This is a reproduction of a library book that was digitized

by Google as part of an ongoing effort to preserve the

information in books and make it universally accessible.

https://books.google.com
 ПОГЛЕДЪ
ВРЬХЪ ПРОИСХОЖДАНЬЕ-ТО
НА БЛЪГАРСКШ НАРОДЪ

НАЧАЛО-ТО
НА БИЪГАРСКА-ТА ИСТОР1Я

ОТЪ

М. Дринова.

Намира ся за продань
въ Книжярницж-та на Х р. Г. Данова и С-'е
м
ПДОВДИВЪ, РУСЧЮКЪ, ВЕЛВСЪ.
1869.
Въ 1.1СН.1. у книгопечятн. .1 Соммеровл.
 СЪДРЬЖАШ.
стр.
Къмъ ч и гнт ••.! и -т1. V—VII
I. Древни-т* жителн-тЪ на Балканскш полуостровъ; гвх-
но-то постепенно омаляванье; онустяванье-то на Бал
канскш полуостровъ въ 5-тш в-Ъкъ сл*дъ Р. Хр 1
II. Заселванье-то на Балканскш полуостровъ съ нови жи
тели, Славене: ГеограФичееки прегледъ на твхно-то тамъ
размЪстванье въ 6-тш и 7-мш вЪкъ сл*дъ Р. Хр 15
Ш. Дохожданье-то на Аспарухова-та дружина на Балкански
полуостровъ, основаше-то на Блъгарско-то царство;
начало-то на сегашши Блъгарски народъ. Погрьчванье-
то на нЪколко Славенски племена; происхожданье-то на
сегашнш-гБ грьци. — 39
IV. Още няколко доказателства, кои-то, подтвьрднпл>тъ вь1-
шеизложенно-то мн^н!е за происхождан1е-то на наш!и
народъ. 61
V- Кратъкъ прегледъ на Н-БКОЛКО теор!н за Происхожданье-
то на нашш народъ. — НО

4
*
 Всяки народъ почита своя-та старина и ревно
стно ьь изучва, като едно отъ най свещенни-те си
народни достояшя. Освень това любознаше, което е
вродено на всички-те малко или много просветени
народи и което заема прьво место между любозна-
телни-те стрьмленш на человеческш духъ, ние Блъ-
гаре-те сега имаме и други побудителни причини да
изучваме и издирваме истор!я-та си. — Позволява мъ
си да споменл само следующи-те две отъ т*хъ. —
1 ПринАденъ да живее няколко векове въ ду
ховно рабство, нашш народъ прЪзъ твзи чьрни и1»ко-
ве не само не можи да врьви напрЪдъ по плть-тъ на
просвЪщеше-то, но той тр^баше да загуби и това дра
гоценно наслЪ/це, което му п-Ьхл събрали по този
ПАТЬ негови-тв предци. Тази загуба не стигаше: пр-взъ
тЬзи тежки векове Блъгарекш народъ трЪбаше още
и да забрави, че е ималъ такива предци, и когато въ
нашш вЪкъ захвана ди се вдига отъ-прЪдъ очи-тЪ му
ГАСта-та мъгла на гллбоко-то невежество, той се
виде като отрезанъ отъ светъ-тъ, като нещастна
сврота между други-те народи, безъ МИНАЛО, безъ
ястор!я, безъ предци. И едно недостойно чувство тре
VI
*
баше елъ-дъ това да обнеме душа-та на Блъгаринъ-
тъ, чувство, на което име-то е самоуничнженге, и
което твьрд-Ь пречи на Бдъгарско-то самостоятелно
народно развнванье. Отъ това недостойно и зловре-
дно за народность-та ни чуство нне лесно щемъ
можемъ да се избавшъ чредъ изучванье-то на наро
дность-та си въобще, а особно на истор!я-та си.
2. М&дро-шо правителство па иросвЪтеннт ни
сегагиенъ царъ не само че скл>са ВСИЧКИ-ТБ мрЪжи,
които затуляхл отъ народъ-тъ ни зари-т* на просв*-
щете-то, но още и отечески ни н*ди пб-скоро да се
отръсимъ отъ невъжество-то и да се просвЪтинъ. —
А знайно е, че истинно-то просвещение само тогава
може да блде плодотворно за една народность, кога
то то хваща корень и укрепява се на народно-то са-
мопознаше, развиванье-то на което зарадъ нашш на-
родъ не е възможно, до гдЪ истор1я-та ни остава во
тьмЪ ваС>вешя.
Съ ммсль да спомогнл спроти СИЛИ-ГБ си за
раскрмванье-то на наше-то МИНАЛО, предпр!емамъ
да издамъ нЪколко снисан!я по Блъгарска-та истор!я,
която отъ много вр*ме е заемала наи-прЪдно М-БСТО
въ мои-тЬ занят!Я. РФшавамъ се на такова предпр1ят1е
съ надежда, че колко-то слаби и да бждлтъ мои-т*
трудове, тВ ЩАТЪ блдАтъ посрЪщнлти съ ободри
телно съчувств1е отъ Блъгарски-гЬ книголюбци. Като
пр*днсл()В1е прЪдъ гвзи си трудове издавамъ сега на
св*тъ настоящш „поглед*," Предметъ-тъ, за който се
тълкува въ него, е единъ отъ нрьви-тв въпроси на
 VII

Блъгарска-та ястор1я, а е заплетенъ съ много разни

тълкувашя. ВрЪме-то не ми допусна да го разгледамъ
по-подробно, но надамсе и въ това кратко изложеше
да го съмъ разледалъ тъчно и вЪрно. Дьрзакк да се
утБшавамъ съ такава блага надежда, защо-то съмъ
се пазилъ отъ всяко произволно млдруванье и гле-
далъ съмъ постоянно да се онирамъ на такива осно-
вашя, I, кос п, -та на които съмъ намиралъ да е необо-
рима. — Да ли пакъ тази ми надежда ще се опра
вдае, или ще излЪзе лъжовна, това ш,л, чакамъ да ми
каже просв-Ьтеннш сддъ на читатели-тв.

Прага, 13/1. Април1я 1869.

М. Дриноеъ.
VIII

По-главни погрЪшки.
етр. редъ. Напечатано Чети.
13 9 Окъ 475 г. Около 476 г.
20 13 (ЬлраиФа Ойпраоийа
37 27 мшнл.ди мивдли
42 б. З камени-т* камгки-гЪ.
— — Отъ тЬ н тЬ
48 9 е бьио е бьиъ.
51 9 Ст»вене Славене
53 б. 11 оато оитш
58 б. 23 Арбовъ Сербовъ
59 20 Фи.кмлкпн Филеллини.
62 б. 2 отнет атпет
65 9 произхожда™, отъ Аспарухова-та орда нашш на-
родъ.
ДРЕВНИ -ТЬ ЖИТЕЛИ НА БАЛКАНСШЙ ПОЛУО-
СТРОВЪ; ТТ.МШ-ТО ПОСТЬПЕННО ОМАЛЯВАНЬЕ;
ОПУСТЯВАНЬЕ-ТО НА БАЛКАНСК1Й ПОЛУОСТРОВЪ
въ 5-тш ВЪКЪ СЛЬДЪ Р. ХР.

Балкански полуостровъ (отъ Дунава и Сава до

Тессалш и Архипедагъ-ть, отъ Адр1атическо-то море
и до черно-то) отъ памтивфка е бьиъ заселенъ съ
тъй назьшаемн-тв Трако-Иллиргици. Херодоть, кой
то е писалъ своя-та истор!я около 450 преди Рож-
дество-то христово, е припи, гд*-то ни е оставилъ
по подробно описани' за нихъ. „Тракшсши народъ",
казва той, „нослЪ Индшци-т*, е най-многочисленнш
„между други-т* народи. Ако този народъ да го
,,управляваше единъ човъкь и една воля, той щеше
„да бжде непоб-вдимъ и най-моглмцественъ. Но това
„единство го нЪма между Трагайци-тЬ и отъ това
„зависи тЬхна-та слабость. Т* СА ся под^лиле на
„много племена, отъ които всяко си има особно име....
„и живЪе отделено отъ другььтЬ". . . . 1). Токо-р*чи
исто-то подтвьрдявАтъ за стари-тЬ жителе на Бал-
канскш полуостровъ, Страбонъ, Помпонш Мела, Пли-
нш, Птоломей и други още древни Грько-Римски пи-
1 ) Херодотъ кя. 5, глава 3.
сатели, които СА живЪли по късно отъ Геродота *).
Т* набройватъ между Трако-Иллирци-тЬ по в*че отъ
40 племена, отъ които всяко си има особно име. —
Отъ ТБЗИ многобройни Трако-Идлирски племена само
на едно е било рЪчено да си остави име-то въ исто-
р4я-та и да играе велика рола въ сддби-тЬ на чело-
вЪческш родъ; — то е Македонско-то. — Въ 4-тш
в*къ до Р. Хр. глави-тЪ на това племе можих.т» да
съединАтъ но-въ-че-то Трако-Иллирски племена на
едно подь своя-та власть и да съставгьтъ една гол*-
ма сила. Съ т<ьзи сила Филиппъ Македонски можи
да подчини на власть-та си малки-тв грьцки общини,
и съ това още по-вЪче да възвеличи Македонско-то
царство, което при Филишювш сьшъ Александръ Ве
лики, покори токо-рЪчи всичкш тогава извЪстенъ
св*тъ 3). — Велика-та тази импер!я трЪбваше да се

') Страбовъ, Помпо1|!и Мела и Плншн с.т, писали въ 1-в!и

слЪдъ Р. Хр., а Нтоломеи въ 2-р!и.
*) Сегашни-гЪ грьци оончатъ да приспояшъгь на своигЬ
отци тЪзи д*ла на Филнппа н Александра, като проповЪд&ть
че Македонци-т* сл били грьцко племе, а следователно Фи-
.111Н1П, и Александръ с.ъ грьцки герои. — Прьво и прьво нне
требва да имъ напомнимъ, че твхни-т% предци както е извЪстно,
всякога наричахд македоици-т1> ^ар^ароц самагц Филиппа тЬ
иначе не назьгоахА освЪнь ^аораро;. — А варвари стари-гв
грьн,и наричах* всички-гв народи, които не б*хл отъ твхно-
то повлекло (.Па? |л.>) 'ЕХХт(у рарраро^ ЕОТЕ). Другв доказател
ства: 11.1 у тир VI. въ живвеописаше-то на Александра Македонска -
го (А1ех. ЬХХ) говори, че Алексаидръ е предпочиталъ да го
вори нбвече-то на грьцкш езьигь, но когато ся е разгн-ввалъ,
той ся е изражапалъ по македонски. — Самъ Александръ е
укорявалъ македонецъ-тъ Филота, сьгнъ-тъ на свой-тъ полко-
лодецъ 11армен!онъ аа това, че той е презиралъ своК-тъ бащянъ
распадне слЪдъ смьрть-та на Александра: не само
Аз1атски-тЪ и Африкански народи, които покори
Адександръ, нъ и тЬзи, които той завари в*че по
корени отъ отца си Филиппа. сиръчь Грьци-тБ и
Трако-Иллирци-тБ, оттеглих* ся отъ Македонска-та
власть. При това Трако-Иллирци-т* пакъ се повьрна-
ХА къмъ прежнш си животъ, раздробени на много
малки племена. — Не длъго обаче тЬхъ ги оставих*
да се наслаждав*тъ съ този дивъ, нъ милъ за тЪхъ
животъ. Явих* се нови завоеватели, които не само
че порових* този многочисленъ народъ за всегда, >
но, тъй да кажемъ, и съвсЪмъ го загубих* огь ли- .» , « « ;
це-то на земя-та. Римляне-тб, на които б* речено" да Иг^'
съединАтъ на конецъ подъ своя власть всичкш дре-
венъ м!ръ, евих* се и на Балканскш полуостровъ въ
начало-то на 2-рш вЪкъ прЪди Р. Хр., а около срЪ-
да-та на този в*къ СЪВС/БМЪ си нодсебих* малки-гЬ
Гръцки общини а такожде и омалЪло-то, отслабнжло,
македонско царство. Като се утвърдих* добрЪ въ
тЬзи нови свои владвшя, Римляне-тЪ захванах* мал
ко по малко да натиск*тъ съ СВОИ-ГБ желЪзни ле-
пони свободни-тЬ Трако-Иллирски племена и да ги
подсебявАтъ и ТБХЪ. Около Рождеетво-то Христово'
всичкш Балкански полуостровъ 6*ше вЪче въ

мьткъ македонск!и. — Тогови Фклота единъ старъ македонски

воинъ е АУЛИ.И.. че като бьмъ родомъ македовецъ не се ераиу-
валъ да се обеснява оъ съотечественници-т* си съ помощь-та
ва толмаче. (Кол егиЪегевсеге( Масейо па1аз Ьот!пез 1!п^ияе зиае
рег т1егрге1ет атНге). СигНиз VI, 11. въ" „Древп. Исторгя
сдавяиъ А. в. Гильферданга" — ВЪстникъ Европи 18В8, кн. 7. —
1 *
ги на гЬзп Всеяпрни завоеватели. — Не лесно се
въдвори римско-то владичество на Балкансюи полуо-
стровъ: Нъколко години Римски-тЬ лепоии трЪбаше
постоянно да ВОЮВАТЪ съ свободолюбиви-тЪ туземци,
които храбро се Гтрих.т» за свобода-та на своя-та
земля, догдЬ наи-послЪ не изнемогнахд предъ несо-
крушима-та Римска тактика. — Во време-то на тази
война, безбройно множество Трако-Иллирци погинаха
или бмдохж поробени и заведени въ Итннш и по
други-тЬ Римски владЪшя. Мнозина пакъ, кои-то не
ЩЯХА да подпаднАтъ подъ Римско-то бреме, само
волно оставиха свое-то отечество и отидох* да си
тръсььтъ жилища на сфверъ отъ Дунава 4). — По
ГБЗИ причини многобройши Трако-Иллирски народъ
орЪдя, ц^ли области на Балканск1и полуостровъ опу-
СТБХЛ. За да ги насел!*тъ, а такожде и да укрЪпАтъ
добрЪ своя-та власть въ ТБЗИ нови свои влад<Бн!я,
Римляне-тЪ захванаха да испращАтъ тамъ колони-
сти изъ други-тЬ си владЪн^я, а такожде, и всякакви
престъпници изъ Итал1я. Въ число-то на послЪдни-
гВ е бьиъ и знаменит!» поегь Овид1и, кого-то Импе-
раторъ Августь иснрати на изгнан!е въ градъ Томи
(сега Кюстендже). Тукъ той е и написалъ повече-то
свои печални пЪсни.
ОсвЪнь колонисти-тЪ и престАпници-тЬ, въ
Трако-Нипрска-та земя надодохл» да ьь защищавАтъ
*) За начинъ-тъ, съ кой-то Римдяне-тЬ водворих& свое
то владичество между Трако-И.мирци-гв, говори ся по-подроб-
ко въ 5-та-та глава на това списаше.
 5

много Римски войници, надодохл чиновници и упра

вители и пр. Съ този начинъ Римскш елементъ на
Балканскш нолуостровъ се уголемяваше отъ день на
день, тогава когато туземнш на противъ пб-в*че и
по-вЪче омаляваше. — И тука не е осталъ безъ дЪй-
ств!е онзи ненроложенъ исторически законъ, който
се забелЪжва ВСАДЪ , гдЪ-то се срЪщнлтъ два разни
народни елемента отъ разна стьнень въ културеиъ
изгл*дъ. — Римско-то правителство введе и на Бал-
кансши нолуостровъ такова управление, какво-то има
ше и по други-тЬ Римски 1!.к1д1нп!1. Той се раздЪли
На СЛЪДУЮЩИ-ГЬ 11|МИЯШ11,Ш 6).
Скишгя (Зсу11па, сегашна Добруджа), въ която
главенъ градъ бЪше Томи.
Долня мизгя (Моез1а 1пГсг1ог, въсточна-та чясть
на сегашна Блъгар1я отъ Добруджа до рЪка-та Искъръ)
главни градове бъхл»: Марц1аноноль (ПрЪс/.ава) и Ни-
кополь подъ сам!и Балканъ.
Дакгя (Ваша, между р. р. Искъръ и Морава) тя
се дЪлеше на двЪ половини: една покрай Дунава (Ба
еха прегшз), а друга-та на Югъ (Вас1а тес1иегапеа).
Въ прьва-та главенъ градъ б*ше Рат1ар1л на Ду-
навъ-тъ, въ друга-та ' Сардика (СрЪдецъ, Соф1я) и
Нисса (Нишъ).
Горнл МН31Я (Моез1а зирегюг, между р. р. Мо-

' ) Това делеше се мЬиупа малко н Ьщп дка три и.т.ти. Ние
тукъ го привеждаме въ този видъ, както ее установи при им-
ператоръ-тъ Теодос1н Велики 395 г. слЪдъ Р. Хр. Важ.
и ясторнческш атласъ Шируияера.
рава и Дрина) гл. гр. Виминшщумъ (около сегашна
Семендр1я) и зш^кЬп (БЪлградъ).
Дллмафя. Сегашна-та Далмащя съ Босна и Хер
цеговина.
Дардангя (Ваг<1аша) съ глав. градъ зсир! (ско-
ИШ, ИСКЮНЪ).

Лревалишана (РгаеуаНз), гл. гр. Скутари, Ска-

даръ.
Тратя (ТЬгас1а), с*веро-западна-та чясть на
сегашна Тракия, съ гл. гр. Филиппополь.
Хемимонтъ (НаепптопЬиз) , съ гл. гр. Адр1а-
нонсмь и ОеЬе11из (Бургасъ).
Родопи (КЬойоре между долно-то течете на
р. р. Марица и Кара-Су., покрай Южн. Досиатъ и до
Архи11ела1лъ-гь), гл. гр. Траянополь.
Европа (Еигора, околности-тЬ Цареградски).
Македотя (Масейоп^а рг!ша е1 зесипйа).
Еаиръ (Ер1гиз поуа е1 уеШз).
Тессамя (ТЬеззаНа).
Въ рлц*-!-!; на Ршияне-тЪ тЬзи страни, които
около Рождество-то Христово бЪх* пов*че-то диви и
ненавистни още добр*, скоро разиьвтяхд: Въ скоро
време тамъ възникнаха много големи градове ') съ
хубави здашя; проведохд се добри шьтища като
нанр. у!а е§па11а, които улЪсних* водворен1е-то тамъ
на Римска-та гражданственность. Но тя пагубно дЪй-
•) У1а Е^папа е съединяиала Адр!атиче<!ко-то море съ
Аригаелагь-тт. Този друмъ Гнасипъ, шосе, колникъ) е бьмъ про-
ведекъ отъ Дураццо и Аро11оп1а (и. ей.) до Содуяа.
ствоваше за народность-та на Трако-Иллирци-тв.
ТБЗИ отъ ТБХЪ, които се подчинявах* на тази обра-
зованность и се научвах* гръцки или латински езьшъ,
главни-ТБ нейни органе, тЬ лесно забравях* матернш
си езьшъ и скоро се сливах* съ ТБЗИ щшмкмцп въ
земя-та имъ. Забравях* СВОИ-ТБ народни имена и се
именувах* въче Ромеи, сирЪчь Римляне, име което
трЪбаше да носи>тъ ВСИЧКИ-ТБ подданици на Римско
то царство отъ какъвъ-то родъ и племе и да бвх*.
- Особяо разцьвтъх* ТБЗИ страни отъ кога-то Кон-
стантинъ Велики пренесе столица-та на Римска-та
импер!я изъ Римъ въ Константинополь. Отъ тогава
Трако-Иллирскш иолуостровъ стан* средоточ4е на
Римска-та дрьжява и на Грько-Римска-та образован-
ность 7).

Но-едвамъ токо се наредих* и просветих* ТБ

ЗИ страни, ето, че ги ПОСТИГНА зла садбина, която,
разори и запусти по-въче-то отъ нихъ и ги потопи въ
гл&бокд тъмнота. — 100-тина годинъ слъдъ Кон-
стантина Великаго, отъ къмъ Дунава захванах* да
нападАтъ на ТБЗИ гтр-.ши нови народи, диви хищни
ци, които по-въче отъ 100 годинъ постоянно напа
дах* на Императорски-тБ подданици, грабъх* имъ

') Римляне-П> макар!, и да съсипаха древни-тЪ гръцки

республнки и превьрпахл въ роЛн много отъ грьци-тЬ, нъ грьц-
ка-та граждавственность, писмевность и искуство гЬ не сами
не ноиредихл., нъ още се и пр^клонихл пр^дъ т*\ъ. На грьц-
Е1В ея|1пп> т1. дадохл> почти еднакво яЪсто съ свии-тъ; въ мнп-
го идучан му отдаваха и лредиочтен1е.
имотъ-тъ, растуряхл имъ жилица-та и градове-тЬ,
истреблявахл ги съ огънь и мечъ или пакъ ги заводе-
ХА въ плЪнъ. — №бка да се спремъ на по-главни-тЪ
отъ тЪзи губите.ш на Въсточна-та половина отъ Рим-
ска-та Импер!я, която се нарича още и Византшска.
1. Вестъ-Готь1-тЪ. Въ 376 това нЪмецко пле
ме, кое-то живЪеше на Оьв. отъ долнш Дунавъ, ва
да се спасе отъ Аз1атски-тЬ Хуннь! поиска позволе
ние отъ Римскш императоръ Валентъ да се пресели
въ негови-тЪ владЪшя. Императоръ-тъ ся съгласи на
това, като взе отъ тЬхъ дума, че щжтъ му блд.ътъ
послушни и шд.п. пр1емнАтъ Христ!анска-та в*ра.
СлЪдъ това съглас!е Готи-тЪ преминах* Дунава и се
размЪстихл въ ировинпдя-та Долна Миз1я. Тамъ ско
ро РНМСКИ-ТБ правители и чиновници ги извадихд
изъ търпеше съ свое-то корь!столюб1е и неправди.
Не се измина н година отъ гЬхно-то дохожданье тукъ,
тЬ се взбунтовахл противъ Римски-тЬ власти. Разго-
нихл. войски-тЬ, които додохл да ги усмиряватъ, и
станаха независими въ Миз1я. Този тЬхенъ успЪхъ
ги насрьчя и тЬ трьгнахл по нататъкъ: минах<в
презъ балканъ-тъ и нагрънахл> Тракгя. Императоръ
Валентъ събра пан силна войска и отиде да ги усми-
рява. Той ги сръчцна при Адр1анополь. Тамъ произлЪ-
зе (9 Ав. 378 г.) страшна битва, битва каквато Рим-
ска-та истор1я не помнеше още отъ Каннско-то по-
ражен!е 8). 60,000 войни Римски заедно съ импера-
•) Кес иНа аппаНЬив, ргае*ег Саппепзет ри^пат !и ай !п-
(егпес!опеш гез 1е$Киг ^еа1а. Атш1еп. XXXI. 13. При Кимна разбн
торъ-ть си останаха мрьтвн на бойно-то поле. Въ
тази битва Византшска-та импер1я като изгуби най-
добри-тЬ си сили, тя не бЪше въ състояте да обуз
дае варвари-тЬ. Т* ся распрьенахА по всички-гЬ
области на Балканскш полуостровъ, ДОХОДИХА до
Цариградъ и простръ-хА опустошежя-та си и до най-
южни-тЬ брегове на Грьщя. Свети Леронимъ, който е
бьиъ свид*тель на тЬзи опустошешя отъ Вестъ-Готи-
тЬ, разсказва, че тЬ като разсипали градове-т* но
тЬзи м-Ьста и испогубили жител и-т* ймъ. тъй ги
опустошнли, щото тамъ „орЪдЪли даже звЪрове-шЪ,
и ишици-тЪ, и рмби-шЪ" 9). Н*ка ТБЗИ слова н на
половина да СА в-врни, ТБ се МОГАТЬ ни да. понят!е
за работи-т* на Вестъ-Готи-тЬ на Балканскш полуо
стровъ. — Тъй тЬзи нечакани гости ПОСТЛПЯХА въ
Восточца-та Римска импер!я почти 25 години, а пакъ
когато имъ не останд вЪче тамъ що да опустоша-
вжгь, ТБ въ 402 се вдигнаха, та ОТИДОХА въ За-
падна-та Римска импер!я. Тамъ ТБ нЪколко годинъ
наредъ опустошавахА Итал1я и най-нослЪ прЪминахА
въ Испан1я, гдъто и основахА Вест-Готско царство.
2. Хунпи-тЪ. Не се заминахА н 50 годинъ,

Римляне-тЪ Ганнибалъ въ 216. до Р. Хр. 70,000 отъ 1'ичгьм- га

войска попгаахл въ това поражен!е. —
") К> тавШ!8 игЪ1Ь<1» (шпппИшнч;!» !п1егГес(13, БоН(ис11пет
е! гап(а(ет ЪеаЦапит цт-^пс беп е1 уо1а(П1иш, ))^спц]И1П1;: (е.-1!>
Шнуеит ев(, (еаМз ТЬгас!а, (еь(!8 !п 'I»11 °г(15 вит 5о1ит (Раппо-
п!а), иЪ! ргав1ег сое1ит е( {еггпт е1 сгевсеп^ез уергез, е1 соп-
иеп.4,4 ву1тагит сипс(а репепиЦ. У Гиббона Н!б1огу оГ Ле
— сЬ.
10

отъ-какъ Вестъ-Готи-тЬ оставиха Балканскш полуо-

стровъ, ето че го нагрънах.г» нови варвари, още по
страшни, още но буйни.
То б*хж пакъ хунни-тв.
Хунни-тв се ПОЯВИХА изъ Аз!я въ Европа въ
2-ра-та половина на 4-тш в*къ. ТБХНО-ТО дохож-
данье прилича на една силна бура, която расклати
ВСИЧКИ-ТБ народи въ Европа, и произведе онова ве
лико движете което е извЪстно въ истор!я-та подъ
име пресЪляваше на народи-тЪ. Предъ сила-та на
Хунии-тЬ не можеше да устои ни единъ народъ, а
или трЪбваше да имъ се покори, или пакъ да имь
остави земля-та си и да си трьси жилища негдЪ на
друго мЪсто. Тъй Вестъ-Готи-тЬ, за кои-то споме
нахме по-гор* за да не нодпадн«ьтъ подъ тЬхна
власть б*ХсЪ принудени да си трьслтъ жилища въ
Римска-та Импер1я. Въ скоро време Хунни-тв подсе-
бих* всичка Въсточна Европа отъ Уралъ до Дунава.
— Въ 433 г. надъ ТБХЪ се воцари Аттила, отъ ко-
го-то затреперя вселенная. Естественно б*ше, че той
немаше да остави въ покой Византшска-та импер1я.
Въ 441 г. той премишъ Дунава съ безчисленна вой
ска, която освъ-нь Хунни-тЬ б*ше набрана и отъ
други много Чудски, Славенски и Германски племена,
които ся вЪче намираха нодъ негова власть 10). Съ

10) Считаме ял нужно да повторимъ, че Хуннскн-тЬ под-

чища, съ които Аттила потрьси, както Источна-та, тън и За
падна имш'|ш|. I !,.и( безчисленяи нолчища не състоехА само
отъ Хукни, а Г,-ь\,1, наГфани отъ веякакпи малки н годЪии иде-
 II
такава една сила Аттила разсипа край Дунавски-тв
крЪпости на Ииперш-та, распеля иъ три кръвонолитнн
битвн ВСИЧКИ-ГБ й сили. ВСИЧКИ:ТБ провинцш на Бал-
канскш полуостровъдодох* въ рлка-та му. Л-БТОПИСЦИ-
ТБ разсказвАть, че на всичко-то това пространство само
нЪколко градове СА останали не вредими, а то всички-
ть други с* бьие разграбени и растурени отъ Хунни-
ТБ. Просиеръ Тиронъ набройва нъкои до 70 градове
коя-то с* бмли и до дъно растурени отъ нихъ; други
единъ съвременникъ на ТБЗИ ироисшеств1я Амм1анъ
Марцеллииъ казва, че и всичка-та Европа (Балканскш
полуостровъ ") тЬ превърнали въ нустина. Во время-
то на този страшенъ порой, РИМСКИ-ТБ иодданици кои
то ся спасявах,!, отъ смьрть, .шпахл. се въ пл1пп, и
се лращахл> въ широки-тЪ нредЪли на Хуннска-та
Дрьжава, за да слугуватъ тамь на Хуннски-тв велмо
жи и.ш да заселв*тъ пусти-тЬ .му м*ста. 5 го*динъ Атти
ла опустошава ТБЗИ страни. Само въ440г., имаерато-
ръ Теодосш II., гдв съ уничижеше, гд* съ подкупъ
на негови-гв нрьвенци, уговори го да заврьже миръ
твърд* срамотенъ за импер!я-та, и да изведе изъ не№
СВОИ-ТБ нолчища. — СлЪдъ този ноходъ Аттила, кой-

мена, които се удаде на Хунии-гЬ, като додох<ь изъ А;-ия, да

покор&тъ едно едЪдъ друго оъ Источна-та половина на Евро
па. Ивъ гвяи раянородни племена, които <м. бмли принудени
да \(|д,т, г I, на ооина подъ анамс-то на Аттила , тогав. писатели
ясно отлича влтъ: Остъ-Готи, А.ганн. Гениди, Марко-
мани, Свеви, Герули, Неври, Гелони и пр. — Аро1. 8к1оп.
писмо къ Авиту. ,1огш111<1и.ч. 1)н Оо(Ь. геЪ. ^Ц8(18 1 л. 50.
") Репе 1о(ат Бцгорат !ота918 еxс^^^^5^ие НуНяШт.ч аЦпе
с*8(еШв еоигааН. Ат. Магсе).
12
то »1; си утвьрдилъ столица-та негд* въ сегашна-та
Венгрш, вдигна свои-тЪ полчища на западна Европа,
ходи въ Франщя, въ Итал1я и на всл.дЪ правъше плЪнъ
и пожаръ. — ,
Въ 453 този страшенъ бичъ Бояли умри, а за
едно съ негова-та смьрть се разтури и Велика-та му
държава, коя-то, както казва Гиббонъ, се простираше
отъ Великш океанъ, чрезъ всичка сЪверна Аз1я и Евро
па, до Атлантическш океанъ. Многочисленни-тЬ наро
ди, кои-то само силна-та рлка Аттилова можеше да
дрьжи въ повиновеше, като се ночувствовах* осво
бодени отъ тази тежка рл.ка, отръсих* се отъ Хунн-
ско-то иго и се ирьиах.т, пакъ къмъ прежна-та си
независимость, а пакъ сами-тЪ Хунни, като бЪхл ра-
спеляни на такова едно пространство не лшжпх.т. вЬ-
че да се съберАтъ пакъ въ единъ народъ. Т* трЪба-
ше или да ннпш.г.п. въ кръвави битви съ ТБЗИ мно-
гочисленни народи или да имъ се подчинлтъ и елЪ-
ььть съсъ тъхъ. Тъй стаил гдъ-то слЪдъ смьрть-та
на Аттила за Хунни-тЬ се в*че нищо не чуе 1г). —
3. Заедно съ растурянье-то на Хуннско-то цар
ство и съ смьрть-та на Аттила не се прекъснах*
б*дств!я-та на Византшска-та империя. Тя тр*баше
да претегли още едно разореше отъ други единъ Гер
мански народъ, отъ Остъ-Готи-тЪ. — Остъ-Готи-
тЬ не МОЖИХА да се спасиьтъ отъ Хуннскш порой,

") Казваме не се чуе, защо-то макарьнЪкой и други нето

рикъ и въ б-тш вЪкъ още )*потр|в6лявах& това назваше, но по
вев'Ьден1е, т Ь називахА съ това име други народи съ ш-Ьмъ
 13
като свои-т* братье, за кои-то споменахме по-горЪ.
Т* трЪбаше при животъ-тъ на Атгила да се покоркктъ
на Хунни-тЪ и да ИСПЪЛНЯВАТЬ повелън!я-та на них-
нш страшенъ начални къ. Сл*дъ смьрть-та на Аттила,
тЬ като си врьнахА свобода-та, останаха да живЪьътъ
на С. брътъ Дунава, отъ гдъ-то рано или късно тр-вба-
ше да заврьжАтъ сношеше съ Византпщи-тЬ. ТЬзи
спошешя испрьво бъх«т. любовни, но испослЪ взехА
лошъ край за импер!я-та. Окъ475 год., подъ началство
то на пели;!!! си краль Теодорихъ, Остъ-Готи-т* се
нмькпах.г. въ провинц1и-тЬ на импер!я-та, начнахА тамъ
да ил*н*ть и иожнрлтгь и безъ това ома.1Ъли-ти и
разорени и жители и въ продължен1е-то на 20 годинъ
свирЪпствовахА тамъ. Особенно много пострадаха отъ
тЬхъ сегашни-тв Трак1я и Македон1я. — За Остъ-
Готи-тЬ се разскавва че тЪ с* ръзали рл>и,Ъ-тЪ на
всички-тЬ селене, кои-то имъ СА падали живи въ рл-
це-т* и съ това СА правили землед-Вл!е-то невъзможно
(то 7ЕюрТйм а.ъа.ч лоп^^^те? аVа5атоV 13)- Остъ-Готи-тЬ,
като не намира хл. вЪче изобилна плячка въ твзи
разорени страни, ПОИСКЗХА отъ Теодориха да ги водя
въ друга по обилна страна. За да имъ угоди, той ги
поведе въ 489 — въ Италш, гдъ-то т* наистина на-
мърихА но-вЪче плячка и по-весели жилища ; тамъ тб
се спрЪхА и основахА царство Остъ-Готско. Тоаи
кратъкъ преглЪдъ на Вестъ-Готски-тЬ , Хуннски-т* и

ТКгас1ав ЬаШа1огев (1ергаес1о(а9 Ги1взе(;

шЪиз, (|1и сиггив а^еЪап( тапия атри(&88е(, сцач! опше
1агит §;епиз ЛикИтв ни.ч1нП8.ч>-. 8п((ег I. 94.
14
Остъ-Готски-тЬ вторжетя и разорен!Я на Балканскш
полуостровъ, колко-то кратъкъ той и да е, ние го счи
таме достаточенъ да покаже въ какво положеше СА
се намирали ТБЗИ страни къд* конецъ-тъ на 5-тш
вЪкъ, а особенно до какво положеше СА ДОСТИГНАЛИ
около това време древнн-тЬ имъ жители Трако-Иллир-
ЦИ-ТБ. — Многочисленнш този народъ отъ както дой
де въ рлцЪ-тЪ на Римляне-тЪ твьрдв много се умали
по причини-тЬ, кои-то показахме по-горЪ. А пак ь во
време-то на велики-тЪ бЪдств1я, които въ течеюе-то на
1 00 години (шииих.г» на Балканскш полуостровъ Вестъ -
ГОТИ-ТБ, Хунни-т* и Остъ-Готи-т* и съвсЪмъ омалях*.
По свидЪтелства-та на тогавашни-тЪ историци само
тЬзи СА могли да се спаслтъ, които СА успивали да
се скрьнлтъ въ непристАпни гори и лесове, гдЪ-то
хищни-тЬ варваре не СА могли да ги найдАть, та
и не СА имали нужда въ това. А мнозина ли СА бмли
тъй щастливи? Ако това що серазсказва отъ тогаваш-
ни-тв писатели и на половина да е в*рно, то и при то
ва може смЪло да се утвьрдЪва, че но-голЪма-та ча-
сть отъ Трако-Иллир1Йци-тЬ се загуби въ ТБЗИ теж
ки времена: или изгина, или бнде отведена въ роб
ство. — Това САЩО-ТО се случи и съ Ромеи-тЪ, сир*-
чь съ Римски-тЪ преселенци и поримченни-тв Трако-
Иллиршци. Тъ по-в*чето ЖИВ^ЯХА но градища-та,
отъ които както видЪхме по-голЪма-та часть биде
разорена до дъно въ време-то на чести-тЬ варварски
вторжетя. А заедно съ градове-т* трЪбаше да изгине
и да орЪдве и Ромейскж елементъ, противъ който съ
 15
особенна ярость и безчеловъч1е постлияхл ТБЗИ за-
вояватели, особенно Хунни-тв. —

11.
ЗАСЕЛВАНЬЕ-ТО НА БАЛКАНСК1Й ПОЛУОСТРОВЪ
СЬ НОВИ ЖИТЕЛИ, СЛАВЕНЕ; ГЕОГРАФИЧЕСКИ
ПРЕГЛБДЪ НА ТЬХНО-ТО ТАЛГЬ РАЗМЪСТВАНЬЕ
В1, 6-Т1Й Н 7-МШ 1М.ГГ1, (Л,, VI. Р. ХР.

Б*дств1я-та на Балканскш полуостровъ не се

прекратиха и слъдъ преминванье-то на Готи-т*. Други
мйогочисленнн разнонлемешш дружини налегнах* отъ
ЕЪНЪ Дунава на Въсточна-та Римска юшсрш и продъл
жаваха да ьь разорявАтъ. Работа-та дойде до тамъ
щото Константинополско-то правителство се отчая, че
ще да може нЪкога да отърве оть рлцЪ-тЪ на С*-
верни-тЬ варваре ГБЗИ свои владЪн!я и ги напусна
съвьршенно. То се грижеше само за столица-та си и
за неини-тЪ околности: за да могжлъ баремъ ТБ да се
спасАтъ отъ разореше. Императоръ Анастасш около
500 г., п. Р. Хр. вид* се приндденъ да проведе една
Ъка стЪна отъ Силивр1я на 31раморно-то Море до
Черно-то. ") Тази стЬна е отстояла само 40 мили отъ
Константинополя, и е бьма длъга около 60 мили. (.11,-
дователно ограждавала е само столица-та и една малка
часть отъ околность-та й. ВСИЧКИ-ТБ области, кои-то
се намираха на Гъверъ и на С^веро-занадъ отъ тази
'•) Ап. 1опдит тигит сопд!<1и а та^по тап а,й 8е1уЪпат
1Н1|ие регШ)вп(вт &Л Музогит ап-г? Ви1^агогат е1 зсу(Ьагит ехсигвш-
пвб. — ТЬеорЬ. Апазиз. в1 Свйгепиз у Стр. III. 496 Виж. у Гиб-
бова Шл!. "I (Ье ЛесНпе . . . . сЪ Х Ь
16
сгъна, бъхл» оставени на произволъ-тъ на варваре-тв.
— Византшско-то правителство нито се в*че интере
суваше за ТБЗИ свои провинцш, нито пакъ знаеше, какво
се тамъ прави. Това е иричина-та, гдЪ-то и тогаваш
ни- ть писатели говорАТЪ за ТБЗИ страни тъй тъмно
и тъй неопредЪленно, като за нъкоя съвевмъ неизв*-
стна страна. — Императоръ .Тустишанъ, кой-то цару
ва отъ 527 — 565 г. въстанови пакъ власть-та на им-
пер!я-та надъ ТБЗИ земи. Негови-тЬ велики полководци
съ голЪми усил!я можих* най-послЪ да расширлтъ
%
Византшски-тЪ граници пакъ до Дунава, като отблъ
снаха на малко време задъ него варварски-тЪ полчища,
и като ги въоружихл» съ единъ искусенъ начинъ, единъ
противъ другиго. — Но въ какво положеше найде
Лустишанъ тВзи области? Обезлюдъли и опустЬлн, не
само отъ жители, но и отъ градове. За да ги прив-
дигне пакъ, той се взе да потЬга развалени-тЪ ииъ
градове и да въздига на много мЪста съвьршенно нови.
Прокопш, негов1и съвременникъ, разсказва, че той въ-
здигндлъ на Балканск1и полуостровъ до шесть стотини
укръплени градове съвсЪмъ отъ ново, или пакъ ги
възстановилъ. За да напълни съ жители тези нови гра
дове, Дустишанъ е турялъ въ нихъ войска и старалъ се
е да преселва тамъ колонисти отъ пб-населенни-тЬ о-
бласти на импер!я-та си, но всички ТБ негови старан!я да
насели тази страна и да 1л\ закрьии отъ нови варварски
вторжешя останлха напраздно16). — Къмъ конецъ-тъ на

") Прокошй е напясадъ га поетроен!я-та Луститанови цЪ-

 негово-то царуванье явяватсе многочисленни племена,
които още на неговш животъ равсипахл НОВИ-ГБ Ня-
зантшски крЪпости л построешя, а при яаслЪдшщн-тв
му напълних* вснчки-тв провинцш на Балканскш по-
луоетровъ. — ТБЗИ племена неприличах* напрежни-тв
разорители. До тогавашни-тв врагове нападах* на им-
перм-та нов-Ьче-то за плячка, която като взимах*, ми-
нувахд по нататъкъ, или ее врьщахль пакъ назадъ. А на
ГБЗИ нови племена не бЪше пич, цЪль-та толкова пля
чка- та, колко-то опуствли-тЪ Византийски области, въ
които т* искаха да се носедььгь. — Т*зи нови племена
тоганаишиП; Гръцки и Римски писателя добрЪ с* поз
навали и ги парич.ътч, почти всякога съ нихното общо
име Славене (ИхХац^оц ЕхХаооь, 2дХао1Уос, Е&Хаоо1).
КъдФ краи-тъ на 5-т!и в*къ Грвко-Римски-гв
историци намиратъ земи-тв, що с,у, на евверъ оть
долн1Я Дунавъ и чьрно-то море (сегашни-тв: Венгр!я
Влашко, Молдав1я, Бессараб1я и пр.) наплъпеии съ
Славене.- Прьви и нйи-достовФрни и подробни язв*ст1Я
за жилища-та на Славене-тв въ ТБЗИ м-вста ни е оста-
вилъ .1у стин1анова съвременяйкъ Прокоп1и. ТБ сл> бьии
тогава извфетни тамъ подъ име Славене и Лнши.
„Славене-шЪ и Анши-тЪ (ХхХао^ос ха1 аут»), говори
Прокопш, см единъ народе. ТИ нЪкога см носили и
едно общо име, аащо-то въ старо време ги см наричали

да книга, равдЪлена на шесть части. Въ четвьрта-та часть се

•счисляв&ть градове-тЬ, укрЪпдев1а-та и други н-вкои съ8идан!я>
кои-то Лугтшпан-г. е възднгндшъ само на Балкаяскш полуостровъ.
Прокоши 1)и АесИ&сиз Ливишап!.
2
18
въ обще 2яоро1. 16) ТЪ аанимавлмъ голЪма часшь отъ
сшрана-ша що-шо е ошшамъ Дунава." Други единъ
съвременникъ Прокошевъ, Готскш Историкъ .]орнандъ,
свидЪтелствова за ТБЗИ Славене, които отъ конецъ-тъ
на 5-тш вЪкъ еж занимавали въче северни-тв бр-вго-
ве на долнш Дунавъ и Чьрно-то море слъдующе-то:
Задъ карпатски-тЪ гори се простиржтъ на широко
жилища-та на „многочисленнш народъ на Винди-тъ,
(ЛУшйагит пайо рориЬза), „които макаръ и да
„се {\Ълл\шъ на разни племена, ошъ които всяко
„*зд има особенно име 1Т), но издревле още се
„наричлть (въобще) Славене и Анши." По-надолъ
Лорнандъ разсказва, какво т*хни-тв жилища се про-
стираьтъ до Чьрно море и до Дунава 1^ае ай Вапи-
Ьшш. — Тъзи свидетелства СА писани почти въ едно
време отъ двама разни и по народность-та си и по мЪсто-
то на рождеше-то си писатели. И при всичко това, тв
едно друго подтвьрдявАтъ въ всичко. Това даваголъма
достовърность на ТБЗИ свидътелства. Изъ ТБХЪ нме
се удостоверяваме, че въ онова време Славене-тЬ сл
6ь1ли известни на Грько-Римски-тъ писатели подъ име
Славене, Анти иВинди(ЕхХарт^о1 АVта^, 8с1ау1ш, Ап1е8,

") Ко1 [1У)у ха! оуо|ха ИхХабеуоТ; те ха! йуто'.? IV

ч . . . т4 т<хр яХеТотоу т^{ ^твра; тоо Чатро» ох*т)?
... Се Ье11о ОоШ. 1. З- 14.
<т) Ние си позволихме да преведемъ ва поасно това пред
ложеше малко иЪщо не слово въ слово. Чревъ това обаче свшсъ-
лъ-тъ ииколко не страда . . . ( ^шЛогиш паЦо рори!оаа сопяидИ :
(цюгит потта рег тапав ГаинНаз е( 1оеа гаи(еп(иг . . . .) ]огпап(1е8,
Вв ОоШогиш ог. е( г. ^. сар. 5 н 23-
 19
"^шсИ иди \Ут<1Г). Подъ тези имена следователно и
сегашни-тЬ изследователи треба да ги трьслть, а да
не закачАтъ Сармати-тв, СКИТИ-ТБ, Хунни-те, Авари-
тЬ и други още Аз1атски варваре. — Лорнандъ и Проко-
пш добре с* знаели както Хунни-тъ, тъй и Авари-тв,
а тъй исто и други-тв техни 6рат1е-Аз1ати. Но тв ясно
отличавАтъ отъ нихъ Славене-тЬ, които твърде отъ
близо СА познавали. —
Нема никакво съмнеше, че Хуннска-та бура, коя-то
потръси всички-те Европейски народи, расклатила е
такожде и мирно-то велико Славенско племе въ негови
те древни жилища въСеверо-Источна Европа, где-то тЬ
оть памти-века още с,т. се намирали. Расклатила ги е и
е завлекла една голема часть отъ него къмъ брегове-те
на Чьрно море и Дунава. Но тука, като ги безпокоехА и
не имъ давахА миря много разноплеменни грабителяи
дружини, те скоро захванаха да минуватъ на Балкан-
скш полуостровъ и да зеселявлтъ тамъ запустели-те
страни. — Те минувахА тамъ или заедно съ Хуннски-
те и Готски дружини, или пакъ ОТИВЗХА следъ техъ
и заселвахА ся где-то можехА. — За гЬзи прьви техни
поселен1я тогавашни-те писатели нищо не ни СА оста
вили; види се за това, защо-то тези поселешя СА ста
вали незабележно за Византшци-те, и въ тези време
на, кога-то Византжска-та власть въ тези места бе
съборена отъ Хунни-те, Готи-те и други хищни дру
жини. Както и да бАде, нме смело можемъ да
утвърждаваме, че още въ 5-тш векъ на Балканскш
полуостровъ е имало вече не малко заселени Славене,
2 *
отъ която мнозина СА стапяли на Императорска служ
ба и достигали с* високи чинове. Въ начало-то на
6-тш въкъ сръщаме отъ тЬхъ велики полководци,
министри и знатни чиновници въ Импер1я-та. Сега ся
в*че за вЪрно знае, че и ииператоръ Юстинъ, който
отъ прость селенинъ СТИГНА да СТАПИ на пре-
столъ-тъ на Римски-тб кЪсари, а тъй исто и неговш
сестринъ сьшъ и наслЪдникъ императоръ Лустишанъ
СА били и т* оть Славенски родъ. Жена-та Юстино-
ва ся наричаше Луикиня (Лйояяисвт)) сестра му БЪ-
гленща, (В^ХеусСа) 6аща-та Лустишановъ Истокъ,
сестра му БЪгленица. Сами ^стшпанъ дома си ся е
наричалъ Уаравда (Оолраода) 1Г)- Ясно е че всички-
тЬ твзи имена не СА ни Гръцки, ни Латински, но чи
сто Славено-Блъгарски. — Родомъ е бнлъ ^стища-
новъ-тъ родъ отъ Ведер1ана (Ведряна), село въ Дар-
данската провинщя. Това ясно показва, че въ тази
провинщя около срЪда-та на 5-т1и вЪкъ е имало до
ста Славене, които СА преминАли тамъ не замЪтно за
Византшски-тЬ историци 19). — Тъй тихо и незамЪ-
тно СА ся преселвали Славене-тЬ на Балканскш по-

") Т-Ьяи свидЪтедства ся намир.ътъ въ едно жизнеопи-

сая!е на .1усти1иана, което е написано отъ веговъ^тъ учитедь,
Теофилъ. Из I. това живнеопвсан1е няколко отривки сл напечата
ни въ Прокоп!ова-та 11181. аге. Уепе(. р. 344—63.
") Около 552 г. тамъ в*че ся понеиувлтъ села съ таки
ва назвашя: МПагеЬа (Милар^ка), ЬаЪН/.а (Лаонда), 1)еЪп> (Дь-
бре), Веггапа (Бр^жаве), К1в8твз11(а (Клещевида), \гас!в<а (Вра-
чища), 81гейеп (Сръ-денъ) н ми. др. — Прокопли. Ое Ае<1]6еиа
^иБ^^п. ш1. теп.
луостровъ токо до 6-тш в-Вкъ. Отъ тогава в*че исто-
рици-тЪ ни показватъ ТБХНИ-ТБ пресЪлванш съвс*мъ
другояче. — Не малки дружини и не частни родове
в*че се преселвАть, а цъли племена и многобройни
дружини премшпТмкп. Дунава за да си трьсньтъ
тамъ жилища. Византшско-то правителство, кое-то ед-
вамъ токо «И; поумиротворило тваи страни и бъ ги
попотегнлио, вид* си край-дунавски-тЬ укрЪплешя и
стражи съсипани отъ гЬзи нови врагове, кои-то, безъ
да искл.т г, позволеше, ИДБХ<Ъ да населлтъ провинцш-
ТБ му. За да въспре този новъ народенъ порой, импера-
торъ-тъ праща на ср*щу твхъ гол*ма войска, но тя из-
гинваше подъ силни-т* удари на СлавенетП. Въ малко
време тЪ напълних* край-дунавски-тв провинщи и
къд-ь половина-та на 6-тш въкъ ние ги срЪщаме вЪче
на югь отъ Балкански-тЬ гори. — Въ 548 год. го
вори ся, че славенски-тБ полчища (8с1ауепогиш сор!ае)
дошли даже до Дураццо (на Адр!атическо-то море, въ
Албашя), съборили въ околности-тЬ му всички кр*-
пости и свободно, без7. всяки страхъ, ся расхождали
по ТБЗИ страни. Една Римска войска отъ 15.000 души
бояла ся не само да ся удари съсъ тЬхъ, но и да
имъ излъзе нредъ очи 20). —
Въ 550 Една малка чета Славенска, отъ 3.000
душ, мшм.ла Дунавъ и безъ да сръщие нЪкое съпро-
тивлен!е, достигнлла до Марица. Тукъ ся раздълила
на дв* малки дружини, които при всичка-та си мало-

•) Прокоо1и. Ве ЬеЦо Оо1Ь- 1. Ш. с. 29. — Стрит. р. 34-

22
чисденность, могли, „за чудо год*мо,"да раз61|лтъ я
распел*ььтъ войска-та, която имъ изл*зе на срЪ-
ща. ПосдЪ, т* ся спуснАди на югь, и една отътЬхъ
превзела една твьрдЪ важна крЪпость, Тоаиръ, на
Архипелажскш брфгъ 21). Тамъ ТБ изгубили около
15.000 отъ житеди-тЪ. — По това, а такожде и по
други-тЪ б'Ъдетв1я, които нанравихА ГБЗИ двЪ чети,
види ся, че Прокоши ся лъже като казва, че ТБ с* съ
стояли само отъ 3000 души. Твьрд* СА любопитни
слЪдующи-тЬ забелЪжвашя, които прани Прокоти,
като разсказва двда-та на този Славенски походъ.
1. Славене-т* този плть обсаждавали и превзи-
мали градове и крЪпости, което до тогава не смЪди
да правАтъ (шиИа са8(е11а оЬ81(11опе серегип!, ^и^ ап-
1еа пес тигоз орри^паге, пес^е т сатрит йезсеп-
<1еге аиДеЬап!;. 2г)
2. П6-пр*ди Славене-тв немилосердно убивали
всякого, кой какъ имъ падалъ въ родЪ; този ндль
обаче ТБ оставили живи една часть отъ пленници-тв
си. — (81ауеш Шоз, 1П ^ио8 1ПС1ЙеЬа*п1 песаге егап!;
8о1111 Шогит раг{1 Йопаге у!1ат 8(а1ш'1 . . 23).
Въ 551 г. МИНАЛО нрезъ Дунавъ-тъ такова мно
жество Славене (81ауепогит са1егуае), какво-то по-
и|11.дн не 6|,1.1о видвано. ТЪ МИНАЛИ покрай Нишъ и
спуснАля ся къмъ Солунъ. — РаздЪлени СА били на
три годЪми дружини, които СА и дБЙствовали въ три

*') Прокон!и. В. 6. 1. III. е. 38.

") Ргосор. йв Ве1. Оо4Ь. 1. Ш., с. 38. — 81гНЪег. II. р. 35-
") Тамъ.
равни страни. Прокоши говори за нихъ, че СА ся ра-
схождали свободно отъ единъ-тъ край на полуостро-
въ-тъ до друпи, и остаяли СА тамъ на' зимовище, ка
то дома си м).
Въ 559 г. Нови Славенски полчища нападнали
на импер!я-та, и достигнали безъ всяко съпротивлете
до длъга-та анастаодева ствна. Тамъ като разбили им-
ператорска-та войска преминали и въ околности-тв
на столица-та 26)!
Въ 578 година, около 100.000 Славене (ю
2хХ.а[Зт^а>у ^лЬо; [АЕДОИГОО x^^^а8<I)V 1хатоу) нападнали
на Трашя и на други-тЬ Византшски области на Бал-
канскш полуостровъ. — Този пллъ тЬ проникнали въ
ГрьпДя (Еллада) и I* опустошили 26). Императорь Ти-
берш, като неиожилъ да ги обуздае, нито пакъ да
имъ излЪзе на срЪща, пратилъ посланници при Ава-
ри-тЬ за да ги моли да отворлтъ война на Славе-

11 1 у Стриш. П. р. 39. . Ас Б! ез8еп( т 8Ц19 бо!Ьи8, в!пв

ч11о ЬозНит те(и Ь1Ъегпап(е8. —
*') Теофанъ и Кедрннъ-у Стрит. П. р. 42, 43- Тео«анъ гово
ри, че тЪзи полчища г .т. състоелн отъ Хун ни и Славене (ОЗууос
ха1 Х^Ха^ос) а Кедрипъ казва: „оТ Оиууос оТ ка1 ^^Ха^уо:, т. е.
Хуни», кои-то ся наричАтъ я Славене. •— То с* бмля чи
сти Славене, н т1;.чи историци по нев'Ьд|вн1е ги СИ^СВАТЬ съ
Хуннн-т!.. които, както кааахме около 100 годинъ пб-прЪди ся
распрьснах* ваедно съ паданьето на Аттилова-та дрьжава.

а'/.)-" {па).Хт(Х<му абт^) Еп-цртмьеушу ТШУ Х1у!иушу, 6

о')ха)(оу Е/_(»У. о58с 1ср&; |Х1ау рюсрау ТШУ ау-
лааау. . . . (Когато Еллада и. опустошава-
ХА Славене-тб . . . Тнбер!и, като нЪмаше сила и противъ една
тъ-хна чета (да навади), а камо ли пакъ противъ всички-тЪ . . . ),
Мешшйег, <1в 1е^а(. р. 110. ей. теп.
24
не-т*. Ииператоръ-тъ ся е надалъ, казва лЪтописвцъ-
ть, че Славене-тв, като блдл-п, залисани съ тази вой
на, ЩАТЪ прекъснллъ свои-тъ нападашя на импер!я-
та. Авари-тЬ пр!ели тази императорска молба, защо
то и сами СА желали и готовили с л, ся били до во-
ювдтъ съ горди-тв си съсЪди, съ Славене-тЪ. Любо
питни свидетелства ни с* оставили тогавашни-тв и-
сторици за прьва-та срЪща на ГБЗИ два народа, огь
които ние ще приведемъ слЪдующе-то.
Авари-тЬ около половина-та на 6-тш вЪкъ ми-
НЯХ.У! въ Европа изъ Аз1я. На прьво време, тъ ся спрЪ-
хл н*гд* на С*веръ отъ черно море, ОТГДБ-ТО поел*
минаха, въ Сегашна Венгрга и ся утвьрдихж въ за-
падна-та и половина. Историци-тъ ги описв<ъть като
една буйна страшна орда, която е желала да владЪе
надъ съеЪдни-ТБ народи. Щомъ се утвърдих* въ та
зи страна, ТБ пратих* къмъ Славене-тЪ, които жи-
вЪех* но край долн!и Дунавъ, и въ Источна-та поло
вина на Сегашна Венгр1я едно посолство за да иска
отъ ТБХЪ да ся покор*тъ на Аварскш Ханъ и да му
обЪщанлтъ данъкъ. На това, князь-тъ на ТБЗИ Сла
вене отговорилъ: „Кой е този челрв&къ отъ живущи-
,,тв на земя-та, кой-то бн моглъ да покори наша-та
„сила и да господарува надъ насъ? Ние сме научени
„сами да владаме надъ други-тв народи, а не ТБ надъ
„насъ, и тъй щемъ и да си останемъ, до гдЪ ще има
„на свЪтъ-гь саблл и война" "). — Аварски-т* во-
") 81п1ег. П. р. 46. Ушв Ьош1оиш еа(, ци! ьоПз нмШа (ерв-
! поз(гат ро(впиат роавН в!М виЬ!^вгв е( (1ошаге. ЛНогит
 25
сланници, казва Византшскш историк I, Менандръ, не
могли да премълчАтъ при тъзи горделиви ръчн на
Славенв-тв, но имъ казали няколко презрителна ду
ми, за които ТБ с* заплатили съ животъ-тъ си:
Славене-тЬ не могли да удрьжлтъ гнъвъ-тъ си, и у-
били аварски-тв посланници. По тази причина авар-
скш Ханъ ся рБшилъ да мети на Славене-тЬ, и съ
радость и<>ср1н11,п;|.гъ посолство-то на Импвраторъ-тъ
Тибер1я, който му предлагаше съюзъ противъ нихъ.
— Война-та между Аваре-тъ и Славяне-тЬ ся е на-
чн,т..ш въ 581, и не ся знае какъ ся е сврьшила. Знае
ся само за достоверно, че двз години поел*, Славене-
тЬ пакъ сд подновили СВОИ-ТБ нападан!я или пб-добрЪ
преселватя пр*зъ Дунавъ на Балканскш полуостровъ.
Тъй въ 583 г. ТБ ся ЯВЯВАТЪ пакъ на югъ отъ Бал-
канъ-тъ, около Адр!анополь и по край ръка-та Ерги-
ня, достигали с* даже до ^мга-та Анасшасгева
СаЯна. м).
Въ 587 г. пакъ ся споменува за тЪхни-т$ врь-
хлуван!я по Трикш. . . .
Нме ще прекратимъ тукъ из6ройван!е-то на мно-
гочисленни-тъ славенски преминуван1я въ Импер1я-та,
нъма да споменуваме и ва това, какъ тя ся е распра-
влявала съ ТБХЪ въ 6-т!и въкъ; щемъ да ся запремъ
само на едно свидЪтелство, кое -то се относи къмъ сръ-

афмгоге во1етаз поп аН1 пов1гав с1опкс

егип! Ъе11а е( впзев.
") ТЬеорЬапеа, Апаа(., ТЬеорЬ. 9!тосаи у Стрят. П.,
етр- 51, 52.
да-та на 7-тш иъкъ. — Въ 657 г. Императоръ Кон
стантинъ II. „аредарге аоходъ еъ Славетя ( енедрсъ-
„теоаеу хата ЬсХо^Са?) и пороби тамъ много варвари,"
казва АЬтописецъ ТеоФанъ 29)? А гдв е'бьиа тави
ЕхХоф^а (Славянска земя)? Константинъ П. за да
стигне въ неьь; не е ималъ потреба да минува Дуна-
въ-тъ: тя ся е бмда вЪче пренесла по близо до столи-
ца-та му, лежала е задъ Балканъ-тъ и задъ Доспатски-
ТБ врьхове. А простирала ся е твьрдЬ нашироко: отъ
Дунавъ-тъ и до Архипелагъ-тъ **). — И тъй безъ
всякакво съмнЪше въ ср*да-та на 7-мш вЪкъ древне-
Римски-тЬ и Византшски провинцш: Малка Скиття,
2-ра Миз!я, Дашя, Дардатя, Македотя, Епиръ, а та-
кожде и часть отъ Траюя сл бьтли напълнени съ сла
вене, престанжли сл» да ся нарич*тъ съ древни-тЬ
си имена, а с* носили едно общо име Славитя
(ЕхХарМа). Но и тЬзи провинцш, види ся, не СА
могли да вмЪстжтъ пришелци-тЬ, и ние скоро гл$-
даме Славене-т* да минувлтъ и въ классически-тв
Гръцки области и въ малко време ги СА напълнили и
тЬхъ съ СВОИ-ТБ жилища. —
Още въ 581 л*то ние видЬхме Славене-тЬ нро-
НИКНАЛИ даже до свещенни-тЬ области на Стара-та
Е.иада (Грьщя), но слЪдъ тази година длъго време
нищо не ся чуеше за ТБХНИ-ТБ тамъ дЪла, до гдв най
поел* самъ Императоръ Константинъ Багрянородни не
обесни, какво ся е ЧИНАЛО прфзъ това глухо време
'•) У 81г. {. И. р. 73.
30) Ша+арика ЗЬгогИпозЧ §. 29; 1)исапц:е-(Ло88»г. Медрт. П.
 27
тамъ. Той свид-Ьтелствова, че около 746 година, ко
га на Императорскш прЪстолъ е сЪд-Ьлъ Константинъ
Копронимъ, всичка Грьщя до нйй-южни-тЬ й брЪгове
е била ОСЛавенена: еа&Харюдт] тепал ^ /а>ра -ла.1 ^е^№
рар(3аро<; 81)- — Единъ земленисецъ, кой-то е писалъ
н-Ьколко години сл-Ьдъ Багрянороднаго, ясно подтвьр-
дява неговитЬ думи като говори: И до днешнги день
всичкги Еаиръ и Еллада, и Пелопонесъ и Македонгя
ся. населени съ Славене. Ка1 VбV 8е чсйаач -ябоу

•^«1 ЕхХофоь у^оутаь 82)-

СлЪдъ тбзи Гръцки свидетелства ние щемъ
прнведемъ и едно нашенско. —
Въ едно снисаше за Троянска-та война, кое-то е
писано за Блъгарскш царь Симеонъ, т. е. около край-
тъ на 9.-т1и к1;1п,, за Ахилеса ся пише тъй: „С'ш
П\"нле\тк нд\к1и код снол нж{ нлрицлу.^сл тогдд
Л\ир-к,«ндонк-к нкш-Ь Бофгарс 88)- Знае ся за досто-
в^Ьрно, че Ахилесови-тЪ Мирмидоняне с,ъ бьии жители
на Тессал1я; нме не допущаме че ГБ и т*хн1и войвода,
великш Ахилесъ еж бьии Българе или по-добр* да
кажемъ Славене, и глЪдаме на това унодобяванье Сла-
вене-тЬ (Българе) съ Мирмидоняне-тЪ, като на една
историческа грЪшва отъ царь-Симеонова писецъ. Но
това е важно-то за насъ, че такава историческа гре
шка е могла да се роди само отъ една причина, отъ
11) Ве ТЬета!. II. 6. —
") ОеортарЬ. тв1. вепрЪгев вгаее! М1поге8. Оюп 1763, 1.
р. 98.
") Кадандоввчъ, ,1оаннъ --)кзартъ Болг. стр. 178—188.
28
това именно, че во време-то на този писецъ (кр. 9-тш
в.) земя-та на древни-тЪ Мирмидоняне, (Тесал1я) е
бьиа заселена съ Сдавене (Българе). И заселена е
бьиа съ тЬхъ тъй отдавна, що-то Симеоновъ-тъ писецъ
не е помнилъ за време-то на това нихно заселванье
тамъ, а ги е считалъ за нрьвобмтни тамошни жители,
за потомци на Гомерови-тЬ Мирмидоняне.*) —
Тези свидетелства съ несъмненна сила ни уве-
рявдьтъ, че освень земя-та на Трако-Иллирци-те, но-
ви-гЬ пришълци на Балканскш полуостровъ скоро с*
проникнали ивъ классически-те земи на Еллинско-то
племе и ги сл испоплънили и тЬхъ съ СВОИ-ТБ жи
лища. Казваме испоплънпли, защо-то свидетелства-та,
които токо що приведохме, имлтъ такъвъ смисль.
Ньте мнслимъ, че ако читатель-тъ ни е внимателно
прочелъ 1-ва-та глава на това списаше, той нЪма в*-
че да пита, какво стана, или к*дЪ ся подвнах* пре-
ЖНИ-ТБ жители на ТБЗИ м*ста. — Ние тамъ разска-
захме вкратц* истор1я-та на твхно-то постьпенно о-
р*дяванье, а такожде и опустяванье-то на Балканскш
полуостровъ въ 5-тш в*къ. Въ послЪдня-та глава на
това списате, нме щемъ имаме случай да приведемъ
още нЪкои свидетелства за този предметъ, а тукъще
направимъ само слЪдующи-тв бележки. Свидетел-

*) Има писатели, които пр1ем*тъ т^зи думи безъ всяка

критика, като истинни, и ги привождАтъ аа доказателство на
своя-та теор!я, че древня-гЬ жители на Балкански полуостровъ
СА били Славене. За това щемъ говоримъ въ 5-та глава на
това списаше. —
 29
ства-та на се. Лронима, Просаера Тирана, Аммшна
Марцелина и на Малха, които СА били очевидци на
Весть-Готски-тВ, Хуннски-тв и Остъ-Готски-тЪ бури,
евидЪтелства-та на твзи очевидци, повтаряме, ако и
на половина да ся вземАтъ за вЪрни, все ни увЪря-
вд>тъ, че слЪдъ тЪзи бури Балканскш полуостровъ е
заприличалъ на една незаселена страна. Славене-тЬ
сд заварили токо малцина отъ древни-гв му жители,
н-ь н тт, скоро тр*баше да ся ОЧИСТАТЪ огь-тамъ, аа-
що-то както казва Прокошй, Славене-тв обикновенно
ел. истреблява.ш всички онЪзи, които имъ СА падали
въ |1л»цИ **). — А накъ кои жг.кихл. да останлтъ жи
ви, т* с* бьми принАдени да ся отдалечАтъ по него-
степр1имни-тЬ страни на. Сегашна-та Албатя и Тес-
самя, и.ш пакъ ся пренесохА въ градове-тЬ на Юго-
Исаючна Трамя, която Славене-т* не МОЖИХА да
превземАть. На дпешень денъ въ Албашя и въЕпиръ
жишийугь около 1,300.000 Арнауше, кои-то ся на-
РИЧАТЬ още Албанци и Шкиаешари. То СА останки-
т* оть многочис.1енни-т* въ Херодотово време Трако-
Иллиршци **). — А пакъ Власи-тЪ или Куцовласи-тЬ
които живЪььтъ въ горит* на Тессал1я и самъ тамъ
изъ Блъгар1я, СА ПОТОМЦП-ТБ на Римски-тЬ поселенци.
— А тъй назьшаеми-тЪ Грьци които живЪьктъ самъ
тамъ по градища-та на Европейска Турц!я и ся нари-
м) Ка 6с1ятеп1 Шия, ш цноя шсШеЪапЦ песаге егап( во!!Ц.
Ргосор. Ое Ь. Оо(Ь. III. е. 38. —
**) Това е сега вече пр1ето като достоверна истина, по-
елЪ учеи!я трудъ на НаЬп-а А1Ьапе$1$сЬе 81ш1]сн. — Ье]еап. Б(по-
де 1а Типрйс (1'Еигоре.
30
ЧАТЪ Ро>|1а(о1 Я6) за тЬхъ не може да ся каже огь какво
именно повлекло СА, нъ и ть СА оть Римско-то или
Византшско населете на Балканскш полуостровъ. —
СлЪдъ това кратко объяснете , нме ся връщаме
пакъ на разсказъ-тъ си. —
Като ся размЪстихА и утвьрдихл добрЪ въ тЪ-
зи нови за ТБХЪ страни, Славене-тЪ, ако и да носехА
едно обще име, не ся съединих* въ едно политическо
твло, а ся ПОДЬЛИХА на много малки племена, огь
които всяко си имаше особно име и искаше да си жи-
вЪе самичко. — Нме не знаемъ имена-та на всички-
тВ тЬзи племена и географическо-то положете на вся
ко едно оть тЪхъ. Нъ и тЬзи изв*ст!я, които ни СА
съхранили Византшски-гЬ историци за този предметъ,
СА доста любопитни. Ние ще ги изложимъ малко по-
подробно, защо-то до сега малко внимаше ся е обръ
щало на тЬхъ, а както ще видимъ по дол*, тука и-
менно, въ разселванье-шо ма тЪзи словенски племе
на е пачало-то на напий народь и на негоеа-ша и-
сторгя. —
Ето колко, гдЪ и какви Славенски племена още
отъ 7-тш в*къ ся споменувАтъ у Грько-Римски-тЬ
списатели като постоянни в*че жителе на Балканск1и
полуостровъ 36). —

") Т*хъ ги набройватъ до 800.000. Ьв ^еап. Б(оо§гарЬ!е

Ле 1» Ти^^и^е (1'Еигоре. —
*•) По иуи1!ст11И-т1> Грько-Римски писатели, които ни СА
оставили Исторически и Геогра*ически н;чн1,гт1я аа т*аи Сда-
 31
а) Между Дунавъ-шъ и Балканъ-тъ, сирЪчь въ
древне Римски-шЪ провищги: Малка Скитгя, вто
ра Мизгя, Дак^я (Кгрегш« и МеАг1еггапеа).
1. СЪверяне въ ДобручЪ Еерере^ 87).
2. Седемь Сливенски племена, на които имена
та не ни сл известни. ТеоФанъ въобще говори за нихъ
че твзи зер1еш ^епегайопеа 8с1аутогшп СА живЪли
ок. 678 г. въ долна иди 2-ра Миз1я, т. е. покрай ДУ-
нава между Добруча-та и р. Тимокъ. м)
3. Браничевци. За т*хъ говори Ейнгардтъ 39), че
с* живели въ 8-мш вЪкъ въ Ва1с1а-К1реп818, сегаш-
но-то Пожаревацко окр*ж1е на Срьбско-то княжество.
Въ область-та на Браничевска-та страна въ средни-
тЬ вФкове ся направи градъ Браничево на мЪсто-то,
гд^Ь-то б*ше Римскш градъ Уттасшт. И до сега
Срьбскш народъ нарича Пожаревско-то окруж!е Бра-
ннчево, както ся види изъ пЪсни-гв на Вука Ка-
ражича *°).

Императоръ Коястантинъ Багрянородн1я: 1)о ;ч1пигц-

1шрепо; <1е (Ьета(. —
Тое*авъ СЬгопортарМа.
Сатеп!а(а. По ехс!д1о ТЬев8а1ошсепа!.
Едно старо /Кит !с на свети Димитр1и Солуяскш. —
Еннгардъ. У1(а СагоН Мя^п!, н Аппа1ев. По-добри из-
сд|Ъдовая!я за тЪхъ г.т, нис.-алн: ТаГ«1. 1)« ТЬезаа1оп1со е^ив^ие
арто, Фяларетъ епяскопъ Ряжск!и: св. Димитрш и Солунмае
Славяве въ Чтен!яхъ Московскаго общества Истор. 1848. N. 6.

") ТЬеорЬап. у Стрнш. Ш. р. 508.

»•) ТЬеорЪ. М1серЬ. у Стриш. III. р. 507.
") К'шЬаг(1. Апоа1в8 а. 882.
•«) Т. Ц., 181-
 4. Кучеване. И занихъ евидътедствова Ейнгардъ.
Тьхни-тЬ жилища сд бьми на Юго-Истокъ отъ Бра-
ничснци-т};, около Кучай-пданина " ).
Въ една стара Бдъгарска шнтнь, обнародвана
въ книга-та „АсЪню и ар.'1 въ войска-та на Блъгар-
скш царь Семо ся споменувАть и Кучане.
5. Тимочане по край ръка-та Тимокъ 42). Въ
спомендта-та пЪсня срЪщаме и Тучане, което трЪб-
ва да е скратено отъ Тимочане.
6. Мораване, за които свидЪтелствова единъ
старъ Баварски лЪтописецъ, че. СА имали въ обдасть-
та си около 30 градове. Т1. СА живели НЪКАДЪ око
ло р. Морава 43). Въ горъреченна-та стара п*сня ся
споменувАть такожде и Моравци въ олъдуници-т*
стихове.
„Блъгари Славяни! Моравци, Кучани и Тучани!
„Хубаво ся примЪнете. *) *
Б. На Югъ отъ Балканъ-тъ въ аровинцги-шЪ:
Хемимоншъ, Тракгя и Родоаа.
Загорци. На югъ отъ Балканъ-тъ до градъ-тъ
Дебелтъ на чьрно-то море. Паметь отъ тЬхНо-то на-
зван!е ся е запазила въ назваше-то на Ески-Захара и
Ени-Захара. (Стара Загора и нова Загора).
Дреговичи-шЪ СА живъли по р*ка Драговица, която
около кричимсши иънастьфь ся съединява съ Карлова,

") ШаФарика ЗЬчгогИпоаН §. 30, З-

••) КшЬ.чп!. Аппа1ез, а. 819.
") ШаФарика й1агог»по«И §. 30, 3.
*) О Ле Ьню първоиу и пр. стр. 69.
 33
а заедно съ пил. се влива въ Марица, но-дол* отъ
Татаръ-Пазарджикъ. Тази область тогава, види се,
ее е назьшала Драговит1я, назваше. което и до се
га се е съхранило въ Тятулъ-тъ на Филиппопол-
СКШ МИТрОПОЛИТЪ, (е$арх&с т^; драхСа?

Мораци (МоггЬа) на источнш склонъ иа Родон-

ска-та планина (Доспато-дахъ) **). Отъ тЬхъ може и
рЪка-та Марица да е получила свое-то сегашно назва-
ше. До лрес-влванье-то тамъ на Славене-тв тази р*ка
се наричаше Хебръ (НеЬгчз). Георгш Акрополитъ е
прьвш, който казва, че тя около 1233 г. се е нари
чала в*че марица 46) — .
в) Въ Макеломя н Еаиръ, сирЪчь въ аровинцги-
шТ> Дардангя, Македошя, Еаиръ.
Сакумши-тЪ се сноменуватъ още въ 7-мш
взкъ, като съсЪдни жители на градъ Солунь. Въ жи-
т1е-то на св. Дш1итр!я се говори, че около 670 г.
Сакулати-тЪ заедно съ още нъкои Славенски племена

**) Кдна ч»сть отъ Македонеки-т* Блъгаре именно т*»и

които гаселявлтъ 100-тина села между СЪресъ и Неорокопъ по
край аападнш ек.юнъ на Доспатъ и сега се нарич>ътъ Марваци.
Виж Григоровича Путешести. по Европенскои Турцш и Вер-
ковича. Опнсан!е бьпа Македонскихъ Болгаръ. Моск. Универс.
ИавЪспе 1868. N. 3. Дали въ гвхно-то назван!е не се с ааоааи-
ло назван!е-то на Мараци-т* (Мар^а[)?
*•).... ш) !!и'лшп, (па ,М.чп(2.ч а ти!1!з уоса(иг. . . .
у Стр. III. 728.
Ша*арикъ, в сл11дъ него и други още мькмг.т.ть, че Ма
рица е съкратено отъ Моравица. Мораци спроти т!;хно мнЪ-
н:г трЪбва да е такожде съкратено отъ Мораици.
З
34
ходили да осаждавАтъ Солунъ. — За нихъ говори
още и лътописецъ Каммешата **).
Дреговичи. Въ житсе-то на св. Димитрш и ТБ се
сноменувАтъ, като съюзници на Сакулати-тЪ. — По
разеказъ-тъ на единъ Византшски историкъ и тЬ СА
живЪли около Солунь *7).
Бързащи (ВерС^тос). ТБ такожде сд ходили съ
Сакулати-тЪ и Дреговичи-тЪ да обсаждавдтъ Со
лунь около 670 г. Около 799 нме срЪщаме Бързаци-
ТБ въ Аттика. Не се знае добрЪ ГДБ именно СА бмли
ТБХНИ-ТБ жилища. — Нме предполагаме, че ТБ СА
живъли негдъ на Югь оть Охридско-то езеро, между
Охрида и Битола, гдъ-то и сега Блъгаре-тЬ се нари-
ЧАТЪ Бърсяци или Бързаци *8).
Смолени. На граница-та между Трак1я и Маке-
дон1я край ръка-та Мета.
Сшрумяне около ръка-та Струмица, която сега
се нарича и Кара-Су *9).
Ренхини, (Роотх^ос иди РеусмоО съсъди на
Струмненци-тъ по ръка Вардаръ (Ах1ив) *°). ТаФелъ
доказва, че ТБ тръба да СА живЪли на Истокъ отъ

»«) Уйа е. Оете1п1 гл. 158. 185. ТаГе1, йе ТЬвв. р. 52, 59.
У Стрит. П. р. 94- —
•') СашшешЖ. у стр. II. 95. —
*") Виж. Л. Григоровяча стр. 196. и Верковнча Уиив.
Ияв. 1868. N. 3.
") У11а 8. Вет. с. 158.
•"'") 1Ь1(1ет. ГвльФердингъ мисли, че иетннио-то нмъ
име трЪба да е бьмо Рдждане. В. Пясьма П. стр. 4-
 35
Солунь, между езеро-то Бешикъ и Стримонскш аа-
ливъ м). —
Войничи. СпоменувАтсе въ жит!е-то на св. Ди-
митрш около 670 г. 52). Т* трЪбва да с* живЪли о-
коло градъ-тъ Радовище въ Македогая м).
Вежсичи (ВеХе^еС^юь и ВеХеС^тои) се спомену-
влтъ такожде въ жит1е-то на св. Димитрш заедно
съ Драговичи-тв, Сакулати-тЬ, ВОЙНИЧИ-ТБ и Бързаци-
т* **). Жилища-та на Велесичи-тЪ СА бмли въ Южна
Тессал1я, гдЪ-то и до сенова се е завардила наметь
зарадъ т*хъ въ име-то на градъ-тъ Велесшино. Види
се че и градъ Велесъ въ Македония отъ нихъ е полу-
чилъ име-то си. —
Загорци въ Тессал1я и Епиръ. —
г) Въ Еллада (Ливад1я), и Нелоаонесъ.
За Славене-тЪ, които се поселиха въ Еллада и
Нелопонесъ, нме имаме твьрдЪ малко подробни Исто
рически свид-втелства. НЪма съмн*н!е, че ако още въ
6-тш вЪкъ ТБ с* врьхлеливъГрьидя(6гает а 8с1а-
теш!8 газШа е§1) и ако въ 8-м1и отъ ТБХЪ Ь&Хаоб^т]
•кАал :<( •/ м,о а (Пелопонесъ), ако най послЪ тт. и въ
1 0-тш вЬкъ СА населявали 7га'заV 'ЕХХа5а ахейоу хас
1ЕеХоиоУ7)аоу, н^Ьма съмн*н!е, казваме, че ТБ и тамъ СА
били многобройни. — По-ясни свидътелства обаче
нме имаме само за слЪдующи-тЬ отъ ТБХЪ:

**) ТЬе8ва1оп1 р. 59-

и) V. 8. О. гл. 158.
"I Ша*арика ««игохИцозН §. 30, 4.
") Т\\л 8. В. С. 158-
З •
36
1. Милци (МЛцпоО- За т*хъ се разказва, че
около 830 г. СА се вдигали иротивъ Внзантшска-та
власть, която е трЪбвало около 30 годинъ да воюова
съ ТБХЪ аа да ги умири.
Езерци ('ЕСер(таО СА били въ съюзъ съ Мил-
ЦИ-ГБ "). —
Тт,.!и двт> племена СА живЪли въ Лакедемошя и
Еллада и СА населявали всичка-та гора Пентадактилъ
(Тайгетъ). Константинъ Багрянородши говори за ТБХЪ,
че т* най-храбро отъ всички-тв Славене въ Пелопо-
весъ СА защищавали своя-та свобода противъ Визан-
т!я и останАли СА свободни и тогава, когато тъхни-
тЬ 6рат1я и съсъди СА бьии вЪче покорени оть Ви
зантия. Отъ това свидетелство ясно се види че освънь
тЬхъ въ Пелопонесъ а также и въ други-т* Грьцки
области СА се заселили още много Славенски п.1еме-
на; нъ отъ нихъ ние знаемъ нмена-та само на двЪ
още които СА : Машаци, които СА населявали Юж-
нш склонъ на гора Тайгетъ.
Нс.пч-ичи СА живЪли и въ Беот1я а тъй исто и
въ Аттика. Въ 799 г. нихши началникъ Окомиръ
Аха(АТ)ро(; се е расиореждалъ въ Атина, и искалъ е
отъ-тамъ да постави на Византпщи-тб Имнераторъ
по своя-га «оля 66). —
Ето колко Славенски племена СА се намирали
още оть 6-тш, 7-М1И въкъ на Балканск1и или Трако-
И.1ли))с1;п полуостровъ. — Тръба да кажемъ при туй,
•*) Конст. Вагрянодн. у 8{п11ег Н. р. 94.
") ТЬеорЬ. 2опаг. у Стрит. II. р. 84.
 37
че ние изброихме само ТБЗИ, за които имаме върни
НЗВБСТ1Я и които тогавашни-тЬ историци заедно съ
племенни-тъ имъ назвашя наричАтъ и съ общо-то на
ВСИЧКИ-ТБ пяе-Славене. А кой може да р* че, че тамъ
не е имало и други още Славенски племена, за които
Византшски-тЪ писатели не с* имали случай да сно-
менАтъ? Нме обаче не твьрдв жалимъ за това, и ТБЗИ
за които навярно внаемъ и който преброихме СА до-
статочни да покажАтъ че по он1>зи времена на Бал-
канскш подуостровъ не СА ВБЧС ЖИВБЛИ древни-тЪ му
жители, и че той е в*че бьиъ наиълненъ съ нови пле
мена, които с& говорили единъ езмкъ и заедно съ
племенни-тЬ си имена СА носили и едно обще назва-
те Славене (ЕхХарт^си, Е&лвфо'., ЕХа^оО- —
Кахахме, че всички-тЬ тЬзи племена с.т» се раз-
мЪстили но Балкаиск1И полуостровъ въ 6-тш вЪкъ и
въ прьва-та половина на 7-м1и, но никакъ не по-къ
сно. Оть срЪда-та на 7-М1И Шип. не нам фаме в^че
никакви свидетелства за нови Славенски дружини да
СА минували тамъ оть къмъ Дунава. Та и да СА иска
ли да минувАтъ, то не е бьио вЪче възможно, защо
то, както ще видимъ по-надол-Ь, този ПАТЬ се затвори
около срЪда-та на 7-тш вЪкъ. — Поради това, ма-
карь за нт.кои отъ горЪизброенни-тЬ племена и да се
споменува прьвъ ПАТЬ само въ 8-мш п1лп., то отъ то
ва не тръбна да се ммсли, че ТБ токо тогава СА и
ИИГВАЛИ. Тъ ако и да се споменувАтъ прьвъ ПАТЬ
тъй късно, по спомепуватъ се, като отдавнашни жите
ли въ ТБЗИ си жилища. А че ТБ не СА имали щаста
38

да имь се внесе име-то но-рано въ истор!я-та, това

никакъ не е чудно. „Славене-тъ не с* имали тогава
..пи н! историци или лътописци, а макъ Визант1иц,и-тв
„не сл знаяли, що се е врьшило въ онова време по
,;Балканскж полуостровъ. Нимъ тогава отъ него нри-
„11ЯД.К-ЖЯЛЯ е само Тракш (южна-та) и още нЪколко
,,точки по Морски-тЬ му бръгове" ").
Това нЪщо е ясно, и не иска други доказател
ства, нъ ние си позволяваме да приведемъ поне едно. —
За МИЛЦИ-ТБ и Езерци-тЬ, които, както ВИД-БХ-
ме, с* се били заселили въ Лакедемошя, покрай го-
ра-та Тайгетъ, за нихъ прьвъ ПАТЬ се споменува въ
начало-то на 9-тш ВБКЪ. Но че т* не тогава прьвъ
ПАТЬ СА се посвили тамъ, за това н*ма съмъже. Е-
дно оФип,1ално Визант1йско свидетелство подтвьрж-
дава, че 218 год. пр*ди царуванье-то на Императора
Никифора всичкш Пелопонесъ (Мореа) е бмлъ засе-
ленъ съ Славене ( . . . . Ш 8(«хоз(о1? 8вха охтш xр6Vо^I:
оХо'.с xатаау/^VТ(ОV ':71V л6Xо7с6VV•1^^(зоV) м). А КЗТО взе-
мемъ во внимаше, че Императоръ Никифоръ е цару-
валъ отъ 802 до 8 11, то излази, че още отъ конецъ-
тъ на 6-т1и В-БКЪ МИЛЦИ-ТБ, Езерци-тв, а тако;кде и
други още Славенски племена, имена-та на които не
ви сд се съхранили, били СА водворени въ Пелопо
несъ. —
*т) ве?сЬ!сЬ1е <1ег На1Ь!пве1 Могеа, РаПшегауег, р. 211.
•''") Ьеипс1ат!и8, ^ив Огаесо-Кошапиш р. 278. Е(1. КгапсГ.
РаИгавгауег. ОевсЬ. йег На1Ь]Пве1 Мог. (. I р. 183.
 39

га.
ДОХОЖДАНЬЕ-ТО НА АСПАРУХОВА-ТА ДРУЖИНА
НА БЛЛКАНСКШ ПОЛУОСТРОВЪ, ОСНОВАН1Е-ТО НА
БЛЪГАРСКО-ТО ЦАРСТВО; НАЧАЛО-ТО НА СЕГА-
1ПН111 ВЛЪГАРСКИ НАРОДЪ. ПОГРЬЧВАНЬЕ-ТО НА
НЪКОЛКО СЛАВЕНСКИ ПЛЕМЕНА; ПРОИСХОЖ-
ДАНЬЕ-ТО НА СЕГАШНИ-ТЪ ГРЬЦИ. — .
Нне нЪмаме подробни изв*ет1я за взаимни-тЬ
• 1ТНС.ШСШН между многобройни-гЬ славенски племена
на Балканскш полуостровъ въ 6-тш и 7-мш в*къ. Нъ
и по тЬзи кратки и распрьснАти свидетелства, които
ни СА оставили Визаитшнски-тЪ историци и за този
предметь, нме можемъ доста добре да си нредставимъ
какъвъ характеръ СА имали тези отношешя. За досто
верно се знае, че тЬзи славене, отъ-както съ общи сили
отнехл» отъ Византшска-та Импер1я веми-тЬ, въ които
се заселиха, не МОЖИХА да състав&тъ едно полити
ческо гЬ,ю или поне единъ политически съюзъ: всяко
племе е искало да си живЪе особенно, подъ свое-то
племенно име. — Ако да б*ше се случило, да ги описва
Херодоть, нне не се съмняваме, че той^цеше да ги
опише съ такива думи, съ какви-то, въ-д-Ъхме, той
описва прежни-тв жители на Балканскш полуостровъ,
Трако-Иллирци-т*. — И за Славене-тв той щеше да
каже: „народъ многочисленъ, но не могжщественъ
„защо-то се е ПОД-БЛИЛЪ на много племена, отъ които
,, всяко иска да блде само по себе." — При това
стрьмлеше на тЬзи многобройни племена, нЪма съмне
ние, че т1; още сл> и враждовали по между си: или за
40
преднина, или за по-добри-тъ области или пакъ по
други причини. Ние не щемъ ся ИЗЛЪГА, ако кажемъ
и за ТБХЪ САЩО-ТО, което прьвш Славенски лътописецъ
казва за взаимни-тЪ отношешя между Славенски-тЬ
племена въ сегашна Росс1я. Имяху бо обьтан свои, и
законъ отецъ своихъ и ареданья, кождо свой нравъ
. . . . И пачата сами въ собЪ володЪши; и въсша родъ
народъ, бита въ нихъ усобщЪ, и воевати иочаиш
сами на ся ').
Такива взаимни отношежя се установиха и между
Южни-тъ Славенски племена, отъ-както ТБ ся разсели
ха по Балкансши полуостровъ. Това разглобено, тъй
да ръчемъ, ТБХНО положете давало е на Визан-пя въ-
зможность да се пооправи отъ бъдственно-то поло
жете, въ което ьь докараха твзи племена, кога-то
тЬ съ общи сили, рлководими отъ една обща цЪль,
ударихл на неьь. Тя намЪри сега сгоденъ случаи да
начене пойна съ разъединени-тЬ вЪче и не сговорни
по между си тъзи племени, случай който и даваше
възможность лесно да ги подсеби едно по едно всички-
ТБ. Но ето, ч# около половина-та на 7-мш въкъ явява
се отъ къмъ Дунава нова дружина, която ощети бла-
ГИ-ТБ надежди на Византшско-то правителство. На
тази нова дружина е бмло рЪчено да тури край на
племеннш животъ между славене-тъ на Балкансши по
луостровъ и да ги съедини по-вечето ' въ едно ъко
политическо ТБЛО, което да може да спасе, заедно съ

*) ЛЪтопнсъ Нестора г. 6370. —

 41
незавиеимость-та, и народность-та на Славене-т*.
Казваме и народность-та, защо-то е изв-Ьстно, че под-
влаетни-ТБ на Визант!я народи лесно губ*хл народ
ность-та си и ставах* безъродни Ромеи. Тази дружина
на която б* отслдено да запази многобройни-тЬ Сла-
венски племена отъ Византшска-та власть и пагубна
за народность-та имъ политика, и да създаде отъ тЬхъ
една силна славенска дрьжава на Балкански! полу-
островъ, тази дружина, както ще покажемъ, не б*
многобройна, но б*ше воинственна, защо-то освЪнь
война-та, друга занят!я не познаваше. Осв*нь това, тя
не б* отъ Славенскш родъ, а бЪше отъ едно съвсЪмъ
друго порекло, и съставяше часть на едно Чудско,
или финско племе, назмваемо Българе^. Въ 1-ва-та
половина на 7-мш вЪкъ това племе съставяше една
доста гол*ма орда, която се скиташе между ръ-ки-гЪ
Дпнъ и Волга. Около 660 година, кога-то умръ нейна
снленъ началникъ Кубратъ, тя се раздЪли между не-
гови-тВ иеть сьжове на иеть малки орди, отъ които

') Тунманнъ и Енгель г* доказвали че тЪзи Блъгаре кл

отъ Татарско порекло Ранчъ и Венелинъ ги см. пр!емали за
Славене, въ наши дни се появи една яова теор!я за нихъ, която
ги вскарва Монголи. Особно много е распространено сега едно
тгЬше, което ги искарва за една им$сь отъ Татарско-то и Чудско-
то племе н ги нарича Ф и ни о Татаре. — Ние пртемаме Ша«арн-
ково-то пи1>н1с че гв СА били отъ Чудско или Финско порекло.
Прн това бръзаме да вабелъ-жимъ, че иасъ тпьрд* малко ни
занимава порекло-то на ТБ з и Блъгаре, защо-то този въпросъ ся
н-Ьча м*<то-то въ йстор1я-та на наипи народъ, конто не е гвхъ
нъ потомокъ и нЪма нищо общо п. твхъ, освЪнь само име-то
което тон случайно пр!е отъ твхъ.
42
само дв* останах* да се СКИТАТЪ на бащино-то си
мъсто *). Други-т* три се прьснахл да си трьслть
жилища въ други Н-БКОИ мЪста. Една отъ тъхъ пре
мина въ Панношя (въ сегашн. Венгр^я), друга пакъ
вдъ-зе въ Итад1я и се носели тамъ въ Беневен-
стка-та обдасть, а пакъ третья-та се спусна къмъ
уст!е-то на Дунава, гд*-то се и занр-Ь само някол
ко време. Нейна началинкъ, 3-тш сьшъ"кубратовъ,
Аспарухъ, като се запозна тукъ съ работи-тЬ на
Балканскш нолуостровъ, намЪри за сгодно да пре
веде своя-та орда тамъ. Въ 679 г. той е преминжлъ
съ своя-та орда на югъ отъ Дунава, ГДБТО въ скоро
време е покорилъ съверяне-тЬ и други-тв седемь
Главенски племена, кои-то бЪхж се поселили между
Балканъ-тъ, Дунава и чьрно-то море. Като съе
дини подъ власть-та си ГБЗИ осемь племена, Аспа-
рухова-та орда, или по-добрЪ да кажемъ дружина,
чрезъ това положи начало за обединяванье-то на
Сдавенски-гЬ племена но всичши Балканскш полуо-
стровъ въ едно политическо тЬло. Нне ш;ма да раз-
сказваме подробно истор!я-та на това обединеше,

*) Т* испослЪ се премЪгтихл малко н^Ьгцо по-на сЪверъ и

тамо между р- р- Волга и Кама основахл» едно царство, което
траядо13-тш и-Ькъ. Русски-тЪ княаове въ 10-тш н 11 -тш н1>кт>
често оА имали война съ това царство, и поради това Русски-
ГБ летописци ни СА остивали доста подробни иав'Ьст1я за него.
То трая както казахме до 13-т!и вЪкъ, догдЪ наи-нослЪ Батиеви-
т* татари не го разсьшахА, които поглънахл> народность-та му
въ своя-та народность. Една доста голЪма часть отъ камени-гв
Блъгаре се поглъна пакъ отъ Русска-та народкость, тъй щото
отъ гв се вагуЛнхА до единъ. —
 43
ще забел*жимъ само, че то тръгна уснъшно, тъй
щото оо-голБма-та часть отъ ТБЗИ племена въ 8-мш
въкъ се управляваха в*че отъ единъ човЪкъ, отъ
една воля и съставяха единъ моглщественъ на-
родъ, една силна дрьжава. Тази дьржава пр!е име
то на завоевателна-та Аспарухова орда, която по
ложи припи! камикъ въ неино-то основаше, нарЪче
се Блъгарско царство. Отъ тогава племенни-тЪ наз-
вашя на ТБЗИ Славенски племена, изъ които въ
зникна тази дьржава, захванаха» да исчезвжтъ. ТБ
всички-гВ като граждане в*че на една дрьжава,
като части на едно политическо ТБЛО, захванах* да
забравьътъ свои-тЪ племенни особности, СЛ-БХА ся въ
единъ народъ, който получи име-то на дрьжава-та,
въ която се изврьши тЪхно-то тъсно съединеше и
се нарЪче Блътрски народъ, Българе. — А пакъ са
ми-тЬ Блъгаре, т. е. онази малка орда или дружина,
която внесе между раздробенни-тЬ Славенски племе
на политическо-то единство, въ скоро време се затри
между многобройни-тЪ Славенски племена, поглънахд
се въ този съединенъ на едно елементъ, безъ да
оставАтъ въ него нъкаква слЪда отъ своя-та инород-
на народность.
Тъй се образова нашт народь. Макарь и да пр!е
нме-то си отъ една малка Чудска орда, той ни най-
малко не веде родъ-тъ си отъ неьъ, а е потомокъ на
он*зи многобройни Славене, които въ 6-тш и 7-т1и
въкъ напълниха Балканск1и полуостровъ. И това нвщо
не е едничъкъ случай въ истор!я-та: тя ни представя
44

много подобни примЪри, отъ които нЪка ни блде

позволено да припомнимъ единъ-два. —
Всеки знае че сегашини-тЬ Французи СА потом
ци на древни-тЬ Галло-Римляне. Т* нЪмАтъ нищо
общо съ ИБМСКО-ТО племе и съставлявАтъ една наидя
съвеЬмъ противоположна нему. Но при всичко това,
ТБХНО-ТО сегашно назваше: Французи, Франки или
Френци, а такожде и назваше-то на тЪхна-та земя
Фрацгя, ТБЗИ назвашя СА взети отъ име-то на една
Н*мска дружина-Франки (Ггапсз, Ггап1с). — Въ по-
ловина-та на 5-тш в*къ сл-вдъ Р. Хр. тази нЪмска
дружина премина презъ Реинъ, покори Галло-Римски-
ТБ жители и създаде отъ тЬхъ едно царство, комуто
даде свое-то назваше, като го нарече Франкско цар
ство. Това назваше поел* премина и на покоренни-т*
отъ тази Франска дружина Галло-Римляне, а такожде
и на земя-та имъ, които и до сега се гордлтъ съ него,
безъ да престанАтъ чрезъ това да се СЧИТАТЪ, като
една съвьршенно особна отъ Н*мци-тЬ наидя, даже
и противоположна нимъ. —
Още по-ясенъ примЪръ нме намираме въ Русска-
та истор!я. —
Въ 9-т1и в^Ькъ слъдъ Р. Христ. въ сегашна-га
Европейска Росс!я жив1;сх* нЪколко Славенски пле
мена отъ които по извЪстни-тЬ еж: Поляне, Древляш,
СЪверяне, Дреговичи, СловЪми, (Новгородци), Полоча-
не. Кривини, (Смоляне), Бужане, Велъшяне, ДулЪбм,
Угличи, Тиверци и пр. Тъ СА живЪли тамъ раздълно
едно отъ друго, или както свидвтелствова преподобши
 45
Несторъ особЪ. Всяко си е имало княжеше свое, и
поради това пиша въ нихъ усобицЪ и воеваши аочаша
па ся. Въ половина-та на 9-тш в*къ отъ къмъ Бал-
•пнско-то море дойде въ земя-та на ТБЗИ Славенски
пленена една малка дружина подъ предводителство-то
на Рюрика и покори испрьво диЪ отъ ТБХЪ: Новго-
родци-тб и Кривичи-тЪ (Смолене-гЬ), ртъ които съ-
здаде едно малко княжество. Наслъдници-гь Рюрикови
нросъедннихл къмъ тона княжество и други-тЬ та
мошни Славенски племена и ги <-.г1;\д. въ едно твло,
което състави единъ голЪмъ народъ. — Рюрикъ и
негова-та дружина не бЪхл Славене, а принадлежеха
на едно Варяжско (Скандинавско) племе, което се на
ричаше Русь. Това свое племенно навваше ТБ оставих*
на ново-създаденна-та си отъ Славенски племена дър
жава която но тази причина се нарЪче Русско Госу-
дарсшво; съ това назваше и съединенни-тв в*че въ
едно политическо ТБЛО, въ единъ народъ, Источни
Славенски племена тръбаше да зам*н*п> ирежни-гЬ
си племенни назвашя, и да се нарич&тъ ввче съ едво
общо име Руси, Руссше. Съ име, повтаряме, което до
тогава носеше едно Скандинавско племе, на което при
надлежеше Рюрикъ и негова-та дружина. —
ИЗЪ ГБЗИ ПрИМЪрИ 111.11' ВИДИМЪ, Че И СЪ 111,111 1,1ММИ-
ТБ Французи и Руси се случи САЩО-ТО, което видъхме
да стана и съ наш!и народъ. И на три-тЬ тЬзи народа
бъ отсддено да вземл>тъ народно име отъ съвсЪмъ
противоположни ТБМЪ племена, т. е. на Галло-Римляне-
т* отъ НЪмски-тЪ Франки, на Источни-тЬ Славене отъ
46

Скандинавски-т* Руси, а пакъ на Балкански-гЪ Славене

отъ Чудски-тЬ Българе. — Но чрезъ това никак ь не
СА измЪни народность-та на ТБЗИ три народа: дружини-
ТБ, които ги обединих* б1;х,ъ малобройни и скоро
тръ-баше да потьнатъ въ народни-т* масси, които тЬ
събрах* на едно, и да НОТЬНАТЬ тъй, щото оснЪнь
име-то имъ почти нищо не се съхрани отъ тЬхъ. —
Старш Галло-Римляникъ вахвана да се наричА
Франкъ, Фрацузъ безъ да се преврьне въ Нвмецъ;
Источти Славенинъ захвана да се наричА Русъ Ру-
синъ, като си остана чисть Славенинъ. Тъй исто и
Балканскт Славепит пр!е ново народно име Бъл-
гаринъ, безъ да стане чрезъ това, ни най малко, Финнъ
или Чухонецъ, или пакъ както се иска на н*кои Та-
шаринъ. — И въ три-тВ тЬзи народности пришелческ1и,
завоевателят народенъ елементъ тр*баше въ кжсо
време да исчезне, да се поглъне въ завоеваннш без-
слЪдно. -—
Въ наше врем« никой )И;ма да се наемне да
доказва, че Французи-тЬ СА НЪмци на това основан!е,
че тЬ НОСАТЪ име-то на Нъмски-тЪ Франки. Никой не
би се наелъ да доказва, че днешнш Руссши народъ
е Скандинавско племе, ващо-то носи име-то на
Скандинавски-гБ Руси. Такова едно доказванье бьмо
би безумно и смешно. — Тъй исто трЪбаше да блде,
ако нфкой се вземеше да искарва по слица-та ло
гика, днешни-т* Блъгаре за Финско или Чудско
племе. — При всичко това намирали СА се много из-
слЪдователи, които СА САДИЛИ тъй за нашш народъ,
 47
та и до днешень деяь се усказвдтъ подобни слж-
ДСН1Я 4)! —
СлЪдъ тъзи обеснешя, които ние почетохме
за нужно да приведемъ тукъ, н*ка да се врьнемъ
пакъ къвгь разсказъ-тъ си. Ние видвхме какъ
се образова Блъгарско-то царство на Балканкш по-
луостровъ и какъ се заложи основаше-то на Блъгар-
скш народъ. Нъкои отъ Славенски-гВ племена, имен
но ТБЗИ, които жив*ехл въ Южна Македошя, въ Тес-
сал1я, Епиръ, въ Еллада (Ливад1е) и Пелопонесъ не
можихд да влЪзАтъ веднага въ съставъ-тъ на това
царство и тръбаше да се нодчинлтъ малко или много
на Византшска-та Имнер1я, която за да може да ги у-
пази подъ влать-та си, старала се е малко по малко
да ги приучава къмъ СВОИ-ТБ оорядки и да умегчи
тЪхна-та лютость съ кротко-то Христ1анско ученхе.
И тъй, кога-то Славене-тЬ, които се съединиха и съ
ставиха едно царство по име Блъгарско, когато тЪзи
Славене дрьжехд още въра-та на свои-тЪ отци, къ-
сн1>схл въ езичество-то: гВхни-тЬ брат!е подъ власть-
та на Визант1я преминувахд малко по малко въ Хри-
стова-та в*ра, станах л> Христене. — Като 1 раждане на
Визант1йска-та Импер1я, тЬзи Славене с* се ползова-
ли съ еднакви правдини заедно съ други-тб Византш-
ски подданиди: СТАПЯЛИ с& въ Визант1йска служба,
военна, гражданска и даже църковна. Тъй на примъръ

*1 Ние щенъ имаме случаи да вапознаемъ чятатели-гЬ съ

сгЬкое н друго отъ тЬая сдждеи!я; то ще блде въ послЪдня-та
глава иа това тигани*.
48

въ 766 г. на 16Ноевр1я, на Патр1аршескш ирестолъ

въ Константиноноль се въскачи единъ отъ твзи Сла
вене ииенемъ Никита (Кат^а? о аяб ЕхХа(За>у 6). —•
Императоръ Василш Македонскш, родоначалннкъ-тъ
на Македонска-та династ!я, която около ДВ*-СТБ годи
ни сЪда на Византшскш нрестолъ, и той излЪзе отъ
ТБЗИ Славене. Единъ Арабски писатель, Хамза Испа-
хансши, който е бьш> съвременикъ на Императора
Василш, право говори за него, че е бьгло родомъ Сла-
венинъ 6). САЩО-ТО свидЬтелствовАтъ и Впзантшски-
тЬ писатели, като говорлть за него, че се е родилъ въ
околности-гЬ на Адр1анополь (1п а^го А(1г1апороН-
1апо, АйпапороШапив ра{па 7), следователно не въ
Македошя. А наричАтъ го Македонски за това, защо
то по народность-та си той не е бьиъ нито Грькъ, ни
то Ромей, но Македонецъ (Кц11 ВазПшз у-пеге Масе-
йо, АйпапороНипиз ра(па). Подъ име Македонци ТБ-
зи писатели СА разумЪвалн Славсно-Влъгаре-тЬ, кои
то въ онова време СА населявали вЪче както вид*хм«
всичка Македотя. Нью знаемъ едн(»-свид-Ьтелство, кое
то показва, че и въ ио-нодирни-тЪ вЪкове 1>лъгаре-гЬ
с* бьии известни между Грько-Римляне-т* подъ име

!) ТЬеорЬ. р. 370- За този патр!архъ апо

ши.1.'17. още: Кедринъ, Гликъ, Зонаръ, Патр!архъ Никифоръ и
Анастасш. — Т Ь всички-тЬ въ единъ гяасъ укоряватъ Патр!архъ*
тъ Никита «а това, че врьвялъ по воля- та на Иконоборецъ-тъ
Констаптинъ Копронимъ, и сами Аьиъ Иконоборецъ- —
•) 1п поЯз Ке!81ги ай Сопк1. РогрЬуг. — Сегетоп1ав Аи1а«
Нугап!. р. 142. Кги^, Вугап(. СЬгоп. р. 167.
') веоге-11 шопаеЬ]' у11ае гесеа( 1трега(. р. 396; Зутеош»
Ьо'-го(Ь. аппа!ез р. 326-
 49

Македонци. — Въ Ватиканска-та библиотека (въ Римъ)

съхранявасе една прекрасна Блъгарска рлшопись, пи
сана въ 1348 год. во време-то на Блъгарскш царь
,!оаннъ Лдександръ. Тази рлконись съ дрьжа въ себе
л*тописъ-тъ на Византшскж лътописецъ Манас1я пре-
веденъ на Славено-Блъгарсши езмкъ, видисе, по жела-
ше-то на с*щаго Царя Лоанна Александра. — Тя е
украсена съ много изображешя на много лица и проис-
шеств4я, взети отъ свещенна-та, отъ Римска-та, Ви-
зантшска-та, а такожде и Блъгарска-та истор!я. —
Въ само-то й начало на 1-во-то листо, е изобразенъ
.1(|;»шп. А,1ександръ въ Императорска-та си корона,
надъ тего стои ангелъ, който се спуща отъ небо-то
и носи въ рдка вънецъ за ,1оанна Александра
Надъ това изображеше е написано: (имнъ Ллсксандр-к
•-• --.
г,гк ХИ 1"|;1 к*Ьр(н Щ1к н сл/модръжсц кьс-Ь/« Блга-
1«.',«-ь н грьколгь.
Нъкой си Латински писецъ, не се знае кога, на-
писалъ е отдол* подъ това изображеше. ЛоЬаппев
А1ехап<1ег Масейо, ай си]из реи11опеш 1в{е НЬег {ш1
1гапз1а1и8 йе Огаесо 1п 81ауошсо; т. е. Лоаннъ Але-
ксандръ Македонецъ, но желан!е-то на кого-то тази
книга се преведе отъ Гръцки на Славенски "). Ньгс

•) Вземаме тЬви подробности отъ Ка1епс1.чг. Бес1еб!ае

11о1УегваеЛ58еп1ао)1Римъ, 1755. (.V р. 203. н <-л1-.д. Обръщаме внима-
пе-то на нашн-тЬ съотечественици ва тови безц^иъ »а иаша-та
старина паметннкъ. Отъ Бдъгарскн-тЬ царье въ него гл нюбра-
вени: Крумъ, Борнсъ I., Симеонъ, Борисъ II, Самуидъ, Гавр!идъ
Ро.манъ, Лоаннъ Вдадиздавъ, домачадн'-то на Лоанна Александра:
цацица-та му и трн-тЪ му гина • пр. Иаобра|еня сл такожде
4
во
неможемъ тъчно да опредЪлимъ, въ кой вЪкъ именно е
приписана тази Латинска надпись, но това не е и твьр-
дЬ важно за насъ. Главно-то е това, че този, който 1*
е лисаль назьшалъ е Нлъгаре-тЪ Македонци, а царь-тъ
имъ Македонецъ. Това не оставя никакво съмяЪше, че
иВизантшски-тЪ писатели, които наричлтъ Императора
Васил1я Македонецъ (МасеЛо или депеге МасеЛо) съ
това подтвьрждав*тъ свидЪтелство-то на Испаханскш
писатель Хамза, че този Имнераторъ е бьиъ отъ Сла-
венска рода, или нб-добр* да кажемъ отъ Блъгарска.
Единъ нашъ писатель отъ 14-тш вЪкъ такожде под-
твьрждава това, като говори, че Василш е бмлъ «) с1-
лл ГгЬдпнрл близъ Одрина града 9). — На млади го
дини Василш отиде да тръси щаст1е въ Константино-
поль, гд*то и сполучи да найде служителско мЪсто
при имнераторск!идворъ. Тамъ съ свои-тЬ способности,
а особенно съ своя-та необьшновенна тЬлесна сила той
обръна на себе внимаше-то на Императора Миханла III,
, който го възлюби, захвана да го възвишава, а най
поел* го направи и КЪсаръ, т. е. второ лице слЪдъ
себе си въ Импер1я-та. Като се намЪри тъй вьгсоко
поставенъ, Васил1и поиска да стане и Императоръ; у-
би благодЪтель-ть си и самъ сЪдна на м*сто-то му,

няколко собьгпя отъ Бл. Истор1я, като Крьщеше-то на Българе-

тЬ, нЪколко войни съ Визант1я и пр.
°) О нерев. л^вт. Маа. Черткова, стр. ^3. Чертковъ по по-
н(|, VI. на това . свидетелство привожда няколко доказвателства,
които ясно подтвьрждав&тъ, че както БЪлипра, тъй и вснчка-та
околностъ на Адр1авополь и тогава СА бьии заселени съ Сла
вене (Блъгаре).
 51
на Императорекш тронъ. — Въ Византшска-та и-
сторш се срЪщАтъ още много знатни лица отъ ТБЗИ
Славене, които додохд подъ Византшска-та власть.
— А пакъ по-долни чинове като на пр. Чиновници,
служители, прости офицери и воини отъ тЪхъ е имало
безбройно много: цЪли лепони СА били набирани
отъ тЬхъ. —
Това 61; само голямо зло, че всичкп тЬзи на
Византшска служба Ставене, като СА се научвали по
Гръцки, лесно СА забравяли свой-тъ майчинъ езьпгъ,
а за едно съ него и народность-та си, превьрщалн сд
се въ Грьци или Ромеи. Живъ примЪръ на това сд
Императори-тЬ Юстишанъ (Управда) и Василш Маке
донски. Прьвш се е родилъ, както казахме, въ село
Ведрено, отъ родители Истокъ и БЪгленица: вторш
такожде е бмлъ отъ едно Славено-Блъгарско село
БЪ.шара и исто отъ Славено-Блъгарска рода. Нъ и-
стор!я-та не знае, ни за единъ-тъ, ни за другш да си
СА помнили родъ-тъ. — За погрьчванье-то на подчи-
ненни-тЬ Визант1и Славене много е помагало и това,
гдЪ-то ТБ като ставахА Христене, бфхд нринддени
да сдушАтъ Слово-то Бож!е на Грьцши езьшъ, защо
то Славенско-то писмо и С.1авенски-тЬ книги още не
иТ.хл. се поевили. Т*зи които не СА разбирали Грьц-
кш езьнгь, не СА могли да разбирдтъ Христово-то
учеше, защо-то шоуждиимъ язьтъмъ Слово смлша-
ще, мЪдна звона гласъ сльшише 10). А пакъ кои-то,

10) Т1..1Н думи привеждаме отъ Слово-то . на блажеин1н

4 •
Б2
за да МОГАТЬ да разбирАтъ слово-то Бохпе, СА се нау-
чвала Гръцки, т* такожде лесно СА забравяли езмкъ-
тъ си и народность-та си, сир. погрьчвали с* се.— То
ва зло за Славенска-та народность не се нрс.кАсна и
тогава, когато се нокрьстихд свободни-тЬ Славене въ
Българско-то царство, а заедно съ това ПОСВИХА се
Славенски-тЬ писмена, и Слово-то Бояие бмде преве
дено на Славено блъгарски езьшъ. Отъ това велико
дЪло на свети-гв Солунски братле и учител!е Словен-
скому роду, отъ ТБХНО-ТО велико ДБЛО, повтаряме, се
восползовахА само твзи Славене, които ВЛЪЗОХА ра
но или късно въ съставъ-тъ на Блъгарско-то царство
и съединихА се въ единъ народъ, народъ силенъ отъ
кого-то Визанйя треперяше и не смЪеше да му нала
га свои-т* обьпяи, нито иакъ да му прети да слуша
Слово-то Бож1е и да се просвещава на свой-тъ си е-
зьпгь. — ТБЗИ тъй честити и укрепени противъ па-
губно-то Визант1иско вл!яше Славенски племена б*-
ХА сл1здующи-гЬ : ОЬверяне-тЪ, Седемь-тЬ племена
между Дунава и Чьрно море, на които имена-та ни
сд останали неизвестни, Браничевци-тв, Кучеване-
т*, Тимочане-тЬ, Мораване-тЬ, Загорци-гЬ въ С*вер-
на Трак1я, Тракшски-те Драговичи, Мараци-тв (Мър-
ваци?), Сакулати-тв, Македонски-тЬ Драговичи, Бър-
заци-тЬ, Смолене-те, Струмяне-тЬ, Ренхини-тЬ (Реж-
дане), ВОИНИЧИ-ГБ Веселичи-тв и още нЪкои, които
не ни СА извЪстни. — ТЪзи племена съставях А Блъ-
вашъ учитедь, св. Кирнллъ. Това слово се срЪща вт, шюго
кописни Евангед1я, като пр«дяслов1е. —
 53
гарско-то царство и Блъгарскш народъ, кога-то царь
Борисъ се покрьсти въ 861 год. и). Т* само и би
дох* честити да се просвЪщав&тъ съ Христово-то
учете на свои-гь езикъ. — А пакъ други-тв тЬх-
ни 6рат1»\ които се населих,* въ старо-Грьцки-т* о-
бласти и ги ославенихд, т* останаха откъснати отъ
Блъгарсво-то царство, я бъхл принудени самички
да се борАть съ пагубна-та за народность-та имъ
Византшска власть. ТвьрдЪ е занимателна тази твхна
борба, та пъка ни дозвольътъ читатели-гв да кажемъ
и за нем» няколко думи. —
По всичко се види, че тази борба е била твьрдв
упорна и продължавала се е нзколко въкове. — Ма-

") Че тъй далеко се е простирало Блъгарско-то царство

при Бориса, това ви го подтвьрждавАтъ сами-т* Внзантшски пи
сатели. — Симеонъ Иоготетъ свндЪтелствова , че Императоръ
Михаилъ Ш. отстдпилъ Борису всичка еЬверна трак!я до Дебелтъ,
гир-Ьчь до сегашнж Ело-Бургасъ. Тази страна се е наричала то
гава Загор!е. (ако тг); 2^т]ра; .... ч/_р: тт^; Ас^:).тои г{'.:<; оото
хаХ|'.тас Хауор^а); сл>що-то свид^втелств. Зонаръ Кедрннъ и др. —
у Стрвттера I. 111. р. 572 и сл. — А пакъ, че всичка Македошя
е била принадлежала тогава на Блъгарско-то царство , това
осв-вяь други свидетелства се подтвьрждава още и отъ сл-вду-
ющи-т*. Въ единъ старъ Гръцки паметникъ, въ който се нсчи-
слянд.ть Блъгарски-тЬ арх!еаископи, за св. Климента се говори,
Борнсъ го поставнлъ да б&де духовенъ вачалникъ надь третья-
та чясть отъ Блъгарско-то царство. А таан чясть се простирала
отъ Каииина (въ с. Албашя) и ЛепсЬо (сег. Орха) до Солунь,
т. е. объемада е ц*ла Македои1я.
т, то;

ало
У Дю-Кавжа К.чтИ. Ву/ап1. р. 174.
Сицо-то ее подтвьрждава н въ яшт!е-то на св. Кдниеитъ.
54

карь и да СА били оставени саии на себе си и не СА

имали никаква подпора отъ страна-та на свои-тв силни
брат!е, назьгоаеми в*че Блъгаре, Славене-тв въ гръцки
те области могли СА малко или много нъколко вЪкове
да отблъсвАтъ отъ себе Византшско-то бреме и да
еъхранявАтъ свой-тъ народенъ елементъ.
Нме ще покажемъ само по-главни-тЪ явлешя отъ
тази длъговременна и упорна борба. —
Още въ 657 г. Императоръ Константь II. е ходилъ
съ войска да покарява Славешя (еяестратгоз^ хатя
ЕхХарМа?), и разсказва се, че ималъ добъръ усп*хъ,
но какъвъ именно, не се знае гг). —
Въ 686 Императоръ Лустишанъ П. бьглъ е при-
нАденъ да излезе и той на война въ Славения и го
вори се, че той можилъ да достигне даже до Солунъ,
гдЬ-то взелъ въ плънъ много Славене, които извелъ
отъ тамъ (а ра(па ейисепв) и ги преселилъ въ
Аз!я 13).
И тъй, и два-та тЬзи императора, види се, не СА
можали да влЪзАтъ твьрдЬ далече въ Славенска-та
земля. Но въ 8-мш в*къ тЪхни-тЬ наслъдници отишли
СА в*че п по на внАтр*. Въ 783 г. Императрица Ирина
се рЪшила да употреби ВСИЧКИ-ТБ си сили за да по
кори Южна-та Славетя, тази сир*чь, коя-то не бЪше
влязла въ съставъ-тъ на могАщественно-то въче Блъ-
гарско царство; а то бъхА области-гв: Тессал1я, Ел-

") ТЬеорЬ. ей. УепеЬ р. 223-

") . . . УЛ ехсигвюшЪив ?и1||П(1о ТЬевяа1оп1сат иьг1ис Ьа-
Шв, гттепвит вс1ауогит пптегит .... У стрит. 11. р. 75.
лада и Пелопонесъ. Ето що разказва лЪтонисецъ Тео-
Ф;нп, за това предприте на Императорица Ирина.
,,Тя прати Ставраки . . . . съ голЪма сила иро-
„тивъ Славенски-тЬ племена. Той като нападна на
,,Тесеал1я и на Еллада, покори всички-тЬ, които жи-
..н-Псх.ъ тамъ, и ги накара да нлащллъ данъкъ на
,,Импер!я-та. Отъ тамъ той нападна и на Пелопо-
,,несъ, оть гдЪто докара много пленници и голЪма
„плячка 14)".
Следователно, во време-то на тази война Ви-
зант!я можи да покори само Тессалшски-тв и Еллад-
скн (Ливадски) Славене. И макаръ Ставраки и да
влази въ Пелопонесъ, нъ трЪбаше да излЪзе скоро-
оть тамъ само съ нЪколко робе и съ голЪма плячка,
която му е попаднало да награби. Отъ начало-то на
9-тш вЪкъ Византшци-тв пакъ возобновихд война
та си нротивъ Пелопонескски-тЬ Славене. Въ 807 г.
имиераторъ Никифоръ съ помощь-та на св. Андрея
както разказва лътонисецъ-тъ 16), покорилъ Северна
та чясть на Пелопонесъ, и отъ тогава захваща пакъ
да се водворява Византшска-та власть и надъ тазиг
отдавна пос.1авенена земя.
Въ една Грьцка грамота ся говори, че въ
продължеше-то на 218 годинъ до тогава, ни е-

АкоотеХе: 1т<х»рах10У, . . . (Аета ?чуа|леш1 тсоХХт;{ хат4

у {^УШУ .... Ка\ »атеХ*шу 8я1 95аоаХ{&у хо1 ЕХ-
Ха?а иягта^с паута?, ха1 ило^орои? 2пос-г)3бу гц раз:Хи'а, сЬ^ХФг
21 ха: 4у П(Хо<сбуук]зи>, у.ч':, поХХт]у . . . ТеорЬ. п!. Уепе(- р. 30&-
") Соп81ап(. РогрЬуг. У стрит. 11. стр. 85.
бв
динъ Грькъ не можидъ да живъе безопасно въ Пело-
ионесъ 16).
Около 842 год. во време-то на Императора Ми-
хаила Ш. пратена бьиа въ Бллада н Пелопонесъ но
ва войска подъ началетво-то на полководецъ-тъ Те-
октистъ, за когото се разсказва, че освЪнь гдъто у-
мирилъ възстандли-тЪ Славене въ Тессал1я и Бллада
но още покорилъ и тъзи Пелопонезски племена, кои
то до тогава ни веднАЖь не СА бмли покорявали 1Т).
— Само Езерци-тЪ и Иилци-тЪ с* се храбро съ
противлявали още КБКОЛКО време, но въ начало-то на
10-тш вЪкъ, най-иослъ, СА принАдени да се предд-
ДАТЪ И ТБ. *
Разсказва се, че ТБ, кога-то СА бьии подчине
ни на Имнер1я-та, поискали да имъ се не налага
твьрдЪ голЪмъ данъкъ, на кое-то императоръ-тъ ся
и съгласилъ. Той ся боъше, разсказва Константинъ
Багрянородни да не би ТБ да ся съединАтъ съ дру-
ГИ-ТБ Славене и да отцЪнАтъ пакъ Пелопонесъ оть
импер!я-та 18).
Тъй се сврьши тази борба, която се продължава
три въка. Елладски-тъ и Пелопонески Славене, отр*-
зани отъ свои-тъ съединени въ едно силно царство
брат!е, ИЗНСМОЩЪХА отъ длъговременна-та война и се
покорихА Византш. — Това не ще ръче, че тъ испо-

'•) Ра1швг. ОевсЬ. йег Ьа1Ь. Могеа I. I. р. 221.

") Е( отпев цин!ет вс1агов геП(1иоз цче (ЬвтаИв Рв1ороп-
пвв! попЛит виЪ;вс1ив т!с!1 Сопа(. РогрЬ. У стр. 11. р. 94.
'•) 34п1. Н р. 99.
 57

гинах,* или пакъ че се изселиха отъ тъзи мъста.

Име имаме едно свидетелство писано около 50 годинъ
слЪдъ ТБХНО-ТО подчинеше, което говори: Ка1 УЙУ 5»
а1 Е).Ха8а <зх«8<« хой ПеХоя6У7]ЗОУ ха{ Ма-
ЕдХвфос уврита! 19). — Н*ма СъмнЪше,
че т* си СА остали тамъ цълокупни, но в^че несво-
бодни, и подъ нлъно-то вл1ян!е на гор-Ьспоменлти-тЪ
пагубни за народность-та имъ д*йств!я. — Славене-
тЬ въ Блъгарско-то царство бЪхл. в*че пр!ели Хри-
стово-то учен!е, и заедно съ него б*хж се сдобили
съ своя нисьменность, съ книги писани на нихши е-
змкъ. Но ТБЗИ тЪхни брат!е като Ги;х,т. отрЪяани отъ
пих ь и подчинени Визант1и, не можихд да се въспол-
зовдтъ отъ това велико д*ло на свети-тЬ Славенски
учители, което още можеше да заЪчи тЬхна-та наро-
днос!ъ и да № предуварди отъ пагубно-то Вивантш-
ско вл!яше. Като останаха лишени отъ ('лавенска-та
писменность, тЪ тр^баше да пр1емнл>'п. Грьцка-та.
ТрЪбаше, думаме, защо-то като граждане на Визан-
•писка-та импер!я, и като Христене, ТБ не можеха
длъго време да останлтъ безъ всяка писменность. А
пакъ чрезъ пр!емванье-то на Грьцка-та писменность
и на Грьцкш езикъ начена се тЪхно-то ногрьчванье.
Как I. е отивало това ТБХНО погръчванье, лесно сирЪчь
или упорно, за това неможе на вЪрно да се каже ни
що, защо-то отъ 1 1 -тш вЪкъ за ТБХЪ не ср-вщаме

") 8(г»Ьоп1б еопиаиа1иг; жшв*лъ е около край-тъ на

10-тш в*гь —
почти никакви извЪст1я 20). Въ 14-тш и 15-тш вЪкъ
въ сегашно-то Грьцко кралство се водворихл нови
племена, Албански, които особно много с* се разсе
лили въ стара-та Аттика, околности-гЬ на Атини 21).
Подъ вл1яже-то на с*щи-тЬ причини и т* скоро с«ь
наченали тамъ да се ногьрчвАтъ, но както се знае и
до сега не сл се погрьчили всички-т*. И до днешень
день въ Атина и въ околности-тЬ й се срЪщлтъ чи
сти Албанци, между които има мнозина, които зна-
ьйтъ само свой-тъ езьшъ, Албанскш 22). —
И тъй, погрьчени-гЬ отъ Византшци-тЪ Славене
и Албаници — това с* предци-тв на сегашни-тЬ Грь-
ци въ Грьцко-то кралство и въ Тессал1я. — Това нЪ-
що се доказва не само отъ Истор1я-та, нъ се иодтвьр-
двва такожде и отъ ГеограФически-тв назвашя въ тЬ-
зи страни 23). — По-гол-вма-та часть отъ нихъ СА
Славено-Блъгарски и Албански. Но както Историче-
ски-т*, тъй ГеограФически-тЬ свидетелства СА бнли
оставени длъго време безъ вниман!е. Токо преди 40 г.

!0) Само въ 13-тж в*къ, когато владЪнш-та на Визант!й-

ска-та Импер!я минахл, за н-вколко време въ рлце-т^ на крьсто-
носци-т* отъ 4-Т1И крьстоносенъ походъ, само тогава се споме
нува пакъ малко нЪщо вя тЬхъ. Споменува се на пр. че въ
1263 Милленги-тв, заедно съ още н1;кои племена, вдигилли СА
противъ Вилгелма Вилгардуена, владЪтель-тъ на Пелопонесъ, нъ
скоро били уомирени отъ Французски-т* рьщари. Ра11т. ОеасЬ.
с1ег На1Ь1аяе1 Мог. 11, 47 и слЪд.
") Ра11т. ОевсЬ. Аег На1Мпве1 Мог.
") Ра11т. В1е Еп1з{еЬипр йег ЬоиН^еп Ог1есЬеп. 50.
> '*) ГильФердинга, Плсьма объ Исторм Арбовъ и Бол-
гаръ, ч. П. Приложеше.
 59
учети Н-Ьмецъ Фалмерайеръ е спомнилъ за тЪхъ, съ-
брадъ ги е и тщатедно разгдъ-дадъ. Той доказа отъ
тЪхъ, че нови-тб Грьци не с* нито чисти, нито пакъ
смЪсени потомци на стари-т* Пипни, а с* сьшове
на погрьченни-тЪ Славене и Албанци. На мЪсто-то на
древни-тЪ Пийни, сега жив-Ье народъ отъ Славенско-
то н Албанско норекло "). Стари-тЪ Еллини, нотвьрж-
дава тойвъ едно по-ново свое сипваше, които живЪе-
х* между Македонска-та гора Олимпъ и нйи-Южни-тЪ
части на Пелопоннесъ, твзи Еллинн сдъдъ време по-
въче-то сл исчезнАли. А остап>къ-тъ отъ тЪхъ се е
см-Ьсилъ, ПОГЛЪНАЛЪ отъ Славене и други инородци;
тъй щото сегашни-тЪ жители на тази страна не сл»
чнсти потомци на старо-то й населен!е **). —
Открьте-то на Фалмерайера, като че уплаши
нови-тЬ Грьци, които се ммсдъхл че сл чисти потом
ци на Маратонски-тЬ и Саламински победители и че
въ тЬхни-тЬ жили тече още крьвь-та на Перикловци
и Арист(»те.1евци. То не се понрави и на тъй назмва-
СМИ-ТБ въ Европа Филелдипи. — Противъ учети

**) Га11т. В!в Еп4в<еЬип^ дег Ьеи^^еп ОпесЬеп.

00<1 Т>Г|,1П1геп 1835, р. 52.
и) 1>1е еш8( 2\7!всЬеп Лчт тасе(1оп!веЬеп 01утр иш! (1ег
8й)18р1(ге Аеа Ре!ороопе8ез е^авйзв^еп .... НеНепеп «-ипЬ-п (п
оаеЬфезвЬАгег 2м1 аиГ де^аНватеп Л^е^еп Леш рговвегеп ТЬеИв
пасЬ тегшсЬ(е(, й!в Ква1е аЬег ш\{ е'ш^вмгапйег(вп - - 31атва ипс!
1п ешег \7е18в тешпбсЬ!, ^еЬгеиг( иис! уег-
епи-агИцеп ВвшоЬпег )епвт 1>'ч>1т\\ш\ Фвпп в!е
аисЬ ОпесЬ1асЬ гейеп, <1осЬ |исЬ( теЬг а!в есЬ(е КасЬЬот-
тепьсЬкй йег аНеп ВеубИсегипд ги Ъе(гаоЬ(еп 810(1. — Кга^теп(е
аив (1ет Опеп(. I. 11, р. 380.
СО
профессоръ отвслдЬ се сипнах* опровержешя и кри
тики : едни безъ всяки доказателства казвах*, че то
ва ме може да б&де, ме е възможно, не е тъй, други
доказвах*, че той злЪ тълкува исторически-гв свиде
телства; третьи пакъ доказвах*, че ГеограФическн-тЬ
назватя: Еаменецъ, Глоговъ, Варшава, Березовъ, Ле-
вечовъ, Сшруцъ, Буковина и много други, съ които
е преисъплнена карта-та на сегашно-то Грьцко крал
ство, всички-тЪ твзи назвашя не оьгли Славенски, нъ
чисто Старо-Грьцки. — Такива критики разунгвва се,
не можих* да оборжтъ необорими-тЬ доказател
ства на Фалмерайера. — Безпристрастна-та нау
ка припознава негово-то основателно мтгЬше и отъ
денъ на день го подтвьрдява съ нови основатя. На-
конецъ и по-свЪстни-тЬ Филеллини трЪбаше да отда-
д*тъ правдива на основателши трудъ и на гол^ми-тв
способности (Чо 1Ье ^геа!; аЬЛИу) Фалмерайрови. —
Шотландецъ-тъ Финлей , за който не може да се
каже, че нЪма пристрасти- къмъ Грьци-тЪ, съзнава
се, че противници-тЪ Фалмерайерови с* остан*ли
победени 8'). —

*") ТЬе »Ь1ев( орропеп( оГ РаПтвгаувг !в 2!п1св!хвп, Ьи1 Ь1в

вевоЬ!еЬ1в ОпесЬво1ап<1в !в Гаг {гот а 1г1итГап1 гвГи(аНоп (Нан-
способиш отъ протиппицн-т* Ф-овн е Цннкайзенъ, но • негова
та Истори на Грьц!я (въ която тон опровьргава Фал. —) не-
иожн да представи н-Ькое победоносно опровьржен!е О.
ТЬе Н!в1огу о( вгаеев, р. 2- —
 61

IV.
ОЩЕ НЪКОЛКО ДОКАЗАТЕЛСТВА КОИ-ТО ПОД-
ТВЬРДЯНЛ.Т'1, ВЬ1ШЕИЗЛОЖЕНН.О-ТО МН1Л11К ЗА
ПРОИСХОЖДАНШ-ТО НА НАПИЙ НАРОДЪ.
Ние казахме, че Асиарухова-та орда иди дружина
е бша твьрд* малобройна. При многобройши Славенски
едеиентъ, който тя завари на Балканскш иолуостррвъ,
тя е била нищо; оттова тя скоро исчезна въ този еле-
ментъ безъ да остави въ него нЪкаква слъда оть
своя-та народность. Тукъ нме щеяъ си позволимъ да
приведемъ поне нЪколко отъ доказателства-та, на кои
то основаваме това си мнъте. —
Аснарухови-тв Блъгаре с* една пета часть отъ
Уралски-тЬ Блъгаре. — ЛЪтописци-тЪ разсказвлтъ,
че слЪдъ смьрть-та на Кубрата, който е ималъ събрани
подъ власть-та си всички-тЪ ТБЗИ Блъгаре, т* СА
раздЪлили на петь части между неть-тЪ сьжове кубра-
тови. Най старш отъ нихъ Батбай останлигь съ своя
та часть на истокъ отъ р. Донъ, 2-рш сл> равя^стилъ
на западъ отъ Донъ, 4-тш премин^лъ въ Панношя,
5-т1и Алцекъ, стигндлъ въ Итал1я, и тамъ разм^стилъ
своя-та орда въ ОКОЛНОСТИ-ТБ на Беневенть (въ Неа-
политанско-то кралевство) '). А пакъ 3-т1и, Аснарухъ,
като проминльлъ рЪки-тЬ Ди1н1(п. и Дм1;ст|)'1. (Оапарп
е! Оапав(п ЯишйиЬи» ргае(егпау*1§>а(18) ДОСТИГНАЛЪ
до Дунава, гдЪ-то намЪрилъ мЪсто сгодно за посел-

) ИУвгпеГпа, НЬ. 5, е. Н.
ванье, защо-то бмло непристъпно за врагове, и ра-
сположился тамъ съ своя-та орда. Това мЪсто се е
наричало Отлот (0#1шп, Оп#1итопЬ« 0-рсХо?)2). —
Това М-БСТО спроти описан1е-то на Патр1архъ-тъ Ни-
кяфора и на ТеоФана, иЪма съмнЪше. че е тази малка
зешща, що се заключава между р. р. Прутъ, Дунавъ
и Черно море: тЬзи природни граници го с<ь правили
безопасно и не ДОСТАПНО за врагове (ассеззи гНШсПет
е4 Ьоз^Ьиз шехри^паЬПет). -Осв*нь опредЪлеше-то
на Никифора и ТеоФана, че това мЪсто е бмло именно
тамъ, това го показва и назваше-то му онглос (оу/.).ос),
то е Славенско-то &гълъ (Русски уголъ), което стари-тЬ
Славене с* произносили онгълъ 8). Такова име СА дали
Славене-тЬ на тази земица, защо-то тя, като е отгра-
дена, както казахме, съ р. р. Прутъ, Дунавъ и Чрьно

») Пит!п1Ьиа (га]ее(15 а& ОапиЬшт сомейИ, иЬ1 1осит 1(1опеит

ад ЬаШапйит оссират!(, (]п«!и зиа Ни^н.ч 0^1ит <>1\оч арре!1ап(.
— Тъй НикиФоръ. Слщо-то свид*тедствова и ТеоФанъ: Гга(гит
<1е!п(1е 1а(огит (ег(1из, АбрагисК тоса(из, Вапарп е( Вапаз(п 8и-
ппппь ргае(егпау]^а<18, е( ай Опс1ит аНиш отпет ]ат ргоГес(ия,
.... 1и4ит е( {пехрирпаЪНет .... (Третш Аспарухъ като преминалъ
]|1-,ки-т1> ДнЪпръ и ДнЪстръ и достигвллъ друга [гЬка. по име
Онглое, безопаево и не пристлпно . . . .) ТеоФанъ само по невЪдъ1-
н!е казва, че Овтлосъ се венаричало вгвсто-то, гд-Ь-то се
запрялъ Лснмрухт.. ио рЪка-та, която текла край иего т. е.
Прутъ. — ТЬеорН. №еерЬогиз у Стр. II. р. 504, 505. —
*) Буква-та ,т. старн-тв Блъгаре сл. произносили като
<> и, ом и ан, ам; и до сега една часть отъ Македонски-гЬ
Блъгаре Бандовци, а такожде и Седмиградски-тЪ Блъгаре
казвАтъ бандамъ, банда, вместо о,т,дл,. — Верковича,
Описап!е бита Македонскнхъ Болгаръ. Григоровнча, Путе-
шеств. по Европейской Турцш. Миклошнча, Г)1е ЗргасЬе <1ег
Ва1кагеп 1п
 ю
море, изглежда като АГЪЛЪ или, да кажемъ ио старо-
блъгарски, като онгълъ. — Това име е носила тази зе-
мица още длъго време. Летописец/ь Несторъ разсказва,
че между Славено-Русски-тЬ племена имало е едно,
което се е наричало Угличи (АГЛИЧИ), и което прьвона-
чалло е живЪяло на Югь-Занадъ отъ р. ДнЪстръ, око
ло Дунава. НЪма съмнЪте, че тЪхни-тЪ жилища СА се
находили въ Онгълъ-тъ, или АГЪЛЪ-ТЪ, отъ кого-то
сл и получили име-то си: отъ лгълъ (по Русски уголъ)
— угличи4). — СлЪдъ време, кога-то пакъ въ тази
страна се поселих* ногаиски-тЬ Татарн, (въ 1560 г.)
тя се нарЪче но тЪхши езьпгь буджакъ 5), което та-
кожде значи лгълъ (онгълъ). Повтаряме: н*ма никакво
(-1.МН1.Н1С. че именно тази земя разумЪвАтъ както па-
тр!архъ НикиФоръ, п,й и ТеоФанъ, кога говорАТЪ,
че Аспарухъ, като мин&лъ съ своя-та орда прЪзъ
р*ки-тЬ ДнЪнръ и ДнЪстръ ДОСТИГНАЛЪ до Онгълъ и
се поселилъ тамъ.
Въ такава една малка земица е можилъ Аспарухъ
да се помЪсти съ своя-та орда и можилъ е да преживЪе
тамъ повече отъ 10 години, преди да мине на Югъ
отъ Дунава. — Това достаточно свид-втелствова до
колко многобройна трЪбва да е бьиа Асиарухова-та

*) Л*тописъ Нестора, а Угличи и Тиверцм сЪдяху по

Ди1,с тр\. прис^дяху къ Дунаеви. . .
*) Това назвав!е и до дяешенъ-день носи Южна-та чаоть
на Бессарабгя, която състои изъ Бендерско-то, Аккерманс-ко-то и
Иамаилско икрл.я;!». Тамъ -.к-пнКьг.п. сега около ЗО.йОО Ногайски
татаря. Геогр. Павловскаго, т. П., стр. 173.
64
орда, или както ш нарекохме дружина, кога-то е могла
да се смЪети въ такова едно клтче или лгълче. —
Нь«е имаме н друго едно доказателство, което
още по-добр* ни дава нонят1е за число-то на Аснору-
хова-та орда. По-горЪ видЪхме, че единъ отъ Аспару-
хови-тъ- братье, Алцекъ, завелъ своя-та орда въ Итадм.
Тамъ той като се срЪщнллъ съ сплни-тЪ Лонгобарди
и ночувствовалсе не въ състояше да се бори съ ТБХЪ,
при.молилсе на нихнш краль Гримоалдъ XII. да му даде
Н-БКОС М-БСТО въ кралство-то си, за да се носели тамъ
съ своя-та орда. Лонгобардскш краль благосклонно
пр!елъ тази молба, въ надежда че Алцекова-та орда
ще му б*де полезна, н ваиовЪдалъ да й с* даде мЪсто
за поселванье въ Беневентска-та область, въ Южна
Итал1я. „Игьй, сврьша Неаполитанск1и историкъ Дж!а-
,,ноне, огь когото ние знмаме този разсказъ, и тъй
„въ 667 г. въ наша-та земя е введснъ новъ народъ
,,Блъгаре, племе, което много вЪкове живя въ това
„мъ^сто, което сега наричаме Малиска область (соп(ас!о
„й! МоНае)"6) Молиска-та область съдрьжа въ себе
три селца Сепино, Бояно и Изерша (Зсршо, Во^апо,
18епиа). По величпна-та на тази область може добр*
да се състави нонят!е, за число-то на Алцекова-та
орда : тя никакъ не ще да е била по-многочисленна отъ
40— 50 хилЪди души. — А пакъ като н-Ьма никаква
причина да ммсиимъ, че Аспарухова-та е бьиа по-
гол^ма, (л*тописци-тЬ свидЪт^ствоватъ, че петь-тЬ

«) 8»ог1я йе! герю й! МароН 1. I. р. 308-

 65
сьшове Кубратови равно си са. раздЪлили бащино-то
състояше, та ако н-Вкому и да с* е паднала по-голъ-ма
часть, то може на н*ш-старш, който си и остана на
Истокъ отъ Донъ), то слЪдва, че и Аспарухова-та орда
не е била по-многобройна отъ Алцекова-та; по-много
бройна и не е можила да се см-Ьсти на такова про
странство, какво-то занимава ляълъ-тъ (Онгълъ-тъ).
Сл*дъ това нме ммслимъ , че имаме право да кажемъ
за тЪзи историци, что произвождАтъ напий народъ,
ЕОЙТО сега се брои отъ 5 до 6 миллшна, а въ старо
вреяе е бшгь още по-многочисленъ т), имаме право,
мислимъ, да назовемъ такива историци ако не нб-вЪче,
а то поне клсогледи.
Да преминемъ сега къмъ друго едно доказа
телство. —
П6-гор* нме казахме, че въ сегашна-та Блъгар-
ска народность Финскш или Уралскш завоевателенъ
е,\ементъ се относи къмъ Славенскш тъй, както НЪм-
ско-Франскш къмъ Галло-Римск1и въ сегашна-та Френ
ска надДя, или-Варяго-Русск!и къмъ Славенскш въ
Сегашна Росс1я. — Сега обаче се виждаме прин&дени
да поумалимъ това сравнеше и да кажемъ, че това от-
ношеше е по-слабо въ Блъгар1я отъ колко-то въ Франи,1я
и Россш. Осв*нь токо що нриведенни-тЬ съображешя,
къмъ това ни прин.ъд 1,1!л,ть слЪдующи-тБ Факти. -

7 ) Тъй, име имаме здрави основашя да иислимъ че наш!и

вародъ въ старовреме, т. е. до г д* е траяло царство-то му,
бь!лъ е по-многоброенъ. Ч'Ъли освовав!я ние ще н<-кажемъ въ
сл*дующа-та глава. —
б
66
Въ Франщя езнкъ-тъ на №Ьмски-тЬ Франки се е
говорилъ даже до Карла Великаго и ио-късно още, т.
е. около 400 годинъ поел* преминванье-то имъ въ
Гадло-Римска-та земя. Осв*нь това извЪстно е, че въ
сегашнш Френски езьигь СА се съхранили много Н*мски
Слова, които СА влЪзли въ него отъ завоеватели-ть
Франки. Ученш изслЪдователь на Романски-тЬ езьщи,
Дицъ утвърждава, че въ ньпгЬшши Френски езьшъ се
набройвАтъ до 450 такива коренни думи, безъ да счита
при това Собственни-тВ Френски имена, отъ които една
голЪма часть СА Нъмски 8). Въ Французска-та грам-
матика, особенно въ Словопроизведете-то, такожде
СА се съхранили много НЪмски закони, които водлтъ
начало-то си отъ Франко-Н*мско-то влхяше. — Въ
Русши езикъ макарь и не тъй много, нъ пакъ се ср*-
ЩАТЪ няколко думи и доста много Собственни имена,
които СА остали отъ завоевателни-тЪ Варяго-Руси.
Н*ма съмн*ше, че езьшъ-тъ на Аспарухова-та орда е
траялъ нъколко време на Балканскш полуостровъ:
ОсвЪнь Собственни-тЬ имена на прьви-тЬ Блъгарски
царье или князове, въ това ни увЪрявАтъ още и други
свидетелства, отъ които щемъ приведемъ сл*дующе-
то. Въ едно гръцко жит!е на св. Димитрш Солунски,
писано въ 8-мш въкъ, 100-тина години сл*дъ дохож-
даньето на Аспаруха, говори се за едного отъ негови-
тб наслЪдници, че като турялъ въ редъ управлен1е-то
си, трьсилъ между свои-тЬ съвътници нЪкого, „когшо

") вгатта(!1с с1ег Котап!8сЬеа ЗргасЬе 1856. Вопп, (. 1. р. 65.

 67

6м янаилъ добрЪ езьщи-тЪ: Ромейскт, Славенскт, и

Блмарскт" 3 ). Отъ това се види, че Блъгарскш езикъ,
който въ това свидетелство се противополага на Сла-
венскш, не е бьмъ другь. освень езикъ-тъ на Аспа-
рухова-та орда, който следователно е САществовалъ
още въ 8-мш векъ, кога-то е писано това жипс. —-
Но този езмкъ скоро се е загубилъ: завоеватели
те с.ъ взели езьшъ-тъ на многобройни-те съединени
подъ тЬхна власть Славене, взели го СА безъ да оста-
ВАТЪ въ него никаква сл*да отъ свое-то Чудско на-
рЪ<пе. Въ нашш сегашенъ езьшъ и до сега не е изди
рено н*кое сЛово, за което може да се каже, че се е
вачувало отъ езьшъ-тъ на Аспаруха. ВСИЧКИ-ТБ чужди
думи, що ги има сега въ езьшъ-тъ ни, вземени с* отъ
Грьцкш, отъ Турскш, може би още отъ Албанскш,
Влашкш и т. п. А за н*коя Чудска дума-не се знае.
С&що-то мвже да се каже и ва строй-тъ на нашш
езмкъ, т. е. за негови-тЬ Грамматически закони. Та и
не само сега, нъ още въ 9-тш и 10-тш вЪкъ, кога-то
СА бьми преведени по-въчето църковни книги и СА
написани много списашя на старо-Блъгарскш езьшъ,
види се, да не е въче слществовалъ въ Славено-Блъ-
гарски-тЬ земи Блъгаро-Чудск!и езикъ; въ противенъ
случай не беше възможно да се невмъкне въ тези
преводи и списашя поне каква-годе следа отъ
него 10). —

хас т»)
юу ха1 ВоиХтаршу. У Ша*. 81агог. $. 29, N. 62. —
">) Ша*арикъ ар!ема като отъ Чудски коревь сл-Ьдующв-
5 *
68
Това щеше да б*де за чуденье ако да нЪмахме
поня-пе за Аепарухова-та орда, до колко голЪма е
бмла тя, и ако до незнаехме, че такава с<ьщо орда
Чудско-Блъгарска потъна тъй безсл*дно и въ Итал1-
анска-та народность и).
Това безследно исчезванье на Аспарухова-та дру
жина се доказва и отъ наша-та митологгя, т. е. отъ
тЬзи езически иовЪрш. които и до сега с* се съхранили
тукъ тамъ у нашш народъ. НЪма съмн*н!е че Аспару
хова-та дружина е донела на Балканскш полуостровъ
своя особенна вЪра, която е. обща на всички-тЪ Чуд-

ГБ Славеио-Блъгарски думи: кумиръ, капище. влъхвъ, ири-

пратъ, сополъ, млън!я, чудъ, Исполинъ. Но той ннкакъ не
М1.1С.Ш че т* сл. остали отъ езьжъ-тъ на Аспарухова-та орда, и
доказва, че гв с,г, влЪзли въ наш1н езьгеъ пп.рд!; по-прЪди, т.
е. въ онова време, когато наши-тЪ предци С^Ьавене-тв, СА жи-
п1:.|и още въ С*веро-Источна Епропа и сл имали за свои с*-
верни съседи Чудски-гв пленена. Другояче не може и да боде,
защо-то ако да Г>-|;х.т, влеели отъ Аспарухови-т* Блъгаре, тога
ва гв нямаше да се ер-вщдтъ въ езь!къ-тъ на други-тЪ Славе
не, а ние ги намираме почти всички-гв въ Руссв1и езьисъ. Окоя-
чан!е-то ч!я или дж!я въ дума-та оирдж!я Ша*арикъ також-
де счита за Чудско окончан!е, останало с/ьщо отъ онЪзн времена;
не можемъ да кажемъ до колко негово-то мнЪше за гор*р*-
ченни-гЬ слова е вЪрно, но колко-то за окончашето ДЖ1Я или
•пя. той се е нзлъгалъ. Това окончан1е, до колко-то знаемъ,
не се срЪща въ старо-Блъгарск!и езмкъ, а въ ношн то е внесено
отъ Турск!и е .чьп; ь. и се употребиява по-в*че-то въ Турски-т*
рЪчи; на пр. Халвадж!я, Конакчйя, вергидж!я, йозаджйа
и пр. ШаФарика 8[,чго21|по8(! §. 30, 7-
") 8(опа (1с1 ге^по Н! НароН \. 1. р. 310. Въ Итал!мскш
езмкъ има много чужди елементи: Грьци, Нъиски, даже Арабски
и Персидскн, но отъ е>мкъ-тъ на Алцекова-та орда снр. отъ
Бдъгаро-Чудскга никаква слЪда не е остан&ла. Ше/. Огащша-
Н1с Ает гогоап!8сЬеи
ски племена, и която е съвсЪмъ отлична отъ Славенска-
та Митолопя. Ако да б-Ьше тази орда твьрдЪ много
бройна и да Гпиис оставила нЪкакъвъ елементъ оть
своя-та народноеть въ н-.ипш народъ, то безъ всяко
съмнвте този Чудски елементъ щеше да се отрази и
на наши-тЬ езически предашя. Ние ще се залремъ
само на Н-БКОЛКО отъ ТБЗИ предашя, на Н-БКОЛКО само,
по на такива които <••>. основа-га на наша-та езическа
старина, и за които се е съхранила нал-добра паметь
въ народъ-тъ ни. —
У наши народъ има много приказници за Наръ
чници или както се наричлтъ още но нЪкои м-бста
Уриснщи които сл» три на брой. Приказва се за ГБХЪ,
че кога се роди д*те, т* дохождлть и нардчвдтъ
„колко и како ке живятъ родено-шо, и що ке яаря-
„чашъ шрешья-та, това ке бмдишъ" 12).
Осв*нь приказници-тБ, за ТБХЪ се гокори още и
въ народни-тв ни п*сни. 18).

Си постигна млада Момирица;

Не ми б*ше десето момиче
Туку б*ше едно ил.жко дЪте

Ми заспала млада Момирица.

Ги дойдохе до три наръчници.

Плфва велитъ, ай да го земиме

11 1 Бллгарскн народни пЬгни събрани оть Мил. стр. 525.
1а) Таиъ стр. 17.
70
Втора велитъ да го не земаме,
Дури да се д*те сторитъ
Дете сторитъ до седумъ години;
Трекя велитъ нека раститъ дете,
Да се Лоритъ юнакъ за жененье

Нар*чае и си побегнае.
Такива жени, които опредЪлявлтъ с.ъдпа-та на
челов*ка при само-то му ражданье, се ср-ЬщАтъ та-
кожде въ народни-тЬ нредатя на Срьби-тЬ, Сдовинци-
тЬ, Чеси-тЬ, Руси-тЬ, и описвлтсе и въ тЬхни-тЬ пре-
дан'|я почти тъй, както въ наши-гв. Съ тази само раз-
ница, че у насъ се наричлть Наръчници и Урисни-
ци, у Срьби-тЪ Роменице, у Словинци-тЪ Ро-
}енице, у Русси-тЬ Рожанщи, у Чеси-тЬ «и(П('1се
(слдички).
Още пб-вече предашя СА се зачували у насъ за
Само-Вили-тЪ и Само-Диви-тЪ. Ние ще приведемъ
само три-четмри мъста отъ народи и-т* ни пЪсни за
•гЬхъ.
Въ една пъсня записана въ Струга говори се, че
нЪкой-си Иванъ Поновъ тръгналъ на Ведикдень на
оранье. На илть-тъ му се срещнала една самовила,
препречила му нл-п-ища-та и го уговарвала да не ходи
въ такъвъ день на орань, Лоаннъ й отговорилъ
Г.т.гай бЪгай Самовило!
, Дан'ти слезамъ отъ моя-ва
Отъ моя-ва бдрза коня,
 71

Дан те Фатнмъ за твоя-та

За твоя-та Руса коса
Самовила-та се раздютила и хвърлила се да му
ше очи-тЬ, но Иванъ е хвандлъ за длъга-та й коса,
врьзалъ ш за конь-тъ си, и ьт, доказаралъ у дома,
женялсе на нем, и за да не би да побЪгне,
Ъ заключи десно крило
Десно крило въ шаренъ ковчегъ . .
Тъй тя живЪла у него три години, и родила му
МАЖКО д*те. Най-поел* тя съ една хитроеть се и-
скубнала и „иаяешеиа ияъ баджа-ша" м).
Въ друга една пъсня (отъ прилепъ) се пЪе:
Оро ми играле триста Самовили
На влрфъ на планина, на ранна рудина ....
Оро ми играле, МеФтера немале.
МеФтера дочуле дури градъ Битоля

Свири Димо свири, ако намъ надсвиришъ.

Ке ти ьь д;» име Гюргя самодвила . . .

Третья една се начена тъй:

С*нце-то ми ге на заходъ
Самовила ю задъ гора
Мирче войвода предъ неа
Блрза т. коня водеше
Цдрвенъ 1; байракъ носеше.

'*) Б. вар. пЪсн. Мила д стр. 1.

72
Мирче войвода говоритъ :
Самовило ле, майко ле!

НЪка ни блде позволено да приведемъ н*колко

стихове още изъ една поне отъ многочисленни-тЬ наши
Гамовилски и Гамовилски ггбсни:
Заградила Самовила
заградила вито кале
Ни на небе, ни на земя,
Загради го въ теменъ облакъ

Не стигнаха Самодиви
Седемдесе дребни д*ца,
Да пощне вито кале.
Хабаръ прати Самодива ....
,,Хабаръ прати во прасково:
Да ми дад*тъ Прасковчене
Край Дунава глсти села
Да ош'|),ъ дребни д1.цн
Да п(1крьп,т, вито кале"
Не давале Самодиви

Ъдоса ся Самодива
Па нзлЪзе на планина
Три дни валя, три дни духа,
Искубала вити ехли
Вити ехли и борове

(отъ Панагюрище).
 ТЗ
ПОКОЙНИ-ТБ Ми.мдинонни тъй онредЪлявдтъ твзи
митически същества въ ннши-тт. иъсни и приказка.
Самовили-тЪ ,, (Самодиви) живЪьктъ на планини, лю-
,,6-Ьтъ много да играетъ 'оро. ТЧе се чинЪтъ посестрими
.,сп големи-те юнаци, и на нужда-та имъ помагвагь,
„и ги спасаваетъ отъ смьрть; а въ обще за люпе-то
„сетъ лоши. Т1е любъ-тъ да ослепватъ човека "). -
Въ такива тьчно чрьти се представлява Вила-та
и въ Срьбски-тЪ предашя, отъ които такожде си
позволяваме, да приведемъ дв* три 16).
1. Градъ градила б^ела вила
Ни на небу, ни на земл|и
Нег' на грани од облака
На граду су тро)а врата
^едиа врата од скерлета

2. Вила лети по вр'у планине

Милошъ п)'ева вила му одп^ева,
Ви^е вила, живъ е Бог убш!
Да ]е оЪе Милош надп)евати
Узе стр)еле у рожана лука
Залете ее друму на каменее
Запе луда и дв}е б]еле стреле

1 ' ) Сега въ наши-тЬ народни предан!я Самовидя и Саио-

дивн се представлявлтъ като еднакви слщества, иъ въ старо
време тв СА били съвьршенно отлични едни отъ други.
") Вука Карл1)!Ья Срп. нар. щесме е. т. I. АгМт ха рот.
кн. I. стр. 87 — 104.
74
И Устр)ели Милоша Лувака.

3. Не п]и злато од овуд водице,

Овд1 )е вила чедо окупала,
Да ]е мужко не би ни жалила
ВеЪ |с женско, не било )о) живо

4. Ал се чувай замутит )езеро

На н) с н" спава брадарица Вила

Зло )унаку ко) }е пробуди

И ко) )0) замути )езеро
,1<>р узима тежку брадарину
Од )унака обе очи чрне ....

За Самодиви или Диви у Срьби-тЪ се намирлтъ

по-малко предан1я нежели у насъ; тъй, въ Сборникъ-
тъ на Срьбски-тЬ пТ.сии отъ Вука Караджича нме на
мираме само една пЪсня за нихъ, подъ заглав!е: ./«-
ванъ и Дивски сшар]ешика. —
За това пакъ у Срьби-тв се ср^щАть по-много
предашя за Вещерици-тЪ, които у тЬхъ се наричАтъ

Устани брате Радо)е

В]ещще еу те испиле ----
Диви, Вили, ВЪщщи макарь и да се не срфщагь
 75

в*че въ съвременнн-т* народни Русскн ггвсни и сказки,

нЪла обаче никакво еъмнвте, че въ сгари-тЬ имъ СА
се намирали доста много. —
Въ една стара Русска п*сень оть 16-тю
в-Ъкъ п) въ дв* м*ста се упоминава Дивъ като зло-
вЪще слщество.
..Дивъ клнчешъ врьху древа
„Велит аослушаши „землЪ неанаемЪ ..... "
„Уже шресну нужда на вомо; уже връже ся
див* на землю"
Едно духовно Русско поучеше отъ 14-Т1И в*къ
укорява Русски-тв Христене за двоев«р!е;
живуцк н в^рують к-к шрунд, н въ х^Р"» н к'к
ксчлк, н в Сн,ид, Т вс (ИГЛА - V въ 11 н л м. То все
лммьть КОГНКАЛ\Н, покладьшдют-к нл»-к тр«кк! и ко-
рован нл\'к ЛОЛ^АТК. —
По надолЪ въ слще-то слово срЪщаме:
Того ради н( ПОДОБДСТЬ крктнлнолгн нгр-к к1с-
совскн\-к Тграти сж< (стк пллсанкс, гудсньс, п*Ьснн
к-Ьсоккк-мн ...... ежс -МОЛАТК итнев^ ......
I Инлл.и к '| ДУокошн I Силлу, н ркгл»,", 1 Пв-
руну, V Р«ДУ) ' Рожаннц-и н Болосу скотью

Изъ това свидетелство се види, че и Руси-тЬ сл

почитали Пили-г\; и имали СА и тЬ пЪсни за тЬхъ,
воито Христолюбецъ-тъ назива въ слово-то си

"I Слово о пъдку Игорсп* изд. Тихонравона отр 3 и 7.

") Слово нЪвоего Хряетолюбца, намира се въ гвколко
<-("| орници, отъ които два сл писани още въ 14 -т! и вЪгь (Пие.
н *дат. Чепи) а едииъ въ 16-т1и (Руи. м.) — Хрнетои. Буслаева
стр. 519—525.
76
бЪсовскня. ТБЗИ пъсни заедно съ име-то на вили-пЛ
\ющь В.ПЯШГ» на Хрие-панско-то благочест!е слъдъ
време еж съвсЪмъ исчезнжли изъ паметь-та на Рус-
сюи народъ. Подъ пишшо на Христоанска-та в*ра и у
насъ еж исчезнжли съвевмъ много езически предани
и имена-та на много езьгчески богове, а пакъ тЬзи,
които еж се съхранили, станжли еж въ представлете-
то народно зли Духове. Тъй само се обеснява това,
гд*-то сега Само-Диви-тЬ (Диви-тЬ), Само-Вилл-тЬ,
(Вили-тв), Наржчници-тЬ (Род)еюще, Ро)енице, Родъ
и Рожаница Судици) ВЪщерици-тЪ (В]ещици) въ наши
ти, Срьбски-ТБ, Чешски-тЬ, и Русски-тЬ предан!я се
представлявжтъ зли, ненавистни сжщеетва. Сравни-
телна-та Митолопя доказва, че ТБ никога еж били
добри божества, свЪтли духове, а еж станжли въ на-
родно-то представление зли само нодъ вл1ян!е на Хри-
стово-то учеше "). И колко по-силно е бмло това
в.йпн!!' въ нЪкоя отъ твзи страни, толкова по-вЪче и
по-вЪче еж се потъмнявали въ шч.ъ свЪтли-тъ нъкога
образи на езьиески-тЬ й божества. —
Но между езьгаески-тЬ божества има и такива,
които еж имали по-щастлива сждбина и еж могли да
съхранжтъ свой-тъ свЪтьлъ образъ и при Хрие-панска-

'*) Това нсто-то се е случило въ Митсмопя-та на вги-

мкн-гб Христенскн народя. — У старн-тЬ Грьци, напрптвръ,
Ьациоч е означавало божество, нак-свФтлш духъ, а сл*дъ пр{ем-
ваш«-то Хрвспанска-та вЪра $ас(юу означава вЪче зълъ духъ,
д*монъ, д!аволъ. — Тъй нето Аполонъ, Паллада (Мннерва) и
другн-гб Олнхпшскн богове и богини въ Ср$дяи-гв вЪкове с&
се считали черни духове, д!аволе. —
 77
та в*ра: това е могло да стане, защо-то народно
то представлете , съзнателно или н*', ириплело ги
е къмъ нЪкои Христенски свътци , подъ име-то на
които Славенски-тЬ народи и до сега ПОМИТЛУП. нЪ-
кои отъ свои-тЬ езически богове. Отъ гор* номе-
НАТИ-ТБ въ слово-то на Русскш Христолюбецъ бо
гове, токо Перунъ и Волосъ или II. ит, сл» имали
това щаст1е. За Леруна се знае, че е бьиъ богь
на гръмъ-гь и на плодород!е-то, а пакъ Волоса го-
реръченно-то свидетелство нарича скотья бога т. е,
богъ на добь1тъкъ-тъ , покровитель на Скотоводци-
тб. Сега Русскш народъ макарь и да не помни въ-
че имена-та на ТБЗИ си езически богове, но ги по
чита още и до днешенъ день въ лице-то на два
Христ1ански светш , а именно : Перуна въ лице-то
на се. Имя, кой-то въ много мъста на Росс1я се по
чита като покровитель на землед*л1е-то, нодатель на
плодород!е-то; а пакъ Волоса въ лице-то на св. Вла-
сгя, кой-то особно се почита отъ Скотоводи,и-тЬ, ка
то покровитель на добитъкъ-гь. - ДостозабелЪжи-
телно е че и у насъ, а такожде и у Срьби-тЬ е станд-
ла тази метаморфоза т. е. преврьщанье-то на Неруна
въ св. И.ш. а пакъ на Волоса въ св. Влас1я. Сега
както Руси-тъ, тъй Блъгаре-тЬ и Срьби-гЬ нриписвл>тъ
на се. Имя тази Служба, която нЪкога е ималъ езм-
ческш богь Перунъ, а пакъ на се. Влаая служба-та
на Волоса или Власа, скошья бога. Тъй на пр. нашш
народъ върва, че свети Илш производи Гръмъ-тъ,
распорежда се съ дъждь-тъ, и дава нлодород1е-
78
то *°); у срьбскж народъ сдществува сдщо-то мнъте
за св. И.11Я, кой-то въ Срьбски-тв пЪсни се назьгаа
Громовитъ Имя, на пр.
Проговара свети Пантали^а
Удри громомъ громовитъ Ил1я 81).
На свъти Влас1я е добрЪ познато съ каква почеть
се лразднува той отъ наши-тЪ овчере, говедаре и въ
обще отъ с*ки домовладьша, който има добн-
тъкъ и)
И тъй, въ представлен1е-то, което напий народъ
има за св. Ил5я и за св. Кланя скрива се старо-езм-
ческо представлете: а именно, въ лице-то на св. Ил1я
и св. Влас1я наппн народъ безсъзнателно и до сега
почита главни-т* сиезмчески богове, Перуна и Власа,
почиташе-то на които е било общо за всички-тЬ Сла
вене. Освънь това, въ измъняванье-то на това почи-
танье, подъ вл1ян1е на Христ1янство-то и у Блъгарск!и
народъ се е случило САЩО-ТО, което и у Руссии, а
такожде и у Срьбскш. —
Ние ще прекратимъ тукъ този прегледъ на наши
те езьгчески предан1я. Нме нопрегледахме само н*кое
и друго отъ ТБЗИ, които с* по-ясни и прегледахме ги
повърхностно. И що видъхме? Т* всички-тЬдо шушка,
приличАтъ на Срьбски-тЬ, Русски-тв, Чешски-тЬ а
ако да имахме време щехме да докажемъ, че прили-

>0) Памятники народнаго бита Волгаръ. виж. Идивдеяь

стр. ,'4 й. — Блигарски нар. п^Ьсни бр. Мил. стр. 525.
'•") Ср. нар. п. Вука Кара^!Ьа
") Пам. нар. бмта Болгаръ Стр. 185.
члгь такожде на предашя-та и на други-т* Славен-
СЕИ народи. Излиза следователно, че твзи наши ези
чески предашя сл> отъ чистъ Славенски корень, а Чуд-
ски или Фински елементъ въ нихъ нЪма никакъвъ. До
колко-то ние знаеиъ и други-т* ни езически предатя,
ние вярваме че н въ нихъ н*ма да се найдлгь ни
какви Фински чрьти ю). Това щемъ рЪчемъ и за напхи-

") Пр-вди няколко вгЬсеца въ Французскш журналъ Ке-

тие Ле йвих топйез б*ше напечатанъ единъ членъ: Ьа па(лопа-
Ше Ви1^аге сГяргй 1ез сЬап1з рори!а!ге8. (1868 .1ш1. 1. 2) Меж
ду друго въ този членъ се доказва, че у наппм народъ има мно
го чрьти Финно-Монголски . . (<1ек (гасез тиН!рН^ез (1оа ор!п1опз
({и! (1<>П11п;исп1 рагт! !<•.•» апс!епз Г1ппо-шоп^о1з), които особенно
се забелФжвали въ пЪсни-тв му н въ Митолопя-та му. — За да
оц-Ьни человЪкъ иародни-гв н1;сни и в-врован!я на нЪкой народъ,
аа това н*щи се иска отъ него да знае тваи пЪсни и п1;ровл-
шя доГф*, та освЪнь това да блде вЪ'ждъ и въ Сравнителна
та митолопя и въ народна-та поез!я въ обще — А авторъ-ть
на рЪчеянш членъ , коиу-то липсва и едно-то и друто-то,
като се е взелъ не ва своя работа, открива въ наши-тв •*-
еня много такива народни чрьти , каквито тамъ и на сънЪ
яе е имало. А пакъ гвзи , които тамъ наистина ги има , той
гн тъй искри вяна какво-то да излЪзлтъ не Славеиски, а на
какви си, които тон нарича то Фински, то Монголски. Меж
ду мвого-то други нови зарадъ насъ работи, име се научваме
отъ този члеяъ още и това, че нашш народъ не е още набра -
вилъ, че негови-гв предци сл били отъ Финско порекло ( !Ь
(Бъдгаре-тв) п'оп1 раз сотр!е(етеп( оиЪНе чие 1еигз апс€(гез
арраг1епа!еп( а 1а ГатМ1е Япо1зе). — Чигатели-т* моглть сес*-
ти, какво заключен!е изважда този авторъ отъ такива-то 1шм 1;д
ватя. Но забележително е това, гд^-то той има см1;логт1. да
препоръча такива едни заключен!я на учеши сяЪтъ, а сепх <{ш
ве оссиреп( де ГЬ!з1о1ге Н((ега!ге а такожде и аих Ьоттеа риНН-
циен. — Причина-та на тази недобросовЪстность е Блъгарско-
то възражданье пъ Тракчя и Македотя. На този изслЪдователь,
който твьрдЪ обича Грьци-тв (1ез НеИепез), не му се е поревн*-
80
•гЬ езически обряди, за стари-тЬ нп обмчае и народни
отличм. Ако и да се срЪщне въ нихъ нЪщо не отъ
Славенски корень, сир. заето отъ Чужденци, то ТБЗИ
Чужденци ЩАТЬ излЪздтъ или Грьци, иди Турци, иди
пакъ Адбанци, но никакъ не Финни. — Това е още
едно доказателство за безслъ-дно-то исчезновеше на
Чудскш елементъ въ нашш народъ, съ други думи да
ръчемъ, доказателство, че Аспарухова-та Блъгаро-Чуд-
ска орда е бьиа твьрдЬ малобройна щото да съхрани
нЪщо отъ народиш си елементъ въ Славенско-то море,
въ което тя се влея. Стига й и това гд-Ь-то си остави
поне име-то! —

V.
КРАТЪКЪ ПРЕГДЕДЪ НА ИЬКОЛКО ТЕОРШ ЗА
ПРОИСХОЖДАНЬЕ-ТО НА НАШ1И НАРОДЪ. —

Мнъше-то, което нме изложихме за происхож-

данье-то на нашш народъ, това мнЪше се основава
на нйй-върни доказателства, на такива Факти, които
говорлтъ сами за себе и не искатъ гьлкуванье. Ние
се задоволихме само да съберемъ ТБЗИ Факти на едно,
а счетохме съвсЪмъ не нужно да ги тълкуваме и
обесняваме твьрдЬ много : ТБ сл тъй ясни, щото всеки

до Бдъгарско-то свЪстяванье въ людка-та на Славенство-то отъ

Балкавск1и полуостровъ, въ Македошя сир-Ьчь, както се види
отъ сиъдующи-гЬ му думи: о п пе (гои\чтя11 рая то! пя е!гапцв
1а рге(еп1!оп йе (гапвГогтег 1аМасе(1о1пе (1е РЬШрре, <1'Ап8(о(е е
Л' Д1ехап<1ге еп ргог!псв (1'ип е(а( Р.ппо-н1аус. (!) —
Ьа КаНопаШе Ви1§агв раг М-те Оога с1'18(п<]. Ветав
(1ея <]еах топ|1е 15. .Ги11. 1868.
 81
може лесно да разбере, какво заключеше слЪдва отъ
тъхъ. Но по нещаст!е до сега твьрдъ малко СА обръ
щали внимаше на ТБЗИ Факти: по-въче то писатели за
происхожданье-то на ни пи и народъ или съвсъ-мъ не СА
нарили за нихъ, или пакъ ако и да СА се спирали на
нЪкой и други, давали СА голЪма воля на свое-то му-
дровате и тълкували ги СА, кому какъ е СКИМНАЛО. —
Отъ това и СА се породили много криви ученм за
происхожданье-то на мании народъ, учешя, които и до
сега преобладавать както у чуждени,и-гЬ, тъй и между
наши-тЬ образовани съотечественници. —
Ние намираме за нужно да разгледаме вкратцъ
по-главни-тЪ отъ тЬзи учетя. Казваме въ кратцЪ,
защо-то не пишемъ нЪкое обширно изслЪдоваше, та
освънь това и не се иска твьрдв много говоренье
за да се докаже безосновность-та на ТБЗИ криви
учетя. —
Т* ВСИЧКИ-ТБ, колко разнородни и да СА, МОГАТЬ
да се разд-ЬлАтъ на два реда. Къмъ единъ-ть нме
относимъ гЬзи, които СЧИТАТЪ наш!и народъ за пото-
мъкъ на древни-гБ Трако-Иллирци, а къмъ втор!и тЬзи,
които мь!СЛ1Атъ, че предци-тъ на сегашши Блъгарски
народъ СА Аспарухъ съ своя-та орда. Прьви-тЬ нме
ще назовемъ съ едно обшо име: Тракгйска Теоргя, а
на втори-тъ такожде щемъ дадемъ едно общо име:
Вояжска Теоргя. Прьва-та ще разгледаме въобще,
а при разглъжданье-то на втора-та ще блдемъ при-
нАдени да влеземъ ц въ н1;коп частни расправи защо
то учеюя-та, които отнесохме къмъ неьь, макарь ида
82
се опирлтъ на едно оеноваше, но въ свои-тЪ заклю-
четя съвеЪмъ се отдалечавАтъ едно отъ друго. —
Тракгйска-ша шеоргя. —
Всички-тЬ доказателства на тъзи писатели, които
доказвАтъ, че нашш народъ води начало-то си отъ
дренни-т* жители на Балканскш полуостровъ, отъ
Трако-Иллирци-тЬ, всички-тв твзи доказателства ду
маме ИМЛУГЪ дв* главни основашя :).
1. Между назвашя-та на Трако-Иллирски-тЬ пле
мена, се срЪщАтъ и сл*дующи-тБ: Коралли, (КораХ-
Хое, Сога1Н), Трибалли (ТпЬаШ Тр^йХХоО, Бесен (ВЬ-
0&1, ВеззО кровизи (КрорбСос СгоЬуг!). Пиеатели-тЬ,
които ние относиме къмъ тази теор!я искарватъ, че
тЬзи назван!я с* Славенски; тъй:
Коралли = Горали = Горани = Горци = За-
горци
Трибалли = Дрехвалм = Древляне
Бесен = Б*сь1.
Кровгим = Кривичи. —
Отъ тъзи навван!я само за нослъдне-то може да
се каже, че прилича на Славенско и напомнува назва-
ше-то на Славено-Русско-то племе Кривичи, за които
Русски-т* лътописци казватъ, че СА живели около
ИСТОЧНИЦИ-ТБ на р. р. Волга, ДнЪпръ и Западна Двина.

') По главни-тЪ писатели отъ тази теор!я СА: Лелеведь.

Чертковъ. О древнихъ вракшцахъ: О перевод* ЛЪтоп.
Манаши. — Къмъ гЬхъ ние относимъ и яаши-т% писатели :
Д-ръ Беронъ, Оп^ше де Гип^^ив соир!в Ьитяшв. —
Раковски, Показалецъ; 0 АеЬню лрьвому . . . : Блъгарска
старииа. —
 83
Това нодоб1е може да се обесни, като една елучайно-
сть, какви-то се срЪщАтъ не малко въ етнограф1я-
та. *) Та и да се докаже, че Кровичи-т* СА бьтли Сла
вене, то тЬхно-то присАтств1е между древни-т* трако-
Нллирци може да се обесни твьрдЪ просто, а именно,
че т* още пръ-ди Херодота с* се ОТДЕЛИЛИ отъ свои-
тЬ братье и СА се преселили въ земя-та на Трако-
И.1Л11|Н1,и-т1;, като колонисти. И такова едно обеснеше
не ще бдде бозосновно, като вспомнимъ, че още отъ
памти-в-Бка жилища-та на Славене-тЪ СА се прости
рали даже до лъвш брътъ на долнш Дунавъ. отъ гд*-
то токо въ 4-Т1И вфкъ до Р. Христово ги оттласнахА
КелтитЬ, като ги накараха да се дрьпнАтъ вадъ Кар-
патски-т* гори. — Това исто-то може да се каже и ва
Кораяяи-шЪ, Трибалли-тЪ и Бесси-тъ, ако да се
докажеше, че и т* с* Славенски племена, което обаче
не е възможно.
Ето до колко е слабо прьво-то основаше на Тра-
вшска-та теор!я. Отъ петь-шесть наяван!я, и то твьрд*
сомнителни, не може да се извади заключеше, че ве-
ликш Трако-Иллирски народъ, който се е д-Ьлилъ на
пб-вЪче отъ 40 племена, не е възможно, повтаряме,
отъ такова едно слабо и съмнително основаше да се
заключава, че Трако-Иллирци-тЬ СА Славене. На про-
тивъ, има много и твьрдЪ здрави оеновашя, които ясно
показватъ, че тЬ не сл бьии Славене. Сега се за до-
стовърно знае, че днешши Албанск1и езьжъ е бмлъ

Ша*арика
в *
84
езмкъ-тъ на древни-тЬ Иллирци, 3) които СА бьия
едноплемеиня съ Тракшци-тЪ. А никой не може да
каже, че Албанскш езмкъ е нвкое Славенско нарЪчге.
Макарь езмкъ-тъ на Тракшци-тв и да е исчезн&лъ, но
отъ него СА останАли няколко думи, които ни най-
иалко не приличАтъ на Славенски. —
2. Второ-то основаше на Трако-Иллирска-та
теор!я не е по-здраво отъ прьво-то. То се съдрьжа въ
слЪдующе-то питанье: Ако да се допусне, че сегашни-
ГБ Блъгаре, които населявАтъ земя-та на древни-тЬ
Трако-Иллирци, не СА ТБХНИ потомци, то КАД-Б се
д*на великш Трако-Иллирски народъ? —
Ние отговорихме на този въпросъ още въ прьва-та
глава на това описани1. Считаме нелишне да повторимъ
тукъ свой-тъ отговоръ съ нЪкои подробности.
а) За достоверно се знае, че още въ 4-тш в-Ькъ
до Р. Христово Трако-Иллирсши народъ се значително
умали; това стана во време-то на завлад-Ьваше-то му
отъ Македонци-тЬ. Една доста голЪма ч асть отъ Трако-
Иллирци-тБ требваше да погине въ борба-та съ завое-
вателни-гВ си брат!е, Македонци-тЬ, а поел* и въ да-
лечни-тъ походи на Александра Великаго, подъ зна-
иена-та на кого-то, като подвластни нему, тъ трЪбаше
да връвл>тъ даже до Африкански-тЪ пустини и до р.
ГиФазисъ въ Иидш. — ОсвЪнь това много Трако-Ил
лирци, които не ш,ях,ъ да се подчинлтъ на Македонско
то иго, предпочетох* да оставжтъ своя-та стара земя

•) .'
 85
• да се преселньтъ на Съверъ отъ Дунава. Тъй едно
твьрдЪ многобройно племе Гета иди Даки, които во
време-то на Геродота с* живълн между Балканъ-тъ,
Чьрно море и Дунавъ, въ 4-т1и в1жъ се ср-Ъщлп, въче
на Свверъ отъ Дунава, въ сегашни-тв Влашка, Седми-
градш и пр. *) —
6) Друго едно умалеше на Тракшцитв се случи
въ време-то, кога-то твхъ ги покорих .ъ Римляне-тв. —
Кой не знае съ какъвъ начннъ тъзи всем!рни завоева
тели въдворяваха своя-та власть между чужди-тв
народи? — Въ сегашна Северна Франц1я (Галл1я),
сл*дъ покоряваньето й отъ Люлш Цезаря отъ предни -
тЬ й жители (Галли-тв), които СА бьии около трн
ми.1Л1она, остана само единъ миллшнъ, други-тв два
или погинаха въ война-та си съ този Римски полко-
водецъ, или иакъ оьтдох* превърнати въ робе и пре
селени по други-тв провинщи на Римскя-та дрьжа-
ва. — Име нямаме толкова тъчи и ИЗВ-БСТ!Я и за вод-
ворен!е-то на Римска-та власть надъ всичкш Балкан-
сйи полуостровъ, нъ и ТБЗИ малко свидетелства кои
то сд дошли до насъ неоставятъ никакво съмнъше,
че и тукъ е происходило слщо-то, което и въ Гал-
л!я. — Римсши консулъ Павелъ Бмил1й въ единъ день
предаде 70 Македонски градове на разграбванье •
еьвьршенно запустяванье. Таково исто количество
градове този консулъ разори и въ Бпиръ отъ гдъ-то
иа единъ ндть той испрати въ римъ 150.000 робе.

*| Шафарнп 8игои1поз« Ц. 20, 3. —

8«
По това можемъ да се сЪщаме, какъ СА ПОСТАПЯЛИ
поб*доносни-тЬ Римлян»: и въ други-тв области на
Балканскш полуостровъ. — Отъ творен1я-та на Рим-
ски-тЬ поети и историци нме ясно видиме, че около
Р. Христово както Римъ и ц1>ла Итал1я, тъй и други-
тЬ Римски нладЪшя СА били преиспълнени съ Тра-
кшски, Мнзшски Дашйски робе (Вас!, Моезг ТЪгасез).
Въ 75 г. до Р. Хр. въ Южна Итал1я се ввбунтовахл»
нъ-кой до 50.000 робе, които съ голЪми усил1я Рииъ
трЪбаше да усмири. ИзвЪстно е, че както началникъ-
тъ на т*зи бунтовници, Спартакъ, тъй и пб-вЪче то
ОТЪ ГБХЪ бЪХА ТраК1ИЦИ.
ОсвЪнь избиванье-то и поробяванье-то, Римляне-
тЬ СА смалили Трако-Иллирци-гБ още и съ други
единъ начинъ, а именно чрезъ преселваше въ далеч
ни провицш. Тъй т* преселих* едно ц*ло Трако-Ил-
лирско 1иеме, Пеони-тЪ (Раеопез), въ една провинция,
която се намираше на евверъ оть р. Сава и Дуна
ва 5). Отъ име-то на това племе се даде назваше на
тази лровинщя, която се и назва Леотя или Ламонгя,
(въ западна-та половина на сегашна Венгр!я). —
Н*ка припомнимъ още за поримчванье-то на много
Трако-Иллирци, за което ние имахме случай да гово-
римъ по обширно.
в) Третье умаляванье на Трако-Иллирци-гБ стана
въ 5-тш в*къ отъ Вестъ-Готски-тЬ, Хуннски-тЬ н
Остъ-Готски-тБ опустошен!я на Балкансши полу-

') МатигЮ, вегшап» р. 301—505, 554.

 87
островъ. Ние ириведохме няколко свидетелства оть
5-тш въкъ, които данл.п, твьрдЬ добро пошгпе за
сд*дств!я-та на твзи опустошешя и не считаме нужно
да притуримъ къмъ ТБЗИ свидетелства още нЪкое и
друго, макарь и да ги има много. — Славене-тЬ та-
кожде изгубиха не малко Трако-Иллирци или чрезъ
избиванье, както свидвтелствова Прокоши, или пакъ
чрезъ поробяванье и ославянванье. Като съобразимъ
ВСИЧКИ-ТБ тъзи нещастия и разорежя на Трашискш
народъ, нме намираме неумЪстенъ въпросъ-тъ : КлдЪ
се подЪнахд древни-тЬ Трако-Иллирци? По-скоро е
за чуденье, какъ сл могли да се запазнктъ отъ нихъ
повече отъ единъ милл!онъ, които и до днешень двнь
живъкктъ на Балканскш полуостровъ подъ име
Албанци. —

Волжст-та Теоргя.
Къмъ тази теор!я ньш относимъ всички мнЪшя
н учсн|я, които искарвАтъ днешни-тЪ Блъгаре да с&
потомци на Аспарухова-та орда, която преди да се
спусне къмъ долши Дунавъ живъла е заедно съ други-
тЬ си братье н*где около Волга. Тъзи учен!я на гледъ
с& твьрдЪ противоположни едно на друго, но главно
то имъ основаше на всички-тЪ е едно. Както казахме,
тЬ всички-тЬ СЧИТАТЪ Аспаруха и негова-та орда за
предци на сегашни! Блъгарски народъ. НЪка прьво
разгледаме това общо тЪмъ основате и да видимъ
до колко то си има мъсто-то. —
88
Просимъ Читатели-тв да обрънАтъ внимаше на
сл*дующи-т* статистически бележки. — Преди
40 години, а именно въ 1826 лъто, знаменит!» Ша-
Фарикъ е считалъ наипи народъ на брой до 600.000
души6). Ако още въ нашш вЪкъ единъ такъвъ Сла-
вистъ е знаялъ тъй малко за Блъгаре-тв, то всеки
може да си състави поюте, до колко се е знаяло за
ТБХЪ въ МИНАДШ и въ но-ирЪдни-тЬ ввкове. Само отъ
40—50 години на самъ нашш народъ е захванллъ
да стань малко по-малко по-изввстенъ. Преди 40 го
дини, приснопаметнш Юрш Веиелинъ обеви на сввтъ-
тъ, 7) че Блъгаре-тв СА главиш народъ на Балканскш
полуостровъ. — Въ 1842 г. ШаФарикъ въ едно по-
ново свое списаше ги счита нЪче около три мил-
люна8). Въ 1848 Ами Буе набройва вЪче до четмри
миллшна и половина Блъгаре 9). А отъ тогава, колко
то повече етаи.т.тъ ТБ известни, толкова повече имъ
се уголъмява и брой-тъ, тъй щото на днешень день
наш!и народъ го тькмжтъ да има около шесть мил
лшна. Ние нъма да говоримъ за причини-тв, по които
нашш народъ въ 17-тш, 18-тш и до начало-то на
наппи въкъ се е считалъ тъй Малоброенъ, а щемъ
кажемъ само, че до 1 5-тш въкъ това е било съвс^мъ
другояче. До тогава той е бмлъ добрЪ познатъ не само
на свои-тЪ съсъди, но такожде и между далечни-тЬ

•) <}евсЬ!еЬ1е с1ег 81ат!8сЬеп 8ргаеЬе 1825, стр.

') Древв!е и ньшмшнге Болгаре.
•) 81отапаЬу Нагос1ор1а.
•) Ьа Тиг^и^в й'Еигорв. —
 89
народи. Въ 1 3-Т1И в*къ единъ писатель яазмва Блъ-
гарско-то царство ге&гшт та^пае у!с1опае Ви1^аго-
гит; 10) други единъ отъ 14-тш в*къ казва за Блъгар-
ска-та земля, че тя по многолюдство-то си е надми-
нувала много други страни (Ша Ви1^апа рори!о-
8а ) ") НФма никакво съмнвше че до 1 5-тш в*къ
нашш народъ е бьмъ такожде и вшого по многоброенъ
нежели е сега '-'). НЪка да оставимъ на страна тЬзи
Славено-Блъгаре, които се погрьмихгь и съставих*
главиш елементъ на Сегашна-та ново-грьцка народ-
ность; нЪма да говоримъ и за тази часть отъ Блъгар-
скш народъ, която въ нашш в*къ се поглъна отъ
Срьбско-то племе 13): щемъ се постараемъ да докажемъ

'") Ер!в(. ра(п.1г. Оегт. ;к1 «агсИпнЬз отъ 1252 г.

") ЬШегае та^18(п ^епегаНв Гга1г«т лнпогит отъ 1368 г.
") Венеиинъ въ едно свое списаше (Древн!е и ньш-вшюе
Болгаре) говори: „Есля би сей яародъ не понесъ значитель-
,.нь!хъ потерь, если 6ь1 сей народъ во ш-вхъ странахъ, имъ о-
„битаемьЕхъ, до имн-в оставался господствующимъ, то аа в^Ьрное
,,можво предположимь, что имн* могъ би бить столь массив-
, винъ. столь же колоссальнинъ, какъ и Россгяяе" — Руп-кш
народъ сега се счита до 55,000.000; ние ако говоримъ че нашш
народъ е билъ ияого по-многочж-ленъ отъ колко-то е сега, съ
това неискаме да подтвьрдимъ, че той наистина би можилъ да
достигне такъвъ брой, какъвъ-то е ммслнлъ Венелинъ. Вевелияъ
е иавадллъ таково заключеше отъ едно невЪрно основан!е. —
") Нь1е «Ъмахме случай въ това наше списан!е да ги» -
менеиъ н^що за Срьби-гЬ, но защо-то твхна-та истор!> е твьр-
д* твсно сврьзапа съ Блъгарска-та, то н*ка ни блде позволено
да направиш, тукъ поне една кратка б^влежка за иихъ. — Срь-
6н-тв додохл на Балкаясми полуоетровъ, нзъ сегашна Галиц1я,
въ 1-ва-та половина на 7-мш в*къ, во време-то на Пиаантш-
ски императоръ Иракл1я. Съ негово позволен^ тв се зас»лнхл
въ страна-та гд*то жнв-вь&тъ я сега. Тр-ЬГ>а да каженъ, обаче,
само това, че и въ тбзи области, въ които се е запа
зила Блъгарска-та народность, че и въ ни х ъ въ 14-тш
в*къ тя е била по-глста, нежели е сега. Въ 1365 г.
Венгерскш кральЛюдовикъ Великш нападна съ голЪ-
ма войска на Блъгарско-то царство и отне отъ него
Видинска-та область, която и дрьжа подъ власть-та
си три-четмри години. Като ревностенъ католикъ Лю-
довикъ Великш се р 1>ши силомъ да покатоличи Блъ-
гаре-тЬ въ покоренна-та отъ него Видинска область.
По негово иовелЪше додох* тамъ нЪколко Фран-
цискански попове, които съ помошъ-та на Венгерски-
ТБ воини, въ 50-тъ дни покатоличихл» повече отъ
200.000 Блъгаре (шГга 50 с^ев иНга йисеШа Ьопи-

че 'Нтш-гб жилища не се простираха тъй далече на Истокъ,

както сега, а достигаха само до рЪки-т-Ь Колубара и Ибаръ,
които тек&тъ пр-Ьзъ срЪда-та на сегашно -то Сръбско княже
ство. На истокъ отъ тваи р1л;и се простираха жилища-та на
Блъгарски-тЪ Славене. Моравене-тф, Браничевци-тЪ, Кучеване-
•ги, Тимочане-тЪ и т. п. Р-Ьки-1 1; Кулубара и Ибаръ «•* били,
по-много-то време, и границн-гв между Блъгарско-то царство й
Срьбско-то. — Само отъ конецъ-тъ на 13-т!и вЪкъ Срьбски-гв
кралове малко по малко распространих<ь власть-та си до Ти-
мокъ, като покорихл> жнпущи-т!; тамъ Блъгаре, които требваше
да останАтъ подъ Срьбска-та власть до растурванье-то на Срьбско-
то царство. Чревъ това, обаче, тЬ»н Блъгаре не се посрьбихл както
не се посрьбихд и Блъгаре-тЬ въ Македоюа, които при Стефа
на Душана такожде додих.т. подъ власть-та на Црьби-тЪ и оста
ваха подъ нея около 50 годинъ. —• Блъгаре-тЬ между Колуба
ра, Ибаръ и Тимокъ, иъ Источна-та половина на Сегашно-то
Сръбско княжество, се посрьбихА по-в^вче-то въ нашш вЪкъ
отъ-както вл-Ьаохлг! въ съставъ-тъ на сегашио-то Сръбско кня
жество. — Виж. Сошпап1. РогЬр. (1е ЛЛш. !шрепо с. 29, 30 у
Цеячевича Шв(опа БегМае. Ша*арика 31агог. §. 32, 1. Гиль-
«ердинга. Письма объ нст. Серб. н Болгаръ 1. стр. стр. 16.
пши пиШшп ЬарИгагип!) '*)• Документъ-тъ, отъ кого-
то ние заемаме тези подробности, свидвтелствова, че
по повелЪше-то на Людовика имена-та на веички-тЪ
тези покатоличени Блъгаре СА били заиисани едно
ло едно, (пе Гойе йе пшпего вегир^ив опа1иг). Отъ
този истш документъ ся научваме, че ТБЗИ двести
ми1;ди покатоличени Блъгаре не СА били и третья-та
часть отъ педо-то населеше на Видинска-та область
(1Ша8 1атеп ге^штз попйшп (егЦат раг1ет сопуег-
{егит). И тъй, отъ това достоверно свидетелство ние
се научаваме, че въ 1 4-тш в*къ въ Видинска-та обла
сть СА живели отъ 600 до 700.000 жители, които
СА мили чисти Блъгаре, защо то на онова време
османлш-тЪ още не бЪхА се заселили въ тази область,
нито пакъ Евреи-тЪ или други-тЪ инородци, които
сега има да живеььтъ въ Видинска-та область. А сега
колко Блъгаре има да живЪнктъ въ тази область?
Тъчно не се знае, но никакъ не* повече отъ 500.000
души15). — Това ще ръче, че въ Видинска-та обла
сть преди 500 год. Блъгаре-те СА бмли много пб-
многочисленни, отъ колко-то СА сега. Това САЩО-ТО
може да се каже и за други-те Блъгарски области. —
Следъ тези бележки за число-то на наш!и на-
'*) Заемаме тЬяи подробности отъ едно писмо на тогава-
шиш началникъ на Францисканск!и ордеяъ. — Пенчев. Пь1о-
па 8етЪ!ае р. 310 к(1ие. Истор1Я-та на това събьгпе име изло
жихме по подробно въ „Историческш преглЪдъ на Бдъгарска-та
^църква."
''•) Виж. Липранди — Болгарм въ чтея. общества И-
стор!и и древностей Рос. 1868 кн. 1.
родъ сега и въ време-то на яегово-то историческо
бьгпе, нь!е щемъ поиолимъ читатели-т* да си наумАть
това което казахме за брой-тъ на Аспарухова-та
орда. — Възможно ли да се каже, че напий народъ
е можилъ да произлезе отъ такава една малка орда,
която най-много пъка да е състояла и отъ 100.000
души? Ето ГДБ е главно-то заблуждете на ТБЗИ пи
сатели, които прн-мАтъ Аспарухови-тЪ другаре за
предци на днешни-тв Блъгаре. Т* не СА обръщали и
не обръщАтъ внимаше на тази невъзможность: едни
защо-то не СА могли да си съставатъ ясно поня-пе за
брой-тъ наАспарухова-та орда, а такожде и за бройть
на днешни! Блъгарски народъ, други пакъ, защо-то
не СА имали ясно пошгпе за тЪзи Славенски племена,
които съ жилища-та си б$хА напълнили Балканскм
полуостровъ още пръди да се появи тамъ Аспарух ь
Както и да е, тлзи писатели, като ПОТЪВАТЪ още отъ
вачало-то на свои-тб изслЪдовашя въ такова едно
заблуждете, стараютъ ся да исплуватъ отъ него, кой
какъ може, кому какъ е СКИМНАЛО. Отъ това т* СА и
нскарали на свътъ твьрдв различни мн*н!я за порекло-
то на Блъгарсши народъ, мнъшя, които при всичка-та
ияъ видима противоположиость СА неволни послЪд-
ств1я на една-та и тази грЪшка, на едно-то и това за-
блуждеше.
Спроти разнородни-тв заключен!я, къмъ които
СА дошли разнитЪ приврьзанци на Волжска-та Теорш,
тя може да се подраздели на три частни учешя;
а) Тинманно-Бнгелево-то
 6) Ранчо-Венелиново-то
г) Чудско-то иди Финско-то. —
Като показахме главна-та грЪшка, която е обща
на тЪзи частни учетя позволяваме си да кажемъ
вкратцЪ и за заключен1я-та на всяко едно отъ
них-ь. —
а) Тунмано-Енгелово-то учете.
Въ 1774 г. Тунманнъ е издалъ едно историческо
изслЪдоваше за народи-тв които никога с.т. исиньди
яли сд се скитали въ Неточна Европа16). Въ това
изслЪдоваше се доказва, че Волжски-тв Блъгаре СА
били отъ Татарско порекло. Около 20 годинъ поел*,
въ 1796 г. поеви се една Блъгарска иетор1я, написана
отъ Кнн\1и, въ която още по-подробно се развива това
мн*те и подробно се разглежда происхожданье-то на
днешни-тв Блъгаре 17). — По мн*ше-то на Енгеля
Аспарухъ съ своя-та орда се е скиталъ нЪколко време
между р. р. ДнЪпръ и ДнЪстръ; поел* се е вдигндлъ
отъ тамъ и е миндлъ на Балканск!и полуостровъ,
гдъто като е отнелъ отъ Византшска-та Импер!я Дол-
ня-та Миз1я и Малка ('кичил, основалъ е тамъ Блъгар-
ско царство. Въ това царство се е и разместила Ас-
парухова-та орда, отъ която води начало-то си сега-
пшш Блъгарски народъ, който следователно е такожде
отъ Татарско порекло. — Енгель е знаилъ, че езмкъ-

йЬег Й1в ве8сЬ1сЬ4в Йег бз1НсЬеп еиго

94
тъ на сегашни-т* Блъгаре поириличва малко нЪщо
на Славенски езьнгь, но това ни малко не го е бръкало.
Това го той обеснява да се е случило огь фйсшвге-
то на време-то, отъ климатъ-тъ, отъ вмяте-шо на
много различни обстоятелства, а такожде и отъ
смЪсванье-то на Асаарухова-та орда съ Славене-тЪ.
Тъй, Енгель не отрича това смЪсванье, но го разбира
твьрд* самопроизволно, и искарва, че и чх^гвдъ това
см*сванье Татарскш елементъ е осталъ все пб-силенъ
у сегашши Блъгарски народъ. —
Нне нима подробно да разглеждаме веички-ть
несъобразности на това овехгбло учете, а ще пока-
жемъ само на една или на дв* исторически грЪшки,
на които то се основава. — Енгель не е знаилъ, че
Аспарухова-та орда пр*ди да мине на Балкансши ио-
луостровъ, е живяла н*колко време въ Беесарабскш
кжтъ, т. е. въ мгълъ-тъ (071^XоV). Той нк прекарва
въ Долня Миз1я право изъ това обширно пространство,
което се заключава между рЪки-тЪ Днепръ и ДнЪстръ.
Това пространство той ммсли че разбирАтъ Л-БТОПИС-
ци-т* ТеоФанъ и НикиФоръ, като говоржтъ, че, Ас-
парухъ прбди да мине на Балкансши полуостровъ за-
лрялсе е на няколко време въ Оп^ нлп кРай ОухХоу.
И на що основава Енгель такова едно криво тълку-
ванье на ТеоФаново-то и НикиФорово свид-Ьтелство. —
СмЪшно е да се каже. На това, че между р*ки-т*
ДнЪпръ и Дн1>стръ има да тече една малка вадща.
която сега се нарича Ингула. Н*ка до допуснемъ, че
Византшски-тЪ л*тописци СА знаяли тъй добр* гео-
граф!я-та на мало-извЪстна-та тогава Неточна Европа,
щото се знаеле даже, че тамъ има единъ додъ иди
по-добрЪ една вадица Ин/у.т, но ако ТеоФанъ и Ни-
киФоръ да разбирах* подъ име-то Оп^-ос тази вади
ца, тогава ТБ нвмаше да казвлтъ, че Аепарухъ за да
достигне до този Онглъ (АГЪЛЪ) длъженъ е билъ да
минува нр-Ьзъ рЪки-тъ ДнЪпръ и ДкЪстръ и да сдази
до Дунава. (АзрагисЬ Вапарп е1 Вапаз1п ЙипишЬиз
рга1егпау1^а118 аЛ Опс1ит казва ТеоФанъ, а Ни-
кифоръ още по-ясно: АврашсЬ пагшшЬив 1га^ес-
(18 ад ОапаЪшт сопвесШ;, иЬ! 1осит 1<1опеит а<1 Ьа-
ЪНапйит оссирау^, ^иет виа Нп^иа Оп^1ит арре!ап1).
Това тълкуванъе Енгелово може да даде добро понят1е,
какъ този Историкт. се е обръщаль съ исторически-
тЬ свид-Ьтелства, Н*ка да кажемъ още, че той е и-
малт> твьрдЪ м*тно поня-пе за многобройни-тб Сла-
венски племена, които Аспарухова-та орда завари на
Балканскш полуостровъ. При това н*ка да си нау-
мимъ още, че той е писалъ своя-та Българска и-
сторш въ конецъ-тъ на минллш вЪкъ, когато наш!и
народъ СА считали да е бьмъ не по-вЪче отъ нол(>-
винъ миллшнъ на брой. Като вземемъ на видъ всичко
това, то не ще баде чудно, че Енгель е искаралъ
днешни-тБ Клъгаре за пославенени потомци на Аспа
рухова-та орда, или, както казва той, за пославенени
татаре. —
б) Ранчо-Венемново-то учете.
Това учеше по свои-тЬ заключения е съвсЬмъ проти
воположно на Тунманно-Енгелево-то. То е сжщест-
вовадо твьрд* отдавна; 1в) но защо-то само Раичъ и
Венелинъ го СА разработили критически, то ние рЪ-
шихме да го назовемъ съ нихно-то име. 19) Съ осо-
бенна ревность е разработвалъ това учеше Венелянъ.
Кой оп. наши-тБ образовани съотечественници не
знае съ каква сила този приснопаметенъ за народъ-тъ
ни МАЖЪ, съ каква ревность той се е борилъ съ иска-
рано-то отъ Енгеля заключеше, че сегашни-тЬ Блъ-
гаре СА пославенени татаре? При всичко това, обаче
и Венелинъ, безъ да забЪлежи, стоялъ е на САЩО-ТО
основаше, на което се е дрьжалъ и неговъ-тъ проти-
вникъ: и той, като и Енгелъ, е считалъ Аспаруха и
негова-та дружина за предци на ньнгЬшни-тЬ Блъгаре,
не е можилъ да обръне внимаше нито на брой-тъ на
Аспарухова-та орда, нито пакъ на заселванье-то на
Балканскш полуостровъ съ много Сливенски племена,
които още прЪди Аспаруха СА били размЪстени тамъ.
Поради това негово-то учеше, колко противоположно
и да се чини на Енгелево-то, има корень-тъ си въ
САЩО-ТО заблуждеше. То се различава отъ Енгелово-
то само по начинъ-тъ на свои-тЪ изсл|Ьдован1я. Енгель
захваща отъ Волжски-тЪ Блъгаре и като ги искарва

") Още въ 17-тш вЪкъ Мавро-Урбини , 1'агугкш аббать е

ваписалъ на Итад!аяски езьшъ Истор!я аа Славенски-тв народя,
въ която се исказва такова учен!е аа пронсхожданье-то на
Блъгарскш народъ.
") Раича, Истор1я равнихъ Славевскнхъ вародовъ наи па
че Болгаръ, Хорватовъ и Сербовъ; Шейна 1734 г.
Вевелвна, Древв!е и ньшЪпине Болгаре. 1829 г.
 97
отъ татарско повлекдо, спуща се къмъ сегашни-тЬ и
заключава че и т*, като чисти потомци на онЪзи,
трЪбва да бАДАТь отъ САЩО-ТО повлекло, сирЪчъ отъ
татарско. Венелинъ пакъ отива на опаки: той захва
ща отъ сегашни-тЪ Блъгаре, и като гледа че гЬ с&
яисти Славене, въсходи къмъ ВОЛЖСКИ-ТБ, като къмъ
праотци-тЬ на сегашни-тЬ, и искарва ги чисти Сла
вене и тЪхъ. За да не се распространяваме твьрдв
много, нме ще кажемъ че и Венелиново-то заключе
те е толкова не вЪрно, колко-то и Енгелово-то, за
що тЪ и двЪ-тв се опиржтъ на слщо-то не върно
основаше. Не ВОЛЖКИ-ГБ Блъгаре, не Аспарухова-та
дружина са предци-тв на нашш народъ, а ТБЗИ Сла-
венски племена, на които Венелинъ не е счелъ нужно
да обръне добръ внимаше. Колко-то за повлекло-то
на Волжски-тЬ Блъгаре, а следователно и на Аспару
хова-та орда , за него съвремснна-та сершзна кри
тика е доказала на твьрдЪ здрави основан!я, че Вол-
жски-гЬ Блъгаре, макарь и да не СА бмли чисти
татере, както ги е мьтслилъ Енгель, но не СА и отъ
Славенско порекло, както е искалъ да докаже Вене
линъ. —
в) Чудско-шо или Финско учете. —
Най нова-та историческа критика доказа, че
Волжски-тЬ Блъгаре не СА бнли нито Славене, нито
пакъ чисти татаре, но че т* СА бнли едно племе отъ
нЪкога велик)» чудски или Финскш народъ. На това
мнЪте е бмлъ и ШаФарпкъ. Тояи исликъ Сдависть
е прьв!и, който е вЪрно опредЪли.1ъ отношен!е-то на
7
98
Волжски-тЪ или както ги той назьша, уралски-тъ Блъ-
гаре къмъ сегашнш Блъгарски народъ. Аспарухова-та
„дружина, казва той, не тъй голЪма на брой, но
„храбра и искусна во военни-тв двла, нападнала е въ
„земя-та на миролюбиви-тв Славене и достигнала е
„врьховна власть надъ ГБХЪ. Но като се засели между
„нихъ, тя въ скоро време трЪбаше да вземе нихна-та
„р*чь, нрави и обичаи н съвсъмъ да си измЪни Урало-
„Чудска-та народность на Славенска. За това пакъ
„Славене-гв тръбаше да пр1емл»тъ отъ ТБЗИ свои
„завоеватели име-то, което носкьтъ и до днесь, т. е.
Блъгаре 20). ПовЪче-то съвременни учени щцемжтъ,
както и ШаФарикъ, че Волжскп-тЪ Блъгаре СА били
едно Чудско или Финско племе, но твьрд* малцина
отъ нихъ ИМАТЪ такова вЪрно мн*те за отношете-то
на ТБЗИ Чудски Блъгаре къмъ народность-та на дне-
ШНИ-ТБ. — Сега, токо Славенски-гв писатели разби-
рАть това отношеше тъй, както го е изложилъ Ша
Фарикъ, 21) а за не Славенски-т* учени тази очевидна
истина и до сега остава не вразумителна. И до сега
въ Французска-та и нъмска литеритура се евявАтъ
отъ врЪме до време списашя за папки народъ, въ
които се повтаря заблуждете-то на Енгеля, съ тази

>0) 81агог11п. §-39, 4- *

") Отъ т1;зн Славенскв учени м&жье ние ще назовем*
тука: ^.
ГильФердинга, Письма обь Исторш Сербовъ и Болгаръ,
На л а уа о па, Юго-Востокъ Европм —
IV. КапЬ, ВаШагзЬо ОГ^пу въ 81отв1Ь паиспу.
 99
само разннца, че Енгель е считалъ сегашни-тв Блъ-
гаре за пославеиени ташаре, а пакт. тЬзи нови спи-
сашя ги искарВАтъ пославенени финни. И като счи-
т&ть сегашнш Блъгарски народъ за потомокъ на Вол-
жски-тъ или Чудски Блъгаре, автори-гВ на твзи сли
сани давлтъ си голвмъ трудъ да говорлтъ за много
тъмни въпроси, които ни малко не се ОТИОСАТЪ до
лаша-та исторш. Тъй на примъръ: п. макарь и да
ВИШАТЪ кратки прегледи 22) на Блъгарска-та истор!я,
считштъ за нужно да наченвлтъ още отъ прЪди Р.
Христово, т. е. отъ една Блъгарска дружина, която
минала, около 120 год. до Р. Хр., въ Армешя. Поел*
тв се спирАтъ подробно на Волжска-та Блъгар1я,
която Византшци-тБ наричАтъ то голЪма, то Чьрна
Блъгаргя; по-нататъкъ ТБ разсказвя>тъ за отношения
та на Волжски-тв Блъгаре къмъ Визант1я въ 5-тш и
б-тш в1»къ, и за отношешя-та имъ къмъ Авари-тв въ
6-тш и 7-тш. — Въ тЬзи разскази отъ истор!я-та на
ВОЛЖСКИ-ТБ Блъгаре ТБ мь1сли»тъ че разсказвжтъ
истор!я-та на сегашни-тв. А за Славенски-тв племена,
които въ 6-тш я 7-тш ВБКЪ се разселихд по Балкан-
скш полуостровъ, които с* предци-тв на днешни-тв
Блъгаре, отъ истор!я-та на които и тръбва да се на
чена истор!я-та на наш!и народъ, за нихъ твзи пи-

") Отъ тЬхъ вие тука ще вааовемъ само пб-вови-

т*. а именно: Кппги Ви1^апвсЪв Рга^твп(е, въ Оез1. Евуие 1864,
в н 7. Г.цеап, Е(по&гар1пе бе 1а Ти^^ц^в ^'Еигоре. Оога <Г/«<г|'а,
Ьа пап1мпяН1й Викате въ Кегие <!еа йеих пюп(1еа 1868 г.
Л тНе* 2 Нтт.
7 *
100
сателн ночта нищо не говорАтъ, та че и ясно пошгпе
за нихъ23). —

**) Намъ ни е жалко, като сме принудени да отнесеиъ в

Г-на Каницл къмъ т1;зи писатели. Негова-та статш , Вч1§ап-
всЬе К::1!лт:'п(е, свидЪтелствова, че той има твьрдЪ основател
ни етпографичееки и географическя позпапш за папГш народъ,
а такожде че той добр* познава и негово-то съвременно поло
жеше. Отъ нея нне гледаме, че той има доста добри историче
ски познатя и яа разселванье-то на Славенски-тЪ племена по
Балкапскш полуостровъ. И при всичко това той пакъ не е но-
жилъ СЪВС^БМЬ да се освободи отъ ваблуждеше-то, въ кое-то се
намирлтъ западно-Европейци-т^в за происхожданье-то на нашш
яародъ. „Блъгаре-тЪ," говори и той, с.т. причисльктъ къмъ веля-
ко-то Славенско племе, но тв СА отъ Финско повлекли и СА се
пославенили въ Европа. 1Нс Ви1^агеп, ВЧ^еп, 8егЪ!зсЬ
гив51^сЬ Во1^аге, шегдеп (1ег ^товнеп з1ат!зсЬеп Гат!Не
81е 8т<1 аЪег УОП ЬТ^г!всЬеп АЬв(атшип^ (ПгаНзеЬе Кпиеп) ипй
егв* 1п Еигора
 ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕДЪ

БЪЛГАРСКА-ТА ЦЬРКВА
ОТЪ САМО-ТО И НАЧАЛО И ДО ДНЕСЬ

отъ

Марина Дринова.
Въ Г.1. на, у книгопечятн. Л. Соммеровл.
 СЪДРЬЖАШ.
стр.
Пр1>дислов!е , V—VIII
ГЛАВА ПРЬВА. Ветлпителни бележки: распространяванье-то
ва Христ1анска-та в1;ра но Балканскш полуостровъ; учреж-
даше-то на Прьво-Юстин1анско-то арх!епископство. Уннщо-
жеше-то на хриепанство-то и цьрковна-та наредба на Бал-
капскш полуоетровъ чреаъ дохождавье-то тамъ на Славено-
Г>.п,1 л|к' т!;, начало-то на ГБХНО-ТО покрьстванье. Кирнллъ и
Методш 1
ГЛАВА ВТОРА. Начало-то на Блъгарска-та църква, распра-та
ва пил. между Римскш и Константинополсюи прьвосвещен-
ницн. Наредба-та на Блъгарска-та цьркпа во врЪме-то на
царя Бориса 13
ГЛАВА ТРЕТЯ. Умрежданье-то на 1-ва-та Блъгарска патр]арш!я
я нейната истор!я до 1018 год. Пренасянье-то на Патр1арше-
скш престолъ въ Охрида 2"
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА. Погледъ врьхъ духовно-то състоян!е на Блъ-
гарск!й народъ отъ негово-то покрьстванье до 1018 г. Тр!е-
змчни-т* еретици; Богумилската ересь 38
ГЛАВА ПЕТА. Състояше-то па Блъгарска-та цьрквп отъ 1018-1186 55
ГЛАВА ШЕСТА. Сношешя-та на царь Лоаннъ I съ папа Иипокен-
•пи Ш; ун!я-та, за която се рабогЬше чр-взъ твзи сиошешя.
Търновскш съборъ противъ богумили-тв въ 1210 год (>(>'
ГЛАВА СЕДМА. Учрежданье-то на Търновска-та патр!арпня.
Крьстоиосенъ походъ противъ Лоанна АсЪня. Область-та на
Търновската патр!арш!я. Търновски-гв патр!арси 84
ГЛАВА ОСМА. Нвколкп дули за иоиитическо-то състоян1е на
Блъгар!я въ 2-ра-та половина на П пи. в^вкъ. Погледъ прьхъ
внАтрешяо-то състоян!е на Блъгарска-та цьрква и врьхъ ду
ховно-то Блъгарско проспЪщеше пр1;зъ Търновскш пср1одъ 100
ГЛАВА ДЕВЕТА. Отношсшя-та на Константинополсши патр!архъ
къмъ Търновсети сл*дъ въстановлен1е-то на Визант1Йска-та
юшер!я въ 1261 г. — Грамота-та на Копстаптинополскш па-
тр!архъ Калистъ. Подсебяваяье-то на Видписка-та область отъ
IV
стр.
• Константинополскш иатр!архъ. Растуряньето на Тървовска-та
патр!арш!а 11*
ГЛАВА ДЕСЕТА. Исторш-та на Огридска-та патр!арппя отъ 1 з-тш
в*къ до растурянье-то и (1767 г.); отношетя-та й къмъ Тър-
новска-та, Ипекска-та и Константннополска-та ; отъ кога тя
е наченала да се именува и Прьво-Юстишанска. ПоиавЪстни-
гв отъ неини-тЪ патр!арси; неино-то паданье и растурянье . 125
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА, Фанар!отско-то бреме въ Блъгар1я.
Блъгарско-то възражданье и цьрковнш въпросъ 139
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА. Исторически бълежки за католическа
та пропаганда между Блъгаре-тв; покатоличенни-тв Блъгаре
въ Блъгар!я и Австр1я. — Няколко р-вчи за протестантска-та
пропаганда ». . . 157
ПРИТУРКИ. I. Та хатй та? арх^п:охопа5 'Ахр1?(оу ха1 П той . 179
II. Изводъ отъ една новонайдена Блъгарска л^втопись 184
 ПР*ДИСЮВ1В,

До начало-то на нашш вЪкъ съ истор!я-та на Бъл-

гарска-та църква еж се занимавали токо нЪколцина ду
ховни католически писатели, между които особно вни- "
маше заслужватъ Ассемани (Са1епс1апа Есс1ез1ае 1М-
уегвае, Котае 1755 I. 1. Ш, V), Пеячевичъ (Н181опа
8егоае, Со1осае 1799) и Яковъ Колегь (П1упс1 засг!
{.VIII, УепеШз 1819). Т*хни-т* трудове, обаче, съдьр-
жатъ много или малко подробни изводи отъ Латински-
тФ и Гръцки паметници за истор!я-та на Българска-та
църква, изводи, изложени или безъ всяка критика или
пакъ съ пристрастни тьлкувашя. ОсвЪнь излишня-та
католическа ревность, на тЪзи писатели е бръкало и
това, ГДБТО тЬ нищо не с<ь знаяли за нашенски-тв па
метници, които токо не твьрдЪ отдавна с,ь захванали
да се издирватъ и обнародватъ. — Въ по-посл*дне
врЪме захвандхА и други учени, безпристрастни мжжье,
VI

да обръщать внимаше на некои въпроси отъ наша-та

църковна истор!я и да ги разработватъ критически, осно-
вавапщ се не само на Латино-Грьцки-те, нъ и на нашен-
ски-тЬ, известни за сега, паметници. По-главни-тЬ отъ
тЬзи учени изследователи сл: П. ШаФарикъ, С. Н. Па-
лаузовъ, А. 0. ГильФердингъ, Захарш-Фонъ-Лингенталь
и др. Въ настоящш исторически арегледъ читатели-те
ШДУГЪ се опознанътъ съ техни-те издирватя въ обла-
сть-та на цьрковна-та ни истор!я, тукъ съ жалость
щемъ забележимъ, че тЬзи плодотворни издирван!я СА
се допирали токо до твьрдЪ малко отъ исторически-тЬ
Ссъдби на наша-та църква, по-в*чето отъ които и досега
СА оставали или съвсЪмъ непокътнати, или пакъ СА
разглеждани твърд* повърхностно. Нме сме се допирали
и до тЪзи още неразяснсни въпроси и опитвали сме се
да разяснимъ поне тЪзи отъ тЬхъ, за които сме нами
рали много или малко достоверни свидетелства, а за
които не се намиратъ подобни свидетелства, за техъ
сме споменували вкратце и предположително. Като е
далече отъ всяко едно притязаше да обнема въсебе на
пълно Блъгарска-та църковна Истор1я, това наше спи-
сан!е е имало за главна цель да събере на-едно по-гла-
вни-те исторически сАдби на Блъгарска-та пьрква и да
ги разгледа, въ историческш имъ редъ, до толкова, до
колко-то е възможно за сега. При това име намерихме
 VII

за по-добр* съвсЪмъ да изоставимъ единъ твьрдЪ ва-

женъ въпросъ, а именно истор!я-та на Блъгарски-тЬ
мънастьфе: подробно-то разглежданье на този важенъ
въпросъ е възможно само съ номощь-та на нашенски
паметници, а за сега сме твьрдб осклдни отъ тъхъ. —
Ненълнота-та на това наше списаше давно извади
други, по-достойни изследователи на това невоздзланно
поле и давно побуди образованни-тЪ ни съотечествен-
ни11,11 да се взематъ ревностно ва издирванье-то и обна-
родваше-то на наши-тв паметници, съ които само ЩАТЪ
моглтъ да се разяснатъ много-то още тьмни страници,
както въ гражданска- та ни, тъй и въ църковна исторш.
Правописаше-то, за което сме се дьржали тукъ, въ
арЪдисловге-шо си, това правописаше нме намираме за
на11-1'.1.|Н1о и най-сиособно да помири разноглас!я-та
между наши-тв писатели за този прЪдметъ. Като не сме,
обаче, увърени ЩАТЪ ли ТБ го одобри и пр!е, то въ
книга-та си ние не яко много сме залягали да слЪдваме
всддЪ него. Освънь това, всичко-то наше внимаше е
п М.1 ц заузето съ съдьржаше-то на книга-та ни, а за
езьпгь-тъ й сме се грижили само до толкова, до колко
то е нужно за да ни разберАтъ. — Читатели-гЬ ЩАТЪ
<'|)1,|||,и,ъг1,, както въ тази ни книга, тъй и въ ,,//<<
;\н','р,-пп>'' ни, безбройно много думи, които въ разни
мъста с<ъ писани разно. Като ги молимъ да ни простАтъ
VIII

това немарете, ние имъ се вричаме за напрЪдъ да бл-

демъ по-исправни и отъ къмъ тази една страна. —
ТЪмже убо, отци и брат!е, не кльнЪте, нъ испра-
чьтЪте.

Прага, 4./16. ^нш 1869.

М. Дриновъ.
 ГЛАВА ПРЬВА.
«
Встъпителни белЪжки: расаросшраняванье-шо на Хри-
стганска-ша вЪра ао Калканскш аолуосшровъ ; учрежда-
нге-то на Прьвп-Юститанско-шо архгеаискоисшво. Унищо-
жете-шо на хрисаиансшяо-то и цьрковна-ша наредба на
Балканскш анлцосшровъ чреяъ дохожданье-шо тамъ на
Славено- Клъгаре-тЪ, начало -тона тЪхно-то аокрьсшванье
Кирилъ и Мешодш.

Прьви-тЬ съмена на христово-то уче^хе СА посЪяни

по Балкански полуостровъ още отъ самн-тЬ апостоли.
Има иреданве, което говори, че свети-т* апостоли Ан-
ДПеЙ И Ф||.1И11 :Ъ .'А обиХОДИЛМ И ТЙЗИ СТрЗНЗ II С* НрО-
сиЪтилн тамп. мнопина съсъ Христово-то учен!е. А ла
св. Панел, се аа достов*рно знае, че той е основалъ
таиъ нЪколко христ!ански и,рькви. ОсиТ.ш. иис.пипя-та
му къзгь Солуняне-тВ и Филипнисейци-гЬ, ]) въ това
на увЪрнва и 1юв*ствован1е-то на аностолъ -Лука въ
16-та глава на аиостолски-тЪ дЬшпл 2). Самъ Павелъ
свид-Ьте.1Ствова на това въ думн-т1> си, които нами
раме въ послаше-то иу къ Римлянимъ 3): „Шкожс мн
от*к 1(рус<1Л11л\1) и екрктъ „даже до Иллнрикд нспол-
„ннти Благок*1:стк»ван1( урнстоко." Тгвзи плодотворни

') Ф|миии11Г|-||цн-т1 с/,, ом.!» житс.чи на гтл]ми , анаменитш

въ нгтпр!» та 1рад1> Фндиини. Той се е нямиралъ на местото,
гдЪ-то е гега село Фяднае <въ Драмска-тл оодасть).
*) Д1.Н1.1Г 1'п а.юсто.п. гл 16, ст. » — 39 —.
*) Къ Римл. |д. 15. «т. 19. —.
1
сЪмена не загллхнахж, а наднахл» на добра земля и
хванаха корень. Около 200 годинъ слЪдъ Р. Хр. единъ
Христ1ански писатель говори, че въ негово връ-ме Еван-
гелска-та истина, освфнь много други страни, е бмла
озарила въ-че и Дашя 4). А подъ Дашя тогава се е ра-
зумЪвала сегашна-та Блъгарска земля между р-Ьки-тЪ
Морава, Тимокъ и Искръ. Около 304 год. во времв-то
на 10-то-то гонете, което императоръ Дюклит1анъ вди
гна противъ христене -ТБ, ньте срЪщами въ Трак1я мно
жество Христене, оть които мнозина получих* тогава
мжченически въ-нецъ. — Всичко свидЪтелствова, че въ
начало-то на 4-тш в*къ имало е безчисленно множество
Христене и на Балканскш полуостровъ, както и въ
други-тЪ владЪнгя на Римска-та импер1я. — Но и тукъ,
както и вслд* въ онова време, Христене-тЬ еж били
принудени да си неисказватъ вЪра-та, скрмшомъ с«ь се
молили и проповЪдалн. — Това тежко състояше на
христовитЬ последователи се продлъжава до 312 го
дина, т. е. до това време, когато пмператоръ Констан-
тинъ Велити, не само освобиди Христова-та вЪра отъ
всякакви гонешя, но ьь и припозна за главна вЪра въ
Импер1я-та си: тогава въ скоро врЪме ^станах* хри-
стене и други-тв жители на Балканскш полуостровъ,
които до тогава си остаяхл при своя-та стара езическа

Отъ вр-Ьме-то на Константина Великаго за едно съ

друго-то устройство на Христова-та цьрква, захвана да
ся нарежда правилно и црьковно-то Чиноначал1е или
евещенноначал1е (Лерарх1я-та). Римска-та Импер!я, която
тогава загръщаше токорЪчи всичк1и п6-изв*стенъ св^тъ,
се разд^ляваше на много малки области, кои-то по ла
тински се наричаха ировинцггг, и по Гръцки еаархш. —

•) Тертуд1анъ, Ь. СЬгопо§:гарЬ]а ей Уепе*. 1733 р. -116.

Въ всяка една епарх!я се постави по единъ црьковенъ
надзиратель, кой-то тръбаше да наглежда црьковни-тЪ
работи въ епарх1ята си. Такива надзиратели се наре
коха архгеаископи или митрополити. Т1> пакъ поста-
вяхл отъ своя страна надзиратели въ по-главни-тв гра
дове на епархш-тЬ си, надзиратели, кои-то тръбаше
да зависньтъ отъ тЪхъ и се наричаха просто еаискоаи
иди пакъ хореаискоаи. Епарх!ални-тБ митрополити или
арх!епископи тръбаше такожде да блдАть подчинени
на други по-главни оп> тЬхъ свещеннонача.шици, кои
то не бЪхА подчинени никому, а се считахл» глави на
вселенската христова цьрква и на прьво време се наре
коха по Гръцки Екзархи, или по латински примаси.
Щ-прьви-тв отъ ТБЗИ автокефални (самовластни) све-
щенноначалници на 4-т!и вселенски съборъ въ Хал-
кидонъ (451 год.) почетохл се съ особенно зваше, аа-
тргарси; то б*хл: Римскги, Константинополскги,
Александргйскгм, Аншюхтскт и &руса.шмскт. —
Т* всички-тЬ имахА еднаква власть, единъ другому не
6ъхл> подчинени, считахА се равни блюстители на Все-
ленска-та Христова цьрква, за добро-то на коя-то тЬ
тр-Вбашс съ общи сили да се грижлтъ. — Отъ 587
год. Константинополскш патр1архъ захвана да ся титу-
лира вселенски (оЬюорб^хщ;). Римск1и патр!архъ (папа),
кой-то се побоя да не би чрезъ това Константинополскш
да заиска да растури равенство-то на иатр1аршески-
тв престоли, протестира противъ това нововведеше.
Императоръ Мавриюи му написа да не ся бои; защо-то
това зваше се дало на Конетантинополекш прьвосвети-
тель само като една чссть, прилична за единъ патр!архъ,
който еЪди въ царствующ1и градъ. Само за това, а не
съ нЪкаква ммсль за подчинете нему-други-тЬ па-
тр!арси.
Енарх1и-тБ на Балканскш нолуостровъ въ цьрко-'
 венъ изгледъ не завис-Ьх* ВСИЧКИ-ГБ отъ единъ на-
тр!архъ, а бъхл раздъленн между двама: между Кон-
стантинополскш п Римскш. На Римсти бъх* подчинени
енархш-тЬ, които се намира хл въ сегашни-тв области:
Тессамя, Еаиръ, Македотя, Албатя и въ сегашни-тЪ
Сръбски земли. А сегашна-та Тратя и собсщвенна Блъ-
гаргя ся подчиняваха на Константинополскш. —
Тъй се нареди испьрво църковно то управлеше на
Балканскш полуостровъ, но то не можи длъго да в*-
кува въ този си видъ. — Въ 5-тш вЪкъ сл*дъ Р. Хри
стово , во време-то на преселваше-то на народн-т*г
Римска-та импер!я тр*баше съвсЪмъ да се превърне.
Западна-та й половина падна въ рдце-тЪ на варваре-тЪ,
които направиха тамъ нъколко нови царства, а пакъ
источна-та, макарь и да се удрьжа, претегли обаче го-
лЬмо разорен!е отъ Вестъ-Готи-т*, Хунни-тв, Ость-
Готи -т* и оп, други още свирЪпи варваре. Ц^ли про-
винцш на Балканск1и полуостровъ запустях* отъ ТБ-
хни-тЪ разорсн1я, много градове погинаха и бидоха
разсипани до дъно. И когато този разорителенъ ураганъ
поутихна на нъколко връме, Источно-Римско-то или
Визант1Йско правителство начена пакъ да попотяга раз-
глобенни-тЬ си области и отъ ново да въдворява въ
тъхъ гражданска и църковна наредба. Съ особно стари
ни- е работилъ за това нЪщо Имнераторъ Юстишанъ I,
конто царува отъ 527 до 565 г. Той не само че потегна
и украси съ нови здашя много отъ растурени-тЬ по
Баиканскш полуостровъ градове, но още въздигна и
много нови, между които е б млъ и градъ-тъ Прьва
Юстишана, който Юстишанъ направи въ мъсто-то на
свое-то рожден!е &). — Съсъ съглаюе-то на всички-тЬ

*> Прьпа-ЮстиН1ана не е бииа на м*«-то-т» на сегашна

О.чрида. Тпмъ пъ пмоиа нр1>ме се намираше други единъ градъ-
главни прьвосвещенници или патр!арси Юститанъ у-
чрьди въ този градъ ново арх^епископсгво, комуто под
чини епархш-тв: Дашя (МейКеггапеа е( Шреп818) Втора
Миз1я, Дардатя, Превалитана, Македошя и една часть
оть Паннотя 6). На новопоставенши Прьво-Юститянски
арх!епископъ даде се право да има наи-вмсока духовна
власть въ поменАти-тЬ области, да поставя въ тамо-
ШНИ-ТБ епархш епископи и митрополити, а самъ да се
язбира отъ съборъ-тъ на митрополити-тв си, и да н*ма
надъ него никаква власть други нвкой Лерархъ. (рп-
пшго ЬаЬеге Ьопогега, рптат <11^т1а1ет, зшптшп 8а-
«егйойит А уепегаЬШ вио сопсШо те(гороН1а-
погат огчИпап 8апс!гаи8 пиПа реп11из ТЬе8ба1опь
сепз! ер1всоро пес ай Ьос соттишопе зегуапйа '). Рим-
скш прьвосвещенникъ, комуто до тогава бЪх<к подчинени
тЬзи епарх1и 8), испрьво се е противялъ на това Юсти-
шаново учреждете, чрезъ което се намаляваше негова
та власть, но испосл* и той трЪбаше да го припознае *).
И тъй Прьво-Юститанско-то арх1епископство е било
съвсЪмъ самовластно, автокефално. Осв*нь горЪрече-
но-то свидетелство, което ние приведохме отъ 11-та
-та Юстин1янова Новелла, чрезъ коя-то то биде подтвьр-
дено въ 535 год., това го подтвьрдява друга една Юсти-
шянова Новелла, издадена въ 545 год., сирЪчь десеть
години сл^дъ прьва-та. — Въ нень между друго се

ЬуеЬпМия. Н.чй пЬрш.-ти инЪн!е аа положен1е-то на Прьва-Юстш-

шпа е това, че тя се е намирала п*гд1> въ Кюстендилско-то
окрлж!е или я на слщо-то >гвсто, гдЪто е сега Кюстендил*.
") За подожеше-то на тЪан области виж. Въ Погледъ нрьхъ
щроисхождаиье-то на Блъгарск!и народъ. —
') КотеНл XI отъ 535 год.
") Тв до тогава се управлявах» оть 1',1иун1'1пн митрололять,
жойто се считаше Папски викар!и. —
") ХасЬ 1&п^егеп УегЬапсИап^ел Ь.ч! <1егзе1Ье ]о(1|)е.Ь зе!пв 2а-
8иттип{? ег1Ье!1(. ВеЛгА^в гиг ОйасЬ)сЬ(е |1ег Ьп1(гяг. К!геЬв, Чл-
еЬяпае топ Ьш^рп(Ья1 18Н4. стр. 7 —
6
говори, че Прьво-Юстишанскш арх!енископъ тр*ба да
има такава власть въ подчинни-тЬ нему епархш, каква-то
има Римсюи тронъ надъ СВОИ-ГБ (ха* IV тойс блох
оитр" !яар^а'.<; ТОУ тбяс^ ^лг^лу гой аяоатоХ'.хоб

Нъ и на тази наредба не б$ше р-вчено да вЪкува

твьрд-в много. Около 100 годинъ слЪдъ смьрть-та на
Юстишана, новоучреденно-то отъ него арх1епископетво
трЪбаше совсЪмъ да исчезне отъ лице-то на земля-та, н
да исчезне заедно съ орЪдвло-то си стадо, заедно съсъ
цьркви-тъ, които се намирах* подъ неино-то управле-
Н1е. Това се случи, защо-то ло онова врЪме отъ къмъ
Дунава дотече новъ народенъ порой, който като потопя
прЪдни-гБ жители на епархш-гв й, насели ги съ нови
племена, които не познаваха Христова-та вЪра, бъх&
още езичници. — Т* испогубих* или изгоних* и по-
слЪдши остатъкъ отъ древни-тЬ жители на тЪзи области,
развалих* и,ьркви-тЬ имъ, разсипах* до дъно много
градове, между които бЪ и арьва Юсшитана, гд*-то
се намираше евдалище-то на Прьво-Юстин1анскш арх!е-
пископъ. ТЬзи губители на Визанпйска-та власть на Бал-
канскш полуостровъ, разорители на нръжни-тв му жи
тели и на Юстин1анови-тЬ наредбм, тЪ бЪхд наши-гВ
прадеди, Славено-Бмгаре-тЪ м). Отдавна, още отъ

'") NоVв11а СХХИ с. З— Юл!анъ (ЕрЛ. потв!. с. 508) пре-

вожда на латински гЬзи думи тъй: ..... еайет ^ига вирег еоз
ЬаЪе(, дпас рара Котапиз ЬаЪе( кирег ер!бсоро8 вИл зирр051(из. Но
има много католически писатели, които ги ранбиратъ съвсЪмъ на
опаки и искарвать . че съ учрежданье-то на Прьво-Юстин1Янско-то
арх1епископотво папски-тЬ правдияи на Балкансми полуостровъ не
СА се Г) м.!» лрекдснали, иащо-то Прьво-Юстишанскш арх!епископъ
е билъ ужь намЪстникъ папски! — Виж. Псячевича Н!з4ог!а 8ег-
Т»в р. 45. —
") За политическо-то състояние на Балкансши полуостровъ
въ 'това време и за пресЪлванье-то тамъ на наши-гв праотци, Сла-
вево Блъгаре-тв виж. въ списаше-то: Погледъ врьхъ прой-
схожданье-то на Блъгарск!н народъ и начало-то на Блъ-
гарска-та иетор!я.
5-тш вЪкъ, минувах* Славено-Блъгарски дружини и
родове на Балканскш подуостровъ за да си трье*тъ тамъ
добри жилища за поселванье, но твзи имъ минувашя не
бъх* тъй «'»урни и не нравех* особенно никакво смете
те. Нъ оть 6-тш ВЪКЪ-ТБ захванах* да минув*тъ тамъ
СЪСЪ ПМТ. .М II И СИЛНИ ДРУЖИНИ И ПрНН1;Х,). П. П. III. И 110-
жаръ, гд-Ь какъ заминех А. Въ 6-тш и 7-мш вЪкъ, тВ
напълних* почти всичши Балканскш полуостровъ и
го имаха ц*лъ въ рдце-тЪ си, отъ Дунава даже до
Адр1атическо-то море и до архипелагъ-тъ, а въ сл*ду-
юици вЬкъ гЬ заех*, или както казва Императоръ Кон-
стантинъ Багрянородн1и, пславенихя. всичка Еллада и
Шлоионесъ 12) и расширих* свои-тЬ жилища даже до
Средиземно-то море. — Като езичници, то се разумЪва,
че тЬ сл искореняиалн Христ(1в<»-то учен!е въ тбзи мъ-
ста, а заедно съ него, гинала е и цьрковна-та наредба. —
Епархш-тЪ на Прьва Юстншана съвс^мъ се опоганихгь
отъ тбхъ, а тъй исто и много епархш, които бъх* под
чинени на Константинополсши патр1архъ. —
Като ся утвьрдихл /^((брЪ въ ново-то си отечество,
наши-ть нрад1;дм направих* тукъ и едно ново силно
царство подъ име Б.пгарско. Но това царство се състави
само отъ тЬзи Славенски племена, кои-то ся поселих*
между Дунава и Балканъ-тъ, въ Македон1я и въ Съве-
рна-та половина на днешна Трашя. Много други отъ
Т-ЬХНИ-ТБ брат1е, а именно ГБЗИ, които ся заселих* въ
Епиръ, Тессал1я, Еллада и Пелопонесъ, не се съединих*
съ това царство, и малко по малко дохождах* подъ
власть-та на Константинополски-тъ императори, които
заедно съ това ги обръщах*, но лека лека, въ Хри-
стова-т» в*ра. —

Т) Сопи. РогрНуг. Ве 1Ьет. II, 6. ^оНаишвт] яаоо У]

8
И тъй въ начало-то на 9-тш ь*къ Славено Блъ-
гаре-тЬ на Балканскш полуостровъ се дЪлЪхл» на двЪ
половини: една (по-голФма-та) съставяше едно оспбенно
царство, предъ което тренеряше Константинополскш Им-
ператоръ и му плащаше данъкъ, а пакъ друга-та, която
живЪеше вънъ огь иредъчш-тЬ на това царство въ
старо-Грьцки-тЬ области, бЪше в*че но-въ-чсто подчинена
на импер!я-та.
Между подирни-гЬ, сирЪчь между нодчиненни-тб
Византш Сиавеноблъгаре тиьрдЬ рано е захванало да се
распространява Христ1анско-то учеше. Още въ 6-тш
В-БКЪ ние намираме въ Византшска-та Истор1я отъ твхъ
не само много чиновници и знатни полководци, но та-
кожде и много свещенници и други духовни лица, и
даже два императора, а именно Юстинъ и сестриннш му
сьшъ Юстишанъ (Управда). А въ 766 год. на 16 Ноем-
вр!я и на вселенсши натр!аршески престолъ се въскачи
единъ отъ ТБЗИ Славено-Блъгаре. Той бЪше натр1архъ
Никита (N1x^1^ 6 аяо 2&Харйу), който дрьжеше съ
Иконоборецъ-тъ Константинъ Копронимъ "). — Отъ
тЪзи Славено-Блъгаре излЪзе и Императоръ-тъ Василш
Македонсши , който огь прость селенинъ достигна да
стлши на Визант1иск1СК1и пр^столъ и стана родоначал-
никъ на знаменита-та Македонска династ!я 14).
Това бЪше само голямо зло ва тЪзи още отъ
7-М1И в-Ькъ покрьстени Славене, че тЬ си нЪмахл» още
свое писмо и принудени (••!• били да слушдтъ слово-то
Бож1е на чуждъ езьнгь, на Грьцки. Отъ това прости-тЬ,
които не сд разбирали този езьшъ, макарь и да с& се
наричали Христене не е* могли да разберлтъ що е хри-

**) Тео*анъ, Кедринъ, Г^икъ, Зонаръ, Никифоръ патр!архъ У

Стрит. 11, ЙО. —
'*) Пигледъ прьхъ происхожд. нл 1>л- народъ. —
стово-то учмие. — А пакъ тЪзи, които се инучнахл» да
четата, пишлть и да говор&тъ по Гръцки, лесно СА
захвьрга.ш майчинш си езикъ, оставяли с.т. и народ-
во-то си име, и СА се губили въ Римско-Византшскш
елементь, пр1емали СА негово-то назвате, Рш|лаю1, като
го СА считали, „по ааблужденге-шо на онова вреле", за
по-благородно. —
Живъ примъ-ръ на това с* имнератори-тЪ Юсти-
шанъ (Управда) и Насн.ни Македонски. Прьвш се е
родилъ отъ Славено-Блъгарски родители Истокъ п БЪ-
гленица, втор1и такожде е бьмъ отъ едно Славено-Блъ-
гарско село БЪлиара и исто отъ Славено-Блъгарски
родъ. Но истор!я-та не помни, нито .на единъ-тъ, нито ва
друпи да си СА помнили родъ-ть 16). — Това зло се
продлъжава много време, и то е причина-та, гдЪ-то
Славсно-Блъгаре-тЬ въ Епиръ, Тессал1я, въ Бллада и
Пелопонесъ сл, се малко по малко намалявали, а пакъ,
твзи които си с* чували родъ-ть и езьпгь-тъ макарь
и да с& пили ньмс покрьстени оставали сл въ нев-вже-
СТВО, ЗаЩО-ТО, ТОуЖДНИМЪ МЗЬЖЪМЪ СЛКППЛ^П СЛОВО,
око /«'Ьдна звонд глас*к слюшнп *).
Въ такова положеше се намира х,к подчиненни-тЬ
на Византия Славено-Блъгаре , когато нихни-тв братье,
които п.|-|;,!(1х,ь въ съставъ-тъ на Блъгарското царство,
длъго врЪме още дрьжахл неприкосновенна вЪра-та на
свои-тб предци, късн^ехл въ езмчество-то. Т* като
съставиха една силна дрьжава, не само че съвсвмъ
отблъснаха отъ себе Внзантшско-то вл1Я1не, но още и
оъ голяма лютость свирЪпствовахл противъ Византш-
ска-та импер!я, коя-то едвамъ що не разсипаха съ-
всбмъ. Христ1анска-та вЪра тв не СА трьиЪли въ цар-

") Виж. Погледъ прьть пронсхожд. на Бдъг. вар.

*) Блаженнаго учителя нашего Константна *н.юго+а слово. —
10
ство-то си и съ годЪма жестокость СА ПОСТАПЯЛИ съ Ви-
зантшеки-тЪ подданици (христене), които с<ь вземади
въ плЪнъ. — Съ особна дютость СА свирЪпствовади
противъ Христене-гЪ царь Крумови-тЬ нас.гЬдници:
Цоко и Моршагопъ (Омортагь). За Цоко находимъ въ
единъ старъ Бдъгарски рлкописъ сд-вдующе-то СВ-БДБ-
тедство." ,,Цокь КЕЗБОЖНМН соврл кел урнгтнмнм и
1АТК ЬА, КОК-КОДК1 ПОИМ Н Д1ШКОНМ Н ПрОСТЦЖ, НОНЖДИ
н\"к отврьцшсА \-|)11стнганьсткд, НЕ оуко к-Ьш*
^рнстнинс, и не повннжкинмсА, шкм огс-Ькнлии
жс различно ЛУ-ЪЧИКК и НЕ/ИИЛОСТНКНО огкнснн кк!шл; 1").
— За гонен!е-то на христене-тЬ отъ Мортагона имаме
доста много свидЪтедства отъ Визант1йски-тЬ дЪтописци.
Между много-то млченици, които пострадах* отъ Мор
тагона с* бьии и: Адр1аноподекш епископъ Мануилъ*),
Дебелтскш Георгш, Никейск1и Левъ, свещенницл Га-
вр!идъ, С1онш и Пародъ и проч. —
Въ такава умственна и духовна тьмнот!я д.\ъго
време с* живЪди на Бадкансши подуостровъ, не само
езьнески-тБ Славене въ Бдъгарско-то царство, но и по-
крьстенни-тв, подъ Византшска-та вдасть. „И тако к*-
\-,>;, кичил нлпии Чсрноризецъ Хравръ., лмюгл л'Ьтл. —
ПОТО(ИЖ1 ЧЕЛОВ-ЬКОЛЮЕЕЦЪ. ВоГЪ., СТрОЖИ КС-Ь, Н Н1 ОСТЛ-
кл*1(л; чмсчгЬчд рода БЕЗК разо\*л\а, нл; кел к*к рлзоу.иоу1
ПЦНКОДА н СПЛСЕШЮ, поллнловавъ родъ СЛОВЕНСКА поела
н /и к СКАТДГО Константнна философа, нарнцам\аго Ки-
рилл, д\д>;кл праведна н истинна н сътвори, нл\к 30 пн-
сл\Ена и 8, ц*ва оуко по чин\- ГрьчЕски^ъ ПНСЛЛЕНЪ, шкл
ЖЕ по СЛОВ-КНСТЕН р-Ьчн. 1'')- — Този просвйтитедь на

";1 Синаксарь, писанъ въ 1340 год. внж. О Сиавянскихъ ру-

кописяхъ В. И. Ламанскаго стр. 110. — За Цоко виж. Раича
Истор. Сдав. нар. I, 374.
*) У 81пИега 111, 563 з^и.
") О писменехъ Лоаннъ Ексархъ Болгарок1и, Калайдовича
1824 г. С. ПБ.
 11
Славенскш родъ и брашъ его Меводге ИЗЛЯЗОХА отъ
Македонски-тЬ Славене, които се намира х А тогава подъ
власть-та на Византшска-та Импер1а, и както видЪхме, отъ
одавна бЪхА Христене. — Т* бъхА „родомъ Селуня-
нина, свидътелствова за тъхъ Императоръ Михаилъ Ш,
„дд Сслунлнс вкгЬ чисто СДОКЕНСКН! КЕС^дуютъ." 18)-
На*й голъма-та тЬхна заслуга не е, гдъто тЬ обрънахА
въ христова-та въра миллюни езически Славене, но
въ това, че тв съставихА писмена-та Славенски, пре
ведох* по-въчето Богослужебни книги на Славенски
езикъ, който чрезъ това СТЗНА писменъ езьшъ
Въ коя година т1, направиха това велико, безцънно
изобретеше? Яфб въ.просиши къ. ко« врс<ил? казва Черн.
то К-ЬДАТК и рскл^тк: /АКО но кр'Ь/н(нд Л\н\*анлд Цлр-Ь
Грьчьскаго, н Борнса кнлзл Влъгдрсклго и Рдстнцд
КНАЗА Морска, н КОЦЕЛА КНАЗА Блатснска, въ. л*Ьтд жс
от-к гкздлни вс1го <м!рд 6363, т. «. вт» 855 год. от-к Р.
Хр. — Не щеше да има никакво съмнъше, че именно въ
тази година <м. изнамърени Славенски-тЪ писмена, ако
да б-Ьше се съхранило това число вЪрно, т. е. тьй, както
е бьио записано отъ Черноризца Храбра, който е писалъ
во время оно, когато СА били още живи иже слшь ви-
дЪли ихъ (Кирилла и Метод1я). — Но защо-то негово
то списаше о Писменехъ е дошло до насъ въ кгвколко
ръкописи, писани въ разни врЪмена и отъ разни писачи,
и въ една отъ тьхъ вмЪсто число-то 6363 г. стои друго
едно, то се ражда съмнъше: да ли и въ този рл>кописъ,
отъ която приведохме горно-то свидетелство, да ли и
нейна преписвачъ не е побръкалъ това число? — По
причина на това съмнъше, много ученп СА се трудили
да ИЗСЛЪДАТЪ този вънросъ, и доходили с* къмъ разни
заключеше. Ние находимъ за най вЪрно отъ ГБХЪ за-

"•) Въ Папвонско-то жит!е на Св. Метод1я.

и
ключете-то на 0. М. Бодянскаго, който е употребилъ
много връме и гол*ма ученность надъ този въпросъ. То
е, че СлавенскитЬ писмена СА изобретени въ 862 год. ").
Мнозина доказватъ, че Славенски-тЬ прьвоучители
с* бьии отъ Гръцки родъ. Не му е мЪсто-то да се пу
щаме тука въ подробни изслЪдоватя за този въпросъ, а
ще приведемъ само нЪколко свидетелства, че т* СА
Славене, и именно отъ Блъгарски-тЪ Славене. —
1) Свид6телство-то на Императора Михаил а, които
казва че ТБ СА бьии отъ Солунь, който въ онова време
е бмлъ заселенъ само съсъ Славене. — Солуняне бо
вьси чисто словеньскш бесЪдуюшъ.
2) Чистота-та и глАбина-та на Славеноблъгарскш
езьпгь въ написанни-тЪ отъ тЬхъ книги. И на сегашно
време , когато има толкова леснини за изучванье-то на
Славенскш езьпгь, МАЧНО е за единъ Грькъ да го изучи
до такова съвършенство, а камо ли пакъ въ 9-тш вЪкъ,
когато нито Грамматики, нито Словаре, нито пакъ сла-
венски букваре. не е имало.
3) Въ едно старо яогпе на св. Кириллъ се пише :
С-К ИртОДОКМНШ ОТЩЪ НДШК КнрНЛЛ-К рОЖД(Н1(ЛГК КК1-
стк вт-к Сслунд грдда, родол\-к съ Болгдрш. 20). Въ по-
хвално-то слово св. Кириллу отъ Климента четемъ :
н вкь цсрковнми злкон-к пр-Ьложнжд, отъ Грсчккд к-к
СВОЙ ИМ1ъ АЗК1К-К Пр(ДЛСТ4.
4) Още въ 17-тш въкъ единъ Русинъ (Арсенш
Сухановъ) е слушалъ на света гора едно предате, че
св. Кириллъ и Методш СА бьии родени отъ отца Бол-
гарина н матери Грекини *').

") О времеви пронсхожден!я Слапянскнхъ письменъ. Мо-

1655.
**) И8в*ст!я 2 Отд. Акадеи. наукъ т. VI, вми. 5. —
*') Сдужби св. (1л:шянскимъ апоетоламъ-Про*ессор« В. И.
Грягоровича стр. 99.
 13

ГЛАВА ВТОРА.
Начало-то на Блъгарска-та църква, расара-ша за
между Римскш и Консшаншиноаолскш арьвосвещеммици.
Наредба-ша на Блъгарска-ша църква во врЪме-шо на царя
Бориса.
Ние вид-вхме, че още въ 6-тю вЪкъ е имало доста
Славено-Блъгаре покрьстени; ТБХИШ брой отъ година
на година се е умножавалъ, тъй що-то КЪДБ начало-то
на 9-тш вит. почти всички-тв Славено-Блъгаре въ
Южна Македошя, въ Тессал1я и Епиръ, а отъ части въ
Еллада и Пелопонесъ с* бьгли вЪче Христене. Но катв
н1;мяхд. още никакви свои книги, нито пакъ свое писмо,
и принудени ел бьии да слушлтъ Богослужен1е-то си
по Грьцки, п, не съставях* особно църква, а се счи-
тах,1, между духовно-то стадо на Грько-Визант1йска-та
църква. — Блъгарска-та църква се поеви само въ срЪ-
да-та на 9-т!и вЪкъ. — Въ 861 година !) Блъгарскш
царь Борисъ пр!я христова-та вЪра и като !•>. припозна
за главна н пра въ царство-то си, повели на бояре-тЬ си
и на ВСИЧКИ-ГБ си нодданници да ьт, п|)|см.г.-п, и тв. —
Само тогава кога се покрьстихл> тЪзи Славено-Блъгаре,
които съставяха особно политическо тЬло, само тогава
ножи да се посви и Блъгарска-та църква *). —

') Въ тази година относштъ покрьитваньето на Бориса по-

гЬче-то учени, като на пр. Ша*арикъ, О. М. Бодянскн, (I Н.
Палаувовъ, А. в. Гнд*ердингъ н пр. —
Авветаш (Са1. Есс1. Сп1Увгвав, Ринъ 1755, III р. 120) докмва,
че Борнсъ се е крьстялъ въ 865 г.
Ученнш нрофсггпръ Лавровски покаава пакъ на 864 г. — В.
Кнриллт. и Меводш Харьковъ 1863 стр. 87 и сдЪд. —
*) Нме считаме не иуждво да издагаме подробно Исторш-та
на царь Борисово-то покрьстванье и на негови-тв старанш за по-
жрьстванье-то на Блъгарско-то царство. За тови предметь шаие на
Бдъгарски еамкъ доста подробни спнсанш.
14
Случи се тъй що-то Блъгарска-та църква се поеви
въ такова врЪме, когато въ вселенска-та христова цьр-
ква бъ-ше избухнала една прискърбна распра, распра,
ЕОЯТО неможи да не закачи и новоявленна-та Блъгарска
църква. Поради това нне трЬба да кажемъ няколко
рЪчи за шчл,. •
До онова време главни-гв свещенноначалници, си-
ръ-чь патр1арси-гБ, се считахл равни по между си като
еднакви духовни глави на Христово-то стадо. НЪмаше
по между имъ ни единъ, който да имаше по-голТ>ма
власть отъ други-тЬ или пакъ иЪкаква си правдина надъ
тЬхъ. — Всеки управляваше подчинени-тв нему църкви
самовластно, а кога се явяваше нЪкакъвъ общъ за вси-
чки-тЬ въпросъ, тЬ се сбирах* на съвЪщаше и р*ша-
вах«ъ го съборнЪ. — Но въ 9-тш вЪкъ Римскш па-
тргархъ съсъ свое-то чрезмерно властолюб!е растури
това духовно равенство между патр1ареи-тБ , и заедно
съ това расклати духовно-то единство въ Вселенска-та
църква. — Папа Николай I, който еЪдя на Римскш па-
тр!аршески нрестолъ отъ 858 до 867 г. изъяви притя-
зашя, че Римсти патр!архъ има врьховна власть надъ
вселенска-та църква и че негови-тЬ рЪшеюя имсьтъ по-
голЪма сила отъ р*шен!я-та на други-тЬ патр!арсп, ма-
каръ би ще и отъ събори-тв. Като исказа такива при-
тязан1я, Николай поиска отъ друти-тЬ патр1арси да го
припознаььтъ за свой глава и безпрекословно да се под-
ЧИНЯВАТЪ на негови-т* новел^тя. — ОсвЪнь тЬзи вла
столюбиви притязашя , Николай припозна новъ единъ
догматъ въ Христова-то учеше, догматъ съвсЪмъ про-
тивенъ на Евангелска-та истина сирЪчь, че духъ свети
происходи не само отъ Бога-Отца но и отъ Бога-сьша
(п]^о^ие). Николай искаше отъ ВЪСТОЧНИ-ТБ иатр1ареи
да пр1емнлтъ и тЬ този догматъ, а токожде и други
никои изм|Ьнен1я, които Рямска-та църква б-Ьше напра
 15
вила въ еъборни-гЬ и апостолски постановления и цьр-
ковни обряди. —
На Константинополскш натр1аршески ирестолъ с*-
дЪше тогава знаменитш съсъ своя-та ученность патр!-
архъ Фотш. Той возстана противъ властолюб1е-то Ни
колаево и противъ нововведешя-та на Римска-та църква,
и ги изобличи съсъ свое-то пламенно слово, като показа
тЬхно-то противур*ч!е съ апостолски-тв и съборни по-
становлешя. Отъ-това се вдигна голЪма распра между
тЬзи двама патр1арси, които освЪнь ГД-Б-ТО недостойно
обличавахж, нъ още и проклинах*, афоресвахл единъ
другиго *). —
Въ такова прискърбно въ истор!я-та на Вселенска
та църква връ-ме се появи Блъгарска-та църква, която
съсъ свое-то лоявяванье още по-вЪче увеличи распра-
та между Ршискш и Константинополскш патр!арси, за-
що-то всяки отъ ТБХЪ искаше да подчини на себе си
този новонасаденъ виноградъ Господень. — Прьви-гЬ
проповедници и насадители на Христова-та вЪра въ Блъ-
гарско-то царство се испратих* отъ патр1архъ-тъ Фотш,
кого-то Блъгарска-та църква испрьво припозна за свой
духовенъ пастирь и отецъ. — Фотш, като гледаше на

!) Въ 858 г., отъ патрЕаршрскш престолъ въ Константино-

подь бнде сваленъ патр!архъ Игнпт!й и на негово мЪсто ПОСТЗВИХА
Фот|'и. който до тогава не бЪше духовно лице, а се намираше на
свЪтска служба. Една голЪма часть отъ Источно-то духовенство не
се съгласи да припознае Фот!я ва латр!аръ и стоеше за Игнат!я.
Оттова произлезе едно раздвоен)е между духовенство-то на Исто-
чва-та църква. За да лрек&сне това раядвоен1е, Константинопол-
ско-то правителство се обрън.т. къмъ папа-та и го побуждаваше да
помогне съсъ свое-то посредничество ял умиротвореше-то между
тЬзи парт!и. Папа-та побръва да се намеси, но не като миротво-
рецъ. а като суд!я, комуто принадлежи най висока власть н най
вьрховнш г.ъд-ь. При пояняван!е-то на такива до тогава не видвани
прятязан!я, источио-то духовенство забрави своя-та домашна ра
спра и се съедини съ Фот1я, които се въоружи противъ твав
безааконни притязан!я. Тъй се начена велика-та тази распра!
 16
новопросвътени-тв Блъгаре, като на свои чада, грижЪше
се за тъхно-то духовно просвЪщеше, пращаше въ Блъ-
гар!я свещешлщн, които учех* Блъгарскш народъ из-
вьршахл) Хрис-панско-то Богослужеше но Блъгарски-т*
книги, които бЪх.ъ въче написани отъ свети-тв Со
лунски брат!е. Самъ Фотш написа нъколко писма на
Бориса, въ които го поучаваше и настаняваше въ Еван-
гелски-тъ истини. Всичко отиваше добръ до 866 година.
Отъ-тогава пьн- гледаме ввче Бориса да иска да се от
метне отъ Фо-пя и да заврьзва сношешя съсъ неговш
противникъ, съ Николая. —
Пита се каква причина го накара да постлши тъй?
Католически-ТБ историци не се затрудняватъ да
дадатъ отвЪтъ на този въпросъ. Т* утвьрдявлть, че
Борисъ и негови-тв Блъгаре видЪли, че учен1е-то на
Константинопол скш патр!архъ не било истинно, и за
това се обръп&ии къмъ Римски! патр!архъ, та отъ него
да вземлтъ истинн(»-то Христово учеше. — СмЪшно
н*що е да мисли човЪкъ, че токо-|цо покрьстенни-тв
Блъгаре с л знаяли Богос.\ов1е-то и каноническо-то право
до такава стьпень, ш,о-то СА могли вЪче да ръшавдтъ,
кой отъ скаранни-тв патр!арси е бьмъ правъ, а кой не.
Причини-гЬ на Борисово-то отметванье отъ Фот1я
СА били съвсЪмъ други. ,,Блъгарск1и царь", казва единъ
безпристрастенъ изслЪдователь, ,,по своя-та сила и мо-
„гдщество е стоя.гь на онова време много по-горъ отъ
„Визант1йск'ш нмператоръ. И това н*що като е добръ съ-
„знавалъ, той не е можилъ да допусне, що то земля-та
,,му да зависи, макарь би ще и въ духовно отношсше,
„отъ Импер!я-та, на която той е гледалъ като на лесна
„плячка" 2). — ОсвЪнь тази причина, тукъ безъ съм-
мънн1. СА работили и Римски агенти, които въ голямо

') Лавровск!и-Кир1и.1Ъ и Меводш, Харьковъ 1863 стр. 100. —

 17
количество ел били иепратенн тогава въ П.п.гарш за
да дЪйствовдтъ тамъ протнвъ Константинополски-тЪ
миссюнере. Патр1архъ Фотш право показва на тази
Римска интрига, като говори: „не се мимахл. и двЪ
годинъ отъ както К.шарскт народъ с/я опргта къмъ
исшинна-та вЪра, и ето че се явихл нечестивци и
отвьрженци, които сл. излЪзли изъ тьми, защо-то ся,
исчад!Я запада" 3) .... — Както и да е, нме видимъ,
че Борнсъ въ 866 год. заврьза сношешя съ Римска-та
църква, не съ ц*ль обаче да подчини кей Блъгарска-та
пьркин, както щемъ видимъ тутакъ-си.
Въ 866 година Борисъ испрати въ Римъ посолство
съ писмо до Николая I 4). Въ това си писмо той е про-
силъ да му се пратАтъ истинни проповедници, „защо-
,.то", говорило се е въ това писмо, ,,въ наша-та земя
-.«••VI надомни много проповедници отъ разни страни:
„изъ Грьщя, изъ Армешя и отъ други мЪста и ни учлгь
„различно, та не знаемъ кому да вЪрваме". — Но гла-
вна-та ц*ль на това писмо се исказва въ слЪдующи-тЬ
му думи: „Не може ли и намъ да ни бя.де йоставенъ
единъ иатргархъ?" По-на дол*: „Кой трЪба да, ни ио-
сшави иатргархъ-тъ?" Съ гол*ма радость Николай I
пр4е това Блъгарско посолство, дохожданье-то на което
яу даде сладки надежди да утвърди власть-та си въ
широко-то Блъгарско царство, и въ исто-то време да
унизи ненавистши си Фотш. Въ отговоръ Борису той

•'•; Въ окру<кно-то VII писмо (отъ 867 г.) къмъ иоточни-тЪ

патр!арся. — Бр!в(. РЬо(. си. МошасиНиа, Ьопдоп 1651.
' • Въ смьщо-то време Борнсъ е пратилъ поеодство и до Гер-
и.1Нг кш кра.1Ь Людовикъ НЪмецк!и за да ааврьже съ него пр1-
ятелетво и да иска и отъ него достойни проповедници нл Хриспаи-
ска-та в1>ра. Ье$а(! Ви1^агогиш Ка<1«5Ьопат (Регенспур!^.) ай ге^ст
>епеп!п( Шсеп(ез: ге^еш Л1огит сит рориЬ поп тос!1со я и СНпб1ит
, 8!ти1цие р<-(еп1е8: и! гех 1(1опео8 ргае<]!са(огсз спп-
ад еовтШеге поп <Мегге1. Ал. Ри1<]епз. а<1 ;ш. 866. —
18
побръва да испрати въ Блъгар1я КБКОЛКО епископи,
оть които СА извЪстни само двама: Павелъ Шомбинскш
и Формоза Портуанскш. Заедно съ нихъ той написа
твьрд* подробно наставително оисмо за Бориса, въ което
подробно отговаря на всяки единъ неговъ въпросъ 5).
На въпроси-тВ му за Блъгарски патр!архъ отговаря сл*-
дующе-то: „За това не може да се каже нищо опредЪ-
,,лително, до ГДБ не сл> ирьплуп. отъ васъ наши-тЬ по-
„сланници. За сега задоволите се съ епископъ, та че по-
„слъ, кога-то се распространи у васъ Христ1анство-то,
„и се поставАтъ още няколко епископи, тогава ще да
„може да се избере единъ, ако не за натр1архъ, а то
„поне за арх!епископъ". — Борисъ не се задоволи съ
този папски отговоръ. Незабавно той прати втори ПАТЬ
въ Римъ за да иска, ако не патр!архъ, а то поне арх!е-
пископъ да му се постави тутакъ-си, и да се постави
за такъвъ именно Формоза (Роппозшп у!1а е1 топЬиз
ер1бсорит зПн (1аге агс1мер1зсорит гех ехре1111 6). Не
е МАЧНО да разбере человЪкъ причина-та на това бръ-
занье Борисово. Като съгледа, че папа-та не тъй лесно
ще се съгласи да му постави Патр1архъ, Борисъ ири-
бръза по-скоро и арх1епископъ да вземе. Той е смъталъ,
че тогава, съ помощь-та на арх1епископъ-тъ си, по-
лесно ще ся сдобие и съ патр!архъ. 7). За това н*п;о
той се е бнлъ нагласилъ съ Формоза, •— нъ отъ тьн-
кш умъ на папа Николая не можи да се скрие тайна-та
мисль Борисова. Незабавно той отдалечи Формоза изъ
Блъгар1я, н испрати тамъ двама нови епископи: Доми-

*) Кчропва «< соши11а В^дагогит !п Со11ес1. СопсН. Мапзп XV,

р. 401 йсц НЪкои отъ т1;м. с,т, напечатани по Блъгарски въ Кни-
жицн-тЬ.
") А,на (,ч. ШЬНоАес. Ое т!(1а ропНйсог. готапог. Рапзш
р. 421. —
. ') Лавровскж, Кир. и Мееод. стр. 11*.
 19
•
инка Тривизскаго и Грнмуалда Полнмартшскаго заедно
с I. много свещеншщи и нови проповедници 3). Борису
написа, че не може му постави за арх^еиисконъ Формоза
(цша [рзига Когтозит р!еЬега (Нпииеге з11н сгесШат
поп орроПеЬаО, и му предлага да си избере за такъвъ
едного отъ новоиспратенни-тЬ до него епископи: Три-
визскш или Яолимартшскш. - Ако Борисъ наистина
да желаеше само арх1еписконъ, той трЪбаше съ благо-
дарнесть да пр!емне това предложеше Николаево, а ние
гледаме п.ин.мъ друго. Новоиснратенни-тЬ до него епи
скопи по свой-тъ характеръ и голъ-мо смиреше нредъ
папа-та не се годиха, за негова-та главня п,Ъль, и ето
че въ тази иста-та година той испрати въ Римъ третье
посолство за да иска за Блъгарски арх1енископъ ако не
Формоза, а то д!акона Марина 9). — Това посолство не
завари живъ Николая 1, който тогава на скоро бЪшс
умр-Влъ (13 Ноемвр. 867 г.). Неговъ-тъ насл-Ьдникъ
Адр1анъ Н такожде се боЪше да непълни воля-та Бори
сова, и на мЪсто Формоза иди Марина, прати му на
огледванье за арх!епископъ нЪкого си Силвестра "' ). Сил-
вестръ още по-малко се поправи Борису. Той не го 1ф!е
и го ]!|и.п,Г| въ Римъ заедно съ преждепратевнш Доми-
никъ Трпвизск1и. А на папа-та написа посл1)денъ нлт.
и доста енергично за да му испрати Формоза или Ма
рина. Това негово писмо обезпокои Адр1ана, който про-
бръза да му прати твьрд-Ь ласкателно писмо, въ което

") . . . поп райе! согаш 8в ргиЪа\-11 ргв-;Ьу1вгоз е1 ^ио5

гереп!, ргае<1!са(1пц|г, $га(1а 1п Ви1^апат д1гех!(.. — Апаз(азш8 р.
422 у Абветапо II, 172- —
*) Този д1аконъ Мм рит. испос.чЪ се въ(>качи на няпскчи пре-
сгойъ подъ иие СтеФанъ Той бЪше дохождадъ веднажъ въ
Бдъгар!я, гл* то Борисъ го 6% оповналъ, като сгоденъ аа свои-тЬ
планове.
|0) биттив Роп^Гех 8!1ув8(гиш ()иеп1ат Викане е11(геп<)п ч
Аваз1. В1Ь1. 232—233-
2 *
20
%

между друго му известява , че е готовъ да постави за

Блъгарски арх!епископъ, кого-то Негово цареко бдаго-
чест1е и да избере, само да не блде Формоза и Ма-
ринъ "). Борисъ вид* отъ този отвътъ, че МАЧНО ще
може да си достигне ц*ль-та чрезъ папа-та и побръза
да прекжсне свои-тб сношетя съ него.
Въ 867 год. на Императорсти престолъ въ Кон-
стантиноподь сЪдна Василш Македонски, който уби пре-
жнш Императоръ и благодЪтель свой Михаилъ Ш. 12).
Патр1архъ Фотш има доволно дьрзновеше да изобличи
този похититель на Императорскш престолъ зарадъ не-
гово-то цареубшство. РазгнЪвенъ отъ това, Василш съ
бори отъ патр!аршескш престолъ Фот!я и въскачи на
него слабохарактернаго Игнат!я. Отъ ненависть ли къмъ
Фот1я, или пакъ аащо-то наистина желаеше да се пре
късне распра-та между Римъ и Константинополь, Импе
раторъ Василш се съгласи да събере съборъ, който да
отсжди Фот1я за негово-то дрьзновенно обнасянье къ.мъ
Рпмска-та църква, и да даде край на цьрковна-та распра,
която той, Фотш, начена съ властодюбивш Николай I.
Премникъ-тъ Николаевъ, Адр1анъ П съ гол*ма радость
пр!я изв*ст!е-то за паданье-то на Фот1я, този несъкру-
шимъ врагъ на Римско-то властолюб!е, и побръза да
прати въ Константиноноль свои представители на събо-
ръ-тъ. По новелЪше-то на Васил1я пристигнахл тамъ
представители и отъ други-тв патр!арси и много други
духовни лица. — Въ начало-то на Септемвр1я 869 г.
се наченаха съвЪщашя-та на този знаменитъ съборъ,
който се продлъжава около шесть м*сеца. На него всичко

^и^Ъив (Ви1рапн) !п(ег поппиПа ге5спра!( ч1

уи*)о ге^яН.ч ехрптвге!, ент 81пе диЪ!о ропИйсаНн рго-
!-> агсЬ!ер!>еорит сотшрп^агег, Маппо ехсерто
Рогто.чо Л11Я.Ч1. р. 233.
") Виж. Погледъ врьхъ прпигх на Вл. народъ. —
 21
отиваше къмъ съврьшенно замиряваньс между Римъ и
Константи но н (М!., но изненадъйио се появи Блъгарскш
дьрковенъ вънросъ, който направи това примиреше не
възможно. Работа-та стана тъй. — Около сврьшо-
къ-тъ на съборни-тЪ съвЪщашя щшс.тигинхл, въ Кон-
стантиноноль посланици отъ царя Бориса; то бЪх&:
сродникъ-тъ Борисовъ Иешръ, който ходи и въ Римъ во
време-то на сношен!я-та съ наиа-та, и още двама бо-
яре 13). Императоръ Василш ги посръщна еъ голЪмъ по-
четь и ги введе на съборъ-тъ , гдЪто имъ се даде та
кова почетно мъсто, каквото и на посланнип,и-ГБ на I И.ч-
скш Императоръ, Людовикъ. Четири дни елъдъ сврь-
шаше-то на съборни-тЪ съвъщашя, когато членове-гЬ
му се ГОТВЪХА вЪче да се разъидлтъ, тЬ ивненадЪйно
и1,:д(!х,у, свикани отъ шшераторъ-тъ на ново зас^дан1е,
което се събра на 3 марта 870 г. На това засъдаше
доде Петръ, и като се поклони на отци-тЬ, каза имъ
сдЪдующи-тЬ думи: ,,До сега ние бъхме евь1чнии,и и
„токо прЪди малко връме познахме истиннаго Бога ,1и-
„суса Христа. А за да не съдимъ въ заблуждеше, нне
„же.*аемъ да узнаемъ отъ Васъ, представители на вели-
„ки-тЬ патр!арси: на коя дьрква нме принадлежимъ?" 14)
Поразени тъй нечаянно отъ това предложеше Пе
трово, иредставители-тЬ на Римскш папа отговарььтъ
уплашено: „Разумъва се, че на св. Римска цьрква, на
„която чрезъ тебе, Петре, се подчини твой-тъ Госпо-
„дарь »а едно съ народъ-тъ си, и отъ която вие про-
„сихте и добихте в*че духовни учители."

") 'П. |,т,, види се, смьщи-г). . до които, както ще видимъ

нл -дои*, ореемникъ-тъ ЛдрЕашнп. . Лнашп, VIII писа едва писма.
Таяъ тЬ аь наввани: СегЬи1а е( НишИшй, вЪроатно-Царвулъ и
Слдикъ.
") Описаи1е ва тоги съборъ е оставилъ Анастас1И Библште-
карь. който в сами е присАТСтвовалъ таиъ. Напечатано е това они-
саше у Мапвг! Со11. СопсИ. XVI стр. 1—207- —
22
„То е истина, възрази Блъгарскш посланецъ. гдВ
,,то вие казвате, че шле просихме отъ Римска-та църква
„свещенници, които добнхме и до сега ги имаме, но не
,,е ли по-добр-Ь сега като има тука и представители отъ
,,други-тВ патр!арси съсъ тъхъ да поговорите: на коя
,, църква е по-законно да принадлежимъ нне: на Рим-
,,ска-та или на Константинополска-та." — Римеки-тЬ
представители не еж давали ни за рЪчь да ся разглежда
този въпросъ на съборъ-тъ. Но Источни-тв отци безъ
да слушАть ТБХНШ протестъ, обрънахл се къмъ Блъ-
гарски-тЪ посланци съ ТБЗИ думи: „Когато вьге ц-пко-
„рихте тази яемля ((еггаппНат, Нлъгарска-та сиръчь)
,,колу тя принадлежеше и какви свщенници шамъ за-
,,варихте Гръцки или Латински? Нетръ отговаря:" нмв
това свое отечество (ра(пат 1Пат) добнхме съ орж-
Ж1е-то си отъ Грьци-г6, и заварихме въ неьк не Ла
тински, но Гръцки свещенници. — ,,А когато е тъй,
ОТСЯКОХА Въсточни-тЬ отци," то е ясно, че тази страна
е бьма и трЪбва да блде подчинена на Константинопол-,
ски патр1архъ. — (81 8асегйо(ез ^гесоз Пм герспб(18т
гаашГе81ига ее{, ^и^а ех огсНпаНопе Соп8{ап(торо1ео$ 111а
ра!па ГиН). —
РИМСКИ-ТБ представители при това рЪгаете много
глъчахл (с1атап1ез сИхешпГ), пъ работа-та се сврьши.
Борисъ се отметна отъ Римска-та църква и ее прилЪпи
пакъ къмъ Константинополска-та, която иобръза да
непълни негови-тЪ желан1я, да не би той да има поводъ
да се обръща пакъ къмъ Римъ. — Патр1архъ Игнатш
постави на Блъгаре-тЬ арх!епископъ, който освънь гд*то
е признавалъ вселенсгаи патр!архъ за свой духовенъ на-
чалнпкъ, БО всичко друго е бьиъ почти самостоятеленъ
управитель на Блъгарска-та църква по всичко-то Блъ-
гарско царство. — Въ Константинополь него го СА счи
тали второ лице слЪдъ патр1архъ-тъ, и кога-то му се е
 23
случвало да доходи въ стодица-та на Византшскш Им-
ператоръ н да ирислтствова тамъ въ Църковни или при
дворни събрашя и тържества, отстлпяли му се всякога
лрьво мЪсто слЪдъ патр1архъ-тъ. — Папскш легатъ
Гримоалдъ 6*ше принлденъ да остави Българ1я, безъ да
чака разрешеше за това отъ папа-та, и да изведе съсъ
себе си всички-тЬ латински дЪлателе изъ новонасаден-
нш Блъгарски духовенъ виноградъ. - Въ Римъ той
расказваше, че Блъгаре-гъ съсъ сила го изгонили. —
Преемникъ-тъ Аддр1ановъ, папа Лоаннъ VIII се от-
р*че отъ 111.1,1111 притязашя Николаеви, съгласи се даже
да исхвьрли изъ Символъ-тъ на въ-ра-та Шшще (и отъ
екна), само за да може да предума Въсточни-тв отци
да му ОТСТЖПЛУГЬ Българ1я, нъ ТБ останахл йе пре-
клонни въ свое-то рфшелпе. Тогава той се обрънл> къмъ
Блъгаре-тЬ и нъколко п*ти писа Борису (а<1 ^1о1'Ю8ит
ге^ега Ва1^агогит), а такожде и ла по-прьви-тъ му съ-
1Я,ч ИИ11.11 16). Ето на пр. какво пише той Борису въ едно
писмо отъ 882 г.
„ДодЪте си пакъ на свой-ть умъ, умилостивете се
„(гейие ай сог) Вие знаете, че блаженнш ано-
„столъ Петръ пр!я ключове-тЬ отъ царство-то небесно
„отъ Господа Лисуса Христа, и че нему се даде власть
,,да го отваря за върующи-тъ, а паш> зарадъ други
,,тЪ да го затваря. А съ тази власть сега като се нол-
,,зоваме нме Сего ради, любезнъйшее чадо,
„побръзайте да се неправите, защо-то постъпихте не-
„справед.1иво. ИзвъстЬте ни колко е възможно по-скоро
„чрезъ Вашъ посланникъ, какво искате да се поправи
„отъ наша страна, Съ Бож!я-та помошъ, ние ще испъл-

") Извлечен изъ тЬзи писма с<ь напечатани въ Са1еп<1апа

Бсс1ез1ае Итчет&яе-Анетапг, Котае 1755 4.. II. р. 266—274.
24
„нимъ всичко, кое-то се потръбва зарадъ Ваше-то иснра-
,,влен1е (\ге§1гае соггес1шт8)".
Борисъ и|мя нЪколко такива писма, и отговаряше
на ТБХЪ твьрд* почтително, по нЪкога е нращалъ и по-
дарки на папа Лоанна, нъ носланникъ не му прати, нито
пакъ имаше в*че потрЪба да заврьзва ТБСНИ сношенш
съсъ Римъ. — ,,Съ такъвъ начинъ исчезна и всяка на
дежда за папа-та, че ще да може пакъ да въстанови
власть-та си въ Блъгар1я 16).
Като се отьрва отъ папски-тЬ интриги и се помири
съ ВизантшцитЪ, Борисъ обръна всичко-то си внимаше
на внжтрешни-тЪ д*ла въ новонросвЪтено-то си царство,
особно на црьковно-то устройство и христ!анско-то про-
свЪщеще на свой-тъ народъ !Т). Въ седемь отъ по-гла-
вни-тЪ Блъгарски градове той въздвигна на свое ижди-
вете по една съборна црьква, 18) боере-тЬ му и общи-
ни-тЬ Блъгарски ревностно подражавах* на неговш при-

••) Еп^е! безсЬ. Лег Ви1^. р. 342-

") Шс Рппсерз отпет 81М виЬсШат Ви1д-аг1ага зер(ет саГЬп-
НС18 (не въ сегашенъ смислъ католически, но каволически, въ сми-
слъ на вселеяска-та църква) (етрШ е!пх!(. УНа 8. С1ишеп(15 ихд.
Миклогаича 1847 г гл. XX н ХХШ. —
'") Считаме аа нелишне да приведеиъ тука и сл*дующе-то
свидетелство отъ единъ Блъгарииъ, съвременникъ Борисовъ:
Пз*к 1есд\к Л газмкл нокопроск^Ъцкндго Блъгдрь-
скаго, 1бго жс БОГПУ просвети СВАТММЪ кркчкпимгк
въ спи л-Ьтд нзБраннкомк скоплгь, Боркомц н- го жс нд-
рскошд въ. стл\к крьцнньн ЛХну.чмл, нжс силою Хрвою
и яндлинТжлхк кртнмл\к иок-Ьди ц^плнин и ншокори-
вк1н род'к Болгарскм н оллрач{нил срьдца злокознммь
дилколн.ик А'1смсткслм», св^томк вллгоразу<м'ш просв^-
тн н отъ. тклм)К1\-к н Л1С'гкнк1\"'к н сл\рлдик1\-к н Бого-
л\(ряс1;к1ук жсрткъ. отврлтн н ИЗВСДЕ а отъ тндш на
св^Ьтъ отъ. льстн н кривдм на истнноу, и смраднаи
вратна н нечиста» отвсрж! н трсвнфа н\-к разсипа,
оутккрдн а СТМЛАИ кннгаллн въ правов^Ьрноу к-Ьроу крк
 к
мЪръ, н Блъгарска-та земля се покри еъ хубави Хри-
отенски храмове, въ които Блъгарскш народъ слу
шаше Евангедско-то слово на яатерши си езмкъ. Ду-
ховно-то просвЪщеше въ Блъгар!я особенно напредна, •
когато въ 855 год. додох* тамъ нЪколко достойни уче
ници на св. Кприлла и Метод!я. Т* по~напрЪди бт.х.ъ
отишли заедно съсъ свои-гЬ учители въ Чехо-Моравм
да расиространявльтъ Славенско-то Богослужеше, гдЪто
се и шппфахл, до смьрть-та на Мстод1я, 6-ти април!я
885 г. Но кога-то този етолпъ на Славенско-то благо-
чес-пе се нрестави, Латино-Римскн-гЬ миссшнере пре
върнаха на своя страна Моравскш княаь Святополкъ и
го подговорихд да ги изгони изъ царство-то си. Из
бити, измъчени отъ гладъ, свети-тв исповЪдници до-
дох* въ Блъгар!я, гд*-то ги посръ-щнах« като возжде-
ленни гоеше. Гь б-Ьх* мджье благочестиви, праведни и
при това твьрд* образовани. Съ. твхна-та д15ятелность
духовно-то просв*щен!е Блъгарско скоро тръгна на
цр*дъ и, както ще видинъ по-иадол*, принесе голЪмъ,
безцЪненъ плодъ.
При Бориса още сл. турна начало и на Блъгарска-
та Лерарх1я. —
Грько-Римски-тв летописци не назмвлтъ име-то
на 1-в1и Блъгарски арх1епископъ. Това е дало поводъ
на много разни изслЪдовашя, които с.г, извадили не-
заключения 1в). — Ние сега за вЪрно знаемъ, че

етьмнскугс, прнкЕдъ ек 1оснфа архиепископа, пнк1\"к

оучит1лн н наказатЕли н снзда црквнн и монастмри, н
постави 1блископк1, пснгм, нгоуДАЕНъ!, да оучатк н пра-
клтк люднн 1бго на Бжн поугк — Този разсказъ
се каиира въ едииъ рлкописенъ прологъ отъ 14-тш пЬьч,, който се
намира въ 6иби1отека-та на Тр. — Серг{евска-та Иавра (около
Москва). — О вр. Пр. Сл. П. ПроФессора Бодянскаго стр. 358.
'•) Барон1Й и Нпджи докааватъ, че прьвш арйепиекопъ
26
този арх!епископъ е бьиъ св. ЛосиФъ: това го свидв-
телствова единъ Блъгаринъ, съвременникъ Борисовъ.
„Борнсъ. клзкл тон. югожс нарскоша к-к св. крьцкньи
Л\н\-анл-н, оутвкрдн а (БлъгаретНО склтмлгн
книга/ни кгк православно^ в^ру Крьстьинскую, прикедъ
св. (оснфа .1р\-шпккомд. имцук оучнтслн н наказапли
..... и постави (епископи, попи, н гоулини, да оучать
20). Въ Борисово-то врЪме се споменува единъ
арх!епископъ, Агатонъ Моравсши (МогаЬогит агсЬ1ер1-
зсорив "). Моравскш той се е на.-п.ша.п, не отъ велика
та Морав!)! (Чехо-Морав1я), нъ отъ Блъгарска та Мо-
рав)я, т. е. отъ тази Блъгарска область, коя-то е лежала
покрай р. Срьбска и Блъгарска Морава, и въ коя-то еж
живЪли Блъгарски-гЪ племена: Кучеване Браничевци и
Мораване 22). Види се, че Агатонъ е арх!епископство-
валъ въ тази Блъгарска область, но въ какво отношеше
е бьиъ къмъ главнш Блъгарски арх!епископъ, на кого
то тронъ-гь трЪбва да се е находилъ въ столични
градъ, за това нищо не може да се каже 28).
Когато ученици-гв и ПОМОЩНИЦИ-ТБ на св. Ки-
рилла и Метод1я, като бидох* изгонени изъ Велико-Мо-
равско-то царство, се врьнахл въ Блъгар!я, Борисъ из
бра едного отъ тЪхъ, св. Климента, и го постави духо-

Блъгарски се е иазьшалъ ТеоФилавтъ; Ле-К!енъ опровьргава тЬх-

жо-то ми<Ьн1е и доказва, че той бьмъ Гавр!илъ, което обаче такожде
не е в^рно, ващо-то нме добрЪ знаемъ, че този Гавршлъ е бьмъ
само епископъ,'но не н арх!епископъ. Ассемани пакъ утвърждава,
че прьвъ Блъгарски арх!епис'копъ е бмлъ Агатонъ, за кого то спо-
менупамр по до.И;. Псячевичъ отъ всичкя-тЪ т1;»и мнЪшя пр!ема
Барон!ево-то, и то не като достоверно, но (Ьпи сег^ога поМя ай'и1-
(геаШ. Виж. Ц18(ог1а ЗегМае 78, 79-
10) Виж. б. 19.
**) Тъй е подписанъ той на Фот1евъ-тъ съборъ 'въ Конетан-
тинополь въ 879 год. '
") Виж. Погледъ врьхъ происх. на Бл. нар.
**) Виж. Пенчев, р. 79. Ассемани мисли, че той трЪба да е
бьиъ прьвш Блъгарски арх1епископъ.
 27
венъ началникъ надъ третья-та часть отъ царство-то
СИ то тр&оу [херос тт)? ВооХ^аршт]? рао-АеСа?, $ДООУ ало
вгаааХоу1хт]с #ХР1? Ьрг/й хаг К<г;У1УЮУ. **)• То е бша Юго-
Западна-та половина на Македпшя, която ся е наричала
Кутмичевица 26). Единъ Гръцки паметникъ назьгса св.
Кдимента арх!е.пископъ Блъгарскш. Но да ли той е упра-
влявалъ и всичка-та Блъгарска църква, за това такожде
не може да се каже определително. — По всички-т*
тВзи свидетелства може да се с*ди, че въ Блъгарско-
то царство при Бориса едновременно трима архгереи еж
носили арх^епископско зван!е, отъ които единъ е свети-
те.1ствовалъ въ Западна-та часть, ДТоравскги, други въ
Юго-Западна-та (въ Македон1я) Тибергоиолсти или Ве-
личсти 2в), а трети и нйй-главнш въ Источна-та, и е
ималъ тронъ-ть си въ етоличши градъ Преслава. Отъ
БлъгарскитЬ епископи при Бориса знаемъ само: Га-
вртлъ Охридскт, който е нрислтствовалъ на Фот1евъ-тъ
соборъ въ 879 г. и СергЪи БЪжрадскги, за когото се
споменува въ едно писмо на Папа Лоаннъ УШ до Бориса. —

ГЛАВА ТРЕТЯ.
Учреждате-шо на 1-ва-ша Бмгарска аатргаргигя и нейна
та исшоргя до 1018 год. Пренаеянье-шо на Дашргаршескги
ирестолъ въ Охрида.

Въ 10- п и вЪкъ и тЪзи слаби връзки, съ които

Блъгарска-та църква се подчини на Константинополсюи

*•) 0! арх^геюхотсо; тг]? ВооХуарса?. За тови паметвикъ ние

щемъ спомеяенъ по-яадодЪ. —
'•''I Палауаова, 1И;ь-1, Болгар. царя Сям. 31.
*") Тъй поне се е титулирадъ св. Климентъ. КХ^цтг]?, 7^еVо^1е-
уо? 2к{акояо; Т^грюпоХешс т^то: 11'>,1хас. Тибер!ополь или Ве-
ляка е билъ на м-Ъсто-то на сегашна Струмица. —
28
патр1архъ въ 870 г., СА бши в*че ек&сани. Нме нами
раме въ онзи вЪкъ Блъгарска-та църква съвс*мъ само
стоятелна, управляема отъ свой натр!архъ. Това го под-
твьрдяв&тъ не само наши-тВ паметници, но такожде и
Грьцки-гЬ и Латински-тЬ :). Не се знае само подробно,
съ какъвъ начинъ Блъгарска-та цьрква се сдоби съсъ
такова преимущество, н въ коя именно година, и по
ради това слществувАтъ разни тълковашя и мнЪшя
между изслЪдователи-т* и на този предметъ. Едни мм-
слнлъ, че това е станлло още при Бориса, други на-
нъ-рв&тъ че неговш сьшъ, Велиши Симеонъ е доставилъ
тази честь на Блъгарска-та цьрква, трети пакъ показ-
вать на царуванье-то царь Петрово. — Отъ тЪзи тъл
ковашя най достовЪрно-то е това, което относи учреж-
данье-то на Прьва-та Блъгарска иатр1арш1я при Си-
меона - ). Познати с,ь отношен!я-та на този Блъгарски
Императоръ (раосХвбс) къмъ Визант1я. Съсъ свои-т* по-

') Синодикъ царя Бориса, въ ВременникЪ кн. 21. А

лос -г^ ВоиХуарса; у Дюканжа Кат- Вугап1.
Ер1!<(о1а 1ппосеп(11 III. изд. Балюв!я.
Считаме не излишне, ако приведемъ тукъ нзъ единъ Русски
документ», отъ 17-Т1И н1яп. смЪдующи-ГБ думи за причини-тЪ, оо
които Блъгарска-та цьрква поиска да се отдЪли отъ Константино-
полска-та, „Греки златолюб1я ради мног!я въ в-вр-Ь неправди гид'. -
„ваху, и благодать божш на мздЪ продаваху . . . . къ Болгар-
„скошу царю .... ихъ вселенеша патр!архи изъ Цареграда митропо-
„литовъ и епяскоаовъ на мздЪ поставляху, и того ради Болгар-
„ск1я цари отъ нихъ .... отступиди , не благочест!я бо рече отсту-
„пающе, но тЪхъ греческихъ властен сребролюбяаго права и непра-
„вди б^гающе, и ОТТО.ГБ начаша поставлен!е творить въ своей Бол-
„гарской аемлЪ своими Митрополитьг'. —
Виж. у В. И. Ламанскаго. О Славян. рукоп. 118. —
-} 'Гъ'зи писатели, които мьп-ии.гь. че още при Бориса Блъ-
гар!я ке е сдобила съ свой иатр!архъ, \\, основавдтъ своето мнь-
ше на едно свидетелство отъ Тео*илакта арх!епископа Блъгарскаго.
— Този светитель, който е сЪдЪлъ на Охридск1и патр!аршески тронъ
въ начало-то на г^-т!н вЪкъ, въ едно свое писмо казва: Ес-
о!еи1яс, ци.чт сЬгьи.чшхмшил 111! Вогугев Ви1{;апае ^азсХей; цпаш еС
]р«ат Лк вер1еш Са|ЬоНо!з аес116саУ11. . . . (цьрква-та, която бла-
гочестив1я царь Борнсъ направи една отъ седьмь-т-в ка-
 2»
бЪди той сгЬсни владЪшята й, като отне^ггь ненк всич-
ка-та Македотя и по-голЪма-та половина отъ Траюя.
Два ПАТИ той превзима Адр1анополь и малко му оста
ваше да пренесе столица-та си въ Константинопол».
НЪма никакво съмнЪше, че Симеонъ, който съвсвмъ по
тъмни слава-та на древна-та Византшска империя и до
сама-та си смърть й остана постоянно врагь, нЪма ни
какво съмнЪюе, повтаряме, че той склса узи-тв, кои-то
сврьзвахА Блъгарска-та църква съ Конетантинополсши
п;п||1-,1|1\ъ. При Симеона Блъгарскш арх!епископъ СА на-
именова Патр1архъ и стан* на пълно независимъ Зе-
рархъ. — За такова н*що е трЪбало да се даде благо
словеше отъ други-тЪ патр1арси. А знае се, че Кон-
стантинополскж испьрво никакъ не се е съгласявалъ
на това. и както ще видимъ, само при наслЪдникъ-тъ
Симеоновъ припозна независимость-та на Блъгарска-та
църква. — Симеонъ е бьиъ приноденъ да земе за Блъ-
гарски патр!архъ благословен!е отъ Римскш прьвосве-
щенникъ. както свидЪтелетвова корреспонденцтя-та на
Царя Лоанна I (Калошнна) съ Иннокент1и III. Тамъ. въ
тази корреспонденц1я сир1;чь, Блъгарскш царь Лоаннт.
говори за себеси да се е научилъ отъ стари-тЪ Блъгар-
ски книги, че негови-тЬ предшественници Симеонт,
Петръ и Самуилъ получвали отъ Римск1и престолъ па-
тр!аршеско благословен!е (ра1г1агсЬа1ет Ьепеа1спопет).

волически). Каволическа да ЯР земе нЪкой за католическа, си-

рфчь пашпцашка! Пеячевичъ (Н!б(опа зегУ1ае р. 73, 74), като
смЪта, че ма онова време е имало шесть автокефални цьркви (Рим.,
Коистант. , Алекггндр. Антюх!иск. н Кипрска-та), изъ това свид1|-
телство Тео*илактово изважда, че при Бориса н Блъгарска-та цър
ква е станала като едн.ч отъ тгхъ. седьма автокефална църква —
Това тълковаме есъвс*мъ криво: име по-гор* приведохме едно сви-
д*телство взъ нпте-то на гв. Климентъ, писано отъ слщаго Тео-
Филактл. че Борисъ въядш н.ъ.п. въ Българ1я 7 главни цьркпи (хра-
ипве). И инат Лг вврит показва гамо че Охридска-та цьрква е
Сила една отъ седемь-гв построени оп^ Бориеа цьркви.
30
— Това слщ^-то подтвьрдява и пана Иннокентш въ
отговорни-тЪ си писма до Лоанна. като почьрпнжто отъ
документи-тЬ, които сл се вардили въ Римскш архивъ 3).
Както споменахме, Константинополскш натр1архъ,
исньрво не се е съгласявалъ да припознае Блъгарска-та
патр1арппа, но слЪдъ смьрть-та на Симеона, и той ьл
припозна. Сьшъ-тъ и наслЪдникъ-тъ Симеоновъ, царь
Петръ (927 — 967) сщпятели ся съсъ Византшци-тЬ и
ся сродни съ Императоръ-тъ имъ, като се ожени за
Мар1я, дъщеря-та на ХристоФора, внучка-та на Романа
Лакапена, който управлева Импер1я-та като тесть на
Константина Багренороднаго, отъ 919 —944. — СлЪд-
ств!е на това сближаванье на Блъгарскш царски домъ
съ Византшскш б*ше и това, че Константинополскш
патр!архъ съсъ съвЪтъ-тъ на Романа Лакапена припозна
Блъгарсши патр!архъ въ лице-то на Блъгарскш 1ерархъ,
който въ онова време е сЪдЪлъ не въ Пр-Ьслава, но въ
Дрисша (Силистра). — Бдинъ Гръцки паметникъ тъй
свидътелствова за това:
уо(; ^ ДороатоХф, ттд VиV Др^ате^, щ' ой ха1 у
гбтС^тас аиюх^аХо?. оото? иатрихр^т)? ауу]7'з-
гсара 1^? Раайщт;с оит^Х^тоо чеХайое'. той раа-.Хгсо;
тоо Xаxаи^^1Vоо. —
(Дам1анъ въ Доростоль, сега Дриста, при когото
Блъгар!я се почете за автокефална. Той се припозна за

*) Въ едно писмо Лоашп, пише: „Азъ иеиитахъ стари-тЬ

„наши писан!я и книги (вспрСигаз е( НЬгоз), а такожде н законх-тЪ
„(1е^в5) на блаженнопочивши-т^ императори, наши предшествен-
..ници н памЪрихме въ тЪхъ, че Императори-тв Симеоиъ
„Петръ и Самуилъ СА добьии Царско достойнство и патриаршеско
„благословея1е (согопат !треп1 еогит о( ра(пагсЬа1ит ЬепеЛсНопет)
„отъ си. бож!я Римска цьрква."
Паоа Иннокентш му отговаря: „И ние, конто по-добрЪ поз
наваме гвзи работи, пречетохме рачителяо наши-гЬ книги (ге^ез(а
пов(га), отъ които ясно се види, че " Оев(а 1плос. В.ч1п.чН
р. 52. —
 31
патр!архъ отъ царсши синклитъ по новелЪюе-то на Им-
ператоръ-тъ Романъ Лакапенъ *).
Ето всичко що може да се каже сега за учреж-
данье-то на прьва-та Блъгарска патр1арш!я. Иноземни-тв
писатели не ни СА оставили пб-нодробни описашя за
този предметь, а пакъ наши-тЪ стари книги, въ които
той е онисанъ подробно, и за които евидЪтелствова
Блъгарскш царь Доаннъ I, че ги е имало доволно, още
не СА издирени. Ние не губимъ надежда, че въ скоро
време ще се найде и за учрежданье-то на прьва-та Бл.
патр1ар!шя такова подробно описаше, какво-то преди
15 годинъ се намЪри едно драгоценно сказаше за у-
чрежданьето на 2-ра-та или Трьновска Блъгарска па-
тр!арння 5). —
Считаме за нужпо да разс*емъ тука още едно за-
блуждеже, което отъ време до време пръскатъ Католи-
чески-тБ писатели (клерикални-тв, разумЪва се).
Защо-то Симеонъ иска отъ папа-та благословеше
за Блъгарска-та патр1арш1я и признаше за сво№-т% им
ператорска власть, то отъ това нЪкои заключав<ьп>, че
Блъгарск1И царь се е нодчинилъ заедно съ народъ-тъ си

') Ть.ш, които тълкувдтъ, че при царя Петра се е учредяла

прьва-та Блъгарска пятр!арппя, т Ь лакъ се опирАТЪ яа това сви-
д^телство. — ОсвЪиь горЪпомен&ти-т^ доказателства име тука ще
обрънемъ т*хно-то вниман!е на думи-тв •сетс^та! и ау^тореиОт;.
Глаголъ-тъ Т[|).аш вначя пвчитамъ, признавамъ честь-та на
я-вкого (со!о, ае5(1то)1 а пакъ глаголъ-тъ Ауауороош = обявляваиъ,
провъзглашавамъ (ргоповНо). — И тъй това свидетелство доказва
сано, че Коистантинополскш сииьмип. е припозналъ Дам)ана за
Блъгарски патр1архъ, но не и това, че токо тогава е бмла учредена
Блъгарска-та патр{арш1я. —
*) Ние не в-врваие, че Фанарштй-тв сд изгорили всички-гв
древни книги Блъгарски. Знаемъ, че много отъ твхь и досенова
ГНМАТЬ по таване-тЪ и по, зимници-т1>. УтЪшаваме се съ иисль, че
ваши-тЬ съотечественници, сега като разбирдтъ н-Ьчс важяость-та
на тЬзи книги, ревностно щдтъ се вземдтъ да ги трьс.ътъ • вар-
д.т.т). като драгоценни паметници за старина-та ви.
32
пакъ на Римска-та църква, — нЪкои си пакъ го искар-
ватъ, че е стандлъ и католикъ. —
Прьво и п [и. но име ще кажемъ, че на онова врЪ.ме
Христене-тЪ още не б*х* се разделили на католици и
не-католици. Велика-та распра между Фо-пя и Ннколая
не раздЪли всеконечно Вселенска-та цьрква на дв* враж
дебни половини : на Неточна и Западна. Наел*дни ци-тЬ
Николаеви и Фот1еви още ДВ-БСТБ години управляваха
цьрква-та като единую, неразд-Ьлную. - - По нЪкога ти
се скарваха, но пакъ малко или много се примирЪвахд:
до Формално, всеконечно разд-Ьлеше не ДОВОД-БХА ра-
бота-та. — ПрЪзъ това врЪме не еднажь Византшски-тЬ
Императори СА се обръщали къмъ Римскш натр!архъ за
благословете или за нЪкои църковни дЪла. Тъй на при-
и-връ: Императоръ Левъ. VI, наслЪдникъ-ть на Васил1Я
Македонскаго, се обръща къмъ папа-та и го проси да
припознае за Константинополски натр!архъ братъ-тъ му,
по-младш сьшъ на Васил1я Мак. — Втори н*ть този
САЩ1И Императоръ се обръща къмъ папа-та да вземе
отъ него разрешете за да встдпи въ четвърти бракъ,
защо-то тогавашн1и Константинополскш патр^архъ Ни
колай Мистикъ се противеше на това *). Императоръ
Романъ Лакапенъ, който управлева Византшска-та Им-
пер!я отъ 919 до 944, и той се обръща къмъ папа-та
за да вземе отъ него признашс за сьшъ-тъ си ТеоФи-
лактъ, когото той постави на патрйаршескш нрестолъ въ
Константинопол!, 7). - - Тъй исто и още нЪкои отъ Ви-
зантшски-ГБ Императори имахд подобни сношен!я съ
Римсьми пьрвосвещенникъ. Но това не показва, че тЬви
Императори сл> припознавали папски-тЪ притязангя и но-

•) Ов«сЬ]сЬ<е Лег 111гсЬ1!сЬвп Тгеппчп^ УОП А. Р)еЬ1ег I,

«01—205. —
') Шд. 1, 209, 210
 35
вовведешя. — Тъй исто е било и съ Блъгарски-тЬ
царье: Симеона, Петра и Самуила, за които корреспон-
денщя-та Лопнноин съ Иннокентш свидътелствова, че тв
сд се обръщали къмъ папи-тв за царско и патр!аршеско
благословете. — Че гв чрезъ това не СА подчинявали
Блъгарска-та цьрква на папа-та и не СА првемали него-
ви-тв новизни, това нЪщо е вънъ отъ всяко съмнЪше, и
тъй е очевидно, щото име не считаме за нужно да го
подтвьрдвваме съ всички-гЬ доказателства, които имаме
за този предметъ. — Щемъ си позволимъ да приведемъ
само сл*дующе-то. — Папа .1оашп. 13 е сЪдЪлъ на
Римскш престолъ въ врЪме-то на Самуила, за кого-то
ръ-чена-та корреспонденщя свидътелствова, че ималъ
съсъ папа-та такива исто сношешя, както Симеонъ и
Петръ (игтв ГиН 8нпеоп, казва се тамъ, а11ег Ре1ш8 е!
8ятие1). — А какво слушаме да казва този папа, съ-
временяикъ-тъ Самуиловъ? Въ 971 год. той издаде една
булла, въ коя-то дава позволен!е да ся повдигне Праж-
ска-та Епарх1я (ъъ Чех'т), ,,но, казва се въ тази папска
булла" не ао обрядъ-шъ и учете-то на Бльгарскт на-
родь или аакъ Русскш и ао славенапи е.шкъ , а
(Уегат{атеп поп весипдит п1из а1и 8ес(ат Ви1^апсае
^еп{18, уе! Ки88!ае аи1 81ауошсае Ип^иае, вей 7).
Ако да бЪше истина това. което тълкувлтъ католиче-
ски-тЬ историци за отношешя-та къмъ пана-та на Си
меона, Петра и Самуила, въ такъвъ случай защо съвре-
менши ТБМЪ папа щеше да предувардва Чешско-то си
иаство отъ Блъгарскш обрядъ и учеше (йе п1и 8ес{а-
^ие Ви1^апсяе ^еп(1з)? —
Столпца-та на Блъгарскш патр!архъ во вр*ме-то
на Сяиеона и въ прьви-тв години на Петрово-то цару-

') К^^ев(а ВоЬет!ае е( Могягше вД Саг. Дяг. ЕгЬею,

1855, I, 29-
З
34
ванье е бмлъ ПрЪслава, старш Блъгарски Цариградъ.
Но кога-то Русскш князь Святославъ превзе този градъ
и се задръжа въ него нЪколко врЪме, то патр1аршеск!в
престолъ както и Царскш трЪбаше да се пренесе въ
Дриста или Доростоль (Силистра). Дриста не много
време биде столица царска и патр1аршеска. Въ 971 г.
сл*дъ смьрть-та Петрова, Лоаннъ Цимисхш превзе Въ-
сточна-та половина на Блъгарско-то царство и № под
чини на Визант1я 8). Патр1аршескш столъ тръбаше то
гава да остави Дриста и да се пренесе въ западна Блъ-
гарш или Македошя, гдЪто се съсредоточи тогава и
политическш животъ на Блъгаре-тЬ. Великги Самуилъ,
като се укрЪпи тамъ, въ кжсо връме не само освободи
подсебена-та отъ Лоанна Цнмисхш Блъгарска область,
нъ отне отъ Импер1я-та още много области; тъй що-то
Блъгарско-то царство при него заключаваше въ себе
Тессал^я, Епиръ, а но едно връмс предЪли т* му се про-
стирахл до Морея. -- И всички-тЪ 'епархш, които се
заключаваха на това широко ирострннство, се подчи
няваха на Блъгарскш патр!архъ, който имаше преби-
ван!е-то си въ столичнш градъ Сам}гиловъ: прьво въ
Преспа а послЪ въ Лихнида (Охрида). —
И тъй столица-та на прьва-та Блъгарска натр1ар-
ш1я се м*нува нъколко п&ти заедно съсъ столица-та на
Блъгарскш царь. Отъ Прослава въ Доростоль, а отъ
тамъ въ Пръспа и най-нослЪ ся спрЪ въ Охрида, гдЪто
както ще видимъ остана на длъго време. —
Отъ патр!арси тЬ които съдяхл на Блъгарскш Па-
тр!аршескш престолъ отъ само-то му учрежданье и до

") Въ спомешьтш паметннкъ Ос арх^6"3"01101 ''*;? ЬоиХт- се

говори, че 1оаннъ Цившсх!и тогава е и унищожилъ Блъгарска-та
патр!арШ1Я изтероу ?^ хаЯт^рЕ^. пара 'Лшаууои той 'Г^цюхт,.
Тава ще рече, ЧР тон е унищожилъ само неино-то седалище нъ
Дриста, но не е можилъ да м. унищожи съвеЬмъ, макар ь и да и-
скалъ да направи това.
 35

растурянье-то на 1-во-то Блъгарско царство, което се

случи скоро сл*дъ Самуилова-та смьрть (1017 г.) с л
ниизвЪстнислЪдующи-тЬ: Патр1арси ПрЪславстш : Леон-
шги, Димишрги, Сергги V Григорги.
ОсвЪнь имена-та имъ и това, че тЬ СА светител-
ствовали догдЪ Блъгарска-та столица се нахождаше въ
Прослава, за тьхъ име нищо пбвЪче не знаемъ.
Доросшолскги Димшнъ. При него Константинопол-
скш синодъ е припозналъ Блъгарска-та патр1арш!я. —
Германъ или Гавртлъ. Той е светителствовалъ
при Самуила, и въ това именно врЪме, кога столица-та
Самуилова се находеше въ Водена и Пръсна (
ч.а.1 Ь т-д Преож*) ок. 995 Г.
Въ Охрида:
Филипаъ. — Ф&испос IV Лох^ч), т^ ял\Л1. ЦЕУ
оар{1Г{] ироаа^ореоо^^уд, V^V 8е 'Ахр'8тд. Ланнъ 'I
тизл аитос 1ч 'Ахр^^й- —
За Лоанна ние знаеме по-подробно. Той е бьш.
родомъ отъ едно село Дьбре, край р*ка-та Дринъ (?*
Деир-г)?)- Пр*ди да стане Охридски патр!архъ, бьиъ е
игуменъ въ единъ тамошенъ мънастьфь, св. Богородица.
Светителствовалъ е, види се, въ вр^мс-то на царя Лоанна
Владислава '). При него е паднлио прьво-то Блъгарско
царство, което съсьша Императоръ Наси.пп II но про-
зваше Българоуб!ецъ (ВооХтарохтоуо?). Съ растурянье-то
на 1-во-то Блъгарско-царство не се растури и 1-ва-та
Блъгарска иатр1арш1я, коя-то на дълго време се закрЪпи
въ Охрида.
Считаме за нужно да разгледаме тукъ по-подро
бно, съ кой начинъ се утвърди Българска-та патр!арш1Я
•) Кедринъ споменува и аа други едивъ Бдъгарски арх!е-
пвскопъ въ нр-Ъме-то ва Лоамнн Владиеиава, която се е нааивалъ
Давид!.. ВХав(|И]ро; (Правитель-тъ па Южна Срьб1я и зеть-ть Са-
мувдовъ) то;? Брхос; кютсиза; Нара тай ЬХЙУОО (Лоая. Вл«Д.)
Дар!5 тоа арх(С1<1вхо'1Сои ВочХуар^ас П, 463. —
. З •
 36
п. Охрида. Този важещ, предметъ до сега не е разглеж-
данъ основателно, и въ наша-та книжнина съществува
твърд* криво мн*ше за него. — Тълкувлтъ нЪкой-си,
че Охридска-та патр1арппя има свое-то начало още отъ
Императора Юстишана, т. е. ч« тя иде отъ Прьво-Юсти-
юанско-то арх1епископство. Това мнЪте ТБ основавать:
1, На титулъ-тъ на Охридски-тв патр1арси, които
СА се назовали арх1епискони Бомарт и Первой Юсти-
нганги.

2. На нЪкои исторически свидетелства, въ кои-то

се говори утвърдително, че Императоръ Юститанъ е на-
правилъ Блъгарск1И (Охридскш) арх1е!шскопъ автокефа-
ленъ (тоV ар^:етс1ахозсоу ВооХ^ар^а); ^т((1Т|ЗбУ 6
|0). Друго едно говори1 О ... '1

хас
ате
И двЪ-тЬ ГБЗИ основан1я не СА истинни. Охрид-
ски-т* патр!арси СА захванали да се наричАтъ арх!е-
пископи иьрвой Юсштгани само отъ 13-тш в*къ, а до
това време, както въ Грько-Рииски-тЬ, тъй и въ наши-
тЪ, паметници сл. се наричяли само Блъгарски арх!епи-
СКОПИ Сар^ел'.ахояо1 т^? ВооХ^ар^а?) агсЬ1ер18СОр{ Ви1-
^апае — ). А какъ стана, гд*-то т* щнс.хд, зван!е-то
трвой Юсштганн въ 13-т1и вЪкъ, за това нме ще
видимъ въ една отъ слЪдующи-тв глави. — Историче-
СКИ-ТБ свидетелства, които говорятъ, че Блъгарско-то
арх1епископскво въ Охрида, не е друго осв*нь учре-
денна-та отъ Юстишана арх1епискошя въ Първа Юстн-

10) ТЪеойапи На1гатоп въ коммент. на 2-рш Константино-

полск1и съборъ. — Иингенталь 25. —
11 ) 26утау||.а т&у ХОУОУШУ ивд. КЬа1Нв М РоН«1ч 1 Т, р. 20Ь:
Лвпггат. 27.
 37

мита, тЬзи свидетелства не могжтъ издрьжа никаква

критика. Когато Юстишанъ учрьди Прьво-Юстишан-
ска-та арх1енискошя, Блъгарскш народъ го още нъ-
маше на Балканскш полуостровъ. Токо 100 години
слЪдъ Юстишана тамъ биде основано Блъгарско-то
царство, нлпс.щ-сп на което б*х* още езичници и
нЪмах<ь потреба отъ църкви и Лерархш. Тъхно-то до-
хожданье на Балканскш полуостровъбиде гибелно за
Юстишанска-та арх!епискошя. 1Г) Т* разсипаха нре-
столнш й градъ Прьва Юстишана и загубиха Христь
анска-та вЪра въ еиарх!и-тЪ и (рег ра&ашзтит). Съ
такъвъ начинъ Юстин1анова-та арх!епискошя исчезна
въ 7-т1и к1нг!,, а въ които нейни области м о я. и х,г, да
се зачуватъ иЬкол и друга църква, тЪ минаха въ
власть-та на константинополска-та Лерарх!я. Ние ви-
дъхме какво, сл*дъ покръства нье-то на Блъгарско-то
царство, Борнсъ постави св. Климента да пл.дг духо-
венъ пастирь надъ Югозападна-та чясть отъ Блъгар
ско-то царство, гдЪ-то се нахождах* нЪкога нов*че-то
епархш на Прьва Юстин!ана. Ние ще имаме случай
пакъ да поговоримъ за този блаженъ Блъгарски СВ-Б-
титедь и още по-добр* щсяъ се увЪримъ, че въ епар-
х1м-т1, на Прьво-Юстин!анска-та арх!епискотя е треб
вало отъ ново да се насаждава Христ!анско-то учеше и
че тамъ тогава не е имало никаква спомень в*че за
Прьва Юстишана и за неина-та духовна .1грн]шя.
Ние бихме могли да напомнимъ още н1>кои об
стоятелства за онровьржен!е на ТАЗИ безъ-основна
теор!я, нъ считаме, че и т*зи напомнуван1я с* доста
силни за да покаж&тъ, че между Охридска-та патр!ар-
пия и преждебивше-то арх!епископство въ Прьва
Юетишана н^ма никаква каноническа яли юридическа

") Виж 1-н»- та глава я Погдедъ врьхъ пронсх..

38
связь. Охридска-та патр^арппя не е била продължеше
на Прьво-Юстишанска-та арх!епискошя, тя е непосред-
ственна наследница на учреденна-та при Симеона Блъ-
гарска патр!арш!я, която както видЪхме, испрьво е
имала столица-та си въ Преслава поел* въ Дриста, а
отъ тамъсе пренесе въ Преспа и най послЪ се утвърди
въ Охрида, гд*-то трая до 1767 година.
Въ една отъ сл-вдующи-тЬ глави нме щемъ да
имаме случай пакъ да поговоримъ за основашя-та, на
които ся основава тази не върна теор!яза начало-то на
Охридска-та натр!арш1я. —

ГЛАВА ЧЕТВЬРТА
Поглед* врьхъ духовно-то сгсшояте ма Блъгарстй народ*
отъ негово-то покръствате до 1018 г. Тргезшчни-тЪ ере
тици; Богумилската ересь. —
Паши-гЬ предци пр*ди да се покрьстлтъ не СА
имали писмо „не имЪхя. книгъ" както казва Чьрноризецъ
Храбръ. д) Когато имъ трЪбаше н*що да аабЪлежлгь,
тЬ „чрътами и рЪзами чътЪхл и гашаахл;" т. е.
рЪжехл* на дъски, на плочи, или на рлбушъ нъкакви
знакове, какво-то и до сега срЪщаме въ нЪкои Блъгар-
ски села. *) А ако нЪкои превивах* Христова-та вЪра,
тЬ пакъ Г»-Ьх,1, принудени да се уч.г/п. на Гръцко или

1) У Калайдовича, 1оввнъ Екаарчъ Ьонгарскш.

") Въ раани м*ота по Славепски-тЬ земи СА игкопани или
яаи-Ьренн, още отъ е«ически-тЬ времена остан&ли каменни плочи
идоли и ар., на които се намиратъ нарязани или иадлъбаии н*каквя
«накове. Много се е писало за да се докаже, че гвзи «накове с*
букви, • че, следователно, славене-тв и вь евически-гЬ времена
е& имали особевъ видъ а «буки (Киаеп-Л1рЬаЬе(, РпНюгЬе). Но
адрава-та критика отхвърля пив^че-то отъ т*аи паметници, като
ве славенски, или като подправени, а пакъ гвви, които мог&тъ да
бдддтъ пр!ети «а истинни н славенски, тя намира, че внакове-т*,
 39
накъ на латински писмо яа да МОГАТЪ да четлтъ сло-
во-то Бонае. Съ това чуждо писмо гЪ <-л, били при
нудени да н ти,1|Т1. и своя-та р-вчь, когато имъ е
бьмо нужно. „Кр-кстивиш/А, казва нашш древен писа-
тель, Храбръ, РИ.ИСКЛМН н Гръчьскььии пислмннм
нж.жд.иужсА. Тъй гЬ пишех* Славенска-та си р*чь
неправилно, „кит» оустро*нна," защо-то нито Грьцка-
та, нито пакъ Латинска-та азбука не МОГАТЪ да изра-
ЗАТЪ всичкм-гЬ звукове на многозвучна-та Славенска
рЪЧЬ. .-ИЛКО Д\ОЖ1ТК СА ПНСДТИ ДОКрТ1 Гр НЧ(СКК1,ИН ПНС-
динь.1: Богъ, или жнкшть., или з*Ьлю, или нкркокк, нлн
чалнн!, нли шнршчм, или адк, или юность, нлн жзьнгъ,
н ннаа подовнаа снл\к." И тако б-Ьщ* много л*та, т. е.
до време-то на царь-Борисово-то иокрьстванье. *) За
едно съ покрьстван1е-то на Влъгарск1и царь и на всич-
ко-то Блъгарско царство, Блъгаре-тЬ се сдобих* съсъ
свои писмена, сгодни на тт.хнш евмкъ. „Ольнинтс,
Словен ьсккж народъ, слмшитс, слово отъ Нога прн-
ндс то\,-ждмнл\-к и.нк1К'клгк слчнп/мрс слово АКО лл*Ьдна
звона гласт» слкиинте *) Съ такива думи се обръща
къмъ наши-тЬ предци блажснн)и учитель на Славен-

що 1-,т, на нихъ прилнчАтъ на Грьцки-тЬ я Римски букви. И тъй,

оть тЬаи паметници ве иоже да се докаже, че езмчески-тЪ Сдавеие
с& шади спш.т, азбука яли писмена. Това не може да се докаже •
отъ всторическн-тЬ свидетелства; най-в*рно-то отъ гвхъ е Храб-
рово-то, който право свидЪтелствова, че Славене-тЪ „не ям * х л
книгъ (писмена), погани саще, яъ Чрътами н р^ваамн чьт-Ь-
ХА и гатаахл." Чрьти и рЪан не се били букви, но н-Ькякпн
УС.ЮВНИ н тайнствения «накове (1)Овз1аЪ-Сопбвигя(10пеп » Ьозз1яЪ-
Иингеп). Най-добри-тЪ н най нови игслЪдовамя ва този предметъ
г,ь: 2иг в1ау!асЬеп Кипеп-Кга^е, Напий 1855 я ОЬеепу в(ип паи!с!
о гипасЬ 8{отав$1псЬ. СуЬи1аЬ! 1860.
*) Нме не щемъ да ся спираме вадъ истор!я-та за покръства
те- то царь-Борисово ; *а тови важенъ предметъ нмаме доста добри
и подробни списашя пп Блъгарскш .
*) Блаженнаго оучителя яашего Константни» *•-
лоео*а (Кирилла) слово. То се срЪща въ нЪколко ивв^встнм р.ь-
кописии Еваягелш, ВЕГВСТО пр'вдислов1е. —
40
сми родъ и творецъ-тъ на Славенски-тЪ писмена
Св. Кириллъ. Той и брашъ гего Меводье преведо-
I* на Блъгарски най-главни-ть и най-нужни бо
гослужебни книги: Евангелге-шо, апосшолъ-шъ, Псал-
ширъ-саъ, Часнсловъ-тъ , Нарамеиникъ-тъ, Часословъ,
Служебникъ, Требникъ, Окаюихъ-тъ. СлЪдъ смьрть-та
на Св. Кирилла, коя-то се случи на 14 Февруар1я 869
год. св. Методш е нревелъ още и всичкш-тЪ канони-
чесщ книги на св. аисани; (старш завътъ), а такожде
Номоканонъ-тъ (кормчш) и аашериконъ, т. е. кратки
сказашя за жит!е-то на иб-извЪстни-тЪ пустьшножи-
теди. — Въ ГБЗИ трудове на св. наши просветители
иомагали имъ СА т*хни-тЪ най-достойни ученици:
Клименшъ, Наумъ, Атем/ръ, Савва и Гораздъ, които
заедно с.ъ свети-т* Кирилла и Метод!я наша-та цьрква
е прославила, като ги с отличила съ име: склтъж с<д-
/иочислсннмн. *) — Отъ т-Ьхнн-тЪ трудове намъ с* по
извЪстии само Климентови-гЬ. Отъ негово-то жит!е ')
ние се научаваме, че той е цревелъ и нанисалъ: Пропо-
в*ди; Похвални слова на св. Богород. за всички-т* й
праздници въ година-та. Жит1я на много пророци и
апостолм; /Китя и подвизи на млченщм-шЪ ; Пенми-
костаръ-тъ. Отъ т*зи списан!я Циментови до сега СА
найдени само няколко от ь поучешя-та и отъ похвални-
тЬ му слова, между които с<& и похвални-ш.Ъ му слова
за с. с. Кирилла и Метод1я. Нъма съмнън1е, че и други-
тЬ седм 11Ч111М1'1111ии,и с<ь оставили много списан!я, 7) но до
сега не е могло още да се найде нЪщо отъ тъхъ. —
*) 1Па*арика
1игу V ВиНьчгяЬ»; въ Саж>р)в СеаЬбЬо тивеит 1848 гад. 1. —
Каландовичд 1оаннъ Еквархъ Боигарскж.
Паиауаова Въкъ Бодгарскаго царя симеоня сгр. 73— 118.
*) То е изданаш» «•вколмо п*ти; най-добро-то издан!е е отъ
Миклошича; У!(а 8. С1етеп1!а, Ввва 1847. —
7) Знае се че Св. Наумъ е аодкавилъ еаископь-тъ Константнна,
»а кого щемъ спомеиемъ по яадод^, да преведе Тълкованията на
 41
Свети-т* седмочисленници приготвиха и много
нови дЪятели, които не съ по-малка ревность с* се
трудили да развивктъ Блъгарска-та писменность и да
ьь обогатявлтъ съ нови преводи и списашя. Н*ка да
назпвемъ отъ нихъ:
а) Епископа консшаншиш, който е бмлъ ученнкъ
на св. Кирилла, както се види отъ сл*дующи-тЬ му
думи: шесшкриллтъ силу въсиршмъ шесшую нмнЪ ао
слЪду учителю, имени его и $лу аослЪдуя. Отъ него
СА найдени: Изборъ отъ слова за недълни-гЬ Евангел1я
н чешири слова отъ А таиапн Александрмскаго аро-
шивъ Аргане-аЛ, които той е превелъ по желаше-то на
царя Симеона.
б) Григорги иресвишеръ, който е превелъ за царя
Симеона една истор!я гражданска и цьрковна отъ Грьи,-
кш лЪтописець Малала. Григорш въ много мЪста е до-
пълнилъ свой-тъ преводъ съ изводи отъ други лЪто-
1ШСЦЯ.
г) 1оанъ Екзархъ Болгарскш, единъ отъ най-дъя-
телни-тЬ и най-плодовити писатели во време-то на царя
Симеона. — Отъ него имаме: Шесшодневъ, т. е. подроб
но тълковаше за сьтвореше-то на свЪтъ-тъ, написано
спроти св. Васил1я Великаго , Север1ана Габалскаго и
спроти разль1шлен1я-та на самаго 1оана Екзарха. Бого-
словге-шо на св. 1оанна Дамаскина подъ назваше „Не
беса1'. Дгалектика-та или ФилосоФ1я-та на 1оанна Да-
иаскина, началото на Негова-ти Гръцка Грамматика,
която 1оаннъ Екзархъ е малко н*що преправилъ спрота
потрЪба-та на Славенсюи еаьпгь.

Вваягелски-тЬ чтета. Яа ов. Горовда ся говора, че е бвдъ твърд*

искусенъ въ Славенспо, Грьцк!н и въ Латински евшсъ (и^пив^цв
1ш^иаи81оуешс«е в( ^гавсяв рвп(!м!ти8).Въ яите-то на св. Метод ое
говори, аа Гораадя че той още е билъ „научевъ добр* въ Ла
тинския книги'-.
42
г) Чрьнориаецъ Храбръ. отъ кого-то до насъ е до-
пио тиьрд* занимателно списате за Славенски-гв пис
мена: Сказамге, како състави се. Кириллъ Словеномъ
писмена арошиву язьшу. Храбръ е живЪлъ такожде во
време-то на царя Симеона, както се види отъ слЪдни-тй
Му ДУМИ: „СКАТМН КОНСТЛНТНН-К. ФиЛОСОф-К НЛрНЦ.Н.М-
мн Кнрнллъ, тк пнслмнд с-кткорн книги приложи.
«*жть ко (ф( живи нжс сжтк кнд-Ьлн н\-к.
д) НЪка да споменемъ и царя Симеона подъ про-
свещенно-то покровителство на кого-то СА се находили
твзи съвременни нему дЪятели въ вертоградъ-тъ на
Блъгарско-то христ!анско и въобще книжно просвЪще-
юе. Симеонъ, който царува отъ 888 до 927, е названъ
Великги', защо-то, казва ШаФарикъ, „той си е свилъ
..неувядаеми вънци не само на бойно-то поле противъ
,,врагове-тЪ на неговъ-тъ народъ и на власть-та му, но
,,такожде и на тихо-то и мирно поле на наука-та.гдЪ-то
„се е старалъ за нросвъщете-то на духъ-тъ и за обра-
„зован!е-то на срьдце-то и на ммсль-та." — Симеонъ
на млади години е бьиъ пратенъ въ Константинополь,
гд*-то се е обучвалъ на ВСИЧКИ-ТБ свЪтски и духовни
науки. Единъ неговъ съвременнинъ свидфтелствова, че
той тамъ е изучилъ и риторика-та на Демостена и логи-
ка-та на Аристотеля. 7) Отъ царя Симеона СА остали
сто и тридесеть и шесть слова отъ 1оанна златоустаго
съ нЪкои добавлен!я, тЬ СА назь1ВАтъ съ едно име зла-
тоструй. Имаме още единъ изборникъ нреведенъ отъ
Гръцки за царя Симеона; въ него освЪнь нЪколко бого
словски списашя намиратсе и няколко Философски, ре-
торически и исторически.8)

7) К(еш'т вутеопет •Ьхсар^оу 1(]е8( 8вш!ртвесит еаав а]еЬап(,

ео- <|пв(1 а рпегШа КугапШ бвтов^вшв гЬе(ог!сат АпяКХеНяции 8у1-
1о§итов (Нс11сеп1. Ь!и1рг. I. Ш. е. 8. — КогЬп-еГ. — Ша*арнка.
*) За тога мборшшъ по-напр^дн СА чьнмнлн да е билъ.
 43
И тъй въ течеше-то само на 60 — 70 годинъ Бдъ-
гарска-та писменность се обогати съ толкова списашя
и даде такъвъ обиленъ плодъ. Въ гвзи списания
Блъгарскш езьпгь се очисти и изработи тъй, що-то ста
на црьковенъ и литературенъ езьгкъ на всички-тЬ Сла
вене. УРуси-тъ и Срьби-тв той и до сенова се употреб-
лява, като црьковенъ езьпгь. •) У Чехо-Моравци-тв ,
Хървате-тв и СЛОВИНЦИ-ТБ той не можи да се удрьжи
длъго време, ващо-то ТБЗИ наши единоплеменници под-
паднахд подъ вл1яше-то на Римско-то духовенство, кое
то, както ще видимъ пб-дол*, всякакъ гонвше Бдъгар-
ско-то богосдужеше (пйм Ви1§;апсае ^епйз, уе! 81ауо-
шеае Ип§^иае). — Осв*нь Славенски-т* племена, знайно
е, че такождеВласи-тв и Албанци-тв пр!ехгЬ Блъгарск!и
езьткъ и до скоро го употреблявахд не само като цьр-
ковенъ, нъ и като писменъ. Ние имаме достоверни сви-
д^телства, че и Турци-тЬ, когато се утвърдиха въ Ев
ропа, и т* ддъго вр*ме еж употреблявали Блъгарскш
езьпгь въ СВОИ-ТБ дипломатически сношешя съ съсвд-
ни-тв царства. Единъ съвременикъ на Венгерскш краль
Матей Корвинъ (отъ 1458 до 1490) говори: „Мат-
тгасъ разбира твьрдЪ добрЪ Блъгарскт ешкъ, ма кой
то Турци-шЪ аигилшъ свои-тЪ дипломи. 10)
преведрнъ «а Русск1И кяязь Святославъ, но въ 1848 г. се е нашьдъ
едивъ скнгл.къ огь него, въ предисдов1е-то на който се говори :
БмиКН1Н въ царехъ Сииеонъ жедан1емъ аЪло вжела
(Востоковъ, опис. ру кои. Руменц, мув.) Това свидетелство се
потвърждава и съ други докааатедства, тъй що-то сега иЪма в*чс
I ъмн-Ъше. че той е преведенъ на Синеона, а аа князя Святослава е
само превисанъ единъ , отъ Блъгарскш преводъ. Виж. Гадахова
История Рус. Словесности, 4в.
*) Само не въ прьвонаяална-та си чистота, ващо-то кога-то
въ 16-тш и 17~тш п-Ьк1. Руси-гв напечатах» црькопни-т* книги,
тЪ ги напечатаха по Русско-то правописан!е. Тъй щото сегашвш
црьковно Славенски еамкъ е старо- Влъгарскш съ русско право-
шсаше.
">) Епде1 Цв8сЬ1сЬ(е топ Ви1|;апеп !п аИ^- ^е1(Ь!в(ог!е I. 4 н,
стр. 293. Виж. и Ша*арика ОевсЬ. с!ег з), зрг. опс! МИсг. стр. 224.
44
Нъка сега да вспомнимъ, че кснчкн-п, тъзи прьви
писатели Блъгарски СА повъче-то отъ свещени ическш
и монашескш чинъ, т. е. владици, свещетици и черьно-
ризци; това може да ни даде понят1е за вн<ътреп1но-то
състоъ-ше на Блъгарска-та църква, коя-то се е управля
вала отъ такива достойни и дъятелни служители Бож1и.
За да не влазимъ въ длъго описаше на тЬхни-тЪ под
визи и дЪла, ние щемъ кажемъ нъколко думи само за
едного отъ тЬхъ, а именно за св. Климента. — Св. Кли-
ментъ б*ше отишьлъ заедно съ свои-тЬ учители въМо-
рав!я, отъ ГДБ-ТО слъ-дъ смьрть-та Мето/цева въ 885 г.
той по КОЗНОДБЙСТВО-ТО на латинско-то духовенство би
де изгоненъ заедно съ други-тЪ Славенски проповедни
ци. Той слЪдъ това се врьна въ отечество-то си, гдЪ-то
дарь Борисъ го посрещна съ голъма радость и го по
стави духовенъ началникъ надъ Кутмичевица (Македо-
и!и). Ето какъ се описва въ жит1е-то му негова-та дЪя-
телность въ тази страна: ") св. Климентъ постоянно
,,п.г.туваше потази страна за да проповЪда на народъ-
,,тъ слово-то Бож!е. Въ всяка една область той имаше
„избранни ученици, които бЪхл. на брой до 3500. П6-
,,въче-то си време той прекарваше съ твхъ, и нме кои-
,,то всякога се намирахме съ него, гледахме и слушах-
„ме всичко, что той правеше и говорЪпте, нме никога
„не го видЪхме да стои безъ работа. Той обучаваше
„дЪца-та: едни на четенье , други на писанье, и имъ
„обясняваше писаше-то. Даже и нощемъ той се труде-
„ше въ молитва, четенье и писанье; но нт.кога той въ
„едно време пишеше самъ и уч*ше младежи-т*. Отъ

") Това житн- « писллъ едннъ отъ учкннци-гЬ Клниентовя

ви Бдъгарики, но послЪ то е бьио преведено на грьцкн еамкъ
Ние сега имаме само Грьцкш му преводъ, конто, както казахне-
нан-добр* е иададенъ отъ Миклошнча УКа 8. С1етви(1в. Виж. Бод-
янскаго о времеви пронсх сд. пнс. 9.
 45
„СВОИ-ТБ ученици той приготви чтеци, ипод!акони, Д1а-
„кони, свещенци, отъ които около триста распрати по-
„разни области на Блъгар1я На всички-
,,ТБ праздницн той съчини прости и вразумителни ело-
„ва, въ които се излагАтъ тайни-тЬ на в*ра-та
„Искашь ли да узнаешь и цравила-та на св. отци? И
„тЪхъ можешь да найдешь на Блъгарски, написани отъ
„премудраго Климента." 13)
За 1оанна екзарха споменува единъ писатель отъ
11 -тш в*къ въ слБдующи-тб думи, съ които той се об
ръща къмъ съвременно-то нему Блъгарско ду ховенство:
Подрджднтс1одннд прсзкнтсрд новдго, (го Ж( и отк кдгк
СДЛ\'К;у'К /ИНОЗН ЗМДЮТЪ , КК1К1ПЛГО 1МСТ8\'Д Н (КЗА0%А
иж« к-к зсл\ли Болгдрст-Ьн. ")
/ Такива сл бьми тЬзи прьви двятели на Блъгарска-
та писменность въ свое-то служеше на Блъгарска-та
църква. Тъй добр* с* познавали тЬ СВОИ-ТБ пастирски
длъжности и съ такава ревиость с.г. се стара ля да ги
испълняв^тъ. Препятств1я-та, които т* с* срЪщали въ
СВОИ-ТБ трудове, освЪнь гдъ-то не ги СА отчайвали, нъ
и още пб-вЪче СА съгрввали тбхна-та ревность.
Блъгарска-та църква още отъ начало-то й бьма е
смАщаема отъ врагове, които древни-тъ Блъгарски па
метници наричжтъ шрьяшчни еретици. Говори се, че
още свети-гЬ наши учители СА се борили съ нихъ. Тъй,
въ нЪкои шроаари отъ тЬхна-та служба срЪщаие:
Т|1{л;зк!чнмко,\\к жс злокоу ннзложишд .... Отъ. т-Ьх"к
ЕООусТЪ. НСТСЧЕ НСТОЧННКЪ ЖНКОТН1г1\"К СЛОВССЪ., НД-
ПОИ№ С\')^ОТу НДШу, П"1(Л«11 СВАЗД СА
АЗМКЪ. |р(ТНЧ(СКШ ").

") Виж. ГидьФсрдиш .1 Пиеьма объ Исторш Серб. н Коигаръ

I, 104.
") Преавитнръ Коама, А^1с^V /.л роуез1п. )и§;о-в1от, IV; 97.
"| Древяе Словянскш памятникъ дополя. жип> Сд. Ли
В- Григоровича кааань, 1862 г. 27, 28.
46
Въ други единъ древенъ паметникъ четемъ.
СлсчгЬннску ж« нзн!ку въ юрдзулльн и въ л\рдц-Ь
гр*Ьх°В|ГЬ суфву-ллнлвст'ио н чмов-Ьколюкимь Гда наш
!с. Хр. ИКЛЖЪ БМСТЬ ПДСТМРЬ Н ОуЧИПЛЬ *Л\у, НЖ1
ЗДТЧС ОуСТД КЛЪКО/МЪ Т|1НА.НК1ЧНН1Л\-К СрГГИКОЛГЬ., ИЖ<
ЗДКНСТ'|К> ОЛЛрДЧНШДСЛ Н ГЛЛГОЛД^у: Н1 ДОСТОНТЪ Н
н*Ьл\-ъ изиколгъ слдвнти Бгд, ток<ио «кндвлтк н Рид4-
ЛАНОЛГЬ. н Грккомъ., прнчдстникн сд ЗЛОБОЮ пилдту
творлфг И\-к Ж1 КЛАДИ скАТмн рдзорн лснкьин прит-
ЧД/ИН, П.1ЛА СНЛОЮ СКАТЛГО ,\\'\'Л ").
Тргезмчни-шЪ еретици, както свидЪтедствова спи-
сан5е-то на Черноризца Храбра о аисменехъ, слщество-
вя.1и сл> още и въ 10-тш вфкъ. Кои именно СА бьми
тЬяи шргеамчницм, които наши-тЪ древни паметници
наричлтъ еретипд!? Прьво м*сто между нихъ, безъ съ-
мн1и11с, заема Римско-то духовенство съсъ папа-та на
чело-то си. Това духовенство всякакъ ся е противяло
на Славенско-то богослужете и, гд* е могло, иско-
ренявало го е съсъ всякакви начини. — Хървати-тЬ и
Срьби-тв, които зависЪхА отъ Римска-та църква, когато
се поеви Славенско-то богослужете , пожелах* да го
введАгь и тЬ въ цьркви-тЬ си, нъ на това се въспро-
тиви папа Лоаннъ Х, като имъ написа, че тт. тръба да
дрьжАтъ езьпгь-ть на духовна-та си майка, Римска-та
църква; иначе тЬ ЩАТЪ се покажАтъ недостойни чада
предъ Господа 16). — А пакъ защо-то въ нЪкои м*ста
тамъ не послушаха папско-то повелЪше и пр!ехА Сла
венско-то богослужете, то Латинско-то духовенство, на

15 ) П.чм1;т1. и Похвала Кир. и Ме». Въ сборник^ Статей Имп.

акад. иаукъ, Св^ЬдЪшя и замЪтки Срезиевскаго IV 55.
'") Сит В1ат! 81о( врес!а1ев АН1 8. К. Есс1ев1ае1 )рва рег
&Ниш тего <1е|1есе( а!!а ^иат ра(г!з пт1п«1}ие Пи-
и(|. Ер!в(. .Тоач Х у Пенчев. Н!з(опа Зегт!ар р. 105. Внж. • Ве-
ВоЬ. е( Могапяе I. 28. (Лоаннъ Х е еЬдялъ яа иапскш пре-
сгодъ оть 914—» 2 8).
 47
единъ съборъ въ Далмаща (1060 год.) занрети, що то
никой да не' смЪе да изврьша богослужеше-то по Сда-
венски-тв книги, които СА написани отъ нЪкого си ере
тика Метод1я (а ^ио<^ат Ме1Ьос1ш Ьаегейсо). Ние ви-
д*хме какво гонете истегли Сдавенско-то богосдужете
заедно съсъ Сдавенски-тЬ му проповедници и въ Чехо-
Моравска-та земля. Но и слЪдъ това гонеше то пакъ ся
задрьзка въ Н-БКОИ кгБста въ Чсхш, и се продлъжава,
догд* папа Григорш VII не го искорени съвс*мъ. Въ
1080 г. той испрати до Чешекш князь Вратиславъ една
булла, въ която като го укорява за това, гдЪто трьпи въ
вемя-та си да се служи Богу на Славенски езмкъ (зе-
сипйиш 81ауоп1сага Нп^иага <Цу1пит оГйс!ит се!еЬгап),
предписва му да изгони това богослужеше отъ тамъ *).
Сл*дъ това папско иредписаше Славенски-тЬ книги въ
Чех1я пидохл, скъсани и унищожени (опшшо (1с1('11 е1
сИбрегс1Ш ").
Но освЪнь Римско-то духовенство, между трьььзм-
чнн-тЬ еретици имало е и много Грьци, както се види
оть сиисан1е-то на Черноризецъ-тг. Храбръ о аисьменехъ.
Дроузнн ГЛДГОЛАТК: че сол\оуж( слтк Олок-Ьнскм кни-
ГК1? Ни ТОГО КО (СТК БОГЪ С'КТКОрНЛ'К, НН ТО ДНГСЛИ,
ни САЧТН конни (законни), ако Жндоккскм и Сн.нскк! и
бллннскь). Като отговаря на тЬзи нападатели (та-
ц^ллъ к«з<м,'лмгйл\'к), Храбръ особно подробно се спира
на Грьцка-та азбука. Той подробно излага истор5я-та на
неино-то съставянье и извожда заключете, че Славен-
ски-тЬ писмена СА по-свети отъ Грьцки-тЬ (Еллински-
ТБ), защо-то Славенски-тЬ СА створили свети мАЖье а
пакъ Блдински-тЪ нито Богъ, нито ангели-тъ ги СА съ
творили, но мъдреци погачи слгце 18).

*) Ве^ев1а ВоЬ. е( Могат. еЛ. БгЪеп I, 70

") Падацки. 1ь'|1пу пагоДи Се^Ьо ( I, стр. 358:...
''! О пнсиенехъ, Капайдоннча Лоаннъ Екс. Болг.
48
И тъй, т(Ш'зь1чни-тЪ еретици сл била вънкашни
врагове. Макарь наши-тЬ древни паметници и да гово-
рштъ, че тЬ СА били омрачени завистгю или пакъ че
СА пили окаяини и не вЪдятсл. что глаголюще, но
нне сега ясно можеиъ да си обеснимъ истинни -тв при
чини, по които тр!езь1чници-тв СА хулили Славенеки-тв
писмена, ужь за това, че ТБ не с&ть законни и не слшь
арглти Богомъ. Подъ такова едно, ужь, законно напа-
данье на Славенско-то Богослужете, ние никакъ не се
съмняваме, че ся е таило властолюб1е. — Както и да е,
тази ересь не е бмла тъй опасна за Блъгарската църква
въ онова време: Блъгарско-то царство е имало доста
сила за да отблъсне отъ цьрква-та си всякакви външни
властолюбиви аоползноветя на нем». А пакъ ревно-
СТНИ-ТБ тогавашни подражители на блаженни-гЬ учи
тели Олов*нкску 1Азмк\-, подъ защита-та на тази сила,
ножили с* добрЪ да опровьргнлтъ лъжливи-гЬ доказа
телства на ТЕЗИ врагове, и да ги изобличлтъ като КЛАДИ
еретически. — Опасни СА били за Блъгарска-та църква
други врагове, които тя е срЪщала внАтрЪ въ Блъгар
ско-то царство. Тъй, щомъ тя се появи, вдигна се про-
тивъ нем» страшна бура отъ страна-та на Блъгарски-тЬ
бояре, които СА искали да си останАтъ съ своята ези
ческа в-вра. И съ голЪмъ трудъ, съ пролнванъе на много
кръвь Царь Борисъ можи нйй-послЪ да умири тази
бура 19)-
Защо-то тази бура биде разсеяна съ сила, то тя
не исчезна съвеЪмъ: езмчество-то не можи д;» се иско-

'"> Ето що се пише за това въ единъ няшъ паметникъ отъ

14Т1И вЪкъ. Оному (Борису) же крьстившу с*, въсташа Блъгаре
•анъ, хотяще убити его, ОКО н-Цм, ихъ оставльта. ил, тъй изъшед1
на бравь, побъди ихъ и отъ голи кръсти пв1>хъ волел. а другьии
НЛ-.ЖДС*. — О перевод* Манас. .гЬт Черткова стр. 98. Пб-подробно
гоиори 8а товн буктъ Хинкмаръ Реимск!и въ бертински-гЬ и*-
толиси. Виж. ВЪкъ Болт. царя Симеона 24.
 49
рени отведнажь у Блъгари-тв, и макарь да Ггг.шг ири-
нддено да ОТСТАПИ м*сто-то си на Христчянски-тв и-
стини, обаче тукъ тамъ се затаи между новонросвЪте-
НИ-ТБ Бдъгаре. Ьо време-то на царя Симеона, когато
Хриепанско-то благочест!е въ Блъгар1я имаше толкова
добри дЪлатели, име глъдаме единъ отъ тъхъ, а именно
.(киши Екварха, да обличава аогани Славени и язьщи
змвЪрти 20), които, види се, да е имало още доста въ
Блъгарско-то царство. — Освънь привьрзанци-гв на
стара-та езьиеска в*ра, нме слушаме слщаго Лоанна
Екзарха да обличава още и скверти Манихей, отъ което
се види, че още въ Симеоново време въ Българ1я е врь-
х.ииа Манихейска-та ересь ").
Манихейство-то е една стара Въсточна ересь, на
която въ 9-т1и въкъ средоточ!е-то било въ Армешя. Въ
Блъгарско-то царство тази ересь е пренесена още при
само-то крьщете Борисово. - Ние нй-горЪ споменахме,
какъ Борисъ, около 5-стина годинъ сл*дъ крьщеше-то
си, пише на папа-та, че въ Блъгар1я надошли много про-
пов^дници: Грьци, Армене и отъ други мЪста, и учАтъ
Блъгаре-гЬ различно. - Т*зи Арменски проповедници,
за които говори Борисъ, тЪ са. н донели въ Блъгар1я
прьви-тЬ еЬмена на Манихейство-то. Въ Блъгар!я Мани-
хействи-то подъ вл!ян!е на Блъгарско-то езичество и на
Блъгарсти народенъ духъ прероди се въ нова ересь,
която въ скоро време се распространи твьрдв много
между Блъгари-тЬ и, както ще видимъ по-дол*, между
много други народи. — Преобразователь-тъ на Мани
хейство-то и основатель-ть на тави нова ересь въ Блъ-
гар1я е бьмъ единъ Блъгарски попъ Богумилъ, отъ ко-

*°) В^къ Болгарск. царя Сихеона стр. 92. С. Н. Палаузова. —

") Виж. Пясьяа объ Истор. Серб. и Болгаръ, А. Гильфер-
днвга 11 стр. 61 и сл*д. —
60
го-ти тя и получи назвате-то си. Ногумилъ е
во време-то на царя Петра, който царствова отъ 927 —
968 22). — Учете-то на Богумидска-та ересь е състояло
въ това гз).
1. Богумили-гЬ с* признавали дв* начала на свЪ-
ть-ть, добро и зло, които СА еднакво силни (Дуализмъ).
Тъй, ало-то начало, Д1яволъ-тъ, тЬ еж считали за тво-
рецъ на всичкш свЪтъ . . . Глаголюще ао дгаволей волЪ
суща вся: небо, солще, ввЪздм, воздухъ, землю, чело-
вЪка, церкви, крестм и вся Божгя дгаволу предаютъ . . .
2. Отвьргали с* ветхш зав-Ьтъ, който СА считали
за произведете на зло-то начало. —
3. Признавали СА св. Троица, но съвсЬмъ се искри-
вявалн Христ1анско-то учен!е за воплощеше-то на ^суса
Христа. Христово въплъдисшс прнкнд^нТс кмтн КЛА-
ДНКШИ^ Л Ш и) СКАТК1А И Пр^ЧИСТЬ)^ ВЛЛДЬ1ЧНЦА БЦА
ПЛЪТК П|ИАТК *).
4. Не СА почитали Бонпя матерь, не с* се кла
няли на крьстъ-тъ и на икони-т1>, отхвърляли СА при-
чащен1е-то.
5. Не СА признавали никакви духовни власти, нито
пакъ граждански: „учатъ же своя си не аовиповаши ся

-•) И якоже случи ся Болгарскои земли, въ лфта правосла-

внаго Петра бьють попъ имевемъ Богумилъ, а по истинЪ Богу не
мллъ, иже нача первЪе учитм ереси въ зеили БолгарсгБи. Кузма
презвитера Слово. —
*8) То ни е изв*стно отъ обличителни-тъ1 противъ еретици-
т'Г, списанш иа Св. Кузма презвитера, които е живЪлъ, види ое, во
време-то на царя Самуила. — Твзи списан!я се намирАтъ въ една
рлжопись, която се съхранява въ библштива-та на Московска-та
дух. академ!я. Изводъ отъ тЪхъ е напечатанъ въ АгМг г& рог. ,п.-
^ов1. кн. 4- Виж. Письма Гильферд. П. Свид-Ьтелства-та на Презви
тера Кузма се подтвьрждаватъ и отъ единъ католически писатель
Петръ Сикулъ, който е писалъ около 870 год.
*) Синодикъ царя Борила стр. 8. —
 51
властелемъ своимъ, хуляще боштмхъ, отецъ ненави-
дятъ , ругаются старЪйшинамъ , укоряютъ боярм,
мерзки Богу мнятъ работающихъ царю и всякому рабу
не велятъ работата господину своему.
Г.ог\ мп.к-кп- г); проповедници с,ъ бши книжни хора,
не сл пущали Евангел1е-то отъ рАка-та си, и го СА по
стоянно тълкували на слушатели-тВ си, „но не подобно
толкующе е." Т* с* водили животъ постнически, аске-
тически. „Суть еретици извну яко овцм образомъ
кротцм и смиренти, молчсиивт, блЪдни же сушь аи-
дЪти отъ лгщемЪрнаго поста, словесуя не рекутъ. не
смЪются грохотомъ, не образуютъ (не се кит*тъ),
хранятся отъ взора"
За Богослужеше-то имъ Козма говори:
,,К.1аняются затворшеся въ хиц^хъ своихъ (жи-
„лища) чет!.1реждь! днемъ, четнреждм нощ!Ю и вся пя-
„теро врата отверстн имуще .... кланяюще ся глаго-
„лютъ : отче нашъ, иже еси на небесЪхъ: но то великое
„имъ осуждеже есть: иже творца небу и земли отцемъ
„нарицати словеси* а тварь его д!аволю тварь мнять.
„Кланяюще же ся не творятъ креста на лип/ь своемъ." —
Богумилъ е ималъ много ученици, които ревностно
с* се старали за распространеше-то на негово-то уче
ше; отъ тЬхъ ние знаемъ само имена-та на нЪкои: Ми-
хаила, веодора, ДобрЪ, Стефана, Василгя и Петра2*).
— Отъ помежду ученици-тЬ си, той е избиралъ апо
столи, които сл ходили въ далечни, страни и СА пропо-
вЪдали съ гол*мъ усп*хъ. —
Въ западна Европа богумилство-то имй добри по-
с.<*дств1я за народи-тЬ, защо-то отъ него се захвана

*•) ТръкЛатаго Богомила, и Михаила ученика его и

Неодора и ДобрЪ и Стефана, и Васил!я и Петра и прочяя
•ч ..1.1.1 оученикм и единоиАДренники Синодикъ стр. 8.
4 *
52
страшна-та онази борба съ властолюбиво-то Римско ду
ховенство, борба, която наи-посл* избави народи-тв отъ
духовно-то и твлесно бреме на Римскш папа. Но въ Блъ-
гар1я гдЪто СА се разработвали други-т* стьрни на бо-
гумилство-то, вЪроучеше-то му сирЪчь и аскетизъмъ-тъ,
тази ересь е имала твьрдв лоши посл*дств!я. Тя се е
распространила особенно много во врЪме-то на Самуила,
който като е бьиъ залисанъ съ непрестана воина съ Ви-
зантшпи-ГБ, не е ималъ врЪме да ьь гони, та че, види
се, и боялся е да раздразня многобройни-тв богумили. —
Има предаше, което говори, че Самуиловъ-тъ сьшъ Га-
вр!илъ н негова-та жена с.ъ били такожде богумили.
Отъ усилванье-то на богумили-гв въ това време тъй се
е бьтла побръкала православна-та Блъгарска цьрковь,
щото защитници-гБ й, види се, с* паднАии въ отчая
ше, епископи-тЬ и свещенници-тв не СА мьк-.шли в*че,
види се, че ще да може да се тури конецъ на ГБЗИ съ
блазни, и да се очисти православна-та църква отъ пле
вели. — Това нне заключаваме отъ слово-то на Пре-
свитера Козма, който съ силни думи укорява Блъгарско-
то православно духовенство за негово-то отчаянно ра-
внодуппе къмъ еретическо-то буйство. Ето на примЪръ
съ каква рЪчь той ся обръща къмъ Блъгарски-тв епи
скопи. —
„Но аще люди иорученньш ему учимъ страху Вп-
„жгю, шогда есмн ао истинЪ Епископи и насшолъницм,
„Божгих святьгхъ Ааостолъ. — Подражайте бмвшивъ
„прежде васъ въ вашихъ санЪхъ и епископъ, Григор1я.
„мню, и Васил1я и .Тоанна и проч1я, ихже имена помя-
„нувше боятся бЪси, ихже печали и скорби о людехъ
„бьгсшая кто исповЪсть, ихже памятми веселятся ангели
„и человЪци. — Не рцм никтоже: не мощно есть въ с!я
„л^та сему бьгги: т1п бьша свят!и, велицьга и кр*пк!и
„и л*та ихъ добра, ньш* же зла пастата. — О отцм,
 53
„не помьшияйте, той бо бь!вь|й Богъ и тогда и ньшЪ,
„тойже есть и во в*ки и всегда, на всЪхъ мЪстбхъ ми-
„луеть призьшающихъ его. —
„Подражайте .(оншм презвитера новаго, его же я
„оть васъ самЪхъ мнози знаютъ, бьгошаго пастуха и
„екзарха иже въ земли БолгарстЬй. — И не глаголите
„не можетъ такъ бьгги въ с!я лЪта; вся бо Богь мо-
„жеагъ, аще ми хощемъ сами" *). —
Богумили-тв СА имали, види се, твьрд* богата ни-
сменность, оть която няколко паметници СА найдени въ
Росс1я, гдЪ такожде е бьмо [>аспространено богумил-
ство-то. Има надежда, че и у насъ ЩАТЪ се найдАтъ
много богумилски книги, по които само ще е възможно
да се обесни добрЪ тази аамЪчателна ересь. —
Богумилово-то учеже СА е распространило но вси-
чки-тЬ Славенски земи на Балкансши полуостровъ: въ
Сръб1я, Босшя и Далмат1я, ПОСЛ-Б е преминАло въ Итал1я
и Южна Франщя, гд*то иодъ негово нл1яте СА се обра
зовали н*колко секти подъ име Нашарени, Катари,
Албигойци и проч. Бдинъ Итал1янецъ Реипаръ Сакконн,
който е бмлъ испрьво Катаръ, а ипс.м. е МИНАЛЪ въ ка-
толичество, описалъ е учеше-то на Катари-тЬ. (Западн.
1>н| у мн.111 ). Той набройва до 16 Катарски църкви, които
СА сАществовали въ негово време въ Западна Европа
и утвърждава, че глави-тв на ВСИЧКИ-ТБ е Блътрска-
та и Дреговичска-ша •}•).

*) Письма ГильФерд. П. стр. 79, 80. Аг1пг га роу.

кв. IV стр. 97. —
Т) XV Есс1ев!а Ви1дапае XVI Есс1ев1а Ои^ип1Ь1ав (Ого-
^•оте(1ае) е( отпев ЬаЪиегип! ог]^!пет с1е йиаЬиз и1пии8. — Ои^ип-
(Ь!а или 1)го^отеп(1а е назваи1е-то Дра1'оввт!я, което латински-тЪ
пвсцн сд покварили. Това съ несъмнЪнни доказателства е доказалъ
Шафарикъ вь Раша(Ь. Н1аио1ь1г. р!аетшс(ш стр. ЬХ. — Въ Блъгар1я
е имало диг области, които г л, носили назваме-то Драговипа:
една въ СЪв-зап. Трак!я. а друга въ Македон!я. Виж. Погледъ врьхъ
оронсхожд. на Блъг. нар. — Тука се разумЪва Македонска-та.
54
Че западно-Европейски-гЬ ереси въ 1 2-тш и 1 3-тш
СА ВЪЗНИКНАЛИ подъ в.шшн- на Богумилство-то и СА се
находили въ сношешя съ Блъгарски-т* богумили, въ
това ни увЪрява още и назваше-то, съ което католиче-
ека-та църква е назьгеала н6-в1»чето отъ тЪзи ереси:
Ви1^ап. — Богумилство-то е можило да направи до-
бъръ успЪхъ между заиадни-тв народи най-много съсъ
свое-то учеше противъ власти-т*, както духовни, тъй и
св-Ътски. — Западно-Европейеки-ГБ народи, които т«-
гава СА бнли угнетаеми отъ духовна-та и свЪтска власть
на Римско-то духовенство, съ драга воля СА щиемали
б(»гумилско-то учеше, което е отхвърляло тази власть,
като произведете на зло-то начало, на д1яволъ-тъ. Този
богумилски догматъ се е пр!емалъ, и съ особенна лю-
бовь развивалъ отъ западно-Европейски-тЬ богумилски
или Блъгарски еретици. Въ него СА бь(ли малко или
много съгласни всички-тЬ. А колко-то до други-тЪ бо
гумилски догмати, отъ тбхъ нЪкои т* или съвсЪмъ не
СА пр!емали, или пакъ тълкували ги СА разно. Отъ това
Нападно-Европейски-т* богумили СА се дЪлили на н*-
колко разни църкви или ереси и). —
Та и въ сама-та Блъгар!я богумилство-то се е бадло
разболявало на няколко ереси, отъ които, както ся види
отъ обличително-то слово Нресвишера Космм, най гла
вни СА бнли дв*. —

*5) Въ Французскш езьшъ сега има една укорна дума /•'•>«-

дгег, съ която «ранцузи-т^ укорявжтъ 1вз ивппега е( 1ез {пГатьа 4111
оп1 Йев рбии соп(ге па4иге- — Тази дума е съкратена отъ Ви1дап,
В<ш1дге», и ииа вачало-то си отъ една оогумилска (Блъгарска) секта
въ Южна Франц!я, секта за коате се говори, че се е предавала на
този противоестественъ порокъ. —
 55

ГЛАВА ПЕТА,
Състоянге-то на Блъгарска-та църква отъ 1018— 1186.

Въ 1018 г. старо-то Блъгарско царство, което Са-

•п и.п. поднови и тъй високо превознесе, падна и се по
кори на Византшска-та Импер1я. — Императоръ Васи-
л)и II, прозванъ ВооХтарбхтспих;, четиредесеть години не
преетанно воева съсъ Блъгаре-тЪ и воева съ всички-гв
сили на Импер1я-та, (р,ор(ок; т^ск? хас ояХок;)1)- Но догд*
Г..П.1 ;||нн 1л, окрьмяваше страшши, но велиши духъ Са-
муиловъ, тя храбро отбиваше ме им км -ти покушешя на
свой-тъ заклетъ врагъ. — Само когато тя загуби този
си защитникъ, само тогава Болгароктонъ можи най-
поел* да достигне цЪль-та на свой-тъ животъ: Блъ-
гар!я стана Византшска подданница. — Колкото и да
не навиждаше Блъгаре-тЪ, колко-то и да желаеше гв-
хно-то уничижеше, Васил1и, обаче, требваше да ся у-
б*ди, че ще бд>де недългов1>чно т-йхно-то подчинен!е на
Импер1я-та, ако тя наложи на тЪхъ тешко бреме. По
ради това той не см-Ьи да поклтне твхно-то вндтрешно
>!1|>;п:.1('М1с. нито пакъ да имъ наложи тежькъ данъкъ.
Той ги остави да си се управлявлтъ отъ свои глава-
таре, да ся САДЛТЪ по свои-гв закони и да нлащжтъ
такъвъ' данъкъ, какво-то и при Самуила 2). — Като се
бо*ше да 11.{м1.п|| н1>що отъ внлтрешно-то управлен1е
на Блъгаре-т* 3), Васил!и остави не покътната и само-
стоятелность-та на Блъгарска-та църква. — Той даде

') Кедринъ II стр. 4Н9.

• Рга«Ап18зе(, а( а 8и!з рпос1р!Ъи8 ге^егеп(иг, ^.!:;.|11с тог!Ьиз
, 1|11е]п:к1то|1ит Кеш !трегап{е 8атие1е. Кедринъ у Сгр.
195-
. . . . р.т) •'*.* г 7-^ ,-•,;
56
една грамота на Тогавашнш Охридскш арх1епископъ
(патр1архъ), съ която подтвьрдява негова-та вдасть, като
нзбройва митроиолити-т* и епископи-тЬ, които се намЪр-
ВАТЬ подъ него *). За жадость голъма този драгоц*-
ненъ за насъ паметникъ не е издаденъ цълъ и се пре
късва на едно най любопитно мЪсто, а именно при из-
бройванье-то на Митрополитски-тЪ и епископски тро
нове, които тогава сл. бьии оставени подъ Блъгарскм
патр!архъ. — Казваме оставени, защо-то н*ма съмне
ше, че 1М-.1.-ОП негови енархш тогава СА били подсебени
отъ Константинонолска-та патр1арш1я. — Тъй на нри-
мъ-ръ Митрополити-тв Ларискш (въ Тессал1я) и Дирра-
хшскш (Дураццо, Драчъ на Адр1атическо-т(1 море), които
въ царуваше-то на Самуила сл> зависели такожде отъ
Блъгарскш патр!архъ, въ XI В^БКЪ ся споменув&тъ като
зависими отъ Константинополскш. — Но и при това ума-
лен!е на Охридска-та натр!арш1я, неина-та область е
останала пакъ доста обширна, както свид^телствовАтъ
нЪкои писатели. — Архимандритъ Нилъ Доксопатршски,
който е писалъ около 1043 г., т. е 25 години слЪдъ
растурянье-то на Блъгарско-то царство, свидътелствова,
че на негово време Блъгарска-та натр1арш1я е имала
подъ себе пб-в^Ьче отъ 30 епископски тронове. —
„Блъгарска-та църква, пише той, и сл*дъ покореше-то
„на Б.п,гаре-тЬ отъ Имнераторъ-тъ Васил!я, уварди
„свои-тъ правдини, и не се подчини на Коистантинопол-
„ска-та. И поради това макарь Блъгар'ш п да получва
„отъ Императоръ-тъ свои-т* Архиепископи нъ тЬ се по-
„свещавлтъ отъ (съборъ-тъ на) неипи-тЪ епископи и
„наричлтъ се арх!епископи, защо-то с«Г| салокиастни. —

*) Тя е издадена въ т-т!и томь на

'А*{»«1; 1855 р.
 57
„Въ Блъгар1я сега се считлтъ пов-вче отъ 30 епискон-
„ства ')".
Блъгар1я сл*дъ неияо-то политическо паданье (въ
1018 год.), около 150 години ся находи подъ Визан-
ска-та нласть, и презъ всичко-то това време ни вед-
НАЖЬ тя не губи своя-та църковна самостоятел-
ность. — Нме имаме за това много достоверни изв*-
ст1я, отъ които си позволяваме да приведемъ още едно. —
Въ начало-то на 12-т1и вЪкъ, около 100 години
сл*дъ покореже-то на Блъгарско-то царство отъ Им-
пер!я-та, на Охридскш ирестолъ сЪдЪше архиепископъ
ТеоФилактъ, за когото щемъ разскажемъ по-подробно
въ краи-тъ на тази глава. Въ негово време нЪкой си
инокъ взелъ се да направи една църква въ градъ Ки-
чево (КатаооО безъ да вземе позволеше отъ ТеоФилакта,
въ областъ-та на кого-то се е намиралъ този градъ.
Инокъ-тъ казвалъ, че таков<» позволете той зелъ отъ
Нопстантиндполскш натр1архъ. — ТеоФилактъ му въ-
спретн.п» и ио тони случай е нратилъ въ Константино-
поль писма въ което между друго пише: ТЧ? 7*р ^ ВооХ-
ир КоУот^пуонбХешс Патр^ар^тц , («.т^е х6'"
. I•^ОVт^ IV аотгрт^ ТЙУ ВооX7ар(иV -.•/.-/.!:< -,•->
арx'-еи''аxо^соV айтоx^аXоV-(^^тЕ аХХо те баабе-
хата табттг)? ярс^брюу. (Какво право има патр!ар-
хъ-тъ Константинонолски да се м1>ша между Блъга-
ре-тЬ, когато той н*ма право и да рукополага нЪкого
тамъ, въ 1)иъгарска-та цьрква, която си има свой авто-

1 \ КешапаК е1 !рва (Викала) вш ]ипз, циос! <1ис(и,

1ог1в Вав. РогрЬ. е Ви1дагопип пиш!Ьи8 Гшзае( вгер(а е( оип-
т:пп есс1вв!ае Сопб(ап(!поро11(апаб вирровКа. ^иаргор(ег &А Ьавс
1-Ч'и- (етрога Ви1^аг!а аЬ 1шрега1оге 1[1п«Ь-т асс!р!( ер1всоров, ог<11-
•п. мг уего а ргорп» Ер1зеор18, и1 (Ис1ит ез(, уогантгцт- агсЬ!ер!-
зсора1и8 'дт] пит ци! ви! ^мп» яип!. НаЬе( Увгит ер18сора(иа Ви1^аг1а
(п^5п(а е( ашрЬиз, яиопии ршшЦиш оЪ(1ое( АсЬпв. Л1.'// Оовора(гИ.
Шо1\йл Ра1пагсЬ. у Пеяч. Н. 8. р. 111 в^.
58
кефаленъ арх1енисконъ "). — Отъ тридесеть-т* и ио-
'•1.чг епископства, за които споменува Ни.гь Доксона-
тршски, че с* се намирали тогава подъ власть-та на
охридскш арх!еписконъ (а ио нашенски патр!архъ), »ъ
го|м'|>1-,ч('1ша-т;| грамота Васил1ева СА напечатани само
осемь, на осмото ся и прекъсва този драгпцфненъ на-
метникъ. Т* СА:
1 . Костурско-то 6 Ка-зторСа«.
2. Гдавницко-то о
3. Мъгленско-то 6
4. Битолско-то о
5. Струмицко-то 6
6. Моровиздско-то о Моро(31а&оо.
7. Велб*ждско-т(» о 8^X6^0008100.
8. Тр1адицко-то 6 ТрсаЗЬсСес, вт» кое/го СА ее нами
рали градове; ТрСаВСт^ (Ср^децъ, С«ф1я, 1Ьру1хос
На това слово ся прекъсва този наметникъ, тъй щото
даже ВСИЧКИ-ГБ градове въ еофшска-та енарх1я не СА
договорени.
ГдЪ да трьсимъ иазван1я-та още на нонЪче отъ
22 епарх!и, които СА се намирали подъ Охридска-та
патр!арш1Я въ 11-т1и в1-.къ? СлЪдъ вр*ме може се изда
И.-1..П. този наметникъ или пакъ ще се открие други н*-
кой, който да ни ги каже, а сега нЪка ся задоволимъ и
съ този окАслекъ. Названни-тН енарх!и СА ся намира
ли новЪче-то въ Македошя, а недостающи-тЬ 22 н*ма
никакво съмнЪше, че СА ся намирали въ Неточна Блъ-
гар!я и въ Срьбски-т* области, които до учрежданье-
то на Срьбска-та автокефална цьрква въ 1217 г. СА ся
управдевали отъ 1>лъгарск1и пат|)1архъ. Знайно е, че ко
гато въ тази година Срьбска-та църква ся учреди като

•) ТЬворЬу!. агс1лер!зсор1 Ви1ц-аг. орега УепеШз 175в р. Й63-

- , -:.'!л 27.
 59
самостоятелна, то тогавашши Блъгарски патр!архъ ся
въспротивя. на това, защо-то чрезъ него той загуби
нЪколко подвластни неиу епархш. (Срьбски-тЪ т.
е. 7) -
— Сл*дъ Патр1архъ-тъ (оанна, при когото Блъ-
гарска-та земля се подчини на импер1я-та, на Блъгар-
ск1и Светителски престолъ въ Охрида <м. еЬдЪли: )
Левъ, Леюу яршто; 6х 'Ри>|ш1шу, дор^оф&Хаб
5ХхХт)о(а?, 6 хтСаа? Т^У хоЕтш !ххХк]а1ау 4
«7'«С ю» *еоб 2о(рЕ«с. — ДО. 1055 год.
Теодулъ, вббБооХо.; ^ОО^^УО? тоб &*((оо МшхСоо,

Сй. Отъ други источници знаемъ, че той е

с|.д|-.п. на арх1епископск1и тронъ, ок. 1056 год.
/оаннъ, ГшоЕуут)? 6 Ларпиртбс аиб тоб брои? гоб 'ОХорисоо. За
него споменува лЪтописецъ-тъ Сцилицъ, че е ар-
х1епископствовалъ до 1079 год.
/оаннъ, 4<оауут)с 6 "Ао1У01;, ^(мрениь г^? [юу^с той 'Ар1тС'1оо.
Той е стльпилъ на арх1еписконск1и тронъ слЪдъ
смьрть-та на 1оанна Ламп1йскаго, която, спроти
с?вид*телство-т<» на Сцилица се е случила около
1079 год.
Теофилакшъ, веосрбХахтос 6 з4 ЕорЕтсоо, р"т)та>р <ОУ ха1 ЪьА-
ХОУОС п); {Ае^йХт]!; ЕххХт](зСас. За Н6ГО НЬ1в ще ГОВО-
римъ по долЪ. —
Левъ, Л4а)у 6 Вооп^с, ^4 1оо8а1ШУ йу гх

, ооткхрю? ЙУ IV тоТ?
ха1 ЙКХХОУО? т^;

7 ) 1сор(а пер: ТШУ {V ЬроааХ6|д.о[( катрсархсбзаутшу — Вуку-

рещъ 1715.
м ТЬ СА изброени въ спо.чев&тш паметникъ: Ос чо/-тг.'.-
вкоко: т.'г; Во^Хуарса; — Виж. н1ме'.(Г1;и-1 !. оть Лингенталя въ
ВеНги^е гиг ОезсЬ. Л. В. К!гсЬв стр. 22, 23, 24.
60

1оаннъ, Чоххг^с [юуауо? о Ко|1л/т|у6с О'.6<; тоб ...

хороо Чзаах&о гой К.о|1лпф*о6 . . . то»
той [ЗатЛгш; хирой аХг^Соо той Кори^ой.
— Той е сЪдЪлъ на охридскш тронъ въ 1-ва-та поло
вина на 1 2-тш вЪкъ; съ него се сврьша иабройванье-то
на Влъгарски-тЪ архиепископи (натр1арси) въ паметникъ-
т-ь, отъ кого-то нме се ползовахме. Отъ други источ-
шщи знаемъ, че сл^дъ 1оана Комнена сд светителство-
к<1ли Консшантинъ п Тоаннъ Камашерскгщ посл'Ьдн1и
—• около конецъ-тъ на 12-тж в*къ. — Въ 1-ва-та
четвъртина на 13-т1и; в-Ькъ на Охридскш тронъ е с*-
д*лъ №. иипчпи Холшшатъ, отъ когото с* се съхра
нили учени писма до Срьбскш краль ГтеФанъ Прьво-
вЪнчанши " ).
Всички-тЬ тука изброени Охридски светители се
наричятъ у Византшски-тЪ писатели автокефални
архгеаискоаи Бмгарски', но Никита Хон1атъ, като го
вори за едного отъ нихъ, нарича го Блъгарски патр!архъ
Патрьархт)? ВоиХт«р'1а; 11)). Това свидетелство не оставя
никакво съмнЪше, че т-в СА носили и патр!аршески
титулъ. —
Ние щемъ ся спремъ само на Леона I. и на Тео-
Филакта, като но-изв*стни и но поводъ на ТБХЪ ще ка-
жемъ няколко думи за състояшето на Блъгарска-та
църква въ 150-годишното робуванье на Блъгарско-то
царство подъ бреме-то на Византия. —
Аеонъ или Левъ е с^д-Ьлъ на Охридскш тронъ около
половина-та на 11 -тш в*къ, знае ся аоне за в-Ьрно, че
въ 1053 и 1054 година той е бьиъ арх!епископъ
Охридски. Нлъгарски патр!архъ. Въ Каталогъ-тъ той

'-') Тв ся н ард,ь г ъ въ Мюнхенска -та библ1отика.

'") 1181 г..... 1оаппе Саша(его ии! роз( Ви1^апае ра(пагсЬа
у Стриттера I. Ш., р. 671.
 61
се нарича лршто? ЕХ РЮЦЕШУ (нрьвъ отъ Ромеи-тб т. е.
Грьци-тЬ). Това значи, че макаръ Блъгарска-та църква
и да остана автокефална, но защо-то назначеше-то
на Блъгарекм патр!архъ зависъ-ше вЪче отъ Ви-
зантшски Ииператоръ, то този подириш не се е гри-
жилъ да й назначава Блъгаре. — Той разужвва-ее-ивби-
ралъ е за токова важно мт.сто хора нему преднини и
върни, а такиви разумъва се, че по яа върно е трьсилъ
между Грьци-т*, нежели между Блъгаре-тЬ. Левъ е
п рь к (н Грькъ, които с г.дня на Блъгарсти патр1аршескш
столъ. Сл*дъ него това вЪче влЪзе въ уиотреблеше, и
ньге н*ма да се излъжемъ ако кажемъ, че и нов-Ьче-то
гор*-исчисленп Блъгарски патр!арси СА бьии се отъ
Гръцка рода. — То се разумЪва че и т* отъ своя стра
на, когато сд посвещавали епископи за подчинените
нимъ епархш, давали с* на свои-тЪ съотечественници
предпочтеше предъ Блъгаре-т*, тъй щото въ това
време, сирЪчь до ГДБ Блъгаре-т* се находиха по^. Ви-
зант1иско-то бреме, т*хна-та автокефална 1ерартия се
малко по малко погрьчи, ако не съвсъмъ, а то, емЪло
може да ся каже, въ по-голъма-та си часть. —
Левъ е изв*стенъ още и въ истор1я-та на Вселен-
ска-та и,ьрква. На негово време стана всеконечно-то
разд*лен!е на Вселенска-та цьрква на дв* половини:
на Источна и Западна или католическа, и Левъ игра въ
това прискърбно собьте прьвостьпенна рола.
Константинополски патр!архъ б*ше тогава Ми-
хаилъ Керуларш. Въ 1853 Левъ се сговори съ него,
та двама-та написахд едно обличите.»но писмо противъ
нововведешя-та на Римска-та цьрква. Левъ IX, тога-
вашн!и папа не можи да пренесе ГБХНИ-ГБ обличешя и
отведнАшъ исирати въ Константинополь двама легати
за да викдтъ тамъ на с/ьдъ патр!арха Керулар1я и не-
съобщникъ Блъгарсши арх!епископъ зарадъ тг,\
62
ши дрьзновенъ иостлпокъ противъ Римскш папа. Лега-
ти-те допих* отъ папата и едно писмо за Керуларш и
за Леона, въ което имъ се припомнуваше, че папа-та,
който е наследникъ на св. Петра, князь-тъ на апосто-
ли-т* по-добре знае отъ тЬхъ истини-те на Христово
то учете. „Вие сега сте зеле да учите Римска-та цьр-
„ква, пишеше имъ той, като че ли тя нищо не се научи
„отъ този Св*тецъ, комуто Христосъ, смнъ Бога жи-
„ваго, каза: блаженъ еси Симоне Варюне, яко плоть и
„кровь не откри теб*, но отецъ мой, иже на небесехъ.
— И комуто не чрезъ ангелъ, ниже пророкъ, но съсъ
„свои-т* уста сами владьша ангеловъ и пророковъ пред-
„р*че: Тм еси Петръ и на семъ камени созижду домъ
„мой. п). Като СТИГНАХ* въ Констаитиноноль, папски
те легати повиках* на с.г.дъ Керулар1я и Леона за да
дадАтъ оправдаше за свои-т* обличешя на Римска-та цьр-
ква. Виках* ги на такъвъ с*дъ отъ име-то на иаиа-та,
които казваше за себе-си че, като намЪстникъ 1исусъ
Хрис%въ на земята, той е ТБХЪНЪ началникъ, а следо
вателно има право и да ги вика на садъ, когато ще.
— Разум*ва се, че Михаилъ и Леонъ, които пов*че-то
за такова чревм*рно властолюб!е обличявахА Римска-та
църква, не само не се покориха на папско-то повеле
ше, нъ и отговориха на него съ нови обличешя. Тогава
папски-т* легати ВЛ*ЗОХА въ цьрква-та Св. Соф!я и на
главиш й престолъ ПОЛОЖИХА едно афоризмо (йаш-
па!1оп18 зе^епНа), въ което Константинополскш патр!-
архъ Михаилъ Керуларш, и Блъгарскш арх!епископъ се
проклинах* и предавах* отъ Римск1и папа на Огненна-
та Геена. Заедно съсъ т*хъ изрече такава проклет1я и
на всички-т* т*хни единоммсленници, на всичките
христене т. е., които останах* верни на апостолска-та

1) Сопй! Т. XI р. 1450.
 63
и съборна църква и не щЬхл, да принознаштъ власто-
люше-то на РИМСКИ-ТБ патр1арси Това се случи
на 1054 лт.тк. Отъ тогава ш.че вселенека-та црьква
Христова трЪбаше да се разд-Ьли на дв* враждебни
една на друга църкви: на Источна или православна ка-
еолическа, и на Западна-католическа.
Теофи^актъ. Той е светителствовалъ на Охрид-
ска-та патр1арипя КЪД-Б край-тъ на 11-т1и и начяло-то
на 12-тш в$къ. ТеоФилактъ еизвЪстенъ съ многоброй-
ни-тъ си списашя, които въ МИНАЛШ В-БКЪ СА събрани
всички-тб заедно и сл издадени въ четири големи
книги (Ф<>л!анти 12). Между т*зи списашя има: тълко-
ван!е на свещенно-то писан1е отъ стар!и и ноши завътъ,
едно списан!е за въспитан!ето на п,арски-т* сьшове,
едно похвално слово Императору Алекс1ю Бомнену и
много писма, които сл> писани, по-в1>че-то, до тогаваш-
нит* Константинополски министри. — Особенно важни
с* зарадъ насъ тЪзи писма, защото въ нихъ ся добрЪ
описва състояше-то на Блъгарски-т* области въ онова
време. — Тамъ тогава СА нападали отъ къмъ Дунавъ,
който Визант1йска-та импер1я не е бьма въ състояше
да варди добръ, нападани СА разни хищни дружини,
ПеченЪги и Половци или Кумане, които съ своитЪ гра
бежи и лютости СА правили голъмо разореше на Блъ-
гаре-тв. Беззащитни-т* селски жители принАдени СА
бмли да б*ГАтъ отъ тЪхъ по гори-т* и кор!^^, тъй
щото много села СА били съвсЪмъ опустЬли. Въ едно
писмо ТеоФилактъ се оплаква, че варваре-тЪ не СА
оставяли намира и храмове-тв Божш, много църкви,
даже въ Ъколности-т I; на Охрида, СА бьми ограбени
отъ т(-.хъ. много пакъ СА били и разорени съвсЪмъ. На

") ТЬеорЬу1ас(1 аге1йер!всор1 Зи1^апае орета е<1 ВиЬе1в е(

64
служитеди-тЪ Божш такожде не е имало жалость, и тЬ,
за да спаслтъ животъ-тъ си отъ свирЪпи-тЪ Печенъги
и Половци, принудени с* били такожде да бътатъ по
гори-тЬ и корш-т*. —
Тежко е било както матер!адно-то, тъй и духов-
но-то състояше на Блъгар1я, когато тя ся намираше
подъ Визант1Йско-то бреме. Византшци-гв, като й от
нех* СИЛИ-ТБ, не б*х* въ състояюе да ьк защища-
ВАТЪ отъ варваре-тъ, които тогава се скитах* още на
Оъверъ отъ Дунава, въ сегашните Влашко, Богданско
и Бессараб1я. Отъ тамъ тъзи люти грабители минува-
х* безпрепятственно Дунава и безнаказанно разоря-
вах* Блъгарски-т* вемли, догд1> най-поел* Блъгаре-т-Ь
не си събрах* СИДИ-ТБ и не си въстанових* царство
то. Тогава заедно съ политическо-то имъ възражданье,
и цьрква-та имъ се отрьси отъ т*зи б*ди, които № б-ь-
х* нагрьн*ли, до гд* тя се намираше подъ чуждо-то
бреме. —
Още една дума за ТеоФилакта. Негови-тЬ списа-
н1я с* напечатани на Гръцки езьшъ, нъ има нъкои отъ
т*хъ преведени и на Блъгарски; отъ тбхъ нь!е за сега
можемъ да назовемъ само дкЪ: Толковате на свещен-
но-шо писанге и прЪдисмв{е за Евангем'е-то, което се
ср*ща въ много старо-Блъгарски р*кописни Еванге
лия. 13) Ние имаме едно свидЪтество за ТеоФилакта,
което ни доказва, че той е знаилъ добрЪ и Бдъгарск1и

13) Тодкован1в-то е издадено въ Росс!я нъ за жалность ние

нямаме сега при себе това издаше, тъй що-то не можемъ да запп-
внаемъ чигатми-т!; съ това важно снисаше веофидактово. ПрЪди-
слов!е-то му сме имали случаи да видимъ въ нЪколко ръкописни
Евангел1я, отъ които двЪ се намирлтъ въ Бртурещска-та Академи
ческа 6ибл1отека То носи сл*дующе-то заглав!е:
Болгдрскдго 11|
свтдго булнс. Начева се тъй: ИЖЕ оуБО пр'ЬждЕ здконл
езьигь. За Грьцко-то жит!е на св. Климента се пише
да е съчинено отъ него. Но въ това .кити- срЪщаме
слЪдуъкщи-т* думи. „Св. Климентъ имаше до 3500 у-
..41-н и ни, съ които пбвъче и прекарваше връме-то си;
,,««<?, които всякога се намирахме при него, нш ни-
„кога не го видЪхме да стои аразденъ . . ." '*) Ясно е
че тъй може да пише за св. Климента само неговъ съ-
врЪменникъ или ученикъ, нъ никакъ не ТеоФилактъ,
който е живълъ около 200 години поел*. По това може
да се САДИ, че рЪченно-то жит!е го е съчинилъ нЪкой
отъ ученици- т* Климентовм, а ТеоФилактъ го е само
нревелъ отъ Блъгарски на Грьцки. Въ Блъгарска-та
църква и во връме-то на Визант1йско-то бреме въ 1 1 -т!и
и 12-тш въкъ, не е билъ подавенъ Блъгарскш езьшъ.
Той си е оставалъ тъй невредимъ, що-то и тогава ш-
ни-тЬ патр!арси, които, както видехме, йг.ч.ъ повече
отъ Гръцко происхождеше, СА бьми принАденн да го
изучвАть. Осв1>нь иосл1>д|1Я-Тг1 ни бълежка ;<а ТеоФи-
лакта, който с бмлъ чистъ Грькъ, тона го подтвьрдява
и единъ Впвантшскп писатель. 16) —
Че Блъгарска-та писменность не е била съвсъмь
паднАла пр^зъ това вр^ме тона се доказва и отъ нъкои

ч'нн Б'Ж(ств{ннТн л\Аж1(. НЕ пнсднми, н К!1нглл\п оучн/ин

^•(<\'А>. ИЛ, ЧНСТО ИЛ\АфЕ 110Л\К11ПЛЕМ1Е Д\'01!НО,»К СШШЛГК
|цюсг.'!\1|1ДЛ\*л, С/А. (Букур. р&к.) — Ние не безъ причина на
правихме тази С|-Ьлежка. Въ единъ отъ лански-т* N. N. на почтеннш
в^етяикъ Македон1я б-вше напечатано извЪепе отъ Паварджикъ, че
тамъ се нашло едно ръкописно Бвангел1е писано отъ Тео*илакта.
Почтенн1и дописяикъ се е пвмамилъ. Той е забЪлежилъ име-то на
Теофилакта надъ това предислов!е, и е помислилъ, че тави рлко-
пись е написана отъ него. — Чревъ това обаче нме не мислимъ
да унижаваме важность-та на рфчеяна-та ОАКОПИСЬ, и много ще ни
е жалко, ако се научимъ, че тя не е прибрана въ добри рдцЪ. —
'*) УХа 8. Пет. Миклошича.
'•'•) НикиФоръ Грегорат, VIII, 14. Лингент. 22.
5
рлкоиисни Блъгарски паметници, които г .ь найдени до
сега отъ 11 -тш и 12-т1и вЪкъ. Отъ тЬхъ ние тукъ ще
споменемъ тъй назьшаемьш Бомтски ассмширь, който
сега се намира въ Бо.юнскш Университетъ. Писанъ е
този нсалтирь отъ двама писци, 1осиФа и Тихота, и пи-
санъ е „к^ О^рид-Ь грлд-Ь къ «л-Ь рско/иъшъ. Рдкн-Ь.
при цари Ясжи Блъгдръскимъ" 16). Като знаемъ, че
АсЪнь, при кого-то Блъгаре-гЬ се освободих* отъ Ви-
вант1я, царува отъ 1186 — 1196, и като знаемъ още,
че той отне Охрида отъ Византшци-тЬ токо слЪдъ
1192 год., то по това може да се с*ди, че Боионсгаи
псалтьфь трЪбва да е написанъ слЪдъ година или
слЪдъ-двЪ-носл* освобождеше-то на Охрида. А ако прЪди
това вр*ме да б*ше совсЪмъ погинала тамъ Блъгар-
ска-та нисменность и Блъгарско-то писмо, то не бЪше
възможно въ такова майко нрЪме да ся възроди и усъ-
вьршенствова до такава стьпень, както е въ този
изящно написанъ ниметникъ.

ГЛАВА ШЕСТА.
Сношенгя-та на цирь ^оатъ I съ папа Иннокеюпги III;
утя-ша, за която се рабошЪше чрЪзъ тЪзи сношетя. Тър-
новскги съборъ противъ богумили-шЪ въ 1210 год.

Въ 1186 Блъгаре-т* въ собственна Блъгар1я ся

вдигнжх* ВСИЧКИ-ТБ като единъ човЪкъ, както казва
единъ Немски историкъ, и подъ рлководство-то на два
брата, АсЪня и Петра, въ тригодини освободихл Блъ-
гарска-та земля между Балканъ-тъ и Дунава. Византш-
ци-т* нанраздно се МАЧИХА да усмирлтъ възстандли-

'•<) Виж. Древше Славянск!е паматники Юсоваго письиа И. П.

Срезневскаго С. 11. 1868 126 и
 67.
тг,: Императоръ Исаакъ б-вше нриноденъ да направи
най поел* съ тЬхъ миръ въ Ловечъ (Лор^сСс^") въ 1189
г., съ който миръ той припозна Влъгареко-то царство.
Дв* годинъ сл*дъ този миръ Аеънь и Петръ, като на-
редвхгЪ добр-Ъ ново-то ей царство и като се нагласих* съ
Степана Нъчманя, тогавашши Сръбски владЪтель, отво
риха нова война съ Имперш-та , съ мисль да отне-
м<ъгь отъ неь* и други-тЬ Блългарски земли въ Трак1я
и Македошя. Има .едно свидетелство, което показва, че
тЬ сд мислили и съвсъ-мъ да съборлтъ Визант1йска-та
Имперш и да нренеслтъ своя-та столица въ Констан-
тинополь *). Асънъ прати една силна войска въ Маке-
дошя, а съ друга една се спусна самъ въ Тракш.
Разби Императорска-та войска при Веррея (Жел*-
зникъ) единъ пжть, втори плть при Аркадшполь, и
като I* унищожи съвсъмъ при Серресъ, аавлад* всичка
евверна Трак1я и Македотя до Солунски-т* предали.
Като устрои и укр*пи добр* т*зи завоеван!я 2). Ас*нъ
се върна по никаква причина въ Търново. Но за зла
честь, той на скоро биде тамъ убитъ. — Негова-та
преждевременна смьрть произведе голяма смута въ Тър
ново, смута, отъ която се въсползува Визант1я да отцЪпи
отъ младо-то Блъгарско царство НОВИ-ТБ Асенови за-
воеван!Я, и за да уталожи въ ТБХЪ ТБХНО-ТО влечеше
къмъ Блъгарско-то царство, Визант!я не ги подсеби съ-
вершенно подъ своята власть, но направи отъ т I; VI, двЪ
особенни княжества, надъ които постави двама преда*
дени ней Блъгарски войводи. Тъй въ Тракия тя постави

*) Ре езсреЛ. АггаНеа. Когато Фридригь Барбароса, като оти

ваше съ голЪма войска въ Палестина, бЪше се вапр^лъ въ Адр!а-
вополь, Ка1оре(гиз сит Гга(ге Авзапо плаК 1е^а(!опет, й1а^еша ге^ш
Огаепае Ле тапи шрега1опз сар)(1 вио го^апв 1троп1
СапгвИ /.с/:,.,, чь' I':1: 1. 111. раг8 II, р. 500-
*) МиКа сав1е11а ехрп^пагип( (^лъгар^тФ), (цйЬпл 6гша{!в сит
мпитегяЪШ ргаеда дотит гей1вгип1. Ник. Хон. у сгр. 233.
5 *
68
Иванча, а въ Македошя Хриза или както го нарич.ътъ
наши-т* паметници Стрегана, СшрЪза 3). Търновска-та
смута се продължава ц*ла година и се уталожи тогава,
кога-то правлеше-то взе въ рдцв нб-малкш брать Ас*-
новъ, стрити III както за Византшци-гв, тъй и за Ла-
ТИНСКИ-ТБ Рьщари Ьаннъ I. *).
На прьво врЪме той имаше да се бори не само съ
Византшски-т* интриги, но и съ пиши си със-вдъ от-
къмъ сЪверъ, сирЪчь съ Венгерскш краль, Бмерихъ. -
Този подириш не искаше да - припознае Блъгарско-то
царство, казваше за .Уоанна, че не е истински царь, че
иЪма своя законна земя (пиНшв 1еггае <1с ]иге з11 <1<>пн-
пи», вей аЦиат раг1ет . . . . аЛ 1етри§ йеИпеа1 осси-
ра(ат) 6), а е подсебилъ чужда земля и й се е провоз-
гласилъ за царь. — Като казваше тъй, Венгерсюи краль
готвеше се да нагръне въ Българ1я и да растури Блъ
гарско-то царство, като го или нодсеби самъ, или пакъ
врьне на Визант1ици-т-Ь. За да се отьрве отъ тази опа-
сность и да добие царско нризнаше отъ всички-тЪ Ев
ропейски владетели в), Лоаннъ наммсли да заврьже сно-
шен!я , съ Папа-та. Поводъ за тЪзи сношешя послужи
Блъгарска-та цьрква. Ние видЪхме, че Блъгар1я и сл1»дъ
покорен!е-то й отъ Васил!я Болгарохтона съхрани своя
та църковна независимость, като остана подъ Охрид-
сюи арх1епископъ. — Нъ защо-то тбзи арх!епископъ,
макаръ и да се посвещаваше отъ свои-гв митрополити,

3) В. Гласникъ VIII стр. 144. — Паметници, съоощени оть

.(прдана Х. Константинова. —
'• I -пШ1о т1пив IV:! гп' Азапе Котап!з вроНап^в е( {пГвБипб^з
т1«ог. — (Ник. Хошатъ у Стр. $. 240).
'••) Виждь му пи<-мо-то до Иннокентж Ш. Оев{а 1ппосеп(!!.
'•| Въ онова врЪме, казва Раичъ, бЪше се укоренвдо такова
убЪждеше, че онзи Краль ш; се считаше за истински, котормй
ве подучилъ вЪн ца отъ папм. Истор!я разньпъ Сл. нар. 11
стр. 355.
 69
тръбаше да взема нодтвьрдеше-то си отъ Византшскш
императоръ, то подъ вл!яше-то на подириш се потвьр-
дявя х.т. на Охрадскш нрестолъ Архиепископи отъ Грьчко
происхождеше, като по-вЪрни на Императоръ-тъ. И тъй
малко по малко Охридска-та натрйарппя се ногрьчи, ако
не съвсЪмъ, а то баремъ по-вЪчето. Пов-Ьче то митро
полити и епископи се назначаваха отъ Грьцко-то духо
венство. - Нащо-то въ ирьви-гЬ години на ,1оанново-то
царуванье столица-та на тъй назьшаема-та Влъгарска,
но погрьчена Патр1арх1я, се намираше още подъ Грьци-
т* и неможеше да ся поблъгари, то Лоаннъ, като не
желаеше що то духовенство-то на царство-то му да
зависи отъ ногрьченнж Охридскш патр!архъ, (който о-
свЪнь това се считаше още и Византшски слуга), пои
ска да учреди нова независима Лерарх1я за царство-то
си 7). За това н*що той заврьва сношешя съ паиа-та
и толко по-скоро, яащо-то чревъ тЪзи сношешя, той се
надаше да достигне и тЪ.чи политически ползи, за които
споменахме по-гор*. Нь1е ще попросимъ у читатели-т*
да ни простдтъ, ако се запремъ на ГБЗИ сношен!я малко
нт.що по-подробно. Тови и1;п1.о ние сме длъжни да на-
правимъ. нащото ГБЗИ снишиш) преди десеть години

ч Има едно предан!е1 което кмва, че още во врЪме-то на

АеЪна е имало въ Търново Блъгарски патр1архъ, именно: блаженнж
светнтель Лоаннь. Това иредан1е ра»сказва, че токи патр!архъ обо-
дрявалъ Блъгаре-тЪ да се ндигн<ътъ за снобода-та си, а такожде.
че той вЪнчалъ АгЪна. — Това предате е невярно. Въ Търново.
шпаги ее вдигиахл Блъгаре-гв, не само патр1архъ, но даже н епи-
свопъ не е имало. — Само кога-то ся обнови Блъгарско-то цар
ство ш Търново се обяви за негова столица, тогава ся вояви таиъ
в епископъ, който види се да е бьиъ преведенъ тамъ иаъ Ср-Ьдецъ
(Сомя). — Този епископъ, или арх!епископъ, е бьиъ Васил1и За-
горск!и, за когото ще говоримъ но долЪ. Колко-то аа патр!архъ-тъ
Св. Лоаниъ, защо-то той се споменува и въ много Русски жипн и
кншн, то иеможе да се каже, че тон не е съществовалъ. Но кога
н гдЪ е св^тителствовалъ , за това нищо достоверно не може да
се каже. — Виж. Царствен никъ-тъ. о АсЪию прьвому и
70

направиха голЪма размирица въ наша-та бъдна писмен-

ность. — Распространители-тБ на католицизъиъ-тъ по
между Блъгарскш народъ опираха се на гвзи сношен!я,
като показваха» въ гЬхъ свое-то историческо право, а
пакъ тогавашни-ГБ защитници на в-вра-та ни, немо-
жнх.и достойно да обличлтъ оболстители-т* и дадох*
имъ да мь!слм>тъ, че с<ь останали ноб-Вднтеле 8). —
За гбзи сношешя свид-Ьтелствова корреспонден-
11,1(1-чн иа папа Иннокент1я III съ Лоанна и съ Арх1епи-
сконъ-тъ Търновски Василш Загорски (ВавШо агсМе-
р1всоро йе 2а^ога). Тази корреспонденщя състои : отъ
7 писма папски, (4 до .Гоанна и 3 до арх1еписк. Васил1я),
З Писма отъ .1п;|нн:1 и 3 отъ арх1епископъ-тъ Васил1я
до нана-та. Всички-гв тЪзи 1шсма с* писани въ про
дължете на 5 години отъ 1199 —^1204. Оев-Ьнь ни-
сма-та има и нфколко грамоти, както отъ страна-та на
папа-та, тъй и отъ .Гоанна и Васил1я. Въ 1206 заврьза
се нова корреспонденщя зарадъ Императора Балдуина,
отъ която има още дв* писма: едно отъ папа-та до
Лоанна, а друго отвЪтъ Лоанновъ. —
Всички гбзи писма сл напечатани въ събраше-
то на Иннокент1еви-т'Б писма и въ негово-то жизнео-
нисаше. Извлечен1я отъ твхъ има у Райналда, Дю-
канжа, Ассеман1я и др. още 9). ГлФдъ ТБЗИ кратки б*-

"I Виж. Блъгарски-тЪ Книжици за 18.37, 8 г. г. МЪсе-

цесловъ-тъ за 1859 г., вЪстникъ Блъгар!я, о АсЪню прьпому.
•) Напечатани сд твви пнсиа н грамоти въ ел*дующи-тв иа-
даия.
') Ери1о1а /тосвШИ ТИ НЬп XI 2 тома ш ГоЦо в(1 8(ерЬапив Ва1и-
/с)и.ч Рап81!в 1682-
•) ве>1а 1ппоеепШ III поагвстена е въ това събрате. —
•) УНа 1лпт-еп1И Ш. у Мпг,'1(ог1 вспр1огв8 геппп КаНеягнт т. III.
М Апка1вв Есе1вв!а8Нсае Пччпиин, Со1оп!ае 1692.
*) Агзвтчл» СаНеп^апа Есс1ев!азНса, 1755.
•) Отъ тъхъ малко нЪщо е преведено и на Блъгарски еамкъ. (В.
М^сецеслов1.-тъ на Блъгарск. книж. 1859). Но тоаи преводъ,
•» нев^ренъ и въ н-Ькон м^ста еъв1-*>1ъ изопачава гмис.«.-ть.
 71
лежки, които счетохме за нужно да нанравимъ, нЪка сега
да разгледаме съдьржаше-то на тави корреспонденфя.
Въ едно писмо Лоаннъ пише, че още братье-то му Ас-Ьнъ
н Петръ с* искали да заврьжлтъ сношетя съ папа- та,
но не СА могли да найдгктъ сгодно време. Па и за себе
ей пише Лоаннъ, че още огь 1197 г. е искалъ и вед-
нажь н днажь и трижь да прати писма до папа-та, но
не е можилъ по причина на лоши-тЪ пътища п на мно-
го-то си врагове 10). Ако да с* гйзи слова истинни, а
не само за политика казани, то види се, че Лоаннъ е,
гд*то прьвъ е пожелалъ тЪзи сношешя. — Както и да
е, въ 1 1 99 или 1 200 г. прьвъ плть пристигнах* въ Тър
ново папски легати, които врдчиха Лоанну едно писмо
отъ Иннокент1я. Въ това писмо нему се пишеше да по-
бръза да изложи, какво иска отъ ааостолскт арестолъ
въ Римъ и заедно съ това му се даваше обфщаше, че
всички-тВ му желатя щ*тъ 6*д*тъ испълнени.
Лоаннъ отговори на това тъй: „Царство ми иска
..да блдемъ съединени съ Римска-та църква союзомъ
„матери (81сп1 гаа1г!8 ЕшШепОДе). Но главно-то (1п
,,рг!т18) нросимъ отъ Римска-та църква корона и до-
„стойнство, каквито СА имали прежни-тЬ Блъгарски
„царье, (1шрега1оге8 пов1п уе{егеа), спроти както е пи-
,,сано въ наши гЬ книги" "). •
Не се знае по каква причина, но-напа-та се забави
съ отговоръ-тъ си. Едвамъ слЪдъ двЪ години стигна въ
Търново новъ Легатъ Папски, Лоаннъ Капелланъ. Той
донесе съ себе си за Арх1епископъ-тъ Васил1я Палл1умъ,

1га(гев те! Ьопае шешог!як ^ат<1и(1ит \о1иопп1

Ш1((еге 3. V., поп (мтвп аЛ тов раггепггв ргор(ег тиКоз поз(гоз соп-
(гапоа роГт-гиШ. — Е1 пое 81т!1Нег ргоЬап(ев нете!. весипйо в(
(в|Ц& аА тов йт^еге, Йвдисегв поп ро(иипи8 Ер. 1опое. 1. У.
р. 116. .
72
(1П81#пе уМеНсе! р1ешикНш8 рошШсаНз). А ,1оанну вмъ-ето
коронадонесе само писмо, въ което му сеаишеше, че корана
ще му се прати тогава, когато иаиа-та ся увЪри добрЪвъ
преданность та му и въ негово-то искренно желашеда ся
подчини на Римска-та цьрква. При това Пааа-та предумва
Лпанна да му се несрьди за такова нсдоиг.рн', като мунрипо-
мнува, какъ Блъгаре-тЪ при Вориса Михаила се новрь-
нах* отъ неговш предшеетвенникъ Адр1анъ 1г). Ле-
гатъ-тъ Лоаннъ Капелланъ покана Ивану и кошя, спроти
която той трЪбва да напише единъ обяаателенъ листъ
(рпуИе^и растат) за иапа-та, ако иска да добие же-
лаема-та корона. — Блъгарсши царь но онова врЪме
особенно се нуждаваше въ папска-та номощь. Той б*ше
начешклъ война съ Венгерск1й краль, която отиваше
зл* за него. Венгерсюй краль й* заелъ съ войски-тъ си
нЪколко Блъгарскн области, ог.шс си нрисвоилъ титулъ
Блъгарскаго царя и имаше на мисль да растури съв-
с*мъ Блъгарско-то царство 13). Като се намираше въ
такова затруднеше, царь 1оаннъ ноГфъза да подпише
услов1я-та, които бЪх* изложени въ горЪпоменлтш обя-
зателенъ листъ, и да ги подтвьрди сгь царскш си пе-
чатъ. Смисьлъ-тъ на тбзи услов1я е такъвъ: Блъгарскгп
царь аолучава ошъ аааа-ша Императорска корона и
Илтцшторско достойнство (йгтатещлнп |'трег1а!е е1

Ви1. сит (1оша

Айпапо рарае ге(раз Ниегаз ргезеп(ага( е( роь(и!ага( аЬ ео и;
и1|1|Ц|'И! ех сапНпаНЬиз 1п агсЬ!ер!8сорит ( 'ттц!.- !<1ет Ас1па-
пиз !11ис сит (1иоЬиз ер1всор15 цнспсЬчт 8аЪ(11асопит (Игеявавс, Ви1-
Вап Котап!з е)есЙ8 Огаесоз Рге5Ьу1вгоз гвсерегип!. — Ер. 1п. 1лЬ.
V. вр. 116.
19) (м'М.-1 1ппосеп(Н ЬХХ. Ето какно каава ва това нЪщо
,1о,ч1нп, въ писмо-то си, което иепрати на папа-та съ легатъ-тъ
Лоаннъ Капедланъ: Е( (1е ечпИгно ип^апае, Ви1^апае еС В1ашае ге-
Гпщпо 1тНс'й> 8-11 Тпае и( (11п,?ая пе^оЦит 1а(ис1 гес(е в( ]и5Гв. и(
поп ЬаЬеа( ресса(ит ашта 8. Т.-8с1;И аи(ет 8. Т. диой ^и^п^ие
В-ае рег(!пеп( ас! 1шрспии1 шеит, циос! пьаьИ е( (1е(1пе1
 тз
согооаш &ирег сари(), но за това обвръзва се да аодчмни
царсшво-то си аодъ аиосшолическш Римски прЪстолъ,
8иЬ ро1е8Ше е1 шап<1а(о К. Ес., тъй исшо и Блъгар-
ска-ша цьрква заедно съсъ всичкги свещенннчески и
духовни клиръ" (е1 ра1г1агспа гаеив тНгороШапиз, ерь
асор!, агсМер18сор1 е1 сипеи 8асегс1о1е8 Котапае зиЬ-
8т1 Есс1е81ае). — ОсвЪнь това, «1оаннъ написа и едно
писмо зарадъ папа-та, което да служи пояснеше на обя-
зателнш му листъ. Въ това си писмо той иска, щото
Търновскм арх!епискоггь Василш, сега вЪче приматъ, да
блде провъзгласенъ патр1архъ, защо-то въ Влъ1лар1» не
разбирдтъ какво ще р^че приматъ " ). Да му се испрати
пастьфски жез.11. и всички други отлич!я, които тръба
да има единъ иатрйархъ. При това, да се даде на Тър-
новска-та църква нриво сама да си избира и носвещави
патр1архъ-тъ и посветеннш отъ неш да нЪма потръба
да ходи въ Римъ за посвещеше или иотвьрден1е, (пе ех
е]и8 аЬвепйа 1е1та П1а зше Ьепее11сйопе гетапеа!;). Сл*дъ
т1.:-.п искашя, Лоаннъ проси по-скоро да му се ис прати
Ишн-раторска-та корона и скиптръ-тъ, и сврьша съ
т*зи думи: „Кога Твое светЪйшество испълни всичко
„това, тогава ние щемъ се увЪримъ, че Вме наистина
„ни считате за избрани чада на Римска-та-цьрнва." Та
кова писмо написа и Васил1и за папа-та. — Лоаннъ Ка-
пелланъ като предаде палл!умъ-тъ Васил1ю и като по
свети два митрополита Влъгарски за въ Прослава и за
Вельбдждъ ;| ), взе обязателн!и листъ огь Лоанна заедно
съ писма-та и тръгна за Римъ. Заедно съсъ него царь

ргеаеп1еш рпша(еш «I р»1пагсЬат е(

раз1ота1ет :.•! соп^гедап^аз огев е( сае(ега циае
ЬаЬеге. Оез(а 1п. 1АХП
'*) Бельб<ьждока-та епископ1я е идщеетвовала още и въ XIV.
в.- НамЪрваласе е въ Радом1рска-та стъриа. ПроФессоръ Григоровичъ
ММ1-.Ш. че Веиьблжд-к е бьмъ на нвсто-то, гд^то е сега Костен-
дилъ. — Путешеств1е по Евр. Турцш.
74

Доаннъ испрати, като свой носланецъ до папа-та, ени-

вкопъ-тъ Власш Брандизуберински. —
Този ПАТЬ папа-та не се забави съ отговоръ-тъ си.
Презъ Марта мЪсеца слща-та година, той испроводи въ
Блъгар1я Леона, едного отъ прьви-тЬ си Кардинали като
му даде скиптръ, корона и знаме за Лоанна, а за Ва-
сил^я патриаршески жезлъ и като му предаде зарадъ
шгх I, и писма, за които ще кажемъ по-дол*. — Заедно
съ Кардиналъ-тъ Леона, тръгна изъ Римъ и .Тоанновш
посланецъ, епископъ-тъ Власш. Т* се п п,-ь ги х,ъ за по-
епокойно чрезъ Венгр1я. Но тука т* сръщнахд нечаянно
препятствие, за което н*ка ни бжде позволено да ка
жемъ н*колко думи. — По това врЪме на Блъгарскш
царь б* се удало да изгони Венгерска-та войска изъ
земя-та си, за което Венгерскш краль б*ше много зълъ
на него. Той още по-вЪче се разгнЪви, като чу, че при
Блъгарсюи царь иде папски легатъ съ Императорски
в*нецъ и съ такива пордчашя. Той, н*ка да кажемъ съ
думи-т* на Райча, аозавидЪ шсокимъ его титламъ 1в)
и повели да спрлтъ Кардиналъ-тъ въ Венгр1я, а самъ
нобръза да напише на папа-та, съ надежда да растури
вЪнчаше-то на Лоанна съ Императорска корона. Като
излагаше отъ една страна заслуги-т* си за Римска-та
църква, а отъ друга непр1ятелство-то къмъ себе на
.1о;шна, Венгерсьчи к|>иль всякакъ нредумваше и умо
ляваше Свет1и папа да не вЪнчава съ Императорска ко
рона такъвъ единъ неговъ нрагъ ^ио<1 1ат тапИевШт
Шит 1е шсопваНо 1ат 8иЪЯо 1п ге^ет рго-
согопаге 17). Не всемоглщш пана безъ да
обръне ни най-малко вниман1е на молба-та и на дока-
зателства-та на Венгерсюи Краль, побръза да му на-

") Раичъ П, 352.

1Т) вее!. 1п.
 75
пише едно гнъвно писмо, сл*дъ нолучванье-то на което
този подириш побръза да отпусне съ почетъ запренши
легатъ, който благополучно пристигна въТьрново(на 1 5-тш
Октомвр1я 1204 год.), ГДБТО го посрЪщнахл съ гол-вма
радость, като узнах*, че той е донелъ всичко, което ся
искаше отъ папа-та. На 7 Ное.чвр1я, Кардиналъ Леонъ
отъ име-то на нана-та посвети арх!еписконъ-тъ Васн-
л!я за иатр!архъ, като го украси съ всички-гв натр1ар-
шески украшенш ропйпсаНа огпатеп1а 1В). На сл*-
дуюшди день, въ праздникъ-тъ на св. Архангели, той
коронова и Лоанна съ Императорска корона и му вр&чн
скинтръ и знаме, на което с* били изобра
зени крьстъ-тъ спасителевъ и райски-тЪ ключове на
св. Петръ. — Напа-та пипнеше Лоанну, когато носи това
знаме на война, да помни страсти-тв Господни и да ся
моли на св. Петръ, князь-тъ на аностоли-гв. — „То-
„гава твои-шЪ врагове не само че нещ&шъ да моглиаъ
„да те надвгяшъ, но гцлиаъ още и да бЪгатъ отъ .п>
це-то ти 19).
Като си сврьши работа-та въ Търново, Кардиналъ-
тъ Левъ се оп*ти въ Римъ съ благода рителни писма
за пана-та отъ 1оанна и Васил1я, 1оаннъ прати съ него
и нфкакви дарове за Иннокентш, комуто се вричаше
въ пиемо-то си, че и на блдуще вр*ме, всякога, когато
ще праща въ Ричъ посланници за нъщо си, ще му
праща по нъщичко. (Сит уего т!иат 1е^а1оз ;к! 8. V.
зетрег V. 8. гесогйаЬог). Но до колко-то се знае, тон
не си сдрьжа въ това дума-та: нито нос.1аннии,и, нито
пакъ дарове нЪкакви, той пов*че не праща въ Римъ. —
**) Са11$а8 еС 5ап<1аНа, ашс(аш >.-г а1Ьн'и. с-1пц,и1иш е(
сСогиш, огапрт «г тап!ри1ит, (ишсат, ••( Ла1та(лсат сМгоШесая е(
апи!ит, р!апб(ат е( тКгат Б1 11се{ Котапш Роп()Гех поп и(а~
1иг Ьаоц1о раз(ога!!, (и (шлеп ас! в!гл)Н(и|]1п(>т .-.Ногип) рог,-
Ййсит ро4впл ео и»1. — Оев(а 1п. ЬХХУГ.
76
Тъй се пфьшихл, сношен1я-та на 1оанна съ Римъ.
НЪка сега да разгледаме по-подробно, какво бЪше под-
чинеше-то на Блъгарска-та църква Риму, за което тъй
много се говори, че ся изврьшило чреаъ тЪзи сно-
шетя. —
Въ обязателнш си иистъ, който (оаннъ прати въ
Римъ чрезъ Легатъ-тъ 1оаннъ Кепелланъ говори ся:
Мой-тъ аашршрхъ, еаископи-шЪ, архгеаискоаи-тЪ н
всички-тЪ свещенпослу/кители ао цЪло-ш ми цар
ство да блд&тъ подчинени на Римска-та цьрква «
да дрьж&шъ законъ-тъ, ибьтай-тъ и обрядъ-шъ, кои
то сл дрьжали блаженношчивши-шЪ царье па всичка
Блъшргя и Влахгя, наши-тЪ иредшественници. 20) —
Като знаемъ, чепр^жни-т* Блъгарски царье 21)
пр-Ьдшественници-т^ (оаннови г.ь бьии православни, то е.
ясно отъ т*зи думи, че чрезъ това подчинен!е Блъгар
ска-та църква на Папа-та, тя, ни най малко не се е из
менила, остала си е православна. Но ващо-то нЪкои
католически писатели доказватъ противно-то, то ние

*•)... . огапев 1о1!и» !треп! те! е1 1еп1шеа11 в1

теиа т1(гороН(апиз, ер1зсор1, агсШерЕвеор! е( сипс(! засегс1о(ез
пае 8иЬ81Ш Есс1е»1ае е( 1епеап1 1е^ет «I (мпнинииНпет е(
(!опеш 1|нд8 (епиегии( Ьеа(ав тнтопяе 1трега(огвз 1иииз
В1., рг!8С1 ЛИ поз(го ргаедееезвогев. Въ М*сецословъ-тъ на Блъгар-
скн-т-Ь книжици за 1859 год. тЬзи думи с& преведени тъй:
„Азъ и всичка-та ми иипер!я Патрйархъ-тъ, Митрополитъ-ть (!)
„ни, арх!епискоии-ти ни, Епископи-ти ни, и сички-ти ни священ-
,.111111,11 нме са подчиняваме подъ Римека-та цьрква и пр!емаме (?)
„закони-ти и (?) и ооичаи-ти й (?) и иавици-ти » (?), съгласно
„съ онова, което правя.хА цар1;-тн Блъгареки и Влашки, прЪдвгЪст-
.,111111,1,1 ги ни." — Този нрЪводъ не е в-вренъ: осв-внь голЪма-та иу
волность, въ него Литинска-та дума (епеап! преведена е: прие
маме. Троекратно-то притежателно мъттоимеше >• не се напира въ
орнпшалъ-тъ. Чрезъ т1.зк искривяванЕя п притурки сишсълъ-тъ,
които ся заключава въ оригиналъ-тъ съвс-вмъ е изопаченъ! —
11 ) Тукъ се разбиратъ: Симеонъ, Петръ и Самуилъ. —
 77
щемъ си позволимъ да приведеиъ още няколко дока
зателства.
Когато пансюи легатъ 1оаннъ Капелланъ дойде
въ Блъгар!я, нему б*ше дадена власть отъ папа-та да
измЪнува въ Блъгарска-та църква всичко, щото нийде
за измЪнуванье (8р1гНиаНа согп^а! ^аае согп^епйа
со^поуеп! е1 зШиа!, ^иае зесипйит Веит Гиеп1 зи-
1иепс1а). Такава иета власть <гЬше дадена и на карди-
налъ-тъ Левъ. А какво нЪщо ТБ измЪних* или испра-
вих*? Нищо друго, осв-Ьнь употреблеше-то на Хризма-
та или св. миро, което Константинополска-та църква
престана да праща на Блъгаре-тб, и т* бъхд прину
дени да го получвать отъ Римска-та църква. га) —
Други нЪкпи измЪнен!я въ догмати-тв или въ
обрядъ-тъ т* не можих* да направатъ, защо-то Блъ-
гаре-т* твърдо с* стоя.»и за вЪра-та и законъ-тъ на
свои-тЪ отци. Т* не се съгласих* даже и на това,
щото патр!архъ-тъ имъ да се наричя Лриматъ, и да
служи въ цьрква-та безъ жезлъ-тъ си, спроти обмчай-
гь на Римска-та църква. И паиа-та тр*6агае да имъ от
стъпи и въ това. — (Е1 Псе! Котапиз РогЖех поп
и{а1иг ЬасиЬ ра81огаН, 1и итеп ай 81тШ1и<1шега аИо-
гат РопНйсшт ро^епз ео и11). Нъка да приведемъ още
едно доказателство. — Когато въ 1 204 г. Латински-тЬ
кръстоносци взех»ъ Константинополь и на М-БСТО-ТО на
Византшска-та основах* Латинска импер1я, въ Грьцки-
тЬ земи испоплъних* тогава католически свещенници и
монаси, които съ помощь-та на рьщари-тв силомъ ка
рах* православни-тв грьци да се католичатъ и всяче-

") Бто какво пише 1оаннъ за този прЪдметъ въ едно отъ

пясма-та си до Инвокент!я. — Хнпе, аа(еш рв(]шиа и( Ла! сЬпзта
ех ргаесер(о 8. Т. 5п запс(а е4 та^па всс1ез!а с1У1(а(18 Тт!поуае рго
Ъар(1вша(е СЬНзйапогиш. 8<па1. 8. Т. ^ио^ еит зтегтШотав!
гесерептиз сопзеегаНопет а 8. Т. поп йаЪип( ппЬ! еЬпзта.
78
ски гин ъ \ ,>. и притеснявах* православно-то Гръцко ду
ховенство. Въ тЪзи ТБЖКИ за православна-та в*ра вре
мена, Грьци-тЬ се обрънах* къмъ царя 1оанна и го МО
ЛИХА» да ги освободи отъ Латинско-то владичество и
да спаси норобенно-то православ!е и). И Гоаннъ ревностно
ся взе за това дЬло, и до сама-та си смьрть като воева
съ латинци-тЪ, погуби ТБХНИ-Т* по-главни предводи
тели и осуети тЪхни-тЪ надежди. —
%> НЪка да споменемъ още и това: Ако Блъгаре-тЬ
наистина да бЪх*> пр!яли тогава католицизъмъ-тъ, то
тЬ трЪбаше да замЪнлтъ славянско-то богослужеше
съ Латинско-то или поне да прЪправатъ славенски-гЬ
си църковни книги сироти латински-тЪ. Както за едно
то тъй и за друго-то е трЪбвало да ся распроетрани
латинскш езьшъ между Блъгаре-тЬ. А ние знаемъ отъ
послЪдне-то писмо 1оанново до Инокент1Я, че въ Блъ-
гар!я този езьшъ до толкова е билъ неизвЪстенъ, що
то не е имало, кой да чете и да пр-Ьвожда папски-т*
послан!я. -4) —
Ние бихме могли да нанеделъ още никои доказа-

") Котап! гм1 1оаппет ве сопГвгип): 1е воа НЬвп(вг

вивсерК. №се(аз СЬоп.
А4папороН(апае ;п зиттав апдиз^аз ас!с1ис11. .ч<1 ге^ега Ви1^аготт
1оаоает и( зирреИаа Гегге! У^ГОЗ (1е1е^ап(. Р<^(и1а119 П1е оЬ1ес1а1и§. . . .
— АсгороН1а. Виж. у Стряг. Ш. 706. Още ио-подробно говори за
това Вилгардуенъ, който не само че е Лмлъ очевидецъ иа ТБВИ
сьбьгт!я, въ и единъ отъ главни-тв предводители на латинци-т1;,
Ьев Огвез рпгеп^ еп оасЬв((е <1вз с!ври(еа йе сЬжрн' у111в, щГП:-
еп7оуегеп( а .'г:и1 го! Ае Уа1ас1йе е1 Ае Ви1^апе. Оп*гап( <1в 1в Га!ге
Етрегеаг е( йв ве гепйге а 1ш, в( тете (1е те(1гв й тог( (оив 1ев
Ргап^з^иНя 1ш рге(вга!еп( еп ои(ге зегтеп( де 6<1еН1е', е( 1ш гвп-
дтеп! (ои(в оЪеЬвапсе сотте & 1еиг 1е^!ите Зе1ртвиг: и соп^Цог,
с}и'П рготе(1га11 *1е 1ев таш(ео!г е( ^агйвг сотте зея вщви
ивд. Ой Ггезпе Рапв 1В57, 138. —
") М!в31 аи(ет ;и1 Т. 3. риегоа <1ао8 и4 ас!(118сап( 1п
всЬоНв Ш1егая 1а(!па9, . | тчйт!; Ь!с {,-таттаИеоз поп ЬаЬетиз -ни ров
еше Ш1егав ||'';|'- т1иИ1я поЬ!з (гапз1егге. — Отъ тЬаи два юноши
единъ-ть е бьмъ смвъ на нЪкои-си црезвитеръ Константинъ а
другш на царь-тъ, аНиз тего ге^18 (?). —
 79
телства, ни то не е нужно. 'ГЬзн конто наложихме не
оставятъ никакво съмнЪше, че нодчинеше-то Блъгар-
ска-та църква на латинска-та отъ 1оанна е било само
вънкашно; Блъгаре-гЬ си с* останали твърди въ пра-
*вослав!е-т(1. а признали с* само една Формална Утя съ
Римска-та църква. — Да разгледаме сега много ли
трая тази Утя. — По-гор* нме споменахме, че 1оаннъ
се обЪща да праща по никога въ Римъ посланници съ
дарове; кавахме такожде че той не непълни това си
обЪщаше: той не праща въ Римъ посланници нито съ
дарове, нито пакъ за друга нЪкоя работа. Та не е ималъ
в*че и никаква нужда отъ папа-та: положеше-то на
Блъгарско-то царство се иснрави тъй, щото 1оаннъ н*-
маше в-Ьче никаква нотрЪба отъ папска-та помощь или
заступничество. Венгерци-гв той изгони изъ Блъгар-
СКИ-ГБ области, въ които т* бЪх>ь се утвърдили, и ги
настраши тъй, щото т* не смЪехл в*че да нападатъ
на негови-тв владЪшя. 2б) Византшска-та имнерш падна
и б*ше вЪче въ р*цЪ-тБ на латински-т* рьщари, отъ
които 1оаннъ не само не ся боЪше, но когато тЬ оскър-
бихд неговит* посланници, той излЪзе противъ нихъ,
испогуби по-главни-тЬ имъ главатаре, императоръ-тъ
имъ взе въ плЪнъ, и ги доведе до такова положете,
щото тЬ п г.ч.ъ прин&дени да бЪгатъ въ Константино-
поль за да трьслтъ убежище въ негова-та твьрди
ня 86) — Иннокентш за да помогне на Латинци-тЬ, кои-

") Ето какъ ся нзражава 1оаннъ за Венгерскш краль въ

ппемо-то си до Иннокент!я отъ 1204 г. 8сг1Ьо аи(ет тоЬ!з е1 Ле
Шдого, (;!1ип!11!м 1<препит теит поп ЬаЬе( яНдиат 8ос!е(а(еа1 ге^!о-
вит ге! аНяиат гет сит ео, пефн- е! посе(. — Е( всг!Ьа( е! З У.
!;••'.(. тч^ |П.чШ а ге^по тео, .^иин.-ик шрепит теит пес вит ЬаЬе(
рагт{реп(1еге, ле соп1га 1еггаа е{из аЬ1ге. 31 тего )р5в \тепеп( сип!га
(еггаз шреги гое!, е( Пеиз а(1]итегК и1 Т1пса(иг, пип ЬаЬеа( 3. У.
!шрепит теит 5иврес(ит
*") Ас ЬяГт! Ь!в ас1тегв!(а(1Ьив (гаси, Сопв1ап(!порои те!и( 1п
80

то ся считахл. негови вассали, писа 1оанну съ единъ

твьрдЪ дипломатически начинъ за да го склони да пре
крати свои-гЬ жестокости противъ нихъ, да ся помири
съ тЬхъ и да имъ освободи ииператоръ-тъ отъ нлЪнъ-
ть. — НоТоаннъ не непълни ни едно отъ тЪзи съвъти
и на дипломатическо-то папско писмо прати такъвъ от-
говоръ, който снроти мнЪше-то на много историци е
бшъ по-хитьръ отъ Иннокент!ево-то нослаше. 2Т) —
Всичко свидЪтелствова, че 1оаннъ отъ както доби
царски в*нецъ отъ папа-та и саяовластенъ Блъгарски
патрйархъ, който да ся избира и посвещава въ Блъга-
р)я, отъ както надви и надделя свои-гЬ врани, не мн-
ел*ше вЪче за подчинеше-то си на паиа-та. И Раичъ е
ималъ плъно право да каже за него: ,,ниже онъ про-
„силъ Ун!ю за то что она ему пр!ятна бьма, по точ!ю
,,да би вЪнецъ императорски! себъ и арх1епископу па-
,,тр1аршеское достойнство пр!обр'Ьлъ, получивъ же оооя,
,.насм*ялся Ун1и и открннулъ ю." гч<) — Дарь 1оаннъ I
умря въ 1206 год., като остави само една дъщеря, коя
то, по Блъгарскш законъ, не е могла да наслЪди на ба-
щин1и си прЪстолъ. На него тр*баше да СТАНИ смнъ-тъ
на АсЪня, 1оаннъ II АсЪнь. - Но единъ неговъ братов-

е( геЬиз а<1 (о!егапЛат оЬ$1(1!опет песв88ап!з

сотрагаНв №се*аа СЬоп. у Стрит. Ш, 717. —
*т) Гиобонъ, Шлоссеръ, Медопиковъ и др. —
Съчиннтель-тъ на 6ев(а 1ппосепШ Ш говори, че 1оаннъ от-
говорилъ. ЪеПат вв тот1в8в <|и<н1 Ьа()П1 ппШат сит !рво равв,
П151 си.ч.ч гвсирегега! (егга8, !трепо Соп51ап(1ПороН(апо геви(иегв1,
1П1ге то1и!вбеп(: чнПшк !в(в геарол(11взе( 1оп^е ^ивНиз еаз (вггав а вв
< ЬНпип, 1|и<чш аЪ !рв13 Сопв(апЦпороНз (епеге(иг, сит !рве е» геее-
р!ззе(, ч1!;1" е]из рго^еп!(огвз ат!звегап(, I! твго еа оссиразяеп(, ^иае
ли11а .-н: !рзев га(!опв врес(аге(; !рве согопат гер!ат а зитто Роп-
11йсе асоер135в(, а( ч11' вв Сопз(яп(1поро1!(апит 1трега1огет (1!ееЬа(,
еат (етеге !пта81в&е1, аЦие а(1ео {трепит роОоп Н(и1п ай зе,
-1ПИ ;ц| ВаИишит рег(]па!б5е, ргор(егеа!]ие ргаееип(е тего уехШо
а Ьеа(о Ре(го ассер(о и пр.
>в) Иотор!я равньпъ Слявянскихъ народпвъ I- 452.
 81
чедъ (лелинъ сьгаъ), Боридъ, съ сила и хитрость спо
лучи да му отнеме правдини-тЬ и да ся воцари надъ
Блъгаре-тЬ. 1оаннъ АСБНЬ за да си спаси животъ-тъ,
тръбеше да бяга изъ Блъгар1я и да трьси убъжище у
единъ отъ Русски-тЬ князове. За да даде колко-годъ
законенъ видъ на свое-то властолнЯНе, Борилъ се ожени
на вдовица-та царь 1оаннова, но и това средство не му
помогна: народъ-тъ гледаше на него като на единъ без-
законенъ похотитель на Блъгарсти пръстолъ, и отъ
това постоянно СА се откривали противъ Борила бун
тове, които му СА давали причини да се страхува за
своя-та незаконна власть. Отъ друга страна Латинци-тЪ,
като ся въсползовахА отъ внАтрешни-тъ безредици на
Блъгарско-то царство, събрахА си ВСИЧКИ-ТБ сили и
ударихА на него. Борилъ имъ излъзе на сръща, но
около Пловдивъ (Филиппополь) ТБ го разбихА, распе-
ЛЯХА му войска-та (1208 год.) и превзехА нъколко
Блъгарски области. 29) Доведенъ до едно крайно поло
жете, отъ внАтрешни-тъ бунтове и отъ вънкашни не
сполуки, Борилъ за да ся отърве отъ твхъ прибягна
къмъ папска-та помощь и застунничество. Той по при-
мъръ-ть на царь 1оаннъ побръза да заврьже сношешя
еъ Иннокент1я Ш, съ име-то на кого-то той се е надалъ
да съкруши СВОИ-ТБ внАтрешни врагове. Послв, той
се сприятели съ Константинополски-тЪ латинци и се
сродни съ ГБХЪ, като даде нрекрасна-та дъщеря царь
Ьаннова на Императоръ-тъ имъ Генриха за жена. 30) —
За Борила се знае още и това, че той се съедини съсъ
Латинци-тЬ и ходи съсъ ТБХЪ заедно да воюва Срьбе-

'"') 1/ИП11П с!с 1а сЪгоп. Лн УШеЬагд. раг Непп (1е Уа1епс!еппе»

ей. йе ВисЬоп р. 176— 180.
>0) НФкон отъ Западни-тЬ летописци свидЪтелствоватъ, че
тогава и Боридъ се оженилъ за братовчедка-та на Императора Ген-
рнха, дъщеря-та на Петра графъ-тъ Оксернски, яо това свидфтелств»
ве е в-врно. Виж. Шз(о!ге де СоШ. раг Ой — Ргезпе ивд. 1658, стр. 52.
6
82
т*. 31) — Во врЪме-то на този Блъгарски царь стана
въ Търново цьрковенъ съборъ противъ богумили-тв. 32)
Ние видвхме какво 6* учен1е-то на Богумили-т*. — То
скоро проникна и въ западна Европа, особено въ Ита.ня
и въ южна Францш, гдвто намъ-ри много нослЪдова-
тели. Тамъ се ИОЯКПХА няколко ереси, които се нари
чах* съ общо име Блъгарски, т. е. отъ Блъгар1я доне
сени. — Католицизмъ-тъ, който въобще ненавиди вся
какви 1фотивор1>ч1я, съ особенна сила пъвстана противъ
ТБЗИ еретици, които, по духъ-п, на Богомилство-то,
отхврьрляхА папска-та власть и проповЪдахлн снобода-та
на съв-всть-та. Знайно е, че папа Иннокентш Ш, този
истш, съ когото имаше да врьши царь 1оаннъ, а и;н; I.
сега Борисъ, като се ползоваше съсъ свое-то МОГА-
щество, вдигна противъ тЬхъ огьнь и мечь за да ги
искоренп. Кой не знае, какин работи не правихА въ
Южна Фрашщ крьстоносци-гв отъ тЬзи крьстови по-
хиди, които СА извЪстни подъ име 1ез спнзайез ооп1ге
1ез Ви1^аге8. Иннокентш е, който прьвъ учреди инквп-
зиц1я-та, това адско сАдплище, което съ д!аволско рав-
нодуш!е пращаше живи въ огънь-тъ хилЪди Христене,
на които вина-та б!>гае, че ммслштъ не тъй, както по- •
веляваше иана-та. намЪстникъ-тъ на благш ни сиаси-
тель. — Въ Блъгар1я отъ гд*то се распространихА
твзи ереси, еретици-т* си живЪехл свободно. Блъгар-
ска-та църква рАКоводима отъ духъ-тъ на истинно-то
хританство, се стараеше да ги обръне на нуть истинг.;
словомъ кротости и убЪждешя. Но сега, когато Блъ-

**) Жит1е св. Симеона (НЪманя) въ Рата11сасЬ Ли1ю81оуап=к

р15впт. ШаФарика 22. —
•'") Истор!я-та на този съборъ ни стана нзвЪстна, отъ когато
наш1и ученъ съотечественникъ г. Палаузовъ ивдаде на свЪтъ едннъ
панетникъ за него, подъ име: Синоди къ царя Бориса Време-
яикъ 1855 г. 22 кн. Тон е напечатанъ и въ книга-та Раковскаго :
О Ас. прьпому
 83
гарскш царь стана слуга на папа-та, работа-тана ерети-
цитЬ тръгнж друго-яче. — По исканье-то на папа-та,
който желаеше да развали и пгЬздо-то на еретици
те. Борииъ свика съборъ въ Търново за да ОСАДИ
Богумши-тЬ. ю) На този съборъ, който се събра на
11-то Февруар1я 1210 г. — викаха Богумили-тЬ и ги
обличихл; нЪкои отъ тЬхъ уплашени отъ царь-тъ се
отрекохл отъ ересъ-та, а пакъ тЪзи, които остнхл,
в*рни на заблужден1е-то си, иж« нтокорнш* СА прл-
косл.шнодхг гккшрсл; ир^длим ккмил. рлздмчнмдхк
казнглм» и здточ1н1оу Види ся, че Борилъ за да
угоди на папа-та е завелъ н*що като инквизищя-та и
въ Блъгар1я. — Жит!е-то на Св. Симеона НЪманя твьр-
д|> ясно указва на това, като говори за Борила: Си ко
/иучнтелк з-Ьло устрьмии и сладько д\-шн скот
сътворить крм;и рода свосго пролети, Бочнслд ж<
Н 11НЬ.1\"К ЧАОВ^КЪ 110Тр'ККИ НЗВОЛН, ТК1|1« С( ;КД(КЛКК>
н море н скор*книтн помьклолль скоиллк. "") Притови
да не помнсл!лть читатели-тЬ, че Борилъ ся е бмлъ
продалъ на пана-та. Ако той и да се съгласи да вдигне
такова гонеше иротивъ Богумили-тЬ, то само за това,

**) Г. Падаувова говори: „Борилъ является ревнитеиемъ пра-

восдав1Я въ такой м11р1;. что созьнаетъ соборъ въ ТръновЪ на бо-
гомиловъ'' (Гр. патр. Кал. 5). Ние си позволяваме да се несъгла-
сямъ '-). това мн1.н1с. Борилово-то царуванье се продлъжава само
три или четири години и ГгЬше твьрд^ бурно. Борилъ трЪбаше
прьво да чьп-лн какъ да усмирява бунтове-тЬ, които постоянно се
вдигаха припни, него, да мисли какъ да се удрьжи на незаконно
метш прЪстолъ, въ САЩО-ТО врЪме той тр^баше да се расправн
съ вънкашни-тЪ си врагове, съ Латинци-тв, и Срьби-т% Нему не
му оставаше врЪме да чисти царство-то си отъ еретици-тЬ. Та
освЪнь това, като знаемъ, че той заврьза сношешя съ папа-та и
тъй се облягаше на негова-та помощь, ние м&чно можемъ да по-
в-Ьрваме, че тон е бьмъ такъвъ ревнитель на православ!е-то. —
Че не отъ ревиость къмъ православ1е-то, но за да угоди на папа
та тоя начена да гони богумнли-тЬ, това ся види н отч,-тона. гд-Ь -
то той вдигна това гонеше и свика цьрковнш съборъ сл^вдъ до-
хожданье-то въ Търново на единъ кардииалъ, който бЪ испратегь
отъ Римъ съ в*вкакви си тайни порлчкн. (А1Ьепсш). —
*') РягааЛу ШаФарики стр. 22, 23. —
в*
84
защо-то чрезъ този свой ПОСТАПОКЪ, осв*нь гдЪ-то не *
е приносилъ никакъвъ вредъ на православна-та, Блъ—
гарска църква, той още е и ммсдилъ, че отрЪбванье-
то на еретици-т* и за неьк ще блде полезно. За това
само той се съгласи да стори воля-та на папа-та, та
да заслужи негово-то благоволете, съ помощь-та на
кое-то, както видЬхме, той се надаше да ся утвърди на
нетвьрдш си тронъ. Измами се обаче, защото, кога
законнш Блъгарски наслЪдникъ 1оаннъ АсЪнъ се яви
изъ Росс1я съ една малка дружина, народъ-тъ оставя
ненавистнш узурпаторъ и се прилЪпи къмъ сьгаъ-гь
стараго АсЪна. Борилу не помогна папско-то благово
лете, нито пакъ латинско-то пр1ятелство. — Той,
оставенъ отъ народъ-тъ, иска спасете въ бъгство и
ОТСТАПИ престолътъ си 1оанну АсЪну. — 1оаннъ Ас*нъ
съвевмъ събори папско-то вл1ян!е въ Българ1я. Отъ
него ся начена новъ першдъ въ Истор1я-та на Блъгар-
ската цьрва. —

ГЛАВА СЕДМА,
Учрежданье-то на Търновска-ша иашргаршгя. Кръстоносен*
иоходъ арошивъ ^оанна АсЪня. Обяасть-та на Търновска
та иатргаршгя. Тгрновски-тЪ пашргарси.
Въ прьва-та половина на 1 3-тш в*къ обновено-то
Блъгарско царство се възвиси до една голЪма стьпень,
до каквато по прЪди само единъ гьт.ть 61» достигало.
Сьгаъ-тъ на старьга Ас*нъ, Лоаннъ АсЪнъ като отиваше
по пАть-тъ на отца си и на чичове-тв си, увеличи тЬх-
но-то достояте извънь, усили и го и прослави изишътрТ»,
тъй щото на негово врЪме Блъгарско-то царство съ
почтен!е се споменуваше отъ окрестнитв народи. .Тоаннъ
АсЪнъ отвори война съсъ Тодора Бпирскаго, който во
 85
вр*ме-то на латинско-то господаруванье въ Констан-
тинополь можи да съедини Бпиръ, Южна Македошя и
Западна-та Трашя и да имъ се провъзгласи за царь. Въ
1230 г. Лоаннъ АсЪнъ го разби около Блоконица,
превзе му всички-тЪ земи и ги подчини подъ своя-та
дрьжава. Съ тази нобЪда Лоаннъ АсЬнъ превзе: Адр1а-
нополь, Димотика, всичка-та Западна Трак1я, Южна Ма-
кедошя, Албашя и часть отъ Тессал'ш, която се нари
чаше Ма&па В1а1иа или ТЬеззаНа Моп1апа '). Латин-
ци-тЬ, като глЪдахж изъ Константинополя на голЪмо-то
могАщество Лоаннъ-АсЪново, взехл да се бо!*тъ отъ
него и побръзахА да се отдадАтъ подъ негово покрови
телство. Въ 1228 година, тЬмъ имъ умрЪ имиера-
торъ-тъ Робертъ, комуто тр*баше да наслЪди братъ
му Балдуинъ II. Защото той б*ше само 1 1 годинъ на
възрасть, то пб-прьви-т-Ь барони и рицаре ся обрънахл
къмъ Лоанна Ас-Ьна съ предложете да вземе той въ
ржце-гб си управлен!е-то на Латинска-та империя,
догд* порасте млад!и императоръ, когото-то тЬ же-
ла±х,ъ да оженжтъ съ млада-та Блъгарска принцесса.
Лоаннъ Ас*нъ съ радость се съгласи да пр1емне
това предложете, което му даваше възможность твьрд*
лесно дапрекАснеЛатинсво-то господаруванье на Истокъ
и да пренесе столица-та на Блъгарско-то царство изъ
Търново въ Цари^)адъ г). Тази тайна негова ммсль ьь
усЪтихА латински-тЬ монаси, които най-много се ста
раеха да ся удрьжи латинска-та Импер1Я, защо-то добр*
•) Асгоро1!1а гл. 25: СЬгоп. Й1сЬаг(И йе 8. Оегтапо (МигаЬп
1 ТИ); жиле св. Петки отъ Трьн. патр. Евтппя, Гласншгь VIII
стр. 140. —
') Тон се пСгЬща съеь свои-гЬ си сяли да утвьрди Латин
ска-та импер1я, като и покори пакъ землн-т-Ь, които б-Ьхл отнели
отъ неш 1 рьцки-тЬ самостоятелни князове. Ргот!зега( ешт ВаШшпо
1трега1ог ргае<Не1ив (Блъгарскш царь) ека ^еп(е ашздие ехрвпв!в
ргоргЦв гвсцрвгаге 1еггат 1о(ат !трвп! Кошашае, циат ргаейвсвз-
вогев аш1зегап{. — Миппг ЗстиШ 1ЛЬ. Р!<1. сг!в1. 1. 2, гд. 18-
8в
предвиждаха, че заедно съсъ неино-то растурянье
ЩАТЪ исчезнлтъ и нихни-т* планове за покатоличва-
нье-то на источнитЪ Христене. Т* усстЬхл да угово-
|м, п. Константинонолски-тЬ рьщари и барони да се по-
врьнлтъ отъ Блъгарсюи Царь и да си тръс*тъ нЪкой
иравитель между западни-тв, католически владътели.
Измаменъ тъй, Лоаннъ АсЪнъ зима се за орлуше, та
съ сила да достигне това, кое-то не му ся удаде да
достигне съ преговори. — Още въ слъ-дующа-та година
той отвори война съ Латинци-тЬ съсъ мнсьль да ги
изгони съвсЪмъ. Тази негова-та ммсьль ср-Ьщна голЪмо
съчувств!е между ВСИЧКИ-ТБ православна народи на
Въстокъ, особенно между Грьци-тЪ, които много те
глеха отъ католическо-то духовенство. — Никейскш
Императоръ Батаци, като гледаше негови-тЬ успехи но-
бръза да прати до него поздравително посолство, като
му предложи и съюзъ противъ Латинци-тЬ. А за да
блде този съюзъ заЪченъ, Батаци попроси отъ Девня
да даде дъщеря си Елена за неговш сьшъ Тодора Ла-
окаря. 1>лъгарскш царь пр!й тъ-зи предложен1я отъ Ни-
кейстй Императоръ и между ТБХЪ се заврьза полити
чески съюзъ за истрЪбванье-то на Латинска-та Импе-
р!я. Този съюзъ се заЪчи съсъ други единъ родственъ
съюзъ: 10-то годишна-та Елена се ожени за 1'2-годи-
шти наслЪдникъ Ватацовъ. — Свадба-та имъ стана съ
голЪмо тържество въ градъ Лампсакъ (на Гелеспонть),
гдЪто се срещнаха за тази семейна радость АсЪнъ и
Батаци заедно съ царици-гв си. Тамъ дойде изъ Никея
и вселенскш патр!архъ Германъ, който и извьрши вЪя-
чаше-то надъ царски-тЪ дЪца. Това стана на 1 234 г. —
Грьцки-тв историци Акрополита и Григорасъ, които аь
били очевидци на всички тЬни происшеств!я, разсказ-
ватъ, че въ САЩО-ТО вр^ме и Търновск1и архиерей до-
бьиъ автоном!я и бьглъ провъзгласенъ за патр!архъ.
 87
ха1 6 Тр1Л*о[Зоо ар^зрео; отго т<^ т»)? Ка^ато^пл/оогсб-
теХйу ошточорлс;. гет(|1Л]тои хас яатркхрх'»]? ауа-рребе-
хехрчтас рат.Х-.хс/) хои т)Уоо'.Х(Г) тю деетз|1аи. (Тогава
и Търновскш арх!ерей, които се намирате нодъ Кон-
стантинополскш , почете се съ автономш и провъзгла-
сисе за патр!архъ съ едно царско и съборно нодтвьр-
дете8). За това важно събьте въ Блъгарска-та църко
вна истор!я ние сега имаме и наше едно по-подробно
Скаанше 4). Въ него се разсказва тази работа тъй: Им-
иераторъ Батаци, по желаше-то на .(опипа АсЪня, на-
нисалъ до вселенскш иатр1архъ Германч. 6), а такожде
и до други-тЪ вселенски патр!арси 6) такава грамота:
Самодръждвнос цдрстко наше л\олл» н к-Ьдл и)чь-
ство клин (убъждаетъ ваше светВйшество) да кистс не
прдздно сътворили ндшсго П|)оиин!а къ вал\ь. н л. ржко-
пнсан!! ваш! подожнвшс н послали /«о{л\о\,- царствоу на
ОСКАШСН'|{ по овфомо^ нл.ик и вашсмоу съв^кшанУоу (Ж1
нариин н даровати равнаго каллк СТМКНЕ патр!аршккаго
Трьнова града щжккн. К-НЗНЕСЕША Христова, /матЕрс
цьркваллк Блъгарскаго царства. Занс и Хрнстолювивмн
царь Блъгарски 1шанц-к Пс'1ч1гк, Брать Царства <мн н
скит-к ц) нашЕго ЖЕ царства и вашЕго штчьства того
ВЕЛЛ\Н дарокатн СА царствоу ЕГШКО\*

•) Дсгор. Н1в(. N. 33. Грегорасъ рааскаява за това още по-

ясно: Ка1 аиусХдоуте; 1сер1 Хе^оут]3оу о те (ЗаасХсйс ха1 6 '.Лсау,
'ЕХвутд 1"$ точ 'Азау Фо^атрс ЗечавтеТ ооатд тйу той фа-
чЛЬч веоЗшроу ТОУ УЕЧУ Хазхарсу Т1]У1хайта ог ха! 6
Теруо^оа епсзхопо; аитоуо)и'ау Ха^аус! Ъ^чещ , т ш ТЕШ; ЬтеЬ
ТОУ арХ1"110*ояоу т^? ирштт;? теХйу ЧОООПУЮУ^;, Зи» тт)У той е*уоа{
Ь(е1*су йрх«1<«У о^7-['^уе1ау ^'с- вгвр. I. 1, 29
СЬгошооп ЕрпгвтН. Тш т1Г)У1хайта ке^еуархт)? ТрЕУв^оо. —
*) Ска8ан1е за обновлеше-то на Тръновска-та патр!арш!я. То
>-е намира въ иста-та р<ькопись, въ която е найденъ и Сияодикъ-тъ
на царя Борила. Вреиенникъ 1855 кн. 21. —
*) Атанас1я Дерусалимскаго, Симеона Аят1охшскаго и Николая
Адекеавдршскаго. —
*) Константиноиолск!н патр!архъ, отъ както зехд Латинци-гв
Ковстантинополь, бЪше привлденъ да пренесе столъ-тъ си въ Ни-
кея, гдЪто той н стоя до и»гнан!е-то на Латинци-тЬ наъ Констав
1-ТИНОПОДЯ.
 Като прочели тази грамота, вселенски-тЬ патр!арси
дали свое-то съглас!е на това и отговорили Императору
утвърдително. Тогава Императоръ Батаци заедно съ па-
тр!архъ-тъ Германъ свикали всички-гЪ митрополити,
арх!ереи и епископи отъ всичко-то си царство, а такожде
архимандрити-тЪ и игумене-тЬ. Отъ своя страна и
1оаниъ АсЪнъ свикалъ такожде митрополити-гв, арх!е-
пископи-тЪ, епископи-тЬ отъ свое-то царство и честши
иночески чинъ отъ Света гора. ОНЩМКСА съ къРточ-
нм/ин цдрслгъ. Кдтдцилгъ нд Понткст-Ьлгн л\орн (въ
ЛампсакЪ), избрали благоговъ-йнаго лл.жн Лоакима преж-
деосвященнаго арх!епископаТърновскаго, и нарекли го
патр{архъ. И не само съсъ слово, нж и рлкопнсднндм»
Гсрмднд пдтр!друд н ктчС'1ч\- к епк1гк 1гк.сточнк1\-к рлко-
ПНСДНН1 СВОЕ ПОЛОЖНВШ1, К'К СИГГНЛН И(ЧДТЛ'Ьк1»е. КК-
ддшлч БлагочкстнколАоу цдрю н пдтр|др)с\- иоко скцнн-
ноллоу тогдд |'и'д|;нл\\- к к к-Ьчное пол\мнлн1с н( шсмлсмо.
Съ такъвъ тържественъ, канонически начинъ е
учредена Търновска-та патр1арння. — Преди да се пу-
снемъ въ неина-та истор!я, нне считаме за н&й-при-
лично да м^Ьтнемъ отъ тука още единъ погледъ врьхъ
отношен!Я-та на Търновска-та църква до това връ-ме
къмъ Римъ. —
По-гор-В нме приведохме думи-тЬ на Георпя Акро-
полита, които свидЪтелствоватъ, че Търновскш арх!е-
рей, прЪди да ся провъзгласи за патр1архъ, находилсе
е подъ Константинополскш патр!архъ, йлб ^ Ко)VзтаV-
т^ооиоХем? тгХйу 7). Друг1и съвремененъ историкъ сви-
дъ-телствова пакъ, че Търновскш арх!ерей се е намиралъ
до тогава не подъ Константинонолскш, а подъ Охрид-
скш патр!архъ или арх1енископъ на прьва Юстин1ана

') АсгороЬ Н1в1. Кг. 33.

 88
Ъ1л 1т\ч тоб ^Ьоо? ехе1\Ну аруоиа^ оотт^вюм 8). Слщо-ТО
свидЪтелствова и Хроника-та на Бфрема

Тср ВооХ?ар1ас 6яохб([1бУо« др<^<р 9)

Ни единъ отъ ГБЗИ писатели не споменува за Търнов-
скш арх!ерей да е ималъ никакви сношешя съ папа-та.
За такова нъ-що ние не намираме никакъвъ споменъ и
въ наши-тЬ паметници. Отъ друга страна пакъ знаемъ,
че Латинско-то духовенство въ Константинополь гле
даше на Лоанна Диша, като на страшенъ врагъ на ка-
толичество-то , и всякакъ се стара да не бм той да
стане правитель на Латинска-та Имисрш, когато Ла-
тински-тв бароне и прьвенци му предлагаха това н*-
що. — Знаемъ още, че православни-тв Гръцки жители
съ радость го поср^щахд и съ готовность му отваряхл»
градове-ть си, като го прославлявах/ь като свой изба-
витель и освободитель. —
Т1..И! примери сл, достаточни да нокажАтъ съ
необорима сила, че при Лоанна Лсг.ма нито за католи-
цизъмъ, нито пакъ за Унш не е имало и споменъ въ
Блъгар1я. Но нЪка ни блде позволено да приведемъ
още едно доказателство. — Нме имахме случай да по-
кажемъ че Блъгарска-та църква не гонеше Богумил-
ска-та ересь съ огънь и съ мечь, а само словесно об-
личаваше неино-то учен!е и словесно увещаваше Богу-
ИИЛИ-ТБ да се врьнл>тъ къмъ православна-та вЪра. Само
царь Борилъ вдигна противъ ТБХЪ гонен!е и се ста
раеше да ги истребява съ свЪтско ордж!е. Това той
направи по желаше-то на папа-та, подъ вл1ян1е-то
на кого-то, както показахме, той се находи нЪколко

•) агв^ог II 3, 3.
•) Подъ име Ти> фрауш 15о')Хуар:1; рануч*влсс Охрндсии Па-
тр!аршескш тронъ. —
90
врЪме. Но щомъ падна Борилъ и на Блъгарскш нрЪ-
етолъ е-Ьдна законнш му наслъдникъ ,/шннп АсЪнъ, не
само се прекрати гонен!е-то на Богумили-тЪ въ Блъга-
|Ия, но тЬ още дохождаха за да трьсььтъ тамъ спасе
ше и отъ други-гЬ страни, гдЪ-то по желаше-то на
напа-та не ги оставяха намиря. — Самъ папа Григорш
свидЪтелствова за това въ писмо-то си до Венгерскш
краль Бела IV, въ което между друго четемъ:
„клятвоаресш&ати АсЪнъ иргема въ земля-ша си ер-
„ешщи-тЪ и позволява имц да напълнувяшъ тази
„земля съ нечесшге-то си 10).
Ние знаемъ, каква 6*ше тъй назнваема-та Ун1я
при .1оанна 1-го и колко врЪме тя трая, а токо що ири-
веденни-т-Ь доказателства ни ноказвлстъ колко длъго-
временно б* папско-то н.Гшна- въ Блъгар1я и при Бо
рила. То се продлъжава не по-вЪче отъ двЪ три годинъ
и падна щомъ се носии законши Блъгарскн царь .Тоаннъ
Асънъ. Радость-та, съ коя-то Блъгарск1и народъ по
срещна свой-тъ законенъ царь, а тъй пето беззащит-
но-то положеше, въ което се намъри Борилъ при не-
гово-то поевяванье, твьрд* добр* свидътелствоватъ какъ
е гледалъ Блъгарскш народъ на Борила и на негова-та
склонность към1> Р^мъ. Единъ намъ съвремеиенъ писа-
тель, католикъ, но не номраченъ отъ католическа рев-
ность. ето какво казва за конецъ-тъ на католически-т*
интриги въ Блъгар!я при ,1оанна I и Борила: „Никога
„Блъгарскш народъ и Блъгарско-то духовенство непри-
„познахд надъ себе папска-та власть; т* всякога СА
имали отвращеше къмъ нень ")".

.. гесер(а( 1и 1егга зиа Ьаеге(!соз,

е( деГепва(, ци1Ьиз (о(а (егга !рза 1пГес1а ШсКиг) е( гер!в(а.
Ер!в1о1ае Оге^опв IX 1. II ер. 373- (Каупа1<Н ап. 1238). —
11 ) Еи>е е1^еп1НсЬе АпегЬеппипр Лев раряШеЬвп 3(айе8 УОП
8е1(е без Ъа1вапвсЬеп Оегоя ппд Уо11сея
 91
ГорЪ изложенни-гБ свидетелства не даватъ ни
какво съмнЪше, че 1оаннъ Асънъ още отъ само-то си
въцареше е преклсн <ьлъ совсЪмъ папско-то вл!яше въ
Блъгар1я. Учреденно-то преди неть-шесть годинъ оть
иапа-та приматство въ Търново не-е въче слществовало и
всичко-то Блъгарско духовенство, види ся, било е под
чинено на Охридската Арх1епископ1я. — Папа-та ся е
ерьдилъ, нъ е бьиъ принлденъ да млъчи безъ да губи
оба<че надежда да тури пакъ р*ка на Блъгарска-та църква,
права-та си на която той е считалъ невредими. Само
кога-то се постави въ Търново натр1архъ съ такъвъ
тьржеетвенъ начинъ, само тогава той се увЪри, че пра
ва-та му надъ Блъгар1я вЪче н-Ьматъ никакво значеше.
Любопитна е тази енерпя, която исказа тогава нана-та
Григорш IX, още по-любопитни с,г. средства-та, за които
той се взе, за да си врьне ТБЗИ мними права.
Нме щемъ приведемъ поне нъколко редовци отъ
писмо-то му, което той по този поводъ написа на Вен-
герскш краль Бела IV. Като му напомнува че Богъ го е
избралъ и възвисилъ да распространява католицизъ-
мъ-тъ, папа-та му показва на Лоанна АсЪня, който не
ще да ся подчини на пърква-та, не иска да бдде отъ
Петрово-то стадо, не припознава учеше-то на Римска-та
цьрква, и при всичко това пр!ема още въ земя-та си
еретици-тв (Богумили-тЬ), и ги остивя да жив-вьъгь
намира 12). — Сл*дъ това папа-та пише:
,,Като намираме за достойно да истребимъ такова
„едно нечеспе, тъй исто както биде истребено нече-
„епе-то на Аморрейскш народъ, ние распратихме на

Вейе тегЬагг1еп 1п 1Ьгег АЬпш^ип^ ее#еп ЛепзеШео, — Каницъ,

Ъа1^апвсЬе Ргарт1вп(е въ Ов8(ег. Кетие 1864 I 7., р. 230
") РегЗДив Аввапов, ри! аЪ еос1ев1ае ишШе гесе^епз, е( ие
Рв(п опЪоз еззе гееизапа гесер(а( ш 1егга виа Ьаегеисоа
Кауп. ап. 1238.
,,арх!епископи-тЪ и епископи-тЪ Венгерски, наши-тЬ
„брапе, распратихме имъ грамоти, въ които имъ да-
,,ваме повелъше да проповЪдлтъ противъ тогова А съня
,,и противъ земя-та му крьстовъ походъ Сега се
„обръщаме къмъ Твое Величество и заклинаме те во
„имя отца и емна и Святаго Духа .... да се, вдигнешь
„и ти на помощь Христу твоему .... Да се вдигнешь
,,за истреблеше-то на този нечестивъ и развратенъ на-
,,родъ (Блъгарскш)
,,Нмо. по милосерд!е-то на Всемоглщаго Бога . . . както
„Тебе, тъй и на всички онЪзи, които наедно съ тебе
„вземжтъ на себе този трудъ, прощаваме Вя за това
„всички-тв грЪхове; и тази земля сме ръшили да №
,,дадемъ отчасти теб*, отчасти на други-тЬ католически
„владетели ")". —
Бела IV бо*ше се да начене война съ Лоанна Ас.Ъна
самъ, и писа на папа-та да повдигне и Латинскш Импе
раторъ противъ Блъгаре-тЬ. — ТрЪбва да кажемъ, че
токо преди малко време Лоаннъ Асънъ бъ направилъ
миръ съ Латинскш Императоръ, който бЪше му ся по-
клъмъ, че нЪма да начена нищо непр!ятелско противъ
Блъгаре-тъ. Папа-та, като знаеше за това нъщо побръза
да му напише едно писмо, въ което го пръдумва да не-
гледа на тази клетва, но да се въсползова отъ добрш

'*) Сит 1^11иг Л^пит в!( и! ьап^и!» еогит теп!а( вирег еов,
а(в виа тв!и( АтоггЬв! рориИ соовитапда, УепвгаЪ!НЬиз Гга(г.
пов(г. 8(п^оп. е( Со1оо. агсЬ1ер. , ер!всоро Реги?!по е1 17шуегв]в ер1-
всор!в рвг Ол^апат сопвШиИз пок(пх Й.чтия НКеНв !п тапйаИз, и(
соп1га й1е(ит Аввапат в( (еггат виат ргесИсеп( тегЪит сгишв
и( вхвиг^ав ай ай|и(опит СЬг!»и (и!. Ехвигдов аА соп^пИопего
паИопев ргагае аЦие рвгтегвав Коз еп!т с!в отп1ро(епив Ве!
ш!вепрогша ЦЬ! е1 ип!гвгв!8 яа! 1есит 1аЪогет !а(ит 1в
ргортв регвошв виЬ^впп! е1 ехреп81в, р!впат рессатшит твпит 1о-
йа^етпв 1. N. Ер. 373. Кауп. 1258, р. 483.
 случай и да удари на Блъгарско-то царство въ едно
време съ Венгерско-то кръстоносно войнство. — ,,11 ме
,,те увЪщаваме внимателно и те съвЪтоваме отъ чн-
,,стоти души да прЪмьшлишь внимателно, че ако не се
„помогне на Импер1я-та ти по-скоро и ако се испусне
..тона благоприятно врЪме, то поел* ще бжде в*че къ-
,,сно 14)." Ето съ какъвъ начинъ папа-та искаше да
накаже Блъгаре-тЬ за това, че ТБ не щъхл да станАть
негово стадо. — Въ Венгр1я ставах* голъми пригото-
влетя за тази свещенна воина противъ Блъгаре-тв, съ
които папа-та искаше да пост&пи, както ся разсказва
въ библ!я-та, че ся е случило съ Аморейскш народъ
(шдшШе аиа уе!ш. АгаоггЪае! рориН сопзитагша).
Нищо обаче не излъзе отъ всички-тв твзи старашя
папски. Императоръ Балдуинъ имаше причина да не
вЪрва въ всемоглщество-то папско, и нещя да развали
иирни-гБ си отношешя къмъ .(оаниа АсЪня, а Венгерскш
кра.1ь се побоя да се изложи само съ СВОИ-ТБ сили на
такива опасности, какви-то представляваше за него вой-
на-та му съ Лоанна АсЪня и се отказа да непълни во-
ля-та на папа-та. Та и въобще въ Европа бЪше в*че
минжла мода-га за кръстоносни походи; други духъ б*ше
в*че повЪялъ тамъ, духъ, който сломи всемогАще-то
значен1е на папска-та дума. —
Область-та на Търновекш патр!архъ испрьво е бм-
ла твърд* голЪма. Во врЪме-то на 1оанна Ас*на всички-
т* епархш, които тогава влазЪхл въ съставъ-тъ на
Блъгарско-то царство, ВСИЧКИ-ТБ въ духовенъ изгледъ
ся подчиняваха на ново-учреденш Блъгарски патр!архъ. ,
") ^оЬ1Н1а(ет (иат топетив е( Ьог1атиг а(1еп(е ас аиаЛетия
ш ашпн риг!1&1е е! яа!(1 ]ипн :и! (е !п (егга !рз'ша Аввап!
рег(!пеп(, !п тапи Котапяв есс1еа!ае ропвгв поп роз1роп.чя.
ех!п(1е, ргои1 сопяШегаИл пе^о(м С1гситл1ап1115 цШКаИ
1горвП1 у!деЪ!тив ехрслНге. — .
Ер. 374. Каупап 1238 р. 462-
94
•А предЪлн-т* на Блъгареко-то царство простирах* с*
тогава твьрд* на далече: т* загрдщахя» въ себе си
источна-та половина на сегашно-то Сръбско княжество
и ц*ла Албашя до Адр1атическо-то море, а на югъ до-
стигахж до Одрина (Адр1анополь) и до Архипелагъ-ть,
като объемахл вьсе македонское одрьжанге .... с»
въсею авонскою горою. Къ симъ зке и славти Солунь
со сьвею Тетамею :6) — Единъ старъ паметникъ спо
менува слЪдующи-тЬ митрополитски тронове, които во
врЪме-то на Тоанна Ас-вня сл, се намирали аодъ облл-
сшгик. шръновскьш иашргархгт: Пр*славска-та, Чръ-
венска-та (Рущукъ), Ловечска-та, Ср*децка-та (СоФ1я),
Дръстерска-та (Силистра), СЪрска-та, Вельблждска-та
(Кюстендилъ), Браничевска-та, Белградска-та, Нишев-
ска-та, Филипп1йска-та, Месемвр1йска-та 16), къмъ тЬхъ
този паметникъ причисля и Охридска-та арх1епископ!я,
за която ньте щемъ имаме случай да покажемъ, въ
какво положен!»1 се е намирала тогава. Тъй широка е
бмла иснрьво область-та на Търновска-та натр1арш1я,
нъ тя не остана за много врЪме тъй широка и скоро
слЪдъ смьрть-та на 1оанна АсЪня начена да ся умалява
заедно съ стбснеше-то на политичееки-тЬ предвли на
Блъгарско-то царство. Губъше ли то нЪкоя отъ обла-
СТИ-ТБ си. заедно съ това и тръновскш патр!архъ се
лишаваше отъ духовна-та си власть надъ тази область,
която минуваше въ рлц-ь-т* на Константинополсюи или
пакъ, както ще видимъ, на Ипекск^и патр1архъ.
Прьвъ Търновскш патр!архъ, както видЪхме, е
бшъ 1оакимъ; сл*дъ него сл светителствовали: Ва-

15 ) Жит!е св. Петкн Гдасвнкъ VIII. 140.

Сравни надпнсъ-тъ въ сшсапе-то о Ас*яю . . . стр. 9, гра-
иота-та отъ Лс*ня иа Дубровпгаес*а-та республика въ Ра
Ша«аряка.
") Сияоднкъ царя Борила —
 95
гн. '/н. 1оакимъ Н, Игнашгй, Макарш, [оакимъ III,
Доровей, Романъ, веодосги, Тоаникгй, Сишонъ, Оео-
дост, 1оанитй II, Евшимт. 1Т)
По-извЪстни-тЬ отъ гЬхъ с*: Васими, при кого
то с* пренесени мощи-ть на св. Петка ивъ Бпиватъ
(Боядосъ). въ Тръново. Въ яогае-то на св. Петка 18) се
разсказва, че 1оаннъ АеЬнъ попросилъ отъ ФрАзи-т*
да му ОТСТЛПАТЪ ракла-та, въ която СА се съхранявали
честни-тЬ мощи преподобния Петкь!. Ико оуко с'л
слмш/ккмш фржзи, ав1Е готови к к прошнию кмшл...
ок-Ьцмважцн СА н сквонк д\""|л отдатн лци ллофно
км. С1а жс гако слкниак-к сллчодрк;кчц'к .... лк'н поела
ккссосвАфжнаго Марка митрополита сл>1|м вслнкаго
Прослава во 1Ж( прннкти ч-йло нр^подокнмм
Кога-то всеосвященнш Марко се връщаме съ тази свя-
тьтя въ Трьново, влагочьстивь! царк 1оаннъ. '1с-1с»к
изид< н.-: к градъ с-к ллатсрннк СКОМА царица 6л<НА
н съ свомч царица Пннл и съ кгклън всльлложн
сконлм! съ МНЛМ1 жс и кксчкстнм патр!ар)(ъ Кнръ
Басил!( съ г:с'1;л\к пр*Ьчкстъ/ик чкркокнм нллъ
ЦарЬ ЖЕ И ВЬСИ САЦ11И СЪ ННЛЛЪ, 1Г|(|||11 НДОША ОТЪ
града на четири пъмрнфа съ ллногамк чкст"ил
къ ср-ктиш пр-ЬподоБн-Ьн 19)
(оакимъ Н. Въ негово вр$ме се е скончадъ св.
Савво, учредитель-тъ на Срьбска-та църковна 1ерарх1я и
прьвш Архгепископъ Сръбски. На стари години този
блаженъ светитель предпрхе да поевти 1ерусалимъ и
други-т* свети м*ста на Въстокъ; на връщанье отъ
тамъ той намина въ Търьново за да посЪти добрж си

") Т* се сномеиувлтъ на редъ всички-т* въ извъчггяш ая-

шетнюгь, които е обвародваяъ отъ Г-на Налаувова. —
'•) Гласникъ УШ и о Асвню. —
-'") М<ици-тЬ на Св. Петка СА пренесени ок-. 1640 отъ Тър
ново въ Я «п. въ хранъ-ть на три Светителя. То е стаялло чре«ъ
старатсто на мо^давек!» войвода Лупулъ. Виж. Валах!я • Молдавй
С Паиауяова 106.
 96
щиятель 1оанна АсЪня, у кого-то и се запръ да си по
чине нЪколко дена. Но тукъ му б*ше отслдено да сврь-
ши свои-тъ дЪятеленъ и изобиленъ съ много подвизи
животъ. Чинъ погребен!Я изврьши нодъ него тогаваш-
ши Блъгарскш патр!архъ 1оакимъ II. 2") Това се случи
въ 1237 год., а дв* годинъ поел*, Срьбсюи краль Вла-
диславъ съ голЪми просби измоли 1оанна АсЪня да от
даде на Срьбска-та земя мощи-тЬ на нейна Великъ све-
титель. Въ 1239 год. тЪ омдо х л, изнесени отъ црьква-
та Св. Четмредесеть и съ голЪмо тържество бидоха»
принесени въ Сьрбхя, гдЪто ги поставих* въ новосъзда-
деши тогава мънастнрь Милешево (въ Херцеговина). 21)
Йгнашт. Той е светителствовалъ въ врЪме-то на
Блъгарскш царь Константинъ ТЪхъ, който е царувалъ
до 1278. Това го знаемъ отъ сл*дующи-тЬ бЪлежки,
които се наииратъ въ дв* старо-Блъгарскир*кописи: въ
^еФгоо6781 царьствоующу благовЪрному царю Консшан-
шину и сину ею обладающу вьсЪми Блъгари и при
иашргарсЪ Игнашги Блъгаромъ зачеся и съврьшися
тетраевангелъ ай иотьщатемъ и цЪном пресвитера
Драгане, писани же с&шь въ ЦартрадЪ ТрьновЪ. 2*)
Тази бЪлежка е писана следователно въ 1273 год., отъ
Р. Хр. друга-та, е отъ 1277: саиса ся въ лЪто 6785
и свяшЪмь и ирЪвмсоцЪмь цари КонсшантинЪ и ца-

"') А егда пршде къ свату своему 1оанну АсЪшо кралю въ

градъ Терновъ, пршп. его съ радостш съ патр!архомъ 1оакимомъ.
Пришедшу же празнику св. Богоавленш въ навечер!е святому СаввЪ
ловел^вша служоу совершитн и освятяти води, ею же окропн краля
и люди. По праздниц^в не много обятъ ("юл-Ьань святаго и прораауиЪ
отшеств1е свое а. Раичъ II, 347. —
Животъ св. Савва въ Гласи. VIII.
") Сборникъ ГильФердянга стр. 309.
**) Тааи бЪлежка се намира на едно рдкописно Евавтел!е,
което лрофессоръ Грнгоровичъ е вид^Ьлъ у прежнш АвстрШски
Консулъ въ Солуяъ, Михановияъ. виж. Очеркъ Путеш. по Европ.
Тур. стр. 183; — Грамота патр!арха Каллиста Палаувова 11. —
 97
рици его Март и отрасль ею МихаилЪ аорфирород-
>Лмь и патргарсЪ Игнашт стльщ аравославгя. м)
1оакимъ Ш. За него имаме по-подробни извЪстья.
Той е 6ь1дъ съвр-вменникъ на царь-тъ Георпи Тертеръ,
който въ 1283 год. го е пращалъ съ нъкакви поръчки
въ Константиноподь до императоръ-тъ Андроника Па-
леолога. Въ негово врЪме Римскш папа Николай IV се
е старалъ да привлече на своя страна Блъгаре-тЪ.
Съхранили сл се дв* писма, които този папа е напи-
салъ за тая цЪль: едно до Георпя Тертера (Ма^шйсо
Рппс1р1 беог^ю 1трега1оп Ви1^аготт 111и81п) а друго,
види се, до 1окима (агсЬ1ер1зсоро Ви1^агогит 24). Въ
това старан!е на Николая IV, нему е помагала и Срьб-
ска-тк Кралица Елена, жена-та на краля Милутина, но
и този папски опьггь нема никакъвъ успЪхъ. Види се,
че Николая IV не го сл удостоили и съ отговоръ на
тЬзи негови писма. — Въ 1294 г. когато б-вше се вЪче
въцарилъ Тертеровъ-ть сннъ Снетославъ, патр!архъ
1оакимъ бнде хвьрленъ по негово повелеше отъ една
Търновска скала за това, че е ималъ сношешя съ Но-
гайски-тЬ Татари, на които се е обЪщавалъ да предаде
Блъгарска-та столица. —
Най много отъ ВСИЧКИ-ТБ Търновски патр!арси е
изв*стенъ Се. Евшимш. Той се сиаии не само като
добъръ пастьфь, но и като ученъ и плодовитъ списа-
тель. Въ сл*дующа-та глава нме щемъ имаме случай да
споменемъ за н1н;»и отъ негови-тв снисан1я. Григорш
Цамвлакъ, който е бьиъ няколко врЪме неговъ нримо-

'*) Виж. Древн1е Сдавяисше памятннкн Академика И. И. Сре-

«вевскаго 1868 стр. 224. Тр^ба да ваб-вдежимъ, че Г. Срелневскж
се е н1жакъ изиаиилъ и счита помен&т!и въ тази бЪлежка Констан-
тпъ за Гръцки императоръ, което е съвсЪмъ вев^рно. —
*•) Са1еш1. Бсс1. аввешап! V. 183, 184. В!81опа 8егЪ!ае Пея-
чсвича 211, 212.
7
98
кирш, назьша го таиникъ недоуменнмхъ таинствъ и
неключиммя аамяши апостолския. ")
Патр1архъ Евтиши е светителствовалъ въ конецъ-
тъ на 14-тш в*къ, а не, както безъ всяко основате
ммс.члп. нъкои писатели, въ 15-тш и даже още по
късно. При него още иди малко връме слЪдъ негова-та
смьрть е падндло Блъгарско-то царство, а за едно съ
него е загинала и Търновска-та патр1арш!я. Истор1я-та
на това печално происшеств1е ние ще разгледаме въ
слъ-дующи-тЬ глави, а тукъ намираме не излишно да
кажемъ нЪколко думи за сношен!я-та на Блъгарска-та
църква съ Русска-та до това врЪме.
Русска-та църква се появи токо въ конецъ-тъ на
10-тш вЪкъ, когато Блъгарска-та б*ше въче достиг-
ндла до вьюокъ стьпенъ въ свое-то духовно разви-
ванье: Блъгар1я както видехме, имала е въче тогава
много достойни духовни настьпж и учители, и богата цьр-
ковна и духовна писмснность. Още отъ само-то си на
чало Русска-та църква е заврьзала ГБСНИ сношешя съ
Блъгарска-та, отъ която е и прима богослужебни-гЬ
си и поучителни книги, а такожде и прьви-тЬ си духов
ни пастири и учители. Една Русска лътопись свидъ-
тествова, че още равноапостолши Русски князь Св. Вла-
дим!ръ се е обръщалъ къмъ съврЪменн!и му Блъгарски
царь Самуилъ и е получилъ отъ него „гереи учени и
книги довомни." — Като духовна храненица (пито-
мица) на Блъгарска-та, Русска-та църква и въ по-по-
дирни-тЬ врЪмена е поддьржала свои-т* сношешя съ
ненп и се е ползовала отъ неини-тв духовни богатства.
ТЪзи сношен!я непрермвно с* се продължавали до само
то растурянье на Блъгарско-то царство. Отъ много-то

'*) Похвалное слово патр!арху Еввитю, виж. въ Граммота

патр!арха Каллиста С. Палауаова, 12.
свидетелства, които подтвьрдЪватъ това духовно об-
щеше между Руси-тЪ и Блъгаре-тЪ, нме щемъ споме-
невгь само Н-БКОЛКО. — Въ 13-тш въкъ, во връме-то на
търновскш патр!архъ Игнатш, Шевскш и всероссшскш
митрополитъ Кириллъ се е обръщалъ съ нросба въ Тър
ново да му иснратАтъ отъ тамъ Кормчш по славеиски.
— И тази негова просба е испълнена съ голЪмо усьр-
д1е. „Пишютеб*"отговарилъ му е тогавашнш Блъгарскш
деспотъ, кишю тебЪ възлюбленньш богомъ архгеаископЪ
КирилЪ да ся словомъ твоимъ вселеная Русская
иросвЪтишь, а аисангемъ сгю Зоцару да ся никде ле
ярЪаишетъ и пр Въ 14-т1и вЪкъ, на митропо-
литсюн прЪстолъ въ Шевъ е с*д*лъ митрополитъ Ки-
пр!янъ, родомт. Сьрбинъ. ПрЪди да се пресели въ Рос-
с!я, той е живЪлъ няколко вр*ме въ Блъгар1я, отъ гд*-
то е занелъ въ К1евъ много богослужебни книги, спроти
които е нснравялъ писани-тЬ въ Росс1я. Въ начало-то
на 15-тш вЪкъ за Шевски митрополитъ биде иосвя-
щенъ примокирш на Търновскш патр!архъ Евтимш, Гри-
гор!и Цамвлакъ, твьрд-Ь ученъ Блъгаринъ и плодовитъ
писатель. ПроФессоръ-тъ на Петербургсьчи университетъ
В. Ламанскш тъй се изражава за духевно-то общете
между Блъгаре-тв и Руси-тв до 15-Т1И в*къ. ,,Во все
,,»то время Русь постоянно получала изъ Болгарш не
„только Славянск1я рукописи, но и даже духовньгхъ от-
цовъ, писателей, художников1>, нЪвцовъ, ибо Болгар1я
,,до самаго паденш своего, въ отношен!и духовнаго
„просвЪщешя и государственнаго развит!я стояла не-
,,сравненно вмше тогдашней Руси." 2Й)

*'•) О гийшии-кнх!. рукописяхъ . . . И 7. —

7 *
100

ГЛАВА ОСМА,
Няколко думи за аояитическо-шо съсшоянге ма Блъгаргя
п 2'ра-ша половина на 14 -от щ вЪкъ. Поглед* врьхъ внл.-
трешно-то състояте на Бмгарска-та църква и врьхъ ду-
ховно-то Бмгарско аросвЪщенге ирЪзъ Търновскш аергодъ.

Тежки времена настанах* зарадъ Блъгар1я слЪдъ

смьрть-та на достославши й царь Александръ, която се
случи въ 1353 г. Османлш-тЬ, които Византшскш пра-
витель .То;шнъ Кантакузинъ викна на помощь противъ
Срьби-тЬ и противъ Блъгаре-тЬ, като етл.пих.ъ на Бал-
канскш нолуостровъ и се опознаха съ негови-тЬ при
родни богатства, не имъ се пощЪ да се врьндтъ в*че
въ Аз1я. — Нам*сто да помагатъ на Византшци-тв, тЪ
наченахА да покорявдтъ градове, села и ц-вли области
безъ да ИСКАТЪ да зна№тъ, кому тЬ принадле7К<ьть: на
Срьбе-тЪ или на БлъгаретЪ, или пакъ на Византшци-тЪ,
на които т1> ДОДОХА-. ужъ на помощь. П6-стар1й сьшъ на
Уршана, знаменити Сулейманъ, като се утвърди въ Гал-
л и II о.1 ь, 1357 г. въ скоро вр*ме превзе околни-тЪ гра
дове: Бомаръ-кею, Мамара, Родосшо, Ипсала и лесно
расширяваше владЪн!я-та си на СЪверъ покрай Марица,
а на Истокъ къмъ Чорла. Въ 1358 г. Сулейманъ умр*,
и негово-то мЪсто зай братъ му Муратъ, който съвс-вмъ
вЪче утвърди владь!чество-то на Османлш-тЪ въ Ев
ропа. — Въ 1361 Муратъ превз4 Адр1анополь, нйй-
прьв!и градъ въ Трамя, а заедно съсъ него и всички
почти византшски владЪн!я въ Тратя. Въ рдц1>-тЪ на
Визант1Йсюи Императоръ, оставаше сл^дъ това само
Бонстантиноиоль съ область-та, която се нахожда около
него. — Тогава поб*даноснитЪ Османлш идигнахл» си-
ли-тЪ си на Срьб1я и Блъгар1я. Този страшенъ врагъ
 101
яви се въ едно твьрдв лошо връме зарадъ Блъгар1я.
Тукъ сд*дъ смьрть-та на Александра Блъгарско-то цар
ство се распадна на нъколко малки части. По-голъма-та
му часть остана подъ власть-та на .!оанна Шишмана,
който еЬдвше въ Търново. Видинъ и край-Дунавска-та
земля управляваше самовластно Страшишръ. Въ Пр*-
слава такожде самовластно управляваше Асъ-нъ, комуто
о11х* подчинени и Блъгарски-тЬ владъшя въ Траюя.
Споменува се и четвърти самовластенъ правитель въ
Българ1я, Добричъ, отъ кого-то казвАтъ и сегашна-та
Добруча да е получила назваше-то си. ТБЗИ правители
не СА живЪли сговорно по между си, и не СА могли да
се съединят, противъ обща-та опасность. Въ 1363 г.
Муратъ удари на Блъгарски-тЬ владБн!я въ Трак1я. Про
тивъ него излЪзе Лоашп, Шишманъ съ една малка вой
ска, защото, види се, други-тв правители не СА се бнли
съединили съсъ него. — Той бнде разбитъ отъ Му
рата, който и покори всичко-то Блъгарско Загор1е въ
Траюя даже до Балканъ-тъ. За да задобри нобЪдоно-
сши побъдитель, Лоаннъ Шишманъ биде принАденъ да
ваврьже съ него миръ, като се объща да бжде съюзникъ
на Османл1и-тЬ и даде Мурату за жена дъщеря си Марш,
(Мара, бълаБлъгарка). Това стана въ 1 364 л., а наслЪдую-
ща-та година вдигна ся противъ Блъгар1я нова бура. Вен-
герскш краль, Людовикъ Великш отвори война на Блъга-
ре-тв не ся знае добрЪ по каква причина: нЪкои само
предполаглгь че затова, защо-то ТБ с* се спр!ятелили
еъ Турци-тв. — Както и да е, но Людовикъ като се
спусна съ голвма вояска по Дунава лесно превзе Ви
динъ и всичка-та область, въ която управляваше Стра-
шлм!ръ. Самаго Страшим1ра той хвана въ плънъ и го
вакара на затворъ въ Венгр1я, а въ Видинъ постави свой
единъ правитель на име Д1онис1и. Краль Людовикъ се
показа ревностенъ католикъ, и поиска да окатоллчя
102
Блъгаре-тБ въ заета-та отъ него Блъгарска область. —
За това нЪщо той употреби католически-тв монаси отъ
тъй назьшаемш Францискански чинъ (орденъ) '). Той се
обърна къмъ папа-та и поиска отъ него да се испра-
т.ътъ въ Видинска -та область най -малко 2,000 Фран-
цисканци, като го уверяваше за себе си, че ще се ста
рае съ всички-тЬ си сили да распространи католици-
зъмъ-тъ въ тази стьрна, па макарь би му се случило
за радъ тази своя ревность да загуби и животъ-тъ си.
— За прьвъ пл.ть се ЯВИХА осемь проповъдници отъ
ТБЗИ Францисканци, които тогава роботЪхл» въ Босна.
Въ 50 дни тв обрънлли въ католичество около 200,000
души Блъгаре. — Този твхънъ успЪхъ произведе го-
лъма радость между апостоли-тЬ на католичество-то
които захванах* да ммслкьтъ, че твьрдЪ лесно т* ЩАТЬ
да МОГАТЪ да окатоличлтъ цзла Блъгар1я. — Начал-
никъ-ть (генералъ-тъ) на Францисканскш орденъ се
обръна съ едно писмо къмъ монаси-тЬ отъ този орденъ,
въ което между друго пише: ,,Ето стьрна еъзрЪла за
,,жьтва, но н*ма доста жьтваче Н*ка се вдигнлтъ •
,,благочестиви-тБ мл>жье, подражатели-тъ на Сьша Бож1я,
,,сьшове-тв на блаженнш Францискъ, да ся стегнАтъ и
„приготвлтъ за жьтварски трудъ и усьрдно да ся взе-
„матъ за тази работа. Защо-то ако не се уголЪми чи-
,,сло-то на дЪлатели-тЬ и се остави въ небрежеше този
„гол*мъ плодъ на в*ра-та, то щлтъ останлтъ загубени

1 ) Този монашески чинъ се учреди но врЪме-то на папа 1нно-

кентш Ш, съвр^иенникъ-тъ на Царя Лианна I. — ЦЪль-та на Фран-
цисканци-тЬ б^ше да истреблявлтъ ереси-гЬ въ католически-тй
гемлв и да распространяв&тъ натолицигьмъ-тъ между правосда-
ВВИ-ТБ Христеве. Тази цЪль тв съ особено усьрд!е сд гонили н до
сега гон&ть между правосдавни-тв христене на Балканскш полуо-
отровъ, за което ние ще говорнмъ но-на дол*. Тука ще вабелЪжихъ,
саио, че н Фравцисканци-гв не с& гонили всякога тази ц*л ь съ
честевъ начннъ а по нъ-кога с& прибягвали и къмъ твви ирьсвш
средства, съ конто работдтъ Лезуити-т*
 103
,,много души, ва които Спаситель-тъ пролЪя своя-та пре-
..чиста кръвь. Ще остане загубена всичка многолюдна
.,Блъгар1я (РепШш* (о(а Ша Налапа рори1ова )а
..особено Славиш и великш градъ Видинъ (сш1аз Ша
„Вш(1ш Гатоза поз1пз е1 та^па" 2).
Въ това писмо се говори, че Блъгаре-тв сами с*
тичали заедно съсъ СВОИ-ТБ князове, юноши дъвици и
старци и сл> искали да се католич*тъ (Сиггип! епип сит
пйЬиз Ргшарев тйс!е1е8: ^уепез е1 у1г^1пе8
). Такожде и свещенници и калугере, които
„до сега н^й-упористо с<ь се дрьжаливъ своя-та ересь".
— Съ особенна охота, расказва се, католичили с* се
Манихеи и Богумили, които види се да ги е имало още
много *).
Това писмо е произвело голЪма радость между
Францискански-гЬ братье (фратри), които отъ много
стърни се ОП&ТИХА за въ Блъгар1я, но НИХНИ-ТБ на-
деждн останах* праздни. ПрЪди ТБ да нагрън&тъ Блъ-
! ир1я. Лоаннъ Шишманъ съ помощь-та на храбр!и Влаш
ки войвода Александръ, а такожде и на жители-тъ отъ
Видинска-та область, изгони Венгерск1и намЪстникъ изъ
Видинъ, а заедно съ него трЪбаше да бЪга въ Венгр!я
и Венгерска-та войска, която бъ оставена да варди тази
область. 1369 г. — ВИДИНСКИ-ТБ граждене, като не се
Гюъхд в*че отъ Венгерски-тъ муждраци, не само не ти-
чах& въче при Францискански-тг брат!е да ся католи-
ЧАТЪ, нъ се вдигнах* противъ твхъ съ голяма ярость.
На 1 2 Февруарш нста-та година, на тази народна ярость
станах* жьртва истина Францисканци , които не мо-
жих* у'връме да побъгшьтъ. И католичесюи календарь

*) Ре^ас. Н!в1ог. 8егт1м р. 310.

*) Пеячевнчь, кмва че геро отп!в Мап!еЬеогаш Ра(агепогат
ео1}от!е веа<еЬа1- р. 310. —
104
се допълни още съ петь млчешщи за Хрястова-та в*ра
(!), на които имена-та с<ь: Антонш Саксонецъ, Григорш
Трагирски, Николай Унгаръ, Тома Фулгински и Влади-
славъ Унгаръ. — Това народно възмлщете и изб!еше
на Францискански-тв апостоли твърде красноречиво
говори какъ ТБ сд; действовали и съ какво срьдце Блъ-
гаре-тв СА тичали да ся католичлтъ. — Нема съмне
ше, че ВСИЧКИ-ТБ, които въ това време еж били насилно
покатоличени, отведн&жь СА се врмшле въ вера-та на
ОТЦИ-ТБ си. Въ противенъ случай и до сега щеше да
има въ Видинъ и въ ОКОЛНОСТИ-ТБ му много католици
Блъгаре. —
Слъдъ тези происшеств!я ние видимъ въ 1371
Страшим!ра пакъ въ Видинъ, сиречь освободенъ оть
плънъ-тъ си и врьнАтъ на прежно-то си мъсто 4). Като-
дически-тЬ писатели казвл>тъ, че той се е врьнллъ въ
Видинъ покатоличенъ, и че е впусн&лъ много Франци-
скански брат!е за да окатоличжтъ ВСИЧКИ-ТБ негови
подданици 5). Но ТБЗИ свидетелства нъмжтъ никакво
основаше; ние имаме единъ Гръцки офищаленъ памет-
никъ, който показва съвсЪмъ противно-то. За този па-
метникъ нне ще говоримъ въ слЪдующа-та глава. —
Тука ще сврьшимъ, като кажемъ, че Султанъ Муратъ н
до смьрть-та си остана в*ренъ на думата си и не
напада Блъгарско-то царство. А негова-та смьрть се
случи въ знаменита-та битва на Косово поле 1389 г.
Нему наследи Баязетъ, който съвевмъ съсипа Блъгар
ско-то царство. Нъка ни блдо позволено сега да мът-
немъ още единъ кратъкъ погледъ врьхъ вн&трешно-то
състояше на Блъгарска-та църква и на Блъгарско-то

*) КпцеК ОеасЬ. (1ег Ви1^. р. 463; Пеачевичъ Ш.ч». 8вга. 314.

*) Пеячевнчъ стр. 314-
 105
духовно развитие въобще пръвъ тъй назьшаемш Тър
новски перюдъ. —
Въ 4-та-та глава на това съчинете ние видъхми,
че въ 10-тш вЪкъ се показа въ Блъгарш една твьрдв
силна ересь, Богувшдска, която се е казвала още и Па-
влшйанска. — Тази ересь въ 11 -тш и 12-тш в*къ до
гд* Блъгар1я се намираше подъ Вивантшско-то бреме
още пб-вЪче ся усили, тъй щото когато въ край- п, на
1 3-ти! и-Ькъ Блъгарско-то царство ся обнови при АсЪня,
тя бЪше много распространена по въс*н чжлдстн шго.
4-тш Търновски царь Борисъ, както видвхме, събра
противъ еретици -гь съборъ въ 1210 г. Макарь въ ска-
заше-то за този съборъ и да се казва, че еретици-тв
ПДКК1 ПрИТекОША. НЪ СЦ)БОрН*КН ЦКрККН. А НЖ( НСПОКО-
ришж СА прдвослдкному съвору пр1сдднн пкиилч рдз-
лнчн*ил!ь казн!л\к и здточимоу ')» н1 НМ(- ва Д°"
стов^рно знаемъ, че съ това не се истреби!А еретии,и-
тб. — 'Г* бЪхд принудени да заташтъ въ душа-та си
СВОИТБ убъжден1я, но не ся отказаха отъ тЬхъ, и въ
скоро врЪме пакъ захванаха явно да проповЪддтъ уче-
ше-то си. — Тъй, нь№ видвхме, какъ папа Григор1и IX
се оплакваше отъ ,1о;шна АсЪна, че не само не се ста-
ралъ да чисти земя-та си отъ еретици-тв, но имъ да-
валъ още и убЪжище. Въ горепомен&то-то писмо на
Францискансюи генералъ отъ 1366 г. ясно ся говори,
че въ Видинска-та областъ заедно съсъ схизматици-тв
СА ЖИВ-БЛИ и много еретици (Навгвйс! 81ти1 сит асМз-
ша(1с!8). Подъ Схизматици-тБ въ това писмо се разумФ-
вать православните а подъ еретици-тв — Манихеи,
Патарени или Богумили т).
Има нЪкои да мислиьтъ н да доказватъ, че Блъ-

•) Сивадшъ царе Борнса стр. ч.

т) Пеячевячъ Н1в(ог. ЗвгЬше р. 310.
106
гарски-т* еретици, Богумилн-тЪ или павликене-тЪ, СА
се обрънали въ католичество още въ 13-тш вЪкъ, си-
р*чь въ онова врЪме, когато латинци-тв господарувахд
въ Константинополь. Съ помощь-та на латински-ть ри
цари ужъ Католическо-то духовенство покатоличило то
гава Павликене-тв, които и до днесь живЪьктъ около
Пловдивъ, Свищовъ и по край рвка-та Струмица (въ
Македошя). Това мнЪьае е съвсфмъ лъжливо и си нЪма
никакво историческо или колко-годв разумно основа
ние 8). — Латинско-то вл!яше се простира въ онова
врЪме само въ Южна Тракш и въ Долня Македошя:
токо въ Адр1анополь, Ираклш, Филиппи, Солунь и Сер-
ресъ МОЖИХА да ся утвьрд&тъ Латински аршепископи,
и то не за много врЪме, гдЪ на двЪ години, а ГДБ на
петь или десеть, не по-в*че '). Въ с*верна-та Трак1я и
Македон1я Латинци-тв не можихд ни най-малко да ут-
вьрдАтъ нито свЪтско-то си владичество, нито пакъ
духовно-то. Наистина, до Пловдива доходи една малка
рицарска дружина подъ началство-то на Ренье де
Тришъ, но не№ не само, че 1* ИЗГОНИХА отъ тамъ ту-
такъ-си, а още ьк и пришБдихд да се затвори въ Ста-
нимжкска-та крЪпость отъ гд*-то тя незнаеше какъ
послЪ да излЪзе. Тамъ тя съ-дя затворена, и като не по-
лучваше отъ нигдЪ никаква помощь достигна до такова
злощастно положеше, щото бъше принудена да се храни
съ конско м*со 10). Токо слЪдъ тринадесеть м*сеци
*) Това мн*н)е се доказва и въ Кннга-та.
») О Ас*ню
") Ьеяшеп, Опвпв С1шв4. Ш, р. р. 961, 965, 1039, 1045, 1076.
Ето какъ разекаква Волгардуенъ нещаст!я-та на Ревье де.,Трнп. н
ва негова-та дружина П а!1а не ^е1ег Лапа 1е сЬаНеаи (1в Зи-
штас, е* йерии у (и1 1оп^етрз впСегтй в! в1е(^е раг Геарясе <1е
13 том, ауес 1ап1 аЧпсотоаНе в( (1в йгвеНв, ди' П ата!( о1е оЪЦ^е
Ле тап^ег ^ивци'а вее сЬвтаих, вапв аго1г гефие ввеоиге ш поигеНев 1в
Соов1ап(1пор1е. — Считаме »л нужно да споменемъ, че Вилглрдуенъ
с бвдъ не само съвременннкъ на Ренье де Тритъ, нъ н едннъ отъ
гдавнн-гв лица въ Латннска-та Иивер!я.
 107
тази злочеста рицарска дружина сполучи да излЪзе оть
( таним.ъка и да си проправи ПАТЬ къмъ Константно-
поль. Какъ може да допусне человфкъ, че съ помощь-та
на такава една шьпа рьщари, които около три години
само се бавих* въ околности-тЪ на Пловдивъ, и то по
вечето обсадени въ ГтаннмАкскш шашо, какъ може да
се допусне, че съ твхна-та помощь сд могли да ся ока-
ТОДИЧАТЪ толкова павликене около Пловдива, Струмица
и Свищовъ? А пакъ други латински дружини да с* до-
ходили тогава по тьзи страни, НИГДБ не се казва за това.
Ние напротивъ имаме свидЪтелтва отъ онЪзи връмена,
че Павликене-тЪ не само гд-Ь-то не сл били благосклон
ни къмъ католицизъмъ-тъ, нъ още сл» и бьии най стра-
шни-тг, врагове на католическо-то господаруванье на
балканскш полуостровъ "). — Тъй когато Лоаннъ I се
въоружи и излезе да съкрушава Латинско-то владиче
ство въ Траюя и Македошя, за Павликене-гЬ се говори,
че съ особна ревностъ сл врьвели сл^дъ него.
Въ една отъ сл*дующн-тЬ глави ние щемъ раска-
жемъ истннна-та истор!я за покатоличванье-то на па-
вликене-тв а сега щемъ преминемъ къмъ Блъгарска-та
иисменность во врЪме-то на Търновск1и пер1одъ. —
Златиш вфкъ за старо Блъгарска-та иисменность
се сврьши заедно съ покореше-то на Блъгарско-то цар
ство отъ Визант1я въ 1018 год. ДогдЪ Блъгаре-т* ся
находнхд подъ Византжско-то бреме, твхна-та писмен-
ность увЪхна, нови произведешя въ това врЪме малко
СА се поевили. Но това не ще да р*че, че и тЪзи зна-

") Когато Ренье де Тритъ дойде да ааемне Фидяопополь,

Павдвкеве-гЬ прьвв побръаахл да ввкилть Лианна да нагояя оть
гамъ таан латинска дружина. — Спе ряг(1е йез ЬаЬ!(ап(а, ци! е1а!еп1
Чап1сЬеаив, Т1пгео( ве гвпйгв ай Ко! Ле Ви1$агеа е( 1ш Лгеш, цив
в']] тои!а!( йгег т«ге РЬ!Нрроро1е, 11я в'ви г«айга1вп( та((геа Ввдгард.
с. 20в. Слщо-то подтвьрдява • Нвкнта Хов1агь.
108
менити произведени отъ златиш в-Ькъ СА се били за
губили и забравили.
Царь Лоаннъ I въ едно оть свон-тЬ писма до папа
та казва: „Както намЪрваме написано въ ниши-шЪ
книги." Въ едно друго: „азъ испьиаахъ наши-тЪ стари
„сиисангя и книги, а шакожде и закони-тЪ на блл-
„женноиочилши-шЪ Императори, аредшественници-тЪ
„наши" . . . . 12).
Тъзи думи показватъ, че Бдъгарска-та нисменность,
която тъй цьвна во врЪме-то на златиш въкъ Блъгарш,
тази богата писменность слъдъ развалянье-то на Блъ-
гарско-то царство отъ Визант1я не се е прекъснала. Ц
во врЪме-то на 1 70-годишно-то подчинеше на Блъга-
ретв подъ Визант1йци-тЬ, тя е продължавала да живЪе,
нъ не ся е развивала тъй силно, както прЪди това пе
чално врЪме. СлЪдъ возобновлен!е-то на Блъгарско-то
царство въ 1186 година, во врЪме-то на Търновскш пе-
рюдъ, Блъгарска-та писменностъ пакъ ся раззелени,
цьвна и даде голЪми плодове. — Наши-тв стари книги
сд още малко извЪстни въобще, а въ особенности кни-
ГИ-ТБ отъ Търновскш першдъ защо-то на него най-
малко внимаше сл е обръщало до сега, не го сд изуч-
вали, нито пакъ му с<ь издирвали писменни-тв памет
ници. Но и ТБЗИ паметници, които до сега случайно с<ь
наидени отъ него перюдъ, СА доста много и свидвтел-
ствоватъ, че древне-Блъгарска-та писменность е имала
още едннъ славенъ пер!одъ, който ние щемъ назовемъ
Търновски першдъ. Ние не щемъ да избройваме тука
всички-тв племенни паметници отъ Търновскш першдъ,

") 81си( ш НЬпа пов1пв !птеп!тив ввве аегрКит

Бр. 1п. 1. V Ер. 115.
[пцшвт яп<]циогиш пов(гогпт вспр(игм е( НЬгов е( Ьеа^ае
топ»* 1тр€га(огат пов(гогат ргаеЛесвнвогит 1в^ев
Оев(« Тоаосвп. рт-И
 109
които с* издирени до сега: такова избройванье би заедо
много мЪсто, та че било би н неум-встно въ това наше
кратко списаше, на което главиш предметъ не е исто-
рш-та на наша-та стара писменность. При всичко това,
за да дадемъ макарь КОЛКО-ГОДБ конят! с за състояше-то
на духовно-то просвещеше въ наше то отечество и въ
този перюдъ, ние считаме не излишне да се спремъ на
два три огь негови-тв писменни паметници. Ние изби
раме за това три сборници, и три-тв писани около срЪ-
да-та на 14-тш въ-къ.
1-ши огь ТБЗИ изборшщи е писанъ въ 1348 г. во
врЪме-то на царя 1оанна, както свид*телствова сл*дую-
ща-та заиисъ, която се намира въ конець-тъ му: 18)
11-ь. л-1сто 6865 пнсд СА с!а кннга доушсполонал
клдгов-Ьрно/иоу н \-|)истолкм;нкол\« прсвисокол*8 н
самодрьждвномК цдрю Блкгаромъ. н Грькомъ 1ш Пл1-
§андр^ въ. жнвотъ. н здрави н въ. оутвръждсни цар-
ствК «гоку, н д-Ьт(л\-к {го, н кс^кол\8 \-рнст!дннну въ
ползл;, нж< съ в^ронк н ЛЮЕОВНЖ прочнтаюф(лл\*.
БЬСА БО книги БОЖЕСТВСНМЛ подовни сд;ть нсточнн-
коллъ. чнсти^ъ. иодъ
тр8дъ жс и Б0л*Ьзнь Дакрнгг!а л\ногогр*Ьшнаго
свлцннноинока. —
Въ него се съдрьжлть 10 статш, на които счи
таме не .пипне да приведемъ само заглав!я-та, които
МОГАТЪ д& НОНПТ1С за духовно-то образовате на Блъ-
гарск1и народъ въ онова врЪме.
1. Пов*сти Святихъ отецъ.
2. Нила Философа осемь слова. «
3. Написаше о правЪи в^рЪ изущенное Констан-
тиномъ блаженьшъ Философомъ учителемъ о БозЪ Сло-

'*) Той е описанъ отъ Академик. И. И. Сревневскя, Сборвнкъ

Статеи читав, въ Отд. Р. еш. н Сдов. Инперат. Акад ваукъ т.
I, !Т стр. 41—52.
110
4. О писменьхъ Чръноризца Храбра.
5. Иже вь святихъ отца Аеанашя Алекс, къ
Антшху-князу о мнозъхъ . . . исканихь, и & ВЬСБХЪ Хри-
епанъ вЪд-вти длъжнуемьтъ.
6. У чсн!,! црьковная о святъи в*рЪ св. оць.
7. Ини въпроси различни и отвЪти
8. Црьковное сказаше Св. Васил1я.
9. Сказаше о седмихъ съборохъ.
10. Въпроси и отвЪти.
б) Друпи сборникъ е найденъ на св. Св. Гора
прФди 10-тина години и сега се съхранява въ Румян-
цовскш музей въ Москва. Той е увалянъ, и склсанъ,
по вЪче-то оть половина-та му нЪма. Зачували с* се
цЪли само 115 листи, които съдрьжАтъ жит!я-та на
н*колко светли между които се находи и похвала Ки-
руллу и Мееодш, написана отъ св. Климента. — Въ
него не е назначена година-та, кога е преписанъ, но
по писмо-то и по други бЪлЪзи н^ма никакво съмнЪше.
че е писанъ такожде въ 14-тш в^къ. м) —
в) Третьи единъ сборникъ твьрдЪ важенъ, както
ще видилъ по-дол*, намира се такожде въ Москва въ
синодална-та библ1отика, гдЪто е донесенъ отъ св. Гора
въ 17-тш вЪкъ. На край-тъ на този сборникъ се нами-
рАтъ сл*дующи-тЬ редове: Слава нж« въ. Троици сла-
кнлюл\оу Гк>го\', ис11ол'мг|уАч1|ю<моу въ ллал^ к-Ьлнк.» а
нж( н прнпнсафЖСА с!а слоксса <мала н многопо-
лсзньнаа, пок1лгЬн1(л\-к Господина мосго влагороднаго
н ХрнстолюБивааги» н прсвисокаага н дръжавнагиг
цар1; пр*Ькрдснаго 1имнна Ял1ксандра, въ л*Ьто пчжна
6853=1345 отъ Р. Хр.
Приписа Фнлнп-к поп-к по повсл-Ьн
Въ този сборникъ се намиратъ 15 разни списатя все

'*) И. И Срезмвеваго СвЪдЪшя н аамЪткя въ Сборшкъ

статей I, IV 53—60.
 111
съ богословско, поучително съдрьжаше. Между нихъ се
намира и една историческа съ слЪдующш надсловъ:
ЛрЪмлдраго Манасга и лЪтоаисца, събраме
лЪтно, отъ създата мгру начинаящее и шеклще до
самого царства Киръ Никифора Понитата.
То е една кратка всеобща гражданска и църковна
истор!я отъ създанш м!ра и до врЪме-то на Императора
Никифора Воташата, който е дарувалъ отъ 1078— 1080.
Тази истор!я или лЪтопись е написана въ стихове отъ
Византшскш лЪтописецъ Манасш, а на Блъгарски е прЪ-
ведена, во вр*ме-то на царь 1оаннъ Александръ. Въ този
списъкъ, който се сега намира въСинодална-табиблштика,
срЪщлтъ се по краища-та на н-нкои листове историче
ски бъ-лЪжки отъ Блъгарска-та истор!я, които като пи
сани отъ Блъгаринъ въ 1 4-т1и В-БКЪ ич.т.тъ и ТБ голяма
д*на за насъ. 1в) — ОсвЪнь този списъкъ на Манас1ева-
та лЪтопись извЪстенъ е още единъ писанъ такожде во
вр^ме-то на царя 1оанна Александра, и се намира въ
Ватиканска-та библ!отека въ Римъ. Ватиканскш списъкъ
е още по-важенъ, защо-то той е писанъ твьрд* искусно
и листе-то му СА изукрасени съсъ 67 изображен!я. Въ
Ватиканска-та библютека, това искусно Блъгарско про
изведете отъ 1 4-тш в*къ се показва като единъ дра-
гоц^ненъ паметникъ на Блъгарска-та писменность и
Блъгарско-то искуство въ 14-тш вЪкъ. Между много
то исторически и библейски лица, които СА изобразени
тамъ, намирАтсе и нЪколко Блъгарски царье, а такожде

**) Т*ан бЪл^жки се намир&ть напечатани съсъ подробни

обяснетя въ книга-та на Черткова о переводЪ манассшной л*то-
пи1-и Москва 1842 г. Чертковъ миели, че още въ 12-тш в1шъ е
преведена на Блъгарски таан лЪтопись, но това мнт.ше е отвьр-
гн,т,.п, Билярски и съ необорини доказателства е доказалъ, че тя
е прЬведена во нрЪие-то на царя Ьанна Александра Виж. О Средно -
Болгарсномъ вокаливвгЬ
 112
и нЪколко происшествш изъ Бдъгарска-та исторш: т*
СА: 1ооннъ Александръ съсъ домочад!е-то си: сьшове-
тв му /оаннъ АсЪнъ, 1оаннъ Страшимгрь и Иихаилъ,
майка имъ, царица-та 1оаннъ Александрова; тогаваш-
нш Търновски аатргархъ съ единъ епископъ, съ све-
щенници и д! икони; Крумъ, една негова нооЪда; крь-
щенге-то на Блъгаре-шЪ, Крьщенге-шо на Руси-тЪ;
ЛобЪда на царя Симеона, негова една война, негова-
-та Смръшъ; война-та на Руси-тЪ съ Блъгарс-ш$;
1оаннъ Цимисхги въ ПрЪслава . . . Има изобразени още
нЪколко събьтя отъ войяа-та на Васимя Болгарок-
тона съ Самуила, Гавршла Романа и 1оанна Вла
дислава 16) Ние се падаме, че читатели-тЬ ЩАТЪ
ни простжтъ гд*-то се пуснлхме въ нЪкои подробности
за този паметникъ: тЬзи подробности моглтъ да н*кол-
ко ПОНЯТ1Я и за книголюб!е-то на наши-ти прадъди въ
врЪме-то на 14-тш в*къ.
Н*ка ни бжде позволено да кажемъ поне двЪ-три
думи още и за списашя-та на посл*дн!и Търновски све-
титель Евтим1и.
До сега СА извЪстни само сл1;дующи-т* негови
списатя :
1. Жит1е-то на св. Петка.
2. Жи-пе-то на св. 1оаннъ Рилски.
3. Шит1е 0еодос1я ижс въ Търнов*.
4. Жпт1е св. Илларюна, епископа Могленскаго.
5. Слова къ Кипр!ану мниху.
6. Похвала равно-апостолиньшъ Константину и
Елен*. —
Отъ тЬзи списан!я напечатани СА до сега само

"') Ние взимаме тЬзи подробности отъ Ассематя, който по

дробно иабройва всячки-тЬ И8ображев1я, що ся намирлтъ по листе-
то на тови паметиикъ Са1. Ес!. Цп^. Ь V. рр. 203—207.
 113
ДВ-Б: Жит1е-то на св. 1оаннъ и на ев. Петка, п ДВ-Б-ТБ
СА отличавАтъ съ ивященъ еамкъ и съ искусно изло
жеше н съдрьжлтъ въ себ* няколко драгоцънни свиде
телства отъ Блъгарска-та истор!я. п) —
Квтимш е нослъдши отъ ИЗВ-БСТНИ-ГБ намъ Тър
новски иатр!арси; ако не при него, то не много връме
слъдъ негова-та смьрть е растурена Търн<>вска-тапатр1ар-
ийя, и съ това е ноложенъ край на Търновскш нершдъ
на Блъгарска-та писменность. — Пакъ ще повторимъ:
споменАти-гЬ паметници СА една твьрдЪ малка часть
отъ НЗВ-БСТНИ-ТБ ни писменни проивведешя отъ Търнов-
свш першдъ. А колко пакъ СА ПОГИНАЛИ съвсЪмъ?
и колко още пакъ ЩАТЬ се найдАтъ? Тъй, ние
не губимъ надежда, че ЩАТЪ ее найдАтъ още
много, когато ние се научимъ да цвнпмъ това дра-
гоц-внно наше достояние, и усърдно се вземемъ да го
събираме. Едно голъмо събранге отъ т*зи паметници
които СА се съхранявали въ едно нотаено мъсто въ
древня-та (патр!аршеска) цьрква святнхъ Апостолъ въ
Търново — е изгорено преди 30 годинъ отъ Търнов
скш митрополитъ Илларюнъ. Разсказва се, че той като
се научилъ за тЪзи съкровища, повелилъ да ги изне-
САТЪ отъ това покойно ЖБСТО на дворъ-тъ; т* били
тъй много, щото съ твхъ е можело да се натовари
рдинъ гол*мъ возъ. И въ срЪдъ пладне, въ присАтств4е-
то на нЪколко отъ Търновски-тв граждане и на търже-
ствующ5и Блъгарски Екзархъ тази Блъгарска свЪтьшя,
е превърната въ пепелъ. 18) Види се, че тъзи книги СА

") Жят1е-то на св. 1оаннъ е напечатанно въ Сдужба-та св.

1оав. огь 1еромонаха НеоФннта. — Жнт!е-то на >-в. Петка — ьъ
I .V. и.!КЪ-'1Ъ ч. VIII.
Кдинъ списъкъ отъ жнт!е-то веодос!я нже въ ТьрншгЬ се
яамира въ Рвлсхш мънастмрь.
•*) Воароткдете Бодгаръ Хр. Даскадова. въ Р. бееЬд^в 1858 кн. 2.
Ви)^апясЬв Рга^ш. Каннца въ Оез(ег. Яетав 1864, к>. 7. —
8
114

съставяли нъкоя часть (ако не всичка-та) отъ библште-

ка-та на Търновски-тЬ патр!арси, и ако да не бЪх*
изгорени, ние сега щехме добрЪ да си знаемъ нашж
давно МИНАЛЪ духовенъ и политически животъ. —

ГЛАВА ДЕВЕТА.
Ошношенгя-ша на Консшашаиноаолскги патргархъ къмъ
Търновскги слЪдъ въсшановлете-то на Византгйска-та
имаергя въ 1261 г. — Грамота-та на Константинопол -
скги аатргархъ Калисшъ. Лодсебяванье-шо на Видинска-та
обласшь отъ Константиноаолскт аатргархъ. Растурянье-
шо на Търновска-та аатргаршгя.
Отъ конецъ-тъ на 13-тш в*къ отношен!я-та меж
ду Търновска-та патр1арипя къмъ Константинополска-та
станах* твьрд* напрегнати. Причина-та на това 6*х*
ТБЗИ политически измЪнешя, които се случихл» въ това
врЪме на Балкансши полуостровъ. Латинска-та импер!я
въ Константинополь слЪдъ тЬзи тежки и жестоки удари,
които тя претърпя отъ Блъгарски-т* царье 1оанна I и
1оанна Ас*ня, не можй в^че да се исцЪри и тр-Ьбаше да
се развали и да загине само отъ себе. Случисе обаче
тъй, щото Блъгаре-тЬ, които най-много направиха за
неина-та погибель, не МОЖИХА да извлек&тъ за себе си
никаква слщественна полза отъ неино-то всеконечно
растурянье. Всичко-то нейно достоян!е си подсвои безъ
много трудъ и жьртви Никейскш императоръ Михаилъ
Палеологъ. Въ 1261 год., когато Блъгаре-тЬ О-БХЛ за-
лисани съ внллрешни распри и крамоли, ) една малка

') Тогава въ Блъгарско-то царство продължаваше ся още

пийна -та между ненавистнш народу Мичо и храбрш Константивъ
Т -Ь х т,- Константннъ ТЪхъ не е помагалъ на Михаила Палеолога да
преваима Ца^иградъ отъ Латинци-тЬ. както се говоря въ нЪкои
Биъгарски истор!И.
 115
чета отъ войска-та на Михаила Палеолога, чета, която е
състояла не пов*че отъ 1000 войници, сполучи да
влЪзе въ Константинополь и да растури тамъ гнТ.здо-то
на Латинци-тЬ, които не от.х.ъ въ състояше да се за-
щитлтъ прЪдъ такава една малка сила - ) и Г>т,х.т, при
нудени да бЪгатъ заедно съ императоръ-тъ си Бал-
дуина и да тръслтъ убъжище на Венещански-т* ко-
рабли, които СА се намирали въ гол-бмо количество въ
Константинополско-то пристанище. Тъй лесно, и н*ка
да р-вчемъ, тъй евтино прЪпадна въ рлцЬ-тЬ на Никей-
скш Императоръ изнемогнл>ла-та, новЪче-то отъ Блъ-
гарски-тб сили, Латинска Импер1я. Михаилъ Палеологъ
не забавно слъдъ това прЪнесе столица-та си отъ Ни-
кея въ Константинополь, а заедно съ него се възвърна
тамъ н вселенскш патр1архъ. И тъй унищожена-та въ
1204 год. Визаипйска имиер1я се възроди пакъ въ
1261, и възроди се съ всички-тВ си пръжни п|>итяза-
шя. Отъ само себе се разбира, че стара-та вражда и
политическо съперничество между ней» и между Блъ-
гарско-то царство трЪбаше отъ тогава още повЪче да
се усили и уголеми, а чрезъ това и цьрковни-тЪ имъ
отношешя е тръбало да пр1ематъ враждебенъ харак-
теръ. Поводъ за това е далъ вселенскш патр1архъ. —

*) Тази чета, която се намираше подъ началство-то на Адек-

с!я Стратегопуда, 1Л. испратн Михаилъ Палеологъ иа Балканскж по-
дуостровъ аа да варди негови-гЬ тамъ влад'Ьн1я отъ Бдъгаре-тв.
НикиФпръ Григорасъ говори, че тя е състояла отъ 8000 души, а
пакъ западяи-тв летописци I* представляватъ като твьрд* много
бройна. Като мииуваше по край Константинополь н ся извЪсти, че
тогава ся намирала въ него твьрдЪ слаба стража, Стратегопулъ СР
р*пш да го нападне. Това негово предщняпе ср-вщна голямо
съчувствхе между жнтели-гЬ на Константнноподя и на околности-
** му, съ помощь-та иа които въ една нощь, той унищожи латин
ска -та Иит-рж. Мнхаилъ Падеодогь, когато се навестя аа тоан
взненадЪянь и иевЪроятенъ ус!гвхъ на свой-тъ полжоводецъ, не щя
и да му повЪрва- Виж. Дат. Импер. Медовикова 135 н ел*д
8 *
116
§
До гд-ь латинско-то господаруванье се продължава въ
Константиноноль и вдасть-та на вселенскш патр!арха се
намираше иъ онасность, той не само не стесняваше
правдини-тЪ на Блъгарска-та цьрква, но още н всякакъ
ш ласкаеше и превозносЪше. А отъ-както тази опасность
се линя, той измЪни твзи си миролюбиви отношенш
къмъ Блъгарска-та цьрква, и начена да исказва власто
любиви иритязашя спрямо неьь. Търновскш патр1архъ
разумЪва се, че не е оставялъ такива нритязашя безъ
отговоръ, твьрдо е защищавалъ иротивъ твхъ СВОИ-ТБ
правдини. Отъ това често СА се раждали между тЬхъ
явни распри и крамоли. — Около конецъ-тъ на 1 3-тш
вЪкъ (1283?) едннъ отъ Търновски-тЪ натр1арси (1оа-
кимъ III) е ходилъ въ Константиноиоль съ нЪкакви си
нордчки отъ Българскш царь (Георгш Тертеръ). Раз-
сказва се, че тамъ, въ присл»тств1е-то на Императоръ-
тъ, тон се е изразплъ че е готовъ незабавно да се при
съедини къмъ Римск1и пана (зе рарае Котапо 1тгае-
А\&(е виЬе88е). 3) Не се знае по какъвъ поводъ той с ка-
залъ тЬзи думи, но може да се мисли, че токо нЪкои
властолюбиви притязан!я и стЪснен!я на Блъгарска-та
цьрква отъ страна-та на Константинополска-та, токо
една такава причина е могла да даде поводъ къмъ та
кава една демонстрация отъ страна-та на Блъгарскш
патр^архъ. До какъвъ стьненъ с* били напрегнати и
враждебни отношешя-та на Блъгарска-та патр1арш!я
къмъ Константин ол ол с к! и патр!архъ около ноловина-та
на 14-Т1И вЪкъ; до гд* се е простирало още въ онова
влаетолюб!е-то на този подирн!и, и какво съпро-

*) Това се <-поменува въ иисмо-то на папа Николай IV до

Търновсжш патр!архъ (отъ 1291 год). —
Ся1еп(1. Аззетнпи V. 134.
 117
тивлеше тон е срЪщалъ отъ страна-та на Търновскш,
това е твьрд-в ясно отъ слЪдующи-т* Факти. —
Около половина-та на 14-тш вт.къ Срьбсши краль
СтеФанъ Душанъ пожела, щото Срьбскш арх1епиекопъ
да се провъзгласи за патр!архъ. Константннонолскш
патр!архъ не се съгласи и се въспротиви на това же-
лаше Душаново. Но Търновскш безъ да гледа на това,
съедини се съ Охридскш и съ него заедно благос.ю-
кнхс!. новоуяредена-та Сръбска патр!ар1шя. Константи-
ноподскж патр!архъ КаллиЛъ не се съгласи да припо
знае тави новоучредена патр1арш1я и нъ прокълна, като
учрьдена незаконно, противъ негова -та воля п безъ не-
гово-то благословеше 4) — С.ъщш Каллистъ прати, но
онова врЪме, въ 1355 г., една граммота въ Търново до
нЪкои тамошни монаси и свещенницн- Въ тази грамота
твьрдт» ясно се исказва всичко-то властолюб!е на Кон-
стантинополск1и патргархч, спрямъ Търновска-та на-
тр1арпня. Този важенъ документъ е нисанъ но Грьн,ки,
но още въ старо врЪме е бьмъ пр^веденъ и на Блъгар-
ски язьпсъ. — Г. Палаузовъ е нам^рилъ единъ Блъгар-
скн списъкъ отъ неьй, нисанъ, види се, още въ 15-тж
в*къ и го е издалъ заедно съ Грьщпи орнгиналъ. *) —
Намираме за по-добро, намЪсто да излагаме съдьр-
жан!е-то на този документъ, да изваднмъ само нЪколко
пб-характеристични м^ста отъ него. — „Пашргар.гъ
Терновьскн" , пише Каллистъ, „бягие изнач&ла еииско-
аьское имя имЪ, аовинуяся свяшЪи вемщЪи
църкви (на Константинополска-та сир*чь). Тажде ио-
слЪгкде момбЪ бивши мнозЪи и мо.*внт къ цашему

*) Ввж. въ сд^душца-та глава.

*) Граммота патр1ари Каллявта С. Н. Палатаова Ц. П.
Грьщнв оригянадъ е иададепъ к въ Ас(а ра(шгсЬаП1в Сом(ап(!ао-
ро!|Таш «тъ Иик-юшича я Мждлер* Т. I, 436.
118
•
великому и священному събору ошъ иже шогда царь-
ствга болгарьскаго иравящаго скипешра, чьсти ради
гг<»ш и таковаго язьта даровано бштъ схвж-
денгя словомъ Терновьскому , еже именовашися аа-
тргарху бомарскому, а не и бити съиричшеиу арочимъ
святЪишимъ аатргархамъ. По надол1-. Каллистъ изважда
отъ 1 11; кои списашя на патр!архъ-тъ Германъ 6), че Тър
новскш патр!архъ е бьмъ обвьрзанъ не само да б«ьде
послушенъ на Константинополскш патр!архъ въ всичко,
но е трЪбвалъ още да му Ллаща дами уроки, яко единъ
отъ иже аодъ Коньстантина града мишротлити. При
това той доказва, че Константинополскш има право да
вика Търновскш на сждъ, аще когда что отвращъ отъ
дани ириношемгя облеченъ будешь. Сице убо обЪщате и
оглашенге бомарскгя църкви къ Консшантина града. И
кромъ же сего аще Костантина града престолъ и инихъ
аатргархъ судм Алексаидргискаго и Антгохтскаго геру-
салимскаго и въстязуеть и исаравляешь и усуждаеть
имъ, и властъ даеть якоже божествения правила ска-
зуготь и дЪянгя свидЪтельствоваша: како множае паче
бомарьстЪи църкви щестолъ сей Господь естъ?
Т*зи свои разсуждешя и доказателства Ка.иисть
сврьша съ една бъл*жка, че той има правдина, когато
поиска, да лиши отъ Патр1аршескш санъ Търновскш. И
че, ако още не ся рЪшава да употреби тази си власть
противъ тогавашши Търновскш патр!архъ, то само по
голЪма-та си любовь къ аревьюокому царю болъгарскому
,7оанму АсЪню 7) и въ надежда, че Търновскш Патр1архъ
•) Во лр-Ьме-ти на този вселенски патр!архъ, както видехме,
въ 7-та глава, се учрьди Търновска-та патр1арш!я. —
7 ) Подъ нне-то Лоаннъ АсЪнь тука ся разунЪва тогавашяш
Блъгарски царь Лоаннъ Александръ. Въ други едвнъ патр1аршески
н сннодски документъ писанъ на 17 Авгуета слща-та година (1355)
той- е нааванъ Лоанвъ Алексвпдръ АсЪнь Чшауутгс 'ЛХ^ауЗоо? 6
тс. Виж. Ас(а Р. С !, 1, 432. -1ингрнталь ся лъже. тд1>то мм-
 119
ще се образуми най-поел* и ще ся покори. — Нме н*ма
да разгдедваме всички-тб тЪзи доказателства и разсуж-
детя на Каллиста, ще забЪлежимъ само вкратц*, че тЬ
новъ-че-то доказватъ властолюб!е-то на Константинопол-
скш патр!архъ, нежели това, за което СА били напи
сани, сирЪчь безправ!е-то и непослушаше-то на Търнов-
скш патр!архъ. И ако Каллистъ говори, че той не се р*-
шава да ОСАДИ и низвергне непокорнш си Търновски па-
тр!архъ само и само въ надежда, че той ще ся неправи
а такожде и отъ великаа любовь къ превмсокому царю
бомарскому, еже не оскорбиши его ради таковьш вини,
то СБТНИНИ-ТБ доказватъ съвевмъ друго. — Не надежда
на исправлеже и не любовь къмъ Българскш царь е ка
рала Константинополскш патр!архъ да се въздържа отъ
такъвъ насилственъ пристлпъ на Търновска-та патр1ар-
1п1я, а страхъ, че такъвъ единъ рЪшителенъ ностлпъкъ
не само че ще остане безплоденъ, но ще още да повлече
къмъ лоши сЪтнини. Блъгарско-то царство бЪше още
доста силно за да отблъсне такова едно насилственно
намЪсванье въ свои-тЪ инл.трсшии дЪла. Сл*дующитЬ
Факти не оставятъ никакво съмнрЬн1е, че именно този
страхъ е бмлъ истинна-та причина, която е бръкала на
Константинонолскш патр!архъ. Нт.кои и друга година
олЪдъ съчинеше-то на тази грамота, Блъгарско-то цар-
«•тво загуби свое-то значете. То се раздЪли на нЪколко
части между сьшове-т* на .1оаннн Александра, които
както видехме не си жувувахл>, а враждувах* помежду
ей. Константинополск1и патр!архъ не се замая да се въ-
еползова отъ ТБЗИ Блъгарски безуредици за да приведе
въ иепълнете свои-тЬ властолюбивь! мисли спрямъ Тър-

с.ш, че тр-Ьпа да ся равумЪва Лоаянъ ,\г1;ш, II, които, както се нае,

царувадъ е въ 1 <!М> год. Излъгани сд пили такожде Раичъ н Ен-
гедь, които СА писали че .Ьаннъ Александръ се е бьмъ преставилъ
въ 1353 год. —
120
новска-та патр1арш!я. Тон ся намЪси въ вражда-та между
Блъгарски-тЪ владЪтели и чрЪзъ това сполучи да отърве
отъ Търновска-та патр1арипя една доста голЪма часть
отъ неина-та область и да кь подсяби на свой-тъ тронъ.
Това ся случи съ такъвъ начинъ. — По-старш сьнгь
Лоаннъ Александровъ, Страшимиръ, комуто се падна Вя-
динска-та область, отъ ненависть къмъ братъ-си ,1<>ншп.
Шишманъ, правитель-тъ въ Търново, не е можилъ да
трьни, щото духовенство-то въ негова-та область да
зависи отъ Търновска-та патр1арш1я. Константинополскж
патр!архъ искусно се е въсползовалъ отъ това и го е
подговорилъ да подчини своя-та область на Константи -
нополска-та цьрква 8). И Страшияйръ прати въ Констан-
тинополь едного Леромонаха Наесчана, когото тамъ рл>-
коположихл» въ 1381 год. за Видински митрополитъ,
който да почита за свой началникъ Константинонолскж
патриархъ. А за прежнш Видински митрополитъ, който
бъше поставенъ отъ Търновскш патр!архъ, Константи-
НОПОЛСК1И написа ТЪЙ: Ь ?5 '(е. еиргзхо^ос е-ле.1
">г; я
оите
IV тт) ^хжХт;з1о} гаоттд, хата х^р'-1' тар
ха! ой хага 6^xа'.ЙV т^а Муоч. („А пакъ арх1ерей-ть,
,, който се намира сега тамъ (въ Видинъ), да не извьрша
„въ-че нищо архиерейско, и да блде съвсЪмъ аргосъ,

*) ОсвФяь това, около това вр1>ме е отнета отъ Търнонгкм

патр!архъ още една оСмасть, Ср-Ьдецката (Соф!йска-та), която Кон-
СТ.-1НТННОПО.И-К1И патр!архъ е подчимилъ яа Видинскж митропоиктъ
Виж. Пра^ц аиуо?:хт( екс ти> Вс2й>1]( суа хаге/тц то Тр;ао;1:Ст7 Ас(&
Р. С. I- I, 551. Види се, че Лоавнъ Страшямиръ е отнелъ отъ братя
ой Шншмаиа СрЪдецъ (комуто той бЪше се падналъ при раадЪлъ-тъ
на Блъгарско-то царство) и като го е присъединилъ къмъ своя-та
обдасть, пожеладъ е да го отдЪли и въ цьрковенъ яагледъ огь
Търново. Конставтннополск1И патр!архъ на радо срьдце е побръзалъ
да се въгполаова я отъ това намЪреяЕе Страшитрово. —
 121
„аащо-то той не е пршюзнатъ като митрополити нито
..на т,ъ;!и митронол1я, нито накъ на друга нЪкоя епар-
,Л1Н н нЪма никакво право въ тази църква. Тон жи-
,.и1;с тамъ по милость, а не по нЪкое законно право
„(слово) 9)". — Разум-Ьва се, че Търновскш па-
тр!архъ е протестирадъ противъ такова едно беззакон-
ш> распорежданье съ СВОИ-ТБ епархш и митрополити,
но неговъ-тъ нротестъ не бъше вЪче страшенъ за
Константинонолскш натр1архъ, който не обръна на него
никакво внимаше. II въ оправдание на тТ.ви свои безза-
конш! дЪла, тон написа (мъдующи-тЬ ду.чи, които твьрд-Ь
ясно показватъ до каква мърка властолюб!е-то е бьио
заслЪпнло умъ-тъ на вселенскми патр!архъ. ..СвятЪйша-
ша Видинска митропо.пя" , пише той, ..псарьво бЪше
,. подчинена на нашш Константинополск1и тронъ, оть
,. когото тя и получваше ръкоположеше, както и други-тв
„подчинени нему митрополш. Сл*дъ много вр^ме Блъ-
,,гарска-та църква си I* подсеби съ светска сила (8тма-
„•зтг1ахоа|их^7ртгра{1.гуу]), съвс*мъ неканонически , съ
„единъ беззаконенъ начннъ безъ да се бои отъ
,.божественни-т* закони, нито накъ да ся срамува отъ
„чедов-Бчески-гВ 10)" Това оправдани- за ограб-
ванье-то на Търновска-та патр1аршсска область, Констан-
тинополсюи натр!архъ е нисалъ въ 1392. Скоро нему
му испадна с.1учай да си подсеби и всичка-та Търновска
и;1Т|м;фнип. и гакъвъ добъръ случай, който му даваше
възможность да сврьши такова голямо грабителство безъ
никакво съпротивляванье, и безъ да има даже потрЪба
да съчинява нови оправдан!» и на това си още по-гол^мо
беззакоше. Отъ 1392 — 1396 год. Османдш-тЪ превзех*
всияки-тЪ Блъгарски области и разсьтахд Блъгарско-то

") Пра&1< той Н-.Зч-уг,; 1381 г. .1юи1я, въ Ае<* Ра(шг. Соов!-

П, 28.
' 1392 въ А<*а Ра1г. Сопв(. II, 161.
122
царство. ОБДЪ това Тръновска-та патр1арпия, като нЪ-
маше в1.чс кой да № брани и да се застлшя за шч*,
стана лесна плячка на Константинополска-та цьрква.
Оть 1394 год. ние намираме Константинополсюи па-
тр!архъ да се распорежда съ Търновска-та цьрква, като
съ своя епарх!я. Тъй въ тази година той пише на Ма-
вровлахшскш Митрополитъ да мине въ Търново и да
вземе въ управлен1е-то си Търновска-та цьрква. „Наше
то смиренге." говори се въ това писмо, отстлия и
позволява на твое Преосвященство, котто съ божгя-та
аомощь додешь въ Търново (е(<; ^ атукогагт^ еххХт^-:ау
Тр1Уб(Зоо) да имашь ираедина да изврьшашъ тамъ без-
иреиятственно всичко, щото се отиося до свещенко-
дЪйсшвге-шо за това тм трЪбва да вземешь
аодъ свое-то уаравлете святЪиша-та тази цьрква" ")
и проч .... Въ слЪдующа-та година (1395) ние вЪче
намираме този митрополитъ да управлява Търновска-та
цьрква отъ име-то на Константинополсюи патр1архъ ").
Въ 1402 год. въ Търново се е намиралъ в*че особенъ
Митрополитъ, поставенъ отъ Константиноиолскш па-
тр!архъ и напълно подчиненъ нему дз). Всички-т* т*зи
Факти показватъ, че отъ 1394 год. Търновска-та па-
тркфшш не е въче слществовала. Русски-тЬ лътописи
свидъ-телствоватъ, че тя е бмла растурена въ 1393 год.,
когато е билъ превзел, градъ Търновъ отъ султанъ-тъ
Баязетъ. По свидЪтелство-то на т*зи л*тописи Тър-
новсюи патр1архъ е бмлъ пл*ненъ тогава заедно съ
много отъ митрополити-тЬ и епископи-тЬ си, а патр!ар-

") 11ротроп-() йодесоа тш МаирорХо^^а? 4перхо(х«'уш с1; ти Тр1-

УО^ОУ въ ас1а ра1г. Соп.ч1. (.11, 223 —
") Аппо(.ч1!опе« вуиоЛсле, 1ЬШеш. 241. —
и) Това го знаем!, отъ едно писмо писано отъ Константило-
ШМСК1И сяиодъ до този Митрополитъ, М^тропоХ^тт,? Торуо^о». Виж
Ас<а Р. С. II, 570- — Виж. у Лингенталя Ве!(га^е гиг ОевсЬ. <1вг
В. К. 33.
 123
шеска-та църква е бьиа превърната въ мечеть "). —
Но какъ се е случило, та неино-то достояте е припад
нало въ рлцБ-тЬ на Константинополскш патр!архъ, за
това нъщо н1;ма никакво колко год* по-подробно извЪ-
епе нито въ Славенски-тЬ паметници, нито, пакъ въ изда-
дени-тЬ до сега документи ва двла-та наКонстантиполска-
та патр1арш1я. И може на върно да се предполага, че тази
иодирня-та си е подсвоила това Блъгарско достояте безъ
всяки колко год* законенъ начинъ. Въ противенъ слу
чай между документи-тБ на велика-та църква щеше да
има нъкакъвъ документъ и за този неинъ подвигъ '*).
Работа-та е станала види се, твърд* просто и
твьрдЪ лесно. Слъдъ осиротяванье-то на Блъгарска-
та църква въ 1393 год. , за което сноменлхме по-
горЪ, и което, нЪма съмнеше, че е бьмо съпровож-
даемо съ много и голъми б*дств!я и превратности въ
Блъгарска-та земя, Константинополскш натр1архъ е но-
бръзалъ да постави, както въ Търново, тъй и по дру-
ГИ-ТБ Блъгарски епарх!и свои митрополити и епископи.
Тъзи негови распореждашя не с* срещнали голЪмо
препятств!е отъ страна-та на Блъгаре-тъ, които въ онова
връме не с* имали, кога да бранатъ свои-тЪ църковни
правдини. Ето какво заключеше може да се направи отъ

**) Виж. писмо-то на Академикъ-тъ Куннка до Иингеиталя въ

гиг ОексЬ. йег В. К. 36. — Съ това свидетелство на Рус-
<-ки-тв дЪтооиси съгласува се малко н1мцо и слЪдующе-то кратко
предаи!е, което е записано въ една Блъгарска р&копись, писана въ
18-Т1И в-ькч. отъ Леромонаха Панс)я: „после же когда узелн и по-
лрали Турци Болгар!я, тогда ся патр!арси Цароградски съ насил1е
наки освоили Терновская патр!арш!я подъ своя власть и на пакость
и влоба що имаютъ на Болгари, еще изъ перво время непоставляютъ
отъ Болгарскаго язмка епископи Болгаромъ". .......
О Аевню 21.
'") Въ обнародвани-1-Ь до сега не се намира, но може пакъ
н да има въ архивъ-тъ на Ве.1ика-та Цт.ркпа такива документи,
които леж&тъ тамъ още необнародвани. —
124
горЪизложени-гЪ Факти както на време-то, кога е над-
нлла Търновска-та патр1арш1я, тъй и за начинъ-тъ, чрезъ
който неино-то достояше е припаднало на Велика-та
Константинополска църква. Има обаче никои свидетел
ства н предашя, които противорЪчАтъ на това заклю
чеше.
Едно латинско свидетелство говори, че още и до
1 463 год. Търновсюи арх!ерей се е именувалъ Патргархъ
Търновскш и на всичка Блъгаргя (Ра(пагсЬа ТегпоЬ!
е! (0118 Ви1^апе 16). А пакъ ^русалимскш патр!архъ
Доситей въ своя-та истор!я казва, че токо въ 1572 год.
Константинополска-та патр1арш1я си е подсвоила Търнов
ска-та п). Има пакъ и такива предашя, които говорАтъ,
че това е станАЛО въ 17-тш и даже въ 18-тш векъ 19).
— Намъ не ни <•* известни добр* начала-та и осно-
ван1я-та на които се ониратъ т*зи разнор*чиви и про
тивоположни на наше-то заключеше свидетелства и пре
дашя, н поради това не сме въ състояте да ги разгле
даме подрооно критически.

'") ве8сЬ!сЬ(е УОП Ви1§;апеп Енгеля етр. 470. Виж. и Ли-

пранди 1)о,иа))П) въ чтеншхъ оо. Истор. и древн. 1868 г. кн. 1,
СТр. 27-
") Особно важно е евид*телство-то на иатр1арчъ-тъ Доснтея,
който, види се, е инплъ вънможность да ся подаова отъ яеобиаро-
дованн паметници. Мета тт// икЪ ТШУ '0&ш|1аушу чХшо:у т т, с Кч»
отау?[уо!>коХеш(, говори тон, 7]^рошв^] вбуово; IV КШУЗТ., (1572 г.)
гу -у Х&уос; ^Т^УЗТО лср1 тао ?ш хахш; трт^аау о: ВосасХсТ; ^ЕУ^з^а:
а&тохс<раХоо(. "0&<у, }«((!•/) тт,; 'Ех-
, уцу ха:р-).,-
ги? К
то Тооруароу, ха1 то 11е11ех1оу ха! оЗтш; 1х11ро*огпаа.ч ес;
тас; &р}(1ск(вхояА( М-^тротиаХйя;. 'ЛХХ' т; ц^у Тоируорос |уЕи.е:у:
^, а1 2^ Хо1яа1 ....... Кн. 11, гл. 3.
'") Всярожден!!" Боигаръ. Даскалова.
 125

ГЛАВА ДЕСЕТА,
Нгшор1я-ти на Охридска-та аншргаршгн отъ 13-ан'и вЪкъ
до расшурянье-то и (1767 г.); отношетп-ша !< къмъ Тър-
нолска-ша, шекска-ша и Кансшаншиноаолска-ша ; ошъ кога
ш я е наченала ,(и се именува и Прьво-Юсшиюанска. По-
пз«Ъсшни-шЪ ошъ неини-шЪ аашргарси меино-то па^анье
и растпурянье.

Охридска-та иатр1арнШ1 бмде но щастливи отъ

Търновска-та: тя удрьжа своя-та независимость до
1767 г. Ние прегледахме състояже-то й до начало-то
на 13-тш В-БКЪ, н въ тази глава ще се постараемъ да
изложи мъ вкратцЪ неина-та иетор]я «п. това вр*ме и
до само-то й растурянье. !) —
Въ 13-тш в*къ, когато се учреди нова Блъгарска
патр1арш1я въ Търново и когато 1>лъгарско-то царство
загдрщаше въ себе-си и облаегь-та на Охридек1и на-
тр!архъ, този нодирн!и трЪбаше както видЪхме, да при
познае надъ себе вьрховна-та власть на Търновскш
Светитедь. Това не ще р*че, че Охридска-та натр1ар-
ш!я е била съвеъмъ унищожена: тя си е съхранила
своя-та внлтрешна самостоятелноо.ть, и само е припо-

') По.южен1е-то на Охридска-та патр{арш!Я въ това вр$ме

е било твьрдЪ заплетено, а паметвяци-т%, кон-то бь!х& можидя да
да Ш1 обесн&тъ това положеше, до сега сл. имЪстни тш.рд-Ь малко.
Въ архивн-тЪ яа Конставтивополска-та патр1арш1я има да леждтъ
много такива паметници. — (ВеИга$е Лннгенталя 16). Профессоръ
Григоров н 41. е иадирилъ, че и въ Хнлиядарскш мъиастирь IV
чамирлтъ доста такива паметници, а именно писма отъ Охридски-
т* патр!арси, но за яещаст!е не г* пгвли да му ги покаждтъ ; ка-
аали му се само, че въ вигь патр1аршескш подписъ е пясавъ съ
аелеяо мастило. (Путеш. по Евр. т. 72). Мишьла-та година ние на-
•гврнше едво писмо отъ Охр. Патр1архъ Гавраялъ до гра*ъ-тъ
Сдовата, мквистръ-тъ на Гериаиспн Императоръ Фердвяаядъ III.
То се съхранява въ единъ архивъ въ Чехи; писано е около 1655
• тавожде съ велеяъ подписъ, посипшгь съ слатевъ песъкъ. —
126
знавала Търновска-та си сестра като по-прьвна глава
на Блъгарска-та църква. Въ това вр*ме Охридска-та
Лерарх1я се е отрьсила отъ грьцкш елементъ, който
бЪше се вмькнжлъ въ неьь въ 11 -тш и 12-тш въкъ,
кога-то Блъгарскш патр!архъ въ Охрида се подтвьрж-
даваше отъ Визант1йскш императоръ. — Това тЬсно
съединете на ДВВ-ТБ Блъгарски духовни Лерархш се
продължава не твьрдЪ много врЪме. Въ 1241 год.
1оаннъ Аевнъ умръ, като остави широко-то Блъгарско
царство на малолЪтни-т* си сьшове, Каломану и Мн-
хаилу Асъну. ТЬхно-то малолетство е бшо причина на
много придворни интриги, които СА произвели голъши
смути въ Блъгарско-то царство. Византшсши импера
торъ 1оаннъ Ватаци побръза да извлече полза за своя
та дрьжава отъ тъзи безуредици Блъгарски и безъ го-
л*ми усил!я отне отъ Блъгарско-то царство градове-
т*: Серресъ, Менликъ, Прилъпъ, Велесъ, Просъкъ,
Велб/ьждъ, Скоше, Хотово, Стлшя, Чепина, Станимлка
и проч. *) — Тогава и Охрида е минала втори пллъ
подъ Византшска-та власть. Чрезъ това се прекжсна
тЬсно-то единете на Охридскш Блъгарски светитель
съ Търновскш. Охридска-та патр!арш1я е била прину
дена да се поврьнс пакъ къмъ сжщо-то положен!е, въ
което се намираше пръзъ 11 -тш и 12-тш вЪкъ, т. е.
да се подчини на Византшско-то вл1ян!е. Въ такова
положеше тя се намира около 100 години. — Отъ на-
чало-то на 1 4-тш в^къ на Балканскш полуостровъ за
хвана да преобладава Срьбско-то царство, което осо-
бенно се възвиси при Стефана Душана (отъ 1336 до
1356.). Този Силнги краль покори на власть-та си
ц1зла Македон!я, Албатя, Тессалгя и сЪверна-та поло-

«) АсгороШа у Стр. Ш, 737.

 127
вина на сегашна Грьщя. Въ негово връме, а именно въ
1340 г. и Охрида премина въ власть-та на Сръби-гв.
Отъ 1219 г., *) както имахме случай да заб*лежимъ,
чрезъ стараше-то на св. Савва, Срьб1я се сдоби съ свое
особенно арх1епископство, на което тронъ-тъ испрьво
се намираше въ Жичи, а поел* се пренесе въ Ипекъ.
Въ 1346 год. СтеФанъ Душанъ свика духовенъ съборъ
въ Скоте, на който съборъ Срьбско-то арх!епископство
се преияенова въ патр1арш1я. 4) Защо-то това стана
само съ благослов!я-та на Охридскш и Търновскш на-
тр1архъ 5) а не и на Константинонолскш, то, този подирнн
осждн това постановлеше на Скопшскш съборъ като не
законно и прокълна новоучредена-та Сръбска натр!а|шя.
— На тази клетва обаче никой не обръна внимаше и
на Балкански! нолуостровъ, осв-внь Търновска-та,
Охридска-та учрьди ее третья Славенска патр1арш1я,
Ипекска или Сръбска. — Пита се въ какво отно-
шеше се постави къмъ новоучреденна-та Сръбска па-
тр1арш!я Охридска-та натр1арш1я, която се ввче нами
раше въ власть-та на Срьбск!и краль. Единъ Сръбски
изслъдователь за този предметъ предполага, че Охрид-
сми патр!архъ не само че е съхранилъ независимость-
та си относите.шо Ипекскш, но че този подирн!и го е при-
знавалъ за по-старъ свой духовенъ братъ. ') —
ТЬзи отношен!я на Охридск1и патр1архъ къмъ
Срьбск1и, какви-то и да с* били, траяли СА само около

3) Раичъ ч. 11, 343.

*) Ма икона Истор!я Сербскаго язика, 240. — »
"' ) Скааате о Сербскихъ арх!епископ<Ьхъ въ едивъ Срьбоки
Сборвикъ виж. Гласи. VII. стр. 125 Га 45.
" I Патр1арси Пекскн не само ни су подчинили себи арх!епи-
скопе Охрвдское и вьовуобласть, него имъ !ошгь поредъ незави-
свности признавали неко старештво, баремъ у толико, у колнко су
ее гами подъ нь!овьпгь ауспиц!яма ва патргаршеско достойнство
узвисили. — Гласникъ УШ, 125.
128
50 години: въ конецъ-тъ на 14-тш в*къ Душанова-та
дрьжава се распадна и область-та на Охридскш патр! •
архъ тръбаше да мине въ непосредственна власть на
Осмаил1и-гв. И тъй въ течеше-то на два в*ка четири
или и петь ПАТИ се мЪнува иолитическо-то положеше
на Охридска-та иатр1арипя. Заедно съ това се е мъну-
валъ и съставъ-тъ на неина-та ,Терарх1я, а такожде и
предЪли-т* на область-та й. Ние видъхме, че въ прьва-
та половина на 13-тшв-Бкъ, кога-то тя вл-взе въ съставъ-
тъ на Блъгарско-то царство, неина-та Дерарх1я се очи
сти отъ Грьцкш елементъ, н» не за много врЪме, защо-
то кога-то СЛ-БДЪ смьрть-та на 1«аннД Аевня Византш-
ци-т* пакъ си нодсвбйх* область-та й, Грьцкш еле
ментъ пакъ се водвори въ ненк. Въ половнна-та на
14-Т1И въкъ, когато СтеФанъ Душанъ >л присъедини
къмъ свое-то царство, тон »* найде огрьчена, и ГсЬше
принл>денъ силомъ да нагони ияъ некк Грьцк!» елементъ
и да I* ославени. 7) Оттогава Славенск1и елементъ се
утвърди за много врЪме. Намиратсе много исторически
паметници, ") които не оставятъ никакво съмн*н1е, че
въ 15-тш, а такожде и до иоловина-та на 16-т1и в-Ькъ
както свещенници-т1> тъй и вьн-око-то духовенство СА
били чисти Нлъгаре, служили СА по цьркви-гв н поуча
вали СА народъ-тъ по Блъгарекш елнкъ. Отъ стари-т-Ь
книги и църковни надписи, конто сАществувАтъ и до
сега въ епарх1и-т-ь на Охридска-та енарх1я, всички-т-В,
които СА писани до шиовина-та на 1 6-тш вЪкъ СА все
Блъгарски. Токо отъ това врЪме наченвлтъ да се поя-
ВЯВАТЪ и Гръцки, които малко но малко СА съвсъмъ

") Въ 1355 г. СтеФанъ Душанъ събра съборъ въ Сересъ, иа

които съборъ се р*ши да се ивгонАТЪ всички-тЪ Грьдки арм>рен
И8ь обиасть-та яа Окридска-та патр!арш!я.
*) Григоровима 3^в(1вс(«! о в1ошапвЬ. аро$(о1. V.
Са*. СввЬ. т. 1847, V.
 129
замЪнили Славенски-т*. тъй щ<»-то въ 18-тш вЪкъ въ
Блъгарска-та Охридска патр1арш1я се е вЪче говорило
и писало по Грьцки, и кесь почти свещенническш и
духовнш чинъ, такожде както и самш натр!архъ СА из-
врьшвали богослужеше-то на Грьщпи езмкъ и бмли сл
но-вЪче-то Г|м.п.и. Ние нЪмаме никакви исторически
свидетелства за средства-та, чрезъ които въ тови Блъ-
гарски вертоградъ сл се ВМЪКНАЛИ Грьци-тв и го сл
завдадали до такава стьпенъ, можемъ само да ся догаж-
даме отчасти за този предметъ. Отъ патр1арси-тБ, кои
то сл с*д*ли на Охридскш тронъ отъ 1 3-т1и в^къ до
растурванье-то й по извЪстни-тЬ сл:
/оаните и Сергм, които сл свЪтитедствовали во
вр*ме-то на 1оанна АсЪня, около 1235 — 1240 г. 9)
Кокстиншинъ Кабасиласъ ок. 1 260 10).
ГеннаАшт. 1288 ").
Макарт ок. 1299 м).
Гршорш ок. 1325 ").
Доротей ок. 1 456 н).
Марко Ксилокарбъ ок. 1470 16).
Прохоръ ок. 1536 16).
Паиаи ок. 1564 17).
Гавршлъ ок. 1580 18).

") Сиводикъ даря Борина.

*•) АегороШа е. 80.
") РасЬут. т Апйгоп веп. IV, 4-
") 1Мйет IV, 4,
11) Сап4»сп2. Ь)8(. ей. Рап* 140.
") Писмо до 1оанна Стефана Молдавскаго, Времея. 1850, кн. 5.
") Ер)го1. ей НеЬЬег 107-
") РЬИ. СцргИ СЬгошсоп Ес. ег. 1Ирз. 397: Сазор. СезЬеЬо
ШП8. 1847 г. V. 514. —
") РЬ]). Сург. СЬгоп- 407.
") 6)рЬал)аиз V^1я Ли811п. р. 3.
м
130
Гавргилъ II ок. 1655 ").
Арсент ок. 1767 20).
Титулъ-гь имъ въ 15-тш вЪкъ е. билъ:
БлаженнЪйшги арх^еаискоаъ арьвге 1усшингаше и
всЪмъ Блъгаромь и Сръблемъ и сЪвернкмь сшранамь и
арочимь (и Дашйскимъ землъамъ обладатель) 21).
Въ 16-тш:
Махаркотато; ар^еяСахотсо? тг)? лаотдс В
2г)
. . . .Божгею милосшгю Архгепискоаъ арьвой 1усши-
нгани и иашргархъ Ълъгарги, Сербги, Македоти, Алба-
нт, Боснт и Угро-Влахги 23). —
Ньге видЪхме, че до 13-тш вЪкъ Охридски-тЬ
светители не сл> носили зван!е-то: прьвой ^стищани;
то се е явило въ титулъ-тъ ииъ токо въ 13-тш в*къ.
Линтенталь доказва, че Охридски-тЪ светители само въ
13-Т1И в*къ СА имали иъзможность ди узнаььть нб-до-
6рЬ правдини-т* на Прьво-,!устин!анско-то Архгепископ-
ство и, по незнате, пр!*ли с«ь ги за начало и основаше
на своя-та власть 25). И тъй, като СА се считали обла-
датели на твзи правдиви, пр!ели еж и титулъ-тъ съ
когото т* СА били сврьзани. — Отъ тогава е захва-
шьло да се распространява това неоснователно вга^те,
че Охридска-та патр1арнпя е учредена отъ ,1устшпана.

1в) Писмо до графа Словата.

•°) Писмо за оставка. .. Гласникъ VII. 173. —
") Памятники XV стод*т. Времен. 1850, 5. —
82) Савор. 6. М. 1847, V, едно писмо до Охридскш патр{архъ
отъ Бонстантинополскш се начена Махариитате
Ас1а Ра1г. Сппк1. е<1. М1М. I. р. 491.
*•) Писмо до графа словата. —
*5) ВеНгйде гиг ОввсМеМе 4ег Ьи1§апзсЬеп ИгеЬе 27. Това
•ч н 1,н Ь- Лингенталь основава на такива основата, противъ които
нищо не може да се каже. —
 131
— Прьвъ п*ть се срЪща това мн1ппс, у Теодора Бал-
замона: тбу ар^итсСзхолоу ВооХ/гарСа; казва той, ^сртреу
6 разЛеос 'Ьоот1У1ауо? (Блъгарскш (Охридскш) арх!епи-
скопъ го почете за автокеФаленъ Имнераторъ Лусти-
я1анъ). Особенно подробно ся излага тази теор1я въ
единъ паметникъ писанъ въ мин<клш вЪкъ 26). Тъй се
е появило това невЪрно учете за начало-то на Охрид-
ска-та патр1аршш, учете, което до толкова се е уко-
ренило, що-то никой и не мисли да й трьси истинно-то
начало, за кое-то разсказахме въ 3-та глава на това
спиеате. —
По-горъ пмс казахме, какъ често се е мфнувало
политическата зависимость на Охридска-та патр1арш1я.
Това нЪщо е имало голямо вл!ян1е на неина-та область,
която при всяко едно политическо измЪнеше се е ума-
лявала по-в*че и по-вЪче. Въ начало-то на 1 3-т1и в*къ,
както видехме, Срьбски-тЬ земли, които зависЪхд до
тогава отъ Охридскш патр!архъ, отд*лих* се отъ него
и съставиха особно самовластно арх!епископство. Въ
14-Т1И в*къ, кога-то това арх1епископство ся провъз
гласи за патр1арпйя, няколко Блъгарски епархш ом
дохд "Имъспл.ти отъ область-та на Охридскш патр!архъ
и бидоха подчинени на тази новоучредена патр!ар-
Ш1Я 27). Особенно много е била умалена область-та на
Охридскш патр!архъ въ 16-тш и 17-тш в*къ. — Въ
; |, .и векове Охридска-та патр1арш1я се е намирала въ
твьрд* угЬснено положете, Константинополскш па-
тр4архъ се е ползовалъ отъ това и съ всякакви сред
ства е ограбвалъ неино-то достояте, до-гд* най поел*
и съвеЬмъ не си го подсеби. —
") Хиутат^а ТШУ Кауоушу V 2В6, у Лингент. 17 и 27. —
") 'П. -ч! еаарх!и СА оставали подъ власть-та на Срьбска-та
Патр!арш!я до сано-то й растурпанье: отъ т*хъ по-главни-тЪ сл
пьин: Нишъ, Ихтяманъ, Дупница, Самоковъ, Костендилъ, Ра-
домиръ и пр. Виж. Гласникъ \"П I и IX.
9 *
132
Отъ конецъ-тъ на 14-тш в*къ нме срЪщаме
твьрд* здрави свидетелства, които не оставятъ никакво
съмнЪше, че по това вр1;ме Влашко и Молдашя въ цьр-
ковенъ изгледъ сл завиеЬли огь Охридскш натр1архъ.
Ние имаме едно писмо огь Константинополск1и
иатр1архъ Антошя до знаменитш Влашки войвода Мир-
чо г8). Това писмо е писано въ 1390 г. Между друго
натр1архъ Антонш пише Мирчу: „ .... и вашт архм-
„аискоаъ Охридскт се е съгласилъ на това и далъ е
,,своя-ша благословгя. — А това, което е ошс&ди.ш
„негова-та млдрость нме не мошмъ да преслждаме
„нито аакъ да разваляме 29)".
Стари летописци свид*телствовать, че около 1400
год. Охридсши патр!архъ е рдкоположилъ особенъ ми-
трополитъ зарадъ Молдав1я30). ПроФессоръ Григоровичъ
е намЪрилъ два документа, които свидЪтелствоватъ, че
още и въ половина-та на 15-т!и в*къ е траяла власть-
та на Охридскш патр1архъ въ Молдав1я. То СА двЪ
писма: едно отъ Молдавск1и воевода .1»инмп, СтеФанъ
до охридскш Доротей, а друго-то е отговоръ отъ До
ротея .1оанну СтеФану. — Ето съдрьжан!е-то на 1-во-то
отъ ТБЗИ писма, което е писано въ лЪто отъ сотворешя
м!ра 6964 отъ Р. Хр. 1456.
Милостт Божгю Зоанпъ Сшефанъ воевода Госао-
динъ заили Мулдовмхтской.
,,БлаженнЪйшему Арх1епископу прьв!е .Кттнжашс
„и въсЪмъ Блъгаромъ и Срьблямъ и Дак1искимь зем-

*•) Ас<а Ра1г1агсЬа{из Сопз1ап1. ей. М1Ь1о51сЬ е1 Мй11ег П, 230.

Мирчо войвода е управлявалъ Влашка-та земя отъ 1383— 1418, виж.
Палаузова Валах!я и Моидав!я, 24.
") "Опер ча1 6 Архилсвхоко? а(лшу А АурЛшч х. т. Х.
*°) Палаузовъ Вал. и Молдав!я 64. — Ви?$. и Дунавски ле-
бедь N 34 ОтвФтъ на Браилски-т4 Българе
 133
,,лямь обладателю, радоватисе о Господ*. Обаче буди
,,ти вЪдомо, яко митрополита нашъ Кир Висаршн успб
,.и не можемъ тамо послати иного да его рукоподожишь,
„дольготь! ради путние и страха ради Того
„ради молимъ твое блаженство, яко да послеши намъ
,,твое благословете и человЪке, кой да намъ Митропо-
,,лита устаменйо"
На това нрошете Дороеей даде благословеше
Доанну СтеФану, „яко да изберете себъ Митрополити
„но законньшхъ правилЪхъ и по уставу сиятьшхъ отец/ь
..11 дя га рукоположите съ тамошньши еписколм, приз-
„вавше къ себ* и Митрополита Угровлахшскаго
..занеже и тъ ипласть нашее есть (защо-то и той при-
„надлежи на наша-та область 31).
Во врЪме-то, кога Влашко и Молдав1я зависЪх^
огь Блъгарскш патр!архъ, въ тЬхъ ся утвьрди Славено-
Блъгарското богослужение и книжнина въобще 32), които
тамъ и до миндлш вЪкъ.
Въ 17-тш н1.к1, както Влах1я, тъй и Молдав1я,
голЪии еиарх1и Охридски сл> бьии иГ.чс въ радъ-
тъ на Константинополсьчи патрикъ. — За да не се про
стираме твърд* много за от,ношешя-та на Константино-
полскн! патр!архъ къмъ Охридск1и въ това. врЪме, а
такожде и за средства-та, чрезъ които той е обиралъ
малко по малко беззащитна-та Охридска патр^арипя, нме
ще приведемъ едно твьрдЪ характеристично за този
предметъ Гръцко свидетелство, което намираме въ една

*') '1'1,.(и докумевти е нашьлъ Г. Григоровичъ въ Рьискш мъ-

иаетьфь, и ги е обнародвалъ въ ВременяикЬ 1850, кн. 5.
•*) Палауаовъ Вал. и Молд. 67. — Казвлтъ, че въ Молдав1я
прьвъ пдть сд введени Славевски-гв книги во врЪме-то на воевода
Алекгяндръ I 1401 — 1432. За това особво с& се трудили тогаваш-
шн Митрополятъ беоктисть н Григор{и Цамвракъ, които отъ 1418
г. е бмлъ пресввтеръ на Молдавска-та църква. — Виж. в Отв-Ь-
гь-тъ на Бравлскв-гЬ Блъгаре. —
134
стара книга: „Во вр*ме-то на патр!арха Лерелпя (около
,,1536), разсказва се въ този паметникъ, „Арх1еписко-
,,пъ-тъ на прьва Лустишана, Прохоръ, дойде въ Цари-
„градъ и изл*зе прЪдъ Диванъ-ть, комуто показа цар-
,,ски грамоти (хроа6(ЗооХа рокпХшоО, въ които се доказ-
,,ваше, че Верейска-та епарх!я е подчинена на неговъ-тъ
„тронъ Това като вид* патр1архъ-тъ, (Констан-
„тинополскш) не знаеше, какво да чини за да неиспусне
,,изъ рлцЪ-т* си ТБЗИ мЪста. Тогава го научихл да из-
,,вади една Фетва , съ която излЪзе прЪдъ Ди-
„ванъ-тъ и показа чрезъ ненп, че още отъ триста го
дини р*ченна-та епарх!я принадлежи на Константино-
„полска-та църква. Паши-тв, като чухл това, ОТСЛДИХА
„той да нь има и за напрЪдъ И тъй Прохоръ
„биде изгоненъ изъ Диванъ-тъ (ха* &^ акЖш&ч пч
,,аот:^ Пр^/сороу ало то Дф^т) 33)."
Сл*дъ такова едно постьпенно омаляванье на ох-
ридска-та патр!аршеска область око'ло конеи,ъ-тъ на
1 7-т1и вЪкъ, тя е била вЪче твьрд-Ь твсна. Макарь Ох-
ридск5и патр!архъ и да е продължавалъ да се назьша
натр1архъ на всички-тЪ Блъгаре, Срьбе, Власи и Мол-
даване, но подъ негова-та действителна власть тогава
с,л се намирали само слЪдующи-гЬ Митрополитски и
епископски столове:
1 . Костурскги (6 КаоторСа? м).
2. Воденскт (6 Во8еVйV).
3. Коритскги или ДЪволскги (Ь Корбт^а;, Аеа-
О*
4. Струмицти (6 Етрии(1(11тСт1? '/) Т

•») Тигео-ргавс. 1. П. Шв1опа Ес1в8!аз1. Гласн. УШ. 1 28. —

Товн Охридски светитель е извЪстенъ като книголюбецъ и ревни-
тель за распространен1е-то на Славенски-тЬ книги. Виж. Григоро
вичаС. С. М. 1847, V, 514- —
**) Вв11гаве Лингенталя р. 20.
 135
5. Иел-шрадскги (6 ВеХХгфаЗаг/).
6. Пелагонгйсти и ПрилЪискт (6 ПеХа^сл^ас ха(
ПрсХаяоо).
7. Гребенскги (Ь
8. Систскт (Ь
• 9. Мъгленскш (о М
10. Момсхскт (6
11. Пресиенскт (Ь
1 2. Дебръскт (6
13. Кичавскги (Ь
1 4. Гпрскги и Мокръскги (Ь Хйра?,
1 5. Велести (6 ВеХюзоо). — 36)
Оть това врЪме Константинополски-т* патр!арси
захванаха явно да се стрьмллъ и съвс^мъ да аатр1кктъ
Охридска-та латр1арш!я и да й подсебдтъ и посл^дне-
то достояте. — Единъ оть нихъ именно Каллиникъ из
даде въ 1702 год. едно писмо, въ което твьрдЪ по
дробно доказва, че -освЪнь Римскш има само петь истин
ни законни патр!арси: Константинополскш, Алексан-
др1исши, Антшхшскш, 1ерусалимск1и и учреденн!и послЪ
Московсюи. — ОсвЪнь тВзи петь патр1арси, други н*-
мало. Охридсюи, Ипексши и ир. ужь си присвоили този

"•"') Вмсока-та Порта ище не е отписала отъ дрьжавни-т^ си

книги Охридика-та патр!арш1я и само 1& счита съединена съ Кон-
етантннописка-та. — Това се види отъ Бератъ-тъ, който тя даде
на патр!арха Кирила прЪзъ Септемвр. 1855 год. (Мухаремъ 1272).
Въ този Бератъ се изброиватъ всички-тв Епархш, надъ които
Висока-та Порта оодтвьрдава власть-та на новопоставеннш тогава
вселенски патрзархъ сяр. нг Кирилла. 'Г1;:;и Кпархш Бератъ-тъ ги
раздЪлява на три разреда, тъй:
1. „Епархш, които отъ старо време зависньтъ отъ Цари-
градска-та патр!арш!яи (115 на брой).
2. Кпархш. иаписани въ Бератъ-тъ на Ипехсюи патр!архъ,
воито сега гл, съединени съ Цариградска-та патр1рш!я (на брой 51).
3. Кпархш, които с,ъ зависели отъ Охридска-та патр!арш!я и
'л. съединени съ Цариградска-та натрйарпня, (на брой 46).
136

титулъ сами, по свое-то въображеше, чрезъ начини не-

позволителни и противни на цьрковни-тЪ ностановлешя
Орзогшп ргорпа ппа^шайоае аШиопШе уе! ех аНа
Нс1и 1111с1(ауе саива — сои1га мвМийоаев есс1ез1а8Й-
саз ) СлЪдъ г 1^! п мАдрувашя Каллиникъ пише:
„Това като е тъй, ние шрЪкохме и написахме, ако
нЪкой-си назове нЪком отъ шЪхъ иатргархъ, или, му
палите, като ма пашргархъ, или аакъ получи ошъ
пего писмо подписано съ иашршршески тишълъ и за-
дрьжи у себе такова писмо, шаковаго ние отлъчваме
ошъ Всемоглщаго Бога, афоресвамего, като наруши-
тель на бпясественни-тЬ закони, и на древни-ш,Ъ църковни
ипстановлетя, като неаокнренъ и соблатишль (всап-
да!ига ргаеЬеШеш). Той да остане и слЪдъ смьрть-та
си сврьзанъ. Ь'амане-тЪ и желЪзо-то щя.тъ се доврь-
Н1 ми, и развал&шъ, а той нЪма да блде освободенъ и
ще се всели съ 1уда. По тини причина мие и обнарод-
вами това наше рЪшенге за да олде извЪсшно вся-
кому." 86)
Бдинъ исторически иисатель забЪленша, че Блъга-
ре-тб не само не с* се уплашили отъ тази клетва, но
още с-л , се и смЪяли надъ нев^жество-то Наллиниково нъ

') ^и.чм сиш На 6Ш1, «(Нашие, _8СГ1Ь111Ш8(|ие: 1]и<»1 б!

ех ошп!Ьи5 8иргас11с(15 раТпагсЬаш пот!пагег!(, аЦие
м( 1рвит, уе!и( (а!ет зспрзегК, аи( а (аН Нос (!(и!о 5сг!р{а8 ер!з(о-
1аз зибоереп^, а ге^пиегИ: еит поз (апцтин у!о1а(игет 1е^ит йш-
пагит, сопШшасет а Оео ехеоттоп1еатш вера-
гап1ез, и1 1гге8о1и1и8 еПат ров1 тог1ет тапеа!. ЬарМек, Геггит 1гяп-
в!Ьип(, е( с!!83о1теп(иг, !р8е уего поп Л]8<;о1уе(иг «<ч1
Този краснор1>чивъ паметннкъ аа нейЬжество-то и иезгра-
нично-то влаетолюб!е на Констинтинопплеки-тЪ патр!арси въ ми-
н,г,и!и в1жъ, а такожде и за начини-тЪ, които тЬ СА употребляаали
аа да ограблтъ Охридска-та патр!арш!я, е напечатанъ въ Хиутат^аиоу
Хроаауто; 'ЬроооХ-й^. яатр{ару. — Защо-то нямахме при себе тази
книга, име се ползовахме отъ изводъ-тъ, който е направилъ отъ
не» 11еячевичъ Н151. 8егЬ. р 189.
 137
црьковна-та исторш (зир1пага ;шЦ([Ш есс1ез1а811с1 шопк
1|д-1югапПаи1). Както и да с бьио, Каллиникъ не можи
да унищожи чрезъ този начинъ Охридска-та патр!ар-
1шя, и единъ отъ негови-тЬ ирее.нници за да достигне
тази цЪль тръбаше да употреби друго още пб-
мръсно средство. Въ 17-тш и 18-тш в*къ Охридскш
патр!архъ по нЪкога се е обръщалъ къмъ Австршско-
то правителство съ писма. Тъзи писма СА били проше-
н!я за милостиня, и не сл> съдрьжали нищо политиче
ско. 37) Австр1я въ това врЪме имаше често войни съ
Турско. Въ 1737 год., когато избухна една такава вой
на, патр!архъ 1оаннъ Ипсиланти отиде на Вмсока-та
порта п обяви, че Охридскш патр!архъ има тайни поли
тически сношетя съ А«стршци-т1>, че той имъ обЪщалъ
да склони свое-то духовно стадо на тЪхна страна, съ
една дума, че е невЪренъ на Султанско-то правителство
и дЪнствова всякакъ за загуба-та на Турска-та Импе-
р!я. При това той умоляваше да се растури тази нсв-вр-
на на царство-то патр1арш1я и епархш-тЬ й да блдлтъ
подчинени подъ неносредственна-та власть на Констан-
тинополскш 38) патр!архъ.
Но види се, че и това средство не е помогнало;
въ противенъ случай Охридскш иатр1архъ нЪмаше да
сжществува още 50 годинъ сл*дъ такова едно козно-
д*йство. Това, което не можи да сполучи Калиникъ съ
свое-то афоризмо, нито пакъ .Тоаннъ Ипсиланти съсъ
своя-та клевета, то се удаде на достойни! ГБХНИ пре-
еиникъ Самуилъ. При него Охридска-та патр1арш1я биде

**) Това заключаваме по писмо-то на Гавршла Ц до Графа

Словата, министръ-тъ на Фердинанда III. Въ него Григорш проси
да се даде разрешеше на негови-т-Ь хора да просььтъ въ ЛвстрШ-
ска-та дрьжава милостиня; нищо по-вЪче. —
»") Дунавски лебедь N. 1, ^; КапИг В|%- ГгавтвШв, Оея1ег.
. А1ш1ецие 1867г. р. 15.—
138
подчинена най-носл* «а Константинополска-та, коя-то
оттогава захвана да се расппрежда съ неьь като съ своя
собственность. Казваме бмде подчинена, защо-то тя не
е бнла съвеЪмъ уничтожена. Въ царски-тЬ берате тя
и до сега ся споменува, като особенна Лерарх1я, съеди
нена само съ Константинополска-та 39).
Като знаемъ съ какви начини ся стараяхА пред-
шественници-тЪ на Самуила за да подсеблтъ достоя-
ше-то на Охридска-та патр1арш1я, ньге можемъ лесно да
си съставимъ понят!е за способи-тЬ, съ които този до-
стоинъ тЪмъ насл*дникъ е можилъ да сполучи отдавна-
шно-то желаше на Константинополска-та патрикана.
Фанаршти-тЬ сега доказватъ, че унищожеше-то на Ох
ридска-та патр1арш1я е СТЗНАЛО по единъ твьрд* за-
коненъ начинъ. Въ доказателство тЬ показватъ на едно
писмо отъ няколко епископи отъ Охридска-та Лерарх^я,
въ което писмо тЬзи епископи проситъ Вееленскш па-
тр!архъ да ги пр!емне подъ своя власть: показв&тъ на
САЩО такива просителнп писма и отъ стърна-та на много
общини отъ область-та на Охридскш патр5архъ, показ
ватъ още и на единъ документъ, чрезъ кого-то Охрид
скш патр1архъ Арсенш доброволно ся отказва отъ свои-тЬ
правдини и проч. — Ние н*ма да се спираме на тЬзи
писма за да разглеждаме истор!я-та на тЪхно-то прои-
схожденте: наши-тЪ читатели, мьюлимъ, които не еднлжь
и не дважь СА вид-бли съ какви средства Константинопол
ска-та патрикана събира такива документи, и безъ на-
ша-та помощь МОГАТЪ да си обяснлтъ този въпросъ *).

*") Виж. бератъ-тъ на Патр!архл Кирн.пла отъ 1855 год. въ

Оз8егуа1оге Тггв51!по N. 43, 1856 г. Февр. Л. и въ Гласникъ-тъ IX. —
*) Т$зи дни получихме едно ново списаше на Грьцки езьшъ:
Та хата та? ар^сетпахояа; 'А^р^шу хаЪ Пгхсои. Въ него с* напе
чатани всички твзи документи и прЪвъсходно е разгледано тЬхно-
•п) происхожданье и пр.
 139
Тьзи документи, освЪнь че не моглтъ да оправ-
д;ил.тъ Самуила, нъ още пб-вЪче увеличватъ негово-то
беззакоше. Ако да не слществувахл т*зи писма, то
гава щеше да се гледа на негова-та постъпка само като
на едно наоше, а сега тбзи документи твьрдЪ красно
речиво свидЪтелствоватъ, че осв*нь насил!е-то, той и
негови-т* брат!е «м, работили още чрезъ низки интриги,
клевети, подкупвашя, заплашвашя и иная подобная симъ.

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
Фанарготско-то бреме въ Блъгаргя. Блъгарско-то възраж
дате и цьрковнги въаросъ.
Чрезъ растурянье-то на <)хридска-та патр1арш)я и
западни-тЪ Блъгарски епархш паднаха въ рдцЪ-тЪ на
самозванни-тв Константинополски Грьци или Фанар1оти.
Нме заварихме още т*хно-то господарранье между
Блъгаре-тЬ и добр-Ь знаем!» какво бфше това Господа-
руванье. Но това, на което ние сме свидетели, то е
само една сЪнка отъ онова Фанар1отско владичество,
подъ което СА живЪли наши-тЬ отци и предци въ ми-
нлл1и и въ предидущи-т* в*кове. Подъ видъ на ду-
ховни пастьфи, Фанар1оти-т* по естество-то си сл бмли
губители на духовно-то просвфщен!е, сЪятели на духо
вити мракъ. Всичши имъ животъ, всички-тв т*хни д*ла
СА единъ п;п'| ясенъ прим^ръ на едно най-низко прав-
ственно паданье, недостойно за челов^ческа-та природа.
Но ит.|;:1 прекратимъ свои-тЬ думи, да не бм н^кой да
ни обвини въ нЪкаква злоба противъ Фанар1оти-тЪ.
Оставяме на страна и списашя-та на много писатели, кои
то съ най-живи чьрти сл> изобразили Фанарютинъ-тъ, но
кои-то по своята народность и по сила-та на рЪчи-тв си мо-
г,1.т-|. да на сегашни-т$ Фанар1оти възможность да въз
140
будать недов*р1е къмъ тьхно-то повъствоваше '). —
Ние щемъ нриведемъ само нЪколко думи отъ просто-
сьрдечнш разсказъ на единъ Русски Гвещенникъ, за ко-
го-то никой, даже и Сами-гЪ Фанаршти не могд»тъ р*',
че пише пристрастно. Въ начало-то на МИНАЛШ в*къ
този свещенникъ, именемъ ,1оаннъ Лукьяновъ, изъ Мо
сква, като отииалъ въ Лерусаиимъ на поклонете, зами-
НАЛЪ и въ Константинополь, гд*-то е ималъ случай да
опознае добрЪтамошно-то духовенство отъ патр1архъ-тъ
и до н&й-долши калугеръ. Той е онисалъ свое-то ПА-
туванье, въ което е помЪстилъ и свои-тв наблюдешя въ
Цариградъ, отъ които наблюдешя ш.к- сме намерени да
съобщимъ нЪкое и друго *). — Тръба да кажемъ по-
прьво, че въ онова врЪме често СА ходили въ Москва
Грьцки Патр!арси, Митрополити и други духовни лица
за да събиратъ милостиня. Тамъ всякога ги СА нр1в-
мали добр-Ь и нмъ СА показвали твьрд^ добро госте-
пршмство. — Въ пълна надежда, че ще срЪщне таковн
гостенр)имство между одлъжено-то отъ Руси-тЬ Гръцко
духовенство въ Цариградъ, рЪченши свещенникъ Лу-
шановъ, кат(» СТИГНАЛЪ въ този съвсЪмъ новъ за него
градъ, взелъ единъ толмачъ и отишьлъ съ него право
при патр1архъ-тъ. — „Патр1архъ-тъ попита толма-
„чъ-тъ", разсказва Лук1ановъ, „Кой е шозн Калугеръ,
„отъ г$ е и защо е дошьлъ'! Толначъ-тъ отговори: Той
„е изъ Москва и отива въ Лерусалимъ. — Сл*дъ това

1 ) Които желаььтъ по-подробно да се ооознаштъ с-ъ ястп-

(ми-1-.ч и характеръ-тъ на Фаиаршти-гЪ, т* моглтъ ароче:
Н'|5(шге йез Рг1пс!раи(ез ОапиЬаеопев, раг М. Б. КвдпаиН.
Ргоушсез Коиташе^, раг Шеим.
Ру м ми п;! н Господарства С. Н. Палаузояа.
А особно: Евза! виг 1ев рЬапопо(ев, написана отъ едннъ Грьцки
пубдицисть 2аИопу.
-) Путеше1'тв!е въ святую землю свящевнвка Лукьянояа
папеч. въ Русск!и архивъ 1863 г.
 141
„азъ нодадохъ патрйарху листь-ть си (пашапортъ-тъ),
„конто той взе въ рлцЪ-тБ си, а да го прочете не можн:
,,погледа свмо няколко връме на печатъ-тъ му и ми го
„врьна назадъ. Поел* той пакъ попита толмачъ-тъ: а
„що иска той ошъ мене1 Толмачъ-тъ му каза: — Апо
„деспота! Той нищо не ще отъ тебе, проси само да му
„отст*иите една келл!я за да преживее нЪкой и други
„день, до ГДБ тръгне за Лерусалимъ: Той е чужденецъ,
„не знае езикъ-тъ, не знае ГДБ да си приелони глава-та,
„а пакъ тм си тукъ глава-та на Христене-тЪ, осв-Ьнь
„тебе, кой ще се погрижи за него. — На това патр!ар-
„хъ-тъ отговори толмачу: А дарове той донелъ ли е?
„Пнимтай го : ако има дарове, ще има и келмя".
Всеки може да си въобрази до каква стьпень е
И1.1.П. норазенъ Руссши свещенникъ, комуто и на умъ
не е доходило, че отъ уста-та на Вселенски! патр^архъ
моглтъ да излЪзлугъ такива думи. Гвое-то длъго уди-
влеше, Лумановъ скрьша съ сл*дни-т-Ь думи: „У насъ
„въ Москва и дверници-тЪ аатргаршески не бмхл. си
„позволили тикпви униженге 3)".
Отъ Вселенск1и патр!архъ Лук1ановъ отишьлъ да
проси пристанище въ Синайскш мънастьфь, но и тамъ
не го иршли. Ето, говори той, „колко СА милостиви Грь-
„ии-т*: не ЩАТЪ да пригледатъ и единъ странникъ. А
„сами, кога дохождатъ въ Москва и се престръгватъ
„тамъ по 30 души ежегодно за милостиня, тамъ се на-
,,миратъ за твхъ и добри жилища и царска храна. —
„ТБ въ Москва се оплакватъ, че Турци-тЪ ги МАЧАТЪ
„за да искаратъ по-в^че милостьшя, а като ся вьрнлтъ
„въ Цариградъ съ пълни джебове и си накуиллъ отъ
„патр1архъ-тъ: кой митрополитство, кой епископство,

3) Въ Росс1я тогава е слществовала още патр1арш1я, която

токо въ 1~ :' г. биде замЪнена съ ев. Синодъ. —
142
„поел* въче не щжтъ и да знаютъ человЪка. — Тъй
„правгьтъ ТБ ВСИЧКИ-ТБ .... На праздно тЬ се оилак-
„ватъ въ Москва отъ Турчинъ-тъ: нне съ ОЧИ-ТБ си
„видъхме, чеТурци-гЬ никакви насил!я не имъ чинлтъ:
„нито въ ввра-та, нито пакъ въ други нъща. Ако да
„бЪх* ги м&чили Турци-тЬ, ТБ нямаше да носжтъ ко-
.,припеци, комчатни ряси Грьцкш патр!архъ
„дава цьркви-тъ въ наеиъ (съ кирш), като взема за
„всякоя по ДВЪСТБ или по сто и нетьдесетъ таллера въ
„година-та. Всяка година той прави переторжка (мезатъ)
„за цьркви-тв, и който наддаде, за нъкоя църква, макарь
„6ь1-ще и два таллера, нему ьь и отстлпя. — Тамъ и
„митрополитъ митрополита сваля: заплати ли НБКОЙ
„по-въче натртарху за нзкоя епарх1я, взема кь: това му
„е расправа-та. — Оттова тамъ ся сръщатъ много Ми
трополити безъ иъсто, които се престръгватъ по Цари-
„градски-тЬ улици Такива СА Грьци-тЪ; ТБ
„пб-зл* и отъ Турци-т* ПОСТАПЯТЪ, като търгувап> тъй
„СЪ ЦЬрКВИ-ТБ 1>ОЖ1И".
Привождаме още няколко думи отъ онисаже-то на
този благочестивъ свещенникъ и зарадъ обнасянье-то
на Константинонолско-то вьтсоко духовенство въ онова
врЪме. — „ГрьцкитЬ митрополити въ цьркви-т* стонлтъ
„твьрд* не пристойно: все се смЪютъ и разговарятъ съ
„по-прьви-тв хора, що стомьтъ около тЬхъ. Гледашь го,
„като/ коза се врьца, то на една страна, то на друга,
„ГЛАЧИ по цьрква-та: нито свой-тъ чинъ паздтъ, нито
„цьрковн!и. Наши-т1> селски попове дрьжлтся по-добр*
„отъ Грьцки-гЬ Митрополити".
Кога патр1архъ-тъ се врьща оп, цьрква. ,,съои-
„ратсе у него много митрополити, епископи и инме на-
„чалние люди. Насвдатъ по килими-тъ, и прьво и прьво
„имъ подаватъ чибуци (пит!я табачньш): архид1аконъ-п.
„напълни длъгъ чибукъ и го подноси патр!арху, а про
 ш
„тод1акони-ть на митрополити-тЬ и на енископи-тъ1. —
„А вс* Гречесмя власти (духовния) у себя въ келш
„красиковъ держатъ, а Греки сказьшаютъ вс* содомства
„насьшань! . . . ." (Н-Ька ни блде позволено да не пр*-
вождами подирнн-тБ редове по Блъгарски).
Ето въ родЬ-тЪ на какви правители падна Блъгар-
ска-та цьрква. Не духовни пастири т1; дохождаха въ
Блъгарски-тЬ епархш, но подъ такова свещенно име т*
дохождах* тамъ да господаруватъ надъ душа-та и надъ
ТБЛО-ТО на Блъгаринъ-тъ. Духовши животъ на Блъга-
ре-тЬ ТБ помрачаваха съ свое-то невежество и го тро
вех л\ съ своя-та мрьсна безнравственность, а пакъ ма-
тер1ално-то имъ състоите разсьшвахд чрезъ безсов*-
стно търгуванье съ светьшя-та, и чрезъ всякакви наси-
-НЯ. — Приснопометши нашъ светитель, СоФрон1И Бпи-
скопъ Врачанскш въ свое-то жизнеописан1е ни е оста-
вилъ нЪколко чьрти отъ Фанар!отско-то господаруванье
въ Блъгар1я въ нослЪднята половина на миндлш вЪкъ.
Неговъ-тъ безъискуственъ разсказъ е тъй занимателенъ
и тъй трогателенъ, що-то ние си позволяваме да напра-
вимъ тукъ единъ но-подробенъ изводъ отъ него *). —
Читатели-тб ни тр*ба да знаютъ че преосвященн1и СоФ-
рон!й е бьиъ родомъ отъ Котелъ. Котленски-тЪ пьр-
венци, като го познавали за книжовенъ и мддръ чело-
к1,|; I., предложили му да имъ се ръкоположи за священ-
никъ, като му обещали да помолштъ за това Шумен-
скш владьпса, когато той доде въ Котелъ. СоФронш се
съгласилъ на това. СлЪдъ малко врЪме дошьлъ арх!е-
рей-тъ. Нька сега да чуемъ що расказва самъ С(»Фрон1Й
за ржкоположеше-то си, а такожде и за свещенниче-
ско-то си служете. — „Въ 1 762 г. пршде арх1ерей-тъ

*) Този драгоцЪненъ за яаша-та нова истор!я паметкикъ е

обнародванъ ,въ Дунавскш лебедь 1861 N. N. 55—61.
144
„и помолиха му ся; и онъ той часъ изводи да ме хиро-
„тониса въ недЪлю; и подадоха му седемдесятъ гроша,
„ала б*ше у СрЪда то исплатеше и азъ си готвЪхъ за
„въ недйля потръбная. Въ Петакъ вече пршде иконо-
„мъ-тъ и принесе ми пари-те и рече „да зяагиь како »е
„има да тя учини владика евященникъ, аочто другмй
„подаде сто и аетьдьсятъ гроша, того хо/че да хиро-
„шомиса. Али наковали скърбь и сожалете мя обузе,
„като ся исповфдахъ на духовнику и узЪхъ Мартортя,
„изготвнхъ си вся потр*бная; Ами кому да скажа тазъ
„скорбьмою! Потекохъ до оньш человъ-цп, що са б$ха
„молили и парм-те дали, и они пойдоха и дадоша още
„30 гроша и рукоположи мя въ л*то 1762 Септемвр. \ .
„ — Ала като знаяхъ да четж, другьш священници не-
„навидЪхА ме, почто они вси на то время б*хл орачи.
„И отъ безумная младость моя но рачахъ да имъ ся по-
„корявамъ. като б*ха тако прости и неучени, а они мя
„наьаждаха на архиерея , и колико ме ПАТИ аргосва и
„ненавидЪшемя! И имаше арх!ерея протосингелъ Грека
„неучейиаго, некнижнаго, онъ мя много ненавиждаше,
?,понеже то есть вещь природна: ученъ человЪкъ уче-
„наго люби и простъ простаго, и п1янъ шянаго. И така
„неспокойно няколко години проминувахъ живеше мое
„ И послЪ поидохъ на свята гора и еЬдЪхъ
„тамо шесть мЪсеца и пр!идохъ отъ тамо и учахъ д*ца
„на книжное учете и добр-Ь приминувахъ. Ала дгаволъ
„що е всякогь! на добро завистливъ, повдигна арх!ерея
„и понуди ме да ме учини епитропъ иконому и поква-
„рихъ азъ благогов*1шое живен!е мое, наченахъ да ходя
„по неговое угождеюе, по греческьш обмчай, да глобимъ
„человЪци-тв за сродство и зарадъ друпя вещи, ста-
„нахъ судхя, ала по-в*че за пари, ала не за мене, ами
„да угодЪвамъ на арх!ерея. Ала Богъ святьш въздаде
„ми праведно по д*ломъ". Блаженн1и авторъ разсказва
 145
по-надолЪ за голЪми страдашя и м<кки, които прете-
глилъ, а такожде и за една твьрдЪ тежка болесть, която
го постигнала и сврьша този си разсказъ съ слЪдни-тЬ
думи: „Подаде ми, Богъ наказаше заради безумная лу-
„досшь моя, що бЪхъ ся разгордилъ съ това епитроп-
..'•п/<;». да глобявамъ нейовинньт человЪци аарадъ ар-

За чудо голЪмо, Търновскш митронолитъ киръ

Григоргй съгласился да рукоположи отца СоФрошя за
Врачанскш епископъ въ 1794 г. 13 Септемвр. — Н*ка
чуемъ що разсказва този единственъ на онова врЪме
Блъгарскш арх!ерей и за арх!ерейско-то си служете. 6)
— „Като стигнахъ на епискошя моя, пише той, — хо-
„дЪхъ по цьркви-тЪ въ недЪля, въ праздници и пола-
„гахъ поучете по нашему Болгарскому язьшу, а они
„Христ1яни-т*, като не чули отъ други арх!ерея тако-
,,вое поучен1е, имаха мя като едного Философа ! Ходихъ
„по села-та, събрахъ мир!я-та, ала помощь-милостьшя,
„какво-то има обмчай зЪло мало мя подариша, почто
„у тая година имаше гладъ по всея Болгар1я. ОбЪща-
„ваха ми ся за напрЪдъ, ако подари Богъ изобил!е, да
„мя помогнутъ." —
Такова състрадате отъ духовенъ пастьфь къмъ
б*дств!я-та на стадо-то си на онова врЪме е бмло тъй
чудно, както е бмло чудно и пастьгрско-то СоФротево
наставлете по цьркви-т* ао •нашему Болгарскому язику.
Сл'Ьдующ1и разсказъ намираме такожде твьрдЪ ха-
рактеристиченъ: „Имаше единъ калугеръ на име Кали-

•) Може да се мисли, че е инадо тогава и други Блъгарски

арх!ереи, но тЬ СА били заразени съ Фанар!отск1и духъ, презирали
СА Блъгарскш евьпсъ и не пи-иалко отъ свои-т* учители, т. е отъ
Фанар!отя-тЬ, сл> безчинствовали и беззаконничали. Ето защо ние
в нарекохме блаженнаго СоФрошя единственъ на онова вр^ме Блъ
гарски аршерей.
10
 146
..пик'!. (Фанарштъ)6) уВлашко на Маркуца мънастирь игу-
, , иенъ, ала бЪше челов*къ упорливъ, не подклоняваше гл ава
„никому, анай-повЪче на Угровлахшскш митрополитъ, и
„онъ понъкой судъбъчне го заключилъ у затворка, а той
„по неговаяпротивность що да учини? Пратилъ человЪка у
„Видияъ и об*щалъ на Пазванч1я (знаменити тогавашенъ
„Видински паша) четиредесеть кесш пари да го учини
„арх!ерея на Видинъ, лочто Пазванч1я имаше гн*въ и
„ненависть на Видинскаго арх!ерея по нЪкоя си причина.
„Оньш Калиникъ Калугеръ, като знаеше това все, затова
„и пойде на Видинъ, сась нЪкоя лесть, и расплди Паз-
„ванч1я онаго арх!ерея и уз* му все що имаше и прати
„того Калиника на митропол!я, да сЪди наместо арх!е-
„рея, докл* му принесе позволеше отъ Патр!арха да
„го учини Видинскш владика Този Калиникъ
„прати Пазванская тескеря за Мене съ мубаширинъ да
„мя уземи да пойда на Видинъ. II пойдохъ на Видинъ,
„два три мфсяца служехъ по цьркви-тЬ: тако ми пи-
„шеше и тескеря-та пашовая, како тр1>бвамъ на Хри-
„ст1яне-т* на малпе время, да имъ сврьша слугуванье
„и пакъ да си нойда на епарх!я-та. И азъ като наченахъ
„да искамъ позволеше, пршде до мене пашовъ чьловЪкъ
„и рече ми: доклЪ не буди той Калиникъ владика,
„тебЪ не е възможно тиДЬ да идишъ. Ами азъ какво
„да сторя, азъ сиромахъ зл* ся вьрзахъ! И еЬдЪхъ на
„Видинъ три годиньь Ами що претеглихъ азъ отъ того
„Калиника Калугеря! Оъдъхъ при него кату нЪкон по-
„сл*дни слуга: не хочеше да мя знай никакъ за чело-
„в^ка, а остави за арх!ерея! БФше сасъ Турци-тЪ,
„сасъ Пазвански-т* хайдути (кърджалш) ведно, и не

') Фаняршти-гЬ "1,\л, турили на рлка и Влашка-та земя,

която ие пб-мадко отъ Блъгар!я раворявахл. Отъ тамъ т-Ь бьтдох&
шговени въ начало- то на нинЪшши н1п,-ь, но токо мр-Ьдн печестииа
годияъ гн отр*бихл съпс^мъ. —
 147
,,см*яхъ да продумамъ нЪщо хоратм; не пущаше мя
..нигдъ да ся проходя, токмо у цьрква, и то сасъ ня-
,,кого священника!"
Шй-посл* слЪдъ тригодишенъ, тъй да речемъ, за-
творъ СоФрошевъ въ Видинъ у Калиника, тогози по
дириш го направили Видински митрополить и бЪдши
нашъ затворникъ получилъ позволеше да се вьрне на
епарх!я-та си. — Но тя нрЪзъ това вр-Ьме бьма разси
пана отъ Кърджалш-тв, „села не останаха, чьяовЪци
сераябЪгаха по Влашко и п» други страни," а отъ друга
страна патрикана-та безъ да гледа на тона, безъ да
обръне внимаше, че СоФрошй по причина на Видинскш
си затворъ четири години неможилъ ни една пара да
събере отъ епарх!я-та си, искала отъ него да й заплати
мир1я-та си за тъзи години за едно съ Файда-та. И бъ-
днш страдалецъ като видълъ, че не може да изл*зе на
глава сасъ тая епарх!я и сасъ тоя дългъ, ммп.кп, въ
Влашко, гд-в-то измолилъ отъ тамошнш Господарь да
му извади отъ Цириградскш синодъ Парстисъ сир.
оставка. — „И освободихся", сврьша преосвященнш,
„отъ тия страхове и отъ тия временния нужди. Имамъ
„обаче една скорбь и боюся Бога, да мя не суди Богъ,
„като у::1.\'1, оное паство на рамена своя и оставихъ го,
„нъ паки надфю ся на Бога всемилостиваго, како го не
„оставихъ зарадъ почиваше мое, нъ отъ голЪмая нужда
„и отъ тяжюи дългъ, що мя натовариха и що не. вЪр-
„ватъ, како ся е разсмпалъ св*тъ. За това ся трудя
,,денемъ и нощемъ да испиша нъколико книги по на-
„шему Болгарскому язьшу, та ако не бм възможно мен*
.,да сказувамъ имъ сасъ уста моя, да чуятъ отъ мене
„гръшнаго някое полезное ноучен1е"
Този незлобивъ разсказъ на преосвещеннш СоФ~-
роши, кой-то по нфкакво си чудо е бнлъ възнесенъ на
един-ь отъ Блъгарски-тЪ тронове въ такова връме, ко-
ю *
148
гато т* всички-т* сл бмли оскверняеми отъ Фанарют-
ско-то нечест!е, този разсказъ доста ясно характеризира
Фанарштско-то владичество въ Блъгар1я. Намираме не
излишне да приведемъ няколко р*чи за това владн-
чество, рЪчи написани отъ други единъ ревнитель за
Блъгарскш родъ въ мйнлшй в*къ. „Патр1арси Царв-
,, градски съ насшпе освоили Терновская патр1арш1я подъ
„своя власть и на пакость и злоба що имаютъ на Бол-
„гари, еще изъ перво вр*мя непоставляютъ отъ Бол-
„гарскаго язьша епископи Болгаромъ, но все отъ Гре-
„чески язьшъ, и не радать отнюдъ за Болгарски школи
„или учеше, но обращаютъ все на Гречески язьгаъ, за
,,то су оетали Болгари прости и неучени и не искусни
„писашемъ, и много ся отъ нихъ обратили на Греческая
„политика и учеше, и за свое учеше и язьгеъ слабо бре-
,,жатъ. Тая вина Болгаромъ отъ греческая духовная
„власть приходитъ и много насил!е неправедно отъ гре-
„ческь! владьши терпжтъ во сш времена: но Болгари
„принимаютъ ихъ благоговейно и почитаютъ ихъ за
„арх1ереи и сугубо плащаютъ имъ должное, за то по
„нихна простота и незлоб!е воспршмутъ отъ Бога мзду
,,свою, тако и они арх1ереи, що съ сила, а не съ арх1е-
„рейское правило творатъ Болгаромъ велика обида и на-
„сил!е, и они по свое дъло и безсовъст!е воспр1имутъ
„мзду свою отъ Бога по реченому: яко тьт воздаси ко-
„муждо по дъломъ его" ')• —
За да не се раепространяпаме твьрд* много и за
да не привождаме още нЪкои подобни свидътелства за
Фанарютско-то бреме въ Блъгар1я, нне щемъ си позво-
лимъ да напомнимъ нъколко Факти, и отъ тъзи много-

7) Истор!я Славено Болгарская, собрана и наредена

Л<>]1омоиах(»п. бьшшаго во свят^и гори авонсшя въ и*то 1762. Виж.
о АсЪню пьрвому 20 и 44. —
 149
бройни Факти, които се случихл въ наше врЪме, тъй да
речемъ прЪдъ очи-тЪ ни.
1.. Въ наше врЪме Търновскш митроподить Ила-
ршнъ изгори наяв-6 цълъ возъ стари. Блъгарски рлко-
писи, въ които е бьиа напечатлъна наша-та истор!я я
наше-то древне народно благочест1е. —
2. Пр*дъ наши-тв очи други единъ митрополитъ,
Филиппополскш Хрисантъ, обяви пръдъ царско-то пра
вителство Пловдивски-тЬ мирни граждане за буйни бун
товници. И защо? За това, че тЬ му бръкахл» да упраж
нява своя-та Фенерска двятелность. —
3. Пр-вдъ наши-тЬ очи, кога царско-то правител
ство издаде заповЪдь на подданици-тв си да си отва-
рятъ училища, Нишскш арх!ерей не само не обяви тази
блага заповЪдь на стадо-то си, но когато НИШСКИ-ГБ
граждане сами се подевтихл» да си заграджтъ една
добра школа, той съ отеческо наставлеше имъ каза:
„защо Ви е такава школа'? Искаше неми да правите
синове-тЪ си еретици?"
4. Шка ни блде простено да напомнимъ още и
сл*дующш Фактъ. Когато въ 1860 год. пжтуваше Ве-
.1ик1и Визирь но Блъгар1я, нему но вслдЪ му се пода
доха жалби противъ какви не злоупотреблен!я и мрь-
сотш Фанар1отски. Между тъзи жалби се намираше и
една противъ Шаркойсши арх!ерей, че растлилъ ня
колко момичета на 14 и 1 3-тогодишенъ възрастъ. Тази
жалба бЪше подтвьрдена и отъ единъ Гръцки лЪкарь въ
този градъ. — Всичко това се е вършило тъй да р*-
чемъ пр*дъ очит* ни, въ срЪдъ ср*да-та на 1 9-тш вЪкъ,
поел* Тензиматъ-тъ и Хати-Хумаюнъ-тъ. — А пакъ
какво е бьио въ 18-тш и въ" предидущи-т* въкове?
Н*ка отговоримъ съ думи-тЪ на единъ почтенъ НЪмски
писатель: 8о -ууйгйе А\е Ъи1^а1ЧзсЬе Ка]аЬ Йаз РасМ-
ЬоЬеп ^песШвсЬеп С1еги8, —
150
аЬег Шг Ъбзег Сгешив 8). (Блъгарска-та рая стана
изворъ за лечала (чифликъ, мюлкъ) на вмсоко-то Грьцко
духовенство, — а пакъ то биде неговш зълъ генш). —
Още отъ конецъ-тъ на МИНАЛШ вЪкъ СА зах
ванали да се показватъ тукъ-тамъ между съвеЬмъ по-
тьпканши Блъгарски народъ личности, пачеже рещи апо
столи, които го СА викали да ся свЪсти, но ГБЗИ бла-
говЪстници -:л I, сврьшахА живеше свое. Фанаршти-тЪ
о'|;\ л, посредници-гЬ между рая-та и правителство-то, и
противъ такива непокорници, тъ имахА готово средство.
Стигаше имъ само да произнесАтъ думи-тЬ: буншовникъ,
Московъ-гяуръ и Блъгарскш аностолъ ставаше мАче-
никъ *). — И тъй СА ПОСТАПЯЛИ т*зи исти-т* Фана-
ршти, които за да МОГАТЬ да си кушьтъ нЪкоя Блъгар-
ска епарх!я, ходили СА въ Росс1я за да събиратъ тамъ
милостиня. А какви средства ТБ СА употреблявали тамъ
за да МОГАТЪ да съберАтъ по-щедро подаян1е, това ни го
ясно показватъ гор-Ьнриведенни-гЪ думи на Русскш све-
щенникъ Лукьяновъ. — Не малко Блъгаре станахА
жьртва на тази жестока Фанарштска иизость, нъ надъ
ГБЗИ жьртви е било речено да изникне на-коиецъ тъй
назь!ваем1и у насъ съврЪмененъ цьрковенъ въаросъ. —
Негово-то изникванъе, бмстро-то му разливанье но цЪла
Блъгар1я, неин', (ц врьвежъ и, смЪемъ вЪче да кажемъ,
р*шен!е-то му, всичко това принадлежи не на истор!Я-та,
а е още животрепещущъ вънросъ на наша-та съвре
менна д*йствителность, всичко това е добр* познато
и паметно на всеки Блъгаринъ, поради това ние нЪма
да ся касаемъ до него.
ПрЪди малко врЪме бЪхме честити да видимъ об-

") Ви^апвсЬе Гга^теп1е въ 58(егг. Кеуие 1864, 7 стр. 225-

*) За т1;.ш Блъгарски апостоли-МАченици, и въобще за всич-
ки-т* предтечи и деятели на Блъгарско-то въаражданье, ние се на-
даме да издадеиъ сл^дъ вр^ме особна книга. —
 151
народванъ единъ многознаменателенъ паметникъ за Бъл-
гарскш цьрковенъ въпросъ. — Той е извЪстно-то, мь1-
слимъ, вЪче нсякому Блъгарину: Послате на Блъгар-
ски-тЪ священноначсмнщи до самосаюяшелни-шЪ пра
вославни църкви за защита на цьрковни-тЪ права на
Блъгарскш народъ 9). Въ него между друго съ трога
телно христ!анско благочест!е е разсказанъ вкрати/в
вспчкш врьвежъ на цьрковши въпрост>, и ние не мо-
жихме да се въздьржимъ отъ да украсимъ свой-тъ исто
рически иреглсдъ и съ този разсказъ, който извлачаме
отъ ръ-ченно-то послаше. —
Блъгарскьштъ народъ, на когото бьтето както и самото ние
аванично отрицаваше вече Грьцкьгатъ Клиръ, иазивающе Блъга-
ритЬ Блъгарогласни (ВоаХ^аро^шуоО като не можъ-ше да тьрпи пр*-
зрЪшето на народната иу личность, нито да сноеи едно такова го
нение протнвъ язмкътъ иу въ цьрквьггЬ и въ училищата и въ дру-
гит* неговм священнм заведен!я, ДИГНА най нос^-Ь гласъ, когато
получи вънможность, противъ таковато пристрастно и своекористно
воведен!е на Грьцкьггв Ар.\1ереи, н лрЪди тридесеть почти годинъ
начн* да иска отъ Великата Црьква Архиереи едивороднм или знаиь-
щи Блъгарскмй яаьшъ. Нъ Великата црькна, като отговаряше, св-
когашь отрицателно, казваше, че ужь политическм причини не до-
пущатъ да олд&тъ опр^дЪляеми Блъгаре Арх1ереи на Блъгарски
••парм'!!, когато твьрдъ- доГфЪ слщитЬ причинь! и допущах* да
опр-вд-Ь.1ява Грьци за грьдамт/в, и да обвинява при тона прЪдъ за-
юнната политическа власть не само липа, нъ и ц-ЬльГйтъ Блъгар-
скьш народъ.
Прочее подобното расположен!е на великата Црьква като
|-,| г.д.1 ч,., отъ близо живущитЪ Блъгаре въ Цариградъ, на които чи
слото е повече отъ тридесеть хиляди, н като нЪмах<ь въ тоя градъ
ии една Блъгарска Црьква, въ която отъ природим пастири да
слушать Божествениата служба на цьрковнмйтъ Блъгарский язикъ,
поискаха единодушно да шгь ся позволи да си съградятъ на свое
вждивен1е Блъгарска народна црьква. Нъ Патр1арш1ята това тол-
жова справедливо и при това толкова нуждно пр'Ьдложен1е отблъ-
скаше съ неудоволств!е и негодован!е, догдЪто (-лЪдъ много молби
• справедливи и благословии пр-вдставлешя, на сила като ся омягчи
V г.ьпи на кояецъ и тля ся положи основньжтъ камень на храмътъ
въ 1848 Христово лЪто. Патр!арш!ята съвзволи чрЪзъ синодално
р1.!1п-111>- да принесе на тая срЪдоточна наша народна црьква снчко
'едно количество отъ петь хилади гроша.
Почти около това врЪме н по ради т!я поб}1кден1я и нужди

') Напечатано въ N. N. 4, 5 и 6 на вЪсткнкъ „Право".

152
Шовдивскьп-Ь наши единородци като гледах* съ жалость, че Бъл-
гарский язикъ е исключенъ изъ градските училища, които оТ.хл,
общи на Грьците и на Блъгарите, и въ които господствуваше само
еллинскьштъ язикъ, предложиха на тогавашньштъ тамъ митрополитъ,
а сега Смирненскнй, Г-иа Хрисанва за да ся введе въ градскьгт*
и епарх!алнь1 училища изучешето на Блъгарскьштъ язикъ. Нъ на-
лрасно. Негово Преосвященство положително отговори, че ва да
введе въ общите училища изучешето на варварскьштъ и неблагоз-
вучннйтъ Славяно-Блъгарски язикъ, такова едно нововведете не
може да направи. Исто такова упорство показа Тоя пастиръ и за
да ся не введе Блъгарскьштъ цьрковенъ язикъ въ црьквите на
тоя градъ, конто СА общо достояше на тамошните многочисленнм
Блъгари и иалочисленнь! Грьци, като казваше, че и црьквьггБ и
училищата въ Пловдивъ принадлежатъ на Грьците. Н тлй Блъга-
ретв въ тоя градъ ако и да сл по многочисленни отъ споите Грьцкм
съграждане, исключень: изъ общите црьквм и училища, осв*въ
црьквата на свята Богородица, ради която Грьцкьштъ печать въ
обще и Грьцит* въ тоя градъ направиха толкова см*щен!е и шумъ,
бидоха принудени да си съградятъ яа свое иждивен!е новм училища
и црьквм, когато Грьцмтв чрЪвъ пристрастното покровителство на
Патр!ярш1ята освояватъ несправедливо до днесь петь црьквь! н
другь! толкова училища съорадени съ общо иждивен!е, не за други
причянь!, а само вачтото въ нихъ бьмъ въ употрЪблеме Грьпдгийтъ
яаикъ. Такова е било поведен!ето отъ времето на уннчтожешето
на БлъгарскитЪ самостоятелни црькви на ГрьцкитЪ Лрх!ереи, което
поведен!е е имало постояното благоволете и одобреше на Великата
црьква, като вЪрна последовател н ица на достопочтенната Са-
муилова система.
Отъ това врЪме Великата црьква начна вече да усЪща, че
кроткитЪ и покорни Блъгаре негодуватъ протнвъ таковато при
страстно и користостолюбиво поведеше на ГрьцкитЪ Арх{ереи. За
ради това и|1-|;дп|нс и още по строги з^ркь! противъ църковното
движен!е на БлъгаритЪ, като начнл> да испряща Арх1ереи, в^рни
испълнители на известната система, дьрзски и неумолими за Блъ-
гарското паство налагаемьг съ сила и нринужден!е на стадото. По
тая причина враждата и неудоволств!ето като ся раввивахл отъ
день-на-день повече и повече между пасущитЬ и пасомъггЬ, дости-
гндха до краенъ пр-вд^лъ, и замЪстихд съвьршенно мирътъ и Еван
гелската люповь.
За излъчен!е на това краине жялостно състоян!е въ 1860
Блъгарскь1гв представители на народното събрате въ Патр1арш!ята
предложиха писменно, че „понеже Великата црьква не благоволи да
чуе многогодишните топли молби на БлъгарнтЪ за да ся избиратъ
и опрЪдЪляватъ за Блъгарски епарх1и Арх1ереи отъ Блъгарско
происхожден!е или поне знаьмци Блъгарскьштъ язикъ, а днесь н.
народното събраше не зима подъ ннимаше тоя важенъ прЪдметъ »а
наппитъ народъ, заради това за излечеше на раните, кои прон-
схождатъ отъ църковното улравлен!е и за искоренеше на народното
онеправдаше, нуждио е да ся възстановатъ уничтоженньгге отъ
вселенската патр!арш!я, Самостоятелните църковни начялства. —
 153
Охридско в Търновско". Нъ Патр!ярш!ята , като имъ напомни не
цьрковньттЪ правила, а царскитЪ Г>ерать1, които тя има въ ]>л,ц1;,
отхвърли прЪдложешето на Блъгарскмт* представителя. По тая
причина, п.хгЪждмг!,. които имаше още Блъгарскьштъ народъ за из-
лЪчешето на злото и за съхранешето на цьрковниить миръ, всуе
остан<ьха. Ради това отъ тогава Блъгарскигв епарх!и многобройни
прошен!я подадоха на Честното ни Правителство на Н. И. Величество
АвгустЪйшаго нашего Господаря, като ивражявахл своигв нужди
и като ся облЪгахл на справедливостьта на Честното ни Правител
ство за удовлетворешето на законьггв нихнм оплакувашя отъ не-
праведно употрЪбляемата църковна власть на Цариградската Па-
тр1арш!я. Нъ уви! Великата црьква като не бфше никакъ располо-
жена и като не желаеше да даде законно удовлетворете, не ся по
колеба да подигне още пб-голъмо гонеше, да употрзби всякакви
средства и да припъгва, дъто б1>ше и възможно, до грубонасид-
ственнь! мЪркь! т. е. тъмници и ааточешя за да заглуши пл опла
кувашя.
Това възмутително поведеше на Цариградска-та 1фьква про-
тивъ единъ п;!;.!!, народъ, тая жестокость, на която станаха жертва
отъ нашштъ народъ немалцина отборни человЪци, напълни съ хри-
ст!янска ревность сьрдцата на н-вкои отъ нашигв единородни Ар-
х!ереи и имъ вдлхн<ь бодрость и самовтперженность да пр^зратъ
гонен!ята и, основинм на своята Арх1ереиска СЪВ^БСТЬ да провозгла-
сатъ църковно оненравдашето, на което е пр^дмътъ Блъгарскмйтъ
народъ. Нъ на евангелската ревность и самоотверженность на пн
пастире, които см^ха да издад.ътъ гласъ въ защита на правдата,
Патр!арш!ята отговори пакъ съ насил!е. Несчастнмтв т!я Арх!ереи,
които дьрзяахл да ся провъвгласятъ въ защита на толкова милшна
народъ, като злодъйци бидоха истръгнлтъ! изъ опят1ята на паст
вото ииъ и бидоха пратени на жестоко и плачевно заточеше. Нри
това защитницигЬ на правдата, като награда за тоя свой подвигъ,
получиха извержеше. Нъ такава е людската сгьдба! Макаръ насил-
сгисньп!; т1я средства на цариградската цьрква и да см&тихд без
крайно благочестивото и православо множество, она обаче не по-
малко удвои старашя и грмжи, за да изнамери и другь:, чръ^ъ
които распалуваше непримирима вражда между два единовзрни на
рода Блъгаре и Грьци.
Около това врЪме на Божштъ промислъ угодно бьмо да про
води на благочеетивийтъ Блъгарский иародъ още по опасни иску-
шен!я за да ся испьгта „яко злато въ горнилЪ" твърдата му
в*ра и да ся опознае благочест!ето му. Отъ една стьрна жестокото
поведен!е на Патриарш1ята, властолюб!ето и користолюб1ето на ви-
сокьшть нейнъ клиръ чръзъ господството во името на ВФрята и на
неканоническь! добь1ть!тв си привилег!и врьзъ Блъгарскьн-Б црькви
— сичко това падаше врьхъ върнигв сьрдца на Блъгарет1> като
тъжъкъ камъкъ; отъ друга — съблазнителните, лсткви и коварни
лрЪдложешя на католическата пропаганда смущавахд слабитв у-
мове и ги докарувахА въ едно опасно колебаше. Папскитв про
поведници чр-Ьаъ нЪкои легкоумни и безразсъдни челов^ци умЪ-
ха да ВДАХНАТЪ отчаян!е въ сьрдцата на една малка часть отъ пра-
154
^
росдавнь! Блъгаре и да провъзгласатъ чрезъ ушята въастаиовле-
шето на независимата Блъгарска 1ерарх!я.
Въ пи критически обстоятелства Блъгарскийтъ народъ н
Блъгарското духовенство показа прЪдъ Црьквата и пр*дъ сичкийтъ
гн1т. непреклонната си приверженность къмъ учешето на право
славната црьква и надви, съ БожЕя помошъ, искушен!ята, като
имаше ппкьп I. си надежди въ сполучешето на древната си на
родна црьковна самостоателность.
Напротивъ, Цариградската Црьква, почти пренебрегаваше сич-
|.|.м ь действш на напгм.п I. проповедници, и упорно ся държеше
да направи неизбежните устлшки, които единодушно искаше Блъ
гарскийтъ народъ, и които и указувать священните правила и цьр-
ковната истор!я, она като предпочете да презри ползата отъ пра
ведните желашя на единъ целъ народъ. и при това да ся пзра-
жява, че не признава църковното историческо с&ществоваше на
Блъгарската 1ерарх!я, нито пакъ прави различ!е между Грькъ и
Блъгаринъ, издаде обаче петнадесеть точки, които ова наричяше
„устлпкь! на Блъгарите" и чрезъ които Великата црьква призна
ваше явно начялото на народностьта, зачтото т!я точки гласгЬх.ъ
въобще: „Въ чисто Блъгарските епархж ще блддтъ определяеми
Арх1ерен Г.'1».1Г \ !'!•;. или знаььщи Блъгарскийтъ язикъ. Въ свя-
•I ми I ь синодъ на Великата црьква допускава ся да заседаватъ като
редовни членове двоица митрополити на Блъгарски Епарх!и, както
И напредъ". 'Им устлпки, които не бехл направени! некакъ да у-
довлетворять законимте искан!Я на Блъгарскийтъ народъ, като ся >
испратиха въ Блъгарските епархш, подтвьрдени отъ Висока за-
попедь, причиниха най скьрбно впечатлен!е пъ сичкийтъ народъ,
ваказуемъ, тлпченъ и отвергнлтъ отъ майката цьрква като ужь не-
покоренъ. Зато различни Блъгарски епархш, като избраха дваде-
сеть н осьмь представители, презъ Марта 1861 година пратиха ги
въ цариградъ, снабдени съ пълномощни писма и прошешя до Пра
вителството, чтото въ гфл.11 1.Т1. на законностьта и справедливостьта
да възвьрн.ътъ и защитятъ грабнатите народо-цьрковни правдиви
на Блъгаргкьштъ народъ. Представителите като СТИГНАХА въ Сто
лицата и като бь!доха припознати за такмва споредъ пълномощ
ните имъ писма, протестоваха прЪдъ Високата Порта противъ упо-
мннл.тм I I. уст&пки отъ Натр1арш1ята. и на место нихъ като съста
виха други осьмь точкь! които, по неизбежна необходимость, имах&
ва основаше не възстановлензето на уничтоженната Бдъгарска 1е-
рарх!я, нъ равноправностьта и еднаквото учястЕе съ Грьцкьштъ на
родъ въ народнь!те и църковни работи на цариградската патр!ар-
1И1Н, подадоха гм писменно на миннстрътъ на външните дела за
да съдействува и заповеда потребното. Честното Правителство като
ае това подъ вяиман!е, повеле да ся състави смесена коммишя отъ
Блъгари и Грьци-духовни и м>рски която да испьгга нзложеннитЪ
въ осьмьгв точки искан!я на Блъгарнте.
И тъй смесената тая коммис!я, съставена отъ шесть Гръцки
и толкова Блъгарски членове, име първото си заседаше на 18-М
1ул!я 1862, и при сичкото стараше на Блъгарските членове да
ДОЙДАТЪ до едно братско споразумение съ Гръцките, последньггв
съ всякакъвъ начинъ ся стараха да отхвьрлятъ Блъгарскь1те пред
 155
ложешя. Когато ся разглвдваше пьрвата точка за избирашето на
Патрйархътъ, БлъгарскигЬ представители самоволно и съвьршенно
явно уетлпиха на Грьцигв вишегласието, което пи могло да обез
печи на Грьцката народность избирашето на Върховното това цьр-
ковно лице. Нъ като коммишята НЗЧНА да разследва съставлешето
на святийтъ синодъ споредъ втората точка, която казваше: „Свя-
тийтъ Синодъ тр-вба да ся съставлява отъ шесть Митрополити
Грьцн и шесть Блъгари'' Грьцкигв членове ся въспротивиха про-
тивъ съставлешето на светьштъ синодъ по народность и остаиАха
непреклонни, като казваха че митрополитите на Вселенскиить п|.1.-
столъ треба да влизатъ въ синодьтъ снчки по редъ споредъ но-
В1.1ИП. уставъ, чтото чрезъ тоя начинъ имах* чюдна мисль да съ-
ставляватъ Гръцките митрополити всегда вишегласието въ свя
тийтъ сияодъ. Нъ зачтото сичко, что са решава въ синодътъ |М.-
шява ся по вишегламе, БлъгарскитЪ членове ннкакъ не можехА да
ся поддадАтъ на едно такова несправедливо осАЖдеше на Блъгар-
скийтъ народъ. И ТАЙ Коммишята като не иоже да ся спогоди вьрху
важната тая точка, и двете страни отнесоха ся за това до мини-
стрътъ на м. |,н н! Н1.1Г1, дела, като ся облътнАха на него да реши.
Тогава Н. Височ. призова незабавно коммишята да заседава подъ
вегово председателство. Следъ много и различим расАждешя и
раздирпанш Н. Вие. каза, че точката, за която е рЪчь, справедливо
е да ся ръши на осиоваше на множеството по народность на жи-
телигЬ въ епарх 11гг1;. когато Грьцкитв членове не ир1нматъ осно-
ван1ето на равенството въ съставлешето на светмйтъ синодъ. И въ
такъвъ видъ най послЪ това р|вшен1е ся съобщи на Патр1арш!ята.
Нъ въ това 11||1.мс'. като си даде оставката Натр!архъ 1оа-
ГЬШЪ, с 1.1,1! И На | И1Д1 III 1.11111 III I I. |||) |,г I п.1 I. А МЛГ Ц1С1. 1.П1 1 I. МиТрОПО-
литъ Софронш, послЪди1итъ съ позволен!е отъ Правителството свика
незабавно въ Латр!арш1ята едно събраше отъ високийтъ Клиръ и
знаменити «преки лица за да обсАдятъ и рЪшатъ искан!ето на Блъ-
I .|||щ1, за съставлен!ето на светьжгъ сннодъ. Това събран!е, осв^нь
три .з у V. н 1н,1 лица и едно м!рско, ся състоеше се отъ Грьци. Въ
първото си за<.-вдан!е на 22 Февр. 1864 събрашето, на м*сто да
.н-'!'- подъ вниман!е само точката за съставлешето на светьштъ Си
яодъ. ве въ поглЪдъ и извади на-срЪдь и осьмьтв точки, които
като разгл^дв^ь въ продължеше на четири мЪсяци, сключи своитЬ
заевдан!я, като при това Блъгарскмгв четири членове изразиха сво
ето неудобреше, и съобщи на Честното правителство последното
*аключен1е на дъятята си чрЪзъ слъд^ь&щигв думи: „Че пръдло-
женнмгв отъ Българигв осьмь точки съ печаль найде (събрашето)
да заключяватъ различ!е на народность и племенна исключителность,
кое и'1;мт(1 е противно на духъть на църквата; ТАЙ с<ьщо и основа-
н1ето на равенството, вьрху което сд съставени осьмьтЪ т!я точ-
ки,-както и станльлото вече спогожден!е за пьрвата точка въ <-ч1>-
сенната коммис!я гл, непр1ети отъ църквата по тая причина.-4 И
ТАИ Блъгарскьштъ въпросъ останА пакъ висящъ.
Скоро (.'лъдь това нъкои отъ по значителните въ Цариградъ
Грьци, като зеха на видъ жалостната распря между Блъгаригв и
Патр1арш!ята, пожелахА да ДОСТИГНАТЪ съ Блъгарь1тЪ до н1;кое
епогождеше и то съ съизволен!ето на Патр1аршя1та. Действително
166
това опитваше ил* удовлетворителенъ конецъ; и едно спогождеше
на основаше на равенството бь>де пр!ето и отъ дв1!т1; страни; оста
ваше само на т!я отбрани Гръцки първенци бидейки ревнители за
ммрътъ и за съгламето въ црьквата да уб*датъ Патр!арппята въ
това, и т.ч.и да зене край печяляата распря между два единовЪрии
народа. Нъ за зла честь и това спогождеше ся разби отъ обьшно-
венното „поп Ровзитив". И наистина, на 22 Април!я 1866 год. Па-
тр!арш1ята по волята на Чест. правителство съзва многочисленно
общо събрате отъ духовни и .лмргкм лица, и представи на внима-
шето на събрашето точкьггЬ на казаното спогождеше. Събрашето
въ пьрвото си .часЪдаше опрЪдФли една коммигш да испьгга като
разгледа услов!ята на спогождашето и- да си даде мнЪшето. Нъ
врьхъ това отгор* дава си оставката Иатр1арк ъ СоФронш и ся въ-
скачя на прЪетолътъ вторий пл.п. Григорш VI.
Новьштъ Патр!архъ Григорш показа отъ начяло голямо ра-
сположен!е да ся даде край на многогодишньштъ Блъгарскьш Въ-
просъ.
Сичкитв обаче старан!я на Н. СвяЪтйшество имаха за сл^дств!е
пр-Бдположешето да ся образува едва за една третя чясть отъ Блъгар
скьш народъ едно полунезависимо цьрковно управлен!е подъ наз-
ван!е: Ексарх!я на Блъгарската область, която Ексарх1я щ^вше да
ся състави отъ задбалканскигв Български епархш, т. е. отъ трн-
десеть и петь епарх!и, които бидоха подчинени на цариградската
Патрйарпня слЪдъ уничтожен!ето на самостоятелнитв Блъгарски
црьквь! само дванадесеть й|-ла опрЪдъчяени да влЪзнл.тъ въ гвлото
на казанната ексарх!я безъ да ся удовлетворятъ ТАЙ. жалбмтЪ и
молбигБ на сичкийтъ Блъгарскьш народъ. Тоя плат. за Ексарх!ята,
който отчясти и криво-лЪво рЪшяваше Блъгарскьштъ въпросъ, за
полза само на дванадесять епархш, исключяваше остандлигБ, като
Пловдввъ, Битоля, Охрнда, Скоп1е и прочее, отъ гдъто ВЪЗНИКНА
най повече и ся поддържа неудоволств!ето на БлъгаретЪ противъ
Црьквата, иикакъ не можъше да направи да прЪстане за въпросътъ.
Заради това, като и тоя пл, п. Патр1арш1ята и Блъгарскьштъ народъ
не мож1;х,1, непосредственно да ся съгласятъ, Честното Правителство
на Н. В. Султана рлководимо отъ отеческо попечеше, като много
кратно, гллбоко, сер!озно обсл>ди това дЪло въ министерскьштъ
г|.п!,1 1,. съ млдра проворливость издаде най послъ- два проекта за
ръц[('1мс на Блъгарскьшатъ Цьрковенъ Въпросъ.
Праведното и мльдрото това р|вшен1е на царското правител
ство като дава прЪдначерташето за устроешето на една Блъгарска
самоуправна црьква, която да объеме въ своята окрлжность сич-
кит-Ь Блъгарски епарх!и, положи удовлетворителенъ край ва тоя
въпросъ.
Нъ, уви! ако и да предстои величяйша нужда и крайна не-
обходимость за щиемашето на единъ отъ двата проекта, Патр!ар-
хьгь и неговийтъ светьш Синодъ отхвърлиха решително и двата
казанни проекта, като : противоканоническьг, противов^роиспов^дни,
противодогматическм и противоевангелски.
Ние отъ своя стърна по съвЪстьта си и заедно съ сичкийтъ,
народъ, като пр!ехме съ радость р^шен1ето на Честното ни прави
телство (именно льрвьштъ проектъ) и като бЪхме свидетели на на
 157
родньггЬ тържества аа тоя случяй, подбудень! отъ усиленньггв под-
канвашя на Христ1янитв въ нашите епархш н, едни отъ насъ като
о1; \* вече тука, другь! дойдоха отъ епархштв си колко 61; въз
можно пи скоро за да разсАдиме общо врьхъ канояичностьта на ка-
заннмт1; проекти н настоящето положеше на цьрковньггЬ ни ра
боти. И ТАЙ рЪшихме най нащгвдъ да пратите на Негово Всесвя-
ТБЙшество писменно законна оставка отъ подчявешето си на все
ленската Патр1арш1я, като и Клиръ и народъ бъ-хми вече явни сви-
дЪтеди иа неправдата на цариградскьштъ пръстолъ, въ сдщото
вр$ме мр ь.1 ъ поменАтата наша оставка ся прилъ-пявахме до възраж-
даемата ся, съ бож!я иилость, древна нашя народна и каноническа
црьква, като истини м и канонически нейни членове, обновляь&ще
съ тоя начинъ слЪдъ единъ и1;къ горко вдовство, богатата съ при-
вилепи и знаменитата нашя народна Блъгарска 1ерарх!я.
Споредъ това като зехме за рАководитель Арх!ерейската наша
съв^сть, ТАЙ сдщо и като ся п. натупахме зрЪло съ духътъ на
христ!анството, съ основнмгв закони н съ богодухновеяигв пра
вила, които опрЪдЪляватъ видимьштъ строй на Вселенската Право
славна Црьква, както и съ нейнитЪ святи предан! н р-Ьшнхме ся да
отговоримъ писменно на Честното ни Правителство за Пьрвьштъ
проектъ, че го намираме съществено съгласенъ съ порядокътъ на
Православната Црьква, и съ нейните постановлемя, правила и прЪ-
дан!я, и ради това неподлежащъ на никакво църковно ос.ъждеше.
Прочее твьрдо сме увЪрени, че праведньштъ и безпристра-
стнмйтъ гласъ на Вселенската Православна црьква ще направи да
•счезне, като мъгла пр-вдъ слънчевите зари, неправдата, която отъ
толкова врЪме глАбоко поразява напййтъ народъ; зачтото Влъгар-
скьштъ народъ и Блъгарското духовенство съ животрепещуще
сьрдце и съ разгАрНАТЬ! обятия чакатъ оня день, когато съсъ мо-
литвь1т* и благословен!я на Вселенската Црьква званично ще ся
провъзгласи възрождешето на древната нашя народна и каноническа
1ерарх!я, която основана като на незиблемъ камъкъ — на основата
на Пророците, на Апостолите, мАченицнтЬ и на святитв и бого-
дгхновенни Събори, ще I* поставнмъ, съ Бож!я помощь, непорочна
и чиста првдъ Бога и пръдъ Вселенската Црьква, и ярЪнепорочна
невеста Христу, а на вселенската црьква единосущна и единообразяа
сестра во Христв.

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА,
Исторически бЪлежки за кашолическа-та ароиаганда меж
ду Бм>гаре-шЪ; аокашоличенни-шЪ Блъгаре въ Блъгаргя и
Авсшргя. — НЪколко рЪчи за арошесшаншска-ша аро-
ааганда.
Прьвъ по-успЪшенъ опьггъ за ввожданье-то на като-
лицизънъ-тъ въ Блъгар1я е направенъ между 1 365 и 1 369
 158
год., сиречь въ онова време, когато Венгерци-те превзехА
Видинска-та обдасть и ьь дрьжахА въ р,1.п,1.-т1. си около
четьфи години. — Казваме, че токо тогава прьвъ пл.ть
е направенъ такъвъ опнтъ, защо-то сношен!я-та на царя
Лоанна I съ Римъ, както видехме, имахА съвсемъ другъ
характеръ, а иакъ мнеше-то, че, во време-то на Латин-
ско-то владичество въ Константинополь СА се покато-
личили Блъгарски-тв Павликене, това мнеше е съвсемъ
безосновно. — Този прьвъ опнтъ стана съ единъ на-
силственъ начинъ, за което твьрдв красноречиво сви-
детелствова мАченическа-та смьрть на Францискански-
тв проповедници въ Видинъ, смьрть, която ги постигна,
инип, Венгерската войска биде изгонена отъ тамъ. Си-
ломъ покатоличени-тв тогава Блъгаре отведнажь, видн
се, пот, рил,ли с* се къмъ отеческата си в*ра ').
Трагическ1и конецъ на този прьвъ католически
опмтъ въ Блъгар1я уплаши католически-тЬ апостоли,
които до растурянье-то на Блъгарско-то царство не дьр-
знахА да се онитатъ още еднажь *).
Отъ 15-тш въкъ надъ всичкш Балкански полуо-
стровъ се воцарихА османлж-тв, които не се яЪсахль
въ релипозни-тБ работи на своя-та рая и следователно
не СА имали причина да ьк паздтъ отъ католически-тб
съблазнители, нито пакъ да сгвсняватъ апостолска-та
деятелность на тези подирни-те. Като ся ползовахА отъ
такава една веротьрпимость, която ся въдвори на Бал-
канскш полуостровъ, католически-те проповедници отъ

' » Разскаава се за покатолнчеви-тЬ тогава Павликене, че не

послЪдовали този приагвръ иа православни-тФ си брапе, и остали
католици. Но въ скоро врЪме, по причина яа много и равни гонени
и притвснешя, гв били принудени да се прЪселатъ въ 1392 или въ
1303 год. въ • еш|нн. Виж. 1>]1.- Ьц1^апзсЬе ЗргасЬе 1п $!еЬепЪйг^еп.
Мнклошича, и Ъи1^апвсЬв Рга^шеп(е Каница.
') Пеячевичъ доказва противно-то, но само съ едно голо мд-
друваяье, бевъ никакви основата.
 ч
159
Доминикански-тв и Францискански монаси захванаха да
дохождать тамъ по-в-вче и по-вфче на ловитву. Особно
вгаого взе да се уголемява тамъ число-то на католиче-*
СКИ-ТБ апостоли, а такожде и гвхна-та ревность за
подчинеше-то православни-гЬ Христене.на папа-та, отъ
16-тш |гг.|;-ь. 16-тш въкъ бъше единъ трьрд* злочестъ
в*къ за католицизъмъ-гь и за папска-та власть. Наро-
ДИ-ТБ, които длъго връме се находих* въ духовно и
твлесно робство у Римско-то духовенство, образумих*
се и почувствовах* всичка-та тегота и нравственно
уничижете на това недостойно робство. ЯВИХА се Лю-
теръ, 11,1!11111.П1. Калвинъ, Тодоръ Безъ, Джош. Ноксъ и
др. които и словесно и лисменно се въоружих* \\\ю-
тивъ безгранично-то властолюб1е на Римска-та църква,
противъ антихристови-тв притязашя и пост*пки на
папство-то. 1 1. п.п! народи и царства трьгиахл> сл*дъ тъх-
нш гласъ, и отметнах* отъ шш-гЬ си папсши яремъ,
— и когато пала-та вдигна лротивъ нихъ огънь и мечъ,
ТБ знаих* съ кръвь-та си да обноватъ свое-то духовно
искуплеже отъ чьрна-та сила на католицизмъ-тъ. По-
ловина-та Нъмска земя, Англ1я, Швейцар1я, Холланд1я
и Скандинав1я съвсЪмъ се ОТДБЛИХ* отъ панск1и тронъ.
РеФорматсюи духъ б*ше проникнАЛъ и въ други-тЬ
западно-Европейски земи, които такожде се вълнувах*
и исках* да се отметнжтъ и отдвл*тъ и т*. Зарадъ
папство-то б*ше настаналъ послЪднш часъ: отъ вси
странъ го окружаваше гибель. За да уГмс реформатск!и
духъ въ земи-т*, които му оставах* още покорни, и
ако е възможно да възвърне подъвласть-та си он^зи, които
се отметнах* отъ него — това бъше главна-та грижа
на папитв въ онъзи пагубни за" гвхна-та власть вре
мена. За да достигшьтъ тази ц-ь.и.. т-г. не се запрах*
ни предъ едно средство: Тайни и явни убшства, горенье
живи хора, м*ки и всякакви кознодъйства, всичко биде
160
Ф
турено въ дЪйств!е. Съ този начинъ папи-т* сполучих*
само да спржтъ развиванье-то на протестантски духъ,
но не МОЖИХА да го искоренлтъ въ аеми-гЬ, които
Ги.хл, вече сполучили съвсемъ да се отметнжтъ отъ
папска-гта власть. Папа-та най-после требаше да се
увери, че половина-та отъ негово-то стадо, или по-добр*
да кажемъ отъ негови-те подданици, го остави и се от
дели отъ него за всегда. Такава една загуба беше тежка
и несносна за властолюб!е-то на папи-те, и т I, като ви-
д1;\,1.. че нт.мя никаква възяожность да № възвьрнлтъ,
обрънахл всичко-то си внимаше на това, какъ да нава-
сатъ тази^агуба съ ново прюбрЪтеше, съ други думи
да кажемъ, какъ да заменатъ отпаднлли-те си отъ т*хъ
подданици съ други, нови подданици. За тази цЪль, ТБ
обрънахд вниман!е-то си на езьншщи-тъ въ новонай-
денната тогава Америка, а такожде и на православни-тЪ
неточни Христене. — Ето защо отъ 16-тж в*къ като-
лически-т* апостоли налегнаха съ такава ревность и
усьрд!е православните земи и народи. — Католически
н [к н к» Ш1дшщи отъ различни монашески чинове, Доми-
никанци, Францисканци, а особно новородени-тЪ тогава
Лезуити, испоплънихж православни-тЪ земи въ Турска
та Имперш и наченаха своята апостолска д*ятелность
съ неуморни старашя и съ всякакви начини. За по-вЪ-
ренъ успЪхъ папи-т* наммг.п) х,ъ да си приготватъ про-
повЪдници и служители и отъ сами-гв православни хри-
стене. Съ тази цъ-ль папа Григорш ХШ въ 1577 отвори
въ Римъ едно училище подъ име Грьчка колеггя, гдЪ-
то замайваха млади Гръцки и други православни юноши
и ги просвещаваха и обучаваха, тъй какво-то после
т* да действоватъ между свои-т* съотечественници и
да ги склоняватъ на папска-та страна8). — Други единъ
') Отъ това католическо училище из.гЪзох.т, няколко достойни
папски ученици, и поборници на католицшъмъ-тъ ; като на ор. Петръ
 161
лапа, Григорш XV учрьди въ Римъ въ 1622 год. едно
общество, подъ име Пропаганда което постоянно да се
грижи и да измисля нови средства и начини за распро-
страняванье-то на Католицизъмъ-тъ. Въ уставъ-тъ на
това общество е казано, че РИМСКИ-ГБ- апостоли тръбва
особно да се грижать и старакктъ за опръщанье-то на
православните Христене въ Турско-то Царство, защо-то,
говори се въ този уставъ, „тЪзи знаменити нЪкога на-
„роди отъ невЪжество и отъ заразителни убЪжденгя
„СА се превърнали въ скотове; раст&тъ и умножа-
„вашся за вЪчнги огънь, който е приготвен* за дгяво-
„лъ-шъ и за негови-шЪ ангели *).
Най усьрдни-тв и нйй-неуморни дЪлатели за ра-
спространяванье-то на католичество-то между право-
славни-тЬ жители на Турско-то Царство СА бьии, та я
до сега СА ^зуити-тв и Францисканци-гБ. Нвка сега
да разледаме твхна-та дъятелность на това поле и да
нмъ пресмЪтнемъ успЪхъ-тъ. Лезуити-тв или ^зуитскш
орденъ (зос1е!;а8 Леви) бмде основанъ въ 1540 год, т.
е. въ онова вр*ме когато папска-та власть се намираше

Аркадск!и, Матей Кар!о*илосъ, Леонъ Аллат^п-ь . Каннаки Росен

Николай Комненосъ, Пападопуло и др. При веичка-та си ревность и
стараше да скдонать свои-тЬ съотечествеяници на Папска-та страна,
тЬ обаче ни най-иалко не са сполучили въ това. ТЪхни-гв съоте-
чественници ги с* избягвали и ненавиждали по-в*че и отъ при-
родни-т1; католически проповедници. — 100 годиш. слЪдъ отва-
рянье-то яа това училище Римска-та пропаганда-та се увЪри, че
отъ него неможе да се чака никакъвъ плодъ, и то трЪбаше да се
затнори. — Папа Григор1й XIII, основатель-тъ на това училище Р
извЪстеяъ съ исправянье-то на календарь-тъ, а такожде и по това,
гд-Ьто слЪдъ Вартоломеевска-та нощь, въ която съ единъ най-вЪ-
роломенъ начинъ бмдох.т, убити въ Франц1я много хиляди проте
станти, той запои-Ьда да п1ил.ть по цьркви-гв благодарствения мо-
дебни „аа иагинванье-то на толкова врагове Христови."
*) оШп се1еЬгев па1!опез рег депогапйае е! реаи1вп-
& регаиа.ч1оп18 8(арогет Ьшпал!(а(ет !п Ье вИагит па!игат шге тп-
ивзе я(()ие а<1 е1егпа 1поеп(1|а о!1аЪо1о е( ал^еНв е]из р«га(а аН яо
ргора^ап. — В!11аг1ит де ргора^апйа Ме 1. 66. Пах. 533.
11
162 ,
въ най-гол*ма опасность. Главна-та цЪль на този новъ
орденъ бЪше да повдигне падн&ла-та власть на пап-
ство-то и да найде колко може пб-вЪче нови подданицн
на папа-та. За достиганье-то на тази ц*ль Лезуити-тг,
считатъ позволителни даже и нйй-мръсни-тЬ средства,
като на пртгвръ: лъжа, клевета и всякакви кознодЬй-
ства, подкупванье, убшство и т. н. *).
Въ скоро врЪме слЪдъ появяванье-то си на свЪтъ,
Лезуити-тЪ съ помощь-та на Французско-то правител
ство «ас х л позволеше отъ Вмсока-та Порта да МОГАТЪ
да живЪнктъ и въ Турска-та Импер1я. Въ 1609 год.
додох.т. нЪколко .!с.!упти въ Константинополъ и не за
бавно наченах* своя-та дъятелность. Отвориха нЪколко
училища, въ които заманвахл» православна-та младежь
съ мь!сль да си приготватъ отъ шч.г» помощници; съ
пари и съ големи обЪщан1я привлачахл> на своя страна
Константинополско-то духовенство, успъхл даже да
подкупатъ Вселенск1И патргархъ. Знайно е, че трима
Константинополски патриарси, единъ слЪдъ други, а
именно: РаФаилъ П, НеоФитъ и Матей с« бьии подку
пени отъ .(рзунти-т* и освЪнь гдъто не сл. бранили пра-
вослав!е-то противъ тьхъ. нъ още сд и помагали на
т*хна-та ц*ль 6). Не съ твьрд* много пари, види ся,
Лезуити-т* СА успъли да подкупатъ тогава и много ми
трополити, епископи а такожде и други духовни па
стири отъ по-долно-то Константинополско духовенство
и ги ся> направили свои слуги и помощници 6). По това
се види, че Лезуитска-та пропаганда не е срЪщндла

*) ВЪстникъ ВрФмя 1866 бр. 14.

*) Р1сЬ1ег, Оевс1ивЪ1в дег 1с!гсЬНсЬео Тгепп. 1864 I, 506.
*)' Намирали сд се въ онова врЪме, между Констанпнопол-
ско-то православно духовенство, • такива духовни пастири, конто
м да ся покажатъ усьрд1е-то пр*дъ Лезуити-т*, въ цьркви-т* СА
•роповфдади на евон-т* чада да пр1ематъ Катодяческа-та в*ра
ЗпесМвсЬе ШгсЬе у Ерша и Грубера 189.
 163
твьрдЪ гол*мо препятств1в отъ страна-та на Грьцко-то
духовенство, което ся взе да блде главиш стражъ на
правосиав!е-то. Но това препятств1е не забави да ся яви
изненадЪйно съвс*мъ оть друга страна, а именно отъ
страна-та на протестантство-то. Англшскш и Холланд-
скш посианници въ Константинополь не можих,т> да
гледатъ равнодушно на Лезуитски-тт> тамъ успвшни
д*йств!я: едно отъ ненависть къмъ католицизъмъ-тъ,
а друго отъ политически интересъ, защо-то заедно
съ распространяванье-то на католицизмъ-тъ Лезуити-
тЬ еж работили и за утвьрждеше-то на Французско-
то вл1ян!е между Источни-тЬ Христене. Р*чени-тЪ
послашшци се рЪшихл. да унотреблтъ всички-тЪ си
средства за да развалАтъ планове-т* на ^зуити-тЬ. —
Отъ тогава се начена въ Константинополь една твьрдв
занимателна борба между .1гн\ ити-тъ и Французскш по-
сланникъ отъ една страна, и Англшскш и Холландскш
посланникъ оть друга. — И едни-гв и други-тЬ с*
гледали да расположАтъ къмъ себе, си правителство-то,
та съ негова помошь да одьржатъ вьрхнина, и за това
нЪщо всякакъ СА клеветили единъ другиго. Тъй на
примЪръ, Англшско-то правителство е доказвало на
Султанъ-тъ, че папа-та и католически-тЬ дрьжави мь1-
сл№тъ да разсипатъ Турско-то царство, а пакъ Фран-
,цузск!и посланникъ отъ своя страна е говорилъ с<ьщо-
то за протестантски-тЬ дрьжави и е съвЪтовалъ да се
ИЗГОНАТЪ всички протестантски чиновници изъ Турско
то царство, като зловредни за негова-та безопасность7).
За тази борба между католици-тЪ и протестанти-тб н
за отношеше-то къмъ неьь на Грьцко-то духовенство
твьрдЪ е характеристична истор!я-та на Кирилла Лу-
кар!я, който СТАПИ на иатр1аршескш вселенски престолъ

') Пжхдеръ ОевсЬ. <1ег 1с. Тг. I, 508.

11 •
1
164 »
въ 1621 год. Той бъше твьрдъ обравованъ человБкъ и
ГОЛБМЪ противникъ за Лезуити-тв. За да може по съ
успБхъ да се бори съ нихъ, той се сблизи съ проте-
станти-ТБ. Казватъ, че той е бьмъ подкупенъ отъ тЬхъ.
Както и да е, но Лезуити-т* и католическа-та пропаганда
въобще сръщнахл въ него единъ твьрдБ ГОЛБМЪ про
тивникъ, и за това се РБШИХА да улотребжтъ всякакви
средства за да го НБКЗКЪ-СИ прЪмахнАтъ8). Между Грь-
ЦИ-ТБ тв го представляваха като отстлпникъ отъ пра-
вославна-та ввра, като протестантъ, а пакъ предъ Вм-
сока-та порта го клеветехж, че той води тайни сношешя
съ неини-тБ врагове 9). Въ 1627 год. Лукарш устрои
въ Цариградъ една печатница, която му се испрати отъ
Англ1я; Лезуити-тЬ представихА на Висока-та порта, че
той е устроилъ тази печатница съ намЪреше да печати
книги и списашя противъ алкоранъ-тъ. И много още
подобни клевети ТБ пущахд противъ него и сполучихл
нйй-послв да го прБмахндтъ. На правителство-то скоро
му дотегнах* Лезуитски-тъ интриги и ТБХНИ-ТБ поли
тически кознодъйства, и то ся видъ принудено въ 1628
год. да ги изгони изъ царство-то си. Въ скоро връме,
обаче, тъ съ помощь-та на Французско-то и Австр1йско
правителства пакъ ся врьнахл въ Константинополь и по
други-тъ мъста на Турска-та Импер1я, и пакъ се начена
прежня-та борба между нихъ и между протестанти-тъ.
— Въ обще Лезуитски-тъ старашя за покатоличванье-то
на православни-тв сл оставали безплодни. — Само-то
правителство е бьтло принудено да вземе подъ свое-то'

") Пр*ди да се рЪшатъ на това, т1. с,т, се опитвали да го

подкупат^.. Папа-та е казвалъ, че е готовъ да даде голЪмо коли
чество пари, само да може единъ такъвъ н.няте.кчп. челов^вкъ да
мине къмъ Рнмска-та църква ( ора ^гап мини, .ч д! ^епаго рег
ГШ01Г 81 поЬИ тетЬго аПа сЬ!ева) !Ь. 190. —
•) бпесШвсЬе Е!гсЬе въ аПдетете Епсус1ора(1!в топ ЕгвсЬ
и п 11 ОгиЪег I Зес(. ТЬ. 84, 189.
 165
покровителство вЪра-та на СВОИ-ТБ подданици отъ тт>ни
соблазнители. — Около конецъ-тъ на 17-тш в*къ Сул-
танъ МустаФа II издаде единъ Хаттишеривъ, въ който
се говори сл*дующе-то 10). — „Ние се научихме отъ
„нашш великъ визиръ за тайни-тЬ стрьмлешя на Фран-
„цузски-тъ духовни лица (на Лезуити-тъ сирЪчь) и уз-
,,нахме, че т* не с* само агенти на Римъ-папа, но се
„занимаватъ още и съ шшонство въ Импер1я-та ни -и
„се стараььтъ да съблазняватъ инпш-тт. подданици, да
„поколебаватъ тЬхна-та преданность къмъ Порта-та и
„тЬхна-та релипя За да туримъ конецъ на
„всичко това, ние заповядаме на ВСИЧКИ-ТБ наши чино-
„вници да осАждатъ онЪзи наши подданици, които
„оставятъ вЪра-та си и ставатъ Римо-католици
„А пакъ съблазнители-тЬ имъ да наказватъ съ затворъ
„и да ги глобяватъ " Този султански хаттише-
рифъ постави въ твърд* лошо положете Лезуити-гЬ въ
Турска-та Импер1я, но ТБ, безъ да гледатъ на това, иакъ
СА намирали възможность за своя-та дЪятелность, и
простряха СВОИ-ГБ кознодвйства и беззакон1е до такава
стьпень, щото правителство-то се вид-ь принудено да
вземе още по-силни мЪрки противъ нихъ "). Въ 1707
год. излЪзе новъ хаттишеривъ, който още по-строго
запрети пропов^данье-то на католицизмъ-тъ въ Турцгя.
И тъй отъ една страна протестанти-т* и Турско-то пра-

10) Ппдеръ I, 516. —

") Отъ впого-то ^зуитгии дЪНств1я въ онова нрЬме по|-
водяваие си да наповшииъ саие едно. — Въ Лрменш тв срЪщвахА
годфио препятствЕе отъ страна-та на тамошнж православенъ па-
тр!архъ Аведикъ. За да го пренахндтъ тв употребих* противъ него
всякакви клевети, н нан-послв го откраднах* и го препратих* на
единъ Френски корабль, въ Марсиль (въ Францдя), до таиошнн-т*
си събрапе, които го дрьжахд подъ н.тгворъ и силовгь го накарах*
да пргенне католнцизъмъ. Тон скоро слФдъ това ся и гконча въ
Парижъ. — Пихлеръ I, 518. —
166
вителство, а отъ друга мръснн-тв дъла на ^зуититв,
д*ла, отъ които скоро се погнуси православна-та рая,
всичко това ощети ВСИЧКИ-ТБ стрьмлешя на ^зуитска-
та пропаганда въ Турц1я. — По съ голъмъ успъхъ с*
работили други-тв проповедници на католицизъмъ-тъ,
Францискански-тв монаси, ТБ СА дъйствовали по-по-
таено отъ Лезуити-тв, и устгЬли СА били въ много
м*ста да си ОСНОВАТЪ мънастире. Разсказва се, че около
конецъ-тъ на 17-тш въкъ въ СоФ1я е съдълъ католи
чески арххеписконъ отъ Францискански-тъ минорити,
който е ималъ подъ свой надзоръ около 40 Франци-
скански мънастире, и че въ СоФшска-та область е имало
тогава цъли Блъгарски села покатоличени 12). — Кол-
ко-то и да е преувеличено това показаше, то все по
казва, че Францисканска-та пропаганда между Блъга-
ретъ не е била съвевмъ безплодна. На Францисканци-т*
много имъ помагало това, че тЪ СА били по-въчето ро-
домъ Срьби изъ Босна, Кроат!я и Дилм:та, лесно с<ь се
научвали по Блъгарски и знаяли СА какъ да се обръ-
щатъ съ Блъгаре-т*. — Единъ такъвъ Францисканецъ,
Срьбинъ, на име Богданъ Бакшичъ, е пръвелъ на просто
Блъгарски езикъ едно списан!е на знаменитш Франци-
скански светецъ Бонавентура 13), което е и напечатано
•въ 1638 год. въРимъ, въ печатница-та на пропаганда
та. — Чрезъ носредетво-то на Францисканци-тъ, види
се, че е станало и това, гдъ-то въ 1 7-тш въкъ нъкои отъ
Охридкси-т* патр!арси СА заврьзали сношен!я съ Рим-
скш папа и СА исказвали желаше да се съединАтъ съ
Римска-та църква м). —
Турско-то правителство, испрьво не е клтнало

") Енгедь Ое8сЬ!сЬ1е УОП Ви]даг. стр. 462.

'*) МейИа^опев 3. 8опатвп(ига«. Виж. Ша*арика ОезсЬ. йчт
8ргасЬе чий 1Л1ег. стр. 255. —
'*) Фарлати П1уг. васгшп VIII, 201.
 167
Францисканци-тБ, но слздъ вр*ме е било принАдено
да обръне вн имаше, и на т*хъ. Францисканци-тв СА се
намирали подъ покровитедство-то на Австр1я, която въ
онова врЪме често имаше да воюва съ Турщя, • на
която гь. види се, СА помагали-, чревъ свое-то вл!яше
на послушна-та нит. рая. — У Енгеля намираме едно
изв*гпе, че въ 1688 и Францисканцитъ е ПОСТИГНАЛО
гонете отъ страна-та на Турска-та власть; такова го
неше ПОСТИГНАЛО тогава и т*зи Блъгаре, които ТБ СА
били обрънАли въ католи честно. Четири села въ Со-
Фшска-та область, а именно: Чипровецъ, Копиловецъ,
ЖелЪзна и Бливина, които СА били съвсвмъ окатоли-
чени, тогава СА били съвсвмъ разорени: жител и-ть
имъ или СА били погубени, или пакъ СА били принл-
дени да се прФселАтъ по чужди земи. — И тъй въ ко-
нецъ-тъ на 17-тш ввкъ и плодове-тъ на Францискан-
ски-тв старатя СА били загубени. — При всичко това
католическа-та пропаганда пакъ не се отчая и изнам-в-
ри средства пакъ да се вмъкне въ Турско-то царство.
Въ 1709 год. австршскш посланникъ въ Константино-
поль, ГраФъ Фонъ Етингенъ, испроси позволеше отъ то-
гавашши великъ везиръ, Хусеинъ Кюпрели, за католиче-
СКИ-ТБ монаси да имъ се даде пакъ право да живЪьктъ
въ Турска-та Импер1я и да се ползоватъ отъ прЪжни-тв
си правдиви. — Отъ тогава пакъ надодохА въ Турщя
проповЪдници-гв на католицизмъ-тъ. ОсвЪнь Франци-
сканци-тв и ^езуититБ този плть наченахА да дохож-
ДАГЬ католически проповедници и отъ други ордени,
които, като се ползоватъ отъ вЪротьрпимость-та на
Турско-то правителство, свободно проповъ-датъ тамъ и
до днесь. При всичко-то имъ обаче стараше да подчи-
НАТЪ Православнш Истокъ на папск!и прЪстолъ, ть
твьрдф малъкъ уси-ьхъ СА направили до сега. Единъ
твьрдЪ наблюдателенъ и ученъ Немски путешеетвенникъ
168
по Турщя още въ 1845 г. е писалъ. ,,Какво-то н да
„казватъ, пишлтъ и разглашаватъ, — Римска-та църква
,,не само, че не прави никакъвъ уетгвхъ между Право-
,,славни-тЬ, но още и губи значеше-то си между нихъ16).
Ако да обрънемъ внимаше и на този не голЪмъ
успъхъ, който е направила до сега католическа-та про
паганда между православни-тЪ жители на Турска-та
Импер1я и да го размЪтненъ спроти разнигЪ народно
сти, то щемъ найдемъ, че най-малъкъ успгвхъ е имала
тази пропаганда между Блъгаре-т*. На сегашно врЪме
отъ Грьци-тЬ, които населяватъ Грьцко-то кралство
ваедно съ .Гонически-тЪ острове и се броььтъ до единъ
миллшнъ и половина, около 80,000 души с л» ся пока-
толичиди 16). А отъ 6,000,000 Блъгаре само около
60,000 «м. минали въ католическа вЪра, и то не отъ
православни-тв Блъгаре, но п6-в*чето отъ тЪзи, които
с* дрьжели Богумилска-та ересь. ТБ по-вЪчето с* се
покатоличили въ МИНА.ЛШ вЪкъ или пакъ въ настоящш.
Чудно нЪщо! Богумили-тЪ, ТБЗИ най заклети врагове на
папска-та власть, които съ своето свободо-мнсленно
учен!е повдигнаха ц^ла Западна Европа противъ Римъ,
които въ I 3-Т1И к-пкч, съ такава ревность поддържаха
Блъгарсши царь .(оиииа I въ негова-та борба съ като-
лицивъмъ-тъ, т*зи богумили въ 18-тш и 19-тш вЪкъ
се преклоних& нр^дъ папа-та, признаха негова-та власть,
ва която у т!; х А! да е произведеше на зло-то начало, си-

**) РаПтвгауег, Рга^теп(е аиа 4вт Опсп1 II, 178- Считаме не

лишяе да приведеш» и сдЪдующа-та бележка Фалдмерайрова. —
..Догд-Ь Источна-та римска иитер!я оставаше по с&щество-то св
„саио Грьцка, до тогава Низантшгкш и Рнмсюи христенинъ се
.^.'рЬщах.ть иакарь н студено, но все като брате и еднов-Ьрци. Н»
„тази врьвка между твхъ се ск.т.гп и стана вЪче невъзможна отъ
„както Ви»ант!иска-та Империя т* ИЗПЪЛНИХА Сдавене-гв. Това племе
„внесе въ нЪдра-та на Нсточна-та църква единъ еденентъ отъ неиз-
„мадимо притинурЪч!)' (Западу)". —
") ОпесЬ. К1гсЬе 219.
 169
р*чь на д!яволъ-тъ. — Исторш-та на това необьшно-
венно и любопитно явлеше до сега е била съвсЪмъ за
хвърлена и поради това е още тьмна и неизвестна. Ние
туш, ще приведемъ само слъдующш разсказъ, за пока-
толичванье-то на Пловдивски-тЪ павликене (богумили),
разсказъ, който колко ГОДБ може ни да нонятле за при-
чина-та на това явлеше. — Т* не с* имали свой ду-
ховенъ началникъ, както друга-та рая, който да ги
представлява и защищава иръдъ Царско-то правител
ство, и поради това СА трьпЬли много неправди и кривди,
безъ да е имало, кой да ся васт&пи за тЪхъ. Доведени
до едно крайно състояше чрезъ своето беззащитно по
ложеше, тъ на 1829 год. с«ь ся обръщали съ просба
къмъ тогавашши Пловдивски митрополитъ (НикиФоръ?)
за да ги вземе подъ свое покровителство, като му СА
се объщавали при това, че щ.ътъ се присъединитъ
къмъ православна-та цьрква. Но тази пмъ просба е била
отхвърлена, и т1; тогава сл. били принудени да нрибът-
н,т»ть съ такова предложеше, при агенти-тв на като-
лическа-та пропаганда, които и на радо срьдце сл, по-
бръзали да ги вземдтъ на рдка ' ' ). Съ подобенъ на-
чинъ, види се, били сд покатоличени павликене-тЪ и
по други-т* мЪста въ Блъгар!я. По-горъ казахме че
брой-тъ на покатоличенни-т* до сега Блъгаре се про
стира до 50 или най-много до 60 хилЪди; отъ ГБХЪ
само половина-та, нъщо около 30,000 хиляди,
въ Гп.лгирш, а именно 18):
4,000, между Свищовъ и Никополь.
(. 12,000 въ Пловдивъ и въ околности-гв му.
1Т) Виж. О АсЬнв 26, 27. Тръбна да мбЪлежямъ при
това че авторъ-гь яа тази книга не вЪрво е иисдядъ, че Павлн-
кене-тв сл пр1ели католическа вЪра „въ вр*мя крьстоноенпъ по-
ходъ." Въ това се дъж&тъ • много още иноаемни писатели. —
'*) Всеиаме т*зи подробности нзъ Ви^апвсЬе Ргактвп1е Ка-
ница: Ое81егг. Ветие 1864, ч. 7. стр. 237.
170
6,500, които се управляватъ отъ единъ епископъ,
комуто столица-та но-пр-вди се е находила въ Скоше, а
сега е пренесена въ ПризрЪнъ. ТБ живЪштъ, около го-
ра-та Карадахъ и населяватъ Летница и други още се-
демь села. —
Няколко (не знаемъ колко именно) има въ Кратово,
Брезникъ, Радом1ръ, Кюстендилъ, Дупница, Джумая н
се назьгаатъ Павликене или Пострумци *). Въ Юнжиларъ
в Бниже-Вардаръ (въ околности-тв Солунски) има около
25 Фамял1и, покатоличени не тъй отдавна •$•). —
Адруги-тъ, около 25,000 живъмлъ вънъ отъ Блъ-
гар!я, а именно въ Венг[ня, гдъ-то поселетя-та имъ СА
разсеяни, като малки острови по Темишварскш ба-
натъ 1в). Въ южна-та му страна т* населяватъ селя-
ща-та : Крагиово, Луиакъ, Яблъка, Вадрикъ, Клокодичь,
Иерметъ, Дента, Бресче, Рогендорфъ. Въ СФверна-та:
Ниша, Старо-БЪшеяево, Болгартьленъ , Бодрогъ, Де~
сешовецъ, Теремгя и пр. Т*зи Блъгаре сд се преселили
въ ТБЗИ мЪста на два пл.ти: еднажь въ 1700 год., и
спротй както казватъ, излЪзли сл> отъ ГоФшска-та о-
бласть 20); други плть СА се преселили въ 1739 год.,
во врЪме-то на БЪлградскш миръ между Австр1я и Тур-
щя, и сд излЪзли отъ Никоаом, Свищовъ, Брежене,
БЪлене и Тръповчене 21). Т* СИЧКИ-ТБ, както казахме,
СА католици, и СА покатоличени, по-въ-че-то поел* пре-
селванье-то си. — Казваме пб-вЪче-то, защо-то нЪкоя
отъ твхъ СА бмли покатоличени още въ старото си оте
чество, т. е. прЪди да се изселатъ отъ Блъгарш. —
Пр^ди няколко врЪме ние намерихме едно рАкописно
*) Лнпранди, Болгар!а. въ Чтев1яхъ 1868 г. кя. 1.
"') Черннгъ ги искарва до 22, 780, врахеди — до 27,000.
'") Виж. Евгедь, 6евсШсп1е топ Ви1#апеп 462.
") 1Не ЗргасЬе |1ег Ви1рагеп 1П 81еЬепЪиг^еп стр. 1 я 2, •
рукопвсъ, аа който щемт, еноненемъ по-дод%.
|) I* ЛГоп* 1869 Нг. 163.
 171
о пиоате за съетояюе-то на тЬзи захвърлени на чуждина
наши братье. Изъ това описа ше, писано прЪди чотмри
години отъ едного Блъгарскаго учителя въ Винга, ние
узнаваме, че т* с* много тригвли отъ чужди-т* народ
ности, които ги окружаватъ, т. е. отъ Власи-тЬ, Мад-
жаре-тб и Хървате-тЪ, но при всичко това, могли с,А
пакъ да си зачуватъ езьгеъ-те и народность-та невре-
дима. „Удъ туй се види" пише съчинитель-тъ на това
кратко описан!е, „Чи удъ Блъшрина пи можи да се
нрави Сьрбинъ или Хърватинъ, или Влахъ или Мад-
жаринъ." — Не можемъ да не споменемъ още за една
прштна вЪсть, която намираме въ рЪчената рлкопнсь.
Та е, че въ послфдне врЪме между тЪзи наши орат!» се
е появило желани-, да заврьжатъ сношешя съ общо-то
ни отечество, чрезъ които сношен!я тт> ся надатъ да
почьрпндтъ нова нравственна сила, та и на блджще
вр^ме да МОГАТЪ да бранл>тъ своя-та народность отъ
много-то и тамъ врагове и). —
И тъй, за да се врьнемъ пакъ на рЪчь-та си, ето
какъвъ усп*хъ е достигнлла Латинска-та пропаганда
.между Влъгаре-т*. При ВСИЧКИ-ТБ си трудове и стара-
н1я, тя е могла да обърне въ католицизъмъ токо 60.000
Блъгаре, и то пб-вЪче-то отъ Богумили-тЬ, които само
беззащитно-то имъ общественно положете е могло да
накара да тьрсь&тъ убежище въ нЪдра-та на пропа-
ганда-та. — Въ 1860 год. , когато борба-та между
Блъгарскш народъ и Фанарюти-тв бЪше достигнала до
единъ най-ш,ц'окъ стл>пень, когато Велика-та църква съ
единъ необяснимъ и на^й-упористъ начинъ отблъсна
най-ааконни-т1> искашя на Блъгарскш народъ и чрезъ
**) Въ 1865 год. е напечатенъ въ Текишваръ м тЬаи Блъ
гаре единъ Катихншсъ подъ загдав!е: МапасЬ^а Ка1Ье1сшшив ха
1са1Ьо1!свАав1[е РаиПеЬвле. Тоан катихизисъ е ирьва печатана книга
на езьпсъ-тъ имъ: да и и отъ тогава е напечатана още н*коя книга,
незваемъ. —
172
това го докара до едно отчаян но положеше, въ онова
лрискърбно за Православна-та църква врЪме, въ Римъ
НОМЬТСЛИХА, че е вЪче настанАло врЪме за папство-то
да събере плодъ-тъ на столЪтни-тЬ си трудове, стара-
шя и жьртви за подсебяванье-то си на православни-тв
Христене въ Турско. -— НамЪрихА, че общество-то на
пропаганда-та е недостаточно за такава една богата
жътва и Ши IX учрьди още едно общество въ Римъ 23).
Този иАТь Римски-тЬ апостоли явно захванаха да ра-
ботАтъ въ Блъгар1я: г1; извадихА на свЪтъ забравен-
ни-т* сношешя на древни-гб Блъгарски царье съ Рии-
.скш првстолъ и отъ ТБХЪ си скръпихА щитъ и сковахА
о|).т.ж'к' на бранъ съ Вселенскш патр!архъ ужь за изба-
влен1е-то на поробенни-тЬ отъ него древни чада на
Римска-та църква. — Сношешя-та на Блъгарски-тв
царье, Бориса и .1оаниа I, можемъ да кажемъ, с,г, тнърд-ь
красноречиви свидетелства за отвръщан!е-то на Блъ-
гарскш народъ отъ Римск1и католицизъмъ, но Лезуити-
тЬ и Лазаристи-гБ не ся ПОСТЬЦИХА съ тЪзи сношен!я
да оправдаватъ свое-то явно намЪсванье въ Блъгаро-
Фанар1отска-та борба. Тъ уснЪхж да наловАтъ въ свои-
тЪ сЪти доста много Блъгаре, които не се ПОСТМДИХА
да се назовАтъ представители на цъ-лш Блъгарсши на
родъ и да просдтъ П1й IX да пр!емне Блъгарск1и народъ
въ н*дра-та на Католическа-та църква. — Велика-та
църква съ свои-те действия въ тЪзи критически за пра-
вослав1е-то минутм още по-в*че обнадежди Папски-гв
апостоли, които отъ-рано в*че се стЬгахл да тьрже-
ствоватъ ш)б*да-та си. Излъгаха се обаче и този плть,
и излъгахд се, ножемъ да кажемъ, най-жестоко. — Въ
това САЩО-ТО врЪме, когато католически-тЬ газети из-
вЪстявахА на свЪтъ-тъ, че милл!они Блъгаре се под
чинили на папа-та, и обеснявахА това, като едно зна-
") Ог. ЮгсЬе ^ Вршъ н Груберъ 207.
 173
мете, съ което Лисусъ Христосъ поискалъ да прослави
гонима-та ОТВСАД* власть на свой-тъ намЪстникъ (на
папа-та), въ това исто-то врЪме Блъгарскш народъ се
вдигна противъ самозванни-т* си представители и Утат-
ско-то сборище въ Цариградъ се распеля. Работенье-то
за Ушя се начена въ 1860год. въБлъгяр!я, а отъ 7 Ноем-
вр!я 1861 год. ние й четохме вЪче надгробна-та овсень,
напечатана въ единъ Блъгарски вЪстникъ подъ заглав!е
смьршь и погребенге на Унгя-та въ Блътргя. Въ тази ста-
Т1я се известяваше, че Лезуитска-та брадва ударила на
камъкъ въ Блъгар1я, Ушатскш патр!архъ исчезн/ьлъ н*-
кадв, а пакъ други-гЬ най д-Ьятелни отъ съотечест-
венници-тЪ ни органе на пропаганда-та се распрьснлии
и т*: единъ умрЪлъ, други отишьлъ да си трьси ломи-
нъкъ въ Влашко, трети въ Молдава и пр. — „Ето",
иронически сврьшаше тази стат!я, „ето Блъгарска-та
..Ум ш на какво зло налетъ! Блъгарски-тЪ глави наи-
,,стина, че били корави: не землтъ нито отъ обЪщан!я,
„нито отъ папски благословения, нито отъ индулгенцш
„нито отъ пашапорти за въ рай-тъ. Лошави хора: не
„ЩАТЪ и въ рай-тъ да ВЛЪЗАТЪ!" —
Несполука-та, която нспьп ах.ъ католически-тв апо
столи този ПАТЬ въ Блъгар!я, толкова по-вЬче е тежка
за гЬхъ, защо-то сл*дъ неь*, щлтъ не ЩАТЪ, т* тр*ба
за всегда да се отреклтъ отъ благи-т* си надежди за
какъвъ-годЪ усп*хъ между Блъгаре-тв. — Мръсни-тЬ
и гнуснави дЪйств1я, чрезъ които т* ознаменовахд този
си новъ опмтъ въ Блъгар1я, още по-вЪче увеличих^
отвръщанье-то на Блъгаре-тЬ къмъ „аааищашка-та
вЪра", и поселихА въ душа-та имъ неизгладимо през-
р*н!е къмъ низки-тЪ папищашки апостоли. Т*зи подир-
ни-тЬ обаче, види се, това не го СА разбрали и прод-
лъжаватъ да се утЪшаватъ съ свои-тЬ химерически на
дежди. Тази своя несполука тЬ приписаха пов*че-то
174
на свое-то неумъте какъ да се залов&тъ за тази ра
бота, и сега измьппляватъ нови средства и нови на
чини. — Прочутьш ,)езуитъ и неуморши поборникъ за
Ушя-та Гагаринъ предлага новъ единъ планъ за дъй-
ствш-та на католически-тв апостоли между правосла-
ВНИ-ТБ Христене на Въстокъ. —
Въ едно свое списаше, писано въ 1862 год. той
доказва, че РИМСКИ-ТБ миссюнере за това не направили
почти никакъвъ уснбхъ между православни-тъ Христене,
защото ТБЗИ подирни-тЬ гледатъ на тъхъ като на чуж
денци, които не внушаватъ никакво довър!е къмъ себе
си. За да се унищожи това главно препятствие достойньш
този Лезуитъ предлага на СВОИ-ТБ събратье, които се
ръшаватъ да апостолуватъ между православни-тв Хри
стене, да щпемнАтъ първо обряди-тъ на православна-та
църква. Чрезъ това ужъ т* щ*тъ да МОГАТЪ да влъ-
ватъ въ дов<вр1е, при което само мож&тъ да чакатъ
уотвхъ отъ своя-та дъятелность 24). По просто да рЬ-
чемъ той съв*това на влъци-т* да се облекжтъ въ овчи
кожи, и въ такъвъ видъ да нагрънллъ овце-тЪ. —
Считаме за нужно да споменемъ НБКОЛКО думн и
ва протестантски-гБ мисс!онере. — До НЬПГБШШИ вЪкъ
протестанти-тЬ, ако и да сл се вмесвали въ цьрковня-
тв д^ла на православни-тЬ Христене въ Турско, то по-
въчето за противодъйств!е на католическа-та пропаганда
или пакъ съ нЪкакви политически цъли. Токо въ нм-
н%шнш н-бкъ се ЯВИХА протестантски Мисс1онере съ
цЪль да распространяватъ свое-то вЪроучеше. Отъ дт,й-

**) Б у а йопс еп1ге 1ев т!3б1опа!гев 1аг1пз е( 1вв рори1а<аоав

ртесяаев-ш)1ез па Неп гее! е( ри!вв&п(. П а'еп ев1 рав (1в теше Лее
ПОП-ЦП18. Тои4 1ез вераге <1ев т!вв!опа1гев, се воа( а 1вигв уеих
йез е1гш)кегв 4Ш п'!пвригвп( (]ие <1е 1а <1е&апое. Мие в! сее пйввюо-
па!гев айор!еп1 1е гКе дгес, се Неп ди! п'ех1в(а1( рав, ев1 сгее. —
лп, Е1ийев 1862 р. 203, Плхдеръ Ц 543. —
 175
ствующигъ сега въ Турско разни протестантски Миссю-
нере, най-много-то СА отъ Съверо-Американски-тЬ ме
тодисти. Въ 1859 г. по разни-тБ области на Турска-та
Имперш имало е до 380 Методистсви миссюнере, които
ел имали тамъ до 108 пгвзда. Отъ тогава брой-тъ,
както на миссшнере-тЬ, тъй и на пгвзда-та имъ се е
още по-в*че увеличилъ. — По Блъгарш ТБ СА се ут
върдили по ВСИЧКИ-ТБ почти по-главни градища. —
„Православни-тБ Христене", казва единъ н-Ьмски ии-
сатель, „гледать на протестантство-то, като на една
община още по-еретическа и отъ Римскш католицизъмъ,
и поради това т* избътвать ТБХНИТБ училища, д!ако-
ниски домове и други учреждешя25)." Това е тъй, дру
гояче и не може да бАде. Православ1е-то, което е най-
вЪрно-то хранилище на апостолски-тв предашя, есте-
ственно тръба да гледа тъй на протестантство-то, което
макарь и да има притязашя, че се стрьми къмъ чисто -
та-та на апостолска-та църква, не е друго, освЪнь „от-
„рицаше на Римскш католицизъмъ. Въ това отрицаше
„се заключава всичкш животъ на протестантство-то.

*") Ог. К!гсЬе 206; Пихлеръ I, 19- — Въ подтвьржден!е на

това в-Ьрно заключеше позволяваме си да прнведемъ ол^Ьдующга
•актъ, които се е случилъ въ село Панагюрище, и ни се съобщи
отъ единъ тамошенъ повнаиникъ. „Отъ нЪколко »р1)мя на самъ,
..пишеше ии той (отъ 26 .1ун!я 1868 г.) голЪки бури става х,т, въ
„село-то ни аа истреблеше-то на протестантиаъмъ-тъ, който- бЪше
„пог&янъ и ВМАКЯ&ТЪ отъ Пловдивски-тЬ Американски шсс1онери
,,по между няколко наши неарЪли съселеичега. Община-та ни н*-
„кодко ПАТИ отговорва гбзи подирни-т-Ь да се отрекдтъ отъ свое-
„то ваблуждеше, но ие сполучи въ желате-то си. Тогава се събра
„народъ-тъ и обяви тЬаи беяразгудни изнев*рци за отвержени свои
„членове, като р-вши никой п*че да н*ма съ твхъ вземан ье да-
„ванье иди друго нЪкое общеше. Тази м-Ьрка под*йствова, • ••-
„блудеш-тв ттьржественно се възвьрнахд кънь православна -та ни
„вИря- Протеставтски-т* книги, конто се наиярахл, у тЬхъ, бидох*
„съоравн н изгорени на срЪдъ пааарище-то, въ присдтств!е-то яа
•многобройни зрители, както отъ наше-то, тъй н отъ съевдни-т*
.,се.1а. (Това се случи въ пшаренъ день, яа иааарова-та с&ббота)."
176
„Положителни-тв му у четя за вЪра-та сл изработени оте
„нвколко много или малко учени богословци, на които
„слЪпо СА повярвали и вЪрватъ миллшни невЪжди, оз-
,,лоблени противъ Римскш католицизъмъ •-)". Такъвъ
като е духъ-тъ на протестантство-то , равумЪва се, че
то си има мЪсто-то между католически-тв народи, но за
православни-тБ Христене, то остава една съвсЪмъ чуждя
в*ра. И твьрдт. е естественно това, гдвто т* гледатъ на
протестантите, като на твьрдв заблудени Христене. Въ
поелъдне врЪме, обаче, между нвкои наши съотечест-
венници начена да се появлява нъ-каква-си неопределена
симпатия къмъ протестантство-то, за причини-тв на която
ето какво ни нише единъ познайникъ:
„Симпат1я-та, която гледате да иматъ днесь нвкои
„Блъгаре къмъ протестантство-то е посъ-яна отъ проте-
„тестантски-тЬ миссюнере, които въ посл*дне вр*мя
„взехА твьрд* усърдно да работдтъ въ наше-то отече-
„ство. Горко-то наше отечество! Едвамъ ся поотьрва
„отъ едни искусители, ето че го нагрънахл» други. —
„Тр*ба да ви кажж, че твзи нови искусители (проте-
„стантски-тЬ мисс!онери) излазятъ още пб-тьнки и отъ
„Лезуити-тЪ въ свои-тв д>виств1я между простодушни-тВ
„Блъгаре. — Ни ви примири: На младежи-гЬ ни, които
„желаьктъ оброзовате-то и наука-та, тв доказватъ, че

**) УинЬцгев то(8 раг чп еЬг. ог(Ь. впг 1ва сотппш. осс1с!еп!
Раг!з 1853, р. 20. Сочинеяш Хомякова II, 41. Въ доказателство, яе
основатели-гЬ н главни учители ла протестантство-то могли СА н
т*, като челопЪци, да мькии&тъ в да пост&пятъ иеправедво, стига
само да приномнимъ слЪдукще-то: Лютеръ ва да угодн яа Н-Ьм-
гки-т* влад*телн учеше проспи народъ, че макаръ разумт.-тъ и да
вмъ казва че 2 и 3 праватъ 5, но ако гЪкои Господарь ииъ каже,
че 2 • 3 праватъ 7, гв трЪба да му повЪрватъ. — За Кадвияа се
•вае че едного отъ овои-т-6 противници Ласяпез Огие! тон прати иа
еша*отъ, а другиго М!сЬе1 8егте( изгори жввъ. Вива-та на благо-
роднш Серве б*ше, че не се съгласявам съ Калвнново-то учея^е
и гв. Троица. —
 177
..наука-та и образоваше-то ся давали само оть проте-
,,стантство-то, че православна-та наша в*ра е нещмя-
„тель на образоваше-то. А като знаььтъ, колко СА драги
„пари-тЪ за безразумни-тв хора, тв, кога иматъ разго-
„воръ съ такива, показватъ имъ като всуевБр1е обичая
..да ся горАтг. 1Ч1Т.ЩИ, масло и п р. въ черкови-тб и въ
„домове-тв. При това тв правАть смвтка по колко сто-
„тинъ гроша бм с.1;ии спечелилъ на година-та, ако не
..иждпияна ш е пари-тв тъй напусто. Тт,;ш годишни пе-
„чалби тв ги предполагатъ турени съ лихва и за 10,
„20, 30 години ги искарватъ на 50, 60 хилъди гроша. —
„Поел*: Фанарштско-то невъжество, Фанарштскш раз-
,.врать и святокупство, съ една дума всички-тв Фана-
.,р!отски мръсотии тв отдавать на православна-та ни
„вЪра" „Тв не доказватъ право, но твьрдв
„отдалече и твьрдЪ искусно даватъ да забълъж^тъ на
,,безразушга-тБ , че протестантски-тв народи СА най
,,образованни-тБ, най богати-тв, най щастливи-тв, най-
.,велики-тЬ народи на свътъ-ть и че всичко това ТБ СА
„ПОСТИГНАЛИ чрезъ благословенно-то протестантство, и
„че ако Блъгаре-тв пр!емехА протестантство-то, то и
„тъ щехА да се обогатАть, прославать, просвБТАтъ
„и пр."
„Видите ли каква тактика! Не бъше злъ, ако Ле-
.,зуити-тЬ ся поучехд у твзи богобоязливи апостоли,
„съ какви начини може да се плънява умъ-ть на про-
„СТИ-ТБ ни и лековърни съотечественници. — Особно
„Лезуити-тъ можехА да се понаучатъ у твхъ, какъ да-
„дБЙствоватъ съ златно-то оруж!е, съ пари-тв сиръчъ,
„ Колко-то за умственни-т* и прав-
„ственни пръвъсходства на твзи наши брате, които ся
„плъняватъ оть тикива-ти ръчи на мисс!онере-тъ, за
„това вьге и тъй можете си състави поня-пе. Азъ ЩА
„ви кажА само, че тв протестанти не ставатъ, а сало
12
178
„ся научватъ да корк&тъ и хулььтъ отеческа-та си в*ра:
„губллъ релипозно-то си чувство и оставатъ безъ
„религюзни убЪждешя; а какво излази отъ това, еЬ-
„щайте ся!"
Съ голЪма благодарность помещаваме този изводъ
отъ писмо-то на нашш познаиникъ, и твьрд* ни е прштно
да видимъ, че негово-то заключете за дЪятелноеть-та
на протестантски-тЪ мисионери въ Блъгар1я напълно
се съгласува съ сл*дующи-тв думи, които СА исказани
отъ единъ ученъ протестантъ, свободенъ отъ проте-
стантскш Фанатизъмъ. — „Прошестантски-тЪ миссго-
нере," казва той, „наченвашъ (между иеточни-тЬ хри-
стене) отъ това, че оголватъ умове-тЪ имъ (ша!се йг§(
1аЬи1а газа оС дшйз) отъ всякакви убЪгкденгя, но иослЪ
не моглтъ да, насадямъ въ нихъ закоки-шЪ на чиста
та вЪра или на истина-та добродЪтель. — Отъ това
дЪяшелность-та на цротестантски-тЪ мисаи (на
Истокъ) е само разрушителна 27)"- — Съ това само
може да се обясни безплодна-та за нротестантство-то
дЪятелность на мисс!онере-т*. Т* еж успЪли да изне-
в*ратъ голъмъ брой православни христене, и да ги на-
правАтъ нев*рующи, но въ протестантство СА обрънлли
до сега въ ц1;ло-то Турско царство токо до 2000 ду
ши 28). Колцина Блъгаре ся нам*рватъ въ този брой, не
знаемъ: ще ни се да вярваме, че нЪма ни единъ. —
Имало е Блъгаре Протестанти, но не въ Блъгаргя,
а отъ гЬзи, които ел» излЪзли въ МИНАЛИ-ТЬ вЪкове пзъ

*').,... асНп^ оС 1Ьа1 рг1пс!р1е еувгутрЬвге Шеу йге1

а 1аЪи1а газа о1 тип!.ч. оп \гЬ!сп (Ьеу пегег аПвг^аг<1з вассее(1 !а
1п.«(.'пЬп11г Иш !;и\-ь оС а в!псегв ГаКЬ ог соп81б(еп( ргасЦсе. ТКе ичп !-:
о( 1Ье рго1ев(ап1; т1881опа 18 51тр1у йев1гисИуе. — ,Кнп па1 оГ а 1оиг
т Е§ур(., Ра1., 8упа ат! Огеесе Ъу Х Ь. РаНегеоп. Ьопс1оа 1852,
р. 455. Пихлеръ 10. —
••) 3. 1затЬег1, Шпега1ге еп Опец{. Рапв 1862 г. р. 299 Пих
леръ 19-
 179
Блъгарш въ Австршска-та Имперш и СА се били посе
лили въ Седмиградска-та область (81еЬепЬйг^еп). —
Т*ХНИ-ТБ поселетя тамъ СА се намирали: въ Алвинчи,
Дъ-ва, Карлсбургь, РейсдорФъ, Гроссъ-Чергедъ, Клейнъ-
Чергедъ я проч. За т*хно-то изселванье изъ Блъгар1я
мьюльйтъ да е стандло много по-нр-Ьди отъ преселва-
нье-то на Банатски-тЬ Блъгаре, а обрънАти с* били въ
протестанство отъ Нъмски-тв Протестанти въ Седми-
градско. Тъхнш брой, види ся, да е доходилъ до нЪ-
колко хнлЪди, но слъ-дъ врЪме малко по малко ги СА, то
пон1змчили, то повласили тъй щотовъ 1855 г. Чернигъ е
набройвалъ тамъ токо 207 души. А до сега, види се, и
т* СА се загубили. — Отъ езьшъ-тъ на тъзи изгубени
вЪче Блъгаре се е зачувалъ единъ писменъ паметникъ,
който съдрьжа въ себ* Еротестантск1и Катихизисъ и
нЪколко молитви, които СА издадени отъ ВЪнскш про-
Фессоръ Миклошичъ 29).

ПРИТУРКИ,
Та хата «а; арх^шахотгас 'Ахр'8шу ъя.1 ПгхСоо
Подъ това заглав!е се появи прЪди н-Ьколко м
една твьрдЪ важна за цьрковна-та ни истор!я книга. Въ
ней растурянье-то на Охридска-та и Ипекска патр!ар-
шш е разгледано тъй подробно и съ такава ясность,
что-то по-въ-че и не тръба. Това беззаконно дЪло на Кон-

") Оге 8ргасЬе йег Ви^агеп 1п 81еЪепЬйг#еп УОП Рг.

1856 г. "Шеп. — Пр*ди няколко мЪсеци ние имахме случай да
посЪтимъ Седмиградска-та область, гд-|-,к> се надахме да найдемъ
н^какъвъ остатъЕЪ отъ т!,-;и брат!е или попе каква годЪ пакеть за
нихъ. Но надежда-та ни оста всуе. —
12 *
180
стантинополскш патр!архъ Самуилъ и на неговш синодъ
е изобличено съ такива доказателства, противъ които
нЪма, что да се каже. И име жалеемъ, че не получихме
тази книга по-рано за да можемъ да извлечемъ отъ нега
нЪкой и други изводъ за въ „Прегяедь-тъ си". Почтен-
нш съчинитель на тази книга допира се, где много, гд-в
малко, и до много други въпроси отъ истор!я-та на Блъ-
гарска-та църква, между които има некой и други гдЪ-
то наши-те мнешя не се срещатъ съ него. — На^-
много се разделатъ, наши-тЬ мнЪшн въ въпросъ-тъ за
начало-то на Охридска-та патр1арипя. Той верва, че Ох-
ридска-та иатркфпмн иде право отъ Пьрво-Юстишян-
ско-то арх!епископство и че, следователно, тя има на
чало-то си още отъ време-то на Императоръ-тъ Юсти-
Н1янъ. А нь!е отхвьргаме тази теор!я, като безосновна я
доказваме, че Охридска-та патр!арш!я, не е друга, осв*нь
пьрва-та Блъгарска, Преславска патр1арнпя, на която
пр*столъ-тъ биде прЪнесенъ отъ Неточна Блъгар1я въ
Западна въ конеи,ъ-тъ на 10-тш векъ. — За звате-то
Льрвой Юститянги, съ което СА се титулирали Охрид-
ски-т* натр!арси и което е дало поводъ да се роди тази
безосновна теор!я, за това звате ние доказахме, че тЪ
си СА го присвоили токо въ 13-тш в*къ, като единъ
подобающъ имъ титулъ. Ние знаемъ, че изложенно-то
отъ насъ мнЪте за начало-то на Охридска-та патр!ар-
Ш1я не се среща не само съ мнЪте-то на почтеннш нашъ
съчинитель, но съ мнеше-то на много още писатели,
Гръцки, Латински, а такожде и наши, между които ре-
ченна-та теор!я до сега е била като безсъмненна и, тъй
да речемъ, общепринята. При всичко това, обаче, ние
отъ любовъ къмъ истина-та не се побояхме да оборимъ
тази теор!я. Доказателства-та ни СА изложени на стра-
ници-те: 6, 34, 35, 36, 37, 44, 130, 131, на настоя-
ще-то ни списан!е, и ние ся падаме, че колко кратко я
 181
да сл» изложени, тЪ щ*тъ обрънжтъ на себе внимаше-
то на иросвЪщенни-тЪ читатели. Тукъ по иоводъ на го-
рЪреченна-та книга, име намираме за нужно да напра*
вимъ още и сл*дующи-тЪ бълежки. Почтеннш този ав-
торъ, както и много други писатели, утвърждава и той,
че Първа Юстишяшя е Охрнда. Ние щемъ го попросимъ
прьво да обръне добрЪ внимаше на сл4дни-гЬ СВИДБ
телства.
1 . Проконш, Юстишяновъ-тъ съвременникъ, говори,
че Прьва Юстишяшя се е намирала негд* въ Дардашя
(еу Дар8<хуо1С тсоб той; 1оршла(ок;) 0» на КОЯТО, КЗКТО се
знае главнш градъ е бмлъ 8сир1 [Скоп1е).
2. Въ 11-та та си новелла, съ която бмде учрь-
дено Прьво-Юстишянско-то архгепископство, Юстян1янъ
твьрдЪ ясно показва, че Прьва Юстишяна се е находила
въ средиземна Дак1я (Вааа МеЙ11еггапеа), на която гла-
внш градъ е била Сардина (Соф1я) 2). Съ това, уверени
сме, ще ся съгласи и ночтеннш нашъ авторъ, ако бла
говоли да прегледа внимателно тази новелла, особно
това мЪсто въ неьк, което е помъсгено на 7-.иа стра
ница въ негова-та книга (1яб18т) ооV IV щ яарот )
— Колко-то до противур*ч!е-то, което се забълежва
между ТБЗИ дв* свид*телства, отъ Прокошя и отъ са-
маго Юстин1яна, то се обяснява твьрд* лесно: Дарданш
и Средиземна Дак1я с,г, били двЪ съседни провинщи, и
Прьва Юстишяна, види се, че се е намирала нъгдЪ на

') Ов аей1йо. ПЬ. IV, е. I. —.

*) Тази Новелла носи сега ааглав!е: Ое рпт!1в^1!з агоЬ1вр1-
ьеор! ^и8(^п^апае рпгоае е( ве<1е Гг П1уг1с1 ш Рситопгат гвешлЛат \.
е. ^и»^^п^сн^ат рптат 1гапв1егеа(1а. — Това заглав!е не го е имало
първоначално, а е написано посд-в, и види се отъ нЪкои невЪже-
ствевъ грамматикъ. Това намираме за нужди» да забЪлежимъ , да
ве бм н*кой да пр!еме това ваглав1е за първоначално, и чрезъ това
да «падне въ заблуждеше, както, на пр. се е случило съ едвого
отъ члеиове-гЪ Друштва Србске Словесности Виж. Гласникъ
УШ, 121.
182
гранща-та имъ. Тамъ, по тази граница сиръчь ьк и тръ-
сньтъ учени-тъ изследователи и ноказватъ за най-върно
на Кюстендилъ. — А за Охрида се знае, че тя се на
мира въ тази область, която въ старо вр*ме се е назьь
вала Ернгив поуа, и която е бмла отделена отъ Дардатя
и отъ Средиземна Дак1я съ двъ-три други области. —
ОсвЪнь това знае се за вЪрно, че градъ Охрида се
е назьгоалъ пб-пръди Лихнидъ, и е сжществовалъ
подъ това име както пръди, тъй и много поел* слъдъ
основаше-то на Пьрва Юститяна. — При такива едни
доказателства да се ммсли, че Охрида е Пьрва Юсти-
II ни м л. то е съвсъмъ безосновно и безмЪстно. Това за
блуждение се е породило отъ 13-тш вЪкъ, отъ какъ-то
Охридски-тв патр!арси захванах* да се титулиратъ и
съ зваше-то Пьрвой-Юстишянш. Този титулъ е далъ
поводъ да се роди това заблуждеше, а такожде и тео-
р!я-та, че Охридска-та патр1арш1я иде право още отъ
врЪме то на Императоръ-тъ Юстин1яна. И едно-то и
друго-то еж заблуждешя, искарани, види се, отъ нбкои
невЪжественни писатели, заблужденгя които СА се вко-
ренили до такава стьпень, что-то се повтарятъ и до сега
като несъмнени истинни. Намъ ни е жално да видимъ,
че и почтеннш нашъ авторъ се е подчинилъ на т*зи.
тъй да речемъ всеобщи заблуждешя. —
Бръзаме при това да забЪлежимъ и сл*дующе-то:
Като отхвьргаме теор!я-та за тождество-то на Охрид
ска-та патр1арш!я съ Пьрво-Юстин1анско-то арх!епи-
скопство, нме не само не оборваме нЪщо отъ иравди-
НИ-ТБ й, но още и мнслимъ, че чрезъ това ТБ, т. е. прав-
дини-тЪ й, ставатъ още по-ясни, още пб-необорими. —
Латински-тв и Гръцки църковни историци твьрдъ охотно
се дьржлтъ за тази теор1я, защото тя имъ дава възмо-
жность да се залъгватъ съ пр!ятни ТБМЪ тълкован!я
и заключешя за Охридска-та патр1арш1я. Латински-ТБ,
 183
на примтфъ, твьрдв лесно иснривяватъ смьюьлъ-тъ на
Юститанови-тЬ новелли и искарватъ Пьрво-Юстишан-
ско-то арх1епископство за Папски викар1атъ, ег^о и Ох-
ридска-та патр1арш1я. — Грьцки-тв пакъ такожде лесно
доказватъ, че Юстшпянови-тъ новелли еж твьрд* тъмна
работа, и че чрезъ тЬхъ не може се доказа каиониче-
ска-та самостоятеиность на Охридска-та патр1арш!я. —
А когато се изобличи тази теор!я, като безосновна, и
се докаже, че Охридска-та патр!арипя нъма никаква ка
ноническа связь съ Пьрво-Юститанско-то арх!епископ-
ство, а е наследница и продължеше на Пьрвата Блъгар-
ска, ПрЪславска Патр1арш1я; съ една дума, когато
въстържествува истина-та за начало-то на Охридска-та
патр1арш1я: тогава както Грьцки-тЬ, тъй и Латински
писатели требва да се отрекжтъ отъ тези свои праз-
днословни тълкуван!я и разлаголствоватя. Тогава на-
чало-то на Охридска-та патр1арш!я не ще вЪче да ся
види тьмно и съмнително никому, защо-то, мнслимъ,
никой не би посм*лъ да се съмнява въ законно-то, ка
ноническо учрежданье на 1 -ва-та Блъгарска патр1арш!я,
което е изложено въ 3-пш глава на настояще-то ни спи-
саше. —
Н^й-посл* нме щемъ кажемъ и това. Намъ ще ни
бжде твьрд* пр!ятно, ако наше-то изложете за нача-
ло-то на Охридска-та патр1арш1я обръне на себе внима-
н1е-то на просв^щенни-гЬ наши съотечественници и
имъ даде поводъ да се освободатъ отъ заблуждеше-то,
въ което сл се намирали до сега, за този важенъ пред-
метъ. Но ако ученш авторъ на книга-та, по поводъ на
която нме пишемъ тЪзи редове, ако той приведе нтшов
достоверни доказателства противъ наше-то изложете:
ако ни докаже, на примЪръ, че Пьрво-Юститанско-то
арх1епископство е с*ществовало още и въ 8-м!и и 9-тш
, и че Охридски-тЪ патр!арси още отъ само-то си
184
начало, т. е. въ 11 -тш и 12-тш в*къ СА се титудирали
съ зван1е-то Пьрвой Юстишянш, тогава ние съ бдаго-
дарность щемъ се отречемъ отъ това си мнЪше. —

П.
Изводъ изъ една новонайдена Блъгарска лЪшописъ.
Г. ГидьФердингъ, име-то на кого-то, мисдимъ, да
е познато добр* на всички-т* любители на наша-та
истор!я, мин<ъла-та година е нлтлвадъ но Македошя,
ГДБТО ме.жду друго е намЪрилъ и една Блъгарска лЪ-
топись. Тя е писана въ конецъ-тъ на миплиии въкъ, но
съчинитель-тъ й е чьрпалъ отъ твьрд* стари паметници,
отъ шворенгя-ша на Патргархъ-тъ Евшимгя, отъ нЪ-
кой-си Търновски лЪтошсщъ, намъ сега не извъетенъ,
тъй що-то свидътелства-та, които се съобщаватъ въ
тази лътопись, заслужватт, внимание. — Г. ГидьФер
дингъ прЪди единъ м-Ьсецъ е обнарадвалъ единъ кратъкъ
изводъ отъ ней, а именно нЪколко свидетелства за св.
Кирилла, за покрьстванье-то на царя Бориса, и за из-
наагврванье-то на Славенска-тЬ писмена, свидЪтедства
съвеВмъ нови и тш.рдт, дюбопьггни ')•
Като говори за происхожданье-то на св. Кириллъ
и споменува че неговш отецъ Леонъ бмдъ войвода Дар-
дамскт или Вардарскги, тази лЪтонись пояснява при
това, че „Дардашя или Вардар1я есть земдя Болгарская
„недалеко Солун*, обладаема отъ кесарей бЪ греческихъ
,,въ то время. Того ради и воеводь! отъ Грековъ поста-
,,вляеми бг.ху, и тако дъти Леонови, пребьшающе всегда
,,съ Болгарами, знаяху язьша Болгарскаго. "
Но пб-надолЬ д1>тонисецъ-тъ пише:
„Святьш Бвтим1й патр!архъ Терновскш именно рода
„Болгарскаго бьгги глагодетъ. Глагодетъ сице: бдаго-
1) Годосъ 1869 N. 69 Марта 10.
 185
„словенъ Богъ, хотяй всемъ человЪкомъ спастися и въ
„разумъ истинньш пршти, и яко не остави насъ до конца
„въ ТВГБ невЪдвшя, но посЬти насъ и воздвиже ошъ рода
„нашего таковаго учителя, иже просвети язьшъ нашъ,
,,во еже ходити наиъ въ свете заповеден божшхъ."
За покрьстванье-то на Бориса въ тази летопись се
намира едно свидетелство съвсемъ отлично отъ изве-
стни-те до сега свидетелства за този предметь. Борисъ,
разсказва се въ ИСЬУ,, завьрзалъ съюзъ съ Византшска-
та имнер1я и далъ й великую аомощь нротивъ Сараци-
ни-тг. и противъ отметника Нима, който се билъ взбун-
това.п, противъ Императорска-та власть въ Армешя.
„Борисъ самъ поиде съ воинствомъ своиякь у велику
„Армешю, всЪхъ Сарациновъ изсече и прогна, н вому
,,жива ухвати и муками погуби, и съ великою Славою
„въ Цариградъ пршде и честно отъ царици (беодорьг,
,,найка-та на младш още тогава Имнераторъ Михаилъ Ш)
„пр!ятъ. Въ то время бе Кириллъ святьш учитель Сло-
„венск!и въ училище уча ся съ сестриничемъ Михаила
„царя сьгаа веофилова И тако Кириллъ
„святьш пребивал въ царскихъ нолатахъ, въ то время
„пршде въ Цариградъ Богарисъ съ воинствомъ отъ Ар-
„меши. Изь1де же царь въ сретеше его, изьце заедно
„и Кириллъ, и пача Кириллъ говорити по Болгарски съ
„Болгарами, сказовати имъ отъ святое писаше; и когда
„чуха Болгаре по своему язьшу, зело ршлиша ся и
„крестишася 53 тьшящи, а прочш бяху крещени ....
„. . Глаголетъ Евним1и святми патр!архъ Тер-
„новскш (лЪшоаисъ Терновскт): по возвращен!и отъ
„Армеши Борисъ царь Болгарсюи нр!я святое крещен!е;
„самъ Михаилъ кесарь воспреевшикъ ему бмсть, и даде
„ему има Михаилъ, именемъ своимъ, и 53 тисящъ вой-
„ска его крестися, тамо сущи и Кириллъ Философъ." —
За изнамерванье-то на Славенски-те писмена и за
186
прЪводъ-тъ, на свещенно-то писаше тази нова Блъгар-
ска лътопись съдържа слЪдующш разсказъ, който та-
кожде заслужва внимаше, макарь въ него и да е по-
бръкано лЪточислеже-то. — „По разореши собора и по
„отхожденш поели напи н м. писа царь Михаилъ Бол-
„гарскш къ Михаила и Васил1я кесарей Греческихъ,
„прося и глаголя сице; Владьшо царю, писаше Ваше
„честно прьяхъ и писанная въ немъ уразумЪхъ. Обаче
„мм еще новопросвЪщеннш суще, догматъ Христ1ан-
„ской в*рм не искусни, и аще не будеть намъ по язьжу
„нашему учитель, да наставитъ и просвЪтнитъ насъ, то
„удобь паки болгар!е возвратятся на поганство; и аще
„пошлете намъ таковаго учителя, да наставитъ и нау-
„читъ насъ, то обЪщаемся изгнати изъ Болгарш Рим-
„скихъ учителей. — Въ то время пршде Кириллъ свя-
„тьш оть Козаровъ, нося съ собою мощи святаго Кли-
„мента лЪто Господне 867 (?); и призва его Михаилъ
„кесарь и совЪтова его да пойдетъ въ Болгарш и да из-
„ведетъ по болгарскому язьшу писан!е. Онъ же рече
„ему: како могу азъ извести писаше на Болгарскаго
„язьша? Другт философе, бьгвтги прежде мене, тру-
„дишаея 200 годъ и яичшо успЪша, понеже болгар-
„скаго язьша греческима буквами пословити неможно.
„Кесарь же рече ему: ти язьша ихъ умЪешь и тебе данно
„есть оть Бога извести отъ язьша ихъ буква, да будетъ
„и буква по язьгеу ихъ. И тако Кириллъ Святьш благо-
,,словен1емъ патр!аршимъ Игнаиемъ, ятся пути, водя съ
„собою двухъ монаховъ отъ студшскаго монастьфя, Ме-
„вод!я Леромонаха, Дамаскина ипод!акона, богодохновен-
,,нь!хъ мужей и искусньгхъ во святое писани-, ум*юще и
,,Болгарскаго язьша" . . . „Тш помогоша Кириллу нри-
„водити отъ Греческаго язьша на Славенскш язьшъ свя-
„тое писате и сочинити азъ-буки по Славенски книги."
 187

СПОМОЩЕСТВОВАН1Я,
Отъ Цариградъ.
Блъгарскш арх1ерейскш съборъ 40
• Благодътелно-то братство Ю
Ученици отъ Блъгарско-то училище - 15
САЩО отъ Ц Лекарско училище 12
Гл, ш,1) отъ училище-Робертъ *'
Различни лица 89
Блъгарско-то читалище Ю
„ Одесса.
Блъгарско-то настоятелство за подаръци по оскдднн-гв
училища 200
. Жел*звикъ.
Блъгарско-то Читалище вО
Различни лица Ч
Ученици отъ главно-то училище 26
(1,1,111,.) и Богословско-то 12
„ Сливенъ . . . .' 108
„ Русее.: *3
„ Шуменъ 85
„ Видинъ 21
„ Ломъ Ю
„ Паланка 23
Всички ГБЗИ спомоществователи (за 763 отпечатъци) с*
записани при Блъгарско-то Читалище въ Цариградъ, което ще
има добрина-та и да имъ распрати и раздаде книга-та ни. —
Всепокорно молимъ това родолюбиво читалище да вземе яа себе
си равнасянье-то още и на сл*дующи-тв отпечатъци 103 отъ
Ясторич. Прегледъ на Блъгарска-та църква, и 98 отъ
Логледъ врьхъ происхожданье-то на Блъгарск!и яа-
родъ и начало-то на Блъгарска-та Лстор1я.
Отъ Г. К. Бонева:
За Тьрновско-то училище 5 Ист. Пр. и 5 Пог*
За училище-то въ Елена б „ „ „ 5 „
„ Г. Бончова:
За осклдни-т* училища 15 „ „ „15 „
„ Г. Райка:
За училище-то въ Велесъ 4 „ „ „ 4 „
С*що „ „ Ирил-Ьиъ 4 „ „ „ 4 „
„ „ „ Битоля 4 „ „ „ 4 „
„ ,, » Крушево 4 „ „ „ 4 „
188
Отъ Г. К. Станншева:
За Б. училище въ Солуяъ 5 Ист. Пр. и 5 Ногл.
Слщо въ Кукушъ 5 „ „ „ 5 „
,. Г. П. Теодорова:
За осклдни-т* училища 5 „ „ „ 5 „
,, Г. А. Манолова:
За училище-то въ Габрово 1 „ „ ,, 1 „
Сл>що въ Колиби-тЬ 1 „ „ „ 1 „
Н. С. Княгиня Елисавета Александровна Галицина
(Москва) :
За благод*телно-то женско дружество въ желЪзникъ 20 20
За благод*теляо-то женско дружество въ Лоиъ 20 20
Г- Васил. Хр. Папазоглу:
За Котленско-то училище 5 —
Ш 98

Отъ В*на 50 —
„ Москва 10 10
„ Гера:
Г- Ив. Радшовъ 10 10
Г. Ст. Стонковичъ 10 10
. Панагюрище:
Различни лица 58 58
Членове отъ читалище-то 53 53
Ученици отъ 1УЬ,ж. учил 34 34
Ученици отъ Дввич. учил 20 26
. Чирпанъ и Хасково (записани при Книжарница-та на Г. Данова
н С-1е) ок. 50.
 По-главни грЪшки.

стр. редъ. напечатано чети.

2 1 ваглдхвахл загл&хвлхА, Тъй и въ АРТ"
ги- гв глаголи, които свьршватъ на: н а. п, , в»,
влхие. в&хте, нл.тл,
13 16 иоеви появи. Тъй я въ други иЪста.
28 б. 2 ЛИ Вогугев Ше Вогугев
М 16 Паши-тв Наши-тЬ
«4 б състо*те състояв]е
48 15 подражители подражателн
— б. 19 наяъ ва вь
— — буктъ буить
б* б. 23 ва св. Кузма ва Кузма
•2 29 заедно съсъ твхъ изрече заедво съ гвхъ изричате се
•1 22 на падави с.ъ вападали сл
80 18 открииулъ отршвулъ
81 9 вохотмтель похититель
82 18 похиди походи
91 26 оставя оставя
N 4 подъ вадъ
105 14 нъ к-н
107 б. 11 Не в'еп гепйга1еп1 таИтез Из Геп г. шаКге
108 б. 12 ясгрИит вепр(ат
^~" — рзртпв рарпа
122 11 лу УСШТОСТТУ (&Т1ШТС1ТТ1У
и* 1(1 '|)>!.ч Ва^апе 1о1!из Ви1^аг1Яв
1*1 17 разледаме разгледаме
162 14 замаввахд намамвах*
169 2* 30,000 хилЪди 30 хилЪдв.
 НА

(По Д-ръ К. Иричека).

СЪСТАВЕНА рл СР-ВДНИТ-Ъ (УЧИЛИЩА СПОРЕДЪ ПРО-

ПРАММИПЬ ВЪ

оть

С. С. БОБЧЕВЪ.

ИЗДАВА
КНИЖАРНИЦАТА НА Х Р. П. ДАНОВ»
п.

ПЛОВДИБЪ, СОФИЯ, РУСЧУКЪ

1881
 ОГЛАВЛЕНИЕ.
Стр.
ГЛАВА I.
Няй-старитЬ жители на Балванский полуостровъ ....... 1
ГЛАВА II.
Заселньанието ва Балкансквй полуостровъ съ Славяни ..... П
ГЛАВА III.
Дохояданьето на Асааруховата дружина и основание ва българско
то господарство въ Балкааский полуостровъ ...... 22
ГЛАВА IV.
Огъ Аснаруха до покрьщаваньето (679 —664) ........ 29
ГЛАВА V.
Нокрьщаваньето на БългаритЬ. — Борисъ . ...... 41
ГЛАВА ЛГ1.
Царь Сиисовъ (888—927) .............. ' 51
ГЛАВА VII.
Царь Петръ (297—968) ................ 63
ГЛАВА VIII.
Западното бтлгарско царство. — Царь Сакуялъ ....... 73
ГЛАВА IX.
Българите подъ Византия .............. • ^0
ГЛАВА Х. ,
Основание ни второто българско царство. — АсЬнь и Петръ
(1186—1234) .................. 85
ГЛАВА XI.
Калоиванъ (1196—1207) ............... 95
ГЛАВА XII.
Царь Иванъ АсЪпь II ................. 102
ТЛАВА XIII, XIV, ХТ.
ПрЪенвицвгЬ на АсЪня П.
Иванъ Ас*нь III. } ') ............. п°
ТатаритЪ ьъ България.

XIV н XV глин не с* отд-Ьленн (по иесъгледланне) и т* се обенатъ въ XIII глава.

IV

Отр.
ГЛАВА XVI.
СвЪтосдпвъ, послЪдни Тертеровци и видински Шишмановци — Вой
ната съ Сьрбия 117
ГЛАВА ХУП.
Царь Иванъ Александръ (1331 — 1355) 125
ГЛАВА ХУШ.
ПпслЪдвигв български царье 130
ГЛАВА XIX.
Покоряванието па България отъ Турцит-в 135
ГЛАВА XX.
В&трЪшвото състояние на царството. . . . • 148
ГЛАВА XXI.
В&тръшиигЬ наредби на старото българско царство 177
ГЛАВА XXII.
България подъ турското иго 186
ГЛАВА XXIII. »
КжрджалийскигЬ времена и Пазваноглу 198
ГЛАВА XXIV.
Русски войни съ Турцит* 205
ГЛАВА XXV.
Движение за освобождение политическо и черковно 2.16
ГЛАВА XXVI.
Българскийтъ чсрковенъ въпросъ и веговигВ главни дЪнтелн . . . 231
ГЛАВА XXVII.
Политическо-революционни движения и българската революционна
публицистика '249
ГЛАВА XXVIII
Възстанието и кланьето па 1876 год 259
ГЛАВА XXIX.
С-втниви на жлаиьето- — Сръбска война й Цариградска конференция 275
ГЛАВА XXX.
Русско-турската война. Сан-Стефанский договоръ и Берлинский,
трактатъ 284
ГЛАВА XXX
(повторно.)
Политическо устройство па Българско • . . . 292
 Капптллнийтъ и сериозенъ трудъ но българската
история на младийтъ четки ученъ и тпгЬ министъръ въ
Княжеството г. Д-ръ Иричека направи щуввратъ въ книжни
ната по Отечественната ни История. Отъ когато се яви
на бйлъ св^тъ тойзи трудъ въ нашата учебна литература
се ус1;ти нужда отъ едно по-пълно, по-систематическо и
по-добро ръководство по тойзи щуЬдогБтъ.
С.тЪдъ Иричековата история нашигв учебници и ръ
ководства по Отечественната ни История станъхъ неудоб
ни за пр^подаванье. При массата отъ нови издирвания въ
нашето историческо минъло, старигЬ ръководства на Вой-
пикова, Шишкова, Цанкова, и др. имахъ нужда отъ гол-в-
ми допълнения, преработвания и пр. това, което не станъ.
Ний се заловихми за съставлението на едно ново
ръководство по Българската История именно съ цъмь дада-
демъ н-Ьщо по-ново, нъчцо по-пълно, н-вщо по-съвьршенно.
Съ своята работа ний икахми пр-вдъ видъ да до-
ставимъ на български една книга както за ср-Ьдни учи
лища, така също и за нашигб учители и преподаватели.
Ний не направихми много нЗщо. Помъчихми се да
съставимъ това ръководство, като взехми за образецъ на съ-
 дьр жание и система г. Иричковата История, която на мно-
. го места просто сме превеждали. Отъ своя страна, иий-
гледахми да приспособимъ тъзи История на програмната
за преподаванье Историята въ средни училища въ Кня
жеството .
Твьрде малко пий заехми отъ други нгЬкои истори
чески трудове, като гледахми, че г. Иричекъ ия е дадъ
вече единъ сравнително най-пъленъ трудъ.
Има ли действително нашата История никакви пр-Ь-
имущества надъ другигв, — нгЬма да говоримъ. Сш&емъ
да кажемъ само, че нашето ръководство е най-ньлно отъ
сжществующите ; то е съкратено отъ пълната История на
г. Иричека. Но ний не се мамимъ съ мисъльта, че сми
направили нъчцо съвьршенно.
Ний бихми желали напротивъ да видимъ своята
книга подвьргнжта на една най- строга, но безпристрастна
критика. Ний сами виждами, че има какво и що да се
критикува: едно защото въ вс$ко пьрво издание се про-
пущатъ много несъгледани погръчнки ; — друго, защото нш1
сми имали предъ ьидъ програмната на Бълг. Княжество,
безъ обаче да е обяснено до сега какво се изисква огь
единъ учебникъ по Бълг. История. Най-пос.тв,— трйба да
исповедами, — времето ва съставлението на настоящи й
ни трудъ б^ше твьрд-Ь късо, а налаганията на прия-
телигЬ твьрдгЬ голямо за да я искарами по-скоро.
Ний сами подирь отпечатваньето на своя трудъ съ-
гледахми не малко недостатки, къмъ поправяньето на
които и пристж.пихми за едно второ издание, което ще
стане въ следующата учебна година. Особенно ний сме
решили да из>гЪнимъ некои критически страници, които
с& се пропустнжли у насъ повечето волно, — като сми
искали, при неманьето на други учителски рхководства,
 ш
книгата ни да послужи и за щгвподавателитв. Въ мгвду-
ющето си издание ний ще се помжчимъ още да бждемъ
по-ясни и достъпни за учащитв се.
Ний ще поср^щнемъ съ голямо благодарение всички
бгЬл1;жки и критики, съ които бихж ни почели частно
чр-Ъзъ писма, или гласно, чрйзъ печата — нашитъ- учите
ли и историци. ТБХНИГБ указания, ний в-врвами, ще ни по-
служятъ за бждзщето поправление и улучшение на на
шата книга.
Не требва да забравяме, че хубавигв европейски
ржководства и учебници еж. стан&ли таквизъ само подирь
дълго преработваш, е, многогодишно поправянье и много
кратно пр^издаванье.
 ГЛАВА I.
НАЙ-СТАРИТЪ ЖИТЕЛИ НА БАЛКАНСКИЙ
ПОЛУОСТРОВЪ.
Пьрвобитнит^ времена на Балканский полуостровъ.
—Трако-Иллирийцнг!1,, ГБХНИГБ колана, язикъ, иску-
ства, нрави и сждби. - - Препирни. - - Римско вла
дичество. — Порнмчванье на първобитното населе
ние. — Можемъ ли да считали Славяните за пьрво-
бнтни жители на Лолуостровътъ?
Кой народъ, кое племе се е заселило въ най-ста
ро време на Балканския полуоетровъ? - - На това пита-
ние и до сега исторццнгЬ не еж отговорили положително.
„ПьрвобптнигЬ времена на Балканский полуостровъ,
казва българскийтъ ученъ историографъ Иричекъ, еж по
крити съ дълбокъ, непроникванъ мракъ. Кой народъ е
пасълъ най-напръ-дъ своитъ стада върху равнишггв на
Тракия, по лжкптъ1 на Косово поле, звуковете на кой
язикъ еж ее разнасяли пьрвенъ въ урвестите долини на
Балкана, Шаръ и Ииндъ, — за всичко това историята
кълчи. Ни едно пр-Ьдание, ни една сага не ни расказва
ва най-старото пръч-елванье на челов^ческий родъ въ тв-
зи страни; но, струва ни се, че най-старото познато намъ
население на полуострова, при своето идванье, не е зава
рило въ него щуБдшественници."
Ц1;лий Балканекнй полуостровъ е пъленъ и до сега
съ неисчерпаеми иеточнищ! на старовременни паметншщ.
По гбхъ може да с»> заключава твьрд!; много за пьрво-
бнтнигЬ в])еме,на п лсители на полуостровът!). Таквизь
еж. особенно МОГИЛИТЕ, които пий виждаме расщ)ьенжти на-
длъжь и на лшрь ио край Дунава, въ южннтТ, но.ш на
Стара-ТГланипа. и п]». Въ Сърбия и Българин, но дворо-
Б. История, Бобчсва. 1
2 Българска Истории

вегв и въ горитЬ вил срещате много камъни, плочи и

други таюшь съ надписи, много монети п стари ссждове,
които пропадатъ въ ржцътЬ на нев1>жи куюмджии и ко-
ристолюбиви мастори.
Но всички ТЕЗИ остатки и паметници не СА; изди
рени, но ех изучени, така щото ний можезгь да говортсъ
за първобитнпгБ жители на нашето отечество само по он'Ьзи
малко положителни изе.йдования и заключения, що еж. на
правили за това по-личните историци.
Най-старитъ жители на сегашната Българска страна
ех принадлежили на трако-иллирийската челядь, м
се ДЕЛИЛИ на двъ племена : неточно и западно.
На неточното племе принадлежали ТракийцпгЬ, а
може и Македонцит1>. които най-вЗфоятно о, както въ
наше време АлбанскитЬ пръч-еленци въ Еллада, скоро се
подчинили на гръцкото влияние. Безъ да се мамимъ, мо-
жемъ предположи, че и Пелазгигб еж били гЬхнп съ-
племеншщи. — Иллирийцит-Ь и Епиротитъ еж съ
ставлявали западното племе.
ИллирийцитБ еж. населявали «1ргБ1ч.)вегЬ на Адриати-
ческо-море, отъ устието на ръта По до р. Генуса (Шкум-
ба) въ Албания; а пъкъ страната на ТОгъ отъ тамъ до
границитв на. ЕллипскигЬ Лтолци еж живели ЕхшротитЬ.
Можемъ да опр^дЬлимъ, че между Тракийцит!; и Иллприй-
ците е ел;ществувало таквозь сродно отношение, каквото
между Славян1ггЬ и Литовццтв, Н^МЦИТБ и Скандинавитв.
Тракийциг!; въ днешно^ време еж вече съвеЪмъ из-
чезнжли; поримченитЬ пмъ потомци еж сегашшггв Румж-
ни (Власи и Молдовани).
Отъ Иллирийцитъ и Епиротит^ е останжлъ даший
народъ Албандитъ или Арнаутитй (Слав. Арбанаси, алб.
Шкепитари), на брой до 1,300,000, души. Споредъ
издирванията на Хана, Немски консулъ, отъ ИЛ.ИФИЙИДГБ
еж. останжли Гегитй, които Ж1гвгЬятъ въ Северна Алба
ния, а отъ Етфотигв — Тоскптъ — въ Южна. И сега р.
Шк>'мба дЬлп ГегигЬ отъ ТОСКИГБ. Язикътъ на еднптъ а
другнтБ е разлпченъ и освгЬнъ това заб-Ьл-вжителна е омра
зата между гЬзи дв^ братски племена.
 Най старитВ жители на Балкански й полуостров!,. З

Споредъ мнението на Д-ра Фридриха Мюллера, Тра-

ко-Иллирпйцнтт, най-пьрвенъ се отдъ-лили отъ общийтъ индо-
германски корень и, като ПЗ.ТБЗЛЯ изъ планинската арменска
страна, завзели Балканскпй нолуостровъ, и така Албан-
цитт> еж. яай-старий, подирь Баскитъ1, отъ живущитЬ въ
Европа народи.
Много по-поднря дошли Келтитв и ударили наЗападъ;
подирь твхъ отивали ИталийцигБ съ Гьрцигв, сешв Гер-
манцптЪ и най-под!фь СлавянитЬ, които, сноредъ Мюлле
ра, най-късно се отделили отъ Арпйцигв.
ГраницигБ на тракийскигЪ жилища еж. били: на
Западъ — Дрина, ср4дньото течение на Българска Морава
и горната Струма: на Югъ — Егейско море: на С'Ьверъ
— до Дунавъ, и на Истокъ " — до Черно-море. Отъ
многобро&шгв Тракийски колана Гетит^, по Херодо-
тово време, еж живели на С^веръ отъ Балкана, по-къмъ
морето ; въ IV столътие до Р. Х. ТБ отчасти минжли Ду-
навътъ п основали тамъ силно господарство. Отъ ^угитЬ
Тракийци ще поменемъ ЕробизигЬ живущи на Видъ и
Осма (тогава Артанъ п Ноя) Мисит-Ь, малко колено (рас-
положено на Джибра, тогава Кебра). ТрибаллитЬ, отъ
горний Искъръ до Дрина. По-късно учешггб Византийци
нер^кли съ това лме Сьрбитв.
Между' Тракийскигв народи, живущи на Югъ отъ
Балкана, особенно се отлнчавалъ вопнственннй и незави-
симъ планински народъ въ РодошггЬ: Сатритй (споредъ
Херодота) или Диамит^Ь (у Тукндпда). На най-високитв
върхове ти имали 1форицалпще на Диониса съ пророци,
бесел (жреци) н съ жрица, както въ Делфитв. По Албански
б есе а ще каже въ-ра, въ-рность; отъ това може да се обясни
названието и народностьта на ТБЗП жреци. Я до сега на
Гйозъ-тепе, въ Родошгтв, се виждатъ рпзвалншт отъ ста
ри ГО.ТБМИ здания съ мозаична робота и съ надписи но
камьннитъ сгЬни.
Названието на жрецигв Бесси било отпос.тв пр"вне-
сено на вс.ички Сатрп (мечь. еатжръ). БесснтЬ нан-късно па
зили своята народность отъ всички Тракийци. Около 400
год. под. Р. Х. епископъ Никита Ремесиамский имъ про
1»
4 Българска Истории

повгБдвалъ евангелието: въ V в*къ когато всички други

Тракийски племена били поримчени и полатинчени ( ро-
манизовани), БесситЪ слушали христпанското' богослуже!ше
на своя роденъ язикъ. Още при Иустнниана, Бесситв
принадлежали, наедно съ Германскпгв наемници и
МалоазиятскигЪ Исаври, въ отборната войска на Визан-
тишцггЪ. Главини тгь градъ се наричалъ Боссатръ (се
га на това згЬсто е Баткунъ, на Югъ отъ Т. Пазарджикъ).
Най-личното и силното племе на ТракийцитБ еж.
били Одриспт-Б, смъртни врагове на БесситЪ, въ ко
ритото на Марица. По край Егейско море еж живели
СапеитЪ, въ долината на Струма Дентелитит-Ь, Ме-
д и т 1» и О д о м а н т и т Ъ.
Въ Горня Македония, въ областьта на ИСТОЧНИЦИГБ
на Вардаръ и Струмица, живъми Пе опити, на които
поселенията се простирали до морето при устието на Стру-
ка. Г§ еж живели въ свайни*) постройки, на които сж-
ществованьето е доказано исторически.
У Херодота се намЪрва много любопитно описание
на ГБЗИ жилища : „ Ср'Ьди езерото надъ високи колове бп-
ди сложени дьрвени постели, на които отъ сухо се отива
само по единъ гЬсенъ мостъ. Най-напр^дъ вс/вки гражда-
нинъ билъ длъженъ да даде стълбове тза Нзи постели;
гвтаЬ гЬ ввъми въ обичай да ги доставятъ така: Кога се
съберялъ да се жени никой той бшъ длъженъ да доста
ви три стълбове .... ТО имали по много жени. На по-
стелпгБ си вс"Ьки правялъ колиб!са, въ която жшгЬялъ и
една врата, която водяла въ езерото. Д-вцата си ги вьржа-
ли за краката да не би да паднжтъ въ езерото. КоньегЬ
си и другий работенъ добитъкъ тЬ храняли съ риба; а
риба имало толкозь много, щото ВС"БКИ като отвори свои-
гЬ врата, спусне едно кошнпче въ водата, изважда го
слгвдъ малко пълно съ риба."
Остатки отъ ГБЗИ жилища СА; намерени на 1803 год.
отъ Француский архиологъ Девилля. Въ Македония и до
сега жив^е едно племе: Ппанци, у които, споредъ много
*) Свайни се нарачать такиви острейки, които еж нравили на нЪ-
кос мочорлино или блатисто иЪсто, иадъ колове, забити въ земяти.
 Най-старитб яители ва Балкансквй полуостровъ. 5

трудивший се архиео.жогь г. Верковича, се е опазило такова

предание: „ТЪхнитв прадеди били гонени отъ морските
Вили и големи води и гб си правили колиби надъ
водата, въ които спали."
Между Иллирийцигв заб-Ьл-Ьжителни еж. горно-италиян-
скитЬ Венети, И с три, Яподи, Либурни, Дал-
мати. Ардеи, и Автариятп, по Бояна и Косово поле,
най-храброто и многобройно иллирийско племе. По Бъл
гарската Морава живъли Дардани, а около Охридското
езеро Дассарети.
Отъ ЕшгрскигБ и Македонски племена да поменемъ
само Долонит-6 въ Пиндъ и Минкеститъ1 въ Западна
Македония.
Откакъ разгледахми по-главнитъ колана на най-ста-
ритБ балкански жители, ний ще щЛминемъ къмъ гЬхний
домашенъ жив от ъ, язикъ и занятия!
Споредъ Херодота, ТракнйцигЬ били най-многоброй
ни отъ всички, поне подирь ИНДИЙЦИТЕ; ако ТБ би имали
само единъ повЗшггель, то пгвхж. да бжджть непобедими
и несравненно по-силни отъ всички други народи. Понеже
не се случава това, тЬ еж. слаби.
ТракийцигЬ еж живели въ градища и села, за
нимавали се съ землед15лие и рударство ; но като храбъръ и
войшшпш народъ повече обичали войната и грабежьтъ.
Почти всички племена имали еднакви нрави. ТБ имали
ло много жени; у нъ-кои най-любимата «е принасяла
жертва на смьртний одъръ на мжжьтъ, и се погребвала
наедно съ него. На момичетата се давала по-гол^ма свобода,
а женитъ1, които купували, пазяли много строго. Когато
се раждало дъче, всички роднини, като се сберяли, о-
ллаквали го ; при това ГБ напомняли всички челов^игки зло-
честини ; този обичай и досега е упазенъ у Македонски-
тв Румжни.
Напротивъ, кога умиралъ н^кой, ТБ го погребвали
съ радость и пъсни, и казвали че той сега се ползува
съ пълно блаженство, тъй като се оттървалъ отъ всички
главоболия.
ТБ вярвали въ безсмъртието на душата. Мьртвигв
6 Българска История

по-нтжога изгарят, а пон-Ькога закопавали ; когато вече

издигнялн гробътъ, тогазь въ честь на умрт>л!ш правяли
военни игри и борби. Народътъ ночиталъ Ареса, Дпотш-
са и Артемида: а.царьегЬ — Хермеса; така поне биля на-
рЪчени отъ ГрьцигЬ.
Праздникътъ на Артемида, която по тракийски се
зовяла Котисъ или Бендисъ, се отличавалъ съ необуздан-
ни хора и игри.
ТракийцитБ обичали праздностьта и били пастори
да пиятъ вино. Тракийцитв и ИдлирпйпдгБ обичали та-
тулруваньето (да си дупчятъ по тЬлото разни образи).
Отъ я з ик а на ТракинцигЬ еж остаидаи твърд* мал
ки остатки у старовременнитв писатели. Хапъ е най-мно-
го издирилъ този язикъ и то благодарение на сравне
нието му съ албанскнй. Думата Далмация е тракийска,
и ще р^че — страна на овчари.
Въ искуството ТракиГищгЬ не били отишли много
напр-Ъдъ. Намърени еж н±кои нбдодвлани и невЪщи 1ио-
бражения въ знаменитий замъкъ на Марка Кралевича. Та
ка сжщо на вьрховет* на Балкана самъ-тамъ се ср*щап>
изображения на змии, мечки и на други животни. Въ Ро-
допа, близо до селото Иланджи. въ пустото М-БСТО Търло,
се налгЬрватъ оригинални писма, начертанп на дв* успо
редни СТБНИ. Архполозит* ех доказали, Че това еж остат
ки, отъ до — христианский периодъ.
Дълго време балканскитЬ стари жители жпвт>ли от-
дгЬлно, раскъсани. Веднажь само Одрисит* се опиталл
да ги съединятъ въ едно господарство. Одрпский князь
Тересъ съединилъ около 450 год. до Р. Х. много отъ
племената въ едно широко господарство, което пръдогъ
спну си Ситалку, добр* познатъ въ Историята.
Севтесъ, нас.твдникъ на Ситалка, пов-Ьл^валъ надъ
всичка страна отъ Дунавъ до Егейско море п отъ Въс-
поръ до ОКОЛНФСТИТБ на София.
Надъ другит* кол!ша, що обитавали нататъкъ къмъ
западъ, пр-Ьобладавали тогазь Трибаллитв. Лодирь смъртьта
на Севтеса, — всичко се пакъ разделило и расщ)ъснжло.
Филинпъ Македонскпй, подирь кръвопролитна
 Най старитб жители на Балканский нояуостровъ. 7

волна, покорилъ Илл1грийцитв и ТракийцитБ до Дунавъ

и основалъ нъ-колко македонски колонлп въ Бессатра
(Баткунъ), Пловдивъ, Кабила (Змболъ и пр.) По-многото
войски на Александра Великий еж били Трако-иллирпйци.
ПлеменнптБ пръ-пирни се появили пакъ во време бор
бата на Диадохитв.
Въ III стол. до Христа въ сегашна Босна се явя-
вагь Келтитъч
За Келтитв не е било никакъ мжчно да ограбятъ и
опустошжтъ съвьршенно силно ослабнжлш по вината на
еамитБ туземци полуостровъ. На ЮЖНИТЕ поли на Бал
кана, въ долината на триандафилнтБ, между Балкана и
Сръ-дня-Гора ТБ основали силно господарство съ главенъ
градъ Тжле; отъ таяъ сегашното Туловско-поле. Отъ това
м-всто ц-влп 66 години (27Я-2 1 В) гв безпокоили Тракий-
скитЬ горци между Дунавъ н Егейско море, както и елллн-
скитв търговски реснублики нри Понтъ и Прононтида.
Въ Босна КелтскитЬ Скордили владели по-дълго
време. Тв ус!гЬли дору да истр^бятъ много мастни племена.
Въ началото на II стол. до Р. Х. при ДОЛНИТЕ мй-
ста на Дунавъ се появили Бастарнигв (споредъ Цеиса —
германско племе) повикани отъ Филшша III Македонски
противъ РИМЛЯНИТЕ; ТБ пргЬминхли Дунавъ и имали же
стоки войни съ ТракийцитБ и ДарданитЬ. Въ сдицото
време пр^минхли Дунавъ н1жои племена Скити и се рас-
ноложили въ равнлнитБ на Неточна България. Ни Херо-
дотъ, ни Тукидидъ нищо не казватъ за сжществуваньето
имъ въ ТЕЗИ м-Ьста; само Страбонъ поменава за иамгЬрва-
ньето имъ отъ самъ Дунава
Въ времето на втората пуническа война на полу-
островътъ се явяватъ Римляни. ДВГБ п полов!гаа столетия
ех били ТБ длъжни да се борятъ за да завладгБ:ггъ Т1)ако-
иллирийскитв земи. Отчаянно е било съпротивлението на
ИлирийцитБ, Скордискигв, Панондигв; много кръвь била
пролята, додето тракийскитв племена се подшшили на Рим
ското иго.
Дарданигв и ТракийцитБ били покорени слйдъ осем
годишна борба (78 — 71 г. до Р. Х). Въ тъзи именно
8 Б-ьлгарсиа История.

борба е паднжлъ Апппй Клавдий въ РОДОПИТЕ; Еай Скри-

бъний Куриоли проникю&лъ до Дунава и подирь три
годишна война той билъ удостоенъ за триумфъ; М. Лу-
кнллъ довьршилъ завоеванието като стигнжлъ до Чер
ното море.
По този начинъ, най-силили отъ Тракнйскитв кня-
зье Котисъ, повъ-литель на Одриситв, билъ поставенъ в*
редътъ на подвластнигЬ римски владетели.
Но и съ това още не е била свършена горската
война въ Хемъ и Родопа. Когато въ. с&ща Т])акия билъ
оставенъ мъчтенъ князь, задълженъ да плаща данъкъ,
страната между Дунавъ и Хемъ била покорена отъ Крас-
са и щ/Ьвьрнжта въ римска провинция (22 г. до Р. Х.);
тя била наречена Мизия, по името на МИЗИТЕ, които жи-
вЪли тамъ.
Тракия се пр-Ьвьрняла въ римска провинция едвамъ
при императора Клавдия (въ 46 г.); но и тогазь по-пр1>-
днит-Ь наредби не били изм-Ьнени у ГорцигЬ на Хемъ я
РодопигЬ.
Н-вма никакво съмн-вние, че непрйкъсванитв войни
ех нащ)авили да ор15д-Ье твърди много населението въ
северната часть на полуострова, ййстшгг!; устжпили
гвста на чужденцитв.
Скоро на полуостровътъ се посръ'щнхли двата главни
язика на римската империя: латинский и еллинский.
Тукъ била границата между Истокъ и Западъ. Латинский
язикъ се ]>аспро< ^анилъ най-много на С^веръ: въ Дунав
ска България, Босна и Сърбия; а Грьцкий — на Югъ: въ
Неточна Тракия и Южна Македония. Че това е било та
ка става ясно отъ наднисигв, които се намйрватъ по раз
ни паметници. Поримчваньето се поченжло и отивало
много бърже. Въ IV, V и VI столтвтия ний сръ--
щаш много латински ржкописи на туземци и латин
ски названия на градища; даже латинский язикъ станхлъ
офпциаленъ.
Въ сжщото време произлязла една сгЬсь между ла
тинский и туземнигв язици; отъ тъзи см^сь се появилъ
руижнский язикъ.
 Най-ствритЬ жители ва Балканекий полуостровъ. 9

На Балканский полуостровъ ний срещаме и до днесь

много богатъ материалъ за изобразяванье на животътъ
подъ владичеството на РИМЛЯНИТЕ; развалини отъ гол'Ьш
градове, останки отъ широки пжтища, безбройни надписи и
богати архиеологически находки, които свидетелствувате
най-красноречиво за голямото развиванне на лгЬстната про-
мишленноеть и търговия; за голяма жалость повечето
отъ всичко това още не е описано и никакъ не е познато.
Трако-иллирийското племе всякога се е отличавало съ
своята необикновенна енергия и съ безпокоилата си страсть
къмъ войната; нъ повечето пжти е било на служба у други-
•ГБ и повече е работило въ интересите на СВОИТЕ слаби съ-
С/БДИ, отъ колкото за уягчаванье на своята собственна сила.
Като служили подъ знамената на Александра Маке-
донский, Трако-иллирийпдрв покорили Азия за Грьцитв.
Въ време на РИМЛЯНИТБ юначшггБ Иллнрийци не веднажь
ех. достигали и до римский пргвстолъ, подирь блъткави
военни отличавания'.
II въ ново време най-добрата поднорка на слабата
Порта еж нашити и солдатитв Албанци (Арнаутж), съпле-
меншщи и потомци на он^зи иллирийск и иепирски войни
ци, еъ които Александръ Велнкий победи Персидското цар
ство, съ които Пирръ искаше да отнеме Италия отъ РИМ
ЛЯНИТЕ и КартагенянитБ. отъ които много прости ратни
ци юначно си прокарвали пжть къмъ престола на рим
ската всемирна монархия.
Най-подирь да се досътнемъ до спорний въпросъ:
СлавянитЬ били ли еж. първобитнитЬ жители наполуостровътъ ?
Учението, че ЮжнпгЬ Слсавяни еж най-старитв пьр-
вобитни жители на полуостровътъ до сега още не е изчезнх-
до съвьршенно. Но неговптЬ пропов-Бдници не еж. съглас
ни по между си. Павелъ Иосифъ Шафарикъ мисли, че
СлавянигБ еж отъ незапаметни времена тукъ наедно съ
Тракийщ!ТБ и ЕпиротитЬ. Нъ въ съчинението си Сло-
ванске Отарожнтности той е ИЗАГБНИЛЪ погледа си до
1ГВКЖДБ. Отъ русскигБ писатели подьржатъ тъзи теория:
Бутковъ, Чертковъ, архиепископъ Филаретъ; отъ полски-
тЬ—Лелевенъ и Бъмовский; а отъЮжно-славянскитв: Сьр
10 Българска История

бигЬ Хаджичь, Верковичь, Мнлоевичь, БългаритЪ Беронъ,

Раковски, Захарпевъ.
Но най-снолучено е разгледалъ този въпросъ наший
ученъ съотечественникъ и познатъ историкъ Маринъ Дри-
новъ. Сериозните издирвания на Дриновъ еж го довели
до твьрдЪ важно научни резултати. Той доказва, че
СлавяннгЬ еж поченжли да идватъ и да се заселяватъ
въ Балкансюш полуостровъ едвамъ отъ III столетие и че
това се е свьришло въ VII столетие. При всичко, че то
зи въпросъ не е ргБшенъ окончателно, но този погледъ
на напгий ученъ историкъ се види нап-в^рний.
 ГЛАВА II,
ЗАСЕЛЯВАНЬЕТО НА БАЛКАНСКИЙ НОЛУОСТРОВЪ
СЪ СЛАВЯНИ.
Пргвселяваньето на СлавянигЪ въ III IV сто-
лЪтия. — Госнодаруваньето на Римлянит-в въ
Дакия и сблъскваньето на СлавяннгЬ съ РимлянитЗз.
— ПървитИ; дпркц отъ Славянско заселвание (ко
лонизация) на полуостровътъ. - - Хуннит-в. Готти-
тй и Българит-Ь. - Императоръ Юстинианъ (527
— 565). - - Слов^ни и Анти въ Дакия въ VI и VII
столетия. - АваригЬ. - - Паданьето на Аварското
и Византийско царства и войнишкото движение на
Славянскит-Ь племена къмъ силний Нелопонезъ.
Вселенната римска империя ослабнжла, упаднхла, а
съгБднигЬ народи това и днряли. ТБ се втурнжлн въ
сЪвернигБ й прйдЪли, гудили край на Римското госнодарува-
нье, проникнете до бр-Ьгов^гв на Средиземно море и та
ка се настанили въ областитЪ на прочутата империя.
Германцит-Ь за.ювилн двата западни полуострова: а Сла-
ЯВНИГБ покрили съ свонт-Ь поселения источний полуостровъ
отъ Дунавъ до Спарта.
Германщггв въ Испания, Гал.1ия и Италия се слгЪ-
сшш съ тамошнитв народи и се претопили отъ гЬхъ или
пъкъ били покорени отъ други народи; аа това НГБМСКИЙ
елементъ скоро се изгубилъ въ казаннптв м1;ста.
Но не сжщото се случило съ Сдавянитв, които и
до нинЬ занимаватъ по-го.тЬмата часть на Балканский
полуостровъ. ТБ се насташои тукъ тъй добр*, щото ма-
каръ и поднадали подъ чужди рлщй, пакъ се освободява-
ли и сгЬкашъ СА живели тукъ хиляди години.
Кога и какъ еж се заселили СлавянитЬ на Балкан
]2 Българска История.

скяй полуостровъ? Вьрху този важекъ въпросъ ех исказа-

ни много различни мнения.
Изследователите еж миеляли, че това събитие е ета-
н&ло въ периодътъ на великото пр^селванье на народитв;
тЪ ограничавали продължителностьта му на едно малко
число години.
Полский иеторикъ Суровецкий е на мнение, че Сла-
вянигЪ дошли до долний Дунавъ одвамъ подпрь паданье-
то на ХунниТБ.] При това той утвьрдява. че щгЬминаванието
на дйсний бр^гъ е станжло не по-рано отъ иоел15днята
четвьрть на V столетие. Сжщий погледъ поддьржалъ и
Шафарикъ.
Хьрватекий иеторикъ Д-ръ Ф. Рачкп отнася лоявява-
нието на СлавянигЬ при Дунавъ къмъ времето на госпо-
даруванието на Хуннигв.
Русский ппсатель Хллфердингъ казва, че СлавянигЬ
СА свършили двЪ пр-Ьминавания : най-напр^дъ н-Ькои Сла
вяни отишли слгЬдъ ГОТТИГБ. когато тЬзи пос^ЬднигБ, като
с^гали отъ Хуннит1^ (ок. 375 г.) прйминжли Дунава;
б^т^Ь нападанията на Аттила показвали на СлавянитЬ пжть
за Византия.
Нашийтъ ученъ историкъ Дриновъ изново и съвьр-
шенно пр-Ьработи този въпросъ. Неговиг], самостоятелни
издирвания го докарахж до неожиданни резултати. За
този въпросъ той е издалъ едно прекрасно и общедо-
стжпно съч^шение на български: Погледъ вьрху проис-
хождението на Бълг. народъ.
Додето четирмата познати историци отнасятъ за-
селванъето на Славянигв къмъ периода на великото
прЪселванье на народигв и мислятъ, че то се е свър
шило за 50 и не повече години, Дриновъ поддържа, че
това прКзселванье не е станжло изведнажь, а лека-по-
лека и че то се е продължавало ц4ли 300 години; то
се поченжло въ III столетие, а се свършило въ "VI 1-то.
Иричекъ приема схщо този погледъ, който со вижда да
е най-в^ренъ. Нъ да видимъ какъ е станхло това.
Въ сегашна Трансилвания (въ Унгария) жив^лъ въ
първо столетие народъ Даки.
 Засодяванието на Бадканский пплуостровъ съ С.тннпи. 13

Твзи Даки били отъ Тракийско племе, а наедно съ

тЪхъ ех. живъ-лн много Славяни. Има нъ-кой дирки, които
доказватъ, че СлавянигЬ ех жив'Ьли въ Унгария въ вре-
ието на римското госнодаруванье. Траянъ пр1;взелъ Да-
кия въ 107 година и я присъединилъ на римската им
перия. Но на 271 година. Дакия, много нхти нападана
отъ варварскигЬ народи, била отделена отъ римската
империя.
Римското господарувай ье въ Дакия е имало не мал
ко влияние не само на Дакнгв, нъ и на Славянитв, както
на гвзи, що живели въ схща Дакия, така и въ б.тизнигг. мгв-
ста. Името на тогози, който побъ-дилъ Дакигв, името на Тра-
яна е станхло толкозь прочуто у Славяните, щото то се
чува и до сега въ ггвенитв и прнкаакитв на Малоросси,
Сърби и Българи. Траянъ е билъ даже' записанъ въ чи
слото на славянскит^ богове. Нашит!; пъч-ни и до днесь
въенЪватъ „ царя Траяна " , който има нелр^броимв съ-
кровища, и у когото 70 чучори тек&тъ растопено злато
и чисто ср-Ьбро. Много мгЬста носятъ у насъ названието
на Траяна.
Когато РИМЛЯНИТЕ се появили въ Карпатскигв доли
ни тогазь пропз.тЬзло първото шгь споср^щанье, сблъс-
кванье съ Славянитв. Това сблъскванье е дало поводъ
на Славянитъ да се теглятъ на Югъ.
Между народитв, които най-много се борили въ II
и Ш столетия, съ РимляннгЬ за обладанието на дунавски
ТБ страни и на Балкански полуостровъ, особенно ех заб^-тв-
хителни Карпит1>, отъ които ех получили названье Кар
патскигв гори и Костобокит-Ь. Шафарикъ е показалъ, че
гЬзи народи требва да ех славянски. Това е имнъчшето
на Дринова. 11о едно време т(; били победени и наед
но съ други народи били преселени въ дунавскигЬ обла
сти (298 год. ). На ЕарпитЬ било назначено за жилище
Мизия, Трнкнм и Панония.
Това о било началото на славянска колонизация на
Балканский цолуостровъ. (1тЬдователно тя се е подкачила
нного по-нр'Ъ'ди отъ колкото обшсновенно полагатъ. Най-
напр1>дъ цъ'лн 200 години ('.гавяннтЬ жив'Ь.ш, както
14 Българска История.

РИМСКИТЕ колони, въ Мизия, Тракия, Дардания п Маке

дония, макаръ. разбира се. раснокъсано ; <"Бтн1> около
500 г. се подкачили ГБХНИТ!; по-самостоятелни походи
съ цъмь да си намЪрятъ нови местожителства съ оръжие
въ рхцъ\
И така, въ областигЪ на полуостровътъ въ VI СТО.ТБ-
тие Славяните не само че били познати, но вече станхли
твьрд1; многобройни и имаш не малко влияние въ работп-
•гЬ както на полуостровътъ така и на византийската
Империя.
Пр'вди идването на СлавянскитгЬ поселенци дру
ги диви народи приготвиха почва за славянската колони
зация. Ний ще поменемъ тука за по-главнитв нападатели
вьрху Неточната Римска Империя, наричана Византийска.
Вестготитй, притискани отъ Хуннигв. си присвои
ли за жилища Мизия (376 г.) Подирь едно страшно сра
жение при Одринъ (378 г.) гв упостопшли всичко отъ
Цариградъ до АЛЛИТБ. Когато пакъ на 402 год. се уда-
лечили въ Италия и Испания, на . ГБХНО мътто дошли
ХуннигБ. Свити Иеронимъ който е билъ свидвтель на
•ГБЗИ опустошения отъ Вестготнт4 расказва. че гб като
разсипали градовегЬ по ТГБЗИ 5гвста, испотрепалл жители-
тъ1 имъ и тъй ги опропастили щото тамъ ., оръ-дъми даже
зв^ровегв, и птицигв, и рибнгБ." ТЬзи свидетелства и
да СА вгврни само на половлнъ пакъ ннй можемъ да си
съставилъ едно понятие за работитв на Вестготиг!;.
Не се млнжлл и Г>0 години, а на Балканский по-
луостровъ се явяватъ други диви народи, още по-страш
ни отъ пьрвптв.
Т^ били Хуннитй, азиатски народъ, дошли въ Ев
ропа въ 2-рата половина на Г\"-тий вгвкъ. Тъ-хното идва-
нье прилича на буря, на която нищо не можало да про
тивостои.
Съ безчисленна войска отъ разни чудски, славянски
я германски племена, царь Аттила Хунскп нападнхлъ Ви
зантийската империи, разрушилъ до 70 града и се вьр-
нжли у дома си само като му объчцалп вгвка година данъ.
Но рф-Ьлъ Аттила (453) г. и сераспаднхло страшното цар
 Заселаванието иа Балканский полуостровъ съ Славяви. 15

ство на ХуняигЬ, с.твпено и поддьржано 'отъ мина ржка,

което, както казва Гнбонъ, се простирало отъ Великий
Океанъ щгвзъ всичка Северна Азия и Европа до Атлан
тическия океанъ.
Съ растуряниото на Хупското царство не се нръ1-
къснжзи злочеетинитв на Византийската империя. Тя
щгБтьртгБла още едно разорение отъ • Ост-Готтигв. Този
пос.твденъ народъ билъ п.тьненъ отъ ХуннитБ, но оттър-
ванл отпос.тъ гк прЪмин&зи отъ ГБВ. бр'вгъ на Дунавъ
върху южнпй подъ началството на великий си краль Тео-
дориха (ок. 475 г.). ТБ нрави.ти не по-малко поразии
отъ СВОИГБ предшественици въ продължение на '20 год.
ПО-ПОС.ТБ като ех свьршнлн плячката. гЬ поискали отъ
Теодориха да ги води въ друга по-обилна страна. За да
имъ угоди той ги заведе въ Италия.
Т'Ъзи варварски нашествия произвели ужасно разоре
ние и опустошение въ Полустровътъ. Най-старитй му жи
тели Трако-иллнрийцигЬ, намалени отъ рим(;кото влияние,
прЪзъ СТОТБ години на това варварско течение още пове
че и даже гъвгЬмъ ор^д-Ьхж..
Споредъ свидетелствата на тогавашнигв историци,
отъ Трако-иллирийцнтБ се спасли само гЬзи, които ус-
1ГБва.ти да се скриятъ въ непристъпни гори и лгвсове,
ДБТО ХИЩНИТЕ варвари не с& мог.ш да ги назйрътъ.
Това същото се случило и съ Ромеигв, (чфечь съ
римскитъ пр'Ьселенци и портгченигв Трако-иллиряйгщ. ТЬ
ор!;дъ'хж на едно съ ор^д^тпгв градове.
Отъ друга страна и подирь заминаваньето на Гот-
ТИТБ империята не бъчие оттървана отъ опасности.
Други диви племена и разни нещастия налегнххж
Неточната Римска Империя. Работата дошла до тамъ щото
византийското правителство се отчаяло да оттърве отъ
ржцйгъ на ("ЬвернигЬ варвари придунавскигв си влад-в-
ния и ги напуснало съвсъ'мъ.
То се погрижило само да запази своята столица съ
ОКОЛНОСТИТЕ отъ разорение. За това шш видимъ, че Им-
ператоръ Анастасия, около 50 г. по Р. Хр. се видъмгь
приш'денъ да направи една дълга и яка сгвна отъ Сили
 16 Българска История.

врия на Мряморно море до Черното. Тъзи стЬпа била

дълга около 60 мили и отъ Цариградъ била далечъ- са
мо 40 мили, което ще каже тя е ограждала само столи
цата и една малка часть отъ околията.
ВсичкигЬ други области, които се намЪрвали на
СЪверъ и на С. Западъ отъ тъзи ствна били оставени на
произволътъ на варваритЬ. Византийското правителство и
нещъ-ло да знае заради гвхъ. Поради това и тогаваш-
нитЬ историци говорятъ за гЬзи страни твьрд*Ь малко и
много тьмно.
Императоръ Иустинианъ. който царувалъ отъ 527—
565 год. възстановилъ пакъ властьта на империята вьрху
ГБЗИ мъчта. Неговитъ1 прочути воеводи и пълководци, ма-
каръ съ гол-вмн трудове и залагания, най-подиръ можахж
да расишрочжтъ ВизантийскптБ граници пакъ до Д^иавъ.
като отблъсшжк за малко време задъ него варварскитЬ
пжтшца и като ги въоружихж. майсторски единъ протнвъ
другиго.
Нъ работата е че Иустинианъ намери йзи области
въ много грозно състояние. Т6 б1>хж обввлюдбли, ощттЬ-
ли, не само отъ жители, а и отъ градове. За да ги по-
дигне колко-годЬ той се заловилъ да стегне разваленигв
градове и да прави нови. Прокопий, съвременъ неговъ
историкъ пише, че Иустинианъ дигнжлъ на Балканский
полуостровъ до шестстотинъ укрепени градове изново
или съ поправки. За да ги насели Иустинианъ земалъ
разни мъ;рки, пр^веждалъ тамъ колонисти, оставялъ вой
ска, но все напраздно. Той не можалъ да закрили гЬзи
области отъ нови нападения отъ страна на варваритв.
Квд-Ь края на неговото царуванье, явяватъ се мно
гобройни нападатели. Най-папр^дъ още при нбговий ;кп-
вотъ, а съ-тн15 при животътъ на нас.тБдшщнтй му тЪзи
нападателни племена разсипали новитъ1 византийски кр-Ь-
постн и построения, но тЬ не бьрзали, както своигЬ Щ)гЬд-
шественшщп да се награбятъ съ плячка и да се вьрнжтъ,
а гледали да се поселятъ въ опустълитв византийски
области.
ТЬзи нови племена тогаванпштъ' Грьпри и Римски
 Заое»вванието на Балканский полуоггровъ ст, Славнпи. 17

историци СА; гп наричали постоянно съ общото име

Славяни или ('ловени (Склавшш. Склави). Това еж
били ОПЛЕЗИ славянски племена, които обитавали Дакия и
за които Прокопий казва:" „СлавяннтЬ и АНТИТБ еж
„единъ народъ. ТБ никога еж носили и едно общо име,
„защото въ старо време СА; ги наричали въобще Спори.
„Тв занимаватъ го.тг>ма часть отъ страната що е оттатъкъ
„Дунава.'1 Схщото свидетелство ний сръчцами и у Йор-
нанда. готский нсторикъ и съвременникъ Прокопигвъ.
И така, 1ГБла никакво съмнение, чеХунскатабуря, коя
то расклатила всичка Европа, е докарала въ движение и мир
ното велико-славянгко племе, въ неговигЬ стари жилища
въ С/Ьверо-Источна.Европа. Докарала ги е въ движение и
довела къмъ брътовегЬ на Черно-море и Дунавъ. А отъ
тамъ, не оставени намира отъ разноплеменнигв грабителни
дружини, гЬ скоро захванжли да минаватъ и да се засе-
ляватъ на Балканский полуостровъ. Т1> минува.ш тамъ или
заедно съ ХунскигЬ иГоттски дружини, или нъкъ отивали
сл*дъ ГБХЪ и се заселвали д1;то можали
За иьрвитЬ гЬзи поселения тогавашнигв писатели
нищо не ни СА; оставили защото въ населванигв отъ
гвхъ мгЬста атстьта на ВизантийцигЬ б'1;ше пръчгахнхта.
Но п>й или инакъ, а въ У1-й в1>къ на Налкаш-кий
полуостровъ, см1>ло ножемъ каза, е имало не малко за
селени Славяни, отъ които мнозина САЛ постьпвалн на визан
тийска служба и еж достигали до високи чинове.
Сега се вече знае за вЪрно, че имнераторъ Иустинъ,
който отъ простъ селпнинъ станж византийски царь, а
СА.ЩО и сестриний .чу синъ великий Нустшшанъ. еж били
Славяни. Жената Иустинова се зовяла Любкиня. сестра
му Бегленица. Самъ Иустинианъ се именувалъ У прав
да, баща му Истокъ, а сестра му тоже Беглешща. Н'Ьма
никакво съмнение че гвзи имена еж чисто Славянски.
Пустиниановийтъ родъ е билъ оп> Ведряна, село въ
Дарданеката область. Което ще р^че, около ср-Ьдата на
У-ий в1>къ въ тъзн область е имало славянско население.
Тъй тихо и незабЗигвжено еж се преселвали Славя-
нитЬ на Балканския полуостровъ до VI вЬкъ. Отъ тога-
Б. Истории. Гюбчева. 2
18 Българска История.

зи обаче се ноченватъ ц'Ьлъ редъ преселвания, за които

поменаватъ и историцигЬ и които гл; ставали съ доволно
многобройни дружини. Императорътъ византийски провож-
далъ на сръчца пмъ войски, но на ираздно. Въ полови
ната на VI въ'къ ний ги срещали вече на Югъ отъ Бал
кана. Въ 548 г. СлавянскигЬ дружини дошли до Дураццг»
(на Адриатическо море).
Въ 550 една чета, споредъ Прокогаш. отъ 3000
души шшхла Дунавъ, дошла до Марица и за чудо ГО.ТБМО
распшгЬла византийската войска, която й излязла на сръчца.
ТЬзи три хиляди дути дошли до Архипелажский
бр^гъ, превзели кр-вность Тониръ и истренали до 15000*
жители. Изъ това може навярно да се заключи, че Про-
кошш се много мами двто поддьржа че тъзи чета е била
отъ 8000 души.
Подирь това ний виждаме, че на Балкангкий по-
луостровъ СА нр-Ьмшшш доволно многобройни Славянски
дружини и на 551 год. СТИГНАЛИ до Солунъ: на 551» год.
ударили до Анастасиевата сгЬна. дъчо разбили импера
торската войска; на 578 год. около 100,000 Славяни
проникнали дори до Еллада.
Имнераторъ Тнбернй, като видгвлъ. че не може да
ги обуздае, нито пъкъ да имъ излезе на сръчца. щ)ово-
дилъ посланници при АваригЬ да ги моли да отворятъ
война на СлавянигЬ. Имиераторътъ се над1>валъ. казва
.тгЬтописицътъ. че Славянитв,' залпсаии съ тъзи война, ще
оставятъ на мира империята.
АваригЬ това и тьрсяли. Т6 послушали направена
та гЬмъ молба и отворили бой на Славянигв. ТрЪба да
обадимъ по-напр^дъ, че АваритЬ нр'Ьм1гажли отъ Азия въ
Европа около половината на VI въ-къ и обитавали по това
време Венгрия. Историцитв ги опнсватъ като една буйна
страшна орда, която е търсила случай да владее надъ
съсъ'дяигЬ народи.
Когато се поукръчгили АваригЬ проводили щ>и Славя-
НИГБ, живутци край долний Дунавъ н Неточна. Венгрия едно
посолство за да поиска отъ твхъ да се покорятъ на А,-
варский Ханъ и да му давагъ данъкъ. На това Князьтъ
 Заселявавцето на Бвляансжий полуостровъ оъ Сдавяи». 19

на твзи Славяни отговорилъ: "Кой е този. человЪкъ отъ

„жпвущигв на земята, който би могълъ да покори нашата
„сила и да господарува надъ насъ? Ние сми научени
„сами да владами надъ другитв народи, а не ТБ надъ
„насъ, и тъй -ще си останемъ, додъ- има на свъчътъ са-
„бя и война."
При това аварските посланнищс не стърпели, въз
разили доволно грубо и за това заплатили съ главнтв
си. Ето за какво. АваритЬ имали да си отмьщаватъ на
Славянитв и съ радость еж подали исканната отъ РИМ
ЛЯНИТЕ помошъ.
Какъ се е свършила войната съ Аварнг1> — не е
познато. Знае се само че с.тЬдъ двъ1 години СлавянитЪ накъ
продължили СВОИТЕ нападания или по-добръ- пресъл-
вания щЛзъ Дунавъ па Балканский нолуостровъ. На 583 г.
ТБ стигатъ дору до Анастасиевата сгЬна. Подирь това с&
станА^ли еще много по-гол^ми и.тл по-малки пр-Ьселвания,
така що въ 657 година, сноредъ л^тописецътъ Теофанъ,
Импе])аторъ Константинъ II нр'вднриелъ походъ въ Сла-
вяния. Тъзи Главяния е пила тогазь земя доволно ши
рока отъ Дунавъ до Архипелагъ.
И така. 1ГБма никакво съмнение, че въ сръдата на
"VII й в-вкъ древнеримскитв п византийски области: Малка
Скптия, 2-ра Мизия, Дакия, Дардания, Македония, Еииръ
и часть отъ Тракия еж били иснълнени съ Славяни, и
за това се зовяли Слави н и я.
Но види се. и тъзи области не били достатъчни за
да вмъ-стятъ ГОСТИТЕ п пр^селенцигв Славяни. За това
ний скоро ги виждаме да минаватъ и въ классическитъ
гръцки области. д1;то гЬ въ малко време напълнили.
Като се размъч-тили и утвърдили добргЬ в'ь тЬзи но
ви за тъхъ с^ани, СлавянитЬ, ако и да нос!хж едно
общо име. не се съединих*, въ едно цъмо политическо
твло. ТЬ се подъ-лихж на много малки племена, оть
които вс-вко си имало особенно название, особенно и у-
п})авление.
Имената на тЬзи племена не еж всички познати. Но
по-често поменаванитв ех:
2*
 20 Българска История.

Седемь славянски имена, за които говори

Теофанъ, че сл. живели по-край Дунава, между Добруджа
и Тимокъ (ок. 678).
Между Дунавъ и Балканътъ :
(Чшернни, Браничевци, Кучевани, Тимочани. Моравани.
На Югъ отъ Балканътъ:
Загорци, Дреговичи, Мораци;
Бъ Македония и Егагръ :
Сакулати, Дреговичи, Бързаци, Смолени. Струмяни.
Ренхини, Войничи, Валесичи, Загорци;
Въ Еллада и Пелопонесъ:
Милци, "Езерни, Велосичи.
Това еж. познатите; а кой може да рече, че осв^нь
тези не е имало още и други Славянски племена, за които
Византийски^ писатели не сл имали случай да споменжтъ ?
Всичките тези и други неизвестни намъ Славянски
племена се разместили по Балканскийтъ полуостровъ въ.
У1-ий и въ пьрвата половина на VII в!>къ, но ни-
какъ не - - по-късно. Отъ средата на УП-й в^къ не на-
мъ-рвами вече никакви свидетелства за нови Славянски
дружини да еж. минавали тамъ отъ къмъ Дунава.
Въ разселванието пъкъ на тези Славянски племена
е началото на наший народъ. началото на нашата Бъл
гарска история.
Да направимъ сега единъ малъкъ погледъ назадъ:
Славянското нреселвание се е иоченжло въ III сто
летие и се е продължавало тако-речи 400 години. Пет
десета или даже стогодишни преселвания едвамъ ли щехж.
да ех достатъчни за да направятъ толкозь сжщественно изм4-
нявание въ всички етнографически отношения. Славя
ните се явявали тукъ постепенно. Най-напредъ те се
преселили като мирни колони средъ Т^ако-Иллщзпйщггв^
Румените и Гърците, привикн&ли на римский общественъ-
животъ и дали на Византийците отлични пълководци. По-
после въ края на V столетие те захванали да се преселватъ
на големи дружини съ орхжие въ рдще. Шафаршгь се
е измамилъ, като миели, че Славянските челяди никога
не еж се внущали като въоржжени масси въ Мизия и въ
 Заселяванаето на Балванский полуостровъ съ Славяни. 21

съединенигБ съ нея страни, а се явявали всякога раекж-

сано и мирно, като искали само да си нам1>рятъ удобни
«а разработванье земи и като прибягвали до оржжье са
мо, когато е трЪбало да се бранятъ. Това гледание на
работигЬ е съвсймъ идиллично. Истината е, че Славяните,
като занимавали поленигв въ Тракия. Македония. Ми
зия и Иллирия. били с&щий онзи войнственъ народъ,
който пр-Ьзъ ср-БднигЪ в-вкове ненргБкхсвано се е борилъ
съ ВизантийцитЬ и въ наше време не единъ пжть е ка-
ралъ Ту^цитЬ да тренерятъ отъ него.
 ГЛАВА III,
ДОХОЖДАНЪЕТО НА АСПАРУХОВАТА ДРУЖИНА И
ОСНОВАНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ГОСПОДАРСТВО
ВЪ БАЛКАНСКИЙ ПОЛУОСТРОВЪ.
ЩсЬселяванье на уралскитй Българи. — Аспарухо-
вата дружина. — Онгълъ. — Числото на дру
жината. — Родътъ на дружината. — Съвьршенно-
то ивчезванье на сж.щигЬ Аспарухови Българи. —
Заключения.
И така въ края на VII ст. почти цъммй Балканский
полуостровъ бидъ заселенъ съ Славяни. Но г&зи Славяни
не могли да съставятъ едно политическо ц'Ъдо, не могли да
основхтъ едно господарство и да заживъ-ятъ животъ на
единъ цЪлокупенъ народъ. Ти продължавали да живЪятъ
распок&сано, отделно, по-особенно, съ други думи: племенно.
Състоянието на тогавашнитъ1 Балкански Славяни е
било прилично на това на СлавянскитЬ племена въ Рос-
сия, за които л-Ьтописецътъ говори: „имяху бо обичаи свои
„и законъ отецъ своихъ. и прЪданъя, каждо свой нравъ
„ .... И почиша сами въ себе волод^ти; ивостародъ, на
родъ, биша въ нихъ усобици, и воевати почаша сами на ся.*
Това лощьво състояние на работитЬ е дало на Ви-
зантийцигЬ възможность съ голяма леснина да се попра-
вятъ, уредятъ, вамогнжтъ и даже да подновжтъ своитЬ
нападателни и завоевателни опитвания. Византийското
правителство не се забавило да подкачи и напада изново
Славянскит* племена.
И този пжть оржжието и вшгяннето на ВивантийнигЪ
можете да има сполука, но събитията, които пос.тБдвахж,
искарахж ялови златнигЬ имъ мечти и надежди.
Около половината на VII вЗлсъ отъ къмъ Дунава се
 Дохояданьето на Аспаруховата дружина вь Балкан, аолуостровъ. 23

явява една нова . дружина, която тр-вбоваше да гуди край

на илеменний животъ между Славянит'1; на Балканския
полуостровъ и да ги съедини повечето въ едно яко по
литическо ТБЛО, което би могло да спасе не само неза-
висимостьта но и народностьта на Славя нитЬ. Казвами и
наридностьта си и ставахж безродни Ромеи.
Тъзи, дружина която бЗше, така да ргвчемъ, отредена
за да основе пьрвото българско господарство, не б^пге
твьрд-в многобройна, но б-вше войнствена, см^ла. юнашка.
Родътъ на тъни дружина не бъчпе славянски, както
мнозина се мжчжтъ (Раичи. Венелинъ) да докажжть. Тя
е била часть отъ едно чудско или финеко племе, нази-
ваемо Българи, както това доказва най-добръ1 Щафарикъ
и съ него наедно най-в-Бщнгв нови изследователи по на
шата история каквито ех Дриновъ, Иречекъ и др.
Въ първата половина на УП-й в'Ькъ Българското
племе се е скитало между рйкигЬ Донъ и Волга. Около
61)0 година, когато умръмъ нейний силенъ началникъ
Кубратъ. това племе се раздъмило между петимата Ку-
братови синове на петь нб-малки дружини, отъ които само
дв1> останжли да се скитатъ на тогавашното си бащино
м1х-то*) ДругитЬ три отидохж. на различни страни да
си трьсятъ м1Ьста, удобни за жив'Ьянье. Една отъ гЬхъ пр^ми-
нж въ Панония, (сеганшо Маджарско); други подъ началство
то на нетий Кубратовъ синъ А.щека се обьрнхли къмъ
Ита.тия. поселили се въ Молнсската область. съдържаща
три селца и живгЬли тамъ много вгЬкове. По гол-вмината
на тъзи область, която обимала три селца, може да се
заключава, че числото на Алцековата дружина или орда
не е било ПО-ГО.ТБМО отъ 40 - - 50 хиляди.
Третята орда или дружина подъ началството на Ас-
иаруха, трети Кубратовъ синъ, щгЬминжла р-вкигЪ Дне-
пъръ и Днестръ и се впуснжла къмъ Дунава, дъто на
*) Т* отпоол* се пр^Ьмгстили по-къмъ С^веръ и въ това м-ьсто
иещу рт.яи Волга и Каиа основали ецяо царство, което транло до ХШ
в-ькъ. Това е била така наречената Чьряа България, съ която русскн-
т1, кнааове ся, инали дълго вреие война и която Ьатаевйтв Татари съ
сипал I и ястребвли или прЪтоаили. Часть отъ Бглгаригв живущи при
Кана се поруссвли.
 24 Българска История.

мерила доволно сгодно за поселяванье мъч-то. Това мътто

било непристАшно за врагове и се наричало Онглонъ.
Спроти описанието на патриархъ Никифора п на Теофа-
на това мгЬсто се е заключавало между р'Ькит1> Прутъ,
Дунавъ п Черно-море. Това название Онглонъ е Славян
ското жгълъ, което старигЬ Славяни ех произнасяли Он-
гълъ. Русский лъчописецъ Несторъ нарича Лхглпчн една
часть славяно-русско племе, поселено по-отпос.тЬ на с&що-
то мътто. Татаритъ4, когато се поселили тукъ въ 1560 г.
нарекли по язика си местото Буджакъ. което сжщо така
значи Жгълъ.
И така нъна никакво съмнение, че първото жилище
на Аспаруховата дружина е било това м-Ъсто. макаръ
то п да е било толкозь малко. Тъзи дружина е могла да
прЪжив-Ье тукъ десетина години, прЪди да мине на югъ
отъ Дунава. Това достатъчно свидетелствува, че числото
на дружшгащитв не е било голямо. По сравнително прйс-
м-втванье можемъ каза, че Аспаруховата дружина не е била
по-го.твма отъ 50000 дуига: едно. защото толкози е била го-
л^Ьма Алцековата дружина, а може да се приеме за върно че
Кубратъ е разд15лилъ своето племе между петимата си сино
ве по-равно. Отъ друга страна, и местото дйто е щгЬжи-
в-вла десетина години Аспаруховата дружина не е могло да
смътти по-много дунгя поради своето пространство.
И така пий приемами, че числото на Аспаруховата
дружина е било до 50,000.
Аспарухъ ус1гвлъ пррЬзъ живЪеньето си въ Ахгъла
да се запознае съ работитЬ на Балканский полуост])овъ.
Той налгврилъ за още по-добро и сгодно да приведе тамъ
своята дружина.
И наистина, въ 679 г. той повелъ своитЪ съпле-
менници на югъ отъ Дунава, въ скоро време покорилъ
верянитЪ въ Добруджа и другитЪ седемь Славянски племена,
които живъми между Дунавъ. Балкана и Черното море.
Туй събитие, — щхЬминаваньето и покоряваньето на
осемьтЬ Слав. племена. — е исходний пунктъ на на
шата българска история. Като ги съединилъ подъ своя
та власть. Аспарухъ чр-Ьзъ това положилъ основание
 Дохоядавието на Аепаруховета дружина въ Валя. псиуостровъ. 25

то на едно политическо цгвло гвло отъ Славянскитъ1 пле

мена на Балканский полуостровъ.
Безъ да влааямн въ подробноетигЬ на това знаме
нито събитие, безъ да расказвами какъ е произлязло об
единението, ний сми длъжни да поменемъ, че това обедине
ние станжло много бърже, тъй щото по-пхтЪмата часть отъ
ГБЗИ племена въ VIII в. вече се управлявахж отъ единъ
челов-Ькъ, отъ една воля. Скуномъ зети гв съставлявах.*,
една силна дьржава, едпнъ могжщественъ народъ. Тъчи
държава прие името на завоевателната Аспарухова орда,
която положи ньрврй камькъ на нейното основание : тя
се наръ-че Българско Царство.
Отъ тогазп племеннитЬ названия, както и племенни-
ГБ несъгласия, раздори и надваряния въ общата дьржава
зехж. да исчезватъ. 1ЧЬ ВСИЧКИТЕ като граждани на едно
господарство, като части на едно политическо ГБЛО, зехж
да забравятъ своигЬ мннжли несноразумЯния. С.ТБХЖ. се
въ едпнъ народъ. който получи името на царството,
въ което се извьрши гвхното гЬено сближаванье и се
нарече Български народъ. Българи, което бъчне и
името на дошлигЬ Аспарухови дружинници.
Колкото за саш!Т'Ь дружиншпцг. Българи, дошли
съ Аспаруха, конто внесохх между рас&ок&санитБ Сла
вянски племена политическото единство, гв се затрих*
въ скоро време, погълнжхл се отъ болшинството на Сла-
ВЯНСИ1ГБ племена и не оставихж въ политическото ГБЛО
никаква дирка отъ своята инородность.
.Тъй се образова нашийтъ народъ. казва Дри-
новъ. Макаръ п да прие той името си отъ една малка
чудска дружина, той ни най-малко не веде родътъ си
отъ нея. а е потомъкъ на онгЬзи многобройни Славяни, кои
то въ VI и VII векове иснълнихж Балканский полуостровъ. "
И това н1лцо не е никакъ чудно, защото не е ед-
ничькъ случай въ историята на европейски^ на]юди. Тъ-
ви история ни представлява много подобни примери, изъ
които ний ще поменемъ единъ два.
СеганпгагЬ Французи н-Ьматъ нищо общо съ н1>м1щ-
т4 ; ГБ еж прями потомци на древниН Галло-Римляни : тЬ
26 Българска Историк

състаа!яватъ една народнослъ противоположна на немското

племе. Но при всичко това, тяхното сегашни название :
Французи, Франки, или Френци е зето отъ една ггвм-
ска дружина Франки. Въ половината на V в. ноднрь Р.
Х. тъзи дружина мпнжла Реинъ, покорила Гадло-Ршгски-
ГБ племена, съединила ги въ едно царство, на което и
дала названието си. Това название останл; общо за жи-
телитв 1г земята имъ и днесь тЬ се гордгвятъ съ него.
Този лршгвръ е доволно ясенъ; той ни показва на
гледно, че както Френцигв ггЬматъ у себе нищо немско,
осв'1;нь името, така и БългаригЬ нЪматъ нищо Фннско-
Чудско, освгБнь названието. Но с-тЬдующий иримЪръ ивъ
руеската история е още по ясенъ.
Въ IX в. подирь Р. Х. въ сегашна Ругсна живели мно
го славянски племена, отъ които всъ-ко си имало свое отдфл-
но княжество, живели въ раздори и междуособия и постоян
ни борби. Въ половината на IX в. отъ къмъ Балтийско
то море дойде при гвзи Славяни една малка дружина,
подъ началството на Рюрика. Тъзи дружина б^ше едно
Варяжско (Скандинавско) племе, което се зовеше Русь.
Рюрикъ узгЪ да състави едно малко княжествс» отъ сла-
вянскигб племена, което ОТПОСЛГБ се }ТО.ТБМИ до толкозь
щото станж Русско Госиодарство, а славянскигБ пле
мена се нар^кохж Русей, Русские, съ името на онъзи
варяжска дружина, която доведе Рюрикъ.
И така, съ РуссигЬ се случава сжщото, което и съ
ФранцузигБ, което се е случило и съ БългарягЬ. На
тритЬ ГБЗИ народи било садено да зематъ народното си
име отъ съвс'Бмъ противоположни ГБМЪ племена; но чр^ъ
това никакъ не се е измъчшла народностьта на ТБЗИ на
роди: дружинит-в които ги обединиха б*хж малобройни
и скоро тръ-баше да потънжтъ въ народшггБ масси, които
ГБ събраха наедно, и то да потън&тъ тъй, щото осв^нь
името имъ почти нищо не се спазило. Старпй Галло-Рим-
лянинъ зелъ да се зове Франкъ, Французинъ бевъ
да се превърне въ Шшецъ; Источний Славянинъ се
наръ'кълъ Руссинъ като си останхлъ чисть славянинъ;
така сжщо и Балканский Славянинъ приелъ ново на
 Дохожданьето на Аспаруховата дружина въ Балк. полуосгровъ. ^7

родно име Българинъ безъ да стане зарадъ туй Финнъ,

Чухонецъ, или както се иска на н-Ькои Татаринъ.
И въ трити гор^поменхти народности, нршнелческий,
чуждий завоователенъ елементъ тр-Ьбало въ кжсо време да
исчезне, да се иогьлне отъ завоеванний безследно народъ.
Тукъ тр-Ьба да номенемъ, че отъ нзикътъ на Аспару-
ховигЪ Българи не се спазили никакви остатки. Завоева-
телигЬ взели язикътъ на многобройните съединени подъ
тЪхна власть Славяни, взели го безъ да' оставятъ въ него
слгЬда отъ своето чудско наречие. Въ наший еегашенъ
язикъ п до нннъ1 не е издирено нЪкое слово, за което
може се каза, че се е завардило отъ язикътъ на Аспаруха.
Всички чужди думи що се сръчцатъ въ нангай язикъ ся,
взети изъ гръцки, турски, а може и албански. За никоя
чюдска дума не се знае. Ожщото може да се каже и за
стройтъ (конструкцията) на язика.
Та и не само сега, а още въ IX и Х в1жове, ко
гато е& били преведени повечето черковни книги, въ Бъл-
гарскпй язикъ не е имало чудски думи. Шафарикъ гфиема,
че има въ Българский язикъ н^кои чудски думи каквото
ех: кумиръ, капище, влъхвъ, мълния, исполинъ; но той
не мисли, че еж останали отъ времето на Аспаруха, а
по-рано отъ сношенията на СлавянитЬ съ чудекигЬ племена.
Безсл-Ьдното исчезвание на Аспаруховата дружина
се доказва и отъ нашата митология, т. е. отъ ГБЗИ
язически повъ-рия. които и до сега еж се съхранили
тукъ-тамъ1 у наший народъ. Изъ пр1>слгБдванието на нашитЬ
язически нръ-дания ний виждами, че ТБ досущъ прили-
чатъ на сърбскигв, русскитЬ. чешкитв и пр. Излаза
отъ това, че тЬ еж отъ свой чистъ, Славянски корень;
чудски или фински елементъ въ ТБХЪ н4ма никакъвъ.
Това сжщото можемъ да р^чемъ за остаткитъ', язи-
чееки обреди, за старигЬ ни обичаи и народни отличия.
Ако се намъ-ри н^що въ ГБХЪ заето, то може да бжде,
но не само отъ Финни.
И така отъ всички данни, които ни е дала до сега
сериозната работа на ученитв историци, изъ вспчкитЪ
факти ний правимъ с.тЬдующитЬ си заключения:
 28 Българска История

Дедите ни сжщински не еж. били онъзи дружина

Българи, дошлл на Полуострова съ Аспаруха или Испе-
риха, но Славяните, които много по-нащгЬдъ ех се засели
ли както въ Мизия, така и въ Тракия, Македония, Ениръ
и почти на целий Полуострова». Кръвьта на финскигв
Българи, която е текла, особенно въ жилите на дворян-
скитЬ родове, въ собственна България. — между Дуна
ва и Балкана, види се да е изл^тъма много отдавна. За
смътваньето на гоеподствуюшпй народъ съ нодчйнений
стигалъ периодътъ отъ '250 год. Гоеподствующийтъ на
родъ, ФИНСКИТБ Българи, като съединили ВСИЧКИТЕ сла
вянски племена въ едно моглацественно господарство, ма-
каръ и да приелъ язикътъ, правни, обичаите имъ, но пр-Ьдалъ
своето име на подчинените Славяни п на техните области.
Покорений народъ. Славяните, както т1з се нари
чали, макаръ и да погьлнхлъ, господствующий. другоро-
денъ родъ. Българит-Ь. но загубилъ пакъ своето име.
както това сташвдо и съ источнитЪ Славяни. И така Ас-
парухъ основалъ едно славянско господарство на Полу
острова, далъ му името на своята дружина. Българско.
Това господарство е имало два периода въ своятъ
самостоятеленъ животъ: пьрвийтъ. пьрвото Българско цар
ство, което е съществувало около три и половина столе
тия, т. е. отъ 679 - - до 1019 или до пълното завоя-
ванье на тъзи страна отъ Византия: вторийтъ пернодъ
— второто Българско царство, което се е появило по-
дирь едно сто и педесеть-годитггно грьцко владичество, е
траяло отъ 1185 до 1398 г. или до покорението на
всичка България отъ Турците.
 ГЛАВА IV,
ОТЪ АСПАРУХА ДО ПОКРЬЩАВАНЪЕТО (679—864).
Царь Крумъ. — Аспарухъ. — Тербелъ. - Кор-
жесошь. — Дулоидите. - Войните на Констан-
тина V Копронима. - - Борби съ Гьрци и Франки.
— Церигъ я Кардамъ. - - Крумъ; забележителни
черти на неговото царуванье. -- Война съ Ники-
фора. — Война съ Аварите и законодателство. — Об
садата на Царпградъ. — Смьртьта на Крума. —
— Расширяванье на могуществото на Българите
отъ Царпградъ до Тиса. — Амортагъ.
Дохождаиьето на Българите до полуострова напра
вило корененъ превратъ въ работите. Византийската импе
рия добила сега единъ силенъ и онасенъ врагь — новото
Българско царство. Мизия била загубена безвъзвратно.
За да спасе поне Тракия византийския императоръ но-
бързалъ да направи миренъ договоръ съ Българите, обе-
щалъ се да имъ плаща дань и принозналъ Мизия за гбх-
на. Колкото за Тракия, на която предстояла опасность,
тя била направена провинция и получила особенно, воен
но управление.
Треба да обадимъ, че историята на Българский на-
родъ отъ дохожданието на Аспаруха до похристианчванието
представлява дълга върволща отъ кървави походи още
не издирени отъ всека страна. Отъ местните сведения
ний имами само единъ списъкъ отъ често поменавани
князье и надписи ; всичко, що знаемъ за това време по-
черпвами изъ византийски и франкски извори.
Въ У1П столетие полуостровътъ състоялъ отъ три
части. Това с& били: Романья (така се зовяло римското
господарство у СлавянитЬ и ЛатинитЬ) — въ Тракия и
30 Българска История.

въ МакедонскигЪ. ахейски. тесалийскп. енерски и далма

тински крайбрежия.
България, между Хемъ и Долний Дунавъ:
Славиния отъ Хемъ до Пелононезъ и до Адриа
тическо море. която область е обемала много племена,
за които поменжхми.
Историята на това време състои въ туй. че додЪто
Романья слабееше отъ постоянните войни. България не-
пръ-станно и постепенно се раслространяваше съ присъ
единението на славя нскитъ- княжества, и най-подирь пря
Симеона (888 — 927) вече всички го.тЬми княжества на
Славиния влазтшг въ прт>д'влигБ на Българското госпо-
дарство.
Исперихъ (сп(,редъ ГьрцигЬ Аснарухъ) оенова-
тельтъ на българското господарство е княаувалъ, споредъ
св'БД'БНията на списъкъ за князовегв. всичко (51 год.
(приблизително отъ 640 — 700 г.). Императоръ Иусти-
нланъ II Ринотметъ. ПОС.ТБДНИЙ отъ династията на Ирак-
лия, се отказалъ да плаща данъкъ на БългаригЬ. Тогазь
разсьрдений Лсперихъ т])ъгнжлъ на бой щ)отивъ Грьци-
гЬ, но потьртгЬлъ поражение.
Но скоро Българигв си отвьрнжли. Императорътъ
нйправилъ походъ въ македонската Славиния съ цъмь да
не й даде да се присъедини съ Аспаруховото царство;
но кога се врьщалъ. Българнгв го нападнжли. поразили
и той се, отървалъ отъ твхъ съ м&ки.
Аспаруховото госиодарство е имало тия пр-вд^ли: на
Истокъ — бр-вгътъ на Черно-море. отъ устието на Дуна
ва до Балкана; на Югъ — Балканътъ. — рт>ка Нишава
отъ сегашнпй Пиротъ или отъ рт>ка Българгка Морава;
на Наиадъ - — . р-Бкигв Морава и Долня Савва ; на С'Ьверъ
Българите еж. владели една малка или голт.ма часть отъ
Банатъ. заедно съ Трансилвалия н Влашко съ Молдовия.
Тервель (Тербель отъ 700 — 720 г.) нас.твдилъ
Асиаруху.
Този Български царь се отличилъ твьрдъ1 много въ
своигв борби съ ВпзантиГищгБ. Той билъ главна подпорка
на Иустиниана П. който билъ сваленъ отъ Цариградский
 Огь Асплруха до покрьщаваньчтз ((575 — 364). 31

пръчтолъ. Иустинианъ ноб1>гнлцгь съ лодка ио устията на

Дунава при Тсрвела. който го приелъ п, ночеть и му ,
се връчсълъ помощь.
Тервелъ устоялъ на думата си, събралъ войска г»>-
лЪма и ударилъ къмъ Цариградъ, наедно съ Юстиннана.
Безъ бон Цариградъ се прйдалъ на българския юначенъ
царь. а Иустинианъ II (Ринотметъ) билъ припознатъ пакъ
ва ямператоръ. Тервелъ стоялъ съ войската си до ед
ната на Влахерна
Иустинианъ II наградилъ своя избавитель съ ск&ио-
1ГБННИ и много дарове. Далъ му, .между другото и обла-
стьта Загорье: часть отъ Южна. България (Тракия) а
именно отъ Стара-Загора до Бургасъ. наедно съ край-
морскигБ градове Анхиалъ и Месемврия. ('амъ имнера-
торътъ ИЗ.ТБ;П>ЛЪ на ср1>ща Тервелу. вр'вкълъ му се годи
шно давание, обл'Ькълъ го въ императорска др1;ха. на-
р1;кълъ го Кесард, (вторпй титулъ подирь императора)
и го въвелъ въ Цариградъ. На Тервела гудили тронь
до троня на нжераторътъ и ЦаригражданигЬ му се кланя-
ди като на свой собственъ ца]п>.
Любопитенъ е расказътъ на д4тописецътъ аа бо
гатствата и за щедростьта на Тервела: той тури.ть щита
си на земята, съ исн^чената страна иа долу ; вьрху щита
—камшика си, съ конто ъ-здилъ на конь и пос.гЬ наси-
палъ нари около щита и камшика: като забилъ копието си
въ земята, той натурялъ отъ двътъ- му страни до вьрхътъ
копринени платове; раздавалъ пари на ВОЙНИГБ отъ ц^ли
санджщг. като грабя.ть съ дясната си ржка злато, а съ
лавата — срт>бро.
Отърваний имнераторъ ско]ю забравилъ доброто на
Тервела. нарунтлъ съюзъгь и мнрътъ и обявилъ война
на Българптв. Но той билъ разбитъ отъ гЬх'!> при
Анхиалъ (707).
При сл1;дуюш,иг(! т|)има цариградски императори, Ви-
зантийцитЬ ту се били. ту живъ-ли въ миръ съ Тервела додб
на 714 пакъ станжлъ новъ договоръ. който оздравявалъ
търговските мирни сношения. А когато на 717 г. Ара-
битЬ обсадили Цариградъ, то ВългаригЬ отишли на помощь
32 Българска История

на Византийците я отблъснали1 обсадителигв Араби. На

719 г. Тервелъ пакъ се ошггалъ да наложи на Впзан-
ТИЙЦИГБ Иустиниана П, но не сполучилъ, защото плано-
ветв му се развалили отъ смъ-лий Львъ Иеаврянинъ, ро-
доначалникъ на нова византийска династия.
Подирь това ний срещани на Българский ир-встодъ
двама Князье, за които не се знае нищо важно. Единътъ
е билъ Дулоидъ. съ непознато име (720 — 748), а
другийтъ Севаръ (748 — 753). Съ твхъ се свьришлъ
Аспаруховий царски родъ (династия).
По-късно се явява Кормесошъ (Добре или Кормесъ)
(753 — 760), който грабнжлъ нр-встолътъ подирь пада-
ньето на старий княжески домъ Дуло ; той е билъ родомъ
изъ славянската фамилия — У кил ь. ОЪтнинитЬ отъ него
вото грабваиье на щгЬстолътъ били начеванъето на страниш
междуусобия. и в&тр1>шни раздори, които привели .младото
Българско господарство близо до края на погибваньето.
По-заб-влъжителното вънкашно дъчто на Кормесоша е
била войната му съ Константна V, наръ'ченъ Конронимъ.
Този грьцкпй имнераторъ билъ познатъ поради гоненье-
то си срйпгу ИКОНИТБ и духовенството. Съ Българит* той
се борилъ упорито и щгЬдприемалъ осемь похода, като
смъталъ да покори съвс-Ьмъ своигЬ съседи. Когато обаче
взелъ да прави крепости въ Тракия. Кормесошъ поискалъ
да разбере каква е работата, проводилъ да събере даваньето
отъ византийский царь, който се и отр1;кълъ. Тогазь Корми-
•сошъ нападнжлъ на впзантийскитЬ владения, ра-зграбилъ
ги и стигнхлъ до Цариградъ. Но Императорътъ из.твзълъ
наср1;ща му и въ Балкана между Карнобатъ п Котелъ
(Маракъ Боазъ) принудилъ Кормесоша да се помирягь
(755). Но този миръ не билъ дълготраенъ. С.ТБДЪ три-
четири години ТБ го разбили при Бреговъ. (759 г).
Но въ това време между БългаритЬ се явяватъ го-
л!ши безпоредки (760). за щлнината и характерътъ на кои
то ний-нЪмаме н1;кои точни СВЕДЕНИЯ. Кормесошъ исчезва
отъ сцената. Тогава много Славяни оставили България и
по Черно-море отишли въ Азия, дъто се заселили въ
Витиния, съ съгласието на Императора. Между това въз-
 Оть Асаарухп до покрьщаваньето (675—864). 33

бунтуванигЪ Българи изтребили всички членове отъ цар-

гкий родъ Дуло л си провъзгласили за царь единъ гордъ
п юначенъ момъкъ Телеца, отъ фамилията Угаинъ.
Телецъ не царувалъ дълго време (760 - - 763).
България била отслабило» много, едно отъ изселванията
вг Азия. друго отъ иеждуособнптъ' борби. За това неговътъ
походъ въ византийските области билъ злочестъ. Телецъ
б'Ь разбитъ страшно отъ шшератпрътъ Константна. Пос.тЬд-
ний се вьрнжлъ въ Цариградъ съ триумфъ, а военноплен-
нитъ1 Славяни и Българи били убити цри Ялатнигв врата.
Разяренигв Българи не ггр'Бтьрпъ'ли това (грамотно по
ражение, възбунтували се протпвъ Телеца и го убили.
Новоизбранний князь Сабинъ, зстъ на Кормосоша,
тозь часъ стшшлъ т, преговори съ Цари^адъ. нъ билъ
скоро сваленъ (ят, народното събрание и иобътнхлъ, при
грьцкий царь. ВизантийцигЬ, както вс-Ькога, уягЬли да се
ползоватъ отъ това.
При всичко това преемникътъ на Сабина, Баянъ
отишелъ въ Цариградъ съ своигЬ бо.тнри за да направи
мпръ, който и наистина се сключллъ (764). Оьперникътъ
на Баяна, У о нар ъ изъ рода на Акиль, другарь на по-
(УБПШЛИЙ въ гръцката столица (-абина, подирь 40 дни
билъ пзгоненъ изъ България съ явно нарушаванье на
- договорътъ.
Преемникътъ на Баяна, Токту (Токса) паднхлъ въ
едно сражение ср1>щу Константина близо до Дунава. Тукъ
билъ убитъ и Баянъ. С.тЬдъ това Византийцигв, вндъми
какъ бурята разбила флотата имъ и се оттеглили.
РаботигЬ взели други вьрвежь, когато умнии Теле-
рякъ или Церигъ взелъ въ р&иф управлението на бъл
гарското царство. Въ 774 год. Константинъ У седмий
ПАТЬ из.твзълъ съ войска и флота иротивъ Българитъ1;
но подирь стиганьето му въ Варна той се убъ'дилъ, че не
ще имъ направи нищо и заключнлъ съ Церига писменно-
миренъ договоръ.
Подирь няколко мгЬсеци Церигъ събралъ войска
отъ Г2 хиляди и като га пр^далъ на няколко болЬри,
порхчалъ имъ да идятъ на грабителски походъ въ не-
Б. История, Бобчева. З
34 Българска Истории.

зависима Бърсития (между Вардаръ и Охридъ). Непостоян-

нлй тшераторъ, като узналъ чрЪзъ шпиони за цъмьта
на това въоружаванье, събралъ завчасъ войска ужъ за
противъ Арабите и като нападн&лъ ненадейно Българите,
цротнвъ договора, раснрьснхлъ 12000 души. Като знаялъ,
че • постлашлъ вероломно гогаераторътъ се нриготвилъ и:
на другата година (755) накъ наиаднхлъ Българите, но
този ихть походътъ М}г се свьрншлъ злочесто.
Хитрдйтъ Церигъ известилъ императорътъ, че му до-
тътнжло да бжде дарь на Българите, че искалъ да побегне
въ Царпградъ, нъ немалъ верни хора, и за това го молилъ
да му обади н1;кон. ако има въ България, императорски
вЬргш людие, за да имъ се искаже и споразумее съ ТБХЪ.
Императорътъ, безъ да се догов'Ьди, съобщилъ му имената
на тайните си хора между БългарптЪ. Церигъ занов'Ьда.1Ъ
незабавно да ги изловять и убиятъ. Еонстантинъ до толкозь
билъ огорченъ отъ тъзп случка, щото си скубалъ космитЬ
и въ същата година свьрншлъ своя безпокоенъ животъ.
Но на 777 г. Церигъ но непозната причина побъ1-
гнжлъ при императора Лъва IV, билъ крьстенъ въ Цари-
градъ, оженилъ се за императорска даревиа и билъ на-
значенъ патриций. Неговътъ преемникъ Кардашъ подно-
вилъ борбата сртЬщу ВизантийдигЬ. Той разбивалъ чети-
ре пжти въ Тракия войскптЪ на малоопитний Констан-
тинъ, на м-Ьстото на когото управлявала майка му, щгвкрас-
ната атинянка Ирина. Той принудилъ ГьрдитЬ да му
плащатъ вс'Ька година даванье (791 — 790).
Но при всичко че Кардаму много провьрв^вло, много
ПО-ГО.ТБМИ работи оставало да извьрши неговий нас.тЬд-
никъ, Крумъ.
Около 802 — N07 година на Българский щгвстолъ
с^днжлъ най-силний отъ всички български царье. стра-
шний Крумъ неуморимъ V неноколебимъ воинъ.
Когато се въцарилъ той, Българското госиодарство
състояло изъ Дунавска България и Влашко и така то се
простирало отъ Балкана до Трасилванскнгв Карпати.
Крумъ пръ'взелъ повечето отъ неточна Венгрия и визан-
тийскитЪ области до Цариградъ.
 Оть Аспаруха до поврьщавапьето (Н75 — 864). 35

Въ Венгрия ослабенното Аварско царство било поко

рено отъ Карла Велики» (796 г.). Всичка страна до Ду
нава била подвластна на Франкигв, които оставяли освобо-
денигЬ (.'лавини да се унравляватъ отгп своигк мастни Кня-
зове. Българит^ живели на Пггокъ отъ ФранкнтЬ; а на
Свверъ било Велико -моравското царство. Авардгв се при
брали у ФранкитБ, а часть постжлили на българска служба.
Столицата на Крума била Пръч-лавъ. Неговото ца-
руванье се отличава въ много н1>ща отъ това на пр^д-
шественющигЬ му. Отъ българскитЬ господари той пьрви
е разбралъ. че на България е необходимо господарствен-
но устройство. Той е сиояогн&лъ съ сиолученнн законо
дателни мЪрки, да свърже ТисскитЬ и ДунавскигЬ Бъл
гари, да обедини пришелцитБ съ туземцптъ- и да даде на
господарството траенъ животъ. - - Въ вънкашната си по
литика той се е стремилъ не само да се бие съ Византий
ците, но да придобие естественик граници и да ги за-
варди огъ всяка една ст])ана. Неговата упорна борба съ
Византия нЪмала вече исключителна цъмь само за обо-
гатяван!,^: тя е произ.т4звала и отъ съзнанието, че е нуж
но да се измжкн&тъ изъ игото поробенитт> славянски
племена и да се отнеме Царпградъ. съ покорението на
който би се оздравило за всякога господарственното мо-
гжщегтво на България ; най-посдъ1 неговит1> походи къмъ
Съ-веръ еж. били предизвикани отъ политически съобра
жения: да в.твзе въ свьрзка съ славянскитЬ племена и да
създаде за господарството си яка прт>п)ада, която би за-
пр"Бла нахлуйван [.ето на Варваритв.
Крумъ се отличилъ най-нанр'1'.д'ь съ това, че е по-
дигнжлъ нокорешггБ отъ АваритЬ Панонски (Тнсски) Бъл-
га])и и ги освободилъ. За това гв го избрали за царь.
Пос.тЬ той отблъснжлъ снлнигЬ нападания на Карл а Вели-
кий и като присъединилъ Дунавска България съ Панон-
ската, укръчшлъ и дв*ЬгЬ, изъ които се обра;^урало могж.-
щественн(П'|) н пространно българско господарство.
За Кру^а има едно доста забъчтвжително предание,
относително законодателнигЬ му работи. Когато Крумъ
хванклъ много н.г1;нни Авари, то ги нопиталъ:
з-
36 Българска Истории.

- Отъ какво, сиоредъ вашето шгвние, БОГПНЖХА;

вашийтъ царь н вашето племе ?
— Отъ туй, отговорили АваритЪ, че садбитв н распри-
•ГБ се умножиха у насъ; лихоимцптъ' и крадцигЬ станжхж.
г&дншщ: народътъ се придаде на пиянство и чиновни-
цигЬ се нагтьрвнхж на подаркн ( рушвети ); всички се
заловихж. за търговски спекулации и ед!шъ другиго
ИОКБХХ.
Крумъ като взелъ пръ'дъ видъ всичко това, за да
пръ'дварди и своето царство отъ пропаданье, издалъ гЬ-
зи закони:
1-о. ВгЪки чиновникъ и членъ отъ съвътьтъ да се
ос/ъжда на смьрть, когато се улови и докаже, че е билъ
за нищо подкупенъ. или е уиотръ'бнлъ никаква сп клеве
та или интрига.
2-о. Да се земе за хазната всичкий нмотъ на того-
ва, който се улови, че е прибралъ или крплъ въ кхща-
та си н^кой чиновникъ. който е вече обвиненъ като гра-
битель и обезщ)авдатель.
3-о. Да се пскоренятъ всички лозья за да се не
оииватъ хората.
4-о. Да се отръ'зватъ ржцътв ][ строшаватъ колъ1-
нътб на уловенигЬ въ кражба, а тъй слщо и на изед-
нищп^. ; ако ли н1жой попроси нъ-що да му се събира,
колкото му тръ-ба. за да бадктъ бгЬднпгЬ обезгриввни и
да се • непсхайтватъ да крад&тъ. — Невьрв]! ли нЪкой
но този законъ да се обажда.
Въ царуваньето на Имиераторъ Нлкифоръ Нългаригв
се явяватъ (80 (,)). въ областьта на Стрииона и завлад^вватъ
Ср^децъ (София), който до тогазь оставалъ въ рлщЬгв
на ГьрцигЬ.
Разсьрдеиий Никифоръ за да си отмъсти щ/Ъдприелъ
противъ БългаритЬ походъ. който се свьршнлъ за него
твьрдъ' безславно. Той наложилъ огромни давания исвикалъ
нови и много войски за да сполучи. ДвЪ години се готвилъ
Никифоръ, двй години се обрхжава.гь и най-подирь уда-
рилъ по България и пръ-зъ три дни гб1к'1ГБ.ть безумно",
грабнлъ все що можалъ и запалилъ аула (резиденцията)
 Отъ Аспаруха до покрьщавапьето (675 —864). 37

на Крума и. оъ високомерие отхвьрлплъ всичките му мир

ни предложения.
Но ождбата наредила, щото сполучливото .начало да
има най-лотъ край. Нпкифору гвкашъ било писано да се
повърне въ Византия. Крумъ прибегнжлъ до военна хптрость ;
заповедалъ да заградятъ всички преходи и устия на Хемъ
съ дървета като съ ствни.
Нпкпфоръ се смаялъ що да прави, когато съгледалъ
каква примка му ириготвилъ Крумъ. ,Ако само се пр'Ь-
вьрнелъ на птици, тъй ще можемъ да избегнемъ отъ
тукъ", говорплъ горднй Византиецъ.
Два дни се минжло тихо; въ Скббота презъ нощьта,
на 25 Юл. 891 г. се чуло дрънканье на оржжия и дви
жеше на войската. Гърците се растренерали отъ страхъ,
объркали се и не знаяли що да вьршятъ. Въ тг,мнн зори
Българските войски нападнали Никифоровий станъ, изби
ли ВСИЧКИТЕ му хора, него самаго и всичка войска. ГЬгБН-
Н1Щ1Г Крумъ не вземалъ.
Поб-Бдителътъ К-румъ запов^далъ да затъкнжть гла
вата на алочестий Никифоръ върху копие к да я разносятъ
за показъ няколко дни. ПоетЬ той поржчастъ да я оковхтъ
съ сребро като чаша п нилъ изъ нея въ време на уго
щенията си здравици за гоститв си.
Подирь това знаменито сраженпе, Крумъ. отишелъ въ
Тракия и Македония, ограбплъ всичка страна, а жителитв
заедно съ еписконитЬ нмъ откара.тъ въ н.твнъ ; въ това
време разбунтуванитъ гръцки войски пречкали на импе
ратора Миханлъ Рангаби за да се опре Круму.
Въ 812 г. Крумъ прЗшзе.ть обсажданнитЬ приморски
градове Месемврия и Дебатгъ съ номощьта на единъ по-
кръстенъ арапинъ, • строитель на обсадни машини, който
<5илъ побгкгнхлъ отъ грьтцса служба ; тамъ НългаригЬ взе
ли и много гръцки огънъ.
Императорътъ правилъ н-Ьколко мирни предложения,
до когато ТБ били все отхвърлени, сбилъ се съ Крума на
22 Юли й 818 г. при Одринъ, но билъ разбитъ на
глава. Левъ Армянинъ сполучилъ въ топа време да граб
не короната отъ победен ий императоръ.
38 Българска История.

Опияненъ отъ тъзи нобг1>да Крумъ се расположилъ

на лагерь „като новий Сеннахерибъ*, прЪдъ Цариградъ
отъ Влахерна. лрн Ялатний Рогъ, до ЗлатнптЬ Врата,
на морский брътъ. Тайнствешш обреди се правили прЪдп
началото на обсадата. Крумъ, както расказва Симеонъ Лх>-
готетъ, приносялъ жертви ио своя обичай, като колялъ
прЪдъ Златнитв Врата хора и добитъкъ; като си наква-
силъ по-напръ-дь краката на морскийтъ брътъ и като се
умилъ, той поржспдъ своята войска, приемалъ поздравле
ния, пр1зм1шл,лъ поср'Ъ'дъ много жени, а ТБ го восхваля-
вали до небеса.
Додето нронзлазяло това въ Крумовий станъ, Цари-
градскигЬ жители гледали отъ високото на СГБНПТ!;. и никой
не смъ-ялъ даже да му побърка, а камо ли да му хвърли
нъ-кое копие. Но когато Крумъ се убЪдплъ, че обсадата му
не ще сполучи, той самъ пр1;дложплъ твьрд'Б полезенъ
за себе миръ съ условие да му се плаща всъта година
даванье, много иразднични др^хи, няколко хубави мо
ми и да си забие копието пр1;дъ ЗлатннгЬ Врата.
Яа да свържи този миренъ договоръ Крумъ билъ
поканенъ задъ града при църквата Св. Врачь, обезорж-
женъ и само съ четирма другари. Тамъ българский царь
сл'Б:зълъ отъ коня си, с/Ьднжлъ на земята н взелъ да <?.е
пр1зпира съ пълномощшищтъ1. Вн}*къ м}т дьржалъ коня.
Въ това време безъ-надгЬжби пзъ едно скришно м^сто дс-
качатъ няколко обржжени Гърци и нападатъ страшний
Крумъ. Но българский царь съ бързината си сполучнлъ
да изб-Ьгне отъ вероломното убийство, като оставилъ дру-
гаригв си, които запшжли.
Вече неможилъ да стърпи Крумъ; та и ималъ право
вече да мъсти. Разярени като лви, ВОЙНИЦИТЕ му за малко
време опустошилл всичко около Цариградъ: църкви, па
лати, кж1ця. кораби и други сгради; при Кючукъ-Чек-
медже, нрг1'.дъ Цариградъ той унищожилъ римский ка-
иененъ мостъ; Крумовий братъ въ това време пр-Ъвзелъ
измхченний отъ гладъ Одринъ. Безброй П.ТБННИ, наедно съ.
добитъкътъ п поклл),ш1ната имъ, били откарани въ дунав
ска България. Но опасностьта за Цариградъ пръ-минжла.
 Огь Аспаруха до покрьщаваньсто (675 — 864). 39

Въ 814 год. императоръ Левъ дошелъ до Мееем-

врия и въ една нощна битва на-смалко щ-Ьлъ да
вземе въ шгЬнъ Крума. Подирь това Крумъ пакъ поче-
нжлъ да се готви за новъ ноходъ въ Цариградъ. Той
събралъ страшна войска, повикалъ на помощь Авари-
гЬ и жителигв отъ Славиния и приготвилъ всякакви
обсадни орлция. За да се дигн&тъ тЬзи нъ-ща били при
готвени 5000 кола, оковани съ же.т!;зо и много доблтъкъ.
Внзантш-кий императоръ сдицо така взелъ щгЬдпа-
зятелни мф.ркн.
Но додЬто ставали гЬзи страшни приготовления и
отъ ДВЪТБ страни, разнесла се като гръмъ въттьта: умръ-лъ
Кру.мъ! II наистина умний български царь иочин&лъ отъ
многотруднин си и многополезенъ животъ на 815 год.
на 13 Априлий отъ дам л а (ударъ), подобно на Атилла.
Споредъ едно покадание насл'Ьдшшъ на Крума билъ
Цокъ, а споредъ други нему насл-Ьдовалъ Дукумъ, а
посл-вдному Диценгъ.
До 820 год. се явява Омортагъ или Мортагонъ.
Този български царь е заб'1;.т6женъ по това, че се от-
р-Ъкълъ отъ всичкиг!; планове на Крума касателно Цари
градъ н заключилъ съ Императоръ Лева пр^мргрпе за 30
годшш за да има възможность и обьрне всичкото си вни
мание на Западъ. Въ 823 год. тон помогнжлъ нмнерато-
ру Михаила П противъ възстанжлий му пълководецъ То
ма, на когото нанесълъ тюражение подъ Цариградъ. То
ма бъталъ въ Одринъ. тамъ билъ издаденъ и набитъ
на колъ.
Мортагонъ развалилъ дружелюбшггЬ отношения съ
ФранкигЬ въ Паноннн (на 818 год.) поради това, че
ТимочанитЬ, живущи тогазь въ днешна Сърбия и Бодри-
]щгЬ на Тисса н])гЬмннА;ли отъ БългаригЬ къмъ Франкигв.
Въ това с&щото време възстанжлъ противъ ФранкигЬ и
хърватский великий Жупанъ Людовптъ. Въ ньрвото си
сраясенне Людовиту се удало да разбие ФранкигЬ. Но
отпосл'1;, когато го убили (823), Франкигв завзели хър
ватско и така изново се сблъснхли съ БългаригЬ.
Слорътъ се породилъ за онр-Ъдвлении на г]>аницигЬ.
40 Българска История.

Въ 827 година Българската войска трьгнлиа на-горЪ

по Драва, превзела Панония, подчинила тамошннг); Сла
вяни на БългарскптЬ началници.
Но това не се продължавало за дълго. Само Спр-
шя (до 1018 год.) и Венгрия до пдваньето на Маджа-
ритъ1 останали нодъ Българска власть.
Не со- знае положително, кой е нас.тъдовалъ Мор-
тагону. Но ложе да се приеме, че неговъ нас.тБднш;ъ
билъ с-инъ му Пресйямъ, който отпшелъ да се бори три
години съ СьрбпгЬ. Този ноходъ, както и Цериговото
ходенье при БърсацигЬ (въ 774) л прйппрнигЬ съ Ти-
• мочанитЬ въ 818 год. ех. епизоди нзъ историята за раз-
]1Л1})Яваньето на България въ Славиния.
Споредъ охридский архиепископъ Теофюакга Омор-
тагъ оставилъ трима синове: Нравота или Воннъ, Зви-
ница и Маломиръ.
 ГЛАВА V.
ПОКРЬСТВАНЬЕТО НА БЪЛГАРИТЕ. - - БОРИСЪ.
Бориеъ. (около 852 — 888 г.). - Константинъ и
Методий: първи Славянски апостоли. • - Обръща-
ньето на Българпт1> въ християнство въ 804- г.
—• Колебание на Бориса между Р им ъ п Византия. -
Борба между патриархътъ и паната. - - Огнованьо
на първата българска йерархия (870). —• Значе
нието на Кирилла п [Методия. — Смърьта на пьрвий.
— Господарството на Святополка въ Велика Мо
равия. - Князь Владимиръ. Борнсъ {.Н)7 г.
Борисъ, синъ на Проспяла, а споредъ Теофплакта,
на Звиница, стдшилъ на бащиннй си прЬстолъ около 852
г. Неговото царуванье е знаменито по това. че 1-о нръ1-
дъ-лиг!; на Господарството се разишряватъ : 2-о тогазь
БългарнтБ приели християнската в-1;ра.
Всичката полвтгя отъ даруваньето на Бориса е за-
нелата въ война съ Гърци, Сърби, Хървати и Франки.
Богато се свьришло трийсегодишюто примирие на Мор-
тагона съ Византийците, Борисъ ударилъ на Трпкия. н^
безъ усп^хъ.
За да си отмъсти за поражението на Пресйяма. той
нападнжлъ СърбиЛ, но гб го надвили и взели даже сина
му Владимира въ п.т!шъ. Борисъ билъ принуденъ да на
прави миръ съ гЬхъ.
Схщо безпголучно той свьршилъ щЛпнрнитв си съ
Хърватигб. Но отсг1;тнъ' кога, Власти лировигЬ трима си
нове взели да се каратъ въ Сърбия, най-старий отъ гЬхъ
достигнжлъ еднодьржавие съ помощьта на Бориса.
По тойзи начинъ българското господарство тогазь
се простряло на Занадъ до Ибаръ. Въ Стара Македония
42 Българска Истории

то сжщо се расшцрило, така що Охрида влазъма въ пр!з-

дъмнгЬ на България. Това разширяванье на българското
господарство на Юго-западъ станало причина щото грьц-
кий императоръ повикалъ пр-Ьселеннд Турци въ Македо
ния за да защити Солунъ и Воденъ.
На СЗшеро-западъ господарството на Бориса се
простирало до земята на Хърватит-Ь и ФранкигЬ. Като
съюзншсъ на Моравский Князь Ростиславъ, той се бнлъ
съ ФранкигЬ и помогнжлъ .чу противъ НБМЦИТБ; така се
въздигнала Великата или Горня Моравия на високо
стжпал<> отъ сила и слава (853). По съчнъ1 Людовикъ
Германский направилъ съюзъ' съ Бориса противъ Рости-
слава (864:) и този съюзъ траялъ до края на IX столътие.
Въ това време въ духовното развиванье на южнп-
гЬ и западни Славяни билъ приготвенъ вдннъ великъ
пр"Ьвратъ. Този прЪвратъ направили двама братия, на
които всички Славяни во въ'кн вйковъ ще имъ бжджтъ
признателни п благодарни. Съ тяхната понощь Славяни-
гЬ били введени въ крхга на образовашггв народи на
Европа, тъй като тъ1 положили основание на нлсмото,
книжнината и богослуженията на отечественний язикъ.
ТЬзи двама братия били Константинъ и Методий.
Т6 се родили въ Солунъ. който него време ималъ го.тв-
мо значение, поради голямата си търговия и учебнигв си
заведения. Баща имъ .1евъ. богатъ и знатенъ челов^къ,
билъ воененъ началникъ при Солунский стратегъ. Може
да се говори положително, че гв били Славяни, защо
то както свидетелствува за това Императоръ Михаилъ Ш :
" Сол}гняне вьс-Ь чисто Словянски бесгвдуютъ. „
Константинъ (роденъ на 827 год.) подирь смьртьта
на баща си (847) отшиелъ въ Цариградъ, наедно съ мла-
дий Михаилъ III, за да се въспитава подъ ръководство
то на патриарха Фотия. Още тогазь въ него се появила
соонность къмъ уедпняваньето и скроменъ нравъ.
Нему пб се харесалъ труженнический животъ, който си
избралъ. Той се. отличилъ отъ рано съ ученностьта си, и
за това билъ назначенъ библиотекарь при патриарха,
а ПОСЛГБ и учитель на философията. Тъй като той зна-
 Поврьщавяньето иа Българите. — Борисъ. 43

ялъ отлично иеточнитБ язнцд, то въ 851 год. му

поверили да иди послашшкъ въ госнодарството иа
Халифа.
Методий билъ мнрянинъ. Поради значението му
въ Солунско, Ижператорътъ му дойрилъ управлението
на Славянското Княжество въ Тесалия, която още тогазь
принадлежала на Олавянпгв. Подирь няколко години
Методий се отрЪкълъ отъ мирскнй животъ н отишелъ та
стан/ълъ калугерннъ (монахъ) въ Олимпиский мънастирь.
Тукъ при него дошелъ и братъ му и отъ това време вече
се не делили.
Византийскнй Ишгераторъ провождалъ двамата братя
да крьстятъ Хозарскпй Ханъ. По гЬшЬ (801!) гЬ били
испроводени при моравский Книзь Ростислава, който ис-
калъ схщо така да се покрити. Въ Велеградъ, столицата
на Моравия. Константииъ и Методий били сръчцнжти ра
достно отъ Кшш и отъ народа (8(58).
Мисли се, че Константинъ по-рано вече билъ изна-
м!>рилъ Славянското писмо (сиоредъ Храбра въ 855 г.);
споредъ никои си, той даже вече пръ-велъ нЪкои части
отъ святото писание — а именно евангелието отъ Иоанна.
Деятелно стьта имъ въ Моравия се поченжла съ про-
повгЬданьото на словото Божие на славянски, съ обучава-
ньето на младигЬ Моравнни въ Христианската в^ра и съ
пр'Ьвожданьето на свящешшгЬ книги.
Още въ VI в4къ е имало доволно Славяно-Българи
покрьстени; гйхний брой отъ година на година се умно-
жавалъ. така що к,вдг15 началото на IX вгЬкъ, почти всички
Славяни, въ Южна Македония, въ Тесалия, Епиръ, а от
части въ Еллада и Пелононезъ еж. били вече Християни.
Но като намали още свои книги, нито пъкъ свое писмо
тЬ били принудени да слушатъ Богослужението по грьцки,
дя четжтъ и пишятъ схщо така и да се смгвтатъ за до-
ховно стадо на Цариградската черкова. По тови начинъ
Славяно-Българский елеменгь гиняше, гълташе се отъ
Грьцизма.
Въ 861 г. Българский царь Борисъ далъ новъ вьр-
вежь на работигЬ; той приелъ официялно Христианската
44 Българска История.

вира, наиравилъ я госнодетвующа въ царството си. и

по този начпнъ се появила л отделна Българска черкова.
Това станл;ло така:
Борисъ съгледалъ, че отъ ввредъ е обяколенъ съ
Христианп: Франка, Морованн, Византийци. Политически
съображения го нака])а.ти да се позамисли върху прнема-
ньето на Христианската вира, както това ех сторили по-
пос.тЬ Русский князь Вдадимиръ и Маджарскнй Стефанъ.
Най-наирЪдъ Борисъ в.тЬзълъ въ преговори на За-
падъ съ краля Людовика, който пр'1;зъ есеньта на 864 г.
съобщилъ на лапата че Българский .дарь иска да се
кръсти. Но условията, които щуЬдложплъ Людовикъ ле се
харесали Борису и той лос.тЬдовалъ примира на Рости-
слава и се обьрнжлъ къмъ Цариградъ.
Тогазь на-скоро се случилъ ГО.ТБМЪ гладъ въ Бъл
гария и Борисъ билъ подкачилъ война съ Мпхапла III,
Император'], Византийски. Нодпрь няколко победи. Борпсъ
пристандиъ на миръ и се въсползовалъ отъ този СVТ^•чай:
ва да приеме християнството отъ ВизантпйцигЬ. II наис
тина Борисъ билъ крьстенъ тамъ на местото, дъто ста-
нжлл мирннтБ преговори. Н.мператоръ Миханлъ билъ
неговъ крьстиикъ и за това Борисъ се наръчгьлъ въ
кръщението Мнхаплъ.
- Въ сжщото време зигого бо.т!;рл приели кръщение.
Въ направешш миренъ договоръ. ГьрцнгЬ устмшли на
БългаригЬ областьта въ НОЛИТБ на балкана, ^агорье.
Така излага това знаменателно събитие Голубннсклй,
твьрд-Ь добросъв15степъ изслъ'довате;гь Руссинъ. До него
имате едно шИшие че Борнсъ се новлиалъ отъ картина
та на страшний свдь, неписана отъ никого си Методня ;
— и д])уго че сестрата на Бориса ужъ като била въ п.твнъ
у ГьрцпгЬ приела христианството, а когато се вьрнжла
побудила брата си да посл1;дова пршгвра й.
И двгЬт1; т1;зи мнения еж недостоверни. Борисъ е
приелъ христианството не но вънкашно влияние, а по
собственното си нобуждение ; ако той да бъчие обърнхтъ
отъ миссионерл ОТПОСЛГБ той не би се толкозь колебалъ
между Римъ н Византия. Че гръцки миссионери не еж били
 Покрьщаваньето на Ь-ьлгаритв. — Порисъ. 45

причина за това толкозь важно р-Ьшение на българский

князь, става ясно отъ думиг); на тогавашипй натриархъ
Фотия, който счелъ иокръщението за неожиданно събитие.
Като се вьрнжлъ , отъ походъ Борисъ съ всички мгЬр-
ки се и&чнлъ да склони ноданшггЬ си за да лрнемхтъ
новото учение ; но при • това сргЬщнжлъ силно ониранье,
голяма пречка отъ страна на болЪригв, които си оста
вали в1;рни на язичеството. Т'1; възбунтували по-голъ'-
мата часть отъ народа и се опитали да свалятъ отъ пргЬ-
стола Бориса, а на негово мйсто да си иокачятъ язическп
царь. Възстанието се свършило гибелно за саюггв бун
товници. Борисъ повел-Ьлъ да накажятъ бо.тЬригв съ женигв
и дЗщата имъ, всичко 52 души; други цълли родове били
лстр-Ьбенп. А простий народъ билъ отпуснжтъ и опростенъ.
България, която отъ язическа станала християнска,
скоро станлла елдорадо за разни религиозни апостоли,
павликяни, манюсеи, богомили, които поради новий п])гЬ-
вратъ се надавали да нажЬрятъ тамъ привьрженци. Ос-
в'Ьнь това т1шъ благоириятствовало твь])д1> много коле
банието на Бориса между Римъ и Византия и неспостоян-
ството въ испов'Ьданието на вярата, което отъ това е
произлезело.
Покрьащванъето на БългаритЪ се случило въ това
време, когато между Рпмский Папа и Византийския Па-
триархъ се почен&ла борба за пьрвенство. До тогава
всички патриарси се считали равни по между си, като
еднакви духовни глави на Христовото стадо. Но въ IX
в. Рнмскнй Патриархъ, Николай I папа, съ своето чр"вз-
нЪрно властолюбив растури това духовно равенство и се
нарече глава надъ друп-ггв. ОсвЪнь това, той введе единъ
новъ догматъ въ черковата, именно че Духъ святи нроисхо-
ди не само отъ Бога-Отца, ами и отъ Бога-сина (п1^о^^1е).
Грьцкий Патриархъ но него време билъ многоученний
Фотий. Той възстанжлъ противъ властолюбието и нововве-
дението на Николая и го изоб;шчилъ съ своето пламенно
слово. Отъ тукъ П;БЛЪ редъ препирни, н])оклинания и афо-
ресвания единъ другиго между Римский пана и Ца])иград-
ский патриархъ.
46 Българска История

Въ такова нрисвърбно за вселенската черкова по

ложение се появи българската народна черкова. коя
то станжла поводъ за уготЬмяванье на распритЬ. II Ршгский
папа и Цариградский патрпархъ искали да подчинятъ
на себе сп това новопрЗтбьражто христианско паство.
Първите проповедници на христианството г,ъ Българ
ското царство били иепратенн отъ Фотия, когото българ
ската черкова испьрво припознала за свой духовенъ пас-
тирь п отецъ. ТБЗП проповедници учали Българите на
словото Божие и извършвали богослужението споредъ бъл
гарските книги, които б');хд; вече написани отъ СВЯТПТБ
Солунски братия. Самъ Фотия написалъ няколко штсма до
Борнса, въ които го тшучавалъ на евангелските истини.
Всичко отивало добре до 866 год. отъ тогава пий виж
даме Бориса да иска да се отметне отъ Фотия и да на-
вьрзва сношения съ противника му, съ Николая.
Причината на това, споредъ римски источницп. била,
че ужь Борисъ се убедилъ въ истината на папските учения.
Но това е невярно. Причините еж. били: едно. защото
Борисъ неможалъ да гледа че зависи черковно отъ едно
слабо >гЬсто, каквото е било за него Византия; друго,
защото папските агенти му ех подавали разни обещания.
Въ .466 г. Борисъ праща при папа Николая по
солство съ писмо, въ което проси да му се прово-
дятъ проповедници, защото таквизь се появили отъ колъ
и конопецъ въ България. Най-важното въ писмото е
дето Борисъ искалъ за България патриархъ и ни-
талъ кой ще постави такъвъ. Папата се нренесълъ отъ
радость, иснроводилъ Борису няколко епископи отъ които
двала били известните: Павелъ Пиомбинский и Фор-
моза Портуанский. Заедно съ това той наппсалъ дълго
И широко писмо Борису, в ъ което отговаря подробно
на всичките му въпроси. На питаньето му за Български
латриархъ. Николай отговорилъ неопределенно п избе-
гателно. Но Борисъ не се задоволилъ съ този отговоръ. и
незабавно проводилъ втори нжть въ Римъ за "да иска.
ако не патриархъ, а то поне архиепископъ да му се пос-
хави тутакси, а именно за такъвъ предложплъ Формоза.
 Покрьщаваньето на Вългарить. — Борисъ. 47

Съ тогози Борпсъ се съглаеидъ предварително. Паната

обаче нозналъ, четукъ се крие хитрость. че, чр-Ьзъ архиени-
сконъ, Борисъ скоро ще си добие и патриархъ. За това той
отхвьрлнлъ исканьето ' щ и отдалечплъ Формоза съвсТ.мъ
нзъ България, като му испратнлъ други двама, отъ
които му прЪдлагалъ да си избере, кого ще. Но ясно
било, че Борисъ не искалъ само архиепискоиъ, защото
той не рачилъ да приеме ни едного отъ пръ-дложеннитъ1.
а самъ нръ'дложилъ за такъиъ Марина, днякона, който
идвалъ веднажь въ България и Борнсъ го знаялъ, че
ще е годенъ за ц1;льта му. Новото Борисово посолство
не заварило жнвъ папа Николая, но нас.твдникътъ му Ад-
рианъ (867) се побоялъ да непълни волята- Борисова, н
намътто Формоза ши Марина, пратилъ му да харесва за
архиепископъ Сплвестра. Но Гилвестръ се не харесалъ
никакъ. Тогазь Борисъ енергически писалъ на папата и
искалъ да му испрати или Формоза или Марина.
Като не получплъ и тозь П/УЛЪ удовлетворение. Бпригь
се обьрнжлъ пакъ къмъ Цариградъ. Тогазь къ този градъ
имало голЪмъ съборъ, който ръчнплъ д1;лото въ полза
на Бориса (N70).
Пьрвий Архиепископъ ислроводенъ отъ Ца])иградъ
въ България е билъ Иосифъ. Така било положено основа
ние на Българската йерархия ; били наредени още тогазь
до десеть епархии. Латинското духовенство било изгонено.
ПапигЬ много се молили на Борнса и бо.тЬригЬ му да се
повьрнжтъ въ лоното на римската черкова. но всичко
било напраздно. Между Цариградъ и България се поче-
нхли нЬколко дружески отношения; на архиепископа на
България на праздницитЬ въ Византия устлнвали 11Ь|)во
1ГБСТО слЬдъ пат})иарха. Трети й синъ на Бориса, Симеонъ
билъ иснроводенъ въ Цариградъ да се въспитава.
Не е точно познато кога СА^ били пренесени къ
България славянската литургия п слявпнскитЬ книги.
Нъ'ма обаче при това съмнение, че въ ПОСЛЕДНИТЕ годинн на
Борисовото царуванье гЬ били вече распространени. Въ
прътоворитБ съ папата Д}'ма ставало само за свещршпщн,
но не и за славянската литургия.
48 Българска История.

Сега да видтгъ значението, влиянието на двама

та Солунски братя въ покрьстваньето на БългаритЪ.
Ннй оставихме жявотоппсътъ имъ, кога ТБ стигнжли въ
Моравия. Тамътв скоро се скарали съпаискигв священници
„трнязнчннци". които припознавали само еврейский. грьц-
кин и латпнскпй язици достойни да се хвали на ТБХЪ
Богъ. Двамата братя отишли въ Рнмъ. Но по пия ТБ
сн сръ'ш,1ьтхлн приятелски отъ Славянский Князь на Бала-
тонско езеро, Еоцела и дълго време останжли при него.
Въ Римъ тв били с&що така сръщнжти добр*. дозволили
имъ да извьршватъ Богослужението на славянски и двамата
братя служили на този язнкъ нъколко пжти въ самий Р!ШЪ.
Константинъ се разбозйшъ отъ много трудове и без
покойства, станжлъ калугеринъ, като се пръкръстилъ въ
Кирилъ и умр1;лъ на 14 февр. 8С9 г. на 43 год. отъ
рода си.
Подирь това папата въздитнжлъ Сирмий-нанонското
епископство и, по просбата на Коцела. далъ го Мето-
дию (870).
Тъзи готовн(н-ть на Папата била една политика. Посташ-
ката на Вориса послужила му за урокъ и той се плаишлъ
да не истьрво и НанонскигЬ славапи. Седалището на
Методия било Блатни (Мозабургъ), на Балатонско езеро.
Отъ тукъ той д-Ьйствувалъ между Хърватигв, у които
славянското богослужение се вкоренило твьрд1> много и
до днесь. Но скоро н1;мский съборъ осадилъ Методия и
го затворили за три години, защото ужъ нарушплъ правата
на 'Залцбургскнй еиисконъ въ Панония.
, Въ 871 г. Силний Святополкъ присвонлъ Моравский
ирътголъ. И малко по-с^ттгЬ той основалъ силно господар-
ство. въ което владели всички западни Славяни и часть
отъ полабскнтЬ. Методий, повиканъ отъ Святонолка, крьс-
тилъ там-ь чешский воевода Бурпвоя. Князьтъ на Вислен-
скитЬ Полици сжщо бнлъ покрьстенъ отъ Методия. Но
Святополкъ не* можнлъ да удьржи въ земята си славян
ската литургия.
Въ N82 г. Българнтъ', повикани на помощь отъ
ВасалитЬ на Коруташ-кий херцогъ Лрнулфа, нападнали
 Покрьщятшьето на ПългаритИ. — Борисъ. 49

на Святополка. който ихалъ вражда съ херцога. Но Свя-

тополку поработила честъта и ши снолучилъ да превземе
Папония п така станхлъ съгЬдъ съ Бориса на Дунава.
Методий, на когото положението тогазъ било улучшено,
по поканата на самий ямнераторъ щгЬднрнелъ пътеше
ствие въ Цариградъ. Подирь връщаш.ето си той умрелъ на
6 Априлий, 885 г. и билъ погребенъ въ Велеградъ.
Подирь смъртьта му настанало тЬжко време за не
говите ученици, които били до 200 души. За г!;хенъ глава
се считалъ Гораздъ, когото Методий оставнлъ за свой нреем-
нлкъ. Впхингъ. намекни енископъ, пзвикалъ ц'ьлъ редъ
гонения вьрху Методисти 1з ученици. Гораздъ, Климентъ,
Лаврентий. Наумъ, Оавва, Ангеларь п иного други поб^г-
нхлп тогазъ въ България. Въ БЬлградъ, на българска
та граници, тамошшш пачалникъ ги ср-Ьщнлиъ много доб-
р!>. 1шязь Борисъ и придворнит'1; му бо.тЬри имъ на
правили големи почести. ТГБЗИ Методиеви ученици се зало
вили да нродължаватъ въ Българското госнодарс.тво дгЬ-
лото. кието неснолучили въ Моравия.
Най-много отъ МетодиевигЬ ученици въ България
се отлпчилъ Климентъ. който избралгь за поприще на
своята дйятелность Македония, д1;то той работилъ неу
моримо до животъ. иьрвомъ като пронов'Ьдникъ, а посл'Ь
като епископъ на Белица, .въ сръ-днята часть на Маке
дония. Климентъ учалъ ученици, каквито ималъ до З.">00.
занимаиалъ се съ иисанье и четенье на книги ; отъ учени-
щггЬ си пзвадилъ много 'проповедници и священнпци;
написалъ много прости и лесни слова н проповеди за
народътъ и чбплъ новъ Павелъ за новитЬ Коринтени."
„Съ една ргЬчь, казва единъ неговъ съвременникъ, всич
ки черковни книги, съ които се слави Богъ и неговигЬ
Святни. съ които се смирява душата,' всичко това намъ,
на БългаритЪ, е нредалъ Климентъ. к Този великъ работ-
никъ на духовното развиванье у Българите, умр1-лъ на
ОП) год. въ Белица. Младата славянска книжнина., коя
то въ Моравия се прекратила твьрде скоро, благодаре
ние на деятели, като Клпмента, цъвгвла въ страните на.
македонските и българските Славяни.
Г. Истории. Побчева. 4
50 Българска Истории

Подирь дълго царуванье Борисъ прЪдъ 880 год.

се отр1жълъ отъ престола и отишелъ въ мънастпрь. На
този старецъ се харесвалъ бдагочесшвий н уединенъ
животъ.
Нему насл-Ьдвалъ по-старий му синъ Владимиръ,
челов-вкъ безщшетвеяенъ, който чр1>зъ СВОПГБ развратни
в1>роототж.пнпчески д4ла излагалъ на опасность наченатото
дъмо. Подпрь четире годишно даруванье, попълнено съ
злоупотребления на Владимира, баща му Борисъ оста-
вилъ мънастирътъ, дошелъ при него, овалилъ го отъ пр^Ь-
столътъ, извадилъ му очигв и на негово згЬсто поставилъ
за царь малкийгъ си синъ Симеона.
Михаилъ-Борисъ ущЛлъ на 2 Май 907 г.
СЪТШШИГБ отъ приеманието на христианската в^ра
у БългаригЬ сл били твърди важни. Осв^нь това, д^вто
то е подМствувало просв^тително и нравственно вьрху
общественнийтъ животъ, то още е принесло на българската
дьржава грамадна полза и въ гослодарственно отноше
ние. Христианството изгладило и ПОМГБДНИТБ остатки отъ
чудско-българската народность. То съедтшло и завардило п<1
единъ миренъ начинъ христнанский Славяни изъ Македо
ния и часть отъ Албания, за които е имало опасность да
бад&тъ погьрчени. То пр^мфстило заедно съ това и запад
ната граница на България задъ Охридското езеро, цен
трализирало властьта, оякчило господарството и съживило
мисъльта, която създала ц^ла жггература не само отъ бого
словски съчинения, но и отъ философически и исторически.
 ГЛАВА VI,
ЦАРЬ СИМЕОНЪ (888—927).
Характеръ на царь Синеона. Войнит-Ь
му с ъ В п з а н т и й ц и т* и н е г о в и т ГБ к р о е ж и за
Цариград ъ. — Царска титла и патриаршество.
— Сьрбски и хърватски отношения. — Най-
голЪмото разшпрочаванье на българското гос-
подаиство. — Б 'Ъгли погледъ. — Заключение
вьрху царуваш,ето на Симеона.
Съ крьщаванието на Бориса-Михаила взаимнитъ1
отношения на Византия и България станжли най-приятел-
ски. Наместо по-напръчннигЪ войни и щуйпирни, въдво-
рилъ се миръ. И въ ДДБТБ хвста вниманието било обьр-
нжто на вжтръчина мирна работа. Това време е било
най-честитото въ всичката история на отношенията между
двътЬ съсъ-дни държави.
Въ едно и сжщото време въ България се въцарилъ
-Симеонъ. а въ Византия — Левъ Философъ.
Симеонъ е билъ тогазъ 25 годишенъ. Нъ въ учен-
ностьта си той не е отстжпвалъ никакъ на СВОИТБ противни
ци, Философа Льва и на неговий приемникъ Константина Ба-
грянородний. Още осьмь—годишенъ Симеонъ билъ исщ)ово-
денъ въ Цариградъ на учение. Тамъ тон пр-вкаралъ своя
та младость. въ знаменитата Магнаурска школа, дъто се е
училъ и Гв. Кириллъ. ДодгЬ бллъоще момче той изучилъ Де-
мостена и Аристотеля и толкозъ проникнжлъ въ знанието на
грьцкий язикъ. щото съотечественницит!) му го наричали
полугрькъ. Николай Мистикъ. който е знаялъ лично
Симеона. казва за него: „Симеонъ но несравненното бла
городство на душата си, но здравни си разсадъкъ, по
ума си — не е ималъ на себе еднакъвъ; той ненавиждалъ
злото, отврьщавалъ се отъ неснраведливостьта. билъ укра
4-
 52 Българска История.

сенъ съ всички добродетели." Но тъзи строгооть на нра

вите никакъ не е била гЪтнина отъ аскетически теории,
но отъ необходимость за да има време за голяма умствен-
на и правителственна работа, чр-Ьзъ която, споредъ думи
те на Мистика, той е довелъ българската народность
„до вьрха на славата." Този кротъкъ и ученъ управп-
тель лично началствувалъ въ големите сражения п взе-
малъ даже самъ участие въ боевете.
Гимеонъ поченжлъ царуваньето си малко преди 888
год. Трайннй миръ съ Византия скоро бплъ нрекъенжтъ.
Императоръ Левъ, който ако и нареченъ философъ би.тъ
управляванъ отъ жени и любимци, самъ далъ ниводъ за
тъзи война. Той продалъ па откупъ събцраньетм на мп-
то отъ български произведения на хора, които били спо
собни на всякакви злоупотребления. Българите имали то-
газъ доволно голема търговия съ Цариградъ п Солунъ
дето сега те взели да срещатъ страшни стеснения.
Снмеонъ поискалъ отъ Лева да отмахне казаннигЬ
злоупотребления, но на писмото лу не било обьрнжто
внимание. Тогазъ се подкачила война, любопитна по своя
та причина, необикновенна- въ гЬзи времена, п важна по
своите сетннни.
Въ началото на войната Византийците били разби
ти и надвити въ Тракия. Но Левъ се решплъ съ голе
ми подаркп да склони на съюзъ Маджарите, на които
дружината тогазъ с р измервала въ нинепшя Бессарабия
и 'Молдавин. Те.зн 31аджари били дошли отъ степите
задъ Волга (885); Византийците ги наричали Туркц.
Те били народъ воинпвенъ, който отъ детство нрнвик-
валъ да живее постоянно на коньегЬ си, 'занимавалъ се
съ скотовъдство и се сражавалъ не въ редове, а на
распи.т1шо (въ разсиппую). Маджарите нахвърляли вьрху
неприятелите си градъ отъ стрели и после бърже побегвали
за да го измамятъ. а иаведнажь по-ма.и;о иодирь внущали се
вьрху му като буря. Пленниците си те безпощадно убивали.
Маджарите поканени, преминали нзъ Онгъла нрезъ Ду-
навъ съ византнйский флотъ. Гимеонъ подирь три сраже
ния сезатворилъ въ Силистра, после въМундрагъ. когато не-
 Царь Симеонъ. 838 — 927. 53
»
прияте.тьтъ опустошавалъ господарството- му до (.-амин ПрЪс-
лавъ. Скоро обаче Спмеонъ се сближплъ съ Печен БПГГБ,
които се скитали въ степитЬ на долини Диътръ и били
враждебни на МаджаригЬ, та съ тЪхъ наедно нападнжлъ
въ 892 г. на Ателкуза, когато МаджарнгЬ себияли противъ
Святополка и онугтошавали Моравия и Панония. Челядигв
имъ били едни истребени, други пленени.
Като се расправилъ съ Маджарите, Симеонъ се обьр- '
нхлъ кьмъ Византпйщп-Ь, разбилъ РИ при Болгарофигонъ
(Егкн-баба) и ги принудилъ да направятъ миръ (Н 93).
Този миръ билъ въ полза на Българското Господарство.
Настанало двадесетогодшино мирно време, ЩУБЗЪ което
€пмеонъ се потрудплъ да премахне вредата отъ войната
<;ъ Маджари и Грьди. Види се, Симеонъ гледалъ да бжде въ
миръ съ Византийците по твьрд15 умни съображения. На
С"Бверъ но него време вълн-Ьяли Маджари^, които даже
унищожили Велико-Моравското Княжество, нападн&ли на
Италия и Германия и пргвзъ едно полустол1зтпе т1>хнитЬ
дружшш били ужасъ за Европа. Симеонъ гледалъ да бжде
оздравенъ отъ Маджарско нападанъе.
Въ това време Симеонъ доказалъ всичкото вели
чие на своя умъ п всичката вещина въ своята дъ-ятел-
ность. Той се постаралъ да укрепи господарството си и
да го нареди отвх.тр'Ь, да съедини въ едно ц1;ло всички
славянски племена на полуострова. За това той отложилъ
за по-честито време своя планъ да царува на брг!;говегв
на Босфора. Той поченл;лъ да работи и въ литературното
поле. Епнскопъ Константинъ,нопъ Григорий, Поанъ Екзархъ,
монахъ Храбръ и други писатели подигнлхли книжнината
гцуЪзъ едно полусто.твтие до такова степало на продъвтЪнне.
щото въ черковно отношение тя вече не твьрд1; отстъп
вала на тогавашната латинска и грьцка книжнина. Съ-
временницнг!; на Симеона го сравнявали съ егппетский
царь Птоломей. Но за зла честь посоката на науката му
и редътъ на образованието му били чужди за Вългари-
тЪ и не могли да оживять сьрдцето или въображението
на народа. Времето на Симеона, златата епоха на
българската книжнина, нЪма никакъ поезия. Отъ това
54 Българска История

време византпзмътъ взелъ да се вмъква у Славяннгв;

нашит-Ь деди го предали на Сьрби и Рус-си. Столицата на
Симеона е била В е лик и й Преславъ, близо до се
гашното село Ески-Стамбулъ.
Умредъ Левъ фплософъ и мирътъ се прекъснжлъ. Сп-
меонъ билъ к-кърбенъ отъ Византийското правителство и
се решилъ да нападне вьрху империята. Времето бпло
благоприятно. На престола седвло дете, Константинъ Баг-
рянородний, което не всички партии припознапали. по
неже било отъ четвьртий бракъ на баща си. Едни при
знавали този бракъ като законно благословенъ отъ пат
риарха Ефтимия ; други, съ Николая Мистика на чело,
били протпвъ него.
Имало слухове, че Симеонъ искалъ да занеме ви-
зантийский престолъ. Три месеца, откакъ мало.твтний км-
ператоръ иоченжлъ да царува чрезъ свои опекуни, (91 3 г.)
Симеонъ се явилъ съ силна войска подъ Цариградъ,
и обиколилъ цща съвсемъ отъ къмъ сушата: войската
му се настанила отъ Влахерна до Златните Врата, отъ
Златннй Рогъ до морето. Отъ като обст&пилъ града, той
проводилъ писмо до младий императоръ ; онекунитЬ на.
малолътний господарь приели това писмо радостно, пови
кали патриарха, взели императора си. изл!;зли до Влахерн-
скигб Врата, дЬто ср1-,щнлли двамата Симеонови синове
- Михапла и Петра. ТЪ ги поканили въ столицата, въ
дворцигЬ, гд1;то имъ дали б.тЪскаво угощение. Подирь
това, латриархътъ Николай ималъ щзъ-дъ града свижда-
нье съ самий Симеонъ и водилъ съ него пр^говарянията
за мнръ. Доипи до съгласлванье относително ож^нваньето
на Константина З^агрянородний за дьщерята на Снмеона.
По този начинъ българский царь се надЬвалъ да уп
равлява въ Цариградъ чрълзъ своя зеть, който билъ е-
динъ едничъкъ безъ наследници и претенденти. За това
българский царь се обЪщалъ дълъгъ п траенъ миръ,
какъвто до сега не се е запомнило. Сюгеонъ п синовегв.
му били надарени съ многобройни подарки. Свадбата не
станала нсфади лало.тЬтностьта на императо]»ътъ и Си
меонъ победоносно се вьрнжлъ въ Иреславъ.
 Царь Сймеонъ. (888—927). 55

Но незапомняний миръ се свършилъ твърди скоро.

Ни другата година майката на Константна, Зогг, отдале
чена отъ двореца, усптаа да вземе правлението въ р/щЬ
(914). Тя отдалечила тозъ часъ натриархътъ Николая
отъ опекунството и унищожила брачний дрговоръ съ
Симеона.
Предстояла сериозната работа па 1)17 г. Тигазъ
Византия напрегнала всички сили за да смаже Симеона.
ГГри р'Ька Ахилой, близо до Мисомврия. на 20 Августа,
произлязло къ рвавосражение. Сймеонъ самъ командувалъ
п коньтъ му билъ убитъ подъ него. Отъ гръцката страна
- командувалъ Фока. Византийските легиони били уни
щожени до кракъ, Византия стояла до края на иронасть-
та си. Още една крачка и победителите щгвли да довьр-
нштъ сж.ществуваньето на империята, бълнуваньето на
Симеона нгЬло да се сбждне. Цариградъ пгвлъ да стане сто
лица на Бълг. господарство. Но Сймеонъ тр-вбало да ос
тави Гьрщгг!) за да иде възъ друга страна. Подирь това
ужасно сблъскванье Николай ЗЬктикъ пакъ нанисалъ Си-
меону жално писмо и просилъ мпръ. 11ам1>сто вс'Ькн от-
говоръ Сймеонъ казалъ: ти си оглупял ъ.
П<>д1фь това тон разбилъ още еднажь Гьрцигв пря
Цариградъ, но оженваиьето на К. Багрянородпий за дъ
щерята на Романа Летакпна, поето станжло наскоро, на
карали Симеона да си отземе, че ще стане тесть на
грьцкий имне1»аторъ. Отъ тогазъ той р1;шилъ открито да
се ст}ю>п1 къмъ впзантийский пр'Ьстолъ. Въ писмата си
до патриарха той нскалъ настоятелно да го припознае
въ Цариградъ за шшераторъ на РомеитЬ, като го запла-
нша.1ъ, че ннакъ н15ма да прекрати войнит1;. Къмъ това
време се отнася спечелената титла: .„Цесарь на БългаригЬ
и на ГьрцитЬ", съ която се горд^ялп всички повг[;лители
на Българин до Ивана Шишмана Ш (1805 — 1393). Въ
времето на Симеона казвали Цесарь, латинска д^•ма отъ
която станлхло Цьсарь. а по-късно -- цар ь. Т'1>й като
споредъ тогавашните понятия, при шшераторътъ непременно
•ц^бвало да има и патриархъ, то българското архиепископ-
ство било ВЪЗДИГНАТО на степень пат])иар1»еска. Въ списъка
56 Българска История. .

нл българските царъе. царици, патриарси и епископи (отъ

XV стол.) читатъ се имената на четирма Преславски
патриарси отъ времето на Симеона и сина му Петра.
Споредъ всека вероятнпсть. Гимеонъ е получилъ царска
корона изъ Рш1ъ отъ папата но твьрде понятни
причини.
Гимеонъ направнлъ не по -малки успехи на 919 г.
Войската му била навредъ победоносна къмъ Царпградъ,
къмъ Тессалия, 1съмъ Аттика. Гърците оставили Еллада
и бягали по островите.
Византия заплела конците. Романъ .Такапннъ тестъ
и съправнтель на имиераторътъ и чрезъ патриарха пред-
ложнлъ Симеону бракъ: или една отъ СнмеоновигЬ дмце-
ри да вземе за МА;ЖЬ едного отъ синовете на Романа:
или самъ Симеонъ да се ожени за дъщеря му. Симеонъ
отхвьрлилъ това предложение. Тогазъ патрпархътъ му
объчцалъ много земи и годишно даванье. Симеонъ отго-
ворнлъ. че той не иска невъзможното, че той не ще
Изшераторътъ .да въскрьсява убитите Българи, но пред
лага приемливи условил: узурпаторът!. Романъ Лшшцнъ
да се свали, а Оимеонъ да се припознае за грьцкий им-
ператоръ: това изисква той и самъ Богъ."
Подпрь това още два нжти ималъ СдЯеонъ походи къмъ
Цариградъ (У 21 н {.}'2'2) н два пд;тл превзималъ. Одринъ.
Съ имнераторътъ той се обрьщалъ твьрд!; невнимателно,
не отгова])!1лъ на писмата му, и иингалъ 1граво Сенату,
отъ който искалъ да му се даджтъ всички земи въ Евро
па и тържественъ входъ въ Царпградъ.
Въ това време (923) е станжло цримиряваньето на
Римъ съ Византин, явление незначително, но важно по
ради своето влияние на българско-грьцката война. Римъ
взелъ да уговаря Симеона на миръ; но когато молбите не
сполучили, Папата н Византийците потърсили единъ опа-
сенъ врагъ за Българин изъ отъ-задъ. Такива били
Сьрбите. Хърватите, и Нахл умляните' въ Хер
цеговина. Но за да стане това пот]>ебвали големи жер
тви както отъ папите, така и отъ Византия.
Томиславъ Хърватский за да приеме предложението
 Царь Сииеоиъ. (888—927). 57

получилъ отъ Византийците далматинските градове, а отъ

папата кралска корона. Михаллъ Вишевичь, князь на За-
хлумляшгг];, получнлъ отъ Византия титули консулъ и иа-
трпцпй. Въ замеиа папите получили архнепи 'К.лктвото на
Солунъ, на което се подчшш.ш списконствата хърватски
и захлумлянски. По точи начинъ южните ("лавини со сбли
жили въ политическо сношение съ Византия, а въ чер-
ковно съ паната. Враждебните действия притшгь Бълга
рите се поченжли въ Оьрбня. /Кунанъ Павелъ. пснрово-
денъ тамъ отъ Гимеопа. билъ спаленъ понеже нмалъ дру
жески стремления къмъ ГрьцигЬ. Неговътъ нреемипкъ За
харий пъкъ се възбунтувоъ съш-вмъ открито (около 92:>).
Българската войска, пснроводеиа :за да накаже въз-
станллий, била унищожена, може би съ нолощьта на Хър-
ватитЬ и Захлумлннпт!',. насжс!;анн отъ Рилъ и Византия.
Главит'1; и оржжията на наднлинтЬ военачалници били
иснроподени въ Царпградъ.
ЗГежду това Симеонъ се дигнхлъ пакъ ср'Ьщу столи
цата на Византийцит*. Като взелъ пргЬдъ ипдъ. че пр'Ь-
вземанието на Цариградъ само отъ къмъ суша ще е МА;Ч-
но. ако нъ'ма помощь н отъ морето, той взелъ да мисли
какво да направи. За това Симеонъ пратилъ своп хора
до Фатхума. арабский халифъ на Северна Африка п му
пр'вдложилъ тойзи съюзъ: арабската флота да дойде въ
Цариградъ, и царь Слмеонъ да го обиколи въ сжщото
време отъ сушата съ го.тЬма сила, а като прЪвзематъ сто
лицата, да си раздъмятъ плячката поравно. Цариградъ
игЬлъ да остане на България, а область Морея — Халифу.
Българекитв проводели хора стигнд;лп благополучно въ
Африка, направили съюзътъ, поср1;1цпж.тъ на драго сьр-
це отъ Арабите, които нсприводилн н^Ьколко отъ пьрвн-
те си людье до Симеона. Но но морето станхло неща
стие, морски разбойници хпанлин кораба нмъ н ги нг-
проводили въ Цариградъ. Царь Романъ се уплашнлъ
страшно като узналъ за това. занр'1;лъ Българнтб. а на
АрабигЬ направилъ го.тЬмп почести и ги пр'1;думалъ на
мнръ.
Въ Сеитемврия 921 г. той втори пжть застан^лъ съ
58 Българска История.
>

несметна войска пръ-дъ вратата на Цариградъ п располо-

жилъ своята главна квартира при самийгь влахернски
дворецъ. Тозъ-часътой повикалъ при себе т патрпархътъ
и нъчсои велможи, а когато се явили той пожелалъ да ви
ди са.мнй императоръ Романа. Императорътъ се иадЬ-
валъ за мирно съгласие и прнелъ предложението. Въ
назначешшй день Романъ наедно съ патршрхътъ се го-
твплъ въ влахернската святпня, като правплъ гор-Ьщи мо
литви Богу, за да може да се срещне по-добр1> съ страш-
ний царь на Българигв. Но Спмеонъ не го лриелъ него
день и накаралъ да го чака 4 деня. Едвамъ на 9 Септ.
тон се явилъ на условенното м-Ьсто, на горната часть на
Златили Рогъ, при Космиднонъ, придружаванъ отъ много
войска; твлохранптелпгБ му имали златни н сребърни
копия п щитове и всички били об.твчени въ ЖО.ТБЗНИ
ризници (брони). Свпжданьето станжло на бръта. на пло
щадката, дЪто се приближила императорската триера. Си-
меонъ, тогазъ шейсетгодишенъ старецъ. затжЬдалъ най-
нащгЬдъ на СВОИТЕ хора да разгледатъ площадката (мей-
данче), да не би да има н1зкоя гръцка примка; подирь това
той (.'.тЬзълъ отъ коня п се нрнближнлъ при императора.
За разговора югъ ний знаемъ само, че Симеонъ взелъ да
сади патрпархътъ за неговигЬ интриги и лоши постхпки, а.
когато Николай патрпархъ взелъ да говори нъ-що за свои-
т'Ь молитви, Спмеонъ го пргЬсгЬкълъ съ думигв: „Отъ.
ТВОИТЕ молитви е убитъ мойтъ конь" (при Ахело).
Грьцкнй императо])ъ Романъ, съ сьлзи на очп се-
молилъ Симеону. Той му говорилъ че христианинътъ тр^Ь-
ба да бл;де мплостнвъ. богобоязливъ и миролюбпвъ: „не
дЪй вече пролива кръвь, направи тц>ъ съ насъ хрпстиа-
НИТБ, не давай на еднов-Ьрни да си къ1>вавятъ рлщвН
съ. кръвьта едни на Д1>уги. . . . Ако искаигъ имань"1. ще
ти дамъ."
Неговитъ молби умилостивили царь Оимеона. А това е
било най-великъ денъ отъ живота му, може би въ
всичката българска история. Въ краката на Българский
царь колБНОПр-Ьклонно лежали Византийский пмператоръ,
наслъ-дникътъ на кесарнт-Ь, п Вселенский патриархъ: Си
 Царь Спмеон-ь. (888—927). 59

меонъ имъ предписвалъ сговоръ за миръ. нодъ самите

стени въ Цариградъ.
Свпжданието докарало до миръ, такъвъ както българ-
ский царь пскалъ. Симеонъ обаче отстлшилъ пакъ отъ
града, защото виждалъ че е необходимо да отложи окон
чателното ос&ществление на своите планове за едно по-
късно време. Отъ една страна неговигЬ преговори съ
Арабите се развалили поради византийското злато, отъ
друга - - тр-Ьбало да се расправи и съ нови неприятели,
дошли отъ дире му. Тозъ часъ като се вьрндиъ въ Бълга-
рия Симеонъ испроводплъ много войска противъ Срьбский
жупанъ Захарий, който бплъ неговъ вассалъ и го заплаш-
валъ отъ дире; щомъ се приближили Българите, Захарий
бегалъ въ Хърватско; жупанигЬ били строго наказани и
страната опустошена. Отъ тамъ Българите отишли въ
Хърватско, което тоже влаз1>ло въ съюза протпвъ Симео-
на. но били съвьршенно разбити и отпждени.
Между това войната съ Византийцигв не преставала.
Въ 921 год. войска отъ Македонски Славяни пр-Ьд-
нриелада нападне Солунъ. Грьцкото крайбр!5жно населе
ние ноб'15гнхло на островигЬ, гд^то си останжлодо Симео-
новата смьрть. Наираздно патрпархъ Николай се м&чилъ
съ дв1; писма дано склони Българский царь на миръ.
Симеонъ умр-влъ ср'Ьдъ приготоатеиия за го.тЬми
предприятия на 21 Мая, 927 година. Ако шамсднемъ
изъ-цело на неговото дарранье, ний видимъ това : Бъл
гарското господарство при Спмеона достигнало такива раз-
м1Ьри, каквито отпосле вече едва ли могло да стигне. Той
завоювалъ повечето отъ Тракия, заловилъ Македонскитв
крайбрежни области близо до стениг!; на Солунъ,
покорилъ северната часть на Тессалия, Ениръ съ Янина
до Артский заливъ но делото Адриатическо крайбрежие
отъ устието на Камма срещу Еорфу до устието на Дри
на, който си оставалъ всекога на Византийците. Бъл
гарската граница отъ къмъ Сърбия била съединенпй Дримъ,
Бе.Б1 Дримъ и Ибаръ; отъ тукъ достигала до устията
на Савва. Раса (Новп-Пазарь), Приштина, Линлянъ на
Косово-Лоле, Нишь, Браничево и Велградъ били Българ
60 Българска История

ски. Оттатъкъ Дунава на българското госиодарство прп-

надлгБжалн Ср1;мъ (Спрмпя) н. до идваньето на Маджари-
гЬ, Влахия, часть отъ Венгрия и Трансилвания. Арабпнътъ
Ал-Масуди, който е поеътплъ Царпградъ въ Х
столетие, пише, че българското господарство имало на
длъжь 30 дни и на нгаръ 10 дни.
Нека поменомъ тука и за това. че не е известно
какво се е случило съ българскитв владения оттатъкъ
Дунава.
Симсонъ не достигнж. окончателно цъльта ся, не из-
вьршн великото д1>ло, което го проникваше, но все пакъ
той спомогна най-много за развиваньето на Българското
господарство материялно н културно. ЩУБЗЪ трпдесеть-и
девсть-годишното си царуваньс той уснъ да свьржп До
волно яко разнигЪ славянски племена на Полуострова,
да ги просвети съ Христианско учение ц да се прогласи
за еднакъвъ съ шшераторитЪ. Той станх Ц'Ьсарь,
Ц ар ь, Императоръ всгЬмъ Блъгаромъ и Грь-
комъ. Наистина той не пръ^взелъ Цариградъ. защото
нЬмалъ. види се, см1>лость и настойчпвость, необходима
за такива велики събития. Отъ 913 до 923 г. четири
пжти той се приближавалъ дг» Цариг])адъ. два пхти бнлъ
подъ са^шгБ му СТБНИ. раггръпервалъ изнеженнигв Впиан-
пгацн, но не.устоявалъ нр'вдъ молбпгЬ и шачоветъ на Па
триарха и па Имнераторътъ, цокритъ съ драгоц^нш!
подарки, отст&пвалъ. , И така Цариградъ не билъ нръ-в-
зетъ, и България останала като по-нащЛдъ безъ
подпорка и средоточие между страшното но него време
маджарско госнодарство и между Византия'. Отъ друга
страна вжтръчнната о])ганизацпя. наредба, > устройство не
били заякчени, както това е било необходимо за едно
толкозъ нтроко госнодарство. Това е билъ най-го.твминтъ
недостатъкъ на Гимеоновото царство, недостатъкъ. поради
който отъ величието до паданьето втЬмало ГО.ТБМО раз
стояние. За подкрепя ваньето 1Г поддт.ржанието на Гимео-
ловото царство, изисквало се п]»гЬемници като него. Но
това не било.
Книжовната дЪятелность на България въ времето на
 Цврь Симеонъ. (888—927). 61

Спмеона се шпгврвала въ най-високата степень на своето

развитие сравнително съ състоянието на литературата въ
време, даже и у народигЬ въ Западна Европа. Самий
царь, който се образовалъ въ Царнградъ, лриемалъ дМ-
ствително щастие въ обучението на народа и въ разра-
ботванъето на книжнината. Лодъ неговото покровителство
се появили славянските преводи и сборници отъ по-из-
въчтшггЬ духовн][ съчинения. Той самъ, между гвжкитЪ
трудове на управлението и на военнитЪ предприятия,
съставилъ извлечение изъ съчиненията на Ивана Златоуста:
З л ат о струй, когото до толкова е обичалъ испьрво бъл
гарский, а после и русский народъ.
Ний имаме пълно право да шцгЬчомъ Симеоновото
царуванье „златна епоха на българский исторически
жпвотъ".
Но смьртьта му спряла вьрвежьтъ къмъ напр-вдъкъ,
развитие и възвишение. Всички заветни стремления на
България, мнсъльта за превзиманьето на Цариградъ и
трудътъ за самостоятелното славянско просвещение били
оставени. Настаняло време, въ което требало всичко да
падне : и така, бляскавото Симеоново царуванье не мог
ло да изработи на господарството онова ягко основание,
което е необходимо за дълговременно величие и процъв-
тпванье. Славните победи на пьрвий българский царь,
въ пълната смисъль на думата не обеспечили н не дали
на българското 'царство толкова сила. щото то да стане
пьрва п могжщественна дьржава на Балканский полуос-
тровъ, а напротивъ. оставили го нолуубито, обезсилено и
растроено. Симеонъ нанравилъ пагубна погр'1иика къмъ
Сьрбигв и Хърватитъ', които той не само не ги свьрзалъ
съ България, но още ги докаралъ до положение да се
съединягь съ враговегв на отечеството му, съ Внзантий-
цигЬ. Поради господарственната си наредба и славянското
си просв-вщение. България е могла твьрдъ- лесно или да
съедини съ себе си ГБЗИ Славянски племена, които тогазъ
не «-д; имали още ни вд;тр1>шно уст])онство, ни полити
ческо значение, или пъкъ съ мирна политика да създаде
изъ славянските племена една конфедерация, (братство)
(32 Българска История.

нравственна, ако не политическа. Но за пьрвото се изис

квала опорита настойчивость. съ каквато българскийтъ
господарь не е билъ надаренъ ; а пъкъ идеята за штр-
ното съединение на славянскнгЬ племена за тогавашното
общество е била съвьршенно чужда.
 ГЛАВА VII,
ЦАРЬ ПЕТРЪ. (927-1168).
Сравнителна характеристика между царь Сшгеона
и царь ГГетра. — Мирни преговори съ Византия.
— Св. Иванъ Рилский. -- Вхтръчини размирици. —•
Богомили и тъ-хното учение. - - Рус сит* въ Дунав
ска България. -- Св-бтославъ въ Прътлавъ. — По-
корението на Источна България отъ
Византийцжтй (971).
Симеонъ назначилъ за свой нас.тЪдникъ по-малкийтъ
си синъ Потра. комуто назначнлъ за рйководите.ть шу-
рейтъ си, болъ-рпнътъ Георги Сурсувула. Безъ най-малко
право Симеонъ отстранилъ отъ пръттолътъ по-старий си
синъ Мпхаила, отъ първата си жена, когото затворилъ
въ мънастирь ; отъ втората си жена. сестра на Георги
Сурсувула. осв1шь Петра ималъ Ивана п Бояна, отъ кои
то ПОСЛ-БДНИП билъ прочутъ като магесникъ.
Приемиикътъ на Симеона Петръ не е билъ нито
воинъ. нито политикъ, но смиренъ, кротъкъ и миро-
любивъ челов-Ькъ, неспособенъ да щ)одължава д-Ьлото.
поченжто отъ баща му : въ неговитъ- жили текла, така
да се р!>че, не таквазъ кръвь. Въ историята Симеонъ
си е спечелилъ м^сто между основателите на могж-
щественни царства, а Петръ между святцитъ1 и отшел-
ЯИЦИТБ. При Симеона БългаригЬ безъ малко ИГБЛИ да пр-Ьв-
зематъ Цариградъ; при Петра се почнжло подчинението
на България подъ Византия. Петръ. р&ководимъ отъ своя
чича. Сурсувула, не стоялъ на чело на народа си, но
билъ орждие на една партия. Както ще видимъ, докачен-
нитЬ му братя възстанжли противъ него. на чело на войни-
цигЬ, що б^хх ИЗ.ТБЗЛИ изъ школата на великийтъ Симеонъ.
 64 Българзка История.

Литературата стигнала до пронаданье, и нов»! едно рели

гиозно учение, размесено съ туземни язическп елементи,
• внесло продоволствие сргЬдъ народа. Както изобщо у Сла-
ВЯШГГБ, така ц тукъ, политическото величие, свьрзано съ
едно лице, се прекратявало бърже-бърже съ неговата
смърть. Това сжщото се случило и под!грь други велики сла
вянски царье, подирь Асена П, подпрь Стефана Душана и
подпрь Твьрдка въ Босния.
Георгпй Сурсувулъ. д-Ьятеленъ и масторъ человъ-къ,
при мекпй характеръ намладийтъ царь. съвьршенно взелъ
въ рщ-ь- управлението. Най напр-Ьдъ той поискалъ да про
дължава завоевателната политика, на Симеона. Българите
изново се втурили въ Неточна Тракия, но наедно съ това
Сурсувулъ стхпилъ въ тайни прътоворн съ ГрьцигЬ. Са.мъ
Сурсувулъ. и Нетръ отшнли въ Византия и заключили
миръ на 8 Октомвр. 927 год. четщ>и згЬсеци слъ-дъ
смьртьта на Симеона. Въ с&щото време въ Пигахъ (Изво-
ригЬ) пр1;дъ града, бъагарский царь билъ вънчанъ съ
внучката на императора Романа, Мария. По този начянъ
се свьршнлп тринадесеть-годшпнигЬ кръвопролитни воини,
подкачени отъ Симеона съ велики замисли и намерения!
Въ мирнпй договоръ, царский титулъ на Петра билъ
прппознатъ отъ Цариградъ, а Сплиетренский архиенископъ
Даннелъ билъ пргаознап, за Г>ъл11арски натриа])хъ иа-
едно съ самостоятелността на бгь.чга]»ската черкова.
Византия се задължила да почита българския госиодарь
за по-внсокъ оп> всички кралъе въ Европа, даже отъ
намекни нмнераторъ. При това Византийцитв се обвърза
ли да плащатъ вгька година давапье на 1/ьлгаригЬ и
имъ отстжнили формално повечето превзети отъ Симеона
земи ; въ Тракия - - Одринъ билъ задьржанъ за Византий-
ЦИГБ, а Пловдивъ — останжлъ на БългаригЬ. '
Прнчпниг!; на гЬзп неожнданпи и тайни миршг
преговори не се крпяли въ отношенията на ВългарнгЬ
къмъ другигв народи. Войната съ ВнзатийцитЬ тозъ нл;ть
не можете да има толкозъ мъчнотии, колкото при Симео
на; Хърватитъ1 стояли зш]»н(1 но съв-ЬтпгЬ на папа
та, който испроводнлъ архиепиокопъ Мадалберта да
 Цярь Пстръ (927 — 908). 65

короняса Петра въ Прътлавъ; Оьрбпг!} се намълрвали

нодъ българска власть ; МаджаригЬ имали походи въ за
падна Европа : а ПеченътигЪ били приятели на Бълга-
рнтъ'. И така но външни, а вд;тръ'1нни обстоятелства из
викали промяна въ политиката на новото правителство.
Царь Петръ тр'вбало да се бои отъ докачени-
т1; ги братя, а Сурсувулъ - отъ бо.тЪригв. Протлвъ
«•воитЬ царьтъ и рхководитольть му потьрсилъ помощь
въ съюзъ съ Византия, но и съ това тЬ не склонили на
рода на своя страна. ДружескигЬ отношения между двата
двора се продължавали и подирь смьртъта на Романа I,
между наслъ-дницитЬ му Констаптинъ Багрянородний и
Романа II ( | 908 ). Едвамъ къмъ края на живота си
Пнтръ проугЬлъ. че ВиаантийцигЬ се нолзовали отъ тъзи
четиредесетгодишна дружба не само да се запознаятъ съ
слабитв м'Ьста и тайни на българското царство, но и за
да го ириготвятъ къмъ разложението, пропаданьето му.
Между това, неудоволствието на БългаригЬ поради
пробната на политиката се проявило подирь самото на
чала на преврата (927). Болъ'ригЬ, които б1;хх се пока
чили при Симеоиа, въспитани въ неговин дух/ь и необич-
ни съ новий полувизантайоки Петровъ дворъ. съ грьцка
цартщ, съставили договоръ за да свалятъ Пстра и да
въчведА1тъ на престола б]1ата му Л вана. Но заговорътъ
билъ откритъ у-време, бо-тИрнтв били наказани, а Иванъ
проводенъ въ Цариградъ, за да го настанятъ въ мънастпрь.
Но 1'оманъ му далъ имение, ожедилъ го за една знатна
Арменка и г<( задьрисалъ при себе. Но пьрвий заговоръ
бплъ само введение на ц1;лъ редъ междуособни. в/УхТрг(;шни
размирици.
Около 930 г. избухщьло още по-онасно възстание въ
западната чагть на господарството. Няколко бо.тври щн»иъз-
гласнлн тамъ за ца]»ь по-старий Петровъ братъ, монахътъ
Михаила и вероятно би усчгЬли да свалятъ Петра, ако
Михаилъ не б1иие умр1>лъ въ началото на възстанието. Мя-
тнжницигЬ безпокоили сжщо византийскцгЬ владения, опу-
стошавали страната при устието на Стримонъ, втурнали се
въ Атнка н били най-нодирь населени при Артский заливъ.
1>. Истории И Лчсва. 5
66 Българска История.

(ърбитв се въснолзували отъ гЬзи безпорядкп за

въастановлението на своята самостоятелност!.. Това извьр-
шилъ Чеславъ, сина нажупана Строимировича, бивши въ
ШГБНЪ дълго време у 'Синеока. Той поб'Ьгн&лъ изъ Пр-ьс-
лава съ други свои другари, взелъ управлението въ рлигв
и съ съюзничеството на ВизантийцигЬ удало му се да съе
дини за пьрви ПАДЪ почти всички Срьбски племена. Той
е князувалъ около 950 г.
Но но-важно отъ щувднитЬ възстания е било тре
тото, което избухнжло на 963 г. Тозъ пжть со проявила
главната слабость на господарството, което състояло отъ
дребни наслъ-дствешш княжества, образовани на основа
ние на старо-славянското деление по кохвна ; въ господар
ството имало около 10 епнскопства, границите на които
вероятно се съвпадали съ гранщитЬ на толкозъ пакъ кня
жества и воеводства. Възстанжли изново именно аалад-
нитв (Македонски) Българи. На чело на възстаннидитв
тозъ пжть не стоялъ царский сннъ. а силннй. см'вллй и
ръчиителний бо.тЬринъ Шпшманъ-Мокъръ съ четир.ча-
та си синове -- Давида, Монсия, Аарона и Самуила,
комисъ съ комитопулит-Ь, както ги аовяли Гьрцигв.
Ако сждимъ по местоположението на бащинскигЬ имоти
на тъзи челядь, можемъ да заключимъ, че Шишманъ е
билъ глава на най-силното колено отъ 31акедонскпгв
Славяни, наБърсацит^, прочути въ войшгв съ Цернга,
на които пмето и до сега е опазено въ Македония. Той
билъ провъзгласенъ за царь, и макаръ че не можилъ да
свали Петра, но пакъ отнелъ му Албания, Македония,
областьта Морава. Видинъ и Сръ-децъ ; за Петра оста-
нжла само источна България и Северна Тракия.
Отъ това време (963) се подкача сжществуваньето
на ддЬ Българин : западна и источна съ двама царье ц
двама патриарси, защото ново царство не могло безъ
особенъ иатрнархъ.
Въ духовннй животъ на Българнт'1; произлязла то-
газъ неочаквана пром'1жа. Това се вече виждало въ тру-
довегЬ по черковната книжнина. При Бориса и Симеона
ний виждами вдъхновенни и въоруженни мжжье, които съ
 Царь Петръ. (927 — 968). 67

юношески жаръ, съ слово и перо распростраяяватъ просв'в-

щението въ народа, каквото Климентъ, Иоанъ Екзархъ и
др. При Петра въ духовенството се развила страсть къмъ
б.тЬсъкъ п раскошъ. Този нравствонъ упадъкъ тръ'бало да
извика противодействие. .
Тогазъ се явили мжжье, които се отдалечавали пзъ
обществото въ неприст&пни гори п дъбрави, за да жи-
в4ятъ тамъ като най-строгп аскети и които считали за пу
ста работа да хванжтъ перо въ рлка. Най-забележителни
отъ ГБЗИ пустишшци е билъ Иоаннъ Рилский, родомъ изъ
Скрино, въ Ооф. окрхгъ. Отъ овчарь той станхлъ жалу-
геръ и се прЪбралъ въ Рила планина. Тамъ той нрожи-
въмъ най-нащгвдъ около 20 години въ една пещера. ПОС.ТБ
въ едно дьрво, най-подирь 7 години на една канара, въ
подножието на която днесь се издига гордо Рилската
обитель. Царь Петръ посъчилъ веднажь нустинникътъ.
Едновременно съ Рилский подвпжнпкъ живели още трима
въ Македония, които сжщо основали мънастири. Изъ
обители: въ време на независимостьта били просв-Ьтителни
средища, а въ време на турското робство и фанариотското
владичество — ирпстанища на славянскии духъ, язикъ
и кннжнша.
Но не само между най-добритъ- елементи на духо
венството, но и въ народа се съставила силна ошюзиция
1Г|)Отивъ черковшщитъ, особенно защото гЬ поддьржади
умразннйтъ царь Петра и неговата Византийска политика,
защото гЬ проповядвали че ..цари и бо.тЪри Богомъ суть
поставлени." Въ време на размнрпцигЬ въ народътъ все
повече и повече се вкоренявала новата ересь, учението
на Богомилит'1;.
Основательтъ на Богомилската ересь е билъ нопъ
Б (» г о м и л ъ. инъкъ още наричанъ И е р е м и я. Собствен-
но той не е основалъ ново учение, а щгвобравовадъ па-
вликянското, което пр'1;минжло отъ Аркенцшй въ Бълга
рия и имало най-много привьржвнци въ околностигв на
Пловдивъ. Новото учение на Богомила се утвьрдявало
вьрху старнйтъ дуализмъ. слществуваньето въ св'вта
на дв-Ь начала : добро и зло, известно още ла Сирийци,
5*
6§ Българска Истории.
•

Перси п щ>. За новий реформаторъ. не било трудно да

си набере последователи: народътъ, който отдавно се
бплъ отказалъ отъ славянското язичество, още знаялъ за
двояките висши схщества: добрите и злитв богове. Ос-
в1н1ь това, учениците на Богомила били примерни въ
нравственното си и прилично поведение; това шгь при
давало видъ на святии, народътъ ги обнквалъ твьрдЪ
скоро и отнвалъ подирь ГБХЪ.
Треба да обадимъ ц това, че отъ начало новото
учение имало сжщоственно политическо значение. Изъ
България и Византия то се распространило по вникни
нолуостровъ и даже щгЬминжло въ Франция и Италия.
Петь столетия отъ юго-славянската история непрекъсва-
но сд; свьрзани съ историята на Богомилите. Сами себе
си тЬ никога не наричали Богомили, а хришшш. Меж
ду СлавлнигЬ те се зовяли Бабули или Манихеи; въ
Босна - - Патеранн.
Богомилит^ не припознавали всички христиански:
книги н отхвърляли старнй завЪтъ: осв'1;нь библейскитв
книги ги имали много други съ чудесни и неимовъ-рни
разскази. Самъ поиъ Бигомилъ съставилъ сборгапгь отъ
анокрифн: за крьстното дьрво, за това, какъ Христосъ
оралъ съ плугътъ. и нр. Отъ двътв божества, доброто е съз
дало небесний, невидпмий, съвьршенний миръ; злото или
сатаната създало всичко видимо и материално т. е. все-
ленната .съ всичко безжизнено н живо. И така, наший
свъть бнлъ дяволско творе! '. Богослужение тв не Щ)а-
вялн, храмове н'Ьмали н се молялн Богу иодъ открито небе.
Споредъ тЬхъ храмовег!; били лсилища на злитЬ духо
ве, камбанит* -- тржби дяволски. Т'Ь се подсмивали надъ
крьста. ИконигЬ считали за идоли. Иисусъ Хрштосъ
приелъ само за видъ человеческо тЬло и само така за видъ
умръ\тъ на крьстътъ. Кога отиигелъ на небето той оставн.тъ
тЬлото си на въздуха. Марин не била Христова майка,
а ангелъ. Резултатътъ на спасението билъ освобоад^ние-
то на душитЬ.
Между Богомил нит Ь имало съвьршенни. които
водяли строгъ животъ. ТБ се не женяли, п считали бракъть
 Дарь Петрт.. (927 — 968). 69

за блудъ. Т-в отхвърляли смъртното наказание и войната.

Твмъ но било позволено да прис&тствуватъ на увеселения,
а се хранили сало съ растителна храна. Сьвьршеннитъ'
Богомилки имали схщитЬ обязанноети. Но обпкновеннитЬ
Богомили живели както всички хора, само ТБ приемали
разводътъ на жената, не се молили за умр-БлигЬ. защото
не вярвали въ чистилище, а мисляли че има само рай или
адъ. ТБ но припознавали п въскрьсваньето на твлата.
Богомилството разделило България на двъ силни
партии: първата се опирала на господарственната и чер
ковна власть. па силното бо.тЬретво и духовенство: тя
била правителствената, официалната партия.
Другата била силна поради своята многотасленность
к непреодолимо постоянство; тя била партия народна или
богомилска, защото БОГОМИЛИТЕ умгЬли да взематъ народна
страна, да наеж.скатъ населението противъ бол-вритв. про-
тивъ царските хора и духовенството.
Въ 903 год. когато България се разделила на двъ'
царства, западно п неточно, на византинскип щгвстолъ
станнлъ Нпкифоръ Фока, който поченжлъ редъ на Импе
ратори, които съ твърда ржка ущзавлявали сждбитъ на ро-
мейското господарство. Скоро тон щгЬлъ да покаже своето
значение н на слабото неточно Българско царство, което
имало за царъ все Петра.
Когато Никифоръ се вьрнх.ть огп, ШЖБДПГЬ сп въ''
Мала Азия (966), въ столицата дошли български пратен-
ницн да съберхтъ обикиовенното годишно даванье. Тогазъ
Никнфо])ъ въ нрислтствие на всички си дворяни нзвпкалъ:
„Колко с& злочести Византийцигв, които, откакъ поб^дихж.
всички свои неприятели, сега, подобно на неволницит1>
ех длъжни, да нлащатъ дань на СкититЬ, на този пр-Ьзр1;нъ
и б1;денъ народъ!" Нодирь това той пор^чалъ да бяятъ
пратениг]; н да ги пспхдятъ.
П така, четиредесетгодишний миръ билъ пр^къснхтъ
и тозъ 1№ть отъ Византийцигв.
Жребието на войната било хвърлено и въ %6 г.
България била повикана на бон за животъ или смьрть.
При всичка че първата минута била благоприятна за Гьр
7й Българска История.

ците, п]ш всичко чо победили въ Румания. но ГБ не

смели да преминжтъ Балкана. За да достигнжтъ ифлпгЪ
си. ТБ се обьрн&лл къмъ своята лукава политика. По
прпмерътъ на иреминжлитъ1 години, Византия повикала
противъ България едпнъ силенъ народъ, само съ тая цъль
щото после тя сама да може бсзъ трудъ да я завладее,
а отъ съюзникътъ си да се откупи съ злато п съ дарове.
Тозъ ижть предложението е било направено на рускнптъ
князь, Светослава, на когото воинственната дружина е била
силна, а владенията му еж би:ш до толкова отдалечени,
щото Византия о могла да се ненлаши отъ твърди ши
роките стремления на Князьтъ. До него било испроводено-
посолство, подъ предводителството на Калокпра, съ злато
и съ съблазнително предложение, че той ще се обогати
отъ съкровищата на една отъ най-богатите страни на Европа.
Като предводител!, на славолюбива 'юнашка дружи
на, Светославъ приелъ- предложението н (въ II 0 7 год.)
трьгнхлъ на корабите си заедно съ своите Варяжтщ.
Руеската земя не е приела участие въ това дело. То е
било лично предприятие на варягътъ Светославъ. За
малко време но-големата часть отъ Неточна България,
нейните коренни области, се намервали вече на р/щв-
те на Светослава, който си избралъ за временна столи
ца - Преслава. Такъвъ бързъ упгЬхъ на една дружина
отъ- 10.000 дути се обяснява съ онова съчувствие, съ
което тя е била ногрЪщи&та въ България отъ нрпвьр-
заншГцптЬ на Шпшмана-Мокри. Българските патриоти
прострели своята приятелска рл;ка на Светослава, защото
си мислили съ неговата помощь да испждятъ слабоузтийтъ
царь Петръ п да възродятъ своята политическа сила.
Но Светославъ, който немалъ господарственна про-
ницате.тность, останхлъ равнодушенъ къмъ взаимните от
ношения на победените и не се въсползовалъ отъ онъзи
велика роль, която му откривали самите обстоятелства
въ славянскпй св1;тъ. Светославъ и дружината му не
ЩЕЛИ да разбиратъ нещо повече отъ това, за което бе-
Х^ дошли: плячка и обиръ. Ето защо на место да при
добие добра слава, като защитникъ на най-просветеното отъ
 Царь Петръ. (927 — 968). 71

славянските господарства въ онова време, СвЪтославъ се

явнлъ помощпикч. наГрьцит]; за опроластяваньето на това
господарство. Положението, което взелъ Св-втославъ къмъ
всички партии въ България, накарали Българите да се съеди-
нятъ помежду си, да се съюзятъ съ Гърците за да се оп-
р&тъ на разрушителнпгБ стремления на чужденеца.
Когато Св'Ьтославъ се вьрнхлъ за кратко време въ
Кпевъ. то Византия, уплашена отъ бързнйтъ нащувдъкъ
на Рускийтъ князь, се сближила съ Петра, и после смьрть-
та му съ неговътъ гфеемникъ н синъ Бориса II. Въ това
време умира царь Петръ ; наствдшщпгЬ на престола пили
въ Византия. Макаръ, че Давидъ, спнъ на Шнш.чана,
поискалъ да с^ въсползова отъ случая за да съедини двъ1-
тъ1 Българин, но Борисъ II го исщ/Ьварллъ и съ помощь-
та на Впзантшщитъ' успъмъда залови бащинии си пр'1;гтолъ.
Подирь една година,- въ 9(59 г. СвЪтославъ се вьр-
нллъ въ България, но не вече като съюзнякъ на Визан
тия, п не като помонгннкъ на българскит± патриоти, а
като ноб-Ьдитель, който е дошелъ да владее добитото съ
ор&жпе ЛГБСТО. При всичко че на вс-Ькжд'Ь го ср-Ьщало
съпротивление, той скоро завлад-Ълъ България и нейний
славенъ градъ великнй 11р1;славъ. Въ с.тЬдующата 970
г. т«>п нр-Лминхлъ 'ф1;:!Ъ Налкана, нръ-взелъ Заг(>рито,
вземалъ съ нристлшъ Пловдивъ п щ)'Ьдложилъ на импе
ратора Цюгисхия или да му заплати баснословепъ откупъ
за българплггъ' Г1шд!ни,а. или да остави Европа п да
иде въ Азия.
Захванжла се отчаянна борба между хитрий Цимис-
хий п безусловно-храбрпй Св-(;тослава. кпйто нрисъединилъ
при своята дружина много Печенъти и Маджари. Иьрво-
то сблъскванье станжло есеньта въ същата година при
Одринъ. Ако свьршваньето на тойзи бо!'г и да не било
р-Ьшено, но есенното време накарало Светослава да се
вьрне на Дунава. Ръчиптелната бо])ба на другата година
- станала не и}»и еднакви условия. Цнмпсхпй влязълъ въ
България :н(|дъ булото на неннъ иащнтиикъ н освободи-
тсль. БългарскигЬ войски се съединили при неговигЬ;
средствата на местото бн.ш оставени въ пълното му рас
12 Ьългарока История.

норежданье. СвЬтославъ се располагалъ само съ своята

дружина, която била доволно раснрьснжта и намалена*
Шчен11гптв и МаджаритЬ го оставили, защото пръ'движ-
дали гЬжка борба.
Пр'вславъ билъ пр1шзетъ отъ Цимнсхиовата войска,
ако храбрийтъ СвЬтослашшъ пълководецъ, Свъчшдъ и. да
го защищавалъ отчаянно. Св1шалдъ упгвлъ само съ една
малобройна дружишща да нргЬммне щгЬзъ гжстнгб неприя
телски редове и да се съедини съ Светослава. Скоро
н Светослава обсадили въ Силистра. Повече отъ три м1>-
сеца се борнлъ тон съ тепа храбри юнаци иротпвъ
грьцкигЬ ножове. Най-носл-Ь гладътъ ]'о накаралъ да се
съгласи на мирни условия, да остави България и да се
вьрне въ отечеството си. България. ~покрайней.чъ'р:Ь ис-
точната, останала въ р-^ц^тЬ на Византия. Всичката «трана
отъ Иловдивъ до Дунавътъ била обявена за Византийска
область и дадена подъ Бластьта на грьцкн управители.
Царь Борисъ II билъ сваленъ. Сжщата участь сно.гЬгвла
и патриарха Дамнана. Като се вьрнхлъ съ трнумфъ съ
Ца])пградъ. ноб-Ьдительтъ ммнерато])ъ ножертвгша.ть на
софийската черкова короната на закорен1шггв врагове на
'Византия. Борисъ билъ длъженъ публично да снеме отъ себе
украсената си съ злато и драгоценни каммш горна дрЪха.
багряницата и червенигЬ обуща: въ замъчт той получилъ
титлата магнстръ на империята. Брата му Романъ бплъ
исконенъ.
По този начинъ се свършило неточното българско
царство, безславно и срамно, благодарение на това че
в&тръчшшгв размирици го вече били довели до нронада-
ньето му. Между това династията на ПГишмана-Мокри се
удържала неприкосновонно въ много по-гол^мата западна
България.
 ГЛАВА VIII.
ЗАПАДНОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО. ДАРЬ
САМУИЛ,.
П р 1; д* ли на западното българско царство. -
Цар ь Шлишанъ I (963 - - !)(>«). - Цар ь Да
ви дх. - - Ц а р ь С а м у и л ъ (977--1 0 11). --Бор
ба с ъ Баси л и я II, българоу бпецъ. Ц ар ь
Раднмиръ и Иванъ Владпславъ. II п д па
дай ьет о на България по д ъ Византия.
Западното българско царство заключавало въ себе
в&тръчшшгЬ части на полуострова, Македония, Албания,
с1;вернип Егшръ л г1»всрна Тесалия, долината на Мора
ва, околностигЬ на Вндинъ и София. Нападната ц юж
ната граница съвпадали почти съ прг1;д1>ла на българско
то царство при Симеона. На С1'Ьверъ Дунавъ зткрнлъ
щхБД^лнтЬ на западната дь])жава на ШншмановцптБ отъБъм-
градъ надоло. оттатъкъ Видинъ. На Пстокъ пр^д^лътъ се
е продължа валъ до источно-българското царство, а по-
дпрь падань(;то му, до византийскитЬ владения, прибли
зително отъ устието на Осьмь по тъзи ргвка до Траяно-
ВИГБ врата и до византийската допръдЪлна кр^Ьпость Се-
резъ. Само на Западъ царството идвало до морето, въ
крайбрежията на Епиръ и Албания.
Това господарство собственно не е било монархия,
а конглозюратъ (купчина), така да р-Ьче.мъ. отъ Д1)1'.бнл
войнишки княжества, подвластни на ПОТОМЦИТЕ на СИГБЗИ
славянски князье. които още въ "\'П столетие обсаждала
често Солунъ. Държавицата на царската челядь е била
центрътъ на Македония, страната на БърсацигЬ съ гра
дове: Сконье. При.тЬпъ. Битоля. Преспа и Охрида.
Царь Шишмавъ I (Мокри), основательтъ на ново
74 Българска История

то госнодарство н родоначалникътъ на ловата династия,

си избралъ за столица най-нащгвдъ София; отпослъ1 сто
лицата била пренесена въ Могленъ и Водена. Наедно съ
столицата на царя се е' мастило и седалището на
патриарха.
Не е положително известно, кой е далъ Шшнману
царска корона: знае се само, че сннъ му Самуилъ, както
Симеонъ н Петръ, еж я получили отъ Римъ. Шиншанъ у-
мр-Блъ нод1Г|)ь едно кжсо царуванье (963— 9611 г.) Нему
нас.т1;дилъ Давидъ. сннъ му. Както видехме, тойзп царь
се оииталъ да завладее цялата България подирь смьртьта
на' славили царь Петра, но не сполучилъ. Той не се на-
мъч-валъ вече въ работнтЬ на Неточното царство и ча-
калъ часа му. Давидъ водплъ една война съ визалтийщггБ,
но немного поели той се отгЬглилъ самъ отъ пръ'столътъ,
устжннлъ го на по-младий с,и б]>атъ Самуила и ста-
нжлъ калугерпнъ. Скоро той умр'1>лъ, а останюггъ му
се пренесли нзъ столицата Водннъ въ Охрида п, подо
бно Петру, би.гь чаписанъ въ числото на българските
святии.
Дарь Самуидъ, който ноелъ брездитЬ на управле
нието въ своята рхка (около 977 г.) не само съ енер
гия продължавалъ войната, но и до смьртьта си той бп.ть
заниматъ съ нея.
Въ това време ВшантийцптЬ се борялп въ Мала-Азпя
съ Варда Фока. единъ гЬхенъ възбунтуванъ пълхсоводсцъ.
Отъ своя страна Самундъ опустошавалъ Тракия )г ц>ьц-
кит!> провинции край Егейско море. ЖитедигБ на Българ
ското неточно царство възстанжлн. изгонили ВизантийцнтЬ,
конто царували всичко осе.мь години и се присъединили при
свободното Българско западно царство, което пзцъмо пакъ
се простирало до устията на Дунава и до Понта. ЗапргЬни-
гЬ въ ЦариградскитЬ палати Петрови синове се възпол
зували отъ този зюментъ за да нобътнжтъ (978). Бързп
кнщ.е ги докарали до бал!санскпй проходъ, който В",т,н въ
Б1>лгарня. т. е. до Траяновит!; врата. Напрг1;дъ вьрв1;.ть
по-старпй синъ, да].)ь Борпсъ II, а с.тЬдъ него Романъ.
Въ ги1»ата гн ср^щн^лн нЪколко Българи, сторили ги на
 Западното българско царстсо. Царь Самуилъ. 75

Гьрцп. поради дрехигЬ шгь, ц убили Бориса съ стрела.

Романъ се обадилъ кой е, билъ срещнжгъ радостно, за-
веденъ при Самуила, който го назначилъ началникъ въ
Скоппя, на Вардаръ.
Около 9й1 г. Самуилъ се обьрнжлъ съ всичките
си сили на Югъ къмъ Тессалпя и Еллада, дето славянский
елементъ се намервалъ още въ пълна сила. Като пр'Ь-
взелъ Лариса, той щгЬселилъ отъ тамъ жителите въ Бъл
гария. Прекрасната Грькннка, която взелъ тамъ въ п.тЬнъ,
той си нзбралъ за съпруга. Пзъ Тессалпя Самуилъ про-
нпкнжлъ до Аттнка. и се добллжнлъ до Коринтский
провлакъ.
Като се завьрн&лъ Самуилъ пргКшесълъ столицата
и;зъ Водена въ Пръч-па. Подирь десеть години царуванье
Императоръ Василий се р1;ишлъ да се въспротивн на
усп^хптв на Саагулла. Изъ Плондивъ той се промъкнжлъ
пр'Ьзъ старигЬ Траянови врата, до Сердика (Ср^децъ), което
ще каже до мъч-та, които не б'1>х;к. виждали 177 годгаи
византийска войска. Поченжли обсадата на града; но машп-
ннтй работял!г б'Ьзъ ус1гвхъ, храненпото па войската ста
вало вгЬкп день по-м&чно, а по слухове се узнало, че
Самунлъ иде съ ГО.ТБМИ войски. Подпрь 20 дни Виаан-
тпйцитЬ снели обсадата и ударили на бътъ. Пьрвата нощь
войнпт^ нощували въ .тЬсистото жЬсто при Вакарелъ: т'Ь
били обеспокоявани отъ зграчни пр'Ьдчувссвия. На другпй
день (17 Авг. 986), т\; достигнжли до гористата Ихти
манска долина н се "подигали къмъ Т1)аяновиг1; врата.
Когато щ'Ьли тъкмо да преминавам. нргЬзъ най-дълбокото
ЗГБСТО на долината, тхжната до тогазъ тишина на гората
била пр'Ьсъ'чена отъ шумъ на ор&жия и отъ войнишки викове.
Българската войска подъ Самуила отъ дв-Ът!; страни искочила
изъ гората и съ ужасенъ градъ отъ стр1'.ли се впуснхла
вьрху испоплашеннигЬ Ромеи. Всички коля, обсадни маши
ни, императорски палатки- и стотини прекрасни конье се над-
нлли въ рх.ц'Ьт'Ь на ноб-вдителитЬ. л('тргЬлиг1? на МИДЯНИТБ
тържествували надъ копията на Авзонигв." Повечето отъ
гръцките солдатн, паднжли подъ мечовегЬ на БългаригЬ.
11мператорътъ се опасълг. благодарение на хитрото движетю
76 Българска История.

на арменската при него п-Ьхота. Българитв гонили Гьр-

ЦИГБ до Буюкъ-Чекмедже.
Въ с.тЬдувщигЬ три години, додъто Византия била
на работа въ Мала-Азия, Самуилъ билъ заниматъ съ щгЬв-
зиманьето на южно -славянските мъчта: Травуния. Яахлу-
мье, Южна Босна н Сьрбпя. Така, работигв взели такъвъ
сящо образъ. въ какъвто се намйрвахх. при Симеона
пръ-дн 70 години. Подиръ това грьцкнй нмператоръ (989)
още веднажь нанадндаъ на БългаригЬ. но безуспешно,
Отъ тогазъ Василий си гуднлъ за главна задача на жи
вота не само да води систематическата борба съ Българнгв.
но и съш.ршенно да ги пороби. Подобно на своя про-
тивникъ Гамунла. Василий лично билъ на чело на своя
та войска. Като прЪкарвалъ всичкий си животь въ похо
ди, той отъ млади години ималъ суровъ н бездушенъ
характсръ. /КивТ>лъ той калугерски; нЪмалъ жена; м1>со
и вино не подавали на трапезата му. Билъ обожаемъ отъ
духовенството, но народътъ го мразялъ. защото тр1;ба-
ло да се плащатъ страшни данъци. Той пр^зпралъ за-
конит1> и образованностьта. Такъвъ билъ характерътъ на
челов1»кътъ, който р^пшлъ да води непрекъсната война,
гибелна за Българит1; и то ц-Ьли 28 години.
Което ще каже, твърди сщ)аведливо ну е била даде
на титлата: българоубпецъ.
Василий П направилъ четири походи едно поднрь
друго 999— 1003 и въ всички той ималъ малко или
много упгЬхъ. Той пр-Бвзе.ть по-го.твмата часть отъ Бъл
гария н само новигЬ войни съ Араби и Византийци
не дали нмиератору да довърши смьртннй ударъ надъ
България.
Василий билъ наученъ отъ опитътъ, че Самуиловата
държана е слаба отъ кълъ краищата и че тя ще да
се залюлее по-силно отъ непр^кхснж.тигб размирици, не
жели отъ една изгубена битка: п той съ чудна настой-
чивость прЪс.тЬдвалъ тойзи планъ. който бплъ йзработенъ
на основание на дългий опнтъ. Съ безпръчтанни нападе
ния ту отъ къмъ Г1;веръ, ту отъ къмъ Югъ. въ продъл-
жаннето на 11 години (отъ 1003 — 1014) българоубпе
 Затдното българско царсгло. Царь Самуилъ. 77

цътъ обигржщалъ все по-отбдизо и по- отблизо обезсилен-

ното Самуилово царство. Въодушевения отъ енергията
и отъ желязната воля на своя господар!. Самуила, Бъл-
гаригб обаче накарали ГьрцитЬ да обливатъ съ кръвь
вс1л;а своя нова крачка, която правили но тъзн отъ ста
рина Българска земя. На 2 У Юл. (1014) при гората
Беласица, ГьрщггЬ нападнжли отъ-дирЪ БългаригЬ. По-
дирь отчая нно съпротивление всичка българска войска
била унищожена. Самуилъ съ трудъ се спасълъ въ При-
.ТБПЪ. Сжщо били поразени българскитЪ войски при
Струмица, въ едно устье.
Страшна сждба постигнала 1 Г>.000 Българи, п.тЬне-
ни въ сражението при Б-Ьласнца. Василий П нов15.тЬлъ
да осл'1;пятъ ВСИЧКИГБ, като оставлтъ на всгЬка стопша
по единъ едноокъ, за водачь, и въ такъвъ видъ ги ис-
ироводнлъ Самуилу въ Прн.ТБПЪ. Когато българский царь
вндъмъ СВОИГБ войници обезобразени и изм&чени така,
той паднжлъ безъ чувства. Като подошелъ на себе си,
поискалъ вода. но едвамъ пплъ няколко глътки, усъг-
тилъ болъ'жки въ сьрдцето си, и подирь два дни, (на 15
Септ. 1014 г.)умр-Ьлъ С.ТБДЪ 38 годишно царува н ьо.
Самуилъ даже на омьртний си одъръ тържествувалъ
надъ бездушний си противникъ ; той билъ царь великпду-
шенъ ; никого не е ослЬннналъ, нито гуждалъ на колъ.
Наистина той наказалъ съ смьрть брата си. но това не
гово поведение бъчне извикало отъ измФ.на п оиасность ;
това не б-Ьше нрьвъ случай въ нсто])и:1та на ср'1;днпт^
векове: тогавашнигЬ обичаи бфхж. таквиаъ. Самуилъ билъ
енергиченъ, м/^жествепъ п человЪченъ господарь. който е
ум'Ьлъ съ поб-(;дигЬ. си да постави българското царство
на онъзп височина, която то б'Ьше стигнало при С]гмеона.
24 години той противостоя мхжественно на пргЬвъсходни-
т4 сили на византлйцнгБ въ злочеститЬ негови съ гЬхъ
войни. Когато тъзн величествепна личность, която пока
зала всичката сила на българския народъ, изчезнала, то
българската енергия и упорство ослабнхли.
Самуиловото царуванье безспорно е едно отъ най-
знаменитиг!; въ българската история. За да уздрави по
78 Българска Истории.

лнтически държавата си той не трьгнхлъ по дирите на

предшественницитв си. Той се не старолъ да превземе Ца-
риградъ. а щгвнесълъ средоточието на госнодарството на
Западъ п употребилъ всичките си сп.ти за да утвьрдн
властьта си въ приморските градове на Адриатика. Ос-
в4нь това той се старалъ да подчини на своето влияние
съседните Сьрбски земи.
Въ вътрешното управление на земята си, Самуилъ,
— ако и да ввеждалъ еднообразни учреждения и равно
мерни данъци, то пакъ неможилъ да даде на
скоро съединеното си госиодарство необходимата здра
ва и силна организация. Тъй. като н»- можплъ да съ
средоточи въ рлщ'Ьт'1; си всичкото управление на земите,
той билъ принуденъ да раздава на сановницигв си гра
дища и области въ пълно, неограниченно самоуправление.
По нодирь смьртьта на Самуила дошли неговитв слаби
наследници Радомиръ и Владиславъ. при които рабо-
тигЬ взели твьрдЪ лошъ вървежь. Въ държавата се породили
несъгласия, раздори и междуусобицд. Едни искали вой
ната, други я неигЪли. Радомиръ билъ убитъ изм!;нниче-
ски отъ Владислава по съгласието съ Византия. Но Вла
диславъ не дълго жив'Ьлъ въ миръ съ Византяйцить. Той
ималъ воина съ Гърци. Сърби, Албанци п пр. Но щуЬдъ
Драча той билъ убитъ отъ непозната рлка (1015). Споредъ
легендата той билъ убитъ отъ Ангела. Тогазъ България
остан&ла безъ царь : между бол^ритЬ се образували двЪ
па1»тии ; повечето отъ твхъ искали да се подчинятъ на
Гьрцитв, за да имъ дадхтъ повечко преимущества : во
дачи на тъзн партия били : патриархъ Давндъ. царица
Мария и воевода Богданъ. Другата партия, макаръ мало
бройна се приготвила за отчаянно съпротивление подъ
командата на Владиславовий синъ Фружпна п юнацпгв
Николнца и Иваница.
Тозъ-чагь нмператорътъ като получилъ известие за
смьртьта на Владислава ударилъ на Бъл!'ария. мпнлчлъ
победоносно до Охрида. гд'1;то тон нриелъ добре царица
та и всички Шиииановци. Той нрппозналъ преимущества
та на българското дворянство, а мнозина наградплъ съ
 Зааадиото българско царство. Царь Самуилъ 79

византийски титли. Партията коато искала война, макаръ

дълго и да се опирала и водила отделна борба въ гори-
гЬ, не могла да стори нищо.
И така подирь 28 годишна война (991 — 1018)
Българял била покорена отъ ВизантшпцггБ окончателно.
ПобЪдительтъ тържествувалъ до полуда отъ радость. Съ
необикновенно тържество празднувалп Гьрщггв врьщанье-
то на императора, който достигнжлъ цЪлъта си 64 го-
дишонъ старець и получилъ заслуженото название: Бъл-
гариубийца. Въ златна, украсена съ пера корона, той В.ТБ-
вълъ пр-Ьзъ златнитЬ врата; щуЪдъ него вьрв-Ьла царица
Мария, дьщеригЬ Самуилови и 1итЬннигЬ боляри.
Нямало вече първото българско п»сподарство !
 ГЛАВА IX,
БЪЛГАРИГЬ НОДЪ ВИЗАНТИЯ.
Първото в реле на подчинението. - II з м "Ъ н е-
ние в ъ о охо ж дан н е то па в л ад 'Ь тел п т 'й къмъ
п о 611 д Р нит ъ\ — Ар х и епископ ството. — Не<-лу-
лученит1> възстанпя на Петра Деляна (1040).
Ндваньето на Куманн. Маджари. Печен^Ьги
и и]». Народно и религиозно движение.
Въ грамотитй на покорителътъ на България се чете:
„Макаръ страната на БългаригЬ и да е била покорена
отъ насъ, но нгй не отлепихме правдшшгЬ й, но ги
подтвьрдихнмн съ наши хрнсовулн и сигплии."
II наистина, въ завоеванната страна стан/тли малко
промени. ДворяннгБ скоро со помирили съ положението
си, защото тт>мъ били дадени големи преимущества, служби
и управления. Даже БългарскптБ цареви чи взели воеводски
длъл;ности. ЦарскпгЬ жени се почитали като штатс—дами.
Гошодарственното управление сжщо така не се лзмЪ-
нило; данъцигЬ се сбирали както но-напр'1;дъ и самоуправ
лението на общшшг!; си оставало въ сила. Но всички
укрепени >гЬста п важни балкански проходи били. въ
рлщ1;гв на Гьрци.
Българската черкова си останала сжщо така само
стоятелна; само главата й не тр'Ьбало да се зове патриархъ,
а архнеписконъ. На 1гвсто патриарха Давида. когото сва
лили, назначили за самостоятеленъ архиеииекопъ на
България. Ноанна, пгуменъ изъ Дибра. Императоръпь на
10'2Г) г. въ т[)и грамоти утвьрднлъ всички нрава и нр'1;-
имущества на българската черкова и л възстановпть въ
01ГБЗИ пространства н епархии, които били при царьетЬ
Петра н Оимеона. Тукъ плъзвали не само България,.
Тракия и Македония, но н Албания. Босна, Сьрбня.
 БългяригЬ пп!Ъ Византия. 81

Но скоро работите требало да се иоизмешгтъ. По-

дирь смьртьта на Василий дадените отъ него правдини и
припознати преимущества били нарушени. Въ управление
то се иочн/мн злоупотребления; архиенископството мин/гао
въ грьцкиржце. Архиепископъ Теофнлактъ (около 1085—
1107) с'ь пълно праш'» нарпчалъ императорските чинов
ници (нотариуси) същински разбойници.
Изъ неговите записки ний узнавали твьрде много
за живота и положението на охридските ахриеппскопи.
Гръдните архипапнри, какъвто билъ и с.амъ той. гле
дали съ призрЪние на варварското си паство, а за това
и Българите имъ отплащали съ го.тЬма ненависть. Архпе-
пископътъ ималъ големи доходи, но цели деньс си броялъ
же.тшците, ималъ селяни но черковните имущества и
гв г.о ненавиждали.
Презъ 168—годишното византийско господство уче
нието на Богомилите получило необиквовенно развива-
нье. Това малоазиатско и арменско учение срещнхло съ
чувствие у Гърците, които' ех имали голема ревность за
богословски спорове. Всичка страна около Пловдивъ би
ла исп-ьлнена съ Армени, Богомили н Павликяни. Но
императоръ Алексий ги пр'Ьс.т1;двалъ ужасно. Това обаче
никакъ не пр-Ьчило на Богомилите щото въ Х1П СТО.ТБ-
тие да иматъ ц'Ьлъ редъ посоления по всичка южна
Европа.
Естественно. неудоволствието на Българите отъ
Византийското правленпе тргЬбало да се появи. Те не се
забавихх да се въсшшоватъ отъ пь])вий пр1;дставенъ
случай за да възстанхтъ, като се убедили отъ собетвенъ
ошггъ, че иначе не би . имали сила и възможность за
борба съ Византийците. Додето твзи посл^ЬднигЬ упра
влявах/х 168 години въ България жителите й отъ сьрд-
де помагахж на Сьрби, Норманни, Печенеги и Кумани
нротивъ Византийците. "Тебе е познато, „ пише Теофи-
лактъ на единъ свой приятель, - - "какво искатъ Бълга-
ритЬ и къмъ какво се г!> стремятъ: всеки гм'влъ человекъ,
който търси скиптръ, би намерилъ у техъ неуморими
войници. „
I . История. Бойчев» б
82 Българска История

Василий II умр1>лъ на 10_!Г>. Съ смьртьта на

тогозъ еиергиченъ господарь пое:гвдовало безначалин,
което се прекратило чакъ ел-вдъ повече отъ полув-Бкъ
когато на престола се качили КомненигЬ. Продължител
ното царуванье на племенницата Василлева, Зоя н на
тримата й мжжье. нодирь на сестра ц Тодора било ис-
пълнено съ дълъгъ редъ интриги, слабости и безредия.
Отъ това разбръкано положение на империята се
въсползували Араби, НеченЬги и Норма ни. Те нападали
на империята и опустошавалл градовете й. Славяните сж,-
що така се въсползували отъ това състояние на работи
те. Движението се иочен&ло въ Черногорня. дЪто лю-
бовьта къмъ свободата никога н»1 е угасвала. Стефанъ
Воиславъ махнллъ византийското иго и въ 1040 г., уни-
щожилъ въ черногорски^ клисури грьцката войска.
Българите слицо така се подигнхли на две места.
На Петра Деляна, на сина на злочестийтъ царь Га-
вриила, се удало да пзб'Ьгне изъ пл1шъ. Когато той. пр11зъ
лотото на 1040 г., се появилъ въ Нишъ, народъгь съ
ентуслазмъ го поздравилъ като царь. На чело на постоян
но уголемявана- войска той ударилъ къмъ Сконье : на
вс-екжде Гърците били разбити. Въ с&щото време Сла
вяните подигнлхли знамето на възстанието въ Драчъ. Т1;
провъзгласили за царь храбрий воинъ Тихом1гра. Но на
българский престолъ не.мало место за двама царье. Ко
гато войната съ Византийците била поченжта честито,
требвало да се реши кой ще остане на чело на народа :
Делянъ или Тихомиръ. Войската и на двамата се срещ
н&ли ; тогава Делянъ се обърнлиъ къмъ народа и казалъ :
„ както една шубърка неможе да х])ани две птичета,
така и една страна неможе да има двама царье. Еди-
ний отъ техъ е длъженъ да се откаже отъ царството.
Макаръ той като внукъ Самуиловъ и да има повече пра
во, но ако народътъ желае той е готовъ да отстжни."
При гръмливи викове народътъ заявилъ, че иска Дя
има за царь Деляна. Злочестийтъ Тихомиръ. избра нъ за
царь съвсъ'мъ неожиданно, билъ убитъ съ камьнье. И така
Делянъ станхлъ еднодьржавеиъ госнодарь.
 Българите иодъ Византия 83

Делянъ ударилъ съ войскатата ги къмъ Солунъ, отъ

гдето нмпермторътъ бегалъ, а пълководецътъ му Иваница
мин&лъ на Делянова страна. БългарскигЬ воеводи на много
места разбили Гърците. Въ това време дошелъ при Де
ляна чичо му Алусианъ, по-малкий братъ на царь Вла
дислава, пзбегнжлъ изъ Мала-Азия. Делянъ го срЬщнлиъ
радостно, далъ му добра служба и го иснроводилъ нротивъ
Солунъ. Но Ал}гсианъ билъ разбитъ.
Това нещастие разделило водачите. Алусианъ пока-
нилъ у дома си Деляна, гостилъ и наноилъ го, а пос.тв
го осленилъ съ неколко свои съучастници. Додето това се
узнало отъ народътъ, Алусианъ вече билъ при Грьцкии
Императоръ, който го наградилъ бтЬскаво за това му зло-
действо. Безъ вождъ България погинвала. С.ТБПИЙГЪ Делянъ
паднжлъ въ шгЬнъ; сжщо н Ивацъ, който се опитвалъ
да пази България при ПритЬнъ. Подирь още няколко
несполучени бптви, българскитЬ Еъзстанници били смазани,
бунтътъ унищоженъ и пл^пнитЬ воеводи украсява,!»
Императорското триумфално заврьщанье (1041). Вто]>о
онитванье за възстание станлло на 1073 год. въ Сьрбня
подъ началството на Константи на Бодина. Българ
скигЬ боляри влезли съ него въ споразумение и ръчннлн
да го направятъ за царь. За това •ТБ испросили н с-ъ-
гласяето на баща му Сьрбский Князь Стефана М и х а и л а.
Тойзи се съгласилъ и Бодинъ съ :Н)0 Сьрби ударилъ
къмъ Призр'1;нъ, дгвто бо.тЬригв го прогласили за царь.
Най-нагцувдъ подъ Нишъ честьта на Бодина проработила,
но по-отпос.тЬ той билъ разбитъ отъ Византийците на
Косово поле д^то билъ пл1;ненъ самъ Бодинъ.
Но и иодирь това все пакъ Българите се опитвали на
дребни, частични възстания. Въ Неточна България свпръ-и-
ствовали Печенътитъ1. които вьршали таквизъ работи, как
вито въ наше време Черкезите и Баши-бозуцигв. Отъ
двете страни на Балкана до Одрпнъ варварите онустоша-
вали всичко съ нечувана дяволщина. Три византийски войски
тЬ унищожили. На 1050 год. те разбили полководецътъ
Ариянита нодъ Одринъ, дето той паднхлъ въ сражение
то. Подирь НеченЬгигЬ дошли Кумани. които г-ж. со
6-
84 Вългарска История.

звалп още II о л о в ц п и Узи. ТЬ СА надминали ПеченегигЬ

по свонтЬ жестокости. Малко после се явявать Маджа
рите н Норманнигв, подирь които сз-Ьдовало ново възстание
на Българите, поддържани отъ независимите Сьрби. Както
Куманите. така САЩО и Норрмаиннтв СА упгввали въ късо
време дазавладеятъ много места отъ Цолуостровътъ да го
огсгЬнятъ н опустошАтъ. благодарение на незадоволствието
отъ Внзаитийцит* инапомощьта на Българите.
Школко години но-поолЪ балканскпгЬ страни били
обезпокоени отъ прЪминаваньето на КрьстоносцпгЬ. Най-
напръ-дъ ТБ се яв!Ш1 пр-Ьзъ прол-Ьтьта на 1096 г. въ
Б^лградъ, отъ тукъ г1> искали да нджтъ за Царш^адъ.
ТЬ били нодъ пр^дводителството на рицаря Валте-
ра н още въ околностигб на Б'Ьлградъ ноченжлн да гра-
бятъ и обиратъ мирнитЬ жители. Селяните съ оръжия въ
ржце наказали много отъ техъ. и други избегнжли нап1>едъ.
Скоро подирь Валтера се явнлъ Петръ Амиенский
съ 40,000 души кръстоносци. Необузданностьта имъ е
била причина на една катастрофа въ Ниигь. Населението
възстан&ло противъ гЬхъ. Много кръстоносци били уда
вени въ реката, много хвърлени отъ моста, а мнозина ПО
ГИНАЛИ отъ мечовете, копията и стрелите на БългаритЬ.
Сражението се свършило съ съвършен ното поразяванье
на кръстоносната войска, распн.тЬна въ горите и по дд-
бравите.
Въ вторий си ноходъ кръстоносците подъ началство
то на немский краль Конрада безнр1;пятственно стигнж-
ли до Тракни (114:7); но по нататъкъ гЬ били длъжни
да си прокарватъ ихть съ оржжие.
 ГЛАВА Х.
ОСНОВАНИЕ НА ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО.
АСЪНЪ И ПЕТРЪ. (1180 1234)
Състоянието на Византийската държава въ
края на XII стол. — Състоянието на Бъл
гария въ духовно и етнографическо отно
шение: Богомили, Арнаути, Власи и Армен
ци. — АгЪнь и Петръ: характеристика. —
Възстанието на двамата братя (1186). —
Войнптъ1 с ъ Исаака за освобождението на
България. — Участие на Сьрби, Власи и
Еумани. — Крайтъ на тЪзи войни. —• Но-
вий Имераторъ Алексей III. — Убиваньето
на А ей н я отъ Иван к о. — Ц ар ь Петръ.
Византийската държава, която била много разстроена
извж.тр'Ъ, приближавала се къмъ своето пропаданье. Не се
минавало ни година безъ да има нЬкоя несполучена вой
на или н!;кое нашествие. Въ Край-дунавскитЬ области
тършували хищнигЪ Кумани. ГръцкитЪ острови и бръто-
вегЬ на Егейско море се опустошавали отъ норманск1ггЬ
п сарацински морски разбойници. Въ това сжщото време
въ Мала-Азия се распространила силата на СелджуцитЪ,
които се укръчпшг въ Никея и въ Никомидия. Вече Ви-
зантшщигЬ не били кадхрни да си бранятъ отечеството;
въ тЬхниг!; войски имало: Норманни, Българи, Русей,
Грузини, Черкези, Арменци, Араби, Кумани и други
чужденци. Никой не обрьщалъ внимание, че държавата се
тьркулп къмъ пропастьта: всички повече се занимавали
съ чудеса и съ тържества, отъ колкото съ сериозна ра
бота. Бройтъ на мънастиритЬ и на калутеритъ' растялъ
§6 Българска Истории

постоянно. Атонъ (Св.-Гора) станжлъ сжщинска калугер

ска респубжка.
Въ това САЩОТО време негодованието на народътъ
все повече расло противъ господствующата черква; а бо-
гомилството пущало все по-здрави корони сръм,п Гьрцц и
Главини. Освъ-нь това и сами КозшенпгЬ, които тогава вла-
дЬли въ Цариградъ, още повече ослабили надающето госпо-
дарство, като ввели западнпнтъ феодализмъ (владвние на
земни участки отъ няколко имотни ботври). Отъ друга
страна търговията малко-по-малко щгЬминжла въ рдщъгЬ
на Италианци, които се населили около Златнпй Рогь : то
ех. били около 60,000 Амалфитяшг, Пизанци. Геиуезци п
Венециянци. Т6 не се увличали отъ въодушевлението на
Кръстоносците, но се старали постенето да укр1;пятъ свое
то зюг/ьщество въ градовегв и спокойно ожпдалп удобенъ
часъ за да доконатъ въ рлц-ЬгЬ си гЬзи прекрасни ^гЬста.
Тр'Ьба да кажемъ и това, че въ 168-годишното визан
тийско господаруваше въ България, еллинпзацията направи
ла доволно ГО.ТБМИ сполуки. Охридската черкова, която била-
силенъ плетъ противъ еллинизмътъ, се липшла отъ Бъл-
гаринъ началникъ подщ>ь Иоанна Дибрский. Учението на
Богомллитб получило необикновенно развнванпе ввредъ
на полустровътъ сръ-ди Българи и Грьци. Въ XI СТО.ТБ-
тие ц^ло Пловдивско било наводнено отъ Павликяни, Бого
мили н Арменн. Отъ Балканскии полустровъ богомил
ското учение ЩУБМЛНЖЛО въ Италия и се распростра-
нило въ ц^ла Европа, двто гЬ станжли известни подъ
названията Манихеи, Побликанл, Патарени, Котари (въ
Германия), Албпгойци (въ Франция). Но за българското
имъ происхождение не се забравило ; отъ та.чъ имената
българска ересь, Вм1^ап, Ви§;п и французското укорител
но слово Ьои^ге.
Богомилството постепенно се очястяло отъ свотв по-
напреиши крайности и се стараяло да се приближи къмъ
христианството. Явила се партия, която имала дяволъгъ не
като първобитно с/^щество, но за отпаднжлъ дяволъ. Съ
една ргЬчь противъ богомилския дуализмъ се породило
ново направление.
 Основание иа 2-то Бълг. царство. АеЪнь и Петръ (1186 — 1234). 87

Етнографическото състояние на България ЩГБЗЪ XI

н XII в-вкове било такова: славянский елементъ билъ пръ1-
обладающнй. Въ Албания и Епиръ дълго време живЬлп
въ ДОЛИНИТЕ Българи и Сьрби, а по височишггЬ — Ал
банци и Власи, а въ крайбр'ЬжтггБ градове — Гърци.
На Албанските гори въ 1018 г. еж. проливали кръвь
ПОС.ТБДНИГБ борци за българската независиность. Когато
възстанжлъ Деляпъ нодигнжли се и Славяните при Драча.
Неможе въ този периодъ да се опр^дъ-лятъ грани-
цит('. между Българите и СьрбитЪ. Достоверно е само
че при устията на Дунава българский елеяентъ граничилъ
съ русский. Но Славяните требвало да отстжпятъ мъчто
на Печен'Бгит$ и Половцигв (Куманигь). А подирь гбх-
ното отиванье, въ Молдавия с« появили вече не Славя
ни, а Ромд;ни; но и у гЬхъ мало-российский язикъ билъ
няколко време господарственъ.
АлбанцитФ, макаръ и нап-древний народъ на по-
луостровътъ, нийд1> не се поменаватъ по-рано отъ XI
стол. Т'Б сами се зовяли Шкипетари, т. е. обитатели
на гората, а сланата си Шкиперия. Първи пиь се говори
за ГБХЪ въ историческигЬ источници -во време на едно
възстание на Маниака (1043). Отъ тогазъ ТБ поченвсатъ
да слалятъ въ низскигЬ м'Ьста и да обсебятъ около си
полека славянский елементъ. отъ който взели не само за
кони, обичаи и образъ на животъ, ами и названия за
нови понятия. Заб-Б,ТБЖително е движението на Албанци-
Т-Б въ XIV стол. когато ГБ наводнили опустошенната Ел-
лада. Т Ь се подчинили на Турците подирь дълго съпро
тивление, и, понеже си приличали въ иного, станали на-
двжна подпорна на Дивана. ТБ по-нап^Лдъ бивали вс^-
1;ога подчинени на Сьрби, Българи, Италиянци и за това
не се пожелаввали да пмхтъ своя независююсть.
Друго едно племе, 'което е било распрьснжто по п$-
лий полуостровъ, както си е и днесь, били Власит^, въ
по-късно време иар-вчени Цьнцари (по рум. Комари)
и Куцовласи.
Въ сргБднит6 в-вкове гв били ио-многочисленни отъ
сега. Необикновенна пргЬдприимчивость, равнодушие къмъ
88 Българска История

своята собствения народность и при това. упорита

ность ла своя роденъ лзикъ — ето главнитъ- черти отъ
характерътъ на ВласигЬ. Макаръ тЬ н да принадл'Ьжжтъ
на най-стариг]> обитателя на полуострова, като потом
ци па Тракийците, но н за ГБХЪ се номенава първи яжть
одвамъ ококо 97(5 год. Хрисовулътъ на грьцкий гоше-
раторъ Василпи II нодчиннлъ на охридский архиепи-
скоиъ ВласитЬ по всичка България. Дентрътъ на насе
лението на ВласигЬ билъ Тесалия, наричана Велика
Влахия въ XII— XV ст.
Т'Ь живели твьрдЬ много н.въ Епиръ, въ РОДОПИГБ и
пр. Както и сега, ТБ се занимавали съ скотовъдство.
Въ това време въ България е имало въ по-го-
.ТБМИТ!; градове и Арменци, които се занимавали съ
търговия.
Казахмп, че въ това време Българитъ4 не щИктава"-
ли да помагл;тъ на разпит!; гости, които еж идвали да
бшггъ Византия. НашигЬ се надавали но този начинъ да
нам1;})ятъ възможность и така да се оттьрвжтъ огь визан
тийското иго. Но иоб^дителнитъ1 воини на Маджарит^
подъ началството на Бела и на Норланнигв въ 118о г.
отчаяли Българите. Т1; впд1;ли, че ВнзантнГпщгБ правятъ.
струвагь, най-подирь ее помиря ватъ С1> напада телигЬ и
даже правятъ таквизъ мирни договори и сватовщпнн,
които отлагатъ за дълго в))еме съсипванпето на Империята.
ТргЬбало тфочее сами да си номогнхтъ. Пос.тЬднпйтъ
Венгерс1;о-византий|'ки съюзъ билъ косвенна причина* на
новото българско възстание. което било по-сполучно. отъ
опитванието на .Ю-И и 1073 год.
Възстанието се, почнало въ балкан скитЬ ненристжн-
ни згЬста и кр1;по( ти на конто влад']>лцитъ', потомци на
СимеоновигЬ юнаци били тако-рЪчи независими Н])1;лъ
всичкото време на гръцкото владичество.
Т'Ь били приятели съ КуманигЬ. На чело на не-
доволниг]; се гудили двама братя Петръ или Тодор ъ
и А с, ъ- н ь или БгЬлгунъ, които били владетели на кръчю-
стит!; Тьриово и Трапезица на Янтра.
Главннтт. че[»ти отъ характера на Ас'1;ня били нрт^д-
 Осаовавве на 2 то Бъл. Цнрсгво. Асвиь и Петръ. [118(5— 1234). §9

приимчпвость и безстрашливость ; по-големий му братъ

•Петръ о билъ повече дипломата, отъ колкото воннъ.
• Т/БХНИЙ родъ билъ отъ иьрвигЬ български царье, а
като императорски вассали вст.ка година т1; се ивпвали
при византийския дворъ съ 600-700 конье. Селските жи
тели били готови да взематъ страна на възстан&лите, по
неже грьцкнй имнераторъ Исаакъ поченхлъ да взема мно
го данъкъ и го събпра.тъ съ всека кви злоупотребления и
жестокости. За да иматъ пр1;длогъ за възстание, двамата бра
тя отишле въ Кшк-елн (сега Писала, въ Южна Тракия)
при имнераторский дворъ (118С) та искали да ги прие-
мжтъ въ войската и да шгъ се даде императорски хрисо-
вулъ на н'Ькой слоренъ нмотъ (имение) въ Балкана. И
на дв^й си искания двамата братия тотчилп отказъ.
Тогазъ гв взели да запланшатъ Гьрцитг,, че еъотечествен-
ницпг1; им'ь ще възстанжтъ, а Ас1;нь особенно се изра-
жавалъ така ост^х». щотп му ударили една плесница. Ако
не ги арестовали то било само за това. че Византийците
ослъ-пени отъ поб1;дпт1; т надъ Иорманниг];. не п])пдава-
ли никакво значение на.поведението надвътЬ млади момчета.
Като се ш.рнжлн на ])однната си въ Търново два
мата братия Петръ и Ас,1>ль повикали много бо.тЬри. ду-
ховенъ и простъ народъ за да освтяятъ църквата Св. Ди-
зштрий. 1соято ГБ направили подъ Трапезица. Тукъ на
осв^щението. Архиепископъ Басилъ заявилъ открито, че
стига пече толкозъ мжки и робство, че по Божия воля,
Българиг!) тр1;бва да отхвьрлятъ многогодишното иго и
да си повьрнхтъ на;тдъ свободата. (.'р-Ьдъ много радостни
викове, той коронясалъ по-старий братъ Петра съ злата
корона, като царь на Българит^в и на ГьрцитЪ, об-
-твкълъ го въ багреница н обулъ въ червени обуща, ка
то б-Ьл^зи на царско достойнство. Архиепископъ Василъ
остаижлъ въ Тьрново 1:ато патриархъ на новото свобод
но провъзгласено господарство.
Расказватъ, че нрослци. преправени на луди. ходи
ли отъ зйсто на место и побу-кдали всички на възстание.
ТЬ говорили така: „дойде време да стронгимъ хомотътъ
на Византийците.; Св. Димитър'), ги е остави.тъ и е до-
90 Българска История.
Х

шелъ при насъ да ни помага въ борбата за освободя-

ваньето. Не требва да губимъ време, ами да се вдигнемъ
по скоро, да ударпмъ вьрху Византнйцнгв и да ш лс-
трепемъ до кракъ.. Но тойзп начинъ възстанието нам-в-
рило отзпвъ въ ср1>дата на массата. на населението.
Подкачело неожиданно въ Тьрново. възстанпето
незабавно пр-Ьмннжло въ Прътлавъ, но тъй като видъмн,
че ще требва да се бавятъ много съ обсадата му, ТБ
.:амлн,у.ли къмъ Тракия. Имчераторътъ тръгнжлъ на ср1>-
ща имъ иподирь няколко сблъсквания, той сполучл.ть да
разбие Бъягаригв въ балканските проходи. Предводителите
на възстанжлитъ' съ н-Ькон остатки отъ разбитата си войска
побътнжлн пр-Ьзъ Дунавъ при КуманигЬ въ Влашко. Възста
нпето се расгтространило само по псточний Балканъ.
Между това Исаакъ мнслилъ. че всичко е свършено,
не рачнлъ да иска заложници и да завземе кр1шостиг15,
а само изгорилъ житото по нивята и се завьрнд;лъ съ
триумфъ въ столицата (пр-Бзъ .тЬтото на 1186 год.)
Пр'1;зъ зимата АС-БНЬ се появилъ пакъ, но тозъ пжть
не самичъкъ, а съ КуманигЬ. Требва да кажемъ. че Ку-
маннгЬ еж. били отъ турско происхождение п живели въ
днешно Влашко. Скоро Асъ'нь завзелъ страната между
Дунавъ и Балканътъ. Послв се впустажлъ въ Тракия, и на
открито поле би.тъ разбитъ отъ Иоанна Севастократора.
Но макаръ А(-Ьнь и да билъ принуденъ да се отдалечи
въ горигЬ, честьта муг тозъ ижть поработила. Византий-
ский царь заподозрилъ Севастократорътъ, че мисли да
посегни срЬщу нр-Ьстолътъ му н го повикалъ назадъ.
Ноговинтъ пргвемникъ, с.т1ишй Иванъ Кантакузенъ, не-
пр^дпавливо се расноложилъ въ единъ укр'Ьпенъ станъ
като мислилъ, че Ас;внь е поб^гнжлъ отъ страхъ въ гори-
тв. Въ една тьмна нощь БълтаритЬ, въсползовани отъ не-.
вниманието му, нападнали на грьцкий станъ и го разбили.
Сьрбгклй князь Неманя билъ естественъ съюзникъ
на Асеня въ възстанието му противъ Гьрцигв. ДодЬ Сьр-
бит^в разрушавали западнитЬ крепости на Византийците,
наший Българи съ помощьта на Власи и Кунани
подяли борбата за освобождението по всичката линия отъ
 Основание ш 2-то Бъл. Царство. Асинь и Петръ. (4186 — 1234). 91

Пловдивъ до Черно Море и накарали своитЬ противници,

бивши господари, сами да се теглятъ къмъ Одринъ. ПргЬзъ
есеньта, имлераторътъ тръгн&лъ къмъ София за да на
падне на БългаригЬ отъ западна страна. Тъй като зимата
дошла, то походътъ не станжлъ. Войската зимувалавъ София.
На другата година императорът* самъ пр1шшл;лъ
щуь-зъ Етрополската планина, обсадилъ Ловеч ь. отъ ДГБТО
се вьрнжлъ подпрь три згвсечии напрасни залътания да
го превземе. Между това въ една обиколка ГьрцнгЬ спо
лучили да заробятъ Ас-вновата жена; това докарало ра
ботата до протрие съ Византийците, които взели залогъ
третий братъ на Асеня, Иваница. Но залъжникътъ сполу-
талъ скоро да побътне и войната изново се започнА;ла
и скоро распалнла.
На другата година (1189), КрьстоносцигЬ подъ на
чалството на царь Фрндрихъ I нртошнлаи щгЬзъ Бъмградъ
и отивали за Цариградъ. Тъй като ВизантийцнгЪ се от
несли съ ГБХЪ доволно враждебно, т!' оплЬнили всичко
отдето П})ГБМИНА;ЛИ : ц-Ьла Тракия била обьрнжта въ пусти
ня. Но когато БългаритЬ и Сьрбитб се сговорили съ
Фридриха I, началншгъ на КрьстоносцигЬ, и съ една дру
жна войска отъ 140 хиляди души се решили да нанад-
нжтъ Цариградъ, то ВпзантйцигЬ побързали- да се сго-
ворятъ съ Фридриха и КрьстоносцигЬ, които си заминали
мирно къмъ Хеллеспонтъ.
Подирь замниаваньето на КрьстоносцигЬ, борбата съ
балканскигб Българи се подновила. Исаакъ потегл^иъ
накъ сръчцу Българигв, откакъ шатилъ по двгЬ м'6-
ге^яни на войската си. която взела да негодува поради
неплащанье. Тогазъ той узналъ, че българскигЬ градове
били укр'Ьпе]И1 съ нови ст^Ьни и крепости. Българигв
скачали по високигЬ скали „като елени или кози," пу
щали отъ тамъ вьрху грьцката войска цйлъ градъ стри
ли и сваляли вьрху й камьнаци. Отъ всичко могло да
се заключи че на народътъ е ужасно дотегнждо византийско
то иго и искалъ да го снеме какъ-какъ отъ своигЬ плещи. Въ
долътъ при Загора грьцката войска била истребенасъвгЬмъ;
Лсаакъ едвамъ се отървалъ съ 6'вгство (1190).
92 Българска История.

Поднрь тъзи побг1;да, БългаритЬ се дигнлип къмъ

укрЬпенитБ градове, превзели съ прнстжнъ Варна н о-
грабилл Анхиалъ. Пр-Ьзъ есеньта Исаакъ още единъ яхтъ
трьгнжлъ цротивъ Българигк за да ги подчини себъ- гп.
Това било нетий пхть; дошелъ до Пловдпвъ. той
отб.гьснжлъ неприятеля си и се обърнжлъ къмъ Сьрбигв,
коиго били разрушили София, Иерникъ, Кюстендшъ. Ско-
пье иПрнзренъ. Неманя билъ надвптъ при Морава и прину-
денъ да заключи зшръ съ Византия. Това било последното
посещение на византийски войници по гЬзи м1згга; постЪ-
денъ пжть т\\ вндъми Дунава, и вече никога подирь
тъзн епоха т Ь не сд; имали нито случай, нито въз-
можность да се приближаватъ къмъ синий славянски
Дунавъ.
На д]»угата година Исаакъ назначилъ братовчеда
си Константпнъ за началникъ на Пловдивъ. Но този блап>-
роденъ момъкъ билъ скоро ос.тЬиенъ поради голямото му
честолюбие. Българитв се много радвали, като гледали
неспособностьта на дарствующата тогазъ В1гзантийска ди
настия, на АнгеловцигЬ, и даже се молили Богу да имъ
даде по-дълъгъ животъ. Безнръчтятственно дошли
наишгв до Одринъ и ГГловдивъ, завзели въ 1194 г. Со
фия, д^то взели мощигЬ на Св. Иванъ Рнлский, докро-
витель на БългаригЬ, които АеЪнь пр^несълъ съ ГОТБМО
тържество въ Тьрново „за по-голъ\ма честь и утвьрдя-
ванье на царството му.
Пр'Ьзъ есепъта с&щата година БългаригЬ одьржалн
бляскава победа надъ грьдкигЬ войски въ источнигЬ и запад
ни области. Тогазъ Исаакъ, който все още не сп отпие--
валъ отъ България, и все мечтаялъ да въдвори изнов<>
византийското владичество, взелъ да се готви за го.тЬмъ
походъ въ съюзъ съ Венгритъ'. Но той билъ сваленъ отъ
престола и ос.т1шенъ отъ родний си братъ Алекс'Ья III.
който билъ прогласенъ за нмператоръ отъ войската.
Босфорската дьрлсава представлявала тогава тжжна кар
тина ; изн'Ьжений узуриаторъ не вземалъ участие въ вой
ната, както братъ му. Той билъ ц1;лъ Сарданапалъ и
пскалъ миръ, но Ас-Ьнь не пр'встанл\лъ на него.
 Основание на второто Къл. Царство. АсЪпь и Нетръ (1180 — 1234). 93

Между това, на побъ-доноений животъ на освободн-

тельтъ и основательтъ 1{а новото царство, на Ас'1;ня билъ
положенъ край насилственно. Отъ приб.чиженитЬ му имало
единъ бо.тЬринъ на име Иванко, който билъ страстенъ,
честолюбивъ и много хитъръ человЪкъ. Той се гудилъ
на чело на няколко недоволни отъ Асъчи бол-Ьри и в.тЬзълъ
въ прътоворп съ пленника Исаака Комнена, зетъ на ви-
зантийский царь. Твьрд-Ъ е възможно да е билъ подбутн^тъ
н отъ византш1ск1ггЬ интриганти, които всякога употргЪбя-
вали вероломство тамъ, гдт,то виждали, -че не могли да
усггБятъ съ честни, откровения средства. Една нощь Асгвнь
повпкалъ Иванко при себе; но Пванко ];ато се сгЬтилъ
че Царьтъ ще е узналъ за намерението му, пргЬди да
иде, сдумалъ се съ приятелитт. си и съ роднините си да
стори така: ако се отнесе царьтъ добр$ съ него. да му
поиска щюшка ; ако ли не, то да го прободе съ ножьтъ,
който скрилъ подъ дрехата си. — Като вл^злъ Иванко, ядо-
саннпт'1, вънъ отъ м'Ьрг;ата Ас^Ьнь порлчалъ да му по-
дадАлъ ио-екоро саблята, но нр'(цп самъ да замахне, Лванко
усп'1;лъ да нрободе царя съ мечътъ си. Така падн&лъ
Пваиъ Ас-Ьнь I, възстановительтъ на второто българско
царство, въ своя дворецъ въ Търново (1195 г.) подирь
деветгодишно победоносно царуванье.
()]це въ с&щата нощь ИванковлтЬ нривьрженци за
ловили Тьрново: но пр'вдп да съмне наввредъ по околия
та се расчуло, че царьтъ е убитъ. 11'етръ. Асенювъ братъ,
който управлявалъ своето малко княжество около Пр'В-
славъ и Овечъ, дошелъ но-скоро и обшсолилъ Тьрново. Царе-
убнйца Иванко се оплашнлъ, побътнжлъ въ Цариградъ,
а Тьрново се нр-Ьдало Петру.
Управлението на държавата поелъ Петръ съ по-
малкий си братъ К о л о я н а. Царь Петръ билъ военнолю-
бпвъ, человгЬкъ н поб-Ьдилъ няколко пжти ГьрцигЬ, но
скоро, види се, единъ отъ Иванковит!; иртьрженци го
уби.ть. Неговъ приемни къ билъ Калоянъ или Кало-
Иванъ.
II така, Ас-Ьнь и Петръ, двамата освободители на
България, умр1>лн отъ издадническа смьрть, безъ да ви-
94 Бъларска История.

дятъ България въ пълна духовна н гражданска неза-

висимость.
Размирицитъ' и несъгласията между бо.тЬритЬ и при-
садений вече доволно значително византийски развратъ
бъркали най-много работптЬ на държавата.

«ж*
 ГЛАВА XI,
КАЛО-ИВАНЪ. ( 1 1 9 0 — 1 20 7 )
Характеръ на Кало-Ивана или Каяояна. —
Независим и й княз ь ('тр'(;зъ. — К р ай т ъ на
Иванко. — Какваебила п/1;льта на Калоянова-
та уния. — Превзе мань е на Цари град ъ отъ Ла-
тинитъ'. — Борба с ъ Л а ти н и ТБ на Калоян а. —
Балдуинъ. — С мьртъ Калоянова. —-Дар ь Борис ъ
и неговото царувай ь е.
Нръемникъ на Петра билъ Калоян ъ или Кало-
Иванъ. инъкъ извБстенъ нодъ названието Иваница. но-
малкий братъ на Петра и АСБНЯ, който още въ 1188
нобБгнжлъ отъ Цариградъ, ДБТО билъ заложникъ и жи-
ВБЛЪ въ Стара-Планина. Новийтъ български ца]>ь бнлгь
непримиримъ врагъ на Грьцитв: той по характера си
приличалъ доволно на АгЬня, само билъ по-хитъръ н
по-жестокъ отъ него. Като онитенъ воевода и добъръ дьр-
жавенъ мжжь, тон нолагалъ политическигЬ си наигЬре-
ния по-гор'Ь отъ въ-роиспов-ЬднигЬ интереси. Той колко
то се знае. не е закачалъ БогомилитЬ, а съ Папата вл'Ь-
аълъ дори въ приятелски сношения. Кога билъ заложншгь
на Византийците той научп.ть слабитЬ имъ агЬста. Ка
то отанжлъ царь. вс'Ька година взелъ да напада на Тра
кия и Македония.
Въ това време, въ Македония се основало друго
Българско царство. БотЬринътъ Добромиръ Стр-Ьвъ,
отъ родътъ на Ас1шовци нргЬминжлъ къмъ ВизантпйцигЬ
и имъ помагалъ съ 5)00 конници противъ Ас±ня. 1'ьрци-
тъ го назначили да бжде командантинъ на кръчюстьта Стру
мица и да пази Македония отъ Калояна; но той хвьрлилъ
гръцката служба и си избралъ за вгЬстожилшце II р о с ъ к ъ,
96 Българска Истории

който бплъ останжлъ безъ войска. Визангпйский .царь

Алекспй, като не можалъ да подчини тозъ свой нротивникъ,
принудилъ се да му отстлши горня Македония и му далъ
за жена братовчедка си (11 98).
Калоянъ продължилъ войната, подкачена отъ братията
му противъ Византия за окончателното освобождаван ье
на Българската земя и за очистваяьето й отъ грьцки
скакалци.
Тр1>ба да обадимъ и това, че царевицата Иванко,
като цобьтндиъ въ Цариградъ, ГьрцитЬ го приели Д"бръ',
дали му да началствува надъ една войска и го нрово-
днлн протпвъ съотечествениците му. Българнтв. Иванко
мжжегтвенно се бнлъ. отблъсквалъ Българит!; при Плов-
дивъ. но слабостьта на Византийската Империя и щшмъ1-
рътъ на('тр'Ьза. който стан/оъ независюгь Князъ, били из
мамливи. Иианко възгтанжлъ противъ Византия и сеприсъе-
диннлъ пакъ при Българский царь. Той се прославилъ въ
това в])еме съ неустрашимите си постъпки, като достигнхлъ
въ ноходигЬ си ди Егейско мо]>о: но най-подирь той бнлъ
хванйтъ робъ из5г1;нннчески и закаранъ въ Цариградъ ( 1 199).
Скоро Византийцитв заключили мщ>ъ оъ Калоина.
Това било, когато Българский царь подирь отчаянно съ
противление взелъ съ пристжпъ Варна (24 Марта 1201 г.)
Така се свършила мк-стнадесет-годшпната освободителна
българ:ч;о-грьцка война. Всичкитп области,' които Ка.юянъ
щгГ.взелъ станжли нетвн. Ца]»ството му се простирало
отъ Бвлградъ до долни Марица и до Агатоиолъ на Чер-
но-море, отъ устието на Дунавъ до Стримона и до горний
Вардаръ. Б-Ьлградъ п Браннчево били въ властьта на
Българнтв. Призръ-нъ. Скопье и Кюсте1гднлъ съ всички
ГБХНП епархии сж.що принад.твжали на бълг. царство.
Калоянъ съгледвалъ. че, е необходимо да има миръ
съ Византия. Въ това време Юго-Источна Европа се на-
мгЬрвала въ най-размирни времена: Крьстоносцитв, съ щуЪ-
минваньето си нъ-колко пхти пр-Ьзъ България, страшно я
опустошили; Византийската държава не слълдъ много
паднала въ рхц'Бг1; на ЗанаднигЬ Рицари Кръстоносци ;
паната това и гледалъ какъ да расп])остранява повече
 Кало-Иванъ (1196 — 1207) , 97

католическото учение и да печали певече пасство; той

билъ пьрвий двигатель на гЬзп кръстоносни походи. Въ
България тоже партшгг!; и размирищггБ не се уталожили
окончателно. КуманнтЬ вече нерачпли да воюватъ съ него,
а отъ друга страна ВенгерскнгЬ владетели се опитвали
да го нападнж.тъ отъ къмъ Овверъ. Въ това си положе
ние той усъ"шлъ необходимостьта да се сближи съ Рим
ски П папа ида иска укр^шшшьето на своята царска титла.
Въ това отношение и въобще въ вънкашната поли
тика на този български князъ ех важни неговпгЬ сно
шения съ п а п а II н о к е н т и я VIII. ПОС.ТБ Симеона, българ-
скигЪ царье сами се -коронясвали съ императорски В-БН-
ци и обявлявали себе си за царье (кесари, императори).
Калоянъ усътилъ нужда отъ потвърждението на ри.мсклй
пьрвосвящепникъ за да има титлата му еднакво полити
ческо значение съ маджаршштъ краль най-опапшйтъ не-
говъ съпернлкъ. За това той нравилъ няколко пжти опити
да се сближи съ римската курия н да си испроси това под-
твьрждение, но Византия и МаджаригЬ му разваляли ра
ботата и той неможалъ да се препиши даже съ нег,о и
проргве. Най-подирь самъ папата -узналъ и псказалъ Ка-
лояну желание да се сближи съ него. Тогазъ той згу далъ
царска корона и на тьрновскнй архпепископъ позволплъ
да поси званието ирнмасъ.
Но въ това сжщо време българскийтъ князь билъ
длъженъ да припознае папата за глава на черковата.
Ако проводената отъ Римъ корона и да била крадевска
и ако самостоятелностьта на българската черкова и да се
ограничавала само съ примаство, но Калоянъ се короня-
салъ действително за имнераторъ, а тьрновский архиепн-
скопъ билъ обявенъ за патриархъ. Отъ тогазъ българский
царь се наричалъ формално пмператоръ, а архиеиископъ
Василъ въ писмото сп благодарнлъ папата, че го посв'Ь-
тилъ въ патриаршеско достойнство. Може да се полага,
че това сближаванье съ Римската черкова е било само
формално, въпкашно ; БългаритЬ си останжлп пакъ Лра-
вославни както по-нанргвдъ.
Едно отъ най-важшггБ събития на Кало-Ивановото ца-
Б. История, Боб чека. 7
98 Българска История.

руванье- е неговата борба еъ ЛатишггЬ. .ТатшштЬ отишли

да превзематъ Божлгробъ отъ Турците, но те не го
считали за гол-Ьмъ ЦУБХЪ да опленятъ и неточните хри
стияни и дору да превзематъ гвхяигЬ места. Графъ Бал-
дуинъ Фландрский, който билъ отваженъ юнакъ, макаръ
и не добъръ политикъ. еъ 30,000 Кръстоносци напад-
нжлъ на Византия на 1203 г. Той дошелъ на 300 ко
раби отъ къмъ море и поченхлъ правилна обсада. Бойть
се продължавалъ цели доветь месеца. Въ обсадений Ца-
риградъ, императорите се пременявали единъ следъ дру
ги. Три пжтп Крьстоносцит!; Латини запалвали хубавата
столица. Най-подирь на дутата година (13 апр. 1204)
Балдуштъ превзелъ градътъ и се овг1;нчалъ за Византийски
имнераторъ въ Св. София. Войниците му произвели такава
резня и опустошение, тгаквнто Царпградъ пе запозпиглъ
никога и каквито не произл-Ьзли да^ке. когато отпос.тЬ го
превзели АзиятикигЬ Турци.
Латинскигй завоеватели р-Ъшили да растурятъ Ви-
зантйската държава и за това н^Ьщо имъ било доволно
около една година. Всичка часть на държавата оста-
нхла въ власть на ФранкигЬ, осв-Ьнь Трапезундъ, Етфъ
и Никей, д1?то всичкигв бежанци -се събрали около царь
Теодора I. Ласкара. Единъ отъ Крьстоносцитв Бонефа-
ций, Маркграфъ Монофратский, основалъ полунезависшю
кралство въ Солунъ.
Бълга])скй царь ус^Ьи^алъ нуждата да живъ'е мирно
съ новин владЬлецъ на Византия. Той сжщата година се
обърнлигь къмъ Балдуина съ предложение за приятелски
съюзъ, но ненолптичний и безтактенъ Латинецъ отхвър
лите предложението на Еалояиа като казалъ, че българ-
ский царъ не тргЬба да се отнася къмъ него като съ ра-
венъ, а кото съ свой господарь. защото той си е прн-
своилъ властьта надъ зезгя, присвоена отъ ГьрцигК. Това
поведение на Балдулна на1;н}>ало царь Калоина да се я-
доса ужасно и да влЪзе ь ь сношение съ възстанжлитб
Византийци при Марица. Сблъсванъето на Българи съ
Франки било неизбежно.
ТЦомъ Византийците се позамогнхлн. то и
 Кало-Иванъ (1199—1207). 99

да ударятъ на Латинигв; г1; повикали на помощь и Кало-

яна. ЛатинигЪ били зашшати въ Мала-Азия, когато нока-
ненпй българский царь подкачилъ далото си. Най-нанръ'дъ
самигБ граждани въ Дпдимотихонъ избили ФранкигЪ,
които подплатени оставили и Одрннъ. Слъ-дъ едииъ мъ1-
сецъ Балдуинъ прис.тпгнжлъ съ го.тЬма войска подъ стЬни-
ГБ на Одринъ, но на неговигЬ СГБНН и кули вече се
развивали български пръшорци. ЛатпшггБ обсадили гра
да. Въ това време на помощь на Одринъ пристига и
Калоянъ съ силна войска. Станжла ръчнителна битка (въ
Четвьртъкъ на 14Априлий). —БългаригЬ обиколили Фран-
КИГБ. като роякъ пчели; отъ всички страни хвърчели
стрели и копия. Латинскитъ' рицари, облечени въ тежки
желъ-зни брони, едвамъ могли да вьрвятъ и падали на
пластове. Балдуинъ разпалено се впуснжлъ да помогне
на СВОИТЕ, юначно се бранилъ съ съ'кирата си, по из-
веднажь се загубилъ въ боя. Графъ Блуасский, 300 ри
цари и безброй войници паднжли въ този с&щи бой. Колкото
Франки останж:ш живи поб'Ьгнжли щ)гЬзъ нощь къмъ мо
рето и царь Калоянъ ги гоннлъ до Родосто.
Казватъ. че Балдуинъ билъ заробенъ живъ, заведекъ
въ Търново и хвьрленъ въ тьмница; а пос.тЬ когато Гьр-
цигЬ се отмйтнжли и мпнл;ли на латинска страна, ядосаний
Кадоянъ не можалъ да се стърпи, заповгБдалъ да пзвадятъ изъ
тъмницата Балдуина, да му от("1жжтъ ржц-ЬгЬ и НОЗЪТБ и да
го блъснжтъ въ една яма, дЪто Латинский царь умргвлъ
на трет!ш день съ го.тЪма мхка. Казватъ. че и изъ Бал-
дуиновата глава, както изъ Никифоровата, направили
чаша, обкована съ металъ. еъ която царь Калоянъ или
Ивашща шшлъ на голгЬми дни. На овдовялата дьржава
за правитель билъ избранъ Балдуиновпй братъ, Хенрихъ.
Така до една година отъ всичка Латинска дьржава на
Балканский полуостровъ останжли само Цариградъ, Ро
досто и Силиврия.
Напраздно се мхч!1лъ и папата да примири Калояна
съ новий Латински правитель, Хенрнха. Калоянъ се съе-
дитгалъ съ Византийцит^ въ Мала Азия, протпвъ Латн-
нигЬ, но СелджукскптЬ Турци развалили тоя съюзъ. ЗГеж-
т
100 Бъ1М[сга История.

ду това Блтфаций латински вассалъ, въ Солунъ билъ

убитъ отъ едшъ Българпнъ. На Бонифациево ягЬсто сйд-
нжлъ мало.тБтний му еш!ъ Дпмитрий.
Царь Калоянъ отишелъ къмъ Солунъ съ цъмъ да
съсипи вассалното Латинско кралство, но тукъ ненадМно
го етйТн&ла смьрть. Жена му която не била Българка,
побудпла воеводата Манастрасъ да умъртви Калояна. Една
нощь Куманътъ Манаст])асъ влйзълъ въ царската палат
ка (("Ънникъ), ударилъ съ копие спящий и изчезижлъ.
Богато тежко ранений взелъ да вика на помощь, Манас
трасъ се прптекълъ пакъ нзъ съседната палатка и се
показалъ слпсанъ п натжженъ за станалото, но царьтъ
го обвпнилъ въ убийството. Манастрасъ увйрявалъ, че
това тргвба да баде простъ сънь.
На другий день вечерьта Калоянъ умръчтъ въ страш
ни мжки. Скоро се распрьснжлъ слухъ. който поддьржатъ
грьцкигЬ л4типисци, че самси Св. Ди>штрнй, Солунский
покровптоль, съ собственната си ржка поразилъ стра-
пгний царь.
Така со свьршшго царуваньето на Калояна, който
бплъ опасенъ врагъ за Византайцитв и за което гв го
нарекли Скило-Иоанъ (Иванъ-кучето), но който дъ'йстви-
телко бллъ единъ отъ най-великит1> български царье.
Всичкото пространство на Тракия до Дюютика той при-
съодинилъ на второто българско царство. Той завладЪлъ и
Македония, до Верея ; само на С^Ьверо-западъ той пзгубилъ
мажаг часть отъ владенията си въ несполучената бит
ка съ Маджарскийтъ краль ; наигЪсто до Б'Ьлградъ и
Савва, българскигв нръ-дЬлп сега се простирали само до
Морава.
Посл1^ поченжло едно злочесто разслабванье на бъл
гарското господарство. Пргвстолътъ грабнжлъ Борплъ,
сдинъ отъ участншщт1; въ престъплението нодъ Солунъ,
което се узнава още оть това, че Борплъ побързалъ да
се ожени за Калояновица. Младий синъ на първи Асъ'нь,
съ брата си Александръ, поб^гнжли въ Россия.
Въ четирнадесето годишно (отъ 1207—до 1221 г.)
правление на недоетойлий Борила III, България изгубила
 Кало-Иванъ. (1196-1207). 101

по-го.т1;мата часть отъ владенията си въ Македония но

прпчпна на вл;тргБшнигЬ размирици. Борилъ се прочулъ
най-много но своигЬ строги гонения нротивъ БОГОМИЛИТЕ.
Той се оженплъ за Мария, дъщерята на Хенрпха, шше-
раторъ Латинскпл въ Цариградъ, съ ц!>ль да се укр-Ьии
на българский прйстолъ. Но скоро Хенрпхъ умрЪлъ
(1210) и едничката подпорна Борнлова изчезнала. За-
конний насл'Ьдникъ на пр4столътъ Иванъ АСГБНЬ II се
вьрн&лъ отъ Руссия съ една дружина, раябплъ Борила
и го накаралъ да се затвори въ Търново. (1тБдъ една
дълговременна обсада, Борилъ се опнталъ да побегне,
но гонителигЬ му го СТИГНАЛИ и оетвпили (1218).
 ГЛАВА XII.
ЦАРЬ ИВАНЪ АС-ЪНЬ П.
Характеристика п пьрвп д-Ьла на Асъ-ня. —
Разцъвтяванието на Бъяг. Царство при Ас'Ъ-
ня П. (1218 — 1241). — Битва при Клокотница
и пръ-вземанъе на Тракия и Македония. —
Вжтр^шното продиганье на България. —
Столица Търново. — Българо-грьцкисъюзъ
противъ Латинитъ1. - Възстановление на
Българската патриаршия. — Общи погледъ
върху Асъ-нювото царуванье.
Иванъ Асбнь П, „синъ стараго АсЗигв цари", най-
великпй отъ АсЗжювцитБ, ако и да прпелъ царството въ
съсипано състояние, разширилъ го до таквизъ размири,
каквито то нямало няколко в'Ька и ОТПОС.ТБ вече недо-
стигнжло.
АС"БНЬ II залгБгълъ повече за вх.тр^вишото добро
урежданье на своята държава. Въспоминанието за него
не е омрачено съ никаква жестокость; той билъ високо-
челов'Ьколюбивъ и мекъ управитель. Безнменний Бъл
гарски монахъ пише за него така: „Иванъ АеЪнь, великий
и благочестивий царь, синъ на старий царь Асъ'нь, уго-
ДГБМИЛЪ любовьта на българското царство къмъ Бога,
повече отъ всички негови пр^дшественншщ; той е пра-
вилъ мънаст1фи и ги украсявалъ съ злато, съ бисери, и
съ бесцъ-ннн камъни, дарилъ на СВАТИТЕ Божии черкови
многобройни подарки и проявилъ относително тЬхъ голяма
щедрость; вс^ки чинъ д^овни, отъ архиереи, лереи и
до прости дякони, той покривалъ съ много почести и
най-поел1^ той подновилъ патриаршеството на българското
царство." Това патриаршество, както знаемъ, ако и подно
 Царь Иванъ Асънь П. 103

вено отъ Калояна, не бъчие още законно отъ православно-

канонкческа точка зрения и имаше само съгласието на
папата. Единадесеть и повече години АГБНЬ П не рачилъ
да залавя никаква съ никого война, и само гледалъ да
уреди колкото се може по-добр^Ь вхтръмино България.
Въ това време въ околностьта на Ниндъ се появило
ново царство: то било Епирското. На 1214 г. това
царство нашгЪдплъ Тодоръ, (Киръ-Тодоръ) дивъ и неумо-
лимъ войникъ. Въ скоро време той завладЪлъ Охрида,
Прилъчгь и Пелагония, покорнлъ АлбанцигЬ, пр-Ъвзелъ
Драча и дори Солунъ (1222). Съ предателство той отнелъ
Одринъ отъ Ивана Ватацеса. Тодоровото Еппрско царство
се простирало отъ едно море до друго и отъ Коринтский
заливъ до Марица. Той се прогласилъ за царь, билъ коро-
нясанъ отъ Одринский архиепископъ Димитрия Хоматпяна
и взелъ да с^че пари съ своя образь.
Най-надргЪдъ царь АСГБНЬ иоискалъ да жив-Ье мирно и
съ Тодора, но скоро приятелството имъ се обърнжло на вра
жда. НевЪрний Тодоръ самъ далъ поводъ за това и зам'Ь-
нилъ дружбата съ раздоръ. Съ силна войска отъ Гьрци и
Франки (наемншщ) той се впустнхлъ въ Тракия. Ас1>въ се
ядосалъ страшно за тъзинизсканостж.нкана в'1>роломний вла-
д^телъ, събралъ на бьрзо колкото войска можалъ и отишелъ
противъ неприятельтъ. При Клокотница. недалечъ отъ Плов-
дивъ, се ср^щнжли войскитъ' на двамата неотдавнашни
приятели. Това било въ 1230 г. Когато се подкачила
битката, Ас/внь повъмилъ да покачатъ мирний договоръ
на копье и да го посята напргЬдъ. Само съ 1000 души
Кумани той подкачилъ бойтъ. Но правдата тържествувала;
въ'роломний Тодоръ билъ поб-вденъ и л.твненъ наедно съ
жена му, синовет4 и дьщеригв му п много отъ голъ-мци-
тв. Само братъ му Михаилъ усп^лъ да поб-Ъгне въ Солунъ.
Расказватъ, че добросьрдечний АсЪнь не задьржалъ
всички пленници, а само воеводигв; друтитв той пус-
нжлъ. И когато си отишли у дома си ТБ приказвали мно
го добрини за великодушното сьрдце на българский царь,
въснъва ли го съ пъ'сни и каняли СВОИГБ сънародници
да го припознаятъ за царь.
104 Българска История.

Подирь това Асъ-нъ се втурнлаъ въ Тодоровото цар

ство и съ кроткото си поведение взелъ на своя страна се-
ЛЯНПГБ, които били повечето Българи. Безъ бой той
взелъ най-тапр^Бдъ Одринъ, сетн* всичка Македония и Ал
бания до Драча (Дурацо). Той не налагалъ нови данъци на
населението, освЪнь обикновеняитЬ. Асг1шъ знаялъ най-
добръ1, че нищо не е тожозъ тежко на народътъ, колко
то многото и злъч-ъбиранитв данъци.
Отъ времето на царь Самуила българскигЬ Славяни
въ ГБЗП м-вста сега пьрвп пхтъ се съединили подъ е-
динъ скиптръ. Царството на АеЪня допирало до тритЬ
морета : Адриатическо, Бъло и Черно море.
Когато се завьрнжлъ въ столицата си, Търново,
Асънь постронлъ съборна черкова въ името на Св.
40 Мъченици, ОТТПН-.ТБ- пръобьрнжта въ джамия, въ която е-
дшгь надписъ гласи така: „Въ 0744 г. (т. е. 1230 Ш
индикта. Азъ. Пванъ Асънь въ Христа Бога благовърний
царь п самодьржецъ българскин, спнъ на старшт Асъчнь,
сградихъ отъ самото основание този СВ^ГБЙШИЙ храмъ и
го исписахъ въ честь на 40 Мхченици, на които съ по-
мощьта, и иъ 1 2 та година отъ моето царуванье, когато ве
че храмътъ б^ше ук^асенъ. т])ъгнжхъ на бой въ Рома-
ния. разбихъ ^)ьцката войска и взехъ въ п.тЬнъ самий царь
ки])ъ Тодора Комнина съ всичкигЬ му боляри. Азъ пр-Ьв-
зехъ всичкигЬ земи отъ Одринъ до Драча. гръцката, по
ел* албанската и сръбската страни. Фржзитъ1 (ФранкитЬ)
удьржахж само градовегЬ около Царнградъ. но и ТБ се
покорих*, подъ- дъч-ницата на моето царство, защото н*-
махж други царь освъ\нь мене и жив^яхж въ тяоя власть
по Божието повеление. Защото безъ него нищо не се
вьрпш и не се казвали дума. Слава нему во в1>ки. Аминь."
Както се види изъ тойзи достов^ренъ паметннкъ,
царъ Аг"Ьнь гово])и. че билъ даже царь на ФржзигЬ
(ФранкигЬ или Латинигв) въ Цариградъ. И наистина,
понеже на 1228 година латинский царь въ Цариградъ у-
мр^лъ и на негово м1?сто останжлъ доветгодиигний му братъ
Балдуинъ II, то ЛатинигЬ избрали за пат])онъ на младо-
та царче Ас-вня.
 Царь Иванъ Ас-Ьнь II. 105

Въ житието на св. Петка, което е .писано отъ Тьр-

новекпп патрпархъ Ефтимий, се споменява за това иЪ-
що атЬдующето :
„ Благочестивий царь българския Пвшгь Агвнь,
синъ на старпй АсгЬиь, станж юнашки та превзе всичка
Македония, съ Овръ, съ Свята-Гора и съ славний Солунъ,
и съ тъ-хъ наедно щгЬвзе и Тесалия, Трикала. Далмация,
и Арбанаската (Албанската) държава въ Дричь. въ които
постави светли и благочестиви митрополити и епископи,
както свидътелствуватъ неговигЬ светли хрисовули (гра
моти) въ славната лавра на Свята Гора."
Подирь това лгЬтописецътъ казва, че Асъчсь поко-
рилъ и си подчинилъ и самигв Фржзи.
Царь Ас1шь П спомогнжлъ най-много за украсява-
ньето на столичний си градъ Тьрново. Въ българскптЪ
паметници, споредъ византийските обичаи ний ср-вщами
да се отдаватъ на Търново гол1ши титли, каквот'): ,,Ца-
риградъ Трновъ. богоспасаеми Цариградъ. царь на гра
дищата, царственний прг!>славний градъ. наистина втори
подирь Константиноиоль. „ Кога е било основано Тьрново
не се знае; споредъ едни то било сградено «>тъ велика
ни, споредъ други отъ царь Крума. Но основание на
блестящето състояние на Тьрново еж положили двамата
братия Ав"Ьнь н Петръ, които го избрали и най-нащувдъ
за столица: тукъ е било гЬхната д-Ьдовска кр15пость.
Въ днешно време отъ прекрасно построеннигЬ дворци
на старославно Тьрново ех останжли „само развалени ств-
ни, обрасли съ буренакъ, палати срутени съ земята урав-
нени, и зарити гробища."
Тьрново най-напръда е състояло отъ два акрополи
(ржта). Сжщото Тьрново е било полуостровътъ образуванъ
отъ лакатушкигЬ на Янтра. Вьрхътъ, дЬто еж били царйо-
вигЬ дворове, се наричалъ Хисаръ'(царювецъ). д1>то се
живели АсЛшовци. Тертеровци и КЬшмановци. Ср-Ьщу
царювецъ на дгвсний бръ'1% на Янтра, се издига Трапе
зица, старовременна славна кръчюсть. двто Иванъ Ас/внъ
I сградилъ черкова на св. Ивана Рилский и дъ^то тоже
тр4ба да е имало царски дворци.
106 Българска История.

Въ Търново имало много хубави черковп, каквото Св.

Четнредесеть и при н«я Великатата лавра, Възнесе
ние и пр. които били отпосл-Ъ пръ-обърнжтя на джамии.
Околностьта на Тьрново е испълнена съ мънастири и до
днесь. Черковнщата пъкъ се распръснжти на всЪкждЪ.
Като мъттожилище на царье, патриарси и боляри. Тьр
ново е било средище на общественно-политический бъл
гарски животъ въ XIII и XI V столътие. Самигв граждани,
особенно бол-Бригв, прпннмавали участие въ нолитически-
тв дъма на царството. Разбира се че гв еж много влия
ли на ходътъ на работнти въ добро плп лошаво на
правление.
Мнрътъ, който налравилъ дарь АСГБНЬ II, скоро пов-
дигнл;лъ търговията и съжнвнлъ тогавшннг!; съобщения.
Развилъ се сжщо книжовшш и черковния животъ. Мъна-
стирнгЬ и черковитб получили отъ царя твьрд-в ПКТБМИ
дарове. Всички секти и в-ЬроисновЪдання били търпими,
и папата даже се оплаквалъ че АС-БНЬ II 'давалъ уб'Ьже-
ще на еритицшгБ Богомили. Въ неговото царуванье я
Гьрцнт1'> еж. припознали независимостьта на търновската
черкова, за което именно Ас1>нь се нарича и основатель
на новата българска патриархия.
По подирь Ас15нъ направилъ съ императора Ватацеса
(Иванъ Ватасъ) съюзъ за да разрушжтъ лапгаската им
перия. Тойзи Ватацесъ билъ владЬтель на византийското
царство, настанено временно въ Никея п очаквающе единъ
день накъ да се разшири въ ньрвигв си размери. Но той
тр^Ьбало да поспр^ гЬзи си планове, защото ималъ нълкои си
занятия съ Венгритъ1, които го обесиокоявали отъ къмъ
С'1>веръ. Твзи хищници, надошли изъ Азия, успали да за-
взематъ Мала Влахия до Алута, гд^то се стичали всичзси
колонисти. Маджарский кралъ въсползованъ отъ положе
нието на работигЬ, далъ си титлата кралъ на Бъл-
гаригв и на Куманигв. За това именно Ас^нь тръ'бало
да поучи дьрзкш"! Маджаринъ.
Подирь свьршванъето на работата си съ Венгритб,
АсЛнъ съ Ватацеса се обьрнжли къмъ ЦариградскитЬ Ла-
типи. Войната подкачилъ самъ Ватацесъ (на 1235 г.)
 Царь Иванъ АсЪнь II. 107

като отнеяъ отъ протившщигЬ си вешщшгаский Калиполь.

Двамата царье, Византийски и Български наедно съ же-
нигЬ си дошли въ щуНвзетий градъ. Подирь сговарвание-
то, на азнятскип брйгь на Хеллеспонтъ, въ Лампсакъ, била
празднувана годявката на дванадесеть годишний синъ Ва-
тацесовъ, Тодора, съ десетгодишната Асенова дьщеря
Елена.
Тука името е била припозната тържествеино и не-
завпашостьта на българската патриаршия отъ византий
ския патриархъ Германа съ съгласието на патриарсите
Перусалимский, Антиохийскин и Александрийскнй. Тогазъ
Иоакимъ Архиепископъ Тьрновский въ присжтствието
на много грьцки и български епископи и монаси, билъ
тържественно възведенъ на чннъ патрнархъ.
Въ единъ старъ ржкооисъ на единъ безиленъ бъл
гарски монахъ се говори с.твдующото за тойзи случай: „Грь
цкий царь съ патриархътъ си (като ирпели писма и отъ дру-
1'нт^ патриарси за припознаваньето на българския патри-
архъи на българската черкова), събра отъ всичкото си цар-
'ство митрополитите, архиеписконнгБ, епископитЬ, и чес-
тннтЬ монаси отъ Св. Гора, тасъ источний царь КалоГГвана
на Понтийското море, наименувахж. натриархъ Иоакима,
който б'В1не м&жь благоговеен нъ и святъ въ дъмата си и
свйтълъ въ иостнический си животъ, и не само съ дума,
но и съ р&кописание отъ Германа патриарха и съ подписъ
отъ всички неточни епископи. Р&кописанието се подпе
чата и се даде на благочестивий дарь (Български) и на
ново освещений натриархъ Иоакимъ за вгЬчно неотемлено
поменнавание. " .
Поддрь това сговарванье БългаритЬ и ГьрдитЬ взели
да опустошаватъ Тракия, до Цариградъ ; долня Марица
била назначена като пр^д-влъ за завоеванията отъ двЪгб
страни. Съюзшщитъ още сжщата година обиколили Ца
риградъ. Между това по п&тя, Асъ-нь пр1;взелъ Плов-
дивъ, гд-Ьто ФранкигЬ се били утвьрдили още отъ онова
време, кога поб-вдили Борила. Правительтъ (Латинецъ) на
Цариградъ взелъ всички мгврки да отблъсне нападатели-
гв. Той обезоружилъ всички Грьци н тъхното орлжие
108 Българска История.

раздалъ на Латинигв. Генуезци, Ппзанцп п Венецнянл

дали силна флота. Храбро се държали Латинигв и ус-
1ГБлн да отлъснхтъ СЪЮЗНИТЕ войски. Отъ море Италиян-
цигЬ унищожили грьцкитБ 1[ българскитБ кораби. Казв(а
се. че въ този походъ АсЪнь дМствувалъ май безъ сьрд-
це, защото все му било на умъ, че победата ще бжде
въ полза на Внзантийщггв. че въ Цариградъ ще се на-
згЬстятъ гЬш конти никога не еж били вЪрни на Бълга-
ригЬ приятели.
Напрасно папата се мжчилъ да склони АсЪня за да
развали съюзътъ си съ Ватацеса ; Ас^нь пр-Ьдпочелъ най-
напрйдъ да баде отлжченъ отъ черковата (1230) отъ
колкото да се откаже отъ съюзътъ. Но когато АгЬнь и
Ватацесъ се скарали по-между си, когато взели да се боятъ
отъ усиляванпето еддшъ на другъ, тогазъ той вл^зълъ въ
преговори съ Римската курия, които преговори кате не
сполучили, Българский царь се съединилъ сь Балдупна
П, латинский императоръ. Между това. маджарский кралъ
Бела, подбутнжтъ отъ папа Григория IX, приготвилъ се
и се вдигнжлъ противъ БългаригЬ ; но Иванъ Асенъ го
отблъснжлъ юнашки п го пропждилъ татъкъ, отгд^то билъ
дошелъ (1238 г.).
Въ 1240 г. царь АС/БНЬ се ожепилъ за Ирина,
дъщеря на заробений царь Киръ Тодора и освободилъ осл^-
пенпй отъ него свой д^да. Тодоръ съ помощьта на зетя си
сполучилъ да завладее Солунъ н заробилъ брата си Ма-
нуила. Но защото билъ с.твпъ той пръ-далъ правлението
на сина си Ивана
При крайтъ на своето царуванье Иванъ Асенъ II
влад-Ьлъ по голямата часть отъ Тракия, ОСВГБНЬ Цари
градъ и НБКОИ близо до него лежащи градове, — Маке
дония заедно съ Солунъ и съ Св. Гора, Тесалия, Алба
ния и с/Ьверо-источна Сърбия заедно съ Б-влградъ.
Но Асенъ II умръмъ (Юний 1241) и могжщество-
то на българското царство се свършило.
Асень II е билъ най-велпкий отъ АсйнювщггЪ и
наедно съ Симеона най-личний отъ всички български царье.
Той. синъ на възстановительтъ на второто царство,
 Царь Иванъ АсЪнь II. 109

каралъ е млад1шпг§ си въ изгнание п се е покачилъ на

бащинии си щсЬстолъ поднрь тежки испитания и борби.
При краптъ на живота сп той оставилъ широко царство, сво
бодна българска черкова, живи търговски сношения, ргЬдка
религиозна свобода и хз^бави сгради. При единъ юначенъ
и опитенъ нас.тЬдникъ това царство би добило и дости-
гнлао до го.тЪма могущественность. Но, види се, историчес-
КИГБ събития т^Лбало да дад^тъ други ходъ на работитЬ.
 ГЛАВА XIII,
ПРЬЕМНИЦПТЪ НА АСТ.НЯ II: ПВАНЪ АСТ»НЬ Ш
И ТАТАРИТЪ ВЪ БЪЛГАРИЯ.
Редъотъслабицарье: Калиманъ!, — Михаил ъ
I. — КалиянъП. — Константи н ъ, сомозванъ А-
сйнь. — Съюзъ протпвъ Византийците. — II н-
тригит^ на царица Мария. — Възстание на бо-
лъфитъ1: Ивайло Бърдоква (Лахана). (1277 —
1279). — Византийския съискатель Иван ъ А-
с-Ънь III.— Георги Тертеръ (1280 — 1292), осно
ват ель на нова династия. — Идваньето н опусто
шенията на Татаритъ1; гЬхний Ханъ Ногай; смьр-
тьта му. — Дарь Смилецъ, татарски вассалъ или
данникъ. — Ханъ Чока. — Светославъ, освободпте-
льтъ на отечеството (1294).
ПргБвмшшъгь на Ас-Ьнъ III билъ деветгодшший му
синъ Калиманъ I. Въ време на неговото царуванъе
Ватацесъ ргЬншлъ да нападне на България, която вижда.тъ
беаъ силна глава, и да превземе и^кои зпми, които
по напргЬдъ Асень б^ше завладея лъ отъ Латинитв. За
няколко недели Ватацесъ усхгвлъ да присвои безъ го-
л^ми трудове 1гЬлъ Доспатъ съ Ц-Ъпина п Сташшака,
всищ;а Македония и Овченоле. — Енирский деспотъ Миха-
илъ II се въсползовалъ отъ ТБЗИ бъркотии и размирни вре
мена, та завладЪлъ Албания съ западна Македония наедно.
Така, въ три месеца слабо царуванье на Калимана I.
били изгубени почти всички земи, които билъ завоювалъ
царь Ас-Ьнь П.
Подирь смьртьта па Калнмана, на престола стьпилъ
малкий му братъ Михаидъ I, наричанъ и М н до. На
м^сто него управлявала 5гайка му Ирина.
 Пр-ЬешнщигЬ на Асъня II и Ивавъ Асивь III. 111

Този царь не билъ но благополучекъ отъ лр'Бдше-

ственника си : неговата слабость била подобна на Кали-
мановата. СрЪщу Ватацоса неможело да се направи ни
що ; напротивъ стан&ло ну/кдно да се сключи съ него
миръ и да му се остави всичката земя, която той завою-
валъ т. е. половината царство.
Михаилъ нмалъ още сблъсквания съ МаджаритЬ и
и съ южнпгЬ Славяни. Именно той билъ новиканъ отъ
Добровчанигв на иомощь противъ сьрбский князь Сте-
фанъ Урошъ I. Но скоро пос.тЬдовало примирение и бъл-
гарский царь се оженилъ за дьщеря Урошова. Въ това
време когато Михаилъ ималъ споръ съ СьрбитЬ и Маджа-
ригв, Ватацесъ разширочавалъ СВОИТБ владвния въ Ма
кедония и нр^взелъ всички земи отъ Адриатическо море
до Вардаръ (1254).
Братовчедътъ на Миханла Ас:'1;нл, Кал имал ь II на-
правплъ съзак-тЪтис противъ циря, убилъ го (1257) и за-
влад4лъ п]г1;столътъ наедно съ вдовш!,ата царица. Ств-
фанъ I заминжлъ тутакси за Тьрново за да освободи дь
щеря си. но дод* стигне пр-Ьстолограбительтъ се убилъ
отъ самигЬ боляри, негови съзал.-.тЬтшщи.
Съ Калпмана II се свьршилъ онзи цар<-ки родъ на
Асвнювци, рОдоначалникътъ на който Ас1>нь I основа второ
то българско царство и което при АсгЬнн II достигна неби
вала слава и твьрдв пхтЬма сила!
Сл1>дъ смьртьта на послгЬдний отъ АС/БНЮВЦИТБ бо-
.тЬриг}; направили единъ съборъ и пристъпили кч.мъ из-
бираньето на новъ царь. За такъвъ билъ избранъ Кон-
стантинъ, вну^къ на Стефана Неманя сьрбский, който
билъ храбъръ и вопнственъ челов^къ. За да запази своето
право на наследство, той напуснжлъ ньрвата си жена
Сьрбкиня, оженилъ се за дъщерята на императора Тодоръ
Ласкариса, Ирина, и се нарйкълъ самозванно Констан-
тинъ Ас-Ьи ь.
На скоро въ това време на никейский гръцки нрЬс-
толъ се въскачилъ Михаилъ VIII. ньршш палеологъ, който
се сприятелилъ съ БългаригЬ. Той билъ честитъ да изгони
окончателно ЛатипигЪ отъ Цариградъ и да завладее Кон-
112 Българска История.

стантнноноль безъ кръвь. Балдуинъ П, латиискин дарь,

побътнжлъ въ Евбей. Въ това време Константинъ поднрь
смъртьта на Ирина се оженнлъ за Мария, внука на Ми-
ханла Палеолога. Тъзп жена е играла доволно лична
роль въ царуваньето. Когато и&жь й си счупилъ кракъгь. тя
управлявала на мъ-сто него съ малолЯтний си синъ Ми-
хаила Багрянородннй и еъ интригигв си правила го.тЗв-
ми злини на България. Тя мамила л лъгала, н бп.тЬри-
тЬ, и управятелитБ, и всички лнчнп хора на царството,
а въ това време на нейни интриги земята била оставе
на на произвольтъ на разбойнически Татари.
Константинъ царувалъ около двадесетъ години (отъ
1258 до 1277), воднлъ война съ ЖаджаритЪ и посл-Ь
съ ГърцитБ ту съ сполука, ту съ загуба, загубнлъ по-го-
.твмата часть отъ владенията си въ Тракия и не.чожилъ
да прекрати ВАТрйшнягъ вълнения въ България.
ДнигЬ на Константина се пръ-къснжли отъ едднъ см1>ла
хайдукъ Ивайло, който носилъ пр1;корътъ Бърдоква
(грьцки Лаханасъ). Той бплъ овчарь; но въ СЛГБЛИТБ ол
замисли ночеамлъ да проповядва народу, че се разгова-
рялъ съ светии и ангели, и че гЬ му поръчвали да свьр-
иш велики святи работи. Около Ивайло се набрадъ до-
волио много въоруженъ народъ и той взелъ да се облича
като князь. Бърдоква ударилъ най-шшрт>дъ ср-Ьщу Тата-
ритЬ, разбилъ ги два пжти. ч|гЬзъ което направилъ щото
];Яли области и много ботЬри се обърнали къмъ него.
Царь Константинъ, койго, по])ади интригптЬ на
жена си, билъ загубилъ любовьта на СВОПТБ бо.тЬри п
почти на всички свои лривържонци, съ трудъ събралъ
една малка войска и се сразилъ съ Ивайла. Царьтъ билъ
разбнтъ отъ яростнигЬ противници и убптъ на своята
каляска (нр1;зъ зимата на 1'277 год.).
Тогава всичкийтъ народъ щгЪминмъ на ст])ана
на храб])ийтъ юнакъ, който билъ 1ф'Ьвъзгласенъ отъ вой
ската си за българский цар ь.
Въ Византия гЬзи събития направили гол1шп въл
нения. Тамъ взели да се плапгатъ да не би смЯлий и
юначенъ иръ'столограб]ггель да поднови войнит* на цар ь
 ИрЪенницнтв на ЛсПик II н Инаиъ АсВнь III. ЦЗ

Ас1'ня I н на Калоивана. Византийский шшераторъ ' Ми-

хаилъ взелъ да му обмисля каква мъ;рка да земе. Най-
напр-вдь той побьрзалъ да дойде въ Одринъ за да е по-
близо до пр1;д'Ьлцгв. Поискалъ да се сдобри съ Ивайло.
но поети дошло му на умъ да извади съискатель на бъл-
гарский пр-Ьстоль нъ-кого Ивана отъ Ас-Ъновпй родъ, по
име царь Пванъ Асйнь III. когото той оженилъ за
своята дьщери Ирина.
Подирь това Микаилъ щ)оводилъ войска нротивъ
Иванко и противъ царица Мария, която още се дьржала въ
Търново. Благодарение на много дарове и обтлцания
ннозина отъ бо.т1;рптв се обьрнжлн на страна на Иванъ
Ас^нь III, претендентинътъ. когото поставилъ Грьцкийтъ
юшераторъ. Интригантката 31а1>ия, която била заплашва
на отъ СВОИТЕ отъ вл;тр1> собгтвенни бо.тЬри, а отъ |вънъ
отъ Ивайло и отъ византийската войска, решила да
пр'1шггрн всички, да си остане пакъ цар1ща п да за-
дьржи престола за сина си. Тя пуснлла въ Тьрново вой
ската на даря хайдука, венчала се съ него и се уми
рила (1278). Но грубий юнакъ скоро намразилъ ИЗКБЖНН-
ната царица. Той никакъ не можелъ да жнв!;е съ нея.
Между това отъ двътъ4 му страни надошли вьрху Тьр
ново нещ)иятели: Византийци и Татарн. 1\ръвь се проли
вала изобилно п всъ-кога КългарнтЬ отбивали юнашки
неприятелските нападения. Съ ужасъ влаз-Ьли грьцкнтв
войници въ боя, защото Ивайло не знаялъ лилость. Ма-
каръ че Тьрново било заобиколено отъ всгЬкд1дгв съ Гьр-
ци, но войната се продължавала безконечно.
Въ началото на 1279 г. въ Тьрново се распростра-
нилъ слухъ че Ивайло паднжлъ въ едно сражение
противъ Татаригв. Тогазъ гражданптЬ на Тьрново не
забавно отворили вратата, дали на ГьрцигЬ царица Ма
рия и сипа й и съ радость поздравили новийтъ царь
Ивана Ас-вня III, подирь когото скоро стигнхла и же
на му. Трудната отъ Ивайло царица Мария била испро-
водена въ Одринъ като на заточение.
Иванъ АсЪнь III, челов'вкъ съ несамостоятеленъ
характеръ, неложелъ да се удьржи на престола за дъл-
Б. История, Бойчева. 8
114 Българска История

го време. Най-много иривьрженци можилъ да добие

между съискателигв на българския нръчтолъ Ге оргии
Тертеръ, който произлаз-влъ изъ дворянскп родъ и когото
много обичали поради ума му и юначеството му. АГБНЪ,
който виждалъ въ него опасенъ съперникъ, искалъ да се
свьрже съ него чр^зъ сродяванье; той го назначилъ за
деспотъ и му далъ сестра си за жена; своята по-напр-вж-
на жена Българка и сина си Светослава Тертеръ ис-
нроводилъ въ Никея като заложници у Гърцигв.
Въ това време подъ СТБНИТБ на Търново неожидано
се явилъ считаннпй за умръчтъ Ивайло. Тон идялъ съ
много татарска войска. Нмнераторъ Михаилъ побьрзалъ
да исироводи номощь на зетя си, но ньрвигв 10,000,
1акто и вторигв 5,000 били разбити отъ юначний Ивайло.
При таквизъ обстоятелства Тертеръ о могьлъ твьрд-Б
лесно да отв.твче бо.твригБ и войската отъ неблагоразум-
1шй дарь и да ги склони на своя страна. Иванъ АСБНЬ
П1 не се считалъ за безопасенъ въ Тьрново и тайно
побътнжлъ въ Цариградъ, като испразднилъ но-напръ-дъ
хазната. Туй малодушно постжпванье на Ивана страш
но ядосало дъда му Михаила п вече той не искалъ да
чуе за връзка съ БългаритЬ.
При г<1.т1>ми ликувания н радости на народа Геор-
гий Тертеръ I билъ коронясанъ за дарь (въ края на
1280 г). Той основалъ новата българска династия на
Тертеровцигв.
Подирь въскачваньето на Тертера, Ивайло Бърдок-
вата разбралъ, че силигв му ех недостатъчни за да си
повърне пр^столътъ и се отправилъ да иска помошъ у
Ногая, стари татарски ханъ, който въ XIII сто.твтие
царувалъ надъ Южна Россия и който не малко е вър-
лувалъ въ Россия, Литва, Венгрия и България. Прн
дворътъ на хана Ногая Ивайло нагврилъ врагътъ си Иванъ
Ас4нь III. И двамата съперници искали номощь нро-
•гивъ Тертера. Ногай ги сръчцн;оъ еднакво любезно,
ириелъ и даровегЬ имъ, много имъ се обгЬщалъ и нищо
не испълнплъ. Топ ги взелъ съ себе си и ги развеж-
далъ въ своигЛ походи. Най-подирь, въ време на едно
 . ПрЪсшшцйтЬ иа Ас*ия II и Ивапъ АеЬиь 1П. 115

угощение нияний Ногай повелгвлъ неожиданно да се пргвргБ-

же гърлото на Ивайло. Между това Асйнь III сполуч,.лъ
да изб-вгне изъ примката.
Така свьршплъ животътъ сн забгЪ.тЬжителкий царь,
овчарь и селешшъ Ивайло ! Името му се ползовало съ
голямо уважение между народа. Когато въ 1294 год. се
появнлъ Лъжко-Бардоква (псевдо-.Таханъ), той сжщо
така можилъ да измами подири си много хора, но скоро
загин&лъ и той въ Вазантийска тъмница.
Тертеръ I не билъ приятель на ВизантийцитЬ.
. Първото му дрЬло е било да влЬзе въ съюза на Неа-
политанский Карлъ I, който наедно съ СьрбитЬ искалъ да
поднови латинското владичество на истокъ. Но огаггътъ
не упгвлъ и изъ този съюзъ извлекли най-много полза
СьрбитЬ. Милютинъ и братъ му Драгутинъ устгЬли въ
течението на 40 години да нрпсвоятъ толкозъ мгЬста въ
Македония, Босна и Албания, да добиятъ таквозъ силно
влияние, щото сждбитЬ на полуострова не се вече ргЬжа-
вали въ Търново или Византия, а при Сьрбский дворъ.
Между това могуществото на Ногая вземало заплаши
телни размери. Въ 1285 г. ТатаритЬ се впусн&лн едно-
времено въ Венгрия и БългаритЬ нрКшинжли Балкана и
опустошили Тракия и Македония. Въ това време визан-
тийцигв преселили въ Азия много влашки овчорн отъ
страхъ да не би тЬ да се присъединятъ къмъ ТатаритЬ.
Тертеръ не можилъ нпкакъ да прот1п?остои на натиска
на тгвзи варварски чети, които нападали на своитЬ мал
ки конье като скакалтц!, опугтошавали го.тЬми страшг въ
няколко дена. За да се удьржи на иръттолътъ сл той е
билъ принуденъ да даде своята дьщеря за Ногаева С1гаъ
Чока.
Между това, господарството взело да се распада. Въ
Видинъ и въ ц-вла Западна България ее появнлъ и упра-
влявалъ самостоятелно князь Щишманъ, р )Донач;У1никъ
на пос.тЬднята българска династия, който билъ роднина,
както и Тертеровци, съ новодошлото ку ланско дворян-
ство. На чело на българскитЬ и татарски пълчища Шиш-
манъ изведнажь нападнхлъ на Сьрбия и нроншлжлъ до
116 Българска История

Хьосна. Но скоро той билъ длъженъ да бйга прйзъ Дунава

подгоненъ отъ Мллутина, кой го завзелъ Видинъ. Споредъ.
едпнъ миренъ договоръ, той получилъ назадъ СВОИТЕ земи
и се оженилъ за дъщерята на срьбский жупанъ Драгоша.
Заплашванпята на татарский ханъ накарали Тертера
да 6'Ьга скоро изъ своята опустошена земя. Той се о-
бърнхлъ къ,мъ ВнзантйцигЬ, но Андроникъ се отказалъ да
го приеме като се боялъ отъ лгвва на Ногая. Злочестийтъ
царь се скрилъ около Одринъ. додъ- го заточшн Впзан-
ТИЙЦИТБ.
Тогазъ татарскпй ханъ гудилъ на Българскнй пръ'-
столъ (ок. 1292) въ качеството на царь свой данникъ
(вассалянъ) болярина Смилеца.
Именията на тойзн бо.тЪринъ били прн Тополница.
гд'Ьто сега още при селото Акжджа, между Т. Пазарджикъ
п Ихтиманъ може да се вндятъ развалл!ШгЬ на (.'ми-
лецовий мънастиръ. Тойзи мънастирь бплъ построенъ,
споредъ надписа .който се нахожда още тамъ. отт. князь
Смилеца въ 1290 г. въ времето на царя Георгия Тертера.
Слицата участь Ногай готвилъ и за Сърбитъ1. но
краль Милунгаъ нр-Ькарплъ това зло, като се прннудилъ
да даде Ногаю заложници сина си Стефана п няколко
бо.тЬри. Между това Ногай умр'Ьлъ (129:5), а синъ му Чо-
ка дошелъ въ България и свалилъ Смилеца отъ престола.
Свъ-гославъ. шу^)ей на Чока, който внаилъ, че Тата-
ринътъ иска да завладее българскин щгЬстолъ. употръ'бплъ
всички средства, събралъ войска голяма, ударилъ върху
Чока, нанееълъ му силно поражение, уловилъ го, хвьр-
лилъ въ тъмница и повелъ'лъ на еврейски палачи да го
заколятъ. Смолни СвФ.'1'ославъ хванхлъ и патрпархътъ
Иоакима Ш и порхчалъ да го хвьрлятъ отъ една урва
въ Търново, затова, гд1>то той нзвьршвалъ предателства
за своето отечество.
Под1фъ този свой рйшителенъ постжпъкъ Св'втославъ
(Свйтславъ), вече освободитель на отечеството отъ Азият-
скигб нападатели, отъ Ногаевигй Татари, стхпнлъ на
престола на АсФновцитЬ, като продължителъ на Терте-
ровската династия.
 ГЛАВА XVI,
СВЪТОСЛАВЪ. ПОСЛЪДНИ ТЕРТЕРОВЦ1Г II ВИДИН
СКИТЕ 1Ш1ШМАНОВЦИ. ВОЙНАТА СЪ СЪРБИ!!.
ЗаслугигЪ на Светослава (1295 —-1322). Ми-
ролюбивит% му желания. — Война съ ГьрцигЬ. —
Появление на Турците. — Мирните сношения. —•
Георгий Тертеръ II. (1322 — 1323) Последни
Шишмановци: Михаилъ Бдински (1323 — 1330)
и неговътъ съюзъ съ Византия. — Войната съ
Сърбия; краль Стефанъ. — Победа надъ Българите.
(1331 — 1355).
Св-Ьтославъ, синъ на Тертера, меже да бжде нар-Ь-
ченъ, и справедливо, освободптель на отечеството отъ
Татарското иго. Расказватъ че благодарение на него
вите богати подарки, той привлгЬкълъ на своя страна
бо.тЬригЬ, народътъ и много войска, съ която сполучилъ
да хване живъ както Ч ока. така и Смплеца. на които
той хубав^ си отмьстилъ.
СвгЬтославъ намислилъ да обърне едно по-сериозно
вштмание вьрху в&трЬпшитъ наредби на царството си,
твьрдтЬ много ослабнжло отъ честото мъ'нявание на влад-Ь-
тели. Той се трудилъ да заварди мирни сношения съ съ-
сгЬднигБ си държави за да юга възможностьта да поуреди
държавата си отвхтргЬ и да се позасили отвънъ. За го-
л^мо нещастие Свътославъ не билъ оставенъ на мира за
да непълни желанието и намерението си.
Византия, която в1>чно се е старала да ввежда сму
ти и безредия въ България, и така да препятствува на
сполучний вьрвежь и на развитието на господарството,
Византия, казвами, неможала да гледа съ равнодушие
Св-Ьтославовото въскачванье на престолътъ. Случава се въ
118 Българска История.

това време, че няколко бо.тЬри, противни Св-Ьтославу

а приятели на ГрьцпгЬ, провъзгласили за вторий дарь
Ми х ай ла, който бплъ синъ на самозван ний Константина
Ас1;ня и на Марин. Михаилъ съ гръцка войска се впуст-
нллъ въ България, но самъ себе си посрамнлъ. Отъ дру
га страна, братътъ на Смилеца, по име Радославъ сжщо
дошелъ лзъ Солунъ, провожданъ за- пакость отъ импера
тора Андроника II, но билъ разбитъ отъ Тертеровий братъ,
Елтимнра. Тогазъ билъ освободенъ и Тертерпй I. баща
на Светослава, които беше заточенъ отъ Византийците,
но правлението не му било предадено, а само му били
назначени градове, дето той щгЬкарвалъ спокойно оста
налата часть отъ животътъ си.
СвгЬтославъ се въсползувалъ отъ едннъ случай въ ско
ро време да обяви война Андронику. Когато сестра му била
прогонена отъ н&жа си Милутина. князь сьрбски, тя взела
за м&жь деспота Михаила Дука Кутрула (1301). Грьцкий
им11('1)атор-ь заточилъ посл^дний, защото ужь билъ госпо-
дарственъ изм^нникъ; това именно н послужило Свьтославу
като поводъ за война. Но същинската причина тр-Ьба да
баде стеснителното положение, въ което се е намЪрвалъ
Андроникъ, тогазъ нападн^тъ отъ Ту1)цитв въ Мала-Азия.
Въ съюзъ съ чича си Елтнмира, Св'втославъ нр-ввзелъ
градовет^ л замъцнгЬ, които л1;жжтъ пръ'дъ Ба.и;ана отъ
Тунджа до морето, Диамполъ (Ямболъ). Месемврия, Ан-
хиалъ и Созополъ. Три години траяла тъзи война съ
изм1;нливо щастие, ту за Българите, ту за ГрьцитЪ. Ма-
каръ че ВизалтийдитЬ сполучили да скаратъ Елтимира
съ Светослава, но туй имъ помогнжло твърде малко.
А въ това време въ Азия, на местото на Селджу-
ндте, се появява нова държава, която за няколко го
дини стан&ла първа по силата си на Истокъ. Ертогрулъ,
г.таватарь на една малка дружинка турски скиталци, о-
сновалъ въ Витания едно малко господарство, което при
сина му О с мана (1288 — 1327) скоро се разширило
чрезъ завоевателна война, та стигнжло дору до край
брежията на Черно море. Така е ПОНИКНАЛО Османското
господарство,и все повечето на гърбъ на Византия. Та
 СвЪтославъ. —Поогбдни Терт. и Видна. Шишм. —Бойна съ Сьрби. Ц9

ка се е развплъ онзи народъ, който се нарича Османци

или Турци, и който требаше скоро да растрепере не са
мо Византийско и Българско, а още и много други
европейски госнодарства.
Като се ВИДБЛЪ въ едно такова стеснително поло
жение Византийскин императоръ побьрзалъ да заключи
миръ съ Светослава, споредъ който доброволно му от-
стапилъ всички по-напредъ завладени пакъ отъ Българи-
гв места.
Въ това време осв!шь Турците, Цариградъ пмалъ и
други страшенъ неприптель: гладьтъ. II Византия била спа
сена, благодарение на многото коля храна довезени изъ
Българско.
Втората половина отъ 28 годишното царуванье на
Светослава протекла въ м|фъ. отъ който Българите отдав
на били отвикн&ли. Въ това време българския царь
водилъ дружни сношения съ Генуезцпте, конти търго-
вали и господарувалн надъ Крл;.чъ и Черно море; съ Сьр-
бия добрите сношения тоже били подтвьрдени; а съ
Византия Светославъ се сближил,, като се ожепилъ за
Тодора, внучка на Андроникъ II (1:320).
Той умр-влъ на 1322 като осгавилъ за свой на-
следникъ сина си Георги я.
Георгий Тертеръ П, воинственний синъ и пр!;ем-
никъ на Светослава управлявалъ господарството само
една година.
Георгий се въсползовалъ отъ съществуванието на
междуусобията въ Византия, нападнл;лъ на Родоиа, пр^в-
зелъ Пловдивъ, но скоро билъ разбитъ оть младий Ан-
дроника при Одринъ. Но той умр-Ьлъ скоро и съ него
наедно се свьршилъ родътъ на Тертеровци (1325).

ПргЬсичаньето на Тертеровский родъ направило Бъл

гария понршце на неимоверно безначалие. Предбалкански-
те градове се предали на Византийците. Светослововъ братъ
Воисилъ основалъ едно отделно княжество въ долина
та на горня Тундлса. Той ималъ всичко 4 града и 3000
120 Бъларска История.

души войска. Въ това ожщото време бо-твригв се събра

ли и избрали за царь Михаила. деспота Бдински
(1323—1330).
Отъ тогозп цар.ч се поченва третпйтъ и пос.твденъ
царски родъ на Ть])новското царство ; този царски
родъ билъ видинските Шишмановцп.
Новий царь Михаилъ Шшпманъ събралъ тозъ часъ
войска, съ помощьта на Татари и Рузшш, които били
много засилени при воеводата Иванко Басараба, щото
могли да отнематъ отъ Маджарите ("Ьверинский Банатъ.
Най-нанредъ Михаилъ пргЬвзелъ пр^дбалканскигв градо
ве. Въ Пловдпвъ било испроводено подкрепление. Но,
когато Иванъ съ своите хора ноздравилъ нр1;дъ града
прнближающигв се, то гръцките граждани затворили югь
вратата, и впустн&ли византийските войници отъ дру
гата страна. Горс1;ий князь Войсилъ се ошгралъ цЬла го
дина на Михаила, дод-в недоволствието на народа и нЪ-
.маньото на храна го накарали да б1;га въ Цариградъ
(нръ'зъ прол1;тьта. на 13 '2 4) дъто той постжпнлъ нагрьц-
ка служба. Подирь това царь Михаилъ опустошилъ цЬла
Т]>акия до развалинитЬ на старий Траянополь при устия
та на Марица. Когато най-подпрь Гьрцитв се ре]щс-
ли да обявятъ на Българите война, то въ Цариградъ
се явили двама посланници, които заявили, че българския
царь нрогонилъ дьщерята на Милутина, Анна, и се оже-
нилъ :;а вдовицата на Светослава, дьщерята на лладий
Андроника и че Шишманъ искалъ миръ.
Съ радость носрещнжли въ Цариградъ предложенний
отъ посланницигЬ миръ. Това поведение на Михаила дало
поводъ за едно охладявание между Сърбия и България;
но временно препирнята била угладена.
Въ това САКОТО време Цариградъ би.тъ надвесенъ
надъ пропастьта си. Още въ 1321 г. се поченжло граж
данска борба между младий Андроника и деда му Андро
ника старий, борба, която нанела нос.твдний смьртенъ
ударъ на Византийската империя и отворила пхть за
идванието на Турците.
Въ 1327 г. тъзи борба се подновява съ нови, по
 Св^тославъ. — ЦослЪдни Тсрт. и Влд. Шишм,— Войаа съ Сьрбия. 121

големи сили. На ЮжнигЬ Славяни този раздоръ поне-

сълъ твьрдЬ много. Българскпй царь взелъ да помага на
Андрошгка младий, а Срьбский на старпй, ВС/БКИ съ на
дежда да си присвои н1;кой византийски късъ : градъ
или твьрдиня. Царь Михаилъ даже отишелъ въ Чрноменъ
(но турски Чирменъ) ДБТО се срещнжлъ съ Андрошша
младий и съ него заключнлъ нападателенъ и отбранителенъ
съюзъ, обьрнжтъ на право противъ Сърбите.
Въ западната часть на имнерията Андроникъ младий
илалъ успешна робота; той сиолучплъ да превземе Со-
лунъ, всичка Южна Македония, Тессалия и даже Книръ
и Албанците. Но с.т!>дъ гвзп победи като гръмъ го по
разило известието, че Михаилъ го оставилъ и п]г1',минАлъ
къмъ д1>да му (1827 г.)
Какво е накарало Михаила да пр1;мнне на страна
на старий Андроника. не се знае. Знае се само това, че
той се приготвилъ съ таквазъ над1;жда, каквато нмалъ
едно време Силеонъ или АС-БНЪ П. Той отишелъ съ свои-
гЬ българС1;п и тата1»ски дружини къ Ямболъ, а пълко-
водецътъ си Ивана Русский съ 3000 конници испроводилъ
въ Цариградъ, който билъ слабо защитенъ и пзгладнъмъ.
Младнйтъ имнераторъ обаче у-време се с15тилъ за вг1;]>о-
ломството на българский царь, оставилъ западъ. стпгнжлъ
къмъ Цариградъ, влТ.зълъ т, и]»'1;говори съ д'Ьда си и го мо-
лилъ да не пуща БългарпгЬ въ царпградскигЬ дворци, да си
взема предпазителни .мгЬ]жи на трапезата н да се обиколи
само съ грьцки телохранители. Но какъ и да било, а обса
дата се вдигнала с!;оро, и Пвану се удало само еднажь
съ няколко дути български войници да в.тБзе въ Цари
градъ. Самъ Михаилъ повнкалъ назадъ Ивана. Между
това Андроникъ младнй подирь няколко деня вече заловилъ
неожиданно Царпградъ, свалидъ 70-годшиний си дЪдо
и се помирилъ съ Михаила.
Въ това време враждата между влад/ЬтолпгЬ на Бъл
гария и на Сьрбия се усилвала вс^ка година, доде на
1380 година се открила между гвхъ война, която трЪбало да
реши бадвлщоетьта на двътв господарства. 11лавний поводъ
за тъзи война билъ пакъ обхожданьето на Михаила съ
122 Българска История.

кралица Анна. Приготовленията се почнали въ България.

Като узналъ за това Сьрбскяй краль най-нанръ'дъ занръ1-
тилъ на италиянскпгБ търговци да носятъ "соль въ Бълга
рия, безъ да запръти това и на Византия. Поднрь малко
съ Михаила се гьединилъ н Андроникъ III: българскпйтъ
царь и грьцкийть пмператоръ се надавали, че тозъ н&ть
да съсипятъ окончателно сьрбското кралство.
И наистина приготовлениата и мвркнтЬ на СЪЮЗНИ
ЦИТЕ били сериозни. При съюзътъ на двамата се присъе
динили н влашкнй воевода Иванко Басараба, чернитЪ
Татарн и Яшското господство. Въ Тьрново ЩУБЗЪ про-
.твтьта се набрали тълпи Българи. Рум&ни, Татарн к
Бесарабци. Андроникъ отшнелъ въ Македония, спр-Ьлъ се
въ Иелагония и чакалъ трьгванието на Българите за да
нападнйтъ вьрху СьрбитЬ едновременно.
Сьрбскийтъ краль Стефанъ Урошъ III билъ ужасно
поразенъ, когато узналъ за съюза противъ него. Въ по-
С.ТБДНИЙ часъ той испроводилъ въ Тьрново да искать
мнръ, но безъ уотЬхъ. Като не билъ въ сила да се рас-
правн и съ двамата си противници, сьрбскийтъ краль
р1'шилъ да обърне всички си сили противъ едного, а
именно противъ Мнхаила. Най-нанргЬдъ топ се пригот-
вилъ да иде къмъ Ншпъ. но като получплъ известие че
българскийтъ царь отингелъ пр1;зъ София въ Македония
за да се съедини съ Андронттка, ударилъ изведнажь
къмъ К)!^. Съ 15 хиляди души българский царь про-
никнлигь въ плодородната долина на Кюстенди.ть и рас-
ноложилъ лагерьтъ си при нр1;д-влний срьбски замъкъ
Землънъ, на който развадинитЬ се виждатъ и до сега.
Чет1фе дни наредъ българский царь опустошвалъ
ОКОЛНОСТИТЕ, запов-Бдвалъ даже да се унищожжтъ нлодо-
витит* дървета. Сьрбитв си настанили лагерьтъ при Каие-
нецъ, до Кюстендилъ. Два, три дни се распроваждалп
вестници (хаберджии) отъ едина въ другия лагерь:
Срьбский краль се бавилъ нарочно въ ир-Ьгойоритв и очак-
валъ няколко свои окъснели отряди. А въ това време
българската воДска, която нъ\мала достатъчно припаси,
се распрьснлиа да търси паша, като си мислили.
 СвЬтославъ. —ПослЬдпи Терт. и Вид. Шиш.— Войната съ Сърбия. 123

че прътоворигв еж истински и може да прпвед&тъ

до юфъ.
Въ сжббота на 28 Юлий 1330 г. въ сьрбскийтъ
лагерь се подкачили енергнчески приготовления за го.тв-
ма битва. Михаилъ нпкакъ не очаквалт, това, пзмаменъ
отъ нродължаваннитв преговори. По нладня изведнжжь
СьрбигЬ се появили въ пълно военно 'обр&жение. Ризни
ци, щитове н оржжие бл1шгЬли на слънцето; въздухътъ
се растрепералъ отъ хахаризанието на коньетЬ н отъ трдб-
нигЬ звукове : сьрбскийтъ краль ходилъ на конь между
войнлцитъ4 си и ги насьрдчвалъ съ личното си присъ
ствие.
Всичко това произвело въ редовегЬ на БългаригЬ
голямо смущение. Царь Михаилъ се мжчилъ да успокои
СВОИТЕ и да введе колко-годъ4 редъ, но вече било късно.
Цьрвото унлаигааш.е можете да се размахне твьрдгЬ мжчно.
Тр-Ьба да се обади п това, че двамата неприятели,
като подкачили бойтъ се сражавали твьрд-1; юнашки съ
копия, мечове и стр-Ьли ; вълнигЬ на Струма, на бр-Ъго-
вет4 на която произлязла най-го.твмата борба, се обагри
ли съ кръвь. На чело на единъ отбранъ отрядъ се билъ
18 годишни^ царь Душанъ, който отпослй е добилъ
прозвището великий. НашитЬ били принудени да бътатъ.
Бойний конь на царь Михаила се спогькн/мъ, самъ той
наднжлъ на земята, силно се натъртилъ. и, като }[е можилъ
да б^га, билъ убитъ на мъттото си отъ ('ьрбиг(;. които го
дирили. Трупътъ му донесли на краль Стефана.
Българскпйтъ лагерь билъ завзетъ, ботЬригЬ били
поробени, а проститъ1 войняци само обезорхжени и от-
ПОС.ТБ пустнжти. Нспроводенигв по паша Българи, като
видели каква е работата, търтнли да б-Ьгатъ пр1;зъ най-б.шз-
кий пжть. При за.тБзваньето на слънцето полето било покри
то съ трупове и погребението имъ не било лесна работа.
Въ Нед-вля, когато съмнжло, при краль Стефана до
вели пр1>красн11т1> бойни конье, богатигЪ съкровища на
българскийтъ царь и бол'Бригв. Твзи пос.тЬднигБ още не
пгЪли да нов'Брватъ. че царьтъ имъ е убитъ ; но кога
имъ показали трупътъ му, т4 нестьрнгЬли и заплакали съ
124 Българска История.

гласъ. На това згЬсто гд-Ьто била палатката на кральтъ,

Сьрбитъ' въздигнали чернова Св. Възнесение. Млхашга
погребли въ Нагоричннский мънастпрь.
Отъ полето на битвата Стефанъ незабавно отишеяъ
на вйтрЪ въ България, като взелъ съ себе си болврнт-Ъ
ва да завземе така замкитЬ имъ. Той узналъ. че раска-
хърений Андронпкъ се вьрнжлъ въ Одрннъ. Въ това
време обаче само Нпшь се паднжлъ на Сьрбитъ1 и друга
часть отъ българското царство Стефанъ не можилъ да
вземе. Кральтъ сьрбскнй се вьрнжлъ така въ Сьрбия, ис-
проводилъ единъ отрядъ въ Търново, гд-Ьто обратно до
вели царица Анна, до тогазъ н-Ъкадв затворена въ Бъл
гария, и ГДБТО синъ й Стефанъ или Шишманъ II билъ
прогласенъ за български царь. Съперницата н Гьркинята
Анна се избавила съ бьрзо бътство.
Като се вьрнжли победоносно нзъ България, Сь1>-
бнтв подирь къса отпочивка се впустнлии нъ Македония,
гд-вто завзели Велесъ. П]»ос'1;къ и Щипъ.
Българско-грьцкий съюзъ билъ свьршенъ; могжщо-
ството на българската дьржава било за винжги по])азено.
Г)тъ това време главната роля на полуострова взели да
играятъ повечето Сь])бнтгЬ.
Колкото за Стефана Уроша той се радвалъ всичко
няколко месеци на поб1;дитгЬ си въ България. Вопн-
ственнптъ1 му бо.т1;рп, недоволни отъ неговийтъ миролюбивъ
характеръ, го свалили отъ престола и за сьрбски краль
прогласили горфлцийтъ и военно.иобивий Душанъ. комуто
садбината приготвила да играе една отъ най-голЪмигЪ
роли между южно-славянский св-Ьтъ.
 ГЛАВА XVII.
б;,-ИАРЬ ИВАНЪ АЛЕЕСАНДРЪ. (1331 — 1355).
Съюзъ между Българи, Сьрбл и Ромжни. —
Приближавньето на Турцпт!; къмъ Цариградъ. —
Най-гол1;мата сила л слава на Сьрбия подъ Ду-
шана (1331 — 1355). - - Щгвминаванье на Турците
въ Европа (1353); Сюлейманъ и Орханъ. - - По
ложението на Византия въ това време: Палеологъ
и Кантакузенъ.
Не дълго царувалъ млади йгь Шшнманъ II. Безпо-
рядкигв въ Българин но се забавили да прогонятъ май
ка му къмъ Сьрбия, а самаго него при ТатаригЪ. Тогазъ
за царь билъ избранъ племенника на царь Михаила и
зеть на Румжнский князь Бесараба, Иванъ Алексан-
дръ, който си нрибавилъ п титла АсЪнь.
Понеже Александръ далъ сестра си на Сьрбский краль
и така му станжлъ своякъ (шурей), а отъ друга стра
на понеже той билъ зеть на Бесараба, то естественно се
образувалъ единъ с ъ ю з ъ между гбхъ противъ Маджаригв
л Гьрцигв. Бесараба заловилъ бой съ Маджаригв л одьр-
жалъ надъ гЬхъ юнашка победа въ 1330 г.
Александръ макаръ че ималъ у дома си борба съ
дйда си БгЬлгуна, нападнжлъ Влзантийцит-Ь и въ една по-
б-Ьда 1гри Айтосъ накаралъ ги да искатъ шфъ, конто
и станжлъ тв!>рд'Ь благопрлятенъ за България. Ямболъ и
останжлигЬ градове се повърнали Александру, а по-с^т-
нгЬ Ш1рътъ бнлъ подтвьрденъ съ свадбата на сина му Ми
хаила АГБНЯ съ дьщерята на Андроника, Мария.
Въ това сжщото време успгЬхитгЬ на Сьрбский краль
били непреодолими. Въ продължение на десеть години
126 Българска История

той отнелъ отъ Византийците цЪла Македония и Алба

ния. Распространението на сьрбската власть -въ Албания
ц Епирь ускорила тамоишитв смущения. Епирското управ
ление щкЪминяло нзъ грьцки въ сьрбски ряд^. Всичка
почти Тесалия нодпадндла подъ властьта на младнйгъ,
енергически и силенъ кралъ. Когато Душанъ навлЬзълъ
въ Албания (1336), то ("Ьвернигв Албанци напустнжлп
домътъ Анжу, както и католическата черкова и се при
ближили повече до Сьрбигв.
Додето работпгв на византийската империя били въ
едно таквозъ положение на Западъ, на Истокъ империята
не била въ по-ндвтуще състояние; тя толкозъ падала и
отслабнала, щото Османлипгб изъ Витиния, ггодъ Султанъ
Орхана (134:0) подобно на мидпйшггЬ и понтийски Турци,
распространили СВОИТЕ разбойнически наб'Ьги още на
Тракия и взели да се приближаватъ къмъ Цариградъ.
Тргвба да кажемъ и това, че нгвмало по-благоприятно
време за съвьршенното пропаданье на византийската дьр-
жава. Пръч-нигв и снажни и макаръ, малко сили на Ту^ци-
ГБ, били достатъчни да направятъ това.
Андроникъ III умрЪъ и оставилъ правлението
на своя ма.тол1>тенъ синъ Иоанъ V Палеологъ, подъ опека
та на императрицата Анна Савойска. Влтр-в въ Цариградъ
била ужасна бъркотия. Иванъ Кантакузенъ, пра-
витель, ученъ и юначенъ. но честолюбивъ челов'Ькъ искалъ
да грабне короната. Инт})игигЬ на женигЬ н на придвор-
нигв любимци произвели страшно безначалие. Едното из-
вЬстпе за смьртьта на Аидроника размърдало всички вра
гове на Византия. Душанъ дошелъ щгвдъ Солунъ. Але-
ксандъръ искалъ да му дадхтъ смьртний врагь Шишмана II.,
който с^Ьд^лъ въ Цариградъ и чакалъ благоприятно време.
Кантакузенъ е ималъ няколко военни сблъсквания
съ Българский царь и Срьбский краль. Въ ТБЗИ битви
се е отличилъ Момчилъ юнакъ, Българинъ, и до сега въс-
итвванъ въ южно-славянскигЬ, сьрбски и български п±сни.
За да се бие по-успгвшно Кантакузенъ, който се
билъ провъзгласилъ за втори императоръ, повнкалъ на
помощь Туфцигв отъ Азия, които това и търсили. Той на
 Царь Ивань Аловсаиаръ. (1331—1355). 127

падн&лъ на най-опаений си П1)отив1шкъ Момчила при Буру-

Кале. ТурцигЬ н Гьрцигв обиколили момчиловигЬ юнаци
съ тъпани и зорнп; поченъла се кръвонролитна борба. Четн-
регЬ хиляди всадшщи на Моичила . се били като лъвове,
додето се дьржалъ Момчило, но щомъ той паднълъ, ТБ
се отчаяли и сложили оръжие.
Силата и властьта на сьрбското кралство бьрже се
развивало ; Стефанъ Душанъ нръ-взелъ С1;резъ, вЪнчалъ се
въ Скопье за царь на Сьрбигв и Гърцигв, а сина си
назначилъ за краль. Съ позволението на българските па
триарси въ Охридъ и Тьрново, той поставилъ сьрбский
архиепископъ Иоанникия за сьрбски патриархъ. Това
разсърдило Византия; но и Душанъ се приготвилъ да
удари сръчцу й, само не можалъ да склони своитЬ прия
тели ВенециянцигБ.
При Душана сьрбското господарство достигнжло най-
високата стьпень на своето развнванье и могъщество.
Отъ Арта до Бъ'лградъ и отъ далматинскигв брегове до
Места се простирало могъществото му. Въ Македония —
СьрбигЬ имали до Солунъ. Той взелъ да се нарича еди-
нодьржавний царь на Сърби, Гьрци, Българи и Албанци.
Една отъ неоц'1шеннгБ услуги на Стефана Душана
е тъзи д-вто той съставилъ Законникъ (184-8) изъ ста-
ригЬ правила на народното право и отъ постановления
та на ир'БднитБ кралье. Това е било една кодификация,
не твьрд-Ь известна въ него време даже на европейскп-
тЬ дьржави. Може да се каже, че и Алекеандръ до 1ГЕ-
кжд"Б е билъ подъ влиянието на Душана; сестра му би
ла съпруга на сьрбский краль; братъ му губернаторъ
сьрбски въ Албания.
Между това, столицата на ВизантийскигЪ Императори,
Цариградъ, била окончателно на събаряние. Кантакузенъ
викалъ на помощь едни Турци. Императрица Анна друга,
които пр-вврьщали страната на пустиня. Хората, стадата
и пос^вптъ изчезвали. За ДОХОДИТЕ нямало и що да се
говори; сиромашия била поразителна. Търговията на Ца
риградъ тоже пропаднала поради осемгодишната борба на
ВенециянцитБ съ Генуезцигв. ОсвЪнь това се появява и
128 Българска История.

зараза отъ която ПОГИНАЛИ повечето отъ населението. Кан-

такузвнъ като втори Пмиераторъ наистина В.ТБЗЪЛЪ побгв-
доносно въ Цариградъ (1847), но победата му била твьр-
д-Ь печална. Палеологъ билъ изгоненъ, дошелъ въ Еносъ
1фи устието на Марица за да продължава отъ тамъ бор
бата противъ щуЬстолограбителя.
Веднжжь пр1>зъ нощьта на 1353 год. синътъ на Сул-
танъ Орхана, Сюлейманъ, щгвмпнмъ съ малка четица лрЪзъ
Хелеспонтъ (Чанак-кале) п наиаднхлъ на прибр-Ьжнпй
замъкт, Цимба (Джеменликъ), на два часа отъ Калигюль.
Тукъ ТурцигЬ испьрвЪнъ се укрепили въ Квропа и вече
нодирь това никой неиожалъ да ги изгони.
Скоро се случило и едно землетръч-ение, отъ което
Турцигв се въсползували да пр'ввземжтъ и Еалиполь,
ключътъ на Цариградъ, Траиезундъ п Каффа. Пр'Ьмпнжло
не много време и османското владичество се разширило
до брътовегЬ на Марица. ОпусгЬлиг!; села се заселвали
съ азиятски колонисти, а градоветЬ — съ турски боляри.
Цариградъ билъ нанълненъ съ б^глеци, които ходяли по
улицитв и просяли късче х.тЬбъ ; ужась, смущение,
отчаяние обзело всички въ силно растроеното господарство
на ЛалеолозигБ.
Скоро Палеологъ си оти*Ьлъ Цариградъ, а Кантаку-
31шъ се покалугерилъ (1355).

Основательтъ на османската дьржава въ Европа

се счита Султан ъ Орханъ(| 1362), сннъ и нас.т6д-
никъ на Османа I, суровъ, щедъръ и неуморимъ человЪкъ.
Още на втората година отъ царуваньето си той отнелъ отъ
Гьрцигв Цу1>улонъ и .Тюле-Бургасъ. Синъ му Мурадъ се
опхтилъ къмъ Одринъ и твьрд-Ь лесно завзелъ втората сто
лица на Византийците подирь Цариградъ, на която напа-
данието и до сега се въсггвва въ народнигв гйсни. Така
лесно станхлъ пьрва османска раскопша столица въ Европа
тойзи Адрианоиолъ, за който ц*ли 800 години ех се
пръчшрали единъ съ други Българин Гьрци. Тукъ Мурадъ
приемалъ поздравленията отъ вснчкий тогазъ негол-Ьмъ
 Царь Инат, Алексапдръ. (1331—1355). 129

мюсулмански сввтъ: <>тг ту!;ъ ток щгЬднисвалъ обновата

за мнръ както на ЕвропейскитЬ госнодарства, така и на
брзсилнпй гръцки пмператоръ.
Тозъ ча"ъ подирь тЬзи услгЬхи ТурцигЬ нападнали
п на България и ио-пос.тЬ на Сьрбшг. ДнитЪ на гЬзи
дв'Ь могл;ще(твешгн дцт/кави били прочетени.
Настанлиъ най-теяскнн периодъ въ историята на
БългаритЬ въ частность и на южнитЬ Славяни иаобщо.
Но положител1гата истории на гЬзи кървави години, въ
к»ито се нсираинли иснолинскитЬ образи на Марка кра-
левича, на Мплоип. Обилича и други, е толкозь тьмна. щото
въчстановлрни^то на едно снстоматич^ско изложение отъ
стандиитв въ онова време дЬла е твьрд'1» мхчно.
Както Бьлгарското, така и Сьрпс!;'^!) господарства
мили по това врем** станжлп згЬсти на мсждуусоби» и
на кръвоиролитни (фамилни разд-фи. Скороподигн&тото Ду-
шаново господарство поди])]> не много години отъ смьрть-
та му се ра"наднхло. Лр1>омникътъ му Урошъ ^" н1>-
малъ ни капка отъ енергията на своя пръ-дшественнпкь.
Нългария не била по-добрЬ отъ Сьрбпя. Макар'!,, че
Алексапдръ доволно сномогн.тлъ да се носъбере Българ
ското царство, но то все пакъ обемало .много отделни,
независими господари, които, по своя глава, владели раз
ни области. Таквизъ били Баликъ въ Карбона, До-
V, р о ти чь ]глп Д обрича въ згЬстото което сега носи името
му Добруджа н пр. - - Но ко-малко нещастие е било за
]>ългарпя и домангнпг!; отношения на династията.

Б. История. Спбчени
 ГЛАВА XVIII,
ПОС.ТЬДНИГЪ БЪЛГАРСКИ ЦАГЬЕ
Иванъ Шишманъ, Страшюшръ п Ас1шь IV. —
Разделението на Българското господарство.
Борба съ Маджарит1>. Вассалното подчинение
на Шишмана (1 865 - - 1 289). — Мара или Тамарь
-Последни опитвания на Византийците. - Сра
жение при Марица: Вълкашинъ (1Я71).
Крали Марко и Константинъ.
Още прЬзъ животътъ си (той умрелъ на 1365 г.)
Александръ взолъ та разделилъ царството си между свои
те синове, Ивана Страшюгара, синъ отъ рулд;нката му
жена1 и Ивана Шишмана, синъ отъ хубавата му Еврейка,
АсЪня и Добрина. За хатърътъ на таи последната той
далъ Шишману цо-го.тЬмата часть отъ царството си и не
го назначнлъ за наследникъ на престола, макаръ че той
билъ по-младъ.
Иванъ Шпашанъ избралъ за своя столица Търново
и неговото царство било известно подъ името: Търнов
ско. Нанротпвъ Ивану Страшюифу се надн&ло да се
доволствува с.ъ Впдинъ и съ долината на Тимокъ, плл
западна България дето той се наричалъ „благовонни
царь на Българите. „ Именно неговото царство се на
рекло Видинско.
Освень това на другите си синове Асеня и Але
ксандра Александръ оставплъ Яреслава съ принадлежащи
те му части, а на Добрича — Добруджа.
Така раскхсана на три' царства България немала
възиожность за противодействие, нито на Турци, нито на
Маджари, нито на Гьрци. Маджарский краяь Людовикъ
Анжунский презъ .тйтото (на 130.")) завоевалъ Видинъ.
 ПослЪдпит-В български царье. 131

взелъ въ ШГБНЪ царя, Ивана Страшимира съ жена му. и

го занрЪлъ въ почетенъ плъ-нъ четири години въ Гулникъ,
Хърватско. Маджарскнй ккязь намнслилъ да покатоличи
страната и поискалъ 2,000 калугери, но дошли само 8. Око
ло 200.000 души Българи тогазъ приели католичеството.
Иваиъ Шшп.манъ се м&чллъ дълго време да изгони
Маджариттз изъ Видннъ и за това даже той правилъ
оъюзъ съ Турцнтт>. Но той сполучнлъ това едвалъ на 1809
година наедно съ Владислава, бивши гъюзнпкъ на Вен-
грнгЪ. Гтрашилпръ се вьршьлъ въ Видинъ и станжлъ накъ
влад'Ьтель на видинското царство.
Въ това време Турцит* вече сполучили да напра-
вятъ го.тЬмп уигЪхи. Пълководецътъ Лала-Шахинъ, завое-
вательтъ на Одринъ, пр1шзелъ Ески-Загра и тю-сттгв
Иловдпвъ (1:544), дт>то той се носелилъ като пьрвий
румелийски бенлеръ-бегъ.
Отъ Пловдивъ ТурцнгЬ рвшили да пръ-вземжтъ пкол-
нигЬ Български замки и крЬпости въ РодошггЬ п Цени-
на. Ц^ли мЬсоци ех. държали т4зи мътта. Ц^пина се пр^в-
дала сало нодъ условие, че жителит Ь наместо да даватъ \а-
рачъ отъ'20 — 35 години ще отиватьвойвщи ищезаназятъ
черковната си автономия. Така е положено основанието на
войницитъ- (войникъ-аскерн), които отпогтЬ се щгЬродп-
ли и изменили, като имъ наложили съвс'Ьлъ други запития.
Положението на Ивана Шпшлана станжло повече
лошо. отъ когато той веднхжь заключилъ съюзъ съ Тур-
цптЬ противъ Маджаритт, (136(5): отъ тогазъ той станхлъ
като турски вассалъ и въ залогь на вр^ность бплъ длъ-
женъ да даде Мураду сестра си: Таиарь или Мара. въс-
помпнанне за която се опазило и до сега въ български-
ТБ 1ГБСНЛ.
Беяъ да гледатъ на всички договори. ТурцитЬ не
преставали да распространяватъ своигЬ завоевания изъ
Одринъ кълъ всички страни. Между годинитв 1365 —
1370 гв превзели всичка Тракия. Щомъ вид'Ьлъ, че сла-
вянский съюзъ е вече невъзможенъ. Мурадъ I разд'вли.ть
войскитъ" си на три отделения. Съ едното той лично оти-
шелъ н покорплъ всичко пространство на Югъ отъ Емине
9'
132 Българска Исторнп.

дагъ. Другото повъ'рилъ на пр^дводжгельтъ си Тпмуръ-

паша. който разбнлъ българскигЬ войски при Же.тБзнпкъ
и завладъмъ коритото на Горня Тунджа до самийтъ бал-
калъ. — Третьото отдЬление на Бейлеръ-бея Лзла-Ша-
хина Мурадъ пснроводлдъ на Западъ къмъ Самоковъ п
Кюстцнлъ ; послф много трудна борба Лала-Шахлнъ
покнрилъ г1йн градове, а така сдацо и Йхтиманъ.
1 ВпзантийцигЬ били съвьршенно слисани и не знаяли
що да правятъ п къмъ кого да се обьрнжтъ за помощь.
Сега п мъ дошло на умъ да тьрсятъ съюзъ у СлавянитЬ и
да дигатъ схпзмата. която .тЪжала надъ ОьрбигЬ отъ вре
мето на Душана. Импсраторъ Иоанъ V Палеологъ ходилъ
втори пжть на Западъ, нос'1;тилъ Италия и Франция, про-
силъ номощь. -но получилъ едни голи обещания, макаръ.
че се прпсъедшш.тъ на унията на IX Окт. 1 :!()'.) г. Ко
гато се вьрнллъ въ Дарпградъ. Иоант. назгЬрилъ стартг
си синъ. Андроника, оставенч, да управлява временно, че
прави вгвкаквп подозрителни приготовления на ][ера, за
това Лоанъ наанаталъ за свой насхЬдникъ сина си Ма-
нунла. солунски й управителъ.
Въ това време кралъ Вълкашинъ, деспота на Углешь,
п .много сьрбски боляри се сговорили да изгонятъ Турцн-
гЬ изъ Европа. ГЬ събрали 60,000 отборъ войска, въ.
която имало солдати отъ всички народности -на полу
острова. Понеже Мурадъ тогазъ билъ занятъ въ Азия гЬ
дошли дори до Одрннъ. Но Лала-Шахинъ издЬбнжлъ сла
вянската войска. Когато нроводенний на издирванье Ха
джи- Илбекп узналъ, че наиадателигЬ иезг]>и;кно пирували
•при Чирменъ (Чрноменъ) нр'1;дъ моста на Парица, напад-
нжлъ ги неожндано съ 4000, т. е. съ войска петнадесеть
плти по-слаба. ТурцитЪ се хвърлили отъ всички страни въ.
лагера. Произлязло страшно смущение и ужасно кръво
пролитие, въ което загшшли братията на Вълкашина,
Углешь и Гойка, а съ гЬхъ и много бо.тЬри. Повечет<>
потън&ли въ Марица. Когато на 26 Септем. 1371 год.
изгръмо слънцето надъ кръвавото поле на сражението.,
гордата славянска войска била унищожена; малцина отъ
войшщит'1; видели пакъ своето отечество.
 ПослИдиитП български царье. 133

Съ тържества и пътшг се вьрнхлъ Хаджи-Илбеки

въ Одрпнъ. но тамъ занистливий Лала-ИГахинъ го отровилъ.
II до сега това поле на сражение се зове сжрбъ-сжнджгж.
т. е. гнбель на СьрбптЪ.
Тозъ-часъ иодирь това Турцитъ- се сиусн&лп въ Маке
дония. Най-много пострадала областьта Угленгь: ужасътъ
ла таношнитТ» опустошения е описанъ отъ старий монахъ
въ Сврезъ, Псаия. Подобно на небесннгЬ птици. Исмаил-
тянитъ1 се распрьснжли по всичката страна п, непрестанно
ульртвнвали и вземали въ нлЪнъ населението. Гладътъ,
неизбгвженъ при опустошенията на населението и страната
се лишила отъ добитъкъ, хора и полски плодове. Оста-
нж.тигЪ живи хора справедливо завиждали на умръмпгв.
ТурщггБ пр-ввзели тогазъ Кавала, Драма, СЪревъ,
Кукушъ; отишли до Албания и Сьрбия. Сьрбскнгв и бъл
гарски владЪтели въ Македония били длъжни да стан&тъ
поданни на ТурцигЬ. За двама отъ ГБХЪ ний ср'1нцами
подробни въспоминания въ южнославянскнгЬ, български
й сьрбски зели: то сл. Марко крали или краяевпчь
и Константинъ.
Марко крали, синъ на Вълкашина. ималъ своята
столица въ При.тЬнъ, д^Ьто и до днесь се вижда замъкътъ
му наръ-ченъ : Маркуви кули. НамгЬрватъ се и до сега
монети съ надпнсъ: во Христа Бога благов-врнпй кралъ
Марко. Господарството на Марка се е простирало отъ
Шаръ до границата на Тессалия.
Следователно, ний можемъ наречи Ма]жо Крали
южнославянски националенъ юнакъ. Отъ Истрия до
Цариградъ едва ли би се намгЬрилъ челов^Ькъ, който да не
знае името му. Навр1>дъ показватъ нас.тЬдц отъ негова
та псполпнска сила. Мрачнигв устия — той проснчалъ
•съ сабята си ; го.твмигв бьрда му били нам1»сто чаджри :
Ц'Ьли канари той хвьрлялъ отъ планпшггв като играчка ;
локазватъ на стж.акит1Ь отъ копитата на неговий конь
Шарко, на. банитЬ, пещеритЬ, кулигЬ на Марко. На Стаи-
•булъ-Капия въ Бндинъ надъ вратата се виждали зхбитЬ на
Крали 31арка; въ |балканский проходъ на Шипка и при
'Трояновнт!; врата се на«'Ьрватъ замкигв на Марка; въ Плов
134 Българска История.

дивъ - - гробниА хълмъ на Марко, въ Албания дору

има - - устието на Марко. Името на безсмъртния герой
пръччтБдва пллшпественннкътъ на Балканския полуостровъ
на вс-Ька ст&ика.
.Тичностьта на Марко не е още издирена отъ исто
рията. Сьрбннъ ли е билъ той, им чиетъ Българинъ —
на здраво не ложе се утвърждава. Знае се само това, че
той еднакво се въшгЬва въ Сърбия, както и въ България. На
длъжъ н на ширь въ Българско ний срещали Маркови
камъни, дирки отъ пръ-минаванъето на крали Марка,
Маркови врата, Марково бърдо и нр.
Най-познато отъ всичко е борбата на Марка за
Костуръ. Марко жпвъмъ по напрйдъ съ Тодора, жена на
никого Гргура: съ'тн'& той се оженилъ за Елена, дъще
ря на князь Радослава Хлапена веррейский. Но Елена
лсивъма толкозъ злъ', щото Марко се ръчнилъ да я про
гони. Елена обаче на пакость на Марко твърди много
спомогнжла на противника му Балша II да превземе
голяма часть отъ ОКОЛНИТЕ земи; но скоро и Балшъ
билъ принуденъ да пропжди Елена.
Неразделно съ името на Марко е свързано и името на
другарътъ му Константина, влад'Ьтель на северна Македо-
}шя, който владйлъ съ двамата си братя Иоанъ Дра-
гоша и воевода Димитра. Братията платили дань на.
ТурцигЬ и лично даже ходяли на война да имъ служ&тъ
съ своята конница. Подиръ смъртьта на Драгоша (1379)
Константинъ станжлъ единодьржавенъ и дарувалъ още 51
години, додъ-то погинжлъ наедно съ Марка. Паметьта му
дълго не се свършвала и около 1200 г. еЬверна Маке
дония се зовяла земя Костадинова.
Поражението и ужасното съсипванье на СлавянитЬ
при Марица не вразумило нито Византийцитв, нито-
Сьрбитъ', нито БългаригЬ. За едно общо съединение, скоп-
чаванъе—никой не се потрудилъ. Междуусобията царували
и въ Византия, и въ България, и въ Македония. ТЪзи
междуусобия л интриги тргвбало да довьршж.тъ ослабнж,-
лигЬ дьржави.
 ГЛАВА XIX.
ПОКОРЯВАШЕ НА БЪЛГАРИЯ ОТЪ ТУРЦИТЬ.
Пос.тЬдни усилия на южпигв Славяни противъ
Турското нашествие. - - Юго-Ошвянската конфедера
ция при краль Стефана Твьрдко. - - Пьрва п нос-
л-вдня победа надъ Турциг!;. - - при Топлица (1387).
— Мурадъ въ България: прг!;даванье на Търново и
подчинение на Шишмана. - - Сражение на Косово
поле (1389). - - Второ дохожданье на Турцит1> въ
България. — Кр-ввзиманьето на Търново, паданьето
на Бълг. царство и на народната чернова (1393).
Участьта на царя Шишмана. - - Сражението на Ро-
винското полеисмьртьнакрали Марка. —• Сражение
при Никополъ (1396). — Край на царя Страшимира
(1398). — Ц-Ьла България и ц-влий полуостровъ
подъ Турцигв. Единъ исторически погледъ
назадъ. — Причинигв за паданьето на Българ
ското царство
Лръ'зъ двадесеть и петь годишно време Турцигв про
извели на ц-влий полуостровъ громаденъ пр1;вратъ.
Въ Тракия—поб'БдителигБ се въдворили и настанили
така добръ\ като у дома си. Отъ къмъ Византия, Бълга
рия, Македония, Албания и Еллада нямало за гЬхъ ни
каква опасность, никакво противодействие ; оставали само
Сьрбягв едно, като по-отстрани. а друго и като по-силни
въ тригЬ свои господарства : Босна, Сърбия и Зета (Черна-
Гора). Заплашвани отпр-Ьдъ отъ ВизантийцитЬ, отдиръ1 отъ
Маджаригв, южнигв славяни виждали че бурята се при
ближава и къмъ ГБХЪ вс'Ька година все повече и повече.
Тогазъ станжло едно общо опитванье да се възстановятъ
и да се впуснжтъ на исполинска борба за животъ или
136 Пт-лгарски История-

смьрть. Тъй като сама Сьрбия но била твьрдъ1 уредена,

и заможна за оди о такова предприятие то Стефанъ
Твьрдко, зеть на Страшюшра Индийски, ръчяилъ да се
обьрно къмъ едипъ славянски съюзъ. Той бллъ. подъ
покровителството на Маджарлгв, банъ на Босна, за това,
най-напр1;дъ отхвьрлмлъ отъ себе вьрховната власть на
Маджарско н въ П] 7(5 г., короняоълъ се за крал ь на
Сърбия н Босна, при морската п западна земя.
Цъмьта на политиката на Твьрдко била да учреди
ГОЛГБМО юго-славянско господарство отъ Адрия до Дунавъ
и Дрина. Топ поддьржалъ Хървахигвизавоевалъ Далмация.
По тойзп начннъ той ималъ единъ спленъ съюзъ отъ
Бошнацц, Сьрби и Хървати противъ Маджаригв и Тур
цигв. При него С(* присъединилъ и Балшъ, койт(» вла-
Д'Ьлъ нгичкн зоми отъ Дубровникъ до Балона и билъ
заключилъ съюзъ още съ сьрбский княз ь Лазаря. Не се
знае какво положение еж дьржали въ този съюзъ двама
та български царье : вндинский и тьриовский, отъ които
Страшимиръ билъ тесть на Твьрд1;а, - - а Шншманъ зеть
на Лазаря. Познато е само това, че Страшимиръ по това
време не пр-Ьставалъ да се нам4рва въ вражда съ брата си,
ималъ даже кръвави сблъсквания н се отдъмилъ отъ тьр-
новский натриархатъ, като нодчинилъ споитЬ земи на ца
риградската черкова. Страшимнръ билъ нид,т,ьр;канъ въ
боевегЬ си отъ платки» кнлзь Дана, протнвъ когото
Шншманъ отворнлъ война и го уби.ть. Подирь Дана
влашки й пр-Ьстолъ насл1цвалъ Иванъ М и р ч о, който
подчинилъ влашката черкова на охридски й натриархатъ.
Скоро южно-славяжкий съюзъ тргвбало да • обьрне
вниманието си к-ьмъ събитията въ Бъл]'ария и Албания.
Отдавно вече бейлеръ-бсгъ Лала-Шехннъ се лхчилъ да
превземе София, по напраздно неговпгЬ от1>:1ди се про
мъквали но прекрасната долина .между Витоша и Бал
кана, но картината на рая. Турциг!; разказватъ, че най-
поднрь Ниже Балабанъ-бей пръ-взелъ София на 1382,
кото употр'вбилъ вероломна хитрость. Едно младо Турче
дошло при бана Янку, който управлявалъ Ср-Ьдецъ. при
ело христпанската въ-ра и му станжло като съв'Бтникъ.
 П шорявапието пи България оть Турцитв 137

Ееднажь отишли ни лонъ по границата; Турчето отда

лечило бана отъ другариг!; му, потеглило го силомъ и
го докарало така въ Пловдивъ. Тогазъ цловдиский на-
чалшил, Балабанъ иобързалъ къмъ София н я щгБвзеть.
- Въ това ожщото време почти ц-Ьла Албания подпад-
нжла лодъ влаетьта на ТурдиП',.
Между това. юго-олавннскигв съюзници все очаква
ли. В'-е дирили удобна минута. Въ 1380 г. тойзи
случай со нр-|цставилъ. Когато Султанъ Мурадъ билъ
занятъ въ Азия. двамата сръбски князье Твьрдко п Ла-
зарь се приготвили да подкачжтъ. Но Мурадъ узналъ
за това. Бърже-бържо оставилъ той Азия, вьрнжлъ се въ
Европа, разграбилъ България, завоевалъ поднрь отчаян-
но съпротивление Ниигь и нъ'кон сьрбски градове, при-
нудилъ царь Лазарц всТ.ка година да му плаща 1000
фунта ср-Ьбро и да л у дава 1000 души войници.
Но на другата година Лазарь и Твьрдкч пакъ
събиратъ нова войска и ударятъ протпвъ Турцатв. Му
радъ, който билъ и тогазъ занимат'ь въ Азия. можилъ
да имъ противопостави одвамъ 20000 дути. При Нлоч-
никъ, на Тоилица, съединенигв Бошнацп и Сьрби нанесли
на Турцнг!; таквозь поражение, щото едвамъ петата имъ
часть нзб1;гнд;ла отъ смьртьта или пл'внътъ (1387). Тъзи
е била пьрватта и послъ^днята ноб'1;да на юго-олавянската
конфедерация надъ азиятскигЬ пришелци.
Радость обзела п съживила цф>лий по.туостровъ :
непобъ-димийтъ . ноб^вдптель въ священната борба" (гази)
Мурадъ билъ поразенъ. йванъ Шишманъ не се забавилъ
да се от1гвтне отъ Турцит!; и да се прогласи съюз-
никъ на Сьрбитъ1. Охщото сторилъ и Иванко. синъ на Доб-
рича, който пргЬди няколко време билъ принуденъ неволно
да се подчини и<1 ТурцигЬ.
Но Мурадъ се ядосалъ страшно и взелъ да се при
готовлява ча гол'вмъ походъ. Той пскалъ да си отмьстн.
както тр1;ба. Въ 1388 год. той проводнлъ прЪдний отрядъ
на турскигЬ войски, състоящи отъ 30.000 души подъ
пр'Ьдводителството на велики й веяирь Али-паша. отрядътъ
излъ'зълъ изъ Адрианополъ и трьгнжлъ къмъ СЪверъ.
138 Б-ьл аре*а Истории.

Шшнману било садено да падне най-напр"Ьдъ. За

жалога, пий н1;мами подробности за боевегЬ между Българ-
ский царь н ТурцигЬ, осв'Бнь нгЬкои по-късни но време тур
ски расказп. Сиоредъ г1;зи раскизн везирьтъ Али-наша прй-
минхлъ Балкана при Айтосъ, поватвлъ на Якищ-бей да
щгЬвземе нонгв Правадия и овладъмъ Шуменъ наедно съ
ВСПЧКИГБ околни замки (крепости); нанротпвъ «лштванието
на съишикътъ му Иванка да вземе Варна не сполучило.
Тьрново се щгвдало съ каниталядня (условни договоръ) по-
дирь не дълго опираньо. Шишманъ, който се запр&гь въ
укрЪпений и снабденъ съ храна Никополь, принуднлъ Али
да повика на помощь самаго Мурада, понеже не било въз
можно да се превземе градътъ съ гладъ.
Мурадъ дошвлъ изъ Одрннъ съ войска, която като
наводнение нахлула наввредъ, така щото Шишману оста
вало да иска да зак.1ючи миръ. Мурадъ приелъ съ условие,
че Българский дарь ще заплати данъкътъ. що му длъж1;лъ
за няколко години и ще му щгвдаде Силистра. Но щомъ
се отдалечилъ Султанътъ. Шишманъ се р-вшилъ да се
опира отчалнно и отказалъ да предаде Силистра. Тогазъ ве-
лпкий веяи])ь. който още дьржалъ Шуменъ и устията взелъ
съ пристАлгь не само Силистра, но и всички градища и
замкове на длъжь на Дукавъ и втори плтъ обсадилъ
Шпшмана въ Никополь.
Злочестий българский царь, сиоредъ н1;кои, тукъ съ
жена си и децата си молилъ коленичкомъ везирьтъ Али
да му иска помилван ьето отъ Султанътъ. Шпшмана на
едно съ челядьта му пспроводилп въ Таусла. въ лаге-
рьтъ на Мурада (мъч-то непознато) , дгЬто той е билъ не
само номилванъ, но и оставенъ на българский нр^столъ
(1888). Този нжть ]>ългария била изново унизена но не
и съвс/Ъмъ поробена.
Подирь тойзи турски походъ, ако ли не но-рано и
царь Страшюшръ Видински е билъ длъженъ да се под
чини на турската власть. Неговото господарство било
тогазъ поле на ужасна борба.
Скоро по това време предстояла една отъ онъ1-
зи битки, които р'Ьшаватъ сждбината и баджщето на
 Ппкорнвапието на Българин отъ ТурцигВ. 139

цели народи: то било знаменитата битка на Косо

во поле.
Било Видовъ-день, 15 Юлий, 1389 година. Тамъ
Косово поле, отъ дв'Ьг!> страни на река Лаба, б.тЬщмо
отъ светлите оръжия. Приблнжавалъ часътъ, с"ЬтнинитЬ
на който и до нине се ус/Ьщатъ. Турците подъ ко
мандата на великий везирь Али паша н съ самци
Султанъ Мурадъ на чело допиш победоносно презъ Их-
тнманъ, като пр^Ьвзималп безъ оииранье всичко но п&-
тьтъ си. На нападателите нротивозастанА\лп Сьрбпгб съ
храбрийтъ и благо честивъ царь Лазаря, БошнпцитЬ иодъ
началството на воеводата си Владко Хранича и наедно
съ гвхъ се сражавали хърватскин банъ Иванъ Хор-
ватъ още и много Българи и Ромжни; последните били съ
воеводата си Мпрчо.
Противъ Христианитъ" еж стояли не само Османци,
но още и Христиани съ вассалнитЬ си князове ; таквизъ
ех били Константпнъ. може би, и Крали Марко.
На разсъмванъе Милошь Обиличь масторски се вмък-
нхлъ въ чаджра на Султанъ Мурада и го заклалъ,
като е искалъ така да снеме отъ себе си обвинението
въ вероломство. Подирь това Обиличь самъ се отрепалъ
и загин&лъ.
Началството надъ Турцигв взелъ Мурадовий синъ Бая-
зидъ, отпосле наргЬченъ Илдхрж.мъ (мълния). Най-
напр1>дъ победата клонила все къмъ Сърбите, но изведнжжь
военното щастие имъ изменило. Лазарь паднжлъ въ
пленъ и него наедно съ много болЪри заклали надъ
Мурадовий трупъ. Загубите отъ двете страни били гро-
мадни. Смьртьта на двамата царье предводители, —
Лазаря и Мурада. — ознаменовала още повече
тозъ день.
Баязидъ обаче билъ напълно победитель. Той иоче-
нжлъ съ тойзи блескавъ успехъ царуваньето си и се
вьрнжлъ въ Одринъ. Наследникътъ на Лазаря, Сте-
фанъ, му станжлъ вассалъ.
Съ светкавична бързина се распространили на
ввредъ забележителни приказки за великата битка, съста-
т 40 Българска Истории.

вили со писни и скоро не било възможно да се отличи

истината отъ измислицата. Исторпческийтъ ходъ на това
велико събитие въ смъртната борба на ЮЖНИТЕ Славяни
е покритъ съ непроиикваиъ мракъ.
Баязидъ билъ опоенъ отъ бляскавата си лобЯда.
Той станхлъ главенъ посрЯднпкъ на славянските, грьц-
КИТБ п фронскитф господари на истокъ ; подир ь нЯ-
колко години турското царство се простирало до Карпа-
титЯ и до Сава. Той ударилъ на Мпрча въ Добруджа.
и го наиравнлъ тоже свои вассалъ (1391). ГлЯдующата
година ТурцитЯ се сблъснжли съ МаджаритЯ.
Подирь всичко това, билъ нанесеиъ и послЯднпй у-
даръ на България. Причината за това били, види се,
тайнптЯ преговори между Шишмана и Венгрия. Най-
нанрЯдъ ТурцнтЯ нападнали Търново, пр1;:!ъ пролЯтьта
на ИЗУ З година. Неожиданно тЯ обиколили този градъ
отъ всякждъ1. ТурцигЬ заплашвали житеяитЬ съ огьнь.
ако не се лрвдадхтъ. Обсадительтъ Челеби, сицъ Баящг-
довъ, се бавнлъ три згЬсеци около славната н хубавата
столица н я нр-Ьвзелъ съ прпст&пъ (юрюшъ) отъ къмъ Хи-
саръ, на 17 Юлий 1893 г. „Този часъ, казва Георги Цал-
блакъ, съвременникъ тьрновчанинъ -- изъ черковигЬ били
изгонени священницить. и на гЬхно м^сто били назначени
учители на безсрамно стьта (ходжи). Въ радгвгЬ на чужде-
странецътъ падн&лъ ковчегьтъ на Завета и тайнствата били
хвърлени на кучетата." Патриаршеската черкова Вознесе-
ние Христово била потурчена; останжлитй черкови постиг-
нжлп същата честь или пъкъ били обьрнжти на бани и
ахжрн. МОЩИТЕ на свЯтиптЯ били расхвьрлени и изгоре
ни. Замъкътъ Трапезица съ дворцитв и черновата билъ
изгоренъ и съсннанъ.
Такъвъ е билъ крайгъ па царскигв дворци въ Да-
ревецъ. макаръ СТБНИТВ п баопгатЬ (т;ули) пмъ да се
виждали и до XVII столътие. Главното лице въ Търно
во въ време на обсадата бплъ Ефтимий патриархъ. защо
то Шишмана нЯмало. Както той така и всички бол-Ьри били
мж.чени, хвърлени въ тъмница, а мнозина и заклани. По
една запов'1;дь на Баязида останхлитЬ бо.тЬри и повече-
 Понорнванието на Българин огь Тур^итЬ. 141

то лични хора изъ Търново били преселени въ Азия.

Тогазъ и Ефтимий с.твдъ гвоитв изгонени съграждани
оставилъ Тьрново и отдшелъ тоже на заточение въ Тра
кия и Македония, д-Ьто е дожяв-влъ ПОСЛЕДНИТЕ дни отъ
своя животъ. НзгонешггЬ изъ столицата на АИшювцнгв
изчезнали безс.твдно въ вжтръчпнитБ части иа Мала-Азия.
ОстанжлигБ пъкъ въ Тьрново жители еж. били свидетели
на съвьрщенното опустошавинье на градътъ.
Българското царство нодпаднхло съвьршенно съ па-
даньето на неговата столица ; а българската черкова за
губила независимостьта ги съ заточението на патриерхъгь
Ефтимнй. Въ 1402 г. (въ 1395 споредъ Дрпнова), вече
въ Тьрново е имало митрополита, който зависялъ отъ ви-
зантлйекий патриархъ. Има обаче и такива предания, спо
редъ които унищожението на Търновската патриаршия
станжло по-късно, а именно въ ХУН вЪкъ. Но ТЕЗИ разно-
гласни св1зд1;иин никога не вредятъ на главното основа
ние, а то е, че грьцкпй патриархъ, с.тЪдъ паданьето на
България, взелъ вече да се игвсе-въ нашнтъ' черковни работи
н да влияе гибелно на нашата народность. II така. госпо-
дарството паднжло въ турски, а черновата ни — въ гръц
ки ржц-Ъ.
Толкозъ знаемъ нпй за паданьето на Тьрново. Кол
кото за участьта на послъ-дний българскпй царь, Ивана
Шпшмана III, тя е още покрита съ приказниченъ мракъ.
1ГБСТ1Ш известия н1ша. Споредъ турскнгв пъкъ изв1;стия,
едни казватъ, че той билъ хвьрленъ въ Пловдивската тьм-
нпна ДЕТО билъ и наказанъ; други—че той билъ позшл-
ванъ. .ИтониснгБ. русски п румж.нски. казватъ, че той
билъ сало шгвненъ. Синътъ на Шишмана, Александръ. за
да се спасе ириелъ ислямътъ, и билъ назначенъ на-
м-Ьстникъ въ Самсунъ, въ Мала-Азия.
Съвсъ'мъ друго ни расправятъ обаче българскиГБ пр^-
дания. Сиоредъ гвхъ, пос.тЬдний българскнй царь е ум-
р!;лъ отъ юнашка смьрть на полето на бптвата. И до сега
се 1гве старата прекрасна ^всень, която ний заемами отъ
хубавата сбирка на Любена Каравелова :*)
*) Нова Шсноподка, Тьрново, 1878 г.
142 Българска История.

Отъ какъ се е, мила моя майко ле. зора зазорила,

Огь тогазъ е,. мила моя майко ле. войска провървЪла.
Конь до коня, мила мои майко ле, юнакъ до юнака :
СаблптЪ имъ, мпла моя майко ле, като ясно слънце.
Огънь св1>ти, мила моя майко ле, пр4зъ гора зелена!
Войвода пмъ, мила моя майко ле, самъ царь Ив. III шп-
манъ.
Отговаря, мила моя майко'ле, самъ царь Ив. Шпш-
манъ.
„Боже мили, мила моя майко ле. Боже Създателю.
Помогни ми, мила моя майко ле, съсъ сила юнашка.
Ще се бнемъ, мила моя майко ле, на Софийско поле.
Кръвь щемъ .тЬомъ, мила моя майко ле. за Христово име.
Ще прославимъ. мила моя майко ле, Хрпстшшскавйра."
Братия Миладиновци привождатъ еднпъ разказъ отъ
Самоковъ за посл^днята битка на царь Шишма![а: .. Тур
циги стояли при Костенецъ, при изворигЬ на Марица,
БългаригЬ - - при Самоковъ. около кладенецътъ нар!>-
ченъ с е ф е р ъ - ч е ш м е с н баир и (ржть на бойнпптъ
чучуръ). Шпшманъ билъ седем ь нхти раненъ на местото,
д1;то сега изви])атъ седемь извори (на V* часа отъ Само-
копъ). Тежко ранений българский царь отстлиплъ въ за
лъка, на който развалшшгЬ и до днесь се впждатъ и
тамъ свьрмшлъ живота си: една камара кальни дълга
шесть лакти - - е неговийтъ гробъ. ТурцпгЬ наричатъ мЪ-
стото Еасммъ ефенди т. е. Св. Димитрип, почитатъ
Г()обътъ, като свнтъ п с/^ ]'о посещавали често. Понеже
битвата била по Димитровъ-денъ. ТурцптЬ вярвали, че
Св. Димнтрий (Касжмъ ефенди) имъ далъ победа."
Мри всичко, че топа е единъ расказъ по предание,
има други обстоятелства, които лу даватъ го.тЬма в-Ьроят-
цость. Между нрочимъ, то се подтвьрдява отъ царственника
на незабравимий отца Иаисия (1752).
11])-]'>;зъ есепьта 1894 год. Баязидъ пр'Ьмннжлъ Ду-
навъ ; съ него сега въ ПОХОДИТЕ му отивали, макаръ п беаъ
да щ,чтъ, Стефанъ Лазаревичь. Марко Крали и Констан-
тинъ. На 10 Октом. Мирчо воевода, на полето Ровпк»
нанесълъ на ТурцигЬ едно таквозъ поражение, щото об
 Покорнвапието на Българин отъ Турция. 143

лакъ отъ стрели омрачилъ иебето. Много паши и воево-

ди пмднжли въ този день н .между тг!;хъ историческия
крал» Марко > и п, него Константинъ. Споредъ расказва-
ньето на едннъ еъвременннкъ. Марко прЪдъ сражението ка-
залъ Константиту : „моля Бога да помогне на христиа-
НИГБ иазъ пьрви да паднж. въ това сражение." - - Но спо-
редъ народнит1> предания Крали Марко не е умр-влъ ; той
«е скрилъ въ една пещера и чака пакъ да види бгЬлъ св^тъ
и свободна земята си. Баязидъ заключилъ съ Мнрча миръ.
Подирь това, ц1шш полуостровъ е требвало да
почувствува р&ката на лобгЬдоносний завоеватель. Ви
зантия п Маджарско трепнжли; и понятно. ТурщггЪ би
ли на вратата на гвхнлгЬ к&щи. Една битва, знаменита
въ историята, ръчнила обаче и тойзи въпросъ.
То била .битвата на Сигизмунда Маджарски. съ много
съюзници хрпстиани, французски и италиански рицари.
влашки отряди н нр. Съюзната войска имала до 00.000
души. Най-лодирь ГБ обсадили Видпнъ, гдЬто още, се дьр-
жалъ Страншмиръ като турски вассалъ. Подирь малко опи-
ранье. той се пр1>далъ съ градътъ. войската и Турцит!;,
Но главната бит!;а на европейскитв съюзници съ Азият-
скигЬ Турци (танхла подъ Никоноль. Тъзп твьрдина се
защищавала ц'Ьлн 1 ."> дни д.од1> дошелъ изъ Тьр]гово самъ
„свЬткавидата* Баязидъ. На 28 Сент. великото сраже
ние пламнжло на равнищата на юго-истокъ. между доли
ната на Осьмь и Дунавскит* блата, на дв-Ь мили отъ
кр1;постьта. Подирь распалена борба, бойтъ се свьршплъ
съ нмгинваньето на християнската войска. Срьбский князь
Стефанъ Лазаревичь се отличавалъ въ редовет4 на Турцнгв.
Кланьош било безмилостно: много рицари се удавили въ
Дунавъ. много били пленени: Гигизмундъ едвамъ можалъ
да избегне. Въ числото на п.т1;ненигБ билъ и Страши-
М1фъ видинский ; Страшимировийтъ синъ побътнллъ въ
Австрия, отъ тамъ въ Б1>лградъ, дЬто и умръчть на 1422.
Нодирь паданьето на Впдинъ всичка България отъ
Варна до^Гимока била, подчинена )1а азиятскигЬ варва
ри. Многс отъ градищата, конто се опирали, били раз
рушени ; ;много получили нъ-какви нрава и преимущества.
 Ьългярсва Истории

БолЬритЬ били заточени въ Азия, плн пъкъ нсклани. а

една чагть приела исляма. Страната опустьма отъ разруше
нията на Азпятцитъ. /Кнтелнтъ' назгврвали спасение въ
непристжпнптБ гори н балканскптъ1 долини, дтЪто ги си
основавали нови села п колиби. Много пъкъ духовенство
и лични хора побътнхлн въ Влашко, Маджареко и Срьбпя.
Помаците водятъ своето прош-хождение отъ тогазъ,
особенно гЬзн <ч;оло .Товечь. ТБ ' се потурчилн въ
време на завоеванието или малко по-късно.
Ла ТурцигЬ сега оставало да нанравмтъ още едно :
да пръвземхтъ гордата и славна Византия, Цариградъ, гра-
дътъ на Константна Велмкий. Това довьршилъ Мухамедъ
II. спнъ на Мурада въ 140Л, проницателенъ, образованъ и
славолюбпвъ ло.мъкъ. Той си ностаиилъ ;;а задача на жн-
вотътъ : уншцожаваньото на источнигЬ християнски госпо-
дарства. На '29 Май 14о;{ г. падпАиъ и Цариградъ по-
днрь една юначна защита на Константииа XI Драгоша,
Славяпннъ по майка си. внукъ на Константина Македонски.
Той 1[1)гнн,у,лъ въ столицата си геройски, съ ножь въ рхка.
Ла1!ое1),ателиг1; не обьрнжли Цариградъ на прахъ и
пепел ь, 1;акто нъ'К(И'а Риалянит!; Картагепъ. Султанигв
настанили своя тронъ ла Босфора, и Стамбулъ станхлъ
центъръ на тяхното св1;тско (мирско) царство. Византий
ското влияние незабавно взело да се промъква къмъ по-
бЪдпте.гатъ'. Но н славянското влияние въ ньрво време ус-
1ЙЛО да сн нам1>рп нристхнъ. Нзъ тсанпеларнитЬ на Суж-
танигЬ дълго време излазяли чисто славянски и българ
ски хрисовули (фирмани.)
Подирь това едно иодирь друго паднл; Пелоионезъ,
Епиръ (144:(.1), Атинското воеводство (1450). Сьрбия се
одьржала още малко само въ БЬлградъ. Посл*Ьдня отъ
южно-славянскнтб господарства наднхла Босна (14(>3).
Българското царство вече не съществувало и само
н'Ькои дружини като ..хайдути отъ войници и въ-
оруженп жители" продължавали да се криятъ изъ горигв,
да нападатъ на ТурцигЬ и да тьрсятъ мщение. Но това
СА били таквизъ спирания, за които историята не ни рас-
 Покорнваньето на България оть Турция. 145

казва нтцо п за която ний знаемъ що-годй изъ народ-

нигЪ предания и хубавптв народни нъ-сни, за. жалость,
не събрани още изъ устата на народа.
Така се свършило независимото с&ществуванье на
българското госнодарство. То имало два периода на по
литически животъ ; и въ двата то се дигало бьрже, а па
дало още пй-бьрже. Въ третинтъ вйкъ на своето сжще-
етвуванье, когато въ Европа другитЬ I осподарства ед-
ваяъ почевали да жиквятъ исторически ;к!шотъ, България
достигала своето високо развитие ; но когато отъ славно
то и просветено царуванье на Сюгеона се ожидалъ още
по-шгЪмъ блътъкъ, България била при края на лропа-
дапьето си. - Втори п&ть се възродило българското
царство при АС/БНЮВЦИ и въ половина вЪкъ то успг1>.т<>
да обигради токо р-Ьчи ЦБЛИЙ полуостровъ, но и тогава
Българското господарство най-явно представило, че то е
изградено безъ здраво основание, защото при първото по-
клатванье отъ вънъ го се чарастуряло. Като се обьрнемъ
назадъ и пргЬзъ ума си щуЬкарами дългий редъ изьгЬнливи
събития, които еж привеждали въ движение българский
народъ, ний получаваш! една картина отъ твьрд1;
зфаченъ цв'Ьтъ. Пр-Ьзъ толкозъ много столетия Българи-
гв не давали покой на цйляй полуостровъ, предали своя
та книжнина и своята култура на останлллй . славянсд;н
св'втъ и съ учението на донаигпата си секта (богоиил-
ството) потресли ц1шш Югъ на Европа. А какъвъ е билъ
розултатътъ на всички гЬзи усилия или тъзи борба !
Политически, тъзи никога толкозъ силна и толкозъ
страшна страна, подпаднжда подъ игото на ТурцнтЬ, а
духовно —- подъ владичеството на ГьрпдгЪ. Тя стоя въ
това поробено състояние цъ'ли кЬкове до гд^то въ п<>-
сл^дно време доказа най-ясно, че нейната историческа за
дача още не е свьршена.
Дпнастиигв на АС'БНЮВЦИГВ, ТертеровцигЬ и 1Шип-
мановцнгЬ пр^дставляватъ не малко млжье, които СА съ-
рдипявали политическата мждрость съ голяма военна оппт-
ность. АНшювцитъ- отъ еднажь разбрали и се проникнали
отъ мисьльта на велпкий Симеона 1[ ясно проявили, като
Б. История, Еобчева. , 10
146 Българска История.

приели титлата „царь на Българитв и на ГьрщггБ." свое

то намерение да построятъ на развалините на византий
ската империя голяма славянска монархия. — Иванъ
АГБНЪ II бплъ близо до сбждваньето на това. а юпач-
кий Михаи.тъ Шпшманъ малко остан&ло да вземе неожи-
данно Царпградъ. Но нещастието стояло въ това, че пръ-ем-
ННЦНГБ на тъ-зи велики мхжье били слаби хора, неспособ
ни да прпведхтъ плана имъ въ нспълненпе.
Защо паднж. България подъ турско иго? Кои ех
причинпгв? - - въпросъ толкозъ важенъ. колкото и тру-
денъ, толкозъ повече, че подробности отъ великата борба,
която упостоши българската земя въ XIV ст. нп еж поз
нати само по откъслеци.
Но споредъ мнението на г. Иричека с.тЬдуюш,итЬ три
обстоятелства еж могли да блдатъ най-блпзкптъ1 причини
ва паданьето на търновското царство.
Първата причина е византнзмътъ. Българигв, като
взели отъ пр15стар'1;лнгЬ Византийци законпгЬ и книжнина
та, нравит-Б и пороцигЪ пмъ. били увлечени отъ своигв учи
тели въ общата пропасть. ПьрвитЬ АгЬнювпд били ощ-'
освободени отъ византийското влияние; но щомъ дошл:1.
първата гръцка царица, то Гг,])цнт1> взели да се вмъкват ,.
въ България. ПосхЬ виз€антийското господаруванъе въБъл-
)-арпя въ XI и XII вЪкъ пр![готвнло най-миого почватя
за гръцкото влияние. Но накъ само привилегированит!;
класове, бо.твригв, духовенството и градовегв били дос^г-
НХ.ТИ най -много отъ гръцката цивилизация: селското на
селение си останало непокътнато.
Друга причина, която не малко сиомогнхла за развалата
на стара България е богомилството. Мрачното религиозно
учение у1шщожпло любовьта къмъ отечеството, внесло раз-
двоявание въ всички классове на народа и най-подирь
привело деморализация. Когато ТурцнгЬ се появили на
полуострова, угнетявашштв Богомили ги ср'Ь1цали повече
като освободители, отъ колкото като притъч-нители. По
вечето даже приели ислямизмътъ.
Третята причина е срЪдновЪковний феодолизъмъ.
Управлението се намг!;рвало въ рждъгЬ на егоистическа кастоа
 Покорпваньего на България отъ Турция. 147

която бЪше отъ болври и духовенство, подъ византийско

влияние. Ввредъ въ България, Сърбия и Босна бол1>-
ригЬ се м&чплп да югатъ отделни независими управ
ления п лразяли царьегБ. Много народъ е билъ въ
несвободно състояние, завягЪлъ отъ бо.тЬриг1>. които вла-
дъ'ялн земята, на която нростигБ селяни били прнкръчш-
ни. Между бо-твригЬ и народътъ имало разединение, ако
то я да не е било колкото въ Босна. Че просиш народъ
не е билъ СЪВРБМЪ умаломощенъ и съсяпанъ, ами и
самси е ложалъ да вземе оржжпе п да иде противъ вж.-
тръчшгагЬ си и в^шини врагове, показва ни историята на
пастирский и селски царь Ивайло.
При ТБЗП 6'Б.тЪжки на учений историкъ Чехъ, ний
не може.чъ да не прпведемъ не но-малко основателнигв
разг-хждения на г. Бобрикова : г'Ка!;т(/ пьрвгш пжть, така
и вторнй въ Българин не се образовало онова в,ътр1>1нно
уякчение на народътъ, което се заключава въ обедине
нието на нравственнтЪ п материялни интереси п на кое
то принад.тЬжи всичката сила при обезпечението на едно
здраво госнодарственно съществувание. Освъ-нъ това само
вжтръчнната организация е имала сила да отблъсне енер-
гически всЬко вънкашно нападанпе, което би се дос^г-
нжло до Българин. Българското господарство пменно въ
това отношение е израсло при най-неблагопрпятнптЬ условия.
,То съединило славянскигб племена, които били раз
единени между себе с/ь широка нропасть отъ чуждитъ'
елементи и които . били распрьсн/ътп по широкото про
странство на Балкански полуостровъ. а тъзи земя е
пр15р'взана съ високи стрьмнн планини. То било длъжно
да води борба за своето с&ществуванье съ ГьрцигБ :
защото тий успъмп вече да подМствоватъ зл^ на Сла-
вянитъ'. —• Иоблагокриятното влияние на етнографнче-
скиг(; п типографически условия се отразило и на ис
торията ма българското царство, защото ний не впднмъ
въ него едновременно в/ътръчнно развитие, централнзован-
на власть и общи усилия въ началата, както при дости
гат,ето на политпческигЬ цгЬли, така и но-иодпрь, при
пропжждат>ето на общнй врагь."
10'
 ГЛАВА XX.
вмт-ьтното СЪСТОЯНИЕ НА ТЪРНОВСКОТО
ЦАРСТВО.
Названията на българското царство. --Гра-
ници (нръ-дели). — Разделение на господар-
ството.—Населението и неговатанародность.
— Господарственно и международно право:
— престол онаслъ'дието. - - Господарственни
и придворни длъжности. — Царь, Царица и
придворенъ животъ. — Съсловия: боляри. —
Черкова и патрпаршество. — М ъ н ас ти ри и
техните преимущества. — Градове. — Ста-
ро-българското кргвпостничество (тлъкаше-
ство): парики, отроки и т^хнитари.
Това което е най-мжчно въ историята на българ-
скпйтъ народъ, то е да се възстанови една цъма карти
на за вжтрешното състояние на царството. Подобно едно
описание има го.тЬма важность ; изучваньето на господар-
стветгно-—общественнигв наредби и на вхтр-Ьшний лсивотъ е
най-интересната и поучителната часть въ исторпческигб
трудове. Тамъ е именно науката история, за това ний
що се ползуваме отъ издиреното за да поговорпмъ ма-
каръ въ кратки чьрти за вхтр'1жното състояние на Тьр-
новското царство, като хвърляни б^глп погледи и на по-
отдалечените епохи.

1. Названието на царството.
То е било различно. Но славянски се е наричало
Българска страна, или 'просто, по славяпский спо-
собъ на изражението, Бъл"гари. ГьрцитЬ еж казвали
 В.ьтрЪншото състоявие на българското царство. 149

оЛузгг.*, а на западъ - - Ви1§-апа, Ворте, по арабски

— Борджания.
На чужбина много се распространпло и названието
Загорье. Подъ това име разбирали всичката дьржава,
която се простирала между Балкана и Дунава, отъ Ти-
мокъ до Черно-море, — Старата Мисия, зьрното на ста
робългарското господарство.
Византнйцлгв, които имали пристрастието да нари-
чатъ всичко по старо-еллински наричали Българш"Б —
— М и с и, а страната имъ—Мисия. Шкои погрешно на
ричали страната Бъма Влахия.
2. Граници на царството.
на царството се изм^нявалъ често.
Аг1;нъ и Петръ стигнжли до Оврезъ. — Калоянъ диг-
н/ълъ пр-вд-Ьлътъ къмъ Цариградъ и Солунъ и до Маке
дония съ Охридъ. — При Ивана Асйня Ц (1218— 1241)
разшнрочаваньето на търновското царство стигнлию до
своя вьрхъ ; но спновегЪ му загубили всички ГБЗИ завое
вания. Констаншнъ за малзсо време СТИГНАЛЪ до Горня-
Македония; но подпрь никой вече отъ българскигЪ ца-
рье не можалъ да разширочи до тъзи страна властьта си.
Въ време на по-личнитъ1 царье, на Сев^Ьръ — пр^-
д^лъгь билъ Дунавъ. на Истокъ — Черно-море, по Югь
— често се минавали Балкана и Срйдня-Гора. На За
падъ АсгЬновщп*Б владели Б'влградъ и Браничево,.
За различнигв въ разни времена изменения на пр^-
д'Ьлътъ, ний говорихми по-наиргБдъ. Тукъ ще пом^немъ
само, че мнението за господството на пьрвитЬ АС/БНЮВЦИ
и надъ Влашко не е основано на положителни данни.
3. Разделение на страната.
Царството се наричало, такто и въ Сьрбия. дър
жава, ОТДЕЛНИТЕ провгацш! — области или както Гьр-
цигЬ, хора.
Списъкътъ, макаръ и непъленъ на българските обла
сти се намъ-рва въ търговската пртгвелегпя, дарена отъ
150 Българска История.

Ивана Ас1шя II на Дубровчанпгв. Въ тойзи списъкъ

срещали: Бъмградъ, Браничево, Бъдинъ, Тьрново. ПрЪ-
славъ, Карвунска хора (въ Балчпкъ), Кръмска хора (око
ло Карнобадъ), Боруйска хора (Боруя, Веррея. сега
Ески-Загра).
По-нататъкъ се сргвщатъ владенията, спечелени подирь
сражението прп Клокотнпца (1230): Одринъ. Димотъ. Ско-
пена хора. Нрн.тЪиска, Дяволска хора н ,зезш Арбанска".
Македония се зовяла Долня Земя. На срйднитБ ви
кове Византийците п др. раснроотранявалн името Маке
дония 'и на Тракия. Славянитъ1 отъ най-старо време с/х на
ричали Тракия Р о мания (отъ това днесь Ромаиья),
както четемъ въ надписитв на Ас-Ънн II.

4. Населението и неговата народность.

Има силни доказателства, че Стара България е би
ла г&сто населена. Въ отделното княжество на царя
Срацимира Видински въ 1305 г. третята часть отъ насе
лението е била повече отъ 200,000. Което ще каже, че
само Видинската дьржава на Срацимира е имала повече
отъ половина милионъ население.
П;гь сллчаваньето на старнгЬ памятницп съ ни-
и1линитъ' отношения нзлазя, че изобщо на нолуостровътъ
сл истр-вбени безъ днрка много с^днов^ковнп жители.
Главини елементъ на населението, разбира се, б!аи Бъл.-
гарскигЬ Славяни. Между гЪхъ самъ-тамъ, повече въ
градоветъ', отъ колкото въ селата, живъ-ли чужденци отъ
деветь народности, между които най-главнитв ех. били
ГьрцигБ и КуманигБ.
Гьрцит^в ЖШГБЛИ отъ незапомнени времена въ
пристанищата и други търговски градове. ТЬхното влия
ние на България е било много голямо; повечето ви
зантийска черковна и светска (мирска) терминология била
пренесена въ България. Въ грамотигв на XIII и XIV
СТО.ТБТИЯ явно може да се съгледа какъ м^стнигЬ назва
ния устжпватъ на Гьрцкигв : хора. оризмо, кефалиа, диа-
вато, периволъ и пр.
 Вхтрфшното състояние на българското царство. 151

Куманитв, турский народъ. САЩО ех. шали забъ1-

лъжително влияние вьрху животътъ на Вепгрпт]; и Бъл-
гаритъч Додъ- се скитали отсамъ Дунава. ТБ били най-
върнитЬ съюзници на АсЗшювцн протнвъ Гьрцнтъ. Но
когато Татаригв ги изгонили изъ Влашко, гЬ щгвмпн/ьли
въ Маджарско, дЬто били приети много добри отъ краль
Бела IV. Друга часть отъ твхъ се заселили въ Бълга
рия, дъто куманското болъретво се свързало съ Българ
ското до толкозъ, щото куманский болърпнъ Т е р т е р ъ мо-
жалъ да сБдне на пръстола (1280). Въ Македония п до
сега. сццествуватъ остатки отъ куманска память : градъ
Куманово, село Куманичево, въ Касторин, а въ Т])г1;внен-
еко има колиби Куманит1>.
Н-БКОЙ си счнтнтг]> ГагаузигЬ живущи около Варна,
за потомци на КуманигЬ, тъй като ГБ и до сега не го-
ворятъ други осквнь турскин язикъ. Хамиеръ иска да
докаже, че Гагаузпгв с& турски пр-Ьселенци изъ Азия;
но той не се иодкр-влява отъ никого.
Едшгь отъ най-старитЬ елементи еж. били Римляни-
тт, или Власигв. Още Въ 1104 г. гг> се поминоватъ по
край Черно-море. Отпосл^ тз се загубватъ отъ балканскигв
земи и оттатъкъ Дунава основаватъ румхнско госнодарство.
Въ градовет!» имало италиянски търговци, п твьр-
дъ- малко Евреи.
Новъ елементъ еж били Цигани т 1'> (арийгкнй на
родъ) дошли изъ Индия въ Д* в. въ Персия, а въ IX в.
въ Византийската империя, на азиятската страна. Въ
Европа ТБ се явили най-напръдъ въ Гърция (въ Х1ДЛ ст.),
отъ дгЬто послъ1 се распрьсн&ли по иолуостровътъ. Дълго
време гЬ живели между Гьрцитъ, ('лавянигЬ н, споредъ
Миклошича, заели много гръцки и славянски думи. кои
то и до сега се ергвщатъ въ язика на Циганят!'., които ех
распрост])ане1П1 по ц-Ьлъ свътъ.

5. Господарственно и международно право.

Господарьтъ на България носилъ името ц ар ь, което
е равно съ гръцкото рат-.лгу^ и латинското 1трега1ог.
152 Българска История.

Това название произлязло отъ рижкото цезарь п е заето

въ дълбока старина, когато Славянигв «'ж. имали сноше
ние съ РИМЛЯШГГБ. Въ най-старитЬ намятащи се чете
д Ъ с а р ь, по-кжсно цьсарь. Царьтъ никога не е пис-
валъ аз ъ или н и й, а царство ми, като е слъдаалъ
византииский обичай: така с&що и сьрбскитв кралье каз
вали кральство ми, а румхнскитЬ воеводи — гос
подство ми, йотша шеа.
Императорскийтъ титулъ на господарьтъ с бнлъ при-
познатъ сд;що така отъ иностранцитЬ, Сьрби, Русей, Гьр-
ци и Италиянци. Паната и МаджаригЬ давали тъзи титла
нб-рфдко. Пълната титла била: „въ Христа Бога благо-
вТ.ршй царь и самодьржецъ всймъ Блъгаромъ и Грькомъ".
За знаковете на царското достойнство ний узнавами
отъ старит!» монети. Столът ъ или пр^столъ, испи-
санъ на монетигЬ като двуного с-Ьдалище. билъ украсенъ
съ бисерь; по-сетн-Ь се явява като кресло (фотйолъ)
II НаЙ-ПОСЛ15 СА1ЩИ1ГСКИ ТрОНЪ.
Короната се зовяла по гръцки диадима. Петръ
се коронясалъ съ златна корона. Калоянъ получилъ отъ
папата кралска корона, скиптръ и хоругва съ образътъ
на св. Петра. На монетигЬ короната е изобразена въ
равнообразни форзпг. Обикиовенно тя е била низска би
серна шапка, отъ която къмъ слйпитЪ очл се спущали
ДВГБ ленти, украсени съ драгоценни камьни. Царьетъ си
придавали, по вкусътъ и угодата, различни изменения
въ тъзи форма. Иванъ Ас^нъ II и Свъчославъ носили
корони полушарообразни и отгорЯ съ топче ; Страшюшръ
—проста шапчица и пр.
Коронясваньето ставало въ пос^оениата отъ
Петра и Ас-вня черкова на Св. Димитра подъ Трапезица.
С к и п т р ъ т ъ билъ отъ различна дължина и отго}св
си ималъ крьстъ, отъ долу — шаръ. Само на монетитв на
Ас^ня П се явява изображението на държавата като
шаръ съ крьстъ.
Хоругвата (знаме) стои обикновенно между царя и
царицата.
Господарственний гербъ е билъ левътъ; той наис
 ВжтрЪшното състояние ва българското царство. 153

типа, не се срйща на средновековните монети и пе

чати; но сл;ществуваньето му е доказано отъ по-пос.тЬ,
особенно отъ известията на XVII столетие.
Въ тържественни случаи, каквото, на бо.тБрските
събори, царьтъ се явявалъ об.гЬченъ въ пурпурна дреха,
наричана багрени]1>а (порфира). Това е блло пъстро зла-
тотканно облекло, съ нанизи птъ бнсерь и скжпи камъни
покрай шията, на р/чкавите и на долнята пола. Отъ
къмьнл и бисерь бл1>пгБЛ'ь ноисътъ, на който крайтъ се
спущалъ малко отъ .тЬва ржка.
Асень II надъ багреницата носялъ широка, раскош-
но обшита мантия, на която предницата се иснъ.шявала
отъ го.твма лилия. Царското об.твкло било заето язъ грьц-
кнте 1шнераторсгш дрехи.
Колкото се касае до пръ-столонасл^дието, то въ
България, пи въ първото царство (до 1010 г.), нито въ
време на второто — никакъ не е ималъ сила старославян-
скпй обичал за да се избира единъ отъ всичкий
царски родъ, а се гледало правото на пьрвородството,
както това е п диесь въ Россия. Ако царьтъ умиралъ без-
дътенъ. то му нас.твдовалъ най-старий братъ, както на-
примгЬрь Михаилъ Лгвнь на Калимана I.
Споредъ византийский обичай царгкинтъ синъ, на-
ръ'ченъ насл1;днпкъ на престола, схщо се зовялъ царъ и
на него гледали като на съправнтелъ. Такъвъ се явилъ
при Константина синъ му Михаилъ багренородшш, при
Александра — тримата му синове, единъ с.тЬдъ други, при
Страшимира — младиГг царь Константинъ.
Въ време на малолетството на царя управлявала
майка му. Ако се пресичала мхжската линия, то бол^ри-
т4 избирали едного исномежду си. Така на пр. нодирь
прекъсваньето на АсЗшювий родъ избрали Сьрбинътъ
Косгантина, който като двуроденъ братъ на Сьрбский краль
Владислава, зеть на Асъ'ня, билъ роднина на старата
царска челядь. Отвънка били избрани двама: Ас^нь III
отъ ГьрщггЬ, Смилецъ отъ Татарит^.
Женското поколение било нсключено отъ престоло-
наслгЬдието. Но избранний царь се женилъ за нЪкоя
154 Българска История

княлша отъ старъ родъ за да придаде на царуваньето си

наследственно право ; така направнлъ Сьрбинътъ Констан-
тинъ и Михаилъ. Схщо така направили и прЪстологра-
бителнгБ Борплъ, Калиманъ II и Ивайло, конто се ирЪ-
вИшчали за вдовиците на убитите си пр1>дшественшщи.
Българите имали международни отношения съ
Византийциг!;. ВонгригЬ, Сърбите, неточните Франки,
Неаполитащигв, Генуещите п Врнегщянцигб. Тьрновски-
гЬ царье имали свьрзка н съ азиятскитЬ султани.
Единъ важенъ въпросъ по господарственното право
ех притязанията на Венгерската корона вьрху Българското
кралство, като на щгЪдипша часть отъ Венгврско. Т'Ь:?и
нрнтязания водятъ своето начало отъ Бела IV. който
въ походитф си протпвъ византийцигЬ нрЪ.мшьъ щйзъ
българската моравска область. превзе Б'Ьлградъ, Бранжчево
и др. Подирь него няколко маджарскн кралъе с/^ нналл
война съ Бъзгаригв, но все безуспешно. Стефанъ \' 1шалъ
петь нападания, пр-Ьвзелъ, дьржалъ н-Ьколтсо време Видннъ
и взелъ титлата краль на България (гех Ви1§:апае). Тъ-зи
титла отъ тогазъ оста!гхла въ венгерското кралство,
накаръ безъ фактическо основание.

6. ГосподарственяитЪ длъжности
те били нсключително преимущество на бол^ригв,
и, както въ Сьрбня били наредени, по византийски
образецъ.
Най-високото звание -въ господарството било званието
деен о т ъ, жената на когото се зовяла деспотица и дес-
пина. Въ Византия тъзи титла давали обикновенно на
юшераторскитБ родствешшци: по-късно така се наричали
владетелнигЬ князове на Епиръ, Морои. Сьрбия н пр.
С.тЬдующата стецень но редъ занимава севасто-
кр а тор ъ т ъ, съ която се именувалъ царский братъ
или близский му роднина.
Думата банъ не се ср^ща въ старобългарските па
метници. Но въ турските нсточшщн отъ времето на по-
коряваньето се среща банъ на София и на Цеппна." Тъзи
 Илтр-Ъшиото състояние иа българското царство. 155

титла трйба да е пръ-минхла въ България отъ ОЬверинъ,

Хърватско, Босна, д-Ьто банове се зовялн наигвстницптЪ
на венгерскятЬ кралье.
Гослодарственний калцлеръ (ньрвпн зпшстръ) и
министръ на фшшщиитЬ се звалъ логотетъ.
Другитъ1 български чппопншщ на които числото
и йерархическия редъ ле СА; познати били : п р о т-о -
вестиаръ, л р от о с, евастъ, протокелиатинъ
(пьрви камергеръ), протогтраторъ, великип ири-
м ик у р ъ, е н и к е р ц н й. Въ грамотит!; срещам н още
страторъ, и коиисъ съ конье.
При дворътъ ла рузишс.кигв. князье въ XV ст. се
ср'Бщатъ слгЬдующт"6 названия : великл дворникъ. велики
постелнлкъ. велики иерннкъ. вел. логотетъ. вел. вест-
каръ, вел. статаръ, вел. столникъ, велики компсь и
ключерь. Има д1Л'1;ние, че тЬзн названил сл; заети изъ
българсклп дворъ.
7 Царьтъ, царицата и придворний животъ.
На българский царь. както въ Впзантнм СА; нравили
комахай божески почети, нрп всичко че властьта му би
ла ограничена отъ болгЬригЬ.
Удивителна е купчината отъ титли, що му се давали:
Наричали го : 6лаговъ'ршш, благороднии, христолюбп-
вий, гфйвисокий, пръ-красний, пр-Ьславлий, салодьржавний,
благочестивМшип, православнпй, велпкий и сллний.
Царицата въ нашгтшщитъ' се нарича слицо благо
честива царица. Отъ '2[ търновски ца]шци били 8
Грькшш, •") Българки. 8 Сьрбки, '2 Ромлаиш. 1 Куманка.
1 Венгерка н 1 Еврейка. Еуманката. съпруга на Калоя-
на, както се нодозр^ва, убила, м^&жа си на едно съ Бо
рила, царски племенннкъ, на когото станжла жена. Вен-
герката, жена на АгЪня II и Ролл^нката, жена на Сра-
цимира били католички.
Но отъ всичкигЬ чужденки най-гол!ши злочестини
наносяли на цялото царство ГрькиннгЬ. Най-срамотна па-
мять си оставила Мария, жена на Константина, а сетнъ1 на
Ивайла, която била майсторка на най-удивителни интриги.
156 Бъларска История.

Много дъщери на българскитв царье се оженили за

чужденци князье и царье.
Подирь нриемваньето на христианството Българско
то царство се управлявало отъ династии.
Старийтъ, първоначално неславянский родъ. на
Омортагитъ1, къмъ край удивително отслабшь.ть.
Между македонскнт]; Шшнмановцн (Мокри) сртлцатъ
се твьрдъ- енергически личности, които си имали своигв
седалища въ Охрида и Преспа (20:5 — 1018).
Въ Търновското ца])ство еж. господствували три цар
ски рода : търновските Аеъчшвци. потомци на старигв
•царье (1280— 1323) и видпнскигЬ Шпшмановци (1323
— 1393). Всички еж били съ страшенъ и войнственъ ха-
ракторъ. Грьцигк еж ги обвинявали въ свир1шоеть и въ1-
роломство. качества, съ които се отличавалъ наистина
само Калоянъ „грькоубийца."
Лошавото било това, че игЪнаваньето на царскитв
родове не дало на БългарптЬ да се укргЬпятъ и раз-
внятъ. както требвало въ господарственно отношение.
За домашнигБ отношения при дворътъ може да се
каже само. че много царье били женени дважь, Ас1знь II
и Константпнъ-трижь. Н'Ькои си станжли В1гаовни въ двое-
женство : Константинъ. Тертеръ и Михаилъ, които испро-
водили славянкпгв си жени въ Византия заложници, а
сами се оженили за Грькинки. т
Има п никои романтпчески епизоди въ историята
на безъ в^сть п])опаднжли изъ двореца въ Търново ца
рици ; такива еж любовьта на Асйня II за Ирина, бракътъ
на Святослава съ търговската дъщеря Панталеона и лю
бовьта на Александра къмъ еврейската девица.
За вжтр-Ьшното устройство на палатигЬ нищо не се
знае; сжлцо и за царското ковчежничество (казначейство).
Гостоприемството на царьегЬ било го.тЬмо; и за двор-
цовигЬ (сарайски) тържества ний ср^щами описания у
Акрополита, който на 1260 год. дошелъ като послан-
никъ отъ Мпхапла ТПТ при царь Константпна.
Колкото за свадбитй, споредъ Роберта де Ктари,
в^внчаваньето на българската княгиня Мария, Борилова
 Влтр-Вишото с-ьстояпве на българското царство. 157

дъщеря за императора Хенриха, баща й натоварил* зес

тра 60 товари» животни съ злато, сребро, копринени и
други СКЖ.Ш1 работи ; всяко животно било покрито съ
червено кадифе, което се влачало подпрь него няколко
гтдшки.
Когато въ 1337 г. се въ^нчалъ българския царь
Миханлъ за дъщерята на Андроника III, вънъ отъ Одринъ,
при Тунджа на Коменовата л&ка пирували 8 дни весело.
На девстш! денъ БългаригЬ сн отишли у дома, придружа
вани отъ много грьцки болври, отъ които НТБКОИ си ос
танали въ новото отечество на младата царица.
Интересни еж. подаркитъ1, ко'*то правили български-
гв царье. Калоянъ проводилъ на тапата съ архиеписко
па Василня злато, копринени материи, восъкъ. ср-вбро,
конт,е и катжри. Подпрь коронясваньето си бъягарский
царь испроводилъ на папата, освгвнь подобни нъчца, една
камила. Южиославянскигв г(1сподари отдавали гол-Ьш Ц-Б-
ви на оиитоменшггБ животни.
Главното удоволствие на българските царье. както
и ввредъ, билъ ловътъ. По ловъ ходили съ соколи, ку
чета, хрътки и загари (едри кучета). Надзорътъ на ловътъ
се порлчвалъ на нсарипли песяци. Соколнпкътъ по бъл
гарски се звалъ крагуяръ (отъ крагуй, соколъ).

8. Съсловия.
Както въ съседната Сърбин, в&тр^шнитб отношения
на която сд^ твьрдгЬ добр-Ь жзвЬстни, н въ 1»ългария
властьта е била въ ржц^гв на дворянството. При това
съществувало силно градско съсловие.
Колкото за селското население то било прикр-виено
(обвьрзаио) о земята.
БългаригЬ имали два класса болгЬри: големи и мал
ки. Названието бо.тЪринъ пръ'минжло у РОМ&НИГБ (бояръ),
АлбашщгЬ и РуссигЬ; въ Сьрбия и Босния тгЬ се зовя-
ли властелини или властели.
Бол-ЬритЬ се събирали на събори, решавали тамъ
много дгвла и занимавали всички длъжности.
158 Българска История
Царьтъ. който н.малъ вгйкога около сп царски <-ъ~
вйтъ отъ-бо.търи, билъ въ сллцность това което пърпитв
римски царье, т. е. пьрвн между но-дичнгстъ1 хора на
страната си.
За отношенията на бол^рптв къмъ царя. подобно
на сьрбскитъ1, ни й сръчцамп нгвщо у Данаила. Лод1фь
битвата н]иг Велбуждъ поникнало препирня между гвзи
които били но четени отъ ца])ьтъ на Българигв съ велики
почести и славни титли, които пмалн пълна власть надъ
земигв п замкнгв въ тъзи страна наместо господарь,
съ когото ГБ б1;хх като братия (яко творила братня).
На друго згЬсто сжщий говори, че т1> еж -били като
братня, д1ща или любими другари на царя.
Стефанъ Урошь III, кога се вьрнл;лъ въ България,
водилъ окованиг!; въ вериги боляри за да му покаж&тъ
земиг!; сп. градоветЬ и всички страни, ако не ЩГБЛИ да
ги мжчи. Като гудилъ на тронт, Шншмана П. той под-
твьрди.ть на бо.тьригБ вспчкитЬ нмъ .достойнства (санъ)
Е ТИТЛИ".
БохЬрптЬ въудушевешг отъ честолюбие често СА; си
добивали пълна независимость, както видвхми да напра
виха това СтрЪзъ въ Македония (ок. .1200 г.) н Иван-
ко убиецътъ на АсгЬня въ РодопитЬ. Вндинъ, като от-
^.^(га 1ф1зпость. скоро е ставалъ средище на Н-БКОЙ неза-
висимъ князь : въ време на татарското нахлусанм> въ
България тамъ господарувалъ князь Шшпманъ, на когото
синътъ Михаилъ се качилъ па Щ/БСТОЛЪТЪ; по-погл4
—* царь Срацюшръ или Страшимиръ.
Голямо е било мог&ществото на куманскигв боляри
Тертеровци. отъ конто едни били царье въ Търново, а
други, каквото Елтемиръ н Войсилъ. основали си свои
княжества въ Балкана.
Бо.тЬрнт-1; ЖПВГБЛП отчасти въ Тьрново. отчасти въ
СВОИГБ дьржавл (чифлици). Въ Тьрново и до сега има
болярската махала» въ Видинъ —- болярска улица.
Въ България, както н въ Сьрбпя. п&тникътъ често
забъчтЪжва на височинит1> н ск;глигв развалини отъ слгЪд-
Хнец1ковнп замъци (кули), които ех направени отчасти на
римски фундаменти ; гЬхпнгв укрепления и части още
 състоякие иа българското царство. 159

не сж издирени н изучени систематически : а пзъ тъ'хъ

ние бихми узнали не малко за животътъ на бол'1;рнт1;.
По-малкото бо.тЪрство. сжщий товаръ «а здравото
раявиванье на гогПодарството. »• било, но вс1>ка в1;роят-
ность и въ България така многоб]>ойио както въ Хър
ватско, Маджарско, Полша, въРуссия и до тридесетгодиш
ната война въ Чехия. Като обшо правило, малкигв бо.гврн
жпв'Ьли въ дървени крепости п дворци (палати), така
щото ннй не можемъ да си нръ-дставимъ животътъ на ста-
ригв бо.тЬрп въ ИГБКОЙ идеаленъ б.твсъкъ. За историята,
дьржавигБ и развиваньето на отдъмнигЬ болярски челяди
е познато твьрд* малко. Известни сж само н1жолко челяд»,
които живъми въ Западна Бълшрнм н подпрь ир-Ьвзема-
ньето на България отъ ТурцигЬ. отдалечили се въ Кип-
роведъ. въ Балкана, и по-късно се преселили въ Ак-
стрнн. Таквиаь сж. П ар ч е ви ч и. К н еж сви чии Пеа-
чевпчи, потомци отъ които ц до ш а жив'Ьяли въ Хър
ватско и Словонин.
яДнесь, казва учений историкъ. г Иречекъ. изъ
когото нпй чернимъ своигв св'БД'1пп!![, днесь въ България
иЬма христианска аристокрация. ]}црочемъ възможно е.
че чорбаджппт^ (патрициитв, архонтигЬ) въ нгЬкои
агнета, каквото въ Елена, да происхождатъ отъ малкигЬ
бол-Ьрн. Много бо.тЪрскн челяди подирь завоеванието се
погурчнлп. ТЬзи т}'рски аристократи владъ^ятъ многоброй
ни пергаментин грамоти, на които обнародванието би мог
ло да хвърли не малко светлина вьрху минжлото на бъл-
гарскпй народъ."
9. Черквата,
Народната черква на българското царство, една
отъ православнптБ чернови, о била самостоятелна и
автономна. Понеже споредъ тогавашните погледи на ра-
ботиг!;. царство немогло да бжде безъ патриархатъ. за
това ний виждани, че българскигЬ царье сж аал1;гали
много щото висшийтъ пргвдставитвль на духовната власть
въ България да носи патриаршеска титла.
Затова именно и Сьрбинътъ Душанъ, като се коро
160 Българска Истории.

няса за царь, покачи сьрбската черкова на патриарше

ско стжлало.
Старий, основанъ отъ Симеона. патриархата въ Х
сто.тЪтие билъ пр^несенъ въ Охрида, дЬто той е билъ
лишенъ въ всъ-ки случай отъ своя народенъ характеръ.
Въ дунавска Българин силистренската митрополия, съ
СВОИГБ петима епископи, подирь паданьето на българско
то царство подъ Византийци!"}; (въ 1018 г.) била подчи
нена на цариградския патрнархатъ.
Подирь освобожденъето отъ Византийщггв. въ Тьр-
ново била учредена автокефална (самостоятелна) еписко-
шгя. За 20 годишното управление на пьрвцй архпепп-
скопъ знаемъ, че (въ 120-1 г.) паната го назначи црп-
масъ на България, но въ сжщность Василий се нарече
патрпархъ.
Едвавгь на 12:} 5 г. тьрновский патрпархатъ билъ
прппознатъ тържественно отъ вселенската черкова въ
Лажсакъ. По-подпрь ГьрцигЬ се каяли за тъзи си ийр-
ка, но било вече късно. Даже византлйскийтъ иатриархъ
Каллпстъ писалъ (1855) на търновското духовенство, чема-
каръ действително тьрновс.кий епископъ и да е получплъ
нъкога титла на патриархъ, но съ това още той не е урав-
ненъ съ остаижлитЬ патриарси. За това Каллистъ искалъ,
щото тьрновский патрпархъ да поменава въ своигЬ мо
литви византийски!! шприархъ. Скоро подирь това тър
новската черкова се ограничила твьрд-Ь много, като се
присъединили къмъ Византия Добротнчь и Срацияпръ.
Изъ византийската хроника на 139.1 г. става ясно, че
въ Цариградъ още помняли лампсакското прнзнаванъе на
автономията на тьрновский патриархатъ. Но щш всичко
това, три години по-посл^, ГърцитЬ усггвли поднрь пада
ньето на Тьрново да грабнжтъ българската черкова и да
я владЪятъ до пос.тЪдннгЬ години.
Святата и божественна черкова на българското цар
ство (свита и божественна црковь царства блтарскаго)
се н а]Л1 чала още съборна црьковъ.
Областьта на тьрновскпй патриа1)хатъ обнемала сл-Ь-
дую]цитгЬ митрополии :
 БхтрЬшното състояние па българското царство. 161

1). Великнй Прътлавъ, митрополитът^ на който билъ

прототронъ (пьрвощувстоленъ)) ;
2). Дрстеръ (Силистра);
'•}). Овечь (Провадия):
4). Ловечь;
5). Чрвенъ (Русчукъ);
6). Бъдинъ (Видинъ);
7). Срйдецъ (София).
При т(;хъ се присъединявали въ разни времена и
други митрополии н епископства, каквото месемврийската,
филтюполската, а при Ас'Ьнювциг1> и много други на
Западъ.
Доходътъ на епископатигс съставлявали внасянията
на духовенството. Доходътъ отъ поповег!; съ-
биралъ екзарх ъ, епископски пратенникъ. комуто се по-
в^рявало и духовни й надзоръ. Наедно съ екзархигЬ, до-
ходътъ отъ селското духовенство еж сбирали и прото-
поповегЬ.
Колкото се касае до отношенията къмъ папата, то
пръ-ди всичко тргЬбва да поменемт, за унията на Калояна.
Тъзи уния, понеже е била сторена просто и чисто съ
политическа цъ'ль, то се распаднжла тозъ часъ подирь
коропясваньето. Безплодага , еж. останАиш панскигЬ ув-Ьща-
вання, обьрнжти къмъ АЛня П, Еалимана I, Тертера I
и Александра. Покатоличваньето на видинската область
(въ 1365 г.) станжло съ насилие и за това не траяло
подирь отдалечаваньето на маджарскитЬ щшгЬснители.
Яри всичко това, КатолищггЬ еж тьрхйли, живели спо
койно въ страната, както и до сега, ' и се радвали на
пълна религиозна свобода.
Гол^мъ н важенъ религпозенъ й политически еле- -
яентъ еж. били въ България БогомилитгЬ. Въ XI ст.
тЬ се распространили твьрд!; много и не единъ пжть се
• мжчили да изгонятъ ГьрцитБ, та н възстанието на 1186
г. не се е свьршило безъ гЬхното участие. При Ивана
Агбня II ги попълнили цялото царство, а въ 1365 г.
ТБ занимавали почти всичка видинска область.
Интересната история на БогомилигЬ е станжла ясна.
Б. История Бобчева. 11
162 Българска История.

едваз'ъ въ последно време, а огь по-нататъшните издирва

ния на славянските историци, можемъ да очаквами още
по-големи резултати. Последните дирки отъ богомилство
се съглеждатъ едвамъ въ Х\Т1 ст. Требва да обадпхъ
само, че още п днесь въ Босна има Хрпстпаии, които
не тьрнятъ у себе нп патери, ни попове, ни имами п кон
то се управляватъ но своите стари традиции, що пре-
юшаватъ отъ старите къмъ по-младите.
10. Мънастири.
Мънастпрски обители имало но-малко и те се нол-
зовали не само съ ГО.ТБМО уважение, но и съ значителни
правдшш и богати доходи. Въ единъ документъ (1347)
обителите се дЪлятъ на святи лаври и малки мънастири.
Наи-големлйтъ българский мънастпръ е бплъ С в.
Ивана Рплский, който е влад-Ьлъ съ хрисовулъ
всички околни гори съ 23 села. Годината на основата
на Рплский мънастиръ е непозната. Иванъ Асйнь П и
другигЬ подирь него царье го надарили щедро. И сега
още рилската обитель представлява великолепна сграда,
посредъ раскоишата горня пустиня между пьрвобитнлтв
лесове п горните лл;кп: на мънастирскийтъ дворъ, оби-
коленъ съ нортики (стрехи съ стжлбове), се издига го-
л^ма черкова съ иеть купола (кубета).
Отъ светогорските мънастщ)и най-много се нолзо-
валъ съ щедростьта на нашигЬ царье Вографский мъ
настиръ на Св. Георгпя; сж.що — и Пр о т ат о н ъ и
Лавра, които имали хрпсовули отъ Асъ-ня П.
Въ България, при Витоша, въ софийското поле е
имало свой Атонъ, който се много уважавалъ отъ бъл
гарските царье и дето още п до сега има 14 мънаетирд.
Въ околностите на столицата Тьрново има 8 мъна-
стиря ; често поменаватъ лавра Свети Четпредесеть мж.-
ченици, която е <5ила превърната въ джамия.
Но още нема основателно издирванье вьрху бъл
гарските мънастири и вьрху гЬхната история; а то е
важно и необходимо, защото ще пролее много светлина
вьрху техното устройство.
 В.у.трбмшото състояние на българското царство.

Старобългарските молахн' не ех били такива тжиц

и необразовани, както сега еж. повечето калугери. Треб-
ва да имъ се припознае тъзн заслуга, че гЬ СА; били
единствешшгЬ работници по науките н пскуствата. Старо
българските ржкописц, конто действително не еж. бил н
малко, почти всички еж писани отъ ржцегЬ на монахнте.
Треба да обадимъ при тов», че мънастн реките братия
не еж. имали друга наука, освгвнь византийската.
МънастиритЬ ох. били отървани отъ всякакви обще-
ственни тяготни. Отъ поповете имъ нито черковното, нито
светското управление е имало право да събира никакви
данъци. ЦарьегЬ и бо.тЬрптЬ нравили подарки и заве
щания на мънастприте я така уголемявали дьржавите
имъ." а н'Ькой бедни хора като стхпвалн въ лънастнрътъ,
отдавали своето имущество за постригъ. Селата, ме-
тохътъ и нананрътъ около згьнастирътъ давали доходъ.
Мънастирг^нгв хора живели сжщо въ градовегЬ (("офня,
Скопье и пр.) Въ деньтъ на лънастирский патронъ-све-
тецъ въ мъна'тирътъ се стичало всичкото околно насе
ление п се веселило при мънастирскитЬ врата, въ гори-
тв и ливадитЬ. Често се е распрьсвалъ олухъ за нЬкоо
чудо, станхло въ мънастирътъ, и тогазъ калугеригЬ едвазп,
ус1гввалп да посрещатъ народътъ.

12. Градове (градища).

С'лавяните, както Келтите -и Германпгв, се научи
ли на градски животъ само по-сетне у културнигЬ на
роди, които живели около СрЬдиземно-море. Югославян-
скпте народи, когато дошли на иолуостровътъ, вече на-
1гЬрилп римски и грьцки градища, искаралп отъ тамъ
старитв пмъ жители н сами ги завладели. 11о-го.тЬмата
часть отъ шшеннште градове въ тези страни стон на
алтични основи.
Много градове еж поникнжли отпосле и то отъ нри-
градове, които обикновенно се правялн близо до нЬкоя
крепостъ, принадлежаща на жупд и бо.тври.
Градовегв, като центръ на жупитв или областите,
п*
 164 Българска История.

сж били седалище на чиновннцигЬ, на духовенството и

на много бол1;ри.
Гражданитъ1, споредъ всъ-ка в^роятность, надарени,
както и въ Сърбия, съ всякакви нравдини л прЪшгуще-
ства, се затшавали съ търговия, занаяти, земледЪлие и
. каменни работи.- ТЬмъ често били подвластни околнагЬ
села: така се разбира поне отъ едно М^БСТО въ рилский
хрисовулъ (13 7 Г)): „градъ Стобъ, е казано, тамъ л1>ма
никаква власть надъ мънастирскигв людье. нито надъ
имуществото имъ, нито надъ единъ гЬхенъ косьмъ*.

12. Старобългарските селяни и прикрепеното

у о земята селство (тлъкашество).
Въ противоноложность на съседна Сьрбия н Визан
тия. Д'Ьто положението на селското население е известно
съвьршешю точно, въ България за тойзи пръ-дзгь-тъ има
ми твьрдЬ малко СВЕДЕНИЯ.
Въ 1347 г. въ имъ-шшта на Ор-Ьховский мънастпрь
еж. жпвъ-лл „или парици и отроци, н-лп т-Ьх-
нитари, или людье каковп любо."
Въ най-старийтъ византийски . хрисовулъ (1258—
1271) четемъ за отроцнтЬ на мънастпря. А тт> още
по-старий хрпсовулъ, що' далъ ишераторъ Василъ II на
охридската черкова.(1020), узнавами коосо парнкл е
имало вс^ко българско епископство. ПарпкитЬ еж б]гли
черковни селяни, както отрощггв — мънастпрскн. Изъ
ВСИЧКПГБ оскждага данни, що можемъ да имами на рас-
положенпе. излазя, че въ България имало обвързани се
ляни (тлъкаши крепостни), както въ Византия ; парпкнтв
еж били като колонитЬ въ Римската имиерия.
Когато СлавянптЪ взели да се поселватъ въ полу-
островътъ, то намерили го.тЬма часть отъ селското насе
ление, обвързано о земята. Въ епохата на Римската импе
рия се образовалъ именно така нар-6чешшй колонатъ,
който не прилича на старото рабство. а на заселванье
на военноплъ'нн1гг* варвари. ТЬзи колони били привър
зани о земята (крепостни), които владЬялъ н^кой го.тЬмъ
 В-ътрЪшното състояние на българското царство. 165

землевладЪлецъ, и ГБ неможали по волята си да оставятъ и

да ид&тъ, ДБ искагь; но и землевлад1>лецътъ не е мо-
жалъ кога и какъ му скижне да исплци селянитЬ.
По-посл'Ь го.тЬмигЬ данъци накарали п свободнпгЬ
по-дребни землевладъмци сами да се подчинятъ на едрп-
тЬ земевладелци господари.
Въ Мизия развитието на прикрйплението о земята
се приготвило отъ господаруваньето на фпннскитЬ Бъл
гари. Въ България ангарията (тлъката) за въ полза на
болЬригЬ е съществувала още въ 894 год., което ще каже
въ това време, когато другигв славянски племена знаяли
само земскп работи. Въ Х ст. БогомилигЬ проповядвали
свободолюбивото учение, че чедов-вкъ яе е длъженъ да
работи на своя господарь и сплно възставали протнвъ
„ангарпигЪ".
Подттрь паданъето на България подъ Византийците
въ 1018 г. византийските наредби скоро се впгЬздили у-
насъ ; но пакъ въ XIII в. въ южно-славянскигв земи имало мно
го свободни людье, които по волята си могли да си пръчгЬс-
тятъ жителството дъто щхтъ. Тогазъ земята била населена
твърдя р^дко ; за това свЪтскигЬ и духовни владелци се
стараяли не само да си нам^ятъ жители за пзгвнията,
но и да ги прпвьржатъ о земята.
Скоро и самигБ князове взели да даватъ на мъна-
стирптв и на бо.тЬригк села наедно съ жителигв ; жите-
лигв. макаръ и да се заселвали подъ известни условия
и доброволно, но отпоотЪ не могли да проявятъ никакво
съпротивление.
Въ българскитъ1 ржкописи четемъ, че, напр. въ 1247
г. Орг1>ховский мънастиръ придобилъ земний участъкъ на
едно съ жителлгв, и че царь Шишманъ (1378) въ село
Градечница подарилъ на Рилский мънастиръ попъ Тудора
съ децата му и всичкий му родъ и Петра Теодосова съ бра-
тията му.
Схщото било и въ Сърбия.
И така, на длъжь и на игаръ по цъмий полуостровъ
ималъ С1иа законникътъ на Юстинияна, до д^то ^ф-
ЦИГБ приведох* въ действие Корана, който незнае други
166 Б'гл1арска История.

различия освКшь' правов-Ърни (мюслюмани) н нев-Ьрнл

(всички други).
Между иарикътъ и отрок ъ тъ не може да се
състави едно ясно различие. Но че парикъ е грьцка
дума (шфшсосъ) нгЬма никакво съшгЬние, а за значението
на думнтЬ парикъ и отрокъ и до сега не е съставено
рдногласно знгЬпие. Даничичь счита отрокъ като общо
изражение за всички несвободни классове.
Внзантийский, българский и сьрбскпй обвьрзанъ (кр-Ь-
постенъ) народъ никакъ не е билъ робъ ; той е шгалъ свое
собственно имущество п своя земя ; само той н-вмалъ пра
во да я оставя, той бшгь само вьрзанъ о земята. Въ
XIV ст. хванжтий бътлецъ въ Сърбия наказвали като му
удряли по една дамга на лицето. Парикътъ продавали, да
рили, отпущали но нещгЬмъчшо съ ед!гаъ участъкъ земля
на която е той живъмъ. както това е било и въ старата
Россия до Петрово време.
Колкото за длъжностни на обивьрваняй къмъ неговий
гоеподарь, той билъ длъженъ да му работи ВТБКОЛКО ра
ботни дни, или да му заплати никакви данъци, споредъ
иравовитв обичаи, договори или закони. Въ Сърбия
селянинътъ (обвьрзанъ) ималъ право да тегли на схдъ
своя господарь, ако той пскалъ отъ него повече отъ
законното.
Нито духовннй чинъ, нито военното звание не осво
бождавали крг!;постнийтъ. Макаръ ржкоположенъ священ-
никътъ кргь'постний е билъ собственность на своя гос-
подинъ, съ предположението, че тойзи посл^дний е
длъженъ пакъ да му дава препитание ; само епископ-
скийтъ санъ давалъ пълна свобота. Въ България ний
сръчцами много попове, подвластни на згънастирски им^-
ния въ Вирпина, Орехово и Рила.
Технитари, по Оръ-ховскии документа еж ремеслен-
Н1щи (занаятчии), които се наричали въ стара Сърбия майсто
ри. Още тогазъ на Балканский полуостровъ е имало населе
ния, които ех се занимавали исключително съ занаяти.
У Южнигв Славяни е имало и роби (старославян
ски» рабъ, ж. р. раба или рабиня); въ Сърбия напри
т? •\
Вг-тр-йшпото съсгоянне па българското цирегво . 1 67

военноплйннпгЬ Татари ставалл робье Албания и

Далмация още въ 1459 г. пспроваждалн робоветъ- въ Италия.
Въ България, както и въ Византия, наедно съ кр!;-
ПОСТЮГГБ имало е п свободни жителя селяни най-много
на балканските и родопски височини.
 ГЛАВА XXI.
В/ТЛТ'ЪПШИТ'Ь НАРЕДБИ НА СТАРОТО БЪЛГАРСКО
ЦАРСТВО.
Областно управление: чиновници. — Събори. —
Право п закони; наказания и глоби; — граммотп;
—- Тб^рницТГ." — Фииансин: данъци. - Монетна
работа. — Военно 'управление: войска; оржжие,
военни машини; начииъ на бой; правото на вой
ната Иванъ Русский. - - Животъ и характеръ иа
народа; облекло, писни и искуство. — Занятия:
зеюедъмие, скотовъдство, търговия и пасбища.
— Книжнина.

1. Областно управление.
Както казахми по-напр^дъ, Българското царство въ
разни времена състояло отъ разни земни пространства и
имало различни граници. Съ изагвняваньето на граници-
гЬ, изминавало се и числото на областигЬ, които се у-
правлявалп отъ началници но право и повечето били на-
огБдственни.
Старославянското жупно устройство се удържало въ
България, но разбира се съ гръцки названия, до пада-
нъето на старото търновско царство.
Именно царството било разделено на окржзи, нар^Ь-
чени ж у п и ; всяки окр&гъ ималъ своя центръ, градъ
или замъкъ д'Ьто жив'1;яли управляющит^в, чйновншщтъ' и
духовенството. Но въ XIII и XIV стол. окржгътъ не
се наричалъ жуиа, както въ Сърбия, Чехско и Хърват
ско, а област ь, или по гръцки хора.
Леунклавий расказва, че, споредъ турскптЬ источни-
ци, въ царството на Шишмана е имало 30 или повече
 ' ВлтрЪшии наредби на старото бьлгарско цнрство. 169

замкове и укрепени градове ; но били ли ех т4 въ сж-

щото време централни пунктове на области, - - не може
.да се р4шн.
Най-иьрвийтъ чпновникъ въ жупата се е наричалъ
у БългарпгЬ, както у СьрбигБ, ЧехиН и други Славяни,
жупанъ; това старо название било изместено отъ грьцкото
кефалия (капитанъ, глава). Въ една грамота отъ 1347 г.
кефалииН се наричатъ .корита д у к а. Кофалнята билъ
обикновенно бо.тЬрннъ, и, въ качеството си на царски
представител^ пзвьршвалъ сждебната власть и се гри-
жалъ за общественната безопасность.
ЧпновницптБ на жупата се зовъ-ли или владящи или
както въ Сьрбия и Босна владалци. Грамотжв отъ XIV
ст. поменаватъ „вгЬхъ бо.твръ и работникъ царства ми, ве-
ликихъ и ма.тихъ, " на които царьтъ пр1>давалъ събнранъе-
то на данъцигБ и управлението (съдьржатп въс15кня рабо-
тн царства ми). Въ четиригЬ спазени мънастирски доку
менти поменаватъ се 20 чиновнишки мъчгга, които носятъ
отчасти славянски, отчасти гръцки названия.
Кастро филактъ, както, безъ съмнение, и ка-
тепанътъ или капетанътъ е билъ главатаръ на кръ'-
постний гарнизонъ. ДругигЬ военни лица СА били: прн-
микюръ, алагаторъ (ескадроннип началникъ) ц де-
еятникъ.
По съдебната работа едно отъ главнигЬ лица е било,
както въ Сьрбия, севастътъ; думата с ж дий се номе-
нава по-късно въ 1378 г.
Виршшската грамота поменава князь. Въ Сьрбия
князь еж наричали или селский старай, или търговсмштъ
сждникъ, или бирникътъ.
Ватахъ и топштъкалъ (.'). конто се ср1пцатъ,
СА управлявали сждебни и финансови работи. Между чи-
новницитЬ, които еж имали въ свое в4дъмство данъцигв
и които при Шишмана III се зовали н е р п и р а к е, пьр-
во м1;сто въ Сьрбия и България еж занимавали прах-
т о р ъ т ъ ; данъцигв въ натура събирали ж и т а р и, ви
нари и десеткари, (десетцата часть отъ медъ,
овци и свинье), с"внари, митари и, може би. подо
170 Българска История.

хита р и. ПисцпгЬ еж. държали описъ на земпгЬ съ 1гЬль

да събиратъ налози.
Въ XIV сто.твтие се явили още е.ТБдуюлштЬ чинов
ници: гои чие или находници (посланшщп). побпр-
чии (бирницигв), градари (градшшри) и новари или
варни ч и, в ар ар п.
Народътъ 'би.ть ддъженъ да служи за двора, и
за общината (земството). Яа общингкпгЬ повинности, да
ва ни никои свъ-дЬния виршшскинтъ хрпсовулъ. Всичкпйтъ
народъ въ града и ОКОЛНОСТИТЕ му е бцлъ длъженъ
градъ зпдати (да гради кргвпость) п .тенница блюсти
(да пази тъмници).
За да си обясшпгь въ какво е състояла общинска
та длъжность „градъ зидати," тяжесть, която се сргЬ-
ща и у друпггъ' Славяни, достатъчно е да приводемъ
слгЬдую1цето пзъ душановекий законникъ.
«ГдЬ се градъ обори или кули, да га направ^б
граждаиъ тогази града и жупа, што есть пр^дЬлъ того
града."
Постоянното пазянье на жупната кр^Ьпость ден'Ь и
ноигЬ ний срещали и въ Сьрбия (градо-блюдение п
цаконство) н въ други славянски )гЬста. ОскЬнь то
ва жителитв на жунаха още плащали нрпплата (срьб-
ски : жубски прпплати).
Мънастирскигб людье били освободени отъ ТБЗЯ
служби.
Придворната служба (повишюсть) е тежка и много
образна у всички Славяни. Когато дарьтъ обхождалъ стра
ната, то болъ-ригЬ и калугерптЬ, гражданнтъ п селитггЬ
бмли длъжни да го придружаватъ отъ »гЬсто на друго и
да му даватъ нему и на всичката му свита храна п квар
тира. Нощувката (згЪсто за нощуванье) въ Сьрбия и Бъл
гария се зов-Ьла приселица. Пр^минаванъето на много
бройната царска свита, на псаригЬ, СОКОЛШЩПТБ и орж.-
ж^носцигЬ, които искали хл!>бъ, храна, вино, зобъ и пр.
било голяма тежкотпя. Зарадъ това даже въ Чехия наз
ванието на царската свита хо лота получило значение на
ругателна дума (сволочь).
 В&трЪшин наредба га сгарото българско царство. 171

Друга дворцова служба е била работата въ царски

те земи (иленпя). Сиоредъ вирпинеката грамзгота людьстЬ
(простай народъ) СА; били длъжни да оржтъ, косятъ и раз-
работватъ лозята. — Рилекий хриеовулъ запр'Ьщава на
чиновниците да взематъ на работи мъиастирскит!; людье,
работниците, коньетЬ или воловете имъ. Сьрбските
грамоти сжщо така говорятъ за оранье, жетва. върш1;я-
иье, сенокосъ, като за царска работа.

2. Събори.
Ний имами малко сведения за българскитЬ сгбори.
Това. което знаемъ е, че го.твмитй и малки боляри, ду
ховенството съ патрпархътъ на чело, епискошггЬ и нгу-
монигЬ се събирали, нодъ председателството на царя и на
князьегЬ, на „съборъ^. Такива главни събори, за кои
то ср'Ьщами никои подробности въ историчегаггЬ памят-
нпцп, ставали съ ц-Ъль или да се избере цар ь, или да
се искоренятъ ереситв.
АЕО сждимъ по аналогия на сьрбскигЪ „сбори", мо-
жемъ да направпмъ заключението, че българскийтъ съ-
боръ е издавалъ сдлцо така закони, нареждалъ е еписко-
ПИИГБ, избиралъ е епископите и дауги таквизь.
Точшг сведения ний имаме само за три събора, кои
то се сбирали за сжденье Бого^шлитй и другите еретици :
единъ въ 1211 год. и два около 1850 — 1355 г. Отъ
съборите еж. били избрани царьете : Константинъ, Миха-
илъ Видинския н Александръ.

3. Право и закони.
Ако има нещо по вжтрешната наредба на старото
българско царство, което за насъ е покрито съ най тьм-
нийтъ мракъ, то е юридическпйтъ битъ, то еж законите,
по които се е управлявала страната.
До сега още не се е нам-Ьрилъ некой български закон-
нпкъ, както законникътъ на сьрбский царь Душана, Хър-
ватский Винодолски статутъ, Русската Правда, Польскийтъ
 172 Българска История.

вислицкп статутъ пли Чехский Юсъ Конради (конрадова

правда). Ни й зпаемъ за юрнднческпй строй на българ
ското царство само това, което иадгЬрвами въ документл-
ТБ, а още по н-вкои диркл отъ старославянски правовп
(юридически) обичаи, колто и до сега още се употребляватъ.
Старъ славянски обичай е билъ солидарната отвт,т-
ственноеть на селото за всички свьршенп въ окр&гътъ му
престъпления, когато самий виновенъ не се наигЬрвалъ.
Това се зовяло кржгова норж.ка у Русснтт.. Земешш
по тозь начпнъ "штрафъ ' "оте ~ еелото"чна сьрбски тт бъл
гарски се зовялъ глоба. Забележително е ограничаванье-
то на това учреждение въ внрнннската грамота: ..гло-
бигЪ не трт>ба да се взематъ отъ селата, а отъ вшювнпгЬ
и то само чр'Ьзъ сждебенъ редъ." Тукъ привнесенвй, рим-
ско-византийски погледъ измъчтилъ старославянскпйтъ
правни обичай. Но да ли това е било само редъ за впр-
пинский мънастирь, или е станало обичай распро-
странопъ въ Македония, 'достъпна на византпйскпгЬ по
глед» на правото, това е вънросъ, конто за съжаление,
тръ'ба да си остане нер^шенъ.
Тъзи крхгова поржка (единъ за други кеф и.т ъ) е
пр'Ьмпнд;ла у ТурцигЬ п се е спазила и до сега.
Въ България наказанията се извършвали чръ-зъ
ш^тфови : в р а ж д а (штрафъ) за убйство, (по чески гла
ва), която въ XIII в. еж наричали по гръцки фунъ;
пос.тЪ разбой за грабежь, свършенъ в-\;тргъ' въ общи
ната ; подирь това — вземали штрафъ за кражба на конь,
рогатъ добнтъкъ. който штрафъ се нарпчалъ, както н въ
Сърбия, конска кражба (въ XIII в.) н конский т ат ъ
(въ XIV). За гЬлесни Наказания не ни е познато нищо.
Но .види се, у Славяните гЪлеснитЬ наказания въобще
се избягвали. При всичко, напримъ-ръ, че въ Р у сек ата
Правда се сръчна въ по-старо време кърваво отмьстя-
ванъе (кръвь за кръвь), но по сетн-Ь синоветъ на Ярос
лава унищожили това право и го заменили съ вира
(глоба).
Споредъ ЯрославовигЬ закони за убийство на сво-
боденъ челов-Ькъ се вземало 40 гривни (за болярина двой
 ВлтрЬшни наредби на старото българско царство. 173

но, 80, а за жената половина 20) ; за ударянье съ

тояга 12 гривни, за отсичанье рж.ка 20 и т. н. Ако
убйцата се скриялъ, то вирата (глоба) плащала вервьта
(общината), въ която е билъ намгЬренъ убитшттъ ; таквазъ
вира носила особенно название: дикавпра.
Макаръ най тъмно, но види се, че е имало особен-
на глоба за гЪзи, които изваждали пзъ гробъ трупъ или
го нзгорятъ; тогазъ СА;, вземали отъ селото зидарство.
Всички тг.311 углавни глоби се вземали отъ севастн-
ГБ л прахторитъ1.
Други юридически термпнъ се сръчца въ вирппска-
та грамота: нотка (с/чщо и по-старо сьрбски), т. е. наказа
ние за нарушение на владението, за повреда на нива
отъ чужди добнтъкъ. Това е било тормпнътъ на глобата
за всички наказания по владтаческигЬ искове.
На единъ редъ съ това неписано, обичайно право,
сллцествували още ясни правила и положения, а именно въ
договорптъ' съ иностранпд и въ преимуществата на бол$-
рпгЬ и на мънастирпгЬ. Ний можемъ да понзучимъ нашето
старо право все но чужди документи, сьрбски, боснен
ски 1[ пр. издадени отъ Миклошича въ особенъ сборннкъ.
Вероятно, имало е п български документи; но до сега
еж обнародвани само седемь.
Архимандритътъ на Вирпинсшштъ мънастирь пр'1>д-
ставилъ на царь Константина ц'Ьлъ архнфъ отъ хрисовули
на българскигв царье Романа, Петра, Калояна, на грьц-
китЬ императори, Диогена, Никпфора Ватацеса п пр. и
на сьрбски — великпй лсупанъ Неманя. Сега тойзи мъ
настирь пзчезнжлъ съ всичкийтъ сп старъ прхпвъ. Царь
Шингаанъ III видЪлъ въ Рилскпй мънастирь много
грамоти отъ Ас1;нъ II, Калнмана I п отъ всички бъл
гарски царье, свои прадЪдп, Д'Ьди и родители. Сега тамъ
се нам-Ърва само грамотата на Шшпмана. Въ сьрбскигЬ
мънастири ОСНОВНИГБ грамоти се пшняли като надписи
на стЬнигЬ ; въ България не е открито до сега нъчцо
подобно.
Грамотата (фирманътъ) на български канцеларски
язпкъ се наричала хрисовулъ или златопечатлйнное
174 Българска История.

слово; а царскпй указъ — по грьцкп о р п з м о. Най-

старийтъ отъ уц'Ь.тБлигЬ акти. търговската привилегия на
дубровчанигЬ, дадена отъ Астлш II, се отличава съ твьр-
д'Ь простъ слогь. Ио-къенитй паметници ех наши-анл
съ византийски цвЪтштъ язнкъ; даже формуляръгь нмъ
съвпада съ впзантншь-кий образсцъ. Подирь тържегтв^н-
ното введение сл!;диа преброявапьвто на даровегЬ к прав-
дннлтЬ л на края се лри^ъедннлватънай-страпшптЬ заплаш
ван ни з:а топаь ;/гъ бл;дл;|ЦНтЬ царьс. к«.)йто би дьра»х.гъ
да на]>унп[ тЪзп дарове; пг.му се ю,-;лига да телен оожнйтъ
пгЬвъ, нро1;л!1тн!'-п) на Божия Майка, на Апчстолнт);.
на 31 '2 гЬ нлкейскн отци; той тр^^а, да со глода еднакво
като Пуда и Ария. Подщ^-ътъ на ца]мт о лспълнонъ мть
вавитки н съкран^мпп н се шпиалъ съ червено мастило.
Печатътъ на рил(^;ш": хрясопулт, о ср-Ьпьренъ, но позла-
тен-ь; на едната му <-т||;ша е нзобрааецъ царьтъ, на дру
гата ('в. Нванъ Рилский.
УнотргЬбляванитЬ нъ България сборници по черков
ното законодателство заключавали вт, себе си много поста
новления отъ спътско граждаигко право. Тъй като гЬ ех
имали византийско нроисхоадшие. то за упот]гЬбленнето
на Славяниг!) бнлл снабдени съ вставкц; за това тЬхно-
то съдьржанно заслулгва най-точно изучвание и пр^днр-
ванье.
Най-старъ такт.нъ сборннкъ е Българската Корм-
чая. обработено по Пожжанона на Ивана Схоластика,
може би съ участието на Методнп. Рж.коппсътъ на тойзн
сборпикъ се пази въ рулянцовскпйтъ музей въ Москва. Юж-
нитЬ Славяни сл знаяли н свтлткнгЬ вцзантпнски закони.
наиршгЬръ, компилацията (съставленпето) изъ еклопггв на
имиераторнгЬ .Ь, на н 1»онсталтииа.

4. Финанси.
ДанъцнгЬ, конто плащало българското население въ
старина състояли отъ земни произведения н добитъкъ.
РБДКО се е плащало н пари.
Въ пьрво време царьетЬ не сл; имали нужда отъ
 К-Етр*шпитЬ наредби на старото българско цнрство. 175

го.тЬми сумми тъй като не ех плащали на свонгЬ служа

щи, вос-води и управители; вейки управптель събиралъ въ
своята область данъкъ въ натура н по тойзи начинъ
той се нздьржалъ.
При ца])ь Самуила, българскии земледъ\тецъ, който
ималъ два вила, нлащалъ вг!;ка година качка просо,
качка пшешшца н кърчагъ (бакрачь) внно. Грьцкий лм-
ператоръ Василий, като пр'Ьвзе.тъ пьрвото българско цар
ство, оставнлъ този видъ данъкъ. II ний виждаме че кога
то византпйскм 'Ь жедни за пари бирници поискали да
обьрнжтъ тъзи натурална даш> на сръ-бро, въ България
пронзлазл известната революция на Петра Деляна.
Често даньта се плащала отъ ц-Ьлп об]цини скупомъ,
както напр. въ XV ст. Саг}'дитигЬ и ДраговичигЬ въ Солунъ
владели земята изобщо ц си я расщ)'Ьд1;ляли отъ време
на време съ ц^Ьль да си градятъ к-хщц и други здания.
Виршшшштъ хрисовулг!> показва на с.тЬдующптъ1
данъци: волуберщина отъ вс-Ьки чифтъ волове, ко-
шарщина, може би еднаква съ сьрбската травнина — пла
та за ползувание отъ общинскптб пастбпща ; димина -
налогъ за всгЬка кжща, наметъкъ — отъ х.твба, вино
то и меда. ВсичкигЬ мънастирски хрисовулн отъ XIII
и XIV стол. поменаватъ ьа десетъкътъ отъ свини, овци
и медъ, които се ср'Ьщатъ с&що въ Сърбия, Влашко н
Гръцко.
Пограничннй данъкъ (митото) се наричало кумеркъ
(сошшегсшт), както у ГьрцигЬ. Дубровчанитт. не ила-
щали нищо. Венициянцигв и Генуезцигв, които имали
голяма търговия, плащали споредъ договоригЬ си н за
ввозванье и за извозванье на стоки.
Въ виршшскийтъ хрпсовулъ между налозигв ннй-
ср^щами мостнина и брод ни н а (по гръцки диавато).
Тъ-зи данъци се взимали — пьрвий за пр^минваньето
по мостъ, а вторий — пр-взъ бродъ. Плащали още за
лазарннгБ лгЬста.
Углавнпгв глоби били с&що доволно голгвми.
 176 Българска История.

5. МонетнитЬ работи.
Както за другигв учредения на старото българско
царство, така сжщо и за монетнитЬ работи нлй-можемъ
да знаемъ само това. което намгЬрваме лъ н'Ькон-си до
говори съ чужденщггБ или въ други нЪкои тогаваипга
паметници.
По-подробно изложение за това ний-назгЪрваш въ
търговскпй договоръ на ВенецпянцитЬ съ царь Александра
1352 г. Тукъ ний сргЬщазга между другото да се говори
и за нъ-кон монети ; таквизъ еж. перпера, златяца, грошъ.
Перпера е била златна монета мъ-рка отъ 168/в крата;
златнцата, вероятно, е имала ехщата стойность.
Обикновенната сребърна монета се наричала грошъ
и се дЬлила на 6 ас не р и (аспрп); една перпера имала
О гроша и ~> асперп.
Имало е и М-БДПИ пари. повечето вгхнхти. Намъ
не е позната ни една монета, която да се отнася до
1018 г.
МонетитЬ на тьрновскигЬ царье с^ с1;чени по ви-
занттгски образи, като исюючимъ паригв на Мпхапла
Ас*Ьня, които ех изводъ изъ венициянскиг!) и носили ла
тински надписи. Надннспгв съдьржатъ повечето плти
трудно прочитани монограммп. Отъ 12 царье, каквото
Калояна, Константпна и Александра, които, тр-Ьба да &Ь-
лг6жимъ, /х управлявали дълго време, до сега не е изпа-
мгБрена ни една монета.
II понятно защо. Унасъ самитЬ още не 6'вше до сега
обьрнжто внимание на събнраньето на монетиг!!. Въ пое-
йдно време обаче както въ София така и въ Пловдпвъ
управленията на просвещението ни ех взели ночинътъ за
събираньето имъ. Колкото за запаД1ШгЬ и други събирачи
и гв малко еж направили по тъзъ часть.
6. Военното управление.
Както всички старовременни държави, така п Бъл
гария е имала войска, която се събирала само кога по
 ВжтрЪшнигВ наредби на старото българско царство 177

трйби постоянна войска, въ днешното значение на думата.

Военннт^ сили на царството състояли една часть
отъ контингенти, доставени отъ бо.тЬритЪ, които били
длъжни да нспровождатъ въ случай на нужда извъ-стенъ
брой обрхженл на гЪхна сметка людье; другата часть
била наемници на царя.
Числото на воешштв сили на Българин не е било
постоянно. Може да се каже че въобще това число
не е било ГО.ТБМО. Ний ср^щашг въ разни битви отъ
20хил. до 100,000 души войска и това число 100,000 се е
считало като извънредно голямо. Само ТурцигЬ ех поче-
нхли да ходятъ на бой съ ГО.ТБМИ масси.
Въ българската войска е имало и чужденци ; та
кива нлй знаемъ като наемници ФранкитЬ и други вар-
варски скиталци ; пьрвитЬ цЬнили поради гЬхната опит-
ность въ военната работа, вторигЬ за смъмость и иску-
ството имъ да стр-Ьлятъ изъ лхкъ. Въ ВОЙСКИТЕ на Ас-в-
нювци е имало и много Кумани. У Шипшановци служили
татарски стрелци.
Интересни свЪдЪния за воуружението на войницигЬ
ни даватъ рисункитЬ на единъ ватикански рхкописъ.
Той се отнася на XIV столетие. Шшимановит^в или ех
имали видъ на полушарие и ех били украсени съ пера
на темето или си покривали главата отъ темето до пле-
щитб, като си оставали открито само лицето, или най-
подирь, ех вземали формата на крхгли кожани шанки, или
островьрхи фуражки (русски шапки).
Краката ех били обути въ високи кавалерийски бо
туши, тъй като повечето тръгвали на война съ конье
на които имало юзди, с^дла и стремена, щптовигЬ билл
отчасти крхгли. отчасти продълговати, заострени отгорй
и отдолу. ТшязовегЪ и бол^ригЬ ех носили дълги, съ
кожи, кафтапн п украсена съ горностай (една скхна ко-
жица) шапка.
Орхжия за нападанье служили копията, мечовегв и
стръмпгЬ. които всадникътъ дьржалъ отъ страна въ ту-
лътъ си. Сигналъ за бой СА; подавали чр-Ьзъ прави трхби.
Не е още положително доказано, но твьрд^в е съ-
Б. История, Бобчева. 12
178 Българска История.

мнително, щото въ смъртоносната борба на Българигв съ

ТурцигЬ да се е употр1>блявало огнестр-Ьлно оружие
(пушки), топове и пр. За пьрвий топъ на полуостровътъ,
до колкото ни е познато, се помънава въ 1383 г. Тогазъ
ВенециянцигЬ продали на Боснийский краль Твьрдка като
ргьдкость едно орждне.
Но Българитъ' умъми да правятъ военни машини.
Това искуство тв добили отъ Византийцигв, които при-
лъ-жно се занимавали съ тъзи отрасль отъ староримското
военно искуство. Когато Византийцигв еж обсаждали Стръ*-
за въ ПрогЬнъ, то били завалени отъ камъни и метател
ни ор&дия. Тукъ машинптЬ управлявалъ единъ майсторъ,
дошелъ црп възстанжлигЬ отъ византийска, страна и то
по тъзи само причина, че дълго време не билъ получа-
валъ своята месечна плата.
Отъ вспчкптъ' български царье най-внимателенъ къмъ
воешшгЬ орждпя се вижда да е бплъ царь Калоянъ. Съ
една своеобразна машина той щсЬвзелъ Варна. При штур-
иътъ (пристъпътъ) на Диднмотпхонъ той даже умвлъ да
отведе рътата отъ СТБНИТБ. Въ 1206 год. Калоянъ деив
и нощгЬ бомбардират ствннгЬ, башнигЬ и кжщята на
Одринъ съ камьни. Въ сжщото време стъ'нитгЬ и кулит!?
били разрушени. 1Годирь смьртьта му това пскуство с^-
кашъ било забравено: малко сетни, Акрополитъ осхжда
Българигв, че не ум^лл да обеаждатъ градовегв.
Главната сила на Българитв е била въ горскигв
войни и въобще въ така наречената г в е р и л л я. ТЪснитЪ
проходи на Родопа, Ср^дня-гора и Балкана еж ногьлтали
хиляди Византийци, убити отъ градушка стрили и отъ
късове едри камънаци. Впрочемъ Българинътъ е ум^лъ
да се сражава и на открито поле. Н/Ъкой царье държали
въ лагерътъ си добри бътачи за да мог&тъ чрЪвъ
•гЬхъ да прг15даватъ по-скоро своитъ1 заповеди. Ако коман-
дирътъ билъ длъженъ скоро да се вьрне, то като бЪ-
лътъ му провеждали едно обгорило перо.
Ако отъ гЬзи чисто военни въпроси щувминемъ на
правото на войната, то поради общата вира, Византш-
цитЬ, Сьрбигв, БългаритЬ имали еднакъвъ законъ, спо
 ВжтрЬшиитВ нарВдои на старото българско царство. 179

редъ който неможали кого да- е да зематъ въ п.тЬнъ или

да го убиятъ вънъ отъ^битвата ; но дозволено било само да
се граби неприятелскотог имущество. АсЪнъ II отпустилъ
при Клокотница (1230) всички прости военношИшии, като
задьржалъ само тбхнигв воеводи. Поднрь бнтвата при
река Скафцда (1306), Воисилъ, братъ на Слплеца, като
разбилъ царя Светослава отпустилъ тозъ-часъ на свобода
всички военно-шгБнни, освенъ болершгБ. които задьржалъ.
Схщо така и Сърбите, подирь сражението при Вель-
буджъ (1330) отпустнжли всички Н.ТБННИ Българи, като
техни едноверци и едноплеменници, като задържали по-
лйчнитЬ хора. Инъкъ постъпвали язическпте Кумани, Та-
таригв и др. Грабежитй въ българско-грьцкит}; воини
били жестоки. „Българска плячка" станало у ГьрпдгБ
поговорка. Византийдитв изгаряли даже жьтвата на НИ
ВИТЕ, унищожавали градинит^, опустогаавали селата и
откарвали стадата. Българитв и съюзницигЬ имъ вьрху
това отплащали на Гьрцигб съ избитъкъ, особенио при
военнолюбивий царъ Калояна.
Отъ българскигЪ пълководди за най-прочутъ се про
явява Иван ъ Русский, енергически и опптенъ че-
лов-Ькъ. Въ 1323 година, той е билъ началнпкъ на
пловдивский гарнизонъ, който състоялъ отъ 1000 бъл
гарски и „алански" (татарски) конници и 2000 облечени
въ ризници п-вши. Неговигв подчинени официри еж били
АланитБ. И т и л п с ъ н Т е м и р ъ и Маджаринътъ II н а с ъ.
Когато ио неожиданната смьрть на младий Тертеръ II въ
България настанхло време на анархия, Андроннкъ млад-
ший съ князь Вопсила държали Пловдивъ въ обсада че-
тире згБсеци (1323). Единъ немски строителт> на обсад
ната машина направилъ за Византийците една дървена
кжща на 15 колела, която съдържала 100 обрхжени
войници; кжщата имала петь-катна кула, всгБка за осе.мъ
ВОЙ1ШЦИ. При гласътъ на трхбигЬ тойзи колосъ се мръд-
нжлъ и всичката войска тръгнала къмъ СГБНПГБ. Вече
машината била до с-амигй стъни и обсадителитъ били п])и-
нуденн отъ дъждъ стрели да бегатъ, когато тя ударила
върху старото, покрито съ изгнили и обрасли въ трева
12*
180 Българска Истории.

дъскп, водохранилище (щерна), л съ страшно гръмванье се

строполила. Подпрь това императорътъ снелъ обсадата.
Въ 1328 г. Ивану бпяо поръчано отъ бълтарский царь
да нападне неочаквано на Цариградъ. Въ 1333 година,
поднрь победата на Росокастронъ той направнлъ мпръ
еъ разбитий Андроникъ Ш.

7 Жилотътъ и характерътъ на народътъ.

Войнственностьта е била главната чьрта отъ харак
тера на старнгЬ Българи, чьрта която бъчпе изгладена
съвьршешю отъ столетното, иго, но която се поднови огь
време на нашето движение за оевобождаванье
Български наемни войници ний-срЪщами даже въ
византийсклтА войски, както въ Азия, така и въ Европа,
у ФранкигЪ, Неаио.титанцигБ и пр. Понятно нъ-що е, че
безщгЬсташшгЬ войни не еж могли да облагородятъ ха
рактерътъ на народа, да го омегчж.тъ и истънчжтъ.
Ний малко знаезгь за това, какъ еж се обличали ста-
ригЬ Българи, макаръ съ никаква увъ'ренность може да
се полага, че по-голямата часть отъ НШГБЛШИГБ нацио
нални костюми е сжщата, неизменена чр'Ъзъ цЬли сто-
ЛЪ"ГПЯ.
Въ това отношение има громадпа важность единъ
миниятюръ (малка картинка), въ една грщка книга, на
писана по заповйдь на императора Васнлия II (967 —
1025).
Отъ тримата неписани тамъ Българи двамата еж. безъ
бради, третийтъ носи околчеста брада. Облеклото на лй-
востоящий е гугла (калпакъ) отъ вълняста кожа, обшитъ
съ кожи кафтань съ 'ТЕСНИ ракави и озшжтп панталони
(берневеци). Кафтапьтъ е заст^гнжтъ (закопчанъ) съ
осемь гайтанчета, както то се вглежда и по старнгЬ рус-
ски изображения, както и до сега е у ХърватигЬ, Бъл-
гаригв и ПоляцнтЬ. Отъ пояса надолу виси ножь съ ка
пията му, както и до сега носятъ въ много мъчта.
Исправешштъ на двсно исписанъ носи схщо така
кафтань закопчапъ и украсенъ съ шити цветове ;
 Вхтр*шиИгЬ наредби па старото българско царство 181

се намерва вср4дъ два едносредищни (конценгри-

ческн) кржга, Конто еж така големи щото двата еж дос
татъчни, за да се напълни пространството между шията
и пояса, ржкавите слоцо еж. покрити съ подобни кржгове.
Ср'Ьднпйтъ е въ костюмъ украсенъ съ шестолистни
цветове. И тримата дьржжтъ въ ржка по единъ мечь.
На монетите и на початигЬ на дарьегЬ нлй видимъ
повечето брадати хора; сегашнийтъ обичай на полуостро-
вътъ, сноредъ който всички мжжье, ОСВГБНЬ попове, но-
сятъ само мустаки и нзбегватъ брадите, е приетъ отъ
времето на Турцигв. Въ 1826 г. Никифоръ Григора ви-
делъ въ Струмица български стражницп въ черни кожанл
п вълшпт дрехи, въуружени съ копия и сътс!фи.-
Изображенпята на болярски челяди въ пьстри обл1ж-
ла се случаватъ на ствнитй на многочисленни опусгЬли
черкови.
Нпкифоръ вид-влъ въ Струмица на Троица, че мом
четата и момичетата играли на хора и слушалъ ги като
1Йли стари юнашки п^сни. Въобще въ това време на
непрекъсвани междуособия я войнн българскийть епосъ,
по вс1>ка в^роятность, е билъ въ пъляийтъ си цв^тъ ;
до насъ еж. дошле само отрнвки.
Има много известия за остатквггб на язичеството и
суеверията. Царь Михаилъ подарплъ въ 1328 год. на
грьцкий посланшшъ простъ металнческий крьстъ, когото
Българите почитали твърде много за чудесата, които той
правплъ още въ времето на баща си царя, князя Шиш-
мана В1ГДИНСКИ.
За старо-българското искуство ний имамп твьрде
малко паметници. Нема обаче никакво съмнение, че то
се е появило поднрь прпеманьето на христианството. Как
то въ другите хрпстпански места, така и у насъ живо-
пнството е било най-иапредъ иконописание за украсява-
ньето на храмовегЬ.
Черковните и замковня сгради не еж уцелели у насъ
както въ Сърбия. Прекрасно свидетелство за живо-
пиството, което е било обикновенна работа въ мънастнрите,
ни даватъ миниатюрите на ватиканскпй кодексъ. Григо
152 Българска История.

ровичь, русскпй професоръ и пхтешественннкъ, който е

обиколилъ Св. Гора, Македония и България, и е ималъ
възможность, да види много икони, казва, че чьртигв на
лицата на бълг. изображения ех по-крхглп и по-приятни
отъ колкото у Византийците. ,

8. Занятия.
Главните занятия на старата Българи ех били воен
ните работи, подпрь които идяли селското ступанство
и търговията.
Българската земя давала изобилна храна. Царь
Светославъ еднажь спасалъ Цариградъ отъ неизбеженъ
гладъ които довезълъ громадно количество храна жито.
Житата въобще се пазяли въ язш. Въ 1189 г. кръсто
носците намерили много хлебъ заровенъ въ Пловдпвъ ;
освень това споредъ свидетелствата на Захариева, въ
некои развалени замки на Тракия се намерило просо въ
колоссални гърнета,
Селото се зовяло село, селище, а разхвърляни
те дворове — заселки. Синорите носяли название меж-
да. При реките и доловете имало воденици, жрьнки
или мъчта жрьнчана.
Названията нива н и ви е, градини ех били ех-
ЩИГБ. Отъ ПЛОДОВИТИТЕ дървета у БългаригЬ се помъ-на-
ватъ вишневи, орехови, и пр. Лозята ех останхли още огь
римско време. Ливади или сенокос ъ е останхло
още отъ старобългарско. Пасбищата били летовища
(на горигв) и зимовища (въ долинигЬ) :
Скотовъдството е било занятие тоже познато
на нашигв стари Българи. Стада отъ рогатъ добитъкъ,
овци, кози и свини съставлявали голяма часть отъ на
родното богатство.
Цариградските Латинци, които се появили въ 1206
и 1207 година въ областигЬ на Ески-Заара и Ямболъ
видЪлп тамъ громадни биволи, волове, крави и дребенъ до
битъкъ. Въ средните векове процъвгввало коноводството,
най-много за военнигв ЦБЛИ; наприм^ръ, влашките па
 ВхтрЬшнитВ наредби на старото българско царство 183

стири пасели по стотини кобили, които принадлежали

на сьрбските мънастири.
Заградените кории се зовали з а б е л и ; думата б р а-
н и щ е е означавало, както и сега, гора, която се сече
за дървета и дърва.

9. Търговия.
Както у всички Славянски народи така и у Бъл
гарите иностранните търговци се наричали гост и е. Това
название се среща още у РИМЛЯНИТЕ, които съ сжщото
име наричали пностранцитЬ търговци, което означавало
врази, неприятели, понеже народътъ на всички
чужденци гледалъ както на вънканнш врази.
Най 5шого еж посещавали България ДубровчашггЬ
(жителите на Рагуза) които се ползували въ Сьрбия и
Босна съ голямо влияние и имущество. ГолЗпш прнвил-
легии получили гЬ отъ Ас-Ьня П и отъ сина му Михаи-
ла Асеня.
Сжщо имали дружественни и търговски сношения
съ Българите ВенециянцигЬ и Генуезцитб, които господ
ствували въ Кржмъ и на Черно море.
Търговците на тия три народности, всички като
лици, еж. имали въ всички големи градове свои л о д ж и
(лочджп) и черкови и еж живели тамъ съ своите челяди.
Техните представители предъ властите, на место техъ
сждници, се наричали още тогазъ консули; венецшшский
консулъ живелъ въ Варна, генуезскигв въ други при
станищни градове.
Колкото за правоотношенията на купците, то въ до
говорите съ Венециянците и Генуезщггб било наредено,
че нито спнътъ отговаря за бащата, нито обратно. Ако
некой Добровчанинъ умиралъ безъ завещание или не,
имуществото му се запазвало отъ българските чиновници и
се предавало на посланника на Рагузский князь. Така
сжщо ставало и съ наследството на Венецианеца.
За българските търговци еж останжли твърде малко
известия. Те тоже отивали на чужбина, имали щзаво да
184 Българска История.

живйягь въ Рагуза, безъ да плащатъ мита нито при вра

тата, нито при моста и на брода, и извозвали най-мно-
го злато сребро, дръ-хи, златотъкани материи (златни пла
тове) и въобще всякакви стоки. Рилскийтъ хрисовулъ
дава на мънастирскигЬ хора право да гьргуватъ на всякж-
дгЬ нзъ царството безъ да плащатъ данъци.
П&тищата не били твьрдЪ пьрвобитни, защото
РшшшигЪ били ги направили л оставили. Най-много об-
работенний п&ть е билъ тойзи, който отива отъ Цариградъ
къмъ Одр1шъ, Пловднвъ, София, Нипп> до Бъ-лградъ.
Главили балканския нроходъ въ време на тьрновското
царство е билъ Шппчанекпй.
Пътуванията ставали съ не еднаква бьрздша, както
въ XIII. така и въ XVII СТО.ТБТИЯ отъ Цариградъ до
Пловднвъ се отивало за 9 деня.
СтокигЬ пренасяли на товарни животни ; за кервани
се говори въ добровшщкптБ акти (1398 г.)

10 Книжнина.
Въ христианскнй периодъ на българското царство
ако и да се срещали никои начини на изражение шг-
съльта (ръбоши. черти и р ъ- з п споредъ Храбра) книж
нина не е имало.
Тя се появява на едно съ хрштпанството и ний
говорих ми на-късо за това въ главата си за Симеоновото
царуванье и покрьщавапъето на Българнг!;.
Тр1.ба да обадпмъ и това, че българската писмен-
ность е пр'Ьшнжла у другигв славянски народи и е по
служила за основанъе на сръбската, хърватската п рус-
ската литератури.
Писменний язикъ е билъ развитъ на грьцкий обра-,
зецъ и, зюже-би, значително наспленъ. Ако отъ една стра
на, фплологътъ може да се въсхищава отъ богатството
на благодаренъ материялъ, историкътъ, като хвърли по-
гледъ върху останжлптъ1 български паметници, не може
да не се натхжи.
Тъзи богата книжнина е лишена отъ жизненно, ори
 Влтр4шнигЬ наредби на старото българско царство. 185

пгнално и народно съдържание ; тя дава твьрдв малко

дЬния за историята, характерътъ и животътъ на народътъ.
При това тя е била притежание само на духовен
ството, което е' било почти единственното развито, грам-
нотно съсловие. Отъ по-личннгв сшсатели тр'Бба да но-
меиемъ, освЪнь Кирплла, Методия н Св^тигв седмочис-
ле1шпци, Ивана Екзарха, личенъ приятель Симеоновъ,
Храбра п патриарха Евтшшя.
Искуственна поезия БългаригЬ намали ; а народътъ
не повлпялъ шшатсъ на книжнината съ своето безиску-
ствепно творчество.
••-./; ,<^-5
 ГЛАВА XXII,
СЪСТОЯНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ ПОДЪ ТУР
СКОТО ИГО.
Отсхтствие на сведения за тойзи периодъ. •—-Пър
вите времена на турското владичество; лр^иму-
щества. — Войници и пр. — Организацията на
общественний жпвотъ: разница между победите
лите и победените. — Данъците п военните по
винности. — Разделението на областьта споредъ
канунъ-намето. — Фанарлотското владичество. —
Война на христианските съперници съ Турция
(1079). — Хайдутите.
Най-печалний и най-мжленъ за пзучванье периодъ на
българската история е времето подъ турското иго —отъ край
на петнадесето столетие до началото на нашето възражданье.
Въ 1393 год. паднж Тьрново, подирь петь години
(1398) предаде се и посл-Ьдний българский свободенъ
градъ Видинт., а въ 1444 станж. п последното опитванье на
христианскпгЬ европейски господари да испждятъ Тур
ция отъ Европа, което опитванье се свьрдга съ норазя-
ваньето при Варна.
Подирь покоряваньето на Влапгко, Молдава, Сьрбия,
Босна, Унгария и Седмиградско, Българите вече се намерва-
хх въ самата вжтрешность на обширното турско царство.
Но воешпштъ и самостоятеленъ български духъ за мно
го още години неизгаснх.
Турците се утвърдили въ страната, едни градища
изниквали, други загинвалп, грьцкий елементъ взелъ вьрхъ
въ българските черкови и училища, а народнийтъ харак-
теръ изъ войнственъ се преобьрнжлъ въ противополо-
женъ. Но да оггашеиъ обстоятелственно това време, ний
 Състоянието на българин подъ турското иго. . 187

не можемъ, защото сведенията ни ех. много оскжднп. Ве

ликото движение на европейската мисъль, която се поя
вила въ Европа отъ Х\"-то столетие не могло да дос-Ьг-
не твьрде заградената п поробена България. Иностран-
цигЬ не могли да проникнжтъ въ България за да ви-
дятъ що става тамъ. Турските архиви и до сега еж.
скрити за изследователя, а домашните еж. редки и загубени.
Отъ начало Турците оставих*,, на нашитЬ мно
го правдиви и преимущества въ некои села, наречени
войнишки и находящи се въ планините ; таквизъ еж. били:
Копривщица, Панагюрище, Котелъ, Тревна, Ямболъ,
Сливенъ, Целина, Булево.
Жителите на тЬзи села живеяли независимо подъ
управлението на своигв воеводп или князье, не плащали
почти никакви данъци, били свободни отъ всякакви по
винности и имали право да носятъ пъстри н разноцветни
облекла. Но за това, тЬ давали всяка година по
н-Ьколко хиляди войници, които не подучвали плата, често
обрлжени съ копия и боздогани придружавали колята.
копали танци, гледали коньегв, сечели дьрва и испъл-
нявали други работи; чнъ'кои даже отивали въ Цариградъ
да гледатъ султанските конье.
Тъзи наредба на войникгтвото живяла до 100 год.
Тя била учредена отъ Мурада I п нривилегиигЪ му еж
изложени въ Войникъ капун-намесп. Забележително е,
че и до днесь въ некои вакувски м-Ьгта посвещението
престава таиъ дето се почева войнишката бащнина.
Както войниците още били привел нгировани мартолоситй
(пограничари. ) и соколницит* (доганджии).
При Мухамеда II всички земи на старото българско
царство влазяли въ административния окр/ьгъ на Руме-
лийскии беглеръ-бегъ, който е ималъ своето седалище
въ София. Названието Р у мили, развалено отъ Романия,
означавало въ тойзи периодъ цгЬлиГг полуостровъ, освгЬнь
Босна, която била вверена на други бейлеръ-бегъ. Ру
мелия била разделена на 2(5 санджака, които се уп
равлявали отъ санджакъ бейове. Къмъ края на XV врвкъ
числото на санджацптЪ ДОСТИГНАЛО до 62. Всичката земя
188 Бп-лгарскп Истории.

се считала за принаддЪжностъ на господарственната

танова) хазна; сто защо щомъ се превземало едно
то, то ставало гоенодарствснна придобивка, чагть се по-
светявала на нг1з1:оп джамии (вакуфп), друга часть се
раздавала на победителят!, или оставала на победенйтБ,
а останалата била слщннски господарственна.
Страната имала фоодаленъ характеръ и много паши
нас.гЬдствешго. владели ц1;ли области (Шкодра, Скопье,
Т. Пазарджикъ). Големите стшглжци се зов1;;ш сиаментъ,
а малките тнмаръ. Мшчч) хрпстиански <5о.тври: станхли
таквнзъ снахин, като се потуриилн. Освенъ това пове
чето села стан/ми гобствешшсть на гохвмигЬ землевлад'Ьлци,
спахли, на които плащали третя часть отъ доходш*в си.
Въ по-11осл'1)дно време спахингв се м&члли да пр^обьр-
пл;тъ владенията сл на чифлици.
Въ XV в1л;ъ военната повинность (даванъе войска)
въ Тургцгя се съставила така: вс/вки тимариотднъ, който
получавалъ вс^ка год(ша доходъ отъ 3000 аспри,*) бплъ
длъженъ да извади едпнъ спахия т. е. една тайфа въо-
руженц хора. Който тимариотпнъ щзиемалъ 8000 аспри
- двама и т. н. на вс'Ькя 500 аспрп се притурялн по
единъ спахия. При такъва наредба Европейска Турция
давала до 80,000, а Азия до 50,000 спахии. Всичко,
заедно съ допълнителнитЬ сили, които султанигЬ вземали
отъ самото турско население, още съ придворните и ла-
шовпгв хора. Султанътъ ималъ на постоянно расположе-
ние 300,000 души. Познато е че подъ Цариградъ Муха-
медъП е им.1лъ 258,000 души отборна войска съ такъва
артилерия, която съ калибрътъ н съ качеството си е
надминавала западно-европейската.
Мусулманитв били привелигированнийтъ классъ,
христяаний прнтеснений. Т^зи неможали да носятъ както
щхтъ, да строятъ както го нзнскувалъ вкусътъ н нужда
та имъ н да ходятъ кога и гдЬто желаятъ. Грабеньето

*) Аспрата е ииаза не ед!1аква ц*на. Въ XV в. една вйпра ^^1!10

часть отъ австрнйекий дукатъ ; въ края га XVI в. едшгь дукать е билъ
:= 60 аспри ; а сега една асара -^= 1[3 оть парата.
 Състоянието на българин подъ турското иго. 189
к'''" ' •"•'*; ' ^

на християнска момичета станжло такъвъ обичаи, който

се вкоренилъ и трае до сега.
Правилото за събиранието налозите, споредъ ко-
ранътъ, е било една десета ласть отъ всички произведения
и да се даватъ па правителството.
Но осогЪнт, харачътъ, (ио-главнпй данъкъ) който
ежегодно плащалъ всеки хрпстнанинъ отъ 14 годшш на
горе ; освгЬнь десетъкътъ отъ земните произведения и до-
битъкътъ, надъ хрнс-тианигЬ гЪжалъ данъкъ спахийский
кулукъ. Но най-ужасното отъ всички е билъ сбиранье
на млади момчета отъ 10 — 12 год. за еничерский табуръ.
Градовете плащали го.тЬш сумми за да се исплатятъ отъ
това зло, та да не даватъ момчета за еничери.
По тойзи начинъ христианското население е давало
на Султанътъ 20,000 еничери. Запрени въ никой сарай, от-
боръ момчета изучвали коранътъ, мусулманскитЬ обичаи
и чр'Ьзъ строга дисциплина прпготвявали се да стан/ътъ
най-страшната войска на Високата Порта. По-хубавичкп-
тЬ и по-способнич1;игБ Султанътъ вземалъ при себе си и
отсетнъ' ги правялъ паши и бейлеръ-бейове. Въ началото
еничеригв давали' обещания да не се женятъ и държали
думата си. Обьрнжти въ мусулманство т. е.дйонмета ениче-
ригЬ били по-фанатпци отъ кореннптЬ Турци. ПрЪдъ
гЬхъ е билъ откритъ пжтьтъ къмъ почестнгв и -къмъ
богатството, и въ вспгшит1> времена гЬ еж. били най-мж,-
жественшггБ бранители на османската държава.
Този десетъкъ на децата се махнжлъ отъ Гултанъ
Мурадъ IV (1638). Страшни дни преживявали градоветЬ
и селата пр^зъ които преминавала турскитв войски. Пра-
восхдието било щуЬвьрнжто въ мхчение на хората. Шма
следователно нищо удивително, че при таквозъ обстоя
телство характерътъ на Турците станжлъ гордъ и зане-
сенъ, а ХристианигЬ станжли страхливи и покорни.
Още ио-лошави времена настанали за ХристианигЬ.
подчинени подъ турското иго, когато могъществото на
Турците взело да пада. Въ XVI столетие когато властьта
на Султана била въ своя апогей, въ Турция преимуще
ствата и правдпшггЬ били твьрде уважителни, търговията
190 Българска История.

жива, градовегЪ богати, занаятигЪ цветущи, пжтищата

доволно добри и зданията великолепни. Господствующпйтъ
турски народъ не билъ тогазъ, разбира се, толкозъ оста-
р-влъ, нзроденъ и разваленъ, както сега. Черковната и
общинната автономия не била тогааъ нарушена.
Въ ХМ в. България се е наигЪрвала въ ьтвдующе-
то състояние. Тя имала три части: Добруджа, Дели-
Орманъ и Г е ри л о во. Ср1>дня Добруджа състави
ли турски пръч-еленцп ; крайбрежието било обитавано яс-
ключително съ Христиани, които се отличавали съ хра-
брость, но всичкото имъ орж.жие се заключавало въ една
сабля и л/ъкъ съ стр'Ьли. ТамошнлгЬ жители се лишава
ли отъ топливо и вода.
ГорнстийтъДели-Орманъ е гошлъ плодородна
земя и е изобиловалъ съ лози. Населението му е било
тогазъ повечето българско.
Г е р и л о в о било по-населено и по-богато. Неговата
земя била плодородна съ всъч;акъкъ видъ храни. Пове
чето му жители сд; били Християни. Въ ОКОЛНОСТИТЕ на
Търново сл лежали около 260 чисти' български села,
отъ които вс-Ько е имало отъ 200 до 300 кшци. Тукъ
с& съществували Албански поселенци, на които числото
се е простирало до 7000. Го.твмийтъ и богатъ градъ
Ловечь е билъ населенъ отъ Мюсюлмани и Българи. На
широката андрианополска долина се пазгпрвали 260 нови
села отъ Турци. Трий гЬзи области Добруджа, Делп-Ор-
манъ п Гернлово били подчинени на три бея: силистрен
ски, никополскп и видински. Пашитв могли да извадятъ
до 1000 спахии, н областпгв до 10000 войника.
За състоянието на тогавашна България ний назгЬр-
вами много интересни св^Ьния въ записката на Павла
Георгича, нодпдена на 1595 год. па Стефана Батерия,
който мис.т1>лъ да се вмжкне въ Турция и да завладее Бъл
гария. Той ств-Ьтвалъ кральтъ да придобие съ себе Бъл-
гаритЬ, защото' съ помощьта имъ най-лесно ще може да
задържи това царство и веднл;;кь й съ него, на неприя-
тельтъ ще се отнемжтъ всички средства за животътъ му.
ОсвгЬнь това снлнгв на Батория ще се угол-Ьмятъ съ
, Състоял нето на българин подъ турското иго 191

25,000 храбри Българи. Колкото за Турците стига да

имъ се даде плячка и ще ги има на страната си. Мол-
дава и Влашко, така с&що и. България, с/в. били житница
на Цариградъ.
Най-ясна картина па тогавашните времена ний ср-Ь-
щами въ румелнйский Канунъ-наме (законникъ). Раз
ните области се управлявали разнообразно : м-вркигЬ не
били наввредъ едни и названията на управителите схщо.
Въ Тьрново до скоро турский началннкъ се е наричалъ
в о е в о д а. Притесненото хрпстианско дворянство изчезвало
полека. Славяните п БошнядигЬ особешю си прокарвали
пять къмъ тш-внсокнте длъжности въ господарството.
Наввродъ ТБ занимавали длъжности на бейлеръ-бея,
капудан-паши (адмирали) н губернатори. Споредъ свидъ1-
телството на Павла Йовия и други (1531), почти цъ'-
линтъ еничерски корпусъ говорили по славянски. Много
отъ Султанитб знаяли български и актитЬ имъ се шшали
на тойзи язикъ.
' Но, ако турското правителство не е преследвало
язикътъ и народностьта на победените, то ТБЗИ две
драгоценни неща намерили СВОИТЕ още по-вьрли гони-
тели : фанариотитЬ. Още Мухамедъ II назначилъ патриар-
хътъ за релпгиозенъ и светски глава на гръцката право
славна община (румъ милетн) п далъ му право да я управ
лява на основание на каноническите закони, Патриахъ мо-
жалъ да събира господарственниг!; данъци н да взема нало
зи за влутренното управление на общината; да сжди граж
данските работи, освень смесените, които ех принадлежали
на мусулманский сждъ; най-послгЬ да налага и наказа
ния. Това пълновластно на цариградските патриарси имъ
послужило ОТПОС.ТБ за еллинизация на полуостровътъ.
Въ онова време, когато България била поробена отъ
Турците, тя е имала три самостоятелни български черкови:
Търновската патриаршия, Ипекската и Охридската архи-
епископии. Незавимостьта на Търновската патриаршия била
унищожена тутакси ПОС.ТБ превземаньето на Тьрново.
Ипекската и Охридската просъществували още около две
столетия и били подчинени на Цариградската вселенская
192 Българска История.

патриархия отъ патриарха Оамуила I, пьрвата въ 1766 г.,

а втората въ слъ-дующата 1767 г. II така въ втората
половина на XVIII в., черковното вжтръчпно управление
на православната община въ Турция се съсредоточило
фактически въ радътЬ на цариградскитЬ патриарси —
фанарпотп. До това време въ СВОИТЕ полунезависимп архие-
пискошг Българите еж имали още ср-Ьдулекъ, който ги
е свьрзвалъ и напошювалъ занародностьтаимъ; ио когато
и ТЕЗИ посл-ЬднитЬ врьзгаг се ЩУБКЪСНЖЛИ отъ лукавигъ
фанарлоти, то Българитъ се прътрнхлп на жители по
селата и градищата, които били „турски поданници и
грьцки поклонници."
Положението на черковнпгБ работи ПО-ПОСТБ стапяло по-
ужасно. Всички духовни санове отъ патриаршеския до свъ1-
щеннический станали продажни. Санътъ на вселенский
патриархъ се е достигалъ само чръзъ интригитъ на
грьцкптЕ банкери, турскигв велможи или чуждигь по-
сланници. За 40 години 140 патриарси сменявали едпнъ
другиго. Когато стигалъ въ епархията си енископътъ
най-нанр1;дъ се залавялъ да събере платената за ржко-
полаганьето си сумма. Той не гледалъ на това какъ ще
излезе. Въ МИТРОПОЛИИТЕ человъта внждалъ колья, саби,
лжкове я сгрели, но книги ни една. Одрпнский митро-
политъ се боялъ да подпише името си, като. казвалъ, че
писат>ето не е нагона работа. Долнпг1> духовтш лица
и калугери били глицо така безграмотни н гледали какъ
да събержтъ повече пари за да си купятъ епископски
чпнъ. Съ грьцкпг1> епископи появили се по черковнгЬ
и грьцки книги. Лека-по-лека славянскпи язпкъ бплъ из-
м1>ненъ и зам15ненъ съ еллинский. Училищата пмъ билп
затворени съвс'1;мъ или лъкъ, д4то останжли, тамъ се из-
учвали по гречески. Но отъ унищожението н на по-
с.т!здпптв самостоятелни бълга])ски църкви : охридската п
ипекската се поченхло такова епергпческо поеленчванне
на полуостровътъ, каквото до тогазъ не се е и помис-
лювало. Градското населе1ше се подчинило на грьцкото
влияние най-много ; жителитб лека-по-лека отстъпвали отъ
своята народность и язикъ, защото виждали че „българ
 Сьстоянието на българин подъ турското иго. 193

ското се гошг и подиграва, а еллннското е било бабъ

и добрЬ прието. Би помислилъ ггЬкой че е настанжлъ
часътъ за иетргвбвание на българщината на нолуоетровътъ.
Колкото се касае за военнигв събития на това вре
ме, то тр-Ьба да обадимъ, че дълго време се е опазило
въспомшшше за старо-българската самостоятелность и не
е малко числото на опитванията за нейното възстано-
вление. Пьрви пжть подирь сто п петдесеть години хрис-
тианското оржжие лзново се появило при Долний Ду-
навъ Това било при края на XVI в'вкъ, когато младий
Седмиградский князь Сигизмундъ Баторий, Влашкнй князь
Михаплъ Витязь разбихх игвколко пжти ТурцнгЬ ; тогазъ
ЦБЛИЙ полуостровъ отъ Чернагора до Черно море се
разшава. БългаригЬ възстанжхж. въ старата царска сто
лица Тьрново, но противъ громаднпгв турски сили не
можахх да сторятъ ншцо.
Въ XVII столетие }гвколко п&тп се възбунтувахж.
горскптв градове въ Заиаднин Балканъ. Сжщо така и
ОхридскигЬ архиепископи не веднлжь влазяхж. въ прЪго-
вори съ чуждпгЬ царье за помощь противъ Турцпй,
именно съ Италия, която тогазъ владееше Неополь и
съ Римский Папа.
КждЪ края на XVII столетие ТурцнгЬ ее опитахж.
да пргЬвземжтъ Виена. Тогава се съединяватъ противъ
гЬхъ Австрия, Полша и Венеция и се прогласили свя-
щенна война противъ общий европейски врагъ (1683).
— АветрийщггБ изгонихж изъ Маджарско ТурцигЬ и
навл^зохл; въ Сьрбия. Подирь много стотпни години
сега първи пжть христианигБ на внжтр-Ьнгаата часть на
полуострова вид-Ьхх христиански войски. Въ 1689 год.
маркграфъ Людовикъ Баденский спечели при Нишъ б.тЬс-
тяща поб-йда надъ ТурцигЬ; Нишъ, Видинъ и Прищина
се захванжхж отъ австрипскигЬ войски ; 1гЬкои отдгЬле-
ния се приближих*, даже до София, а други прЪзъ Ко-
сово-поле — дори до Скопье въ Македония на Вардаръ.
Но всичко това на мгЬдующата година пакъ се изгуби.
Тйзи събития дадохж. голямо одушевление на христиан-
ското население. Помислих*, че днигЬ на Турското цар-
Б. История Бобчева 13
1 94 Българска История.

ство въ Европа еж прочетени; но подпрь несполуката

на АвстрйекитБ войски, христнанитЬ, които бгг.хж въз-
етанл.ли или се готвяхж да възетанжтъ, О-БХА принудени
да се щуБселятъ въ Австрия за да се отърватъ отъ от-
мьщаваиьето на ДИВИТЕ н свириш свои господари.
Именно по това време се заселихж въ Седмиград-
ско жителптв на Чипровецъ и отъ други горски зйста на
Балкана; па тЬхнигЬ боляри дарь Леополдъ I подтвьрди
окЬзи привилегии, които имъ б'1;хж дадени отъ българ-
«•кигв царье. Когато но-подирь Австрия, чр-Ъзъ поб-Бдитъ1
на краль Евгения Савойски на Пожаравецкпй миръ
(1718) доби една голЬ.ча часть отъ днешното Сьрбско
княжество и нала Влахия до р-Ька Алута, тогазъ още
веднжжь у БългаригБ се родих* надежди да се освобо-
дятъ. Отъ ГБЗИ времена СА; останали Българскиг); колонии
въ Банатъ, които днесь иматъ около 26,000 души. Въ
1737 година АвстрийцнгЬ пакъ се опитахл да нахъл-
татъ въ полуострова, СТИГНАЛИ до София, но военното
щастие се измЬни и войната се свърши съ това, че Ав
стрия изгуби завладгЬнигЬ й по-пръ'ди Сьрбия и мала-Вла-
хия. За . съжаление България наедно съ носеляванягв си
жители се лишаваше отъ ПОСЛЕДНИТЕ елементи, у които
се спазваше въспошшание за първата независимость, на
която възстановлението тъ' желаяхж така усърдно ; при
таквизъ об<тоятелства можеше да се бои человъ-къ, че въ
XVIII сто.тЬтпе българската народность можеше съвсЕмъ
да загине.
Тр^ба да обадимъ и това, че въ всичкото време
на българското робуванъе подъ Турцигв имало е хо
ра, които не еж искали да се подчинятъ и СА водили
дребна и слаба, но постоянна борба за българското
освобождение. То еж били така нар^ченигв хайдути,
които еж играли важни роли въ освобождението на
СьрбигЬ подъ име хайдуци, и у гьрцигЬ, подъ името
клефтата.
Хайдутигв еж обитавали непристжпнигЬ мътта на Бал
кана. Въ най-пьрво време на нашето поробванье, ТБ еж
били независими владетели. болгЬри или воеводи, които
 Състоянието на България подъ турското иго. 195

съ своигв четицп продължавали да се опиратъ. По

сетни гв еж били патриоти, които оставили кжщцгв си
и се заклевали да проливатъ кръвьта си протявъ народ-
ннгЬ пригЪснители, т. е. противъ турскнгв паши п че-
лебии н ]гротивъ онЪи български чорбаджии, които би
ли наедно съ агптв народни пригЪснители.
Хайдутигв еж. били ВИГБЗИ, юнаци, покровители и за
щитници на страждущитЪ, както ги иргвдставятъ народнитв
ни 1гЬсни. Четигв имъ отъ по 20—50 души се крияли
въ ГБСНИНПТБ на Балкана.
ТЬ повечето били озлобенл противъ Турцитй ; на
едного ТурцитЬ убили майка му или баща му ; на дру
гиго изнасиловали или откраднжли сестра му ; на трети
— запалили кжщата му или го обрали по пжтя и пр.
Много бягали отъ ТЪМНИЦИТЕ, а имало е и таквизъ, кои
то еж ставали хайдути отъ нещастна любовь или отъ ро
дителска клетва. Бътяецътъ или самъ събиралъ чета иля
се присъединявалъ при н1Ькоя. Въ четигв се приемали
само отборъ -юнаци. Т1> стрували ктвтва единъ другиму
да бжджтъ в-Ьрни и да не се д-Ьлятъ. Оржжието имъ е
състояло отъ „дълга пушка бойлия, чифте пищове на поясъ
и остра сабя френгия". Др'ЬхигЬ имъ били кафтанл
обшити съ сжрмени гайтани. Отд15лнит4 хайдути се зо-
въ^ти по сьрбски м о м ц и, но български момчета, а въ
обще юнаци. Най-опитшш и най-храбъръ се изб!гралъ
завоевода; а воеводата си назначавалъ едного отъ
дружината за б а й р а к т а р ь, който носялъ зелено или
червено знаме. Щомъ узнаяли, че ьгвкой турски бей, спа
хия или аенинъ (мютесарифинъ) се е отнесълъ зверски
съ нъ-кой сиромахъ, то хайдуцитЬ налитали въ кжщата на при-
гЬснительтъ, обръщали я на пепель и безъ съжаление из
бивали всичкитЬ й обитатели. Да наиаднжтъ изневидДию
на уплашенигЬ т}фски чиновници и заптии, да разгра-
бятъ царската хазна и да отърватъ закованитЬ въ син
джири робове, да си отмьстятъ на всяки турски звгврь
за н^кои извършени отъ него мръсотии и безобразия —
това е било посланието, ц^льта на вьрлигЬ юнаци.
М/встопръ-биванъето на хайдутигЬ били високит15 го
13*
196 Българска И.торпя.

рп на Балканътъ, Родопите, Средня-Гора, Сакеръ-Пла-

нина, Странджа и Шаръ ; но най-много й се държали
около теснините на планинските нхтеки. Те презирали
онези разбойници, които имали за ц^ль само грабежь
или убийство : таквизъ гЬ наричали съ позорното име
кокошари.
Хайдутпнътъ преследвали на всеки часъ безбройни
опасности п трудности. Подирь него постоянно ех отива
ли турски и от ери, пандури, гавази, и сейменп. Често
ТурцигЪ ех карали селяните да дпгатъ потеря, да оби-
калятъ и разгледватъ горите. Главите на паднхллте хай
дути се побивали на колъ за показъ въ градищата на най-
личшггЬ мгЬста.
Звездното иебе е било покривъ за хайдутина; той
е билъ безъ защита отъ ветрове, бури и проливни дъж
дове. За своята безопасность той е бплъ длъжеиъ да
преминава отъ едно непр-Ьстхино место на друго. Селя
ните всякога прг1>гледвали г!>зи юнацн-нхчешщп като
имъ давали ястие и питие и гя укривали отъ турски очи.
По по никога гЬ ех гладували ужасно, ядяли сухи.
коренье, черна земя и пияли сокътъ на листата. Ако
билъ неприятельтъ близо, ТБ предприемали сами да се
убиятъ отъ колкото да му паднхтъ живи въ рхц^т^.
Разгоряваиьето на хайдутската деятелно сть е - била
лътЬ ; поченвала тя по Георгйевъ-денъ, когато се растопи
сн'Ьгьтъ, гората се зашуми и л1;стовичкпгЬ надодхтъ. По
Крьстовъ-день юнацигв се разотивали, като се съглася
вали за местото, дЪто пакъ ще се сберхтъ. Т'Ь скривали
орхжията си въ земята и гуждалн б^тЬзи. Зимата хай-
Д}тиг6 прекарвали въ селата у СВОИТЕ приятели въ ра
боти и песни.
У насъ още никой не се е потрудилъ да проследи
съ точность историята на хайдутството, както това ех.
направили нашите съседни братия Сьрбитв, дЬто народний
епосъ намерва своето подтвьрдяванье и въ племенните
документи. Отъ XVI до XVIII столетия пий имами п,елъ
редъ воеводи, между конто най-лични ех: Маиушь п
Страшилъ воевода въ Перипъ-Плашша и Стоянъ воево
 Състояиието на България подъ турското иго. 197

да изъ Търново въ Македония, Чавдаръ въ Рила и пр.

Между хайдутигЬ имало и дъ-втщ, които даже ставали
воеводки : таквизъ били Едена, Тодорка и Сирма, въс-
иБвани въ българскигЬ пгЬсни, конто масторски владели
оржжието, носили саби п съ хитрость нападали турцигЬ.
ХайдутигЬ СА; били и пьрвигЬ практически начина-
тели на българското ново революционно движение за
освобождението.
 ГЛАВА XXIII.
ВОЙНИТЪ НА РОССИЙ СЪ ТУРЦИЯ.
Сношение на Южните Славянн съ Россия.
— Пьрви сблъсквания на Россия съ Султа
ните. —- Петръ Великий и Екатерина. — Але-
ксандръ Благ о с.ю вени и й. — Тплзнтското
свижданье съ Наполеон а и договорът ъ. — Грьц-
кото движение. — Аккерманский договоръ.
— Войните на!828и Одринский трактатъ. —
Кримската компания и Парижский трактатъ
(1856).
Българите видгЬхж, че отъ къмъ Западъ н1;ма на-
дЯжда и обьршшь очите си къмъ -Госсия.
Требва да обадшгь преди всичко, че още въ XVII
столетие охридските архпепискохш пътували въ Россия
за да събнратъ помощи за черковата си и още тогазъ,
както видимъ отъ известията на венецианскптЬ послан-
ници, ТурцигЬ проумявали твърдЬ опасностьта отъ Рос
сия, на която еднов-ЬрцтггЬ живЯлн въ България. Сърбия,
Босна и Гьрция.
ЮгославянскптЯ борци и патриотически духовни ли
ца често обикатахж. Россия ; отъ тамъ се пращахх. кни
ги и помощи за черковитЬ и мънастиритЬ. За русский
царь почена да се говори като за глава на всичкий пра-
вославенъ свЯтъ.
Въ XVII столетие РусситЬ още повече почнжхх да
обрьщатъ внимание къмъ православните Христиани подъ
Турското иго ; това взехж. да правятъ не сало МОСКОВСКИТЕ
царье, ами и малорусскитЯ хетманп (воеводи). На това
много спомогна зшшенитнйтъ Хърватинъ, Георги Крвжа-
нпчь, който може се нарече пьрвий основатель на все-
 Война п 1 Росния съ Турция. 199

славянската идея. известна подъ извьрнхтото п ЗЛБ тъл

кувано название: пан с лави з м ъ. Списанията на Кри-
жанича, както въ най-ново време е доказано за положи-
толно, били познати на царьетЬ А.тЬкст>я и Тодора, а
особенно на Петра Великпй. Още въ 1671 год. Султанъ
Мухамедъ IV, като' покорилъ ПОЛЯЩГГБ, поискалъ отъ
царя АлЗжс^я Мпхаиловича, бащата на Петръ Велпкий да
му даде Украйна: въ своето писмо той нарича русский
царь „Господарь на Хрисгианигв", а себе си „монархъ
чна вселенната." Оскърбения царь отговорилъ така: „Азъ
не сьмь се родилъ за да се подчини на турско куче. п
мойгъ мечь не е по-доленъ отъ сабята на Османа." Т^взи
слова ех могли да послужжтъ за прйдсказванье на бжджщето.
И наистина подпрь петь години се започва пьрвата
война между Русей и Турци. Въ царуваньето на Тодора
Ал-Ъкс/вевича, братъ на Петра (1676) ТурцпгЪ щуввзематъ
ед!шъ градъ въ Украйна : поели това се почва една война,
която траяла до 1681 год. и била много полезна за рус-
ското орхжие. Султанътъ се отказалъ отъ Украйна. Д;БТО
ка:;ацигЬ дали на ТурцигЬ твьрд'Ь добри уроци.
ОсвгЬнь това, херцеговскигв, черногорски и далма
тински пргБселенци въ Россия, х^рафъ Владисавлевпчь,
внце-адмиралъ Змаевичь, полковникъ Мшгородевичь и ка-
пптанъ .Тукачовпчь съ СВОИТЕ известия пробудиха у Пе
тра Велики идеята за освобождсньето на Балканский
полуостровъ. <>щс на 1701 год. Петръ испроводилъ пьр-
ви постоянни русски посланникъ Петра Толстой въ Ца-
рнградъ. Пр'Ьбиваньето на Толстой тамъ много платило
ТурцигЬ. Приближаваньето при него на Христианпгв било
запратено н стража отъ еничери пазяла на вратата му
да не би христпанскитЪ подданницп на Портата да го
посЛяцаватъ. Страхували се и отъ тайнигЬ агитации на
Россия ср'Ьдп подвластнитЬ христиански народи на Турция.
Въ 1711 год. Россия направи съ Черна-гора съюзъ.
който отъ това време и до сега трае непрекъснато. То-
газъ се и поченжла пьрвата война на Петра Великий съ
Турцнгв. Но прЪди да се почене войната на полуостро-
вътъ, требвало е да се порази силата на крхмскитй Та-
 200 Българска История.

тари, отъ които започенжлъ Петръ. Той получшгь много

писма отъ Сьрби, Българи, Руихни и Гьрци; всички
ожидавали освобождението си и били готови да се при-
• съедин&тъ при него. Петръ настоялъ тогазъ, щото вой
ската му да прпст/ьпп по-скоро къмъ Дунава, за да може
да избухне възстаннето на ХристианитЬ. Но ката
строфата при Прутъ побъркала да се осхществи жела-
пието му.
Но при всичко това Нетръ обьрн&лъ внимание на
01ГБЗИ источници, които се запознавали съ животътъ на
южнигв Славяни п запов1;далъ да се прЪведхтъ на рус-
скп Барониевата лъ^топись и съчинението на Мавроурбина
1. е. наиравилъ тЬзл автори достхшш и за самигб насъ.
Катерина II, наречена Велика, която е вървела
подирь стжпкигЬ на славний пр-Ъобразователь на Россия,
Петра, чр-Ьзъ СВОИГБ сблъсквания съ Турция накарала
Българптъ- да промйнятъ мнението си за своитЬ поб'1>дн-
тели. Могъществото и силата на Османлиптв бшш смаза
ни отъ еднов^рнпгЬ Русей и мисълъта за неноб^димость-
та на Мюсюдманжтв се расклатила. Всеизв^стенъ е пла-
нътъ на тъзн русска царица за раздъмяньето на Т^ция
и за въздиганьето на няколко самостоятелни христиански
господарства. подъ нейно покровителство.
Въ 1773 год. въ България се появили русскигЬ
войски подъ пргЬдводителството на графа Румянцова-
Задунанскп. На другата година станжлъ прочутийтъ
Кайнарджикски м и р ъ, (1774) отъ когото Россия добила
формално право да защищава СВОПГБ едновЪрцп, живущи
въ Турция. Споредъ този договоръ РусситЬ добили Дар-
данелский проливъ, правото да пматъ воененъ корабъ въ
Архипелагъ п покровителство надъ Влаигко и Молдава ;
ТурцигЬ се лишили отъ земпгЬ между Дтйпъръ и Бугъ.
Но малко по-късно изменената въ Европа политика
сирила С1ГБЛИГБ кроежи на Потйомкина, който бълнувалъ
освободяванъето и урелгданъето на ЮЖНИГБ Славяни, или
на христианска империя.
Сждбата на БългарпгЬ и Сърбигв не малко, е ин
тересувала Александра I, нар^ченъ Благословенний
 ВойнитЬ на Россия съ Т)рция. 201

въ всичко време на неговото царуванье ; именно отъ

него въ политиката на Руссия вече не се съгледва онъзи
смълость и ненр-Ьдпазливостъ, които еж били обикновенни
1г1;ща при щзъдщественншщгЬ му. ТЬзп ПОСЛЕДНИТЕ безъза-
бикалкп се стръмяхж да въдворятъ русското знаме на Бос-
форада заловятъ Черно море и Архипелага, да унпщожжтъ
Турция или да я шшъднтъ въ Азия. Сега се поченва
политика но-умъ-ренна, обмисленна н внимателна.
Александръ I и неговитЬ приемници ожидатъ удо-
бенъ случаи; Екатерина не е правила това. Програм
ната на Петра н Екатерина не е изгубена изъ видъ,
но никой не мисли за нейното изведнжжь осжщественио.
Сега работи се полека, съ надежда по-в'Ьрно да се дос
тигне цъмьта.
Особенно ВОЙНИТЕ, конто е има.ть съ Наполеона Бо-
напарта не еж дали на Александра да обьрне СВОИТЕ по
гледи на югъ, къмъ Дунава и Босфора. При Тилзитско-
то свиждание (1807) раздъмнньето на Европа било ръшено
между Нанолоона и Алаксандра : едшшйтъ има предъ видъ
вападъ, а другий — истокъ. Императорътъ на Французиг!;
пръдоставилъ на русский юшераторъ всичка Европейска
Турция, но безъ Царпградъ, който тръбало да стане сво-
боденъ градъ. „Нищо не може да се стори съ тЬзи вар
вари, казвалъ той, като говорилъ за ТурцигЬ, ний сш{
длъжни да имъ видимъ работата." — Царьтъ бплъ на
пълно съгласенъ съ Наполеона. Царь Алекасадръ I е
пналъ нъколко боеве съ ТурцигЬ каквито на 1793 год.
и на 1809 год. когато победителите гЬверни братия
подъ командата на графъ Кутузова стигатъ до самий Бал-
канъ, унищожватъ на Дунавъ турската флотица и ге-
нералъ Каменски пр^взелъ твьрдинята Видинъ. Но еко-
ро пакъ станжлъ аиръ въ Букурещъ (1812), сноредъ
който Мухамедъ II устжпваиге на русский царь Бессарабия,
и пограничната линия на русската държава, намъсто
ДнгЬстъръ става Прутъ и Дунавъ. Пьрви пжть русската
империя досъга до ръка, която дава възможность да
има сношение съ Черно-море всичката сръдня Европа.
Подирь Парижский и ВгЬнски трактати, Александръ
202 Българска История.

Бяагоеловенний се решава да си почине. Той не рачплъ

да покровителствува проектни на Ипеиланти, грьцки па-
трпотъ и водачь на еллинското движение, п не рачплъ да
поддържа движението, което му се виждало твьрдЬ рево
люционно. Тукъ тр-Ъба да обаднмъ и това, че втората
половина отъ царуваньето на Александра. Благословенний
не е иснълнена съ онъзи ц-Ьль, на енергическа и рефор
маторска д1;лтелность, която очертава иьрвата половина.
Но работигв най-:: дарь накарали Александра да
вземе силно участие въ грьцкото освобождение. Ньрвнй
и най-силенъ нотпкъ къмъ това било кланьето, което
ТурцптБ извършили на островъ Хиосъ (1822), гд-вто 25000
души, безъ различие на възрасть, и на общественно по
ложение, били умъртвения отъ Турцнгв, а 4оООО жени
били п.твнени и придадени въ робство.
Но Александръ се само приготвнлъ за бой ; смьрть-
та го запр-вла въ началото на нр-вдприятието, което тр-Ь-
бало да непълни щувемнпкътъ. му Николай (1825).
Още на другата година отъ царуваньето си, Нико
лай I подписва Аккермаский договоръ, съ който се о-
сигорява независпмостьта на ГьрбитЬ. Въ 1828 год.
той обявява на Турция война, коятп първа е размър
дала Българите най-много отъ онова равнодушно състоя
ние, отъ онзи дълбокъ сънь, отъ който отдавна вече
б^вхж. се пробудили тЬхнигв съседи: Гърци, Сърби. Вла
си. Въ тойзп блистателенъ походъ. въ време на кой
то се отличили Винхещетеймъ и Мешниковъ, русскитв
войски превзели съ бой по-голЪмата часть отъ България,
стигнхли до Одрпнъ п го пр-Ьвзелп (Августъ 1829). Ца-
риградъ билъ въ опасность да падне въ ржцЬгЬ иа
поб-Ьдителигв. Този н&ть Русситв могли най-добрЪ да
се запознаятъ, и може би. за първи пжть съ БългарптЬ и
по тойзи случай се възродила най-много симпатията меж
ду двата съплемешги н едннов1>рни Славянски народи.
Додето Дибичь, нар'вченъ забалканский се приближавалъ
къмъ Цариградъ, Паскевичь, които добнлъ название Ери-
вански, взелъ Ерзерумъ и Байрутъ въ Мала-Азия и тоже оти-
валъ къмъ Босфора. Но нещастия и истребителни бол-всти
 ВойнитЪ иа Россия съ Турция. 203

постигнали руската войска и Николай билъ принуденъ да

се сщгЪ. Завьрзалъ се Одршгский договоръ (1829 год.)
споредъ който Россия нрйпечалва правото за свободно
минаванье щгЬзъ Дарданелскпй нролпвъ и свободно пла-
ванье по Черно море, освънъ това н устията на Дунавъ
ставатъ русски. — Портата въ добавъкъ припознала
независимостьта на Гърция, Сърбия и ПрпдунавскитЬ
княжества.
Россия въ тойзп си бой не е търсила да добива
земи или други ползи, а се е ръководила отъ безкорист
но желание да улучигн жпвотътъ на страждущитв христпа-
Н1г и еднородни братяя Славяни. Даже и самнгЬ Българи
тойзи п&тъ се разшавали, надйждитй пмъ въскрьсн&лл п гв
наистина вярвали, че денътъ на гЪхното освобождение
настанжлъ. Р^дко имало българска кжща, въ която да
не билъ покаченъ портретътъ на царъ Ннколая. Но това
не би тозъ пжть и помъ-нл;хмп ващо.
Не се мпижло обаче дълго време (всичко 2:5 го
дини) и шшераторъ Николай се ргЬшилъ на огЬло пр^д-
приятие: да смаже властьта на Султана въ сами!1 Цари-
т|)адъ и да даде окончателно свобода на балкатгскигв
Славяни. Тр-Ьба да кажемъ п това, че 185 'Л година се
считала и отъ русскигЬ народни пророчества за край на
Турското владичество въ Европа. Меншпковъ се явява въ
Цариградъ испроводенъ да види какъ отиватъ Т)'рс1;итв
работи. Недоволенъ отъ двоомисленното н тайнствено до-
ложение на Менншкова, Абду.тъ Меджидъ веднжжь се от-
казалъ да приеме посланникътъ на русский царь. На 21
Маип топ оставилъ Цариградъ, на 3 Юлий русската вой
ска минава Прутъ. Лриблнжавала се онъзп война, която
носи название кръмска компания и въ която европей-
скигй западни сили (Англия, Франция и Сардиния) се
опозориха съ своето участие въ полза на полу-
ГБсецътъ противътъ крьстътъ. На 4- Окт. Високата Пор
та обявила войната сама и въ манифеста си казва, че
ще се грижи за защитата на православната вгвра на
Истокъ. - Ний не ще говорюгъ за тъзи война и за
нейнитЬ подробности, нито за участието на Англия и
204 Българска Цстория.

Франция, които направихх да се свърши съ уншцожава-

ньето на русский флотъ лри Севастополъ ц съ изгубва-
нъето на нашата надЪжда за скоро освобождение. Ще
пом-внемъ само ;за парпжский трактатъ, който се сключи
между Россия и съединенигЪ й противници на 30 Марта
1856 г. Споредъ този трактатъ Черното море стан&ло
неутрално и свободно за всички европейск;! кораби; Рос-
сия н Турция се задъл;каватъ да не дьрж&тъ никакви
военни флоти; Россия губи границата си на Дунавъ и
часть — на Прутъ ; устъпенната территория се присъе
динява на Влашко и Молдова, тъй щото между Турция
л Европа се гудила една чужда бръкна.
Но това положение на работни пакъ не е могло
да трае, лри всичкото желанпе и пригодвванъе на евро-
пейскигЬ велики сили.
 ГЛАВА XXIV.
КЖРДЖАЛИЙСКИТЪ ВРЕМЕНА.
Постьпенното ослабванье на турската власть.
Причини на отпаданьето : вжтрешни размирици,
войни съ Австрия и Россия. — Стремлението на
областите кълъ независимость, — Появение на
Кърджалиите: характеристика, предводители и жи-
вотъ гбхенъ. - Опустошенията на Кжрджалиите.
— Пазваноглу Османъ и негова характеристика. —
Реформи.
Доде Султаните еж били хора деятелни и енерги-
чески, доде те разбирали значението на гогподарствен-
ний механизъмъ .и въ вжтрешната политика еж ржково-
дили но прюгЬрътъ на Мухамеда П, то подчинените изгъ
страни ех били спокойни, приносяли еж търпеливо ос
манското иго, коею макаръ гЬзско и горделиво, но все
пакъ не е било поне чакъ до талъ несправедливо и об
ременително. Войната поддържала безкориггнийтъ типъ
на ОсманлиитБ.
Но когато СултанитЬ променили военните предприя
тия съ удоволствията на сарая, коньтъ и ятаганътъ — съ
истънчений'развратъ и бойний лагерь — съ вс1жакви удо
волствия, то всичката система на господарственното упра
вление се заразила съ користолюбие, съ насилия и не-
справедливость
Разбира се, че това изменение е станжло не извед-
нжжь, а ностъпенно. Всичкий седемнадесетий векъ е бплъ
испълненъ съ такива размирици и вжтрешни неуредби,
щото отслабванъето на държавата вече се поченжло. И
ако мусулманското оржжие и да достигнжло до върха на
могжществото си и, при Султанъ Мухамеда IV, _ уплашило
206 Българска История.

и сама Виена, но вътрешното разлаганье било таквозъ

щото по-нататъишнгБ победи станали невъзможни.
Отъ началото на XVIII столетие обаче несъкруши-
мото турско владичество взело да пада неудържимо подъ
натискътъ на ноб-Ъдоностнигв русски я австрийски вой
ски. Високата Порта, както видъ-хжи. била принудена вейка
война съ Россия да искупува съ скъпи отстъпки. Въ
това време се появили и ГГБЛЪ редъ други исторически
причини, които докарали началото и постепенното разла-
ганпе на мировото (всесвъ"гското) отоманско царство.
Старийтъ войнственъ духъ на турскийтъ народъ се
испарплъ. Наистина еничеригв съществували, но защо ? —
Въ полкътъ имъ вече постъпили не отбори приспи хрпстиан-
ски, потурчени сили, ами всякакви мазници, хора отъ
колъ и конопецъ, които не обичали никакъвъ редъ. Ос-
в^нь това, ти взели вече да се женятъ, да се занимаватъ
съ разни занаяти и така отслабнълъ и по-напргБшнии
воененъ духъ, който ги отлнчавалъ. Много било опасно
могъществото на улемигЬ, които възбуждали енпчеритЬ и
цариградското простолюдие, когато ИИГБЛН и се ошграли
на волята на Султана. Въ провинциите били испроводени
хора неспособни, некъдърни, които съсипвали население
то съ своите данъци, така що землед-влпето и обще-
ствештта безонасность дошли до окончателенъ упадъкъ,
плодородните области опусгЬлн и населението отъ година
на година взело да се улаллва. Господарственнит1> кассн
отдавна вече били пусти.
Тр^ба да обадимъ и друго нъчцо, което е било една
отъ главнигЬ причини за отслабваньето на Турция. То е
било стремлението на провинциите къмъ самостоятелность.
Отъ 1780 година грьцкий нроектъ на Екатерина
Велика, да се раздвли Турция, възбуждалъ общо внимание
въ Европа. Австриянгвла да вземе Босна и Сьрбия, — Рус-
сия Кръмъ и Очаковъ. Въ Турция и Архипелагъ пгвла
да се основе конституция, на която главата пгЬлъ да стане
русский великий князь Константинъ. Вла!нко п Молдова
щвли да добиятъ независимо управление съ самостоя-
теленъ православенъ господарь. Въ войната, подирь това,
 Клфдщалийскит* времена. 207

(1791 — 92) Турция загубила н направила унизителенъ

за себе мнръ.
Подирь това дошла французгката революция, която
произвела пр1шратъ въ цЪла Европа и която намерила
отзивъ и въ Европейска Турция.
Наираздно обаче Селихъ III я Махмудъ II (1789 —
1820) правили сериозни опитвания за да възродятъ тур
ското владичество. Пьрвий заплатллъ съ живота си за
опитванията си, а вторий ако н да унищожилъ еннчерИтЬ
и ввелъ редовна войска, времето вече било късно.
СултанитЬ, които ех управлявали господарството,
станхли машини въ рхцЪгЬ на пьрвенцпгв паши, и на
дривилигнрованптБ еничери, които, по своя собственна
воля, сваляли и качвали на щуЬстолътъ султанигЬ. До
кърмилото на управлението СТОГБЛН развратенигЬ, ум-
ственно и нравственно. фанарпоти, които бържъ' добили
силна власть и си играли съ волята на Султанпгв и съ наз
начението на ЧИНОВНИЦИТЕ. Господарственното управление
се обърнало на откритъ грабежь. Всички служби се давали
съ откупъ, вс15ко едно право се купувало съ злато.
Въ това време въ Шкодра се въздигнхлъ Махмудъ
Бушатли. въ Албания, Епиръ и Тесалия — знаменитцй
Тепеленски Али-паша. а въ Видннъ — хит})ий Бошнакъ
Пазвантоолу ; заловила се за ор/икие Черногория. въ
Сърбия нроизлъмо кипъчше. Колкото за България (вклю-
чително Тракия и Македония) тя била наводнена отъ о-
статкнгЬ на еннчери, кжрджалии и други разбойнически
чети, каквито всякога се явяватъ, тамъ дг!;то правител
ството е слабо и дъчо н^ма оправия. Въ Азия въ с.
Жан-д' Акръ няколко години вече управлявалъ незави-
симий тщ)анинъ Джезаиръ паша, въ Дамаскъ—-Абдалла;
изъ дълбочината на Арабия излезли фанатическигв Ва-
хабити, а въ Егнпетъ, подщ^ь остхпваньето на Францу-
ЗЯТБ, албанский Мехмедъ-Али основалъ трайно господар-
ство. На ввредъ се виждало разлаганье и разрушение;
еЬкашъ днит1з на османската държава били ир-Ьчетени.
Най-страиший бичъ за БългаригЬ въ 'днитЬ на Се-
лимъ III ех били КхрджалиитгБ, които ех се зовали'
 208 Българска История.

по-просто дагли или хайдути. II до сеги е жива па-

метъта, която С& оставиял подирь себе си тЪзи ОШГБНИ-
тели на Българин. ЦГБЛИ дванадесеть години гЬ извършвали
непрестанни грабежи и плячки, и противъ гвхъ нищо не
могло да направи нито слабото правителство, нито безо-
ржжнийтъ народъ. Най-напръ-дъ кхрджалпитБ се появили
въ подножията на РОДОПИТЕ : тамъ ТБ се събрали около
Емннъ-дагъ и ноченл;лн СВОИТЕ безчпнства. Скоро число
то имъ станжло колкото една войска; ТБ се броили до
. 25 хиляди н повече. При гЬхъ се стичали не само Тур
ци, Татари и Албанци, но още Българи и Боншаци,
тъй като ТБХЪ съединявала една обща ЦБЛЬ : грабежьтъ.
-Т'Ь си имали своята наредба, свой билюкъ-башия и нападали
съ шапки върху градовегв и селата, ограбвали ги, по н'Ько-
га изгаряли и, пълни съ плячки, отдалечавали се въ Бал
кана и РОДОПИГБ. ВСИЧКИТЕ били конни, въоружени съ
саби, пищови и дълги пушки даалийки ; топове ТБ н$малп.
Въ лагерьтъ си имали много прекрасни жени. конто
наричали гевендйи (по турски любезни). Особенно съ
готовность отивали при ТБХЪ много ЦиганкигЬ. които
били сжщо въоружени н на конъе често участвували въ
ПОХОДИТЕ на СВОИТЕ другари. Твзи изверги Циганки откарвали
много момичета и жени. които въ ТЕЖКО робство билп
принуде!ш да удовлетворяватъ необузданнигЬ илъ страсти.
Споредъ турскийтъ и албански обичаи тЬ грабяли още
млади момчета (олани и кйочеци) и имали ПО-ГО.ТБМО
удоволствие да гледатъ людскигЬ страдания.
Най-личний пр'1>дводителъ на Кжрджалиитв е билъ
Кара-Феизъ, потурченъ Българинъ, изъ Бр^зникъ, въ
Софийско. Наедно съ него требва да се помене Дели-
Каджра, Токатчи-оглу. Гушанцъ-Али, Кара-
Манафъ-Ибрахимъ. Освгвнь ТЕЗИ Турци, го.твма сла
ва е добилъ въсп-Бванпй въ българските п^сни Ин_д_же-
воевода, родомъ Българинъ отъ Сливенъ. Той ималъ
500 души конници и се прочулъ споредъ своето добро
отнасян ье съ сиромаситБ. Своята жена, дъщеря на
священникъ изъ Сливенъ, той водялъ съ себе си. Не-
говъ байряктарь билъ Кара-Колю. изъ Омарчово.
 КлрдиалийскигВ времена. 209

ВОЙСКИТЕ, конто били испроводешг изъ Цариградъ

за да усзшрятъ кжрджалиигв, и които състояли повечето
отъ неуредени еничерн, се разбягали или присъединили
при самнгЪ кърджалии. За гЬхъ било по-добрй да бх-
дътъ свободни разбойници, отъ колкото султански солдати.
II така, свир1шостъта на еничеригб расла въ ужасающи
размери. Съ перо е невъзможно да се ошииътъ точно
ГБХННГБ злодМства, гвхтггЬ поразии и гЬхнигЪ ужаси.
Въ дванадесятгодишното си необузданно вълнение, гв
разрушили ц1>лъ редъ цветущи традове: Мосхополъ, Ар
банаси, Станимака, Рахово, Панагюрище, Копривщица,
Калоферъ и много други.
При нйманьето на правителственна защита, жители-
гЬ Турци л Българи се опитвали да се защитятъ сами
отъ заплашающата ги гибель. Овищовци се пазили на
едно съ ТурцигЪ. Котленци се обиколили съ стйни и
башнп, захванали планинскпгЬ тЬснини и недопустнжли
шайкигЬ до градътъ си. Появили се и отбранителни чети
протпвъ кхрджалиигЬ, каквото била четата на д й д о
Никола изъ Понбрене.
Силна подпорна на КхрджалиигЬ станжлъ П а з в а н -
оглу (Названтоолу), който се зовялъ Пазванджия, въ
своето време опасенъ врагь на Портата. Той билъ Бош-
някъ Мюеулманпнъ. За д1;до му казватъ, че ходилъ и
въ джамия п въ черкова. а баща му 0 м ар ъ се отли-
чилъ въ войнит!; съ Австрийцитв и билъ награденъ съ дв-Ь
села при Видинъ. Скоро Омарь станхлъ така гордъ, що
то никога неизлазялъ пзъ домътъ си безъ чета гЬлохрани-
тели и безъ военна музика. Това възбудило завистьта на
тогавашний Видински паша Мелека. Той се ргьшилъ да
се отърве отъ упоритий Бошнякъ и хванжлъ убийци за
тъзи ц^ль. Но наетнй убийца се уплашилъ и, намгвсто да
непълни поржчката, обадплъ Онару. Той пламнжлъ отъ
желание да си отмъсти. Запов-Ъдали му да остави Видинъ,
а той отговорплъ, че никой нЗша право и че той отъ
никого се не бои ; публично той проклелъ и законъ, и
пророкъ. Тогазъ улемигв го осхдили на смьрть. РСато
получплъ за това известие, той се защгвлъ въ дворецътъ
В. История, Бобчева. 14
 210 Българска Истории

си и се защищавалъ додето пламъкъ отъ ввредъ го охва-

тилъ. Най-иодирь той билъ хван&тъ, доведенъ яри на
шата и наказанъ.
Синъ му Османъ.д. гжлцш Пазвамтоглу (роденъ на
1758 г.) се спасълъ съ б!шшье въ Албания при ГегнгБ.
Въ ВОЙНИТЕ обаче на 1782 г. на Портата съ Австрия
той се отличилъ, влЪзълъ лзново въ милость нрп Сул
тана и получилъ часть отъ бащиното си шгБние прн Вп-
динъ. Еато знаменптъ воинъ, той намъ-ршгь много прнвьр-
женди между апггЬ на видинский санджакъ, събралъ 1000
' дуиш Арнаути, Кърджалии и еничери, щгввзелъ всички
земи на баща си и разбилъ на глава Впдинский наша
щгЪдъ вратата на града (1794). ОЬтн1> той вл^зълъ въ
Видинъ. занрйлъ пашата въ сарайтъ и билъ провъзгла-
сенъ отъ агигЬ за аенинъ на санджака. Блокадата на
сарая се продължавала почти ц^ла година ; по никога на
пашата се доаволлвало отъ милость да се расход]г по
града и давали му се храни.
ВсичкигЬ писменни съветвания на Селима били пра
вени напраздно. Най-подирь пашата с/Ьднжлъ на лодка
и отишелъ на Русчукъ. Тогава привьрженцигв на Пазвана
го прогласили за паша срйди гармежи отъ топове; него-
вийтъ помощникъ Кара-Мустафа станхлъ аенинъ.
Пазвантоглу се заготвплъ за бой, събралъ отборна
войска и се укр-Ьпилъ много добри въ Видшгь. Съ своигв
прокламации противъ Стамбулскигв реформи и противъ
новигЬ налози той ум1жгъ да привлича къмъ себе си мно
жество недоволни.
Най-в4рна картина на това време ни даватъ заппс-
кигЬ на епископа Софрония врачански, единъ отъ
пьрвигБ български патриоти. Пасвантоглу не се показ-
валъ най-напр^дъ, че работи противъ Султана, а сръ-щу
неговитв съветници и Ч1ШОВНИЦИ. Той въ манифеститБ
си говорилъ за свобода и справедливость. Неговитв пла
нове отивали много на далечь, и, ако не се наедъ да
превземе Влашко и Молдова, то е било само но страхъ
отъ Россия и Австрия ; той-искалъ да иде въ Царпградъ,
да свали Султана и да възстанови старий бл1>съкъ на
 КлрдяалийскигЪ времена. 211

османското име. Въ своите области той сЪчалъ пари, рас-

хвьрлялъ и съб5фалъ данъци и плащалъ добре на пората си.
Отличната войска на Пазвантоглу състояла отъ Албанци.
Турци и Българи: последните съставяли конницата му ;
подъ неговите знамена е* шетали прочутите хайдути Кон-
да, Корчо, които отпосле сл; употребили опитностьта си
презъ освободителните борби на Сьрбия и Гърция.
Противъ Пазвантооглу на 17^6 год. трьгнжлъ Ру-
лелийский бейлоръ-бегъ Мустафа-паша еъ 40,000 души и
иатЪзълъ при Видинъ, но билъ отблъсн&тъ. Тогазъ опо-
• енъ отъ победата си, Пазванъ събралъ 80.000 и уда-
рилъ да разширява могъществото си. Вратца, Никополь,
Свищовъ, Русее, София, Нишь и Кладово наднжли въ
рдщете на Пазванджпйтъ, които скоро стнгнжлъ до Варна
и опленявалъ Белградъ и Влашко. Диванътъ билъ при-
нуденъ да влезе съ него въ преговори. Султанътъ щ' се
обещалъ да го прости и направи трибончуженъ паша ако
отпуснялъ 6000 свои еничери въ Белградъ. Но кога Паз
ванъ поискалъ да се запише въ реда на еничерпте.
гЬ възстанжли н искали да иджтъ да го погубятъ. Отъ
тогазъ преговоригЬ се прекъснали.
Цела зима Портата се готвила да накаже коренно
непокорнии Пазванъ. За това била приготвена 150 хи
ляди войска. На 1798 год. презъ марта. походътъ про-
тивъ видинский бунтовникъ тръгнжлъ ; на ввредъ отгдето
минхла, войската извършвала ужаси безкрайни. Въ тойзн
случай било опустошено Арбанасе, гдето е била к&щата
на отца Софрбнга. Презъ априлий Впдинъ бплъ за-
биколенъ отъ всеквдЪ. На 13 часове стопли 120 хиледи
султанска войска; последннй ид;ть канитанъ-наша предло-
жилъ на Пазвана да се предаде, ако иска да му се по
милва живота, свободата и достойнствата. Но Пазванъ отго-
ворилъ, че не го е страхъ, и че той би можилъ да събере
и 100 хиляди войска, но предпочита да победи съ 10
хил. И наистина тозъ пжть той победилъ. Обсадата се про
дължавала месеци. Пристжпитб на султановата войска би
вали отбити, а флотилията, дошла на Дунава, още въ на
чалото била разбита. Болестите, лишенията н дезертирство
14*
212 Българска История

то унищожавали силата на обсадителитв. Нан-пос.тБ пръ-зъ

есеньта гЬ направили последно усилие да взематъ Ви-
дянъ. Станало страшно кръвопролитие и ТурцигЪ се раз-
бъталн, гонени отъ Пазванооглу. Така се свьршилъ пьр-
впй походъ на турската войска, която по числото си,
била толкозъ голяма щото беевегЪ говорили, че само съ
кундорпгЬ си ще унищожжтъ Впдинъ.
Ужасно е било положението на раята, когато Тур-
щггЬ ударили на бътъ назадъ.
Султанската' войска взела да си вьрши всичко по волята
и утодата, впуснжла се на плочка и въ нищо не се отлича
вала отъ клрджалиигЬ. „Моята епархия бгЬше опустошена,
селата изчезнжли, изгорени отъ кжрджалиптъ' и Пазвано-
ВИГБ хайти; народътъ бъчие разсъянъ по Влашко и дру
гар" казва отецъ Софроний. Това е било общата карти
на на работни и живота съ Европейска Турция пръди
80 години. Това се подтвьрждава и отъ свидетелствата на
иностранщггБ, които СА;, ижтували тогава пр^др-Ьшени и по
пж.тя си ср^щнхли черепе отъ хорски глави, остатки отъ
разбойнил1кц угощения, изгорени кхщи; гробна тиигана
царувала на ввредъ въ неразработештгЬ полета.
Пазваноглу поченхлъ скоро да събира нлодовегв
отъ победата си ; тон завзелъ бълтарскигв градове съ
шапкитв си. Австрия му се показала твьрд^в наклонна,
испроводпла му опитни хора за да му поправятъ твьр-
дпнпгЬ и да му уредятъ кавалерията.
II сжщигЪ кхрджалии станжли хора високоагърни.
ТЬхтш воевода Кара-Феизъ взелъ да се дьржи като-
иокровитель на турската държава.
Той обявилъ за изворъ на всички злочестини Юсуфа,
всемогущий Каиу-кехая на султанката-Валиде. Кара-Феизъ
ударилъ на Юсуфа къмъ Родосто, а татарский султанъ
отъ рода на гераигв ударилъ на Шуменъ. Казватъ, че Герай
който ималъ обиталището си въ Върбица, стжпилъ въ за-
говоръ съ Пазвана за да стане самси Султанъ. Тогазъ
отъ Царпградъ дошли няколко паши съ войска п тЪмъ,
се удало да отмахнжтъ опасностьта.
Третий нж.ть ТурцигЬ нападнжли на Впдинъ въ>
 КжрджалийскигВ времена. 213

Октомврнн 1800 г. Но и тойаи третп пжть Пазванъ под-

несжлъ на портата ГО.ТБМЪ урокъ, отъ когото много се
поучило и близкото Влашко. Пазвановитв войски, подъ
Кара-Мустафа, се распръснжлл по страната и взели Чер-
нецъ, Крайова, Ктадово п стигнжли дори до ПОЛИТЕ
на влашкигЬ Карпати. РумжнигЬ се поразили отъ
страхъ н бъталл въ Семпградската областъ. Но скоро
щастието оставило Пазваноглу, щомъ въ Влашко, по
псканпето на Руссия и Турция, се назначилъ за во-
евода Константинъ Ипсиланти.
Отъ лична неиавнсть всички румелийски бейове се
прогласили протнвъ упоритий паша. На чело на иротнв-
НИЦИТБ застанжлъ Му^пгфа__б_а11ряктарь, повече по-
знатъ иодъ названието ГГ^е_с_т_е н е к л Н1ГТаТ Пазвановвй
пълководецъ Манафъ Ибрахимъ се пр-Ьдалъ подъ благо
приятни условия на русчукскийтъ Мустафа-пмпа ; но той
(въ края на 180 8 г.) из>гЬннлчески на единъ пиръ го
убилъ съ всичката му свита. Въ това време к&рджалнн-
гЬ въ Тракия отивали по-добр-Ь, отъ колкото събра
тята имъ на Дунава. Като се набрали го.тЬми ср'Ьд-
«тва н зшого слава, гб добили и всемогхще влияние въ
дивана н сарая ; говорили, че самъ Юсуфъ-наша. на кого
то всички зшннстри били креатури, билъ нодкупенъ отъ
йхъ да не пмъ бърка на приготовленията. Къмъ гЬзп
бедствия се присъединили и раздорите на румелпй-
скигЬ бейове, отъ които най-много понесло на кл;р-
джалиигв.
Къмъ 1807 год. повечето к&рджалии се приолижшш
при Пазвана и постжпили у него на служба. Т* вижда
ли, че златното имъ време минжло, че отъ ввредъ про-
тивъ тйхъ се дигатъ гонения и че за да имъ протпво-
стоятъ необходима е една таквазъ можна п прйдводптел-
ска ржка. каквато е била Пазвановата. Кжрджалиитъ' по-
с^тн^Ь се явяватъ въ срьбското и други възстания на полу-
островътъ. Какъ се свършили ОТДБЛНИГБ чети и пргвдводи-
тели на кжрджалиигв — не ни е познато. Но за смьртьта на
Индже-войвода се тАе и расказва твьрд-Ь много. Споредъ тгв-
снитЬ, подпрь едно угощение, на което взели участие Кара
214 Българска История

Феизъ п Дели-Кадиръ, Индже повл-Ъкълъ на грабежь тЬ-

вп, които се облътатъ на коня и на ятагана си. Напразд-
но искали да го възвърнжтъ другарнгв му. Въ тойзи
си походъ Индже бияъ убитъ отъ едно овчарче въ Урумъ
Енп-кюю при Айтосъ, защото му се присмъмъ на старата
пушна. ПЪсенъта казва, че Индже при умираньето си
повпкалъ овчарчето н му казалъ: , много сьмь лайки
раснлакалъ. но ти расплака - - моята. ЖивМ честито!"
Юнакътъ хапдутпнъ му далъ 500 гроша и поржчалъ да
го пустнжтъ н нищо да му не казватъ, подирь което издъх-
нжлъ. Подирь смъртьта на Индже, байрактарътъ му Колю
се скиталъ десетина години въ Тракия ; поели зганжлъ
въ Сьрбля и Влашко.
Отъ времето на сьрбското възстанио, Султанътъ билъ
принуденъ да се помири съвьршенпо съ Пазваиа. Сьрбското
възстанпе се поченжло най-шшр-вдъ съ борбата на Сьр-
бшъ- за интересит^ на самата Порта протпвъ размпрни-
цитЬ Турци и .бунтовниците. Б^лградскигЬ еничери вьр-
шали такива бътнотии и тирании, които не могли вече да
се тьрпятъ. СьрбпгЬ (1804 г.) се уловили за орхжие
п съ помощьта на редовната турска войска ги унищожи
ли. Когато това се свьршило. б-Ълградский паша Хаджи
Мустафа ноискалъ отъ раята да се разиде ; но тъзн
райя обьрнжла оръжието си противъ неговптЬ войски и
искала поне автономия. Така се поченжла освободителна
та борба на Сьрбигв, къмъ които еж притекли хайдути
и спомагачи отъ ц-влпй полуостровъ.
Пазванъ-оглу Османъ ум|г15лъ на 5 Февр. 1807 г.
Той билъ челов1>къ съ желязна воля, см1>лъ, енергиче-
ски неустрашпмъ, личенъ цълководецъ. Той ум^ялъ да
съединява съ строгостьта си мегкость и великодушие. Той
пмалъ доволно обширни понятия за украшението п по-
правянпето на улици и здания. Той построплъ заб^-тв-
жителна джамия съ училище и бпб;шотека; направплъ
много улици, кладенци, ледници и пр. ДомашнпгЬ му
отношения не ни еж. известни.
Отъ смьртьта на тогозъ страшенъ за ТурцитЬ чело-
Портата не извлякла н^коя полза. По това време
 КжрджалийсквтВ времег-.а. 215
/
тя бпла вече заплетена въ други работи, граждански вой
ни и препирни съ Русей п Англичани. Въ това именно
време РусситЬ завзел! Влашко, унищожили турскин флотъ
при Тенедосъ, а въ Царнградъ избухпжлъ бунтътъ на ени-
чорпг]; иротивъ Султана реформатора — Селпма III. На 31
Маия той билъ сваленъ и зазгвненъ съ Мустафа IV.
Между това на СТ.веръ въ Тилзитъ решавали сжд-
бината на Турция. Наполеонъ и царь Александръ се съ
гласили да си раздвлятъ османското царство. Тт. не зна
яли за народитЬ на полуостровътъ и за тЬхнигЪ желания
нищо положително ; гЬ мислили да ги отърв&тъ отъ Тур
чина и толкозъ. За Царпградъ станжли дълги щуЬпирни ;
нан-пос.тЬ въ тилзитский договоръ в.тЬзълъ този членъ:
,, Франция и Россия ще извадятъ изъ подъ игото -и тира
нията на Турцигв всички области на османското царство
въ Европа, като се исклточи Цариградъ и Румелия". Тай
ната на тилзптскнй договоръ не се укрила; въ Цари
градъ узнали за това скоро, пспоплапшли се и не зная
ли що да правятъ. Ако наистина Наполеонъ би напад-
нлить тогазъ на Европ. Турция, той можете да основе
„новата лат/шска империя."
Въ 1818 год. Стамбулъ билъ поприще на ужасни
СЦБНИ. Трестениклията дошелъ въ столицата съ отбрана
войска и съ ц1ш> да освободи Селима; но противницигв
му го удушили. Трестениклията свалилъ Мустафа IV и
на негово м^сто качилъ Махмуда П, комуто стан&лъ и
велпкъ везирь. Пр1ззъ Октомврий станжло съвещание за
реформи: тукъ присж.тствували всички паши, н-(;що не виж
дано до тогазъ. Р-Ьшили да се унищожи еничерский корпусъ
и да се введе низами-джедидъ. Когато обаче се пристъ
пило къмъ работи, избухнжло силно възстанпе. Б^сненьето
на еничерит-Ь, било ужасно; гв запалили Царпградъ отъ
ввредъ - - колели, грабяли и събаряли всичко по пхтя си. ,
Султанъ Махмудъ отложилъ за друго време своигЬ реформи, '
които той д-Ьйствително извьршилъ, но отъ една страна късно,
а отъ друга съ онъзи неприготвенна почва, безъ която всички
реформи принасятъ действително нъ'коя полза, но водятъ
с.т1)дъ себе си и голгЬми вреди за господарственний животъ
 ГЛАВА XXV1,
I

ДВИЖЕНИЕ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕ ПОЛИТИЧЕСКО II

ЧЕРКОВНО.
Пьрвитъ1 стжпки към ъ свг!>стяваньето. •— Кнп-
гитЪ п училищата. — Отецъ Паисий п неговата
история. —-Влиянието на историята му и съдбата
й. — Отецъ Софроний, е п и с к о п ъ в р а ч а н с к п й :
неговото житие п проповеди. -- Българската
емиграция и нейнитъ- заслуги. — ЛошавитЪ
условия за политическо движение и освобождение
на България. — Войната на РОССНЯ на 1827 и
1828 и Одринскпй договоръ. — Капвтанъ
Стойко Мамарчовъ: бунтов ннчески опитвания;
работата на капиновский мънастлрь. —- Смьрть на
Мамарчова. — Пьрвитъ' български с писателн п из
датели на книги. — Появленпе. на черковний
въпросъ.
Великото умственно движение, което въ ХУП1 столетие
расклатило ц'Ьла Европа, досътнл^ло п славянскпгв наро
ди, които, като пзвадимъ РуссигЬ и ПОЛЯЦИТЕ, били съв-
съ'мъ забравени. Отъ всичкигЬ най-забравеАи били Бъл-
гарпт-Ь. които въ началото на наший вЪкъ требвало да
се откриятъ отъ разни пжтешественшщи. каквото ех би
ли Ами Буе. Гризенбахъ, Англичанката миссъ Уал-
керъ и пр.
Турция отслабвала, както видЬхми. отъ в^тръчини
размирици, отъ рлждясванье на остар'Ьлийтъ госнодар-
ственъ механизмъ, отъ невежество и простота. Младнгв
български сили не искали много за да блпкнжтъ, да се
събудятъ отъ дълбокия сънь и да поченхть новъ животъ.
Достатъчно била една шепа патриоти, отишли на чуж
 Движение за освобождение политическо и черковно. 217

бина, които взели почпнътъ и дали възможно сть да се

подкачи народното движение.
II то се подкачило отъ първата българска книга.
Коренната причина на постепенни» н тпхъ превратъ лежи
въ стремлението къмъ образованието, което можете да
бхде удовлетворено само съ помощьта на родннйтъ язикъ.
Малко книги требало за да се пробуди старийтъ
народен'1) духъ изъ дълбоката литаргия ; скоро поникнали
младочки отъ забравенната книжнина, наистина на пьрво
време неокастренп, но съ жизнеиность и благонадеждность.
И забележително явление о това, че това движение
схванало само долните пластове ; въ горните, по-бо.ткр-
ските, слоеве проникнжло много по-късно н постепенно.
Ний нЬмаме още достатъчни п положителни свиде
телства за началото на нашето народно свестлвапъе и
пробужданье, ио може съ достоверность да се предпола
га, че неговото начало се е положило от ь ньрвпйтъ рат-
никъ, приснопаметний отца Панспя, който жнве.ть въ
първата половина на минхлото столетие.
Въ вечно зелените дъбрави на Атонската Света
Гора българскнйтъ отецъ Паисий гвьрши.тъ въ 1702
година своята мъничка книжка ; История с л а в я н о -
бодгарска о народахъ, о царехъ и о светихъ
болгарскихъ. *)
Появлението на тъзи книжка е било походната точка
на българското национално движение.
Тукъ треба да кажемъ, че у другите Славяни пьр-
вий потикъ къмъ новъ животъ и движение е Дало изуч-
ванието на отечественната имъ история. II това е било
токо-речи едновременно съ нашето възражданье.
Кой е билъ Паисий и какво го е подбудило за да
състави своята славяно-болгарска история ? За съжаление,
нашийтъ отговоръ на тойзи въпросъ по необходимостъ
ще бжде твърде непъленъ, защото пий знаемъ само това,
което Паисий е писалъ самъ за себе.
Паисий се е родилъ около 1720 г. въ самоковска
*) Пьрвото название на книгата е било О царЬхъ и святихъ
болгарскихъ и о всЪхъ дЪжНй б о л г а р с к и х ъ.
218 Българска История

та епархия, около старий Рилски мънаетлрь; той билъ

монахъ въ Хиледнарсклй мънастирь, на Атонъ, дбто ста-
нжлъ проигуменъ на мънастиря. Въ това време въ Хи-
лендарь идва исторшсътъ Раичь, младъ челов1лгь съ ръ^дко-
прил-Ьжанне и благороденъ характерь. Той нмалъ за ц-вль
да прерови и събере нъ-коп свйдЬния изъ мънастирСКИТЕ
книги за сьрбската история. Но като не му се позволило
това, той се вьрнжлъ назадъ.
Паисий се ср1;щнжлъ съ ясториографътъ. ПълнитЪ
съ ентуспазмъ думи на Раича, и проявенната му неумо
рима ревность на събиратель. вероятно накарали мла-
дпйтъ калугерннъ да направи и той н'Ьщо подобно за
историята на своя народъ. ГГрисквхливитЬ б'Ьл1;жки на
гьрбскнт!; п гръцки монаси, че БългаригЬ н'Ьматъ история,
още по-много го укрепили въ това негово решение. Щ-
лп дв"Ь години Паисий събнралъ материяли въ Атонъ и
България; съ тъзп ц^ль той отишелъ въ Шмско. Но-посл^
той се поселилъ въ Зографский мънастпрь, дгЬто при нови
пособия п источншщ, той довьрншлъ трудътъ си (1762).
Какво е станжлъ по-посл1> Паисия, нпй неможемъ да
знаемъ положително. Знаемъ само това, че той обиколилъ
Българин п давалъ наввредъ да щгЬнистватъ своята
хроника; а сл!цъ три години (1705 г.), нип го на-
м^рвами въ Котелъ.
[хнпгата му не е била критически издирвания на
историята ни ; но тя е имала неоценимо значение за най-
новото развитие на българскнйтъ народъ.
ВгЪка страница отъ историята на Паисия дише съ
пламенни иатрнотизмъ. Патриотътъ монахъ напомнюва
на своит^ сънародници, че и тЬ еж. имали славни дни
въ минжлото си, чо и т*Ь еж имали царье и патриарси,
че и й еж били познати и уважаеми. Той сериозно
оежжда Гьрцптв, дъ"го даватъ на БългаригЬ само фана-
рпотски епископи. д-Ьто нпкакъ не се грижатъ за осно
ванието на български училища, оставятъ народътъ въ
простотия и невежество и съ помощьта на турското насилие,
протпвъ всички черковни закони и евангелски пра
вила, вьршжтъ ужасни неправди ! Затова той побуждава
 Движение Е а освобождение политическо и черковно. 219

своите съотечественшщи да не тьрпятъ вече гЬзп безобразия

така, като овци. Въ името на своята история преди
всичко требва да се стараятъ да пзучватъ свойтъ язикъ.
Остро поучение нолучаватъ отъ него онези български
дйонмета (ренегати), конто напущатъ бащинийтъ си
язпкъ и изучватъ само грьцкпйтъ.
Простите, но дълбоко прочувствованигв думи на Паи-
спя еж. имали широкъ отзивъ по всички български земи.
Искрата хвьрлена отъ него не угаснжла; напротпвъ малко
по малко тя запали священнийтъ огънь на народното чув
ство н самосъзнание въ сьрддата на много нзбраннн Бълга-
ри, които станжхж. негови ученици п последователи. Скоро
той нам'!;рилъ последователи, които правили много добавки
на неговата знаменита книга, въ която били изброени
всички български градове (144). Въ 1844 год. Хрнгтаки
Павловичь, едпнъ отъ пьрвпг!; учители напечатал'ь тъзи
книга въ Офенъ. макаръ доволно изменена подъ назва
ние: Царственникъ или история българска.
Кога билъ въ Еотелъ Паисий се вапозналъ съ едпнъ
м.тадъ момъкъ. който отпос.тЬ станжлъ най-добрийтъ му
ученикъ. Той билъ Стойко Владиславовъ, нар'1;ченъ
по-подир'Ь, кога станж.ть владика (епископъ), врачанский
Софроний. Преосвященний Софроний е обезсмьртилъ свое
то име не само съ СВОИТЕ бащински залътанпя и учител
ски трудове, които е полагалъ пр^взъ животътъ си за
полза на народътъ, но още и съ драгоценните си за
писки и списания той ни е далъ високополезни паметници
за своето време. То СА; паметници за народното житие,
битие, за домашнпйтъ ни животъ, за теглилата н надеж
дите на народътъ въ неговото страшно, размирно (кърд
жалийско) време, за своите (Софронпеви) теглила и
усилия за народното добро, както и за мжчнотиигЬ
и пречките, които той ср^щалъ въ деятелността си.
Стойко се родилъ на 1739 г. въ Котелъ, останжлъ
спракъ, билъ принуденъ да стане занаятчия, оженилъ
се, а по-после станжлъ попъ (1702). На младийтъ
попъ лреминжли презъ главата много случаи ; гфезъ
русската воина на 17С8 — 1774 г. той пишалъ квар-

.
220 Българска Истории

тирнп билети за пръ-япнавалитв турски войски, занятие,

което м}' сторило много неприятности.
Паисий страдалъ наедно съ свопгЬ събратня, както
отъ Турци така схщо и отъ Гьрцн, владици, дняконп и
пр. Най-подирь той рътаилъ да бъта отъ родината си,
толкова повече, понеже съпругата му умряла. Той оти-
ше.ть при Анхиялский епископъ, който го приелъ дру-
жественно.
Най-пос.тЬ той добплъ у Гьрцптъ1 таквазъ го.тЬма
важноеть щото на 1794 г. приелъ името Софроний н
стандиъ епископъ въ Враца. Но и тукъ той нсостандоъ
на мира ; било гЬжко кърджалийско н размирно време ;
на всгЪка стжлка Българннътъ се отб.тьсквалъ съ злнни. у-
жаси п поразии. ПазвановпгЬ постжпщ не малко тоже го
отчаяли п той, отъ какъ се видЪлъ немощенъ да сщхЬ
опустошенията и грабежнгЬ въ епархията си, прпнудилъ
се да иде въ Букурещъ, д-вто и умръмъ въ 1815
година.
Софроннйй е нздалъ пьрва новобългарска иечатена
книга, и то на простъ, разбиранъ язикъ : Слова за празд-
нични и неделни дни (1806 .г). Твърдъ1 занима
телни еж. неговитЬ въспомпнанин, описанието на жпво-
тътъ му, въ които той ни расправя все. що му е
преминало пр1>зъ главата на единъ простъ и ясенъ слогъ.
ЩуЪди да се ржкопололси, той дълго време, н4що около
20 години бнлъ учитель въ Котелъ и въ други м-Ьста
и училъ д-Ьцата на българска книга, когато на другитв
мт^ста за това нито се е помисляло. Но жпвотоопп-
санието *) на пр'Ьосв. Софрония има най гол-Ьма важ
ноеть за нашата нова история. Вс^ки любопитенъ ложе
да нам-Ьри гЬзи важни записки въ периодическото спи
сание на Бълг. книжовно дружество въ Браила, книжки
пета и шеста.
Дгвятелнослъта на Паисий и Софрония били пръ-дтечи-
гв, пьрвит-1; байрактари на нашето възражданье. та оста
вили много ученици, патриоти, които продължили дъмото

*) Житие и страдание гр-Вшнаго Софрония.

 Движение за освобождение политическо н черковно. 221

на своигЬ пр1>дшественници. Ний можемъ да изброимъ

единъ дълъгъ редъ отъ гвзи обезсмъртени деятели.
Но истина е, че при гЬзи плодотворни семена на
пьрвигБ труженици трЪбало е да се ирпложхтъ и други
обстоятелства за да може да се даде на възродител
ното Д'Ъло единъ по-го.т1агь потякъ. Този потикъ извьр-
шили събитията; които се случиха; на полуостровътъ при
края на миналото и въ началото на сегашното столетие.
ВойюггЬ на Руссия (отъ 1708 година), за които
ний говорихми, намерили България СЪВСЪЧУГЪ неиригот-
вена ; ний Българитъ не можтош да се ползувани даже
отъ онова раздифно време, когато Турция бъ-ше расклате-
на и на окончателно нропадание, когато на всйк/ъдъ1 вър-
лувахл; разни дере-бейове и кжрджалии.
Но ВСИЧКИТЕ ТБЗИ събитя бъ^хж за голяма полза на
далото. Както войнитъ така САЛЦО и размирицитЬ, ако и
да съснпвахж. матернялно народътъ, но гв го въ с&щото
време и поразмърдахх, оживиха надеждигЬ му, накарахж
Българитб да взпматъ участие въ Н'БКОИ войни, да се пр'Ьсе-
лятъ, да МШГБЯТЪ за роднината си и да търсятъ сръ-дство за
нейното духовно и политическо продиганье.
Българската емиграция се е поченжла още отъ Яш-
ский миръ, когато Руссия добила Бессарабия (1792), и
се е продължавала нр1Ьзъ всичко кърджалийско време;
въ русскигЬ губернии Херсонска, Таврическа се появили
9 Български колонии. Въ 1821 г. въ Бессарабия вече
имало 7735 челяди, 18,623 души. Най-напр-вдъ бесса-
рабскигв и румънски чекои и боляри СА; мислели да взем&тъ
щуБселенцигв като крепостни роби; но отъ 1819 г. ко-
лонистигЬ на южна Руссия станжли свободни хора съ
големи лривелипш.
Възстанията на Сьрбнгв и Гьрцит* докарахж голямо
движение въ България, но нъчтхх никакво практическо
слъ'дствие, осв^нь гдйто много хайдути отидохж. въ Сьр-
бия и въ Епнръ. Друга полза е била само тъзи, че въ градове-
гв, гдъ-то гьрцкитт! агитатори успали да спечелятъ много
привьрженци, щомъ избухвало никое възсгание, беззащитни-
ГБ и невинни хора били изклавани отъ поб^сн-влигв Турци.
222 Българска История

Отъ друга страна възстание въ схща България по

онова време бъчие почти невъзможно ; по причина на меж
ду усобнитъ1 турски войни, на върлуванието на Е&рджа-
ЛНИГБ и на русската война страната била съвеЪмъ
пстощена. а така сллцо и твърд* уединена. СьрбигЬ има
ха задъ себе си Австрия, многобройни граничарски офи
цери ге бияхж. въ гЬхнигЪ редове и сърбскигЬ воеводи
се изучихж отчасти въ онт>зи доброволническп дружини,
конто Австрия устрои, когато по времето на Иоспфа П
имате война съ Турция.
На Гьрцигв спомогнало твьрдЪ много морето и гЪх-
нигк многобройни търговски ладии, снабдени съ разни
оржжия и дору съ топове за да се бранятъ противъ
с&веро-африканскитБ диваци ; не по-малка подиорка има-
хж гЬ въ симпатипт!; на образованна Европа, изучена
върху класспчешггЬ произведения на гръцкитЪ даровитп
поети и историци. .
България не е имала нн едно отъ ГБЗП пр-виму-
щества. Влашко н Молдава немогли да бждхтъ полезни
за едно българско възстание по много причини, н това
става ясно отъ движението на 1821 год. когато се
подвпгнжхж въ ТБЗИ земи злочеститЬ хитрости (гръцки
бунтовнически комитети и дружинни) т. е. завтфаджни.
Както е познато, главатарьтъ на Влашката завера е
билъ Александръ Ипснланти и въ нея еж взели участие
много Българи; даже между пр'Бдводигелит4 е имало мнозина
Сънародници. Това движение се потжпкало наввредъ съ
огънь, ножь и разорение. Най-много пострадала и тозъ пж.ть
България, пръ'зъ която е тръбяло да се минава и назадъ
и напр-Ьдъ въ време на ужаснигв дни. Възстанието на
грьцкий пат!)иотъ почен&то въ Влашко пр^минхло на
скоро у Еллада.
Напраздно БългаригЬ очакваха своето освобождавате
въ време на сръбската революция и въ тогавашната русска
война, която се свърши съ Букурещский миръ. Кхрджа-
ЛИИТБ се загубили, но наместо гЬхъ отъ село на село
ходяли тълпи конни Д ели-б ашии, съ калпаци дълги до единъ
аршинъ ; това били все пакъ старигЬ Кърджалии въ друго
 Движение за освобождение политическо и черковно. 223

об.твклоиужь съ друга цъмьт. е. да защнщаватъ населението

отъ грабителигБ. Отъ Кл;рджалиигв ГБ се отличавали само
съ това, че не изгоравалп селата, а само ги грабили.
Въ вс1>ко 1ГБСТО тв еж. хранили даромъ и осв^нь това изис
квали още да шгь плащатъ разни данъци. Най-забъ-.твжп-
телннй отъ ГБЗИ данъци е бнлъ дишъ-хакл; (зъбно право)
т. е. плата за това, че трепали зъбнтв си на чужди х.твбъ.
Ръчнителенъ пръ-вратъ въ сждбата на България на-
станж, едвамъ отъ Одринскийтъ миръ.
{рогато революцията въ Еллада избухнж. л се про- уСД^
дължаваше, Россия отвори нови войни противъ Портата.
Въ 1828 г., както видт>хми Русснгв щгввзехж. Добруджа
до Варна включително. С.тЬдующата година, подъ прЪд-
водптелството на Дибича, ГБ нристигнххж, до Одрннъ,
Люле-Бургасъ н Чорлу. Въ Одринъ Руссигв имахж всичко
до 20,000. а въ Царпградъ МИС.ТБХЖ, че ще шттъ до
60,000.
Българигв показахж на русската войска по-голъчи ио-
мощь. отъ колкото въ по-напргБжната война. Имало даже до
броволци, на които командовалъ капитанъ Георги Стой-
ковъ Мамарчовъ, по нрЪкоръ Буюклу, роденъ въ
Котелъ и отличенъ вече въ 1810 г. Той е ималъ съ
себе си няколко български чети. Мамарчовъ е зшслн.ть,
че е настанжлъ вече желанш!Йтъ день за освобождаванье-
то на България и искалъ да се въсползува отъ русската
окупация за да направи една по-гол*мка революция. Съ
500 волентири, той отишелъ въ Котелъ. дгвто той ис
калъ да призове народътъ на оружие. да иде въ завзе-
тийтъ отъ Руссигв градъ Тьрново п тамъ да се постави
знамето на свободата вьрху развалинитв на славата на
Стара България.
Българигв го поздравили като освободптель и били
готови да трьгнжтъ подирь него. Но за зла честь, още
въ Сливень хванжли Мамарчова и го закарали въ русска
та квартира.
Жителнгв отъ Сливенъ и Котелъ, като се увъ-рнли,
че и тойзи планъ се разваля, прибьрзалп да пратятъ при
Дибича депутация съ една записка, въ която описвали
224 Българска История

страданията на съплеменийтъ и едновйренъ на РуссптЬ

български народъ. Тъ1 се .молили при това да се освобо
ди Мамарчовъ п да му се дозволи да. води съ Турцитв
борба за свобода съ собствени сили.
Между това (на '2 Септ. 1829) вече билъ заключенъ
Одрннский зшръ. Днбпчь приелъ дружествешю българ
ската депутация : но било късно ; той исказалъ съ
жалението си, дъ-то вече нищо неможе 'да се направи за
България, особенно за политическото й освободяванъе и
я прнзовалъ на мнръ п тиишна. „Сега. казалъ той. въ
помирителни й договоръ ний говорюгь за Сьрбитв и за Ру-
МАШИГБ, ПО-ПОС.ТБ ще дойде редъ и за БългаригЪ." При
това той П01гвнжлъ, че споредъ 13 § отъ Одрпнский
трактатъ е изработена амнистия (прошка) за всички,
които ех вземали участие въ войната и че се дозволява на
туреко-поданшггБ пр-ьзъ 18 дгЪсеци да се щгЬселятъ въ
Росена, като продаджтъ своята земя. Въ Сливенъ било
учредено русско консулато, но само временно.
Русската войска се приготвила да яз.твзе изъ стра
ната. Отчаянието овладяло населението на балканскитв
области. Лодъ рдосоводството на генерала Рота, захванх-
ло се второ пр^седванье въ Бессарабия. Тогазъ се пр*-
селели, споредъ едни 3900 челяди, а споредъ други
2о.ООО души. Въ 1850 година въ 83 згвста на Бес
сарабия имало около 70:000 пр-вселешщ Българи. Шу-
менъ, Сливенъ и Провадия загубили почти половината
отъ своето население. Румлшскптъ' градове Броила, Га-
лацъ, Букурещъ, Крайова (отъВидинъ и Тетегенъ) и Пло-
ещъ (отъ Сливеиъ) се испълнили съ български търговци. На
Съ'веръ отъ Зимничь понпкнхлъ единъ новъ градъ отъ
чисти Българи, .пръчшущественно заселени съ Свищовцл.
II числото на хайдутите ,които еж вземали участие
въ тъзи война, е било твьрдгв го.твмо. Отъ времето на
клфджалшггБ н сьрбскийтъ бунтъ хайдушкитЬ чети
въобще се умножили значително.
Въ началото на нинъчпното столетие живели Ал-
т д\ н ъ-С т о я н ъ нзъ котелъ, К а р а-Т а н а с ъ изъ Же-
равна, ко]1то съ десеть облечени въ мундири другари жи
 Движение за освобождение политическо и черковцо 225

веди въ Балкана н 3 л ат й о Кокарчо-оглу изъ Сди-

венъ, слленъ иехллванинъ съ черни косми и го.тЪмц му-
стаки, логинжлъ въ 1810 год. при Слпвенъ въ една
отчаяна битка. Разказватъ, че той свали.тъ до 25 души,
додето най-1шсл1> се запалила . торбичката му съ барутъ
и иогинжлъ отъ това.
Но по-лпченъ отъ г1>зп тримата билъ Коли о, изъ
Драгуново, брадатяйтъ войвода, който е жнв-Ълъ.въ Бал
кана отъ 1810 г. до 1825 г.; макаръ че той- пмалъ
повече отъ сто сражения съ Турцигв, но той загубилъ
само двамина отъ СВОИТЕ ; умргвлъ той въ Букурещъ.
Неговийтъ ученикъ билъ Бойчо воевода изъ Це-
паране. въ Тьрновско, който на 1829 г. дошшилъ на
русска служба. Подирь заключваньето на иирътъ, русский
коменданта въ Силистра му заповЪдалъ да распусне сво
ята чета. Бойчо се опиталъ да иде въ Балкана, но
билъ хванжть и съ двамата си братия проводенъ
въ Сибирь. Но тамъ той сполучилъ да побътне даже
изъ кр-Ьпостната тьмница, като пр-Ьскочилъ високигв ств-
ни. Единъ отъ братията му счупилъ си кракътъ и Бойчо, за
да се отьрве, взелъ та го заклалъ. ОстанжлигЬ двама
стигнжлп до Цариградъ ц-Ьипсомъ, а огь тавгь пръ'минжли
въ Балкана д1>то Бойчо ц^вли 21 години систематиче
ски ималъ хайдушки животъ. Въ Балкана и Странжа,
казватъ, н1'ма м^Ьсто, което да не е било посетено отъ
енергичний и с»гЬлъ войвода. Щувдрешенъ той пргЬспо-
койно нр-Бкарвалъ зимата въ Провадия, Варна и Цари
градъ, ир^дъ ОЧИТБ на ТурцигЬ. Той паднллъ въ сра
жение съ Зийнелъ-паша. Т о ти о воевода е единъ отъ
учешщигв му.
Но най-едрий н ллчвпй юнакъ отъ всички българ
ски хайдути е билъ Дончо Ватахътъ изъ Копривщица,
въ-роятно, другарь наД^до Никола въ гоненьето на
кжрджалиигЬ. Топ живгЬлъ ту по ВИСОЧИНИТЕ на Балкана
и РОДОПИТЕ, ту по устията на Марица, и постоянно го-
нилъ турскитъ1 грабите.ти, султанскийтъ низамъ и българ-
СКИТЕ чорбаджии. Грабн&тигЬ пари Дончо воевода раз-
давалъ на бъ-днигв, както Хрнстиани, така и Муслумани;
Б. Истории, Собчева. 15
 226 Българска Истории.

той имъ купувалъ волове н пмъ иснлащалъ дълговегв.

Поради това той спечелилъ дюбовьта н уважението на всичко
население, българско, турско п гръцко, така що съ него
не било възможно да се стори нищо. Въ 1848 г. про-
тивъ него испроводиди изъ Одринъ 200 души нпзами
отъ които само 60 души се вьрн&лн живи. Отъ тогазъ
чиновшщигЬ турски го оставили на р ах ат ъ. Разказва
ли за него, че той ималъ свьрхъ- естественни вълшебни
сили, толкозъ повече, че твьрдЬ често той жив15лъ край
Увун-Кюприйский мостъ, даже спалъ подъ кимеритЪ му;
говорили, че на гвзи м'Ьста Ватахъ ималъ свижданил
Vсъ самодпвитв. ТурскитЬ солдати били обзети отъ страхъ
испълненъ съ суев-Ьрни в-Ьрвания. Нпзамътъ разсказвалъ,
\ че Дончо е неранимъ и даже утвьрдявали, че виж
дали какъ отъ него отскачали коршумитБ. До каква сть-
пень всичко мирншало на средновековно суеверно време,
види се отъ това, че Одринский паша, честенъ старъ
Турчинъ, освободилъ хванжтийтъ веднажь и ириведенъ
при него Донча, понеже му било жаль да погуби такъвъ
храбъръ герой. Сльртьта на Донча е непозната.
До съвьршенното исплащание на данъкътъ т. е. кон
трибуцията споредъ одринский договоръ, Руссигв занима
вали кръчтость Силистра. Капитанъ Мамарчовъ, който билъ
тамъ градски кметъ, нриготвилъ скришно бунтовнически
планове. Щомъ като си отишле Русситв, той заминх.тъ
за въ мънастирьтъ Св. Никола, нар^ченъ още Капнн-
ский, на ПАТЯ отъ Тьрново за Елена.
Между това, въ малкийтъ градъ Елена всичко било
приготвено аа единъ бунтъ. Будното и състоятелното на
селение на градецътъ показало такава патриотическа го-
товность, съ каквато се отличили отпослъ1 всички чисто
български градища, гд-Ьто фанариотизмътъ и турскинтъ ум-
ственъ разврата не били още произвели своето дМствие.
Душата на еленскийтъ бунтъ билъ Хаджи Йордапъ
Брадата. Той искалъ да привлече къмъ работата и мла-
дийтъ Хаджи Йорданъ, завелъ го въ мънастирътъ, гд^вто
СТАПИЛЪ въ числото на съзаг^гЪтницигЪ. Вечерьта мла-
дийтъ Хаджи Порданъ оставилъ мънастирьтъ подъ
 Движение за освобождение политическо п черковно 227

логъ, че треба да си иде въ Елена и да се приготви : но

не това направи.тъ той на д;Ьло. Напротпвъ той отпшелъ
въ Търново и расказалъ за всичко, що узналъ и впдЪлъ
въ мънастирьтъ, на фанариотекий мптрополитъ Иларнона.
Злобнийтъ Гьркъ нобързалъ да иде тозь-часъ при тур-
скийтъ пата, обадилъ му всичко и го подбуднлъ да вземе
по-скоро нужднигв предпазителни мерки. Въ сжщата още
ношъ тълпа турски суварии (конници) обиколили мъна-
стирьтъ, но намерила въ него само игумена Сергия Ма-
марчова. При едно освъчцение съ факели (машалли) мъ-
настирьтъ билъ ограбенъ, черновата осквернена, а на
иконите на светците били извадени очите. Другите
завгЬраджии, повечето богати и почтения хора, били
хванати, испроводени въ Търново и тамъ обесени безъ
нш;акъвъ сждъ. Игуменътъ Сергии умр'Ьлъ въ страшни
МЖ.КИ, като сжщинский мжченикъ. ИзжЬнникътъ Хаджи
Йорданъ билъ награденъ отъ Турците : но съгражданите
и отечвствбННЯЦИтЬ му го презирали до самата му смьрть,
която е била за него единъ видъ наказание : тон умри
като се вид^ предварително разоренъ, обранъ отъ СВОИТЕ.
Хванжли и капитана Мамарчова. който носялъ още
русски мундирь и го испроводили въ Цариградъ. Като бун-
товникъ го препратили на заточение въ Коня. Той
ималъ право да носи тамъ оржжие. да се расхожда на
конь и си получавалъ добра месечна плата. Подирь
няколко години жена му изработила прошка съ условие
да иде, гдъто ще, осв^нь въ България. Той поискалъ да
иде съ Влашко, но поради фанариотски интриги, пакъ го
задържали и испроводили на заточение въ Самосъ. Тамъ
той и умргвлъ шейсеть-годншенъ старецъ, на 184 6 година
съ надежда че, хж днесь хж утре, ще настане и за него
бЪлъ день, че ще види България свободна, в-%^ * . с*
Между това захванатото отъ Паиспя н Софрони^-
д^ло на народното свестяванье намерило още по-силна
почва въ просветителнигЬ стремления на народа. Го.твма
заслуга въ това принадлежи на българските търговци
п емигранти, които като имали не големи средства, за
ловили се най-напредь съ наредбата на училищата.
15'
228 Българска История.

Имената на шогозаслуживнш хора еж. не малко и

ний ще поменемъ само по-главннгЬ, каквито ех. братия
Мустакови въ Букурещъ, , Иванъ Добревъ Бакалоглу,
пшсательтъ Анастасъ Стояновичь изъ Кинилово при Ко-
телъ, Петръ Беровичъ или Беронъ изъ Котелъ, ученъ
Българпнъ п издатель на ньрвийтъ български Букварь, въ
1814 год. съ помощьта на тамоншийтъ купецъ Антона
Ивановпча. Освъчгь азбуката тъзи книжка обема много
ПО.ТБЗНИ нъ-ща върху природпигБ науки и физиката съ
много картинки, поради които и е станала общеизвъч-тна
подъ названието „Рибний букварь." Беронъ е пръ'-
поржчвалъ да се введе ланкастерската мегода на ЩУБПО-
даваньо (взанмноучитела система), която се приела и рас-
нространила наввредъ въ българско.
Поднрь появяваньето на Бероновийгъ Рибни бу-
кварь българската книжина се видйла на пжтя къмъ
развиваньето. Други книги не се забавили да се появ&тъ.
Беровичь напечатилъ въ 1825 г. библейската священна
история и на слъ-дующата година букварь. Въ Букурещъ
самъ той отворнлъ славянско народно училище, което
обаче скоро се затворило, когато той станжлъ адвокатинъ
при влашкпйтъ дпваиъ (1831).
С а н у н о в ъ изъ Габрово прЪвелъ съ монаха Се-
рафима отъ Ески-Загра Новийтъ-завЪтъ и го из-
далъ на 1828 год. съ помощъта на влашкий митро-
политъ Грпгорий.
Скоро били приготвени н^кой и други ржко-
водства по историята и др. съ ц'1ш> да се распро-
страни елементарното образование между съотечествен-
нпцнгв ни.
Но решително ново направление и великъ пр1>врагь
въ умственното състояние на наший народъ е направилъ
Юрий Ивановичь Венелияъ (род. на 1801), кар
патски Малоросъ, който бЗнпе свършилъ своето учение въ
Львовский университетъ. Първи пжть тон се запозналъ
съ БългаригЬ въ Кншиневъ въ ввреме на гьрцката револю
ция. На 1825 год. той отишелъ въ Москва и свършва
медищшшш факултетъ.
 Движение за освобождение политическо и черковно 229
\

Но Венелинъ, ако и станжлъ лйкарь, б!>ше действително

историкъ. Той написа такова съчинеше за насъ : Старп-
тъ1 и ншгБшнигЬ Българи (ноявено въ 1829 г.), което
положи кравхгълний канькъ въ научното изследвате на
историческата гждба на Българите. Той умрелъ на 1829
г. тридесеть и седемъ- годишенъ. откакъ обиколнлъ с-Ьвер-
на България. На гробътъ му въ Москва е написано на мра
морна плоча: „Юрию Ивановичу Венелииу, ОдесскнгЬ
Бъш-ари 18-11 г. Иапомнилъ на свъта за забравеното
но вгЬкога и славно и МОГАЩО племе Българи и пламен
но желалъ да види нътовото възражданье."
Нема ни сдшгъ Българннъ, конто да не знае Вене-
лина и делата му и това е доказателство ва неговото влияние.
Когато грьцкигв владици вид-вли това пифоко стрил-
ленис на БългарнгЬ къмъ образованието, гвмъ изведнажь
се представило гЬхното отживяло минало и настхиающе
свьрншанье. Тт> не можали да не видятъ. че мечтигв
на великата идея, посланията на носптеллгв на ел-
лшшзадията въ полуостровътъ оставатъ пусто-звъннп ду
ми. По ГБХЛО настояванье почен/ио се гонение вьрху
народнигЬ учители.
Но пр^с^дванията, гоненията, не принесли ника-
къвъ вредъ на самото дНло. Мнозина пострадали и изгуб
вали се отъ сцКшата ; но на агвсто тйхъ се явявали п дру
ги по-неуморими борци, които подкачали далото съ мно
го по-големя, жаръ.
Реакцията на фанарпотското духовенство възбудило
и ускорило появаваньето на черковнийтъ въпросъ или
на грьцко-българската распря.
Като вид'Ьли, че грьцкигЬ владици гонятъ българ-
скпй язпкъ, българското учение, българскигв просветп-
ли, борцитв за народното св'Бстяванье, решили да се
отърватъ отъ подобни пастири.
Иьрвнйтъ, който подигнжлъ отворело знамето на на
родната ни йерархия е билъ архлмандрнтъ Неофитъ
Бозвели изъ Котелъ, распаленъ и б}генъ патриотъ. не-
пр-Ьклоненъ человгЬкъ, който съ СВОИГБ пламенни д}-ми
да агитира между народа, да го увлгЬче п има съ
230 Българска Истории.

себе си. Тон е билъ единъ отъ най-добригв на времето

си учнтель. Той учптелствувалъ въ Свнщовъ съ Васкидови-
ча и съставплъ школна енциклопедия въ 6 томове.
Дъятелностьта на ньрвитъ поборници за народното
свЕстяванье скоро намерило СВОИТЕ продължители. Ний
виждамя че на всъкждъ въ българско се явяватъ хора
съ самоотвьрженногть, които при ГОЛЕМИТЕ мъчнотии, се
ПОСВЕТИЛИ на учителското поприще. Подпрь Отца Пайсия
иде една върволица почтенни лица и дъятелп, на кои
то имената нии поменуваме съ уважение: Таквпзъ ех
били: двамата Не о ф ит овци, Бозвели и Рилскпй, отъ
които пьрвпй издалъ енциклопедия, а вторий пьрва бъл
гарска гразгматпка. Ранно Поповичь изъ Жеравна, у-
читеяь въ Котелъ н Карлово, Иванъ Момчиловъ изъ
Елена. Хрнстаки Павловичь нзъ Душшца и Емма-
нуилъ Васкидовичь изъ Мелшшъ: двамата последни ех
жнвъчти и учителствували въ Свшцовъ, и сл; написали
много популярни съчинения. Отъ ЖИВИТЕ още народни
учители, които тьй много ех съдействували за изваждаиьето
на голъмо число ученици нпй тр'Ьба да поменемъ : Наи-
денъ Герова, Якима Груева и П. Р. Славейкова.
 ГЛАВА XXVI.
БЪЛТАРСКИЙТЪ ЧЕРКОВЕНЪ ВЪПРОСЪ II НЕГО-
ВИТЪ ГЛАВНИ ДМТЕ1И.
Характеръ на борбата за черковни правдини.
— Ха т т и -ш е риф ъ т ъ и Танзиматътъ, (1 8 3 9 г.)
като исходни точки за подиганьето и явното
подкачанье на борбата. - - Неофитъ Бозвели
л Ияарионъ Макариополски. —- Влиянието
на кримската война (1854). — Лсхвьрля-
ньето на патриарховото име отъ да со поме
нува въ чернова (1860 г.). —-Гонение влади
ците н повсеместното движение. — Седемьте
точки и 1.">-т'Ь обещания. — Осемьте точки п
патриаршеския събор ъ (1864). — Борбата
в ъ Македония и б р а т и я М и л а д и н о в и : Д и и и -
търъ и К о стан ти н ъ. —- Влиянието на възста-
н и я т а и на тайните комитети за решавани ето
на в ъ п р о г- ъ т ъ. — Завещанието н а Ф у а д ъ п а ш а
(1864). — Али-пашовото участие. — Учрежде
ние на българский екзархатъ съ султански
фирманъ (1870). — Първи й българский ек-
зархъ. — Българската схизма и нейнийтъ
сжщински характерь.
Въ историята на нашето възраждание и политическо
развиванье борбата ни за черковни правдини играе една
важни роль. Тъзи борба е била ньрвото най-сериозно
явление на новобългарската история ; отъ нея се е поро
дило и политическата -идея у насъ. Тя приготви на-
родътъ ни за цоследующите домогвалия и стремления.
Черковнийтъ ни въпросъ не билъ споръ ;за догмата, не
беше йрожсповеденъ въпросъ, а просто и чисто борба
 232 Б-ьлгарсва Иетория.

за запазваньето на своята националноеть протнвъ пане-

' лшшстпческигБ стремления на византийските потомци.
Треба да кажемъ и това. че за да поникне единъ
подобенъ сноръ, то беше 'нуждно подобр'Ьваньето въ пра
вовото положение на ранта, беше нуждно н малко много
то просвещение, което проникнж. въ България и се рас-
пространи така скоро, благодарение на ученолюбието па
народа п на многото учителски борци.
Отъ одринскпй миръ (1829 г) европейскитЬ пра
вителства еж. правили д-влъ редъ опитвания за да доста-
вятъ на хрпстианшггБ ноданницц на Султана по-челове-
ческо съществувание. Султанъ Махмудъ II е известенъ
като реформаторъ: той билъ заниматъ съ цивилизацията,
а още иовече съ центрадизацияга на госиодарството.
Въ времето на своето пътешествие по при-дунав-
скигЬ и ирн-балкански земи, той лично съврЬтвалъ чи-
новницитЬ да иазягъ равноправность между Христианнгв и
МусулманитЪ и си спечелнлъ гол1>ми симпатии вср-Ьдъ на-
родътъ. Неговийтъ синъ и пр'Ьемникъ, по-слабий Абдулъ-
Меджидъ (1839 — 1861) съ съв^тигв на своя зшнистръ
Рашидъ, на 2 Ноемврий 1839 год. нровъзгласплъ. за
не малко удивление на Европа, н'Ьщо като конституция :
това бяло Гюлханскнй Х ат т н -ш ери ф ъ, въ който
ХристпанигЬ се уравнявали съ МусулманигЬ.
Гюлханскийтъ Хаттп-шерифъ давалъ на
всички христиански подданшпщ въ дьржавата : гаранция
и пълна безопасность въ животътъ имъ ; по-правилно на-
лаганье и събиранье на данъцигЪ ; рекрутскийтъ наборъ
(редифството) н времето на военната служба ех гудилн въ
по-правилни начала ; определила се заплата на всички чи
новници ; било занретено да се продаватъ службите ; уни
щожила се вредната продажба на събиранье данъците
(илтнзамъ) п други подобни реформи, до сега още не
испълнени. Впрочемъ, требва да знаемъ и това. че
учреждението на областните съвети (меджлнсп 1845 г.),
бехх н единъ впдъ ирогресъ. доволно значителенъ,
защото на единъ редъ съ Турците заседавали и Хрп-
стианите, които обаче въ повечето случаи не смели да
 Ет лгарскийтъ черковепъ въпросъ и веговнгь дъптели 233

даватъ мнъ-нне и се задоволявали съ кжсото : еветъ

ефендимъ!
Споредъ тойзи Хатти-шерлфъ Диванътъ лзработллъ
цъ\ть редъ устави подъ общото име Т а н з има т ъ. Тан-
зиматътъ отъ 1844 г. съетоялъ отъ 4- части, лзъ които
първата говори за правителството, опр1цгЬлява но-
ложението на Султана п на високптЬ учреждения въ
държавата : <-ж.що втората е лосвятена г а а д л и н п с т р а -
т ив н ото дйленпе на господар ството п ощуЬдЬлява
съставътъ на гражданската и на флнанциалната чаеть на
областит^ : третята нарежда с ж д е б н п т * учреждения,
общи. областни п търговски: най-лоетЬ четвьртата се за-
нимава съ наредбата на войската.
Ако Танзпматътъ и да попзглаждалъ мажо го.тЬмл-
тв об-Ьщанля на Х а т т л - ш е р и ф ъ т ъ, все пакъ той
билъ едно важно доказателство, какво правителството
заявява, че не нрави разллка между Турци и не Турци.
Той напомнювалъ, че и ХрйстпанигЬ могхтъ да илатъ
по-добра наредба отъ с;ществующптБ. Това напомнюва-
нъе възбудило духовегЬ, дало поводъ да се размърда
мисъльта л да се лзказватъ нуждлтв н желанията.
БългаригЬ този пхть се задоволили само съ едно :
да искатъ да не илъ се пр^сл^два язикътъ, да лзгь <•<'
позволи да платъ български владици н да се чете по
български въ черковигв имъ. Пьрвит^Ь искания на на-
родиитЬ ни работници билп неможе по-скролни.
Това лсканье се подкрепило и исказало особенно
ой, търговцигЬ, които бЬхх ходили на чужбина и копто
б^Ьхх вид-Ьли н други черковни порядки, освъ^нь фана-
риотскигЬ. Първата стжпка била сторена окрло 1833 го
дина, отъ жителптЬ на Саиоковъ п Скопия, копто подир],
отиванъето на своиг!; неспособни епископи, еж залогнж-
ли дано имъ се назлачжтъ двам отечествеинп кандидати:
но Вселенскпйтъ патриархъ въ Цариградъ, отъ любовь на
старигЬ свят1Г правдиии на черковата, отхвьрлилъ тъзи
нечистпвл желания на Българий п пакъ пмъ ислро-
водилъ двама Гърци, свои мекерета.
Въ Видпнъ на 1840 г.. Портата по исканьето на
234 Българска История.

населението л но рекомендацията на валията Хюсешга

искала да постави за епнскопъ дякона Дионисия, родомъ
изъ Котедъ ; но злочестийтъ, щомъ стигнжлъ въ Цари-
градъ, ГьрцигЬ намъ-рн.ти възможность да го отровятъ.
Пий помъчехме, че главнлнтъ борецъ, който най-
енергически нодигнхлъ въпросътъ за български владици,
билъ Неофитъ Б оз в е ли, родомъ изъ Котелъ, учитель
въ Габрово. По неговото залБгание, БългаригЬ взели да
даватъ Султан)' жалби протпвъ несносшгН; и гнусиави
постжпкп на гръцкото духовенство и да нскатъ да икъ
се пращатъ нарпднн епископи.
По ллчнигЬ цариградски Българи, даже и нът;ои Тур
ци, взели прнсьрдце тъзи работа, защитили Неофптоиий
стрЬмлендя п даже со опитали да му помошжгъ. като из-
работятъ да му се даде овдовялата иодирь Иллариона
грьцкнй (1839 г.) тьрновска .митрополия. На всичко
обаче побъркали гръцкнг); интриги.
По-йос.тв Неофитъ Бозвелл се .посв'Ьтилъ на борба
н агитация протпвъ фанарнотското духовенство и за с4-
далище си избралъ Цариградъ, д'Ьто жив1>яхх хиляди
бъ.11'арски търговци, занаятчии изъ Тракия, Македония и
дунавското край-бр^вжие. Главното желание на Ноофнта
е било да види българска черкова построена щгЪдъ вратата
на самата фенерска патиаршия и се сбхднАио на 1848
г.; местото за постройка подарнлъ князь Богориди.
Неофитъ билъ често к.тЬветенъ, запиранъ и заточа-
ванъ отъ ГьрцигЬ на островптй Принкипски и въ Свлта-
гора. Пос.йденъ ПАТЬ ГБ го заточили на Атонъ съ в'вр-
нпй му другар ь изъ Елена. Илариона Стояновича Мпха-
пловски, д^то смьртьта довършила мжкигЬ му въ влаж
ната тъмница на хилендарската башня (въ 1849 год.).
Подиръ видинското възстание (184-1 г.), което е
било почти съвременно съ борбата повдигната въ Плов-
дивъ твьрд'Ь сериозно противъ фанариотското духовен
ство (1840). само правителството взело да погледна на
българскнтъ' искания като на основателни. Въ 1851 г.
Патриархътъ билъ нрпнуденъ да ржкоиоложи за епископъ
еднпъ Българинъ, но прйвьрнхлъ въ ншполсно нам'Ьре
 Вългарскийгъ черковенъ въпросъ и неговитЪ дЪят&ш 235

нието на Портата, като го оставплъ безъ определенна

епархия.
Па Пловдичанн принадлежи честьта на едно систе
матическо упорно воденье борбата. „Като гледахж. съ жалость
—казва известното послание на българските священиопачал-
ници до православните черковп — че българокийтъ
язикъ е исключенъ пзъ градските училища, които бехж
общн за Българи и Грьди. а въ тъхъ госнодаруваше само
еллинскип язикъ, пловдичани предложиха на тогавашний
си митрополитъ Хрисанта да се введе и българскийтъ
язикъ. Но напразно. Негово ЩуЬосвящеиотво положи
телно .отговори, че неможе да въведе въ общите учи
лища, изучваньето на варварскийтъ и неблагозвученъ
славяно-българскп язикъ ; схщо това той отговори п за
ввежденьето на славянский язикъ въ некои отъ чернови
те ; той казваше, че както всички черковп, така и всич
ки училища, принадлъ-жл;тъ на гръците н само темъ."
Това поведение на Хрисанта беше възмутително ;
но за това п пловдивчани успехж по-късно да дока-
жятъ, че не ех нито по-слаби, нито по-малко разумни
и патриоти отъ Гьрцпгв. Те си усвоиха една черкова
силомъ и направихд; свои училища.
Подкачанието на така, наречената Кржмска война
(1853) пробудило всички златни мечти на Българите за
по-добро бхдхще. Нашите югахх. тозъ-шлъ за сигурно, че
Русейте ще довьршжтъ делото, което на 1829 год. о-
станл несвършено : освободяваньето на българския народъ
отъ Турците. Но-скоро големигЬ мечти требвало да
излетятъ. Войната се свърши съ парижкий трактатъ отъ
18/30 Мартъ 1856 г.; но все пакъ тъзи война има и
своето благотворно влияние въ сждбинитЬ на народътъ и
на животътъ му.
Султанътъ издаде новъ тържественъ актъ за рефор
ми : Х атти-хумаюнътъ отъ 18Февруар. 1856
г., който насьрдчи Българите въ борбата имъ съ грьц-Г
кото духовенство. Хатти-хумаюнътъ потвьрдявалъ правата
дадени отъ Хатти-шернфътъ. Чрезъ него били обелени.'
религиозна народна ровноправиость, свобод?х въ верата
 236 Българска История.

и съв'Ьстьта п см-всегат сждове, допущаньо христианнгв

до господарствешгн дължности и въ войската, повикваньс
христиански ггр-Ьдставпти.ти въ дцшгвннй съвътъ (щурап
девлетъ) и т. д. Пръ-дъ видъ не били пспусн&тп и черков-
НПГБ реформи: до тогаванпгагЬ плащания на владици л
. на патрпархътъ по такси требвало да се зазгЬн&тъ съ
опр'Ьд1;ленна плата, а ВСИЧКИТЕ невЬропсповйднп дЪла
на христианигЬ три бало да се гледатъ отъ смесени съ-
въ-ги (пзъ мирски н духовни).
Въ крайтъ на 1857 год. Видинци подали Султану
просба щото, съгласно съХатги-хумаюнътъ. мнтронилитътъ
имъ да получава опрйд-вленна плата. Тогавашний патрп-
.архъ Кирнлъ, к.муто пропгенпето било пратено да
направи заключенията си, наетоивалъ да се заназятъ ста-
рий порядъци. Скоро въ Царпградъ стигнжли депутацпн
пзъ други градища и епархпп съ подобни ходатайства,
а когато се носъбрали повечко гЬ представили на пра
вителството коллектпвна просба за учреждаваньето на
българска йерархия.
Това 6'Ьие на 1860 година. БългарскнтЬ депутати
представи х А; на народното събрание въ Патриархията че
„ понеже Великата черкова не благоволи да чуе нного-
годи1Л!П1т1; .молби на БългарнтЬ за да се нзбиратъ и
ощгЬдъмяватъ за български епархии Архиереи отъ бъл
гарско происхождение или поне зиающи българскийгь
язпкъ ; понеже и днесь народното събрание не взема нодъ
внимание тоя важенъ ирт,дмт,тъ за нашийтъ народъ. за
ради това и за из.твчение на ранигЬ. които нроисхождатъ
огь черковното управлегае и за искорененле на народно
то негодованпе, нуждно е да се възетановятъ уннщонсе-
нитЬ.оть Вселенскийтъ натрпархъ. — самостоятелни чер
ковни началства, Охридско п Търновско."
Патриаршията, като напомни въ отговоръ царски-
тЬ берати, които тя дьржала. отхвърли предложението
на българскигв представители. Тогазъ се удвоихх п
утроихлх въ слицото време и злоупотребленията, пропз-
рлйгН' -л гоненията отъ страна на фанариотскит); вла
дици. Интриглгв на Вселенский патрпархъ и на негови
 Българскийть черковеиъ въпросъ и неговит-Ь деятели , 237

ТБ околни немахж граници : употръ-бихж се дору зато

чения и тъмници само да се задуши народнпйтъ викъ,
да се потулятъ народнитЬ оплаквания и да се дока-
ратъ борцигъ' до отчайванье.
Но и това б:Ьше праздна работа. Между Българите
не можеше вече. нито да бжде дума за безусловно под
чинение на фанариотската власть. Около по-пьршггБ бъл
гарски деятели въ Ца-риградъ, които не падали пр-Ьдъ
ГьрцитЬ нито по иатриотнзмътъ, нито по образованието
си, събрали се цгЬли купове родолюбци и млади енер-
гачески деятели, които подзели съ прасна смъмость ос
вобождението на българската народчость отъ гръцките
произволи. Появили се много вестници 'и брошурки, ко
ито «-/V. почти исключително били посвятени вьрху народ
ната борба съ фанариотството. Сл"Ьдъ Цари градски й
Веетннкъ се появили Българскит^ Книжицп,
Съв^тникъ, Време, Гайда, Дунавски Лебедъ,
Македония, Право и пр.
ЖнтелитгБ въ голгБмигЬ български градове следвали
съ напрг1;г1ьхто внимание вървежьтъ на работить въ Ца-
рпградъ, като чели 'българскитЬ вестници. НароднигЬ
училища се уголемявали на брой и учители се появява
ли наввредъ.
Между това фанариотското народно сърбание се
произнесе на 16 Февр. 1800 г. съ една ргвчь въ ко
ято се появи всичката голота на гьрцкото решение.
Въ тъзи рЪчь се говореше, че ]>ългаритЬ с& много
прости, ако се надЯватъ, че въ събрание отъ гьрцки
депутати мог^тъ .се слуша домогвания за български
правдини : черковата да не вземала никакви различия
на националности ; а избираньето на епископите е кЪщо
нечувано.
Това заключение на великото народно гьрцко съ
брание произведе между БългаригЬ ужасно ожесточение.
Отъ всички български мъч-та за Великий Везнрь потеко-
хх като дъждъ прошения и жалби противъ гьрцката жад-
ность, корестолюбие и безнравственность. На много м1>-
ста фанариотитЬ били пратени и заменени отъ българ
238 Българска История.

ското свящкнство. Цариградските Българи поисквали

отъ Портата своя черковна администрация; скоро рабо
тата дойде до открито отлъчванье отъ черковата.
На 1-й Апр. 1800 г. на Великъ-день Иларионъ
Макарионолский слу/кплъ въ малката българска черкова
въ Цариградъ тържественна литу[)гпя. Когато, споредъ
обичая, дошло редъ да помене името на патриархътъ,
народътъ гръмогласно запвилъ. че неще да чува вече
това име и да го пропустне. Иларионъ ужь нещъчть, но
най-пос.тЪ устлшилъ на народната воля.
Този пршгЬръ. нсхвьрляньето на патриковото име.
нам15рнлъ подражание въ всичка България ; БългаритЪ
припознали самоволно за глава на своята черкова Ила-
риона и неговото име се поменавало наввредъ.
Възбужданьето дошло до такава степень, щото сая-
си великпйгь везирь, Мехмедъ-Кжбрхзли, по заиовЪдь на
Султана, билъ длъженъ на 19 Маия да тръгне й обиколи
България. Хиляди християни сръмцали на вс/ЬквдЬ Кх.-
.бржзлията, искали отъ него да ги отърве оть грьцкит1з
злодЬи и развратници и да им ь се проводят ь български
владици. Безбожний" Антшгъ, инротлспй епископъ, Ниш-
ский грабитель Зейнплъ паша и още много други чинов
ници били едни запрени, други нснвдени. ГьрцитЪ въ
Цариградъ се уплашили до толкозъ щото Кирилъ се от-
теглилъ отъ своя санъ, и на мйстото му се избралъ
патриархъ Иоакимъ.
Българскийтъ въпросъ обьрнх вниманието на нгЬкоп
западни католически водачи, които поискахх да се въс-
ползуватъ отъ случая за да направятъ българското съеди
нение съ католическата черкова : унията. По едно време
дору тъзи уния б'Ьше прогласена, униатската депутация
ходи въ Римъ на похслонение при Папата, игуменътъ
Иоспфъ Ооколскип, бивший беглехчий, бгЬ ржкоположенъ
за български владика. Но славата на привьрженцитЬ
не била за дълго време. Благодарение на една енергическа
борба подигнхта и въ печата и въ народа, унията б-вшо
поразена, а дЪдо Соколский изчезнж въ Россия, Г,ТБТО
останж да прекара посл1>днитъ' години отъ животътъ си.
 БългирскиЙтъ черковенъ въпросъ и пеговитЬ двнтем 239

Между тока иатриархъ Иоакимъ за успокоение на

Българите отлъчллъ и афоресалъ черковно Иларпона Ма-
кареополски и Авксентия Велески (28 Мапя1861). Подирь
това топ поискалъ отъ Българите да му обеснжтъ и ис-
кажжтъ своите желания. Т* му предложили така наре
чените 7 точки. Чр'Ьзъ тЬхъ Българите искали народна
йерархия и черковна автономия съ избнраемъ архиенис-
копъ на чело, който да има своето местожителство въ
Цариградъ н да припознава върховната власть на па
триарха. При това патрпарху обещавали да плащатъ ощгЪ-
ДБленна годишна данъ.
Патриархътъ въ отговоръ отказалъ на седем ь т е точ
ки въ писмото си и далъ на БългаригЪ така наречените
15 обещания: особенно той се об-Ьщавалъ въ чисто-
българскпгЬ епархии да постави за епископи достойни
Българи, или поне знаюши по български; да даде преи
мущество въ българските училища на народний язнкъ.
да введе въ чистобългарскитЬ чер!;ови старо-славянската
литургия и въ патриаршеския спнодъ да приеме двама
български митрополити. Но Българите съгледали твьрдй
добре неясностьта на ГБЗИ обещания п тЬ не се приели.
Тогазъ патриархътъ добилъ отъ Портата позволение за
да се пратятъ въ заточение Иларионъ, Авксентий п ][а-
исий Пловдивский (20 Априлия) въ Мала-Азпя. Парте-
ния Полянскп билъ запренъ въ Солунъ.
Подирь 15-тв обещания и заточваньето на българ
ските владици, бъгарскигЬ епархии проводили въ Цари-
градъ 28 постоянни представители. Те представили на
тогавашний великъ везирь Али-паша осемь точки.
ТБ желаяли. щото патриаршескийтъ спнодъ да състои
отъ 6 гръцки и толкозъ български митрополити; българ
ските членове съ шесть светски депутати да съставлявай,
българскийтъ черковенъ съветъ; единъ отъ митрополити
те, въ качеството на черковенъ глава, да има седа
лището си въ Цариградъ; епископите въобще да бж-
джтъ избираеми, а техните доходи точно определени.
Правителството поискало отъ патриархътъ да свика сме
сена коммишш за обсжжданъето на тойзи проектъ, но
 240 Българска История;

нанраздно: сало събитията на 1862 г. (бунтътъ н бои-

бардпраньето на Белградъ). побудили Високата Порта за
по-енергически действия.
Коммисеията се събрала. Ти състояла отъ С Гьр-
ци л 0 Българи. Оалъ Адп-наша председателствувалъ
на едно отъ най-бурните заседания. Но щомъ преминжло
политическо-бунтовнпческото движение на Сърбите и на
българските хлпнове, всичко се пргЬклснжло.
Само но-нодирь иовигЬ оплаквания на Българите
докарали оставката на патриархъ Иоакима. когото
даже самигв Гьрцц осъждали въ расналванье и изостря-
нье на бъдгарский въпросъ, и на негово место билъ
поставенъ Софроний (1863). Пр'Ьдъ него турското пра
вителство настоя да се реши единъ часъ ло-скоро препир
нята, макаръ Българите изъ най-нанредъ и да б-вхх.
заявили, че виждатъ единственнин исходъ за р^шаваньето
на вънросътъ въ самото правителство.
Патриархъ Софроний свикалъ (на 22 Февр. 1864 г)
съборъ, на който освъ-иь Т. Пр. Аптима Видински, Па-
нарета Шовдивский и учений ни съотечественникъ г.
Гавриила Крьстевича, заседавали само фанаищи Гьрцп. По-
дирь четири-згЬеечшг съвещания осемьтЬ български
точки, били съвьршенно отхвьрлени; грьцкигв богослови
предложили да се отаахнлтъ даже израженията българ-
ский епископъ, българска черкова, за да се пргвд-
варди святата вселенска и православна черкова итъ вар
варство. Тогазъ турското щ)авителство, като видЬ, че
инъкъ н^ма да го блдо, само взе потикътъ на далото и
повьрнх отъ заточение владиците, които се поселихх въ
Цариградъ, Ортакйою.
Не само депутати и коммиссии, но ц'вли села и гра
дове по всичка България се борили съ фанариотигв. Но-
вий Шфотский епископъ Софроний за СВОИТБ лошавини
тр'Ьбало да бгвга отъ народътъ съ жандармска стража въ
близнлй мънастирь. Въ Русчукъ епископскпй домъ бе взетъ
съ пристжпъ п митрополитъ Синеснй изгоненъ. Тъзи СА-
щата участь постигнж п Паисий Видинский, който иска
ше отъ епархията 185,000 гроша, наместо 75,000 и ос-

..-
 Пългарелнйть черковснъ вьиросъ и неговитЬ дЪятели 241

вйнъ това шпионствуваше гражданигв н ги ковладЬше на

турското правителство за тайпигЪ имъ сношения съ Сьрбпгв.
Всички български газетп открито нроповЪдвахж нз-
гонваньето на инороднигв и пригЬстнителнн владици. Тьр-
новскийтъ мптроиолитъ Грпгорлп, челов!н:ъ на когото без
образията и развалешюстьта иЬматъ оинсвапъе. осгавалъ
въ Търново даже противъ волята па турското правителство.
Но най-ожесточенва била борбата в., Македония, на
която ГърцигЪ гледали вече ];акто на свое владение.
Тамъ бъчгарскигЪ патриоти се борили не само противъ
надошлите Еллини и еллински орадпя. а н противъ Куцо-
власптъ-, които защищавали грьнкий язнкъ въ черковата
п училищата. Въ При.тЬнъ. Битоля н Велесъ родолюби
ви гЬ млади Българи направили таквизъ ьълнения, които
не падатъ по-долу отъ тъ-зи въ Пловдив!), Русчукъ и пр.
Най-подирь, БългаритЬ заплатили голъчми суммн на Ку-
цовласпгЬ, копто1 така си уредили особепни черковн н учи
лища. Много Българи въ тъзи многострадална и до сега страж-
дуща страна пострадахж. сериозно отъ ннтригигЬ на фа-
на]лютпт15 ; едни хвьрлихж въ тьмници. други испрово-
дихж на заточение, трети ИЗГОНИХА изъ градовег!; п нзъ служ-
бит4 имъ. като учителя. Тр^ба да кажемъ и това, че не
всички Кудовласн б'Ьхж партизани на Гьрднтъ-. Много
отъ т1>хъ пмахж. челов'Ьческпй здравъ ]>азунъ, договсждахж
се, че твхното происхожденпе не е 1-рьцко, че ТБ водять
потеклото си савсЛшъ отъ друго племе н даже (па 1862)
си основах/ь пьрвата македоно-рулжнска школа. Това куцо-
влашко движение днесь е вече дъ'ло доволно важно н
фаиариотитЬ го пр^слъ-дватъ така схщо, както и бъл
гарското.
Най-личнпптъ бо])ецъ въ Македония за българскитв
интереси б4ше пламеннин Дпмнтръ Миладиновъ изъ
Струга, при Охрида. Като получилъ образование въ грьц-
кий лицей, въ Янина, даровитийтъ момъкъ най-напр-Ьдъ
бплъ учитель въ много македонски градове н, сргЬдн не-
пр^БС-вквани гонения, той се трудилъ да введе българскнй
и славянский язикъ въ училищата и черковитв на свое
то отечество. Още въ 1858 г. той станжлъ учитель въ
Б. История, Бобчсва. 1С
242 Българска Истории.

Кукушь, гдвто и вволъ въ черновата нечувания до то

гава славянска литургия.
На недостойния тамъ гръцки епископъ Милетия той
направилъ таквозъ умно съпротивление, щото самигв
гьрци ВИДЕЛИ нищожностьта му и го псивдпли. Но Ми-
летий скоро сполучилъ да стане Охридски митрополита
(1860), гдгвто станжлъ още по-разюзденъ.
На 1861 г. Миладшювъ, който ЖИВ^БЛЪ у дома си
въ Струга, по исканието на Милетии, билъ арестованъ
като господарственъ пр^вст^яникъ, ц въ окови го испро-
водпли въ Цариградъ. Ио-младийтъ му братъ Констан-
тинъ Миладиновъ (род. въ 1829) който свьршплъ курсъ
на наукигв въ Атина и въ Московски! университета, по
него време напечаталъ драгоценната сбирка отъ народни
писни, събрани отъ двамата братия ; ивдьржкигв по на-
печатваньето взелъ вьрху сп хърватския епяскопъ, бълга-
ролюбецътъ Штросмайеръ.
Константинъ Миладиновъ побьрзалъ да иде въ Ца
риградъ за да избави брата си. Макаръ че го пръмупрй-
дили, той отшнелъ въ тъмницата да навести брата си,
но вече отъ тамъ не излйзълъ, не се вьрн&лъ.
Както еиископъ Штросамайеръ чр^зъ австрийското
правителство, така сжщо и русското правителство наедно
взели да хадатайствуватъ за да се пустнжтъ пзъ тъмница
та двамата злочести братия. Портата се съгласила, издала
заповъда за освобождение, но фанариотигв я испръ-вари-
ли, като подкупили тьмничнитЬ хора да отровятъ Ми-
ладиновци. Това б^ше на 10 — 12 февр. 1862 г.
Най-сетнъ1 на 1866 год. патриархъ Григорий "\"1,
който б-вше пр^емшшъ на Софрония, предложи да се да
де на Българигв полунезависимъ черковенъ окрхгъ, на
когото главнийтъ митрополитъ да носи титлата Екзарх ъ
на цъма България. Но тойзи окржгъ се ограничаваше
само съ това, което се норичаше Дунавски вилаетъ,
гдвто господаруваше съ пълна реформаторска влалть из-
въттнийтъ об-всникъ Митхадъ паша (1864 — 1868). Но
вече беше късно за тЬзи отст&пки ; сега Българитв гле-
дахж. пб на широко, защото движението б'Ъше обхванало
 Бъ^гарскийтъ черковеиъ въпросъ н неговитв дЪятели. 243

всички места, гд-Ьто населението тьр1гЬше отъ фанарпот-

скитЬ безобразия, отъ фанариотскийть гнетъ. Въ отговоръ
на това господа фанарнотлгЬ се м/ъчехж. да докаж&тъ, че
въ Тракия и Македония н1>мало Българи.
Въ това сжщото време българските политически
деятел::, които живеяхж. въ Влашко п въ Сьрбия, при-
готовлявахж. се за по-широка работа. ТЬ намЪрвахж доб
ра почва за това, тъй като ЧеркезитЪ п АбазигЬ, изго
нени изъ Россия, бехх попълнили България п правях&
всевъзможни злодеяния, грабежи и безобразия. Не се за
бавиха ц румлшските приключения, сваляш,ето на Куза,
преговорите на Българите изъ Влашко съ Михапла 06-
реновича. Сьрбский князь, и ир'Бминаваньето на четигЬ
на Филнппа Тотя и на Хаджи Димитра съ Карад-
жата (1806 — 1807). ТБЗИ събития именно накарахж.
ЦарпградскитЬ Турци да се позамлслятъ н да дадхтъ
единъ край на препирнята между БългаритЬ и ГьрцигЬ.
Фуадъ п;ша, който умр-Ь но него време (11 Фев.
1869 г.) завеща на В. Порта да гледа колкото се може
да отделя ГьрцигЬ и да имъ отнема духовната власть
надъ Българпгв за да не бл ТБ да вхЬзхтъ въ съюзъ съ
Папата или съ Руссия. Тогазъ Али-паша, другарь на
Фуада, взе работата въ свои рлщЪ и изработи два проекта
твърди прилични съ ироектигЬ на Григория въ с/мцность-
та, които и поднесе нъ гръцката патриаршия за да приеме тя
единъ отъ двата. Но патриархътъ и синодъгь ги отхвьр-
лихж като антиканонически, антидогматически п антиевангел-
ски, поради едничката причина, че Турцигв предлагали
екзархатъ за всичките Българи.
Пагрнархътъ нампслилъ да свика вселенский съборъ
и предварително испроводилъ послания до черковите. Отъ
своя страна българските владици сх.що така испроводпхж.
обяснително писмо до самостоятелните православ
ни черкови за защита на черковните права на бъл-
гарский народъ. Тукъ сми длъжни да поменемъ, че между
деятелите по черковний ни въпросъ се отличаваха некоа
твърд-Ь благоразумни лица, които сполучливо и опитно
придържаха нашилтъ народъ въ правинтъ и разумнпй пхть.
16»
244 Българска Истории.

Таквнзъ 6'Ьхж Г. г. Гаврпилъ Крьстевичь, Д-ръ Чомаковъ-

и други.
Перусалпмската, антпохската, кипърската и гръц
ката черкова като че се присъединили при патрпархътъ ;
сьрбскнй митрополитъ повече се склонилъ въ полза на Бъл-
тарпгв; отговорътъ на русскнйтъ синодъ бплъ -уклопчивъ
и неясенъ.
Най-подирь Али-паша поржчалъ (1869) на сзгЬсенни
коммиссии да приготвятъ три нови проекта, които имали
сжщата участь при патриарха. Възбужданьето па умовегЬ
въ България достигнало до апогея си. Въ Сжббота вечерьта
на 28 Февруарпй 1870 година Алп-паша свикалъ при
себе грьцкпгБ и българскигв представители и нмъ вржчилъ
Судтанский ферманъ отъ 88 зилхидже 1286 год. (27
Февр. 1870 г.)
Българскинтъ черковенъ въпросъ б-Ьше рЪшенъ. Стл-
танътъ пове.тЬвалъ да се учреди български екзархатъ,
който би обнемалъ епархшггЪ: русчукска. силистренска^
шуменска, тьрновск?., софийска, ловечска, врачанска, ви
динска, нишска, пиротска, самоковска, кюстендилска, к
велесска, — цъ'лн. сливенска съ псключение на Варна,
Ахило (Анхналъ), Месемврия п грьцкнгЬ нрибргЬжни села:
созополската, — безъ крайморската область, филиппо-
полската — безъ града, безъ Отанимака и други 9 с1гЬ-
сеш! села. ОстанхлигЬ епархии на Българско се при
съединявали сжщо при българский екзархъ, но само ус
ловно , т. е. ако двйгв трети излъ-зжтъ български. Най-
пьрвий мптрополитъ нар^ченъ Екзархъ, глава на бъл
гарската народна черкова, требваше да се избира и ут-
вьрдява съ Султански бератъ, той би.ть пръ-дгЬдатель на
българскпй Синодъ ; той ном1шаъа въ молитвигЬ си пат
риарха и получава отъ него миро. Той се списва на
право съ Портата за всичкигЬ си нужди. Колкото за дог-
матпческитв и чисто черковни въпроси Синодътъ е длъ-
женъ да се съвъчцава съ патрпархътъ. Грьцки владици
::„ могли да нръ-мнн/ктъ безъ разрешение на ИГБСТНЛЙ вла
дика въ българска епархия; ех що така и българский вла
дика въ гръцка. Въ Царнградъ се даваше право на Българпгб.
 Българскийтъ черковенъ въпросъ и яеговитЬ дЪнтели. 245

да си основжтъ единъметохъ (подворье). гд^то можеше да

обитава и Екзархътъ. Шкоп мънастнри. които отъ ста
ро време зависяхж. отъ патриархътъ н се наричали став
ропигиални си оставаха подъ надзора на слоций.
Въ това време, когато БългаригЬ иразднувахж. свое
то тържество и чръ^зъ многобройни адреси п депутацил
излпвахж. чувствата си отъ благодарность до Али-паша,
грьдкийтъ патриархъ нито искаше да припознае Султан-
«кий ферманъ. Али-паша умри (1871 г. Сент.). неговъ
пр^емникъ б1;ше Махмудъ-иаига, които по настояваньето
на новий патрпархъ Антима, заповъ-да да се испроводятъ
на заточение въ Ннкомпдня епискошггЪ Илларионъ тьр-
новский, Панаретъ пловдпвскнй и Илларионъ кюстендил-
с-кий. Но българското население въ Цариградъ направи
една отъ онЪзи демонстрации, които Цариградъ отко.тъ1 не
<5'Бше виждалъ и които дадохх да се разбере, че вече е
невъзможно да се води за рхка и като дгЬте тойзи народъ.
Портата бъмие принудена да повърне владнцигв отъ за
точение и да приложи по-скоро въ дМствпе фирманътъ за
учреждението на българский екзархатъ. Даде се распо-
режданье да се избере екзархъ. Бивший Макариополский,
по него време тьрновский Илларионъ, старнптъ другарь
на Неофпта Бозвелията и пьрвийтъ подирь него поборникъ,
можете да се надъ^е, че ще го ийбержгъ за екзархъ, но
«дно защото той б^вше отъ старпгв гръцки неприятели, а
друго защото и ТурпдгЪ впждахх въ него единъ опасенъ
народенъ водачь, кастояхж. да не се избира той. (Той
умр-Ь на 4 Юлий 1875 г.).
II така за прьвъ български екзархъ се избра Илла-
риона ловчанский, тоже родомъ изъ Елена. Това станх
на 1 1 Февруарпй, на Ортакьой. Но нему обстоятелствата
не бЪхж. благоприятни. Подирь петдневно екзархуванье
той самъ б^вше принуденъ да се отрЪче, което и направи
и наагБсто него се лзбра за екзархъ Впдинский Антим ъ,
родомъ изъ Лозенградъ (Кхркъ-клпсе), роденъ на 1816
г., въспнтанникъ на богословската академия въ Халки н
въ Москва. Той бъ-ше професоръ на черковната история
и на славяно- българский язикъ въ Халки, най-напр^дъ
246 Българска История.

той се ръкоположи за Шуменски владика, но народътъ

не го прпелъ. Отъ 1867 год. той беше нар^ченъ епи-
скопъ на Видинската епархия, която дьржи п до сега.
Патриаршията употреби всичката си спла за да за
души българската народность. Тя проваждаше послания
до другите православни черковп: моляше Портата да й
даде помощь за да удуши пакъ българските стремления,
конто тя представяше не малко опасни на османский де-
влетъ ; грозеше й съ опасности и европейски намесвания ;
най-после на 1(> Септ. 1872 г. на единъ го.тЬмъ съборъ
отъ чисти ^)ъцкп владици н калугери провъзгласи бъл
гарската черкова за схизматическа. Основанието за това
беше, че ний сме внесли въ черковната наредба плем-
ството (фнлетизмътъ), което ужь не припмала Вселен
ската черкова още отъ времето на апостолите.
Но схизматпцигЬ Българи не се убоях* отъ заяшки-
тЬ тупурдин на гръцките калуге])и ; гЬ видех* своите
планове осъществени и радвах* се ; гЬ устроих*, както
учгЬх* една съборна, синодална черкова като си изра
ботиха единъ уставъ за основните начала на устрой
ството.
Победата беше толкозъ повече блескава, защото тя
извади на яве забравеннпй българский народъ. Тойзп
народъ доказа ясно жизненната и нравственна своя сила
п обьрнж вьрху си вниманието на европейските дьржави.
Гърците не можах* да не ни се сьрдятъ, да не ни
нрипознаятъ за схпзматици. Люлеяни въ люлката на
стари мечти и идеи за да възстановятъ старовременната
византийска империя, ГьрщггЪ се готвяхх да станжтъ на
следници на Османлиите и, нзведнхжь, гЬмъ се явява
единъ такъвъ опасенъ врагъ. Тойзи врагъ тръ-бваше какъ
— какъ да се смаже. II те употребих* за това всичките
си усилия.
Въ твърде естественното желание и искание на Бъл
гарите, да се припознае техната народность и да имъ се
дадлтъ свои владици. Гьрцнте видех* ужг> нарушаванье
на священнпг!; закони и черковни устави ; а на дело гЬ
гледах* на техъ като на възстан*ли подданници, и на иска
 Българскийтъ черковепъ въпросъ и пеговитв д*ятели. 247

нията нмъ като на бунтъ. Нъ тъй като н-Ьмахж физиче

ска сила за да поразятъ своите противници, то употребихж.
най-ужасното нравственно оржжие, което ги имахж въ
рхп,'ЬгЬ си ; тЬ изрекохж надъ тЬхъ анатема, отлжчи-
хж ги отъ черковата.
Но разумната часть на нашийтъ народъ умей
да докаже на набожното население, че тъзи анатема не-
ма никакво основание, че тя нгЬма никакво значение и
че пр-Ъдъ Бога Българите еж. прави, защото Богь не
прави различие на племена и народности,
ч 3 Отъ тогазъ и просвещението у насъ трьгнж много
напр-вдъ. на училищата поспоре твьрдгЬ много, книжнина
та ни взе да вирее. Отворнхж се няколко полугимназии,
които се посещавахж отъ голямо число ученици и които
имахж за учители ревностни и патриоти хора, повечето
въешггани въ славянски земи.
Една часть отъ българските деятели си помислихж,
че нашето спасение е само въ просвещението, че ний за
нрим1;ръ тргвба да вземемъ ЧехитЬ въ Австрия и че бунтов-
ническигЬ опитвания у насъ никога не могжтъ доведе до
практически резултати.
Това убеждение на не малко българи не се приемаше
обаче отъ находящитЬ се на чужбина тоже български
деятели и патриоти. Но какъ и да било, а распростра-
нението на просвещението предшедствува нашето политиче
ско събуждние!
Въ вс-вки градъ или село се появихж многобройни
общества и дружества. Читалища се учредпхж. за съ-
биранье, прочитанье, словопрения и въобще за развитието
на четеньето и распространение на знанията ср^дъ масса-
та. Женските дружества взехж подъ свой надзоръ дв-
вическигв училища и но тойзи начинъ у наший народъ
по единъ твьрде естественъ начинъ жената се гуди на
едно лично стжпало свободна деятелность, за добиванъе
на която въ другите дьржавй произлазя го.тЬмата борба за
женското равенство и освобождаванье.
Осв-Ьнъ това, лного Българчета оставихж отечеството
си и ОТИДОХА на чужбина да усъвършенствувате своите.
248 Бъ1гарска История.

знания, да довьршятъ курсъ на наукпгЬ си, та отплсл-Ь

да бжджтъ повече полезни на обществото, на народътъ
си. Като оставпмъ на страна Цариградъ, дгвто добри- на-
реденитб училища Робертъ-Коллежь, 'Султанскпптъ
лицей п Мидицннската школа б^Ьхх. испълнени съ
стотина зглади българчета, пий ще кажемъ че Б'Ьлградъ,
Лрага, Загребъ, Москва, Киевъ, Одесса, Нпколаевъ,
Виена н Парижь брояхж. въ своигЬ огради по десетина
млади, подпомагани ту отъ частни, ту отъ общественни
благодеяния. Отъ обществешшгЪ благодеяния ипн никога
не ще забравимъ помощни, които непрекъсвано е днвалъ
на нуждающптЬ се Московский славянофилский колитетъ,
на който дутата и щуЬдсЩагельтъ въ най-последното
време бгвше многозаслужившийтъ и незабравимъ Г-нъ И. С.
Ар;саковъ.
 ГЛАВА XXVII.
ПОЛИТИЧКСКО-РЕВОЛЮЦИОННП ДВИЖЕНШГ II
ПУБЛИЦИСТИКА.
Бунтовнически опитва н ияпод п рьТанз и м ата
(1839 г.) — БЪлградчикското възстанпе
(1851 г.) - Борбата на народностите. •—
Георги Раковски (18.18-1868). — Пр-бмина-
ваньето пр-Ьзъ Дунавъ на 1867: Хитовъ и
Филипъ-Тотпо. —- Хаджи Дпмитровий походъ
(1868 г.). — Мптхадъ-пашовото смиряванье
на бунта.—Каравеловъ (Любенъумр. 187',). 21
Януарий). Публпцистическа и революционна негова
д^ятелность. — Решението на Черковник въпросъ
и състоянието на Турция. — Тайнитй комитети
и В а с и л ъ Левски. - - Софийското възстанпе
на 1873 година.
Оть времето на Танзимата (1839 год.) въ Българ
ското отечество се впждатъ двЪ движения просвътително
и политическо. Политическото движение не е могло да
се заяви така открито, както пьрвото и то по причини
твьрдъ1 ясни.
Но по-пос.тЬ наедно съ събитията на Балканскпй
полуостровъ привьрженцнтБ на българската революция,
на едно българско възстание все растох/ъ п расгЬлп.
Въ редовегЬ на българскигЬ деятели се появи младото
поколение, образование и независимо, съ което поли-
тическийтъ символъ б151не : пълното освободяванье отъ
ТурцигЬ.
СмЬлпгЬ и решителни опити на СьрбигЬ, които въ
1833 г. завзеха окръжията Княжевачко н Зайчерско,
макаръ че Портата нмъ се опираше, Пиротското въз
250 Българска История.

станпе нн 1^36 год. послужи за побуждеяпе на Бъл-

гаригв, копто взехж вече въ никои писта да поговарватъ
и помислюватъ за едно по-сериозно възстанио. Въ 1841
год. одпнъ селски бунтъ избухнж. около .ТЬсковецъ, Нишь,
и Ииротъ, но той. бъчие потжпканъ зверски отъ Турцитв,
копто испратпхж противъ възстанжлпгь все щото можихж
д;; събержтъ: Арнаутл н башибузуци.
ИзвьршенптБ въ тойзп случай свпръчтостн развъл
нуваха ц1зла Европа. Даже французското правителство
нспроводп тамъ нарочно ученпйтъ нздирвачь А. Бланки,
на когото списанието твьрдЪ живо ни напомнюва ста-
НЖЛИГБ по-подирь баташки п перущенски ужаси.
Въ 1851 година възстанж. населението въ Видинско,
Ломско н Бъ'доградчикско, но скоро бъчие покорено, Отъ
това време на срьбскпгй граници се въдвори моръ и
тишина.
Въ 1853 год. РусспгЬ отъ ново захванххж война
съ Турцигв. То б'1;|ие кримската война, въ която Госсия
имате за ц^лъ да довърши това, което въ 1829 год. не
може да свьрши, освободяваньето на Българско. Българ-
СКИТБ доброволци въ това време вземаха, лично и сериоз
но участие въ тойзп бон, който се свьрши злочесто за
Русситв съ Парижский трактатъ (1856 г.) Тогава Рос-
оня загуби пристжпътъ си къмъ Дунава, а поради това
и къзиъ България.
Но вжтръ-шното разглобяванье на Турция съ туй
никакъ не се СЩГБ. Двадесетгодишното време отъ Парпж-
скпй миръ до пзбухваньето на Хорцеговинското възста-
ние представя едно занимателно зръмнщс. Турция се по
казваше за Н^БЩО здааво и силно, а между подданниче-
скигЬ II народи ставахж големи препирни за това. кой
ще нас.тъ-дн „болнийтъ челов-вкъ." Тойзп периодъ б^ше
времето на исторически нрава и претенции.
Българскигв поборници и подвижници искахх да
впдятъ своето отечество свободно, както сполучихж. Гьр-
ци, Сьрбп и Ромжнн. СьрбитЬ сънувахж за подновява-
ньето на Душановата монархия, която се простирала да
же до Солунъ и по-нататъкъ. ГьрцигЬ мечтаяхх за едио
 Шлггнческо-революцчошш движе шя и публицистика. 251

византийско царство до Дунава. РомжнитЬ описвахж. ка

то милиони гЬхнигЬ съотечествеинпци живущи задъ Ду-
навътъ и Балканътъ.
Додето ироисхождаше тъзи борба на народностите
и на племенните домогвания, дипломатите на бреговете
па Босфора се надварвахж да уч&тъ и съветватъ раскла-
тенатр, съсипана п окапала турска империя.
ДоТБ го вниманието на най-голвмата часть отъ раз
витата и св-Ъстна- България се поглъщате БЪ борбата за
иародо-черковнп правдпни; додето на това поле се под
визаваха Папспевци, Иларионовци, Чомаковци и други,
въ нашето отечество се отвъдпхж п политическо-револю-
ционни деятели.
Главата на тъзн нова работа, родоначалникътъ на
българската революционна мнеъль е билъ Георгий Стой-
ковъ Раковски (роденъ на 1818 I 1868). Той се е
пзучнлъ въ Атина и въ Парижь, а отъ пос.тЪ станжлъ
български енццклопедпстъ и бунтовникъ. Той ппсалъ ис
торически изследвания, съставлявалъ поетически творения,
нздавалъ повременни списания; н газети н пропов'Ьдвалъ
бунтъ противъ Турците. Той се старалъ най-много да.
даде политическа цвль на балканскнтв хайдути, конто
ходили распрьсн&ти и безъ нуждната наредба. Въ тъзи
работа на Раковски, много му помогн&лъ Панайотъ
Хитовъ, родомъ отъ Сливенъ.
Раковски пьрвий взе да действува въ България за у-
режданьето на така нар*ЬченигЬ тайни комитети. Въ онова
време се случи, че народътъ бъчне много развълнуванъ
поради идваньето н заселяваньето на грабителский Чер
кези (1874), които РусситЬ б4хж испхдили отъ Кавказъ.
Средоточие на бунтовническите приготовления бвше
Букурещъ, д'Ьто е било всякога главното гнЬздо на бъл-
гарскигЬ емигранти и д'6то Раковски основа тайнийтъ
ценграленъ комитетъ. Когато се свьршп кржмската война
българските патриоти б^хх много разочаровани ; те вабра-
ВИХ/УХ надеждата си отъ Россия и загледах*, къмь Сьр-
бпя, дето князь Мпхаилъ Обреновпчь действително
се прпготвплъ за голеиъ бой съ ТурцигЬ. Хайдушките
252 Бъдгарска Истерия.

воеводи на българшггЪ чети се бйхл; настанили въ

Б'влградъ.
Въ 1862 год. когато ТурцитЬ бомбардираха; Бъм-
градъ. Раковски събра тамъ българска легяя, а н1>кои:
балкански възстанннци се появиха на Шипченскпй проходъ.
Но Сърбия направи миръ съ Високата Порта. Български-
ГБ чети, които съставлявах*, легията. трЪбаше да се
распрьснхтъ, като изгубпхж своигв надежди отъ Сърбия.
Немили й недраги се распрьсн&хх българските юнацп
по Влашко п Сьрбпя. Но когато въ Влашко свалнхж
князь Куза и когато ГирнтлиигЬ храбро нодкачпхж СВОИ
ТЕ борби противъ ТурцптЪ, у нашнгЬ бунтовници, у на-
ПГИГБ емигранти се запали такъвъ буенъ огънь за бунтъ,
който вече не угасих до ^самото освободяванье. Ми-
нистрътъ Братиано, който се боеше, подирь свалянъето
на Куза, да не нахлуе въ Влашко турска войска, обьрнх
се къмъ Раковски да организува българската легия.
Сл1;дующата зима българскитт> воеводи, каквото Па-
найотъ Хитовъ, Филипъ Тотю и ир, се съв1;щавали за нови
революционни планове. По него време Раковский няколко
билъ смазанъ, едно за това дЬто съгледвалъ гол!5ми раздори
и несъгласия въ самата емиграция, а друго за това защо
то бол-всть го свалила на хвгло. Той казвалъ, че сега
нъчма пари, нгЬма оржжие. а да се над'вватъ на сърбска
или на русска помощь имало най-малко основания.
Напротивъ имало хора. които Мислялп, че безъ по
мощь отвънъ движението е невъзможно. Въ началото на
18С7 год. Тайнийтъ българский централенъ ко-
митетъ обнародва единъ мемоаръ до Султанъ Абдулъ-
Азизъ-хана, „нашийтъ милостивъ господаръ п баща." Въ
тъзи интересна записка, комптетътъ искаше автономия
организуема по всички български страни подъ върховна
та власть на Султана. Султану се предлагаше да вземе тит
лата български царь, да има въ България свой нам-Ьстнпкъ
избиранъ отъ народътъ изъ средата на ХрпстианпгЬ. съ
народно събрание, народна черкова. земска войска н съ
опрълд-Ьленъ данъкъ. Портата обаче и необьрнж внима
ние на тойзи актъ.
 Политическо-революционии движения и публицистика. 253

Пръ'3'ъ прол1;тьта Панайотъ воевода, който полагаше

всичката си надежда на самопомаганьето, съ една дру
жина отъ около 30 души пръ-минж Дунава при Тутраканъ и
достигах до Балкана. Друга чета подъ нр-Ьдводителство-
то на Филипа Тотю (изъ Търновско) ЩУБМИНЛ; нръ-зъ Свн-
щовъ, има една юнашка битка при Вьрбовка, дъто има
ше таквозъ множество Турци и Башибозуци, щото е-
динъ българинъ трЪбаше да се брани отъ 10 и повече
души. Едвамъ съ 4 души Тотю можнлъ да се съедини съ
Панадота.
Нпзами, Башпбузуцп и Черкези щувслЪдвахж и ди-
рихж на ВСЪ-КЖДБ малкото, но опаснигЬ български юнаци,
които ТурцигБ наричахж разбойници. Но гв подирь
ГО.ТБМИ страдания и усилия сполучиха да пръчпшхтъ въ
Сьрбпя, като се крияхх. отъ едно недостъпно мъ-сто
въ друго.
Въ това време Мид.чатъ-паша, който б1>ше главенъ
управитель на Руссенский вилаятъ, нареди страшенъ схдъ
въ Свищовъ и Тьрново. По негова заповъ-дь с4каигь не-
ожиданно ПОНИКНЖ.ХЖ. б4сил1;и въ т4зи градове и той взе да
наказва ВИНОВНИТЕ. Кого б^сихж и защо. не се разбира
ше. Вгвкиго може да се каже, когото наклопвахж. на
Мидхада, всекиго, който е билъ в:Ькога приятель на едного
отъ ххшовегв, всекиго, който е отишелъ веднхжь въ
Букурещъ.
Колко невинни хорица избгвси и испроводи на зато
чение Мидхадъ ! Въ Свищовъ той откри момчешки заго-
воръ и много млади момци, даже д'Ьца, бъ\\А1 покачени на
бесилката, по исканьето на Мидхада; други б"Ьхх испро-
водени въ Дпаръ-бекпръ на заточение, при което часто
измргБх& по плтьтъ ; н1;кой отъ страхъ изб'ьгнж.хх въ-
Влашко, Сърбия и Австрия.
С.тЬдующата зима князь Михаилъ Обреновичь се за
готвилъ за голяма война. Въ Б^лградъ, съ участието на
сьрбскн офицери, била обучена българска легия, която
състояла приблизително отъ 300 души, между които има
ло и няколко Черногорци и Херцеговци. Но още прЪзъ
про.тБтъта, поради злочеститв всякога раздори и несъ
245 Българска Пстор! н.

гласия, тя се рас!грьсн& и трьгнж. за въ Влашко, съ ц"Ьль

да мине пакъ въ България.
На 29 Маия гд;щата година князь Мпхаилъ паднл;
отъ ржцътв на убиецъ. Мншгстрътъ Блазнавацт. който
тогазъ стаих княжески нахЬшшкъ. проводи Нанайота въ
Букурещъ да спръ1 бунтовнпческин походъ. Но то бъчне
напраздно !
Хаджи Димитръ Асгвновъ (роденъ въ 1840 г.
отъ Сливенъ) н Стефанъ Караджата (роденъ на 1844
г. отъ Тулча) се решили да ударятъ нанр-Ьдъ и да ста
не щото ще. Съ приготвена. до(5р'& об.тЬчена ц по воен-
ному съставена дружина, състояща отъ 100 млади от-
боръ момчета, неустрашпмигв ЛСБИОВЪ и Караджата на 8
Юнпн иръчшижхл; Дунава до Свищовъ. при устието на
р^ка Янтра. Но скоро турцигв се впуснхли, като на ловъ
нротивъ бунтовницит^; Матхадъ, който бъчпе вдигнхтъ
отъ Русчукъ въ Царнградъ, се повьрнж да усмнрява въз-
станпего. Поднрь няколко сблъсквания, въ които нашигЬ
нанравнх/ч чудеса отъ храбрость и неимоверна р-виште.т-
ность, въчстанницигЬ отслабн&хх, распи.гвхл; се п въ
Габровский балканъ повечето б^х,^ избити. Хаджи Ди-
митъръ загина безнзввстно гдв; а Стефана хванжхж. ра-
ненъ и той загина въ Русчукъ.^^. -
Раковски умр"Б още пръ-з^"гьЗи година7 (1868). Ка
то неговъ пр'Бемникъ въ революционната дЪятелноеть и пу
блицистика, ннй ср-Ьщаме но това време въ Букурещъ Лю
бена Каравелова. Караве.товъ 64 родомъ наъ Коприв
щица и се образовалъ въ Россия, дЪто той се отличи като
сполучливъ списател ь и в'Ьщъ въ българските народни
обичаи н животъ. Въ Москва Каравеловъ нададе хубаво
то съчинение „Нанятнпкп народнаго бьгга Болгаръ", кое
то може да служи и до днесь като една най-сиолучена
сбирка на народнитЬ ни обичаи. Тамъ тон писа много
новЪсга и разкази, лзетн нзъ простонароднпй ни битъ,
конто отпос.тЬ се лвихл; н на българский язикъ, както въ
неговигв периодически издания, така с/ищо и въ отд1шш
брошуркн.
Отъ Москва Каравеловъ дойде въ Бъмградъ съ на
 Полптическо-революциошш движени» и публицистика. 255

двжда, чо ще може да се приготви една южно- славянска

война протпвъ Турцитв. Но, въ 1Ж5Ч г. той о Ь подо-
зрг1>нъ въ убийството, на князя Милана, л лодирь едно
заниранье, саденъ, нринознатъ за невиненъ. той се
отдалечи въ Букурещъ именно въ това време, когато
имате нужда огь едлнъ челов!;къ, достоенъ да замести
Раковски.
Въ столицата на Румения Каравеловъ подкачи п про
дължава примерна, поразителна дгЬятелпость. Отъ това вре
ме се иоченватъ настоящнтЬ трудове на публициста, аги
татора н книжовника. Той поченж пздаваньето на поли
тически газети (Свобода и Независимость), въ
които се мжчеше да представи нашето гвжко робство въ
пълната му голота. Тъ'зи газети не се четяха, а просто по-
гълнвахж. отъ оетЬзи, на които се случете да мпнжтъ въ
рщъ1. По тоя начинъ Каравеловото перо пробуждаше въ
духовегв онъзн омраза, противъ ТурцигЬ, която даде
массата поборници, отличивиш се отпос.тЬ. Въ непр'Б-'
късванъ редъ статии неговото огненно перо нропов-Ьд-
ваше общонародно възстание въ свьрзска съ южно
славянското движение. Политическото му учение не б'Ьше
твърдЕ мжлно за разбирание ; той проповядваше, че отъ
Турцигв не е възможно да се очакватъ доброволни ре
форми, че ний сами само можемъ да си помогнемъ на
злото, че БългаригЬ на турска служба ех народни пръ1-
датели ; колкото за Високата Порта той не наричаше инъкъ
освъчгъ съ титлата дебелата синка, подъ която мо-
гжгь да благодЬнствуватъ само ЗЛОДБИТБ, нехраннмайков-
ЦИГБ и безобразнигЬ паши, каймакамц и мюдюри съ гвх-
нигЬ сюрии заптиета и прочии гладници и далкаукчпи.
Свобода и Независимость б^хд колкото по
литически, толкозъ и книжовни въ-стшщи. Въ гЬхъ Кара
веловъ вм-Ьстоваше своигв отборни приказскн и разсказн,
които дълго време ще бхдхтъ украшение на българска
та пов'Ьствователна книжнина. По-личнигв отъ гЬзп но-
в^сти сл: Българи отъ старо време, На чужди
гробъ безъ сълзи плач х т ъ, Неда и Воев^да.
Въ това ежще време се подзе н организацията на бх
256 Българска История.

джщето българско възстание. на тайнигЬ бунтовнически

комитети въ България. 0];оло Каравелова, като около ср-в-
дшце со вьргБше Ц'Б::а върволица агитатори, които носяхж.
названието апостоли, хлииове, бунтовници и ир. Всичко
младо, живо, честно и родолюбиво, прямо илд косвенно,
но всякога скришно знаеше, що се вьрнш въ Букурещъ;
мнозина вземахж действително участие въ работигъ и поч
ти всички намгврвахж възможность да четхтъ огненнигв
редове на буптовнпческий печатъ.
Турскигв шпиони, които били распроводени на всй-
квд1> да издирватъ що се кове иротивъ Османската дьр-
жава, неможахх да.узнаятъ нищо положително. За това
Турцитъ' само чувахж, че сжществуватъ никакви ко
митети, но д15 ех, що ех, каква ц1зль ниатъ п що-
работятъ, тЬ не знаяхх нищо. Думата комитетъ б^ше
станхла за ГБХЪ еднозпачуща съ думата бунтовнпкъ.
При всичко това, турскигЬ дьржавнн мА;жье . пр^д-
чувствувахл; твьрд-Ь добр-Ь, че едно всеобще и ненадейно
българско възстание би било много опасно за турското
царство, защото, както казва отецъ Папсия, „България
се нам1;рва въ ср!;дата на турскигЬ земи до сампйтъ
Цариградъ." Заради това гЬ вземахж. лъ'рки да има на
вгЬквдъ1 въ държавата ягки гарнизони и стражи, а при
пр'Ьселваньето п разселваньето на ЧеркезитЬ имахл; пр^дъ
видъ стратегическата важность на всичкитъ горски про
ходи и пхтеки. Щомъ се подозръ-ше н'Ькои Българинъ,
то такъвзи го нращахх въ Азия и заселвах* на въ-чно жи-
въ'янье въ Диаръ-б:киръ. ТргЬба да обадимъ обате и
тъзи горчива истина, че наишгЬ емигранти не малко са
ми вредяхх на работигй си, понеже тЬ се карахх по
стоянно, д-Ь.тЬхх се на разни партии, стара и млада,
сьрбска и русска. В^СТНПЦИГБ имъ тоже се въоружавахж.
единъ срг1>щу други и съ това подкоиавахх основигв на
великото д^ло на българското освобождение.
Между това българскитъ' млади отивахх въ Европа,
свьршвахж. наукпгв си, врьщахж. се на родината си,
виждахх лошавото положе!ше на народътъ .и си бпяхх
главигЬ какъ да му се помогне. Въ Цариградъ кипеше
 Политическо-револоционни движения н публицистика. 257

борбата еъ гръцките интриганти за черковна йерархия.

Въ безгиокойнит! обстоятелства Турците можахж да се
уверитъ, че е необходим^ да се не даватъ никакви отстжп-
кп на Българите. Фуадъ пата особешю се стараенге да
се припознае българската черковна независпмость за да
не би Българите да се прнсъедннлтъ къмъ Русейте или
къмъ папата. Най-после нашата черковна йерархия се въз
станови съ едпнъ султански ферманъ, както пий ВЛД-БХМП
това въ п^еднята глава на книгата си (1870 год.).
Но съ това работите на държавата и положение
то на раята не се оправи. Отъ кримската война на самъ
всъ'К!1 година дьржавннйтъ турски длъгъ се умножа
вате ту ужь за железница, ту ужь за пжтпща н иопра-
вение р-Ькп. Най-после дългътъ за Портата -стани коло-
саленъ ; дьржавнпгЪ доходи 6'Ьхж. 180 милиона фнорин-
та, отъ които 1">0 мил. се давахл;. само за исплащапьо
на лихвигк на дьржаврпй дългъ ; 20 мил. вземате сул-
танътъ, господарьтъ на 700 жени, 150 евнухн 1г 800
конье, а за другигЬ държавни разноски, за правосждпе.
просвещение, вънкашнп работи, военни сили, обществонни
дъма, землед^лие и търговия оставате нищожното ко
личество 16 милиона.
По този начинъ, дългътъ тр^баше да се умножава
всекидневно, а наедно съ него беше необходимо да се
умножаватъ н данъцигЬ, на които събираньето ставате
по единъ поразителенъ начинъ. ТурскитЬ заптиета, гЬзи
ужасни пиевпци и ятаци на хайдутитЬ, се отнасях*, съ
населението, както съ добитъкъ и нравяхх неимоверни
злоупотребления, насилия, развратности н обири. Чер-
кезигв се надваряхл; съ тЬхъ. Имаше хора, които даже
нарочно подбуждахх турското простолюдие къмъ произ
воли и прит];снения.
Колкото за агитациите щгЪдъ българското население,
те ставахж. вече систематически и оргашшованно. Василъ
Левски, дяконъ отъ Карлово (до Балкана) и Панайо-
товъ, другарь неговъ, взехл; отгоре си организацията
на тайните комитети, особенно въ Софийско, въ -среднийтъ
балканъ и въ Средня-гора. Хиляди хора имахл споразу-
Б. История, Бобчева. 17
258 Българска История

мение съ него. Областьта, която бъчне въ ржцътЪ на

алигаторите, се разделяше на бунтовнически окржзи. Въ
много села, жителитъ- правяхж свонгЬ военни упражнения
нонгй, когато греете мъсецътъ и никой други неможеше
да ги види. ТурцигБ знаяли, че Левскпй вьрши такава
опасна за тбхъ работа, но ТБ не можахх да го хванхтъ
юшадъ. Главата на българската агитационна дъятелность,
ръшнтелнийтъ Левски у.м^яше всъкога да избегне непо-
вреденъ отъ турскигв рждЪ : той се пръдръшаше твьрдЪ
различно, веднажь като нопъ. друпга плть като Фре-
нецъ или Турчинъ, често като простъ селянинъ. Но въ
1873 год. неговата д-вятелность се издаде по причина
на невниманието на единъ неговъ другарь и по пргБда-
телството на едннъ поиъ, който искалъ да усвои събра-
НИГБ за възстанието пари.
Левски 6'йше въ едно село, облъченъ въ турски дръ-
хи и никакъ не се надъвалъ да го нападнлтъ и уловятъ.
Но щастието му измънило. Една чета заптиета и Турци
го запушили на ввредъ, и при всичката му мжжествен-
на защита, той билъ хванжтъ. Въ сжщото време хванхля
и нъколко други подозр'ввани негови другари и съучастници,
обадени отъ другиго, а не отъ Левски, когото объсихх.
безъ да издаде нъкого. Около 60 души млади Българи
били испроводени тогазъ на заточение въ Мала-Азия.
Тъзи случка докара едно малко охладъванье въ аги-
таторигв. Населението временно со поуллаши и комите-
титъ се поразвалиха, ако не всичкитъ, то повечето.
 ГЛАВА XXVIII,
ВЪЗСТАНИЕТО И ШНЬЕТО НА 1876 ,г.
Источнийтъ въпросъ. — Херцеговинското
възстание (1875 г.) и негото влияние вьрху
работит^ на Балканския полуостровъ.
Размьрдванье на духоветгЬ в ъ България. —
Началото на 1876 г. — Прошенията наБъл-
гарнтй до В. Порта. — Ирадета и фирмани.
Турскит-Ь и български приготовления. — За-
канвания на Турците. — Бенковски и Каб-
лен[ковъ. — Сръ-днегорскитй съзаклятници:
Панагюрище, Копривщица и пр. — 19 Апрп-
лия. — Десетдневно свободно живйянье. •—-
П оди р ь бунтътъ. — Клан ь ето. — УжаситгЬ и
разрушеньето: Батакъ.
Отъ тогазъ, отъ когато европейскигв държави заб-Ь-
лйжихж че Турция не ще може да се удържи въ Европа,
че тя неще да владее надъ балканскигв Христиани, че гвзи
ПОСЛЕДНИТЕ, кога да е, тр^ба да се освободятъ отъ турский
яремъ, отъ тогазъ е ноникн&лъ така нарйченнийтъ ис-
точенъ въпросъ. Пьрвий актъ отъ тойзи въпросъ бЪ-
ше движението на сзгЪлигЪ Еллини, подирь които видЪхж
б^лъ и свободенъ день Ру.мж.нптв и Сьрбигв.
България 6'Бше, както видЬхми, въ най-несгодни
условия за да добие своята свобода съ собственни сили.
Тя нямаше нито местоположението на Черна-Гора, нито
свободното съседство на Сърбия н Гонения, нито морски-
тб сношения и прочути ходатайства на Гърция. Бълга
рия бъ-ше стиснжта съ железни обржчи отввредъ. На-
родътъ кротъкъ, тяхъ, миролюбивъ б1зше забравилъ свойтъ
войнствененъ характеръ. И НОВИТЕ политически д1>я
17*
 260 Българска История

тели и революционни агитатори не бихх могли да взе-

МАТЪ никога на страна миршштъ народъ, ако отъ една.
страна просвещението не б'вше дошло да отвори очигЬ
ни и да проникне населението отъ идеята на народ
ната гордость. и отъ друга страна, ако турскитЕ злоупо-
тр'Ьбло1шя не бгвх& надминжли всички граници на тър
пението.
Миролюбива ралврьзска на положението бъ-шс немис
лима. Тронътъ па СултанитЪ въ посл'БдшггЬ години бйше
расклатенъ изъ основание, хрпстианското население ис-
• каше добри, европейски наредби, а труското-поврьща-
ньет<> на -старото, еничерско и кжрджалписко врнме,
когато всичко можеше да се върши безнаказанно. •
При крайтъ на 1874 се отвори заседанието на,
сьрбската скупщина, въ която се подигнж. енергически
въпросътъ за освобождението на раигЬ и за историческа
та задача на Сърбия. Именно тозъ-джть псточний въ-
просъ се подпис съ колкото се може голЪмъ шумъ.
Въ Юлий, 1875 година, избухнж. възстанието въ
Херцеговина. Искрата б^ше хвърлена на Балканский по-
луостровъ. Тя стигаше ва да пламне на ВС^БКЖД-Б. да.
се обхване отъ огънь и нламъкъ цялото. Агитаторпгв въ
България се въсползовахж отъ случая да почен&тъ най-
д15ятелно своята работа. Турцпгв, коиго отивахж къмъ
Босна н Херцеговина, които узнавах/ъ що се вьр-
ши нататъкъ и които търся х х именно такива времена,
подкачихх свопгв злодеяния и безобразия.
Случи се, че гоютътъ на населението въ нея година.
б'1>ше много повреденъ по прич!ша на неплодородпе ; въ
прижел-взничнитв градове храната стана 0 пжти по-скхпа,
а въ Мала-Азия се появи даже гладъ, който б^в. спосо-
бенъ да докара до всякакви крайности гладнигЬ н който
умори хиляди хора. Въ сжщото време се появи бо-
лъ'сть но добитъкътъ въ Тракия и тъй много богати и
сиромаси хора изгубнхж. си всичкото иманъе. А юшур-
джийгЬ (инншамжиигв) нито искахж. да знаягь за гЬзи
обстоятелства, и искахж съ сила да събер&тъ данъкътъ,
като че нищо не б$ се случавало. Въ селата и палан
 Вьзстячието я кланьето на 1876. * 261

кигБ, мюдюрпгЪ, съ своята сюрия заптиета. б1;хл; се ЩУБ-

обьрнжлп на хайдушки чети и правг1>хх всевъзможни
поразии п обири. ТБ нито ЩБХХ да чуятъ, че въ
Цариградъ нзлазятъ фермани и ирадета, че Султанътъ
иска еднаквостьта и умното управление на своигв под-
даншщн. Народу не оставаше къмъ кого да се обьрне за да
се оплаче отъ своеволията на началствующигЬ. Богъ б$ше
високо, а Султанътъ далеко : но п блнзско да 6'вше по-
С.ТБДНПЙТЪ, едвали можаше да помогне нъ-що на ор
ганическата развала, въ която б-вше гудена турската
държава.
Въ България народътъ захванх да се движи. Очак
вате се €ьрбия да обявп война на Турцитв. Въоруже-
ни хора явно излазяхх по пътищата и по улпцигЪ на
градовегь. заяв.тавахл; даже, чо н^Ьщо се готви п не 61;-
ше никакъ тайно за Портата, че това нъчцо ще б/ьде.
Турското, правителство при всичката си голотия, назгЬр-
ваше възможность да се приготви н въоружи но всевъзмо-
женъ начинъ т1ерк(!ЗнгЬ и баига-бувуцигв, раздразноваше
и подбуждате населетшто, като раснроваждаше ср'Ьдъ
него ходжи, молли и други чалмоносци да пропов-вдватъ
священна война, защитата на мюсулманството.
Движението, което станж въ Стара-Загора н Чпр-
панъ и което н1>маше ни нланъ, ни смисъль, -предизвика
още повече турскигЬ свирвиости. Около 800 млади и
стари, виновни и невинни, учители и търговци, попове и
ученици отъ двата градове се хван&хж. и защувхж. Тур-
скигЬ селяни въ Неточна Тракия иочнххх да ходятъ на
чети въ Българските села, гдъ-то грабех», обирахх, на
силваха и казвахх на народътъ да се остави отъ свонгЬ
полски работи, защото слгвдъ байрямътъ ще го исколятъ.
Правителството на всйкждЪ продължаваше да раздава орж,-
жия на МухамеданигЬ.
Настанж 1876 година и въ всичкий полуостровъ
работигЬ стояхж тъй зй. щото ивмаше никаква възмож-
ность да си помисли нгвкой, че турското царство ще
може да се възроди съ миренъ начлнъ, че ХристианптЬ
и МюсулманигБ ще могж.тъ да заживгЬятъ братски безъ да
262 Българска История

се измени дьржавний строй. Пропастьта, която ги двде-

ше отъ день на день се уголемяваше. Христианигв ис-
кахж на дело да се осъществи об'1пца1гаата гЪмъ равно-
щ)авность, да се введжтъ н^кои европейски порядки, да
се въдвори безопасность въ животътъ, справедливость въ
управлението и сждътъ, образование и култура въ масса-
та. Турците и потурченигЬ желапхж да се повьрнхтъ
онези времена, когато Мухамеданинътъ беше господаринъ,
а гяуринътъ робъ, когато въ Турция владееше неогранп-
ченно самоволие и юмручното право (правото на по-сил-
ний) н когато велвкигв сили не се намесвахж. въ вх-
тр^шнигБ дела на Турция.
И тъй предстоеше неизбежна кървавата катастрофа !
Още пр4зъ зимата българското население изяви
своите желания съ прошения подадени на великийтъ ве-
З1фъ. То го молеше пьрво: да унищожи досегашнийтъ вое-
ненъ данъкъ и Хрис-тианигЬ лично да испълняватъ воен
ната служба, и друго: половината отъ чиновниците въ
България да се вземхтъ измежду БългаритЬ. Въ отгово-
рътъ на гЬзи справедливи искания на БългиригЬ, Султа-
нътъ издаде нови фермани и и р а д е т а, испълнени съ
всякакви, какпгго щешъ обещания ва реформи и нодобрй-
ння. Но и съ гЬзп обещани подобрения, положението
на Христианите станж. само по-гЬжко, по-лошо и по-
горчиво *).
Финанциалното сътоянпе на т}фското правителство отъ
появлението на херцеговинското възстание станж. тъй лошо,
щото въ Септемврий 1875 год. пргЬкж.снж.хж да плащатъ
лихвигв на държавните дългове, заради това и първите ре
форми бехж. финансови, т. е. расхвьрлянието на нови данъци.
Вехтийтъ и отживелъ вече своето време десятъкъ се взе
маше отъ ненаситните закупници (интизапчии) все пакъ
по старийтъ грабителски начинъ. Войнишкийтъ данъкъ
ва искупванье (беделъ аскерие) се расхвьрля само

*) Такъвъ б«ше един ъ Хаттихумаюнъ (1875 г. Декемв. 3-й)

който даваше широки рефории и уреждаше яоняиссия отъ компе
тентни лица за полагаиьето ииъ нъ дЪдо. Такивн бИхх и по-сетвЪ
други фериани отъ началото па 1876 година.
 Възстанието и кланьето на 1876. 263

на хора способни да бжд&тъ войници (отъ 20 до 40

години), н така много сиромаси, които въ годината едвамъ
спечелваха около - хилядо гроша, б^хж принудени да пла-
щатъ 300 —400 гроша беделъ. Не по-зшгъкъ бъчне да-
нъкътъ тапу-парасж, т. е. всгЬки е билъ длъженъ да
си извади нова тапия за имотягЬ, инакъ се полагала го-
.тЬма глоба. ОсвЪнь това народътъ бЪше принуденъ да
работи пжтшца, да докарва дьрва, птзсъкъ и камьнье и
то не само гЬзи, които жшгЬяхд; покрай пжтищата, но и
онгЬзи села, които б:!5хж далечь отъ гвхъ. Най-много
тьрп^хл;. онйзи страни, пр!>зъ които Турцитв мпнувахж за
въ Херцеговина или Босна, или пъкъ за сьрбскигЬ гра
ници. Най-сетн1; взехд; да докачатъ и нашигЬ граждан-
ско-политически правдини. Въ съввтитъ-, дгвто требваше
да има еднакво число Турци и Българи, половината бгЬхх
Турци, а другата половина бъ'хж Българи. Гьрци, Евреи
и Арменци. Когато на Джевдетъ пата, минпстръ на нра-
восждието се оплакали за това въ Пловдивъ, той про
стичко казалъ : „комуто се не харесва п който иска да
се испълняватъ законигп, той нека иде въ Америка да
жив'Ье !"
БгЬснението на МюсулманигЬ растеше отъ день на
день. ТЬ се распалвахх и ядосвахж най-много за това,
дфто турскигЬ 'Войски неможахх да умирятъ едно възста-
ние на херцеговинската рая и д'Ьто ГьрцитЬ и Черногор-
ЦНТБ се готвяхж. да се биятъ за освобождението на тъзи
рая. Въ джамиитв проповядвах^ противъ гяуритв, а пжт-
ници, днрвиши, безъ никакво стЬснение застрашаваха Хрис-
тпаннгЬ, че малко имъ останало да жив^ятъ на тойзи
свгЬтъ. Правителството станх безсилно, то неможелю да
обуздава нито турскигЬ страсти и фанажмъ, нито хрис-
тианскнтЬ съпротивления. Приближаваше се къмъ една
неописуема анархия. БългаритЬ б"Ьхж. уверени, че се
готви за твхъ една в а р т о л о м е й с к а н о щ ь и съ
страхъ очаквахж. началото на пролЯтьта.
Но и българскийтъ народъ не смитате да се даде
да го избиятъ като овци. Населението купуваше и съби
раше оржжия за да може поне да се въспротиви на ба
264 Българска Петорна .

ши-бозуцигв, когато се захване кланьето ; особепно то се

въоружаваше въ горскигЬ дгЬста, дъто бъчпе най-развитъ
търговскинтъ промншлеиъ и политическа ЖПЕОТЪ. въ кой
то имаше повече свобода, а по-малко Турци.
Това б'Ьше времето за едно всеобщо възстание ; но
то не бъ' по много причини. Първо и пьрво нямате о-
р;к.;кия, нъ\маше 'възможность и да се куиятъ. защото
турското правителство гледате и пазеше съ четнрп очи.
•Друго, горските мЬста, Д'Ьто именно можете да се подкачи
възстаниего вер'1>дъ страната, еж много далечь отъ
Дунавътъ, отъ Сьрбпя и Влашко, та н'Ъмаше какъ и
Д'Ь да намЬрятъ убежище възстанжлигЬ. При това,
както вече позгЬнжхми. населението бЬше оп^габнхло отъ
военнпгв занятия и духътъ му б'1нпе доволно убптъ.
Но а1'итацията бЪше взела своитЬ м^рки. Кдно въз-
стание б1лие решено и неговптЪ инициатори б'Ьх& зна-
менитпгЬ поборници Георги Хлхтовъ извг!ктенъ подъ и-
мето Бенковски, Каблешковъ, Воловъ и други. Георги Бен
ковски дойде пр'Ьзъ зимата отъ Сърбия въ Панагюрище ;
той и неговитв другари б1;хл; отъ школата на дякона
Левски н всичкото движение устроихл; именно останллп-
•гЬ отъ старо комитети.
ТБ си б'1зх^ раснод'Ьлили България на окрд;зи съ
революционни началници и подначалници ; прЪниевахж
си постоянно и се събирахж. на събори за размишление.
На 19 Мартъ съзаклятницитЪ направих*, събрание
въ л-ЬсоветБ на СргЬдни гора. въ гората Газлатица, нодъ
синйото небе. Яодирь дълги прания рЬши се, възстанието
да се подкачи на 1-й Маия; а до тогава трйбало всич
ки приготовления да се свьршж/гъ.
Местото на шш-енергическигЪ н сериозни приготов
ления б4ше Западна Тракия или лловдивский санджакъ.
Въ централна Ср'Ьдня-гора кшгЬшс работата. Най-голгЬмо
участие вземахх бивпшг!) войнишки села, на които
жителиг!; до Танзичата имахх н'Ькои си иравдини и пр-Ь-
имущества.
Сръ-доточието на агитаторската д^ятелность бъчие
Панагюрище (Отлукъ-кюю), 7 часа на Съ'веръ отъ
 Вьзстаиието и клйвьнсто на 1876. 265

Т.-Пазарджикъ, градецъ състоятеленъ и на който жн-

телигп с,ъ твьрдЬ разумни промншленници и търговци,
осв-Ьнь това гЬ еж. доволно развити. (Хтвдъ Панагюрище
идяшс Копривщица (Аврат-аланъ). градецъ с&що богатъ
и напръ-днлиъ. Участвуваха още всички съседни горски
села въ Сръ-дня-гора и около Трояновитб врата. На
северната (-трака на РОДОПИТЕ нгвкои хора въ градовегв
Брацигово и Перущица такожде вземахж. участие.
Единъ отъ главнигБ недостатоцн на грйдно-горсщггБ
приготовления бъчпе неточното сноразум1>вапье на съ-
заклятницигЬ съ комитетнгЬ ит> Букурещъ н другпгЬ.
която ожидахх да отвор]г Сърбия "в^йна п тогазъ да се
подкачи работата. Д-вйствитмно п еъзаклятшщпгв въ
ср^дно-горскигв м'вста се над'Ьвахж на сьрбската война,
но МШМГБХ/Б., че Сьрбиг!) ще ночнхтъ веднага СХБДЪ
Гергйовъ-день, въ началото на прол'1;тьта, когато се зах
ваща хайдушкото време. Осв'Ьнь това т* се над-Ьвахж
че отъ Влашко ще щгЬмин/ътъ български чети.
Турскигв шпиони уунавалн. както казахмн. за
всичко. ТЬ узнали и за деньтъ въ който б'вше назна
чено възстанието. Азизъ-наша, пловдивский мютесарифинъ,
изл-взълъ но него време нарочно да обиколи и да се
ув$ри отблизо. Той праща въ същото време н чинов
ници въ планината, въ Панагюрище п въ Копривщица
да види: дали е истина в<лчко това, което му се съоб
щава. Т'];зн турски пратенници съ своето отиванье въ
балканскигЬ лЬста ускорих* възстаннето.
На 10 Априлии (2 Маия н. к.) Панагюрище вече
пламва. Бенковскпн прогласява девпзата: „свобода или
смьртъ1'' и развива знамето на българската революция.
КамбаннтЬ гръмватъ, гърмежи екватъ п множество пана
гюрци удариха въ конакътъ, гдцто захващатъ съ това,
като убиватъ двама заптии, п.тЬняватъ нам'Встникътъ
на июдюрина и 15 други Турци, които пръ'зъ всичко
време на възстанието дьржахж въ приличенъ затворъ.
Правилата на възстанннцигв. които бъ-хж подтвьрдени
съ общо съгласие, запрЪщавахж имъ да убиватъ заробенп-
тв Турци.
266 Българска История

Подирь това Панагюрци съ п1>сни и гърмежи трьг-

ватъ по улицитъч като носятъ българското знаме и при
всеобщата радость се поздравляватъ съ свободно управ
ление. Веднага распровождатъ и чети по околията, въз-
станпето минава отъ едно село въ друго, а пр-вдъ Пана
гюрище женигБ, старцитъ и д/Ьцата съ необнкновеняо
въодушевление копаятъ обкопи. Между това, възстанницигв
н1шах& най-потр1;бното : достатъчно и добри пушки и
припаси. Всичко-всичко гЬ инахж. 600 вехти пушки, 15
яглеюсп и 6 орехови топове, изработени отъ панапорецъгъ
Нлкола Бпнбашовъ. ЗаржчанпгБ и очаквани отъ Цариградъ
пушки неможпхй да прпстигнхтъ пръ'ди възстанието.
Въ сжщийтъ тойзн день чиновникътъ Неджпбъ-ага
идва въ Копривщица и затваря няколко граждани, които
искилъ да закара въ Пловдивъ. Това като чуватъ в4-
колко въоружени възстанници се сбиратъ, обиколяватъ ко-
накътъ, дъто б1;хж Неджибъ, мюдюринътъ и 6 души зап-
тии. Най-по<угв турцигЬ сиолучватъ да нзбътн&тъ. Мю-
дюрпнътъ обаче б-Ьше убитъ въ бгвснъ'ньето си, а дру-
ГИТБ спо,т}'чихж. да се оттърватъ здрави. СЛ"БДЪ това въз
станницигв избиватъ няколко цигани, които нерачили да
стоятъ мирно, опирали се и искали да идж.тъ при ТурцнтЪ.
Подирь тЬзи случки, възстаиницпгЬ заловихж цъла
Ср1;дня-Гора. Безоржжнигв жители на незаварденитЬ села
се отстраниха вч> двата по-главни центра. Въоруженигв
се разд-Ъллхж на чети и се распрьсн&хж, като се сго-
ворпхж вьрху планътъ за действие. Една чета Пана
гюрци подъ пр'Бдводителството на Бенковски съ 60 от
брани момци отива край горитв къмъ Татаръ-Пазарджикъ.
Друга чета, съставена отъ Панагюрци и Коприв-
щенци, напада Стрелча, едничкото скЬсено, турско-бъл-
гарско село въ Цен^ална Ср'Ьдня-гора, и С.ТБДЪ единъ
кървавъ бой, въ койго селото станж. на пепелъ, обсади
Стр-ЬлченскигЬ турци въ гвхната джамия ; СЛБДЪ това
изгори четире малки турски селца по* край планината,
наричани Юрюкъ-махала. Така Стрелча бгв въ рАц^гЬ
на възстанницигБ.
Третя чета напредваше къмъ Златица и като се биеше
 Вьзстинието и кланието на 1876. 267

съ лрьснжтите Черкези пазяше Срйдня-гора отъ Северо-

Западъ.
Въ това време възстанжхж и селата около Трояно-
вигЬ врата, обсадихж горските клисури (тЬснннп), пресе-
кохж телеграфите и прекъснжхж всфко сношение на Ца
риградъ съ областьта.
См1шштъ Бенковски беше дутата на действията.
На чело на своята малка четпца той санъ си напада Белово,
гдето подъ планината се свършва Цариградската же.твз-
ннца, изгаря станцията, избива заптиетата и събаря
два моста на железницата, но европейските чиновници,
що имахж служба по железницата, той оставя да си оти-
джтъ свободни. Както се видеше, възстанницитЬ имахж за
планъ, с.тЬдъ като завзем/стъ тЬзя важни пункти, тогазъ
отъ три страни да ударягъ на Татаръ Пазар джикъ,
гол'Бмъ градъ въ полето, д^то плало не малко турци фанатици.
На 20 Априлий още Азизъ-паша телеграфира въ
Одринъ, даже и въ Цариградъ за възсташшто и искаше
войска, защото въ Пяовдивский санджакъ имаше твърди
малко военна сила. Цариградъ се обзе отъ ужасъ; пра
вителството бЬ поразено като гръмъ, не отъ самото из
вестие, а отъ това, че за това възстание се нскатъ сили
даже нзъ Станбулъ; ще каже, работата не беше шега.
На 21 Априлий Азизъ-паша самъси тръгва отъ Татаръ-
Пазарджикъ на Северъ за Панагюрище съ стотина конници
• и неколко бейове. С.твдъ малко въ Т. Пазарджийъ се
расчува, че пашата е заобиколенъ отъ вгзстаннищггБ.
Настава ужасна паника. Отъ страхъ Турците бехж. сли
сани, гърмехж на ветъръ, а Туркините бежишколъ по
улицигЬ кретцяхж. „гяуръ гелмишь, московъ гелмишь."
Дюкените се изпозатворихх, Българите се прибирах».
у дома си; въ това всеобщо сигущение гърмехж върху
селяните, които бехж дошли да сварятъ годишнийтъ Св.
Георгиевски панаиръ. Селяните тоже се разбегахх по се
лата. Те навсекжде съобтцавахж поражающий викъ : Тур
ците колятъ ! И тойзи викъ щЬше скоро да стане дело.
Турците отъ всекжде тичахж въ Т. Пазарджикъ и на
истина се готвяхж да колятъ.
268 Българска Истории.

Въ това време тамъ пристига нзъ Цариградъ Ха-

фжзъ паша съ 4 00 дути п'Ьшп аскерь. С.ТБДЪ малко се
вьрнж и самъ Азизъ-паша. Той не бъ-ше обиколенъ, но
при селото Калаглари, гд'Ьто захвашд планината. 5 часа
далечь отъ Панагюрище, ВИДБЛЪ отъ далечъ дМствптел-
но възсташшчески чети. Когато бейопетс взели да укоря-
ватъ умнпйтъ н иравдолюбпвъ пата. за гдъ"го той е билъ
толкозъ добъръ и снисходителенъ къмъ гяурите, топ ги
утЪшнлъ съ това, че възстандето е нищожно и стигатъ
четире роти аскерь да го смири, по п гЬхъ 1гЬмало.
. Въ това време въ Панагюрско произлазнла кипяща
работа, а за работа всичко имало. Повече отъ 4:000 ммжье
и жени ге трудили деи-Ь п нощ'Ь да изровятъ обкопи п
да направятъ насипи. Скоро иг,Ьлп да се ноставятъ н на
лгвстата пмъ дьр^енпг!; топове ]г съ т-Ьхъ се предполагало
да се даде възможность на ТурцигЬ да прпближжтъ .до
Панагюрище толкозъ повече, защото единствени нтъ пхть
по който могла да мпне артилерия билъ }жаспо разва-
денъ и мостоветв строшени п съборени. На третин день
укр^пителнитЬ работи били свьршепп и тогазъ гражданн-
ГБ се счели за безопасни. Но и при това се подпгнжлъ
вълросъ за това, че Турцитъ1 могхтъ да нападнжтъ изъ
д]»уго М-БСТО : отъ къмъ Овверь п С1;веро-Истокъ. Злати-
ченскнгЬ п коприщенскптв устия били укувпени • отъ
природата, така сжщо и езденьето било трудно, освЪнь
това отъ тамъ ^вма опасность още и за това, че тамъ
се запалило сжщо възстание. Следователно оставало да
се погрпжлтъ за други два пжтя-устня. : западний софий
ски и юго-псточний пловдивски. Отъ ньрвигЬ по разни
съображения не се плашили : за това г1; р-Ьншли да ок-
р^пятъ нловднвский пхть защото си предположили, че
щомъ войската отъ Стамбулъ намери татаръ-пазарджпкскпй
п&ть неудобеиъ ще се завърне и удари иргвзъ пловдпвский.
Но, за зла честь, предположението на нашитЬ се
осъществило пр!;ди гЬ да осжществжтъ планътъ си. На 26
Апр. въ това сж.щото време, когато изъ Панагюрище из-
лазяли да укр-впяватъ п&тя. наср'Ьщу имъ легБлъ пос-
ланникъ отъ стр^лченский възстанническп отрядъ. който
 Вьзстаписто н кльньето на 1876. 269

имъ нзв-1>стллъ за неожиданното появление на огроменъ

брой неприятели. Стрелча искала помощь отъ Панагю
рище. А какво можете да направи Панагюрище ! Каква
помощь можете да даде то на своя отрядъ въ Стрелча ? —
Можах* ли наиаггЬ едишищ, и то неуредени и необржжени,
да се борятъ съ постоянно нрпстигвалигЬ птлпи п конни
стотни хиляди войски по цариградската железница '. Въ
това време д баиш-бузуцц ианикн*х* като изъ земята
цъмн билюцп. Адилъ-паша съ подчиненпгЬ нему башн-бузуш-
кп началници Хафжзъ п Селяни потеглиха к*д1> Панагю-
ршце на Югъ. а иъкъ друга войска отиваше къмъ Срйдня-
гора отъ къмъ СгЬверо-Западъ отъ София пр'Ьзъ златиш-
кий п*ть. Хасанъ Пата 61; повиканъ отъ Нишь и трьгн*
пр!;зь София къмъ ТрояновигЬ врата.
Работата б"Ьше вече сериозна. Азизъ-иаша щомъ се
вьрнл въ Пяовдивъ узна, че е сваленъ. Властьта ир^пшж.
временно въ ржцътЬ на разнитъ' фанатнчески бейове и
агп въ Пловдивъ и въ Т.-Пазарджикъ. Това б'Бше едннъ
видъ турска баши-бозушка комуна. Теллялит-'Ь свиквах*
на оружие всички мюслюмани; пратихж се известия до Пома-
цигЬ и Турци въ Родопа, Рупчусъ. Ахл-Чеяеби, Султанъ-
ери и особенно на звълрскптъ' Турци въ Хасковското окр&жне.
Това не б'Ьше война, това не бЪше опиранье, не
б'Ьше противодействие на единъ бунтъ ; то б'Бте една
всеобща анархическа згань. която се сбирате отъ ввредъ
съ една цйдь : да разрушава, да коли н граби всичко
не-турско. Башп-бозуцигБ захван&хж отъ Пловдивъ. Всич-
кни градъ потррЬпера отъ гЬхнигв безобразия. Една ве-
черь сл^дъ зандванието на слънцето избухва огънь на
чершията, но скоро го угасих*. Тогази отъ едно тепе
на Пловдивъ изгърмъ-ватъ три топа, които се чувах* на
далеко и на широко по околностьта. С^кашъ това бъчие
сигналътъ на пожаригЬ, разрушенията и опостущенията.
Не далечь отъ Пловдтзъ огненш! стълбове се издигн*х*
въ облацигЬ : гор^хж селата откъмъ северната страна
на Родопската планина. И отъ тая критическа минута,
отъ тъзи вечерь селата горих*. ден'Ь и нощи около дваде-
сеть дни.
270 Българска Истории

Аднлъ-паша съ Хафма най-напрвдъ распждпх.ь

възстанющнтъ' отъ Стрелча и като нмахд постоянни бит
ки съ гЪхъ опжтнхх се право за Панагюрище, центръ
на революцията. Въ Петъкъ на 28 Апрнлия ТурщггЬ,
които бЪхж единъ нолкъ пехота, 1оОО башн-бозуци съ три
топа би.ти се съ 150 възстанншщ при така нарйченпйтъ
Балабановъ .тЪсъ н ги принудих* да отгашятъ. До само
то Панагюрище (при Бърдото) стаих, нова битка, въ
която възстаннпцигЬ гърм1>хх съ ГБХНПТБ дървени то
пове ; но иодпрь единъ бой, който трая единъ часъ и
половина тв се принудих*, да отст*пятъ отъ тамъ своитЬ
окопи. Тогазъ подъ командата на Хафжзъ-паша се почнж.
бомбардиранието на Панагюрище. Турцптв съборих* дв!>
черкови, двЪтт. м*жски училища и всичкитЬ ио-готЬлп п по-
хубави КА1щи, безъ да имате н'Ькой да имъ се противи,
защото четнг!; се оттеглиха къмъ планината, като нмахх
]пгбота съ баши-бозуцитЬ, които ги пр^Ьс^твдвахж..
Въ битката въ Балабановата кория наигптб покори-
хж поразително мъжество. 160 дути възстанници за-
ставатъ смъмо противъ една войска отъ редовни и баши
бозуци до 10 хиляди дути. Най-напръ-дъ неприятельтъ
помислилъ, че работата ще се свърши и безъ бой.
Но щомъ се приближилъ сзтЬло п стройно, музиката за
свирила военний марнн, и командата била направена.
Съ викове алахъ ярд&м джидьръ! Турцитъ се
впустнж.ли напргЬдъ. Но въ това време изъ гората се
поченва живо и бързо гърменъе изъ 160 пушки. Турцигв
нотрьпн&ли. мръднжли назадъ и се спръчти. Тогазъ се за-
ловилъ страшний бой въ конто непрекъсвано гърмели
топове и пушки. Ка,о градъ падали куртумигЬ върху
главигЪ на нашпгЬ. защищавани отъ шумнатнй л15съ ; по-
нгЬкога гора отъ неприятелски глави се впущала напръ-дъ,
но поср-Ьщнхта отъ огънь, ударя на назадъ и пос
тила земята съ трупове. Но това не можело да се про
дължава дьлго време. НашитЬ били принудени да се
пръснхтъ.
Собствеино, тукъ се свършва възстанието и се почен
ва други периодъ: кланьвто. Дрсетдневната свобода н
 Възстанието и клапьсто на 1676. 271

независимостьта отлетели въ областъта на мнимото.

Загубите на Турците били наистина големи, стотини
паднжлн мьртви, стотини били ранени, но на рас-
положение имало десетина хиляди.; отъ нашите паднжлп
твърде малко, но на останалите предстояла гпбелъ,
унищожение. '
Пр-Ьзъ нощьта въ Петъкъ победителките 'Турци вле-
зохх въ градътъ и подкачпхж да вьршятъ онези работи,
които английския коммиссаринъ Берпнгъ сравнява съ ови-
р!шствата на червенокожигв Индийци. Три дни се продъл
жавали безчинство, грабежи, горения, събаряния, мж.чения
и клания на жени, мжжье деца и старци. Редовните
войски се надваряли съ баши-бозуцпгЬ въ зверствата.
Около 2000 души безор&жени хора, повечето селяни
изъ околните села, бехж. съг/вчени. Сжщи Панагюрци за-
гинжхж. 763 дупш, между които 284 жени и 217 деца
Европейските комашссли после удостовериха, че както,
тукъ, така п на вс^каде, жените и момичетата СА; били
заклани, подирь едно насилственно обезчестяванье. Когато
ТурцигЬ ограбихх Панагюрище съвсЪмъ съ ужасна буй-
ность, запалпхж го и то горе цели шесть дни.
Сжщата участь постигнхла и другите възстанжлн
села. Въ Копривщица народътъ се предаде на Ади.тъ-
паша безъ съпротивление, защото възстанншщте бехж се
отдалечили въ гората. Адилъ-паща повика въ лагерьтъ
си гражданите, предложи имъ да се откупятъ, а въ то
ва САОЦОТО време баши-бозуцигв нахълтахж. въ кжщята
и много отъ техъ опленихж. Но Адилъ не даде да се
запали градътъ. Убити е имало стотина души.
Клисура беше усмирена не по-добре отъ То-
сунъ-наша родомъ отъ Карлово, който предвождаше
цели чети баши-бозуци. Нападнжтл отъ този главорезъ
Клисурци се въспротпвихх, като се оградих*, съ обкопи и
и баррикади, но неможахх да надвнятъ. Баиш-бозуцитЪ
вл'ЬзохА; въ Клисура на 25 Априлин и я огра-
бихж така, щото взехж съ техъ си ключове п гвоздеи.
Най-сетне те запалиха градецътъ (отъ 800 кж.щи) н го
оставихж. на произволътъ на сждбата.
 272 Българска Истории

Съвременно се потжпка и възстанието въ Бъ-лйово

и при Капжджпкъ, д-Ъто въ старо време стояли римски
врата, л дъто седемь села се онлрали на Хасанъ-паша,
дошелъ изъ София. Бенковски съ друга свои другари ее
опиталъ да побегне по върховегв на Балкана и да оти
де въ Сърбия, но на половпнъ пжтя при Орханийското
устие той бплъ убнтъ ; по тойзи начинъ пострадаха още
много отъ главнигв деятели.
Вгпчко въстание бЪше свършено, потопено въ хиляди
невинни жертви и кд;пщ обхванжти отъ пожарь. Начпнътъ на
това свьршванье, така нарЪчонното разбиванье и услпря-
ванье на българското въастанне се отличи но своето
зверство и по своето варварство. Д'11ли коля съ обири
и плячки, европейска покъщнина, изв-Ьстихх въ Ллов-
дивъ, — София и чакъ въ Царпградъ паданьето на възста-
. НАЛИГБ, цветущи ср-вдно-горски градове.
Батакъ, Перущица и Брацигово пострада
ха пай-шшго отъ баши-бозушкигв зверства. Батакъ
особенно б1ине сцената на най-ужаснигв, най-отвратител-
нитъ', нап-поразителнигЬ зверства, които челов^вкъ, като
кръвопийно животно, може да направи надъ челов^кътъ.
Тукъ 64 испроводенъ Барутунлийтъ Ахледъ п Мехмедъ
ага отъ Дорково, които пмах& съ себе си Помацигв отъ
неврокоиско. Батачани се дьри;алн мл;жски няколко дни
и отговаряхж, че еж готови да се прЪдпджтъ на редовни
войски и че ако се защшцавагь — то е отъ баига-бозупд-
тъ\ Т-Б се пр"Бдадохж на Ахмеда само тогазъ, когато той
се закълна, че ни косъмь не ще падне отъ главигЬ пмъ.
Това бъ-шс на 27 Април. Но щомъ Батачени си
пр^дадохж. оржжието. Ахмедъ-аа нмъ поиска да му дадхтъ
всички пари що има въ градецътъ, А когато се свърши и
това, тогазъ настанж таквозъ кланье, което никад^ си
нима подобното.
БашибузуцигЬ навлазятъ въ града, захван!,атъ да
мжчл;тъ жите.тгЪ за да искажд;тъ своитЬ скрити сокровища,
съ пъкленна радость убиватъ, кого гд1> ср^Ьщнжтъ, стари
и млади, жени и д4ца. а пъкъ съ запалени машалли под-
палятъ кА1щята. Батакъ се ир-Ьвьрнж на прахъ и на пе
 Възтапнето кланисто на 1876. 273

пель. Дв-Ьсгг. жени и д^ца живи изгор-Ьхж въ училището,

ср1пцу черновата. Около 1200 дути побътнжхл;, та се
скрихж. въ черновата и въ обграденийтъ черковенъ дворъ,
гдЪто най-наиръ-дъ ги бомбардираха съ запалени дьрвета
и парцали, а посл*Ь ги СЪСЯКОХА; до последното д-Ьте. Въ
това кланье УЯПШЖ.ХЖ. до 5000 души. Около сто жени
п моми закараха вьрху единъ баирь и тамъ нодирь ужас
но изнасилванье съ ятагани ги нсклахж. Когато подирь
три игвсеца дошли въ Батакъ консулски нозшссип, мьрт-
вигв тила не бЪхх още закопани, ужасенъ смрадъ не
даваше да се иде въ черновата, а въ развали нпгЬ се
виждах/ь само кучетата. На улицигЬ между обгор;1шггЪ
остатни отъ здания лижели убити жени въ ньстрптЬ си
народни облекла съ нрьенхти дълги коси, а на многото
детински главици познавахж. се раннгЬ отъ сабли н ята
гани. Бпчкийницнгъ, които б^хж главното занятие на Ба-
тачени, мълчахж вече ; прЪзръ-лигЬ злато-жълти* нивя
въ полето б'Ьхх наклонили своигЬ классове къмъ зе
мята и вьрху всичката тъви страна влад'Ье]ле гробна
тишина I
Послъ'дний пб-го.тЬмъ бой станж въ Брацигово на
5 Маия. Но тукъ ТурцигЬ не клахж, защото Хасанъ-паша
пмъ не позволи.
Осв"внь тия градове, башн-бузуцитЬ, Турци, Черкези,
Помаци и Цигане обикаляхх околнигЬ села, гор^Ьхж, уби-
вахж. п съсипвах*.. Въ Пловдивско за 26 днп сеф
УНИЩОЖИХА. 58 села и 5 мънастири, иизбнтп около
15,000 души.
Перата па нокойний Англпчанинъ Макъ Гахана. на
великий Гладстона, на Бехрпнга и на други описахж въ
най-ясни и сьрдцераздцрателии чьрти станхлит^ събития Г
Но ужаситБ не бгвхд\ само въ Пловдивско.
Когато избухнж. панагюрското възстание, то въ Бал
кана се появих/х разни възстаннически дружини отъ Габ
рово, Търново, Севлиево, Троянъ, и Сливенъ. Шкоп отъ
тЪхъ заловихж. Шипченскийтъ балканъ, СЩГБХЛ иощата
и пзръ'захж телеграфигЬ. Около 300 — 4:00 възстаншщп за
ловихж укр-Ьпенийтъ Др^новски мънастнрь, гд^то ТБ се
Б. История, Бобчева. 18
274 Българска История.

защищавах*, дълго време подъ командата на Христа Кара-

минкова, попъ Харитона и военнийтъ Иариакова.
Чакъ подирь десеть дни Фазлк-паша чръ-зъ буйно
бомбардиранье накара възстанницигЬ да избътатъ и да
се распрьснжтъ, откакъ оставпхж въ мънастирьтъ 110
душ! геройски и мъченически паднжли поборници за бъл
гарската свобода. Фазлж-паша бгЬше като поб-ЬмгЪлъ ;
Габрово потргЬпера и наемалко учителнгЪ щ^хж. да ста-
нжтъ жьртва на неговата зверска дивота.
Кланьето, а най-много обпритЬ, грабелспт-Ь, изна
силванията станххж. общи на длъжь н на ишрь въ хгЬло
Българско. ЧеркезитЬ откарвах/ъ ГО.ТБМП стада добитъкъ ;
баига-бозуцигЬ пълнйхж коля съ покъщнини; нямаше
милость за жени и д'Ьца, нямате милость за старцитЬ и
бабичкитъ' ; н-Ъмаше пощада за никого.
ОДкашъ б'Ьше дадено отъ н^кжд^ повеление : да
се разруши българската земя.
 ГЛАВА XXIX.
СТ.ТНИНИ НА КЛАНЬЕТО. СЬРБСКА ВОЙНА И
ЦАРИГРАДСКА КОНФЕРЕНЦИЯ.
Положението на селата п населението нодирь
кланьето. — „Курие д'0рпанъ:и първата до
писка за ужасите. — Дописки т Ь до „Дейли-
Нюсъ. " — Европейските консулски коимиссии.
— Ботювий подвнгъ на „Радецки." — Нача
лото насрьбско-турската война: Генералъ Чернаевъ ;
Българскит-Ь войводи и доброволци. — Без
редици и неспораз умения; отстжпвание на
задъ. — Миръ. — Българ скийтъ въпросъ:
Цанковъ и Балабановъ въ Европа. —• Цари
градската конференция.
ДодгЬто прекрасното наше отечество се предаваше
на огнйове, клания, и разрушения; додето майските у-
жаси у насъ направихж. да потрепере и мало и годено,
въ Европа дипломати-й не рачехж. да се нам^сятъ въ
турските работи и още се надевахх, че Турция ще
се поправи.
Тъкмо по онова време се случи и убийството на
двамата консули французский и немскии въ Солунъ, ко
гато те пскахж. да оттърватъ едно българско момиче огь
потурчванье. Това беше на края на Априлпй. А въ ср-в-
дата на Маия (18 Маия сутриньта) Султанъ-Абдулъ-Азизъ
биде сваленъ отъ престола, а на местото му се въскачи
Мурадъ. Едно чудно раздразнюванье беше се проявило
въ средата на Турците. На властьта застанх Митхадъ-
паша, българскийтъ джелатинъ, наедно съ своите ре
форматори събратия. Европейските сили за очи бех* ис-
проводили консулски коммиссии, за да видятъ наистина
18*
276 Българска Истории.

ли Българите еж пострадали толкозъ, колкото писа за-

радъ тЪхъ Макъ-Гахамъ и пр. II това, което се узна
отъ ТЕЗИ коммпссии, бйше способно да покърти най-без-
человъ-чнигЪ сьрдца ! „Който иска да си представи ка
кви ех били времената на ХуннигЪ и АваригЬ, нека по
гледне сега Тракия, пишеше царпградскпй в'Бстши;ъНеоло-
госъ. Остатки отъ селснигЬ. жена и д1ща, живйяхж
по горигБ, въ пещеригЪ и хрЬлонвгЬ на дърветата и
се храиехА съ коренье, веленчукъ и тр^ва. Мнозина б^Ьхж. ,
станжлн робье у ТурцитЬ и като животни неволно работвхя.
по турскигв чифлици. Банш-бозуцпгЬ не б1зхж свършили
ПОДВПШГБ си, ходнхж въ съеинанпгб села, изнасилвахж.
жени и моми, грабяхж и обираха все що нам^рихл; и
убивахж. гЬзи, които шгъ се съпротивляваха. Полето
около Пловдивъ б'Ьше покрито съ лешове, непогр-Ьбени,
които распрьсвах/Ух ужасенъ п опасенъ смрадъ въ въз
духа. Въ самннтъ Пловдивъ всички тъмници, ханпща,
хамали и магазии б^хх. пълни съ „ШГБНШЩИ" отъ опус-
тошенптгЬ села. Между т4хъ пмапю малцина отъ сжшдгЬ
възстанници ; повечето б^хж людие невинни учители,
понове, жени, момичета и д-Ьца. Всъ^ки день ГБ мр'Ьхх,
отъ. МА;КИ, отъ гладъ и отъ страхъ. Захванжхд; по едно
време да затварятъ жителип и отъ сампйтъ Пловдивъ: поч-
тенни търговци, учители, книгопродавци, попове влЪзохж. въ
тъмницата! Съ^кашъ искахж въ единъ два дни да довьр-
шятъ българский народъ.
Но скоро работитЬ' взехх друго направление. Най-
подирь глухигЬ въ Европа прочухж. и сл^ппгЬ прогле-
дахх.. Ужасъ обхванж всекиго, когато узнах& за това що
ставаше у насъ. На 15 Маия Куррие д' Орианъ
има (агЬлостьта, може- би иьрви, да подаде голямата ис
тина, че въ Пловдивско еж. изгорени 118 села, убити
100,000 души и че земята е покрита съ мъртви гЬла.
Курриерътъ, на който редакторътъ Жан ъ -Пие три,
не пьрви пжть нравяше услуги въ бъ.и'арското Д'Ьло,
обръщаше внимание на Портата върху положението на
.работигв и показваше на нуждата да се смпрятъ баши-
бозуцит-Ь, защото дьржавнитЬ доходи ще прътьрпятъ го
 С-Ьтншш па кланьето. Сьрб, война и царигр. конференция. 277

,тЬмп загубя. Но посланнпцигЪ п най-старий отъ твхъ

Сьръ Еллиотъ едвамъ на 17 Юиий въ една депегпа по-
лгЬна за свир^пствата на баши-бозуцитЬ. направени при
потжпкванъето на „българскнй бунтъ!" —• Но на 21
Юний въ вЪстникътъ Д ей ли- Ню съ се напечата пър
вото отъ 01ГБЗП пиела, които направихж. вълнение ие са
мо въ Англия, но и въ цЪла Европа. БългарскигЬ мжки п
турскигЬ свлръ'пости станжхж дневни въпроси : нямаше
в-Ьстникъ, който да не се занимава съ гЬхъ : въ парла-
ментпгЬ и народнпгБ събрания заговориха за тЬзи не
чувани свиръжтва. Но едвамъ пр1>зъ х&сецъ Юлий се
испратпхж. консулски коминсспи за да испитатъ това дЪ-
ло на сжщото м^сто.
Рошзь Церотелевъ, като русский иргЬдставптель,
Валтеръ Б ери н г ъ. английски п Евг. С кай л е р ъ, де-
легатъ отъ американското посолство въ Царпградъ, трьг-
НЖ.ХЖ но упостошенитЬ мЬста. Съ т^Ьхъ заедно трьгнж.хж.
и гбкои дописници, между конто бгЬше прочутийтъ Мак-
Г а х а н ъ, дописникъ на Д е и л и Н ю с ъ, които описа
съ много поразителни подробности турскигЬ зверства и
ДОПИСКИТЕ на когото еж. най-ц^ннпй материалъ за исто
рията на възстанието и клапьето въ!87б. г. Изъ пздир-
ваньето на тъзи коммиссия из.тЬзе, че покрай 150,000
убитп имало само 163 души Турци! п че всичко, що е
било писано за турскигЬ свир'Ьпости, е в-Ьрно. Коммпс-
сията обьрнж вниманието на Портата вьрху това, искате
да се обезоржжятъ Турци п Цигани, да се повърне кра-
дешштъ добитъкъ и- землед-Ьлческпт-Ь с1;чнва на Българн-
тЬ, да се съградятъ съборенигЬ кжщп п накажятъ глав-
нигЬ турски злодЬйци.
Портата не само, че не направи това, а взе още та
награди съ нишани НРБКОИ отъ прочутигЬ разбойници.
Въ това време духоветЬ на българскптЬ емигранти въ
Влашко 6'Ьхж силно раздразнени.
Т-Б неможахж вече да чакатъ всичкитЪ приготовле
ния на Сърбия, която все се готвяше, а не подкачаше
работа. Христо Вотевъ, родомъ пзъ Калоферъ,
пздатель п редакторъ па революционний в^стникъ
 Българска История. 278

Знаме, събра една чета и въ ньрвигЬ дни на

Юний стлиш огь Гюргево на параходътъ Радецки,
който б'Ьше огь австрийското парапловно дружество п пж-
туваше на гори по Дунава. На вейка станция българскитЬ
п&тшщн се умножавах*.. Не далечь отъ селото Козлудуй,
което се нам^рва на българский брйгъ, между .1омъ-Па-
ланка н Орехово, ненадМно на параходътъ засвирва
тржба; мнимите български ш&тници, търговци, ученици и
градинари в&тре въ параходътъ се обличатъ въ унифор
ми, изваждатъ путки п сабли и така ковертата покри-
ватъ 200 войнишки органшюванни доброволци. Ботевъ
скомандува дружината си, представи се пр-Ъдъ канита-
нъгь и изиска отъ него да ги изведе на българс-кий
бр-Ьгъ. Капиташпгьтъ нямаше що да стори п непълни же
ланието на българските юнаци.
Случката произведе хубаво и силно впечатление
на ввредъ. Храброетьта, майсторството н рицарската обно
ска на Ботевата дружина припознаваха н нашите врагове.
Четата излезе на българский брегъ, съ развЬвано
знаме трьгил къмъ България, но слЬдъ няколко дни по-
стигнх. я същата слцба, която ирг1;ди осемь години пр'Ь-
тьрхгБ Хаджи-Димитровото нргЬминаванье. Нодирь 1гвкод-
ко бойове, въ които нашигв се бихж левски, н^!^^^^
покрай Вратца наднм ]>отевъ и разби се дружината му.
Шжолко глави затикнл;ти на байонети се занесохж. въ
София, мнозина п.т1ипш се испровидихл; въ Азпя.
Най-подирь се накани и Сьрбия. Тя обяви война
на Турция на 20 Юний. БългарскитЬ емигранти въ Бу-
курещъ и старитЬ хайдути отъ разни мЬста, взехж. уча
стие въ приготовлението на войната и полагах х ГО.ТБМЛ
над'Ьа;ди на нея. ТЬ както и нрЬкои сьрбски капитани
всеобще си мпс-тЪхл, че средногорското възстание и бал-
канскигЬ движения още траятъ. ВоеводнгЬ Панайотъ
Хитовъ, дгЬдо Илю- Марковъ, Фнлннъ Тотно и Христо
Македонски още отъ Маия взехж. да събиратъ войници до
броволци въ Зайчаръ п Кладово. Таквизъ се събрахж.
Българи до 2000 души. Намерението на гЬзп распаленд
и патриоти млади Българи, б1;ше да нападнхтъ по бая
 Овтпини на кланьето. Сьрб. война и царигр. конференция. 279

канскитъ вьрхове на България, та да подкрЗшягъ въз-

станието. Но СьрбитЬ не рачихх да се съгласятъ на тЪ-
зп български кроежи п искаха българскитЬ чети да вл'Б-
з&тъ въ сьрбската войска. Това първо неспоразумЪванье
бйше причина на ц-Ьлъ редъ неудоволствия проявени отъ
поели .
Отъ най-напр'вдъ сръбската войска, подъ командата
яа русский генералъ Ч е р н я е в а стигнж., до Б1>ла-11а-
ланка, само едннъ часъ далечь отъ Пиротъ, а на лЪво
бъчне обсадила проходътъ Св. Никола въ Балкаиътъ
Селянитъ' Българи отъ околнигЬ села, ако и да б'Ъ-
хл; не малко пострадали въ злочестигЬ възстания на
18:30>, 1841, 18.") 1 год. и ако и да б-вх/ъ съвсймъ съси
пани отъ черкезски и арнаутски нападания, ако и да
б'Ьхж ужасно пригвснени отъ деветь-мЪсечно располаганье
на турски войски, съ радость пр'Бминд;хх на срьбска стра
на и давахж. мило за драго само да се освободятъ.
Между това раздадохх имъ наистина пушки и барутъ, но
никой не се взе да г» уреди, да ги организова.
Подпрь няколко дни честьта (щастието) се ИЗЗГБНИ
на СьрбигЬ. Т-БХНИГБ войски взехж да се теглятъ назадъ ;
селянитЬ 6'Ьхд; нападилти отъ Черкези, башибозуци и
Турци; селата б^хл запалени и обрани; около 60 села
бъ'х& съвьршенно унищожени. Когато българскигв чети
вече пристигвал» къмъ границата, кълъ Пандерало, Сьр-
бигБ вече отстжпвахж н селянигб б'Ьхх се разбягали, за
което СьрбигБ не малко ги осжждахж съвьршенно без-
основно. При всичко това, генералъ Черняевъ даде на
нашитБ чети единъ горски тонъ и имъ дозволи най-
посл'Ь да ИДА;ТЪ кд\дгЬ Балкана. На 4 ТОлий четитв се
отделих» отъ редовегб на. сьрбската войска, захванжхж.
проходътъ Св. Никола на Балкана и се отправиха
по горитЪ на Истокъ. НапгигЬ отидохж до Чипжровци,
при Берковица и отъ тамъ се спуснжхж въ долината.
Народътъ се сбираше около гвхъ, искаше имъ пуиши,
барутъ. но гЬ имах* едвамъ за себе. ОСВГБНЪ това р^иш-
телнигЬ, но злочестни доброволци страдаха отъ гладъ,
отъ несъгласия и невниманието на сьрбското правителство.
 280 Пългарсиа История.

Една битка произлезе при селото Бъ-лпй МЪхъ, дв-

то се ср'Ьщн*х* съ три баталиона Турци. Тя се свьрпш
съ отст*пваньето на БългарптЬ въ гората. На всЪклд-в
пжтнщата б1;х* завзети 'отъ ТурцпгЬ. Друго но оставя
ше, освъ-нь или живи да се прйдаддтъ, или за нищо да
пзмр*тъ, пли пъкъ да се вьрн*тъ. ТЪ направих* по-
следното. Кждъ- крайтъ на Юлнй, доброволците стигн*х*
въ Пандерало въ най-злочесто положение, полуголи, боси,
испокъсанп и полуубити отъ гладъ.
Хайдушките войводи изгубиха всичката си важность.
Останжлпгв доброволци се съединих* съ надопглпгв Рус
ей п така съставих* руеско-българската бригада, която
толкозъ се отличи въ н'Ькол;о боеве при Делпградъ и
Алексенадъ. ,
На 18 Октомврпя, при Дюшшп, сьрбската поиска
пр-1;тьрп1> голямо поражение, което се последва отъ друго
второ. ТурцигЬ хлуннххж и се ош&тпхх въ ср-Ьдъ Сьрбня
и заплашвах* да пр-Ьдад*тъ всичко на ножь, огънь п
" грабежь. когато Русския Императоръ произнесе своето
ТЕЖКО слово и съ ултииатумъ къмъ Султана спр^ тур-
скигЬ полчнща. Портата неможеше да не послуша пове
лителната дума на Всероссппский монархъ. Но побЬдпгв.
рщ-.рскпгЬ победи на черногорскнтв юнаци, които се
б-Ьх* впуспхли отъ трпумфаленъ походъ на други по-
триумфаленъ, тр-Ьбаше тоже да се спр*тъ.
Въ това време воепнигв действия се пос.тЬдовах* отъ
действията на дипломатпгв. Гвнерплъ Чернлевъ остави
Сърбия. 1Гочен*х*.се прЪговорптЬ за миръ; р*вши се да
стане конференция въ Цариградъ ; тъзн конференция тр-в-
баше да р'1иин с*дбината на балканскнтв племена.
Английский упълнохгощенъ за конференцията, мар-
кизъ Салнзберп, предварително обходи дворопетЬ на вспч-
кигв дьржави съ ц1;ль да узнае гвхното настроение. Въ
пьрвий день ош,е, при отварпньето на конференцията,
когато се раздадох* топовни гръмежи, Савфетъ паша изяви,
че гЬзи гръмежи изв1;стяватъ провъзгласяваньето на „ос
манската конституция" — Разбира се, че упълномощени-
гЬ не обръщах* на това внимание п продължавах* свои
 Оьтниии на клавьето. Сьбр. война и царпгр. конференция. 281

те преговори ; те нравяхж въ всеко заседание по няколко

отстъпки, които стигнжхж до крайнпй пределъ на Андра-
пгаевите реформи. Но всичко беше безполезно. Портата
показваше на новопрогласената конституция, на хаттпгв
на Султана въ разно време и на своето желание да на
прави реформи по собствения инициатива, п отхвьрля-
ше вс-Ька намеса въ вътрешните си дела. Пренията взе-
махж. по никога буенъ характеръ и Маркпзъ Сализбери
съ жарь поддържаше исканията на генерала Игнатневя,
макаръ че действително тъзи видима лоддьржка н-влаше
значение, защото сер. Хенри Еллиотъ, по-добре унознатъ
съ истинските видове, на английското правителство, съба
ряте изъ подъ ръка всичките усилия на дппломатията н
подбуждаше портата да бъде неотстжичпва.
Въ това време за да се говори все повече и повече
за българский въпросъ, засиленъ най-много отъ кла-
ньето, станхло прйдк&тъ на всекаквн разисквания.
При европейските дворове се испроводихж двама българ
ски делегати за да гфедставятъ лошавото положение на
работите и да изпскатъ некое подобрение. Тия пратен-
ници бехж. Драганъ Цанковъ отъ Свшцовъ, дълги
години двятель народенъ н М а р к о Б а л а С) а н о в ъ отъ
Клисура, редакторъ на „Векъ," п двамата отпосле ста-
нхли български министри. Те посгЬтихж нап-напредъ Дон-
донъ, после: Парижь. Римъ, Берлинъ, Петерсбургъ н Виена
п се завьрнжхА въ Румжлшя, гдвто останххх. до прогла-
сяваньето на русско-турската война.
На 30 Ноемвр. въ Цариградъ се събра прйдвари-
телна конференция подъ председателството на генералъ
Игнатиева за да поразмпсли вьрху преобразованията. кои
то требаше да се введхтъ въ България. Споредъ удоб-
ренийтъ отъ конференцията проектъ отъ България ставахж.
две области, неточна и западна, тга конто общото про
странство беше еднакво съ Българскин екзархатъ. За гла-
венъ градъ на. неточната часть щеше да бжде Търново,
а на западната — София. Разскжсванието на България
станж тогава по волята и хатърътъ на Турците. Управле
нието щело да се повери на християнски губернаторъ,
282 Българска Истории.

наяменованъ отъ Портата съ съгласието на великигЪ си

ли за петь години и не проагвняемъ безъ дозволението
на силигв. Страната пгъше да се раздали на кантони съ
5000 — 6000 жители, отъ които по няколко да се съедн-
нятъ въ санджаци. Управлението на кантона пгвше да
бдде въ рщ'1угЬ на мюдюрика, който губернаторътъ опр1>-
дъмява отъ двамата кандидати, предложени отъ самийтъ
кантонъ. Кантоншштъ съвЬтъ, избираиъ отъ Хрпстпани
и Мюслюмани, щвше да има пълно самоуправление въ
расхвьрлянието на данъцигв, въ правяньето на пхтища,
въ згвстната полиция и други. Саиджакътъ пгЬше да у-
правлява единъ шотесарнфннъ, назначенъ за по-дълго
опр'Бдъ'лено време отъ Портата съ съгласието на СИЛИТЕ
или, той нгЬше да се спомага отъ четиречлешпш окрхжний
съвЬтъ, който губернаторътъ щъчпе да назначи измежду
щуБддоженитБ кантонски кандидати. ЧиновницигЬ тр^баше
да бвдхтъ споредъ числен но стьта на населението — Хри-
стпанц или Мюелюмани. За дъмата на всичката область
щЪше да се събира народенъ събор ъ, който игвшеда
заседава вс'Ька година въ Търново и въ София ; няколко
избрани, отъ съборътъ заедно съ щгЬдстапнтелнг]; на духовен
ствата, щЪхж. да съставятъ постоянеиъ съвЪтъ на губернатора.
Сноредъ ощнйтъ проектъ на цариградската кон-
фиренция турската В(>йска тр-Ьбаше ла се прибере п съ-
ср^доточи въ КРЕПОСТИТЕ н въ го.тЬмигЬ градове. Залтиета
щ-Ьх/и да се взематъ отъ Христиани или отъ Мюсюлмани
споредъ населението. За назеннето на мцрътъ щ-Ьше да
надзирава народната гвардия, въ която Христианит!; ИГБХЖ
да си иматъ христяански офицери, а пъкъ Мюсюлманигв
— турски. Бъ главнигЬ градове Щ'БХ& да се наредятъ
редовни слдилшца. Бьлгарскпйтъ лзикъ щ'виге да бжде
офицналнпн. но въ см-1;сепнт1; кантони язицнгЬ турский
п българскнп 1ц1;хл; да бадктъ равноправни. ДанъцигЬ,
които тр-Ьбаше да се нлащатъ на Портата, споредъ до-
ходигЬ на ПОСЛЕДНИТЕ десеть години. щ1;хл; да се ири-
ведл;тъ въ онр^дЕлеино неуго.гЬмявано количество, непро-
игЬнявано въ разстояние на петь години. Наееляваньето
на българско съ Черкези се запръчцаваше.
 О&тшши на клаиьето. Сьрб. война и царнгр. конференция. 283

За да се непълни тойзн планъ на автономията, ве-

лпкигЪ сили ПГБХЖ. да вземжтъ СВОИГБ мврки. щъ'хх да
употр'Ьбятъ и 5000 белгийски войници ; нарочно се нр'1;д-
ложи войска отъ малка държава, конто да не възбужда
съревнуванието на великитЬ сили. Осв'Ьнь това една по
стоянна европейска коюшссия нгвше да наблюдава п за
нанръ'дъ вьрху изборигЬ, вьрху съдопроизводството н
управлението.
Но Портата упорствоваше, поддържана отъ разпи
английски огЬщания и подбуждания, на които нр1;дста-
витель бЪше Сьръ-Хенри-Еллотъ, цариградскийтъ тогава
английски посланникъ.
Но както и да е, а делегатнтв на великигЬ дьр-
жавн, като ВИДБХА несполуката на своигв усилия, р^-
шихж. се да оставятъ Цариградъ. Тозъ часъ подирь т4х-
ното заминуванье, Митхадъ-паша се обьрнА1 къиъ Сьрбия
и Черна-гора пискаше направо да направи мпръ; но Мпт-
хаду не било писано да дойде до съгласяванье : скоро
го испратихл; на заточение въ Европа, а на >ГБСТОТО
му назначи се за Велнки-Везирь Едхемъ-ната. Пр^гово-
ригЬ съ Сьрбия дойдохл; до единъ край, защото сърбско-
то правителство се съгласи съ зШпз ^^1о агг1е Ъе11пт. Не сж.-
щото б^ше и съ Черна-гора; тъзп рицарска държавица
въ силата си напобгЬдителка искаше това, което бЪше
р-Ьшила за нея конференцията.
Турската конституция, за която Митхадъ пострада,
тр^баше да се приложи, ако не за друго, поне за да бжде
пълна дипломатическата к*, медия, която така в^що пр^д-
ставляваше въ Цариградъ В. Порта. Парламентътъ се откри:
но той не оправда ожиданията на комедиантитв ; пр'Ьд-
ставнтелигЬ ла мусулманството позшслихл. да испълнятъ
сериозно своитъ обязанности. Т± открито нсказвахж че
СА партия либерално-мухачеданска, но не така въ
всичката държава, но само за правоверното мусул-
манско паство.
 ГЛАВА XXX.
РУССКО-ТУРОКА ВОЙНА НА 1877 Г. — САН-
СТЕФАНСКИЙ И БЕРЛЖНСКПЙ ДОГОВОРИ.
Прогласяванье на р у сек о-турс ката война. —
Главнокомандующий на русската войска. —
Народното въодушевление в ъ Рус'сдя.
М н ре н ъ договоръ в ъ Сан-Стефано. - Бъл
гария споредъ сан-стефанский договоръ. —
Дипломатически интриги. Берлински й
•конгресъ и договоръ. — Раскъсванье на
българското о т е ч е с т в о па и е т ь къса.
Войната, отъ която ВСИЧКИТЕ се бояхж чб ще да бжде
с.тЪдствне отъ турското опнрание. стаих неизбежна.
Портата се опирате на нсканпето на Европа, защото
виждате, че между европейг-кнтЬ представители имате н1>-
кои си, конто б-Ьхж. съ нея. Росспя тръ-баше обаче да
направи пос.тЬдниг!; усилия пръ-ди да подкачи освобо
дителната война.
Русското правителство се обьрнж къмъ европейските
сили и ги питате какво смътатъ да вьршятъ, когато Портата
отблтснж. тЬхнигЬ предложения. ДодФ.то чакате отговоръ,
петербургский кабпнетъ пспроводи генерала Игнатиева въ
Европа и резултата на неговптъ1 трудове бъчпе „лондон-
ский протоколъ/ подписанъ отъ пр'ЬдставителпгЬ на шест-
тЬхъ дьржави, на 19 Марта. Най-мхчно бЬше да се получи
съгласието на сен-джемшш кабинетъ, който не само не до
пущаше да се взематъ принудителни мЪрки противъ Тур
ция, но още искаше да се разорхжп русската войска.
Чр-Ьзъ протокола Росспя доброволно изказваше съгласие,
да почака за неопрйделенно време да се сблегчи
участъта на христианитЪ, но най-сетн-Ь прилагаше: „Ако
 Русско-турската война на 1877 г. —Сан стсф. и берлин. договор» 285

положението на поданшггЪ на Портата Славяни не се по

добри, и безиорядкигв не се пр-Ькратятъ, то тя, Россия,
си издържа право да обяви, че таквозъ положение на
работите не е съвместно съ интересите както на Россия,
така и на всичка Европа. Въ такъвъ случай, тя оставя
за себе право да обсади изобщо средствата, които на
мери пай-сгодни за запазвацьето на интересите на об
ший миръ и за обезпечението благоденствието на хри-
стианските народности." Най-нодирь, когато Россия за
плаши, че що вдигне войските си на Дунавъ, ако въ петь дни
протокола не се подпише, Англия отстлиш, но Лордъ Дер
би заяви че английшш кабинетъ подписва протокола
съ надежда, че носредствомъ него ще може да се 'до
стигне распущваньето на многото въоржжени сили, които
събирахх Гуссия и Турция.
Русспя изяви готовность да се разор&жи, но съ
условие, както се поменува въ декларацията на гра
фа Шувалова, издадена съвременно съ протокола, че
Портата ще заключи миръ съ Черна-гора и ще прие
ме съветите на кабинетите, ще се повърне действи
телно на мирно положение, ще почене да испълня-
ва реформите, ПОЛЕНИШ въ протокола и ще испро-
води въ Петербургъ особенъ пълномощенъ за прегово
ри върху разоржжаваньето.
Портата, иодкрепявана отъ английските тайни и
явни съвети, отказа своето съгласие на „протокола" и
„декларацията." Савфетъ паша, тогазъ великий-везирь,
хапливо отговори, че не може да припознае за опекуни
представителите на иностранните държави, защото па-
рижский трактатъ е прогласилъ принципа на ненам/всва- .
нъето въ Турция отъ страна на Силите.
Подирь всички тези дипломатически опитвания на
Россия да свърши чрезъ миренъ пжть — оставаше й
последния и единственъ исходъ - войната. Този не-
избеженъ резултатъ беше предвиденъ отъ всички разум
ни людие. които следувахж. вървежа на неточните работи.
Россия се яви на бойното поле да извърши това,
което неможе да направи въ по-напрежните си войни на
286 Българска История.

180« — 1812,— 1«28— 1829 п 1858—1856 г. г.: о-

(.•вобождението н I Българско. Стремлението къмъ тъзп вой
на се прояви съ изумителна сила въ средата на цъмпй
русски народъ. Може би, това бъчие пьрвата все
народна русска война, за която принесе лептата ей и
най-11осл'1цннй сиромахъ.
Когато на 12 Апрнлпя 1877 год. русскийтъ пм-
ператоръ дойде еамъ въ Кшшшевъ п прогласи войната, то
ентусиачмътъ па населението нЬмаше прЪд^лп. БългаригЬ
н гЬхнптъ- страдания сйкашъ бЬхж. повече близки отъ самитй
страдания на русското сьрдце. ЦЬла Россия се покьртп да
даде солдати и средства за великата война, пмъчоща свята
и безкористна ц1ш>: освободяваньето.
Руската войска, съсредоточена още прйзъ зимата въ
Бессаралш, потегли къмъ Влашко нодъ главното начал-
ство на царсиштъ братъ вел. князь Николая Ннколаевича.
Шма да се спирами на дълго вьрху блЪскавигЬ подвиги, ю-
нашкипоб'Бди и крьвопролитнп сражения, които кма русската
войска съ Турцит^ ; то е дълга история, която неможе да се
опвше въ една учебна книга. Пръчпшаваньето пръ'зъ Дунава
при Брапла и Свищовъ, обгажданьето и заробваньето на
Осмашь-паиювата войска въ Плъ-венъ, пр^вминаваньето на
генерала Гурка два пжти пр^зъ Балкана, юнашкото за-
щищаванье на Шипка отъ генерала Радецки, гд-вто бъл-
гарскигЬ опълченци обезсмьртихж името си, заробваньето на
турската подъ Шипка армия, разбиваньето на Сюлеймановата
войска при Пловдивъ п пристпганьето на Руссиг! дори до
БЪло море — всички ГБЗИ еж. събития, които станххж. прЬдъ
нашити очи и които младигв пи читатели тоже тр1;ба да знаятъ.
НашигЬ български дружини, приготвени още въ Влаш
ко взехж участие въ тъзи война нодъ командата на генерала
Стол1>това Всички дружини б вхж. осемь, отъ които 6 образу
вани въ Влашко, а друпггЬ въ Тьрново. ТБЗИ юнаци, мелсду
които имаше мнозина п отъ останхлигЬ изъ русско- българската
бригада, отъ възстаницигв и хайдуцитЬ въпо-напр^шнпт^Б бо.
еве славно се отличих* въ пегмгЬсечното защищапанье на
Шипченския ироходъ.
ВогнитЬ действия се свьршихж съ завзинаниего на
 Р/еско-турмата война на 1877 т.— Сач-стсф. н берлип. договори. 287

Адрианополъ, втората турска столица въ Европа. Тукъ

се съединиха главнигЬ русски сили ; тукъ стигнж. и глав-
нокомандующий великин князь, Николай Николаевичь съ
своя щабъ. НЬкои военни отряди се пнроводихж. къмъ
Димотика п Галштолъ, но скоро работигв взехл; прими
рителна посока. Русската войска не превзе тЬап пункти,
не пр1>взе и Цариградъ, който б'Ъше готовъ да се при
даде на освободителигЬ ни. РусскигЬ солдатп застанжхж.
въ Сан-Стефано и гледахж отъ далечь прЪкраснийтъ видъ
на Стамбулъ, високигб зшнарета на Св. София и се
крьстпхж. на старо-славната черкова, сега потурчека, вьр-
ху която гЬ нръдполагахх да въздигнжтъ христианекий
крьсть ц знаме. Разекавватъ, че въ Царигридъ всичко
било приготвено за да срещне русеката побйдителна вой
ска. Турцнт^ се примирили съ идеята да се прЪвьрне
Св. София въ черкова, мнозина отъ пашитЬ се приготви
ли да иджтъ тамъ, отъ гдйто ех дошли д^дитЬ имъ и че Сул-
танътъ приготвпль свой паракодъ за отвезвание и оше че
даже самото турско правителство приготвило казарми за
русскитв солдати. Но то не би.
На 19 Августа 1878 год. пратенницпгЬ на порта
та Серверъ-паша и Намжкъ-паша съ сълзи на очи пс-
просихж. миръ и главнийтъ началникъ на русеката вой
ска великийтъ князь Николай Николаевичь, като бъчпе
принуденъ да се съгласи на примирие, подписа пр'Ьд-
варителнигЬ условия на мирътъ.
България пострада твърдЪ много отъ гьзи война.
Турците не го имахж. за нищо да убиватъ безор^жнит-Ь
Българи, едноплемешшци п еднов'Ьрци на МОСКОВЦИТБ.
Около 15000 души се закарахж въ разни времена въ
Азия; та п цариградскигЬ Българи, които до това време
б-Ъхх незакачени, начнххж. и гЬхъ да затварятъ въ тъм
ници и да ги пращатъ въ Диари-Бекиръ или въ Анкора.
Българский тогазъ екзархъ, Негово Блаженство Антимъ I
съ няколко души б'Ьше испроводенъ въ Анкора. Въ Плов-
дпвъ, Одринъ и Сливенъ стотини Българи отъ всички
съсловия се лзбЪсили. Най-зл-Ь станж. когато кад^Ь края
на Юлия Гурко се принуди да отстхпл отъ неточна Тра
288 Българска История.

кпя назадъ пакъ на Балкана. Тогава именно Турцигв

зааалихл. н-вколко градове и села, н-Ькои, каквото Стара-За-
гора. Нова- Загора п пр. изъ основанието съсипаха и изгорих*.
п исклахл; ГО.ГБМО множество хора. Бъ'жанн,игЬ пзъ Тракия,
които попълниха Търновско, умирах/й отъ гладъ и отъ студь
и едва на Януария можехж да се вьрнжтъ на родината си.
Велнкийтъ день на освободяваньето на милиони рус-
скн селинн станл день н на свободата на българското
многострадално отечество.
На 19 Февр. 1878 год. се заключи окончателния
миръ въ Сан-Стсфано. Договорътъ сключенъ тукъ устрои
едно българско княжество въ неговитв истински пр-Ьдв-
ли. 'С.твдъ нзмннуваньето на 485 год. (отъ паданьето
на Тьрново въ 13 ЯЗ) България пакъ се вндЬ свободна,
пакъ се повика на политически животъ отъ своигв ве
лики спасители и освободители, отъ Руссигв и 'русскн-
ТБ солдати, отъ Царьтъ Освободитель. който самъ-ся
пос'Ьти България и въ време на войната дълго време над
зиравате вьрвежьгъ й въ Сввщовъ, Павелъ. Горни-Сту-
денъ и подъ Шгввенъ. Граиицитг1> на българското т)тсъ
устроено княжество бгЬхл; малко по-широки отъ он1>зи,
които б1иие изработила конференцията въ Царпградъ.
Тукъ се взели въ по-строго и сериозно пзучванье етпо-
графическигЬ отношения. Сноредъ изчислението на Пе-
термановнт!; „географическн съобщения '• новата бъл
гарска дьржава иманге пространство 3091 'Ц мили.
Това княжество щЬшо да се управлява отъ единъ
князь, избранъ отъ народа, когото Портата само щ1зше
да утвьрдява съ съгласието на великигЬ държави, както
е сега съ българскпйтъ князь. Султанътъ имаше право
да щ/вкарва, въ случай на нужда, ВОЙСКНГБ си щтЬзъ
България и още да получава всъта година данъкъ. Юж
ната часть на нашето отечество, Македония до самата
Тесалия, тр'Ьбаше да състави часть отъ България. Въ Тра
кия гранидигЬ на България бгЬх& назначени до Одрпнъ.
На българското княжество се даваше широко кранбр-Ь-
жпе и на Черно л на Бгвло море: именно отъ Мангалия до
Хакимъ-Табясл и отъ Кавала до Халкадонский нолуостровъ.
 Русско-турската война на 1877 г.—Сан-стеф, и берд. договори. 289

Такъво бъ^ше българското княжество, както то се съста

влявате споредъ Санъ-Стефанскийтъ нарйченъ пр-влимп-
наранъ т. е. прйдварителенъ договоръ. Временното управ-
ление игвше да трае дв* години и пгЬше да има за
цйль да приготви страната ни къмъ новий животъ, да
приготви и людие способни за разни правителственни
служби, сждебни м^ста и пр. То се вржчи на князя
Черкаскип и България, подирь иетъ в^ка робство, д1>й-,
ствително заживЪ единъ честитъ животъ подъ р&ководство
то на СВОИТЕ по-стари братья избавители.
Но не бъчпе се още искъртилъ изъ грждигв на на-
шнйтъ народъ пьрвийтъ викъ отъ безкрайна радость за
едно толкозъ хубаво, толкозъ желателно ръчпаванье на
въпросътъ, когато мразъ поби неговото сьрдце и отчая
ние облада неговата душа. И още веднжжь опознахх
БългаритЬ, че ГБХНОТО географическо положение извиква
НГБКОИ злочестгши за него.
Санъ-стефанский трактатъ извика явна вражда на
Англия и 1гЬкои други държави противъ Россия. Тв ка
звах*, че Россия сама немогла да решава источлигЪ въщ^о-
си и че е необходимо съгласието на другигв европейски
държави. Въ 1878 год. пьрвитб шесть месеци пр-вми-
нххж въ най-уморителни дипломатически преговори. Глав-
ниптъ пргЬдм1>тъ на ТБЗИ преговори б4ше да се свика
единъ дипломатически конгресъ за да се обсжди новото
положение на работитЬ въ Турция, създадено отъ пггико-
вегЬ на русскигв солдати. Вече въ Марта дипломатите
б^хх готови, подр^зохж. СВОИТЕ пера и готвяхж СВОИТЕ
пжтни джамадани (сакъ-вояжи).
Но въ Марта конгресътъ неможа да се събере, а
събра се едвамъ въ Юний м"Ьсецъ, и договорътъ, Б е р -
линский трактатъ се сключи на 1-и Юлий 1878 г.
Този конгресъ и неговий трактатъ, б1>хж. ва Россия единъ
видъ окови подирь нейнитБ велики подвига на Дунава,
подирь нейнигЬ геройски битки на Балкана, Шипка и
подъ Плввенъ, а за Българигв — единъ ножь, който
распокъса отечеството ни на части.
Пространството на Българското полунезависимо кня-
Б. История, Бобчева. 19
290 Българска История.

жество било ограничено и съкратено на повече отъ по

ловината (наместо 3150 кв. мили 1091 кв. мили, съ
около до два милиона жители). Уа устройството на Бъл
гария оставаше русский коммиссарь съ 50.000 войска
само за 2 месеци.
Освъ-нь Българското княжество, останжлата часть на
нашето отечество се распокъса още на четире части : а)
Источна Румелия (Южна България) — автономна область :
б) Добруджа — подвластна на Румжния ; в) земи подъ управ
лението на Сьрбия и г) земи, които по старому оста-
ватъ подъ пряката султанова власть,
Южна България или Тракия съ своята южна
граница на Черно -море, по край Андрионополъ, по р.
Арта и источницитъ1 на Кара-су, пргвкрьстена подъ име
то Источна Румелия се отд-влп като особенна автономна
область. Южна България по тойзи начинъ оставаше ка
то съединена на турската империя, но съ особенно само
управление, съ христианинъ главенъ унравитель, назна-
чаванъ отъ Портата съ съгласието на Великигв държа
ви, за петь години.
Македония, тъзи страна, която имаше може би
повече нужда отъ освобождаванье, и която още е изложена
на най-ужаснигв страдания, останж пакъ подъ турското
иго. Берлинский трактатъ предвижда само да станжтъ н
за нея нвкакви реформи. 23-ий членъ отъ Берлинский
трактатъ говори, че „Портата се задължава добросъ-
в^стно да введе въ действие на островъ Критъ Органи-
ческий Уставъ отъ 1868 год. Подобни устави ще се
приложятъ и въ другигЬ части на Европейска Турция,
за които не се предвижда особенно административно
устройство отъ трактатътъ. Изработваньето на подобни
устави, както за Македония, така и за всъ'ка область на
Турция, ще бжде поржчано на особенни коммиссии, въ
които туземното население ще получи широко участие".
Добруджа се откъсва отъ България и се дава на
Румжния въ замина на нейнигв услуги въ послъ-днята
война. Колкото за другитБ славянски държави, каквото
Чернагора и Сьрбия трЪбва да обадимъ, че гЪ ако и
 Руссво-турска^а война на 1877 г.—Сан-стеф. и берлин. договори. 291

да иматъ защо да еж недовлни отъ берлинский трактата, то

не толкозъ колкото насъ БългаригЬ. Сърбия доби своята
пълна независимость и широка часть отъ земя : Нйшско,
Пиротско, или часть отъ така наречената Стара-Сьрбия.
Чернагора получава окончателно припознаванье на ней
ната същински ненарушавана независимость и доволно
широко разширяванье на своята мъничка земица; прило
жената часть къмъ нея има колкото сама Чернагора и сжщо
часть отъ брътътъ на Адриатическо море.
Славянските земи на Босна и Херцеговина, дЬто най-
напръ-дъ СМЪ-ЛИТБ хайдути длгнххж. знамето на балкан
ското освободяванье, се предаде отъ едно чуждо иго на
друго, именно на Австрия, съ право да дьржи гарнизони и
да има военни пжтища въ Ново-пазарский санджакъ,
между Чернагора и Сърбия.
Отъ неславянскигБ земи, Гърция доби южната
часть на Тессалия и Епиръ, отъ Ларисса до устието на
р'Ька Саламбрия.
Колкото за сама Россия, тя си повьрнж отнетата съ
парижский трактатъ Бессарабия, задържа Ардаханъ,
Карсъ, а отъ Батумъ направи единъ свободенъ при-
станищенъ градъ. Осв-Ънъ това, русското правителство се
услови да получи отъ Портата една контрибуция отъ
много милиона рубли.
И така дипломацията се опита да раскъса и умали
това, което многобройните жертви на Россия направихж
въобще за христианскигЬ народи на Балканский полу-
островъ. Россия б^ше принудена или да се съгласи, или
да подкачи борба съ Англия и нейний съюзници. На
шата освободителка неможеше да направи второто, защо
то тя имаше нужда отъ отдихъ, отъ почлванье, и тя се
ръчни съ болезненно сьрдце да приеме първото. Дипло
мацията на чело съ Биконсфилда, Сализбери и пр. търже
ствуваше, като се хвалеше, че е повърнжла Султану двй
трети отъ отнетигЬ му чр'Ь;зъ сан-стефанский трактатъ земи.

19»
 ГЛАВА XXX
(повторно).
ПОЛИТИЧЕСКО УСТРОЙСТВО НА БЪЛГАРСКОТО
ОТЕЧЕСТВО.
Русската окупация н деятели остьта на тога
вашното управление. — Българската Кон
ституция (16 А п р. 1 8 7 9). — Органический У с-
тавъ на Неточна Румелия (14 Анр. 1879).
Отъ 13 Юлий 1878 г. денъ когато се подтвьрди
берлинскнп трактатъ до 16 Априлий 1879 г. когато въ
Търново беше подписана и утвърдена бълг. конституция,
т. е. Органическия Уставъ за управлението на държав
ната наредба на българското княжество, — изминж се
единъ периодъ отъ деветь месеца.
Въ това време нашата съвременна история прйдстав-
лява доволно паметна картина. Русското управление, най-
напредъ подъ ръководството на Князя Черкаский, а сетне
— на Князя Дондукова-Корсакова разви една прекрасна
деятелность. Администрация, сздебни учреждения, народно
просвещение и финанции, — гЬзи първи клонове на дър
жавната деятелность, — обърнжхх .сериозно внимание на
нашите наставници ;. учители. Може смело да се каже,
че въ тойзи периодъ на 9 месеца у насъ дЪнелностьта
кипеше и на всекжде се виждаше едно извънредно движе
ние. Отъ нашите български д-вятели, които не малко съ-
действувахх въ това време за урежданието на НОВИГБ
учреждения у насъ, ний сми длъжни да поменемъ лмето
на г. Марргаа Дринова, известнийтъ български исторпкъ,
който направи значителни услуги по просвещението. Тр1>
баше наистина една такъва енергическа и опитна ржка
за да се подигне училшцното у насъ дело, пропаднало
 Политическо устройство вя българското отечество 293

толкозъ много въ време на последните размирни и военни

времена.
Ний казахми, че двятелностьта беше извънредно
силна. И наистина въ това непродължително време ний
видехми въ България да се появятъ училища, сждебнн
учгр^ждения на здрави научни основания, администрация
доволно редовна, пощи и телеграфи, митници, болници и пр.
Но това, което бъчне най-утешителното, то е воен
ното устройство, земската войска, която ни оставиха на
шите освободители. Сл^дъ шесть-седемь месечно упраж
нение ний ВПДГБХМИ младите български сили да съставляватъ
една стройна, доволно добре уредена войска. Откри се военна
ншола, която имате за цвль да приготвя мастни офи
цери и военни началници. СлгЬдъ една година учение
въ военната школа учащите се положихж. испитъ съ
отлична сполука и се назначих* за офицери (подпору
чици) по войската.
На 10-й Февруарий се отвори тържественно първото
учредително народно събрание въ Търново отъ Всероссий-
гкий коммиссарь князь Дондукова-Корсакова, въ присжт-
ствието на разните европейски дипломатически агенти.
Учредителното събрание дьржа 27 заседания подъ
председателството на бивший български екзархъ Н.
Пр. Антима и подпредседателството на Г.г. Петко
Каравелова и Тодора Икономова.
Първото учредително българско събрание, което се
състоеше отъ всичко, което България можеше да даде най-
лично и просветено, изработи една конституция на бъл
гарското княжество. Тъзи конституция съдържа 22 гла
ви, въ които еж. обяснени и изложени всички основни
начала на господарственно-обшественните наредби въ кня
жеството.
Споредъ конституцията, българското княжество е
монархия нас.тБдственна и конституционна, съ народно
представителство. Законодателната власть принадлежи на
князя и на народното представителство. Князътъ у-
твьрждава и обнародва приетите отъ народното събра
ние закони.
294 Българска История.

Изпълнителната власть принадлежи князю: сждеб-

ната власть въ всичката нейна ширина принадлежи на
свдебнлгЬ места и лица. Князьтъ има право само за номило-
ванье. Той е длъженъ да живее постоянно въ княжеството и
когато го остави, да обади за това народу чрезъ проклама-
ция, като си остави памйстникъ.
Българскийтъ дьржавенъ гербъ е златенъ короно-
вапъ гербъ на тъмночервено поле, съ корона отгоре.
Престолонаследието ще става по м&жската нисходя-
ща права линия на пьрвийтъ избранъ князь; князьтъ по
лучава 600,000 фр. на година за обдьржанъе.
Господарствуюшата в1>ра въ бълг. княжество е пра-
вославно-христшшската, на която треба да принадлежжтъ
князьтъ и потомството му. Въ черковни работи бълг. княже
ство прави неразделна часть отъ българската черковна об-
ласть, подчинява се на Св. Синодъ, върховната власть на
българската черкова, гдето и да се намерва тая власть. Но
свободата на вероисноведанията е припозната за всекиго.
Запр-Ьтени еж въ България всякакви титли, отличля
и ордени (нишани), освень за военните. Сжщо така е за-
нретено робството и продажбата на человечески сжщества.
Собственностьта, личностьта, жилището и препи!--
ваньето ех неприкосновенни. За това никой не може да
бжде наказанъ, лшиенъ отъ имущество, посетенъ въ до-
мъгь си отъ полицията, ако за това нема сждебно или
законно постановление.
Българската конституция освещава свободата на пе-
чатътъ, събранията и дружествата.
Представителството на българското княжество се
заключава въ народното събрание, което бива о б и к н о-
веннс и велико.
Обпкновенното народно събрание се съставя отъ
представители, избрани направо отъ народътъ и се из-
биратъ за по три години по едпнъ на 10 хил. души
отъ двата пола. Обпкновенното народно събрание наглед
на и подтвьрждава всички законопроекти, обсжжда пред
ложения за държавни займове, данъци и вергип и пре
глежда бюджетътъ на държавата. То заседава всека го
 Политическо устройство ва българското отечество. 295

дина отъ 15 Октомврийдо 15 Дек. Но за никои важни

работи може да се свикай извънредно.
Великото народно събрание се свиква отъ князя,
наместничеството или министерскпй съвътъ за н4кои из-
вънреднд въпроси, каквото еж.: отстж.пванъе или разм'Ь-
няванье на територията, нзмЪннванье на конституцията,
избиранье, въ случай на нужда, на новъ князь и пр.
Числото на представителите, които го съставляватъ е
двойно отъ числото на обикновенното събрание.
Министерствата еж шесть: на вжтръчннигв дела, на
ВЪНШНИТЕ д1иа и на в^роиспов^данието, на финанциитЬ,
на 1гравосждието и на войната. На чело на вс/Ько мини
стерство има по единъ иинистръ ; всичките министри пра-
вятъ министерский съвътъ.
Пьрвийтъ князь Александръ I беше избранъ отъ
учредителното народно събрание на другий день поднрь
подписваньето на конституцията. На 4 й Мапя когато
Александръ I беше отишелъ въ Ливадна при Русскин
пмлераторъ, една българска депутация му поднесе таиъ
актъ отъ неговото избранпе. Откакъ обиколи европейски
те дворове, пьрвийтъ български князь се вьрнж въ
България и на юллй той стжли на българската земя и
прие вьрховното управление на княжеството.
Въ това време, когато въ българското княжество
самото народно представителство си изработи едно кон
ституционно управление въ 'Неточна Румелия, това се
извърши отъ една европейска коммиссия, която заседава
въ Пловдивъ.
Тъзи международна европейска коммиссия свьрши
СВОИТЕ дъ-ла и подписа Органическийтъ Уставъ, по
който се управлява за сега Южна България, пр^вкрьс-
тена въ името Неточна Румелия, на 14/46 апр. 1879 год.
Пьрвий главенъ ущ)авитель на Неточна Румелия е
князь Богориди, избранъ отъ Султана съ знанието
на европейските държави. Областьта има администра
тивна автономия и едно Областно Събрание приготвя
законигЬ за местото, които се прогласяватъ съ одобре
нието на Господаринътъ.
296 Българска История.

Главнийтъ управитель князь Богориди управлява отъ

Анрилия 1879 година областьта.
Негови прями помощници еж управптелигв на раз
ни административни отдали, наречени директори. ТБ ех
директоритЬ на вхтръмннитв д-Ъла, на правосъдието, на
финанциигБ, на общпгЬ сгради, на просвещението и на
милицията. ТБЗИ директори съставляватъ Частнпй СъвЪтъ
• на Главний управитель.
Областното събрание има вс/Ъкагодишна сеспя, която
се подкача ЩУБВЪ Октомврня и трае два месеца. Това съ
брание има, заедно съ главнийтъ управитель, правото да
прави закони. Областното Събрание състои отъ 36 изби
рани отъ народа членове, отъ 10 назначени отъ глав
нийтъ управитель и отъ 10 други, засЗдающи по право.
На вс^кагодишната си сессия Областното събрание
избира изъ своята ср-Ьда десеть членове, които съставляватъ
Постоянни йт ъ Комитет ъ. Това тйло, -излъ-зло отъ
народното представителство, има за ггвль да служи като
постояненъ контрольоръ на администрацията, като съвЪтникъ
на главнийтъ управитель и да разгледва и удобрява
всички Пуб.тичио-администратпвни правилници, които и-
матъ силата на законъ и се издаватъ съ оеобни прикази
отъ главний управитель.
Неточна Румелия е разделена на 6 департамента,
управлявани отъ префекти. Денартамеитпт^ се д'Ьлятъ на
околии, а гЬзи послгвдият^ на общини. ОколиигЬ се
управляватъ отъ околийски началници, а общинитъ- отъ
кметове.
Въ продьлжение на посл-вднит^ двЬ години отъ
своето автономно сжществуванье Неточна Румелия е на
правила значителни успехи въ общественно — културно
отношение.
Управлението, сждилищата и училищата отъ день
на день съ уреждатъ все по-добръ\ Едно силно стрйм-
леиие за улучшение въодушевлява всички: и управляющи,
и народъ.
Край.
 67

81ап1ч>гс1 ПшуегвНу ХлЪгапез

81апГогг1, СаПГопиа

Ве1игп Ша ЬооЬ оп ог ЬеГоге йа1е Лае.