План-конспект Египет и Месопотамия - 1

Югозападен университет „Неофит Рилски”, Благоевград
Правно-исторически факултет
Катедра История
План-конспект
по
Тема: Древен Египет и Месопотамия
из „История на стария свят“, 2008
от Владимир Попов
изготвил............
специалност...........
факултетен номер..............
Проверил: проф. Калин Порожанов
гр. Благоевград 2020

СЪДЪРЖАНИЕ:
I. Древен Египет
1. Старо царство
2. Средно царство
3. Ново царство
II. Месопотамия
1. Старовавилонско царство
2. Средновавилонско царсто
3. Митани
4. Нововавилонско царство

В книгата на Владимир Попов “История на стария свят” се разглежда развитието и

просъществуването на великите цивилизации на древния свят. Започвайки с
впечатляващото развитие и падение на Древен Египет с неговите величествени пирамиди,
мастаби, фараони и мистика, продължавайки с колоритната Месопотамия, разположена на
бреговете на впечатляващите реки Тигър и Ефрат, преминавайки през всички останали и
приключва с изключителната Персия.
I. Древен Египет
Египетската цивилизация се смята за най-древната или една от най-древните в

историята на човечеството. Възникнала през 4-то хилядолетие пр.н.е. и просъществувала в
продължение на няколко хилядолетия пр. н.е. С големите промени на цялостната картина
на културно-историческия процес в последните столетия на I хил. пр. н.е. Египет
постепенно загубил възможностите си за самостоятелно съществуване и развитие и
попаднал последователно в политическите конфигурации на различни други крупни
древни формации - на Персия, на елинистическите монархии, на Рим, а по-късно и на
други държави от времето на ранното средновековие.
Древната египетска цивилизация възникнала и се обособила по голяма част от

поречието на река Нил в Североизточна Африка. В географско отношение Египет се дели
на Долен и Горен. Двете части на Египет били твърде различни в природо-географско
отношение. По цялата територия на долината на Нил в Египет имало изключително
благоприятни условия за развитие на поливно земеделие. Тази особеност се приема като

един от най-съществените фактори за ранната поява и развитие на древната египетска
цивилизация.
Климатът на Египет бил твърде съществен фактор за живота и развитието на страната.
Географските условия били съществен фактор при историческите условия от онова време
и за пътищата и възможностите за движение и съобщения. Територията на древния Египет
била характерна с наличието на богата флора и фауна, типични за африканската
действителност по тези географски ширини.
Древноегипетският народ, както и много други древноизточни народи, се образували от

смесването на редица различни древни етноси и племена.
Историческата наука разполага с много и различни по характер източници за
историята на древния Египет. Прието е те да се делят на три основни категории: 1)
древноегипетски писмени текстове, 2) археологически паметници и 3) писмени сведения
на антични автори от гръко-римско време. Основно значение за проучването на всички
въпроси, свързани с древния Египет, имат сведенията, които се съдържат в оригиналните
писмени египетски документи. Тези източници са многообразни по характер и се отнасят
за различни епохи и проблеми.
В древния Египет нямало постоянна система на летоброене, по която да се
документират събития в писмените текстове. Летоброенето се водело практически по
годините на царуването на отделните фараони. Липсата на единна система за летоброене
не попречила да се развие египетски календар, който почивал на астрономически
наблюдения и познания. В основата на периодизацията на древноегипетската история се
използва трудът на Манетон. Манетон установил 30-те египетски династии не по
кръвнородствен признак, както е съвременното разбиране в този смисъл, а по свои
принципи - териториални, по местности и градове, от които произхождали, по периоди и
т.н. Целият списък на фараоните бил разделен на 3 условни десетици (гр. декади) - първа
от I до XI, втора от XII до XIX и трета от XX до XXXI. По периодизацията на Манетон
германският египтолог от XIX в. Лепсиус разделил египетската история на 3 царства:
Старо, Средно и Ново.

Съвременните знания за най-ранните форми на организиран и държавен живот в
Египет са непълни поради липса на достатъчно сигурни източници. Приема се, че те се
появяват и развиват в последните столетия на т. нар. додинастичен период през втората
половина на IV хил. пр. н.е. Естеството на природо-географските условия наложило
населението по долината на Нил да осъзнае твърде рано необходимостта от организиран
начин на живот. Прокопаването и поддържането на примитивните напоителни
съоръжения, без които земеделието и животът по онова време били практически
невъзможни, довели до необходимостта от обединяване на усилията на много хора.
В додинастичния период в Египет се оформили 42 нома. Номите в Египет се приемат като
най-ранни форми на държавен живот.
От дълбока древност в Египет нямало единство между юга и севера и страната се деляла
на две самостоятелно обособени и различни в много отношения области - Южен (Горен) и
Северен (Долен) Египет. Това деление довело и до противопоставяне на номите.
Обикновено се приема, че обединението на Египет и образуването на единна египетска
държава се осъществило през последните две столетия на IV хил. пр. н.е. Според Херодот
и Диодор пръв обединил двете части на Египет Менес . Манетон също съобщава, че
Менес бил основател на I династия и с него започва историята на египетската държава.
Има предположения, че преди това обединение имало и друго, което не било трайно.
Началото на списъка на фараоните в древният летопис от т.нар. Палермски камък е
повредено и името на първия фараон остава неизвестно.
1. Старо царство
Укрепването на обединението на обширните номи и територии в Египет при II

династия създало постепенно предпоставки за превръщането на страната в
централизирана монархическа държава. Този процес завършил отчетливо при
управлението на фараоните от края на II и началото на III династия.

С управлението на III династия се сложило началото на Старото царство. То
просъществувало около 4 столетия - приблизително от 2780 до 2400 г. пр. н.е. Началото на
трета династия се свързва с името на Небка за когото няма сигурни сведения. Той бил
наследен от брат си Джосер. Двамата били синове на последния фараон от втора династия.
С Джосер се свързва и укрепването на столицата и обособяването на висша управленческа
длъжност като пръв помощник на фараона , наподобяваща своеобразен "пръв министър" и
интерпретирана различно в литературата.
Първият период от историята на Старото царство при управлението на фараоните от III и
IV династия се определя обикновено като време на военно-политическо могъщество и
превръщане на страната в централизирана източна деспотия със силна монархична власт.
По време на Старото царство Египет се превърнал в силна и добре уредена държава. При
управлението на III и IV династия египетските фараони станали вече пълни собственици
на всичко в пределите на държавата, както на природните и стопанските ресурси, така и
господари над хората, като разполагали с техния живот, труд и др. Постепенно бил
изграден държавноадминистративен апарат, чрез който се управлявала цялата страна.
Висшите длъжности около формиращото се т. нар. централно управление се заемали от
родовите среди около фараона. Централното и местното управление наложили
създаването на огромен по количество административен апарат от лица с различни
длъжности и функции - различни сановници, писари, надзиратели и много други. Властта
на фараоните при V и VI династия отслабнала и започнал упадък на египетската държава,
която постепенно се децентрализирала. Сепарастичните тенденции се засилили и след VI
династия страната се разпаднала на отделни области и номи, управлявани от
самостоятелни владетели и управници. Политическата история на Старото царство се
отличава с две главни особености - непрекъснати войни със съседните страни и народи и
оформяне и развитие на управленческата власт. Властта на фараоните нараснала
значително при IV династия и по времето на Хуфу очевидно стигнала най-голяма сила за
периода на Старото царство. В края на управлението на Пепи (Пиопи) II започнал
упадъкът на египетската държава от времето на Старото царство. При следващите
фараони в края на тази династия Меренра II и царица Нейтикерт (известна и като

Нитокрис) централната власт отслабнала, засилили се противоречията в страната и
стремежите за обособяване на отделни територии, фараоните загубили властта и контрола
над отделни области и държавата се разпаднала на по-малки организационно-
управленчески общности.С това състояние се сложил край на Старото царство и в
историята на Египет започнал т. нар. първи междинен период.
2. Средно царство
След като съществувала около пет столетия, силната египетска държава започнала да
се разпада и властта на фараоните отслабнала. Децентрализацията на властта и
разпадането на обединението на номите по територията на древния Египет в една държава
продължили няколко столетия. Тези процеси се отразили неблагоприятно върху много
страни от живота по онова време. Липсата на единна и силна централна власт довела до
невъзможност да се поддържа в ред наличието на единна система за напояване на
обработваемите земи и да се регулират годишните разливи на река Нил. Политическата
раздробеност на страната не можела да осигурява приток на роби и различни други
материални блага по пътя на военното ограбване на съседните народи.
Създалата се обстановка в Египет налагала разпокъсаността на страната да се
преодолее. Необходимостта от възстановяване на единството на страната се налагало от
острите нужди на стопанския живот, от проблемите с осигуряването на необходимите
условия за живот на населението и възможности за натрупване на повече блага от
отделните съсловия на египетското общество.
Според Манетон VII династия обхващала 70 фараона от Мемфис,които царували 70
дни.Следващата VIII династия се определя също като Мемфиска.Тя била съставена от 27
фараона,които царували 146г. ,тези твърдения не могът да се приемат като достоверни.
Пръв започнал борбата за обединение на целия Египет град Хераклеополис. Неговите
управници, които провеждали тази политика, се определят като фараони от т. нар. IX и X
Хераклеополска династия. Към 2165 г. пр. н.е. номархът на Тива Иниотеф успял
постепенно да обедини юга на страната и като използвал богатите ресурси на Нубия, се

насочил на север. За окончателен обединител на Египет отново в една цялостна държава,
управлявана от един владетел, се приема практически Ментухотеп I (2060 - 2015 г. пр.
н.е.), четвърти представител на XI Тиванска династия. Ментухотеп I се смята създател на
т. нар. Средно египетско царство. Средното царство просъществувало около три столетия.
Това време се определя обикновено като по-висок етап в общото историческо развитие на
древния Египет.. Наличните извори разкриват увеличените технически възможности на
тогавашното население - средства за производство, земеделска техника, инструменти и
много други вещи.Обединението на страната дало силен тласък на развитието на
земеделието. Значителен напредък се осъществил и при заниманията с животновъдство и
с други стопански дейности. През тази епоха египтяните започнали да произвеждат
стъкло.
Около 1750 г. пр. н.е. в страната избухнало голямо въстание на недоволни бедни и гладни
маси от населението. Обстановката на вътрешни сътресения и размирици продължила
около 4 години и довела до още по-голямо отслабване на властта и нейните институции.
Скоро след тези събития за Египет се появила нова и неочаквана външнополитическа
опасност. От североизток започнали да нахлуват и да се заселват в северната част на
страната в района на Делтата многобройни племена. Етническият им произход и характер
се свързват най-често с номадските народи от Палестина.
Нахлуване на "хиксосите" и завладяването на северните части на страната било
сравнително продължителен по време период от около няколко десетилетия през XVIII в.
пр. н.е. "Хиксосите" успели да се настанят и да се укрепят трайно в района на Делтата на
Нил и близките области главно поради голямата вътрешна слабост на разпадащата се
египетска държава, която в много отношения била вече в процес на раздробяване и
обособяване на по-малки или по-големи автономни територии.Постепенно "хиксосите"
създали собствена държавна организация с център гр. Аварис в източната част на Делтата.
Египетската и античната историческа традиция отнасят управлението на "хиксосите" като
време на XV и XVI династия.
3. Ново царство

Господството на "хиксосите" в Египет продължило около 150 години. През това време
то предизвиквало различно отношение и реакция от останалите територии и държавни
формации в Египет. Египетското население в района на Делтата било изцяло поробено в
пределите на създадената хиксоска държава. Областите в северната част на долината на
река Нил били в една или друга степен в зависимост и под хегемонията на хиксосите.
Самостоятелно продължило съществуването само на южните територии. Политическите
тенденции за проговане на хиксосите и за възстановяването отново на цялостта и
единството на страната се засилили в Египет към началото на XVI в. пр. н.е. Последните
фараони от XVII Тиванска династия предприели активна политика на борба с хиксосите и
освобождаване на Египет. Борбата с хиксосите се активизирала особено много по време на
управлението на Камесу, който бил последният фараон от XVII династия.
Камесу не успял да ликвидира държавата на хиксосите. Борбата продължил брат му
Яхмос, който го наследил като фараон. Яхмос успял да превземе около 1580 г. пр. н.е.
Аварис след тригодишна обсада и да прогони хиксосите вън от територията на Делтата и
от останалите области на Египет. Яхмос I се приема за основател на XVIII Тиванска
династия, с която започва т.нар. Ново царство в Египет след прогонването на хиксосите и
възстановяването на единната централизирана египетска държава. Периодът на Новото
царство бил твърде продължителен в сравнение с предходните състояния на обединена
египетска държава като Старо и Средно царство. Той просъществувал около 5 столетия,
през което време държавата се управлявала от 3 династии-XVIII, XIX и XX.
По време на Новото царство Египет достигнал най-висока степен в цялостното си
културно-историческо развитие. Стопанските възможности и достиженията във всички
области на занимания и дейности от онова време на древността (като земеделие,
животновъдство, занаяти, търговия и др.) били най-големи и най-значителни. В страната
навлезли и стоково-паричните отношения, което довело до съществени промени в
стопанския живот и в стопанските отношения. Египет се превърнал по времето на Новото
царство в голяма и силна държава, която за дълго имала първостепенна роля в държавно-
политическия живот в този район на света. Египетските фараони имали силна лична власт.

Те водили постоянни и продължителни войни, като ограбвали съседните народи и
натрупали в страната грамадни количества богатства и материални блага, много роби и др.
Египет по време на XVIII династия, фараоните от XVIII династия управлявали Египет от
1580 до 1314 г. пр. н.е. Яхмос I царувал в Египет от 1580 до 1557 г. пр. н.е. Той
възстановил единната египетска държава и предприел успешни мерки за нейното
укрепване и териториално разширяване. Яхмос I положил началото на активна политика
на завоевания и териториално разширение на Египет.
Яхмос I бил наследен от Аменхотеп I (1557 - 1530 г. пр. н.е.).
Приемник на Аменхотеп I бил Тутмос I (1530 - 1520 г. пр.н.е.). Тутмос II (1520-1505 г. пр.
н.е.) продължил същата политика.
Тутмос II, както и много други фараони от тази династия, нямал синове и определил за
свой приемник Тутмос III. Към времето на XVIII династия продължила древната
египетска традиция царската власт да се предава по кръвен път по майчина линия. Според
този принцип носител на царската власт била Хатшепсут, родена като дъщеря на Тутмос I
и съпруга на починалия фа аон Тутмос II. След смъртта на Тутмос II Египет се управлявал
практически от двама владетели, но Хатшепсут установила превес. Тя поела цялата власт
и до голяма степен изолирала от управлението Тутмос III. Хатшепсут приела титула
фараон и станала главното властващо лице в страната, като управлявала самостоятелно
Египет около 21 години.
По време на царуването на Хатшепсут настъпил траен мир, но без военно присъствие
египетската власт и влияние в Палестина, Сирия, в Северозападна Месопотамия и в някои
области на Нубия бързо отслабвали и египетската държава загубила тези територии.
Хатшепсут починала през 1484 г. пр. н.е. и Тутмос III получил реално властта в Египет на
21-та година от официалното си царуване. Според други сведения и научни тези по време
на 21 или 22 година от царуването си Хатшепсут била свалена от власт чрез преврат и
убита или прогонена. Тутмос III станал едноличен владетел на Египет с помощтта на
върховния жрец на Амон Менхеперра-Сенеб и висшия велможа Рехмир.Първата дейност
на фараона била да отстрани цялата администрация и приближени лица на Хатшепсут и да
ги замени с други. По заповед на фараона името на Хатшепсут било заличено от

документи и монументи. Като укрепил властта си, фараонът насочил вниманието си към
възстановяване на загубените от Египет територии и практически подновил военно-
завоевателната политика на предшестващите го фараони от тази династия. Египетската
мощ била призната от почти всички държави от този район на света по онова време.
Завладените и подчинени територии не били напълно окупирани и управлявани пряко от
египетската администрация. Тугмос III използвал често практикуваната по онова време в
древноизточния свят форма на политическа зависимост.
Тутмос III бил наследен от сина си Аменхотеп II (1450-1425 г. пр. н.е.). Царуването на
Аменхотеп II се характеризира с продължение на външната политика на предшестващите
го фараони от тази династия.
Аменхотеп II нямал синове и негов приемник бил Тутмос IV (1425 - 1408 г. пр. н.е.).
Тутмос IV водил една война в Нубия и друга в Азия, за които сведенията са сравнително
оскъдни. По време на неговото царуване политическата обстановка в Предна Азия
продължавала да се променя бързо. Тутмос IV се оженил за митанийска принцеса, от
който брак се родил следващият фараон в Египет Аменхотеп III. Царуването на
Аменхотеп III (1408 - 1372 г. пр. н.е.) било мирен период в историята на Египет за разлика
от политиката на предходните фараони от XVIII династия. Отношенията между Египет и
хетската държава бързо се влошили и довели до обстановка на неизбежна война.
Аменхотеп III провеждал умела външна политика и не бързал с война срещу хетите. Той
обърнал по-голямо внимание на вътрешната политика. По негово време в Египет били
построени грандиозни архитектурни постройки. Най-значителни сред тях били храмове в
Тива, украсени богато с колони, скулптури и др.
Приемник на Аменхотеп III бил синът му Аменхотеп IV - Ехнатон (1372 - 1354 г. пр. н.е.).
Продължителните завоевателни войни и грабителската политика в чужди и завладени
територии при предходните фараони от XVIII династия довели до натрупването в Египет
на много богатства, материални ценности, роби и др. Те се разпределяли неравномерно и
обогатили неимоверно много само малка група от върхушката на египетското общество.
Религиозната реформа на Аменхотеп IV Ехнатон не дала напълно искания от фараона
резултат. Мощта на тиванското жречество на бог Амон и върхушката на египетското

общество били обуздани до известна степен само докато фараонът бил жив и управлявал
страната. Приемниците на Аменхотеп IV-Ехнатон не могли да запазят постиженията на
реформата и да продължат същата религиозна и вътрешна политика.
По подобие на първите фараони от XVIII династия Аменотеп IV - Ехнатон също нямал
синове от първата си съпруга Нефертити. Той определил за свой приемник съпруга на
една от дъщерите си. След смъртта на Аменхотеп IV-Ехнатон новият фараон е известен
под името Семенкара (предполагаемо 1354 - 1350 г. пр. н.е.). Смята се, че Семенкара и
съпругата му се върнали към култа на Амон и вероятно това е една от причините за твърде
краткото му царуване и за ранната му смърт.
Негов приемник станал друг зет на Аменхотеп 1У-Ехна-тон, известен с името Тутанхатон
(предполагаемо 1350 - 1341 г.пр. н.е.). Приемник на Тутанхамон станал Ай
(предполагаемо 1341—1337 г. пр. н.е.) поради брак с вдовицата му. При царуването на Ай
главна роля в управлението на страната имал Хоремхеб, който бил един от висшите
военни лица. Смята се, че именно с негова помощ Ай станал фараон. След смъртта на Ай
Хоремхеб взел властта, макар, че нямал права на престола, вероятно с помощта на
жречеството на Амон.
Манетон поставя Хоремхеб като последен представител наXVIII Тиванска династия
(предполагаемо 1337-1314 г. пр. н.е.).
При Хоремхеб настъпила пълна реставрация на старите порядки и били отменени всички
изменения, свързани с реформата на Аменхотеп IV - Ехнатон. Хоремхеб определил
приживе за свой приемник един от приближените му висши военни, който станал фараон
под името Рамзес I (1314 - 1312 г. пр. н.е.). Рамзес I поверил властта на сина си Сети като
съфараон. Сети I управлявал самостоятелно Египет от 1312 до 1298 г. пр. н.е. По време на
царуването на Сети I била подновена военно-завоевателната политика на Египет на
североизток, която била прекъсната за продължително време с обстановката при
Аменхотеп IV Ехнатон и при неговите наследници, когато приоритетните проблеми били
вътре в страната, свързани с провеждането на реформата и нейната отмяна.
Сети I успял да възстанови до голяма степен позициите и влиянието на Египет в земите на
североизток до Сирия. По негово време Египет отново се превърнал в голяма военно-

политическа сила в този район, но резултатите от времето на Тутмос III не били
достигнати. Египет имал вече твърде много проблеми в Палестина и Сирия, където под
влияние на хетите се поддържали силни антиегипетски настроения и се формирали
коалиции от местните владетели, които вдигали чести бунтове.Сети I бил наследен от
сина си Рамзес II (1298 -1232 г. пр. н.е.), който поел властта твърде млад. Съперничеството
с хетите за господство в Северна Сирия и стремежът на Египет да възстанови позициите
си по тези места довели до нова война.
След Мернептах започнал упадък на египетската държава от епохата на т. нар. Ново
царство. Следващите фараони от XIX династия Сети II, Аменмес, Мернептах II и др. не са
свързани със съществени събития в запазените източници. Началото на XX династия било
поставено от фараона Сетнах (1200-1998 г. пр. н.е.). Той царувал около 2 години, но успял
да заздрави централната власт и да възстанови реда в държавата. Тази политика била
продължена и от сина му Рамзес III (1198 - 1167 г. пр. н.е.). Рамзес III реорганизирал и
заздравил войската. Привлякъл големи контингенти чуждестранни наемници, главно от
Либия и с тяхна помощ воювал с "морските народи", срещу които постигнал успех.
Управлението на Рамзес III било последният период на военна сила на египетската
държава. В края на царуването му обстановката в Египет се изострила твърде много. В
страната избухнали бунтове и въстания. Рамзес III бил убит при заговор, вероятно с
участие на твърде приближени до него родственици и други лица.След Рамзес III
упадъкът на Египет продължил постепенно и по време на следващите фараони от XX
династия, които носят обикновено името Рамзес и династията се нарича “Рамесиди".
Централната власт отслабнала значително и се нарушила системата на управлението на
страната. Често избухвали бунтове и размирици, които били потушавани с големи
жестокости.
Късен Египет.
След края на XVIII династия ролята и значението на жречеството в цялостния живот на
Египет се увеличили още повече. В края на XX династия Херихор, който бил висш военен
велможа, провъзгласен за първожрец на бог Амон от фараона Рамзес XI, заграбил
държавната власт и се обявил за фараон. След като Херихор станал фараон, истинският

фараон Рамзес XI изчезнал при неясни обстоятелства и годината на смъртта му е
неизвестна. Херихор поделил властта и управлението на страната с друг висш военен
велможа. Египет бил разделен на две части: на юг управлявал Херихор, а на север -
Смендес. След смъртта на Херихор Смендес основал новата XXI династия, наречена в
литературата "жреческа", която управлявала страната от 1085 до 950 г. пр. н.е. От времето
на XXI династия ролята на либийските наем ници и военачалници във войската и в
управлението на страната се засилила твърде много. Постепенно либийците завладели
властта и с тях се свързва следващата XXII династия, фараоните от която управлявали
Египет от 950 до 730 г. пр. н.е. Основател на тази династия бил Шешонк I. Той е известен
от различни източ ници, включително и от Библията, с войната в Палестина и
превземането на Ерусалим, където по онова време царувал Ровоам. Като либийски се
определят и следващите 2 династии. Отслабването на египетската държава довело до
управление на страната и от етиопска династия. След XX династия египетските държавни
формации загубили напълно властта и контрола в Нубия, Куш и над другите територии на
юг. Постепенно по тези места се формирали различни държавни структури.
Последният фараон от тази династия Тахарка трябвало да води тежки войни с
нахлуващите в Египет войски на Асирия. Тахарка претърпял поражение през 671 г. пр. н.е.
от асирийския цар Асархадон. Няколко години по-късно асирийският цар Ашурбанипал
проникнал на юг до Тива и ограбил града.
С тези събития завършило управлението на XXV Етиопска династия. Асирия не могла да
установи военна хегемония в Египет. След оттеглянето на асирийските войски властта
преминала в номарсите от град Саис в Северен Египет. Те се водят като фа раони отт. нар.
XXVI Саиска династия (664 - 625 г. пр. н.е.).
През 525 г. пр. н.е. Египет бил завладян от персите, с които се свързва XXVII династия.
Персийската власт отслабнала за кратко и Египет бил отново самостоятелна държава до
голяма степен по време на XXVIII династия, която също била саиска. Следващите две
династии нямали никаво съществено значение Египет отново попаднал изцяло под властта
на персите, чието управление се води като XXXI династия.

След унищожаването на персийската държава от Александър III Македонски Египет
попаднал вече в сферата на други държавнополитически конфигурации. С Александър III
и неговите приемници се свързва XXXII династия, а управлението на създадената
елинистическа държава от Птолемей до Клеопатра се води в литературата като време на
XXXIII династия, след което през 30 г. пр. н.е. Египет бил завладян от Рим и превърнат в
провинция.

II. Месопотамия
Една от най-ранните цивилизации в историята на човечеството възникнала в

югозападната част на Азия. Този район се обозначава в литературата и като Предна Азия,
а древните гърци го нарекли Месопотамия (Междуречие). Често се използва и
наименованието Двуречие. Имената Месопотамия, Междуречие и Двуречие се определят
от поречията и прилежащите райони на двете реки Тигър и Ефрат. Историята на
Месопотамия се свързва с времето от около средата на IV до последните столетия на I
хил.пр.н.е. Месопотамия се простира от Иранското плато на изток до Сирия и до
пустинята, наричана Сирийска или Арабска на Арабския полуостров на запад. На север
Месопотамия граничи с големия планински масив, съставен от различни планини (Тавър,
Арменски и др.), а на юг достига до Персийския залив.Тази обширна територия се
характеризира с различни географски и природни условия. Отличителна особеност на
природо-географските условия на Месопотамия за древността било ежегодното разливане
на двете реки по подобие на р. Нил в Египет. Месопотамия се отличавала в древността с
богата нискостеблена растителност и палмови дървета и била обитавана от множество
различни диви животни. В продължение на няколко хиляди години в древността
Месопотамия се отличавала с голяма етническа пъс-трота. По тези места се появили и
живели в едно или друго време десетки племена и етнически общности. За няколко
хиляди години в Месопотамия не се установила единна религия. Религиозният живот се
отличавал с разпространяването и практикуването на различни религиозни системи, а
писмеността в Месопотамия възникнала през IV хил. пр. н.е. Първоначално тя имала
пиктографски характер. По-късно голяма част от отделните знаци приели значение на
срички и писмеността получила сричков характер с употреба на отделни знаци само за
гласните звуци. Древните народи от Месопотамия имали твърде широки конкретни
познания в редица други области като медицина, познания за природата, които стоят в
основата на природните науки, като зоология, ботаника и др. В редица писмени
документи и произведения се срещат и елементи на философски обяснения и
разсъждения.

Изворите за историята на Древна Месопотамия, които са запазени до наши дни от

отделните исторически епохи, са от различно естество. В резултат на много обстоятелства
и причини, при голяма разлика във времето, се е запазила само относително малка част от
богатото творчество на древните народи на писмени и веществени произведения.
По-широко приемлива в научно отношение е следната класификация:
1) Основни извори с най-голяма точност и с най-голямо значение са преди всичко
местните писмени произведения.Те са написани чрез широко използваната в целия
месопотамски свят и в голяма част от съседни области клинописна писменост на
различните езици на отделните народи в едно или друго историческо време.
2) Важно значение имат и произведенията на материалната култура.Те обаче дават
приоритетно само косвени,а не преки сведения за характера и естеството на културно-
историческите процеси във времето.
3)Произведенията на античните автори, главно от гръцки произход, представляват
отделна категория источници, тъй като дават не толкова преки, а отразени по-късни
сведения за историята и културата на месопотамските народи.
Особено важно значение като исторически извор имат Законите на старовавилонският цар
Хамурапи(1792-1750г.пр.н.е) , които са относително почти изцяло запазени.
Най-ранният период от историята на Месопотамия, който в общи линии съвпаднал с
времето на IV хил.пр.н.е. се нарича преддинастичен и додинастичен.
Следващият династичен период , започнал с издигането на град Киш по време на първа
династия в началото на III хил.пр.н.е. В края на IV хил.пр.н.е. най-значително развитеие в
Месопотамия достигнал град Киш при управлението на неговата I династия. Градът се
намирал в централната част на Акад и бил разположен на брега на река
Ефрат.Населението на град Киш било смесено от шумери и семити. След Киш се издигнал
Урук, който успял да наложи властта си над голяма част от Месопотамия. Писмената
историческа традиция на Месопотамия свързва с Урук царуването на 5 династии. Краят на
хегемонията на Урук в Месопотамия е обяснен в писмената историческа традиция на
Месопотамия със стандартна текстова формула "Урук бе победен с войска. Царството

преминава в Ур".Издигането на Ур се отнасия към средата на XXX век (2950г.пр.н.е.).
Непосредствено с падането на I династия и с края на хегемонията на Ур. Започнало
издигането на шумерският град Лагаш (на шум. Ширпурла).Лагаш е разположен в
археологическите градове в южна Месопотамия. Обединението на Шумер в единна
формация просъществувало около две деситилетия докато царувал Лугалзагиси. Краят на
шумерското царство на царете от III династия на Урук и Лугалзагиси се приема
обикновено като край на архаичен период в Месопотамия.
1.Старовавилонско царство
Образуването , ранната история и началото на издигането на Старовавилонско царство

съвпадало по време с най-голямото издигане на царството Ларса и хегемонията на тази
държава в Южна Месопотамия. Една от ариергардните амурейски групи успяла да се
настани в малкия северно акадски град Вавилон, който не представлявал интерес за
другите амурейски сили , и през 1894г.пр.н.е. образувала малка държава известна като
Старовавилонско царство.
Първите четири царе от Първата Вавилонска династия не играли почти никъква роля при
наличието на силна власт на царете на Ларса в Южна Месопотамия.
Петият цар от Първа Вавилонска династия Синмубалит (1812-1793г.пр.н.е.) положил
началото на издигането на Вавилон на преден план в политическият живот на
Месопотамия.
Приемник на Синмубалит бил Хамурапи (1792-1750 г .пр.н.е.).Хамурапи превърнал
Старовавилонското царство в силна държава, която наложила пълна военнополитическиа
хегемония над цяла Месопотамия и голяма част от съседните области и територии. С
Хамурапи се свързва апогеят и разцветът на Старовавилонското царство, като
държавнополитическа формация в Месопотамия и в Предна Азия.
Царуването на Самсудитана (1625-1595 пр.хр.) е свързано със засилване на упадака на
Старовавилонско царство. През 1595г.пр.хр. хетският цар Муршил I нахлул неочаквано от

Мала Азия в Месопотамия. Хетското проникване било военна кампания за грабеж , а не за
завладяване на територии. Слабото Старовавилонско царсто не било готово за воийна и
Муршил I превзел и ограбил Вавилон. Успехът на хетите и превземането и ограбването
на Вавилон довели практически до унищожаването на Старотовавилонско царство.
2. Средновавилонско царство
С падането на Старото вавилонско царство политическата обстановка в

Месопотамия се променила твърде съществено. В продължение на няколко десетилетия
през XVI век.пр.н.е. нямало изявена държавна структура, която да наложи своя власт и
ред.Към началото на XIV век пр.хр. каситската държава укрепнала и се превърнала в
силна политическа формация в Месопотамия.Нейният възход се усъществил по време на
царуването на Куригалзу I , КадашманЕлил, Бурнабуряш II 1363-1335г.пр.хр. Към
началото на XIII век политическата обстановка в Месопотамия и в земите на Предна Азия
започнала да се промения съществено.В северизточната част на Месопотамия Асирия се
превърнала в значителна военна-политическа сила.Асирииската военна експанзия се
разпростряла във всички посоки и заплашвала пряко Вавилон и каситската държава.След
тези събития каситската държава загубила ролята си на политически фактор в
Месопотамия.Към средата на XII век асирииският цар Ашурдан I нанесълл нов пореден
удар на каситската държава.Непосредствено след него около 1158г.пр.хр. каситската
държава нахлули еламитите.Те не срещнали почти никаква съпротива завладели и
ограбили Вавилон.
3. Митани
В епохата след Старовавилонското царство в северозападната част на Месопотамия

се формирала държавата Митани. В текстовете от Южна Месопотамия тя била наречена

Ханигалбат, а египтяните я наричали Нахарина. През втората половина на XVII и в
началото на XVI в. пр. н. е. в Северна и Северозападна Месопотамия се формирали
множество малки държави сред ра йоните със семитско и хуритско население. Те били
последо вателно обединени в протежение на XVI в. пр. н.е. в единна държава, известна
под името Митани. Процесът на обединението на множеството малки държави и
възникването на Митани не са отразени в задоволителна форма в наличните източници.
4. Нововавилонско царство
След края на каситската държава власта на еламитите във Вавилон непродължила

дълго време. Един от царете на Исин от времето на Втората династия ХНавуходоносор I
(1126-1105 г.пр.хр.) се установил във Вавилон и нанесъл тежко поражение на еламитите.
След ХНавуходоносор I вавилонската държава продължила да съществува, но постепенно
власта в нея преминала във владетели, които произхождали от племената на халдеите.От
втората половина на VIII век.пр.хр. Вавилон и халдейската държава станали обект на
завоевания от Асирия.Отделни асирийски царе успяли да завладеят Вавилон като
Тиглатпаласар III през 729г.пр.н.е. , Саргон II през 710 г.пр.н.е.,Синахириб през 689
г.пр.н.е. който дори разрушил града. През VII пр.н.е. във Вавилон избухнали няколко
големи възстания срещу асрийската власт. При едно от тях водачът на възстанието
Набопаласар спасил цар на вавилонската държава (626-605г.) и основал нова династия във
Вавилон-Нововавилонска династия.Дългото царуване на Навуходоносор II преминало в
сложна и напрегната обстановка. Вавилонският цар се опитвал да продължи завоеванията
си към Египет, но претърпял неуспех.Към средата на VI век.пр.н.е. се изградил съюз на
големите древноизточни държави срещу издигащата се Персия. Персийският цар Кир II
завладял и нововавилонското царство , след което цялата територия на Месопотамия
влязла във състава на разрастващата се персийска държава.

План-конспект Египет и Месопотамия - 1

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

План-конспект Египет и Месопотамия - 1

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Югозападен университет „Неофит Рилски”, Благоевград

гр. Благоевград 2020

гр. Благоевград 2020

В книгата на Владимир Попов “История на стария свят” се разглежда развитието и

Египетската цивилизация се смята за най-древната или една от най-древните в

Древната египетска цивилизация възникнала и се обособила по голяма част от

гр. Благоевград 2020

Древноегипетският народ, както и много други древноизточни народи, се образували от

гр. Благоевград 2020

Укрепването на обединението на обширните номи и територии в Египет при II

гр. Благоевград 2020

гр. Благоевград 2020

гр. Благоевград 2020

гр. Благоевград 2020

гр. Благоевград 2020

гр. Благоевград 2020

гр. Благоевград 2020

гр. Благоевград 2020

гр. Благоевград 2020

гр. Благоевград 2020

гр. Благоевград 2020

Една от най-ранните цивилизации в историята на човечеството възникнала в

гр. Благоевград 2020

Изворите за историята на Древна Месопотамия, които са запазени до наши дни от

гр. Благоевград 2020

Образуването , ранната история и началото на издигането на Старовавилонско царство

гр. Благоевград 2020

С падането на Старото вавилонско царство политическата обстановка в

В епохата след Старовавилонското царство в северозападната част на Месопотамия

гр. Благоевград 2020

След края на каситската държава власта на еламитите във Вавилон непродължила

гр. Благоевград 2020

You might also like