ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ “ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ”

Програма за писмен държавен изпит по

ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ

1. РАЖДАНЕТО НА СРЕДНОВЕКОВНАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА.

Славяни и прабългари във “Великото преселение на народите”.
Произход, прародина, политическа история. Социално-икономическо
развитие, бит и религиозни вярвания.
Образуване на българската държава. Българо-византийската война от
680-681 г. и сключване на мирен договор с Византия. Отношения между
прабългари и славяни. Устройство на държавата и граници.
2. БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ЕЗИЧЕСКИЯ ПЕРИОД /КРАЯ НА VII- СРЕДАТА НА IХ
ВЕК/.
Вътрешнополитическа криза през VІІІ век. Външнополитически
фактори: Византия, Аварски хаганат, хазари и араби. Славянските племена
извън границите на държавата.
Основни тенденции в обществено-политическото развитие през първата
половина на ІХ век. Преодоляване на племенния партикуларизъм между
славяни и прабългари. Централизация на държавата. Териториално
разширение.
3. БЪЛГАРИЯ И ХРИСТИЯНСТВОТО ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО.
Християнството и неговата роля в Европа. Разпространение на
Балканите.
Християнизацията на България при княз Борис І. Причини и последици.
Бунтът срещу княз Борис – Михаил.
България между Рим и Константинопол. Учредяване на Българска
автокефална църква.
4. ПОЛИТИЧЕСКАТА ХЕГЕМОНИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ЦАРСТВО В
ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК ПРЕЗ УПРАВЛЕНИЕТО НА ЦАР СИМЕОН.
Вътрешнополитическо състояние на България. Войните с Византия.
Присъединяване на Сърбия. Отношения с Багдатския халифат и с
Фатимидите от Египет. Печенеги и маджари. Война с Хърватско. Връзки с
папството. Резултати от Симеоновата политика.
5. ЕТНОТЕРИТОРИАЛНО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ДЪРЖАВАТА И
ПОЛИТИЧЕСКАТА ХЕГЕМОНИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ЦАРСТВО В
ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК ПРЕЗ УПРАВЛЕНИЕТО НА ЦАР ИВАН АСЕН
II /1185-1241г/.
Българските земи под византийска власт през ХІ – ХІІ век. Опити за
възобновяване на Българското царство. Политическата ситуация в
Европейския югоизток и нейното отражение върху българското общество.
Въстанието на Асен и Петър и етнотериториалното възстановяване на
държавата. Икономическо и политическо укрепване на държавата при цар
Калоян. Политическата хегемония на България при Иван Асен ІІ.
 Модел на държавната организация. Династията на Асеневци.
Възстановяване на църковната самостоятелност. Ролята на православната
традиция в българското общество.
6. ПОЛИТИКОАДМИНИСТРАТИВНО УСТРОЙСТВО И ЦЪРКОВНА
ОРГАНИЗАЦИЯ В СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ.
Генезис на владетелската институция: титулатура и инсигнии. Дворцово
и провинциално управление – титли и длъжности. Промени в
административното устройство на средновековна България.
Българската църква – организация и институции.
7. СОЦИАЛНА СТРУКТУРА И СОЦИАЛЕН ЖИВОТ В СРЕДНОВЕКОВНА
БЪЛГАРИЯ.
Социална структура. Светска власт, духовенство, зависимо население –
категории и типове. Занаятчийското съсловие. Специфики на формирането
и развитието на социалната структура в средновековна България.
Социалнорелигиозни движения по българските земи. Ересите в
средновековна България. Богомилството в България. Западна Европа и
Мала Азия – същност и етапи на развитие.
8. СРЕДНОВЕКОВНАТА БЪЛГАРСКА КУЛТУРА.
Периоди на развитие на средновековната българска култура – езически
и християнски. Основни компоненти на българската култура.
Творци и постижения. Центрове. Книжовни и художествени школи.
Чужди културни влияния – Византия, Средна и Западна Европа, Изтока.
Влияние на средновековната българска култура в Русия, Сърбия, Влашко и
Молдова.
Българската култура като част от славяно-византийската общност и
средновековната европейска цивилизация.
9. ЕТНОРЕЛИГИОЗНИ ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНОСТ /ХV –
ХVII ВЕК/
Последици от османското завоевание на българските земи.
Унищожаване на българската държава. Промени в социално-
икономическата структура. Промени в културното развитие.
Социална структура на българското общество: семейство, община,
градска махала. Категории население с особени задължения.
Ислямизацията и нейните резултати за българската народност.
Системата на милетите. Религиозната принадлежност – критерий за
гражданския статут на османските поданици. Форми и методи на
ислямизация. Фактори за нейното ограничаване.
10. АНТИОСМАНСКАТА СЪПРОТИВА НА БЪЛГАРИТЕ ПРЕЗ ХV – ХVII ВЕК.
Османската управленческа система в българските земи. Централно
управление. Военна организация. Местни административни институции.
Форми и етапи на антиосманската съпротива. Характеристика на
хайдутството. Въстания на българите. България в европейската политика.
Ролята на християнската църква за запазване на българската народност.
Простонародно християнство.
11. СЪЩНОСТ, СЪДЪРЖАНИЕ И ЕТАПИ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ.
ЗАРАЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНАТА ИДЕОЛОГИЯ.
Същност на Възраждането. Българското възраждане в контекста на
европейската и балканската история. Хронологически граници и етапи на
Българското възраждане. Основни тенденции в развитието на българското
общество.
Раждане на националноосвободителната идеология. Паисий
Хилендарски и Софроний Врачански.
12. БОРБИ ЗА НАЦИОНАЛНО ПРИЗНАВАНЕ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО.
Българското възраждане като преходен културен етап. Начало и
развитие на новобългарската просвета. Идеи и проблеми на
новобългарската култура. Наука и изкуство през Възраждането.
Формиране на възрожденска интелигенция. Международни културни
контакти на българите през Възраждането.
Църковно-национално движение. Причини, характер и етапи.
Църковно-националното движение в контекста на Източния въпрос.
Учредяване на Българската екзархия. Формиране на българската нация.
13. ПОЛИТИЧЕСКИ ИДЕИ И ОРГАНИЗАЦИИ ПРЕЗ 50-ТЕ И 60-ТЕ ГОДИНИ НА ХIХ
ВЕК.
Обществено-икономически промени в българските земи след
Кримската война. Идейни течения и политически групировки сред
българската емиграция. Георги Раковски – програмни документи и
революционна дейност. Легии и чети през 60-те години на ХІХ век.
14. БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ ОТ КРАЯ
НА 60-ТЕ ДО СРЕДАТА НА 70-ТЕ ГОДИНИ.
Основаване на БРЦК. Ролята на Любен Каравелов.
Създаване и дейност на ВРО. Васил Левски – политическа дейност и
идеология. Революционното движение в периода 1872 – декември 1874 г.
Изостряне на революционната обстановка в България през 1874-1875 г.
Христо Ботев начело на БРЦК. Опит за въстание през 1875 г.
15. ИЗТОЧНАТА КРИЗА 1875-1878 Г. И БЪЛГАРСКОТО
НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ.
Източната криза и Старозагорското въстание. Априлското въстание
1876 г. Националноосвободителното движение след въстанието. Опити за
дипломатическо решаване на Източния въпрос. Цариградската
конференция.
Освобождение на България. Великите сили и българския въпрос.
Обявяване и ход на Руско-Турската война. Участие на българите във
войната. Санстефански и Берлински договори.
16. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ ДО
СЪЕДИНЕНИЕТО 1885 Г.
Временно руско управление. Търновска конституция. Избор на
български княз.
Обществено-икономическо развитие. Промени в поземлената
собственост. Развитие на промишлеността, търговията и банковото дело.
 Партийно-политическа система. Режим на пълномощията Борба за
запазване на Търновската конституция.
17. СЪЕДИНЕНИЕТО НА КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ И ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ.
Уредба на Източна Румелия. Обществено-икономическо и политическо
развитие.
Движение за съединение. Създаване на БТЦРК. Провъзгласяване на
Съединението. Отношение на балканските държави и Великите сили към
Съединението. Сръбско-българска война. Признаване и значение на
Съединението.
18. ОБЩЕСТВЕНО-ИКОНОМИЧЕСКО И ПОЛИТИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА
КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ ОТ СЪЕДИНЕНИЕТО ДО КРАЯ НА ХIХ ВЕК.
Характерни процеси в обществено-икономическото развитие.
Политическата криза през 1886-1887 г. Режимът на Стефан Стамболов.
Стопанска политика. Вътрешна и външна политика.
България при управлението на Народната партия. Социално-
политически идеи и обществени движения в края на ХІХ век.
19. БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА В НАЧАЛОТО НА ХХ ВЕК.
Стопански подем – развитие на промишлеността, селското стопанство,
търговията, транспорта и финансово-кредитното дело. Управление на
българските правителства – вътрешна и стопанска политика. Външна
политика и обявяване на независимостта на България през 1908 г.
Фердинанд в политическия живот на България в началото на ХХ век.
20. НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНИТЕ БОРБИ НА БЪЛГАРИТЕ В
МАКЕДОНИЯ И ОДРИНСКО /1878-1912 Г./
Берлинският конгрес и разпокъсването на Санстефанска България.
Съпротива срещу берлинските решения.
Положение на българите в европейските вилаети на Османската
империя. Народностна дейност на Българската екзархия. Възникване и
развитие на националнореволюционното движение – дейността на ВМОРО
и ВМОК. Илинденско-Преображенско въстание.
Националнореволюционното движение след въстанието.
21. РАЗВИТИЕ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА НА ТРЕТАТА БЪЛГАРСКА
ДЪРЖАВА /1879-1939 Г./
Конституция и конституционни промени. Формиране и развитие на
партийно-политическата система. Ролята на монархическия институт.
22. ДЪРЖАВНО-ПОЛИТИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ /1919 – 1934 Г./
България в следвоенния период. Самостоятелно управление на БЗНС.
Тенденции в развитието на политическата система след държавния преврат
от 09.06.1923 г. Управление на Демократическия сговор. Политиката на
Народния блок. Състояние на парламентарната демокрация.
23. ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ В ПЕРИОДА 1934-1941 Г.
България, балканските държави и Великите сили в навечерието на
Втората световна война. Частично решаване на българския национален
въпрос – връщане на Южна Добруджа през септември 1940 г.
Присъединяване на България към Тристранния пакт на 01.03.1941 г.
24. ДЪРЖАВНО-ПОЛИТИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ 1944-1948 Г.
Изграждане на партийно-парламентарната система. Търновска
конституция и политическите промени в България в периода 1944-1947 г.
Избори за ВНС и изработване на нова конституция. От многопартийна към
еднопартийска система /1947-1948 г./
25. ПРОБЛЕМИ НА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ 1944-1947 Г.
Международната изолация на България и Московското примирие.
България във войната срещу Германия. България на Парижката мирна
конференция. Мирен договор с Антихитлеристката коалиция. Балканската
политика на България.
 ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ “ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ”

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА ЗА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ

ПО ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ

I. БЪЛГАРСКО СРЕДНОВЕКОВИЕ /VII-ХIV в./.

1. Д.Ангелов. Богомилството. С., 1993

2. Д.Ангелов. Образуване на българската народност. С., 1971
3. П.Ангелов. Българската средновековна дипломация. С., 1988
4. Г.Бакалов. Средновековният български владетел. /Титулатура и инсигнии/. С., 1995
5. Ив.Божилов. Българските във Византийската империя. С., 1995
6. Ив.Божилов. Седем етюда по средновековна история. С., 1995
7. В.Гюзелев. Средновековна България в светлината на нови извори. С., 1981
8. Ив.Дуйчев. Проучвания върху средновековната българска история и култура. С., 1981
9. В.Златарски. История на българската държава през Средните векове. Т.І-ІІІ. С., 1970,
1971, 1973
10. История на България. Т.ІІ-ІІІ. С., 1981, 1982
11. М.Каймакамова. Българската средновековна историопис /от края на VІІ до първата
четвърт на ХV в./. С., 1990
12. П.Мутафчиев. История на българския народ /681-1323 г./. С., 1986
13. П.Петров. Образуване на българската държава. С., 1981
14. Средновековният български град. Сб.т.ІІ. С., 1980

II. ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ /ХV-ХVII в./.

Извори:
1. Извор за българската история. Поредица турски извори за българската история.
2. Христоматия по история на България. Съставители: Цв. Георгиева, Димитър Цанев,
т.3, 1982 г.
3. Поредица “Пътеписи за Балканите”, т.І-VІІІ
4. Документи за историята. ХV-ХVІІ в. Съставител Цв. Георгиева, С., 1991
Изследвания:
1. Цв.Георгиева. Пространство и пространства на българите през ХV-ХVІІ век. С., 1999
2. Цв. Георгиева, Генчев, Н. История на България ХV-ХІХ в. Т.ІІ, 1999
3. Хр. Матанов, Р.Михнева. От Галиполи до Лепанто. С., 1989
4. В. Мутафчиева. Аграрните институции в Османската империя през ХV-ХVІ в., С.,
1962
5. Евг. Радушев. Аграрните институции в Османската империя през ХVІІ-ХVІІІ в., С.,
1995
6. Ол. Тодорова. Православната църква и българите ХV-ХVІІІ в. С., 1997
7. Б. Цветкова. Паметна битка на народите. С., 1979
8. Б. Цветкова. Хайдутството в българските земи през ХV-ХVІІ в. С., 1971
9. Българската нация през Възраждането. Т.І-ІІ. С., 1980
10. Хр.Гандев. Българската народност през ХV в. С., 1989
11. Хр.Гандев. Проблеми на Българското възраждане. С., 1976
12. Н. Генчев. Българската култура ХV-ХІХ в. С., 1988
13. Н.Генчев. Българското възраждане. С., 1995
14. Цв. Георгиева. Еничарите в българските земи. С., 1988
15. Ел. Грозданова. Българската селска община през ХV-ХVІІ в. С., 1979
16. История на България. Т.ІV-VІ. С., 1983, 1985, 1987

III. ЛИТЕРАТУРА ПО БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ

Извори:
1. Априлско въстание 1976 г. Сборник документи. Т.1-3. С., 1954-1956
2. Архив на Г.С. Раковски. Т.1-4. С., 1952-1969
3. Васил Левски. Документално наследство. С., 1973
4. Цв. Георгиева, Д.Цанев. Христоматия по история на България. Т.3. С., 1982. Ранно
българско възраждане, с.266-408
5. Освобождения Болгарии от турецкого ига. Документы в 3 томах. М., 1961-1964
6. Г.Плетньов, Ив.Стоянов. Планове и програми в националноосвободителното
движение през Възраждането. Сборник документи. В.Търново, 1994
7. Хр. Христов, Н.Генчев. Българско възраждане. Христоматия по история на България.
Ч.2, С., 1969
8. Христоматия по История на България. Българско възраждане – втора и трета четвърт
на ХІХ в. /съставители: Д.Цанев, Пл. Митев/.С., 1996
Изследвания:
1. Ал. Бурмов. Избрани произведения. Т.2-3, С., 1974
2. България 1000 години. 927-1927. С., 1930
3. Хр. Гандев. Проблеми на Българското възраждзане. С., 1976
4. Н. Генчев. Българска възрожденска интелигенция. С., 1991
5. Н. Генчев. Българско възраждане. С., 1988
6. Н. Генчев. Васил Левски. С., 1987
7. Н. Генчев. Българската култура ХV-ХІХ в. С., 1988
8. М. Димитров. Любен Каравелов – биография. С., 1959
9. В.Д.Конобеев. Българското националноосвободително движение – идеология,
програма, развитие. С., 1972
10. Н. Кондарев. Идеология на Любен Каравелов. С., 1957
11. К. Косев, Ст. Дойнов. Освободителната война 1877-1878 и българската национална
революция. С., 1988
12. З. Маркова. Българската екзархия 1870-1879. С., 1989
13. З. Маркова. Българското църковно-национално движение до Кримската война. С.,
1976
14. В. Мутафчиева. Кърджалийско време. С., 1977
15. П. Ников. Възраждане на българския народ. Църковно-национални борби и
постижения. С., 1971
16. Г.Плетньов. Чорбаджиите и българската национална революция. В.Търново, 1993
17. В. Трайков. Георги Сава Раковски. Биография. С., 1984
18. Ив. Унджиев. Васил Левски. Биография. С., 1980
19. Ив. Унджиев, Цв. Унджиева. Христо Ботев. Живот и творчество. С., 1983
20. Кр. Шарова. Любен Каравелов и българското освободително движение /1860-1869
г./. С., 1970

IV. НОВА И СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ /1878-1944 Г./

Извори:
1. БКП, Коминтерна и македонския въпрос 1917-1946 г. Т.1-2. С., 1998-1999
2. Български конституции и конституционни проекти. С., 1990
 3. Външна политика на БЗНС - ноември 1919 - юни 1923. С., 1989
4. Външната политика на България. Документи и материали. Т.1-3. С., 1978
5. Документи по обявяване независимостта на България. С., 1968
6. В. Николова, Д.Саздов. Програми, програмни документи и устави на буржоазните
партии в България 1879-1918. С., 1992
7. Сръбско-българска война 1885. Сборник документи. С., 1985
8. Сл. Стефанова. Международни актове и договори. С., 1958
9. Съединението 1885 г. Документи 1878-1886. С., 2985
10. Богдан Филов. Дневник, под редакцията на акад. Илчо Димитров, София 1990
11. Георги Димитров, Дневник 9 март 1933 – 6 февруари 1949, под редакцията на ст.н.с.
І степен Димитър Сирков, С., 1997
12. Ст.Стамбовов, Дневник. С., 12991
13. К.Стоилов, Дневник, ч.І-ІІ. С., 1996
Изследвания:
1. Н. Генчев. Външна политика на България 1938-1941 г. С., 1998
2. В. Георгиев. Буржоазни и дребнобуржоазни партии в България 1934-1939. С., 1971
3. Ил. Димитров. Англия и България /1938-1941 г./С., 1983
4. Д. Дойнов. Кресненско-Разложкото въстание. С.,1979
5. История на България. Т.ІІІ. С., 1999 изд. Анубис
6. Д. Косев. Външната политика на България при управлението на А.Ляпчев 1926-1931.
С., 1995
7. В. Николова. Народната партия и буржоазната демокрация. Кабинетът на К.Стоилов
1894-1899. С., 1986
8. Обявяване Независимостта на България през 1908 г. Сборник от статии и документи.
С., 1989
9. А. Пантев. Англия срещу Русия на Балканите 1879-1844 г. С., 1972
10. Д. Петрова. Самостоятелно управление на БЗНС 1920-1923 г. С., 1988
11. Ж. Попов. Народнолибералната /стамболовистка/ партия в България 1903-1920 г. С.,
1986
12. Р. Попов. България на кръстопът. Регентството 1886-1887. С., 1991
13. Д. Саздов. Демократическата партия в България. С., 1987
14. Д.Саздов. Многопартийната политическа система и монархическият институт в
България 1889-1918. С., 1993
15. Д. Сирков. Външната политика на България 1938-1941 г. С., 1979
16. Л. Спасов. Българо-съветски дипломатически отношения 1934-1944. С., 1987
17. Л. Спасов. Врангеловата армия в България 1919/1923. С.,1999
18. Л. Спасов. България, Великите сили и балканските държави 1933-1934. С., 1993
19. Ел. Стателова. Източна Румелия 1879-1885 г. Икономика, политика, култура. С.,
1983
20. Ел. Стателова, Р.Попов, В.Танкова. История на българската дипломация 1879-1913.
С., 1995
21. Ив. Стоянов. Либералната партия 1879-1886. С., 1989
22. Г. Тодоров. Временно отменяне и възстановяване на конституцията в Княжество
България 1881-1883. С., 1991
23. Г. Тодоров. Временното руско управление в България 1877-1878 г. С., 1958
24. Цв. Тодорова. Дипломатическа история на външните заеми. С., 1971
25. В.Божинов. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия /1878-1913 г./.С.,
1982
26. В.Георгиев. Народният сговор 1921-1923 г. С., 1989
 27. В.Георгиев. Развитие на политическата система в България 1918-1944 г. – В:
България 1300. Институции и държавна традиция. Т.І. С., 1981
28.Д.Гоцев. Идеята за автономия като тактика на българското националноосвободително
движение в Македония. С., 1983
29. Ст.Грънчаров. България на прага на двадесетото столетие. С., 1986
30. Ст.Грънчаров. Политическите сили и монархическият институт 1886-1894 г. С., 1984
31. И.Димитров. Буржоазната опозиция в България /1939-1944 г./. С., 1968
32. И.Димитров. Българската демократична общественост, фашизмът и войната /1934-
1939 г./. С., 1976
33. И.Димитров. Князът, конституцията и народът. С., 1972
34. Ив.Илчев. България и Антантата през Първата световна война. С., 1990
35. История на България. Т.VІІ. С., 1991
36. А.Кузманова. От Ньой до Крайова. Въпросът за Южна Добруджа и международните
отношения /1919-1940 г./. С., 1989
37. Г.Марков. България в Балканския съюз срещу Османската империя /1912-1913 г./. С.,
1989
38. Г.Марков. Българското крушение 1913 г. С., 1991
39. Г.Марков. Парола “Сабя”. Заговорите и превратите на Военния съюз 1919-1936 г. С.,
1992
40. К.Пандев. Националноосвободителното движение в Македония и Одринско /1878-
1903 г./. С., 1979
41. А.Пантев, Ел. Стателова. Съединението на Княжество България и Източна Румелия
1885 г. С., 1985
42. Р.Попов. Балканската политика на България 1894-1898. С., 1984
43. В.Тошкова. България и Третият райх /1941-1944 г./. С., 1975
44. Ст.Трифонов. Българското националноосвободително движение в Тракия 1919-1934
г. С., 1988
45. Л.Огнянов. Държавнополитическата система в България /1944-1948 г./. С., 1993
46. П.Мешкова , Д.Шарланов. Българската гилотина. Тайните механизми на народния
съд. С., 1994
47. Я.Радев. Държавни представителни органи в България 1944-1947 г. С., 1965
48. Н.Генчев. Изборите за Велико народно събрание през октомври 1946. Ипр., 1964,
№2-3
49. М.Исусов. Политическите партии в България 1944-1948 г. С., 1978
50. М.Минчев. България отново на кръстопът. С., 1998
51. В.Божинов. Защитата на националната независимост на България 1944-1947 г. С.,
1962
52. Сл.Василев, Кр. Христов. България и мирната конференция в Париж 1946 г. С., 1962
53. Договорът за мир с България. С., 1947
54. История на Отечествената война. Т.1-4. С., 1981-1984
55. Р.Тодорова. Договорите на България за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ
1947-1947 г. ИПр., 1976, №2
56. Ст. Пинтев. Международни отношения и външна политика на България след Втората
световна война. С., 1982
57. Ж.Григорова. Балканската политика на социалистическа България 1944-1970 г. С.,
1985
58. М.Лалков. От надежда към разочарование. Идеята за федерация в Балканския
югоизток /1944-1948 г./. С., 1993
59. Д.Минчев. Македонският въпрос и българо-югославските отношения /9.ІХ.1944-
1948 г./. С., 1994
60. Е.Славкова. От конференция към мирно сътрудничество /българо-турски отношения
от средата на 50-те до средата на 70-те години на ХХ век./. В: Втори международен
конгрес по балканистика. С., 1988
61. Р.Тодорова. Възстановяване на дипломатическите отношения между България и
Гърция след Втората световна война. ИПр., 1990, №9
62. Р.Тодорова. Българо-турските отношения след Втората световна война /40-те – 60-те
години/, ИПр., 1994-1995, №5
63. П.Щерев. Гърция и българо-гръцките отношения след Втората световна война,
В:Втори международен конгрес по балканистика. С., 1988