Югозападен университет „Неофит Рилски”, Благоевград

Правно-исторически факултет
Катедра История

Периодизация на Праисторическата епоха

изготвил. . . . . . . . . . . .
специалност. . . . . . . . . . .
факултетен номер. . . . . . . . . . . . . .
Проверил: доц.д-р. Алексей Гоцев

гр. Благоевград 2020

 Югозападен университет „Неофит Рилски”, Благоевград
Правно-исторически факултет
Катедра История

Праисторическата епоха започва с появата на човека на Планетата и завършва с

появата на първите писмености, първите човешки цивилизации и държавни
формирования. За появата и формирането на човека съвременните антропологическа и
палеонтологическа науки твърдят, че това е един твърде продължителен процес,
започнал още преди близо 3 800 000 години, както се смята, най-напред в Източна
Африка. Този процес обхваща повече от 2 000 000 години: от появата на т. нар. “Хомо
хабилис” (сръчен човек) преди повече от 3 500 000 години – до обособяването на “Хомо
сапиенс” (разумен човек).
Праисторическата епоха, както става ясно, е най-продължителната епоха в
човешкото развитие. Някои находки в българските земи напоследък, разкриват, че може
би тук са се зародили най-ранните човешки общности на Европейския континент – още от
времето на Ранния палеолит: преди доста повече от 1 300 000 години.
Човешките култури в българските земи в Праисторическата епоха,
преминават в своето развитие пет основни периода, дефинирани според
материала и техниката на изготвяне на оръдията на труда:

- СТАРОКАМЕННА ЕПОХА (ПАЛЕОЛИТ):

Ранен -1 500 000 - 250 000 г. пр. Хр.
Среден-250 000 - 45 000 г. пр. Хр.
Късен-45 000 -10 000 г. пр. Хр.

- СРЕДНОКАМЕННА ЕПОХА (МЕЗОЛИТ)- 10 000 - 6 500 г. пр. Хр.

- НОВОКАМЕННА ЕПОХА (НЕОЛИТ):

Ранен- 6 500 - 5 400 г. пр. Хр.
Късен- 5 400 - 4 900 г. пр. Хр.

- КАМЕННО-МЕДНА ЕПОХА (ХАЛКОЛИТ):

Ранен -4 900 - 4 400 г. пр. Хр.
Късен- 4 400 - 3 800 г. пр. Хр.

- БРОНЗОВА ЕПОХА:
Ранен- 3 100 - 2 100 г. пр. Хр.
Среден- 2 100 - 1 600 г. пр. Хр.
Късен- 1 600 - 1 000 г. пр. Хр.

1. СТАРОКАМЕННАТА ЕПОХА (ПАЛЕОЛИТ) 1 500 000 – 10 000 г. пр.

Хр.
Това е най-ранната епоха в дългата еволюция на човека от животинския свят
към неговото обособяване като разумен човек. Тази епоха, макар и толкова отдалечена,
също е обект на интерес у много туристи, интересуващи се от най-ранните времена в
развитието на човека. Българските земи са място, където тези най-ранни времена също

гр. Благоевград 2020

 Югозападен университет „Неофит Рилски”, Благоевград
Правно-исторически факултет
Катедра История
са оставили своя отпечатък в множество обекти и паметници на Старокаменната
епоха.
Старокаменната епоха или времето на “неогладения” камък, е най-дългата в
Праисторията на човешкото развитие. Това е времето, когато първите хора започват да
използват камъка като основно средство за защита и добиване на храна. Дели се на :
- Ранен палеолит 1,6 млн. г.250 000 г. пр. н. е.-Находките от нашенски култури
в пещера Козарника документират първоначалното заселване на Европа преди
1,6 млн. г. От района на Западните Родопи (Широка поляна) са показани
находки от повърхността (ядра, ядрасечива, отломъци, бифациални форми),
които може би датират от края на ранния и средния палеолит.
- Среден палеолит 250 00045 000 г. пр. н. е. Изложени са колекции от Бачо
Киро, Муселиево, Самуилица, Козарника. Особено внимание заслужават
обектите свързани с Източнобалканския мустериен с листовидни върхове
(Муселиево, Самуилица). Показана е и възстановка на копие с такъв кремъчен
връх.
- Късен палеолит 45 00010 000 г. пр. н. е. Материалите от Темната дупка и
Козарника са от много ранни фази на късния палеолит, предвещаващ началото
на ориняшката и граветската култури в Европа в периода 45 00036 000 г. В края
на късния палеолит се развиват епипалеолитни и мезолитни култури,
представени с находки от Чучура, Трансформатора, Дикилиташ.

2. СРЕДНОКАМЕННА ЕПОХА (МЕЗОЛИТ) 10 000 – 6 500 г. пр. Хр.

Тя е всъщност, преходната епоха от Палеолита към Неолита. Основен характерен
белег на тази епоха са т. нар. “микролити”. В края на тази епоха започват да се формират
и първите по-големи човешки общности и се създават предпоставки за уседнал живот, за
първи опити за култивиране на растения.
В българските земи също са намерени останки от праисторически хора от времето
на Мезолита: В района на местността “Побитите камъни” Варненско, където са открити
микролитни оръдия и върхове на стрели; в местността “Дана баир”, близо до Любимец,
Югоизточна България и др. Дели се на ранен (9 000 – 7000 / 6500 пр.н.е.) и късен мезолит
(ок. 7.000 /6500 – 5500 / 4500 пр.н.е.); В днешните Български земи между обхваща периода
Х – VІІ хилядолетие пр. Хр

3. НОВОКАМЕННАТА ЕПОХА (НЕОЛИТ) 6 500 – 4 900 г. пр. Хр.

Тя започва от средата на Седмото хилядолетие пр. Хр., когато земеделието и
скотовъдството стават основни източници за прехрана на праисторическите хора на
различни места на планетата. Според Явор Бояджиев в България неолита запчва през 6630
г. пр. н. е. и продължава до 4850 г. пр. н. е. Неолитизация на Балканския полуостров
започва през 66006500 г. пр. н. е.
Неолитът се разделя на 3 периода:
1) Ранен неолит Деветашката пещера, село Мало поле, Караново I и др.
2) Среден неолит с. Градешница, райони между р. Янтра и р. Тимок; (харктеризира
се с огрубяване на керамичната орнаментация)
3) Късен неолит село Бреница, ПирдопскоЗлатишко поле, Яса тепе, Караново II,
гр. Благоевград 2020
 Югозападен университет „Неофит Рилски”, Благоевград
Правно-исторически факултет
Катедра История
Караново IV и др.
Едно изключително археологическо находище при гр. Провадия, разкрито през
2005 г. от екип начело с проф. В. Николов, определя един от първите центрове за добив на
сол още в епохата на Ранния неолит в Европа.
На границата между Ранния и Развития неолит е и един друг важен
археологически обект в българските земи, разкрит през 2004 г. от екипа на д-р Кр.
Лещаков до автомагистрала “Тракия”, недалеч от гр. Айтос. Това е селище с удивителни
за времето си размери: 30 дка, с дълбок ров и крепостна стена от обработени камъни,
дебела до 2 м., нещо нетипично за тази епоха! Селището е датирано към 6 000 г. пр. Хр. и
е уникално с размерите, укрепителната си система, начина на изграждане на жилища,
планировката си.

4. КАМЕННО-МЕДНАТА ЕПОХА (ЕНЕОЛИТ, ХАЛКОЛИТ) 4 900 – 3 800

г. пр. Хр.
Тази епоха бележи началото на нова, дълбока качествена промяна в човешкото
развитие. Започва към края на V и началото на IV хил. пр. н. е. и продължава до около III
хил. пр. н. е. Епохата се разделя на три периода: Ранен, Среден и Късен халколит:
- ранен халколит: 4900/4850 – 4600/4550 г. пр. Хр.
- среден халколит: 4600/4550 – 4500/4400 г. пр. Хр.
- късен халколит: 4500/4400 – 4100/3800 г. пр. Хр.
Първото съприкосновение на човека с метала слага началото на радикални
изменения в стопанското и културното развитие, които създават предпоставки за
формирането и развитието на първите големи цивилизации на планетата.
Най-старите рудници на Балканите са открити при Стара Загора. Пак в
българските земи са намерени и най-ранните (засега) находища на злато. Едно от най-
старите златни съкровища в света е Варненското – датирано от началото на Четвъртото
хилядолетие пр. Хр. Всичко това прави нашите земи истинска люлка на Европейската
цивилизация и култура.
Именно в епохата на Халколита се появяват селищни могили и в северните
български земи: край Русе и на други места. Това отразява разширяването на човешката
култура върху територията на Балканите и създаването на първите центрове на
цивилизацията в Европейския Югоизток!

5. БРОНЗОВА ЕПОХА - 3 100 – 1 000 г. пр. Хр.

Епохата има своите корени още в края на Петото хилядолетие пр. Хр., когато
започват да се използват бронзови сплави, съставени от мед и арсен или от мед и калай.
В края на Бронзовата епоха в българските земи се установяват тракийските племена и се
създават предпоставки и условия за формирането на цивилизация и държави.

гр. Благоевград 2020