РОМИТЕ

Ромите в България имат своя оригинал­на и самобитна култура и

специфична жиз­нена философия, отразена в техния език, тра­диции и фолклор.
Най-интересното при тяхната култура е, че тя не е единна, а е „сло­жен пъзел”
от ценности, традиции и начин на живот - характерен за отделните ромски
групи и подгрупи, живели и живеещи в различните времена и пространства.
Процесите, свързани с идентичността на ромската общност са много сложни.
Това се дължи на спецификата на самата ромска идентичност, т.е на чувството
за принадлежност към многослоестата, сложно структурирана и йерархизирана
ромска общност с много субгрупи. Тя е множествена идентичност, от една
страна, и гранична, от друга, т.е. тя е едно цяло от принадлежности
едновременно както към субгрупа, така и към ромската общност като цяло, от
една страна, а, от друга, тя не е достигнала до състояние на цялост,
консистентност, устойчивост. В същото време голяма част от общността е
готова в определени ситуации да „отхвърли” изцяло ромската си идентичност и
публично да обяви принадлежността си към друга престижна общност.
 В България, ромите се осъзнават като народ, свързан с общ
произход, минало, език и традиционни занятия, но на битово ниво се
делят на различни групи, между които съществува голяма дистанция.
За България в различните източници се посочват около 22 групи.
Групите са затворени една към друга, рядко общуват и се женят
помежду си. Важен аспект на социалното организиране на ромската
общност е именно тази сегментарност, която не е „липса на
организираност и анархия”. „Нито един не може да има власт над
друг индивид, нито една фамилия върху друга, нито една група над
друга група“. Това е традиционната представа на ромите за социална
организация на общността. В редките случаи на междугрупови
бракове от жените се изисква пълно подчинение на обичаите на
групата на съпруга, дори смяна на дрехите и езика.
В българските земи, основната част от
ромите са уседнали още по време на
Османската империя. При различните
групи усядането има различен характер:
то е най-устойчиво и трайно при
йерлиите. При някои субгрупи дълго се
наблюдава полууседналост - постоянно
зимно жилище, което обаче се напуска
за топлите месеци във връзка с
упражняването на традиционния занаят
(особено често наблюдавано при
групите на калайджиите, рогожарите,
копанарите, вретенарите, урсарите и
др.). При други номадският или
полуномадският начин на живот
продължава до 1958 г., когато и
последните номадстващи групи са били
принудени да уседнат.
 Уседналите са възприели значителна част от фолклора на етническите
общности, с които са били в продължително време в тесен контакт. Те са
създали разгърната митология в серия от легенди и митове, в която дават
своите „обяснения“ за различията си от другите – защо са бедни, защо нямат
собствена държава, защо нямат собствена азбука, защо са толкова разединени,
дори - защо са по-мургави... Тези легенди дават по-приемливо обяснение за
специфичните им отлики или служат за обезценяване на „чуждите” ценности.
В тях по-ниският социален статус на ромите се обяснява предимно с
изтъкването на „обективни“ причини - волята (или произволът) на Бог или
някои светии, неспра­ведливо решение на властници, засягащо цялата група, а
не само винов­ниците за определено провинение, неравен социален старт и
т.н., а не толкова с приписваните им от „другите” характеристики - мързел,
безотговорност, липса на интелигентност, некадърност и т.н.
В миналото, а и сега най-любими занаяти на ромите са ковачеството,
решетарството, бакърджийството, каладжийството. Широко сред тях е
застъпена и търговията, особено търговията с коне. Славят се и като изкустни
ездачи, лечители и укротители на коне. Тази привлекателност на търговията
за тях би могла да се обясни и с факта, че доходите от нея са „тук и сега“, което
отговаря на ромската менталност да живеят в настоящето, като по-малко се
вглеждат в бъдещето. Търговията може би е възприемана и като състезание,
където ромите могат да демонстрират и своите качества - находчивост,
наблюдателност, хитрост и бързи реакции. Тя съответства и на скитническия
им начин на живот.
 По време на комунистическия режим в България, след 1957 г. почти
всички роми принудително са накарани да се откажат от традиционните си
почтени занаяти. След усядането една част били настанявани като работници
във фабриките, разбира се на най-тежката и неквалифицирана работа тъй
като предишния им живот не им е давал възможност да усвоят други умения
и квалификация. Част от общността заселена в селата са ставали работници в
селското стопанство. Има и такива, които са оставали да упражняват
занаятите си, но на тях властта е „гледала с лошо око“ и ги е заклеймявала
като „частници“.
 РОМСКИ ЦЕННОСТИ

Най-високо в йерархията на ромските ценности, прозиращи в

ромския фолклор, стои идеята за свободата. Тя не е никак слу­чайна
и има своя етимология в миналото на етноса. Между другите ромски
ценности едни от най-важните са ромската идентичност, ромската
общност, семейството и децата.
 Семейството е ценност, която стои не­посредствено до
свободолюбието и е най- важната част от жизнената философия
на ромите. Те двете са най-високо в йерархията от ромски
ценности и винаги вървят ръка за ръка. Всички останали ги
следват и са в пря­ка зависимост от тях. За ромите семейството е
и една свещена среда, където през вековете се е създавала,
развивала, спасявала и пренасяна ромската материална и
духовна култура. Взаимната подкрепа, уважението, обичта и
съгласието са най-големите добродетели на ромското
семейство.Уважение между членовете на семейството е едно от
основните правила. Децата са най-голямото съкровище за всяко
ромско семейство и те дават смисъл на създаването и
съществуването му. В продължение на векове ромските деца са
получавали образвованието, от което се е считало, че имат
нужда, в семейството и най-големият страх на ромските
родители е ромските традиции и ценноси да не бъдат
изкоренени в децата им. Това е основата на ромското недоверие
към „притежаваните“ от мнозинствения етнос образователни
институции.
 Йерархическата структура на ромската общност се развива
в посоката на стълбицата на „индивид“ – „семейство“ –
„общност“, където индивидът има най-малка тежест, а
общността - най-голяма.
Ромите идват в България по различно време и от различни
места. Това е причината днес да съществуват множество ромски
общности, различаващи се (повече или по-малко) една от
друга.
Първа, в исторически план, е общността на т.нар. йерлии -
т.е. местни, уседнали роми. Те са потомци на дошлите през
периода ХІІІ-ХVІІІ в. роми, които постепенно усядат и векове
наред съжителстват както с българското, така и с турското
население. Йерлиите се делят на две големи групи: хорахане-
рома (турски роми, мюсюлмани) и дасикане-рома (български
роми, християни).
 Хорахане-рома са най-многобройната ромска група в България. Те
изповядват ислям, премесен с многобройни християнски елементи, като
празничната им система включва не само байрамите, но и всички големи
християнски празници - Гергьовден (Ерделез), Васильовден (Банго Васили),
Тодоровден, Ивановден, дори Коледа и Великден. Говорят романес премесен с
множество турски думи, а част от тях използват турски език, заедно с романес.
Сред много хорахане-рома се наблюдава преферирано турско самосъзнание -
те отричат ромския си произход, но както българското, така и турското
население продължава да ги възприема като роми.
 Втората голяма циганска общност в България са т.нар.
калдараши (известни също така като бакърджии). Те идват с
„голямата келдерарска инвазия“, като първо преминават през Австро-
Унгария и Сърбия, поради което често им казват „унгарски роми“,
„австрийски роми“, „сръбски роми“ или „нямцури“ (т.е. „немски
роми“). Разделят се на две големи групи - калайджии и ловари (от
унгарското „ло“ – „кон“, поради което са известни като „конекрадци“)
и на множество подгрупи.
Калдарашите са едни от най-запазените ромски общности в
България. При тях все още съществуват запазени потестарни форми,
като циганския съд - мешере, те говорят основно романес, пазят
ревностно своите обичаи и традиции. Пищният начин, по който
отбелязват Великден (Патраги) и Гергьовден, както и калдарашките
сватби често са сочени като едни от най-интересните цигански обичаи
в Европа. Източно-православното християнство играе много важна
роля в живота на калдарашите и те са ревностни християни.
 Третата голяма ромска общност в
България са т.нар. рудари. Те също
идват с „голямата келдерарска
инвазия“, но за разлика от калдарашите
имат преферирано румънско (по-рядко
– българско) самосъзнание и говорят
старинен вариант на румънски език. По
религия са православни християни,
макар това да не е така силно изразено,
както при общността на калдарашите.
Рударите се разделят на копанари и
мечкари, като всяка от тези групи има
множество подразделения.

Подобно на ромите с преферирано турско самосъзнание (миллет), рударите

също отказват да се причислят или да бъдат причислявани към Ромите. Според
техните легенди те са потомци на старите власи, които имали държава на
Балканите, но след разпада на тази държава се прехвърлили отвъд Дунав и
основали Румъния.
 Ромите вярват в Бог, O'Devel или Devla на Romanes -
но да се обръщат към Бог като частни лица, интимно, без
медитаторската роля на свещеник, е много познато на ромската
духовност. Земният характер на ромската религиозност е
друга типична черта на ромската религиозност, далечна на
абстрактния образ на Бог.
Друга особеност е сполучливо наречена „Ромски религиозен
синкретизъм“ - тенденция за комбиниране на елементи на различни
религии.Способността основните характеристики на ромската
религиозност да функционира и под християнски и под ислямски
„покрив" е важна причина за този синкретизъм. Каквато и религия да
са приели, всички ромски под-групи вярват в
свръхестественото и са суеверни. Изгарянето на
принадлежностите на умрелия е религиозна практика.
Аюрведическата концепция за ритуална чистота и ритуално
„омърсяване“ заема централно място в ромските вярвания и
суеверно се смята, че „омърсяването“ носи лош късмет.
 В системата от ромс­ки ценности достойно мяс­то в различните
фолклор­ни жанрове намира и уме­нието за веселие. Ако има нещо, за
което другите признават, че завиждат съвсем добронаме­рено на
ромите, то на първо място това е умението им да се веселят. В реалният
жи­вот и до днес ромите се веселят искрено, неподправено, от душа и
сърце, сякаш за последен път в живота си. За родителите ро- ми
равносилно на неизпълнен дълг в живо­та е да се отгледат деца
(особено момчета) и да не им се направи богата кръщенка, но-
вобранска вечер, годеж или сватба. Финан­совото състояние на
семейството при това не е от особено значение. Веселбата тряб­ва да е
шумна, с отбрани гости и непремен­но с прочути музиканти. След
изпълнение­то на този дълг родителите са спокойни, ду­шевно
уравновесени, крайно удовлетворе­ни от родителската си мисия в
живота. И по всичко изглежда, че тази житейска филосо­фия, идваща
от дълбините на миналото, тол­кова значима в настоящето, ще остане и
в бъдещето.
 ОБИЧАИ И ТРАДИЦИИ

Голям кръг от ромските обичаи и обреди са свързани с основните

събития от индивидуалния човешки живот в традиционите ромски общности
и са в зависимост от религията, с която са обвързани – обикновено ислям
(хорахане рома) или православно християнство (дасикане рома): раждане на
дете, прохождане, обрязване на момчетата при хорахане рома, подстригване
на момче, тръгване на училище, абитуриентски бал, изпращане на войник в
миналото, сватба и ритуали свързани със смъртта.
 След раждането бебето ритуално се изкъпва в посолена
вода (да не мирише на сурово и да е по-здраво), в която се слагат и монети за
здраве и пролетен цвят, ако раждането е на пролет. Правят му се и
т.нар. пити, при които се събират близки и роднини на трапеза с обредни
питки, омесени специално за случая, мед, халва и сирене. На пити не се
поднася алкохол. Бебето и младите му родители се отрупват с
благопожелания, а на бебето се даряват пари и дрешки.
При прохождането се прави т.нар. простъпулник/прощъпулки.
Домашно приготвени или специално за целта поръчани питки се връзват с
един месал върху раменете на детето като раница. Подпомогнато от по-
възрастен член на семейството, то обикаля домовете на близки и роднини и
раздава питките, с което демонстрира, че вече е проходило и отношението
към него трябва да стане по-сериозно.
Обичаят подстригване на момче е също повод за семейно
тържество. Прави се на двора от професионален бръснар, съпроводено от
музика, шеги, закачки, благопожелания и празнична трапеза.
Напоследък при някои ромски общности се забелязва тенденция,
която бързо прераства в традиция, заслужаваща да бъде поощрявана -
постъпващите в първи клас деца се изпращат тържествено до двора на
училището и там се предават на тяхната първа учителка. Свързано е с
обет, даден от единия или двамата родители в критичен за детето момент.
 Честването на абитуриент също вече е значимо събитие и то се
свърза с усилията на редица ромски семейства да се откъснат от
патриархалната консервативна традиция и чрез участие в по-високите етапи и
степени на образованието да прекрачват към модерността.
Сватбата е едно от най-важните събития в живота на всеки ром. Още с
раждането на момичето майката започва да приготвя сватбения й чеиз, а
родителите на момчето имат грижа за подсигуряване на подслон за бъдещия
съпруг. Самата сватба се предхожда от различни по значението си обичаи и
обреди. Така в миналото годежът е бил задължителният тест, през който
преминавали бъдещите съпрузи. Целта е била както да се даде възможност на
младите да се опознаят и обикнат по-добре, така и с по-голяма сигурност те да
решат дали да преминат под венчилото. Обичаят се е правел много
тържествено (почти като при сватба), бил е съпровождан с много музика,
веселие и пиперливи шеги.
При общността на калдарашите е съхранен и фунционира
обичаят купуване на булка. Той е свързан с плащане на откуп на
родителите на момичето от младоженеца. В наши дни се носят легенди за
комерсиализирането на тази традиция в зависимост от уменията и красотата
на младоженката. Подобен обичай е бил практикуван и в общността на
изповядващите исляма уседнали роми и се е наричал бабахак (бащиното
право). В наше време обаче той почти е забравен и явно ще се загуби
безвъзвратно.
 При ромите самата сватба е претърпяла много изменения от миналото до
днес, но винаги тя е била по възможност пищна, богата и свързана с много
веселие и закачки. За родителите роми тя е най-важното събитие в живота на
децата им и те са готови да дадат мило и драго, за да бъде тя такава, каквато
повелява ромската традиция, независимо от финансовите възможности на
сватбарите.
Кулминацията на сватбеното тържество следва след сватбеното тържество
– младоженците и част от най-близките роднини се отправят към дома на
момчето. Булката обикновено се посреща от свекървата, слага се богата трапеза
и на нея се чака резултата от първия брачен контакт – дали булката е
девствена. Радостта от положителния резултат се оповестява публично и по
различен начин при различните субгрупи. Ако булката обаче не се окаже
девствена, обикновено сватбата се разваля и тя се връща на родителите си, а
при групите, при които се плаща откуп за булката, той се връща.
 Друг добре съхранен обичай, който предхожда деня на сватбата е къносването
на булката. Съхранен е най-добре при ромите мюсюлмани и се прави в тесен кръг
от роднински кръг в дома на младоженката. Ритуалът започва точно в полунощ.
Булката се къносва последователно по пръстите на двете ръце и дланите, а после и
по пръстите на двата крака. Обрядът е съпроводен с даряването на пари върху бяло
платно, с което се обвиват дланите и стъпалата на младоженката. Бялото платно се
пристяга с червен конец и заедно символизират непорочността на младата
съпруга. Самото къносване се прави с помощта на възрастна и влиятелна жена от
рода, която има само един брак и никога не е изневерявала на мъжа си. Тя и
всичките по-възрастни роднини благославят младото семейство, а по-младите и
пъргави жени й асистират през цялото време. Ритуалът при ромите мюсюлмани е
съпроводен от специален музикален съпровод на зурна и на тъпан, както и от
много шеги, закачки, благопожелания и сълзи на щастие от родителите и най-
верните приятелки на младоженката.
 Обичаите и обредите при ромите,
свързани със смъртта
и погребенията, също имат
специфични оттенъци при мюсюлмани
и християни. Те са свързани с пазенето
на мъртвия, къпането му, полагането му
в гроба с или без дрехи и ковчег,
раздаването на дребни пари за най-
близките на починалия /искати/ при
ромите мюсюлмани, отбелязването на
40-те при християните или 52-та
дни при мюсюлманите, правенето на
богати гробници при кардарашите,
годишните възспоминания и т.н.
БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!