Изграждане на българско

свѣтско образование
1. Предпоставки
• Стопанският просперитет създава
благоприятни условия;
• Традиционното образование е вече
недостатъчно;
• Навлизат просвещенските идеи;
• Дейността на Паисий Хилендарски и
Софроний Врачански;
2. Разцвет на килийното училище
• През първите векове на
османското владичество са
единственото място са
единствените места за
усвояване на грамотност.
• Усвояват се четене и писане, и
се заучават богослужебни
текстове, рядко се учи
елементарна аритметика.
Необходимостта от светско образование
• Икономическото и културно развитие
през XVIII в. предизвикват промени.
• Нараства търсенето и преподаването
на светско образование – география,
естествознание, аритметика.
• Традиционното образование е вече
недостатъчно.
• Започва масово гърчеене.
• Много българи се насочват към
гръцките училища или към чужбина.
3. Елино-българските училища

• Първото елино-
българско училище е
открито през 1815 г. от
Емануил Васкидович в
Свищов.
• Някои от дисциплините
се изучават на български
език
4. Взаимоучителният метод на д-р Петър
Берон
• През 1824 г. издава „Буквар с
различни поучения“, в който
предлага съвременни знания и
идеи.
• Една от идеите му е да се
въведе взаимоучителният
метод на обучение.
• През 1935 г. в Габрово е
открито първото българско
взаимно училище, с
финансовата подкрепа на
Васил Априлов, Николай
Палаузов, братя Мустакови.
• За пръв учител в него е
назначен Неофит Рилски
(Никола Поппетров).
През 1940 г. в Плевен учителката
Анастасия Димитрова създава
първото девическо взаимно
училище.
През 40-те години са открити
първите класни училища в Елена
от Иван Момчилов, в
Копривщица от Найден Геров, в
Пазарджик от Константин
Попники, от даскал Ботьо
Петков в Калофер.
Започва активно печатане на
учебници
5. Развитие на просветата през третата
четвърт на XVI
• Богатите българи отпускат
значителни средства и полагат
големи грижи за развитието на
училищата.
• Първата българска гимназия е
открита в Болград, Бесарабия през
1959 г.
• Започват да се откриват
специализирани училища.
• Обсъжда се идеята за създаване на
университет.
6. Резултати и значение на просветното
движение
• Годините след Кримската война отбелязват апогея на движението
за новобългарска просвета.
• Приобщаване на българите към ценностите на модерната
европейска цивилизация.
• Формира се възрожденска интелигенция.
• Укрепва се българското самосъзнание.
• Оформя се книжовния новобългарски език и българската
възрожденска литература.
ОБОБЩЕНИЕ
• Килийни училища
• Елино-български училища – 1815 г., Емануил Васкидович в
Свищов
• „Рибен буквар“ на Петър Берон – 1824 г.
• Взаимни училища – 1835 г., Васил Априлов в Габрово
• Девическо взаимно училище – 1840 г., Анастасия Димитрова в Плевен
• Класни училища – 1846 г., Найден Геров в Копривщица
• Гимназии – 1859 г., Болград (Бесарабия)