Политически движения и

организации през 60-те

години на 19 век
Найден 10в
„Добродетелна дружина“

 След кримската война Средоточно българско попечителство „Епитропия“

бездейства и съществува само формално. През 1862 г. се обявява за
благотворително дружество под името „Добродетелна дружина“. То
продължава да подпомага българското просветително дело и следи
освободителното движение. Членове на тази организация са често богати
емигранти, но всеки, който има желание да помага, може да участва. Изявени
членове са Евлоги и Христо Георгиеви, митрополит Панарет Рашев, Михаил
Колони и Найден Геров.
Идея за българско и сръбско обединение

 По руска идея е създаден план за обединени на българи и сърби в

Югославянско царство. На 5 април 1867 се свиква събрание и то изпраща
предложение за дуалистична държава на Сърбия. Тя обаче не отговаря със
сигурност, като казва, че тази идея не се вписва във великодържавната им
програма. Резултат на тази идея е само създаването на Втора българска
легия, която е разпусната година по-късно заради нежеланието на Сърбия да
се конфронтра с Османската империя.
Одеско българско настоятелство

 След Кримската война Одеското българско настоятелство продължава своето

дело. То помага на съществуващите училища с книги, карти и други
принадлежности, съдейства да се отварят нови училища, грижи се за
образованието на свещеници и учители, помага на млади българи, напуснали
родината. Одеското настоятелство успява да издейства от руското
правителство държавни степендии за образованието на българи в средните
училища, университетите и специалните висши учебни заведения.
Ръководители са Николай Палаузов, Никола Тошков и Стефан Тошкович.
ТЦБК

 През декември 1866 е основан Таен централен български комитет. За

ръководител на комитета е избран Иван Касабов. Крайната цел на комитета е
възстановяването на българската държавност. В устава и програмата се
предвижда изграждането на комитетска мрежа на територията на Румъния,
Сърбия, Южна Русия и България. Комитетът извършва на няколко
пропагандни акции като издава брошура „България пред Европа“ и през март
1867 приготвя и изпраща до султан Абдул Азис и държавните глави на
Великите сили „Мемоара към Н. И. В. Султана“. В него се съдържа решение
на българския върпос.
Български комитет в Белград

 Приготовления на Сърбия за война със Османската империя през 1866-67 г.

дават надежда на българите там. През пролетта на 1867 г. е сформиран
български комитет в Белград, начело с Любен Каравелов. „Закон и наредба“ е
организация, чиято цел е да състави чета от българите в Сърбия. В нея
участват близо 600 души, като сред тях са войводите Дядо Ильо и Цеко
Петков и командирите на четата Иван Кулин и Еремия Българов. Сръбските
власти арестуват войводите и разтурват четата през 1868 г. и така показват
нежеланието си да съдействат на българското освободително дело.
Чета от 1868 г.

 След разтурването на Втората българска легия Иван Касабов обединява от

напусналите новата легия, като така сформира голяма чета, оглавена от
войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Те и 125-те им четници
стъпват на българска земя на 6 юли 1968 г. Четата бива преследвана и Стефан
Караджа бива убит в местността Канлъдере до Севлиево. Останалата чета
стига до вр. Бузлуджа, където загиват Хаджи Димитър и повечето останали
четници. Този подвиг се отразява на националното съзнание, възпят от
Христо Ботев в стихотворение „Хаджи Димитър“, но също така показва, че
четническата тактика не е ефективна и няма да освободи България.
Конференцията в Париж

 През 1869 г. е свикана конференция в Париж заради гръцкото въстание за

остров Крит. Това дава възможност на 51 български емигранти да изпратят
прошение, предлагайки автономност на България в границите на Османската
империя. Сред тях са ръководителите на Добродетелна дружина и
радикалите Иван Грудов, Иван Аджемов и Димитър Ценович. Издават се и
брошури и на френски език, в които са написани причините за българските
искания. Великите сили не разглеждат тези идеи, но пък тази конференция
насърчава българо-гръцкия конфликт по църковния въпрос с учредяването на
българска екзархия през 1870.
Разделението

 След изпращането на прошението до Париж, между емигрантите в Румъния

настъпва конфликт. Вестниците „Народност“ и „Тъпан“ нападат просителите,
като смятат, че предлагат нереалистични идеи за дуалистична българо-турска
държава, и че не мислят самостоятелно, а по руско внушение. Нападат ги
също, защото те се представят като българската аристокрация. Така се
разделят на две групи – „млади“ или радикалите и „стари“ или умерените.
Тогава се използва и думата „партия“. Въпреки опитите на вестниците
„Дунавска зора“ и „Македония“, разделението се затвърдява през лятото на
1869 г.