Тема №5 - Националната просвета през Българското възраждане –

хронологични граници и етапизация на епохата. Елинобългарски училища.

Развитие на новобългарското взаимно и класно училище.

Националната просвета през Българското възраждане - Българското

възраждане е период на националноосвободително движение на българския
народ от Османската империя. То започва през XVIII век, според някои с
първата писана българска история на Паисий Хилендарски, и продължава
повече от столетие до Освобождението на България през 1878. Това е
период на коренни промени във всички сфери на обществено-
икономическия, политическия и културния живот. Промените в културната и
духовната област са в две основни посоки: новобългарското просветно
движение и борбата за църковно обособяване. Стремежът е освобождаване
на образованието и културата от елинското влияние и поставяне на основите
на нова материална и духовна култура. Съществена страна на този процес е
борбата срещу гръцката църковна власт за църковна независимост.
Елинобългарски училища - Елино-българското е светско училище от епохата
на Възраждането. В него преподаването се извършва комбинирано на гръцки
и на български език. Този вид учебни заведения са преходна форма от
килийното към модерното новобългарско образование.
Първото елино-българско училище се открива в Котел през 1812г. от Антон
хаджи Кринчев. Има кратко съществуване. Антон Хаджи Кринчу подпомага
учениците да разберат трудните гръцки текстове, като си служи с говорим
български език. За светския характер на Котленското елино-българско
училище според него говори и обстоятелството, че даскал Андончо
установява по-свободни отношения с децата, насърчава игрите им, дори сам
взема участие в тях.
Развитие на новобългарското взаимно и класно училище.
1. Хронологични рамки на Възраждането
Обща периодизация
Епохата на Възраждането обхваща периода от края на ХVІІ в. -
началото на ХVІІІ в. до Освобождението (1878 г.) Според съвременната
българска историопис горната граница на Възраждането е различна за
различните райони: Освобождението (1878 г.) бележи края на
възрожденската епоха само за земите в Княжество България; За Източна
Румелия края на Възраждането настъпва със Съединението на България
през 1885 г.; Войните от 1912-1913 г. бележат края на епохата за
Македония и Източна Тракия.
2. Типове училища
* Килийни училища:
- манастирски – в манастирските килии;
- черковни – в пристройките към черквите;
- таксидиотски – организирани от пътуващи монаси (таксидиоти) към
метосите, поддържани в по-големите села;
- частни (светски) - откривани от светски лица (“граматици”).
Провежданото в тях обучението е срещу заплащане;
- общински – дават възможност за безплатно обучение
* Взаимни училища
Взаимните училища поставят началото на новобългарското
образование в България. Първото взаимно училище е създадено по
инициатива на Васил Априлов и е открито на 02.01.1835 г. в гр. Габрово. В
него получават практическа реализация идеите за истинско училище по
европейски образец и за светско обучение на роден език, организирано по
модерната за времето си “взаимоучителна метода”.
 Класни училища
Първите класни училища се появяват през 40-те години на ХІХ в. Те се
явяват като по-висока училищна степен и са надстройка над взаимните
училища. В тях се усвояват по-разностранни и широки знания. През 1844 г.
в гр. Елена е създадено първото класно училище. През 1856 г. в гр. Шумен
се открива първото класно училище за момичета, с което се поставя
началото на девическото класно образование в България.
 Средни училища
 През седемдесетте години на ХІХ в. в Пловдивското и Габровското
училище се разкриват шести и седми клас. Това ги прави първите средни
училища у нас. Предвестник на тези училища е българската гимназия в
Болград (Бесарабия), създадена за нуждите на българските емигранти и
открита на 03.05.1859 г.
 Специални (професионални) училища
Първото специално училище е педагогическо-богословското училище в
Щип, открито от Йосиф Ковачев през 1868 г. Неговата цел е подготовка на
свещеници и учители. През 1873 г. в Свищов , Димитър Шишманов
открива първото българско търговско училище. Към специалните училище
се отнасят и двете богословски училища в Лясковския манастир “Св. Св.
Петър и Павел” (1874 г.) и в Самоков (1876 г.). С тях се поставя същинското
начало на специализираното богословско образование.
Развитие на училищната мрежа 1835-1878г.
Началото на новобългарското образование се свързва с откриването на
Габровското взаимно училище. Към средата на ХІХ в. в границите на
етническата ни територия функционират 200 взаимни училища, а в
десетилетието преди Освобождението те наброяват 1500. Няколко години
след възникването на взаимните училища се появяват и първите класни
училища като по-висока училищна степен като общият им брой през
Възраждането достига 70, от които 19 са девически училища. През 70-те
години на ХІХ в. се прибавят и първите специализирани училища. Като
обобщение може да се каже, че мрежата на новобългарските училища
се отличава с подчертана неравномерност. Най-много училища има в
Централна Северна България, Северна Тракия, района на Балкана и
Подбалканските котловини. Това се дължи на стопанския просперитет на
тези райони. С особена активност се откроява българската емиграция в
Румъния, където са открити 42 български училища.