Виктимизация(тормоз) от

връстници. Същност , причини

и подходи за справяне.
I
 В нито една човешка култура децата
не се отглеждат само от възрастни.
Въпреки, че отношенията с връстниците в
началната училищна възраст не са така
интензивни и емоционално наситени, както
привързаността към родителите, те играят
съществена роля в развитието и взаимно
се допълват с отношенията с родителите.
В и чрез отношенията с връстниците се
култивират реципрочност, доверие и
интимност, изследват се нови аспекти на
А-за, търсят се и се дефинират
собствените ценности и идентичност.
Чрез разговори, несъгласия или
конфликти подрастващите подлагат на
проверка собствените оценки и
поведение, придобиват нови социални
умения.
Отношенията с връстниците обаче са
източник не само на позитивни чувства,
социални умения, увереност в себе си и
себеуважение, но и на негативен опит,
стрес и болка. Злоупотребата от страна
на връстници остава един пренебрегван
психологически и социален проблем.
 Според редица психолози той
възниква в места или мрежи, в които
надзорът на родителите и учителите
отсъства или е ограничен, а децата не са
склонни да споделят поради страха от
отмъщение или бездействие на
възрастните.
Тормозът / bullying/ в училище се
разглежда като форма на враждебна,
злонамерена агресия.
Извършва се систематично с цел
причиняване на физическо или
психическо страдание, осъществява
се многократно продължителен
период от време от един индивид
или група индивиди върху друг
индивид от позицията на
злоупотреба със сила, в
случаи,когато жертвата очевидно е
по-слаба и не може да се защити.
 Според К. Ръгби тормозът в училище е два
вида: злобен /злонамерен/ и незъл,
“лекомислен”, проявяващ се в по-безобидни
форми. За първия вид е характерно желание
нарочно, преднамерено да се причини
физическа или психическа болка на другото
дете, като действията се извършват с видимо
удоволствие.
Другите, по-безобидни форми, които не
отговарят на посочените критерии, К. Ръгби
нарича “нехаен”, “лекомислен” тормоз.
 Участниците в него по-скоро не знаят
какво правят. За тях дразненето,
подигравките са по-скоро безобидна
игра, от която извличат известно
удоволствие.
Тормозът е групов процес – форма
на социална агресия, свързана с
динамиката на групата, извършва се
типично на места, където липсва надзор
на възрастните, но се извършва в
 в присъствието на “аудитория” от
връстници. Членовете на групата се
срещат ежедневно в продължение на
дълъг период от време и са очевидни
различията в сила/власт на
участниците.
 Резултатите от редица изследвания,
правени от психолози и социолози в
различни страни не поставят под
съмнение както разпространението,
така и негативните последици от
тормоза.
 КЛАСИЧЕСКИ ТОРМОЗ
  
 Тормозът от връстници в традиционната
си форма е целенасочено агресивно
поведение, включващо дисбаланс на
сила и власт.Понякога този дисбаланс
включва разлики във физическата сила,
социалният статус и социалното
влияние. Поради този дисбаланс на
едно дете , подложено на тормоз му е
трудно да се защитава.
 Тормозът е повторяем и поради
това е важно да се определи , дали едно
поведение се е появило еднократно или
се повтаря. Въпреки, че възрастните
трябва да се намесват в случаи на
неподходящо агресивно поведение,
начинът по който те реагират на тормоза
може да бъде различен.Традиционните
форми на тормоз включват:
 - директни агресивни форми на
поведение- удар с крака,дразнене,
използване на обидни епитети;
 -индиректни агресивни форми,
които понякога са труднозабележими:
разпространяване на слухове, социално
изключване или манипулацияот вида“
Ако ти си приятел с нея, никой няма да
дружи с теб“.
 Най- често срещаните форми на тормоз
са вербалните- епитети, злонамерено
дрезнене, злобни коментари.
 Тормозът от връстници е явление , което
се среща в световен мащаб,но има и
междукултурни различия и влияния.
 Данните от последните изследвания по
проблема показват, че най- ниски
стойностите по този показател за страните
от Европейския съюз при момичета са
получени в Швеция и Малта, а най-високи за
момчета в Литва.
 Изследванията за САЩ през последните 15
години, показват, че няма ръст на проявите
на тормоз, особено след 1999 година, след
масовото убийство в гимназията в
Колумбайн, окръг Джеферсън, Колорадо,
където се доказва, че преди това убийците
са били жертви на тормоз.
 . Причините за това състояние могат да се
потърсят в общественото внимание, което е
отделено на проблема.
 Възрастови различия
 Децата са най-склонни към включване в
различни форми на тормози най-често са
жертви в начална училищна възраст,а най-
често са извършители в ранното и средно
юношество. Най-склонни към извършване на
тормоз са учениците в 7 клас , около 14
годишна възраст.
 Причини за това да бъдеш жертва или
извършител
 Децата са склонни да извършват тормоз
спрямо връстници или по-малки от тях деца.
 Полови прилики и разлики
 Момчетата е по-вероятно да извършват
тормоз, но тенденцията не е така отчетлива
спрямо жертвите на тормоз. Вероятността е
по-скоро еднаква или има малка
статистическа разлика.
 Разликите са по-често в типовете тормоз.
Момчетата са по-склонни да бъдат жертва
на физически тормоз, докато момичетата е
по-вероятно да бъдат жертва чрез слухове и
злостни коментарии. Момчетата по-често са
тормозени от други момчета, докато
момичета е възможно да бъдат жертви както
на момчета , така и на момичета.
 Жертвите- момчета най-често са подложени
на физически и вербален тормоз, докато
момичетата преживяват социалното
изключване по травмиращ начин .
 Децата –жертви на тормоз биват 2 основни
категории:
 Пасивни – подчиняващи се
 Насилници и жертви

 
 Пасивните жертви на тормоз имат
следните характеристики:
 Те са тихи , предпазливи и чувствителни,
склонни към плач. Те са несигурни, с ниско
самочувствие и малка увереност.Имат малко
приятели, страдат от социална изолация.
 Имат страх от физическо и психическо
нараняване и са високотревожни и/или
депресивни . Има тенденции да бъдат по-
слаби физически от връстниците си. За
някои от жертвите е по-лесно да прекарват
времето си с възрастни, отколкото с
връстници.
 Имат ниско самочувствие, като
тревожността и депресията са често
срещани следствия от тормоза, но могат да
бъдат и предпоставки за него.
 Рисковите групи деца, които са жертва на
тормоз могат да бъдат описани по следния
начин:
 Деца със затруднения в ученето – дислексия
 Деца , диагностицирани с диагнозата
хиперактивност с дефицит на вниманието.-
те могат да бъдат също така и
извършители.ADHD
 Деца, страдащи от хронични заболявания
 Деца , с външни белези на заболяването
ДЦП, спина бифида, парализа и диабет.
 Ефекти на тормоза. Тормозът от връстници
може да даде отражение върху менталното
и физическото здраве и академичния успех.
Децата –жертви на тормоз могат да имат
сиуцидни намерения. Депресията и
суицидът по-вероятно възникват при
индиректни форми на тормоз. Децата
подложени на тормоз могат да преживяват
не само психически , но и физически
дискомфорт-главоболие, стомашни болки,
енуреза, умора и липса на енергия.
 Децата – жертви изглеждат в очите на
другите по-малко щастливи.
 Тормозът води до риск за академичния
успех. Децата, преживели тормоз могат да
пропуснат някои от ползите от ученето или
да не желаят да продължат да учат.
Последствията от тормоза могат да бъдат
дълготрайни. Десетилетия след преживения
тормоз, жертвите могат да продължат да
страдат от депресия и ниско самочувствие.
 Деца, които често са били жертва на
дразнене и обиди, по-често са склонни да
страдат от депресия.
 Казват ли децата, че са били жертви на
тормоз?
 Много деца не споделят това с възрастните и
те представляват около 50 до 75 % от
общата извадка. Момчетата и по-големите
деца по-малко споделят с учители и
непознати възрастни, по-склонни са да
споделят с родители и най- вече са склонни
да споделят с приятели.
 Около 14-17 % от децата, преживели тормоз
не споделят с никого.
 Защо децата не споделят ?Най- често
децата заради:
 1.Негативната репутация на предателя
 2. Момчетата вероятно не споделят защото
мислят, че от тях се очаква сами да се
справят, за да не изглеждат слаби.
 3. Липса на доверие в учителите. Колкото
по-големи са децата, толкова по-малко
вярват, че възрастните ще им помогнат да
спрат тормоза.
 Предупредителни сигнали за тормоза
 Детето се прибира в къщи с повредени
дрехи или липсващи части от книги и
облекло
 Наранявания, за които премълчава
 Има малко или никакви приятели
 Страх го е да ходи на училище или да ходи
пеша НЕ участва в клубовеве по интереси
 Ако детето ходи пеша на училище, търси
заобиколен маршрут без причина
 Загуба на интерес към учебната работа или
поява на по-слаб успех.
 Детето се оплаква от главоболие, болки в
стомаха и др. подобни
 Детето изглежда тъжно мрачно, депресирано,
когато се прибира от училище.
 Детето има проблем със съня или често
сънува кошмари
 Детето има капризен апетит или няма апетит
 Детето изглежда тревожно и има ниско
самочувствие

 Децата, които тормозят-
Насилниците
 Липсва общ профил на децата, които
тормозят, но все пак те имат някои общи черти
 Най-често те са доминантни или такива ,
които обичат да се налагат
 По-темпераментни и импулсивни и по- лесно
изнервящи се
 Имат по положително отношение към
насилието, отколкото другите
 Трудно следват правила
 Изграждат си имидж на по-корави и не
демонстрират емпатия и състрадание
 Често имат агресивни отношения с
възрастните
 Умеят да се измъкват в трудни ситуации
 Демонстрират проактивна агресия- склонни
са към агресивна и враждебна агресия.
Изследванията показват, че децата които
извършват тормоз са по-малко депресирани,
тревожни и най-често са самотници.
 Децата, които извършват тормоз често са
най- популярните.
 
Основни индивидуални мотивации за
извършване на тормоз:
 1.нужда, потребност от доминиране и сила
 2. доставя им удоволствие да нараняват
другите
 3. възнаградени са за своето поведение:
 а. материално – пари , цигари, вещи
 б. психологически- престиж сред
връстници
 Семейни фактори
 -липса на връзка с родителите
 -липса на контрол от страна на
родителите
 -физически наказания, които детето
търпи
Децата-насилници могат да бъдат жертва
на домашно насилие. Склонни са да
тормозят братята и сестрите си. Могат да
се свържат с други агресивни деца.
 Тормозът може да възникне, когато детето
страда от безразличието на околните,
както и когато няма достатъчно
наблюдение и контрол върху него.
 Причини за притеснения относно децата,
извършващи тормоз:
 Тези деца е по-вероятно да участват в
други видове антисоциално, насилствено
или проблематично поведение – побой,
кражби, вандализъм, ниски оценки, по-
склонни да употребяват алкохол, да
пушат.
 ЖЕРТВИТЕ
Етикети
 Деца –насилници-жертви
 Провокативни жертви
 Агресивни жертви
 Като цяло жертвите са по-непохватни –
социално и физически. Имат трудности в
разчитането на социалните сигнали от
другите. Те са по-темпераментни, бързо
палят, противопоставят се активно,
когато са се почувствали атакувани.
Това често са „трудни „ деца в смисъл
трудно се общува с тях.
Причини за притеснения за жертвите:
 Емоционалните трудности на жертви
 Поведенчески проблеми на извършващи
насилие
Проблемни области:
 Поведение
 Социална компетентност
 Депресия
 Трудно приспособяване
 Самоконтрол
 Най-често те са избягвани от останалите.
Имат репутацията на непопулярни деца,
неангажирани към средата, склонни към
суицидни намерения и поведение.
 СВИДЕТЕЛИ НА ТОРМОЗ
 
Тормозът е групов процес, при който децата
имат различни роли.
 Стартиращи тормоза
 Лакеи, които активно участват
 Открито подкрепят тормоза, но не участват
 Пасивно подкрепят тормоза
 Наблюдават тормоза без да участват, но го
подкрепят
 Тормозът им е неприятен , но не помагат на
жертвата
 Помагащи на жертвата
 Жертва

Децата като цяло не подкрепят тормоза

защото се страхуват да не станат жертва.
Ако не се противодейства на тормоза той
може да повлияе на социалния климат- дори
на наблюдателите .
 Анализирайки причините за възникване
на тормоза при децата и последствията
от него, ние решихме да проучим
възможностите на Програмата за
работа с агресивни деца „ Деца помагат
на деца” (Program of aggression „Kids
Supporting Kids” by Pamela McDonald
Schaber, M.A., and Daniel Hoard, M.A) за
влияние върху агресивното поведение на
деца в началното училище.
Учебната програма е с
продължителност шест седмици, като
всяка среща се осъществява веднъж
седмично и трае един учебен час. В
тези часове децата се обучават в
разпознаване на различни видове
агресия /тормоз/, анализират
поведенията и ролите на различните
участници, усвояват умения за
намеса, предпазване и
предотвратяване на този вид агресия.
 В последното занятие децата сами
създават система от правила в
класната стая, които правила
отразяват тяхната колективна
отговорност за намеса при агресия
 В тази програма се отделя специално
внимание на връзките между
участниците в агресията и техните
роли, етикирани като мъчител, жертва
и наблюдател, като се акцентува
върху позицията на наблюдателя и
отношение поведението на класната
стая по на агресивното поведение.
Изследването се проведе с ученици от
трети клас, ОУ „Ангел Кънчев”, град
Асеновград.
Анализ на резултатите.Основните
резултати от проведеното
психологическо проучване на
възможностите на програмата за
влияние на агресивното поведение на
деца от начална училищна възраст са
изразени в графичен вид и описани по-
долу.
За контролиране на резултатите от
прилагането на Програмата бе
използван „Тест за агресия и депресия
на деца от 7 до 10 години”, адаптиран
за български условия от д-р Ели
Драголова.
8

0
А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У

Графика1. Състояние на агресивния фон на момичета и

момчета преди започването на Програмата.
 От графика №1 се вижда, че повишен
агресивен фон има само и едно дете /7
отговора “да”/ по скалата на Е.
Драголова, две деца са на “критичната
линия” с 6 отговора “да”, три деца имат
по пет отговора “да”, две деца имат по
четири отговора “да”, 4 деца имат по 3
отговора “да”, 7 деца имат по 2 отговора
“да”. Това е показател, че агресивният
фон в класа е в границите на нормите,
че децата по природа не са агресивни.
 Независимо от това често се
наблюдават прояви на физически ,
социален или вербален тормоз,
изразени в удряне, бутане, ритане,
заплахи, дразнене, хвърляне на предмет
по някого, криене на вещи, изхвърляне
на учебни принадлежности и т. н.
унищожаване на лично имущество,
неприемане, игнориране, използване на
обидни думи, псуване,
разпространяване на слухове,
изнудване.
7

0
А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У

Графика № 2 Състояние на агресивния фон за момичета и момчета

след приключването на програмата.
От графика № 2 се вижда, че има
промяна на агресивния фон,
регистриран преди започването на
Програмата и след нейното
приключване .Тази промяна е изразена
както следва: няма в класа дете, което
да е в стандартизираните норми на
повишен агресивен фон. При 8 деца е
намалял с един пункт броят на
положителните отговори “да”,
регистриращи наличие на агресия, при
три деца те са с два пункта по-малко,
при 8 деца резултатите са еднакви на
входа и изхода на психологическото
изследване, а при едно дете имаме
завишение от 4 на 5 отговора “да”.
Прави впечатление, че при децата с
по-високи стойности на агресивен
фон, има понижаване на
показателите. При децата направили
един, два или три положителни
избора има задръжка на състоянието.
Изводи:
Резултатите от изследването и
наблюденията показват спад на
агресията в класната стая в резултат
на приложената програма „Kids
Supporting Kids”.Формираните умения
у децата за разпознаване на тормоза и
за намеса в случаите на тормоз,
създават атмосфера на нетърпимост
към такива прояви. Това поставя
началото на създаване на добра и
позитивна среда на учене.
 Чрез проведените дискусии и
ролеви игри в рамките на програмата
„Kids Supporting Kids”, в които децата
развиват умения за вземане на
решения в случаите на тормоз и
приложените интерактивни методи за
създаване на правила на класа и
санкции, се постига едно по-високо
ниво на социални умения на
общуване.
 Успоредно с това се подобрява и
социалният климат като следствие и
отговорност на всеки един от
участниците в училищния процес.
Това добринася за формиране на
креативна среда, благоприятстваща
учебно-възпитателния процес, а
очакваният резултат е повишаването
на знанията, уменията и толерантност
в отношенията.
БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!