С настъпването на пролетта се разраства и революционният плам на народа.

Западна Тракия
наподобява на вулкан, който всеки момент ще изригне. Множество будители обикалят
родината , за да организират въстанието. Хората ги посрещат с обич и нетърпение. Народът
желае свободата си и е готов да се жертва за нея. Принос за порасналото народно
самосъзнание имат и много просветители от близкото минало. Начало на просветителската
дейност дава Паисий Хилендарски, а края поставя Левски от върха на бесилото.

Двадесет години по-рано , когато Раковски споменава за въстание, той едва се спасява от гнева
на селяните. Днес всички: духовници, учители, сиромаси, майки слушат животворното слово
на апостолите и са готови да се пожертват за свободата. Дори чорбаджиите, които доскоро са
възпрепятствали всеки опит за бунт, сега са опиянени от идеята за въстание. Макар и да не
вземат реално участие в подготовката му, те не пречат на революционерите и не предават
великата кауза. Патриотичният плам обхваща целия народ: неуки и образовани, бедни и
богати, млади и стари, селяни и граждани, духовници и светски лица. Народът е основната
маса, която участва във въстанието , но интелигенцията и духовниците са тези, които
поддържат духа му.

Патриотичното въодушевление постепенно обхваща всички. Селяните оставят нивите си,

гражданите- търговията, младежите се подлагат на военно обучение, жените увиват патрони в
навуща, бабите пекат сухари, а чизмарите изработват само бунтовнически принадлежности.
Навсякъде се складира оръжие, стягат се хъшовски дрехи и знамена . Опиянението обхваща
дори и децата. Старите хора виждат в това божия поличба.

За много кратко време българският народ израства духовно.

Поробителите се отнасят с презрение и пренебрежение към народния устрем. Те наричат

бунтовниците „Даживейлердени” и не осъзнават духовното преображение на народа. Но
дори и да открият истината, това няма да има значение,защото няма да намерят толкова
голяма тъмница и такъв широк синджир, за да вържат въстаналия народ.

Надеждата на народа с нищожни средства да срази турската империя, е велико безумство.

Много рядко в историята може да се види подобен подем- самонадеяност, която граничи с
лудост.

Не е важна борбата, защото изходът от нея довежда до смъртта на надеждата. Важна е

прелюдията на въстанието , която показва обединителната сила на великата идея за свободата.