели— 15 478. През турското
робство е бил важен пункт на пътя за Цаииград с
кервансарай (сега разрушен), мост, чешма и др.
ХАСКОВО (стр. 1 7 8 ,221,554) — окръжен град в Югоиз­
точни България, основан в кр. на XIV в. Жители —
57 682. Запазена е стара джамия от 1393 г., църква­
та „Св. Архангел" от XIX в, с богат дърворезбеп
иконостас и др.
ХЕБРОС (стр. 11, 27) — античното гръцко име на Марица.
ХЕМУС (стр. 28, 30) — античното гръцко име на Ста­
ра планина.
ХЕРСОНЕС Таврический (сгр. 10, Херсон, Корсунь) —
древногръцка колония в Югозападен Крим. Осно­
вана ок. 422 г. пр. и. е. от преселници от Хераклея
и о-в Делос.
ХИСАРЯ. ХИСАР МОМИНА БАНЯ (стр. 48, 50, 57,
465, 466, 538) — град (от 1964 г.) в Пловдивски
окръг, застроен върху развалините на стара римска
крепост, от която има значителни останки : крепостни
стени на голямо протежение с отбранителни съоръ­
жения н порти. Разкрити с а , също пет старохрмс-
тиянскм базилики, засводена могилна гробница и
др. Богатите минерални извори на селището били
използувани още в римско време. Жители — 5437.
606
ЦАРИ БРО Д (стр. 130, 546, сега Димитровград)— град
в Югославия на българо-югославската граница.
ЦАРИГРАД (стр. 52, 7 8 ,8 8 , 9 4 ,1 0 0 ,1 1 2 , 123, 129,
130, 172, 177, 194, 198) — древноруско название,
древногр. Византион, рим. Константинопол, тур. Ис­
танбул) — град в европейските предели на Турция,
на брега на Мраморно море. Основан като дорийска
колония Византион между VIII и VI в. пр. н. е. на
Босфора. В 326 г. Константин Велики разширил
града и го нарекъл Константинопол, а к 330 г. пре­
несъл тук от Рим столицата на империята. От IV до
XV в. Константинопол е столица на Византия, го­
лям град, крупен икономически, политически и кул­
турен център. Значението му като център на све­
товната търговия запада след кръстоносните походи,
когато градът, макар и разграбен,, става столица на
Латинската империя (1204— 1261). В 1453 г. бил
превзет от турците и станал столица на Османската
империя (Турция) под името Истанбул. От този
период са запазени най-много паметници: Баязид
джамия, Ш ах и Заде дж амия (автор Синан),
джамията Сюлеймание (автор Синан), джамията
Ахм ед /, джамията Нури Осмин, джамията
Нойстратие. От богатата архитектура на по-старите
периоди значителни запазени паметници са : Юсти-
нияновата църква „Св. София“, шедьовър на визан­
тийската архитектура, Текфур сарай, базиликата
„Йоан Студиос.“ и др.
ЧАМКОРИЯ (стр. 466, 494) — вж. Боровец.
ЧЕПИНО (стр. 127) — вж. Велинград.
ЧЕРВЕН (стр. 94, 96, 97, 99) — село в Русенски окръг,
при което се намират развалините на стария Червен —
укрепен град през Втората българска държава (XIII—
XIV в.) с изгодно местоположение. Запазени са о с ­
танки от крепостните стени, кула и др.
ЧЕРЕШОВО (стр. 285, 289, 290) — село в Родопите
(Смолянско), със запазени характерни родопски въз­
рожденски къщи(лстните стопанства на Агушеви и др).
ЧЕРНО МОРЕ (стр. 59, 96, 225, 304, 305, 307, 310,
311, 438, ант. Понтус Евксинус) — море между Ев­
ропа и Азия, източна граница на България.
ЧЕХИЯ (сгр. 554) — историческа област, обхващаща за­
падната част на Чехословашката социалистическа
република.
ЧИПРОВСКИ МАНАСТИР — вж. на Михайловград.
ЧИПРОВЦИ (стр. 164, или ЧИПОРОВЦИ) — село в М и­
хайловградски окръг с развито още от XVI в. ру-
дарство. Има стара църква „Св. Никола“ (XVI—
XVII в.). Наблизо е Чипровският манастир.
Ш ИРОКА ЛЪКА (стр. 210, 212, 221, 272, 2 8 3 )— село
(Девинско) в Смолянски окръг, заселено в нач. на
XVIII в., със запазена характерна родопска архитек­
тура от епохата на Възраждането — къщи (Григо-
ровската къща), мост и др.
ШУМЕН (стр. 129, 135, 172, 177, 178, 185, 191, 192,
197, 199, 216, 221, 311, 346, 369, 460) — от 1950 до
1965 г. Коларовград.
ЮГОСЛАВИЯ (стр. 3 9 7 )— държава в Южна Европа, в
по-голямата си част на Балканския п-ов, западна
съседка на България.
ЯМБОЛ (стр. 16 , 96, 124, 178 , 204 , 311, 445, 452 , 553,
554, 566) — окръжен град в Източна България, о с ­
нован преди XI в., известен в средновековието под
името Диамнолис. Жители — 58 405. Има запазени
архитектурни паметници от епохата на турското вла­
дичество : безистен, старата джамия, старата църква
„Св. Георги " (1734). Предполага се, че на 9 км
от града при Таушан тепе (Зайчи връх) се е нами­
рал древният тракийски град Кабиле.
ЯНТРА (стр. 29, 97, 99, 213, 373), — река в България,
десен приток на Дунава.
ЯТРОС (стр. 29) — римско селище на Дунава, при у с ­
тието на р. Янтра, възникнало от канабе.
 ПОКАЗАЛЕЦ

В И Д О В Е А Р Х И Т Е К Т У Р Н И О Б Е К Т И П О Н А С Е Л Е Н И М ЕС ТА

Бани С о ф и я — народната библиотека (старата) . . . . 491

— Народна библиотека „Кирил и Методий“ 516,517,
С. Б а н к я , Софийско — минерална б а н я .....................542 ..................................................................................................... 518
С. Б а н я , Карловско — минерална баня , . . 542, 543 — Университетска библиотека ..................................... 516
В е л и к о Т ъ р н о в о — Баш хамам . . . . 177, 178 Т ъ р н о в о — вж. В е л и к о Т ъ р н о в о
В ъ р ш е ц — минерална баня , 542
Е с к у с — банята . . . . 33
К ю с т е н д и л — Дервиш баня ..................... 178 Болници
— минерална б а н я . 542 Б л а г о е в г р а д — околийска б о л н и ц а ......................... 534
М о м и н п р о х о д (гр. Гара Костенец) — минерална С. Б о б о ш е в о , Станкедимитровско — здравен дом 534
б а н я ........................................................................................... 545 В а р н а — б о л н и ц а ...................................................................370
Никополис а д И с т р у м — римска б а н я . . • 41 Велико Т ъ р н о в о — б о л н и ц а ...................................370
С. П а в е л б а н я , Казанлъшко — минерална баня 545 Г о ц е Д е л ч е в — околийска болница . . . . . . 534
П л о в д и в — римска б а н я .....................................................41 Д о б р и ч — вж. Т о л б у х ин
— Хюнкяр хам ам ....................................................... 178 И х т и м а н — околийска б о л н и ц а ...................................534
С о ф и я — римска б а н я ..........................................................41 К о л а р о в г р а д — старата военна болница . . 346, 369
— Централни минерални бани . 4 4 5 ,4 8 3 ,5 4 1 ,5 4 2 ,5 5 4
К о т е л — околийска болница........................... 534
С о ф и я , кв. Банишора — хигиенна б а н я .....................542 Н е в р о к о п — вж. Г о ц е Д е л ч е в
кв. Горна баня — минерална б а н я ..............................542 П л е в е н — градска б о л н и ц а ................................ 3 6 9 ,3 7 0
кв. Лозенец — хигиенна б а н я .................................... 542 П л о в д и в — работническа болница-поликлиника при б.
кв. Мадара — хигиенна б а н я ....................................... 542 Трудова б о р с а ........................................................................535
кв. Овча купел — минерална б а н я ........................ 542 Р у с е — градска болн ица........................... .3 6 9 ,3 7 0
кв. Подуяне — хигиенна б а н я ....................................... 542 С о ф и я — Александровска болн ица.....................491, 515
кв. Три кладенци (Ючбунар) — хигиенна баня .5 4 2
— Втора хи р ур ги я ...............................................................515
С. С т р е л ч а , Панагюрско — минерална баня . . . 545 — Работническа болница (И С У Л ).............................. 534
С. С у л и ц а, Старозагорско — римска баня . . . . 42
Т о л б у х и н — б о л н и ц а ..................................................... 370
С у л у д е р в е н т — вж. М о м и н п р о х о д Т ъ р н о в о — вж. В е л и к о Т ъ р н о в о
Т ъ р н о в о — вж. В е л и к о Т ъ р н о в о Ш у м е н — нж. К о л а р о в г р а д
Банки
Вили — вж. Римски вили
С о ф и я — Балканска банка (сега част от Министерст­
вото на т р ан сп ор та)...........................................................531 Винарски изби
— Българска народна банка (старата, сега Мини­
С. Ц а р Крум, Преславско — винарска и зб а . . 554
стерство на външната търговия)...................................527
— Българска народна банка (новата)......................... 527 Висиш учебни заведения
— Българска земеделска банка сега Министерство
на т р а н сп о р т а )....................................................... 527, 528 С о ф и я — Софийски университет „Климент Охрид­
— Софийска популярна банка (сега ДСК — Коларов- ски“ 510, 511, 516
ски р а й о н ) ............................................................................ 531 — Агрономически факултет (сега Селскостопанска
— Централна кооперативна банка (сега Бълг. инве­ ак адем и я )....................................................................... 511, 513
стиционна б а н к а ) ................................................... 528, 529 — Военна а к а д е м и я ................................................ 514, 515
— Медицински факултет (сега Висш медицински
Безистени и н ст и т у т ).................................................................................515
— Художествена академия (сега Висш институт за
К о л а р о в г р а д — б е з и с т е н ъ т ........................................178 изобразителни изкуства „Николай Павлович“) . . 516
П л о в д и в — б е з и с т е н ъ т ......................................................178
С к о п и е — б е з и с т е н ъ т .......................................................... 178 Военни клубове
С о ф и я — б е з и с т е н ъ т .......................................................... 178
Ш у м е н — вж. К о л а р о в г р а д В а р н а — военният к л у б ..................................................... 526
Я м б о л — бези стен ъ т...............................................................178 В е л и к о Т ъ р н о в о — военният к л у б .....................526
П л е в е н — военният к л у б ................................................ 526
Библиотеки П л о в д и в — военният к л у б .................................................526
Р у с е — военният к л у б ..........................................................526
В е л и к о Т ъ р н о в о — библиотека-музей . . 516, 518 С о ф и я — военният к л у б .................. 445, 491, 525, 526
П л о в д и в — библиотек ата.................................................491 Т ъ р н о в о — вж. В е л и к о Т ъ р н о в о

607
 Възпоменателни паметници — вж. Паметници
Гари
Б у р г а с — жп. г а р а .................................................... 448, 549
В а р н а — жп. г а р а ..................................................... 448, 549
П л е в е н — новата жп. г а р а .............................................549
С о ф и я — жп. гара (1888) . . .443, 448, 488, 546, 549
— кв. Подуяне — новата жп. г а р а ..............................549
Градини
С о ф и я — Градската г р а д и н а ............................................ 496
— Докторската гр ади н а................................. 443, 517, 568
Градища
С. Д о р к о в о, Пазарджишко — градището „Цепена“ 96
Г а р а К р и ч и м — гр а д и щ е т о ............................................96
Гробници
В а р н а — гробници от античния некропол . . . . 15
С. В ъ л ч е п о л , Свиленградско — куполна гроб­
ница
С. Д о л н о Л е в с к и , Панагюрско — куполна
г р о б н и ц а ............................................................................ 22, 25
С. Д у в а н л и, Пловдивско — гробница в Голямата
м о г и л а ...................................................................................... 22
Казанлък тракийска куполна гробница 22, 24, 25
К а л а т и с — вж. М а н г а л и я
С. К о п р и н к а , Казанлъшко — две куполни гроб­
ници ....................................................................
С. К р у п н и к, Благоевградско — хипогей . . . . 45,46
С. Л я с к о в о , Асеновградско — куполна гробница . 22
Л р з е н г р а д — две куполни гробници. . . . 2 2 , 2 4
С. М а л к о Б е л о в о , Пазарджишко — куполна
Гробница
М а н г а л и я — гр обниц а..........................................................15
С. М е з е к, Свиленградско — куполна гробница 22, 24, 25
О д е с о с — вж. В а р н а
П о м о р и е — могилна г р о б н и ц а ....................................... 46
С. Р о з о в е й , Пловдивско — куполна гробница. . 2 2
С. Р у е ц, Търговищко — гр обниц а...................................22
С е р д и ка — вж., С о ф и я
С и л и с т р а — римска гробница
С о ф и я — гробници от старохристиянския некро­
пол .........................................................................45, 46
С. С т а р о н о в о с е л о , Пловдивско — гробница . 22
С. Я н к о в о, Коларовградско — две куполни гроб­
ници .......................................................................................22, 24
Дворци
С. Б а й я, Карловско — дворец-резиденция .
Б о р о в е ц — Дворецът Б и ст р и ц а ...................
Б о р о в е ц , Ситняково — дворец-резиденция
В а р н а — Дворецът Е в к с и н о г р а д ...................
В е л и к о Т ъ р н о в о — Тройната зала . .
— царският д в о р е ц ..............................................
Г а р а К р и ч и м — дворец-резиденция . . .
П л и с к а — жилищният дворец (Малкият дворец) . 64
........................................................ 70, 73—=75, 7 7 ,8 1 ,8 8 ,8 9
Тройната палата (Големият дворец) 6 4 ,6 8 , 70, 73,74,
. .......................................................................... .... . 81 , 97
П р е с л а в — жилищният д в о р е ц
— Тройната п а л а т а
С е в т о п о л и с — Дворецът-храм . . . . 18, 20, 21, 25
С о ф и я — Д в о р е ц ъ т ................... 4 4 2 ,4 4 5 ,4 9 1 , 493 ,4 9 4
Врана — д в о р е ц -р ези д ен ц и я ................................494
Т ъ р н о в о — вж. В е л и к о Т ъ р н о в о
Джамии
Б р у с а (Бурса) — джамия в О р х а н .............................. 172
— Уллу джамия . . . ..................................... 172, 178
В е л и к о Т ъ р н о в о — джамия . . . . . . . . 178
608
В и д и н — Мустафа паша д ж а м и я ...................................184
К о л а р о в г р а д — Томбул джамия 1 7 2 ,1 8 5 ,1 8 7 ,1 8 8
О д р и н — Зиндали куюн д ж ам и я ....................... • . 1 7 2
— Селимие джамия . . . . • ..........................172,195
— Хасеки султан джамия . . . . • ..........................184
П л о в д и в — Джумая д ж а м и я ...............................1 7 8 ,1 8 3
— Имарет д ж ам и я ................................................... 183, 184
Р а з г р а д — Ахмед бей д ж ам и я ........................................185
— Ибрям паша д ж а м и я ..................................................... 185
Р у с е — Рустем паша дж ам и я............................................ 184
С а м о к о в — Байракли д ж а м и я ...........................188, 195
С л и в е н — джамия в двора на текст, ф-ка на
Добри Ж е л я з к о в ................................................................ 354
С о ф и я — балдахинна сграда в кв. Долни Тозенец 178
— Баня баши д ж а м и я ....................... 184, 1 8 5 ,5 4 1 ,5 5 4
— Бююк джамия (сега Археологически музей) 172,
• • 178, 183,491
— Коджа Дервиш Мехмед (Черната или Имарет)
д ж ам и я 184, 185
С т а р а З а г о р а — д ж а м и я ................................ 178
Т ъ р н о в о — вж. В е л и к о Т ъ р н о в о
Х а с к о в о — д ж ам и я ...............................................................178
Ц а р и г р а д — джамия „ А з и с и е " ................................... 172
22, 25
— джамия „Ахмед I“ (Синята д ж ам ия)..................... 172
— джамия „Баязид“ .......................................................... 172
— джамия „Нойстратие“ ........................ 172
— джамия „Н уриО сман“ .................................................172
— джамия „Сюлеймание“ ................................................. 172
— джамия „Шах и З а д е“ ............................................ 172
Ш у м е н — вж. К о л а р о в г р а д
22, 24,25 Дружествени сгради
С о ф и я — сграда на БИАД (сега сграда наНаучно-
техническия съюз) . ..................................................... 526
— сграда на КООП (сега хотел „Севастопол“) 529, 531
22, 24, 25 — сграда на б. застр. д-во „Витоша“ .....................533
— сграда на б. застр. д-во „Европа“ ......................... 533
— сграда на б. застр. д-во „Орел“ ..........................533
— сграда на б. застр. д-во „Феникс“ (сега Държ,
к-т по планиране)...............................................................533
— сграда на б. Учителска каса (сега Дирек­
ция на и зд ател ств ат а)........................................... 531, 533
Дю кяни
45, 269 К а з а н л ъ к , ул. „Отец Паисий“ '— дю кяни. . . .3 4 8
Ж илищ ни комплекси
С о ф и я — жилищен комплекс „Александър Стам­
болийски“ ...............................................................................488
Ж илищ ни кооперативни сгради
. 494 С о ф и я — жил. кооп. сграда „Караджата“, ул. М. Тър­
. 494 ново .......................................................................................... 484
. 494 — жил. кооп. сграда „Мусала“, ул. „Сердика“
. 494 и ул. „Триядица“ ................................................................483
9 7 .9 8 — жил. кооп. сграда „Св. София“, ул. „Москов­
9 7 .9 8 ска“ ..........................................• .............................................484
. 494 . — жил. кооп. сграда на бул. „Витоша“ и ул. „Н.
Рилски“ ............................................................................... 488
— жил. кооп. сграда на ул. „Московска“ и
ул. „11 август“ ................................................................... 486
— жил. кооп. сграда на ул. „Раковски“ и бул.
70, 97 „Дондуков“ ............................................................................ 488
70, 97 — жил. кооп. сграда на бул. „Толбухин“ и ул.
„Гр. Игнатиев“ ...................................................................484
жил. кооп. сгради в кв. Захарна фабрика . . . . 488
Ж илищ ни кули
А р а п о в с к и м а н а с т и р „Св. Н еделя“ — жи-
лищна к у л а ............................................................ 334, 335
В р а ц а — Серапионовата к у л а ............................ 152— 154
— Кулата на М еш чиите........................................152— 154
С. [ ' р а н и ц а , Кюстендилско — жилищна кула на чор­ П р о в а д и я — крепост (феодален зам ъ к )..................... 162
баджи М а н о ............................................................ 337, 338 С. С а д о в е ц, Луковитско— „Големаново кале“ . . 5 7
К ю с т е н д и л — 11ирковатл к у л а 152, 153 С в и щ о в — к а л е т о ...................................................................96
С а р а н ь о в о — вж. С е п т е м в р и С л и в е н — к р еп о ст т а ............................................................124
С е п т е м в р и — жилищна к у л а ............................ 332, 334 С т а р а З а г о р а — к р е п о с т т а ........................................124
Т ъ р н о в о — вж. В е л и к о Т ъ р н о в о
У р в и ч — крепост (феодален замък). . . . . . . 162
Института
Ч е р в е н — к р еп о ст т а .............................................................. 99
С о ф и я — Институт за лабораторни изследвания при Ш у м е н — вж. К о л а р о в г р а д
Министерство на народното зд р а в е ......................... 538
Крепостни стени
Кервансарай
А в г у с т а Т р а я н а — вж. С т а р а З а г о р а
К ю с т е н д и л — к ер в ан сар ай ............................................ 178 А н х и а л о — вж. П о м о р и е
С. Н о в и х а н , Софийско — кервансарай..................... 178 А п о л о н и я — вж. С о з о п о л
П а з а р д ж и к — к ер в ан сар ай ............................................ 178 Б а л ч и к — крепостната с т е н а ............................................ 12
П л о в д и в — кервансарай......................................................129 Д и о н и с о п о л — вж. Б а л ч и к
С о ф и я - три кервансарая.................................................129 Е с к у с — крепостната стена ......................... 30, 33
Х а р м а н л и — кервансарай.................................................178 К ю с т е н д и л — крепостната с т е н а ................................57
М е с а м б р и я — вж. Н е с е б ъ р
Н е с е б ъ р — крепостната с т е н а .........................................12
Кина и кинотеатри Н и к о п о л и с а д И с т р у м — крепостната стена 35
О х р и д — крепостните с т е н и ............................................66
П л о в д и в — кино „Балкан“ ............................................525 П а у т а л и я — вж. К ю с т е н д и л
С о ф и я — кинотеатър „Балкан“ (сега Нар. театър за
11 л и с к а — крепостните стени . . -63, 73, 74, 76, 78, 91
м ладеж та)..................................................................... 524, 525
П о м о р и е — крепостната с г е н а ........................................ 30
— кинотеатър „Роял“ (сега театър Народна сцена)
П р е с л а в — крепостните с т е н и ....................... 65, 75, 76
..................................................................................................... 524
Р у с е — нристанищно укреп ление................................... 193
— кинотеатър „Славянска беседа“ . . . .5 2 0 , 524 С е в т о п о л и с — крепостната с т е н а ....................... 16— 18
С е р д и к а — вж. С о ф и я
Конаци С и л и с т р а — нристанищно укреп ление..................... 193
С о з о п о л — крепостната с т е н а .........................................12
В е л и к о Т ъ р н о в о — Конакът (сега Градски народен С о ф и я — крепостната с т е н а ................................ 30, 39, 57
с ъ в е т ) ................................................................. 3 7 2 ,3 7 3 ,4 9 1 С т а р а З а г о р а — крепостната с т е н а ......................... 29
В и д и н — турски конак (сега Окръжен музей) 371,372 Х и с а р я — крепостната с т е н а ............................................57
Е т р о п о л е — Конакът (сега Градски народен съвет)
........................................................................................ 370,371 К ули (часовникови и кули-камбанарии)
С. М о г и л и ц а , Смолянско — Конакът на Агушеви
............................................................................... 285, 287— 290 А с е н о в г р а д — кула-камбанария на църквата „Св.
Р у с е — К о н а к ъ т ................................................................... 491 Георги“ ......................................................................... 204
С м о л я н — Конакът на Салих а г а .............................. 285 Б а н с к о — кула-камбанария на църквата „Св. Троица“
С о ф и я — Старият конак (дворецът) . . . 445, 491, 493 .............................................. 204,221, 2 2 2 ,3 5 9 - 3 6 1 .4 0 9
Т ъ р н о в о — вж. В е л и к о Т ъ р н о в о Б е р к о в и ц а — часовникова кула . . .2 0 1 ,3 5 7 ,3 5 8
С. Ч е р е ш о в о, Смолянско — лятното стопанство на Б о т е в г р а д — часовникова кула. .2 0 1 ,2 1 8 ,3 5 8 ,3 5 9
А гу ш е в и ............................................................. 285, 289, 290 В е л е с — часовникова кула ........................... 201, 358

Консулства В е л и к о Т ъ р н о в о — камбанария на църквата „Св.

С о ф и я — Италианското консулство (сега Австрийска
легация) • ................................................................. 502— 504
Концертни зали
С о ф и я — концертна зала „България“ ......................... 526
Крепости
А с е н о в г р а д — Асеповата к р еп ост.............................. 96
Б е л о г р а д ч и к — к а л е т о ..................................... 193, 194
— крепост (феодален з а м ъ к ) ....................................... 162
Б и т о л я — крепостта............................................................ 124
Б о я н а , Софийско — крепост (феодален зам ъ к ). . 162
В е л и к о Т ъ р н о в о — крепостта на Трапезица 97, 98
— крепостта на Ц а р е в ец ............................................97, 98
В е р е я — вж. С т а р а З а г о р а
В и д и н —■крепост „Бабини Видини кули“ 159, 193,194
— крепост „Калето“ ..................................... 1 9 3 ,1 9 4 ,4 5 0
И х т и м а н — к р еп о ст т а .......................................................124
К а в а р н а — крепост (феодалензамък) при нос Калиакра
162
К о л а р о в г р а д — креп остта 192, 193
Н и к о п о л — крепостта.......................................................... 193
О р я х о в о — к а л е т о ...............................................................96
П и р о т — к р е п о с т т а ...............................................................124
П л о в д и в — крепостта.......................................................... 124
П о л о с, Бургаско крепостта............................................ 124
Атанас“ ............................................................................... 412
— камбанария на църквата „Св. Константин и Елена“
. . . • 406, 408—410
— кула-камбанария на църквата „Св. Никола“ 204,
..................................................................................................... 412
Г а б р о в о — часовникова к у л а ....................................... 201
Е л е н а — часовникова к у л а ............................................201
Е т р о п о л е — часовникова кула . . 154, 201, 357, 358
З л а т и ц а — часовникова кула. . . . 201, 357, 358
К а р л о в о — часовникова к у л а ........................................358
П а з а р д ж и к — часовникова к у л а .............................. 129
11 л а к о в с к и м а н а с т и р , В. Търновско — камба­
нария .......................................................................... 409, 410
П л о в д и в — часовникова к у л а ..................................... 129
П р е о б р а ж е н с к и м а н а с т и р , В. Търновско —
камбанария....................................................... 409, 410, 428
П р и л е п — часовникова к у л а ....................................... 201
Р а з г р а д — часовникова к у л а .......................... 129
Р и л е к и м а н а с т и р — к ам бан ари я ........................423
— Хрельовата кула 121, 122, 409, 412, 421— 423.
........................................................................................ 425, 426
Р у с е — часовникова кула ............................................ 129
С в и щ о в — часовникова к у л а ....................................... 201
С к о п и е — часовникова кула ........................................129
Т р о я н с к и м а н а с т и р — камбанария на църквата
„Св. Богородица“ .................................... 433
Т р я в н а — часовникова кула 201, 214, 215, 220, 357,
358

7/ К р ат ка и ст ори я на б ъ л г а р с к а т а а р х и т е к т у р а 609
 Т ъ р н о в о — вж. В е л и к о Т ъ р н о в о С л и в е н — къщата па Добри Желязков . . . . 470
Я м б о л :— кула-камбанария на църквата „Св. еорги“ С. С м и л я н, Смолянско— къшана Емнн бей 274, 276
. 204 С о з о п о л — къща на Дука Дуков . . 307,308, 310
— къща на Щилнн В а р н а л и я т а ................... 307— 310
Къщи С о ф и я — къща на Греков ..................................... 470
— къща на Кр. Чапрашиков............................. 473, 474
С. А р б а н а с и, В. Търновско — Хаджишшевата къща — къща на инж. М омчилов..........................................472
..................................................................................................... 146 — къща на П а л а в е е в ....................................................472
Б а н с к о — Бекината къща ............................................ 140 — къща на Русчев (сега легация на ОАР) . . 474
— Веляновата к ъ щ а 140, 295—297 — къща на С. Йосиф, ул. „Ст. Караджа“ . . . 472
— Вълновата к ъ щ а .......................................................... 140 — къща на К. Стоилов................................................... 470
— Зехтинджиевата к ъ щ а ................................ 300, 301 — къща на Сърмаджиев (Турска легация) . 471, 472
— Сирлещоватакъща ............................... 140, 297, 300 — къща на Яблански (Китайска легация) . . . 472
— Тодевата к ъ щ а ...............................................................140 — сграда на ул. „Оборище“ 27 (Френска легация)473
— Хаджигьорговата к ъ щ а ................................ 137— 140 Т е т е в е н — къща на Б о б е в ск и ....................... 2 3 3 —235
Б е л о г р а д ч и к — Пановата к ъ щ а .............................. 229 Т р я в н а — Даскаловата к ъ щ а ....................................... 240
Б е р к о в и ц а — къщя на ул. „Йоцо Михайлов" 31 229 — Казасовата к ъ щ а ..........................................................240
— къща на Юсеин Златията (сега къща-музей „Ив Ва­ — къщата на дядо Д о б р и ............................................240
зов“) ................................................................. 173, 174, 229 — Попангеловата к ъ щ а ............................. 237 — 240, 312
Б е р к о в с к а околия — к ъ щ и ....................................... 227 Славейковата к ъ щ а ................................ 240
С. Б ъ л г а р и , Мичурикско — къща на Ив. К. Лефтеров К в. У с т о в о (Смолян)— къща на Никола Хаджицонев
..................................................................................................... 302 .............................................................................. 276, 278, 318
В а р н а — къща на П ей ч ев.................................................472 — къща на Пеко Таков . . 277, 278, 281, 285, 318
Д р я н о в о — Лафчиевата къща . . . . 243—245, 247 С. Ill и р о к а л ъ к а, Девинско — Грнгоровската къща
Е т р о п о л е — Хаджигригоровата къща . . . 235, 237 ..................................................................................................... 283
С. Ж е р а в н а , Котленско — къща на Руси Чорбаджи
.................................................................................137, 256, 257 Летни кьпални
— къща на Сава Ф и лар етов ............................ 257, 258
— къща на Х а л т ъ к о в .......................................... 256, 257 С о ф и я — лятна къпалня в Парка на свободата . , 545
К а р л о в о — Златарев д в о р ............................................339
К о п р и в щ и ц а — Гепчовата к ъ щ а .............................. 315 Маази
— Гърковата к ъ щ а ............................ 253, 311, 312, 315
— Дебеляновата к ъ щ а ..................................................... 251 В е л и к о Т ъ р н о в о — маази на ул. „Търговска“
— Десьовската къща 253, 312, 313, 315— 317, 321, ................................................................................................. 350
.............................................................................................. 322 К а р л о в о — маази по ул. „Левски“ и ул. „Кърцова“
— Джоголановата къща . . . . 137, 2 5 1 —253, 312 (сега ул. „К. Маркс“) ..................................................... 349
v — Оушковатак ъ щ а ................................... 248, 249, 251 — Патевата м а а за ............................................................... 350
- - Каблешковата къща 253, 317, 318, 321, 322, 325 С е в л и е в о — „Хаджиколювият гевгир“ . . . .3 5 2
— къщата на дядо Л и б е н ............................................ 251 С л и в е н— мааза на ул. „Съби Димитров“ 21 . . . 350, 351
— къщата на Иван и Ст. К л и с а р о в н .....................248 — маази на ул. „Г. Димитров“ 12— 16 . . . . 352
— къщата на Рашко Стойков ...................................248 Т ъ р н о в о — вж. В е л и к о Т ъ р н о в о
— Лютовата к ъ щ а .................. 253, 317, 318, 321, 322
— Млъчковата к ъ щ а ..........................................................253
— Ослековата къща (горната) . . 253, 312, 313, 315 Мавзолеи
— Павлнкянската к ъ щ а .................. 136, 137, 248, 253 А г р а , Индия — мавзолей „Тадж М ахал“ . . . . 172
— Торомановата к ъ щ а ..................................... 248—251 П л е в е н — м авзолей-костница.......................... • . . 561
— Хадживълковата къща . . . . • ......................... 251 С о ф и я — мавзолей на княз Б а т е н б е р г .....................561
— Шушуловската к ъ щ а ................................................ 251
К о с т у р — к ъ щ а ...................................................................276
Л о м и Л о м с к а о к о л и я — уземни къщи . . . 227
Магазини
М и х а й л о в г р а д с к а о к о л и я — къщи . . . 227 П р е с л а в — търговски магазини край южната кре­
Н е с е б ъ р - къща на Б о г о т о в ....................... 308, 310 постна стена на вътрешния г р а д ......................... 75, 76
— къща на Евламбиус................................. 310
— къща на капитан П а в е л ................................ 310
— къща на Ч и м б у л ев .......................................... 308, 310
Магерници
П л о в д и в — къща на Аргир Куюмджиоглу (сега Р и л с к и м а н а с т и р — магерницата..........................423
Етногр. м у з е й ) ...................................................................324
— къща на Бедрос Б а см а д ж я п ....................................326 Манастири
— къща на Георги хаджи Николиадп......................326
— къща на Георгиади ......................... 322, 324 А р а п о в с к и н а н а с т и р „Св. Неделя“, Асеновград-
— къща на хаджи Драган Калофереца . . . . 325 с к о 334, 335
— къща на митрополита............................. 135 С. А р ч а р , Видинско — манастир................................... 121
— къща на Станчо И ванов............................................. 326 Б а т о ш е в с к и м а н а с т и р , Севлиевско . . . 121
— къща на Степан М е с р о б о в и ч ............................... 326 Б а ч к о в с к и м а н а с т и р „Св. Богородица“, Асенов-
— къща на д-р Стоян Чомаков .. .325, 326,гр
329адск о ................... 110, 117, 118, 121, 127, 170, 210,
— къща на Таквор Месробович .. .326, 327—329 405, 414, 416
К в. Р а й к о в о (Смолян) — къща на братя Гьорджеви Б и г о р с к н м а н а с т и р , М а к е д о н и я ......................... 385
........................................................................................ 281, 283 В и д и н с к и м а н а с т и р , Б р езн и ш к о ....................... 167
— Пангаловата к ъ щ а 281, 283— 285 Б о б о ш е в с к и ( Р у е н с к и ) м а н а с т и р „Св. Ди­
— къща на Радйо Каракостов .. .277, 281,митър“,
310 Станкедимитровско............................................ 163
— къща на Райчо Р а д е в ........... 276, 278, 318 Б у х о в с к и м а н а с т и р , С оф ийско...............................167
Р у с е — къща на Симеонови............................................470 В е л и к о Т ъ р н о в о — манастир „Св. Богородица“
С а м о к о в — Бельовата к ъ щ а ............................135, 136 на Света г о р а ............................■ ........................................ 121
— Сарафската к ъ т а (къщата на Арие) . . 311, 312, — манастир „Св. Богородица Темннска“ . . . . 121
. 325, 326 — манастир „Св. Троица“ ............................................ 121

610
 — манастир „Преображение Господне“ 121, 210, Ме тос и
........................................................ 222, 409, 410, 427— 430
— манастирът при „Устието“ на р. Янтра . . . 121 Р и л с к и м а н а с т и р — метохът „Орлица“ . 163
Г и г и н е к и м а н а с т и р, Б р е з н и ш к о .................381
Д р а г а л е в с к и м а н а с т и р „Св. Богородица“, Со­ Министерства
фийско ................................................................... 121, 163, 164
Е л е ш н и ш к и м а н а с т и р. С о ф и й с к о ..................... 164 С о ф и я — Министерство на войната . . . . 496, 501
3 е м е н с к и м а н а с т и р „Св. Ив. Богослов“, Радо­ — Министерство на вътрешнитеработи . 498, 500
м и рск о................................................... 1 0 7 , 1 0 9 . 1 1 0 , 1 2 1 — Министерство на з е м е д е л и е т о ....................496
К а п и н о в с к и м а н а с т и р, Великотърновско . . 373 — б. Министерство на общ. сгради, пътищата и бла­
К а р л у к о в с к и м а н а с т и р, Луковитско .161, 165 гоустройството ...................................................................498
К и л и ф а р е в с к и м а н а с т и р , Великотърновско . . — б. Министерствона правосъдието . . . 498, 501
. .; 121, 210 — Министерство на ф и н а н си т е........................ 498
К р е м и к о в с к и м а н а с т и р, Софийско. . 163— 165
К у р и л с к и м а н а с т и р , Софийско............... 163, 164 Мостове
Лешокск и манастир . .. 128
Л о и у ш а н с к и м а н а с т и р , Берковско. . 397, 403 Б я л а — мостът на р. Я н тр а....................... 195, 373, 374
........................................................................................ 430—432 К а п и н о в с к и н а н а с т и р, Великотърновско — мо­
М а д а р а — манастирът................................................ 91, 92 стът ...........................................................................................373
О р е х о в с к и ( П е щ е р е н и) м а н а с т и р, Радомир­ . . Л о в е ч — мостът на р. О с ъ м 195, 373, 374
ско ......................................................................................110, 170 С. Н е в е с т и н о , Кюстендилско — Кадин мост на р.
О х р и д — Климентовият манастир...................................86 С тр ум а 191, 192
— манастир „Св. Наум“ .................................................86 С в и л е н г р а д — мостът на р. М ариц а..................... 191
П е щ е р с к и м а н а с т и р — вж. О р е х о в с к и м а- С е в л и е в о — мостът на р. Росица . . . . 195, 373
настир Ф л о р е н ц и я , Италия — мостът на р. Арно . . 374
П л а к о в с к и м а н а с т и р, Великотърновско 409, 410
П л и с к а — манастирът....................... 65, 78, 80, 91, 92 Музеи
П о г а н о в с к и м а н а с т и р „Св. Иван Богослов“, Ца-
ри бродск о............................................................ 110, 111, 170 П л о в д и в — м у з е й ..............................................................491
П о д г у м е р с к и м а н а с т и р, С о ф и й с к о ............... 164 С о ф и я — Археологически м у з е й .................................. 491
П р е о б р а ж е н с к и м а н а с т и р — вж. В е л и к о
Т ърново Иаколни жилища
П р е с л а в — манастири (о б щ о )..........................76, 91, 92
— местн. Аврадака — м ан асти р ъ т.....................89, 92 С. F, з е р о в о, Варненско — иаколно жилище . „ . 9
— местн. Патлейна — манастир „Св. Пантелеймон“ С. С т р а ш и м и р о в о, Варненско — иаколно жилище
........................................................................................................92 ..........................................................................................................9
Р и л с к и м а н а с т и р 110, 121, 127, 163, 210, 222,
362, 382— 384, 397, 403, 409, 420— 427, 436, 563, 565 Народни домове
Р о ж е н с к и м а н а с т и р , Мелнишко . . . 414, 416,
418, 420 С о ф и я — Народен дом на БКП (сега Дирекция на
Р у е н с к и м а н а с т и р — вж. Б о б о ш е в с к и м а ­ народната м и л и ц и я )......................................................... 546
настир Народни събрания
С е с л а в с к и м а н а с т и р , С оф ийско.......................... 165
С л е п ч е н с к п м а н а е т и р, Б и т о л с к о ..................... 127
П л о в д и в — Народно събрание (сега Градска библио­
С т р у п е ц к п м а н а с т и р „Св. Пророк Илия“, Вра­
тека) ..........................................................................................491
чанско 433, 434
Т р о я н с к и м а н а с т и р „Успение Богородично“ . . С о ф и я — Народно събрание . . . 445, 491, 494, 495
............................................................................... 210, 432, 433 Обшежития
Т р ъ н с к и м а н а с т и р „Св. Архангел“ . . 110, 170
Т ъ р н о в о — вж. В е л и к о Т ъ р н о в о 11 е р н и к — работнически общ еж ити я......................... 488
4 и п р о в с к н м а н а с т н р „Св. Иван Рилски“, Ми­ С о ф и я — „Москович палас“, ул. „Цар Самуил“ 93
хайловградско ........................................................................377 ..................................................................... 478
Ш и п ч е н с к н м а н а с т и р, Казанлъшко . . . . 556
Общински домове
Б у р г а с — Общински д о м ................................ 545, 546
М елници П л е в е н — Окръжна п а л а т а ............................................545
С л и в е н — Общински градски с ъ в е т ......................... 545
Б у р г а с — мелница ..........................................................553
С. Д е в н я , Варненско — м елница..................................... 553
Я м б о л — м е л н и ц а ...............................................................553 Олтари
К а б и л е — олтарът на А п о л о н ....................................... 16
Месокомбинати С е в т о п . о л в с — олтарът на Д и о н и с ..........................16
Б у р г а с — м е с о к о м б и н а т .................................................554
В а р н а — м есок ом би н ат ..................................................... 554 Паметници
В е л и к о Т ъ р н о в о — месокомбинат..........................554
Копривщица - Паметник на Димчо
Дебелянов
Р у с е — месокомбинат..........................................................554
С о ф и я — месокомбинат..................................................... 554 569, 571
С о ф и и — Докторски п а м е т н и к ......................... 517, 568
Т о л б у х и и — месокомбинат............................................ 554
— Паметник на Васил Л ев ск и ....................................... 566
Т ъ р н о в о — вж. В е л и к о Т ъ р н о в о
— Паметник на Цар Освободител . . . . 566, 568
С т о л е т о в в р ъ х — Шипченският паметник. . 5 6 9
Медресета
Печатници
С о ф и я — медресета на Коджа Махмуд паша при
Бююк д ж а м и и ........................................................................183 София — Д ъ р ж а в н а т а печатн ица . . . 491, 501, 5 02

611
 Постройки — разни
Д е в о л — болярски к ъ щ и ..................................................... 72
Г1 л и с к а — болярски к ъ щ и ...................................... 72, 74
— едностайни постройки .............................................. 73
— постройки с верижен п л а н ............................7 4 —76
— постройки със сложен п л ан ............................. 76, 77
П р е с л а в — едностайни п о с т р о й к и ...................73, 74
— постройки с верижен п л а н ....................................... 75
— постройки със сложен п л ан ............................. 76, 77
С. С а д о в е ц , Луковитско — жилища в „Големаново
кале“ ..........................................................................................57
С е в т о п о л и с — к ъ щ и ................................................18, 21
Почивни станции (домове)
Б а н к я — Поч. станция на военнослужещите . . 539
— Поч. станцияна митническите чиновници . . 538
— Поч. станцияна ПТТ .............................................. 538
В а р н а , Св. Константин — Поч. станция на военно­
служещите ............................................................................ 538
— Поч. аанц ия на ж е л е зн и ч а р и т е ....................... 538
— Поч. станцияна Полската л е г а ц и я .................. 538
— Поч. станцияна П Т Г ..............................................538
— Поч. станцияна с т у д е н т и т е ................................ 538
— Поч. станцияна б. Съюз на попул. банки . . 538
— Поч. станцияна б. Учит. взаимоспом. каса . 538
— Поч. станцияна б. Чиновнич. застр. д-во . . 538
С. Д о л н а б а н я , Ихтиманско — почивна станция 538
К ю с т е н д и л — почивна станция...................................538
С. Н а р е ч е н с к и б а н и , Асеновградско — Поч. стан­
ция на военнослуж ещ ите.................................................540
Н е с е б ъ р — Поч. станция па Съюза на финансо­
вите служ и тели........................................................ 538, 540
С. П а в е л б а н я , Казанлъшко — почивна станция 538
С. С а м о р а н о в о, Станкедимитровско — Поч. станция
на тютю ноработниците..................................................... 538
Х и с а р я — почивна стан ци я............................................538
Пощенски палати
В а р н а — пощенска палата ............................................504
Пловдив - пощенска п а л а т а ....................................... 507
Р у с е — пощенска п а л а т а .................................................504
С о ф и я — пощенска п а л а т а ............................................504
Римски вили
А б р н т у с — римска вила .................................................42
М а д а р а — римска в и л а .....................................................43
С е р д и к а — вж. С о ф и я
С о ф и я — римска вила при гара И с к ъ р .....................43
— римска вила в О р л ан д ов ц и ................................ 43
Санаториуми
С. В л а д а я , Софийско — санаториум за гръдоболни
на Хаджииванов 535, 537
С. И с к р е ц, Софийско — санаториум за военнослу­
жещи .......................................................................................... 535
— санаториум за гръдоболни ..................................... 535
С. Р а д у н ц и, Казанлъп ко — санаториум . . 537, 538
Сараи
С. В ъ р б и ц а , Преславско — сараят на Гераите 174,
......................................................................................................175
Л ю л е б у р г а з — султански сарай (дворец) . . . 135
Светилища
С. К о н и л о в ц и , Кюстендилско — светилище на Зевс
и Х е р а ......................................................................... 45
К ю с т е н д и л — светилища на „Хисарлъка“ . . . 41
6 1 2
С. П а т а л е н и ц а, кв. Баткун, Пазарджишко — свети­
лище на А с к л е п и й .............................................................. 44
П а у т а л и я — кв. К ю с т е н д и л
Селищни могили
С. Е з е р о , Новозагорско — селищна могила . . . . 9
С. К а р а и о в о, Новозагорско — селищна могила . 7,9
С. К и р и л м е т о д и е в о , Старозагорско — селищна
могила ........................................................................................ 9
К о л а р о в г р а д — селищна могила Коджадермен . 9
М а р и ц а — селищна могила Д евебар ган......................... 9
С. Н е в с к и , Поповско — селищна м огила..................... 9
С. С а л м а н о в о, Коларовградско — селищна могила . 9
Синагоги
С а м о к о в — синагогата
С о ф и я — синагогата 566
Синодални палати
С о ф и я — Синодалната палата . . . 445, 501, 502, 556
Съдебни палати
Р у с е — Съдебната п а л а т а .................................................507
С о ф и я — Съдебната п а л а т а ................................. 442, 507
Театри
В а р н а — Народният т е а т ъ р ............................................524
М е с а м б р и я — вж. Н е с е б ъ р
Н е с е б ъ р — т е а т ъ р ъ т ....................................... . . . . 14
Н и к о п о л и с а д И с т р у м — малкият театър . . 36
Р у с е — Народният т е а т ъ р ................................................ 524
С о ф и я — Народният театър . . . 445, 196, 520 — 524
— театър „Народна сцена“ ............................................524
Текета
С. О б р о ч и щ е , Балчишко — т е к е ................................... 191
Р а з г р а д — теке Демир б а б а ........................................ 191
Тепавици, валявици, караджейки
С. Е т ъ р ъ т, Габровско — тепавица, валявица и кара-
д ж е й к а ..................................................................................... 347
Търговски складове
С в и щ о в — търговски складове на пристанището . 353
Търговско-жилищни сгради
С о ф и я — сграда наБожинов, ул. „Г. Димитров“ . 476
— сграда на Янко Бакърджиев, ул. „Л еге“ 10 . 475
Училища
В а |> н а — гимназията ..........................................................491
— девическата гимназия ................................................ 509
Г а б р о в о — взаимното у ч и л и щ е ...................................363
— Априловската гимназия (класно училище) . . . .
....................................................... 198, 363. 364, 366, 367
С. Ж е р а в н а , Котленско — класноучилище . 363, 365
К а з а н л ъ к — г и м н а з и я т а ................................................ 491
— педагогическата гимназии ..................................... 509
К о п р и в щ и ц а — класното училище . . . . 363, 364
К ю с т е н д и л — педагогическата гимназия. . . . 5 0 9
Л о м — ги м нази ята...................................................................491
— педагогическата гимназия ..................................... 509
П л о в д и в — ги м н ази ята..................................................... 491
— девическата гимназия ................................................ 509
С. Р а б и ш а, Белоградчишко — килийно училище и
цъ р к ва................................................................. 205, 362, 363
Р и л с к и м а и а с т II р — килийно училище в постни­
цата „Св. Лука“ ................................................................... 362
Р у с е — мъжката гим назия................................................ 509
€ . С а д о в о , Пловдивско — земеделското училище . 491
С в и щ о в — търговската гимназия...................................509
С. П о л к о в н и к С е р а ф и м о в о, Смолянско —
училище и ц ъ р к в а.............................................................. 205
С и л и с т р а — педагогическата гим назия.....................509
С л и в е н — гимназията..........................................................491
С о п о т — училище и цъ рк ва....................... . . . 205
С о ф и я — военното уч и л и щ е...................................514, 515
— Втора мъжка гимназия............................................ 510
— Духовна семинария (Дворец на пионерите) . 515
— Първа девическа гимназия (разрушена) . . . 491
— Първа мъжка гимназия (старата) . . . 491, 509
— Търговската гим назия.................................................510
С т а р а З а г о р а — гимназията....................................... 491
С. С т о й к и т е, Девинско — училище и църква 205, 218
Фабрики
В а р н а — памуко-предачпа ф абрика.............................. 553
— тъкачна ф абрика...................... 553, 554
Г а б р о в о — вълненотекстилни ф абри ки.....................553
— вълнено-тъкачна и предачна фабрика . . . . 553
Г а р а И с к ъ р , Софийско — книжна фабрика . , . 554
К а з а н л ъ к — вълнено-предлчна фабрика . . . . 5 5 4
Г а р а К р и ч и м , Пловдивско — консервна фабрика 554
П л е в е н — консервна фабрика ...................................554
С а м о к о в — фабрика за к и б р и т ....................... 353
— фабрика за стъ к л а.............................................. 353
С а м о к о в с к о — фабрики (самокови, мадани) . . . 355
С в о г е , Софийско — фабрика за захарни изделия . 554
С е п т е м в р и — вълненотекстилна фабрика . . . 3 5 3
С л и в е н — вълненотекстилна фабрика . . .3 5 3 —355
— вълненотекстилни ф абрика....................................... 553
С о ф и я — захарна ф абрика....................... • . . . . 553
Я м б о л — памуко-предачна ф абрика.............................. 554
Хали
А с е н о в г р а д — градски х а л и ....................................... 554
П л о в д и в — градски х а л и ................................................ 554
Р у с е — градски х а л и ..........................................................554
С о ф и я — градски х а л н ..................................................... 554
X а с к о в о — градски х а л и . .5 5 4
Ханове
В е л и к о Т ъ р н о в о — ханът на хаджи Николи . .
........................................................................................ 3 6 7 - 3 6 9
К а р л о в о — хан на ул. „Васил Левски“ ..................... 367
Н и к о п о л — х а н о в е ...............................................................129
П а з а р д ж и к — х а н о в е ..................................................... 367
П л о в д и в — Куршум х а н ................................................. 178
— х а н о в е ...................................................................... 129, 367
С и л и с т р а — х а н о в е ....................................................... 129
С к о п и е — Куршумлм х а н ................................................. 178
С о ф и я — Златишки хан ...................................367
— х а н о в е ................................................................................. 129
— Чохаджийски х а н ...........................................................178
С т ар а З а г о р а — х а н о в е ................................................. 129
Т ъ р н о в о —- вж. В е л и к о Т ъ р н о в о
Хладилни антрепазшпи
П л е в е н — хладилен а н т р еп о зи т ...................................554
П л о в д и в — хладилен антрепозит....................... 554
С о ф и я — хладилен антрепозит......................................• 554
Я м б о л — хладилен антреп озит........................................554
Хо/пели
С о ф и я — хотел „Балкан“, бул. Д он д ук ов . . . . 4 7 8
— хотел „България“, бул. „Руски“ 1 .....................478
— хотел „Империал“ („Средец"), ул. „Леге“ 476, 477
— хотел „Одеон“ („Еделвайс“), бул. „Г. Димитров“478
— хотел „Славянска беседа“, ул. „Раковски“. . . 4 7 8
Художествени галерии
С о ф и я — Национална художествена галерия . . 494
Църкви
С. А б р и т, Толбухинско — б а зи л и к а .............................. 48
А п о л о н и я — вж. С о з о п о л
С. А р б а н а с и , В. Търновско — църква „Св. Арх. Ми­
хаил и Гавраил“ ...................................................168, 170
— църква „Св. Атанас“ ..................................................... 168
— църква „Св. Георги“ .................................................168
— църква „Св. Димитър“ ................................................168
— църква „Рождество Христово“ ................. 168— 170
А с е н о в г р а д — църква „Св. Богородица Петричка“
(Асеновата църква).............................................. 113— 115
— цъпква „Св. Георги“ ....................................................204
— църква „Св. Иван Предтеча“ ..................................119
Б а н с к о — църква „Св. Троица“ 204, 220 -222, 359, 391
Б а т а к — църква „Св. Неделя“ ....................................... 385
Б а ч к о в с к и м а н а с т и р , Асеновградско — костни­
цата .............................................. 117, 118, 165, 405, 414
— църква „Св. Архангели“ ............................117, 414
— църква „Св. Богородица“ ..................... 170, 405, 414
— църква „Св. Николай“ ............................................... 416
— църква от 1083 г ........................................................ 110
С. Б е л о з е м , Пловдивско — католишка църква . . 566
Б е р к о в и ц а — църква „Св. Богородица“ . . . .3 8 2
— църква „Св. Никола“ .................................................382
Б и г о р с к и м а н а с т и р , Македония — църква „Св.
Ив. Бигор“ ............................................................................ 385
Б и л и н с к и м а н а с т и р , Брезнишко — църквата 167
С. Б о б о ш е в о , Станкедимигровско — църква „Св. То­
д ор “ .......................................................................................... 113
Бобошевски м а н а с т и р , Станкедимитровско —
църква „Св. Димитър“ ..................................................... 163
С. Б о я н а , Софийско — църквата................................... 113
Б у р г а с — католишка цъ рк ва............................................566
— църква „Св. Кирил и М етодий“ ......................... 561
С. Б у х о в о , Софийско — базилика. . . . . . . . 49
Б у х о в с к и м а н а с т и р , Софийско — църква „Св. Ар­
хангел“ ......................................................................................167
В а р н а — голямата базилика на Пиринч т е п е . . . 4 8
— католишка църква..........................................................566
— храм на А п ол он ...............................................................14
— храм на Д и оск ури те..................................................... 14
— църква „Св. Богородица“ .................. 557, 558, 566
— църквата на Джанавар т е п е ..................................... -55
В е л е с — църква „Св. Пантелеймон“ . . 390, 391, 436
В е л и к о Т ъ р н о в о — католишка църква . . . . 556
— църква „Св. Атанас“ ................................................ 412
— църква „Св. Богородица“ ....................................... 563
— църква „Св. Константин и Елена“ ............................
222, 382, 406— 410
— църква „Св. Никола“ ................... 204, 304, 408, 412
Асенова махала — църква „Възнесение“ . . . . 123
— църква „Св. Георги“ .............................................168
— църква „Св. Димитър“ ............................119, 120
— църква „Св. Параскева“ ................................... 168
— църква „Св. Петър и Павел“ . . 103, 104, 106
--ц ъ р к в а „Св. 40 мъченици“ .............................. 162
хълм Трапезица — ц ъ рк ви......................... 118, 119, 165
— църква № 4 ...............................................................117
хълм Царевец — дворцовата църква . . . . 97, 98
— патриаршеската ц ъ р к в а ....................................... 97
Преображенски манастир — църква „Св. Богоро­
дица“ . . . . . 428— 430
— църква „Преображение Господне“ .4 2 8 — 430
В и д и н — църква на Видинската митрополия . . . 563
— църква „Св. Пантелеймон“ ............................165, 167
С. В и н и ц а , Преславско — църквата......................... 86, 87
Г а б р о в о — църква „Св. Богородица“ . . 3 8 2 ,3 9 7 , 398
С. Г е р м а н, Преспанско — църквата.............................. 90
Г и г и н с к и м а н а с т и р , Брезнишко — църква „Св.
Безсребреници Козма и Дамян“ ................................. 381
613
 С, Г о л я м о Б е л о в о , Пазарджишко— базиликата . , 53
С. Г о р а н о в и и, Кюстендилско — църква „Св. Архан­
гел Михаил“ ........................................................................177
С. Г р а н и ц а , Кюстендилско — църква „Св. Илия“ . 338
С. Д о л н и Л о м , Белоградчишко — църква „Св.
Троица“ .................................................................................377
С. Д о л н о с е л о , Кюстендилско — църква „Св.
Георги“ ............................................................................... 379
Д р а г а л е в с к и м а н а с т и р , Софийско — църквата
........................................................................................ 163, 164
Д р я н о в о — църква „Св. Никола“ ................... 393—395
Елешнишки манастир, Софийско — църк­
вата ...........................................................................................164
Е с к у с — храмът на Ф о р т у н а ..........................................31
С. З в е з д е ц , М. Търновско — цъ рк ва....................... 406
3 е м е н с к и м а н а с т и р , Радомирско — църква „Св.
Иван Богослов“ .............................................. 107, 109, 110
С, И в а н я н е, Софийско — ц ъ р к в а т а .....................54, 55
К а б и л е — храм на Артемида-Хеката — фосфорион . 16
К а р л о в о — църква „Св. Н иколай"..............................393
Карлуковски м а н а с т и р , Луковитско — църк­
вата 164, 165
С. К а т у н и щ е, Котленско — ц ъ р к в а ....................... 406
С. К л и с е к ь о й — вж. с. Ц ъ р к в и щ е
С. К о л у ш а, Кюстендилско — вж. К ю с т е н д и л
С. Ко и с к а, Брезнишко — църква „Св. Никола“ . . 381
К о н с т а н т и н о п о л — вж. Ц а р и г р а д
С. К о с т е н е ц — б а з и л и к а .................................................49
С. К о с т у р и н ц и , Трънско — църква „Св. Богоро­
дица“ .......................................................................... 379, 380
С. К р а с а в а, Брезнишко — ц ъ р к ва...............................164
Кремиковски манастир, Софийско - църк­
вата ............................................................................... 163— 165
К у р и л с к и м а н а с т и р , Софийско — църквата . .
........................................................................................ 163, 164
К ю с т е н д и л , кв. Колуша — църква . . 103, 109, 110
-г- храмът на Асклепий (Асклепион)......................... 44
хълма Спасовица — ц ъ р к в а............................ 113
— църква „Св. М ина“ ..................................................... 563
Л о п у iu j н с к и м а н а с т и р , Берковско — църква
„Св. Йоан Кръстител“ 397, 403
С. Л ю т и б р о д , Врачанско — църква в местн. Кори-
т ен гр а д ......................................................................................102
М е л н н и к — църква „Св. Никола“ над града 100, 101
М е с е м в р и я — вж. Н е с е б ъ р
Н е с е б ъ р — базиликата край морския бряг . . . . 50
— Старата митрополия.............................................. 50, 52
—.храм на А п о л о н ...............................................................14
— църква „Св. Арх. Михаил и Гавраил“ . . 115, 121
— църква „Големият Св. Георги“ .............................. 216
— църква „Св. ИванПредтеча“ ..........................107, 109
— църква „Св. Йоан Алитургитос“ . . 104, 106, 107
— църква „Пантократор“ . . . . 104— 106, 115, 121
— църква „Св. Параскева“ ............................................ 121
— църква „Св. Стефан“ (Новата митрополия) 101, 102
Н и к о п о л — църквата...........................................................113
С. Н о е в ц н, Брезнишко — църква „Св. Никола Зимни“
377, 379
О д е с о с — вж. В а р н а
О р е х о в с к и м а н а с т и п, Радомирско— църквата . .
................................................. ‘ 110, 170
О х р и д — църква в манастира „Св. Наум“ . . 86 , 110
— църква „Св. Пантелеймон“ в Климентовия ма­
настир 86, 110
— църква „Св. София“ .................................. 83, 84, 162
П а з а р д ж и к — църква „Св. Богородица“ ...................
................................................. 382,. 384, 386—388
П а у т а л и я — вж. К ю с т е н д и л
С. П е н к ь о в ц и, Трънско — църква „Св. Петка“ . . 381
С. П е р у щ и ц а , Пловдивско— Червената църква. .
...................................................................................... 56— 58
П е щ е р с к и м а н а с т и р — вж. О р е х о в с к и м а -
с т и.р
П и р д о п — Еленската цъ рк ва 53, 113
П л и с к а — базилика № 1 3 ..................................................... 80
614
— базилика № 3 6 във Външния град . . . . • .8 1
— голямата базилика 7 0 —80, 84, 91, 92'
— дворцовата ц ъ р к в а .............................................. 64, 81
— девет базилики във Външния град . . . . 80, 81
— кръстокуполна църква в жилищния дворец . . 88
— църква № 5 във Външния г р а д ..............................81
П л о в д и в — католишка църква....................................... 566
— храмът на Асклепий и Хигия ..............................40'
— църква „Св. Кирил и Методий“ ......................... 561
П о г а н о в с к и м а н а с т и р „Св. Ив. Богослов“, Ц а-
рибродско — ц ъ р к в а т а ............................1 1 0 - 1 1 2 , 170
П о д г у м е р с к и м а н а с т и р , Софийско — църквата
..................................................................................................... 164
С. П о л к о в н и к С е р а ф и м о в о, Смолянско —
църква и . уч и ли щ е............................................................. 205
П р е с л а в — базилика в манастира в мести. Черешето
82
— базилика в местн. Гебе к л и с е ...................................82
— Кръглата цъ рк ва.......................................... 84— 86, 89
— кръстокуполна църква във Външния град . . 88
— кръстокуполна църква в манастира в местн. Пат-
л е й н а ...............................................................................88, 90
— манастирска църква № 1 в местн. Аврадака 89, 90-
— църква № 1 в Бял б р я г 88, 89
— църква № 2 в Бял б р я г ................................................ 91
— църква в местн. Въбилин д о л 86, 87
— църква в местн. Д ели душ к а....................................... 91
— църква в местн. С ел и щ е ............................................91
— църква в град Преслав ....................................... 563
П р е с п а — базиликата „Св. Ахил“ . . . . 83, 84, 113
С. Р а б и ш а, Белоградчишко — църква и училище 205
Р и л с к и м а н а с т и р — постницата „Св. Лука “ . 362
— църква „Св. Богородица“ ..............................................
. . . . 382, 384, 397, 399—403, 423, 426, 563, 565
— църква в метоха „Орлица“ ................................... 163
— църква от XIV в. . ....................... 110, 412, 422
Р о ж е н с к и м а н а с т и р , Мелнишко - църква „Св.
Богородица“ ...................................................................... 418
Р у с е — католишка църква................................................ 566
— църква „Св. Богородица“ ....................................... 563
С. Р ъ ж д а в и ц а , Кюстендилско — църквата . 164, 165
С. С а д о в е ц, Луковитско — ц ъ р к в а .............................. 57
С а м о к о в — църква „Св. Богородица“ . 382, 384, 386
С. С а п а р е в а б а н я . Ст. Димитровско — църквата 113
С в и щ о в — църква „Св. Троица“ .........................................
382,397, 399, 4 0 3 - 4 0 7 , 436
С е р д и к а — вж. С о ф и я
С е с л а в с к и м а н а с т и.р, Софийско — църквата 165
С к о п и е — църквата „Св. Спас“ ...................................384
С о з о п о л — храм на Аполон Л еч ител..........................14
С о п о т — църква „Св. Петър и Павел“ и училищ е.
■ 205, 3 9 1 - 3 9 3 , 405, 436
С о ф и я — католишка цъ рк ва............................................ 566
— октогона.тсн храм в комплекса на Ц. .. гьра . . 39
— Руската църква „Св. Никола“ .................. 565, 566
— храм-паметник „Александър Невски“ .......................
..................................................................... 443, 446, 556, 566
— църква „Св. Георги“ .....................................39, 162
— църква „Св. Неделя“ („Св. Крал“) . . . .5 6 3 ,5 6 5
— църква „Св. Николай Софийски* . . . . 565, 566
— църква „Св. Параскева“ .................................. 563
— църква „Св. Петка“ ........................................... 163
— църква „Св.Седмочисленици“ ................... 185, 500
— църква при Семинарията............................ 516, 563
— църква „Св. София“ ........................................................
................... 45, 46, 53, 54, 56, 58, 162, 442, 484, 556
— църква „Св. Спас“ ..........................................................39
С. С т о й к и т е, Девинско — църква иучилище 205, 218
С т р у п е ц к и м а н а с т и р, Врачанско — църквата 433
С. Т е ш о в о , Гоцеделчевско — църква „Св. Тодор“ 391
Т р о я н с к и м а н а с т и р — църква „Св. Богородица“
..................................................................... 433
Т р ъ н с к и м а н а с т и р „Св. Архангел“ — църквата
110, 170
Т ъ р н о в о — вж. В е л и к о Т ъ р н о в о
Х и с а р я — базилика № 1 ..................................................... 48
— базилика № 3 „Св. Стефан“ ..............................48, 50
— базилика № 4 а ................................................................... 48
— базилика № 5 ...................................................................48
Ц а р и г р а д — базиликата „Йоан Студиос“ . . . . 52
— църква „Св. София“ ..................................................... 57
С Ц ъ р к в и щ е, Пирдопско — църквата . . . . 54 , 55
С. Ч и п р о в ц и , Михайловградско — църква „Св. Ни­
кола“ ......................................................................................164
Ч и п р о в с к и ^манастир, Михайловградско —
църква „Св. Йоан Предтеча“ ....................................... 377
Я м б о л — католишка ц ъ р к в а ............................................ 566
— църква „Св. Георги“ .................................................204
Чар кови одаи
К а р л о в о — чаркова одая на Нона Дъбенска . . 347
Чешми
Г а б р о в о — Априловата ч еш м а ................................ . 375
— чешма на житния п л ощ ад ....................................... 376
К о л а р о в г р а д — турска ч еш м а ................................... 191
К о п р и в щ и ц а — Мирчовата ч е ш м а ......................... 375
— Муравеновата ч еш м а ....................................... 375, 376
— Пеевата ч еш м а.............................................................. 375
С а м о к о в — чешмата с обицата................................... 191
111 у м е н — вж. К о л а р о в г р а д
Читалища
В и д и н — читалище „Баба Вида“ 516, 520
В р а ц а — ч и т ал и щ ет о .................................................. 516, 520
П е т р и ч — ч и т а л и щ е т о ..................................................... 516
П л е в е н — читалищ ето......................................................... 516
С о ф и я — читалище-театър „Славянска беседа“ . .5 2 0
615
 С П И С Ъ К НА Ф И Г У Р И Т Е
Глава I
А Р Х И Т Е К Т У Р А Т А П О Б Ъ Л Г А Р С К И Т Е З Е М И О Т Н А Й -С Т А РО В Р Е М Е
Д О С Ъ З Д А В А Н Е Т О НА Б Ъ Л Г А Р С К А Т А Д Ъ Р Ж А В А В VII В.
I. Карта № 1. Източната част на Балканските земи от
най-старо време до III в. rip. н. е.
1. Праисторически модел на жилище от Коджадер-
менската могила — архив АИМ, фото П. Хлебаров.
2, 3, Месемврия (Несебър). Фрагмент от предримска
крепостна стена — фото Д. П. Димитров ; част от
сима — фото П. Хлебаров, архив АИМ.
4. Аполония (Созопол). Тегули — фото Д. II. Димит­
ров, архив АИМ.
5. Одесос (Варна). Засводена гробна камера. План и
напречен разрез — по М. Мирчев, сборник изслед-
' вания в чест на акад. Д. Дечев, София, 1958,
с. 572, фиг. 2.
II. Карта № 2. Източната част на Балканските земи
от края на III в. пр. н. е. до края на V в. от н. е.
6. Севтополис. Общ изглед на разкопките — фото
Г1. Хлебаров, архив А И М ; план на града — за­
снемане, архив ДИМ.
7. 8. Севтополис. Пастадната къща — изглед на раз­
копките — фото Д. П. Димитров ; план — засне­
мане. архив АИМ ; реконструкция — Д. Мушев
по идея на Д. П. Димитров.
9. Севтополис. Дворецът — изглед на разкопките —
фото Д. П. Димитров; план — заснемане, архив
АИМ.
10, 11. Севтополис: а) антефикс, б колона; в) капи-
тел — фото Д. П. Димитров.
12, 13. Мезек (Свиленградско). Тракийската гробница—
дромос, разрез и план по Б. Филов, ИАИ, XI, 1937,
с. 12, фиг. 6, и с . 11, фиг. 5.
14, 15. Казанлък. Тракийската гробница— разрез и план
по В. Миков, „Античната гробница край Казан­
лък“, София, 1954, табл. VI, и с. 3, фиг. 4 — общ
изглед на стенописта в гробната камера.
16. Монета от Августа Траяна — по Н. Мушмов, „Ан­
тичните монети на Балканския полуостров и моне­
тите на българските царе", Софкя, 1912. табл. XXIX,
фиг. 7.
17, 18. Ескус — изглед на част от разкопките — фото
Т. Иванов ; план на разкопките — по С. Бобчев —
Т. Иванов.
19. Ескус. Подова мозайка — фото П. Хлебаров.
20 Ескус. Голямата постройка вън от града — план
по Ант. Фрова, ИАИ, XVII, София, 1950, с. 39,
фиг. 6.
21. Ескус. Фрагменти ог архитрави — фото П. Хлеба­
ров, архив АИМ.
22. Никополис ад Иструм Изглед на разкопките— фото
Д. Караджанов, 1948, архив ДФА. План — по С.
Бобчев, ИАИ, V, 1 9 2 8 -1 9 2 9 , табл. VI.
616
23. Никополис ад Иструм. Форум — реконструкция по
С. Бобчев, „История на архитектурата на Стария
свят“, том II, София 1955, табл. 67, 2.
24. Никополис ад Иструм, Фронтон от малък храм —
фото Д. Караджанов, 1948, архнв ДФА.
25. Никополис ад Иструм. Разкопки — фото Н. Попов,
1961, архив Д Ф А ; план — по С. Бобчев, Разкопки
и проучвания, I, София, 1948, с. 119, обр. 87.
26. Никополис ад Иструм. Архитектурни фрагменти —
фото Д. Караджанов, 1948, архив ДФА, и Н. П о­
пов, 1961, архив ДФА.
27. Никополис ад Иструм. Монети — по С. Бобчев,
„История на архитектурата на Стария свят“, том
11, София, 1955, табл. 60, 3.
28. Сердика (София), Църквата Св. Георги — рекон­
струкция и план — по С. Бобчев, „История на ар­
хитектурата на Стария свят“, том II, София, 1955,
табл. 62, 2 и с. 86, фиг. 87.
29. 30, 31. Фнлипопол (Пловдив). Стадионът — рекон­
струкция — по Хр. Пеев, Д. Цончев ; план — по
Д. Ц ончев; фрагменти от декорацията — по Д.
Цончев „Contributions a l ’histoire du stade antique
de P hilipp opolis“, Sofia, 1947, t. 16, 49, 2, 24, 41.
32. C. Сулица (Старозагорско). Разкопки на римска
баня — фото Д. П. Димитров.
33, 34. Абритус (при Разград). Изглед на разкопките —
фото Н. Попов, 1961, архив Д Ф А ; голямата сгра­
да — реконструкция В. Ангелов по идея на
Т. Иванов.
35. С. Орландовци (София). Римска вила — реконструк­
ция по идея на Ив. Вгнедиков.
36. Силистра. Римска гробница—фото Д. П Димитров.
37. 38. Анхиало (Поморие). Гробницата — вътрешен
изглед — фото Г1. Хлебаров, архив АИМ ; надлъ­
жен разрез, план и напречен разрез — заснемане
1961, архив СТИГА.
39. Хисаря „Камилите" — южната порта на крепостната
стена — фото Карадимчев.
40. С. Бухово (Софийско). План на базиликата — го В.
Иванова, ГНМ, VI, 1932— 1934, София, 1936, с. 300,
фиг. 185.
41. Несебър. Старата митрополия — среден кораб —
фото П. Хлебаров, архив АИМ ; план — по Ст.
Бояджиев, Bysantino-bulgarica, I, 1962, р. 336,
fig. 1.
42. С. Голямо Белово (Пазарджишко). Базиликата — за­
падна стена— по Н. Мавродинов, „Византийската
архитектура“, София, 1955, с. 55, фиг. 29 ; план —
по A. Grabar, W. Emerson, The B ulletin of tire By-
santine Institute, I, Paris, 1946, p. 45, fig. 2.
 43, 44. София. Църквата Св. София — изглед —
архив АИМ ; план по Ал. Рашенов : в Н. Мавро-
динов, „Византийската архитектура", София, 1955,
с. 66, фиг. 41.
45. С. Иваняне (Софийско). Църквата — план — по В.
Иванова, ИБАИ, VIII, 1935, с. 224, фиг. 146.
Глава II
А Р Х И Т Е К Т У Р А Т А НА Б Ъ Л Г А Р С К О Т О С Р Е Д Н О В Е К О В И Е
III. Карта № 3. Римски и византийски селища на Бал­
канския полуостров преди заселването на славяните
през VI— VII в.
50. Плиска. Вътрешен и външен град — архив СТИГА.
51, 52, 53, 54, 55. Плиска. Крепостна стена на вътреш­
ния град. Останки от петоъгълна кула на вътреш­
ния г р а д — фото Кр. Миятев. Останки от Източната
порта на вътрешния град — фото Н. Попов, 1961,
архив ДФА ; план — по К. Шкорпил, сборник „Ма­
териали для болгарскихъ древностей — Абоба-
Плиска“, София, 1905, табл. 1Хт ; Центърът на въ­
трешния град — по Ст. Станчев, сборник „Изслед­
ване в памет на К. Шкорпил“, София, 1961, с. 105,
табл. I.
56, 57. Преслав. Външен и вътрешен град — план по
арх. Б. Игнатов; останки от крепостната стена на
вътрешния град — фотоН . Попов, 1961, архив ДФА.
58. Охрид. Главната порта на вътрешната крепост —
фото Кр. Миятев.
59. Плиска. Тройната палата — останки --- фото Кр. Мия­
тев ; п л анове— по К. Шкорпил, ИБАИ, X, 1936,
с. 138, фиг. 67, 68.
60. Преслав. Тройната палата — фото Н. Попов, 1961,
архив ДФА.
61. Плиска. Ханските жилища — фото Н. Попов, 1961,
архив ДФА ; план — по Г1. Карасимеонов, ИБАИ,
XIV, 1942, с. 138, фиг. 193.
62. Плиска. Едностайни постройки — по Ст. Михайлов,
„Разкопки и проучвания", III, 1948, с. 204— 205,
фиг. 28, 30.
63. Плиска. Постройки с верижен план — по Кр. Мия­
тев, ИБАИ, XIV, 1942, с. 92, обр. 159. u
64. Преслав. Постройка с верижен план — Й. Госпо­
динов, „Разкопки и проучвания“, III, 1948, с. 74,
обр. 1.
65. Преслав. Търговски магазини др южната порта —
фото Кр. Миятев ; план — по Й. Чангова, ИБАИ,
XXI, 1957, фиг. 9.
66. Преслав, Жилищни помещения на манастира на
Аврадака — по В. Мавродинова, „Разкопки и про­
учвания“, III, 1948, с. 61, фиг. 69.
67. Плиска. Болярско жилище — по Кр. Миятев.
68. Преслав. Жилище със сложен план — по В. Ан­
гелов, ИБАИ, XX, 1955, с. 435, фиг. 9.
69. Плиска. Голямата базилика — реконструкция — Ал.
Раш енов, фотокартичка ; план — по К. Шкорпил,
„Материали для болгарскихь древностей — Абоба-
Плиска“, София, 1905, алб. Таблица XXXIV.
70. Плиска. Типов план на малки базилики — по Ст.
Михайлов, „Разкопки и проучвания“, III, 1948,
с. 174, фиг. 2.
71. Плиска. Базилика № 13 — по Ст. Михайлов, „Раз­
копки п проучвания“, III, 1948, с. 188, фиг. 15.
72. Плиска. Базилика № 36 — по Ст. Михайлов, ИАИ,
XX, 1955, с. 52, фиг. 2.
73. Плиска. Базилика № 5 — по Ст. Михайлов, „Раз­
копки и проучвания“, III, 1948, с. 196, фиг. 23i,s.
74. Плиска. Дворцовата църква — по Ст. Михайлов,
ИАИ, XX, 1955, с. 236, фиг. 5.
75. Преслав. Гебеклисе — по К. Шкорпил, сборник
„България 1000 години“, София, 1930, с. 238,
табл. XV.
7S К р а т к а и с т о ри я на б ъ л г а р с к а т а а р х и т е к т у р а
46. Джанавар тепе (Варна). Църквата — план— но Ал.
Рашенов, ГНМ, 1922—2, с. 461, фиг. 301.
47, 48. С. Перущица (Пловдивско). Червената църква —
фото П. Хлебаров, архив АИ; план — по С. Покровски.
49. С. Садовец, Луковитско. Големаново кале — план
по Берзу.
76. Преслав. Едностълпна базилика в Бял бряг — по
Ст. Станчев, „Разкопки и проучвания“, III, 1948,
с. 88, фиг. 15.
77. Охрид. Базиликата Св. София — фото Кр. Миятев,
план — по Г. Божкович, „Архитектура среднег
века“, фиг. 170.
78. Преспа. Базиликата Св. Ахил — по Й. Иванов,
ИБАД, I, 1910, с. 67, фиг. 9.
79. Преслав. Кръглата църква— фото Н. Попов, 1961,
архив ДФА ; — план — по С. Покровски : в Кр.
Миятев, „Кръглата църква в Преслав“, София, 1932,
табл. II.
80. 81. Преслав. Кръглата църква — корнизи — фото
Ст. Кожухаров, 1958, архив ДФА ; керамични плоч­
ки от облицовка — фото, архив АИМ.
82. Преслав. Църква до с. Виница — по Ст. Станчев,
ИАИ, XVIII, 1952, с. 322, фиг. 313.
83. Преслав. Църква във Въбилин дол — по Ю. Го­
сподинов, ЙБАД, VI, 1916— 1918, с. 158, фиг. 162.
84. Преслав. Кръстокуполна църква № 1 на Аврадака—
по В. Иванова, „Разкопки и проучвания“, III, 1948,
с. 16, фиг. 5.
85. Преслав. Кръстокуполна църква № 2 на Аврадака —
по В. Иванова, „Разкопки и проучвания“, III, 1948,
с, 53, фиг. 52,
86. Преслав. Църква № 1 в местн. Бял бряг — по
B. Иванова, „Разкопки и проучвания“, III, 1948, с.
150, фиг. 1.
87. Преслав. Църква-гробница № 4 — по К. Шкорпил,
сборник „България 1000 години“, София, 1930,
с. 243, табл. XIXV
88. Преслав. Зъбчати каменни корнизи — фото Кр.
Миятев.
89. Герман. Кръстокуполна църква — по М. Злокович,
Старина, 1924— 1925, фиг. 21.
90. Преслав. Кръстокуполна църква с две свободни
подпори — по К. Шкорпил, сборник „България
1000 години“, София, 1930, с. 241, табл. XVIli-
91. Преслав. Църква с вписан кръст в местността Д е-
лидуш ка— по Ст. Станчев, ИАИ, XX, 1955, с. 425,
фиг. 9.
92. Преслав. Манастирът под Вълкашина — по Л. Ог-
ненова, С. Георгиева, ИАИ, XX, 1955, с. 374, фиг. 1.
IV. Карта № 4. Архитектурни паметници в българските
земи през XI— XIV в.
93. Зид от Момчиловата крепост в Родопите — фото
Кр. Миятев.
94. Велико Търново. Разкопки от двореца на Ц аре­
вец — фото Кр. Миятев.
95. Червен. Крепостна кула — фото Кр. Миятев.
96. Мелник. Църквата Св. Никола — по Н. М аврош -
нов, ГНМ, V, 1933, с. 294, фиг. 168.
97. Несебър. Църквата Св. Стефан — фото Кр. Миятев
план — по Ал. Рашенов, „Месемврийски църкви“,
София, 1932, фиг. 12.
98. С. Лютиброд. Църква в Коритенград. План — по
Н. Мавродинов, ГНМ, VI, 1936, с. 328, фиг. 203.
99. Колуша. Църквата Св. Георги — по А. Грабар, ГНМ,
1921, с. 294, фиг. 267.
100. Велико Търново. Църквата Св. Петър и Павел — но
C. Покровски ; в Н. Мавродинов, „Еднокорабната
н кръсювидната църква“, София, 1931, фиг. 113.
6 1 7
101. Несебър. Църквата Пантократор — по Ал. Рашенов
„Месемврийски църкви'1, София, 1932, фиг. 38.
102. Несебър. Църквата Св. Иван Неосветени — фото Кр.
Миятев, план — по Ал. Рашенов, „ Месемврийски
църкви“, София, 1932, фиг. 24.
103. Несебър. Църквата Св. Иван — фото Н. Попов, 1957,
архив Д Ф А ; план — по Ал. Рашенов, „Месемврий­
ски църкви“, София, 1932, фиг. 51.
104. 105. Земенски манастир. Църквата Св. Иван Бого­
слов— изгледи от юг и изток— фото Н. Попов, 1961,
архив ДФА, и.
* * *, 1955; план по Й. Иванов, ИБАД, 111, 1912—
i913, с. 59, фиг. 52.
106. Трънски манастир. Църквата Св. Архангел — по
Кр. Миятев, ГНМ, 1921, с. 278, фиг. 262.
107. Погановски манастир. Църквата Св. Иван Богослов,
фото Кр. Миятев.
108. Воинската църква — фото Н. Попов, архив ДФ А ;
план — по Г. Стойков, „Боянската църква“, София
1954, фиг. 1.
109. Сапарева баня. Църквата Св. Никола — фото Кр. Мия­
тев ; план — по Б. Игнатов.
110. Бобошево. Църквата Св. Тодор — по Н. Мавроди­
нов, „Еднокорабната и кръстовидната църква“,
София, 1931, фиг. 69.
Глава III
АРХИТЕКТУРАТА П Р Е З ТУРСКОТО ВЛАДИЧЕСТВО
(КРАЯ НА XIV В. — В Т О РА Т А П О Л О В И Н А ИА XVIII В.)
V. Карта № 5 . Архитектурни паметници по българ­
ските земи през турското владичество XV— XIX в.
121.Уземно село. Картина от Мърквичка. Фрагмент. По
Т. Златев, „Българската к ъ щ а! — Селска къща“,
София, 1930, фиг. 103.
122. Уземни къщи. Изглед и план по Т. Златев, „Бъл­
гарската къща I — Седска къша“, фиг. 100.
123. Самоков. Бельовата къща. Фото Г. Кожухаров, 1960,
архив СТИГА ; заснемане ,!; * *.
124. Копривщица. Павликянската къща. Фото Парушев,
1961, архив Д Ф А ; заснемане Г. Данчев.
125. 126, 127. Банско. Хаджи Гьорговата къща. Фото
Г. Кожухаров, 1962, архив СТИГА ; заснемане
Г. Кожухаров.
128. Банско. Тодевата къща. Заснемане Г. Кожухаров.
129. Арбанаси (Великотърновско). Улица пред двора на
Николчо Хаджи Костов. Фото ,,, *
130. Арбанаси (Великотърновско). Коконската чешма.
Фото * * #.
131. Арбанаси (Великотърновско). Портата на баба Кали.
Фото ,1, * *.
132. Арбанаси (Великотърновско). Къщата на Констан-
цалиев. Фото Ив. Караджов, 1952, архив ДФ А ;
приземие и етаж — по Т. Златев, „Българската къща
през епохата на Възраждането“, София, 1955, фиг.
110.
133. Арбанаси (Великотърновско). Къща на Хаджиилиев—
фото Парушев, 1961, архив Д Ф А ; заснемане 1953,
! архив СТИГА.
134. Арбанаси (Великотърновско). Къща на Николчо
Хаджикостов— фото Н. Попов, 1956, архив ДФА ;
заснемане 1951, архив СТИГА.
135. Арбанаси (Великотърновско). Къща на Русевич.
ФОТО * *
136. Арбанаси (Великотърновско). Къща на Хаджи Поп
Панайот. Фото Ив. Караджов, 1952, архив ДФА.
137. Арбанаси (Великотърновско). Костанцалиевата къща.
Главна входна врата. Фото * *.
138. 139, 140. Арбанаси (Великотърновско). Къща на
Хаджиилиев. Гостна и соба — фото Г. Захариев,
618
111, 112.Асеновград. Асеновата църква — фото Кр. Ми я ­
тев ; планове — по В. Белоусов.
113. Несебър. Църквата Св. Архангели Михаил и Гав­
раи л— фото Кр. Миятев; план — по Ал. Рашенов,
„Месемврийски църкви“, София, 1932, фиг. 46 ; ре­
конструкция— Ал. Рашенов, „Месемврийски църк­
ви“, табл. XXXVI.
114. Бачковски манастир. Църквата Св. Архангели.
План — по А. Грабар, ГНМ, 1920, с. 144, фиг. 43.
115. Велико Търново. Трапезица. Църква № 4 — по В.
Димов, ИБАД, V, 1915, с. 125, фиг. 77.
116. Беренде. Църква Св. Петър — по А. Грабар, ГНМ,
1920, с. 140, фиг. 61.
117. Бачковски манастир. Костница — фото Кр. Миятев;
планове — по А. Грабар, ГНМ, с. 140, фиг. 39 и 40.
118. Асеновград. Църквата Св. Иван Предтеча — фото
архив АИ М ; план — по А. Грабар, ГНМ, 1920,
с 152, фиг. 54.
119. Несебър. Църквата Св. Параскева — фото Л. Тонев,
1960, архив СТИГА; план — по Ал. Рашенов, „Ме­
семврийски църкви“, София, 1932, фиг. 18; рекон­
струкция — Ал. Рашенов, „Месемврийски църкви“,
табл. VI12.
120. Рилски манастир. Хрельовата кула— фото Мирон-
ски, 1954, архив ДФА.
1947, архив ДФА ; пещи — фото Парушев, 1961,
архив ДФА.
141, 142. Арбанаси (Великотърновско). Къща на Кон-
станцалиев. Фото Парушев, 1961, архив ДФА.
143. Арбанаси (Великотърновско). Къща на Кандиларов.
Фото Николов, архив Етногр. музей.
144, 145, 146, 147. Арбанаси (Великотърновско). Къща
на Хаджиилиев. Стенен дулап и таван — фото Па­
рушев, 1961, архив Д Ф А ; табла от фриза — фото
Николов, архив Етногр. музей; врата към горната
стая — фото Н. Попов, архив СТИГА.
148. Арбанаси (Великотърновско). Къща на Чамуров.
Фото Николов, архив Етногр. музей.
149. Арбанаси (Великотърновско). Къща на Георги поп
Михайлов. Фото Ив. Караджов, 1952, архив ДФА.
150. 151. Кюстендил. Цирковата кула. Фото Осогово,
Кюстендил; заснемане 1951, архив СТИГА.
152,153. Враца. Куртпашовата кула. Фото Вл. Димчев,
1958, архив ДФ А; заснемане, 1951, архив СТИГА.
154, 155. Враца. Кулата на Мешчиите. Фото Л, Тонев,
1960, архив СТИГА ; заснемане 1951, архив СТИГА.
156, 157, 158. Видин. Замъкът Баба Видини кули. Общ
изглед — фото А. Коцев, архив ИПК; заснемане
1956, архив ИПК; фото Издатепство-книжарница
Ив. Найденов, Видин ; изглед към входа на призе­
мието и южпата кула, фото Н. Попов, 1959, ар­
хив ДФА.
159. Драгалевски манастир. Църквата Св. Богородица —
по А. Донков и М. Ковачев, „Драгалевският мана­
стир“, 1940, фиг. 15.
160. Кремиковският манастир. Църквата Св. Георги. Фото
Кр. Миятев.
161. Чипровци. Църквата Св. Никола — по Ас. Васи-
лиев, „Разкопки и проучвания,“ IV, 1949, с. 113,.
табл. V.
162. Карлуковският манастир. Църквата Св. Богородица—
по Кр. Миятев, ГНМ, VI, 1936, с. 275, фиг. 164.
163. Желязна. Църквата Св. Никола. Фото Кр. Миятев.
164. Видин. Църквата Св. Пантелеймон. Фото Кр. Миятев.
165. Горановци. Църквата Архангел Михаил — по В. Ива­
 нова, ГНМ, V, 1933, с. 268, фиг. 147.
166. Бяла река. Триконхална църква — по В. Иванова,
ГНМ, V, 1933, с. 275, фиг. 156.
167. Студена. Църквата Св. Никола — фото Кр. Миятев ;
план по Ас. Василиев, ГНМ,VII, 1942, с.167,фиг. 106.
168. Арбанаси. Църквата Рождество Христово— фото
Г. Кожухаров, 1955, архив СТИГА; план — по за­
снемане на Л. Шуркова.
169. Арбанаси. Църквата’ Св. Архангели — по заснемане
на Г. Кожухаров.
170. Бачковски манастир. Църквата Св. Богородица.
Фото Г. Кожухаров, 1961, архив СТИГА ; план — по
Й. Иванов, ИБАД, 11, 1911, с. 222, фиг. 12.
171. Берковица. Къща на Юсеин Златията. Фото Р. Ан­
гелова; приземие и етаж — по Т. Златев, „Българ­
ската къща през епохата на Възраждането“, София,
1955, фиг. 103.
172. 173, 174. С. Върбица (Преславско). Сараят на Ге-
раите ; предна фасада — фото Ст. Михайлов, архив
АИМ ; план — ло Т. Златев, „Българската къща през
епохата на Възраждането“, София, 1955, фиг. 105;
задна фасада — фото Г. Кожухаров, 1954; капител,
детайл от таван и розета от таван — фото Г. К ож у­
харов, 1954, архив СТИГА.
175. София, ул. „Търговска". Баня Баши джамия — по
стара фотоснимка * *
176. Пловдив. Хюнкяр хамам. По Т. Златев, „Българският
град през епохата на Възраждането“, София, 1955,
фиг. 71.
177. Кюстендил. Дервиш баня. План и разрез — засне­
мане 4 . Жандов.
178. Пловдив. Куршум хан — фасади, разрез и план по
Т. Златев, „Българският град през епохата на В ъз­
раждането“, София, 1955, фиг. 75, 76.
179. 180. Скопие. Куршумли хан. Фото Р. Ангелова,
1961; план — no Т. Златев; изглед от вътрешния
двор — фото Р. Ангелова, 1951.
181. Ямбол. Безистенът — по Т. Златев, „Българският
град през епохата на Възраждането“, София, 1955,
фиг. 81, 80.
Г ла еa IV
А Р Х И Т Е К Т У Р А Т А П Р Е З Е П О Х А Т А НА Б Ъ Л Г А Р С К О Т О В Ъ З Р А Ж Д А Н Е
202. София— кадастрална снимка 1879. По С. Амадие и др.
203. Стара Загора — кадастрална снимка 1878, авторът
неизвестен.
204. Копривщица — план преди 1878, авторът неизвестен.
205. Жеравна (Котленско) — план 1878, авторът не­
известен.
206. София — план на централната част, 1879, арх.
В. Л. Хашнов.
207. София. Чаршията с безистена — по Й. Обербауер
1882, архив СГНС.
208. София. Житният паз ар— по Й. Обербауер 1882,
архив СГНС.
209. Карлово. Пазарният площад, план 1878 — по Т. Зла­
тев , „Българският град през епохата на Възраж­
дането“, София, 1955, фиг. 15.
210. Карлово. Пазарът около часовниковата кула, 1930—
по Т. Златев, „Българският град“, фиг. 121.
211. София. Часовниковата кула — по Й. Обербауер,
1882, архив СГНС.
212. Велес. Часовниковата кула — по Т. Златев, „Българ­
ският град“, фиг. 127.
213. Трявна. Мостът с часовниковата кула — фото Ст. Ко­
жухаров 1957, архив ДФА.
214. Велико Търново. Църквата Св. Константин и
Елена, заснемане 1953, архив СТИГА.
215. Банско. Камбанарията на църквата Св. Троица.
Фото Н. Попов 1952, архив СТИГА.
182. София. Турска михрабна стена в Долни Лозенец ;
заснемане 1952, архив СТИГА.
183. София. Бююк джамия. Изглед н план след преустрой­
ството — заснемане, архив АИМ.
184. Пловдив. „Джумая джамия“. Фото — Парушев, 1961,
архив Д Ф А ; план — заснемане, 1960, архив ИПК.
185. Пловдив. „Имарет джамия“. Фото—архив ДФА, Плов­
див; заснемане 1960, архив СТИГА.
186. София. Джамия „Баня Баши“. Ф отоН . Попов, 1956,
архив Д Ф А ; план — по Т. Златев, „Българският
град през епохата на Възраждането“, София, 1955,
фиг. 60.
187. София. Коджа Дервиш Мехмед джамия, Фото—ар­
хив СГНС.
188. Разград. Джамия Ибрям паша. Фото—архив ДФА,
Разград.
189. Разград. Джамия Ахмед бей. Фото— архив ДФА,
Разград. Заснемане — архив СТИГА.
190. 191. Коларовград. Томбул джамия. Фото Р. А нге­
лова, 1954. План — заснемане, архив СТИГА. Фон­
тан в двора — фото Маркарян, 1954, архив ДФА.
192,193. Самоков. Байракли джамия. План по Т. Зла­
тев, „Българският град през епохата на Възраж­
дането“, София, 1955, фиг. 56. Фотоси Г. Зоркин,
архив в. Раб. дело.
194. Оброчище (Балчишко). Теке. Фото Л. Тонев, архив
СТИГА; ситуация — заснемане 1953, архив ИПК
195. Самоков. Чешмата с обицата. Фото Р. Ангелова.
196. Коларовград. Турска чешма. Фото Р. Ангелова.
197. С. Невестино (Кюстендилско). Кадин мост. Фото 3.
198. Видин. Стамбол капия. Фото Н. Попов, 1962, ар­
хив ДФА.
199. 200. Белоградчик. Вътрешната порта на Калето —
фото Вл. Димчев, 1957, архив Д Ф А ; Калето, гле­
дано от изток — фото Н. Попов, 1962, архив ДФА.
201. Одрин, Джамия Селимие — изглед и план по Ernst
Egli, Sinan — der Baumeister osmanisclier G lanzzeit.
Zurich, 1954, fig. 6 5 .. .
216, 217. С. Полковник Серафимово (Смолянско). Цен­
търът— фото Ив. Караджов 1954, архив ДФА ; за с­
немане 1953, архив СТИГА.
218. С. Широка лъка (Девинско). Чаршийската улица —
заснемане 1953, архив СТИГА.
219. Велико Търново. Фото Парушев 1961, архив ДФ А.
220. Копривщица. Фото Б. Кацев 1947, архив ДФА.
221. Мелник. Фото Б. Кацев.
222. Пловдив, улица д-р Чомаков. Фото Парушев 1961,
архив ДФА.
223. Копривщица. Плам по Т. Златев, „Българският
град“, фиг. 15.
224. Копривщица. Фото Стайнов, архив СТИГА.
225. Копривщица — изглед от улица. Фото Д * .
226. Трявна — изглед от улица. Фото Ст. Кожухаров.
1957, архив ДФА.
227. Трявна, Качаунската улица — по Т. Златев, „Бъл­
гарският град“, фиг. 22.
228. Елена, Катрафиловата улица. Фото Вл. Димчев 1956,,
архив ДФА.
229. Банско. Фото Стайнов, архив СТИГА.
230. Созопол — изглед на улица. Фото Л. Тонев, архив
СТИГА.
231. С. Жеравна (Котленско)— изглед от улица,- Фото
Н. Миронски 1954, архив ДФА.
6 1 9
232, 233. С. Жеравна (Котленско)— улица. Фото Ив. Ка­
раджов 1948, архив Д Ф А ; силует и план на ули­
ца — по заснемане 1953, архив СТИГА.
234. Велико Търново. Силует на улица „Генерал Гурко“;
заснемане 1953, архив СТИГА.
235,236. Трявна. Площадът; заснемане 19.53, архив
СТИГА.
237. Орхание (Ботевград). План на града 1866, авторът
неизвестен.
238. С. Лопушна (Михайловградско). Къща от вт. п. на
XIX в. — фото Г. Кожухаров, 1956, архив СТИГА.
239. С. Стакевцн (Белоградчишко). Къща от вт. п. на XIX в.
Фото Г. Кожухаров 1956, архив СТИГА.
240. Типични разпределения на Западната къща. Г. Ко­
жухаров.
241. Белоградчик. Пановата къща; заснемане 1957, ар­
хив СТИГА.
242. Берковица. Къща от вт. п. на XIX в. Фото Г. Кож у­
харов 1956, архив СТИГА ; заснемане Г. Кожухаров.
243. С. Бусинци (Трънско). Колонка. Фото Г. Кожу­
харов 1957, архив СТИГА.
244. Станке Димитров. Таван. Фото Г. Кожухаров 1959,
архив СТИГА.
245. Билински манастир (Брезнишко). Колонка. Фото
Г. Кожухаров 1957, архив СТИГА.
246. Тетевен. Йорговата къщ а; заснемане 1954, архив
СТИГА.
247. Тетевен. Мариповата къща ; заснемане 1953, ар­
хив СТИГА.
248. Тетевен. Бобевската къща. Фото Г. Кожухаров
1953, архив СТИГА ; заснемане 1951, архив СТИГА.
249. Тетевен. Мирчаковата къща. Фото Парушев 1961,
архив Д Ф А ; заснемане 1953, архив СТИГА.
250. Етрополе. Хаджигригоровата къща. Фото Р. А н­
гелова, 1953; заснемане 1954, архив СТИГА.
251. Етрополе. Врати на соба — по Г. Арбалиев, „Ар­
хитектурни елементи и детайли от българската въз­
рожденска къща“, София 1959, фиг. 124.
252. Тетевен. Бобевската къща. Детайли. Фото Г. Ко­
жухаров 1953, архив СТИГА.
253. Трявна. Попангеловата къща. Фотоси Парушев 1961,
архив Д Ф А ; заснемане 1946 — 1947, архив СТИГА.
254. Трявна. Даскаловага къща. Фото * * *. План по
Т. Златев, „Българската къща през епохата на Въз­
раждането“, София 1955, фиг. 41.
255. Трявна. Даскаловата къща. Тавани. Фото Г. За­
хариев 1946, архив ДФА.
256. Трявна. Славейковата къща ; заснемане 1950, ар­
хив СТИГА.
257. 258. Трявна. Къщата на дядо Добри. Фото Пару­
шев 1962, архив ДФА ; план — по Т. Златев, „Бъл­
гарската къща, II — градска къща,“ София, 1937,
фиг. 33.
259. Елена. Къща на поп Никола. Фото Ив. Караджов,
1952, архив ДФА.
260. Дряново. Лафчиевата къща. Фото Хлебаров 1954,
архив Д Ф А ; заснемане 1955, архив СТИГА.
261. Габрово. Стара къща. Офорт от Морозов, архив
СТИГА, 1947.
262. Розета от таван в търновска къща. Фото * *,,,.
263. Трявна. Детайл от долап. Фото Г. Захариев 1946,
архив ДФА.
264. Копривщица. Драгийската къща. Фото Парушев
1961, архив ДФА.
265. Копривщица. Душковата къща. Фото Парушев 1961,
архив Д Ф А ; заснемане 1949, архив СТИГА.
266. Копривщица, Тороманозата къща. Фото Р. Анге­
лова 1961 ; заснемане 1949, архив СТИГА.
267. Копривщица. Торомановата къща — стая. Фото
Д. Кацев 1947.
268. Копривщица. Джоголановата къща. Фото Парушев
1961, архив Д Ф А ; заснемане 1949, архив СТИГА.
269. Копривщица. Детайли. Фото Г. Захариев 1947, ар­
хив ДФА.
620
270, 271. С. Жеравна (Котленско). Къщата на Руси Чор­
баджи. Фото Парушев 1961, архив Д Ф А ; засне­
мане 1960, архив СТИГА; долапи — фото Пару­
шев 1961, архив ДФА.
272. С. Жеравна (Котленско). Халтъковата къща. Фото
Парушев 1961, архив Д Ф А ; заснемане 1953, ар­
хив СТИГА.
273, 274. С. Жеравна (Котленско). Филаретовата къща.
Фото Парушев 1961, архив Д Ф А ; заснемане 1951,
архив СТИГА; кът от чардака — фото Парушев
1961, архив ДФА.
275,276, 277. С. Жеравна (Котленско). Филаретовата
къща. Фотоси Б. Кацев, архив СТИГА.
278, 279. С. Жеравна (Котленско). Филаретовата къща.
Фотоси Ив. Караджов 1948, архив ДФА.
280. С. Градец (Котленско). Капител — по Г. Арбалиев
„Архитектурни елементи“, фиг. 25.
281. С. Тича (Котленско). Къщата на Стефан Гашев —
кьошк. Фото Ив. Караджов 1952, архив ДФА.
282. С. Жеравна (Котленско). Къщата на Люцкан Кат-
ранджиев — кьошк. Фото Ив. Караджов 1952,
архив ДФА.
283. С. Крушаре. Къщата на И. Г. Хаджимитев. Фото
Г. Кожухаров 1954, архив СТИГА.
284. Форми на Добруджански къщи ок. ср. на XIX в.
Г. Кожухаров.
285. С. Крушаре. Къщата на Г. и А. М. Караиванови.
Фото Г. Кожухаров 1954 ; заснемане Г. Кожухаров.
286. Генерал Тошево. Къща от преди 1877. Фото
Г. Кожухаров 1954, архив СТИГА ; заснемане Г. Ко­
жухаров.
287. С. Алфатар. Къща на П. П. Мезев. Фото Г. Ко­
жухаров 1954, архив СТИГА; заснемане Г. Ко­
жухаров.
288. С. Попина. Къщата на Драгана Соколова. Фото
Г. Кожухаров 1954, архив СТИГА ; заснемане Г. Ко­
жухаров.
289. Тутракан. Къща в рибарската махала. Фото Г. Ко­
жухаров, архив СТИГА.
290. С. Карапелит. Детайли. Фото Г. Кожухаров 1954,
архив СТИГА.
291. С. Сребърна. Таван. Г. Кожухаров.
292. Кв. Гайково, Смолян. Къщата на Яко Таков. Фото
Ив. Караджов 1954, архив ДФА.
293. Мелник. Цинцаровата къща- горе. Фото Д. Кацев.
294. Галичник. Къща — по С. Томски, „Македонска на­
родна архитектура“, Cironje, 1960, табл. II (3).
295. Родопски къщи. Схеми на ранни форми. Г. Ко­
жухаров.
296. Галичник. Къща — по С. Томски, „Македонска
народна архитектура“, табл. Ill (2).
297,298. Крушево. Къща — по С. Томски, „Крушево
и неговите куки“, Год. сб. на техническиот фа­
култет во C K o n je , C K o n je , 1955 — 1956, табл. XX.
299. Струга. Къща — по С. Томски, „Македонска на­
родна архитектура“, табл. VIII (2).
300. Загоре. Къща — по „2П1Т1А ZATOPAE' IIHAIOU“,
Двтчим 1949, пш. 60.
301. С. Смилян (Смолянско). Къща на Емин бей ; засне­
мане 1954, архив СТИГА.
302. Костур. Къща. По ,,APXONTIK\ К Л 2Т 0Р 1А 2“
ДОгщм, 1948, пж. 10, 13.
303. Костур. Къща — по „APXONTIKA К \2Т О Р 1Л З“
Дйчнм, 1948, пш. 2, 5.
304. Загоре. Къща — по „2ШТ1Л 2Л Г 0Р А 2“, ДОг/нм
1949, пж. 30, 33.
305. Охрид. Къща — по Б. Чипан, „Стара градска архи­
тектура во О хрид“, Ckonje, приложение RO.
306. Охрид. Къща — по Б. Чипан, „Стара градска архи­
тектура“, с. 21.
307. Охрид. Къща — тю В. Чипан, „Стара градска архи­
тектура“, с. 31, 25.
 308. Кв. Райково (Смолян). Къщата на Райчо Р а д ев ;
заснемане 1953, архив СТИГА.
309. Кв. Устово (Смолян). Къща на Никола Хаджинонев ;
заснемане 1953, архив СТИГА.
310. Кв. Устово (Смолян). Къща на Пеко Таков; засне­
мане 1953, архив СТИГА.
311. Костур. Къща. По „APXONT1KA КА2Т0Е1Л2"',
Д0У/1Ш 1948, him. 35.
312. Кв. Райково (Смолян). Къща на Радйо Каракостов.
Фото Ив. Караджов 1954, архив Д Ф А ; заснемане
1953, архив СТИГА.
313. Кв. Устово (Смолян). Къща на Никола Хаджицонев.
Фото Ив. Караджов, 1954, архив ДФА.
314. Кв. Райково (Смолян). Къща на братя Гьорджеви ;
заснемане 1953, архив СТИГА.
315. Кв. Райково (Смолян). Пангаловата къща. Фото-
монтаж Г. К ожухаров; заснемане 1953, архив ИПК.
316. Кв. Райково (Смолян). Пангаловата къща. Фото Ив.
Караджов 1951, архив ДФА.
317. 318, 319, 320. С. Могилица (Смолянско). Агуш е-
вият конак; заснемане 1953, архив СТИГА ; фото —
Ив. Караджов, 1954, архив ДФА.
321, 322. С.Черешово (Смолянско). Чифликът на А гу­
шеви; заснемане 1954, архив СТИГА.
323. Кв. Устово (Смолян). Одър. Фото Ив. Караджов, 1954,
архив ДФА.
324. С. Чокманово (Смолянско). Огнище. Фото Ив. Кара­
джов, 1954, архив ДФА.
325. Кв. Райково (Смолян). Чешитевата къща. Алафранга.
Фото Н. Попов, 1950, архив СТИГА.
326. Кв. Райково (Смолян). Милушевата къща. Таван.
Фото Ив. Караджов, 1954, архив ДФА.
327. Кв. Райково (Смолян). Пангаловата къща. Тавани.
Фото Ив. Караджов, 1954, архив ДФА.
328. Банско. Улица. Фото Н. Попов, 1953, архив СТИГА.
329. Банско. Веляновата къща. Фото * * * ; заснемане
1949, архив СТИГА.
330. Банско. Веляновата къща. Фото Н. Попов, 1951,
архив СТИГА.
331. Банско. Сирлещовата къща. Фото Н. Попов, 1952,
архив СТИГА; заснемане, 1951, архив СТИГА.
332. Банско. Зехтинджиевата къща. Фото * * * ; зас­
немане, архив СТИГА.
333. Банско. Веляновата къща — розета от таван. Фото
Н. Попов, 1952, архив СТИГА.
334. Банско. Къща на Благо Вишанин. Фото Н. Попов,
1953, архив СТИГА.
335. С. Граматиково (Малкотърновско). Къща от вт.
пол. на XIX в. Фото Г. Кожухаров, 1955, архив
СТИГА.
336. С. Българи (Мичуринско). Къща на К. Ив. Лефте-
ров ; заснемане Г. Кожухаров, 1955.
337. С. Стоилово (Малкотърновско). Къща от вт. п.
на XIX в. Заснемане Г. Кожухаров, 1955.
338. С. Българи (Мичуринско). Стара къща. ФотоГ. Ко­
жухаров, 1955, архив СТИГА.
339. С. Кости (Мичуринско). Братска къща. Фото Г. Ко­
жухаров, 1955, архив СТИГА; заснемане Г. Ко­
жухаров, 1955.
340. Малко Търново. Къща от вт. п. на XIX в. Фото Н. По­
пов, 1955, архив СТИГА; заснемане Л. Тонев,
1955.
341. Варна. Стара улица. Офорт от Морозов, архив
СТИГА, 1947.
342. Созопол. Къща на Щилян Варналията. Фото Л. То­
нев, 1953; заснемане 1953, архив СТИГА.
343. Несебър улица. Фото Г. Кожухаров, 1957, ар­
хив СТИГА.
344. Несебър. Къща на Чимбулев. По Ив. Иванчев, „Не­
себър и неговите къщ и“, София, 1957, фиг. 107.
345. Созопол. Къща на Дука Дуков. Фото Л. Тонев,
1953, архив СТИГА ; заснемане 1953, архив СТИГА.
346. Несебър. Къща па Г. Боготов. По Ив. Иванчев „Не­
себър и неговите къщи“, София, 1957, фиг. 134.
\
347. Схеми на къщи от северозападните склонове на
Родопите. Г. Кожухаров.
348, 349. Копривщица. Ослековата къща. Фото Парушев,
1961, архив СТИГА; заснемане 1949, архив СТИГА.
350. Копривщица. Ослековата къща. Фотоси Г. Захариев,
1947, архив ДФА.
351. Копривщица, Ослековата къща. Стенописи. Фото
Парушев, 1961, архив ДФА.
352. Копривщица. Десьовската къща. Фото Парушев,
1961, архив ДФА; заснемане 1949, архив СТИГА.
353. Копривщица. Десьовската къща. Алафранга. Фото
354. 355. Копривщица. Лютовата къща. Фото Стайнов,
1940, архив СТИГА; заснемане 1949, архив СТИГА.
356. Копривщица, Лютовата къща. Фото * * *.
357. Копривщица. Каблешковата къща. Фото Д. Хо-
рисян, 1957, архив Д Ф А ; заснемане 1949, ар­
хив СТИГА.
358. Копривщица. Каблешковата къща. Фото Парушев,
1961, архив ДФА.
359. Копривщица. Каблешковата къща. Таван. Фото
Г. Захариев, 1947, архив ДФА.
360,361. Пловдив. Къщата на Д. Георгиади. Фото Парушев,
1961, архив ДФА ; план по Хр. Пеев, „Пловдивската
къща през епохата на Възраждането“, София,
1960.
362. Пловдив. Къщата на А. Коюмджиоглу. Изглед — по
Т. Златев, „Българската къща през епохата на Въз­
раждането“, София, 1955, фиг. 84 ; планове — по Хр.
Пеев, „Пловдивската к ъ щ а ...“.
363. Пловдив. Къщата на А. Коюмджиоглу. По Г. Ар-
балиев, „Архитектурни елементи“, фиг. 241.
364. Пловдив. Къщата на А. Коюмджиоглу. Фото Н. По­
пов, 1951, архив СТИГА.
365. Пловдив. Къщата на Хаджи Драган Калофереца,
заснемане 1957, архив СТИГА.
366. Самоков. Къщата на Арие. Изглед — по Г. Кожуха­
ров, „Българските къщи от епохата на Възраж­
дането“, София, 1953, фиг. 198 ; планове — по М. Би-
чев, „Български барок“, София, 1954, фиг. 26 и 27.
367. Пловдив. Къщата на д-р Стоян Чомаков. Фото Па­
рушев, 1961, архив Д Ф А ; заснемане 1957, архив
СТИГА.
368. Пловдив. Къща на Ив. Коюмджиоглу. Фото Г. За­
хариев, 1946, архив ДФА.
369. Пловдив. Къща на Месробович. Фого Г. Захариев,
1949, архив ДФА.
370. Пловдив. Къща на Панов. Фото Н. Попов, 1952,
архив СТИГА.
371. Карлово. Зоевата къща. Фото Н. Попов, 1952,
архив СТИГА.
372. Самоков. Хаджипеневата къща. По Г. Арбалиев,
„Архитектурни елементи“, фиг. 240.
373. Копривщица. Попмарковата къща. Фото Г. Заха­
риев, 1947, архив ДФА.
374. Копривщица. Хаджииванчовата къща. Таван. Фото
Г. Захариев, 1947, архив ДФА.
375. Септември. Жилищна кула. Фото— архив ГНС
Пазарджик; план — реконструкция, 1951, архив
СТИГА.
376. Араповски манастир Св. Неделя. Жилищна кула.
Фото Н. Попов, 1951, архив СТИГА; заснемане
1953, архив СТИГА.
377. С. Граница (Кюстендилско). Жилищна кула на чор­
баджи Мано. Фото Г. Кожухаров, 1958, архив
СТИГА ; зеснемане Г. Кожухаров, 1958.
378. Калофер. Къща на Хр. Попрозов. Фото Н. Попов,
1952, архив СТИГА.
379. Пловдив. Къща на д-р Недкович. Фото Н. Попов,
1951, архив СТИГА.
380. Пловдив. Къща на А. Коюмджиоглу. Фото Н. По­
пов, 1951, архив СТИГА.
381. Карлово. Зоевата къща. Фото Ив. Караджов, 1946,
архив Д Ф А ; двор — по Д. Сугарев, „Карловските
дворове през епохата на Възраждането“, София,
1956, фиг. 38.
621
 382, 383. Пловдив. Къща на Недкович — портик. Фото
Г. Захариев, 1946, архив ДФА. Фрагмент от портик —
фото Парушев, 1961, архив ДФА.
384. Карлово. Зоевата къща. Фото Н. Попов, 1956, ар­
хив ДФА.
385. Пловдив. Дворна чешма и щерна. Фото Г. Заха­
риев, 1946, архив ДФА.
386. Карлово. Дворни чешми. Фото К. Халачев, 1954,
архив ДФА, и Н. Попов, 1956, архив ДФА.
387. Калофер, Хаджийска махала. Къща на Куна Въл-
нарова. Фото Н. Попов, 1952, архив СТИГА.
388. Карлово. Златарев двор-настилка. Фото К. Халачев,
1954, архив Д ф А.
389. Копривщица, Десьовската къща. Фото Н. Попов,
1952, архив СТИГА.
390. Карлово. „Чаркова одая“. Заснемане 1959, архив
СТИГА.
391. С. Етърът (Габровско). Тепавица. Заснемане 1955,
архив СТИГА.
392. Казанлък. Занаятчийски дюкяни. Заснемане 1959,
архив СТИГА.
393. Карлово. Търговски дюкяни (маази). Заснемане
1961, архив СТИГА.
394. Карлово. Патевата мааза. Заснемане 1959, архив
СТИГА. Фото Г. Стойков.
395. Сливен. Търговски дюкян (мааза на братя Минови).
Фото Заснемане 1960, архив СТИГА.
396. Сливен. Търговски дюкяни (маази) на Жечков, Ба-
кърджията и Вичев. Фото * * ; заснемане 1960,
архив СТИГА.
397. Севлиево. Хаджи Коновият гевгир. Заснемане 1955,
архив СТИГА.
398. Сливен. Имперската фабрика (фабриката на Добри
Фабрикаджията), Перспектива по Ф. Каниц, 1872;
ситуация по Г. Козаров, „Трима майстори, трима
великана", София, 1933, с. 47.
399. Самоков. Самокови (мадани). По модел — Етногр.
музей, Самоков.
400. Схема на височините на часовниковите кули във: 1.
Пещера ; 2. Ракитово ; 3. Карлово ; 4. Елена ; 5.
Г аброво; 6. Ботевград— по заснемания, архив СТИГ А.
401. Трявна. Часовниковата кула. Фото Кожухаров, ДФА,
1957.
402. Златица. Часовниковата кула. Фото Н. Кабзамалов,
1959; заснемане 1951, архив СТИГА.
403. Етрополе. Часовниковата кула. Фото Н. Попов,
заснемане 1951, архив СТИГА.
404. Берковица. Часовниковата кула. Фото Миронски,
1957, архив ДФА, заснемане 1951, архив СТИГА.
405. Карлово. Часовниковата кула. Фото * * ; засне­
мане 1951, архив СТИГА.
406. Орхане (Ботевград). Часовниковата кула. Фото
* й:; заснемане 1950, архив СТИГА.
407. Банско. Камбанарията — часовникова кула. Фото
пощенска картичка ; заснемане 1951, архив СТИГА.
408. Велес. Часовникова кула. По Т. Златев, „Българ­
ският град през епохата на Възраждането“, стр. 127.
409. Рилски манастир — постница „Св. Л ука“. Фото
Н. Кабзамалов, 1959, архив СТИГА,; заснемане
1955, архив СТИГА.
410. С. Рабиша (Белоградчишко). Взаимното училище.
Фото Н. Кабзамалов, 1959, архив СТИГА, засне­
мане Г. Стойков.
411. Габрово. Взаимното училище. Реконструкция по
П. Цончев, „Из общественото и културно минало
на Габрово“, София, 1934, с. 400.
412. Копривщица. Класного училище. Фото Р. Ангелова,
1961 ; заснемане 1959, архив СТИГА.
413. Жеравна. Класного училище. Фото Парушев, 1961,
архив Д Ф А ; заснемане 1953, архив СТИГА.
414. Габрово. Класното училище (т. нар. Априловска
гимназия); заснемане 1954, архив СТИГА.
415. Велико Търново. Ханът на Хаджи Николи. Фа­
сада — репродукция от календар; заснемане Т.
Златев и Ив. Иванчев,
6 2 2
416. Шумен (Коларовград). Военната турска болница..
По Г. Репнински, Г. Стойков и др., „Окръжията:
болница", София, 1958, фиг. 1.
417. Етрополе. Конакът. Фото Р. Ангелова, 1961; за­
снемане 1953, архив СТИГА.
418. Видин. Конакът. Фото Р. Ангелова; заснемане
1955, архив СТИГА.
419. Велико Търново. Конакът. Фото Б. К анев; план
по Л. Филипов, 1951.
420. Бяла. Каменният мост на Янтра преди наводнението.
1887. Фото ,>**.
421. Бяла. Каменният мост на Янтра. Детайл на устоя.
Фото Б. Кацев.
422. Ловеч. Покритият дървен мост на р. Осъм. Офорт
на П. Морозов ; репродукция на Ст. Сертев.
423. Копривщица. Моравеновата чешма. Фото Р. Анге­
лова, 1961, архив СТИГА.
424. Копривщица. Пеевата чешма. Фото Н. Попов, 1855,.
архив ДФА.
425. Габрово Анриловата чешма. Фото
426. Чипровският манастир. Църквата Св. Ив. Рилски.
Фото Г. Стойксв, 1956, архив СТИГА; заснемане
Г. Стойков.
427. С. Долни Лом (Белоградчишко). Църквата Св.
Троица. Фото Г. Стойков, 1956; заснемане
Г. Стойков.
428. С. Ноевци (Брезнишко). Църквата Св. Никола
Зимни. Фото Г. Стойков, архив СТИГА ; засне­
мане Г. Стойков, 1959.
429. С. Долно село (Кюстендилско). Църквата Св, Ге­
орги. Фото Г. Кожухаров, архив СТИГА; засне­
мане Г. Стойков.
430. С. Костуринци (Трънско). Църквата Св. Богоро­
дица. Фото Г. Кожухаров, архив СТИГА; засне­
мане Г. Стойков.
431. Гигинският манастир (Брезнишко). Църквата Св. Без-
сребърници Козма и Дамян. Фото Г. Стойков,
архив СТИГА ; заснемане Г. Стойков.
432. Бигорският манастир (Македония), Църквата Св. Иван
Бигор. Из алб. „Бигорски манастир Св. Иван Пред­
теча“, автор .].; планове по Н. Мавродинов, „Из­
куството на българското Възраждане“, София, 1957,
фиг. 14.
433. Батак. Църквата Св. Неделя. Фото Г. Трайчсв ;
план по Н. Мавродинов, „Изкуството иа българ­
ското Възраждане“, фиг. 12.
434. Самоков. Църквата Св. Богородица. Фото Н. М у-
шанов ; планове. .,. * .,.
435. Пазарджик. Църквата Св. Богородица. Фото
Н. Кабзамалов, 1959, архив СТИГА; заснемане
П. Бербенлиев и студентска бригада.
436. Велес. Църквата Св. Пантелеймон. Фото Н. Мав­
родинов. Заснемане Хр. Берберов.
437. Велес. Църквата „Св. Пантелеймтн“. Фото Н. Мав­
родинов.
438. Сопот. Църквата Св. Апостоли Петър и Павел.
Фото Е. Йоцова, 1961, архив СТИГА и заснемане
1961, архив СТИГА.
439. Карлово . Църквата Св. Николай. Фото Кара-
димчев, 1963. Заснемане 1961, архив СТИГА.
440. 441, 442. Дряново. Църквата Св. Николай. Фотос и
Парушев, 1961, архив Д Ф А ; заснемане Ст. Матеев
и М. Момиров.
443. Лопушанският манастир. Църквата Св. Йоан Кръ­
стител— изглед до 1923. Фото * * й. ; архив Ло-
пушански манастир 1918 ; заснемане Г. Стойков.
444. Габрово. Църквата Св.Богородица. Фото Кара-
димчев, 1963, архив ИИИ ; заснемане 1956, архив
СТИГА.
44'5. Рилският манастир. Църквата Св. Богородица. Фото
Б. Кацев ; южната фасада — репродукция.
446. Рилският манастир. Църквата Св. Богородица. За­
снемане Ц. Стойчев и Г. Стойков, 1955.
447. Рилският манастир. Църквата Св. Богородица.
Фотоси П. Койчев, архив СТИГА.
448, 449. Свищов. Църквата Св. Троица. Фото Б. Кацев ;
заснемане Ст. Матеев и Е. М омнров.; фото, архив
ДФА.
450. Велико Търново. Църквата Св. Константин и Елена.
Фото Вл. Димчев, 1956, архив Д ФА; заснемане
Ст. Матеев и Е. Момиров,
451. Плаковският манастир. Фото Н. Кабзамалов, 1959,
архив СТИГА; заснемане архив СТИГА.
452. Плаковският манастир. Детайл от камбанарията. Фото
453. Велико Търново. Църквата Св. Никола. Детайл
от камбанарията. Фото Ст. Николов.
454. Велико Търново. Църквата Св. Атанас. Детайл
от камбанарията. Фото
455. Бачковският манастир. Фото Б. Кацев ; заснемане
1951, архив СТИГА.
456. Бачковският манастир. Църквата Св. Николай.
Фото Г. Кожухаров, 1961, архив СТИГА.
457 , 458. Роженският манастир. Фотоси Г. Стойков, 1961,
архив СТИГА; заснемане 1957, архив СТИГА.
459. Рилският манастир. Фото Карадимов, 1946, архив
ДФА.
4 6 0 ,4 6 1 . Рилският манастир. Фото Миронски и Ив. Ка­
раджов, 1953, архив ДФА.
462. Рилският манастир. Заснемане 1955, архив СТИГА,
заснемане на П. Калчев и Т. Петров.
Глава V
АРХИТЕКТУРАТА В БЪ Л ГА РИ Я ОТ О С В О Б О Ж Д ЕН И Е Т О Д О
ДЕВЕТОСЕПТЕМ ВРИЙСКОТО НАРОДНО ВЪСТАНИЕ (1878-1944)
480. Стара Загора. Регулационен план, 1879, по Лубор
Байер.
481. София. Регулационен план, 1880, но Q. Амадне.
482. Нова Загора. Регулационен план, 1880, по Лубор
Байер.
483. София. Кръстовище на бул. „Дондуков“ и ул. „Тър­
говска“, алб. „София— 1912“.
484. София, ул. „Л еге“, алб. „София“, 1912.
485. София, Бившият пл, „Александър I“, алб. „София“,
1912.
486. София. Паметникът Цар Освободител с пл. „Народно
събрание“, алб. „София", 1912.
487. София. Къщи в покрайнините (бул. „Д. Петков"),
архив СГНС.
488. Видин. Регулационен план на „Калето“, 1898, по
Г. Ненов.
489. София. План на кварталите между бул. „Дондуков“
и ул. „Търговска“,
490.София. Вътрешен двор от кварталите на фиг. 489,
фото 3, * *.
491. Пловдив. Главната улица. Фото Миронски, 1955,
архив ДФА.
492. Бургас. Главната улица. Фото Н. Омарчев, 1954,
архив ДФА.
493. Русе. Главната улица. Фото Р. Ангелова, 1960,
архив СТИГА.
494. Кюстендил. Централната част, фото * *.
495. Кюстендил. Търговските квартали. Фото О. П. Фо­
тография, 1959.
496. София. Многоетажни кооперативни жилищни сгради,
фото ,t * *.
497. София. Крайни квартали/фото * Ъ Е.
498. София. Безсистемно застроени жил. кооперации,
архив СГНС.
499. София, Градоустройствен план, 1938, проф. А.
Мусман.
500. Кюстендил. Градоустройствен план 1938, арх.
Л. Тонев и арх. Д. Сугарев.
501. Бургас. Идеен градоустройствен план 1943,
проф. X. Янсен.
463. Рилският манастир. Фото ,,, * *.
464. Рилският манастир. Фото Миронски 1953, архив
ДФА.
465,466. Рилският манастир. М агерницата; заснемане
19(53), архив СТИГА. Фото Караджов и Ми­
ронски, 1953, архив ДФА.
467. Рилският манастир, Северното крило с големия ар­
хитектурен ред.
468. Рилският манастир. Тавани в копривщенски стил.
Фото Караджов, 1953, архив ДФА.
469. Рилският манастир. Самоковската порта. Фото Ка­
раджов, 1953, архив ДФА.
470. Преображенският манастир. Фото * * *, 1962.
471,472.Преображенският манастир.Фотоси Н.Погюв,1950,
архив СТИГА; заснемане 1952, архив СТИГА.
473. Лопушанският манастир. Фото Г. Кожухаров, 1956,
архив СТИГА; заснемане Г. Стойков.
474, 475. Троянският манастир. Фото Ив. Караджов,
1950, архив Д Ф А ; заснемане 1950, архив СТИГА.
476. Троянският манастир. Фото * * *•
477. Троянският манастир. Фото Ив. Караджов, 1950,
архив ДФА.
478. 479. Струпецкият манастир. Фото — Г. Стойков,
архив СТИГА; заснемане Г. Стойков; фото Г.
Стойков, архив СТИГА.
502. Пещера. Градоустройствен план 1943, арх. Л. Тонев.
503. С. Свежен (Карловско). Изглед на улица. Фото
Н. Чанева, 1961, архив СТИГА.
504. С. (Еница), Белослатинско. Регулационен план, 1943,
Г. Ненов.
505. С. Жеравна, Когленско. Регулационен план, 1936,
инж. Л. Стоянов.
506. С. Шишковци, Кюстендилско. Селоустройствен план,
1938, арх. Л. Тонев и арх. Д. Сугарев.
507. Курортът „Св. Константин“ край Варна. Градо­
устройствен план 1933, арх. Л. Тонев.
508. Курортът Хисар—Момина баня (сега гр. Хисаря).
Градоустройствен план, 1941, арх. Л. Тонев и арх.
Р. Кръстанова
509. София. План (след въздушните бомбардировки),
1943, архив СГНС.
510. София. Народният театър (след въздушните бом­
бардировки), 1943, архив СГНС.
511. София. Ул. „Гургулят“ (след въздушна бомбар­
дировка), 1943, архив СГНС.
512. София. Къща в кв. „Горна баня“ — фото Н. Чанева,
1964, архив СТИГА.
513. Русе. Къщата на Симеонов — фото Парушев, 1961,
архив ДФА.
514. Сливен. Къщата на Добри Желязков — фото Р. Ан­
гелова, 1960, архив СТИГА.
515. София. Къщата на Греков — фото Р. Ангелова, 1960,
архив СТИ1 А.
516. София. Къщата на Константин Стоилов — фото
Р. Ангелова, 1959, архив СТИГА.
517. София. Турската легация — фото Е. Йоцова, 1961,
архив СТИГА.
518. София. Китайската легация — репродукция от албум
„София — 1912 г.“.
519. София. Къщата на Момчилов — фото Р. Ангелова,
1959, архив СГИГА.
520. Варна. Къщата на Пейчев — фото ДФА, Варна,
1960.
521. София. Къща на ул. „Дим. Полянов“ и ул. „Обо­
рищ е“ — фото Е. Йоцова, архив СТИГА, план —
6 2 3
 архив СТИГА.
522. София. Къща наул. „Ст. Караджа“ и ул. ,,Луи
Л еж е“ — фото * * *, план — архив СТИГА.
523. София. ДСъща на ул. „Оборище“ № 27 — фото
Д. Милев, 1963, архив СТИГА.
524. София. Къща на ул. „Оборище“ № 29 — фото
Григоров, 1961, архив СТИГА.
525. София. Къща на ул. „Шипка“ № 2 9 — фото Н. Ча­
нева, 1965, архив СТИГА.
526. София. Сграда на ул. „Л еге“ № 10 — фото Е. Йо­
цова, 1961, архив СТИГА.
527. София. Безистен Божинов — фото Н. Чанева, 1961,
архив СТИГА.
528. София. Хотел „Империал“ — ф отоН . Чанева, 1965,
архив СТИГА.
529. София. Хотел „О деон“ — фото ,i: * *.
530. София. Хотел-ресторант „България“ — фото Д. Ми­
лев, 1963, архив СТИГА, план — по Ст. Белковски,
„Архитектурна дейност 1922— 1942 г .“, София, 1943.
531. София. „Славянска беседа“ — фото Н. Попов, 1962,
архив ДФА.
532. София. Театър „Балкан“ — фото Л. Златева, 1964,
архив СТИ А.
533. София. Кооперативна палата „Мусала“ — фото
Н. Чанева, 1961, архив СТИГА.
534. София. Жилищна кооперация „Св. София“ — фото
Е. Йоцова, 1961, архив СТИГА.
535. София. Жилищна кооперация на ул. „Московска“ и
ул. „Малко Търново“ — фото Н. Попов, 1958, архив
ДФА, план — архив СТИГА.
536. София. Жилищна кооперация на бул. „Толбухин“
и ул. „Граф Игнатиев“ — фото Н. Попов, 1962,
архив ДФА, план — архив СТИГА.
537. София. Жилищна кооперация на ул. „Московска“ и
ул. „11 август“ — фото Л. Златева, 1964, архив
СТИГА.
538. София. Жил. ксопеоация на бул. „Витоша“ и ул.
„Неофит Рилски“ — фото Григоров, 1961, архив
СТИГА.
539. София. Жил. кооперация на бул. „Дондуков“ и ул.
„Раковски“ — фото * * *.
540. Гаров жил. комплекс — фото Григоров, 1961, ар­
хив СТИГА.
541. София. Жил. комплекс „Ал. Стамболийски“ — фото
Р. Ангелова, 1960, архив СТИГА.
542. София. Комплекс „Захарна фабрика“ — фото
Григоров, 1961, архив СТИГА.
543. София. Дворецът — фото планове — архив
СТИГА.
544. Варна. Дворецът Евксиноград. Репродукция.
545. Боровец. Дворецът Бистрица — фото Л. Тонев, 1957.
546. София. Народно събрание — фото Д. Караджов,
1952,архив ДФА, план — архив СТИГА.
547. 548,549. София. Министерство на народната от­
брана. Репр. албум „София— 1912 г .“, фото Л.
Тонев, 1961, архив СТИГА; план — архив СТИГА.
550. София. Министерство на земеделието — фото Е.
Йоцова, 1961, архив СТИГА.
551. София. Б. Министерство на обществените сгради,
пътищата и благоустройството — фото Н. Чанева,
1965, архив СТИГА.
552. София. Министерство на финансите — фото Л. Зла­
тева, 1964, архив СТИГА.
553. София. Министерство на вътрешните работи — фото
Н. Попов, 1962, архив ДФА.
554. София. Б. Министерство на правосъдието — изглед,
фото Л. Тонев, 1961, архив СТИГА.
555. София. Държавната печатница — фото Л. Златева,
1964, архив СТИГА.
556. София. Синодалната палата — фото Р. Ангелова,
1959, архив СТИ ГА; план — архив СТИГА.
557. София. Италианското консулство — фото Л. Зла­
тева, 1964, архив СТИГА.
558. София. Пощата — репр. албум „София— 1912 г .“.
6 2 4
559. Варна. Пощата — фото Д. Влаев, 1960, архив ДФ А.
560. Русе. Пощата — фото Ст. Страхинов, 1960, архив;
ДФА.
561. Пловдив, пощата — фото ,,, 51 .,.; план от сп. „Ар­
хитектура“, кн. 7, 1961, с. 17.
562. София. Съдебната палата; фото Н. Миронски, 1957,
архив ДФА, планове * ,,,.
563. Русе. Съдебната палата — фото В. Рангелов, 1957,
архив ДФА.
564. София. Първа мъжка гимназия — фото Д. Милев,
1963, архив СТИГА.
565. Варна. Девическата гимназия: репродукция, планове
566. София. Търговската гимназия — фото Григоров, 1961,
архив СТИГА.
567. София. Втора мъжка гимназия — план, архив СТИГА.
568. София. Университет „Кл. Охридски“ — фото Е.
Йоцова, 1961, архив СТИГА, план ,,, * й;.
569. София. Агрономически факултет — фото Р. Анге­
лова, 1960, архив СТИГА.
570. София. Военното училище — репр. албум „София—
1912 г .“.
571. София. Военната академия — фото й. * ,,,.
572. София. II хирургия — фото Е. Йоцова, 1961, архив
СТИГА. '
573. София. Духовната семинария — репр. албум „Со­
фия— 1912 г .“.
5 7 4 ,5 7 5 . София. Народната библиотека „Кирил и Мето­
дий“— фото Н. Попов, 1955, архив ДФА ; план — „ * ,,,.
576,577. Велико Търново Библиотеката-музей, фото
Д. Ф., Търново, 1954, и Парушев, 1961, архив ДФА.
578. Видин. Театърът „Баба Вида“ — фото Л. Тонев,
1960, архив СТИГА.
579. Враца. Читалището — фото Л. Тонев, 1960, архив
СТИГА.
580. София. Народният театър: фото — репр. албум
„София— 1912г.“, 1957, архив ДФА, планове — архив
СТИГА.
581. София. Народният театър — фото архив ДФ А,
план — архив СТИГА.
582. Варна. Народният театър — фото Парушев, 1961,
архив ДФА.
583. Русе. Народният театър — фото Р. Ангелова, 1960,
арХив СТИГА.
584. Пловдив. Кино „Балкан“ — фото, архив ДФА —
Пловдив.
585. София. Военният клуб— репр. албум „София—
1912 г .“.
586. София. БИАД — фото Н. Попов, 1955, архив ДФА.
587. София. Б. Българска народна банка — репр. алб.
„София— 1912 г .“.
588,589. София. Българска народна банка — фотоси
Н. Попов, 1958, архив ДФА.
590. София. Б. Земеделска банка — репр. алб. „София —
1912 г .“.
591. София. Б. Централна кооперативна банка — фото Л.
Златева, 1964, архив СТИГА.
592. София. Б. Съюз на популярните банки — фото
Н. Чанева, 1965, архив СТИГА.
593. София. Б. Софийска популярна банка — фото Н.
Чанева, 1965, архив СТИГА.
594. София. Б. Балканска банка — фото Е. Йоцова 1961,
архив СТИГА.
595. София. Б. Учителска к аса— пощ. картичка, 1935,
архив СТИГА.
596. София. Б. Работническа болница — фото Гри­
горов, 1961, архив СТИГА; план— й; * *.
597. Пловдив. Б. Работническа болница ■ — фото, архив
ДФА, Пловдив.
598. С. Искрец, Софийско. Санаториум за гръдоболни —
фото
599. С. Владая, Софийско. Санаториум за гръдоболни —
фото, ... * план — архив СТИГА.
600. С. Радунци, Казанлъшко. Санаториумът — фото
Хорисян, 1959, архив ДФА.
601. София. Институт за лабораторни изследвания —
фоторепродукция, план * * *.
602. Банкя. Почивна станция на военнослужещите —
фото В. Михайлова, 1960, архив ДФА.
603. Несебър. Почивна станция на финансовите служи­
тели— фото Н. Омарчев, 1954, архив ДФА, план-г-
архив СТИГА.
604. Нареченски бани. Почивна станция на военнослу­
жещите — фото
605. София. Минерални бани — фото * *, план — архив
СТИГА.
606. Банкя. Минералната баня — фотоархив ДФА.
607. С. Баня, Карловско. Минералната баня — фото
* * * ; план от сп. „Архитектура“, кн. 7, 1961 г.
608. 609. София. Лятната къпалня — аероснимка, репр.
на плана ; фото Григоров, ДФА ; 1961, архив СТИГА,
и М. Алтънков, 1956, архив.
610. Плевен. Общински дом — фото Р. Ангелова, 1960,
архив СТИГА.
611. Сливен. Общински дом — пощ. картичка.
612. Бургас. Общински дом — фото Н. Панева, 1960,
архив СТИГА ; план — архив ГНС — Бургас.
613. София. Б. Партиен дом — фото Д. Милев, 1963,
архив СТИГА.
614. София. Централната гара — фото Л. Златева, 1964,
архив СТИГА.
615. Варна. Гарата — фото, архив ДФА — Варна.
616. Бургас. Гарата — фото Л.Тонев, 1960, архив СТИГА.
617. Плевен. Гарата — фото Р. Ангелова, 1960, архив
СТИГА, план — архив СТИГА.
618. София. Гара Подуяне — фото Л. Златева, 1964, ар­
хив СТИГА.
619. Бургас. Б. Търговско-индустриална палата — фото
Сиркаров, план * * *.
620. София. Б. Захарна фабрика — фото Р. Ангелова,
1960, архив СТИГА.
621. София. Кланицата — репродукция.
79 Крат ки и ст ори я на б ъ л г а р с к а т а а р х и т е к т у р а
622. София. Халите — фотоархив ДФА.
623, 624, 625, 626. София. Храм-паметник „Александър
Невски“, фото-изгледи — Е. Йоцова, 1961, архив
СТИГА, Н. Попов, 1962, архив ДФА и Н. Мирон-
ски, 1956, архив Д Ф А ; фрагменти — Н. Миронски,
1956, архив ДФА, и Ст. Стрихинов, 1956, архив
ДФА ; план * * *.
627. С. Шипка, Казанлъшко. Шипченският манастир —
фото Д. Влаев, 1960, архив ДФА.
628. Варна. Църквата „Успение Богородично“— фото, ар­
хив Д Ф А — Варна.
629. Плевен. Мавзолеят — пощ. картичка.
630. София. Мавзолеят „Батенберг“ — фото Р. Ангелова,
1959, архив СТИГА; план — архив СТИГА.
631. Пловдив. Църквата „Св. Кирил и Методий“ — фото.
Парушев, 1961, архив ДФА.
632. Бургас. Църквата „Св. Кирил и Методий“ — фото
Н. Панева, 1960, архив СТИГА.
633. София. Църквата „Св. Крал“ — репр. от ал б. „Со­
фия—1912 г.“.
634. София. Църквата „Св. Н еделя“ — фото Н. Панева,
1965, архив СТИГА.
635. София. Църквата „Св. Николай Софийски“ — фото
Григоров, 1961, архив СТИГА.
636. София. Руската църква — фото Н. Попов, 1958,
архив ДФА.
637. София. Синагогата — репр. алб. „София— 1912 г.“.
638. София. Паметникът Васил Левски — фото Н. Попов,
1956, архив ДФА.
639. София. Паметникът на Цар Освободител — пощ. кар­
тичка.
640. София. Докторският паметник— фотоН . Попов, 1957,
архив ДФА.
641. Шипченският паметник на връх Столегов — фото
Д. Влаев, 1960, архив ДФА.
642. Копривщица. Паметникът на Димчо Дебелянов —
фото Б. Кацев, 1947, архив ДФА.
6 2 5
 СЪДЪРЖАНИЕ

П Р Е Д Г О В О Р ..................................................................................................................................................................................... з

Глава I. АРХИТЕКТУРАТА ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ОТ НАЙ-СТАРО ВРЕМЕ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА

БЪЛГАРСКАТА Д Ъ Р Ж А В А В VII в........................................................................................................................................ 1
1. Архитектурата ирез епохата на първобитнообщинния строй. Старокаменна, новокаменна, каменно-
медна, бронзова епоха и начало на желязната епоха . .............................................................................. 7
2. Архитектурата през епохата на робовладелския строй. Тракия през средата и края на желязната
епоха. Гръцка колонизация. Одриска държава. Елинизъм ........................................................................................... 11
Архитектурата на гръцките колонии по западния черноморски б р я г ................................................................ 11
Архитектурата на траките от VI до 1в. пр. н. е.............................................................................................................. 15
Архитектурата в Тракия и Мизия през епохата на римското иранновизантийското владичество . 25

Глава II. АРХИТЕКТУРАТА НА БЪЛГАРСКОТО СРЕДН О ВЕКО ВИ Е...................................................................... 59

1. Архитектурата на първата българска държава (Ранен ф еодализъм)......................................................................... 59
Създаване на българската държава и кул тур а............................................................................................. 59
Строителството в старите български столици — Плиска, Преслави О х р и д ......................................................... 63
Дворците в Плиска и П реслав....................................................................................................................
Жилищна и стопанска архитектура ..................................................................................................................................... 72
Църковна а р х и т е к т у р а ......................................................................................................
Б а зи л и к и ..........................................................................................................
Църкви с центричен п л а н ................................................................................................................................................... 84
М а н а с т и р и .................................................................................................................................................................................. 91
2. Архитектурата през време на византийското владичество и на Втората българска държава (Развит
ф е о д а л и зъ м )............................................................................................................................................................................................ 92
Военно и гражданско строителство....................... . 95
Църковна а р х и т е к т у р а ..................................................................................................................................................................100
Б а зи л и к и ........................................................................................................................................................................................ 100
Кръстокуполни църкви............................................................................................................................................................. 102
Църкви от Търновско-Несебърския в а р и а н т ............................................................................................................... 103
Еднокорабни църкви..................................................................................................................................................................113
М а н а с т и р и .................................................................................................................................................................................... 121

Глава III. АРХИТЕКТУРАТА ПРЕЗ ТУРСКОТО ВЛАДИЧЕСТВО (КРАЯ НА XIV — ВТОРАТА ПОЛО­
ВИНА НА XVIII в . ) ...........................................................................................................................
1. Развитие на България от края на XIV до втората половина наXVIII в.......................................................................124
2. С е л и щ а ....................................................................................................................................................................................................... 128
3. Българска гражданска а р х и т ек т у р а............................................................................................................................................132
Жилищни к ул и ........................................................................................................................................
4. Църковна ар х и т ек т у р а ...........................................................................................................................
Църкви в западната част на страната......................................................................................
Църкви в източната част на с т р а н а т а ..................................................................................................................................168
Църквата „Св. Богородица“ в Бачковския манастир........................................................................
5. Архитектурни паметници на османските турци в българските з е м и .......................................................................... 171

Глава IV. АРХИТЕКТУРАТА ПРЕЗ ЕПОХАТА НА БЪЛГАРСКОТО В Ъ З Р А Ж Д А Н Е ................................................. 196

1. Развитието на България през епохата на В ъ зраж дането • ■ 196
2. С е л и щ а ........................................................................................................................................................................................................199

627
 3. Жилищни сгради .......................................................................................................................................................................... 224
Севернобългарска к ъ щ а ................................................• ......................................................................................................... 226
Южнобългарска к ъ щ а .................................................................................................................................................................. 269
4. Обществени и култови с г р а д и ................................................................................................................................................ 346
Обществени с г р а д и .................................................................................................................................................................. 347
Култови с г р а д и ............................................................................................................................................................................ 376
Ц ъ р к в и ......................................................................................................................................................... .... ................................ 376
М анастири......................................................................................................................................................................................... 412

Глава V. АРХИТЕКТУРАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО ДО ДЕВЕТОСЕПТЕМВРИЙСКОТО

Н АРОДНО ВЪСТАНИЕ < 1 8 7 8 - 1 9 4 4 ) ............................................................................................................................. 437
1. Развитие на България от Освобождението до 9. IX. 1944 г........................................................................................... 437
2. С ел и щ а.................................................................................................................................................................................................. 441
3. Жилищни, обществени и култови сгради и мемориални паметници...................................................................... 466
Жилищни с г р а д и ........................................................................................................................................................................... 467
Обществени с г р а д и ....................................................................................................................................................................... 491
Култови сгради и мемориални паметници ......................................................................................................................... 556

БИ БЛ И О ГРА Ф И Я ............................................................ ................................................................................................................................. 572

СПРАВОЧНИЦИ ............................................................................................................................................................................................. 577

Справочник за архитектурните термини .................................................................................................................................. 577
Справочник за личните имена ........................................................................................................................................................ 585
Справочник за географските имена : държави, населени места с анотации за архитектурните паметници и др. 593

ПОКАЗАЛЕЦ на видовете архитектурни обекти по населени м е с т а ................................................................................... 607

СПИСЪК на ф и г у р и т е .......................................................................................................................................... .................................... 616

КРАТКА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА АРХИТЕКТУРА

*

Издателски редактор а р х . Ц . В о и н и к о в
Художник О. Й о н ч е в а
Технически редактор В л . Т а ш е в
Коректор J I . К а ш л а н е в с н а
*

Дадена за набор на 4. VIII. 1965 г.

Подписана за печат на 25. I. J966 г.
Формат 59X84/8 Тираж 3000 '
Печатни коли 80,75 Издателски коли 67,02
Цена 8,66 лв.

Набрана и отпечатана в Печатницата на Издателството на БАН

София, кв. Гео Милев, ул. 36
Поръчка № 10
 КРАТКА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА АРХИТЕКТУРА
ПЕЧАТНИ ГРЕШКИ

Стр. Ред Напечатано По

Да се чете вина на

16 40 гробът градът кор.

159 14 изложение положение
210 18 Севастополис Севтополис авт.
228 39 (фиг. 3,1) (фиг. 240,1)
229 7 (фиг. 3,2) (фиг. 240,2)
229 17 (фиг. 3) (фиг. 240)
256 7 собата в,къщи
264 2 Искър Истър кор.
267 1 оградата сградата
267 5 (фиг. 287 (фиг. 284)
267 13 общи в общи печ.
303 21 стобор стобор с кор.
310 41 окосени скосени авт.
317 44 елипсовиден кръгъл
337 5 напуснати надпуснати кор.
351 фиг. 396 етаж да не се чете авт.
356 26 фиг. 401— 407 фиг. 402—407
360 3 селищния жилищния
382 7 населението турското население
404 8 състояние отстояние
405 24 редовно редово кор.
426 6 и някои на някои авт.
461 14 площадки площади кор.
466 39 в някои архитекти някои архитекти
472 15 ГДР СССР авт.
476 7 арх. Г. Маричков арх. К. Маричков и
498 17 и с външно стълбище, върху и с външен монументален
площадката на което ^портик, на който стъпва
502 7 Ив. Миланов Иорд. Миланов
525 30 лоджа лоджиа »

Р азд ел „Справочници и п о к а за л е ц “

Ко­ По
Стр, лонка Ред Напечатано Да се чете вина на

577 1 6 здания, здания, хра- печ.

577 II 51 селище, селихце, а
5 80 II 62 голям Г олям авт.
583 II 46 а. 1. кор.
588 I 36 М . Търново М. Търново, С о ф и я авт.
588 II 9 коотница костница печ.
589 II 8 учредяването укрепяването авт.
591 I 40 Кремиковския Драгалевския п
591 II 29 джамия вер. джамия, вер. кор.
591 II 35 Цариград. Цариград авт.
604 11 4 Теслоники Тесалоники ред.
606 II 23 О с мин Осман кор.
6 12 II 3 кв. вж.
617 II 11 Г. Бржкович Ъ . Бошковик авт.
623 II 5 19 (543) 1953
6 24 II 8 фото, архив фотоархив