Изготвила: Галина Чавдарова

Съдържание:
Географско положение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Климат и природни дадености . . . . . . . . . . . . . . . . . .
История на града . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Културно-исторически обекти . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Църквата ‘’Св. Константин и Елена’’ . . . . . . . . . . . . . .
Читалище “Св. Св. Кирил и Методий” . . . . . . . . . . . . .
Библиотеката . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Царският Дворец . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Основно училище „Неофит Рилски“ . . . . . . . . . . . . . . .
Летище Стряма . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Балнеолечение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
..
Полезна информация . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Местоположение и как да стигнем

Курортът Баня, Пловдивско, известен повече като Карловски ми-

нерални бани, се намира на 12 км южно от гр. Карлово, на 47 км
северно от Пловдив и на 15 км североизточно от гр. Хисар.
Баня се намира в югоизточната част на Стремската долина, обгра-
дена на юг от Средна гора, а в западния край на селището тече р.
Стряма. Надморската височина на курорта е 282 м, а малко под са-
наториума е най-ниската точка на Стремската долина.

GPS координати:

В градуси, минути, секунди: В градуси десетично:

С.Ш. 42 32‘ 29.814‘ И.Д. 24 50‘ 0.7182‘ N 42.541615° E 24.833533
 Климат и природни дадености

Стремската долина е Средна гора, като открива

забележи- кот-
телна с природните си красо- ловината на юг.
ти. На север е обградена от Стремската долина, около
Баня
ве-
е не само живописна, но има и
личествената верига на
това преимущество, че е
Стара
всеця-
планина, която тук се издига в ло защитена от северните
най-високата си част. ветро-
От югозапад е Същинска Сред- ве, чрез планинската верига на
на гора, а на югоизток – Стара планина, а
Сърнена Беломорският
Средна гора.С широк пролом р. тропик прониква през ниските
Стряма прорязва двете части средногорски била.
на
Климатът в Баня и околността е от вятъра ливадите.
мек, преходно-континентален. В края на месец май, началото
Това е благоприятно за отглеж- на юни, когато благоухаят ро-
дането на южни култури. Имен- зовите градини и започне роз-
но тук в Карловската котловина обера, Карловското поле оставя
са получили най-голямо раз- наистина чаровно впечатление,
пространение ефиромаслените то е благоуханно и пищно като
растения: рози (гюл), ментова самата роза. Благодарение на
трева, лавандула, пиретрум, ге- това район Карлово - Сопот
раниум и босилек. носи славата си на розова гра-
Голяма част от полето е покрито дина, земя на розите, а курортът
с лозя и овощни градини. Лете Баня – приемна на Розовата до-
класят буйни ниви, вълнуват се лина.
 Тази долина представлява особена природна
хубост, с хълмистата си и достъпна местност,
поена от няколко потоци и три реки: р. Стря-
ма, която се спуска от Старопланинския връх”
Вежен„ над град Клисура, и след като мине
край самия град Баня, лъкатуши през цялото
пловдивско поле и се стреми към река Марица,
река Стара река идваща от Карловския Балкан
и вливаща се северно от курорта в река Стря-
ма и най – сетне Манастирската или Бяла река,
която извира от недрата на връх Ботев и
която
след като направи стотина завоя, минава два
километра източно от Баня и малко по - надо-
лу образува притока на река Стряма.
 Стремската долина е забележителна с природ-
ните си красоти. На север е обградена от вели-
чествената верига на Стара планина, която тук
се издига в най-високата си част.От югозапад
е Същинска Средна гора, а на югоизток –Сър-
нена Средна гора.С широк пролом р. Стряма
прорязва двете части на Средна гора, като от-
крива котловината на юг.Стремската долина,
около Баня е не само живописна, но има и това
преимущество, че е изцяло защитена от север-
ните ветрове, чрез планинската верига на Ста-
ра планина, а Беломорският тропик прониква
през ниските средногорски била.
История
на града
 Има предположения, че преди
хиляди години Баня е била езе-
ро. Намерени са останки от кол-
чета и синджири с които се пред
- полага, че тогавашните жители
са връзвали лодките си. През
новокаменната епоха VI хил.
пр. Хр., животът на жителите се
пренася около топлите минерал-
ни извори.

На 1 км югоизточно от сели- На различни места в селището са

щето се намира голяма селищна откривани големи глинени пи-
могила, известна като „Плоска тоси. При строежа на читалището
могила”. Така е наречена и цялата в центъра на селището е открита
местност около нея. Селището е бронзова лампа с форма и голе-
просъществувало до ранния пе- мина на истински гълъб. Наход-
риод на каменно–медната епоха ката датира от II-IVв., запазена е
VI –IV хил.пр.Хр. При направе-
много добре сега се намира в Ис-
ните тук частични археологиче-
торически музей –Карлово.
ски разкопки са открити жилища,
огнища съдове, керамични фраг-
менти, рисувани с бяла паста,
фрагменти от култови масички,
артефакти /оръдия за производ-
ство/, изработени от камък, кре-
мък, кост и рог.

През Средновековието XIII – XIV

в. Баня е било малко селище, с
малочислено население. От този
период са открити две средно-
ве-
ковни монетни съкровища, едно-
то от които се състояло от 40
златни византийски монети.
 Кога и как са се появили мине-
ралните извори не би могло да се
каже, но е сигурно че датират от
древността. Изворите са образу-
вали малки и големи „гьолове’’
с топла вода в един район около
700 декара. Това е станало причи-
на турците да нарекат тази мест-
ност Саръгьол –жълти блата.
3 къщи, другите били изгорени.
След Освобождението селото за-
почнало да се съвзема, а от съсед-
ните балкански села се преселили
много хора, така че през 1932 г. то
наброява 250 къщи с около 1250
души население. Къщите били с
големи дворове и сравнително
добре поддържани и чисти.

Първите къпални в Баня са по-

строени през 1810 г. Къпането е
било безплатно. До баните се хо-
дило по тесен и опасен път. Това
накарало хората да събират „вол-
ни помощи” и да построят през
тресавището шосе до баните.

Тук се намирали три фабрики

за дестилация на розово масло
собственост на Велизар и Иван
Багарови. Те построили кокетни
частни вили, които по своя стил,
удобства, дворни градини са слу-
жили за образец.

По време на Руско-турската Ос-

вободителна война 1877-1878 г.
селото е било опожарено от тур-
ски войски, а неизбягалото насе-
ление – зверски избито. По това
време то е наброявало около 100
къщи. Когато избягалото населе-
ние се завърнало, намерило само
 Животът покрай минералните за нощувка под наем. Едно легло
извори се развива бързо . Постро- през 1928 г. струвало средно 15-20
яват се четири гостоприемници, лева за денонощие. А близо до ба-
които предлагали на гости и ните е имало три хотела.
лету- През 1930г. селото е било електри-
ващи местни ястия. фицирано, започва поставянето и
За превоз на пътниците до на паважната настилка на
баните главни-
всяка гостилница е имала собст- те улици от царската вила до
вен кабриолет. Къщите на ба- гара-
нянци също предлагали условия та и до минералната баня.
 През 1932 г. в селото е
имало поща, телеграф, те-
лефон и окръжна амбула-
тория. А през 1933 Баня
е свързано с ж.п. линия
Пловдив –Карлово.
С указ на. Борис III се
постановява Наредба -за-
кон, с която се продължа-
ва срока на владение на
държавните минерални-
те бани от Баненското об-
щинско управление и им
се възлага извършването

на всички строителни и благоустройствени работи в минералните из-

вори.
На 10 август 1935 г. е положен основния камък на новата сграда, а на
19 юли 1936 г. тържествено е открита Минералната баня известна днес
като „Централна баня’’. Целият бански комплекс е замислен добре и е
получил подходящо архитек-турно оформление чрез свързването му с
красива паркова среда.
 През 1938 г. са открити ресто-
рант-казино и хотел
спостроени
по проект на арх. Храбър Попов,
завършил архитектура в
Берлин,
по-късно става първият избран
професор – архитект през 1942 г.
във ВТУ София. Планът е включ-
вал и басейн, който тогава не е
бил построен. За строежа на
хо-
тел, ресторант-казино и
басейн
към тях Карловски минерални
бани-стопанско предприятие
сключва заем на 27 април 1937 г.
с Българска земеделска и коопе-
ративна банка за 3 500 000 лева.
Заемът се сключва за срок от 15
години с 8 % годишна лихва. Тези
големи постройки, правени по
проекти на едни от най-
добрите
архитекти на България от този
период, с каквито дори
известния
курорт Хисар не може да се пох-
вали по това време, Баня се
офор-
мя като модерен и предпочитан
курорт, с много възможности за
бъдещо развитие.
 През 1958 г. е построена баня
„Банче” ( банята при този извор
е по-
с римско отопление, с дебит 120-
150 л/мин). Близо до „Банчето” е
установено, че водата се движи
по два пласта, разделени чрез
гли-
неста прослойка. Горният пласт
вода, с температура 35, се движи
на дълбочина 2,80 м, а долният
(46 ) – на дълбочина 4,70 м. Две-
те бани (мъжката и женската) с
хладките минерални води (35 ) са
построени върху самото изворно
находище, където водата през
рести плочи се влива в басейните
и чрез приливници непрекъснато
се обменя. Водата е
хипотермална
( с температурата на човешкото
тяло), сулфатно-хидрокарбонат-
но-натриево-флорна.
През 196 3г. с.Баня – Карловско е
обявено за лечебен балнеологи-
чен курорт от Национално значе-
ние.
 Цар Борис III е бил голям любител на ботани-
ката и с негова помощ се е започнало първото
залесяване около парка с площ 500 дка. Пър-
вите тополи са засадени 1938 г. Масовото зале-
сяване е през 1955 – 56 г. Преди това земята, на
която е паркът, е била блато и за да се облаго-
роди с вагонетки са засипвали тонове пясък.
Паркът е проектиран от видните архитекти
Й.Йорданов и С. Овчаров.
 В парка се намира изворът „Кокалчето“, само
от който водата е подходяща за пиене и има
лечебни свойства.
Паркът е бил блато, пропито с минерална вода,
но и опасно. За да не потънат в блатото, хората
се придържали за дъски, които били поставе-
ни на определено място в блатото. Ориентир
за това къде се намират дъските, бил прът на
върха, на който бил вързан кокал
 Културно-
исторически
обекти
Църква „Св. Константин и
Елена“
НЧ „Св. Св. Кирил и Методий“
Библиотеката
Царският Дворец
ОУ „Неофит Рилски“
Църквата ‘’Св. Константин и Елена’’
Изградена е през 1860 г. и освете-
на от поп Димо –първият свеще-
ник в църквата.
През Руско-турската освободи-
телна война 1877-1878 г. е била
опожарена и възстановена след
Освобождението. По план църк-
вата е трикорабна псевдобази-
лика, който тип сгради е широко
разпространен през Възраждане-
то. Камбанарията се издига над
църковната постройка, но е в
конструктивно единство с нея
и не нарушава общия силует на
сградата. Абсидата на църквата е
кандила, потир и меден ибрик и
една, отвън е петостенна. До нея
се намира гробът на най-дълго
служил свещеник в църквата поп
Петко Минчев, служил от 1944г.
до 2001г.
На западната фасада над централ-
ния вход отвън са изписани обра-
зите на Св. Канстантин и Елена.
Вътре църквата има 8 каменни
колони, разположени по 4 една
срещу друга, поддържащи арки
над тях и сводовете.
Църквата е стенописана през
1985-1986г. от художниците Асен
Гицов от София и пловдивски-
ят художник Михаил Минков.
На западната стена над входа от-
вътре има надпис с имената на
председателите на църковното
настоятелство, при което е била
стенописана църквата, имената
на художниците и годината на из-
писване.
До 1990 г. в църквата се е намирал
и позлатен настолен кръст, пода-
рен от екзарх Стефан, който за съ-
жаление вече не е там заедно с 25
оригинални икони, рисувани пре-
ди Освобождението, 10 сребърни
дарохранителницата.
През 1943 г. е открита безплатна
ученическа трапезария, за бедни
ученици, подпомагана от сем. Ба-
гарови, която е до края на учебна-
та година.член на ревизионната
комисия на потребителната коо-
перация, като несменяем от 1950
г. председател на пчеларското дру-
жество. Сам той пчелар, градинар,
лозар… божи служител. Поради
липса на свещенослужители той
служи и в селата Песнопой, Ми-
хилци, Иван Вазово, като успява
да ремонтира черквата.
Читалище “Св. Св. Кирил и Методий”

Читалището в град Баня е създадено през

1914г. на 8 ноември от група родолюбиви бъл-
гари.Те му дават името на Равноапостолите
светите братя Кирил и Методий.
Читалище-
то е негаснещо светило на родолюбие и бъл-
гарщина през трудните и непосилни години.
Първите сбирки и вечеринки са се провеж-
дали в стаите на старото училище, а
първата
театрална сцена е била площадката пред
него.
Неудобствата са големи, но ентусиазмът, еди-
номислието и сговорността още по –големи.
През 1921 г. е изработен план за едно краси-
во двуетажно здание, в което да се помещават
читалище с театрален салон. Стойността на
сградата по проект е била – 2 000 000 лева. Об-
щината по това време е имала само половина-
та сума и бюджет от 434 000 лева. Поради тази
причина проектът остава неосъществен,
 През 1952 г., с доброволния труд на населе-
нието от градът започва строителството на
днешната сграда и така през 1956 г. читалище-
то е завършено и официално открито.
Неуморно в него се работи и твори.
Създават се: Хор за школувано пеене; Жен-
ска вокална група; Вокално – инструментален
състав; Танцов състав; Група за изворен фолк-
лор; Кукерски колектив; Детски - куклено –
 театрален състав; Група за художествено сло-
во; Детски театрален състав; Театрален състав
и др..Всички те стават носители на почетни
грамоти и лауреати на Национални прегле-
ди и конкурси. Театралният колектив изнася
представление в Народния театър, носител
е на орден „Св.Св.Кирил и Методий”. Първа
постановка – „Калната топка”.

Библиотеката носи същото име
като на читалището-“Св. Св.
Кирил и Методий“ и е нераз-
делна част от него. След 1989
г. тя е единствената в гр. Баня.
Библиотеката е общодостъпна.
Читателската публика има уни-
версален характер. Обслужва и
жителите от съседните села,
по-
чиващи и гости на курорта. Чи-
тателите имат достъп до всич-
ки фондове. Разполага с 11750
тома литература.
От 2009 год. Библиотеката
участва
в проекта „Глобални библиоте-
ки - България“ на фондация „Бил
и Мелинда Гейтс“. Оборудвани са
три работни места със
съвременна
компютърна техника и безплатен
интернет достъп за
потребители-
те.
В резултат на което
библиотеката
обогати услугите си. Организира
индивидуални и групови обуче-
ния по работа с ИКТ за различни
възрастови и социални групи. Ра-
боти с хора в неравностойно със-
тояние от ДВХУИ гр. Баня и при-
лежащия към него Дневен център.
Участва в проект за изграждане
на
детска площадка „Място за
здраве,
щастливи игри и красиви мечти”,
като осигури безплатна
интернет
връзка на открито за приятен ин-
формационен престой на гостите
и туристите на града в едно при-
влекателно и красиво място за
отдих и срещи. Така
библиотеката
придоби още по - широка попу-
лярност и разшири дейността си,
освен към културни програми, тя
е отворена и към социални дей-
ности и отговорности
-Библиоте-
ка без стени
 Царският Дворец

През 1929 г. е била построена и царската вила на Борис III, наричана

от местните хора „Царски дворец”. Тя е в северния край на селото по
проект на известния български архитект Иван Васильов.
За пръв път Борис III идва в с.Баня през 1925 г. и отсяда във вила-
та на своя приятел фабриканта В.Багаров, след неуспешно лечение в
Хисар на ревматизма си. Тогава царят е имал възможността да оцени
преимуществата на Карловските бани и лечебната сила на изворите.
Построената царска вила, е една от шестте частни имота на
царската
фамилия Кобургготски и единствената частна къща строена от
Борис
III. Земята, върху която е построена вилата е била закупена от банен-
ски земеделци.
 Общата площ на малкия архитектурен ансамбъл е 10 дка като 7 дка е
площта на парка. Вилата е построена в духа на българската възрож-
денска архитектура с характерните за стила елементи и детайли
като
големия чардак, който раздвижва строгата линия на фасадата. Той
е застлан с италиански теракот, а пет яки дъбови колони, осигуряват
неговата устойчивост. Прозорците са с кепенци, и други елементи
вза-
имствани от българската възрожденска къща. Комплексът има още
две
по-малки сгради, предназначени за гости и прислугата. Целият имот е
ограден с масивен, висок каменен зид с две дъбови ковани порти.
Известна е любовта на Борис III към ботаниката и затова тук е
създаден
великолепен парк, сред който е разположена царската къща.
В царската вила са запазени ори-
гиналното обзавеждане на дома,
както и подаръци за сватбата
на
царското семейство от банен-
ски жители и селищата наоколо.
Персийските килими, китени-
ците, сервизи от порцелан, при-
дават на двореца много
колорит.
Борис III е притежавал богата
колекция от пейзажи в дворе-
ца. Отделните стаи са украсени
с творби на известни български
художници Константин Щърке-
лов, Никола Танев и др.
След сватбата си с
италианската
принцеса Йоана, царското се-
мейство често посещава двореца
с двете си

Днес вилата е отново собстве-

ност на царското семейство.
За
нея се грижи и винарска изба
Розова долина – Баня, която я
използва за дегустационна, ко-
гато собствениците не са
там. В
замяна на това имат правото
да
ползват герба на Симеон II вър-
ху вината си.
Основно училище Неофит Рилски
Училището отваря врати за
зна-
ние през 1878 г. Летописната му
книга е запазила за бъдните по-
коления спомена, как след идва-
нето на руските войски в с. Баня
най-будните селяни се заемат и
откриват училище през май 1878
г. и го нарекли на името на про-
чутия възрожденски свещеник
и учител Неофит Рилски. Пър-
воначално обучението се водило
Училището в с. Баня приютява и
децата от околните села: Постро-
ената през 1921 година сграда се
оказва недостатъчна. През 1932г.
се разработва план на нова учи-
лищна сграда. През 1935 г. тя от-
варя врати. Директор на учили-
щето е Георги Ангелов, отдал сили
и жар за процъфтяване на учеб-
ното дело.
Сградата, построена през 1935 г.
не може да побере всички и през
1967 година се пристрояват че-
в една тясна класна стая от една
учителка – монахиня Митруна,
която учителствувала до 1882 г. В
една класна стая учели децата от
1
до 4-то отделение. В трудните во-
енновременни години в периода
1916 -17 г., учителка в баненското
училище е била колоритната кар-
ловка Анка Ламбрева – първата
жена околосветска пътешестве-
ничка.
тири класни стаи и два кабинета.
През 1982 г. беше построено ново
триетажно крило, свързано със
старото училище и модерен добре
оборудван физкултурен салон.
Разполагат и с компютърно - ин-
формационен център. Медицин-
ски и стоматологичен кабинети.
И днес училището пази неоцени-
мото богатство и традиции от
ми-
налото и дава своя принос в учеб-
но-възпитателното израстване
на
младото поколение.
 Летище Стряма

Летище “Стряма” с код LBST, гр.Баня, община

Карлово, област Пловдив е изградено в непо-
спредствена близост до града, което не налага
транспорт при долитане. Отстои на 400м от
главен път Карлово - Пловдив - на 9км. от гр.
Карлово и на 40км. от гр. Пловдив.
Летището е с тревно покритие. На него могат

да кацат леки самолети предимно любителска

частна авиация. Също така може да се използ-
ва за кацане на делтапланери и парапланери.
Когато се провеждат състезания по делтапла-
неризъм и парапланеризъм от Стара планина
/над Сопот /, делтапланеристите завършват
своето състезание на летището.


Балнеолечение
 Град Баня е привлекателен балнеоложки център
Рехабилитационната болница е разположена в тих район на края на
града, близо до обширен парк. Особеностите на филиала произтичат
от наличието на калонаходище с минерално – торфена кал, както и
от
профила на минералната вода. Минерални води – слабо минерализи-
рана, сулфатно, хидрокарбонатно – натриева, флуорна, силициева
вода
с високи алкални реакции (Ph 9.2), метасилициева киселина около 65,
7 мг/л, флуор 8,4 мг/л.

С минерална вода са захранени:

• Специализирана болница за рехабилитация и
принадлежащите
към нея бани – Централна баня, Царската баня, Банче,
Калолече-
ние, Централен минерален плаж, Новопостроените еко къщи
• Дом на строителя
• Хотел „Стряма”
• Спортен комплекс
• Спортен плаж

Тук успешно се прилага лечение чрез къпане, пиене и калолечение за

редица заболявания.
• Възпалителни и дегенеративни ставни заболявания
• Заболявания на периферната нервна система и гръбначния мозък
• Функционални заболявания на нервната система
• Гинекологични заболявания