1

История на България
АПРИЛСКО ВЪСТАНИЕ 1876 Г.

Радикалните промени в стопанския, социалния и духовния живот на българите

през Възраждането (от началото на ХVIII в. до Освобождението през 1878 г.)
създават реални предпоставки за активизирането на българското общество в
стремежа му за отхвърляне на османското политическо господство. Възрожденските
процеси навлизат в периода на зрялост през 50-те години на ХIХ в., което води до
един нов етап в политическите борби на българския народ – етапа на
организираното националноосвободително движение.
Неговото начало се свързва с името на Георги Раковски
(1821-1867), който пръв започва да изработва планове за

ОСВОБОЖДЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ ЧРЕЗ ВСЕНАРОДНО

ВЪСТАНИЕ. В РЕЗУЛТАТ НА ДЕЙНОСТТА НА Л. КАРАВЕЛОВ (1834-
1879) И ВАСИЛ ЛЕВСКИ (1837-1873) ЗАПОЧВА и същинската част
на българската национална революция. Създават се
Българският революционен централен комитет (БРЦК) и
Вътрешната революционна организация (ВРО). Вследствие
обаче на провала на на ВРО в Арабаконашката акция (22
септември 1872 г.) и залавянето и гибелта на Апостола (6
февруари 1873 г.) революционната организация изпада в
криза. В началото на 1875 г. Л. Каравелов се оттегля от
активна политическа дейност, а все по-важна роля в живота
на революционната емиграция започва да играе Христо
Ботев (1848-1876). В този момент политическата ситуация на
Балканите започва бързо да се променя.

В края на 1874-а и началото на
1875 г. Османската империя
започва да изпитва сериозни
финансови затруднения. Високата
порта не е в състояние нито да
изплаща огромните си дългове към
западноевропейските банки,
нито да покрие бюджетния си
дефицит. За да попълни
държавната хазна, турското
правителство пристъпва към
увеличаване на всички преки
и косвени данъци, събирани

Националноосвободителни борби
 2
История на България
от подвластното население, като Сърбия и Черна гора открито
особено чувствително нарастват демонстрират подкрепата си
десятъкът и данакът “бедел” към въстаниците.
(военен данък, събиран от мъжете Славянофилските кръгове в
немюсюлмани). Новите данъчни Русия също разгръщат
тежести пораждат широко широка кампания за оказване
социално недоволство сред помощ на двете разбунтували
християнското население, което се области, а на страниците
способства за постепенното на западноевропейския печат
революционализиране на множина общественици и
балканските провинции на политици проявяват
Османската империя. През симпатия към
пролетта на 1875 г., първо в освободителните борби на
Херцеговина, а малко по-късно и в балканските народи. Така
Босна, избухват спонтанни Източният въпрос навлиза в
бунтове, които прерастват във нова критична фаза – т. нар.
въстанически действия за Източна криза (1875-1878).
отхвърляне на османското
владичество. Правителствата на
При така създадената ситуация
революционно настроената
българска емиграция в Румъния
преценява, че съществуват всички
благоприятни предпоставки за
организиране на “всеобщо
въстание” и в Българско. Във в.
“Знаме” Хр. Ботев пише: “…сега е
най-сгодно време да покажем на
света, че и ний сме достойни за
свобода…”. На 12 август 1875 г., по
инициатива на Христо Ботев и
Стефан Стамболов, в Букурещ е
свикано поредното комитетско събрание, което изработва
конкретен план за въстание още през месец септември. Но времето за
подготовката на замисленото всенародно въстание се оказва крайно
недостатъчно, а повечето от предвидените в предварителния план на
Българския революционен комитет (БРК) инициативи остават
нереализирани. Така на уречения ден – 16 срещу 17 септември 1875 г.,
опит за въстание е направен само в района на Стара Загора, с.
Червена вода, Русенско и в Шуменско.
Неуспехът на Старозагорското въстание предизвиква
разочарование сред част от българската емиграция. Взаимните

Националноосвободителни борби
 3
История на България
обвинения и личните противоборства отново вземат връх в
отношенията между членовете на БРК. На 30 септеври 1875 г. Христо
Ботев подава оставка и прекратява издаването на в. “Знаме”. На 1
октомври 1875 г. в Букурещ е свикано ново общо събрание, което
преценява, че провалът се дължи на липсата на войводи и възлага на
Филип Тотю и Стефан Стамболов да продължат подготовката за ново
въстание. След събранието обаче Букурещкия комитет престава да
функционира.
Саморазпускането на БРК през октомври 1875 г. подтиква по-
революционно настроените емигрантски дейци да пристъпят към
формиране на нова политическа организация. В началото на месец
ноември в Гюргево се събират около 15-17 души, които са убедени, че
задълбочаващата се Източна криза и продължаващото въстание в
Босна и Херцеговина предоставят изключително благоприятни
възможности за организиране на всеобщо въстание в българските
земи. Водени от искреното си желание да помогнат за освобождението
на своя народ, те пристъпват към изработване на цялостен план за
бъдещото въстание, като за целта създават и свой революционен
комитет. В историята на нашето националноосвободително движение
този нов комитет остава известен под името Гюргевски революционен
комитет (ГРК).
Дейността на Гюргевския революционен комитет и провеждането
на замисленото и осъществено от него през 1876 г. въстание са
изследвани от много български и чужди историци, като най-голяма
научна стойност имат научните трудове на:
1. Димитър Страшимиров (“История на Априлското въстание”),
2. Христо Гандев (“Априлското въстание 1876”),
3. Иван Хаджийски (“Психология на Априлското въстание”),
4. Александър Бурмов,
5. Йоно Митев, Христо Йонков и Дойно Дойнов, Николай Жечев и
Константин Косев, написали монографията “История на
Априлското въстания 1876”.
Важно значение за изясняване на събитията, свързани с
възникване на ГРК, имат и спомените на:
 Захари Стоянов (“Записки по българските въстания”),
 Стоян Заимов (“Миналото”),
 Никола Обратенов (“Спомени по българските въстания”),
 Иваница Данчев и др. оцелели след Освобождението
участници в Априлското въстание.
Приема се, че заседанията на ГРК започват около 11-12 ноември и
продължават до към Коледа. Централна роля в новия комитет играе
Стефан Стамболов, а Стоян Заимов изпълнява функциите на негов

Националноосвободителни борби
 4
История на България
секретар. Сред останалите участници изпъкват Георги Бенковски,
Никола Обретенов, Георги Обретенов, Панайот Волов, Иларион
Драгостинов, Георги Измирлиев, Никола Славков, Димитър Горов.
Работата на комитета протича в напълно демократичен дух и при
строго спазване на конспирацията, включващо липсата на каквито и да
е протоколи.
Членовете на новосъздадения революционен комитет са
единодушни, че през пролетта на 1876 г. трябва да се организира ново
въстание в Българско. Затова вниманието на ГРК се насочва към
изработването на детайлизиран план за подготовка на бъдещото
въстание. Отчитайки опита от неуспешното Старозакорско въстание,
гюргевските дейци решават да разделят територията на страната на
революционни окръзи, в които да се премине към възстановяване на
старата комитетска мрежа на В. Левски. Повечето изследователи
приемат, че окръзите са четири: Първи – Търновски (централна
Северна България, Габрово и Севлиево), Втори – Сливенски (Сливен,
Ямбол, Котел), Трети – Врачански (Северозападна България,
Софийско, Македония) и Четвърти – Пловдивски (Пловдив,
Панагюрище и околностите). Според някои нови изследвания ГРК
замисля и създаването и на Пети – Софийски окръг, включващ
Софийската област и Македония, който да облекчи работата на
Врачанския.
За главен апостол на Търновския окръг е избран Стефан
Стамболов, а негови помощници стават Христо Караминков (Бунито) и
Георги Измирлиев (Македончето). Във Втори Сливенски окръг главен
апостол е Иларион Драгостинов, а негови помощници са Георги
Обретенов и Стоил войвода. Ръководството на Врачанския окръг се
състои от главния апостол Стоян Заимов и помощниците му Георги
Апостолов и Иваница Данчев. Начело на Пловдивския окръг застава
Панайот Волов, с помощник Георги Бенковски, а за Софийския окръг
(или Софийската област и Македония от Врачанския окръг) трябва да
отговарят Никола Обретенов и Никола Славков. Последните двама
обаче не успяват да достигнат до предназначения им район, тъй като
Никола Славков е заловен от турските власти почти веднага след
престигането си, а Никола Обретенов, над който също надвисва
опасност от арестуване, се задържа известно време във Врачанско, но
много скоро се принуждава да се върне във Влашко.
Според плановете на ГРК предстоящото въстание трябва да
обхване предимно планинските райони – Стара планина, Средна гора,
Пирин, Западните Родопи, Странджа, като в освободените селища се
предвижда създаването на временно гражданско управление. Главните
проходи трябвало да бъдат добре укрепени, за да не се допусне

Националноосвободителни борби
 5
История на България
преминаване на турските войски през тях. Предвижда се изграждането
на 24 опорни пункта, в които при опасност да намерят прикритие
жените, децата и възрастното население. В плана на въстанието
заляга и идеята за организиране на диверсионни акции по ж. п.
линиите Одрин-Белово и Русе-Варна и прекъсване на телеграфните
връзки. Едновременно с това трябвало да се подпалят Одрин, Пловдив,
Пазарджик, София, Търново, Русе и др. селища. Всички тези действия
имат за цел да предизвикат паника сред мюсюлманското население и
да парализират местната турска власт.
Поучени от провала на Старозагорското въстание, членовете на ГРК
отделят специално внимание на предварителната военно-техническа и
пропагандна подготовка на замисленото ново въстание. Важна роля в
това отношение според тях се пада на местните комитети, които
трябвало да направят цялото население съпричастно към
освободителното дело. Надежди се възлагат и на българите, намиращи
се на служба в руската и сръбската армия, които с опита и с военните
си знания са изключително полезни за подготовката на въстаниците.
За целта ГРК изпраща призив към младите български офицери да се
завърнат в родината си и да се включат активно в борбата срещу
Високата порта. Разчита се също и на многобройната българска
емиграция в Румъния и Южна Русия, която може да окаже значителна
материална подкрепа за подготовката на въстанието, а в решителния
час – и да организира прехвърлянето и на предварително екипираните
чети. Предвижда се да се направи цялостен опис на наличните ресурси
на всеки окръг. Особено внимание се отделя се отделя на
съгласуваността между отделните окръзи в решителния час. ГРК
обсъжда различни наставления за въстаниците и дори подготвя текста
на въстаническата клетва.
Изработената от гюргевските апостоли тактика отчита и
международната обстановка на Балканите с цел евентуалното
решаване на българския политически въпрос в контекста на глобалния
Източен въпрос. ГРК разчита, че широкото по размах въстание
неминуемо ще привлече вниманието на Великите сили и ще ги принуди
открито да се намесят в борбата на българите за освобождение.
Напълно реална е и възможността за координиране на въстаническите
действия в Българско с евентуална военна кампания на Сърбия и
Черна гора срещу Турция.

Националноосвободителни борби