5.

Държава, държавни институции, право

I. Основни функции на държавата

 Основните функции на държавата на първо са място охраната на територията и
защитата на населението. Тези функции могат да се изпълняват ефективно само
от публична власт.
 За разлика от властта в семейството или племето, която произтича от кръвно-
родствената връзка между членовете на дадена общност, публичната власт е
организация на хората, обитаващи трайно дадена територия, с цел защита на
техните общи интереси. Когато хората поемат инициатива за създаването на
държава, те напускат частната сфера на семейното домакинство, в което се
осигурява тяхното физическо просъществуване и възпроизводството им и
учредяват ред на публична власт1 и подчинение. Този ред трябва да защити
общото благо и да отговаря на споделена с другите представа за справедливост.
 Държавите трябва да са способнида отбраняват своите територии и население от
външни нападения, ако се налага дори с оръжие в ръка. Затова те създават свои
въоръжени сили, които могат да бъдат наемни или постоянни, наборни или
професионални армии. За уреждане и поддържане на мирни отношения с други
държави те развиват дипломация и създават свои дипломатически служби.
 Държавната власт има за задача да поддържа публичен ред върху своята
територия. За тази цел се създават специални органи, способни да налагат и
опазват реда, ако е нужно и чрез принуда. В съвременните държави такива
органи са полицията, жандармерията, следствието и органите на наказателното
правосъдие.
 Основа на публичния ред са законите. Държавите имат изключителното право
да създават и налагат свои закони,все едно дали авторът на аконите е абсолютен
монарх или избрано от народа законодателно събрание.
 За упражняването на всички изброени дейности на държавата са нужни
финансови средства, които се набират от данъци.
 Съвкупността от дейности по изпълнение на основните функции на държавата
се нарича държавно управление.
 Съществува и т.нар. местно самоуправление2.
II. Държавни институции
 Всяка от функциите на държавата се изпълнява от специално създадени
институции3, така че публичната власт включва в себе си цяла система от
институции. Работата на институциите е да придават стабилност на човешките
дейности. Това става чрез прилагането на правила за тяхното извършване.
1
Публичната власт се устройва, когато е налице относителна устойчивост на дадена територия и нейното
население.
2
Местно самоуправление – дейностите на местните общини, които управляват в рамките на закона
някаква част от общите дела (благоустройството, образованието, социалното подпомагане и др.)
3
Институции – човешки организации, създадени с цел възпроизводството на определена дейност в
еднообразен вид за неопределено дълго време.
  Не всички институции са държавни. Съществуват множество стопански,
финансови, образователни, религиозни, културни, спортни, информационни и
др. институции, които не са създадени от държава ,не се издържат от нея и в
чиято дейност държавата не се меси.
 Институциите са създадени, за да служат на обществените интереси.
Държавните институции не избират сами цели и задачи, а се определят от
функциите на държавата. Също така те не могат да действат произволно и да
обслужват частни интереси.
III. Право, върховенство на правото, правна сигурност
 Въвеждането на писани закони поставя отношенията между хората на различна
основа. Благодарениена тях конфликтите се решават не от моментните
съотношения на силите между страните в дадената ситуация, а на базата на
общи, еднакво валидни за всички правила4.
 Всяка от страните може да се позове на оповестените закони и да търси защита
на своя интерес не със сила, а от гледна точка от общоприета идея за право и
справедливост. Писаните закони дават преди всичко защита на слабите. Наред с
това те дават на всички увереност, че могат да действат свободно и без страх,
стига да не нарушават законите. Това прави условията на човешкото действие
предвидими и устойчиви. Писаните закони дават правна сигурност.
IV. Морал и право
 Моралът и правото са двете основни системи от социални норми, чрез които се
регулират отношенията в човешките общности. Нуждата от такива системи е
очевидна. Ако във всеки момент всеки човек действа напълно свободно,
следвайки единствено своите желания, животът на хората би се оказал изтъкан
от безкрайни конфликти. Затова са необходими ограничения на индивидуалната
свобода. Тъкмо такива ограничения се налагат чрез нормите на морала и
правото. Тези норми си приличат както по своята функция, така и по това, че в
основата си представляват забрани и позволения. Те обаче действат по различен
начин. Нормите на морала действат единствено по силата на вътрешното
убеждение и добрата воля на индивид.
 За разлика от тях правните норми5 се нуждаят от институции и механизми на
външна принуда.
 Спазването на правните норми трябва да е гарантирано дори когато хората не са
убедени в тяхната справедливост, нямат добрата воля да ги съблюдават или дори
не ги познават. Неизпълнението на правните норми води след себе си налагани
от държавата санкции.
 Върховенството на правото е гарантирано, когато дейността на държавните
институции и процедурата по прилгането на законите и вземането на решения са
честни и безпристрастни. Това значи изискванията на законите да се прилагат

4
Когато решава не силата, а правото, говорим за върховенство на правото.
5
Правна норма – общозадължително правило за поведение, в което са установени правата и
задълженията на правните субекти, за които се отнасят. Правните норми се приемат от компетентни
държавни органи по установен със закон ред.
еднакво във всички случаи, решенията на институциите да се продиктувани
единствено от законивите изисквания и да служат само на общия интерес.

Кристина Пальова XIб №14