Какво е било българското образование през 1873 година?

 http://www.podkrepa-obrazovanie.com/bg/%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB
%D0%BE/79-all-languages/1454-%D0%B1%D1%8A%D0%BB
%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-
%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B0

През 1885 година всяко българско село е давало мило и драго да има
училище. И оттогава бедният български народ е намирал средства за училище
с настоятелство, дори и в най-малкото село. През 1887 г. България е
наброявала 3,15 милиона население, а училищата са били почти колкото сега.

Килийните училища изиграват важна роля за съхраняване на

книжовните и просветни традиции, на религиозното и народностното чувство в
българското общество през периода XV – началото на XVIII в. Килийните
училища в българските земи през XV в. били 17, през XVI в.– нови 29, през XVII
в. – нови 31, а през XVIII в. – още 75. Общо до средата на XVIII в. функционират
112, а до 30-те години на XIX в. – 235 килийни училища. Наравно с
образованието в килийните училища е било и възпитанието в християнските
ценности и утвърждаване на морален кодекс. Това е похвален стремеж, но до
Освобождението резултатите са повече от скромни – към 1878 година едва 3%
от населението на България е грамотно (може да чете и пише). Причината се
корени в липсата на държавна политика (от страна на Османската империя) в
образованието, а постигнатите резултати са продукт единствено на
индивидуални и обществени усилия.

Изискванията на новото икономическо и социално развитие на

българите от началото на XIX в. надминава далеч възможностите на килийното
училище. Българите се нуждаят от нова съвременна култура, която не може да
се задоволи от килийното обучение. И макар че се е чувствало влиянието на
гръцката и руска култура, по-късно и на френската, българските възрожденци
успяват да отхвърлят тези течения и наложат една традиция, която бележи
пътя на българската история – създаването на български училища.
Габровското взаимно училище от 1835, по идея на Васил Априлов, бележи
нова ера в българската просвета.
 Постепенно идеята за изграждане на модерно училище си пробивала
път и примерът на габровското население бил последван от Елена, Търново,
Сливен, Свищов, Карлово, Котел, Казанлък, Панагюрище. Само за около едно
десетилетие на територията на страната възникнали над 50 взаимни училища.
До средата на 50-те години в българските земи има над 200 взаимни училища,
а до Освобождението броят им е около 1500.

Класните училища представляват следващата по – висока степен на

образование по българските земи, преход от началното към гимназиалното
образование. Докато началните училища дават елементарна грамотност,
класните училища запознават учениците с различни страни на човешките
знания в областта на обществените и природоматематическите науки. Те са с
обогатено учебно съдържание, с разширен обем на преподаваните учебни
предмети, с нова организация на учебния процес, обучението е от три до
четири години.

До Освобождението класните училища запазват автономност при

съставяне на своите програми. Те са съставяни от учителите, според степента
на тяхната професионална подготовка, педагогическите им възгледи и
предпочитания и донякъде и според политическата им ориентация. Всеки нов
главен учител можел да променя програмата. Липсва единен възглед за
характера и обема на учебното съдържание. В класните училища се подготвят
новите учителски кадри, което им носи и името “даскалоливници”. Една от
важните характеристики на класните училища (извън техните програми) е
националното самопознаване и възпитание в патриотичен дух. В Габрово и
Пловдив класните училища достигат своя завършен вид, като се превръщат в
гимназии, съответно със седем и шест класа.

На първите българи, завършили образованието си в Русия и Западна

Европа се дължи отварянето на класните училища. Първото се появява в
Копривщица през 1846г., като негов създател е Найден Геров. Следва
училището в Пазарджик, открито от Константин Попникифоров през 1847г.
През 1848г. даскал Ботъо Петков също отваря училище в Калофер, а по това
време и Йордан Хаджиконстантинов – Джинот отваря подобно училище в
Скопие. До Кримската война класни училища се създават в Пловдив, Габрово,
Търново, Русе, Шумен, Ст. Загора. Особено важна роля сред тях играе
Пловдивското училище, открито през 1850г. от Н. Геров, носещо името на
светите братя Кирил и Методий. По инициатива на Найден Геров за пръв път
на 11 май 1851г. в това училище е честван денят на равноапостолите като
празник на българската просвета. До това време този ден се отбелязва като
църковен празник. Вече като светски той се възприема от всички български
училища и през 1857г. се налага със своята тържественост и културна
значимост за българите.

За около половин век в българските земи е изградена училищна

мрежа от около 1500 училища. До началото на 70-те години на XIX век броят на
училищата достига 1600.

През третата четвърт на XIX в. българската буржоазия отпуска

значителни средства и полага големи грижи за развитието на просветното
движение. Тя се заема с откриване на нови училища, със строеж на училищни
сгради, с намиране на учители, с тяхната издръжка, с изпращане на млади
хора в чужбина, за да получат по-високо образование и т.н. Тя се грижи за
оформяне на цялостната структура на българската образователна система. В
резултат на всичко това през последните години преди Освобождението рядко
се среща българско село без училище.

Според една, макар и непълна статистика, през 1873 г. в Северна

България има 647 български училища, в които се учат 25 523 момчета и 5 169
момичета. В Мизия, Тракия и Македония има общо около 1500 училища, от
които 50 класни с два, три и повече класа.

По други данни се приема, че към Освобождението в българските

земи има над 2000 училища от различен вид. Но голяма част от тях (около 400)
са все още килийни и начални.

През 1850 издръжката на училищата се поема изцяло от българското

население със средства от черковни приходи, еснафски организации и
доброволни дарения от патриотично настроени българи. Главна роля в този
процес поемат училищните настоятелства.

През 1882 г., - само четири години след Освобождението - България е

имала 2264 училища, което при тогавашното ѝ население от 2,8 млн. души е
една твърде внушителна величина.

Срещу мита за крайно ниската образованост на някогашна България

стои и това, че през 1891 г., когато най-после се появяват частични преки
данни за образованието по света, се оказва, че по ниво на грамотност на
младежите, постъпващи в казармата, България заема 13 място в света. А по
броя на учениците, които по онова време е обучавал един учител заема дори
четвърто място - след САЩ, Франция и Япония.

Твърде благоприятни са на фона на другите страни и данните за

разходите за образование в България по онова време. В това отношение тя
заема 15 място в света, изпреварвайки всички балкански държави и редица
западни страни.

Още с първия закон от 1880 г., озаглавен „Закон за материалното

поддържане и учебното преустройство на училищата” държавата поела изцяло
средното и висше образование върху своя бюджет. По-късно през 1885 г. се
приема и специален „Закон за народните и частни училища” на министър
Райчо Каролев, чрез който поема функцията да оказва материална помощ и на
отделни нуждаещи се основни училища. Според този закон всяка община
задължително трябва да открие най-малко едно първоначално училище с 4
годишен срок на обучение. По същество основното образование е поставено
на смесена схема на финансиране, но ролята на държавата започнала да
расте и в 1901 г. тя давала 47%, а в 1911 г. дори 67% от издръжката на
основните училища. Този смесен подход дал добри резултати и позволил на
България да се концентрира върху най-високите степени на образование и да
ускори развитието на средното и висше образование, доближавайки се до най-
напредналите страни в света. В крайна сметка, през 1911 година, вече 37% от
новобранците в армията са грамотни – ниво, което е най-високо на Балканите,
по-високо от Италия, и доближаващо това на Австро-Унгария.
 През 1897 г. България има вече 1338 студенти, от които 338 се учат в
Софийския университет, основан през 1888 и 1000 по данни на МНП се
обучават в чужбина. С този брой студенти България се сравнява с Русия, която
обаче има университет от 100 години и не е била под турско робство.

За състоянието в балканските държави през 1912 г. са направени

специални изследвания, базирани на официални източници. Българската
държава със своите 4950 училища, 10 013 учители и 439 207 ученици заема
първо място. Тя е на първо място и по броя на учениците, включени в
задължителното обучение, по броя на учителите и по качеството на тяхната
подготовка. Страната ни изпреварва своите съседи и по общия процент
грамотно население. Това дава основание да се говори за „българско чудо” в
сферата на образованието през периода 1878-1912 г. Несъмнено е, че в
основата на това българско чудо са стояли два кардинални фактора - първо,
бързото развитие на просветата още преди Освобождението и второ,
разумният подход на държавата непосредствено след Освобождението, който
дал тласък на най-добрата част от випускниците на класните основни училища
към средното и висше образование, организирано с максимална държавна
подкрепа.

През този период ролята на българското училище е не само да

образова, но и да възпитава. Днес мнозина от нас свързват практики като
ученически униформи, вечерен час и оценки за поведение с комунизма, но в
действителност всичко това е наследство от монархията. В училище се
изучава вероучение, а всеки учебен час започва с молитва.

Въпреки всичко изредено дотук, българското образование от този период

си остава силно прагматично, без стремеж към „знание заради самото знание”.

През 1921 г. Стоян Омарчевски прави нови реформи в Закона за

народната просвета. Основното (първоначално и
прогимназиално )образование става задължително. Завършилите успешно
прогимназията, както и допълнителните курсове, имат право да продължат
образованието си. Омарчевски открива редица професионални училища, в
които се изучава ръчния и занаятчийски труд. Откриват се 16 вида
професионални училища: земеделски, рибарски, занаятчийско-железарски,
столарски, домостроителни, каменоделски, кошничарски, грънчарски,
тъкачески, девически, стопански, кожарски , килимарски, шивашки, обущарски,
печатарски и търговски. От това се вижда, че образованието се поставя в
служба на развитието на дребнобуржоазното занаятчийско производство. От
тази година започва развитието на професионалното образование в България.
Стоян Омарчевски- министър на просвещението, освен че е инициатор за
честване на деня на народните, освобождава от данъци детската литература.
Омарчевски строи 1115 нови училища в малките селища и прокарва идеята за
трудовите училища.

През 1946 година в България има 10 500 държавни и частни училища,

при 7 029 349 население.

През 80-те години на ХХ век за едно студентско място се борят до 5

кандидати, а през 2016г. за 1 студент са борят две възможни места. МОН
признава, че държавата има нужда само от половината от сега учещите
студенти.

През 1989 год. в класните стаи влизат около 1 350 000 ученици, от
които 120 000 за първи път прекрачват прага на родното школо. В страната
врати отварят близо 5000 училища, а броя на учителите в тях е над 150 000.

През 2000 година българските училища са намалени на 3491, а днес

те са останали само 2456 с 27 закрити за последната учебна година.

Равносметката не буди гордост. През годините на комунистическия

режим са забранени частните училища и са закрити общо 5500 училища. През
годините на прехода са закрити общо 2600 училища .
 Трябва ли с лека ръка, с действие или бездействие днес да
продължим да гледаме закриването на българските училища. Тази година
закриваме Помощните училища, ще последват и редица професионални
училища, които са вече са стопанисани от общините.

Синдикат „Образование“ ще предложи МОН да изработи стратегия за

развитие на училищната мрежа и броя на училищата през идните години.

По материали от „Училищен алманах“, „Българско списание за

образование“, „Наука и образование“, Димитър Петков и др.

 https://pedagogika.dokumentite.com/art/istoriq-na-pedagogikata-i-bylgarskoto-obrazovanie-
1/86013/p4

* Педагогически възгледи на д-р Петър Берон (1799-1871).

Написването на т.н. "Рибен буквар" има своята предистория. Получил най-

доброто образование за времето си в училището на Райно Попович, а после и
в Гръцката академия в Букурещ - на около 20-годишна възраст той П. Берон
става домашен учител в състоятелни български и гръцки семейства. Като
такъв той попада за първи път на знаменития за времето си буквар на гръцкия
просветител Дарварис (1754-1823) известен с името "еклогар". Напълно
вероятно е, идеята за написването на "Рибния буквар" да е почерпана именно
от него. Следва подготовката за това. Тя е предимно педагогическа и включва
запознаването с новите педагогически идеи и практика в свободните и
напреднали страни на Европа. Новите принципи на обучение,
взаимоучителната метода, звучният метод на ограмотяване и новото хуманно
отношение към детето са все дидактически новости, които могат да преобразят
и българското училище. И сърбите имат своя буквар още от 1812 година, с
автор Павле Суларич. Само българите нямат такъв...През 1824 г. той става
факт. "Всякой, който види тази книжка, надея се да ся зарадува, а най-много
учителите, защото тии ми ся струва, отколе щяха да остаят псалтирите и
часословите, от които децата не разбират нищо, ако имаха някоя книга по
нашия език, напечатана за тях" - пише Берович.

Новаторските идеи на автора за организацията на обучението са изложени в

"Предисловието" на Буквара. В него той представя взаимоучителния метод на
обучение, при който един учител може да обучава едновременно десетки деца,
ако се опре на помощта на най-добрите ученици. Те са неговите помощници, а
строго регламентираните дейности, извършване "по команда", ще направят
възможно това. Този метод е познат и в Европа, и в Гърция. Това е "Бел-
Ланкастърската метода", наречена в Гърция - "алилодидактическа", която дава
добри резултати. Учителят работи индивидуално само със своите помощници и
така ръководи обучението. Те от своя страна привеждат в действие неговите
идеи. "Звучната метода", която се отнася до ограмотяването на децата, Д-р
Петър Берон представя също в предговора. Тя е дидактическата и
методическа новост, която ще скъси времето за ограмотяване и ще улесни
децата и учителите.

Получил докторската си титла, завършвайки медицина в Мюнхен през 1831 г. и

разработвайки там докторат, Петър Берон става един от най-образованите
българи за времето. Неговите интереси са енциклопедични, а научните му
търсения - разнопосочни. Автор е на 26 обемисти научни трудове, от които
няколко са безвъзвратно изгубени. Проблематиката в тях е от областта на
атмосферологията, геологията и астрономията, философията и какво ли не
още.

Съдържанието на Буквара започва с Азбуката. Написана с различни по

големина букви, тя трябва да приобщи децата към шрифта на буквара.
Следват различните по дължина срички, съчетания от срички, думи и прости
изречения. След азбукатка и материала за ограмотяване се предлагат 6 дяла,
в които се разполага различно по характер съдържание, което служи за четене
и въздействие върху децата. Заимствано е от чужди източници, на места
побългарено, интересно за малки и за големи. Обект на особено внимание са
човешкото поведение и нравствеността. Предлагат се и занимателни четива с
популярен характер. В края на "Рибния буквар" е разположена Аритметиката. В
основата на изложението е т.н. индуктивен метод, при който мисълта се води
от примерите към правилата. Делото на Берон надминава очакванията му.
Букварът е преиздаван шест пъти, чете се с интерес не само във взаимните
училища и не само от децата. Илюстрациите на кита и делфина са причината
тогавашният човек да го нарече "рибен", въпреки, че и двата водни обитателя
не са риби, а бозайници.
* Габровско училище.

Идеите на д-р Петър Берон намират материален израз в първото

новобългарско обществено взаимно начално училище отворено в Габрово на
02.01.1835 година. То е резултат от усилията на габровската общественост в
лицето на търговските и занаятчийски еснафи, за да се построи сградата на
училището. Осигуряването на средствата за нея става и с щедрата помощ на
богатите габровци, живеещи в Одеса - Васил Априлов и Николай Палаузов.

Преди да се открие училището и да започнат занятията в него се извършва

подготвителна работа, свързана не само със строежа. Привлича се
подходящият учител - отец неофит рилски, прочут килиен учител в Рилския
манастир. Изпраща се за Букурещ, където се запознава с новата организация
на обучение в едно от букурещките начални училища. Взаимоучителната
метода изисква и т.н. взаимоучителни таблици и по време на престоя си във
Влашко, отец Неофит превежда от руски език тези своеобразни учебници, без
които взаимното училище не може да функционира. С помощта на братя
мустакови, дарили средствата, таблиците са отпечатани в местна типография
(пичатница).

Завърнал се в Габрово, отец Неофит прилага за първи път у нас в разгърнат

вид взаимоучителната метода. Преди него, в едно от свищовските училища, са
били използвани елементи от нея от двама сръбски учители.

Сградата на взаимното училище е първото необходимо условие, за да може да

се разгърне изцяло новата организация на обучение. Класната стая е голям
салон, който може да побере и повече от 100 деца,разположени на дълги
чинове, за по 10-15 души. Най-отпред сядат най-малките, които се упражняват
да изписват (рисуват) буквите върху пясък, насипан в специални вдлъбнатини
на чиновете. За тях се подреждат останалите, споде "напредването им в
учението". Всеки чин си има т.н. показвател, който ръководи работата по
съответния предмет. Той е избран сред най-добрите. За отделните предмети
има различни показватели. Периодично те се сменят, за да не изостават
самите показватели в обучението. Дясната ръка на учителя е т.н. главен
показвател, който издава командите. И четенето, и писането, и излизането
около таблиците става по команда. Само така може да се овладее буйния нрав
на големия брой деца и да се свърши необходимото. Съществуват строги
правила относно реда в училището, както и цяла система от награди и
наказания, с които той да се постига. Физическите наказания се допълват от
такива, които засягат личното достойнство и това действа особено
превантивно. В Габровското училище, обаче наказанията са рядкост.
Училищното настоятелство, в което влизат избраните от обществеността лични
граждани, следи за работата в училището и упражява контрола над учителя.
На последния чин във взаимното училище седят онези ученици, които са
усвоили учебното съдържание от таблиците - 66 по писане и четене и 6 - по
аритметика. Те се обучават лично от учителя - усвояват друго, по-сложно, "по-
високо учение". От тях се избират бъдещите взаимни учители.

Габровското училище е образец за новобългарско училище, първото взаимно

училище в българско, първата "ковачница" на взаимни учители. То е
обществено по характер - издържа го габровската общественост и така дава
пример какъв път да поемат останалите български селища. Светският и
безплатен характер на обучението в негодава възможност за подем
българското учебно дело. От Габрово тръгват по родните места първите
взаимни учители.

През есента на 1836 година отец Неофит заминава за Копривщица, за да

уреди и тамошното взаимно училище, а в Габрово остава учител неговият
ученик Цветко Недев Самарджиев, който учителства там в продължение на
повече от 30 години и поддържа връзка с отец Неофит. Причините за
преместването за резултат от интриги срещу него пред турските власти.
* Поява на началните девически училища.
Началото на девическите училища трябва да се търси в килийните училища.
Още в началото на ХVІІІ век в някои български женски манастири се приемат
момичета за служителки в тях. Те получават и съответната грамотност - четене
по черковно-славянски език, писане и смятане. През първата половина на ХІХ
век по българските земи са известни около 10 такива девически манастирски
училища. Тук-там, в килийните училища се приемат заедон момчета и
момичета. Откриват се и някои частни училища, в домовете на грамотни
занаятчии или учители.

Първото обществено девическо училище със светско образование се открива в

Плевен през 1840 година. Учителката в него - Анастасия Димитрова е
възпитаничка на монахините от Калоферския метох, където я изпраща дасе
учи владиката Агапий и неговата майка. Неин учител там е бил и даскал Ботьо
Петков. В плевенското училище постъпват момичета от цялата страна и те
стават първите учителки по родните си крайща. Второто обществено девическо
училище се открива във Враца три години по-късно - през 1843 година от
учителката Цвета Кръстенякова, учила в Плевен. Известна възрожденска
начална учителка е и Неделя Петкова, учителствала предимно в Македония.
За образованието на жената се застъпват видни наши общественици от
Възраждането - д-р Петър Берон, Христаки Павлович, Любен Каравелов,
Христо Ботев и други. Девическото образование става неразделна част от
новобългарското просветно движение. Те възприемат взаимната метода на
обучение, което дава възможност на повече български момичета и девойки да
получат така нужната им грамотност. Взаимни девически училища се откриват
в Котел, Сливен, Елена, Свищов, Търново, Карлово, Лом, Калофер,
Копривщица, Велес, Разград и на други места.

Тема шеста: Класното училище през Възраждането

* Възникване и характер на мъжките класни училища през Възраждането.

Българските мъжки класни училища възникват като продължение на началните

взаимни. Учениците, които завършват взаимното училище, продължават да се
учат под ръководството на учителя и по-нататък. Това е началото, което в
продължение на повече от десет години остава единствената възможност за
по-високо образование на роден език . Другата възможност - са чуждите
училища - гръцките, руските или тези в други европейски страни. Особено
притегателни били руските училища, заради близостта на езика и заради все
по-засилващите се очаквания на българина, че омразното чуждо иго може да
се премахне само с помощта на Русия. Нейните войни с Турция засилвали тези
надежди. Създадените в средата на ХІХ век в Русия благотворителни
организации, подпомагали финансово обучението на български младежи в
руски средни училища. Завръщайки се в България, те имали необходимото
образование, за да бъдат класни учители. Особена заслуга в това отношение
има Васил Априлов. Убеден, че само руските възпитаници могат да бъдат
полезни на народа си, той се застъпва пред руския император за руски
стипендии за български младежи, които да се учат в Херсонската семинария в
Одеса. Нея завършват Ботьо Петков, Добри Чинтулов, Иван Богоров, Сава
Филаретов и други. Първите руски възпитаници идват в родината през средата
на 40-те години на ХІХ век - Иман Момчилов от Елена (1843), Ботьо Петков от
Карлово, учител по-късно в Калофер (1844), Анастасий Чолаков учител в
Панагюрище (1844), Никифор поп Константинов (1845) учитл по-късно в
Пазарджик. През 1846 г. в Копривщица отваря врати първото класно мъжко
училище. Учителят в него - Найден Геров е завършил Ришельовския лицей и
след пропусната възможност да замине за Виена, открива класното училище в
родното си място. Проявил голям организационен размах, Найден Геров
урежда училището по примера на руските - дава светска насока на
образованието, подчертава значението на природо-математическите науки.
Обучението се води по записки, а личната библиотека на учителя е в помощ на
ученицитему, сред които е и неговият брат Константин Геров. Вучилището на
Найден Геров се изучават следните предмети: В първи клас ("чин") -
пространен катехизис, начални познания от словесните науки, кратка всеобща
история,начала от алгебрата, начала от геометрията, начални позания по
физика, гръцки език, четене и писмо на турски език. Във втори клас ("чин") -
кратка свещена история, краткий катехизис, първа част на българска
граматика, кратка землеописание, въведение във всеобщата история,
аритметика до дробите включително, чтене и писане на гръцки език, пение.
Трети клас ("чин") - четене и краснописание, свещена история, начало на
българската граматика, четирите действияпо аритметика, предварителни
познаияпо землеописание. Във всички класове се учи гимнастика.

След Копривщица, Найден Геров заминава за Пловдив, където организира

класното епархийско училище, открито за да се противопостави на
гърцизирането на българската общност в града.

Повечето от класните училища през Възраждането, по продължителност на

обучението са само двукласни или трикласни надстройски над началното
взаимно училище. В пълни средни училища се развиват единствено
Пловдивското и Габровското. Първото достигнало до шест класа, а второто -
до седем класа. Зараждането на Габровската гимназия започва още към 1840
година, когато учителят Калист Луков създал за завършилите взаимното
училище ученици "горен курс", в който се изучавало просторно гръцки език и
славянски език. В 1857 година в Габрово се завърнал от Одеса Тодор Бурмов,
който учителствал около две години и реформирал програмите в духа на тези в
руските средни учебни заведения. Истинските промени в Габровското класно
училище дошли с идването на тримата руски възпитаници Петър Генчев, Иван
Гюзелев и Рачо Каролев през 1871 година. Новата сграда на училището, по
подобие на Одеския университет, била построенапрез 1873 година, след
няколко десетилетия трудности. През 1872 година към гимназията се открива и
пансион за приходящите ученици.

Още през 1843 година възпитаникът на Херсонската семинария Иван

Момчилов се завърнал в родната Елена, обединил двете съществуващи
училища и образувал т.н. "горен отдел" на училището, който да подготвя
учители. Така била създадена прочутата през Възраждането "еленска
даскалоливница".

В 1844 година се завръща в Калофер Ботьо Петков, завършил Одеската

семинария. Отначало той открива "временно училище", което към 1848 година
става класно и има триста ученици. След завършването му, учениците в него
постъпвали учители във взаимните училища.

Добре се развива и Пловдивското класно училище, в което учителства Йоаким

Груев, ученик на Найден Геров, вече руски консул в Пловдив и покровител на
училището. През 1857 г. Сава Филаретов открива класното училище в София,
благодетел на което става Иван Николаевич Денкоглу. Срокът на обучение в
него е петгодишен след тригодишното взаимно училище. Добре се развиват
класните училища и в Русе, Стара Загора, Търново, в които работят също
руски възпитаници. Много добре уредено е и класното училище в Лом на
даскал Кръстьо Пишурка.

Важна роля в културния живот на българския народ играе и Болградската

гимназия, открита през 1859 г. Макар извън пределите на отечеството - в
Бесарабия, тя е българска и в нея се учат главно деца на български
преселници. В учебния план са включени всички предмети от тогавашните
руски средни училища. Обучението се води на български език. Много добре са
застъпени хуманитарните предмети, а от езиците - латинския, гръцкия,
френския, немския и румънския. На висота се води обучението и по природо-
математическите учебни дисциплини. В училището са били директори или
учители видни възрожденски дейци, със солидно образование като д-р Дмитър
Мутев, д-рВасил Берон, д-р Георги Миркович, Васил Попович (известният по-
късно детски писател), Сава Радулов, участникът в Ботевата чета Киряк
Цанков и др. Възпитаници на гимназията заемат важни политически и културни
длъжности в освободена България - Димитър Греков, Димитър Агура, първият
ректор на Софийския университет Александър Тодоров - Балан. Към актива на
гимназията е и собствената печатница, в която се отпечатват 61 български
книги, 6 списания и 4 вестника.

Заедно с класните училища се откриват и първите специални училища, които

дават професионална подготовка. Такива са училищата за учители, търговци и
други. През 1869 г. в Щип (днешна Македония) Йосиф Ковачев открива мъжко
Педагогическо богословско училище. Прогонен от Габрово, където учителства
след завършване на образованието си в Русия, заради интригите на
консервативните кръгове, той продължава дейността си чрез това първо
педагогическо училище до Освобождението. В него са застъпени редица
педагогически дисциплини - дидактика, методика на обучението във взаимните
училища, история на педагогията, хоспетиране и педагогическа практика. В
това училище Ковачев разпространява усвоената в Русия "звучна метода" на
ограмотяване, дейността по което започва още като учител в Габровското
училище. Заместилият отец Неофит даскал Цвятко Недев Самарджиев усвоява
този начин на ограмотяване именно от Йосиф Ковачев и продължава да го
популяризира след него.

През 1873 г. в Свищов се открива първото търговско училище от Димитър

Шишманов - получил солидно търговско образование в академията в
Темишвар, а през 1874 г. се открива богословско училище в Лясковския
манастир и в Самоков (1876).
* Класни девически училища.

Осъзнатата нужда от по-високо образование на жената обуславя появата и

развитието на девическите класни училища през Възраждането. Както и
мъжките, и те са дело предимно на руски възпитаници.