Актуални проблеми на семейното консултиране при деца с проблемно

поведение в съвременното българско общество

Децата с проблемно поведение често се сблъскват със затруднения в развитието

на социални и емоционални умения, които могат да доведат до техните неправилни
поведенчески реакции. Вместо да ги считаме за манипулативни или непоследователни,
трябва да разберем, че те просто не са научили как да се справят със своите емоции и
проблеми по конструктивен начин. А всичко това се научава най-напред в семейството.
Семейното възпитание има изключително голямо значение за формирането на
мисленето, характера и качествата на децата. Родителите и начинът, по който възпитават
своите деца, имат значително влияние върху тяхното развитие.
Времето, в което живеем и социалните фактори като глобализацията и кризата,
определено оказват влияние върху семейното възпитание. Натовареният график и
финансовите притеснения могат да направят трудно за родителите да отделят
достатъчно време и внимание на своите деца. Това обаче не означава, че е невъзможно
да се отдели време за взаимодействие и общуване с тях.
Проблемите с общуването между деца и родители, могат да произтичат от
различни фактори. Недостатъчното общуване може да бъде резултат освен на
натовареността на родителите и на липсата на комуникационни умения или дори
отсъствието на осъзнато отделяне на време за взаимодействие с децата. За да се
подобри общуването, е необходимо да се отделя достатъчно време за разговори, да се
слушат внимателно мненията и оплакванията на децата, и да се поставят ясни граници
и очаквания.
Отговорността за семейното възпитание е на родителите и обществото като цяло.
Обаче е важно да се разбере, че не всичко може да се контролира и предотврати, и не
всички проблеми се дължат само на родителите. Обществото трябва да играе активна
роля в създаването на благоприятна среда за развитие на децата, като предоставя
подходящи образователни и социални възможности, подкрепа за родителите и
професионални ресурси за работа с децата.
Детското поведение е комплексно и отразява не само индивидуалните
характеристики на детето, но и взаимодействието му със средата, в която живее.
Етикетите като “девиантно”, “проблемно” или “предизвикателно” могат да бъдат
вредни, защото те поставят фокуса единствено върху детето, без да се обръща
достатъчно внимание на факторите, които могат да бъдат причина за такова поведение.
Един по-ползотворен подход е да се разглеждат проблемите в контекста на семейството,
училището и обществото като цяло.
За да се разбере поведението на детето, трябва да се проучи средата, в която то се
намира. Това може да включва анализ на семейните взаимоотношения, динамиката в
училището, наличието на подходящи ресурси и подкрепа, както и други фактори, които
могат да оказват влияние върху поведението на детето.
Сътрудничеството между семейството и училището е от особена важност за
разбирането и справянето с проблемите на детето. Комуникацията между родителите и
учителите, споделянето на информация и опит, работата в екип и създаването на
подходяща среда за развитие и обучение могат да помогнат за намирането на
подходящи решения за проблемите, пред които се изправят децата.
Важно е да се има предвид, че поведението на детето е често израз на негови
нужди и проблеми, които изискват внимание и подкрепа от страна на възрастните.
Също така, трябва да се избягва етикетирането на децата и да се работи в посока на
разбиране и помощ в тях. Работата с детето извън контекста на неговото семейство
може да бъде ограничена в своята ефективност. Децата са податливи на влиянието на
своето семейство и често отразяват динамиката и проблемите, които се случват в него.
Промяната на поведението и решаването на проблеми на децата изисква
цялостен подход, който включва работа със семейството като цяло. Това включва
разбиране на динамиката на отношенията, разрешаване на конфликти и противоречия,
работа върху личностните проблеми на родителите и насърчаване на здрави
комуникационни умения. Семейната терапия и психологическата подкрепа за
родителите могат да бъдат изключително полезни в тези случаи.
Важно е да се осъзнае, че проблемите на детето не са изолирани и
самостоятелни, а често са резултат от сложна мрежа от взаимодействия и динамика в
семейството. Промяната в това отношение може да бъде трудна и изисква време,
отдадено на разбиране, работа и ангажираност от страна на родителите. Едно от най-
големите предизвикателства е самото осъзнаване на родителите за своите недостатъци и
проблеми и готовността да започнат промяна в себе си. Често хората се страхуват от
срещата със своето несъвършенство и избягват да се сблъскат със собствените си
предизвикателства. Въпреки това, когато родителите са готови да се ангажират с
процеса на промяна и работа върху себе си, това може да има дълбок и положителен
ефект върху семейството и децата.
 Всеки семеен консултант трябва да работи на принципа на разбирането и
търсенето на причините зад детското поведение, преди да се предприеме намеса. Всеки
случай трябва да бъде разглеждан индивидуално и да се проучат факторите в средата,
които могат да влияят върху детското поведение. Разбирането на причините зад
поведението на децата изисква активна комуникация и наблюдение от страна на
възрастните. Като разберем контекста и факторите, които влияят върху детето, можем да
преценим каква подкрепа и намеса са необходими. Това може да включва изменение на
семейната динамика, предоставяне на подходяща среда за учене и развитие в училище
или регулиране на взаимоотношенията в детската група.
Също така, важно е да се има предвид, че децата имат различни индивидуални
потребности и не на всички може да се отговори по един и същ начин. Пренебрегването
на тези потребности може да доведе до недоволство и израз на негативно поведение от
страна на детето. Подходът трябва да бъде индивидуален и внимателен към
потребностите на всяко дете.
Промяната в функционирането на семейството, училището или средата може
действително да има положителен ефект върху поведението на детето. Това подчертава
важността на преоценката на средата и взаимоотношенията, които оказват влияние
върху детското развитие. Работата в екип и сътрудничеството между възрастните са от
съществено значение за създаване на благоприятна среда за развитие на децата.
Вместо да критикуваме родителите на тези деца, трябва да подкрепим и да
образоваме тези семейства, за да им помогнем да развият необходимите умения за
решаване на проблеми и да подобрят взаимоотношенията си с децата си. Единствената
вина, която може да се приложи към родителите, е липсата на информация или ресурси,
необходими за ефективното справяне с предизвикателствата, които представляват тези
деца. Подходът на родителите трябва да бъде базиран на разбиране, емпатия и
последователност в прилагането на правила и граници. Създаването на стабилна и
подкрепяща среда за тези деца е от съществено значение за тяхното постепенно
развитие на по-позитивни стратегии за справяне със стрес и проблеми.
Важно е да осъзнаем, че тези деца не са неуправляеми или непоправими. С
правилната подкрепа и насочване могат да се научат да бъдат по-адаптивни и да развият
уменията, които им липсват.