Ролята на медиите за

гражданското участие

Автор: Вилияна Милева

   1.Какво е медия ?
Медията е компания или средство за информиране и забавление на много хора.
Такива са например вестниците, радиото, телевизията, интернет.
Това е едно сравнително кратко и точно определение. Но има и по – кратки.
Според Маршъл Маклаун, един от основателите на науката за
медиите, ,,Медията е съобщението”. Това означава, от една страна, че основна
функция на медиите е да пренасят съобщения. Но от друга страна,
съобщението зависи от вида на медията. Едно е да четете новина във вестника,
друго е да я слушате по радиото, трето – да я гледате по телевизията. А съвсем
различно е да получавате съобщения чрез социална мрежа. Разбира се,
медиите съвсем не са само носители на новини, те имат и много други функции
– развлекателни, образователни, чисто комуникативни. Това, което ги прави
изключително важни и интересни за нас тук, е тяхната гражданска функция.
 2. Първите вестници

Първите масови медии са вестниците. През Ренесанса в Европа

се явяват писани на ръка бюлетини, съдържащи информация за
войни, за икономиката и обичаите в различни части на континента.
Те се разпространявали сред търговците. Изобретяването на
механичната печатарска преса от Йоханес Гутенберг в средата на
15 век облекчава значително производството на книги, като ги
прави много по – евтини и по – достъпни. Това откритие стимулира
и издаването на вестници, което започва в началото на 17 век.
Отначало те давали информация най – вече за цените на основни
стоки и суровини и възможностите за транспортирането им.
Постепенно в тях се появяват и дописки и репортажи. Важните
сведения за стоките сами стават стока и вестниците започват да
се търсят от все повече хора. Наред с новините за стоките обаче
те съобщавали и за пътувания на князете, за приеми и балове,
така че се превърнали и в огледало на живота на управляващите.
 2.Първите вестници
Тук възниква въпросът : А къде е гражданската им функция ? Хората,
които се интересували от цените на стоките, били преди всичко
представители на така нареченото трето съсловие, или буржоазията.
Те търсели възможности да влияят на управляващите и вестниците
им предоставят точно такъв канал за влияние. Първите медии
започват да изразяват и вижданията на третото съсловие и така се
заражда общественото мнение. Като изразител на обществено
мнение вестниците често критикували властта и затова били
цензурирани и спирани, но отново възкръсвали като трибуна на
свободомислието. Да си спомним, че едни от най – пламенните
български статии срещу потисничеството са публикувани в
издаваните от Любен Каравелов и Христо Ботев вестници ,,Свобода”
и ,,Независимост”, а Ботевият ,,Знаме” открито изразява възгледите
на революционната българска емиграция.
 2. Първите вестници

Но вестниците, а и всички медии, са не само изразители на

обществено мнение. Те формират обществено мнение, което
може да насочва вижданията на хората и да провокира
определени действия. Силата на медиите е в тяхната публичност,
в това, че те правят достъпни за много хора факти и събития, като
по този начин предизвикват обсъждане, осъждане или възхвала.
Ето защо често ги наричат ,,четвърта власт”, наред със
законодателната, съдебната и изпълнителната власт. Затова и
ролята на журналистите е огромна – те могат да променят
общественото мнение и да принудят управляващите да
предприемат радикални политически действия.
3. Досиетата от Панама
През 2015 г. неизвестен информатор, прикриващ се зад
псевдонима Джон Доу, предоставя на германския журналист
Бастиан Обермайер от в. ,,Зюддойче цайтунг” 11, 5 милиона
поверителни финансови документа, засягащи дейността на 214
488 офшорни фирми. Фирмите са регистрирани в Панама и се
обслужват от една и съща юридическа кантора - ,,Мосак Фонсека”.
Според международното право офшорните зони като Панама не са
незаконни, но те предоставят на чуждестранни граждани услуги,
които са морално укорими, а често и на ръба на закона. С
регистрирането на ,,куха” фирма в офшорна зона чужденецът
избягва плащането на данъци в родината си, таксите са много
ниски, а юридическите кантори пазят строго самоличността му.
Същите услуги се използват от престъпни организации за пране на
пари от наркотрафик, търговия с оръжие или трафик на хора.
Скандалното в случая е, че клиенти на ,,Мосак Фонсека” се оказват
много бивши и действащи президенти, министър – председатели,
високопоставени служители, техни деца или роднини.
 3. Досиетата от
ХристоПанама
Ботев

Така те са лишили своите страни от данъчни приходи в

огромни размери, които иначе може да се използват за
здравеопазване, образование или други социални дейности.
Чрез Международния консорциум на разследващите
журналисти поверителните документи са разпратени до 107
репортери в 80 страни, включително България, за да ги
проучат и анализират. Първите публикации с изобличаващи
данни се появяват през април 2016 г. Предприетите в различни
държави правни действия срещу посочените лица доведоха до
възстановяването на над 1 милиард долара от изгубените
средства.

Задача 1 – Открийте и представете и други примери на

успешни журналистически разследвания.
 4. Ролята на медиите за
популяризиране на каузи и
търсене на решения
Медиите са изключително важни за популяризиране на
гражданските действия. Ако някой човек самотно протестира в
отдалечено планинско село, за да бъде решен важен проблем,
например да се спре ловът на уникални животни в планината, и
няма кой – журналист или медия – да предаде посланието му,
никой няма да му обърне внимание. Но ако някоя медия се
намеси, например телевизия излъчи репортаж и го изпрати на
Министерството на околната среда или на екологични
организации, протестът веднага ще придобие друг мащаб и има
шанс уникалните животни в планината да бъдат спасени.
Неслучайно много дарителски кампании се излъчват през
медиите и така за кратко време може да се помогне с труд, пари
или компетентност на хора и каузи. Все повече медии дават
трибуна на читателите, зрителите, слушателите си да изказват
мнения, да подават оплаквания и сигнали за нередности.
 5. Всички автомобили на ток до 2030 г.

Без медиите нямаше да бъде възможно да се промени

дневният ред. Натискът на гражданското общество и медиите
вече е толкова голям, че принуди германския канцлер Ангела
Меркел да предупреди автомобилните производители, че имат
срок до 2030 г. да оцелеят, като произвеждат само
електромобили… Не само в Германия, но и в много развити
държави всички теми са пречупени през промените в климата.
Аделина Марини, журналистка

Съгласни ли сте с мнението на журналистката ? Могат ли

неспециалисти да имат отношение към климатичните
промени ? Мотивирайте отговорите си ?
Ако сте журналист, кой проблем ви се струва най – важен за
изследване ? Защо ?
 6. Новите социални медии. Интернет и
гражданското участие

С появата на интернет се родиха нови електронни платформи

за комуникация – така наречените социални мрежи. Все
повече хора ги наричат ,,нови социални медии”, макар
основателят на една от тях – Марк Зукърбърг, доскоро да не я
приемаше за медия, защото е пространство за частно
споделяне. Социалните мрежи непрекъснато разширяват не
само обхвата, но и дейностите си – чрез тях блогъри
популяризират различни гледни точки и провокират дебат,
политици, недоволни от традиционните медии, използват
интернет, за да обяснят на избирателите си своите действия,
дискусии излизат от затворени групи и стигат до масовите
медии, чрез интернет се организират различни публични
събития и граждански действия. Социалните мрежи започват
да отговарят на всички определения за медии – те са
публично средство за комуникация, което може да
мобилизира гражданското общество за действия. От
традиционните медии ги отличава това, че са много по –
бързи и по – диалогични и много по – интерактивни.
 7.Създават ли медиите нова реалност ? Проблемът с фалшивите
новини
Положителната страна е, че нищо не може да остане скрито и
всеки може да сподели какво мисли. Новините и идеите се
разпространяват мълниеносно в социалните мрежи. Това е
изключително ценно в страни, в които традиционните медии са
под строг държавен или частен контрол. Платформите за
споделяне имат ключова роля в така наречената Арабска пролет.
Тя започва през зимата на 2010 – 2011 г. с масови протести срещу
режима в Тунис. Публикуването на снимки и видеоклипове от тях в
социалните мрежи заразява опозиционно настроените групи в
други арабски страни и скоро избухват бунтове в Либия, Египет,
Йемен, Сирия и Бахрейн.
Отрицателната страна на свободата в интернет е възможността
да се разпространяват фалшиви новини. Това е изключително
опасно особено в общности и общества, в които има неграмотни
или нискограмотни хора, които лесно се поддават на заблуди и
внушения.
 8. Искат да ми вземат детето

На 7 октомври 2019 г. стотици паникьосани родители нахлуват в

няколко големи училища и една детска градина в Сливен, извеждат
децата си от час и ги прибират в домовете си. Причината е
видеоклип, разпространен в социална мрежа. В него се твърди, че
Агенцията за закрила на детето започва да отнема деца от
родители под претекст, че не ги гледат добре, и ще ги настанява в
интернати. Над 3000 деца са изведени от класните стаи при
масовата психоза, обхванала града и областта. Властите
успокояват родителите, но на следващия ден в клас влизат едва 30
% от учениците. Родителите започват да осъзнават, че са били
използвани страховете им. Били са обект на лъжи и
дезинформация. Постепенно, след разясняване на ситуацията,
напрежението стихва.
 9. Как да разпознаваме фалшивите новини ?

Случката в Сливен показва, че е препоръчително в училище наред

с компютърните технологии да се преподава и медийна
грамотност. Така от малки гражданите на България ще се научат
да разпознават фалшивите новини, лъжливите медии,
телефонните мошеници, измамните сайтове за интернет търговия,
мнимите проповедници, популистките лозунги на политиците и т. н.
Има няколко правила, по които може да се познае, че една новина
е фалшива. Ето ги :
- Проверете кой съобщава новината. Ако сайтът, в който я четете,
е известен с ниските си журналистически стандарти или
собственикът му е с лоша репутация, има голяма вероятност
новината да е манипулирана или напълно невярна. Ако сайтът е
със странен домейн, например - .com.co – почти сигурно е, че това
е имитация на сериозна медия.
- Вижте дали новината има автор, известен ли е, дал ли е имейл
или телефон за връзка с него. Липсата на тези неща говори, че
новината е преписана от друг сайт, без да се провери дали е
истинска, или не.
- Обърнете внимание на стила и правописа. Ако стилът е
тромав, объркан, с много повторения и с правописни грешки,
значи, си имате работа с долнопробна журналистика, на която
не може да се доверите.
- Разгледайте добре снимките или видеото към новината.
Понякога с просто око се вижда, че са манипулирани, което
поставя под съмнение и достоверността на текста.
- Проверете дали същата новина е публикувана в сайтове на
сериозни медии. Ако не е, това означава, че има съмнения за
достоверността й.
- Обърнете внимание кой е цитиран в новината и какво казва.
Опитайте се да разберете защо го казва. Ако е цитиран само
един човек, то новината е едностранчива и най – вероятно
подвеждаща, защото основно правило на журналистиката е
да се съберат колкото може повече факти и мнения по една
случка или проблем.
- Замислете се как новината стигна до вас: вие ли я търсихте в
интернет, или някой я изпрати на профила ви в социална
мрежа ? Дори да я е споделил ваш приятел или роднина, не
си спестявайте горепосочените проверки.