Жените и мъжете в семейството - функции и роли

1.Кои са характеристиките на традиционното патриархално семейство

- масово и като изключение.
В село Рибново традиционното патриархално семейство било
многочленно – обикновено женените синове живеели с родителите си, като
общо семейството, обхващащо няколко поколения, достигало 15 до 20
души. Общото названия на семейството било „челяд“.
По данните в текста такива големи семейства са съществували
масово до 1944 г., а след това са започнали да се делят по-бързо – след като
синът се ожени – трябвало да се отдели от своите „корени“ и създавал свое
отделно семейство.
2.Какви дейности вършат жените и мъжете според цитирания текст?
Мъжкото и женското поведение в общността, в голяма степен са
исторически и културно обусловени от съществуващите патриархални
норми, установени и предавани по традиция. Прието било жените и
мъжете да изпълняват различни социални роли вътре в семейството,
свързани с различни права и задължения.
Междуполовите и семейни отношения в патриархалното семейство
са силно под влияние и на изповядваната религия - ислям. Хората от това
поколение живеят в една културна среда, която е подчертано обърната към
мъжа и неговите потребности, а жената е подчинена на мъжката власт в
лицето на баща, братя и съпруг и се намира под тяхната правна и
фактическа опека.
Имотите на семейството се обработвали общо от всички, като всеки
си имал определени задължения - едни орат нивите, други пасат козите,
един ходи в града да купува, обувки, дрехи, шамии. Всички членове на
семейството се хранели общо. Вечер, като челядта се събирала да вечеря,
сядали на две трапези, защото не можели да се съберат на една и жените
започвали да слагат яденето.
3.Кой има повече права и защо?
В патриархалното семейство, съдейки дори по неговото определение
„патриархално“, може да се заключи, че повече права имал мъжа в
семейството и то най-стария мъж – „главата“ на семейството (на
„челядта“). Той стоял начело на семейството, съставено от семействата на
женените синове и бил наричан тук „бубайко”.
Главата на семейството командвал и разпореждал кой къде да работи
- един на ливадите, друг на лозята, трети на нивите да оре. Властта му била
неоспорима и траела докато е жив. След смъртта на „бубайко“-то се
прекъсвала връзката с „корените“ и синовете се разделяли. В редки случай
семейството се запазвала такова-каквото било преди смъртта на бащата.
Не са изключение и случай, в които начело на семейството, въпреки,
че главата на семейството бил жив, стояла майката – случаи, в които
съпругата била властна натура или ако бащата бил много стар и не може
вече да ръководи.