-Y13

949.72
Columbia University
in the City of New York
THE LIBRARIES

CI
RA
BO

IN

NIWATS
IH
A

N.
av
ie
na1n .
01
11
0
 ГЕ

Т!

съ еев
 ГЕОГРАФИКО -ИСТОРИКО - СТАТИСТИЧЕСКО

А. С ОКСА А. 4
НА

ТАТАРЪ-ПАЗАРДЖИШКЖ -ТА КААЗЫ

съ еднж харта и таблици на различны стары памятницы,

СЬЧИНЕНО

отъ

Стефанъ Захаріевъ ,
Т.- Пазарджиченинь.

BIЕНА.
Печатница на л . Соммерън С- іе.

1870.
 ГЕОГРАФИКО - ИСТОРИКО -СТАТИСТИЧЕСКО

А. С.А. С..
НА

ТАТАРТ- ПАЗАРДЖИШК -ТА КААЗА

съ еднж харта и таблиця на различны стары памятницы.

СЬЧИНЕНО

отъ

Сшефанъ Захаріевъ ,
Т.- ІІазарджиченннь.

BIE HA.
Печатница на л . Соммерън С- іе.

1870.
 1

IT

949.12 Care

Y13 HT

JEO

ET

to

A
 WO

Къмъ УЧЕНОЛЮБИВЫ - ТЫ ЧИТАТЕЛИ .

1962

Милн съотечественици! познато е ва сички вы, че

сѣки единъ отъ человѣци -ты , за да ся отличн отъ други -ты
земны творенія съ словѣсность- тж, длъженъ е най-търво
да познава мѣсто - то, въ кое - то ся е родилъ и живѣе, не
AUG

членъ на словѣсно - то му домородство. Затова и азь поже

8

махъ да испитамъ нопозная точно мило - то ми отечество,

н послѣ да го запозная и съ сички -ты мон съотечественицы .
Ако и неспособенъ за такова важно дѣло, като не изученъ,
110 нещаетie, на своя - ть природни языкъ въ свое врѣмя, нъ
предпріѣхъ да опишћ градъ-тъ и каазж -тя татаръ- пазар
джишкж и сѣко село особно, исторически, топографически
и статистическы , и да изложж мѣстоположително , н съ
дразстояние - то сѣко село едно оть друго. Както и главни - ты
1Главины н рѣкы до прѣдѣлн -ты на съсѣдни - ты градища
нь една географическа карта, до колко ми помагах сили
ты, спорѣди слаби -ты понятія кон -то имамъ на Елинскій - тъ
азыкъ и то по причин , че преди 30 годины като бѣше
издалъ на Гръцки языкъ, едно описаніе на пловдивскм- тж
епархія покойній -тъ пловдивски Икономъ попъ Костантинъ,
много неточно и кратко, дѣто само Татаръ Пазарджикъ н
нѣкои села повръхно забѣлѣжва, и съ цѣль да стане по
точно, и повзяснително описаніето на тѣзи мѣста , сѣка го
дина обикаляхъ по нѣколко села , да испитвамъ жителн -ты
за старн - ты историческы преданія до колко-то помнятъ стар
ци - ти , и да описувамъ планините, рѣките и развалените
крѣпосты и черквы, кои-то ся съществували въ Българ
ски-ты времена, като събирахъ и колко-то ржкописы бъл
гарски сж ся укрыли отъ гонители-ты Гръци на българскж- тя
знисменность, въ кой-то ся намѣрнxж нѣкон отривкы и за
бѣлѣжванія много полѣзни за описаніе-то ми, освѣнъ това
нспитахъ и нѣкон приятелы Турцы, че нмали частни исторін
написани подаръ завоеваніе-то на тѣзи мѣста, от кой -то
нзвлѣкохъ неколко изясненія за станали -ты битвы тогава
къ Българи-ты. Итака до 1851 година, ако и да бѣше по
вѣче - то матеріалъ готови за описаніето, нъ отъ една страна,
като
непознавамъ граматически Българскій - тъ языкъ не

дерзнахъ български да пишж, нотъ друга стръна, ако да

Пишехъ на гръцкій -тъ языкъ , като не намѣрихъ ничто
гръцки по таж страна, освѣнъ въ едно село, дѣто имало
1 *
 4

едно елинско преселѣніе ('Апоzia ), и то отдавна изчезнало,

мыслѣхъ че неще ползува никакъ Гръци-ты, н чюдѣхъ ся
какъ да права. Нъ въ това врѣмя като ся яви и второ опн
саніе на пловдивскж -тя епархія по пространно и допълнено
съ нѣкон стари надписы и разни забѣлѣжванія Hзмыслени
оть списателять му Георги Цукала , съ кое -то той иска да
да докаже, че още отъ осмiн-тъ Яфетовъ сынъ и внукъ на
Ноя Тиръ, като ся населило това мѣсто, жителн -ти му ся
наричали Трако- Елины, и че Пловдивъ никогашъ ся нена
ричалъ съ това имѣ, нъ сегашни-ты Българе го прекръ
стилы така своеволно, безъ да мысли той, че старо - то имѣ от
на тоя градъ: Пулпуденъ кату нѣе Елинска рѣчь, отъ дѣ го
см прекроилы Елиннты, а нѣ отъ Плъдънь ? съ което имѣ сж
го нарѣкли първи-ты му основатели Пелазги подиръ по
топъ- тъ, и послѣ за по благозвучно го имѣнували Пловдив. (тун
И така азь кату не съмъ срѣшналъ въ наши -ты нови исто -
рицы особно нечто да си забѣлѣжилы за тая стръна, за дя
ся открыять много забравени отъ Исторiя- та работы, рѣ- Тут
шихъ да нарѣдж чинно събраній - тъ матеріялъ за описанie-
то до колко-то ми бѣше възможно , и на говоримій -тъ по тая
стръна языкъ описяхъ мѣста -тя на западни - ты тракійскн
предѣли мѣжду България и Македонія, а дѣто сж сн случа
вали важны събытия и кръвaвн битви, първо между Бъл
гари -ты и Римо-гърци-ты, и послѣ мѣжду първи -ты и Ото- 1 les
манци - ты , кое-то описаніе съ Божія помощь ся свърши .
Прочее молитствувамь чтото на учени - ты и способни от .
наши- ты учены да предпріѣматъ да опишътъ по точно, н
по пространно не само тая малка каазж, нъ и други -ты
каазы въ цѣла Тракія, оть кой-то описанія да стане едно
цѣло Землеописаніе точно, ндя ся усъвършенствува Исто
рія-тж на Трякійцн - ты , и просж извиненіе отъ любезнн - ты
читателы за неправилно - то мн съчиненіе и правописаніе,
понеже цѣль - та ми нѣе была да ся прославя, или да ся по
кажж че съмъ много учень , и то сега въ преминала воз- Бі
расть, нъ да послужж назъ народу си съ нѣщичко, Прій
мете убо, мили съотечественицы , принaсеній -тъ ми КЪМ
вась мой трудецъ съ истътя ревность сь коя-то Вы го при
нося мъ, није задоволите списателжть .
на 24. јюнія 1865 .
въ Т. Пазарджикъ. Сшеф. Захаріевъ.
 ПРѣдговОРЬ.
Понеже настояще - то Описаніе си отнася за Българи -ты
дѣто живѣжтъ въ западній - ть край на Тракія, мысля че
нете биди излишно, ако пишемъ нечто въ кратце, не само
за жители - ты на тая стръна, нъ въ обще и за сички -ты
Тракійскы Българы , кон -то отъ незапамтенн вѣковы см
Населявали и
населявать цѣла Тракія. Спорѣди повѣчето
стари и нови западни Историцы , току - речи сички -ты народы
Жителы
нь Европа, влѣчать си начало -то изъ Индія, а
спорѣди Елинскиты и нѣкои истински Историцы, подаръ
потопъ- тъ, тръгнало едно многочислено отдѣленіе оть Индія
подъ предводителство-т на нѣкой Тирь, и като преминали
Въсііоръ- ть насѣлнлы ся въ тая страна на Европа , която
оть тяхній-тъ предводитель Терь ся нарѣкла Тракiя и на
тія преселенцы отъ послѣ Елини -ты дали имѣ Пелазги, а
тін мѣжду себѣ- си см ся наричали ю Самоскрытскій -тъ
языкъ Ярія , т . е. орячы , или полски жители , които ся зна
яли още тогава да оръть и да сѣжтъ жито. Подиръ тія
Пелазгы, и други отдѣленія сж излазилы изъ Индія, и едни
ся оставили въ Азія и ся населилы при Черно море, като :
Вpired;), oть кон - то н мѣсто - то нарѣкан Фригія
Връгн -ты (Витте
( сега медіѣхъ). Други ся оправилы презъ Карпатски -ты
планины в ся населили край рѣка Волга и сегашна Мало
оссія, и сички-ты тія единоплемѣни отдѣденія тогава жи
вѣяли патріархално кату Исрайлтени -ты , и ся говорилы
Старо - българскій -тъ или Славянскій -тъ языкъ, до дѣто 700
годин , преди Хр. едно най - голѣмо отдѣленіе тръгнало отъ
Индія подъ предводителство-то на двама братія Бренъ и
Болгъ, и такя Бренъ отишълъ съ свои-ты, та ся насѣлилъ
въ Западна Европа, я Болгъ съ свои -ты останалъ въ с .
точна Европа , отъ кого-то и жителн-ты на тая стръна Сла
Bяны ся наимѣнували Болгары , или Българы ( понеже
стари - ты Българе ся произносили ъ кату ои на това Hмама
живи свидѣтелства цълняски -тѣ и рудопски -ты потурчени н
6

не потурчени Българы, кон-то и днѣсь казвать Болгаринъ и

Гърци-ты варнчатъ съ собственно - то имъ нмѣГорцы). И така
см станали н тракійскн-ты Славяны отъ Пелазги Българы ,
въ понеже нашата цѣль е да опишемъ само жителн - ты на

западна Тракія, и то отъ Одринъ до Средна гора, между

Стара - планина и Рудопа, за това оставями други -ты жи
телы на Тракія да опишътъ по учены н по способни Бъл
гары а мы ся ограничаваме да кажемъ спорѣдн Страбона,
че преди много вѣковы петь племеня едноязычни населн
вали западна Тракія oть Одринъ до рѣка Искърь; а Зосимъ
нарича тія мѣста Тракійска Скитія, (както ся наричалы Елн
ниты сички-ты Славяны Скиты и Варвары .) И спорѣди дока
зателства-та на Херодота н Страбона, тія петь племѣна сж
населявали слѣдующи - ты мѣста : 1 ) Удръци-ты ( на гръцки
искривено Одрисн- обріза:) живѣялн въ Одринскж - тж
область, и тяхній - ть Царъ Търънъ ( Тирисъ- Tops), осно -
валъ първи пять градъ- тъ Одринъ, сегашно Едрене, при
рѣка Мирнця, и това племѣ было по силно-то отъ други
ты
четиры племѣна : 2) Въстанци- ты (вистонн -pistovs ; )
живѣяли въ южни-ты предѣли на западна Тракія сега Ксан
тийскх область (Ахжръ челеби) 3) Затръци ( Сатрн - атра .)
живѣяли въ планини-ты Рилля и Рудопа, за кон - то Херо
доть, въ 7 книг. пише, че были войнственъ народъ и юнакъ
( Мdzpov 28yoq & Assteias), н ты нарича Вълхвы , по
неже живѣяли отъ плячкх и исповѣда, че тоя народъ не
ся быль покорилъ на никой человѣкъ въ свѣть - ть, нче
слѣдувалъ да си живѣе свободенъ и въ неговото врѣмя . 4 )
Тилцн-ты (THлатiн -Т :hаtаio:) живѣяли на край предѣли- ты
въ Срѣдна гора (2xiрлоу, xai M&aoy pos ) 5) Бесн-ты (Be
1- BY330 , zat B € зза ) живѣялн въ поле -то, и были по
си

ученн и по образовани отъ свои - ты съплемѣницы, и по при

мѣръ- ть на свон-ты предцы живѣнлы патріархално и не -
мали нито кумиры, нито капища и молитви- ты си, или ре
лигіозни-ты си длъжности непълнявали подъ стари и голѣми
дръвѣта и вѣрували безсмъртie- то, до дѣто нѣкои мждрецы
Замълкъ (Zaponges ) и Евмълъ ( Evролтос) гы научили да
вѣрватъ н други божества, и да основътъ едно гадилище
( Masteiov) на най -високiн-тъ върхъ на планина Рудопа въ
имѣто на бога Снва, или на индійскн нѣкой царь Діониса
( на тi. 8 планина най: - высокій - ть връх ся намира въ пазар –
 7:
джишка - та область, отъ турци - ты нарѣченъ Гнозъ - тепе,
заради пространній -тъ изглѣдъ дѣто има и ся види много
надалечь къмь юсь, нетокъ и северъ, и понеже тамо има

великолѣпин развалины отъ мраморни, зградiя, послани съ

мозайкъ, вѣроятно тамо да е было гадилище- то на наши - ты
предцы ), за кое- то Херодот , доказва, че не было по - малко
важно, и по долнe oть Делфнійско -то прочуено гадалище, и
че на това гадалище доҳождали нарочно человѣцы освѣнъ
Тракійцы - ты н Аватнрн - ты ( Аотаріtа ! ) или Агатиры,
кой - то спорѣди Страбона живѣяли мѣжду Рудопа и ce
гашна Перинъ - Планина нъ Меленишко, и Илирійчанн - ты и
Дарданчени отъ Охрискж -та област , да ся допитвать на
това гадалище за свое - то щастие и бяджщность, Оть тія
доказателства явно ся заключава , че Македонци - ты Ага
тиры , Илирійчени - ты н Дарданци- ты , като съплѣмеңнцы
на тракийски - ты Славяны предпочитали сж това гадалице
отъ елински - ты . Послѣ одринскій - тъ царъ обновилъ мал
кій - ть градецъ Плъдънъ (оть плодній, или оть плодовито - то
мѣето нарѣченъ oть първи - ты индійскы Славяны ) и събралъ
въ него разсѣянн -ты по поле-то Бесы, и го преймѣну валъ
Колебы . Подиръ нѣкое врѣмя, Македонскій - тъ царъ Филипъ,
каго былъ принуденъ сѣкогать да иска отъ свон-ты съсѣды ,
и единоплемѣницы спомагателня войскж противъ Горци-ты,
нли Елнин -ты , забѣлѣжилъ че тѣзи мѣста были изобилни
сь злато, желѣзо, олово и други земни произведения, та
ненадѣйно нападналъ на Тракійцн- ты , и завладѣлъ
пловдивскж - та область отъ сегашно Харманлій до Срѣдня
гора и разширилъ пловдивскм-тж крѣпостъ, а като съгра
дилъ нѣкон великолѣпни кжця , преимѣнувалъ го Филиповъ
градъ ( Ф.Аппополя), а пак, за да може да удържи този
градъ, основалъ наблизо още двѣ крѣпости Држглянъ
( Арбzrekov ) и Мястр » (Maste pay) . Той като былъ сузеренъ
на Елини - ты н покровитель на тяхнн-ты религиозни заве
денія, понеже тогава Фокійци -ты были ся възбунтували н
отишли та разграбилы иманіе-то на Делфійско-то га це,
царь Филиппъ съ много войскм отишълъ да гы накаже 3а

святотатство - то и забралъ сичкн-ты жителы отъ Фокійскж

Tж область, тa кoтo гы докаралъ вседомовно въ западна Тра
кія , селяни - ты (tops datixos ) населилъ между баткун
ски -ты , станимашки-ты и хисарски българы , а граждани
 8

ты населиль въ Пловдивъ, кой -то преймінували Лукавій

градъ, (Поуроолол ). Това прѣселеніе нан заточеніе е ста
нжло 360 год. прѣдъ Р. Х. И така тія Елини Фокійцы ако
и да станали една смѣсъ съ пловдивски-ты Българы , както
показвать и изнамѣрени-ты до сега елино -български надпи
сы, нъ се си с вардили народностъ - тя и языкъ - ть , до дѣто .
българ. царь Иваница или Kaлoнванъ разоря до основи - ты
Пловдив , и вскореняса потомци -ты на Фокійци -ты, что-то 1
до паданіе-то на българско -то царство, нито имѣ, нито
дума гръцка си е чюла въ Пловдивъ. Сегашни - ты гърцы нѣ {

колциня ся пришелцы отъ Епиръ и Тесалія, а повѣче - то

са погърчени Българы отъ села - тя . Подиръ умиралкм - та на
царъ Филипа, сынъ му Великій Александр , като покорн
Елини - ты съ свои -ты Македонцы н съюзници-ты Тракійцы ,
съ кон -то и отиде да завладѣе цѣла Азіа, тогава наши - ты
Тракійцы подъ предводителството на своятъ царъ Изморъ,
(" Нарарод) станалн , та превзелы крепости- ты и ся освобо
дили отъ македонскм -та власть. Послѣ кога -то по смъртъ 1
Т
на Александра, Македонія останала подъ владѣніе - то
на царь Бернанкя ( Пердiza;) тѣ были н неговы съюзницы , 1

додѣто Римляни -ты завладѣли цѣла Европа и Часть Оть

Азія, тя подновили крѣпость-тж на Пловдивъ и го пренмѣ
нували Тремонте ( Трубvtov). И така тоя славянски градъ
въ различни врѣмена, носилъ е петъ различни нмфна. Послѣ
кату ся раздѣлила Римскм - тя Дръжавж на двѣ империи За
падна и Въсточна, тія мѣста останали подъ властъ - тя на
Византискж- та Имперія, и наедно съ Гърко - рамлянн - ты
като пріѣли християнство - то и ся покръстилы , слѣдува
телно были ся подчинены и подъ черковнжтя власть на
гръцко - то духовенство, кое-то непремѣнно имъ е наложило
своять языкъ въ черкови -ты и училища-та имъ, кату не см
имали още такива Книгы на свoжтъ си языкъ ( сега по
слѣдно ся намерихм нѣкон ржкопнен на черковни книгы
писани смѣсено сь рунически и кириловски буквы) ; нъ при
сичко това наши - ты Тракінцы, при много-то усилія на Гър
ци - ты , пак си увардилы народностъ - та и языкъ - ть , кого -то
см донѣсли изъ Индiя и на когото коренъ - тъ е въ Само
скрытскій - тъ языкъ н писменость. Послѣ въ 485 год. по
днрь Хр . едно отдѣленіе отъ Атнловн-ты Гуны , или Венеты
и Анты, подъ предводителство - то на нѣкой войвода Борисъ,

Г
 9

преминали презъ Трояновиты врата въ Тракія н ся няселили

нъ Цѣнина, отъ дѣто подпомогнаты отъ свон - ты сылемѣ
ницы. Тракійцы, дръжали сж . седмо - годищах война съ

тръцкій -ть Император , Анастасія Дикора , до дѣто да иско

ренять Фокійски-ты елины преселенцы из ь Баткунъ. А
послѣ волжки - ты Българы кату преминали Дунавъ -тъ, н
едни ся стремилы къмъ юго -западъ и завладѣли Македонія,
Епиръ, Тесалія, Пелопонесън цѣла Морея, другы ся стре
мнли къмъ югоистокъ и завладѣли Долна Мнзія (Българія ),
спорѣди Зосима Понтійск Скитія, и тамо кату неможали
да ся съберъть и поминжтъ въ 679 год. подаръ Христа,
едно многочисленно , отдѣленіе отъ Българе-ты преминало
Стара- Планина (Емъ), прѣзъ Демиръ- Капія при Сливенъ, и
подъ своять началникъ Батая ( Ватра ;) навлѣзнали въ
Тракiя ися населили оть одринскж - та область до запад
Hн - ты и предѣлн, мѣжду свои-ты единоплемѣницы и едино
язычницы Тракопелазгы и съществувътъ до днѣсь! Прочее
когато най -стари - ты елински историцы, кон - то ся почить
тъ отъ цѣлъ ученъ свѣтъ пижть така за Тракопелазги -ты ,
нли Тракославяны , чюдно е какъ сегашни-ты гърцы най
паче Георгій Цукала Закинтянинъ и Власія Скордели ста
нимаченинъ искать да докажатъ, че Пловдивь быль Елин
ски градъ и жителн- ты на тія мѣста былн Тракоелнны, и
то по причинж че въ Пловдивъ нѣкогащъ ся ковали мѣдни
пенязи съ гръцкы буквы и ся намирали вь Баткунъ, Станн
мака, Хисаръ - ть и въ Пловдивъ надписы съ елински букви,
н тѣ смѣсени съ Български, напримѣръ ( вмѣсто гръцки : тись
полеосъ Tins Пелеws ) то градо : TО ГРА10, а на други
надписъ емѣсено, на пр. нач . FЧО, ХРОМОС която
дума може да е искривено Крумоеъ, oть Грумоша или Крумъ
великій царь български. Колко-то за пенязи - ты ковани съ
образнты н нмѣната на римски -ты цѣсары , нема Никоя
важность гръцкж-та писмѣнность, понеже като е имало въ
тѣзи мѣста мѣдни рудницы, какви-то ся видятъ въ Пещер ,
и другаде, то за по лѣсно ся кованн въ Пловдивъ, както
видимъ и множество Сръбски и Бошначки срѣбърнн пеня зн
ковани въ Расуза и въ Венетін , кой-то носять образи - ты и
нмѣната, на Сръбски-ты кралеви и Деспеты , н на Бо
начки +ты . Бановы , надписани съ латински буквы както н
въ
много ржкоінсы отъ IX- й вѣкъ си намирътъ мѣжду
10

български-ты буквы и гръцки букви намѣсени , нъ отъ това

нито Българи - ты сж станали Гръцы , нито Сърбн -ты , и
Бошнаци - ты Латины, нито Латнин - ты пловдински Fърцы .
нь Гърци -ты ще кажатъ, че Българи - ты кату ся были
по-много отъ Гърци- ты и см были владѣюццій - ть народъ
зачто до не ем тія надписы на тяхній - тъ языкъ ? Отговарями,
че 11 Bн-ты преселенцы на Тракія, ще скор подаръ по
топъ - ть не сж имали писмена, нъ само нѣкои чърты и різки
съ кой - то сж забѣлъжвали по -важни -ты събытия, и като
сHлень
и миролюбивъ народъ, кой -то ся е благодариль
да живѣе съ землѣдѣлie и вжтрешна търговія, не е ималъ
сношеніе съ други-ты народи и не е искалъ да завладће
чюжди мѣста, нито е допущалъ и други-ты да завладѣжтъ
тѣхно - то мѣсто, както ся правилн Горци - ты , та сж заѣли
писмѣность - тя си отъ Финикiйци - ты (Арапиты) и така сж
останали безграмотнн. Послѣ Болгъ, тѣхній - ть сьотече
ственикъ и единородець, кога-то е дошълъ при тяхъ, поднрь
толкова вѣкове, ако и да е донѣслъ нѣкои по-точни писмена
оть Индія, нъ н тін не сж были достаточни за цѣли списанія,
нъ само тѣхни - ты Друйди, или жръци сж гы употрѣбливали
да забѣлѣжвать пророчества-та на рудоско-то гадалище
( виждъ натпреди вь забѣлѣжв. 26 и 32) и да пишагь рели
гіозни -ты книгы, та послѣ царь Филипъ кату введе въ Маке
донія хърко -елинскж- та писменность, и кату завладѣ плов
дивски-ты славяны, нема съмнѣніе, че и тука е ввелъ тая
писмѣнность, и послѣ като е преселилъ и Фокійскн-ты
Елины , распространили см Рърко - елнcкм - та писмѣнность, и
языкъ - ть , а Фокійци -ты като ся были по- искусны въ худо
жествж-та, слѣдователно тія были по майстори въ рудар
ството и сж были опредѣлени oть Римляни -ты да ковъть
и пенязя - ты , и еж ты надписували съ какви - то писмѣна еж
зваялы въ честь на свон-ты владѣтелн. А за надписи - ты ,
дѣто ся намирать на камънѣ и мраморни плочи, понеже
е имало и Българы каменорѣзцы, тія кату не сж знаямн
точно гръцкiн -тъ языкъ, смѣсвали ся и български думи
мѣжду гръцки -ты , и ако да прислѣда нѣкой оригиналн -ты
на тія надписы, и нѣ прекроенн - ты надписы въ списаніе-то
на рѣченін -тъ Цукала, ще види много такива имѣна нѣ само
съществителни, въ и прилагателни даже и български букви
исослѣ смѣсени съ гръцки- ты , нъ Гърци - ты ще кажатъ н
 11

че сички -ты послѣшни гръко - римлянски нcтopицы

това ,
пишътъ Іловдивъ съ гръцко имя Филипополъ, понеже сж
знaяли че тоя градъ е былъ елински, нъ пакъ и сички-ты
знаят , че както Плъдънъ ( послѣ обърнато на Пловдивъ за
благозвучіе - то ) явжнти по добрѣ въ ушн - ты на Българи-ты,
така и Филипополись по добрѣ звжнтн въ ушн - ты на Гър
цн - ты , и за това тѣхни -ты историцы ако н да сж знанли
първо-то има на тоя градъ Пулһудени , че не е елинска
рѣчъ, нъ е прекроена отъ Плъдънъ, предпочитали сж да го
наричать Филипополъ, и отъ тяхъ ся земали исторія - тя
не само Римляни-ты, нъ и Франги -ты и Германци- ты , н

по подражаніе го пишать Филипополе. Както глѣдами че

и Турци-ты, подирь завоеваніе-то на мала Азія и Европа , на
много градища ся преиначили имѣна - та по своему, нъ жи
телн-ты на тін градища не см ся преобърнали өть това на
турцы . Така и Франги- ты н Германци-ты и прочи- евро
пейски народы , додѣто да обработьть своють нисмѣнъ
языкъ, чели сж нписували ся на Латинскій -ть языкъ, на
кой-то и до днеѣсь испълнявать священнн - ты служби въ
черкви-ти си, нъ oть това не сж станали Латины. Тъй сжице
и тракийски - ты Българы зачто-то нѣкогашъ употрѣбливали
гръцка-ж писмѣнность, не сж станали гърцы . Това може
да мечтаять само распалени главы оть великжта идея !
Прочее на пусто ся мячать, н ще ся мячатъ гърци - ты да
докажатъ , че ракопелазги -ты или тракійскн -ты Българы
еж были побългарени елины, кога-то нещать да видятъ че
тѣхин - ты стари историцы пишать, какво и малко-то гърцы
кой-то ся намиратъ въ Тракия и Македонія сж погърчени
Българы, и додѣто безпристрастни - ты панелинисты (ако
има и такива) точно прѣглѣдать сички - ты градина и села,
както и рѣки - ты н планннн - ты въ цѣла Трякiя и научить
имѣва-тя имъ, нека прочетъть и европейски- ты языкой
спитателы и археолозы да видят , что пишат , за древни
ты Славяне-българы жителы на Тракія, и це ся увѣржтъ
че говоримъ безпристрастно цѣлж -та истина, за коя-то съмъ
благонадѣждени, че някой отъ разумни -ты любочитателы
неще си съмнѣва , Здравѣйте !
на 24- й юнія 1965 год . Сакашеляшь
въ Т. Пазарджикъ. 1 с . 3. .
 1

П
ГЕОГРАФИКО - ИСТОРИКО - СТАТИСТИЧЕСКО .
к
ОПИСАНІЕ.

На Татаръ- Пазарджишкжтя. Каазж. 1

1. Мъсшоположеніе. ч

Градътъ Т.- Падарджикъ лѣжи въ Западни - ты предѣ

лы на Тракія , въ отворено-то къмъ Истокъ поле, нарѣчено
Ономасійско поле, въ 43° ширини, и 42° 20 длъжння.
между шестiй-тъ и сідмій- ть климать къмъ сѣнеръ. Това
поле ся ограничава отъ планини Рилла, Рудопа и Срѣдна
тора . Градътъ е въ срѣдоточіето на това поле до край
дѣсній - тъ брѣrъ на р. Мариця. Пазарджишкото поле ся про
стира къмъ Истокъ 3 чася до прѣдѣлиты на пловдискж - тж .
казж ; къмъ север , 21, чася до Коюнъ тепе ; къмъ западъ
2 '/, до рятовете на Стражатж, 5 '/, чяса до проходъ-тъ на
Момина-Клисура и къмъ югъ 2 ' /, часа до Каркарія , и 3
часа до Рудота ; то обѣма 36 ', часа четвероуголны. Се».
ла-та си разстяни въ поле-то, въ планнны-ты Рилла и Py
допа и въ Сѣдна гора , на коя-то крайниты рятове с наса- ,
дени повѣчето съ лозія ( 1 ).

II. Предѣлы .
Т. Пазарджишкж -тя кааза ся окружава къмь юго
Исток
и северо - истокъ oть Пловдивск -тя каазж, кьмъ
югъ отъ каазнты Неврокопскя и Разложкж, къмъ - юго за -
падъ отъ Самоковскм-тж каазм , къмь западъ отъ Ихтиман -1

ск.-т. каазя и къмъ северъ oть Златишкж - тя каазя.

III. Пространство. ..
Тая кааз , ся простира къмъ юго - исток , 13 часа до
пловдивски -ты доспатски села Балабанлie и дѣвляны, къмъ
 13

истокъ отъ полски -ты села: Единюво, Полатово, цѣлопиця,

н Ржжево-Конаре 4 часа. Къмъ сѣвере - истокъ отъ селата :
Айваджикъ и Ерелie 4 часа . Къмъ сѣверъ отъ Копривщиця
въ пловдивско 9 часа, н къмъ Панигюрище до Стара Пла
нина ( Емъ) 10 часа . Къмъ съверо - западъ до златишки-ты
села Мирково и Камарцы. Къмъ западъ Капжджикъ- дер
вентъ ( Трояновиты врата) и до Костенско-то блато 7 часа . .
Къмь югозападъ съ самоковското село Сестримо 77, ча 2

са и къмъ юмъ отъ Кизъ - Кулесни ( 2) н планината Авраамо

во въ разлошко и Неврокопски-ты села Ковачевцы , Пле
тена, Лабчи и Осина 19 часа. Итака за да си обиколн сичка
тж кааза, трѣбватъ 84 часа ; тука счислявами и проходъ- тъ
на Ташъ боазъ (3 ) далѣчь 10 часа, кой-то води въ Ахжрь
Челябискж-тж каазя ( Ксантія ).

IV . Качесш во на земя- шж.

Въ гористи - ты мѣста както и въ поле - то земя - та ся

намира подъ разни видове : на мѣста е червеникава и жила

ва н ся нарича нловица, на мѣста е чърна и мазна и ся на
рича кара - топракъ ( черноземъ), на мѣста бѣла и ровка и ся
нарича акъ-топракъ ( бѣлопръстица ), а на мѣста пѣсъчлива
и ся нарича кумсалъ (пѣсъчлива ). Земя-та въ тая каазм въ
обще е плодовита, нь Bь полето като ся сѣжть нивата
ся орисъ, на орачиты остава шестатж чястъ отъ ниватя да се
сѣжтъ жита, и то на высоки-ты мѣста дѣто ся ненскачва 1
водата , нли дѣто сж были челтикъ по предната година.
11

V. Ръки.
Градатъ, както и сичка-та кааза е изобилна съ води,
по причинж на тукашни-ты челтицы (4). Освѣнъ Мариця
коя - то тѣче край градъ-тън единъ каналъ отъ рѣка Топол
ниця минува презъ варошя , нъ и въ сѣкх кхца има по е
динъ два кладенцы, а полѣто на сѣкжде е процѣпено съ
каналы (вады), кои -то напоявать челтицн - ты . Тѣзи каналы
ся отдѣлявать съ бентовы оть Мариця (5), коя-то въ много
епохи съ наводнѣніятя си е расипуваля градъ-тън близно
те до неж села, нли отъ Тополниця (6) н от другите рѣкы,
кой - то ся спомянуватъ въ забѣлѣжванія -тя. Само нѣкон
села въ полето н въ срѣдня горя зиматъ потръбна - та вода
14

отъ вѣблите ( кладенци ), а горнсти : ты села Hмать нЗво

ры и чешми , нли малкы потоцы , кон -то тѣчять презъ се

ла -та нмъ и ся изливатъ въ нѣкоя отъ рѣки - ты .
VI . Климаш ъ,
Понеже положеніе - то на тоя градъ ся намира отворе
но къмъ непокъ то повѣче нcтoчни - ты вѣтрове го ветъ, нъ
и други -ты вѣтрове не ся въспирать отъ околни - ты пла
нивы, та климать - тъ можеше да е много здравъ , ако не
осквернявахм въздухъ - ть лѣжящи - ты води около градъ -ть $
въ челтиците , от които произлязватъ лѣтин-ты трѣскы и
други болѣсты сѣка година ; нъ пакъ благодарение на много 3

численн - ты вярбы, насадени около градъ -тъ, на кон-то г % 4

бести - ты листа поематъ утровата на смрадливите нспаре 1

нія. Въ полето става много студъ что -то по нѣкогашъ и че

ловѣцы умнрятъ отъ мразъ, скщо и презъ лѣто-то ставать
несносни горѣщины , и понѣкогажъ пада толкова снѣгъ дѣ
то трае до Марта,

VII. Произведенія.
Тукашна-та земя яко и да е много способна за плодо
родіе, нъ старій -ть обичай въ обработваніе-то, както въ
сички-ты мѣста на Имперія-та е неизмѣненъ, та не помага
на земж-тя да си открые сички -ты съкровища. Между това
земя - та на так каазм може да са причита съ най - плодоно
сни -ты въ Тракія ; тя ражда вь изобилие вино и жито, като :
загарія, бѣлія, червѣнкж, ржжъ, ечмикъ, овѣсъ, ровъ , ку
курусь (царевицы), просо, Фій, ленъ, кoнoть, сусамъ, анна
сонъ, тутунъ, памукъ и най -добрін -тъ oрисъ. Сѣка година
пощо ея удовлѣтворять мѣстни -ты нужды, изнася ся и на
вжнъ за проданъ до 30,000 кила червѣнка (килото по 56
ока), до 60,000 кила ржжъ (кило-то по 50 ока), до 10,000
киля wчмикъ (кнло-то по 40 ока) , скщо и вино до 50,000
стовни или мѣри (стовна-та по 12 ока) и рякія до 4000
стовни, и малко нещо ленъ н фасулъ ; а оризъ-тъ туку рѣ
чи сичкій - ть ся продава на вжнь. Други -ты произведенія не
достигать и за мѣстна-тя нуждж. Зелень (зарзавать) ся са –
ди около градъ - тъ въ 60 особни градины , кой - то освѣнь
градъ - ть износи ся и за села -та и вжнъ въ Самоковъ, Их
 15

туманъ н Златиця. Въ тѣзи градины ся ражда, зелie ( лаха

на), прасса, кормить (сованъ) чесновъ лукъ, Фасулъ, (ба
кла) грахъ, лѣща, нохуть, репа, цвѣкло, морковъ (авучъ),
шалгамн , енгинаръ, кервисъ , майданосъ, копъръ, спанакъ,
пазія , тученици, горячки (тере оту ), чюшки пиперь, бамж,
патанджени , доматы , барбой ( патати ) краставицы, разни
тикви и долма кабаци, и много лѣбеници ( карпузе) и дини
(пепоне) и пр.
Лесове ся нахождать много пространени въ планинн -ты
на Римла , Рудопа и Срѣдна гора, отъ дѣто непрестанно сt
чатъ голѣми количества кересте (7) или дръвѣта и джски
за зданія, скщо н въ клоноветы на тѣзи плинаны Има

лѣсове нарѣченн (корін) бранища отгдѣ - то сѣчать дрова

за гореніе н за вжглища , които са продаватъ въ градъ
ть. По рятове - ты нма дабравы (шюмаляцы, ормане) отъ
дѣто скотоводци-ты (овчаре) най - паче отъ полските села
въ есенъ chчать тя въ домоветы си праять лестницы за
да хранять звмѣ овците съ юмaтж я пръчки - ты горжть ;
заццо - то при тѣзи села като нѣма близо горя, повѣче то си
печатъ хлѣбъ - тъ съ смама, та ся испича и по -добрѣ н ста }
ва по- вкусенъ. Въ полскиты села, както и по други-ты има
дубравки ("Alaos), които селяниты съ благоговѣніе вардять,
като посвятени на нѣкон народни празницы, дѣто си събн
рать всѣдомовно, та колять курбане н като ги сварьжтъ гоща
вать ся и ся весѣлжть за спомянъ на стариты врѣмена.
Овошки растатъ въ изобилie, нъ нема нарочно градины за
тяхъ, освѣнъ въ нѣкои села и то само за вишни- ты , а дру
11
ги - ты овошки, както въ градъ- ть, така по селатх растъ
тъ въ кмни - ты градини и дворове, та само за мѣсто - то не
достигать. Въ таж кааз , ставать яболки, круши, дюли,
сливы , вишни, чирѣши, кайсій, зерзалій , дуракія, праскови ,
бадеми, мушмуле и скоруши ; по полѣто има много ягоди, а
въ Рудопа най добрн -ты малины. По лозiята, по янвята и по
ливадити имавъ изобилieopѣхы, отъ кой-то изваждатъ дръве
но масло ( ширлаганъ). Лозя-та, или винодѣліе - то е едно отъ
главни - ты занимания на повѣчето села , и въ сничка - тж каа
зм има до 15,000 yврати лозя, нъ,около градъ- ть не може
да станатъ, затова гражданн -ты имать свойты лозя въ по
ближин -ты села отъ дѣто си докарватъ потрѣбно -то гроздѣ
за петмесъ, речѣлъ и вино, или го продавать на крячмари
 16

ты . Лозія-та по тѣзи страни можехм да станат по - добри

и по -плодовиты, нъ цомъ ся обержтъ, селяниты напущатъ
сички -ты добичета въ тяхъ да ѣдѣтъ шуматя имъ и така ся
тжпчать до пролѣть освѣнь това и работенie- то нмъ не ста
ва съ искуство , нъ както си знажтъ отъ, памти -вѣка , така
ти работжтъ и до днѣсь. Копринар ство - нема като по други
мѣста, нъ въ сѣкх кхца туку рѣчи има по нѣкоя черниця ,
та отъ листie -то имъ хранять сѣка година бубы по старій
ть обичай незны продавать пашкулиты на търговци - ты за
сѣме, или за да ги точатъ на копринж, други точать паш
кулн - ты въ кміця -тя си на ржце н вядять особенъ ви дъ ко
приня, отъ коя-то тъчать много добри копринени платна
(бурунджикъ) и ги продавать много скжпо за вь Босна .
Преди нѣкож година насадих ся черникови градины в »
Пещерж , въ мѣнастири - ты Калугеровски и Баткунски, и
малко нѣщо край градъ - ть. Скщо и тръндафилови градины
има въ тѣзи мѣста, но най - повѣче има въ Барцигово, дѣто
изваждать гюлово масло по добро и оть кжзанлжшкото , ни
ся продава по -скЖІю. Скотоводство -то,много ползува селя
ниты и джелепиты (суватчін), защото има въ каазя- тя мно
го добри пасбища ( отлацы, яйлій) за говеда, овцы, н ко
зи , оть кой -то сѣка есънъ едни ся комжть:3а/ месо, други
тонжтъ на лой, а другы солять за пастърма въ залханнты,
я пакъ нѣкон ся продавать и за вжнъ живы. Говѣда има
сичко до 40,000 нъ понеже често става говежда бѣлестъ по ун
села-та до толкова что -то мнозинж остаятъ и безъ прегатни
волове, и така ся неумножавать. Спорѣдъ бегаикчиски - ты
тефтеры овцы има до 150,000, на кой-то масло - то , сирене
то, вжина - та и ярина-та ( юнь) като не достига за мѣстно - то
употрѣблѣніе (8) внася ся и oть вжнъ голѣмо количество
вжина, ярина, масло и сирене. Пчеловодство -то ся, вжди по
малко нещо въ сѣко село, най - повѣче въ гористи -ты селя
къмъ северъ, нъ то не стига за мѣсто - то , тя много мѣдъ и
восъкъ ся внася отъ вжнъ. Конф, мулета и осели (магаретя ) ар
има доста и повѣчето ся продавать на Марашъ панаирь.
Свине има до 20,000 кой-то ся въдятъ съ успѣхъ, нъ само
за мѣстнат нуждж. Въ градъ - тъ става свеж недѣлія въ
вторникъ и въ срѣдж пазаръ, дѣто ся продава много жито,
брашно, ястеливы неща, сакжкавъ родъ добичета, и само учи

ковско-то желѣзо, за кое - то нарочно тогава дохождътъ са

 17

моковски - ты настойницы въ куршумъ ханъ, дѣто го про

давать и въ четвъртакъ си отивать ,

VII . Жишее.
Жители - ты въ градъ- тъ ся ряздѣлять на 6 на рода:
Турцы, Българы , малко Цинцаре, Арменци, Еврее н Цы
гане, а села-тя ся населени отъ Турци и Българы .
1
IX. Харакшеръ.
Турци- ты имать гордѣливъ характеръ, и ако по цар
ск . - тя милостъ е подарено чрезъ танзимать - ть равенсто на
сички - ты свои подданницы, по прости -ты оть тяхъ мыслжтъ,
че сѣкакъ превъсхождать други - ты въ законни - ты правди
ны. Нъ при сичко това, и тѣ си имать себствени -ты добрины ,
само неприлѣжавать за умствено-то развитие на челядьтж
си , и не обичать яко да раб гятъ, нъ строго вардятъ свои
ты ннтересн . Българс -ты ся много търпѣливи , вѣрни, тру
долюбиви, страннопріѣмци и постоянни . Селянн -ты дръжятъ
много стари народни обичаи, като : пѣсны , игроводи (хоро),
празницы и преганія , както и други-ты тѣхни сыплѣменни
пы Славяны. Цинцари -ты понеже си разсѣяни между Бълга
реты не ся отличавать съ друго освѣнъ съ лукавство и
вражда къмъ българи -ты и ся предани на Елинизмъ - тъ .
Арменци -ты и тѣ ся малцинж, нъ мнролнбивы и трудоли
бивы и живѣжть по турски обичай. Евреиты, като не обу
чени да работять, живѣжтъ съ търговiя и сарафлъкъ . Цыга
ни - ты ся дѣлятъ на мусылмани и християни , на постояни и
скитницы (катунаре ) и живѣжтъ като Цигани.
х. Образованность.
Образованіе - то въобще е было на низъкъ степень, нь
слава и благодареніе на Н. В. Человѣколибнвій -тъ нашъ
царъ Султанъ Абдулъ Азисъ, кого-то мядро подраживать
ученолюбивн -ты неговы министры и Съвѣтъ-тъ на просвѣ
щеніе - то, кой -то ся труди да непълни царско-то желаніе и
заповѣда на сѣкжде да си отворятъ училища за всички -ты
народы, и още да сж нарѣдени добрѣ и снабдени съ достойны
учителы , какво -то да распростирятъ успѣшно образованie
то по сичка-тя му дръжава . И така Т. Пазарджичани - ты не
Опис. 2
18

остаять надиря отъ съсѣдн - ты си за достигваніе-то на тая

общеполѣзна цѣль. Турци - ти въ градъ - тъ иматъ бучилн
ща съ 400 ученицы н 3 женски съ 100 ученицы . Въ тур
ски-ты села има 10 ммжки училища съ 300 ученицы поне
же по - возрастници турчета ся учатъ въ градски - ты ме
дресета . И така сHЧКИ - Ты мжжки ученицы сж 700 а же
ски 100, кон-то ся учать да четжтъ и да пишять бого
словски предметы и своя законъ. Българскиучебни завѣденія
общи вѣ е имало до преди 40 годины и главно-то общо у
чилице въ грядъ -тъ е было гръцко, нъ вѣчна память на Х.
Михалаки Х. Костантиновъ и други нѣкои родолнбцы , кон
то въ 1847 година призовах за главень учителъ въ това
училище Г-на Никифора П. Костадинов , Еленченинъ да
предава въ особно-то отдѣленіе български наукы (9), таотъ
1857 год. н главно-то и приуготовнтелно -то въ единъ дворъ
останахм чисто български и направих доста успѣхы. Въ
градско -то главно училище има 60 ученицы a въ приугото
вително -то 150 учн. 1 женско училнце съ 70 ученицы н въ
3 взаимни училища съ 250 учн . Въ села-та има общи нча
стни 35 училища сь 1390 учен, и едно женско съ 130 учн.
Сички-ты мяжки ученицы ся 1850 а женски 200 учн . Цин
цари -ты иматъ въ тѣхна-тя черковж 1 училище съ 25 учн .
отъ кои-то нѣкои ся българчета, дѣто учатъ елински ( 10).
Арменци - ты иматъ въ черкватя си ! училище съ 12 учн.
кон-то ся учатъ Арменски да четать и съ Арменски буквы
да пишать турски думи , както писвахм и българи - ты съ
гръцки буквы български думи. Евренты си иматъ въ ха
вра-та 1 училище съ 80 учн. дѣто учатъ да четатъ ипи

Шать законъ - тъ си .

Въ градъ -тъ Турци-ты зимать 5 листа ,,Таквимъ векае “,

и 2 листа „Джерндей хаваднсъ “ , Българн -ты, понеже преста
на Съвѣтникъть и Пчелатж, зиматъ само в . Турція н Гай
да-та, както и въ главнн-ты села Панигюрище и Пещерж.
Въ главно-то училище има особна книгохранителниця съ
много книгы български, гръцкы, русски , латински и нѣкол
ко вѣхты и новы карты н два добрн глобуса .
XI. Число на жишeлы - шы .
Градътъ ся дѣли на 33 маxалы т. е. на 18 махали тур
еки и 12 български. Цыяцари -ты ся разсѣянн между Бълга
 19

ри - ты както и Арменци-ты и Еврей -ты между Турци -ты ,

н 3 цыгански махали. Много сиромаси Българе живѣжтъ въ
чужди кмщя подъ насмъ (кирія) въ дворовето на турски
ты кмщи , па и от български - ты кжця има нѣкоя кжця
рѣдко да нема по едно двѣ семейства кирянжіи . Въ каазх
тж чисто български села с 67, емѣсени съ турскн 12 села и
чисто турски 31 , сичко 110 села. Отъ сички-ты народности
жители-ты само мжжки см 53540 ( 11 ). Отдѣлно въ градъ- тъ
ся 3500 турцы и 7000 българы ; постоянни цынцари до
30 и непостоянни загорлін гръцы до 15 н тѣ повече елин
ски подданицы . Арменцы 320, Еврее 1200 и цыгане 300 .
Сички-ты 12320 въ градъ-тъ ; а въ села-та Турцы 8175,
Българы32145, Цынцары 50 и постояни Цыгане 1000 (скит
ниците не ся писаны ). Градъ-тъ ся съставлява отъ 3420
кжця, т. е. турски 1000, български 2000, арменскы 20,
Еврейски 3000 и 100 цыгански. Села-та иматъ 11304 кжця,
т. е. турски 2544, български 8400 и цыгански 360. Женени
Българе, кои-то сж се православны христіяны въ градъ -тъ
има 2000, въ села - та 9000. Въ сичкатм каазя български
свадби ставать до 500 ( 12), Цинцари -ты не си исключавать
ако и да зиматъ особни вулы за вѣчаніе отъ тѣхин - ты свя
щенницы, нъ като правятъ на рядко свадбы, и моми - ты си
даватъ на Българы , а момцы -ты имъ зимать българки, та
ся размѣнявать *) .
XII . Пъроисаов дь или Религія.
Турцы -ты и повечето Цыгане иматъ Мохамеданско вѣронс
повѣданіе. Въ градъ - ть иматъ 19 джамін н нѣколко мечита
а въ селата 30 джамін н нѣколко мечита , Българити си въ
обще оть православно исповѣданіе и въ градъ - тъ иматъ 4
черковы. Главната въ Вароша махала четвърти пятъ обно
вена оть дѣляни камъніе въ 1837 год. друга въ Силукъ
кавакъ махала съградена въ 1848 год. друга въ Енимахала
съград . въ 1856 год. и друга въ Чиксалжнъ махала съгра
дена въ 1860 год. Въ български-ты черкви богослуженіе-то

*) Въ градъ - тъ т. Пазарджикъ, ако ида са собствени-ты бъл

повечето български и
гарски књиця 12506 нъ понеже въ
турскы кљця живѣжтъ семѣиства съ кирiя и тѣхъ като
особна kolia! причислявами.
2
20

става съвсѣмъ на Славянобългарскыйтъ языкъ съ 16 свя

т
щенника , а въ села-та има 51 черквж съ 63 священника.
Ж
Исключаватъ ся Духовници-ты таксидіоты отъ монастири :
I"
ЗограФъ, Хилендарь н Рилски. Сички - ты тыя черквы и свя
с
ценницы бѣхх подъ властъ - тя на градски-ты Епископи
Агатоникiнскы до 18 : 7 год. до кога-то ся престави послѣд
6
ній - ть Епископъ приснопамятній Діонісія (12 ). И Цывца
TU
ри - ты си съградихм въ градъ-тъ една малкя черквица въ
1862 год.. Тя завися отъ двама -та тяхны священицы н .
я
отъ гръцкатя Митрополія въ Пловдивъ. Тѣзи привържени-
у
цы на елинизматъ безъ никоя нужда подпаднахм въ голѣми
длъгове, само да не слушать богослуженіс-то на български. 1

языкъ, ако и сички-ты да говорять чисто българскы а пове

чето знаятъ и да четатъ и пишатъ български, Арменци-ты .
имать 1 стара черкова съ 1 священикъ и Евреете 1 ҳавра.
съ нѣколко хаҳамы, по обичаятъ сн. ІІ

р
XIII. Промышленосшъ или шърговія. ri

C
Търговія - та е доволно простряння по различни-ты про-
н
изведенія , нъ по- голѣма-тя часть отъ гражданн-ты сж за-
(
наятчии и нѣколко земледелци. Мнозинж търгувать сь шан
с
цы, абы същнты и цѣлы топовы и гайтане по Мала Азія
DI
и Сирія . Нѣкон простирать кръгать на търговія -тя си до
Молдо - Влашко Сърбія н до Віенна , нъ повечето въ Цари д:
градъ . На вънъ ся изнасять абы, шаяцы, вълняни чорапе , р
кересте, орис», разни жита, бубено сѣме и коприна, лень,
п
Фасулъ, вино, ракія, сахтінне, мешины, агнешки кожи су
0
рови и работены и различни скжпоцѣнны кожусы. Внася
ся , кафе, заҳарь, соль камъкъ и морскж, пиперь, памучні? р
8
прежда, сѣкакви платна, европейска (ман Фатурж), калай ,
9
г
бакъръ, стомана, желѣза, вжлна , ярина, масло, медъ, восъкъ,
ІГ
суравъ памукъ , лѣсички кожи , сукна, гіонове, дръвено ма
сло, гвоздiя , тутунъ и солена риба. До преди 12 годины ста р
ваше ("
въ градъ - тъ и други панаиръ отъ 15 Августа до 1
у
Септемврія въ узунъ- ханъ, дѣто дохождахи търговцы да
Я
продавать сукна, маннФактура , актарлъкъ и мискчиликъ и пр .
(
Труски-ты занаяты сж 14, именно : табаци, сарачи, кав
вањи, бербери, мутаФИ, сапунджін, халачи, налбанти, демнрд
жін, керестеджін , бакали, дограмаджiн, касапс и кафеджін.
Български - ти ся 24 смѣсени, т. е. бакали, кръчмары , му

ни
 21

тавчін, абаджіи , кожухари , кафтанджін, мумджін, бакж рд -

жін, бояджін , терзiн н чохаджiн, кундураджін и папукчін ,
гуглари, актари и черчін, унджіи и житари, касани , ковачи,
самарджін, таракчів, кацяри, дулгери, Фуряджів, скмекчін,
грънчари, бахчевяни , кафеджін, натрапази, колари и ара
баджін ; сички-ты еснафы см 38. Арменци-ты ся терзіи и
телями, а Евреи - ты сж платнаре , чаръкчiн н сарање. Дуге
ни-ты въ градъ- тъ см до 1200 има и 30 ханища (гостепріем
ницы) 1 салхана, 2 ммжки баны н 2 женски, 1 тилеграФи
ческо заведеніе, 15 чешми, тобщи шaдърванъ и един
толѣмъ часовникъ въ срѣдъ градъ - ть .

ХІV. Micшна власшь.

Каазк - т . Т. Пазарджишка отъ 1840 год. завися oть
| пловдивскія - тъ янвалжкъ и ся управлява оть особенъ мюди
ринъ, кой - то сѣкогахь ся назначава и испраща отъ Царн
градъ ( 14) и единъ кадія, кой-то ся мѣнява на 18 мѣсяцы.
Сѣкж недѣлн. става два пяты сждебнiн мезлишъ въ срѣда
и схботж, Въ него засѣдавать петминж турцы и двама хри
стіяни българы , дѣто ся намира и правителственiй - тъ пи 1
са ръ ( малъ кятнон ). Полицията ся състои отъ 1 юзба
|| шiя, 2 мулязн мы , 2 чаушы, 16 суварі в (конниц ы) и 75 пешцы
джандары , отъ кон-то единъ мулязнминъ н двамата чауін,
раздѣлени на три кола (нахін), та обикалятъ села-та да вар
дять каазж-тя отъ хандуцы и да събиратъ царски - ты дано
цы , а осталн - ты ся употрѣблявать въ градски служби.
Освѣнъ тяхъ има и други 90 души, нарѣчени бекчи аске
ри, тѣ см раздѣлени на 18 кули (стражи) по петмина за да
вардят , клисури-ты и опаснн -ты мѣста по пятищата . Въ
традъ- ть на сѣка махала и въ каазж-тж на сѣко село има
по единъ капзямалинь (бирникъ) и единж мухтаринъ (ста
рѣшнна), кой - то дръжи цярскый печать н уведомлява вла
стъ - т за сичко нещо. Въ градъ -тъ ся сбиратъ сѣки петакъ
членоветы на
черковно-то настоятелство за да наряждать
народни-ты, черковни -ты и училищни - ты работы . Такнвж
съборы ставать и въ главнн-ты села.
ху. мѣсшна финанція.
Правителстенна - т касса ся дръжи отъ единъ кассie
ринъ подъ вѣденіе - то на малъ-кятибн кон-то с длъжни да
 22

испращать на сѣки мѣсяцъ смѣтки - ты до пловдивско - то

правителство, и сѣкж година прѣзъ Марта да отивать та

мо, та да излагатъ н давать счетъ за годишни -ты приходы

и разноскы. Градъ-тъ и каазж - тя понеже плаща постоянно и
други нэвжнрѣдни даноцы , както ня бекчи аскери, на ту
лумбаджін-ты и на пазвантите, които ся непричислявать
на общн -ты даноцы, само за изясненіе ги забѣлѣжвами.
Доходи -ты на Царство - то отъ Т. Пазар, каазя сж слѣдую
щн - ты :
1. Теметуять , или годишенъ данокъ.
Турци-ты въ градъ - тъ давать за година грошя 36534
сющи - ты въ селата турски 2601 19 и 10
Българи - ты въ градъ -тъ 114160 и

| cЖщи-ты въ селата
Арменци - ты
Еврен - ты
2) 1187994 H 10
..1040 и
... 6390 и 10
..55621 - 30

2
Цыганн - ты въ градъ- ть н селатж
1661858 20
Н Оть тыя на Турци-ты ся пада на главж по гр. 25 и 16 н /,
на Българи -ты само вергія 33 н 10 и 1/2
2
на Арменци -ты , 3 30 и 30 н /,
на Еврен-ты 99 .6 и 10 и2)

на цигани -ты *) 39 в
2. Беделъ аскеріс (замѣнж отъ война).
Българи -ты сички-ты давать за година гр. 611755
Арменци -ты " 22 .. 1500
Евреи -ты ..4870
618125
3. Русумн мющемaй ( досетокъ на вино - то , на ракін-тж
н русядіе за продаване питія ) за 1864 год. гр. 170,000 .
4. Русумн ихтисанъ ( дамга, бачъ и пр.) за 1864 год. гр.
140,000.
5. Русуми агнамъ ( десетокъ на овци-ты) за 1864 год.
гр . 550,000.
6. Русуми джяна варъ ( десетокъ на свинете) за 1864
год. гр. 36,000.

*) Понеже версія - та на християнски-ты цыгане е смѣсена съ

турски - ты цыгане, и бедели -ты имъ съ християни - ты как
то и на цынцари -ты , не с отдѣлени особно и тука
 23

7. Аашаръ (десетокъ -тъ на произвыденія - та опре

делень за петъ годины връху села-та) всяк . годиня по
2641522 : 12 .
8. Тутунь Гюмруги връху села-та за 1864 год. гр.
48,000.
} 9. Еди - вантъ хазне тухумларя (челтицы дадени съ
нджаръ (наемъ) за 1864 год. гр. 205,000.
10. Пиринчъ ашарж (десетокъ на оризъ-тъ ) за 1864
год. гр. 310,000.
11. Русуми евкаФъ ве моаджелятъ ( оть дyгены , кмщя,
тапін и махлюлать продадени) за 1864 год. гр. 40,000.
12. Еразін мири русуматя (за собствени-ты земи нови
тапін и махонлать продадени ) за 1864 год. гр. 720,000.
13. Налъ гюмруғю (връху плочи-ты ) за год. 1864 год.
гр. 26,000.
14. Уста , каля русатъ тескересн за 1864 год. гр.
10,000.
15. Мирури убур, тескересн дадени за 1864 год. гр.
12,000 .
16. Веракан сахихм (за разни записи) за год. гр. 2,000.
17. Контракти за дугены и кжця дадены за год. гр.
1,500.
18. Русуми духанъ ( дестокъ на тутюна) за год. гр.4,000.
19. Русуми тусъ ( десетокъ на сольтж ) за год. гр . 5,000.
20. Сусадie тескереси (на кои-то продавать по дугени -
ты паралама тутунъ-тъ ) за 1864 год. гр. 7500.
Всичкы - ты горни количества

събрани заедно ставать 76 19318 гр. 32 пар.

като ся причислять при тѣхъ н дол 99

ни - ты , кон -то ие Влизать въ цар 92

скы - ты доходы : 9 "

1. На 72 души бекчи яскери по гр. ..48960 >

2. На 5 тулунбаджie въ градъ- тъ , ... 7200

3. На 6 пазванты ..4000
събирать ся всичко 7679478 гр. 32 пар.
отъ кой -то на всякхмжжскя главя ся. падать по 105 гр.
20 °/, пары данъкъ.
 24

18
Разноски за издръжяніе -то на мѣстнатх власть
годинж .
на мюдиринь - ть годишна заплата гр . 27000
» тахриратъ катиби 99 4800
малъ катиби 4800
97 касiеринъ- тъ 3600
» ашаръ кiятиби 97 3600
у мензилджіять заплат. 84000
текавиты войницы распуснати 12000
,, разни спахів за тимариты 2, 96000
77 сахатчіять 99 50
за сиромаси турцы за поrрѣбеніе 1000
» месариФи мутеФерика на санджка 1200
2160

П на 72 души бекчи аскери по кулн-ты на год. гр.

9 18 онбaшін
сички-ты джандари въ кааз
97

- тя
621600
185280
съ тайнатъ - тъ имъ наедно дава ся сѣкж година гр. 447090
Тѣзи разноски като ся приснѣмать отъ горни-ты приходы ,
остая чистъ доходъ на година-тж по гр. 7172228 : 32 пары .
Понеже т. Пазарджишка -та кааза, по нарѣдбата на
стари-ты войводи (управители) ся дѣли на три колове : на
Отлукъ кйой -колу, Орта-колу н Яка-колу, така що-то на
сѣки колъ въ главно-то село, и именно : въ Панагюрище,
въ вѣтренъ и въ Пещеря има забите, подуправителн, нъ под
властни на мюдиринъ-тъ, затова описвами особно селата
на сѣки колъ , като начнемъ отъ най-близно -то село до
градъ- тъ , ще свършимъ пакъ до най -близно-то село.
І. Яка колу.
Ямурларъ, село , часъ къмь югозападъ отъ градъ
тъ съ 10 кмщя и 35 жители Българи , съ 3 чифликм и 10
кмщи ратаи цыгане и 20 жителы цыганы , Селяни -ты ся
занимавжть сь земледѣлie и скотоводство .
Чарганлж, турско село , часъ къмъ сѣверозападъ
8
2

отъ Ямурларън , часъ къмъ западъ отъ градъ-тъ съ 35

кіжця турски, 1 джамін и 30 кмщя цыгански н 120 турцы
жители , и 100 цыганы само земледѣлцы.
Ковачево смѣсено село край потокъ- тъ Коломанъ съ
32 кмщи, 1 текке и 100 турцы , и съ 40 кмщя, 1 черкова ,
1 училище съ 15 ученицы, 1 ханъ и 160 жителы българе
 25

земледѣлцы и скотоводцы. Това село е 4 часъ къмъ западъ

оть Чарганлie и 14 , часъ също къмъ западъ отъ града.
Злокучене, село 1 часъ къмъ западъ отъ Ковачево и
21/, часа сящо отъ градъ - тъ, съ 30 кжця, 1 ханъ и 120
жители българы земледѣлцы и скотоводцы.
Саря - ханъ -бей, село смѣсено, връху развалинн- ты на
старій -тъ градецъ Загоровъ при потокъ-ть Каломанъ 2 часа
къмъ западъ отъ Злокучене и 4 /, чася скщо отъ градъ- тъ,
съ 40 кжця, 1 джамія, 1 чифликъ и 140 турцы и 60 кмщи ,
3 хана и 240 жители Българы, 10 кмця и 30 цыганы зем
ледѣлцы, градинаре и скотоводцы .
Момина Клисура, село въ устie-то на проходъ-тъ ,
часъ далѣчь отъ Мариця, дѣто стоять развалнин-ты на ста
рій - тъ мость 11, чась къмъ западъ отъ Сарж-хавбей, и 6
часа скщо къмъ градъ-ть съ 60 кміця, 1 черкова ( 15 ), 1
училище с 15 учн. 4 хана и 240 жит. Българы дръводѣл
цы , вжгляре и земледѣлцы.
Голѣмо Блюво, село въ една долння на Рилла край
рѣка Ясеница съ 120 кжця , 2 черкви , 1 училище съ 50
яханн, дѣто валять ширлаганъ, нѣколко са
учи , 4 хана , 2
пунджінницы и табакханы и много бачкін за джскы съ 450
жителы Българы , повечето дръводѣлцы , лозары н нѣкои
катанчаре, кон-то правятъ различни ключове , харбін, но
жове и малко нещо землед:ѣлцы ( 16).
Малко Бѣлюво, село въ една осойна на Рилла ° , часа
4

къмъ истокъ отъ Голѣмо Бѣлюво и 4 ', часа къмъ западъ

оть градъ - тъ съ 32 кмця , 1 училище съ 10 учн. н 130 жи
тѣлы Българы дръводѣлцы, лозаре и земледѣлцы ( 17) .
Семчина, село въ полнты на Рилла '/, часъ къмъ нс
2

токъ отъ Малко Бѣлюво и 4 часа къмъ западъ отъ градъ-тъ

съ 40 кмщя, 1 черква, 1 училище съ 15 учн. и 160 жетели
Българы и 30 кЖщя цыганы, І текке и 100 цигане. Бълга
ри-ты ся занимавать съ варство (да горять крѣчь ) дръво
дѣлie и земледѣліе, а цигани-ты правять клинцы (мухове)
за подковаването на плочиты, кон - то изкъ тѣ работятъ.
Сайшли, село на скщій -тъ рѣдъ, '/, часъ къмъ исток ,
отъ Семчина н 394 часа къмъ загадъ отъ град. съ 40 ккщя ,
4

и 160 жители Българы, дръводѣлцы, варджій и земледѣлцы .

Варвара , село на смційтъ рѣдъ * /, часа къмъ исток ,
оъ Сайтли и 3 часа къмъ западъ отъ града съ 110 кжця,
 26

1 черкова , 1 училище съ 20 учн. и 435 жители Българы,

лозаре, дръводѣлцы , варажби и землѣдѣлцы ( 18).
Елли - дере, село при устie-то на цѣпинскатж рѣка, раз
дѣлена на три каналы , кон-то тѣчять презъ селото . 1, част
2

къмъ истокъ отъ Варвара и 21/, часа къмъ западъ отъ града
съ 46 кжця, 1 черкова, 1 ханъ и 180 жит. Бълг . земле
дѣлцы, скотовъдцы и воденичаре, понеже има много воде
ницы, eднa бичкiя и двѣ тепавицы ( 19).
Ясж-ккша, село въ полето ' , часъ къмъ северъ отъ
2

Еллидере и 2 часа къмъ западъ отъ града съ 40 кмця, и

160 жит. Българе, земледѣлцы и скотоводцы,
Урджалари, село въ полето '/, часа къмъ истокъ отъ
9

Ясж - кжшла и 14 часа къмъ западъ отъ града c . 15 кмця

| н 60 жит. Българе н5кжцы н 20 жит. цыганы, земледѣл

цы и скотоводцы . 1

Кюсе- мурашлж, село въ полето '/, часъ къмъ юго

нстокъ отъ Урджаларъ и 11 , часъ къмь юго - западъ отъ
града съ 40 кмця, 2 чНФлика н 160 жит. Българе земле
дѣлци и скотовоци ,
1
Ляхово, село въ полето ', часъ къмъ истокъ отъ Кю
семуратлж н 1 часъ къмъ юго - западъ отъ града съ 25 к
щя, 2 чифликж, и 20 кмщя съ 80 жит. Българы , земледѣл
цы и искотоводцы .
Башкунъ, село врьху развалини - ты на старій - ть градъ
Basztovoy въ политена Каркарія 1 , часъ към, юго-истокъ
оть Ляхово и 21 , чася къмь юмъ оть града съ 25 кмща ,
1 черква и 100 жит. Българе дръводѣлцы , вжглары и зем
ледѣлцы . Въ развалиннты около това село има много ста
рины (20 ).
Пашелѣнча, село край исток» на баткунските разва
анны 7 , часъ и 21 къмъ юсь отъ градя 2 черкви, 1 учи
4

лище съ 20 учн. и 140 кмця съ 550 жит. Българе дръво

дѣлцы , скотоводцы и земледѣлцы, има 1 ягхана и 1 сапун
джінниця ( 21 ).
Чърница, село въ подножието на Каркарія, на глав
нін - ть пють дѣто води въ Цѣнина '/, часъ къмъ истокъ отъ
Пателсинца н 21 , чася къмь югъ отъ града съ 15 кмщи,
2

1 чифликъ и 50 жит, турцы, и 60 кЖщя , 1 черква и 230

жит. Българы, дулгери, дръводѣлцы и земледелцы . Тука
ся работи червенiн -тъ камъкъ (кирсу ташх) има и 2 хана,
 27

Баши - каралж, село въ полето 1/4 часа къмъ северъ

2

отъ Чьрници и 1 часъ къмъ югъ отъ града с 30 кющя ,

2 чНФлнка и 120 жит. Българе земледѣлцы и скотоводцы ..
Аладжаларъ, село въ полето , часъ къмъ юго- за
падъ отъ Башн- каралж и 14 часъ къмъ югъ отъ града съ .
30 кмщя, 3 чифлика н, 120 жит. българе и 5кжця съ 18
циганы земледѣлцы н скотоводцы .
Дебърщица, село въ едня долинж на Каркарія, край
Бѣла рѣка, която ся губи по полето въ пѣсжкъ- тъ , часа
къмъ юго-истокъ отъ Аладжаларъ и 21 , къмъ югъ от .

града съ 40 кмцця , 1 черквж и 160 жит. българе дръводѣлцы ,

вжгларе и земледѣлцы ; н тука нма червени камяніе (22).
Кочаклж, село въ подножието на Каркарія , 1, часть.
къмъ северо -истокъ отъ Дебърцнц и 2 часа къмъ югъ отър
града съ 30 кмщя н 100 жит. Турцы н 20 кмщя съ 70 ци-
ганы земледѣлцы и скотоводцы .
Аали - ходжалж, село въ една долин . на Каркарія
край рѣка Джурковиця, коя-то ся нзливж въ Бѣля рѣка, ,
часа
къмъ юго западъ отъ Кочаклж и 21 /, къмъ югъ отъ
града съ 60 кмцця, 1 черк. 9, 1 училище съ 15 учн . и 240
жит. българы земледѣлцы н скотоводцы.
Радилово, село на единъ ржтъ отъ Каркарія, , часъ.
къмъ юъ отъ Аали-ходжалж и 2 ° /, чася също към града
съ 130 кжця , І черква, 1 училище съ 50 учн. и 500 жит.
българе дръводѣлцы, земледѣлцы и скотоводцы (23).
Пещера , главно село между клоновете на Рилла в
Рудопа, край двата брѣга на Стара рѣка, и 1 '/, часъ къмъ.
юго -истокъ отъ Радилово и 4 часа къмъ югъ отъ град
съ 200 кмщя , 1 джамія, 1 мечитъ и 1 медресе съ 60 учн .
и 620 жит, турцы и 500 кміця, 2 черкови, 1 училище съ .
160 учен, н 2000 жит. Българи и 50 кмця, 1 училище съ .
20 учн. и 200 жит. цынцары и 30 кмщя , съ 100 цыганы..
Българите сж табаци, Мумджіе, сапунджie, бакале, кръч
маре , чарчін, кожухари , терзie, Фурунджie, дулгере н кере
стеджіе, а по -долнiн -тъ класъ ся занимава съ дръводѣлie,
лозарство и земледѣліе. Турци - ты сж табяци , керестеджів
и земледѣлцы ( 24).
ЦФаина , ако н да ся счислява на Яка-колу, нъ поне
же ся отдѣлява на сѣкаде отъ планины и прави едно особно
окружіе отъ седемъ села, които ще опишемъ и частно, н
 -28

1ѣння особно описваме. Тая долина е мочорлива и плодо

витя. Простиря ся отъ сѣверъ къмъ югъ 3 часа н Оть
истокъ кьмъ западъ 21/, часа и обѣмя 717, четвероуголни
часа , съ 3 рѣки и 850 кмщи съ 2800 жители Турци и Бъл
тары и 300 цигани (25).
Дорково, село вь подножіе- то на Каркарія край по
токъ- ть на баташкото езеро съ 40 кмщя, 1 джамiя и 140
жит. Помацы абаджје, земледѣлцы н катранджie, 4 часа
къмъ юго западъ отъ Пещеря н7 часа къмъ югъ отъ града .
Косааншово, село въ равнинж - та край сящій - ть по
часа
токъ, , часъ къмъ юго-западъ oть Дорково, и 717,
2

къмъ югъ отъ града съ 80 кжця , 1 джамія, и 270 жит.

Помаци, абаджiн, ленаре и земедѣлцы. Въ това село стоять

1 още развалини -ты на двѣтѣ стари черквы и метохъ- тъ.

Корова , село при устie - то на процѣтъ -тъ дѣто вла
зятъ цѣпински-ты рѣкы 11/, часа къмъ западъ отъ Костан
тово и 9 часа къмъ югъ отъ града сь 10 кжця , 1 джамія, и
130 жит, Помацы абаджie, земледѣлцы, катранджіе и нѣ
колко дръводѣлцы .
Каменица, село въ подножіе-то на Рилля, 1 часъ къмъ
юго - истокъ отъ Корова, н 3 часа къмъ югъ отъ града съ 1
черква , ] училище съ 40 учн . , съ 140 кмя и 530 жит.
българе абаджии, лѣнаре, дръводѣлцы и земледѣллы . Тука
яма н табакханн и много горѣщи воды, нъ ненаправены.
Ляджена , село нъ равнинж-та дѣто си събиратъ
рѣки Бистрица и Ягодинка, 7, часъ къмъ югъ oть Каменица
н 91 , часа сжщо отъ града съ 60 кмщя, 1 джамія, 2 бани
цѣлителны, и 200 жит. Помащы абаджів, лѣнаре и зем
ледѣлцы , 7, час. къмъ западъ отъ село-то има развалена
баня, коя-то наричатъ велюва баня, понеже была направена
оть послѣдній - тъ Банъ Велю, нъ послѣ развалена.
Баня , село между два носове на Рилля край рѣка
Бистриця , часъ къмъ югъ отъ Ляджена и 10 часа сящо
2

отъ града съ 350 кжця, 1 джамія, 1 мечить , 1 медресе съ

80 учн. 2 баны прекрасны и 1050 жит. Помацы абаджие
лѣнаре, дръводѣлцы и зе...1 дѣлцы. Въ тѣхнжтя нѣка ся
-ловятъ най-сладки-ты пьстрьви рыбы въ изобилie.
Ракишово, село между два рята на Рилла край рѣ
катя Ягодинкж, 2 часа къмъ истокъ отъ Баня, и 10 часа
къмъ югъ отъ града съ 80 кмщя, 1 джамія, и 260 жит,
 29

Помацы, и 40 кмщя, 1 черква и 300 жит. Българе, сички

ты жителы cм абаджии, дръводѣлцы , лѣнары, земледѣлцы в
скодоводцы. Цыгански књщя въ седемтяхъ села има 90 в.
до 300 цыганы коваче, катранджие и вжгляре. *)
Башакъ , село край Стара рѣка коя-то дѣли Рилля
отъ Рудопа въ една студена долинж дѣто овошки неставать
и зимж - ти трае повѣче отъ осемъ мѣсяцы , 21, часа къмъ.
северо - нcтокъ отъ Ракитово и 7 часа къмъ югъ отъ града
съ 400 кЖщя, 1 черкова, 1 училище съ 120 учен, много
ханове множество рѣзницы (бичкін) и 1500 жит. Быгаре,
сички -ты дръводѣлцы, ленаре и кираджии (26).
Десиошово , село нарѣчено отъ турци-ти Доспать ма
хала въ Рудопа, при р. Сура 8 часа къмь юго -западъ отт
Батакъ и 15 часа къмъ югъ отъ града съ 40 кжця , 1 джамія.
и 130 жителе Помацы келеджie (абы съ рѣси), платнаре ,
земледѣлцы и скотоводцы (27).
Барушунъ (черна барж) , село 1 часъ къмъ юмъ отъ
Деспотово дѣто си събирать Сура и Рудопа 16 часа също
къмъ града съ 100 кмця , І джамія, 1 мехтепъ съ 20 учн.
н 330 жит. Помацы кeпeджін, платнаре, скотоводцы и ка
транджіє и нѣкои землѣдѣлци (28).
Чавдариж ( рижово ) , село 2 часа къмъ истокъ отът
Барутунъ и 17 часа къмъ югъ града съ 50 кЖщя, 1 джа
мія и 160 жит. Помацы келеджie, платнаре, земледѣлцы
нскодоводцы.
Kжсжклж (рибнино), село 1 час, къмъ северъ от
Чавдарля и 16 часа къмъ югъ отъ града съ 30 кжця, і
джамін и 100 жителы помяцы келеджіе, бякларе (бжклы
за вода отъ дръво) земледѣлцы и скотоводцы , край рѣка
Рудопа .
Найалie (попово ) и царско село 2 часа къмъ ю
отъ Kжсжклж и 19 часа къмъ югъ отъ града, съ 100 кжия,
1 джамія, 1 мехтепъ съ 25 учн, и 350 жит. Помацы кепе
джін, земледѣлцы, чорапчie и скодоводцы (29) .

*) Отъ ракитово 4 часъ къмъ югъ, има една пространня пе

щеря, коя-то Помаци -ты наричатъ Язница, или Агница, и
казватъ , че толкова была длъга, что- то краятъ и изла
зилъ задъ Авраамова планинъ въ разлoшко, нъ опасно е
да ся влиза на далѣчъ, защо - то вѣтрѣ живѣжтъ мечки
и други зверове.
 30

Илайджи (змиярникъ) село, 2 часа къмъ северъ отъ

Найпліе, и 17 часа къмъ югъ отъ града съ 50 кмщя, 1 джа
мія и 170 жителы Помацы кeпeджін, чоралічіе ( плетени отъ
вжина чорапе) бакларе, земледѣлцы и скодоводцы. Тука
тече jrѣка Сура, турски Караджа -дереси (30).
Кара - булакъ (чернн - долъ), село 2 часа къмъ истокъ
отъ Иланджи и 16 часа къмъ югъ отъ града съ 60 кмщя,
І джамiя и 200 жит. Помацы кетеджіи, блкларе, земле
дѣлцы и скотовъдцы .
ДТвленъ (дѣвно), село при нзвора на р. Чіж, 3 '/, час.
къмъ северо - истокъ отъ Карабулакъ и 17 часа къмь югъ
отъ града, съ 60 кжця , 1 джамія, І медресе сь 20 учн. и 200
жит. Помацы кeпeджіе земледѣлцы, катранджie и ското

1 водцы .
Селча ( селище) , село 3 *7, часа къмъ северь отъ
Дѣвленъ и 13 часа къмъ югъ отъ града съ 30 кмщя, 1 джа
мія и 100 жителы Помацы кeпeджіе , земледѣлцы и ка
транджie.
Хорсува (Форцево) , село при р . Чінж, три часа къмъ
североистокъ отъ Селча и 10 часа къмъ юго - истокъ отъ
трада съ 60 кмщя, 1 джамія н 200 жит. Помацы кeпeджie,
земледѣлцы, скотоводцы и катранджie.
Осенова (осеново), село Т /, часъ къмь западъ оть
Хорсува и 11 часа къмъ югъ отъ града съ 30 кмщя, 1 джа
мія и 100 жит. Помацы кeпeджіе, земледѣлцы и катран
джіе.
Фошунъ ( Фатъново ), село 2 часа къмь югозападъ
отъ Осенова и 12 часа къмъ югъ отъ града съ 80 кЖщя,
1 джамія, 1 мехтепъ съ 20 учн. н 270 жит. Помацы кепед
жіе, земледѣлцы , скотоводцы и катранджie .
Ени- махала , село в полите на Рудопа 3 '/,2 часа
къмъ северо -западъ отъ фотунъ и 8 часа къмъ югъ отъ
града съ 50 кмщя, 1 джамія н 160 жителы Турцы абад
жіе, землезѣлцы и скотоводцы (31 ). Въ доспатскиты села
има до 80 кмщя и 250 жит, циганы Коваче, абаджие и
вжгляре .
Чанакчи (паничере), село 3 часа къмь северъ отъ
Енимахала и 5 часа къмъ югъ отъ града съ 50 кмщя, 1
джамія, 1 мектепъ съ 20 учн. и 170 жители Турцы и 45
жжця, 1 черква, 1 училище съ 15 учен , н 170 жит. Българы .
 31

Турциты ся занимавать сь абяджилъкъ и земледѣліе. а

Българите съ абаджилъкъ, кацярлякъ ( правятъ много ча
мовн кацы и чеборки (буриле и пр.), земледѣлie н вжгляр -
ство . Надъ това село има развалена крѣпость съ много

срутени на около черквы, на кой-то водата дохождала оть

крѣпость -тя и казват , че тамо было селото Паничаре, защо
то ся намира много глина , отъ коя - то ся правятъ сждове.
Барцигово, село между клоноветы на Рудота 1 .
часъ къмъ сѣверъ отъ Чанакчи и 4 часа къмь югъ отъ града
съ 380 кмщя, 1 черква , 1 училище съ 120 учен. нѣколко
дугeня бакалскы, кръчмарски, сапунджиски , мумджиски и
табакханы съ. 1450 жит. Българы повечето дулгере н
нѣкон земледѣлды . Тука вадять най -добро - то гюлово
масло . інтелите с преселенцы от Македонія , както и въ
селата Чърница, Козарско и нѣкои въ Пещерж, кой -то още
говорять по македонско нарѣчіе и носятъ тамошното рухо
(облекло). Това село преди да го изгорять хайти-ты гюрд
жій, было е много голѣмо, защо-то на нетокъ Оть ливадето
имъ мѣсто - то се нарича узунъ- чаршiя. Надъ село- то има
развалена крѣпость и около и много срутени черковы додѣто
е было село испърво .
Козарско, село въ подноженіе-то на Рудопа при рѣка
Козарк. 1 часъ къмъ нстокъ oть Барцигово н 3 * , къмъ
юго - исток, отъ града съ 60 кмця , 1 черкова, 1 училище
сь 20 учн. 1 голѣмъ метохь ня Кричимскій -тъ мънастиръ
Свята Богородица; и 230 жит. Българы , кон-то сх дулгеры и
земледѣлцы. '/, часъ къмъ юго-истокь има развалена крѣ
постъ съ 4 черквы срутены, дѣто ся намирать много же
лѣзни копія отъ стрѣли и срѣбърни пенязы оть царь Симеонъ
Български нарѣчень Великій. Тука ся свършва кааза -та
Т. Паржишка.
Бѣга, село между рять - тъ Баба - банрь и единъ клонъ
на Рудопа /, часъ къмъ сѣверо-западъ отъ Козарско и 3
часа къмь югь отъ града съ 35 кмща, 1 джамін н 110 жи
тели турци, н 42 кмщя , черкова и 410 жит. Българе
абаджie, градинаре и земледѣлцы . 1 , часъ къмь югъ надъ
3

село - то има голѣма крѣпость съ развалена черкова, която

турски-ты историцы наричать Пика - калеси , както и

село - то .
Земинъ -орманъ, село въ поле -то 11, час , къмъ нcтoкъ
 32

отъ Бѣra и 31 /, чася къмъ юго - истокъ отъ града съ 30 кЖщя ,

2

1 джамія, и 100 жит. турцы, и 35 кмщя 130 жит. Българе

тутюнджие, земледѣлцы и скотоводцы .
Текиръ, село въ подножие - то на Баба байръ край
потокъ - тъ Текиръ, кой- то нзвира съ скокъ на горѣ до село
то, съ 20 кЖщя 1 чифликъ, н 70 жит. Българе лозаре в
земледѣлцы . 4 час, къмъ северо - западъ отъ Земенъ орманъ
и 2, чао, къмъ истокъ отъ града тука става най-добро-то
вино въ т. пазарджишко .
Симентаіе, село на лѣвій-ть брѣгъ на Мариця въ
по ле- то 1' , къмъ западъ отъ Текирь-тъ , и 1 , часъ къмъ
исток» отъ града съ 65 Kжця, 1 чифликъ, и 250 жит.
Бълг. лозаре , земледѣлцы и скотовдцы . Старо-то му имѣ

| не ся знае (32).

II. Орта колу .

Муселимъ, село на дѣсній - тъ брѣгъ на Мариця съ
20 кмиця, 2 чифликм и 60 жит. българе земледѣлци и ско
товодцы ; то е далѣчь 1 часъ къмъ истокъ отъ градъ - ть.
Салахадинъ, село на сжщій - тъ брѣгъ '/, часъ къмъ
истокъ отъ Муселимъ н 1 , часъ сжще отъ града съ 50
кжщн, 1 черкова и 190 жит. Българе земледѣлцы и ско
товодцы .
Хаджіово, село на сжцін-тъ брѣхъ , час. къмъ
нстокъ отъ Сяляхаминъ, и 27, часъ съце къмъ града сь
40 кмщя , и 150 жит. Българе земледѣлцы и скотоводцы.
Говедаре ( сжгирджикъ ) село на сжицій - тъ брѣrъ .
часъ къмъ истокъ отъ Хаджиево, и 3 часа също отъ града
сь 52 кжя, і черкова, 1 училище, съ 20 учн. и 200 жит.
Българе градинаре, земледѣлцы и скотоводцы. Около това
село има много развалины и тука ся свършва т. п. Каазж.
Кору (3 Конаре) село въ поле-то въ преждебывшій -тъ
тамо лѣст., , часъ къмъ северо-западъ отъ Говедаре, и 21/,
къмъ истокъ отъ града съ 180 кмщя, 1 черкова , 1 училище
съ 40 учн . и 700 жит. Българе земледѣлцы и скотоводцы.
Това село недаваше десетокъ, нъ вардеше едно царско хер
теле (конѣ и кобилы) и бѣше длъжно сѣкж годння да
нспраща отрасли - ты кончета съ едно число войницы въ
Цариградь, нъ въ танзиматъ като ся развали войниклжкъ -ть,
 33

продаде ся хeргeлe - тo oть Правителството и селяни - ти

нэгубиха първи - ты правдины .
Доганъ, село въ поле-то при р. Луда- Яна /, Чась
къмъ западъ отъ Конаре, и 2 часа къмь истокъ отъ града съ
70 кжця , тмечить и 220 жит. Турцы , и 10 Ккщя съ
30 жит. българе земледѣлцы и скотоводцы ( 33).
Пищигово, село въ поле- то '/, час, къмъ северь от
Доганъ н 2 ° , час. къмъ северо- истокъ отъ града съ 85
кжщя и 320 жит. Бълг, земледѣлци и скотоводцы ,
оть
Муслу, село въ поле - то , час. къмъ западъ
Пищигово и 2 часа къмъ сѣвероистокъ отъ града съ 30
кжця, и 10 жит. Българе земледѣлцы и скотоводцы .
Черногорово, село въ поле - то при р. Луда Яна /
часъ къмъ северо -западъ отъ Муслу и 2 '/, час, къмъ сс
веръ отъ града еъ 135 кмщи, 1 черкова , 1 училище с . 35
учен. 520 жит. Българ. земледѣлцы и скотоводцы (34).
3
Кара - иліясъ, село въ поле - то ° , час, къмъ юго - за
падъ отъ Чергонорово, и 1/4 час. къмъ сѣверо-нcтокъ отъ
2

града съ 45 кмщя н чимликъ, съ 170 җнт. Бълг. земле

дѣлцы (35).
Кула, село въ поле-то 1 , часъ къмъ
2 юго - западь
оть Кара- илінсь н , час. къмъ северь отъ града съ 15
кжщи и 1 чНФликь, сь 60 жит . Бълг. градинаре и земледѣлцы .
Касаалж, село въ поле - то , часъ къмъ северъ отъ
Кула и '7, час, сыще отъ града съ 30 кжця , 1 чифликъ и
2

110 жит. Българе градинаре, земледѣлцы и скотоводцы .

Сагжръ - Коджа, село въ поле- то, у, час, къмъ сѣ
веръ отъ Касаплж, н 1 часъ също къмъ града съ 32 кжця .
2 хана, съ 120 жителы Бълг . земледѣлци и скотоводци . Въ
това село има развалины отъ голѣмъ палатъ, дѣто нѣко
гажЬ е живѣяла една Султанка oть Цариградъ, и затова
селяни - ты и сега наричать село - то си Сарай,
Мелекъ- хашунъ, село въ поле-то, , час. къмъ юго
4

западъ отъ Саран, и 14 час, къмъ северъ отъ града съ 25

кжця , и 90 жит. Бълг. земледѣлцы и скотоводцы . Това
първо турско село е имало друго имѣ, нъ кога - то быль по
тѣзи мѣста Авджи Султанъ Мехметъ, случило си, като хо
дилъ край село-то съ соколи-ты да лови пилцы, да довож
датъ съ свадба отъ друго село една невѣста, и той отъ любо
питство поискал да ж види н като ж видѣлъ че была ху.
Одие. 3
34 .
4
бявица, казалъ: машала, мелѣкъ гибн Хатунь! н отъ това "
преимѣнували така село-то. Тука е роденъ и послѣдній - тъ
т . пазарджишки Епископъ блаженій -тъ-Діонісій.
Гюлеменъ, село въ поле-то , час. къмъ северъ отъ
Мелекѣ-хатунь, и 1 '/, часъ сжо къмъ града съ 25 кжця
2

н 90 жит. Българ. земледѣлцы и скотоводцы .

Денизбегли , село въ поле - тө , , час. къмъ северо
истокъ отъ Гюлеменъ, и 1'/, час: къмъ северъ отъ града
съ 40 кЖщя, 1 мечитъ и 135 жит. Турцы, земледѣлцы .
Бодерово (абдаларъ), село въ подноженіе- то на единъ 11
рятъ отъ Срѣдня гора, 11 час. Къмъ северо -за
ладъ отъ Денизбегли, и 2° /, час. къмъ северъ отъ града
съ 60 Кщя, 1 джамiя и 200 жит. Турцы лозаре, земле
дѣлцы и скотоводцы . Въ' това село като измрѣлн едни отъ
Българи - ты и други-ты избѣгали олъ морія- тя (чума ) въ
1620 год. насели ся в него догански - т Турцы .
Галджларъ ( Цирково ) село въ скщо-то подножје,
1 часъ къмъ юго-западъ отъ Абдаларъ, и 21 /, час. къмъ
сѣверо - западъ отъ града съ 60 кЖщя, 1 черква, 1 училище
съ 15 учн. и 230 жит. Българе лозаре, земледѣлцы и ско
товодци.
Динкъ, село въ поле-то ' , час. къмъ югъ отъ Пир
ково и 21 час. къмъ северо - западъ отъ града съ 50 кмщя,
и 190 жит. българе. лозаре, земледѣлцы и скотоводцы . Въ
това село си направени първо динкы, дѣто люпать оризъ .
тъ , от които са е и нанмѣнувало, нъ -сега има такива
дники и около градъ - тъ и по други-ты села.
Елшица, село въ Срѣдня Горя, 2 чася къмъ северо
западъ отъ Динкъ, и 41/, час. също къмъ града съ 50 кжця -
и 185 жнт. българе земледѣлцы и скотоводцы. Около село
то има много развалины отъ черквы и књщя . 3
Калугерово, село на два-та брѣга на р. Тополница * /,
час. къмъ юго-истокъ отъ Елшиц и 31 , чася сѣверо-за
-

падно отъ града съ 200 кміця, 1 черкова, 1 училище съ 50

учен, 1 метохъ на мънастиръ- тъ Святи Никола, 1 чифликъ,
нѣколко бояджийски дугены , и 759 жит. лозаре, земледѣлцы
и скотоводцы , сички-ты българи (36). - ?
мѣсчево, село въ Срѣдня Гора на двсній - тъ брѣтъ
на Тополниця, 1 часъ къмъ северо -западъ отъ Калугерово,
и 411, час. скщо къмъ града съ 130 кЖщи, 1 черква , І
 35

училище съ 30 учн. и 500 жит. Българе лозаре, земле

дѣлды н скотоводы. Тука има развалины нарѣченн гра-"
дище.
цброво, село въ Срѣдня Гора, на лѣвій- тъ брѣгъ на
"Тополниця, 1 часъ. къмъ юго - западъ отъ мѣсичево и 5'y.
часа къмъ западъ отъ града съ 120 кмщя, 1 черква, 1 учи
лище съ 40 учн. и 450 жителе Българи , лозаре, земле
дѣлцы и скотоводцы. Тука преди 17 годины като копалъ
единъ селянинъ въ кюща-тя си да прави зимникъ, изровилъ
желѣзни колела и други части отъ tіолесница и единъ зла
тенъ ссждъ (тасъ ) съ надписъ и нѣколко пенязы срѣбърны
отъ Асѣнъ І, нъ тась - тъ скры тогавашній -тъ управитель, че
само единъ отъ пенязи-ты сполучихъ да зема ; и черква - та
кога преправих намфри ся една малка мраморна плоча съ
изваянъ връху голъ конъ царь Филипъ македонски, тя ся
намира у мене ; и тука има стари развалины отъ черквы
и кжЩя .

Славовица, село въ Срѣдна гора | часъ къмъ югъ

отъ цѣрово и 5 часа къмъ западъ отъ града съ 100 кмщя,
1 черква , 1 училище съ 20 учн. и 400 жит. Българе лозаре,
земледѣлцы н дръводѣлцы. Надъ село-то има развалена
крѣпость, коя- то наричатъ Старо цѣрово.
Церовски гумна (Сърт - харманъ) село въ Срѣдня Гора,
, часъ къмъ западъ отъ Славовиця, и 5 ' /, час, сжщо къмъ
града съ 90 кмя и 350 жит. Българе лозаре, земледѣлцы
и дръводѣлцы,
PEчни гумна (Дере-харманъ) село въ Срѣдна Гора
край потокъ- тъ Яворнця, 7, часъ къмъ сѣверо -западъ отъ
Сяртъ- харманъ, и5 °/, час къмъ западъ отъ града съ 30 кЖщя
и 110 жит. Българе земледѣлцы , дръводѣлци и вжгляре.
Геликь, село въ Средна Гора , часъ къмъ съверо- і
западъ отъ Дере-харманъ и 6 часа къмъ западъ отъ града
съ 25 кмщя , и 100 жит. Българе земледѣлцы и вжгляре.
Паланка, село обградено сь стѣны въ проходъ -ть на
Капжджикъ дeрвeнтъ , част, къмъ сѣверъ отъ Геликъ, и
и 6 часа къмъ западъ отъ града съ 15 кмщя , 1 мечить и
30 жителы Турцы, отъ кой-то по - возрастни -ты ся сега су
варій джандары, и до танзиматъ• ть недявахм нито десетакъ,
нито данокъ, нъ бѣх. длъжни подъ предводителство - то на
3 *
 36

единъ джаздаръ да вардять проходъ- ть Капжджикь или

Трояновн - ты врата.
вѣшренъ ( Xнсарджикъ) въ южній - ть край на Срѣдня
Гора , главно село на два-та брѣга на Сардъкъ дере, съ 360
кжця, 1 черкова , 1 училище съ 100 учн. 1 часъ къмъ
нстокъ отъ паланка и 5 часа къмъ занадъ отъ града съ
1400 жнт. българе лозаре, земледѣлцы и скотоводцы (37).3
Акжджи, село въ подножие-то на Срѣдня Гора , час.
къмъ юго - истокъ отъ вѣренъ и 4 часа къмъ западъ отъ
града отъ 50 кмщя н 190 жит. Българи земледѣлцы и
пчеларе. (38).
Менеңшли, село въ поле-то при р. Мариця '/, къмъ
югъ отъ Акжджи и4 чася къмъ западъ отъ града съ35 кжця ,
1 черкова и 130 жит. Българе земледѣлци и пчеларе .
Инелеръ, село въ подножіе-то на Срѣдня Гора 17.
час. къмъ северо - истокъ oть Менентли н 3 *, час. къмъ
юго - западъ отъ градя сь 50 кжцця 1 джамія, 1 медресе сь
20 учн. н 170 жит. Турцы лозарен земледѣлцы .
Кара морселъ, връху развалини - ты на старо-то село
1
Крушово 'і , часъ къмъ сѣверъ отъ Инелеръ, и 3 часа къмъ
западъ отъ града съ 140 кмщя, 1 черкова, 1 училище съ
15 учн . и 500 жит. Българе лозаре, земледѣлцы и ското
водцы .
3
1
Карабунаръ, село въ поле - то * , час. къмъ нcтoкъ
отъ Карамюрсель, и 21 , час, къмъ западъ отъ града съ
152 кмщя 1 черкова, 1 училище съ 20 учн . н 570 жит.
Българе лозари, земледѣлцы и скотоводцы (39).
Бошюля, село въ подноженіе - то на единъ ржтъ отъ
Средня Гора, 14 часъ съмъ истокъ отъ Карабунарь н 21/.
часъ къмъ западъ отъ града съ 65 кжця , 1 черква 1 ханъ,
и 250 жит. българе лозаре, земледѣлцы и скотоводцы .
Подъ село-то връху рять- тъ има развалины отъ стража
ницы, дѣто ся намирать шуплесты бакърни (мѣдни ) пенязы,
оть една- т страна Писус Христосъ и отъ друга-та Святи
Иванъ трьновскін -ть патріархъ дѣто вѣнчава за царь
Асѣ ня І, нъ безъ надгінсъ ; отъ тѣхъ има и у мене,
Изгария, село въ скщо - то подножје '/, часъ къмъ
сѣверо - истокъ отъ Бошюля , и 2 часа към западъ отъ града
съ 60 кжця н 220 жит . българе лозаре земледѣлци и ското
водци .
 34

Шахмари, село въ слцо- то подноженіе при лѣвій - тъ

брѣхъ на Тополниця , часъ къмъ северъ отъ Изгарля и
1 ° /, часъ къмъ западъ отъ града съ 40 кжця н 10 жителе
Българе лозаре, земледѣлцы и скотоводцы . 1
Абу- семеш ли, село на скщій -тъ брѣгъ, 2 , час, къмъ
нстокъ отъ ІШахларъ и 117, часъ къмъ западъ отъ градя съ
20 кміця, 1 мечить и 70 жит. Турцы и 25 кжця съ 80 цы
таны, лозаре, и земледѣлцы .
Асмаханлж, село въ поле-то на сжцій брѣхъ, ,
часъ къмъ нcтокъ отъ Абу-семетин н | часъ къмъ загадъ
отъ града съ 50 кмщя, 1 чифликъ и 190 жители Българы
земледѣлцы и скотоводцы (40).
Касямля, село Въ поле-то на дѣснiн -ть брѣгъ на
Мариця 1 , тамъ дѣто ся излива въ неж и Тополниця, съ 10
кжця, 3 чифликж, ° , час. къмъ истокъ отъ Асжлханлж, и
* /, час, къмъ западъ отъ града съ 25 жит. Българе земле
дѣлцы .
ІІ . Ошлукъ - Кой - Колу.
Емирли, село въ поле-то при рѣка Луда Яна, 2 часа
къмъ съверъ отъ града съ 30 кмщя, 1 мечитъ, 1 чифликъ,
и 100 жит. Турцы, и 20 кжця съ 55 Циганы, земледѣлцы
и скотоводцы .
Балдово, село въ подножие - то на Коюнъ тепе, на
дѣсній - ть брѣга на р. Луда Яна, съ 36 кмщя, 1 чифликт н
120 жит. Българе земледѣлцы и скотоводцы, , час. къмъ
западъ отъ Емирлн и 21/, часъ отъ градъ - тъ ( 41 ).
Кювели, село въ Срѣдна Гора 1 час. към северо
запядъ отъ Балдюво и 3 */, къмъ съверъ отъ традя, съ 50
кжця и 180 жит. Българе земледѣлцы и скотоводцы .
Кара - Якуалу, село въ Срѣдня Гора, 1 час. К'ЬМЫ

ю"ь отъ Кюпели и 3 часа къмъ северо-западъ отъ града съ

70 кмщя, 1 джамія, 1 мектепъ съ 20 учн. и 230 жит.
Турцы, земледѣлцы и скотоводцы .
Джумаалж, село въ Срѣдна Гора , чac. къмъ сѣ
вероистокъ отъ Кара - якуплун 3 /, час, къмъ северъ отъ
2

града съ 50 кмщя, 1 джамія, 1 мехтепъ съ 20 учн . и 160

жителе Турцы съ 40 кюцця, и 150 жит. Българе земле
дѣлцы н скотоводцы .
Кара.тарт, село въ Срѣдна Гора, 4 час, къмъ еѣверъ
 38

отъ Джумаалж н + , час. cъщe къмъ град. съ-40 кЖщя

1 джамія, 1 мектепъ съ 20 учен, съ 140 жит. Турцы, и 90
училище , съ 20 учен . и 340 жит. Бъл
KЖща , 1 черква , 1
гаре земледѣлцы и скотоводцы . На около има стари раз
валини ,

Поценцы , село въ Срѣдня Гора , на дѣсвій - тъ брѣгъ

на р. Луда-Яна, 1 часъ къмъ сѣверъ отъ Караларъ и 5 ' ,
часъ скщо къмъ града съ 150 кжця, 1 черква , 1 училище
съ 30 учн. н 500 жит. Българе земледѣлцы , дръводѣлцы ,
скотоводцы и вжгляре .
Бжща, село въ Срѣдня Гора, 1 часъ къмъ западъ отъ
Попенцы , и 60 час, къмъ сѣверъ отъ града съ 50 кЖща, І
черква и 185 жит. Българе земледѣлцы, дръводѣлцы, ско
товодцы н вжгляре. , час. къмъ юмъ отъ село-то има раз

1 валена голѣма крѣпостъ нарѣчена градъ.

Баня, село въ Срѣдна Гора; 7, часъ къмъ сѣверо
западъ отъ Блтж и 6 отъ града съ 150 кжщя, 1 черкова ,
1 училище съ 30 учн. и 500 жит. Българе земледѣлцы ,
скотовъдцы и вжгляре. Край село-то до потокъ - тъ има го
рѣща вода много дѣлителна. И тука има развалины .
Дуванлж, село въ Срѣдня Гора, 1 , час, къмь юго
истокъ отъ Баня, н 47, часъ къмъ северь оть града съ 30
2

кжця , 1 мечит. и 100 жит. Турцы абаджie, земледѣлцы и

скотоводцы .
дручну, село
2 въ Срѣдня Гора ', час, къмъ юго
западъ отъ Дуванлж и 4 /, къмъ северъ отъ града съ 40
кжця, 1 джамін и 130 жит. Турцы абаджае, земледѣлцы
нскотоводцы.
Окчулу, село въ Срѣдня Гора , 1 , часъ къмъ западъ
2

оть Opучлу и 5 часа къмъ северъ отъ града , съ 30 кмщя

1 мечитъ, и 100 жит. Турцы абаджае, земледѣлци и ско
товодцы .
Джафариж, село въ Срѣдна Гора, , часъ къмъ сѣ
веро - западъ отъОкчулу и 5 ' /, часъ къмъ съверъ оть
3

града съ 55 кмщя, 1 джамія , 1 мектепъ съ 20 учн. н 180

жители Турцы; абаджie, земледѣлцы н скотоводцы . Тѣзи
Турцы сж преселенцы отъ солунски-ты Юруцы, кои-то сж
нанесли нѣкон старо -български украшенія ( наңнзы ) нзъ
Македонія и гы вардять и до сега.
Пешричь, село при устie-то на златишкій-ть проходъ
---
 39

въ, Срѣдна Гора,на двата бръга на Тополница, 4 11 часа

« къмъ сѣверо -западъ отъ. Джафариж и 10 часа , към , съверъ
оть града съ.230 кЖщя, 1 черкова, І. училище, съ 50 учн.
4 н. 800 җит, българе земледѣлцы , дръводѣлцы, пчеларе и
- скотоводцы (42). .

.:::. Поибренъ, село въ Срѣдня Гора, на дѣсній -тъ брѣхъ

1

на р. Тополница, съ 240 кЖщя, 1 , черква, 1 училище, съ

50 учен , н.850 , җнт, „ Българы , земледѣлцы , дръводѣлцы ,
пчеларе и скотоводцы . Между това село , и Петричь, има
една поляна, коя - то наричатъ Мрьхвиця, дѣто въ завое 1

ванје- то, казвать , че станали много битвы съ Турци -ти, 17,

час , къмь юго - истокъ .oть Петриҷь и 8 часа ..къмъ сѣверъ
золь, градъ- тъ, на около нмa стaрн развалины, |
1. Мечка ( IIавлово ) село въ Срѣдня . Гора 3 часа къмь
сѣвероистокъ отъ Поибренъ: и , 7', , час, къмъ, сѣверь оть
града съ80,,кжщя, 1,стара, черква , 1 училище съ 30 уҷн,
2 хана н 300 жит. Българе земледѣлцы, дръводѣлцы и
скотоводцы . Въ тая черква стени - ты cм искусно изобразени
съ български святін, дѣто намѣрихъ и двѣ черковни книгы
старо-български ржкописы . Надъ село-то има единъ про
ходъ нарѣченъ Павле-дервенди съ пространна развалена
крѣпость, дѣто нѣкой Павелъ Войвода, подиръ паданіе- то
на царь П. Шишмана, много врѣмя ся борилъ съ завоева
тели- ты ; и тукъ на около има развалени черковы .
Панагирище,, главно село въ сѣверно -то подножје на
Срѣдна гора, на една равнина и на двата брѣга на р. Луда
Яна , съ 1500 кжця, 2 черквы въ село - то и 1 черквж край
село- то на единъ pxтъ нарѣчена свята Петка, 1 главно учи
лище съ 50 учн. 1 взаимно съ 250 учн. и 1 дѣвическо съ
130 учн. има добра чаршiн, съ ханове и дyгeны бакалски,
кръчмарски , абаджнски, кожухарски, актарски, платнарскы ,
папучиски, мутавчиски, сапунджиски и много цигански ,
ковачницы, кон-то работять кюрецн-ты (желѣзни лопаты ),
съ кон-то правять селяниты преградкиты (тиро веты) на чел
тицы - ты н нѣколко, табакханы , дѣто работять най - добри- ты
сахтияны , " мешины и rіонове: 5500 жителы българы , кон
то'сязанимаватъ въобще съ скотоводство, а търго вія-та ся
ограничава само у нѣкои богаты джелепы, кон - то събира
ть много- жива исток , изъ .. Турско, « нзъ Сърбія , н ., Молдо
* ,

Влашко'иж продавать въ Цариградъ, а нѣкон см художни

 40

цы и земледѣлцы, нъ и жените работят , добри шаяцы , абы

и плетжтъ много чорапе за въ фариградъ. Това село, като
главно, има общій конакъ, както и въ Пещерж, дѣто седи
забитинъ - тъ съ 4 военни джандари, 1 - писаръ и нѣколко
селски пандуре ; има сывн изворы и чешми съ сладка и сту
1
дена вода. Тука растить овошки и зелie, освѣнь гроздie,
както и въ околин - ты села ; намира ся 2 чася къмъ истокъ
отъ Мечка н7 чася къмъ сѣверъ отъ градъ -тъ (43).
Стрѣлчя, село въ една долння на Срѣдня Гора, 2
часа къмъ истокъ отъ Панагирище, и 51/, час. къмъ сѣ
веръ отъ града съ 40 кмщя , джамія, імехтепъ съ 15
учн. и 130 жит. Турцы , н 32 кмщя съ 70 жит. Татаре, а
200 кЖщя , 1 черкова, 1 училище съ 80 учен, и 750 жителы

| българе *) абаджie, земледѣлцы, дрьводѣлци и скотоводцы ;

и тука жени - ты работять шанцы и плетатъ чорапе, има
нѣколко дугeнe и 1 баня съ горѣща минерална вода за к
паніе само (44).

*) Жители -ты на сък народност , както въ градъ- тъ така

и по села - та счислявами само мЊшки - ты лица , отъ една
година до най - голѣма - т возрастъ спорѣди нуфусъ
тефтерлери както по преди ръкохми, сѣщо и Цигани -ты
турски и български, като разсѣяни по малко въ селата
не ги описахми , нъ въ сички - ты села има около 360 цы
гански къщя и 1100 души Цыгане.
қ

Съ вмъстителни - ты знаковы (.. ) подъ рядовни числа на

значавами мѣсто - то на забѣлъжванія -т , въ кой-то ся они
сва исторически ски предметъ , или събитие на мѣсто - то .
 ПОТРЕБНИ ЗАБѣлѣЖВАНІЯ ЗА ИЗЯСНЕНIE
1

НА

ГЕОГРАФИЧЕСКО - ИСТОРИКО - СТАТИСТИЧЕСКО - ТО

ОПИСАНИЕ и нѣкой СТАРЫ НАДПИСЫ .
1. Спорѣдн стариты повѣсты и нѣкон турски ржко
писы Султанъ Баязить пбылъ населилъ Татаръ- Пазард
жикъ въ 1485 годинж отъ Ак-Кермански Татары на мѣсто
то, дѣто е , събирали околни-ты селя въ опредѣлени дни да
си пазаруватъ, а криминално-то управлѣніе наложилъ на то
тарскій -тъ предводителъ Сарж ханъ, съ титла Бей, кой - то
да биде по-близо до устie -то на проходъ - ть, нарѣченъ Mo
минж Клисурж. Той ся установилъ въ развалено - то село За
горово (кое- то отъ него ' ся нарича днѣсъ Сарм - ханъ-бей
кюй ) съ свои - ты войницы Татары, отъ кои - то повече-то о
станали въ сегашно- то положение на градъ - тъ, като срѣдо
точie на таж область и сгодно за търговiя и земледѣліе.
ѣ основали първи - ты кжця въ источній -тъ край на градъ
тъ, въ сегашня -тж махала, нарѣчена Хаджикмлячъ, отънѣкой
турски юнакъ, кой - то съградилъ и първа - та джамія, дѣто
ся намира и гробъ- тъ му. И така отъ пазаръ -тъ Татаре - то
наймънувални градъ- тъ Татаръ -Пазарджикъ. Слѣдувателно
основало ся н мехкеме (сюдилище) на мѣсто - то дѣто е сега
метохъ - тъ на рылскій - тъ мънастиръ св. Иванъ. А защо - то
градъ-тъ лѣжи на кръстопжтять , кой-то водң отъ истокъ
къмъ западъ и oть скверъ къмъ югъ, за улеснѣніе на ско
роходциты , Правителство- то установило н едно пристанище
(мензилхане). Подиръ малко врѣмя като начналъ Сарж-ханъ
да прави злоупотрѣбленія, възбунили ся Татаре- ти , и една
нощь нападнали въ Сарж-Ханъбей-кюй и насѣкли Сарж- Ха
на съ ' сичко - то му семѣйство, а царско- то правителство ка
то ся нзвѣстило отъ пловдивскій-тъ управитель за това при
 42

ключеніе, испратило единъ кажджабашія на имѣ Аали Бей,

да утиши бунтъ- ть и да пресели въ градъ- тъ спахін - ты оть
Баткунъ и други нѣкон турцы отъ новонаселенн-ты турски
села. Той като наказалъ смъртно началници-ты на бунтъ - тъ,
криминално - то управлѣніе наложилъ на пловдискій - ть у
правитель, понеже спахін-ты имали правдиви да зи
мать само десятьќъ на произвѣденiн - та , и тѣзи правдины
быле нмъ дадени отъ везиринъ - тъ Лала ІШахбединъ за юна
чество-то дѣто показали , кога-то Гази Дауть Паша прев
зѣлъ отъ Българи-ты тѣзи мѣста и тѣ си съградилы қЖщя
Ста ,дѣто стоять сега ќонаци-ты на Каванозовцн -ты, близо до
пазарище- то . Послѣ въ 1492 год. испратенъ, былъ отъ пра
вителство-то нѣкой царски чиновникъ Шиттъръ Ага , за
криминаленъ управитель , кой- то съградилъ особень конакъ
дѣто еждилъ, и затварялъ виноватиты, а мехкемето премѣ
стнлъ дѣто е сега. Тѣзи двѣ общи зданія, сж направенң-отъ
голѣманта -касалисқж корiя ( лѣсъ, , чась вжнъ отъ гра
дъ-тъ), на коя -то,двѣсь,и мѣсто - то ся непознава. Въ рѣче
вій -тъ шаттърски конакь , дѣто сега живѣе семѣйство -то на
Кава нозоглу исмаилъ, Бей, има една срутена стая , заклю
чена н ,украсеня със златни цветя, дѣто быль преседялъ
Султан Сулейманъ II, въ 1689 год. кога-то, отивалъ да
бие Маджиреты , Авъ,1574 год . Султанъ І Селимъ Ц. запо
вѣдалъ на нѣкой, Ибраимъ, Паша, кой-то отнвалът да смври
Сьрбиты , да съгради и тука , военно, пристанище, 1 сегашній
„ть куршумъ ҳанъ на три отдѣленія, съ пространни конющни
, цы, покрыты съ олово. Отъ тѣзи отдѣленің сега едно-то ня
рнчатъ капамджи ханъ, ,оть кавтанджій-ты , кон - то работять
, яжтре, друго - то Аджемъханъ ,отъ Перснянитытърговцы , дѣто
с живѣяли, вжтрѣе. Въ тоя хань, азь «зная,,не до 1815
& год. имаше иѣколко Арменцы сарафи и единъ халеплія търго
вець маронить на имя Хаджи Насжри, кой - то продававце,зла
тотканн и свилени платове, (кумаше) ; въ срѣдне-то отдѣ
леніе, както и сега , слязяҳа търговцы и стоваряха само
ковското желѣзо, кое-то, са продава тука, а , на срѣда-тж, н
маше мраморенъ шaдърванъ ,, отгоре съ , една джамія. Отъ
двѣти стръци на тоя ханъ въ стенж - тя има празни сводове
въ коң - то откамъ съвернет странх с ся намѣстның тога
вашни - ты абаджie и гы преправили, на дугены, дѣто иднѣсъ
стоятъ 4 съ малка една заплатя, а ,въ , южин - ты сводове сто
яли други търговцы, дѣто сега е узунъ- ханъ съграденъ oть
 43

Каванозовцы -ты . Понеже преди това время немало постоянни

жители християны въ градъ-тъ, нъ занаятчінте работила въ
домоветы си , и най-много въ старо български -ты села дѣто
сж въ подножието на Каркарія (клонъ- тъ на Рилла плани
нж) и въ пазарни - ты денѣ донасяли свон-ты стоки н гы про
давали на сергіи ( изложенія). Тогава начинали българе-ти да
ся населявать въ градъ-тъ и направили първи - ты кЖщя
край дѣсній - тъ брѣгъ на рѣка-та дѣто ся дѣлн отъ Тополни
ца, коя -то ся слива не далѣчъ отъ градъ - тъ въ Марица.
Слѣдъ врѣмн қато ся умножилн кмщн - та на една махала ,
турци - ты ж нарѣкли Варошъ. Слѣдувателно като ся умно
жили турски - ты кжця, то было нужда да ся умножать н
занаятчін - ты и търговци-ты и да си правятъ кющя . Тагась
сх основали тѣ вь вароша и първата черкова Успѣніе
Пресвятої Богородицы малко глябоко въ земж- тж, дѣто си
черкували, Bь този градъ, види ся, постепенно сж ся населя
вали Българи - ты өть околни-ты села, като отъ една стръна
Султа ни-ты сж имали непрестаннн битвы сь другн - ты на
роды а отъ друга стръна чести-ты морін (чумх-тж ) смалява -
ли Турци-ты, та остаяли KЖщята имъ празни , кон - то купували
българи-ты н сн намѣстявали въ тяхъ ; зачто отъ сегашни
ты дванайсѣть християнски махали , освѣнь Вароша, сички
ты сн наричать съ турски имѣна. По що ся умножили бъл
гарнти , преправили стара-та черкова на по - голѣма и по
высока. Въ дворъ-тъ на коя - то основа н н митрополія, жи
лице на тогавашній Епископь дѣто надъ врата-тя на една
стаж имацие, слѣдуюццій - ть надпись : ArTң нМНТРОПО
ΛΙΣ ΟΙΚΟΔΟΜΗΘΗ ΔΙΑ ΣΥΝΔΡΟΜΗΣ ΤΩΝ ΕΝΤΑΥΤΑ
ΦΙΛΟΧΡΙΣΤΩΝ . ΠΟΛΙΤΩΝ ΚΑΙ ΔΙ' ΕΠΙΣΤΑΣΙΑΣ ΤΟΥ
ΕΠΙΣΚΟΠΟΥ ΑΓΙΟΥ ΑΓΑΘΟΝΗΚΊΑΣ ΚΥΡΙΟΥ , ΚΥ.
PҢАЛОГ EN ETH : ар: то есть тая митрополія ен съ
гради съ спомоществуванія - та на тукашни-ты христолюбн
вы граждани ,нсь настояваніе - то на Епископъ-тъ святи
Агатоникiйски господина Кирилла,; въ лѣто 1712. Тоя епн
скопъ живѣялъ въ градъ-ть въ времято на пловдивскій -тъ
митрополить Калиникъ н гръцкый патріархъ Атанасія у .
Hъ послѣ въ царуваніе - то на Султанъ Мустафа Ц. въ рус
ско -турскж - тя войнж, като ся разбунтували Яничарети на
сѣкжде, и тука станали тя развалилы черкова -та да основа .
Тогась послѣдвій - тъ епископъ, пряснопамятній Дионнсія, нс •
 44

проснлъ дозволѣніе отъ управителятъ Каванозоглу Хасанъ

Бей, та въ 1801 год . като събралъ доволна помощъ отъ
граждинн-ты начналъ да ж обнови н ж направилъ много по
голѣма и по-красна въ образъ на Цариградск - т джамія
свѣта Софія, и съ милостини - ты на селяни - ты и свон-ты
приходы , свърши ж за нѣколко годины , като изобрази н стѣ
ви-ты й съ образы. Черква-тя бѣше, както и сегашна-та, на
петь отдѣленія ( параклисы ) съ разликж само че бѣше
дрьвена и имаше и горе оть двѣты страни по единъ пара
клисъ, и отгорѣ три кубета. Той добролюбецъ украси и ми
трополіят, въ коя-то доведе н сладка вода отъ 1 , част
разстоянie и направи вжтрѣ единъ шaдърванъ , а вънъ една
чешма, кой -то запустѣх , откакъ изгорѣ Митрополія - та , за
коя -то послѣ ще говоримъ.

| 2. Тоя тѣсенъ проходъ въ Рудопа, кой - то води въ

Македонія , oть преданіе доказват, че Византійски -ты Им
ператори , за да не минувать Македонски - ты Българы въ
Тракія, заградили и направили желѣзни врата, от които
ся ен нарѣкълъ желѣзна- Врата. Тукъ см държали всѣr
дашна стража отъ гръцки войницы .
3. Тая малка крѣпость повѣстностьта казва, че е вар
дила нѣкоя българскх княгиня оть цѣпння съ свои - ты
войны и послѣ въ *завоеваніето Турци-ты ж разорилн .
4. По тѣзи мѣста отъ първо не е имало челтицы, нъ
рѣченій - тъ капжджи банія Аали Бей , испросилъ дозволе
ніе да остане въ Саржханъ и тамъ да посве нивята съ орнсъ ,
съ условіе, колко-то орисъ излъзне, половина-та да испра
па на царск - тя готварница, а половина - та да задръжа за
своя сміткж, та послѣ сж ся умножилн челтици - ти ; нъ тѣзи
навя надлъжатъ на челтикчін-ты само кога -то ги свять, и
тая правдиня неможатъ да оставять на наслѣдници-ты си
по особенъ царски законъ, освѣнъ ако ж продадать на жи
вотъ - тъ си другиму съ царски бeрате, понеже почто тѣ ум
жтъ, тая правдиня остая на царство - то , кое -то дава на
други челтикчае подъ наѣмъ ( нджаръ) съ имѣ хазне -тохум
лар , ( тохумъ -тъ е мѣсто измѣрено отъ три до десетъ ув
раты, споредъ плодъ -тъ на зем - т . ). До скоро бѣха исклю
чени немусулманн - ты Оть тая правдина, нъ най -послѣ за
да неоставятъ царски -ты тохуме празни, дяде си дозволеніе
кой -то иска да сѣе орнсъ, нъ безъ да има свои челтицы
 45

Мюлкь. И понеже тѣзи челтицы ся размѣнявать всяк го

І

E
дина на дѣленіе- то (курра) мѣжду притяжатели - ты и наем- )
ници -ты челтиқчің и сѣкогашъ ся мѣрать , тукащин - ты ,
{
селяны отъ практика познавать твърдѣ правилно землемѣ
9
pie - то, както и водомѣріе - то ( идравликж - тж) като еж при
3
нудени, когато работять челтици- ты съ искривени вады да
искачвать водата до най-высоки-ты нивя за да стон орнзъ - тъ .
въ водата ,откакъ нзникне, додѣ узрѣе. Тѣзи нивя колко и
да принадлѣжать на царство - то, нли на челтикчін - ты подъ
имѣ мири - тарлася , или органъ- алтж , нъ сѣка нива си има
1

1
особень притяжатель съ царски тацій за ступанството на и
земж-тж, қой-то е длъжен да ги оставя несѣяни съ жито,
!
само кога-то дойде время да ся посѣтъ съ орнсъ, oть три
до петъ годины еднжжь, спорѣдъ силата на земљ- тж, Нь
защо -то е потрѣбно откакъ ся ожьне оризъ - тъ, да имъ ся
цѣпять тироветы (преградки-ты) и да ся разорявать повечко,
та чакъ на друга-та година да ся насѣжть сь жито, и пакъ
една година преди да станать челтицы , да ся оставять пра
здни, то не удоволѣтворявать трудоветы на ступанн-ты имъ н
затова сѣкогашъ стожть много мѣста необработени. Челтик
чін-ти имать и тая правдина : колко-то тѣхни нивя ся слу
чять подъ единъ челтикъ на кой -то водата , що нcтича отъ
мири челтиклери да може ты напон, то н тѣхъ да сѣжть съ :
орнсь подъ нмѣ чорбалжкъ безъ да плащать нджаръ, Тѣ сх.
длъжни откакъ овършать и изсушать оризъ - тъ, кога - то ще
го чукатъ въ динкж-тж, да глядать дa cя олупн добрѣ н да ,
стане бѣлъ, да зимать дозволеніе отъ управитель- тъ, или
оть закупувачать на десетъка , кой-то има опредѣлени че
ловѣци да отидатъ на динката, когато ся мѣри и прѣносні
оризъ - тъ , да зиматъ на десетъ тяхъ кила едно кило (кило -то
на оризь - тъ е десеть окы). Hъ сега челтикчin - ти отъ корн
столюбie нaчнаха да сѣжтъ нивати на по плодовитите мѣ
ста безъ время съ орнсь подъ имя ениликъ (новина) за да
не плащать нджаръ , и така ступанн-ты на тѣзи нивя, при
нуждавать ся неправедно да сѣжть чужди нивiя подъ на
ѣмъ ( юджреть) и така ся разсипвать .
5. Тая рѣка е най -главна - та въ Тракiя и отъ тих0 - то
й теченіе нарѣчена е Марица. Тя нзвира подъ единъ връхъ
въ Рила планина , мѣжду села Радойлъ и Отчуша въ само
ковскжетя каазж ; въ нѣж ся изливатъ отъ лѣва страна бѣ
 46

лювска - та рѣка Ясеница, Еллидерска - та рѣка съставена отъ

банскм -тж рѣка Бистрица, оть ракитовскж - тя рѣка Ягодина
въ Цѣпиня oть баташко -то езеро и отъ планинскій - тъ по
токъ Алабакъ. Сарж - ханъ -бейскій -тъ потокъ Каломанъ, те
кирскій -тъ потокъ, пещерскм- т Стара-рѣка и кричимск
ТЖ
вка Bжчя. А отъ лѣва страна рѣка Тополница и рѣка
Луда-Яна и тѣче къмъ Пловдивъ.
6. Тая златоносна рѣка извира въ южно-то подножие
па Стара-планина надъ село Копривщица, и тече къмь сѣ
верозападъ въ златишкж -тя каазм , оть дѣто ся излива въ
нѣя потокъ- тъ Митивиръ, и завряща ся къмъ истокъ, та от
какъ проминува презъ нѣколко села , часъ надъ градъ- тъ
Hзливася въ Мариця. Въ тая рѣка сѣк година дохождатъ
Кратовчене и отъ неврокопски-ты села рударе, та презь
сичко-то лѣто премиватъ вѣсякъть и събирать доволно
злато, кое-то продаватъ подъ имя су -алажнж. Тонг олница
нѣкогашъ текла прѣзъ срѣдъ градать, дѣто нмало и воде
Hнца , на коя -то мѣсто - то я сега си познава, нъ въ едно на
воднѣніе, като развалила много кжщя и нздавила человѣ
цн -ты , обърнали ж да си влива въ Мариця по-надалѣчь.
7 Колко полѣзно бы станало за градъ - тъ, ако сн от
ворѣше една вратя съ макиня на бентъ-ть, кой -то прѣснча
Мариця за да отива водата въ пловдивски - ты челтицы, отъ
дѣто може лѣсно да преминуватъ натоварени - ты салове (пло
скаты ладін) не само съ кересте (дървя за сграде) нь и съ
жито и съ oрисъ, понеже дръводѣліе-то въ тая каазя е едно
отъ главни -ты произвѣденія, зачто колко-то табане, греди,
тулунбы, серенци и сѣкакъвъ видъ диски ( щнци), кои-то ся
носятъ по Мариця за Едрене, за Енесъ и пр. сички -ты изла
зятъ отъ планини - ты Рудопа и Рилла и ся работятъ тука. И
така на тѣзи многовяжні товары градъ- тъ щеше да биде
главно - то стоварище, а сега дръводѣлци -ты и търговци - ты
ся принуждаватъ повече на кола да товарятъ рѣченн - ты
произвiденія н да ги каратъ въ Пловдивъ, или въ село Па
латово, отгдѣ - то да ги товарятъ на саловн - ты . По нікогашь
товарять и въ градъ - тъ саловы, нъ принудени с съ много
трудове и разноски да ги растоварять при бенть - тъ, н като
превлѣчатъ по сухо салъ- тъ и го върлятъ въ Марицж, тогась
пакъ да го натоварятъ и да го оправять по вода - та .
8. Отъ старо время край градъ- тъ къмъ нcтокъ поляна
 47

та расцѣтпена съ рѣки и насадена съ върби, нарича ся Ма

рашъ-кжрж , дѣто стая панаиръ (търгъ ) отъ 30-й Юнія до
15-й Августа, та ся продаватъ абиты отъ цѣински-ты и
юрушки - ты села, както и кепета (рѣснаты абы ) отъ рудon
скн-ты села, паяци отъ Панагириите и околни -ты села, н
калоферски - ты и карловски гайтане. Тука сфка година до
хождать търговцы , освѣнъ отъ околни- ты градища, отъ

Мала Азія , отъ Молдо-Влахія, отъ Сърбія н отъ Босна,

та едни купуватъ разни видове абы, шаяцы и гайтане за
Цариградъ и Мала Азія, а други бѣлн абы за Молдо
Влашко, а пакъ нѣкон купувашь кепетя , шаяци и гайтане,
за Сърбия и Босна. На този панаиръ ся продавать и много
осели , мулета и коне, както и по малко нещо жито и желѣзо.
9. Това обще училище и рѣченній -ть учитель, въ
1847 год. прѣтърпвхж много гоненія отъ заклятій - тъ бъл
тарогонител, вь Пловдивъ Георгія Цукала, кой-то като си
научилъ за успѣхи --ты на българскій -тъ языкъ, като по
бѣснелъ дойде въ градъ- тъ и събря Цинцари-ты и нѣкон за
блуждени българы , та гы убѣди да изгонять учителя Ники
Фора , затова ся мячех да привлѣчатъ и управителять
градски на помощъ, понеже бѣше Янялiя и говоряніе
гръцки, нъ Кадія- та и мезлишъ - ть като не склоних на
това, Цукала - та си върна въ Пловдивъ, гдѣ- то наклевѣтилъ
учителять на панта-та, че былъ попъ испратент нарочно
отъ Россія за да възбуни българс -ты и да учи дѣтца-та имъ
на талимъ (по първій - тъ начинъ на взаимно - то преданіе ) и
паша-та испрати двама гавази , та улових учителять и три
ма-та училищни надзиратели и гы завѣдохх подъ стража
въ Пловдивъ, гдѣто като гы представих , на мѣзлишъ - тъ
( мѣстній - тъ съвѣтъ) дѣто были нарочно призованн Митро
политъ- тъ НикиФоръ, чорбаджи Салчо и гръцкій-тъ предво
дитель М. Гюмужгерданъ ; нъ вмѣсто Московецъ попъ, ви
дѣли младій - ть учитель снабденъ съ турско тескере изъ
Тръново като турски подданикъ и свидѣтелства за мирно-то
и добро-то повѣденіе негово. Тогава попитали надзиратели
ты , коя е причина- та на тѣзи смященія, а тѣ казали, че
Цукала -та и гръцкій - тъ учитель Костянтинъ Сантиди цин
царинъ -тъ направилн тѣзи смущенія за да затворять бъл
гарско-то училище. Зато паша - та наложи работа-та на
митрополитъ -ть по благоразумie - то си да удовлѣтворн и
 48

двѣ-ты страны а той заповѣда да си изгонять и двама - та

учители, и , на мѣсто Сантиди довѣде отъ патріаршiя -та
единъ нэвѣянъ калугеринъ на нмѣ Генадія , а на мѣсто Hнки
Фора , постави Стефана загорскій, кой-то ся намираше то
гава въ Пловдивъ; нь гражданите като нещех да ся смѣся
Владика - та на училищнң - ты работы, подиръ малко время
нзгоних и двама-та, н за гръцки учитель поставих . Г-на
Ивана Чичи, а за български учитель, първій - тъ подучитель
Юрданъ Неновъ, кой -то играеше тайно тая рола, додѣся на
мѣсти на Г-нъ Никифорово-то мѣсто ; нъ и той не стоя много
время, понеже отъ Цинцарски -ты интригы сѣка година ся
промѣнявах и двама - та учители до 1857 год. до кога-то
граждани -ти рѣшихм да ся отдѣлать съвсѣмъ оть Цинцари

П ты, и като изгоних гръцкій - тъ учитель, обще-то училище

остана чисто българско, дѣто въ 1858 год. поставиха за
главень учитель и управитель училищни Г - на Илія Иконо
мовичь Клзанлжчанинъ, а за предуготовителень учитель Г- на
Бояна Миркова, понеже въ това разстояние са съградихж
още три български черковн съ по едно общо взаимно учи
лице, които испълнявать нужда-та на взаимно - то ученіе
за градъ - ть.
10. Жіално е истина, дѣто ся намирать още особы,
кон-то почернявать добри-ты качества народни съ слѣд
ствія-та происходящи отъ въспитанie - то тѣхно въ зарази
телнiй -тъ и исчезающій - тъ духь на панелинизмъ-тъ.
11. Понеже въ Турція не ся исписувать нженн-ты въ
нуфусъ тефтери , не може и да ся опредѣли точно и тѣхно
то число, заради това и тука не с описани, нъ ако приба
вимъ и тѣхно - то число подъ смѣткж, то ставать сички -ты
жителе 107.080 .
12. Много полѣзно ще биде да ся введжтъ въ чер
ковн- ты каталози , въ кон- то да я записватъ презъ всяка
година подъ денно -мѣсячіе, колко души ся раждать, колко
ся женять и колко умиратъ. Hъ това като не интересува
Духовенство- то, то нито дава вниманіе на такива работы,
ако Н Много
пЊты да нмъ си е предлагало и говорило
за това ,

13. Тоя Епископъ исловомъ и дѣломъ нстиненъ па -

стирь, кой-то, спорѣдъ думи-ты на Спасителятъ, полагаше

душ - тж си за свое- то словѣсно стадо, 6ѣше родом »
 49

Българинъ отъ село Мелекъ- хатунъ въ тая каазм, на имя

Димитъръ, и като ся научилъ въ градъ- тъ да чете и да
пише свободно по тогавашній- ть обичай на Гръцки языкъ,
научилъабаджискій -тъ занаятъ и установилъ ся послѣ въ село
Пещерж, дѣто ся оженилъ и по - послѣ пріѣлъ Священни
ческій - ть чинь. Въ подиръ малко время овдовялъ и отишълъ
въ Свята Гора, дѣто ся изучилъ и български да чете, и ся
подстригалъ Геромонахъ Въ Зографскій - тъ Мънастиръ.
Оттамъ послѣ былъ испратенъ тука въ метохъ- тъ за Ду
ховникъ и таксидіотинъ, нъ понеже была тогава Еписко
нія - та вдова, гражданите, за Богоугодній - тъ неговъ жи
вотъ и достоинство - то му, издѣиствували при Пловдивскій
ть Митрополить и Екзархъ Господинъ Самуилъ (такожде
Българинъ изъ Янболъ) да го испрати въ Цариградъ, дѣто
патріархъ Јоаникiя III го ржкоположилъ Агатоникiйскій
Епископ. за въ градъ- тъ. Тукъ Българите му направили
великолѣпно пріѣмваніе. Приснопамятній - тъ Діонисія не
бѣше высокоученъ, нъ бѣше много ученолюбивъ и ревни -
тель за народно-то просвѣщеніе. Той обичаше да има сно
шеніе съ учени - ты человѣцы и бѣше украсиль стѣни - ты на
по-добры-ты стан въ Митрополія-та съ географически гръцки
карты и разни списанія. Той нужда ради служеше смѣсено
български и гръцки, нъ сѣкогашъ поучяваше христіянн
ты и приказваше слово божіе на български. А защо- то обн
чаше хубаво- то той съгради срѣща Митрополія - та край
рѣка-та и една увесѣлителна градина , съ единъ красень
кіокъ и шaдърванъ съ хавузъ за рибы отъ цѣпински мра
мраморъ (понеже въ цѣпинж има много изрядни мрамори ,
нъ по нещастие нема кой да ги работн), дѣто пресъ лѣтни
ты дни ся забавяне за прохлажденіе. Тамо бѣха и вла-
дишки-ты конюшницы и плѣвни , дѣто стоеше и каруца -тж му.
Hъ подиръ неговата смъртъ това красно зданіе само десе
тина годины съществува , защо - то поставени - ти Епитрони
на пловдивскій - тъ Митрополитъ Никифоря въ градъ-тъ, отъ
пренебрѣженіе оставихм го та ся разсипа до основа и на
това мѣсто сега граждани - ты съградих залхана , Фурна н
пр. Причина-та на това е че въ 1829 год. като бѣше дошьлъ
отъ арнаутлукъ шкодранскій -тъ управитель Мустафа паша
въ помощъ на Султана противъ Русси-ты съ много арнаутски
лаши н беювы н 22.000 души войны, голи арнауты и ла
Опис 4
 50

тинцы, той остави и въ т. Пазарджикъ единъ гарнизонъ

( дирня стража) съ нѣколко паши , отъ кон -то лѣсковскін - тъ
управитель Исмаилъ паша като бѣше намѣстенъ въ митро
полія - та, той жизгори една ноцъ, съ сички-ты вѣщи и
съсжди и скжпоцѣны архієрейски одѣжди, т. е. мнтрж укра
сена съ алмази , сящо и енколпіонъ и кръстъ - тъ владишки
оъ Злато и алмазы, срѣбърній - тъ жезълъ ( патерица ),
единъ позлатенъ ковчегъ съ святы мощи и други черковни
украшенія, както и нѣкон български стари документы, Тая
красна митрополія вѣче не са обнови, по причиня, че 1834
год. изгорѣ и великолѣпна - та черкова , която бѣше съгра
дилъ преосвящ. Діонісій, и на коя-то въ дворъ -тъ той бѣше

| съградилъ съ свое иждивеніе първо - то общо българско учи

лище , и понеже тогава Абдилобатъ паша бѣше оплѣннлъ
Свята Гора и повѣче - то калугери бѣхж избѣгнали по гра
дища - та , дойдохм и тука нѣколко калугери отъ зографскій
тъ мънастиръ въ тѣхній - ть метохъ, отъ кой-то приснопам.
епископъ избра по - ученн-ты двама братія , Грикентія Теро
монахъ и Атанасія Геродiяконъ, та, въ 1823 год. , ты постави
въ ново-то училище да предавать българскій -ть языкъ и да
nѣжть въ черква- та гръцки, защо - то тогась вѣмаше бъл
гаро - славянски черковни книгы за вжншно-то правило .
Много старци приказваха, че кога-то ся основала първа-та
черкова въ тоя градъ, донѣсли отъ окружни-ты села ряко
лисани български книгы и съ тяхь служили и пѣяли вжн
шно -то правило , до време - то на първій-ть Епискоть Кирилла,
кой-то быль гръкъ и като донесълъ черковни гръцки книгы,
ввехъ гръцкій -ть языкъ въ черкова -та, я български - ты рж
кописанн книгы никой незнае что станалн , освѣнъ нѣколко
служебницы ( литургія ) и едно евангеліе, и то защо - то
половината от градски - ти свѣщенницы като бѣхж өтъ
села - та и незнаехм съвсѣмъ гръцки да четять, былъ го оста
Внлъ за тяхъ да четатъ, кога-то тѣ служять, нъ н тѣ изго
рѣх наедно съ черкова- та и сичка-тя Варошъ махала.
Вънь ся пѣеше исключително гръцкы до 1859 година, до
кога-то ся изгоних8 съвсѣмъ гръцкій -тъ языкъ и пѣніе отъ
черкова-та и ся замѣних съ българскій - ть. Приснопамят
ній -тъ Діонісія много търпѣлъ и страдалъ за народъ-тъ си .
Той като былъ още на скоро завладиченъ, понеже въ чер
ковата сѣкогашъ поучавалъ христіяни -ты българскн. въ
 51

Г
служби -ты си пѣялъ смѣсено и на великій - ть петъкъ стра
стни -ты евангелія на българскій -тъ языкъ, нѣкои
челъ

гърци епироты Фурунджie и бакали , както и нѣкой ценца

ринъ златаръ ( куюмджи башія), кон- то живѣяли въ градъ
ть и имали вліяніе при управителять Каванозоглу, спора
зумѣли ся съ намѣстникъть на българскый митрополить
Г-на Самуила (гъркът . Самуилъ роденъ въ фенеръ), и като
подкупили управителять, вдигнали преосв. Дионисия и го
нспратилы на заточеніе въ Свата Гора, а на негово мѣсто
нзбрали нѣкой калугеринъ биляринъ (врачъ), тѣхенъ съоте
чественикъ, кой-то былъ непърво лѣкаринъ въ градъть и го
нспратили въ Пловдивъ до рѣченніитъ гръкъ Митрополить,
кой-то призовалъ Самоковскійтъ владика , та заедно съ
него и съ своятъ Епископъ ЛѣФкінскій ржкоположили Ми
трофана за Агатоникiнскiй Епископъ. Итака съ силата На
управителятъ той дошьлъ и ся намѣстилъ въ Митрополіяти.
нь Българети като нещялн да го припознаять за законень
владика , никой неотивалъ при него , даже и въ черковата му
викали жени-ты и дѣтцата Фармасонинъ и пр. като знаяли
раскошнійтъ му и съблазнителенъ животъ. Най - послѣ за
стжинлы по -първн-ты българы, та направили общж жалби
до патриархътъ Софронія II., кой-то, види ся, не е ималъ
нзвѣстіе за невинното заточеніе на преосв. Дионнсія ніж ис
пратили съ неговійть протосингелъ Акакія , родомъ отъ село
Колугерово въ таж каазж , кой -то съ много дарове излѣист
>

вувалъ да испратять оть патріаршiя-та единъ Екзархъ съ

царско повѣленіе, да доведе отъ Свята Горя преосв. Диони
сія на Епископія - та му, а пловдивскійтъ Митрополит Саму
ила и лъжеепископъгъ Митрофана да заведе въ Цариградъ,
на кой - то нито имѣната см ся чули отъ тогава. Преосв.
Дионнсія българи-ты съ жени и дѣтца посрѣщналы тър -
жествено извянъ градът , като свой любезень отець н бла
годѣтель, кой-то съ нѣкон подарцы ся примирилъ и съ упра
ВителЖТЬ . Кога-то пазарджишки - ты Яничари развалили
вторатя черкова , оковали тоя добрый пастирь въ жилѣза и
го извѣли вънъ отъ градътъ да го убіятъ, та едва съ много
срѣбро и обѣщанія сполучилъ да ся избави отъ свирепство
то имъ, отъ кое -то въ това время дори и сами - ти управители
iaвaнoзoвци отъ страхъ избѣгали въ планиски -ты села .
Така сжищо и въ 1821 год . врѣмя на гръцко - то възстаніе,
 52
1
кога-то събирахж оржжіе-то отъ сички-ты християни въ,
каазж-тя и градъ -тъ , като бѣхх отлжчины 40 души отъ
по- способни - ты българы и гы турих. въ тѣмниця-тя ужь
като подозрителни а Преосв. Дионисія бѣх поставилы въ
Митрополiята подъ стража, тогава той призова по-възмож
ни - ты българы, та събрахм едно количество отъ 48000 гро
ша, и наедно съ родолюбиви - ты градоначалницы, коджа
башiята хаджи Вълчо Пешовъ, кюркчю башнята X. Заха
рія Георгіевъ и чохаджи башія-та Наумъ Лясковъ занесохл.
го и го предадохм на управителять Каванозоглу за откупу
ваніе на невинни-ты затворницы, като дадохм и писмѣнно
емство 38
сичкиты христіяны въ градъ-ть и каазм-тя, че
см вѣрна рая на Султанъ -тъ н нѣмать никое участие съ
гръцкото възстаніе, тя едва съ това и съ много молби едва
сполучихм да гы избавять, нъ при сичко това управителять,
за да удовлѣтвори раздразнениты турцы, отдѣлн отъ за
творени-ты четирмина души, и додѣто тѣ да ся усѣтятъ,
управителятъ още додѣто были въ конакъ - тъ рѣченн- ты
лица , испратилъ ги, та ги обѣснxж на маричнійтъ мост .
(невиння жрътва за избавениты ) послѣ и да слѣдувяхж раз
ни убінства въ градъ -тъ и по селата отъ турциты , преосв .
1 Дионнсія живѣеше спокойно и слѣдуваше да наставлява
христіянн -ты и да ги поучава , като дяваше и помощъ на
бѣднн - ты и приглѣдваше сирачета-та и другы добрины пра
вѣше, что-то подиръ преставлѣніете му сички - ты гражданы
жалѣх8 и тяжех8 за него като за свой общи отѣцъ. Той
ся упокон въ 1827 год. н за по гребеніето му граждани
ты призовох ? пловдивскій -тъ митрополитъ НикНФора,
та подпръ три дена съхраниха великолѣпно тѣлото му въ па
раклисъ - тъ святи Архангеловъ (вѣчна ти память блаженій
Дноннcie!). Послѣ това НикиФоръ като продаде собствени-ты
негови вѣщи и скжпоцѣнны облѣкла (дрехы ) нисплати
дълговеты му , понеже немаше тогава достойно лице за
Епископь, а повече-то, защото приснопамятній Дионисія му
плащаше само 12000 гроша на година-та, безъ да му ся
смѣся на ничто , той постави отъ своя страна Епитропъ
единъ пазарджичанинъ Архимандритъ на имя Прокопія,
погърченъ Българинъ отъ Иверскінтъ мънастиръ въ Свята
Гора, за да събира сички-ты владишки приходи за неговъ
счетъ ; нъ въ негово - то время като изгорѣ Митрополія - тя,
 53

нзгоних го н поставихм други . И така ся менях Епитро

пн -ты владишки до заточеніе-то на Българолюбителятъ
Господина Пансія, кой-то, като не Гръкъ, жрътвува и пре
столъ -ть и състояніето си за Български-ты черковни прав
дины . От тогава черковни-ты дѣла ся управлявать отъ
едно настоятелство , съставено по общо съгласие на на
родъ - ть, отъ едно свѣщенно лицѣ, шестмина членове миряне
и единъ писаръ, кой-то са мѣнятъ сѣка година, на 25 отъ
мѣс. Марта.
14. Т. Пазарджишка - та кааза 125 годины преди тан
зиматътъ ся управлявала отъ Дере бейлери, Каванозогларъ,
кон-то были дошле съ търговия изъ Азія отъ грядъ - тъ Ке
махъ и живѣялн въ градъ - ть, и като были много богати , а
тогавашни-ты потомци на първиты маликяне сайбін, спахів
ты, като были осиромашелин неспособни, тѣ прекупилы отъ
тяхъ и кжця-та имъ н маликянѣ-то (правдинж-тя да зимать
десетокъ - тъ отъ сички-ты произвѣденія ) и послѣ въ 1657
год . като преминалъ презъ градъ- тъ за Рудопа Султанъ
Ахметъ W., кой -то отивалъ да отнѣми Гръція отъ Вене
цінни - ты , за нѣкои услугы на Каванозоглу къмъ царство - то,
Султанъ-ть зималъ отъ потомци - ты на Шаттъринъ-тъ крн
минално - то управленіе и го предалъ на Каванозоглу , сь
определеніе да плащатъ на царскм- т хазна всяка година
за сички -ты царски даноцы 350000 гроша , безъ да ся на
мися други въ събиранie -то нмъ, и тогава с прѣнѣсли тям
ниця-тя и томруца - ты съ вериги-ты въ свои -ты конацы ,
дѣто ся намирать и днѣсь , и от тогава Каванозовци-ты,
подъ мѣ Войводи , начнали да управлявать самовластно таж
каазя до 1840 година.
15. Това село лѣжи въ проходъ -тъ дѣто Марица дѣлн
( рѣдня Гора отъ Рилла планина въ главнін -тъ старъ пять,
кой -то води отъ истокъ къмъ западъ пресъ Сулу . Дервенть.
Между това село и Загорово полянж - тя край Марица ста
рН - ты селяни наричать Костено - поле , отъ много- то битвы
дѣто см имали Българи-ты съ Гърци -ты, н най-сѣтнѣ и
царъ Иванъ Шишманъ съ Турци -ты , когато е стоялъ яъ
Костенець, дѣто до скоро изравях человѣшки костн . Надъ
това село ся свършва заедно съ Тракия и т. Пазарджишка
та Кааза и нaчeнва Македонія в Самоковска-та кааза Въ
Номинж - Клисура си е увардила една стара черкова съ сво
 54

дове нcпoслѣ поправеня , дѣто на единъ мраморенъ отломъкъ

ся намира началото на слѣдующій -тъ надписъ: сьвиршнее
храм , сін нь лѣто : „атне : . при цpt Бл : Илексан
дра Мür . и надъ черковни - ты врата слѣдующiн - тъ:
* Изволениємь оца . и са поспешенник сына . и са
крышиннемь доуха . записаси н кожественiй ва ҳрите
ҳрам , светото Келикомичника Гюрги . н поправнce
ва ноя: на времена . ва л € то : „зоїд : . пом ни Го
сподн тнторы и настоятель кнрь поль Милошк . в
роліанець . ндончо Андрагина н сародници ихь . ка

П І
село Момина Влнcoүрж . Богь дaги прости аминк : .
16. Въ това старо село селяни-ты говорять : хокю ,
некю, що кѣшъ, некѣшъ, кю ная, кю шетамъ и пр. то е
было много голѣмо додѣ-то да го изгорять хайти-ты подъ
предводителството на Гюрджи паша. Тамо стон н досега
въ развалины мѣсто -то, дѣто сж вадили и работили желѣзо
въ маданеты и ливници -ти. Въ това село Българити ся има
ли и особни правдины , додѣто ся нстурчихж цѣпински -ты
Помаци, тѣ ся воювали задлъжнтелно при Турциты подъ
имѣ: харбаджie ( единъ видъ кжси и широки копія), отъ кон
то харби още ся намиратъ по нѣкои кжця ряждясали в
завърлени . Въ единъ часъ растояніе къмъ югъ отъ селото
на единъ върхъ въ планинж -тж найменуванъ Раковица , има

пространна крѣпостъ съ черкова Преображеніе Христово

развалена , дѣто въ завоеваніе-то на тѣзи мѣста като отишъл .
Гази Даутъ паша да покорявж Бьлгари - ты , тѣ ся събрали
оть близни-ты села , та ся затворилы въ таж крѣпостъ и ся
бранили много врѣмя съ оржжіе- то сн ; нъ най - послѣ като
видѣли, че неще можятъ да стоять противъ турски-тя сила ,
тѣ ся предялн съ нѣкон условия н по заповѣдь на паша -
тя сами разсипали крѣпост и черквж -тж. На смц -тж по
сокя , часъ отъ село-то има и друга церква развалена
2

святи 40 мячениковъ , дѣто е быхъ мѣтохъ- тъ на царскій -тъ

мънастиръ Въснесеніе Христово , съграденъ въ 1040 год.
отъ Князь Георгія братъ на българскій - ть царъ Петъръ II
Делiянъ на мѣсто - го, нарѣчено Левка Гора (може бы Лъв
ска Горя). Черковата ся види да е была съ седемъ кубета
 55

и на петъ отдѣленія (параклисы), т. е. Възнесѣніе Христово,

Успѣніе Пресвѣтія Богородицы съ една чудоворна икона,
Святихъ Апостоловъ, Свати Архидяконь Стефанъ и Святи
Ивана Богословъ. Въ тоя великолѣпенъ Мънастиръ сж жи
вѣяли 90 българи калугеры , кон-то ся преписували повѣче-то
черковни книгы ; и сжційть князь Георгій като былъ напра
внлъ и мънастиръть Седьми Престоловъ при рѣка Искъръ
въ Софійско -то окружие , той ся постригалъ тамо калугеръ
и ся преимѣнувалъ Гаврилъ, дѣто и почива . Войни-ты на
Даутъ наша , като покорили българи-ты въ Раковица, на
паднали на Спасовскійтъ Мънастиръ, та го оплѣнили, ис
клали 30 души отъ калугери -ты , а други - ты предварили
та бѣгали въ цѣпинж, дѣто Българи - ты още ся дръжали ,
На този мънастиръ ся были подвластни цѣпинскиты села .
Бѣлюво и Загорово, на кой-то приходите отъ десетъкътъ
подиръ завоеваніето посвятилы на царскж-тя Архива (теф
терхане ) въ цариградъ съ мѣ Газн - Дауть -паша - вакуФу .
Испослѣ когато ся истурчили Помаци- ты разорали и черко
вата дѣто стоять сега само стени - ты и едно пробито кубе.
Тукъ въ единъ параклисъ въ олтарятъ на подпрестолнiнтъ
престолъ отъ червенъ камъкъ има тѣзи изрѣзани буквы :
IC. XC ЄТПИ8 36П3 ...
НИ КА 1THGъ Ши . Ко ...
Кога -то ся разорали послѣдне тоя мънастиръ Пома
ци -ты , намѣрила ся една ржкописана книга на кожа, отъ коя-то
по нещастie cя увардило само единъ огрязень листъ съ
слѣдующето съдржаніе, безъ начало н конецъ : wмьстител
Hнцох тиію нмѣтн . нь иже вы лhвка повѣданнн
мнѣ храми вже глетсе прѣстаа . Wвновнти Его
како прилежить . посланни же вы мѣсто разоренна
.

почнетивше Банк ня вь цfпин й вноважни

сь вьсаки імк тьфаннемь навылш€ . й выс:kмь во
сызнданомк . й Паню волшоу съставльше, ако измk
веннє приєтн . й пришKдШ №вaнaшect BназкТ. и
BA.мн Wввеселишесі . й даганна даатн годиннаа та
ковомоу wмить затопечатним словес€м, сько
 56
с г
енше . й дарош €€€ Wвители львкиєkt ., номаси ское
а

населеніє , ви нега Бьітн ш нон пронна не w

мннук ёкитѣли вы славох Влаци нашей вци й прно
двѣн Марїн . й оцяк прѣже вывшаа чюдодѣліла . Вь
таковѣн сен храмине - хотєшїник изостатъчно .
кже ш ннних родов сквыіваємь 1мск єдино или
двѣ Bь спомжнoүвшемь концы писанню сьставнти .
Оть тоя ржкописъ ся видя какво Български - ты царію и
князове ся дохождали въ тоя мъНастиръ да ся поклонять на
чудоворната икона и да ся кжпять въ цѣпински- ты мине

3 рални бани, отъ кон-то днѣсь само двѣ сяществувать и тѣ

отпослѣ преправени .
17. Отъ това сѣло , часъ къмъ югоистокъ на един
върхъ нима развалины отъ языческо капище, дѣто ся нами
рахм много мраморни плочи съ цѣли образы на разни бо
гове. Преди 16 годины като ся научнлъ за тѣхъ Георги
Цукала-та, дошелъ отъ Пловдивъ и ако и испотрошени на
товарнлъ на една кола и тайно гы занѣсълъ у домътъ си.
Отъ преданіе селяни - ты казватъ, че дѣто си сега лозята на
на Голѣмо Бѣлюво , Малко Бѣлюво н Загорово (Саржханъ
бей), презъ кон -то тѣче рѣка Ясеница, мѣсто-то ся наричало
Старо - градище и было пълно съ развалины , нче старите
жители отъ тоя градъ наричали Бешя фара. Може бы тѣ да
см были Страбоновиты весcи, нли бесси, и това да е было
градътъ Виссапара, кой -то ся спомянува въ стариты земле
описанiя и кон -то рѣченійтъ Г. Цукала, въ свое -то описа
ніе на пловдивскж-тя епархія безмѣстно казва да е былъ
т. Пазарджикъ, дѣто до сега не си е намѣрнлъ никакъвх
знакъ отъ стари зданія, и че Българити ся наричали Бессиши
Бешя фара ( Бессіе племя ), отъ латинскж-тж и влаш
кж-тя дума фара, коя-то значи поколѣніе или племя, и
така Цукала-та напразно ся мячи да докаже, че т. Пазар
джикъ отъ старинж е гръцки градъ и че Бессити-ти были
Еллины , кога - то тѣ см были едно отъ онія петь славянски
племѣна въ Тракія .
18. Отъ това село близо при устie-то на проходъ -тъ,
дѣто нзлязва Цѣпинскж -тжрѣка, Елли - дере , има на единъ ни
 57

съкъ и равенъ върхъ една дабрава, посвятена на самовили

ты н единь студенъ изворъ, дѣто было и тѣхно-то капище ,

послѣ преправено на черкова света Огняня Маринж сега раз
валена , на коя-то въ олтаръ -ть ся намираше една голѣма
мраморна плоча , наполо строшена, на коя-то бѣх , изваяни
три самовили дѣто ся кжпять голн въ изворъ-тъ, и та
плоча преди 10 години частній - тъ гръцки учитель на Цин
цари-ты Кос. Сантнди зелъ и ж донесълъ удомъ -тъ си , дѣ
то и сега ся намира .
19. Въ това село първа -та черкова бѣше останала отъ
български - ты времена, дѣто надъ врата-та на една плоча
имало надансъ съ лѣточисленie - то и имѣна - та на ктитори
ты , и зималъ ж градскій -тъ учитель Никифорь П. Костан
тиновъ Еленчанинъ-тъ да ж варди въ училище-то, нъ и тукъ
ж нема сега. Тамо имало и на стени -ты другы надписы, нъ
като преправихм черкова - та , затрнли ся . Въ това село рѣ.
ка-та влѣче много желѣзна руда и нѣкогажъ ся работнли тамо
желѣзо- то, понеже и сега сяществуватъ развалинн - ты на
самоковъ - ть и ливници -ты. Старо - то имѣ на това село ни
кой незнае, а турци -ты си го нарѣклн Елиндере, отъ рѣка
та, дѣто изъ проходъ-ть всяка вѣчеръ излязвм и вѣе сечка
ка нощъ единъ вѣтъръ, кой-то селяни -ти наричать вѣчер
никъ. Това мѣсто е живописно, съ чисть въздухъ, много во
ды в сѣнкы и приятно за живѣяне.
20. Тоя старій градъ, видіся да е быль елинско пре
селеніе (аоzira ), понеже Анна Комнена въ описаніе-то на
Византійскм- т исторія казва, че императорь Анастасій Ди
кора дохождалъ въ тоя градъ и го нарича Вяткуніонъ, дѣ
то седемъ годинъ непрестано ся бнлъ съ цѣпински-ты Бъл
гары пресъ лѣто-то, а зимѣ отивалъ пресь Рудопа да зиму
вж съ войскм- тя си въ Сересъ , Сега на скоро селяниты
ископах8 до развалена - та широк крѣпостъ единъ мрамо
рень стълъ четвъртить , три лакты длъсь и единь лакъть
широкъ, изработенъ искусно, кой-то види ся преди разо
реніе-то на крѣпость - тя да e стояль много вѣкове подъ
нѣкое срутено зданіе , отъ дѣто, като капало вода-та отъ г
ре, направила дупкы и като ся сливала на долу ископала
браздичкы. Отъ това село бѣх донѣсли и еднъ валчестъ
мраморень стълпы една педя дебѣлъ съ надпись, какъвто е
исинсанъ въ края на таблиця-та подъ чрьт, 1 -й. Оть това
 58
село ся прѣнѣсли суахін - ты и други мраморни дебѣлы плочи
въ първи - ты турски гробища , кои-то сж сега въ срѣдъ гра -
дътъ, отъ кон -то на една има слѣдующіить надпись.

AIT

П NTK.X.
ТӨ . х

E
ΥΣΑ
AJE . . ӨA . . ΟΡΕΣΤΙΑΣ
ΤΩΡΑΣ
ΔΕΔΟΧΘΑΙ
ΝΩ
ІХ .
ΠΡΑΙ . ΤΑΙΣ ΤΗΣΑ
ANTOIKIAL . ТЕК .
ΑΔΕΛΦΟΙΣ ΑΥΤΟΥ .
ΤΕΛAΜΟΝΑΣ EN
ΤΩΙ ΙΕΡΩΙ ΤΟΥ
АПА4NO ... ΣΤΕ
ΦΑΝΟΥΣΘΑΙ ΔΕ
Ато
ΥΣ ΚΑΘΕΚΑ ΣΤΗΝ ПА
NHTYPIN :

Преди десет години е прѣнесенъ отъ това се ло въ

аладжиларски - ты български гробища и другъ мраморенъ
валчесть стълбъ една педя и половина дебѣлъ и два лакты
и половина длъсъ съ два вида надписи , кой -то ся както ты
гледаъ на таблиця -тж поръ чрьт. 2-й.
21.Между това село и Баткувъ въ срѣтдоточie - то на крѣ
въ една дубрава си е увардила една малка , нъ
постъ - тя
прекрасна черквица , съградена по византійски вкусъ съ
 59

едно кубе, коя-то ся види да е преправена отъ елинско ка

пище, понеже лъскави-ты мраморны прагове отъ врата - та
и прозорци-ты искусно работени виждать ся съзидани сте
ин-ты на черквицатж, дѣто преди да ж преправять селяни
ты, изъ вѣтре по стени - ты стояхж изобразени -ты образы на
святiн - ты съ гръцки надписы писаны отъ горе д
на долу ; нъ на кой свѣтія е была посвятена, ни-
кой не знае, понеже селяни -ты ж наричать Све-
та Кутрулѣщица , което имѣ е искривено отъ
.
А
T
І N
Куркуа , понеже тамо ся намѣри една частъ отъ 0 T
мраморна плоча , коя-то занесли въ близнійты ур
Σ
Мънастиръ Светихъ Първоапостоловъ , съ надпись копирань
на таблиц. подъ чрьт. 3- й.
Оть тоя надпись ся види, че основателятъ на тая старя
черква нѣкой византійзки велможъГригоріящее ;понежегръц
ки -ты историци спомѣнуватъ и нѣкой военачалникъ Куркуя,
кой - то были испратенъ въ Азія на война, и въ тая война
съучаствували и Българи ты като съзницы на Гръцн - ты .
Оть това поколѣніе е былъ и патриархътъ Михаиль Куркуя
въ 1 134 год. Въ нова-та селска черкова подпрестолнiнтъ
мраморенъ стълтъ искусно изработенъ, былъ земенъ отъ
друга развалена черква въ крѣпостътя посвятеня на исцѣ
лителятъ Святи Пантелеймонъ, коя-то была непърво капнице
на Аскулата , нсцѣлителъ богъ на Елини -ты , както доказва
и надписът , който е изрѣзанъ на тоя стъліть.
ΑΓΑΘNI TYXHI
ΘΕΩΙ ΑΣΚΛΗΠΙΩ .
Т. . or'АЛЕРІОУ. ЕКОПЕ
ΛΙΑΝΟΣ . ΚΑΙΛΙΛΙΑ
AAKENIE EDTAKEI ..
О. ОХАРІСТІРІОМ ....
и въ рѣченіить баткунски мънастиръ Святи Петъръ
и Павелъ, кой-то ся намира , часъ къмъ югозападъ отъ
Ба нъ, и 21 часа къмъ югъ отъ града на едно очарова
телно высоко мѣсто съ изрядны студены воды и пространенъ
изглѣдъ. Той был много голѣмъ преди да го изгорятъ хай
ти-ты кърджалie въ 1774 год. послѣ обновенъ по - малъкъ
съ една каменна черквиця, нъ сега преправенъ великолѣпно,
дѣто освѣнъ други - ты градины, има насадени много черно
 60

цы за копринж н тръндафель, отъ кой -то нзваждать голово

масло , Въ него живѣжть петмина калугери и дръжать едно
училище съ 15 ученицы отъ близин-ты села. и тоя старъ
мънастиръ, виды ся, да е преправень първо отъ капице ;
понеже преди четиры годины, като копалы при стари -ты
стены (основы) на мънастирътъ за пржсть, изровилы нѣ
колко мраморни плочи, на кон -то ся изваяни человѣци, че
ѣздять на голи конѣ безъ оржжіе и съ калпацы като Българ
ски-ты, на кон-то само нѣкои ся различавать надписи -ты,
така :
На една плоча отгоре : . NОС. У. КОТТОС ...
» друга НРО ..NZHДРО ..
у третя ...КҮ .. НОРО, Е.

1 „ четврьтя ,,
пятя
шестя
>
ПОЛІN АПОК BHCC .
ОТуLo W УКАЗЕНЕ .
.FOT . с . IXHN ......
вѣроятно е, че елинско -то преселеніе отъ признателность
къмъ своиты предводители , за спомянъ да имъ см направили
по една статуйка, нъ образи- ты ся много просто работены,
ся намѣунлы въ тѣзи мѣста,
както и други - ты , кон - то ся
оть кой -то нма и у мене двѣ, една съ Зевсъ и проч. а друга
сь Филлипа Макндонскій царь връху конь .
При сички -ты ми издирванія освѣнъ села -та Малко Бѣ.
люво, Варвара и Баткунь, не си ся на мѣрилы до сега приз
нацы отъ язычество-то, а елински знаци само въ баткунско
то укружіе въ Трояновътъ градъ, и то половинъ на Латин
скій языкъ и половинъ на Елинскый , та отъ това заключа
вамъ, че въ пазарджиткх - тя каазя никогашъ не ся живѣя
лы Гърцы , па и баткунски-ты преселенцы Елине, споредъ
старн -ты повѣствуванія, сж съществували до времето на
Българскійтъ Парь Кало-Иваница, кого - то тукашни -ты Бъл
гаре наричять Калиянчо, кой -то е прѣвзель н развалилъ
баткунскж -тя и пловдивскм - тя крѣпости.
22. Оть това село 2 час , къмъ югь има развалена
крѣпость и черкова, Св. Седмопочетнихъ, подъ развалинн
ты на коя -то
въ долння - тж извира потокъ нарѣченъ Добра
вода, коя-то ся излива въ дебърщенскм- т Бѣла ръка. Въ
това село преди 35 годины, кога - то развалих стара-та чер
кова за да ж обновать, намѣри ся въ олтарять, предъ под
престолнiнтъ стълнь, въ земі%-тя единъ каленъ съсждъ, запе
 61

чатенъ, отъ дѣто съ присъствіе- то на пряснопамятній-тъ

Епископъ Дионисія, извадихм единъ завѣтъ български на
писанъ на кожж (пергаментъ) и доволно византійски жъл
тицы курупчести (костантинки), кои-то спорѣдъ завѣтъ - тъ
продадохм и съградихж по - голѣма черква-тя. Въ съсждъть !
имаше и едно позлатено ковчежче отъ св . мощы , които
зим наедно съ завѣта Епископъ-тъ, нъ и тѣ изгорѣхж въ
митрополія - та му .
23 . Това село нема вода , освѣнь единъ изворъ при
село -то подъ рятъ - тъ, кой - то наричатъ Стърчи - кракъ, а
нспърво село-то е было къмъ западъ на равнинж -тж на рж
тътъ , дѣто ся види развалена - тя крѣпостъ отъ Турци -ты и
черкова - та св. Никола сь сводове , нъ и тя срутена .
24. Въ това главно село енмало много черковни книгы
рхкописани , нъ преди 12 годины Цинцаринъ-тъ протопопъ
Христодулъ ги събралъ отъ черкова - та св. Петка и ги из
горилъ, та сега като преправяXX стени -ты на тая черкова
подъ покровътъ ся намѣрихк и други.ржкописи , мѣжду кон
то ся намѣрнxж и нѣколко листовы отъ гръцки ржкописъ на
кожж съ правило - то на Св . Иванъ Златоустъ, дѣто на сѣки
тропаръ начална -та главна буква писана Българскы съ чер
вено мастило , нъ и много гръцки букви см писани на другы
кроежъ, и нѣколко тропарн дѣто ся пѣжтъ ся тонисанн съ
цифри отъ най - старатж мусика , коя-то никой неможа да
проумѣе отъ сегашни - ты пѣвцы. На таблиця-тя подъ чрьт.
5 - й е копиранъ антимисъ, кой -то ся намира въ тѣж сяща
черкова. Той е на дебело леняно платно и малакъ скщо като
онзи въ Баткунскін - тъ Мънастиръ Святихъ Апостолъ, съ
разлика, че на тоя е изобразенъ само кръстъ -тъ съ копie
то и гиба-тя отъ старните му четвртяхъ Евангелисти на че
и онзи
твртяхъ жгжла съ синкавъ шаръ , нъ и този както
Hма отъ страните на кръста звезди червени , само онзи е съ
Български надписъ, Hъ чудно -то е това, че въ въ описаніе- то
на пловдивскж- тя Епархііж издадено отъ Георги Цукала ,
между толкова-та пловдивски митрополиты , кои-то той каз
ва, че намѣрнлъ записани въ кодицы - ты на пловдивскм - тж
Митрополіж, не забѣлъжва нито оногози гдѣ -то е освятилъ
мънастирскм - т черквж, нито тогози гдѣ -то е освятилъ пе
щерскж-тж черквж. Той казва , че отъ 1692 год. до 1711 год.
владикувалъ въ Пловдив , нѣкой НеоФитъ, кой-то и умрѣлъ
 62

тамо на 1711 год . и го наслѣдилъ нѣкой много ученъ Гръкъ.

Въ тая черкова ся намира и чудотворна-та стара икона на
Св. Петка, дѣто на 4 -й Октомврія става тържество , та
много поклоници отиватъ отъ градътъ и отъ селата , най
наче кой-то страдать оть очоболие и чудѣсно ся исцѣля
1
вать. Тая икона въ завоеваніе-то като развалилы Турци-ты
стара-та голѣма черкова Св. Петка (на коя-то развалинн - ты
стожть изъ вжнъ село - то ) нѣкой священникъ ж скрылъ въ
една оть близни-ты длъбоки пещери , тя прѣди 120 годины
нѣкой Турчинъ отъ село-то ж намѣрилъ тамо н ж занѣсълъ
у дома си за да я продаде , нъ отъ едно страшно предви
дѣніе ся уплашилъ и посвятилъ кмщат се на СвятицЖ-тж

2 за черкова, коя -то и незабавно съградили Българи -ты, дѣто

и сега освѣнъ черква- та н мѣтохътъ нема другы христіян
ски кющя, и понеже много Турцы ся исцѣляватъ въ тая чер
кова, почитать ж съ благоговѣніе. Това село види ся да е
нарѣчено така отъ много - то пещери дѣто ся намиратъ въ о
кружie - то му, отъ кон -то двѣтѣ ся '/ , чась къмъ югозападъ
2

отъ село-то нарѣчени тянтови дупкы и една-та отъ тѣхъ

има подземня шириня до / , часъ, а другата събира
до 2000 овцы вятре. Друга една , часъ къмъ съвероза
падъ, нарѣчена страшинова дупкж, въ коя-то има вѣчно
яѣдъ, кой-то ся смръзнува отъ капчузи-ты, кои - то капять
отъ горе. Тѣзи пещери с по-голѣми-ты, а други -ты ся
малки . Bь това село е имало 7 самокова н много видны
( ливницы ) дѣто въ български - ты времена сж работилн ос
вѣнъ желѣжо и стомана (челикъ) и мѣдь ( бакжръ), на кон
то развалины - ты и сега стоять н отъ кон - то само І самоковъ
и три ливницы работѣхж до 1850 год. оть наслѣдници -ты
на единъ богать Българинъ Зафиръ Чобаджи, нъ като нео
стана вѣче желѣзна руда въ близните мѣста, притяжатели
ты ся принудих8 да ги продадать на нѣкон Турцн, нь и
тѣ, като неможахм да сполучать, развалидж ги и на мѣсто -то
имъ направих воденицы . Въ това село Турци - ты испослѣ ся
ся населилы по тая причинж, че прѣдци - ты на рѣчевніть чор
баджи ЗаФиръ, като испросилы дозволѣніе отъ Канунь Сул
4
тань Сулейманъ съ царски бeратъ, да обновять тоя само
ковъ и видны-ты, то было нужда да стои тамо за всѣгда по
единь Турченъ настойникъ да зима оть изработено - то желѣзо
по 20 оки на ° % за царскж -тя правдинж. и така настой
 63

никътъ направилъ една књща за семѣйство - то си срѣща

село -то на лѣвійтъ брегъ на рѣка - та, а по врѣмя като ся мѣ
нували настойници- ты , сѣкой правилъ по една кющ % до дѣто
станала една турска махала и тъй ся умножили. Около Пе
щеря има много развалени крѣпостн, т. е. '/, часъ къмъ
3
югъ отъ село-то въ Перунова гора една, ° 4 чась къмъ юго і
нстокъ въ Тъмбра гора друга и ' , часъ къмъ нcтокъ на По
«сиринъ камъкъ третя ; а първо - то населеніе было , часъ
къмъ югоистокъ отъ сегашно-то село, дѣто ся намирать ос
нови-ты на кмщя - та , изъ кон -то ископавать голѣми кюпо
вы, кон -то събиратъ отъ 800 — 1200 оки вода ; вь нѣкои
1

оть тыя кюпове ся намира и вкаменено жито. И, чись къмъ

югозападъ отъ село-то на едно стръмно мѣсто въ една скала
има ископана нарочно една дупка като станчка , дѣто непре
станно извира лѣковита-та вода, и сѣки петъкъ болнн-ты
отъ сички -ты народности отиватъ да ся кжпять за исцѣленіе
като оставять тамъ дрѣхх -тя си, съ коя-то ся ся кжцали и
върлять въ водата по една пара (пенязь). Оть преданіе до
казват , че въ тая дупкж живѣяли нѣкогажъ двама святій, .
калугерн постницы, кои -то убили нѣкого и като ся смѣсила
кръвъ - та имъ съ вода-та на изворчето станала цѣловита . Мно
зина увѣряватъ, че кога-то отнде нѣкой много рано на това
мѣсто, може да чюе гласове отъ черковно пѣніе и клепало
че ся клеше. , часъ къмъ сѣверо-западъ отъ село - то има
2

длъбоки дупки, кон-то наричатъ бакърджисқы, дѣто ся ко

пали нѣкогашъ мѣднійтъ металъ ( вещество), тамо и сега ся
намира витріолъ ( cачикабрусъ ). Въ растоянie на 21/4 часа отъ
село - то има единъ голѣмъ голъ рять , кой -то наричать Ко
cшена могила, понеже ся намирать множество человѣчески
кости много ядри и казват , че въ завоеваніе-то тамо ста
нали много битвы между Турци-ты и Българи -ты , кон-то сж
были въ рѣчени-ты крѣпосты. Подъ тяж крѣпость '/, часъ
къмъ съверь подъ едня гранитнж скалж намира са единъ
студенъ изворъ нарѣченъ Ускокъ съ сладкж водж. На тяж
скали има изрѣзаны нѣкаквы знакове, повечето развалени и
обрасли съ мъхъ , виждь на табл. подъ чрьт. 4-ый. 1 част
къмъ истокъ отъ село-то има езеро нарѣчено Етрополе, на
кое-то вода-та пада огъ горе изъ единъ провалъ, нъ като
неистич отъ нійде, увѣряватъ, че тѣче изъ подъ клоноветы
на Рудопа нарѣчени Баба-баири и извира при село Текнрь,
 64

така нарѣчено отъ зеленикава-та вода на тоя потокъ, кой-то

непрестанно тече н незамръзнувж. 1/4 часъ къмъ югъ отъ
село-то има друго езеро много по -длъбоко, нарѣчено Божје
блато. То са пълни и истича горе отъ единъ край. Въ пър
во-то село е имало 10 черковы повѣчето съ кубета, на кои
то имѣна - та селяни -ты знаятъ коя на кой свѣтія е была
посвятена н ги наричатъ оброчища, нъ най - пространна и
най-великолѣпна е была Св. Петка, както ся видн отъ раз
валени - ты и стены н сводове. Положеніе - то на Пещеря ако
и да е въ долинж-тя между клонове - ты на Рилла н Рудопа,
нъ климатътъ ме здравъ, и тамо излязва вѣчерникъ, кой - то
чисти въздухътъ. Прѣзъ срѣдъ село-то тече баташка - та

E
П Стара рѣка, коя - то '/, часъ къмъ югъ надъ село-то поима
оть дѣсня страна рѣка Длябочиця, а отъ лѣва страна рѣка
Бръшляниця, а пакъ подъ село-то поима рѣка Луковица,
бърциговскійтъ потокъ , и рѣка Козаркя и отива КЪМ
истокъ, та ся излива въ Мариця.
25. Стари - ты преданія доказвать за Цѣпиня, че това мѣ
сто, длябоко преди много вѣкове, было езеро, та отъ нѣкой
подземенъ огънъ, или силна трѣсавица, расцѣпнлъ ся ритъ
тъ, дѣто е на устie - то на проходъ - тъ, н гдѣ-то и сега исти
чатъ цѣпински -ты рѣкы ; като ся изляла на езеро-то вода-та
въ поле-то, издавила много села, н извлѣкла и толкова си ка
Мяне Чтото отъ тога и до днѣсъ ся прекарватъ камьне за

разни потрѣбности и непце да си свършатъ никогашъ. Съ

стремлѣніе - то на тая вода излѣзналъ и единъ исполински
воденъ цвѣръ, кой-то приличалъ на китъ (гръцки харха
ріяхъ). Тоя звѣрь, откакъ ся исцѣдила вода-тя, останалъ на
сухо между села Елли -дере и Кюсемуратлж и умрѣлъ дѣто
ся събирали отъ селя-та песта-та, та ѣли меса - та му , и отъ
тогава това мѣсто ся нарѣкло песiе поле, а отцѣпеній - тъ
клонъ нарѣкли Хархарій, кое-то напослѣ Турци - ты го
искрывиле на Каркарія, както си нарича и до днѣсь, Тоя
клонъ ся простира къмъ истокъ и прави сѣверна - та стеня
на цѣпиня, и като си съединява пакъ съ Рилла при устie
тo нa бaтaшко-то езеро, свършва ся при село-то дѣто рѣка
та дѣлн Рудопа отъ Рилля. Тая мочорлива долина на цѣ
пиня , спореди византійски - ты историцы , ся е населила въ
485 год. Аттилови - ты Хунны, кои-то изгонени отъ Долна
Мнзія, преминали пресъ Трояновн - ты врата( Капжджикъ дер
 65

венть) подъ предводителство на нѣкой войвода Борисъ, и

като оплѣвили села - та , съ помощъ - тя на рудопски-ты
Славяны , установили ся въ Цѣпинж, като въ мѣсто отъ при
рода -тя укрѣпено на всякде . Hъ отъ тогава до завоеванie
то отъ Турци -ты друго ся неспомянува за тѣзи стари бъл
гары , освѣнъ че императоръ Анастасія Дикора, както рѣ
кохми по-горе, защо-то нападали на пловдивскж -тя область
и грабыли жены и добытъкъ, въ 497 год. ималъ седмого
дишна война съ тяхъ, додѣто най - послѣ ся примирили съ
съ нѣкои условія. А послѣ въ 889 год. цѣпинскій - тъ вой
вода Батон, не само че владѣялъ надъ рудопски-ты Българн,
нъ дръжалъ подъ власть - тя си и крѣпости - ты : Станимжка ,
Прищиць (Перущиця), Крумницъ (Грямникъ) и Перникъ
въ подноженіе - то на Рудопа. Послѣ въ 1195 год. царе
убійцъ- тъ Иванко, преимѣнуванъ Алексія , като былъ ся
затворилъ въ станимашкж-тя крѣпостъ, отъ страхъ -ть на
Велики -Асѣнувътъ братъ царъ Петъръ, гръцкій -тъ импера
торъ Алексія Комненъ II развалилъ нванкова - тя войска и
превзѣлъ станимашкж- тж крѣпостъ отъ Българи - ты . Нъ
въ 1257 год. царъ Каломанъ II въ една война съ импера –
торъ Тодоръ, сынъ на Иванъ Дука, отнѣлъ Станимжка и ж
присъединиль на Българско-то царство . Тя остала испослѣ
подъ българскжетя власть до паданіе- то на царъ Иванъ
Шишмана , дѣто и днѣсъ ся види при Бачковскій - тъ мьна
стиръ образътъ на българскінть Царь Александъръ нзобра
зенъ на една стенж. Надъ Цѣпина , часъ къмъ сѣверо

западъ има пространна крѣпость развалена, коя- то По

маци - ти наричатъ Кешишлеме, отъ Калугери - ты , кон-то см
живѣяли въ черква-та на тая крѣпостъ. Въ развалинн - ты на
тая черка има една мраморна плоча съ тоя надпись :
* Иззволеніемъ Божік милостiк съградиск
Вкликолепнїн и преславнїн храмъ съй са равно
апостолъ царѣхъ костантинъ и влёны, въ коrkіме
Немъ же при непов'kдимаго и Великодолжавного
царt нашего ко Петра Симеонова : а : къ лето : цмн :
индїктон : в: съ подарaкъмъ отъ многоцкныхъ
съкръвнфъ Gotдцаго Боларина кр. танаса мно
Опие. 5
 66

нова шишковъ съ настолнЎемъ отца нашего кр. Сер

га Петровна нзъ кр$ішева. н прочла вратїa tго, н
съвръшн се въ лѣто : цми : ман : ка: *
Оть цѣински -ты Българы въ завоеваніе-то едни см
са били съ Турцн-ты на Куртово (това мѣсто е въ Рилла
планина 6 часа на югъ отъ Голѣмо Бѣлюво не предѣлъ на
бѣлювско-то окружіе, я нарѣчено е така отъ тогавашнійтъ
юнакъ Курта), а други-ти были въ рѣчена-та крѣпость, и
подиръ превзиманіе-то на Раковицк, още 9 мѣсяци са били
съ Гази Дауть паша, нъ като ги насилнлъ отъ три страны, отъ
тѣхъ едни побѣгнали при рудопскій -тъ Деспотъ, а други - ты
испратили посланницы въ Пловдивъ при Лала Щахбединъ и
ся подчиниле подъ турск.-тя власть съ тѣзи условія: 1 ) да ся
развалять до основа сички -ты цѣпински крѣпости ; 2) за
1

сѣкм души да платять по една жлътиця военны разноски ;

3) да давать десятъкъ отъ сички-ты произвѣденія на Гази
Даутъ паша ; 4) на мѣсто харачъ и други данъцы да см
длъжни сички-ты мжжіе, отъ 20 до 35 годины, да отивать
съ турск -т войска на битви-ты, дѣто и да было като по
могачи (отъ кое-то ся и наричатъ отъ помагачи Помаци и
5) да не зависятъ отъ друга черковна власть, а сами да си
4
ся управляватъ духовно. Това послѣдне преимущество и
до днѣсь иматъ останали - ты непотурчени Помаци Българе,
защо-то двама - та тѣхни св енници ся самовластни, тѣ ся
ржкополагатъ отъ кой -то Владикм искать и неплащах, нн
коя правдинж на Агатонікійскій - тъ Епископъ въ градъ - тъ,
нито послѣ на пловдивски -ты Митрополиты, кои-то много
нхты мжчих селяни-ты най-паче вули за бракосъчетаніе
да зиматъ отъ тяхни -ты Епитропи , та други - ты владишки
правдины пакъ да не даватъ, нъ цѣпинци -ти основаеми на
свон - ты стари правдини никогашь несклонихж. И така сел
Ски - ти кметове съгласно съ священницы - ты самовластно си
управлявать свон-ты черковны работы. Тѣхин-ты моми като
неможат да живѣжтъ въ полски-ты села, не ся женятъ на
вънъ отъ Цѣинж, нъ и полски-ты момы неотиватъ въ онова
студено мѣсто, ако и климатъ - тъ да е много здравъ, и чело
вѣци - ты живѣжтъ повѣче годины тамо, нежели въ поле - то ;
а спорядь това цѣпански - ти Българе ся принудени да ся
 67

зиматъ и първи братовчеда. Прѣди 34 год. старій-тъ Попъ

Илія ми даде единъ на кожж писанъ Трѣбникъ, раскжсанъ
до половина-тж, дѣто въ краять ся увардило слѣдующе-то
достопамятно забѣлѣжваніе : когнто тя рскїн амира царь
Меҳaмeть нар8 кань ловіць подигна сефғрь на мора.
та йспратн 105 ҳнлады конски по море и 150000
по свҳо, тогйсь додоха на плоднь Градь 6 пашй
та премнаха Hзь пещерж.
с
й мехамeть пaшa са много
єннчерь дод ва Цtайна на Костантово , й сакра
васкі попов и кмітове та гьі т8 он ва вер8гы . й
каза крихк ханнлари вась 11 ли османь Патишта мн
лӣ ва та Недавате Царкво. само кога трева пома
гате на наша -та вёска , й нь і вь і милу ваме като
нашите вничәре , а ве стьі нскали да дигате глава
на ваша царк. тогнсь Бань Велю й протпопь ко
стантинъ отговориха честити везнро нашите мом
Чета до скоро са выли са царските войскы по3 т8нось, ,
по траволҳ си и мнсирь. Че шд видахте гозно отъ
насъ. й пашата каза вьж лажете. МЕНЕ овади кара
вашоть ва филив . (плодински митрополить про
какть і: Гаврілъ) й тє казаха онь нaсь незаповеда ,
19

таче оти м $ Недаваме верниъ та ни клеветн . и

паша-та отговӧрн листе и вые ка8 pє оти дані да
вате ето че сть і ась ін . й повѣл на винчерете дагн
нскӧлать світ . тогись нікон кара нмамъ хасан
оца 8 молн пашата даги прость і ако се потşpчать.
й на гергювдень сі потя очиха Бань Велю. протполь
Костантинъ . попь Гюрге, й пӧль Димитъръ ва ко
стантово . й сьте кметове й полов отъ др$ зите
5 %
 68

сіла й като веше много гладна. паша-та остави още

четири очи да ни трчать, и кои се потврчать
данмь дадать жито за иденю, й онь отиде преси
разлога ва Солянь, нашите се т8очиха до Богорд
дица (1кг8ста), който се ненствочиха Едньі нcклаҳа.
для зьі Бегаха по гората й тіамь нэгдриха кашите.
й асан, дуа ng сна много конє ва градот . (Татаръ
19

Пазарджикъ) та докараха жито дт. Бегликь хань

а

(Куршюмъ ханъ) і стоваригo ва црьквите стаа петка,

1 й стін апостоль Андреа ва костантёво й раздад на

потрчените карь і по двѣ мєрн рожь й двѣ мєрн
просо. тачі на Петковдень дод : фермань дть цароть
да сi сакрать кльгарете та да станать рані. да да
вать харачь и верник й да ходать на ангаріна. й
само тя рцето да отивать на вонска. й савраҳасе
Бежанците та саградиха какі ва камънєць. й
ракитоко. тогнсь повечето Бежанци оть страхоть
отндоха при стара река та сьградиха ново селище
Баткеко, Асанк оца за кашмiрь натера пот8 рнаците
та расипаха світі црккен өть костынець до ста
нимыка 33 монастире й 218 цркккк і, й така Божию
поnѕ 'циеніш расипахасе вльгарети ва цѣінна. По
мѣнн Гөсподи грѣшнлаго и недостіннааго рака
твоєго поль Метддіє драгиновь от село корова
записа с ва лѣто ,ах ( 1600 *).
Оть тая забѣлѣжкж ся заключава , какво цѣпински-ты
Българе като были непрестанно толкова время съ турски
*) Това събытie е станало въ 1657 год. въ врѣмя - то на
Султана Мехмеда IV , когато ся б подвигнѣла война
въ Грьці възъ Венеціаны-ты.
 69

ты войскы , навикнали ся на тяхни-ты нравія и принудени

едно оть глядiн - т , а друго наклеветени отъ Митрополитъ
Гаврiнлa, oть страхъ - тъ лесно сж пріяли Исламизмъ- ть. Нъ
при сичко това , тѣ до 1814 год. вярдяхж нѣкон християнски
обычан както на свадбы - ты си, така и на погрѣбенія - та и
пр . и до днѣсъ още почитатъ свои - ты християни сродницы
въ Батакъ. Покойный Попъ Илія старецъ на 96 год. Кога
то ми даде тоя ржкописъ, казваше , че неговійтъ дѣда, Попь
Иванъ, расказувалъ, че въ цѣпински -ты черковы ся нами
рали български книгы, кон-то тогавашни -ты попове немо
жали да ги прочитать, нъ и тѣхъ изгорили Помаци-ти на
едно съ черкви - ты .
26. Оть това село '7, часъ къмъ истокъ има развалины
оть голѣма черква, коя-то наричатъ Латинска св. Богороди !
ца, дѣто ся намирать нѣкон испотрошенн мраморни плочи ,
на кой -то ся видятъ отъ части надписн - ты , копирани въ та
блиця - тя подъ чрьт . 6-й. Така сящо и 2 чася къмъ югоза
падъ отъ село-то на Доспатскій - тъ пятъ оть дѣсна стръна
нь букатьтъ има развалины отъ стара черкова, коя-то нари
чать Бѣла черкова, дѣто казвать, че имало на нѣкои плочң
надписы , нъ азъ ненамѣрихъ ничто, освѣнъ единъ мраморенъ
стълпъ претрошенъ наполо и на горнійть му край оставена
една широчина съ една празна дупка, както ся внди изобра
зена подъ чрьт. 7-й. Тоя стълпъ е много додрѣ изработенъ,
я видіся да е былъ надгробенъ памятникъ. Освѣнь това, до
стазабѣлѣжително е, че нито въ село-то, нито въ планин
тя ся намира здравецъ, нъ само колко-то дрьжи черкова-та
сичко - то мѣсто е обраснало съ здравець, кой-то дава приятно
благоуханіе, а по - горѣ отъ мѣва стръна не далѣчъ отъ
пжтятъ, има нcпoлински гробища, дѣто ся изровили едня
черна плоча, на коя-то см изрѣзани два надписа, копирани
на таблица -тж подъ чрьт. 8-й съ разновидны буквы и
эвакове *) . Оть тѣзи надписы вко и повѣчето развалена оть
времето и непонятни за мене , азъ мыслж да не са първи
ты писмена , кой-то ся довѣсли наши -ти Славене няъ Индія

*) За тойзи важень памятникъ послѣдне ся научихъ, че нѣ

кои глупацы отъ село - то, като мислили , че може да имъ
нанесе нѣкон поврѣдѣ на село - то, исчукали съ брадвы
5 надписиты . 0 ! простота! ты си разсипала повече-то на -
ши - ты старины .
70

и ги наричатъ рѣзки и чърты, а втори - ты послѣ прекроени

защо-то въ Сересъ у старинаринъ- тъ Господинъ Стефанъ.
Верковнчъ, родомъ Бошнякъ, има едно Евангеліе, единъ Апо
столъ н единъ Трипѣсникъ ( Тріодъ) писани на кожа дѣто
мѣжду кирилловски-ты буквы Азбука-та е написана така ,
както ся види на чрьт. 9-й. Само тѣзи 15 вида буквы сж пн
сани по тоя кроежь а други-ты си обикновены-ты старобъл
гарски буквы. Негова милость ензнамѣрилъ тѣзи ржкопи
сы въ Дарданія на охридски - тѣ предѣли. И , часъ къмъ н
стокъ отъ Батакъ има развалена крѣпость дѣто преди годи
ны
селяните изровили единъ срѣбъренъ глобусъ, нѣкон
птичкы нэлѣяни отъ мѣдь (бронза), копія и медни зюмбеле
цы отъ макины , оть кой-то ся намирать и уменя" *).
27. Въ това село като си отива отъ Батакъ 6 часа да
лѣчь нма една пространна равнина въ Рудопа , дѣто показ
вать развалиниты на рѣзинця - тя ( тарапхане ), въ коя -то сж.
работили златната руда и правили жълтицы . Оть това мѣ
сто наскоро е изровена една вдлабнжта жълтица, на конк
то отъ едната стръна е надписано wан Деспот, около
образи -ты на Деспотътъ и съпругатя му, кой - то дрыжать
кръстъ, а на друга-та странж Iисусъ Христосъ на престолъ ;

* ) Отъ Батакъ 4 часъ къмъ западъ има една низка равни

ни между послѣдни -ты клонове на Рила планина, дѣто
сь селски- ты ливади, на кой-то въ севернійтъ край има
голѣмо и длъбоко езеро 14 часъ широко и 14 часъ
длѣго, въ кое-то ся стичатъ сички- ты потоци отъ ръче
ни-ты клонове. Селянити наричатъ тоза езеро трѣсавище,
понеже повече - то отъ повръхнocтъ - т му е покрыта съ
единъ видъ буренъ ( трев . ) съ прѣплетени корены и стои
като ливада, дѣто много злочестници, кои-то непознаватъ
мѣсто - то , пропаднали съ съвсѣмъ на джно - то му. Въ това
езеро, като непристѣпно на человѣци - ты и по - голѣми - ты
животны , има много голѣмы рибы, за кой-то казвать че
въ нѣкои епохы, кога-то ставало голѣма сушћ, нѣкон си
приблизявали до вода-та и убивали съ пушки отъ тѣзи
рибы и гы извлачaлы отъ вънъ съ длъги канджи ( куки ),
нъ неможали да ги ядѣтъ ; защо -то месо- то имъ было
тегаво и смрадливо. Около езеро - то иматъ вѣчни - ты си
жилища не само птици - ты като : разни диви патки ( юрде
цн ), диви гњски, жеравы и пр. нъ и вълци , лѣсиця, зай
ци и пр. То ся излива къмъ северо -западъ между два
рта и тѣче презъ Цвпин , дѣто при Корова ся сквея съ
Бистрицѣ и Ягодинка, както ръкохми по-горѣ.
 71

тан жълтица е у мене. Сичко - то мѣсто на бегликътъ пълно

- е съ развалины оть кжця дѣто види ся да е былъ нѣкой
градъ. Въ това мѣсто Батачене като копали да прекарать
водата на свои - ты чаркове, съ кой-то бичатъ джски - ты , из
ровили воловски главы отъ мраморъ, искусно изработени,
отъ кой-то едната до скоро ся намираше въ баташкж -тж
черква. Това село е основано върху развалини -ты на един
традецъ, дѣто презъ зимж-т былъ живѣялъ Деспотътъ съ
семѣйството си, и отъ това ся нарѣкло Десиошово, а послѣ
Десиошъ махалеси. Тука преди нѣколко врѣмя Помаци - ты
открили една подземня стан оть дѣлани камяніе съ сво
дове ; нъ казвать че ничто ненамѣрили вжтре освѣнъ нэгни і

лата железна врата. Оть това село 1 , часъ къмъ западъ

въ един пространы развалини има на една полузаровена
плоча слѣдующійтъ надписъ.
OPOCKEPВAНИСАРШИН ..
Оть това село 3 часа къмъ югозападъ на пятять èе до
спанъ ханъ, едничко-то мѣсто, дѣто нощуватъ пжтницити .
Отъ тоя ханъ 1 часъ къмъ западъ има седемъ мънастира на
рядъ развалены , и отъ тѣхъ въ единътъ, кой-то е былъ окру
женъ съ крѣпостъ, показуватъ мѣсто- то дѣто въ завоеваніето
Турцити посѣкли послѣднійтъ Деспотъ, Владѣтелътъ на Рудо
па, отъ когото си е наимѣнувала и тая плянина Деспошъ бал
кан.Ж. Тоя мънастиръ наричатъ Боденовъ ( може бы оть
князь Богдана, българскiить Васалъ въ сѣвероисточна Ма
кедонія) , я въ другы единъ отъ тѣзи мънастиры нарѣчень
1
Св. Тройца, казватъ , че ископали oть единъ гробъ на кра –
лиц%-тя златнійтъ герданъ, гривни-ты и единъ пръстенъ съ
образъ изваянъ на зеленъ камъкъ и го продали въ Сересъ
на единъ Френкъ. Въ тѣзи мѣста прилежно издирваніе може
да открые много полезни работы.
28. Отъ това село 1 часъ къмъ югъ има развалины оть
градище, кое-то наричать Кръсшъ, дѣто като оржтъ нами
ратъ много мѣдни пенязи български и византийски, отъ
които има нѣколко и умене. Оть това село къмъ югъ ,
часа на неврокопскиты предѣли въ едно пусто мѣсто нарѣ
чено кара-орманъ, имало развалины отъ голѣмъ мънастиръ,
дѣто ся намиралъ единъ мраморенъ стългъ съ изрѣзаны
буквы , нъ понеже сж опасни тѣзи пусти мѣста , азъ несъмъ
ги преглѣдалъ, като немахъ и извѣстіе отъ първо.
 72

29. Послѣдне ся нзвѣстихъ че от това село 1 , часъ

къмь западъ на най - высокый -тъ връхъ на Рудопа, нарѣченъ
Гіозъ - Teae имало развалини oть великолѣпенъ палать, дѣ
то живѣжлъ презъ лѣтото Деспотътъ, и дворатъ на тон па
мать былъ посланъ съ мозаикъ, имало и мраморни подстъм
пницы (кюрсій ) изработени, както и прагове отъ врата и
прозорцы изработени искусно, а пакъ по стениты на нѣкои
камъне были нзрѣзани различни надписи а на нѣкон неро
глиФически знакове ( както ми доказа единъ Батаченннъ
Прозю, кой - то ги е видялъ), а вжнъ oть зданіе -то имало
нсполински гробища съ голѣмн н дѣбели мраморни плочы
-

покрыти и написани отгоре. Помаци-ти като отворили нѣ

кои отъ тѣзи гробища, вмтре намѣрнлы мѣдни шлемове ,
щитове, копія н нѣколко срѣбърни пенязы , нъ прѣди двѣ
годины дошли отъ Солунъ троица Френци, та вдигнали пн
сани-ты камъни и купили съ голѣмж цѣня намѣрени - ты
срѣбърни работи.
30. От това село 2 часа къмъ северозападъ въ едно
пусто и тѣсно мѣсто нарѣчено Ткрло, кое-то ся намира
оъ ис
между два гранитны ржта паралелно положени
токъ къмъ западъ, между кон-то има разстояніе до 50
растега и на срѣдата оризонтално положенъ единъ чет
вероуголенъ гранитенъ камъкъ , 1' , растегъ длъгъ , 1
растегъ широкъ и 1 дѣбелъ, гладко изработенъ и от

горѣ има бѣлешкиты, кои -то сж на таблиця - т подъ чрьт.

10-й, на вжнъ испљкнато изработени и оть части разваленн
нѣкон знакове . Къмъ южна странж на ржтатъ на скалата

тъй скщо сж изработени знакове , както ся видять подъ

чрьт. 11 -ый. Къмъ сѣвернатя страна на ржтъть на скалат .
скщо има изработены знаковеты , кон-то сж копирани подъ
чрьт. 12-ый. А като начнали Българети да копаять при срѣд
нійтъ камъкъ длъбоко и на длъжь къмъ западъ, намѣрили зем
лятя смѣсена съ черни камани, дѣто ископали нѣколко же
лѣзны пръчкы раждясали и парчета оть чисто срѣбро , кон
то тѣжнѣлн отъ 50 да 75 др. а като ся смрькнало тѣ на-
клали голѣмъ огънъ въ ровътъ дѣто ког лы, та съглѣдали че
чернити камьнie нaчнали да ся топять н да капятъ като
запаленъ зиФтъ въ огънътъ , и така събрали отъ ископаниты
камьян за опитъ н гы върлили въ огъньтъ и тѣ горѣли съ
пламъкъ като дрьва ; види ся да сж были каменіе-ти асфал
 73

тить. На зарань- Tж като надошле Помаци, тѣ оставили и

отишли на Гіозъ - тепе, гдѣто намѣрнли че дворъть на раз
валеното зданіе Помацити были прекопали в мозаикътъ отъ
части развалили, а отъ ҷасты засипали съ пръсть, и единъ
огроменъ четвероуголенъ камъкъ, кой-то былъ поставенъ
наслонено на една скала къмъ югъ, 1 растегъ високо и былъ
цѣмъ написанъ, Помацити като мыслили, че може да има
къкровище подъ него, събрали ся и съ лостове го подмѣстили
н го съборнли долу, дѣто ся похлупили писмѣна - та, що-то
не было възможно да го преобьрнять. Най - послѣ край сте
ни - ты , дѣто поройти измили землятж, съгледали, че са виж
дало единъ дуваръ отъ камъни и крѣчь толкова стѣчени
что - то неможяли ни едня частиця да откжснать , Тогась тѣ
начнали да копають земж - тя ноть двѣти страны и като
стигнали до срѣдатж, видѣли че приличало на гробъ, три
растегж длъбоко въ земя - т и два растега длъгъ и отъ горе
една червеникава плоча, една пѣдя дебела, връху коя-то
имало една длань жлътъ пѣсъкъ насланъ и оть двата края
на плочатж и задръстени длъбоко два стълпа откакъ на
ведени връху плочата , что-то неможали нито да ж по
клатять ; нъ защо-то наваляло много снѣгъ, оставили рабо
та-ТЖ за прѣзъ лѣто-то. Гробища-та край развалини - ты

были превярнати на трапища oть Помацы- ты , щото ничто

ся непознавало, само въ село - то Наипліе показалъ имъ нѣ
кой хаджія Помакъ единъ срѣбъренъ пенязь, намеренъ въ
рѣчены- ты гробища, кой-то ималъ отъ еднатя странж Чло
вѣшкж глав а отъ другатя страна мжжь и женя прави , н
безъ надписъ .
Отъ това село като вървишъ за Деспотово 3 часа къмъ
сѣверозападъ има развалины отъ голѣмъ градъ и черковы
н това мѣсто Помаците наричатъ джиневре и доказвать, че
често виждали нощи огнове въ развалини - ты и слушали ,
че са клепало , та са страхуватъ да минуватъ нощи .
31. Това село ако и да несчисляватъ съ Доспатски-ты
села , нъ понеже лѣжи на крайна - та пола на Рудопа надъ
Стара рѣкж, ные го причислявами на тяхъ праведно , защо
то и то е было едно отъ тѣзи села, дѣто Българети останали
непотурчени ; нъ послѣ понеже ги нападали Памаци- ти, тѣ
ся вдигнали всѣдомовно ң ся населили въ сегашно - то осло
Ааля-ходжа , а послѣ много годины тамо ся преселили нѣкон
 74

отъ Солунски - ты Юруцы и го нарѣкли Ени-махале, а старо

то негово имѣ никой непомни. Доспатски - ты Помацы сж
ядри человѣци и гостолюбиви , и ако да говорятъ въобще
Българскы , нъ нравія -та имъ сж съвсѣмъ турски . Тѣ сж ся
истурчили въ 1495 год . въ царуваніе - то на Султанъ Ба
Знтъ H. когато ся нстурчих и македонски - ты Помаци и
Бошнаци -ты .
32. При това село къмъ юг има стары гробища съ.
надгробни стълпове и четвъртиты камни голѣмы надпн
сави съ по единъ знакъ отъ забѣлѣжены - ты въ таблиця
тя подъ чрьт . 13-ый. Такивы забѣлѣжени камъни имало
много , нъ като добрѣ издѣлани , селяни - ти ги вдигатъ за ос
нова на кЖщя - та си и така остаятъ въ земжтм . На това село

П старо - то имѣ не е извѣстно, нъ само къмъ югозападъ на

единъ рятъ показват , развалины отъ языческо капище , дѣто
тѣхни - тѣ прѣдеды нѣкогажь принасяли жрьтвж по единъ
живъ еленъ, та и сега го наричать Еленина черкова, гдѣто
сѣкж годинж на 21 -й Maiя селскы колять по единъ невпрѣ
гнжтъ юнецъ курбанъ и тамъ го варять , тя ся гощавать и
веселятъ презъ сичкійтъ день за спомянъ на тракийски - ты
Славяны ,
33. На това село първо - то имѣ не е извѣстно, нъ Чер
ногоровци - ты доказват, че было голѣмо и имало черкова
Св. Пророкъ Перемiя и че въ завоеваніе -то тамо ся населили
до 2000 кмщя Турцы , тя преобърнали черкова-тя на джамія, и
дѣто до скоро ся намирали мраморни плочи съ надписы н
надгробни стълпове, въ послѣ Гюрджійтъ като изгорилъ
н село - то
н джаміят., Турци-ти бѣгали , та ся населили
въ сегашни-ты села Кара - Якуплу н Бѣга, а сегашни - ты

Турци испослѣ ся населили.

34. На южнійтъ край на това село има едно мѣсто, кое
то наричать черковице ; отъ тамо сх ископали селяни - ти
единъ мраморенъ подстълпникъ (кюрсія) толкова искусно
нзработенъ съ разни цвѣтя дѣто е за чюдо. Тоя мраморън
друга една плоча, на коя-то има слѣдующый надпись :
н .... Tor BIOTO ДЕІСОРОТ КҮРІА ....
Тая • мраморна плоча нѣкой Повъ Иванъ намѣрилъ въ
Ба кувъ им донесълъ въ село - то , та сж сега въ черкова-та.
Отъ село-то , часъ къмъ сѣверъ, въ подножје- то на Ко
 75

юнъ-тепе, има единъ исполински гробъ, дѣто селяни - ти на

сѣки Гергевдень отивали всѣдомовно, та клали овны връху
гробътъ въ жрътвж на героятъ и ся гощавали за спомфнъ.
За този Български герой доказват, че былъ нѣкой войвода
Георги, кой-то въ завоеваніе - то вардилъ крѣпостътж, кон
то е ва срѣднійтъ върхъ на Коюнъ-тепе сега развалена, Той
като излъзналъ съ войни - ты си на Гергювденъ да отблясне
турско-то нападаніе, въ сраженіе-то му отсѣкли главата и
той безъ глава припкалъ доклѣ-падналъ на това мѣсто , дѣто
послѣ го и заровили, и за честь му приносялы жpътва Черно
.
горовци-ты. Нъ прѣди 70 годины съ сила - та на Каванозов
цн - ты , Турци - ти го отнѣли и го нарѣкли : Яажкъсча - Гази,
та сега е дервишко текке.
35. На това село старите развалины ся намиратъ едннь
часъ къмъ истокъ, дѣто показват , и мънастирътъ Св. Ата
насъ, и село-то сж наричали Единово. Оть тоя мънастиръ
cя е съхранилъ единъ Български ржкописъ, на кой -то въ
краятъ има слѣдущійтъ надпись : Сын мѣчникь саайсаce
ва село Єдиноко . ва мтнрь Стого {1танасів , ва
тжжна і крѣмн . при пловднcкoмor Мнтрполнто
Кюрь 11рсені . ва літа: „ѕцоє : за нашек1 Црькин w
мнѣ грѣшнааг € ромкнаха Вениамна срашннова .
wЦарскоє село поповд . йже ва роҳдопє. ( сегашно
Найпліе ).
36. Оть това село , часъ къмъ югозападъ на единъ
Клонь отъ Срѣдня гора има Мънастиръ Св. Никола. Тоа
мънастирь нѣкогашъ былъ въ латински ржце, понеже преди
нѣколко годины , кога ся преправи мънастирътъ, като ко -
паяхж дворътъ да го изравнать , открихX са много латински
гробове, въ кон - то ся намѣрихж желѣзны кръстове, римски
пенязн и единъ надгробенъ мраморенъ стълпъ, валчесть и
дебелъ двѣ педы , съ надписъ разваленъ отъ времето . Той е
изобразенъ на таблиця -тж подъ чрьт. 14 -й .
1
Спорѣди доказателства - та на селянин - ты , тоя мънастиръ
быль много голѣмъ и окруженъ съ крѣпость, дѣто - въ 1419
год. Челеби Султанъ ( Мохаметъ 1) като испратнлъ съ много
войска Муса - Кеседжія ( брат му Муса - Паша) да покори
 76

тѣзи мѣста, нѣкой Яя наша заминалъ презъ Срѣдна гора, и

като были затворены въ тая крѣпостъ Българи - ти отъ окол
ни - ты села, той нападналъ на тяхъ, та подиръ много битвы
разоралъ крѣпостътя и мънастирътъ, Hъ послѣ янболски - ты
преселѣнци от Панагюрище испросили дозволеніе отъ
Султанъ Баязитъ І. та го обновили много по - малъкъ съ
една малка черквица въ земiж - тж , дѣто ся ся черкували до
скоро Българи - ти от близни-ты села, Надъ мънастирътъ на
единъ връхъ има развалины отъ стража и черкова Св. Про
рокъ Илія съ студенъ изворъ, дѣто) селянн -ты сѣка година
на 20-й Юлія отивать всѣдомовно, та пря вятъ водосвѣтъ и
колять курбанъ за спомѣнъ на загиналн - ты тогава Българы
въ рѣчена -та крѣпость.

П 37. Оть това село '/, часъ къмъ истокъ си намирать

2

пространни -ты развалины на градъ - тъ Сардикiя , дѣто е ста

налъ вселенскійтъ съборъ въ 347 год. Тамо ся намирать
мѣдни пенязи, рѣзани въ Пловдивъ съ имена и въ честь на
римски -ты цесары, та послѣ го разорали Българн - ты . Тукъ
ся намѣри единъ отломъкъ отъ мраморенъ стмъгъ, разцѣ
Ченъ на половиня съ долнiй подисъ, на кой-то началото
ва имена - та останяли на другk-тя половиня , а рядове - ти
на края развалени, тя ся познавать едва само тыя буквы :
ΑΓΑΘΗΙ ΤΥΧΗΙ
ΚΑΙΣΑΡΙ Μ ΑΝΤΩΝΙΩ .
. IEEBAXS НГЕMОNЕ TОNTO ..
ΤΗΣ ΣΤΡΑΤΗΑΡΧΕΙΑΕ ΚΑΤΙΟΥΚΕΛΙΧ
NIE TPATHFor HNAMIO ТАЛ ..
ΧΕΙΑΣ ΜΗΤΡΟΠΟΛΙΣ ΦΙΛΙΠ :
THE MN TOMEIAION .

Г
Нѣкон искать да кажат , че Софія ся наричала Сардикія,
ала какъ може да бъде това , кога- то повече - то нcтopици
ж наричать Триадица . 3
38. Оть това село 4 часа къмъ западь на единъ ратъ
има развалины отъ голѣмъ мънастиръ, кого-то селяни - ты
наричать Смницевъ мънастиръ. Старійте попъ Германъ отъ
вѣтренъ мн доказа , че тамо имало една мраморна плоча
съ Български надписъ, дѣто было забѣлѣжено, че тоя мъна
 77

стиръ съградилъ Князь Смилецъ, Елтимировъ зѣтъ, въ

1286 год . въ царуваніе на Георгій Тертеръ, нъ азъ не на
мѣрихъ такъвж плочя на мѣсто - то . Той изровнлъ тамо и
единъ мѣденъ кръстъ съ изрѣзани буквы , кон-то неможали
да са прочитатъ , тя го продалъ на златари - ты въ градъ- тъ .
39. Долнiй надписъ ся намѣри въ развалините на Кру
шево, сега Карамусалъ връху единъ четвероуголенъ мрамо
ренъ стългъ , изработенъ дѣбело като подножие на статуя .
ГИС0 Ен .
ГЄGЙПО BeO .
ЛИМП € ИЛИР УН
Тукъ ся намѣри още и единъ cтлъгъ валчесть и
тънъкъ безъ надписъ, и отломакъ отъ една мраморна плоча ,
1'/, лакътъ длъгъ и 1 лакъть широка, на кож-то искусно
сж изваяны четиры лица, кои-то седятъ на столове прѣдъ
една длъга трапеза съ високи крака и на трапезата има
положени : цѣла риба , цѣло прасе и цѣла овца, или коза.
Едно- то лице дръжи съ една-та ржка клъбо, или цѣлъ
хлѣбъ, а съ друга-тя голѣма чаша съ вино, другите лица
дръжать съ по една ржка откясъче или отъ хлѣбъ, или отъ
месо, а съ друга-та сабли - ты си въ ножница - та на скутове
ты сн ; подъ трапеза - та има голѣмъ съсждъ съ вино (кра
тиръ ), образиты имъ см развалены , само на едно - то лице
на уши - ты ся познават, че носи длъговаты обѣцы.
40. Между това село къмъ юго-истокъ иржтовете отъ
Срѣдна гора нарѣченн Саража, отъ развалинн - ты дѣто е
стояла българска стража, има въ полето едно равно мѣсто
пространно съ развалени књщя . Това мѣсто Българити на
ричатъ Трояновъ -градъ, а Турци-ты Кермиш -чара, отъ
много - то циглы ( тувли), кон-то ся намиратъ въ развалнин
ты . Тамо въ 1860 год. видѣхъ единъ широкъ дворъ по
стланъ съ четвероуголни сыни плочи 2 лактя длъгы и единъ
лакътъ широкы, искусно съставены и самъ тамъ под
стълпни камяніе червени (кюрсіи) и отъ стръна една под
земня стаичка здрава съ сводъ и каменна стжлба, нъ пълна
съ блато. Къмъ истокъ отъ тоя градъ стоятъ развалинн
1

ты на трояновътъ мость връху рѣка - та Тополница, дѣто н

на два-та му края имало стражи, на които основиты ясно
са познаватъ както и на мостътъ основнты сж отъ голѣмы
 І 78

четвъртиты камъніе споены съ желѣзо и олово . Оть това

мѣсто сж изровнлы единъ мѣденъ пенязь голѣмъ колко ав
стрiйски талиръ, кой-то е у мене. Той има oть една - та
стръна до половина цѣсара Трояна съ надпись на около, а
отъ друга - та стрънa че смщійтъ, седн на единъ одъръ и
предъ него доведени тракійски -ты велможи, съ надписъ, нъ
като много раждясалъ сички -ты буквы ся непрочитатъ. Оть
това мѣсто околни - ты села като копаять основн - ты да ва
дятъ камънѣ за кмщя - та си, намиратъ раждясали мѣдни
съсмды . Оть тамо сж донесли въ Канлжкавашкж-тя черкова
една мраморна плоча , расцѣпена, на коя-то ся отличавать
писмена-та, забѣлѣжены на таблиця-тя подъ чрьт. 15 -й.
А на друга една цѣла мраморна голѣма плоча и пре

1 трошена на срѣдъ, коя-то см донѣсли въ Чиксальнcкж- тж

черкова. Тя на горна-та стръна има изваянъ единъ войнъ съ
шлемъ и въ една-та ржка дръжи щитъ, а въ друга - та ко
піе и до него едно дѣте, кое -то носи на рамо горня-та си
дрехи и дръжи единъ джопъ (ропалоу) и подъ тѣхъ сж на
писани два- та надпися , кон -то ся забѣлѣжени на табл .
подъ чрьт. 16 - й .
41. Надъ това село въ срѣднійтъ конически върхъ,
както ся пише по - горе, има развалена крѣпостъ Гюргюво
кале, дѣто вжнъ отъ стени - ты къмъ истокъ има една го
лѣма дупка сега напълнена до нѣйде съ развалени-ты часты
за която доказуват , да е было нѣкогашнь вулканъ, и въ ра
стояніе на три четири годины селяни-ти слушили подземно
ехтеніе, като силен, гръмъ. Отъ тая дупкж ржтъ- тъ е насн
панъ съ много ситни нзгорѣлы камяне и лава . Между тоя
връхъ н другійть по- нисъкъ къмъ западъ, кой -то ся нарича
Cжнлива могила , въ долинж- тя има единъ нзворъ, при
кой -то ся намира единъ искусно изработенъ мраморенъ гло
бусъ (клжбо) до 100 ока тяжькъ и отъ двѣ-ты му страни см
вдълбани по една ржка (по арт) съ отворени пръсты. Отъ
таж долинк къмъ сѣверо -западъ има шюмалакъ дѣто расте
самодивска - та билка рессенъ ( миризливо цвѣте съ моравъ
цвѣтъ). Тамо сѣка пролѣть презъ Росаля отивать много
болницы , та лѣжатъ по една нощъ въ росень-тъ и внимава
тъ да не заспятъ, нъ да чюжтъ рѣшеніе-то на самодиви-ты
за исцѣленіе -то нмъ, и още вѣрват , че самодиви -ты на
това мѣсто ся събирали тя играли хоро нощя .
 79

42. Срѣща това село надъ рѣка - та Тополница , има

единъ каменить трънливъ върхъ отгоре равенъ, дѣто стоять
развалинн - ты отъ една крѣпостъ, която наричатъ Шишма
нець. Селяни-ты казватъ отъ преданіе, че въ завоеваніе-то
Царь Иванъ Шишманъ правилъ много сраженія съ Турци
ты въ тѣзи мѣста, дѣто рѣка - та ставала червена отъ кръвн.
Около това село има и другы развалени крепости , понеже
лѣжи въ проходъ- тъ, кой-то води въ Златица, та ся види да
е было нѣкога градъ.
43. Това голѣмо село ся окружава отъ гори -ты : Срѣдни
тюль (езеро), Буная, Бѣлотрупъ, Лисецъ, Търкулнця, Капчж,
Братаница и Царски - ты сливы, и отъ ржтовете дѣдовъ и
Русалинъ. Около Панагюрище въ български -ты времена е
имало нѣкои градища и много села, кон-то с много стра
дали оть нападаніе - то на крымски-ты Татары, кон-то см
плѣннан тѣзи мѣста, Селски-ты народны пѣсни и Ташар
ска - ша Осоя подтвърдяватъ това. Осоя ся нарича една крѣ
постъ развалена при гора Бунаж. Тая крѣпостъ ся отдалѣ
чава 1 '/, часъ къмъ съверо -западъ отъ Панагюрище. Турци
ты ж наричатъ Рахманъ- Калеси . Около село-то има много
развалени черковы, а по рятове - ты языческы капища,
(жрътвеницы) отъ старо-врѣмя останалы . Между Пана
гюрище и Попинцы има голѣма крѣпостъ съ черкова сру
тенн, която наричатъ Красна, отъ красна-та нѣкогашъ
черква. Това градище е имало друго имѣ и сочи да има
свое-то начало отъ язычески-ты времена , както и друга-та
развалена крѣпость при Попинцы , нарѣчена Скрж-Яръ.
Както рѣкохми по-горе, Панагюрище е населено на мѣсто
то дѣто въ старо -врѣмя см ся събирали околни-ты села-та, та
си пазарували съ жива стока и мѣстни произведения и отъ
това го наричалы панаиръ, та послѣ Турци - ты го нарѣкли
наррашъ, и така останало нмѣто му отъ аанайрище, Пана
гюрище! а не както едни искатъ да кажат, че отъ аа
нова гора ся нарѣкло така, понеже въ тѣзи мѣста нито имѣ
не съществува на панова гора. Подиръ завоеваніе-то на тѣзн
мѣста Султанъ Мехметъ II вдигналъ до 200 домочадія отъ
Янболски-ты българы и ги испратилъ съ вѣкои чиновницы
да ги населятъ въ това мѣсто. Спорѣдъ преданіе -то, като
стигнали въ гора-та нарѣчена царски сливы , достигнала
друга заповѣстъ да ги върнатъ надиря, нъ тѣ като нещялн
 80

да си върнатъ, намѣстилн гы въ сегашни - ты махали : Ма

рашъ и Драгулинъ, та послѣ ся умножили отъ околни-ты
села . Не ся знае, по коя причинж е станало това пресе
леніе, нъ отъ преимуществата , кои-то были дадени тогава
на Панагюрцн - ты , както и на другы български села въ тая
каазж, кой-то ся наричахм войнишкы села , види ся въ завое
ваніе- то по нѣкои условия съ Турци-ты или за нѣкои услуги
къмъ Султанн -ты да е станало това : понеже жители - ты ва
войнишки-ты села освѣнъ харачътъ н нѣкои малки данъцы ,
нито десѣтокъ см давали, нито ангарія ся работилы, нь
были длъжны отъ сѣко село по едно опредѣлено число да
отивать сѣка година, непърво като помагачи на турскЖ -тж
войскж, а послѣ пакъ като вярдачи на царски - ты конѣ, н
това слѣдва така до 1840 год., до когато съ танзиматъ- тъ ся
уничтожихж сички-ты стари узаконенія. Рѣка - та Луда-Яна
са съставя отмъ планински - ты потоцы надъ село -то, кое - то
дѣли наполо, минува подъ него презъ иешелъ дере, и като
поима още нѣкои рѣкы няъ Срѣдна гора, тече къмъ исток . :
и ся излива въ Мариц , подъ града. Това село ако и да е
претърпѣло много отъ Гюрджін -ты , отъ Киржалiн - ты и отъ
Делибашiн- ты , нъ за здравiн -тъ климать, за благораство
реній -тъ въздухъ и пространно -то му окружіе, згодно за
скотоводство , сѣкогашъ cя е умножавало и умножавася .
Тука ся събирать сѣка недѣля въ сяббота отъ околни-ты
села на пазарятъ , дѣто ся продаватъ мѣстин - ты произвѣ
денія. Панагюрци -ты ся отличаватъ по остроуміе- то н пжр
тавин-тя си, отъ жителн - ты на полски- ты села .
44. Въ окружie-то и на това село има много развалени
черковы, н надъ село-то пространна крѣпостъ, дѣто отъ
развалинн - ты ископаватъ голѣми кюпове пълни съ гнило
просо. Къмъ сѣверо - истокъ отъ това село има развалины
обрасналы съ дървѣта , дѣто си намира единъ четвъртить
мраморъ съ надписъ, който е изобразенъ подъ чрьт. 17-й. Отъ
тоя латински надпись и онія въ калугеровскійтъ мънастирь
Св. Никола, може да заключимъ, че кога-то Франгн-ты сж
превзѣлн Цариградъ, владѣнія -та имъ може да сж ся про
стирали до тѣзи мѣста, или си остатоцы отъ първа- та рим
ска дръжава на цѣсари -ты.
 Ma
пи - ты
pece 3.
огава
TAA

aloe
смути И. МҲ :
а на

ыцы ,
, Н.
ода
14 .
К - тю
ѣ, ни !
съ ся

-Ява
е - то

като

сток
C *
да е
Ноть

ство ЛАЅ .
30 38

Baca. ЕТ .
Н - ТЫ
Езвѣ E TER . .S
ILXD

алена
TI .. GAIS
Orb
So IPRI
T'HLIO
лины
ртить
S. XXV
. Оть
стирь
H CA
И
про
рим
І
‫ول‬
‫‪1‬‬
.
Gaylord
PAMPHLET BINDER
COLUMBIA UNIVERSITY LIBRARIES

Syracuse, N. Y.
Stockton, Calif. 0036751650

949.72
Y13

AUG 31 1962