Защо създаването на светското образование има важно значение за възраждането на

българите?

Възраждането е своеобразно начало на новата българска история – времето на

преход от феодализъм към капитализъм, от Средновековието към Новото време.
Самостоятелното светско образование е едно от най-значимите постижения на
българите през Възраждането.
То е символ на умственото, културно и емоционално израстване на един народ,
започнал да търси своето място сред европейските нации в
динамичните процеси от XIX век .

Общественото развитие на българите довело и до началото на духовни промени

в обществото.
Започнала борба за осъзнаване и обособяване, за отделяне на останалите общности в
Османската империя.
Това се изразило в участието на българите в две народни движения – движение за
новобългарска просвета и култура и борба за създаването на самостоятелна Българска
църква.
Движението за новобългарска просвета представлява важен елемент от общото развитие
на българското Възраждане и е свързано органично с другите възрожденски процеси.
Особено тясна е връзката с църковно – националното движение. Двете движения се
преплитат взаимно поради общата цел – борбата за духовно самоопределение.
Настъпващата промяна в обществото налага нуждата от преодоляването на „килията“.
Противодействието на българската буржоазия срещу опасността от
асимилацията на българите се проявява в идеята за откриване на елино-български
училища.
В тях се използват знанията на българи, възпитаници на модерните гръцки школи,
които при обучението използват или преподават и на български език.
До началото на 30-те години на XIX в. българското общество все още няма
възможност за самостоятелни светски училища.
Благодарение на по-заможни българи, в някои развити търговски средища като Сливен,
Търново, Хасково, Пловдив се откриват гръцки училища.
В тях образованието е на гръцки език, по гръцка учебна литература.
Следващата стъпка в правилната посока са така наречените „елино-български“
училища. Такива са открити в Сливен (1810), Свищов (1815), Котел (1819), Карлово
(1826).
Това е преходът към самостоятелни български светски училища. Елино-българските
училища са издържани от богати български търговци и занаятчии, както и с подкрепата
на българските общини.
Необходимостта от създаване на масово народно училище със светско
образование на български език и взаимоучителна организация е осъзната от доктор
Петър Берон.
Важно значение за развитието на възрожденската книжнина изиграва започналият
през първата половина на XIX век процес на образуване и утвърждаване на единен
национален книжовен език.
Този процес започва още в началото на образуването на българското национално
съзнание, но в хода на просветното движение и особено с появата на периодичния
печат въпросът за характера на книжовния език привлича вниманието на цялата
възрожденска интелигенция.
През първите десетилетия на 19 век килийните училища изчерпват възможностите
си и вече не съответстват на измененията в обществения живот на българите.
Появява се необходимост от нов тип училища , които да станат проводник на светската
просвета .
Пред българското общество стои неотложната задача за създаване на нова
образователна система – национална по характер , светска по съдържание , с
практическа насоченост .
В началото на XIX в. материалните и социалните промени в българското
общество стават все по-осезаеми. Укрепващата българска буржоазия чувства пълната
негодност на старите килийни училища.
Дори реформираната килия не е в състояние да отговори на нарасналите потребности
от страна на придобилите самочувствие българи.
В същото време гръцките училища и гръцката просвета се превръщат в реална заплаха
за бъдещото съществуване на народа.
С отварянето на елино-българските училища се цели да се задоволят нуждите на
българите от светски знания и от познаване на гръцкия език.
В тях се използват знанията на българи, възпитаници на модерните гръцки школи,
които при обучението използват или преподават и на български език.

Благодарение на всичките им усилия се поставят основите на възраждането на

българската идентичност.