1 Jj()JIГAJ'(XAJI """"""~.

-·- -

~ мж-пm'Т с 111УЭЕ1!11

К А Б И Л Е Том 2 БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ

НА НАУКИТЕ
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ инсrи
ТУТ С МУЗЕЙ

ACADEMIE BUlGARE DES SCIENCES

INSТТП-'Т ЕТ WL'SEE ..\RCНEOLOGIQUE

С А В У L Е Tome 2

Б
Edilioos de ГAC3dCmie Ьulgare des sciences. Sofia. 199 /

том 2

Софи• 1991

ИЗДАТЕЛСГВО НА БЪЛГАРСКАТА АКАдЕМИЯ НА НАУКИТЕ

 АВТОРСКИ КОЛЕКТИВ
ИТЬР ДРАГАНОВ, МЕЧИСЛАВ ДОМАРАДСКИ.
вЕJIИЗАР вЕЛКОВ. димНFJIИ ТАНЧЕВА-ВАСИЛЕВА. ПЕТЪР БОЕВ,
лю= ~~ов. НЕЛИ КОндОВА. ГЕОРГИ РИБАРОВ
ОТГОВОРЕН РЕДАКТОР
проф. ВЕЛИЗАР ВЕЛКОВ
ПРЕДГОВОР
През 1982 г. бе публикуван Кабиле" том 1 ~
археологически обеJПИ в тр:нrи,Асхия град К~б::оисъдъ:жаше пуб.rnп:ации на завършени
паметници - монети, амфорпи печати. В настоящия томпрсеучвания върху отделни видове
вече завършени обе1:ти, на оп:ряти монети надпи · предлаrат пуб.rnп:ации на други
, си, нехрополи и др.
Резултатите от проучванията и разrопmте през
първите десет години от ТJIХВОТО
започване бяха широ1:0 обсъдени на състоялия се през \982 п
г. ърви национален симпозиум с
международно участие в град Ямбол. Изнесените дохлади бяха пуб.rnп:увани 8 отделио
издание „ПосеЛИIЦен живот в Тракия". (Първи национален симпозиум, Ямбол 1982 г.)
В периода 1981-1986г. раз1:опmте в Кабиле продължиха по основните задачи за
проучване топографията на града и цялостно разrриване на обепи от отделните епохи. в
настоящия том са събрани резуmатите от прИ1:JПОченото разхриване на средновеrовното
българско селище и принадлежащия му вежропол, бяха оприти и проучени западната порта и
принадлежащият участък от западната крепостна стена на елинистичесхия Кабиле, изследвано
беше цялостно монетосеченето на Кабиле и 1:онтрамархите на Кабиле от III в. пр. н„
публикуват се и резултатите от по-нататъшните и редовни разrопхи на нежрополнте на града.
В настоящия том се обнародват нови могилви погребения от елинистичесrата епоха,
антропологическите проучвания върху среднове1:овиите погребения, rапо и опит за
биологична реконструкция на населението от средновех:овния Кабиле. Започнаха проучвания
върху фауната на Кабиле на основа на проучване на костните остаНIИ. Поради своето голямо

ili~il!Шilmll~li~lllil
значение отделно се публикуват две колеrrивни монетни находки, съдържащи монети от края
на VI в. пр. н. е. В периода 1981-1986 г. бяха разхрити нови терени от Ажропола на Кабнле.
Открито бе още едно скално светнлвще с много rерамични остаНIИ и rости от диви и домаш­
000000093gg9 ни животни, което е фушщионирало през I хил. пр. н. е. Раз11:рити бяха и периодите на
строителство на основното светитпце на Акропола. Открити бяха и нови схални изображеИИJ1
- на лъв (?). През периода се откриха много нови надписи на латинсm и старогръцжи езп.
Заедно с известните досега, ВСИЧIПI надписи се публикуват х:ато първи 1орпус на надписите от
Кабиле и обхващат епохата от IV в. пр. в. е. - до IV в.от н. е. Проучена бе значителна част от
11Лощта на източния сirЛон на Зайчи връх, rъдето бе открита южната крепостна стена и
занаятчийски работилници от римсх:о и IС'ЪСВоримсх:о време. Разхрита бе източната хрепостиа
стена от предримско и римсх:о време. Започна проучването на централната Чll;C'f -~- ~
елинистичес11:ия Кабиле със задача достигането и разкриването на аrората. Открита беше
цялата система от ями с керампа от елинистячес1ата епоха от различно време, достиrаши
lВВN 9б4-4ЗО
ISBN -О 4 2-2 (т. 2) дълбочина на културния пласт до 5,Ом. Установено бе разположението на ReIJXIПOЛ от
954-430-04}.4 (
многотомно нэ I хил. пр. н. е. римско и късноримса:о време запад но от западната крепостна стена, чието
11) Ap~eonol'Vчecn дание)
раз11:риване ~е продължи. Завършено бе проучването на термите в PJIМCIИJI лаrер, които се
"НСТитут " W)'Зeli - БАН
с/о Jusauior оформиха 11:ато едни от най-добре запазените в вашата страна. Предстои тпвото ЦJIЛОСТВО ~
Sofia
199\
!ГЪЛНО публиll:Уваие. Продължава разкриването на градоустройството на вое11111U1 лаrер.
открити са магазини, са:ладови помещеНИJ1, улица, късо оа „.„~
-ев партал нови части от
'
93/99(05)

5
КАБИЛЕ, ТОМ 2
 m.т се устаяо•ю:а ОСТЗЯПI u' СJ1НН11С11fЧсс.:а„а
__....._,.. сгена. рДtТО :Jll пр'W1 ми• ......, n _ това е базиmпrа № 2, 1:оято
...-~ ---- бе 11 бaзllJllПa 1 С& • r"'"' С:
фор11'фlо:аЮ1•·
--"-''"-..МЛ• 0тrр11Т11 пре3 rv-v1 •· ....... от 1 rvnr истори• от СУ „Климент Охридса:иц
наоеле1111~
,.......,,, )"l&СТ18Т студеn'" RJ r- бо ,
В раэ1оп~ ежегодно си п rno:a. КонсервациоlfJIИТС ра ти се осъществ.11ват
iowro ту~: npollCJlдlT учебната ра на разжоп11fТС е поета от Исторически.11 музей _
редовно от НИПК. Основната оргаиИЗВUИI
Ямбол. ста•• публижацР на резултатите от проучвапи.11та през
И ща. яаето1t1111n том предо на том 1 (l982) 1ато се нЗД.11ваме, че тази периодичн,..._
од слс.а ~nлизаяет ~,
петтоДJППRlf• пери
•
т, М&"' е предсmмен за печат през 1986 г.
ше проДЪJJХИ и за • 6-ъдеше· о
проф. Велизар &лког НАДПИСИ ОТ КАБИЛЕ

Велизар Велков

На територията на град Кабиле се

надписи на старогръцки и латински език откриха по време на разкопките, т.е. след 1972г
времето, когато Кабиле е бил военен ла~е~р~:зкх~х~дащи главно от 11-llI в. от н. е. Това -~
работи от територията на града са отк нв рта в Тракия. При случайни земеделсхи
започването на разкопките. Някои надпи~ с:нб надписи още от началото на ХХ в. и до
съвременни сгради в с. Кабиле. Те са из или използвани като строителен материал 8
където се съхраняват и постъпилите като ~рен~ и прибрани в историческия музей в Ямбол
от надписите, открити преди 1972 г са УJаини находки надписи от Кабиле. Само няхолк~
graecae iп Bu\garia repertae в тома са·~клю~ ликувани в съответния том 111 от lnscriptiones
обаче са донесени от кабиле. ни и надписите, открити в Ямбол, някои от хоито
В настоящата публикация се систематизи
разкопките след 1972г За пълно рат всички епиграфски паметници, открити при
· та се вuючват и н.111юи вече пуб
някои нови находки обогатю:а техния коментар В mпуванн надписи, тьй 1:ато
т. 111 от споменатия Корпус, както и някои надпи~и о~;fч~нн са и надписите, публикувани в
~~r;J.fи~~~т~~=рr:fг~"~~оучЖ::;0о~ ~~~иле. Включени са и вси~к~~1 ~~;~:ят~:::~~б~л~=~~~у~~
иле и по една или друга причина останали неизвестни В
предлагания ~този том „корпус" на надписите, открити в Кабиле до 1985 г се включв~ и
~адписът от евтополис. Според текста два от екземплярите е трябвало д~ се изложат в
к аа биле,
6иле. т. е. надписът представя част от епиграфската документация на ранноелинистическия

НАДПИСИ Ш-1 ВЕК ПР. Н. Е.

1. Мраморна плоча, открита при разкопките в Севтополис през 1953 r. Плочата е била
намерена в една зала на двореца в тракийския град, счупена на три парчета. У1:расена е с
фронтон и акротери, с вис. 0,63 м, шир. 0,25 м, деб. 0,06 м. Върху плочата има надпис на
старогръщи език с 37 реда, с вис. на бу1:внте 0,007---0,01 м. Сега в НАМ-Софа., иив. № 8408.
Дим и т ров, Д. П. Материалната култура и изжуството на тражите през ранната
елинистнческа епоха (IV-111 век). - Археологичесm открити~ в България. Софи.11 1957,
71-73 - превод на надписа на български езИ1'; Димитров, Д. П. Към въпроса за религията
на траките от ранноелинистическата епоха. - ИПр, 23, 1957, № 2, 65--81; Димитров, Д. П.
Севтополъ - фракийский город близ с. Копринка, КазаНЛЪ1хского района. - Сов. археологи.11,
19~7, № 1, 202-203, обр. 2 и превод на надписа на pycm езп; Dimitrov, D. Р. Neuentdeckte
ep1graphische Denkma\er uЬer die Religion der Thraker in der friihellenistischer Epoche. - Coll.
Latomus, 28, 1957, 184-193, No 2, tаЫ. 31, fig. 1 (=Hommages а W. Deonna)-.rpъ~ текст на
редове 27-34 (J. et L. Robert. Bull. epiger. 72, 1959, р.209 sq., No 225); Mthatlov, G. La
Thrace aux 1v• et 111• siecle av. n. ёrе. - Athenaeum, 39, 1961, р. 36 sq; Ве ng t s о n, Н. Neues zur
Geschichte des Hellenismus in Thrakien und in der Dorbudscha. - Historia, 11, 1962, 18-20;
D а n о v, Н r. RE IX Suppl., Stuttgart, 1962, col. 1376s. v. Seuthopolis - превод на надписа на
немски език; М i h а i 1о v, G. IG Bulg. Ш / 2, ( 1964), 146--149, No 17:31 --:--- гръцхи те1ст на редове
27-~4 и превод на латински на останалата част от ~са; M1ha1\o~ •. G. La Thrace et la
MacCdoine jusqu'a l'iпvasion des celtes. - Archaia Ma.k:edoma, 1, Thessaloшki, 1970, р._84;_ Фол,
Ал. Тракия и Балканите през раввоелинисrическата е!1оха. С., 1975, 116-118, 19_1; D1m1 trov,
6 D. Р., М. Cici kova. Тhе Thracian City of Seuthopolis. BAR Supplementary Senes 38, Oxford,
 е \..ш1v а u11;, владетелят на Кабвл
ихономичеспr и ПОJIИтич е, rрад, 11:ойто в ТС'Jи ro
Съобразно с nра11:ти:Н водещ в тази част ва Т~ - вачвлоrо яа 111 а. пр. в. с., е
храмовете на основните б а при таl:ВВа &р)101 DJ)Cmlcи о и.
явяват и свидетели ожества на СЪответвИте т решевието с ll:Jlenaтa с:е ИЗnaramt в
този смисъл намн ан~аклетвата. Заж.люЧИТелната Ча~ове. Тези божества по същество се
от 421 r. между с!арта r::A~:: :;о н8:'Unrcи от У-111 :а:::.м~':з~ Н Кабвпе в
в. А тин~, Спарта ~ Друrи rрадо'ве: ~~:,с ~рхо5, 68.f из~ ~рху Е&Меиви IШO"lll ~ев М11р
Cv Ла.хЕВа.1µ0111 i... 'Aµu··' • 'i:ri
7t'/)AEL X«L llc <l"JOIXL OЛ11µn1ato1 X«I ПIJ8oi v-,· •1...0„„• • 'А~
р ля на о.
0 п "-"IXLWL ' дОГОВОр М
арос, метрополията на Тас Т
ежду асос и Неаполис при Пocpe.IUIJlrleexaтa
- uu,....1 X«L n

ек~емпл~ра ~ разпратен за съответните ос, п.оf.~ отказа на Делфи, изчуьи в

По:ро~, µ.1o:v µЕ11 ev .ЛЕЛтоu~; µЩ11 В! .. .з; доrоZад~ве. т)ра.фсаvта.~; lcм-ii>.cai; тicrcnp;ц, tnijoa.i µicl:::P~
&р)lщ. Tl)v 6р1(011 llE ~ш1 тljv 6µ0Лoyita11 ' .Р ежду ~вмен 1 (263-241) с наемници ~ев с
ПЕруаµы1 Ell '!'b)L т7ji; !&pw1 µita11 3'1 ~lla.y~caфca:w clt; .о"JЛ~ ).10i11a.t; nooa.11«1; IUIL &'IQonw ~~ ~ lf&
'l'ou 'Aox);l)пiou .•. 4 ' 11:у р•.rщщ, µica 11 lli 1
iv Д~).w1, µia.11 IJi tµ MiТ11д-irnJ 1;.,, 'l'WI
Тракийският надпис е бил иэчуiан в чет
Фосфориона, храма на основното божеств ири екзе~плира. Едаииит е поставен в Кабиле nв
Аполон, в Севтополис - един в itpaмa на &,~~ гр~ друrиит на aropa·ra - при алтара на
царската резиденции, и един на aro ата н~е rове, основният l)'JIТ в града, свързан с
божество, както се вижда от други :Ткри при алтара на Дио11нс, също м11ого почитано
Надписъ ти надllиси в Севтополис.
възможно да ~л~::;:;е~;~ ~=~~~;иепиr~~~~ата докфумен·rации 11а Кабиле и теоретичеспс е
т к б - ...,. о или раrмеtгrиран
е стьт е ил подготвен в няiои от царските резиде~щии 8 Севто~олис или по-ве JIТRo 8
Кабиле от съветници (елини или траки), поз11аващи добре формулите при подобни сл~аи при
съставян~то на такива документи. Текстьт не е просто копие 110 елинсm нормативи На такава
основа о аче се разглежда и решава кощретннят случай с Епимен, като са спазен~ основните
изисквания при формулирането на текста и при неговото официално популяризиране (чJJC'J
поставяне в съответните ~tрамове). Очевипио се отнася за уреждане на политичеаи
взаимоотношения,
последствията.
за които НадпИсът не предпага подробни данни, а изяснява само
На~писът представя Спартак като владетел в Кабиле, съвремеtшик на Севт Ш. Приема
се, че тон живее и ръководи града и съответната територия в периода 320--280r. По време на
издигането на надписа той вече е определено доминираща фигура спрямо севтопола:ата
династия, както се приема от досегашните изс.i~едвачи. Неслучайно в текста Кабиле е поставен
пред Севтополис, а името на Спартак се споменава на шест места. Като се имат предвид
състоянието на градския живот в Тракия от ранноелинистичесхата епоха и хараnерът на
властта на Лизимах, то Кабиле и неговата област се очертават като едни от знаrrителните
центрове на нхономически, политичесJСи и rултурен живот. Изказана е хипотеза, че още
приживе на Александър Македонски, ю11ъде около 325 r., в Кабиле е била създадена
монетарница 5 • От надписа се вижда, че Кабиле в централната си част е бил изграден и
архитектурно в стила на съвременния за епохата ели11истичса:и град: с оформен rраДСJ:И
ruющад - агора, където са се издигали храмове и светилища. Споменати са Фосфориоll'Ьт и
алтарът на Аполон. Съответно на съществуващата практика решенията на сьотвс:тните
държавни органи били излагани и съхранявани в такива храмове.
Това изграждане на Кабиле, т. е. превръщането на тражийсхото селище Кабиле в град,
съобразен със съвременните за епохата градоустройствени принципи, е сrанало след 341 r.
Елинистическият град е бил изграден в равното плато между акропола и Хисарт.ка.
По време на своя известен поход в Тракия в годините 342-341 г. Филип 11 превзел
редица селища по поречието на Марица и Тунджа, но веднага след тоаа зaпo"lll&JIO
възстановяването им Демостен отбелязва мс:-Аrду тп Кабиле, Мастеlра,J];ДроВПIЛои
(последното все още н~ е локализирано). Тракийсiото~е~ :0~088 к~-:r=-са°':
неговото преустройство е приело даже и името на илип Фвлипоn врагове oтбeлJDllllТ
заселили ма.11:едоНW1 и елини. Не1сни из~ори из средитев в~рап8, и даже ceJIJllQCТo бвло
много „прс:стъпнн елементи-, които се или ~ с~ Cw:цccnyuт OIDl11I това
наречено по т1хно име Понерополнс, •· е. „град на ресn.пниц1П' · 0 •pc:NC сетпцсто н:мало
селище да се свърже с Кабиле или Филипопол в СМИС'ЪЛ, че за известя
тu:ова нарицателно име 6 •

.'
700 bisBc:og1s_10 n. Н:· R.dcr
338 v. Dic: Vcnrqs: Wcr!lcr: Die g:;'::_~
·
piccllilcll-r ~ 1
voa 700 Ьi11 JЗiv. Cllr. [J AulJ. t.fiDcllal J97S. S.115..No. IA
- da Alrm- П Dic Vcnriflda- ~ Wdl-
Scbmi11. Н. Н. Yc:rtri&e. 144-14S, No 204.
'
Di11c:abcr1cr, W. <XilS No 26611-
• ,„ ~ Ш _А~ 24. 1912, м ~ 17-23.
Драrаиоа,
•'
Strabo. 7, 6, Д. Каб11х •G.~~~
2: К-ОV, ~liL _а;,, · 5а. Alllica,. ХП. 1908, 77-79-, Ка111ароа. Г. И.
I. ...._.-...- ·-.....-
Цар Фашш 11 .и-. с.. 1922. 21~214.

9
 досеrаппппе р~шvв~ствоrо
датират от този период.
иэточно 03 s~'';;б;.;;~ ·~;~~~~~ -~~~u:
епоха, хойто достига до ' хаменни сrради. ооrипя майка, хоято след vп в
пласт от е.линвСТВ"i'ССJ:~:rА основи на монум6 енталнипериода след оnсриваяето яа вадnвса (докумеnтирана в RЗдПИс от VII-Vt':r) 1~·e. е известна У елипите като К~). , у фрмв1е
тази дьлбочвна се оче..... - 'lllТCJllloceo огатив о а 1953--1985г. са on: ' Около този култов център се заражд~ и :ато (J.rtтa:p Ku~i>.71, а у трахите след11а да71ЗllY'OI ~~A"IJ.
Биоl/)llфвпа на ~::,х:8сечеяв от него мон~.i;J~~~и~~АРТОКОТ. Едва мо11fт~ пр. н. е. и селището се назовава по името ООСЛИщеи ЖИвот още през първите вехове на 1 JUIJI.
благодаренне на о:,ж:ети с в:еrовв.1 образ в с надпис JЮПЮI случайни находхи и постъnленвя на елините и таха е дОJ:ументирано в сп:~ почитаното тук бо:кество Ka:~uA.71. Tu:a е извсство в
:"е~ :'1~~::Л~лис,
о:ж1'
6 остав:атпе в Кабвл:а при ~.:Э- Я~бол. Моветосеченето на Спарто~r
и неговата ожолност в сбвр1:ата всемr,3ще не са решени поради ограничения бро}i
засвидетелстван чрез наличието на храм от епатю~ т?'сr на Демостен. Кут-ьт хъм Фосфорос,
една от хипосrазите на хулта ХЪ" К ~- края па У в началото на 111 в. пр. в. е., с всьщиост
пост~редица проблеми, wпrов от ховто итла ' която Спарток поставя на своите монети, е Фосфорионът обаче не се е намирал на 1аквит
..... и..,..,1а,
иrр а ела ролята и на държавен каменен архпв· ""JJV
л-~пола tой б др е 1
0 случаи има и уrад
(1:а~ 0 е •из.--.
е.nвисп.
свп.
негови монети Засвидетелстваната царсха т на Траmя от ранноелинистнчес:к:ата епо](а е ял значителна сграда ' която е
извънредно ~н фаJ:т от потпическата историии~сrи владетел който приема тази титла ощ~ елинистическнте градове.) Очевидно тя е била изгnn"ена
а• _,,., аО ОТ СТОТИЦИ други
341 храмове В
Той е единственият досега за свидетелстванПредполага
траа:
се, че монетите
'
при ~ккте наследници на Александъ~ от неговата политическа биография.
на спарток са сечеRИ. ко гато са били
прастарият поставени
и мноrо популярен
~
градоустроисrвеиите · .--. нанаелниистичес~ия
основи
култ за 1абилеИЦИте
аrората, и то след
Кабиле.
про.Q"ЪЛ:кава в тази форма
г. пр. в. е„
да бъдеВсыцвост
почитан
именно по повод на този важен моме ремето на евентуаJШото издигане на Спарток в храм през цялата елинистичесжа епоха. Образът на Фоофорос става основен ЗВаJ: за rрада.
Около 300-2951290 пр.н.е. П и~ма се че надписът е поставен, преди той да ~ Струва ми се, че храмът е съществувал още приживе на Алсжсандьр Ве.лихи.
обиmовено се бдатира и надпиото~~-й н~ би про~снал в такъв случай да посочи тази титла в Надписът отбелязва и иалкчието на алтар на Аполон в Кабиле. Този хулт, проlПIПlа.л
сравнително рано в Тра1ня, е засвидетелстван за същото време - ~:рая на IV и Rа'lалото на
провъзгласи за азилевс, защ

III в. пр. н. е. в един НадПИс, открит в Баткун 11 • НадпИсьт е свързан с впаrьв 7ta:...jyupu; в
този значителен документ. С
По мнение на д. Драганов монетосеченето на парток се отнася към периода очевидно е свърз~н с подема в развитието на поселищmц живот през ранната С.ЛИНИСТJ111есо
281-277г.nр.н.е. Приживе на Лизимах Спартак не е моrьл да сече собствени монети с епоха в този ранон по поречието на Марица.
титлата базилевс. Той смята, че договорът е сключен след 295 г. пр. н. е. В този смисъл
хронологията на Спартоковото монетосечене го поставят в най-общи рамки в годините
290-275. • • •
К. Димитров издига хипотеза, че от края на IV в. до към 270 г.пр. н. е. в Кабиле е яа власт Най-добрият паралел за образуването на селищно име по името на Кибе.ла е
тракийска царска диНаСТИ.11, самостоятелна след Александър Вели:к:и, с двама представители: засвидетелстван във Фриrия. Диодор Сиuилийсжи (Ш 58.1), разх:азllаЙJ:и мита за рвJJСДането на
Сnарток - от края на IV началото на Ш в. пр. н. е., и Скосток - около 275 - около Кибела, отбелязва, че жато малко дете била отхранена от животни на хълма К·~~<А.о~. По това
г. пр. н. е. Той предполага, че Спарток сключва два договора със Севт IП и неговите
11
270
наслед11ици около 330-300 г. пр. н. е. име била наречена и богинята. Аполодор (Bibl. Ш 5,1) отбетrзва, че ~:рай този хълм по-rьсно
се развил град Кu~&Ла: т;~~ Фpuyi..~. Схолиас~ът към Лихофрон потвърждава тезидаЯВИ, 1:ато
След 70-те години монархическата власт в Кабиле се заменила с муниципална1. цитира Хипонакс (VI в. пр. н. е.), че именно по името на Кибела се нареnл града: Ь 'Inтc~~
Надписът в своята заключителна част поднася и някои важни данни за религиозния Ku~e:A.tv Т'r)V 'P&av Atyu, 1ta:pci то n Ku~ 71:0UI ФрvуШ~ 'Пµ<ia6a:L (Frg. 121 В). Граматиnт Хсро~
~вот Кабиле: съществувал е храм Фосфорион и алтар в чест на Аполон на агората в града
8

6 ще акад. Д. П. Димитров пръв правнлно об~rсни Фосфориона като ](рам на женскот~

(П в. пр. н. е.), който достоверно предава сведенията от Vll-VI в, пр. н. е., отбелязва:. Кu/!Ц7)
ожество. носещо епитета Фосфорос носещата св т " / тта/щ ФщvLx7J~. А..Еуста:1 /!е xoti Тj 'Piot Ku~E>.71 &11:0 Ku~!A..,,v 6рощ lcp<>u. Предадено е неточно Фомх71~ вм.
Фpuyi«,;IZ
Хеката и други женски божества с ~ ·~б етлина акъв епитет имат Артемида,
"8

монетите на Кабиле с факли в дветед ъни функции. Това божество се изобразява върху
·
2 Част от лява половина от мраморна плоча, вис. 0,43 м, шир. 0,085 м, деб. 0,027 м. В
изобразена култовата статуя на богинята рк~е. Върху някои монети някои виждат даже и рамкирано поле останжи от надпис на старогрыu:и езих с вис. бу~:вите О,01--{),014м, оприта
случайно през 1970г. в района на nсвоантичната базилика. Сега в ИсторичсепtЯ музей -
Тя си остава основната богиня - зак и~ии :т~~чевидно е била поставена във Фосфорнона9. Ямбол, инв . .№ 1-1068. 4--
rрая па веrового независимо същесгвр ване цВе града в периода от края на IV в. пр. н. е. до Велко в, В. - В: Сб. u~д. Д. Косев, С.. J985, 2 25.
Разкопките на Акропола от перн~да 1"977 р~~~~о храмът е бил значителна сграда. Чете се: TQ
връх. Открити са култови сгради които са би г. разкриха скално светилюце на Зайчи
ир. н;· до края на елииистическа'та епоха В ли използвани през първата половина на I хил
тш

~ремд нКРопола от юг, бе открито изобра~е~~х~асккалибата,

ела. фПланкираща
редставена лявата част на вход~
ЕТМА
BA:EJ fЭ«аL{м\iс;?)или производно
ея главата на m.ва в
отrрито нзоб · ърху СЪседната скала ф е седнала върху лъв 5 ТН:ЕП 1tfoл.щJ
-riic;
изображение, ~~=:е я нао ~ъв, също н изображение' на л~:~i:ща дясна та част на входа, бе ГАЛА Гot>..X[тatL?] или производно
слънчеви диска (?) Р щ а монетните изображения (?) В Фигура, държаща две факли, TAIK
оnсриват различ~ ~~ типа на известните от ПалеокаЩ ър.1? същата Сlеала се откриха и два IЛIA
басеЙИ'!ета в скалите, ~ик~ улеи, очевидно свързани с же ~~ ърху тези и СЪСеднИте скали се тwv хаста, извита на':~онена
може наби ЛJIВО
il, срв. р. 2; р. 2; при счупването -
изкуствено нзд11Лаиа в скал:~о и сега се събира дъJIС.!iовн~ в оприноrиение, открити са и малки Р. след ТTf.!N
хоризонтална xacra, вepofilfo от А; р. 9: ва
обърната на изток. При ра е ниша с място за подставка ода. Установена е и една голяма, 1:
долна част от отвесна хаста; Р· 3: на~ ва а:оято може да б-.де N IVlll М; р. 8: на жрu гори:
тип Троя VI/ в. 2. ВеРоятноз~опки на Акропола се отк иха на някакво изображение. Нишата е ~стото на счупването - rорен ъn..л 0~ ~) ~ изчупва маm:о по-1исо1:0 от веобходим:ото
към суровата и необработен=~~~~~иикалист връх о':де п~;а.l~мепти от известната керамика част от от11«на хаста. Бужвата .Q (р. - и вата част от предходната бужва Т.
звестно е, че така въз хил. пр. н. е. е възникнал култ ниво, като долната И част съвпада _с rop бупите и по xaparrepa на самата мраморна пnou
~ никва онзи култ към Великата
· По палеографията по големината на
к б МОН"11fТе на с
а кле Ну..,юма
- naproк Срв: Драган надписът принадлежи rьм ' елиниетическата епоха. ~. 1111И произаодио от --
повrrието "'-о•р• s•
_..,,„. "А
~=маrика, ~: ~~8~3{t> 2, lt>-2з. r~~·0 ~· Към монетоееченето Заnазсявте буюu1- • Р·.J"А&щ}
4 васопат n.w ава .цума за """rr Кабилс_ В р. 6 еД1111СТ11СВото
~1rJi~.;.~~~· ~is~ 0ReVJ.,., i9&,'~~~o~ _К N;.,,,\~s"~t ть"• ТJ>at:нй:::U~~IQJ~ 11Ла.дстелот Спартоt: от
1980.
ТО О'lеВи:диО СТ - J
може да се допълни Т7Jс; ''t0 • ra:A<i или производно Гиа{-r"'~
• .....--
·
надн„нrроа
llilнacrИтe тРа•11•
· · през
8 лиrичес 111 r ' . Д н ми r р Broпze
l'аl<нолсн~ оrнощени• lkroвeo в, дi.pJQ.8'\тa на
/( racian С Партож Кабиле.
Excavatioпs - възможно допълнение rьм ГАЛА е
Изхазаио е предпq.ложснис,1 'le 1WOH~
-r''" е на Кавар, владетел на т. нар. ~о ца~
• ва.дшк: от Ka&me ~ '"°~ r~
Ну..,изма'Гllж~. 19.~~r5о~л11с. с„; ~~~ta епоха Драганов г (Лвтореферат2 на итров, К. Монетосеченето
(J23'~}7J9~3, № 46--s ~·~·~1!. Векове. №
1( -- oins from the in
(rp. Г<Ш>:-r~и), са сечени в Каби:ле' · Пр11 под ви дуМI
епоха 11Пр -8:днчиrр'
2. 3, - 10, 1981, 1.

р"~9-57 °•.1( ТРJ.rийскатац' Д Хронолоrи• ва "'~.)С., 1984, 21-22;

- 1987 Jt> /·4 -18;

Герасим~. ·, ./( euenldecl:.1e ep1gr; h •P<:t:a дииаети. в I<абil.!онетоееченм-о на Спарток. -

'01nr11rov •0 hry . lllSaiptioas. _ ЖS -46, 1926, р. 33, N 1.
s а у се А Н. Тhе Neo-p PJ1 . . cd. А. LiJlliac
Mibailo~. G. Ю. Bu/1- ~Ь:Осd.1 114
ScЬc.r, 8erolini 1958, р. 339; Нcrodiui rdiquiac.
' 10 Laitz,
, . ъм "Уми„•аrиrа~Р •sche D.:nkmiiler Н
·• на ~ /( б . . . omma
1е през раю,оелнни~чспата 11
10
а иде. -- 11ли веs
W
. Deonn.a '7 28 1867, LycophrotШ Akundra_ П.
1." 322. ~ яа Кuар. 11CJFraD1 -.-а 8 TJ1811118- - ИАИ. Ц 19S9,
. 33, 1972, ll1-i13.- . " Герас11„оа. Т. Гм са СЖ'11:В11
111-118.

11
 &! МOl"JfO ,/11 се~олоа, wlllJllllCloTS8Cllli uaav...- - ---- . - -.-ч111

noлolllВI 81 JJI •· np. н. с. _. - - a m ! ! дъра:авн с:а открити много надmrс11 от CI( l~vi))O(ptimo) M(aximo)
На тсрнторнпа в1 OIDlllll'i'",;:;:;;i:П. главно като ваеМИRЦИ в елняистнческн apМJnr au •_us Lupus praef(ectus)
111-lf в. np. в. с., n.дето се cnoМllllPI&,. Псрrам 1• около 228 г. пр. в. е. надпис в чест на А тал 1· coh(ort1s) 11 Luc(ensium) 1
consecra v1't qщ· et castr(a) ocum
~~OJOдR,R~•CJ?OЩY~ТR; ol Cfll\lll~Ylmif.ICYOI щ npci, :_ouc Г(U.Jат«~ X«L ,'Av-ri?xov µclx11:~ posuit.
EinY""'J' 11«1 о! ~yaf.tOVC( ха• <rr~F'27615 . 'Е • дio,U3oY'l'O<; ~ тr.11 ттомµr.11 ты1 про, тощ; Г11:Лсlт11:1; драта с надписа е издигната от Кл
xap1a1"ijpio• д1i 'Afrli..ii; от KJDНJ[ • т- ~~ 1!1 8 ~, KUJ.w-rpci:тoc >«<1 'Axci:vvыv 'Aтro).).Ыviot; ~Л6о Веднага след пристигането на кохо та~~диА Луп, префект на Втората кохорта на енэите
Г::f~}J~ ~t~~~~~:l;::~~ п;ИеRе~:~О след 278П~.; (~П oJ тr,a:p!fyevov;ro с/~
')ocAcZTCIL подобни случаи култови церемо
т -
Р а в Кабиле той е извършил задъл- лук
нин (consecratio) -итетrите при
·
"':!""' . 1 . С""':' ;... ocixщ1Aroro"' l).oc~ovJ; р. 37: K«L 'П/У x•upci[v «UTЫV TOL<; 't"c лагер. ън като 11ай-ранният сигурно дати 11 ор1·ан11знраJ1 изграждането на военния
Т11" fr~
ГllAil r "'''" '"'""ои.: ,.... .... . . -
1j 11"'1 сiы «Uтt тос ~,... 1 ; р. 39: хро' ,.,,.,, тыу
r wтыv
- тто'>.cµov 17· Кабнле е от 136 г. от 11 • е. (срв. тук № 5) т раи надпис за присъствието на тази кохорта 8
Раз;лС..:ан~п от я:с нвдnис би могьл да се свърже и с присъствието на селевкидсжи.ч тази лата. Прави впечатление ос~бе;13~:".'~адпнс следва да се отнесе около и малко преда
владетел Антиох 11 (261-246) в Траа:и.11. Известен е надпис, открит в Аполони.ч, в коАто се опю111ения курсивното писмо. lалеоrраф11я 1111 надписа, напомняща в ип:ои
нзраз.11ва благодарноспа на жителите на Аполония към Антнох IJ, който изпратил военна Клавлнй Луп не е известен от други епиr афс
помощ на постоанно застрвшаванн.1 от келтите град". Й. Юрукова обърна внимание върху f
друг префект па същатu кохорта Публ11й Гав Б· ~~2нзвор11. От Адрианово време е известен
многоброltнн монети на Актиох JI, контрамаркиранн в монетарницата на Кабиле. Нейната с кома1~лвал кохортата в Дош~а Мнзня к и aJJ - ·щ периода 128-!Збr. ВероJ1тно тоА
1rонстатаци1 е, че тези монети са участвали активно в парнчно-сrоховото обръщение 19. Тракия. ' ъдето тя е бюш на лurep преди прехвърл•нето н 8
Фрагментарно запазенн.llТ надпис от Кабиле, коllто сигурно се отнася rъм елинисти. Особен интерес nрелставлява отбелязвuнст . · lJ
чес1ата епоха, в светлината на тези тьлхувани• постав• важни проблеми за историята на лействня и жертвопрн11ошеJ1Ия с които в к 0 113 coпsecratю · Това е ком1шеа:с от култови
Кабнлс през lll в. пр. и. е. във връзка с присъствието на келтите в Траки• или келти наемници където ще се настани кохорт~та на лаге 0 "iоелшя слу,ч.uй е трябвало да се освети земята,
3. Горна дасна част от мраморна плоча с висока рамка, вис. О, 19 м, шир. О, 115 м, шир н~ нридружавано е с нзднгането на rюдобн~' надпие бнло . э11дъJ1жнтешю при подобни случаи,
рамrата 0,035 м. деб. 0,018 м, в рамкираното поле надпис на старогръцки език с вис. на бухв~те римските провн~щин и сн, но rакивu са нзвt·стнн много малко от
О19.О622м. Отжрнта е при со11даJ1шн разчиствания в palloпa на JСЪСпоантичната базилика пре . · звестсн мн е подобен слу•13й -- при нзднгuнето 113 кастела Gholaia
(Дн.~u NJem в Трнполнтання, Северна Африка). Ел~ю векснлашю от 111 двr стов Jlerнoн е
ч г. Сега в Исторически~ музеl! - Ямбол, инв. 1-1283.
ете ое:
3
изпра~е~ю /Щ н_зrрадн. ла~ера н да 071·ане там: Ve_xillatio. leg(ionis) IJJ дug(ustae) ~(iae) V(iпdicis)
С'Луа.О~, т)uх.71• S(evcr1anae) qш1~ at castra Chol aed1fic(aпda) veшt Muc1ano et fо'аЬiапо co(n)s(ulibus) Vll\ к 1
r- - - - -01 vel т17iv)&pxov- (cndas) Febr(uarшs) 24 • а
rщ _vel--тwv- - -~ ~JouЛ~ иа:I В текста е посочен точно денят. когато вексилацното nрнстю·а 1 ш онрсделеното за лагер
[6 871f.10~------]Пr1Т.ON място - 24 януари 201 г. В този първи ден е било извършено и consecrutio от началника на
r---------------11·no военната част, цептуриона Га~ Юлий Дип1ус. Той го нрави с 1юссщсние 11u ге11ня (местното
r---------------JrEm божество закрилник) на Gholaш. Това събитие е препадсно чрез пру1· 11адпнс: Genio Gholaiae
r---------- 1 . ----хос1 /~го sal~te. ~ugg(ustor~m) / C_(aius) lu < u > lius Digпus/ (centurio) lcg(ioпis) 111 Лug(ustae)
Най-вероJ1тно се отнася за част от Т ~(1ае) V(шd1c1s)/qш [pr]1mo d1e / quo ad locum / veпtum est / uЬi domini n(ostri)lcastra ficri /
=~:Ле 6J.лr:еа~~е~~~::н архонтсс, 11адписъ~е=~;~ж::а11::;~т~В::-~ ~псват данни, че Кабиле е 1usseruпt lo / cum consecrav1t / ct ех р. Тук плочата, кон го е била открита в светилището на
военната част, е счупена 2 s.
т~кива институции са р~ lllll:Oll от гръцките КОЛОllИИ, напр. мессJб о kЪМ Кабиле. Възможно Надписът от Кабиле е по-лаконичен. Той е 1юсвете11 на офиц.1шлния пърJl(авсн римс1Си
871,....., тwv «рхоvтыv yvwµ71~:-:Y::Л~· Сраб. напр. н~пис от дполо~:2"0.Н:в" "Аполонн~, n~e:_o бог 1. О. М. Без дата е и е посочено само, че е ювърше110 consccratio на locus, т. с. 11а мяL-тото,
Отношенн 1 между К 6 есем рия 21 : тоu~ &рхоvта. • ,• •о,_Е Т'IJL {3оuЛ1)1 хо:1 тм където впоследствие е трябвало да се изгради лагерът. Това с дн. Хнсарлы. Възможно е
палеографната на буквите ;б иле и МесембриJ1 са засвид~т;;:~/rц1 дш8wроv д1011Хоuр[8а:. публикуваните тук надписи (№ 5, 6), еди11нят от които е м11ого фраrме1пира11, 110 конто са от
веро.11тно принадлежи на !СЪСачс надписът трудно може да се вани за 111 в. пр. н. е. По
време. нослиннстнчссrата епоха отнесе JСЪМ това време Най- годините, когато кохортата с в Кабиле. да са 011езн докуме1гги, които са отбелязвали сами•
д. К , а е възможно и . строеж. При лаконичния характер 11а надписите от Кабиле не бива па се забравя, че те са от
а;~и абилс през римско 8 през ранноримско Хадрнаново време, а посочените надписи от Африка са от времето на Севернте, когато
11с1ю вы1ре1и •••кои 11ред110ло ремс е имал своя терито ия
многословието във военните надписи достига сво• апогей.
~~кгуово;'I.~ органи. Най·бJ1Изk=~~~11я'. В над11иса о1· 144 г. ~тукк~о8ц)енrьр на военен лагер не е От територията на Тракия и Долна МнзнJ1 ми е ювестеn случаlt с Coпsccratio веро~rтно
ста ра11на. rрад през 11--/IJ в хои"т - липсват данни за rра'дски на храм, от селището Канднднана, (дн. с. Малък Преславец, Силистренсrо). ДоМИUllЙ
·· о е имал а
рхонти, буле и демос, е днтигон, управител 11а Долна Мизия, чрез срслства на 1 лузитанска кохо.рта пе><:ве~ава
сградата. Надписът е от 235-238 г. PRO„. „ (Domij/ 1ius л.n11goпus / v(1r) cpanss1mus)
„

leg(atu~) дug(usti) pr(o) pr(aetoreV ех quaest(ura) coh(ortis) 1 Lus1t(anorum) [Max1m1a) / пае

НАДПИСИ II--IV ВЕК ОТ
Н.Е. consecravit / dedicavitque 26 . б о "13 м _ о 28 м с
5. Дясна половина на мраморна плоча. вис. 0,65 м, шир. 0. 70 м, ле · ·• • ·
ОФициллви и б б
надпис на латински език в та ула анзата, с вис. J
v.-вите О 06 м бvrвата о · · 0,04 м. Първият
J л г
Ара от м СТРОИТЕЛ11и
n • • n
4. ред силно повреден но rю следващите редове може па се допълни. Открита от . бов през
горе 0,38 м, в сре:~;р, профилирана го 1980 г. в късноантн~ен пласт до разкрити• римски хореум. Сега в археологичесrата a'Ja при
Буквите 1 (р. 1) С 0,28 м, с надпис 11~ и долу, горни"т Л•в
иночни11 Сk.lюн ~а ~~~и2~ 0,07. Открита ~:т~11с;и език, вис. бу:r;:~ ~~чу1~ен, вис. 0,80 м шир. разкопките Кабиле.
Чете се:
ръх. Сега о uрхеоло . етов през 1984 г. •V"9--\J,045 м, р. 1-О 05 м
- rичесrат б · в КЪс1ю ' · [lmp(eratore) Сае] s(are) Divi Traiaпi
" D. а азu при разхо1 антична сграда на
[Parth(ici) f(ilio)j D1v1 Nc:rvae пе-
"о:::~:ьь~.·•••. w. OG1s No 280. ~ките вКабиле. Четесе:
„" D • &er, W OG ,•
0 нtenbcracr. w· O<'IS. No 748 • " Dcvijer. Н.
. ·1· ·
Pro•ojJQgrap hш m11tanum 1n·um qu.ar fucrunl аЬ Augu•to ad Galticnum. - /. U..wn, 1976.
ечuсз
"м'~1 •nbcrarr, w· oGI~. Nu 757~.
„ ю' ailo,, G IG ·а 1 IS. Nu 76~
РУ• . U&/ 1 •·
402 403. G 7. . -. . nie.aurш Linguae Latinae /У. Lipoiac 1900--191)9, со1.
" Ср;~в11н "'нчkН ювесrнн примери .1'1_ уп~:~rреоатз ~) •·. m· м ar uн<I. J., G. Wissowa, ROmiJclle
Ap~eonor111 24 "19•и•2· А. Гlunи~ч..: Nu 3КИ. 378•. v. COПSC<."r'1110. •ш:г~\IО, COПSlllU[IO, con/1nna1ю col~r;:;u 269 Sq.;'\vissowa, G. RE rv. 1901, col. 896 sq„
•• •• •. • • ,,. 2 <
" m ~с h м i 1о. (' ,„,
<>.
., •• , . об.:

M1h1i1„,, ·(i."IGGB~ula. ,I'·

:твиовrа
• Юruи1точна Т
Staatsvcrwaltung Ш._ 3 Aull. Веrlю. 1885 (n~udruckd ~~d.:r R~г'. Jktlin 1912 (Ncudruck 1972) р. 385 .
902:;q. 5.v. consccг.iuo; w„so~a. G. Rcli~on.un N- 1 (N leld dOCWПCDlel). _ Lilryaanhqll8 IX{X, 1972/197Jp.
No 392.
1- 1, Nu ЗIS.
P11irн1 0
10.10 средата на
„ RebuГГat. R. L'amvce des Romaans а Bu JClll о
12 llla.np.н.e. - 121 о ( ;Annec ёpigraphique. 1976. Р· 2ib~~з~~Ам« ep;grapЬiqut 1976. JI· 221. No 700).
" RebuГГal. R. Цкт. С1оЧ„ Р·. • Do uk;utcl/J in Вulpricu. - Kfio. J9, 1961, S. 215oq.
„ у е 1k о у. v. Zur Geм:hicblC CIDCS na
13
 --·-„ -
u · " ...... „.щ<Щена през 1 в. в Испания от средите на племето Л)'l:ензи и е едва от

ранните съставни части на гарнизона в провинция долна Мизияээ. Лица от тази кохорта- се
l"'„б\-•Vxx-·:j (m'p(eratore) 11, cщuJ""'-' спомен~:ат във военни дипломи: намерена в Монтана (дв. Михайловград) от 7. VIII. 78 г.
~~~t~] 0F:ontone le~~~% voc пр. н. е. в Тропеум Траяни в Добруджа от 13. V. 10S г.з5 По един надгробен надпис оприт в
Разградско, се предполага, че през Ф!1авиево~ТраЯново време тя е била на ла~ер в Долна
[voc Aug(ustI)] pr(o) pr( fecit ензите по неизвестен повод, нaй- Jl.:i~зия, ~ож~~н в Абритус: D. М. l (ulщs) Max1mus/eq(ш:s) coh(ortis) 1 Luc(ensiumysingul (aris)
[Coh(ors) 11 L] ucens1um Втората кохорта на луксамия лагер. По сигурните данни v1x1t annts ...
Официален надпис, издигнат ~~зка с изграждането ~= трети, надписът се датира в 136 r. В известната военна диплома от времето на император Антония Пий (датирана в
но някакъв градеж или във в втори m.т и консул ан получава втория империум от периода 146--1S4г.) тя вече не се споменава в гарнизона на Долна Мизия, защото, капо се
~~~:.Нса _Хадриан, импJР:;;!,.:Звласт. но понеже Ха:":Мисъл, че надписът се датира от
В този надпис не е J1сна три У та е tenninus post quem адпис е препис от № 6, за което има
вижда от откритите надписи в Кабиле, тя вече е на гарнизон в провинция Трахияз 7 •
През 1I в. кохортата изпраща вексилацио в Херсонес. Известен ни е войИИJС на
10 декември IЗ5г„ то т~з1~:.~1 Ако се приеме, че то:~т твърдо може да се датира в 136г. действителна военна служба, починал и погребан там: 1. О. М. M(arcus) Antonius Valens
декември 135 до кра.я на - графските данни. то над умент изяснява някои моменти от mil(es) coh(ortis) 1I Lucensiu(m) vixit ann(is) XXV, mil(itavit) ann(is) V. H(eres) f(aciendum)
известни основаниJ1 по п~е~ и 7 този епиграфски;ок но е че през 124--125 г. император c(uravit) 38 . От втората половина на 11 в. е известна оброчна nлоЧJ:а, поставена от воЙИИIС от тази
Заедно с надписи m,
вата половина на 11 в. :вес:т м'ала Азия, той е преминал през кохорта и намерена край с. Голяма Брестница заедно с други материали, произхождащи от
историята на Кабиле пrлзи п~овинция Тракия 28 · Идваи;иакия минава естествено по долината тракийско селище: Hirone (sic) ( = Heroni) santo FI (avius) Mestrius lus [tus mil(es)?] coh(o)r(tis) 11
Хадриан лично е посе~но п ез о. Тасос. Оттук пътят в ~нопол (дн. Одрин). Възможно е да е Lucensium votu posuit 3 ".
някои остров~ спе~ Тук /и основаният от него Хадри е преминал и в днешна Северна Разглежданият надпис и надпис № 6 отбелязват и името на управителя на провющия
на Тунджа и и аКраибци~е защото по-нататък императоароътт целите на пътуванията на Хадриан Тракия - rius Fronto, управител през 136г. досеrа той бе известен само в един надпис от
бил посетен · · звори че едн Пауталия (дн. Кюстендил) от 135 г. Надписът е строителен и се отнася за издигането на
България Известно е още от античните и и~н Касий отбелязва29, че във всички провинции, гражданска базилика 40 • Надписът от Кабиле установява, че т~й е остан~ у~равител на
е било военното укрепване на провинциите. Д оянието на крепостните стени на градовете и Тракия и през 136 г „ но не изяснява неговото име - [Vale?] rius или [Рар1?] nus.
през които е минавал. се е интересувал от съст Хадриан изрично се отбелязва че лично се е 6 Фрагмент от мраморна плоча, отвсякъде отчупена, макс. вис. 0,34 м, махс. шир.
особено от военните лагери. В биографията на locum castгa caperet 30 . В светлината на тези 0,40 м, ·макс. деб. о, 12 м, с надпис на латински ези11:, вис. на буквите 0.06 м. Плочата е от11:рита
стремял да избира подходящи места за.лаге~= Хадриан през 124--125г„ преминавайки през през \976г. при разкопки в сектора на портата na военния лагер в Хисарлъ11:а. Сега в
данни би могло да се издигне хипотезата. б ал като място за лагер на кохорта.
Историческия музей - Ямбол. А 23
Тракия. лично е посетил Кабиле и. го е изр~дица реформи. проведени от римската власт в Банев, Кр., Р. Лазов. Латински надпис от Долна Мизия и Тракия. - рхеология •
За тридесетте години са констатирани съ о и по отношение
т акия по отношение на градовете и границите на техните територии. а щ 1981, № 4, 39-41, № 5.
р • ш~ надписа датирани всички също в 136 г„ отбелязват западната граница
на военното дело. ''' • д М Т з1 Запазени букви:
на Никополис ад Иструм, т. е. границата между провинциите олна изия и ракия .
Създаден е и основният военен лагер в Тракия, което намира отражение и в пускането на ПFML- -
специални монетни емисии: Exerci[tus) Thraciae 32 .
От надпис № 4 се вижда, че след пристигането на Втората кохорта на лукензите в Кабиле - - \ XIMP ll СО - - -
е изграден военният лагер и негов префект е бил Клавдий Луп. Годината не е отбелязана, но __ - - OFRON 1 v - - - - -
от разглеждания тук надпис се вижда, че в 136 r. тя вече е на постоянен лагер в Кабиле и е _ - - - PRPR - - - - - - -
осъществявала някакво строителство. Издигнатите три надписа, които дават основание да се
ут а права хаста част от Т. В края на реда при
твърди, че поне два от тях са с идентично съдържание (тези два се датират в 136 г.), ни р 1· долна част от права хаста, следвана от др д- р 2: в началото наклонена хаста,
насочват да търсим обяснение в някакво важно събитие от историята на Кабиле, свързано с · ·
счупването - наклонена
хаста вероятно останки от , · · 3 реда
• 0 знак също за цифрата х. р. : в хра11 на
кохортата. Според мене това са строежи. свързани с доизграждането на лагера или просто е успоредна на съответната хаста от Х, очеви:Танки от 11:ръrла буква, най-веро„тно О.
отбелязано самото построяване на военния лагер. В текста fecit не е пояснен, защото може би буквата Т изчукана като l • следвана от съответния император със споменатия
се е предполагало от живеещите в Кабиле. че всички знаят за какво става дума. Двата По ~четанието на данните от кариерата на Тракия може да се възстанови следния
екземпляра са могли да бъдат поставени евентуално на двете порти на лагера какъвто случай Фронтон, за когото се знае xora е бил управител на ,
нми е изАвестен ~апример при построяването на крепостната стена на Сердик~ при император текст 41 :
арк врелии.
[Imp(eratore) Саеs(ап~) Divi Traiani]
преме~~~:т: ~ехо~;:и:а лr~кензите остава на лаг:р в Кабиле докъм 193 г., след което е [Parth(ici) f(ilio) ~1v1 Nervae ne-]
136-193 г. е зас~идетелJ~а;юС~п~;::е баня). Неиното присъствие в Кабиле за периода (poti Traiano Hadnano] . .· ) ]
служба. Някъде изрично е отбелязано щения на военнослужещи на действителна военна [Aug(usto) pon]tif(ico) ma[x(imo) tnb(un1c1a ро-
Повечето от тях. някои вече и ветерани ~че принадлежат на тази военна част (№ 18, 19). . W Dic Dislocation ckr r~mischm
ми но:ят тракийски имена. Това посо~в~а::тт~~~вещение на местни тракийски божества, са­ s
1 V cah. 11 Luccnsiurn; Wag~er, Au
tis Ьis Gallienus. ВctHn. 1938,
вCichori us RE !V, .1900. ~ric~. Pannonien. Moesicn und Dak1en :з~DЗа 8:..спнето Я• Гepмainit а:к.:
тракииско население, което кактq е изв~ произхождали най-вероятно от местното
части, разположени в райо'ните къде~·о . но след Хадриан, постъпва вече и в тези военни
Au:<itiliarfoпnalionen in d~n Prov1~\;i Moesi~ atquc in Dacia. Praha.
161-162; Bcne~ J. Aшul1a Romana' ето на cah. 11 Lш:cnsium в rрад ср
1vs,
~ -1'рхеолоп.-. 6, 1964, .№ 1. с. 20 •
.
• живеят. И в а но в, Т. Към въпроса за лаr.:руван
" Gagnat, R. Cou11> d" . . сл. н CIL XVI N 22; 50. б 11Т)'С Т. 1. С .. 1980, с. 17.
" За пътуванната на)( epigraplue latin.-. Paris, 1916 100 " CIL XVI N 58. 7 1923. 1924, 81}-81; Иванов, Т. Ар . . . . 1909. N
адрнан в Тра[на вж· р 1 J • р.
Strasburg 1890
G ь· ·
61
' р. sq.: von Rohde RE 1 · ew, · Quellcnuntcrs h
·
Н~ icht~dc:s Ka1se11> Hadrianus. Leip,;~· 1907 • l893, col. 502, 512 sq uc un~en zur Geschischtedes Kaisers Hadrians.
„ Кацаров, Г. И. ИJВ"fд-9. 1953,61--62. С Пeтepбypr.1908,<:.168(Annc<:CJllgl'3pЬiquc
" Венсдн~ов. Ив. ' • и:wпер. арх. со....,...· .
а na~; 0·i~·d6- 13:9 ed. anastatic.a, Roma· 1~6 ~4 8 sq; Henderson: ~.\1 ~us;l:-'/eber, W._Untersuchungen zur , 1 Ростов цев. М. И. ИзВС:СТИ . _. ·onen. _ Epigraphica. XXXVJП. 1976,р. 65,
" V'ta Н ads.s .. • 9, 2. • р. 143 eq. · е •fe and Pnnc1pate оГ the Emperor No t 66). ur Qeschicbtc ckr Ntcda1110siJchen Legt R. Нistoria V
„ ' а nаш 10, 6. „ . .
Gerov, В. Ep1gr.i.phisi:ltes z 1 !974 col.123.s.v. Froaю;Sy~Prxlidulll:
. . Gerov, В. Die Gretщn der . .
11
. Pn~pat, Вerlin/New York 1979 ro22m21schcn ProvinzThrakie ь· No 6. . G tGBulg IV No2057;Eck,W.REXIV 08 ~119"(PIR'Ps6);Tllomasson.B.E.La рко.Рм~
·-224:Колен •• М i Ь а 1 l о v, · · ' ю Папкриl Фро8Т
1956, р. 205 - ГО свързва с нзаа;t'ИIU р11С'Г ПoJJCIDI Ccll<*Q. nпо с напрuсво • ar. ..А
. Sirack.P.L.lnters" ' n tszurGriindun d . . .
Hadnans. Stuttgan, 19 33 р 1:ung·n zur romischen R .д~, Е:, В. Божилов g es Aurel1an1scheo Dakien. - ANRW •
Тhractae. ' · • taf. XV. N 815: \'s H~~c.spragungdes 11. Jhd~\I Архео_логих, 27. 1985, № 4, ~- 49. Т. 1, Goi.:Ьorg. 1984. р. 163. о1111 не по надJ111С'1 от с.
llanus Aug. Aug. Cos 111- Te1I. Die Reichspragung zur Ze1~ des • • Тс•сrът СJ1едаа да се 8'Ь:JС'ПU1
14 · · РР ( = 13{}-138); Rs SC Exctc1(1usl а по този от КабИJIС. IS
 (potJ Traiaj 00 нааnапu ( ) triЬ(unicia) ~ ) p(atriae) Кохортата е създадена през 1 в. в Испания от средите на племето лукензи и е една от
(Aug(usto) ponJ tЩico) may'f.o co(n)sule) П1 р atre ранните съставни части на гарнизона в провинция Долна Мизияээ. Лица от тази жохорта се
(t(estate) ХХ. i] (mp(eratore ) ' спомен~~ат във военни дипломи: намерена в Монтана (ди. Михайловград) от 7. VIII. 78r.
пр. н. е. в Тропеум Траяни в Добруджа от \3. V. lOSr.эs По един надгробен надnис оприт в
(Vale? ri] о ~rontone le~~~~ vac Разградско, се предnолаrа, че през Ф;11авиево~Траilново време тя е била на лаrер в Долна
[vac Aug(usu)] pr(o) pr( fecit ензите по неизвестен повод, нaй- ~~зия, ~оже3 ~и в Абритус: D. М. 1 (u\1us) Max1mus/eq(щ:s) coh(ortis) 1 Luc(ensiumYsingul (a.ris)
[Coh(ors) II L] ucens1wn Втората кохорта на луксамия лагер. По сигурните дaнllli v1x1t апшs ...
Официален надпис. издигн~тво:Зка с изграждането~= трети, надписът се датира в 136г. В известната военна диплома от времето на император дитоиин Пий (датирана в
вероятно някакъв градеж или :~ор ~а втори път и конс*~риан получава втория империум от периода 146--154r.) тя вече не се споменава в rа.рнизона. на Долна Мизия, защото, жarro се
от надписа - Хадриав. имп;р ската власт, но понеже в смисъл, че надписът се датира от вижда от откритите надписи в Кабиле, тя вече е на rарнизон в провиНЦИJ1 Тражия 31 •
В този надпис не е ясна три ун е teлniпus post quem ис е препис от № 6, за което има През 11 в. кохортата изпраща вексилацио в Херсонес. Известен ни е войниж на
10 декември 135 r., то r.;з;6 :~;аАко се приеме, че този "а;и;.върдо може да се датира в 136 г. действителна военна служба, починал и погребан там: 1. О. М. M(a.rcus) Antonius Va.lens
декември 135 до края на 0 п,афските данни. то надпис-;мент изяснява някои моменти от mil(es) coh(ortis) 11 Luceпsiu(m) vixit апп(is) XXV, mil(itavit) ann(is) V. Н(eres) f(aciendum)
известни основани.11 по п~е 6 и 7 този епиграфски:ок по е че през 124-125 г. император c(uravit) 38 . От втората половина. на П в. е известна оброчна IUIOЧJta, поставена от llOЙИИlt от тази
Заедно с надписи з пъ вата половина на 11 в. ~вест т м'ала Азия, той е преминал през кохорта и намерена край с. Голяма Брестница за.едно с друrи материали, произхожда~ от
историята на Кабнле ~и п~овинция Тракия2в_ Идваитки о ия минава естествено по долината тракийско селище: Hi~one (sic) ( = Heroпi) santo Fl (avius) Mestrius lus [tus mЩcs)'!] coh(o)r(t1s) 11
Хадриан лично е посе Т Оттук пътят в рак О ) Възможно е д Lucensium votu posшt 39 .
якои острови специално през о. асос. Хадрианопол (дн. дрин . а е Разглежданият надпис и надпис № 6 отбелязват и името на управителя на. провинция
:а Т ·а и Марица. Тук е и основаният о~ неr~е ато ът е преминал и в днешна Северна Тракия - rius Fronto, управител през 136 г. досеrа той бе известен само в един надпис от
бил :тен и Кабиле. защото по-нататък им че~дн!от целите на пътуванията на Хадриан Пауталия (ди. Кюстендил) от 135 г. Надписът е строителен и ~отнася за издигането на
България Известно е още от античните изво1:~н Касий отбелязва29, че във всички провинции, г а:жданска базилика4°. Надписът от Кабиле установява, че т~и е остана.1\ у~равител на
е било военното укрепване на провинциите. д нието на крепостните стени на градовете и /ракия и през \36г., но не изяснява неrовото име - [Va\e?] nus или [Рар1.] nus.
през които е минавал. се е интересувалф от със;о~адриан изрично се отбелязва че лично се е 6 Ф агмент от мраморна плоча, отвсякъде отчупена, макс. вис. 0,34 м, ма.кс. шир.
особено от военните лагери. В биогр~ и~та и _ locum castra caperetзo. В светлинат~ на тези О 40 м ·маiс деб о 12 м с надпис на латински език, вис. на буквите 0,06 м. :rлочата е оСкрита
стремял да избира подходящи места за лаге~: Хадриан през 124-125 г., преминаваики през през j 976 r .· пр~ р~зко'пки в сектора на портата на военния лагер в исарлъ1а. era в
данни би могло да се юдигне хипотезата, б като място за лагер на кохорта.
Тракия. лично е посетил Каб~ле и го е ~зр~:ца реформи проведени от римската власт в Историческия музеи - Ямблол. дпис от Долна Мизия и Траки11. - Археолоrия 23,
Банев, Кр., Р. Лазов. атински на
За тридесетте години са констатиран ' ноше
т акия по отношение на градовете и границите на техните територии, а също и по от ние 1981, № 4, 39--41, № 5.
нf воен~ото дело. Шест надписа, датирани всички също в 136г., отбелязват западната грани~а Запазени букви:
на Никополнс ад Иструм. т. е. границата между провинциите Долна Мизия и Тракия .
Създаден е и основният военен лагер в Тракия, което намира отражение и в пускането на ПFML- -
специални монетни емисии: Exerci[tus] Thraciae 32 • __ - \XIMP П СО - - -
От надпис № 4 се вюкда. че след пристигането на Втората кохорта на лукензите в Кабиле
е изграден военният лагер и негов префект е бил Клавдий Луп. Годината не е отбелязана, но ___ -OFRON 1 u - - - - -
от разглеждания тук надпис се вижда, че в 136 г. тя вече е на постоянен лагер в Кабиле и е _ - - - PRPR - - - - - - -
осъществявала някакво строителство. Издигнатите три надписа, които дават основание да се а п ава хаста част от Т. В края на реда при
твърди, че поне два от тях са с идентично съдържание (тези два се датират в 136г.), ни р 1· долна част от права хаста, следвана от друг р А· р. 2~ в началото наклонена хаста,
насочват да търсим обяснение в някакво важно събитие от историята на Кабиле, свързано с с~ ~ването - наклонена хаста, вероятно ОС:~Н:а~:Ъ~о за цифрата Х. Р· 3: в края иа реда
кохортата. Според мене това са строежи, свързани с доизграждането на лагера или просто е ус~оредна на съответната х~ст~:д~,н~ч~~и~анки от кръrла буква, "а~и~;е~~о~~нати.1
отбелязано самото построяване на военния лагер. В текста fecit не е пояснен, защото може би букватпа Т, ~~~r'Н:~о х~:о да~ните от кариерата на ~ра::-н:~жи;;:Рсе възстанови следния
се е предполагало от живеещите в Каби.ле, че всички знаят за какво става дума. Двата о съ га е бил управител на •
екземпляра са могли да бъдат поставени евентуално на двете порти на лагера, какъвто случай Фронтон, за когото се знае хо
ни е известен ~1апример при построяването на крепостната стена на Сердика при император текст 41 : . .
Марк Аврелии. [Imp(eratore) Caes(a_re) Divi Тrа1аш]
Втората кохорта. на лукензите остава на лагер в Кабиле докъм 193 г след което е [Parth(ici~ f(ilio) ~1v1 Nervae пе-1
пlr6-мест19Зена в Германия (дн. Сепарева баня). Нейното присъствие в Каби~е за периода [poti Tra1ano н ~g(!'aп)o~a[x(imo) trib(unicia)
служба
г. е засвидетелствано с
н
посвещения
на военнослужещи на деиствителна
-
военна (Aug(usto) роп tl ICO1 рО-]
. romischm
Ловече~о 0~~:: :;~~=~~ч~ ио~~~;я:~:о, че принадлежат на тази военна част (№ 18, 19).
sV
W [)ic Disloc:abOD
Lucensiwn~ndW~i:·~on Augusti• Ьis Gall~~~ • .;
der 6 19JI
ми носят тракийски имена. Това ~осо~;:авят посвещение на местни !Ракийски божества, са­ н Cichorius_
3\ \ coh. 11
~Е ~~.i=·Noric~n:Pannoi:iicn~oesi:ьa. l978. р. 43: За DР~:'я~\ l964, № 1,с. 20 и
тракийско население, което, кактq е изве~~о те са произхождали наи-вероятно от местното Auxililiarfonnat1~n:n ~:Xif;~ Romana in Moesia a1~uf1 'ruccns~.;,,. а град Гер..аюtА· - Ар~еол
части, разположени в районите, където живеяс;ед Хадриан, постъпва вече и в тези военни 161-162; Bene · за лаrсруваието на со ·
Иванов, т. Към въпроса
сл 50 т 1 с 1980 с. 17•
" Gagnat, R Cours d'. · . . · н CIL XVI N 22; · Т. дбрll"Т)'С · • ·• •
" За пътувани;.,.а на Х epigraph.ie la11ne•. Paris, 1916. р. IOO. „ CIL XVI N 58. Д 2, 1923. 1924, S0--81; Иаа11ов. 68 Anr>CeO!>igraphiquC 1909. N
Slrasburg. 1890. р. 61 · vо:дриан 8 Траки• •:о.: Plew. J. Quellenunters . „ Кацаров, Г. И. и;:A.li 9 1953, 61-62. С. nстербурr.1908,с. 1 (
Geschichtc de$ Kaisщ ~drianu Rr;.dcn. RE 1. 1893, col. 502 512 sq uchu';{e~ zur Gesch1schtedesKaiscrsHadrians, " В е не д и~ о в, И 8И Изв~~ имnер. арх. "o,...o:Rll· . hica. XXXVIII. 1976, Р· 65,
Hadrian, д._D. 76- 138 . ed. a~tat~pZlgR.1907.S. 14& sq; Hcnderson. ~vW еТhшs; Weber, yt._Untcrsuchungen zur „ р 0 сто в цев, М · · . osisCЬcn Ltgjoncn- - EP'grap . .
:: D.10 Cass. 69. 9 . 2. ica. oma 1968. р. 143 cq. · · · е L1Ге and Pnnc1pate оГ the Emperor No 166). . . zur Ges<;Ьichte der N1ederm s. v Froa\O; Symc. R: Нislo~ V,
" Vна Hadriani 1О, 6 . „ Gerov, В. Ep1graphisch&:S W RE XIV Suppl., 19786)4,~+~~mas~on, в. Е. taiaculi Prw:liduJD.
. _Gcrov,B.DieGrenzend• - ·. . No 6. ul IV No 2057; Ес k, · втов - (PIR' Р • • ~
//. Pnncipal, Вerlin/New Yort. 19 ~~ romischcn Provinz Thrakicn bis zur - . •о Mihailov,G. IG В ~юристПаnирийФро onocвanpuctW асп. ..А~'
. 31 Strack, Р. L. lnlersu~h ~ 222 -·2_24; Колендо. Е. в Б Grundung des Aure\1anischen Dakien. - ANRW 1956, р. ~os-Г0 ~~1'"1Pвafttf
1 вадписа отс. По;JСР есво.еn.
~n~ns. Stu1tgan, 1933. р. 14 9 ,~f. ~~urNo~a;'hcn Rcichspragu~gd~"'1~лJh~a, I-ApJteoмrиa, 27, 1985, № 4, JC. 49.
1 т. 1, GoieЬorg, • · ·~ 1% ~rьэсnво•И не: по S
aciac. • · Vs Hadnanus дug А · С 15 · Te1I. D1e Re1chspriigung zur Ze11 des •• Те"стьт слс:даа - 1
· ug. OS. 111, РР (; 130-138); Rs SC Exerciltus] а по този от Кабилс:.
14
 )s(ule) IJI J'\llU"'! .!'\-••·--„
ftest(ate)] :µ, imp(erato~) 11. ~-
[Valeri?Jo Fronto[oe Jeв(ato)-;- Най-добриат па
(vac Aug(usti)J pr{o) ~~~ J сьnржа по'IТИ cь~eJI irьa.r този вад11вс,
строежи с Еултов хар фо~~~ ~ също е вз.=а.8.;' 8 Трuц кра.1 с. Поповвца, Пло11Д1111СКQ
(-------- IJ1Jllla аналогия с предишния НадпИс № 5 от Каб
Tu:a вьзставовевип те~ст по~~~:,8 последния ред е стояло и името на кохортата~е, :7'"'[vJt:5 x>.('iJ-.ou XOLL 3-,]µ.о~~ 1"~ ~t; ..ь;.,, Е~/ тшv 11~ ~ п<! п~вод Ra ~JИDевв or
Avт(L~yt i.>.o.; Xpuai u/ • t.111«L(,)" ~1l-Щ/B11iu'IO' Х - 'nJt; "ТОu CIU'lmWnlt; ~„ ofxou ха&~
m
таrа че може: да се прс:дполоd. а
nymr.пm:. оча мис. дьл. О,37м, махс. вис. 0,24м макс
OEl'Ыv Ь. -.;;;.,, lllic.iv i';/ept.1~"1-n:Uoьщ тiji; -~CU'!Js;i~i; ~~]о:!~~& M~i; Пiniou ха
7. горен ЛJ1В ъrъл от мраморнаПлочата
пл , е завършвала с двоино
- ф • . nпtp
про илярана ращ ·
Надписът всъщност е е . u - "°" l"'"'\.LO„ XAIL тQ11s 1у.щ... M"l"fli
от селищата в диВ от наи-раВИИте оф
0,23 м, оnупен от всипи с~раяи~та _ леко жонховидна. В надписаното поле остаяnr а, ИНСТRТуции - дъримсхата провинция Траця ...... ~а.лнв до:rументв от този вид, известен
вьишвата - по-широn. вътреиmбухвите О,06м, бужвата 1-О,075м. Буквите се отличав от ржавни, провинци • - ....ето са представени всвчrв оф
надпис на латвв~ ез~~ н;,,и paз11:o1JJ1:11 жрай портата на военния лагер, където е ~т с Датирсането е дадено също офици: и градски, подредени съобразно с из„.........~алви
лед споменаване на и о по консули. ---....... ред.
добра~ изра па. ":;1'8 8 стевата ··r-~ n.свата античност. Сега - в Историческия --·.т„еи
преупо •.,.,~в при поправап
rrnf"1 ~"1.! както впрочем се среща и в мператорите - самото име на Аятонии
- Ямбол. римският народ", после ?уrи НадПИси от провинциите от това в еПий не се споменава,
Заnазеяи бупи: в периода 140-145 r.)•J:°tл:1'C:e% н: провинция Тракия_ Марх =-овий~=: r;птьт и
IM.J. Неизвестен е от други извори и фа посочен ~рохураторът в Траrия Клавдай П~;:ел
PART н~дп"!си. И на !рето място, където с::rи е наи-ранният прокуратор за Трахия, поз~т ~
ГR Ouotp•a.vщ 0Eoxp•"TTJc; (praefectus Variaпus The:rit:soc) ~чат rрадсжите органи, се явява едиВ litatpxoc;
ле в административно-селищното у • . ова поставя въпроса за мястото на Каби
В р. 1 вuрая се вцда долна част от отвесна хаста; р. 3: останки от букви с права хаст епарх (префект), който в такъв хонте~о=~в~ в провинция Трахия и за значението на тоз~
извита горна част - вероJ1ТИо D, следите от втората буJ:ва са аналогични с начин а 11 забелязано. Предположението, че може би с~вестен от други надписи в Тракия, както вече е
изписване на R в р. 2. а на
някаква част от провинцията не е по отнася за административен ръководител на
Може да се възстанови следният текст: От известните ни надпи ' дхрепена с доказателства4•.
си и други извори за Каб
Imp[(eratore) Caes(are) Divi Traiani] организиран като попития с перегринално прав ( иле се знае, че през 1-111 в. той не е бил
Part{Ь(ici) f(ilio) Divi Nervae n(epoti) На-] други градове в Тракия (Филипопол Ав о това се вижда и от настоящия надпис), както
dr (iапо Aug(usto}-----------J липсват данни, че е имал буле и дем~с" (!ста Траяна), не е бил колония (като Деултум),
~----------------~ бил KWfL"I· Кабиле очевщЩо сериозно е.остр
ледователно в административно отношение той е
72 п адал при завладяването му от Лухул през
Теrстът в своето начало показва, че се отнася за на не . а:~~~~-~~ до началото на II в. няма никакви дан.!'и за състоянието, в което Кабиле се е
.:i8f'и3ll, но по разположението на буквите показва извести дп от времето на император Р · щност военният лагер се изгражда кран Кабнле така както възникват и
. и 6, rоято също са от Хадриdново време - 136 г Без а разлика от предишните надписи подобни Влаrери в дн. Северна България и покрай Дунава, край по-стари тракийски ~~r:
сиrурност и този надпис в 136 г., очев о е . да сме в състояние да датираме със селища. оенните части стимулират ижономическото развитие на селището и то се азвива и
rp~ изработен също от Хадриано'::' вре~:е се отнася за официален надпис, много някъде добива и градски права - например Абрит, Ескус, Рациария, Утус, дсаJ;,с, и д .
. ра от мрамор, вис. 0,91 м шир О 48 б Запазва се името на местното селище под една или друга форма. Всъщност Кабиле през 1J в.ре
~~бужвите О,025м (р. 1-10), 0,013~ (р '11'-1мs)' дАе . О,23м, с надпис на староrръцки език вис бил такова селище, което през 144г., а и по-късно, поне по известните ни досега данни, не е
·-ноантичяата базилих · · рата е открита 197 • · получило права на rрад. До:ри .в надписа, издигнат от военната част в Кабиле през 272г.,
Сега в археологичесrатаа,бrьдето е била преупотребена като стрлgез 2г. при разкопки на
Dimitrova А/ В. аза при разкопките в Кабиле ителен материал в артия. селището е отбелязано като та. ка.а-.роt Кж~u>.~с;. В този смисъл и префектът на стануващата през
11, 1974, Ш-146. аь' 1e11rag zur ~eschichte Kabyles und Th . . 144r. uкохорта в Кабиле всъщност е и фактическият административен ръrоводител и на
базИЛИJса .№ 1 в Каб~ле (Ann~ ep1graphique 1974 No sso{aД1ens 1П dег Romerzeit. - Thгacia тракииското селище. Смятам, че споменатият префект Вариан Теокрит е именно префектът на
кохортата, и затова не се споменават други градежи институции на Кабиле.
Чете се: . - абиле, Т. 1, С., 19s2 с 118 ll2митрова, Ал. Разкопки на По въпроса, защо не е отбелязано и името на кохортата, която префектът е жомандвал,
-123, табл. VJ.
·r.'Ay1t&r.,' '"'X'J•
•
, ~ 'tij~ тidv Ic~i;,.
' · '
би могло да се обясни с факта, че лицето е познато на местното население и че извършеното
посвещение по своя харажтер е свързано с селището, а не с кохортата. По данни от надписи,
~u &14µ.о,.;;, •
114 • - -.„ открити на територията на Кабиле, аз изказах предположение, че през 11-Ш в. Кабиле е бил
5 ~ ~ au-.xl.~тou център на отделна територия, вероятно на селището и на военния лаrер 45 • В светлината на
~ ""Jl.?u 'P„114i„v
'IJY~ovcU( о>vто,; тези данни се поставя хипотезата за своеобразното административно положение на Кабиле
~(ч~u) ·л ....„viou z··1]•„vo~ през II-lII в., което все още не е напълно ясно. След Диоклетиан Кабиле вече е rрад (полис) в
"1RTf'07tou -rou смисъла на това понятие за късноримската, съответно раиновиэантийсжата държава, когато

10 ~(~U) io.„aюu П1tw.c'LYOu

l'lt<lpxou 0' •
съществуващите селища и военни лагери се обединяват и териториално.
Споменатият Нарцис, син на Зенон от Перинт, се появи и в един оприт през 1984г.
EЭeo"PLTOu, 'ЕМ Uiitpl.Cl"?u надпис (тув: .№ 13), при разкопжи на източни~ склон на Зайчи връх. Or надписа се вижда, че той
хато - 'IJVц; OL
A1]L'~i'IK1t~,;_ е изработил релефа на Асклепвй. В надписа от 144r. той участва в построяването ва :rултова
тr.m.~·-~ ~yop11iov .r1t-) сrрада (светилище на Хераrьл). Изразът "E:AA11v~ ol X1ZтoixouYТ~ С-. Кж~uЛ71L 'HpotX).i« 'Ayop<riov
IS ----..1tv l«<t .:,_. ( 'Ч. xotт&ax&uotaotv xoti .Xiptipt.1a1tv означава, че въпросните елини, очевидно тьрговпи, са построили
'::pow;~~ 'tij~tcp „„11v) светилище на Хераrьл и са го осветили, като се пояснява, че „сградата е била премислена
1]~ NчiUocrr.u z. Xllfт1tcnu:u-] предварително" от Нарцис, т. е. че той е бил нейният архитеп, но фапичес:rи той ще да е
П&\IL"6iou I 1]-....v(o~)
изработил и самата ·статуя на Хераrьл, rапо може да се за.vпочи от надписа в чест на
>l.Clt Л.0~1t~,„ Miitf~i!L<ui)
'1 ·,__ Аосtт„, ,; .:.r Асклепий. Към примера за подобно строителство, организирано от елини, освевва118дП11Саот
Офв ou....,.~ frP1X~1t lt"i тоц;] Поповица, може да се обърне внимание и на два вадПИса, оприти в Пернат. Or таста им се
TQ ПОЧИТ IUСалев 11адJв~с
Лvn..„ У-~ 8а
„....., ""А1111 Xen..- - ' 83дИ11fат от СЛИ111t:
D.. -~-.i Aro 8" •• М i ha ilov, G. IG Bulg. 111/ 1, No 1453. В. р. 7. МиuАпов ВCDpUllJIJIO ОТХ81ор1U1 8CllOТO '1еТС1111 ва осн:тарпс
• 1Ф ЛoJUtaa А. Р....СJСи чрез поr-:.....
~Щи а kаб издави•. Даваме теЕСТа според Cagпat - IGR.
вит и т.._ с ---1N1111ане
таtипиА ~
11.ле, поп
иа с~ овод ва извършеното от
„
В 148 r. тoii вече е co(n)sul) su/Цcctus) а Рим (а ADDie ёpigapЬiq~ l'U4, No 1.02). , ...
-. ... АшJСс ~ue 1974, р. 152, No 580: u pП:fet Varianus ТЬcocritus est li 1а lele d uпе suЬdivilioa с1е 1а
аrси._. 11адnн е. По споменатите консули
16
сът е даТRрав TO'lllO • 144r.
1973, 407-411.
„
provin~; Велко В. .Епвrрафа:и прввос nм llCl'Opami • r:raorpiфun 1111 Jl8МCD Tpua. - В: Сб. Ал. SYJJМOL С.,

3 Кабuе, том 2 17
 от ДЛCJ'Cll.nдt"'„-: - х ixтioYCE тоv X!XL/ •.•flUAJ\V• .... „ _...... •-л.-~~- / X.IX't'a.a„
-n"
-
че търговци,
• /'
дolJLIJllЛ 0'(-'•ov)
• _..., „,.. ., n Ар=
AD.10..I Р • • •pia:vтcz/ci:v.:aт71cra:v• 'rEtµ1)~ / ;(IXptv
..,{k.it '[ОУ !J[YO •д ~
, или „.Г1 Т, 1, R в думата Athoitorum; р.7: U; . 9. . . .
"',мТ, ul
0 &71µщ1 ~/.1·1;-- ~µ6'10v'~ .~ , 1 • тО пi)~oi; xa:-r1Xcnt.E1Ja:cr1Xv-ra· ЛE-,IXv~pe~ о! курсивно. Съкращенията в р 2 DD Р · В, р.3. Р, р.5: l. Буквата Q (р 7) е .
· 'A)_dixvЛp.:..-, 01 :tpirrfl
damnatio memoriae. Буквит~ в р~Sв ~~5 ~обозначени специално. в р:5 и р~~':~е':ч:
',\p1t0Xp!1<'r10VIJ.' 'rOY _ • 47
~ , ·- :..:„--lflo;-.A1ov ; • · (J!l<Y -rtµ'ljt; X,IXPLV ·
:iow.т. Х41 о &т,µо~; •• ..._'Р"' · iiv&p•x.,.,...; !XV&<J'r"/1 хитектъ т на светилището на Херакъл но Jf възстановяването на първоначалниJ1 текст. 3 изчукани достатъчно добре и това лесвява
'Ч"'r~-mxiµEYOil tv П.:рt.&>~ ~а. е бил не само ар посочване на неговата дейност с rл~гола възможност да се определи приблизителнатаа~еното начало н завършек на НадпИ~ дават
Този Нарцис. ка~~а неговата статуя. ('амот~ тават неговите творчески качества. Пред ред имаме в р. 7, така че редовете се очертават с рина~~ редовете. Пълната ширина на един
очеВJ!дНО '!_ сr;улпто~ често. наrочва. че се по:у~птор, по произход от Перинт, който е съкраf!-1.ения са използвани. в р.4 вместо очакв около -2_5 ~укви, като не е J1сно къде капи
r.povoau. конто не се_ осттз на един архитект и ища _на Херакъл и на Асклепий, а също Antonшo в дателен падеж. в р.10 личат следи 0:~~~~:tonin1 в родиТелен падеж е написана
вас се раз~~;и..::~~те години на 11 в. две ~~е~:;ой от откритите статуи от светилището на точки за разчитане. Изчуканият текст в р 13 1 хасти, но те не дават сиrурни опорни
построил в ли двете стаn'И. В тази светли ме дали и те не са работени от Нарцис? повтаряло евентуално името на Гета КОЙ!. и 4 не може да се разкрие. Ако тук се е
Атака е израббоихати могли да сеагората
сtrлепии
'датират(наот римско
това врето сdлище). респ. светилището на Херакъл ~ ясно. ' 0 се очертава да е консул, тоrава изчукването е
Ал. Димитрова търси от неJ1 базилика. Запазените имена Antonino (р.4), Iul(ia) ( 5)
района на раз.r.:опаната и проучена вис 0_62 м. 0,26 м. деб. 0,30 м. с надпис на старогръцки ииуканото име. от което може да се възстано~~ Са~кращението за двама императори и
9. Ара от зелен пJ1съчник. м,:с~ о~ита от Зл. Гочева. преупотребена в късноантичен имената на императорите Луuий Септимий Севе Ка (аг), дават основание да се допълнят
език, вис. на бупите 0.33 м. Ара и сега. надпис със същите титулатури, също строителен~~ хр.f:калда, Гета и Юлия Домна. Подобен
градеж на Хясарльn. nдето се намира е известен от Африка4в. на ионис и с почти идентичен те!(ст
Чете се: Възста11овява11ето на императорските имена е направ б
---М ...... IЕП:\.\!2.\ кой от императорите с какви допълнителЮt титли е бил пено при лбизително,бездасезнае
--jE.1..\1.\:\---H ..\.l\AK . _ _ u1ирина на редовете. п о тези данни надписът следва да се датира
осочен съо разно с евентуалната
в периода 0 198 _
.\ Р.ОВЕ. Н ЕГЕМО.\Е1'0 i,y•µov:uov-roc; (-rou 8 ~,.,,~) Каракала става Август (в надписа са посочени двама двгусти) до 209 г . т Г г. когато
AP01'jl..\~HMjOП.IO o<:x<Пjµ(o-rx-:-oc;) =clanss1mus, , Цезар, става съшо Август4Q_ „ когато ета, дотогава
5-EI \ТП :\ ТО1'\'. -~ umrttiюv{-roJ с;= co(n)s(ule) Aup(1)Лtoc;) Ако в р. 8 с Antonino се предават имената на консулите за годината когато е построен
-Е IY..\ .... AYP храмът, то следва да се допълни Antoшno et Geta cos. В р. 13 и 14 имаме' също изчукване на
имената. което би могло да се обясни, ако е посочено н~е:о на Гета. В такъв случай надписът
----1:\'K ..... YЛNON може да се датира през 205 г. Imp._ Antonшus 11. Р. Sept1mшs Geta Саеsаг 11инаrи изчуквано по
Р. J: след м мJ1сто за около 5---б букви и отвесна хаста, може би М накрая на реда горен ъгъл надписи, или в 208 r. lmp. Antoшnus 111. Geta Саеsаг 11 също изчуквано по надписиsо.
от евентуално:'\.; р. 3: след ОВ следи от долен десен ъгъл L може би Е.Буквите трудно се четат, Споменатият управител на провинция Тракия Квинт Егнаций Прокул, се споменава за
поради силната ерозиJ1 на камъка. Буквата о е предадена четвъртита О. Лигатури: р. 3: Н, r; пръв път с трите си имена. Той бе известен от надпис във Фнлипопол, но името бе прочетено
!'i. Е. неточно като EK(ouL-r•щ) 11 ?;,хлr,.;. Правилно бе отбелязано. че е бил управител на ТракИJ1 през
годините на императори Септимий Север и Каракала. Г. Михайлов обръща внимание, че би
Вероятно се ornacя за официален надпис, в който се споменава управител на Тракия, от могло да се чете Egnatius и да се свърже с Q(uintus) Egnatius Proculus, което всъщност се
първата половина на 111 в.
потвърди от надписа от Кабиле. Този Квинт Егнаций Прокул правилно ще се свърже с
10. Мраморна плоча. счупена на 25 парчета, открити при разкопките в термите на известния с това име cos. sufТectus от 219 r. и ще допълни данните за неговата кариера 51 •
военниJ1 лагер на Хисарлъка през 1983г. от Н. Танчева-Василева. Приблизителна височина В светлин;па и на данните за управителя на Тракия надписът от Кабиле може да се
0,58 м. приблизителна ширина 0,68 м, деб. 0,02 м. Върху едната страна надпис на латински датира в периода 199-209 г. без 202 г „ 110 най-вероятно в 205 или 208 г.
език. които е по-ранен, а върху обратната страна - надпис на старогръцки език изчукан В края на надписа вероятно е уточнена и датата на освещаването на храма - 1
почти столетие по-късно. Вис. на буквите и в двата надписа О 03 м. Някои букви в л'атинския февруари 52 или няколко дни по-рано.
нпардnиис имат полукукрсивен
разкопките в абиле.
характер и са с различна големина.' Сега е в археологическата база Същественото в текста на надписа е. че отбелязва построяването от страна на Първата
а) надпис на латински език кохорта на атосците на храм на Юпитер Долихен. Това е първото споменаване на култа на
това божество в Кабиле. Като имаме предвид, че плочата. която е била включена в градежа на
Чете се:
хр.~ма, е останала на това място до началото на IV в„ тъй като няма данни за счупване, а
шшъшю здрава е била преупотребена от другата страна за надпис на старогръцки език, то би
[В 1 ~ 6 . . .Л[у„о~·I ..Uz'ljL
ona ortuna l(ov1) O(pt1mo) M(aximo) Doi(i)c[hen ] могло да се допусне, че и храмът на Долихен е изпълнявал тези си функции през това вре::~
Pro [sal(uteJ] D(ominorum) N(ost ) 1 ( 0 Запазила се е между другото и червената боя върху латинския текст. Храмът се е нам~рал
е\ M(arci) [Aur(eli)] дntonino ( .r)r~m [ mp eratorum) [L(uci) [S] ept(imi) S[ev(eri)] военния лагер и очевидно не е бил разрушен по време на готските нашествия в раиона на
5 (tae]Caes(aris) et lul(ia ) [ щ ugg (usto_rum) et P(uЫi) Sept(imi) Ge-] Кабиле в средата на 111 в. За годините на Септимий Север и Каракала има сведения и за
c[o)horte 1 Athoitorufmi .... -~-~~~ustae) matr(1s) castr(oгum), mil(ites)? in] издигане и на други места на храмове на Юпитер Долихен.
DE Q(шnto) Egnati[o) Prfoc] 1 1 ( Споменаването на cohors / Athoitorum на постоянен лагер в Кабиле показва, че тя е
pr(aetore) fecerunt templum u~ 1eg[ ~to) Au[g(usti) рг(о)] наследила coh. 11 ·
Lucensшm, след като последната е била прехвърлена в градЛГермания
наНJIКЪде
J5 км
[Geta??cos]„. YBATHENio~ о ПIПО et] около 193 г. Тази кохорта. бе вече засвидетелстван~ :0~~~~ ==~~~~::~лн~:~~~а служба:
IO [„„.] л~77 YARJUS М „. „ североизточно от Кабиле, и то в. надписс пост~вен 0 _ • \ r./ · _ Епитетът Антониниана
[ )VA 1 ( „ „ . „LI . ). . v . /(
тсрw'П)<;) r V't'UJV VL:XV'IJ~·
Kal~~d~:)toFre) rгаг1s
v~l- vacе) llI.III /// //// //
.\OoEL'rWV S3
['/jjj iii/tl] Лt.р(-~Лю.; louЛt:xvщ к-rар•ос; тшр1J<; • · Каракала или император Елагабал .
показва че тя е била в района по времето на император Ш
Новият' надпис потвърди, че лагерът е Кабиле и че е тук през 8·
р 1 Фрагмент с неясно м . А Е.;,,,[1,.:;,с; тr,)'ic; х1;р!щ;
. е изчукан върху ра ясто. ESJ •• G 0 d d с h 11 d, R. G„ 1 В. W ard-Por k i ns. 1:,he Lames tnpolilanus ш thc Light of recent discoveries. -JPS, 39.
~правляващите импера:а;а_с гръцки букви, последният 1949 р 86 ( = Annee epigraph.ique 1950, р. 44, No 1-6J ..
укаи с различна rолемин~ и по също е на гръцки език K·p. l4 - съдържащ акламация към . 4о Flu!J, М. RE 11 А, 1923, col. 1568s. v. Sepl1m1".:n~1:oma. 1952, No 57-58 ..
•о Degrassa А.\ Fasti consolan dell lmpero:o~Exivsuppl 1974 co1.115No6,s.c.Eqwuus;No31as.v.
начин, чрез който е . · аменоделецът е предавал отделни " М i h а i 1о~. G. \G BuJg. 111 / 1, No 917; Е~ kб ...,-те статии ~а В. Er следаа да се обедни.ат на базата на
1 ърсел някакъ А
•• GIG 2024. в естетически ефект: р.6: , Egnatius. В светлината на дании~е от надписа в а кле д
Gaertrin • Dumon1 А ТЬ Егющий и да се свържат с PIR· Е 31. . ..__ 3 11 см.д118дас:с~,..,11Wетс- _ на тоз11 месец се
„ g е n. Н V. нerai:ieu; „ · Homollc. Mei •. . „ Що се отнас• до формата Ferrans за месец ,......ру Р ' ~на Помпен_ CIL !V, № 498J, XV Kal. Fcbra~.
Seurc. G. RA 19, 19i2 1 Ath. Mit1„ 31, l~nges dep1gr11phic t d'hi с 38 аnрнмер графити върху сте
• 1, 325 326, No 21 _ • Р- 565. е stoirc. Paris, 1892, р. 389, No 74е; предава по различни начини. Р '!" 8 · VI / 1 s v Februarius. N 223)
18 Сравни и примери в Thesaurus L1nguae LaN l•~'i"35 (=j ~ 1 - L. Robert. Вu\1. epigr. 1960, Р· 109, 0 ·
н Mahailov, G. Ю BuJg. Ш/2, 0 ·

19
 lk•opa111 с J[UA"I"·-~ от ~ ) et Вercc(yOШOruDJJ. о. 1 срасимова-Томо - лпамеяа• D(ominae) n(ostrae .
(,8. ЛOJle'I).. надписът ~ ~ AtЬott(OfUID11 началото на 11 в. във ФрИП!я. ОсновнотоВ: castrorum, [Va] \(erius) о· ) Gal(enae) Va!eriae sacra · · .. .
Selli/Dlll mil(es) coЬ(ortJJ~-1110 е~едва област в Мала Азия ~ хоор« BEpEJtuvтi«. 8 д~тират след ~05r., ког~~~е:Я~~~~рrаеs [es] devoti (si~)~~~ :~ePJi:i~:='4-ustae) matriquc
aEmta11111, ~a:a1Лiaua. в надписи , .ава титлата Augusta, I: .,... , · еэи иадПВси се
)l'CТ8IIOllВJ•, че 1охо~~ обвта-::1°военното дело в базп:анспrrе провинции, и n0- в р. 8 вероятн и монети. Е,....ат1J споменава се още ~ато xupW,
upo са били &рсх рео~ ставена с посоченото име в Долна Мизия, в Мелта т ракия, към която ое е принадл
стояло името я

соецвалво в Долна
•в Кабвле. nдето
Хадрваиово време :"иЗU Tpd!P· т• е на е на лагер през 111 в. · а съответния за годиНата
известен Domnitius Domninus ежал и rрад Кабиле. Като /114 ;, упра.в~ел - на провинция
преименованата Хераклея (стауnравПител на Трап~я в периода ~~т3о0~5 r •JШv например с
След 193 r. е пpe~~rpЫIIR CЗJIL об вата тuа, че там, rьдето той е завършвал, сега е време ) са б или издигнати ЧРтт>
рият еринт · Or иеrово име в
• главен rрад на провинцията до Ди
б) R8JIПJIC яа111RCOI надпис е бяла ърсното поле се е изменяло, тъй като староrръцжнят на двамата цезари Галерий и К
~ • „ри статуи на т
етрархите Диоклетиан и Мuсимиан Ав
омстианово
Плочата~:То на rpъQJI[• тежст. НЗДI111-nmни опорни точки има в редове l и 2 - към 34 -
г ал~рии;,тоrава онстанl.\Иii Над
це1ар rласи62: 'A'f-x~t ~~- 1 •• , пи~т върху .базата, н.осеща статуята на
, rусти и
поставено иач roлnf известяи ""'JI'
тежст се е 01азал М8JllO по- · µta.vov E•JcrE~ij/ E•J':'J;(ij l:t"-'XfJT~v • . .. / 1;'1 Tov rnt<p«vt:a•11т~v/ K11ta11p11 Г<XAtptov О&д(Ерtоvум-е
~. / ' '. t' ,, Тf /,111-" 7tpa. 1-\pttxAt
ov ll!TTJfLOTO.T'''Jдo / !J.L-rtau ~~"vt!va•.J/E.'-, -
- '1 •
ыты•• 7tw )щ &vraт1Jaf:'I -/rtrf„ovruoV"tO'
щ,L•
тоu
бупи. Н - r у „Jl_Ы~. .- •
Чете се: . аи-същес-т вената 'lаст в наш~иса е 6
'Ay:rlhjt VflC , тu;(!)•_ j Кабиле, при завършването на който е б от. елязвансто на някакъв значителен строеж в
, • . ___ r. OCr.·] UL w'Aou3[taµoV1J<; [ -] Kcz~uЛ71vwv. Археолоrичес1:ите раз~олки н:лкпоставен и надJJнс~,т: Y.:z-.:taxtu11[atv----J[... IN тidv)
'Тщ uущ щt-.€ OUaЛ(qitou) M11(1µ14vou
на портата (проведени от л Гетов 1 л гl:постната стена на военния лагер, главно в района
" _, 1 • )
-ridv 3{t=о~Ы· -ij]µblv Г~Е~~"' - ) XIA:L r«A(•piov) OU!XA(Eptou))
възстановявания, 1юи 10 мог~т да се' да~ирате~~· 11Н. Танчев~-r~силева) установиха поправки и
""'' лщ,....._,u л"''~Or'J '~CW"fo~~'·"tOuJ и много по-стари плочи с надписи преупотребеI'Jа,чалото на в. Тоrава именно бяха отrрити
5 M~1µ{tvo•J] K11ia:rpo<; UL Ф~ou1ou. ~ _ • • в късноантичния rрадеж Такава строителна
[KoY11J~cгr.ivou uibl ~А:Еl~[ш:; ~' cn·] „.,сички
деиност е типична за годините на тетрархията и тя е документирана
· с надписи и от
(Лiаа}т,; ~µblv Гwрщ О.м[ЕР:_<Ц· · .J_ долнодунавския лимсс.
, надписи са съставени в стила ф
[..... S)ta0"1JfLo-r:r1-oc; (~yтJµidv -;fт,, 0~x1J<;)
с ормулите на по-старите
строителни надписи от l 1I о. Очевидно строежът е бил значителен и в този смисъл като
[......... ]N xa::wX€'..«{ar:v. · · · · · · · · .) хипотеза предлагам допъ.1ването ,; тii.zo~ или производно, означаващо поправките на
10 [... JIN [~i;,vJ К1фЛт,vЫv [. · · · · · · · · · · • .) крепостните стени. Те са се нуждаели от поправки и поради пораженията, нанесени от rотсrите
ТНЛАN [.. „ .] NIOT vac imµE{Л)r,~µ{r:v~v) нашествия в средата на III в., и поради износеност. Името на Кабиле, предадено чрез името на
Мщ>(хrх;) Ai.p(~i.10<;) :Eu ..... ПV'-'J 3t Xlll П (· · · · · · · .] неговото население (също мноrо типично за по-старите надписи) - •wv rtp8wv, тwv
~ xai„ ·~voii xai Пvро (:;„ „ „. „] Mi:am:.µ~pta:vw••, тwv Ka:~•JЛ1JvЫ·• е засега най-късното споменаване на селищното име в местен
(„ „ „ „ „]Х e>mi(rЩ] епиrрафски документ. Споменатите в р. 11-13 епимелети са всъщност организаторите на
строежа и тук се очакват и техните имена.
По давните от редове 3 и 4 се вижда, че се оmася за надпис, издигнат по времето на
император Галерий и неrовата съпруга Галерия Валерия. По данни от р. 9-10 се вижда, че се Горен ляв ъп.л от мраморна плоча дьл.
11. 0,27 м,MaIC. вис. 0,24 м, деб. 0,07 м, с надпис

отнася за <:I}ЮНТелен надпис по повод на значителен строеж в Кабиле. на старогръцки език, вис. на буквите О,02м. Надписът е НЗЧ)'l:ан в надписно поле с
Най-добър паралел е един строителен наш~ис, оприт в Лозенград (ант. Берrуле) и профилирана рамка, шир. на рамката О,04м. Намерен при разкопки в Кабнле през 1983r. в
района на римския хореум от Л. Гетов. Cera е в археолоrическата база при разrошсите в
отвас11Щ се до военно строителство на теунторията на град Бизие. Около 155 г. по времето на
управлението на император Антонин Пии управителят на Траmя Гай Юлий Комод Орфитиан Кабиле.
се погрИJСИЛ за строителството на крепости itUpyr:.1 по територията на Бизие. Споменават се и Чете се:
rрадС1Ите епимелети rоито се погриJКИли • · • •, в У - •Ay(czOijt w;r:"l)t]
XllTEmW. • • ' •. , • _ , за строежа: ... 7Jye:µove:uovтoc; .•. 1J 7tOлLc; ,..,u11voov
!ХИЕ
• Тцi..&!:,.,н. тоu.; m..pyr:.v<; 01.а: а.:1µ.и"'тыv ф,,rfLC.\J А''
„, •
Ul\OU7topw:; >taL· А•tJЛouxe:v6ou
, дoUCJC(XEV 6e>u x«I• •р C(..,oou
"" 'Yi;tEP аыт[71рtа:<; xa.i oct-]
ЫlltOU a1oc(µovij<; '!'OU )(U•) ,
Галерий е цезар от 293 r коr piou ~µЫv [Аuт(охр.J.торо<;) К111а11·]
от 305 до 311 г. е двrуст16 nъ :З,~0 му се придават във владение балканските провинции, а
5. [ро]<; M(O:pxov) A[up("l)Atou) 'Avтыvttvou] vel
сьавrуста Лицииий и следв;~т ир а част на надписа съдържа титулатурата на него и на
представ~ по с:ледиия начин: -~С:а3т~:~-дв~м~та цезари. в. на~пис от 310~. та?и ?аст ,се
~':.XJ.~""'' ALXIVYL'"' u~iит(;,v Xllt Гa).tpLC.'J o;;;:,,_v. 7jfLЫV
Гa?.t:PLQV О\ни.&р1оu MC(~LµLC(VOV XllL OullЛEfLOU
~- t(i. ;:!~ро~ ~~~~~~;u~олухурсивно; р. З: следи от damna1ioa memoriae.
на.Дпи~т е уофициално посвещение в чест на император, който сМлеАд смьрттатосваи емоб:
w..vl:~тidv т(;.v Ьrityxvитtiтыv К · 11 рюu M~1µ1vou xai Фмouiou Ou 11Лe:pLQU · Kыvaт«vтtvou е При сигурните остаmи ---
Т ан
Името на Г ..r. «1ахр1иv .
алер„„ се споменава в
наказан с изчукване н~ името му от надписит · Елагабал (218-222) или Марх Аврелий Севар
Р смарис11:а, дН. Tyrparaн _ за строителни надписи по лимеса напр в надпис от да бъде Марк Аврелии Анто!ШН, известен като mnrvrп1 дамниране т е изчупане на имената
иадлисът е от в издиrането на к • · - Александър (222-235), тъй 1ато и двамата са по„; ··-··· ' · ·
Надписъ ремето на тетрархията 1 репостни стени 58 • Там обаче тон е цезар и
оп:рит н: от Кабиле е първият офици~е оrато авrусти са били Диоклетиан и Максимиан. от надписите. еб 0 45 м. шир. О.60 м, с надпис на староrръцжи езп:, вис.
\ 2. Ара от варовmс, вис. 0,41 м, д
· • 0 30 х 0 25 м Върху арата остаmи от стъпалата на
са хараn~иторията на диоцеза Траця Т ":дпис на гръцки език на Галерий като Август,
на буквите О,О2-{),04м. Ширина н~~~рнизаи раз~о.;.,и н·а портата на воеRНИJI лаrер, където е
Неrовата ~:'1~ираии1та на Галерийо е написан в стила на езическите надписи, които бронзова статуя. Опсрита е през r. пр ал през ncnoaJrrRЧНO време. Сега е в
р11Д1Со в епиrрафск~уrа, ко11то е била дъщ ~ н била преупотребена като строителен м:тбри
'Ay11ffi,1 тi;z7i•.lr~, х• . па~~ци 1 ~. Тацва ~дпа император Диоклетиан се споменава много археологическата база пр~ _paзroDIJrrdе !' . а ь:eProvinz Thrakien. Das Militirlager КаЬуlе. -
_ _ _ _· 'PI«• т,iц.iv/ Га).с,.(~,) О.' . • нси са известни от Теос провинция Азия 60 : Velkov. V. Zum M1litarwesen er romJSC
17 „ Г epacиwoia-To '11ЛСр14.,/ tUat~taт<i:Т"l)v 1:t~a:aт(~v] IL~тi:(pa:] / xti.aтpoov ИЛИ ОТ Chiron, 8, 1978, 436-439, taf. 4.
-19. За тази 1ох w0 •а, В. Но11О
М. - lп· м~ орта qll. 0 ~ Gero ClltJltииe )а Cobon 1 . Чете се:
"·Rober~· 1 a:1:1l
11, Puis, 19r2.8p_7~c1.a Antiqua 16 ~~' 10 ГЗ ct llerccynthorum. - мпк 19, 1979. № 1.
" 3а к~тор Г · Bull. tiiiar. 1 944
N sq.; Popcsc~ Е • PS
36; Сра. и деJ1:рет от ТЬеsрiае. PI ~ ssa rt,
•А '1"'61j' -ru;r:"IJ'
Tov µiytaтr;v XCZL 6LOТll'rOV ,
N 17 MittcisL.,U ~ ь: Enllli~ 130. W
' m. 1· сlВ111:1е, 6, 1964 р. 197. a.uтo)(p.J.тopcz Л( o~J<iov) доµLТ\ОV
о 210. . 1 с CD. GruDdzia • . RE XIV /2 1930
11 CIL 111 61SI р.
1349 ~ lllld Oireatotna!k der р col. 2Sl6-2.528s. v. MaШnianus Galcrius. Aup7JAi.otv0v ЕШn:~(~) EUтu-
ТЬ.: Р" EoBlin, w. RE Vll А < Dc11a11, Н ll.S
2
apyrusurkundcn.11, Leipzig-Вerl.in, 1912, 246-247.
r~aphy or the La1e ~2.:.!_94&, tol. 2282-2~) 64 1).
•1па1, 11.., IGR, IV""'lll&ll l!inpi~ 1 ,.. __ 1.v. Valeria· J • •• CJL Ш 13661 (=Des1au. Н. JLS 8932).
• No IS62 · · .._.Ьrid_ 197 1• pon9 ~ 7i, "" Н. М .• J. R. Martio.dal, J. Morri ... •• Caaoat.. R. IGR 1, No 791.
21
20 . ' · · " 1. v. Galcria.
 на един надпис от тази XOXOJ?Ta в Ме.пта
1111 с оТIР11ванетойстваща военна служба: С( a1us) MenuUs
Апамея 61 D(ominae) n(ostrae) Gal( · ) у 1 .
с ~:охортата ~ JIЭICoт JOЙJllll на де Вercc(yntborum). В. Герасимова-Томова . . .. .
castrorum, [Va]l(erius) Diogenes v enae [аепае 511:cra.tiss1mae ас p1~ss~11:c Aug(ustac) matrique
А'сто8и~адпнсът ~ not$e дthoit(orum) еtачалото на 11 в. във Фриrl!я. Основно.то 11 д атират след 305 г. коrато тя · р. praes es) devot1 (s1c) n. m. que d1gшss1mae. Тези надписи се
~i /n:C':ni1(es) coh(ortis);:'l_,.,.00 е еъздадевве;:З област в Мала Азия 1i х_ыраt В&рехuvтщ. В • получава титла1а Augu ta ,.. Р.- •
l)i;a;tы~a:, (3e1.a•Лt0"110t в надписи и монети
•
s , .........aтri споменава се още ~:ато xup1.0L,
вян че ~:охортата -"- яие oбirraвaJllO то дело в балкансюпе провинции, и по- В р. 8 вероятно е стояло имет ·
усnв~ б~и &pcxu"'"'' населе ~иn на военно посоченото име в Долна Мизия, в Мелта т ракия, към която е принадлежал
о на съответния за годината управител па провинция
к б ·
х:'рианово време при ~1?{8ра~:и1. тя е наста~е':а слаrер през 111 в. . D ·· 0 . и град а иле. Като 81а:"1jµота:то~ ~ycµwv например е
известен omшtius omшnus управител на Тражи1 в периода 293-305 г. От негово име в
спецкВЛllО в Долна мизи• в Квбнле. nдето u
преименованата Хераклея (старият Перинт, главен град на провинцията до Диоиетианово
След 193 г. е прехвърлена ъUХИ e:J)IJ:. таtеа че там, където тон е завършвал, сега е време) са били издигнати четири статуи на тетрархите Диоклетиан и Максимиаи Авrусти и
б) надпис па староrрадпнс е бяла обърната ол~ се е изменило, тъй като староrръIJ.kият на два~ата цезари Галерий и Констанций. Налписът върху базата, носеща ~атуята на
Плочата с латннс~и:п~:ия теr;ст. Надписнот~ опорни точки има в редове 1 и 2 - към 34 Гал~рии: .тог~ва.~1с1а_р Г~!аси• 1 ; '1\yctO~L ,-ru~"ljl т.;, EТCL'J'Cl.Vt<J":O:rov/ к„icr<1pa. Га:Лtршv Ou.V.(tfLO,)/Мa:~L­
поставено началото на rp ол11м. Известни cИIJ'P
текст се е оr;азал мВJJХО по-г µtocvov l~ 1юt(3"1)/ Е""'''IЛ ~E~'J.tТTov 1j ).o:IJ.I тсрсt 'Н росхЛtwт(;„ тс.)/ЛL<; <ivt<JТ"l)<JEY ~ydµovcuovтo~ тоG
8i/ctlТ"ljfLOT.Xтou Ло / 1н.,-iо1, _:;,,,~,t<vo1.i/EuwxЫ~.
бу~:ви.
Най-същес1 ве11на част в шдi1иса е отбс11язва11сто 11<.1 някакъв значителен строеж в
Чете се: тUx1JL Кабиле, при завършв;.111ето на който с бил поставен и 1шд1111с,т: xo:тtaxw"("•v----)( ... IN тЫv\
• &.ya:!h]t vac _]
. · [" · ] 1tыviou 8( L!tµOV7J' -1 Ке1.~uЛ"l)'Ы'. Археолоrичес~.:нте разкоm:и на 1репостната стена 11а воеН11ИJ1 лаrер. главно в района
')'mp ;,У'"' "•-n•к11.; ><!t . ) O'!tЛ(tpiou) Ma:[~Lfl.L«vou на портата (про11сдс1ш от Л. Гетов, Зн. Гочева. Н. Тан'!сва-Василева) установиха поправжи и
..;;;. 8\tmro;Ыv ~]µЫv r~A(t~u („:.ыv) X<1L Гa:Л(tpiou) Ouiй(Eptou]) възстановявания. 1юи 1о могат да се Jщ гират or началото 11а IV в. Тогава именно бюш от11:рити
x«L Лix{LWШ-.OU ЛLXL]VYLOU 1„,~ ' . ] и м11ого по-стари 11лочи с надписи, преупотребенн в късноантичння градеж. Такава строителна
5 Ma:~Lµ[i..,u] Ка:iа„рщ xa:i [Ф~!touюu. OBua:ЛEp]tou
дейност е типи•111.:1 ·ы rодините на те-трархнят;~ и тя е документирана с надписи и от
(Ko~];rmivou u[id ~A};l~[tы' ~a:L а.а\·
дошюдунавския ;шмсс. !::си•1ки надписи са съставе11и в стила с формулите на по-старите
[>.i„„]rir; ~µidv Га:ЛЕрш<; Ou~tP~"'' .. ]_ r
строителни надписи от 1; n. Очевидно строежът е бил значителен и в този смисъл като
[..... 8]ш"Т~µоnто.; [~)"l)µыv т!'I' 8pfK1J,]
хипотеза преД11агам до11ъ;1вансто ,;, ••l:io.; или производно, означаващо поправките на
[.........]N xa:n..кtuфEV. · · · · · · · · .] крепостните стени. Те са се нуждаели от поправки и поради пораженията, нанесени от готските
JO [...]IN (тidv) Kф>.YjvЫv [. "· · · · · · · · · .J _
ТНЛАN [.....) NIOT 1•ас ~тc1µt{:l.)o~µ[EV~v) 11 ашествия в средата на III в .. и поради износеност. Името на Кабиле, предаден? ч~х:з и~ето ~а
неговото население (също много типично за по-старите надписи) - тыv ~•p8wv, тwv
М!tр(щ) ~up(~>.10,) !u_. ... _.a:tvou 8t xa.L П (........]
м 13 - - -v Ка:~•,>.т.vЫv е засега най-късното споменаване на селищното име в местен
Aurюii x«L„ 1~L!tvoii ""L Пuро (с; ....... ·.)
еп•:;;~~(;~с.~;~~;мент. С~оменатите в р. 11-13 епимелети са всъщност организаторите 11а
(..........) Х cuтu\xi:>~]
строежа и тук се очакват и техните имена.
По данните от редове 3 и 4 се вижда, че се отнася за надпис, издигнат по времето на l I Горен ляв ъгъл от мраморна плоча дъл. 0,27 м, макс. вис. 0,24 м, деб. 0,07 м, с 11адпис
император Галерий и неговата съпруга Галерия Валерия. По данни от р. 9-10 се вижда, че се · б вите О 02 м Надписът е нзчу~:ан в надписно поле с
отпаса за строителен надпис по повод на значителен строеж в Кабиле.
на старогръцки език, вис. на ук 0 04 ~ Н~мерен при разкош:и в Кабиле през 1983r. в
Най-добър паралел е един строителен надпис, открит в Лозенrрад (ант. Берrуле) и профилирана рамка, шир. на раЛм~:аrта • Се~а е в археологическата база при разкоп~:нте в
района на римския хореум от . етов.
отнасащ се до военно строителство на територията на град Бизие. Около 155 г. по времето на
Кабиле.
управлението на император Аитонин Пий управителят на Тракия Гай Юлий Комод Орфитиан
Чете се:
се погрижил за сч~оителството на крепости mipyoL по територията на Бнзне. Сп,о~енават се_ и
градск~те еп~ме:~ети, k?n;o се по~ижили за строежа: ... ~y&µovruovтoc; ... 1) 7tоЛ1с; ~tCu1Jvc.iv , Ay(a:&YjL тU;t_~•] •
:Шт'~~: ""~ тсuруощ 8ш E1tLf1.tA1JTidv Фtpµou AU>.ouiti.pco~ xocL Ai.ЛouкEvOou дou0"0t><EvOou KOtL 'P0t1;8ou 'Ттсi:р <Jwт('IJpLa:c; ка:t o:t·)
CIXLYUQU • "''<ou 3ta:(µov1jc; тоu xu-] .
piou iifLWY [AU-r{oxpacтopo~) K~taoc·] .
от зo;a;~P~rl ~ цезА от 2 ~~ г П ~огато му се придават във владение балканските провинции, а 5. (ро]~ M(apxou) A(up(1JЛ<ou) Avты,t1vou] ve
/
съав ста Лици.~й вгуст . ървата част на надписа съдържа титулатурата на него и на
пред~ава по следи:.~:::;: ~~vиата н~_дв~м~та цезари. в, н~пис от ЗIО~: та?и ~аст .се М. A(up. ~E~~pou 'АЛ•~о[,8роu)
Р. 1: буква У е изписана полукурс
ивно· р. 3: следи от damпatioa memoriae.
на император, ~:оАто след смьртrа си е
бил
Лtx<vv1.11..,ii ЛLx<vv<ou !ti\a:<JТ<'Ov к · l'a:Лt . &t~? ·<»•. 'ljµ<Uv Гa.ЛtpLou 01'ot4ptou M0t~tµt0tvou ><Ott OuocЛ&fLOU .
ul<Ov и~„....-;., тО,v tm"'O.Vt<JТ~.~~„ к ,PLOU ~>.tptou Ma:~tµivou X<1t ФМ.oulou Oua:Л&pLOU KыvO'TOtV'r\VOU Надписът е официално посвеu::и~Н::.~при сигурните остаНIИ МА-А- това~:;
и т
мето на Галериi! се спомен
~• CILCIO.ptuv
. наказан с изчукване н~ името му :вестен кат~ Елагабал (218-222) или Марква:~мената
Трансмарио:а, д11 Тутраtаи ава в строителни надписи по лимеса напр. в надпис от да бъде Марк Аврелии Антонин, са получили дампиране, т. е. изчук
надписът е от в~мето на т; за издигането на kрепостни стениsв Там'обаче той е цезар и Александър (222-235), тъй като н двамата с на ста rpъuni езИI, вис.
Надписът от Кабиле е първи~а~и~па, ~огато августи са били Диоклетиан и Максимнан. от надписите. 1 еб о 45 м шир. 0.60 м, с надпи ро стьпалата на
от~:рит на териториnа на диоцеза Тициален надпис на гръц1и език на Галерий като Август, 12. Ара от варовик:r;;ис"и~: п~~~р~;а 0,30 х 0,25 м. Върху ара~ ~=~ ~~rep, nдето е
са ха~нnерни за разбираии1та на ~~ма. Той е написан в стила на езическите надписи, които на буквите О,О2-{),04м. ир 19 75г. при раз~:опжи па портата :.m.mo време. Сега е •
еговата съпруга, кокто алермi!. бронзова статуя. Открита е през ителен материал през rьсноа
6
·~llДI~ в. епи/rрафски 11амстимц:1. илта дЪЩери на император Диоклетиан се споменава много била преупотребена като ~~шите в Кабиле. . . Das Militirlager Kabyle. -
""l"' \'~v · а11:ива надпи археоЛОГИЧесКаТа база пr1~ _разesen der romischen PrOVIПZ Тhrakien.
°l""'v•1•
_ _ _ _'
„uР""'
· '/,,µы..;
- Го.А•р(iа:~) о,; . си са известни от Теос, провинция А зия 60·· Velkov. V. Zurn Miitarw
"Герасам Т ~PLo:v/ t\юt~taт.XТlJv 1:t(!.atO''<{~v)µ1)тE[p0t]/i«<IJ"l'pwvИJIИOT Chiron, 8, 1978, 43~3 9 , iaf. 4 ·
17--19. За n."' 1010~1- омо1а. В. Но.., с„•-· Чете се:
М - ln· Mi:\ao С\'•. още· Gет -nие 31. СоЬ \А · № 1
· „· ll"S. Gloiz, 11 J>Vi ov, В. -- о\е1а А · on; \ho11orum el Вerecyn\Ьorum - МПК 19, 1979, •
"~оЬещ, J. et L. Bull ~.1932, р. 731sq.;iuqua16.1968.р. Н6;Ср11.идс1:рето~Тhеsрiае PJ•ssar\,
"Мi~то~ ~IUlcpod.·.._,~· 0 1~· No 1:\0. opescu, Em. St. clasioe, 6, 1964 р. 197.
No 210. .• · •lcken.Gl'Und~•'~· W. RE XIV/2 .
" QL щ --11111) Ou-est .' l9ЗО, col. 2516--25281. v. Marimiaous Galenus.
•• Enl!Jin,6~\.~ 1:149 (•De„a OIDaUcderPapyrшurklllldeo. l', Leipzig-Вerlio, 1912, 246-247 •
1Ъе ~IJapЬy оС lhe V~.:-~2, IЩ,~ ~~~,.!'!_о 641). Н ILS 8932).
•1aat, R IG• 1 Cll!laD l!.aipin, .....,Js.y VaJc · J · 01 CIL J11 13661 (-Dessa~ 1 · 21
., .... V, No 1~ ..
. 1. Caaibrid&,. 19~; ODt&, А. н. м J. R. Martindal, J. Morris. „ Са111а1. R. IGR 1, No .
2О · • , р. 937 s. v. Galcria.
 - "v) '1'11 ....,.,_ ·-· ~ · """'"->i1на от к. IПжо
5. I'i :tql{~t7ТO (J'fow.iou изчезнала. Липсват размери
. . .
РПИл, 'le~ оnрита в -района на Ямбо
л, впос:ледсrвве
irrqLoVEUOVTЩ •
M«Eiµou. M1ha1lov G. IGBulg III/ 2
· ЕuтuхЩ· . , AmtA')7tLOO Ве 1е л ,. ·[· . n. 1784.
,~ • • , u.; tp-,& veo.; vel - Аµ.Ео ]
XW«pxouvтot; 'lo/n- бvr"И са ухрасеви: ; в р. 7; u в р З· &u-,o:µE:Vo~ )(otl CtL'rU;(&„ <;
. но:ов J _„ . . • У/ в [----Q:vi:]e')x&
)0. WU тита фopr.f&. oтcitТOV °llLOTCltTOV.
Б ите О и Н са предадеяи в четвь~о Ло~о•; !Jfol. &i тор л.р:лиав (270---272), ИЗд811!ата:. Надписът очевидно пропзхожд
yn5 6· Р 2· вм ~о~~о• е напи d• стаТ)'• на импер8 тvr кохорта rьм новоизбра~:n. неговият баща са траm. а от светилището на АСJСЛепий в Кабиле. Посве-пrrелят и
р. и . . . . "" "-РоВЗ(J- ~uvаящата •J- А лнан чnJI
16. Дясна половина от мрамо на об
Върху арата е CТQlt! ... ~т страна на "''"'~;_а на император вре от провиRЦи 11
Qчевитю като ахламацИЯ сnеНИЯТ надllЯС в о д мене това се дължи на бързината, с Запазено изображението на ХиrИя 8Р рочпа плоча, вис. О,23м, шир. О 12м деб 006м
император. Това е засега едИВ ав не е пълна и CI1 рс:овия император и не е могла да noJI}'ЧJf 0,03 м. Открита е заедно с № 14 ~~р~~'4амжата ПадПИс на старогръцки ез~, ви~. на б~ит~
Тр81СЮ1. Титулатурата на AJJr::: своtта вярноСТ към в музей - Ямбол.
Чете се:
' r. при paзxomm в Кабиле. Сега е в Историчеспя
жоито войсжовата част е израз нето на военен лагер в Кабиле, което
необходимата информш:~ бе установено съществува кохорти през 11-111 в. (туж № 5, 10, [ - - - - ] !<ivi:lh}X&
В надписа за пр:Н с данни за сnву11аЩИТе тукни па 111 в. не е дадено, жоето е вече Посвещение на здравеноспите б
впоследствие се до~ата 1охорта в 70-те годи р галиеп. Посвещението е ИЗВЪрIЦепо 17. Мраморна оброчна плочжа счо~=:а от светилището на Асклепий в Кабиле.
18, 19). Името :Нето на военното дело след импер~~~ е cohors mi\liaria. Този Йовпн lle е 0,05 м с надпис на старогръцки ези~ lис на б~иитпарОчОетlа, мзахс. вис. 0,09 м, шир. 0,21 м, деб.
пmичнхилиаозр~fЙовин т. е. трибуна на кохортата, и~е па военни лица от втората половина па , · ,~ е , м. апазен е образът на АСJСЛепий
от • Т среща често като ;~~~ нfioe:~p~fis~ ~атера, вероятно в лявата ръха на Хиrия. Фрагме1ПИте са открити н~
известен от др)'ТИ извори. о се 63 · , · в изкопа на източния СJСЛон на Зайчи връх nдето бяха 0 1ПИ и
ш и първата половина на IV в. из!lори като управител на провинция Тракия от друrи релефи и надписи, свързани с почитането на Асклепий и ~я. Надписът еТ:чукан
Юлий Ма~си:м не е известен от други ни данни в надписа не може да се каже нищо върху долната рамка на оброчната плочха. Сега е в археологическата база при разжопките в
Аврелианово време. При липсата на допълниСе~uliu~ Maximus, procurator Augusti, praepositus Кабиле.
за неговата кариера. От П1 в. е изцвестен е~с) ·но няма данни да ro свържем с Юлий Максим Чете се:
limitis (вероитно на Мавритания езариенз '
ВосЛЕ:р1.; crтpo:тtWТ'I]<;
от надnвса в Кабиле 64 •
eux_~v ocvE:6'JxE:V
Посвещение в светилището на здравеноспите божества е извършено от войниж на
ПОСВЕТИТЕЛНИ НАДПИСИ действителна военна служба, носещ типично войнишжо име Валерий. Поради липса на точно
датиращи данни не може да се установи към коя от двете кохорти е принадлежал, т. е. дали
13. Долна част от четириъгьлна ара с прав цокъл, махс. вис. 0,61 м, шир. О,50м, деб. надписът принадлежи на средата и втората половина на 11 или първата половина от 111 в.
О,42м, шир. на цоrьла О,58 м, х 0,47 м, вис. О, 18 м. Цокълът се стеснява във форма на пресече11а 18. Мраморна ара горе и долу профилирана вис. О,46м, шир. О,15м, деб. О,155м, с надпис
пирамида и върху нея над горния ръб надпис на старогръцки език, вис. на буквите О,024м, на латински език, вис. на буквите О,02м, открита случайно през 1910r. при земеделс1СИ работи
буквата О--О,022м. В долния ляв ъгъл е запазена част от правоъгълен олтар, в средата - на Хисарлъка. Сега е в НАМ - София, инв. № 4391. , , . .
долна част на тояга, около която се извива змия. Изображението е само от лицевата страна, Фил ов, Б. Новооткрити старини. -ИВАД 1, 1910, с. 227 (=Anпeeep1graphique 1911, No
страничните са добре огладени, гърбът - грубо очукан. Паметникът е открит от Л. Гетов при 17); Seure, G. Archeologie thrace 11. Inscriptions. - RA, 1911, 11, р. 438, No 6.
разко~пи на източната част на Зайчи връх през 1984г. Сега е в археологическата база при Чете се:
разкопппе.
Apollini
Чете се~ Tadeno Ae-
!';ipxU1tJt..i~ Z~vvv~r; (;rot~t lius Tar-
архит~~:с~=:;он,е Хнаправил релефа. Всъщност този Нарцис вече е известен като sas (centurio) coh(ortis)
№ 8), в надписа от 144 r ~~а :~~и очевидно скулптор и на статуята на Херакъл (срв. тук 5. 11 Luceпsi­
um memo-
на АсJ:лепий. л. Гетов о:Н ста ;:: надпис е документирано изработването и на релефа riae causae / v( otum) l(iЬens) s(olvens)
потвьрдихз съществуването на с~ здравеносните божества и други материали, които т denus от страна на Елий Тарзас, центурион от
Зайчи връ . В светлината на двата н ище на тези божества, някъде по източния склон на Посвещение на Аnолон с епитета а кие с Хад ианова романизация. Вероятно е
светили1Цi1 - на Ас1СЛепий и на Хера~дписа се очертава времето, когато са градени тези Втората кохорта на лукензите. Центурионът е тра ~то тяр вече е настанена в Кабиле през
40К -те години на 1I в„ когато се очерта~акакто и авторството на изработените тогава статуи: принадлежал към първите набори на кохортат~, :~п ара (срв. № 19), също посвещение на
абиле. началото на градоустройственото обновление на 136г. Надписът е от същия вид и въбрхh ~i:'куваният тук надпис може да се отнесе не по­
тракиец на действителна военна служ а. У л
14. Горна част от ара от nя<:ьчник
късно от средата на II в. К биле още от ранната елинистичесжа епоха. На
3 5. 974
~~:б~~-л~~:.с~::Зи~ ?т крита е при ра~~~п~~l;е~ре~иf < гог рее) О, 15 м,Ив средата О, 11 умз'е~ Култът към Аполон е известен ве : п з цялата елинистичес1rа епоха е имало алтар
ч ете се:
· - · ега е в сторическия м агората в Кабиле от края на IV в. пр. н. · ре_ ерес представлява епитетът Tadeпus. Тон
Asclepi (~ыµо.;) на Аполон (срв. № 1). В настоящия ~1:rн': ~н;.есалиябs, Илиджа край Сараево 66 • от
е известен с още няколко примера о~ от Зелевитрад жойто е най-рано отжрит,
et Ygia
sacrum с. Зелениград, в района на гр Тфън:7~ п;:::ас~етене Гot3т,vw ~и Гor3pт,vw 68 · Т<:ва ~~~~~
0·
епитетът е прочетен Kotop'Jvw. ил бmпуването на надписа от Тесалия, rъ.и ха
възприема от Х. фон Гертринген при пу
Посвещение на Асклепий
гръцкото r. и Хиrи11. Името
на Х~:rия в р 2е с лигатура на
· написано . . . . 38 1926 101-104.
•• JG IX/2, No 1076. Glasшk 1.em. mu.zeja u Вosru 1 Htrn~5~m, ' - '
:~ Jones, А. н. м Цкт •• Skariё, V. Apol!~k т=ш.r in BuJgaritn, Wicn, 1906.юf· 144 0
5:. псп: 68, 1907, с. 786.
Dtssau. н. ILS 3251 . сьч., %1---463. 6 ' Kal1nka, Е. ~11~ iR Bulgaricn. - Кlio VI, 1 • Р· •
' PIR' IV', 1966, р. 2 •• Filov, В. Antikt __
37, No 423. 23
22
 -eJ поrрсшяuт епитет
---·--·•&Q.JS
запазения от Кабиле
UИ.Ut;;"Uu.-. l&l>J•'8-- -

б а: 'А~ l~~ пуб~нето па и~арич

0
прави опит за
.-аала ~~ Pauly-Wisso"':8 А. llini Tadeno Вл~адписи в чест на Аполон надпис на старогръцки езИit. Паметниn.
том 111 eRЦRIJJ название на emm:тa- ~остав1:ата, че всичпrrе нпои от тях с лечебни \ 960 r. на Хисарлъка. Сега е в И т е оnрит случайно при замеделса работи през
7 J.

:;~:'епитета. Той изхожла,:е~о има буйпиАизвор~т~т т~otp~71vo~,

произхождат от места, вестния от Мала зия е
Tota~71vo~, който се
също че култът към св.
ч ете се ..
[-----дL< Z~]eЛ01oup81o1
сторичесця музей - Ямбол, ипв . .№ 1-310.
TaдellCJCJJ
йства. божества
Свързва този е
питет с изтърси лечебна помо щ· Смята • А
очитането на древния полон [-----'lou]л,a.voc; &.хтоар~ос;
сво
вава на '
от .:оито се
християнско
време тези аспекти на п О 14 (-----)ku;i:~v
Тераnоитий е наследил през ) 0 16 м (горе) о, 13 м, деб. , м, с
(срв. бел. 66).
19. Долна
0 на ара. вис. О,23 м, шир. (долу м 'Открита е при разкопки през
частотмрам Р 0 О2м _буквата ~.01 · едновременно с № 5. Сега
Посвещение на Зевс Збелтиурдос, от страна на Юлнан (?), който е а1tтарий. Подобно
посвещение - оброчна плоча с добре запазен релеф, посветена на същото божество, е оп:рито
латинСПf надпИс, вис. на бук= п~аст при римския хореум почти и другаде н~ територията на Кабиле - край с. Бозалжии, Сливенско 75 . Като Z~•Л61oup3oc;,
1980г. от Л. Гетов в ~но~ разкопките в Кабиле.
в археологическата аза
Z~eЛOoupl';oc;, Z~ЕЛ""''р8о~, Z~ep0o•Jp8oc;, Svelsurdos, това божество е засвидетелствано с много
посвещения от цяла Тракия и от Рим (посвещение на траки)1е.
Чете се:
Посветнтелят ~(?):"пан е военно лице - актарий, ci.xтouap•oc; actarius, actuarius.
----CAu-J Принадлежал е към pnпc1pales. Бил е служител в officium' а на префекта на кохортата и се е
Jшeni(s) mГLl(es)) . грижил за снабдяването. Досегашните най-ранни примери за тази длъжност се отнасят n.м
coh(ortis) 11 Lucens(1urn). . времето на Септимий Север 11 . В този случай посветителят, който очевидно е от тракийски
V(otum) s(olvens) l(iЬens) rn(ento) 6 Името му посочва тракийски произход, ще да
111 в. станува е служил в Първата кохорта на атосците, която през първата половина на
в Кабиле.
Посветителят е войник на действител,!!а военнКа сбл~~ =·тук е постъпил в стануващата
произход. Той очевидно произ хожда ензите. Вероятноа посвещението е на някакво
от раиона на местно 22. Подставка на статуарна група от мрамор. отчупена отляво и отдясно, шир. О,ЗОм,
rохорта - Втората кохорта на лук от с едата на Il в. (срв. и № 18). вис. О, 15 м, деб. 0,09 м. От релефите са се съхранили ляв крак на фигура (божеството, на което е
божество. Надписът се отнася не по-късно р а въ х подставка вис. О, 15 м, макс. шир. поставено?) и десен крак на животно (пантера?). Върху подставката има надпис на
старогръцки език с вис. на буквите 0,012-0,015 м. Открит е в Кабиле при полеви работи. Сега
20 Долна част от мраморна скулпторна гр~~н~ д:е %тъпала на права (?) фигура и нокти
О.З8м, ~акс. деб. 0.19м. От изображение~~ссаg;~~ От лявата страна дупка за прикрепване е 8 Историческия музей - Ямбол, инв. No 218. N )
М i h а i 1о v, G. IG Bulg 111/2, No 1774 (J. et L. RoЬert. Bull. epigr. 76, 1963, р. 152, о 150 ·
от кацнала птипа - вероятно орел с · ·- б~ включен в украсата на храм. Върху Чете се:
(0,035 х 0.03 х 0,03 м). Вероятно . паметни~а еог ъцки език с вис. на буквите 0,02 м - буквите
подставката е запазен двуредов н~~~с н~т ;f Г~тов при разкопки край портата на военния (Kup]it;J Oet;J Ё7t'l)xo19 КЕNЛ.1
О и 0 еБО,013м. Откр:требетае ~~езпри п~·правк~ на стената през късноантично време. При (M(iipxr,c;)] 0(,Л';''''с; 'A':oi.,·1~pcQc;
лагер. ила е преуп
преизползването И е била изчукана крайната дясна част на подставк"т ~ а и повредена част от [а] ouµµoc; XO»pa.;wp X,GtL ~(а.рхос;)
ОuЛшас; 'АрхеЛоtос; с:сктоtр•о- •
надписа. Сега е в археологическата база при разкопките в Кабиле. 5. (с; тovj vcxov Xot~ т~ iJ.pЛfL<r. хз:;~-
Чете се:
[ Т710"ot]v kx тЫv 18tЬ>v да се
A•jp~(i.•oc;) Пoo-Et86'vt.:; тrpivx•y ЕJф;:а Au-)
:Up;i:r,vы EU;(<r.pt~pLov O:vt01)X<r.
0

Посвещение на „Всеслушващия сесе отнася

.. ,
бог з
„ тет Kr'N~I-- който засега не може
е еапиКе1щр~~ийския бог (Г. Михайлов). Може би
разкрие. Правилно е м нението •?че не
Н сът се отнася към средата на 11 в. •
Лигатури: р. /: Р, Н, П; П, N; N, К;
предадена в четвъртита форма.
EJ, Е. р. 2: Л, А; N, П, Е; Т, Н, Р; N, Е; Н, К. Буквата 8 е някакъв епитет на Дионис (.). адпи действителна военна служба: Марк Улпии
Посветителите са военнослуже~и Пна зват траянова романтизация и вероятно са
Името Пr,o-t•oЫv•:; вместо очакваното Поо-Еt8Ыv,ос; се среща и другаде в надпис от Тракия Аполинарий и Марк Улпий Архелаи. ое~азите Марк Архелай е актарий, каквито имам:
от римско време от Аполония 12 • Надписът може да се отнесе към времето на Северите.
Посвещение на Аулархенския бог от страна на Аврелий Посейдоннос, който е тrpivx"jl от принадле~е~~л~ъ~:.~Р~J). ~:;~~п~~и:~ий е s~~mus cu;~~~r ;~ ~rg: :~:~т:a:~:p0at7:'~м
други от а Т куратори са принадлежали 0 ери1 плащали са суми
стануващата тук кохорта, вероятно Първата кохорта на атосците. AuЛo:px_'l)voc; е епитетът на
тракийския Херос, синкретнзиран понякога с Аполон. Засвидетелстван е в доста надписи в ш1 префекта на ала. езинявали
декурион. В алата са изпъл
финансови задължения. Били са
Надписът е издигнат по п
к~:од ~острояването на
Тракни от 311-111 в. от Августа Траяна (д11. Стара Загора), от Марцнанопол (дн. Девня), от 78
военнослужещи · туя
Карнобат' . Повечето от посветителите са военни лица, очевидно от тракийски произход. В на командировани на поставяне на негова ста . б О 13 м с латински надпис,
светилище на божеството и . йка с вис. О, 17 м, шир. 0,30 м, де . . на' к а ката на фигура,
д11ешна Северна и Югозападна България (т. е. в останалата част от тракийските земи, Мраморна базао~ам~ст~~~ху базата са запазени долнаса "~С:на наfодка от античния
ВIUiючени в Долна Мизия, Македония и Горна Мизия) този епитет поне досега не е
засвидетелстван.
23.
вис. на буквите 0,01--0, тях - основата на кръгла ара. 7луч
Аврелий Посейдонис е 7tpt•x•y, princeps. В йерархията на военните чинове на кохортата, обути в сандали, а Jдясноч~ския музей ----: ~мбол, инв. ~ §~o.rpi/,
Кабиле. Сега е в сто~;~и hica - Stud1a ш honorem .
S., L961, р. 212, Мо 4.
тон е един от висшите центуриони. Тези принцепси в. кохортата се споменават сравнително
_
М i ha i 1ov, G. EpJgrap .
рядко в надnиси. Сравни един centurio princeps - x•v"ПJpiwv 6 цi тrp{vк•<J- 01tELp7jc; 0po:кwv
Долна част от оброчен паметник с релефно изображение, дъл. О,112--{),IЗ2м, макс.
14. Чете се:

вис. м, около алтара се вижда увиваща се змия. Върху рамката с вис. 0,039 м останки от било представено върху базата,
21.
C(aius) Egnatius) .Rufus erito)
l(1ben~~~ божество. което ве~~р:к~водния слой на стануваЕ°:i~т~~
0,084
v(otum) s(olvit)
Посвещение на неи~в ятно военно лице чесх:и род на gna 1 •
от страна м
на Гай би
Егющни Руф;..;~ер~а клонствани
от известния в:;:идлыкности през 1 в. пр. и. е. и
69 G .
"J aertr1ngrn, Н. v. IG. IX12. р. 217. No 1076
,, Kcsscn. RE VI/ ! 1. 1910. col. 439 s. , .. Gadenus · кохорта. принадле
оже . и на ръко
од са засвидетел
Заn •царов, Г. И. Принос хъм старата и.;.. Представители на тоз Р 19

JКиваадН~tраn~iiсхитсземнnрс.-~рнмсховрrщ -ГС'У~~ • 611-'·_а сС'1н•. С„ 1910, с.88, № 65· Геров Б. през времето на Антоннните .
„нти•а, G. юС<опне.
Xlll- XIV,
M1ha1lov. Bulg. 1'1964, с. "1os··
No 401
IV
· · ·· · 1, 1969, с. 33 - nм с. 186. ii епитета ~рв.:
"M1ha1lov, G IG В J 111 > 59 ·
18ИИ к· ц g. 1-· 1 7. No 1622 Augцs1a Traia В G 1 RE VJ А, col. 515<. v. ;rьшudruck 1965). col 55~561.
ische Reli11on; z i • g с r, К.
" м i ha' 1о v, G i~a~~:~ 111 1P.'> 147s. v; Ка~~;.;:;;. 5 Mythologisches ·':~~~mco 1. Rom.;o, 1895, 55-57.
111/2, No · IG
s.v.AularcЬcnos арнобатс<о; Примери у: Detschrw О Die ~~· k. hulg III 801 - Maгcianopolis; JG Bulg
No 1773;
,. De1schew, D. PZЬ.:lsurdos; Keun,e, В. 59· Rugg1ero. E.de. Dizl
„ Dom~sz ra isc еп Sprachreste2, Wien, 1976, S. 34
••
S.S6 ~ 3 ~ws k '·А.
· . Rangonlnungdcs Rбmisch'
V. Die ·Н RE JX А. 1917, .:ol. 2н::· v.A v
Raogordnuog • 5S- '

24
' . кцон ll8.lllulai от Д...ЦЦ-СJL IJJ 76зf"(_eeres. 2. АuЛ. von Brian DoЬson, Kбln·Graz
' - 830); No 78S6; No 8029.
1967
•
"Doma.zews '·1 JOl-301. ,
Secck. о. RE 1, 1893,k~·л У. Raпgordnung3f 36~.v.
55
Egn.auш.
'" D~maszews 1• i9o5. CJJI. 1999. No ' 25
'" Muozer. RE У,
 1,5ом t шир. О,60м, деб. O,l25t.t ' с
нтон и аJ:РОтерн
с вис
м: В горната част на плочата между р. 25. Долен десен ъгъл от м ам
24. Мраморна плоча с ~r.'на бухвнте 0.035-0.gj5 м за поставяне на оброчна плочаво. Запазено е изображение на клеJал ::авоброчна плоча, вис. 0,095 м, шир. 0,08 м, деб. О,06 м.
надпис на старогръцки езих. в ниша с дълб. О, на буквите 0,028 м. Cera е в Исто · ърху рамката има надпис на старогръцm езих, с вис.
84 г преупотребена във входа на Чете се: РИЧесхия музей - Ямбол инв . .№ 1613.
1. 'Ayo:6ijL wx>J и надписв~о· ;~;ева-Василева през 1:а р~мския военен лагер. Сега е 8
Плочата е намерена от · nяг северно от термите [---:-------------] ЕЛЮ::АЛЕ
n.сноантична сграда хато п,,.- опппе в Кабиле. [- - - A:rroAЛ?]ыviou eu-
археологическата база при разк [xrxpLaт7)ptov vel- ~ocµtvo<;)
Чете се:
Вероятно оброчна плочка на Херакъл К .
'Ayo:бijL тiJ;.::>JL елинистическата епоха Пре 144 ( · ултът rьм Херахъл е известен в Кабиле още от
"Нр"' ТJ:!:AI:H. дгорайос. · з г. срв. тук № 8) в Кабиле е изградено светилище иа Херахъл
"А=АЛ"'80,рос;
AuЛoumЭpto5 а- 26. Част от мраморна оброчна плочка с вис. О 185м шир О \Ом деб О 033-0 04м с
5. yovo:;, wvxo:- 8
надпис на старогръцки б ' ' · · ' · ' ' '
език, с вис. на уквите 0,01 м. Открита при разкопки през 1976г. край
'\IЫV тоU i:i:1r0e:IE'"' северозападната кула на крепостната стена. Върху плочката се очертава десен крак на гола
pouµ.2vou, tivE- мъжка фигура (Херакъл?), дЪржащ. в едната си ръха ~ривах (върху рамiата) пред него
lirjкtv -:О «r~ клекнало животно (триглаво ~уче?) с поглед наперд. Сега е в ИМ - Ямбол.
Uтtip o:VтoU хсс~ Чете се:
J0. -:-wv t18L<dY, дo:- нлrлн ><11< K[---~-au·.?-J.
8o:rr:ipr,.0c; се среша и в други надписи от Кабиле. В р. 6 и [3,,,,
e•)~oc[µ••1r,,)
Бухвата о е предадена че_:твъртнта, като асял Подобни случаи има много в надписи от
р. 10 - , се предава чрез tL, които се е произн '· Вероятно оброчна плочка. посветена на Херакъл. Сравни коментара към .№ 25.
Шв. от Тракия. Долен десен ъгъл от мраморна плочка, вис. 0,11 м. шир. О,09м. деб. О,02м. с надпис
27.
Лигатури· р 6· N 11. N· р. 10: 11, N. С на старогръцки език върху долната рамка. Плочката е посветена на Немезида. Оrкрита е при
Името на.Хе·~~ него~ия епитет в р. 1 е отделено с точка от името" на посветителя. точка е разкопки на късноримската базилика № 1 в Кабиле. Сега е в Историческия музей - Ямбол,
отделено и името на селището в р. 10, от което" произхожда TO_!i· инв. № 1343. 123
Посвещение на Хероса от страна на Аврелин Аполодор, които изтъква, че е потомък Дим и т ров а, Ал. Разкопки на базилика № 1 в Кабиле. - Кабиле. Т. \.С., 1982. с. .
(внух) на Аулупорнс, т. е. подчертава тракийския си ·произход, и изрично посочва, че е от табл. Vlll, обр. 1 на с, 125; с. 153, № 25.
селището Дадопара. Чете се:
Разчитането на епитета на Хероса, който е неизвестен, досега създава трудности. В
преобладаващата си част в посвещенията на Хероса той се посочва (в дателен падеж) като [- - -]ouz:xpш.,-f.p'''' EJE
"Нр"'' и в такъв случай епитетът би звучал Tta11<Т1J(•oc;). Има обаче и случаи, макар и по-рядко, [---]!i·1eOe~„ ..
когато посвещенията се правят на 'Нр"'тt 81 и в такъв случай епитетът би звучал I:rx<nJ(~oc;). Предложеното от мене в публикацията. четене ivi:(N;><• следва ;ш се кор~~ира в :i:vtOиo. То
С и '. О ,.,, в надпис от Пловдивско .
Аврелий Аполодор е направил посвещението и оброка на Хероса, понеже е получил се среща сравнително по-рядко. равн "" :к~' със следи от релефно изображение. с вис.
някакво очищение, духовно пречистване, wvxii:v"'v тоu ii:rrot<tpouµi:vou. Глаголът <i:rroi:tpoы = <iopttpo"' 28. Долната част от мраморна подета о ставката надпис на старогръшси език. с вис. на
се среща сравнително рядко и се употребява в смисъл на „посвещавам". В тази смисъл са О,073 м, шир. О, 15 м. макс. деб. 0.06 м. Върху п д рез 1963 г в с. Лозенец. Ямболско. Сега е в
известни два надписа от Тракия - от Карасура и от Никополис ад Иструм 82 • В пасивна буквите о.о 11-0,016 м. Пам;тникът е ~т?~{s п ·
форма обаче глаголът се употребява в смисъл на „очищение, пречистване" както е употребен· Историческия музей - Ямоол, инв. - ·
и в надписа от Кабиле 83 • ' Чете се:
Посветителят посочва, че произхожда от селището д 11oo:rrap 11 . То бе известно досега от ФЛtiAto<;
надпис (епиграма), където се говори за „додопарската земя" _ , е· д /) 84 ,.. Mr,[•жLciv~ - - -] ник е намерен и н
адписа за войник от Първата
б
Г. Михаилов тълкува името като д"'oo:rr11 ov и го х11_;-а Х. ova; ы оттароtо . В селото където е намерен този памет '111 в. която тоrава е станувала в Ка иле.
Тополовградско. Там е установено много и~вест локализпрва кран с. Голям манастир, ·
кохорта на атосците от първа
та половина FJa ·• с № 10
б л военно лице от същата кохорта. равни О 12 . б
търси в развалините на хълма Калето r но и древно светилище на Аполон, което се
християнско време, тук се развива гол~мр~:=0 · ~о-късно традицията продължава и през Вероя;;,о Ч~~~~йм~~к:;:а ~~~?)~ о:вся:~~е ~:у~~~~·~~=кg:;3и5\2·~~р~=с~~~рра;ко~:~:
надписите, които са открити от 11-llI в р, тжъдето е и името на близкото село. В
фамилия, които носят преобладаващо т~ф: това място се появяват лица от една тракийска
О „1 м • с
,-
надпис на старогръцки език .. то ст. роителен материал. Сега е в археологич
б използвана ка
късноримската азилика. rиле
неговите братя, синове на Аулузенисss А рни имена, производни на Аполон - Аполонис и база при разкопките в Као .
от Кабиле Аврелий Аполодор внух н~ А полодор, син на Прокъл 86 • Посветителят в надписа Чете се:
От надписите от с. Голям ман~стир т е JлуnорДс, вероятно принадлежи към тази фамилия.
---..\~ТО
~отомствена тракийска жреческа ф~м~ия ~~~~з адоп~ра, може да се заключи че се отнася за ---01"~1·
полодор е дошъл в Кабиле, за да напра;и сво ана с полоновото светилище' Защо Аврелий ___ ЕТШ'iГ
-----i-=Ы·~
епитети, това от публикувания тук надпис не ~то посвещение на Хероса и т~ с един странен _ _ -[µv.Т,µr,:; xJci?'H
адnисът от Кабиле дава ясно. ' ---ЛРI
началото на 111 в е и точното название на сел vel · ] Or
· вентуа11но след 212r. ището д11оотт11р11. Може да се датира в \'ас - - -(•uzla:p•[a-:-r,F'6• вероятно оста.яхи от л. .
от малък ыD.11 на нак-1онена е;\~~~·- така е изписана в р. 2; Р. 2.
Р.1: при счупването следи прав ъгъл. l[оито може да -
Стара ·~подобки мочи с ниши "" из.ае.;гни и
втората буква е зап~зс:~~:~л::на по-малка. ис
„ ора.. . . друrад• в Tpuнt, ера . М . . носледн'-1 га бук в~ l е У вымо:ю1о е да е и надг~и ~~ ~ .
Хс:росът ;~p~.::.~•~v. G. \G Bulg. 111/2, No 1727· 111/2 N .. •hв1lov, G. IG Bulg 111 /2, No 1605 - от Лигатури: р.3: N. :· ·дписа не: е напълно 11сен.т три страни. вис. О,29м:1-._ео· о~. №ss~.
"Mihailov G rишето:6ц."11рw""КW.;...;. 'ol?SO;I\\/J No ХL1рактс:рьт на на мраморна ара. счупена оО О„ м Сега е в ИМ - Ямuuл. .
. " Таса с У1!~~~ ~~о~~ 1~ No 1631; 11: No 30. Горна ча1.'Т от ки език вис. на буiвите . - .
615 _ Те 0
, '• 1519 от Цнле, (дн. с. Черна ropa). Tyi
0.18 м, с надпис на латинс •
~~о!,...,,, ""' ~-·•• .W v - • ТJ)аrедмl\Та Еаr.tе1111дн РDИЗХо:~rдат от
"Mihailov. G. IG в~;u 1 :';'P<>N«· •ера.: Acsch Ен.~dмета на Севернтс.
:: Срв. бел. 84. ' • о 1794.
Mihailov, G. 1G Bulg llI/ 2 N
· --w . _.
451: Пili1 "Po~<iJ.Ao"""""'
Чете се:
. ul IJl i I, No 1638.
Miha1lov. G. IG 8 g 27
• а 1795.

26
 fSJ acrum lftW.1J."'-•""'11.av IЧLIU4. 1'\.08ЯТ
--MEDI S
----ORТU
- малка фиrура на М.: в ход RадЯсно е
начив, :кarro и в .№ 8 ~к, дЪр~кащ оп~ стъnил с ПJ>едввте си
Алтар, посветен на неизвестно божество. В р. 2 пред последната б}'Jсва е изобразеrrа също ателиевв •:което ни :кара lllkaтa ва 1tо11Я Коuu..-.кража npxy алтара. Зад ко---n
· да оре · ......... „т и коня са .........
топа.
Средното поле е дnолаrаме, 'le nаме из'IУUВR по CЪПUIJI
31. Долна част от варов1111:ова плоча, вис. О,JОм, швр. О,35м, деб. 0,21 м, с надпис на (coena funebris) От '"'-с Размери о з 4 х 0 40 ~вици~е са 113работеви в едао в
староrръцпr езп, вис. на бужвите 0,02-Q,Обм. Открита е в rробищата на днешното с. Кабиле едста . ,.,.,_.,е СТрани н ' ' м. Предст
пр вени в по-големи а nо:койви:ка авено е т. нар. потреб
в края на XIX в. Сега е в НАМ - София, ипв. № 465.
Mihailov G., IG Bulg. Ш/2, No 1775.
венец _!!ад главата на покg~мери. Мъ1Кil:ата фиигурмаедuа 1\.rь:ю:а и едНа женс:ка Ф~а угощение
Чете се:
обичаината ниска масичк НRиха. Жената е се а, хоято е легнала в същото леr~ :които са
малки размери) три фит;~ (Ра;?' и nлoдoвe~rfu~: стол с висохо облегало. Пред0~:ГЬ:О
[--------] погребално угощение се ро и). Надгробни плочиола и до масичхата са разположени (в
VO<; Ьс тЫЬl вероятно от Аполония ( сре(:ат РядКо в Тракия И със съчетанне на тра:кийски ковmп: и
[i]&<i„, ni- угощения", а в средното~- озопол), с три по~етазвесrна е една плоча, произхождаща
fu/l<E>I В долното поле, с разм~С:~~~вен „Тракийсхият ·к~:::Ж°!о и долното са „погребални
[----], Еур~фt буквите О,04м. Арата е отк ит ' м х 0,42м, е разположен .
Подписът на този, който е изчукал надnиса, се среща и в друг надпис от Кабиле от 144 с № 12), където е била п р а през 197Sг. при разхопхи на ВадПИс на латински езц, вис. на
- сравни № IO. • г. късноримско време. Сегареуnотребена при изграждането н~ортата на воеmmя лагер (эаедuо
В 32. Десен долен ъгъл на оброчна плочка на Зевс, вис. О, 115 м, шир. 0,055 м деб О 03 . Velkov, V. Zum Мili~~~е~~~~~Ч~1щта база_ при р~к0fп:;-е н: :~~;::я лаrер през
ИИJКДа се малжо орле н права фигура (женска?) със жезъл. Открита в Каби~е ~г' м. Chtron, 8, 1978, р. 437, taf. 6 m1schen ProVJnz Thrakien. Das M"lit" 1 . К Ь 1
сторичеса:ня музеи - Ямбол инв № 1-1241 Въ · а е в Чете се: · 1 ar ager а у е. _
вис. на 6\flrDитe О 01 м ' . - . рху рамкап надпис на старогръцки език
Чете се: J-U ' • '
D(is)M(anibus)
дtос х
Val(erio) Proculo
vet(eraпo) qui vixit
ONNП
-1 anпis LX,
5. L(ucius) Valerius
33. Горна част от мраморна плочка Valeпs eq(ues)
~м. маже. шир. О, 195 м, деб. 0,07 м. Вър~~::~н:ачфастр от фронтона и розета, макс. дълж. fratri b(ene) m(erenti)
Ч'"'f'ита е в Кабиле. Сега е в Историческия музей Яонбтона надпис на старогръцки език posu-
ете се: - м ол, инв. № 2258. · it.
r
лr~в;;.1 -ru;("I;•
~~;ел~~~- ~ар~~авени върху _рамк9ат6а между средното и долното поле: Думите в надписа са
34. Част от мраморна янови листа, р. уквнте П са съвсем малхн поради липса па място в
деб О 045 плоча, отвсякъде отчупена м предходния ред.
И~ор~~я~узе7~ отб надпис на латински (?) ~зН:,к~и~~~- ~~4м, м0ак0с6. шир. 0,11 м, ~ Надгробен надпис на военна фамилия. Луций Валерид Валент, който е военнослужещ на
Чете се: м ол. J-вите , м. Сега е в
деиствителна военна служба очевидно в хохортата, стануваща в Кабиле, издига надгробна
------СЕ плоча на своя брат Валерий Пр{)кул, ветеран, вероятно от същата кохорта (?), починал на 60
Текстът на н ------- години. Годините на службата, които обmс:новенно се поставят в такива надписи, липсват в
35 Д адПИса не е ясен. нашия текст. Вмъкването на изображението на траmйскяя хонних посочва и етническата
· ве части от мрамор принадлежност на двамата братя, независимо че носят типични войнИШП1 имена.
ези:r, открити при разко на плоча, отвсякъде отчупени
Арата с надписа могат да се отнесат nм втората половина на 11 в.
~~ м. деб. 0,02 м, вис. н~кg;в~аб~л3б к~ай източната порта ~~~~~ ~т на)дпис на латински 38. Ара от мрамор, вис. 1,50м, шир. О,52м, деб. О,50м. В горната част е представен
Ч -_Ямбол, инв. № 1393-Т;94 м, Фр. б) вис. О,085м, шир. О 1:25J'· абвиосо. О,!Зм, шир. тракийски конник в бяг надясно. Коннихът е изобразен по същия начин, както в арата, която
ете се. · ' • де · , 2 м. Сега е в
има и същата форма и почти същите размери, оп:рита при раз1tОПJ(И във военния лагер през
а) LV б) OLI 1975 г. (сравни № 37 с описанието на изображението). В настоящата ара липсва ~погребалното
VPL·O 10 угощение" но тя е поставена също от военни лица. Това се вижда от надписа, изчухан под
Текстът на изображен~ето на конника, вис. на буквите 0,04-0,045 м. Ара та е оп:рнта в Кабиле при
36 Д надписа не е ясен земеделски работи, заедно с надписа (тук № 39) от Й. Данчев, който преди години бе изградил
· олна част от мра ·
латински (или на ста морна плочка дъл О 135 с тях портата на къщата си. Сега паме:r~т е прибран в И_сторичесIИи музей - Ямбол.
стена на роrръцки) език Н ' · • м, вис О 07 м д б о 0 м i ha i J ov, G. Epigraphica. - Studia ш honorem К. Skorp1J. S., 1961, р. 208, No 1, lig. Ja,
Чете се· военния лагер. Сега е в Истамерена е през 1973г .. при р.;к е . ' 35м, с надпис на
. орическия музей - Ямб опки около крепостната lb.
----NPO--__ ол. Чете се:
Текстът на надn ---- D(is) M(anibus) . .
иса не е ясен. Val(eria) Festiva et Ulp(шs) V1-
tales Damanaeo Ama-
zeni generi (sic) ~uo. mi!Щi)_ . (. ) ХХIШ vix(it)
5. car(cerario) leg(юn_1s), m1l(1tavtt) ~nп is
37. А ао НАдГРОБни нлдлиси an(nis) Х:ХХХ, cw Ьеnе mer(ent1)
горе с пра/или та~рамор, вис. 1, 77 м, деб
разделена на 4
IСорниз, с шир О 17 м . 0,52 м, вис. само на б
Горното по~!':~кирани по~~а. , над него кръrъл фронто~з~:~РО,27 м. Арата завършва
aram posuerunt.
Думите са отделени с точ:ка. В Фестива и У.IПIЯЙ Виталес на почина.mu техен
Надгробен надпис, издигнат от aлepiu на 40 години след 24-rоДJППИа спужба, но ве е
хитон, с обърната uапа размери 0,45 х О 42 м П . отери. Лицевата част е зет - Даманей, син на Амазен. Той е почивал . .
...... сно глава с ' · редставен т Tpau. 111ШJ'1Р'СР О'Т с. ICaJ,oiвcn до11 - М 1 h а 1 I о v,
2В . лявата РЪIСа дЪржи по е Ра1Сийският Херос об •• Плочи с nодобнв JDOбpa>&CllllJI са J[]вecпlll 8 друrаде 8
ВодИте, а дяснат , лечен в rъс G. IG Bulg. 111/2, No 1828.
а е ВдИrната в т. нар.
29
 p•wu.,.u '1, U<efLVЫ~ ЕТТ] ХЕ
-cm произход. Имената на xa.TEGXEU!X<r!:V

Името на бащата на Дамавей е от ~ито тъстът е с траянова Още Жорж Сьор е разгледал под обно а
otfjcmlзaвo. че е ветеран. м либертивски произход,
· и тъща сочат n надписи и е установил, че се отнася ~а мав рхи::еnуриите оста1ПИ, свързал rи е с авриnпс
веговиI тъст . . хъв началник на карцера" в графично. Мавзолеят е изrраден по искане наз~~~ид.:~ап-еавнл е даже опит да го възстаиов'И
рома~- омавей е бил car(cerarius) leg(10n1) н:~:о ве;~ранът е заселен тук след очевидно служил в кохортата, която е станувала в К~и Валrент, ветеран от бивш центурион,
леrио~:S~~~::~~~~~~и~~~:~.;:;;в~e::~:riF~::eo~e:Т~a~(~t~):~{~~Ji1::) 0~ съпр
у гата му Сатрия Марция почи
е меС'Тна жителка.
С '
а иле. робницата е издиrиата в чест ва
нала млада, на 25 години. Името И е трахийсхо и очевидно
амото име не е известно от друrи епигр фс
приюnочВЭ:ъзможносrrа съкращението CAR да ~. рее отхвърля от първия му издател свърже
и изведе от племенно
_ то название сатри
а хи паметници, но може да се
- :Ea:tpa:•. Това трахийсхо племе, обнтавало
надпис~; ~ или нача.JППUС на склада за оръжие ' С и А няма точка, както между района на Г1:анrеи и Родопите, е :;вестна още на Херодот 94 . Мъжко име :E""'P"'i~ е извесmо от
~оръжейlПП , „ _ - правилно забелязва, че между
Г. Михаилов, тъи като тон надпис от Ci\lae .(~. Черна гора) . Ветеранът центурион би могъл да се свърже с италийаата
останалите думи. втората половина на 11 в. фамилия на Av1l11Q 6 .
Надписът може да се отнесе към 0 57 б 0 50 м с надпис на старогръцки език, Паметникът може да се отнесе най-общо към времето на Северите.
39. Ара от мрамор. вис. 1.55 м, шир. 0 'е 0 ~~:Ш-я ~ип и 'с почти същите размери както и Двата надписа не са съвсем точен превод един на друr. Това впрочем е първият
вис. на буквите 0,02--0,025 м. Тази ара, коят на в съвременен градеж. Cera е в Историческия двуезичен надпис от Кабиле. Има известно счупване в гръцкия тежст след „ветеран". Не е
№ 38. е била оn.'J)ита в Кабиле и използва предадена длъжността „центурион". Жорж Сьор предполага, че и двата релефа представят
музей --:- Я~бол.
М 1hа1 I о'" IG Bulg. / -·
„
111 , N 0 1776 (J. е t. L. R 0 Ь е r t. Bull. epigr 76, 1963. р. 151, No 150). едно и също лице: войника, който впоследствие е станал жрец, и допуска, че понятието
жрец" е С'ТОЯЛО на счупеното място след „ветеран". Сьор също смята. че гръщият текст,
Чете се: ~ойто е по-подробен, е добавен по-късно. Ветеранът е използвал първоначално латински езиI
0(Eoi:<;)K(x-:-0<.;r.Ooviot;). за по-ранния текст. Обърнато е внимание обаче, че в латинсжия текст са допуснати редица
~_:\i.~~з:vSp1J:; ~U.~'Jj1J'1c; грешки: неточно изписани падежни окончания, използване на аблатив вместо датив,
tт,-:-rO~. Ё~ 0 ползване на някои неподходящи думи, изпусжане на букви.
из Надписите_ латинският и старогръцкият, предлагат интересни д~нни и за говори~:::
•
~~cr:1.:; i·ac ;п;pLLыv -:ov
5. .,.-)u9ov хх( -:-ov Кабиле през римско време. Очевидно и тук латинският език е ил rлавно изпол
езици в стното население
. ~"'fL?• . от военните, докато старогръцкият - от ~~с вис О 44 м. шир. 0,35 м. деб. О, 15 м, с надпис
µvт.tLOG"J'IТ:: J.a..ptv. 41. Долна част от мраморна плочка.. о l 9S4 т~ бе вградена в оградата на й. Данч:в в
X:ii"?• 1·а~ · '"'~poo•i:-:-" на латински език, вис. на буквите 0,03 м. Д те на Кабиле. Cera е в Историчесжия музеи -
Надробен надпис за Александър. син на Лti.<п'jc;. за когото се приема. че е тракиец според
с.
кабиле ' където е била донесена от развалини
тълкvването на името от Г. Михайлов. Лекарят е починал на 70 rодини. От римско време Ямбол.
(11-Ill) са известни и други лекари от тракийските земи. Споменават се лекари в Дионисопол Чете се:
(дн. Балчик)9о, един :ipzшx-.poc от Одесос, който същевременно е бил и жрец на rлавното _ _ _ _ --RAPA----
божество на града 91 . Посветители лекари са известни от надписи в светилището при
. UC ---Ulpia Luc(i) liЬ(erta?)
с. Баткун 92 и в светилището на Аполон при с. Труд 93 . -------VLPIA L -:-- - - - N marilo suo - - - - -
Надписът от Кабиле може да се отнесе към втората половина на ll в. -------N-~ARIТO SU--=--=-----[Au]relio.MAТ.S----
40. Архитрав, счупен на три парчета, използван като строителен материал още в ---RELIO"MAT S - - - - - ---TOR"ETN~----.- _.
древността. с размери: а) дълж. 1,40 м, б) дълж. 1,40 м, в) 1,40 м, приблизителна височина ----TOR"ETN---- ---T"U\p(1us,-a) Luc(1us,-a, i)
около 0,35 м. с двуезичен надпис на латински и староrръцки език, вис. на буквите около 0,04 м. 5. --TVLP.LUC vac
Архитравът е бил открит на Хисарлъка през 1911 г. от местни селяни около мястото на глав­ - с траянова романизаuия.
ната порта заедно с „камъни с латински и гръцки надписи" и „голям римски релеф, който vac. фамилия, в които има лиuа делят някои име11а.
представя мъж. облечен в тога и с венец на главата". През 1912г. са били прове.1ени сондажи Вероятно надrробен над~и~о:~и което дава ос11оваиие да се от
ми са отделени , 11 в в лявата страна
на мястото, като са били открити части от колони, от скулптирани плочи, два пиластра:
последните с обща ширина 0,31 м и различна височина - О, 78 м и 0,65 м. Върху по-високия е Отдел~~;~:С~т се отнася къ~0 ср~~б~а~ение · върх~ по~~:вI;·д~:~~~ :аст. върхt ши~к:
изобразен във висок релеф жрец. а върху по-малкия - военно лице. Тези паметници дълго 42 Мраморно статуар О 115 м Гърбът е о рао . на буJСвите 0,01 м. ега
време са стояли в с. Кабиле. пренесени са по-късно в музея в Ямбол, като впоследствие един от счупено: макс. в11с. ~~~~ м~~~~~ ~а ст~рогръцки език. вис.
блоковете с началото на надписа е изчезнал. Останалите части сега са в Археологическата база правоъгълна подет~ _ Ямбол.
при разкопките. ИС'Торическия музеи
Филов, В. Разкопки при с. Извор, Ямболско. - ИБАД, 3, 191211913, 315-316; G. Чете се:
Se u ге, G. RA, 1917, No 1, 158- 188 ( = G. Seuгe.Archeologie serie, 2< serie, !е partie. lnscriptions.
['Ауа.011•] TU;(1)~NZON
~~~~н~~20, No 151. 108-138. особено ~27-138, fig. 53;) ;-ещевлиев,- В. Новооткрити
====-1 „?
193~БA~s~·.t1-934,~62---463 (не познава изданието на Сьор); Ai:iostolidis М. Thгakika, 10, Чt~ст от „погре ал
б но угощение .
1777' р. - 78 предава надписа само с главни букви; М 1hаi1 о v. IG Bulg 111/2 No
- предава надписа по Бешевлиев не поз1 · С · '
части. · шва изданието на ьор и не предава зt~rубените
Чете се:

C(aius) Avilius Valens ех (ceпturione) v t( ) S . . .

merita( sic) el siЬi vius(sic) е(\) sapiens ~u е гlanus,fi ~tnae Магс1ае / [co]шuge sua(sic) Ьеnе
1'( - ) ·л ·. '(' mu um ~ ec1t. -[ ] '
a.~rJc; r„1;!.),t,r;; t )•.1 ):)i:r,::; rJ·J(e:)-:~xvO„ --· -- __'( ~v
\.r.V1)µEi:r,v EiI - . - • ' ~ XiXL 'РРО\1(,) У то
'J":'Ы X:tt. Т"1) ФJfl~ ~~ kx·;1'rJ~ L:x-rpL~ Мосркt~
1
1 426.
D Sprзchrell• · Р· "fius
~ • 6· oe1sch•"'· · 92-2393, s.v. AYI ·
"Dom
•• · k. л
м·ь aslzews '· 'V, Rangordnung' р xv 10 111; 11- IIl/I No 151'Е11 1896. eo>I. 23 -
1 а 1 о v. G. IG llul р N " · · •• Hdt. 7, 1 · IG Bulg. • 1414: R · 31
• 1 М ihailov G. IG 8 lg. ; 0 lSb1s. IStcr. •• Miha1lov, G.9t}---Z91 No 1413,
•>м·ь. · . ug.l,No1so . •• PIR' 1, 1933, 2 '
•, ! a1lov, G. IG Bulg. 111/I No 1204
М 1ha1lov. G. IG Bulg. 111/1: No 1467:

30
 '
"''

, f l;.1,т1111н.:. о коiiн") се 1.."II0'1('11i111aт келти

::,J~Уй~···-"""'-----~...... „ ....„„~„...„
/ j

·"'
. .J/
,..;,..- •"''

f: ,_;,,,,,...
,.
,.-/
.' 1
r
/ f\,_;„ '.J ,( „"'.

Обр. 1. Н•.1nнс от Ссвтопопнс. лва преписа. от който са

бк.,и поставени в Каб1111с

Обр. 3. ФJ!аrмrнт от дсkрет -+ . EUXHHIOI :13 rc:p. 8

Кабилс:
• . ИJ.JИГ~}l('Л) Н.;1
Обр. ./. н.uп11с 1~
32 .33

5 Кабилс. том 2
 OGr. 5. Оф1щ11з.1ш 11цпис от 136 г.

на Х"!"'rь..1. 144Г.
1 инс: <р;!"
7. н
34 ;UПИС J3 пQСТРй
Обр. 35
 ,,
Фr.11,,~·111 \IJ . t
. ~'1.f•111ш~1-1;,:н 11...t.нш~.:.
 - - : .. . " -„_.
от к:-•nсратор Аврелваt'
т върху арата
- '._ • ;;..... • .•
'"..\.. .. .' -
13. HiJдllllCЪ
Qбр.

39
Обр. 12. Ара с надпис н craryx от &J!<:мсто на нмnеnат"n А----
 ()(\)' 14 J11,1.."lll'llll'Hl1l' 11,\ \1.-.._ 1Cllllil 11 \.\1111~

t•t-'Г 1' ll,)1.·111.·1111..·111~1..· 11:1 ·\1.·J..11.·11111111 \шн~ ~)1-1р \1, ll.•1..:1<l'llll'HHl' 11а :\1.:t.·1c1111ii 11 .\н11н1

\'1 1 '•ltt f .l.11.':HO.)t.;

l:.0 l(1.}f,,.B~Ш .... 1НI..:' :t.l '• •
4
1~ • .'\,
l (1lt'ltL'lftL'tHlt' 11·1 „ llT 1юlillll'-·1
ll\.1\.'lllllf
.. ' ' ~flllll-
•• f!-11 o•,r ,,,
- 11 l ,Ll\t..:l!l~IH1l'
.. L11 lil.'('1111(1 , l.i.:
1't к.:!IL
1 • l!.I '1- ·\:, 11r~·:111~
 Оiч1 22. flocnt.:111c1111i..· на Ч'а'1 11 с1а1~я t'"ll 1нх·н111t _·11111а

'
, ...,/
~·'
.*''
.,, # [
'{ 1

.г··

' ~-
,
1

~ J„ ' \

'J '
''
-~
..1
1
, :(
 Oiir. ~r•. l l:ц1111c· п1,rxy
. о
б рочна плочка

1.
.·~!;~:"':.: .
,~н-,--:-
.1-:.
/-·
. „ ..
. '' -'{~„

Обр. 27. Надп • Qбр. )(). \j.<д!!И.: ВЬРЧ ООроЧН3 !1..10ЧК'1

и~ вьр~у о6
Р<>Чен релеф
 - ~;..
,_„f,..,-, :
1~ -""- -~1'
.· ~~ ...'-"'
;'!.:..~_(

~ „
-.;·
-.
,../
. , .

. . / ,_;r-·
.,,-- ...,_ ( ! . -'

. ,_;;.:..-
~/ /

Обр. 34 а Л<1п1нск11 11а:1rробсн щщnнс JJ ;lBJ\fd Ofir 35. }fJ.H f11J6tн 1а rн11скн на.11111...: rc: нcн:1t1tPL.·1yжt:111 пт

бр<пя 0ос:111юслужс11111. с 1побр<1жсннс на .:<.:111\)Н

трак11йскн конник н „надгробно угощение„

Фr;11,1L·111 111 .1.1r111Jci..:11 н;1.t1111(

Обр_ 33 Фр;.r,,.с:
нти от латннс~н "~ nn··-·· 4
 .• ••. „,
-„~

' ...
~. ~( ,,.... ""~··

.~

1; 1
, /.·
j
' ! #

/
--
'
/".
/ / ~-
!
~-

51
 •• •Y'-IЩ" l IUNS DE CABYLE
Ve/izar Ve/kov

(PcJIOWC)

:0::0
(Ri:sume)
фичесхие памятнихи. отхрытые при Cctte etudc а reuni ct puЫie t
В очсрже собравЬ1 и опу6Л11J:ованы все известных и опублихованяых ранее 1
1972 а 1986. Nous у avons inclus ~us 1es monuments tpigraphiques decouverts lors des fouiПes de
paa:om:ax с 1972 по 1986rr. вvпочено та~: :рхеологичесхих расхопох и в муэеях Ямбола и conscrvccs surtout au centre des foui'k:me~. qle19ues inscriptions connues auparavant, qui sont
fllJIJJllcdi, храяиюrх главиьrм обраэом на No. 1. lnscription de Seutopolis dont darc ео o_giq~es. et dans 1es musees de JamЬol et de Sofia.
Софин. й на иси были выставлены в храмах Кабиле. conticnt des donnees importante ;u~·h-opi~s eta1ent da~s. les temples de СаЬу\ё. 1..е texte
№ .J. Надпнсь нэ Севтополнса. две ко6пии это и дпрелигии города в раннюю эллинистичесхую hellenistique. 5 е •stoire et de 1а re11g10n dc 1а ville dela Hauteepoque
Тежст содер]ПП' ВЗJПIЬIС данные о истории
No. 2. F-"rиgment d'une inscription do t 1 d ·
эпоху. нными об отношени.ях между Кабиле и келътами во Cahyle ct les Celtes en Th n es 0 ~~ees _co~cement p_robaЬ\e!Dent les rappons. entre
№ 2. Фраnrент надписи с вероятиыми да было бы связатъ и с деятельностъю Антиоха 11
ФpalCllR в 111 вае. Надпись можно
l'activite d'Anti?chos 11 (~~cle~~4~\ 'e ~ ~h~~:tюn pourralt у avo1r un rapport auss1 avec·
1 5

(261-246) 80 ФpalCllR. оговора (?) между гречесхой колонией и Кабиле. Поздняя No. 3. _Fragment d_e ~~ret, probaЬ\ement un traite (1) entre une colonie grecque et СаЬуlё. Basse
№ 3. Часть лскрета, вероятно д ·• epoque helleшst1que.
эллиинстичеаая эпоха. ф No. 4. 1nscripti?n offici~lle relative а .1а construction du camp militaire et aux sacritices officiels.
№ 4. Официальная надпись 0 сооружении военного лагер.я и о ициальных жертвоприно- No. 5. lnscr~pt~on offic1elle de 136 evoquant probaЫement des travaux de construction.
шеяиях. No. 6. lnscr~pt•.on dont_ le contenu est probah\ement identique а celui de No. 5.
№ 5. Официальная, возможно строительная, надпись 136г. No. 7. Inscr1ptюn offic1elle de l'epoque de 1'empereur Hadrien. Elle est probaЬ\ement 1iёе aux
№ 6. Вероятио надпИсь идеитичного с .№ 5 содержания. inscriptions No. 5 et No. 6.
№ 7. Официальвая надпись времен императора Адриана. Вероятно связана с .№ 5 и .№ 6. No. 8. Jnscription faite par les Hellenes qui habltaient Caby_le а l'occasion de 1а construction d'un
№ 8. Надпись, воздвигиутая эллинами, живущими в Кабиле, по поводу сооружения храма temple а Heracles. Le nom de 1'architecte du templc: est mentionne, а savoir Narkis, lils de
Гераrла. Упомянут архитехтор храма Наркис, сын Зенона. Дата: 144г. Zenon. L.a date: 144.
№ 9. Неясиый фрагмент официальной надписи с упоминанием управителя Фрахии (Ш в.). No. 9. Fragment d'inscription officielle difficile а lire. Le nom d"un gotivemeur de Thrace est
№ 10. Плита с иадписью с обеих сторон: а) строительная о храме Юпитера Долихена, mentionne (lll•s.) . . . . .
возведеиная Первой когортой атосцев в самом начале 111 века; 6) строителъная надпись No. 1О. TaЬ\ette avcc des inscriptions des deux faces; а} une inscriptюn au SUJCI ~е 1а construc~юn
времен императора Галерия (305-311), вероятно при сооружении хрепостной стены d'un temple de Jupiter Dolichenos i:leve par 1а Prem1cre cohorte des Athoss1~ns tout au debut
города. du 111• s.; Ь) une inscription de construction de l'i:poque d~ l'empereu~ Galere (305- -311). 11
№ 11. Официальиая надпись в честъ Елагабала (218-222) или Севера Александра (222-235). s'a issait robaЫement de constructions de 1а fort1ficatюn d~ 1~ v1lle.
.№ 12. Почетная надпись со статуей в честь императора Аврелиана, воздвигнутая военным No. 11. Jn;criptio~ officielle а Гhonneur d'Elagabal _(218-222J о ~ de Si:vereA~~6~fe~dr:ai\~2;~~~P
1
лагерем Кабиле (270-272). Упоминается неизвестный управителъ Фрахии. No. 12. Jnscription d'hom~age avec une statue en 1 h~n~e~~une ~:;1.}:Г~~~~ inconnu' de la Thrace.
№ 13. Посвятительная надпись на скульптуре Асклепия, середина 11 в. Имя схульптора - militaire de ~~byle~ 270-272. 11 1У est d9~esl11 ~pios mil~u du 11• s. 1..е nom du sculpteur est
Нар11:ис, сын Зеиона. упоминаемый в надписи № 8.
No. 13. Inscription ded1ca~o1re sulr un~ scu pturenne scqu~ celie de l'inscription No. 8.
№ 14, 15, 16, 17: Посвящеиия Асклепию и Хигии. Narkis, lils de Zenon, а me~e. perso. .
№ 18. Посвящение Аnоллоиу с эпитетом Таденос от центуриона Второй коrорты лукензов. No 14, 15, 16, 17. Dedicaces а .~s~lepю~ eJ а Hdgil~ part d'un centurion de la Deuxiёme cohorte
Середина 111 в.
No. 18. Dedicace а Apollon_ ~vec 1ep1th;te а enos е
№ 20. Посв1щение Аулархенскому богу.
№ 21. Посв1щение Збельсиурду. des Lucainiens. M1l1eu du 1~ si t d'un militaire de 1а mёme cohorte.
No. 19 Dedicace du type No. 18. ~ а par
№ 22. Военные лица nосвящают храм и статую. No. 20: Dedicace au Die~ d'Aularchene..
№ 23. Посвктительна1 надпись Тая Егнация Руфа
.№ 24. Посвящеиие Херосу, жителъ Дадопары. · No. 21. Dedicace а ~~e\~iurd~. temple et а une statue .
№ 25, ~._;1. 28, 29, 30, 31, 32, 33. Фрагменты вотивных надписей и надписей на плитках и
No. 22. Dedicaces m1lit<1:1res а 1:1" f
D 'd' d Та1 Egna11us Ru us.
рел ...... 1а~1. No. 23. ~ ~сасе е Н. d'un habitant de Da~opa~a.. t" sur des iaЫettes el sur dc:s
№ 34, 35, 16. Фраrме1tТЬ1 11адписей неясного содержания No. 24. Ded1cace de eros, J' 33 Fragments d'шscnpt1ons vo ives
№ 37, 38. Надгробные 11ад11иси военных лиц · No. 25, 26, 27, 28, 29, 30, 3l, -· .
№ 39. Надгробная 1111дпись врача. · reliefs. d''nscriptions а contenu obscure.
~ 4 1.. Билииrва
40 древнеrреческая и латинская No. 34 35, 36. Fragments . ~ .
•w Надгробиая надпнсL. надпись на мавзолее. N л: 38. Epitaphes ~е _m1\1t~1res. . ·n .
№ 42. Фрагме11т „надгроб11оrо угощения". N~: 39. lnscription funer_a1re _d tf~n ~~~u~ et latine sur un mausolee.
No 40. Bilingue ~ une. 1 ~scnp
No. 41. lnscription· funera1re. f nebris".
No. 42. Fragmenl de „coena u

53

S2
 )J.CMVn J Пl-'""" ".нt:Д 'К'ЪСН
определи. оантичната епоха • но
в заложените изхапи б по-точн
ото време на този arr е невьзм()Jl[Во
били унищожени nри ваде яха разкрити отделни да се
субструкция, а по-рядхо ощ~ето на камъните. тоr'~ци от крепостната стена, ~оито не са
на тези запазени iп situ едиН или дори два а наи-често е последнюrr ред ~амъни от
стена, и по-точно на неЮ:асrъци може да бъ:да (изкоп М 43Л, сондаж № 1). Въз основа
да отделим субструкцият:е приземни части. Съб н:~равена xapairrepиcrиxa на rрепостната
Крепостната стена е и от суперструкцията р ата информация не ни дава възможност
малаофо ·
и с различни размери
изравняване на редовете (обот 20,35 рмени
х 0,20 млица
до от1,2лом
х 0е: J:~НИ с много неправилна форма
ломени камъни. Пространст:· ). Образуваните по-го~еМ:· е се забелязва стремеж nм
ЗАПАдНА КРЕПОСТНА СТЕНА НА ГРАД КАБИЛЕ големи ломени камъни без с о::_о м(ежду две лицеви редици е ~уги са били запълиени с дребни
2,30 м. Тя стъпва на естест:ика емплектон). Ширината на~~ запълнено с дребни и q~едно
примесена с чакъл. на сJ:ала или подготвен за целта наатса се помествабмежду 2,25 и ип от трам оаана nn-i..rт
Мечислав Домарадски к акто вече бе подчертано „у-· •
за тази цел чупки. Една от тя~ ~~:=с.:'е~Т: стена сменя посоката си при оформени спеuиалн~
маркиран неиният външен план. Ч з ехо в со~ № 1. Тя не е проучена изцяло, а само е
От 1978 до 1983 г. бе проучен западният участък на крепостната стена на елинистическия могат да се характеризират основ:те ел~ството и с чупките, открити в квартали 21, 232
град Кабиле•. Крепостната стена тук не е ориентирана точно север - юг. а има отклонение почти под прав ъгъл и продължаван а разстояние
менти7-8
в техния план. Крепостната стена завива
rьм изток и нейната посока може да бъде определена като север - североизток - юг - ъгъл в зависимост от необходимата посока (в м
, след което отново завива, но вече под
чупки играят ролята на бастиони т случая по-остър от прав). Така оформените
Проучваният
югозапад (обр. 1). участък започва от югозападната кула (№ 1), намираща се на Зайчи връх средата на IV в. пр. н. е. (Приене, rо;и~~р~ятно)2се заети от планове на градове, строени в
върху пО<Таро тракийско светилище. От тази кула крепостната стена продължава на При започващи
западната порта е проследен
разстояние SОм точно в северна посока по леко полегат склон. В началото на по-стръмен Стените, при двете ани~~rдр.
вид · промяна на трасето на крепостната стена.
ориентация. стр стени на портата, се различават със своята
участък на склона и при маmса група скали тя чупи и продължава в описаната горе посока. На
мястото на чупката бе заложен сондаж № 1 с Г-образна форма, широк 1,5 м и със страни 7
и 5м. Оттук стената се спуска по много стръмен склон (над 30°) и след около lООм на
повърхността личаха очертания на кула. Тух бяха заложени изкопи обозначени като М 43/5 и ЗАПАДНА ПОРТ А
М 4ЗП. т. е. с площ 625 м2 • При кулата крепостната стена не променя своята посока и
~1:~,:03:3" по ма.л:ко по-полегат склон (15°-20'). Това различие може да се характеризира В изследвания участък от гуадските стени на Кабиле се е намирала порта, разположена в
те при rулr:;3,:~чваве на абсолютната раз.тп:а във височината. Между сондаж.№ l иизкопи- началото на склоновете на Заичи връх, недалеч от ръба, от и:ойто започват терасите на
тереиът се снижава с 24 м, а между кула № 2 и кула .№ 3, намираща се на р. Тунджа. Излизащият от нея път вероятно е заобихаЛял възвишението и след това се е
~~~~е около 1~0м-с 18м. При кула № 3 е заложен изкоп И 47/5 с размери 10 х 15 м т е разделял. Единият се е отправял на запад към подбалканските котловини, а другият - към
последн~та пл~~~ н при тази кула крепостната стена не сменя посоката си, а на 70~ ·о; балканските проходи, към Дунавската равнина.
иза:опи, обо~ачени к~~}{~а~'%~~ ~~;~~р~ {f~~· При н~:от~ dюучване бяха заложени Степента на запазеност на разкритата порта не е еднаква. Открити са участъци, от които
са извадени всички камъни или пък са запазени два или три реда камъни. таха че достига до
стена незначително сменя посоката си към се м, т. е. м · ри портата крепостната
достигайки след около 120м до участъка, ~~~~:~о~ и ~)~лжава по почти полегат терен, височина 1,10--1,15м. Обикновено е запазен последният ред от камъните. През времето след
При проучванията на авто а ре г. от ст. н. с. Ал. Милчева J. разцвета на елинистичния град портата загубва своето фунхционалио значение и са
1293 м2. Пространството между ~зк~~::еп:"ата част от градската стена е изследвана площ констатирани по-късни преустройства, за които ще споменем в раздела "Стратиграфия".
е проучвано с археологически или друrи методи. Портата е построена от големи и много големи ломени камъни с неправилна форма,
както обла, така и издължена. Не бе открит нито един камъх с по-правилна форма (обр. ~).
При строежа И са употребени камъни с отношение на дължината хъ~ ширината малко над 1.1.
КРЕПОСТНА СТЕНА Макар и рЯдко, срещат се и камъни с по-издължени пропорции - 1.3 и повече. Използвани са
крепостнат;. стена. Навсякъде бе констати р ти различни по големина участъци от Въп скипо-малки
и камъни че участъците със които
размери, запазена по-голяма
запълват височина
футите. представляват само охоло 30
на сто 0 f съществуващите стени на портата, може да се направи опитnмзаизравняване
обобщение наза
Във всички проучвани изкопи са отк и

употреба. Следа от тази дейност е изкопрано изваждане на камъни от нея за вторична реда не се забелязва стремеж
хараперна културните напластявания от ~~ивожълтенихава пръст, подобна на тази техниката на строежа. При първите два За строежа на последния са подбирани
До по-широк
33
от крепостната стена В неrо са етическата епоха, с ширина до 2 60 м т е' редовете ' но при третия се проявява такава тенденuия.
ст~:т~наропоследното изваждане на к·амъните по~:В::Нможе
ятво е съществувала ощ
камънибс много неправил~а ф~р~а:
да ъде уточнена К
камъни с по-издължени пропорЦИИ (от t·З· до та техника
1:4). (емплеrrон), кarro крепостната стена.
Стените на портата са изградени в съща ад 3 00 м при външните страници на вратата.
открити
изкопа ямибяхав из1юпи
не отх и М 4ЗЛ и 40/2 е- ивероятно
през късноантичната
със стопанско епоха' тъй к ато кран
. ~епостната
не11 бяха Ширината им е различна: от 2,80 м до малко н н 'ла с два п хода (обр. 4). За жалост е
при lmРПОСТ Р ти материали по-късни от тези предназначение. За съжаление в Портата е оформена хато издадена нав~а ~ тата От : крепостната стена е язця.ло
помогна и откритото ~огребе ределяне на хронологията на
-..- ната стена При оп
ултурните пластове
• които срещахме в к запазена само свръзката на крепостната ст~н; вътре~~ край на портата. ЗапаЗеН е еJIИН
намерени никаа:ви дарове Ед ние чрез труnополаiане (изхоп :r:з:~;f)ане на камъните не унищожена при вадене на камъните. същ на в атата, а северната странипа е запазена почти
а:оято е попаднала там слУча иио.
_иист~ноприведените
при кракатафакти
бе открита камък от началото на вътрешната стрЗНJЩЗ заризваж.дане на и:амъни от крепостната стена -
изли мо нета на ,Апри
нтиохкоето не. .№бяха
11 (кат изцяло. И тук присъетва описани11т вече я~п за повторна употреба -.:амъни. достиrаш до
сивожълтеникава пръст, оставени неrо с други думи портата е била юда.дева навъв
6),
за, че западната крепостна стена е

вътрешния край на южнат~ена на~~~:~~~ от северната - 6,5м. Портата е имала два

• в upoyч11111111na 11"3еХа
cry/X!Пll
повече от южната страна 8,5 м, о Gred< fortificatiOns. - AmerXaa JounW of AJdlКOlolY• Т. 7S, 1971,
Вроцпu. поЗа ариопопu
тnяата от CY)"lacnte аржеопозитс
"l<JuшенТ Охркдан~Дапц.
_ Софрв П етер
Браун от ПВJDСВ, Xamma .
' Велко в• В . с оwощ
0 при DJ>08eЖJUUlc на uроуч u, Яre.noнau у~оuоерситст • К Доб:~u.вска от Кракоа.
жо.пеr:тив. Ра1жопжктс в К б ааниnа им IDUЗNNc CJ.Pдe'llla б pu;oa, Университета nв
а кле - АОР. 1978. С. 1979, с. 67. .nаrодарвост. l w i D t с r, f. Е. 1Ъе 1ndented тnu:c 111 Ul&cr
55
No 4. р. 415, 424.
S4
КАБИЛЕ, ТОМ 2
 срс.цnп 11u рв;.tмерм,ПМЫiВ. ~ .
rя·~·~.=-~·~~J~~~~ae:i:a;~,gзм,: всичп ПМЬ&и, а за~ :S~e,~~"Or .

1
.......
Кулата, юято вtpollrt!O- 8 '1:1.а ~·~-ее аа

„
"'. llllkOJlko камъа; юаяата е~ 2,9.2м. ~та Ьо cpeшrta й се намира плосыr хамьк западНата порта, nо-блвэо tblil ~ вainii, а: е ·
'· ~ til с право'Ы'Ьllев n.Waf[' tя~ . . . .:. с!ф8вица _ С11JаЮЩВ тажьв хамъ~r не е запазен. 7,00 х 8,00 м и веро11Т11о е бма ~~ Не~ llPlrб.n:imtnulmW ·
(O,SO:ir0,10r.t) с леmо !18 ·rlt'ri JЩ • .·.:ta'J'a. _flJ'И.~трептня gрай па портата. Часnrчяо е При строежа па западната -·.,._... с ~ п.па11. :
lhtpe11.1Rilтe cтpвSJDi11 на вра1'111' са се я~ ори 0 yJlllЩOЖeR• при ваденето па хамъяите проучени уча~:п.ци 'lep111. с 0 tpeQOC"fncmra моrат да се tфoCneдiri ха~за.
· · - - -ата
,....,........,&
от крепосnrата стена.
„.„--- __
--,..·· - . :дока.ro.........,.в
toПA'i:t:взхоnа
е JJ3ЦllJ1ero·-
в
Meit.IO' .,..,,._....w
wш 38 вт,,.,,...
~,.. •. •
88 употреба хамьпн
2 40 се
Северната страюща е с Д'ЬЛЖИПа • м, а
'
възможно, естествената ~~на lрtпоствата стева QL взп~ ~о е CfRiO
определено непосредствеко до neto на тtрева. Трасето ь ~ ~ е
намира плосък rамъr с легло за оста на вратата. тенденця11 е по-ясно 1абелеама на xm.naa (11ЛИТ1.11: дол) 11а алововете на ..._ tpx.. ~
llllфllRaтa И вepoJl'J'llo е бJIЛа 2,50-2,бОм. 1r11то порта а:улаэ и е с правоъгьлен плаF1. 11а възвишението над терасвт~ ва ~~от портата, докато креuоствата <mma.Dp111.пo P.Ji6a
ЗаmiДНата порта мo:lll'e да бъ'д опред:н:а портата южната и северната, са успоредни съобразена с естествената уязвимост · У1Jд1са. Струnурата на apeltOCТllИТil ~ е
ltыnпните R размери С8 16М Х 12мi0 :е nри В'ЬНШЯИJI проход ВХОДЪТ е бил широк 4, 15 М, а на стръмен с1tлон на Jай.tи връ на терена. Кула Нt 2 в чупnта са ПOCtpOelDI а а~
"эаТ118J).-Т простраиство mнрохо ' м. новим ширината. ПреJUJожението за съществуван;· 11~ ~~:_ата~ била ф.rшRJJtpaнa веро1тио с rупи (rум М1 3).
при вътреШПlill ве сме в сьстоянне да възсталано с чии камъни. примесени със счукана ако се има предвид същест , от \:Сверната страuа Ш1 портата не е без осво11а1111е,
Пространсnюто вътре в портата е нает реъ •)' 0 15- л 20 м дебела основа от Т вуващвта трад11ци11 през това време•
р ами~rа Настилката лежи в р„ • --v. еренът прели построяването на 11рс110С'rните съорь•ени1 е rp~JUtиao подrотuн Тоаа бе
бито&, и строителн~м"~на с r~мъ11и. Върху чаtrЪЛестата настилка са отхрити две бронзови 6
до ре проследено при проучване на 11ула № 2. Най-общо древните строители се. старuт
трам вана глина, пр К биле тиtr Б кат № 2 и една лошо запазена. но безспорно кре!lостните съоръжения да стъпят н<1 матери11овата с1а;ш .101по 11ри ш:обходим!Х.'Т е била
монети автономна на а - · - •
... 9)• . Върху матеfrиховата схала при южното
елинистическа ( iraт. ,~ .... 4)5 хрило на портата е открита даже изсичана (обр. 10) (североза11аш1ият ъгьл на 1ула .№ 2, 1;0171а1а). За 110-rOJUJМii 1."tабил11ост
бронзова мо11ета на Месамбрия от H-lf в. пр. н. е. (хвт. Jw • 11а с rроените крепостни сьоръжения на схлона дори и с 1щ1хм 'Иа111юu ~r~твсната сIШЛа е
допълнително укрепен<1 с насипвания и трамбована 1ли11еста 1117ьсr, нримесена с ч1111·1tJJ. TOD
пласт достига до височина 0.60---0,80 м (кула .№ 2 н 3. пupra).
КУЛА № 2 Важна чер п1 при 1:тронтелствuто на креноспш ra 1.1е1ш на Кабклс е в1шючвансто 1ш
естествени скали. най-добре изразено на Зай•1и арь:1. и 11ри южнаrа крс11О1."ПШ 1.1сш1. Тази
Т11 е разположена почти 110 средата на CJ(JIOHa на Зайчи връх. в началото на най­ генденция в пpoyЧBi.llllJЯ участы: е при;юже1ш ca"lo 11ри i;1poe<11a 11а '!ущшта в юrон~шuu1иа
стръмнатв му част. В сравнение с други елемеlfГи от фортифихацпонната система на учаl'1ЪК на западна ra крепостна ете11<1.
елн11истическия град Кабиле кулата е запазена много добре. Най-високите участъци достигат Малката nисо•tина на ·Jашпените учщ: 1 ыrn от 1ащц11:на 11.ре11ос1ш.1 стею1 не р1врсшааа да
до 2 м внсочюш (1а11азс11 с дори петнят ред камъни) (обр. 5), но макар и малко. срещат се и :.:с 11раnя r обобщспи11 относно конструкция га нil 1-ор11и 1~ •шс1 и 11а С1rбр<111н 1е;111и1с 1.:ьоръ•енн•.
участъци със запазен само един ред (в съседство с изкопа за вадене на к<1мъни. т. е. при Зu11азе111пс в някои мес 1u rю-nнсuки )'Чi.ICJ ъци от креrю1. 11111 re L ~1_)ръ:«еии11 11и 1ю-,00~1J1ва1 да
~rрепостната стена }6 . прсщю;южим. •1е стените са били 1101.1рое11и ,п к;~менвн бж1киttе i. :1~.рвс11и щ1;.11.-r p<iKl'H. При
При строежа на nышшото 1111це на кутпа са у1ютрсбени каменни блокове с почти стросжа с 111JIOJl"J\!all MCCTCll К<IМЪК. доби о;~ и верl•Я[ЩI 1'[ м.i•rн ирь'' llpн с1рин·1t.:11,; llkHO са
правоыъ;ша форма илн с удължени 11ропор11.ни (1 :2. 1:3 и дори 1:4). Ня"ои от блоковете , 13 1юпзва1111 камен1111 блокове с 11с11рави.111<1 форма„ ;; >«:1ш L~1':'1е1111ия нм юдън„с11и
наподобяват квадрн. Югозаrшдният ъгъл на кул<1та е построе11 от к<tмъни с рустична
обработка (обр. 61. Повърх11ос1т<1 на външните лица 11а камъните е rазлич11а: плоска, леко
r~роrюрнии. Кu~1 ъюпе 11мu 1 :1ве_ 1сюскн " 11очтн. '~ги 1~1111.~..1нн <,тpil1Iн.• /~<.·pt1i1 и·;~~,
Външ~юLо им нищ: е само rpyoo nо;1рав1ю1 1 •. Е.~ин~.н,щ> ' 1 Р 11 ~,,ы '~·- - (прс<:f, "Тr,"JH
•:J;
изпък11ала. а иаii-ча:то 11ерав11а. Личи 11с110 стремеж към изравняване 11::1 редовете, дори чрез ~·енде~щни зu редова зид<1.рия и ..:· 1 рои 1 .:лш1я r .\.i;.i 1 cpИ<Ll с В••-: р11;1сшв1.- 1.n.11 "• вс11 оор .. J. . 1ta
използване на плочести камы111. На няколко ме;;1а са конст<1тира11н фу1·11 с размери с: ~·ремсж вероя 1110 11 рои 1 mп<1 l' r rехнологич11<1та сло~11t•с 1 11ри r1tx 1 ро11ванс1и "''. 1y,11a;:v:'.c
0.35 х 0.40 м. за11ы1нс11и с един или няколко по-дребни камъка 7 (обр. 7). . "'. '
с r·p L~1e11 ск;юн. о с1 :111а.11и re 1 шс 1ъци 0
п 11<:'1" се ]toO,JHЖ<Lil.J r ·''' r. 1ыр. LUIJ(;КlllCltH .-
~ • _ х и i e ~ен 1Х 1 ювесrен 01 а1ни•111i11 <1.
Вътрешното лице нu стените на кулата е 11остrое1ю от камъни с различна форма, често и (обр. 11) (rюрт<t, K)IJl<I ,~! 1), оrколкого .to 11як..1къв 1..11 • , „
с no-~aJikи размери. За1шзе1111ят частично ред от дребни камъни при стените на кулата куJ1тура' 0.
nr:~ставлква 0~1аn.к от ча„ълеста 11асn1лка на под<! и 110казва че отгоре е запазена главно
су.....1рухцията нu кулата. '
~~лкзв~т ~ р;!ЗJшки в шир1111ата на с1с11и1·е на кулата --- ссвернатu е широка 1 75 м СГРЛТИГРЛФИЯ НЛ KY,1TYPfH1ii H\Ci,l·\ПSIR·\IOlll
заnос"аднаlа ·-:- ,б!iм, южнна - 1,60м, <t из·1t)Ч1tата, затваряща крепостната стена - 1?8м. ' mtтe нап Lастs~взнии са правеrrи в К110ПlfТе ~ Пf>-
rроени la в сыцатu техника К ··- · Подробни наблюде11ня върху ку„п1р П . и11оп се ~1амира в ,~11~ата 'facf на
иавьн с11рчщ> ((рс11остната стен~ е~~ur:кто11. улата има правоъгълна форма и е издадена
nространст1-.• ~ш К\'дата е с 11е11..,;вилна с външни размери -- 5,54 х 7.ЗОм. Вътрешното го:н1 '-1'1 шющ
, . №
при ку,~а · -
и 11орт:на. „
~.рвимт · та са lta по-
( l \ 7•). Jо1ато и11№11Те при rтopra
. ,- чеп1риъrълна форм<t (обр. 8). ск1101ювете на Зайчи връх и има голям н~1с10и ~ 'в•р:tа. 8ъnре111 тnи тоооrрафсlи раыи"l'А11
~юлегат герен и са ра1по;южеии в rюдио:«и!:'Го и :1.Ща м в·~.rрешяата страна яа ~улата
•1ебелината на нашыстяванията е ~чти е~:м ~при портатз :!,:Юм. Но тo~dn.'IC'ТJIO се
К\'ЛА № 3 -кv лтурният пла1.-т е с м;~ксим~1'::~~та л:::Т-;; е по~обиа б,1а1 ощ~реянс яа r'jt;н111 с;пат~~
Нейното СЪ11Jе\:1 ny11;111e llt' е ,,,i.,1·1;iн,, raтero. и о"граничава единствено .'tO :teoeJ Той е с n.мносив и сИ11О1аф•• a.rrт ..,.!: 1У~т 1Ю'rТ11
ru:ro и неu'ЬJ11юц• И про\:ч11;111с Раз. р чно поради лошат<1 с1еnен на запазеност •1ри ерозионните 11роцеси на ск.1она. т·• - О 9(}- 1 00 м И1J'blf rt'JИ пост~":~ат О и. и а
rамънмте и ' · · ~.:rнтн t'a само нейнн1 ' · 10 -О 80 м ;i.. при портз ~ · ' . • mc остаn.ни ...,.. • ~· •-"'....,
2,30м (оо°р. 9)01~1_е ~'~~ос~нооо. 01 ~оточн;.11,1 c1·r.111a и ~а твар~/ J[ основи •. т: е. първИJп ред от до .:~:ебелин<1. О,· · , · • vna № "} наn.ластав;~нюпа „ 1)'-П~ ( il 3 w) nl ~ато тyri се е
изчезва и на 10 м западно от 1,, • - - а--н пластьr е мноrо ~-1 на; . ,
долИ11ят . а -· „ м пред нея се На\1111'... в1 о . репостната стена със ширина те"'"нът е почти Р - ·
редд~11и н Ч't'.:Uю го ~сми камы1и rJ..:-", . р„ С1е11а, uт 1ю1пu е запазен само най- пре.:~ портата, irь.iero ..-- . . uб 1~1". остаrыur~·тrат m
юаиим край l.9Ом.:iuсе11ер11ня ~4 .„ ос,1ин,Lтан<1сnоме1!4лt1<1стеше азлич. - ~ымирало смегнщето Hi.I rpa.:ia -( р. на1L1а„'1'tВ41НИ•та с iry,ттy'J)tnrre с IЗМЬКИ-
, • 11fi> "} ..10 1иитс: ч.~„ ги ' 1r .......--rз п~. np!IМCIXЯ3 •
за за.падната сrран<1 ш1 "Y.1a1;.i. НоtИ·д~~\Т~и~. t,.lj"l'•'lllHu за11азено ~юдр;t11н11.~не на ~:...... н: .
При кv.1а. - - · ~rрупванС'!'о на г .• „ ........ ·
·в1 р·ы11:1 с Нм L•' _,, ""' „-;:-· 13.,„ н-„--СJ118
•оор .,.,,_...,, ..зет ат
о- З31Jа1_11,1 l.>1'.HJ.14 Cln<I.H.1 .-~
„ „ ·
UOC . е;uю.1рi.1Ти:! дениОСl. ~ • _ . ОL'Тнrа до O.oo.r-u•.,.,w ' ·
, д •· · r~на о r големи и Нейна т<~ мажси~.1i1.11Н:l ,]L"OCJIИШI д
8„Hlf'OM ,'\ n l'n.• .
... J, С.6. • ,_1<>)'<°Ч'08'lll<> 11.lp\llTtk"'p& Н>1 l"Чll>t.
• М- · •- "'"1 ~ Caiт<>IIO.'DIC
• онrт111с c-.i опрс,.,:,аеи 11 "' Д "--- · - Ар.t.еол1>rц, 2. 1960.
• Драrаноа. д. Ааtон..•...,. ...,.;:-аМ<>а
Jlмбол ~.:-•РадСI•. М Трапd.;ьч~~::с: Moc..>1бf'lls or К"б"'-.е ИМЮИ Б
; А~- 4' S9. тцм• ""°1'1.aat111 I\' 11 а пр " ~ _ 8 ~- Т. 3. 1980. с. 9.
"4•Р•ас1111, 11.1. Цn. \:\.' обр. 6. · · · ~ Кll80r а Tpu:u.
 туж ZJIВOT. J е имат p<UJIИЧCH цвят, типове). UТiритите 1)'J: материали
88118С1111111В1 ПJ111 :кулата е обраЭУ1111D от ~различна дебетmа: от О, 15 до 0,60 м, (кат. № 5) до началото иа рима~ със ШИроц хроиолоrичесп1 rраивцв - от IVа.пр.в.е.
Културните напластяваюц п та епоха (глинени сьдове)16 (u.т . .N! 68, 69).
80 врсоб 1121 nам пnастьт със аrво~ цuт._ ата стена с пажлон подобен до този на
а cpe.llВO О,3()---О,40м. Непосредствеио до~ изкопа, на 5,00-7,ООм от крепостната през римската епоха 11. По това fИ заnадиата порта са с~rьрзави с протичащu тук :ки:вот
o::iecJ11e111U терен. доато в юrозападвата нти от подови замазm и няхаrви каменни
преустройвана. Тази дейност е засrме портата заrубва своето фупциоиалво значение и е
Достроена е южната страница и идетелствава със стесииваве ва 11ЪНIШ11U1 проход (обр. 4).
стева, е почти хоризонтален. Туж са О"пJ'НТИ =~ева от по-л.сната дейност на човека - запазена), тогава прохода е бил шиu:o н~ направено СJtщото и при северната (почти не с
ковt1Jl}'ШВВ (стена?). Подовата замазка е и изкопи. Запазени са само два фрагмента епоха вътре в портата бе
00
ро11: • м. Върху насnuп.ата на пътя от еливвстичеспта
mомеи:шпе вече no1 от nсвата античв~ 001:!:!7:-о 65 х 0,80 м. Отстоят един от друг на •
ъгьл на портата от външна
• оприта частичво зап
· азева подова замазка.
П
ри ceвepooaпaдliilJI
от подовата замазп с размери: 1-0,60 (р'~а 0 о.3 м) и имат подобна констру1щия. За - от О 90 до l 5о м и са та и страна са запазени достроени стени. Те са с различна ширива
J,40м. Лежат на поЧТ11 едно и сьmо ниво имесена'от дребни и:амъни, фрагменти битова и • ' • построени от ломени хамьни със средна rолемииа, без спойп На
основа на тези замазп е изпотвава глина, пр ~~~ и варира от о 07 до О, 11 м. Замазките се този етап на проучванията нищо не може да се 11:а:а: Ивтер ·
дебе.'llПIЗта им не е едв ..... - ' у п съдбата на порта е за техния план. претацюпа ва
строителна ерампа. рхвостrа както и по веюmя цвят. ървата има та през римската епоха е затруднена порадИ допълиителво действие на
различават по степента на оглаждане О:о~~~амазките' са открити струпвания на мазилки и човека през късната античност, 11:оrато са били издълбани ями подобни на тези, открити при
кула № 2.
сив, а втората - светлокафJ1В цв~роси) Фрагментарността на съществуващата тук
кереми.д:в (плОСJ:В, извити и .явк ето на ф~тяята н Дали откритите в непосредствена
ПОС1JЮЙП затру.двпа определ J-~- . ( № 37) • • •
близост до замазппе фрагменти от глинена скара, в;vоятво от пещ за керамика кат. - ,
nc шлuа, пота (кат. № 63), са свързани с построиката? Вероятно да, което подсказва за Датата на построяването на западната и:репостна стена е уточнена при изследването на
стопавСПIJI И хараrгер (кат. № 29, 32, 33). кула № 2. В неколхократно споменатото и описано насипване и трамбоване на прьспа на
в замазmте е открита безлична керамш:а, а около тях, на същото ниво - различни бъдещото трасе на и:репостната стена бЯJ1а открити фрагменти от атичесn1 червенофигурев
материали от желязо, олово и главно от глина: цели и фрагментирани съдове, строителна скифос (кат . .№ 59). Той спада към керченския стил и се отнася в първата половина и по-аоро
керамиха. амфори, прешлени за вретено и др. От всички тези предмети няколко определят по­ във втората четвърт на IV в. пр. н. е. 18 Това следователно е tenninus post quem за
точно времето на съшествуване на постройката. Най-точната дата сочат намерените строителството на крепостната стена.
фрагменти от вносни съдове, покрити с черен, кафяв, червеникавокафяв, а даже и червен Проучванията на склона на Зайчи връх показват, че той не е бил заселен преди
фирнис. Най-ранните фрагменти могат да се отнесат към края на IV в. пр. н. е. Това са построяването на крепостната стена. В наносния пласт (виж обр. 13) са открити единични
единични дръ:жпr от каптароси, покрити с черен лъскав фирняс 12 . Значително по-многобройни фрагменти от глинени съдове от ранножелязната епоха (кат. № 58). Това са вероятно дарове,
са фрагментите от ранноелинистическите атически кантароси, амфори и други съдове, разнесени от ерозията, от тракийсхото светилише. съшествувало през т~ва време на върха 1 •.
украсени в стил "Западен склон" или пластична украса, свързана с този хоризонт (фиг. 32) 13 • В първите културни слоеве, образувани от антропогенната деин?СТ, 1ахто вече бе
От тази група най-ранните фрагменти могат да бъдат датирани в първите десетилетия на споменато, бяха оnрити различни фрагменти от съдове. Изме-&ду тях пая-точна хронология
III в. пр. н. е.
Най-късните материали произхождат от края на Ill-11 в. пр. н. е. Това са главно дават трите колелообразни амфорни печата. Напоследък в литературата е отхвърлен~,т~ата
фрагменти от мегарска чаша и глинен съд (от глина с груба структура правен на ръка) (кат за техния тасоски произход20, но остават валидни уточненията за тяхната хронология . е са
№ 66)14_ ' • разпространени между 340 и 32Ог. пр. н.е. Тъй като културните наслагвания '?С сре~т сам~~~
Северно от замазките, точно срещу кула № 2, на ниво, лежащо 0,20 м по-ниско от вътрешната страна на крепостната стена, тези амфорни печати сочат temн~: ~;ii: най­
замазппе, бе оприта настилка от дребни речни камъни (обр. 14). Тя е силно унищожена от по­ нейното строителство. Съпоставяйки двете дати, излиза, че този участък е
nсните изкопи - ями от елинистическата и късноантичната епоха. Намира се на нивото на вероятно в третата четвърт на IV в. пр. н. е_ 21 е нами ало 1 ай ~;репостната стена след
отбелJ1Зания под на кула № 2. В една от ямите, която частично е унищожила настилката е Досегашните проучвания не изясниха какв~и~ата в~д~ша rъ~ кула № 2, и настИЛ11:ата от
оприта автономна бронзова монета из Кабиле, тип Е (кат. № 3), която показва, че ямат~ е нейното построяване. Открита е настилката от у 15 'х 1О м
била из11:опана по времето на съществуването на описаната горе постройка. площада пред портата, с приблизителни р~м;ри(обр 13). сивожъmени)(авият пласт от
В долните части на пласта от сивожълтеникава пръст са открити само фрагменти от в профила на изкопа при кула id,к n:;;аст 0 ~ въглени и чаrъл. На този етап на
~~~:инени съдове. ТМова са най-ранните културни напластявания след пастрояването на елннистическата епоха е разделен от Т: ан п оюходът му. Но той поставя въпроса - не се
съоръжения. ежду материалите са открити и три 11:олелооб азни амф проучванията не може да бъде интерпрет р р о появата на постройката от 111 в. пр. и. е. и
печата с поле. разделено на четири или пет се1СТора (кат l2-l 4) Т Р VI орни ли появява той в резултат на промените. дове1и д
Вииоградов 1 s. · . ова са печати от група на
Различна е ситуацията в пространств
стопанската дейност при кула № ~ 2 (яма з~ в~мето съвпадащо с преустановяване на
11:репоствата стена (обр 10) На север ото пред 11:ула № 2, от външната страна на Повече информация е съорана . CJ(a~e на склона. Пред кула № 2, на о11:оло
Пръстта тук е със сиво~11:аф~в и 11:афяв °Jвнк!л~та не се проследява сивожълтеникавият цвят. съществуването на постройкат~н~r::-0~~ .;:~~о)(афява пръст, примесен~~ ;';с'~~ gъ;;::
ЗЗuадНата страна на 11:улата. Тук тя мож~ д:в5жълтеникава пръст се среща от южната и 2 00 м от нея, бе зарегистриран 15) Този пласт е с различна ширина, ' ' ни от
процеси. ъде отложена вследствие на ерозионните и' фрагменти от глинени съдове~~~- на ~коп М 43/5. Това са следи от п~:~~· ~~=~ата
В ъгъла, оформен от 11:репостната стена и севернат продължава след севернатат.('~ронзова монета на ФИJJИП V (J(ат. /?4J'/1)в са оn:рити: боен
пръст са оприти различни материали _ ке м а страна на кулата, в сиво-кафявата ерозията. В него бе открива но в южната част на CVI~~ (ИЗJ(~в друг материал около тях.
вкопани в земхта амфори, дребни JСамъни ре иди, ~rьсове мазилки, животински кости, страна на крепостната сте 'а 11:опия ()(ат. № 52-54), uо:;з ниха
предмети и др. Съставът на оnсритите пРt::1и и фрагментирани съдове, метални и костни нож - махайра, два върха з
постоянен живот. Липсата на запазена подова~ показва, че ту11: се натъкваме на следи от - -- Donje Pannonije [)issertaUoneo el
"'--'od - ID: Athcnian Agora. Т. 5,
::уващите стени от крепостните съоры1сени~аз:аб: JСафра да смятаме, че използвайки к-
-
ka kcram1ka u u
J go<lovroskom delu provt!ICIJC
Н р tUТ)' of Jhe Roman г•" -
с глина и по1ерит с Jсеремиди, вероятно в;о ично о ормен навес, заграден с плет, •• Brul<ner, О. 11115 d 1981, р. 14; Robinson. . о 1982. 125--131;
Monographiac. Т. XXIV, Вeogra • 1 0 Каби..-.е. _ В: Ка611лс. Т. \~~· _ ApJIC0.10nu,
р употребени (ранноелинистически Princeton, 1959, Р· 78. _ А Paзionl<И на базИJIИIЗ 1Е .,...11СВ"-UJ<оаи паяиuи от Траюd (I- .).
1' дим и т р о •а, - нoJtorи• иа rлинеяитс ·-r
" И ваиоа. т_ АlfТИЧиа Каба 1 ч и с• а. Г. Тиnолоп<• и хро 8 Трап.а. Яwбо.-1.
Aнnl'IНa ираwиu -- В- Сеа 1ера>.tиц от llapOnoлa 11<1 Аnолониа В- А 25, 1983, № 4, 1-9-т Цкт съ•-· с. 199- "'"IOllXll а Ка611ЛС- - В: П(ICC.llJllПCR :1DП11Т -
"Tbomp•-on н·л ттоnощк. т_ I, С. 1984. 66--68 -- · полонна,С..196З,с.195-Чнчн1ова,М • • И в а н о а. · а xeoлorll'l<CIOI r - 1iJDtwes amplюriqUO:S
u. . - ·- . - - wo cen1unes of нс11m· - - • - •• вел 1ов, В. 10 roДllllJI Р , 13-268 Dcbidour, М. Rd\<Xi<>DI mr !а
oeг.шuque d c:poq~ a.rcЬa;q ... ct claaique --- . .1Sl1c_ Pottc:ry. - Hcspcria, Т. 3 1934
М 0 •<~Ju8• Е. U:ramica iraco- _ gi:tka. B~u~- H198 1982, с. 7. у KoW:os _ ВСН, suppl. S, 1979, -
3 na. Т. 4 Bucurq1i, 1978, gg.'_ 89 _ Ч 09---48о; А le хап d rcsc u, Р.
1S1o 3 '
_ ouиl:.J.Ml:f!ilrianЬowls ·,.-.-. _ • ичн1ова.М.Цит. съч.,с.69; 10 Garlan, 9
- 1 S 1 79 269-312.
Рооьеа,., 11, 1985, 66-73; М 01cal u' ~odUCl.lon ceni~. imports and local worksh · thasiens. - ВСН. supp · • ЦJrr 'СЪ'L, с. 125.
В11иоr радоа ю r К · - Цит_ ~- с. SЗ (тиn Vl/ВJ ops 18 thc West Ponlic area __ ТЬrасiа „ Бал1анс1а. А.М Цвт. съ•-· с. 47.
12 д 0 „арадс1 и. · Дowapa.llCDI. оро~ от
l9S2r. от DJIO+- В. ВсвlО11-
Ба.11~ис1а, А. лwфоР., ~ а;,.~:;:сски.t IUldiwa ОСЧ:Юа.а Фасос:- Н „ Лроучиави- ва М. 59
Р счати. - В. Сеnополис_ т. 1. ~nua 1 ~,:>mu-paфna, 10, 1972. 41--42;
58 . . с. .u.
 ··-- .......... Те•t·.•··-
nopn11·a.
т•······ ··r·····-· ·
мога 1· щ1 бьдат и11тсрпретир:11111 1што свидсТt:Jrн u 1 ""~"~'~"·· • ~ ч-uJ„ na
пползванен~ на този 11 ът. Една от тих е добре заrrазена 11 е 011редслсна като тип Б от надясно, · поД -i:~RJI '„.._ на Jевс с naapo
авто1юм11 111'С' монеш 1111 Кабиле. Спорел Д. Драганов този тип с 2~ече11 в първата фаза на Инв . .№ 11 3038. моноrрам ~ М 43'лвенец.И вадRсво; О. - ФIЛIП/ПОТ, lrOllllRJ: • хо.11
• · S,29м, С - 4 бОм 11
монеТО1."'l."Чс11е на l"f':L'l:J. 1·. е. 11рез втора п1 четньр1· на пr в. пр. 11. е. 6. Антиох 11 дЕ л · • • 1111., от вuес:,
llзброешп'С' фшiTll 11сднусм11спс:но показват. че Кабиле прсжиняьа в началото на О. - •влЬлrоr.iлN" глава на Апопон
11в.11р. 11. с. трудrш времена. 1ю1по 11ромс11ят :111ачи·гсл1ю обл~1к11 на града. Тогава са М 43П, И - TIOXQ1', трико С лавров венец, HllДllCHO;
1шпус1шт11. :1 може бн 11 рюрушен11, укреnлениятз на склона на Заичи връх. Дали този фа"т с · 6,09м, С.-12 ОSм уrпик. под него легнала котва (монета Са
свързан ~· поход11тс н:~ Ф11т111 V в Тракия. за които не разполагаме с 1юлробни ла1111и в 7. Филип V, АЕ, Л. - глава на• • lпл., от по1-ребение, Инв . .№ 11 3~~ рда),
анп1чн:1п1 тпсрапра, 1ю сме забелязвали промени н живота 1111 тази •шст на Тракия около над него ВА, а под неr Ф ПерсеА с 1:рилат IUJ\eм .
вре111еп1 1111 тоз11 1iоход. което позвол11ва да приемем това 0G11снс1111с~ ~. Инв . .№ 11 3194. о • всичко в m.бов венец, М 4У~~с~,302.О- в средата боен но„.
Животът пр11 заш1дна крепопн:~ с1·сна опюво се 11оявяпа в ш1чало10 па нашата ера. Но • · • м, С. - S,ВОм, VII nл.,
доr;а1·0 при портата той е мно1·0 юпсю11пе11 (богат к\•лтурен пласт, включ1псmю 11 остатъци от 8. Елинистическа, дЕ, М 43Л 3
ж1~л11щ:1). при кула № 2 той е засв11детелстп:111 01 ш1всс. 06ин1nа11 може б1t временно ил11 от 9. Елинистичес1 а дЕ An,.,
• ·-51м ' '
С
· -
96
• м,
п
пл., по11 . .№ 63.
1-радска1·а беднот:~. Ло-И11тею11в1111 следи от жиnот 11 тuзи чнсr· '113 склона се 1юяпяват ripcз пол . .№ 235. ' ' .....,,._, 3.-7.2Ом, Ю. - 18,40м,
късната ант11ч110\.1·.
V nл., от наст11J11tата ва улица,

КАТАЛОГ АМФОРНИ ПЕЧАТИ

10. Правоъгьлен, тасоски Ш 18
подн:а~ал~~;.т е съобрфазеп с темата на т.1сп111щап1 пубт1кац11я. Изко1111тс при кула № 2 Емблемата ясна, над~исъ~ ;пе'ча~~~ ~:~~~~ 0~'Трана не личи 11с110 неговата граница.
около ~::а ~11~мRoro 1111 . ормац11я ·ш rtсторията на западната крепостна стена и па жив~та 'др11JТI) •..
. - -· орад111ов11 мвтеrиалю·с открити 11 тях ще бъдат рог на изобилието
друr1rте изкопи ще бъдат предс1·аве11~ 1'.ште 11·1 . . прсдставс1111 цялостно. От
фушщионирането на западна крепост11а стена. Ост~11;:.::тс ~:1~ри свързани стратиграфски с съчетание на емблемата с стнююн ~)t11tiьi[•]

на западната крспост11а стена, с;1мо ще бъдат с110ме11·1тп в . алп, открити при разкопките JV в. пр. и. е. М 4ЗП и _ 3 00 С а celclpeJ~ за пръв m.т. Веро11тно втората половина на
· • края на каталога. • · • м, . • .ом, XIJ пл. Инв . .№ 11 2505 (обр. 16).
Съкращения
11. Правоъгьлен, тасоски. запазен частично, Ш. 2,5 м. емблема 11е личи, личат само
от делни бухви:
пл. -· номер на мс-аннчсса11 пласт (срс11110 О.IОм) ... л ..
Ина. № номер а ocironr1нa ФОм н11 ОИМ .Ям(>ол не личи
пол. № -· номер 11а ма- .„ION
р „рналнn: от сnомаrаn:.1шна фоr••
. -- размери с ~•
М 43/5, З. - 2.50м, С. - 4,22м, VJ пл .. инв . .№ 11 2516, обр. 17.
д · ··· север, ~-.:вср1ш
. ЛЬllжнна Ю. юr. ro11<нu 12. Кръгьл. нееизвестен цetrrЪp, Ф. - 2,5 см. добре запазен, разделеи на пет c:enopa. В то
W. ·- ширина И. изток, 11зточн11 поместенп букви XAPI:E. За този тип BИJIC последно Балка11СКа, А. Амфори и амфорни
В. - височина З. зап1111, зuш1111щ печати. - В: Севтополис С. 1984. т. 1. № 55. М 4317, от почисrване на И. профил, ипа.
Ф. диамеn.р
№ 11 2515, обр. 18.
У· · - диамсn.р на \'СТJ/с
n. ·- диамсn.р нu ~но 13. Кръгьл, неизвестен център. Ф. - 2см, половината повредена, разделен на четири
сектора (?). !!fll-
M 4ЗП, И - 1,ООм, С. -- 12,20м, XII м .. инв. № 11 :шо. о6р. 19.
мовr:ти (01111сан11 от д Др .
1. Каб11Ле АЕ Л · аrанов) 14. Като горния, Ф. - 1,7см. М!-­
KAIH'/,\1·/NWN: А ~:ва. на А1юло11 с лавров венец, надасно· Н /I
дЬJ1га факла, на ръ~а ·--":~в къс х11тон и високи обуща п ава' О. - следи от надписа М 43П, И. - 1,40м, С. - 8,24м. ХН м., инв . .№ Н 2514, о6р. 20.
- тип А- М 43/S, з-f. sГ:.дIОра~ата елен в скок. В 'д~~~нот~ :~~~во, държи патера и 15. Правоъгълен, неизвестен център, Ш. -: 1,4см, запазен •ВCТll'UIO.
2. Кабиле АЕ Л . 9,86 м, 111 пл. Инв . .№ 11 3039 изправен кривак Аvт1·
• • · - 11е л11чи·
две факли в ръце в
о
' · - ртемида в кьс хитон А · 91~or„J . .
0 с кръrли печати(.Ni 12-14)-Lazarov, М. TunЬra amplюriquadc
к: 6настилката н~ у~~~~~тН~~~~--1 ~р3ва1r, тип Б - 40/2~ ;исо~и%бу~ права, наляво, с
38
3. Често _от1риlв~N еднЬ . Т 1 No 79 М 43 / 7, почистване на raмwnrтe ме.ду 14 • 16м, XI
хит llЛe, АЕ, Л. -·глава на б а; _550. ' м, . - 17,50 м, V пл. Nessbre. - n. ess re. . -· · •
пл., инв. № 11 2704, обр. 21.
4Зnн с к~ат на главата, п~ на~ъ)j(, над~~сно, в зрънчест кръг О -
. И. 2,34м, С. - 13,20м а:щ~, ~двете ръце държи дълг~ ф Артемида в дълъг 16. Правоъгьлен, ~f!~;к=~и, - 3,8 х 1,6ем, добре запазен.
4. Месамбри11, АЕ, л _
нв . .№ 11 3193. · ·
а1rли - тип Е - М Глава на f·п 1 10
\"'f'I~ у _ Hcsperia. т. XXll, 1953, No 2, с. 122, No 5 - nш 1; М
0.- Н.11!.'ТАМ/RРJА
n=·
глава на амазонка с k Хелиос с лъчи <11nmiu r а с е, .
ръка държи NUN, Атина Алкнс в оси, привързани с п 43П. IX IШ.. инв. № 11 2702. обр. 22.
страна на а С лавата ХВЪрла КОПИетпЪГ ДО 3еМRТВ ХИТОИ Правааидел1rа Haд.llCHO;
та, над материка. Инв . .№ 1rд_з щита - корин~1:и uщ~~аляво. В д.1сна 17. Като горн.иЕя .-""-3,7Gxr 2ai;c·~· V _у 1.[Jrr. си., М 123;
•• д 539. · 40/2, при Ю. Глава на т .,... • · ·
д раrаноа,Д ж n
Р ага н о •· Д. М онст.;;,._:_о_ n о •- &ронюl!ото 1о4 Хелиос с лъчи 'fCZ~Y ш;ло•. ~-11'-1 вско• .40 В.3. м.,
1975, с. 63, м 1'9--160- l na
" Polyb. Xlll 1o 10.-•u иа Кабмлс (111 °~иr иа 11'Ад к 6 Керамнчеа:пе VJеймаИ ю_ ~С. - 9,J5w, VII м„ .... М 2204, о6р. 23.
Домарад~1<•, М. Т~ ~ту~uароаа,Л. C~lв.np.к.r.) (А11то~ILY. - В: Кабмпе, Т. 1 С 198~ по Гpeik:. М 43Л, · „ '
°"4т). " та •)'.lll')'pa • дОJU1н 11 :';:"::~.,.11ВН11а на тн:r::~~~:,' i7:_N.11 с.~;
Право...-..ПСВ. родОСD, Р. 2,Sсмх l,7~;..,.,ll06pc
1986,
аркца • T)'llдQ (IV.;_пp. • ..,„ J963,.N!S. 74--76; 18. 18IJ8:JCll
60 в.е. - IL от 11.е.) (00.11
~
61
 38. Предмет, глина, подобен на r

Rj
ти от uдeci.x;, r1п1v1 - онрна.
_ .-: лаэаров М. Амфор~9~~аначалото на 111 в. пр. н. е., но се OpllRJI но без . 3Л Xl
39. ТръбИЧil:а ' кост ' Фино 0 6ра6отена, от' дуПiи, М 4 , ПJJ.,пол. № 191.
С1оС сьщrсте~ред Ш елов д. Б. Цит. сьч .• №) М 43/7 от повърх.носrrа, след V пл. 65 с
2, м, .-ll,57м, Vlnл.,пол.№вб Дрыnа (?), Ф. - lсм, Д. - 9,lсм м 43Л з. _
~:~~·~юмплеЕС(22О-180г.пр.н.е. • из моmльников западной Ферrа · сравии:Литвинс"ий Б. А., Орудu труда и УnаРЬ
ОО.11. № 74. 1,6 см. добре запазен - монограм 40. Тръбичка, кост, като rope Ф 1~щ· М., 1978, 2S-27.
нтьр р I 8смх ПЛ, ПОЛ. № 167. • . - ,l см, Д. -4,8см, м 43Л, и. -О,49м, с. -7,11 м, vш
19. Правоъп.лев. нсювестев це • · '
41. Матрица, rлииа, за оmечатване на „
З,3см. М 43Л, И.-0,9Ом С _ 8 fбиарези на релефни ленти на глинени съдове, д. _
• · ' м, VII IШ„ пол. № 116, обр. 27.
n.'1'.-Ш:: ПА.\'ТМ!U: """'постната стена, инв.
.№ 11 2517• обр • 24 • НАКИТИ
М 43/?, 8 в:цопа 38 вадене на камъни от -r-
42. Мънисто, стъкло, фрагмент си
ерuлейсюr? запазен частично, М 4317. 1 пл. - 1,6 см, В. -
1,7 см, М 4317 иЮ:: ~~асено с бели кръrове със сини точки в средата, Ф.
20. Правоъп.лен. х .. частично М 43/7 VI пл .. инв. № Пшз· Алексеева Е М д ' 6· • м,С.-3,23м,lпл„пол.№З,обр.28-тип70по
21 Правоъгълен. неизвестен център. запазен · · М„ 1975, с. 67. ., нтичные усы Северного Причериоморы1(=СводАПвып. Г 1-12).
.
22. Правоъгьлен. неизвестен център. запазен частично.
м 4317. VIII пл., инв. № 11 224S·
43. Мънисто, стъкло, фрагмент, вторично rоряло, тъмносиньо, ужрасено с конде!ПрИЧИИ
светлосини, черни и жълти кръгове, Ф. - О.9см, М 43Л, 3. - 7,90м, С. - 6,68м, VI шt.,
ГРАФИТИ пол. .№ 80, обр. 28 - вероятно тип 54 по Алексеева.

23. Стена от амфора, глина без примеси, розов цвят. графит Х (Д. - 4,5 см), 43/7,11 и Ш пл„ 44. Предмет, стькло, фрагмент от гривна(?). синьо, инкрустирано с жълта паста, Д.-О,9см,
М 4317. З. - 3,20м, Ю. - 2,&Ом. след V пл„ пол. № 75, обр. 28.
пол . .№ 70.
45. Мънисто, глина, цилиндрично, Ф. - 1,бсм, В. - О.7см, М 43Л, 3. -4м, Ю.-5,50м,V
24. Стена от амфора. глина с дреб~m примеси от слюда, жъл№т ц104вят, бграф2и5т NA (В. - 5 пл„ пол . .№ 56.
и бсм). М 4317. И. - 5,58м, Ю. - 2.65м, Vlпл., пол. - , о Р· ·
46. Мънисто, глина, цилиндрично. Ф. - 2см. В. - О,9см. М 43/7, Vl IШ .• пол. № 85, обр. 27,.

ОРЪДИЯ НА ТРУДА
47. Мънисто, глина, конусовидно, фрагмент, В. - \,4см. Ф. - 1.Sсм, М 43Л, И. - О,бОм,
Ю. - 5,04м, VI пл., пол. № 105, обр. 27 2•
25. Ши..~о. желязо. от тел с правоъгълно сечение. силна корозия, Д. - 9.6см, М 43/7, И - 48. Мънисто, камък, плоско, неправилна форма, Р. - \,4см х 1,Зсм, М 4317, И. -4,94м, Ю.
0.84 М, С - 4.55 М, ( IШ„ ПОЛ • .№ 13. обр. 26,. - 4,81 м, VI пл .. пол. № 107.
26. Длето, желюо, тяло с правоыълно сечение, отгоре завършва с овална втулка, отдолу
49. Обица бронз, от тел с кръгло сечение, леко удебелена в единия край, деформирана, Р. -
•1е1юизтънено. Д. - 11.5 см, М 43/5 или 7, от рампата, пол. № 89, (обр. 26 8). 1,6 см ~ 1,5 см, М 43/7, И - 9,60 м. Ю. - 6,50 м. IV пл„ пол. № 32 .
подобно открито в Севтополис - непубликувано.
43 37 м 43/7 . И-960м.Ю.-1.85м.Vlм„nол.
50. Тока, желязо, правоъгълна. Р. - • см х . см. · ·
27. Длето. желюо. като горе, Д. - 5,5см, М 43/7, И. - 10,31 м, Ю. - 13,28 м, VIII пл., в пол. № 133 - от късноантична яма.
ку.1ата. пол. № 156.

28. Длето(?). желязо. фрагмент от долната част, Д. - 3 см, М 43/7, 3. - 1,70 м. Ю. - 7,ООм, ВЪОРЪЖЕНИЕ
IV пл., пол. № 25. 18 М 43/7 И - 1 67м, Ю.-1,85м. VI пл .. пол.
29. Брадва, желязо. запазена част от острието, Д. - 5,8см, М 43/7, И. - 5,87м, Ю. - 51. Топка. камък, от прашка, Р. - 3 сы х -· сы. ' · '
6.30w, IX пл„ от жилище. пол . .№ 202. № l 03. ОТ едната МУ СJlЩИа Jl(Леб,
- острието извито под ъгъл, ъJl(J(aтa
Боен нож, махаира, желязо, ен предпазител, на основата за др
30. Копа, желязо. овалва, към основата прикрепени 5 шипа, Р. - 7,5 см х 3,30 см, М 43/7, И. 52.
основата за дръжка отделя от острието овалд - 31 20, П 45/1, пред ~срепостна стена,
- 1О.З1 м. Ю - 13,28 м, VIII пл., в късноантична яма в кулата, пол. .№ 164. н прикрепен с нит. · ·
нанизан широк пръсте
31 · ~о':~етi 5~ж, DПmоподобен, д. - 5,9см, М 43/7, И. - 5,50м, Ю. - 2,90м, П пл. Инв. № 11 2440. обр. 279, 29. (ромбоидно сечение). Д. - 42см, П
не удебелено в средата
53. Връх за копие, желязо, остр , № 174 обр "76• 29.
32. Брус, nмы:, Р. - 173смх85см М 4317 И 392 Ю 45/1, пред крепостната стена, пол. - ' . - ост не и дълга втулха, П 45/1, пред
№ 102. ' ' ' • · - • м, . - 7,39м от жилище, пол.
ф агментирано, с плоско р
33. Брус. жамъж, Р. - 10 2см х 1 6см м 4317 и 7 61 ю 54. Връх за копие, желязо, ~ 174 обр. 29.
крепостната стена, пол. - '
zилище. пол. № 128~ ' ' • ·- • м, ·- 5,17 м, VII пл„ недалеч от

34· ::.~ 0~· 1~~~ент, Р. -6,5смх6,1смх6,4см, М 4317, И.-О,86м, С.-9,34м, VIII ДРУГИ ПРЕДМЕТИ
офор мени чрез изтеrлn1е,
- ците я главата
35.
Хромел, nмы:, долна част, М 43Л, IX nл„ пол. № 213. ф рка глина, ~сраини № 11 1234 обр. 30.
55. Антропоморфна ~гум М 4317, 1 пл„ иив. - - , та схематична.
36. Предмет. П.\fЪ1, фрагмент от бр (?) р схематична, В. - с. • запазено тялото и жража '
13,91м, VП пл.,пол . .№ 122. ус. • .-11смх9смх3,7см,М43/7,И.-2,68м,С.- ка глина, фрагм.:нт. 31
56. Антропоморфна Лфи~)н 'пл„ пол . .№ 163, обр. . розиран Д. - 5,5сы.
37. Са:ара, глина, 40 фрагмента. с огладена повъ ебел в. _ з см, М 43 • пазена предната част, жо
с пластични издатъци дупц с рхност, Уд ен и профилуван бряг на места фраr11о1ент' за № 108
10,20-10,50м, v, VI, 'vп и х ;:зличен диамеnр, М 43Л, И - 4,90-5,00~. ю. _ 57. Нож (?) - сърп (?), ж~зо..:_ 1,66 м, VI пл., пол. .
М 43/7, И. - 4,57м, .
., недалеч от жилището, пол. № 65, 100, 143, 170. 63

62
 езяи б нзови, оловни предмета или аплих:ацин, на този вид фирнис засега не е установено n.......
Оприти са също пет фраrментиранн желua (в ~ертанипа на жилището). с оловни кръпки (обр. 36.) · ~·•l'ИТИ са също два фрагмента от стени на съдОJJе
а съшо E'loCOIC броиэова я ЖeJIJIЗRB шл

ГЛИНЕНИ СЪДОВЕ ГЛИНЕНИ ПРЕДМЕТИ

ъно и устие работени на ръка, глина с груба 70. Лампа, двуфитилна, глината без примеся жълт
58
·
Папица
·
конусовидна. неподчертано д В ' 9 4см у - 18см, П. - 9,4см, М обикаля вдлъбнат пръстен, в._ з, 3 см Д _ ~~афявпцвят, масивно столче, около отвора
стру1пура. повърхността изльсжана.
сиво-черна
• · ·- • • ·
- 6,27 м, VII пл, инв. № II 2443 об'р 37 - ' ~м, · - 3,4см, М 43Л, И. - 11,60м, С.
43Л. след VП пл .• пол. № 198. • · ванов, Т., Цит. съч., № 681.
Сжифос фрагментиран керченски стил. глината фина, керемиден цвят, по.№кри4т85с черен Освен това бяха открити фрагменти от три др
уrи лампи, също от IV-111 в. пр. н. е.
59. • • вани мотиви _ вероятно от типа на - - вж. ·
лъскав фирнис. частично запазени рису А _ в· Аполония С 1963. 71. Керемида, фрагмент, глината с едри примеси, червен цвят, с щемпел А (В._ 2, 3 см, ш. _
и в а но в. т · А нтична керамика от некропола М
на полопю1. · , .,
4315 Vl пл от сиво-черна пръст на
,
2,2см), М 43/7, 3. - 4,40м, Ю.-2 •80м '· IV пл ., пол . №- 28 , обр . 38 - аполонийска (?)
с.199.В:-IОсм, У. - 13см, П. - 5 4
, см, • „ ..
изравняване. пол. № 175, обр. 27•. Открити са също фрагменти от цедилки, един фрагмент от теракота, глинени тежести за
стан - конусовидни и пирамидални, тежести, правени главно от керемиди (в литературата
160. Чаша, без дръжка, щнусовидна, работена на ръка, глина с груба структура, повърхността
неправилно определяни като за рибарсха мрежа), прешлени за вретено и др.
огладена, неравна. светлокафяв цвят, В. - 4,4см, У - 6см, П. - 4,2см, М 43/7, IV пл„
В изкопите при западната порта и кула № 3 съставът на опритите предмети е различен.
пол. № 71, обр. 27 Б 13 • Преобладават железни гвоздеи (27 броя) и железни предмети (12 броя). Тук се появяват нови
61. Паница. к:онусовидна, със завит навътре ръб. дъното mпва на столче. - В. - О,бсм, групи материали- фрагменти от стъклени съдове (8 броя), каменна скулптура (4 броя),
работена на колело. глината с дребни примеси, кафяв цвят, горната част покрита с костени игли (З броя) и др. Открити са и материали подобни на тези от изкопа при кула № 2,
червено-к:афяв фирнис, В. - 5 см, У. - 9см. П. - 5,7см. М 4317. след V пл„ пол . .№ 72, но не бяха в своя културен контекст (амфорни печати, цели съдове, глинени кръгове и др.).
обр. 2710· В тези изкопи преобладават материали от времето след 1в. пр. н. е. обр. 36:1---4, &-12; 391--16;
62. Рибно блюдо, фрагмент, като № 1. 129 от Севтополис - Чичикова, М. Антична 401-13•
керамика. - В: Севтополис. Т. 1, С„ 1984, вътре и на перваза покрито с червено-кафяв
лъскав фирнис. В. - 4,8см, У. - 19 см, П. - 8 см. М 43/7, VI пл., обр. 27 5• Таблица 1
63. Поfга. работена на ръка, глината с груба структура, огладена, неравна повърхност, напука­ Стратиграфско разположе11Ш' 1ш матершL111Л1е с уточщта хро11олоtия от изwоп М lfJ/7
от висока температура, В.-9,2см, П.-6,5см, М43/7, И.-7,25м, Ю.-8,66м,
111 в. пр. н. с. слсл средата на
недалеч от жилището, VП пл„инв. № 11 2418, обр. 32. Чичикова, М. Цит. съч„ с. 27. пластове хронол. преди средата втората пол.
нач на 11 в. 11 в. пр. и. с.
на IV в. пр. н. е. на IV в. пр. н. е.

64. Ойнохое, миниатюрно, работено на колело, глината с дребни примеси червен цвят в - Каталог .№42, 43, 44 69
5,6см. П. - 3,6см, М 43/7, И. - IОм, Ю. - О,78м, VI пл. инв . .№ i1 2419 обр l7 . - 1-V пласт
Чичихова, М. Цит. съч„ 36-44. ' ' · 11 Каталог № 15, 70 Каталог № 16. 17. 18, 68
Vl-IX пласт Каталог .№58 61, 64, 66, 67, 70
65. Чаша, миниатюрна, конусовидна, работена на ръка, глината с груба структура огладена
~оtърхност, украсена под устието с релефен пояс и пластичен издатък В - 2 j см у - Каталог ,~ IO. 13, 14
IX- XII пласт
, см, П. - 1,4см. М 43Л, 3-11,22м, С. - 7,83м, VI пл„ инв . .№ 2241 i1 (?)'. ·
66. Съд със заоблено тяло, равно дъно и леко изви
груба структура. огладена,. грапава повъ хнто навън устие, работени на ръка, глината с
орнамент. В. - 22,4см, п. _ l l, 2 cм, У. -~ 7 с~r,/::~черен цвят, украсен с пластичен
инв. № 112703, обр.33 1 Чичикова М Ц • ,И.-5,9Ом,Ю.-0,70м,1Хпл„
' . ит. съч., тип 2, с. 21.
67. Чаша,спочтицилиидричиотяло, работена на ъка
rювър,шост' неравномерно изпечена под устиtп ' r лина та с груба структура, огладена
см, П. - 7 см, М 43/7, И.·- 10 29~ Ю ластични издатъци, В. - 9 см, У. - 8,7
Чичикова М. Цит. съч„ тип J4, с: 26.' - 9,26м, VШпл„ инв. № 11 2423, обр. 332 -
68. Каиа,съсзаобленотяло, фуниевидно устие дънот
колело. глината с малко дребнозърнести п 'им . о стъпва на ниско столче, работена на
=~~ 7, 1 см. У. -- 5,5 см. П. - 6,7 см, М 43,{ 3. еси9 ;~Ф;в цвят, на шийката кафява ангоба,
D ._№ 11241_4, обр. 2712- Brukner,O.Rimska k' .'С. -:-4,42м. V-VI пл., от навеса,
14o~~J~~r~n1Je ( - Dtssertationes ct Monographiaee~~71~Xu1iu)g0Bslovenskom delu proviпcije
в. от 11.с. · , eograd 1981, р. 44-тип
69. Съд овален със з~об
еqк; ' " JJeнo тяло венчето хо
~.40~т~ (вмъб11атю1н по тя;ю;о), Р. на уJи~з~~т2~но хиздадено навън, дъното липсва,
42, 109 : 11~·1~~ ~· 1пл., от навеса, пол. № 17, обр. 33 5~В r2~ ~м, В. О 22 см, М 4317, И. -
· от 11. е. n е r, · Цит. съч„ тип. 32, с.
В културните напластявания бяха от
ф~~:'~н:а~е1нка;~~::~~~~о,к 11равени на к~~::. 0~~:од~ <:п4t~им~~:а от различни съдове _
мегарсха купа (обр.
35). два ферамика от „стила Западен с~ло~" ( т5 ке~мика се срещат
червен фириис. На/:i-миоrоб рагмента от тера сигилата. Те са пок и о р. ), фрагмент от
похрити с фирнис, примесен ~йна група МеJКДу тези съдове п~J:' с черен, кафяв, 1tафяво-
роятно със слюда, с характерен блясъ~М"ват фрагментите,
64 · естопроизводсrвото
 ф

Обр. 1. Ситуа111tонен n..1аи на 1аnа111<ата rрепостиа стена

50

---ш""- -
1oorn

61
66
,
... ......
...

ф
fП ку.:ы N1 2.
Обр. 6. ю о Общ IIOГ.'IC,{
r o·1J r1J,1c11 ы ь,1 ' .
,
Обр. 7. Ky:1J .~ "·

1
1 1 '
1
1 4
10 П1
1

1 Обр. 4. План на западната порта

611
 ,_
1
/ 1
1
1

1 N
1 '
ф
1
1 1
1 1
1 /

;;~~, ..
1
1
1
1
1
1
1
_
~. -.;~* ·~. ~ ~

/,'
1
1
1
1
1
1

~;r~~-
Обр. 10.
.- -~:;' --. -
·- •..
Северозападен ъ гъл на кри ."'1 ~- В профнJ1а .1и\1н
CKJ..,1;.IТa ~l(ICHП
. (най-n.\iН'ин, пръст). П

;:т,~...,--·-· Обр. ред t!СГО Н1СН

чанс на
Обр. 8. План на w:ула № 2
11 •

ф -~

~ ....
--r „-. -=
1
1
1 о ____
70 2
_:зm

1
Обр. 9. 11лait на
Еула № 3 71
 [ 1111- CllBOKaфRRU пръст [+ + +]-пласт с въгле1111 о

Обр. 15. Пласт с въглени от tондаж М 43/5. Профил

~ „.__..,._
- '..&.· .„~„ -~-·.. .•
'Т

..„ -·.;.,· ··-'\ """'" -~

J· .·
„ . .„
,'fl'1·
-~ ··-··

на залад от портата. Профил

Обр. 14. Куда № 2 с 1рспостната стена

__0,5..._______:2m
о

Обр. 13 . ссверната
част на източен
72 nрофн.1 на сордаж М 4ЗЛ
73
10 Кабиле. тоw 2
 Обр. 22. Родоски амфорен печат
абr. 11. Обр. 23. Родос•и амфорс11 печат

()Г,r 1/.. л,н\>11rк·н i1c11;11 о1 llL'111нt."(:1c11 i1i.:1п1.r Обр. 24. Амфорен печат от Обр. ~5 СтL"на от а\1фор.а с гrафит
център

•
.\ "'·
l;t

•,
·~~·~ .. , .,
... '
fJGp 21J. Лмф<Jрс11 """" 1 01 llCИJ11<:cic11 11с11тьр
' ;'i
......
. -i
1
:, . ~:
J

Обр. -:!8. СтьL1сни .wаннста

•
Амфоре11 псч~т от неизвестен център
глина
74 Обр. 27. Матрица от
Ofip. 21.
15
 •
-о о Обr. 29. Въорьжсн11с. открито
..
npoc1 креf1осл1ата с-тена

6 о /:'
: ~ .
*·W»' .
•..
,„„.;.
. ~~~ .,
Обр. 26. Матсриалм от изкопи М 43/5 ··4.8; М 43Л 1~ 3. 5, 7. 10·· 12; П 45/1-6. 9, 10.-12-от глина, 6-9
- от жсл~зо

Qбр. 31 . литропомо
рф на фигурка от глина

на фнrур1а от глина 77
Qбр. 30. Литропоморф
76
 Кср;,~ми111ш фраrм~.1пн от стила „Занаш:tt
Обр. 32. Поти Обр. 34. ск.1011

Обр. )6. о.юв11• кръn•а

Обр. 35. Меrщ>е•• купа

Обр. 33. Материа.•и от изкопи М 43/1 - 1-2, S; М W4-3-4, ~12, 1-12 - от rлина.

79

78
 [ ( 1\\1, \ \ \ \ \ \ \\ \ \ \\ \ \ \' \ \ \ \ ',''

1 '
E~JF
.1 ' ,

1
F-·~------}
1;:'~
r..1:!!ll'~'!
r;J~4
' 1

~
'.
'.1 '...__~ ,

1 1 1
11

\~
~---------------
- =--/Г.
,

'"
.J
!_'

/.,'

80 81

11 к.бах. row 2
 МtчисАМ Домарадски

(Резюме)

ми раскопами эападный участож ICpenocn,01;

С 1978 по 1983 rr. исследовав нес1:0!11':ощадью 1293 м2. Пространство между Pacкoia,eff!.r
эллиписmческого города Кабнле общеи ными методами. Во веех раскопах открыть1 Раз "111
не нсследовалось археологи~ескими илди: ее сооружения уточнена при исследовании ба lfъr.1;
размеров участкн !iрепостнои стены. а а э т е ко времени завоевания Фракии Фн lllffJt
№ 2 и относится к третьей четверти lV в. дон. "kаб~ле открыты ворота две башнн н ЛlllJ.
пом 11. В исследованном участке горобдскюt стен я проходами и имеют прямоугольиъ. l<:Oifert.
Улица, ведущая к воротам, вымощена ре чнои• галькои с• примесъю 6 нтон бьrт овон• 11·
Ворота оформлены как выдающаяся ашня с двум • • IH nла

строительной керамики. Обе башни имеют прямоуrольныи план и выдаются за ЛlfНJfJo11

крепостной стены.
ДВЕ ЗЛАТНИ МОНЕТНИ СЪКРОВИЩА ОТ КАБИЛЕ
Заселение склона холма Зайчи-Врых началось с возведения крепостной СТен Н. Танчева-Василева
Проводившимися до сих пор исследованиями не выяснено, что находилось У этой стены пое"'·
ее сооружения. Постройка IlI в. до н. э. и хозяйственная _деятельность у башнн № ~
доказательство наступивших в начале ll в. до н. э. изменении в первоначалъном градостр2
тельном плане. Собранная информация показывает, что в начале II в. до н. э. Каб~/f­ Археологическите проучвания в тракийския град Кабиле през последните десет години
переживает трудные времена, знач11тельно изменившие облик rорода. Тогда былн поюfНу ле дадоха нови, инте~сни сведения за града през IY-VI в. Бяха проучени монументална
а, возможно, и разрушены укрепления на склоне Зайчи-Врых. ты, епископска
лагер • 2базилика и жилищен квартал, разположен върху развали•mте на римския военен
Жизнь У западной крепостиой стены вновь возннкает в начале нашей эры Но ес
ворот она весьма оживлена, то на самом склоне гораздо менее интенсивна · ли У бяха По времедве
открити на археологическите
златни съкровищапроучвания
3• в късноантичния квартал през 1975 и 1977 г.
стены Вв каталог включеиы эпоху.
эллинистическую материалы, отражающие исторню жизнн у западн~й крепостиои • Първото съкровище беше открито в ниша на южната сграда от североизточния квартал
на късноантичния град по време на зачистването И. Монетите са били поставени в малка
бронзова кутийка, на чиито останки попаднахме при разкриването. Кугийката е била вместена
в ниша на източния зид на сградата. Очевидно се отнася за укрито съкровище. Втората
находка бе открита по време на археологическите проучвания на сгради от южния квартал на
4
късноантичния rрад • Монетите са открити в късноа1пичен културен пласт.
LE MUR OUEST FORПFIE DE CABYLE Като цяло и двете съкровища се датират от периода Vl-VIJ в. От тях 46 броя са солиди
и 20 - тремиси. От солидите 2 бр. принадлежат на Юстиниан 1 (527-56~). 19 -- ~а Юстин 11
Mieczyslaw Domaradzki (565-578), 8 - на Тибернй 11 Константин (578-582) и 17 - на Маврикии Тиберии (582---602)
(обр. J-3)"'. От тремнсите 5 принадлежат на Юстин 1 (518--527) (обр. 4), 2 -- на Юстиниан !
(527-567) (обр. б), 6 - на Тиберий 11 Константин (578-582) (обр. 7), 7 - на Маврикии
Тиберий (582-602) (обр. 8).
Entre 1978 et 1983 / li . (Resume)
По традиционния римски образец образът на императора. заобиколен от надпис,
~~Щnist_ique Cabyle doni l~s oшlfes_ont.Щ elfectueessur/a а . съдържащ името и титлата се намира върху лицевата страна на монетата. Чре-J тях
~te etud1e par des mcthodes a:~r.rpc1~ genera/e est de 1293 ~/tJL~uest du mur fortifie de ]а vil/e владетелят е гарантирал чистотата
' ~
на олагородните метали -- златото и среброто • от които
~agments difГerents du mur fo !"~~ oC1ques er autгes. Toutes les ·~ l~Pace entre les fouilJes п'а pas монетите са били сечени. Портретите са конвенционални и не разкриват характерфоните черти на
Th;a~erparse ~C~rte au troisie~e1 ~~-arradda:v de sa construction а lt~\~~s b~~t lpermis de decouvrir des
iJippe l/. Dans /е s
в11адетеля, чието име се чете около изо б ра~ени
· ет о . бСамо
.жение на императора
върху солидите и i Владетелят
лисите прие
Юстиниан 1 в 538 г. се въвежда чисто византиис~~ ~~~вf:а с шлем, в~рху който· за разлика от
1 .u . •s. av. n. ere c'est · d. .а, re ors de l'etude de la tour
~~r~t~~~xn~~u~.et une courЬe. ~ ;~~ 1~1~~а1еfldesrmemu~s d~ /а vii~; ~~e~a~e~?que ~е. ]а ~onquete de Ja представен в бюст насреща, облечен в ризница, диадема Вместо копие държи шит в едната,
materiaux de ·. а ~ue menant vers /а 0 d une tour convex У е nt ete decouvertes une този на късните римски императори е поставен~елег н~ в~а~ характерен за римската богиня
mur de la fo~~'::9ue concasses. Les d~u2~ est couverre de caillo~xa~ec deux passages; son plan
0 0
а в другата си ръка - кълбо с кр~, съвсе~:~:нтийските соли~и V/--VII в. Този нов образ се
ours sont rectangulaiг .U tleuve, meianges а des Виктория, изобразявана върху опакото ~авизантийския император __ императора пълководец
/Jl<s ·
~as pe~t
Le peu lem ion.
etudes n'ont du,_versant Zaici vrah
ехр •quer се ··11 3 commence
es et depassent veгs l'exterieur le явява синтез на двете основни качества н бога да държи върховната държавна власт.
и победител, и императора, предопределе_н от а6 От времето на Юстиниаи l то се държи
· · av. n. ere. et l'activ· · · 9u У avait а~ес /а con t · Кълбото с кръст отгоре символиз.ира държават · ст При Тиберий шлемът с диадема е
intervenus des chan Не CConom1que pres d autour de lu1 apres s ructron du mur fortifie. Les само от владетеля като _символ на не говата
атавърховна
и бисерни ·
висулки. На опакото на солидите е
Caь:1~~n1s_dans urbafn'~ t~ur q~·~ c~~~ruction.
вла

!f•s. av. n. ere. le plan 2 Prouvent Le batiment du заменен вече от корона с кръст в сред Маврикий Тиберий) (обр. 3) или седнала на трон
а се moment que l'on 3 dfi311 . une reriode ditr.c!1"•tial_. L'inforrnation u. е. ut du 11• s. av. n. еге. sont представена богинята Виктория, права (при 8 цял ръст (при Маврикий Тиберий) или
Au dеЬщ de notre ere ~u1t~er et J>eut-ёtre de е q_щ modifie sensiЫ reunie montгe qu'au debut du (при Юстин) (обр. 1), с кълбо и кр"Ы..1 в едната ръка и
/а ро~ et bien plus faiЫe as~1e
,reapparait aщo~~u~re fes fortificatio;rnent l'aspect de la ville. C'esl
fortifie а cl~!alogue cor~prend d~s е ve~s~nt. u mur ouest fortifiesi;fl/le Versa.nt_ de Zaici ~rah. • дим н т ров а,. Ал · Ралопкн н;~ баз1шнаа
нча:ан
Кабилс _
№ 1 вв Каон.1с.
проучвани•
Кабилс. 1, С., 1982, с. 115 с.1.
. - Поа:,1Ищен живот• Трик•, Ямбол, 1982. с. 8.
· е est tres mtense pres de
-
epaque hellenistique. matenaux qui re/· . . , Велков, В. 10 голннн_"~ео~~~с"" н Н. Танчева-Васк.1сва. та wи выможиост да пуб.'111Ж)'8аМ
аtещ 1 hщ . J П~юучванни но~ 1.."Т_ ":.1.:: ·а но...-т H.i! ст. н. с. Jл. Гочева эа пре.д:остааtна
o1re de /а . • Илаз8'1м с"Ърдсчна олагод р
vie autour du mur ouest с:ы;ровкщето. оарнто в 1977г. . . ешо~
• Ф0 ТО""•фнм Стомн К. Тодоров . •~- DшnЬartao ОаЬ co!Ja:tion and rn 111е Whitli
· ...- 1- th Byzanunc
.
соrм .
m u...
.' Bcllin11cr. А. Caia!oguc о 2~6; Йоруаоsа, й. "'1ритер и pa.зa!IТllC на а113а IПldlaroтo wовет~
82
colleclюn. Wash1ng1on,
V!--X 08 . - АрлсолоrНI, 1
1966.ю:1~\ Р~ КаUи
----L-
• d • S ·.-;-бmischcn und des В)'12ПU•......,"'"
11
·
Symqol oder Jnsianie. - ByzZ, S4,
Deer, У. J.
DerGJoqus c:s pu
1961, р. 53.

КАБИЛЕ, ТОМ 2 83
 ) друrа111 ры.а- п.
CDВnP (ори=~ qn.cr- върху чсmQ)И ~ота. ~ ~рви пьт той се появява
„_ ------ (обр 2) Кр'ЬСТЬТ 11ьрлу ШUCOJJJto
2. Юстин П, диам. 2 см оим
Л. DN VSINVS рр ' AVG Ямбол, 19 бр., .№ 2468, 2469, 2470, 2661-10 бр.
• бопо1па :11еа"д11 uто CllJDO.IDIЧRO ~е Й Ефесmе J()сТИЯ 11 въвежда в своите Императорът насреща Нагла
c:тwDUl8 се ~ Иберий 11 Koвcnurnпt 7. Според оан Ве а а Тиберий Константин,
с Виктория, която държи в лВ::: корона с бисерни висулхи. В дясната рьа:а държи n.лбо
:;iJ.00:Л::;Jрuевие 88 жена. а:оято б~~~~~y~nu~io 0 своите златки монети. О. VICТORIA АVGGVS та си ръха венец.
с:w-ласво с пОВIШОТО му се одеиие, • 311МСНИЛ пера тора с диадема на главата в профил, Виктория насреща, глава надисно се
Най-схема111ЧВ0ТО изображение е бюстьт на:Сите на Тиберяй 11 Константин и Юстин 1 в дясната - скиптър. в отрязъ~а: ~~оН: трон. В лявата си ръ1:а държи n.лбо с :хръст,
иад11С11о1>. Това изображение е запазено върх~ -:;'6
аза на Виктория, представена в ход, едно от
(обр· 4• 7)· Опиото ва тези ~~........vса:ата
монети е заето 0 Р ....;.,..а 1 о държаща в лявата си ръка кълбо с 3. Тиберий 11 Кочстантин диам 2 1 0
нумизма.па ,
редпrrе иэображенu във Вn.><Ш•Ш• (об . 4). Богинята Виктория, изобразена на опакото на
Л. DN ТIВ CONSTANT. '.р;• 1~а Ямбол, 8 бр., .№ 2467, 2661-7 бр. (обр. 2).
а:рьст, опво - в Д11СНRТ3 - венец Р а nдето оповаря на гръцката Нике, но притежава Императорът насреща. На главата
държи кълбо с кръст. корона с бисерни висуm:и и кръст. В дясната си рьа:а
монетите, е заета от римса:ата ~змаТИ: 'Jr'Ь:Jlбoтo с кръст отгоре и др. Така постепенн~
вече нови хриСТ11J1ВСП1 атри1~~ i'ъст ~сите на Триберий П Константин и Маврихии О. VICTORIA AVGGI
ВИlТория се христюmизира8 · Р трерху опакото на монетите е разположен само кръст Кръст над четири стъпала. В отрязъка: CONOB
Тиберий вместо образа на ИlТОрИЯ въ
4. Маврикий Тиберий, диам. 2, 1 см, ОИМ - Ямбол, 17 бр., инв. .№ 2466, 2471, 2472,
(обр. 7, 8). етите се наблюдава относителна устойчивост, която се обяснява с 2661-14 бр. (обр. 3).
В нм:=с::~зматнка12 Така DN (Doпllnus Nester), предшествуващ името на Л. DN МА VRIC TIB РР AVG
вЛШП1Ието 0 времето на ·Константин Велики в началото 6на IV в. и PPAVG Императорът насреща. На главата корона с бисерни висулки и кръст над нея. В дясната си
императора. въведен n (
(Perpetuus Augustus), с който завършва лицевия надпис, се запазват лизо два века от ръка държи кълбо с кръст. ·
Авастасий до JОстиииан 11). Върху опакото се запазва традиционния римски надпис. 4. Маврикий Тиберий, диам. 1,бсм, ОИМ-Ямбол 7 бр. № 2479 2480 2481 2482 2483
Очевидно монетните типове. наследени от римското монетосечение, ?;почват да се 2661-2 бр. (обр. 7). ' ' ' ' ' '
променят оше в началото на VI в., а надписите едва в началото на VIII в. Л. DN TIBERI РР AVS
Новооприmте сыровиша показват, че през VI-VII в. К~биле продължава своя живот в Бюст на императора на дясно с диадема.
рамппе на Византийсхата империя. По търговски път византииските солиди достигат по това О. VJCTOR МА VRI AVS
време чаr до Сuндинавсхия полуостров и далечна Индия. Византийската златна монета Кръст, разнораменен. В отрязъка: CONOB
изпъл8JП1а успешно ролята на интернационална разменна единица. Безспорно находките
дават интересни сведения за състоянието на града в периода на късната античност, за
търговията, по чийто път тези монети са се оповали в Кабиле.
Находппе показват известно оживление на живота в града. В подкрепа на това се явяват
оприппе :1СИЛИШНИ квартали от двете страни на улица, ориентирана североизток-югозапад,
разположени над развалините на римския военен лагер. Същевременно те поставят и
проблеми, свързани с датировката на жилищния квартал, укрепителните съоръжения и
улицата, оприти над римския военен лагер 14 • Последните писмени сведения за Кабиле са от
377 г. във връзrа с битката в близост до града между вестготнте и римските войски 1 s. Двете
rолеr:тивни монетни находки ни дават основание да смятаме, че градът е бил разрушен по
време варварските походи в Тракия през 80-те години на VI в. 16 Особено показателна е
първата находка, която по своята същност е укрито съкровище, действие, продиктувано
очевидно от настъпилите политически промени в края на VI в.

КАТАЛОГ

1. солиди

1. Юстил
Dни..:11 1, диам. 1,6см, ОИМ - Ямбол 2 бр
Б · N. VSТJN ANVS рр AV . .'. ·• инв . .№ 2488, 2489 (обр. 6).
0 V~OиaRlиAмriepaтopa с диадема надясно.
· А VGVSTORVH
Виnори11 в ход надясно r лава и В
отрязъка: CONOB , аляво. лявата ръка държи кълбо, в дясната - венец. В

: Юру~ова. А. Цит. съч .. с. 26.

Morr1s.on С ·····-•
• Ю
„
'й . -......,oguc ue• monD.aJes В 1· С
.
•• Пруruва, . Цит. с~.ч. с. 22 и сл . уип inc oins in thc Britisb Musewn Lo d
а~ '""'· с. 2S. · · n on. 1908, 1.
11 fhж T.itW.
" Пu там. с. 27
1' Пас та...-. ·
Т •• Г~че1а.Зл Гра1lЬтв11ровин11J11Т
paau,JIW!>uл.19&2,c. 180·01чаро1 Д n ра.<и1 ПJ!Мриwскатаепоха Иl<ЪС
1СМИ. -- Ариолоr"•· 1973" № 4 с 17 ротсАхн·J„ата в системата на раи ната анти'lllост. - Поселищеи жнвот в
:: Amm м ....се11 XXXI 1J s' ( fu ИОВНзаптийските ужрсплеюц по нашите
Всл101, В. Цкт съч с' 10 ~кнсrн извори за бълга ra
1966. с S'Jcл. Velkuv у z' М 1 • Тъп1ова-Заимо 8 а в ~ та истор1Ц, С., 11. 1958 с. 177)
' um · '•l 4 rweы:n der rбm1J1Cben "pr~vi~~·~ и етнически пром~ии на ~аните. С. 85
'" en. - Chiron, 8, 1978, р.439. '
 Обr. 1. (.1и11с. ona~o) Юстнн 1 (518 5~7)

Обр. 3. (.1инс. ona<"I

...
)~-;~~~
.

Обр 2. (
.1н11е. ОПаtо)
86 Т н~риА 11 Констаитии Обр. 4. (лиw:. опио) - 1()ст11н 1 (SJS--527)
(578-582)
87
 ..
' '
• ~· ' ' '• l „
' \.' \-
~ t t.'• . .\ \.
. ·:\1}• • •,,1~ ,;, . ';;' ' 1 '
j

:;i .r • \ ' •, 'j

~: „, ' ' ( t . )
' / • ·• ' 1 '.

Обр. 5. (.1ицс, опако) - Юстнн / (518-527)

Обр. 7. (.1нце, опако) - Тиберий 11 Консrа11тии (578 582)

88 Обр. 6· (лИЦе, опако) Юсt-

- ИНJtан (527-567)
Обр. 8. (лице, опuо) - Маврпий Твбо:рий (582~)
 ДD/"t. .:l\JJJ."' • -.ая• •"'""•~ ---

Н. Танчева-Василева

(Резюм~)

В ходе археолоrичесЮ1х изысканий в Кабиле открыты два золотых клада, состоящие в

обшей сложности из 66 золотых монет V/-V/l вв. Из них 46 монет - солиды, 20 - тремисы·
19 СОЛИДОВ принадлежат Юстину 11 (565-578). 2 - Юстиниану 1 (527-565), 8 - Тиберию ri
Константину (578-582) и 17-Маврикию Тиберию (582-602); из тремисов - 5 Юстина J
(518-527). 2 - Юстиниана 1 (527-567). 6-Тиберия Н Конста1Пина и 7 - Маврикия
Тиберия. СРЕДНОВЕКОВНО СЕЛИЩ
Открытие прелоставляет интересные сведения о состоянии города в эпоху поздней НА АН Е И НЕКРОПОЛ ВЪРХУ РАЗВАЛИНИТЕ
античности и его торговых связях. ТИЧНИЯ ГРАД КАБИЛЕ
Н. Танчева-Василева
DEUX TRESORS D'OR DE CABYLE
По време на археологическите
N. Taш'e1•a-Vasile1•a „Кабиле"t в неговата естествено проучвания на Наuионалния археологически резерват
военния кастел Кабиле" (в м добреХукрепена североизточна част върху развалините на
6 роен "
6 итов • естността исарлъка) бяха открити останки от жилищни сгради
много материал и некроп '
ол, които дадоха основание да говорим за наличието на
(Ri:sumi:) средновековно селище и некропол над античния град Кабиле2 от JX-XIV в. (обр. 1).
Преки писмени извори за Кабиле през средновековието няма, 1ю редица домашни и
Au cours des fouilles arcblologiques d С Ь 1· . . . чужди извори ни сочат упорития стремеж на България и Византия по това време за
compr~ant 66 monnaies d'or du VJ<-VIJ< е 11 а у е опt ele _d~ouverts deu!'- tresors d'or
appart1enпeп1 а Jus1inien 11 (565-578) 'J : sj . ~ епl а 46 so/1d1 el 20 trem1ssis. 19 solidi утвържд_аване в Тракия 3 • Сюлейманкьойският надпис дава сведения за масово изселване на
(578--_582) е1 17 а Maurice Tiblre (582-б -, а .ust1п1eп. . (527-2~5), 8 а. Tiblгe 11 Constantiп византииско население от Одринска Тракия и заменянето му със славянско население от хан
а Jus11nie~ 1 (527-567), 6 а ТiЬСrе 11 ~-)» ~ш9 tremrss~s appa~t1eпnent а Justin 1 (518-527) 2 Крум в началото на IX в. 4 Договорът между България и Византия от 7\бг. очертал границата
La ~~u.verte fournil des rensei em опst~п~1п е1 7 а М~~псе Tiblre. , между двете държави в Тракия и потвърдил включването на областта Загоре в пределите на
Basse an11qu1Le. е1 suт ses liens com~erc~~~-шleressaпts sur 1etat de /а ville dans Ia periode de la българската държава 5 • Безспорно в областта Загоре е влизала днешната Ямболска област.
Промяната на редица от селищните названия в Източна и Северна Тракия от гръцки на
славянски и самото наименование Загоре - „отвъд планината", убедително говори, че тук е
била извършена коренна етническа промяна 6 .
Хамбарлийският надпис дава сведения за реорганизацията във военноадминистративно
отношение на завладяните през 812-8\Зг. територии на юг от Стара планина'. Очертаната
граница на българската държава от Сюлейманкьойския надпис съвпада с трасето на
внушителното землено съоръжение - „Еркесия"' 8 . Последните изследвания на спеuиалистите
показват, че строителството на 131 км вал „Еркесия·· е станало през 812--814г. 0
Както се вижда от изворите от JX-XI и XIl--XIV в .. днешната територия, която е_ и
територия на античния град Кабиле, е влизала в пределите на българската държава ка го
погранична област между нея 11 Византия. Заселилото се тук българско население се
п ~юбщава към античното наследство 10 .
р в резултат на археологическите проучвания ~южа да се установи една наситеност на
' · част на античния град Кабиле с жилищни сгради и
средновековния пласт в североизточната (II IV) (оо~р 2 3) Археологическите
. . . . част на военния кастел - · • ·
некропол в югоз,шадната годините изкопи от частни лица и по други
проучвания се затрудняваха от направените през

_ • . ~ ыoвo.:iirтo.l проф. В. Вс..1 хов. По проучването на срсдновеховеото

' Проучванняы се водят от ко.1сп1tв с г.Л. р Г в Н Танчева-Василова д-рС.1. Чолаков, арх. Д. Съсь.,~ов.
с.:1111110" некропола са рабопrли: Зл. г,1чова. . ото. . ponoo на1а1пичн'и• град Кабиле. - Вехове.1982 . .№4.
. ~ Т u н ~1 ~в LJ.·B ~с н .'1 е в а. Н. Среднов(ковно сеш•W~ н не.: • • . .
с. 20 11 сл. . rolini l&ббр. ;; o,irogorsky. G. Geschich1e des byzan11n1schen
J Н i 0 гос1. Synecdemus. ёd. G. Purthcy. lk

S1<1utes. Miinchen, 1_963, S.111. р Ь I . ·schen Jnschriften. lkrlin. 1963. S. 190. Т 1 Ч 1 С l918 с. 174.
• В 5 , h е v 1н: v. V. Dto roto u g"':! . . n1"'3 с~хдинтс веrовс. . • · " ·· . "
s З ~•. ,~ар ски Н. В. История ни оьлrи~х;хзтиl :~"pvжaвaForschun""" zur Geschichlc Тhrak1ens im M111elal1er
, и • h. 1 r 497· G1use "'· . о-·-
• Theophanis. Chronogrup 1а. • · . ) · BysanlinobuJgarica, 111, 1969. 163-164.
( Bei1rщ,~ zur Gc:s<;hichte dcr Staal Kons~~ .;, 1
' Besehevliev. V. Цит . .:ьч., -- - · ) Ва 1982 61-6J· Кьм •ЬП""'"" за
• п · с 41 д Дуиа• (VII-X 1 в . рна, • • „-
• Р ~':и ~"~~·Р. ·ста.робъл~арски Y~jf.:fi~ .на_ ~;;:,, 7, 1978 . .№ 4, 48-54; Бълrараи срсД1iове1овнн rpa.:ioвc и
югоюточн11та граннuа на Бьлги~~· през ИИБЕ J 341-355· Станчева, М.
~реnостн. Варна, Т. 1. 1981, с. . та тоnоннмн• rато историчесtrИ мзаор. - . ' •
•• Бешевлиев, В. Антична 68
Серди1а, Средец. Софи•. С., 1976• с. ·
91
КАБИЛЕ, ТОМ 2
 МНOЖe'Cll:tU AAlYIDJ.н• · ··-r--- „ • --· ц1"11
ооюзи. от извадените от зиловете а~ бяха керамичните фрагменти. Те са откривани на ~J:'"LЦ". """ 'l'l-'41 мснтирани гъ пет

УСТавов1111авето на средяовековяии пл е- нар•wен от направените в миналото изкопи без на тялото. Към дъното тялото се ~ес а с ШЯроки заоблени рамене, които достигат до сре.zщта
• бо
различна дъл чина по
ради това че пласта
·
„ '
последователност на 6ългарската керамика от
са на колело от глина с пясъчни пр НJIВа във формата на обърнат пресечен конус. Източени
да дава възможност за установиване на оцветяване - сиво-черно, сиво-каф~еси. След изпичането съдовете са получили различно
JX-XIVв. врязан орнамент. Шийките са къси ~еремиденочервено и др. Стените им са украсени с
отрязан, заоблен, надебелея, най-ч~о з:та извити и завършват с полегнало или отвесно
р язана VYpaca Хоризонталните петаеобразно извит венец. Стените са покрити с
в ,- · линии са пресечени с . ли
СЕЛИЩЕТО лги поставени на интерв ОП'!:Сно или дъговидно изв1ПИ, rьси и
дъ ' а Хиса к иви али и на снопчета. Гърнета от този тип са откр1ПИ в Плиска,
Мадар • р, Р на И други, датират се от IХ-Хв.1а Гърнета с подобна форма се
досега не е разкрито нито едно жилище от типа на полуземлянка, известна ни от
откриват често в Румъния и се датират от IX-Xlв.19
Североизточна Бълrария. Проучванията показват, че следи от траен живот за периода Между_ керамичните фрагменти има и такива, от които се вижда, че височината на
lX-X в. има само зад ~;:репостяите стени на римския военен лагер и казармените помещения тялото е на_и-голямото измерение. Раменете обхващат цялата горна половина, но са много
към тях. Очевидно сигурностrа. която заваре1П1ят кастел е осиrурявал, се е оказала решаваща издути. Шипката е силно прибрана, устието тясно и завършва с профилиран, полегато срязан
в момента на заселване н в периода IX-X в. заварените помещения вътре в кастела са или запетаеобразно надебелев венец. Стените са изцяло покрити с врязани хоризонтални и
преизползвави. вълнисти линии или хоризонталните са пресечени от вертикалните. По ШИЙJСата е врязана
вълниста линия, вълнисто снопче или полегати черти. Гърнета от този тип са ни известни от
Най-ранните български находки, и най-вече керамиката, се отнасят към IX в. Под пласта
с керамиn от IX-X в. се установи ранновизантийски пласт от V-VI в. добре датиран с Нова Черна, Плиска, Одърци, Кривина, Якимово и др„ датират се от IX-X в. 20 Подобни
съдове са известни и от Румъння 21 (обр.
4).
монети. Около запа.аната и източна стена на военния кастел (II-IV) установихме ниво от
Заедно с керамичния материал са открити връх на копие и на стрела. Копието е желязно,
lX-XI в_ спрямо ранновизавтийското (V-VI) и спрямо римското (II-IV). Основен показател
четириръбесто, с куха, къса втулка. Подобен връх на копие ни е известен от Преслав и се
за напластяването се явява керамиката, която е добре датирана и известна от столиците на
датира от втората половина на IX в. 22 Стрелата спада към типа „лястовича опашха". Върхът е
Първата българска държава, Плиска и Преслав, и от редица средновековни селища. с малки недоразвити криле. Употребявани са през IX-XIV в. Известни са от Казанлъ:3 Ст.
Обикновено това са глинени съдове, средни по големина (0,l i--0,12м). Тялото им е овално­
бъчвовидно. като най-широката част се намира в средата. От нея към устието и дъното Загора, Враца, аналогични стрели от VШ-IX в. има от Брестката област - СССР ·
Дали животът около заварените крепостни съоръжения е продължил по-дълго време или
стените плавно и слабо се стесняват. Стените не изглеждат изправени, а дъговидно извити. е имал временен характер, е трудно да са каже според изворите, тъй като събитията, свързани
Шийпrrе са съвсем къси или висок:и до 0,3 м. Устиита са тесни, слабо извити и завършват най­ с областта Загоре от този период, са твърде бурни. д капо е известно,съдбата на аюични1:
~о със заоблен, в:адебелен, запетаеобразно извит или провиснал надолу венец сти пр ез средновековието се обуславя от степента на политическите, икономическите
п личителиа черта за този тип е еднообразието и постоmството в орнамента. Той се състои о~ крепо ~ Б 0 уостров2" Същата картина на
п:в~~онтални линии, които без прекъсване покриват цялото тяло. При някои гърнета военните промени в различните раиони на алканския п л С . а Несебър и др zs
стени за същия период имаме в ердик , ·
снопче Рабо'т= : ' ::рхi~°!изо:алните линии със същия орнамент е вдълбано вълнисто преизползване на крепостните
Под северната и източната степа на античния град
и военния лагер Кабиле са минавали
за Одрин обстоятелства които
прим~ от пясък. Изпича~ето не~ъ о арско колело. Източени са от глина със значителни старото корито на р. Тонзос (дн. Тунджа), както идап~т~о разполо'жено извън чер~е на
силно опушени пеrна по стените Кед а~~чно добро. Те са с керемиденочервен цвят, с черни а средновековното селище стела
изключват възможностт , ване са били замите южно от града и ка ,
Джеджови лозя, Кривина Б~ак tиген рот този тип се среща в Девня 1, Разделна, Мадара античния град. Единствено възможни за ~~с:лнаши дни няма никакви податки или ocтamrn от
от този тип намират мног~бройни ~н ' азrрад и др. и се датира от VIII-IX в.12 Гърнет~ където днес е разположен двора на АПК, Наблизо до двора на АПК, под могилен насип, бе
и Северното Причервоморие, датир::~г:: vШ\~~~не~~тие съдове, открити в СССР - по Дон каквото и да било културно напластяван:ниотХiв.(обр.12). Параклисът беше открит при
Румъния 1 •. в. дентични съдове са известни и от открит параклис с 15 погребения, да~~f Църквата е едноапсидна, еднокорабна, ориентирана
Втори по многобройност са фрагментите от археологическо проучване на могила ~ камъни с хоросанова спойха. Тя е с р~=
от 0,8-{), 18 м. Височината на съда е почти гърнета с почти сферично тяло и височина запад-изток. Изградена е от лом~анав~одаl,20м.Акосесъдипоколичествотоо 1 lОм
част на ТJ1Лото се намира в средата Към дънроавна на максималния диаметър. Най-широката 12 50 х 6 25 м заедно с апсидата и шир~ . скатен Църквата бе запазена на височина , ~
нарушава пълн сфер · то стените се стес
- ата ичност на съдовете Работе няват ела 6 о и това стеснение фрагмен'тира~ керемиди, покривът е ~а'::!а бяха .открити 15 погребения, извършени ч
rъса !UИйJ:а и широко отворено Устие ко~то ни са на ръчно грънчарско колело Имат на Около църквата и
~=~;1'~~р':з~е;~ ~=н, запета~образн~ ~~=~~ ~а~~~е~~~е~о-у:лко от макси~алния сега консервира · и запад- изток. ени от ломени камъни на
трупополагане, ориентиран е основи на надземни жилища, изгр:; в неговия североизточен
~Я:. ~:Ле;~а ~ :~я~=о въ~=~С::0~~~~е~:~ ~::За::;а~~~ ~llЛо~~~аИо:ш~~с:~т~ ~~ кал :а~о:в= ~~ ~~~~а;:ия военен(ХЛt~ерIO~:.f~~~::;rса' основи от осем жилищни
са открити в СССР~Са;~~тдпясъ15и с кафяв цвят. Датират се от IХт\ ил~П
единични прави • оф
край, е бил ормея
жилищен квартал
повече от едно помеще
ние
. постна стена на военния жастел.
ТаиаRСJ:ото rpaдиlile Хе ' есно режното Цимлянско ади в. одобни съдове сгради, някои от които с близост до западната кре . 3 1О х 1,50 м при дебелина на
датират я аналоrичн'ите рсонес, и се отнасят към периодi'VIIJщeXКа~ауховското поселение, Жилище 1. Разположено :ата и южна стеШI с размериi>сЧ>укция на жален разтвор.
им съдове от Рrмъния' 1. в. През този период се Запазени са основите на запад жИJUПЦето са запазени ! суидно тяло и отвесно изправена
стените 0,60 м. Основитео:Ка ити тук, са на гърнетае с .(8~ните фраrмепrи принадлежат
Керамичните фрагменти_; р 0 и извито навън усти · ер
" Рашев р Ста стр оило тял
Димовi 2 85rод.). ' · робълrарс~rн Уkреnленюr .. „ 17~175· П шийка, гърнета със
Г eopr н •в а С С ' о спомени на жители ХП!. вариант Б. 1 МСА VШ. 1962, tаЫ. !V4,.1. tаЫ .• V11a·
9-36; дончева·Пет~о· 11~лнБвеkовното селище над на с. Кабиле (Димо Георгиев л Цкт- съч .• ТИ11 . ·ncraue dc !а Castc u. •
•• Дончева-Петасов:,г1~сЬi. Nek:ropola de ·~,s1 ва нairr Б.
:а• и~, ъв~~;~~~7:, и·~J: П ългарсща битова кера~~з:а~~~~~==о~~~~~~:~в~б(р итус. - ИАИ, 24, 1961, •• R а d u 1е s с k u. N. В Л цкт. съч .. Т11П Х1 ' р
>о Дончева-Пет1tовз, ~.J77, обр. 104,5· йсха от втората половина н
а 1Х в _ в· 11оеинонсторвчесrи
ркел,~Бе.'lая Ве.а. _: мИЛ 7~МllТНнки Салтоао-Мая~uой втора половина на VI - . •
Зирра Вл Дв об. • 1959, с-220_ ~rультуры.-мил 62 195 '' 3 И р р а, В Л- чrт. ,:;:ъ;~;.нето на бълrарсuта ВО на ropoДlllllC 8 СМ11111С ХОТОUСЛЬ. -
:: донч~ва-Пет:о1':д~1Юй моrил~.ник реннефе ' ' 8• с. IOS; Артамонов, м. и. " Бобчева, Л. ъо,..- вко Ю- В. PaяollP
Лапушк•в и И ,;_ · Цнт. съч., с. SI и 0 лальной эпо~н в Кал сборни1<, 1958, .№ 2. с. 55Ц.,- съч., 44-45; Кухвре ' ИД 29
?21,;i; Плетнеаа, с. 'А.-~съ~ .. с.108, обр. б, 7~~ткп VЩ А). ул 8 иилор-История. -Dacia, VII. " Бобчева. Л. 34 174'--175. средиове~rоВЯКI Срсдец. ИБ ' - •
~о ropoдllUia, с_ 23, о6р 1 . Cai>ttJJ-Бenaa &eQ. _PllВ}'XollCJ[oe поесле1111е. - ксиимк. н. 68. с. 9Ь, Р~:б~аре"и yirpe~~~~ наследство на Сердика от сьрдсчва
Con1ribu~~~e&k:u, Cr_„ R. F.J~r~s~:~:coи.'A.J!. ~~~ 19S9, с.220, об~~62, 1958, с.ЗОS, обр.ЗS, „ Рашев, Р. ~а Усвоавансто на учени от доц. Л. Гетов. ицвзааw wy
:i·__,,..нипаоколонеrо (от .№аублUУВ3И
lig. 614; Знрра~~~~0fl:;' ~~nac~~odei ~?о~~~ uPo~~a~a. 1, 1tj~:c~~h;~~A, ~~~."J'i1 ,~ '' Станчева,
1974· Nessebre. Т. 1,
• zo Параклисът и ПО•,....- 1о1И възмо,.,ИОСТ да
1до15) са IJPO валите
...атср
от иогяла V.

·• - • обр. 104 1. ui roman. - Bibliot~ de nah ug. !'>а paturile de 1а Dridu. доставената
92 · ar eologie, ХП, Bucurqti, 1967, блаrодарност за прс: селJШIСТО. 93
z; виs плана на
 JIPYПI. Обепн, ~rоито се датират от хн-л• v и.-на'·" ~~-;;;;;~-;;~-;. е О, 11 м, ширина на острието
'l'l'u' ···-·- · ·· - · -·· • ~ 0 " "'"IJdMИita предиМ --- · - - .....,vywcнa. о нсх ..., u1 „рила множество
полукръгла форма и диаметър 1 45 но гърнета с една дръжка (тип 1 "Царевец"). Пещта е с
право острие и неподвижна дръжка. дължина ре ето бе открит железен връх на стрела, с тухли. В това помещение между ll:~pa~~ <Лоловръст е иззидана тясна стениЧiа от камъни и
О,28м (инв № 162, 170). До южната стена на ~~;::В~ очертание и с.е стеснява право към върха форма, късо фуниевидно устие и тясн чните фрагменти бе открит и един цял сьд с бпонична
плос1.-о листовидно острие. В основата си има ъ ик За азлика от листовидните върхове на състои от врязани концентрични кръ а, плоска дръжка, изтеrлена от устието. Украсата се
пто образува издължен равнобедрен триъгъ::То ·надл~жен ръб. Тилната част е отчупена. Глината е с примеси и керемиденоче rове. по устието - 5, по плещите - 3. Дъното е равно.
копи~ тези стрели нямат в средата J: 2~WАналогични стрели са откривани на Царсвец29.
Ширината на острието е 0,21 м (инв. - е~а на сг ада А от кастела, с размери 6,20 х 8,00 м
и с а11алогичен на съдовете тип 1 Jаве~~~в.~;.; Съдът има размери: 0,195 х 0,18 х 0,135 х О,98м
със сложно устройство, който се~: отц . · От същото tюмещение е и един железен ключ
при д
ебсли
Жилище 2. Долепеноо 6д0омзаспатденн=~~ ~ иззидашf от ломени камъни на кален разтвор. Тук
на на стените • · б ни ъгли на ма
е оформс11а като неподвижна х А . право тяло с разчленена предна част. Тилната част
Карвуна, КоринтзR. Датират се ~к~il~~~г:ч;и ~л~чове са открити _в Търново, Преслав,
бе открита желязна мотика с р аботна част подобна на трапец със зао ле лка
ата на който се намира отворът е нижла. че помещението б · · За11азе11 е само юrоиз1оч11и11 ъrъл, откъдето
основа В горната част се издава железен паралелепипед, в сред с е ило широко 2.00 м. а от дълж на 1..-тената са за11азени 4 50 м В
за дър~ната дръжка. Отстрани на отвора бузите са приплеснати и се издават като уши (инв. 11омсщенисто са открити няколко железни ножа с прuво ос:,.рие и неподвижна дръж~а (~в.
№ 159). Максимална ширина О,17м, дълж. на работната част О,18м, д~~метър на втулката № 171. 292) с размери 0,9 х 0,2 м, нож с пирамидална форма и ·шострен горен край, право
О,4м. Подобни мотики са ни известни от Преслав, Долно Левски, Перник . В същото жилище острие (инв. № 187) и размери О, 16 х 0,25 м, както и термен за ключалка, който представлява
бе открит железен сърп (№ 226) с равномерно широко острие, което започва недалеч от •1етириръба пръчка, извита така, че да образува щлка. Зад халката краищата на пръч1:ата,
дръжката. Извивката на острието е по-плитка и има днамеrьр О, 152 м, шир. на острието 0,4 м, съединени успоре;що, образуват рамо, което държи халката далеч от рамкuта на вратата.
дълж. на железния клин, който влиза в дръжката 0,7 м. Подобни сърпове са открити в редица Размери: дълж. 0,45 м, диам. 0,23 м (№ 174). От същото 1юмещс11ис с и желязш1 пранrа -
средновековни селнща 31 • От същото жилище е и едно обикновено желязно длето. Горният елемент на ключ с пружина и размери: дълж. 0.95 м, диам 0,31 м ( № 125). Г. Почти цялото е
край на желязната пръчка е с плоско разширение, а долната представлява четириръбеста "Jаш1зено, с размери 3,40 х 2,00 м при ширина па зидовете 0,60 м. Очевидно пходът е бил до
пръчка, завършваща с острие (инв. № 10). Дълж. О.125м, шир. О,2м, деб. 0,1 м. Аналогични югозападния ъгъл на помещението. Тук са открити 2 бр. сребърни монети на Ив. Александър
длета са открити в средновековното селище над а1пичния Абритус 32 . В жилището бяха и си1ш му Михаил, (1331-1371) (№ 2582) (обр. S, 9).
открити и няколко фрагмента керамика, която не се различава от тази в жилище 1. Жилище 8. Има размери 5.50 х 3.50 м. като северната и част от запаrоrата стена не са
Жилище 3. От това жилище са запазени учасrьци от източната и южната стена на запазени. Тук е открито желюно длето с размери: дълж. 0.1 м. шир. 0.15 м. аналоrич1ю на
жилището (запазени размери 3,04 х 1,00 х 0,60 м). Открити са керамични фрагменти от гърнета откритите в жилища 2 и 6 (№ 266). няколко железни пирона. 2 бр. халки, една колашш точка
със стройно вретеновидно тяло, леко извито навън устие; гърнета с фуниевидно разширена (No 245) с елипсовилна форма, без украса с размери: 0.45 х 0.2 м, как·10 и няколко фраrмента от
шнitrra и вретеновидно тяло, като шийката· е отделена с релефен ръб от тялото насъда. Подобни стъклени гривни в червен и тъмносин цвят. Фрагментите са от гърне-rа с 1i1цсв~:о тяло, с
съдове са известни от почти всички центрове от Xll-XIV в. и най-вече от Царевецзз. в ниска шийка украсена с врязани прави линии. <111алогич11и на ти11 V „Царевец
· В това
жилището бе открита желязна огрибка с трапецовидна форма, леко извита отпред. Дръжката жилище бях; открити няколко фрагмента керамика, изr1ълнсни в сграфи-rо тс.1шика с
е с четириъгълно ссче11ие. Огрибката е с дълж. О, 73 м и шир. 0,25 м. Аналогични са открити в
Царевград Търнов 3 •. геоме~~~~~а п~~~~~:~о ~ткритите жилища, макар и не напълно запазени. цебли1п северо2и000зто::1
Жилище 4. Жилището е тридешю. А. Запазени са стените откъм запад, север и юг. ) бил застроен на 11лощ от 11ри 11юител110 .
скат на Хисарлъка (бившият военен ка1.1ел е го без планировка. Битовюп материал в тяк е
Размери на помещението: 3,50 х 3,00 х 0,60 м. От това помещение бяха открити фрагменти като жилищата са разположени едно до дру , "атериалите открива11и в почти всички
керамика, аналогични 1ш откритите в жилище 3, дъ 110 на свещник с диаметър о 8 м който б д атира по аналогии с ~ •
намира аналогии сред откритите в Царевецзs и ф агм ' ' оскъден, но до ре се лен rL1acт между късиоа11rич11ии и средновековния
замазка с размери о 3 х о 28 х 0 15 Б П Р е 11 т от глинена, вероятно подова, средновековни селища. Липсата на стсер~новековното селище е било образувано . след
помещение бя~са о;крит~ фра;-мс7~:ги. к~~~щ~н~е~~I има размери 5,50 х 4,60 х 0,60 м. И в това културен пласт свидетелства, че ~о същия начин възникват средновековни селища над
фуниевидно ус1·ие, от което е изтеrлс1;а плоска др~жкацячлийсъд с камба1~овидна форма, късо разрушаването на късноантичния град. ~·
на съда, с равно дъно без стоJ1че По с и , то долен кран е заловен за тялото античния Абритус. Сердика, Несебър и др.
Глината е с малки примеси ~ ч у т сто и плещите са врязани концентрични линии.
О,21хО,16хО,19м.Потипотговаря1ш~-~~е~1 ц:ят. ~~~ре изпечен. Съдът с с размери
било разделено на две неравни части ка;~Ц ревец (№ 329) (обр. IO). В. Помещението е КАТАЛОГ
оформяло предверие (п 4 г). От коя стра;1а е билn~~~яс~~_;это е с ширина 0,90 м и вероятно е
тъй като основите са запазени само в с бст к ия д на жилището не можа да се установи, виот 1-15 1 -274, 1-11. Мъртвите са
Жилище 5. От него са запазени сХмо ~~с{ о и 11яма запазени прагове и подови нива. Разкрити са общо 306гроба. Номер~:~::рпо гръб с гл~вите на запад и кра1:ата на
проучването бяха оприти керамични ф . 1 северозападната и южната стена При били погребвани в гробни ями, като са Института по
дълж. 0,8 м и диам. 0,31 м (№ 132, 1ззfагменти и няколко железни пирона, обикнов~ни, с •1зток. ~ извършено
сътрудинни на от
Жилище 6. Запазен е само юrоза11а ни •
Антропологическото
проучване ~ •·
ството на д-р П. Бо.:в ·.
две обн1:1ювени длета ci.c заострен край ~а ;~л~~~}2, 1Ох ~,50 х 0,60 м). В ъгъла бяха открити морфолопu~ при БАН под ръковод 1 50 м ориен1а1u~я запад-нтток. Ръцете:
(.№ 94), а при второто липсва ~-орният к й а пръчка. Първото е с размери О 85 х О 7 ~ 0 60 м ДЪJJЖ. ю1 скелета · · · и Ha.'(O;tl:ll: 2 бр. металкя
t~мери: диам. 0,11 м, шир. ita остри~~ ;:~з~~ритс са: 0,45 х 0,08 м (.№ 167), желе;ен съ 'п~ Г р о 6 1. Открит на лъ:~о. ~ в~рху гърдите. Кракат~ са о;ъ::"J,а~та е от релефни полета с
се
рп~ е аналогичен на опсрития в жилиu
и.1ище7.Жилищетоедолепенодозап1е -;
·„
о" дълж. на железния клин О 5 м (.№ J:эs)
ткрити са части от врати_· скоб~ -
свити в лактите и ПО!.'Тавен . шата и правоъгълно ... ечени .
- ки глави в кран 7·
гривни 1..-ъс змии~ ,~ 71. · 7~) (обр. ).
от 4 помещени1. А. С размери 1, 1Ох 6,40 хаg~та к~1Состна стена на военния лагер. С~тои врязан орнамен 1 ( инв. -
" ' м. . размери 2, 1Ох 6,40 х 0,60 м, в чийто
,. Гсорrие1а, С. Царс11
Нико.101а, .11. ДомашJ::: Т-..рнов. Т. 2, 14 19.
Царсаrрад Т-..рков. Т. 2, с. 284. 1 бит н 11 -..ор-..жекието в :tворсца
118 Ц
'0 Чак 1 о в. А арсас:ц cnopc;i ар~
" ч . •. А· Срс1U1011еrо1ни ор-...'lН со.ооrича:rнs М<tтерюш.
" Г • н r о••. . Цнт. с-...ч .. с. 29 • на ~руда а Б-...1гuри1. ИЛИ ,~ ,
„ еор1иева,С.Срсд11о · ·--.с._7
•• ~сорrне1а, С Царс1rр~о~~о а:.1нщс над ... , с 14.
"г::о:1011, .11. Цнт. П.•, 212""2'1•, ... с.(1; м с.,.
, 0 П PI Не а а, С Цм 1 . С>.• с Ь) • • обр. _9_
u там, с. 62 (тип 1 .цоР.1с1.1·)
94
 '-"'t'··-··---
Израоотепи са от широка метМв~~':ането те са отворени и с шарвираво 3UOJlllU8lle.
на сжелеп 1„1v.м.,

r об 2. <>прит на дьлб. О,50м, r~та са опънати. Находжи няма.

друти по-леки. Украсени са с врязани СТИНа или DрЪЧJ:а, тел, поради 1:оето едни са масваав, а
111.р .,.„полоиви
...---
върху J:"орема. pu
88 с11:елета
1. 92 м • ориентация запад-изток. Ръцете фасети - в наи-различни хомбип ЛИНИИ, вдЛЪбнати точици, кръrчета с отбеruiзав център,
r ро6 ~ п..-r.-.ит на дълб. О,70мК. дължта· са опънати. Находхи няма.
- . ""• „У оре:ма pua правоъгълно илв_елипсовидно. При п:· Гривните имат различно сечение - qn.rлo,
СВIПИ. полоiеии върху 11: стилизирани змписки глави. При тези rри ето двата края са изтънени, заоблени и наподобават
· 1 50 м ориентация запад-изток. Лява ръка са често срещани в некрополи които се впи не е трудно да се открие античната традиция. Те
о •70 м, дълж · нарднте.
скелета • • Находки няма
г р о . """'У
б 4 п..-r.-.ит на дълб.
дасва върху rъ
Краката са опънати. · накит (обр. 7). ' даТИрат Xl-XII в, което говори, че са били популярен
положена върху :корема. 1•6Ом • ориентация запад-изток. Лява ръка Гривните със закопчалка се явяват
Г 0 6 5 Открит на дълб. О. 65 м.
дълж на скелета
· xv корема. Краката са опънати.
Н .б
аходки. рокзова изработването на тези метални гривни през Х в. и изчезват в нач. на XIII в. При
п!ложе~а. свита ~rъм раменете. ДJ1сва;;;~ Глави в краищата, с правоъгълно сечение, върху орнаментика. Произходът им според Ма ~илаrани наследените от античността технология и
rривна. отворена. със стилизирани з рена с припоени краища, черва, върху лява ръка открити в други славянски страни. · танчева е чисто бълтарски, тъй :като досега яе са
дясна ръка. Стъклена гривна. затво Стьклени гривни. Открити са 4 б
р. стъклени rривни конто представляват затворени
халки с кръгло сечение, изработени от черно стъкло Анало' х XIV
(инв . .№ 73 · 74). ж на скелета 1.50 м, ориентация запад-изток. Лява ръка .
открити у нас, в с тара Ру сия, Югославия, Румъния и др.43
гични екземпляри от - в. са

Гроб 6. Оприт на дълб. О.70м. дъл ·върху корема. Находки: желязна гривна, отворена, Прьстен. 1 бр. сребърен със затворена, профилирана халка и мочка, образувана от
свита към раменете, дясна п=ж(~в .№ 96). разширението на халката. Украсата е от врязана четирилистна детелина (тип IП-3 по
завършваша в краишата с 1fЪ • класификацията на П. Гатев).
Г б 7 Оприт на .!IЪЛб о •60 м, дълж . на скелета 1,70м, ориентация запад-изток. Ръцете
п~ТI~же~ върху п.рдвте. Крu:ата са опънати. Находки няма. Прьстен. 1 бр. сребърен, със затворена халка с гнездо за камък (тип IV по П. Гатев)44 •
6 0 40 м дълж на скелета 1,60 м. ориентация запад-изток. Лявата ръка Огьрлица, съставена от няколко вида синьо-зелени мъниста. Преобладаващата им част е
Гроб 8. Оприт на дъл · ·
положена на корема. дясна св
~та в~рху rърдите. Краката са опънати. Находки няма. съответно от еднакви по вид мъниста. Огърлици от този вид, отнасяни към X-XI, XI-XII в.,
в различни съчетания са открити в почти всички некрополи, открити у нас, в СССР, Румъния,
Гроб 9. Оприт на дълб. О,70м, дълж. на с1:елета 1,70м, ориентация запад-изтох:. Ръцете Югославия, Чехословакия и Гърция 4 s.
положени върху корема. Находки няма. Обеци, сребърни, чифт. Представляват халка с гроздовидна втулка и филиrранна украса
по халката. Гроздовидната украса се състои от симетрично разположени пръстенчета от
Гроб 10. Оприт на дълб. О,60м, дълж. на скелета 1,75м, орие.~пация запад-изток. Ръцете запоени гранули. Тези обеци се разпространяват у нас през IX-X в, а с по-усложнени форми и
положени върху корема. Находки: мъниста от огърлица върху шиините прешлени (инв. № 91). през XI в. По същото време са разпространени и в Юrославия 46 •
2 бр. пръстени върху дясната ръка (№ 86, 87, 90); обеци, чифт, сребърни, от двете страни на
главата; гривни, бронз. 5 бр. на лявата ръка. Две от гривните са отворени и краищата им Гроб 1. Дете, З год., на дълб. 0,60 м, дълж. на скелета 0,80 м, ориентация запад-изток. Ръцете
завършват със стилизирани змийски глави (№ 84, 85). Две са плоски с шарнирано закопчаване са успоредно на тялото. Краката са опънати. Находки: обеца, вляво от главата (кат. № 409).
(инв . .№ 82. 83). Петата е отворена, с украса от врязана линии и кръгчета (инв. № 81 ).
Гр0 б 2. Дете, 6-- 7 мес. на дълб. 0,60 м. Запазен само череп. Находки няма.
Гроб 11. Оприт на дълб. 0,60 м, дълж. на скелета 1, 70 м, ориентация запад-изток. Лява ръка г р 0 б з. Дете, 5 год., на дълб. 0,60 м. Запазен само череп. Находки: обеца, железна, отляво до
положена върху корема, дясна свита на гърдите. Краката са опънати. Находки няма.
главата (№ 419).
Гроб 12. Опрят на дълб. 0.40м, дълж. на скелета 1,70м, ориентация запад-изток. Ръцете г р 0 б 4. Дете 7-8 мес., на дълб. О,60 м. Запазен само череп. Находки няма.
свити върху гърдите. Краката са опънати. Находки: 2 бр. бронзови гривни с украса, свързани
посредством два шарнира на дясна ръка (№ 101, 102). 6 о 80 ълж на скелета 1 50 м ориентация запад-изток.
Гроб 'i. Мъж, 35-40rод., на дъл · • м,:редн~ на тялото. Крак'ата са опънати. HaxoДJtR
Лява ръка положена на корема, дясна усп
Гроб 13. От11:рит на дълб. 0,бОм, дълж. на скелета 1,75м, ор~ентация запад-изток. Ръцете
положени върух корема. Краката са опънати. Находки няма. няма. 15"
1 40 м ориентация запад-изток с отклонение на
Гроб 14 · Оприт на дълб. 0,5Ом, дълж. на скелета 1 80м ориентация запад-изток. Ръцете Гроб 6. Жена 35--40 г., дълж. на ск~етК ~кат~ са опънати. Находки: гривна, стыслена, на
свити на гърдите. Краката са опънати. Находки ням~. , запад Ръцете са успоредни на тяло · Р (.№ 43 1 430) обеца отляво до главата (№ 432),
· на на дясната рыа - • • ·
Гроб 15. Оприт на дълб О 50 лявата ръка, гривна, стъкле ' йните п шлени (.№ 433).
положени върху 11:орема К •
м, дълж. на скелета 1, 75 м, ориентация запад-изток. Ръцете мъниста от огърлиuа върху ши ре ция запад-изток Ръцете свити в
~q>аища цвят черен на дя раката са опънати. Находки: 2 бр. стъклени гривни с припоени елета \ 34 м, ориента ·
Гроб 7. Юноша, 17 год., ~ ~~:ата са о~ънати. Находки: черуmса от мида под главата,
рыа. к'раищата на'грнвн~;: ръка (№ 93, 94), 1 бр. плоска отворена гривна от бронз на лява лактите, положени върху 7гъ5рднт)в~р!у ШИЙНЯТе прешлени.
- врязани линии н кръrчет:(: ~~)_ширеиие с изрязан равнораменен кръст. Отгоре украса мъниста от огърлица (5 Р·
Погребенията са разположени в нани МПК 1964• .№4, с. J; Чанrова,
а е ни вид б1оМаран срслновековнн ~а KaPen Ш~орпил. С., 1961, 179-1 S8 и
проучено погребение от еJ!иняст южната и източна периферия на могила, в която бе ~' стаи че в а, М. За проюхода и Б~гарн•. - В: Изследвани• 8 п~~Х/У в. с.. 1972, с. 122 и сл.; Гатев, П.
Разположението на rробов~те 0 :~~~ката_ епоха, около наоса на едно~орабна църква. Й.ЗаС10кленнтеrривнивсредно~~:анадтры:ийс1<11•rрад~~о~лн~. та" лит.; DavidsoD. G. R. Цит. съч.,
сред1юве11:овието. Поrребенията са деистваща църква не е необичаино явление за IUfТ. там лнт.; Среднове~!~ХI~ в. Лрхеолоrи•. 1977, № 1,
Накити от погребенИll """о-
ориентирани запад-изток. Труповет~з~~ршени по хрис-mянския обряд чрез трупополагане и съч., с 42, обр. 11/-J, oб~_M., l 9JO,c. lll;Щano•a.IO.~~'f'~ИA. 7.S.
главата на запад и 11:раката на изток положени в правоъгълни ями без ковчег по гръб, с 1826--1833, 192()-1971;.,.
Гатев, П. ~ ·цнховс11:ий,А.В.К~е б~ и бусw „ СаркслаКСИА 1291972,с.64,обр.
~~ънаJ:~;келетите са разкрити на ~~;~c~e.wa поставени върху корем~. гърдите, ~ краката са
::
1"1>fб • облечени заедмо с принадЛе · • м до 0,70 м от съвременното ниво Мъртвите са
то ых б ~~~· f9~i .№'2. 82-88; Л ь 8 0 8 а. З.~ llYJIC°."• • TOJl'IRllC8°„ ~,:~.:;;...vika. 2, 1972, р. .)1, 1•&: ~
гро овете на жени и м
били носени п и·
жаuuпе им наки
омичета накитите се отк
·
ти - гривни, пръстени, огърлици.
в 19~9.зоi~з29,обр.61~Ссрrсм~ ~~:d~ccntn; ьr~n~qfJ0fii1·1~№ Р· 315, i;g. 175i~j 3 ~!8iГ'... ~ы:'Lv1;;
Възрасп~ите ж~н:иве. В мъ111:1ите гробове не рнват на съответните им места - така както са ~o;~c5~~~~~~L~~~~:sri1c~~J:~o~::ЬJ.;.,':~S'Jovaca' *~i~;J·s~':tЦir.1 :::. ~ 291,2404. ~i(.i 121; С. 29 •
са били боrато на~а носели по една или две об~nрити никакви предмети или украшения. А. Slawischeo GraЬerf~ 1':1 Кapija Skopi.ie-Вcojnd. 1966, Р· · oparol qnтypw.-B: Сб.
украшения а и ra ичени с обеци, гривни пръст или rривни, а млаrопе жени и момичетата А 1с k s о v а, В. Prosc:k- nur CJIJl3ll с 80npoco„ ~0ё ОВСl<DIНК nогре&иu в
2354, табл. 122. Ж Слав...., и npa6o.JlraPЫC 8 1973, 245-248; А11ад.:~ д.то~ълrарD през IX-XI"-
Ме~ши грто сиНмволи с апотроп'еично еня, които вероятно не са носели само като •• В ь ха р о 8 а. · п VI-XI в. ·• Jl&Jlll&П .ултура на ою 51
ф11r 8
' ивни. амерени
УJ:расата и заrопчаванет 12 те
значение
мета.лин и · Слаuнитс и среднзсывомо~~ IЗS-137. 151: M~W:z. обр. 18 б; Corovic. М. Цит. съ._, с. . . -
Юrоюточиа БьлrарНJL ИБМ. • 0 „ 0 рс1<11ЯУ сап.···
0· Предимно са нзработе~;fи BIUI показват различие по отноU1.енне на - в: сб. елааишrrе • среднзсми 97
96 от бронз, като само една от откритите е
t 13 Ка&ше. том 2
 17 од ДЪJПС. на схел1:п• '•·"i(""' -rта са опънати. находки: мъниста от Г р о ь 19. Uтхрит на дьЛб
Гроб 8. Юноша, ма rДJI~ успоредна на тJ1Лото. рбuа ри бедрените кости, вероятно от ожени на ·
0 80
• м, д'ЬЛхс на
воложена npxy коре , пирон и •елnна ехо а п пол гьрдите. Краката са · а:е.лета О' 90 м , ориентация запа.11-иэток . ~ --
оn.ртща (68 бр.) под rлавата, опънати Нахо r ......,,„
Гроб 30. Жена, на дъпб. О,бО м · д111 нима.
crpaRlfllRВ Д'ЬСD на ковчеr. Ръце положени върху корема. Haxoдni
Гроб 9. Дете, на дълб. 0,20 м, орис
нтацяя 38 пад-изтох. кръстче (инв. № 1566) върху п.i>Юn~~ на СJ:е.лета 1,ООм, ориентация запад-из;rок. Находп:
ръха, прешлен глинен (№ 492) до 'таза~а вляво от r.лавата, стьк.лена rривва (№ 494) на дясна
1111Ма. б О 60 м запазен само череп.
Нахо....~
mrи няма . Гроб31.Откритнадъпб ОбОм д
Гроб 10. Дете, на дъл · ' ' \ 4Ом ориентация запад-изток. Лява ръха положена на корема, дяс~а: св~а"":~на скелета 1,40 м, ориентация запад-изток. Лява ръка
г р 0 б 11 Открит на дъ.лб. 0,80 м, дьлж. на схеле~~ 0;0 ~пазени следи от странични дъски на г р о 6 32. 0 т:крит на дъ.лб. О,60 м дь.лж
' раменете. Краката са опънати. НаходХИ няма.
положен~ върху корема, дясна - успоредна на т . положени на хорема. Краката с~ опъ ·на екне.лета 1,50м, ориентация запад-изток. Рьцете са
ковчег. Находхи няма. нати. аходки няма.
ж на скелета 1,62 м, ориентация запад-изток с Г р о 6 33. Дете, на дъ.лб. О 60 м дъ.лж на
Гроб 12. Оперят на дь.лб. 1,ООм, Д'Ы1 ·положени върху rьрдите. Краката са опънати. в лактите, положени на ;.,рмте к· с:ке.лета О,80м, ориентация запад-изток. Ръцете сsити
опловевие до 1о· на север. Ръцете свити, · рахата са опънати. Находки няма.
НахоДIИ няма. Г р о 6 34. Открит на дълб О 60 м
б о 80 .лж. на скелета 1,36 м. ориентация запад-изток. Ръцете са положена на :корема дяс~а' сви' дъ.лж. на ск~.лета 1,80 м, ориентация запад-изток. Лява ръка
та хъм раменете. Находки няма.
Гроб 13. Юноша. надъ.л · а~а:З'~опънати. Находки: 2 бр. стъклени гривни на дясна ръка '
положени върху корема. Кр (№. 461) на лявата ръка• мъниста от огърлица върху , гърдите
(№ 462). част от о.ловна гривна
Г р о 6 35. От:крит на дъ.лб. О 60 м дъл
' ,
1 80
ж. на скелета , м, ориентация запад-изток. Лява рыа
положена на корема, дясна - върху гърдите. Краката са опънати. Находки няма.
№ 460).
Гроб 14. Жена 35 гед., на дъпб. 1,ООм, дълж. на скелета 1,70м, ориентация запад-изток с
Г р о б 36. Дете, на дълб. 0,60 м. Запазен само чере11. НаходkИ няма.
около 10· оТ1Лонение на север. Лява ръка върху гьрдите, дясна п~ложена върху корема. Гроб 37. Дете, на дъ.лб. О,60м, дъпж. на скелета 1,ЗОм, ориентация запад-изток. Ръцете
Краката са опънати. Тялото положено до стар зид. Находки. медни апликации и положени на корема. Краката са опънати. Находки 11яма.
фрагментирана тъкан около черепа (№ 462), 2 бр. 11аушници, отстранени до главата, 13 бр.
копчета върху гърдите. Гроб 38. Дете, на дълб. 0,60 м, дъ.лж. на скеJ1ета 0,70 м, ориентация запад-изтоk. Ръцете
положени на корема. Краката са опънати. Находки няма.
Гроб 15. Жена 30 год., на дъпб. О,60м, дь.лж. на скелета 1,IОм, ориентация запад-изток с
Гроб 39. Открит на дълб. 0,60 м, дъ.лж. на схе.лета 1,60 м, ориентация запад-изток. Лява ръка
около 10-15' на север. Рьцета са положени върху корема. Краката са опънати. Находки: 2 бр.
положена на корема, дясна свита към раменете. Находки няма.
стъклени гривни. на лявата ръка (№ 774), 1 бр. метална гривна на дясната ръка (№ 475).
Гроб 40. Открит на дълб. О,60м, дъ.лж. на скелета 1,40 м, ориентация запад-изток. Лява ръка
Гроб 16. Оrкрит на дь.лб. О,80м, запазен само череп. Находки няма.
положена на корема, дясна свита към раменете. Краката са опънати, Находки нима.
Гроб 17. Дете, на дъпб. О,60м. дъ.лж. на скелета 1,50м, ориентация запад-изток. Ръцете са Гроб 41. Открит на дълб. О.60м. Запазен само .череп. Наход:ки нима.
положени върху :корема. Кра:ката са опънати. Находки: желязно кръстче (№ 477) върху
гърдите. мъниста от огърлица (№ 476). Гроб 42. Открит на дълб. 0,80 м, дъ.лж. на скелета 1,60 м, ориентация запад-изток. Лява ръка
положена на корема, дясна - на гьрдите. Краката са опънати. Находки няма.
Гроб 18. Дете, 7 мес., на дъпб. О,60м, :к~те разбъркани. Находки няма.
Гроб 43. Оrкрит на Д"ЬЛб. О,60м, дъпж. на с:ке.лета 1,40м, ориентация запад-изток. Лява ръка
Гроб 19. Дете, на дъ.лб. 1,ООм. дълж. на скелета 1,40м, ориентация запад-изто:к. Лява ръка покрай тялото, дясна на ~орема. Кра:ката са опънати. Находки няма.
110.ложена на корема, дясна - успоредна на тя.лото. Краката са опънати. Находки няма.
6 о 60 м дъnж на схелета \ 40 м ориентация запад-изток. Ръцете
Гроб 20. Дете, на дъ.лб. О,60м, дъ.лж. на скелета О,40м. ориентация запад-изток. Лява ръ:ка Гроб 44. Открит на дъл · • • · Н и 'ням~
положена на корема, дJICHa -- успоредна на тя.лото. Краката са опънати. Тялото положено до положени на гьрдите. Краката са опънати. аходJ: ·
стар зид. Наход:ки нима. на скелета 1 50 м
Гроб 21. Жена SО--55год на дъ б 1 20
Гроб 45. От:крит на дъ.лб. 0,60 м, дъ.лж. ма Краха;а d. ориеmация запад-изток. Лява ръка
опънати. Находки няма.
по:край тялото, дясна поставена на хоре ·
Р . ., п . , м, дълж. на скелета 1,60 м. Ориентация запад-изток
ъцетс положени на гърдите. Краката са опънати. Наход:ки няма. · г р о б 46. о т:крит на дь.л б . о,60 м ' Д"ЬJIЖ. на ек е.лет
а 1 50 м ориентация запад-изток. Ръцете
• •
пънати Находхи няма.
Г Роб 22. Дете 7 гол на дъ.лб О 80 поставени на корема. Краката са 0 · Рь
10• на север. Ръцете ·~оложе11~ .;а ;:,р,дъ.лж. ~а скелета О,76м, ориентация запад-изток с около 1 60 м • ориентация запад-изток. цете
дясно от главата. дите. рахата са опънати. Находки: бронзова обеца в б 0 80 м Д"ЬJIЖ на скелета •
Гроб 47. От:крит на д1i(1 ~:ка~а ~ опън~ти. Находки н11ма.
Гроб 23. От:крит на дъ.лб 1 оо З поставени на гьрдите. Р 1 40 риентаци11 запад-изток. Ръцете
· • м. аnазен само череп. Находки няма 6 0 60 м Д"ЬJIЖ на скелета • м, 0
Гроб 24. Мъж, 45rод. на дълб О 80м . Г р о 6 48. Оrкрит на дъ.л · • са' опън~ти. Находки я11ма.
поставени на корема. Краката
отклонение 1s• на юг. hцете пол~ж~ни ~ дъ.лж. на скелета 1,63 м, ориентация запад-изток с Запазен само череп. НахоДJ11 н11ма.
странични дъски. Находки· 2 бр
·
а корема. Краката са опънати. Запазени са следи от
· гвоздеи до ~.:рахата вдясно. Гроб 49. Дете, на дъ.лб. О,60м. О 60 ориснтаци11 запад-изток. Лява ръка
б 40 м дъ.лж на скелета • м. ти Находжи н11ма.
Г Роб 25. Мъж, 60 гол„ 11а лъ.лб О 80 м . Гроб 50. Дете, на Д"ЬJ1 • 0• • о~дна на тя.лото. Краката са опъна ·
отклонение 15· · · · дълж. 11а с:ке.лета 1 40 м поставена на корема, дясна - усп Н одки· обеца (инв. № 542) an.uo от
на юг. Рь1tетеса но:южсни на i.:opi:мa К . • • ориентация запад-изток с О 60 Запазен само череп. ах .
Гроб 26 Жена 50 55 · рахата са опънати. Находки няма. Гроб 51. Дете. на дъ.лб. • м. •
Рь . . год„ ~ш лъпб О 65 м rtъ.лж
uетс положени на корема. Крака~а. са ~r~ы1ат~ ш~,~:кс.лета 1,45 м, ориентация запад-изток. rлавата. с.лета 1 65м ориентаци11 запад-изток с 10
Гроб 27. Жена, 45r·ол 11а ъ1б . аходки няма. г 0 б 52 Открит на Д"ЬJ!б. 1,ООм, дъ.лж. Н:орескма. К~ата' са опънати. Находхи квса.
Ры1.ете rюлож и ·· д 1 · l.20м, лълж. на ске 1 45 Р ·
отхлонение на север.
Рь цете поставеsя на с нr
с и на корема. Краката са опънати Н· лета · м, ориентация запад-изток. · 1 67 м орнентаwr• запа.д-изток
Гроб 28 м
о.. ъж, 60 гол., на лъ.лб. О 90
· аходки няма
. Г б 53 Открит на дъ.лб. 1,00 м, дьл~о~=.rкрUзт~ са опьвати. HaxoJIJ[ll квса.
. оi~оне~е на север. Рьцете поставени
- .
гьllelc 11оложе11и 11а гърди·~е К • м, д'ЬЛЖ. на скелета 1 40м 0
· рахата са опънати Н • • риентация запад-изто:к.
98 · аход~.:и няма.
 на аелетв u,Jum, ""t'··----- . 1 puu 1~. vп:рит на дъЛб. О,60м д1.mк
Гроб S4. Дете. на дълб. О,80там~ ~а111. Находu н11ма. поставена на корема, дясна на ~рди;е~скелета 1,68 м, ориевтацяя запад-изт01:. Лоа ръа
ооста11С1111 на 11:орсма. Kpua ста 0 70 м ориентация запад-изток. Ръцете Гроб 80. Дете, на дъпб. 0 90 · аходn: 6 бр. копчета (№ 556) В'Ърху гърдите.
ДЬJD1( иа с11:ел • • . ' м. Запазен само ч
Гроб 55. Дtm:. на дълб. 0,8~~ о~атн. Находки няма. Г р о б 81. Дете на дъпб 0 90 ереп. Наход:ки ВJIМа.
поставеви на гърдите. Kpua череп НахоДJСИ няма. ' · ' м. Запазен
б 82 м само череп. Наход:ки няма
80 Запазен само . Гро . ъж, 60 rод„ на дъЛб. О,9О м ·
Гроб 56. Дете, на дълб. О, м. О 70 м ориентация запад-изток с 10· ополонение на север. Ръцете са пост' дъ!Dit. на СJ:елета 1,45м, ориентации запад-изто11: с 15"
Гроб 57. Дете, на дълб. о,:~=~н:а с~~~-:а. Кра~ата са опънати. Находки няма. г ро б 83 . Мъж , 60 год„ на дъЛб о 90мавени на корема. Краката са опънати. Наход:ки няма.
оплонение на север. Ръцете 0 70 риента.ция запад-изток. Ръцете са ръха поставена на корема, дя~н~ _ '::ЛЖ· на скелета 1,67 м, ориентации запад-изто-.:. Лява
0 60 дълж на скелета , м, 0 аплихация с халха в коремната област. rър.nите. Краката са опънати. НахоДJ:И: коланиа
Гроб 58. Дете. на дълб. · 8;:·са оm:натн. Наход:ки няма.
поставени на 11:орема. Крак 0 70 м ориентация запад-изток. Ръцете са Гроб 84. Дете, на дълб. О,70м. Запазен само Н
Гроб 59. дете. на дълб. О,60м. дьmк. на ск~ет~~- м~дна обеца вдясно от главата. череп. аходm няма.
а Краката са опънати. ах · Гроб 85. Дете, на дълб. 0,90 м дъЛж на ске о 67
поставени на :корем · 1 6Ом ориентация запад-изток с 10° поставени на гърдите. Краката с~ опън· Н лета . • м, ориентация запад-изток. Ръцете са
Гроб 60 0прит на лълб. О.80м, дълж. на скелетаДJlс~а у'споредна на тялото. Краката са ати. аходки. СТЪU\ена гривна (№ 563) на дясната рыа.
·
отv~оненве на север.
л
ява Р
ъка поставена на корема,
на аса (.№ 536) от двете страни на главата. Гроб 86. Оприт на дълб. О 90 м дъЛ
• , 1
ж. на скелета ,62 м, ориентация запад-изток. Лява ръ-.:а е
опънати. Находn1: 2 бр. обеци с ажур у:кр поставена на гърдите, дясна е свита към раменете. Краката са опънати. Находки няма.
б 0 65 м дълж на скелета О,42 м, ориентация запад-изток. Ръцета са
Гроб 61. Дете. на дълК·ра;.ата 'са оШ:нати. Находки няма. Гроб 87. Дете, на дълб. 1,ООм, лълж. на скелета 1,22м, ориентация запад-изток. Дясна ръка
поставени на корема. • поставена на корема, лява свита към раменете. Крахата са опънати. НахоДJ:И няма.
Гроб 62. Дете. на дълб. О,65м. Запазен само череп. Находки няма. • Гроб 88. Мъж, 40год„ на дъЛб. 1,ООм, дъЛЖ. на скелета 1,65м, ориентация запад-изтох.
Гроб 63.
д б о 65
ете. на дъл ·
м дълж.
•
на скелета
·
0,67 м, ориентация запад-изток с 10
НахоДПJ: обеца вдясно от главата.
Ръцете са поставени на корема. Краката са опънати. Находки няма.
оп.повение на север. Ръцете са поставени на :корема. Гроб 89. Дете, на дълб. О,80м, дълж. на скелета О,8Зм, ориентация запад-изток. Ръцете са
г Р 0 б 64. Дете, на дълб. 0,64 м, дълж. на скелета 0,58 м, ориентация запад-изток. Ръцете са поставени на гърдите. Краката са опънати. Находки няма.
поставени на гърдите. Находки няма. Гроб 90. Оrкрит на дълб. 1,ООм, дълж. на скелета 1,65, ориентация запад-изток. Ръцете са
Гроб 65. Дете. на дълб. О,60м, дълж. на скелета О,75м, ориентация запад-изтох с отклонение поставени на корема. Краката са опънати. Находки няма.
15" на юг. Ръцете са поставени на гърдите. Краката са опънати. Находки няма. Гроб 91. Открит на дълб. 1,00 м, лълж. на скелета 1,63 м, ориентация запад-изток с 1о·
Г р 0 б 66. Дете, на дълб. 1,00 м, дьлж. на скелета 0,80 м, ориентация запад-изток с 1о· отклонение на север. Ръцете са поставени на корема. Краката са опънати. Нахоrоси 2 бр.
оплонение на юг. Лява ръка успоредна на тялото, дясна - поставена на гърдите. Краката са пирони до краката вдясно.

опънати. Находхи miмa. Г р о б 92. Дете, на дълб. 1,00 м. Запазен само череп. Нахощя няма.
Гроб 67. Дете, на дълб. О.80м, дълж. на скелета О,8Зм, ориентация запад-изток. Ръцете г р 0 6 93. Открит на дълб. 1,00 м, дълж. на скелета 1,52 м, ориентация запад-изток. Лява рыа
поставени на корема. Краката са опънати. Наход:ки няма. поставена на гърдите, дясна ръка свита към раменете. Краката са опънати. Находжи няма.
Гроб 68. Открит на дълб. О,70м, дълж. на скелета 1,22м, ориентация запад-изток с
оплонение 15° на север. Ръцете са поставени на корема. Крахата са опънати. Находки няма.
Гр0 б 94. Дете, на дълб. О, 70 м, дълж. яка скелета О~~~~:и~~о~:~пб:~~б:~ ~~5 ~ъ~~
поставена на корема, дясна на гърдите. раката са
Гроб 69. Дете. на дълб. О,80м. дълж. на скелета О,60м, ориентация запад-изток. Ръцете са двете страни на главата.
поставени на rорема. Краката са опънати. Находки няма. скелета 1 52 м ориентация запад-изтож. Лява ръка
Гроб 95. Открит на дълб. О,80м, дълж. на менете Находки: 2 бр. обеци от двете страни на
Гроб 70. Дете. на дълб. О,70м, дълж. на скелета О,60м, ориентация запад-изток. Ръцете поставена на гърдите, дясна свита rьм ра ·
поставени на rорема. Краката са опънати. Находки няма. главата (инв . .№ 1561). Ръ
а О 95 м ориеfПаци11 запад-изток. цете са
Гроб 71. Открит на лълб. 1,ООм, дълж. на скелета 1,45м, ориентация запад-изток с 10° г ро б 96 . дете, на дъл б О
· •
70 м дълж на скелет ' ,
'. бе ~ вдясно до главата (№
582)
·
оплонение на север. Лuа ръка свита към раменете, дясна поставена на корема. Краката са поставени на гърдите. НахоДJ[И. о ц
опънап~. Наход:ки: 2 бр. rопчета (№ 546) върху гърдите. „
1,25 ,.., ориевтадИJI запад-изтоr, ръцете са
6 0 80 дълж на аелета
Гроб 97. Оrкрит на дъл · • м, ~ти Находrи яnса.
Гроб 72. Дете. на дълб. О,90м. Запазен само 'череп. Находки няма. поставени на гърдите. Краrата са о . 1 60 м ориентация запад-изток. Л11ва рыа е
Гроб 73. Дете. на дълб. О.90м, дълж на о 85 б о 80
Гроб 98. Оrкрит на дъл · •
м ДЪJD1С на сжелета , •
'гь ~е Крuата са опънати.
Н ........ RJ1Мa
ахо,_.. ·
поставена па гърдите, дясна успоред~а н скелета • Км, ориентация запад-изток. Лява ръка поставена на корема, дясна на Р
а тялото. раката са опънати. Находки няма.
· 1 60 м ориентадИJI запад-изтоr. Ръцете са
Гроб 74. Дете, на дълб. О.85м. Запазен само череп. Находки няма. Гроб 99 Открит на дълб. О, 8 0 м, дълж· : cr:a%~~ 2 бр. rопчета върху гърдите.
Краката са опъва ·
·
поставени на корема. .., ориентацИJI запад-изто11:. Ръцете са
1 55 ....,
Гроб 75. Дете, на дълб. 0,85 м. Запазен само череп. Находки няма о
Г р 0 б \ ()() Оприт на дълб. 0,8 м,
дълж на сrелета •
m.иати Находrи RJIМЗ.
Г р о 6 76. Открит на дълб 0 50 М дЪЛЖ . ·
разположени на 11:оре
ма Крахата са о
·
·
са:елета 1,60 м, ориеятацu
запад-изток с
поставени на гърдите. Кр~ка~а ~ опън~тниа сНкелета 1.18 м. ориентация запад-изток. Ръцете
· аход~ш няма Г б 101 Оприт на дълб. 1,ООм. ДЪJIЖ~~веяя на rорема.
Гроб 77. Открит на ,цълб 0 50 · о!~онени~ около 10" ва север. Рьцетс са .....,..0 НажоДJ:И няма.
оплонение на север. Ръц~е ~~~ве~~11:.а ~ скелетаК 1,53 м, ориентация запад-изток с 15" о 80 Запазен само ~-r- .
Гроб 78. Дете, на дъЛб 0 50 рдите. раката са опънати. Находки няма. г ро б 102.•r>-r.rnит ва дълб.
„....... ' м.
б О sом. Запазен само qереп.
НахоДJ:И НDIЗ.
поставени · ' м, дъmк. на скелета 1 50 Гроб 103. Оприт на ДЪ.11 • '
на гърдите. Краката са опънати Н • м, ориентация запад-изтох. Ръцете са
· аход~rи няма.
101
100
 Гроб 104 _ Открит яа ,111J16. О,60м~~:," ~~;,т: Нахо.пiи ю1ма. · поставени на а:орема. Краiата·-;;-;;пъ""'· на с:келеrа О,80м ориевтап:и• запад-изток Ръапе са
нати. Находо: ' .
риа поставсяа ва n.pJIJIТC. доа 1 45 м ориентация запад-изтоа: с оа:оло 15• r роб 130. Опсрит на дъЛб. о 60 м няма.
Гроб 105· 0та:рит на ,111J16. 1.ООм • .П:Ъ.ЛЖ~ ~д.;те. Находа:и няма. поставени на гърлите. НахоДЖИ ~- на с:келета 1,00 м, ориентацю1 запад-изток:. ~ са
Ръцете са поло.-„.~.
оплонение ва север. ,.-.. rrw на схелета l ,40 м, ориентация запкад-изто1: с Гроб 131. Оперят па ды1б. 0,80 м дьЛж на
00 поставени на жорема. НаходJСИ: ~беца · с:келета 1,42 м, орневтацRJ1 запад-изто:к. Ръцете са
г р о 6 106. n-..ит
"':•у
на ,111J16. 1, м ..... -·-·
Лава ръа:а поставена на
а:орема дясна на гърдите.
•
ражата са
ВЛЯВо от rлавата (№ 641)
оплоневие 10 на север. Гроб 132. Открит на дъпб. О,70м дътk - •
опънати. Находжи НllМЗ- 1,65 м • ориентация запад-изток. Ръцете са ръка свита към раменете, лява n~авен · на с:келета 1,70 м, ориевтация запад-изтоа:. Диева
Гроб 107. Оприт на Д'ЬJ/ б · •
о 80 м. Д'ЬЛ :к на сжелета
· г ро б133 . открит па дъЛб. 1,ООм дълж а на гърдите. Кра:ката са опъна-rи. Наход:111 ВJIМа.
вени на гърдите Находm н11ма.
поста свити към раменете. Краката са' опъна" на сНкелета 1,65 м, ориентация запад-изто:к. Рьцете са
· 1 40 м ориентация запад-изток. Лява ръка ти. аходки: копче върху гьрдите.
Гр 0 б J08. Оприт на Д'ЬJ/б. О.80 м, дълж. :: ~:1~~- Крак~та са опънати. Находки няма. Г р О 6 134. Дете, На дъЛб. 0,70 М дълЖ на СК
поставена на к:орема. дясна успоредно поставени на корема. Краката ~а · еНлета О,66м, ориентация запад-изтоа:. Ръцете са
б О 90 м Запазен само череп. Находки няма. оm.нати. аходки няма.
гроб 109. Оп:рит ва Д'ЬJ/ . • •
Гроб 135. Откритнадъпб · О80м
ж на скелета 1,55 м, ориентация запад-изток. Ръцете са ' • дълж.
па скелета 1,55м, ориентация запад-изто:к. Лява ръа:а
Гроб 110. Мъж. на дълб.Кl.ООм. дъл · пати Находки: фрагменти от коланна украса на поставена на гърдите, дясна на корема. Краката са опънати. Находки няма.
разположени па к:орема. ражата са опъ ·
к:орема.
Гроб 136. Открит на дълб. 1,00 м, дълж. на с:келета 1,60 м, ориентация запад-изток. Ръцете.са
~ б о JОм , „~.
n"l..nж · на скелета 1·75м • ориентация запад-изток. Ръцете са поставени на корема. Кражата са опънати. Находхи няма.
Гроб J 11. v•Ауит на ДЫJ . •
поставени па жорема. Кражата са опънати. На:\одки няма.
Гроб 137. Дете, на дълб. 0,60 м, дълж. на скелета 1,00 м, ориентация запад-изто11:. Ръцете са
г Р 0 б 112. Оп:рит на дълб. J,00 м, дълж. на скелета J ,40 м, ориентация запад-изток. Ръцете са поставени на корема. Краката са опънати. Находхи няма.
успоредно на тялото. Кражата са опънати. Находки няма.
Гроб 138. Открит на дълб. 0,80 м, дълж. на скелета 1,60 м, ориен-rация запад-изток. Ръцете са
г р 0 б 113. Дете. на дълб. 0,40 м, дълж. на скелета О, 75 м, ориентация запад-изток. Дясна ръка поставени на гърдите. Краката са опънати. Находки няма.
свита nм раменете, л~rва поставена на корема. Краката са опънати. Находки няма.
Гро 6 139. Открит на дълб. 0,80 м, дълж. на скелета 1,40 м. ориентация запад-изтож. Ръцете са
Гроб 114. Оп:рит на ДЫJб. 0,80 м, дълж. на скелета 1, 1О м, ориентация запад-изток. Лява ръка поставени на гърдите. Краката са опънати. Накодки няма.
поставена на гърдите, дясна nм раменете. Краката са опънати. Находки няма.
Гроб 140. Открит на дълб. 0,85 м, дълж. на ~:хелета 0,90 м, ориентация запад-изто1:. Ръцете са
Гроб 115. Оп:рит на дълб. 0,80 м, дълж. на скелета 0,90 м, ориентация запад-изток. Ръцете поставени на корема. Краката са опънати. Находки няма.
поставени на гърдите. Краката са опънати. Находки няма.
Г р 0 б 141. Открит на дълб. 0,50 м, дълж. на скелета 1,50 м, ориентация запад-изток. Лява ръжа
Гроб 116. Оп:рит на дълб. 0,95 м, дълж. на скелета 1,50 м, ориентация запад-изток. Ръцете поставена на корема, дясна на гърдите. Краката са опънати, пръстите отрязани - мутнлация.
поставени на корема. Краката са опънати. Находки няма. Находки: железен пирон до краката, вляво.

Гроб 117. Открит на дълб. 0,50 м, дълж. на скелета 1,55 м, ориентация запад-изток. Ръцете са r р0 б 142. Дете, 6 rод., на д-ьлб. О,90 м, дътк. на скелета 1,00 м, ориентация запад-изтох.
поставени на корема. Краката са опънати. Находки няма (обр. 14). Ръцете са поставени на гърдите. Крахата са опънати. Находхи няма.
Г Роб 118. Открит на дълб. 0,80 м, дълж. на скелета 0,73 м, ориентация запад-изток. Ръцете са r роб 143. Открит на дълб. О,90м, дълж. на скелета 1,ООм, ориентация запад-изток. Ръцете са
поставени на корема. Краката са опънати. Находки няма.
поставени на корема. Крахата са опънати. Находки няма.
Гроб 119. Оп:рит на дълб. 1,ООм, дълж. на скелета 1,40м, ориентация запад-изток. Ръцете са б о 60 дълж на схелета О 60 м ориентация запад-изток. Ръцете са
поставени на корема. Краката са опънати. Находки няма. Гроб 144. Открит на дъл · • м, · са опъват'и н~xoJIПI няма.
поставени успоредно на тялото. Краката ·
Гро_б 120. Открит на дълб. 1,ООм, дълж. на скелета 1,60 м, ориентация запад-изток. Ръцете са б . О ,50 м · Запазен само череп. Н~uодхи няма.
поставени на корема. Краката са опънати. Находки няма. Гроб 145. Открит на дъл Дя
на аелета
0,6 7 м, ориентации запад-изто1:. сна
Грк~б 12 1. Оп:рит на дълб. 1,IОм, дълж. на скелета 1,57м, ориентация запад-изток Дясна Гроб 146. Дете, 5 rод., на дълб. 0,60 м, ДЪЛJIС~ на тялото. Кражата са оп-ьнати. Нахоsи няма.
ръ поставена на корема. лява под таза. Краката са опънати. Находки няма · ръка е поставена на гърдите, лява успоредн
б О 50 м Запазен само череп. Находжи няма.
Г Р 0 б 122. дете, на дълб. 1,00 м. Запазен само череп. Находки няма. . Гроб 147. Дете, 4 rод. Оrхрит на Д'ЬJ/ • • • О 70м ориентации запад-изто:к с
б О •35 м ' дълж на скелета • , К оп-ьнати
Гроб 123. Опрнr на дълб. OJIO м дълж на скел 1 45 Гроб 148 Открит на дъл · ~ни успоредно на тилото. рака та са ·
rюставена на корема, дясна свнт'а къ · ета к' м, ориентация запад-изток. Лява ръка отклонени~ 10° на север. Ръцете са поста
г роб 124. Дете дълб о 40 .
м раменете. раката са опънати. Находки няма.
Находки няма. на скелета о 62 м, ориентация запад-
· · • м, дълж на скелета О 62 м ълб О 35 м дълж. ' wiмa
нщ:тавени на корема. Краката са оп~ 11 • т Н ·. • ориентация запад-изток. Ръцете са Гроб 149. Дете, 8 мес. Оrкрит на~ д ял~то' Крuата са оп-ьнати. Находа:н ·
Гроб 125 Отк . . а и. аходки. стъклена гривна (№ 631) на дясна ръка. изток. Ръцете са поставени похраи т . нтаци11 запад-изток: с отv~овеияе 10· ва
. ри1 на 11ълб. 0.40 м, дълж на скелета 1 40 елета О, 72 м, орие Н яма
нос1авена ~ш корем<t, дясна свита към. . . , м, ориентация запад-изток. Лява ръка Гроб 150 Дете, 1 rод., дълж. на с1: краката са оm.нати. ахода:н н ·
Г рамене re. Находки няма.
роб 126. Откри~ на 11ълб О 60 север. Ръ~ете са поставени на корема. О 68 м оряентапвя запад-изток: с опловевяе
11осл1не · · м. ды~ж. 11а скелета 1 45
ни Jta корема. Краката са опъr~а·rи Н· • м. ориентация запад-изток. Ръцете са б О 35 м ' дълж
Гроб 151. Дете, на дьл · •
на са:елета ' ,
~ гърдите. Крu:ата са 0
п-ьватя Находа:н вnса.
·
г · аходки нима. 10• на север. Ръцете са поставени яraцJUI запад-нзто1:. РьцеТе са поста11t1111
роб 127. 0"Jкриr на 1\lJJб 0 60 на аелета 1,7Ом, орие
rюсrанени 11· . . • · · м, дълж. на скелета 1 00
а корема. Крак<t1а са 011 ънати Н· · м, ориентация запад-изток. Ръцете са Гроб 152. Мъж, 40 rод., ~тя НахоДJ:Я няма.
г 6 · аходки нима на корема. Кра:ката са опъ ·
ро 128. Откри·r на :tълб (J 70 ·
11ос1аш:11и на ко . . К . · · м, дълж. на скеле·rа 1 60 103
J>CM<t. рак<t1а са онънати Н· · м. ориентация запад-изток. Ръцете са
102 . i!ХОДКИ 11яма.
 1pvv•1 •• •••--, -'"• n.il.,t(ЬJIO
Гроб IS3 Дете 6 мес ва ДJJJб. о j.)M, ДЬJIА· .... v•-·-·- ..
~са ~оста~ни ва r=;.p.mrre· Hax~Jld: 2 бр. обеци (№ 727, 737) от двете сrравв на главата. са поставени на гь" .О.9Qм·~ · ва с:келета 1 62
РдиТе. Крахата '
r р о 6 175. Жена, 2s rод., на 6 са оnъвати. Haxona ~еиrацu 38П8Д-1DТО11.1'1.u'rе
Гроб 154. дете, 5 год., ва ДJJJб. о,50м, дълж· ва сжелста 1,IОм, ориентация запад-изток с to• Ръцете са поставени на rъ цьл · 0,60 м, Jn.Jra:
опловевие ва север. Ръцете са поставени ва гьр.дите. Краката са опънати. Находхи ВЯМа. костите на неродено дете. tдиТе. Крахата са •0 : Сkелета l,48м, ориевтацu запад-В3То1t.
аходn: обеца вати. Между тазовите кости се
Гроб 155. Жева, 30 год., ва .цълб. О,50м, дълж· на схелста 1,IОм, ориентация запад-изток.
Рьпете са поставени ва гьрд:вте. Краката са опънати. Находхи: обеца вДJ1сно от черепа. Гроб 176. Дете, 3 rод., наm.лб 0 IЩJ1сво от главата. опрuа
ръка поставена на корем а, на м,
· ,40
д11сиа А'Ьm1 наК скеnета 0,90м, ориеитаци11 запад-изток Лва
П.рдИТ~
Гроб 156. Жена, на .цълб. 1,ООм. д:ыпr. на схелета 1,58м, ориентация запад-изток с 10· Гро6 177. Отхрит на дъЛб. 0 40 · рu:ата са опънати. Нахо.11П1 няма. (обj,. 16).
оплоневие на север. Рьпете са поставени на гър.дите. Краката са опьиати. Находки: копче поставени на корема к раката' сам, дъЛж. на скелета
(.№ 729) върху гьрд:вте, пръстен (.№ 728) на дясната ръжа, фрагмент от диадема около главата. ОП'ЬRати Нахо t •оо м, ориентация запад-11ЭТо1:. Ръцете са

Гроб 157. Дете, 5 год., на .цълб. О,90м, дълж. на скелета О,86м, ориентация запад-изток с 10· Гроб 178. Мъж, 45 rод., на m.лб 1 · дки няма.
оп.лоневие ва север. Лоа ръжа поставена на гърдите, ДJ1сна успоредна на тялото. Краката са отклонение на север. Ръцете са. поставени
,ООм, д'ЬJJJК.
на на сжелета 1•59м • ориентаци 11 запад-изто1: с lO"

опънати. НахоДПJ няма.

Гроб 179. Жена, 45rод., иа дълб 1 ООм жорема. Находки н11Ма (обр. 17).
Ръцете са поставени на жорема. Кр~ • .IIЬllЖ. на скеnета 1,54м, ориентация запад-изто1:.
Гроб 158. Мъж, 45 rод., на дълб. О,90м, Д"Ь.ЛЖ. на скелета 1,60м, ориентация запад-изток с ' жата са опънати. Находки няма (об 18)
ожоло 10• оплоневие ва север. Ръцете са поставени на гърдите. Краката са опънати. Находки Гроб 180. Жена, 70 rод., на дълб 1 00 м
отклонение на север. Дясна ръка ~о::rа~ндьлж.
· Р· ·
на скелета 1,SОм, ориентация запад-изток с 15"
в:яма.
са опънати. Находхи няма. (обр. 19). а на гърдите, лява ръжа свита in.м рамевете. Краката
Гроб 15.9. Жена, 40 rод., на дълб. О,80м, ДЫIЖ. на сжелета 1,43м, ориентация запад-изток с
ожоло 10 оплоневие на север. Дясна ръха поставена на корема, лява на гърдите. Краката
опънати. Находп НJ1Ма. са отклонение
Гроб
на север
181. Дете, Рь'цете
7 мес. с~ ~оста' Д'ЬЛЖ. на скелета O,SSм, ориентация запад-изтож с 10"
дълб О 60 м
стрела върху долна~а челюст (№ 71~~ на n.рдите. Краката са оп11нати. Находп: връх на
Гроб 1tp. Жена, 60rод., на дълб. 1,ООм, ДЫIЖ. на скелета 1,52м, ориентация запад-изток с
ожоло 1 оплонение на север. Лява ръка поставена на корема дясна на гърдите к
опънати. НахоДJ:И няма. ' · рав:ата са Рър о б
Г 182. Юноша ' 15 год ·• на дълб · О •90 м, JtblDК. на скелета
цете са поста1!_СНИ на жорема. Краката са опънати. Находки: мъниста от огърлица ~
1,49 м, ориентаци11 запад-изто1:

Гроб 161. Жена, 45год., иа дълб 1 ООм Д'ЬЛЖ

раковини при шиините прешлени (№ 748, 747), фибула (в петото междубедрие) 2 бр. жопчета,
оплонение 10• на север. Ръцете са·п~ав~ни на"к~аре~~~а 1' 50 м, ориентация запад-изток с
ВJIЯВо от главата. . раtсата са опънати. Находки: обеца желязна стрела (№ 749). '
Гроб 183. Дете, 8 rод., на дълб. 0,80 м, ДЪЛJК. на скелета 1,07 м, орие1Паци11 запад-изто1:. Лява
ожоло 1~2.отклонение
Гроб 10 на север
Дете, 4 rод„ Ръцете
на дълб. са' д'ЬЛЖ. ва скелета 0,80 м, ориентация запад-изтох с
О,35м ръка поставена на жорема, дясна на n.рдите. Краката са опънати. Нахо.шr:и: 1 бр. жопче (№ 750
в:яма. · поставени на гърдите. Краката са опънати. Находки А) върху гърдите.
Гроб 184. Дете, 4 rод., на дълб. О, 70 м, Д'ЬJIЖ. на скелета 0,88 м, ориентация запад-изток. Л11ва
Гроб 16}. Жена, 25год., на дълб. О,80м ръха поставена на гърдите, дясна на корема. Краката са опънати. Находки няма.
ожоло 15 оплонение на север. Ръцете~~~ н а скелета 1,47м, ориентация запад-изток с
Гроб 164 Жена 65 рдите. Краката са опънати. Находки няма Гроб 185. Мъж, 55 rод., на дьлб. О,60м, дълж. на аелета 1,20м, ориентаЦИJI запад-изтож.
· • год., на дълб О 50 м д'ЬJIЖ н · Лява ръха поставена на корема, дясна успоредна на тялото. Краката са опънати. Находжи: 2
оплонение 1о· на север. Ръцете са. п~а~ни н~ к:.;:ел~а 1,60 м, ориентация запад-изток с бр. копчета (№ 750) върху гърдите (обр. 20).
Гроб 165. Дете, 8 rод. на дьлб О 55 ма. рахата са опънати. Находки няма. Гроб 186. Мъж, 55 rод., на дьлб. О,60м, дълж. на скелета 1,60м, ориентаЦИJI запад-изтож.
Ръцете са поста вени на ' гърдите. ·Краката
• м, дълж. на скелета
са опънати Н 1,05 м, ориентация запад-изток. Краката са опънати. Находки няма.
Гроб 166 д · аходки няма
. ете, 8 год., дълб 1 10 . гр0 б 187. Жена, 20 год. на дьлб. О,80 м, дълж. на аелета 1,40 м, орие5а~~ запад-изток.
ръка поставена на корема, д;~с~а п~f==~~~~~~иКок с 10· оплонение на север. Лява
Гроб 167. Мык,45год.,надьлб 070 . рахата са опънати. Находки няма.
ръцете са поставени на корема. Краката са опънати. НахоДIИ няма. (о Р· ).
отклонение на север Рь · • м, д'ЬЛЖ. на скелета 1 70 м г р 0 б 188 Юноша 16 год. на дълб. О,60 м, дълж· на аелета 0,88 м. ориентаци1 запад-изто1:.
НахоДJ[И
Г
няма (обр.. 15)ете,
.
свити в лактите, са обърнати ~м раориентацикя
менете.
запад-изтох с 10"
рахата са опънати Ръцете са· поставе~ върху гърдите. Кражата са опънати. HaxoДJ:R няма.
б 80 Д'ЬЛJ1С на скелета 1 55 м ориентаци1 запад-изто1:.
роб 168.Мъж 45rод на
оплонение 10• ~ севе "Ръ дълб. О,60м, дЪJDК. на скелета 1 60
. Гроб 189. Жена, 45rод., на дьл ·О, м, гърДнте Кража-rа'са о'm.нати. HaxoДJ:R НJIМ8.
Лява ръка поставена на корема, дяснадълж
на на сжелета 10
Гроб 169. Мъж 45 rодр. н цетебса поставени на гърдите ..Кра~ат~~~:'::"а~яНзаахпоад-изтох с б 1 00 · 1,45 м, ориевтаЦИI запад-изток с •
·• а дъл 1 00 м дки няма Гроб 190. Жена, 65 г., на дьл · • м, на 1~рема. Кражата са опънати. HaxoJll[ll: прешлен за
•...,, нение на север Рь ет • дълж. на скелета 1 6
o..... 0
n ' ·
копчета върху гър~те. ц е са ·поставени
•
на корема. Kp~1r~~ ориентация запад-изток с 10•· отклонение на север. Ръцете са поставени аза
Гроб 170 М са опънати. Находки: 7 бр. вретено, желязна игла вдясно o-r тялото - до т . 0 56 м ориентааи• запад-изто1: с
Ръцете . ъж, 40 rод., на дълб 1 00 Гроб 191. Дете, '5 мес., на дьлб. ~~О~,=~= :~:Ят'е. КРа1ата са опънати. Haxoдlll
са поставени на гърдиТе К ' м, дълж. на скелета 1 60 отклонение около 10" на север. Рьu
Гроб 171. Мъж 25 . раката са опънати. Находп;· 2~ ориентация запад-изтО'к. няма. ета 0 50 м ориентад1111запад-взто1с10"
оnлонеиие на , rод., дълб. 1,00 м дъmк р. копчета върху гърдите.
Г Роб 192. Дете, 5 мес., на дьл б . оп~~ни
40 ,аь;ас на скел н иnса
~ ~орема. кражата са опънати. ахоДJ[И
. • • ·
север. Ръцете са п ' . на схелета 1 60 м .
Гроб 172. Жена 60r
са поставени на'
оставени на корема. Крака;аориентация запад-изток с 10"
од., дълб. 1,ООм дъmк н са опънати. Наход:ки няма
отклонение на север. Pьue-re са 0 ......_ п"М на ylJ]OTO 1, 7О""..., ориентацР запад-изток.
Н Лоа
ДJJI
kорема. Краката ~ . а схелета 1 60 м о и . Гроб 193. Мъж, 55 rод.• на дьлб~О, 5 ~· ;~- ва гърдяте· Краота са от.пати. ахо
Гроб 173. Мъж 55 rод опънати. Находк~ ия~ар ентация запад-изток. Ръцете ръка поставена ва жорема, ДJIСН р'ЬЖ
оплоиение на ;,r. Рьцете
·• на са
дълб. 0,90
поста м ' дълж . на скелета 1 63 · няма (обр. 22).
вени на гьрдите. Крах'атам~риентация запад-и~ток с 15° lOS
104 опънати. Находки няма.

14 Каба.ое, том 2
 елета 1 4UM up11..,a•~a.va„ _.._......~ •• ... •va."' J:>-
Гроб 194. Жсва, 60rод., яадъ.лб- 0,80м, дь.лж. :~рссжма, ~на ;,.рдите. Краката са опънатв. Гроб 219. Жена, 35--40 rод., на дъЛб 0
опловеmrе ва север. Д.сва рыа посrавеяа на , Ръцете са поставени на корема. Крак~т~40 м, дълж. на с:rелета 1,50 м, ориевтацu запад-изток.
Находп 1111Ма. поставени до подбедрицата. Находn1 нсаямопьиати, доближеяи в коленете, петите отр11З8ИИ в
а.
0 80 на скелета 1,65м, ориентация запад-изто:r.
Гроб 195. Жена, 60год., на дъ.лбК • • м, ~~ти. Находп: 3 бр. копчета върху гърдите, 2 Г р о 6 220. Жена, 65 год., на дълб. О 8О
Рьцете са поставеяи на корема. ра1:ата са о Лява ръка поставена успоредно на тiu'ioтм, дъЛЖ. на скелета 1,51 м, ориент8ЦИJI запад-изто1:.
бр. rривяи на дясната рыа (№ 751). 2 бр. стъклени гривни при дясното о, дЯсна nм раменете. Крахата са опънати. HaxoJUИ:
рамо (№ 768).
б о 70м дь.лж. на скелета О,95м, ориентация запад-изток с 15" r роб 221. Мъж, 50-55 год., на дъЛб о 80
Гроб 196. Дете, 4 rод., на дъ.л • ' • дите Краката са опънати. Находки няма
оплонеяие на север. Рьцете са поставеяи на rър · . Ръцете са поставени на гърдите Кра· ' м, дълж. на скелета l,52м, ориентация запад-изток.
(№ 770) вдясно от таза. · хата са опънати. Наход11:и: халка (№ 769), 1юстев амулет
г р о б 197. дете, 1 rод., на дAJ1v.
- ..;;. о' 50 м ' дълж • на скелета О , 63 м, ориентация запад-изток
Н
с 1о·
оплонение на север. Рьцете са поставени на корема. Краката са опънати. аходхи няма. r роб 222. Жена, 60 год„ на дълб. О,80 м
Ръцете са поставени на корем К ' дълж. на схелета 1,47 м, ориентация запад-изтох.
Гроб 198. Мъж, 50rод .. на дъ.лб. О,90м, дълж. на скелета 1,68м, ориентация запад-изток с а. раката са опънати. Наход11:и няма.
оплоневие ои:оло 15" на север. Ръцете са поставени на корема. Краката са опънати. Находки Г Роб 223. Дете, 2 год., на дълб. 0,50 м, дълж. на скелета 0,73 м, ориентация запад-изтох. Лява
няма. ръка поставена на гърдите, дясната на корема. Краката са опънати. НахоДJ:И няма.
Гроб !'9. Дете, 2 год., на дълб. О,40м, дълж. на скелета О,62м, ориентация запад-изток с 15° Гроб 224. Дете, на дълб. 0,80 м. Запазен само черепа. Находки няма.
оплоневие на север. Ръцете са поставени на гърдите. Краката са опънати. Находки няма.
Гроб 225. Жена, 50-55 rод„ на дълб. О,80м, дълж. на скелета 1,55 м, ориентация запад-изток.
Гроб 200. Жена, 56 год„ на дълб. О,90м, дълж. на скелета 1,50м, ориентация запад-изток с 10" Лява ръка поставена на гърдите, дясна свита nм раменете. Краката са опънати. НахоДJ:и
отклонение на север. Ръцете свити в лактите. обърнати към раменете. Краката са опънати. няма.
НахоДJ:И: 2 бр. и:опчета върху гърдите.
Гроб 226. Мъж, 45год„ на дълб. О,40м, дълж. на скелета 1,63м, ориентация запад-изтох.
Г р о 6 201. Юноша, 15 rод., на дълб. 0,50 м. Запазен само череп. Находки няма. Лява ръка поставена на гърдите, дясна на корема. Краката са опънати. Находки няма.

Гроб 202. Мъж, на дълб. 0.70м, дълж. на скелета 1,69м, ориентация запад-изток. Ръцете са Гроб 227. Мъж, 40год„ на дълб. О,90м, дълж. на скелета 1,60м, ориентация запад-изток.
поставени на корема. Краката са опънати. Находки няма. Ръцете са поставени на корема. Краката са опънати. Находки няма.

Г Роб 203, Ж~ва, 45 год., на дълб. 1,00 м, дьлж. на скелета 1,42 м, ориентация запад-изток с r р 0 б 228. Жена, 35--40 год., на дълб. 0,80 м, дълж. на скелета 1,33 м, ориентация запад-изток.
оплонение 1О на север. Ръцете са поставени на корема. Краката са опънати. Находки 4 бр Ръцете са поставени на гърдите. Краката са опънати. Наход11:и няма.
копчета върху гърдите (.№ 752). ·
Гр0 6 229 Жена, 65 год., на дълб. О,90 м, дълж. на скелета 1,46 м. ориентация запад-нзтох.
Г Роб 204. Дете, 4 мес., на дълб. 1,00 м. Запазен само черепа. Находки няма. Дясна рък~ поставена на гърдите, лява на корема. Краката са опънати. Находки Н11Ма.
~ц~е 2~\~е~~о:; на дълб.КО,40м, дълж. на скелета 1,07м, ориентация запад-изток. г Р 0 б -? 30 · Мъж 65 г на дълб. 0,90 м, дълж. на скелета 1,53 м. ориентация запад-изток. Лява
е Краката са опънати Находки няма.
гърдите. раката са опънати. Находки няма. • .,
ръка поставена на корема. дясна на гьрдит · ·
Гроб 206. Мъж, 70rод„ на дълб О 40м ж на схелета 1,22 м, ориентация запад-изток. Лява
Ръцете са поставени на корема. На~од~ ~~: на скелета 1, 72 м, ориентация запад-изток. Г р о 6 231. Дете, 7 rод., на дълб. О,80 м, д~и~е Краката са опънати. Находки няма.
Гроб 207. Дете ~7 б ръка поставена на корема, дясна на гъ .
• мес., на дъл - 0,40 м. Запазен само черепа. Находки няма. 60 ълж на скелета 0,93 м, ориентация запад-изток.
Гроб 208. Дете, на дълб. 0,40 м. Запазен само черепа. НаходIСи няма Гроб 232. Дете, 5 год., на дълб. О, м, д гър~те Краката са опънати. Находки няма.
Гроб 209. Жена, 35-40год., на дълб О 60 д ясна ръка на корема лява поставена на ·
. • 1 55 м • ориентация запад-изток.
Ръцете са поставени на корема. Кр~к~та ~ дълж. на скНелета 1,41 м, ориентация запад-изток. 6 0 80 м 'фраr~енти
Гроб ?33 Жена, 25 год., на дълН. ,
дълж на скелета .
от тъкан под черепа, 1 бр. копчета при
Г опънати. аходки няма (обр. 23). Ръцете -;;а ~оставени на корема. аходки: .
роб 210. Мъж, 35 год., на дълб. О 65м
Ръцете са поставени на гърдите. Кр~кат~ ~-:Л~~ъ~~~=е~та 1,73 м, ориентация запад-изток. лявата раменна кост ( обр. 25 )- 1 53 м ориентация запад-изток.
6 0 80 м дълж. на скелета . · ·
Гроб 211. Жена, 40год. на дълб О 60м . аходки няма (обр. 24). Гроб 234. Жена, 20 год„ на:::: К ~ка~~ са опънати. Находки няма.
Ръцете са поставени на ~орема. Кр~ката' :Зъ~~~=:т~кеНета 1,45 м, ориентация запад-изток. Ръцете са поставени на гьрд · р 1 55 м ориентация запад-изто)(.
6 1 00 м. дълж. на скелета ' · ·
Гроб 212. Дете 7-8 ме.с . аходки няма. Гроб 235. Юноша, 17 год„ на т~Кра~ата са опънати. Находки няма.
' „ на дълб. 0,40 м. Запазен
Гроб 213. Жена 25rод на б само черепа. Находки няма. Ръцете са поставени на гърди ·
1 65 м ориентация запад-изТОJ[.
Ръцете са поста~ ., дъл · О,90 М, дълж. на скелета ] 50 ~ о 80 м дълж. на скелета ' ' опънати Находl:И
ни на гърдите. Находки няма. • м, ориентация запад-изток. Гроб 236. Мъж. 54год., на дъло. ~ва с~ита· към раменете. Краката са .
Гроб 214. Жена, бОгод„ на дълб . на на корема, л
Дясна ръка поставе
Ръцете са поставени на . 0,60 м, дълж. на скелета 1 53
Г б 2 :~::орема. Краката са опънати Нахо ' м, ориентация запад-изток. няма. ·запазен само череп. Находки няма.
ро 15. Дете, на дълб. О 60 За . дки няма.
Гроб 237.
д ете. 7 мес на дълб. О,40 м. 1 48 м ориентация запад-изток.
Гроб 216. Жена 65год на
' м.
б
пазен само че Н
репа. аходки няма. 30 д
"
на дълб.
080 м дълж. на скелета · И' дхи няма.
' . ,К та са опънати. ахо
Ръцете са поста~ни на -~о дъл . 1,00 м, дълж. на скелета 1 56 Гроб 238. Жена, го ~ясна на корема. рака
1 63 м ориентация запад-изто)(.
Гроб 217 М 45 рема. Краката са опънати. Нахоnи ~· ориентация запад-изто.к. Лява ръка на гърдите,
......пб О 90м, д ·
ъл:.: на с)(елета
• · '
и Нахо""" няма.
· ъж, г., на дълб 1 00 яма. 60 д на ,,,_. · ' пънат . --
са поставени на корема К · • м, дълж. на Сkелета 1 56 Гроб 239. Жена, го -~рдите. КраJ:ата са о 1 57 м ориентация запад-изток.
· раката са опъ Н • м, ориентация з Ръцете са поставени на 80 дълж· на СJ[едета • '
Гроб 218 Д 8 нати. аходки няма апад-изток. Ръцете • . дълб. О, м, ти Находки ияма.
Ръцете · ете, гад. на JIЪЛб О 80 м · Г р о 6 ?40 Мъж. 60 год., на КраJ:ата са опъна .
са поставени на kорема К , , дълж. на скелета 1 07 - · на корема.
· раката са опънати н '
м, ориентация запад-изто.к.
. ахоДJси няма.
Ръцете са поставени
106 107
 80 Д'ЬJDК 88 CKCJJC::Jil 1,_,u .„, ~у··---'"----- ~-„ ...-,....... .IU.~JUX.

Гроб 241. Жена, S5--60roд., на дълб. О, м~~о Кр~ата са опънати. Находки: копче при лява r роб 264. Жена, 55 rод., Ra D:Ьлб о
Лпа рыа на а:орсма, дясна свита rьм ра . р-ъцете са поставени на корема · к·рахата
•90 м, саJХЬлJс. на схелета 1•64 м • ориевт1ЩИJ1 зап"- "-иэто11:·
рамсвва жост (№ 779) (обр. 26). м на скелета 1,55м, ориентация запад-изтох. Гро 6 265 . д ете, 5 год., на D:Ьлб. О
опънати. Находки няма
80 м . .
Гроб 242. Юноша, 16 год., на дълб. 0,90 '~~ Находки: копче при лявата раменна кост rъцете са поставени на корема. Кр~r;ат • дъЛж. на схеhета О,65 м, ориентация запад-изток.
Ръцете са поставевв на гърдите. Краката са опъ . 6 ж а са опънати. Нахови няма.
(№ 778).
r р0 6 26 . ена, 60 год., на D:Ьлб о 80
б о 40 м дътк. на скелета О, 72 м, ориентация запад-изток. Ръцете са поставени на корема, л~а;а ~· дъЛж. на схе.лета \,50м, ориентация запад-изток.
Гроб 243. Дете. 2 rод., на дъл к· ' ат~ са опънати. Находки няма.
Гро
6 267 · М ъж, 50 год., на дълб. О 80 м nм раменете. Краката са опънати. Находки няма.
Ръцете са поставени на 1шрема. рак
ръцете са поставени на корема Кр' • дъЛJК. на скелета 1,63 м, ориевтация запад-изток.
Г об 244. Мъж, · аката са опънати. Находхи няма.
65rод., на дълб. 1,ООм, дълж. на скелета 1,60м, ориентация запад-изток.
~цете са поставени на корема. Краката са опънати. Находки няма. Гроб 268. Мъж, 60rод., на дълб \ ООм
р,,цете са поставени на корема К
·
' ' дълж. на схелета
раката са опънати. Находки няма.
1,64м, ориентация запад-изто1:.
Гроб 245. дете, 2 rод., на дълб. О,50м, дътк. на скелета О,76м, ориентация запад-изток.
Ръцете са поставени на хорема. Краката са опънати. Находки: обеца (№ 780) вляво до главата. Г Роб 269 · Жена, 40---45 rод., на дълб. 0,80 м, дъЛЖ. на скелета 1 60 м ориептацq,~гзапад-изток.
Ръцете са поставени на корема. Краката са опънати. Находк'и ня~а. · ·
Гроб 246. дете, 2 год., на дълб. О,40м, дълж. на скелета О,56м, ориентация запад-изток.
Ръцете са поставени на корема. Краката са опънати. На1(одхи: кръстче, отдясно до гърдите. Гроб 270. Мъж, 45год., на дълб. 1,ООм, дълж. на скелета \,65м, ориентация запад-изто11:.
Ръцете са поставени на корема. Краката са опънати. Находхи няма.
Гроб 247. Мъж, 50год., на дълб. О,80м, дълж. на скелета 1,68м, ориентация запад-изток.
Лmа ръка на хорема, дясна на гърдите. Краката са опънати. Находки: копче, отляво на Гроб 271. Мъж, 35год„ на дълб. О,80м, дълж. на скелета \,45м, ориентация запад-изток.
раменете. Ръцете са поставени на корема. Краката са опънати. Находки няма.

Гроб 248. Юноша, 16 год., на дълб. 0,60 м, дълж. на скелета 1,43 м, ориентация запад-изток. r роб 272. Дете, 2 rод., на дълб. 0,40 м, дълж. на скелета 0,70 м, ориентация запад-изток.
Ръцете са поставени на гърдите. Краката са опънати. Находки няма. Ръцете са поставени на корема. Краката са опънати. Находки няма.

Гроб 249. Мъж, 60год., на дълб. О,ВОм, дълж. на скелета 1,55м, ориентация запад-изток. Гроб 273. Жена, 50год., на дълб. О,80м, дълж. на скелета \,45м, ориентация запад-изток.
Ръцете са поставени на гърдите. Краката са опънати. Находки няма. Ръцете са поставени на корема. Краката са оmиати. Находки няма.

Гроб 250. Мъж, 55---60год., на дълб. О,20м, дълж. на скелета 1,53 м, ориентация запад-изток. г р 0 б 274. Жена, 60 rод„ на дълб. 1,20 м. дълж. на скелета 1,55 м, ориентация запад-изток.
Ръцете са поставени на гърдите. Краката са опънати. Находки няма. Краката са опънати. Находки няма.

Гроб 251. Жена, 20 rод., на дълб. О,80м, дълж. на скелета l,65м, ориентация запад-изток. • • •
Лява рыа на гърдите, дясна на корема. Краката са опънати. Находки няма.
Гроб 252. Дете, 8 год„ на дълб. О,60м, дълж. на скелета l,10м, ориентация запад-изток. б о 70 ж на скелета \,72м, ориентация запад-изток. Лява
Гроб 1. Мъж, 50rод., на дъл · ·- м, дъл · Краката са опънати. Находки няма.
Ръцете са поставени на корема. Краката са опънати. Находки няма. ръка поставена на корема, дясна успоредно на тялото.
~роб 253. Жена, 45год., на дълб. О,80м, дълж. на скелета l,58м, ориентация запад-изток 40 год. на дъл 6 . о '20 м ' дълж . на скелета 1, 79 м, ориентация запад-изток.
г р о 6 2 . А . Мъж , , К аката са опънати.
Н
аходки няма.
ява ръка поставена на гърдите, дясна на корема. Краката са опънати. Находки няма. · Ръцете са поставени на корема. Р 1 60 м ориентация запад-изток
~об 254. Дете, В rод., на дълб. О,80м, дълж. на скелета 1 05м ориентация запад-изток. лб о 70 м дьлж на скелета , · •
Гроб 2 Б. Мъж, 35 год., на д~ К ~~а;а· са оп~иати. Находки няма.
цете са поставени на корема. Краката са опънати. Haxomrи ~ма.
Ръцете са поставени на корем . р 1 40 м ориентация запад-изток. Лява
Гроб 255. Дете, 12год на дълб О 55
Ръцете са поставени на"корема Кр~катма, дълж. на скелНета 1,19м, ориентация запад-изток. Г р 0 6 3. Мъж, 45 год., на дълб. ~:~:Н1::С~~~С:,~~е;:: т~лот~. Краката са оrrьнати. Находки
· са опънати. аходки няма. ръка свита към раменете, дясна
Гроб 256. Дете, 8 год на дълб о 50 м
ръка поставена на гър~ите дя~н~ сви~:~~ на скелета ~ 70 м, ориентация запад-изток. Лява няма.
б О 40 м Запазен само че
реп
.
Находки няма.
Г ' раменете. раката са опънати. Находки няма Гроб 4 Открит на дъл . , . 1 68 м ориевтация запад-изток.
~об 257. Мъж, 45год., на дълб. О,80м, дълж . · ~ 80 дъ.тк на скелета . · •
цете са поставени на корема. Краката са опъ. ннаатсик. елета 1,53 м, ориентация запад-изток. Г р о 6 5. А. Мъж, 45 rод., на дьл~~ ~·ял:Т~. Кр~ката са опънати. Находки няма.
Находки няма. Ръцете са поставени успоредно ел...,.а 1 60 м, ориентация запад-изток.
Гроб 258. Мъж, 35 год. на дЪЛб О 80 м О 80 м дълж на ек ... • ' Н няма
Ръцете са поставени на 'корема. Кр~кат~ ~ълж. на скелНета 1,57 м, ориентация запад-изток. Г о б 5. Б. Мъж, 35 год., Ra дълб. ;ялот'о. Кр~ката са опънати. ахоДJ;И . ок
Гроб 259. Мъж, 50 год. на дълб О 80
опънати. аходки няма
. ~цете са поставени успоредно н~ 80 дьлж. на скелета 1,60 м, ориента::::а~~~~~~
а дъло О, м, рема Краката са о
Лява ръка на корема, ~сна св~ ~ммра~~~~енаКскелета 1,55 м, ориентация запад-изток. Г р о 6 6. Юноша, 17 год., н дно н~ тялото, дясна на ко .
Гроб 260 Мъж 60--65 . раката са опънати. Находки няма Лява ръка поставена успоре запад изток Ръцете
Ръцете са· п ' год., на дълб. 1,00 м, дълж. на скеле 1 . няма. (обр. 13). О дьлж наске.лета 1,69м,ор~:'::=а - .
оставени на корема. Краката са опънати Н та '70 м, ориентация запад-изток. дълб. 0,8 м, · пъиати. Нахо,...... ·
Гроб 261 м
· ъж, 70год., на дЪЛб 1 00 · аходки няма · Гроб 7. Мъж, 35 год„ ~а на тялото. Краката са о иента~я запад-изток. Ръцете
са поставени успоредн ъJГJС. на скелета 1,59 мН, ордки няма.
Ръцете са поставени на корема. Кр~ка~ ~ъл~. на скелета 1,72м, ориентация запад-изток. ълб О,20 м, д пънати. ахо
Гроб 262. Жена 60год н б ънати. НаходКи няма. Гроб 8. Мъж, 50 год., на ~а п~лото. Крахата са о 1 50м орие!Пация запад-изтоt:.
Ръцете са поста~ни на ., а дЪЛ . 0,80 м, дълж. на скелета 1 30 са поставени успоредно б О 40 м дълж. на аелНета ,;..и н'кма.
rорема. Краката са опънати Н ' м, ориентация запад-изток. на дъл · · · ' пънати. ахо,.....
Гроб 263. Жена, 55 rод., на дЪЛб 1 . аходки няма. Г роб 9. Жена. 60 го~-~ тялото. Кр~ата са о ета 1,62 м, ориентацJl.I запад-изто1:.
Ръцете, свити в лактите об · •10 м, дЪЛж. на скелета 1 55 Ръцете са успоредни б о 60 м, ДЪJDIC· на скелнаходки iuмa.
' са ърнати nм раменете К • м, ориентация запад-изток. Г роб 1О Жена, 60 год., на д:З Краа:ата са опъвати.
· раката са опънати. НахоДJ:и няма.
Ръцете с~ поставени яа коре . 109
108
 - ........ ,~ .... r:t.ct .J'JI"• ... -r--г -- - -----J '"'''"'' v,v.J и u,ьs м. Всичх
Гроб 11. Опрпт на дълб. 1,ООм. ма~:о/1~~iи':а" ;;~;;--;~·-п~.;-iо' нараняване. Коетите некрополи и са битували от Х до XIV и видове са често срещани в проучените в България
на 50год., юноwа на 17 год. и дете Находки няма. 4в, г по каталога на П. Гатевs1 Щ в. По тип принадnежат към тип 1-2д 1-2 1-4д 1-4б 1-
. о се о ' ' ' '
3Зтрупани със строителни материали. съдим по аналогично откритие, тези г ив тнася до гривната с шарнирано закопчаване, aJto
Б. Стъклени. Открити са при 7 гр НИ битуват от Х до XIIlв. и след ХПiв изчезватн.
броя. От тях 2 са с плоско ceчe!nie 9 роба (гробове № 13, 15, 30, 85, 195, 220) и са общо 11
ПОГРЕБАЛЕН ОБРЯД черен цвят, 2 от гривните принадп~жа~ с обло сечение. Преобладаващи са гривните в син и
повърхностrа с инкрустация в бяло че към т. нар. канелирани гривни с плитки канелюри по
П гребе азположени във и върху зидове от двете верижни сгради към улицата към типове 11-1, 11-2, III s3. Като н~й-е~~~о и черно. П_? каталога на П. Гатев те принадnежат
о нията са Р късноантичния град, около североизточната крепостна стена. често срещани в некрополи от Xl ~ оттам пая-достъпен накит стъклените гривни са
при северозапалпата порта на о християнски обряд и са ориентирани запад-изток с диаметърът им варира от о 4 до 0 8 до 11 в. и намират паралел в съседните страни_5 „.
Погребенията са извършени п · · б ' 'м.
незначителни отклонеНЮI до
15 • на север и юг · Незначителните 47
оплонения се о ясняват със
п б
~ погребението и изгрева на слънцето .
0 огре енията са открити
сезона. в които е извършен б 2. П~стенu
на дълбочина от 0.60м до 1.ООм. Различия се явяват по отношение на гро ните съоръжения и
начина на заравяне. Преобладаващата част от погребенията са извършени в неоформена яма Пръстените са обикновени хал
ки с диаметър О 2 м (кат № 259 728) изработени от бронз
_ 223 гроба. Следи от ограЖдане на гроба с ломени камъни и други строителни материали, п ри пръстен (кат · №- 728) халката преминава в разширена
' · плочка,
- ' по 'която не личи украса.
· ·
както и използването на стари зидове за същата цел, откриваме при 47 гроба. 24 от тях лежат Като инвентар на гроб № 156 беше открит напръстник. По широката 0,25 м халка е нанесена
върху стари зидове или са вместени в зидове на помещения от късноантичния град, като са украса от вдлъбнати точици.
извадени толкова камъни от зида. колкото да се вмести тялото на почи!fалИя. При 28 гроба
отстрани са поставени тухли или камъни, обикновено до главата и краката. Подобна е 3. Обеци
картината в некропола при Старозагорските минерални бани 48 . Странични дъски на ковчега
откриваме при 11 гроба. Открити са в 19 гроба. Изработени са от бронз и в по-голямата си част са халки от обла
При 113 погребения ръцете са поставени на корема. При 51 те са върху гърдите, при 23 са тел с диаметър в порядъка от 0,15 до О,24м. Обеците-халки обикновено се датират от края на
обърнати към раменете. При 32 погребения едната ръка лежи на гърдите, а другата на корема, JX до XII в. 56 Друг вид обеци са обикновените отворени халки, на които е нанизана висулка от
при 20 - едната ръка е успоредна на тялото, а другата е на корема или гърдите. При 5 тел, куха сфера или пък кухо тяло с биконична форма. Подобниобецнсаоткривавивпочти
погребения ръцете са успоредно на тялото. 34 погребения са на деца в ранна детска възраст и всички проучени селища и некрополи у нас 58 . Обеците с ажурна сфера са рядко срещани и
местоположението на ръцете не може да се установи. 5 от скелетите, открити около обикновено се откриват в некрополи на по-големи селища. Аналогии намират с материали от
североизточните крепостни съоръжения (гроб 11), са открити в един гроб между строителни СССР, Югославия, Чехословакия, датирани там от Х до XIV в. 50 Имайки предвид големите
материали без ред и спазване на ориентация и обряд. Очевидно картината не се различава размери и затворените халки на обеците от гроб № 14, смятаме, че се касае до обеци-наушници
особено от разкритите досега у нас некрополи след XI в. Интерес буди положението на ръцете (№ 368 с диам. О,З8 м на халката и О, 16 м на сферата). След ХН в. те постепенно заменят
~rъм раменете. От 28 гроба при 17 дясната ръка, свита в лакъта, е обърната към раменете, при об-еците лунници. Аналогични обеци са открити в СССР, Ру~ния, Югославия, Гърция,
7 гроба - лявата ръка, а при 4 погребения и двете ръце. Този обряд ни е известен от Унгария, Чехословакия, Полша и се датират от IX до XIV в. (обр. 27).
последните археологически проучвания във В. Търново и Румъния49. Склонни сме да
приемем, че се касае до отживелица в обряда. 4. Огърлици
При три погребения наблюдаваме мутилация (ритуално обрязване на ходилата) при съставен от мъниста. Мi.нистата са от
7обове № 141, 253. Антропологическият анализ показва, че това са погребения на же~ на Най-често срещан накит за украса на тялото. 6 № 6 7 13 \7. Повечето са с
0~~аст от 35 до 45 години. Отгоре гробовете им бяха затрупани с множество камъни. Като стъкло в червено, синъо и зеле ·
но
Открити са в rpo ове - • · ·
Диаметрите им са в порядъка на 0,03-0, 05 м.
ас на езическия погребален обряд, мутилацията се среща в редица некрополи след XI в. so цилиндрична форма, но има и много стен~~~иста· се носят както от деца, така и от жени в
Както се вижда от находките, нанизи от ралели в редица некрополи У нас, в Стара Ру~~·
различна възраст. Огърлиците на~~:В~я и се датират от Х до ХШ в. в повечето случаи .
ПРЕГЛЕД НА НАХОДКИТЕ ПО ВИДОВЕ Румъния, Чехословакия, Гърция.
Анализът върху находките по поrребе
части от облекло и накити нията показва, че в по-голямата си част това са
" Гатев. п . ц ит „ <:DЧ„ . . Среднове1овен български нс1ропол rpa
с 39 й гр Ловеч и на1нтите намерени а
в гроб № 6 - черупка 0; ~~;=~ ;ge~~~~~; :о~~налн~\&Що се ~тнася до открития инвентар ,, Георгиева. С., Р. Пешева.
.

прешлена за вретено от гроб № 30 то ечи Р гро - 221 боядисана в синьо кост и него. ИАИ 10 1950 с. 533, 534 н цит. та.\l ,lИТ.
•- ' 'ц 41 с 179 н сл и цит. там л ·
ит
езическа реминисценция, свърза~а с' обичая тааме че и при трите случая се касае до проява на » Гатев П. ит. съч„ с. · средновеrовна Бмгари• · · ·
и предмети на бита При гроб № 181 д се поставя храна в гроба на починалия амулет „ •
Ч а и r о в а,
Й За стъклените гривни в
. т там лит
"Гатев, П. Цит. съч„ с . .Ю и ц~жа .ооа. Ж. В. Чанева Средиовсrо а
вен нс~ропо~ при с.
Аб
ланнца,
с.152.'Георrиева.С.Р.
0 · - инвентара е връх на стрела '
ткритите у нас некрополи. Същото об б , явление, често срещано в •• Г '1 те в. П. Ц11т. <:DЧ„ с. 36, 1~68 с ~9· А.1 ад:.к о в, Д. Матерна.1ната •У·~~--Р~допс1и cбopmtl. Т 1, 1965.
инвентар, състоиш се от желязна игла п;~~~~ие . ихме дали и на открития в гроб № 190 Благоевградскн окръг. АрхеолопlЯ. 1 • С 'сре·- ;новеvовии неrропо.lИ ~ Ро~~пнт~. К у; не цо а, В. Раа;оm:и Н~анс-
броя раковини и мъниста, което ни кара да н за вретено. При гроб № 182 са открит~ три ц с 548· Гео р гнева. · с 1Р оор >-1 14• lkp нем Поднепровь
Пешева. ит.съч. · •. И Среднове1овното сс:.1И1Uеё • · - в Рас~оnкн r:урrанов 8 ioiN lac(Vl-Vllc.):
0
свържем раковините с мястото им в огърлицата. с. 158, обр 251; Ч'1Н~~~А № РО 1969. с. 77. рис 29. ед~в~u·М Тheprefeudalcomctcryo os
архызкого город11щ'1. _7 • ~а'~ л'нт: т 0 с1 k. А. Цит съч„ u '
1. Гривни КСИА № 129, 1972. с.',", ц~т. , . 1, ,',.
Dасш, NS. 6, 1962, Р· _7_, g. -.114 , - - и ли"бар-
А. Метални. Изработени са от б о " Гатев. П. Цнт съч„ с -· Цит. съч. с. 57. обр 181- '' ~ w н1• Y5w;,.i..vansko
~~;~ Z~ 72, 73, 81, 82, 83, 84, 85, 92, ~0~~·2 ~л:~~· l2~ов4о]о о:пити са 17 бронзови гривни " П'1К та,1, с 348. Цит съч„ с 77. обР 29; Се~~~и~ев~-1970. с. 14, обрl. ~' -J.•~ Квоuо.'r~~ч, таб.1. XIY. 97,
•• Кузнеuов. Х!У 88• в Малдавии· , 6 18 48.109.А •~• 0 • •. _ ln· Przegl~
украсени с раrмент от оловна гривна с шарнирано з~хоп~ ' (№ 475, 756), една желязна среднсве1<овый моrtt.1ьн11к tl~bl i!П:l, 1950, 4~52. 208. 2o;k~g~~;; okГPU wcиsnoяcdnюwiecznego. .
врязани линии, вдлъбнати точици кръгчет аване 461). Бронзовите гривни са grob1sce па PIUJ>kem grildu. kJ z1
1· ·
Weilkopol>k1e cmenta1rry
6' 1аЫ 10·
il
о, 11rag zur Fam 1enst
ruktur dcs unganscЬen
---.-,--. ' а в различни комбинации. Диаметърът 99 • 101 · 103 • 106 · R.iJews 7-1939, Poznan. Р· -· , нerha<Y- К. "" .
fi 3
187 fig. 2• 11 17 J3; 1g. „.
N1derlc, L. 2:ivo\ sta h 1 Archeolog1czny, VI. 19 3 с 172 , фнr. 2, 11. 12. _8, ~,е 1970 . Р· 185. fig. \М·~ ~· Р, 015 _' 2Оlб, 20~. 2025. 2029;
•• Бую1лиев Хр с Bryc sovanu. 1, Prana, 1911 р 359 оо R u, u, М Uит. L~~ 11 _ Acta Archeologica. Prioccton.Ncw Jers<:y. -· 0 -
1973, № 3, с. 12. · " · л а ш 1 а. Срсднове1овен не~ро.nол ~ н С gemeinen Volke> der Zan~ . th XII (The minor · .). ~ Львова.З.А. Ц.П съч.,с.307
8,
Саntас••_въ~~-в. В. Новиrе ра31оп1н на ц-ь р тарозагорскнте минерални бани. МПК, 13, 4 . Dav1dson. G. onn ' Ю л.ц.rт.,;оч,с. _не:„. 315.

-0 „
, ~no ...... lomЬes des Ьogomil d' роата „Св. 40 мъченици" в-ь В Т Tl.J ~,1 А Uнт съч. , с 111·Щаnова• . 1967 р. 323, fig. 1791~· р.
о с 1 к. · - А В Цнт съч„ · I вucur~ll ·
~„~ Communications de XIV~r econv~rles en Roumanie с1 leurs rap~n~ ърново. Архео_лог'!а, !974, № 2, с. 53; • , А р ц и х о в с 1 и и, · d н~lа D1nogeu'1, · · lll
ъл о в, В. Цнт„ съч„ с. 53 congres 1ntema1юnal des eludes Ь _avec_communantes, herellques byzantines, и сл„ Comsa, Е PododaЬele е s •
LШinllnes. Bucares1, 1971, 134-136.
110
 обпаспа на rръдвв• J[ОШ RJIR mийви1е прешлени ьа
Вс:в'11:111111довс 11.'Опчет& са опрвnr в uто част от дрехата. Съставени са от две Ж)'Х1[ В гроб №
-
192 бе
we onpи:ra бр
„._
8, Фибu•~
и KOJfaННU украси

c:eJle'l1П'e, жоето дава ocвollllllВ 111! rи ~та. Три от тях са по-големи, профилирани no период. Присъствието и в гроба м~ва Фибула. Тя е палчата и е харапериа эа по-равсв
полусфери с пeтJillIIJI 38. пpllllJ]DWIC nм дрех алите са по-дребни с диаметър обmmовено до помещение от К'ЬСВОаЯ1'ичяия J:ва е да се обксии с вкопаването ва rроба в
форма и имат .диаметьр ожо.по 0, 13 м, а ~гребени•. Авалоmчви копчета, от двете ФОрмв, халка, изработена от бронз. Ха.лк~ ~ града, В гроб № 83 е открита колавва ап:::~
O.OS м. Оприnr са обшо 48 бр. жопчета от ....mnполн у вас Сраввителво добре са датирани нитче, посредством което колавиа елипсовидна форма, захваната с м--а nn„...,..._,,
_mnl„ ,.,....llROВCJ:OBВR
са ви иэвссrв:и от ,......--- wr-- Ч
uw-y- •
а с монети с монети ва
и
вая
Ал
ексавдьр я
та тока е w .......... ~-·--с
захвапu~.ва nм кожен или памучен колаи.
жопчетата от вежропола в района на баталJ:щис отmитите в Кабиле 62 (обр. 29).
Михаил (1331-1371), жоито са миого о ·-.-
ДАТИРОВКА. ОБЩИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ
6. Тъкан
Макар и пръснат, средRовеховшurr
Фрап.rеиппе от тьn.в са оприти при 5 поrребеНИJ1. При гробове .№ 160, 233, 234 Това е средновековно поселение раз некропол е едИНен и принадлежи ва едно селище
фраrмевnпе от тьав са оприnr под черепа и върху него, което дава основание да говорим за от античния град Кабиле,
' ПОЛО•ево сред
подобно
V1I'
, ~репената, наи-висока в 011:олностrа площ
v •

тыан от забраджа. Ты:авта е обпновева, на памучна основа. При гробове № 14 и 156 тъканта приблизително площ от 4,5 ща, а не на селището в Чаталка70 • Селището обхваща
е съпроводена с метални аплпации. Апликациите са медни с врязана украса от геометрични Анализирайхи установените в не:"ополът - приблизително на площ от 2дw;а.
форми. При гроб № 14 тъканта е силво фраrментираца и е трудно да се установи дали обряд, можем да обобщим че до ропола закономерности н особености в пorpeбaJillllJI
проиэхоЖда от забраща или друr наюп. Металните аnлmrации са общо 6 броя. Открити са в религия погребалният обр.;_ е бил ри и в периода на напълно наложилата се хриСТ1111Rска
горната част в:а черепа. което дава основание да се допусне, че са стояли на челото, захванати се е спа~вала ориентацията при п за ~'ЬJП'о време в процес на дооформяне. Разбира се строrо
npxy тъкан. Подобви ·ваJ:ИТИ са носени J[ЗКТО през XIl-XIV в. така и през Възраждането у прояви на езически реминисцеНШ:.ре евикта - запад-изток, но са били запазени и редица
в:ас 63 • Фра.rментите от тъкан, оприта в гроб № 156, представляват едва 1Ш1рока ле1Па, Демографската характерисrика
показва различия в числения състав на поrребаните деца
състопца се от 3 отдеЛRИ парчета плат и две по-тесни ленти. В тъканта са вплетени златисти жени и мъже от селището, характерни за всички проучени некрополи от този период. Най:
ВИПШI. Основата е в червен цвят. Трите широки фрагмента са окрайчеяи с бордюр, шир. голяма е смъртността между децата, което очевидно се дължи на тежко протичащите в детСiа
О,05м, запълвев с мотив от равнорамевни кръстчета. Размери ва тъканта: 0,64 х О,75м, възраст епидемии от инфекциозни заболявания. Смъртността на жените е вай-често между 20
широпrrе левти са: О,7хО,75м и О,5хО,54м, тесните ленти са: 0,5хО,15м и О,85хО,15м. и 40 години възраст, а при мъжете между 40 и 60 rодини. Разликата между смъртностrа на
Размерите в:а тъканта, 1:акто и откриването и върху челото на погребаната 30-год.жева,дават жени и мъже не е голяма и е свързана с по-rолямата честота на смъртностrа на жените в
основание да rоворим за ужраса на женска шапка. Двете по-тесни ленти вероятно са висели родоспособна възраст във връзка с честите услоJl[llевия по време на бременността и
пoJ:paii ~ надолу. Подобни фрагменти от тъкан са открити във В. Търново при раждането. Потвърждение на това е rроб № 175, където ме-..кду тазовите кости на 25-годишна
про)'ЧВаВIDIТЗ в църоата „Св. Димитър" и на „Трапезица" - църкви 1, 2, в района на гара жена бяха открити кости на неродено дете. Според д-р Сл. Чолаков, СМ"Ьртrа на жената е
Трапезица (гробове № 1, 3, 6, 9, 10, 11), при с. Църквище, Пирдопско, Враца, Луховит, настъпила по време на раждане. Разбира се обяснение бихме потърсили и в тогавашното
Неrовавци, Видинс1:0, 1:апо и в Делимоновото кале, Старозаrорско и Кърджалиб4. Най­ равнище на медицината и хигиената. Посоченото разпределение на смъртността дава
близп паралели вашата тъкан от гроб № 156 намира с откритата в rроб 13 при Крумово кале основание да говорим, че некрополът е бил използван в мирновременна обстанов:ка, а
ТърговИЩJ:обs. , продължителността на живота е била сред110 около 48 rодини за жените и около 50 за мъжете.
Средният ръст при жените е 1.56 м, а при мъжете 1.65 м. Расово-типолоrичниит анализ.
7. Кръстове направен в Института по морфология при БАН, по:казва наличие на коктапви расови типове
между европеидната и м~нrолоидвата раса, :като монголоидните примеси са слабо изразени,
Про~хождат от три гроба (гробове № 17, 30, 246). Израбоtеви са от мед Единият е тип т. е. населението е българско. rмmата
..ла~~~ево долно ра~о. В центъра е вписан кръст. В него е разпол~жена гравюра По отношение на датировката опорни точки се явяват както останките от архите-.,r
селището така и ориевтациита на не:кропола с
..:хематично. Or ите младенеца ' изпълнена в плитък релеф. Образите са представени на средновековното поселение - църквата и 'итите нас в Словакия Румъния,
Марко, Луn и й~ан. в~З:т~~~в~х=~атвчно са представени образите на евангелистите:
представен Христос с хоризонтално опъна~ са ужрасени с кръгчета. От другата страна е
пЮринадлежащСите
rославия, тара успя ·
1 по7 iв'!f~::~:~~~:~:a:e ~:Кfмятам/ че ж~вотьт в средн~вековвото
ето на тези земи nм пределите на бьлrарската
кръст ще отнесем след XJ в 66 Ост встрани ръце. По техшпса на изпълнение този селище води началото си от IX в. с Вl'JIЮ:~ластта За горе до XIV в. Картината на живота в
половИJПИ, аачеви с wa . в г аналите два кръста са енколпиони, състоящи се от две държава и споделя учас~;:а на селищат~ а възстановим поради това, че жилищата <:8 лошо
rьм вариант 111 по r:aтl:.~ на оkнма и до6~н~а сибчаст, без изображение. Те принадлежат селището като цяло ве оихме могли д ожност да се rовори за едностаiiни. наземни жилища
некрополи У нас· Вели а иятев . одо ни кръстове са ни известни от редица
v • запазени. Разкритите останки дават въз~и от жилищата имат стопански помещения, к~rro ни
СССР и Румъ~69 (::бg. ~~'f раков, Пчеларово, Кърджапийскобs. Открити са в Югославия, с каменни основи на кален разтвор. Няк От опритите. макар и малко, и то наи-често
показва открития там инвентар и пещи. битови предмети. керамични съдове, кахто и
:: Б У ю ir ли с в, Х р. Средяовеа:овеи б'l.Jlra фрагментирани, материали: ор~ди:о::И (~~~~~. овце, :коне), можем да направим ~:ни:~
1948, с.1s~.11дерле.Л.Бwтиr;ул.турадрсвнихсп:. ~Zan~Ъ~ ~~~И~оЧатапп. ИМЮИБ, Т. s. с.82. животински кости на домашни жи било земеделието и СJСотовъдството. ро
Й
... м
ociroв, М. Раэ~rо111:11те 8 черnите Са Ди
'
"
' · • риа 1<ультуры древиеli Руси М _ л
· · .,
че основният поминък на населени= з~RВ.1 брой ва J[JIJ1JIШaтa,roвopи~;e~::W:
~!:~:·И. Apeoлol"ll'leCJ<и иаход~rи на тРап~К:"~'Уч~fв. 40 мъченици" в Търново. Търново 1912 с 12· поrребаните в некропола, съп~~~т жилищата не са запазени до наш: дииао да се DJ1:e, во
ИОМТ, 1. 196If,~~~ ~ ~~l6~~xI01on:i•· 1962, № 4: с.22; Аи~е; 0п~глн\?S, 1926; Ангелов, Н. Спаси'т~и~ редица обстоятелства голяма тези столС'ГИJI, и как е напуснало ~а Хисарлыа под
с.97 и с,1.; Станчева Ст И 'н · · С12, Мутафчиев, П. КрьстовндН;та ~ъ редновс1;Кловси некропол в Търново. населението, обитавало ~:еоо=язано на 1IM юrоизточ~окс;:Дъбилив (дв. Ямбол).
Манова Е ц~ ' К · ачева. реднове1:овсн бьпrа 11: р~ва в с. исекьоli, ИБАД S 1915 в регистрите от XV в сеол идно е падането на средвовековнат имуществени норми налаrат
llJJll с.и~, ИАЙ~ 8. 1 9~~п,.- В: PoдolJCllll сборни, t 1~ ~%"r,~.~~f0иЛУJ:овит. и:и. 23. 1960, с. 15, 11. 80.; името Кофел (Ковел). чев новите ад.Уинистративви и ·
•• Овчаров д ]а C.JUoi · ' ванова, ·двете старинни цьрuи отстояща на 7 км югонзт~::е~ИIПеН живот.
МПК, 1971, Н! з. 16-;Ю вад С1.риси накит эа rлава п
•• МИ8Тсв к пii.; pe:l llЬCl!oтo средновс1<овие в Бьпrарu (XJl-XIVв) промени в дотоrавашния 12-11.18, 22; ваrаса. 1. ~·шctaldorьu1 .~
64 • ок
"' Миатсв: к: ~~,:С:IИс l:ръст в Бь.~rариа. ГНМ, З 1921 ~ 64 . нкР на &:.пом оэерс.
-СА 3, 1962.с. S3,piк:. D.. toriз Dobrogei. Bizanum rOIJWllSI
1··• SI· Stefaoesko. tlllS
gan
•• Чаиrова, й А ·• · сп. ' • ~. · Археол~гичес1<ие !'аып 191 . 1 9~ 3 ; Barnea.
cбol*Jll<. Т.2.1969 с 1в'i иС::П Шопова. Арх~лоrичеаи ПJIО)"'18аиц Dшoge11al. 1967. J)7-3б6, fig. li 1f971, fig. 109-r· . с.15. . . Prz81dArchcoloP:zllY-6.
•• Ерцсго~~•-Павл·~обр. 7 , 9 ;Бал1:аис1;н,И.Средно11е1; във 8еп1П11"радац район. - В: PoдoDCD Dunar~a de Jos. т. з.йв~~~вс1овното ccJDIШC =-~ okn:IU ~;-ше~"~967. р. 323. 327. liJ. 1761 „
Бслсис.~:аа,Д. А К-· •ич, С. СредНоВС&оаиа -~ овни иеqюпо-'lи в КърдJrа.лийсп o...,.,_r С 1977 о Ча!f говkа: Z ·wieJkopoJskiccmcD~~ dc !lidi- -!а: Din~a. 1,. ~d~oo. G. Ц.П.G•.• с.291, 2~Н.
· ..-·-•111<oнw1nl:)'pf' --,..,11ола у Нишу-С -r-· ., .
080.ru.иow ropoar: летоаиаюrо Но.,.оро ано1ХП0.амоа:ов~.1. - СА, 1976 .№ 3 та~:UР· 1967, 27. с. 83, табл. З; " RaJeWS 1. . - • С 111са. Е. Pod~v ЦJrr QIL.C.31. тa6JI. - 1~-:!1· Ю Л. Ц.П. Q'L, 84-11;
цо -Xll u.-CA,1. 1962 ·<: 24~ .рис.1-l;Гуревнч,Ф.Д.Об Poznan. 1937-1939. 55-)t.,.0съ._ c.S7;Toc1k.A. В ц.т. QЧ., с.130 с.1.; Шаnо~ Pyai. 1 .маrцм•-·
112 • . РИС. J-~; J°f:!дубева. Л, А. 1774а s, ь ;Aleksova..~- , 472; Арцкховс1<11й. :·А.. f'D«C.lO. Ис:торU кут.1)'РW
294, iаьл. 121, 122, 24.ro. ~ 307_329; Рwбнов. ·
Львова, 3. А. Uкт-n?о"·· jзос.1.
кудьтура. М. -Л. 1,....,, с.
 ,, ..
•„ •t•IJllf///f///1f//flfllf/ flf/I

,,
tJ
:' г-----1"="1

~ нeirponoл
=
- Xll - XIV в.
ъJ
200m

Обр. 1. План на срсдиове~овното селнще и ис~роnол

"::

1 ·-
1 ,
'i 1 1
1 1
1i .
1.
. / , 1
/
,

\.1 J 1
'
1 ,/
1
,

/ -~ \ \
\ .
j ·, ·,ni . "\ , i\
\ .\ .
.\
\

u°', , . / i. ii
1
1
1•
\ 1
\.
\\\ \.
1
j /. • 'i.
( . /. /
\ -~ \
115
1 /
Обр. З. Пл•н н• не•ропола

114
 Обр. 4. Керам111ш IX-X в.

2
3
4

ОбР· 6. r.111нс11 С1о.1 х •·

(J{l /J р (} 11
4

ОбD. S Vvn••••
о 11 ° 0
Hlll 00 ////1°о11 111111 111111 11111111
~4~~~~-'-~~__:_:_~~---

-
u
> п <~

Qбр llJ. r:1инсю< .:ъ..1оос Xll -· XI\' а.

119
 -- .•
-
: Обр. 1з. гроб № 6

120
 . -"· ~:· ;~··

;~~;~~~]':~;;~;·/·.::
Обр. 14. Гроб.~ 117 1 ~- Гроб·"'' 17'1

f°=':·.'r-'-'~· "
~.

~ . .1-

_;„ ,i
, ,„·
.J "':.

#~··
.J

Qбр. 21. Гроб ,'fl 187

Обр. ~о. Гроб № 185

122
 Otop. Гроб N' 193 Our 27 Обс1111 Xll XIVв.
Обр 2J. Гроб № 209
Обр. 26. Гроб № 241

.i.. •.

:), .„,

'~' „.
Обр. 29. Копчета
~-

Qбр. 28. fJIXOЛJlilOH

124 Обр. 25. Гроб № 233
 notre - ct ." 1,1 J:\.oumanie. --~ - 3 ur 18 rive du Don et de \а сбtе septentrionale de 1а Mer
· НАд лнтичным гоrодом клБИJiь Sur cote nord-est du camp mT .
xп--XIV• s. avec U!1e superficie de l lta\le detruit, on а dёcouvert un quartier rbldentieldes
\ogements dont certaшs avaient plus dчue qu~-~000 m1 . Sont conservees les fondations de huit
н. танчпа-Васи.Аева. .
decouvert, cert ашs 1ocaux ava1.ent une une
~ . · D' ap!es
Pl"'-'C . 1··1nventa1re
. et 1es ~1oumeaux qu'on у а
La nёcropo\e de \а cite а ete decouv onctton essenu7llement economique.
у а decouvert 291 tomЬeaux. Les funerail~:e. d~ns la ~art1c nord-ouest de l'ancien castel militaire. On
(Резюме) Est-Ouest, et sont dates des Xl<--XIV• s etaient fa1tes selon le ritue\ chretien avec une orientation
s.
ыа:авий в Кабиле в xopomo укрепленной северо-востоЧRой
В ходе археоло1 ичеи:их из
0 vmf"пленноrо п~а Кабиле обнаружены остатки ЖИЛЪIХ
части на разваливах воеввог J-r-
:шавиЙ, обяльВЬIЙ бьповой материал и могилыnп, дающие основание говоритъ о наличяи
средвевеiового пооелев:u и могильяиха IX-Xrv вв.
Ku: сВИдете.лъствуют истоЧЮООI, в IX-XI и XII-XfV вв. территория нынепmеrо
Ямболы:Iоrо района, I юторой опюситс• и территория античвоrd' rорода Кабиле, входнЛа в
пределы болrараого государства и была пограннчной областью. Исследования пок~ывают,
что следы посто11ВВой IЮНИ в период IX-X вв. существуют только за крепостнои стеной
римСiоrо лагер• и прилегаюшими ж ней жазарменными постройками. Под северной и
восточной стенами alПlfЧНoro rорода и военного лаrеря Кабиле пролеrало старое русло реки
Товзос (ныве Тунджа) и проходила дорога на Адрианополь, что пс1ШЮчает возможностъ
расположеНПJ1 средневекового поселения за чертой античноrо rорода. Едпнственно возмож­
ными дл11 заселени11 оставалпсь землп к югу от rорода и укрепленноrо посетса, но в наши дни
вет mп:anu да.нных об этом или же остапов какого бы то ви было культурноrо наслоения.
Поблизое111, над курrавом эллинпстической эпохи, раскрыты одвонефная церковь и
могильmп: с 15 погребенпями, датируемые по пнвентарю XI в. Найденные материалы
идентичны обнаруженным в Плпсже, Преславе, Девне, Разделне, Мадаре, Разграде п др., а
тап;е оnrрЬIТЫм на террптории СССР - на Дону и в Северном Прнчериоморье, и в Румынип.
Жилой П1Зртал XII-XIV вв. открыт в северо-восточном конце разрушенноrо военноrо
лаrеря на площади примерно 2000 м 2 • Сохранились фундаменты восьми жилых домов, причем
векоторые вмели_ более одиоrо поме~енпя. Судя по инвентарю и печам, обнаруженным в вих,
частъ помещенпи вмела чисто хозяиственное назначение.
Могилъmп поселения открыт в северо-западной части древнеrо военноrо у~с;репленноrо
посе.m:а. ~ыта 291 могила. Погребения совершены по ·христианскому · обряду с
ориентировкои востож-запад и датируются Xl-X[V вв.

СТТЕ MEDIEVALE ЕТ NECROPOLE AU-DESSUS DE LA VILLE

ANCIENNE DE CABYLE

N. Tancei•a- Vasi/ei•a

(Rcsume)
Lors des etudes archeologiques de СаЬ \' d \ .
caste! !'lilitaire de Cabyle, ont ete decouver/ J· ans. а part1e !~rtifiee nord-est, sur les ruines du
q1;10tid1enne et une necropo\e qui pennett t d es velst1ges de ~at1ments, plusieurs objets de \а vie
nccropo\e des IX<-XIV• s. en е par er de \а presence d'une cite medievale et d'une
. . Les sourocs des 1х•-х1• s. et des XII'-XIV' . .
~r~~/е~П!~~ dont fait partie Гancienne vil\e de c:ьy~~щgn~t 9u~ \е territoire de \'actue\Ie
oe\les d~rrier: ~ es !'lontren~ que pour \а periode IX'"-X•s р)а ena1t а l'Etat bul~are comme une
· ·· Т en~nte fon1fiee du camp rom · d ., .е~ seules traces de v1e duraЫes sont
nviere onsos (auJourd'h · т
\'ancienn ·u
. ащ et е ses baume t 5
w UDdJa) et \а route d'Edi .
·1· ·
n m11ta1res. L'ancien lit de !а
· . . .~ vi е et du camp militaire de с Ь 1• [ · m~ passaient sous les murai\Ies nord et est de
~~am~~e~~~ue~~~ors ~е !'espa~ de \а ~\Ie e~n~i~~ieui~~c~~rt 1~ poss~bili.te d'emplacement de \а
au-dessus d'un twn , ma1s ~. nos JOurs i\ ne reste aucun .si d es e.rres . ab1taЫes se situent au sud
avec 1s cntcrremen~I:: 1epoque hellenistique fut deco~~r~ stra~tiglii~ti<;m culturelle. А proximite, 127
ceux que \"on а decouven ~f.n,_un 1nventaire du XI•s Les m ~n7 е dS<; а Цnе nef et une necropo\e
а 1s1.a, Pres\av, Devnja R~eln ~еr:_щ ecouverts sont identiques а
' а, а ra, Razgrad etc., ainsi qu'a ceux
126
 № по Иэмсрекм.
Мартин м„11е
Жев11
\. Д"ЬJ(Jl[нна t n t
5. Дължина на череnната ОС11оаа 6 187
8. Ширина 4 3 180
101 3 98
9. Наll-малка лобна lllllpннa 6 щ
10. Hall-гoлiiмa лобна ширина 6 3 137
97 4 95
17. Височина от ба1ион 6 1IS
Височина от порион 5 4 110
20. 135
АНЕ НА СРЕДНОВЕКОВНИ Дмж1ша на основата на лицето
3 133

АНТ~~~;~i:нЧ:.s? .:1ir~ч~АДГРОБНА МОГИЛА

40 7 109 3
43. Горнолицсаа ширина 3 110
96 3 91
45 Скулова ширина s 107 3 103
Срсднолицсаа шири11а s
ОТ ЕЛИНИСТИЧЕСКА ТА ЕПОХА ПРИ КАБИЛЕ
4(j, 135 )
4 117
47. Височини 11а лицето 99 3 89
Горнолицсва височина )
48. 127 3 105
51 Орбитална ширина от максило- 4 77 3 63
Петър Боев, Славчо Чолаков фро1пале
5
51 а. Орбитална ширина от дакрио11 41 3 '40
)
52. Орбитална височина 4Q 3 37
Шнрина на носа
6 35 3
54. 32
54. Височина на носа
3 25 3 23
5 53 3 48
П и 8 хеологичното щюуч 11 ане 1111 трuк11йск11я мог11ле11 некропол на Кабиле през 1977 г. в 66. Бнгонална ширина
6
р р № у c·i рнзкрит 11 петrшдесет 01орич1111 погребения, извършени по 32. Челен ъгъл 111 4 92
6 80
насипа на мобгилай . В-ъз осн'оuа 11·1• ~югnсбаmшя обnяд гробнитеXIдарове
Xll ръководителят на 77. Нnзомаларсн ъrъл 3 82
11 3 144 3 138
християнски о ича ,, ,, 1 Zgm. Зиrомаксиларсн ъrьл
3 128
разкопките доцент Л. Гетов дат11р11 оторнчните погребения от - в. 2 72. Лицев ъгъл 3 129
3 82 3 85
днтропологичното нзследоuнс, 11рооеде110 по общопр11етнте методи , ~обхвана девет 73. Срсшюлицев ъп.л 3 86 3 88
74. Алвеоларен ъrъл
мъжки н шест женски скелета. Расовата шшпюстика за еоронеидната раса, неините типове и 4 78 3 71
FC. Дълбо•~ина на кучешката ямичха 5
варианти бе изоърше1ш 110 методиюпа 1111 П. Боев 3 , а за монголоидната раса и контактните 4.2 3 6,8
ра~:-ови пшоое - по съветските мепщи 4 • С оглед на по-пълното изясняване на картината на
бита н труда на изследваното 1шссле1111е бе проведено 11 11алеопатологично проучванеs. При
Табли11а 2
индивидуалния аналю на скслепшя материал са обобщени най-важните резултати от
метричното 11 морфологичното 11зследвш1е, позволяващи една биологична реконструкция на Индекси на черепите от cpeuжНfe1<1J1111u.ч 11екропо.1 при Kaбu.re
дадената п011улац11я (табл. 1--2).
А11тропо.10,·11чес1iа xapa1i/l/('flщ·111111ia 11а .11ъ.жют1е скеле11111. Повечето мъжки скелети са в
Мъ•с Жекw
добре запазено състояние. Особено добре са съхра11с1111 дългите кости на крайниците. Те са № по
Мuртин
И1щекси
n
масивни. с юразен релеф на залав111пе места 1ш мускулите и с подчертан робустицнтет.
Средният ръст при мъжката ссрня с 1.70м (с вариа1111011ен диапазон 1,66--1.84м). Той 8:1 Черепен 4 75,27 3 76.33
оповuря на к11тегорията „над срсл.сн". Височинио-дължинен от базион 3 72.50 3 73,78
17:1
Х11рапер110 за черс1111тс с. че 6ол1111111ството са мас11в1111, с изразен релеф, дълги, средно 17:8 Височинио-ширинсн от базион 4 96.67
58.25
3
3
96,73
61.38
широки и средно високи. Преоблал.:ша 1· дош1хокра11111пе черепи. Най-често срещаната черепна 20:1 Височинно-дължинен от порион 5
78,0J 3 80,44
форма е овоил.11а1а. Тилът 11редим1ю с нокрнвообразен или закръглен. Челата са средно 20:8 Височиино-ширннен от nорнон 6
4 67.00 J 69,68
Напречен фронто-паристален
широк.и. с добр.с l!'Jразен релеф (rлабсла - среде11 бал 3. надвежднн дъги - 1), метриометоп. 9:8
2 89.26 3 82.)8
Лицата са високи, срел.110 широки н 11111рок11. със сред110 голяма скулова ширина
47:45 Лицев
119.01 3 117,24
- 47:46 Маларен лицев
56,08 3 49,83
мезопро?о11, хаме11розо11, лептс11 11 ле111011розоп. Ор61пите са средно широки 11 средно високи 48:45 Горнолнцсв
3
76.15 J 70,84
мезоконх. Носовите кости са щ1е1111мно 11длъ611ап1. Носовият отвор в повечето случаи е с
)
·- 48:46 Маларен горноли11ев
К4.26 3 92.87
2
крушовиднu форма. със средна 011соч1111а н в111р1ша лепторин. антропина. Според лицевия 40:5 На изпъкналостта на лицето
5 82.R4 J 80,84
ъrъ11 всртнкuлния1 профил с ортогнат а по алвсо1 1 арния _ к 52:51 Орбитален
Орбип1.лен от дакрион
) 86,50 J 87,42
49,00
~~~:~(~1~i~11~3 ~~~~~=::~ ::~ с~1 сfещ;1т и, плитки: Формата :~ 0 ~:~:·11 лJр~~~~и~~б:~и;~~нс:
52:5la 3 45,89 J
54:55 Носов 115.88 3 115,93
5 91,91
силно изразена брадичка Пре~Gл·1~;~~я1~~а1~~кн долни челюсти са със средни размери, но със 3
61:60 Макснло-алвеоларен 90,78
4 28.89
63:62 Небцов 5 JOJJ J
А · • 11л.011тr1ата заханка 110.49
1m1pm111.10.'uч11a x11pa1il/l('{lllCllll/li."a на Жt'll 'li , _, · 64:63 Алвеоларен 111.78 3
преобладават заназени 1 с скслеп~. Костите 113 110 ~.. ~~и лети. И при женската серия .Cli.t 441:44 Назомаларен

релеф и 1юдчертш1 грщилитет. Р1.пы е 1 ~4 ( с 1кра1111ал111пе дялове са със слабо юразен

категория „среден". " м мrшимум - 1.52 ми максимум - 1,60 м), т. е. в на дължина. а основата на лицето е in.ca.
Ч ната основа е със сред размер схулови диаметри -
Черепите са грацнлнн. със СJ13бо llЗ ·1зе11 широки - евриметоп .. ерепи с малки ширини и средни ~~и средно висоl'и - Me'JOl'OHX.
мезокран. ортокра11, метj)11окрuн. ЧeJ1r;1 , рел~ф. л.ълr~t, срел.110 широки и средно високи - Лицата са с малки височин з~п Орбитите са средно широ ни средно висоl'И - мезории.
' И1ku111111o1c блаrодар11ост i1a ;щц Л Г 1 са слабо 1111кло11ен11 ..с изгладен релеф, средно еврипрозоп, евриен. ха~епро а ~творите са крушовилин. ~аrсиларюпе зъбни дъги е :;=;
"4втермал. . . с1ов за nрсдосrавс11ни llH за Носовите кости са гьр ати~чки са дълбоl'И. Формите и 1'~ и грациални. БраДИЧI1Пе са
' Алrrсссв. в. п„ г Ф . а~про~юлоп~чно проучване остеологиче11 антрошша. Кучешките ям :ти са къси. ниски. средно ~о~ среща и лабидонтна.
R., К. Saller. Lchrhш:h d . Дс(i, 11 Кр11м~ю1о1стр111. 111., l\IM: Л ·1с - .•
'Boev, Р. Die Raum~' Лn1t1ropolog1e, Stullgarl, 1'157 · Нссв. В. П. Остсометрнн М., 1966; Mi!rlin. елипсовидна. Долните че~.юс е п едимно псалидо~rrна~ показва последици по косrите от
Herku~f\Д~~~u~61~nina: S~~~~r l~~knnl1alh1n'CI und d~r O•tiigii1м:hen ln'Cll\·cl1 und dcrcn Вedeutung Гur dic
силно 11 зпъкнали. Захапка га ·чва~е. Изучаваната сери 8 до...-та тежка форма. Патологичните
Па 1еопато.юг11чно npo_i
11 от които са протеuи дистрофичен характер. По-важните
• Рох.~нн, Д. Г ;;;:•<>•111р1.>11о:ю1н1 <"ССР. 111 • 1\14~ разнообразни заболявания, ияко нчен или деrенеративно-
л01нн д!'С•нм, nюмА. 111. Л., 196S. 0 оттравмат
изменения са предимн следните:
128 палеопатологични находки са 129

КАБИЛЕ. ТОМ 2 17 Кабнле, то1о1 2

 келе-1 - _,_,. ~- · -~- · -,. Най-важно място всред
vnочица на женс1Сн с ат типа на ключицата. Kocrra учаваната серия кар заболяванията н
1. Фрактура на ляват:Ла възраст и засяга латериалнат(обрре 1) Травмата е протекла без ~~репи) и чрез кариесн:озната nоразеност е и~ата кухина заема зъбният кариес. При
Фрапурата е получена в мл ебелена във вертп1Сална посока . . я интензитет ( --:··.,_~.„прана чрез кариесната фреnеитиост (по
42
в обласпа на счупването е зад скелет 40-45-годишен (инв зъба иК интравнтално и 97 постмопр~~би). Про)"lени са 15 съзъбия с налични общо 269
особени усложнения. а т типа на дясна бедрена кост о;е~~~::Сшогич~о костта е с нормалн~ ариесният интензитет е 12 91 но загубени зъби.
кариозността - 10,33. Тези резулт~ти' кариесната фреквентност - 80 00 а индежсът на
.№ 15 ~· :1~:Ос:б;~~:~тизв:а. с ъгъл отв~~н (о%;,~~). 0 ·По всяка вероятност патологичното от нас популации от същата епоха1 с~ по-високи в сравнение с данннт~ о~ друrи проучени
- а и с резки и гладки очерта в анна детска възраст рахит. предвид, че в изследваната серия от к· б 0 получените различия са обясними като се има
структур на ~остта се дължи на прекаран Р№ ) в дорзалната третина на теменните и нт ензи тетът на кариозната поразен
а иле липс '
изменение ~ •n дишен (инв. - 157 • 2 4 ват инд11вид11 от детско-юношес1Сата възраст.
3 На МЪJКJ(И череп. 35__,-го ансве зално разположена лезия, с размери на среща рядко в rрупата адултус. Най-често~ постепенно нараства с възрастта. Кариесът се
к
ОСТ11 • в. ърХ)' сагиталния шев се наблюдава тр
ата и ламина
Р рна на костта. Леко скосените ръбове на
инте (\\„-~атурус). В старческа възраст (сеиилис) п разпространен в съзъбията от зрялата выраст
м · в ц ентъра на раната е засегн нанесен с остър предмет. 8 костната рана разрушаване. Кариесът засяга най-често r реобладават късните послед11ци от кариозното
с в резултат на удар,
лезията показват. че е получена тази на премоларите. Фронталните з б рупата на моларите и в значително по-малка степен
няма данни за оздравителен процес. че
п 45-50-годишен (инв. № 158). е деформиран, процес. Кариозните находки са локали~ и изключително рядко са засегнати от кариозния
4. Десният сисовиден израстъ:т.нhо r::
е~ната повърхност на израстъка компактата е повърхност. прани пред11мно в зъбните шийки и по дъвкателната
като в основата е силно прищипи ( 6 Р 3) Ренгенологично личи, че костните преградки Всички съзъбия са обложени със зъбен
разрушена и се виждат костните клетки иР-__ · плътнени. в случая се отнася до хронично
0
вестибуларната повърхност на зъб камък, наслоен както по лингвалната, така и по
на някои места са раз~ушени. а на :~я върrу компактата в предната част на основата на Расова типология с оглед 11а ет
ите.

протекъл мастоидит. които е дал пора азено в образуване на допълнителни отвори на р ед при расово-типологичния анализ
11оге11езиса 11а проуче11ата популация Проучена по първи
· европидната раса
израстъка. Възпалително ибзменение. изр се наблюдават и във фоса артmсуларнс от същата б . серията показва принадлежност към
воносяи съдове и в про ив в стената, _ със ела и монголоидни примеси. Характерното за епохата усилено движение на населението
жръ еминал и върху капитулум мандибуле, конто е скъсен и
страна. Възпалителният процес е пр между трите континента предИзвиква голямо смесване на расовите типове. Монголоидните
белези са слабо проявени при мъжки череп (инв. № 162) от погребение № 2, по-силно те са
стесн~н.Вторият и третият шиен прешлен от скелет на жена, около 50-годншна (инв. № 160), са проявени при мъжки череп (инв. № 165) от погребение № 11. Монголоидните примеси са
· б на дъгите и страничните израстъци (обр. 4а). Рентгенологично се доминиращи при мъжки череп с инв. № 168 (от погребение 14), който принадлежи към
сраснали в о ласпа ( б 4 б) п
наблюдава костен блок. като ставни повърхности не се различават о р. . о всяка туранската раса. Освен монголоидните примеси, които явно трябва да се отдадат на
вероятност наблюдаваните изменения се дължат на вродена малформация. прабългарски елементи, пъстротата на антропологичната картина се проявява и при
6. Стара фрактура в средата на дясна бедрена кост от мъжки скелет, 50-55-годишен типологичния анализ на европеидната раса. Основната раса е медитеранската (средиземно­
(инв. № 161). с добре образуван остеопериостален калус. Фрагментите са дислоцирани под морската), която е типична за най-старото население преди славяните - траките 8 • Дали обаче
ъгъл, със скъсяване на костта с около 0,70м (обр. 5). Рентгенологично, в областта на няма преселници и извън Балканския полуостров - басейна на Средиземноморието, засега не
фрn-турата, костната структура на места е силно уплътнена, а в други участъци се наблюдават може да се каже, защото и за него е типична медитеранската раса във всичките И варианти.
огнища на деструкция и фистулни ходове. Описаните изменения се дължат на травма, Наблюдаваните динарски и дИнароидни белези при черепите с инв. № 162, 163, 156 (обр. 10)
придру-АСена с хроничен възпалителен процес. Състоянието на бедрената кост показва, че в също са типични за нашите земи и конкретно за траките, но не е изключено да са донесени от
резултат на фрактурата функцията на десния крак е била силно нарушена. Настъпилата преселници от Мала Азия, където тези белези също се срещат. Местни и с много стар
инвалидност се дължи най-вероятно на ненавременно и неефикасно лечение. произход още преди траките са алпийските расови типове, чиито белези наблюдаваме при
7. По вътрешната повърхност на челната кост на мъжки череп, 45-50-rодишен (инв. черепи с инв. № \60, 161 и 166 (обр. 11, 12 и 13). Местни са и северните расови белези, които
№ 163), над орбитите се наблюдават костни уплътнения (обр. 6), причинени по всяка срещаме при череп с инв. № 170 (обр. 14) и особено при мъжки череп с инв. № 158 (обр. 15), с
вероятност от локално възпаление на дура матер. наличие на тип „Оберкасел". Такъв рядък примитивен расов тип е известен r:,o н~шите зем:
8. На лявата тибия на мъж, над 60 години (инв. № 165), на кондилус медиалис се оше от халколита - при скелетите от селищната могила при Русе . нтерес з
наблюдава голям остеофит, дължащ се на осификация на лиrаментум колатерале тибиале. естният вариант на медитеранС1Сата раса, изразен в строежа
антропологията представлява и м ни но със силно изпъкнали брадички.
9. При женски череп. 35-40-годишен, от погребение 12, прави впечатление голямата му на долните челюсти. Те и при двата пола са гра~ н~ичието му на едно място трябва да
тежина. несъответстваща на малките му размери. В разрез диплоето е силно стеснено, а на
Понеже такъв вариант не е известен в антропологу~лов'ия на микрорайона, породили се през
места липсва. В някои участъци външната повърхност на челната и теменните кости е грапава. се обясни с вариации, вследствие на местните
Рентrенологич~о се наблюдава силно уплътняване на черепните кости (обр. 7). Отнася се за течение на хилядолетията.
начален стадии на рядко заболяване - мраморна болест .
.№ 16 j~· По торакал_нитс и лумбалните прешлени на мъжки скелет, около 50-годишен (инв.
, Ct rенаолюдават
п-решленн.1 множество остеофити, достигащи на места до О 1о м (обр 8)
тела са деформир ф ' · ·
тораколумбалния оп~ел на ~н~ и с макабровидна орма. Патологичните изменения в
артроза. , гръ начния стъл са причинени от деформираща спондило-
11. По предните и странични повъ
на гръбначния стълб на мъж около яfхности на прешленните тела от гръдно-поясния дял
несиметрични остеофнти (обр, 9 а б) Н годи.ни (инв. № 168), се наблюдават неправилни и
прешленни тела. МеждупрешJ;ени:rе ;1 о~тм~ст;~ се н_аблюдава костна ;щкилоза между съседни
стави са деформирани и анкнлозира р Н ранства са запазени, но са силно стеснени. Малките
на прешлените са уплътнени (обр 9 вл) ид. 3 рет rенограма се вижда, че ставните повърхности
·
стави са силно у1шът11ени в CJIY
· ъгитс на 11решленит е в о б ластта на унковертебралните
· чая се отнася з;~ теж
спондилоза, довела до силно оrрани ка степен на хронично протичаща
гръбнач!lия стълб. чаване ШI полвижността на споменатия отдел на
Зь01ю-челюст11и пилеипшполо?u.ч. Изсле . .
челюстния ;шарат бе нроведено rю модифи два~е;о на патологичните изменения на зъбно­
цираната от нас методика на Шранц н Хусарь. д~проnолоrячии даsнв. - В: Пс:рВJО:.
о в Средяове~оаии:rr неqюпол.
Боев, П .• Н. Кондова. Сл. Чола~ .
• Schranz, D .• G. Huszar т. 2, 1983, 207-209.
Anlhropol. В: 52, А. 2, 141 154 . · Caries linding 0 h . 187
n pre ISlonc humaп dcntition Ггоm Hungary. Zschr. Г. Morch. u. • Boev, Р. Цит. GЧ., с. · 131
• Пак там. с. 57.
130
 Обр. 1. ЗаздраsJL13 фрактура Обр. 3. Хро1111чсн \Ш<:то111111т при черен 11а
'1ЪЖ, 35- -40 ГОД. Обр. 6. Коспш уnлът11сния по вътрешната
llORъpx11ocт fШ 'IСЛ1-ЩТi1 кост Щl МЪЖ'l:И череп
мпурус (45~50 г.)

Обр. , Рентгеногра.ча на 11яс1ы бедрена кост от скелет на \IЪЖ. 40 ~~5 год„ дъгообразно
извнта спсд прекаран рахнт

Обр. 7. Рентгсногра'ш на череп на ..:с1ш в Обр. 8. Голсчн остсофити на rръ,1нитС"

аду,1тус (35----40г.). със сн.1но уп.1ътнснне н:~ Т1pt::111_·1i:t11t о r t.:ll:l'.-н.: r на \п;м:, R \-tатурус

чсрспннтс костн прн '1ра\юрщ1 60.1.:ст 1)[) 55 ro.1.1

втор_и - и т-рсти шийни прешлени от ске."ет

го 1 0 ,.... " на жена, на около 50
, ., -,..:11пснограма на с~.шня с.1учай

Обр. 5а-Усло>Оlена фраnура

на д.сна беm-на
-.- кост от скелет
1З2 случай на мъж, 50-SSгод.; б-pctnтeнorna...a ""
 Обr 1-t Чcren на \IЪЖ. Cc8Cf"'H r·''''" TltП

• с:1И ПШ .• Qбср<ЗС4'.1~
ни ра.:ови ~.1

Обр.
1,_~ \f ьж:хи ч..:рс:n 1..-Ы: L:~Bt:p
135
114
 АНТРОПОЛUI ИЧt:Ll'<VL „._„,·-~--

ПОГРЕБЕНИЙ НА МОГИЛЬНОМ КУРГАНЕ

ЭЛЛИНИСТИЧЕСКОЙ ЭПОХИ у КАБИЛЕ

Петр Боt'6. Crat1чo Чо.1ш.:ов

(Резюме)

Проведено антропологическое и палеопатоло:ическое исследование средневекового

могильника на могильном кургане эллинистическои эnох11 у Кабиле, в раионе Ямбол~,
датируемого XI-XII вв. Подробно описываются последствия разноо~бразных заболевании,
некоторых проходивших в тяжелоii форме. Расовоптологическии анализ показывает БИОЛОГИЧНА РЕКОНСТРУКЦИЯ
принадлежность к европеоидной расе со слабыми монголоидными примесями. Наиболее
часто встречаются черты средиземноморской расы, но преимущественно смешанные с
НА СРЕДНОВЕКОВНОТО
динароидными расовыми типами. Встречаются также черты альпийской расы. Изучение НАСЕЛЕНИЕ ОТ КАБИЛЕ
расовых типов н их соотношения доказывает участие в этногенезе изучавшейся популяцнн
фракийuев, славян 11 протоболгар.
Славчо Чолаков, Нели Кондова, Петьр Боев

Комплексните проучвания на археологически обекти, разкриващи материалната и

EТUDE ANTHROPOLOGIQUE DES FUNERAILLES DU MOYEN AGE SUR духовната култура на населението от различни отминали епохи, имат за цел да дадат
LE TUMULUS DE L'EPOQUE HELLENISТIQUE А CABYLE представа за човека - съзидател на всички ценности, достигнали до нас преэ вековете. Така в
съвременната антропология се оформя тенденцията за цялостна биологична реконструкция на
древните популации. Тя дава възможност да се изяснят както физическият тип и етническият
Petar Вое1•. S/avco Colako1•
състав на населението, така и някои особености в демографските процеси, свързани с нивото
на цивилизацията и с :непосредствените условия на бит и труд. В този аспект са проведените
антропологични, расово-типолоrични, палеопатологични и палеодемографсхи изследвания на
(Resume) остеологичния материал от средновековния некропол, разкрит при проучванията на
тракийския град Кабиле 1 • Въз основа на гробните съоръжещ1я, погребалния ритуал и
\е twn~~sd~v~~~euh=\~~~~:~:~6io~opqu.e ~t p~le~pathologiq~e de \а песгоро\е medievale sur разнообразния инвентар некрополът е датиран от Xll-XIV в.
~ detailles ~ueПes de differentes malad1e~,d~~o~~ аmЬо\, dateed. du ~1·-XI1•s. L'etude decrit
L analyse ractale et typologique montre nes. se soпt eroulees sous une forme grave
~o~goloides. Les traits les рlш frequen~n~:ift~~n~n~ а \а race. е~гореl~е avec de faiЬles trai~ МАТЕРИАЛ И МЕТОДИКА
g~era\ comblnes а des types raciaux dinaroides е а ra~ mediterraneenne, mais ils sont en
L е~е des ~ raciaux et de leur corrf:Iation ~~~erencontre egalemeпt les traits de la race alpine.
partJctpent а \'ethпogeпese de la populatioп ~tud'.1ее.que les Тhraces, les Slaves et les Protobulgares Антропологичното изследване, което обхваща костните оста~S от 29~;о~~=~·~
проведено п1 о9 к:~дс~=~~ки(~~б~ет~дн;) В~еа~~~}:п~~~~~~:;rи;:г:оСТ:а0 ": извършена по
изчислени · • · и нейните типове и варианти 3 , и по съветс~rите
методиката на Боев - за европеидната рас~сови типове между европеидната и монголоид­
класификации - за различните контактни р та се ия са използвани средната аритметична и
ната раса4. При оценката на краниолоrична обе! анализ на морфологичните варианти в
нейните параметри, като е напl?.авен "~! дност С помощта на 1- критерий 3 е направен
пределите на серията с оглед на неин~т~~~ен.iа на сх~дство с друга средновеховна популация
междугрупов анализ за изясняван(е ннаселението от Пернишката крепостб).
от територията на страната НИ с

6 проведено прео~ J974--1980г. от доаент

1 ТеJ"'нното проучване ~а срсдно.,оек~~~=.:. ~~~~~а~~ ;.~~1 оги.о, Н. Танчева от ОИМ - Яwбол в д-р
л . Гетов от су .• К л. Охридски · L-Т.рфологим
н. с ..„л. Н
при БА · .
П Г Ф Дсбсц
S tlgart 1957; АлсЕссса, В. ·• · · ·
Сл. Чолаков от Института по мо hrbuch dcr An1hropalogte. В. 1, ru ' .
, Ма r 1i n R„ К. S а 11 е r. _Le В П. QcтeOwcтpllJI. М„ ~~- -· bcn lnsclwell und derCD Вcdeutung Гur dic
Краииомстрu. м„ 1964; Аленее;~, Balkanhalbiпsel uлd der iagaisc
' Bocv, Р. D1e Rasscn1ypc'; . Чебо~сароа. н. Н. Осноекые npllНIDIDbl
Hcrkunft ihr_:r ВevбlkcrunA: s~o~~~P.,noлorи• ссСР. м. H~~~.16, 19SI, 291-322; Гии3бу19~·1в.з~i~~.
• Деоец. Г. Ф. ал . • -Тр.Инст.Этногр.,А И э-тноrр., АНсссР.Т.16, •
антропологически.< v~ассификацин. Средней Д3ии. - Тр. нст.
современные антрополоrические тип,:;: статистика. С„ 1972. нeq>0no"1. AНJPODOЛOПl'IJlll даяюL - В; Первн!r.
136 ' Сспетлисв, Д. Мсд1ши~~ Чолаков. Средновековнюrг
• Боев, П„ Н. Кондова. .
Т. 2, 1983, 185--212. 137

18 КАБИЛЕ. ТОМ 2
 нтrополоrичнА XAt'A~ 1 .,,гr .......... . еднакво често се срещат форми~е-·е"' 0 "''""'· като и при мъжките и при женсппе черепи
А И ВЪТРЕШНОгРУПОВ АНАЛИЗ наблюдава при маларния гориоли вриен и леnтен. По-равномерно разпределение се
хемепрозоп (в 59% от жените и 57% ~е; и~декс (48:46). По-голямата част от черепите са
различна характеристика показва са мъжете) и лептопрозоп (съответно в 26% и 37%). По­
ясно изразен при посткраниалните
голямо вътрегрупово разнообразие мо лицеви:т индекс (47:45). При жените се наблюдава
Посткраниален скелет. П_?ловият д1::;;с: масивни. с груб релеф и подчертан хипереврипрозоп, 30% - еврипро ~ 00 \О Уо от черепите са съответно хиперлепто- и
скелети. Дългите кости на краиниците пр азвита мускулатура. При женските скелети мъжките преобладават лептопрозо зоп, 6 Уо - мезопрозоп и 24% - лептопрозоп. При
роб-vстицнтет • което свилетелства за добJ?_С Р
ни със слаоо изразен
релеф Ръстът изчислен по способа на
· · ( 27% 11 еврипрозопните _ 25%. nните черепи (в 44%) при честота на мезопрозопните -
костите на крайниците са грацил · е ен" _ при мъжете - 166 см с вариационен
Абсолютните стойности на основни
Манvврие, и при двата пола е в категория „ср fs6cм (мин 148см - макс. 165см). х •·~рактер~пиращи лицевия дял н а те височинни и ширинни измерения и индекси,
диап-азон от 154 до 180см). а при жените - добр~ пр~явена в метричните и скопични ·ит~и са разлнчията при широ
черепа, показват rолем
•. и вътрегрупови вариации.
О б
со ено
Краниу.w. Половата диференциация е също из азен леф в надочната и окuипиталната с
о-тесни гра~шщ~
чию1nте размери на лицеви
Спе иф . В
я дял. исочинните размери варират
белези на черепите. Мъжките черепи са масивн~р~uи~Нll cfc слабо изразен релеф. Черепният в п . · ц ични за серията от Кабиле са относително по-големите ширини в
cref\нa га част на лицето при женските черепи.
област. При жените черепите са сравн~:е~~рбрахикран.' като и при двата пола преобладават
индекс варира от хиперifлихок_ран д~ и мъжете варt1ациите на черепният индекс са от С оглед 11<1 целите на проучването - изясняване епюгенезиса на средновековната
популация от Кабиле. при вътрегруповия анализ бе акцентирано върху таксономично важните
мезокранните формн.мезоокрдаонка~ори ~ените той варира ('IT мезокран до хипербрахикран. белези - формата 11 размерите на орбитите, размерите на основата на носа, степента на
хипердолихокран до · 1 жените и
ф ормата на черепния сво
д в Hop "•ia вертикалис е преuимно пентагонондна пр 1 11зпъква11е на носовите кости. дълбочинан на кучешката ямичка 11 ъглите, определящи
. дб-о1Jютните стойности на черепните размери и при двата пола са средни. nрофш111ровката на ющето.
овална при мъжете. ~ · . „ (19°1.) ·· ри женските
Черепната дължина при мъжете е предимно „средна· и „голяма - .о . докато п В оформянето ш1 орбитите се наблюдав<~ голямо разнообразие. Макар че преобладават
черепи вариациите н<~ размера са при преобладаване на големите дължин11 (38°/~). От цялата ниските. ъгловите по форма орбити (в 30% при жените и в 29% от :-.1ъжете), при някои от
краниологична ..:ерия много. малка дължина бе измерена само при 1 е.;щн женски чере0п. черешпе (предим110 при мъжете) орбитите са високи и окръглени. което е х.<1рактерно за
Черепната ширина в 41 % при жените и~ 36% при мъжете е средна .. а в ~.1 Уо и съответно 34 Уо монголоидната раса. И при двата пола орбиппе са нред11щю със средш шир11на. 1ю често
от случаите е голя.'1.!а. Много малки стоиносп1 на черепната ширина бяха намерени само при сrещани са както \1алк1пе. така и голем1пе шириш~. По-голе\Ш са различията в стойностите
три женски и два мъжки черепа. Височинните черепни размери 11 при двата пола варир~т в по­ на орбиталната височина. Срещат се орбити както с много ~\1ш1к11 11 \t<~лки. така и ~големи
широки граници. Срещат се капо малки и средни. така и големи, 11 много големи стоиности. височин1111 раз:-.1ери. но с явно нреоб,1.~даване 11а средшпе сто111ю1:1·и. Голя\ю с разноооразието
При черепната височина от базион в мъжката серия преобладаващи са средните (44%) и на характеристиките на орбиталните индекси. изр<1зява;~111 съолюше11_1~ето ~ежду шнроч~н­
големите (24°0) размери. докато при жените най-често срещани са средните (32%) и малки шпе и височинни размери на орбюите. И ,1окато при 51роип;11111я 111щекс от \ыксило~ронпше
(29%) височина. Най-голям процент от наблюдаваните случаи (33%) за височината на и при двата пола преобладаваща е \tезоконхията (в )9% 11р11 жените 11 63°/~ прн м~жете). то
черепния свод при жените е голяма. докато при мъжете преобладаващи са средните (48%) и и орбиталния индекс от дакрион 11 11ри жените 11 нри \1ъжетс х<1меко11хията. :-1езо~о11хия.та. и
малки (20%) височини на свода. Височинно-дължинният индекс от базион (17: 1) има еднаква пр . . често с ешани. в раз:-~ери~е 11<1 носовия огвор се 1шблюд<1ват
характеристика при двата пола - ортогнат. но 11 хипс11кранията се среща често (съответно при
хипсиконхият.1 са еднак_в.о ~ош1 Докато при \tъжюпе череп11 в11со'11111<1та 11а носовия
.
съществени различия межд~ дват~ ' · _ . ав.~не на с С1\НИТС croйiюcтll. то при женските
30% от :1.1ъжките и 23% от женските черепи). По-различна е картината при височинно­
дъ_1жинния индекс от nорион (20:1)- докато при жените еднакво често (48%) се срещат орто­
отвор варира от малка до 1 оля~а. с .11 Р~~о:~~~о \IНОГО :.~~л~ 11 11 \ШЛКll, нка 11 големи 11 \11\ОГ?
черепи варшщшпе са по-силни. решат . (в 4 ~., от с~vчаите). Съществени с,1
и хипсикранните черепи. при мъжете преобладаваща е ортокранията (в 60% от случаите). При . с н·~ сре:ннпе ве .111ч11ш1 - ,. -1
големи височини. но пак с преве ' • .отвор 11р•1 1ван нола Док:~то нри .жеюпе
височинно-ширииния индекс от базион (17:8) вътрегруповият анализ показва големи · раз.,, 1 ери на 1юсовия • • ·
азличията при ширинните
р . в1111··т·1 ()Т шблюn:аваните случаи). I о при
вариации. Срешат се почти еднакво често както тапейнокранни. така и акрокранни форми, но "3\lepll (llpll ПО'IО
преобл·1даващи са средните pu .
u '
, вор11
•
Раз ·111чията в
,
раЗ\1t;р1пе
о
llu
и при двата пола преобладават метриокран1111те черепи (в 56% при жените и 54% при мъжете). ' -а тесюпе носови о · " . п 11
"-iъжетев най-голя:-.1 процент с . 1111 на стой1юсппе ~ш носовия 11ндекс. р
При _височинно-ширинния индекс от порион (20:8) и при двата пола еднакво често се срещат ~юсовия отвор проличава 11 при вътрегр1пов11я ана.т е нреоб:~ада~ыт високите и rec1111 носове.
тапеино- и "'1етриокранни черепи. Акрокранията е изключително рядко срещана (само при мъжките черепи в 51 о,;, носовият отвор е лепто~1~н1.-г~ ,·ямо ра1нообразие във фор\1а га на нос<.1.
два женски и един мъжки черепи). И при двата пола челата са средношироки, правоъгълни.
Носовнят индекс при женските череrн о:~~~:~ ср~~вни~е~1ю често 11 :1.1сзорин (в 31 % ) и ~а~~е~~::
Сп.~ре~ напречният фронто-париетален индекс и при мъжете, и при жените разпределението
меж~) метрио- и ~вриметопите е равномерно. Надочният релеф е средно и добре изразен при
мъжките черепи. а повечето женски черепи са със слабо развит релеф.
~с;~~~~~~~~~1~~1~вт ~;;о~тпс~:~?т~~~к~;е:;~~~~~1 ~а1~~1~;:е~~~~~1~р~=~~~ш;~Е~:~;~~:~~~~~~~
. Като цяло серията от К<~биле се отличава със средни размер11 на неврокраниума и може мъжките черепи с е;щак.ва пола е сре.1НО развит. ЕJо-разно.оора~~~ти (вФsf.i.). то при \1ъжете
да се определи като мезокран. ортокран, метриокран и метриометоп. Носовият w1111 и при двата - е·то се срещат вдлъонати носови к ~накво Офор:о.~янето на
череп~!еипврътрегруповия анализ на различните измерения и индекси на лицевия дял на кости. Докато при жените на11-~д~ъбнат11 и гърбати форми е rюч~~1::1ие бе·1~r При женските
ави впечатление по-голямата вариаб съотношението \1еЖдУ прави. :ъщо важен в таксоно:-.111ч1ю отн_ ите чере. пи. еднакво често
вариаuионен диапазон са лицевата и го илност на отделните белези. С най-широк - , вия отвор е с (?~"/) При :1.1ъжк
доr1н11я кран на носо оп~~нюпе фор\111 · ·0 • ·и н- 1.пичието на пре..lносни
(мярка 47) варира при мъжете от "'1Н рноли.~евата височина. Цялата височина на лицето · ~ . · щн са антр
•1ере1ш преооладава те фop\lll. так:~ и пре.
1носните ямичк · •
ваната nопу.~аuия.
с еми
гол ·
стойностите е почти равно~1 ерно _: 26~~0° ~1.1алка. !1_0 ~ного гол~.;-1а, като разпределението на срещшш са както антропинни голоиднн пр11\1еси в нроуч кости. От това се определя н
високи. При жените нреоблалдват срещ;олшы~ а_ са ни~к~, 3:> Уо са средно високи и 31 % са ямки показва юве1..'ТНll. ;.101~11чават раз:1.1ер1пе на носов~~~1чни индекси. Но докато п~
rорнолицевата височина и при дват<1 110 , 13 п ев~~сок~t1е ( 5 Уо) и н~1ските (36%) лица. При и11д11в11дуални вариации ~1~а~~;о11 на дакриал1111те г;у~:~ани в граниuите :о.~~ък - с~;д:ни
много ниски. така и много високи ли · Ш Р И"-!аТ средните Сli,ОИiюсти, но се срещат както големият вариационен анлпе1 и при двата пола са и с11мотич1111я и11.1екс наи·ЧС\.'ТО с ест~ии
го.1яма вариабилност Това е наи· ца. ироч~шните размери на лицето също се отличават с
п ... ·
ри мъжките черепи. честотата на
-ясно изразено при шир
. .
.
ината на средната част на лицето.
д:.1криалния l~Iд:;~в:~~ина среднит: с'ТОЙН~-Т\~.а~~:Т~рни ·за европе~:1~:~:~:С~~~„~~~огичен
еднакв· П много малките малки с голям с преоол голе\Ш сто11но1.-ти · ойносл1 на друг вшк _ 7- ) И при .Jll<iTa
а. ри жените преобладаваща е · • редни и големи размери е почти са големите ;"ног~ва r прн н11дивидуал11~~~я~о профилната линия (ъ~:ри~~ са големите
често срещани са и средните (31 % ) и :а~~~~~~т~ ~11р111.1а на средната част на лицето (38% ). но
fl
разлнчня се наолю: . на носовите кости " ~оля:.1. Но хара~rтерни за кости са добре
на лицето и при двата пола предимно се с е (-4 Уо) размери. ~ри ширинатq на горната част белег -- изпъкнал~с:: много малък до :-.1~~е~е. и при жените нос~::~~иголои:mи бе.тези.
~тори по честота са малките размери (пр1f 3~т) средните стоиности. Но докато при жен11те пола ъгълът вар.пра оказва. че "~ при :o.i който се отчита налf!чиет~ози. бедег варира силно,
;з~;лихарактеристики1е на скуловатu ши инао ~то при мъжете - са големите (при 29%). стойности. кое10 п ш1дни. Друг оелеr. по попv.1аuията от КаоилеJJJСИ така и много голе~~и
Р Р (съответно в 53% от женските и 5 Р1 01 • ри двата пола преобладаващи са средните профи:шрани - евро щката я:-.111чка. При щат 1 arro мн~го Ma.J( 43'olo) и дъ.лбо1СИте (2.610)
както много малки 1 0 от мъжките че ) е дълбочината на куче n.>ПИ ~rьдето се сре а ,•редно ДЪJ1ОО1tИТе
височинните и и малки, така и големи, и много г репи , но прн жените се срещат ~ жките че,..- • решани с ~
горно11ицевия ин~~~(~;-~~т)еи размери на лицето не о~~~з~~р:;.:щи.есСъотношенията меПжду осооено при мъ
стойности. При жените
предимно с 139
· при двата пола болшин твени различия. ри
138 ството от черепите се характеризират
 •!~„n „,...,.,..п. l..1jJn "11Р- a-r- ата при МЪЖl'ИТе черснn. U'IJ••··-t ··-r--··-.......„„n-
... • -

iroeтo обуславя известна сплеснатост на лиц 0 (назомаларен и зигомаксиларен), показват ~~~~~рафските ~~-;;~-;;;;~"пи МЪJКете е Поm";~IЩИ \Над .lU ГОДИНИ), при ЖОИТО процентното
ращи хоризонталната профилировJ(а на лкце;ата пола по-често срещани са много малките и възрастовия интервал О-~хазва, че в nопулаuи::.00~~тветно 4?.4% и 50,6%).Авалвзътиа
също выреrрупови разлн'lИЯ. маJ(ар че и п~~:п обладават черепи с добре профилиран лицев nопулацията дава показателят ГОдИни. Представа за абиле наи-висо~rа е смъртностrа във
ма.:1жите стоиности. Това показва. че в сери реф ка се наблюдава в горната част на ето показва че 0 - предстоящ . nродълЖИТелиостrа на живота в
зял. Известно отслабване на хорИ'!онталната про илиров олям назомаларен ъгъл) При ~g години. Х~ акт:а~ваната възраст е 47,98 -;:вот (eJ. За израсналите НндиВИди той е 25,98.
( ., .
лицето 15 ,. от женските и
17"/0 от мъжките черепи са с г
с ещат С голяма вариабилност
· ла При жен~те р и са различията Наблю дини. Максималната оча~.ваиа възраст е oiroлo
по · в адултус (20--4ого;) давани в демографските показатели на двата
-
зигомаксиларния ъгъл големи и много големи стоиности не се Р · ·
обености в строежа се отличават долните rюловина по-голям отколкото пр · относителната честота на смъртностrа
на размерите и със специфични за серията ос . - и мъжете е един път и
че.1 юсти. Ширинните долночелюстни размери варират в широки граници, но и при двата пола с~ъртност на жените в родоспособна въз в ~щия възрастов интервал. По-голямата
превес имат средните стойности. Изключение правят само женските черепи. които са с голяма отдава. на чести усложнения, настъпва раст (48 Уо от погребаните жени са под 45 год.) се
бигониална ширина. Височинните и дължинни ~азмери на долн.ата челюст също имат nотвърждение на това е находката от г 0~ по време на бременността и раждането. в
вътрегрупови вариации. но болшинството от стоиностите са в границите среден - голям. кости на погребаната млада жена се от/ и 75 от среднове~.овния некропол. Ме-мду тазовите
Релефът на долните челюсти е средно изразен. В серията преобладават средно масивните развитието на зъбните зародиши давiт ~етски скелет (обр. 1) Размерите на м:осткте, капо и
челюстн. Брадичката е средно изпъкнала. Прави впечатление, че и при двата пола често се последната фаза на вътреутробното си с~ование да се предположи, че детето е било в
срещат грац1L1ни до:1ни че:пости. със силно изпъкващи брадички. настъпили в края на бременноетта. развитие и смъртта е свързана с усложпеиия,
Ана..1 изът на рен·лтатите от вариационно-статистическата обработка на индивидуалните Демографският показател предсто
метрични и скопичиИ белези дава възмож1юст да се направи обобщена антропологична 20--40 години, е с две години' по-малъ:~тживот при жените във възрастовия интервал
характеристика иа средновековната популация от Кабиле. Мъжките черепи са масивни, с възраст при мъжете е 49 години а при . кол~~то този при мъжете. СреШ!ата очаквана
добре изразен релеф. Женските черепи се отличават със своя грацилитет и слабо изразен диаграмата за предстоящия жи~от (об ж~ни~ е години. Това се илюстрира най-добре от
ре.1еф. Черепните размери и при двата пола са предимно средни -- мезокран, ортокран.
кривите на мъжете и жените се к р. ). ра_ви впечатление. че след 40-годишна възраст
4 ръстосват и между 50 и 55 години жените им<~т 11редстоящ
метриокран и мстриометоп. В повечето случаи размерите на лицевия дял също са средни. живот с ·
години по-голям от този при с
мъжете. ъответно разпределението на относителната
d
Характеристиката на средните им стойности ги определя като ортогнат. мезопрозоп, мезен. честота н? смъртността~ ( ,) при мъжете показва по-високи стойности след 40-годишна
хамепрозоп. мезоконх и мезорин при жените и лепторин при мъжете. · възраст. като. достига. наи-1111сок връх между 50 и 55 rоД1111и (обр. 2). При жените кривата на
Вътрегруповият анализ обаче показва значителна вариабитюст на някои от основните относителната ~естота на смъртността показв<~ три върха -- между 25 и 30 години, между 40 и
черепни и .1ицеви _измерения и индекси. Освен големите колебания между минималните и 45 години и между 60 и 65 години. Наблюдаваните разлики в демографските показатели на
максималните стоиности на отделните измерения при част от тях стойностите на квадратното дв<1.та пола за възрастта между 20 и 40 години са често срещани при палеодемографските
отклонение са значително високи. Всичко 1 ова свидетелства за многообразието на проучвания 8 и са типични и за средновековното българско население 0 . Прави в11ечатле11ие, че
антроnологичните типове в популацията от Кабиле. докато при повечето средновековни популации съотношението между двата пола в старческа
Тези значителни вариаци~ вътре в популацията пречат при междугруповото сравняване възраст е в полза на мъжете 10 • то при популацията от Кабиле е обратното. Нарастването на
да се nроявят специфичните и черти. Средните аритметични на 23 метрични белега и 15 броя на жените с повишаване на възрастта е явление. което се наблюдава при съвременните
индекса ~а серията от Кабиле не пок<~зват значими различия от съответните измерения при демографски процеси 11 • Наблюдаваната голяма детска смърлюст. както и 110-високата
сре.~овек_овното население от Перник. Изnолзвайки метода /-критерий. доказваме съществе­ смъртност на жените във ферти"1на възраст са характерни за uялата епоха на средновековието.
н~ ра~-1 ики само в ширината на чер:па, в орбиталната височина. в черепния, орбиталния и Резултатите, получени от анализа на демографската стр~ктура fШ сред11овековната популация
:~;,::·1 ~~я :ин~~~с. чВесъшност. имаики пКредвил вътрегруповите колебания в стойностите от Кабиле, показват, че условията на бита и труда c<i ооус,1авяли едно срав11ително добро за
· · -• · · популацията от аб1ие се от~ичава с по г ' времето жизнено равнище на населението.

~;:~~т~~~~и :~;;~;:~' ч1~с;~с::ив ~~~1~1~ с ~1ю-те~1!11 лица.· МонгоЛоид~и~~я~;и~~с~~и~~~~~· с~

са прибавени КЪ" мс"и. . . РУ 1 от населението, в Кабиле са по-слабо проявени и
.„ " 1сранска 1а p<ica 101што в Пе · · · -
расови тиrюве и с прими1 нвен с1 роеж ;1~ че сник .1 е са съчетани наи-чеt:то със северни ПАЛЕОПАТОЛОГИЯ
rюпу:1<1ция от Кабиле преоб ·1а "aU"l х·' . ~епин:. сичко това показва, че при изследваната
· " u
монго.1оидни1е е;rсменти са донесени сам
uр<!КТСрtште З<! траКИТ' ·
.б . i: антропологични типове, а начина на живот и хранене на средновеков1юто население от
о о1 пра ългарите. без по-късни примеси. Допълнителни сведения за ю ите 01 р<1з;ш•нш патологични процеси и
Кабиле ни дават проучването на послед ~ ана 1tалеопатолоrичното проучване ни дава
травматични увреждания по костите. От др~га Р .' · стта на протичане на някои от тези
представа за честотата. разп р
остранеността и теже
ПАЛЕОДЕМОГРАФИЯ - есто срещаните патологични находхи са
популация наи-ч бе
заболявания. При проучваната костно-ставния апарат (в 26%). о динени под
Jа,.1д· ~ . дегенеративно-д11строфичните пораж:_ния на стота са дегенеративните nроцеси, засягащи
. . се дооие 1111.юстна 11ре.1става за .. .. . С наи-голяма че
б~о.юг ~чюп;~ реконс rрукцня обхващ<1 ;1шв?1 ~ l~i.t средновековното 11аселе11ие от Кабиле общото название остеоартроз~. б П и 15% от проучените посткраниални аелети
~~~,~~_~а·10~1щ ич11и проб:н:ми. Ашл1пъ·1 JJa ~ем~~111·~~~1_~е1_0 11а някои палеодемогр<1фски ~ костно-ставttия апарат на rръоначиня ~ ~поi.лt1лози и сnондилоартрози. Морфологичната
. жнщ; i да се Lъ.1и за со1tиi.t!IНО·11ко11о~~ич. _Р• -~ с~н rе процеси и тех11ите особеностн дават се наблюд<1ват следи от хр~нично п!~:ее:ня - от малки. с размер няколко мм шиn~~
някои от r1ричи11итс -ia смър·1 ra и ia . . ~ск~10 LЪстоя1111е JJa изследваната лопула .. карпш·1 ~юкюва разнообр<1зн11 нз. ~ ' о~) и !1.ЮСТОВидни вкостявания между
' 0311 ( оор. .., а. · а прешлените. оттолхото
С груктура 'а на rюпу ~а1111я . ниво го 11а 11ив111111зшшята. ция. за големи клюновндни ;)кз~ст-снлно засегнати обикновено са телата "леките и средно TCJl:J(HTe
лемог рафски rюкюате .111 . " . 1а е щ1ределе11а 110 пол IJ по . . прешленни тела (обр. ." о стави. В поnулацията преобладав;~ анхилозираща спондило­
демографските явлен~я -~а or:ie.'111111c възрастов11 грv1111'. Като ~ъзр<~сr и са изчислени осем изр<1стъuите, носещи малкитефузна деформираща и същевремен а дифузна спондилоартроза.
предс-rоящ живот и оч· са .иию:J"Jвани нока1атеmпе· опю ОL1юв11и кри1ерии за оценка 11<1 ф орми Крайни ~:тад1111 н<1 ди случаи се наблюдава сенилн
. .
Палсол
емогра
. фс. аква11а выр<1с·1.
кият анали1 11а . '
с1пет1а честота на смъртността. ·
<1ртроза не с<1 намерени.
в единични

ос1анки т 297 погребения Н·. ср1:л1ювсков11ото насе~ени К·

14 голи11и (обр 1) т
· · е са 11<1 б - 1о
·
<1и-гол11ма част от r~огреб· · е от <~биле обхваща костните
<1111пе и1щиви
.
"· - 1c#rong von Maмhc:Jm
_ Vogelstand und die meтowi~t~Ьcn
м с r; <1 с 5 с u. Sur la durce de Ь. vм: dc
инфа11с 1(до7 rоди11и) и 14.7% рои 9 (или 36.7%). От тях 85 30 ди. е на деца на възраст до . fi „k.sche .,..vo ~- 1 43· Nok rasov. 0 . . .
• Riising. F. Die .г~ .t"on Hamburg, 1975.4
1 ·-z1 18 1974. 149--158. 11НЭ
Чеrиринадесет от по1·рсбани1. (н4ъ~.~1ора детска вирастова груп·: ~о сфи във възрастова групi.t G.:mыn.:ngruppen Europas: Dis~~ 1R ~i« дnthropolog. Ко ·;..р..фаи .JiUIHИ эа населсюкrо на срс.1НОIСКО
1: . • •) t:a в ю1ющсска възраст ( 1S<1 :1~1 авс 11 - до 14 години). qu elqucs populations ;inciennc"> • ~л чо.~а1ов. па.1 <0дсмо .Ю-3'
- год~шн). Сто седе:1.щесет
• Кондова. Н .. П. Боев.дИБАН. 2. 1987. 27-34. Н Л Боеа. С,1. Чолаrоа. Цит. ~~.. -
Бьлr<1рих. -- Интердисu. нзслед:·kеri Цнт. СlоЧ.; Кондова. .. .
, Ac>adi. G .. J. Nemc•lцri. IQ Acs;idi G .• J. Nem•• с" 1974 JI0--341.
ll1s1or) of hum.an П 1 1 Демогр~фиJI на Б,,_оrари•. ·• ' 141
'~ span and n10r1.ali1•.. В d
140 , u ч•csl. дk„d. kiado. 1970.
 едиаквu и->v..,.,пп „ „V ••r-- ••V бърэотu р<Uнитие на хариоэния процес в
при ~юято морфолоmчните изменения са лацня измененията обИ1Сновено са локализираим rолям е процентът (43, 78) на услоЖеният &амВЛllJiата реэисrеитвост ва зъбните тыави. Мвоrо
ставките повърхности. При проучвапатач::7стълб (обр. 6), където намираме и по-тежхо тъкани - грануломатозни и кис:rозни а от хариозното разрушаване в подлежащите на зъба
в торако-лумбалния отдел на гръбна 7 Единични находки на срастване на съседни случаите отворени и букално и орали nезии. Кистите са с различна големина, в няхои от
протеклите анкилозиращи форми (обрЙна~~ част на гръбнака. Прави впечатление, че при кистозна лезия, обхващаща корените н~·т ~и череп на мъж (в матурус) се наблюдава голяма
прешленни тела се наблюдават и в ши ничняте спондилози и спондилоартрози са два пъти пробив в максиларния синус. При един !л ~едни зъба (горните десни премолари и молар) с
средновековното население от Каб 11ле хро е Обикновено патологичните изменения 2 см и неправилна сферична форма учаи (жена, 55--60 год.) се откри rиc:ra с диаметър
по-често срещани при мъжете отколкото прим:~Н:~з· астовата група матурус (4~ год.), носната кухина. Специфична за ~ре~~~:орена както ВСС:7ибуларно и палатинално, така и в
започват около 40 години и засягафт прел: пораже:ия на гръбначния стълб могат да се израсналите индиви 1щ кариозната п _ековиото население на Кабиле особенност е, че при
поради което дегенеративно-ди~~о и~~~~логично стареене на костно-ставния апарат. Повечето от съзъбията са обложоразенос:r е 11 о-често срещана (в 55%) при мъжете.
разглеждат като проява на ускор р'и остеоартрозите стоят дегенеративно-дистрофичните повърхност на долните фронтални . е~и ~ зъбен камък, наслоен предимно по лингвалиата
На второ място по честота п ви на к айниuите (в 12% от изследваните случаи). азrюложението на зъбите Н· б 1 ~ и. ядко срещано явление са аномалиите в броя и
Р б · а людават се с<1мо ед~1нични 1шхо1tк11 от ретинирани (О 30%) и
поражения на големите и тма:::.fа~~~елни м~рфологичпи изменения - уплътняване на 0
псрсистирали ( .
1601
10) зъ и. В три ~··11учая (при мъжки черепи) се откр11ват артро111и измене1111я
·
Обикновеноб се нса:~~~:1и екзостози и изглаждане на ставните повърхности. С по-голяма в темпоrо-ма~щибул?рната става. Един женски черен (50 55 год.) е \.'ЪС заздравяла фрактура
~~~~~;ес~ъо~:~~ават артрозите 11 а коляюtата става (обр. 8). Наблюдаваните патологични на тялото на 11отшта челюст. Зарастването е с рюмеt1ва11с 11а фрагмс1пите, което с
изменения на костно-ставния апарат на крайниците са протекли обикновено в лека или средно пр11чиня11ало нзвсспш смущения пр11 дъвктелния акт. Г1р11 черен 11<1 мъж в м1ш1t<1 выраст
тежка форма. Само в три случая (на жени, една от които в млада възраст) се наблюдават (около 3 5 гол.) се наблюдава 11осече110 11аранява11е в областп1 ш1 дсс11ия мшщибуларе 11 ъгъл.
сраствания на кости от ходилото (анкилоза между талус и калканеус) (обр. 9). Костната лезия е без следи от оздравителен процес и яв1ю 1юлучещ1 11с11uсредстве1ю нреди
Следи от възпалителни процеси се срещат сравнително -рядко в проучваната серия от смъртта. Интерес 11редставлява един случай (при мъж. 40 45 гол.) със сил110 11тrр11ва11е на
Кабиле. Като проява на ограничен възпалителен процес от специфичен причинител е случаят фронтuлните зъби. надвишаващо 11еколкократ110 cre11c1пu щ1 изтрно<111е на остu11ш11пс зъби от
на хроничен туберкулозен сrюндилит при скелет на млада жена (25-30 год.). Хронично съзъбието. Това необичайно силно абра"Jио 1ш r1редните "Jъбн се дължн 110-вснка вероятност 11а
протеклият туберкулозен процес е довел до образуването на костен блок между последните някаква професионална манипулация или 11р11в11чка (11рн обущар. ссл;шр. шивач 11 нр.)
четири гръдни прешлени. Анкилоз1tрали са както телата, така и малките стави ( обр. \О а, 6).
Като проява на хроничен възпалителен процес трябва да се отбележат и последиците от
остеомиелит при бедрена кост на мъж в матурус (около 50 год.). На повърхността на костта се РЛСОВО-ТИПОЛОГИЧНА ХЛРЛКТЕРИСПIКЛ
наблюдават отвори с неправилна форма и множество фистулни ходове (обр. 11).
Възпалителен процес като усложнение след счупване се наблюдава при дясната ключица на Расовата типология на средновековното население нu Кuбнле се "'рак 1сри1ирu с голямо
жена в зряла възраст (обр. 12). р<1знообр<1зие. Кuто цяло попул:.щнята е метисш1 \lежду ев~о11еи1111;~_1а 11 м~•11rо;rо11::1шт~ раса.
Трета голяма група патологични находки са последиците от различни травми. При Обобщените данни от расово-гиnологичпия аналю rюказва1. •1с liJ "" 01 :•сrх;тне с.1.п~~~гелн
средновеков1юто население от k:абиле с много голяма честота се отличават травматичните . .- ~и расови типове При около 36% or •1сре11иrе се 11;ю,1ю,1uв.н. и1р•вс1111 11
поражения на черепа (69% от всички травматични находки). Болшинството от травматичните ЧИС ГО еврОПСИДf
11,1 ' С· И ГрН ЧC""ll<I ll"''(>fi;iJ;ld!lil 1 •1ср·1н1е на
р:вли•mu степен. :-.юнrолоидни примеси. а\Ю пр ,. '.'.. .. бе
увреждания са 11мпресиошш фрактури на черепните кости от тъп предмет. Две от счупванията д на п оценпюто сьо г11оше11ие \feж.1v pd 1,rнчни 1с р<1с{>DИ лnи
са на носовите кости. Два от случаите (при мъже) са посечни наранявания на черепа от остър \ЮНГОJJОИдmпа раса .. 11_али1ъ ~е на ~в опеи.~на r<1 pac<i. П ы:rро rа r~ на рас!>8!>· 111Гю:юr ичт11 а
~редмет (обр. 1~). От травмите на 11осткраниалния скелет най-често срещани са фрактурите на rюказва яве11 превес на оелези Р , го·rя, 1 ~ p·iiiюoбp 1-111 „ or p<Jco1111 rинонс и
01 чко от 1шличието 11;1 - · •· ' - · •
костите на крш1111щ1пе. ребрата и ключиците. С изключение на двете посечни увреждания картина се о б ус1швя преди 8 _ • • . '<J бe-ie·1t1 ге lli.I \lc; 111 rcpa11c1ra r.1 /среди·и:м110-
всички 1равмап1ч1111 поражения носят следи от оздравителен процес. Болшинството от вар11а11ти 1ш европеидната раса. ПреооладавJШИ rcp<1lll; 1 н·нip<1 111 вapи.i1ir11 fraб-1. 51. Гра11и:111и
фрактурите са 1юдравсш1 без значително разместване на фрагментите, с добре образуван :.юрск<1та) р<1са (в 39% ). предснвеt1а пре,lИ0\ 11111° 1с1 -··eiiи ,·е „ 0 к.; r0 ы .\tъже re са 1ара1rтср11и rro-
()(.'Теопериостал~н калус 11 11с са нарушавали обичайната функция. Това показва че пр
-
\lедrперански oe_;re-iи
, ~
се нао;1ю..
"'UBa Г Г JaBll
' -р . ~ 1.1„ 11 ;.i· ·•.11111 an.·>J
' - 151. \filk<Jp че 8
rJ р; 1 .:-а ioop.
~ 14) Ч -
повечето случаи е оказвана навременна 11 ефикасна лечебна помощ. ' и грубите фор\Ш (оор. · есто с·рещ·11111
_'
С<! И OC:.IC:JI • · ,..
бе ie·Jiнe 11 а \te:1нrep.1t1C>;HJ r~ca (оор. о)
- (' Я
с~ю
. От в.1орич111пе костни 11зме11е1111я особен 1штерес представляват случаите на остеопо оза 1ювечето от с11vч<1нте те са npи:..ieceiiи къ.~~. ( · - 1i) Спс:нифи'l1ы ы и 1c:1c,111J11(>fO 11асс:1е11ие
~ " .гена. север
, 1 rия расов с гво,1- -оор. ~ва· r1i.r11 rt•'-'"o:ro при .чъжките - ч~,....r1и в
на горната орбитална стеш~ (пет при деца, две при жени и един при мъж) Тов р . 113pa·Je1111 са oeJ1e"JH
„. . ,. , .
•1-- •
да се приеме като костна реакция прн анемии от азли . а с~ояние може особеност е ~ШiJИЧИето 11<1 се11ерн
, и р.~сов11 oe,re-111 ·
- , . . 1,.., 1 ючи г~.н•<• 11ис>11S11 . Щ)(НJСJIГ 1!а r )
р ·бнrс
·
първ11чните вродени хемол~tтични анемии. · Р чен произход, наи-вероятно с срав11ею1е с женските:. т б 3 ·ш се 01ое,1е:.1<и
ря в •
·
·г) IЯ\1 11r1нte111 l•'•<>.10 , •I се с,-.·•
111 - т oc·1C"Jиre 11:.1
, .
Богап 11 р:шюобразна картина показва палеопатол нротоевро11е11дш1 бе;1е111. В срав11и1с:.11ю .~~;~'г; r1,)11~_ы11ия с: н.1;111•1исrо ft;i ·111dчнтел110 rо.1ям
челюсщии апарат при средновековната поп ·ла ия' огичното проучване на зъбно­ .. Х· . - "р110 "Ja 1пс:1е.JВµ
а·1111111скиrа риса., .ipaкr.
· . . . . -г, 11:i ра1,1нч11и re тнло11е н
~ .... 111пкrо,н'-чс:-.ft.;Jн,'
че.~1юсп1ан 1што;юг11и обхваща 98 детски съзъ~и ц .., 0; Кабиле. Проучването на зъбно­ -
11ронент на контактни pucollll
. лшо11е ооразуван ·
ГJK<I. и ,н \1с:т11сJ1111ята
н~н.на н мо11rолои.111ата
cвpuric. · сыll~твсио э11аче11не
жени. 83 ш1 мъже н 38 на нодрастващн) с 4"167я с \_g_ зъба (табл. 3) и 205 съзъбия (84 на \lt::.Jl.I)

Осиов1юто 1аболи 11аие, обект на палеоо ~ постоянни зъба (табл. 4). ВJриан п1 ни европеидни r:.t r 3 с";е~ню 11 а ко11т;1ктни r~ Р 3 '') 811 rнr~~:o~roвнoro насе:rенне o·r
Чес-тотата на кар11оз11ата поразеност п и п ; ~:ологичес1юто изследване, е зъбният кариес. pac:J (обр. 11\). И~уч;111;111сто и:. инте npoб:1C\lll- 'Н<i_и-честд nрн" .]~тср;111сrата раса (обр. 19).
интезитег (поразеност по зъби) кариесиrта: у аното население е изразена чрез кариесния 11р11 решавинеrо н:.~ спю~енеrич ·а 11 11 \1 с:сс:ни кы1 ОС;lе"JИГС 1101 ":нн 8 r ов тнп н затова се
кариоз1юстта. Те съответно ~ 10, 92, 64, З~~в;н~:ост (поразеност по съзъбия) и индекса на К;1611:1е .\1ОllГО.1ОИ:1н1пс ~е;~~з~т~ 11 : може дu с~ onpc.ic-1н ~~:аанс ~у rrре;lсrааителн 11<t

стоАвостw,nоnучеиипри nалеостоматологнчн ' . Тези резултати съвпадат със средните Но в \t1JО"J11нство го о 1 ~-·~ ;1 13 рсзу:пат "" оио.юrн~но 0· 11а .-онта~пнитс расоаи тилове
земи от епохата на сы1шнското С""днове~овот?, nрnоучване на населението по българските говори общо за хибридна ' о:\ dca /обр 20\. Прuуч":н~1.1 свроnси..11111Тс. без .1а с я.а..1ицс
поразеност се по 118 .~ • не -. свро11еи ·1нат:.1 1J \ЮН/
_ о.юи.:~н_ Р ... сн.,1но прн'-1.:сен 11 ~ ---с ""'" с ре-эу.тта1 на
ъ6 ква още при млечните зъб .ри населението от Кабиле Jсариозната rюказви че монго.юиднн
те oc:лe"lll <-~ _
. Това nоказы. че с.
"'l.lссвансто
.„~ra crpaJJЗ' '- От pacollO-
q ·•- • •-

съзб на кариесннкт инт-ензитет е 2,65 а кари" в ранната детс.:а възраст. Общо при млечните . \IOHГ0.1011,lC
. . . н ком11.:1с1>с.„ . H'IBЪll прс:.1С. 1 мтс: на. на...- о6· aaUIJf
Ollpe;tClC:H u·-..,..~uиc or l(.JOl«ЛC RJIC ,1а,за
? -

зъ и карнесниит интснзите • • сената фре~:вентнос _ Ч 49 · . е.: з;.~почнu.с 1 ковнотй ..--"""'

групата на l1ОJ1.раства т llара~тва с възрастта. К:арнсхни т - · · При постоянните 11родъ;1жите:1.:н проц ' . че: при срс:.1н<>ВС lf'fJf)Пe ааршнтн на Ж;1J1"Т-,-
......,.исхата и

върхова точка в з R~~.ге. з11ач11телно се увеличават в м11· .находки се наблюдават още в rи11олопJчню1 <~нилиз стоtва 111.:11<>. п""'д1:та.всни or pui.1 - йТ J'Olff'1IТНJIТC paco!IR талоttе. нэ.А-
жорс1111 (повече отр 'О"' и възрас1 (матурус). Прави вnе~. ада възраст (аду.пl)•с) и достиг:н - „.г~ е ·1c\1e1rr11.., npиt'JoL-ТI
с.: яв11в;11 тракиис~rn .~ · · .
,,... и~ се дoir.aua
~
кармозиито:: 43 зъба· 8 г• ~т кариоз11ите зъби сз .:орени)ат.1 ение наличието на голям брой ~Ъ.:IГit"'·кoru
дИH<tpt:Ki.LI;\ раса. п рао r-
Р)Пвта адултус почти една трета. ~~ то. още в млада възраст. От
" ч O.llkoa.t. 1 n. Б <- -.56 '•) са kореии . Това поrазва
~
срсдноеsоакото~~„-- '-'са.Н.Кон:~.оаа П&...
В Тчжо..,, 19SS. ·'7'· -'74-no 6.._"•J"C1'•1~ \Смм ·Ma~"°-'Юrll'UOI .uиик..,
·. . .,__.„ от 11 •11roe· Dal
зuu.~ ---·-----
~llUl.7ПllП't '1&6oJl8NК8.8 на
~Ollrpcc 11О tlnopll.8 11& """ДJWlllLll та.
•} Ьuс:мП .. Н
б1.-'triiip.:к-11-rc ll:WIL
· 142
llilCJUП"ePllRCПI и монголоИДЯR примеси представя славяните, но вече смесени с прабългари Й
'1а:ТО - мe.zorrepaвeпt С 11(0ВГ0Л0НДНИ. ПAJUS~n~·~ ··- r-- -

Таблица 3
от с[Ид,_
1 Мц.щ,,
трап.

• • • „ -r---_. 11>6
u
~lrO.НIUI NelrfIOnO.< от к~

= "'= „ = ~
„
- ....., „„„ „ "'=„.., ""'о ":i; „
i!
"'=
~
Про)"11111И11ЯТ8 на средвоваовввк неqюпол от Кабвле по-.:азва, че в района на "'~ ~= "'=
:i;
:i;
~
= "u
„:z:=
о м с.
Юrоиэто'IВа Българц през периода XII-XIV в. вече са оформени расовите типове t; :: с.
а "' ! :z: ~ " ~ " ~~
хараrrерви за сьвременвото население на страната ни. Тркбва да се подчертае, че ~ "' .zс~
~о
„ ~"
"'"' " ";:; „;; = z.., „ ш§ ""
~~
:i; о
с."'
м,...
'"'
о
;j "'„ ~~ "i! .8
„ - [6. = z~ ~~
етноrевезиса на проучваната популация главно учаспrе е взел трапliспят етнос, при по-слабо ~ Е- с. ~ о с.
z о
="'
& " ~ а. "'t; 5„ Е:
:::
il:,j "=
„"' 05
присьствие на славJПКD и прабълrарс.к:и елементи. Палеодемоrрафс-.:ото и палеопатоло­
Lt1 ::.:: "'
"'= i:: а ::i
ua с. „О
=„ u"' а3
"' ":t :.: " д~ :.:" :s:~ ":tu
о
'5~
o:IO
~~ g.K о:= ~ „!ё
rичното изследване по-.:азват един сравввтеJШо добър за времето си жизнен уровен на
Инфасl 75 1009 153 0.08 14
°' °' = :>:-е-
~=
<о:
с.

населението. Инфансll 23 273 26 4 18

0.26 5 3 14 1 1162 1162 1.78 18.67 0.33 86.83
7
Таблица 1
Общо 98 1282 179 0.12 19 7 7
1
1
16
34
10
24
-1 299
1461
299
1461
5.86 43.48 2.55 91.30
2.65 24.49 0.65 87.74
Из.wеfИни.• на череnШ111! от срl!дновековни.• нскропо.< от KaбUAi!

Процс11т110 сьот1шше11ие 11а белtзите т

№ по мъже жени ua раз.1ич11ите раси при Че{И аблкца 5
пите от сред11овеков11и.ч нtкропол от Ka6u.re
Мартин n min max j; и n min max х а
жени
Р<1совн белези мъже общо
1. 56 175 202 184.55 5.59 42 161 188 175.81 6.18
J 14 I03.38 4.78 32 90 I08 96.94 4.01 n •.·
5. 42 96 •о л
/о n %
8. 56 131 157 142.70 5.54 44 122 149 137.43 5.69 Протоевропеидни
9. 55 87 IОЗ 97.45 3.90 48 88 102 94.04 2.96 n ротомсдитер<1нски 3 2.00 3 1.16
10. 54 106 123 115.67 4.14 45 98 125 110.95 5.36 3 2.78 6 4.00 9 3.49
Мсднтср<1нски 20
17. 44 128 146 136.02 4.72 34 122 144 130.21 5.76 18.52 30 20.00 50 19.38
Грацнлни мсдитсрански 26
20. 54 106 122 114.22 3.56 41 99 119 110.73 4.84 24.01 15 10.00 41 15.89
Дина реки 1О 9.26
40. 40 90 108 99.08 5.50 31 84 102 91.84 4.57 16 10.67 26 10.08
Алпийски 8 7.41 10
77. 48 129 150 J 38.50 • 5.22 39 131 146 138.69 5.09 6.67 18 6.98
Северни 13 12.04 25 16.67 38
Zgm. 44 120 134 125.14 3.74 41 119 136 127.12 4.44 14.73
Европендни неопределени 2 2.78 3 4.00 5 1.94
45. 45 120 148 134.07 4.90 40 113 140 124.67 5.82 Общо европеиднн 82 75.93 108 72.00 190 73.64
46. 49 82 109 95.69 6.07 41 84 104 92.98 4.27 Монголоидни 26 24 07 42 28.00 68 26.36
47. 41 107 136 119.00 6.69 32 95 122 107.91 5.79
48. 46 63 83 .70.76 4.24 44 56 75 65.69 4.22
51. 51 38 46 41.59 1.84 48 38 44 40.12 1.57
51а_ 51. 36 43 38.80 1.58 49 34 41 37.58 1.51
52 51 29 37 33.45 2.17 48 28 36 32.35
54. 50 2.20
21 28 24.52 1.60 46 20 30 23.96 1.85
55. 49 48 58 52.40 2.52 47 44
65. 57 49.45 3.03
35 107 131 122.63 5.94 30 104 129
66. 43 116.40 6.44
91 115 103.72 5.45 35 82 104 94.89
Fc. 51 2.5 9 5.35
5.46 1.47 47 3 7 5.14 1.14
79. 39 113 132 121.79 4.61 34 J 15 140 127.88 5.92
75,' 35 16 45 28.28 6.46 24 14 31 23.79 4.49

т а б лица 2
Ипдекси иа че
репите от сред1wве1..·ов11ия некропо ·r от ~
FGаии.1е
·
№№ по
мъже ·-
Мартин
жени
n min max х а
п min max х
8: 1 а
56 68.95 84.36
17: 1 44 77.43 3.47
66.83 81.00 4' 69.83 86.31 78.18
17 :8 44 73.67 3.26 34 3.63
83.44 104.48 95.19 67.95 83.14 74.08
20: 1 54 56.93 4.39 34 83.89 3.36
20:8 6648 61.81 2.50 107.52 95.13 5.24
54 72.24 87.79 40 56.35
9:8 80.09 3.12 69.19 62.94 2.62
54 63.70 78.62 41 75.00
Zgm:77 43 68.52 3.18 92.62 80.47 4.04
80.69 98.53 43 63.01 72.95
40:5 39 86.79 9054 4.09 38 68.56 2.24
47:45 103.51 95.86 84.35 99.24 91.76
37 80.29 100.ОО
4.33 31 85.29 3.43
47:46 39 108.91 89.09 4.45 109.68 95.42 4.54
48 :45 136.96 124.64 30 74.44 96.06
40 45.98 61.03 6.56 31 87.15 5.56
48:46 44 52.89 103.12 130.95 116.41 7.07
65.05 82.93 3.11 36 45.38
52: 51 51 65.91 73.92 4.68 60.34 52.58 3.96
52: 51а 9231 &0.51 39 62.10 83.33
51 70.73 94 74 5.14 48 70.78 5.13
54: 55 49 &6.26 5.34 70.00 92.10 80.71 5.40
66 '9 38.18 53.12 48 76.31
37 96.~7 46.~8 3.58 97.30 86.01 5.64
DS :49а 119.79 107.07 46 39.62
42 39.13 6.55 61.22 48.72 4.32
SS:57 43 6591 53.32 32 88.89 112.90
45. 8 28.57 84.21 6.04 42 100.68 5.50
45 &5.71 56.SO 10.51 33.33 64.28 49.09 7.70
10076 94.04 42 15.38
3.59 66.67 42.80 10.68
39 85.61 97.79 145
90.38 3.52
144
19 Кабн.1е. том 2
1'еС11) - l\lедитерански С М0НГОЛ0НД1fИ, llOJIП~"••~ r-- - - .- •
Nt.IОП'ерансхи и монголоидни примеси представя славяните, но вече смесени с праб'ЪЛГари и
••-

СтоматоАогuчен ст
<иnус На череnuт,, т •блица З
тражи. от срtд11оа
1- МАtЧНu 2'6 tкosнwi нtкроnоА от Ко6шt
„ • • „„ „ „ ~ u

„"' „,., 'С

~
„ = '8 \:! „ „„
Проучваии~rта иа средиове1:овню1 неqюпол от Кабиле по1:аэва, че в района на
'С u

Юrоиэточна България, през периода XII-XIV в. вече са оформени расовите типове

С>
~ ":r„= ""
~~
~
"„ "„
~ ~ =
Q,
"'
~
„
~„
9 i ~ а~
ti
„с ~
;\ s= „
вl н„ 1[„~ !!„"u!i:~
хараперни за сьвремеявото населеиие иа страната ни. Тр11бва да се подчертае, че ~ "'"'
~~ "'' J! ~ ~1:!
= „" " „ ,.,= ~„ ~~
н
13
~ t' ~ ..,= ~
е~
С> о
етвоn:незиса на проучваната популаци» rлавно участие е взел траПIЙс1:и11Т етнос, при по-слабо ~ е-
Q, .~ \О
~
о u о=
" ~~
„„
о Q,
~с
" \J u :.:~
:х:
~ :а
l.Q
присъствие на слав.1всu и прабъ.лrарса:и елементи. Палеодемоrрафс1:ото и палеопатоло­ t: с ui:i
~i :2!i ~! :s: = ~!!
Q,

rичното изследване показват един сравнително добър за времето си жизнен уровен на

Инф:~сl 75 1009 153 0.08 14
t::( :.:" ~
Ji Q,

населението. Инфансll 23 27J 26 4

0.26 5 3 18 14 1 1162 1162
Общо 98 1282 7 1.78 18.67 0.33 86.83
Таблица 1
179 0.12 19 7 7
1
1
16
34
1О
24
-1 299 299
1461 1461
5.86 43.48 2.55 91.JO
2.65 24.49 0.65 87.74
Нз.ЧtfН'НILЧ "а чrpmumr от rрl'дшюr1шf/11u.ч 11скро110А от Ка6иАе

.№ no М'Ь111С жени llpoцt"nmnn пrопшошt'llЩ! „0 6crt1ume

, ua рuз ru11 ишпе риси при черrпитr от
Тоб.11
Н Uа.
5
rpff.lщнrrJCcнmu.ч щ•кроnо.1 от Kaбw.w
Мартин n min mnx i n min max i
" " Расови бс.11с 1 и
:O.CltИ
Ml.•C
1.
5.
8.
56
42
56
175
96
131
202
114
157
184.55
103.38
142.70
5.59
4.78
5.54
42
32
44
161

122
90
188
J08
149
175.81
96.94
137.43
6.18
4.01
5.69 П ротосвропеи11ни
n "" n . .„ n
общо

.,„.
9. 55 87 103 97.45 3.'JO 48 88 102 94.04 2.96 J 2.00
Протоме11итсра11ски 3 1.16
10. 54 106 123 115.67 4.14 45 98 125 110.95 5.36 J 2.?М 6 41)()
17. 44 128 146 136.Q2 Мсл11тсра11ски 20 9 .1.49
4.72 34 122 144 130.21 5.76 1~.52 30 20 00
Гра11ил11н мслитсрански 50 19.JB
20. 54 106 122 114.22 3.56 41 99 119 1 J0.73 4.84 26 24.07 15 10.00 41
40. Д11нарски 10 15.89
40 90 108 99.08 5.50 31 84 102 91.84 4.57 9.26 16 1067 26 10.08
77. 48 129 150 138.50 • Ллпийск11 8 7.41
5.22 39 131 146 138.69 5.09 10 6.67 IK 6.98
Zgm. 44 120 134 Ш.14 3.74 41 Ccucp1111 13 Ш14 25 16 67
119 136 127.12 4.44 JH 14.73
45. 45 120 148 134.07 4.90 40 Европенднн неопределени 2 2. 78 .1 НЮ 5
113 140 124.67 5.82 1.94
46. 49 82 109 95.69 6.07 41 84 Общо свропси11ни 82 7.19.1 108 П()(I 19(1 73.64
104 92.98 4.27
47. 41 !07 136 119.00 6.69 32 Мu11голон111111 26 24 07 42 2~ 00 6~ 26.36
48. 95 122 107.91 5.79
46 63 83 .70.76 4.24 44 56
51. 51 75 65.69 4.22
38 46 41.59 1.84 48 38
51а. 51. 44 40.12 1.57
36 43 38.80 1.58 49 34
52. 51 29 41 37.58 1.51
37 3145 2.17 48 28 36
54. 50 21 28 32.35 2.20
24.52 1.60 46 20 30 23.96
55. 49 48 58 52.40 1.85
65. 2.52 47 44 57 49.45
35 !07 131 122.63 3.03
66. 5.94 30 104 129 116.40
43 91 115 IОЗ.72 5.45 6.44
Fc. 51 35 82 104 94.89 5.35
~.s 9 5.46 1.47
79. 39 47 3 7 5.14
113 132 121 79 4.61 1.14
75,. 35 16 34 115 140 127.88 5.92
45 28.28 6.46 24 14 31 23.79 4.49

lfnc'k-1ir:cu 1ш ч l'f'<~nimi(· Таблиuа 2

от cpeiJ1ювt'J..'OilH .
и.ч щ~,.,.ропо.r от А.~аб1цс
№№ по
мъже
Мартин '
:жени
n min max i.
8: 1 56 68.95 " n min max i
17: 1
17 :8
44 66.Ю
84.36
81.00
77.4.1
73.67
.1.47 42 69.Ю 86.31
"
44 83.44 104.48 3.26 34 78.18 3.63
20: 1 95.19 Ы.95 SJ14
54 56.93 6648 4.39 34 74.08 3.36
20 :8 S4 61.81 2.50 83.89 !07.52
72.24 N?.N 4() 95.13 5.24
9:8 54 80.09 3.12 56.35 69.19
63.70 1SЫ 41 75.00 62.94 2.61
Zgm:77 43 68.52 3.18 9262 80.47
40: 5 80.69 98.SJ 43 HOI 4.04
39 8/\.79 90 .Ч 4.09 72..95 68.56
47: 45 .17 IOJSI 95.8~
.1~
84.35 2.24
80.29 100.ОО 4.3J .11 99.2.4 91.76 J.43
47 :46 39 89.()9 85.29 1U9.b8
48 :45 108.91 136.% 4.45 .10 95.42 4.54
40 45.98 1241>4 65(> 74.44 96.06
48 :46 Ы,03
52.8'1 .1\ 103.12 87.15 5.56
.\4 Ь5.05 .1.11 130.95
52: 51 82.'IJ 7.1.92 ..111 4538 116.41 7.07
51 65.91 4ЬS 60.:.Ч
52: 51а 92 ч !\051 39 52.58 3.96
51 7013 5.14 62..10 83.JJ
S4: 55 49 ~74
86 26 48 70.00 70.78 5.13
ЖIS s.112 5.4 9210 80 71
66:9 37 ~28 48 7/1.31 5.40
%ю .158 97.30
os :491 4' 39.IJ
119.N I07.Ll7 411 .1'1.62 86.01 5.64
SS: 57 М91 6.55 61 ..21 4К72 4.J2
43 28.57 5312 Ь.04
-'2 SS.89 112.90
45 :8 45 8421 56~ 42 100.68 5.50
К5.71 100.76 !051 JJ.JJ Ь4.28
~-С\4 42 15.38 49.09 7.70
:1.59 39 66.(,7 4280 10.68
85.61 97.79
144 90.38 3.5~ 145

19 Кiiби_1„. то" :
i

Таблица 4
Cmoмamo~-to._-.uцeu статус „а 1 1ереп11те от сред11оt1еков11ил иекроnол от Кабиле

о""'
t:;
"'
=
\О

а"'
„"'
\О

"'
„;z;=
"'=
~::!
>-"
~~
=
:с
~ ::!
>-"
~~
„
„"~
о

...=
м

"'
\О

"'
"'
а. о;:
~ .§.
"=
~
=
11. Постоятт зьби

а.~
„
~
о
\О

fi! ~
i!
„..."'
„"'
о

...„=
=
"„
\О

„„
м

...=
„=
"о
\О
"„ ~
\О

м
=
8....
"'
::!
о

„ ... "~~ t;
=
=
!J
":;:z
м
"„
"'\О
z
~м
l.sе: ~~ 18
8
13
... z
~
,,
§1
о
g_ :s: ;;: о

„==~ "„
о "
:s: \О
~8
~ f. "'
о '"'
о
Е \О t-
~~ "
\О = "8 8.....
\О ~ s. "! :s:
&с. о :;! : "... ..,„ :s: ""'
"! ::! 15 ~
~~ g.& gj s.а
~ е- с::
а.
u:> м= ~ ~ <" t: ~ ui:1 r::t :.: :.:" u ... с...." :.: :s:~ r::t~ :.: z :s: O.u
""" :.:-е- <ct
Инфас 11 - 23 241 - 19 0.39 - 4 - - - 4 з - - 260 260 1.66 13.04 0.22 92.69
Ювснис 15 395 - 25 0.93 0.17 0.23 4 4 3 - - 420 420 1.01 20.00 0.20 94.О~
Адултус
Jj 16 415 12 85 1.50 2.03 2.00 5 5 6 10 26 8 10 512 500 6.27 50.00 3.13
(', (
22 562 42 92 1.48 2.00 1.75 4 з 6 4 17 9 6 83.IX
1 696
'' 55
654 3.02 40.91 1.24 85.9:
Матурус 13 1286 254 218 1.76 3.08 3.33 28 28 33 113 202 50 91 7 1758 1504 15.71 90.91 14.28 85.S
'1'·,1 46 998 198 276 1.70 2.82 3.26 28 24 31 62 145 38 46 6 1472 1274 14.53 82.61 12.00 78.З.
Сснилис JJ 12 162 188 34 1.79 3.33 4.00 3 2 1 20 26 10 16 - 384 196 16.05 83.33 13.37
1)()
16 208 246 58 82.6
1' 1.94 3.44 3.91 6 6 3 27 42 11 19 2 512 266 20.19 68.75 13.88 78.2
Общо 205 4267 940 807 1.50 2.31 82 68 80 236 466 132 188
2.52 1.6 6014 5074 10.92 64.39 7.03 84.О

~
'?
:-
.с
ц
~
Q
~
!\
g;
1!
~
~
g
~
§

~
 обrно
--- м1.жс
MCIHt
- - - \.IJ,ЖI,;

/"'\ 1~ ~
/ \
1 \ i
/ '
//'-.....·.~„/
/ \
\
1111-
i

/! \ \ " ~~ ~
1' L._
1 i/ \ \ / \
1

i
1111-
/ .... · i1 "!-.., \
1 \ .:; / \
\... ~ .;::-.' ._.... 1~
! \
. ' /
'~
\
L
111
1
1' .'!1
,,
/

ЦI 111
- 111

111 1·; ,,,

11 '11 '11 111
"'
 .щ~
--- мъже
-общо
-·- же11и

lfl- l --- мъже

/ .... ~~
- •
l-
1
1 \
/ \ i'
1 " / \ 301-
i !,.. ...... ~/ \
;1 \ \ /\
i,1
.
\\ \ .,.../
/-....· 11 .....
.~/
111-
1 \\.
-~ 15
/

/
- - - - 1 - - .[__ ___ j 111 ~.._·-·--.
_111 .Jtl t->11 711 \ '-=--.: ......
"
Обр. 2_ .1иагра"а на относитс.~ната честота 113 смъртността nри срс;11ювсков11;па попу.1а1111я от Кабилс
5 "' '
'---...~.
~-·
-- - L___ L_____.__ __
c.---~--~--~--L _ _ J __ _ J ____ l ___ L _L _[ _
11 111 ~11 .Jll )11 i'll
~-"

Обр. 3. Диаграма на пролъ.~жнтслността на пре„1стояшия жнвот при срсдновеховнат<t популация от КабиJ1с

4. Го:1с.=ми К:Jювови
• дни остеuфн111 •ш nрсшлен11нте тела
J41s
Обr . . •1 1'М1tраша
Т1.·жt.:О1 фoJl\lil 11.1.\c11t1 · ,1 ,·мба.111а
.
,:п1н~;~н:11па

111 f ·,Г1l'P"\ !•111.'!1 • 1'11/I :11 J',I

 O(i n_ 1'\
i-·
Пе>ссчноо1'1.1ас1
""fJ"HЯ чъ >Нн чсрс11
наBi.lHC
в .1яс11ата Чt?ЛIIO-TC~iCHHa

152
 СРЕДНЕвЁко~о\...гl\.J\)1 t>Еконструкция
О НАСЕЛЕНИЯ КАБИЛЕ

С. Чолаков, Н. Кондова, П. Боев

(Резюме)

Биолоrическим путем произведена

восточной Болrари11 Объектом и реконструкция средневековой популяции из Юго-
· сследования являлис
.
средневекового могильника (Xll-XIV . ь остатки костен из 297 norpe бе нии v v

фр акнйскоrо города Кабиле · Пр именялисьвв.), раскрытого

метричесю~й
при археолоrических раскопках
nалеодемоrрафический и пал v • скопическии,
v
расово-типолоrическии,
· v

еопатолоrическии анализы. Обилие и хорошая сохранность

Обр. 18. Мык1ш череп. Д11иаро·мст1тсранск11 расов тип със слаб11 ~юиго.1011тш nр11мсс11
костноrо материала позволяют получить достоверное представление как о демоrрафической
с1пуании в ту Jпоху, так и о распространении и частоте рида заболеваний деrенеративно­
лис:рофическоrо и воспалительноrо хuрактера. Истолковываются причины смерти в
соо гвс1 с rвии с демографическ~м11 11 папеопатологическими дu1111ыми. Подробно прослежи­
ваются частые в исследовавшеися серии травматические rюврсждсния и болезни зубочелюст­
ноrо uппарата. На основе резупьтатов метр11ческоrо и 01111сателыюrо анализов черепов и
посткр~шиальных скелетов проведена уrпубленная расово-ти110Jюrи•1ескня дш1п1остика в целях
выяснения онтогенеза изучаемоrо населения. Исполыовались вариацио1111ый аналю. внутри­
rрупповой анализ отдельных про:-..1еров и индексов черевов и межrрупповое сравнение
методом Т-критерия. Доказан преобладающий европеоидный характер. представленный в
основном средиземноморскими расовыми тиrшми с •1ертам11 север1юrо расовоrо ствола с
монrолоидными примесями. На основании лих да1111ых J\СJшется закл~очение. что в
:пноrенезе средневековоrо населения К<1611ле rлавную роль играл фракийский Jтнос с
участием славян и протоболrар. без более поздних мо11rоло11д11ых nримсссй.

F.ECONSTПUTION BIOLOGIQUE DE LA POPULЛ TION MEDIEV ALE DE CABYLE

Sl. Colako1". N. Konclova. Р. Вое1·

1Rcsumi:1
. .. . d-Est а i:ti: i:tudii:e par la voie de la rccons.tit.~tion
La popu\~tion med1evale е~ Bulgaпe du ~~s de 297 runi:railles d'une ni:croi~ole' med~eval~
Ьio\ogiqt1e. L 'etude а pour obJet \~s reste~ .· 1 "i( ues de la \'ille thracc Cabylc. Nou_s a"lions
(Xll,,::__XIV< s.) decouverte \or~ ~es toui_lles iar~~eo r~~i<~le„ iypologiquc. pa1Codemogra~hщ1;1e et
Обр. 19. Женски череп. Мстпср:шск11 IYtcnn
• 11 ш proci:de u une aш.1.lyse metпque. d~c?P ql 'r bon i:iat de conseГ\'atioп permelle~t d avo•~.uпe
pa\eopatlюlogique. Le ~rап~ пo~~~grao~f~u:~e l"i:poque. de la ditTusion ct dtJ:t~~equ:nfuit ~~~
с моиго.1онл11и npiiмecи

idee uuthentiqu~ de !а s1t~a11~:m ct;i:gi:ni:r~tivo-distrophique et inl13~mato1r~iques et pali:opatholo-

serie de n:ialad1es а ~a_ractelг: mort cont"oгmi:ment aux. donnees emfg:~e etudii:e aussi bien que
iпterpri:шtюn des causesd?e ·11es \е· sions traumatiques frequentdes da?s la1· t' de l'analy' se mi:trique е!
·
giques. Ell.е а su rvi:cu
, .en . eta1 . · ..sur la base ...
deпtaire et max11\a1r~ e1aЬliа "un diagnos!IC
esnsresu . „ d".1
appro1_0'!'
les malad1es de 1 ~~pp~re1ld . ·quelettes post-cra~1ens. nous alo. etudiee. Nous avoпs pr~cde а
desi:rirtive des cranes ~t ~' _s li uer 1·e1hпo2enese de la popu a11on variations sur les mesuratюns et
racial et typok~giq~~ •_111n. d.J.e~~e ~nalyse;). 1·in~erieur des gr_ouf;~ ~~s d'apres la mi:thode du criter_e Т.
U n~....·111·1\\·se
• ~· de'- \,1п.111оn,,
_ . · .· „11 ·;1. une с ompJra1son
· . entre les р
· gпt; essent1e . 11 е menl par des types
· rac1aux
s 1
\es inJices des с~апеs.' a_i~->~ ч redominaпt europeen represe ~ - uelques iгaits '"!10.'!'gol1ens. ur. ~
-... L"i:tude u prouve 1е LJГд_tcr~ _Р. du tronc rac1al du nord е1. а\~':~ population med1evale de Cabyle
~---~ ........ -...
m~diterraneeпs u\·ec Jes indl1Le' n ··impose que 1·erhпoge_nese i:de Sla\·es et de Protobulgares. sans
· . 1·• ·onc u:.1u ' . - la presence
base de ces duпnee> .. " ~ .• : 1·eiJ1nie 1hrace a\ei.:
1. - ргюпtа1rс u
uccorde uпе Р ;.iLe. · и 11епс · · ·urs·· ·
mi:lang.:s rnLюgo 1iens

155

Ко1па~rси расо
154 в пш "сжду ,..онrоло -
идНiiта и евооп1.111u·а,...
 ..... ~··- ---- -----
-·-„ии„ v • инда t'lanorb . • -- · uuu...., ииии1п намерените в 1'.аDиле от римса
живот на мощна растителност по б anus corneus3 • Обилните подпочвени води са давали
по-горе, е била от лонгозен тип (=вете на реката. Тази растителност, капо се спомена и
проникване на слънчевите лъчи по вни rори с мноrо висока плътност на склона, слабо
влажност на въздуха). Harope r;ьраду. многобройните увивни растения-лиани и висока
растителност е отстъпвала м;сто м по-високите части на Зайчи връх, влаrолюбивата
непосредствено под скалистия връ на по-1:ухолюбнва. Припечните, отцедливи склонове
костенурки, rущерн н други влечуr~ ":с:ълма са били благоприятен биотоп за сухоземни
хълма изглежда са били много · пак лишените от дървесна растителност места по
ч асти , където е бил акрополът · Вограничени н разположени само в най-високите му скалисти
нсоката лесистост и вл б
пна с друга. Индикатор з . ажността на климата са или свързани
е„ ( а лесистост и влажност на климата се явява често срещания в
ФАУНАТА НА КАБИЛЕ античността ~за разлика от днешно време) в околностите на Кабиле градински охлюв (Helix
(1 хил. пр. н. е. - VI век от н. е.) pomatia). Наи-характерни за по-отдалечените от брега на реката по-високи околности на
античния град гори са били дъбовите (Quercus sp.). Вековните дъбови гори предоставяли
ПО ОСТАНКИ ОТ ДИВИ И ДОМАШНИ ЖИВОТНИ богата хранителна база и убежище на многобройните стада благородни елени (Cervus
elaphus), сърни (Capгeolus capreolus), диви свине (Sus scrofa) и много други животни, за които
съдим по останките от кости, зъби, рога и т. н.
Георги Рибаров Регионът, в който попада Кабнле, още в античността, а и но-рано е бил под силното
влияние на средиземноморския клима·r4. От началото на I хил. нр. н. е. до края на римската
епоха, тук са били широко разпространени топлолюбиви източномедитерански и понтийски
Изследването на животинските останки, намерени при археологическите разкопки на фаунистични елементи, между които еле11 ло11атар (Dama dama), чакал (Caпis aureus),
античния град Кабиле, носи важна информация в няколко направления. От една страна, колхидски фазан (Phasianus celchicus) и др. По-късно. вероятно r1рез средновековието. еленът
остеологическите проучвания изясняват мястото на дивите и на домашните животни в бита на лопатар изчезва като автохтонен вид по нашите земи'. На то3и етм1 от остсологи•шите
обитателите на Кабиле. От друга, много от животинските останки говорят за търговските и изследвания все още не можем да кажем със сигурност, дали от няколко хиляди годи11и
друrи връзки на тогавашното население със съседни или по-далечни региони. Не по-малко климатът в околностите на Кабиле е бил rюстояшю срав1штел110 топъл и с rюдчсрпшо
значими са данните, конто получаваме за животинския свят, растителната покривка, среNпемноморско влияние. или (в слу•~ай. че бъдат уста1ювс1111 стуле11олюбиви животински
ландшафта и дори климата, съпътстващи в миналото жителите на Кабиле. Остеологическите видове, шшри"1ер хермелин - Mustela erminea)'' в оnре,1\ел.еш~ 11ериоди ~а настъпвали
изследвания ю1 животинския костен материал, намерен при археологическите разкопки, имат застудявания. предизвикващи миграции на животински вид~вс fШ .се~ср. и 11_а юг.
голямо практическо значение и за разкриване нрнчнннте за изчезването и намаляването на Досега откритите оставки от живопш ~ Кабнлс се на rнр.1 r от 11.1ч,1ло го ш1 1 хнл. нр. н. е ..
броя на редица животински видове в днешно време. И накрая тези изследвания могат да еливистическата римската и рашювюантииската е1юха. .
подпомогнат решаването ш.1 въпроси, свързани с аклиматизирането и реаклиматизирането в Най-много 'данни за фауната на Кабиле прс1 1 хил. пр. н. е. J\Оссга •1ер11им от останкИ'I~,
наши дни на редица животински видове, разпространени в миналото като автохтонни на Кабиле
11'1 )'1йчн връх' и ·3апад1шта креrюстна
намерени при разк~пките на светилището ъжения на г ',щ;1". И1перес r1редста1111япа аналюы
(естествено разпространени) или нови за нашите земи.
Досега с<1 рюкопш111 едва около 5% от цялата площ на археологическия обект, но вече
стеш1 - едно от наи-рашште защитни съор . кропо1ш iia
КабиJ1с, юrю11>11ана кuто снстилище
на намерените животински кости в сграда оПr u е с p·i·J"epн 4 ОО х 1 ЗО м. Неговият
стана възмож1ю да се даде представа за фауната на античния град и дори да се направят някои ~ вия) 0~1еще1111ето ' ··• · ·' ·
(място на определени култови. деист . ·в сс~естве~~ата скална иаса. в това 1юмсщс11ис са
предварителни изводи. Все пак на този етап на изследване не е възможно да се установи югозападен ъгъл е оформен като ниша и с <hp'H меfПИ от силно 1штроше11и г11ине11и
пълният видов състав 1111то на дивите. вито на домашните животни, както и да бъдат решени ~ ~ вотивски кости раз~1есен v ' , ('.гра, дата ·
намерени голям орои жи · 0 кр'IЯ на елинистическата епоха.
цялостно и п1.лно редица въпроси, отнасящи се до мястото и значението на отделните
животински видове в бита 1~а то1-.шаш11ото население. Ежегодно броят на животинските
съдове, датирани от началото 11а 1 :и~~п~. 1
разкр11в01нето на която е извършен
1~ ~:
Р
·i. В~лков, е разрушена т<~ка. че стените са
видове. установен в земните пластове 1ш Кабиле, се увеличава с няколко. Продължаващите падtшли върху кера:..шчните и костните ост~::~",;.1 животю1скнте кости от това rюме111с11ие и
п?°учвания па фау11па на анп1ч1111я град ще изяснят още редица въпроси, свързани с Следвайки стратигр<1фското разnр.еделе ·ол~•1ество и сы.,""Тояние, бе 1ш11равена слею~ат<~
~ивотновъдст~о~о, 1юв<1, ра1пространс1шсто и значението на отделните животински видове. а1шлиз11райк11 тяхнпа вид о
ва принадлежност, к • . !l' та т е в началото
от фvнкциониране на crp.i, '1 • · ·
_ко въз ос~о~а ~ш. в_и.1~вня н количествен състав на дивата фауна на Кабиле изградим картина в вай-ранния 11ериод 1 0 често •t<~сти от тялото на
набпр~tродната среда около <11п11ч1111я гр<1д, тя би изглеждала приблизител1ю така: река Тунджа приблизителна картина. . - гн11ята Кибела са били rюднасяни п - . . eпius) лива гъска
е като дар на оо ryp (Bos taurus pnm1g · ·
н;~ 1 хнл. пр. н. „ - , я благороден елен. сърна. ·шлс11 (атлас) от черен пор
~з~:Н~аз~~:и;:л1~~~~-~~~~к~1 ~1 пълноводщ~. ра~ливаща се през дъждовните сезони. Честите диви животни -- ,щва евин ~te е и н.~:.~ереш1ят nърв 11 шиен rip~ че нреди ,1а бъде поставен
запазените J\O днес на ~яко11 мест~1р~~о;~~;с и Dуиш влаго~юбива растiпелност, подобна на (Anser. sp. ). От съшото в~~-ната повърхност на r1решлсна, r1~:::.~а.око;10 ripaтa) ка го муска.
се е срещал бобърът (Castor liher)1 ко1д~-~о ~ю?ечие на унджа лонгозни гори. Тук все още (Putoпus putoпus). Шлифо ·nеuният е носен дъ,1rо (вср са· свиня говедо, кон. куче.
изграждане н.~ жилищна си с иг . 1 ~JI . . • със строителството н<1 бентове във връзка с в куrповото помещенне. пое '1 \tеждv божественнте дарове. ·. 11 ни ~~ровс на Кибела от
нивото 11а рек;па в с:що шщ :1, Р~) ва.жн~ роля в биоценозита, променяйки постоянно д ом~шн11 животни. 11риL-ъств;~л~в11«1ят·•. говедото и коня са нc:H'l\trc1·cв~r 'в най-ранния перио;~.
поречието ~ш Тунджа ~ окоr11юс;1~{с \1·1мК~с~о-. Раз11ространението на този едър гризач по ·
овщ1. коза 11 кокошкJ,
. Док<IТО ~ • "·
.. я на елинизма. овн.~та ~'. к .. - 1)
. ·01ата ли "
мноrо чисти. о т 11mпчшштс на rска
1 .1
· • аtщ
. -r1e _11оказва • че водите н·а реката тогава са б или llJЧJ!IO io на 1хнА. пр. н. е. до кр~я по възраст 11;1аст (11ж. i .~ол. по.меще11ия .~омашни животни
чес10 речни м11ди. а в по-дъ.:1боюпс в~·t~ ~~l~~•юсппс ~а античния град _жителите са донасяли J к;·чето 11 кокош. ка ra в средн . броят на ;·ст•нювен~те в roв;i ·р· но 1 тук са установени 3, в
(Luc1operca lucюperc<1) по-ряд"о · ' - овели риба - шаран (Сурппus carpio) бяла риба - През eJ!llHИCП\Чet:·ката с:11оха. ' В 11ан-ра11ния 11 " · нзта и с
д . · " ra1111 11 лr. , 0 и количестве110. . . свине. Подоб11а е карти _
окато днес в околностите на Кuбнлс с· . с ~ю-гш1я~1 не с;,.1мо видово, н . 9 иид11в11д.~ :.1омашни и1овсr.: .1иви животни or 6 в нан-
~ 3 през с,1111111з:..~а „. .. Обр.~rно. оро~п нз в ,
~дрите видове Un10 pictorum) н Anodo ~ ра~пространенн два вида речни миди (от по­ -
о.;рсдння -· _ и кокошка 1:1.
античността е била много 110-ч--1·0 'ре llta C}gnaca (последната е масово срещана) в дuм;,.1111110 1·0 говедо. ~;:оня
потвърж ц с нщ1ш 11ървата U · · ' np~Po""· 1981. ·"' 1. 90- 91.
дение З<1 чистотата на рек;~та Д - nю p1ctorum. Този ф;~кт е още едно .
~~~=ини1с около рекат<1 е б11ло песъчm;во ~н~то, не само на основното корито, но и на :1'ан~и в 3 нrични• K.lOllЛ""" -С 1%6. 1. 485 523
' къдеl 0 ВОJ\ата е оставала iteпo л ш~сно 01 блатна растителност Само на някои 'Рнб•ров.
r ф3\ИИL-ТНЧНИ "" r р•Фн• .... Б~•Р 1 • IJЗ
И "Ж Гь.1ьбов co~rc живмнн С„ 198-. < Б.._ir•p••' nрироза. 1980.
№ 5 67
• с. .
---- двюю1а или бавнопо · Гср.~<•"""· -,rс.Iнт< н• и1ч.:-1Н"-' мщ1сllа JJ111'°"" ц • Яwбо'I 1985.
' Риба Г
' S1ub~oв, . И1чсзнади • исrо иата
двюкна, за по-дълго време се е
йовчс•. Н 2"
1,;•. ~и L.., ,ср"с.1н;•Jс:~
С n ~с" в. 11 :IК'..вотии • W'P н• К•бк;1с
H•po>.:i<H .IP>"P 'tя..&..;1 , 1%0. бр 136.
Н•Р"~•и .1Р)rзр
•. 11 · Buch der licgr, Вertfп. 19s1-.-,:;111_и51;f8 _на природата, 19&4, .№ 11. с. 30. Ри о• Р 0 •· r 0 u Ф3У""'" нв t 57
'Риб"Р""· Г шс
1S6

КАБИЛЕ, ТОМ 2
 стар11• маст, 1U1М&1JAINI .... „ - -„
въ:sраст пласт се по•вnат нови вн.пове диви животни - CJ•cn „v„„ • -... •• -·- ,....,vus ---„ свинята и говедот~· ·;:q;; ;n-•'OJIRМo зна11еви
(вж. табл. разпиха от по-rьси:.Те ~о авляващи сьответ::оот ~ОМ8111НИТе живОТJIИ в Кабиле с:а вмаnв
nо11 ти вияагн в дар на Кнбепа са поднасяни части от предния крайник (плешка), задни.11
europaeus) 1).
през елинизма, домашиотохи (римСJ:а и раивов~ Уо и 21 % от ВСИ'ПСН домашвв .ивотвв 311
1tpait111П (бут) и главата. Има останки и от други части от скелета на животните (шийни и разпространено от кон• коК:Че е било твърде 'lест~йска) през 1хил. пр. и. е., вuю~о н
телесни прешлени, ребра). което говори. че и други части от тялото на животните са поставяни друтите домашни живо~ ата и коко11Rата дока срещано животно. Последното е било nо­
в помещението, макар и по-р11ДК0. Животните. части от тялото на които са поднасяни на последно място. Големият ~a_!la пай-ма.m.к' те ~о в6 следващите епохи веrовият дял сред
богинята, са били обикновено много млади или сравнително млади. При домашните животни свързан само със стадата от рои домашни к}.ч~~ по рой на ИИJDIВИдите куq:ето осrава иа
на младите индивиди се падат до 75%. Едновременно с това има и останки от особено едри епохи не е било по-добре р другите домашни живот:Сз п~-ранните епохи ве може да бъде
М'ЬJСКИ индивиди - куче. овен. козел. В много случаи метакарпалнитс. метатарзалните и кучета са имали и друго п азвито, откол1ото през с:~ Т'Ь като животнов'ЬДСТВото през тези
дисталните части иа подраменните и подбедрени кости, т. е. местата, където има по-малко в жертва, като изто11ник~~н::начение - например па::щите епохи. Изглежда домашните
месо са по-слабо или по-~"Сзателно обгорили. Този факт ни разкрива, че в почти 1/5 от Последното предложение ст есо и кожи, и не на поел: на дома, като ЖНВОТIПI принасяни
случаите. месото е било печено, а една част от него вероятно и консумирано от участващите дивеча през 1 хил. пр. н. е. и ф~~още по-приемливо, като :~м~~~~; като ловни куq:ета.
в свещенодействието. след което е поднасяно на богинята. Обгорили кости се намират във две породи домашни ку11ета-с п~'::Соще от най-ранно време са били о~~=емиятйдял на
всички пластове. т.е. от цялото време на функциониране на. сградата. ловна порода. Всичко това изл - и муцуни и с по-остри муц и Вер ни на -мamto
разкопаване на акропола ~-~жено досегао във връзка с домаш~т~ ·учоеятнбо
_......., останките а
втората е била
о 11снява защо при ,
поднасяни в култовата сграда като т принасяните в жертва животни и тия хонто са
ж-rжтпт1•.в·тшшвс•lfи tl ку.f1'8{)60 Nf'tJl)tJ ,,,„ акропп.ш 110 Kt161Ul' (111111. 1 Xtl.r. "fJ. 11. l'. f ) u 1~.·рач иа 1•.1ш111от1 11111111rа r1m.\·a) елинизма кучето е било на особена по~i: =~ Кибела, се установиха и такива от ~у11е. През
свинята и овцата. е нареждало по значение веднага след говедото,
бр. 1111диn11.111 1ш дълбочина Останките от домашен кон от1
№ Вид животно римската и отчасти ранновизаптийскха~~ ~~~н. е. са значително по-малко в сравнение с тези от
1,5м 1 0,50 lм j о О.50м значение за Кабиле което придоби ха. Възмож~~о е конят все още да не е имал това
процент на конете през римско врем:~:с~о-късните фепохи. Но не е изхлю11еио по-високият
евин• (S. scrof, domcslica)
~. ГО8".1О (8.1:1urus)
5
1
9 римска военна част (кохорта) а един от се дължи на акта, че по същото време в Кабиле има
5
J ••>11 1Е. caballusl 1 2 именно римският военен л~гер. Намн;;;~~те, дава~ голяма част от костния материал, е
4. овна (0. arics) 2 2 използвани за храна домашни животни от ели':t 0 rор11ЛИ кости от кои сред другите
5. •оза (С. hircus) домашният кон етическата епоха води до извода че и
6. •учс !С. familiarЩ
1 2 е служел за храна. Впрочем и между поднасяните в дар на Кибела (7S"li от
които са съвсем млзди), една част са б или
2 1
7. •о•ошrа (G. domcsticus)
2 •
печени преди това. Прави впечатление, че през
1 хил. пр. н. е. отrлежданите в Кабиле коне са били значително по-дребни от домашните коне
~ .•111н;~ евин• (S. scrofal
9. б.1ш· с.1сн (С. claphus)
2 през римската епоха.
10. елен лопатар (D. dama)
1 За фауната на Кабиле през римаата епоха на този етап от проучване съдим преди вс:ич:а:о
11. сърна (С. caprc11lusl от останките на животни, намерени при разкопаване на хореума (V сектор) и секторите 11 и 111,
1~. тур f8. primigcnius) разположени в североизточната част на града. През тази епоха съотношението между дивите и
13. ЧCJl<:ll пор ( Р. pulorius) 2
14 . .:~нв 1<1с• !L. curopacus)
домашните животни значително се изменя в полза на домаш1mте. Докато през 1 хнл. пр. н. е.
l 5. дина п.ска (Aпscr sp.) съотношението на дивите към домашните животни е 34% към 66%, през римската епоха е
2
съответно диви към домашни - 21 % към 79%. Високият процеит на домашните животни през
римската епоха вероятно се Д'ЬЛЖИ не само на добре развитото животновъдство в рам1ите на
Намирането 11а море.
обяснява с из110л1ване·1 кишMltJtи от пила Mytilus edulis в друго помещение на акропола се града, но и па пребиваването в него на военна част, за изхранването на която изглежда са били
н амирансто на кости
. 0 ~юследшtтс с
някакво обредно риту доставяни домашни животни и от околностите на Кабиле. Освен това един от секторите, по
светилището на Кибсла~,к~~~~111ж11воп~1~. керамични фрагменти ~ дру~~н~ах~р~.:дна~начение9. които съдим за фауната на Кабиле през 1 хил. пр. и. е., е западната хрепостна стена, докато
със lаселването 11а х1 •1м· о 1 ~IP) 1и 11у11ктове в под1южието на в дки източно от досега разкопаните сектори, по които съдим за римската фауна, са във вътрешностrа на града.
ра1ю)"'. Много оста~1киil още от ~ши-древни времена (края 11а 11 ХИ! ърха, може да се обясни Така че в действителност разликата в съотношенията между дивите и домашните животни
Западната кре1юстна .. , ?r дини и лом311111и жинот11и бяха от 1. пр. н. е„ а може би и rю­ през двата споменати периода от историята на града е по-малха.
между акро1юла " За~11~~~~ата ~бект о~1· 1хил. np. 11. е .. както и ":~~~:гои пр~. разкопките на През римската епоха се променя и съотношението на едни видове домашни животни
Около З;ща •1на1·· , репос1 iia сте1ш • i. мес ra, разположени спрямо други · Докато домашното говедо, свинята и овцата остават и cera най-многоброllниЗа,
оследио място по броя на намерените индивиди.
' а крс1юсп1·1 сте1
връх. нрави в11ечатлсш1 с
к б
ш IШ а иле, която с въ в ,
_' кучето през римската епоха отива на ~ства и тоЙ се нарежда по брой на индивидите веднага
прешюже11ие·10. че охра1 . ви1.:окият 11ро~~е11т н:1 дивите ж р яла о 11одножието на Зайчи сметка на това значението на коня нар7 % п
око;шостите на града, с;:~~;1111и.1с кре11оспа войшщи, ш1ми а :вотни. Това се обяснява с 1хил. пр. н. е. дялът на конете през римаата
тук 1.:3 срещани и ос~анките вували ~ използвш1и по-често з~ xi:;.1 ~е в непосредствена близост с след говедото, свиняJа ~вдребцата. ~ пре~ _ овце и кози, много по-голямо значение са
епоха нараства на. 1О Уо. нит ~rьти по-многобройни от козите. Изглежда ов11ето
от скелета на .тези ж11в,.,1нио1 сухоземни костенурки (Tesludo) С1а диви животни. М11ого често имали първите. Овцете са били почти тр~ ве ятпо 8 млякото. Освен това овцете са били
Най ·чес~о 1.:рещан и· е укюание з:~
~ нз1юлзва11е на поел · ищю фр;~гмен тираните части
месо е било предпочитано пред козr 0 • пр :°е през римската епоха броJП на хокошпте
1хил. нр. 11. е. е бил б;шгор ероя ~ 1ю Н<111-лес1ю добивщ
„

едните като изто•111ик за храна.

8
изто11ник на вълна. В сравнение с хил. · · ·
срещана била и ;rи1.:и11атаuд~~н 1 ещ:н. 1.:лелва11 от сърна11а J~о~ен обект от бозайниците през нараства от 5% на 8%. астове на Кабяле биха установени останки ~
~~~~ик~ха иамеренитс .ост~:~к~ ~1.перес пр11 разкопаване ~:~1~ п~асе. Сравнително често През 1984 година в римските ~ ода за която споменават някои антични автори .
Намира~1~~очу~л ф;~у11истичен елеме11'1· ~в.а индивида еле11а лоп:1~~1рыд~ат;~ крепостна стена големороги говеда • вероятно от същата
Рогата на тези домашни говеда
п Р ' дебели и по-.аълrи от рогата на останалите
са значително по- ~ ......
изясни на ост;шки от тов;~ . . акщ1матиз11ран за п ъ . . ози вид доскоро се . шни говеда в античния град. но ва: пак са осезателно по-м....
15 е имал предаид именно тази порода
~
____въпроса за р:ш1ростр;~не11:~1~п1ю 11 в други сектоl~1 ~l~ъ~·вбБългария през 1904г.•2 широко разпространени дома дристотел
• РнG· _ му още от тогав:~ 110 • ~ иле 01 римската enoxil от тези на дивите говеда. Разбира се. 810 - "'иралВ над IОл те1111осr, тр•бва да призиаем
,. 8 аров, 1. Фaytt••• н· нашиrе земи•J о пише. чеит C"l>U
говеда, за рогата на ко
11 елwов. К. Ki.1бИJ1t> м:·. iШТИЧliИN rра11:ийск . .
нереалността на думите му.
" ~нб•рои. Г. Фаv11~. со"11оложс11ие, 11ро и .град KaбlVJe. Н
" РГ:нuик;ю11едн1 "" ..., ~ •нч11и ос:1щ1кн„ 90 у'lчlааин•. извори. К·ароден другар (Ямбол) 1980 бр ? JDПCP8'1YP8· - ПJl8POJI&. 19'6. М 1. 75-79.
нбаро Г
в, · F.:ic1щ•·11арин с , · . абилс Т 1 (' 198 '111
1'.183. № ? SS 1101 . · ·· -. 1'181, с.117
• • · -
' · • „ 2, 7--14 . -11118 ТриР• отра:1С1111 8 ~ 38-'8 118 apll)IOJl81'a. 1980. М 3, 24-25.
. -· 59. •a1up no ~щ111н1с земи·. " •• Велко а. В. Фауиа-rа на "";а. Фayвa'lll lf8 )1рса118 TJl8!"8- -
JS8
JIСдмсторичсско и
ранно 11сторичсско време. -- Природа. „ Бо•ков. д., Р. чопако 15!1
 . еждаяе нн дuмашnn. 1 °"'JUJ. ..,, ..... и.., . . . .", 11 v-1uчno 8 дълuu11.i1 древност. За С"Iраните
римсжата е~оха. Първите сведепи 11 1 :ЗЗа0~~ашни rьсJСи се споменава в „Илиада" и „Одисея". и колкото се отива по на се СЪс субтропичен и
Гърци•. ое отнася rьм 1 хил. пр. н. е. аmната rъcJCa е била позната и в Рим. С намирането на зависимост е била в сила вер, тазк особеп~ереп uимат все пак no-xaparrepeя е 1:о1П1Т
Около началото на пашата ера бдом от имсJСата епоха се потвърдиха не само сведенията на изследването не можем да тви за Кабиле до а става по-!_!зразена. Изглежда, последната
останn1 :~т домаumа rьcJCa 8 Ка ::;_е на .fези птици върху антични монети, но се разкрива я едно е сиrурно, че дори и 'ЬРдим еъс сиrурн~нвовизантииската епоха. На този етап от
аПТ11чпя1е автори и иэображепи аmната rъcJCa в Европа през римската епоха. _ Непамирането на останки 0~а е било оттле111:дано' :е магарето е било непознато в Кабиле. Но
широкото разпространение па дом през римсхата епоха не намW1ява ни наи-матю останки от друrите домашап домащиа коnа досе~а ~едното е било малко разпространено.
Добре развитото сJСотов'Ьдс~:~о източници на месо, кожи, рога и други. Отново града. Това се явява в потвъ ЖИвоТRR воци до изводаКабиле при наличието па тоmсова мноrо
значението на лова и ри~о;~вни обекти за древните жители са били благородният елен, Европа много по-nсно сле Рждские па мнението спо' че последната още не е била позната за
4000 г. Макар още в д одомошаването и от' ред което домашната копа е донесена в
предпочитани и често срещ са били ловувани и много друrи видове. Независимо че Европа нзг ле11.Д края на 1в. н. е. Плутарх да дивата нубийска копа в Египет преди около
сърната и дивото прасе, но мс~ата епоха в сравнение с елинистичесJСата (в зависимост от ' а, по наmите земи последнИте дава сведения за поява на домашни котки в
остеолоrичнюп материал от ри ~
) ително по богат и видово и количествено, в земните пластове от са били пренесени едва през средвовеJ:о11иетоz3.
раэ1Сопаните сепори е значстаповени ~станки само от един индивид елен лопатар. Вероятно
р имската епоха досега са У
б
този местен вид вече е ил
б б
много рядък по нашите земи подо но на зу ъра
П 1983
(В'1son Ь oпasus ) , от
Остеологичните изследвания не само
• • •
който също е vстановен само един индивид от римската епоха. рез г. при разкопките представите ни по въпроси, свързани особе допълват и изясняват, но в някои случаи изменят
на селищната· могила Ясi тепе в околностите на Кабиле ме~ костните останки от с тогавашния климат и т. н Наприм Б но с животинския 11.: растителния свят в миналото
бронзовата епоха също бе установено наличието на елен лопатар . тракийския конник, останал~ от римс~р ожков и Чолакова'•, съдейки по изображенията н~
През римската епоха в околностите на_ а1:1ти~ния Кабиле вече силно е намалял и броят на набити коне ... от тежка порода" Оби~ивреме, изказват мнение, че „траките са имали дребни и
дрvrик вид див биJС-турът (Bos taurus pnm1geшus). Докато останките от турове, наричани показва точно обратното През. та ият костен материал от римските пластове на Кабилс
0 Ще диви говеда. в Ясi тепе (бронзова и желязна епоха) все още не са рядкост 18 , за римската Животните установ~ни дос зи епоха конете са били едри и стройни.
• era по техните останки в земните К б
епоха не може да се каже същото. От хищните бозайници обект на лов са били: лисицата да отнесем към няколко г Е пластове на а иле, можем
рупи. дни от тях са били отглеждани като домашни животни
(Vulpes vulpes). вълкът (Caпis lupus), чакалът (Caпis aureus), черният пор (Putorius putorius) и заради месото, кожите, млякото, вълната и др. Други са били обект на лов и са служили като
др., преследвани най-вече заради ценните им кожи. НяJСои от дребните хищници като източник на месо, кожи, рога н т. н. Трета група животни. между които домашни и диви, са
невестулката (Mustella nivalis) и черният пор, които ловуват хакто далеч от човешките имали обредно-ри_туално .значение. В светилището и в гробовете са намерени черупm от
поселения. така през неблагоприятните годишни вре"!ена около и в селищата на хората, са морски миди (Myt1lus edul1s) и от род Cardium. Намирани са още части от щита на сухоземна
намирали добра хранителна база 11 подслон 19 . И двата вида са установени във вътрешностите костенурка и глиги - зъби от диво npace. В култова сграда от акропола е намерен п'Ьрвия
на града. в близост до постройки, където мишевидните гризачи са били в изобилие. Останки шиен прешлен (атлас) на черен пор, носен nреди това Д'ЬЛГО време като муска. В светилището
от черен пор. както беше споменато по-горе. са установени и в светилището на Кибела. на Кибела са били пренасяни в жертва преди всичко млади животни: свине, говеда, овце, кози,
При разкопаване на хореума много често в ямите за смет заедно с останките от диви и коне и др. В по-ранните епохи като дар на богинята са поднасяни nо-често диви животни:
домашни бозайници се срещат и останки от диви птици (фазан - Phasianus colchicus, дива елени, сърни, турове, диви свине и др. С обредно-ритуално 311аче11ие са използвани и морски
гъска- Anser sp. и др.), а на два пъти бяха установени голям брой черупки от градински охлювчета (от видовете Tritia reticu\ata и Nana donovania). черу11хи от конто са намерени
охлюви (Helis pomatia), примесени с пепел и въгленчета. Сравнително често срещаните между фигурки с култово предназначение. Често намираните в Кабнле черупки от различни
останки от диви птици в пластовете от римската епоха вероятно е свързано с по-съвършените видове морски миди и охлюви са потвърждение за интензивните връзки, съществували между
методи на ловуване в сравнение с по-ранните епохи. Между останките от диви птици интерес античния град и селищата, разположени по Черноморското и Средиземноморсхото
представляват колхидските фазани, намирани често между хранителните остатъци в ямите за крайбрежие по онова време. Точното оnределяне на някои фрагме1пн от троnичесхи раковини,
смет. Тези фактори потвърждават ранната автохтонност на фазановите популации по намерени в Кабиле, ще изясни в близко време въпроса, дали последните произхождат от
средното и долно поречие на Тунджа. По-съвършените методи на ловуване се забелязват и по Средиземно море или от други по-далечни топли морета. Много от те-зи епотични находки са
отношение на риболова през римската епоха. Най-често останките от риби принадлежат на идвали до Кабиле по търrовсхи _пъ:. Така наприм~е:~~:и:~"'~;:~о:~т~~то~и:а~:~:
екземпляри с тегло между 1 и 3 кг. Освен шарани и бели риби, в Тунджа са били ловени и епоха три раховинки от род Vol1t1lithes, разпростр · били използвани и
д на колие За украшение вероятно са
други видове риби, вероятно сомове (Silurus glaпis) и щуки (Esox Iucius) 20 • Колективните страна, са били нанизани във ви С ~ Murex намерени 8 елипистическите и римските
нахолки от черупки на градински охлюви недвусмислено поставят и тези животни сред черупките на охлювите от родовете ypraea ане 11 ~ а~овините от те-зи два тропически рода
използваните за храна. При това охлювите са консумирани не поради липса на друrа месна пластове на Кабиле. Сравнително честото сре~жениdо че последните са били употреб11вани
храна, а напротив ~ момент на изобилие от такива. Черупките от охлювите са намерени охлюви обаче може да се обясни и с предпо а Черупхи от гореспоменатите охлюви,
заедно с мноrоброин~ останки от кокош1<и, фазани, овце, свине, риби и др. още от най-дълбока древност като разм:нна мона~ ~намерени не само в антични11 Кабиле.
обитаващи днес с редиземно
море и Индииския оке • Раковини от
В ранновизантииската епоха най-оживени части на Кабиле са били североизточните намиращи се в околностите на града. )
фчасти на града. Тук вече се е била оттеглила основната част от населението на града За но и в селищни могили от по-ранни епохн~а Ясi тепе на 500 м от Кабилс (халщат-Келбиниз'ЬМ
ауната през тази епоха съдим пре · ни от селиш.пата мог околностите на а кле.
ди всичко от останките намерени в ранновизантийските род Сургаеа са изваде - Блатец Сливенсхо (неолит). също в охлюви (от родовете:
пластове на секторите 11 и Ш раз '
и селищна могила кран «:: б кн~ини и често срещани морски миди и Те просто са донасmи
пе ио п • пол~жени в съседство един от друr. През ранновизантийския
то~а з~ а~~~~ава~ д~тбlъдат отглеждани същите видове домашни животни, познати преди Други черупки от наи~о. и ли са били обект на търговия. тях по
Кабиле и през т~и депохахи:~ ~ н. е. и от римската епоха. Прави впечатление отсъствието в Mytilue Caгdium, Ostrea, Tntia и др.) е~осещавали близrите морета, стигайки до
' Кабиле които са
разкопки на средновековната Ям~~~~~а 0 ~ домаш~~ котка 2~ магаре. От археологическите от жителите на i
жа или по суша. хива останхи от хивотпи, IОИТО,
обекти 22 • домашната котка и мага то крепост ( -XIV) • а и от други средновековни плавателната тогава Р· ундеските разкопки се намират и та огавашпото население, ноат
обитавали замите на днешна ИталJ: са вече известни. Знае се, че още древните етруски, По време на археологич во отношение към бита на телност климат и т. в„ през
имат някак - растят среда
' чисrотата
, са познавали магарето като домашно животно от най- независимо дали 0 на околната
0 ИНдИКатори например за
информация за състоЯНИ~охи тези оста!ШI служат r:а~т Castor fiЬer), за заблатоаНИJПа в
••Йовчев Н Вери
" Риба · · и другари на човсrа. С., 1973 изследваните и1.."Торически е ~ Uпio pictorum. боб~р meus)н за сравиителио ВЛЮl[СВ
„ Б ров, Г. Древни спътници на човсrа - Н Тунджа (мИдат PlanorЬanus со ' яти и приnечии
на водите на Р· 6 (блатният охлюв в Helix pomatia), за оп:р
•• оев, З. О&дин1ване на Б1L1rанс1ата бозаЙна ароден другар (Ямбол) 1984, бр. 126. околностите на Ка кле (rpaдинcl:llfi охлю
БЫiraplUI: ~9~~ Р~ Г 4~оаи данни за фауната на ант~Jн~а .;:;:~т~н;сх:rата еИnо~а. - Природа, 1982, № 3, 42-47.
"3 климат и буйна растителност
10 Ост· ' · · а кле. -- звестнJJ на музеите в Югонзточн<I
анrи от тези видовс риби
на Кабнле, срсдновеrовн са намерени в средновеrоанн
" Рибар
" Or
Г Со се.1нщс при с. Каравслоао, Ямбо
о в, . хотовъдството а срсдновеrовни
селища no поречието нар. Тунджа в околностите
Я л~о и средновеrовната Ямболсrа rpenocт. "
„
й о а че в Н. ВсрШI др
Бо••о~. д .. Р. чолr 0н;sсk. Naiurf'uhrel'.
„.
yraps ва чo.JllCD. · ·
а. фауваr.1-
25
с. Вcrun. 1977 р. 200.
срсдновеrовното селище Хисарлъrа nри np. 8слн~~л. -- Народен другdр (Ямбол). 1981, бр. 20. •
с:ъщо баха установени домашна rотха и маrаре. " Felix. J., J. Toman, . 161
160
21 Кабале, тоw 2
 биотопи по СЕЛова на ЗайчR връх (сухоземната J[1.л;11;n1y~w - • ,
IUllUJlllC на средвземвомораu ЕЛИМат (чu:ал, елен лопатар, холхидсхя фазан и т. R.).
И впра.11 остеолоrвчяите изследвани• на JIСИВотинсюпе останки от Кабяле дават
nзмшmост да се направи нпои изводи за разпространението и числеността на различl!Jfте
видове животни в охолностите иа аятичних град. Бхха установени остаmси от изчезналих ве'lе
тур, осташ:и от зубър. бобър. епев лопатар и др. Първихт вид е намирал благоприЯТJn~
услови.я за живот26. но въпреu това поради усиленото му унищожаване от човека е изчез 11 ал
Зубърът, бобърът и еленът лопатар по нашите земи също са били унищожени предм всичк~
поради преследването им от човека. Днес еленът лопатар и зубърът са успещ 80
аклиматизирани у нас. Докато в миналото сухоземната костенурка е била широко
разпространена по сLrtововете па Зайчи връх. днес последната е на изчезване в този биотоn.
Останnпе от н.якои видове животни са цепни не само като информация за тези видове 8
миналото. но и като сравнителен материал. като експонати от еталонната колекция по
остеологИJ1 в Кабиле. Особено ценни в това отношение са останките на изчезналите напълно
от рецеятвата фауна или фауната на България животни. Така например за останки от зубър по
нашите земи се съобщава досега само два пъти - С. Иванов и В. Василев 27 и В. Василев2в
Като имаме предвид, че долината на р. Тунджа. включително околностите на Зай„~
връх. е била заселена с тракийски племена още от най-древни времена и Кабиле
продьлЖИТелно време е бил оживен административен, търговски и културен център 8
античния свят. можем да твърдим, че един от решаващите фактори за намаляване и изчезване
на редица животински видове от този район е антропогенният.

Обр. 1. Долна челюст от дом. свиня (рнме<а епоха) Обр. 2. Рог от rоля.чорого по~. говедо {римска епоха)

;: Hanak. V„ у Ма
Иванов с в sak. Bunte Welt der s- .
моrнл~, први Голи.;о .iieл~c~c и леРвП. Проучван ни н~u~е~~е~е. Вerlin. 1979. 332-333
acнJJc• В В· . . 11, 1975 271 тннсrни •остен .
разлнчии мсжлу зубъра ~о~~:';zл•• от зубър ( Bison Ь~8:~ L) материал от Праисторическата ceJUll.llllS
то. Интсрдис11иnлнн.'us в БълrариR. с принос ~е (1 s.llJ'l.np.н.e.)
162 PllИ изслсдвинни, 718, 1981~8'ci~9r.кa за остеолоrичюrrt Обр. З. Горна челюст от дом. 163
 Обр. Рог от сърън.1з• (! хи.1. пр. н. е.)
Обр. 7 Чер.:rт 01 .lHCH!IJ fричс1с1 cn•)'CtJ

-~-· (ри."<"" eno:u)

Обр. 8. Por от ryp
Обр. 6 Рог от е1 165
. ен. лопатар (1 хи..,1.nр. н.е.)
164
 ФАУНА КАБИЛЕ
(1 ТЪiсяче.летие до н. э.
- VI в. н. э.)
по ОСТАТКдм диких и ДОМАШНИХ животных
Георги Рибаров

(Резюме)

На основании изучения костей и прочих остатков животных, обнаруженных при

археологических раскопках ~нтичного города Кабнле в период \979-\985гг., выясняются
'
-~;„
.~;; природная среда и животныи мир в его окрестностях. Прнводятся даниые о видовом составе
диких и домашних животных. В отдельную таблицу вписаны все известные до сих пор 43 вида
; }
'--. _,„ .,.
:.~/. ~{;,~.'
:·-!:· :·."„·_._„,( диких и домашних, позвоиочных и беспозвоночных животных из Кабнле. Кроме того,
.··~::··
устанавливается место разных видов жнвотных - домашние, объект охотннчьеrо промысла
или торговлн, имеющне ритуально-обрядовое значение.

LA FAUNE DE CABYLE
(1.., millenaire av. n. ere -
VI• s. de n. ere)
D'APRES LES RESTES D'ANIMAUX SAUVAGES ЕТ DOMESТIQUES
Georgi Ribarov

Обр. 9. Бедрена •ост от ~ив :iac• (римска епоха)

Обр. 10. Кости от крайниците на дом. гъска (римска (Resume)
епоха)

Sur la base des etudes des osseme~ts et dl ~~~re~ ~~is s je presente \е milieu naturel et la faune
• е d'animaux decouverts lors des fouilles

archeologiques de l'anci~nne ~~lle Cabyle ~ntre donnles con~mant les especes des animaux sau_vages
dans les environs de la v1lle. L etude ~ournJt des 1 43 especes d'animaux sauvages et domestiques,
domestiques. Une tаЫе а part. prese_nte_ toutes es 1 role des differentes especes аш~а!еs - les
~~rtebres et invertebres de Cabyle. О~ шd~quee e~o~~ie f~isaient
animaux domestiques. les aшmaux е ~ _ass .
J'objet de commerce, a1ns1 que Jes
animaux utilises dans les rites et les ceremoшes.

166 Обр. 12· Морски 01<11юа от род Murex (римс11:а епоха) 167
 ФАУНА КАБИЛЕ
(1 ТЬlс11Челетие до и. з.
- VI в. н. з.)
по ОСТАткдм диких и домлшних животных
Георги Рибаров

(Резюме)

На осtювании изучения костей и прочих осrатков животных, обнаруженных при

архсологических раскопках античного города Кабюtе в период \979-1985гг., вы11сняютс11
nриродная среда и живоп1ый мир в его 01рестиосп1х. Приводятси даниые о видовом составе
диких и домашних живот11ых. В отдель11ую таблицу вписа11ы все и·Jвестные до сих пор 43 вида
.11иких и домаш11их, позво11оч11ых и беспозво11оч11ых ж11воп1ых из Кабнле. Кроме того,
устанавливается место раз11ых видов животных -- домаш11ие, объект охоп1ичь.его промысла
или торговли, имеющие ритуальио-обридовое значе11ие.

LA FAUNE DE CABYLE
(lrr millenaire av. n. ere -- Vl•s. de n. ere)
D'APRES LES RESTES D'ЛNIMAUX SAUVAGES ЕТ DOMESTIQUES
Georgi Ribarov

Обр. 9. Бслрс11н кос1 n1 л11n зuск (r11мс>:1 епоха)

OG[!. 10. Кости от ч>айннцнте на дом. п.ска (рнмсrа (Rc5um~J
епоха)

Sur l<.1 b<.1se des etudes des osseme~ts et 1~79 t 1985 je presente le milreu naturel е! la faune
,,_ . - d' u!res res!es d'animaшt decouverts lors des _Гo~illes
<Jrcheologiques de l'<.1nci~nne ~!lle C~byle еп~ге d nn:Cs con~rnant les especes des animaux 5auvages
.. \~ .
- .„_••,,_-
__
: dans les environs de l<.1 v1lle .. L etude . ourn1t es о 43 es eces d'animaux sauva~e~ е\ do':"est1que~.
-
_,
•,

.....
~~r~~~~~t~~~~~e~;~rJ~~: ~!;;i~.P~~i~~~~~r=~-~~~ie /;i;~i1;n~~.i~7e~r~:'e~o~=:e~"~~::e~~~- J~:
anim<.1ux domestiques. les a111maux е ~ . , .
' <1nim<.1ux utilises dans les rites et les ceremo111es .
-"':~
·;.~
.,
'

167
166
 Погребението е извършено чр~;···~·•'""""и център на могилата на нивото на околния терен.
форма на кръг и диаметър 1 8S трупонзгаряне на място, където се очертаваше огнище с
поставени след загасване на 'кл м, покрито с дебел слой въглени и пепел. Гробните дарове са
съприкосновение с огън в се адата, за което свидетелства фактът, че те не носеха слеШt от
глинена паница с пост~вен вероизточната част на огнишето се откриха глинена кана и
погребален венец отворена жв нея кантарос. Близо до центъра му се откриха части от
, елязна гривна и друга . Б
до тях имаше многобройни ф гли1~ена кана с по-малки размери. лизо
рагменти от други два глинени съда - единият работен на
колело. а другият - на ръка от груба песъчлива глина. И двата не можеха да бъдат
възстановени.

МОГИЛЕН НЕКРОПОЛ ОТ ЕЛИНИСТИЧЕСКАТА ЕПОХА Извънфочертанията на огнището, в самата южна периферия на могилния насип се откри
глинена ам ора. Гробният инвентар е:
ПРИ КАБИЛЕ 1. А.иrеора, изработена от добре пречистена глина със светлокафяв цвят след изпичането.
Късата шиика горе завършва с фуниевидно разширено устие, а долу плавно преминава в
заоблени рамене. Тялото има конусовидна форма с лека издутина в долната си част. Дъното
Людмил Гетов завършва с равно отрязано конично столче. Повърхността И е покрита с бяла ангоба.
Дръжките са с елипсовидно сечение. Вис. 0,54 м, макс. шир. 0,24 м, диам. на устието О, 11 м
(обр. \).
2. Кана,
работена на колело от фина, добре пречистена глина. добила след изпичането
В хода на археологическите проучвания на тракийския град Кабиле, започнали през светлокафяв цвят. Има двойно конусовидно тяло удължено в долната си част, къса шийка с
1972 г., се извършиха разкопки и на някои оvт неговите некрополи. До 1976 г. изцялр бе проучен профилирано и разширено устие и дъно с ниско кухо пръстеновидно столче. Дръжката е с
могилен некропол от римската епоха, чиито резултати са вече обнародвани в излезлия от елипсовидно сечение. дъговидно извита и съединява шийката с най-издутата част на тялото.
печат том 1 Кабиле 1 . Тя е прикрепена непосредствено под устния ръб. Повърхността е покрита с равномерно
Непосредственият хинтерланд на града е гъсто осеян с надгробни могили, групирани нанесен, плътен червен лак. Вис. 0,23 м, шир. на тялото 0,145 м, диам. на устието 0,095 м, диам.
главно в четири некропола - три от тях са разположени в южна и югоизточна посока на на дъното 0,008 м (обр. 2).
протежение около 5 км и един непосредствено върху и зад най-високата точка на 3. Каничка, работена на колело, от фина. добре ~речистена глина, д~била след
скалистото възвишение Зайчи връх. Отделни изолирани могили има и северно и североизточно изпичането светлокафяв цвят. Има сферично тяло, къса шиика с разширено, -!1воино профи­
от а~я rp лирано устие и дъно с ниско кухо пръстеновидно столче. Повърхността и е покрита с
5 ад, cnaдaurn към вероятно вече унищожени моrилни некрополи неравномерно нанесен червен лак. Дръжката е плоска, дъговидно извита и съединява устния
ук ще ъдат обнародвани резултатите от про ·
девет от които принадлежат на могилният нек учванията на десет надгробни могили, ръб с най-издутата част на тялото. Вис. О, 16 м. шир. на тялото О, 11 м, диам. на устието 0,087 м,
античния град в местностrа Гюрмите ропол, разположен на 2 км югоизточно от диам на дъното О,06м (обр. 3). Г .
некропола попадат в обработваеми п~о~осредствено до с. Кабиле2. Всички могили от ·4 Кантарос изработен от фино пречистена глина със светлокафяв цвят. орна ra част на
чувствително намалена височина и променен' вследствие на което те са силно снижени с · у е поч~и цилиндрична а долната - конична. Устният ръб е слабо извит навън.
на проучването им при повечето от тях ху:илует. Как:о се установи впоследствие, в х~да тялото м • ' ф В рната си част при устието двете дръжки
Една надгробна могила, която очевидно ~сният слои е почти изцяло разнесен. Столчето е високо, кухо, дво0инопр~ 0~~~fpa~i~~кp~~ с кафяво-чер~ен фирнис. В~с. 0.12 м. шир.
завършват с масивен палец. твън О 03 м (обр 4)
спасител~ разкопки през 1968 г. от Ал Димитр спадrа към същия некропол, е проучена при нето о 07 м диам на столчето , · ·
на седто . · ова. я се е намирала в двор в източния край О, 55 м, диам. на уст • ' • · обре пречистена глина добила според изпичането сив
руга могила (№ 1О според
5. Паница, работена на колело от д а ебелен и завит навътре ръб на устието. Дъното
скалистото възвишение Зайчи вр тукС №използваната номерация) бе цвят. Има форма на пресечен ко:с ~ 008~\1 диам. на устието 0,20 м, диам. на дъното 0,075 м
надгробна могила. ъх. - 1 означаваме проучената разположена върху завършва с ниска куха подставка. ис. , . '
от Ал. Димитрова (обр. 5). от груба еднозърнеста глина, обилно премесена с
6. Дълбок глинен сьд, работен на ~ък~менти личи, че е имал почти цилиндрична форма,
пясък, недобре изпечен. От запазенит~и~;о е прав. дъното равно. Под ръба е имал украса от
МОГИЛА 11 леко стеснен при устието. Ръбът на у ена на места повърхност. Нереставриран.
Могилата имаше 3 релефни пъпки. Сивокафяв цвят с опуш Състоят се от пробити сферични глинени топчета
западНата граница на а~~~на височина 0,80 м и диаметъ 7. Части от украса на погреб~ени~=~~-ращя малинов плод, със следи от суха позлата.
непосредствено северно от илния некропол и бе Р при основата 18 м Тя очертава и глинени розетки с кръгла форм ,
При с селото 4 разположе · Диам. 0,001 м (обр. 6). а изработена от обла тел, краищата на която завършват с
била и немане на моrилния нас~ на на невисока тераса
зградена малка 11 се Установи 8. Железна отворена гр11вн •
почти до едНокорабна е • че върху мог
момента н~д~fав терен, прорязвайки ~~оабсидна църкваs осноилата през средновековието е пъпки. Диам. 0,067 м (обр. 7).
и от открити~граждане на църквата мог:я могилен нас~п фа вите на която са фундирани
църквата нек ~:~1~ям брой средновековниата е била сравни~елн~т който свидетелства, че в МОГИЛА 111
нивото на т~на . Онези от тях, които с rбробове, принад.11ежа ниска. Това се потвърждава при основата 28 м. Насипьт се
· а или вкопани в м щи към разположения около исочина 1,30 м с диаметър v бе почти изцяло
Гс
,' n тов, л. Траки~с•и „ ОГИЛНИЯ
насип, лежаха почти на Могилата имаше за;:_~~'фя:а пръст без примеси. Ху~с~:Т т~:е пепелно петно с
СИJ.t:оозиу~
редварите11ни
Пос:е
оrилен не1еро
J)е"Jу~пат.,. от n пол от РИJ.tск·
състоеше от чи~-га, жъл ичния център на могилата ясно ъста ~ матrото по rоличество
материалlfТ~· на ~ищен •ивот а Tpa111:r,rчna111..70 на неt ата епоха nрн Каб разнесен. Близо :оо ге~~вието на следи от обгарянеш~~ап~зв-ьн могилата. Погребалните
'дкмкт о"'.позиума под заrлав • . СЪстокл се в ~no.1a Г>ика изн кле. - Кабиле 1 1982 с 40СЛ- размери 1,20 х О, м: т че кремацията е била извър ята на очертаното пепелио петно се
1971• 1'!' i· 36-~. •.А. Тра•нйс•о моr~„;"оЕ~:~~нс~чсс•нмr"'~~~·Рс-, cen~~;: ~8"fад на' m:рвю1 'на.ционален пепел и въглени показва ' ия порядък: почти в пернфери бяха разположени всичк:и остана.'lИ
r Н nроцес на nроучва рс ние от •Ьсн 11 UJJ на Каби.ле" r. Докладът е вхлючен 8
д арове са поставени в следи яец· в централната му част
~ ;хр~зоа и Ал. Гоuеь, тortteтo на He111:pono.'1a оелнн1tсти'tсс111:.ата е. гре
бален ве •
~~та помощ 11роучWtн~аа. Студенти сr1сци~ослсдоват~що р· б поха в с. l<абиле. - АрхеологИJI. откриха части от по нвентар е: ~ чистена песьчлива глина. Има кошеро-
сзултапrтс от npo ата не биха 1an нзанти по а х "1 отнха ~ато предмети. Гробният и ръка от груба. недооре пре Стесняването при устието е по-слабо
)'Чв.а.ни 11 та на църrВ.:т~н.л.и таха .J:: 11e;:;;1°r11.и. на r:онт:=:ант археолози Ат. Мнхамов. 1. Урна, работен:~:лно стесняване при дъно~':рязано. Под устню1 ръб има украса от
168 и СJ>С1tновс•ов •о и !>е3ултатно казвам искренна благодар11ос1-.
видна форма с чувстстието е прав, дъното равно
ния некроnол Ok~
ло неs не са nублнкуваН11 изразено. Ръбът на У 169

КАБИЛЕ, ТОМ 2 22 Кабилс, тоN 2

 ната от четири симетрично разположени езнче>стJt столче. Покрита с черен фирннс н
релефна 11ента с вАJJЪбнаm ямИЧl'И. преr:ъс еди от заглаждане и сиво-черни петна (обр. 22). • а места изтрит. Вис. 0,003 м, дълж. 0,008 м, диам. 0,056 м
дръ:~t.-ки. -Цвят ~.афяв, по повърхността и~~6r'м. диам. на устието 0,23 м, диам. на щ, 80~r
неравномерно изпичане. Вис. 0,29 м, шир. • о 18. Бронзово огледало плоско с к "ЬГ ф
дръжка с правоъгълно сече Д Р ла орма. Към него с нит е прикрепена бронзова
0.09 м (обр. 8). чистена глина добила след изпичането сив цв 19. Алабастрои от синъ~е. Ыiж. с дръжката О,212м. диам. О,097м (обр. 23).
2. Урна, работена на колело от добре пре нче оформено във вид на тесен хоризоцталят. и част тяло къса шийк 0 черно непрозрачно остькло, цилющрично и заоблено в долната
Има сферична форма. п.са шия с извито навън;: ос~овата на шията са разположени мал: с • а с издадено навън плоско устие. Тялото му е украсено със
дис~. и дъно с нис~.о Пръстеновидно ст4олче. на устието О,17м, диам. на дъното о 12 зигзаговидни успоредни линии от бяла, светлосини и ЖЪJIТа стъклена паста. В горната част на
дъговидни дръж~.и. Вис. О.26м, шир. 0,2 м, диам. , 1.1 тялото има малки лръжки от по една тъмносиня стъклена капка Вис О 18 м диам на устието
О,038 м (обр. 24). · · · · ·
(обр. /)Дълбо~.а паница работена на колело. Глината е примесена с кварцови частици, СЪс сив
цвят. Има конусовидна форма, прав ръб на устието с удебелен релефен пръстен под него. Под
релефния пръстен са прикрепени срещуположни две разширения, служели като опора прн МОГИЛА IV
хващане. Дъното завършва с високо кухо столче. Вис. О, 175 м, днам. на устието 0,325 м, дпаt.t.
на ДЪНОТО 0,11 м (обр. 10). Могилата имаше запазена височина от 1.20 м. Нсй1111ит силует 11 обем биха силно
4. Лагинос. изработен от добре пречистена глина със светлокафяв цвят. Има двойно nромс11е11и вследствие пролължителната обработка Hil тере1ш и все още личащите no
конусовидно тяло. къса шийка с извит навъ11 ръб на устието и масивно кухо столче. В горнаrа повърхността и иманярски изкопи. Могилният насип бе с еднороден състав, без странични
част на тялото има две врязани линии. Личат местата на липсващите сега две дръжки. Внс примеси. Пръстта имаше светлокафяв до червено-кафяв L\вят.
О,16м, шир. на тялото О.183м, диам. на устието О,075м, диам. на дъното О,09бм (обр. 11). В южната половина на могилния насип. 11а 1.60 м от периферията се откриха части от
5. Аскос. глинен със светлокафяв цвят. Отгоре, в средата, има релефна пъпка, дъвот~ креп~ща, изградена от неголеми по размер речни и ломени камъни. Следи от нея бях~
заоблено без столче. Две плоски дръжки съединяват тялото с устието. По повърхността има проследени и в югозападния сектор на могнлап. На 2.40 м. източно от геометричния и
запазени следи от концентрични кръгове, рисувани с червен лак. Вис. О, 1О м, шир. на тялото център. по оста изток - запад попадrшхме на к;~мснно стру11ване. оформено от неголеми по
О, 156 м, диам. на отвора на устието 0,035 м (обр. 12). размер ломени камъни. разположено на 0,75 м н;~д първоначалното. ниво. То. заемаше
6. Паница. работена на колело от добре пречистена глина със светлокафяв цвят И пространство с площ приблизително четири ква11рап1и метра. След камъните на оrделни
квонична форма със завит навътре ръб на устието. Дъното завършва с пръстеновидно ~ол~а места се откриваха фрагменти от керамика - местна със сив 11вят и части от сълове покрити с
не. ~,05м. диам. на устието О,135м (обр. 13). е. черен фирнис. Дълбок иманярски изкоп бе засегнал част от к<1ме111юто струпшше, нрн к~ето
вероятно е засегнат и унищожен и съдърж;~щият се в ~югилап гроб. За това свидетелстват и
устиет~ ~09~а със същата форма, същият състав и цвят на глината. Вис. о 037 м диам на откритите наблизо керамични фр;~гменти и части от рибно блюдо. rюкрито с черен фирнис,
. м, диам. на дъното О,052м (обр. 14). ' ' ·
диам.8~{!~~~~~ п~g~~на на преходната, с еднакъв състав и цвят на глината. В подобно на това от могила 111 (обр. 19).
9 n . м, диам. на дъното 0,006 м. Реставрирана не. 0,048 м,
· ш~ичка, подобна на преходната с е ·
диам. на усп1ето 0,11 м, диам. на дъно;о О g~~~ъв рсъстав и цвят, на глината. Вис. О,047м, МОГИЛА V
10. Каничка, работена на колело от 'б . еставрирана ,обр. 15).
крушовидна форма, къса шнйrш и разширен:~ ре пречистена глина. Цвят сиво-кафяв Има чина 1.40 м и :-.1акси~шле11 дииметъr при основан ~9.50 м:
Могилата имаше виса без странични пrи~1еси чиста пrъст със
~олче. Дръжката е дълговидно извита и съеди:вън устие. Дъното завършва с пръстено.видно
р не. 0.115 м. шир. на тялото О 103 м диам ява устния ръб с най-издутата част на тялото Могилният насип представляваш~ lед:~~:~~на~ запазен. ~ш оrдслни места 11ебелн1rата му 11е
светлокафяв цвят. Хумусният сло
еставрирана (обр. 16). • . . на устиет.J О,08м, диам. на дъното 007м.
11. Подобна глинена каничка със ' . надхвърляше О, 15 м. от конто единият (№ 4 по рела 1ia откриването нм) с
шир. на тялото о 085 същия цвят Фрагмен За в могилата бяха открити пет гроба. •опъJшите;ню вкош~ни n ~юrилния насип. н
р Сьд · м, диам. на дъното о 046 · тирана. пазена вис. О 116м ( центр ален) а останалите са втор11ч1ш. -•
-· че. работено на ръка б · м. ' ' първичен • ю~а
цилиндрична форма п от гру а песъчлива глин Ц то нзключително в юж__ната му п9лов ·0 осп севеr юг. т1 l .R5 ~1 от периферията.
симетрично разполо~е~=в ръб на устието и равно отрязаноа. вят сиво-кафяв. Има почти Грой No /. Дъло. О,60м оли~~гадяне вън от мопыния насип. (kта111сите от кладата с
диам. на дъното о,о 8 зм ~еф~~)пъпкн. Вис. 0,011 м, шир. 0 f~~IO. Под устния ръб има три Погребението е извършено чрез ~рупо ~ върхv площадка с размери 1,60" 1,25 м. Гробният
13. Г!аница от фиr~а до/Рс: · ' м, диам. на устието О,096м, недоизгорелите напълно кости са поставен -
издаден~ навън надебеле;ю венчепречистена глина със светлокаф инвентар е: _ . с много при~1еси от кварцови част'_!ци, с
стените и са покрити с чере ф ·Дъното завършва с пръст яв цвят. Има широко устие с 1. А.нфори, изработена ог _гл_11~1~ок и~<~ с бял;1 ангоб<1, на места ютрrпа. Шииа:ата =
0,094 м. Реставрирана (обр.н 18Jрннс. Вис. 0,053 м, диам. наен~:дно столче. Отвън н отвътре керемиденочервен .цвят. Повърхнос гга риъо- н;1 рвенчето. Долната И част преминава' бев ш?имf[а
П 14. Рибно блюдо със стени · У ето О, 185 м, диам. на дъното - лен 11 за кръг лен . . JBH , 11 а с една за ле-
ц1111ин11р11чна с уде~е . . . на тя;юто 11 е конус<_ " д . е
ериферният ръб оформя почт~наклонени kьм централната рамене, слабо зао?ле1111с.fо~:;::ае ~авс;йнопрофюшра1ю с 11_;;rъ~11;;:;:е,~~~1:;~до.:'~=~:с
~~д_ц~~~~~ Отвън и отвътре norcp~~:~:anepвaз. Дъното сn.:::~~натина, заобиколена с жлеб. вдлъбшпнна отстраrшВ х el\HJTil дръжка правоъгъле11 r1еч,1 т "
15 П 0.083 м. Реставрирана (обр ~)во-черен фнрннс Вис Ь~евисока пръстеновидна имат опш11ю сечение. ър. У - \:\ТI
YKJJ<iceн~ с ~~ичка с широко устие и У~ебе · · · ' М, диам. 0, 185 м, диам. ФI \!) 1' О 065
- о О 105 м. диам. на крачето . м.
Отвътре н от:;:ен от полегати насечкн Д~ен и извит навътре ъб ши 0,285 ~•. д1ым. н<~ ус тн.:т .
диам. 0,094 м .покрита с фирнис, на ~ ното завършва с ма р . От вътрешната страна Рuз~1.:р11: вис. О..._71 ~~ р. . ши око устие с издаде1ю навън
16. кшdп::"о~м. на дъното 0,065 м ~а изтрит. Части от сивно пръстеновидно столче.
вдлъбнати стен: и и~в:~нелирана nолус·фе=врирана (обр. 2о{стието липсват. Вис. О,03 м,
Рестuприрана (оор.
2. Пщшци със све г,
-?). ~окафяв нвит на гJ111нага .. Hмil. По~рита с черен фврнис, па места
ршв<1 с 11ры:те11овид110 сго,1чс. О 067 м Рс:ставрирана (обр.. 26).
два релефни пръстена 0:авъи ръб на устието а част на ТIJ.Лото v r1.:бел.:110 венче. Дъно го завнъа ~слtето О, 14 ~1. диа)о.t. на .:JЪ•!or<rJи~ ст~~м коnо с заобижо;~ена с
венец с гирлянди от · вън н отвъ11'е с ха · Столчето му е Вь' UИЛн~щрична шия с леко -1птр11т.
- В
1к. ._ - · _ . „ 1011: ени към центрu,.
о 05~ м диам. · •11<1 ru вдлъона ·
_ ва върху масивна ~~нови~а
п„--~ ,„.
gрьжка, другата липсв:авrисви листа, правен~~во-черен фирнис. ~~Рма на пресечен JСонус с '· Рийнv v.11vJv LЪ'-' !:iак- почти отвесен. Дъно ro ~ гы1 Вис О 045 м дмам- на устието
,043 м. Реставриран (обр .; ~).115 м, wнр. 0 075 разредена глина ~ху шията има ухраса от :юrеб - Периферният ръо е . гл1111а със свеглоi<1фяв нвn. . , ,
17. Лампи със сфе - · ' м, диам. на YCllt · пазена е част от едната .
1юдL·1 ilUKil.
д -,.,... IJП<"ЧllCTeHa
ou,.,- ··- . о 06~ м. Ре..-т<1врнрi1. но · . . двоКНокоиусовидиа форма. с 11аф••
:;:~блен. Централният 0 f~ч;а ФОрма на тялот ето О,О73 м, диам. на столчето О, 18 5 ~1. диа~•- на дъно.го , о; груна 11е..-ъчлива r.1и1ш. ~
-1 П /!ш.1.:11 за врсгеио
рок жлеб. От едн;па стран: заобиколен с нзп~ Фитилниrьт е
има израстък Д кнал, HakJloнeн Уд"Ыlжен, в предния rr:paii цоя1-.
в. и~_Р. О.О"- м. ди:.~м. :ъс
0.031 м.
свет'1оtо:а
фав ~1в1п. Фрагм.:иrирана.
171
. "Ьното е Офорt.tено ':ьтре бордюр, ограден с S. Глин.:на ттица ~ ·
170 в вид на НИСJ(О JСонкавно
 TI (П ""'nt"• _.„ ••• " --··-..~IJf
столче. ~ юкрита с черен фирнис
релефна ./lelfтa с адлъбнатя Dflf'ПJI, ~а cлeJIJf от заглаждане и сиво-черни пе-гна от (обр. 22). • на места изтрит. Вис. 0,003 м, дьлж. 0,008 м, .аиам. О,ОS6м
JIP'o•l'и. Цвn rаф1111, по по1ър~~поетта 11'~]62 м. диам на устието 0,23 м, диам. на дЪно.,.
нера11нпмqто кэпкчаш: Вис. О,29м. rmrp. • О 18. Бронзово огледало плоско с к ф
дръжка с правоъгълно сече Д ръгла орма. Към него с нит е прю:репена броизова
О,09м (Рбр. /!). истсна глина добила след изпичането сив lUlя 19. Алабастроп от син н~е. ълж. с дръжката О,212м, диам. О,097м (обр. 23).
2 . .Урна. работена на ~олело от лобре прс'IllC1J'IC оформено във вид на тесен хоризоnта.т~ т. u ьо черно непрозрачно остькло цилиндрично и заоблено в долната
Има сферК'fна форма. п.са шк• с нзвкто навън 8 ~овата на ши~rта са разположени мал:: си част тяло
' къса шиика с из '
дадено навън плОСJСо устие Тялото му с ужрасеио със
лисr н т.но с нксrо nростеновитrо ст4ол'fе. на устието О, 17 м, днам. на дъното о 12 зигзаговидни успоред 11 и линии от бяла, светлосиня и жыгrа сть~лена паста. В горната част на
m.говнлнн дръж.-к. Вкс. О.26м. шкр. 0,2 "'· J(Jfaм. • М т11лото има малки дръжки от по една тъмносиня стъклена капка Вис О \8м диам на устието
(),038 м (обр. 24). · · • • ·
(обр. 3 )Дълбоха пающа работена на rолело. Глината е примесена с кварцови частици, СЪс сив
9
ian. Има хонуоовкдна Форма. прав ръб на устието с удебелен релефен пръстен под него. Под
релефни• пръстен са прикрепели срешуположли две разширения, служели като опора при МОГИЛА IV
хващане. Дъното завършва с вксоrо ryxo столче. Вис. О, 175 м, диам. на устието 0,325 м, диам.
на дъното 0.11"' (обр. 10). Могилата имаше запазена височи11а от 1.20м. Нейният силует и обем бяха силно
4. Ла?uчос. мэработен от добре пречистена глкна със светло~rафяв цвят. Има двойно променени вследствие продължителната обработка на терена и все още личащите rю
rонусовндно т11ло. irъca шийrа с ювит навън ръб на устието и масивно кухо столче. В горна.,.а повърхността и иманярски изкопи. Могилниит насип бе с еднороден състав, без странични
част на т11лото кма две врязани ли1rии. Лкчат местата на липсващите сега две дръжки. Вис примеси. Пръстта имаше светлокафяв до червено-кафяв нвят.
О.16м. шир. на тилото 0.IR3м, лнам. на устието О.075м. диам. на дъното О,096м (обр. 11). В южната полови11а на моrил11ия насип, на 1,60 м от периферията се откриJtа части от
5. Аrкос, глинен със светлокаф11в цв111. Отгоре, в средата, има релефна пъпка, дънот~ крепила, изградена от неголеми по размер речни и ломени камъни. Следи от нея бях~
заоблено без столче. Две плоски дръжrн съедин11ват тялото с устието. По повърхността има проследени и в югозападния сектор на могилата. На 2.40 м, източно от геометричния и
запазени следи от конценrрИ'lнн кръгове, рисувани с червен лак. Вис. О, 1О м, шир. на тялото 1 1ентър, rю оста изток - запад rюпадна~ме 11а каменно струпване, оформено от неголеми по
0.156 м, днам. на отвора на устието О,035м (обр. 12). размер ломени камъни, разположено на 0,75 м над първоначалното ниво. То заемаше
6. Паница. работена на колело от добре пречистена глина със светлокафяв цвят И пространство с площ приблизително четири квадрап1и метра. След камъните на отделни
~онич0на05ФОрма със завит навътре ръб на устието. Дъното завършва с пръстеновидно с~ол':еа места се откриваха фрагменти от керамика - мес-rна ~:ьс сив цвят и части от съдове покрити с
не. 7. nм. лмам. на устието О, 135 м (обр. J3). · черен фирнис. Дълбок иманярски изкоп бе засеп1ал част от каменното струпване, при което
вероятно е засегнат и унищожен и съдържащият се в могилата гроб. За това свидетелфстват и
YCТll ето· 0·~~чам. със същата форма. същият състав н
диам. на дъното О,052м (обр. 14).
цвят на глината. Вис. о 037 м днам
• ' · на откритите наблизо керамични фрагменти 11 части от рибно блюдо, покрито с черен ирнис,
8 Паничка. подобна на пре~одната подобно на това от могила 111 (обр. 19).
днам. на устието 0,012 м. диам. на дън~т~ ~д;:g~~в ~~в и цвят на глината. Вис. 0,048 м,
9. П1111ичка, подобна на пре~одната с • . врирана.
лнам. на устието 0.1 1м, днам. на дъно;о Ое~~къв рсъстав и цвят на глината. Вис. 0,047 м, МОГИЛА V
10. К1111ичка. работена на колело от , м. еставрирана (обр. 15).
крушовидна форма. къса шийкн н разширен~он~ пречистена глина. Цвят сиво-кафяв Има 1 40 и максимален диаметър при основата 29,50м.
~олче. Дръжrата е лълrовклно извита и съе ън устие. Дъното завършва с пръстено~идно Могилата имаше височина • м 0д;18 без странични примеси чиста пръст със
не 0.115 м. шкр на плот О 103 динява устния ръб с най-изд Могилният насип представляваш~ беед:~~тичн~ заrшзен, на отделни места дебелината му ие
Реставрирана (об 16
11 п б р. ).
° • м, диам. на устиет.:> 0 08 утата част на тялото.
' м, диам. на дъното О 07 м.
светлокафяв цвят. Хумусният слои
оло на r линена к 111 ' надхвърляше О, 15 м. 6 от които единият (№ 4 rю реда Fla откриването им) е
шир. на тяло го о 085 tичка със същия цвят Фр в могилата бяха открити пет rpo а, 11 допълнителllо вкопа~~и в могилния насип, и
12 с··„ .'б м, диам. на дъното 0046м · агментирана. Запазена вис О llбм първичен (централен). а останалите са вторичн .
. r•иЧl'. ра ОТСНО На ръка ' . . ' '
~tнлинлрнчна форма, rrpaв ъб от груба песъчлива глина Ц то изключително в южната му пgловина. оста север -- юг, на 1,85 м от периферията.
симетркчно разположени рл на устието и равно отрязано . вят сиво-кафяв. Има почти Гроб N!' 1. Дълб. 0,60 м лизо до вы1 от моrилния насип. Останките от клада ra с
лнам. на лънотп 0.083 м f:;б~ф~~)пъпки. Вис. 0,011 м, шир О 1~~10 · Под устния ръб има три Погребениет~ е извършено чрез трупоизга~::~рху r1ло.щадка с размери 1,60 х 1,25 м. Гробният
13 П1111ича от фина лобr. · · ' м, лнам. на устието О 096м недоизгорелите напълно кости са поставен
изладено навън налебеле' ре пречистена глина със • • инвентар е: на с м11оrо примеси
от кварцови частици,
Ш й .
с
стените · 110 венче Дънот светлокафяв ц И 1 А ифора. изработена от гл.и рнта с бяла анrоба, на места изтрита. и ката е
О 094 и са покрити с черен фи .11нс о завършва с пръстенов вят. ма широко устие с
. 74 Реставрирана (ofip 18) Р . Вис. 0,053 м, лиам на идно столче. Отвън и отвътре · ' Повърхността и е пок Д И част преми11ав<r' в широки
керемидено~ерв~~е~е~т~н и закръглен ръб на ве11чето. И ~л~~-~~совидна с .ед11а забележима
Перифеf,::~~"~ю:"оСЪ<.· с rени. наклонени към 1 . устието О, 185 м, диам. на дъното цилиндрична с , ~ ш Долната част на тялото ъбнатина отдолу. Дръжките
noдc-rilвra fJ-rвън ф рми почти отвесен пе 1ентралната вдлъбн рамене, с1шбо заооле1 Столчето е двойнопрофилирано с вдл с релефен двурелов надпис
1111 лъиоrо О rжз и ~rвътре rюкрита с каф:ваз. Дъното стъпва вър атина, заобиколена с жлеб. вдлъбшпина отстрани. . дръжка правоъгълен rrечат
15 пш;ичкимс еста11ркра11а (обр. 19)ВО-черен фирнис. Вис о 2йевисока пръстеновидна имат овално сечение. Върху едната л:-<ТI
YKJY.u;e11a с ripureн :ироко ус·rие и удебе;, · ' м, диам. О, 185 м, диам. фJ,\01' О 105м. диам. на крачето О,065м.
f.>-r11ъrpe и твы1 rюk rю11er ати 11асечки Дъ е11 и извит навът е О
?85 м диам. на устието '
пнам. 0.094 м, днам Р: rа с фирнис, lla 'мес;~ото завършва с ~ас~~б. От вътрешната страна Размери: вис. 0,71 м, шир. ·- . око устие с издадено 11авън
16. Киитирщ ~ ка дъното 0,065 м Рее Изтрит. Части от но Пръстеновидно столче. Реставрирана (обр .. 2~).. кафяв цвят на глината. Има ~~~рита с черен фирнис. на места
В/1,11ъб11ати с-rени и извиdНе~ирана rrолуефер;аврирана (обр. 2оjстие~о липсват. Вис. 0,03 м, 2 Паница със све г ло шва с nръстеновндно столче. О 067 м Реставрирана (обр. 26).
лва ре11ефни r1ръсrена ;,. 11авъ11 р~.б на устиет~на част на тялот~ ·
удебелено венче.
дъното завър
м на устието О, 14 м. диа .
м на дъното , •· б
ъб11ати11а стени, която е зао иколе
на с
вене11 с 'нр111111дн n' ;,аА~ъ11 н nт11ътре с kаф. Столчето му е въ, U.Илиндрична шия с леко изтрит. Вис. 0,9ss м. диан;клонени към централната в~ъпва върху масивна пръстеновидна
~~~ka, друrа ra 11иr1с11и Висв~ ~·~c-ra, nра11е11и и.во-черен фирнис В ФОрма на пресечен хонус с 3 Рибно о,11одо със б почти отвесен. Дънотфо т Вис О 045 м, диам. 11а устието
' 77 Р;п1 врира11 (nбр 2t) 5м.шир.О,07s:азреде11а tлин~. ~pJty wията има ухраса от · ф
жлеб. Пери ерн
ият ръ
подставка. Добре nреч
е
истена глина със св
етлока ив цвя ·
О 065 м. Реставрирано.
· ·
с двойноконусовидна форма, с каф11в
знобпен. l~мnu си t:фс:рич1111 фо • днам. на Устието ~пазена е част от едната
ширr)k ~~rеfi"б:'лнннr 0111ор е ·iarf6мa 11а rялото Ф .о 7 з,.., диам. на столчето О 185 м диам. на дъ11ото . гpyrra песъчлива глина,
• · а вретено от
. ед11а ra с i рана им Иk<>ле11 с иэnЪ1 ИТНлниnт е 4. Прешле11 з м О 031 м. Ф arмeНТJfpaRa.
а и1рас-11.к. Дъ11011ал, наклонен н~дЪЛжен, в предния храА цвят. Вис. О.02 м. диа . • светлокафяв цвят. р
5 . Глинена паница СЪС 171
17() то е оформено в::ТJ>е бордюр, ограден с
вид на ниско iroнiraвнo
 v. ...„._, u 1 риини илюии, " 0~";;'" ···- ст Спарток. 1J. 11uдuоен лекит без ук

7. Бронзова монета на тракииския дина ад мъж с брада - портрет на Спартоr Столчето е отделено от тялот:аса, др-ьжката липсва, с груба изработка и светлокафяв цвят
лице - двойно изображение - надясно мл ' 0,022 М, диам. на д"Ьното 0,025 ~ В(~зана ЛИНИЯ. Вис. 0,058 М, шир. 0,035 м, диам. на устиет~
отдолу кривак. сан хитон и високи ботуши, права насреща 14. Паничка с дебели стени и 0 р. 40).
опако - Артемида с къс високо препа -леко свита и протегната напред. ВдЯсн~ пр-ьстеновидно столче. Покрита е извит навътре ръб на устието. Дъното завършва с масивно
Лявата й ръка е опряна на ,;ълбока. дясната устието 0,065 м, шир. 0,08 м диам с черен фнрнис, на места изтрит. Вис. 0,035 м, диам. на
надпис 15. Лаш1а с кръгла ф~рма ~а н~ дъното 0,048 м. Реставрирана (обр. 41).
~ПАРТОКОУ хоризонтален. обграден с ши ок жлеялото. Бордюрът около централният отвор е почти
завършва с масивна подставкар Ф б. Фитилникът е удължен, отпред заоблен. Дъното
Диам. О.О 16 м (обр. 27). згаряне вън от моrилния на изтрит. Вис. О 036 м дълж 0 085ина, светлокафява глина. покрита с черен фирнис, на места
Гроб №> 2 Погребението е извършено чрез трупои б сиn.
- · и в плитка яма 0 т гро ния инвентар бя"а 16. СыJ'/е.'рабо~ено на.ръ~а ~~·/~м. О.006м (обр. 42).
Пепелта и недоизгорелите кости са поставен · .... двойноконусовидна форма · бру а глина с много кварцови примеси, с кафяв цвят. Има
запазени фрагменти от три различни съда - паница, чашка и каничка. Дълб. О, 72 м, иа , прав ръ на устието и дъно с масив110 . р·авно отрязано столче.
Част от устието липсва в № 008
1,50 ЮЖНО ОТ гроб № 1. О,О42 м ( обр. 43 ). · не. -· м, шир. 0,065 м, диам. на устието 0,005 м, диам. на дъното
Според запазените кости погребението е на млад индивид.
Гроб № з. Погребение с трупополагане на възрастен индивид. Скелетът е с глава към 17. Сьдче от подобна глина, работено на ръка. Двойноконусовидна форма прав ръб на
северозапад. положен по гръб, лявата ръка поставена върху гърдите, дясната свита към устието и равно отрязано дъно със светлокафяв цвят. Вис. 0.03 м, шир. 0:045 м, диам.
главата. Долните крайници успоредни. Инвентар иямг.. Дълб. 0,55 м. щ1 устието 0,035 м. диам. на дъното 0.026м (обр. 44).
Гроб No 4. Дълб. 1.ЗОм. Разположен в геометричния център на могилата (според 18. Преш.rеии за вретено с двойноконусовидна форм<~ - два броя. Цвят сиво-кафяв. Вис.
очертаващия И се профил в момента), на 0,20 м над нивото на терена. Погребение чрез О.О 18 0,02 м. диам. 0.031-0.034 м (обр. 45).
трупоизгаряне на самото място. при което в основата на могилата се е оформила площадка с 19. Два зооморфни глинени предмета с рав1ш основ<~ 11 кшшш1ш горна част. украсена с
неправилна правоъгълна форма (2,54 х 1,98 м) силно обгоряла и отухлена. Гробният инвентар шщлъжни врязани линии. Отпред имат означени очи и уста. Цвят кафяв. Дълж. 0.05 м. шир.
бе разпръснат върху цялата площадка, при което не можа да бъде установена система в 0.028 м, деб. 0.025 м (обр. 46).
разположението на отделните предмети или групи предмети. Гробният инвентар е: 20. Два броя глинени пред.нета с цили~щрич1ш форма. Върху едното лице има украса от
1. Урна. работена на ръка от груба глина с кварцови примеси, с кафяв цвят със следи от ям11чка. а върху другото врязан кръст. Вис. 0,16 м, диам. 0.03 м (обр. 46).
оглаждане по повърхността и петна от неравномерното изпичане. Има конична форма с прав 21. Два броя глинени предмета с цилиндри•ш<~ форма и "JaoL1pe11и краища. Цвят
леко свит навътре ръб на устието. Под него има два езически израстъка, от които надолу се сиво-кафяв. Дълж. 0.05 м. деб. 0.011 м (обр. 46).
спускат релефни ленти с коси нарези, които се съединяват на мястото на други два по-малки 22. Малко глинено сьдче работено на ръка. с 11р<.1в ръб на устието, равно отрюшю дыю и
езически израстъка. разположени в средата на тялото. Дъното е равно отрязано Вис о 24 м тъмнокафяв цвят. Дръжката е груба, масивна и съединява устийния ръб с долната част на
шир. ~.26м. диам. на устието О,22м, диам. на дъното О,105м. Реставрирана (обр "28) ' тялото. Вис. 0,003 м, шир. 0,022 м, диам. на устието 0,025 м, диам. на дъното 0,014 м (обр. 46).
Д Дълбок съд с кратеровидиа форма, работен на колело. Добре пречистена глин~ съ~ сив 23. Четири броя глинени предмета. плоски. с кръгла форма. заоблени ръбове и кафяв
цвят. олната част на тялото е конусовидна със заоблени стени горната оф цвят. От лицевата си страна са украсени с· ямички. Диам. 0,025 ~· деб. 0,08 м (обр. ~7).
irьc цилиндър с извит навън ръб на устието. Под него са п ик, ормена във вид на 24. Осем броя глинени пред.нета. плоски, с кръгла форма и заоолени ръбове. Цвят кафяв.
Дъното завършва с пръстеновидно столче Ви 0 265 Р 0 репени две дъговидни дръжки. Диам. 0.002-0,001 м (обр. 47). • . . ф -- в . о 015
диам. на дъното О,12м. Реставриран (обр. 2~)-' м, шир. ,24м, диам. на устието О,215м, 25. Три броя глинени пред.нета с двоиноконусовидна форма и ка яв цвяt. ис. . м
3. Па11ица с конична форма, сив цвят и завит нав (обр. 47).Г р диети с различна форма пробити. вероятно •~аст от огърлица:
ниска пръстеновидна поставка Вис о 004 ътре ръб на устието. Дъното завършва с
Реставрирана (обр. 30). · · ' м, диам. на устието О, 1О м, диам. на дъното 0,045 м 26. рупа от глинефни п _е~ леко прищипнати ~р~ни - два броя. Дълж. О,024м. шир.
-с rrравоъrълна ~ орма
4. Паница със същата форма и в В О.021 м, деб. 0,014 м (оор. 48). форм<~ еднна cтpaiia дъговидно ювита. В средата ду11ка .
.аъното 0,042 м (обр. 31 ). ц ят. ис. о.о 35 м, диам. на устието 0,008 м, диам. на -глинен предмет с триъгълна~ 0'09' ( б .48);
5. Па11ица със съшата форма Ц Цвят сиво-черен. Дълж. 0,032 ;1;1, део_- ' ~ж~орп обит. Вис. О,022 ~1. диа!'.f. 0.023 !'.! (обр. 48):
диам на О 004 . вят светлокафяв Вис О 033
· ·6 П дъното · м. Реставрирана (обр. 32) · · • м, диам. на устието 0,078 м, - предмет с цилиндрична фор:1-tа, над.1 nка врсредата. Цвят кафяв. Дълж. 0.024-0,02 м,
о . аница със същата форма и цвят Ви О 04. - два с ромбовидна форма. плоски. с ду
,043 м. Реставрирана (обр 33) · с. · м, диам. на устието о 09 м шир. 0,012·--О,09 м (обр. 48); . ма с кръгъл отвор 8 средата. Вис. 0,019·-О,О 16 м,
7 Пшщц · · • , диам. на дъното
. а със същата форма и цвят В О - четири с форма на четирис-тенн,1 приз. ~
дъиот~ ~04 м .. Реста!'рираиа (обр. 34). . не. ,035 м, диам. на устието О 08 м диам. на ш1tр. О.О 18-0.015 м (обр. 48); • упка в сре.1ата. Диа!'.f. 0.021 0,018 !'.!, део. 0,007 !'.!
· "а11ичка с яицевидва фо ' • -- - шест с кръгла форма, плоски. с д
Дъговидна дръжка с обло рма. къса шийка и разши яв
завършва с масивно п ъст сечение е прикрепена под усти~ ащ се навън ръб на устието. (обр. 48. обр. 46); . ф ia и заоблени ръбове, с кръгла дупка в средата. Вис.
• 1 с триъгълна ор~ ~
Реставрирана (обр. 3~)- еиовидно столче. Вис. О,095 м, шир. ~и~5 fъб и към тялото. Дъното - осе~ 7).
О О 1J--0.09 м {обр. 4 • б Дълж 0,028 м, шир. О.О 17 м (оор. 48);
9. А.чфорка от груб ' М, диам. на дъното О 048 м. 0.019-О.014м. ши~у· н~вид1ш форма. в средабта про '!то.ве изр~ботен от плоско речно камъче.
Уст а глина с квар ' - предмет с . фо ма и зао .1енн ръо ·
нето има венче оформено в цови примеси работ
столчето -- плътно с цилиид ич ъв вид 11а широк пр~стен ена на колело с кафяв цвят. -предмет с прВавоъ~~~а"' ~ир. о.О24м (обр. 48); мv-дата пробит. Диам. О,012м
В средата пробит. ис. . - . ' на шестлъчна звезда, в -.--
Реставрирана (обр. 36). Р на форма. Вис. О, 135 м, ши •0 тялото е двойноконусовидно, д !\оlет с форма
10. Лакримарий с двойнокон р. ,085м, диам. на устието О,Q4м. - глинен 11ре ·
. форма пло.:ки, с д
упка в средата. Изработени от
устието, пръстеновидно ст Усовидио тяло КЪс (обр. 4 7). дмети с кръгла ·
ленти ф олче и свет ф • а конична ш - 27. Тринадесет броя преи~основението с огъня. ~ тъмносиня паста. Едното от тя:11
столч::т ~а02~во-черен фириис. Вис. О ~~ка яв цвят. Тялото и ш и_и~а .с профилиран ръб на . Деформирани от съпр -л изработени от ояла и
11 П •
О 065
°. одо
tl:·н лакримарuй със съ
Реставриран (обр. JS) м, шир. 0,067 м. диам ииката са украсени с тесни
. . . на устието 0,003 м, диам. на
кос r. клени .wънис"-·
2S. Ше1.'Т броя ст~::и Стопени и дефор~ра;~ Краищата И завършват със СТJVПDирави
' м, диам. на устието О 025 щата форма цв ·ено с жълти точ · а с кръгло сече ·
12. Лекит със сфе · м, дИам 113 ' ят Иа глината и ук украс "9 Сребърна отворена гриuв11диам- 0,073 м (обр. 49). ва Диам. 0.102 м.
пръстеновидно ст рично тяло КЪса· столчето О 022 м Рест раса. Вис. 0,095 м, шир. - · ийс.к:и гпав · ДръЖ".к:ата лuпс · 6 от Д)1е
олче Върх.у ' · конична и ' · аврвран (об 38) · изображения на зм да.~~ с кръгла форма. прешлена от o?Ъp.шl{ll. изра отени една
ограничен в основата · • тялото му им разширена навън р. 30. Бронзово ог.1е ан и шест цели златни вете си страни имат yipaca от по
глината е светлокаф на шииката от хори а нанесен мрежест прв уствето и плътно 31. Един фраг~;:;иiьм друга половини. Or д
О,044м (обр. 39 _ яв. Вис. О,068м, шир. ~0;J5ална линия от С'Ъщ орнамент с черен фирнис. отделни. припоеяи
172 ' 3 в фирнис. Цветьт на
м, лиам. на УСТJtет~ т0а0n ]73
• 6 м, диам. на дъното
 а палмета. "'1-'""щ"'" nм wt orpalIИ>t
отгоrе с по едн ) е1111 сребърната монета. На О70 м н
Центр3J111а розета, огран11чена отдолу и 0 009 м ( обр. 50 · чаша. Гробният инвент~р е:' ад ямата в насипа бяха от1:рити две rлинени паници н глинена
с фплиграновз жпч~.а. Дълж. о.012м. шир . .
Д б .,....бърнн woнrm11:
1. Железен .lfeч, силно 1:о 03
_,,-· евст роя ~,„ · 111 Маrедонски. вълнообразно оформен ръб па Ри прал, при дръж11:ата счупен. Дъговидно извит, с
а) Тетрадрахма на Александър r;ожа надясно; прикрепени към нея посредство~:'"в~ Дръж11:ата представлява .продъ.mкение на листа с
лице - глава на Херакъл с лъвска ·и орел 11 скиптър. птичи клюн. По запазените дървени обкови. Краят и е оформен подобно на
опако - Зевс на трон наляво. държ д0 76 оста~nп от дърво по острието личи, че е бил поставен в дървена
Днам. 0.026 м. Пред него химера. (~~~ц;-S). ълж. • м, Ма\Сс. щирина на острието 0,065 м, цьлжнна само на дръJUата О, 145 м
B.1RCHO надпис: .·\ н:.=:.-\i'i~PO)' П1 Македонски 2. Лагинос от светлохафява глина. Тялото е нис11:о, широ11:0 с форма на два допрени с
б) осем броя драхми на Алехсандър ясно· основите си пресечени конуса. Ший11:ата е висшш, устийният ръб профилуван. Дъното
лице - г:1ава на Хера~rъл с лъвската кожа над ·
завършва с пръстеновидно столче. ДръжJ(ата е nлocJ(a, при11:репена под устието и в най­
опако -- Зевс на трон. дъrжи орел и скиптър.
широката част на тялото. Вис. 0,37 м. шир. на тялото О,294 м. диам. на устието 0,062 м, диам.
Вдясно от него надп11с: АЛЕЕАNдРОТ. Е от тях е повредена периферия. Диа•·. на дъното О, 11 м. Реставрирана (обр. 56).
Повреден11 от съприкосновение с огъня. дната .., 3. Подобен лагrтос със същата форма и цвят на глината. Вис. 0,28 м, шир. на тялото
0.017--Q,019м {обр. 51). Д ф 0,245 м, диам. на устието 0,06 м, днам. на дъното О.059 м. Реставрирана (обр. 57).
33. Бронзова кана с почти сферична форма на тялото. е _орм~рана, част от дъното n 4. Кантарос от фина глина със светлокафяв цвят. Горната част на тялото му е силно
\•сп1ето липсват. Устието е с извит навън ръб. yJrpaceнo с пояс от и~нииска кима. Дръжката е с удължена, почти цилиндрична, а долната конична. Столчето е висо\Со, чхо, двоАиопрофили­
~вадрзтно ~-ечею1е. дъговидно ювита над устието. В долния с11 краи, където е прикрепена към рано. Ръбът на устието е леJ(о извит навън. При 11его двете дръжки завършввт с хоризонтален
п~лото. завършва с зжурнз палмета. Не запазена 11зцяло. Запазена вис. О, 19 м, шир. на тялото израстък. Покрит отвън и отвътре с тъм1юкафяв фирнис. Вис. О. \63 м. диам. на устието
0.155 м. диам. на vстието 0.083 м. О,081 м, диам. на столчето 0,052 м. Реставриран (обр. 58).
Гр1>6 .\i> 5. Iiогребението с 11звърше110 чрез трупоизгаряне вън от могилния насип. 5. Купа с тяло във форма на полусфера. висока шия разширяваща се rъм устието, което е
Оставките от кл;~дата са поставени в плитка яма. Дълб. 0,35 м. Гробният инвентар е: равно отрязано. Дъното е заоблено. без столче. Глината е с червен цвят. Вис. О, 129 м, шир. на
1. Бронзово о.·.1еда.10, фрагментирано. Дръжката е била прикрепена с железен нит., тялото 0,085 м, диам. на устието 0,093 м (обр. 59).
2. Преrи.rен зз вретено от груба. песъчлива гл11на. Има двойноконусовидна форма с 6. Глинена лампа с широ11:0 плос11:0 тяло. Охоло централния отвор има тесен бордюр и
тъмнокафяв цвят. Вис. 0,018 м. диам. 0,004 м (обр. 52). вдлъбнат жлеб. Фитилникът е 11:ъс и тесен, отпред заm;трен. От лявата страна -~ плъ;ен
З. Подобен гл11нен пре1и.1е11. в11с. 0.016 м. д11ам. 0.032 м (обр. 52). израстък. Покрита с rшаст J(афява ангоба. Дътк. 0,085 м, днам. 0,063 м, вис. 0,02 м.
~-Подобен глинен 11peru.1(•11, вис. О,017м, диам. О,03м (обр. 52). Реставрирана (обр. 60). к д
7. Желязна стригила, от 11:оято е запазена жлебовндната предна част. орозирала. ълж.
:i. Два броя гтшени пред.11ета с цилиндр11чна форма. Върху едното си лице имат украса
от ямички. а върху другото врязан кръст. Вис. О,019м. диам. О.025м (обр. 52). 0 • 104 ~: Паница с конусовидна форма и извит и~::r-:С„r'~в ~~i'r~~~~ъин~~~ъ~а:~~~~ ~
(обр. ~1fва броя глинени пред.11ета с кръгла форма. плоски с дупка в средата. Диам. 0,0171 м2
ниско пръстеновидно столче. ГВлина0тt~ ~ин~;;: на устие~о 0, 132 м. диам. 1 1а дъното 0,062 м.
7. Три броя глинени пред.чета с кръгла· ф о червен лак, на места изтрит. не. . · . ·
кмички. Диа!.1. 0.019--Q,022 м. дебел. O.OOI ~ (об~:~;) т двете си страни имат украса от Реставрирана. същата форма и цвят на глината. По1рита с червеи лак.
8. Глинен пред.11е111. плосък с ромбовидна фо м .Д 9. Подобна глинена паница, ~ на дъното 0,046 м. Реставрирана.
9. Бронзова .1юнета на С~вт III: Р а. ълж. О,025м, шир. 0,001 м (обр. 52). Вис. 0,036 м, диам. на устиетбо О, 1 м, :::афм~була. Запазена е спиралата с по две завивnt
лице - глава на Севт с лавров вене
10. Част от бронзова илатерал
опако - ~.:онник с дълга коса и б ц надясно в зрънчест кръг; отстрани. оящ се от общо 315 сферични топчета и друrи,
Р~~~-:о~~оп надясно, под конника венец. Надпис: 11 Части от погребален венец, съст Глинените уiраси носят следи от позлата -
имитир~щи малинов плод, медии листа и телчета. оложио на дупчиците эа прпрепввне при
Диам. 0.025 м (обр. 53 а, б). варак във формата на ромб или J:вад~т~~·ис~:Новия мод. Голсмиn им бро:1)01:аэвв. че
топчетата и изцяло върху лицева~; два венеца. Диам. средно 0,012 м ~~ ~ т.вс;ката
вероятно в гроба саАлбил_,~п~р ~11 Мu:едонСJ:И. Сребро. Лице- rлаварнаДиам О 017м.
МОГИЛА VI 12. Драхма ва е1:";р на трон HaJJJIBO, държи орел и схиптъ . . '
Запазена височина О. 70 м, днзме кожа надясно; опако -
без странични примеси х, ,
тър при основата 16м п
1
Гробът веропно е ую;щJ~ ~сният слой бе почти изцяло ра РЪСТта имаше еднороден състав, МОГИЛА Vlll
н. знесен при обработка на терена. О Х СНll.Т СЛОЙ С ЮЦАJ!О
аметър nри основата 18,5 м. ~ отделни места mrraт
Запазена височина О,9О:О~:.;' С'ЪС'fЗВ, чиста пръст с 1:аф~~·:·моrилата попаднахме ва
МОГИЛА Vll разнесен. Насипът има е~ цвJП Почти в геометричния :ане костите и отдеJ11111 предмети
'> Тази могила имаше най г калцирани ивици с по-св ето е и~върwено чрез трупопо:нис С1:елетът е на млад IПl.дИаид.
_7 м. Тя бе разположена в сам~~~ем~ размери - височина '> гроб. при който поrребени в първоначалното си поло•итар .са запазени 11aCТJl'lllO слеДJРПС
селскостопанските работи По по PЗll на обработвае"ите nл-.40 М с диаметър при основата от гробния инвентар н~ :верозапад. От гробния ииве RJDIO
изкопи М
оrилиият насип бе пре
· · · върхнос
тта и, близо до ц
· "'
почти не бе засегната при
ощи и
ориентиран с rлава ..-ь ъв ръб на устието и •исоко ~иО~S6м.
се състои от махнат из ентъра и
ивици свет.~о~.:афява 11ръст 8 ,. цяло в продължепт· • маше следи от иманярски предмети: •d"' с удебелен и извит нав"-"ВJIС. Вис. 0,047 м, диам. на устwет •
. ясно очертава
Едиист веният гроб щи отделни- nл
• ~оето се
очертаваха ми
.... е
ра отни кампании. ои
на две б т - 1 Плнт1:а пан....-
· 11:афяв цвJП.
По""ита е с черен 't"'Y
•у • ( бр 62). ......vnraтa иw
•~ астове и · огобро -
ст олче ' със светло о О 86 м. р~аврирана о . работени от -'"-к
По........:-
· .,.....,..нието е изв
се откри на 4 'О
·- м. южно
последоват~"н
~· ОСТта н
ини калцирани сиво-бели ... ... · • -р броSЭО• тел. •..-----
2,30м, ширина 1 ършено чрез тр\'11011аган от геометричния е а натрупване на могилата. диам. на ~ъното •б а J:Ръrли :ra..IJ(uчкu, иДНам. 0,013111 (обр. 63). acтJIJIP. na.11 копо
облицована с д~~ и дъ.~бочина ·о.зs м
Ске;1етът е на въз
0 е 8 яма с правоъгъл~антъф Р на могилата (обр. 52).
дървен11 дьс~.:н. а о~гd1нент11рана изток_ з
орма и размери - дЪЛJIС· съеди~~fи~~~~~т ~v:ie~P::,:~~e: г~~=::пч°::~в~л:::СВJI nлодок - rpooJI
тялото, долните i;с:!"ен и11дивид. ориентирре пщ:рита с надлъ;сапад. Отвътре ямата е била 3. Част откип:;едии телчета са пр~злата (обр. 64).
ПредМетите отан11ици успоредни. Коетаи с глава хъм зап но наредени дървени греди. посредством тън и следи от суха
главата на скелета е гробния инвентар се от -ите са силно изтл~ Ръцете са опънати поJtраЙ и малина със запазен
части от nоrребале11 '~'еавена )l(елязна мах:ких~ в с.лед11ия ред: на.
кра~~:ата -- гли 11 еии ц, прн рамото отла ра, .!1.о главата и пр Пречно на гробната я.ма. до
съдове. •елезе11 ха11Дел~~- част от бровзо':цдХ~ния 1:pu до Jtоляното - 175
174 ър, )l(елязна стри ~терална фибула; при
Гll.ла, в nо.11сната обла~:r -
 0 9 ~ М С Д1'8 М. ПJ"R <'С
ноевта 21 .оо м. масю1ы е от kафява llJI
q
нuд „ ьu„ "" устието, където той е из
8
Зanaзcim размер11 11ис. · · · близо до периферията д цили11дър, прищипнат в средата П Р 113ан. горната си част дрыкхата има ухраса nв вид на
с k&..'IUМJ\llRM мsмuи с "''<llt'тъл цв•:~ 'вина на моrилния насип т. е ориентиран с гла~ Ълб. Вис. 0,285 м, шир. О.22 м диам· н~ степите па съда са запазени следи от червено-r:аф 11 в лак.
r,..'lfi \~ / Отti:рИ 1.".:: в IO:it.:R8111 щ ' . 1nолагаие. с1<елетъ в а J:ьм Разкопките на моги~те от. нек устието 0,094 м (обр. 70).
0.~5м. ПoiТd-~mteтo С 11:\B'ЬflUIC'HC ~~ ~~:~IТС' ti:paЙHRЦH С8 успоредни. ЛЯВО ДО Сkелета са бяха спасителни. Разположени в ро;ол~ в местността Гюрмите, при с. Кабиле по същество
чn;ц rы1ете c.i опънаm noli:p;iil п~.~< · ' w пернодичес~.:и на оран поради li:Oeтo ~ ра отваеми площи, те дълго време са подлагани
С>и.1и 'Пl'ктавсни следните заро..... в~· • ~~ ШИИJ[а С ТРИЛИСТНО
.....,') ма на тялото. Ji:.,.,,.. • усТИе 11 Пр11 11якои от могили~е вторични rро~ичк~, с ИЗ!i:лючение на Могила VII. бяха силно СПИ11Сепи.
1 Оuно\·~ с дв,,ilнопту1."\.'Вкдна чn-Р афав цвят. Дръжката е плоска. Вис. 0,11 6 „ гроб № 5. лълб. 0.35 м). а при други (м~~~л:х1~открити на м11ого малка дъ.лбочина (могила V.
• ·~ ' <."ЪС cвcr.rюli: ~ "'•
.
пр...~лиrано. р.1ВНt' отр11заНt' дън,· Ф гментпрано. гроб № 2) 0 те бяха напълно или ча · моrnла V. гроб № 2. могила VllJ, могила IX.
ШRJ'. O.OQS м. д1tам. на ,IЪHoro 0.~)5S ~· м:.Зизвит навътре ръб на устието и дъно с hllcito могилите давах~ възможност стич5 но засегнати. а някои унищожени. Малките размери па
" дъ.~6:юlill "aнinta с "''нична ФС 1" афива rлпна. Фрагментирана. Вис. О' 063 "'•
,. пълни и точни ·наблюдения върте да ъдат проvuе11и
, · изцяnо
J •
което позво ли да се направ11Т
-·
пр 'Ы."ТеRОВКдНО 1.'То.1че. ·\Н добре ПОЧИI.·тена светлоli:о N;. м Ч моn~лння 11аснп. При повечето от т11х той имаше еднороден
с1.стаи._ състоеше се от сравнително чиста пръст, без примеси от .:амъни, с незначително
д1tам. на у1.111етт' 0.1 ::---· ~'· диам. на• дъното ·"'' li:ЪСЗ · цилшщрична шипка w
и извит навън кол11чс1.:тво фрагмепт11 от битова керамиli:а. Хумусният слой бе разнесен и силно изтън11Л при
Лi>amcf't'6111'jcн cfo<I .:ьс сфеrнчпо т::~говндни дръжки. Добре пречистена глина~
3. някои от могилите с 11сзнач1rтелна дебелина. Оста 11 ки от крешща, изградена от неrоле~ 110
щюфмлlfр;!н ръб на уст11ен\ 111.'.1 li:Oeтo има :еновндно столче. Вис. 0,23 м. шир. О. 18 м, диам. на размери речни 11 ломени камъни, проследихме 11а известно протежение само в южната
свепо1i:аф11в цв11т. Дън,1то завършва с п~ъс Рестав пран (обр. 6.5). 1юлоипна па могила IV. Добре се проследява процеса на натру111чше на мог11лите (особено при
устието О. 1q5 м. ;rиам. на дъното 0.09- м~ 0 м Погребението е .fs било извършено '1рез мог11л11 Vll, VllI и IX). кълето се редуват пластове от ч11ста пръст с калцирани ивиuи с
Гроб .'\!> 2. В юroизro"IRllll ;::тс~J:.:1.0 пан~ки' раб.отн. От гробния
труnоп<'.1аrане. ун11що;~кен,, при -~
инвентар са запазеl!Jt различен състав и по-светъл цвят. Модерни вмешателства. презимно има11ярски изr:опи,
констатирахме пр11 почти всички моп1ли от некропола.

с.~езни1 ТС, н~меm: ~ "-н ,~-' работен на Ji:олело от глина със сив цвят. Тялото му има
.цъ.1'"-'К ,,·p.1mcp1~u,„- ~'·
;rвoilн,~li:oнycoвiuнa форма. извит навън профилиран ръб на устието и дъно с пръстеновццн0
по.1че. В11ё. о.:6 м. Шllp. о.:3 м. л11ам. на устието 0.216 м. дltам. на дъното 0.118 м. Реставриран
(•-.бр. 66).
:. Р1Юн,, ri_f}(>(},, с на1тонею1 .:ъм централната вд.1n.бнат11на стени, която е ограничена с
п.1иты жлеб. Перифернип ръб е почти отвесен. Дъното завършва с пръстеновидно столче
пзработе1ю от добре пречистена г.11ша със светло1i:аф11в цвят. По повърхността и отвътре има
запазени .:.:1е;rи от червено-li:афяв лак. Вис. 0.042 м. диам. О, 169 м. диам. на дъното 0,052 м.
Реставрирана.
Купа със сферично тало. отделено от Wllil.Ji:aтa с вризана линия, с червено-кафяв цвят.
3.
Шийката е къса с вллъбнатн стен11. ръбът на устието силно извит навън. Дъното е равно.
Отвън са запазени с.ледн от червен лali:. Вис. 0.117 м. диам. на устието 0,096 м.· шир. на тялото
О.099м. ;rиам. на дъното О.045м (обр. 67).
Наблюдс1111ята нн върху погребалния обряд показват незначителен превес на
трупонзгарянето над трупополагането. При всичк11 централ1111 гробове кремаципа е
извършена на място. (могили 11. V - гроб № 4. Х). Прн вторичните гробове кремаци11та е
извършена вън от могилю1я насип. като останките от кладата 11 гробните дарове са поставяни
и 11л11т.:о и.:опани ями в могилния насиn. Първичните (централни) гробове. с конто е свързано
натрупването на могилите. по правило са разположени в основата на могилата. на нивото 11а
тогавашния терен, без в.:оттаване и без изграждане на солидни съоrъжения. Най-често кладите
имат форма на кръг. разположени винаги близо или в самия геометричен център на могилата.
От гробовете с трупополагане само при този от могила Vll ямата е облицована с Д'ЬС!tR 11
отгоре покрита с лебели дървени греди.
Поставяните дарове показват rолямо разнообразие като вид и количество. В проучепнте
десет могили установихме следните различни групи предмети: ксрамнка.Нн~1:ити, монети,
бронзови съдове. тоалетни принадлежности, лампи и култови пфорерд~~т:.по ап~:=~::М:
·
~~~~:е амфори. кра;еровидни съдове. съ:~: ~1=и~ш~:~~~м=. :::;п~л~~~р=~::~
та на керамиката която включва лванадесет различни по

На рззлпчни места в могилнпа насип б11ха открити още: _

дълбо~.:а паница с 1i:Он1111на форма. двоil.нопрофнлиран ръб на устието и дъно с
1. чаши, лаrиноси, купи, лакримарии. кантар к~ ~мика ~естно производство и вносна гръцка
п~н.1ирано по.1че. със светлоti:афяв цвят на гл11иата с кварцови примеси. Вис. 0,068 м, диам. материал разпределяме в два голямн ДJ1ла нова ~а· техн~логическия принцип разграничаваме
на )С~с-т.о 0.16 ~· д11ам. 1~а зъното 0.054 м. Реставрирана (обр. 68). керамика. Сред местната кекамmса В'Ь3 оска 11 керамика работена на грънчарсхо холело.
-· ЧаС1 <Н ~антарос с .:анелирано ало висока ~ б две групи - керамика, ра отена па ръ аботепи на pъli:~- Те носRТ харапернпте беле'JR на
ръб на ·\'стието със свет~окафав цвят. повърхността
• шипка с вдт, нати стени и извит навън
С'то.1чето и дръж~.:11те .1нпсват.
· ~
Запаз вис 0 11 ПОti:рита с
червен лак, на места изтрит. Изненадва голя.~юто количество съдб:;J аботка, недобре пречистена еднозърнеста глина с
00
м. шир. • 88 м, диам. на устието 0,092 м (обр. местната тракииска кера~ика гру Р ичпа форма, понякога стеснени в долната си част.
69). · · · -
примеси от пясък и кварц . Те имат ~азчленени с ямичm илп с коси нарези, пре.:ъснати
Украсата им се състои от пластични ленти.жени под устието (обр. 8, обр. 28). По-малхнте по
от по четири езичестн израстъка, разполо ковидни пзрастьli:а по ръба па устието. с::-ловете,
моrилл х размери съдове имат само по четири 1::;.~ сред 1:ерамичниа материал от О:втополнса ' ;;жав:
работени на ръка, намират аналогии ~~ексн в Тракия от периода V-1 в. пр. н~ВС:: с
Могилата се намираше зц най-в11еоJ:ата то
1"1•дето освен не11 има още зве др\тн моrп. чм на Сli:алмстото възвишение Зайчи връх, сред този отчеа~~~~~~~~ес~.;п:яхк~ некропола не е и~пгрс:болз::н : ; &:~~~:,работени на
проме11ен с;и:1уе1. вследствие на мн"огобро11~1н11тес иманярски
nо-малки размери. Тя имаше чувствително впечатление, случаи са постав11ни като п относително малък е
иа върха и Видимо бе за ИЗJi: бе трупоизгаряне, а във всичк:внение с тези, работени на ръка. Сред ~теров11ДНИте съдове и
очертаваше ·прави.~ен ~rната 11 изто11ната и перифе опи, наи-големият от които колело, преобладават в ср които са застъпени предимно със сив цвl\Т имат
w

основата 26.50м li:pъr. о1'llлат3 l!Маще размери - рия, поради което в план тя не делът на съдовете със сив ~вя~,ос1:tfр 66) Съдовете с ~rратеров:л"а фор~~ходнща у нас' о. С
ПорадИ ест~твото на терена върх)• вис. 1, 70 м, с максимален диам. при паниците (обр. 9, обр. 10, о р~~чни~ ма;ериал от Севтополис и д~i"шипа си по две малп
тън 11ай-бл11зки аналогии сред керр (обр 66) останалите имат в основат~а съда (обр. 9. обр. 29). Те
ЪJi: землен C.J'loil насипът . . rоито е разполож
w

изключение на един екземпля ние. wrь тно пр11лепепи rьм стените

размери, примесени с пръст (обр \~) състоеше itoчni изкл ена ~югилата - скален масив с
битова н ПO-pllJXl:o строитс:..1на . . В него се откриваха ючително от камъни с различни дъговидни дръж ки с кръrло сече
урни • а като погребален дар ·
б на съдовете с миoro
също не са използвани катlотена 'на холело, най-rолфJrМ е мfо~ добре пре'1JfСТСВ8. бс3
поrазва. 'le раi\011ът в i1e11ocpe ti:ерг.миr:а от ранножел11з в гощмо количество фрагменти от
обитаван Прод1.J1жмте.1но врезствена близост до моrината до елинистическата епоха. Това Сред керамиката, ра
- локафяв до
бе 08 цвят. Глината е
ж
ина,
ра" ю~11зната епоха тин т ме. V Най-ранни по· в лата, откъдето е вземана пръстта, е
1 специфичен свет

ю:11шата nолов~на на мr:~ 11-Б 2.

8 реме са фрагментите от съдове от _ CcвтonOJDIC, 1934. Т. 1• с. 2О.
е&ИЛетелство за тов.а. че hОГJ:!ебе лнма насип. б 11 изо М ЛНТ11чна керамика.
Чичиков2'6.-,2 кат.
34 М л •с а, А А~
1-1, 3, 4, 22. 33. ~ар_ ИАИ. VШ, 1934, с. 1~ ._.Alcs~adrcsc11,A.l.a
or:a:sa paзp}iue110. намерени б11~а111tето е бн110 и·звър~еонцентъра, се опериха останки от клада,
:
топчета от поf11Сб отделни ф о Чрез тру Т е • ~~"х ;;.'Г. мо;..:Лни ;'..~~~~ r~t'~956..№ 1. с. 4. За аиалоППI от пuт. ~-от
В ален венец, ПОiJ.обн Р3ТМенти от б nоизгаряне на място. ос пnоуче.ане в· Ссвлиеаао_ и Тро Dacia. 24, 1980, 2~1VS ~т 1-61 За друr аодобсв С1о.11 cw: с:а wата - ар8
колело.~~;~• 01:а
по.ф1оаина на i.to;RлltJI~ :аасип
11в ttв 11 т Т11Л
тезисе от остан~а
отrр
керамика и кръгли глинени
"'" моrили
г
П"'--ropole gete с М Uит. см. с. 32. обр . 8' ,....,,
d Zimn1cca -
• Чичио:ова, ·
. Гст'оа.
на Севтоnо1111с, в:а:
- ·Л. Мопuно
· ао- - от ..,.......,.
• .,...----
oбp.134-2:Uow•ca.
Д.

навън прав ръб на устнс:10. дъно~~~ ~~ма СФери11на~~~rментиран г~ен съд работен на нспосредСТ11СНК8 •и•~71.
Ссвтоnолис. ·- ИАИ •p~ormпe 01<0ЛО МсзаГНи ~~ПЛ.
10 вслк:оа, · Б'laJD"aPO· -
Свкпенrрад. _ ИАИ, XI. 1937.с. 141 •
J, 1959. с. 93 <JJ.
лetto, без столче ма, WИihcaтa е къса със 'слабо извJIТ Сивата тражяilа:а о:сраwпа
8
117
t 76 · Дръхката е плоска, прижрепена е
23 Кабкnс. том 2
 cтpa&ii'illll примеси. Or ВС11 са вэрабоТ881111 u.,_-.с;.ш..,. състав има rли~lата и при еди;.:
11:ОВуСО8ВJD1а форма и завит вавътре ръб ва ycnieтo; от моrила Х (обр. 71) · Почти cьo:ur.r Подобни на тях са лахримариит
от кратqювидmпе съдове (обр. 65), nrro и:::: 11 (обр. 2, обр. 3), които за раэЛИtа находки 2 7 • В нехролола бяха оТ:
от Ссвтополис 25 , Аполо11ИJ1~0 и друrи СЛ)"П!8RВ
състав има и rливата ва двете nви от мо б а тьmси сrеяи и отвьн са покрити RЭlUIJrот № 4, обр. 39). Единият от тях eprrrи само даа лепта с арибаловидна форма (м~о:=
оставалите се отJIН11ават с прецизната си взра :ГТ:№.ои от еьдовете от нехропола на Томи~~ лекити се датира обикновено от Н:":ялно запазен, с ухраса от мрежест орнамент. тоз'и тип
ипв '18СТ11'1Но с червен лп. Те могат да се сравя 8 местно производство. · Откритите в некропола лампи ~а 88а IV до средата на III в. пр. н. е.
8еро1П110 в случая се отиас• до по-лухсоэна ~~щат в лаrиноси, които по пpaвlt.Jt напълно идентична с някои лампи тр - по една в моrили 111, V и VII. Тази от моrила v е
Сред: оприпm: в гробовете от некропола моrилви погребения. Те са мноrо близки о гробница 3 на моrила № 2 заедно с~~ Севтополис, едната от които (хат. 111-94) е открита 8
р11ДК0 присъстват в инвентара на тракийсжитесъщото сплеснато двойноконусовидно тял .цо на Севт IП от тип vпzв. Друrата ла~~~ драхма на Алехсаидър 111 Мuедонсп и монети
централния отвор бордюр и скъсен фи Р· 22) е със страничен израстък, с ваuоиен nм
лаrивосите от неqюпола на Томи - имат т аэновидност на лаrиносоподобните съ 0 Jf закръглени рамене. В Керамейхос те тилних. И двеТе лампи спадат n.м типа лампи сьс
висока шиiЬ::а (обр. 56, обр. 57) 1J и предсrавлява Р също срещащ се в некропола (обр 11j0 Ве Лампата от моrила VП (обр 60) е по ~датират от последната четвърт на IV в. пр. н. е.29
с л.са ШИЙl:а и издиrвата над устието дръжка, =~·материал от некропола на Томи. Те ·И широка и плоска, с тесен борДЮ и жл;В злична от осrаналите две - тя е силно сплесната,
двата типа имат блиэ1:и паралели сред 11:ерамич..... имат
вероятно ХИОСl:И проязход. ие
покрита с плътен, равномерно !анесен к~фоло ценtалния отвор. Вместо с черен фирнис тя е
Сред местната 1:ера№Па, работена на колело, заслужава вниман съдът от могила Х FSL на Шайблер според материалите' от :в лак. - аз~олампа М_?Же да се причисли n.м тип
(обр. 71). Той е изработен от спомената вече светлокафява, в случая по-скоро бежова на цвirr, некропола лампи може да се отнесе ерамеикос и е наи-хъсва от трите отхрити в
8 '6 към първата четвърт на 111 в
rлива и по нпои свой особености - 113ряэано при дръжката устие и заоблено дъно без стол'lе, А ф некропола
яха намерени две амфори, едната в иасиш1, а дрrrата във вторичен rроб
НJ1Ма аналогии сред известния досеrа у нас керамичен материал от класИ11есхата 11 м ората от ~огила 11 (обр. 1), няма аналогии сред откритата досеrа у нас керамична тара·
елинистичес1:ата епоха. Подобен начин на оформяне на дръжките при устието имат няхои Характерните и_ белези са късата и тънка шия с фуниевидно разширено устие и дъно с коннчн~
rлинени съдове от некропола на Томи, чийто дъна обаче са снабдени със столче••. столче. Т~ е наи-близка по форма до една амфора от Северното Черноморие определена от
Крайно оrраничена като количество е керамиката с червен цвят за разлика от В. Ф. Гаидукевич като „боспорска" и датирана от Пlв.пр.н.е.з• '
Ссвтополис, n.дето съдовете с червен цвilт са равни по брой с тези със сив цвят 1 5 • В некропола Особено важна за нас е амфората от гроб № 1 в моrила V, (обр. 25). Доколкото ни е
тя е представена само от двете купи (обр. 67, обр. 59), чиято форма без съмнение е повлияна от известно, това е първият случай, когато се открива цяла амфора с често срещания особено в
формата на металните чаши 16 • Купата от обр. 67 е напълно идентична на една купа от Кабиле печат върху едната дръжка с двуреден надпис ЛNТl/ФIЛО!н. Амфората е изработена
Ссвтополис, дадена у М. Чичикова като тип 31 и на купата от Върбица•1. от rлина с много примеси на кварц, добила след изпичането яркочервен цвят. Отвън е покрита
Вносната rръцка керамика, открита в некропола, е по-мал:ко по количество в сравнение с с равномерно нанесен слой светла ангоба. Тя се отличава освен това с почти цилиндрична
местната. Тя е представена от амфори, кантароси, лекити, рибни блюда лакримарии и лампи шийка и подчертано широки плещи. Столчето И не може да бъде сравнено с никой от
ВСИЧПI покр~ти с фирнис. Качеството на фирниса при повечето от' тях обаче е видим~ известните примери сред известния досега керамичен материал 3 J. Намирането на амфората в
влошедно. тон е силно разреден, със слаба покривност и преобладаващ кафеникав оттенък гроб № 1 заедно с монета на тракийския династ Спарток разкрива неочахвано добри
ва от оп:ритите кантароси имат гладко тяло (обр 4 обр 58) Те се възможности за уточняване на хронологията и на амфорните печати с двуредния надпис
удължената си цилиндр б · • · · 0 тличават с·
ANTVФIЛOI. За хронологията на спартоковото монетосечение има вече зн~чителна
Дръжхите са отвесни,ич;~г~::д::к~:=и пата отстрани и устие със слабо издадено венче. литература, като изследвачите независимо от разликата в мненията си поставят на~-ранния
Столчетата са удължени с конична фо ма с изнесени навън хоризонтални израстъци. династически период в монетосеченето на Кабиле в първата четвърт на rп в. пр. н. е. В този
11:афяво-черен фирнис. П~-ранните им gpe ;:.:лефен пръстен. Отвън и отвътре са открити период следва да се поставят и амфорвите печати с този надпис, особено важен факт предвид
тела, със силно сrьсена шийка и са д ители се отличават с по-ниски и по-широки на досеrа съществуващите раэноrласия сред специалистите относно хронолоrията на този и
11:антароса от Кабиле имат силно изд характерни за ранноелинистическата епоха i s Двата
кантарос (обр. 21) е с канелирано ~::н~ропорции, белеr за по-късна дата'9. Третият някоиП~~~~Zr:о::н~ча;:~а открити във всички централни гробове от некропола, като в
посред~м разредена глина украса от лаврови :що ;акава удължена шийка, с нанесена 6 VII те са били два Cъcтosrr от глинени топчета и стилизирани плодове -
гро а от могила · ленти носещи следи от суха позлатан.
си са Со обени в самостоятелна група стил Заста. ези кантароси въз основа на украсата малина и rрозд, прикрепени към оловни 'е алния двата вторични rроба от могила
ред вносните съдове преоблада
значително по широх
" паден склон" на Акропола в Атинаzо
ват паничките и риб б · Монети открихме само в четири rроба - a:лiжir;:на Сп~рток и Севт 111 (тип VII според
навън и дебел~н ата им употреба в бита. Панички ните люда очевидно поради v и в rроба от могила VII. Две3 ~т ;ях~::ЛИТе са постумни драхми и тетрадрахми на
(обр. 18 уобр 62) отвенче, широхо и немного дълбоко тял те се отличават със слабо издадено типолоrията на К. Димитров) •
lllв пр' не i1 ЕДИ е са познати от Севтополис хъдето сео и почти ъгловат профил на стените
на усти~~ .и мас=в~~ничха (обр. 41) е с по-м~ки размедатират от края на IV и началото на в чичи11:ова, М. Цит. съч. кат. lll-IOS,Дбeл. 3:·сс 8 rраннцнтс на Шв.пр.и.е. о6 5
zo Иванов, т. Цнт. съч. с. 249. тип V. атираJ(азаиm.ш1rиамузей.-Археолоrи•, 1961,.№ 1,с. 566о ~;
Севтополисн, Аполоиия'Рэ(еновидно столче. Тя намf 8 • по-дълбока, с извит навътре ръб „ Табакова-Цанова~ Г. днтичнагроб1<ерамн1<а :ти азовир "Г. Димитров"". -Архоолоrи„, 1961, .№4, с. • Р·
могила V (•.>бр. 37, обр. 38) и тип IV) и некропола при К~а ан~лоr2~и сред материалите от Гетов, Л. Новооn:рнта тра1<ннска тухлена ница р

---„-с-
'Ыl1и.11Т състав и
рап:оп1<ите, фраrwекти
,, Bucoval;i. М Necr
мат украса от пояси с кафяво-~амеикос . Двата лакримар!'я от

11811Т има и r лина та при

мноrо от от~tриваните на
ерен фирнис по тялото и шииката.
2, 3.
zв Чичи1<ова,
„
М цнт съч. с. 78, табл. ХХ. .
· . h: h Lampeo _ Keramc1kos, •
S с h е i Ы е r • _1. Gn~ isc :_ Тhе дthcnian Agora, !V • 1958. И дает:
Greek Lamps and the1r Suмvals. №? 74 275-тсссотиасатrьмсравюrrелн
>о ScheiЫer, 1. Цит.съч„
•

- Атниа:ата aropa те се датират между

=
XI 1976 No I06--l2S. 3а т 8 х също в:к.: Howland, R.
и спадат ~rьм типа 2SA.
х нолоrичеаи период от 300 до
300 ~60r. пр.и.с. (тип 29А). Вх
" В u с о v а 1.i.: м · Цн . opolc clenistice 1а То . тери·rорикта на града, по време на С
220 г. пр. н. е. по
ред материалите от
.№ 406, тип А-29. МИА .№ 85. с. 345. обр. 41.
:: Паа там. Фмr. ·'J4. 1. съч .. Фиr. 81. m1s. 1967, р. 123, fig. 3. Howland, R. Цнт. съч .• В Ф Виноделие на Босnоре. - •А сологн• 1967 Nil3 46---49,обр. ll;Твнчсаа,
Чмчи1<ова М Цнт н Г а й д у к е в и ч, · · нтичиш град Кабкле. - рх • ' пС.Штн от други нахоДllШа в:к:
•• C:iticova м Оёv ·съч .. с. 32 „
Попов, Ж. Амфорни печат~:б~е 1 1983, с. 96. табл. V, XIV-1; ~7~~Ал"::сисаа, А. АмфорRИ ПС'UIТВ от
archeol~~· 1963. р. ЗSsq. elopiiement dc. la ceramiquc h . Н Амфоринте печати от КабИJJС. - Ва иск~• мрей. С .• 1958, .№ 273- 'ни печати Севтаnоmк:. 1, 1984, с. 125,
Чмч111<ова. м Ан 1 race а l'epoq . М0 нрчева, М. !'мфорнит~п~ча;;5gт№ fз; Бал1<авс1<а, А. ~фори ~амиt~в. 10, 1974, с.42; Штас~~· М.
Софиа,„9834, обр. 188. nол :чрна200rерамиrа ... с 47· Ф Ue classique et hellenistique - AaPh Studia Б гас~<н• музеи - ИНМ • • М ' А форКИТС печати от дСО:ОС· 75 едноврсыснио ае срещат .,........,.ив и
на: за Севт . с да/.\ ' . ' нлов Б Н . . ' 1rI.f .№ 62, обр.° 4; Лазаро.,:', - 'ксЙимк. 34, 1951, с.З\:~о ч;т~вснтуално cntJUI& да ае оти«а~
И в а но в Т А ополнс и Алоло
'" :Ге ~па:ична •ерамиrа щ
1934. За nодоб . т rы,, rpy11a В на То
„.:"• сна r лннена 1< • ' • адrробннте
еъо·1 ветно: Ч н~па ан~urогнчна с таз:огилКн при Дуванли в Пловдивско.
J>onoлa на Апо„о н к о а а, М. Цнт от абиле.
Керамичсса:ис 1<.11сйма из ;..ир~. Авторката 1131<азва прсдп': тези n~тв. 1<о1П"о В. Грсlс обособи • самосто
енrJ1ифнчни печати от то спираме на въпроса за произхода su 1 Х 1956 р. 168. (Vf-1 •)от
•• w„ 12"." ФОрм~ в неrрополампсън. Вж. Thom ннм. Аnолоннм ·СС'Ьч. ~8. табл. XIV, обр. зs-З6; Хера1<.11е•. Tyi< нама ~ ~:к. Grace V. Роух. - Hos~A ~j 19бо· л'азаро•, М. Аит11'111И амформ ·
t
111·13, табл. XV.n ~С. Vascnrundc аU:~~омн В•: nJ'csoovn.' ~- т,," Cen1 uries'~f~6 ~j T!in; VI, табл. 104, 10~. IJ1
"Чнчн1<ова %'j/•axo.111rн на 1<окт~n. AM,x.xiva 1 ~ 1 M. Ц.ит. сьч. фи: ~'21s11cPot1eгy.-Hespen11. •
група Пармснис1<ос · ·· ~ тара Боаrора. -
:;, Зесст, и. Б. К~~НМВ. 9/24, 1973, с. 3 cn.
' ' '
Л1Л тура. дадена подробна у: двм~~ ~
к

БълrарСJ<ото чериоморис. сrосечсне има вече зиачвтспва

984 l4--t"f."в •. CWllO: Дparaso8, д. Хро
Чичикоаа' м' КТ. Сl.ч. с. 71 кат "r.х:н 8 ..стил З~п '!" ~~ sq, Чн~н1а° ' IS, 16· т •• За спарто1<овото мои С втопОJDIС. 2. 1 ' '

n-
"
1J11U1a И Могат да се" ' Цнт. СLЧ. С 7'1 . I. )7, 38, TaбJI xWr~ CIU!Olt" BQ Ци В 8, М. Цит. СЬЧ., 68--69, 1<& 0
Античните монети от Ссвтопол:~~~u. 198S, .NI 2, с. 6 с:.~. _ ЛllOJIOНU. l!l63, с:..287 с.а, табn. J~lf;,
„ И ввноа ТАIТИрат от сам.от 'rат. IJJ-з2, 36 С . . Ви:.; сьщо и Thтираната на с. 69 литература· моиетосечеисrо на сnа~яопо::..... вснпи от некропола на='Юr:о~ ar Ап. ДJDo8rp08& (-. lllП'. ~с..
11теяиета от 1<рц ~ · 1 :J-"т. съч. с. 222, т~бна"f'о на 111~.:~оред Чнчиа:ова те пра ompson, А. Цит. сьч., груnв 1'· н Младеио••· · ~ 11С1111И са опр1П11 и• wo
И ЦИТ. там ЛJП. Ц~ ОТ DO
24 Der Dipylon
8~ начало·10 на нf· l 7. Паннчrнтс ·~-с. ИЗ:~tоа.цат от rорнвтс плвсrо.е Jlll
nen, Grupp 8 ~-nр.н.с. or тн11 IV-T _той обр. 3). к „_ съч. с. 26 и UJП. там тп.
. С11Цта, че прон:uо:кдат от aтиЧCCJlll '° ди„втро•, · ..... 17!11
178
 Hl. Uт последните eдиu"'•D'-"v ... 3-7·
J"\ЛСl[сандър „
може да бъде датирана сравнително точно · ще се спрем само на два от тях. Мечът 0
От останалите предмети от гробния инвента~авяне на въоръжение в некропола. Той т
могила VI (обр. 55) е единственият пример :~е~окато „гръцки тип", отнасящ се към период:
близък по форма до меча от Дуванли. опред е начинът на оформяне на дръжката, която
V-IV в. пр. в. е. 38 Еднакъв и при двата меч_: е оп иличена на стилизирана птича глава. По
независимо от лошата запазеност може да Ъ ~анл~ 11 r,,ta характерна дъговидна извивка и
отношение на острието о~аче мечът от Ула VJI 11 ре,~~ставлява по-скоро по нататъruно
разширение в предння кран. Мечът от моги от типа Н<' .-.jахайрата 39 .
развитие на местни образци на въоръжеМет~~же да бъде сравнен с подобни образци от
Алабастронът от могила 111 (обр. ) и4о Най-близък негов паралел е алабастронът
некропол.а на Аполония, които обаче са по-ранн · 11141
·
от м езек, открит в rpo с
б монета на Алексамдър ·
ни само от две отворени гривни - една желязна
Накитите от некропола са представе б № 4 обр 49) части о-~ две златни огърли
(могила 11 обр. 7) и една сребърна (могила У, гро - ' · ·' YII ци
( б 50) , б ова билатерална фибула, открита в могила .-
о р. В и част обт рон(змоrила V гробове № 4 11 5) се откриха голя~.1 [.рои малки глинени
два от гро овете , .. ф б
предмети. По голямата част от тях са пробити и независимо от разл~1чн~ га им орма иха
могли да произхождат от огърлица (обр. 45, 46, 47, 48, 52). Някои от тя l 1 L1aчe могат да бъдат
обособени в самостоятелна група отделно от останалите и очевидно имат друго
предназначение. Те са с кръгла, цилимдрична или ромбовидна форма и имат украса от
кръстове и ямички. Два от тях имат зооморфна форма, а единият представлява миниатюрно
глинено съдче. Подобни на тези предмети са откривани и в други могилни погребения и
некрополи у нас, обикновено означавани по различен начин - като амулетчета, детски
играчки, маниста, хлебчета или просто дребни предмети 42 • Пръв В. Миков се опитва да
обясни присъствието им в гробните комплекси, като ги свързва с някои магически действия
(гадания и баяния), съпътстващи народната медицина у старите траки 43 . Фактът, че при някои
от тях формата и украсата се повтарят, показва, че те имат еднакво предназначение, и
вероятно следва да се свържат с някои неизвестни все още на нас страни от религиозните
представи на траките.

Моrилният некропол в местността Гюрмите при с. Кабиле е един от принадлежащите на

античния град некрополи. Проучените могили са само част от него, тъй като едва ли може да
има съмнение, че много от могилите са унищожени, и то предимно в ново време. Неговата
западна гран~ца определя могила 11. В северна посока вероятно не е имало могили от този
некропол, тъи като проучванията от последните години в този район показаха че всички
могили са от римската епоха••. От наблюденията върху терена и по сведения i:a местните Обр )_ Кана от \fОГи„·1а IJ
жители може да се направи заключение че не б Обр. 1. Лмфора от моп1:1а 11
посока от местността Гюрмите К ' крополът е ил разположен в южна и източна
запазени и досега южно от селото
· ъм него може би принадлеж
· ат и някои от могилите,
Хронологическите граници в ~оито е съ
могат да се опр~делят сравните~но точно 6 ществувал некрополът, в проучената от нас част
някои хараперни предмети от гробния инве~~~одdение на от~ритите в гробовете монети и
на llI в. пр. н. е. според данните на нумизм р. чевидно тои е възникнал в самото начало
на Александър IIJ и монети на Спарт атич'Ся материал, представен от постумни монети
погребението от могила 1-ll-J в. пр. н.~~45и евт 111. Крайната дата на некропола сочи
Проучванията на некропола при с Каб
важност паради обстоятелството че 3 ~ иле и резултатите от тях представляват особена Обр. _, ГloitJИllot от .'4ОГИ;1•1 11
некропол ,а един град от въ~решнос~1iави път се изследва в подобни размери могилен
проJчванинта се подсилва и от факта чет на Тракия от този период Значението на
ела о из~ледваи, включително и що 'се отози период в археологическо отн~шение е все още
:~~~~ 0 ръщение археологически материа~i~~ t~ пог~ебалните обичаи. Въвеждащият се в
· де до ра основа за бъдещата работа в тази
-----
" д. Драганоu бе оюбсзсн ~·
ман~тс. намерени в •1с~роnола. ·сп~ю~ели своите наблюденни и да ми Обр. -1. Кантчюс от могкл.1 11
Др ~~ов, Д. Ц1п. сьч с. 6: Каби~ и него тстрадракматil с <.:ечс . предостави резултатите от проучването на
„ ~и по в. Б. Но•оопритн rраки· ~-онстоссчснсто ~ш Скосr н~ в Снкнон след 303- - 301 г. пр. н. с. Вж. ollle:
К ~rовидната И1ННи•а щ1 ocr иски rробниuи о1 n., . О•. -- ИМЮИБ, 7, 1984.
,_аза~ъшката гробни1ш. l'J74· Виж ~нс1n наблющв•н~ Т3~в,анлн. ИЛИ, 7, 19]2/1933 ЧЬ- -'47 обр 79.
"'Ч"":r.111.o"ГIJТ.:uv K[1'кVfi~ •\ . .• „„що б~нз~· Ja меча от Каза - . ... - , . - Л
• 40 Мл:псн~в;t.'~1.~~.с.-r~)t..•.,,v Л&Ат~с.",33. 1978~~а.:991·ия у: 'Луу. Хt.ч~сµт-- ~ъш1еата гробница. Жив_ков&~.)(.~~
306, табл. 162, 163 ' · ре:!ме1к от cn.i::10 и.· :··. · J'" „91:tpt~:i r.p~ i.oтtipLxWv А:ц ..д.з.йL
•• Ф Б. iL1i.l.t'i.lcтъp от нск
и .1 о в, . Куполннтс Гроб рополо на Лполонн11 - Л 1961 с. 305.
42 Вt"исдиков.И.Роз1ю1111:.,.тс:ици при Мезе.::. -- 11 . . полония. -·
~- Надrробнитс могили при Дуван:1н в ~«роnола на Лnолон:;~· ~1. 1937, с. 78, обр. 87.
~~с~~;:~:~. . ~~~'::.~НИ~й С. к·~.~~~.':'.·~~ 1934, с. 93, ~~-1 ~~~~ р1Ъ-11д. 1948, обр. 18; обр. 6. 7; Фи:00и:
1
сл, обр. 20; Оrнеиовu-Мюг"'"""""отрайона11- ~НС••окръг. -- или зi 19'70 ремсиэова-Нсл•ннова. v· • . . .. ~от...,...11
., Мик В арннова Л С "'"""'тохкми•е.; • -· • 214---715 обр 9 табо 11111 .
•• Р ов. . Наро;ша мсди~н-· ••тоnолис, 1, 1984 ~и•кобина,-q>а.йБурrас.:...нмЮи"Б 1-1-976.с.51 Обр. 7. )kUJJl3
., д~:зултатитс от проучваниат• ~У СТарlfТс траJСн . ·ичр. В9, 90. · • 181
'"'llв пр имиВробва, А. Цит.сьч. с. 43• (!!' П)'блмrуваин·. - Д. 1958, с.657 сл.
. . tl. е. ny лиnцм1па с rюсочс~.и. n~ред Hltc датагсt. 11.а по
дilта 11--1 а. пр. н. с. rребеннето от NoПUtaтa не и:~лИ"Ш и~вън ~
 .--.~-,
.·. ,-·': .
<r,i. ·~ •.'

Обr. 1-1. П"'"'""" ~т \tofH.l;J 111

HJ П::~.юi11г. Обр. Р. с-....1ч~. рзfютено tl.J ръ.к.1 ('IT \.to,)ГH.1.J. 111

ОТ "tOПt.13 f[J
Of>p. 11. л~гиноподобсfJ Обр. 16. K3IOl'IК3 от ''°П'-'" 111
съд от МОГНЛО! 1I I

Обр. 19 Рибно б.1ЮЗй с ..:рои фоtри,.; от woПL.,. П1

Обр Обр. 1~- П•ииuа чериофирии<""" "' .,.оп1:1а 111 183
182 Об р. 1З. Паннч.а от могила 111
 --,-11.„.·.
"

'.

Обr- :255. Псч;.п върху дръ:.~..:катi1 на амфората

Обр. ~ 1. кантuрос от МОПl.13 111

.l;j:-..tп~ с черен фнрнис от \ЮГИ...lа ff[

Обр. 26. П..1н1щ~1 чсриофнрни,овз от ~оги..1а V'. гроб

.'ii 1
Обр. ~5а. Амфора от моп1ла V, гроб № 1

>iJ
... A~:.'>*{~Sl;~::j).
()бр. 27. Бронзова „онсто на Спарто~, Моги.1а V. rpo6 .№ 1; а - JDWC; б - оппо t8S
184 Обр, 24. Алаб
llC'rjx>н от моrила 111 24 l(абнле. том 2
 ·1~·
„
·,. '1

Обр. 34. Паничка от '1оп1ла V, гроб № 4

Oбri. 41. П;,~,ннчк~ чср1юф~1р11исоnа от моrиш1 V. гроб
№4

Обр. 28. Съл-урнз от моп1.1з \'. гроб N.• 4

Обр. ~9. Крзтсров11дс11 съд от моп1;ш \', гроб № 4

Обр. }5. Каш1чка от \Юrн_1а V. гроб 1'f:! -J

Обр .10. n""""" от M(lf "~" v. lроб J;, 4

Обр. 31 · Пuннна от моrщш V, гроб № 4

Обр. 32. Паница от '-torн:1a

V, ГрОб 1'!, 4
186 Обр. 38. Лuриwарии от моГИ!I а V, rpo6 ·"" 4
Обр. ЗЗ. n Обр. 37. ла 1<римарии от могила V, гроб № 4
altJiч~a от Могила У. 1·роб № 4 187
 • - -- :·
•'

·,,.~

• о о
! ,,,,„.,„„!„ "'"""~ . ) •
№ 4 . . rrюJ Ot1r. ~(1 1·.11111сш1 i1r·,
t..:JL„11:111 or '10111ж1 У. гроб N! .i

Обр. )9 Лск1п 01 „юr·1u1.:.i \'. r роб .'+! 4

0 ••r 42. л
ач11а о1 \tOf н;1а \'.
1 roli N-' 4

1 1
•
••
,·

;,4;~:
43. СLдЧt , рi:1.бtн~но н ., .. -:llf.' Qбр. 47. Г.1JU1<HH Пр<:дм~Н 01 МОГИдЗ V, гроб № 4
н"""""°'
'4 моrи.1а V 189
• 'Р<>б Обр. 44. Съ .·1-•
дче, Работе .:. - -
188 но№""4 Pl.rca от могила V, гроб
 / ... ~ ·1.
.
·..
' •..·.t.~.„~„·~,
·>~.r,. ~.·,;;~·~}~\:'~i
·'f'. „.··1
.' „:~1·
•.; :-'··· .; • 1
.. '
,·,1, , ••: ' . ... . l

: ".>'\.: ' ·~
' . ..~··~ •. '·~
,.х
. ·,
...
~"
·.·•· ·,„,
..

•О
Обр. 4~. Глинени п~клметн от могила V, гроб № 4
••
Обр.
52. г.-шн~нн пpC'.l\lt:TИ от „шги,1 .• V. гроо ~ - J - '
•

Обр. 49. Сребърна гривна от могила \'

№ 4 .Гроб
Обр 50 З
патна оrърлнца от могила V, ~·роб № 4

••
У. гроб ."f> 5; • - .1ицс; б - опuо.
·-------- . - ~~- Сt:вт 111 ._.оrи..ы
~,--~-: ;;.;~. 53. БронзоВ<l "он.,та на .
190 191
 ()np. 56. Лагинос nт "nn<.ia V1\ ()l)f' ~i Лd1ищ_'С' 111 11.ют•t..:tа \'11

Обр. 58. к.шнрос сН ><ОГ~-·· \· JI

193
Обр. ss . JI.:0..le-....,.. 01
192 ........ "'"''"-1а \' 11
 Обр. 63. Мсднн халки от Могила VIII ()(\r. (15. Кrа1...::r()нн:1сн съ.1 от '-toп1:1;.i IX. rpu6 № \ OGr. bl.'t. Кr1.1нрон11,1с11 п.;~ lH -.юг1с1t.1 IX гроб -~ ::!
Обр 61 Чзс-т от погреба.1сн венец, могюа V\I

Обr 6'). Ч.icr с1т к;ш1.цнх: ,_н моr11.1~ IX. гроб ,VJ ::!
Обр. б2. Паница чсрнофнрннсова от моrнл« VllI Обр. 67. Ky11<.i от моп1.1J. IX. гrоб N-~

195
Обр. 64 ч
. a.c-r от погребален
венщ от моr11Ла YIJI
194
 КУРГАННЫЙ МОГИЛЬН
ик эллинисrичвской эпохи у КАБИЛЕ
Людмил Гетов

(Резюме)
Исследованный курганный могил
ъннк из
города и состоит из девяти курганов один расположен
которы в 2№
krn к юго-востоку от автичного
1 шенности Зайчи Връrх Вс ' х -
10 - находИтся на СJtалисто 11
возвъ · е курганы силъно осели в результате сельскохозяйствеяных
-
6 ·
работ и олее поздн!'х нарушений. Насыпь курганов - однородная, почти чистая, без
посторонних примесен.

В поrребальной обрядности установлен незначнтельныii перевес трупосожжеяяя,

которое во веех основных (центральных) погребеннях СО)lершалось на месте, а при вторичных
захоронениях - вне 1шсыпи кургана. Погребальные дары разнообразны по виду. Наиболее
значительная rpyilna керамики - местноii и привоJной rреческой лаковой. Часть местной
керамики - лепная. остальная - гончарная. lkтречаются украшения. монеты, предметы
туалета. оружие и лр.

Хронологические границы функuионирования могильника определяются сравнительно

точно найденными в моrилах монетами. Очевидно. он возник в самом начале 11 в. до н. э. и
использовался по меньшей мере до конца 11 в. до н. э.
Результаты исследования могильннка важны ДJJЯ все более детальных нэыскаяяй в
будущем могильников в глуби Фракнн эллинистическоii зпоJШ.

NECROPOLE DE TUMULUS DE L'EPOQUE HELLENISТIQUE А CABILE

Qбр. 70. Моп1лu Х. насип, южна половина
Ljudmil Getov

(Re<umo)

. . . 2 k: au sud-est de l'ancienne vi\le et comprend

La necropole de tшnulus etudiee .es~ s1tuee а п~ rocheux 7.ajCi vлih. Tous Jes tumulus sont
neuf tumulus dont l'un- No 10, est s1tue s~~oll~s~f d'interventions ulterieures. Le comЫement est
. . duits а la su1te de travaux ag.
sens1Ы~ment re autres ingred1ents. . „ . . . ui redomine. Dans les
homogene, presque .rur, s~~~s Jes rites funeraires, с est l i~ci~era~;u~ sec~ndaires elle а eu lieu
Оп а constate que . . ur lace, alors q:ue .dans es om. rou des objets еп
tombeaux centraux, celle-c1des\~~t~l~s. Les dons funera1res slont lvae~i~~~r~~ ~е ar:ice. Une partie
еп dehors du comЫeme~t Ы u 11 s'agit d'une ceram1que firn~s. оса е une roue. 11 у а des Ьijoux. des
cer;imique est !е plus vапа :-. . la main le reste etanl ia11 sur
• . 1 • J st 1a1te а · · · ·
de \а ceramiqu~ .оса е е toi\e1te, des armes, е1с. . ole sonl determinees avcc une precisron
monn<.!ies, des elements 1de_ es de l'existence de la nесгорManifestement, la necropole e~I apparue
Les timites chrono ?g1d~ uvertes dans Jes tom~a1:1x. . qu'a la fin du Il•s. av. п. ere. 1
re\utive gгасе aux monnaies . есоel а ete utilisee -i!U -moins ~~~ts pour Jes recherches furures Р us
des te debut du 11• s. av;. п. ere. la necropole sont 1.m.P0.
Les resultats .de 1etude de d J'epoque helleшs11que.
oles thraces е
detaillees sur \es necrop

196 197
 Монетарницата на Кабиле е ко
както собствени (автономни монети)НТрамаркирала само монети от бронз Щемпеловаии са
, така и
парични знаци с два типа кръгли КОНТр
"""'~" (
"•J,...,...,. ·
на различните градове и владетели)
Първият тип е представен от фи амарки.
факли в ръце, насреща. Облечена е 8 п:ь7.irата на Артемида Фосфорос с две д'ЬЛI11, запалени
малко или повече наклонени встрани ' надИплен хитон. При ня:к:ои печати факлите са по­
приблизително на височината на фи;,,';;и дрТ са по-удебелени, а височината им отговаря
протягайки ръце надолу. ката. огинята ги е прихванала някъде по средата,
Диаметърът на контрамарките варира меж 8 6
за контрамарка има формата на неп ду и мм, като в повечето случаи, печатът
КОНТРАМАРКИТЕ НА КАБИЛЕ щ равилен кръг. С този тип контрамарка са подпечатани 70
бронзови монети. емпеловани са със 16 контрамаркови печата (Табл 1) следвиге бронзови
монети: ·
Димитьр Драгшюв 1. Бронзова монета на Кабиле - 1 е:кз.
2. Бронзова монета на Аполония - 1 екз.
3. Бронзова монета на Одесос - 1 екз.
4.Бронзови монети на Антиох II - 67 екз.
До 1946 г. не беше известно, че Кабиле е контрамаркирал монети. Тогава Т. Герасимов в Вторият тип контрамарка на Кабиле представлява монограм от първите три букви от
едва обзорна cтylIИJI за контрамарките от Долна Мизия и Тракия доJСаза, че и Кабиле името на града (&(). Диаметърът на :контрамарката се колебае между 5 и 4мм. С
подобно на множеството гръцки понтийски и егейски колонии, е подчертавал със сво~ контрамарката монограм са подпечатани 8 монети с три контрамаркови печата (табл. 1):
отличителен символ - фигурката на Артемида с две факли - свои и „чужди" бронзови 1. Бронзова монета на династа Адей - 1 екз.
монети. Той публи:к:ува описания и рисунки на контрамарIСираните в града монети на 2. Бронзови монети на Антиох II - 7 екз.
Аполония Понтика. Антиох 1 и собствена бронзова монета от тип „А", но без информация за Общо с двата типа контрамарки са подпечатани 78 бронзови монети. Or тях 74 са върху
местонамираве и местосъхраневие 1. бронзове на Антиох 11 (ок. 95%) и само 4 (ок. 5%) върху други монети, представени с по един­

Огново ""!:· Герасимов през 1972 г. публикува нови монети, контрамаркирани в Кабиле, единствен екземпляр. При това положение е очевидно, че до съществени научни резултаl
открити случаино в ра~валините на тракийския град. Три от монетите, принадлежащи (според може да се достигне най-вече чрез детайлно изследване на монетите на Ан_тиох 1 ,
аркирани в Кабиле. В този град обаче се откриват екземпляри на същия сирииски цар_.
Т. Герасимов) на сирииския цар Антиох Ш, са подпечатани с фигурката на Артемида а друга
четвърта монета на същия владетел
(КАВ) с
- с моногр '
ам от трите начални букви от името на града
' ~~=~~а:е са контрамаркирани. Изл:;р~л':<:~~; т:~~;:з~онн;оr~6~ 0;:;:· ~=::~~~~;;,:~
. в· еднъщоатабкбонтрамарка-монограм е ударена и върху монета от бронз на династа Адей2 на Антиоховите монети, откр~~мпактна гру~а бронзови монети на Антиох 11, от които 70%
о о шаващо изследване върху контр · възможност да изследваме ел:;а ЗО% са без този харахтерен щемпъл. Естествено е. че
монети Льо Ридер изказва становището че вс амаркирането и препечатването на антични
носят контрамарките на Ка иле и монети са по-обхватни и задълбочени, а изводите - по­
принадлежащи на Антиох 1 или Антио~ П1 ички монети, публикувани от Т. Герасимов като наблюденията над такова количество сички Антиохови монети, открити в Кабиле, спомага да
(261-246). сечени в монетарницата на Са -зса всъ~ност парични знаци на Антиох П Теос сигурни и прецизни. Проучването наа:а за тяхното действително участие и ролята им в
Селевкидското монетосечене Е т Н рди · И деиствително най-изявеният изследвач на се изгради една по-пълна предст за азвитието на монетното му дело.
Обширно проучване вър~у ~о~~~~ отдава този тип монети на Антиох П 4 • монетното обръщение в града, 5акто и пр~учване на Антиоховите монети ще използваме
Тракия и в частност в Кабиле направи Й .gкираните монети на Антиох 11 в Югоизточна Като основна сравнителна аза при осеченето на първите Селевхидиt•. Предварително
Антиох 11 с контрамарки на Кабиле · рукова. Тя публикува нови бронзови монети на капиталният труд на Е. Т. ~::::р~ан~Z~::иох 11. открити в Кабиле, са се~~: в : 0;:-а~~;~:
Първа изказа правилното заключени~ с;:-:~аняващи се в АИМ - София и лична колекция 5 • ще изтъкнем че всички екзе. Нюел монетите са разграни 6
едновременно, а не по разлччно врем~ ка~~та типа контрамарки са употребявани в Кабиле на Сарди. Според класиф~к:::Н(2т:1~~50) и втора (250--246). С~~::а~ат~~: f:лoi:':~~~~
~~~~~~"0И~~ 0в Кабиле датира най-рано ок.~~~~а;:fе от някои автори 6 • Използването на хронологически серии - п ~различия. Особено характерна е пркоито спускайки се надолу
Кабиле монети ~.;1о~ея до 218г.пр.н.е.' Правилната и г.пр.н.е., като контрамаркирането е серии имат твърде отчет лик ите са завити в два дебели масура, '
икономико-политичес~~~:ла на авторката да направи ~~:претация на контрамаркирапите в монетите от втората с~~~- ра~~алечават' i. К ~иле с монетите, публихуваии от Нюел,
Неотдавна беше пуб ситуация в Тракия около сре ца важни изводи и обобщения за по шията, прогресивн авянето на находките от ао
първите четири букви от и1::куван нов тип контрама ка ндата на III в. пр. н. е. Сравнението и съпо':~дения и изводи: и като тези от първата серия са в
трахийския цар Мостидs ето на града. Контрамар~ат а Кабиле, представящ монограм от доведе до следните набл и монети и от двете сери 'редставени в два тиnа и наминала.
1 в.пр. и.е.'• Тази контрам~ ;нето монетосечене се дата е Ударена върху бронзова монета на 1 В Кабиле са открит . (табл 1). Монетите сап ) номинальт „1/2" от типа
· 0 количество · Лполо н (триноJl(НИJt: · а 6 11) Върху
окончатет.о и напълно сиf а засега е единствена и ней ира от края на II - началото на значително по-голям .. е от типа дставен само от 8 (та л. .
Основният наминал „единица онети малкият поминал е "fама --- едиНИJIТ в лявото монетно
да бъде изнолзвана пълноi1~:~~ докато не се открият иното разчитане не може да се смята за
като база за друг други екземпляри Засега тя не може Аполон/Лира. От вс:~~о ~g~в~о са гравиран~6;:: :0°;~ недобрата запазен~ :~~сн:;х~
и по-общи заключени"я. опакото на типовет дясното. В много случа~нограм, а понякога и нито еди;~ми rоито могат
поле, а другият - вфицираме само единия м мни съчетания и отделни моно ,
можахме да иденти лно количество моногра. и на отделни caJ.10
1 Гсросимов т
27,\; 27.2- 29 2 . . - Антични монети с да извлечем значите лик ваните от нюел. о на едиажви двойхи. тажа ми върху монети.
2 • • .
Герасимов. т. Къ _
r:онТрамар
ки от Долна Мнз
да се сравнят с nуб /съвпадението .каrrтбеле11(И. че нкжои моно~юел. Tau например
N ' R1der. G Lt.r.:untr· м н~мнзм;пиtата на rp на И Траkна. - ИБАИ 15 1946 с. 65, обР· 2. Реп1стриран~V) Трябва да ~е ~ екзеWIЛярите, описани nт r;ойто у Нюел нЭООщо
ancy • Lou,a1n. 1975. р cz;arqu"' ct >urfгappcs da "1·
Кабнле_ --- ИЛИ • • ' монограми (ТаблКаб1~е. не се срещат в;lлl е изписан ~ногра~т н; новите !WO&Orpa."°' и
251 2YJNewcll. Г:. Т Thc Coinagc of lht W "' An11qui1i: gre<:que. :__3~u~7~ HS-119. . ·1ьоdе5· произхождащи от . от Кабиле в лявотоами (табл. JV). а;IИЧ~ потаърJl[)IЗва схвашансто за
' Юру•uна. й 11 - es1ern S.,ieucid·Minis f . nt1que- ProЫcmcs el me върху 4 екземпляра . други моногр . лятиох 11 от Кабил , аа този сирийсnt up.
· 0 е и с тите на управлението й вече в
0

"У"'"'"'•тичнн данни) - _,:,'·'"~"-""'••1а об<отаио . rom Seleucus 1 to Antioch 111 N York. 1977, липсва. Сьш~четания върху м~неницата в Сарди пр:и в Юrоизточна Tpant• и на -
G др<sfёt11ов д r РА.со.ю1н11. l<J~P № в IOroм монограмни с _ :т на монетар монети. пласира
' 0 '2 2•
„
ну„и-.„атика. 1""1 . м .1 lрннос .... .„„,-и·
BK<J,

- l'allc-т
2. 1 7 Но•ы;, Тракия
us . ew

около средат• на 111 в. np. /!.е.

(nO интензивната деин~~ото количество .
: Юру•uна·. Й. i!,;1 о На дИна.:rа ~
""
u. .- както и за значите
Драr а нов Д С -_с-ъч .. 5 6. Аден (по 11 м ) ~
Нуммзмоsrн.:01.. l<JX°' ·№· 3 1 1 оr1.1.1ов. Н У liзматичнн данни 01 Кабиле ·
"' у v u r u u k;} ._. ~ У~ С 11. ов вид .:щпрам.арrа
. щ11-. оГ lhe агк; на Кабн.1е въ - 199
<nt lhracian, рху бронзова монета на мOCТJIJl·
198 . -ВдR S
• 4. Oжford. 1976, 34--39.

КАБИЛЕ. тor.t 2
 ... № rонтрамарrо•
„ тrце•

ОС'18Т (Л)
,„
Сери• по
(261-250)
".31„ r1ив

{ИМ-Я~бо
№

De"l&T (К) IIP" (2SG-246) лични жол~ ---т::---------

Тип Бронзо.~, монети на А IU>rШJx 11 от К..бим Таблиuа 2
първа
ЛI 2295---- Ko1trpa
1. Р. Русев
-::;;~-;;-;;:;т;;;;;;;;;;:;::_--------_ФФнr- на А!'Темнца
KI първа
ЛI
Аполоw'Грииожинr "apra Моиоrрам
Аполон/Лира --~~----~(К~А~В~)----~~Без~~---~lk~и:••:о~---=
2. KI първа 2443
Л2
3.
4_
KI
KI Л2
m.рва П_ Марrов 112
1 67 rонтр.
m.рва 759
Всичко:
5_ лз
KI m.рва 3594 98
6. KI Л4 25 26
6 8
7. KI 3858
2294 67
8_ KI 32 106
9_ KI 2297
10. KI Р. Русев
Л4 първа
11. К2 3561 Мо~ти с KOIU>r Таблица 3
'/Ю-"арки на Кабше
12. К2 Л5 първа
3751
13. К2 Л6 m.рва
3131 Град. владетел
14. К2 Лб? първа
3589 Тип
15. Л7 Контрамарка
К2 втора
Сл. П~в фиr. на А~>Rмида
моноrрам
16. К2 3866 (КАВ)
17. кз Л4 първа Аполоиня
4062 Аполон/Котва
18. К3 Одесос
2142 Аполон/Дор:~алас
19. К4 Кабилс
2312 Ьполон/А~>Rмида
20. К4 Адей
3592 Аполон/ТриноJКНиr
21. К5 ЛI първа
Антох 11
Аполон/ТркнОJКНи•
22. К5
Сл. Петров Аитиох 11 67
Л4 първа Аполон/Лира
23. К5 Л4
3055
първа
24. К5 Л7
3840 Всичко:
втора
25. К5 2566 70

Кабиле. До същите изводи ни наве

Л8 първа
26. К5 4063
27_ К5 3591 8
28. Кб Л5 3400 публи;у;абени от Нюел и тези, оп:~ нвсрк:б::ето на монетните печати от екземплярите
а лязва се както съвпаденнето на лицеви· печати12
29. Кб първа
4055
30. лs първа
К6 2154 ·
при други печати Так така и •
мн~о експресиве'н. т:в:а~:=~ ~Но':~с~а::дени две нл~ацни н~:~С:~ =~~о=о 0
31. л 1?
К6 първа
Л8 2299
на полов, по шията на когото се спуска д-Ы::.r:rавянето на някои детайли ~т причесuт:
32. К6 първа
33. П. Марrов
Кб
34_ 2496
35.
К6
К6
2349 върху другите екземпляри на първа серия Този ха итка, в отличие от обичайната причеса:а
множество лицеви печати на ехземпл~ и
Същевременно обаче в находките от Каб~~ рахтерен стил на гравиране се среща в-ь х
м~1:а~н;_ С: вндят
КабнлеЦJ1Ла(№редица
42, 43, 70, 75--~7{.
36. Кб
2304
37. Кб
Л2 2276
първа
38. Л9 Р. Русев
които съществено се различават от илюстр анит монетни печати
групата на печат Л4, който в Кабиле е п~дста:е: ~7оа;:з:~~юе:. Особено компапиа ~
Кб първа
39. К6 4013
40_ Р. Русев
К7
41.
Интересни данни могат да се получат и чрез авнява р -
контрамаркирани монети с тези, които не са подпечатаС:и с ще::~а ~~ грОТJСритунте в Кабнле
К7 Р. Русев
42. К7 ЛIО 3590
следните по-важни факти: ада. становиха се
43. К8 л 11 втора
44. В. Ранrов
К8 Л8 първа
Р. Русев
45. Л4?
Наличие на еднакви монограми в двете
1. Наличие на една~tвн лицеви печати в двете групи монети - л4 л 11 л
(табл. (табл.
първа
46. К8 2298
К8 Л7 първа 2. rpymr IV). ' ' " 1).
47. втора
2705
К8

хронологическа серия (табл.

3. И в двете групи монети съществуват епемпляри rarro от първа така и от втор
а
48 В. РанJСов
К8 л12 втора
49. л12
2296
50. К8 първа 1). '
монети,
4. Наличие капо на много добре, тажа и на зле запазени екземпляри и от двете гр
някои от които са отсечени и с еднакви лицеви печати14. упи
К8 първа
760
51. 1800
52_ К8
53. К9
К9 Л4
2348
2293 Към какви изводи водят установените фаrти? Най-напред nм този. че в Кабнле са
54.
55. К10 П. MapJCoB постъпили на групи Антиохови монети с еднакви лицеви печати (т. е. сечени по едно и също
време), болшинството от които са подпечатвани официално в монетарницата с щемпела на
първа
к10 3842
града, а известна част е била внасJ1иа в Кабяле, без да премине през градежите финансови
56.
57. Kll 3596
58. к 12 2305 власти. По всичко личи, че контрамарntрането се е извършвало в момента на посn.пването на
59. \( 13
к 14
3670 групата монети, а не след тJVСната циркулация в града. Явно е, че степента на износеност иа
60.
к 15
Л9
л 13
2303
монетите не може в дадения случай да се използва rато критерий за oпpeдe.Jllllle на
продълJl(Jlтелността на тяхната циркулаЦИJI и оттам rато арrумеJП за опре~ ва
61. първа 3593
62. \( 15 Л1 3995
63. \( 16 първа
Р. Русев хронологията на контрамарппе. В подкрепа на това заключение ще првкдем в дpynr
съображения. Монетите са бронзовн и прн това всяа една от тJVC е престоала пове'IС от две
първа
64. лs В. Рашов
65.
първа Р. Русев хиляди години в почвата яли на повърхностrа при различви ycnolJIJll. Оттам Rд811 и
различната степен на оа:исляемост и пов~аие на l\ofOHC'Тll, .-овто имат общ11 хроволО1'11'1ССD
66. Р. Русев
67.
2306
2033 граници на отсичане (монети с едиахви лицеви печати, но ра.зтrrно эапаэевв, .-.препr
68_ 11. Ко111ра
3841
3733
еднаквата проДЬЛЖИТСJJНОСТ
От друга на върху
страна, влиJ1НИе циркула.uвята им). на АятиохоinПс: моветв с .roвrpawapo
запазеността
69. к 17 1\Цр"- - „Ollo 4034 о~tазва самият технвчесо способ при наяаСJ1ИС ва l"osтpawapuтa. Часr от т~uевото
изображение се поврс-.аа. зашото МЗJUИJIТ ковтраwарl"ОВ llC:'IAT е у.uрев n~ неrо.
70. к 17 Л 14 rpa" (КАВ)
71. к 17
72.
73_
\( 17
к 18
)111 ПЪраа
2308
Вследствие nъit на ударите с чуu образите. saJDDIC1Пe и монограюrте от опакото u .wовспrте
-т (r. LVI, 1„) У ~ Л 24 (РТ- „ ffl с А. в. (т. L V1. lj); Л 15
)115
74_ к tr.
\( 19 Л9 01.рц
ат ора
П. Марков
2065
'' HllllP.: Л 20 (ат. /fl 90) ar Кабlшо с -
01.рц 762 (ет . .Ni"Newel~
81) с л.п. Е.СТ-Т.LУП,
75. 1914 Цат. 14) • JJPY"I·
си.. pl. LVII. <t; 6· ---"--- Л' Лll л1•
•• Ь. ~ на „.,.....,..е ar ~ fJIY1DI • .,......_ •·
к 17 Бр01110
„„0.......... - 2300
2570
• J.

201
-'11111аста A.Qr:I

1JJS
 1 1 r-- Таблица 4, nроm.mкеиие
Нюсл
~
(WSM) 13
С 1онтрамарr:и

-
508
Беэ контрамарrи
fl..
/ .]RCHO 1ННВ. Jll? .1180
ДIСН(> ннв. № ляво дясно
13 -
fl..
2496

В. Ранков
ляво
коле1щu поле
поле
поле no.1c им Ямоо,1 П().1С
14
~ Р. Русев
t:л1 ~ 1400

1: ff::i 1402
15
п 579

15
п 3858

15
п 760

- 15
·At
п 1800

762
w Mll\ 1389

[ Р. Русев
. ! 1395

х
1893 1396
4063

,AJ П. Мар1юв
д 1397

3593 м ~ 1398

-т-~~-+__J___j ~ А 1399
---t---+----,____- r -,AJ- В. Ранков 1
т---;...__/
.___
[ ! НН1 - 1 - - - ,AJ 3131 "-----t---+--_J к 1403

1------,---t-:.~-.., r--г---~
6

7 -~- 1011-r----
[
~ Сл. Петр г-;,:::--i-:---J~--j ~ д 140S

~ 8
г--г--..=--1---;---
п[ ~
~r--:_~т·---+---__J
г-- ~
~ 2296
1407 ~ .& 1412

r--_J,.__,_I ~ 413Ь t---i--- ~ 1413

~9 Г-----.г--.. ~т-~-+-~~__J
r-- r-- Нt-Р
6 tдf 1414
~ -:--г--J;__ V-дJ
1409 L_
9 r----r-- 161
t--- - - - -~66 1/\.1 т---+---_j
t---r-_
10 />' r--г-- t--- 11 ~ 1410 6 1 tf 1
1415

t - - - r - - <р 1Ч4К r----r-- ~~---f----1

-r-- t--- Е tL$f 1411 (поставено върху rладжа метална повърхност) се смеават и 38JJ1Raв&T особеяо wвoro •
~ облаСУТа на 1:онтрамарП1раието. По този вa'lllЯ се поврntда ие само JU111e81111Т образ, in.pxy
11
~'t t--- t--- ~ т---+---
койтоРазпичвата
стои 1:онтрамар11:ата, а и този върху опа11:ото wоиетв
яа моиетите 15
• П с 11:ompawapu ва
1 - - - '---
, ___ '1
-.411

~ ЛI
L.J1J1... 't --~ г--:--_ сЬ Т IJ<J.1 степен на запазеност на бронзовите ва Автиох
Кабиле би моrла с успех да се използва само uo съшсствуваше 11:0.лепивиа вахОАU. С1оСТ88С118
1 _ '-----
1
-------
- -.__о__ '~os ' -r----:_ ~---4----1

202
r--.____,____ -r--t_~_6--1-_'.1'1-4 -1 от тези монети, при жоето ВСВЧП1 еJtЭеМПЛSРИ бпа 611.1111 съхраяоави при едвапа yciюua.
'-------'- - - . . . ! . __ _.-J
 0 nм ПР"J'""""-· - ·-- ··-···-· -„п.со1а rp
бсwе насочено главн е ват контрамархите върху TJI)( Уnц 2. На второ място следва
И таха, досега внимаиие~марп~). без да се "~н~арииците в Кабиле. Техяич~о автономни монети. Резултатитед~тсе сравнят коитрамарковите печати с типовете бронзови
Анmохови монети (с и без 10 п яжо с деitиОСТТS на метните печати, идентифицяран~""'СС А. При типове
„ А" и " Б" сравне11Ието са от изключителна в~-ост
то:tи начин без да се свърJСаТ Р номерата на мон стиловият анализ на ляц Ra различава и иконографски и стил
от авт Q.llti.П
ономното монетосечене фигурата на Артемида се
•

резултати (определяне броня о~делните монограмн"ю:Л) постигнати чрез обработжа~аВ!fте всякакво сравнение мeжrrv
,..,, тях е ново от типа „Артемида" върху контрамарката . Затова
монограмните съчетания петите у • Ra Б Е злишно

изображения при тотално сравненwе с мо извършени на тази база - имат ~начение главно за . дин гравьор е изработил ·
както контра
слна голяма група бронзови монети от ~?рков печат К 1 , така и обратните печати на
нумизматичния материал. и зажлючениата. на Днтиох II, осъществено в арди, както и за
проучването на бронзовото монетосечене лнтиоховнте монети извън неговите владения Друг гравьор, автор на конт ама к тип „В .
монети. също от тип „В". р Р ов печат к, •. е изработил и опаковия печат на две
уточняване на ареала на разпространение ::::еч от бреговете на Егея, е единственото селище ~
В. Трети гравьор. изработил конт а
Засега Кабиле. ажо н да се намира твърд::Мо количество бронзови монети на Антиох 11. за опако, представящ един от вари· Р марков печат К,3, е автор на много характерен печат
Тракия, в което са открити такова го 0 на Антиоховите монети от Кабиле обхваща Тези факти са сигурна база з~н:н:е на ксоанона при тип „Г".
Следващият етан в изследванет ечати. Прецизните наблюдения тук имат по-висо11:а бронзовите автономни типове В" r?.го важни заключения. Преди всичко е ясно, че
проучването на самите контрамаркови п проблеми. паралелно. Този извод е снг 11 " и " и~вестно време (в началния период) са сечени
стойност, защото се решават по-значителни . . . б УР а опорна точк,1 при определяне относителната хронология на
Един и същ контрамар1ов печадтнсеа ис~::·серия. К 1 върху 4 лицеви печата, К 2 отново 1111юве rc ронзови монети, сечени в Кабиле.
1. Върху Антиохови монети от е . Друг съществен изво~, който може да се направи, е, че появата на контрамарките в
върху 4 лицеви печатu и нр. (табл. 1). Кабиле., ~~редхожда изсич,1нето н~ мон~ти от новия номинал „единица", представен
2. Върху лицеви печати 11а мо11ети както от първа, така и от втора серия. Например върху първон,1 1ално от двата типа - „В и „Г . Такива случ;,~и, когато едно кuнтрамаркиране е
лицев печат Л, на монети от втора серия са ударени контрамаркови печати К 2 , К 5 , KR. Същите последвано от сечението на монети, имащи за тип - типа на контрамархата, са описа1П1 доста в
жонтрамаркови печати са поставени и върху други монети, но от първа серия (табл. J). научната литература 2 2 • В този смисъл Кабнле само нотвърждава л1зн закономерност по един
3. Върху монети с различна степен на запазеност. безспорен начи11 23 .
4. Един н същ контрамарков печат, представящ монограма 8(, (КАВ) се среща и върху Остава да се реши въпросът за причю1ите. довели до появата на контрамарките в
монети от първа серия, и върху такива от втора серия - К 17 , К 18 (табл. I). Кабиле. както и да се определи времето, r1рез което са използвани.
15. Има случаи, когото Антиохови монети с еднакви лицеви печати са ударени с два Изследвачите са единодушни. че контрамаркитс н;,~ градовете са най-доброто
различни типа контрамарки (с фигура на Артемида и с монограма КАВ) - Л с к к К снидетелство за даден критичен момент във финансовата им история. Управите на градовете
(твбл. 1). 11 '' 17• 11 прибягват до тази финансова мярка при крайна необходимост, като по същество
От тези наблюдения могат да се направят съществени изводи Щом като еди контрамаркирането е указание за провеждаща се в града монепш реформа 24 .
контрамарка се среща · н печат за В такъв случай е редно да си зададем въ11роса. кое събитие в средата на IH в. пр. н. е. е
то следва, че Антиохов:::~~ 1~~f.:~ ~~~~:~;~~~~в~р:~:г::~~хгру екзем~ля6ри от втора серия, могло да доведе до финансова криза в Кабиле и до появата ш1 контрамарките. Според нас
-- затова са и подпечатани с един конт ама ков пе упи вv а иле едновременно това е внезапният, но много интензивен приток 113 бронзовите монети на сирийсmя цар
печати не могат да бъдат но-ранни (т е рие м~ ~т. В такъв случаи, тези хонтрамархови Антиох 11 Теос (261-246) в Кабнле. Самото наличие 113 такова огром1ю количество бронзови
когато е ~~а чалната възможна дата за ;а~очван~а~ да ъдат ударени по-рано) от 250 г. пр. н. е., монети на един сирийски владетел в Кабиле е уникално явление за Тракия, понеже бронзовите
монети на Антиох 11 са постъ11вал11 в мо11етар11ица~енетоК11~ втора серия• 6. И така, бронзовите 0 не се разпространяват много далече от центъра на монетосечене.
монети по правил - са лишени от стойността на
о~ монет~ и от двете ссри11. Контрамарковите печа:ина а иле на „смесени" групи, съставени Бронзовите монети нямат своя вътрешна стоиност, т. е. те ннте монети) и циркулират на
Р ~ю от ~50 r. пр. 11. с. Тази дата е сигурна опо ' нанесени върху тях, не са поставени по­ метала, от който са изработени (за разлижа0~т ~а=~ и =~Р ги е пронзв~ла и пуснала в
ко11трамарки. рна точка за хронологията на кабиленските
Другият твърде важен 11звод к v пазара с принудителен курс, определен ч~ ~аличи'ето на такова количество монети на
контрамарки на К· б • оито може да се обръщение 25 . Ясно е при това положеl/И~, случайно а има своите дълбоки икономически и
Аитиохови моне~иu ии~~ ~о силата 1111 факта, че са уда ~аправи, е следният. Двата типа Антиох 11 в Кабиле не може да се смята з ·
юползвани ед~ювремещ~~ 1~редщат върху двете хронол~ич~ърху еднакви лицеви печати на политически основания. Тракия от вой11Иците на сирийския цар и вероятно от
твърде малко ко1прамарков; руг е въпросът, че с контрам ки серии - са синхронни и са Антиоховите монети, пренесени в - оrати възможности в тракийския хюперлаид -
Следващият етап 8 п 0 1 ~ечати. арката монограм са изработени сирийски тьрrовци, пред които се откривuл;о~зос26 Както се изясни по-горе. групите монети
фа1та, че освен като конт~а~:в~нето на контрамаркираните са пристигнали в Кабиле по долината на ете хр~нологически серни. Тъй като върху монети
~нмво;1 върху тетрадрахмите ~аа К~~гурката на Артемида сАнтихови монети е обусловен от съдържали екземпляри едновременно и от д;ра!l.f~рков печат то той не може да е по-ранен от
Същата характерна фигурка е rp а иле и ~селтския цар К две Факли е представена и като и от двете серии е ударен ~':ли0 :n;:а :~~тр~маркирането 'стои във260
вР;,зкf5 ~ 2~fJ:9нe;52 :0a
ледователно ~щЛага се дасе113 uвирана върху бронзови авар (също сечени в Кабиле)1а. '750 г пр н е Въпросът за най-различни години - • • • '
симв~~ ~ОJ1трамарковите печат:ъfф~т иконографско и т~втономни монети на Кабиле19. Ант~ох~в~я.поход в Тракия. Предла~аник с:е налага схващенето, че Антиох 11 ие би могьл да
'750з 1 пр н е за този подход. На_посл дъ J2 понеже веднага след възцарllВВНС'ТО си през
има същиf:Уи тетрадрахмите, от друга гgжа на Артемида о:ово сравнение между: ;ойде в. Тр~кия по-рано от 2)3 г. пр. н. едъл.'жителна Втора сирийска война, проД"ЪJ111[ИЛа до
символа факл:~ен~рафски елеме1 1 т 11 , ~11 ~~за се, Че макар 'симв~дна страна, и отличителния 11 в тежката и про Тракийски Херсонес и около
калатът при болш прави и по-високи кат во се Различава ви лът върху тетрадрахмите да 261 г. пр. н. е. билСвъвле:е елно най-рано неrов~е действия~ монети започват да постъпват
поня1огв съвсем о::'~вото екземпл~ри ~ понякога стърчат ,::мо от контрамарките. При 253г.пр.н.е.зз ледоват ат в 152г.пр.н.е., а оронзовнте .•. ,.
Кипсела могат да се датир -
въпреки иrоноrрафск нат от главата на бпредставен чрез Ърде високо над богинята, а
доловими. с друг11 д ~:а идентичнос 1 на 8 ожеството. Изоб една зрънчеста изпъкналост. _ Syria. X:XXV. 19j8. р. 189; Rider, G. Lc. Ц.Т. ~с. 38·
върху тетрадрахмиfе Т не можахме да УСТ~ната типа изобра~ю трябва да отбележим, че . tremarчues cn Syrie.
~нетниl"I: печат 11 3~ ~ва се дЪтки веро овим един гравьо ения стилово различията са " 5 „yrig, н. Monna1es :~~„ й. Цirr. """··с. 5.
" Тilki1 MHC..'lH и: I0 р у 4J---15
Р11Лрах1v1ите се дат1tр РВДраJ1.мнте е д ктно на обето Р за контрамарките и символа „ R"d"r G L". Цит. С"ЬЧ..
ат 1v1ал 1 е.ло н· ятелств
0 по-късно от icoa месамбрнйски от~, че изработката на
~ • · „
;. ' П.~1: там. с . .i_.
.
Енос - Каби..11: - Хс:м и хмит
.: иа ЮТОI' от неrо. -B·MaammrreaTpua."-2.T.J,
·

нтрамарките21. Гравьори 20 . Освен това ,. В~ .. Фо.о, Ал. Пъпrт NPJ·

Sdc des 11. Paris. 1913/ 14. р. 77. ~ 19"13 с. 6j.
:~ NcwcJI, Е. Т Цn с· 198,~· ~~~~~„-Lcclcrcq. А Н 15::.;:и ~C01Dno.1..::;~9:,::_~·1m, с. '19°4; ~ М. ТkrakCI'
Юру1оаа, А Цn """··с 2Sll. ., М "il 11" в Г Надписи. . рсз равиос:.1кюк;п< 160
;. Ф~-~- А.1. тj,uи•/д~i:::;,:В-Jena-~i)'·/~;:;~mundHeOi:DilЬSChcrll>-oмellliilucll 818 Aь,doL
11
Dr•s•nov о -.-.._·'"'"·с 6
х po11ononu на
Tpu 111 • .я болuтокоwиот-о„
• · •ос Mu11 1 ·
na or llil~ .
•• д~аrа'и1::6· 81 -89.о~ ~ц 1<°:6':,;r C..byle llnd of
zw1""h"n KвrputenЬol!en :Sм Р· J29. аЬЬ 17. К 1о •е. . .
'" №wcll. ~- ~·985, 61-76. ~""-"'-- П L 11 (Lc fV" lio!de ct l'epoquc
•• Draaanov' ~· JIC Поnоа li - В: Сб. Вто kina Ca\1trus. -- Arch. Anzr:igcr. • Г ••~
" МнхаА11nа. · ._....
.,,,„. .. · _
nde нc:tW:aJIЩue.
~ d .....,... ______ • -
..,... ПОSОА а Tpu&I с_,.--
" n....... 102 1М'"' ""•„
96 _i;;ioo11o.,.o "о~ ""ИВцмо11ал~ ~llld. Вalk .• 4, 1984, !14--109:
~- 118 ....... _ О3Иу>.с .Пооелкщен XJUOT 1
„ Според: Will. Е. 1f1s111No 1, - .вапт~ на A:;-°Pauly. 1. 1963. Р. 318.
· Hcl!Coislique). Pans. 1975• Р· i;od.us 11 (ТЪо:ОSI- -- Dc:r ·
·.-.. l<aбllJJe н Volkmann. Н. An
. - l<абмле. Т. 1, 1982, 18-39.
 е .z:iu r. пр. n. ~- .- ите му мun ... „. ~ .... -...- „~ • uво ·-
масово в Кабиле около и сли:вазията на бронзов чи че при своя поход в Тракия тo~lt за нито от предшествениците на Анти 11
Кабиле с войските си, иоидския цар. По всичк~ ли ,Wrнасти и градове 34 , които свърэ Се е (Селевк 11 Калиник, Селевк 111, лНТ:~ п~iелевк 1 и Антиох 1), НИТО от неговите наследlDПIИ
враждебност спрямо селевк якои тракииски неговото п 8 11J1Jt че притокът на селевкидски монети в К белики). Следователно можем да направим извода,
ползвал с благоразпоел~==н::туос::w:а борба с келс0т~кро;~;:::с:;: Аполония ир~~:гв0ие в Лнтиох 11 в Тракия, което е ставал а иле се прекратява с прекратяване дейността на
своите планове и над ...,.. тен надпи ви 11 смърт. Тогава следователно се пре 0 не по-късно от 246 г. пр. н. е. - годината на неговата
Т акия От съдържението на един извее ал военни части в помощ ~на притеснявапите о От друга страна, проучванет:ратява и тяхното контрамаркиране.
к~мент~р се разбира. че Антиох !] еДирзуrпр~~н надпис, намерен случаино в развалините 11: сечението на тип „В", който следва ве ":Г бронзовото кабиленско монетосечеие показва, че
келтите Аполония и месембрия . може също да се свърже с взаимоотноwеният
интензивно, което говори, че изсич': аследковтрам1\рката,сесиэвършвалоиэJ[JUОчите.лио
Кабиле и публикvван наскоро от В. Велкофрагмент от надпис (лява половина на мраморва покриване на пазарните нужди в г ето на необходимия минимум бронзови монети за
между Антиох ri"и Кабиле. Става дум: збазилеос" и „Галати", който по палеографски давН: Известно е например, че подобна мои~~: се е извършвало за сравнително кратко време.
плоча), в който се четат части от думит т~' ан във връзка с отношенията между Кабиле и продължила в Бизантион десетина години3rtоkм:, свързана с контрамаркираие на монети, е
е датиран в Ш в. пр. н. е. и интерпресъfържа текста на едно споразумение между Кабиле 11 завършването на контрамарmран · а иле стабилизирането на местната монета и
келтите 30 . Ако приемем обаче. че то(и бно на Аполонийския декрет), ще може лесно да процес на контрамаркиране в К~~могат да се поставят ок. ·2461245 г. пр. в. е. С това це.muт
Антиох 11, насочено срещу келтите J1°~~овите монети на селевкидския цар в Кабиле се периода 250--245 г. пр. н. е. е се включва в хронологическите рамки, обхващащи
обясни масовото прониксваанмееснтнаат:~арична единица. Явно е, че предимно по политическив
количества като че ли те Косвено потвърждение на тази датировка може да предложи и фактът че датата на
тересован или принуден да приема в големи " 0
.- лич б
'-
причини к аоиле е ил заии
б
К б А
ества ронзов .......
.„~ 11 укриванб на едно съкровище, съдържащо 67 бронзови монети на Лизимах.и~ препечатани
монети на Антиох 11. При приятелските отношения между а иле и нтиох (уредени върху рон~~ви монети на А~rгиох 11 от типа Аnолон/Гриножник, е 'посочена ок.
вероятно чрез споразумение) съвсем закономерна може да се смята появата на неговите 240 г. пр. н. е. ~ероятно тази находка е открита в близост до Лизимахия и нейното укриване
монети на кабиленския паричен пазар. се свър~ва с тракната окупация на Тракийски Херсонес (с Лизимахия) от Птолемеите по това
В същото време тези монети били нови и съвсем непознати на градското население, като време . Вижда се, че и други градове са взели мерки, подобни на тези в Кабиле, срещу
при това били различни по поминал с местната парична единица. Освен това те постъпвали 8 масовия приток на Антиохови монети.
такива значителни количества, че безрезервното им приемане в Кабиле сериозно би накърнило Накрая е необходимо да се направи кратка характеристика и на останалите бронзови
позициите на местната монета. Ето защо градската финансова управа е трябвало да вземе монети, контрамаркирани в Кабиле.
бързи и ефикасни мерки точно срещу нахлуването на Антиоховите монети, които сериозно Контрамарката върху бронзова автономна монета на Кабиле тип „А" свидетелства, че
заплашвали да разклатят финансовото състояние на градския фиск, ако бъдат признати за освен чужди градът е подпечатвал и свои по-ранни бронзови емисии. Твърде разпростране­
редовна парична единица. Управата не е могла да не вземе екстрени мерки за контролиране на ната в античностrа практика - градовете да контрамаркират предимно и в най-големи
този процес. като започне провеждането на протекционистка политика в защита на количества своите собствени монети от бронз - добре се проследява в почти всички полиси по
собствената си монета. тракийските брегове и острови (Калатис, Истрос, Одесос, Месамбри.я, Аполония, Понтика,
За това, какво са направили в тази насока градските власти на Кабиле личи най-добре от Бизантион, Тасос, Абдера, Маронея) 41 •
изследвания нумизматичен материал. Притисната от необх ' По всичко личи, че в Кабиле към масово контрамаркиране на собствени монети не се е
взема решения. според което отсега нататък одимос~та, управата на Кабиле пристъпило вероятно защото количеството контрамаркирани Антнохови монети иап'ЬJIНО е
обръщение на Кабиле (наред с местните монети) пълноправно ще участват в монетното покривало ~уждите на паричния пазар. Монетата от тип „А" (сечена и цир~tулирала в периода
е ударен характерният щемпъл на ада т е само онези монети на Антиох П, върху които ок. 275-250 г. пр. н. е.), която по силата на провеждащата се финансова реформа била обявена
Така Антиоховите монети трябвало~ад~л,.;и~~~мо ~оито са официално контрамаркирани. за невалидна и излязла от обръщение - cera посредством контрамарката получавала но~:
града, които така получили възможност за ко 0 ° да минават през финансовите власти на прин;rдителна стойност, равна на номиналната стойност. която имали новите типове "В
Нямаз~_;ъмнение, че и върху самия процес на ко~ л върху броя на постъпващите екземпляри.
такса • с което печелела допълнителни с трамаркирането, управата е наложила някаква и „Г · телят на тази моиета 4 z не е посочил нито onn.дe
монетарницата. По този начин управата рнедстКваб, за да обезпечи функционирането на Поради обстоятелствот~, ::я:~га (или евентуална нейна публикация}, то само по
спестяването на вре а а иле изв произхожда, нито къде се съ Р п елим номера на нейния контрамарков печат4 1 •
друrо важно
. ме, средства и метал за изготв
решение на
лякла съществена полза и от
янето на метал
предложената рисунка е рисАваио да ~ е~ст~иат~ засеrа известна монета на този град,
намерила за необходимо градските власти е това че НИ ядра за нови монети. Бронзовата монета на половия ката на Артемида. в Кабиле са открити десетияа
този момент {представен:З изостави двуноминалната с~степоради острата нужда от пари, тя носеща щемпъла на Кабиле - Ф~са ко амаркираии. За тази монета Герасимов сьшо
сеченето на един само ном от т~пове „А „ - едИница и Б"ма, която действувала в Кабиле до бронзови монети на Аполония, но те н е и м~храиеиие44. Въпреки това обаче, не може да
„В" и „Г''. Масовият тип из~~ ронзовн монети, предсr~ве - половинка), и да премине към не дава никакви данни за местонамиран . оиета тъй като Герасимов отлИ'l'Ио е познавал
монетни печати, докато тнпътазf'.~ на Кабиле бил тип ; първоначално от двата типа - има съмнение, че съществувала такава ма наи~сянето на контрамар~rировката .(250--245)
вероятно по случай няк " има всички бел " • известен с голямо количество монетосеченето на Аполония. Времето 8 tenninus ante qucm" за отсичането и. Изобщо
количотво монетни печа~~в важен градски рели~~е=а един Jеомеморативен тип, сечея върху този екземпляр може да п~~~~~~~я не са сред най-срещаните находпt в Кабилс
м юкда се, че притокът на А празни1е И познат със скромно трябва да се подчертае, че монсп;те и оето обстоятелство, съгласувано с друrи сведеmg,
онетна реформа в 11тихови м за разлика от тезн на Мес:ам ряа. месамбрия при тьрговюпа с тракийски• ХJПП'С:рлаяд ПО
знаем 1:ога града, насочена къ онети в Кабил определено говори за просперитета на
продължила е папочнала (ок. 2SОг Пр~ста)бнлизиране на м:С: предизвикал една мащабна това време. вя засега единствения случай, когато ~rовтрамарп
необходnмо ·на 0 принцип е ясно, ч·е к~ ·е. • логично изпи ната единица. След като вече Одесос~сата бронзова монета пред~0 е при всички други екзеМПJillРИ}, а върху опu:ото
типове), с коитоМ:~тарницата, за да мо~~амаркирането щ~ва въпросът - колко време е на Кабиле е ударена не върху лицет~б~:е е тоJUова неясна, че постав• пкодбсьмне::е=от~
ще имат покупателt1а0~Н: НУJ!щите на nазада Изсече нови мон:1'ае толкова време, колкото е на монетата. Нейната илюетради:~ тя е 0 прита в разва.тппrrе на а иле,
новоизсечените мо11ет онност само онез11 !).а· През всичкото т11 (от новия поминал и новпrе съществуване на жонтрамар1:ата ·
процеса на 11звършва~~· Обикновената ста~нети, които са сив'f:ме, докато трае този процес. съхранява сега е неизвестно.
веро11тко заед1tо с новоТ:: на реформата е СТИkа показва а дени с контрамарки, а също 11 Cak:haloiDC. - lD; Емауо in Crec/r c:oiJlaF pr-..d Ю 5L
При определяне на роизведенмте мо11е llГJ>aeлa контр~мче Ролята на местна монета в · hcllcnisliqucs де syisnc;c е1 4'-43
~:рни точки. На първо мвrметрае11ет 0 113ти от типове В}РКRраната Антиохова монета '" Scyrig, Н. Mo"'jf6- 192. Ridcr, G. Le. ЦJrт. f/'ч., z"dis:Ьrifi VJfl, 1915. 111-115; AD Iaoaiшryo(Greck
Robinson, Oxford. \968, 1. • [..ашср1 NacllJasS. - um. .
нетаените парични знаЦи ~то, Ш.е изтъкнем kо11трамаркира11 и „Г". •• М iin•tcrberg, R. Aus v~'98 '•tirhcn Ь:it ЬU zut GniDduDJ IC0811•"ti-oprh -
а селев1;идс1:11те Факта, че брои ето в Кабиле имаме няJ(олJСО Coio Hoards. Ncw Yor~. 1973. N~uf~ ()stЬa!ЬD von dt:r Ьd~ _ Ncw Yort, 1979, №----66; JCalojaaoY, S L La
~: ~РУ•ова. й. ц.. 1 Царе, 0т11:рива 1111 зовите Монети на Антиох II cJI •• Danov, С. D•c 'flи:U~ Wclt. Вааd 2. 1 Hal~ /913 73-74.
•• вс"п~u.0А1" 081 ·кг. Цn.~~. 36--3·5 ~IUlт . .JUn в Града. Не са намирани моиеТlf Aufslicg uпd NiedcrgaD8 dcr
Тhracc ct lco PtolcmCCI au
;u. „
sicc:/o= av. n.c. - ~~.... 0 .„'. 5~13.
'11111 мoмerll с коа' ..----.-
IUСад.ДК • · .... 11cr '„"" . „„ Гсрвсимо•. Т. ~ cio•„ обр. 27,2. ..-та. тоА с ваl-6ток JltJ JCI.
,; R ~·· С„ 19&s. 2з„ 2r.-т" 111110~ 0 „ Гсрu.сммоа. Т. ....,.„ се i:wt11 от,._.,--
' cr, G. Le. Ц1п . ""•"' 118 1'Ра
. ""•„ 41-44. ~. "Р&.ц Каб „ Доком:ото 11СС 11Р мо-:,~ обр. 29.2.
... Герасимов, Т. ц.т. _...,....от x.:apnw<a DJlll
rр1д JlwtioJL - н~ 1973, м 2. "'''· обр. 12
206 llJJe. - В: Юбнлесн сборИИJ< в чсС'I' "' • • С и р а" о 1, А т. AJn1l'Ulll 111'/
масово в Кабиле около и след 25U г · пр. "· "б ·~;~ 0 вите му моне 1и " ' .,-AJ-1„ nc говор}{ · ·- нито от предшествениците на Анти
Кабиле с войските си, но инвазията J~ вс~о личи. че при своя похо~ в Тракия той се~ (Селевк II Калиник, Селевк ш, А~~ 1l1 lСелевк 1 и Автиох 1), яито от неrовите насле.1D1ИЦИ
враждебност спрямо селев111дскин цар. киiiски династи и градове , които свързва.лt че притокът на селевкидски монети Велики). Следователно можем да направим извода
ползвал с благоразположението на иях: ~а с келтското царство, с неговото присъетвме 8 Антиох 11 в Тракия, което е станал в Кабиле се прекратява с прекратяване дейността н~
своите планове и надеJК.1111 за успешна р6 пие от разкопките на Аполония и от негов смърт. Тогава следователно се преко :е по-късно от 246 г. пр. и. е. - rодината на неrовата
Тра11:ия. От съдържевието на един извеете: н:: военни части в помощ .:ia притесняваните ~я От друта страна, проучването Рн:я~а и тяхното контрамаркиране.
коментар се разбира, че Антиох }! еДризпр e:m надпис, намерен случаино в развалините и~ сечението на тип „В", който следва ве а ровзовото кабиленско монетосечене показва, че
келтите Аполовия и Месембрия · yr в може също да се свърже с взаимоотношеният интензивно, което говори, че изсич-:iн~~ след 1:онтрам1\р1:ата, се е извършвало из1t11Ючителво
Кабиле и публикуван наскоро от В. Велко ф агмент от надпис (лява половина на мрамор а покриване на пазарните нужди в на необходимия минимум бронзови монети за
между Анти_ох 11 и Кабиле. Става дума з~аз~леос" и „Гала ти", който по палеографски дан на Известно е например, че подобна мо~~~ се е извършвало за сравнително кратко време.
плоча). в които се четат части от думит~; ан във връзка с отношенията между Кабнле И:: продължила в Бизантион десетина rодинизrtо-kмб, свързана с контрамаркиране на монети, е
е датиран в 111 в. пр. н. е. и ивтерпре Р
текста на едно споразумение между Каби завършването на 1:онтрамар1:иранет · а иле стабилизирането на местната монета и
келтите36 Ако приемем обаче. че тон съдържа _ ) ле и процес на контрамаркиране в Каб0 моrат да се поставят 01:. -246/245 r. пр. н. е. С това целият
Аитиох 1j насочено срещу ке!Iтите (подобно на Аполонииския декрет , ще може лесно да се периода 250---245 г. пр. н. е. иле се включва в хронолоrическите рамки, обхващащи
обясни м~совото проникван~ на бронзовите монети на селевкидския цар в Кабиле 8
Косвено потвърждение на тази датировка може да предложи и фапът че датата на
количества, като че ли те са местната парична единица. Явно е, че предимно по политически
причини KaбWie е бил заинтересован или принуден да приема в големи количества бронзовите укриване на едно съкровище, съдържащо 67 бронзови монети на Лизимахи~ препечатани
върху брон~~ви монети на Антиох 11 от типа АполонЛ"риножник, е 'посочена ок.
монети на Автиох 11. При приятелските отношевия между Кабиле и Антиох 11 (уредени 240 г. пр. н. е. ~ероятно тази находка е ~ткрита в близост до Лизимахия и нейното укриване
вероятно чрез споразумение) съвсем закономерна може да се смята появата на неговите се свързва с траината окупация на Тракииски Херсонес (с Лизимахия) от Птолемеите по това
монети на кабиленския паричен пазар. време 40 • Вижда се, че и други градове са взели мерки, подобни на тези в Кабиле, срещу
В същото време тези монети били нови и съвсем непознати на градското население, като
масовия приток на Антиохови монети.
при това били различни по иоминал с местната парична единица. Освен това те постъпвали 8 Накрая е необходимо да се направи кратка харалеристика и на останалите бронзови
такива значителни количества, че безрезервното им приемане в Кабиле сериозно би накърнило монети, контрамаркирани в Кабиле.
позициите на местната монета. Ето защо градската финансова управа е трябвало да вземе Контрамарката върху бронзова автономна монета на Кабиле тип „А" свидетелства, че
бързи и ефикасни мерки точно срещу нахлуването на Антиоховите монети, които сериозно освен чужди градът е подпечатвал и свои по-ранни бронзови емисии. Твърде разпростране­
заплашвали да разклатят финансовото състояние на градския фиск, ако бъдат признати за ната в античността праJСТИКа - rрадовете да контрамаркират предимно и в най-големи
редовна парична единица. Управата не е могла да не вземе екстрени мерки за контролиране на количества своите собствени монети от бронз - добре се проследява в почти всички полиси по
тобствзипроцес, като започне провеждането на протекционистка политика в защита на тракийските бреrове и острови (Калатис, Истрос, Одесос, Месамбрия, Аполония, Поитика,
со ената си монета.
Бизантиои, Тасос, Абдера, Маронея)41 -
За това. какво са направили в тази насока По всичко личи, че в Кабиле към масово контрамаркиране на собствени монети не се е
изследвания нумизматичен мате иал П ити градските власти на Кабиле, личи най-добре от пристъпило вероятно защото количеството контрамаркираии Антиохови монети напълно е
взема решения. според което !тсег~ н~та~:ата от необходимостта, управата на Кабиле пок ивало ' дите на паричния пазар. Монетата от тип „А" (сечена н циркулирала в периода
обръщение на Кабиле (наред с местните монети пълноправно ще участват в монетното ~75 25~пр н е) която по силата на провеждащата се финансова реформа била обявена
е ударен характерният щемпъл на града т ) само онези монети на Антиох 11, върху които ок. - · · · · ' от обръщение _ cera посредством контрамархата получавала нова,
Така Антиоховите монети трябвало заЮ:л~:~е~~~о които са официално контрамаркирави. за невалидна и из~язла на на номиналната стойност, която имали новите типове „В"
града, които така получили възможност за да минават през финансовите власти на при"Jдителна стоиност, рав
Нямаз;ьмнение, че и върху самия процес на ~~~ол върху броя на постъпващите екземпляри. и „Г . на тази монета42 не е посочил нито отrьде
такса • с което печелела допълнителни сре амаркирането, управата е наложила някаква Поради обстоятелството, че издателя~ евентуална нейна публикация), то само по
произхожда, нито къде се съхранява се;: ~елим номера на нейния контрамарков печа-r"3.
смпоестиетарницата.
яването на
По този начин управата надстКваб, за да обезпечи функционирането на
време средства и метал за изг а иле извл якла съществена предложената рисунка е рискАовано да ~нствената засеrа известна монета на този град,
дpyro важно решение
• отвянето на м
полза и от Бронзовата монета на полония ~ата на Артемида. в Кабиле са открити десетина
намерила за необходим на градските власти е това че етални ядра за нови монети. носеща щемпъла на Кабиле фиr~са хонтрамаркираяи. За тази монета Герасимов също
този момент (представ~н~аоизостави дву~оминалната с~сте~оради остр~та нужда от пари, тя бронзови монети на Аполония. но те нне и местосъхранение"'"'. Въпреки това обаче, не може да
сеченето на един само номи; тибпове „А - единица и Б" а, която деиствувала в Кабиле до не дава Ю1какви данни за местонамира монета тъй като Герасимов отлично е позна2н:;)
мВ" и „Г". Масовият тип заал ронзови монети, пред~~ве - половинка), и да премине към има съмнение, че съществувала таJСава нан~сянето на контрамаркировхата .(250-
монетни печати, докато типъ~аз(!.~ на Кабиле бил тип :~първоначално от двата типа - монетосеченето на Аполони;~ ~g:;~ ::То „teпninus ante quem" за отси-;:~е;;:·вИк~3:::~~
вероятно по случай някакъв " има всички белези " • известен с голямо количество върху този екземпляр може А олония не са сред най-срещаните
количество монетни печати. важен градски религиозе:а ;дни комеморативен тип, сечен трябва да се подчертае, чемме:брт:.нах~о обстоятелство. съгласувтр:::й~~i:rс::::~
Вижда се, че притокът на А разник и познат със скромно за разлика от тези на • месамбрия при търговията с
монетна реформа в нтихови м просперитета на
знаем к града, насочена къ опети в Кабил определено говори за ния случай когато контрамарка
продъл:~; е започнала (ок. 2SОг.п м стабилизиране нам е е предизвикал една мащабна това време. r.~онета представя засега единствеуrи екземпл~и), а върху опакото
необходим~.н~~о~инцип е ясно, че ~~~~е.), логично изнИiс:гната единица. След като вече Одесоската 6 ронзова лицето (м:arro е при всички др п авя под сьмнеяис самото
типове), с които да ~арницата, за да можерамаркирането ще въпросът - колко време е на КабШJе е уда~на не ~ация обаче е тo.JD:o&a неа:~;:С на Кабиле, но rьде се
ще имат похупателнао~и: Н)'Ждите на паза~а кпсече нови мон:.f:е( толкова време, колкото е на монетата. Неината и рм:ата„'. Тя е оuрита 8 Р
новоизсечените монет оиност само онези ма. рез всичкото в от новия поминал и новите съществуване на коитрама
процеса на извършван~ Обикновената стат~нети, които са сна'ff:ме, докато трае този пропее. съ хранява cera е неизвестно. . -~ · ..-led 1О SL
--•-L--"oiac. - ln; ЕааУ' m с, .... СОШ&F . . - -
вероятно заедНо с нов о на реформата е стика показва ч дени с контрамарки а cъlll.O и . . de вyzana= с! ~-43
При определяне опроизведените моне играела КОНТр~м е ролята на местна 'монета в " Scyr1'g Н Moonaies bdlcmRsuquescr G Le. ц.rr. с:т.•„ '!;_.. __ .:_..,, VIll 1915 111-115; An /nveиJorYofGreot
• · 1 186-192; 1d • ·ao:hJasl - Num. LO"uouuo
опорни точки. На пър:а времетраенето и ти от типове 8 .~Рkираната Антиохова монета
• •
Robinson, 02'1'ord, 1968• R. Aus van t...:nnCP' N · . . - · Gnindun Koaatautiaopels. -
единствените парични з~а~•:о, ще изn.кн:м контрамар1еиранет" „Г''. Coin ~~.~ nN~r~~;~· +tt:.1~J2:~ ()st~an v~b~~~~ ~; Kalojanov,
f;'79,
8 SL La
селевкидските цФаnа, че бРо11.з о в Кабиле имаме няколJСО •• Danov, С. Dic -mis<:Ju:n Wdt. Ваоd Е :J' ЬaLlt 1 1983, 73-74.
•• Юрукова А ц,. аре, ОТ!Сривани 8овите монети на Антиох 11 са Aufsticg und Nicdcrgang der {u• siecle а•. в.•· - ~..,.,,..;.'. .. '. sз-1з.
~: ~иxallno 0a. Г. ~~-~ 36s и цит. пит rрада, Не са намирани монеТll Тhг.юс ct les PtolcmCCS au AJrrlf'IJlll моне111 с ко" •..--·
•• Гсраси„о•, Т. сь•·· о6р. 27.2. ра1'8, тоt с ваl~ JIP
К8
uад. Д KtJIKOB, В. К-..м ИСТор...;.., ~-
,; R°""id1 • С„ 198S, 23-28 м 111tоио..,.цта
. •> Гсрасн„о•, т.
<>
u:.;...JJ1' се CWIJI <ff р/11:"/
ДolEOJIXOTO 8С1С °"ц.rr с:т.•-• обр. 29:!-_"-o. llJlll rpd Ям6оп- - Hs-
•
...-пD. 1973. NI 2. с.19, о6р. 12.
er, G · L е . 11„ • ка -.._
._т. с-..ч„ 4~ ·.-..11Ас:,... .... Гс:раснмо•, Т;...т,...;... монета <ff , . _ . . . - - ..,...
· rрц kaбane 111- •• Сирако•. Ат. ..,,
206 ·- В: Юбиnсен сборИНJt в ..са
 . Кабиле е Пtк.•а-··~ .. - - • • • -- ... vnc
Контрамаржата монограм (КАВ) наTi е най-широко коментираната контрамта 11'1
JIRHacтa Адей от типа АnолонП·риножЮП- иологиита на монетосеченето на лдей 8 Pta, 11_ К2-Л4; 16/15мм; 3.81r·
зашото е прn:о свързана с определяне храеотслабваща сила 46 • Монетата се С'ЬХра~ taro 12_ К 2-Л 5; l6/17мм; 2.69г: gим Ямбол, 3651.
дисrуси11Та по този проблем прадължава с :зхоЖда от руините на Кабиле. Установнх~llа а 13. К 2 -Л 6; 18/17 мм; 3_ 50 r: 0 ~М Ямбол, 3753.
нумизматичния фо~ш на ИМ - Ямбол и пr:' печат (К 17). с който са щемпелованн 11Я1с е, Че 14. К2-Лб; 16мм; 3.12г MS· М Ямбол, 3589.
п~ е подпечатана със съшия контрамарко е т.я е била контрамаркирана по същото в 0 .JtJto 15. К 2-Л7; 16.5мм; 3.25'г· м· 6?~М Ямбол, 3131.
монети на Антиох 11 (табл- 1). Това говори~в~те монети. т. е. през периода 250--245 г. Pe!'.fe, 16. КК23-?; 16мм; 3.66г; ОНМ Я басково, кол. Сл. Петров
през което са били подпечатвани и Антиох в една група с монетите на Антиох п.w'· В.е. 17. -Л4; 15мм; 3 64 . 0 мол, 3866. ·
Очевидно т~ е постъпила за коfП11амарки~~:: кирана по-рано от 250 г. пр. н. е. и тази дат t.a 18. К3-?; 14/15.5мм-· 4 ~· _им Ямбол. 4062_
всеки случаи. тя не би могла да ~~де контр РЩ опълним, че в Кабиле са открити а за 19. К~--?: 17/16.5мм: 3: 7 1~; ~о~М Ямбол, 2142.
нея е сигурен „tenninus ante quem на отсичане. ед засега 20 20. ;-· -?; 16_5/17.5мм; 2.00; нея:· триножник; ОИМ Ямбол, 2312.
бронзовй екземIL'Iяра на .:mнаста Адей. К 6 21. -Л 1; 16 мм; 3.34 г м 6· Ха а друга коnтр.; ОИМ Ямбол 3592
И така в"ижда се че 1юfП11амаркирането на друrи монети в а иле освен тези на Антищ 22. :·: ~ -- Л 4: 15 мм; 2.90 ~; ои'м ;~~~о, кол_ Сл. Петров. ' .
11 е бис10 съ~!\.1 епиз~.1ично_ Решаващ дllЛ във финансовата политика на града се падал Ra 23. >:" --ЛЧ. 16/15мм; 2.52г ОИМ Я~ 3055;
контрамаркирането на Антиоховите бронзови монети. Техният масов приток прииудRл 24_ \\. -Л 7 16/15 5мм· 2 70 м ол, 3840.
градската \11рава да вземе специални и екстрени мерки. за да заздрави позициите на местната
монета. Те вкшочвали както коитрамаркирането на Антиохови монети. така и преминаването
25. К5- лs. 16.5~м; 4.7s~; ~ 5~б;и~и~м~:бо:О 6~566.
26. К 5-?; 16/17 мм; 3.28 г; ОИМ Ямбол 3591. .
от двvвоминалната система, използвана дотогава (представена от типове „А" и „Б"), :към 27_ К5-?; 1_5116.5мм; 2.05г; ОИМ Ямб~л, 3400.
масов.ото сечене на е.:rин номинал бронзови монети (с нови типове - „В" и „Г"). До 28. К6-Л5: 16.5/17.5мм; 3.60г; ОИМ Ямбол, 4055.
изсичането на достатъчно количество от неговите типове ролята на местна парична единица са
29. К6-Л5, 17мм; 3.77г; ударена два пъти; ИОМ Ямбол. 2154,
играели главно и почти изключително контрамаркираните бронзови монети на Антиох 11 30. К6--Л 1: 16.Sмм; 3.80г; ОИМ Ямбол. 2299.
Както се вижда. изследването на контрамаркираните в Кабиле монети се оказ~ 31. К6-Л8; 15мм; 3.50г; М5; Ямбол. кол. П. Марков.
извънредно благодатно_ Извлечени бяха изключително важни данни по редица въпроси за 32. Кб-?; 17/16.5мм; 3.20r; М 13; ОИМ Ямбол, 2496.
монетообращението в града н преди всичко за определяне на хронологията на самите 33. К6-?; 18/17мм: 3.65r; ОИМ Ямбол. 2349.
контрамарки. които се оказаха ключ и към относителната хронология на цялото автономно 34. К 6- ?; 16/15.5 мм; 3.40 г; контр. ударена два пъти; ОИМ Ямбол, 2304_
монетосечене_ Тяхното шателно проучване ни позвог.и да разгърнем неизвестни страници от 35. К6-?; 16/17мм; 2_81 г; ОИМ Ямбол, 2776.
финансовата история на Кабиле. 36_ К6-Л2; 17/16мм; 3.28r; Ямбол, кол. Р. Русев.
37. К6-Л9; 17/18мм; 4.69r; ОИМ Ямбол, 4013.
38. К 6 - ?; 16 мм; 2.30 r; друга неясна контр.; Ямбол. кол. Р. Русев.
КАТАЛОГ 39. К6-?; 17.5мм, 2.57г; Ямбол, кол. Р. Русев.
40. К7-?; 16/16.5мм; 3.45г; ОИМ Ямбол, 3590.
41. К 7 -Л 1О; 17 мм; 3. 70 r; М 13; Бургас, кол. В. Раихов.
Съкращения• 42. К 7 - Л 11; 16.5 мм; 3.22 г; М 4; Ямбол, кол. Р. Русев.
43. К8-Л2; 17/18мм; 4.30r; ОИМ Ямбол, 2298.
К -1еонтрамар1:ов печат 44. К 8 -Л 4; 16/15 мм; 4.30 r; контр. глава на бик; ОИМ Ямбол, 2705.
Л-лицев печат 45 К8-Л7· 15мм; 4.16г; Бургас, хол. В. Ранков.
М-монограм 46: К8-?; l6.5/17мм; 3-бОг; М7; ОИМ Ямбол, 2296.
ОИМ-О1:ръжен исторнчес1:и музей 47. К8-Л12; 15.5мм; 3.60г; М 15; ОИМ Ямбол. 760.
ЕОЛ. - l<OЛCIЩHI 48 К8-Л 12; 15.5/16мм; 3.90г; М 15; ОИМ Ямбол, 1800.
49. К8-?· 15.5/16.5мм; 3.52г; ОИМ Ямбол, 2~48.
Аитиох 11 Теос (261-246г п 50. кs-?; 16.5/17.5мм; З.50r; ОИМ Ямбол, 2-93.
· р. н. е„), бронз 51: К8-?; lбмм; 3.28г; Ямбол, КОЛ- п. Ма~ков.
Сарди
5' К9-Л4· lбмм; 2.95r; ОИМ Ямбол. 384-.
1. Контрамаркирани монети 53· К9-?· iб115мм; 2.90г; ОИМ Ямбол. ~59~
54' К9-?: 16/17мм; 2.50г; ОИМ Ямбол, _30,.
Тип: Аполон/Гриножник
55: к 10~?; 15/14.5мм; 2.59r; о~м~м~~~З 3670.
Глава на Аполон с лавров венец 56. к 11 - ?; 17 мм; 4.30 г; оим мя:бо~ 3593.
~~~ла контрамарка с фигурка ~а н~~~~~ 0 - ~BA!:IЛ~Qr ~ AN TIOXOY' 57. К 12-?; 16/18мм; 4.oor; ~~Моим я~бол, 3995.
·
1. К 1 --Л 1: 15.5/15 мм; 4 _36 г· ,.
от двете стра '
нала котва ни на триножник. Под него лег- 58. К 13-Л 9; 16.5/IS~мj ~5~:rЯмбол, к~л. Р. Русев.
2. К 1 -- Л 1: 16/15 мм; 4. 78 . Я~-, ОИМ Ямбол 2295 · В двете полета - монограми. 59. К 14-Л 13; 16.5м~\ .Sог· 'м 5; Бургас, кол. В. РаНJ:ов
3. К 1--л 2; 16_5мм· 3 34/' м ол, кол. Р. Русе~ . 60. К 15-Л 1; 16.5мм, · . ' ~ л кол. Р. Русев.
4. К 1-Л 2: 16мм· j 70 . я' ОбИМ Ямбол, 2443 . 61. К 15-?; 17/1 6м 6
5 м; .3·:~~·/~~~о:В кол. Р. Русев.
5 К1 Л3 ' . Г, М ОЛ 1'0Л n М . 62. к 16-Л 5; 1 · мм, · 'м ЯмбОJJ. 2306.
- - : 17/16мм: З.70г· м · . · · .арков. 63. ?-?; 17/16мм; 3.15,6 ?~им Ямбол, 2033.
~- ~ 1 ~4; 17/16мм: 3-7Ог: ои~· ОИМ Ямбол, 759 64. ?-?; 16.5/17мм; 4.- .Ъим Ямбол, 3841.
8- К 1 - .; 16.5/14.5мм; 3-23~- М 15·Ямбол, 3594. 65. ?-'?; 16/15мм; 3.~r: ОИМ Ямбол. 3733. Я бо 4034.
· 1--?: 17мм· 38Ог- ОИМ · ОИМ Ямб 66. ?-?; 17/18Мм; 3.~ Г, а HCllCRЗ а:оптр.; QИМ М Л,
9. К 1 --- ?; 17/18 ~м"- 3 М г· Ямбол, 229 4 ол, 3858. 67 ?_'I· lбмм· 2.18Г, друг в/Л"""'
10. KI -?: \6/17мм~ 3:7lr: ~И~ Ямбол, 2297. · · ·• ' тип: Аnоло -..-
• М•юл, хол. Р. Русев. -монограм 8ct" (К •.\.В) бо 2308.
Кръгла контрама1fsамм· ??9г; ОИМ бЯм :~ П Мара:ов
••Димитров к Се 68. К 17-Л 14; · . 7 04"·:- оИМ Ям ол, · .
.... АИиаста A.llr1i. В: 'сб ·~опо.1ис_ т_ 2, 1984 20--22- н 69. К 17-'?; 10.sмм. -· г, Тип: Аполон/rрвяо.ява:
•1 При това монстат~ на"~ на Проф_ Хр. Даи~а ови И)'Wизматмчнн
биас:iiки твьрш: r1оврс11СИа ,_...,. лей е от СWЦи1 ико • С., 1985 94--1"• данни за датнnnвката и ло1<ализнраиС'fО
„__ 0 И1по.пвани са старите• -..-•тио е би .
на
ИО<рафс:I< '
"" помие~"" за А н тип (Аоолон/Т
....; Ю р у
а: о в а,
""й
. Цнт_ сьч., с. 6. • 8( (КАВ) Я бол 2065.

___
(UQO. рс:д_J, ичсиоваии1 11а M)"Jc КТМохо„ .,.08 рино-иа:) с Антноховнте „онс-тм Контрамара:а-монограм . 3 40 г; ОИМ мМ .Ямбол. 762-
70 К17-Л11; 15/lбММ._ 3"96г. М 4; ОИ
208
ите по Оt:р1.зи п С:Т-• и контра.,.ара:ирана 1<ато такава-
• OPAJut липса на ковоустановени нан„ено.ан ... 11:К 17-Л 15; 17/lб№ol• .

27 КaбltllC. тоw z
........_
...:.:.:..;....
 12. к 18-Л9; 18/16мм; 4.00r; оим Ям623О:,~ 14 ·
73. К 18-?; 17/ISмм; 3.IOr; ~~ ::Л00fs10.
74. К 19-?; 15мм; l.96r: ОИ м ' 11
.....aau монети на Антиох
2. Н(:J[оятрамар:а:п,,--·

Тип: Аполон/fриножних

75. Л 11; 16.5/16мм; 4.64r; М 3; ОИМ Ямбол, ~::7

76. ЛJI; 17.5/lбмм; 3.25r; М3; ОИМ Ямбол, ·
77. Л 11?; lбмм; 3.IЗr; М 13; ОИМ Ямбол, 508.
78. Л4; 16/15мм; 3.55r; ОИМ Ямбол, 2442.
79. Л4; 14/16мм; 3.44r; ОИМ Ямбол, 3654.
80. Л4; 14.Sмм; 2.Обr; ОИМ Ямбол, 3040.
81. Л 15; 16мм; 3.66r; М8; ОИМ Ямбол, 4136.
82. Л 15; 15.5/16мм; 2.36r; ОИМ Ямбол, 3396.
83. Л 16; 16.5/15мм; 4.ЗОr; ОИМ Ямбол, 3513.
84. Л 16; 17/18мм; 4.00r; ОИМ Ямбол, 3641.
85. Лlб; 16.5/15мм; 3.18 r; ОИМ Ямбол, 3708.
86. Л 17; 16/15.5мм; 3.50r; М 12; ОИМ Ямбол, 1805.
87. Л 17; 16мм; 3.29мм; 3.29r; ОИМ Ямбол, 1509.
88. Л 18; lбмм; 2.81 r; ОИМ Ямбол, 2347.
89. Л 19; 15.5мм; 4.05r; М 5; ОИМ Ямбол, 1893.
90. Л20; 16/16.5мм; 3.35r; ОИМ Ямбол, 761.
91. Л21; 16.5мм; 3.50r; ОИМ Ямбол, 764.
92. Л22; 17.5/19мм; 4.43r; М 1; ОИМ Ямбол, 3051.
93. Л23; 17/lбмм; 4.46r; М 3, ОИМ Ямбол, 1786.
94. Л 24; 16/15 мм; 3.60 r; М 11; ОИМ Ямбол, 2346.
95. Л24; 17/lбмм; 3.39r; ОИМ Ямбол, 197.
96. Л24; 17/15.5мм; 2.95г; М 10; ОИМ Ямбол, 1948.
97. Л25; lбмм; 3.45r; ОИМ Ямбол 3404
98. Л26; 14мм; .77r; ОИМ Ямбол, '2430. ·
99. Л27; 16/15мм; 2.35г; ОИМ Ямбол, 3512.
100. Л.28; 15/18.5мм; 3.55г; Мб; ОИМ Ямбол, 1011.
Тип: Аполов/Лира
101. Л29; 12.5мм; 1.95r; ОИМ Ямбол 2069
102. Л 30; 11 мм; 2.11 r; ОИМ Ямбол 09 · 5
103. Л 30; 10.5/11.5мм; I.36r; ОИМ Rмбо'п 2150
104. Л31; 11.5мм; 1.85г; ОИМ Ямбол 215 3 ·
~~: 1 · 5 ~; l.?Or; ОИМ Ямбол, 3026.
~~~:, ll 1.J мм, l.95r, ОИМ Ямбол, 3514.

·'

//J

210
211
1::

/С
.111

18
/У 33

. .Н·
·' 't. ·t.,
1„„ . :.·-~\~--
: ~ \ .•
' \i .
.

~ f.

15
-'~

}\

213
212
J·
•..

214
• -

~15
 .: .„, f'·.,}. ..... \
k. . •'
f't-
~ ' .

.' ~ 1 ' '· .

. .• •.•. . 1
• flJ • •
1·
,. „.
!\
1 \· 1 . 1 t•

'11
,
- '. • t ·" ;

Т•б,1 1 (.№ 1 74). Браюонн мо11стн на Лнтнох 11 с ко11трамаrки 1ы Кабнлс

/f~)

216 217
 КОНТРАМАРКИ КА БИЛЕ

Ди.11итр драга110 8

••
(Ре·1юме)

•
Монетна~ мае 1срская Кабиле ~~ад чека~ .
круr лых ко~п р.1марок (фигурка дртеми ~ившtа только бро~~з
бук в 11а·ша111111 1·орода ). Надчекане 11 ~1 с~~~ с двумя Факелами и ~~~~ie ~ш~еты двуми типами
К;.~биле 1 JКJ., А1юллош111 Понтик/юнше монеты: оrраммы из первых трех
лнлюха 11 Тсоса (261--246) 74 "JКЗ -\зкз.,Одессос- 1·
Особс111ю 11е1111ые научные данны.е жз .. линаста Аден - 1 JКЗ
лнпюха .!1 (76 с контрамарками Каб~~1~:1:~ч~~~ы из исследованиi~ 1ОЬ .,
Массопми 11р11ток мон~т Лнпюха вынуд~ш го -- без щщчеканки). най бронзовых мо11ет
.„ •
„. . . ;~ля у11rюче1111я 1юJи111111 меспюй ·мoiie·i·ьi · 0 ниролскис власл111ри 11 ять ОС(Jб ысдс~шых
ш1.ваты . JKllpeщ
в Кабиле.
и 11cpex0Jt от лвух11ом1111алыюй весовой сист. вали как надчсканку мон . Л ~ые меры
~· л111ами „А" елишща . и „ Б'' поJIOBИllU)
смы. примс11явшсйся 110 т•·• 110 er нтиоха. та1

••
• • к '" р (нредст· -
бро11·ювых_мо11ет„
новых тююв
•
(.В"
• 11 „ Г") · Д о вьшуска
· и11тс11с1ш11ому
l\OlT
чека~~~ 01111 01 о 11оми11ала
авJ~е11110и
1
роль мес-111011 11с11сж1ю11 елиницы иrра!IИ ГJl<IBllЫM обn·. а roч11oro ко1шчссrва 1108 •1• TИllOB
11алчею.111с1111ые мо11сты А 1пишш 11. Монетнаи h
D n

"'О "'45 ре1vорма был<~ .осvщ.

• ,.аюм 11 11очт11 11сключите
_. . _ лыю
"'-' · - rr. до 11.J. ~111м же временем латllrуют· . . сс~влснuвКаоилсвпериод
1 '"='· •
Установлсно. кроме того• · что граверь~ ... ся 1 ы11чека11к11 .
ав1оры штсм - ...
также штемпели нля обратнои стороны некоторых. • ~~слеи ко111рам<1рок, ияотоВJIЯJIИ
„ Г". •по содейспювало уточ11ению относительн~йа~тоном~~ых брон1овых мо11ст типов „В" и
чекана Кабилс. ронолоrии всс~·о бро11Зовоrо мо11еп1оrо

•• ••
~ 1

LES CONTREMARQUES DE СЛВУL.Е

,,„ Dimitйr Dra,v:a11c11·

Таб~. 11 [,.,._. 75 114). Бро111ов11 мщ1с111 "" Л11тнох 11 бс.:з ко1пра~шр.:и. откр"ти в Кt.lбн.:н:

L'Hбtel de la Monnaie de Cabyli: Гaisait deux types dc contremarчucs rondes sur dcs monnaics
de bronze ( tigurine d"Arti:mis av.:c deux flamЬeaux el les monogrammc:s dc:; tro1s prcmiёre> lellre> du
nom de la ville). Les monnaies sui\·antes sonl i:ontrcmarцuec>:
Cabyli: - ш1 spi:cimen. Apolonia pontic;1 t ,;pccimen. Ode,;;os 1 spc:1:imc:n. lc dyn;isle Лdi:c
1 specimen Antiochos 11 Theos (261 :!64~
Des don~ees scientitiques particuliercmenL preci.:ш;.:s furcnt 1ir~~s dc 1·.:шdе dc 10/1 m~nnaies
74 ;pecimen>. .
de bronze d'Antiochos 11 (7-1 a\·ant des Фntrcmarцuc;; de C;.ihyl~ ct J~. sans ccmtrcmarч_uesJ1
· · · • · d' \ 1· ·h · · • · 1t 0Ы1ос \е pouvшr mun1•1pa
d.1•ecouvertes а Cabyle. L 'important 11ux dcs n10nna1.:s
d . • „.1.n ю~:
·>r 1os а.а. . "'dc !а monna1c
•· nositl•'"' . -. 1OC<i. 1с:. 11
. d' , . hе ,tat111de"•ра ..с',.
• . • -
u. entreprendre
. . de,; mesures spec1;.ilt:s cxtremes al1n ·r du· ,•s1c:me
·. „,.1nom1na
· . 1 dе poids·
s '!&1_s.sщt de. ~ontrerпarquer les. nюптнеs .-.~t1~c os„.: .. ~'" 6 „ · '~юitii:) а 1а frappc int~nsc
ut1l1se JUsq_ll <1 СС П10ffiCПI (representC par ks t~pc> ,.Л .. UПl[C: 8 .~ :j r··). Jcisцu'a la fraf'pc d une
nюnonomin<ile de топ n;.iics dc bronzc dc typcs nou~eaux _(„. cl ·:. 1· ;tail 1cnu escntic\lc:mcnt c:t
1 · 1 d'uni·1c: monna1t~11rc оса с с ·r
su 1sante des types nouveaux .. е го е . .. d'Antio.:hos IJ. л Cabyli: 1а r~ ormc:
· · 1·ri
q u;.int\le ·
.
presq ue exclusivemcnt par les monnai.:_s. contrci_narquc:_~s . momc:nt oil sont da1c:c:• lc:s
· . . „ d Jd~ ~,(}- Ч) av. n. erc:„
mon 11a1t<i1re s est l<11t.: реп ant 1а pcrit • - - . . . . .·
eontremarqш:s. . dc: scc:aU~ contrc:marque>. f31,;:t1C:ПI аuг~~
L 'etude а t:galement const.itc': qu.: d.:s 11raveur5. a_u.tc:_urs tonomc:s. dc: bronLc: dc:s type.' „~„ ' 1ь"·~.:
dб sceaux еп пюnпаiе sur 1.: rc:vers d.: cert:i1nc:s monn:iies ~u l'r:ippc de monnaic:s de bron7e а Са У •
се qui <i permis d.: prec:is.:r la chronologie rc:lat1ve dc toute а

Т•б.1. щ
219
И H8ti:\.IИ К:ОНТр.t '9..lf)li:OBH
218
 СЪКРАЩЕНИЯ

СЪДЪРЖАНИЕ
АОР АрхСОJ10Г1r1сс•и оТ'!СТН от разкопки
голиwииr иа НароднНI архсологнчссrн музей в Пловдив Прс11говор (nроф. В. Вспкоn) .................... .
ГНАМП.1
Голиwнмr на Народни~ архсологнчссrи музсА в Софи• •l·lа11ш1еи от Каб11лс (В. Велков). · · · · · · · · · · · · · · · · · · · · · ........ .
гнм
ГСУ ФЗФ Годнwниr на CoфвilcrНI университет, Фаrултс:т по западни фнпопогнн
Годишни~ на Софиilсrн1 университет, Фипософско-11сторнчсскн факултет
За палната крспост1ш стена 1ш каб~~~. (м: -,д~~·.~-~~~~j:::::: .... 7
s
Дпс златни мо11сп111 съкровища от К:~бнпс (Н. Танчсва-Васнлсвu)
ГСУ ФИФ
ИАИ И3вtСТИ• на Архсологнчссrн• институт при БАН
И3вссrИI на Бurapcroтo археологическо дружество
Cpcд1IODCKORIIO ССJШЩС и некропол върху развали11нтс Hf.l :.нrтичння..r. ~· к~
Л11тро11олог11ч110 проучване на среl\lювеков~ш погребения Р
...... '................... .
биле (Н. Тn11чева-Вuсн.,,сва) .
54
83
ИБАД 91
вl>рху ШJЛгробна '1orн.,1u or Ел ··
ИБАИ И1вссrи1 на БuraparИI археологичссrн институт нри гра11 Кабнлс (П. Боев. Сл. Чолаков) · нннстнчесrатц епоха
ИБИД Из11<СТ111 И1 Бuгарсrото историчссrо дружество БиоЛОГlf'IНа рсконструкння IШ срсд11овсковното IШССЛСНИС от Каб~лс" (С.~.· ч(.~~а~~8- . i1" ....... . 128
ИБМ И1вссn11 на бuгарсIИте музеи Фауната Htl Кабилс (1 хил. пр. 11. с. VI в. от н. с.) по OCТUllkH • • Ко 11дова, n. Боев) 137
от l\llHH 11 1\О'1аш11н JtHBOTHH (Г Рнбаро )
ИВАД И1вестИ1 на Варненското архсопогическо дружество Моп1Лс11 11скроnол от слш-1Истиqсска~!1 cnoxa при Кабилс (Л . Гетов). 8 · IS6
ИИБЕ И311ССТ111 на Института :ia бuгарсrи '1И< 168
Контрамаркнтс на Кабнлс (Д. Драганов)_. . . ..... _....
ИМЮИБ И1вссrн1 на М)']еИТС в Югоюточна БW1гарн1 198
Списък на съкращс1шяп1
инмв И1вссrн1 на НароднИI музей Bl>B Варна 220
иомт И1всстн1 на Оrр1'1<Нн1 му:~сй в Толбухнн
ИПр Исторнчсn:м nрстсд
КСИА
Краттие сообщени• Института археологии, Москва
ксиимк СОДЕРЖАНИЕ
Краттнс сообщснИI Института истории матернальной rультуры
МИА
Материалы и иеслецованн1 по археологии СССР, Москsа
мпк
M)'ltн и паметници на rултурата
РП
Ра1коп1и и 11J"Ю)'Чв.ани~ Прс1111с1юш1с (nроф. В. Всл•ов). s
СА
С'овсrска1 археоло~·н 1 Надn11с11 ю Кабилс (В. Всл•ов) ............... . 52
З;ша1111ая крс110сп1ая стена горола Кабн..1с (М. До"арацскн) .. 82
АА 90
Archaologischer А n1cigcr Дпu золотых 1i::лa..ia ~•з Каби~1с {Н. Т:.~нчсва-&сн_1са.J) .
АМ 126
M11lcilunp:cn d"' l>cu1schen А ь- 1 . С~л.нсвскоnос r1ос1.:лсннt: 11 \tоrн_1ы1нк н:.~д античным городо\1 Кабн-1с (В. Т11нчс-1м-Васн_1ем)
AAPh Acta А 1 Ph.I rc во ogischcn lns111u1 Athenische Abteilung Лнтроnолоrнчсскос: исслсл.ошшнс с~днсвсковы:\ погрсбсний 11з '4Оrн„1ыюм 1:ypr JHC 1„1..~иннстнчсс1:оА Jno'н У
ВАR British n•q•• ' ippopol11ana. Studia archaeologica. 136
вси . Archacologi"'11 Rcporls, OxГord Кабилс (П. Боев. Сл. Чо,1аков) .... · · · · · · · · · · · П Бос: )
155
BHR Bwlc11n de Co11:'>pondan"" h 11· Б11олuп1чсск::1.я рсконструкщtя срсл.невекового н;::~сс.1еню1 Каби:1с: (Сл. Чо.пхов. Н. Кондова. · 8 ···
Bul . . . с cniquc, Paris
вапаn Hшunc:иl Review, Solia - · нкю: Н tO\t.llllHH"-:: :«НВОТНЫ't (Г. Рибаров) 167
ВЕ Фауна Кон:шле (1 тысячелст11е .10 в. J. Vl в.11. J.) no OCТiJTl:J.M д · ·
Bullet1n Epigraphic 1'17
By1Z Кур1·а.1шый мопu1ышк Jлл1ншсп1ч1.-..;кой 'Jno:c.н )' Кабн..1~ (Л. Гетов) 219
CIG By1.un1in1sche Zcil><:hrif1. Miinchen Контрамщжи Кабилс (Д. Драганов) L'>O
Corpus ln"'-'1plionum Grcc "- .
CIL С 1 orum, ocrl1n С111н.:ок сокрu1ценнй .
ЕВ Е orpus nscnp1ionum La11п.rum Всr1·
ludes Вalkaniqucs. Sof1a , in
IG Bulg
"41h•1lov G 1 .
ILS '"'----- . . R1К:nptJOl\C-\ t!ra~~c in В .
JHS """"'" lt., lnscnptюnes 1 . ulgana rcpenac 1
4. Scrdicac. 1956 1970, 1. 2. cd. 1971
Thc J • 11 n•e sclcct•c 1 5 ·
JRS . ournal оГ Hcllenic S1ud L , ' Вcroloni, 1892 1916.
Г1н: Journal оГ R '"'· ondon
МСА
м. •l•riak р (' om~n Studie>. london SOMMAIRE
OGIS [)111cnherвcr. •гс.о1ап Archeol s
PIR Dc,.
w 0 . . og1ce, Bucurqti
• nen1„ grue.;, i . SJ
RA чu. Н . Pr"'°Pograph 1 "sc"Ptioп,,. sclcctac, Prel:1cc (1нu1·. У. Y.:lkuv) ....... · · · · ·
Revuc arch<otogiquc Ра •а mi>on1 Romaпi З, lcipzig, 1903 1905 82
RE ln'<:riptions dc Cabyle (У. Yclko•·) .. · · · · · · · · · ·. · 90
Pauly w·
-
' "'
'"><>va-Kroll Rcal F _ Le щuг uucsi 1·,1rtilic dc Cabyle (М. 01Jmar.1dski) · · · · .......... . 1211
-~Y<:lupad1c dcr klasischen
Al1cr1umswisscnschaГ1, S1u11gar1
l)cu, tresor; J'ur dc Cabvlc (N. Tani:(\·a-Va>1kva) '.' ...
J. 1· . 11• an.,cnne с .i
·d:
.C.byle (N. T•nЬ:va-Vasikva) .... : . t
· . . . -
l 1t1.: rned1t.:\·~lc: et n.::1.:rupok ~ш-J~ssus а: 3 ~1 .„ 1. ( u< а Cabyle (Р. lloc•. S. <>-
J115 d.: l'Cpoqut Ьd cnLS JQ 136
i:: . d М •n дgе suг I• шmu . . . . . ..
·tud.: ~пthropolo~iчuc <.ks funt:rшlli:s u оу · .. . . . . .... · · · · · · · · · р Воеv) ...... . ш
1· k · ···· ····· · s tйl•ko>. N. Kondor.1. · ·
•. . " "'): . ..... . . m.:-Jiovalc de C..bylc ( : d'animau• sau>ЦCS ct dom<SD'I""" 167
R..:\.:~)П~Lltutюn bюlt)~ЩUr.:" J~ 1~ popu(;J.ll~П~ -- v1~~. de n. ёr-:) d'apn:s 1.::5 n::s~ ...........•.............
l:.i l;_aune d~ C..tb\ilt: (lcr milli:n •.11rc i.lV. п . ..:rc: ··· ··· 197
. (ll. Ribi.ir\J\') .. · · · · · ." ._. ·.. ~ .oi CabylC (L G:[O'tl). · · ......... . 219
Nc'Cropulc d.: iumulus J• l'epoquc hclknJStlQ 220
220 Lcs colrcm;irцuc-:; d.: Cabyl• (О. Dr.ipnov). · ·
List~ dcs ;ibr~\:i;.нions

КАБИЛЕ. ТОМ 2

·-----~
 КАl>ИЛЕ
Том ll

l'e!UiПOP И.tШUUJ Нен-.n•.

Худо1(Юlt: Мuхаш Махч..,,.
Худо:аа:твен решu:тор Ва.vри А.мксандрое
Teцll'leaи pt!UiПOp ДофUЮ<а Ксwшооа
Ко~-тор Мкмtи1 Ка.с-.-Дудхо

И:w~теnаи кИJ1е1:с 11624

Дадена за каЬор ка 23. Х. 1989 r.
Подmкаив u печат wal \99\ r.
И3т11nа от печат С<!mемврк \99\ r.
Формат 60 х 8418 Ткра:к 700
ПеuТ111& 1:оnи 11.75 ИздатОJIСl<К коли 25,89
lSBN 9Ь4-4ЗО-042-2 (т. 2)
ISBN 9Ь4-4"ЗО-041-4 (мкоrотомио изцаиие)
Псчаnuща на Изда~то на l>AH
1113 Софи, ув . ..Акц. г. t>оичеа~ б.п. 6
n~„n Нt35
„
·'.
 ·~ --. ... "
--- 1
+с
---·

1'

. , ~ ,' ;; ..':>
., ,: ..
1: ·-:·