“Ненасилието е мощно и справедливо оръжие.

Наистина, то е едно своеобразно оръжие в

историята;
то удря, без да причинява рани и то щади тези,
които го притежават”
Д­р Мартин Лутър Кинг

1. Същност на детското насилие

Насилието, това е поведение срещу личността, което причинява физическа,

психическа и емоционална вреда, тревожност и потиснатост. Насилието
често води до трайни и дори фатални последици за отделните жертви.
Жертва на насилие може да стане всеки, но в рамките на взаимоотношенията
между двата пола най-често това са жените. Въпреки че този проблем засяга
предимно жените и младите момичета, много момчета, особено в юношеска
възраст стават свидетели или дори жертви на такова насилие.
За да се разбере по-добре значението на думата насилие, следва да се сравни
това социално явление с други, близки до него понятия. Такива са например:
агресия, нараняване, нанасяне на вреда, унизяване, нанасяне на тормоз,
изоставяне. Връзката между тези понятия и думата насилие може най-общо
да се дефинира като нарушаване правата на личността, преминаване
границите на личното пространство и ощетяване на личността по отношение
на нейното психическо и физическо здраве. Следователно, всяко действие
/поведение/, насочено срещу другия човек или собствената личност и
предизвикващо физическо, психическо и емоционално страдание /болка,
нараняване/ може да се нарече насилие.
Установено е, че навсякъде по света има хора, които упражняват насилие
спрямо другите около тях. Установено е, че Балканите са мястото, където
насилието е част от растежа на децата, т.е. то се явява като възпитателна
мярка. Изследвания за разпространението на насилието като социален
феномен са проведени и в България. По получените данни, а и наблюденията
върху живота на съвременните българи показват, че доминиращо по размери
и жестокост е домашното насилие. Необходимо е да се познават видовете
насилие, за сме наясно с реалната картина в нашето общество.

1.1. Видове насилие

1
 По своята същност има няколко основни вида насилие. Основно домашното
насилие върху деца се поделя на физическо, сексуално, емоционално и
занемаряване.
Всяка неслучайна физическа увреда на дете (до 18г.) от родител или
друг обгрижващ може да се определи като физическо малтретиране.Като
цяло под физическо насилие се разбира всяко удряне, ритане, щипане,
раздрусване, пошляпване, изгаряне, хапане, душене и т.н. Може да се
включва даване на детето на отровни вещества, неподходящи лекарства или
алкохол. Възможно е да се използва ненужна сила при хранене, сменяне на
пелена или дреха. В резултат могат да се появят охлузвания, синини,
драскотини, подутини и други видими наранявания по тялото на детето,
както и вътрешни – счупвания и кръвоизливи. Вредите може да не са
причинени умишлено и да са следствие на прилагане на свръх строги мерки
за дисциплина или физически наказания. Физическо насилие над дете се
наблюдава в още няколко конкретни случая :

 Наказанията са довели до фактури, изкълчвания или забележими

наранявания.;
 Наказанието е включвало удрянето на детето с твърди или остри
предмети като пръчки или колани с катарами;
 Наказанието е включвало ясна и сериозна загуба на контрол, изразена
например чрез хвърляне или блъскане на детето в стена или блъскане по
стълби;
 Насилието е включвало необичайни форми на физическо травмиране,
например изгаряне или попарване, връзване на детето или държане на
главата му под вода.

Тук е необходимо да се различи понятието неглижиране от

малтретиране. Неглижирането се определя като неспособност на родителя
(настойника) да осигури подходящи грижи, удовлетворяващи потребностите,
характерни за възрастта, които детето не е в състояние да си осигури само.
Може да е физическо,образователно и емоционално. Физическо неглижиране
е налице при :
 Незагриженост за храната, облеклото и подслона на детето;
 Отказ на здравни грижи;
 Забавяне на здравните грижи;
 Изоставяне на детето;
 Неадекватен надзор;
Други форми – например, шофиране в нетрезво състояние заедно с детето.
Образователно неглижиране е налице, когато :
 Родителят позволява и е незагрижен за бягства на детето от училище над
определени граници, например над три дни в месеца, за което е бил
уведомен;
 Родителят спира детето от училище по различни причини (например,
гледане на друго дете, най-малко три дни в месеца) ;
Родителят не отговаря на други образователни нужди на детето, не му
осигурява учебници и помагала.
2
 Емоционалното неглижиране се изразява в :
 Неадекватно отглеждане и предоставяне на афективни грижи;
 Допускане на детето да е хронично малтретирано от другия родител или
съпруг;
 Позволяване на употреба на дрога и алкохол;
 Позволяване на друго маладаптивно поведение;
 Отказване на психологични грижи на детето.

Сексуалното насилие може да включва сексуален интерес, опипване,

разголване на гениталии, орално сексуално действие, вагинално или анално
проникване с предмет, вкл. пръсти и пенис, показване на порнографски
материали или използване на детето за порнографски цели, воайорство и др.
Сексуалното малтретиране над дете е предателство на детското доверие.
Когато се говори за сексуално малтретиране то трябва да се различава от
неправилното сексуално общуване /misuse/ с детето, инцест, и изнасилване.
Общото между всички понятия е злоупотребата със сила и доверие.
Сексуално малтретиране извършено, ако е имало :
 Какъвто и да е генитален контакт между възрастен и дете;
 Каквито и да са манипулации с гърдите или гениталиите на дете, извън
културно приетите при къпане на малко дете;
 Склоняване на дете да пипа гърдите или гениталиите на възрастен;
 Показване на гърдите или гениталиите от страна на възрастен пред дете,
освен случайното в хода на обличане и къпане;
 Склоняване на детето да показва гърдите или гениталиите си;
 Каквато и да е форма на сексуално общуване (със или без наличие на
контакт, разголване или разговори), което е довело до състояние на сексуална
възбуда, и независимо от охотата, с която детето е участвало в това
сексуално общуване.
Инцестът е сексуална връзка между кръвни родственици, или свързани чрез
официална или необичайна връзка на родство- например, между доведени и
заварени родители и деца, братя и сестри, съжителства между лица, свързани
в степен, която не е позволена от закона.
Неправилното сексуално общуване /sexual misuse/ е когато възрастният не
цели удовлетворяване на собствените сексуални потребности при определени
дейности с детето, но се предизвиква дразнене в областта на гениталиите или
ануса, при което детето може да изпита чувство на възбуда, сконфузеност
или обърканост, дълбок срам и зависимост от своето положение – преглед,
подмиване, мазане с лекарства, проверяване на наличие на малтретиране,
разпит за малтретиране.

Под емоционално насилие се разбира непрекъсната критика, засрамване,

унижаване, порицаване, заплахи, подигравки, предизвикване на страх и
безпокойство у детето, постоянно недоволство от поведението на детето.
Възможно е родителите съзнателно да се дистанцират от детето, да
пренебрегват молбите за помощ, за внимание, за насърчаване.

3
 Занемаряване се наблюдава когато родителите не посрещат основните нужди
на своето дете – храна, дрехи, дом, топлина и медицински грижи и го оставят
без надзор. Те може да пренебрегват нуждата на детето от обич и
привързаност, да го оставят да присъства на сцени на насилие, да му
разрешават да употребява наркотици и алкохол. Друга форма за
незаинтересоваността на родителите към успеваемостта на детето в училище,
липсата на грижи за неговата подготовка, снизходителното отношение към
постоянните или чести бягства от училище.
1.2. Причини за насилието

Основната причина за домашно насилие над деца безспорно се крие в

семейството. То е основната единица на човешкото общество и това е
причината в него да се “крият” много проблеми. Когато насилието е в
рамките на семейството, децата не успяват да изградят и съхранят естествена
привързаност към родителите, които те възприемат като застрашителни,
опасни и пренебрегващи. Детето формира усещане за самото себе си на
базата на жестокото и незаинтересовано отношение на най-близките му хора
към него. Чувството, че то е на разположение на другите, пречи на
развитието на нормална телесна и емоционална саморегулация и води до
нарушения на съня, храненето, до актове на самонараняване. Възможно е
изоставане в психомоторното и физическото развитие, трудности в
общуването и в училище. Изискването за безпрекословно подчинение на
волята на насилника разрушава всички опити за поемане на инициатива,
толерира мълчанието и налага пасивно поведение. Така децата израстват с
нарушения в грижата за себе си, идентичността, способност за интимност. За
тях злоупотребата е задължителната цена, с която трябва да заплатят
връзката си с друг човек и нерядко изпадат в уязвими ситуации. Обикновено
избягват контакти, имат трудности със сприятеляването, затворени са,
импулсивни и агресивни. В пубертета и юношеството те често развиват
форми на дезадаптивно поведение – въвличане в насилствени връзки, в банди
и секти, злоупотребяват с алкохол и наркотици, опитвайки се да избягат от
реалността, имат проблеми с ученето и в общуването с връстници, бягат от
дома и училището, развиват депресия, анорексия и булимия, правят опити за
самоубийство и имат девиантни прояви.
Статусът на децата изконно ги поставя в неравностойна и зависима позиция
спрямо възрастните. В този смисъл те се нуждаят от грижи, закрила, любов и
сигурност, за да израснат като самостоятелни и пълноценни личности. Но ако
вместо това се “сблъскат” с враждебно отношение възниква риск от насилие.
За враждебност към детето говорим, когато е налице: ясно изразено по
степен и форма абнормно отрицателно отношение или поведение на
родителя към детето; насоченост към индивидуалността на детето, към
неговата личност; трайност във времето и проникване в отношението към
повечето дейности и поведение на детето.

Враждебността към детето обикновено се изразява в:

 Безсмислена тенденция то автоматично да бъде обвинявано за проблеми,
затруднения или грешки в домакинството;
4
 Обща и трайна тенденция да се приписват на детето отрицателни
характеристики;
 Критицизъм към детето, който се простира до генерализирано унижение на
неговата личност, често се насочва към минали грешки или включва очаквания за
нови, бъдещи грешки;
 Ясна тенденция, когато родителят се чувства зле, ядосан или в лошо
настроение, враждебността да се насочва към детето или то да се включва в кавги и
разправии;
 Несправедливо третиране на детето в сравнение с останалите членове на
семейството, евентуално изразено в:
 Ексцесивно натоварване с отговорности;
 Невключване в положителните семейни взаимоотношения и дейности;
 Липса на внимание към потребностите и затрудненията на детето;
 Тежки наказателни мерки, например заключване в тясно и тъмно
пространство - мазе, килер, бюфет и пр.

Насилието върху деца и юноши е сериозно нарушаване на техните права и

най-широко би могло да се определи, като всяко действие или бездействие от
страна на възрастния, което поставя в риск физическото и психическото
здраве на детето. Насилието, преживяно в детска възраст, слага отпечатък
върху неоформилата се личност на детето и нерядко води до
възпроизвеждане на възприетия модел на семейни взаимоотношения в
семействата на вече порасналите деца.

1.3. Какво преживява жертвата ?

Дали е системно или инцидентно, преживяването на насилие неминуемо води
до промяна на личността. Безспорно, преживяването на насилие се отразява
върху качеството на нормалното справяне със задачите от ежедневието. То
предизвиква отрицателни психични състояния, които нарушават изградения
динамичен стереотип на личността. Следователно, напълно оправдано е
преживяването на насилие да се приема като събитие, което предизвиква
криза на съществуването. Последиците от това преживяване могат да се
опишат като посттравматично стресово разстройство. То може да бъде
идентифицирано както в поведенческите отреагирвания на жертвата, така и в
общото и здравословно /психосоматично/ състояние.
Човек, който е малтретиран, унизяван, нараняван, изнасилван започва да
живее в страх. Този страх променя изцяло неговото самочувствие. Страхът
предизвиква: ниско самоуважение и обезценяване на собствения живот;
усещане на омраза към самия себе си; съобразяване с изискванията на
насилника; отказ от собственото мнение; компромис със собствените
принципи и потребности; чувство за вина и за безпомощност; злоупотреба с
различни вещества; хронично безпокойство; членство в секти или престъпни
групировки.

5
Страхът повлиява характеристиките на жизнената перспектива. Тъй като
жертвата на насилие изпитва неудовлетвореност от междуличностното
взаимодействие, тя губи смисъла на живота си.
А живеенето “без компас” е предпоставка за:
 самоизолация – личността е напълно пасивна по отношение на своето
настояще и бъдеще;
 агресия – личността е мотивирана да отмъсти на другите са
насилието, на което е жертва;
 автоагресия – личността е склонна да се самонаранява, тъй като поема
отговорността за случилото се с нея и посредством самонаказанията търси
“изкупление” за виновното /грешно/ поведение на партньора си.

2. Психо-социална характеристика на насилника

Друг неоспорим факт е, че корена на проблема за домашното насилие се крие
във взаимоотношенията между родителя /настойника/ и самото дете.
Съществуват т. нар. рискови групи родители, към които спадат самотните
майки, самотните бащи и всички хора от тяхното обкръжение – близко или
далечно. Тук възниква въпроса какво различава насилника от останалите!?
За съжаление, липсват ясни признаци, които да ни ориентират при
разпознаването на хората с насилническо поведение. На пръв поглед те
изглеждат като всички останали. Насилниците не са представители на
определена социална група, те не могат да бъдат разграничени по
вероизповедание, възраст или политически пристрастия. Напротив,
насилници има сред всички /формални, неформални, религиозни и пр./
общности. Насилникът може да бъде безработен или заемащ отговорна
професионална позиция; богат или беден; с висок или нисък образователен
ценз; млад или стар; партиен или безпартиен; от семейство на разведени
родители или от нормално семейство; семеен или несемеен. Както се вижда,
трудно може да се определи кой от хората, с които взаимодействаме, е
насилник. Имено затрудненият около разпознаването му от другите хора
налагат извеждане /очертаване/ на психологическия профил на насилника.

2.1. Анализ на състоянието, “застрашени”

Специалисти от различни професии: психолози, психиатри, криминолози,
социолози смятат, че при едно задълбочено наблюдение на партньора в
междуличностното общуване могат да се идентифицират някои черти
/характеристики/ на неговата личност като вътрешна предразположеност,
готовност, които показват, че при определени ситуации /стимули/ същият би
проявил насилническо поведение. Тук са застрашени:
 лица с ниска самооценка, компенсирана в идеализиране на
физическото превъзходство като средство за подчиняване на хората, с които
общува;
 лица с емоционална неустойчивост, водеща до липса на
самообладание в ситуация на екстрем /конфликт, стрес, загуба/;

6
 лица с краен егоцентризъм при удовлетворяване на собствените
потребност и готовност на всяка цена да си “вземе своето”;
 лица със засилена агресивност и жестокост /с дефицити в способите
за приемане и прошка/
 лица, смятащи се за недосегаеми – отмъстителни или изпълнени с
омраза към всеки, който се изпречи на пътя им;
 лица с примитивно съзнание за жената и нейнта роля в семейството и
социалния живот на обществото;
 лица с алкохолна или друга зависимост от вещества
Не е за пренебрегване и отразяваното в в редица изследвания становище, че
съществъват множество съвремени фактори на средата, които засилват
тенденцията за упражняване на насилие от страна на българите. По значими
от тях са:
 социално-икономическата криза – фактор, който застрашава
физическото оцеляване на отделни граждани или цели семейства и
предизвиква духовно обезверяване;
 средствата за масова информация – фактор, който застрашава
изграждането на ценностна система у подрастващите и в известен смисъл
провокира използването на насилието като механизъм за решаване на
конфликти или за бързо завоюване на успех;
 глобализацията – фактор, който застрашава себереализацията на
личността. В глобалното общество човек осъзнава своето несъвършенство и
по-често изпада в депресия, израз на духовна неудовлетвореност;
 отчуждението – фактор, който застрашава сплотеността на
общността като група и провокира неигурност и недоверие към външния свят
на равнище личност;
 социалната аномия – фактор, който застрашава съхраняването на
духовната идентичност, тъй като липсата на ценности и ценностни
ориентации се отразява предимно регресивно на човешкия род.
Когато децата растат в семейства, в които се практикува насилие, то често
ескалира върху тях, макар не винаги те да стават негови преки жертви.
Понякога те стават “буфер” или биват поставени в ролята на “черната овца”.
Самото присъствие на детето при сцени на насилие е форма на емоционално
насилие върху него. Ангажирани с конфликтите помежду си, родителите са
склонни да отделят по-малко внимание на потребностите на децата си. Наред
с това, децата не успяват да изградят усещане за света като сигурно място,
нарушава се чувството на доверие към обичаните родителски фигури.
Постепенно децата възприемат грубите насилнически взаимоотношения,
които те възприемат като даденост и естествена форма за отреагиране на
напрежението и справяне с конфликтни ситуации. Колкото по-интензивно,
по-продължително и по-драстично е насилието, на което децата биват
подлагани в детството си, толкова по-тежки са последиците в психо-
физическото им развитие.

2.2 Оценка на степента на опасност на насилника

7
Въпреки, че всички насилници са потенциално опасни, някои от тях са
значително по-рискови от други. Обикновено насилникът обвинява
партньора си и /или нещо/ някой друг и се опитва да оправдае или отрече
своето поведение. Все пак има и случаи, когато те съчувстват на партньора
си и са склонни да признаят, че са имали агресивно поведение. Но ако
поведението на лицето се вписва в една от трите характеристики, описани по-
долу, може да се счита, че има причини за безпокойство.

А. Обсебващият насилник. При такива лица се забелязва нетърпимост към

раздяла с партньора. Той заплашва, че ще убие или нарани партньорката си,
ако тя го напусне, или се опита да поиска развод или друг вид раздяла.
Обикновено те казват: "Ако аз не мога да те имам, то никой друг няма да те
има." При този тип насилници има най-голяма опасност от нараняване или
убийство на партньора. То може да стане дори след месеци или години след
раздялата (развода).

Б. Садистично настроен насилник. Този тип насилници имат отмъстително

поведение и нестабилен характер. Те се отнасят с ярко изразено незачитане
на личността на партньорите или децата си. Например, те могат да насилят
партньорката си да прави секс с тях веднага след раждане или операция, или
я душат по жесток начин. Насилственото поведение обикновено е свързано с
причиняване на много болка. Като например: горене, лишаване от храна за
дълго време, побой в продължение на часове и др. Често насилниците
нападат без предупреждение или видима причина. Те успяват да сплашат
чрез измъчване и унижения до такава степен, че да сломят всяко желание за
бягство. Той е склонен да отмъсти, дори и на пръв поглед да се съгласява с
това, което му се казва. Обикновено този тип насилници нямат криминално
досие. Често се случва това да са хора, които не са безработни и имат
престижно положение в обществото.

В. Хипер-насилствен тип. Този тип личности се палят лесно. Нечии поглед,

въпрос, или дори най-безобидна забележка или намек могат да предизвикат
агресивността им. Те имат чувството, че усещат всички провокации и
нападки срещу тяхната мъжественост или смелост и се чувстват задължени
да отвърнат и да се докажат. Често имат дълги криминални досиета,
свързани с побоища по заведения, улични сбивания и др. Това са като цяло
агресивни личности. Този тип насилници могат да бъдат много опасни за
своите деца и партньорки в случаите, когато те се опитат да се защитят и да
отвърнат на насилието (но това не е често срещана реакция при жертвите).
Често в общуването си с представители на властта са конфликтни и
агресивни. Може дори да насили, ако се почувства нападнат или
предизвикан. От изключителна важност при работата с такива хора е да се
поставят ясни и строги правила за работа с тях.
Ако насилникът се вписва в някое от описаните типове и злоупотребява с
алкохол или наркотици, има достъп до оръжие, или тренира бойни
спортове/бокс, то тук става дума за съществуване на сериозна опасност.
Важно е да се определи до каква степен културата в семейството влияе
върху наличието на домашно насилие. В случаите, когато има специфични
8
културни разбирания относно ролята на мъжа в семейството, неговата
доминираща роля и т.н. това трябва да се вземе предвид с цел изграждането
на адекватна система на въздействие.

Няма обяснителен модул, който сам да изчерпва явлението. По-скоро по

традиция, отколкото като задълбочена оценка явлението се определя като
био-психо-социално явление със сложна мултифакториална генеза.

Пресметнато е, че от 30 до 60 % от личностните характеристики са

генетично детерминирани, а фамилните практики, социалните очаквания и
индивидуалният опит взаимодействат с вродени темпераментни
характеристики и силно повлияват темперамента и поведението.

В психо-динамичен аспект насилието се разглежда като вроден и

естествено доминиращ отговор на блокирана цел. Смята се, че индивидите,
които проявяват насилствено поведение имат дефективно Его или незряло
Суперего. Его-то е неспособно да контролира и регулира поведението, а
Суперего-то е неспособно да използва чувството за вина при нарушаване на
социалните стандарти, тъй като те не са интернализирани, не са възприети.

В социо-културен аспект е важно да се отбележат ролевите стереотипи за

мъжа и мъжкаря, за утвърдените стратегии за получаване на желаното и
ролята на насилието като фактор за успеха в тази посока. Острите социални
промени, свързани с разрушаване на ценностите, стандартите и социалните
роли, социалната и фамилната дезинтеграция оформят дезинтегрирано
общество, слаб социален контрол,противоречиви стандарти на поведение,
липса на опора в утвърдени ценности, множество неформални и с ниска
степен на хармоничност групи, неефективни лидери, невъзможност за
ефективно развлечение, освен пиене и секс, висока престъпност, неадекватна
комуникация и разрушени интерперсонални връзки.

Въпреки че самотните бащи са много малък процент те също спадат към

рисковите социални групи, за които има опасност да подложат детето си на
домашно насилие.
Самотните бащи представляват специфична родителска общност със свои
характерни белези.Тази подгрупа се числи към групата на непълните-
еднородителски семейства.Тяхна отличителна черта е отглеждането на
дете /деца/ в отсъствието на брачен партньор, поради обективни или
субективни обстоятелства.Такива обстояелства могат да бъдат:
· физическа загуба (смърт) на съпругата;
· раздяла с брачният партньор, при което са възможни два варианта:

А) юридически развод със съпругата

Б) раздяла със съпругата, без юридическо клеймо- рядък, но все пак
съществуващ вариант
Самотното бащинство е твърде специфично и заслужава внимание
от страна на широката общественост. Необходимо е да се посочи, че като
9
обхват/численост самотните бащи са неколкократно по-малко от самотните
майки в нашата страна /по неофициални данни около 1/4 по–малко/ .Това се
дължи на следните групи фактори:
· културно-психологически;
· обществено-исторически.
Можем да твърдим, че българската майка в значително по-малко случаи
изоставя своя съпруг заедно със собственото им дете/деца в сравнение с
бащата /справка-разводи в Република България по групи причини и според
вината на единия от съпрузите/. Не съществуват надеждни източници за броя
на бащите, отглеждащи без подкрепата на своята съпруга- своето дете /деца/.

Тук основните рискове за детето са следните:

 Здравни- те се наблюдават най-вече при бебетата и малолетните деца,

тъй като майката има значително по-добър контрол и познаване на своята
рожба, отколкото бащата. Поради това здравните рискове за детето,
отглеждано само от бащата са значително по-високи.Тази констатация важи с
най-голяма сила особено за децата-кърмачета, тъй като спецификата на
детското кърмене изисква 100% себеотдаденост и присъствие на физическата
майка. В този период от детското развитие дори при замяна на много от
функциите на физическата майка не може да се реализира тотална грижа за
детето.
 Психо-възпитателни рискове- те са налице и при трите периода на
детското развитие: най-ранен (0-4г.), малолетие (4-12г.), непълнолетие (12-
18г.). Самотният баща не е в състояние да даде отлично възпитание на своето
дете, въпреки че практиката познава редица случаи, при които бащата дава
перфектно възпитание, въпреки отсъствието на майката.
 Душевен дискомфорт и липса на майчината ласка- за този риск смятаме,
че няма смисъл да се дават обяснения, защото той е най-разбираемият.
Като риск можем да посочим и финансовите проблеми на самотните бащи
и занижените изисквания при избора на трудова дейност. Не са малко и
случаите на домашно насилие над децата, живеещи и отглеждани от своя
баща.Тази категория деца в рискова среда са може би най-тревожният сигнал
за нашето общество. Жертвите на домашно насилие не са редки случаи при
тази категория, като подсилващи фактори могат да бъдат-алкохолизмът сред
самотните бащи, психични разстройства, породени от лична драма и други.
Като статистически факт може да се посочи високият дял на домашно
насилие към децата при етническите общности.Тази негативна констатация
се отнася най-вече за еднородителските семейства от ромският етнос.

Необходимо е да се подчертае, че в нашата страна има изградена социална

защита, относно самотното бащинство. Тя е законодателно регламентирана и
се изразява в следните мерки: финансова помощ за самотни родители; мерки
и програми за подпомагане на самотните бащи-съвети, консултации и др.
Нивото на оказваната подкрепа от страна на държавата и
неправителствените организации обаче не е на достатъчно високо ниво и
понякога е изключително неадекватна на потребностите от социална защита
10
за групата на самотните бащи. Наложително е да се посочи, че ролята на
държавата и обществото като цяло е ключов фактор за защита и подкрепа на
самотните бащи.Това важи с пълна сила днес, на този етап, когато България
се преориентира към нов тип обществено развитие- Европейският тип,
където мястото на онеправданите и засегнатите от социален риск е там,
където заслужават- в приоритетите на държавната политика.

2.3. Белези, по които би могло да се познае дете в риск

Има няколко основни които могат да се нарекат общовалидни, до колкото
това е възможно. Това са:
 ИЗОСТАВАНЕ ВЪВ ФИЗИЧЕСКОТО И ПСИХОМОТОРНОТО
РАЗВИТИЕ– изглеждат по-малки от реалната им възраст, с ниско тегло и
размери (обикновено в предучилищна възраст, индикатор за занемаряване). В
ранна възраст – лошо здраве и сън, силен продължителен плач
(занемаряване);

 АКО Е ИМАЛО СЕРИОЗНИ УДАРИ ПО ГЛАВАТА, СА ВЪЗМОЖНИ

ДЕФЕКТИ в развитието на централната нервна система; когнитивни и
комуникативни нарушения или забавено развитие на функциите на
вниманието (обем, концентрация, разпределеност, превключваемост),
паметта, интелекта, езикови трудности (възпроизвеждане, възприемане на
речта, свързване на дума и образ, заекване);

 СОЦИАЛНИ И ПОВЕДЕНЧЕСКИ– неадекватност на лицеизраза

(“замръзнала безизразност”), затвореност и необщителност, избягване на
контакти, неспособност за сприятеляване, страх от възрастни (от определен
човек – при сексуално насилие), чести посещения в болнични заведения
(поради чести травми), псевдозрялост, хиперактивни, импулсивни и хаотични
или напротив потиснати и затворени, с обучителни трудности (в начална
училищна възраст и в прогимназията), прояви на деструктивност,
агресивност към другите, актове на самонараняване, нарушения в съня,
кошмари, нощно напикаване;

 БЕЛЕЗИ ОТ НАРАНЯВАНЕ– синини, насинени очи, фрактури с

различна давност(забележими чрез рентген), спирални фрактури (от усукване
и извиване на крайници), белези от удари с ръце, от стискане (понякога
единственият физически индикатор за сексуално малтретиране), наранявания
в гениталната област, бременност или венерически зaболявания (при
сексуално насилие), разкъсана лигавица (в ранна възраст – от директен удар
или предмет, вкарване насила на шишето с храна), ухапвания (лекар може да
различи тези от възрастен човек), попарвания и изгаряния на необичайни
места или с определена форма (дълбоките изгаряния е по-вероятно да са били
нарочно причинени), отравяне – вътрешни изгаряния от белина или други
(ако детето е говорило “мръсни думи”), следи от поемане на алкохол и
лекарства, за да заспи.

11
 ПСИХОСОМАТИЧНИ ОПЛАКВАНИЯ– болест, причинена от прикрит
страх или безпокойство (най-чести в предучилищна и начална училищна
възраст);

3. Актуални практики за овладяване на проблема насилие

върху деца

3.1 Използвани практики в България и страните от ЕС

Тези въпроси в българското законодателство се уреждат от:

1. Конвенцията на ООН за правата на детето - ратифицирана от

Парламента, тя е част от вътрешното законодателство.
2. Закон за закрила на детето - чл.11
3. Закон за защита срещу домашното насилие

Няма дефиниции за насилие, както и други понятия!! Наказателният кодекс

работи с понятието телесна повреда.
Ето какви понятие има в американското законодателство:
Определение: Домашно насилие е упражняване на контрол чрез използване
на физическа сила или други методи на насилие. Насилникът може да
използва физическо, емоционално или сексуално насилие, да оказва
икономически натиск, изолиране, заплахи, малтретиране на децата, с цел
оказване на натиск и контрол върху личността. Взаимоотношения, при които
има домашно насилие могат да варират в степента на жестокост, но най-
честата цел на насилника е установяването на контрол.

Упълномощен свидетел е всяко здравно лице, медицински стажант,

медицински персонал, който е бил включен в прегледа, лечението или
грижата за пациента. Психолог, лице от бърза помощ, зъболекар, медицинска
сестра, рехабилитатор, частен или държавен учител, образователен
администратор, социален педагог. Детегледачка или всяко лице, на което е
заплатено да се грижи или да работи с детето в обществено или частно
заведение, или в служби за временно настаняване и грижи за деца. Социален
работник, работник от детска педагогическа стая, съдебно лице, приемен
родител, пожарникар, полицай, училищен персонал, съветник по проблеми с
алкохол или наркотици, психиатър, клиничен социален работник и др.

Настойник е: "Родител на детето, доведен родител, детегледач/ка, всеки член

на семейството на когото е възложена отговорността за здравето и
благосъстоянието на детето; всяко друго лице, на което е възложена
отговорността за здравето и благосъстоянието на детето, независимо дали
това е в дома, където детето живее или в дома на роднини, в училище, в
занималня или всяко друго място, предназначено за гледане на деца.
Понятието "настойник" включва и преподаватели в училище, детегледачи/ки,
шофьори на училищния автобус, ръководители на лагери и др. Понятието
12
 "настойник" включва всеки човек, на когото в дадения момент е възложена
някаква отговорност за детето. Тук се включват и лица, под 18 г.
/детегледач/ка, който/която не е навършил/а 18г./
Анализът на проблема показва, че у нас все още не се прилагат или се
прилагат в недостатъчна степен механизми както за ограничаване на
насилническото поведение, така и за превенеция на насилието като проблем
на българското общество. Направената констатация контрастира с факта, че в
световен мащаб са приети и функционират документи /международни
инструменти, препоръки и цели/ , осигуряващи застъпничество към жертвите
на насилие. Те служат за изходна база и правна основа в опитите на различни
институции в нашата страна за борба с проявите на насилие. Познаването на
посочените по-долу документи е част от стратегията за образование в
ненасилие:

1. Конвенция за правата на детето /1989/;

2. Виенска декларация за справяне с проблема “домашни насилие” /Световна
конвенция за правата на човека, 1993/;
Представените документи задължават България като страна, приела тези
документи, да се ангажира с приемането на мерки за борба с насилието. В
този контекст неотложни по важност са следните действия:
 Промяна в Наказателно-процесуалния кодекс, регистрираща
домашното насилие като престъпно деяние и осигуряване на правна защита
на жертвите;
 Усъвършенстване на наказателното законодателство в посока
криминализиране на сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на
деца с търговска цел и осъждане и наказване всички замесени нарушители;
 Контрол над показваното насилие в медиите. Това означава да се
приложи специална аудио-визуална стратегия за стимулиране на
подрастващите към изграждане на система от граждански ценности срещу
насилието;
 Мащабно обучение на подрастващите за правата на детето и
включване на Конвенцията за правата на детето в редовните и извънкласни
форми на обучение на общности, семейства и деца;
 Осигуряване на социални, правни, здравни и психологически
консултации за жертви на насилие, като се обръща особено внимание на
нуждата им от емоционална, медицинска и психологическа помощ;
 Насърчаване сътрудничеството между държавните и
неправителствените организации при планиране, изпълнение и оценка на
мерките, предприети за ограничаване и превенция на насилието с оглед
адекватно разпределение на ресурсите и отговорностите.

3.2. Емперични данни от изследвания

13
 Домашното насилие съществува във всички раси и социално-икономически
класи. Често жените и децата от едно и също семейство заедно са жертви на
домашното насилие. Деца, които живеят в домове, където има домашно
насилие са 1500% повече малтретирани в сравнение със средно
статистическите норми. Около 1 млн.деца са малтретиран ежегодно, и това е
втората по честота причина за смърт на децата до 5 г.възраст. Това е довело
до създаване на Национален комитет за превенция на малтретирането на
детето. Сред физически малтретираните деца 35% са на възраст до 5 г, 27%
от 5 до 9 г, 27% между 10 и 14 г., и 14% са от 15 до 18 г. над 50 % от всички
малтретирани или неглижирани деца са родени преждевременно или с ниско
тегло при раждането. Широк интерес към проблема предизвиква
публикуване на изследване през 1962 г., в което има класическо описание на
синдрома на битото дете, който скоро след това започва да се разпознава и
определя като важен педиатричен и социален проблем.

Съвместното съжителство с партньор, който извършва насилие може да бъде

много опасно. Вероятността в такива отношения жената да бъде убита след
или по време на прекратяване на връзката е 5 пъти по-голяма.
Ставането на свидетел на домашно насилие в детството е фактор Й1 за
възникване на криминално поведение у възрастните.

Важно е да стане ясно как стоят нещата в България. Според социологическо

проучване на НЦИОМ върху общественото мнение за насилието, проведено
в кря на 2002 г., 42,8%от българите лично познават жени, физически
малтретирани в семейството; 36,4% - възрастни хора, малтретиран от децата
им; 36,2% - деца, жертви на физическо насилие от страна на възрастните;
20,5% - жени, пострадали от сексуално насилие и 10,4% познават деца,
пострадали от сексуално насилие.

При провеждане на мини анкета сред 36 деца и 32 родители резултатите

показват:
На въпроса - какво смятате за проява на насилие спрямо децата от страна на
техните родители, отговорите на децата - родителите са:
- боят; 26 - 30
- караниците за непослушание или неизпълнение на поръчения; 3 - 2
- присъствие на децата, когато се карат или бият родителите; 7 - 19
- дърпането на ушите; 4 - 9
- шляпването по лицето или дупето; 9 - 11 - по лицето е отделено!
- заплашването с бой; - 12 - 9
- лишаването от пари, - 7 - 6 ;лакомства, - 4 - 5; телевизия, - 8 - 4;
компютърни игри,- 5 - 3; екскурзия - 4 - 5;
- заставянето да спазва ред и чистота в къщи; - 2 - 0;
- настояването да се помага в къщи; - 2 - 1;
- заставянето да се облича по определен начин; 7 - 5;
- друго:

14
за децата: сексуална проява на насилие - 2; да се лишава от храна; да не го
пускат на тренировка; неща, които не иска да прави и не са редни; общо взето
да прави това, което не иска самото дете;
за родителите: натякването, че е още дете; лишаване от игра с приятели;
обиди - психически тормоз; сексуален тормоз; ако са несправедливо
малтретирани;

По данни на Националния статистически институт към Детска педагогическа

стая за 2003г. се водят на отчет 944 деца, най-голям е относителния дял на
малолетните момичета. Продължава тенденцията насилието да е от хора от
близкото обкръжение – родители, близки и роднини, приятели и съученици.
Към тази година все още не е изградена Национална информационна система
за закрила на детето, раззработка на която е предвидена по проект “Реформа
за повишаване благосъстоянието на деца в България” в пилотни общини.
Няма връзка между базите данни, събирани и поддържани от различни
ведомства, работещи по проблемите за закрила на деца. Поради тази
причина, често информацията е частична и непълна.

Общият брой получени сигнали за деца, жертва на насилие в Отдел закрила

на детето (ОЗД) за деца претърпели насилие през 2003г. е 2005.
Най-много са регистрирани случи на насилие над деца в области: София-град
(434 случая, от които само в ДСП Слатина – 122), Велико Търново (145
случая) и Кюстендил (140 случая). През 2002г. отново области София-град и
Кюстендил са били водещи в това отношение, но със сравнително по-малък
абсолютен брой на регистрираните случаи (120 случая за София-град и 34 за
Кюстендил).

Една от възможните причини на значителния брой регистрирани случаи на

насилие над деца като цяло е това, че през 2003г. ДАЗД за първи път въведе
при отчитане дейността на отделите за закрила на детето категорията
“пренебрегване на дете”, която се приема като вид насилие, упражнявано
над децата. Възможно е преди това ОЗД да не са регистрирали случите от
тази категория като деца, жертва на насилие, поради което броят им беше
сравнително по-малък.

Разпределението на получените сигнали за насилие, според мястото на

извършване, е следното:

 Деца, жертва на насилие в семейството – 1614

 Деца, жертва на насилие в образователна институция 206
 Деца, жертва на насилие в специализирана институция59
 Деца, жертва на насилие на обществени места - 36
 Деца, жертва на насилие на улицата – 80

15
Социалните работници са предприели мерки за закрила в 1995 от
случаите.Тяхното разпределение по вид и относителен дял е следното:

Насилие над деца – 1995

общо;
от тях:
• насилие в семейството 1614-81%
• насилие на улицата 80- 4%
• насилие в образователна 206- 10.3%
институция
• насилие на обществени 36- 1.8%
места
• насилие в специализирана 59- 2.9%
институция

Данните показват, че най-голям е броят на регистрираните случаи на

семейно насилие, който запазва водеща позиция през цялата 2001, 2002г. и
2003г.и е със значителен превес над другите типове регистрирано насилие.
Почти четири пъти повече в сравнение с 2002г. са се увеличили сигналите за
насилие над дете в семейството. Това показва, че наличието на система за
закрила и доверието към нея и работата на социалните работници, изкарва
наяве един скрит проблем и тема-табу, за която до скоро дори не се
говореше.
Според данните за получените сигнали за насилие в семейна среда,
преобладаващ е относителният дял на децата, за които родителите трайно не
полагат грижи – т.е. “пренебрегване” – 57% от случаите; следват децата,
жертва на физическо насилие – 21%; на емоционално – 18% и сексуално – 4%.

Насилие в семейството над деца съществува във всички области в

страната, но най- много сигнали за насилие над дете са получени в
област София, Велико Търново и Кюстендил.
През 2003година семейното насилие над деца не само остава на водеща
позиция, но се регистрира и нарастване на неговия относителен дял – от
66.5% през 2002г. на 81% през 2003г.

4. Превантивни подходи за овладяване на проблема

ИНФОРМАЦИОННА ГРУПА ЗА ХОРА, ПРЕЖИВЕЛИ

НАСИЛИЕ

16
Групата е основана на разбирането, че възстановяването от преживяно
насилие е поетапен процес, започващ с разпознаването на непосредствените
симптоми и справянето са тях. В този смисъл, тя е първата стъпка към
преодоляването на последствията от преживяно насилие или съпътства този
процес в индивидуалната психотерапия, подходяща за хора, които са в
начален етап на психотерапия. В нея могат да се включат, пострадали, както
от домашно насилие, така и преживели други форми на насилие, които
значително са повлияли функционирането им, независимо дали в детството
или в зряла възраст.

Тя предоставя възможност за по -задълбочено разбиране на травмата ,

психологическите последици от преживяно насилие и процеса на
възстановяване. Водещо в групата е обсъждането и споделянето на стратегии
за справяне с пост-травматичните симптом-1И, без детайлно разкриване и
изследване на личния травматичен опит и индивидуална житейска история.
Провежда се в10 едночасови сесии веднъж седмично. Състои се от 6 до 10
членове и двама водещи.

Основна цел на групата е да предостави защитена среда за:

Научаване на алтернативен модел за свързване с другите: чрез

улесняване на споделянето между участниците в групата, при което
разкриването на детайли от травматичната история е сведено до минимум о
поощряване на равнопоставени взаимоотношения, основани на взаимно
уважение.
Справяне със симптомите от преживяното насилие (овластяване чрез
знание). Съдържа следните компоненти:

Разбиране на връзките между минало и настояще

Улесняване на преживяването за контрол върху груповия процес у членовете
на групата чрез пълна информираност за съдържанието и структурата на
сесиите и предсказуемост на тяхната последователност
Споделяне на опит и знания за стратегии за справяне между участниците,
основани на убеждението, че всеки член на групата има какво да даде на
останалите
Окуражаване на клиентите да поемат активна роля в лечебния процес чрез
поощряване да изказват изискванията и отказите си, както в груповата, така и
в индивидуалната си терапия (голяма част от листовете за обсъждане
завършват с поле за въпросите, които биха могли да се породят за
обсъждане в индивидуална терапия ).

Структура на сесиите

Споделяне . Всеки член споделя как

, се чувства в този ден и по
отношение на груповата ситуация

17
 Упражнение за релаксация . Цели участниците да се отделят
от стресорите на деня и да се фокусират върху груповата
работа

3. Теми за обсъждане

Сесия 1 Последствия от преживяно травматично събитие

Сесия 2Безопасност и грижа за себе си
Сесия 3Доверие
Сесия 4Припомняне
Сесия 5Срами самообвинение
Сесия 6Процес на възстановяване
Сесия 7Гняв
Сесия 8Образът за собственото тяло
Сесия 9Отношения и връзки с другите
Сесия 10Придаване на нов смисъл на травматичния опит
[ Интервю за прием

В групата се могат да се включват юноши които , :

 В момента ползват индивидуална терапия или са съгласни да се включат
в такава, ако груповото преживяване се окаже твърде провокиращо и
напрягащо за тях
 В момента не злоупотребяват с алкохол, наркотици и други психо-
активни вещества
 Са в безопасна житейска ситуация - не живеят в ситуация на актуално
насилие , поставяща живота и здравето им в риск и не ползват себе -нараняващи
и увреждащи здравето и живота им практики (опити и не/волен стремеж към
самоубийство и себенараняване -напр .рязане ,горене и пр .)

Критерии за прекратяване на участието в

групата противопоказания
/

 Злоупотреба с психо -активни вещества по време на сесиите

 Рискова житейска ситуация
 Ако груповото влияние е твърде емоционално натоварващо и отключи
суицидни мисли и /или себенараняващи поведения . В такива случаи е
задължително клиентът да влезе в индивидуална терапия .
 Агресивно поведение

ПРОГРАМА ЗА КОНСУЛТИРАНЕ НА ЮНОШИ , ПОСТРАДАЛИ

ОТ НАСИЛИЕ

Цяло поколение млади момичета и момчета понася ефекта на нарасналото

насилие в обществото. Повечето от жертвите на сексуално насилие са в
юношеска възраст. Подпомагането на млади хора /на възраст между 14 и 21
18
 г./, пострадали от насилие има дългосрочен ефект за развитието на
българското общество. Овластяването им предотвратява повторното им
въвличане в ситуация на насилие. Наред с травматичните симптоми юношите
имат специфични нужди, произтичащи от особеностите на преходната
възраст, в която се намират. Това са проблеми свързани със сексуалното
съзряване и изграждане на идентичността. Работата с хора в юношеска
възраст е специфична. Насилието, преживяно в период на криза на
идентичността води до сериозни поражения върху личността и възпрепятства
процеса на психологическо развитие.

Програмата включва:

• Изследване и определяне на формите и механизмите на насилие

• Оценка на риска за здравето и живота на юношата
• Изследване на емоционалните потребности на юношата
• Проучване и работа със само-разрушителните аспекти на поведението на
юношата - опити за самоубийство, хранителни разстройства, тревожност по повод
пола и сексуалността, емоционални сривове, проблеми с контрола върху агресията,
затруднения в общуването с родителите и семейството.
• Работа със симптомите на пост-травматичното стресово разстройство
• Овластяване подкрепа на юношата във възстановяване на контрола върху
собствения живот
• Помощ за справяне с фрустрацията, агресията и депресията, предизвикани от
преживяно насилие
ПРЕВЕНЦИЯ НА НАСИЛИЕ –
МОДЕЛ ЗА ГРУПОВА РАБОТА С ЮНОШИ 14
- 18 г.
Цел
Обученията имат за цел повишаване чувствителността на юношите към
насилието, разпознаването му, разпознаване на последиците от него, както и
представяне на алтернативите на жизнена реализация.
Метод – обучение чрез опит и преживяване
Този тип учене е адресиран към нуждите и желанията на учещия.
Управлението на обучението се фокусира повече върху процеса и по-малко
върху учебното съдържание. Преподавателите се възприемат в по-голяма
степен в ролята на фасилитатори и източници на ресурси, отколкото на
лектори и оценители.
Стратегиите при обученията – изучаване на казуси, ролеви игри, проективни
техники, мозъчна атака, дискусии, социограма, техники за размразяване и
затваряне.

Модул 1

Въведение на темата за насилието

19
 Определение за насилие, видове и форми
 Прояви на насилието
 Роли в ситуацията на насилие
 Връзка между насилие и жизнена реализация

Модул 2

Преживявания в ситуация на насилие. Последици от преживяно

насилие.
 Емоциите, свързани с насилието
 Какви за преживяванията на участниците в ситуацията на насилие- ролите
на насилник, жертва, свидетел
 Последици от преживяно насилие – как се отразява върху отношенията с
близките, приятелите, в различните сфери на дейност – в училище, вкъщи и
др.

Модул 3

Последици от преживяно насилие. Търсене на помощ и справяне с

последиците от преживяно насилие.
 Последиците от преживяното насилие – криза, психична травма,
дългосрочни влияния върху поведението
 Къде, как и за какво да се търси помощ

Модул 1 - Въведение на темата за насилието

Определение за насилие, видове и форми на

насилието
Упражнение : На участниците се раздават карикатури с
изображения с различни ситуации на агресивно поведение.

20
 Участниците се поканват да
споделят какви мисли и чувства
провокират карикатурите; на какви
ситуации от реалният живот им
приличат?

Прави се обобщение за формите на насилие – физическо и

психическо. Участниците се приканват да споделят, за какви други
форми на насилие знаят, с какви са се срещали или са чували от
други хора

Прояви на насилието
В дискусия на флипчарт се извеждат следните неща – участниците се
приканват да разсъждават и споделят мислите си по следните теми:

Какви са “печалбите” от насилието?

Защо насилието е осъдително?

21
 Да предвидим и избегнем малтретирането

М атериали:
 Работен лист "Този мъж малтретира ли околните си?"
 Плик, съдържащ лентички, върху които е описано дадено поведение
(копирайте следващата страница и изрежете отделните изречения)
 Голям лист хартия, други листа хартия и лепило
Цели:
 да се разбере, че това, което се счита за допустимо поведение от някои,
от други е напълно недопустимо;
 да се види, че даден тип поведение, може да доведе до друг тип
поведение
Описание:
1. Разделете учениците на групи по двама. Всяка група би трябвало да
разполага с един голям лист хартия, маркери и плик, съдържащ изреченията
от следващата страница. Накарайте учениците да разделят листа вертикално
с една линия, която би трябвало да представлява скалата, в двата края на
която се записват думите "правилно" и "неправилно".
2. Работейки по двойки, учениците трябва да подредят изреченията по
вертикала на нивата, които те смятат за уместни. След това ги накарайте да
отбележат с маркер по хоризонтала нивото, което е лично допустимо за тях.
3. Комбинирайте групите две по две и вижте, дали могат да се споразумеят
помежду си за местата на изреченията.
4. След това разгледайте резултатите на всяка група, като закачите листата по
стените. Помогнете на учениците да разберат, че дори дребните спорове
могат да доведат до насилнически действия спрямо жените или спрямо други
мъже.
5. Накарайте учениците, докато спорят, да кажат какво те биха направили,
ако техен познат се прояви като насилник. Дайте им информация за
съществуващите организации, които се занимават с жертви на насилие,
горещи телефонни линии, подслони и Т.н.

22
Работен лист на преподавателя
Този мъж малтретира ли околните си?

(Направете копия на този лист и ги разрежете на ленти. Необходим ви е по

един комплект за всяка група)

- Той е изключително ревнив към приятелката си и близките си приятели

- Той критикува облеклото и действията на партньорката си
- Той се сърди мълчаливо, когато е обиден
- Той обича да плаши приятелката си, като кара колата много бързо или
прави разни опасни маневри
- Той избухва и се ядосва за дребни неща
- Той е убеден, че мъжът трябва да взема окончателните решения
- Той е убеден, че мъжът трябва да контролира парите
- Той смята, че мъжът трябва да избира с какво ще се занимава интимната
му приятелка
- Той се грижи за приятелката си до такава степен, че контролира всички
нейни действия
- Той заплашва, че ще я удари, ще набие приятелите/приятелките и , че ще
пребие кучето или котката и или ще счупи нарочно нещо нейно
- Той вече е удрял партньорката си, независимо дали после е съжалявал
или не за това.

Непоколебимостта се състои в това, ние сами

да си наложим нещо целейки това, да
предразположим другите, да приемат нашата
гледна точка по своя воля.

Махатма Ганди

23
 5. Изводи и препоръки

Обществото би могло да предприеме няколко мерки за

защита на децата от насилие и злоупотреба, с което те да се чувстват
по-спокойни:

 Повишаване осведомеността на децата и техните семейства относно

проблема насилие и стимулиране на активното им участие в
противодействието на явлението

 Повишаване квалификацията на професионалистите, работещи с

деца, относно проблема насилие във всичките му форми

 Изграждане на система от мерки, насочени към извършване на

насилие над деца, в т.ч. работа на специалистите със
специализираните институции

 Усъвършенстване на нормативната уредба с цел премахване на най-

тежките форми на детски труд; на насилието във всичките му форми-
в частност на домашното насилие, в т.ч. въвеждане на парични глоби
за недобросъвестни родители. Може би финансовата глоба ще може
да ограничи насилието над деца. Към 20.04.2006 г. Светослав Спасов
– председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и
спорта в Народното събрание е заявил, че недобросъвестните
родители ще бъдат глобявани до 500 лв. На този ден депутатите от
комисията са приели на второ четене законопроект за изменение и
допълнение на Закона за закрила на детето /ЗЗД/. Измененията
предвиждат санкции за допускане на деца без придружител в
търговски обекти след 22 часа, както и за продажба на алкохол и
цигари на лица до 18 г. Постъпленията е предвидено да постъпват
във фонда за лечение на деца в чужбина.

 Възстановяване и реинтеграция на жертвите на насилие и

експлоатация. Тук се има предвид приобщаване на пострадалите,
като им се покаже и докаже че не са по-различни от другите

 Повишаване на обществената ангажираност с проблемите на

безопасността на децата, в т.ч. откриване на “гореща линия” за
реакция при престъпления и злоупотреби с деца, създаване на

24
жилищни условия от закрит тип за жертвите и работа на постоянен
център за възстановяване на деца, преживели домашно или друго
насилие.

Ако това ставаше между държави бихме го нарекли война. Ако това
беше болест, бихме го нарекли епидемия. Ако това беше нефтен
разлив, бихме го нарекли екологична катастрофа…Но не, това е
нещо, което се случва на жени и деца, при това веки ден. Това е
домашното насилие спрямо тях. Това е насилието у дома, в училище
и т.н. Това са побоите, от които страдат милиони всеки ден. Това са
злоупотребата с изградения авторитет на родителя, приятеля… Това
са много важни въпроси, на които не могат да се дадат еднозначни
отговори и рецепти.
Тук няма таен враг, който натиска копчето, нито невидим
смъртоносен вирус. Това са съвсем обикновени хора. Хора от всички
социални групи, раси и възраст. Богати и бедни, мъже и жени, орящи
нивите, управляващи финансови империи. Всички тези съвсем
“нормални” създават климат на страх и недоверие около себе си.
Много наши деца се чувстват несигурни и застрашени в домовете си.
Упражненото насилие е вид девиантно поведение. Обществото е
създало култура, в която насилието се приема за нещо съвсем
обичайно. То се пропагандира от всякъде, “лъха” от всичко.
Създадена е естествена среда, където насилието е най-добрият начин
за решаване на различията между нациите, където всяко момче
трябва да се научи да се бие, за да оцелее и където някои хора са по-
привилигировани от други, за което вторите само могат да мечтаят.

6. Приложения

ТЕОРЕТИЧЕСКИ БЛОК

25
СЪДЪРЖАТЕЛНА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ:

Темата "Насилие в семейството" е ориентирана към систематизиране

на знанията, които учениците имат /личен опит, извънучилищни
източници, различни учебни предмети/ за живота в семейството. На
тази основа се надгражда информация за характеристиките на
домашното насилие.
Основните акценти в темата са свързани с разбирането, че:
• Семейството е обществена институция със специфични
закони и правила .
• Хармоничното съжителството в семейството не е
равнозначно на беспроблемност и безконфликтност за семейната
комуникация.
• Насилието в семейството е нарушаване на правата на
човека.
• Правилата в семейството регулират спазването на
семейните норми от всеки член на фамилията и са гарант за
семейно разбирателство.

Работата по темата предполага информиране на обучаваните за:

 Същността на семейството като институция -

семейният живот има свои закони, норми и правила. Семейството
е общност от хора, които са свързани помежду си на основата на
брачни права или осиновяване. Като семейство в българското
законодателство се определя и съжителството на детето с един
родител - самотни майки, разведени, вдовици. Тези семейства се
означават като непълни семейства.

 Насилието в семейството - то е форма за разрешаване

на конфликти или за упражняване на власт /nодчиняване на
членовете на семейството на един авторитет!
Насилието в семейната среда се класифицира като домашно
насилие. Насилието е посегателство върху личността и следва да
се разглежда като нарушаване на човешките права..
Насилието в семейството е израз на неефективна комуникация
между членовете на семейството.
Най-често насилието /физическо, психическо и икономическо/ се
упражнява от мъжа към жената и децата, по-рядко от страна на
жената /nсихически тормоз/ към мъжа. Не са изключени и прояви
на насилие от страна на децата към родителите.

26
 Семейни роли - животът в семейната система
означава изпълнение на определена роля. В човешкото семейство
ролите са регламентирани според задълженията на всеки един от
партньорите. В началото семейните роли са се детерминирали от
половата принадлежност на личността. Родителските роли се
делят на роля на майката и роля на бащата. Обикновено
майчинската роля се свързва с обгрижването на децата, с
поддържането на дома /храна и чистота!, а бащинската - с
осигуряването на средства за живот и издръжка на семейството.
С утвърждаването на еманципацията на жената все по-голяма
актуалност придобива въпросът за равноправното участие на
мъжа и жената в семейните ангажименти. Това означава, че
семейните отговорности следва да се договарят предварително от
членовете на семейството и че всеки поема част от общите
задължения.
Погрешно е разбирането, че детето няма право на мнение. Като
човешко същество, детето има потребности, които трябва да
бъдат удовлетворявани. Понякога насилието над децата може да
се интерпретира като неразбиране на детските потребности или
пренебрегване на детето като равноправен член на семейството.
Обикновено конфликтите с детето са показател за непознаване и
несъобразяване с възрастовите особености на подрастващите.
Ето защо родителите трябва да се запознаят с Конвенцията за
правата на детето и да отговарят адекватно на нуждите на
своите деца.
 Семейни правила - постигането на диалогичност в
семейната система означава ясно дефиниране на семейните
правила. Те представляват "кодекс на семейството ", чрез който се
регламентира колективното съжителство. Те са различни за
отделните култури и етноси. Семейните правила са онези неписани
закони, според които семейната единица управлява
съжителството в дома, така че всеки член от семейството да се
чувства сигурен и спокоен. Когато някой от членовете на
семейството не е изпълнил свое задължение /по субективни причини
- нехайство, безотговорност отказ!, то той трябва да бъде
санкциониран за това. Така всеки член от семейството съхранява
собственото си чувство за отговорност пред семейната система и
се запазва смисъла на семейните правила.
 Семейни конфликти - Хармоничното семейно
съжителство не се измерва с липсата на конфликти, а със
степента на постигнатото разбирателство при тяхното
преодоляване. Нормално е в семейството да има конфликти. Не е

27
 нормално, когато те се разрешават на примитивно равнище, т. е.
чрез побой, затваряне, издевателства, лишаване от храна, вода,
средства за съществуване, сексуален тормоз.
Най-общо конфликтите в семейството могат да се определят
като затруднения при отстояването на дадени интереси. Те имат
различни причини. Разрешаването на конфликтите в семейството
означава управляване на конфликта. Управляването на конфликта е
лесно, когато се припомнят семейните правила. Възможно е те да са
загубили своята актуалност и да е необходимо да бъдат предефинирани.
Следователно, при конфликт е напълно наложително всички
заинтересовани страни на фамилията да обсъдят заедно сложността и
алтернативите за изход от проблемната ситуация. Метафорично
казано, да "изпушат лулата на мира ".

ПРАКТИЧЕСКИ БЛОК

ДЕЙНОСТИ:

1."Какво представлява семейството?”

 Мозъчна атака:
Класът се разделя на четири групи. Всеки участник в групата в
рамките на 3 минути записва на малко листче своето определение за
семейство и го споделя пред групата. На основата на представените
мнения групата изработва общо становище, което се представя пред
останалите групи. Водещият записва мненията на постер по реда на
тяхното съобщаване.
 Обсъждане:
За да конкретизира същността на семейството, водещият
предлага на учениците да огледат отново направените предложения. В
рамките на 3 минути в малките групи се обсъждат основните
характеристики на семейството като вид социална институция. Като опора
служи въпросът: ,До какво може да се разпознае, че определени хора са
представители на едно семейство?"
На учениците се предоставя възможност да допълнят или
коригират първоначалното становище на групата.
В голямата група се прави обобщение на условията, според
които дадено междуличностно съжителство се определя като семейно.
Деликатно водещият следва да разграничи всяка от формите на семейно
съществуване - с брачен договор, без брак, семейство с един родител,
разведени семейства, хомо-семейства.

28
 2. Изработване на колаж: "Моето място в семейството"

Учениците са помолени да донесат в клас вестници и списания със

снимков материал. Целта е всеки да пресъздаде под формата на
колаж отношенията си с родителите и мястото, което според него
заема в семейната общност спрямо останалите членове. От колажа
трябва ясно да личи какъв е броят на членовете в семейството и
дистанцията между тях. Отбелязването на дистанцията индиректно
информира за характера на семейните отношения /доверие-
недоверие, равнопоставеност-подчиненост, близост-отдалеченост,
сигурност-страх/ и за положението на дадения участник като член на
своето семейство.

Колажите се подреждат върху стените на класната стая. По желание

2-3 ученика могат да представят работата си пред класа.
В хода на обсъждането в голямата група водещият трябва да обърне
внимание на факта, че има семейства, при които децата са
пренебрегвани, от гледна точка на съобразяването с техните
потребности. Те вероятно се чувстват некомфортно по отношение на
доверителност със своите родители. Такива деца се чувстват чужди в
семействата си. Често страхът от родителите е причина да не
споделят проблемите си, да се противопоставят по различен начин
/бягство, караници, агресивност/ или да се подчиняват безропотно на
всички родителски изисквания.
Водещият следва да поощрява желанието на учениците да разкажат
за своите семейства и по какъв начин те усещат своето място в
семейството.

3. Колективен портрет: "Идеалното семейство"

Водещият предлага на участниците да съставят словесен портрет на

идеалното семейство. Предложенията се записват на постер без да се
коментират. След това се провежда обсъждане на значимостта на
всяко от тях с цел да се очертае модела на идеалното семейство.

4. Индивидуална работа: "Принадлежност към семейството"

29
 П По
о-
ск -ск
№ Съдържание на въпроса
ор
"д ор
"н
1 Обичаш ли да си стоиш у дома?

Когато родителите ти са вкъщи при тях

2
ли си или в твоята стая ?

Предпочиташ ли да си с родителите си
3
по време на почивните дни ?

Съветваш ли се за всяко твое решение

4
с родителите си?
По трудни !неудобни, деликатни теми!
5 въпроси търсиш ли отговор от
родителите си
Когато имаш проблем, споделяш ли го с
6
родителите си?
Случва ли се да не им казваш цялата
7
истина?
8 Страхуваш ли се от родителите си?
Мислиш ли, че родителите на най-
9
добрия ти приятел са по-доври от
1 твоите ? да си надалеч от твоя дом и
Искаш ли
0 твоите родители?
1 Нуждаеш ли се от повече близост с
1 твоите родители?
1 Съжаляваш ли, когато сте скарани с
2 твоите родители?
1 Имаш ли усещането, че те правят
3 всичко възможно, за да ти помагат ?
1 Мислиш ли, че твоите родители първо
4 те наказват, а после търсят причините ?

1 Има ли моменти, в които мразиш

5 родителите си?

30
След попълването на въпросника се сумират положителните и
отрицателните отговори и се определя степента /в %/ на
принадлежност на детето към семейството. Желателно е да се обърне
особено внимание на въпроси № 2 , 4,5,6, 7, 8, 12, 14 и 15.
Обсъждането предполага изясняване на причините за
отрицателните отговори на участниците по тези въпроси.
5. Казуси: "Случки на насилие в семейството" Участниците се
разделят на четири групи. Всяка група се запознава с една история.
От участниците се изисква да определят:
1.Вида на насилието.
2.Причините за насилието /според опита ИМ /.
3.Какво преживява жертвата?
4.Какво може да се направи, за да се спре насилието в тези семейства

КАЗУСИ:

• ЛОШАТА ОЦЕНКА
Иван е в 7 клас. В училище е получавал винаги отлични оценки. На
последното класно по математика има оценка "Много добър”.
Когато баща му научава това, го заставя през цялата нощ да
решава задачи. Казва, че за наказание няма да го пусне да отиде на
предстоящата училищна екскурзия.
***
• ЗАГУБЕНОТО ДЕТСТВО
Семейство с три деца. Родителите са безработни. Най-малкото
от децата е на шест години. Всеки ден то е принудено да ходи да
проси. Средното дете е на 11 г. Забранено му е да ходи на училище.
Вместо това, по 12 часа на ден то стои на едно от кръстовищата
на града, за да мие прозорците на преминаващите автомобили.
Най-голямото дете е момиче на 14 г. То е принуждавана да събира
бутилки. Спечелените от децата пари се харчат за прехрана и за
пиене от родителите.
***
• ЗАПЛАХАТА
Боряна живее с майка си и втория си баща. Един ден, когато майка
й я няма, той влиза в стаята й и я кара да си свали дрехите. Прави й
снимки. Заплашва я, че ако сподели с някого, ще отпечата снимките
й в местните вестници.
***
• БЕЗ ВИНА ВИНОВНИ
Иво е на 7 г. Майка му работи в кухнята на местната болница.
Баща му е безработен. Когато майка му вземе заплатата си, е
длъжна да я даде на бащата. Той й оставя пари само за хляб, а с

31
останалите отива на машинките и играе хазарт. Вечер се прибира
пиян и бие майка му и него, защото няма ядене.
На всяка група се раздава и следната таблица. В нея участниците
отбелязват със знак "Х" кои институции имат отношение и чрез
своите правомощия биха могли да подпомогнат разрешаването на
казуса.

КАКВО ДА СЕ НАПРАВИ, ЗА ДА СЕ
ИЗБЕГНЕ НАСИЛИЕТО
Агенция ?
Казуси “Закрила на РПУ Психолози Други
Детето”
Лошата
оценка
Загубеното
детство
Заплахата
Безвина
виновни

Обсъждането в голямата група цели да се изследва социалния опит

на участниците относно преодоляване на насилието. Водещият
трябва да запознае учениците с някои възможни решения /правни
процедури/ за недопускане на насилие в семейството.

6. Индивидуално писане: "Какво няма да правя, когато стана

родител"
В рамките на десет изречения учениците трябва да систематизират
своето мнение за "лошото" /неправилно/ родителство. По желание се
прочитат две или три есета и се провежда обсъждане за
осъществяването на добро /правилно/ родителство днес.

32
 ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Отговорност на държавата за домашното насилие:

състояние и необходими промени; Фондация
”Български джендър изследвания”; София; 2000 г.

2. Превенция на насилието и трафика на жени и деца;

Фондация “Асоциация Анимус”; София; 2006 г.

3. Да се учим на ненасилие; Ресурсен център “Отворена

врата”; Велико Търново; 2004 г.

4. Как да се справим с насилието: да се научим на

толерантност; ; Фондация ”Български джендър
изследвания”; София; 2001 г.

5. Доклад за 2004 г. на ДАЗД

6. www.zakrila.org

7. www.divafoundotion.org

8. www.sofia.usembassy.gov

33
34