ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ПРЕРАЗКАЗ

І. Съдържанието на художествения текст се предава вярно,

изчерпателно и в съответствие с развитието на действието.

Вярно означава да не се допускат фактологически грешки, да не се

променят обстоятелствата, да не се измислят действия, нови имена и др.

Изчерпателно – очевидно не трябва да се пропуска нищо от

съдържанието на оригиналния текст, преразказът трябва да е сравнително
подробен.

В съответствие с развитието на действието – да се спази

последователността на епизодите в сюжета и да се запази тяхната
свързаност.

ІІ. Не се допуска изграждане на микротекстове с коментарен

(интерпретативен) характер и изразяване на лична позиция от страна
на преразказващия.

Микротекстове с коментарен (интерпретативен) характер са тези

микротекстове, в които пишещият споделя как е разбрал текста. С други
думи, докато пише преразказа, той не трябва да изразява своята оценка на
ситуациите или постъпките на героите. Трябва просто да възпроизведе
случката и действията, без да ги обяснява.

Лична позиция. Преразказът е текст повествование, а не текст

разсъждение. Ако авторът е искал да покаже на читателя как трябва да се
разбира разказаното от него, щеше сам да го направи. Ние нямаме правото
да правим това, защото не сме автори. Ние само възпроизвеждаме казаното
от автора така, че то да бъде възприето изцяло и от нашия читател.

ІІІ. Употребената в художествения текст пряка реч се преобразува в

непряка и/или в полупряка реч.

На това изискване ще отделим малко повече внимание.

Как да преобразуваме пряката реч умело, без да се повтаряме и без да

се чувстваме езиково немощни?
Пряка реч се нарича чуждата реч, възпроизведена дословно и съпроводена
от реч на автора. Например:

Баща ми сядаше до него на голямата дървена маса и с нескрито

любопитство го питаше:
- Ха разкажи, Ловецо, къде беше тази година и какви нови сънища
сънува. (“Ловеца на сънища”, Георги Михалков)

Речта, която не е възпроизведена дословно, а само по смисъл, по

съдържание, се нарича непряка или косвена реч. Чрез нея се предава
съдържанието на чуждото изказване, но не и неговата форма. Например:

Баща ми сядаше до Ловеца на голямата дървена маса и, изпълнен с

любопитство, го караше да му разказва къде е бил през годината и какви
сънища е сънувал.

Полупряката реч, която е на границата между пряка и непряка реч,

притежава въздействието на пряката реч и граматическата форма на
непряката. Например:

Но когато минуваше из церовата гора, та да слезе към Искъра, из нея

излезе някакъв момък в чудати опнати дрехи, с ширити по гърдите и с
пушка; лицето му беше измахнато и бледно. “Бабо, хляб! Умирам от
глад!” – каза той, като й препречи пътя. Тя веднага се сети: “От ония е,
дето ги гонят сега!... Боже господи!” – пошушна си Илийца уплашена. Тя
потърси в торбата и видя, че е забравила да вземе хляб: само сухи
корички, останали на дъното. Даде му ги.. “Бабо, в това село може ли да
се скрия?” Как ще се скрие в Челопек! Там е огън сега – ще го предадат на
турците. Па и с тия дрехи! “Не може, синко, не може” – каза му тя,
гледайки милостиво измъченото му лице, по което сега се изобрази
отчаяние. (“Една българка”, Иван Вазов)

Когато представя разговор между две или повече лица, пряката реч се
нарича диалог.

- Дай да минем , аго! Пусни ме! Бог да ти даде здраве, на тебе и на

децата!
- Ти ли си, Илийце! Ах, гиди гявурко… - Той я позна, понеже беше му
готвила баница в Челопек.
- Аз съм, хаджи Хасан ага. Пусни ме, за това дете.
- Къде носиш тоя червей?
- Унучето ми, хаджи. Майка му е умряла, то болно е … отивам на
манастира. (“Една българка”, Иван Вазов)
Пряката реч може да се промени да стане непряка или полупряка, като се
промени отношението на разказващия към нея (говорещото лице), т.е. да
се препредаде по смисъл казаното от героя. Не е нужно, предавайки
речта на героя да препредаваме дословно думите, казани от него.
Важното е да запазим смисъла на казаното от него.

Неумелият ученик ще напише: Дебелото заптие пита жената какво иска.

Тя му казва да й даде да мине. Иска да я пусне. Пожелава Бог да даде
здраве е на него, и на децата му. Заптието я пита дали тя е Илийца.
Познава я, защото му е готвила баница в Челопек. Тя му отговаря, че тя е
Илийца, и пак му казва да я пусне заради детето. Той я пита къде носи
този червей. Илийца му отговаря, че това е внучето й, чиято майка и
умряла, че е болно и че отива на манастира.

Вижда се, че авторът на този преразказ е променил емоционалното

въздействие и смисъла на оригиналния текст, въпреки че е предал речта на
героите почти дословно. Заради неумението да се предава пряката реч
като непряка или полупряка се е загубило внушението на ситуацията,
не се усещат нюансите в отношенията между героите.

Този, който може да преразказва добре, ще го направи така:

Поглеждайки към идващата жена, едното заптие я пита какво иска. Тя
се обръща към него с гореща молба да й се позволи да премине реката.
Пожелава му здраве – и на него, и на децата му. Заптието познава, че
това е Илийца. Готвила му е баница в Челопек. Възрастната жена пак
повтаря трогателната си молба да й позволят да премине през реката
заради детето, което носи на ръце. На въпроса къде го е понесла, тя
отговаря, че е тръгнала към манастира, защото внучето й, сираче, се е
разболяло.

Ясно е, че не е възможно пряката реч да се предаде като непряка, без да се

променят думите и словоредът. Защо е така? Живата разговорна реч е по-
въздействаща. Изреченията са по-кратки, понякога непълни, с неправилен
словоред. Има обръщения, възклицания, въпроси, които не може да се
предават дословно. Важно е да си представиш ситуацията, поведението на
героите, чувствата им, мислите им, желанията им и без да добавяш нищо,
да предадеш речта им и да постигнеш същия ефект, който е търсил
авторът.
Най-трудно се преразказва диалог. Тогава репликите са много, следват
една след друга и ако просто ги предадем в преразказа си с еднакви като
строеж сложни съставни изречения, няма да можем да избегнем
повторенията, съответно ще бъдем санкционирани от оценителите. Как да
избегнем това? Да се опитаме да възпроизведем разговора по смисъл.
Например:

1. Юлия пристигна навреме, поздрави го, седна до масата, разтвори

учебника и каза:
– Да започваме.
Прочете задачата и попита:
- Кое е неизвестното?
- Разстоянието между двата града – отвърна Пантата.
- Точно така! Следователно?
Пантата зачеса главата си с молива. Мислеше.
- Защо ми е всичко това? – каза той. – Аз ще стана спортист и ще
обиколя света и без да знам разстоянието между тези два града. (Из
“Войната на таралежите”, Братя Мормареви)

2. Пристигнала точно навреме, Юлия веднага сяда на масата, разтваря

учебника, прочита условието на задачата и му задава въпроса кое е
неизвестното. Пантата й отговаря, че се търси разстоянието между
два града, но след като се замисля за малко, споделя, че не може да
разбере защо му е нужно да решава подобни задачи. Той ще стане
спортист и ще обиколи света и без да знае разстоянието между тези два
града.

Обърнете внимание на последното изречение. То предава репликата на

героя почти дословно, запазвайки напълно нейното въздействие. В този
диалог избегнахме досадните повторения, като предадохме пряката реч,
съчетавайки непряка и полупряка. Разликата е, че непряката реч съдържа и
авторска реч, и реч на героя, а полупряката съдържа само реч на героя, но
предадена от друга говорна позиция – не от негово лице, а от лицето на
страничен наблюдател. 

Още по-лесно е, когато трябва да преразказваме от позицията на героя, т.е.

от аз-форма:

Тя пристигна точно навреме, седна на масата, каза, че трябва да

започваме, след това разтвори учебника, прочете условието на задачата
и ме попита кое е неизвестното. Отговорих й, че се търси разстоянието
между два града. След това и споделих, че не мога да разбера защо ми е
нужно да решавам подобни задачи. Нали ще стана спортист, ще обиколя
света и без да знам какво е разстоянието между тези два града.

Много често учениците грешат, като преобразуват пряката реч в непряка

по един и същи маниер, образувайки сложно съставно изречение с
подчинено допълнително изречение, въведено със съюз ЧЕ. За да се
избягват повторенията, може да се използват и други конструкции или
пряката реч да се преобразува, като се употребяват други съюзи или
съюзни думи.

- И посред нощ? … Какво ще му правя аз, ако е болно? – бърбореше

сърдито калугерът.
- Ти няма нищо да направиш, но Господ може всичко.

Варианти за преобразуване на пряката реч с различна позиция на

преразказване:

1. Илийца му казва, че той нищо няма да направи, но Господ може всичко.

2. Според Илийца не той ще направи нещо, а Господ, който може всичко.
3. Илийца е съгласна, че той нищо няма да направи, но допълва, че не той,
а Господ може всичко.
4. Отвърнах му да не прави нищо, защото не той, а Господ може всичко.
5. Казах му, че не от него очаквам помощ, а от Господ, който може
всичко.

Какво представлява полупряката реч и кога да я използваме? Полупряката

реч се среща в художествени произведения преди всичко като вътрешен
монолог, вътрешна реч. Тя не принадлежи изцяло нито към речта на
автора,, нито към речта на героя, но се включва в авторската реч и
придобива специфични особености. Характерно за нея е, че авторът
постепенно приближава своя повествователен тон до индивидуалната реч
на героя, до неговите изразни средства, мисли и чувства. Полупряката реч
може да бъде част от изречение на повествователя или може да се обособи
като отделно изречение.

Например: При тия думи хайдутите, които не снемаха очи от алтъните

на шията й, се спуснаха към нея и отдалеч протегнаха жилестите си
ръце. Шибил махна с ръка и ги спря. После се обърна, изправи се на целия
си ръст и отвисоко измери с очи момата. Какво бяло лица! И тънка в
кръста, а полите й широки като на кукла. И какъв кураж! Очите му
заблещяха светло, наду го смях. Но по-рано от него момата беше се
разсмяла с глас. Лицето й светна, стана по-хубава, а сега можеше да се
види, че очите й са сини и зъбите бели. Шибил я гледаше учуден: какъв ще
е тоя дявол? (“Шибил”, Й. Йовков)

Използването на полупряката реч е един отличен способ да разнообразим

начините за преобразуване на пряката реч. Така ще покажем на
оценителите, че сме умели автори на преразкази. Най-често полупряката
реч трябва да се използва при предаване на вътрешната реч на героите.

Пример:

1. Като се намери на улицата, той свободно преглътна слюнката си и пак

укори себе си:
- Диване съм си, диване, и туйто! Гонят ли те – бягай, дават ли ти –
взимай, ама де главо, де! (“Печена тиква”, Елин Пелин)

2. Когато излязох навън, преглътнах насъбралата се слюнка и започнах де

се укорявам колко съм глупав. Когато те гонят, трябва да бягаш, дават
ли ти, трябва да вземаш.

Съществува още една трудност при предаването на пряката реч. Как да

преразказваме непълни възклицателни изречения, кратки въпроси или
обръщения? Например:

Отваряше вратата на ресторанта на баща ми и с двата куфара в ръце

заставаше на прага, висок и сух като топола.
- Ей, Ловецо, тука ли си? – провикваше се баща ми. – А аз мислех, че тази
година няма да дойдеш. (“Ловеца на сънища”, Георги Михалков)

И този път отговорът е: стараем се да запазим смисъла според

съдържанието на оригиналния текст.

Когато Ловецът на сънища отвореше вратата на бащиния ми

ресторант, баща ми се провикваше изненадан, че и тази година Ловеца се
е появил.

Всички тези примери трябва да покажат, че има много начини за избягване

на повторенията и на другите неудачи при предаването на пряката реч в
преразказа. Най-важното, което трябва да запомним, е следното:

- пряката реч се преобразува по смисъл;

- трябва да се разнообразява изказът при предаване на пряката реч;

- да се редуват непряка и полупряка реч, когато това е възможно.

Следващото изискване в Насоките е:

ІV. Преразказва се в подходящо основно глаголно време и в
съответните му спомагателни глаголни времена и наклонения.

Основните глаголни времена са сегашно време, минало свършено, минало

несвършено време и бъдеще време. Първите три се използват като основни
при преразказване.

Важно! Когато се преразказва в аз-форма от името на определен

герой, като основно глаголно време се използва минало време.

Когато задачата е да се преразкаже текстът от позицията на анонимен

страничен повествовател, трябва да се използва сегашно време като
основно глаголно време.

Примери:

1. След миг натисна запъхтян звънеца. Отвори му Камен. Ташев не успя

да овладее гнева си, сграбчи го за ризата.
- Ще те убия! – извика той.
Изскочи бащата на Камен по дочен панталон, готов да тръгва на
работа. Двете близначета стояха зад него и гледаха уплашени.
- Какво е станало?
- Елате вижте, елате вижте! – гласът на Ташев трепереше от гняв. –
На сол е направил стъклото.
- Не съм аз! – каза Камен. (Из “Войната на таралежите”, Братя Мормареви)

2. Чух звънеца и отворих вратата. Беше Ташев. Той ме сграбчи за ризата

и каза, че ще ме убие. В това време изскочи баща ми, облечен за работа.
Зад него, уплашени, се бяха скрили двете близначета. Баща ми запита
разгневения съсед какво се е случило. Тогава Ташев настойчиво покани
баща ми сам да види как съм направил стъклото на сол. Заявих, че не съм
го сторил аз.

3. Започнах аз да правя кацата. Труд не жалих, направих я каца и

половина, като ти кажат – точно! Колкото широка, толкоз и висока –
чамова каца с бели като сирене дъски! Сто пъти премерих може ли
дъното й да се огребва с ръка – може! Разглобих я на дъски, натоварих я
на мулето и леви-десни – право в Хамбардаре. Сглобих кацата в двора на
Суля и тъкмо я стегнах в обръчите – ето ти стопанина. Като видя
кацата – зарадва се, но като я пипна и напипа дървените обръчи, загуби
му се кефа и се намръщи. (“Изпит”, Николай Хайтов).

4. Започва той да прави кацата, без да жали труда си. Прави я колкото
широка, толкова и висока. Многократно премерва дъното й – да може с
ръка да се огребва. След като става готова, я натоварва на мулето и я
кара на Сулю. Стопанинът отначало гледа на кацата с радост, но
когато забелязва, че е направена с дървени обръчи, се намръщва.

Запомнете, че от дидактическата задача зависи изборът на основно

глаголно време! Грешката при употребата на основното глаголно
време може да се окаже фатална за вашата оценка!

Наклоненията са четири – изявително, условно, повелително и преизказно.

Според критериите за оценяване като основно наклонение на
глаголите в текста трябва да се използва изявително наклонение, т.е.
присъствените форми на глагола в основните глаголни времена.

Като допълнителни глаголни времена и наклонения в текста на

преразказа могат да се използват бъдеще време, бъдеще време в миналото,
минало неопределително време, преизказно наклонение и условно
наклонение.

Примери:

1.- Къде беше бе, синко? Толкова години. Чухме те в Америка, чухме те по

дунавските гробища. В село пуснаха слух, че си бил в затвора, па чухме, че
си умрял! Насмалко помен не правихме. Питахме, разпитвахме –
отникъде нищо. 
Гласът на дядо Никола се задави. Той замлъкна. Родителските му очи
поглъщаха сина цял и го милваха, и му се радваха. (“Син”, Елин Пелин)

2. Старецът започна да ме разпитва къде съм се губил през всичките

тези години. Чули били, че сме в Америка, чули, че съм по дунавските
гробища. В село пуснали слух, че съм в затвора, че съм умрял. Замалко
помен да ми направят.

3. Като чу това, Ян Бибиян леко се сниши над върбата и напрегна ушите

си.
- Моят малък и мил Фют – продължаваше старият дявол, - колко пъти го
съветвах, колко пъти го учих, но все пак той е много неопитен и се
остави да бъде бит от човешка ръка. Сега има на главата си една голяма
цицина, която вместо да заздравее, повече расте. Остави всичко друго,
но той тъй много е обикнал другаря си Ян Бибиян, че постоянно плаче за
него. Плаче, но го е страх от него, вече не иска да го види. Жалко, защото
ще изпуснем момчето. То има всички лоши наклонности и щеше да стане
наше послушно оръдие. Сега, ако го оставим, тоя Ян Бибиян може да
стане добро момче. Тогава жалко за моя Фют, ще мине за неспособен и
ще бъде навеки проклет от нас.

4. Като чух това, сниших и напрегнах ушите си. Старият дявол

продължаваше да говори за Фют. Казваше, че много пъти го съветвал и
много пъти го учил, но Фют пак се оставил да бъде бит на човек. Сега
имал на главата си голяма цицина, която продължавала да расте.
Въпреки това Фют така ме обикнал, че постоянно плачел за мен. Плачел,
но и го било страх и не искал повече да ме види. Това според дявола било
жалко, защото така щели да ме изпуснат. Имал съм всички наклонности
и съм щял да стана тяхно послушно оръдие. Сега, ако ме оставели, аз съм
щял да стана добро момче. Това било лошо и за Фют, защото щял да
мине за неспособен и щял да бъде навеки проклет от дяволите.

Много е важно да не се смесват в текста на преразказа две или повече

основни глаголни времена и наклонения, без това да е мотивирано в
съдържанието му!

Запомнете!

Когато сегашно време в изявително наклонение е основното глаголно

време, допълнителни в текста могат да бъдат бъдеще време за бъдещи
събития спрямо основното събитие и минало неопределено време за
минали събития.

Когато минало свършено или минало несвършено време в изявително

наклонение са основното глаголно време, допълнителни в текста
могат да бъдат бъдеще време в миналото за предстоящи събития
спрямо основното събитие и минало предварително време за събития,
които са се случили преди основното събитие.

Допълнителни наклонения в текста на преразказа могат да бъдат

преизказно наклонение и условно наклонение. Първото се среща много
често в случаите, когато герой споделя пред друг герой свое преживяване,
което е станало преди основното време на повествованието.
Следващото изискване се отнася до спазването на нормите на съвременния
български книжовен език:

V. Не се допускат отклонения от лексикалната, граматичната,

правописната и пунктуационната норма.

Книжовните норми и правилата за тяхната употреба са предмет на

учебниците по български език, затова тук няма да ги разглеждаме
подробно. Само ще повторим, че познаването на нормите и тяхното
успешно прилагане са предварителните условия за успешното създаване на
какъвто и да било текст.

VІ. Спазват се изискванията за графично оформяне на писмения текст

– открояване на абзаци, ясна графика на буквите, отделяне на думите,
четливо оформяне на редакции и т.н.

Какво означава това изискване? Прегледното и четливо писане е

задължително! Епизодите от развитието на действието трябва да бъдат
отделени на нов ред в самостоятелни абзаци. Важно е текстът да се чете
лесно. Това не означава, че буквите трябва да са красиво написани, но и не
трябва да се проявява небрежност в това отношение. Редакциите
(поправките) в беловата са допустими, но трябва да са така оформени, че
да се разбира за какво се отнасят. Те не трябва да пречат на целостта на
текста.

Как да поправяме и редактираме вече написаното, когато няма време за

преписване на нова белова? Сгрешени думи, букви и пунктуационни
знаци се зачертават с една права линия и над тях се поставя верният
вариант. Когато трябва да се допълни нещо пропуснато, ако е дума,
фраза или едно изречение, по-добре е да се напишат над мястото, за
което са предназначени, като се добавят със знака V. Ако обаче е
пропуснат цял параграф, по-добре е да се препише страницата, като
пропуснатото се добави на нужното място. Пропуснатият параграф
означава, че авторът на преразказа не е планирал добре дейността си.

Ако има нужда да се разместят думи или изречения, разместването може

да се отбележи със стрелка. В никакъв случай не трябва да се драска
сгрешеното. Получава се нещо много грозно и това влияе върху мнението
на оценяващия.
 СПЕЦИФИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА ПРЕРАЗКАЗ С ПРОМЯНА НА
ГЛЕДНАТА ТОЧКА

Когато в художествения текст е използвано аз-повествованието

(глаголните форми са в първо лице, единствено/множествено число),
дидактическата задача може да изисква преразказване от името на
неутрален разказвач. В този случай е необходимо да се имат предвид
следните особености:

І. Основното глаголно време е сегашно историческо време, използвано

съвместно с други подходящи глаголни времена и/или наклонения.

ІІ. Съдържанието на художествения текст се предава вярно и

изчерпателно без разместване на последователността на епизодите.

Задача да се преразказва от позицията на страничен неутрален

повествовател ще бъде поставяна само върху разкази, в които има аз-
форма на повествование. Такива разкази са например “Ангелинка” на
Елин Пелин и “Изпит” на Н. Хайтов. В този случай е задължително
основното глаголно време да е сегашно и да не се пропуска нито един
момент от развитието на действието, без да се разместват епизодите.

Когато дидактическата задача изисква преразказ от името на герой,

необходимо е да се имат предвид следните особености:

ІІІ. Основното глаголно време е минало свършено време, използвано

съвместно с други подходящи глаголни времена и/или наклонения.

ІV. Пишещият преценява на кои епизоди от сюжетното развитие

героят е свидетел, както и степента на важност на отделните епизоди.
В резултат на това моментите с по-голямо значение в развитието на
действието се представят чрез подробен преразказ, а други моменти –
чрез сбит преразказ.
V. По преценка на разказващия герой е възможно пренареждане на
епизоди, което пренареждане трябва да се подчинява на логиката на
художествения текст.

За да бъдат спазени представените изисквания, особено важно е да се

прочете внимателно условието на дидактическата задача и да се обмисли
подходяща стратегия за писане на преразказа.

Както вече казахме, необходимо е още на етапа подготовка за писане да се

обмисли и изпробва позицията на преразказване. Можем да го направим
наум с първите няколко изречения от текста. След това, докато четем
оригиналния текст, трябва да преценим за кои обстоятелства (обстановка,
пейзаж, действия на други герои, реплики) е напълно ясно, че са станали
достояние на героя. Само тях преразказваме, останалото пропускаме в
преразказа си.

Ето един пример:

1. Водата от Киселото кладенче отново възстанови приятелството

между Фют и Ян Бибиян.
Тяхната кратка раздяла накара Ян Бибиян да поразмисли. Той, изоставен
от родители и от другари, се видя съвсем самотен, когато го остави и
Фют. Дори някак страшно му беше без Фют. Затова той реши да бъде
по-добър към рогатото другарче. И наистина тяхната подновена
дружба изпълни с радост сърцата и на двамата и те заживяха весело.
Веднъж, след като бяха прекарали един хубав и щастлив ден в скитане и
правене разни лудории, Фют каза:
- Ян Бибиян, забрави ли боя, който изяде от кацаря?
- Няма никога да го забравя – отговори Ян Бибиян.
- Не мислиш ли да му отмъстим?
- Мисля, но не зная как.
- Аз ще ти кажа – рече Фют. – Да откраднем кокошките му!

2. Веднъж, докато скитахме и правехме разни лудории, попитах Ян

Бибиян дали още помни боя, който изяде от кацаря. Той ми отвърна, че
никога няма да забрави този бой. Поинтересувах се дали не смята, че
трябва да му отмъстим. Ян Бибиян сподели, че също мислел за това, но
не знаел как да го направи. Казах му, че трябва да откраднем кокошките
на кацаря.

Първите два параграфа трябва да бъдат пропуснати, защото са авторски

коментар.