Епохата на българското Възраждане.

Обща
характеристика и процеси.
Възраждане – буквален превод от Ренесанс. Българското
Възраждане е неравнозначно на европейския Ренесанс. То е нещо
по-малко и нещо повече.

Особеностите му са:

 Закъсняло – възниква няколко века след европейския

Ренесанс.
 За сметка на това, ускорено и сгъстено се опитва да навакса
времето от 14 дo 19 в. и изминалите процеси.
 Всички тези изминали процеси ( през епохите на Барока,
Класицизма, Романтизма и Просвещението ) при нас не са
ясно очертани, не се доразвиват, натрупват се.
 Няма го теоцентризмът на Средновековието ( Богът и силите ),
има антропоцентризъм – култ към човека и земното.
Разрушава се представата за кръговия живот, появяват се
историческото мислене, историзмът и трите измерения на
време и пространство – минало, настояще и бъдеще.
 При нас икономическият път се явява единственият за
издигането на престижа на България. Идеята е да се
възстанови една съществувала държава, а не току-що
създадена.
 Ние съзнателно избягваме връзките с античната култура,
поради страх от погърчване, но за сметка на това издигаме
времето от Първото българско царство (681- 1018 г.) в мит.
 Европейският Ренесанс отрича Средновековието, а при нас
има култ към него – Кирил и Методий и техните ученици,
Златният век на българската книжнина, управлението на цар
Симеон (893 – 927 г.), Преславска и Охридска книжовна школа.
 При нас хуманизмът е обърнат наопаки – желанието за
свободата е водещото. То е поставено пред любовта и
човешкото щастие. Хуманизмът е обърнат в любов към
отечеството. Всичко българско и родно е поставено на
първо място.
 Два са основните процеси, по отношение на
културната и духовната област:

 Борба за независима българска църква.

 Борба за новобългарско училище.

- в икономическо отношение се ликвидира военно-

ленната феодална система в Османската империя.
- в социално отношение се оформя структурата на
слабо развитото буржоазно общество в българските
земи. В основата му стоят дребните
стокопроизводители – селяни и занаятчии. Формира се
българска интелигенция от буржоазен тип.
Буржоазията е първата социална сила в българското
общество със самостоятелна роля в производството
му, в социалния и в културния живот.
- Благоприятни условия: контакт със съседните
държави, взаимстване на готови форми и чужди
постижения.
- Появяват се нови обществени сили от началото на
18 век. Те водят до:
- формиране на българска национална общност,
споена от новобългарски език, с общо народностно
самосъзнание, с единна културна традиция и единен
вътрешен национален пазар.
Народ+език+писменост+литература+история+
самосъзнание+училища+образование+независима
църква+ икономически пазар = нация
!!! формиране на единен вътрешен
национален пазар !!!
Това е условието, при което един народ се
превръща в нация !