КУРСОВА РАБОТА

ТЕМА : АГРЕСИЯТА В ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ

 "За едно дете няма по-голям ужас от това да не го обичат, да го отблъснеш
е за него пъкълът, от който трепери. С отритването идва гневът и за
отмъщение, че си бил отритнат, гневът ражда престъпление, а
престъплението довежда вината - такава е историята на човечеството.
Но всичко е там, в началото. Дете, на което отказват обичта, към която
се стреми, ритва котката и притулва тайната си вина; друго открадва;
трето тръгва да покорява света. И винаги тази вина, отмъщението и нова
вина! Човекът е едничкото животно, което притежава вина."
Стайнбек, "На изток от рая"

Думата агресия в българския речник е представена със

следните обозначения като- настъпление; нападение ; враждебен.
Притежавайки тези качества и проекцията им върху човешко
същество т. е на дете звучи неприятно.
От гледна точка на психологията и психопаталогията
агресията е понятие, с което се означава регистър от поведения,
насочен към нанасяне на вреда на другия или на себе си. Джеймс
Долард дефинира агресията като "отговор имащ за цел увреждане
на жив организъм". Карл Шейвър я определя като "преднамерено
действие, насочено към увреждане на друго лице". Тези действия
или отговори могат да бъдат несъзнателни или съзнателни.
Инстинктивният характер на агресивността се подкрепя от Зигмунд
Фройд и Конрад Лоренц. Вторият обосновава схващанията си от
етиологически позиции, тоест на базата на изследване на животни.
Неговата теза характеризира агресията като непрекъснато
зараждаща се в организма и по този начин неизбежна. В този
смисъл се различават две основни форми: хетероагресия (или
алоагресия), когато това поведение е насочено навън от себе си, и
автоагресия, когато е насочено към самия себе си.
При децата също може да се наблюдава както агресия към
другите, така и автоагресия (към самите себе си). И при двата
варианта това, което поражда агресията, са страхът и тревогата от
незадоволена потребност от обич от страна на детето.
„Емоционалното развитие на децата може да се разглежда на
няколко етапа:
Във възрастта от раждането до шест години- през този период
са важни разговорите и ученето. Обикновено ролята на майката е
важна и понеже децата по начало са по-чувствителни и
преживяванията им също са много по-силни от тези на възрастните,
тя е тази която го предпазва - когато е изправено пред непозната за
него ситуация, детето може да се зарадва, но може и у него да се
породят негативни емоции, като страх и тревожност. Така се
нарушава тяхното чувство за сигурност. Честа реакция при децата в
подобни случаи е, да задействат инстинкта си за самосъхранение.
Това би могло да се случи в две посоки – чрез бягство или чрез
опит за връщане на контрола с използване на сила и нападение.
Агресивността може да бъде опит на детето да се задържи в
центъра на вниманието на околните възможно най-дълго време.
Често първите сериозни прояви на агресия се наблюдават, когато
детето тръгва на детска градина. Фактори, които биха улеснили
процеса на адаптация на детето са: чрез осигуряване на вътрешно
преживяване на комфорт с физическа грижа, морална подкрепа,
условия, наподобяващи модела на семейството. До третата година
на детето, е важно да се откликва безотказно на неговите базисни
потребности, да се позволи биологичните импулси да доминират
при междуличностното взаимодействие дете-родител. След третата
година в детето вече се проявява самосъзнание – трябва да се
съдейства на детето в прехода към преднамереното
удовлетворяване на потребностите, т.е. обучение на ред и
дисциплина. В този период се наблюдава появата на фрустрация в
децата, която поддържа като фактор агресивното поведение (може
да се появи под формата на инат и/или непослушание, детски
негативизъм).
Във възрасста от шест до тринайсет - тук започва проявата на
силен интерес към мъжкото при момчетата и бащата става
водещия родител. Счита се, че децата до 6-годишна възраст не
разбират социалните норми и забрани и затова не е добре да им се
налагат строги правила за това кое поведение е правилно и кое –
не. Освен заради инстинкт за самосъхранение, детето може да
прояви агресия и заради липсата на социален опит. То постъпва
спрямо личностните си потребности. Ако нещо го привлича –
участва, ако ли не – не взема участие. Ако оставим децата сами да
преценяват дали да участват или не, те изграждат консуматорска
нагласа към света и околните, т.е. първично и доминиращо в
индивидуалното съзнание се формира представата „да имам”.
Важна роля тук има опознаването от страна на детето на
себепредставата за себе си (познавателната активност, черти на
характера, ценностни ориентации, мотиви на поведение).
Във възрастта около четиринайсет години до 18 – тук се бележи
започването на нов етап от развитието на децата. Това е възрастта,
когато родителите предават най-много и тук е важно да се осигури
ментор или наставник на подрастващото , който да го подготвя за
свят пълен с промени, за емоциите, за заобикалящата ги социална
среда. ‘’1
На въпроса кое точно и какво кара детето да бъде агресивно са
множество фактори, причините са комплексни, всяко поведение е
продиктувано от влиянието на определен източник. Обществените
източници на агресията са най-различни. „Сред тях най-често
срещаните са следните:
Семейството и родителите.
Тя е като флуид, който прониква в съзнанието на детето и формира
първите му представи за това в какви общоприети норми неговото
поведение е добро, и кога това поведение е лошо. В семейства с
високо агресивни деца отношенията между отделните членове
често придобиват вид на разширяваща се спирала, която
непрекъснато поддържа и усилва агресивните способи за
поведение. Ако един член от семейството реагира враждебно, а
другият му отговори със същото, то вероятността за допълнителни
враждебни прояви се увеличава. Аналогични са и случаите на
конфликтни взаимоотношения между родителите.

1
.Бидълф,Стив. „Как се възпитават момчета“,2007,гл.2,с.11
Когато детето наблюдава отношения, в които родителите по
различен повод (лошо настроение, неудачи, напрежение и др.)
намират изход в едно и също средство (буйстват, крещят,
оскърбяват се взаимно и др.), то те се превръщат за него в модел
за поведение в подобни
ситуации. Този стил на взаимоотношения между родителите много
лесно и бързо се превръща в стил на взаимоотношения в
семейството. Наблюдаваната агресия от детето се превръща в
своеобразен стимул за агресивност и в собственото поведение.
Ситуациите на напрегнатост и конфликти между родителите често
превръщат и самото дете в обект на агресия. Въвлечено в тази
атмосфера на обща агресивност в семейството, детето приема тези
отношения като норма на общуване. По пътя на подражанието то
„пренася" наблюдаваното  поведение в общуването си с други
деца. Това до голяма степен обяснява и резултатите от немалко
научни изследвания, конто оформят извода, че агресивните деца
произхождат най-често от агресивни семейства, с ниско ниво на
интелектуално развитие, съмнителна грамотност; ниско ниво на
нравствено и морално осъзнаване; недоразвита емоционалност;
липса на култура на общуване; социална нестабилност; лабилност;
комплекс за превъзходство. 
Безразличието или пренебрежителното отношение.
Детето чувства, че не му обръщат внимание, не забелязват това,
което върши. Емоционално изолирано, дори и в присъствието на
родителите си, то се чувства само и изоставено. Такава ситуация
може да предизвика прояви на упорство, капризи и грубост, като
единствената подбуда за това е да привлече вниманието на
възрастните. Подрастващите с определени дарования са особено
чувствителни към оценката на възрастните. По данни на проведено
проучване индиферетното или пренебрежително отношение към
изявите на ученика е често срещан мотив за извършване на
различни простъпки като дребни търговски спекулации, бягство от
час и др, които в повечето случаи имат за цел да „обърнат към себе
си" вниманието на възрастните
Детска приятелска група.
Освен семейството, важна роля за формирането на емоциите чрез
натрупване на социален опит играе и В нея децата изграждат и
отиграват представата си за социалните норми, но също така
такава група може да бъде и източник за усвояване на определени
агресивни похвати. При юношите по-честият начин за усвояването
на агресивно поведение е имунно участието в кварталната
младежка банда, особено, когато поведението на лидера там е
агресивно и останалите се стремят да му подражават, докато това
се превърне във вътрешно групова норма.
Налице е опасност заучената чрез подражание на този етап от
развитието агресия, да се превърне в последствие в начин на живот
за постоянно. 
Поощряване на момчетата към агресия.
В основата на такъв подход стои наложилото се разбиране, че
агресията е стереотип на мъжествеността. Докато при момичетата
проявите на агресия се считат за неуместни и се порицават от
родителите, при момчетата такова поведение среща много по-често
положителна, отколкото отрицателна оценка. В повечето случаи
родителите считат, че момчето трябва да не „остава длъжно" и да
умее да се защитава, ако евентуално бъде нападнато. Готовността
за такава евентуална самозащита се залага още в ранните години
на детето, като се проявява задоволство или се подкрепя
проявената агресия. Затова дори и да научат, че синът им е бил
нападателен и груб с други деца, зад престорената им строгост
често „прозира" чувството на гордост от такова поведение.
Телевизия, интернет, електронни игри.
Невинно изглеждащите анимационни филмчета и някои други така
наречени детски предавания често са изпълнени с викане, ритане,
блъскане и удряне. Установено е, че още преди навършване на
шест години детето вижда у екрана всички възможни форми на
агресия. Особено провокиращи детската агресия са телевизионните
предавания, които представят като най-агресивни представителите
на различни държавни институции- полицаи, детективи и др.
По мнението на специалистите телевизията е особено мощен
учител на агресивни модели на поведение за децата.То може да
създаде емоционално състояние, което при наличието на нежелано
събитие, да се трансформира и превърне в по-значителна агресия.
Независимо дали проявената агресия е резултат от установената
обща атмосфера на агресивност в семейството, от безразличието
или пренебрежителното отношение към детето, или от
подражанието на телевизионните персонажи, присъствието на
агресивността в поведението на детето по своеобразен начин
„участва" в процеса на изграждане на неговата личност.
Адекватната оценка на агресията и насилственото поведение
изисква откриването на основните причини и обуславящите ги
фактори, водещи до ескалация на насилствен изблик при
индивидите, което улеснява предвиждането, редуцирането им и
ограничаването на тези деструктивни явления.
Открояват се някои основни действия и начини, които могат да се
предприемат от позицията на възрастен към дете:
Реагиране на време.
Изграждане на определен модел на действие.
Разговор и общуване.
Затвърждаване на чувството на отговорност.
Възнаграждаване на добро поведение(награда).
Ограничаване на тв.
Търсенето на възможности за минимизиране на засилената детска
агресивност е първата стъпка към предпазването от поява на
неблагоприятни, ексцесивни форми на поведение, което се нарича
девиантно. За да се проумеят и предотвратят причините за
стремглавото развитие на агресията у децата, трябва да се
познават видовете агресия - същността им, факторите, които ги
пораждат, да могат да се различават, както и да са ясни начините
за справяне с тях. При своевременно откриване и разпознаване на
агресията могат да бъдат взети необходимите мерки за нейното
овладяване и нормалната интеграция на агресивното дете в
обществото.“2

2.
Тодорова,Р.2013,Пловдив,“Психологически статии“
 Проблемът е и остава един от най-актуалните на съвременното
общество. Ежедневно се наблюдава за случаи на насилие сред
децата - в училищата, в семействата, на улицата. Агресията е
навсякъде и постепенно придобива все по-големи измерения.
Училището вече не е място, в което децата могат да се чувстват
сигурни. При децата наличието на гневни реакции е естествно в
определени периоди от развитито. Всяко дете демонстрира в
някаква степен определен вид агресия и тя би могла да се
разглежда като възрастова норма, а формата и честотата на
проявлението се променя от естествените процеси на израстване и
развитие на личността.
Семейството е категория, която определя начина, по който детето
възприема света. Формирането на подрастващия се осъществява
чрез психоклимата, взаимоотношенията на децата с родителите и
социално-икономическите условия. Семейната среда определя
прага на задържане на агресията у децата. Дете, което расте в
среда на домашно насилие, възприема това поведение като
нормално и естествено. Възрастните в много семейства нямат
емоционална обвързаност с децата си. Все по-малко време се
отделя за разговори с тях. Това засилва създадените
противоречия, неразбирането, поставя стена за доброто общуване.
Понякога високите изисквания на родителите правят
подрастващите уязвими за високо напрежение при което живеят. В
детството и в периода на юношеството индивидите осъществяват
контакти и взаимодействия с други социални структури, но най-
важно е родителското влияние и значение за формиране и развитие
на един щастлив детски индивид. Придобиването на увереност,
самочувствие и осъзнатост става най-вече с подкрепата,
разбирането и помощта на най-близките хора до него.