ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИГЕТ „СВ.

КЛИМЕНГ ОХРИДСКИ"
ИСЮРИЧЕСКИ ФАКУ ЛГЕТ
Том 84-85, 1992

'
ANNUAIRE DE L'UNIVERSIТE DE SOFIA „SТ. КLIMENf OHRIDSКI"
FACULТE 0 1 НISТOIRE
Tome 84-85, 1992

ЗА ДАТИРАНЕТО НА СЛАВЯНСКАТА ГРУПА „ПОПИНА­

Г АРВАН" В СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГ АРИЯ И СЕВЕРНА
ДОБРУДЖА

РУМЯНА КОЛЕБА

Катедра "о археолог ия

Румяна КмвВв. К ВОПРОСУ О ДАТЕ СЛА,ВЯНСКОЙ ГРУППЫ „ПОПИНА-ГАРВАН" е

СЕВЕРО - ВОСТОЧНОЙ БОЛГАРИИ И СЕВЕРНОЙ ДОБРУДЖЕ

В cmamьe cmaBumcя Bonpoc о game раннеслаВянсkuх naмяmнukoB muna Поnuна­

ГарВан. OmcymcmBue gamupyloщux npegмemoB на обьеkmах зmо20 muna onpegeляem
особуlо, gamupyloщylo роль kepaмuku . Kak цель~е cocygьi , mak u фра2менm1:11 нахоgяm
блшkаilшuе nаралелu В мameP,IJaлax uз MoлgaBuu, kamopьie не могуm бь~mь gamupaBaнньi
раньше, чем cepeguнa Vll В . В Поnuне u ГарВане omcymcmByвm kepaмuka kak ПраЖсkого,
mak u Пеньkо8сkо20 munoB. Mopфoлo2uчeckuil аналuз kepaмuku nokaзыBaem , чmо
начальнуlо gamy naмяmнukoB muna Поnuна-ГарВан нельзя noc·maBumь ранее cepeguньi Vll
В . Разnросmраненuе naмяmнukoB , В СеВеро - Восmочнуlо часmь сmраны nokaзьiBaem, чmо
она была осВоена onpegeлeннoil гpynnoil сла8янсkо20 населенuя uз МолgоВы.

Rитувпв Коlвvв. ABOUT ТНЕ DATE OF ТНЕ SLAVIC GROUP „POPINA-GARVAN" IN

NORTHEAST BULGARIA AND NORTH DOBROUDJA

ln the submitted work the date of the early Slavic sites of Popina-Garvan type is put
again lor discussion . The lack of dating finds necessitates it \о Ье based on pottery. Whole
vessels and fragments have clo~est parallels in material from Moldova, which can't Ье put
before -the middle of the 7 th с . А . О. There is no early Slavic pottery Praga or Penkovka type
in Popina and Garvan. Pottery morphological analysis confirms that the Popina-Garvan group
is not to Ье dated before the middle of the 7 th с . The sites are concentrated in Nor1h·East
Bulgaria and Nor1h Dobroudja and represent а local settlement of а separate group of Slavic
population .

Сред археологическите обекти, който се свързват с присъстви е то на

раннославянско население на територията на България, селищата до с. По­
пи на, м. Джеджови лозя, и с. Гарван, м. Стареца, заемат особено важно
място. Резултатите от тяхното проучване са добре известни от публи-
кациите на Ж. Въжарова 1• Селищата са многослойни и съдържат ранно­
славянски материал и материали от Първото българско царство. Според
Ж. Въжарова става въпрос за два ясно разграничими пласта и един не тол­
кова .11сно отделен междинен пласт 2 • За историята на славянското засел­
ване са интересни преди всичко долният и междинният пластове. Опреде­
лени са от Ж. Въжарова като оставени от славянско население и са датира­
ни от края на VI до средата на VIII в. 3
Още в рецензията на първата монография С. Плетньова и И. Русанова
изтъкват, че датировката на ръчно изработената керамика, а с това и на
отделената от Ж. Въжарова ку л тура 1, е по-късна и би трябвало да се датира
не по-рано от . края на VII - VIII в. 4

Ръчната керамика от Попина и Гарван според И . Русанова е най­

·,
близка до паметниците от тип Лука Райковецкая 5 • С . Ангел ова и Л. Дончева­
Петкова определят паметниците от тип Попина-Гарван като местно раз-
витие на раннославянската култура в молдовските И варианти и ги датират

най-рано към втората половина на VII в. 6 Групата Попина - Гарван е най­

близката до Хлинча 1 и е по-късна от масовото славянско з аселване на юг
от Дунав 7 • Въз основа на западането на последните останали византийски
селища в Добруджа през първите години от управлението на Ираклий,
Ч. Бонев датира началото на славянското заселване и долната граница на
селищата при с. Попина и с. Гарван меЖду 61 О - 630 г. 8 М. Комша отнася
тези селища към групата Хлинча 1 в Молдова, която свързва с придвиж­
ващите се на юг и югозапад славяни след средата на VII в. 9
Въпросът за началната дата на паметниците от групата Попина­
Гарван е пряко свързан с проблема за пътищата, времето и етапите на
славянското заселване на територията на България. Липсата на датиращи
находки от т. нар. „долен" и „междинен" пласт налагат датиран е то да се

базира върху анализа на керамиката. Тъй ка т о разборът на ръчната ке­

рамика в публикациите на Ж . Въжарова е д оста кра тък и м а т е риалът е
недостатъчно илюстриран, необходимо бе д а се използва съхраняваният в
АИМ - София, материал 10 •
Н а мерените в долния и меж д инния пла с т на селищата при с. Попина, •
м. Джеджови л озя, и с. Гарван, м . Стареца, цел и съдов е са само 4:3 от
първот о (в жил ища 1,2 и 17 ) и един от второто (в жилище 6) сел ище . По-
голям е броят на ръчно изработените съдове, о т крити при проучването на •,
принадлежащите на двете селища некрополи - Попина-2 и Гарван - 1 11
•
Според Ж . Въжарова 6 урни от първия и 52 урни от втория некропол отrо-
варят хр о нол огически на долния и на междинния пласт на съо т ветните

селища и могат да се датират в края на VI - VIII в . 1 2 Голяма част от тях са

намерени силно фрагментирани и не са запазени . В АИМ - София, се съхра­
няват 13 цели и реставрирани гърнета, изработени на ръка или д ооформя-

164
 ни на примитивно колело. Някои от ръчно изработен и те съдове, публи­
кувани от Ж. Въжарова, останаха недостъпни . Поради това по-удачна бе да
се характеризират целите съдове въз основа на типологията на Л. Дончева­
Петкова 13 и на И. _ Русанова 14 •
Известните и достъпни гърнета от Попипа и Гарван са с конична
форма на тялото, разширено в гор11ата половина. По класификацията на
Л. Дончева-Петкова попадат сред гърнетата от тип 1, 1 2
варианти А , А , Б ,
1
Б • По-рядко се срещат гърнета от тип
2 11, варианти А
1 и А • Изработените
2
на ръка гърнета са датирани от Л . Дончева-Петкова в VII в„ а направените
на примитивно колело - в VIII в. 15 По класификацията на И. Русанова
същите съдове принадлежат на първи тиll, за който са характерни следните
пропорции: Н 1 : Н = 0,60 - 0,80 и Д 3 : Д 2 = 1, 1О - 1,40. За съдовете от Попи на
и Гарван те са Н 1 : Н = 0,60 - О, 70, само при е дно гърне е 0,56 и Д 3 : Д2 = 1, 13
- 1,32, в един случай - 1,43. Нашите съдове принадлежат към видове Г и
Д , т.е . застъпени са по-ниски гърнета с по-широки устия.
16

Израб от ените на ръка гърнета са с невисоки устия, средно извити

навън под ъгъл 22-40° 17
• Устията могат да бъдат включени към варианти
6-8 по класификацията на Русанова 18 • Cpe.Q: дооформените на колело съдове
се срещат и такива с по-изправено устие - ъгъл 1О - 13°.
Целите и реставрираните съдове от Попипа и Гарван са изработе ни
от грубо омесена глина с едри примеси. Ръчно и зработен ите са най-често
без украса, но се срещат и украсени с ноктовидни ямички по устийния ръб .
Дооформените на примитивно колело гърнета са почти винаги ук расени с
неумело врязани върху тялото вълнисти, прави или комбинация от вълни­
сти и прави хоризонтални линии.

Анализът на фрагментирания материал бе затрудне н, тъй като този

от с . Попи на не е достъпен. В АИМ - София, се съхранява фрагментираният ·
материал от с . Гарван, за съжаление ре д ица фрагменти, които според моно­
графията на Ж . Въжарова са открити в жилища от т . нар. „долен" и „меж­
динен" културен пласт, останаха неизвестни. Като се има предвид, че не е
запазен целият материал от отделните жилища, не е възможно да се из­

ползват статистически данни, което би дало по - точни резултати . Друг

проблем е точ но то определяне на обектите от т.нар. „д олен" и „междинен"
пласт. Ж . Въжарова отбелязва, че20 полуземлянки принадлежат на долни я
t пласт, но от тях изброява само № 6, 13 ,30, 56, 65, 66, 111 19 • Ако към долн ия
пласт включим всички полуземлянки с керамика, датирани от Ж. Въжарова
в VI - VII в„ възниква ;въпросът, къде да бъдат включени № 26 и № 89 с
материал от VI - VIII в. 20 • В същото време би трябвало да отнесем към т.
нар. „долен" пласт и полуземлянка 53, за която е отбелязана керамика от
;
VI - VIII в„ но пък е сред посочените от т.нар. „междинен" пласт. Ако
обаче отделим всички полуземлянки с керамика от VI - VIII в „ заедно с

165
№ 67 с керамика от VI в. , № 26 и 89 с материал от VllI в . и изключим № 53,
броят им ще съвпадне с посочените 20. От тях в АИМ - София, не са
запазени фрагменти от полуземлянки № 12, 21, 48, 56, 76 и 111. Според
илюстрациите и характеристиката в текста материалът не се различава от

този на останалите полуземлянки .

Към т.нар . „междинен„ пласт принадлежат полуземлянки № 28, 37,

53, 59, 97, 1О1, и 112 21 • Самата авторка подчертава, че пластът не се разли­
чава ясно стратиграфски. Между полуземлянки от т. нар . „долен" и „ меж­
динен" пласт има само еди·н случай на вертикална стратиграфия - супер­
позиция на № 112 над № 111. която при това не е много ясна 22 • Очевид но
разграничаването на жилищата от долния и междинния пласт е направено

главно въз основа на керамичния мат е риал . Като имаме пре д вид, че плас­
тът не се разграничава ясно стратиграфски, остава п од съм нение съще­

ствуването на отделен междинен п ласт. С оглед на посочен1пе затруднения

при обработката на материа ла р азборът му е даден общо за т . нар. „долен„
и „междинен" пласт.
Преобладават фрагментите от гърнета. По-рядко се срещат и части
от тавички. Съдовете са изработени па ръка. Някои са дооформени на
примитивно грънчарско колело . Материалът е хомогенен за различни те
фрагменти и тяхното групиране се основава на техни ческите им характе­
ристики.

Фрагм енти от гърнета. Фрагментите от горната част с устието на

съда са най-разнообразни и могат да се групират както следва:

А : Фрагменти от ръчно изработени гърнета ( Т 11-IV : 1 - 3 )
AI : Фраrменти от неукрасени гърнета ( Т 11, 111 : 1 - 7 )
AI 1 : Фрагменти от гърнета с полегати рамене ( Т 11 , 111 : 1 )
А1 : Фрагменти от гърн ета с издадени рамене ( Т 111 : 2 - 7)
2
AII : Фрагменти от украсени гърнета ( Т 111 : 8 - 12, IV : 1 - 3)
А11 : Фрагменти от гърнета с полегати рамене ( Т 111 : 8 - 12,
1
IV : 2, 3)
А11 2 : Фрагменти от гърнета с издад ени рамене (Т IV : 1)
В : Фрагменти от гърнета, дооформени на примитивно грънчарско
колело(ТIV : 4-11)
BI : Фрагменти от гърнета, неумело дооформени на примитивно ко -
лело (Т IV : 4,5,7,9, 11)
В1 1 : Фрагменти от гърнета с полегати рамене (Т IV : 4 ,5, 7, 11)
В1
2 : Фрагменти от гърнета с из даден и рамене (Т IV : 9)
BII : Фрагменти от гърнета , умело дооформени на прими т ивно грън­

чарско колело (Т IV : 6,8,10)

В11 1 : Фрагменти от гърнета с полегати рамене (Т IV : 6)
' В11 2 : Фрагм енти от гърнета с издадени рамене (Т IV : 8, 10)

166
 Фрагментите от групата AI са със средно извити навън устия - ъгъл
24-45°, единични са по изправените - ъгъл 18-20°. Устийният ръб е изтъ­
нен, удебелен или с непроменена дебелина: заоблен или косо срязан.
Фрагментите от група AII са подобни по форма на предходните.
Устията са извити под ъгъл 27-40°, два фрагмента - 23°. Устийните им
· ръбове са предимно заоблени и украсени с ноктовидни ямички или коси
насечки. Един фрагмент е с косо срязан устиен ръб, украсен с ноктовидни
ямички (Till : 12). Друг фрагмент 'има украса от почти обезличен пояс
вълнисти линии, врязани с гребенчато острие ( ТIV : 2).
Сред обработения материал се срещат фрагменти, които носят беле­
зи от дооформяне чрез въртене - водоравни следи, оставени от пръстите
на грънчаря в горната част на съда. В предложената по-горе класификация
са отделени в група В. Според Ж. Въжарова е използвана поставка - „дъсчи­
ца", която улеснявала завъртането на гърнето при работа 23
• л~ Дончева­
Петкова също изказва мнение, че при изработването на керамичните съдове ·
с дебели и груби стени, покрити отвън в повечето случаи с грубо нанесен
орнамент, е има ло въртене - използван е примитивен, с непостоянни бавни

обороти грън чарски кръг или т. нар. „въртяща се на ос подставка" 24 • С

такова неумело въртене се характеризират първите два етапа от използ­

ването на грънчарското колело, определени от А. А. Б обринский като

РФК-1 и РФК-2 25 • Кръгът служи като въртяща се подставка само за за­
глаждане и украса на външната повърхност, докато фо.рмуването остава
изцяло ръчно. Известен напредък при използването на кръга се забелязва
на някои фрагменти, където външната повърхност е украсена с ритмични
вълнисти линии , макар че на вътрешната повърхност се забелязват верти­
калните следи от ръчното формуване. По тази повече или по-малко груба
обработка на повърхността могат да се различат двете подгрупи - В 1 и
в 11. .
Фрагментите от група В 1 се характеризират с небрежно обработена
. външна повърхност: загладена или с нера вномерна, грубо врязана украса
от вълнисти и прави хоризонтални л инии . Устията са повити под ъгъл 23-
51°, като преобладават тези с ъгъл 36-45°. У стийният ръб е изтънен, у де­
. белен или с непроменена дебелина; заоблен или косо срязан. Украсата е
пре д имн о върху плещите: пояси вълнисти и прави л инии, врязани с гре ­

бенчато остр ие .
"
В срав нение с пр едход ните фрагментите от грхпа В 11 имат по - добре

изпъ л нена украса, вълните са равномерни и свидетелстват за по-умела

работа с грънчарското колело. Дебелината в горната част на съда е равно­

мерна и може да се допусне дооформя.нето на устието на бавно грънчарско
колело. Формата на устийния ръб и плещите е също като при вече опи-

167

1
'

1
саните. Устията са извити под ъгъл 27-47°, само едно - 20°. Украсата е от
вълнисти и прави линии, врязани с гребенчато острие. Два фрагмента са с
украса върху вътрешната . с трана на устието.

Фрагменти от тела на гърнета. Зап азените части от стени са с малки

размери и не дават информация за формата на тялото. Необходимо е да се
от бележи, че липсват фрагменти от биконични съдове с ребро в най-широ­
ката част на тялото, които са характерни за съдове от тип Пенковка .

Фрагментите от дъна на съдове са само ръчно изработени. Кол и­

чеството им не е голямо. Повечето са с малки размери. Дъната са дебели и

най-често са със заоблен преход към вертикалната стена.

Тавички. Изработени са на ръка от глина с примеси от едър пясък,
шамот и органични материали. Размерите им са неголеми: височина 2,5 -
З см, диаметър 16 - 22 см, дебелина на дъното около 2 см . Обикновено са
с леко скосени стени, само в един случай стената е права. В единични
случаи ръбът е украсен с коси насечки или ноктовидни ямички .
Материал. Наблюденията са беЗ използването на по-съвършени ме­
тоди. Структурата на отделните фрагменти е по до бна. Глината съдържа
различни едрозърнести примеси . При визуално наблюд ение не може да се
определи 'дали като примес са използвани едрозърнест пясък ил и ситно
счукани камъчета. Като nримес е употребяван и шамот. Слюдата по-скоро
се е съдържала естествено в глинения източник, а не е добавяна специално.
На повърхността на някои фрагменти се забелязват и малки ямички. Въз­
можно С( да са се получили при изгарянето на малки варовикови частици,

които са били смесени с глината . Следствие от грубото тесто е, че дори и

загладена, повърхността остава грапава и неравна. Съдовете са изпечени
неравномерно, вероятно в ями или в домашните пещи . От селището до с.
Гарван са известни и две двуделни грънчарски пещи (.№ 1О1 и 112), в които
е изпичана ръчно изработена и дооформяна на примитивно кол ело кера­
мика26. Ломът е три.делен - от външните страни цветът на съда обикновено
е по-светъл: сив, охровокафяв, червеникав, в средата е тъмносив до ч е р е н .
Прд.обна характеристика на материала на ръчната керамика от сел ището
до с. Попипа дава и Л. Дончева-Петкова 27 . Нито един от разгледаните цели
съдове и фрагменти не е подготвен от глина без примеси. Не са изв ест ни и
таkива, които да са изработени на ръка от глина с примеси от ситен пясък.
Може да се стигне д9 заключението, че разгледаният керамичен ма­
териал е разнороден. Гърнетата са със средно извити навън устия и по­
легати или издадени рамене; тавичките са със средно високи коси стени.

Керамик.ата е изработена предимно на ръка, по-рядко някои гърнета са

доп~~шително обработвани чрез вър•ене . Глината, от която са направени, е

с едри примеси без оглед на начина на направата. Съдовете са изпечени
неравномерно. Повечето ръчно изработени гърнета са без украса. Някои

168
 имат само ноктови д ни ямички или коси насечки по устийния ръб. До­

оформяните на кол ело гърнета са украсени с вълнисти и прави линии,

r: ) 9Яко га нанасяни с гребенчато острие.
в полуземлянките от т.нар. „долен" пласт обикновено се намир ат
ръчно изработени съдове, главно от група А 1 и по-рядко от А 11. Някъде
заедно с тях се срещат и небрежно дооформяни на колело от група В - в
полуземлянки 26, 31, 50, 80 28 • За жилищата от т. нар . „междинен" пласт са
характерни изработени на ръка и дооформяни на коµело гърнета. Заед но с
тях продължават да се срещат фрагменти от ръчно изработени гъ рнета,
анало гични на тези от т. нар. „долен" пласт. Процентното съотношение на
двете групи гърнета в отделните жилища не може да се определи в нас­

тоящия момент. Тъй като фр агменти от дооформяната на примитивно

колело керамика се срещат и в т. нар. „долен" пласт, а р ъ чната керамика от

жилищата на меж д инния п лас т · е и де н т ична с тази от дол ния пласт, е

трудно е да бъ дат разграничени два пласта въз основа на керамичния ма­

териал. По-вероятно е · различното количество керамика , дооформяна на
колело, да отразява хронологическа разлика меж ду жи лища от един пласт.

Върху него лежи ку лт урен п ласт, в който преобла дава керамика, и зработе на
на. бавни колела.
Сред разглеж да ния материал липсва аналогичен на керамиката от
Пражки тип Пенковка. Ръчната керам'ика от Попина и Гарван не би могла
да се свърже с ранните варианти на Пражкия тип. Според пр оф ила на
устието можем да я отнесем към варианти 6 - 8 по класификацията на
И. Русанова 29 • За тези варианти авторката отбелязва, че е характерна глина
с едри примеси, което обуславя деб елината и грапавостта на стените. По
тези си характеристики нашият материал също е по-близък до посочените
варианти . Вариантите 6- 8 са характерни за паметниците от тип Лука Рай­
ковецкая и се датират не по-рано от края на VII - начал ото на VIII в. 30
Керамиката от тип Лука Райков е цкая е генетически свързана с Пражкия
тип керамика и гърнетата от двата типа не могат да се разграничат по

основните си пропорции. Съпоставяйки целите съдове от Попина и Гарван

въз основа на техните пропорции с керамиката от тип Прага - Корчак и
Лука Райковt';цкая (обр. 1 и 2), се забелязва характерната за Лука Р а й­
ковецкая · тенденция съдовете да са по-ниски , с по-широки гърла и по-

" извити устия. По своите характеристи ки ръчната керамика от По пина и

Гарван е мно го по-близка до паметниците от тип Лука · Райковецкая, от­
колкото до · Пражкия тип.
По добе н на нашия мат ер иал можем да намерим сред нахо дк ите от
територията на Молдова 3 1 , която е и географски по-близо.
В румънската археологическа литература те са известни ка т о тип
Хлинча 2 . В публикациите, които зас.ягат територията между Пру т и Днес-
13

169
тър , те са определени ка то паметници, подобни на тип Лука Райковецкая
и ли на паметници от VII - VIII в . И . Рафалович говор и за паметници от 11
хронологична група 33 • Керамиката от П опипа и Гарван е аналогична на тази
от тип Хлинча 134 и от 11 хронолог ична група на И. Рафалович 3 5 • Повеч ето
от целите съдове от Попи на и Гарван се доближават по форма до гърнетата

0.:Da
1, 00
0.10

~ •
,: :.·.
0 . 80
0 . 10

0, 60
А

•
... „ „ о
о

0 . 50
r.
•
0, 4.0

1./)0 1,2() 1,4.0 1 . бО 1 ,llO ci.: н,

Обр . /. Про11орции на i:ъдо11ет е от тип Корчак и Лука Райко11ецкая (по И. Русано11а ) ,

сравнени с групата Попина-Гар11ан

o.:0z
1, so

1.'-0
1 . ЭО

1,20

1,10

1,00

0,60 0 ,80 1.00 1.20

•О .ь ос

Обр . 2. Проф и лираност и относителна 11 и сочин а на съдо11ете от тип Корчак и Лука

Райко11ецкая (по Н. Русанова ) , сравнени с груnата П оnина-Гарва'.'

Н 11исочина на съда; Н
- 1 - 11исочина на максималния i)uаметър; Д
1 - диамl'тър на

ycmиl'mo: Д1 - максимален i)иаметър: д, - диаме тър на дъното; а - съдове тиn Корчак;

11 - съi)о11е тип Лука Райко11ецкая : с - cъi)olll' от групата П о пина-Гар ван

от II т ип по класификацията на И. Рафалович 36 , но са с малко по-свито

гърло Д :Н = 2:3, а не
- 1 1: 1. Украсата върху съдовете от Попипа и Гарван е
по-еднообразна.
Някъде, заедно с грубата славя нска керамика, се открива и изра­
ботена на бавно грънчарско колело от пречистена ~ п ипа с излъска на укра-

17 0
са. В румънската литература е определена общо като Салтово-Маяцки тип
и неоснователно се смята за попаднала от по-горен пласт от IX - Х в. 37
Някои фр а гменти 38 са аналогични на пастирския тип, а останалите имат ·
паралели сред прабългарската керамика на юг от Дунав от VIII - Х в.
Фрагменти пастирска керамика често се срещат заедно със славянска ке­
рамика от VI - VIII. в. в южнат_а част на лесостепна Молдова 39 • Макар и по­
рядко, срещат се и в комплекси с определената от И. Рафалович11 хро­
нологична група - например в полуземлянка 20 на селището Ханска 11 40 •
Подобна ситуация е извести.а и от територията на България . Фрагменти от
пастирскн тип гърнета са открити в жилища до с. Нова Чери.а заедно с
керамика, идентична с тази от Попина и Гарван 41 • От полуземлянка 84 на
селището ~о с . Гарван от т.нар. „долен" пласт пrоизхожда един неха­
рактерен фрагмент от такава неславянска керамика. Можем да пrиемем, че
това съчетание допълнително подчеrтава приликите на комплексите По­
пипа-Гарван с Хлинча 1 и 11 хронологична група на ·И. Рафалович.
Ако искаме да отговорим на въпроса, откъде и кога се е преселило
южно от Дунав населението, което е оставило паметниците Попина-Гарван,
необходИмо е да разгледаме появата и датировката на Хлинча 1 и 11 хро­
нологична група-на И. Рафалович. Поради силната прилика между Хлинча
1 и 11 хронологична група на И. Рафалович моiке да се допусне, че става
дума за една археологическа култура на обща територия. С оглед на състоя­
нието на публикациите, произхо дъ т и датировката им е по-по дходящо да
се разгледат отделно.

В по-старите публикации Хлинча 1е датирана въз основа на прили­

ките И с Лука Райковецкая в VIII - IX в. Предполага се, че е донесена от
нови славянски заселници 42 • С натрупването на нови данни датировiсата е
уточнена в края на VII - VIII в., като не се изключва долната граница да е
от средата на VII в . 43
Променя се и мнението за масово сл_авянско пресел­
ва.Не от север и се приема повече идеята за местно ра з витие на територията

на Молдова. В последно време такова е становището н а повечето румънски

изследователи, но влиянието на местното на селение изглежда надценено 44 •
Следователно можем да приемем, че култура Хлинча 1 има местен про­
изход и датира не по-рано от средата на VII - VIII в .
Въпросът за корените и хронологията на 11 хrонологична група на
И . Рафалович засега не е така категорично решен. Първоначално И. Рафа­
лович изтъква, че характерни за 1 и 11 хронологична група фрагменти не се
срещат заедно•s. Година сл ед отпечатването на монографията му, на сели­
щето до с. Селиште е проучена полуземлянка, чийто матеrиал е интересен
•
точно със съчетанието от керамика тип Пенковка с такава, която по форма
и украса се доближава до типа Лука Райковецкая 46 • Допуска се, че гъстотата
на населението в този район нараства вследствие на непрекъснато при-

171
юкдащи групи с керамика Пражки тип. С това се обяснява и генетическата
връзка на кер_амиката от VIII - IX в. именно с Пражкия тип керамика . Раз­
пространението на гърнета с широко гърло и заоблено тяло показва, че
развитието на керамиката от 11 хронологична група е станало с участието

на керамиката тип Пенковка 47 • Няма данни керамиката от 11 хронологична

група да е донесена в готов вид. По всичко изглежда, че се е формира.па

постепенно от местната раннославянска култура.

Рафалович датира 11 хронологична група в VII - IX в„ като подкрепя

мнението си и с находки на византийски монети 48 • Изглежда обаче, че
находките . на монети от Одая и Лопатна, съответно фолис на Юстин и
София (565 - 578) и фолис на Юстиниан 1от539/ 540 г„ не би трябвало да се
свързват с керамиката от 11 хронологична група. В първоначалните публи­
кации на тези комплекси керамиката е определена цялостно като изра­

боте11а на ръка от VI - VIII в. 49 На · селището Лопатна Фьодоров разгра­

ничава керамиката, която по описание съвпада с тази от 11 хронологична

група на И. Рафалович, от останал ата раннославянска керамика . Монетата

на Ираклий (61 О - 641 ), намерена заедно с раннославянска керамика в слоя
непосредствено под укреплението на селището Алчедар 1 показва, че към
средата на VII в . процесът на формирането на керамиката от 11 хроноло­
гична група вероятно е бил в ход. В полуземлянка 20 на сел и щета Ханска 11
зае д но с керамика тип Лука Райковецкая и фрагменти пастирска керамика
е открит и чифт бронзови двуплочни антропоморфни фибул и 5 0 • Фибул ите
се датират във втората половина на VII в. 5 1 Най-приемливо изглежда, че
т. нар. „11 хронологична група" има местен произход, като във втората
половина на VII или най-късно към края на VII в. с цялостно формирана и
разграничима от по-старата раннославянска култура.

Местното развитие на археологическата култура от втората половина

на VII - VIII в . в Молдова показва, че би било неправи л но да я приемаме за

идентична на Лука Райковецкая. Явно това са две подобни, но самостоя­
телни култури, близки хронологически и териториално граничещи . При­
ликата на паметниците от тип Попина - Гарван главно с тези от Мо л дова
показва, че население от областта на култур а Х л инча 1 и 11 хрон оло гична
група на И. Рафалович се преселва на юг от Дунав . Липсата на отделен
пласт, в койт о да преобладава ранносл авянска керамика тип Прага и л и
Пенковка, показва, че преселването се е извършило във време, когато кера­
миката от тип Хлинча 1 и 11 хр о нологична група вече е била формирана .
Ето защо не е възможно началната дата на групата Попина-Гарван да бъ де
поставена преди средата на VII в . Такава датировка се доказва и от раз­
критите вкопани юрти до с. Нова Черна 5 2 • В тях заед но с пастирския тип
гърнета са намерени и идентични на тези от Попипа и Гарван фрагменти
ръчна и дооформяна на колело груба керамика. Комrшексът е датиран в

172
 1Срая на VII - първата половина · на VIII в . и няма връзJСа с раннославянсJСИЯ
материал от 1Срая на VI - началото на VII в., отJСрит в JСъсноантичния слой
на същото селище.

КерамиJСа, която е подобна на тази от Попина -Гарван, е известна и

от други обекти от територията на България (обр . 3). Според Ж . Въжарова
керамиката от Преслав, м . Кръглата църJСва, е близка на Пражкия тип и се

датира в VI в. 53 Съдейки по запазените в АИМ-София , фрагменти, тя е

идентична с тази от Попина и Гарван . Можем да приемем, че към групата
Попина-Гарван трябва да се причислят и обектите с мате·риа л, определен
от Ж. ВЪжарова като култура 154 : Гарван , м . Момчила; Попина, м. Дренчето;
Сребърна, м. Опашката . Описанието на керамиката. приложените илю-
1

страции и изтъкваната от последователите прилика с керамиката от Попина

и Гарван ни дават възможност да пр ед положим, че към нея принадлежат и

селищата до с. Бежаново, м. Стублата 55 , Хан Крум 56 , Плиска , м. Първо­

майска чешма 57 , Виница 58 , както вероятно и селището над руините на Абри­
тус59. Керамика, аналогична на тази от групата Попина-Гарван или Хлин­
ча 1, е известна и от биритуалния н екропол до Налбант 60 и от укрепителния
вал до . Никулицел 61 •
Заслужава внимание фактът, че обектите се локализират предимно в
Североизточна България и Северна Добруджа. З'аселването на .тази група
славяни на територията на Бъ лга рия , където от времето на Първото бъ л­
гарско царство са и звест ни най-голям брой прабългарски паметници, може
да се свърже с причините, довели до идва нето на славяните тук . Нахо дк ите
на раннославянска и неславянска керамика в Молдова категорично по­
казват контакти на славяни и прабългари преди преселването им на юг от
Дунав. Подобно положение е известно от Нова Черна и Гарван. Ситуацията
на откриването пока зв а, че в тези случаи става въпрос за началото от при­

съствието на групата Попипа - Гарван южно от Дунав . В Нова Черна ке­

рамик ата е открита в жилища, които могат да се определят к ато стабилна
юрта . За контакти меж ду славяни от групата Попина-Гарваи и прабългари
свидетелства и биритуа лни ят некропол до с. На лбант. Дал и става въпрос
за съвместно преселване на юг от Дунав или славянското нашествие е
извършено непосредств е но пре д и нашествието на прабълг а рите, е трудно
да се определи. Във всеки случай не може да се отрече връ з ката между тях.

Подобно е и мнението на М. Комша 62 . Според нея хазарската експанзия е

причина за движени~то на нови степни народи , между които и прабъл­
гарите. ТЯсно свързана с тези разместван ия е и експанзията на славяни от
територията на днешна Молд ова на юг и югозапад до североизточните
части на Балкана . Да се определят връзките между славяни и прабългари
при настоящия етап на изследване е невъзможно. Контактите между двата
етноса северно от Дунав явно пре до пределят и по-близките им връзки . на

173

,_ .
 , i
.&
• , "
о.
о н
~ i 1
о

„z ;)
•
у
у
';/
С1

!i
u
1;111
о

„ ...„ '°•
о.
„
о. ""
о.
:.::
с I
i & о с.
t с. о

.... ...
с: с: (.J )(
tc
о ~ '° °' S!
t""
~~
„
с Е
о о
Q
о
!
о.

-~ ti *• tii
о
о
I
о
'.1 о
! # ...u
о

~ 41
о. .8 ';/
о {!. о <
х с:

~i "' N 1"1 ... "'

:.:: о
с

Обр . З. Карта на разпро стран ени е т о на паметницит е о т групата Попина -Гарван

174
новата територия.

Не е ясно засега и дали друга група славяни, носители на култура

тип Хлинча I, се разпространява по-далеч на запад, както . предполага
М. Комша 63 , нито доколко е било интензивно това разселване. Комплекси с
такъв материал са проучени в с. Ботра във Войводина 64 • Отговор на въ­
проса, по какъв път това население е достигнало до Войводина, ·ще дадат
еди1;1ствено бъдещите проучвания.
Паметниците от тип Попина - Гарван в България представл яват про­
никване на славянско население от д нешна Молдова във втората половина
на VII в . на юг от Дунав . Археологически е документирана една по-късна.
локална вълна славянски заселници, чиято експанзия е в тясна връзка с

вълната на прабългарите и със създаването на Българската държава.

175
 ПРИЛОЖЕНИЕ

о
.__.___._...1

Табло 1. /, 2, 4, 7, 8, /О - с. Гарsан , м . Старt>ца - некропол; 5- с. Гарsан, м . Старt>ца -

сt>лище; 6 - с . Попина , м. Джеджоsи лозя - некропол; З , 9- с. Попина, м. Джt>джоsи

лозя - селище

176
 8

\\ . .zJ ~ .
..,'
б

. о )

. Табло l/. С. Гарва11, м . Старец а - с елище

177
 f:J \ . 1 5о 1 (( „
/LYI . ~, 8
.

;о · «9 . (\. и J

.. DI . ~, UI . ~ .

12

1
Табло 111. С . Га рв а н, м . С тареца - селищ е .

178
1
 6

i
1
i
1
Табло IV . С . Гарван , м . Стареца - сел ищ е

179
 БЕЛЕЖКИ

1
В ъ ж а ров а, Ж . Слав1вскв в слав1вобългарск~ селища 1 българските зе ми от кра1 на
VI - XI 1 . С., 1965; С р ед н о в е ковн ото се лищ е с. Гареав, С нли стре н с ки ок ръг. С.,

1986; Раннослав1нско и слав1в объл гарс к о с елище в м . Стареца край с. Гарван,

С или ст р е н с ко. - Археологн1 , 1966, .№ 2 , 21-32 ; С ла11нн и п рабългар и (тюрко­

българн) 1 сеетл ннат~ на археолог иче ск ите данни . - Археологu, 197 1. .№ 1, 1-23.
2 В ъ ж а р о •а, Ж . Сла в1в ск и в сла11иобъл гарс кв „., 112-11 3; С ред н о век ов н ото селище с .
Гареан „. , с . 8.
3 В ъ ж а р о 8 а, Ж . Славянски и славя н обълга р с ки „., с. 158; С редн о в еко вн ото сел ищ е с .
Гарван „. , 70-7 1.
• П л ет н е 1 а, С., И . Р у с а в о в а . Жи вк а Н . Въжар ова. Сла в1н с ки н слав 1н обългарсk и

сел ища 1 бълга р ск и те зе ми от кра1 на VI - Х1 в . - СА, 1966, .№ 3, 276-279 .

1 Р у с а в о 1 а, И . Сла вя н ск н дре вн ост и VI - VII 88. М . , 1976, с . 194 .
'Дон ч е 1 а - П етко в а , Л . , С . А в г е л о 1 а . Проблеми н а ранн ос редно в е ковната култура

1 Южна Добруджа . - В : Първи м ежду н ароде н конгрес по българ и ст ика . С им поз и у м :

Сла вяни и прабъл гари . С. , 1982, 167- 168 .

7 Анг ел о в а, С. По въпроса з а р а нн осла в1н ската kултура на юг и н а се в ер от Дунав пр ез

VJ :- VJJ в. - Арх еолог н1 , 1980, .№ 4 , 1-12.

1
Бове1, Ч . За п ер н од и за цн1та на ранн осред н оеековната м ате ри ална култура в Добруджа .
- Археологн1. 198 1, .№ 3, с. 16.
' С о m s а , М . Die Slawen im Karpatisch ·do naula ndiscben Raum im 6 .- 7. J b . - ZFA. 1973,
р. 2 19.
10 Изказва м искрената с и бл агодарност на проф. Ж. Въжар о ва за н е Ан ата отз ивчивост и
1'

!
кол е гиалн ост пр~ предостав1нето н а п осо ч е нu материал .

11
В ъ ж а р о в а, Ж . С лав1н ск и в слав ян объл гарск н ... , 108-11 О ; Сл авяни и прабълга р и п о
данни на средновеков ни те н екро п ол и от края на VI - XI в . С., j 976, 9-14.
12 Пак там, 41 6- 41 7.
13 До н ч е 1 а - Петко в а, Л . Българска б итова к е рамНJСа пре з р а нн о то сред н о вековие
(втората п олов ин а на VI - кра1 на XI в .) . С., 1977, 33- 68 .
1• Рус а и о в а, И . Ц нт. съ ч ., 16-20.
11 До и ч е 1 а - Петко в а, Л . Цнт . съ ч . , 39-40.
16
Р у с а н о 1 а , И . Ци т. съ ч ., обр.4 .
17
Ъгьлът е и з мерен по ме тод а на М . Парчевс кн (Proj ekt kwestionariusza cech naczy n

~'
ceramicznycb z okres u wczes nego (redniowecza. - Sprawozda nia Arc heologiczne, 29,
1977, р. 235, obr. 2, 4). Резултат и те от и змерван и.та н е б ива да се на д ц е н1ват, н о

и з еестни те н де нции в разв и т ието на раннос р ед н овеков н ата кера мика се забел11ват
j
с и зползв ан ето на тоз и м етод: F u s е k, G. Vcasnoslovan s ke sidlisko v Nitre na
Mikovo m dvore. - SIA, 1991, р .305, obr. 9 .
11 р у с а н о в а, И . Ц ит . съч .; с. 19.
19 Въж а р о в а, Ж . С ред н о в еко вн ото сел ищ е с. Гарван„„ 8- 11 .

180
1

\
 20 Посоч е ната дати ровка е по Ж. Въжарова.
21 Пак там, с . 15.

22 Пак там. с. 69, обр. 196.

23 Пак там, с. 65 .

. 24 До в ч е в а- П е т к о в а, Л. Цвт . съ'I., с . 20.

21 Б о б р в н с )( и 1 , А . А . Гончарство BocTO'IHOI Европы. м „ 1978, 27-30.
26 Въжар о в а. Ж . Ср ед новековното селище Гар11ан, с. 171, 182.

27 Дончев а - Петко в а, Л. Цнт. съч., 16-17.

21 Данните за фрагмен т ите се ос н ова ват н а полевата им с игнатура .
29 Р у с а н о в а, И. Цит. съ ч ., с . 19.
Jo Пак там, табл. II, 111 .
11 Исто риче ск и о пр еделената И територия м е жду реките Се рет и Д н естъ р .
12 Мат е А , М . Сла вян с ките п оселе ния в Су чаве . - Dacia. n.s. JV, 1960, р . 394.
JЗ Р а ф ало в и" · И . Сла вян е VJ - JX вв . в М о л давии. Кншинев, 1972, 157- 179.
34 Те о d о r , D .• Е. Z а h а r i а. Sondajele d e la Spinoasa ~i ErЬiceni. - М СА, 8, 1962, 35-45;
Те о d о r, D . The East Carpat hian Area of Romania V - XI с. A.D. - BAR. lnterna-
tio nal series 81, 1980, обр . 48 1 _4 • 1, 49 1. J. s. 1; Continuitatea po pul at iei autohtone la Est

de Ca rpati. A~ ezarile din sec. VI - XI e.n. de la Dode~ti - Vaslui . Ja ~ i . 1984 , об р . 16 6,

391 - J' 402, 44.
JS р а ф ал о 8 и ч . и . _ Ци т . съ ч .. 157-179 с uит. лит .; · Те л ь и о в. н . Раннеславянские

п оселе ния Гординешты 1и К о рп а ч. - В : Археологические и сследов аиия сред и е в е к о­

вых памятннко1 в Дuестровско-Прутском междуречые. Кишииев, 1985, обр. 4,6,7 .

36 Р а ф а л о в и ч, И . Цит . съ ч . , с. 162 .
37 Т е о d о r , D ., Е. Z а h а r i а. Ор. cit., р.44, об р . 30 ; Т е о d о r , D. The East ... , р. 7 1,
OQp. 59.
31 Т е о d о г, D. The East ... , р. 7 1, обр. 59 . ·
1
39 Р а ф ало в и ч , И. Цит. съч., с.153 .

40 П ак там , с. 154, 174.

4 1 М и л ч е в, А ., С. А и г е л о в а . Архео лог ически раз ко пки и проучвания в м . Кал ето при

с: Н о ва Ч ер на, С нли стренс ки окр. пре з 1967- .1969 г. - Г СУ ФИФ. 63, 197 1, № 3,
Исто рия, 26-2 8.
42 С h i s v а s i - С о m s а , М . U nele concluzii ре baza ceramici din secolele VI - XII . - SCIV,
8, 1957, 267-295 .
43 Мат е 1, М . Цит. с ъч „ с. 394; Те о d о г, D., ).' М i t r е а. Ce rcetari arheologice in asezarea
pre fe udala de la Lozna - D orohoi. - Arheologia Mo ld ovei, 4, 1966, р. 2 89; Со m а о, G.
Cercetari arheologice c u privire la secolel e V - XI in s udul Mo ldovei (stepa colinara
H oriocea - Elao - Prul). - Arheologia Moldovei, 6, 1969, 277-315: Т е о d о r, D. The
East„ ., р. 71 .
44
Пак там, 7 1-74 .
4s Р а ф а л о в и ч , И . Цн т . съч „ с. 39.

181
 46
Р а ф ; • л о в • •. И. Работы Реутскоl эксоед•ц••· - В: Археолоr••ескне опрыти• в 197 3
r . м „ 1974, с. 443.
•7 Р а ф • л о в 1 '1 , И . Моrвлыввкв • раннес11ав1н с кое rородище у с . Се лиште. В : Ар­
хеолоrн•ескве •сслед о вав•• в Молдав 11 в 1973 r . Кнwви е в 1974, с. 136
•• Р а ф а л о в 1 • . И . Сла в•ве...• с . 39, 174.
• 9 Ф е до р о в , Г . Б . Раб от ы Прутск о - Диестровскоl эксоед1ц1111 в 1960, 196 1. r . К С ИА, 99,
1964, с. 78; Нас е11 ев11е Прутско - Диестровскоrо междуре•ь• в 1 ты с•чнлетти и. л.

МИА , 89,1960, с. 287 .

5О Р а ф ало в 11 •.И . Слав•в е ... , с . 39, 54, 174.
11 Аll баб ни , А . И . Хро нол о rи• оалч ат ы хи зоо морфинх фнбул д н е ор о вс кого типа и з Крыма .

В : Труды V МКА С. Т„ 4, Ки ев, 1988, 5-9.

52 М и л '1 е в, А .• С. Анге лова . Цнт . съ 'I ., 26-28 .
53 Въжар о в а , Ж . С лав1нн н ном ади на тернторuта на днешните българс ки зе ми о т кра•

на VI - XI в . В: Пли ска - Прес лав . Т . 3. С„ 198 1, с. 21 .

~ В ъ ж а р о в а , Ж . Сла11и ск в и сл ав1нобългарс к11 ...• 115-120.
н В ъ ж а р о в а, Ж . С11ав1н с кото се1111щ е в м . С ту бл ата кpail с . Б е жан о во , Лов е шко, ИБАИ,
24; 196'1, 31 7- 326.
" А и тон о в а, В. С лав•нско сел ищ е в аул а на хан Омуртаг ори Чата л ар от VII - VIII в .
В : Сборник в пам ет на ор оф. Ст. Вакли н ов . С„ 1984, 106-114.
57 В а с и ле в , Р . Первы е ранн ес лаван с кн е о оселе нu в " раil о н е Плн ске . В : Труды V МКА С,
Т . 2 . Киев , 198 8, 211-215 .
51 А 11 т о в о 1 а , В . Ср ед но ве ковн ото сел ище в •аwата на 1 зов ир „ Внтннца ", Ш у мен с к о.

инмш . 4, 1967, 3-33.

59 Гео р г в е в а, С . С ред нов е ко вн ото се лищ е над раз валннвте н а антични. град А б рнту с.

или . 24 , 196 1, 9-36.

60 S i m о о , G. Necro pola feudal -timpurile de la Nalbant . Peu ce, 2, 197 1, 221 -248.
61 D i а с о п u , Р . Despre dataria „circ umvalatiei si а beisercii trenate" de la Niculite l. SC IV, 23,
1972, 2. 307-319.
62 С о m ~а , М . Die Slaven ...• р . 219.
63 Пак там .

~ С та н о j е в в Ь, .Н . На сельа Vlll - IX в е ка у Воjв од вне . РВМ, 30, 1987, 11 9- 146.

65 П амет иицвте от тер втор н •та на Добруджа са картнрани от М . К о мша (ц н т . с ъч . ) .

i'
182