Великотърновски университет “Св. св.

Кирил и Методий”
Филологически факултет

Рефериране на статията
“Отново за езика в интернет” от Мария Грозева,
Издание на Филологически факултет при Великотърновски
университет “Св. св. Кирил и Методий”- кн. 2, 2017г.,

Изготвил: Елена Гогова Възложил: доц. Д-р Д.

Специалност: Педагогика на обучението Константинова
по български език и география
ФАК. № 1902012533

Публикацията на М. Грозева “Отново за езика в интернет” е

целенасочена към спецификата на комуникацията в интернет. В самото
начало на статията, авторката и засяга темата за появата на
съвременните електронни медии и зависимостта на човека от тях. Тя
описва редица разнообразни приложения , чрез които днешната
комуникация се случва, на момента в жива връзка, в реално време. Ото
различни проучвания, авторката излага своите аргументи за най -
използваните средства за комуникация и отношението на модерния човек
към тях.
Според Грозева интернет поколението, има своите предпочитания в
използването на приложения.
Така например: Електронната поща е масово използвана за служебни
цели. Фейсбук и Инстаграм се използват за комуникация, чрез съобщения
приятелски кръг. Вайбър, Месинджър и др. са сред ползваните за връзка
със семейството и близките.
Авторката изтъква в статията и разликите между ,традиционните
печатни медии, радио и телевизия , които съчетават в себе си устна или
печатна реч, звук и картина, новата виртуална среда се характеризира с
хипертекстуалност, полифункционалност, минимализация на
пространство и времева разлика. Интересът идва от възможността да
се смесват писмена и устна комуникация, текстови видове и жанрове.
Киберпространството съчетава в себе си възможността за
непрекъснато развитие и усъвършенстване, като предлага на
съвременния ползвател нови технически възможности.
В публикацията си М. Грозева не пропуска да отбележи, опитите да
бъде определен езика в интернет от българската езиковедска
литература.
За жанра на електронните писма, И. Ликоманова - 2005 , избира название
“вторична устност”. Въпреки писмения си вид, електронните писма
имат свой “иманентен признак”, устността.
Авторката набляга и на изследване на езика в интернет . “Социалект” -
Езикова система. Много често използвания интернет език Netspeak,
Netzsprache - Подсистема на езика - вид диалект във вариант на
книжовния литературен език. Преди навлизането на масовата
комуникация в интернет, обхваща определени ползватели - блогъри,
форумци, тук става дума за соцдиалект. Днес броят на носители на
даден език е много по - голям. Използват се всички възможности на
интернет за обмен на информация, общото между тях е използваният
език и отличителните му признаци. Различия се явяват жанр и стил.
Езикът в интернет.
За определяне на отношението книжовен / литературен език/, диалект /
езиков вариант / се използва тричленната парадигма аусбау - език,
абщанд - език, дах - език, предложени от Х. Клос- /1978/ и допълнена от
Босонг /2008/.
Аусбау - език, Клос разбира езиков вариант, подлежащ на развитие и
съществуващ в художествена и научна литература. При него
характерното е нормираност спрямо правописа, граматиката и
лексиката. Аусбау - езикът може да послужи като национален или
административен език. Абщанд - езикът се отличава от други езикови
варианти, той не може да се определя като техен диалект.
М. Грозева съпоставя изследване на български език в коментарни блогове,
в периода 2008 – 2010 , което показва следните особености.
  Писмената комуникация в блогове и форуми, налага използване на
компесаторни стратегии за предаване на липсваща прозодика и
кинезика, използват се повторения на препинателни знаци,
частици, гласни, графично оформление, емонтикони и писане на
главни букви. Все още се среща и критикуваното писане на
“Маймуница”. Писането с главни букви се тълкува като,
“крещене” и “"викане”.
Авторът изтъква няколко такива примера, взаимствани от различни
форуми.
 Спазване на етикета / нетикета/. Честа употреба на неучтива
форма отколкото на учтива. Поради неспазване на правописни
правила е трудно да се прецени, дали от използването на второ
лице множествено число, не се има предвид учтиво обръщение.
 В блогове и форуми участниците използват всички видове
изречения, превес имат простите разширени изречения, към които
са включени и анаколутите.
Най - голям брой са съобщителните и въпросителните изречения,
последвани от подбудителни. Характерни за диалогичната реч, те са
признак на спонтанност.
И тук авторката е дала своите примери. ( Грозева - 2011. 107-125)
В резултат на използването на езика в два различни периода във
форуми и блогове, има основание твърдението, че езиковият вариант
с малката си отдалеченост от книжовния и способност за развитие,
може да бъде определен като културен диалект ( Уебдиалект )
интернет диалект. Особеностите му са: близостта до устната реч,
компенсирането на прозодиката и кинезиката, чрез използване на
графични елементи. Предпочитания към прости съобщителни,
подбудителни, въпросителни изречения и използването на думи от
компютърния жаргон. Особено важно място заемат игрите на думи,
с цел, привличане на вниманието на участниците в комуникацията.
Съпоставка между книжовната норма и особеностите в жанровете
на уебдиалекта дават по - точно виждане за тенденциите в
развитието му.
 Литература: М. Грозева 2011: Езикът в Интернет. Изследване върху
политическите коментарни блогове в български език. Изд. ЛРЦ,
София.
Средноаритметична оценка: Добър 3.83
1) Съдържанието и структурата на статията са предадени сравнително точно, на
места обаче текстът трябва да се редактира, тъй като има неясноти.
Мн. добър 4,50

2) Техническо оформление – не са спазени някои изисквания:

няма двустранно подравняване на текста;
неправилна е употребата на курсив (Italic) в целия текст;
трябва да се обърне внимание и върху полуслято писане с дефис (-), както и върху
изписване на тире (–);
има много неправилно поставени интервали;
трябва да се допълнят библиографските данни за статията.
Добър 4

3) Правопис и пунктуация: 13 грешки.

Неправилна употреба на запетаи!
Среден 3