Политически плурализъм

Автор: Вилияна Милева

   1. Политически партии
Съвременните политически партии са сдружения на граждани с цел
упражняване на публичната власт чрез участие в представителни
институции – парламенти и органи на местното самоуправление. Те
са свободни сдружения. Сдруженията може да са най – различни –
образователни, природозащитни, културни, правозащитни, спортни
благотворителни, туристически и др. Отличителната особеност на
политическите партии е, че те си поставят за цел участие в
управлението на страната. Политическите партии нямат място в
държави, в които упражняването на публичната власт е монопол на
отделни лица или групи от хора. От партии няма нужда в условията
на пряка демокрация, където народът упражнява властта
непосредствено. Политическите партии са посредници между
гражданите и органите на властта там, където има управление на
народа, и то се осъществява чрез негови представители.
Политическите партии са се появили през 19 век. Дотогава партиите
са били само парламентарни фракции на свързани от
 1. Политически партии
общи ценности и идеи депутати. Фракциите се появяват най-
напред в английския парламент в края на 17 век. Това са
фракциите на вигите и на торите. Два дълготрайни процеса са
изиграли решаваща роля за появата на съвременните
политически партии – парламентаризирането на изпълнителната
власт и масовизирането на демокрацията. За парламентаризиране
на изпълнителната власт говорим от момента, в който съставът на
правителството започва да се определя от парламентарни
мнозинства, а не от волята на монарха. През 19 век се извършват
реформи, при които отпадат редица съществували до тогава
ограничения на това право по образование, доходи, собственост,
религия и пр. Най – късно отпадат ограниченията по пол. В
повечето демократични страни жените придобиват избирателни
права чак след Първата световна война. В резултат от реформите
все по – широки кръгове от населението получават право да
гласуват. Масовизирането на демокрацията придобива голяма
политическа важност, защото от мнозинствата в парламента вече
зависят както съставът, така и действията на правителствата.
 2.Функции на
политическите партии

Партиите, с парламентарното мнозинство на които се излъчва

правителството, са управляващи, а партиите, които са в малцинство и
чиято основна работа е да критикуват управляващите и да предлагат
алтернативни решения, са опозиция. Поради това, че за
упражняването на властта в държавата се съревновават много
политически партии, а също и благодарение на това, че
управляващите постоянно са под контрола на опозицията,
демокрацията е способна да се учи от грешките и да се
самоусъвършенства.
В практиката на съвременните парламенти са се утвърдили
процедури на проверка на равнището на доверие към правителството
по време на неговия мандат, известни като ,,вот на доверие” и ,,вот
на недоверие”. Вот на доверие се иска от правителството, когато то си
поставя за цел да се увери, че има
 2.Функции на политическите
партии
подкрепа от мнозинството народни представители. Ако получи
такава подкрепа, правителството продължава да действа. Вот на
недоверие се иска от парламентарната опозиция, когато тя си
поставя за цел да отстрани правителството. Ако мнозинството от
депутатите подкрепи вота на недоверие, правителството престава
да действа. Българската конституция гарантира правото на
свободно сдружаване на гражданите, правото на изразяване и
разпространяване на мнение и свободата на средствата за масова
информация. Това са необходимите условия за създаване и дейност
на политически партии. Партиите имат няколко основни функции :
-В своите програми партиите изразяват и защитават ценности,
мнения и интереси на определени групи от граждани;
-В предизборните си платформи те излагат възгледи за целите,
посоките на развитие и мерките за управлението на страната;
 Функции на партиите
- Партиите извършват политическа просвета сред
гражданите и популяризират своите ценности и идеи;
- Политическите партии подбират, подготвят и предлагат
кандидати за заемане на публични длъжности;
- Чрез свои представители те участват в упражняването на
публичната власт като управляващи или като опозиция;
- Партиите носят политическа отговорност пред
избирателите. Изобщо носенето на отговорност се състои в
изтърпяването на неблагоприятните последици от дадено
действие, което сме били длъжни да извършим. Начинът да
се носи политическа отговорност от дадена партия, е тя да
загуби доверието на гражданите и те да откажат да гласуват
за нея.
 3.Партии и
Христо Ботев
представителство

Политическите партии са един от най – важните елементи в

системата на представителство. Всяка партия трябва да реши кого
иска да представлява – класа, съсловие, религиозна общност,
националност, обединение от хора на ценностна основа. Първите
съвременни политически партии, възникнали през 19 век, са
социалдемократическите. Те представляват работническата класа.
Българският земеделски народен съюз (БЗНС) схваща себе си като
представител на селското съсловие. Германската Партия на
Центъра, играла важна роля през периода на Ваймарската
република (1919 – 1933), представлява католиците. Баската
националистическа партия представлява националното
малцинство на баските. ,,Зелените” партии, както и либералните
партии в европейските страни са партии с типично ценностно
представителство. В съвременния политически живот са познати и
т. нар. народни партии. Те претендират да представляват
интересите на най – широки кръгове от населението, без оглед на
 3. Партии и представителство

Съсловна, национална, расова, религиозна и др.

принадлежност и отвъд границите на каузи и специфични
ценностни приоритети. Пример за такава партия е
германският Християндемократичен съюз. Принципът на
политическия плурализъм дава солидни гаранции за
гражданския мир в държавата, тъй като чрез неговото
действие управлението се обновява по ненасилствен
начин. Когато потенциално всеки може чрез
политическите партии да кандидатства за участие в
управлението и периодично има шанс да получи
доверието на гражданите, на никого не се налага да се
бори за властта с оръжие в ръка. Властта се предава и се
наследява мирно. В дългосрочен план това, че властта се
дава винаги само за определен период от време, е силно
лекарство срещу гнева и разочарованието на загубилите
изборите и е мощен стимул за полагане на нови усилия за
спечелване на доверие.
 4.Избори и избирателни системи

При представителната демокрация гражданите изразяват

своята воля и участват в управлението на страната преди
всичко като участват в избори. Съгласно чл. 42 на
конституцията всички български граждани, навършили 18
години, с изключение на поставените под запрещение и
изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да
избират, тоест имат ,,активно избирателно право”. То включва
правото за участие в избори за органи на държавната и
местната власт, за депутати в Европейския парламент, както и
в допитвания до народа. ,,Пасивно избирателно право” е
правото на граждани, отговарящи на изискванията на
конституцията и закона, да кандидатстват за заемането на
публични длъжности и да бъдат избирани. Тъй като
ограниченията на избирателното право на българските
граждани са минимални и не се допуска неравно третиране на
гласовете на избирателите (един гласоподавател винаги има
един глас), казваме, че у нас има ,,всеобщо избирателно
право”.
 4.Избори и избирателни
системи

Съществуват различни избирателни системи. Най – проста е

мажоритарната избирателна система. При нея изборите
печели кандидатът, който е получил най – много гласове. В
нашата страна мажоритарно се избират президентът на
републиката и кметовете. Ако никой от кандидатите не получи
повече от половината от гласовете, в рамките на определен
от закона срок се провежда втори тур на избора (балотаж) и в
него участват двамата кандидати, получили най – много
гласове на първия тур. Има страни (като Великобритания), в
които депутатите в долната камара на парламента се избират
по проста мажоритарна процедура с едно гласуване. Страната
е разделена на едномандатни избирателни райони с
приблизително еднакъв брой гласоподаватели и във всеки
район печели кандидатът, който е получил най –много
гласове. Победителят взема всичко, а гласовете за неговите
конкуренти не се отчитат, дори делът им да е висок.
 В нашата страна народни представители се избират по т. нар.
пропорционална избирателна система. Тя е създадена, за да се
избегне главният недостатък на мажоритарното гласуване –
неотчитането на гласовете за загубилите кандидати. Страната е
разделена на многомандатни избирателни райони и за всеки от
тях партиите предлагат свои кандидатски листи (списъци с
кандидати). За да има право да изпрати свои представители в
парламента, всяка партия трябва да премине за цялата страна
изборния праг от 4 % от гласовете. От всяка партия, преминала
този праг, се избира такъв брой кандидати, който отговаря на
процентния дял гласове, подадени за нея в дадения район. По
сходни пропорционални процедури се избират също общински
съветници и депутати в Европейския парламент. В общия случай
при пропорционална система подредбата на кандидатите в
кандидатските листи е установена от партиите. До неотдавна това
беше така и у нас. През последните години обаче, за да се намали
влиянието на партийните ръководства и се даде по – голяма
свобода за избор на гражданите, в Изборния кодекс на нашата
страна бяха внесени промени. С тях беше въведено т. нар.
преференциално гласуване. При него избирателят вече има
възможността да отбележи в кандидатската листа на партията, за
която гласува, името на
 4. Избори и избирателни системи

предпочитания от него кандидат (преференция). При натрупване на

определен брой преференции даден кандидат може да заеме по –
високо място в листата, като с това значително се подобряват
шансовете му да бъде избран. Допускането на преференциално
гласуване представлява внасяне на елемент от мажоритарната
система в пропорционална, така че в този, а и в редица други случаи
има основания да се говори за смесена избирателна система.
Финансирането на политическите партии е въпрос, по който у нас се
водят разгорещени спорове. За да изпълнят своите задачи и най –
вече – за да могат да участват пълноценно в избори, партиите правят
разходи, които обикновено не могат да бъдат покрити от доброволните
месечни вноски на техните членове. Това важи с особена сила за
партии с малоброен членски състав. Нужни са допълнителни средства.
Тези средства може да дойдат от държавния бюджет, какъвто е
случаят с партиите в Германия. Те обаче може да дойдат и от частни
дарения на хора или фирми, както е в САЩ. Възможно е да се допусне
и смесено финансиране от двата източника. Редица законодателни
промени у нас, направени напоследък, доведоха до значително
намаляване на финансирането на партиите от държавния бюджет,
съпроводено от облекчаване на финансирането от дарения. Тези
промени обаче предизвикват у мнозина опасения, че засилената
финансова зависимост от частни дарители ще накара партиите
вместо да служат на обществения интерес, да бъдат проводници
на частни интереси, което би подкрепило съществуващи и досега
практики на корупция и изборни злоупотреби.
Корупция има тогава, когато длъжностни лица използват
общественото си положение за неправомерно и незаконно лично
облагодетелстване. От всички порочни практики на изборна
злоупотреба най – широко разпространени в нашата страна са
продаването и купуването на гласове и изборните измами.
Задължение за борба с такива практики имат преди всичко
органите на реда и изборната администрация, но в тази борба са
длъжни да участват също медиите и независимите граждански
организации. Гарантирането на честността на изборите е в
интерес на всички граждани, защото от това зависи излъчването
на техни автентични представители.