02 Prehistoric Times BGforeign

БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ
В ПРАИСТОРИЧЕСКИ
ВРЕМЕНА
Праистория
1. Палеолит.
2. Мезолит.
3. Неолит.
4. Енеолит (Халколит; Каменно-медна епоха).
5. Бронз.
6. Ранножелязна епоха.
1. Палеолит
1 600 000 – 10 000 г.пр.Хр.
Най-ранните следи от присъствието на предците

на човека по българските земи датират
от преди 1 200 000 – 1 400 000 години.
с. Орешец,
Видинска област
Пещерата Козарника
– вход
Пещерата Козарника
– панорама
с. Орешец,
Тази кост с дължина 8 см е

открита при археологически
разкопки в пещерата Козарника.
Тези паралелни линии, издълбани върху животинска кост преди около

1 400 000 – 1 200 000 години са може би най-ранният пример за
символично човешко поведение.
с. Орешец,
Кремъчни оръдия.
Археологически разкопки в пещерата
Деветашка пещера
с. Деветаки,
Ловешка област
Много интересни предмети, датиращи от времето на палеолита,

неолита, енеолита и бронза са открити от археолозите в Деветашката
пещера в околностите на село Деветаки.
Пещерата “Бачо Киро”
Дряново,
Габровска област
Амулет от зъб на пещерна

мечка.
Среднокаменна епоха
Пещерата “Бачо Киро”
Пещерна мечка
(Ursus spelaeus)
Реконструиран скелет на пещерна

мечка – височина 3 м.
Възрастните мъжки достигали
височина до 3.5 м.
Оръдия на труда от времето на палеолита
Ранен палеолит
(1 600 000–100 000 г.пр.Хр.)
Среден палеолит
(100 000–40 000 г.пр.Хр.) и
Късен палеолит
(40 000–10 000 г.пр.Хр.)
2. Мезолит
Варна
Х – VІІ хил. пр.Хр.
Побитите камъни (10 000 г.пр.Хр.)
Колекцията от мезолитни оръдия от Побитите камъни е най-

голямата в Югоизточна Европа (почти 12 000 оръдия и ядра).
The Stone Forest
Побитите камъни са уникален природен феномен, формиран през

еоцена (преди 56-43 мил. години) и дооформен от ерозията.
3. Неолит
6 200 – 4 900 г.пр.Хр.
Балканският полуостров е регионът в Европа,

където най-напред започнала енеолитната епоха.
Скелетът от с. Джулюница
с. Джулюница,
Великотърновска област
Скелет на млад мъж беше открит, погребан близо до огнището в жилище,

принадлежащо към неолитно селище, разкрито близо до с. Джулюница. Това е
най-древният скелет, открит на Балканите, датиращ от 6 150–5 990 г.пр.Хр.
Тодорка – “първата европейка”
с. Оходен,
Врачанска област
През лятото на 2004 г. в праисторическо селище, разположено близо до с.

Оходен археолози откриха “първата европейка” – много добре запазен
скелет на жена от VІ хил.пр.Хр.
Неолитни оръдия
Каменна брадва.
Ранен неолит
Каменни оръдия.
VІ хил.пр.Хр.
Каменно оръдия.
Карановската могила
с. Караново,
Сливенска област
Най-известната селищна
могила в България е
Карановската, в която
археолози са разкопали
културни пластове с
дебелина 12 м, датиращи от
неолита, енеолита и
бронза.
Неолитен сърп,
изработен от рог и
кремъчни остриета
Карановската могила
Карановската могила е най-голямата в Европа. Тя се е

образувала от последователно изградени едно върху друго
селища.
Площта й е 25 000 м2 , но все още е изучена относително
малка част от нея.
До момента разкопките са разкрили седем културни пласта,
най-старият от които датира от 6 000 г.пр.Хр.
Карановската могила е наречена “Ноев ковчег” на
Европейската цивилизация, тъй като първите белези
на архаичната средиземноморска цивилизация биха
могли да се открият в находките от културните й
пластове.
Карановската хронологическа
система
Появата на керамиката е
отличителна черта на
неолитната епоха.
Неолитна керамика
РАНЕН НЕОЛИТ
Глинени съдове.
Карановската
могила
с. Мулдава,
РАНЕН НЕОЛИТ Пловдивска област
Зооморфен съд с формата на елен.

Края на VІІ хил.пр.Хр.
с. Градешница,
РАНЕН НЕОЛИТ
Антропоморфен съд
VІ хил. пр.Хр.
с. Мулдава,
СРЕДЕН НЕОЛИТ Пловдивска област
Зооморфен съд във формата на бик.

VІ хил. пр. Хр.
СРЕДЕН НЕОЛИТ Сливенска област
Керамичен съд,
СРЕДЕН НЕОЛИТ Сливенска област
Керамичен съд,
КЪСЕН НЕОЛИТ
Чаша с цилиндрична дръжка.

Карановска могила
Пловдив
КЪСЕН НЕОЛИТ
Антропоморфен съд от погребална могила. Овен със спирали.

Ясатепе. Ясатепе.
VІ хил.пр.Хр. 5000 – 4500 г.пр.Хр.
Перник,
Софийска област
Глинен съд
с. Климент,
Пловдивска област
СРЕДЕН НЕОЛИТ
Култова масичка.
с. Климент,
СРЕДЕН НЕОЛИТ
Култови масички.
Неолитни култове
Стара Загора
Мраморна женска фигура. Азмашка могила. Фигура на богиня

Фигура на богиня.
с. Драма,
Ямболска област
Седнала богиня
с. Драма,
Храм
Старозагорските неолитни
жилища
Руини от две жилища, датиращи от

средата на VІ хил.пр.Хр.
Всяко от тях се състояло от по едно помещение. Размерите на по-голямото са 6х5.2 м, а

на по-малкото – 5.2х3 м.
Стените били изградени от дървени колове, забити в земята и от тънки пръчки,
преплетени между тях. След това тази конструкция била измазана със смес от глина и
слама.
Подовете били трамбовани и замазани с дебел слой глина.
жилища
жилища
След консервацията им жилищата са изложени в специална защитна сграда –

Музея на неолитните жилища, част от Старозагорския исторически музей.
жилища
Керамичен зооморфен съд.

Три поколения от едно семейство, живяло преди 7 000 години, са се събрали вечерта в дома си,
изграден от плет, измазан с кал.
Тази художествена възстановка, основана на археологически данни, ни представя семейство,
развиващо самозадоволяващо се стопанство и обитаващо жилище от едно помещение. Покъщнината
се състои от костни оръдия на труда и глинени съдове. Тръстикови рогозки покриват пръстения под. В
сводестата пещ се приготвя хляб от пшенично и ечемично брашно.
4. Енеолит
(Халколит, Каменно-медна епоха)
4 900 – 3 300 г.пр.Хр.
В началото на V хил.пр.Хр. още една изключително

важна “революция” се извършила в българските
земи – с добива и обработката на мед започнала
употребата на метали.
Хората от тази епоха се научили да изработват

медни предмети и оръдия на труда.
Мечи кладенец, близо до
Старозагорските минерални
бани
Балканите са богати на залежи на медна руда.

Мед била добивана в района на с. Хрищени, Старозагорско и
при Мечи кладенец, близо до Старозагорските минерални
бани.
През халколита мед била изнасяна от българските територии

към северното крайбрежие на Черно море.
Медни украшения
с. Дуранкулак,
Добричка област
В началото на енеолита от мед се изработвали главно украшения, игли и

други дребни предмети.
Статуетка на жена с медна гривна

на ръката.
Дуранкулак.
V хил.пр.Хр.
Медни оръдия на труда
Варна
По-късно мед била използвана за

изработването на медни оръдия на труда
Сърп
като брадви, чукове, мотики, лопати и др.
Медни мотики-брадви
Меден чук-брадва
Енеолитна керамика
Глинен съд.
Антропоморфен съд с капак, с Ранен енеолит.
врязани орнаменти.
Ранен енеолит.
с. Телиш,
Плевенска област
Блюда.
Ранен енеолит
с. Слатино,
Кюстендилска област
с. Слатино,
Криводол,
Керамика.
Криводолско многопластово
селище.
Късен енеолит
Криводол,
Глинен съд, V хил. пр.Хр.

Варна
Глинен съд, V хил. пр.Хр.

с. Долнослав,
Аскос (съд за съхраняване на масло).

Енеолитен религиозен комплекс Долнослав.
Аскос, V хил. пр.Хр.

Блюдо, V хил. пр.Хр.

гр. Ракитово,
Пазарджишка област
Глинен антропоморфен съд

V хил. пр.Хр.
Gabarevo village,
Stara Zagora region
Антропоморфен глинен съд.

Глинен зооморфен съд

Перник,
Глинен съд
Русе
Глинен съд с овъглена пшеница.

Селищна могила край Русе.
Енеолитни култове
Глинена статуетка.
Глинена статуетка.
4800 – 4550 г.пр.Хр.
с. Радинград,
Разградска област
Глинен идол.
4500 – 4000 г.пр.Хр.
с. Драма,
Идоли, V хил. пр.Хр.

Майка с дете,
с. Пчеларово,
Кърджалийска област
Идол на трон,
с. Слатино,
Търговищка област
Фигурка на богиня.
V хил.пр.Хр.
Долнослав,
Седнала богиня.
V хил.пр.Хр.
Мраморна фигурка.
Могилата при Старозагорските минерални
бани.
4000 г.пр.Хр.
Глава на идол с инкрустирани очи.

Енеолитен религиозен комплекс
Долнослав, ІV хил. пр.Хр.
с. Овчарово,
Култова сцена.
Овчаровска могила
с. Овчарово,
Сграда.
Овчаровска могила
с. Телиш,
Богиня на трон.
V хил.пр.Хр.
с. Телиш,
Богиня на трон.
V хил.пр.Хр.
Храм.
V хил.пр.Хр.
с. Слатино,
Пещи.
V хил.пр.Хр.
КЪМ СЪЗДАВАНЕТО НА
ЦИВИЛИЗАЦИЯ
През Късния енеолит натрупването на богатства и
съсредоточаването им на едно и също място довели
до изграждането на напреднали общества. Няма
място на Балканите, което да демонстрира това по-
добре от невероятно богатия Варненски енеолитен
некропол и енеолитното селище в района на
Дуранкулак.
Находките от Варна и развитата архитектура
(каменни жилища), открита край Дуранкулак карат
специалистите да смятат, че тези обекти са най-
ранните знаци за възникването на ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Варненски енеолитен некропол
4600 – 4200 г.пр.Хр.
Варненският енеолитен некропол е най-богатият в Европа.

Открит случайно през 1972 г. при строителни работи в западния
индустриален район на Варна, Варненският енеолитен некропол
е проучван до 1991 г.
Той е разположен на около 500 м северно от Варненското

езеро и на около 4 км западно от центъра на Варна.
Варненски енеолитен
некропол
Варна
Откритите 294 гроба са

проучени и класифицирани
в три типа:
• гробове със скелети,
положени в цял ръст по
гръб;
• гробове със скелети,
положени в свито
положение на едната или
другата страна;
• символични гробове
(кенотафи).
И бедни, и много богати гробове са открити в некропола.
Вторите са интерпретирани като погребения на видни
представители на племенното общество – вождове и
жреци.
Варненски енеолитен
некропол
Варна
В гробовете са открити около 20 950 предмета,

изработени от мрамор, мед, кост, глина и злато.
Ритон във формата Медни брадви Медно острие “Богинята от езерото”

на рог (мрамор)
Маниста Антропомор-
Идол (малахит и фен съд
(кост) спондилус) (глина)
Варна
Варненско златно
съкровище
Варненско златно съкровище
Варна
Златните предмети, изкопани от 61 гроба, наброяват

около 3 000 и тежат общо повече от 6 кг.
Те датират от V хил.пр.Хр.
Варненското златно съкровище е определено от специалистите

като “най-старото обработено злато в света” и следа от “най-
древната европейска цивилизация”.
Варна
Огърлици Златна диадема
Гривни
Зооморфни фигури.
Гроб №36
Зооморфни амулети
Варна
Скиптър-брадва
Глинена чиния, украсена

със златна боя
Златни предмети от
гробовете
Варна
Кенотафи
Гробове с маски на човешки лица, изработени на място и

украсени със златни пластини.
Варна
Гроб №43
Това е възстановка на гроб

№43.
Той датира приблизително
Погребаният от 4400 г.пр.Хр.
мъж е бил с
ръст 1,71 м.
Варна
Гроб №43
Гроб №43 съдържа 990

златни предмети, тежащи
1.5 кг, от което се съди,
че в него е бил погребан
вожд или жрец.
Варна
Гроб №43
Варненско златно
съкровище
Гроб №43
Варна
Гроб №41
Хотнишко златно
съкровище
Хотнишко златно съкровище
с. Хотница,
Хотнишкото златно
съкровище е открито в
района на с. Хотница в
останките на сграда,
датираща от Късния
енеолит.
Златни украшения.
Хотнишка могила.
Втората половина на V хил.пр.Хр.
Хотнишко златно съкровище
с. Хотница,
Антропомопфен
глинен съд
Хотнишкото златно съкровище е принадлежало на неизвестен

вожд-жрец или аристократ и датира от края на V хил.пр.Хр.
Предметите, които включва, символизират влиянието и властта
на притежателя им.
Съкровището се състои от 39 мъниста, гривна и 4
антропоморфни амулета с общо тегло 312 г. Златото е с чистота
23.5 карата.
Златното съкровище от Дъбене
с. Дъбене,
Златно съкровище на 4 200 години, сравнимо със световно
известните съкровища от Троя, беше открито близо до с. Дъбене.
Около 16 000 златни предмети бяха изкопани, в това число
украсени пръстени, датиращи от ІІІ хил.пр.Хр.
Златна кама
Златното съкровище от Дъбене
Дуранкулак
Археологически проучвания в Дуранкулак се

провеждат от 1974.
Дуранкулак е комплексен археологически обект,
представящ най-важните моменти от
праисторията на североизточните български
земи (Добруджа).
Надземни жилища от началото на неолита (6 200–4 900 г.пр.Хр.) и

могилни погребения от протобронзовата епоха (3 500–3 400 г.пр.Хр.) са
открити на западния бряг на Дуранкулашкото езеро.
Разкрит е и некропол на Големия остров в езерото. Проучени са повече от 1
200 гроба, които, заедно с тези, разкопани във Варна и Девня доказват, че
западният бряг на Черно море е бил люлката на най-древната прото-
цивилизация.
Халколитна селищна могила (4 600–4 200 г.пр.Хр.) е открита също на
Големия остров.
На западния склон на острова се намирало укрепено селище, датирано от
периода на Късния бронз и Ранната желязна епоха (1 100–500 г.пр.Хр.).
Отново на острова е разкопан елинистичен скален храм на богинята
Кибела (ІІІ в.пр.Хр.).
Ранносредновековно селище (ІХ–Х в.) се простира върху цялата територия
на острова.
План на
Дуранкулашкия
археологически
комплекс
Некрополът в Дуранкулак
Това е най-големият
проучен неолитен
некропол в света.
Разкопани са повече от 1 200 гроба.

Идолна пластика от гроб №626 – женско погребение.

Началото на V хил.пр.Хр.
Украшения
Дуранкулашко енеолитно
селище
Най-старата каменна
архитектура в Европа
е открита в селищната
могила на Големия
остров.
Селищната могила на Големия

остров в Дуранкулашкото езеро.
V хил.пр.Хр.
Знаците
Плочката от Градешница
Керамична плочка с пиктограми.

Средата на ІV хил.пр.Хр.
Плочката от Градешница
Лицевата страна на плочката Задната страна на плочката
Нещо е записано на лицевата страна на плочката. Кой и кога

ще успее да разчете тези знаци?
Глиненият печат от Караново
Глинен печат с пиктограми.

Карановска селищна могила.
Краят на ІV – началото на ІІІ хил.пр.Хр.
Находките от Варна, Хотница, Дуранкулак,
Караново и Градешница са неоспоримо
доказателство за съществуването на добре
развита цивилизация в Югоизточна Европа
през Късния енеолит.
5. Бронзова епоха
3 200 – 1 100 г.пр.Хр.
На Балканите бронзовата епоха продължила от края на ІV

до края на ІІ хил.пр.Хр.
С появата на бронза металните оръжия и оръдия на труда
изместили каменните.
Оръжия от бронзовата епоха
В българските земи бронзовата епоха се характеризира с изключително

добре развита металургия. Различни типове брадви, сърпове, остриета,
игли, украшения (обеци, диадеми, огърлици) и др. са открити на различни
места.
Бронзов връх на копие.

Късна бронзова епоха
с. Саранци,
Бронзова рапира.
Късна бронзова епоха
с. Доктор Йосифово,
Монтанска област
Керамика от бронзовата епоха
1. Глинен съд (Ранен бронз)

2. Глинена купа (Ранен бронз)
3. Глинена чаша (Късен бронз)
5
3 4 4. Чаша с изострено дъно (Среден бронз)
5. Глинен съд с капак (Ранен бронз)
6, 7. Глинен съд (Среден бронз)
6
8. Погребална урна (Късен бронз)
9. Глинен аскос (Среден бронз)
7
8
9
Аскос, ІІІ хил.

с. Юнаците, с. Езеро,
Пазарджишка област Сливенска област
Аскос. Глинена купа.

Ранен бронз Селищната могила на с. Езеро.
Ранен бронз
Рисунките в пещерата Магура
с. Рабиша,
Пещерата Магура е разположена в

северозападната част на страната, на 25
км от град Белоградчик.
Рисунките в пещерата, около 700 на брой, изпълнени със смес

от екскременти от прилепи и червена глина, датират от
различни епохи – мезолит, неолит, енеолит, началото на
ранния бронз. Те са уникални за Югоизточна Европа.
Древните хора са изобразили ловни сцени, танци, тотемични и
култови фигури.
В пещерата Магура са извършвани разкопки през
1961 и 1971. Открити са фрагменти от глинени
съдове и оръдия на труда, датиращи от неолита,
ранния бронз и Ранната желязна епоха.
Рисунките в пещерата Магура
с. Рабиша,
Рисунките в пещерата
Магура определят функциите
на пещерата като храм за
продължителен период от
време – от неолита до
желязната епоха.
6. Ранна бронзова епоха
1100 – 500 г.пр.Хр.
Траките създали държавите си през Ранната бронзова

епоха.
КРАЙ

02 Prehistoric Times BGforeign

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

02 Prehistoric Times BGforeign

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Най-ранните следи от присъствието на предците

Тази кост с дължина 8 см е

Тези паралелни линии, издълбани върху животинска кост преди около

Много интересни предмети, датиращи от времето на палеолита,

Амулет от зъб на пещерна

Реконструиран скелет на пещерна

Колекцията от мезолитни оръдия от Побитите камъни е най-

Побитите камъни са уникален природен феномен, формиран през

Балканският полуостров е регионът в Европа,

Скелет на млад мъж беше открит, погребан близо до огнището в жилище,

През лятото на 2004 г. в праисторическо селище, разположено близо до с.

Карановската могила е най-голямата в Европа. Тя се е

Зооморфен съд с формата на елен.

Зооморфен съд във формата на бик.

Чаша с цилиндрична дръжка.

Антропоморфен съд от погребална могила. Овен със спирали.

Мраморна женска фигура. Азмашка могила. Фигура на богиня

Руини от две жилища, датиращи от

Всяко от тях се състояло от по едно помещение. Размерите на по-голямото са 6х5.2 м, а

След консервацията им жилищата са изложени в специална защитна сграда –

Керамичен зооморфен съд.

В началото на V хил.пр.Хр. още една изключително

Хората от тази епоха се научили да изработват

Балканите са богати на залежи на медна руда.

През халколита мед била изнасяна от българските територии

В началото на енеолита от мед се изработвали главно украшения, игли и

Статуетка на жена с медна гривна

По-късно мед била използвана за

Глинен съд, V хил. пр.Хр.

Глинен съд, V хил. пр.Хр.

Аскос (съд за съхраняване на масло).

Аскос, V хил. пр.Хр.

Блюдо, V хил. пр.Хр.

Глинен антропоморфен съд

Антропоморфен глинен съд.

Глинен зооморфен съд

Глинен съд с овъглена пшеница.

Идоли, V хил. пр.Хр.

Глава на идол с инкрустирани очи.

4600 – 4200 г.пр.Хр.

Варненският енеолитен некропол е най-богатият в Европа.

Той е разположен на около 500 м северно от Варненското

Откритите 294 гроба са

В гробовете са открити около 20 950 предмета,

Ритон във формата Медни брадви Медно острие “Богинята от езерото”

Златните предмети, изкопани от 61 гроба, наброяват

Варненското златно съкровище е определено от специалистите

Огърлици Златна диадема

Глинена чиния, украсена

Гробове с маски на човешки лица, изработени на място и

Това е възстановка на гроб

Гроб №43 съдържа 990

Хотнишкото златно съкровище е принадлежало на неизвестен

Археологически проучвания в Дуранкулак се

Надземни жилища от началото на неолита (6 200–4 900 г.пр.Хр.) и

Разкопани са повече от 1 200 гроба.

Идолна пластика от гроб №626 – женско погребение.

Селищната могила на Големия

Керамична плочка с пиктограми.

Лицевата страна на плочката Задната страна на плочката

Нещо е записано на лицевата страна на плочката. Кой и кога

Глинен печат с пиктограми.

На Балканите бронзовата епоха продължила от края на ІV