] ]

]1

ГОЛЕМИЯТ АРНАУДОВ РОД

230 ГОДИНИ ИСТОРИЯ И РОДОВА ПАМЕТ

Човекът е като дърво ‒ расте нагоре, ако има здрави корени. Корените са родът, от
който произхожда семейството, дедите, поколенията назад във времето. Клоните, които
порастват от здравия ствол са следващите поколения. Колкото по-здрав е родовият корен,
толкова по-разклонено е родословното дърво със съхранената родова памет, която прави
потомците по-силни и уверени в настоящето и бъдещето.

Родовата книга е инициирана от потомците на Арнаудовия род, които събраха сведения,

снимки и документи и разказаха за своите предци.

] РОДОНАЧАЛНИКЪТ ЩЕРЮ АРНАУТ ]

В Егейска Македония, между Костурско и Корчанско ‒ някогашни български земи,

живеело сгушено село Омотско в северните склонове на планината Грамошча /Грамос/,
северно разклонение на Пинд планина. Съществувало от незапомнени времена, то се
споменавало за първи път в османски дефтер от 1530 г., с името Хомочко. Населено от
44 християнски семейства, селото се гордеело с хубавата си каменна църква на името на
Свети Николай, издигната през 1657 г.
Красивият планински край не ставал за земеделие, затова местните хора се занимавали
с различни занаяти. През годините омотчани добили известност на добри и много
търсени майстори дюлгери. От ранна пролет групите /тайфите/ на омотските дюлгери
тръгвали на гурбет по различните краища на Османската империя – Южна Гърция,
Тракия, Мала Азия, Далмация, Бесарабия и Североизточна България. Строили красиви
къщи-чардаклии, дюкяни и мостове, джамии и църкви в Атина, Цариград и Одрин, в Рим,
Венеция, Флоренция, Генуа и Дубровник. Някои от дюлгерите се връщали по домовете
си в късна есен. Други, отишли по-далече, престоявали с години на местата, където са
гурбетували. Работили и опознавали големите със стара култура средиземноморски
]2
градове, те вероятно са се докоснали до италианското масонство и много от тях го приели,
почерпили от светлината на свободните зидари, а новите знания, книгите и привички
пренесли сред своите фамилии. Знаели са по няколко езика и започнали да се организират
в отделни „лонджи”. Добрите времена свършили за този край, когато въоръжените банди
на албанския османлия Али, бъдещият паша на Янина, започнали да нахлуват, да грабят
и разрушават Омотско и околните селища. Като наложил властта си в обширни части на
Епир, Албания и Македония, Али паша се отцепил от Империята, обявявайки този край
за пашиликът на Янина. Тогава за българите настъпили още по-трудни времена и между
1760 и 1791 г. много от тях напуснали родните си места. Най-голямата преселническа
вълна се надигнала през 1791 г., когато около 150 български семейства от селата Омотско,
Слимница и Орешец изоставили своите имоти, натоварили покъщнината си на мулета
и коне, събрали добитъка си и напуснали родните места. Загърбили миналото, те се
отправили на изток, за да търсят по-спокоен и сигурен живот. Сред изселниците било и
семейството на Арнаут Щерю /1786‒1845/.
Преселническите кервани се движели по пътя Костур-Воден-Тиквеш-Петрич-
Неврокоп (днес град Гоце Делчев). Споменът за това пътуване, предаван от поколение
на поколение, останал в паметта на потомците до ден днешен. Много от изселниците
измрели от преумора, глад или болести по време на изтощителното пътуване. Керваните
спирали да почиват, понякога и за по-дълго време в селищата през които минавали, а
някои от семействата не продължили, а се заселили там.
Дългото пътуване отвело мигрантите до полите на Западните Родопите, там където
те се съединявали с Тракийската низина. Когато стигнали в селището Пещера с добитъка
и покъщнината си, преселниците харесали мястото и поискали да сеустановят в неговите
околности. Наследственият аянин /помощник на валията/ на Татарпазарджишка казá
Хасан бей Гаванозоголу, им позволил да останат в Брацигово, където нямало турско
население, в замяна на това преселниците обещали дюлгерите да поддържат седемте
чифлика на бея.
Най-многочислена сред преселниците била групата на омотчани, които се заселили в
северната част на Брацигово и образували Омотската махала. Там се установили: Арнаудови,
Зогови, Гюрови, Дукови, Йоргови, Дамови, Мишекопаранови, Филеви, Бурови, Глухчеви,
Андрееви, Цойкови, Къневи, Шаваникови, Цапкови, Сидерови, Чокови, Серафимови,
Глухчеви, Дюнкови, Демиреви, Нанови, Недялкови ‒ всичко 23 рода.
Веднага след настаняването си те започнали да строят здрави къщи, с мазгали /
бойници/ и зидани каменни дувари /огради/, строили мелници и бичкиджийници
]3
покрай брациговската река Умишка. Скоро тяхната стопанска дейност започнала да се
отразява добре върху развитието на селището, макар че местните хора първоначално
ги посрещнали не особено дружелюбно, наричайки ги общо „арнаути” /албанци или
преселници от Албания/. Трудолюбиви хора и сръчни майстори, новодошлите в Брацигово
заселници работели различни занаяти – дюлгерството, сапунджийството, грънчарството,
каменарството, дърводелството и скоро станали известни и търсени от населението от
близките и далечни селища.
Основали своя махала, преселниците от с. Омотско в продължение на десетилетия не се
смесвали с местните жители. Те се отнасяли към тях с известно чувство на превъзходство,
заради голямата си сръчност и многостранни познания, придобити и упражнявани
от векове, с които били известни далече в пределите на Османската империя с
професионалните си умения, безукорна честност и здрав морал. Отличавали се и със своето
поведение ‒ стъпвали здраво и уверено, ходели с високо вдигната глава, твърда походка,
с изправено тяло, а погледът им бил остър. Отличавали се и с бързия и отсечен говор, без
повторения. Говорели на „стар майсторски език“– вид западен българо-костурски диалект,
примесен с албански и италиански думи. Грамотността била характерен белег за тях. Сред
най-прочутите измежду дюлгерите Исидор, Ицо Гърнето, Марко Зисо, Гизда Петко, се
нареждал и Щерю /Стерю/ Арнаут.
С настаняването си в Брацигово омотските дюлгери поставили началото на известната
през ХVІІІ‒ХІХ в. Брациговска строителна школа и добили широка известност с построените
от тях църкви в Пазарджик, София, Пловдив, Сливен, Хасково, Карлово, Калофер, Сопот,
мостовете на р. Марица, Вардар, Струма, при Одрин, Солун и Кресненското дефиле, училища
и часовникови кули, дюкяни и магазини, стотици чардаклии-къщи по всички краища
на страната и из целия Балкански полуостров, като навсякъде оставяли характерния си
майсторски почерк.
В началото на ХІХ в. Хасково, като главен град на едноименната казá на Чирменския
санджак, наброявал 700 християнски домакинства, управлявани от църковната община.
През 1832 г. Хасковската църковна община, успяла да получи султански ферман за
изграждане на каменна църква в българската част на града на мястото на съществуващия
от по-рано малък дървен параклис с името „Успение Пресветая Богородица”. Епитропът /
кмет на общината/ Христодул Шишманов пазарил известния брациговски майстор Арнаут
Щерю да изгради хасковската каменна черковна сграда. Прочутият майстор по това време
живеел в Узунджа абад /дн. с. Узунджово/ и дошъл в града със семейството си, установил
се в него и поставил началото на многолюдния хасковски род Арнаудови.
]4
] ЩЕРЮ И НЕГОВИЯТ СИН АТАНАС ]
Арнаут Щерю и неговият син Атанас, роден в Брацигово през 1812 г., се заселили в Хасково
през 1832 г. Вече 20-годишен младеж, Атанас вероятно както баща си работел дюлгерския
занаят. Оженил се за Калина и двамата създали и отгледали шест деца: Станка, Георги,
Тифана, Костадин, Димитър и Тодю. И тръгнало да се разклонява родословното дърво на
Арнаудови, като всяко поколение създавало нови клонове. За живота на Станка, Тифана,
Костадин и създадените от тях поколения няма съхранена родова памет. От всичките шест
деца, само за потомците на Георги Арнаудов и братята му Димитър и Тодю Арнаудови са
запазени спомени, които съхраняват за поколенията родовата картина на тези клонове.
] ПОТОМЦИТЕ НА ГЕОРГИ АРНАУДОВ. НАЙ-МНОГОЛЮДНИЯТ КЛОН НА РОДА ]
Този клон на Арнаудовия род води началото си от синът на Атанас ‒ Георги /р. ок. 1840/.
С какво се е занимавал Георги Арнаудов и как е изкарвал прехраната си не се знае, но в
спомените на своите съвременници той е бил известен като Хаджи Георги Арнаутина. Не
е изключено и той да е продължил с потомствения занаят – дюлгерството, но по-вероятно
се е насочил към търговията и кръчмарството. По всичко изглежда, че по това време
Арнаудови са принадлежали към групата на гърчеещите се българи в града – мода, която
бързо изчезва в годините след Освобождението. Сред съгражданите си Георги Арнаудов се
ползвал с голям авторитет и затова съвсем не е било случайно, че взел за съпруга Вашили,
дъщерята на богатия хасковски занаятчия и търговец Яню Сивриев. Двамата с нея създали
семейство и отгледали пет деца: Атанас /1863‒1940/, Костадин /1865‒1954/, Мариола
/1868‒1955/, Яни /1875‒1952/ и Георги /1877‒ 1957/.
През времето на Руско-турската война /1877‒1878/ и руската окупация на Хасково,
Георги Арнаудов, вече богат и уважаван от съгражданите си, известно време представлявал
българското население пред временното руско управление в града. За неговия клон на
рода Арнаудови са запазили най-много сведения. Здраво и добре възпитано потомство,
то носело не самообщата черта на рода – склонност към занимание с точните науки –
инженерство и математика, наследено вероятно от брациговския майстор Щерю Арнаут,
но показвало и солидни възможности в организиране на производство и търговия.
В настъпилото ново време за България, между изтеглянето на руските окупационни
войски и извършеното Съединение на Княжество България с Източна Румелия, 1879‒1885
г., Г. Арнаудов се насочил към лозарството, производството и търговията с вино.
]5
Създадената през 1887 г. търговска къща „Братя Арнаудови”, била една от многобройните
регистрирани в града фирми за търговия с колониални стоки и спиртни питиета. Липсват
повече сведения за организация на предприятието, но вероятно то било създадено от
младия тогава Атанас Арнаудов и братята му. Търговските им дела вървели добре, за
което свидетелстват магазинът и голямата кръчма, отворени в градската чаршия. По-
късно в местния търговски регистър фирмата се появила под името „Братя Арнаудови и
сие”, което предполага, че в нея са се включили и порасналите синове на братята. През
годините търговската къща „Братя Арнаудови” се развивала успешно и разширявала
производството на вече известните си хубави вина. Наред с продажбите на едро, Арнаудови
продължавали да поддържат голямата кръчма и магазина си в градската чаршия,
обслужващи многобройните клиенти от града и околните села. Както повечето търговци
в града в края на ХІХ и началото на ХХ в. „Братя Арнаудови” едновременно с вината и
другите спиртни напитки търгували и с различни колониални стоки.
Наредили се сред най-добрите в региона производители и търговци на харесвани и
търсени вина, през 1907 г. „Братя Арнаудови” – Атанас, Костадин, Яню и Георги, заявили
участие на престижното световно изложение в Лондон, известно като „Голямото
изложение на произведения на индустрията на всички нации”. Представеният коняк на
хасковските производители бил отличен със златен медал. Веднага след изложението,
при бр. Арнаудови пристигнали представители на известната гръцка фирма „Метакса”,
които поискали да купят патента на коняка. Отказали им, но споменът за признанието за
качествата на произвежданите от тях питиета и до днес предизвиква гордост у потомците.
Активната търговска и производствена дейност на фирмата през следващите години
наложила през 1924 г. четиримата братя да закупят 24 дка лозя в местността „Балакли
дере”, край града.
Богати и уважавани търговци, още през 1899 г. братя Арнаудови прекрачили прага
на българския политически живот като се включили в хасковската организация на
Прогресивно-либералната партия, управлявала страната през 1901‒1903 г. Най-
големият сред братята – Атанас /1863‒1940/ проявил особена активност в обществения
и политическия живот на града и повече от две десетилетия бил избиран за общински
съветник. Като се ползвал сред съгражданите си с авторитет на успешен търговец и
индустриалец, още в края на ХІХ в. Ат. Арнаудов оглавил еснафското сдружение на винарите
и питиепродавците в Хасково.
Обявената на 22 септември 1908 г. независимост на България била последвана от
свикване през 1911 г. на Петото по ред в новата история на България Велико народно
]6
събрание. Атанас Арнаудов бил сред петимата избрани от Хасково народни представители.
В продължение на един месец депутатите обсъждали и променяли текстове от
Конституцията, за да пригодят основния закон на държавата за нуждите вече не на васално
княжество, а на независимо царство.
През 1912 г. на поредните местни избори Ат. Арнаудов отново бил избран за общински
съветник от Прогресивно-либералната партия. Като член на общинската управа, той
участвал в решаването на различните проблеми в най-тежките за страната военни години,
свързани с изхранването на населението, настаняване на бездомните семейства, борба с
върлуващите в града епидемии. В разгара на Първата световна война, през 1916 г. вече
53-годишен, търговецът подал оставка и напуснал състава на Общинския съвет. До 20-
те години Арнаудови продължили да присъстват в местния политически и обществен
живот и през 1920 г. по-малкият брат на Ат. Арнаудов Костадин, като член на Либералната
партия, влезнал в нейното окръжно бюро. През следващите години Ат. Арнаудов и братята
му намалили своите политически изяви и участвали повече в стопанския живот на града,
като се занимавали с производствената си и търговска дейност. Някъде по това време
фирмата „Братя Арнаудови и Сие“ престанала да съществува и част от голямото семейство
пренасочило капиталите си в различни стопански дейности. Станалото традиционно за
тях винарство продължило да се упражнява единствено от двамата най-малки братя Яню
и Георги, които зарегистрирали своя фирма „Яню и Георги Арнаудови“. Новата фирма
вървяла добре и станала една от най-големите в производството и търговия с вина и
ликьори в региона. Точно тази голяма за времето си фирма попада през 1947 г. под ударите
на национализацията и от нейния инвентар, стока и технология Държавният спиртен
монопол учредява държавното предприятие „Винпром“ – Хасково. Описът на фирмения
инвентар комунистите възложили на сина на Георги Арнаудов Стефан, който описал само
сградния фонд, а стотината бъчви, пълни с вина и ракии, Монополът придобил и разпродал
безотчетно.
На 20 април 1920 г. в кантората на търговците Братя Арнаудови се събрали 64 души
– представители на различни сектори в местния стопански и обществен живот. Те основали
кредитно дружество „Доверие”, което да извършва банкови операции и търговска дейност
и да създава търговски представителства по решение на Общото събрание на акционерите.
Основният капитал на дружеството бил определен в размер на 1 млн. лв., разпределени в 10
хил. акции по 100 лв. В състава на 7-членния Управителен съвет влизали търговците Атанас
Арнаудов, Иван Гиков, Михал Хараланов, Димитър Патков, адвокатът Стефан Шиваров,
индустриалецът Стойчо Марчев, аптекарят Цани Барбалов и Менахем Герон ‒ търговец
]7
и директор на тютюнев клон на „Никотея”. След първата година от съществуването си,
дружеството отчело спечелването на широка клиентела и създаване на необходимите
служби, като гаранция за следващата му успешна дейност, а чистата печалба достигнала
216 341 лв. Правилното управление на кредитното дружество и неговата добра дейност
продължили и през следващата година, а дружественият капитал бил удвоен. Успешното
участие на Ат. Арнаудов в банка „Доверие” продължило и през следващите години, когато
той стигнал до неин председател. През 1929 г., когато световната икономическа криза
настъпила и в България, като председател на банка „Доверие” Ат. Арнаудов посочил
в отчетния си доклад: „Тежката криза, взела хронически характер се отразява много
неблагоприятно, особено през втората половина на годината и поради ограниченията на
кредита застрашава да разстрои стопанския живот в значителна степен”.
През годините, на фона на упорития труд и добре разчетени възможности и финансови
сметки, бр. Арнаудови се наредили сред най-успешните и богати фамилии в града. След
войните, през 1920 г., наред с „Братя Арнаудови“, в Хасково работели още 1100 фирми с
различни дейности и според финансовото си състояние и печалбите плащали данък
„Табелапарасъ”. В изготвения през 1921 г. списък на богатите хасковски граждани, сред
обявените 70 имена били вписани и братята Арнаудови. Когато през 1922 г. Общинският
съвет разделил жителите на града на базата на годишния им доход на три групи – бедни,
средни и богати, в групата на богатите хасковски жители фигурирали и търговците Братя
Арнаудови. На тази база общинската управа решила да въведе данък върху притежаваните
луксозни животни и наред с конете и файтоните на търговците Г. Йоанну, К. Христодоров,
„Ориенттабако”, „Никотеа” и др., записали и името на Димитър Хр. Арнаудов ‒ син на
Христодор Арнаудов, като притежател на скъпо куче.
Политическата еуфория след Първата световна война и успешното управление на
Демократическия сговор привлекли в неговите редове Коста /Костадин/ Атанасов
Арнаудов, който бил избран за общински съветник.
] ПЪРВОРОДНИЯТ СИН АТАНАС ГЕОРГИЕВ АРНАУДОВ И НЕГОВИТЕ ПОТОМЦИ ]
Първото дете на Георги и Вашили – Атанас /1863‒1940/ се появил на белия свят във
времето, когато страната все още била част от Османската империя. Израснал в многолюдно
задружно семейство и възпитан в християнските традиции, още в младежката си възраст
той се включил във фамилното винопроизводство и търговията. Той взел за своя жена
Савка /1870‒1964/, голямата дъщеря на чичо си Тодю Арнаудов, която вероятно била
]8 ]9
осиновено дете. Двамата отгледали Панчелина 1969 Димитър 1977 Борис 2015 Пловдив. В началото на 20-те
с любов и грижа в задружното си Соня 1976 години Панайот Арнаудов сключил
семейство трима сина: Панайот, Калинко 1929-2013 Маргарита 1953 брак с Марийка Примова – дъщеря
Руса Костовска 1930-
Коста и Яню, и две дъщери – Кица 2015
Юлиян Илиев 1951 Августина 1979 Станислав 2004 на Калин Примов и внучка на
и Недялка. Савка, наричана от Панайот Кирил Търкаланов Юлиян 2010 богатия хасковски търговец
внуците си гальовно и с обич „баба 1890-1966 Атанас 1924-1998 Светла 1958 от XIX в. х. Ставри Примов. Той
Саша“, живяла дълго, почти 95 Марийка Примова
Мария 1929-2009
Митко Маразов
Мария 1980
бил известен в хасковската
1901-1973 1956
години, отгледала много внуци предосвобожденска история с
и правнуци, които я помнят като Жана 1983 неуспешния опит на местната
Кица 1893-1968 Живко 1922-1981 Васил 1949
мила и грижовна. Разказвала, че революционна организация да
нейната майка била родена около Васил Грънчаров Теофана Маймункова Дора Фиданова
Живко 1973 извърши покушение срещу него и
1889-1950 1924-1996 1949
1820 г. и вече била 50-годишна, последвалия съдебен процес, познат
Стефан 1979
когато я родила, което хората като „Хасковското приключение“, в
Атанас 1863-1940 Диана 1924-2007 Светослав 1957
посрещнали като истинско, почти Георги Хрусанов 1923- Нели Димова
резултат на което турската власт
Савка Арнаудова Диана 1991
библейско чудо. Жената обаче 2016 1961 разбила местния революционен
1870-1964
изпитвала „хорски срам” и не Коста 1896-1965 комитет и изпратила неговите
Величка Светослав 1934-1951 Росен 1969 Анна
излизала от къщи, докато била членове на заточение. Бракът на
Карагяурова съпруга
бременна, за да не предизвиквала 1900-1959 Анна 1936-2009 Ива Луиза 2017
Панайот с богатата наследница и
„хорските приказки“. Пано Шопов неговите безспорни качествата
Карина 1967 Дидие Брансън Реми 2018
1935-2002 на добър търговец, му позволили
Яню 1901-1974 Иван Истатков
] НАЙ-ГОЛЕМИЯТ СИН – да удвои богатството си. Двамата
Стайка 1907-2000 Илина 1940-2013 Мария 1996
ПАНАЙОТ ] Георги Стоилов с Марийка отгледали синовете
Светлозар 1971
1935-2000 си Атанас и Калинко, кръстени
Възпитан както всички Дарина 1975 Лора 1986 Елена 2010 традиционно на дядовците си, и не
Мария 1940-2015 Данаил Дочев 1975 София 2017
Арнаудови в труд и постоянство, Недялка Иван Желев
само носели имената им, но като
най-големият син на Ат. Диана 1975 тях се занимавали с търговия. След
1903-1981 1930-1993
Арнаудов Панайот /1890‒1966/, Захари Желев
Светослава 1996 9 септември 1944 г. новата власт
1898-1970
когато поизраснал, поел повече Силвия 1961
не признала трудовия стаж на
отговорности в семейството. Славка 1943 Илия Мрянков 1959 Илиян 2000 Панайот и го оставила без право на
Постепенно отменил баща си в Спиро Спиров пенсия. Тогава двамата с Марийка
бакалията и при дараците, а по- 1935-1991 Симона 1964 Станислава 1986 се издържали с отглеждането на
късно станал акционер в банка Николай Яръмлъков 1.Мартин Димитров Мартин 2007 черешова градина и продажбата на
1962 2.Милен Василев Станислав 2018
„Доверие” и започнал да върти череши.
Стефания 1998
успешно тютюнева търговия в Николай 2001
Големият им син Атанас
] 10
/1924‒1998/ не успял да се изучи, заради семейния си произход, както повечето деца на
бивши вече търговци и до пенсионирането си работел на гарата като ж.п. служител. Двамата
със съпругата си Мария /1929‒2009/ се грижели и радвали на двете си дъщери Маргаритка
и Светла. Първородната дъщеря – Маргаритка /р. 1953 г./ наследила и продължила
някогашния дюлгерски занаят в рода като строителен техник. Омъжила се в Сливен за
Юлиян Илиев, също строителен техник. Семейството отгледало синът си Димитър /р. 1977
г./, който продължил потомствената традиция да се занимава със строителство, и дъщеря
Августина /р. 1979 г./. Димитър Илиев и съпругата му Соня Боснева /р. 1976 г./‒ юрист по
професия се грижат с радост за родения през 2015 г. син – Борис. Дъщерята Августина се
омъжила за Кирил Търкаланов, собственик на Ай Ти фирма. Семейството се радва на двама
сина ‒ Станислав /р. 2004 г./ и Юлиян /р. 2010 г./.
По-малката дъщеря на Атанас и Мария Арнаудови ‒ Светла /р. 1958 г./ акушерка по
професия, се омъжила за Митко Маразов от с. Славяново /1956‒2022./ ‒ служител на
гарата и след това на ВиК‒Хасково. Семейството отгледало двете си дъщери, вече поели
своя път в живота. Мария /р. 1980 г./ избрала да живее в Лондон, където е мениджър в
голяма американска верига, а по-малката – Жана /р. 1983 г./, наред с професионалния
хандбал, работи и като секретар на Централния зеленчуков пазар в Хасково.
По-малкият син на Панайот и Марийка Арнаудови ‒Калинко /1929‒2013/, за
разлика от големия си брат, успял да завърши инженерни науки и дълги години работил в
клона на БНБ в Хасково. След 1990 г. поел поста директор на Първа инвестиционна банка
‒Хасково. Съпругата му д-р Руса Андреева Костовска ‒ Арнаудова /1930‒2015/, родена в
Чепеларе, след дипломирането си практикувала медицина и по-късно ръководила като
директор Медицинския институт в Хасково. Семейството има дъщеря Панчелина /р. 1969
г./, която по професия е инженер.
] ДЪЩЕРЯТА КИЦА ]
Както повечето момичета, родени през ХІХ в., дори и израсналите в богати семейства,
не били изпращани да учат, но задължително си намирали богати съпрузи. Такава била
и съдбата на Кица/1893‒1968/. Когато пораснала тя се омъжила за Васил Грънчаров
/1889‒1950/ – хасковски търговец и индустриалец, потомък на тракийски българи. След
1912 г. той представлявал в Хасково и региона фирма АД „Нафта”–София за търговия с
горива. По-късно, заедно с братята Панайот и Коста Арнаудови, основал фирма „Братя
Ат. Арнаудови и сие“ за търговия със спиртни напитки. Развил активна търговска и
] 11
производствена дейност и се наредил сред най-големите и авторитетни фактори в
местния стопански живот, като дистрибутор на пивоварната „Каменица” и собственик
на фирма за търговия с авточасти, горивни и смазочни материали. В негово лице братя
Арнаудови намерили равностоен партньор в търговските си дела. Последвали съдбата на
останалите български търговци и индустриалци, на 23 декември 1947 г., фамилията била
принудена да предаде на държавата и всичките си фирми и капитали. В. Грънчаров отказал
да подпише акта за национализация и тази съпротива го отвела в мазето на Народната
милиция. Търговецът страдал от диабет, но милиционерите не му разрешили да получи
инсулин и по този начин успели да го пречупят и принудят да съдейства. От преживяното в
ареста, В. Грънчаров получил парализа на долната част на тялото си. Жалбите и съдебните
процедури по национализацията не само на стопанската дейност, но и на личните
финанси и имоти на семейството, поел синът му Живко. Неподвижен, болен, непрежалил
съсипването на спечеленото и съградено през целия му активен живот състояние, през
1950 г. Васил Грънчаров умира на 61 години, а съпругата му Кица Арнаудова доживяла до
75-годишна възраст (до 1968 г.), за да види разорението на някога богатата и уважавана
фамилия на Атанас Арнаудов.
Останала вдовица, Кица водела тих и скромен живот, както почти всяка хасковка от
онези години. Била набожна жена и често намирала повод да иде до църквата. Живеела с
дъщеря си Диана, гледала внуците, грижела се за домакинството и обичала да се среща с
роднини и приятели. През 1948 г. семейната къща била отчуждена за нуждите на Градския
комитет на БКП, но през 1957 г. тя била върната на семейството на Кица Грънчарова и
то се настанило, но само в две от стаите. В останалите помещения до 1969 г. живеели
„наематели“, които обаче не плащали наем на собствениците, а на служба „Жилфонд“ към
ГНС.
Кица била изключителен кулинарен майстор и неизчерпаем извор на рецепти.
Обичайната й домашна дреха била семпла рокля с копчета отпред и кухненска престилка.
В онези времена електрическият котлон все още не бил навлезнал в българското
домакинство и семействата често прибягвали до услугите на многобройните квартални
фурни, където приготвената вкъщи в суров вид храна се отнасяла да се изпече. Много
често по-големите деца в семейството разнасяли гювечите и тенджерите до фурните, а
фурнаджията следял манджите да са добре сготвени и да не останат без вода.
Както повечето Арнаудови, и Кица владеела и си служела с неподправения стар
градски диалект, изобилстващ от турцизми, който през втората половина на ХХ век вече
звучал архаично, а понякога и непонятно. Тя обичала да използва думи като „пурдотин“,
] 12
обикновено за някое от по-палавите внучета и се оплаквала на звучния хасковски диалект:
„изпатиф си голям’то патило саба’лента са сва дéтье“. Редовно и с удоволствие посещавала
майка си Савка, сестра си Недялка и братята Коста и Яню, и от време на време с автобус
отивала на Хасковските минерални бани.
Считала за свой дълг поддържането на наследственото лозе в „Ак бунар“. До там
ходела с файтон или каруца, а първата й работа след гроздобера, била да сложи казана и
да „редуцира“ ширата до бяло сладко ‒ традиционното антре в лъжичка върху чинийка и
чаша вода за посрещане на гостите й от родата и махалата.
Тихо и еднообразно течал животът на хасковската вдовица на преуспяващия допреди
края на войната търговец на вино и наследница на една от най-богатите хасковски
фамилии. Двете деца на Кица и Васил Грънчарови ‒ Живко и Диана трудно и с много усилия
се пригаждали към социалистическото ежедневие. Синът Живко /1922‒1981/ завършил
гимназията в Хасково и по време на войната служил като прожекторист в зенитното
отделение във Варна. След демобилизацията през 1944 г., той записал право в Юридическия
факултет на Софийския университет, но не се оказало, че заради произхода си трябвало
да преживее много трудности по пътя към придобиване на юридическо образование и
избраната от него професия. Едновременно с процеса на повсеместна национализация,
тогавашният режим, силно подозрителен стремежа на децата на „бившите хора“ да
получат висше образование, се заел да прочисти университета от студенти с „нездрав
произход”. Живко, като син на бивш търговец, който отгоре на всичко се е съпротивлявал
до последно срещу национализацията, стоял на челните места в списъка на изключените
„неблагонадеждни” студенти от университета. Това се случило през 1948 г., когато
фамилията Арнаудови изгубила целия си бизнес и повечето си имоти. В изключително
тежкото за семейството и цялата фамилия време, светъл лъч огрял живота на Живко
Грънчаров. По волята на съдбата и нейните понякога странни хрумвания, студентът
по право от Хасково срещнал в София студентката по фармация Теофана Маймункова
/1924‒1996/, потомка на големия хасковски род Маймункови и двамата през 1948 г. се
врекли един на друг във вечна вярност. Дъщеря на завършилия във Франция медицина Асен
Кръстев Маймунков и внучка на известния хасковски чифликчия, заточеник в Диарбекир /
Диарбакър/ и по-късно кмет на Хасково Кръстю Маймунков, както и племенница на убитата
в драматичните събития през 1925 г. комунистка Ана Маймункова, Теофана имала тежка,
но и необикновена съдба. Останала сираче едва 4-годишна, тя отраснала сред потомците
на софийския клон на рода Маймункови. През 1943 г. завършила Софийската девическа
гимназия, а след това и фармация. Бракът й с Живко Грънчаров я върнал в Хасково, при
] 13
корена на фамилията. Младото семейство се установило в града, а Теофана постъпила на
работа в складовете на аптечното отделение, разположени покрай Кърджалийското шосе.
Загубил правата си на студент, Живко започнал работа като чиновник в хасковската
Проектантска организация, след положен приемен изпит. Ръководител на организацията
по това време бил вуйчо му арх. Яню Арнаудов. Там работели калеко му Захари, съпругът
на Недялка Арнаудова, който го обучавал по дескриптивна геометрия у дома, използвайки
ъгъла на стаята за илюстрация. Така поредният потомък на рода на дюлгерина Щерю
Арнаудов, се озовал в професията на своите предци, макар и неочаквано за него. Живко
работил като технически изпълнител до 15 януари 1959 г. След Априлския пленум през 1956
г., властта смекчила в известна степен репресивния натиск над семействата на някогашните
търговци и индустриалци и Живко Грънчаров успял да запише последните семестри
в университета. През 1958 г. той започнал работа като стажант-адвокат в хасковската
адвокатска колегия. Две години по-късно, на 18 март 1960 г. бил вписан в Хасковската
адвокатска колегия. През годините се утвърдил като известен и изключително ерудиран
юрист, за което свидетелства и атестацията му, изготвена от Адвокатската колегия,
показваща го като много добър специалист, подготвен да поема „всякакъв вид правна
работа, включително и най-сложната такава”, а защитите му винаги били на високо ниво,
като „широко практикувал писмените защити с позоваване на решения и постановления
на Върховния съд”. В продължение на няколко години той бил член на Контролния
съвет на Адвокатската колегия, но нито за ден не останал извън подозрението на ДС.
Пишещата му машина марка „Ерика”, която закупил със специално разрешение от МВР,
била проверявана ежегодно, да не би на нея да са печатани материали против властта или
да са й сменяни букви. След 60-те години, като че ли в живота на семейството настъпили
по-спокойни дни. Дори в началото на 60-те години двете близки семейства Грънчарови и
Хрусанови купили и използвали заедно лека кола „Шкода”, а Теофана, заедно с учителката
по английски език Елена Дякова, се оказали сред първите хасковки, получили шофьорски
книжка и управлявали автомобила си по улиците на града и страната.
Последният удар на комунистите върху семейството се стоварил през 1980 г., когато
фамилната къща била отново отчуждена. Върху нейното място и целия парцел на
намиращите са там сгради, трябвало да се извиси внушителен по размери и изглед Партиен
дом на БКП. Повторното отчуждаване на фамилната къща се стоварило с огромна сила
върху тогава 59-годишния адвокат Живко Грънчаров. Неиздържал на поредния натиск на
местните власти си отишъл от този свят огорчен и съсипан.
С грижа и много радост в своя съвместен живот Живко Грънчаров и Теофана Маймункова
] 14
отгледали в нелеките условия, отредени за „бившите хора” в социалистическа България
своя единствен син – Васил /р. 1949 г./. Традиционно кръстен на дядо си, Васил Грънчаров
от ранна детска възраст проявявал усет към техническата грамотност, изследвайки
заобикалящия го свят. В юношеските си години развил интерес към четене, спорт,
авиомоделизъм, но голямата му мечта била свързана с химията. Завършил математическата
паралелка на хасковската политехническа гимназия „Проф. д-р Ас. Златаров“ и наред с
дипломата си, взел книжка за професионален шофьор. Според наложените през тези години
правила, той преминал през задължителната военна служба, работил за кратко време като
шофьор в Казанлък, след което записалвъв Висшия химикотехнологичениститут /ВХТИ/
в София в специалност „Технология на пластмасите“. Групата, изучаваща считаната за
престижна специалност, била съставена от 9 души квота за цяла България, сред тях имало
деца на министри и висши държавни чиновници. Освен върху обучението си, Грънчаров се
концентрирал върху изследвания в научния сектор на университета. Това било времето,
когато пластмасите активно навлизали в ежедневието на хората. Утвърдил се като студент
с отлични перспективи в научноизследователската работа, той получил възможност
да разшири знанията си на студентски летен стаж в Московския химико-технологичен
институт „Д. И. Менделеев“.
През 1975 г. дипломираният инженер-химик Васил Грънчаров бил назначен в
Азотноторовия завод /АТЗ/ – Димитровград, днешният„Неохим” АД. Започнал в База за
техническо развитие към Стопански химически комбинат ‒ Димитровград, на длъжност,
свързана с производството на фосген (газ, използван в миналото като бойна отрова).
До 1979 г., работил в научно-изследователско звено и след успешни специализации
преминал от научен сътрудник трета степен до първа степен. След 1980 г. той преминал
през всички длъжностни до главен проектант в проектен отдел, а през 1983 г. спечелил
конкурс за обучение в Германия, което му позволило да работи успешно по създаване на
нови технологии в химическата индустрия. През годините името на инж. Грънчаров се
свързвало с множество проекти в химическата промишленост на територията на цялата
страна: инсталация за производство на калиев карбонат в Химически заводи ‒ Девня,
инсталации в „Агрия“ – Пловдив, багрилни инсталации за текстилен комбинат ‒ Сливен
и др. Едно от най-значимите му постижения било цялостното проектиране, авторски
надзор и пускане в експлоатация на цеха за производство на бадимол (полиетиленов окис
– бивша фабрика „Химик“). Неговото производство впоследствие било реконструирано
и разширено, а капацитетът му ‒ увеличен. В. Грънчаров, като главен проектант, заедно
с екипа му били поканени в Китай на преговори за продажба на авторска технология за
] 15
производство на бадимол. На 8 ми август 1982 г. Васил Грънчаров получава държавно
отличие ‒ златен орден „Народен на труда“, по-известен сред населението като Златен
орден на труда, за проекта си „Цех за бадимол”.От 1987 г. до 1989 г. инж. Грънчаров участва
във всички фази на предпроектното проучване за производство на карбамид. Осъществява
контакти с всички доставчици на технологии по света, прави работни посещения на
инсталации в Нова Зеландия, Италия, Норвегия. Наред с практическата си работа, той е
автор на множество научни публикации в престижното списание „Химия и индустрия“.
В настъпилите през 1990 г. стопански и обществено политически промени в България,
В. Грънчаров продължава своята кариера като специалист по износ в „Неохим“ АД, а по-
късно – началник отдел. След 2000 г. той е поканен за търговски директор на „Неохим“ АД,
а по-късно – изпълнителен директор. Своята професионална дейност инж. В. Грънчаров
приключва като Директор Маркетинг, стратегическо развитие и нови производства в
„Неохим“ АД.
Потомъкът на Грънчарови – Арнаудови и Маймункови отглежда и възпитават със
съпругата си д-р Дора Фиданова /р. 1949 г./ двама сина. По-големият ‒ Живко /р. 1973 г./
завършва езиковата гимназия в Хасково. От малък се увлича по музиката и дълги години
учи пиано в местната музикална школа. Пее и в хора на Езиковата гимназия. Учи в колежа
„Мидълбъри” в САЩ, където се установява да живее. Работи за „Аргусмедиа” в столицата
Вашингтон. Вторият син на Васил и Дора Грънчарови ‒ Стефан /р. 1979 г./ също е
възпитаник на Езиковата гимназия в Хасково. След дипломирането си учи в университета
на Бриджпорт в САЩ и ПУ „Паисий Хилендарски” в Пловдив. Работи в „Неохим” АД –
Димитровград и се занимава активно със спорт.
Дъщерята на Кица и Васил Грънчарови ‒ Диана /1925‒2007/, наричана в семейството
Дада е второто дете в семейството. Тя завършва Български език и литература и се
утвърждава през годините като добър и уважаван преподавател в различни хасковски
училища, между които и във вечерната гимназия. Отличен педагог и литератор, тя както
и други представители на рода Арнаудови, познавала до съвършенство стария хасковски
градски диалект. През 1965 г. Диана Грънчарова предала на хасковския музей прекрасно
написаните спомени на вуйчо си Коста Арнаудов, като преди това ги редактирала
професионално. Обичала класическата музика и притежавала богата колекция от
грамофонни плочи с различни опери и симфонични концерти. Сред тях имало и редки
стари издания на „Парлофон” и „His Master’s Voice”, наричани едно време „куче марка”,
заради нарисуваното отгоре кученце, слушащо фунията на грамофона. В свободното си
време обичала да се забавлява с играта Табла, любима на много поколения хасковци и
] 16
владеела добре нейните тънкости.
Диана Грънчарова се омъжила за фармацевтът от Сливен Георги Сава Хрусанов
/1923‒2016/. Двамата отгледали един син – д-р Светослав Хрусанов (р. 1957 г.),
практикуващ в града ендокринолог. От брака си с Нели Димова (р.1961 г.), педагогически
съветник, семейството има една дъщеря – Диана (р. 1991 г.), която живее в София и работи
като организатор в киноцентъра.
] ВТОРИЯТ СИН КОСТА АРНАУДОВ ]
Докато първият син на Атанас Арнаудов ‒ Панайот, съвсем млад поел семейната
търговия и винопроизводство, вторият син ‒ Коста /1896‒1965/, според установените
тогавашни традиции, бил изпратен да учи в Европа. Завършил инженерни науки през
20-те години на ХХ в. В Германия, той се завърнал в родния си град, с намерението да
се включи активно в обществения и стопански живот. Скоро станал известен в града с
различните си обществени и стопански изяви. Един от основателите на Популярна банка в
Хасково, член на различни търговски сдружения и производителни кооперации ииздател
на местния вестник „Стопански бюлетин”, ревностен радетел за развитието на спорта и
културата. Години по-късно, след 1944 г., когато комунистическият режим не му позволява
да работи като инженер, К. Арнаудов се преквалифицирал в зъботехник и работел заедно
със съпругата си Величка, зъболекар по професия. Наследил предаваната от поколение на
поколение фамилна интелигентност, Коста Арнаудов проявявал изключителен интерес
към миналото на града. В късния период на своя живот, той описал своите спомениза града
и неговите жители в началото на ХХ в., останали запечатани в съзнанието му. През 1965 г., те
били редактирани от племенницата му Диана Грънчарова и отпечатани малко след смъртта
му в т. Първи на „Вести на народния музей в Хасково”, под заглавие: „Хасково и хасковци
в детските ми спомени“. Спомените му носят трогателно посвещение: „В памет на жена
ми Величка”. Написани в чудесен стил, те съдържат много информация, която историците
често цитират в изследванията си и с уважение назовават автора „бай Коста”. Съпругата му
Величка Карагяурова /1900‒1959/ е дъщерята на Радка и известния хасковски учител по
история Константин Карагяуров /1868‒1929/, и вероятно е насърчавала и вдъхновявала
К. Арнаудов за тяхното написване. Двамата с Коста Арнаудов няма деца.
] 17
] НАЙ-МАЛКИЯТ СИН ЯНЮ ]
Може би като знак от съдбата и напомняне от кой занаят е тръгнал Арнаудовият род,
Яню Арнаудов /1901‒1974/ избрал строителството за своя професия. Затова записал
и завършил през 1925 г. архитектура в Брауншвайг, Германия и до пенсионирането си
работил като архитект. Веднага след дипломирането си, той се установил в Хасково и
открил свое проектантско бюро в Дуковото здание. Първата проектирана от него сграда
била къщата на чичо му Яни Арнаудов в Хасково. Негово творение били и някои от най-
забележителните сгради в Хасково преди 9 септември 1944 г. Сред тях е къщата на Т.
Патков, която и до днес остава изключителен образец на модернизма от 30-те години.
Двамата заедно с арх. Стоянов изготвят архитектурния проект на сградата на театъра.
Автор е и на проекта на сградата на Българска земеделска банка в Хасково. Сред големите
проекти на арх. Арнаудов се нареждал и градския водопровод, осветен през 1939 г., а
между 1941 и 1944 г. работил по обекти в Беломорието. Като всеки предприемчив човек,
живял и учил в Европа, Яню Арнаудов имал разностранни интереси. През 1939 г. станал
член на УС на керамична фабрика „Марица” на Георги Чонев. Заедно със своя брат Коста
подкрепяли спортния и културен живот на града. Увличал се и по автомобилизма и бил
собственик на първия автомобил „Форд” в Хасково, по-късно реквизиран за нуждите на
съветската армия. След 9-и септември, семейният му произход и европейско образование
го превърнали в „народен враг” и за него станало трудно да работи и да живее в града.
Неясно точно как се е случило, но известно време след преврата, архитектът работил без
заплащане до назначаването му на 1 март 1948 г. за началник на Ведомствена техническа
организация Ст. Загора – клон Хасково. Организацията включвала общо 7 души, а за главен
архитект бил назначен Александър Стоянов. Четири години по-късно, мястото му заел
тогавашният партиен секретар, току-що завършилият арх. Желю Гогов. Яню Арнаудов и
колегата му „по съдба и призвание” арх. Стоянов се „влели” в редиците на строителите на
социалистическо Хасково, където проектирали неизвестен брой обекти, защото имената
им рядко били поставяни между авторите.
След пенсионирането си, Яню Арнаудов се наредил сред основателите на Съюза на
архитектите в България и бил посочен за негов първи председател в Хасково. Дори и в
края на своята кариера, той не спирал да твори и да приема в дома си всеки, готов да бъде
посветен в чудния свят на архитектурата. От сутринта се обличал с костюм и обувки, за
да приеме посетителите си в представителен вид. През дългия си 75-годишен живот и
35-годишна кариера, преживяни в едно неспокойно, изпълнено с превратности времето,
] 18
арх. Я. Арнаудов остава в града известен, но като че ли недостатъчно признат. Двете му
дъщери Анна и Илина запазват фамилното име Арнаудови, от обич и признателност, но и
вероятно за да съхранят бащината памет.
Заедно със съпругата си Стайка /1907‒2000/ ‒ фармацевт по професия от Казанлък,
отгледали три деца – синът Светослав и дъщерите Анна и Илина. Светослав /1934‒1951/
израстнало буйно, с независим характер момче и в духа на неспокойното време през първите
години след 9-ти септември 1944 г. показвал несъгласие с налагания нов обществен и
политически ред, като участвал в ученическите стачки през 1948 г. Заради негова публична
реч срещу отечественофронтовската власт, го изключили от гимназията в Хасково и
преместили да учи в Димитровград, където живеел у роднините на своя баща Захари и
Марийка Абаджиеви. Семейството не запазило съзнателно спомени от онези размирни
времена, но и навярно ужасът от последвалата трагедия ги е принудило да не споделят
преживяното. През лятото на 1951 г. безжизненото тяло на седемнадесетгодишното момче
било върнато на родителите му в запечатан ковчег с обяснението, че е заболял по време на
ученическа бригада и починал от коремен тиф.
По-голямата от дъщерите на архитекта ‒ Анна /1936‒2003/ завършила озеленяване
в София и работела дълги години като ландшафтен архитект на парковете в Пловдив.
Двамата със съпруга си, известния пловдивски хирург д-р Пано Шопов /1935‒2002/
отгледали своя син Росен /р. 1969 г./, който се реализирал в живота като инженер. Неговата
дъщеря Анна /р. 1995 г./ носи името на баба си и живее в чужбина.
По-малката дъщеря на архитект Яню Арнаудов ‒ Илина /1940‒2013/ през целия си
трудов живот работила като фоторепортер на в. „Труд”. Живеела в София със съпруга
си инж. Георги Стоилов /1935‒2000/ ‒ директор на едно от големите социалистически
предприятия „Балканкар”. По-късно той се преместил във външнотърговските
предприятия. Г. Стоилов бил ст. н. с. кандидат на техническите науки. Говорел италиански,
френски и английски език. Автор на научно издание по машиностроене, а след промените
през 1989 г. основал частна машиностроителна фирма. Дъщерята на Илина и Георги
Стоилови ‒ Карина /р. 1967 г./, като баща си е инженер по образование. След като се
разделила с Георги Стоилов, Илина сключила втори брак ‒ с Димитър Илиев /1940‒1990/,
също инженер. Малко преди смъртта си, той основал фирма за климатични инсталации,
която е наследена от Карина.
Карина Стоилова свързала живота си с актьора Иван Истатков /р. 1966 г./ и двамата
се радват на дъщеря си Ива /р. 1991 г./. Френската култура и език заемат важно място в
живота на фамилията, затова и Ива, след като завършва френска филология, заминава за
] 19
Франция, където е омъжена за Дидие Брансън. Младото семейство има две деца ‒ Луиза
/р. 2017 г./ и Реми /р. 2018 г./.
] ДЪЩЕРЯТА НЕДЯЛКА ]
Както по-голямата дъщеря Кица, и по-малката Недялка /1903‒1981/ не получила
по-високо образование, но си избрала за съпруг дипломирания инженер от Ст. Загора
Захари Желев /1898‒1970/. Образован и интелигентен мъж, той учил политехнически
науки в Прага, но когато започнала Първата световна война, се прехвърлил в Бърно и там
се дипломирал в немското политехническо училище. След това се завърнал в България,
но работа не си намирал – бил човек с прогресивна мисъл и симпатизирал на анархо-
комунистите. За кратко време работел като учител по немски език в Карлово. През 1936
г. тогава 41-годишният Захари Желев видял у 36-годишната Недялка Арнаудова своята
сродна душа и двамата създали задружно семейство. След 9-ти септември З. Желев бил
назначен за директор на минния техникум в Хасково, но не след дълго го изгонили от
работа, защото отказвал да записва за ученици кандидати, неиздържали приемните
изпити. За негов лош късмет, някои от тях били деца на издигнали се в града комунисти,
които заплашили директора с разправа. В резултат на скандалните закани на ученици и
родители, партийният секретар на училището афектирано се нахвърлил върху Захари
Желев с думите: „Да не мислиш, че си роден за директорското място”, на което Желев
отвърнал: „А ти да не мислиш, че си роден за партиен секретар”, след което не само, че
загубил работата си, но и бързо бил припознат за „народен враг” и го „прибрали” в
милицията. След този критичен период в живота си, Захари Желев – дипломиран инженер
с европейско образование, започнал работа в хасковската проектантска организация,
където неговият шурей арх. Яню Арнаудов за кратко бил ръководител. Идеалист по душа,
З. Желев преживял огромно разочарование от новите обществени и политически нрави в
България.
През 1940 г. се ражда първата дъщеря на Захари и Недялка – Мария. Тя завършила
смесената гимназия като отличник, но не й било разрешено да запише висше образование,
заради лоша семейна характеристика. Няколко години по-късно Мария успяла да влезе
във ВИАС и се дипломирала като ВиК инженер. Установява се на работа в хасковската
проектантска организация и до пенсионирането си работи по изграждането и подобряването
на канализационната мрежа на града. През 1970 г. Мария се омъжва за Иван Желев
] 20
Илиев (1930‒1993) – геодезист по образование, с когото се запознава в проектантската
организация. Семейството им отглежда две деца. По-голямото – синът Светлозар (р. 1971
г.), завършва техникума по автотранспорт и в началото на 90-те години основава своя
фирма за търговия с алкохолни и безалкохолни напитки и захарни изделия. Фирмата
открива свой магазин на мястото на къщата на Атанас Арнаудов срещу зеленчуковия
пазар. Рамо до рамо със Светлозар във фирмата работи и съпругата му Дарина (р. 1975 г.),
възпитаник на Пловдивския университет. През 1996 г. в семейството им се ражда дъщеря,
която кръщават на баба й Мария. Тя завършва Международни отношения с английски и
немски език в УНСС и се установява на работа в сферата на дигиталния маркетинг.
По-малкото дете на Иван и Мария Желеви – дъщерята Диана (р. 1975 г.) завършва
културология в Софийския университет, след което заминава за САЩ, където работи за
НАСА.
Второто дете на Недялка и Захари Желеви − Славка /р. 1943 г./ още в ученическите
си години открила голямата си любов ‒ младият вратар на хасковския футболен
отбор „Димитър Канев” Спиро Симеонов Спиров /1935‒1991/. Млад и многообещаващ
футболист пред него се очертавало голямо спортно бъдеще. Състезател в състава на
младежкия национален отбор, той бил канен да играе и в отборите на В. Търново и „Ботев-
Пловдив”, но отказал привлекателните оферти, за да се ожени за своята избраница.
Въпреки родителското неодобрение, двамата сключили брак и заживели в София,
където младото семейство започнало работа в предприятието „Обществено хранене“.
] 21
професия, работи като счетоводител в семейната фирма. Заедно със съпруга си Николай
Яръмлъков /р. 1962 г./ ‒ архитект, родом от Казанлък, отглеждат своите 3 деца. Най-
голямото е дъщерята Станислава /р. 1986 г./, която завършва СУ „Климент Охридски” и
работи като учител. От брака си с юриста Мартин Димитров има син ‒ Мартин /р. 2007 г./,
а от втория си съпруг Милен Василев, има още един син ‒ Станислав /р. 2018 г./. Второто
дете на Симона и Н. Яръмлъков е дъщерята Стефания /р. 1998 г./, завършила италиански
лицей и архитектура. Третото, най-малко дете е синът Николай /р. 2001 г./, който учи в
НАТФИЗ операторско майсторство.
] РОДЪТ НА ВТОРИЯ СИН НА ГЕОРГИ АРНАУДОВ ‒ КОСТАДИН ГЕОРГИЕВ АРНАУДОВ ]
Сред четиримата търговци „Братя Арнаудови” свое място имал и вторият син на Георги
и Вашили ‒ Костадин /1865‒1954/. В семейната фирма, негова отговорност и задача била
грижата за лозята. Най-усилният момент в работата настъпвал по време на гроздобера.
Тогава старата Арнаудова къща се изпълвала с работници, които носели на гръб кошовете
с гроздето, изсипвали го в големите корита в двора, а чираците тъпчели с боси крака
гроздовете, докато станат на каша. После Костадин Арнаудов лично разбърквал гъстата
Веселин 1966 Костадин 1992
Костадин
1943-1999
Петя 1971 Жаклин 1994

През годините професионалният им живот се свързал с управлението на една от най- Вангелуда 1943 Емил 1998
Васил
известните сладкарници в центъра на столицата. Двете им дъщери Силвия и Симона, като 1900-1971
поизраснали, поели своя път в живота и показали, че са наследили арнаудовия талант Василка
1914-1996
в търговията и точните науки. По-голямата ‒ Силвия /р. 1961 г./, инженер по професия, Милен 1970 Димитър 1993

работила в софийското предприятие „Енергопроект”. След смъртта на баща й през 1991 Мариана 1974 Никол 1994
Валентин 1994
г., тя започнала да помага на майка си в сладкарницата. Заедно със съпруга си инж. Илия Костадин Кичка
Мрянов /р. 1959 г./, доцент във висшето транспортно училище, отгледали трите си деца. 1865-1954
Мария - п.1947
1902-1083
Валентин 1973 Валери 1999
Дъщеря им Лора /р. 1986 г./ завършила химия и се омъжила за икономиста Данаил Дочев Михаил
Диана 1977 Мирослав 2010
1950-2020
/р. 1975 г./. Двамата се радват на дъщерите си Елена /р. 2010 г./ и София /р. 2017 г./, които Сийка
от малки показват силно увлечени към математиката. Второто дете на Силвия ‒ Светослава Атанас
Илиян 1980 Михаела 2015
1905-1944
/р. 1996 г./ завършва университета „Ковънтри” и специализира икономика в „Оксфорд”. Иван 1954 Жаклина 1979 Сияна 2018
Третото дете ‒ Илиян, роден през 2000 г., учи в Лондон и преследва академична кариера в Георги
1908-1998
областта на математиката. Мария Мария 1951 Георги 1977
Атанас
Втората дъщеря на Славка и Спиро Спирови ‒ Симона /р. 1964 г./, икономист по 1951-2000
] 22
шира в големите бъчви, докато стане виното. И за Костадин, както и за останалите братя
Арнаудови, не се знае много. Къде е учил, по какво се е увличал ‒ потомците не знаят. Едно
обаче било съвсем сигурно: като всеки Арнаудов, Коста бил човек на числата, на точните
науки, съсредоточен и старателен в работата си до съвършенство. Оженил се съвсем в
края на XIX в. за Мария /п. 1947/, с която отгледали четирите си деца: Васил, Кичка, Атанас
и Георги.
] ВАСИЛ КОСТАДИНОВ АРНАУДОВ ]
Получил вероятно търговско образование, Васил Арнаудов /1900‒1971/ започнал
работа като тютюнев експерт в Кърджали. По време на Втората световна война, той се
преселил в Свиленград, където заемал длъжността главен счетоводител във филатура
„Коприна”. Там срещнал Василка Петрова /1914‒1996/ ‒ библиотекарка в същото
предприятие и двамата се оженили. По-възрастните хора в Свиленград дълго помнели
семейство Арнаудови, които обичали след края на всеки работен ден да се разхождат,
хванати подръка по главната улица. Двамата в сговор и любов отглеждали синовете си
Костадин и Михаил. Костадин В. Арнаудов /1943‒1999/ завършил гимназия в Хасково и
целият му трудов живот преминал като секционен майстор във фабрика „Коприна”. Сред
съгражданите и колегите си той бил запомнен като съвестен, отдаден на работата си
служител. Починал рано, на 56 години. Със съпругата си Вангелуда /р. 1943 г./ имали двама
сина. По-големият ‒ Веселин /р. 1966 г./ бил служител в свиленградската прокуратура,
а съпругата му Петя /р. 1971 г./ ‒ инженер-лесовъд в местното горско стопанство.
Първородният им син Костадин /р. 1992 г./, след завършване на образованието си, получил
назначение в дирекция „Митническо разузнаване и разследване”, а съпругата му Жаклин
/р. 1994 г./ е съдебен секретар. Вторият син Емил /р. 1998 г./ заема длъжността инспектор
в Районната служба „ Пожарна безопасност и защита на населението” в Свиленград.
Вторият син на Костадин и Вангелуда ‒ Милен /р. 1970 г./ работи в цех за алуминиева
дограма. Създава семейство с Мариана /р. 1974 г./ ‒ учител в детска градина. Имат двама
сина. По-големият ‒ Димитър /р. 1993 г./ е рехабилитатор, женен за учителката Никол
/р. 1994 г./, с която се радват и грижат за своята дъщеря Мая /р. 2021 г./ По-малкият син
Валентин /р. 1994 г./, ежегодно напуска родния си Свиленград, за да работи сезонно по
Черноморието.
Михаил /1950‒2020/, по-малкият син в семейството на Васил и Василка Арнаудови
дълги години работи в ЗММ‒Юг в града. Още като млад работник в предприятието,
] 23
среща своята любов Сийка /р. 1953 г./, тогава още ученичка, и по-късно двамата създават
свое семейство, в което отглеждат двамата си сина Валентин и Илиян. По-големият син
Валентин /р. 1973 г./ работи като полицай, но обича в свободното си време да се занимава
със земеделие и животновъдство. Заедно със съпругата си Диана /р. 1977 г./ се радват
на двама сина: Валери /р. 1999 г./ и Мирослав /р. 2010 г./ По-малкият син на Михаил и
Сийка ‒ Илиян /р. 1980 г./ поема създадения от майка си през 1991 г. хранителен магазин
и превръща търговията в свое професионално поприще. Със своята спътница в живота
Жаклина Костадинова /р. 1979 г./ се грижат за двете си дъщери Михаела /р. 2015 г./ и
Сияна /р. 2018 г./
] АТАНАС КОСТАДИНОВ АРНАУДОВ ‒ НАЧО ]
Наричан галено Начо, Атанас Арнаудов /1905‒1944/, бил сред уважаваните хасковски
търговци през 30-те и 40-те години на ХХ век. Отворил магазин до кръчмата на бр. Арнаудови
на градския площад и няколко магазина в София. Търгувал с йенско стъкло, което внасял
от Германия, членувал в Централния комитет на българския търговски съюз и активно се
занимавал с обществена дейност. Стоял настрана от политическия живот, но през 1943 г.,
в качеството си на известен търговец, станал един от членовете на Гражданския комитет
в Хасково, оглавяван от тютюнотърговеца Георги Чалбуров. В комитета, Ат. Арнаудов
отговарял за кореспонденцията със София, вероятно заради честите му пътувания до
там. През януари 1944 г., когато столицата била евакуирана заради бомбардировките,
той се върнал в Хасково, за да дочака края на войната. Дейността на комитета срещу
противообществените прояви на комунистите обаче, насочила репресивния апарат на
властта след 9 септември 1944 г. срещу членовете му и Атанас Арнаудов – Начо изчезнал
безследно на 14 октомври 1944 г. заедно с другите представители на клуба. Според
спомените на един от тогавашните милиционери, бившите вече членове на Гражданския
комитет били отвлечени на 14 октомври от милицията и убити още същата вечер в
околностите на с. Въгларово.
] ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ АРНАУДОВ ]
Четвъртото дете в семейството на Костадин и Мария ‒ Георги Арнаудов /1908‒1998/
бил най-малкият от синовете му и носел името на дядо си. Завършил стоматология
в Мюнхен, а след дипломирането се завърнал в Хасково и си отворил кабинет. След
] 24 ] 25
преврата на 9 септември 1944 г. и убийството на брат му Атанас, Георги „бил засегнат
от мероприятията на отечественофронтовската власт“, както новите управници наричали
тежките ограничения, налагани на членовете на известните фамилии и близките на
убитите от милиционерите „врагове на народа“. Тогава 36-годишният стоматолог
трябвало да се откаже от установената си практика в града и бил принуден години наред
да работи в с. Долно Ботево. Обикновено в живота на хората, трудностите се редуват и
с щастливи моменти и хубави събития. За д-р Георги Арнаудов те настъпват след 1950
г., когато срещнал Мария, медицинска сестра от Тутракан, получила разпределение в
Хасково. Двамата свързали своите съдби и надежди в щастлив брак. Не след дълго в
семейството им се родили син и дъщеря. Дъщерята Мария /р. 1951 г./ отраснала в Хасково,
завършила агрономство и се оженила в Трявна за учителя Атанас Атанасов /1951‒2000/.
Те отгледали един син Георги /р. 1977 г./, който според традициите в старата търговска
фамилия получил името на дядо си, работи във фирма за производство на инструменти.
Синът Иван (р. 1954 г.) е дългогодишен служител в хасковското данъчно управление.
Днес вече пенсионер.

] МАРИОЛА ГЕОРГИ АРНАУДОВА ]

Единствената си дъщеря ‒ Мариола /1868‒1955/, богатият и уважаван търговец и

кръчмар Георги Арнаудов, дал за жена на Делчо Киряков Петков /1861‒1898/, наследник
на голям търговски род, който починал едва 37-годишен. По-малката от техните две
дъщери ‒ Димка /1893‒1912/, умира като баща си рано ‒ на 19 години, а по-голямата ‒ Карта на миграциите на арнаутите
Иванка /1889‒1967/, завършила домакинското училище в Хасково и едва 15-годишна се
омъжила за Димитър Стойков Банев ‒ единият от хасковските чъръкчии и съдържатели
на кръчма „Братя Баневи“. Сестрата на братята Димитър и Владимир Баневи ‒ Недялка
била съпруга на д-р Димитров ‒ син на кмета Ст. Попангелов и брат на първия в България
професор по керамика Стефан Димитров. По време на Първата световна война, Д. Стойков
служил в българската армия като фелдшер. Семейството на Иванка и Димитър отгледало
две деца ‒ синът Тодор и дъщерята Марийка.
Марийка Стойкова /1916‒1987/ свързала живота си с икономиста от Ичера, Котленско
Захари Абаджиев /1905‒1988/. Младият мъж пристигнал в средата на 30-те години в
Хасково, изпратен от Министерство на вътрешните работи и народното здраве да направи
проверка. Установил се на квартира в дома на Димитър и Иванка Стойкови, където
срещнал дъщеря им Марийка. Познанството между двамата се превърнало в любов и
Костурско в наши дни Църквата „св. Никола” в Омотско
 ] 26 ] 27

Георги Савка с
Арнаудов децата
/х.Геогри Панайот,
Арнаутина/ Кица и Коста,
1901 г. 1899 г.

Панайот Депутатите от V-тото ВНС 1908 г., сред тях е и Атанас Арнаудов от Хасково
като войник,
Атанас Г. 1916 Ксанти
Арнаудов /първият
около 1890 г. вдясно/
] 28 ] 29
Къщата на Атанас Арнаудов, 1897 г.

Вашили Яню Сивриева, майка на

братя Арнаудови

Атанас Арнаудов със съпругата си Савка и децата Панайот, Кица,

Коста, Яню и Недялка

Реклама на
фирма „Братя Скица на лозята на гр. Арнаудови с
Арнаудови” подписите на четиримата братя Атанас Арнаудов със Савка, арх. Яню Арнаудов,
Коста Арнаудов, Васил и Кица
 ] 30 ] 31

Васил Грънчаров с Кица Арнаудова Савка с внуците си – децата на Атанас и Кичка Кица Арнаудова
и децата Живко и Диана, 1933 г. арх. Яню Арнаудов

Недялка Арнаудова и Арх. Яню Арнаудов Коста Арнаудов Стайка, съпруга на

съпруга й Захари Желев арх. Яню Арнаудов в двора на къщата
 ] 32 ] 33

Запрян
Бибов, тъст
на Яню
Арнаудов
с внука си
Запрян Я. Атанас
Арнаудов Арнаудов

Запрян
Арнаудов
и Невена с Запрян
децата Арнаудов
Яню Г. Арнаудов и Гъла Бибова с децата
Василка, Атанас, Запрян, Анка и Боян
] 34 ] 35

Ана, Невена, Гъла, Стефанка с внуците Георги Г. Арнаудов с Марийка и

Василка и Ангелина /дете/ Невена Стефан и Георги, 1935 г. племенницата си Недялка

Христодор Арнаудов с жена си Димитър Христодоров Арнаудов Коста Арнаудов във военното
Стефанка и дъщерите си училище, 6-ти май 1916 г.

Гъла Бибова, по мъж Арнаудова с

двете си дъщери
] 36 ] 37

Печат на фотаджийницата
на Хр. Арнаудов

Коста Арнаудов /вдясно/ със сестра

си Недялка и семейството Янко Арнаудов, работник в „ЗММ”

Янко Арнаудов, шампион на Георги Г. Арнаудов и

състезание по спортна стрелба Марийка, 1910 г.

Христодор
Арнаудов
/изправен/ сред
приятели
Стефанка с внуците
] 38 и Георги пред къщата, 1937 г. Димитър и Божана и децата
] 39
Стефан
Митко, Краси и Боян, 1965 г.
Братя
] 40 Арнаудови – Яню, Костадин, Атанас и ] 41
Георги с майка им Вашили, съпругите и децата
 ] 42 ] 43

Васил Арнаудов със съпругата Димитър със синовете Георги и Стефан

си Малинка Граматикова и в ресторант „ Централ”
сина Стефан

Георги Д.
Арнаудов,
1967 г. Ген. Младенов

Внучката на Внучката на
Янко Арнаудов Янко Арнаудов
Янита по Елена по
време на време на
дипломирането дипломирането
си си
] 44 ] 45
Антония Елица По-малкият син на Захари и Иванка Абаджиев и правнук на Мариола Арнаудова, Евгени
Димитрийка
1941-2011
Димитър Абаджиев /р. 1943 г./ от дете се увличал по спорта и между 1964 и 1966 г. играел баскетбол
Иванка
Тодор 1905-1975
Веселин полупрофесионално в клуб „Академик”. Дипломирал се като строителен инженер и работил
1889-1967 Дяков
Димитър
в Химмаш, проектантската организация, а по-късно заминал за Ирак за 8 месеца и Либия
Тонка 1915-1979 Биляна
Стойков за 4 години на служба към кадастъра. Оженил се за Цвета /р. 1946 г./ ‒ зъболекар, родена
Иван 1948 Владо
Мариола
в Ивайловград. Двамата отгледали една дъщеря ‒ Мария /р. 1978 г./, която наследила
1868-1955 Зоя Тодор
Делчо Киряков професионалната кариера на баща си и също станала строителен инженер. Мария свързва
1861-1898 живота си с арх. Димчо Тилев / р. 1975 г./ ‒ автор на проекта на зала „Арена Армеец”,
Димка Марийка Митко Мариана
1893-1912 1916-1987 1938-1988 1966
Ивайло 1985 носител на наградата „Сграда на годината”, и син на най-титулувания архитект в България.
Захари Абаджиев Огнян Колев Семейството живее в София, със сина си Александър /р. 2015 г./
Елена 1944 Милен 1986
1905-1988 1961

] ЯНИ Г. АРНАУДОВ ]
Евгени 1943 Велизар 1973 Елена 2001

Цвета 1946 съпруга

Както повелявали тогавашните нрави, наложени в живота, и третият син на Георги
Мария 1978 Арнаудов ‒ Яни /1875‒1952/ взел за жена богатата наследница Гъла, дъщеря на
Димчо Тилев Александър известния търговец Запрян Бибов. Двамата създали голямо семейство. Първородното им
1975 2015
дете ‒ дъщерята Василка /1904‒1985/ не се омъжила и през целия си живот се грижила
те се оженили около 1937 г. Две години по-късно Захари Абаджиев получил назначение за домакинството. Второто дете ‒ синът Атанас /1906‒1960/ получил икономическо
като Изпълнителен директор на Сметната палата в Ст. Загора и семейството напуснало образование и дълги години работил в „Топливо” като главен счетоводител. Починал
Хасково до 9 септември, когато се завърнали и на З. Абаджиев било предложено да внезапно от инфаркт само на 54 години. Четвъртото дете на Яню и Гъла ‒ дъщерята Анка
поеме ръководството на Сметната палата в Хасково. Но вместо това, той бил арестуван
Милен 1969
от милицията по направен срещу него донос и изпратен за 8 месеца в ТВО‒Росица. След Василка
завръщането си от лагера, З. Абаджиев работел като гл. счетоводител на ДМП „Марбас” 1904-1985
в Димитровград. През 1948 г. семейната им къща в Хасково била отнета по Закона за Ангелина
Злати 1976 Гергана 2012
отчуждаване на едрата градска собственост и те заживяли на квартира в Димитровград. 1942-1990
Атанас Георги Милев
Там отрастват и двамата им сина ‒ Митко и Евгени. 1906-1960 1939
Павлина 1972
Митко Абаджиев /1938‒2007/ става ел. техник и свързва живота си с медицинската Янита 1991
сестра Елена. От брака им се раждат две деца. По-голямото ‒ дъщерята Мариана /р. 1966 Запрян
Венелин 1968 Спайкър
г./ следва стъпките на майка си и също става медицинска сестра. Със съпруга си Огнян 1908-1973
Невена Начева
се радват на двете си деца ‒ Ивайло /р. 1985 г./и Милен /р. 1986 г./ Ивайло продължава 1920-1998
Ани 1968 Елена 1996
рода с дъщеря си ‒ Ивайла /р. 2006 г./, а Милен – със син Мартин /р. 2017 г./ Другото дете Яню 1875-1952 Яню 1945-1989
на Митко и Елена Абаджиеви ‒ синът Велизар /р. 1973 г./, живее и работи в София и има Гъла Бибова
Анка 1910-1992 Янка 1946 Тихомир 1976 Кристиян 2007
дъщеря Елена /р. 2001 г./ 1884-1970
Боян 1914-1984 Таня 1975
] 46
/1910‒1992/, както сестра си не се омъжила и през голямата част от живота си работила
в детски ясли. Най-малкият син в семейството Боян Арнаудов /1914‒1984/ посрещнал
деветосептемврийските промени едва 30-годишен. Мобилизиран по време на войната,
той се завърнал в Родината тежко ранен, от което младият мъж страдал до края на живота
си. В тогавашните нелеки условия, успял да завърши икономика и до пенсионирането си
работил като служител в хасковския клон на БНБанка.
Третият син на Яни и Гъла когато се родил, по настояване на тъста Запрян Бибов, получил
името на дядо си и наследил неговия характер. Запрян Янев Арнаудов /1908‒1973/ бил
енергичен, деен и трудолюбив. Още като младеж той въртял тефтерите със сметките на
семейната кръчма на бр. Арнаудови на градския площад. Не стигнал далече в усвояването
на учебните дисциплини, но натрупал богат и ценен търговски опит. Съдбата му отредила
да създаде семейство, заедно с Невена Начева /1920‒1998/, сестра на екзекутирания от
Народния съд през 1945 г. полицай Любен Георгиев.
След 9-ти септември, когато семейната винарна е национализирана и от нея било
образувано на 1-ви януари 1948 г. държавното предприятие „Винпром”, Запрян за
кратко работел в него, вероятно за да помогне на новите собственици да навлезнат в
спецификата на винарския занаят и търговия. Но комунистическата власт не забравила
произхода и търговската биография на Запрян Арнаудов и малко по-късно, през 1949
г., той бил изпратен в концентрационен лагер в Ножарево за 11 месеца, не толкова да
бъде „превъзпитан и приобщен” към новото време, колкото да му покажат, че вече не е
част от активното българско общество, ненужен е и няма да бъде търсен за знанията и
опита си. Към лагера той заминава, заедно с други като него български граждани, които
си позволили по някакъв начин да изразят радост или облекчение и надежда за промени
след новината за смъртта на Г. Димитров. Когато изтърпял наказанието и се завърнал в
Хасково, Запрян не успял да си намери работа и се наредил, както и някои други „бивши
хора“ в Хасково, сред каруцарите и общите работници. Работел каквото намери, за да
преживява. По-късно новите хасковски стопански ръководители отново потърсили
неговите умения и познания в тънкостите на винопроизводството и го върнали на работа
във „Винпром”, като по този начин признали безспорния му опит и умения. Съпругата на
Запрян Арнаудов ‒ Невена, възпитаничка на домакинското училище в Хасково, работила
до пенсионирането си в „Дом майка и дете” като детегледачка. Бащата на Невена бил
преселник от Грамада, назначен на работа в Хасково като данъчен инспектор. Двете деца
на Запрян и Невена Арнаудови Ангелина и Яню не надживели майка си. По-голямото
дете ‒ дъщерята Ангелина /1942‒1990/ работила като медицинска сестра в „Дом майка и
] 47
дете”. Омъжена за известния хасковски лекар д-р Георги Милев /р. 1939 г./, началник на
патологията в Хасково, двамата отгледали двете си деца Милен /р.1969 г./ ‒ икономист
по образование, работил в Социални грижи, но с изяви като художник и поет, и Злати /р.
1976 г./, също завършил икономика и служител на данъчната администрация в Хасково.
От брака между Злати и Павлина /р. 1972 г./, счетоводител в хасковския театър, се ражда
дъщеря ‒ Гергана /р. 2012 г./.
Синът на Запрян и Невена Арнаудови ‒ Яню /1945‒1989/ работил като майстор в МЗ
„Млада гвардия” и „ЗММ”. Още като 20-годишен младеж, той показвал добри качества
и изяви в спортната стрелба и точната му ръка го поставяла 5 пъти на първото място
в организираните републикански състезания по стрелба. Но нещастие сполетява
семейството и през 1989 г. Яню загубил живота си в нелепа катастрофа, ненавършил 45
години. Съпругата му Янка /р. 1946 г./ ‒ счетоводител в цигарена фабрика „Тракия”, сама
отгледала двамата им сина Венелин и Тихомир. Венелин /р. 1968 г./, завършил икономика и
специализирал международно данъчно облагане в Бургас, бил собсветник и дългогодишен
управител на заведение за бързо хранене в Хасково, а понастоящем е служител в хасковската
данъчна служба. Със съпругата му Ани /р. 1968 г./, учител по физика, имат две дъщери ‒
Янита Спайкър /р. 1991 г./ и Елена /р. 1996 г./, които заминават за САЩ със стипендии
по тенис. По-голямата ‒ Янита, която от дете тренира тенис на корт в Хасково, заедно с
Григор Димитров, печели много купи от състезания, след което завършва психология и
после право в Хонолулу, САЩ. По-малката дъщеря Елена завършва спортното училище в
Хасково и също заминава за САЩ със стипендия и завършва университета в Ню Мексико.
Днес и двете живеят и работят на Хаваите.
Другият син на Яню и Янка Арнаудови ‒ Тихомир / р. 1976 г./ завършва икономика
в УНСС в курса на проф. Коста Ганчев. Съпругата му Таня Стайкова Тенчева Арнаудова
/р. 1975 г./, възпитаник на Софийския университет, е юрист с дългогодишна практика.
Двамата се радват на син ‒ Кристиян /р. 2007 г./, ученик в Езиковата гимназия в Хасково,
в паралелка с преподаване на биология и химия. Детето е отличник на випуска. Тренира
тенис на корт професионално и, както в училище, постига много успехи на корта на
национални и международни турнири.
] ГЕОРГИ Г. АРНАУДОВ ]
Най-малкият син на Георги Ат. Арнаудов, носел името на баща си. Георги Арнаудов
/1877‒1957/, запомнен от потомците си като едър мъж с мустаци, посветил се като
] 48 ] 49
Георги
Светлана 1970
Най-големият син на Г. Арнаудов ‒ Стефан /1912‒1996/ завършил търговско училище.
1943-2016 От малък работел в Арнаудовата кръчма и помагал с фирмените тефтери. Счетоводната
Вера
1943-1993
Карина 2013 работа му се отдавала и по-късно младият мъж постъпил като служител във финансовия
Стефан 1912-1996 Стефан 1977 Стефан 2017 отдел на Общината. Когато през 1947 г. народната власт национализирала частните
Христина индустриални предприятия, дали нарочно или не, точно на Стефан Арнаудов се паднало
съпруга
1922-2008 да описва сградния фонд и инвентара на бащината си фирма „Братя Яни и Георги
Арнаудови”. Виждал той какво се случва с роднини и приятели, и особено с онези, опълчили
Анна 1978 Николай 2011
се на комунистите и затова правел каквото му наредят. По тяхно поръчение не записал
Минко Петър Радев
Георги 1877-1957
1953-1992 1977 в протоколите 100-ната бъчви, пълни с вина, ракии и мастики, които новото държавно
Минка
Ивелина 1955
предприятие „Винпром”, придобило и разпродало безотчетно, а печалбата била прибрана
Марийка Василева
(починала млада) неизвестно от кого. Няколко години след това, в началото на 50-те двамата братя Георги
1892-1967
Стефан 1983 Биляна 2017
и Яни Арнаудови и техните наследници Запрян и Стефан, продължавали да подписват
съпруга
документи по национализацията и всеки път се връщали у дома унили и пребледнели,
като болни. Семейната търговия с повече от 70 години история била вече само спомен.
Петър 1985
Васил 1920-1975 Стефан 1947
Заради икономическото си образование и липсата на добре подготвени специалисти,
Малинка Величка 1952 Малина 1980 Стефан 2009 Стефан Арнаудов продължил да работи като счетоводител. Някъде през 60-те години
Граматикова Димитър станал гл. счетоводител на Тютюнева промишленост в Хасково, където се и пенсионирал.
1926-1982 Минчев 1970 Заедно със съпругата си Христина /1922‒2004/, родом от с. Динево, отгледали двама сина
‒ Георги и Минко. Георги Ст. Арнаудов /1943‒2017/ завършил инженерно образование
братята си на винопроизводството и търговия. Заедно със своята съпруга Марийка в Москва. Там срещнал Вера /1943‒1993/, също инженер и двамата се оженили. След
Василева /1892‒1967/ отгледали 3 деца: Стефан, Минка и Васил. Георги вдигнал къща за промените през 1989 г. Георги основал своя фирма за строителен надзор, с която
семейството си на ул. „Хр. Ботев”, срещу дома на тютюнотърговеца М. Смочевски. Както при продължил да упражнява професията си. Двете му деца Светлана /р. 1970 г./ и Стефан
повечето заможни хасковци, и в дома на Георги и Марийка работела домашна помощница. /р.1977 г./ също станали инженери и се включили в бащината фирма. Стефан има две деца
В онези отминали години, за които по-късно се е избягвало да се говори и затова днес ‒ Карина и Стефан /р. 2017 г./
е много трудно да си ги представим, е било напълно в реда на нещата господарката на Вторият син на Стефан Арнаудов ‒ Минко /1953‒1992/, завършил руска филология
дома да си има слугинче (както се е наричала домашната помощница). Много момичета и работел като учител в Пловдив. След 1989 г. изоставил учителството и станал
от близките села се надявали да получат служба в някой градски дом, за да напуснат представител в България на австрийска фирма за хладилен транспорт. Починал внезапно,
селото и да заживеят в града. Повечето от тези момичета запазили и след това добри малко след това, само на 39 години. Неговата съпруга Ивелина /р. 1955 г./, също филолог,
спомени за своите работодатели и поддържали с тях контакти. Така и помощницата у била преподавател по руски език в катедра „Чужди езици” на Университета по хранителни
Георги Арнаудови, по-късно често ги посещавала с добри спомени и чувства към тях. Но на технологии в Пловдив. Двете им деца Анна /р. 1978 г./ и Стефан /р. 1983 г./ последвали
внуците си, Г. Арнаудов забранил да разказват извън дома си, че някога, години преди 9-ти родителите си в професионалната си кариера и се ориентирали към учителската професия.
септември, у тях е работила прислужница. А животът на най-малкия сред децата на Ат. Анна завършила английска филология и в момента работи като мениджър в голямата
Арнаудов продължил след промените като чиновник в родното Хасково, където работил, пловдивска фирма „Дунапак”. Съпругът й Петър Радев /р. 1977 г./ е учител. Двамата
докато възрастта му позволила. имат един син ‒ Николай /р. 2011 г./. По-малкото дете на Минко и Ивелина ‒ Стефан се
] 50 ] 51
дипломирал като педагог, но не работи по специалността си, а открива собствена фирма за ] ПОТОМЦИТЕ НА ДИМИТЪР АТ. АРНАУДОВ ]
производство и търговия с хартия и препарати за почистване. Той има дъщеря ‒ Биляна,
родена през 2017 г. Димитър Арнаудов /роден около 1820 г./ ‒ петият от всичките шест внуци на Щерю
Второто дете на Георги и Марийка Арнаудови – дъщерята Минка скоро след венчавката Арнаут, поставил началото на петия клон на рода на Атанас Арнаудов и Калина. Неговите
си в София заболяла и починала много млада. двама сина, наследили много от качествата на предците си, оставили дълбоки следи в
Третото дете – синът им Васил (1920‒1975), бил известен в града сред връстниците си, миналото на града, за съжаление днес заличени в родовата памет и донякъде и в паметта
заради високия си ръст и красиви черти. В хасковската гимназия, където учел, бил избран на Хасково и неговите следващи поколения. За Димитър Ат. Арнаудов не се знае много.
за знаменосец. След като завършил училище, той се оженил за Малинка Ст. Граматикова Вероятно се е занимавал с дюлгерство и дърводелство някъде по Беломорието, където се е
(1926‒1982), единствената дъщеря на богатия тютюнотърговец Стефан Граматиков. След родил синът му Христодор. През 60-те години на XIX в. се преселил в Хасково, при другите
преврата на 9-ти септември 1944 г., Васил работил като нормировчик в ГНС, а след това ‒ си братя и сестри, където се родил и вторият му син Ангел.
началник склад в общинското предприятие „Градини и паркове”. Умира от рак само на 54 Според доста оскъдните сведения, достигнали до нас, по-големият му син Христодор
години. Съпругата му Малинка, която едва 3-годишна била осиновена от Стефан и Латка Димитров Арнаудов (1853‒1918) се родил и живял в едно сложно и изпълнено с много
Граматикови, осигурили й щастливи детски и младежки години, тръгнала да работи събития време. Както своите връстници той, преживял детството и младостта си в пределите
като тютюноработничка в складовете. По-късно, когато в града бил построен Тютюнев на Османската империя, а зрелите му години преминали в динамичната следосвобожденска
комбинат „Тракия”, Малинка продължила да работи в един от пакетажните цехове. И тя епоха на България. Откроявал се между връстниците си със своята интелигентност, което
като съпруга си Васил, починала твърде млада ‒ на 56 години. предполага и добро за времето образование. Това, за съжаление, не може да се установи
Васил и Малинка Арнаудови отгледали един син Стефан, роден през 1947 г., на
когото дали името на дядото – търговецът Стефан Граматиков. След като завършил Кирики
Александър
1885-1975
механотехникума в Хасково през 1966 г. и отслужил военната си служба, той се явил и Димитър 1951
спечелил конкурс за конструктори в едно от перспективните хасковски предприятия Златка
съпруга
„Млада гвардия”. По това време завършилите висше образование инженери не били 1887-1967
Стефан
много и в техническите отдели на предприятията често постъпвали техници със средно Стефан
1926-1994
образование. Стефан чертаел машини за тютюнопреработвателната промишленост в Елена Иванка
продължение на 25 години. След 10-ти ноември, той продължил да работи в частни фирми, 1889-1972 1927-2001
Христодор
като шлосер и помпиер във ВиК, където се пенсионирал. На живота си, въпреки всичките 1853-1918
му превратности, той гледа философски и без озлобление към онези, отнели по-доброто Стефана Димитър Красимир
Ивайла 1979
му бъдеще, вероятно на реализирал се инженер и наследник на богат род. Той и съпругата 1897-1949 1893-1970 1955
Божана Георги
му Величка Петрова (р. 1952 г.), която работела като учител по физика, имат две деца. На Димитър
1904-1975 1930-2016
Анна 1955
момиченцето, по-голямото дете (р. 1980 г.), дали името на баба му ‒ Малина. Тя завършила Мария
английска филология и се посветила на преводаческата професия в София. Със съпруга си Надежда
Боян 1959 Мартин
Димитър Минчев (р. 1970 г.) – компютърен специалист, отглеждат своя роден през 2009 1897-1926
Анка
г. син Стефан. По-малкото дете на Стефан и Величка Арнаудови – синът Петър (р. 1985 г.)
Ангел 1869-? Васил
завършва архитектура и работи в Нидерландия. съпруга
Петър
] 52
със сигурност, поради липса на документи и малкото запазени откъслечни спомени,
но едва ли дърводелският занаят, който се изтъква навсякъде в биографията му стоял
в основата на неговото образование. Големият интерес към модерните технически
новости на времето в дърводелския занаят, страстта му към непрекъснатото майсторене
на музикални инструменти, създадената от него първа хасковска фотографчийница и
другите му технически хрумвания, дали повод на съгражданите му, които го познавали
добре, да го наричат с уважение „Амуджето” или „Майстора”.
Един от най-запалените привърженици на техническите новости, въвеждани в
ежедневието в края на ХІХ и началото на ХХ в., представят Христодор Арнаудов като
изключително интересна личност. Наред с майсторски изработените мебели, врати
и прозорци, той бил силно привлечен от техническото чудо на онези години, наричано
фотография. Самоук фотограф, той си изработил сам фотоапарат, като купил само обектива
и създал едно от първите в града фотографски ателиета. Любовта му към музиката го
подтикнала да развие друга своя страст ‒ майсторене наразлични музикални инструменти:
цигулки, китари, мандолини, латерни и какви ли още не инструменти. Негово дело била и
саморъчно направената пианола, която по-късно наследниците му предали на хасковския
музей. Когато техническата мисъл в онези години достигнала до изобретяването и
разпространяването на фонографа, Хр. Арнаудов поръчал и доставил в Хасково първия
фонограф, с който записвал и възпроизвеждал музика и гласовете на съгражданите си.
Но върхът на неговите технически интереси бил закупеният кинематограф, поставен в
читалищния салон, с който Амуджето демонстрирал последната дума на техниката в града
– киното. Христодор Арнаудов, със своите многостранни технически интереси, които
имали винаги пряка връзка с ежедневието на хората, първи в града започнал да отчита
метеорологичните промени със създадената от него метеорологична станция. И както
било характерно за онези години, инициаторите на новото, модерното в живота, вложили
своите новаторски идеи и в бъдещото политическо устройство на света, което припознали
в социалдемократическата идея, завладяла тогавашната европейска интелигенция.
Христодор Арнаудов не правел изключения и се озовал сред първите привърженици на
социалдемократическите идеи в Хасково.
Христодор Арнаудов и съпругата му Стефана (1897‒1949) отгледали един син и четири
дъщери ‒Димитър, Кирики, Златка, Елена и Надежда. Никоя от дъщерите не създала
семейство и не продължили рода. Потомците помнят, че две от тях били учителки, т.е.
внучките на Христодор получили добро за времето образование. От неговите пет деца,
единствена следа във времето оставил сина Димитър Христодоров Арнаудов, роден през
] 53
1893 г. и починал през 1970 г. Той наследил таланта и професията на баща си Христодор
и станал известен майстор столар в Хасково. Потомците му запазили спомена за неговото
участие в Първата световна война. Димитър и съпругата му Божана (1904‒1975) отгледали
двама сина – Стефан и Георги.
Животът на по-големият син на Димитър Арнаудов – Стефан (1926‒1994) преминал
като на повечето Арнаудови ‒ в ежедневен труд. Времето и нравите през тези години не
давали на повечето хора кой знае какви възможности за избор на професия и реализация,
и Стефан изкарвал прехраната си в завод „Млада гвардия” като стругаро-фрезист. Нищо че
бил внук на основателя на социалдемократическата партия в града! Съпругата му Иванка
(1927‒2001), родом от с. Янтра, работила дълги години като чиновник в хасковската поща.
Двамата им сина Димитър и Красимир пазят макар и поизбледнели с времето спомени от
отчуждаването на къщата с работилницата на Христодор Арнаудов, на чието място през
60-те години на ХХ в. ГНС изградил новата градска баня. Помнят още, че там на мястото
около дядовия им дом са живеели някога сплотени повечето потомци на Щерю Арнаут.
По-големият син на Стефан и Иванка Арнаудови – Димитър (р. 1951 г.), завършил
топлотехника в МЕИ, след което се установил в гр. Перник, където отгледал синовете си
Александър и Стефан. По-малкият син – Красимир (р. 1955 г.) се посветил на геологията, а
съпругата му Анна Арнаудова (р. 1955 г.), завършила английска филология и дълги години
работила като редактор на международните новини в БНТ и БТВ. Семейството се радва на
своята дъщеря – Ивайла (р. 1979 г.), която както майка си, завършва английска филология
в НБУ, но се установила в Испания като преподавател по английски език.
Вторият син на Димитър Христодоров Арнаудов – Георги (1930‒2016) работил дълги
години като художник към общината в Хасково. Негово дело били стотиците партийни
лозунги, портрети и партийно-пропагандни украси, окачвани по сградите в града или
издигани по време на празници и манифестации в годините на социалистическото
строителство. За кратко време Георги работел като управител на реномирания през
социализма ресторант в парк „Кенана”. С ентусиазъм се занимавал активно с баскетбол –
отначало като състезател в хасковския отбор, а в по-късните години като съдия на мачове.
Неговият творчески дух наследил синът му Боян Арнаудов (р. 1959 г.), който през целия
си живот пее и свири на барабани и тази любов към музиката продължава да изпълва и
осмисля ежедневието му. Със съпругата си Анка отглеждат единствения си син ‒ Мартин,
който живее и работи в Чехия.
] 54
] АНГЕЛ ДИМИТРОВ АРНАУДОВ ]
Вторият син на Димитър Арнаудов – Ангел се посветил на военната кариера, която
изгражда по-различна биография на този потомък на Арнаудовия род, сред които не се
срещат други с военна професия. Роден на 6 март 1869 г. в Хасково, Ангел Д. Арнаудов
завършил хасковското класно училище и продължил образованието си в Пловдивското
петокласно училище. През 1890 г. постъпил в курса за подготовка на запасни офицери
при Военното училище в София, но след време го напуснал и се прехвърлил в курса при
Дивизионната учебна команда при 1-ва пехотна Софийска дивизия. През 1893 г., на 24 юли
бил произведен в чин з. подпоручик, на 18 септември 1912 г. получил чин подпоручик и
участвал в Балканските войни /1912‒1913/ в редовете на 10-и пехотен Родопски полк.
На 1 октомври 1915 г. подпоручик Ангел Димитров Арнаудов, произведен в чин поручик,
дочакал включването на България в Първата световна война на 14 октомври /1915‒1918/
в състава на 38-ми пехотен полк. Демобилизацията през 1918 г. го заварила с чин капитан.
След войните заемал различни длъжности във финансовото и военното ведомство и
в Столичната община. Членувал в Софийското дружество на запасните офицери и на
Всебългарски съюз „Отец Паисий”.
На 6 февруари 1940 г., в желанието си да бъде „полезен за издигане на народната
ни просвета” и в памет на покойните му синове Петър и Васил Арнаудови, дарил на
Министерството на народната просвета 50 хил. лв. Волята му била с тази сума да се
образува фонд „Капитан Ангел Димитров Арнаудов” при Министерството. Възпитаници
на Трета софийска мъжка гимназия „Гладстон”, и двете му деца починали: първият
непосредствено след завършване на гимназията, а вторият – като асистент по химия в
Софийския университет. След капитализацията в продължение на 10 години, от него
следвало да се отпускат 2 стипендии. Едната в размер на 60 % от лихвите, а другата, в
размер на 40 % трябвало да се отпускат на ученици от Трета софийска мъжка гимназия.
Условията, на които трябвало да отговарят кандидатите, били: да са родом от Хасково, или
от София; да произхождат от бедни български семейства, техните родители да членуват
в Обществото на кавалерите на ордена „За храброст” или дружествата на запасните
офицери, подофицери и на бойците от фронта. Фондът бил учреден със заповед на МНП от
13 февруари 1940 г. и включен в обединения фонд „Завещатели и дарители”. Предвиждало
се от началото на учебната 1950/1951 г. да започне издръжката на първите стипендианти.
Към 1 януари 1944 г. капиталът му възлизал на 87 хил. лв., към януари 1948 г. – на 101 хил.
лв. През 1948 г. фондът се закрива с вливането му във фонд „Завещатели и дарители” при
] 55
МНП в държавния бюджет.
] ПОТОМЦИТЕ НА ТОДЮ АТ. АРНАУДОВ ]
Тодю е най-малкият син на Атанас и Калина Арнаудови. Спомените за него са потънали
в забрава, по неизвестни причини, а неговите 5 деца – Господин, Деля, Савка, Зоица и Райчо,
преживели трудно годините в края на ХІХ в. Според запазени през годините спомени,
съпругата на Тодю ‒ Катина била от рода на Араклиеви.
За първия син на Тодю ‒ Райчо Тодев Арнаудов няма запазени спомени, а неговите преки
потомци не помнят с какво се е занимавал. Известно е само, че жилището му се издигало
на ул. „Раковски” и той доживял до 103 годишна възраст. От петте му деца – Катина, Тодор,
Йордан, Георги и Марийка, оцелели само три. Двамата му сина Тодор и Йордан умирели
на по 18-годишна възрст при злополуки, без да оставят наследници. Първородната му
дъщеря Катина се задомила в Пловдив, в дома на Васил Стоянов и отгледала 4 деца – Иван,
Пенчо, Анка и Райна.
Марийка, другата дъщеря на Райчо Арнаудов, имала три деца – Райчо, Стоянка и Елена.
Райчо останал да живее е Хасково и се занимавал с търговия на едро. Двете дъщери
заминали и заживели в Димитровград. Най-малката дъщеря – Елена се омъжила за Митко
Иванов (1928‒1994) от с. Длъгнево, завършил в СССР журналистика, станал професор по
журналистика в СУ „Климент Охридски“ и декан на факултата по журналистика в същия
университет. Бил първи съратник и верен приятел на поета Пеньо Пенев, за когото написва
и издава първата книга. Семейството на Елена и проф. Иванов имат две дъщери. По-
голямата ‒ Живка, се омъжила за руснака Володя Борушкин и от него има синове ‒ Сергей
и Милен. По-малката дъщеря ‒ Валентина, също като баща си завършва журналистика в
Москва и през годините работи в много вестници и списания: в. „Хубава жена“, в. „Поглед“,
сп. „Младеж“. В момента работи като гл. Редактор на в. „Над 55“. Има дъщеря Милена.
Добре запазени са спомените за синът на Райчо ‒ Георги (1914‒1999), известен с
прякора „Раека”. През 40-те години той бил привлечен от левите комунистически идеи
и през 1941 г. става член на Работническата партия, легално проявление на нелегалната
тогава БКП и през 1944 г. се включва в хасковската партизанска чета „Асен Златаров“.
Неговите наследници не знаят нито защо е станал комунист, нито подробности около
неговото минало. Помнят обаче, както Райчо Арнаудов е казвал, че той произхожда от
„бедните” Арнаудови, а някъде в същия град живеели и богати представители на рода.
Скоро след преврата на 9-ти септември старите политически другари на Георги Райчев
] 56 ] 57
заемат високите постове в обществения и стопански живот Деля Дора Милка Марина
на града и окръга, а Георги е изпратен в Димитровград съпруг Владимир х.Тонев Валентин Доротея
да строи „градът-рожба на българо-съветската дружба”.
Завръща се в Хасково, забравен от всички. Чак в средата на Катина Иван
60-те години успява да получи признание като антифашист, Савка 1870-1964
което по това време е особено престижно и осигурявало по- Атанас Арнаудов виж Ат. Арнаудов Пенчо Антон
добър живот. Продължава кариерата си като инструктор в 1863-1940 съпруга
ОК на БКП и член на ревизионната комисия. Катина
Георги Райчев Арнаудов отгледал две деца – Атанаска Васил Стоянов Анка
и Йордан. По-голямото – дъщерята Атанаска (1948‒2013) Тодю Райна
Катина
била дългогодишен счетоводител във ВиК‒Хасково. Заедно
Райчо (починал Атанаска 1948-2013 Александър 1971 Атанас
със съпруга си Георги Спасов (р. 1944 г.) имат двама сина. По-
на 103 год.) Георги 1914-1999 Георги Спасов 1944 съпруга
големият – Александър (р. 1971 г.) е юрист по образование
съпруга Недялка 1928-1998
и работи като главен диспечер във ВиК‒Хасково. Има един
Йордан 1950 Георги
син – Атанас. По-малкият – Георги завършва американския
Тодор Ангелина Костова 1949
колеж и работи като Ай Ти поддръжка в Окръжна болница – Йордан Николай 1981 Александър 2018
Хасково. Райчо Надежда Ивайла 2021
Вторият син на Г. Райчев ‒Йордан Г. Арнаудов (р. 1950 Мария
г.) завършва висше икономическо образование и работи дъщеря Сергей дете
последователно в местното предприятие „Д. Захариев”, Стоянка съпруга дете
като заместник генерален директор на „Промишлени Иван Живка
производения“ в Хасковски и Кърджалийски окръг и после Марийка Володя Милен
като търговец на мебели в „Аско Деница”. След промените Васил Елена
на 10-ти ноември за Йордан Арнаудов настъпват трудни Митко Иванов
Валентина Милена
години. Дали миналото на баща му в управленските партийни 1928-1994
среди, или лошо стечение на обстоятелствата, но той остава
Зоица (Зоя) Катина Георги Георги 1977 Венцислав 2007
без работа, въпреки опита и уменията на търговец. След
Минка Севдалина 1978
много молби и перипетии, успява да постъпи като главен
Борис 1920-1985
специалист в хасковската агенция към Комисията за защита
Донка Лесева Веселина 1956
на потребителите, където навършва необходимия трудов Господин 1890-1960 Евгени 1982
Венцислав Младенов
стаж и се пенсионира. Съпругата му Ангелина Костова (р. Василка 1902-1972 1951 Елена 1981
1949 г.) е известен в Хасково лекар ‒ специалист невролог. Тодор 1927-2012
Единственият им син Николай (р. 1981 г.) завършва право Гена 1933 Господин 1960-2014 Теодор 1981
във Варна, живее и работи в София. Със съпругата си Надежда, съпруга
] 58
инженер по образование, имат две деца – Александър (р. 2018 г.) и Ивайла (р. 2021 г.).
] ГОСПОДИН ТОДЕВ АРНАУДОВ ]
Вторият син на Тодю Арнаудов – Господин (1890‒1960) станал тютюнев експерт
във фирмата на известния хасковски тютюнотърговец Георги Чалбуров. Със съпругата
си Василка (1902‒1972) дълги години работели втютюневия склад под Ямача. Двамата
отгледали с любов и грижа синовете си – Борис и Тодор. По-големият син Борис (1920‒1985)
се оженил за педиатъра д-р Донка Лесева и работел в отдел „Култура” на ГНС. За него
потомците на рода помнят, че е организирал много концерти в града. Семейството няма
деца.
Вторият син Тодор Арнаудов (1927‒2012), заедно със съпругата си Гена (р. 1933
г.) обичали спорта и дълги години работели на градския стадион след откриването му
през 1961 г. Тодор бил домакин на стадиона. По-голямото им дете – дъщерята Веселина
(р. 1956 г.) работела като чиновник в Министерство на отбраната. Нейният съпруг – ген.
Венцислав Младенов (р. 1951 г.) бил командир на танковия полк в Хасково, след което
станал командир на бригадата в Казанлък и цялото семейство заживяло там. Техният
първороден син Георги (р. 1977 г.) работи като Ай Ти инженер в Казанлък. Съпругата
му Севдалина (р. 1978 г.) е учител. Двамата имат един син – Венцислав, роден през 2007
г. Вторият син на Веселина и ген. Младенов – Евгени (р. 1982 г.), също като брат си се
занимава с информационни технологии. Неговата съпруга Елена (1981 г.) работи като
машинен инженер.
Второто дете на Тодор и Гена Арнаудови – Господин (1960‒2014), последвало страстта
на родителите си към спорта и бил един от известните хасковски футболисти от близкото
минало. Освен в ПФК „Хасково”, той играл за „Бероя”, „Славия”, а след промените през
1989 г., известно време играл в Турция. Има един един син – Теодор (р. 1981 г.), който се
занимава с търговия.
Дъщерята Савка станала жена на първия си братовчед – синът на Георги Арнаудов
Атанас. Нейната история продължава в семейството на известния търговец на питиета,
общественик и народен представител. /вж. Атанас Г. Арнаудов/
Другата дъщеря на Тодю Арнаудов Деля овдовяла млада. Едната й дъщеря – Дора
станала жена на д-р Владимир х.Тонев, известен в града гинеколог и внук на известния
в миналото на Хасково търговец х.Тоню Вълков. Единствената им дъщеря – Милка се
омъжила за Валентин и заживяла в Любляна. Има две дъщери – Марина и Доротея. За
] 59
другата дъщеря на Деля – Катина, в рода не са запазени спомени.
]
Повече от 200 години родoва история е оставил назад във врeмето големият Арнаудов
род. Родоначалникът Щерю Арнаут напуснал Македония в търсене на по-спокоен и сигурен
живот в Брацигово, а след това в Хасково. Неговите деца и внуци продължили родовата
история като живяли в труд и сговор, във времена превратни и усилни, и така до днес.
Всички те, повече или по-малко, носели генетично общите родови черти: твърд и горд
характер, отличен нюх към търговията и финансовите дела, афинитет към точните науки.
Повечето от тях носели и общите физически отлики на рода: високи, снажни с изправена
стойка, гордо вдигнати глави – наследство от далечните предци, градили камък по камък
архитектурните символи на Възрожденска България. В радостни дни и тежки изпитания
семействата от рода са общували през „комшулука“, онези малки вратички през дворовете,
които са свързвали къщите на голяма част от фамилията, и споделяли своите преживявания
и грижи. Може и да е минало време – малко или много от последната фамилна среща, а
и днес вече ги няма онези комшулуци, които свързвали рода, но десетките семейни
фотографии, събрани от потомците и поместени в книгата напомнят, че никога не е късно
да се завърнеш към корените си.
]]]
Авторът и редакторът на книгата „Големият Арнаудов род. 230 години история и
родова памет“ приемат за особена чест и удоволствие възможността да разкажат за този
забележителен род и неговите потомци!
] 60

© ГОЛЕМИЯТ АРНАУДОВ РОД. 230 ГОДИНИ ИСТОРИЯ И РОДОВА ПАМЕТ

Автор: д-р Веселина Узунова

Редактор: д-р Красимира Узунова
Дизайн и обработка: Антония Петрова
]