Professional Documents
Culture Documents
Test Roditeli
Test Roditeli
Игровият тест „Двете фигури“ се явява често прилагана техника за установяване на първи контакт с
родителите по време на родителска среща и за изучаване взаимоотношенията с детето.
Инструкция: Начертайте 2 геометрични фигури: себе си под формата на квадрат и детето си, под
формата на кръг. Помислете как най-добре да разположите двете фигури на листа.
Интерпретация:
-ако фигурите са една до друга, но раздалечени – липса на контакт с детето; трудности във
взаимоотношенията;
- ако фигурите са една до друга и в близост – наличие на съгласие, разбирателство и мир с детето;
-ако фигурите са нарисувани с един цвят – много прилики с детето, еднаквост, съгласуваност;
-ако фигурите са големи – родителят е силен, стабилен, значим и уверен в себе си и в детето.
Пример:
Стимулен материал:
Източник: http://www.psixologicheskoezerkalo.ru/test-dlya-roditelej-dve-figury.html
.
ДЕМОНСТРАТИВЕН ТИП
Главните черти на този тип са: безпределен егоцентризъм, ненаситна жажда за внимание към
собствения Аз, възхищение, съчувствие, удивление към собственото Его. Той може да преглътне
ненавистта и негодуванието на обкръжението си, но не би изтърпял безразличие и равнодушие, както
и перспективата да остане незабелязан. Счита се, че същността на демонстративния тип се заключава
в абнормните способности на личността подбор и избирателност само на онази информация за себе си
и света, която го впечатлява. Всичко което е приятно и е създадено за да украси собствената личност,
демонстративният тип старателно съхранява и хипертрофира; всичко което има неутрално и още
повече противоположно значение, бива изхвърлено от паметта и съзнанието. По тази причина и
внушаемостта, която нерядко излиза на преден план като характерна черта на този тип, се отличава с
избирателност – от нея нищо не остава запазено, ако обстановката на внушение и самовнушение не
„налива вода в мелницата“ на егоцентризма. Непрекъснатия стремеж да доставя за себе си
всевъзможни облаги за сметка (върху) другите – съученици, родители, учители. Тази реализация върви
по две направления: първо, предприемане на стъпки за предизвикване по отношение на своята
персона на колкото се може повече симпатии, уважение, възхищение и пр. и второ, ако не сработи
първия способ, започва стимулиране на обкръжението за предизвикване на съчувствие и състрадание
– игра в ролята на жертва. В случай на неуспех, демонстративният тип изважда още една карта от
ръкава си – превръща се в клоун, шут, дори е склонен да наруши дисциплината само и само да
привлече вниманието на обкръжаващите го.
НЕУСТОЙЧИВ ТИП
Основната на този тип е патологично слабата му воля. Безволието му (абулията) се проявява преди
всичко когато дейността му засяга учебния процес, труд, изпълнение на задължения, дълг, при
постигане на поставени цели. Същевременно и в развлеченията му не се забелязва особена напоритост
– по-скоро той плува по течението, приема от инициативността и активността на връстниците си. С
това са свързани отсъствието на сложна мотивация на постъпките, недостатъчната способност да
удържа влеченията си, от внезапно възникващи желания (ако осъществяването им не е свързано с
някакви трудности). Освен безволието при него се наблюдава и повишена внушаемост от страна на
личности с криминален уклон, предлагащи удовлетворяване на влечения и потребности без усилия.
Друга отличителна особеност е, че социалното поведение на неустойчивия се влия по-силно от
обкръжаващата среда, отколкото от самия него. Отчитайки от една страна повишената внушаемост и
импулсивност, а от друга – незрялостта на висшите форми на волева активност, неспособността за
изработване на устойчиво социално одобряем жизнен стереотип и като последица,
неорганизираността, отсъствието на стремеж за преодоляване на трудностите, склонността да върви
по пътя на най-малкото съпротивление, слабостта на волята да се придържа дори към собствените си
забрани и предразположеността му към отрицателни външни въздействия, педагозите трябва да
положат много усилия, следвайки препоръките и съветите на училищния психолог, за да овладеят
дефицитите и слабите страни на неустойчивия тип ученик и да му помогнат.
Психичната неустойчивост (преди всичко на волята) се явява основа, върху която нерядко се формират
различни варианти на невротични разстройства, алкохолизъм, наркомания. Неустойчивата
акцентуация се проявява често още в началните класове. Първия ясен симптом е отсъствието у детето
на всякакво желание да се учи и да се труди. Само при непрекъснат контрол и подчинение на
указанията на възрастните, неустойчивия тип може да изпълнява задачи, като постоянно ще се стреми
да се отклони от тях. Първите нарушения в поведението в детството, свързани с емоционално-
волевата незрялост и се усилват по-късно в подрастваща възраст. Негативните постъпки сякаш
привличат като магнит тези деца – те са винаги въвлечени в пагубни за тях ситуации, винаги са в
грешка. При тях не работи модела на подражанието на успешни ученици, точно обратното – те са
омагьосани от онези модели, които предлагат незабавна наслада, развлечения и удоволствия.
За корекция на поведението на такива деца е изключително важен пълния контрол върху поведението
и дейността им (преди всичко учебната) и система от разумни изисквания. Това следва да бъде цяла
система от контролни мерки по време на пребиваването по време на училищни занятия, в семейството
(проверка резултатността от училище, съвместен труд с възрастните; запълване свободното време с
трудови задължения).
.
ИНТРОВЕРТЕН ТИП
Най-съществената черта на този тип се проявява като съчетание от: затвореност и изолираност от
външния свят, неспособност или нежелание за установяване на контакти, и ниска потребност от
общуване; противоречиви черти на личността и поведението – хладнина (отчужденост) и префинена
мнителност; упорство и податливост; лековерие и бдителност; апатия и напориста целеустременост;
затвореност и внезапно неочаквано безпокойство; извънредна привързаност и немотивирана
антипатия; рационални разсъждения и нелогични постъпки; богат вътрешен свят и безцветност на
неговата външна изява (ограниченост в експресията). Всичко това ни кара да говорим за отсъствие в
структурата на личността на интровертния подрастващ на вътрешно единство. Съществен негов
недостатък е липсата на фина интуиция и емпатия в междуличностните отношения.
С настъпването на половото съзряване описаните черти започват да се проявяват с особена яркост.
Особено фрапиращи са самоизолацията и отхвърлянето на връстниците. Духовната самота дори не
тежи на интровертирания акцентуиран подрастващ. Той живее в своя свят, със своите необикновени за
другите интереси и склонности. Външния свят на другите той приема със снизхождение,
пренебрежение или открита неприязън. Въпреки всичко това обаче, тези деца страдат от своята
самота, от неспособността им да общуват, от невъзможността да намерят себе си.
Значително място в живота на тези подрастващи заемат увлечения, които често се отличават с
постоянство и нестандартност – преди всичко това е някакво интелектуално-естетическо хоби (четене,
моделиране, конструиране, колекциониране). Ако такъв подрастващ попадне в ситуация, която е в
противоречие с вътрешните му принципи, то той може да реагира със завидна последователност и
твърдост отстоявайки своята позиция (например, да напусне залата по време на изпит; да не се
съгласи с темата на предложеното му съчинение). Особено бурно те реагират на неумели, груби опити
на възрастните да проникнат във вътрешния им свят, да „нахлуят в душата им“. В такива ситуации е
препоръчително да се направи опит за демонстриране на искрена компетентна заинтересованост към
увлеченията на ученика.
Проникването във вътрешния свят на интроверта е важна задача и цел на педагога, защото
отхвърлеността му на външния свят практически затруднява неговата социализация, в частност
корекцията на нравствените, моралните и други нагласи (в т.ч. и сексуалните), които могат да бъдат
много своеобразни (нестандартни) и далеч да не отговарят на общоприетите норми. Освен всичко
това, интровертните черти могат рязко да се усилят, ако такъв подрастващ се възпитава в дух на
доминираща хиперпротекция (извънреден контрол и опека; суровост на наказанията и ограничения).
ВЪЗБУДИМ ТИП
Главната черта на този тип е склонността му към дисфория (понижено настроение, раздразнителност,
озлобеност, мрачност, склонност към агресия) и афективна избухливост. Характерни за него са също
напрежение в инстинктивната сфера, достигащо в отделни случаи до аномалии във влеченията. В
интелектуалната сфера обикновено се наблюдава трудноподвижност, забавен говор, вискозност,
инертност, които поставят ясен отпечатък върху цялата психика. Афективните разреждания могат да
бъдат в следствие на дисфорията – подрастващ в това състояние сами търсят повод за скандал.
Афектите могат да бъдат предизвикани и от външната среда (връстници, които проявяват властност,
стремеж да подтиснат другия, неотстъпчивост, жестокост или проява на себелюбие, като доведат до
конфликт.
Като правило в подрастващата възраст при възбудимите деца се наблюдава спад на мотивацията за
учебна дейност, като това нерядко се съчетава с доста високи претенции към оценките си. Въобще към
всяко наречено „свое“ те се отнасят изключително внимателно и педантично, в т.ч. и към здравето си,
което ги удържа от употреба на вредни токсични и упойващи вещества, но пък към алкохола биха
посегнало доста често, за да коригират настроението си.
Един от способите за корекция на поведението на възбудния тип се явява призива към
тяхното съзнание, анализа и оценката на поведението в процеса на индивидуална беседа. Става дума
за баналното „Така вече не може!“ или „Тази няма да я бъде!“. При такава беседа подрастващият
трябва да представи устен, а понякога и писмен компромисен договор. На първо място трябва да се
направи така, че подрастващият да преустанови по-нататъшното нанасяне на вреди на себе си и
своите близки (ако за него има действително значими близки). След това, да се прояви искрена
заинтересованост към проблемите на подрастващия и да се направи опит в съвместно търсене да се
подбере на удачния вариант за компромис – такъв, какъвто е най-приемлив за него. Провеждането на
тази беседа следва да се извърши в такива периоди, при които не се наблюдават нито тежка
дисфория, нито натрупване на афекта. От особено значение е активната роля, която е добре да играе
ученика по време на беседата – да се научи да говори за своите усещания и проблеми, тъй като
бедността на речта и неспособността ясно и аргументирано да изразява своите мисли, може да
провокира афективен взрив в конфликтна ситуация.
.
АСТЕНО-НЕВРОТИЧЕН ТИП
Главната черта на този тип се явява повишената психическа и физическа уморяемост (изтощение) –
раздразнителност/склонност към хипохондрия. Уморяемостта е особеност, която се проявява главно
при умствени занимания. Умерените физически натоварвания се понасят добре, но когато се касае за
сериозни физически натоварвания, например съревнование, се оказват непоносими.
Раздразнителността е твърде сходна с афективни избухвания при лабилна акцентуация, но за разлика
от нея, афективните избухвания са свързани не със снижаване на настроението, а с видимо и ясно
проследимо нарастване на раздразнителността в моментите на преумора (изтощение). Натрупваното и
нараснало раздразнение по нищожен повод и с лекота се разтоварва върху обкръжението и по-същия
начин с лекота и бързина се заменят с разкаяние, извинения и дори сълзи.
При астено-невротиците като правило често могат да се забележат денонощни цикли на бодрост и
изтощаемост. За интензивна учебна работа с него, педагогът е длъжен да използва трудоспособността
в периоди на бодрост – това са втория или третия час, началото и средата на седмицата, първата
половина на тримесечието (особено мъчителна за всички подрастващи е третото тримесечие).
СЕНЗИТИВЕН ТИП
Този тип най-отчетливо може да бъде наблюдаван и е оформен в по-късна възрастност, към 16-19
години. Повечето от елементите му обаче могат да се забележат още в подрастваща възраст. Това са
преди всичко извънредно високата впечатлителност към която по-късно се прибавя рязко изразено
чувство за собствена непълноценност. Училището плаши такива деца, чрез шумът, крясъците,
сблъсъците, опасните игри и същевременно те много бързо се привързват към класа и дори страдат за
свои съученици. Много трудно се съгласяват да преминат в друг клас. Като ученици обикновено са
старателни и прилежни, но изпитват силни страхове от проверки, контролни и изпити. Нерядко се
стесняват да отговарят пред целия клас, страхуват се да не станат за смях и подигравки или обратно –
отговарят, но се съобразяват с това, да не бъдат уличени от другите като зубрачи.
Контактността им варира около средното ниво, като предпочитат тесен кръг приятели. Рядко
конфликтуват, като по-скоро заемат пасивна позиция; обидите поглъщат в себе си; алтруистично
настроени са; състрадателни и умеят да се радват на чуждите успехи. Чувството им за дълг се
допълва от изпълнителност. Крайната им чувствителност граничи със сълзливост което може да
провокира нападки по техен адрес от страна на невъзпитани или раздразнителни хора. Към семейния
кръг запазват детската си привързаност, а към опека и покровителство от по-възрастни се отнасят с
търпимост и с охота се подчиняват. Те често са наричани от другите „домашни деца“, „бабино дете“,
„мамино дете“. Те рано формират високи морални и етични претенции към себе си и обкръжението.
Грубостта, жестокостта и циничността на връстниците им ги ужасяват. Те са самокритични и откриват
в себе си много недостатъци, но те са от съвсем друг вид – свързани са със слабост на волята.
Чувството за собствената им непълноценност и чувствителността им предизвикват у тях ясно изразена
реакция на хиперкомпенсация: те се стремят да се самоутвърдят именно там, където се оценяват като
най-слаби Например, детето сензитивен тип, което изпитва страхове да говори и се изявява пред
публика, точно то иска да се включи в театралния клуб на училището. Тази особеност учителите
трябва да познават много добре, защото много често поради срамежливостта и стеснителността им
тези деца биват отхвърлени от това, към което се стремят и е важно за тях. Момичетата се стремят да
показват своята веселост и общителност. Стеснителните и плахи момчета се стремят да демонстрират
сила, воля и енергия. Ако педагогът успее да установи с тези подрастващи доверителен контакт, което
за разлика от лабилния тип съвсем не е лесно), то зад маската на непълноценността ще открият
множество самообвинения, самобичуване и укори към себе си. Тази категория са най-раними и
чувствителни в сферата на взаимоотношенията с обкръжението. Непоносими за тях са ситуациите, в
които те стават обект на насмешка или подозрение за извършена постъпка; когато са подложени на
несправедливи обвинения и пр. Именно тези ситуации могат да подтикнат детето към остра афективна
реакция, конфликт, да провокират депресия или дори опит за суицид.
ТРЕВОЖНО-ПЕДАНТИЧЕН ТИП
Главната черта на този тип подрастващи е тяхната нерешителност и склонност към разсъждения,
тревожната мнителност, увлечението им по самоанализ и не на последно място предразположеността
им към обсесивни мисли, свързани със страхове, опасения, мрачни и опасни предвиждания.
.
Кратко описание на типовете акцентуации при ученици в подрастваща възраст в чист вид.
ХИПЕРТИМЕН ТИП
Основна негова черта е първо, постоянното и доминиращо приповдигнато добро настроение, много
редките прояви на избухваща агресия и то в отговор на противодействие на обкръжението и второ,
постоянен стремеж за потискане желанията и намеренията на другите и подчиняването им на тяхната
воля. За него е характерна висока контактност, словоохотливост, впечатлителност и жажда за
развлечения. Често проявяват тенденция към лидерство, което се подкрепя от налични организаторски
способности. Хипертимните са много инициативни и оптимистично настроени. Влизат в конфликтни
отношения само при наличие на много твърда дисциплина, ограничения, монотонна работа или
принудителна изолация. По тази причина те често биват „неудобни“ по време на час, който не е
наситен с разнообразни, развлекателни, интересни и достъпни дейности. Като правило, колкото по-
ниска е при хипертимния подрастващ общата мотивация за учебна дейност, толкова по-трудно може
да бъде удържано вниманието му по време на час, а поведението му без отклонения. Те по-често от
другите се разсейват и се занимават с някаква друга дейност. Най-добрият способ за неутрализация на
хипертимния по време на час е включването му в интересна и достъпна за него дейност. Още по-висок
резултат може да бъде получен, ако тази дейност съдържа елементи на лидерство: ръководител на
група, екип, отбор и пр. За определяне на най-полезната и ефективна дейност следва да се отчитат
способностите, интелекта, склонности и пр. на детето.
В същото време те могат да бъдат активни помощници на учителите, лидери сред своите и по-малките
ученици, да ръководят клубове, кръжоци, училищни радиа и пр. организирани групови форми.
Принципно са отзивчиви, доброжелателни и с уважително отношение към педагогическия състав.
ЦИКЛОИДЕН ТИП
Този тип поведение се наблюдава често сред подрастващите и юношите (тийнейджърите). Негова
особеност се явява периодичното (с фази от няколко седмици до няколко месеца) колебание на
настроението и жизнения тонус. В периодите на подем за циклоидите се наблюдават черти,
характерни за хипертимния тип. След тази фаза настъпва период на спад на настроението, рязко се
снижава контактността и детето става песимистично и немногословно. Обикновено избягва
многолюдни и шумни компании и много рядко се въвлича в конфликти. Губи интерес към занимания и
увлечения, които са го привличали в предишната фаза и предпочита да се оттегли вкъщи. През този
период може да се наблюдава спад в апетита, безсъние, а през деня обратно – сънливост. Дори
малките и незначими неприятности и неуспехи преживява тежко, като рязко спада работоспособността
му. На забележките на околните в тази фаза циклоидите реагират с раздразнение, дори с грубост и
гняв, но дълбоко в себе си преживяват дискомфорт и в крайна сметка изпадат в униние.
Циклоидите винаги реагират тежко и са много уязвими към чести и сериозни промени на стереотипа на
живот, промяна на училище, местоживеене, към загуба на приятели и близки и пр. Сериозните
неуспехи и недоволство на обкръжаващите го (родители, учители и др.) могат да задълбочат и
усложнят субдепресивното му състояние и да предизвикат остра афективна реакция с вероятни опити
за суицид.
ЛАБИЛЕН ТИП
Основната черта на този тип е крайната изменчивост в настроението. В една или друга степен тези
промени са характерни за всички подрастващи. По тази причина за наличието на акцентуация на този
тип може да се говори едва тогава, когато настроението се променя бързо едно в друго, а поводът за
това е незначителен. Всяка несъзнателно казана дума, недружелюбен или ироничен поглед на
събеседника може да стартира неадекватна реакция в лабилния тип – влошаване на настроението,
униние,мрачно разположение на духа, дори сълзи. Обратно, малозначителни, но приятни неща
(например обикновен комплимент), може рязко да подобри настроението. Честите промени в
настроението винаги се съчетават със значителни и дълбоки преживявания. От настроението в
определен момент зависят и самочувствието, и апетита и трудоспособността, и желанието да е сам или
в шумна компания. По същия алгоритъм се сменя и отношението към бъдещето – от оптимистично до
мрачно и песимистично.
.
Описание на методиката
Въпросникът е модификация на А.Е.Личко, като целта на автора е да създаде компактен, малък тест,
който с лекота да се прилага при групова диагностика.
Въпросникът съдържа 143 твърдения, съставляващи 10 диагностични и една контролна скали (скала
за лъжа). Всяка скала включва по 13 твърдения. Твърденията във въпросника са поместени в случаен
порядък. Диагностицират се хипертимен, циклоиден, лабилен, астено-невротичен, сензитивен,
тревожно-педантичен, интровертен, възбудим, демонстративен и неустойчив тип.
Процедура за провеждане
Инструкция: „Ученици, всеки един от вас иска да научи повече за своя характер и най-вече за
неговите най-силно изразени личностни черти. Когато човек познава добре характера си, той по-добре
би управлявал себе си, например по-успешно би взаимодействал с другите хора. Този тест ще ви
помогне сами да определите типа и особеностите на вашия характер, който се явява основа на
личността. Предлагаме ви един лист с въпроси и лист, на който да отбелязвате вашите отговори. От
вас се иска да прочетете внимателно всеки въпрос-твърдение и да решите, дали той се отнася за вас
или не. Ако да, то обградете с кръгче номера на същия въпрос в листа за отговори, ако не се отнася –
пропуснете този номер. Колкото по-точни и искрени са отговорите ви, толкова повече ще разберете за
себе си. След като приключите с отговорите, изброете и съберете всички отговори, на които сте дали
утвърдителен отговор и сбора запишете в края на таблицата.“
Обработка и интерпретация на резултатите.
За всеки тип акцентуация тестът предлага минимално диагностично число (МДЧ), което представя
минималната граница в интервала 6 – 24. Същото се изчислява по формулата:
МДЧ = M – Rn x W, където
Хипертимен – 10;
Циклоиден – 8;
Лабилен – 9;
Астено-невротичен – 8;
Сензитивен – 8;
Тревожно-педантичен – 9;
Интровертен – 9;
Възбудим – 9;
Демонстративен - 9;
Контролна скала – 4;
Контролната скала показва нивото на достоверност (лъжа), като показател от 4 бала се приема за
критичен. Високите показатели по тази скала показват, че изследваното лице проявява социална
желателност. По тази причина при бал по-голям от 4, към скала демонстративен тип автоматически се
прибавя още 1 бал. Ако показателя е по-голям от 7 бала, към същата скала се прибавят 2 бала. Ако
изследването не цели проверка на хипотеза за демонстративен тип, но резултатите се приемат за
недостоверни.
1.Ако МДЧ достига или превишава баловата стойност само на един тип, то се диагностицира само този
тип.
2. Ако МДЧ достига или превишава баловата стойност на повече от един тип, то се диагностицира:
Ц,Л
С,Т С,И
Т,И
В, Д В , Н
Д,Н
Други, различни от посочените съчетания между типове трябва да се приемат като неадекватни,
например: съчетание между хипертимен и интровертен или сензитивен и възбудим.
б) ако по който и да е от типовете е събран бал 4 и повече, в сравнение другите типове, то
последните не се диагностицират, дори съчетанията им да са уместни.
в) в случай на несъвместими съчетания се диагностицира този тип, който е събрал по-висок бал.
г) Ако в отношението между два несъвместими типа са събрали еднакво количество бал, то за
изключването на единия е необходимо да се ръководите от правилото за доминиране, т.е. приема се
типа, указан след знака за равенство:
Г + А = А А + В = В Ц+ С = С С + Д = Д
Г+Т=Т Ц+И=И
Г+Ш=
Т+В=В Ц+В=В Л+Т=Т
И
Г + В = Г Т + Д = Д Ц +Д = Д Л + И = И
3.Ако МДЧ достига или превишава нормата по няколко типа и по правило 2 от тях и те не
могат да бъдат намалени, то се подбират само два от тях с най-висок бал и се следва второто правило.
4.Ако по контролната скала са получени повече от 4 бала, то към скала демонстративност се прибавя 1
бал, а ако са постигнати повече от 7 бала, към скалата се добавят 2 бала. Ако обаче дори след
добавянето на допълнителните балове не се диагностицира демонстративен тип, то резултатите от
изследването се приемат за недостоверни и следва да се проведе ретест.
Достигането или превишаването на МДЧ по един или друг тип и посочените по-горе правила за
идентификация на типовете гарантира точност на методиката не по-малка от Р > 0,95.
Категория: Други
Прочетен: 923 Коментари: 0 Гласове: 0
30.03.2017 08:30 - Модифициран въпросник за идентифициране типове акцентуации на
характера при подрастващи (Личко) - втора част
.
Модифициран въпросник за идентифициране типове акцентуации на характера при
подрастващи (Личко) - втора част
127.Често се забелязвам в себе си различни знаци и имам мисли, като се старая да ги следвам строго,
за да бъде всичко нормално.
129.Понякога действам извънредно бързо, правя необмислени постъпки, заради които после
съжалявам.
130.Не ми харесва да правя сметка на разходите си и да разпределям парите си, лесно бих взел на
заем, дори да зная, че в срок не мога да върна парите.
133.Често имам толкова добро настроение, че се е случвало другите да ме питат защо съм толкова
весел.
134.Понякога настроението ми е толкова лошо, че съм започвал да мисля, че е по-добре да съм умрял.
Категория: Други
Прочетен: 672 Коментари: 0 Гласове: 0
30.03.2017 08:00 - Модифициран въпросник за идентифициране типове акцентуации на
характера при подрастващи (Личко) - първа част
.
Модифициран въпросник за идентифициране типове акцентуации на характера при
подрастващи - първа част
(Личко)
Категория: Други
Прочетен: 1047 Коментари: 0 Гласове: 0