БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ

ЦЕНТЪР ПО ХУМАНИТАРНИ НАУКИ

Магистърска програма
„Предучилищна и начална училищна педагогика“

Стажантска
научноизследователска практика

Тема: Самооценката
на децата от предучилищна възраст

Студент: Преподавател:

БУРГАС - 2019
 Съдържание

Увод

1. Теоретични основи на проблема

1.1. Изграждане и развитие на самооценката на деца от предучилищна възраст.
1.2. Фактори влияещи за формиране на самооценката.
1.2.1 Чувството за безопасност.
1.2.2 Чувството за емоционална сигурност
1.2.3 Чувството за идентичност
1. 2.4 Чувството за принадлежност
1.2.5 Чувството за компетентност

2.Концептуална рамка
2.1. Цел и задачи
2.2.Обект и контингент
2.3. Критерии и показатели
2.4.Анализ на резултатите по критерии и показатели
2.5.Сравнителен анализ
2.5.1.Сравнителна таблица
2.5.2.Сравнителен анализ на резултатите
3.Заключителен анализ и оценка
4.Използвана литература
 УВОД
Самооценката е основен компонент на самосъзнанието, който отразява
отношението на личността към себе си и представлява необходима предпоставка за
правилна ориентация в обществените взаимоотношения.Хората изграждат убежденията
за себе си на базата на личния опит и на одобрението или неодобрението на околните.
По своята психологическа същност самооценката представлява сложно личностно
образование, компонент от ядрото на личността.Тя заема централно място в
структурата на детската личност и е свързана с неговото психично здраве, както и със
структурирането на жизнените му цели.Самооценъчните процеси оформят параметрите
на взаимоотношенията между детето и обкръжаващия го свят, допринасят за
развитието на неговата компетентност и гарантират качеството на изпълняваните от
него дейности.
В периода на предучилищното детство самооценката на детето за себе си е слабо
диференцирана и се базира по-скоро на външни, отколкото на вътрешни признаци. Но
тъкмо това е времето, в което се поставят нейните основи. Представата на децата за
самите себе си се създава въз основа на личния им опит и общуване с другите.
Оскъдността на този личен опит става причина децата безрезервно да се доверяват на
преценките на възрастните и да се оценяват през техните очи. Всяко оценъчно
въздействие на възрастните съдържа в себе си емоционални и познавателни елементи,
които не само ориентират детето по отношение на добрите и лошите страни в
поведението му, но и стават модел за изграждане на представата му за себе си.
Общуването с възрастните е главният източник на оценъчни въздействия, под влияние
на които у детето се развива отношението му към света, към самия себе си и другите и
се превръща в средство за организация на индивидуалния му опит.

1.Теоретични основи на проблема

1.1 Изграждане и развитие на самооценката на деца от предучилищна възраст.

Самосъзнанието е централен компонент в структурата на личността.То

представлява създаване на образ за себе си /Аз-образ/,който възниква в резултат на
самоанализ,самопознание и самооценка.Осъзнаването на самия себе си активизира
всички активни процеси /познавателни,емоционални,волеви /,в резултат на което се
достига до конкретна самооценка,след това до обща,която е твърде динамична според
вида дейност и субектите на взаимодействията. Самооценката като компонент на
самосъзнанието е оценяване на собствените знания,умения,личностни особености и
поведение от гледна точка на формираните за момента еталони за оценка на
отношението и поведението на личността.Самооценката е начинът,по който човек се
чувства по отношение на себе си,включително и степента,до която има самоуважение и
самоприемане.

Битува мнението, че проблемите със самооценката се срещат само в пубертета, но

това далеч не е вярно. Даже съвсем малките деца, когато се учат да общуват и с
другите, освен с мама, изпитват затруднения с възприемането на собственото си АЗ.
Поемайки по пътя си сред социума, детето се сравнява с другите, учи се да общува и
търси мястото си в обществото.Тези първи стъпки не винаги са сполучливи и детето
може да се определя като по-лошо от връстниците си .

По-красивата играчка на другарчето, по-хубавата блуза на съседското момиченце

или неуспехът в някоя игра – всичко това може да наруши крехкия вътрешен свят на
детето и да го доведе, ако не до депресия, то към занижена самооценка.

Всички знаем колко важна е самооценката в човешкия живот. Това важи в еднаква
степен както за възрастните, така и за децата.В периода на предучилищното детство
самооценката на детето за себе си е слабо диференцирана и се базира по-скоро на
външни, отколкото на вътрешни признаци. Но тъкмо това е времето, в което се
поставят нейните основи. Представата на децата за самите себе си се създава въз основа
на личния им опит и общуването с другите. Оскъдността на този личен опит става
причина децата безрезервно да се доверяват на преценките на възрастните и да се
оценяват през техните очи .

Всяко оценъчно въздействие на възрастните съдържа в себе си емоционални и

познавателни елементи, които не само ориентират детето по отношение на добрите и
лошите страни в поведението му, но и стават модел за изграждане на представата му за
себе си. Общуването с възрастните е главният източник на оценъчни въздействия, под
влияние на които у детето се развива отношението му към света, към самия себе си и
другите и се превръща в средство за организация на индивидуалния му опит . Степента
на това въздействие е обратно пропорционална на възрастта на детето. Колкото по-
малко е то, толкова по-безкритично приема оценките на възрастните.

В горната предучилищна възраст оценките на детето за себе си се базират в по-

голяма степен на резултатите и изводите от собствения му опит и сравняването с
връстниците, но авторитетът и значимостта на възрастните се запазва. Следователно,
колкото по-малко е детето, толкова по-голяма е отговорността на възпитаващите го
възрастни (в семейството и в детската градина) за изграждането на адекватната му
самооценка и толкова по-големи могат да бъдат пораженията, които за жалост се
проявяват в едно по-далечно бъдеще.

1.2 Фактори влияещи за формиране на детската самооценка

Факторите, от които зависи формирането на детската самооценка са много.Тук ще

се спра на най-значимите от тях:

1.2.1Чувството за физическа безопасност

1.2.2Чувството за емоционална сигурност

1.2.3Чувството за идентичност
 1.2.4Чувството за принадлежност

1.2.5Чувството за компетентност

В по-късните периоди се проявява и необходимостта от чувство за мисия и цел.

Изброените фактори не са хоризонтално разположени, а се надграждат последователно
един над друг.
Чувството за физическа безопасност е първата предпоставка за формирането на
здрав Аз-образ и самооценка. Според Ерик Ериксън то е пряко свързано с чувството за
базисно доверие. Детето, отглеждано с любов, топлина и приемане, започва да чувства
доверие към грижещите се за него и към себе си. Дете, което се чувства във физическа
безопасност, не се страхува, че ще бъде наранено или ще му се навреди. Когато започне
да посещава детската градина, това чувство на доверие се пренася върху детската
учителка. Знаем, че децата от всички възрасти пренасят върху учителя
взаимоотношението, което имат с родителя от същия пол. Тук ролята на детската
учителка е да укрепи това доверие, да помогне на детето да се почувства обгрижено и
защитено в новото и необичайно пространство на детската градина и в
непознатото.Далеч по-сложна е тази задача по отношение на децата, преживяващи в
семейството си отхвърляне, апатия, неглижиране или страх да не бъдат изоставени.
Лишени от чувството за базисно доверие те се отдръпват в себе си, стават апатични,
затворени и изолирани или агресивни. Не се доверяват нито на близкото си
обкръжение, нито на себе си. Работата с такива деца изисква бавно и последователно
изграждане на мост на доверие между детето и учителя, помощ и подкрепа при
приобщаването и вписването в детската група. Ясно е, че ние не можем да заменим
родителите на детето и да му осигурим грижите, от които те го лишават, но можем да
тушираме голяма част от вредните въздействия.

Вторият важен за формирането на самооценката компонент е чувството за

емоционална сигурност, което кореспондира с чувството за базисно доверие. Детето
със здраво чувство за базисно доверие развива и здраво чувство за емоционална
сигурност. То не се страхува, че може да го срежат, да го накарат да се чувства
недостойно или маловажно, или да го наранят с иронични забележки. Бедата е, че
много родители не се замислят над значимостта на този факт и често казват на децата
си неща, които не биха казали на колегите или на приятелите си. За отрицателните
ефекти на иронията и сарказма във възпитанието е писано доста и повечето педагози
успешно ги избягват. Но наличието на голям брой деца в детската група не оставя
пространство за пълноценно изслушване и внимание по отношение на детските чувства
и проблеми. Понякога децата се чувстват омаловажени и дори отхвърлени, особено ако
тази картина се наслагва върху идентични преживявания в семейството.

Чувството за емоционална сигурност е най-крехкият от съставящите самооценката

елементи, закрепва се трудно, а лесно може да бъде разрушен. В същото време
равнището на емоционална сигурност е от съществено значение, тъй като посланията
на възрастните се записват и стават отправна точка за това, което детето мисли за себе
си. Тези записи се интернализират и изграждат вътрешната реч на детето, т.е.
посланията, които то само ще си отправя в този и в следващите етапи от живота си.

Развитието на чувството за идентичност преминава през няколко фази в годините на

предучилищното детство.

През втората и третата година се развиват автономността и чувството за

автономна воля или страхът и съмнението в себе си. Детето се научава да използва
местоименията аз, мен, мой и да обозначава с тях своя свят и своите притежания. Този
етап се превръща в битка за автономия, тъй като се въвеждат правилата и изискванията
за тяхното спазване. Детето трябва да развие чувство за самоконтрол без да загуби
самоуважението си. Родителският или учителският свръхконтрол, твърде завишените
или твърде много изисквания към детето, водят до предразположение към съмнение и
срам, при което срамът твърде бързо и лесно прераства в чувство за вина (да си
припомним псевдовъзпитателният метод на засрамването). Детето може да бъде
доведено до натрапливи самоограничения или смирено покорство, дребнаво и стриктно
спазване на правилата и неспособност за толеранс към тези, които не го правят.
Липсата на каквито и да било правила обаче или непоследователността при
изискването за съблюдаването им объркват детето. Естествено е то да се съмнява в себе
си и да се чувства несигурно по отношение на изборите си ако няма правила, които да
го ориентират. Следователно, въвеждането и спазването на разумни правила и
изисквания както в семейството, така и в детската градина, укрепва чувството за
сигурност у детето.

От третата до шестгодишната възраст са важни овладяването и инициативата. В

този възрастов период децата си служат по-свободно с езиковите средства и се движат
по-уверено в пространството. Имат нужда да изпробват и експериментират.
Нашата задача е да отчитаме детските усилия и да отбелязваме постиженията им. Два
възлови момента, които се реализират по-добре в условията на детската градина,
отколкото в семейството. Педагогическата подготовка позволява на учителите да
предложат по-подходящи стимули, подкрепящи усилията на децата да овладеят нови
умения и по-адекватна оценка на резултатите им. Мама може и да не се сети да закачи
детските рисунки на стената, но в детската градина е традиция продуктите от дейността
да се излагат на подходящи места.

Това е и времето, в което детето започва да прави сравнения и да забелязва

различията. Диференцират се представите за двата пола. Детето се опитва да се
самоопредели по отношение на собствената си полово-ролева идентичност и да
подражава на стила и поведението на еднополовия родител, за да се идентифицира с
него. В съответствие с възприемането на себе си като момче или момиче, детето
започва да избира игровите си роли, при което децата често се групират в игри по
полов признак, момчетата играят момчешки, а момичетата - момичешки игри. Аз съм
това, което мога да си представя, че ще бъда е приносът на този етап към детското
чувство за идентичност.
 Четвъртият важен фактор е чувството за принадлежност. Всички имаме нужда да
даваме и да получаваме любов, да чувстваме привързаност и принадлежност. Но тази
потребност е особено силно изразена при децата. Любовта и загрижеността на
родителите им дават чувството за сигурност, емоционален комфорт и значимост.
Децата имат нужда да усещат, че са обичани и желани, че принадлежат на родителите
си, и че те също им принадлежат. Децата, които се чувстват приемани и свързани с
другите, се чувстват харесвани, оценявани и уважавани. Децата с положителен Аз-
образ са по-готови да създават приятелства и да се присъединяват в сприятеляването.
Чрез успешното общуване с околните те започват да се чувстват приемани. Докато
несигурните деца са по-склонни да се самоизолират и да решат, че другите деца не ги
харесват. Ние не можем да компенсираме липсата на родителска любов, но можем да
осигурим подкрепа при овладяването на социалните умения, необходими за
създаването и поддържането на партньорските и приятелски контакти в групата.

Чувството за компетентност също се развива по-добре в условията на

ДГ,отколкото в семейната среда. В детската група детето има възможност да сравнява
своите умения и знания със себеподобни, т.е. деца от същата възрастова група със
сходни на неговите възприятия и познавателни възможности. Обективната и най-често
доброжелателна оценка на педагога е надеждна основа за адекватната самооценка на
детето. Учителят знае как да мотивира и стимулира усилията на децата. Когато постига
успех в една област, детето е по-склонно да опита и други предизвикателства. Децата с
нагласата мога да го направя са готови да опитат отново, дори ако не успеят веднага.
Всеки постигнат успех се превръща в мотивация, която ги насърчава да пробват нови и
нови неща. Степента на свобода за познавателните действия, от гледна точка на детето,
и за тяхното стимулиране, насочване и корелация, от гледна точка на педагога, е
индикация за ценността на познавателното взаимодействие.

Ал.Иванчева посочва,че „Общуването в хода на учебната и игровата

дейност,стремежът към познание и оценка на другите водят естествено и към
самопознание и самооценка.”

В заключение мога да кажа, че децата имат положителна обща самооценка и са

склонни да преувеличават представата за своите възможности.След третата година
относителната самооценка се развива по-интензивно,като децата сравняват и
съпоставят себе си с връстниците.Оценката на връстника влияе по-слабо върху
самооценката на детето.

По-голямата част от авторите, изследващи параметрите на детската самооценка,

смятат, че при децата възпитавани в детската градина, тя се развива по-адекватно,
тъкмо защото организацията на работа там е поверена на професионално подготвени
педагози,каквито се надяваме да станем и ние.

2.Концептуална рамка .
2.1. ЦЕЛ И ЗАДАЧИ
 Целта на изследването е определяне нивото на самооценка на децата от 6
год.възраст, по отношение на личният им опит, самопознание и умението им за
самоконтрол.
Във връзка с това си поставихме задачите:
1.Теоретично изясняване на проблема за самооценката на децата.
2..Проучване на себепознанието и самооценката на децата за нравствените им
качества и умението им за самоконтрол.
3.Изясняване обективността на детската самооценка.
2.2.ОБЕКТ, ПРЕДМЕТ, КОНТИНГЕНТ И МЕТОД НА ИЗСЛЕДВАНЕТО
Обект на изследването е детето от предучилищна възраст (6год.) и неговите
изградени самосъзнание и „Аз-концепция”.
Предмет на изследването е нивото на самооценка на деца от 6 - год.възраст.
Контингент са 6 деца на 6 годишна възраст,от които 3 момичета и 3
момчета.Изследването проведохме в ЦДГ с.Трънак;обл.Бургас

Метод на изследването.

Методът, който ще използвам може да се определи както като тест, така и като
беседа.
Ще поканя децата от подготвителна група на ЦДГ с.Трънак във физкултурният
салон на градината.Ще ги помоля да седнат на пейката.Ще се запозная набързо с тях,
ще си поговорим за нещата,които ги вълнуват и ще се опитам да ги предразположа към
обективни отговори. През това време ще ги наблюдавам(един друг метод на
изследване) и въз основа на това ще придобия представа за всяко едно от тях.След това
ще помоля едно от децата да остане , а другите да изчакат навън.Тестуваното дете ще
може да остане в салона, за да проследи другите отговори.

Въпросът ми към тях:„ Какъв съм аз?“

а) послушен б) непослушен понякога в) много непослушен
и
а) приказлив б) говоря умерено в) трудно общувам

като ще поставя на а) 3т. б) 1т. в) 0т.

 Същите въпроси ще отправя на родителите на тези деца, за да се определи: колко са
обективни оценката на родителя и самооценката на детето.В същото време ще
използвам мнението на учителката на децата,за да сравня всички резултати.
Чрез този метод се надявам да постигна целта на изследването и да определя
характера на самооценката на децата от 6 годишна възраст,завишена или занижена е тя.

2.3.КРИТЕРИИ И ПОКАЗАТЕЛИ

Изследване на 2 критерия:
1.”Колко съм послушен?” - този критерий може да бъде насочен към нравствена
оценка за държанието на децата – послушен;непослушен понякога;много непослушен
са показателите за това както и отговорите на децата.
2.”Колко съм приказлив?” – този критерий ще ни насочи към умението на децата за
самоконтрол –приказлив;говоря умерено;трудно общувам са показателите на този
критерий,както и отговорите на децата
2.4.АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ПО КРИТЕРИИ И ПОКАЗАТЕЛИ
Име на детето:Али
Възраст:6 год.и 6 мес.
На въпроса „Какъв съм аз?” отговори:
а) послушен б)непослушен понякога в)много непослушен

а)приказлив б)говоря умерено в)трудно общувам

Али събра 1 т. от възможни 6 т.и от това може да се установи,че детето е със занижена
обща самооценка. Ниската самооценка може да бъде резултат от опитите на родителите
да изградят у детето едно подчинено поведение.Тези опити се изразяват в различните
изисквания, като послушание,прилежност,зависимост.
Име на детето:Айлин
Възраст:6 год.
На въпроса „Какъв съм аз ?” отговори:
а) послушна б) непослушна понякога в) много непослушна

а) приказлива б) говоря умерено в)трудно общувам

Айлин събра 2 т. от възможни 6 т. и от това може да се установи,че тя също има
занижена самооценка.Но при нея се откроява друг момент.Тя има умение за
самоконтрол.Към това ме насочва и моето наблюдение.Детето търпеливо очакваше да
му задам въпроса и добре обмисляше какво да ми отговори.
Име на детето:Мете
Възраст:6 год.и 3 мес.
На въпроса „Какъв съм аз?” отговори:
а) послушен б)непослушен понякога в)много непослушен

а)приказлив б)говоря умерено в)трудно общувам

Мете събра 2 т.от възможни 6 т.От това следва,че и неговата самооценка е
занижена.Както вече казахме, това до голяма степен зависи от родителите и техните
изисквания и отношения към личността на децата.Когато отношенията се изграждат
върху подчинението и зависимостта,без да се отчитат постиженията,това води до
изграждане на ниска самооценка у децата.
Име на детето:Селин
Възраст:6 год.и 4 мес.
На въпроса „Какъв съм аз?” отговори:
а) послушна б) непослушна понякога в) много непослушна

а)приказлива б) говоря умерено в)трудно общувам

Селин събра 3 т. от възможни 6 т.Ето тук имаме едно дете със средна обща
самооценка.Средната самооценка се формира при деца,чиито родители заемат
покровителствена позиция.Равнището на претенции към детето,като цяло е по-ниско и
това им позволява да приемат своите деца такива,каквито са,проявявайки търпимост
към тяхното поведение.
Име на детето:Юзджан
Възраст:6 год.и 5 мес.
На въпроса”Какъв съм аз ?” отговори:
а) послушен б)непослушен понякога в) много непослушен

а)приказлив б) говоря умерено в)трудно общувам

Юзджан събра 2 т. от възможни 6 т.Отново се натъкваме на занижена
самооценка,според отговорите на детето.Но от моите наблюдения стигнах до друг
извод.Юзджан през цялото време, докато задавах въпросите на другите деца,не спря да
говори и да ходи напред назад.Дори се качи на една кола-играчка и така разсейваше и
другите деца.Според мен е със завишена самооценка спрямо държанието.
Име на детето:Ясмин
Възраст:6 год. и 1мес.
На въпроса”Какъв съм аз?” отговори:
а) послушна б) непослушна понякога в) много непослушна

а)приказлива б)говоря умерено в)трудно общувам.

Ясмин събра 4т. от възможни 6т..Тук имаме дете с висока обща самооценка.Децата с
висока самооценка са пълноправни участници във вземането на решения и
обсъждането на семейни проблеми.Доверието към тези деца е по-голямо.Те имат силно
изразен стремеж към съвършенство и високо равнище на претенции,което се подкрепя
от родителите.Тези деца са независими,самостоятелни и уверени в постигането на
успех.
2.5.СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ.
2.5.1 Сравнителна таблица

Критерии послушен непослушен много приказлив говоря трудно

→ понякога непослушен умерено общувам
Изследвани
лица ↓
Али + +
родител + +

Айлин + +
родител + +

Мете + +
родител + +

Селин + +
родител + +
Юзджан + +
родител + +

Ясмин + +
родител + +

Таблица1.Сравнителен анализ по критерии и показатели

№ Пол Възраст Брой Самооценка

точки
1 Момче 6г.и 6 м 1т. ниска
2 Момиче 6 год. 2т. ниска
3 Момче 6г. и 3 м. 2т. ниска
4 Момиче 6 г. и 4 м. 3т. средна
5 Момче 6г. и 5 м. 2т. ниска
6 Момиче 6г.1 м. 4т. висока
2.5.2.Сравнителен анализ на резултатите.

От изследването,което направих се вижда,че родителите имат завишена оценка за

децата , в сравнение с тяхната самооценка и мнението на учителката.Децата на свой ред
имат занижена самооценка по отношение на нравствените си постъпки и умението им
за самоконтрол.
Занижената самооценка предполага, че децата по-често срещат неодобрение на
резултатите от своята дейност.Това води до негативно отношение към продуктите на
собствената дейност и децата се чувстват несигурни и неудовлетворени.
По-малък процент от децата са със завишена самооценка.Причината за високата
самооценка е, че при 6 год.деца тя се изгражда при реално съотнасяне на образа за себе
си с образа за другите хора и децата оценяват себе си,чрез своите действия и
постъпки.Те ценят себе си като знаещи и можещи и са пълноправни членове на
домашните проблеми.
Както се вижда и от Таблица1.родителската оценка не е много обективна,докато тази
на децата и на педагога се доближава до реалната.
Родителите са един от най-важните фактори влияещи за развитието на детската
самооценка,но и точно те понякога най-много я „спъват”.

3.ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН АНАЛИЗ.

От всички резултати на проведеното изследване можем да обобщим,че на

родителите им се иска тяхното дете да е най-добро във всичко,но в същото време
вероятно те са ключа към ниската самооценка на повечето тестувани деца.В стремежа
си да контролират и управляват децата,родителите не осъзнават,че детето на 6 години
вече има натрупан личен опит/до известна степен/и се стреми да го покаже по даден
начин.За да расте като пълноценен член на обществото то има нужда от одобрения и
поощрения,а не само от порицания и забележки.Големите изисквания към децата
понякога имат обратен ефект.Те стават несигурни и допускат повече грешки.
Като най-обективна оценка може да се представи тази на педагога в детската
градина,защото децата прекарват по-голямата част от деня там и той е този,който до
голяма степен допринася за доброто възпитание и самовъзпитание.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Витанова,Н.Детска психология,Изд.”Просвета”С.1995
2. Джалдети,А.,Василев,В.,Стаматов,Р.Психология.Изд.”Просвета”,С.1992.
3. Иванчева,Ал.Развитие на самопознанието и особеностите на детската
самооценка.Сп.”Предучилищно възпитание”бр.3,1999.
4. Лисина,М.,Димитров,И.Общуване и самопознание.Изд.”Наука и
изкуство”,С.1982.
5. Стаматов,Р.Детска психология.Изд.ПУ „П.Хилендарски”,1998.
6. Стаматов,Р.,Минчев,Б.Психология на човека.ИК”Хермес”П.2005
7.Стойчев,Н.Психология,1993.
8.Тенева,М.Самооценяването в обучението.Ст.З.,2012
9.http//www.psihologia.net
10.http//www.referati.org