ПАИСИЙ И

СОФРОНИЙ
C
„Стематография“ на Христофор
Джефарович
• Книга, съдържаща портрети
на християнски владетели,
светци и гербове на
славянски народи, вкл. и на
българите
• Написана е на
Бюст на Христофор
църковнославянски език Джефарович
• Издадена е 1741 г.
Паисий Хилендарски
• Роден 1722 г. в Самоковска епархия
• Най-вероятно родния му град е Банско
• 1745 г. – става монах в Хилендарския
манастир в Атон
• Иска да докаже, че и българите са имали
история
• Използва книгите на Цезар Бароний и Мавро
Орбини
• Завършва „История Славянобългарска в
Зографския манастир в Атон, 1762 г.
• Умира в Асеновград 1773 г.
П-в Атон:

Хилендарски манастир
 Зографски манас

Хилендарски
манастир
Софроний Врачански
• Рождено име: Стойко Владиславов
• 1765 г. в Котел прави първия препис на
„История славянобългарска“
• 1781 г. – Втори препис
• 1794 г. – става епископ на Врачанската
епархия
• 1806 г. – отпечатва първата книга на
новобългарски език – „Неделник“
• Пише своя автобиография: „Житие и
страдание грешнаго Софрония“
• Иска от Русия да помогне да се обособи
автономна българска област
„“Неделник“ – 1806 г.
 „Царственик, или история
болгарская“
• Автор – Христаки Павлович
• 1844 г.
• Един от първите възрожденски
учебници
• Написана въз основа на
„История славянобългарска“,
така че се приема за първия й
печатен вариант.
ПРОСВЕТАТА ПРЕЗ
ВЪЗРАЖДАНЕТО
C
Килийни училища
• Те са в манастири и църкви –
в килийте (стаите) на
свешениците/монасите
• Осигуряват базови знания –
главно се преписват
богослужебни текстове
• Малко на брой деца, колкото
побира една килия в манастир
Защо се налага промяна?
• Стопанството и търговията все повече се
развива – българите имат нужда от светски
науки (математика, география, история и т.н.)
• Контакти със Западна Европа – много
българи учат в чужбина, а като се връщат в
българските земи искат да предадат знанието
си.
• Заради нуждата от светски научки много
българи учат в гръцки училища, а от там
проникват идеите на Просвещението
 Обобщени причини:
•Нужда от практически
знания/Светски науки
•Контакти със Запада
•Просвещението
Как става промяната:
• Килийните училища стават все повече – започват да се учредяват и в частни домове
• Училите в гръцко училище българи създават елино-български училища, където се учат повече
предмети на гръцки и български език
• Взаимни училища – действа се по „взаимноучителния“ или „Бел-Ланкастърски“ метод (по-
големите преподават на по-малките, защото няма достатъчно учители за всички)
• Открито е и взаимно девическо училище
• Класни училища – децата вече са подредени по класове, има повече учители
• Гимназии – по-висока степен на образование

Елино-
Българско
Килийно българско Класно Гимназия
взаимно
(взаимно)
Взаимно
училище
Хронология:
• 1810-1815 г. – елино-български училища в
Сливен, Котел, Свищов
• 1828 г. – елино-българско училище в Смирна,
Константин Фотинов, за пръв път прилага
взаимноучителния метод
• 2 януари 1835 г. – Първото българско взаимно
училище в Габрово (Васил Априлов, Братя Класното училище в Копривщица
Мустакови); Пръв учител – Неофит Рилски Основател: Найден Геров
• 1840 г. – Първо девическо училище в Плевен
• 1846 г. – Първо класно училище в
Копривщица (Найден Геров)
• 1858 г. – Първа българска гимназия в Болград
(дн. Украйна)
Рибния Буквар на Петър Берон
• Издаден 1824 г.
• Петър Берон въвежда
Бел-Ланкастърския
метод
• Рибният буквар е най-
разпространеният
учебник. Нарича се
„рибен“, защото има кит
на последната страница.
Васил Априлов Неофит Рилски
ЦЪРКОВНИ БОРБИ
НА БЪЛГАРИТЕ
C
 Под чия юрисдикция е християнската
религия?
• След завладяването на България от
османците Търновската патриаршия е
ликвидирана. Всички български земи
минават под църковната юрисдикция
на Цариградската патриаршия с
център Константинопол (Цариград).
• Цариградската патриаршия е гръцка
по характер, но през османското
владичество е представител на всички
православни народи в империята.
 Защо е проблем българите да са в лоното
на Гръцката патриаршия?
• През Възраждането се увеличава
корупцията, откупването на църковни
длъжности, данъците.
• Българските владици са заменяни с гръцки
• Проповедите все по-често се водят на
гръцки език („мегали идеята“)
• Българите все повече се осъзнават като не
просто „християни“, а като отделен народ,
със своя собствена идентичност.
Следователно ще искат своя собствена
църква.
 Етапи на църковната борба:
Първи етап: Искане на български владици
- Събитията във Враца от 1824 г.:
Група Българи настояват митрополитът Методий (грък) да бъде заменен с българин. Начело на
протеста е Димитраки Хаджитошев. - неуспешно
- Събитията от Търново 1839 г. – отново искат замяна на грък (Панарет) с българина
Неофит Бозвели - неуспешно
- В Истанбул започва кампания с национален характер – подават се прошения и молби
до султана с искане за български владици, български училища, разрешение за български
вестници и книги и български храм в Истанбул.
Димитраки
Хаджитошев Неофит Бозвели
 • Резултат: В Истанбул е изграден българския храм
„Св. Стефан“ (1849 г.), но водачите на движението –
Иларион Макариополски и Неофит Бозвели са
заточени на Атон.

Желязната
църква „Св.
Стефан“,
построена на
мястото на Иларион
дървения храм от Макариополски
1849 г.
1839 г. – Гюлхански Хатишериф
• Документ, с който се признава равенството
на всички народи в империята и свободата
на вероизповедание
• Този документ няма никаква политическа
реализация и остава само на хартия
• Но той дава основание на българите да
отправят своите искания към Високата
порта (Османското правителство)
Втори етап: Искане за национална
църква
• Той се случва след Кримската война (1853-1856), в която
участват Русия срещу Османската империя. Османската
империя печели, защото е подпомогната от Англия и
Франция. Русия изпада в изолация от международната
сцена, не може да подкрепя Цариградската патриаршия
вече.

• 1856 г. – Хатихумаюн – нов документ за правото

на свободно вероизповедание на всички народи в
Османската империя
• Следствие на тези фактори българските искания се
активизират отново. Но вече има достатъчно условия да
не се иска просто български владици, а самостоятелна
Българска църковна институция.
Великденската акция
• 3 април 1860 г. – По време на Великденска
служба в „Св. Стефан“ Иларион
Макариополски не споменава името на
гръцкия патриарх.
• Това на практика означава, че не признава
самия патриарх за висш църковен глава на
българите
• Това остава в историята като „Великденска
акция“.
• Тъй като гърците в този момент са в конфликт
с Високата порта (т.е. османското
правителство), османците подкрепят
българските искания за самостоятелна църква.
Българската Екзархия

• 28 февр. 1870 г. – със специален

султански ферман е утвърдена
Българската Екзархия и са
очертани нейните граници
• Те са съобразени с българския
етнически елемент (т.е. в рамките на
Екзархията влизат територии, населени
главно с българско население)
• С това се признава съществуването
на отделен милет (народ) в
османската империя – българския.
• На 16 февр. 1872 г. с нов
ферман е избран български
Екзарх Антим I за църковен
глава

Ферманът за учредяване
на българската Екзархия