В историята на Българското възраждане Д-р Петър Берон е една от най-необичайните
фигури. Първоначалното си образование получава в родния си град Котел. Не след дълго той се установява във Варна, а след две години заминава за Букурещ. Там Петър Берон получава солидно класическо образование и решава да посвети живота си в служба на българското народно образование. Едва на 25-годишна възраст той създава своя „Буквар с различни поучения”.Получава също и солидна енциклопедична подготовка в Букурещ, в така наречената “Бейска академия” при видния Константин Вардалах, младият Петър Берон рано осъзнава духовната потребност на българския народ от ново образование с нови учебници, а също и с нови учители. Така създава своя „Буквар”, наречен сговорчиво от народа “рибен”. Това е първият български учебник, първата детска книга и първата книга с художествени четива със светски характер, сред които има и басни, проправя пътя за развитие на литературния български език, тя е първата българска печатна книга, в която се изучава човешкото тяло и се разпространяват хигиенни знания, поставя се началото и на физическото възпитание. „Рибният буквар“ на Д-р Петър Берон е първият български учебник, в който се представят факти от много области на науката. Самият Берон е това, което днес наричаме "енциклопедичен учен". Имал е интереси към много науки,бил е преподавател и хуманитарен лекар - той е истински модерен, европейски човек. В раздела на "Рибния буквар", посветен нa възпитанието и морала, Петър Берон извежда няколко правила, които определят морала на поколения напред.Той дори оставя посланието към настоящите и бъдещите читатели на „Рибния буквар“ – „Каквото и да правиш, прави го добре и мисли за бъдещето“ - станало мото на неговия живот. Надскочил с векове учебните помагала, свързани с църковната догматика, той прави възможна появата на българското светско образование. Реформатор в областта на езиковите въпроси и педагогиката, Д-р Петър Берон умело подбира и образци за подражание от античното наследство и философска мъдрост през вековете. Просветителят събужда любопитството на своите читатели към заобикалящата ни действителност и дори към близкото, но и много далечно бъдеще. Берон е личност с широко образование и всестранен научен интерес. Той е човек, който прави жертви и усилия, за да бъде полезен и на цялото човечество. Сам той откровено споделя в предговора към "Буквара" онова, което го е вълнувало, когато е пристъпил към писането; "Когато изперво видях по другите места, чи децата начеват да четат на книги, писани на техния език, познах колко зле струват по нас учителите и колко напразни муки теглят горките деца. Защо като преминат младостта си в школата с толкози страх и треперение, излазят и не знаят барим имято си да пишат, нито да сметнат.....Почудих се, как през толкози векове не ся намери ни един да познай това окаяно състояние и да покажи един прав път камто учението..., ни един не ся намери да смисли несчастните деца и сочини за тях някоя книжка. Това дело возприех аз...". Петър Берон предлага нов метод за начално обучение. Това е методът на "взаимоучителя", който позволява "обучаването до 100 деца". За целта се използват по-талантливите и лесно усвояващи преподаваната материя ученици, които от своя страна помагат на по-трудно възприемащите. Благодеянието си към българския народ Д-р Петър Берон изразява с написването на "Рибния буквар" и въвеждането на светските науки в образованието. Той дарява средства за подкрепа на много български светски училища. Дарява книги и парични помощи за отваряне на девически училища в Котел, Сливен, Стара Загора. Лично Петър Берон подпомагал издигането на будни и талантливи българи. Въпреки че дълги години се занимава с научни изследвания - през всичкото това време той мисли само за просветното издигане на своя народ.