Психология на

престъпността
Мария Петрова и Сакина
Карим,12в
 Eдин от проблемите при изследванията на криминалното
поведение е дали може да се говори за определен тип
криминална личност - дали има специфики, които един
човек, предразположен към извършването на
престъпления притежава. Дали на базата на подобни
характеристики, присъстващи у повече от един
извършители, би могло да се създаде модел на
криминалната личност. И дали тези модели могат да се
категоризират.

Теория за такава типизация е била развита още в началото на

ХХ в. от немски учени, като по времето на нациска Германия

Типизиране на
тя бива доведена до край ност и невинни хора биват
осъждани поради техни генетични, физически или
психически белези, които са рискови и биха могли да ги
криминално отнесат към някоя от категориите. Поради това теорията е
спорна, но ней ни варианти все още се обсъждат между
поведение специалистите по криминална психология.
Ч. Ламброзо създава теорията за наследствено
предразположение към престъпност. Според него,
предпоставките за престъпното ангажиране на личността се
предават по наследствен път, а социалната среда може само
да ускори или да забави тяхната реализация. Contoso Ltd.
○ Всяко едно престъпление се извършва при определен
конфликт. Престъплението, колкото и парадоксално да
звучи, е опит за разрешаване на конфликт.
○ При всички човешки дей ствия, включително и на
престъпника, има мотиви. Според Ч. Бекария мотивите
на хората се регулират от волята, която дава
възможност да се направи избор между моралните
критерии за добро или зло.

○ Психологията се интересува от индивидуалността на

престъплението и търси мотивите за него, които
позволяват престъплението да се случи чрез
индивидуалния акт, в неговата предистория и генезис. Какво довежда до
Генезисът е зараждането, поставената възможност на
индивида да извърши дадено престъпление.
Предисторията - фактите, довели до престъплението и
извършване на
подтикнали извършителя. престъпление?
Contoso Ltd. 3
Отношението мотивация - престъпление
○ Комплексът от характерни черти , кой то оказва
съществено значение при формирането и
функционирането на мотивацията за
извършване на правонарушения, включва:
повишеното ниво на самооценка, егоцентризъм,
висока обидчивост, емоционална неустой чивост,
ниски способности към адаптивните форми на
поведение и др.

Отражение върху девиантното поведение има и

възрастта. Водещи мотиви сред непълнолетните
правонарушители са стремежът към
самоутвърждаване, чрез демонстрация на сила,
както и солидарност с дадена социална група.
Тези мотиви често пъти са породени от
внушение или подражание, те са с импулсивен и
ситуативен характер.

Contoso Ltd.
4
Психология на умишлените престъпления
○ През 1934г. е въведен т.нар. Модел на късото съединение S(стимул) ---> R(реакция).
○ Този модел се прилага при умишлените убий ства, правонарушения извършени от
непълнолетни, от близки приятели. След извършване на деянието, извършителят не може да
разбере защо го е извършил.
○ Умишленото престъпление се извършва при активна борба на мотиви. В тази борба надделява
онзи мотив, кой то е емоционално по-завладяващ и съвпада с антисоциалната ориентация на
личността. Доминиращият мотив има най -голямо криминологично, наказателноправно и
социалнопсихологическо значение.
○ Този доминиращ мотив позволява да се направи класификация на мотивите за извършване на
престъпление.

Contoso Ltd.
5
Класификация на
престъпните мотиви
• Користни с цел материална изгода. Примери -
кражби, грабежи, убий ства, може да се злоупотреби
с власт или със служебно положение.
• Хулигански подбуди, когато извършителят
нарушава установения обществен ред, но не търси
някаква лично изгода от своите дей ствия.
Хулиганският мотив почти винаги е свързан с
актуализиране на потребност за извършване на
дръзки и цинични дей ствия, както и за
предизвикване на скандали на обществени места.
• Отмъщение - това е най -широко разпространения
мотив при традиционните престъпления. Мотивът
за отмъщение се поражда на лична основа.

Contoso Ltd.
6
Класификация на престъпните мотиви
• Лична заинтересованост се отнася за
дей ствия, чрез които се препятства или
стопира дей ността на друго лице. От тези
дей ствия няма пряка материална изгода, но
се гарантира по-добра лична сигурност и
перспектива за себе и за други лица.
• Омраза - престъпни деяния, при които
извършителят избира жертвата на деянието
поради дей ствителна или предполагаема
ней на принадлежност към определена група
в обществото. Принадлежността на жертвата
към такава група се определя от признак.
Най -чести признаци са расата или етносът,
националността, религията, сексуалната
ориентация, класата, половата идентичност.

Contoso Ltd.
7
Криминална
психология
Криминалната психология е
приложна, комплексна дисциплина
и отрасъл на юридическата
психология. Тя се занимава с
психическото проектиране на
различни категории
правонарушители, с анализа на
оперативно- издирвателни
дей ствия и с полицей ските
дей ности. В предмета на
криминалната психология попада и
психологическия анализ на
престъпните групи. Криминалната
психология изучава
психологическите причини и
условия за извършване на
престъпления, закономерностите и
механизмите за подготовката и
извършването на престъпленията
от отделни лица и престъпни групи. Contoso Ltd.
8
Методи на криминалната
психология
○ Профилактираща беседа- тя е един от
методите за оказване на превантивно и
корекционно въздей ствие. Чрез провеждане на
този тип беседа се контролира поведението на
профилактираното лице и се установява
неговото актуално състояние, криминални
нагласи и евентуални криминални дей ствия.
Криминалният риск нараства при наличието на
психотравмиращи фактори, обстоятелства или
зависимости. Внимателно трябва да се преценят
целите, плановете, задълженията и
отговорностите на лицето. Липсата на социални
ангажименти води до нови криминални
рискове. 

Contoso Ltd.
9
Психологически особености на професионалните
престъпници и рецидивисти
○ За тази категория от правонарушители е характерно
получаването на постоянни доходи от престъпна
дей ност, висока и устой чива самооценка, утвърдени
нагласи за извършване на престъпна дей ност.
Престъпната активност при тях се разглежда и
интерпретира като професионална такава. Тя е начин
на живот, а рецидивизма- естествено негово
продължение. При значителна част от рецидивистите
се наблюдават психични разстрой ства и аномалии. Те
са склонни към различни форми на симулации и на
социално желателно поведение. Едновременно с това
за поведението на рецидивистите е присъщо
подчертана разпуснатост, избухливост, самохвалство и
враждебност към другите хора, които не са част от
тяхната криминална среда. Те не се страхуват от
наказание и имат примитивни начини за оправдаване
на собственото поведение. Често пъти поведението на
рецидивистите противоречи на здравия разум и на Contoso Ltd.
10
техните собствени интереси.
Психология на
заподозрения
○ Психологическите особености на
заподозрения се определят от
процесуалното му положение и са
свързани с нежеланието и съпротивата от
негова страна да дава показания.
Психологическите особености на
заподозрения са свързани с характера на
извършеното от него престъпление, с
реалната му тежест и социален резонанс,
кой то това престъпление е предизвикало.
Психологическите особености на лицето
включено като заподозряно в
процесуалните дей ствия се определят от
неговите личностни характеристики, а
именно от присъщата му ценностна сфера,
мотивация и нагласи. От значение е
отношението на заподозрения към
извършеното престъпление.
Contoso Ltd.
11
○ Друг вариант на отношение към престъплението е
свързан с оневиняване и прехвърляне на своята
отговорност върху ситуацията и самата жертва на
правонарушението. Заподозрени с подобно отношение
към собственото деяние отказват да сътрудничат на
следствените органи, упорито лансират
самооправдателната си версия и се стараят
последователно да я поддържат. Психологическите
особености на заподозрените зависят и от поредността на
тяхното арестуване или изправяне пред следствените
органи. При арестуваните за първи път се наблюдава
сериозна дезадаптация, която дори може да стигне до
появата на суицидни мисли. При многократно
задържаните лица, стресът бързо се овладява и те
показват хладнокръвно или примирително отношение
към възникналата ситуация и се стараят да се адаптират
към нея с минимален преразход на психична енергия.
Ситуацията на задържаното лице се характеризира с
повишена конфликтност, тъй като следователите оказват
върху него психологическа преса, за да даде достоверна
информация за участието си в престъпните събития. Contoso Ltd.
12
Contoso Ltd.
13