Ямната култура и средната

бронзова епоха в днешните

български земи
1. Хронология и периодизация

2. Произход на ямната култура

3. Особености на погребалния обред

4. Поява и развитие на ямната култура в днешните

български земи

5. Значение на ямната култура

6. Проблемът със средната бронзова епоха в днешните

български земи
 Хронология на бронзовата епоха у нас

3250/3200 – 2000/1900 г. пр. Хр. – Ранна бронзова епоха

2000/1900 – 1600/1500 г. пр. Хр. – Средна бронзова епоха

1600/1500 – 1200/1100 г. пр. Хр. – Късна бронзова епоха

 Хронология и периодизация на бронзовата епоха
  Тракия и Егея Долен Дунав Централни Среден Дунав и Молдова и Украйна
г. пр. Хр.
ок. 1200 Балкани Централна Европа
КБЕ Разкопаница- Култура на инкрустираната керамика Парачин Витенберг C-D, Отомани ІV, Култура на
Асеновец по Долен Дунав, Вербичоара ІV, Тей Фюзешабон (финал), многоваликовата
LH/LA ІV, Монтеору ІІа Серемле, Мадаровче керамика, Срубна култура
1600/1500
СБЕ Гълъбово, Троя V, Вербичоара І-ІІІ, Тей І-ІІІ, Монтеору Ватин Нагирев (късна), Хотван Катакомбна култура,
MH Іс3-Іа, Северозападнопонтийски (късна), Кисапостаг, Комаров, Срубна култура
културен кръг Витенберг А-В, Отомани І-
ІІІ, Фюзешабон, Марош,
Ватя, Култура на
инкрустираната керамика,
Гата-Визелбург,
Унтервьолблингер, Унетицка

2000/1900
РБЕ ІІІ Езеро (Св. Кирилово), Глина ІV, Късноямна култура, Горнея- Бубани хум ІІІ, Винковци-Шмогивар, пост- Късноямна култура
ЕН ІІІ/ЕА ІІІ, Троя Орлещ, Одая Туркулуй, Монтеору Іс4, Арменохори, Вучедол, Нагирев (ранен), (Буджакски вариант),
ІІІ(финал)-ІV, Северозападнопонтийски културен Белотич-Бела црква, Ниршег, Питварош, Хотван ранна Катакомбна култура,
Полиохни (края на кръг Вецина Мала (ранна), Нитра, Марош Единец
жълт), Ситагри Vb (ранна), прото и ранна
Унетицка култура,
Унтервьолблингер (ранна)

2400/2300
РБЕ ІІ Езеро (Михалич), ЕН Коцофен ІІ-ІІІ, Глина ІІ-ІІІ, Чернавода Бубани хум ІІ Баден ІІІ-ІV, Костолац, Ямна култура
ІІ/ЕА ІІ, Троя ІІ-ІІІ, ІІ/Езерово, Ямна култура, Вучедол, Мако (Днестровски вариант)
Полиохни (зелен- Северозападнопонтийски културен
жълт), Ситагри Vа кръг
3000/2900
РБЕ І Езеро А, Кумтепе Іb, Чернавода ІІІ, Орля-Садовец-Коцофен Бубани хум Іb Баден-Болераз Ямна култура (ранен етап)
ЕН І, Ситагри ІV І
3250/3200
 Ямна култура – произход

Ямната култура се появява в степите на Евразия през първата

половина на ІV хил. пр. Хр. Тя обхваща обширна територия от
западните склонове на Урал до делтата на р. Дунав.

Носителите на ямната култура първи в историята на човечеството

опитомяват коня. Те са първите, които използват колесен
транспорт.

Тази голяма културна общност се препитава с животновъдство.

Ямниците са номади и досега не са открити техни постоянни
селища. Изглежда, че те практикуват подвижно животновъдство и
живеят в леки преносими юрти.
 Ямна култура – погребални практики

Представителите на ямната култура погребват мъртвите си под могилен

насип. Телата се посипват обилно с червена минерална боя – охра, а
ямите се покриват с дъски преди насипването на могилата. В гробовете
на ямната култура много рядко се откриват гробни дарове.
Често могилите са заобиколени от ниска каменна стена – крепида –
която има за цел да укрепи от размиване насипа.
 Ямна култура – поява в днешните български земи

Представителите на ямната култура започват да се разселват в

западна и югозападна посока от Севернопричерноморските степи
през втората половина на ІV хил. пр. Хр. Те заселват Унгарската
пуста и ареалът на разпространението им стига до Северна Италия,
Франция и Испания.

Южно от р. Дунав, в днешните български земи население от ямната

култура се появява в края на ІV хил. пр. Хр.

У нас ямните племена заемат степните и полустепните райони –

първоначално в Добруджа, а през ІІІ хил. пр. Хр. – и в останалата
част на Северна България. На юг от Стара планина групи на ямната
култура се настаняват в източната половина на Горнотракийската
низина – от Карнобатско до Харманлийско.
Ямна култура – поява в днешните български земи
 Ямна култура – особености на развитието в българските земи

В сравнение с другите райони на разпространение на ямната

култура, в гробовете й у нас се срещат по-често гробни дарове.
Когато ги има, това са спираловидни златни или сребърни висулки
за украса на косата или огърлици от прости по форма мъниста.
По-рядко се срещат костни шила и керамични съдове.
Могилите са използвани за погребване многократно, като при
вкопаването на всеки следващ вторичен гроб, насипът се
донасипва и става все по-висок.
 Ямна култура – особености на развитието в българските земи

Проучена надгробна могила с край с. Ветрино, Варненско (2020 г.) и някои от откритите
в нея гробове на представители на ямната култура
 Ямна култура – особености на развитието в българските земи
Погребение с каруца от надгробна могила край с.
Плачидол, Добричко

Надгробен паметник на ямната

култура от с. Невша, Варненско

Както и в Северното Причерноморие, върху могилите на най-

важните членове на ямната общност се изправят каменни
антропоморфни паметници. Рядко като дъсчено покритие на ямите
се използват каруци.
 Ямна култура – значение

Ямната култура играе важна роля за комуникацията между

представителите на различни етнокултурни групи на територията
на Европа. Те заемат празните екологични ниши – необитаемите
степни и полустепни райони – и са в непосредствен контакт с
уседналите земеделци, живеещи в зоните на речните долини.

Мобилните номади играят ролята на посредници и участват в

разпространението на знания и предмети между общностите,
значително отдалечени една от друга.

Предполага се, че носителите на ямната култура за най-ранните

индоевропейци. Разселването има има решаващо значение за
постепенното уеднаквяване на културните характеристики на
обитателите на целия Европейски континент.
 Средна бронзова епоха в днешните български земи
През първата половина на ІІ хил. пр.
Хр. на територията на днешна България
почти не са установени постоянни
селища. От проучените обекти към това
време се отнася селищната могила
Гълъбово на територията на ТЕЦ Бойна брадва от средната
бронзова епоха, случайна находка
Марица-Изток 2, както и единични
изолирани селища край р. Дунав.

В редица райони обаче – предимно в Северна България – се

откриват единични бронзови сечива – брадви, длета и клинове,
отнасящи се към средната бронзова епоха.

В редица могили на ямната култура се откриват гробове, датирани

в периода 2000-1600 г. пр. Хр. Това показва, че за това време
местното население почти е изоставило уседналия живот и е
преминало към номадско или полуномадско животновъдство.