Р ади Р адев

11
ХЕРАКЛИТ
Индекс IM
 РААИРДДЕВ

Х�МКАИТ
/Живот и дело/

, ПАРТИЗ ДАТ / СОФИЯ 1986

Личността н.а древпогръЦJСия мислител Xep(l!CAUT е една от стран­
ните зага дки на фUАОсофския живот н.а античния свят. Тя илю­
стрира мн.ого характерни и специфичн.и черти от КОАОритния душе­
вен свя т н.а древн.ия еАин, обрисува д ин.амичн.ото и интимното съпри­
косн.овен.ие н.а човека с природата, благоро дството на духа. Учението
на древн.ия мъдрец очертава н.е толкова теоретическата схема на
анти чн.ия свят, колкото историческите перспективи на човешкото
познание.
Върху осн.овата на дълбок научен ан.ализ н.а изворите автор?Jт ри­
сува философа и се опитва да опре дели действителната стойн.ост
на научното му дело.

На запазените 130 фрагмента от най-известното съчинен ие н.а Хе­

рак.щт „За природата• авторът прави философско-научен ана.щз и
по-голямата част от тях дава като приложения.
Книгата представлява общ и специален интерес эа всички, които
се интересуват от творчеството и личността на .тъАиШя фи ло соф'
и пътя на човешкото познание.

©
Ради Радев, автор, 1986 с/о Jusautor, Sdfia
 ПРЕДГ ОВОР

1'!

J1ичността на древногръцкия мислител Хераклит е една

от странните загадки на философския живот на антич­
ния свят, която, ако не беше реалност, би изглеждала
само загад-ьчен, но прекрасен и привлекателен мит. Тя
сиАtволизира много характерни и специфични черти о т
колоритния душевен свят н а древния елин, илюстрира
динамичното и интимно съприкосновение на човека с
природата, прелестната наивност и критичното въоду­
шевление, благородството на духа и ригоризма на ха­
рактера, които в много отношения са пример на фило­
софска всеотдайност. Хераклит е ярко олицетворение на
философския живот и дейност, които не притежават дру­
ги изисквания освен безкористното изследване на лого­
са на космоса.
Учението на античния мислител е най-главното завое­
вание на философията в периода на нейното формиране
в Европа. То утвърждава нейни най-съществени и зна­
чими идеи, поставя основни и вечни проблеми за света,
обществото и човека. Нещо повече, учението на древ­
ния мъдрец очертава не толкова теоретическата схема
на античния свят, колкото историческите перспективи
на човешкото познание. Неговите определения са основ­
ни, целеполагащи принципи на философската мисъл,
които се осмислят изключително позитивно и рационал­
но от теоретическите начинания на най-видни предста­
вители на научното познание. Съвсем няма да е преси­
лено, ако отбележим, че Хераклит е един от най-круп­
ните и безспорни класици на световната философска ми-

5
съл. Във всички перцоди от историята на философията
неговото име е синоним на проникновен и оригинален
мислител, а теоретическото му дело - на епохално
постижение.
От древността до наши дни личността и делото н а
Хераклит са предмет на почти непрекъснато разглеж­
дане в историко-философската литература, резултати­
те от което представят доста различни оценки. Настоя­
щото изследване има за цел върху основата на внима­
телен и всестранен анализ на изворите и в съответствие
с постиженията на съвременната философска мисъл да
обрисува истинския лик на философа и да определи дей­
ствителната стойност на научното му дело.
 ВРЕМЕТО НА ХЕРА КЛИТ

П рез архаичната епоха (VIII-VI в. пр. н. е . ) в древна

Гърция се осъществяват съществени изменения в живо­
та на античното общество. По-нататъшното р азделение
на тр уда довежда до по-р азвити форми на р обовл аде­
н ието. Осъществява се преходът към класовата органи­
заци я на обществото. Робският труд намира ш ироко при­
л ожение в м атериал ното производство. Занаятчийството
се отделя от земеделието. Значителн и резултати се реа­
лизират в производството н а жел езни, медни и бронзови
и здел и я , н а текстилни и кер а мични произведения . П осте­
пенно се форм ират новите робовладелски отношения.
Дъл боките промени в и кономическия живот, свърз а н и
с утвърждаването н а ч а стната собственост върху сред­
ствата за производство, обусла вят появата на нови со­
циални явления, п р едизв и кали разлагането на а нтич­
ната община. В градовете н а р а ства р ол ята на з а н аят­
ч и ите и тър говците, които оспорват и кономическите и н ­
тереси и политическите п р а в а н а родовата а р и стокр ация.
Ново явление през тази епоха е полисът античната
град-държава. Той е специфична соци ално-икономичес­
ка и политическа организация н а робовл адел ското об­
щество в древна Елада и основна структура н а полип1-
ческия живот в продължение на някол ко века. Бл а го ­
приятното географско р азположение и добрите кл има ­
тнчни условия, развитието на занаятчи йството и срав­
н ител но бързото р а зширяване и оживление на търгов ­
ските връзки довеждат до издигането на множество по­
л иси в Мал а Азия (Милет, Ефес, Колофон и др. ) , по
егейските острови ( С а мос, Лесбос и др.) , в конти нентал­
н а Гърция ( Коринт, Мега р а , Атина и др. ) , в Южна Ита­
лия ( Си р а куза , Тарент, Кротон и др. ) и другаде. Те
са средища н а икономическия и духовния живот, мощен
фактор за фор м и р а нето идеологията н а полиса. Полис-

7
мат а систем а се основава на обществената ( публ ич на)
дейност н а институтите, на непосредственото участие на
свободните ч ленове в тях. От р азли ч н ите политич ески
фор м и на полиса особено зна ч ение и м а демокр ацият а ,
която създава благопр и ятни услов и я за икономи ч еск и я
и духовния възход. Еднаквите п р а в а и задължения н а
гр ажда ните, единството н а полиса и гр а жданите, об­
ществото и отделн и я ч овек - тов а е едно от гл авните
усл овия за м а щабното р азвит и е и р азгръщане н а духов­
н ите възможности н а индивида .
П рез VII и VI в . п р . н. е. и кономи ч еската нестабил ­
ност и полити ч еската незрелост на демоса довеждат до
установяването н а тиранията, осъществяваща п р ехода
от господството н а ста рата родова а ристокра ци я към но­
вп форми н а гражданското устройство. Въпреки кратко­
трайното си съществуване тя допр и н ася за утвърждава­
нето н а новите соц и ални я влен ия и з а п ровежда нето на
редица икономи ч ески и полити ч ески реформ и . В к р а я н а
VII в. пр. н . е . mра ният а н а Тр асибу.11 в Милет довежда
до осъществяването н а такива реформи. Пр ез VII-VI в .
п р . н. е. т и р а нията в Кори нт и особено п о в р е м ето н а
Пери андър води д о и кономи ческо р азвити е и п ол и т ич ес­
ка експанз и я . Срещу прив и лег и ите и и нтереси те н а ро­
довата а р истокрация е насо ч ена и т и р а н и ята в Мегар а
през VII в. п р . н . е . През сл едва щото стол етие н а о-в С а ­
м ос с е установява ти р а нията н а П ол икра т, по времето
н а която сравн и телно бързо се р а зв и в а т занаятчи йство­
то, търговията и културата.
З асилването н а и мущественото неравенство и соци а л ­
ната п оляризаци я , увеличава нето на броя н а робите и
използва нето н а техния труд в м атер иа л н ото производ­
ство всичко това засилва полити ческата и военната
експанзия н а полисите и довежда до широк р аз мах на
колонизацията . През VII в . пр. н. е . Мега р а и Кор и нт
създав ат гръцки колонии в т. н а р . Велика Гърция -
Южн а Италия и Сицилия. йони йските гърци от Милет
основа ват колонии п о з а падния и северния б р я г н а Чер­
н о море. Гр аждани н а Фокея достигат до западнитеlбре ­
гове на Средиз м ено м оре. Гръцката колонизаци я се р аз­
прости р а върху гла вните търговски пътища, р азширява
търговските връзки, засилва з а на ятчийското п р оизвод­
ство, увели ч ава икономи ч еската сил а на заможните
сл оеве н а н асел ението, обусл авя по-нататъшното отслаб-

8
в а не н а и кономическата мощ и политическата власт на
р одовата а ристокрация, засилва ролята н а стоковото
прои зводствq и влиянието на елинския дух и в последна
сметка спом.ага за утвърждаването на робовл а делския
начин на производство.
П рез VH-VI в. п р . н. е. йония е н а й-развитата об­
л аст в Еr:ейския басейн. Т а м се н ал агат н а й - н ап ред но­
в ите обществено-икономически условия н а робовл адел­
ското общество. Разположена на з а п адния б р я г на Ма­
л а Азия, йония е м ежди нно звено между конти нент а л н а
Гър ция и Изтока. П р ез нея се осъществяв а тър говията
м ежду тези две „точ ки " на древния свят, което спомага
във в исш а степен з а възхода н а и кономиката и култу­
р а т а . От йония започв а Ц а рският път към п ерси йския
град Суза .
Гръцките полиси в йония познават превр атностите
н а древна та история. Те постигат изкл ючител ен н а п р е ­
дък в икономическата област. З ана ятчи йството и тър го ­
вията с а дв ата мощни лоста, които оси гуряват това из­
дигане. Техните жители се за познават с н аучните и кул ­
тур ните постижения на източните н а р оди - с геометрия­
т а , землемерството и м едицината н а египтяните, с а стро­
ном ията на халдейците, аритметиката на финикийците
и др„ усвояват критически нем ал ко от тях, като ги под­
чиняват н а р а ционализма на теоретическат а м исъл. Съ ­
щевременно тези полиси живеят в една и зкл ючител но
н а п р егната обстановка - нещо, което сл аг а дълбок от­
печатък върху мирогледа и р азбира нията н а съответните
м ислител и. В ътреш ните борби в тях не п р еста в а т в про­
дължение на цялата и м история. Те се съпровождат с
усил ията з а пресич а не н а външните домогвания за хе­
гемония и борб ите за отстояване суверенитета на поли ­
са. През VI в. п р . н. е. Л идия на вл адетеля Крез р аз ш и ­
рява връзките си с йонийските градове, но и засилва
вл иянието върху тях. В средата на същото столетие
перси йската държава на Кир укрепва , осъществява своя­
та военн а експа нзия на З ап ад, в резултат на която е
подчинен а Мал а Азия. К а мбиз и Да р и й продължават
и р аз ш иряв а т завоевател ната политика и за воевателни­
те действшt н а Персия. През 494 г. п р . н. е. п ада и Милет
и с това за П ерсия се открива пътят към осыцествява­
нето на по-гол е м и политически цели. „Но за елините -
отбелязв а Тукидид - въз никнали р азлични пречки за

9
тяхното р азвитие. З а йонийците, които се издигнали
твърде м ного, п речка бил Кир с перси йската монархия,
който покорил Крез и всички земи отса м р еката Халис
чак до морето. И м е н но Кир п редпр иел поход срещу тях
и покорил всички градове на континента. П о - късно бл а ­
годарение н а п ревъзходството, което осигур явала по­
мощта н а ф и н и ки йската флота, Да р ий подqинил също
и островите. " 1
Ефес, родният г р а д н а Хер акл ит, разположен н а з а­
п адното крайбрежие н а Мала Ази я , на устието н а р . Ка­
р и строс, е едно от ста р ите селища в древния цивилизован
свят. Основан от посл едовател ите н а атинския цар Кодр,
той е управляван от базилевси до VI в. п р . н. е. Социал­
но-икономическите промени, свър з а н и с р азлагането на
р одовото общество, формира нето н а робовл аделските
отно ш ения , н атиска на източните сатр а п и и и борб ите
между отделните п рослойки, засягат дълбоко неговия
живот. Подобно на останал ите гръцки гр адове в й о;шя
и Ефес пада под вл астта на персийците и с това загуб­
ва своето з начение на и коном ически и културен център.
Времето на Херакл ит създава първите ел ементи 1:а
антич ния дух като жива и дин а мичн а същност от ве­
личествено благородство и детска прел ест и наивност,
яснота на р а зума и експресивност на езика, непокл атюш
жите йски ф а кти и далеч изпрева рващи обобщения, и н ­
т и м н а близост с природата и целеполага щи идеи, анга­
жиращи позитивно н а й-видни п р едставител и на а нтИ'! ­
ната цивилизация.

1 Тукндид, 1 6, 1 .
 ЖИВОТЪТ И Л И ЧНОС ТТА
НА МЪДРЕЦА

11

Във всич ки исторически епохи л и цето н а ф и лософията

е съ­
.създават м ал цин а нейни представител и ; ост а н али т
еств у ват покр ай т ях. Едните прокарват нов и пътищ а
щ
върху терито р ията н а ф ил ософската м исъл , а дру гите
вървят сл ед т ях. Херакл ит е о т о нези ф и лософи, които
� а п р имер з а подр ажа ние, а дел ото им - епоха във ф и ­
л ософията .
Ж ив отът и ли ч ността н а Хера клит са сл ожн и и про­
т иворечиви . П о - късно повърхностни фил ософ и ги б а н а ­
л изир ат и опростяват съобр а зно с ут върдени нравст ве­
но - е тически и соци а л нопол итич еск и норм и . З а що то не­
рядко теоретическият и нтер ес, койт о може да оправдае
всяко ч овеш ко л юбопитств о, внася съществени коректи­
ви вър ху неравната т ер итори я н а ф илософ ското битие.
Ж ив отът и лич ността на древногръцкия ф ил ософ де­
монстрират възв и шеностт а на една ярка и си л н а душа ,
коя то н адви ш ав а и н а й - б л а городните житейск и нор м и на
обществото. Хера кл ит е са мобитн а фигу р а н а ф ил ософ ­
� к ия живот , в която п очти в сmчки ч ер ти н а ч овешкия ха­
р а кт ер и поведен ие са по-с ил но изявени: и само чу встви е ­
то е по - подч ер та но, и недовол ст вото е по - отр и висто , и
гордостта е по - крайн а , и песимизмът и м а по-сгъстени
и черни краски , и начин а ни ята са по - мащаб н и , и жите й ­
ск ите нор ми изобщо са по - особени. В него господстват
чертите н а сил е н и сл ожен ч овеш ки характ ер : стаената
страст се п р оявяв а понякога в неудържими и збл и ц и на
вол ят а ; вът реш н ата концентр а ция на съзна ни ето и зб ухва
в т р удно к а нонизи р а на експанзив ност на мисъл та ; вън­
ш н ата у единеност и изол и р а ност изда ват дъл бок а
вът реш н а в глъбеност ; подч ерта ното пренебрежение към
ежедневието и м а по-съществени измерения в дейност­
та на духа ; кр аткостта н а настав л ен и я та е ш и рока п ро­
г р а м а за мъдростта .

11
 Хераклит е роден ок. 544 г. п р . н . е. Разцветът н а не­
говия живот - т. н а р . акме, се отнася обикновено през
69- а ол импиада, т. е. през 504-501 г. п р . н . е. П р оизхож­
да от царско-жреческия р од � а Кодридите, който в хода
на п р одължител ните и р а зrорещени борби м ежду де­
м оса и р одов ата аристокр ация в н ачалото на VI в .
п р . н . е . и з губил влияние в живота н а п олиса. С поред
настойчиво предаваните свидетелства на древните автори
Хераклит за р азлика от седемте мъдреци и от повечето
други фил ософи от този период и м а отрицателно отно­
шение към участието в гражданско-политическия жи­
вот. В негово лице съзи рат мисл ител я, който, в.rrязъл в
опозиция с н р авите и порядките на своите съграждани,
постоянно опонира н а общоприетите изискв а н и я и се н а ­
м и р а в своя роден полис като чужденец. Като ч е л и му
е отредена ориста да живее подобно на мрачен гост. в
р одното си огнище. Той отклонява поканата н а персий­
ския цар Дарий 1 Аистасп да посети стр а н ата му под
невинния предлог, че жел ае да и збегне з а вистта на хо­
р ата 1. Явно фил ософът, който е достигнал до дълбини­
те на мъдростта и се е издигнал над пр остата , ч овешка
суетност - тази тъмна сянка н а себичностт а , не може
да понася н астойничеството на владетелите и предпочи­
та пред всичко останало самостоятелните з а н и ма ния с
философията. Не одобрявайки r:р ажданската уредба на
своя роден полис, той отгова р я отрицателно н а п редло­
жението н а съгр ажданите си да вземе участие в упр авле ­
нието му - отказ, който съпер ничи и на н а й -и зтънченот9
чувство за достойнство. Хер акл и т се отказва от длъж­
ността на базилевс, която по онова време им а твърде
символичен хар актер, докол кото е свързан а с упр ажня­
ването на. н я кои почетни функции при и зпълнен ието на
ритуалите, провеждането на оли м пийските игри и др .
Древният м ислител отстъпва базиле�;�ския с а н н а б р ат
си и се уединява в х р а м а на Артемида Ефеска - един
от н а й - импозантните п а м етници на онова време, пост р оен
от критските архитекти Херсифрон и Метаген. Тук той
се отдава н а л юбимото си занимание - н а философия­
та. Големият мъдрец И се отдава с една първична и дет­
ска привързаност, която може да плени И студения ,раз."
съдък. Ilосл ушен на законите на знанието, той н авлиза

1 Diog. Laёrt„ IX. 13-14.

12
дълбоко в широките п ростори на ф илософията. Херак­
лит се налага н е п росто като човек на п ри м е р а, а като
един от видните а рхонти на а нтичн ата философск а ми­
съл. Неговият възвишен дух обгръща универсума и се
н асочва към тайните му, за да ги р азкрие и предложи
н а н ауката. Удържа й ки победи в полето н а ф илософия­
-га, м ислите.лят става неин послушен роб. Неговата сво­
бода н а философ преминава през р обството му на н ау­
ката. И той И остава верен до края н а своя жизнен
път - както сочат свидете.летв ата от 481 г. пр. н. е.
Н а древногръцкият ф илософ се п риписв а а вторството
на един т р а ктат, озаглавен „Музите" или „З а прир ода­
-га". С поред свидетелството на Диоген Л аерций2 съчи­
нението и м ало три ч асти : 1. З а космоса, 2. За дър ж а ­
вата ( поли с а ) и 3. З а божеството. Неговите отдел н и
страни напомнят закл и н а нията, използвани в елевзи н ­
ските м истерии - м истер и и , които по думите fla Изокр ат
са заедно със земеделието незаменим дар на Деметра,
пор аждащ „утешител ни н адежди " за това, което очак­
в а хор ата „во веки веков " . Това е съчинение, което е не
-голкова р еализация н а една конкретна творческа з ада­
ча, кмкото и з пълнение н а изконната чоnешка повеля
да р азгадае забулените тайни н а света и да задоволи
в р оден и я човешки стремеж към знание. И м а ка р че в
него ф илософската конституция не е строго о п реде.лен а ,
конкр етните му положени я се очертават като це.лепол а ­
rащи принципи н а ф илософското познание. Написано
на особен стил и език, то представлява мощен пови к към
съз н а нието, на м еренията и начинан ията на древния е.л и н
в „ м и р ната м у битка" за истината. За о н о в а време т о
представлява изключител но твор ение - и с ъс с в о я стил,
и със своя език, 1И с гениалните си иден и прозрения,
съпер ничещи и на н а й - епохалните постижения на нау­
ката. За него по-късно видният древногръцки философ
Сократ ще каже : „Тов а , което р азбрах от неtо, е п ревъз­
ходно. Мисля , че такава стойност притежава и онова,
което не разбрах. З а щото за него е нуж е н дел оски во­
дол аз. "3 Античните автори предават, че Херз.Кл ит оста­
вя съчинението си за съхранение в храма на Артемида
Ефеска. По всяка вероятност то е унищожеflо ttpeз 356 г.

2 Diog. Laёrt., IX, 5.

� Diog. Laёrt., Х, 22.

13
п р . н . е. - рождената дата на Ал ександър М акедонски,
когато налудничавият Херострат подпалва х р а ма. Така
популя рносrга н а този човек лишава човечеството от
един от н а й-крупните философски п а метници - загуба,
която с нищо не може да бъде компенси р а н а .
В на чалото н а миналото столетие, когато започват
по-системни историко-философски и зследвания върху а н ­
тичната философска мисъл , и зтъкнатият немски теолог
и философ Ф. Шлайер махер събир а около 70 откъса от
п р оизведението н а ефеския мислител . Това са ф р агмен­
ти, цитирани от по-късно живел и от Хер а клит автори -
от Пл атон до големия схоластик Алберт В ел и ки . Днес
фра гментите и преките свидетелства з а учението на древ­
ния автор наброяват циф р ата 1 30. Макар твърде трудно
и р исковано , въз основа на тях може да се възстановят
сравнител но точно и в я р н о а рхитектониката и съдържа­
нието н а Хераклитовата мисъл и учение, гла вните му
идеи, които, като имаме предвид времето на тяхното
появяване, нямат р авни на себе си в историята на све­
товната философия. Показателно е, че та къв крупен
и претенциозен в оцен ките си философ като Хегел от­
белязва по адрес на твор чеството на древногръцкия мис­
лител следното: . . у Хераклит за п ръв път може да се
„.

срещне философската идея в н е й н ата спекулативн а ф о р ­

ма . . . и затова Хер аклит се е считал о т всички за дъл­
бокомисл ен философ и дори си е спечелил лоша сл ава
като такъв. Тук ние виждаме земя ; няма н ито едн о по­
.rюжение на Хера клит, което а з да не съм възприел в
моята „Логика "4• Хегел з а щищава философското творче­
ство н а ефеския мъдрец. В р едица свои р аботи класи ­
ците .на марксиз м а и други видни представител и на фи­
.1ософската мисъл също високо оценяват творческото
дело на античния мислител. Това има изключително го­
л я мо з начение днес, когато в отделн и изследвания, кои­
т о трябва да „хвърлят" светл и н а върху философското
творчество на Хер аклит, „ пъл зят" подозр ител но сенките
на повърхностни, лишени от сериозен теоретически сми­
съл, а понякога и от добросъвестна обективност оценки.
А това п р а ви по-загадъч н а философията на древногръц­
кия мислител.
П рез тъмното було на п реданията и плътните сенки

4 Г. В. Ф. Хегел, История на философията. Т. 1. С., 1961, с. 333.

14
на легендите, п р ез повърхностни те мнения и съзнателно
поддържа ните погрешни оценки трудно се сти г а до ис­
тинския духовен лик" на античния философ. Колорит­
н и ят образ на Хераклит проблясва като м ъл н и я на ф и­
лософския н ебоскл о н и само откъслечните му я р ки от­
ражения подпом агат изворите в начинанията да се стиг­
не по-близо до него. И така е с почти всяка велика лич­
н ост, с която поколенията искат да се отнесат п о-интим­
но или с по-гол я м о доверие.
Херакл ит е н аречен тъмен философ. Още в древност­
та той си спечелва това прозвище. Аристотел отбел яз­
ва неговия „тъмен начин" на изложение и гол ем ите за ­
труднения при тъл куване на ми сл ите му5. Анти чният си­
лограф Тимон го нарича „за гадъч е н " . Ри мският ор атор
твърди, че древният м ислител съвсем съз на тел н о и п ред­
н а мерено излага своите м исли в един недостъпен стил
и на неясен език6• На свой ред известният доксограф
Диоген Лаерций допуска, че неяснотата в учението на
философ а е специфична протекция ср ещу празното л ю ­
бопитство на простолюдието7. Според това Хер аклит
иска да „ огради " своите ф илософски идеи от посегател­
ството на п р а з нословието и мнението на тълпата. А дру­
ги древни авто р и са на м н ение, че именно неяснотата е
причината, коя то е породил а сл авата на древногръцкия
мъдрец. Така Лукреций пише: „ Н ачело на тях стои Хе­
р а клит, който пръв започна спор а и пор ади своя тъмен
език стан а прочут, но повече м ежду лековер ните, от­
колкото м ежду сериозните и търсещите истин ата гърци.
А глупците се възхищават и предпочитат това, което
им се представя скрито под двусм ислени думи, и считат
за истин а това, което може да засегне приятно ухото и
е укр асено с бл а гозвучна реч. "8
Че Хераклит не е лесен за р азбиране и поради то­
ва и в този смисъл тъм е н философ - това е безспорно.
Но посочените обяснения не са опр авдание и теорети­
ческо основание и по същество подценяват епохалните
завоевания и достой нства на философското дело на ве­
ликия древногръцки м исл ител .
С р авнен с другите философи н а своето в реме, Хе-

5 Ar., Rhet., III , 5.

8 Clcero, De nat. deor., I, 26.
1 Diog. Laёrt., IV, 6.
8 Лукрецнй, I, 637-644.

1.5
р а клит е по-неясен, изпол з в а по-особ ени терми н и и я р ки
о б р а з и , н�говата мисъл п ритежава специфичеfl строй н а
и зказ а , п р и който трудно с е открива посл едователн ост
на изложението и изо б и л ствуват идеи, които се п р едл а ­
гат като изводи, б ез да се привеждат основ а н и я и л оги­
чески а р гументи. Неговите мисл и р ефлектир а т подоб но
на прорицанията на си б ил ите, които от своите пещери
п р едсказват съб итията . От своя м алък космос - тази
„ л и ч н а пещера " - ефеският мъдрец чертае пътя н а фи ­
лософската мисъл . О б аче негов ата неяснот а н е пор ажда
индиферентна двусмисл еност, а стимули р а и ндивида в
неговите р азсъждения да и зл езе от неутр а л н и я терен
между истин ат а и неисти ната. Н е е л и иска л а нтич ­
ният фи л ософ да подскаже, че неяснотата, породена от
недоб р е усвоени о п р едел ения, ги п ра в и едновреме н но
п р а вдоподо б н и и неправдоподобни и че да се отнеме
чувството на неправдоподо б ност - това н и л ишава от
вътрешната привлекател ност и и нтригата на поз н а н и е­
то? А може б и тази неяснота тря б в а да се преценява
съо б р азно с и сторическите перспективи на фил ософска ­
т а мисъл и реалните възможности на хората? Д иоген
Л аерци й п ривежда епигр амата, че з а п росветен и я човек
Хер акл итовата неяснота е по-ясна и от сл ънцето9• И
може ли изобщо да п р итежава историческа и теорет и ­
ческа прозо рл ивост едн а а б сол ютно тъмна фил ософска
л и чност? Н е сл едва л и да н и пл а ш и н е по-мал ко пъл ­
ната я снота, изкл ючваща възможността и потр еб ността
от всякакви въпроси?
Древните rърци са вярвал и, ч е поради своята гор ­
дост злочестата Летея е п ревърн ат а в камък. И все п а к
гордостта н е е причудл ивата в кл амененост н а човешкия
дух. Тя т р ансформира жел а нието з а независимост в
соб ствена вол я , която може да съперн и ч и н а о нези ф а к­
тор и, от които повече ил и по-ма л ко з ависи човешкото
положение. Хера кл ит им опо н и р а и това поддърж а чув­
ството му за досто й нство. Но гордостта , която се о п и р а
н а т о в а чувство, се пор ажда и от други п р и ч и н и . Тя е
отрицание н а обикновеното п р остодушие, водещо до
п р а з н ат а суетност, ол ицетворява теоретическия погл ед,
стрем я щ се „да види " нещата „отвътре". Ф и л ософът ясно
съзн а в а своето превъзходство п р ед ост а н а л ите и съзна-

g Diog. Laёrt., IX, 1 6.

16
 телно се р аз г р а н и ч а в а от ония, които „р а б отя т като н а ­
сън" . В и соко м ерието му е ответ н а р еа кция н а н еоснова ­
телното самочувстви е н а невежите, които оч евидно с е
дразнят о т мъл ч ал ивата гордост н а мисл ителя . З а Х е ­
р акл ит н ищо н е е така в р едно за и стината , к а кто мно­
г озна йството, прозиращо зад м ногословието и подл а г ащо
н а п рисмех н а ч и н а н и ят а на философ ите. Сл ед Т алес и
фи л ософите ще и м ат н е по-малко основ а н и е да култиви ­
р ат престиж към своята де й ност, даже а ко това изгл еж ­
да като в исокомерие н а един труднодостъпен х а р актер.
И това н е е поведението на вл ю б ен и я в со б ст вения си
о б р а з мислите л , ко й то, от б лъснал н и мфата, е доволен
единствено от студената р азсъдъчност на своето гл еди­
ще. Това е поведението н а един независим дух, който из ­
к л ю ч в а основ а нията н а всякакъв вид о б икновено бл аг о ­
р азумие. То и м а своя извор и в съзнанието з а пр евъз ­
ходството н а мъдростта, з а значението н а фи л ософското
се б еотр ица ни е и по-високите кр итер ии, н а дв иш а ващи
обикновената мярка, з а р е а л изир а нето н а по-значи м и
истори ч ески цели .
У един еността - т а з и строго ог р а ни чен а интимност,
която п р ав и хората труднодостъпни - е като ч е л и род ­
ното ог нище н а ефеския фи л ософ. У единя в а й ки се в х р а ­
м а н а А ртемида Ефеска , то й с вел и ко смирение н а ду­
ха пон ася тежкото пр оклятие на са мотата, търсе й ки уте­
ха в мъдростт а . Но едва л и подо б е н на ч и н н а съществу­
в а н е, ко й то постоянно п ровокир а вън ш н а съп ротив а и
подозрение, може да и м а фата л ен смисъл за гол емия
м ислител . З а щото няма съществена р а зл и к а между по ­
до б н о уединение и л еденото н едоверие ( и нер а з б и р а н е )
н а окол н ите. До б ровол ното възп р и е м а н е пол ожен ието н а
вътрешно из г н а н и е е едн а от въз можните р еа кции срещу
п р аз ното м ног осл овие и гр ажданското управление, кое ­
т о не отговаря н а идеа л а за справедливо о б щество -
съгл асува ността на закона н а пол иса с л ог оса н а приро ­
дата. С ъзнателното дистанциране от друг ите н е е н я к а к­
во средство за пости г а н е н а престиж, м акар ч е „ сл и з а ­
нето " сред тях може да г и н а к а р а да поч увствуват до­
н я къде п р евъзходството н а едн а н адменност, която се
крепи и на мъдростта. В место да търси о б щ език с
м ногословието н а оста н а л ите, фи л ософът п р едпо ч ита да
о б щув а и да хвърля ашици с децата. И това н е е б л а ­
женото б ездел ие на ч овек, л ишен от н а й -ел е ментар но

2. Хераклит 17
честолюбие и обзет от п ълно безр азличие, а вътр ешн а
вг.1ъбеност и р азмисъл върху н а й-съществени проблеми
на б и т иет о. Нали в дълбока т а самот а на ф илософ а про­
блясв а т и н туи тивни прозрения, които понякога мога т да
и м ат по-гол я м а сто йност и о т дълго търсенит е и пре­
следв аните изводи н а стр огия и ме тодичен р азсъдък?
У единението н а Хер а кл и т е заточението н а мъдрост­
т а , която т рябва да пор а б оти, за да дойде нейно то вре­
м е , кога то ще бъде доб р е р аз б р а н а и бла госклонно въз­
п риета. Дотогава нейният жрец добровол но ще се отда­
ва на мълчаливата с а м ота, заглушена от пошла т а по­
ср едственост и показността на а гресивната прагма тич­
ност . Но и дотогава мъдрос тта ще с а м о н а р а с тва в хра­
м а н а богинята, далеч от благодушния и с а м одоволен
погл ед на „ хората от пещерата".
Р и мският поет Ювенал о тбелязва, че докато Демо­
кри т , прекрачвайки п р а га н а дом а си, се смеел, т о Хе­
р а кл и т се заливал със сълзи. От к р а й в р е м е ефеския т
мисл и тел м и н а в а за м р ачен мъдрец, който със своя пл а ч
изглежда опл а ква н е т о.1кова своята участ , колкото та­
зи н а останалит е. Мисъл т а за огра н и ч еностт а н а човека
и безсмислеността на човешката сует ност , негова т а сл а ­
бост и н еудовлетвореност - всичко това о п ределя и
състр аданието, и м р а ч н ата затвор еност н а мъдреца. Из­
глежда т върде праводо п одоб н о е допускането на древ­
н и т е, че ф илософ, който е освободен о т т щесл авието и
суетностт а , о т обикновена т а мярка за неща т а и „дър­
жи" в и н а ги на уст н и те си усеща н ето за неудовлетворе­
ност , н е може да н е бъде повече или по- м а л ко м р а ч е н
човек. Н а л и за н е г о н епост игна т и те цели н а позна нието
се т р а нсфор м и р а т в н е особено опти мистични норми на
поведение? Философът н е познава душевния у ют и лес ­
но постижи м ото самодоволс тво от наличието н а някои
постижения. Негова т а целеуст ременост , по-зна чи м а и от
н а й-максималнит е изисквания , н е се осъществ ява н а пъл ­
н о - нещо, което д а в а т о н в поведението н а мъдреца и
ка то специфи ч н о и нтелектуално ст р адание. Н е е ли по­
добно ст р адание по-мъдро и по-изтънчено чувство и от­
ношение към свет а , едно дълбоко р азбиране н а човеш­
к ат а природа, принуден а да преживяв а с болка, едно
възвел и ч а в а н е на духа , в което често б л а городството
приема ф ор м ат а на добр е р азбр а н о п р и м и р ение?
Светът н а Херакл и т е свят н а всест р анен възход, кой -

18
то в л и з а в П р отиворечи е със ста р ите порядки и п р едиз ­
в и кв а дъл б оки и сл ожни катакл и з м и . Тов а е светът н а
т р а ги ците. С тр аданието н а мъдреца като ч е л и въпл ъ­
щ а в а т р а ги з м а н а епохата , която е н е п росто негов ис­
торич ески фон , а същността му. То и з р азява траги ч н и я
момент н а ч овешкото б итие , е и м п лицир а но в п оведение­
то на гол е мите фи л ософи , които виждат по -далеко и
р аз б и р ат по-дъл б око. Но Х ера к л и т н е живее според
древноегип етската м аксим а - да пла ч е , но д а мъл ч и .
Н еговият п л а ч отеква като остро з а кл и н ание срещу о б ­
ществените порядки , които не се п р и е м ат . А върху „о б е ­
"
тованата земя на философията то й не само р егистри р а
песимисти ч н и я тон , н о изостря чувств ото и п р а в и по­
сложен ч овешкия р азум. В мъката фи л ософът н е оне­
м я в а . Чр ез „ б р а косъч ета нието " И с р азум а се р аждат и з­
стр аданите ф а кт и н а позна нието. Л и ч ността н а ефеския
мис л ител въплъщава синтеза на р ационал ното н а ч ало
и дъл б оката стр аст , и мп е р атива н а разума и сво б одата
на ч увствата . Тя е о б р азец н а постоянното п редизвика ­
телство н а ч овешкия дух да търси въпреки вси ч ко своя
свят в б езгра н и:ч н и я оке а н на битието. Поведението н а
фи л ософа е подо б н о прометеевското предизвикателство
спрямо т а йните на космоса , посегат елство върху мисте­
р ията , р азвен ч аване на дълговр е менни тр адиции и т р а й ­
н и п р едразсъдъци. Х е р а клит е р оде н син н а фил ософия­
т а , и з р а з я в а и защищава пър вона ч алните И н а ч и н а н и я .
Той п редставя изо б що о б р а з а н а древн и я мисл ит е л като
фи л ософ в соб ствения смисъл на анти ч н и я свят - пъл н о
отдаване н а философията , з авидна крити ч ност н а м и ­
сълта, постоянен стремеж към опон и р а н е , р е ал изъм и
о б ективност , в н и м ат ел но навлизане в света н а фа ктит е
и издигане н а д тях , синтети ч е н погл е д и п е рспективност .
У него со б ств е ните дарования и реа л н и възможности се
покриват с л и ч ните зас луги и п р и н оси във философията .
С р а внител но п ъл ното реализиране н а вътрешните въз­
можности н а философа е е дна от п р и ч и ните , култивир а ­
щи ч увството з а увереност и само ч увствие. О ттук ед н а
понякога по ч ти вселенска екза л тация д а утвърди култа
на р азума , в и н а ги п ротивен н а триви а л но известното и
п р а гм а ти ч ните домогва н ия на повърхностното мнени е .
К ато ч е л и т ой говори по з аконит н а космоса - така,
е
к акто твори с а м ата п р и р ода - дъл б око и б езшумно, ве ­
л и ч ествено и т р айно като п е р спектив а и неза б е ле ж и м о

19
 като явление. То й е убедител н о доказателство, че м оже
д а има н е с а м о философи, н о и ф илософия. П р и н его
любовта към мъдростта е свърз а н а със собствен погл ед
върху свет а , освободен от заслепението н а показността .
О стр ата кр итичност - този великолепен а н га ж и р а щ па­
тос на мъдреца - напомня недоверието, което п р едизви к­
в а твор ческото опиянение на поет а . В творчеството н а
Х е р а кл и т нейният г радус е висок, з а щото с а з н а ч и м и и
з адачите, и целите н а мъдростта . В него строгите и з ­
исквания н а критичността са оплодени о т безутеш н ата
стр а ст з а откр и в а н е на неизвестното и стимули р а н и от
и нтуитивните прозрения на дух а . Като и стински мъдрец
то й чете гол я м ата книга на живота и сяк а ш гледа в
своята собст ве н а душа , сочи изискванията н а едно
смислено човешко поведение и с това като ч е ли пише
н екролога н а своето лично б итие.
Сред древните м ислители Хер а кл и т се откроява като
философ, който не само преживява вековечн а т а л юбов
към мъдростт а . Той далеч е надминал з а ко н ите на та­
зи любов и е н осител на мъдростта , дошла в резултат
от създа ването н а исти н и , които и м ат м ного по-гол я м а
стойност от подобно п р еживяване. С ред съзвездието н а
древните м исл ители ефеският ф илософ е като Аполон
в „ ол и м пи йското общество". С р ед хората той е като
жрец н а р азума, олицетворя в а неговите н а й-висши
достойнств а , достол епен негов з а щитник.
Ста р ит е истини са в и н а ги безопасн и ; новите често
предизвикват болката от трудно п р едвиди мите послед­
ствия и крият немал ко р и скове. Но и нтересът към ф и ­
л ософията н е се свежда д о стр аха д а н е б и да се въз ­
приеме н я коя непризната нейна идея. Той е почти ви ­
н а ги свър з а н със смелостта и непреклоннот о жел а ни е
д а с е добави „ нещо " към известното. Естествено не
всеки, който тръгва з а Индия , открива Америка. Не­
м а .1ко ф илософски н ачина н ия „ вървят" по ста р ото рус­
ло и резултатите и м почти с н ищо н е обогатяват „ ка р ­
тата н а човешкото познание" , м а к а р ч е, о б що взето,
стоят върху „твърда земя". С р авнени с тях, тези н а
Херакл ит отпечатват нови стъпки в дългия исторически
път н а ф илософската м и сы1. П р и това творческото де­
ло на м исл ител я се реализира не чрез подкр епата, съ­
чувствието или нечи е р аз б и р а н е , а въпреки н его и про­
т и в него, в противодействие с отровата н а недовер ието.

20
А когато един философ е оригинален м ислител , р искува
да бъде неприет и непознат докр а й . „ Кучетата - се
казва в еди н ф р агмент - лаят по онези, които не поз н а ­
в а т ." 1 0 В нелепата врява та къв философ и з глежда к а ­
т о чужд човек.
Хераклит н а пом ня П ития, А полоновата жрица в
Делфи, която нищо определено не установява . Фило­
софът н е решава загадката на сфинкса на ф илософия ­
т а . То й н асочва умствения взор към онова, което н и ­
к о г а не б и м огло н апълно д а с е осъществи. Н али в п р о ­
тивен случа й това б и о з н а чавало к р а я т н а с а м ата ф и ­
л ософия?
Едн а от н а й-ха р а ктерните черти н а Хер а кл итовия
м и роглед е н е говата дъл бока противоречивост. Древно­
гръцкият мислител е едно и зкл ючител н о ори гина.11но
явление на античния свят, върху което рефлекти р ат р а з ­
л и ч н и по з н ачение ф а ктор и . Произхождащ от знатния
р од н а Кодридите, той е свър з а н , така или ин аче, със
старата а ристокр ация. Философът твърди: „ Един човек
за мен важи колкото за десет хиляди, ако е н а й-доб­
рият."11 Обаче в качеството си н а п р оникновен м исл и­
тел , чувствуващ добре пулса на своето време, той съзи ­
ра перспективата н а новите соци ални сил и и явления.
Критично н астроен, той. оценява предишните култове
като а н ахронизъм. „ О петнени в кръв, т е напра зно се
стр емят да се очистят от кръвно пр естъплен и е , като се
опетняват с кръв та ка, както а ко няко й , стъпил в мръ­
сотия , се мъчи да се изчисти от нея с мръсотия. Човек
би взел н я кого за луд, а ко го вижда , че се стреми д а
с е и зчисти от нея с мръсотия. А хората се м олят н а с т а ­
туите н а боговете така, както човек ра згов а р я със сгр а ­
д и , б е з д а позн ава нито боговете, нито геро ите. " 1 2 С ъ ­
щевременно нетър п и м и з а него с а психологията и р а з ­
б и ра ни ята н а тълпата. Античният мъдрец н е скр ива пре­
зрението си към обикновените хора от демоса. П о съ­
щия н а ч и н в светогледа на философа се и з р а зява сблъ­
съкът м ежду а ристократизма и а нтидемократизма н а
гражда н и н а , от едн а стр а н а , и дъл боката ди алектичес­
ка п р озорл ивост н а философа , от друга стр а н а . В дело-

10 Фрагмент 10.
11 Фрагмент 11.
12 Фрагмент 5.

21
 то н а ефеския мисл ител._ е нал ице несъответствие меж­
ду социален п роизход и дей ност, политически ( гр аж­
да нски ) възгледи и теоретически (философски) идеи .
Мисълта н а ф илософа проникв а дълбоко в т ай н ите н а
б итието. Хер а кл ит схв а щ а недостатъците н а ста р ите
порядки. Н о новите с а му чужди . Н е говите възгледи
утвърждав ат дин а м изма и отпр авят умствения взор към
новото. А ристокр ат по п роизхождение, учението му п р и ­
тежа в а з а основен п р и нцип и дух идеята за изменение­
то. И едв а ли и м а в цялата история н а ф и л ософската
м и съл друг философ , който така я р ко да е изр азил тази
идея . Идеолог на умерената а ри стокр ация, той се обя­
вява против демокра ци ят а и в своето учение изр азява
неотстъпчивост и безкомпромисност. В социа л н ата об ­
л аст той е колебаещ се , но философската му конuепция
е, общо взето, отр и ца н и е на подобно поведени е . З а кър­
мен с изискванията и м анталитета н а б азилевс, ф ило­
софското м у учение подчертав а необходи мостта от про­
м е н и . А оттук и отношението н а околн ите към него, кон­
то обаче не могат да засегнат дъл боко с а мочувствието
м у на ф ил ософ. Хераклит е от онези мъдреци, които
могат да и м а т много р а н и и н и к а кво съчувствие, да пре­
ж и вяват незабележимо или да бъдат забелязани късно,
да търсят духовен отдушник в детс1ште игри. Едв а кога ­
то се освободим от ф изическото присъствие на такъв
ф илософ , тогав а по-ясно и точно оценяв а м е неговото
дел о . Както се казв а , честта на мъдреца се въздава н а
т а мянен дим (Овиди й ) .
Целокупното творчество на Хера кл ит несъмнено под­
чертава симпатии към о н ази ч а ст от ста р ат а ар исто­
кр аuня, която се дистанцира и отчасти освобождав а от
н я кои отживели порядки н а м и налото и се п р и способя­
ва към създалите се нови обществени условия. Гл а в­
ното искане н а този соuиален сло й на тогавашното а н ­
тич но общество е установяването н а н о в и з а кони, об­
щи за всички свободни граждани на полиса, създаване­
т о н а законност в н его. Светогледът н а древногръцкия
мислител защищава при специфичните за Ефес усл овия
духа на атинското законодателство на Сол о н . Фило­
софът се застъпва за такава гр ажданска уредб а , коя­
то издига високо р олята на законите. За него т е с а о не­
зи „ гр аждански стени", които предпазват живота в по­
л иса от своевол ие и г а р а нтират спокойствието на граж-

22
д а н ите. Хер аклит е горе щ пр ивържен и к н а т. н а р . ге­
роична традиция н а древните елини, х а р а ктерна с в и­
соките си н ра вствени качест1;1а н а добл ест, чест, с м елост
и „ полиссн п атриотизъ м " , с дъл боката си л юбов към
свободата на духа и нен авист къ м деспотизм а . Н а деспо­
т и ч ното н а ч ало н а перси йците той противопоставя чув ­
ството за справедливост , култа къ м ист и н ата и логоса.
Някои ф р а гменти го пр едставят като против н и к и н а
р обовл аделската де м о к р а ция, която, деформ и р а н а, се
преобр азув а в тир а ния. Неговото негодувание е мотиви ­
р аrю от нео б ходимостта н а действия, които гар а нтират
с п р аведливостта в живота на полиса.
Тези противоречия в мирогледа обусл авят личното
поведение на Херакл ит, х а р а ктерн о с песи мистичните с и
к р аски, вътрешно опонентство , и зр азено в подчертано
пренебрежение към демоса и съществува щите поряд­
юr - черти, конто свидетелствуват за човешки сла б ости.
Н о тяхната цена е м ного висо к а . З а щото л и чното б итие
на мислителя н а м и р а значими стойности - п о - достой н и
з а уважение и о т н а й - положителните ч овешки черти.
И това е именно у ч е нието на ф илософа - едно без­
ценно и р еспектир а що със своята суровост б о гатство ,
което е н а й-непосредстве ният и з н а ч и м п р одукт н а вър­
ховните духовни способности на човека. З а г адъчните
м отиви н а поведението на древния мъдрец слагат отпе­
ч атък върху идеите му, които със своята вътрешна де­
м онична сила пор азяват съзнанието. И о б р атно, м р а ч ­
ният поглед н а философа като в огледало отразяв а ти­
тани ч еския свят н а учението му. Пор ади тов а Хер акли­
товият пла ч е детският плач н а философията , все още
ч ист, истински , неподправен, р оден от в ътрешните И
м ъки и терзания, „ ви кът " н а мисълта, който подобно
на тръбен зов предизвестява „ р ажда нето" н а съв ърше­
но ново явление в живота на древния ели н .

"\ ... '

 СТИЛЪТ НА ФИЛОСОФА

Ние с м е поч т и свикнали да търсим във всяко философ­

ско учение едва ли н е завър шена и логически обосно­
в а н а т еорети ческа систем а . У чението на Хер а кл ит о б а ­
че не може да задоволи т акива очакв а н и я и подобни
неопр авдано м а ксимални изисква ни я . В изложение то на
негово то съдържание е налице немалка с тепен н а н е ­
последоват ел ност . Тол кова повече и по-очевидна е тя в
н а ч и н а и ф ор м а т а н а изложението. В него се н а л ага
онзи т и п м исловност , кой то обединява в едно изклю­
чи т елн о силн а т а и плени тел н а обр азност н а поетично­
художест венот о т ворчество и м и т ология т а и а б ст р а кция­
т а н а философското м ислене. Тук прози р а т елементи и
от р азбир а ни я т а н а седем те мъдреци, кои то са ост а н ал и
ка то синон и м н а мъдрост изобщо. Редица ф р а гмен т и
на ф илософа напомня т афоризмит е и великолепни те
сен те н ции н а а н ти ч н ат а мъдрост . П р и тов а средств а т а
на сис те м а тично то обосноваване и изложен и е н а фило ­
софска та м а терия не са позна т и . О тт ук опи тът на ефес­
кия м исли тел да „докосне" едн а м а терия, за изследва­
нето на ко ято не съществува т още съответ н ит е логико­
теорет ически средств а, ост ава ка то явно п р едизвика­
телство към п рос тия жи те йски опи т и уникално
н а чина ние , външ но н а помнящо загадъч н а т а дейност на
ор акула н а Делфи , койт о н ищо определено н е казва и
не скр ива, а само да в а знаци съ с с той нос тта н а ориен­
ти р и в поведението на хора т а . Н о наисти на н е е л и
Херакли т делф ийският о р а кул н а философска т а мисъл?
Нал и то й п р едл ага идеи, кои то с а целепола га щи ориен­
тири в нея. Не И л и вещае то й добро 6ъдеще?
Обаче Херакли товият н а ч и н н а изложение съвсем
н е е средство, което съз н ателно е изб р а н о и предна ­
мерено прилагано, за да за пази ф илософия т а о т „ посе­
г а телст вото " на обикновена та л юбозна т елнос т. Филосо -

24
 ф ът е н я м ал н амерението да п р ида в а на своите опре­
деления труднодостъпен хар а ктер или н я к а к в а езоте­
р ичност. Да не забравяме, чо той не е п р а кти кувал ш и­
рока преподавателска дейност, п р и съща на повечето от
а нтичните м и сл ител и . Мислителят изобщо не е разпол а ­
гал с школ а от рода на остана„1ите ф илософски школи,
за да прибягва до особен ма н иер н а пр епода в а не, пр ед­
н азн ачен за тесен кръг от слушател и . Върху „ работно ­
то полец н а философията о п р еделена дан трябва
да даде делфийският о р акул , за да се „ отгледац исти­
н ата.
Фор мата в учението н а ефеския мъдрец се отлича в а
със своята концентричност и краткост н а ф р а зата. Из­
р азните средства са м ногозначни и м ногоаспектн и . Исто­
р ическата дистанци я подсилва тяхната широка спек­
тралност. Ези кът н а философ а п р итеж а в а б огато съ­
държание и експресивност. П очти всеки тер м и н има
богат „ п ъл неж " , см исълът на който не може бързо и
директно да се преведе н а езика на общоприетите сред­
ства . Основн ият му смисъл „ крие " значение, което чес­
то е само подсказано в подтекста. Използва се един
ста р езиков „ инвентар " , за да се изр ази съвършено но­
ва м атерия. О т това възниква колизията , която неви­
наги се нрави на мисълта, свикнала с „ п р а вол и н е й ­
ните " и директните определения н а чистата ф илософ­
ска р азсъдъчност. Така диал ектичността се п редав а с
образа на лъка . Името на лъка е животът, а делото
му - смъртт а . П р и това философът, който изказва ре­
шител но и у бедител н о своите възгледи, не показва необ­
ходимостта от „ укра шенията " н а езика; той ги използва
единствено за да изрази повече от онова, за което е н а ­
л и це подходя щ терм и н и за което е подготвено н еговото
време. В творчеството на ф илософа разумът е все още
сл а б . И не за щото е преп а р и р а н и елементите му са
поставени на точно определено м ясто в „логическия хер­
б а р и й " . П росто н е са открити н а й-съществените от тях.
И би б ил о излиш н о да се р а ционализират схващания­
та на Херакл ит, както прави това Хегел, за щото то
неизбежно води до избледняван е н а художествен ите
елементи на трагическия п атос на мисл ителя .
Недостатъците в терминол огията показват гениал­
ността н а Херакл итовата мисъл, изпреварва щото дви­
жение на съдържа ниет о на учението му. П о в ремето на

25
 ф илософа теорет ич е ски те иде и в се още се „облича т" и
в стар и доспехи, което може да и м а значение за „ пред­
с т авяне" н а една т рудноусво и м а концепция. Елемент ите
на подо б н а те р м инология са не с а м о външ н а проява н а
съответните т еорет ически определения; те р азкрива т съ­
що х а р а кт ера и специф и к а т а на бога т а т а душевност н а
мъдреца . Не н а пр азно дре в н и те гърци с а к азвали: „ Все ­
ки гово р и т ака, какт о живее. " И изобщо докато абстр а к­
цията не е укрепнала, формата н а нейното изразяване
или предст а вяне ще бъде несъвър шена . Дум ите сами
ще „до й дат " с по-пъл ното овладяване н а предмет а на
м и съл т а .
Стилът н а Хераклит е йер а т ически или а нти ет ичес­
к и , афористичен и поетичен. В н его е от р азен о влияние ­
то н а онези художестве н и средства, кои то н а м и р а т място
от ча сти в поезията и м итология т а , отч а ст и в мъдростт а
и дейностт а н а гра ждански те и н ституции н а полиса. Из­
р азните средст ва н а ф ил ософа изобилст вуват с чудн и
алегории, бързи обра т и н а м исъл т а , богати и многозн а ­
чител н и загадки. В ст ила н а ф илософа пр исъствува не­
що удиви телно - о б единени са в едно дълбоко мета­
физическо мислене, което ще оперира с т еоретически
п р инципи и непосредств еността на н а гледа, и поле тът
н а ф а н т азия т а , с която ще се създа ват очевидните сред­
ства н а абст р а кцията. Той е ха р а ктерен едновремен­
н о със своя т а л а пида р н ост и експресивност , ст рогост и
сби тост на изказа и свобода и н апрежение, провокир а ­
щ и непрекъснато м исълта. Подобен стил дава възмож­
ност като че ли да се фо тогр а ф и р а един обр аз или по
един етографски н а ч и н да се хар актеризират н р а в и ,
обичан и п р . чрез описание. Това н апомня ст ила н а си ­
били те - ж реци те н а А полон, кои то вършат своето г а ­
дателство от р азл ични пещери. Но н и м а хората , които
живеят своя собс тв ен свят, не оценяват от малкия �.1у
прозорец н еща т а в свет а ? Такъв с тил създа ва дин а м и­
ка във ф илософскот о изложение. В своя диалог „Тее­
т ет"1 Плато н го илюстрира със залпа на бойното поле,
кой то не дава споко й с тви е н а воюв ащи те ст р а н и и из­
ненадва със своите неочаквани решения - стил, който
представя н апрежението на човеш кото мйслене, негова-
7а способ ност да пре късва всякаква „ догматична дря м -

1 Теетет, 180 а.

26
 ка" и да открива п ътища н а п редизвикателството в
позна нието. Не показва л и тов а н а м ерението н а ф ило­
соф а да подскаже и голем ите в ъз можности на знанието
в неговото усъв ъ ршенствуване?
В стил а на ефеския м ислител са вплетени здр аво
обр азите на поетично-художественото творчество. В пле­
тени в о б щи я п роцес на духовния живот, в който р е а ­
л изм ът ста в а все п о - малко непосредстве н, те п ридават
особена стой ност на теоретическите идеи. С а м ите в ъз­
гледи н а ф илософа п р идобиват х а р актер н а специфичен
разказ з а действителността , в който образността и м а
своето значение н а в ън ш н о описан и е н а дъл боките ф и ­
лософски определения з а същността и закон о м ерности­
'Ге на света. Б асните, п р едставени в м итологията , с а
символи н е с а м о н а общочовешката м ъдрост, н о и н а ф и­
лософската истин а . Л итер ату р ното творчество , о б р азец
на фолкл о р но-гномическата п р оза на античния свят, се
използва , за да предст а в и „духовния поглед" на ф и­
Jюсофа - о б р азността н а мисълта и дълбоки я смисъл н а
н а гледа. Ето з а що Хераклит м исл и з а нещата, като че
.ли н аблюдав а йки момента н а тяхното р аждан е и у м и р а­
не. А това му помага да п роникне по-дъл боко и в соб­
ствените си м итове.
И още нещо. В ъв ф илософ ията на ефеския м ъдрец
разум ът и чувствата не се изключват по н а ч и н , който
.би н и дал п р авото да твърди м , ч е когато м и сълта не­
мее, сър цето владее хората и в него като в крепост
здр ава н адеждата ни се подсл о н я в а . За него те вза и м ­
н о с е подпомагат в реализира нето н а общите н а ч и н а н ия
за достига нето на логоса. З а Хер аклит отношен ието
между логоса и м ита се проецир а в м алкия свят н а
човека като р азум и чувства . Мисълта н е се обременя­
в а от чувств ата. Напротив, нейната мощ се подсилва
,от тях. И мисленето, което създа ва повече проблеми ,
отколкото е в състояние да реши, се нуждае от пом ощ­
та на чувств ата . Докато не заглъ хнат 11 чрез м ислите не
-остан ат с а м о добр и спомени, пори вите на сър цето са
н адежден с ъюзник на р азума в б итката му за исти на­
т а . За мислителя човешката стра ст засилва а м биции­
те н а р азума. Тя изглежда като власт н а и нтуитив­
ните п р озрения, които подпомагат ф о р м и р а нето на п р о­
гра м ата на м и сл енето. Р азум ът облагородява чувства­
-та, а те подсилват вътрешните му в ъзможности.

27
 Вси ч ко това свидетелствува, ч е Херакл ит носи в се­
б е си истинския су б стр ат н а а нти ч н и я дух. Ф илософът
съх р а н я в а обр а з а на жрец н а б оговдъхновени м исли ,
и м а убеждението, ч е е носител и тръб а ч н а светов н ата
дике (справедл ивост ) . В него гор и епи ч н ият огън н а
космоса, н америл въплъщен и е в о б р а зи те н а бог овете.
Философът е като ч е ли вестоносец на А полон , който
едновремен н о олицетворява и е световната мъдрост.
То й говори с екста з , подо б но н а П и ти я и л и С и б ила , и м а
у б еждението, ч е определе н ията м у с а н а й-адеква тн и я т
изр аз н а логоса, ч е в него „ говор и " косм и ч еският логос
и се е „ всел и л а" човешката мъдрост изо б що, която н е
р о б ува н а ста р и за блуди , а създ а в а н о в и исти н и . Кат о
ч е л и п р и р одата „ с е изр азява " с гласа н а мъдреца. Ка­
то ч е л и в него тя ръкопол а га себ е си като наста вница
на послуш н ите и мъд р а за поведница на неразумните .
Философът м исли, ч е неговите идеи са п ревод н а кос­
м и ч еския логос, ко ито оттук нататък ще „ х р а н ят" ч овеш­
ки я логос. М акар да зву ч ат като з а кл и н а н ия , внуше­
нията н а философ а са р адикал н о отр и ц а н и е н а стр ога­
та систем ати ч ност, основана н а леснодостъпн а пред­
поставеност и всео б щото у б еждение. Т ова са експре­
с и в н ите р е а кц и и на човешкия р азум, които н е м огат да
б ъдат поставени в затворените схеми н а една систе м а ,
н о които могат да б ъда т полезни за и з р а з я в а н е пл асти ч ­
ността н а ч овешката м исъл. Ето з а що стилът н а древно­
гръцкия мис лител не е свърз а н и зав иси м от строгата
а р гумента ция . Той п редпол а га не тол кова теорети ч ес­
кото о б основаване, колкото в я р ата в о б щите определе­
н ия на с а м и я философ . Херакл ит съвсем не показва н а ­
м ерението да доказва свои т е у б ежден и я к ато исти н и н а
нау ч ното поз н ание. Той пол ага своите идеи б ез отно­
шение към възмож н ите възр ажения, които те могат д а
п р едизви к ат . В резултат н а тов а тонът му е п р и повдиг­
н ат и тържествен , сякаш п р ед н аз н а ч ен за шествието н а
едн а п роцесия , отп р авяща с е към п р иказно ч еститата
земя - земята на съвп а да щата с п р а вдата исти н а .
Стилът н а ефеския мъдрец илюстрира поведен и ето
н а еди н ч овек, който, произл и з а щ от царско-жре ч ески
р о д, не изпитва н и н а й- ма .11ка вътреш н а потреб ност от
доказателства и в место тов а п р едпочита да съобщава
идеите си като задължителн и норми. С ъгл асно с тов а
възприема нето на теоретическите възгледи предпол ага

28
пълно и първ ично, нео б р еменено от н икакви съм нения
доверие. Ф илософът н е се и нтер есу в а , ч е н ай-трудно се
п е ч ели доверието към едн а идея , когато тя п р отиворе­
ч и на не ч и й л и ч ен в кус. Вси ч ки л и ч н и п редпо ч ита ния,
даже а ко са утвърдени като предр азсъдъци, смирено
свеждат своята мощ п р ед олта р а н а истината, съобр а ­
зена с логоса н а космоса.
Във ф илософията на Х ер аклит са п р едставен и из клю­
qителн о дъл б оки и спекулативни и деи, които н е се под­
дават на асимил и р а н е отвън . Тяхното теор ети ч еско р аз­
б и р а н е п р едполага сизифовските н апъни на мисълта,
която няма друго п р извание освен големите м етафизи­
ч ески п р и н ци п и на ф илософията. Когато ч овек на влезе
п о-дъл б око и отиде по-бл изо до иде й ния свят н а древ­
ния мъдрец, когато се „ потопи " изцяло в б у р н ия океан
на този свят, р а з б и р а , ч е и отделн ите средства н а езика
и сти л а могат да се о б яснят п р ед и вси ч ко със съдър­
ж а нието на самото учение. Тогав а ста в а по-ясн о, ч е
я р ко под ч ер т аният дин а мизъм н а мисълта н а филосо­
фа е могъл да б ъде изр азен и от н осително в я р но п р ед­
ставен ч р ез съответните средства н а езика и стила. Дъл ­
б оките прозрения, логи ч ески и теорети ч ески нео б осн о ­
в а н и , а като ч е ли постули р а н и независимо от з адъл ­
жението за доказването и м , са могли да бъдат изразе­
н и в една афористи ч н а форма . Това създав а н ат р а п ч и ­
в ото в п е ч атление, ч е фор м ата н а и зложение е са моцел­
н а , даде н а сякаш за да п р едизви к а а ктивността на ч о­
вешкия р а зум, да го постави в п р я к а кон ф р онтация с
м нението н а останалите. Н ещо пове ч е, това до извест­
н а степен скрива см исъла н а дадените теорети ч ески идеи
и изтъква на п р еден п л а н богатството на изразните
средств а . Като ч е ли ф ил ософът и м а грижата гл авно
да н асити своите изказва н и я н е със съдържание, а с
богати по фор м а изразни ср едства . Ето з а що основн ите
метафизи ч ески, т. е. теорети ч ески определения блестят
като в полу м р а к. Отнесени към него, те получ а в а т р аз­
л и ч н и , понякога п ричудливи н юанси. При отсъствието
н а адекватн а форма основните положения на мислителя
попиват отблясъците от отр ажението на м и н алото. Тео­
р ети ч еските положения, изпрев а р ващи далеч своето в р е ­
ме, носят одеждите н а предишн ата епоха. Философската
м исъл от този период не е сво б одн а от влиянието н а
п и щ н ата ф антастика н а м итотвор ч еството и б огатата

29
об р а зн ост н а поетичното творчест во. Тя все още н е „ го ­
вори " със свой соб ствен език и п р и б ягва до услугите н а
н есво йствени за нея средства , к о и то не м огат да и з р а ­
зят н а п ъл но и адеква тн о идеите И . Така във фил ософи я ­
та н а Хер аклит е н ал ице доста ясно очертано несъот вет­
ствие м ежду фор м а и съдържание, изразни средств а и
х а р а к те р а н а теорети ческите о п р еделения. С ъс с м исъл а
и съдържанието на възгледите си ф илософска т а м исъ л
далеч е изпреварила своите пост ижения в о бл а ст та н а
л огика-теоретическите средства. В учението н а Х е р а кл и т
се съч ет а в ат крайната у м озрителн ост и творческата ф а н ­
тазия, целеполага щите п р инципи н а философ а и худо­
жествено - м итологичните о б р ази н а м и сл ите ля . Б и м ог­
ло д а се о тб ележи, че в л ицето н а ефеския философ и м а ­
м е р а б ота с един гени але н м исл ител в м итология т а и
осо б е н м итолог във философи ят а . В него се сливат з а ­
гад к ата н а П ития и сила т а н а л огоса , орфическият в о ­
лунтаризъ м и а полоновското начало. М и товете подпо м а ­
гат м исленето на фил ософ а, за щото т о й не стои със
скръсте ни ръце. Творчеството м у п р едставлява теоре ­
тическо ос м исл яне на б ога т ството н а м и тотвор ч ествот о.
То в а е н е п р икосновеното владен ие н а ф илософа - по ­
царствено и от н а й -жреческото н а чало н а д рев н и я свят.
С у б ективно н ач и н анията м у с а н а сочени къ м критичес ­
кия анализ и критическата оце н к а н а м ита, но о б ектив ­
но логосът е даден в неестествена фор м а . Логосът е
все още недостатъч но б огат и у ни версален в своите въз ­
действуващи и прео б р азуващи функции. М итовете ост а ­
ват като п р и казки, които ще и м а т не м алка р о л я в жи ­
вота на хората - и като з а б авле н и е н а лековер н ите, и
ка т о необходи м а ут еха за нео б р а зовани т е, и в ка чество ­
то си н а средст во на пол итическа т а власт . Те н а п одо б я ­
в а т тайнствените з н аци н а о р а кулите и са осо б е н
дескриптивен н ач ин н а и з р а з я в а не н а философската
м исъл. Т е са „словото" , чрез което „ говори " кос м и чес­
кия т логос, а повеленията на съдб ата сякаш с е т р а н ­
сфор м и р а т в суб ективн и вижда н и я и у б ежден и я . В ъв
во й н ата си с тях логосът пост епе н н о се о б о г а т я в а и
взем а в к р а я н а к р аи щата връх. Но той н икога в а нт и ч­
ността не се оказва в услуга н а м ита.
·
Творческото дело н а ефеския м ислител е едн а от н а й ­
зага дъчни те ст р а н и н а а нтичната ф илософска м исъл,
едновре м енно п р овокир а ща и а н гажи р а щ а ч овешкот о

30
 съз н а ни е с в ел иките п р инципи н а човешкото познание.
И пор ади това въпреки вглъбе ната вътреш н а съзер ­
цателност и м ощен пиетет към символ иката Хе р акл и т
е преди всичко ф ил ософ и чрез своите о б р а з и и средств а
д остига до го л е м и и и зкл ючителн о з н ач им и идеи и про­
г р а м н и задачи и цел и н а фил ософската м исъ л . М ак а р ч е
„ вижда " по н ятията в си м вол и и като о бр ази, той пред­
.'I ага теоретически идеи, които са к ато невиди ми техни
от бл ясъци . Той се стреми към утвърждаването мита н а
ф илософията . Н аистина идеите м у, които н адви ш а в а т
ск р о м ните постижения н а житейски я опит, и зглеждат
като и р ационални из б л ици н а и нтуицията . Но те м о били ­
з и р ат и п р идават ш и р о к р азмах на ам б иципте и уси­
.'I ията за осъществяване на кор енни промени в духовн и я
с в я т н а о б ществото, поставят н а изпита ни я ста р и п р ед­
стави и утвърден и предр а зсъдъци, съм н ителн и понятия
и принизени к р итери и и по същество спом агат във вис­
ш а степен з а изграждането на еди н здр а в п р еден „ пост"
в б итката за по-пъл н ото завоюва н е н а л огос а .
Е дв а п о времето н а Ар истотел философскат а м исъл
ще р азпол ага със съответни логически ср едст в а , с които
да изрази адекватно своите основн и пол ожения. Е ди н ­
ствено ч р е з откри в ането н а формите, закон ите и струк­
турата на м и сленето тя изгражда своя логически орга ­
нон и нейните представители и м ат възмож н остта да
привед ат в съответствие фор м ата н а своето и зложение
и изследва н е със съ държанието на ученията си. Дото­
гава стилът на ефеск и я мъдрец ще оправда в а своето
м ясто в творческата л а б ор атор и я ' на философск ата
мисъл .
 Ф ИЛОСО Ф И ЯТА ДО ХЕРАКЛИТ

Ф илософията н а др евна Г ърция не въз н ик в а изведнъж

като топовен залп или според мита подо б н о на въоръ­
жената с доспехи Ат и н а от гл авата н а Зевс. Още пове ­
ч е т о в а се отнася до н е й ното ф о р м и р а не, в п роцеса н а
к оето и м ат изкл юч ител но съществено з н ачение р едица
ф актори.
Ко г ато ста в а дум а з а духовните фактор и, които до­
п р и н асят за изграждането н а теоретически те п р и н ци п и
н а европейскат а цивилизаци я, н а първо м ясто и пон а ­
ч а л о тря б в а да с е посочи митоло гията н а древните ел и ­
н и . О ще древните а втори спират своето в н и м а н и е н а
ролята н а м итотворчест вото ка то осо б е н а фор м а н а ду­
ховния ж ивот на фор м и р а щото се а нтично о б щество. А
от н яколко десетилетия и осо б е н о след излизането н а
моно г р а ф и чното изследв ане н а не мския поз н а в а ч н а
античната култур а В . Н естле възн икването н а философ­
с ка та мисъл се определя като п р еход от м ита къ м л ого­
с а - понятия, които п редставят изкл ючително точно ос­
нов н ите еле м енти в структурата на духовн и я живот на
а нтичното о б щество � .
Митологията е специфична форма н а самосъзна н и е ,
въз н икнала н а основата н а н иското социално - икономи­
ческо р азвитие н а п р а историческ ия етап н а о б щество т о
и наличието н а оскъдн и поз н а н и я , едн а изключител н о
б о г ата и р а з ноо б р а з н а по съдържа н и е „ па но р а м а " от
ф а нтастични и художествени о б р а зи , в я р а и интуитив ­
н и прозрения, п р едста в и и схва щ а н и я , ч исто житейски
нор м и и н р авствено - етически р а з б и р а н и я з а човешкото
б итие. Тя е такова светор а з би р а не, повечето от п ред­
ставите н а което са ф антастично отр азяване и усвоява­
не, раз б и р а н е и п реживяване на де йствителн остт а . По

1 W . Nes t l e . '.Т от Mythos zum Logos. Stuttgart, 1940.

32
пътя на н абл юдението , асоциа цията 11 въображениеtо
природни те сили се а нтр опоморфизи р а т . Н е й н и те пред­
ста в и предпол а г а т тъж деството н а ст ихии те н а природа­
т а и обр азите на ф а н т азият а . В ъ в в ъоб р ажениет о и чрез
него се „ пренасят " в ърху природа т а присъщи те н а ч о ­
вешкия pot!, свойств а . Структу р н ите елемент и н а м и то­
логия т а са „облечени" в п ищни те доспехи н а бога т а т а
ф а н т азия , у тв ърждава щи начала т а на о б щностт а . В
съзнаниет о н а древния човек м итът е п р а вечният об р аз
н а свет а , идеал ния т модел н а р еда и хармония т а в дей­
с тв и т елностт а . Ми тотворчествот о е сложна и м ного­
аспект н а дейност на човешкот о съзнание, о т н асяща се
непосредствено до о п и т ит е да се изр азя т от ношеният а
м ежду хора т а , вр ъзка та и м с в ън ш н и я свят и да се
вникне в ъ в в ът решния свя т н а о тделн и я човек. Чрез
н е гови те обр ази човек не само задоволя ва любопи т ство­
т о си , по и се с треми да усвои п р ирода т а , да се пр испо­
соби к ъ м пея и същевременно да я подчини н а себе си.
„ Всяка ми тол огия превъзмогва п р иродни те сили, господ­
с твува над т я х и ги ф о р м и р а в ъв в ъоб р ажението и чрез
въобр ажението . . "2 Колкото и нереалист и ч н и да из­
.

глежда т, м и товете с а адресирани към свет а . Те пред­

с т авлява т форма или н а ч и н на изобразя в а н е и в този
смисъл на опознаване и осмисл я н е на действи телност ­
т а . Пор ади т ова м и тология т а на древни те ел и н и е осо­
бено единст во н а т еогония и космогония. Нейни т е пред­
ст а в и са „срасна т и " с н а б люденият а и разб и р а н ия т а з а
природните явления и о тч а ст и з а природа т а ка то цяло.
М и тове те предл а га т н е само родословието на богове­
т е - т ази загадъчна генеалоги я , н о и извест но описа­
ние н а свет а . П а н т еонът на Ол и м п е своего рода кар­
т и н а на света - н а неговото уст ройст во и неговат а същ­
ност.
О р физм ът - т ова ф а н т а ст ично изобразяване н а де й ­
ствителност та - съдържа не само кул тове и обреди, н о
и р а з б и р а н и я за свет а к а то п а нтеист ическо светоусеща­
н е , схв а ща нето з а прер аждане то и „цик.1и ч н ото движе­
н и е" н а душата и пр. Космогонична та м у предста в а прие­
м а з а н ачало н а всичко съществув а що времето , след
коет о се появяват последова телно небето , пус тота т а ,
„ излюпва" се среб ър н о то я й це, пораждащо от своя стр а-

2 К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч. Т. 12, с. 734.

З. Х ер ак11ит 33
 н а л юб оnта и т. п. Cxв autatteto З а общото ita Ч a.'10 lt
основните „генетически звена " н а света отсл а б в а пер­
сонализацията н а митологията и съответн о засилва н а ­
турализ м а , п р и б лижава човешката м исъл к ъм по - реали­
стич н и определения з а действител ностт а .
Т. н а р . О мирова м итология , п редстав е н а г.11 а в но о т
двете уника л н и творб и н а световната л итер атур а „ И л и а ­
да " и „ Одисея" , реализира съществени стр а н и н а п р е ­
хода от мита към логоса. Н е йните б огове н е са творци
на света, а могъщи м итологич н и същества , господству­
в а щи в него, представляват особ е н а персонифика ци я н а
отделн и стр а ни от п р и родата - н а морето, н е б ето, свет­
л и н ата, огъня и т. н . Митологи ч ните И о бр а з и, взети
заедно, утвърждават п р едставата з а всео бщността , р и ­
суват к артината н а света като завършено цяло. Но освен
това и по-важно от тов а в нея е ср а в н ител но ясно застъ­
п ена предста в ата за н а чалото ка то важен елемент н а
тогавашните космогонични определе н и я на древни те
гърци. В „Илиада " з з а н а ч ало на всичко се сочи б а щата
н а б оговете - О ке а н . Първон а чалното състояние н а
свет а се изо б разява в о б р а з а н а Океа н . Същественото е ,
ч е О кеа н е едновременно ж и в о същество и рек а , опас­
в а ща цялата земя - п р едстава, к оято се отн ася до две
р азли ч н и по своето съдърж а н и е природи - тя п р ед­
ставлява определе нието н а о б р а з , ол и цетвор я в а щ живо
митологич н о същество, и схв а ща н е з а п р иродната сила
или н ач ало. Определението на О кеа н съчета в а а нтро­
п оморфпч н ото и н атур а л истичното гледище з а света. От
т ази именно „ р а здвоен а " в се б е си п р едстава з а почва
п о-определено онзи п роцес на деперсонализация, ко йто
в кр а я на к р аищата довежда до утвърждав а н ето на н а ­
турализма и н атурфилософската н асоченост н а човешка­
т а м исъл. Освен тов а м итологичната п р едстава з а н ач а ­
лото н а света е свър з а н а с р а з б и р а нето з а изменение­
то, предизвика н о от свръхестествените сил и и п рирод ­
н ите стихии. С а м ата генеалогия н а б оговете „се въз­
п р и е м а " като ф антастичен об р а з, и з р а з я в а щ „ о б щото
реално изменение " . Н ай-после м итологията н а О миро ­
вото об щество уста новява по свой н а ч и н и със собстве­
ни средства о б щата к артин а и устройството на света.
Та ка к осмолоrичното р а зб и р а н е, отр а зено на щита н а

э Илиада, XIV, 20 1 , 246-252.

34
А.�л. поставя в rr.ентъра З емsrта, плайаm.а върху мда ·

та4, а след тов а небето, м о р е то, Слънцето, Л у н а та и дру­

ги небесни тел а . Последният, п ет и концент р и ч е н кръг
и з об р аз я в а р еката Океа н , „ о п а с в а щ а " цели я свят5•
З н а ч ител н а стъпка по пътя на възн и кв а нето на по·
о б щ и и а б ст р а кт н и опреде.11 е н и я з а света се реализира
в творчеството н а древногръцкия поет, м о р а л ист и си­
сте м атизатор на м итове Хезиод ( V I I I -V I I в . п р . и . е. ) ,
от което с р а вюпелн о н а й-гол я м о з н а ч е н и е и мат космо­
гои и ч н ите п р едста в и , отр азени в поемата „ Т еоrония".
Те п р едставл я в ат една по-зряла ф о р м а на духовния жи­
вот, поставят въпроса за н а ч алото на в си чко, което най­
н а п р ед се е з а р одило и от r<оето води своя п р о изход. От
тях безспо р н о центр а л н о м я сто з а е м а р аз б и р а нето з а
т . н а р . х а о с - т а з и „ в ел и ка безд на " , зееща пустота,
н еобятна п р о п а ст, пър в и ч но кос м и ческо п р а з н о пр ос1 р а н­
ство, в което се създава н а ш и я т свят. След хаоса rюсле·
довател но възн икват З е м ят а , еросът, нощта и денят,
п е р со н и ф и цн р а н ите сил и на п р и р одата - тита ните,
циклопите, г и г а нтите, Кронос, З е в с и т. н . Хаос е сино­
н и м н а безкра йност, п редстав л я в а 11 сет и в е н образ н а
бедните о ще р а з б и р а н и я з а п р ост р а н ството. Той н е е пер­
сон и ф н ци р а н а т а п р и рода н а н а ч а.'I ото на r.; итолошята
на О м нр овото о б щество, а особен о състо я н ие н а света,
косм и ческо м я сто, което ста в а а р е н а , върху която се
и з в ър шв а т п р о цесите, довели до в ъз н и кв а нето на п р и ­
родните я вл е н и я . Генеалогията, която Хезиод п р ед.'J а г а ,
води св оето н а чало о т т а к а в а п р ир ода , о т която „ с е оти­
"
nа към м итол о г и ч н ите същест в а , о л и цетвор я в а щи о п р е­
деле н и стр а н и на в ъ н ш н и я свят. О б а че п р едст а в а т а з а
хаоса като „ о б що услов и е " н а в с и ч ко н а л а г а м и сълта
з а Еонкретн а т а n р н ч н н а на въз ншшането, т . е . за ероса.
Ми сълта н а а нтич н 11 я м итол о г „се дв ижи " от условието
(хаоса) към п ри ч и н а т а на п р о м е н и т е ( t:: p ::: ca ) . Не п о - м а л ­
к о съществено е и това, ч е теогонията п р едл а г а о с в е н
п р едст а в а т а з а генеал огпята н а боговете също т а ка
и схваща нето за „ вът р е ш н ата връзка '· м ежду тях. От
това гледи ще победата н а Зевс н а д тита ните е п реход
от безредието към реда, от 1 1еспр а ведлпвостта къы с п р а ­
ведл ивостта . „ Б р а косъчет а н и ят а " н а З е вс с а н е с а м о м и -

4 Однсеп, I , 54-55.
5 Илиада, XVI I I , 490-608.

35
 гологпчеи образ и а биологичните з а !-:он!t в с13ет а . Те
в ъ пдъщават п р едставата, обединяваща в едно схваща·
нето за световния ( космическ и я ) р ед и изисква нията
з а законност и справедливост в отношенията между хо·
р ат а . Така теогонията се проецир а и в ърху социалните
отношения и н р а вствените устои н а обществото , в което
се формират нови обществени групи и възникват кла си ·
те , н о в и и нституции и естествено п н о в а етика .
Тези основни форми на древ ногръцката м ито:югия са
до известна степен обобщение на отдел н и сходни еле·
менти от действителността н подпомага т усил ият а къ м
изгражда н ето на по-обща картина за света и в послед·
н а сметка КЪ}1 достигането на закономер ностите му.
Това от митологията , което в н ай - голя м а степен има
непосредствено отношение къ м в ъзникв а н ето н а ф илосо·
ф ията , е представата за общото ( един ното) н а чало на
всичко съществуващо. Обаче в м итол огията н ачалото
притежава предимно темпорален см исы1 . То се схв а­
ща като генетическа природ а , н а д аден етап от изме­
ненията на която се н а л а га „ върховенств ото "' на друго
начало. Така нощта и небето (в орфизм а ) , Х аосът (Хе­
зиод ) , Океан (Омир ) се подменят ф а кти чески със Зевс6 •
Н а п ротив, в пъ рвите философски ученпя се п р е м и н а ва
към схващането за субст а н циалното начало.
Съществено разб и р а н е н а м итшюгията е п р едст авата
за Е роса, която и м шшцитно или в зародиш съдържа
ф ил ософската идея за отношението между един ното н а­
чало и основа нието н а измененията , т. е. пр ичината за
движението. Обаче в ъв ф илософските учения в ъпросн а ­
т а м итологичн а представа е задъл бочена и т р ансфор·
мирана в една абстракция, и то в ърху съвър шено нов
онтологически хоризонт.
В се в тази вр ъзка е 11 митологичн ата представа за
генеа.тrогията на боговете, която описва последов ател ­
ността в рода и поколенията в него. Тази п роста хроно­
.чогия се проецира като теоретическа идея за движе­
н и ето и изменението. А трети р ането на тази стр а н а н а
позн а нието довежда логически д о поставянето н а п роб.1е­
ма за субста нциал ната същност н а м ногообразието.
З начи м а стр а н а на п рехода от м ита към л огоса е и
използването н а нови средства при р азг.1еждането н а

е Ar„ Met. , XIV, 4.

36
 въпросните т р и про б лем а . Първите ф илософи съзнател ­
но се стре м ят да п реодолеят п ростата в я р а в съз е рца ­
н ието, протекциониз м а н а сетивността и да изгр адят
общат а карти н а на св е т а по теорети ч ески път. Н авли­
за се в царството н а де й ствит ел н и я критицизъм и р а цио ­
нализъ м и ста рите п р едстави, „ обле ч е н и " в одеждите
на ф антазият а , се поставят п р ед изпитанията н а ч о ­
в е шкия р азум.
П реходът от мита към логоса се реализира ч рез по­
пълното утвърждав а не н а п р иродата като гл а в е н пред­
м ет на са мостоят е л ното изследване. Нещо повеч е, в са ­
м ото н а ч ало философията поч ти из ч ерпва съдържанието
на своя предмет с п р иродата - н е й ните ел е менти, х а ­
р а ктер и стик и и з а коном ерно сти.
Общата н асо ч еност на ф илософската м исъл към со б ­
ств е ния И п р едмет н а изсл едва не довежда до п р е м и н а ­
ва нето о т космогони ч нит е п р едстави към космологи че с ­
ките иде и . Н а „дневен р е д " се поставят въпр осите за
структурата на „о б щата реалност " , устройството и дви -
• же н ието н а н еб е сните тела и х а р а ктер а н а космоса и з о б ­
що. Осъщ е ствява с е преходът от м итологи ч н ата пр ед­
став а за ген е зиса на нещата към концепцият а з а о б ­
щата им основа или тяхната су б станциал н ост.
Възниква н е то на философията н е е само промяна
и л и смяна н а ф о р м а т а н а м и тологият а . То е сложен
п р о це с на постепенното п р е одол яване на основното
ядр о на м итологията, на тра нсфор мир а не на отд ел н и
�што л оги ч н и п р едстави във философски ид е и, н а р а з­
витието на отделни р ациона л н и з а ч атъци на митоло ­
гията , на осъществя в а н е то на к оренни п същ ествени
п р омени в структурата, съдържан ието и формата н а
светоусещ а н е то на индивида , н а поставян е то и о б осно­
в а в а н ето на п ри нцип н и нови про б леми , на изгра ждането
н а обща сист е м а н а н а у ч ното познание и методи н а
поз н а н и е . В ъзникването н а ф илософията е сл ожен и
постепенен п р е хо д от м итологи ч ните предста в и към тео­
р ети ч еската м исъл , о б основаваща с логи ч ески средств а
о б щ ите закономер ности н а света , о т схв а ща нията з а
отдел н и явления към концепцията з а св ета в неговата
цялост , от конкретното към а б стр а ктното, от с етивното
н а б л юде ние, п р а кти ч еския опи т и жите йскат а п р а ктика
към понятието , л оги ч еската обоснова ност или достовер ­
ност и т е ор е ти ч еското познание , от пр е ди м н о об о а зното

37
изобр а з я в а н е н а света към теоретическото му осмисл я ­
н е. В ъз н и кв а нето н а ф илософ ията е п р о цес н а деонто­
логизи р а н е на човешката същност н деперсо н ализир а н е
н а п р иродат а , обособя в а н е н а качествено н о в а ф ор м а
н а общественото съз н а н и е със собствено съдъ р ж а н ие и
ф у н кции н а влияние върху целокупния духовен живот
на а нтичното общество , р евол юция в р азвптнето на чо­
в е шкото м ислене.
Фор м и р а н ет о на ф илософията е р азгр а н и ч а в а не н а
теоретическото о т другите фор м и н а духовния живот и
п р еди всичко от м итологи я т а , е с а мопоз н а ние н а тео р е ­
тическото позна ние. То п р едиз в и к в а дълбоки и з м е н е н и я
в иде й н и я а рсенал и съдърж а н и е н а м итологията, за сил­
ва кризата в м итотворчеството, п р отиворечието м ежду
н аучното п о з н а н и е и м и т а , р аз п ал в а , по и з р а з а на П л а ­
т о н . „ в р аждата " между л о госа и м и т а . теоретическото
п о з н а н и е и поетич н о-художественото творчество. което
и м а за изходен пункт и б а з а м итологията . довежд а до
р ади кални п р о м е н и в о б щи я облик на духовн и я ж ивот
на робовладелското о б щество. •

Ф илософ ията в древна Елада се р а жда и живее.

усвоява света п о нов н ач и н , създава свой собствен свят,
в който слънцето и светл и н а т а с а негови вечщ1 сrтът н и ­
ц и и който п р итежава свои вътр е ш н и з а 1:они 1i с:: бстве­
н о битие. П ро м етей откр адва от Ол и м п о гъня и го да­
р яв а н а хор ата - едно п р едизвик ателство с р е щу х е ге ­
м о н и з м а н а З евс, 1-:: оето т р я б в а да обла годетел ствува
тяхната кауз а . По своето истор ическо з н а ч е н и е възник­
в а нето н а ф илософската 1\Шсъл има н е п о - м алко з н аче­
н и е даже а ко „ постъгrката" н а П ро м ете i'r н е беше м ит .
З а щото с философията се откр и в а л о госът н а действ н ­
телнсстта и з н а н ието з а н его „ хвъnл я " св�тл и н а п о пътя
на позна н ието, утвър жда в а се г осподството н а човека
н а д мита, съдба т а и п р и р одните стихии.

Учението, което п ол а г а н а ч алото н а философската м и ­

съл в древ н а Гър ц и й , е учен ието н а Талес ( ок. 624-
547 г. п р . н . е . ) от Мплет в Мала Аз п я . То, общо в зето,
р а з гр а нич а в а теоретическото поз н а ние от шпотворче­
ството, м а к а р да н е скъсв а оконч а телно с традицията
u a митологията. Първият философ на Е в р о п а е един

38
 от седемте мъдреци н а древна Ел ад а, които н а сочват
духов н ите н а ч и н ания към р еал истично осмисляне н а
дей ствителността и свър зването н а логоса и действието.
Талес е мъдрец, активн о а нг ажи р а н с решени ето и ш1
чисто п р а ктическп въпр оси и г р ажданската у редб а н а
t.:воя роден полис н едновременно с това с це.1енасоче­
ното изуча в ан е на п риродата . Неговото учение п р и н адле­
жи към т . н а р . н атурфилософнn , хар актер н а със своя
синкретичен х а р а ктер , съдържа н и ето н а която се п р ед­
ставя от р азл и ч н и п р и р одонаучн и данни, дог адки и хипо ­
тези за същността и з а кономерностите н а вън ш ния свят
като цяло - това, което по-късно определ я т като Кос­
мос. Особено з на че н и е и м ат ф а ктите н а астрономията .
Н а й-отдалечените от човека п р едмети - н е б есните тел а ,
с е оказват н а й - близките з а н его о б екти н а и зучаване.
Талес въвежда с мисъл а на понятието „ н ач ало" . С а­
м ата философия започва с м и сълта, ч е всички неща имат
о б що н а ч ало и о б р а з уват едно цяло. Водата - ето кое,
според древния м ъдрец, е това н а чало, п ритежаващо син­
тетичен х а р а ктер . Възгледът н а първия ф илософ „ сне­
м а " р а цио н ално и теоретически „ п ревежда" а н ало гични
митологич н и представи, н а влиз а д ъл б око в непоср ед­
ствените д а н н и на житейския опит и същевр ем енно се
издп га н а д тях. Т о й н е е са мо р е г истрация нз тези д а н­
ни, а тяхна квинтесе нция и обоб щен и е, пол аг а н а чалото
н а осrюбождението на и н дивида от сляпата вяр а в са м о­
очевидността на жите й ски я опит и вну шенията на м и ­
тотв о р чеството, о т ф а нтастиката 11 п р едста в ата з а свръх­
п р и р одното, утвърждава у б ежден ието, че светът е це­
локу п н ата действителност, даден а са м а по се б е си -
еднсвременно същност и причин а , п р и нцип и с б що осно­
вание н а всичко, което съществув а . О п р еделен ието на
водата е схва щане з а вътр е ш ното единство н а всички
явлен и я , м исловно „ п р есъздава не" н а света като цяло,
„ п р евежданеu ф а ктите на ежеднев ието на езика н а тео·
ретическото мислене, „логическо уз а коняван е " н а ш и ­
р окоразпростр анени сред древните гърци м нения. И з ­
веждането н а м ногообр а зието о т едно н а ч ало и редуци­
р ането на всичко съществув а що до е�инното, общото е
първата исторически обособила с е фор м а н а философ­
ската а бстра кция, откъдето з а по ч ва собствено м ъчи ­
тел н ият и дълъг „ п оходu н а философската м исъл в
необятните п ростор и на битието п позн а ни ето. Н а плур а ·

39
л и з м а н а м итологията и поетично-художественото тво р ­
чество о п о н и р а ф илософското м о н и стическо р азби р а н е ,
положено върху фунда мента н а здр а в и я реализъм и
н аучн ите постижения. Същевременно пър вото теорети­
ческо схв а щ а н е отбелязва относителн ат а с а мостойност
на субекти вното н а ч ал о , 11 а мер и.1 а и з р а з в убеждение­
т о з а съществува нето н а п р и р одата к ато безотноси­
телна от човека същност. В м и сълт а и ч р ез нея и ндиви­
дът „ се отделя " от света като cвoir собствен обект -
а б стр а х и р а не, в което т о й го схваща като а бсол ю т н а и
независи м а от себе си п р и р ода.
Идеята н а Талес з а водата като н ач а л о формул и р а
върховните цели н а н ауч ното п о з н а ние, очертава н а й­
общите р а м к и , п р об л е м и и духа н а ф ил ософ ията н а
древните гърци. Т я п р едставл я в а и една позити в н а
п ро гр а м а з а следв а щите м и слптел и , докол кото, м а ка р и
и мплицитно, съдърж а н а й-основните изискв а н ия , т е м и
и сюжети н а ф илософската :-.шсъл - проб.1 е м а за общо­
т о н еди н ич ното, възгледа за т е м п о р а л н ите и прост р а н ­
ствени х а р а ктеристики н а света , стихи й н о и з р а зеното
схв а щ а н е з а вътр ешното еди нство н а субст а н ци я т а и
дв ижението и п р .
С учението н а втори я пр едста в ител н а Милетската
шrюл а А н а кси м а ндър ( о к . 6 1 0-546 г . пр. н. е.) се осъ­
ществява з н ач ител н а стъпка в историята на а нт и ч н а т а
ф и.тrософ и я , п ри ближа в а ща п о - непоср едствено м и сълт а
д о теорети ческото о п р еделе ние н а понятието „ н ач а л о "
( ил и п р и н ци п ) . В него з а н ач а л о се прие1fа т . н а р . а пе й ­
р о н - безпредел на т а и н ео п р еделената п р ирод а . С
а п е й р о н а т р я б в а да се р е ш и п р отиворечието в о п р еде­
ленията на отношението м ежду философската абстрак­
ция и физическата реал н ост - п р отиворечие, п р исъщо
н а схваща нията на първия м и л етски м и слител . А п е й ­
р онът е безпределн о п о своите к ачества н ачало, което н е
ы о ж е да се сведе д о н якои от т я х , н е се отъждеств я в а
с отделн а конкр етн а стихия - в о д а , въздух иди н ещо
друго от този род. Той е отр и ц а н и е на един ичността н а
н ачалото в учението н а Талес, и ндифер ентна п о отноше­
н и е на своите свойства н а отделн ите неща п р и р ода и по­
р ади това е един н ат а им основ а . С н еговото з н а ч е н и е
ф илософската м исъл се н асочв а к ъ м о предел ението н а
субстр ата, „ п р е м и н а в а й к и " естестве н о и логически от
външните условия към вът р е ш ната причина и о с н ова ·

40
 н ието н а м ногоо б р а з и ето. Без да п р едстамява а б стр а кт­
но определение на материята като такава, а пейронът с
безк р а йн а , н еиз че р п аем а в своето съдържание и б езот·
носител н а във времето и пор ади тов а по-общ а от водата
п р ирода. В качеството си н а същност, об щ а и н еопреде·
л ен а п р и р ода то й е н е р а з р ивно свърз а н с р азличните
конкретни свойства и състояния. Неговите к р а й н и изме·
рения и проявле н ия са отделните еле м енти н а м н ого·
о б р а з ието. Апейр онът съдържа противоположностите
(топло-студено, сухо-вл ажно ) , „движен и ето" ( в кач е·
ството на „отделя н е" и „връщане " ) , което е н а й- н епо­
средстве н ата п р и ч и н а за м ногоо б р аз ието. Така х а р а 11 ·
терът н а м н огообр а з ието с е о б яс н ява с противоречива­
т а същност на еди н н ото н ачало. В тази „ точк а " на свое·
то движение ф илософската м исъл се домогв а до диа·
л ектическото и дете р м инисткото р а з б и р а не з а света , и з ­
р азено поср едством н епълните и сил но повл и я н и от со­
циоморф и з м а представи за спра ведливост, н есп р а ведл и­
вост, р ажда не, ум и р а н е, възмездие и т. н . З а щото са ·
мият Космос н а пом н я един „о б щ полис" , устрое н з а ко·
носъо б р а з н о. О ттук з а почват по-конкретните и целен а­
сочените усилия за определ янето н а понятието „ логос"
и за поставян ето и трети р а н ето на п р о бл е м а з а з аконо·
мер ността, п р я к р езултат от о б огатяването н а ф илософ·
ската м исъл и п р е м и н аването И от идеята за единн а ­
т а основа към въпроса з а вЪтрешната структу р а н а
свет а .
Третият п р едставител на Милетската ш кола А н а к­
си ме н (ок. 585-525 г. п р . н . е . ) , пос ледовател н а Талес
и уч е н и к н а А н а ксим а ндър, утвъvждава о б щите н асо­
к и на тогав а шн ата н атур философия, или по ду м ите н а
Аристотел физика или ф изиологи я . Неговият възглед
за въздуха като един н а основа и о б що н а ч ало на м н о ­
гооб р азието заема межди н но м ясто ыежду схващането
на Талес и идеята на Ан а ксим андъ р . Т о й синте з и р а
а б солютн а т а едини ч н о ст на водата и н еопределеността
на апейрона. Въздухът е отрицание н а качествен а т а
н еопреде ле н ост н а а п е й р о н а и н а а б солютн ата опр еделе·
ност н а водат а . И тук единичното притежава з а своя
същност някаква о б ща основа ; същ н остта на отделн ото
п м н огоо б р аз ието е „ н ещо" о б що. И тук безот н осител­
ността на въздуха по отношен и е на времето п редпол а­
га някаква обектив н ост - идея, която очертава водораз·

41
 дел а м ежду чисто космогон ич н а та п р едста в а н а м ито­
логията и ф илософския п р и н цип з а свет а .
Възгледът н а Ана кси мен з а н ачалото р е а л и з и р а след­
ващата твърде съществена стъпка в и сторията н а фило­
софската ми съл . Вътрешната п р и рода на всеобщия
п р ин цип се изразява поср едство �1 движен ието, което е
не само ср едство з а моди ф и ци р а н е н а об щото н а ч ало,
но и негово съществено, н еотни м ае.мо сво йство. Двете
основни състоян и я на първон ачал ното - сгъстяв а н ето
и р а з р едяването, са непосредственият с уб с трат н а отдел­
н и те фор м п на действителността, и зр а зяв ат коли честве­
н ите р азличия в един н ото н ач а,тю, обусл авящи определе­
ни качествени особености, са, таr<а да се каже, вътре ш ­
ната ор га н и за ци я н а еди н н ата осноn а . Многообр а зи ето
се р а зглежда като качествено и зменен и е . П ри н ципът п а
отделя н ето и външ ното пол а гане от уче н и ето н а А н а к ­
с и м а ндър е з а менен с възгледа з а вътрешното обособя ­
в а не, структури р а не, п ревръща н е . Съдържан ието на м но ­
гообр а зи ето са конкр етн ите р езултати о т и з м ененията,
които с е извър шват в самото еди н н о н а ч а.1 0 . П ромен и ­
те н а същността обусл а вят отделни те неща, състоя н и я
и свойства . Вътрешните п р омен и детерм и н и р а т външ н и ­
те явлени я . Един ното н а чаnо си нтезир а об щото п кон­
кретното .
Историческото значен ие н а у че нията н а Т ал е с. Анак­
с и м а ндър и А н а кси мен е логи ч е с ки потвърдено. Те р а з ­
г р а н ичават теоретиче ското п о з н а н ие от п р едставите н а
м итологията и обра з ите на поетич но- художественото
творчество, и здигат мон истически я п р инцип, подпом а га т
р а ционално човешкат а м исъл в нейните н ач и н а н и я з а
създав а нето н а нау ч н а конuеrщия з а дей ствител ността
и за утвърждава нето н а ф и л ософ ията като са мостоя­
телн а фор м а на духовния живот на античното общество.
 ОБЩИ НАСО К И
НА Ф ИЛОСО Ф И Я ТА Н А ХЕРА КЛ ИТ

Философи я т а н а ефеския мъдр е ц е с р а в н яв а н а с r<ултур­

н о - и сторичесI\ЗТа т р адиция на Изтока - т у с п ерси йска­
та, ту с еги петското светоусещане, докол кото в н е я са
н ал и це елементи н а източ н а т а символ и к а и р аз б и р а н е
н а света и ж ивота - схв а ща н ето з а б о р б а т а к ато жиз­
н е н н е р в на всичко съществуващо, п р едст а в а т а за
постоя н ното п ротивопост а в я н е н а доброто и злото. въз­
гледът з а в з а и м нопроникващите се н а ч а л а и п р . Поня­
кога даже в н е я съзир а т отбл я сък н а дина м и ч н ата п р ед­
става на Ста р и я завет. А н я кои а нт и ч н и автори пък не­
дооцен я в а т вът р е ш н а та р а зл и к а м ежду н е я и митоло­
гията . Платон н ап р и мер сбл и ж а в а схв а щ а н ията на Хе­
р а кл ит с м итол огичните п р едстави на орфиз м а , О м и ро­
вото общество и Хезиод1 . Идеята н а философа з а н а ч а ­
лото се свързва с п nедставата н а ��ито.1огията н а О м и ­
р овото общество з а О к е а н и Тетида като н а ч ал о н а ж и ­
вот а . Диал ектичес1.:ото р а з б и р а н е се р а з гл ежда като
п родължение н а м итологич ното гледище, ч е „ нищо н е
стот•" н а едно 1 1 също м ясто2•
Подобни м не н и я утвърждав а т п о гр е ш н а оценка з а
фн.1('софията на Хер аклит. о м алов а ж а в а т н е й н ите з н а ­
ч и м и досто 1• нства и п r е."и мства , които притежава сп р я мо
м итологият а . Ф ил r софското дел о н а м ислител я е са­
м о битно ел и нско духовно я вление, възникнало и фор м и ­
р а л о се в условията н а древния с в я т . То р а з гл ежда о не­
з и проблеми и е н а сочено към р е ш а в а н ето на онези з а ­
д а ч и . които стоя т п р ед и нтелектуал н и я с в я т н а а нтич­
н остт а . илюст р и р а к р а сноречиво е л и нското теоретичес­
ко отношение към действител ностт а . Негов а т а крити­
ч�ска н а соченост засяга к а кто н а сл едството на Изто-

1 Картил, 4 0 2 в.
2 Теетет, 1 80 d .

43
 ка , така и немалко стра н и н а чисто а нтичното н а след­
ство. Макар да се влияе от духовната тр адиция на м и н а ­
л ото, учението му предста влява съвър шено н о в етап в
развитието н а н а уч н ото познание. Ф ил ософът почти
постоянно опонира на м и н алото - н а неговите м итоло­
гични представи, култове, разби рания. З а кър мен с този
дух на критичност, той страстно възразява на н а й­
автор итетни представители на а нт ичния свят. Неговото,
общо взето, негативно о т ношение към П итагор е с н и ­
що неприкрито и т о й съзира в неговата дейност едва .1и
н е проява н а шар.1атанство. В лицето н а О м и р древно­
гръцкият м и слител вижда автора, който л ековер но се
стреми „да изкорени" разпрата м ежду боговете. Фило­
софът негодува против онова уважение, което напр азно
се отдава на общоприетото за блуждение, свързано с
тр адицията н а дедите. И ф а ктически цялата му фило­
софия по своя на й - дълбок смисъл е на сочена към р аз·
чистване „ мястото" на едно ново светор азбира не, за
„ регл а ментир ане" на едно престижно бъдеще на зна ние­
то. Това н е е н епорочната м етафизичност, ост анала дос·
та настр ана от теоретическия акцент към действително·
стта , а едн а р ешителн о застъпена критическа адекват­
ност, отиваща по-на пред от чисто житейския опит и
поглед върху нещата. Като цяло учението на Хер а кл ит
отр азява относително пълно и релефно за кономерния
преход от м итология т а към изгражда нето н а ф илосо­
фията като специфична форма на духовния живот н а
едно ново общество. Възникнало в пер иода · н а р азло­
жението н а м итологията и повсеместната преоцен ка н а
миналото, т о спомага във висша степен з а ф о р м и р а не­
то н а един нов светоглед. Неговите идеи се н ал а гат ка ­
то целепол а гащи принципи н а научното позна ние и з а ­
щита на ф илософ ията . Н а Хера ктп дължим убеждение­
то, че н а й-ефикасната защита н а философ ската мисъл е
тази, която се дължи на нейните правил н и отговори н а
въпросите за битието. Философията е с а м а протекция
за себе си, не допуска йки до дверите си онези, които
не м ога т да отговор ят н а изискв а н и ята И. Тя и ма сво я
Свин кс, който пази входа на нейния дворец. О нези, кои­
то достигат до прави,1ния отговор, пр инужда в ат чудови ­
щето с а м о да се отстрани и стропо.пи в пропастта. З а ­
щото с вън ш н и я си блясък философията прив.пича не­
м алко почитатели . Незащитена от своите жреци, т я мо-

44
 же да бъде 11ре1Ззета от в ън и лесно похитен а . Едннстnе­
н о вът решна т а сил а , породе н а от со б ствени те И идеи,
я п р а в и т руднодост ижима и достъпн а з а поругаване. В
ръцете на П а н е сиринга т а , н а коя т о т ой може да раз­
ч и та . Само ч е ист и нскат а ф илософия няма нужда от
спътн ици , подобно н а с ат ири т е и силените н а П а н.
По времето н а Хер а к.1 ит въ в философия т а все още
( сл ав а богу) н яма . з авършени ш арла т а ни . Опони р а н е ­
то се допуска като естествено състояние н а духа , а в
съгл асие то н е се съзи р а съмни те.11 н а т а убеденост в една
н аложена идея . Философ ите не смеят да се н а р ека т
мъдреци . Мъдростт а н адвиша в а всички о ст а н а л и въз­
:ьюжни постижения в духо вн ат а сфер а . Техни те зани­
м а н и я във философия т а са н и повече, н и по-малко от
една любов к ъм мъдростта. З а що то жел а н и ето за пости ­
гане н а мъдростта н евин а ги и м а р е а л н о покри тие . Лю ­
бовта е т акава р азгорещеност на духа, коя то бързо з а ­
гасва, а ко не са н а л и це суровостта 11 цел ен асоченост­
та н а дъл г а . Пор ади това след П итагор ефеският мисли ­
тел преценяв а представителите на ф ил ософия та ка то
ф илософи, т. е . като любители н а мъдростт а . Но негова ­
та л юбов към мъдростта е неср авнимо повече о т л юбо­
пи тството . Тя може да се сравни с женското цел омъдрие
п верн ост т а на една Пенелопа, коя то в отсъствието н а
О дисей устоява н а събл азните н а своите женихи.
В творчес тв от о н а Хер акли т дълбока т а любов къ м
мъдростт а и вер нос тт а към нея има т свои те из м ерения
в оригинални идеи. В него е вп.1етена здраво юношеска­
т а дързост, коя то, �еус п окоена от строгия л огицизъм,
защищава прекрасно кауза та н а ф илософската мисъл .
Н а со к ата на философията на мислителя поч т и съвпада
с жизнения му път. З а др евните характ ерът е вът реш­
ният гений: н а човека. За ф ил ософа той изразява специ­
ф и ката на теоре тическото му поведение. Инт имния т свя т
на философа е и дълбо к мот ив, и з начим ориен тир в
творческа т а дейност. В т ази де й ност естественият с тре ­
меж към удовлетворява н е на л юбопитството се т р а н ­
сформи ра в целенасочени уси.11ия за изграждането н а
нов т еоретически „поглед " върху свет а . Те се реал изи­
р а т пълнокръвно особено в онзи изключит ел н о бла го­
прия т ен истор ически момент, кога то удря ч а сът н а но·
вит е социа л н и сили и о бществения прогрес. В т а къ в
щастл и в момент се р ажда т и създав а т ист ински те жре-

45
 ци н а философИmа, които в обсадата от nодозр с нrиr1а
н а посредствеността отбелязв а т о р и ентирите н а новите
пътища в познанието. Пътят, който ефеският м ислите.,1
черта е с ф илософията си, се оказв а ца рският път н а
н аучн ото поз н а н ие - едновр еменно бля н и голгота , не­
утол и ма жажда и н адеждно ср едст во, ве лика цел и бла­
городни усилия на ч овешкия дух. Античният м и слител
търси ч ест и т а та земя на философ ията - но не като н я ­
к а кв а духовна Аркадия , която щедро и без н икакви уси­
л и я п редл ага своите богатств а . Територ ията н а ф илосо­
ф ията се оказв а необозри м ата земя, в която сл едв а да
се обоз н ач а т п р авил н и ориентири във в ъз ходящо то дви­
жение н а м и сълта. Та м е отече ст вото н а ф илософа , за
когото н я м а н ищо по-мило и р одно от идеите, които пре д­
л а га и които „ стоят" н ад законите н а полиса и предраз­
съдъците н а посредстве ностт а .
П огледнато от стра н и , учението н а Хер а клит н а подо­
бява с уровия и вечно бушув а щ оке а н , к о йто трудно р а з ­
крива тай ните с и и сяк а ш з а кр ива земите з а д себе си.
Но сл ед безгр а ничното изумление от неиз в естното, опия­
няващо духа, възниква ненаситн ата жажда з а п р иклю­
чения и се р а жда бл агородн ата ревност н а философа
да изтръгне от дъл б ините н а този о ке а н безценните ел ­
м а з и на човешката мъдрост.
В т в о р ч е ст в ото на ефеския м ислител философ ията е
относител н о я сн о р а згра ничена от останалите обл а ст!!
н а духов ни я живот. Тя тра нсфо р м и р а в теоретически
определ ения житейски опит, св еденията н а мнението и
н е посредстве ните ф а кти н а с ети вността . Философията
н а Хераклит е мощен ф а ктор з а р ационализиране н а
действител ността и дистанци р а н е о т неметаф изическин
„ поглед" в ърху човешкото битие. Тя се отн ася към ф а к­
тите н а 1! Нението, както „ божест ве ният живот " към чо­
вешкия живот. В н ея се пол агат общите и а б солютн н
теоретически о п р еделения като о п р еделения н а лого с а .
Въ в философската дейност н а м исл ителя и и н туити вни­
те п р озрен ия се н а м и р а т в руслото н а „теоретическото
движение" н а философската м исъл .
У чението н а Херакл ит е „теорети ч ески обр а з " или
ф о р м а н а жи вота н а а нтичността , неотдел и м а ч аст ст
античния ду х , негово оригинално въплъщение. Към о с­
н о вното му съдържа ни е са проблемите з а при родата ,
изследв а н ето н а външ н и я свят „ със зоркат а м исъл " н а

46
мъдр еца. Идеите му утвърждават л и нията н а н атурфn­
лософ нята , с която со б ствено з а почва европейската фи­
лософска м исъл. В н е гово лице йониikката философия
достига своята к орона. То е нейн и ят венец, скрепил в
едно н а й - значи мите постижения н а М илетската школа .
Н икога п р еди това и н икога след това древните н е са
били така сил но опиянени от кр а сот а т а на тази кор о н а .
Но учението н а Хер а клит не само за вър шва един опре­
делен, исторически етап н а а нтичната философска м и­
съл . То конкретизи р а и дор азвива р едица възгледи на
м илетските мислители, като г и ос м и сл я върху един по­
ш и р ок онтологически Хf)ризонт и в едн а по-перспектив­
на н а сока . То е и н а чалото на м ного н ач а л а в ъв ф ило­
софията. Уч ението н а Херакл ит е поврате н и историчес­
ки момент във философ ията, един миг от историята И,
ста н а л вечност в н е я .
 О ГЪНЯТ � ЕДИННО НАЧАЛО

••

Както в натурфилософията от този пер иод и тук, в уче­

нието на Хераклит, основното понятие е понятието за
единното начало. И като че ли ф илософската мисъл от­
ново и буквално се насочва към определението на сетив­
н ата природа, за да изрази обективния принцип на све­
та. Фактически обаче тя осъществява значителен на­
предък в общото р азвитие н а теоретическото познание.
Своя възглед за огъня като единно н ачало филосо­
фът изразява по следния твърде красноречив начи н :
„Този космос, един и същ за всички същества, не е б ил
създаден от никакъв бог и никакъв човек, но е бил ви­
н аги, е и ще бъде вечно съществуващ огън, който зако­
номерно по мярка се възпламенява и закономерно по
мярка изгасв а ." 1 Ф р агментът разкрива ясно изходното
и същевременно основното положение в учението на
древногръцкия мисл ител и изразява, общо взето, м ате­
риалистическата и диалектическата концепция за дей­
ствителността и пор ади това е „Много хубаво изложе­
ние на начал ата н а диалектическия м атери ализъм"2• За­
щото ф илософът приема Космоса за обективна реал­
ност, природа, съществуваща независимо от мал кия, су­
бективен свят на индивида и от каквато и да е свръх­
п р иродна сила. Единственото, което в края на краища­
та съществува, е материалното начало, обединяващо
във вътрешно единство м ногообразието на действител­
ността. Изменен ието на началото е причината на много­
образието, възникващо по силата на обективни законо­
мерности.
При разкриването на съдържанието и смисъл а н а
Хераклитовото опреде.11ение з а началото понякога се

1 Фрагмент 30.
t В. И. Ленин.. Събр. съч. Т. 29, с. 311.

48
сnенул ира със съответната интерпретация н а Хеrел . В
своето п роизведение за Хер а клит н ем ският изсл едова­
тел от миналия век Фердин а нд Л асал, позовавайки се
едност р а н ч иво н а Хегел, е склонен да х а р а ктер и з и р а по­
соченото о п р еделен ие з а огъня в духа н а обективния
идеализъм. Съгл асно с това един ното н а чало в у чение­
т о · н а ефеския м исл ител н е е м атериал н а п рирода, а
т. н а р . ста ва не. Огънят се р а з глежда не тол кова ка то
сетивна п р ирода или м атери а л н а същност, н е и като
субста н циално, субст р а тн о н а ч ал о и единство на м ного­
о б р а з и ето , а като п р инцип на дви жен ието изобщо, о б р а з ,
който р азкрива вътреш ното съдържание н а т. н а р . ст а ­
в а н е - п рехода о т ч истото битие към налич ното б итие.
Схва ща нето на древн и я ф ил ософ з а огъня се подчинява
на и зисква н и ят а н а теоретическата система н а Хегел
и се и нтер п р етир а в духа на ди н а м и з м а . Оттук се из­
в ежда логически з аключението, ч е н е огънят, а някакво
ч и сто ставане или чисто движение, лишено от м ате­
р и ал е н субст р ат , е н а ч алото и п р и н ци път н а всичко съ­
ществуващо - м нение , с което у ч ението на Хераклит се
откъсва от общата н а сока н тенденция н а тога в а ш н а т а
н атурфилософия, к ъ м която то собствено п р и н адлежи.
В дей ствителност Хегел н е и з кл ючва натур философ­
ския ха р актер и м атериалистическия смисъл н а Хера к­
л итовото схващане за единното н ачало . З а слугата н а
древногръцкия мисл ител според него се състои в това,
ч е поставя въпр оса з а т. нар. ста ване, т. е. ч е п р е м и н а в а
от битието са'.1.о п о себе си към движениет о и р е а л и з а ­
цията н а битието. Това, което се н а л а га като един от
основните моменти във философ ията н а ефеския м исли ­
тел, е идеята з а връзката между битието и неговото
м ногообразие. О б а че в нея се п ост авя н е с а м о п робле­
мът за ста в а н ето, т. е. за движението, но и за битието
и за неговия м атер и ал е н носител. Античният ф илософ
добр е схваща, ч е см исълът на битието не може да бъде
р аз б р а н , без да се изясни х а р а ктерът на движението и
и зм енен ието. В неговото учение се отбелязва възгледът
за единството на п роцеса и м атериалното единство н а
многообразието. Огънят е именно това еди нство. Мисли ­
телят от Ефес говори з а п ревръщанията на еди н ното н а ­
ч а л о , в резултат н а които въз н икват отдел ните неща.
Един н ото н а ч ал о п р и тежа в а реалните си конкретни фор­
м и в м ногообр аз ието . Огънят е и физическа п р и р ода , на

49
която е nр и същ живот. Той предст авлява животв о р н а
същност - едновр е м енно субстрат и сил а , обективна
основа и движение, хар мония и борба. П оказат ел но е,
ч е в древността огънят се схваща като „движещо н а ч а­
ло "з. Т о й е и съдърж а н ие, и фор м а н а м а териалнот о
единство н а света. В качествот о си на синтетично н ачало
т о й н е е еди нствено о б р а з И .'I И си м вол, поср едств о м к ой­
т о се п р едстав я вечнот о изм енение в действител ността.
Огънят не е п ро сто сетивният н а г.11ед на промен ите, кои­
то се извър шват в п р ир одата, не е само фор мата на р еал ­
н и я процес, обусл авяща н а й-непосредствено многооб р а ­
зието, а вът решното съдържание н а този п р оцес и не­
говите конкретни резултати. Древн и ят мислител изпол­
з в а образа н а огъня , з а да изрази по-релефно, н а гледно
и по-силно а ктивната, жизнената и дин а ми ч н а същност
н а всичко съществуващо. Метафоричният език н а ф ило­
софията от този пер иод си служи със средствата н а
н а гл едността , които п р а вят по-достъпни и р аз б и р а е м и
големите И теоретически определ е н и я . П о този н а ч и н с е
п р оцеди р а и в учението н а ефеския мъдрец. О б а ч е тов а
в никакъв слу ч а й н е поставя п о д съмнение м атер и ал н а ­
та същност на еди нното н ачало.
Хер а клитовото определ ение з а огъня бе.11 е жи и пр_ед­
став я п р ехода от мита към логоса като п реход от плур а ­
л исти ческа г а п р едст ава към философския монизъм. Н а
м яст ото н а плурал истичния п а н теон н а м итологията „ се
поставя " монизмът н а р а ционализ м а . Ут вържда в а с е
синт етичното схващане за света в неговата цялост и х а р ­
м оничн ост, съвършенство и з а кон ом ерност - възглед,
ко й то п р едпол ага , че м ножеството н а ч ал а , вз а и м но огр а ­
н и ч а в а щ и с е помежду си, изключва въ:::можността з а
еди нен обе кт ив ен п р инцип н а св ета . Монис rическата идея
се схваща rш то единствено въз м ожното н аучно теоре­
т ическо обяснение н а света, чрез което се дости г а до
обеr:тивните му з а кономер ности . От еди нното като общо
се п р ем и н а в а към същността и логоса н а д ей ствител ­
ността - в т ов а в кр а я н а кр а.ищата се изр азяв а голя м о ­
то значение н а подобен монистически възглед. Той е
а н а.11ог на онези дълбоки соци а л н и из м енения, които се
осъществя ват в а нтичното общество, азна менуващи п р е ­
ход а от р о ;:�,с в ата органи заци я към пол иса, от „ пр остр а н -

1 Ar„ .\'\t't., I , З.

50
 сtвооата неусто й чюэост" н а рода към териториалната
цялост на п ол иса. ПрЕ.:ходът от плур ализма на м итоло­
гията към м о н и з м а на философ ията е а н алогичен н а
п р ехода о т соци а л н и я р одов плур ализъм r<ъм терито­
р и ал н ата цялостност н а полиса. С а мото създаване на
пол иса като нов а фор м а на „ гр а жданско съжителство'·
е повр атен м о м ен т в а н т и ч ното общество. П ол и сът не е
с а м о нова фор м а н а гр ажданско-полити ческо общу в а н е ,
но в известен с мисъл и ф о р м а л е н о б р а з ец н а философ­
ския м о н и зъм - нещо, което и м а своето и сторичес1<0
и логическо опр авда н и е на ф о н а на х а р а ктерн и я з а
древ н ите гър ц и социомор физъм, ч р ез проект и р а ните м у
елемент и върху п р и р одата с е отив а к ъ м съвър шено н о ­
в и р аз б и р а н и я з а света, утвърждаващи в кр а я н а кр а и ­
щ а т а м о н и ст и ческото убежде н и е з а него.
Хер а кл итовото схва щ а н е за огън я като един н о н а ч а ­
л о е н апълн о естествен, н еобходим и закономерен ре­
зу.'IТат от определ е н и причини. П р а ктическият и нтерес,
който з асяга п р яко ж и вота на и ндивида, се оказва и
теоретически ф актор , към който древните често п р и ­
бягват в своите р азсъжден и я и обяснен и я . Тук, както и
в ост а н ал ите учения н а й о н и й ската философи я , п ростите
ф а кти на житейския опит и непосредственото н абл юде­
ние се оказват о нези познав ател н и с р едства. с конто се
обясняват вътрешните ф а ктори на теоретическото п о з н а ­
н и е , довел и д о метафизическото о п р едел е н и е з а н а ч ало­
то като общ о нтол огичесюr п р и н ци п . О т тях на първо
място т р я б в а да се отбел ежат п р остите н аблюден и я , ч е
топлото е ;:шзнена и ди н а м и ч н а с и л а , б ез която н е е
въз м о ж н а орган ическата п р ирода, че ч р е з н е я са въз­
можни п р о м ените и в неорганич ното. Посредством дей­
ствието н а огъня водата п р е м и н а в а от едно в друго
състоя ни е - от течно във въздухооб р а з н о . Степента н а
топлото обусл а вя н а й - н епоср едствено п р о мешпе и каче­
ств е н ите особе нос1и в нещата. Т а ка о п р едел е н ието н а
Х е р а клит е „ пр евод" н а ф а ктите н а ежедневието н а е з и ­
ка н а теоретическото м исл ене н тяхЕото узаконя в а н е с
оглед н а а бстр актно-;.: огич еското и м осмисл я не./ Освен
това огънят се х а р а ктер и з и р а с .?1 абил ност и е в състоя­
н и е да обема и „да снем а " други сети в н и свойст в а . Не­
гово.та определяща р ол я с е съст о и в това , че пост а в я в
з а в исимост други конкр етюr свойст в а . После, космоло­
гическите п р едстави за н ебесните тел а като свети .'I а ,

51
 k о 1по и м а т за с у С. с т р а ·�:- о r н ев а -:- з м атсрlН: н а то11.r10тu,
също с а 11 з в естен ст и м у .'1 в тоDа н а п р а в.ТJ е н н с . П р а кт и -
1 ; ес к и т е п отре б н о ст и , обуслове н и според тога в а ш н ите
р а з б и р а н н я от действието на н ебе сн и т е тела 11 т р а н с ф о р -
1.• н р а н и в ъ р х у п о л е то н ;:� з н а н и ето, з а си л в а т този с т и ­
м у л . Н а й - после, р а з би р а 11ето з а о гъ н я е с в ъ р з а н о с дн­
н а м н ч ната същн ост н а новите со ци а л н а п р о м е н и , с л а ­
б п л н ,1стта н а соци а л н и я ):шпот, в ко iiто к а т о в ж и з о р ­
га1шзъ:.1 опреде.'l я що c n o r"i cтDo е огън я т , н е п р екъс н ато
пул с и р а щ .
Х е р а к..1 1п н е р азбир а огъня в о н з и тр1шиален с м и ­
съл, къы който директ н о п р и б я гв а н а ив ното съз н а н и е .
За него той п р ит е ж а ва по-общ х а рактер. Ненапразно
п о н я ко г а го о тъ жд е ст в я в а с д уш а т а и п о д ч е р т а в а него­
вата ж и в отв о р н а п р и р од а . Х нл о з о н з мът т у к и м а т о з и
р еа л е н с м исъл , че приеr.1 а нача.тото з а оду х от во р е н а и
u то з п с ы и съ.1 с а м одвижеща се същ н ост, п р едст а в я ди­
н а м и ч н от о е н а ч ал о не п р о с ­
р �· з б н р а н е за све r :� . Огънят
т о в с ы и сы1 н а първоизто ч н и к . Той е п р е ди в с и ч ко о б е к ­
т и в е н п р и нци п , пър вично по п р и р о д а , т. е. с у б с т а н ц и ал ­
н о . а не т е ы п о р з :1 Но н а ч а л о . С о гл е д на духа н а Х е р а к ­
л и товата rсонцепцня :,юже да се каже, че огънят е без­
н а ч а л н о н а чало, обективно основание, п р и н ц и п, същност,
п р и ч и н а . а не генетпческа п р Е рода - определение, с к о е то
се отбел я з в а една същес т в е н а стр а н а н а п р ехода от м пто­
творчеството към теоретическото схващане за космоса.
В ажно завоевание на учението на Хер а клит е взаи м ­
н ото о т н а с я н е н а б и т и е т о : r в р е м ет о . З а п ъ р в и те а н тични
ф нлософи то се и з р а з яв а с �.шсъл т а з а в е ч ността н а е д и н ­
ното н а ч а л о . О т н о ш е н и ето между б итие и в р е м е е отно­
шение м ежду а 6 солютн � т а н р п р од а н н е гов а т а т е м п о ­
р ал н а В р е м ет о се о т н а с я д о б и т и е т о .
х а р а ктер исти к а .
но то не з а в н с 1 1 от н его, доколкото е в еч н о . Б езот н о с и ­
телн осттз п о от н о ш е н и е н а в р е м е то н м а с м исъл з а Х е ­
р а к .'!ИТ , до ко.r� кото с е подч е р т а в а а б ссл ютн остта и н е з а ­
виси мост т а , т . е . о б е к т и в н о ст т а н а б и тието. Светът,
твърди а нт и ч н и я т �шсл итсл , е б и л , с и щ е бъде в е ч н о
съществув а щ о гъ н . Движе н и ето и и з ы енението н а о гъ н я
н а м ир а т р е ал е н и з р а з във в ре м ето, 1состо „ ПОI(азв а " б и ­
т и ето вн е го в ото р а згръщане, п р е хо д а о т субстр ата към
н:онкр етните му п р о я в н . Но в р е м ето е поDече от едно
условие з а п р о мен ит е - то е ня к а Еъ в техен обективен
ре д п л и м я р к а , вът р е ш н а х а р а ктеристика н а и зменения-
_

52
 т а . Вечностт а на огъпя н е озн а ч а в а , че светът е извън
в р е м ето. Н а исти н а тя се свързва с ;!'пте й ските п р едстави
з а н еогр а ниченост, м и н ал о и бъдеще. Обаче това с а по­
н ят и я , които трудно п р едставят безотносите.1ността н а
в р е м ето. Единствено н а стоящето я и з р а з я в а аде кват­
н о - м исли елейският м исл ител П а р менид. В р ем ето е
т а к а в а р е а л н а последователност, ч р ез която се изр а зя в а
вътрешното еди нство н а м и н алото и бъдещето. В р е м ет о
е отношението между к а чествено еднородното н а ч ал о
като п р и нци п п кол ичествената неогра н иченост и неиз­
ч ер п аемост на огъня и н е говата вът р е ш н а стр у ктур а_. То
изразява в ръзк а та между обективния п р инцип и него­
вите конкретни п роявле н и я , осъществява щи се в безк р а й­
ността . В този с мисъл в р емето е обекти в н ата м я р а м е ж ­
ду кол ичественп-качествените х а р а ктеристик и н а и з м е ­
н я щите се н е щ а . В с е к и отрязък от н е г о и.1 юстри р а
в ръзката н п р и емствен ността м ежду нещата : всяко н е ­
щ о , което въз н и к в а , з а г и в а ; всеки отря зък о т в р ем ето
е м и н ало и бъдеще. з а щото н е що з а гива и нещо се р а ж ­
д а . И о б р а т но - с а м о ч р е з ста в а н ето се о п р едел я вре­
мето, чувствува се пулсът н а в р е м ето. В този непр еста­
н е н бяг на в р е м ето се м одел и р а човеш кото усеща н е з а
в р е м ето, което и з р а з я в а н еговата д и н а м и к а к а то чисто
субективно чувство - когато бъдното е тол кова далеч,
ч е и з гл ежда почти н е п остижимо, н ашето н еудовлетворе­
ние н е н и н а пуска и тър си м всички въз м о ж н и средств а ,
:CJa да уско р и м утвърждава нето м у ; като ста н е н а стоя­
ще, отнач ало удовлетворен ието н и спохожда , з а да дой­
де денят, когато ш е бъдем довол н и и от утешението.
В учен ието на Хераклит ф илософскат а мисъл пост а ­
в я един о т в а й-основните си проблемп - п р о б л е м а з а
отношението м ежду един ното н а ча.10, от е д н а стра на , и
движението, в ре мето и прост р а н ството, от друга стр а н а .
В н е г о той е и з р а з е н в едн а „ п ри р одн а " ф о р м а , свъ р з а ­
н а конкретно с р е а л н и я п р и р оден п роцес. Н о филосо­
фът схваща този п роцес к а то естествен н обективен п р о ­
цес, ч р е з к о й т о се обяснява обект и в н ият с м и съл н а еди н ­
ното н ачало - отношението м у къ:-.I м ногоо б р азието. Т а ­
к а простр а н ството н е е просто а ре н а , върху която се из­
вършват п р о м е н ите, водещи до отделн ите неща и л и я вле­
ния. В р е м ето е н е п росто обектпвн и я т критерий з а про­
дължител н остта н а я вленията в тяхното непрест а н н о и з ­
:чеJ!! е ние. Став а н ето е н е еди нствено п р еходът о т едно

53
 състояние в друго състоя ние. В з е т и в тяхната обект и в ­
н а в р ъ з к а и взаимна обусловеност, те п р едставляват
н ай-дълбоката същност н а н ач алото като :зсео б ш , обек­
тивно-реален и ф о р мал е н п р и нцип, но в н е го в а та сетив­
н а ф о р м а и:ш даденост. О т ту к н а т а тък в истори ят а н а
ф и :юс оф с к а т а �.rи съл отношението пли еди н с т в от о н а би­
тието, дв и же н н е т о . п р о ст р а н с тво т ') н в р емето ще се схва­
ща като съдържание н а п р и р о д н и я п р оцес и ще се тре­
т и р а и в един по-ши р о к онтологическп пп а н .
В качеството с и н а вс ео б щ п ринцип един ното н а ч ало
не е някаква дадена в себе си субстанuня или субстрат
извън конкр етните н е щ а . То е тяхно собствено съдъ р ­
ж а н и е . Многообр азието е р е а л ната п р и р ода н а огън я ,
него�з ата непосрепственз същност. В сички негови кон­
к ретни форми п р едстав.ТJ я в а т т . н а р . ста в а н е като диа ·

л е кт и чес к и си нтез на б и т и е н н е б и т и е , с а м о д в и ж е н и е и
с а м оразвптне н а н а ч а лото. Като о б о а з огънят пrедст а ­
в я живота и с м ъ р т т а . To t\ напошш гръr.;: rнjш:1ию1f'r ския
б о г Адонис, олицетво р я в а щ и з р астващата н а п р ол ет и
:> а гив а щ а т а н а есен р а стител ност. Единното н а ч а л о до­
нежда до ж и вот и з а едно с това е са ы п ят п 1:юцес н а го­
р
рене или възпл z м е н я в а н е . То води 11 до с н ъ тта н едно­
в р е м е н н о с това е с а м и я т п р оцес н а з а ги в а н е н а жнво­
,,�
твоDния огън.
Жизненият нер в н а всичко съществу в а що е противо­
речието. То н а ми р а СЕОЯ адекватен израз във вът р е ш ­
н а т а п р и р о д а н а с шч ото е.�пн но н а чало, въплъщаващо
п ротивоположни х э о а кт е р и стики. В к а ч е с т вот о си н а
всеобш обектнвен п р и :щ н п огън ят е неопре.1ел е н а п р и ­
р од а . В е дч н нст о н э п а .'I о с а снети а б со.1ютно D си11ки
ко н к ;� ет ни р а зл и ч и я . Абсо.ттютното тъждество е н е р а з ­
л и ч и м о в с е б е с и н а ч <J л о . Н а против . к а т о неrюср едсiве­
н а реалност на същността н а ч алото е и:СJ честве !-' о о п р е ­
делено нешо. В т о з и слvч а й негтюто съдъ р ж а н ие с е
р е а л и з и р а в отделното. Дистнн р:тив н а т а същност е р а з­
личима п р и р ода . П р и !) О Д Н Сl т а фор м а " н а това пrоти­
,,

вооечие е , че огъня т е е д !1 о в р е м е н н о недостатъчност ! !

и зоб и л и е . От т е з и ко.тш ч е ствени х а р а к,ери стшш води
своето нача.J:о ка чественсто ч н о гооб р а зи е . Възни1{в а ­
нето н а м н о гооб r э .'1 п ето е недостатък н а огъня. а възп.'! а ­
м ен я в а нето - излишък н а огън . Вечният о гъ н п о .'lУм ите
на ф илософа е , J r нпся и излишък"�.

4 Фраr� 1 ент 6.5 _

.S-!
 Материал ното единство на света и неговата съ щ­
ност са постоянното възникване на нещата от огъня и
тяхното „ връща не" къы него. Началото не е пасивният
субстрат, отнасящ се и ндиферентно къи многообразието
в света. То не прилича на Пенелопа, която със своето
безразличие у м ножава желанията и настойчивостта н а
почитателите с и . Т о е обективно „ ан гажирано " с м но­
гообр::�зието, удов.�етвор ява своята същност в неговата
многоликост и м ногопосочност. Но единното нач ало рев­
ностно „ пази" своите прерогативи и „ се з ащищав а " от
посегателствата на отделното. Конкретното, отделното
е ограничение на всеобщото в неговата реална, сетив­
на форма. Осъществявайки се в конкретните си фор м и ,
един ното н а ч а л о с е стр еми като че ли д а ги унищожи,
за да реабилитира своето накърнено всемогъщество. И
в това е силата на отделното, че „умирайки", се „връ­
щ а " в лоното на всеобщото единство и ка кто казва
поетът :
„отд елн.ато да вкуси с.мърт желае,
та пйк да се намери във 6езкрая,
де всяка скръб ще се с топи съвсем•5

По този начин началото е единството на м ногообр а ­

зието, елементите н а което в последна сметка с е реду­
цират до своя източ ник. Единната пр ирода е източн!iкът
и съдържанието на м ногообра зието, началото и краят
на пр иродния процес, в който се р еализират всички кон­
кретни, единични неща - схващане, което тр2сира пътя
на материал истическия принцип за запазването н а м а ­
терията, представен в космологическата си ф о р м а н а
вечност н а космоса. Но той е изр азен н в диалектичес­
кото отношение на „ едно и м ного" - н а огъня и него­
вите р а зновидности, в които той се явява като нещо кон­
кретно и единично. Р азсъжденията за едното и м ногото
като р азчленяване на единното п възстановяване на
единността му е онова онтологическо схващане на ефес­
кия мисл ител , което ще се наложи за обр азец на логи­
ческите средства на а нализа и синтеза, с които ще се
осмислят теоретически най-основни проблеми н а научно­
то познание.

� Я . В. Гьоте. Лирнк;�. Дрn}!3. Проза. С., 1 97 1 , с. 1 69.

55
 Идеята за м ногообразието, коя то ф а ктически се от­
н ася до основния въпрос н а тогавашн ата ф ил ософска
м исъл , се конкретизира във възгледа за основните фор­
м и на единното начало. След Анаксимен, но сравнител ­
но по-пълно о т него ефеският мислител определя въз­
духа, водата и земята за такива форми на съществуване
н а огъня. Те се представят з а непосредствено битие н а
огъня. В тях „лежи " огънят. Той изразява своята неуни­
щож и м а същност в п реходните си фор м и . Т а ка огънят
е един и същ във всички неща, доколкото е вечно и
абсолю т но - невъзн икващо и неунищожимо - начало.
Към общото се отн асят онези х а р а ктеристики, които въ­
веждат схваща нето за обективност . Напротив, отделно­
то се представя с противоположни х а р а ктеристики. А
това, което се налага и в двата случая като гл авна н а ­
сока, е опитът д а се обоснове и и з р а з и обективното от­
ношение м ежду единното н ачало и м ногообр азието.
С р авнението е често упот ребявано логическо сред­
ство в учението на древния фил ософ за изр азяване н а
н а й - значими т еоретически идеи. Образният език пред­
ставя м атер и алнот о единство на света и неговите кон ­
кретн и ф о р м и по подобие на р азмяната на стоки със зл а­
то и на зла т ото със стоки. Във ф р а гмента, предаден от
Плута рх, се казва досл овно: „ В сичко се обменя с огън
и огънят - с всичко, както златото се обменя за стоки
и стоките - за злато. "6 Огънят е всеобщ онтологически
еквивалент. подобно на зла тото в търговско-разменната
дейност. Многообр а зието е обмяната на огъня с неща­
та, които и мат стойност, т ака недостижима непосред­
ствено, както принци път като такъв. Съгл асно с това
възникването е такава страна от природния процес, п р и
която „ се тръгва" от общото и се отива к ъ м единично­
то. Унищожението, напротив, е път от единичното към
общото, от конкретния р езултат на п риродния п роцес
към неговото изходно стъпало или състояние. Двете
стр а н и на процеса са различни по съдържание, противо­
положни по своята посока , н о взаимно се предполагат
и обуславят, тъй като в основата си притежават един и
същ м атериален субстр ат - огъня , доколкото всичко
възниква от него и об р атно се връща в него. Този посл е­
ден момент се преценява като разрешаване на онова

6 Фрагмент 90.

56
противоречиво състояние, което произтича от възниква·
нето на отдел ното. Ка кто посочва ефеският мъдрец,
„ общото е началото и краят на обиколката н а кръга"7.
Отношението конкретно между един ното начало и
многообр азието се изразява посредством идеята за
т. н ар. д в а пътя - пътя надолу и пътя нагоре. Т е изо·
б разяват природния процес, който периодически сменя
своите космически периоди като изгасване и възпл а ·
меняване на огъня. Това е съдържанието на реал н и я
природен п роцес - едновременно създаващ отделните
неща и унищожаващ отдел ните неща. Пътят надолу
( ь; о;; xtt't(I)) представя р аздвояването и диференци р а ­
нето на единното начало, отбелязва конкретните пре­
ходи от огъня към м н огообразието, които се осъществя­
ват в отношението и последователното р едуване на ос·
новн ите форми на огъня - въздух, вода , земя. Н апро­
тив, пътят н а горе ( ооор livw ) представя редуцир ането
на м ногообразието, по-скоро на отделн и негови еле­
м енти до един ната основа. Той също се осъществява
чрез отношението и последовател ното редуване на ос­
новните ф ор м и н а огъня - земя, вода, въздух. Пътят
н адолу реализира противоречивата природа на еди н ното
н ачало, доколкото при него възникват отдел ните неща,
а пътят н а горе „връща" , така да се каже, кон кретните
резултати на огъня към единното начало, доколкото
представля в а относител ните гра ници на единичното. Пъ­
тят н адолу е изгасване на огъня и това е „умира нето"
му като начало. З а щото в това „движение" огънят „ се
разлага" в м ногообразието. Пътят нагоре е възпл а ме­
няване н а огъня и това е „животът" му к ато начало и
гибелта н а отдел ните неща. Така същи ната на огъня
са „смъртта" и „животът " , които взаимно се п редпо­
лагат в еди н н и я природен процес. Защото пътят н адолу
е „умира нето" на общото начало. „Умира нето" н а все­
общата природа е необходи м о условие за възникването
( „ р ажда нето") на отделното. Този път надол у включва
„ гибелта " на едното и р ажда нето на другото. Пътят н а ­
горе е „р ажда нето" н а общото начало. Но това „ р аж­
дане" е гибелта (умирането" ) на отдел н ите н еща. „ Раж­
дане" и „умир ане" във ф илософията н а древногръцкия
м ислител са относител ни определения - те взаимно се

7 Фра гмент 1 03.

57
п редпо:1 агат и обусл авят 11 същев р е м е н н о вза и м но се
и з ключват. Те представ я т в н ай -гол я м а степен и н а й ­
р елефно п ротиворечивата п р и р ода н а об ективн и я п р и н ­
цип, съдърж а нието н а р е а л н и я п р и р оден п р о цес, кон­
кретното п роявление на който е и з менението като т а ­
кова .
Естествено идеята з а двата пътя п редст а в я същи н а ·
та н а обективното п р отивореч и е н а еди нното н а ч ал о в
духа н а тогав а ш ната н атурф илософия. З а древния мис­
л ител е от з н ачение п редставата, ч е едновр е м е нното п р о ­
т и ч а н е н а двата пътя о з н а ч а в а н е пр екъснато възн и к ­
в а н е и унищожение н а кою,ретните фор м и н а първона ­
ч а лн ото, относител н остта н а отде л ните р аз новидности
на н е преходната обща п р и рода . О баче възншша нето н а
отделното свидетелствува според споменатата предста ­
в а з а „ недостиг" н а о гъ н , а у н и щожен и ето ( „у м и р а н е ­
то" ) н а еди н и ч н ите н е щ а - з а „ изобилие" (изл ишък) н а
огън. Оттук л огически следв а , ч е р еал ностт а , т . е . битие­
то, п р едполага обективната х а р м о н и я . Отношението меж­
ду дв ата пътя, взето като обща схем а на тенденциите
з а п р и родни я п р о цес, п р едставлява същи н а т а на т а з н
х а р м о н и я , логосът н а космоса .
Идеята з а двата пътя конкрет и з и р а основния въпр ос
н а ф илософската м и съл като отношение м ежду общото
и един и чното. Конкретен и з р а з на това отношение е и з ­
менението в н а й -общия с м и съл н а дум ат а . което е н е
с а м о п реход от простото къ:-.1 сложн ото, общото 11 еди ­
н и чното, н о и о б р атно - р едуц и р а н е на сложн ото към
п р о стото, м ногоо б р а зието към единното н а ч ас10. в уче­
н ието на фи„1ософа въпроснот о редуцира н е е „ шествие­
то" към единното - онзи м а гистр ален път, който дем о н ­
стри р а р е а л и з и р а нето н а монистическня п р и н ц и п и п р ед·
ставлява обекти в н и я т с и н тез, гносеологп ttеският корел а т
н а който е м и сл е н ето като поз н а ние з а еди н ното.
Възгледът за двата пътя илюст р и р а коренните п р о ­
м е н и, които се извър ш в а т в еди н н ат а основ а . Пътят н а ­
долу, който за почва о т огъня , и м а следните межди н н п
з в.е н а или стъп ала : въздух, вода, з е м я . В ъ в ф р агмента,
п р едложен о т Кли мент Алекс а ндри йски, се чете : „ Пр е ­
връщанията н а огъня с а : отн а ч ал о море, полов и н а т а от
н его зем я , а о ст а н ал ат а половина смерч. Това о з н а ч а в а .
ч е чрез логоса, който у п р а вл я в а всел е н а т а , п ч р ез бога
огънят се п р евръща чрез въздуха nъв вода, кат!) става

58
 зародиш за световния р ед и нея (Хераклит) нарича мо­
ре, от което пък после възникеат земята , небето и всич­
ко на м ир а що се между тях. " S Пътят н а горе з апочва от
конкретния резултат на превръщанията, а именно от
единичните п рояви и л и фор м и н а огъня. От тях се отп­
ва към един ната основа на всичко съществу ващо. Основ­
ните м еждин н и звена или стъп ал а н а този път са: зе·
мя, в ода, въздух. А как отново - п р одължава същия т
ф р агм ент - светът се в ръща в първоначал ното си със­
тоя н ие и се р а згорява световният пожа р , това той из­
р а зява ясно п о сл едния начин: „Земята се р азтопява ка­
то море и то запазва своите р аз м е р и п о силата н а съ·
шия логос, който е бил в сил а , п р еди то да е било зе­
м я . "9
Въпросът е обаче в това - ка кво съдържание се
осмисл я в идеята за двата пътя?
Ф р а гментите не дават възможност за еднозначен от·
говор. Възможни са дв а основни начина н а пр едставя­
не конкретното отнош ение м ежду пътя надол у и пътя
н а горе, откъдето се очертават р а злични теоретически
гледиша - едното е по-близко до обшия диалектичес ­
ки дух на Хера к.rштовата ф илософи я , върху др у гото реф­
.1ектир а т по-осезателн о т р адицион н и представи.
Първият на чин п редставя р е а л н и я природен про·
цес като непр екъснат и саморегул и р а ш се диалекти ч ес­
ки процес, при който пътят надол у и пътят н агор е са
тъждествени по съдържание и се р а зличават единствено
по своята насоченост - единият и м а за резултат м ного­
образи ето. „умира нето" или р а зл а гането на огъня в еди­
н ичните неща и явл ения, дру гия „се връща " къы един­
ната основа и п р едставл яRа „ р а ждането " , т. е. ,. р еаби·
.1 }1Ти р ането" н а огъня. Два ф р агмента сравнител н о
добре илюстрират схващането н а древногръцкия м исли­
тел . Първият гласи: „ З а душ ите означав а смърт, когато
се п р евърнат във вода . За водата пък е смърт, когато се
п р евърне в земя. От земята възниква вода и от водата -
душ а . " 1° А вторият ф р а гмент е: „ Смъртта на земята е
р ажда не н а водата, смъртта н а водата - р ождение на

8 Фра гмент 3 1 .
9 П а к там.
1 0 Фрзг�ент Зf..

59
 въздуха, смъртта н а въздуха е р ожден и е н а оrъня , и
о б р а т но . " 1 1 В цити р а н ите ф р а г м ен т и се отбел язва след­
ната з акономерн ост н а п р и родния п р оцес: огънят с е п р е ­
връща във въздух, въздухът - в ъ в в о д а , водата - в з е ­
м я , земята - във в о д а , водата - в ъ в въздух, въздухът
в огън. Пътят н а долу, в който се пор ажда м ногоо б р а з и е­
то, п р е м и н а в а послеДоватетю п р е з основните фор м и н а
п ър в о н а чалото. Пътят н а горе, в който м ногообразието
се свежда до еди н ното, също п р е м и н а в а п р ез същите
фор м и , н о естествено в о б р а т н и я р ед. Пътят надолу и
пътят н а го р е съв падат не с а �! О в и зходн ата и кр а й н ат а
с и „точ к а " , н о п по отношение н а основните си з в е н а
(етапи ) , п р е з копто „ п р е м и н а в а " - ,,сл и з а " ил и „ се и з ­
к а ч в а " - огънят. А с това о б щ и я т п р и р оден процес с е
п р едста вя к а т о веч но п р евръш а н е н а огън я и неговите
ф о р м и , като н е п р екъс нато са мозадоволяваща и с а м о р е­
гул и р а ща се систем а - н ещо, което н апъл но н м п о 1 ш р а
и съответствува н а тога в а шн а т а н атур философи я .
В т о р и я т н а ч и н п р едставя р е а л н ия п р и р оден п р о цес
като движен и е в кръг, при което отдел ните фор м и и ре­
дът н а п р евръщанията се повт а р ят периодическ и . Нека
д а п р иведем два ф р агмента. конто и л ю стр и р а т това оаз­
биране н а ефеския ф и л ософ . Пър вият, п р иведен от Мак­
с и м Тирски, гл аси : „Огънят живее с м ъ р тта н а земята,
въздухът ж и вее смъртта н а огън я , водата живее с мърт­
т а н а въздуха, а земята - смъртта на водата . " 1 2 Вто­
р и ят , п р едаден от Плут а рх , е: „ С мъртта на огъ11я е р о ж ­
дение н а въздуха , а с 1 1ъртта н а въздуха - р ождение н а
водата . " IЭ В двата ф р а г ы ента се отбел я з в а следн ата з а ­
кономер н ост в превръш а н и ята н а огън я : огънят се п р е ­
в р ъ щ а в ъ в въздух, въздухът - в ъ в вода , водата - в з е ­
м я , а з е м я т а отново в огъ н . П о т о з и н а ч и н к ръгът се
з атва р я . Пътят н а до.'Ту, коiiто „ р а жда " м ногоо б р а зието,
п р е м и н а в а последов ател но п р ез основ ните ф о р м и на пър­
вонач алото - въздух, вода , з е м я . Н а против, пътят н а го­
р е , който „ в р ъщ а " м ногообр ю неrо към о гъ н я , е р я ­
з ъ к - „оrънят живее с мъртта н а земята " . А с това об­
щият п роцес иди отношение мсждv един ното н а ч ал о и
.
м ногооб р а зието n космоса се пр едс тавя като кръговр ат .

11 Фрагмент 76.
12 Фра rмепт 76.
1 3 Пак т � м .

GO
 п р и който път я т н а горе е лишен от осноtшите си ф о р м и ,
а и м е н н о от водата и въздуха .
Този втори н а ч и н н а и зоб р а зюзане н а п р иродния п ро ­
цес допуска и . rш по - точно предпол а г а циюш чността в
п ревръщанията н а пър в а н а ч алото. Нал и це са п е р и оди ,
в които огънят прем ина в а цел и я ци къл н а своето дви­
жение и своите п р евръща н и я , а след това отде.ч н ит е н е ­
ща с е превръщат в своята основа. С осно в а ние ефеският
м ислител с вър з в а р еал и зира не1 0 н а еди н н ото н а ч ало в
м ногообр азието не са .'.ю с простра нствените, н о 11 с тем­
п о р а.11 ните х а р а ктер истики. И това е безспо р н о не м а л ка
з аслуга н а философ ията м у. Обаче п р и невъз можност­
та р а ционал но да осмисли т аз и идея достига до и звода ,
който утвърждава п редставата з а кръгообр а з н ото дви­
жение н а първовеществото. В този с луча й концепцията
п р едпол ага есхатол огичното гледище, н едеди м о свър з а ­
н о с т . н а р . въз м ездие. Р азл а га нето н а огъ н я в конкрет­
ното е от това гл едище като че .1 и п р и р одонесъобр азно,
понеже отдел ното се с т р е м и д а р азшир и „територията"
на своята „ вл аст'" . Още А н а ксима ндър з а стъпв а мисъл ­
т а : „От ка квото възнпкват вси чки н еща, в същот о се п р е­
в р ъщат ( р а зрешават) по сил ата н а необходи мостта . З а ­
щото п ор ади своята нечестивост те търпят н а к а з а н ие и
пол уч а ват възм е з ди е едн о от друго в о п ределено в р е ­
м е . " 1 4 Настъпва неизбежно дисха р мония в космоса и в
общото „ обръщане" н а първо н а ч а лното. Огънят обем а
цялото многообр а зие в себе си и го " р а зл а г а " в едно
първоначално състояние, в което се з ал и ч а в ат всяка кви
р а зличия м ежду нещата. „ Пл а м в а " т . н а р . световен п о ­
ж а р , който възста новява х ар монията в света и това
и ме н но представлява косм и ческото възм ездие . Подобно
пер иодическо възпл а меняване съответств у в а на т. н а р .
космическа годи н а . С ветовният пож а р - тази своео б р а з ­
н а ентропия - на стъпв а периодически. „ О бръщанията "
н а огъня съответствуват н а косм иче ските периоди - н а
въз ни ква не, р а з витие и загиване ч р ез световния пожа р .
Н аруш ава нето н а х а р монията с н а рушав а н е н а състоя­
н и ето н а космоса к ато цял ост н а систем а . З а па з в а нето на
системата ил и хом еост а зисът следва ентропията , и
обр атно. 1\осмологическият модел н а отношението м еж­
ду единното н а ч ало и м ногообр аз и ето в ключва космого -

1• Simpl„ Phys„ 24, 13.

61
 иият а (като път 11адо.1 у ) 11 есхатолоr11ята ( като път н а ·
горе) . Н подо б н а щш.'!Ичност възстано вя в ането н а все­
общата х а р мония се извър ш в а п о м агист р але н път към
п ър воначал ното. О гъ н ят въплъщава н а р у ш а ва н ето п з а ­
пазва нето н а космоса , п р едставл я в а и обективната м яр к а
н а т е з и промени : неговият н едостиг е п р и з н а к н а дис­
хар м ония; неговият излишък е път към въ зстановяв а ­
нето н а х а р мон ията в съответ н и я истор ически ци къл н а
космоса.
Във в р емето, когато ефеският м ислител твори, идея­
та з а възходящото р азвитие е н е позната. Ф илософът н е
р азграничава ясно к ачественото из менение, м а ка р ч е
р а звитието г о предпол ага. Това, до което Херак..п и т до­
стига и което дебело подчерта в а , е схващането за н е ­
п рекъснатото обновяв ане н а съдър ж а н и ето н а р еалния
п р и р оден п роцес, обусловено от н е п рекъсна тото з а гива­
не, унищожаване н а отделните ф ор м и на съществува­
щото. В учението на Х е р а клит подобен възглед се свър ­
з в а с п р езумпцията з а дегр адацията в света, понеже
според тогавашн и я и з р а з отделното живее „живота " н а
първон ачал ното, а последното - „живота " н а отдел ните
н еща . Така тук се налага п р едставата за космическия
кръговрат, неиз м енно свърз а н а с определенията за м я ­
р а и силата н а съдб ата . Л ипсва м исълта з а постепенно­
то р а звитие, довеждащо до по-висша степен хар монията
и п рогр еса схващане, което в к ра я н а а нтичността ще
з а р оди идеята за л и н е й ното време. Н о очевидно з а ф ило­
софската м и съл се оказва положително р азбира нето,
свър зв ащо движението с !\он кретн ите р ез ултати на „ п р е­
връщанията " н а огъня , които, т а к а да с е каже, служ а т
като обективни из ме р ител и н а и звър шващите се в света
п ромени. П р и това п р едстават а з а кръговр ат а по п р и н ­
цип изключва идеята з а уникал ната неповтор имост н а
свръхестественото. Тя п р едпод а г а господството н а все­
общата съдб а над боговете.
Р а з б и р а се, представата за есхатологичнот о „движе­
"
н и е , която и м пл 1щитно се съдъ р ж а в „ корпус а '· на н а ­
турф илософското у ч е н и е н а древногръцкия м ислител, н е
е а бсолютно ново р а з б и р а не в античния свят . М итът з а
есхатологичното „ движение " е и з в есте н дале ч п р еди Х е­
р а клит. Хез иод в своята р а бота „Дел а и дни" л а н с и р а
п редставата з а петте „ рода " хер а , които от з л а т н и я и
ср ебър н и я род последователно „ се движат" към своята
де град ация.
62
 В схв а щанията 11 а Х ер аI<л пт з а свстоt3н1fя п�жар са
отр а зени повече или по-м алко общите з а кономерности
на п рехода от донаучното мисл ен е към н аучното позна­
ние, от мита към логоса, от митологията към н атур ф и ­
лософ ията . Съвсем естествено е в т я х да р ефлектират
и да с а отразени н якои м итологич н и представи. Древн о ­
гръцкият мисл ител не е з а ст р ахова н от влиянието н а
м ита и всичко онова, което е а т р и бут н а тогава шната
ж итейска п р а ктика и м исл овност. Така в духа н а а нтро­
пологи зма н а м итол огията той говор и з а сили, които
„ следят" з а он ези п роцеси, които се извър ш в ат в кос­
:--ш са . В еди н ф р а гм ент може да се п р очете сл еднот о :
„ Слънцето н е п рекр ачва своята голем и н а . В противен
сл у ч а й Е р и ниите, които с а служителки на Д ике, ще го
н астигнат. " 1 5 Слънцето се изобр аз я в а подобно на съще­
ство, което „упр авлява" и „ н адзирава " годишните в р е ­
м е н а 16.
Не е м ного далеч от истин а т а п редположението, че
п р едставата за кръговото движен и е на космическия п р о ­
цес е свърз а н а с обществено-пол итическите убеждения
н а философ а . З а Хер аклит социалните и зм ен ения водят
до дегр адация в обществото, до з а дълбоч а в а не на анта­
гониз ма между хор ата и до н а ру ш а в а не „ з а ко н а " на по­
лиса. Човешкото съществув а н е е п р оява н а и нтенционал­
ността н а отдел ния човек, което го поставя в антагони­
стично отношение към остан алите хор а . Пътят н адолу
в п р и р одата и движен ието „ отвътре н авън" у човека -
това с а двете н а соки на всеобщата дисх а рмония в дей­
ствителностт а . Както отделното нещо н а кър нява а бсо­
л ютното господство на еди нното н а чало, т а ка у твържда­
в а н ето на всеки човек став а з а с м етка на общите и нтере­
си н а полиса. В един период, когато з н а нието н е може
да посочи изход от несъобразностите в обществото,
древ ногръцкият мислител като че ли търси спасение в
космическото в ъ з м ездие, което „връща " социал ните
условия към тяхното пър воначал н о състояние на х ар мо­
н и я и сп р аведл ивост. По този път се р е а б илитират „ з а ­
конността " и спр аведл ивостта. З а щото и нтересите н а от­
делния човек р ефлектир ат върх у общите и нтереси н а
обществото и полиса, който трябва да гарантира харыо-

15 Фрагмент 94.
13 Фрагмент 1 00.

вз
н ия1а и сnраведлtшостта съоб р азно с изис.кй а н ията н а
обективния логос. Социалната неспр аведливост в поли­
с а се отр ича и това е като че т1 възможно единствено
ч р ез космическия логос. Беззаконието и неспр а ведли­
востта в обществото, натежали и обремене н и твърде
м ного от пороците на човека, н а м и р а т своето р адикално
отрицание в този логос. Дисха рмони ята в обществото се
пр еодоляв а посредством з а кона на природат а . Сякаш
сл абостта н а хор ата се компенсира в кр ая н а краи щата
от всемогъществото н а вселе ната и нейния логос, „управ­
л я в а щ" всичко.
Схваща нето за края на „този световен ред" е са м о
едн а вметната идея в н атур ф илософското учение н а
древногръцкия м ислител . Не то е, което дом инира в
него. П р и това идеите за пътя надолу и пътя н а горе мо­
гат да п р итежават някакъв р ационален с мисъл един­
ствено по отношение обяснението н а м ногообр а зието. Те
очертават общата теоретическа схе м а на изл агане от­
ношението между еди нното начало и неговите р азновид­
ности. Тук определението н а косыологичното трябва да
обясни натурф илософското схва щ а не за м ногообразието.
И това собствено е главната задача н а ефеския мисл и ­
тел. Идеята з а кръговрата и „ общата об мя на " на огъня
утвърждава всеобщото убеждение за вечността на дви­
жението, в реализирането на което е налице повторение
н а изменението и неговите ко нкретни резултати. В обща­
та систем а на измененията и „ обръщан и ята " на огъня
„началото" и „ краят" са неразграничи м и . С а м филосо­
фът твърди, че началото и краят на периферията на кръ­
га са общи. „ Начало" 11 „ кра й " - това с а понятия, които
не п ритежават смисъл з а движен ието изобщо, за негова­
та безотносителност във времето. Те и м ат зн ачение един­
ствено за конкретн ите еди нични неща и отделните цикли
или пер иоди, в които се реали з и р а конкретно единното
начало. Мисълта за края на света е определе ние, което
се и зключва по принцип от философията на а нтичния
м исл ител .
Хер а кл и т отбелязва идеята з а веч ностт а н а космоса,
който „не е създаден от н и к а къв бог и никакъв човек " .
Безкра й но е времето за р азрешаване н а всичко съще­
ствува що в цялото и реализир а нето на огън я в отделно­
то. З а света изобщо ставането и загива нето, р аждането
u смъртта и м ат еднакво значение, защото в него те ВО·

64
дят до р авновеси е и х а р мония . Те и м ат смисъл е д и нстве·
но з а о тделните цикли или периоди н а космоса . Есхато­
логичното, до колкото е н алице в н атурф илософското у че­
н и е на Хер а клит, с е отнася не до св ета в н еговата ця­
лост, а до е д и н или др у г пери од в него, н е до действ и­
тел ността изобщо, а до ед и н и л и д р уг ци къл о т нея . З а ­
гив а не космосът като цяло, а е д и н и л и др у г ци къл о т
н е г о . З а щото космосът е ве ч е н , а прехо дн и са с а м о н его ­
в ите ци кл и и ко н кретното 1ш съдър ж а ни е . Веч ността н а
света се р еализир а в п р е ходн ите му ц икли и л и перио­
ди , така както а бсолютното се схваща чрез относител ­
н и т е неща. В общото д в ижен и е н а света есхатологич­
ното в учен ието н а ефеския мъ др е ц и м а зн ачен ие к ато
начин за възст а новяв а н е на х а р мон и ята.

S. Херамn
 Д ИАЛЕ КТИЧЕ С КАТА СЪЩНОСТ
НА КОСМОСА

От древността до н а ш и дни и м ето на Хераклит се свърз­

в а на първо м я сто с проблемите н а диалектиката. И с
основание. За щото от всички области н а а нтичната фи­
л ософия диалектиката е тази, в която в н а й-гол я м а сте­
пен дичи приносът на древногръцкия м ислител. Н и к а к
н е е п р есилено, а ко отбележим, ч е т о й е един от най­
вндните и оригина.11ни представители в антич н ата диа­
л е ктика.
Диалектическите идеи н а ефеския м ислител имат съ­
ществено отношение към възгледите на милетските м и с­
л ители и н а първо м я сто към тези н а Ана кси м андър.
Обаче те представдяват сравнител но по-завършени и по­
н аучни определ ения в историята на ди алектикат а .
На пръв поглед почти всички изказвания н а Херак­
л ит в тази обл аст изглеждат като особена конструкция
на м исълта, я вно предизвикателство на здравия човеш­
ки разу м , която е в пълно противоречие с о нези непре­
тенциозни и правилни разбирания, които с м е свикнали
да наричаме реалистични. Разбира се, това с а дадености,
исторически об условени, които съдържат дълбок тео­
р етически см исъл.
Най-общото и изходно положение на диа Л ектически­
те идеи на древния мислител представлява схващането
за началото като обект и субект н а изменението. Реше­
н ието именно на този проблем определя общата н асока
н а стихийната диа.11ектика на великия ефески м ислител .
Те са във вътрешно еди нство с постиженията на а нтич­
н ата н аука от периода на форм и р ането на р обовладел­
ското общество. Същевременно те озн а менуват една от
кул м и н а uпnн�ште точки на а нтичната науч н а м и съл. С
тях се фор:-.�улират задачите на ед!ш изключително пози ­
ти вна теоретн ч еска прогр ама в историята н а световн а ­
т а нау11 а . Пор а.Jи това не с а м о в древността , н о и по-
К'ЬСНО схващан и ята н а Хе р а клит осtават к ато о б р а з�I..t
н а ди алектическата м исъл. С хва н ати в контекст а н а ис­
ториче ското движ ен и е н а н аучното позна ни е, и деите н а
древния м и сл ител полагат фундамента н а обективната
ди алекти ка , принци пите н а която са а н алог на общите
за кономерности на действителността . О т тях води н а ч а ­
лото си м атер и алистическата диалектика . П о ду мите на
В. И . Лени н Хер аклит е „ един от основополо ж н и ците на
д и алектиката " 1 •
Въ з гледите н а ефескня мъдрец с а конкретен и з р а з
н а една и сторически фор м и р а л а с е мисловност, и з р а зя ­
ва щ а добре духа н а времето. Те фор ми р ат т . н ар . сти­
хи й н а диалекти ка , идеите на която не са строго и после­
дователно логически о б основани теоретиче ски пр и н ци ­
п и . Те са отделни полож е н и я , които не са суборди ннр а ни
и логи чески осмисл е ни и и з р азени и поради т а з и п р и ­
ч и н а н е и згр а ж дат една цяло стна теоретическ а систе­
м а на диалекти ческото м ислене. То в а са споради чно из­
к а з а н и м нения и л и догадки, плод и на дълбоките и нте­
лектуални въз м ож н ости , и нтуитивни прозрения, п ред­
ставени във ф актите на непосредственото н а б люден и е.
В тях са въплътени о сновните черти н а а нтичното мисл е­
н е, което е и нтегрално и ч иято хармонич ност с е изразя­
в а в неговата диалектико-синтетична н а соченост. Те с а
собствено и първ ата по-значителн а ил и в исока степен
в и згр а жда нето на ди але кти к ата на вселената като х а р ­
м о н и ч н о ц я л о и н а логиката н а диалектическото мислене.
Диалектически момент в учението на ефеск и я м исли­
тел пр едставлява схващането з а в з а и мозависи м остта н а
явлен и ята, което пр еутвър ж дава идеята з а х а р моничната
същност н а действителностт а . Н а древногр ъ ц к и я м исли­
тел пр и н адлеж и въ з гледът за в р ъз к ата ме жду цяло и
ч аст като всеобща х а р а ктери стика - въ з глед, който се
основ ава н а р азбира нията за отношението !.tеж ду еди н ­
ното начало и м ногообр азието. В действителност това е
и еди н от основните проблеми н а Херакл итовата фило­
софия , формулир а н в експресивния стил на мъдре ца :
„ С вързват се цяло и нецяло , съ звучие и н есъ з вучие, ii
от всичк о едно, и от едно всич ко . " 2 За мисл ителя това
„ сега " м ож е да има измерения и с м и съл са мо относно

1 В. И. Ленин . Събр. съч. Т. 29, с. 308.

2 Фрагмент 1 0.
�\ l l ! l a.lOTO 11 U ЪДСЩеТО. И I3 Ъ I3 всеоuЩОТО едИНСТВО На !З t: Ч ·
ността всяко не.що п р итеж а в а с в о я вел и к и обикновен
с м и съл : з а себе си то е а бсолютно и неза м е н и м о във ве­
л и ч и ето сн, з а всичко оста н а л о има относите.r11ю з н а ­
чение.
О б а ч е , к а т о и з р а з я в а общата тенде н ция н н а соче­
ност на то1'а в а ш н ата ф илософска м и съл , ефескнят м ис­
лител обръща в н и м а н ие J'Л авно на цялост н а т а карти н а
з а свет а . Съвсем естествено х а р акте р и з и р а нето н а н е й ­
н ите подробности е отп адна.10 от „теоретическия поглед"
н а Херакл ит. Теоретич еският и нтерес към о бщата к а р ­
т н н а н а света и з р а з я в а сил н ат а и сл а б ата стр а н а в уче­
н и ето на древ н и я м ъдрец. Това дава възможност д а се
п р едложат теоретически п р и н ц и п и и опр еделения, от­
р а з яващи съществе н и стр а н и , отношения и з а кономер­
ности н а света и пf)едст а вд я в а добър „ атест а т " за спо­
собността на фидософа „да п р е кр а ч и "' непосредственост­
т::� на сети131юстта и да п р о н и к н е в същ и н а т а на дей­
ствите.'lностт а . Същевременно подо б н а к а рти н а и зпуска
дета йдите и обусл а в я огр а н ичеността на о б щ ите поло­
жения. „ Но м а ка р ч е тозн възглед - подчертава Е н ­
гелс - в я р н о схв а щ а о б щ и я х а р а ктер н а цялостн ат а
к а р т и н а н а явлени я т а , т о й все п а к е недостатъчен з а
обясняв а н е н а подробностите, конто я съста вят, а до­
като н е з н ае �� т ях, не н и с ясн а и общата к а р ти н а . З а
да познаем тези подробности, т р я б в а да г и откъснем от
тяхната п р и р од н а ил11 истор ическа връзка и да изследв а ­
м е всяка една поотде.'I Н О - н е й ните свойств а , н е й н ит е
особен и п р и ч и н и 1 1 следствия и т. н . В т о в а с е състои
п р еди всичко задачата на п р иродозн а ни ето и на и сто­
р ия т а , т . е . на о н и я клонове на н а у ка т а , които пор ади н а ­
пъл но я с н и п р и ч и н и с а з а е м а л и у гър ците о т к л а сическа­
та епоха само второсте п е н н о м ясто, з ащото гърците
трябвало н а й - н апред да н ат р у п а т н у ж н и я за това м а ­
териал." 3
И все п а к тов а , с което в н а й-гол я м а степ е н с е свърз­
в а научното дело на Хера кл ит, е п рочутото „ всичко те­
че". Всъщност това са к р а т ките и извънредно и з р а з и ­
тел н и о пределения, които дъл ж и м н а Платон. В своя
диалог „ Теететщ т о й п р едава Х е р а клнтовия възглед с

3 К. Маркс, Ф. Е�елс. Съч. Т. 20, с. 22.

4 Теетет, 1 60 d.

68
„ вс и ч ко тече '' , з н а м е н итото „ п а нт а р е й " и което в „ Кр а ·
тил "5 р а з ш и р я ва и доуточнява с ду м ите „ всичко тече
и н и що н е остава н а едно м ясто " , поради което човек не
може да влезе два пъти в една и съща р ека. Тов а е и
н а й-ста р ото свидетелство на древните автори, пр едста ­
вящо възгледа н а Хер а клит. З а отбелязване е , ч е идея­
т а за движението се п р и писва от П ,1 атон и на почти всич­
ки м ислител и и поети, живели и р аботили п реди ефес­
кия мъдрец. В ъв формата н а митове основополож н и кът
на Академ ията я откри ва и в творчеството на О :м ир6.
Н а Хер а к.�шт се п р и з н а в а заслуга та , ч е е съдействал
едно ш и р око р аз про стр а нено гледище да п ридоби е
„гражда нственост" във философската м и съл . В същия
а спект е и свидетелството на А р и стотел7. И може б и
историз мът, п рисъщ н а теоретическпя а н ализ н а Ста­
гир ит, е една от п р и чините Хер а кл итов ата диалекти к а
да се възп р и ема п р едимн о с фор му.1 и р овката н а з н а ме­
н итото „всичко теч е " .
Н аистин а схваща нето н а ефеск н я мисл ител е р еал и ­
стич но, доколкото п редставя вяр н о една съществена
стр а н а от действите.1 ността н не противоречи н а ф а кти­
те, уста нови1;ш в ж и тейск а та п р а ктика . Но то не се по­
крива с констатациите нито н а наивния р еализъм , нито
с п редста вите и обр азите на поетично - художественото
твор чество и м и тологията . Схващането н а Хер а клит е
теоретически изр а з на ф а ктите от н а блюдението и обик­
новения житейски опит , осмисля н е н а действителност­
та, сер иозно н аучно завоев а н ие, в ъведено като п р и н ­
цип н а диалектическата м и съл . Н а философа п р и надл е­
жи историческата з а слуга з а неговото утвърждав а н е ка­
то опр еделение и изискване н а диалектическат а м и съл .
Хер а кл итовото „всичко тече" е една от основните тен­
денции н а н атур ф илософията в п ериода н а формирането
н а робовл аделското общество. То е теоретическа алтер ­
н атива н а е.1ейското схв а ща н е з а еднородното и неиз­
м ен ното бити е. Ф актически Хер а кл итовото „всичко тече"
и елейското схваща не з а б итието са двете гл а в н и тен­
денции н а тогавашнат а н ату рф ил ософи я : една т а п р ие­
м а щ а движението и промя н а та изобщо, другата - не-

6 Кратид, 402 а.
8 Теетет, 1 52 е.
7 За душат;�, I I I, 1 .

69
 изменността за същност п з а кон н а б итието. Хера кли­
товото „ всичко тече" очертав а една основна теорети­
ческа позиция, с която н атурфилософската тенденция н а
ф ил ософията с е издига на нова степен на р аз витие, до­
колкото м атериалистическият възглед се свързва с диа·
.r�ектическото гледище.
Но какви са конкретните, реални теоретически изм е­
rения на прочутото „ всичко тече"?
Диалектическият принцип з а движението е пзразен
в образния език на древногръцкия м ислител : ,„ н е мо·
. .

же да се влезе два пъти в една и съща р е к а " , нито да

се докосне два пъти поред една и съща тленна субстан­
ция, а чрез бурността и бързината нейната обмяна се
р азсейва и съб ира отново (по - добре е да се каже не от­
ново и по-късно, а едновременно се съби р а и отдел я ) ,
прбилижиав а п отдалечава8 и ,,в една н съща река ние
влизаме и не влиза ме; ние съществув а м е н не съществу­
вам е"9.
Обр азът на реката е един на пръв поглед б а н ален
пример. Защото к акво може да „ говор и " с а м по себе си
той, а ко не да представи единствено един непосредствен
ф а кт на човешкото н аблюдение? И с к а кво м оже да раз­
ш ири кръгозора на човека в начинанията му да достиг­
не до н аучен светоглед за свет а ? С какво собствено под­
пом а га изграждането на една нова мисловност - по­
съдържател н а и перспективна, по-теоретична и по-ма л ­
ко енигматична? За древния м ислител в о б р а з а н а прос­
тата сетивност се „он агледява" теоретическата м исъл,
която е не само синтез на н а гледите, но и прогр а м н а
цел на науч ното изследване. Херакл итовото „ всичко те­
че" илюстрира отнош ението м ежду емпирията и теория­
та, нагледа и мисловността - отнош ение, което съвсем
естествено за онова време изразява самото р азвитие н а
философското познание к ато път към логоса . Сетивна­
та реалност е тази, която трябва д а легити м и р а принци­
па и да очертае вън ш ните ориентири на една теорети­
чески осмислена стр а н а от действителностт а .
Херакл итовото „ всичко тече" е велик философски прин­
пип , синтезиращ основното противоречие на битието -
п ротиворечието между възн:и кв ането и унищожението.

8 Фрагмент 9 1 .
g Фрагмент 49-а.

70
 В си ч ко, което възниква, з а гива. Нерушима е единствено
промян ата. което се увенчава в конкретни р езултати и
господствува н а д всяка относителн а устойчивост. З а щото
нещата са в постоянно „онтологическо определение" -
в тях непрекъснато се извършват промени, конто изме­
нят п р и р одата им. Те н е с а з а мръзн али рупор и н а един­
ното н ачало, а негови п реходни състоя ния. Всичко, кое­
то възниква , е досто йно да за гине ( Гьоте ) . Но ще рече
ли това, че вси ч ко, което загива , н е с б ило достойно з а
своето рождение? И д а л и в кр аткот р а йния м и г н а свое­
то съществуване човек мож� да п рецени , кое е достой­
но и кое недостойно във вечността или за в ечностт а ?
Хер а клитовото „всичко тече" схваща движението ка­
то съществено качество н а действителността, б л а годаре­
ние н а което еди нното н ачало е въз р аждаща се н заги­
ваща в кон кретните си състояния ил и фор м и природа.
То п редставя тези състояния з а същност на самия есте­
ственоисторически п роцес, в който „умирането" на един­
ното е рождение н а отделното, а смъртта на последно­
то - „рождение" на един ното . Вечната промяна не е
обр а зът, който шествува над ил и след отдел ните изменя­
щи се неща, подобно н а безплътните сенки, които м ито­
творчеството съзи р а в подземния свят, а възможно н а й ­
действителното състояние в космоса .
„ Всичко тече" - тов а означава, че нещо въз н и ква
и нещо загива. Този всеобщ з а кон н а битието н а м и р а
р еален и з р а з в относител ния х а р а ктер н а възникващо­
то и з а гиващото. В битието изобщо р аждането и смърт­
т а са едно и също нещо. Те вз а и м но се п р едпол агат: н я ­
м а въз никв а н е без унищожение, и обратно. В общото
те са тъждествени -- в отдел ното са относителн и . В
последна сметка единствено устойчиво във вселената е
постоянното изменение н а явленият а .
„ В сичко тече" - т о в а е принци път, който дъ.'! боко
осмисл я и „ п р евежда " на езика на теорията п р остата и
жестока истин а - битието създава човека, з а да го уни­
щожи. Като че л и п реходността е по-необход и м а и от
н а й-дълговечното. тр аене. З а щото н аисти н а , ако е вечен,
животът на човека б и бил н а й -досадното нещо, което
може да съществув а . И дали тов а би било живот? К а к­
то всяка з н а ч и м а относителна т р а йност и тя, п реход­
ността, е необходим а за фор м и р а нето на една историчес­
ки обусловена мярка на конкретните р е а л ности на чо-
1:1ешкото битие.

71
 „ Всичко т ече" - това е п риблизи телен теорети ч ески
и з р а з н а пр отиворе чив а т а природа н а човешкото би­
т ие , коя то едновременно е т р а гична и оптимист и ч н а . То
внушава предст а в а т а з а п реходно стта , която в историчес ·
ка перспект ива не о с т а вя абсолют н о никакви наде жди
на и ндивида . Бъдещето е предмет на н а й-смели прогно­
з и , н о м и налото п остоянно обременява съз н ан и ето и
остава като дост оен обект н а п а м етта. Меж ду т ях с а
п реходите, коит о дър ж а т човека в потока н а промени­
те и го н асочват към кр а я . Н о принципът н а ефеския
мъдрец култи в и р а и вя р а т а з а нещо ново, по- ж изнено
и по-спр аведливо. Н ал и с всяка з н ачителн а промяна
р асте н аде ждата, р аз б и р а се, а ко се избягв а повторе­
н ието, носещо до с ада? Т а к а и т върдениет о на древно­
гръцкия м исл ител сочи, че нешо се отне м а от човека и
същевременно ( и бл а годарение н а то в а ) пешо се п р и ­
б а вя към човешкото битие. Р а ждайки с е , ч о в е к у м и р а -
т а к а удивител н о пр еходно е всичко, т ака в з а и м освър з а ­
н о и взаимозависимо. С мър тт а се известяв а о щ е със
само то р а ж дане. То е като н е и н тръбен сигнал, ко й т о и з ­
вестява н а ч алото н а края. „ Всичко тече " - т о в а е съ зна­
н и ето з а п реходностт а : големи те цели с е оказва т дребни
илюзии ; опти мизмът н е е нищо друго освен бягст во от
м исъл т а за неизбеж ното; вечният с тремеж н а индивида
е задоволяване н а безразличието и следва н е на инер т ­
нос тта . И с а м о ра ж дането и с мъртта м а р ки р а т предел ­
но ясн и т е и а бсолютни г р а ници н а преходностт а : Н а ­
л и самия т ж ивот е „ п а нта рей " : т о й н а м и р а р еални и з ­
мерения единст вено в о тделн и и мимолет н и прояви и
всеобщите му стойнос т и се покрива т в неговите еди­
нични прояв и ; на всяко нещо н я кога му идва края т ; и
н а й -дълго тр а йн от о е подчи нено н а з а ко н а н а п реход­
ност т а и н а й - ж изненото загасва в смъртт а , пред коя т о
всичко изглеж да безпомощно. Ка т о живее, ч овек у м и р а
и всеки н а м и р а о н з и к р а й , з а р ад и който с як а ш е р оден.
Всички р азличия на човешкия ж ивот и м ат един общ
кра й , в който те се и з р авнява т ; р а злични т е пътища н а
хората водят д о еди н обш ф и н а л . В кръго в р а т а н а
постоян ни т е промени всеки тър с и· пътя към една звез­
да, в коя т о блест и собст вена т а му н аде ж да, но достига
в края н а краища т а до онова , което н а й - м алко жел а е .
В учението н а ефеския философ за вечн а т а п р о м я н а
има нешо изключително т в орческо и грядущо. И зказва

72
 се предполо жението з а а ктив ността като всеобщо свой ·
·
ство н а дейс твителн остта и п р и нцип, койт о ч р е з хиле
морфизма н а Ар истотел и дин а м и з м а н а Л а йбниц, аз-а
н а Фихте и абсол ютна т а идея н а Хегсл н а м и р а своя
н аучен и з р а з във ф илосо ф ията на м ар кси з м а . Дъл боко
·
диале кт ическ ата прозо рливо ст н а древн огръцкия м исли
тел схва щ а дина м и чн ата п рирод а като на й-пос тоянното
в свет а . Нали реката в и на ги ще тече, дока то в нея и м а
вода, а в света непреста н н о щ е се извърш ват п ромен и -
ще у м и р ат бащи и м а йки, ще се р ажда т деца , ще се и з ­
граждат и р азрушава т гр адове, н аука т а ще се обогатя­
·
ва и ще улеснява живота н а хор ата, ще ги освобож да
.п
в а от з ависимостта н а п р и рода т а и . . . ще ку ивира у
тях стр ах пред собствен ите си постижени я. Активностт а
е универса лният обективе н п р инцип, който поста вя под
съм нение онтологическа т а п р авомерност и н а на й-тра й­
ното създа ние. Колкото по-високо е н а прежениет о н а л и ­
р а та, толкова по-добре з вучи тя. То н усът, който е реал ­
н а фор м а на та з и в сеобща а ктивност, е обектив ната м я р ­
ка з а вътрешна та противоречи вост н а п р ивидно спокой ­
ствие и устойчиви реал ности. В ся ко не щ о, л ишено от
дина миката н а времето, е обречено н а деф о р м и р а не и
в последна см етка н а гибел . Даже кикеонът, н а м и р а щ се
в съд и в покой, се р азвал я . ако не се п р етака 1 0 .
Соци ална та а тмосфер а , в коя то се р ажда и зрее
т. н а р . вси ч ко тече н а Херакл итоват а диалектика, е вре­
м ето н а всеобщото преобр азуване н а а нти ч ното обще ­
ство, н а възникването и формира нето н а нови иконом и ­
чески, социал н и и духовн и явления, на п р о м е н и , воде­
щи до непознати дадености, на едно творческо съзида ­
тел но става не . Идеята н а ф илософ а е теоретически да
се осмисл ят дълбоките социалн и промени, с които е свър ­
за н периодът н а утвърждаването н а нови социално-ико­
номи ч ески и духовни структури . Тя представя в ътрешна­
т а целеустременост и дин а м ичност, присъщи н а а тин ·
ския дух, повече или по-малко п р исъщ и н а всички древ·
н и ел ини. Атиняните според Тукидид н е позн ават спо­
койствие и в и н а ги са обзети от стихията н а творческо­
то н а чи нан и е 1 1 • За тях л и псата н а дин а м и ка е р авносил ­
н а н а духовн а пустош и смърт. И това диалектическо

10 Ф р агмент 1 25.
11 Исторпя н а Пелопонеск::�та война, I . 70.

73
 р азби р а н е е н а ивно и прелестно „ изразено . . . в з н а �1е­
н итата формул а ( или сентенция ) на Хер а клит: „ не може
да се влезе дв а пъти в една и съща р ека " 1 2•
Хер а клито в и я т пр инцип за вечното дв и жение е дефи·
н итивно представен с а м о като о б р а з н п а р адигма, а не
е получи.rr своя адекватен външен израз. В качеството си
н а проява на хплозоистичната същност всеобщата оду­
хотвореност представя тозп п р и н u и п като няка кво осеза­
тел н о ф изическо н а подобяване на с а м а т а действи rе-'!­
ност. Н аисти на той е по-абстраиен по с м и съл и е по-тео ­
ретически н а ч и н за усвояване на света от този, п р и съш
н а м илетските мъдр еци. Но все п а к не реал и з и р а „ ПЪ.1-
ното откъсване" от непосредст веността н а конкр ет ното
си съдър ж а н и е. Ето з а що, доко л кото е усвоена , подобна
а ктивност е като ч е л и непосредствено въздействуваша
върху чове к а . П р еди да бъде „умър тв е н а " в з а вър шен а ­
т а а б ст р а кция , тя в с е о ще „ живее" в непъл н а т а абст р а к ­
ци я и въздействув а к а т о ж иво и непоср едствено дадено
обр азув а н е върху човека .
Хера клитовото „ всичко тече" не е определ ениет о на
ди н а ми зма, което п редставя движението з а същност, „да­
ден а " извън сетивновъзпр и емаеш:я свят . То ва не е дви­
ж ението, ста в а нето извън конкретните форми н а еди нно­
то н ачало, а вътре ш н ата и м природа , всеобщността и
атрибутив ността са двете и м анентни свойства на дви ж е ­
нието. Хегеловата интерпретация н а „ всичко тече " , в
което се съз и р а един м омент от онтологическата систе­
ма на преобразув а щата се в себе си а бсолютна идея,
подчертава едностр а нчиво опреде л е н а стр а н а от учение­
то на древногръцки я философ. За Хера кл и т истината н а
битието н е е п росто т . н а р . став ане, а битието, схв а нато
в неговото р азгръща н е или разлагане в конкретните му
проявления. П р и тов а до извест н а степен под влиянието
на Платон Хегел съзира във философията на ефеския
м ислител т а къв възглед, който е пряко п р отивопо.1ожен
на елейското схващане, че сам о битието е истинно. П р и н ­
ципът н а Хер а клит включва б итието и неб итието, а
т. н а р . ставане изразяв а същността н а съществуuа не­
то - вечното дви ж ение и изменение. П о р ади тази пр и ­
ч и н а „ ставането " не и зчерпва съдър ж а н ието н а този
вел и к диалектически принцип на Хер а кл итовото уче -

12 В. И. Ленин. Събр. съч. Т. 29. с. 308.

74
 ние - принци п а „ всичко тече" . З а щото огънят е реал­
ност, к а кто е р еалност и негов ата същин а - изменение·
то. И това е а нтичното схв а ща не, което ще им а своите
отблясъци в р азбир ането за п р едмета като обект на
тра й н ата п ромян а н а форм ата.
„ В сичко тече" - това е възм ожно н а й -кр атката фор­
мула н а Хераклитовата диалектика. От всички възмож­
ни нейни еле менти к ато дом инир а щ изпъква онзи, кой­
то п одчертава всеобщия х а р а ктер на движението. Тук
е п одчерта н а м исълта за движението като съществено
свойство н а нещата. А доколкото е универсално и съ­
ществено свойство, движението е вечно - толков а веч ­
но, колкото и самото първоначало, както и са мият кос­
мос в неговата цялост. В този смисъл движението с
а бсолютно - характеристика, която м оже да се реа­
лизира единствено в относителните образувания на един ­
ното начало. Ето з а щ о движението е основният ф а к ­
тор, който определя реалното единство. Чрез него се
осъществява многообр азието н а това еди нство, и об р ат­
но. Така движението - това „всичко тече " , е първото
атрибутивно и обективно определение на първоначал ­
ното.
Хера клитовият възглед за изменението не изключва
наличието па покоя. С и мволът на р еката се използва.
п оне же н а й -я р ко и пъл но илю стр и р а еднов р е м ен но дви­
жението и покоя, промяната и постоянството и също та­
ка до известна степен и отно шението между тях. В диа ­
лектическите р азсъждения на древния автор въпрос­
ните определения не се противопоставят и н а пълно се
изключват. С амият покой се схваща като необходим о
обективно условие з а движението. Б е з него не е възмож­
но да се изрази и даже да се м исли п р еход ността на
нещата и явленията. Хер а клитовата идея за дв ижението
не е отрицание н а покоя - на това относително постоян­
ство н а нещата, обусл авящо тяхната качествена опре­
дел ееост. П окоят изразява едн а темпорал н а х а р а ктери ­
стика в п р ом ените на н ещата. Чрез него с е определя съ­
ществуването на явленията във времето. Н о той може
д а се схв ане единствено относно движението и изме­
нението. Движението и покоят не се изключват абсо­
лютно, а само относително. Те взаимно се п р едпол а гат
като две необходими х а р а ктеристики на действителност­
та. Образът трябва да и з р 3 зи тези два м ом е н т а нлп

75
 стр а ни в п р и родния п роцес. То й илюстр и р а постоянство·
то н а р еката като такава, която п р и всички въз м ожни
промени , из вършващи с е в нея, запазв а своята вътреш­
на п р ирода. Реката е това, което е н еиз ме н н о в сми­
съл на постоянно п р и съствуващо. Но н е в к а чеството си
н а „ням свидетел " , а като същност н а битието н а неща­
т а . Т ой п редставя посто я нн ата п р о м я н а , която се осъ­
ществява в р еката, благодарение на теч а щите в нея в о ­
ди. Но така , ч е течението н а водите изразява вътреш ­
ното единство или съдържание н а р еката.
Хераклитовото „ всичко тече " п р едставя в едн а из­
ключително синтез и р а н а фор м а основното положен и е н а
м атер иал и стическата ф илософска мисъл за движението
като съществено и всеобщо свойство на битието. То е
една от пър в и ч н ите фор м и на диалектическата м исъл н а
древния свят, в която н а ивната п р елест н а р азсъжде ­
н ието се съчетава с богатата образност на все о ще
н еобуздан ата ф а нтастик а н а човешката душа. Нен а ­
п р азно н а м етафизи ческите п р едстави за вътрешната н е ­
п р отиворечивост Ф р . Е н гелс п р отивопоставя стихийно
диалектическите р аз б и р а н и я на е ф еския м исл ител . „ Ко ­
гато м и сл е н о р а з глежда ме при родата или историята н а
чове чеството и л и н ашата собствена духовн а дейност -
подчертава Е н гелс, - п р ед н а с н а й - н а п р ед изпъква к а р ­
тината н а безкрайно п р еплитане н а връзки и в з а им о­
де й ствия, в която нищо не остава неподвижно и н е и з ­
м ен но, а всичко се движи, из м еня се, възни ква и из ­
чезва. ( По такъ в н а ч ин н и е вижда м е н а й - н а п р ед обща­
та к а ртина , в която подробностите н а първо в р е ме повече
или по-м а лко се губят, ние обръщаме повече в н и м ание
върху движението, п реходите и взаи м ните в ръзки, от ­
колкото на онова , което и ме н но се движи, п редхожда
и се н а м и р а във взаи м н а връз ка . ) Този първоначален,
на ивен, н о п о същество п р авилен възглед з а света е въз­
гледът н а древ н ата гръцка философ и я , ко й то за пръв път
е ясно и зразен от Хер а кл и т : в сичко съществува и в съ­
щото време не съществув а , тъй като всичко тече, всич­
ко се из меня. постоя нно възниква и изчезв а . " 1 4
Този и м е н но възглед н а Хер а кл ит з а движението и
и з менението се схваща погрешно от редица древн и а вто­
р и . Та ка еди н от последователите на з н а м ен ития ефес-

14 К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч. Т. 20, с. 22.

76
 ки ф и лосо ф , а п м с н но н а шумелнят в и стор и ята на ф ило­
софската м исъл Кратил, тълкув а схващането з а дв и же­
н и ето, и зразено чрез образа на реката, в духа на а бсо­
.1 ютн и я р ел ат и в и зъм. Неговото тълкуване, в което н а ис­
т и на не л и чат н ито п редпоч и тан и ята към грешки те на
ф и лософ и те, нит о към п р а в и л н ите м нен и я на оста налите,
все п а к утвърждава превратна представа за д и алект и­
ческите р азби р а ни я на Хераклит. В нея е в и зирана л и п ­
сата н а вътр ешна връзка и еди нс тво между понятие и
тер м и н, м исъл и ез и к. Според м но гоброй н ите св идетел­
ств а , п реда в а н и единодушно от древн и те а втор и , Крати л
твърди , че човек не е в състоян ие да влезе в реката да­
же еди н път, понеже върху него п р и иждат все н ов и и но­
в и води . В следств и е н а това свое убеждени е той м и с­
л и л , ч е точн и ят ез и ков и зраз на нещата, ко и то постоян ­
н о се измен ят, е абсолютно невъзм ожен. В место това т о й
соч и л с п ръст нещат а , п р едпол а га й к и , ч е п о тоз и н а чи н
по-достоверно и адекватно дости га до смисъла и м.
„ Изясняв а й ки и сти н ата за съществуващото, м и сл и тел и ­
те - отбелязва по тоз и повод Ар и стотел - п р и знал и за
съществуващо еди нствено сети в новъзпр и емаемото. Обаче
по своята п р ирода сет и вновъзпр и емаемото е в голям а
степен неопределено . . . Освен това, в и ждайки , ч е ця ­
лата таз и п р и рода е постоянно в дв и жен и е, и п редпол а­
га й ки , че з а и зменя щото се н я м а н и що и стинно, те за­
почнал и да твърдят, ч е за това, което се и з м еня във
всяко отношение, не може да се говор и п р а в и л но. Имен­
н о н а основание н а т а ко в а предположение възн и кнало
н а й-ради калното от споменат и те мнен и я, а и м енно мне­
н ието на тез и , ко и то се смятал и з а последовател и н а Хе­
р акл и т. Това м нен и е споделял Крат и л, който смятал,
че не трябва ни що да се говор и , а само вди гал пръст и
упреквал Херакл и т за дум ите му, че не може да се вле­
зе в една и съща река два път и . З а щото той см ятал, ч е
даже веднъж не може д а с е влезе в нея ." 1 s
П одобна интерпретаци я н а з н а менитото „вс и чко те­
че", предложена от Крат и л п негов и те сподв ижници, е
и ст и нска карикатура на възгледа н а Хер а кл и т. Поняко­
га прот и вн и ците на д и алект и чески те р азсъжден и я н а
ф и лософа я и зползват за уронване п р ести ж а н а негово­
то н аучно дело. Не е та й на, че подобно тълкуване, до-

,15 Метафизика, IV, 5.

77
несло лошата сл а в а н а ефеския мъдр ец, оставя трs.йнn
следи във ф илософския живот. З а с ъжаление н а него
плащат дан и крупни п р едст авители на а нтичнат а ф и ­
л ософска м исъл. Та ка Платон свързва диалектическа ­
т а идея з а движението и изменението с ш ир ок о р а зпро­
стра неното нетеоретическо убеждение з а неп р екъснат и ­
те п ромени в свет а . В кл ючена в общата теоретич еска
сметка з а дейст в ителността, на н ея се отр ежд а обикно ­
вено второстепенно мя ст о - тя се отна с я до огр а ни че­
н и я р еализъм и сенсуал изъм . Критични, н о н е особено
основателн и бележки п о неин адр ес се ср ещат и в пр о и з­
в еденията на А р истотел . Техният с м исъл довежда до
з а кл ючението, че ди алектическото " всичко тече" не да­
в а възможност з а обосновава нето на науч н а концепци я
з а света. Необходимостта от ф о р м ул и р ането н а о б щите
п р и н цип и на л огиката - едновр еменно като теоретичес­
ко с р едство з а познание и и зследва н е - н еизбеж но пред­
пол а га , според С таги р нт, пълното отр ицан ие на Херак­
л итовото „ в си ч ко тече". Др уги др евни м ислит ели , п овл и я­
ни в о щ е по-голя м а степен о т въпр осната интер прета­
ция н а Кратил, използват неправомерно и в р еди ца слу­
ч а и произволно оп р еделението н а ефеск и я мъдр ец за
движението като теоретическа пр едпоставка п р и обосно­
в а в а нето на ф илософския скептицизъм и по-точно за от ­
крива не на неговите измерения в областта на гносео­
логията .
В учението н а Хера клит обаче доминир а щото м ясто
н а „ всичко тече " р ацион ално се допълва с определени е­
то на противоречието. Философът „ отив а " отвъд непо­
с р едствено очевидните ф а кт и и се и нтер есува от вътреш­
н ите основ а ния на промените, които поста в я в п р и чи н ­
н о отношение към противо р ечието. Той го х а р а ктер и з и ­
р а като т ворческа и л и дин а м и ч н а същност н а битието,
изразена в отношението м ежду в з аимопр едполагащи и
в заи моизключващи се стр ан и. Чрез противо р ечието те
са вът р ешно р азгр а н и чен и в единното цяло елементи.
П роти воре ч ието е неспокойната власт на пр а отеца и ца ­
р я , в ътр ешното съдър жа н ие и на й-непоср едст в ената при­
чина з а изме ненията. Я р ко о.1 и цетв орение на всеобща ­
та п р оти воречи в ост е неадекватностт а н а нем алко проя ­
в и на чо в ешкото б и т и е : добр ото н а строение контр асти ­
ра с вън ш ни я строг изр а з н а л и цето; вътрешното спо­
ко йствие се п р и крива зад живия поглед, и обратно; най-

78
 п рост и те ф а кт и IJ:a всекидне11ието се выдиrа т в уюtвер­
сад н и ист и н и ; н ерядко човешката целенасоченост п р идо­
бива вид на невинна незаинтересуваност, а понякога
вътрешният хаос се п редставя в добре р е гл а м ентир ани
н о р м и и т. н .
П р отиворечието изразява отношението м ежду про­
тивоположностите, н а които се „ ра здвоява " единното.
„ Едно и също нещо е живото и мъртвото, будното и спя­
щото, мдадото и ста р ото. З ащото първото се п р еобръща
във второто, а второто - в първото." 1 6 П р отивополож­
ностите, които състав ят единното, се р а з кр и в а т и с то­
в а обусл авят и зм енението.
Схващането н а ефеския мисл ител з а п ротивополож­
ностите е гениална идея във философията на древните
ели н и , теоретическото з н ачение на ко ято се изразява в
тов а , че р а зкрива една от н а й - съществените х а р а ктери­
стики н а дей ствител ността. То п р едставя цел окупната
действителност като вътрешно единство на п р отивопо­
л ожности : битие и небитие, цяло и част, начало и кр а й ,
м ного и м алко, влажно и сухо, студено и топло, мир и
война, мл адо и ста ро, добро и зло, ден и н о щ и т. н . В
своя „ нетр аен съюз" те създават пъстрата п а н о р а м а н а
света . Духовният свя т н а индивида е също едно п репли­
тане н а п ротивоположни ст р ан и . Човек въплъщава и
доброто, и злото, справедливото и несправ едливото.
Р еспектът е едновременно почит и страх, у в а жение и боя­
зън и т. н. Р а здвоен а е човешката п р ирода, която жел а е
доброто, а следв а злото ( Ов идий ) . И не се л и постигат
н яко и истин и чрез опитите да се р азгадаят з аблудите?
О б аче това н е е архаичнат а п редста ва з а п ротивопо­
ложностите, която ги схваща к ато а б солютно и з кл ючв а­
щ и се поляр н и и вз а и мн о непредпол агащи се п р отивопо­
ложни стр а н и . Разбирането н а Хер а кл и т п р едполага
вътрешната вз а и моза висимост и единство между про­
тивоположнос тите. О т това гледище светът е единство
от битие и небитие, които коренно ее р азлича в ат и в з а и м ­
но изключват, н о и в з а и м но п р едполагат. Мъдростта и
глупостта по думите н а Соломон се изключ ват едн а дру­
га подобно на светл ината и м р а к а . Н о т е мога т „да вър ­
вят " з аедно к а кто п редметите и техните сенки. Доброто
и злото „ вървят " заедно както б л а гословът и п р окдя -

1 6 Фрагwевт 88.
 тието. З ащото отношението м ежду nропнюnоложности­
те е р а зделящо и.тш р азличаващо се съгл асие и съгла ­
сувано пом ежду си п р отивопоставяне. Богин и те о т под­
земНIИя свят, Е р и ни ите, въплъщават и злото , и доброто:
те тласкат хората към ст р а ш н и п р естъп л е н и я и съще­
времен но им внушават з адължението п р ед „природния
закон " , предпазват ги от „ з а б р а нени н адежди " и като
справедливи дем онични сили , всяващи стр а х и ужас,
бдят над „ кръвното родство" . Човеш кото б итие н а по м ­
н я л и р ат а и стрел ата . Стрелата е метафоричният израз
н а единството, н а п р ъв погл ед н а изкл ючващи се, а в
действител ност почти в и наги дадени като вечно в ражду­
в ащ и и същевременно вза и м н о п редполагащи се човеш­
ки стихии - любовта и огорчен ието. Тя е с и мволът н а
живота , който р ажда р адостта и н а смъртт а , п р ичинена
от отровата н а любовта . Човешкото б итие в кл ючва свет­
лото и тъм ното н ачало, и нструмента на р адостта и сред­
ството на гибелта ( и унищожението ) , живота и смърт­
т а . Н ито животът, н ито смъртта, взети портдел но и изо­
л и р а но едно от друго , съставляват човешкото б итие. Жи­
в отът е като п л а мъка н а огъ н я - и здишък и л и пса : р а з ­
г а р яйки се, з апочва да тдее ; тдеещ, т о й и м а възможност­
т а да се р азгори. С мъртт а е като изгасв ането на огъня,
чрез което се увенчава кр аят н а нещо и се п олага н а ­
чалото н а друго.
В качеството си на обдаст от мотиви човешката п р и ­
р ода е може б и н а й - я р ката илюст р ация н а тази р аздвое­
н ост : човек тра нсформ и р а на й-оби кновени потребности
и жмания в необикновени и далеч отиващи пориви, к а ­
т о че л и „ р азперва " криле н а д океана н а всекидневието,
з а да политне във в исините на неи зве стностите, но той
п р ием а и огр а н иченията н а средата и се вслуш в а в гл а­
са н а инстинкта з а с а мосъх р а нение, подсилв айки го с
т а кта на бл агор а зу мието, като „ и гр а е " свирената м ело­
дия и слива �воя гл ас с този н а останалите. Човек въ­
плъщава откритото п р о м етеевско н ачадо, но сподав ено­
то в него чувство за п р испособяване с пестяв а част от
трудно понос и мите неудобства н а деня.
В учен ието н а древногръцкия м и сл ител отношението
м ежду п р отивоположностите се състои п р еди всичко във
взаимнопричин н ата им обусловеност : безсмъртното обу­
сл авя смъртното, със смъртта едно друго те ж ивеят, с
живота едно друго те умират. И като еле менти на п озн а ·

80
 нието toв:i. не са мета ф и з ически алтернативи, а ди алек­
тически пр от и в ополо ж е н и я или те з и . „Хор ата не б и х а
п о з навали и м ет о н а спр аведливостт а , а ко т я ( н еспр а вед­
ливостт а ) не съ ществуваше. " 1 7 Съо т носителността на
пр от ивоположн остите е а б солютно нео б ходимо условие
\.
з а достиганет о на техния вътрешен смисъл и оттук з а
з
п р авилно т о х ар а ктери и р а н е н а свет а . Нещат а се схва­
щат чр ез о б е кт ивния а нали з на с р авнен и ет о : космосът
се по з н а в а чрез о т н а с я н ето му към полиса; всички о б ­
щест вени явления н а м и р а т своето м я сто в поли са по­
с р едством противопост а вянето и м ; и ндивидуалното е
ср едст во з а и з р а з яване и о п а зв а н е н а р одовото и т. н .
Тъж де ст вот о н а пр отивополо ж ност ите - другата ф о р ­
м а н а тяхнот о о т ношение - е специфично о б ективно
определение, пр итеж а в а що р еален с м и съл в „о б щ и те
гра н ици "' на съществув а щото . Всички противоположно­
сти и м а т едн а кв о з начение в общия естествено исто р и ­
чески п роцес. Същест вув а щот о е н е са м о единство о т
жив от а и с м ъ ртт а , от свет а н а Дионис и света н а Хадес,
н о е тяхно то пълно съвп адение - с м ъртното е б е з смър т­
но, делимо то е неделимо, м и р ът е война, зло то - до б р о
и т . н . Ка т о цяло действителностт а е иденти чност н а
р а зличия и един н от о е с а м о невиди м а т а х а р мония ил и
съвп адение н а п ро т ивополож ност ите. Така космосът е
б ог - богът е всичко същест вуващо, а б солю т ното един ­
ство н а п р о т ивоположностите. „ Бог е ден и н о щ , з и м а и
ля т о, во й н а и м и р , и з обилие и гл ад . . " 1 8 В н ай-о б щото
.

едно и също с а денят и н о щт а . В ост а налот о т е и з р аз я­

в а т р а з л и чн и с тра ни от „ хода н а вр емет о " и имат не­
едн акви функци и : тачена е нощт а , з ащо то ч р ез нея е
скъп деня т ; буднот о е човешкат а съвест, коя т о н и дър жи
и нощем н ащрек, з а щот о денят има своит е п а з а ч и ( н ад­
з и р атели ) пр ез нощта, но и тя п р евръща ден я н а м н о з и ­
н а в м р а к.
В сичко това потвър жда ва едно ново схващане в ди а ­
лектическите н а ч и н а ни я н а др евните ели н и . Отношение­
то м ежду про т ивополож ности т е н е е външн о от н а сяне н а
отделн и , н апълн о и з ключващи се стр а н и . Неговия т д и а ­
Jiектически х а р а ктер се състои в т о в а , че т о е единство
и тъждество, съзвучие на в з а и м н о прониква щи с е п р от и -

17 Фрагмент 23.
18 Фраrмент 67.

б. Х�рак.лит 81
 nоtю"1ож 11ост н . f.> аз.'lнчпята ме жду отде.лн пте стр а н н осъ­
ществяват единството и м . И обр атно, р а зл и чията меж­
ду тях са резултат от тяхната относителн а съвмести·
мост или единство. И в това се из р а зява отн осител н ият
х а р а ктер на въпросн ото отношен и е . И доброто, и зло­
то са едно и също н ещо. Нали, к а кто казва Хераклит,
„л екарите, които р ежат и горят и и з мъчват болните по
н а й-жесток начин, изискват възн агражде н и е от тях. А
те н е заслужав ат възн а гр аждение, понеже вършат едно
и също нещо - добро и страда ние. " 1 9
З начима е м исълта н а ф илософа з а в з а и м ното из·
ключва не и взаимното п р едпол агане н а противополож­
ностите като същност на диалектическото п ротиворечие.
Т а ка отношението между битието и небитието е п роти ­
воречие, обуславящо всяко друго отношение. Същност­
та н а всяко конкретно н ещо е изменен u:ето като изр а з
н а това п ротиворечие. КоJ1кото по-неразвито е битието,
толкова е по-здраво и жизнено, за щото съдържа въз­
мож н остта за обновл е н и е . А и н еб итието е не пр осто н я ·
к а к в а допълваща битието даденост ; т о синтези р а в сич­
ко онова, което е противоположно н а б итието и което в
общата карти н а н а действител ността е тъждествено с
него. И обр атно, колкото е по- р а звито, толкова по-малко
са тези възможности и то,1 кова е по-близо до небитие­
то. Н а й- нестабил но е онова б итие, в което н е щото дости­
га възможн о н а й - висшите си ф о р м и .
Борбата на противоположностите, з а която говори
м исл и тел ят, е не само н епосредствена п р и ч и н а на дви ­
жението; тя е и вътреш н ото съдържание н а р азвитие­
то - премин ава нето на едн а п ротивоположност в друга.
О бм я н ата на противоположностите - това е , което з а ­
вършва и реал изира движе н ието в собствен ия смисъл н а
дум а та . З ащото движението н е е единствено п ремества ­
н е н а нещата в простр а н ството, а р азкр иване н а противо­
речието като вътрешно отношение на прот ивоположно ­
стите. То е р азгръщан е н а противоположн остите до сте­
пен на тяхното взаим н о отрицание и в з а и м ен пр еход.
С поред тов а диахронно разбира не, в което генетичес ­
кият подход остава като изискване, отношението н а п р о ­
тивоположност ите е р а згър н а то в ъ в в р емето, дадено е в
историческа последовател н ост. Движени ето е качест ве-

1 9 Фра гмент 58.

82
 ш1 арбм�«а, р азвитие . По ду м и те на др евния а втор бе з ·
смъ р тн и те с а с м ър тн и , а с м ър тн ите - б е зсмъ р т н и и в се ­
ки живее бл а годарение н а чуж да с м ър т и у м и р а ч р е з
ч уж д ж иво т20 • И зобщо н и що не се от н а с я п о - аде к ва тн о
къ м н а й - дълб о к а т а пр и р ода н а космоса от н е п р е късн а ­
то то про м енящо с е о т ношение н а пр оти вополож ностите .
Е хо , в което единствено гласът живее (Овиди й ) , е оли ­
цетвор е н и е н а м огъществото н а планини те. И к а р , синът
н а Дедал , к о йто лети в и со ко, б л и з о до слънцето, п ада
долу в м о рс к а та шир. С а м ият ж ивот е к а то п а з а р , н а
к о йто з.11 а тото с е об м ен я з а сто ки , а т е - з а з л а то21 • От­
дел н и т е неща „ живеят с м ъртта " н а огъня, и обр а т но.
Едно не що ж и вее с м ъртта на нещо друго и в н е го у м и р а
ж и в отът н а това друго. В ъ в веч н от о п ро тивоборство
една пр от ивополож но ст взема в ръх над о ст а нал а т а и
цен ат а на т ова е н е й н ат а гибел. Побежда в а й к и, т я з а ­
гива - т а к а в а е формул а т а на това диахронно от но­
шение н а пр оти воположност ите. „ Те гейс к а т а дева " Ат а ­
л а нт а е победе н а в н адбягва нето о т м нозин а , но с це­
н а т а на техния ж иво т. Животът и смър тт а са пр о тиво ­
поло ж ности , н о те п р е м и н а в а т едн а в друга. С мъртт а
е к а т о че л и р е к а п и тул а ция н а ж и вот а - в мига н а
смъртта у м и р ат всич к и мо м ен т и н а ж и в от а . Ж и в о тът е
постоя нен п реход от една фор м а към друга и в друга
фор м а . С мъртт а е ся к а ш без к р а я т . В нея в се к и ж и тей­
с к и м и г ста в а в ечност . „Ж и в отът" в нея е бе з въп р осно
ясен , р а з р ешил в сич к ите си проблеми. Това, от к ое то
отделното въз н и кв а и в ко ето „ се р азреша в а " , е т а з и
б е зкр а й ност и вечност, з а коя т о не съществув а т мер к и и
гр а ници . С а мо ж ив отът п р и теж ава мер ки и гр а н ици,
к ои то и зчез в а т в неби т и ето , з а щото „ в н и що се р а з пада
всич ко " ( Г ьо те) . В семогъщест в ото на нищото се състои
в тов а , че в него се р еша в а т в си чк и в ъп р оси н а б и ти е­
то . С мър тт а е единст веното състояние , в к оето естестве­
н ите м о т иви н а дделява т н ад гра жданс к ите нор м и и пр а з ­
н ат а с ует н о ст, о тстъпваща м яст о н а пр иродния логос.
А ж иво тът идва к а то н а ч ало н а смър тт а . Т о й н а п о м ня
л и р а т а и л и ст рел а та , струните и т ет ивата н а к ои то с а
ту и з о п н а ти , ту от пус н а т и . С тя х се осъществ я в ат х а р ­
м ония т а и ги б ел т а , ди с х а р м оният а и ж ивотът : з а да се

20 Фрагмент 62.
11 Фрагwевт 90.

83
о си гу р и х а р м о нията, тря б ва да се nреодолее дисхармо­
нията .
В учен ието н а Хе р акли т всичко това с е п р едставя в
о р а з а н а б ор б а та или войната , схв а н ат и като съ щност
б
и з а ко н на п р и р одата и о бществото . Б о р б ата е момен­
тът н а отр ицанието и предста вя дин а ми з м а като в се ­
о бща х а р а кте р истика н а действителността. Тя е свое­
о б р а з н а душа н а бити ето - това, което в н ай-гол я м а
степен и з р а з ява а ктивността в свет а . В духа н а х а ра к ­
терни я з а онова време социоморфи зъм ефе ският мъдрец
р ез юм и р а своя въз глед в о б р а з ното ср а вн е ние : война­
т а е б а щ а , м а йката - м и р ът н а всичко в о бществото ;
войната е животът, м и р ът - смъртта . Като п р едуп р е ж ­
дение и едва ли н е като з а кли н а н и е з вучат ду мите н а
„ ф илософа - пророк" : „ Т р я б в а да се з н а е, че войната е
всеоб ща и че п р авдат а е р аз до р , и че всичко се р ажда
от р а здор а и по нео б ходи мо ст. "22 Б о р б ата н а проти в с­
положностите не е н еспр а в едливост, к а кто допуска А н ак ­
сим а ндър , а действителн а сп р а ведл и вост , б е з която н е
м ож е да се п р едста в и човешкото б ит и е . Н е й ното н е ­
по з н а в а не е пр и з н а к з а онова м ного з н а н и е , кое то гр а н и ­
чи с п рочутото п р а з н о м ногословие. Уп р е ква й к и О м и р ,
ф и лософът твър ди , ч е той т р я б в а да б ъде н а к а з а н з а ­
ради ду м ите си , вложени в о б р ъще нието на Ахил къ м
Тетид а :
.Неха из чезне раздорът между богове и човеци,
нека пропадне гнев ъ т, кой то в лу дост и мъ дрия хвърля;
бидейхи много по-сладък о т теч н ия мед на п чел ите,
то й в г ърдите човешки нарас тва п о добно на пушек .-23 .

В с мисъла н а то з и уп р е к ко с мосът се у подо б ява н а п о ­

лиса , и обратно. В света е нал и це бор б а м ежду п роти ­
вополож но сти, к а кто пол и сът е а р е на н а б о р б и м ежду
р а зл и ч н и с о ци алн и групи н елементи , н а пр о тивопоста ­
вяне н а нееднакв и ж и тейски по з и ц ии и р а зли ч н и гледни
точки - н е що , което повишава тонуса и поддъ р ж а ди ­
н а м и з м а н а „ с оци алния органи зъм " .
О б р а зът н а вой н ата и м а своето н ачало в са м а т а со­
ци ална атмосфера. Иде ята, която той и з р а з яв а , е р а ц и о ­
н а л но ос м и сляне н а о н а з и с трана от соци а л ната п р а к -

22 Фрагмент 80.
z.i Илиада, XVI I I , 107-! 10.

84
 тика на а нтич ното о б щество, бе з която не може да Cf'
п р едстави животът н а древ н и те ели н и . Нена п р азно
едно столетие по-късно П латон отбелязва, че всички
хора п р ез цел и я си живот водят в ой н и с други стра н и :
голе м ите сили , з а да н аложат своята хегемония в съю­
з ите; ма„1 ките полиси, за да отстояват независимостта
си, з а пл а ш в а н а често от съседите и от м ощните деспо­
тични царства н а изтока24• В а нтичността войната и з ­
р азява състоя нието н а полиса и е к р а й ното средство з а
р ешава нето н а кардинал ните политически и соци ал но­
икономически въпроси. Както отбелязва Фр а нсоа Шаму,
пол исът се стре м и къ м а бсолютна н езависимост. „Ако
той влиза в н я ко й съюз, по п р и н ци п това ста в а н а рав­
н и н ачала с другите съюзници , бе з да се н а кърни са мо­
стоятелността, с която той се гордее. Когато няма
признат о т двете стр а н и а р б итър , който д а р а зрешава
р азногласията, всяко сблъскване н а и нтересите лесно с е
превръща във въоръжен конфли кт . Горещата п ривърз а­
ност към сво б одата, която е вдъхновила толкова пламен­
ни призиви на оратори и поети, п р едпол ага, ч е войната
се приема и дори се води с ентусиазъм; с а м о държава.
която знае да се б ори з а сво б одата си, з аслужава да
остане свободна . Ето з ащо първа з адач а н а държав­
ната организация б ил а да подготви граждан ит е з а не­
избежн ата възможност от война. "25
Но не по-малко вел п к принцип на античната цивил и ­
зация е хар м он ията , с която с е обясняват н а й-основни
стр а н и от действителността. В качеството си на приро­
ден за кон ха р мон ията изразява природосъоб р азността
на р а вновесието и „ съзвуч ието" м ежду р а зл и ч н и стихии
н р азкрива същността н а света като космос, т. е. като
са мосъхраняваща н са м орегул и р а ща се систе м а . А и тер ­
м инът „ божествен" , отнесен към света изобщо, е сино­
н и м н а хар м оничност. В чисто социалн ата сфера х ар ­
м оният а се схваща като съюз, по силата н а който р а з ­
лични и ндивиди или обществени с и л и об р азув ат цяло­
то - соци алния организъм. Чувството за сигу р ност, кое­
то е резултат от справедливото р егу.1 и р а н е и р еализира­
не н а отношен и ята м ежду хората, е също израз н а хар-

t4 Платон, Закони, 625 е .

� Фран.соа Шаму. Гръцката циви.rшзация през архаичната н
J\Ласпческата епоха. С„ 1 979. с. 1 28.

85
м а н ията . Съвършената форма, каквато е къл б ото, в кое­
то н я м а н ачало и к р а й и в което те съвпадат в ъв всяка
отдел н а точка, е обусловен а от хар монията. С едн а ду­
м а , х а рмонията е обектив ното условие за о п ределенос т­
та, устойчиво стта, з авър шеността , цялостнос тт а , т р а й­
ността и сър азмерностт а . Схваща нето з а х а р монията
кон кретиз и р а н е с а мо р азбиранет о з а м ярата, н о и това
за идеал ното, схва нато като фор м а на м атер и ал ното, по­
скоро н а тел есното. О п р еделението н а х а р м о н ията е пър ­
вото 11 н а й -елемент а р ното р а зб и р а не н а древните гър ­
ц и за идеалн ото. Т а ка идеята з а ха рмонията е изця л о
синтетично р азбиране за с в ета.
В учението на ефеския м исл ител п р инципът з а хар ­
монията и м а съвсем конкретен см исъл , отнесен п ря ко
към диал ектическото р азб и р а н е н а действ ите л н остта .
Х а р монията изразява отделн а страна от диал ектичес­
кото противоречие или по-скоро отношение м ежду п р о­
тивоположните стр а н и . А ко т . н а р . борба н а противопо­
ложностите п редстав л ява н а й-дълбокото основ а н ие и
п р ичина за движението и из менението, то х а рмонията
изр азява относител ната съв м ести мост н а противополож­
ностите.
Хармонията е единството на п ротивоположностите, в
което се р е ализира бор б ата и м . „ . . Н а й-хуба в ата х а р ­
.

м о н и я ( в ъз н и к в а ) о т п р отивопол ожното и всичко про­

излиза от несъгл асието"26 - четем в един ф р агмент. Т я
е обективно условие за качествената о п ределеност в
свет а , възникваща не от еднакви, а от п ротивополож н и
стра н и . З ащото п ротивопол ожностите се н а м ир а т в ъв
вътрешна зависи мост една от друга . Раз л и ч и ята между
нещата и з р азяват относителното единство м ежду про­
тивоположностите, т. е . хар монията. „ Също и п р и р ода ­
та се стр е м и към п р отивопо л ожните неща, като от тях,
а н е от едн а квите неща създава х а р м онията. И к а кто
съединява мъжкия и женския пол, а н е всеки от тях с
подобните, тя създаде н пър вото единомислие, съгла су ­
ва йки противоположните, а н е еднородните н е щ а . Така
в живописта се с м есват върху платното съставните части
н а б я л ата и черната, н а жълтата и червената б оя. И по
този начин се постига подо б ието с оригина л а . А музика­
та съчетава високи и ниски, п р одължителн и и к ратки

111 Фраrw:ент 8.

86
 tонове н а р азлични гласове. И така тя създав а еди н н а
х а р м о н и я . Граматикат а п а к съчетава гласни и съгла с ­
н и и така създава цялото изкуство. Същото се казв а и в
дум ите на тъ м н и я Хераклит: Свързват се цяло и нецяло,
съзвучие и несъзвучие, и от всичко едно, и от едно
всичко. " 27
По тоз и н ачин х ар моният а п редпол а га п р и съствие
на противоположности . Борбата м ежду тях е н ай-дъл ­
боката предпоставка за хар м о н ията. За щото тя възник­
в а от единството н а взаимопротивопоставящи и взаимо­
п р едпол а га щи се еле м е нти или ст р а н и на н ещ ата .
Пор ади това хар актерът н а хар монията с е обусл авя
от същността н а с а мите п р отивоположности . Както вся­
ко нещо се пор ажда от своята противоположн ост, така
и х а рмонията е р езултат от несъгл асието. Идеята з а
х а р монията е изразена и чрез о бр а з а н а Аполон - ч р ез
ст р елата и л и р ата . Аполон п р итеж ава стрел ата и л и р а ­
та, и нстр у мента н а смъртта и оръдието н а р адостта ,
образа на земното и символ а на небесната хармония. „ Т е
не р а з би р ат к а к онова, което се от.п ич а ва , се съrJшсува
със себ е си и е с амовъзстановяваща се хар мония, както
е п р и стрел ата и л и р ата . "2 8
Херакл итовият диалектически п р инцип на х а р мония­
та на помня питаrорейскат а дружб а , р азбир а н а като въз­
никване от единното н а м ножеството, музика.11 н ата хар­
мония, р езултат от съгласува нето н а ниски и в и соки то­
нове, справедливостта , п р едпол агаща еднаквото отнася­
н е на неедна кв и величини. О б а че в учението на е феския
дн а.пектик не е н а.пице външно отнасяне, а в ът р еш н о р а з ­
гра ничение и п р е м и наване, п реход на п р отивополож­
h ости. Об щото в един и я и другия случай е, че х а р мония­
та се издига з а при нцип н а реда , обективно основание
за структур а та, з аконосъоб р а зността и качеств ената от ­
носител на обособ еност и разграничимост н а отделното.
П р и това хар монията е не просто външно н а чало, спо­
р ед което се ф о р м и р а тази ка че стве н а о п реде.пеност н а
отделните неща, а вътрешно съдъ ржание на в секи кон­
кретен р езултат или качество. Сам ият живот е и п роти ­
воборство, и единство на дионисиевско то и аполоновско­
то н ача.п о . Хар м онията е относителното преодоляване на

27 Ф рагмеnт 1 0.
2'1 Фрагыент 5 1 .

87
»есъгласува ността и борбата, е конкретен и з р а з н а в ре­
м е нното отношение н а единство между противополож­
н остите в тяхното „ разгръщанеu и обективир а н е. Х а р мо­
н ията е обективният синтетиче н п р ин ци п . относителното
п остоянство н а н ещата , в което се изразяват конкрет н и ­
те резултати от борбата н а пр отивопол ожностите.
Диалектическата идея на Хер а кл ит п р едпола га в з а и м ­
ната обусловен ост м ежду борбата н а п ротивоположно­
стите и х а рмонията. Първата подготвя х а рмонията , коя ­
т о показва степента н а съгласуваността н а противо­
положностите, мярата на конкретното и м отношение към
относителн ата устойчивост . Втората е непрекъснатото
обн овяв а що се „ съгласие " на противоположностите,
представяща п р ивидно подавената тишина на космоса .
неговата божествен а хар мони я .
В учението н а ефеския мисл ител х а р м о н и ята прите ­
жава по-широко з н а ч е н и е . Тя м о ж е да бъде „скритаu
и ,, я в н а „ . „ Скритата„ х а р мон и я е общи я т з а кон, ко й то
не е усвоим от всички. В един ф р а г м ент четем : „ Неявна ­
та хармония е по-силна от я вната. "29 Космосът като ця­
л о е „ скр ита хармони я " . В н его всичко е едно, т . е. от­
дел ните п р отиво положности съвпадат. „ Бо г е ден и нощ,
з и м а и л ято, война и м и р , изобилие и гл ад.„30 Във все­
о бщата х а р мония противоположностите н я м ат р азлич­
но значение. Н а бога са безр азлични относител ните оцен­
ки н а отдел ните хор а , които и м ат п редвид „ я в н ат а „ х а р ­
мония, т. е . р азличното от н ошение м ежду добро и зло,
спр аведливо и неспр аведливо, прекрасно и безобразно
и т. н. „ З а бога всички неща са хубави, доб р и и спр а вед­
.1и в и . Хор ата пък приемат едни з а несправедливи, а
други - за спр аведливи.из � Поради тази п р и ч и н а „явна­
т а " хармония е подчинена н а „ неявната " и зависи от нея,
ка кто ч овешките з а кони „ се хранят " от един н и я боже­
ствен з аконз2. Оттук хармонията, установ и м а непосред­
ствено, н е е действителниs�:т п р едмет ил и цел н а ф ило­
софската м и съл . Гл а вното п р едн а з н а чение н а философия­
т а е достига нето н а т . н а р . скр ита хармония, която се
отнася до дъл боката същност н а действителността и

211 Фрагмент 54.

зо Фрагмент 67.
31 Фрагмент 102.
32 Ф рагмент 1 1 2.

88
 ч ието р а з криван е изи с ква познание з а отношението
( бо р бата и единств ото) н а п роти воположности те.
Т ози в ъзглед и м а н е м алко значение за п о - нататъш­
ното р а з в итие на а нтичн ата философска м исъл . То й бе ­
лежи един от първите подстъпи към разграничението н а
отделн ите (и р азли ч н и ) „ етажи " в по з н а нието. Р азвит
р ационално, той ще доведе логически до ясното разгра ­
ничение м ежду физиката и м етафизиката, о п р еделения ­
та н а сетивната и онтологическата п р и р ода, началото
и субста н цията, при родата и б итието като т а кова. У ч е ­
нието на а нтичния диалектик н а б елязва този п робле м н а
а нтичната н аука, р азработването н а ко й то щ е дефо р м и ­
р а по-точно с т атуса и п р ед м е та на философията в соб­
ствения смисъл на дум ата. От „ я в ната " х а р м ония къ м
„ скрита " хар м ония, от общата н атур философия , обх в а ­
щаща всички клонове н а научното з н а н и е , към м ета ­
физика т а като философия в тесния с м исъл на дум ата -
т а къ в е и сторическият път, с.п едва н в а нтичната ф ил о ­
софска м исъл , сочен и о т ефеския м ислител .
 л о госът

11

Смис.,1 овото з н аче н ие н а тер�ш н а „ лоrос" ( Л6уо� ) се

проме н я б а вн о, н о съществе н о R историята н а а н тич н а­
та култу р а . В п родълже н ие н а н я колко века то се про­
м е н я по н ачи н , който свидетел ствува и з а изм е н ен ие з н а ­
че н ието и н а терми н а „ м ит" . В м итологията логосът
оз н ачава слово. Оттук и н еговото и зползва н е в епичес­
ките произведе н ия „Илиада" и „Одисея " в р азлиq н ите
см ислови н ю а н си н а терм и н а „ слово" . В „Илиада''1
Патрокъл с логоси (ду м и ) утешава р а н е н ия Еврипил.
В „Одисея "2 дъщерята н а стра ш н ия Атл ас с логоси,
т. е. с „думи въл шеб н и " , ома гьосва „ злочестия и безуте­
ше н " Одисей и ro з адържа като пле н н ик н а остров Оги­
гия. Така в м итологията лоrосът е си н о н и м н а р а з к а з
ил и н еисти н н о слово, доколкото с е я в я в а „ п р оводн ик"
н а н ечия сила, жел а н ие или п рищявка.
В последствие логосът се използва, за да изр ази прав­
див а , исти н ска реч, ос н ова н а н а доказателство. Той се
схваща като уче н ие, дело н а мъдреца , п р едставлява ис­
ти н а и поради тази причи н а се свързва с н ауч н ото поз н а ­
н ие и с н ачи н а н ията изобщо в полето на з н а н ието.
Успоредн о н в извест н а зависимост от това се осъще .
ствява коре нн а промя н а и в з н аче н ието н а м ита . По­
късн о Плато н з ще отбележи „вр аждата " м ежду л огоса
и м ита като съществе н а р азлика м ежду н ауката и пре­
д анието . Митът придобива или може би по - точ н о остава
като приказ н о-поучителен и етико-дидактически ел емент
в духов н ия живот н а а н тич н ото общество. П р и н его се
оперир а с преда н ия\ з а щото той собстве н о е забав н а

1 Илиада, XV, 393-394.

2 Одисея, I , 5 1 -57.
3 Протагор, 324 d, 328 с.
� Протагор, 320 с; Тимей, 22 а.

90
и стория ил и пр иказка, която изглежда като де й ствител ­
н а5. То й се отнася до творчеството н а поеtи т е и п ред­
ставлява поетично-художествен образ и повест вование6,
п р едмет повече н а вярата и съдържанието на тр а гедия­
та7. Ми тът се свърз в а с нр а воученията , п р и т ежаващи
по-скоро възпитател н и , отколкото о б р а зовател ни функ­
ции .
Постиженията н а н аучното познание довеждат необ­
ходи м о до р а з м я ната по същество н а з наченията на ло­
госа и м ита. Митът остава да упражнява мощно възде й ·

ствие в духовни я живот, н о в областта н а философията

се и з ползва като средство или дескри птивен н а ч и н н а из­
разяване н а чисто а бстра ктно л огически идеи. Н а против.
логосът се оказва еди н от жалоните н а н аучната и фи­
лософска м и съл . П р едставителите на философията с а
тези. които в н а й -гол я м а с т епен доп р и н асят за тази ево­
л юция в значението на логоса .
Новото з начение на логоса свидетелствува за посте­
пенното освобождение на ф илософията от м итологията,
за „ откъсване " определ еният а н а теоретическата м исъл
от п редстави те и обр а зите н а тради цията. С а мото
утвърждав а н е на философията се осъществява като опре­
деление н а логоса . Ф илософските учения п р идобиват
а нтим итологична н асоченост, култивират нова духов­
на атмосфера в обществото, теоретическите п р и нципи
п а която са свър зани с едно ново р а збиране п а логоса.
Наист и н а като рож б а н а своето време Хер а клит не
преодолява н а пълно тр адицията на м итотворчеството и
н е говите схващания за логоса н е са съвсем последова­
тел н и . Обаче това , което дом и н и р а във ф илософията му.
е ново р а збир а не з а логоса . В действителност т ой е пър ­
в и я т п р едстави т ел н а а нтичния свят, който, о б що взет о,
теоретически схваща логоса и го „ въвежда " във ф ило­
софията като едно от основн ите И определ е н и я .
Н а първия етап о т историята н а а нтичнат а ф ило­
софска м и съл понятието „логос" е м ногозначно. Него ­
вото съдърж а н и е се п р едставя от н я колко гл а в н и еле­
мента. В учението на ефеския м исл ител логосът се пред­
ставя като нова жизнена позиция и светоусещ а не, про-

s Г о ргнi\, 5 2 2 е .
8 Г о ргиi\, 523 а .
1 Ar., Met., X I I, 8.

91
 тивоnоложнн н а митологичното фетишизир а н е н а съдба ­
та - п р овиденциализъм или фатал истическа п р едопр е­
деленост и тягостна обреченост, н а м ерили такъв ярък из­
р а з в думите н а Хеку б а :

•. . . Да плачем далече от Хек тор .

тук в двореца. С ?J дбата всесилна изпреде за н.его
в
н ишка прокоб на отдавна , във дните, кога т о го раждах. •

Гледището н а ф илософа е жизнеутвърждав а щ а позиция,

която култив и р а вяр ата в човешките възможности з а до­
стига не на з н а ни е и изграждане н а нови изисквания и
нор м и на поведение.
И деят а з а л огоса е във вътрешно единство с основ ­
ния п р и нцип на Хера кл итовото учение - принци п а з а б 11 -
тието. Т я изяснява и нюансира определенията н а б ити е ­
то. Нен а п р азно основният фр агмент за логоса е из­
ходно положение н а общата теоретическа концепция н а
древния м ислител. „ Въпр еки че този логос съществува
вечно, хората не го разбир а т нито когато с а слуш а л и
п реди з а него, нито след като веднъж ч у я т з а него. И
м ак а р всичко да се извършва съобразно с този логос,
те п р иличат на нео пи тните, п ристъ пв а й ки към онези ду­
м и и дел а , които а з р азглеждам , р азчленява йки всяко
нещо според неговата п р и р ода и изяснява йки състояние­
то му. А от оста н алите хор а е скр ито това , което п р авят
по време н а бодърствуване, ка кто з а б р а вят и онова ,
което п р а вя т по в р е м е н а сън. "9
Л огосът се отнася към обективната същност н а д е й ­
ствителността, съществуваща н ез а в исимо от отделния
човек п р и р ода. Той е властели н н а свет а , н а по м н я щ съд­
бата, която според тогавашни т е представи господствув а
една кво ка кто н ад х о р а т а , така и над „жит ел ите на
Олимп " . Субективният свят на индивида н я м а обекти­
вен смисъл и значение - той, п о думите на ф илософ а ,
„се х р ани " от света на логос а . Макар и всеобщ, логосът
не е достъпен за всички. В сеобщността н а обективността
невинаги н ам ир а сво я еквивалент в субективната дей­
ност на човека. Безкр аен е пътят към тази обективност.
С а м о човешкото м нение е тов а , което го скъсява и съиз-

8 Илиада, XXIV. 208-2 1 0 .

' Фрагмент 1 .

92
 м ер в а според огр ани чения си к р ит ерий. А и често чов е к
не з н ае, според Хер акл ит, н акъде води пътят, който кри·
воличи към неизменнат а цел. Вътрешният м и р повече
или по - малко с е отдалечава от света на логоса. З н а че­
нието н а човеш ките действия и мнения се о б уславя от
отношението на индивида към логоса. Съответствието с
л ого с а „ п р а ви " човека съз н ателен и „ знаещ " . Б удните
хора притежават един общ свят , докато отделният чо­
в е к , „отделя й к и " се ч р ез своето незнание о т ж иви я к он­
т а кт с действителността и битувайки като в сън , пр ите ­
жава свой собствен свят. И колкото повече се затваря
в своя со б стве н св ят, толкова повече р и скува да изпадне
в несъответствие с изи скв аният а н а лого с а. „ . Лого ­
. .

сът - четем в един ф р а гмент - е вечност, б а щата е си н ,

б огът е сп р аведливост. Не като се съгласяв ате с м е н, а
с логос а е мъдро да се п риеме, че всичко е единно." 1 0
Тези, които не разбират логоса , пре карват сво я ж ивот
като в сън. П ознаването на логоса е път на б удния и р а ­
з у м е н човек. Да н е с е схване логосът н а света е р а в но­
силно, според Хер аклит, да се следва път, който води ня­
къде, н о п р и л и пса н а каквото и да е правилно у б еж­
дение. То з и пророк съветва хората да с е вслушват н е
в него, а в логоса. Но човешкият живот н е е п роява с а ­
м о н а в и сока с ъзнател н ост и целена с оченост. В ъ в фун­
дамента му с а „вплетени " ниш ките н а немалко н есъзна­
т елни и с тихи й н и прояви. Налице е несъответствие меж­
ду зн а ние и действия, съз нател ност и стихийно с т. И по­
често несъзнателно се следват изискванията н а обектив­
ния логос. Чове к, с поред ефески я мъдрец, постъпва
съгл асно логос а, м акар да н е го познав а. П р иродата
е култивирала и нсти нкта да се постъпв а спор ед него­
вите изисквания . Обаче и действия , основани единстве н о
н а логоса, могат да с е окажат закъснели р е а к ции н а и н ­
дивида.
Логосът е същността н а нещата, докол кото е тях­
ното обективно единство, вътрешна природа и струк ­
тура . То й е единството на субстра та и движението, н а
предмета и пр омените му. Логосът е недостъпнат а н е ­
посредствено вътрешна п р и р ода. Пътят към него е път
къ м усвояването на нещата с поред та зи тяхна п р и р о ­
да. П о думите на ф ило софа ч р е з „ р а зделе н и ето " н а вс я -

10 Фраrмент 50.

93
 1:0 нещо н а н а л и з а на негов ит е ел еме нти човек се n р и ­
ближава към .ТJогоса. То й е като че л и и н в а р и а нт н а н е ­
п р еста нните и з м енен и я в действителн остт а .
Логосът изразява структурата н а природния п роцес
като мяра в космоса , отношението на първоначалото и
начина , по който се структу р и р а и п роявява един н ата
и обща основа. Ако огънят е символ н а н е п р е къснатост­
та на този п роцес , то логосът п р едставлява прекъсна ­
тостта му, водеща и л и обуславяща реалните явлен и я в
свет а . Мяр ата като п р е къснатост н а п р и р од н и я п роцес
е такъв „ пр едел " , преминава нето на който по м етафо­
р и ч ни я език н а древногръцкия мислител води до т. н а р .
нака зание ил и възмездие. „ Слънцето н е п рекр ачва своя­
та големин а . В п р отивен случа й Е р и н иите, които са слу­
жителки н а Дике, ще го н а стигна т. " 1 1 Е р и н н ите могат
да н акажат хората с безумие з а р ади н ес п р а ведливост­
та им, а логосът „ възста новява " хар мон и ята и п р иродо ­
съобр а з ността . Космосът е т а къв огън нли световен по­
жар , който възпла м енява и изгасва съгл асно със своя ­
та м я р а . Дегр адацията в него н арушава хар монията , сте­
п ента и м я р ата в отношението между отдел н ите фор м и
н а „ превръща нията " н а първовеществото. Л огосът и з ­
р азява и м е н но т а з и м я р а или граница , з ад която въз­
н иква ново състоян ие в общия п р и р оден п р о цес. А това
показва, че за Хера к.Тiит л огосът е такава о р га низаци я
н а п р иродния п р оцес, която п р едставл ява саморегул и р а ­
ща с е система . Самото един н о н ачало е самор егул и р а ща
се динамична природа. Логосът „обем а " всичко и свой­
ствено му е да се „ м ножи " с а м . П о думите н а философа
той „управлява всичко с помощта н а всичко " t 2 .
Идеята з а р еда , съразмерността , хар мон ията и си­
метрията се откр ива още в сен те нциите н а еди н от се­
демте мъдреци на древна Гърция. Клеобул от о-в Ро­
дос препоръчва р едица изисква ния на благоразумието
и добрия р ед в обществото 1 3• В учението на Хе р аклит от
елемент и изисква н е на вечната човешка мъдрост, нор­
м а н а благоразумието тази догадка се осмисля върху
онтологическа основ а . О ттук з а кл ючението з а логоса ка­
то „ н ещо " п р екр асно и вътрешен р ед или „скрита х а р -

11 Ф р агмент 94.
12 Ф рагмент 4 1 .
13 Diog. Laёrt„ 1, 92-93.

94
 �1ошtя " . g ъпр осната доrадка придобива nо- теор етичес·
ки х а р а ктер и чрез ср едствата на социомо р ф из м а . От
н аблюдени ята върху „ н а редбата " и вътре ш н ата орга­
н изация н а пол иса се отива и към осм исля нето на ко с­
мос а к ато всеобщ стро й и ред. З а кон ите, к оито р егули­
р ат отношенията между хората в полиса, подпомага т
възникването н а идеят а з а логоса като хар мония и съ­
вършена организ ация. Чрез по-дЪJ1 бокото и по-пълно
ос м исляне н а соци алните от н ошения се отива към об­
щите теор етически обобщения з а света . Неслучайно з а
р азлика от остан алите п р едст авители на йонийската фи­
лософия Хераклит показва ср авнителн о п о-жив т ео­
р етически инте р ес към н аблюденията върху об ществото.
С р авнител но н а й -точното определение на л огоса от­
белязва см исъла м у като всеобщ з а кон. „ Необходи м о е
онез и , които искат да говорят р азумно, да се о п и р ат
н а в сеобщото, ка кто пол исът н а з акона, и даже повече
от това. Нали всички човешки з акон и се хра нят от един ­
ния божествен з ако н ? И т о й и м а толкова сила , к ол кото
пожелае и колкото трябва, з а да бъде достатъчен, и д а ­
же повече от това. " 14 „ Е т о з ащо необходим о е да се
следва о бщото. Въпреки ч е тоз и л о гос е общ, м н ози н а
живеят т а к а , като че л и п р итежават собствено р азби ­
ране. " 15
С имвол и те и обра з и те кат о П р авда, З евс и други, с
които се сравнява логосът, също п одчертават неговите
прерогативи н а всеобщ космически з а кон . Т ермините
„бог", „ б ожественост" и др. из р аз яват теор етически сми­
съл ; те са езикът, с който говори теоретичес к и н астрое­
ният м ислител. Те олицетворяват вечността и обектив­
ностт а в света, п р едставJ1яват о б р азът или символът н а
всеобщия п р и р оден з а к он , несъвър шената ф о р м а н а
п р инципа н а каузалността . Като ч е ли Хераклит говори
чрез божественото начадо н а античн ия свят. Неговото
учение е н а писано сякаш п од диктовката на космичес­
кия логос - в него са дадени езикът и см исълът на то ­
з и догос, из р азен е неговият смисъл , и то с о нези те р ­
м и ни , които са н а й-достъпни и познати. П р и СЪС'Гвието
н а божественото у човека - това е обективният синтез,
ко й то „снема " а бсолютното в относител н ото и с това

14 Фрагмент 1 1 4 .
lб Ф рагмент 2 .

95
 осигурява възможnостта з а иэдигi!.Не на индивидуалноfо
до всеобщото, а и м енно до логоса . Възникването и за­
гиването е една игра н а ::т1; и родата. Но т я притежава
„обективни п равил а " . Д а се опознаят тези пр авила -
това според древния мъдрец означава да се з н а е лого­
сът н а света16•
Логосът е световният р ед, по който се ,.,устро йв а u
всичко в п р и р одата и обществото. То й и м а същността
на обективен з а ко н , който се р е ализира посредством
конкретното и зменение в действител ностт а . Борбата н а
п ротивоположностите и з разява една от съществените
стра н и на логоса, з а щото е н ай-дълбоката и ма нентна
същност на космоса. Х а р монията като сим етр ичност съ­
що изразява см исъла н а логоса. И човешките з акони
зависят от всеобщия космически з а кон. Всеобщността н а
логоса с е състои в това, ч е „управлява " и ч овешката
п р и р ода. В този см исъл е твърдението на м ис.лителя , че
хората н е схващат изобщо логоса, а ко не следват обек­
т ивния х од в космоса. Противо речието на и ндивида с
логоса е а нтагонизъм , в който и з п ада субективният свят.
Човек и нтуитивно следв а пътя на логоса, без да з н а е
н акъде води то й. Познанието н а логоса о б а ч е е съз н а ­
н и ето з а самото бити е н а човека , изтръгва и н дивида о т
влиянието н а стихийността и съня , в който се н а м и р а не­
вежият човек.
П р инципът за кауз алността , подсказа н с дум и те на
ф илософа , ч е п р инудата н а п р а вл я в а всичко, подчертава
обективн и я х а р а ктер н а логоса. Понятието „логос" е от­
р ажение н а обективността н а р еда в космоса, която се
схва ща като непредотвр атимост, независеща от съзн а ­
н и ето и волята н а и ндивида. То и з р азява в м исълта обек­
тивната з а кономерност, която р едуцир а цялата п р и р од н а
целесъобр а зност д о необходимостт а . Но т о в а н е е „же­
лязната необходим ост", която лишава и ндивида от р а ­
з у м н и цел и в неговия живот, а ръководни ят м у п р инцип,
съгласу]! а н с естествените изискв а н и я на п р и р одат а . Ло­
госът е и з аконът на човешките действия, позна нието на
който п р итежава обективен смисъл. Неговото непознава­
н е п р ави живот а н а хората непълноценен - те живе ят
и действуват подобно на хората по време н а сън. Живот
без логос е сън 17• Адекватното отнасяне къ м обектив-

lб Илиада , Y l l l , 2 1 8-220.
17 Фрагмент 75.
96
н и те и з и скван и я н а логоса изр азява способността н а и н ­
дивида да действува според и в съгл аси е с тях. Във
вс ич к и други случа и ч овек се ч увствува като ч ужденец
в свет а . Дост и гането на логоса - това означ а в а за древ ­
шrя автор дост и гането н а определен и нор м и , критер и и
и ор и енти р и н а п р а ктическото поведен и е, кои то н е про­
т и вореч ат н а „вътрешния гл ас" н а п р иродат а . Така зна­
н и ето за логоса води логически до извода, ч е всичко е
еди нно - з аклю ч ен и е, което може да се основава еди н ­
ствено на и ст и н ата. Еди нството н а ч овека с космоса , х а р ­
мон и ята н а негов и те действ и я и поведен и е с обект и в н и­
те за кономерност и е н а й-дълбоката пр и ч и н а , основа н и е
и цел на познан и ето. Тов а , върху което ефеск и ят м и сл и ­
тел обръща настой чи во в н и м а н и е, е и необходи мостт а
от прав и л но и дълбоко р а зб и р а н е н а основа н и те на ло­
госа ч овешки действ и я. Ж и знен и ят път на и нди в и да
трябв а да пр и тежава сво и те ор и ент ир и в логоса , ежедне­
в и ето на р азумн и я ч овек е длъжно да се осл а ня на ло­
госа . Защото всеобщи я т з акон „б и тув а" и в с а мото ч о­
вешко б и т и е. Доколкото се познава, логосът и м а з а свой
р оден дом и родна стр яха ежеднев и ето н а хората, но
осм и сл ено съобразно общото и еди нното, в съгласи е с
всеобщ и те и р азумн и цел и на обществото.
По този н а чи н за пръв път и зав и н а ги л огосът се
определя като з акон. Хер а кл и т „ въвежда " поняти ето
„логос" като логич еска форма н а същността и з а коно­
мерността н а света. Той открива пробле м а з а л огоса к а ­
то проблем на ф и лософската м и съл и неговото у ч ен и е
и м а основа н и ето да бъде „ пр ав и ят път " , който води към
неговото науч но решен и е. Така ф и лософ и ята се насочв а
към определен и ето н а всеобщи те ди алектич ески з акон и
на действ и тел ността . В п р и в и дн ия хаос н а космоса ефес­
к и ят мъдрец запалва ф а кела н а логоса, който ще бъде
подобно на „ нишката н а Ар и адн а " , дъщер ята н а к р ит­
ск и я цар Ми нос, ор и ент и р в н а ч и н а н и ята на разумн ия
ч овек в борб ата му за спасява нето н а Тезей сл ед уб и й ­
ството н а Ми нотавъра . Оттук н ататък ф и лософската м и ­
съл щ е с е ор и ент и р а все повеч е, по-реш и тел н о и по-це­
л енасо чено към изследва нето на логоса, за да подпома­
га р а ци онално оп и ти те н а ч овека з а утвърждаването в
действ и телностт а и н а своя собствен з акон.

7 . Хераклит
 П ЪТ Я Т НА Ч ОВЕШ КОТО
ПО З НАНИ Е
1!

Едн о от н а й - з н ачител н ите завоева ни я н а Хер акл итово­

то учение са възгл еди те з а познавнето. Ефески ят м и сли­
тел ф а ктически е първият ф и лософ, който г и пост авя
като пробл е м и н а ф и л ософската м и съл и с това опр еде­
ля п о-точ но и по-пъл н о статуса , предмета и хар а ктер а
н а самата ф и л ософ и я .
Пътят к ъ м г н осеол огията в а нтичн ата ф и лософи я и м а
за и зходе н пунхт у ч е н и ето з а б итието. П роб л ем и те н а
поз н а н и ето са по-къс н а тема н а теоретическия а н али з .
Т е въз н и кват н а ос н овата н а реал н ите з авоева н и я н а
н атурф и л ософ ията и по-то чн о н а н ей н ит е определ е н и я
за еди н н ото н ачало и пс и хеята. Тях н о н епосредствен о
теоретическо осн ова н ие е и деята з а г н осеоло гическата
п р оти вополож н ост м ежду човека и вън ш н и я свят, и з р ас­
н ала върху ба зата н а ср ав нит ел н о в и соката степе н н а
са мосъзн а н и е и са м опоз н а н ие н а и нд и в и да.
В у ч е н ията н а м илетските м и сл ители , където х и лозо ­
и змът сл а га изключител н о дълбок отпечатък, н е е н а ­
л и це н якакв а яс н о изразе н а г н осеолог ическа п р отивопо­
лож н ост м ежду м атер ията и съз н а н и ето. Са м ото опре­
деле н и е н а м атер и ята л и псв а . О пределе н и ята н а н ач а ­
л ата вкл ючват представата и елеме нтар н ата а бстр а к­
ция, ч рез които се представя общият източ н и к н а всич к о
съществуващо като н я каква тел есно-духов н а , сетивно - бо ­
жествен а п ри р ода. Р а зб ир а се, поставя н ето н а пробл е­
м а з а еди н н ата осн ова н а м н огооб р аз и ето съдържа въз ­
м ож н остта за въз н и ква н ето и след това за р а з глежда н е­
то и н а сам ите въпроси н а поз н а н ието . Оба ч е в М и л ет ­
ската ш кола това все още ост ава едн а твърде обща тео­
р етическа предпоставка. Н а й - з н а ч ител н ото в това от н о­
шение, което се съдържа в н ея, е възгледът н а А н а кси ­
м е н за осн овн ите форм и н а първо н а ч ал н ото. О т особе н а
и ко н кретн а проява н а еди н н ата пр и рода се отив а къ ы

98
 душ ата като субект - способ н ост и средство - н а поз н а ­
вател н ата дей н ост и отт а м н а н ауч н ото изследван е.
Във ф ил ософските уче н и я пред и Хер а кл и т н е е
осъз н ат г н осеол огически ят смисъл н а душата. Уч е н и ето
н а ефески я м и слител предл ага едн а ср авн и тел н о пъл н а
о н тол оги ческа ко н цепция за реа л н и те форм и н а еди н н о­
то н ача л о. Душата е „включе н а " в общата в е р и г а н а
р а з н ов и д н ост и те н а архето и са отбел яза н и н е й н и те спе­
ц и фи чн и х а р а ктер истик и . Схва н ата и осъз н ата е по-пъл ­
н о проти вопол ож н остта м ежду и н д и ви да и п ри родата ,
субекта и космоса. А и са мото и з и сква н е за х а р м он ия н а
човека със света поставя задача за теоретическото усвоя­
в а н е н а вътреш н и я м и р н а и ндивида . Н а базата н а едн а
по-развита и р а згър н ата о н тол огическа и дея за света
въз н и кват първите възгледи за поз н а ни ето . В уче н и ето
н а а н тичн ия ди алект и к това са отдел н и схв аща н и я и л и
догадки з а поз н авател н и я пр оцес и поз н а н и ето и зобщо.
Ф и л ософ и ята н а ефески я м и сл и тел въплъ щ ав а и из­
р азява обекти в н и я реал и зъм н а а н тич н ата м и слов н ост ,
когато той пр и е м а по-разв и т и форм и . Без да п р е н ебрегва
н еговото общо и з и сква н е за „съблюда ва н е н а п р и рода­
та " , реал и змът съпоставя и съотн ася о н тол огическото
и г н осеол оги ческото в ге н етически пла н и бл а го д аре ни е
н а това подпомага пр ехода от определен и ето н а субста н ­
ц и а лн ото н ача л о към поз н а ни ето като таков а . В съгл а ­
с и е с това пс и хеята и н ей н ата дей н ост с е схва щат като
ко н крет н а проява н а това н ачало и зав и сят от н его. Ди ­
фере н ци рането н а душата о т оста н ал и те форм и н а н ача ­
лото е ф а кти чески и з р а з н а н ей н ото са мопоз н ан и е . От­
тук реал и змът н а Хер а кл и т ще отстоява обектив ни я сми ­
съл н а човешкото поз н а ни е, който в края н а кра и щата
ще зав иси от поз н аваемото . По- н ататък еди н н ото и м н о­
гообр а з и ето, от едн а стр а н а, и и сти н ата и м н е ни ето, от
друга стр а н а , н е ще бъдат само корелати . Още в този
пер иод от и сторията н а ф и лософската м и съл , когато чо ­
век чувствува н ай- н епосредстве н о и осезател н о своята
зав и си мост от въ н ш н и я свят, обекти в н и ят см исъл н а чо­
в еш кото поз н а н и е се поставя в пр ичинно отн оше н и е от
х а р а ктера и въздейств и ята н а света . З алег н а л о е дъл­
бокото убежде н и е, че вътреш н и ят свят н а и нд и в и да се
модели р а според зако н и те н а въ н ш н и я свят. П очт и ка­
то м а кс и м а ил и н о р м а звучи и з искването човек да се
„всл ушва " в пр и родата, да се пр идърж а към повел и те н а

99
 общи я за всич к и хора свят. Н е спор и война с пр ирода ­
т а , а съобр а зяване с нейните з а кони - това е непъл ната
фор мулировка н а м атер и алистическия детерминизъм ,
п редставл яващ определ ен а детер м инанта в г носеология ­
т а . Хор ата според ф и лософа ч есто търсят и сти н ата не в
м а крокосмоса, а в м и крокосм оса . Те не поз н ават а збу­
ката н а природата, но се стремят да постигнат Jюroca на
свет а , изхождайки само от своя м алък свят. Като че л и
през тесния „прозорец" н а своята душ а могат д а обхва­
н ат необозр и мото. Това са идолите н а пеще р ата , кои то
„затварят" човешкото познание в тесните р а м ки н а л и ч­
н ите човешки пост ижения. Безспорно вс ич ки хора в
„будно състояние" и м ат един общ свят и техн ите съзна­
телн и постъпки следват „ хода " н а косми ческия логос.
Понеже вътр еш ният свят „ се х р а н и " от общия вселенски
з а кон, откъсва й ки се от него, хората н а по м н ят спящи­
те, всеки от ко ито п ритежава свой собствен сам по себе
с и непълноценен свят. Вслушва нето в „ гл ас а " н а п р и ­
родата пр еодол ява този субективизъм и н а н ася съще­
ствен и корекции в собствения свят на отделн и я ч овек.
П риродн ите явления и отношени я напомнят социалн и ­
те. Вън ш н и те „р аздор и " н а света са постоянен ст имул
на човека да държи а нгажи р ан своя стремеж към поз н а ­
ние и да г о т р а нсформ ира като будна съвест и обекти в­
на нор м а на поведение в изуч а в ането н а действител­
ностт а.
Ди алект и ч ески те разсъждения н а ф илософ а отбел яз­
ват зн ачението не само на обективния реал изъм. Макар
да се пол а га като дом и н и р а що гледище, този реализъм
допуска ролята и н а субективността в н а й-широкия см и ­
съл на ду мата, което огран ич а в а отчасти натур ал и з м а .
З а щото Херакл и т търс и истината и в духовн и я м ир н а
и ндивида, в олтар а и на своето „ а з " , а не единствено в
„ безбрежн и я океан" н а природат а . Той съз нава зн а ч е­
нието на вътрешния стил н а ч овека , н а него ви я харак­
тер, който собствено п р едставлява демо нът му - онова
„ п р исъств ие " н а абсолютното в личното „ а з " н а ч ове­
ка , ч рез което субективните мотиви се преценяват спо­
ред общото и изискванията н а веч ния космос. А в еч ­
ността е „детско царство", н а селено с л юбоз нателни хо­
р а , ко ито не п рестават да търсят т а й ните з н а ци и си мво­
л и н а п р иродата, стихията и съдбата, р аз б и р ането и из­
страдването н а която е също ч овеш к и живот. Това ца р -

1 00
ство, в което човеш кият страх и съз н а н ие създават и
призраци , може да изгл ежда като едн а п р и казка, с коя­
то н евръст н ите жители н а историята с векове се забавля ­
ват или просто утеш ават. И н е прилич а ли т а къв ж и ­
вот н а съ н , п рез в р е м е н а който всеки с е обръща към
своя собстве н свят 1 ?
З а исти н ския философ и зучава н ето н а вътреш н ото
„ а з " и м а смисъл, а ко поср едством н его откр и в а проек­
ци ите н а големия свят. „ Поз н а й себе си" - е също за­
дача н а поз н а н ието. Това е еди н добър н ачин човек да
бъде по-близо до себе си. За Хер аклит това оз н ачава да
се схва н ат собстве н ите мотиви като ко н крет н а фор м а
н а изява н а космическия логос, който „ говори " у отдел­
н и я човек. За н его всяко човеш ко съществува н е , л и ше н о
от з н а н ието н а логоса, е здр авият и дъл бок сън - този
здр ач н а живота.
Човешкото поз на н ие с.аедва човешкия живот. С а мото
поз н а н ие, чрез което г н осеологически се усвоява све­
тът, е част от м н огостра н н ата човеш ка дей н ост. То от ­
говаря н а х а р а ктера и специфич н ите И особе н ости. З а
древ н огръцкия м ислител бодърствува н ето и съ н ят с а две
ф о р м и н а човешкото съз н а н ие и две р а зл и ч н и състоя ­
н ия, демо н стрир ащи от н оше н ието н а и н дивида към дей­
ствител н остта. Така и човешките н ачи н а н ия в обл астта
н а з н а н ието се ко н це н трират в р азлич н и обл а сти, прите­
жават н еедн акви критерии, цели и ко н крет н и резу.11Тати .
И зучава н ето н а същн остта н а света и постига н ето н а ло­
госа и исти н ата, от едн а стр а н а , и безцел н ото лута н е в
света н а явле н ията и з адовол ява н ето с отдел н и ф а кти,
от друга стр а н а - са двете осн ов н и състоя н и я или фор­
м и н а поз н авател н ата дей н ост. И сти н ата и м н о гоз н а н ие­
то са двата коре н н о р азлични резултата н а тази дей н ост .
Те н апом н ят н а трезвото, критич н о и ясн о отн оше н ие н а
буд н ото човешко съз н а н ие и на обик н ове н ата доверчи­
вост и. н етеоретич н ост н а битуващото като в сън
съз н а н ие.
Гл ав н ите възраже н ия н а Хер а клит целят да опро­
вергаят м н огоз н а н ието и н еговите рупори, които са п р о ­
вод н ици н а н а й-досадн и п р едразсъдъци и ф а ктори н а ви­
сокото, н о н еос н овател н о самочувствие. З ащото м н ого­
з н а н ието е сбор от отдел н и ф а кти, които могат да при-

1 Фрагмент 89.

]01
 тежават известно з начение само а ко са подчинени н а
истин ата и , п о израза н а философа , н а бодърствуването.
Многознанието е повърхностно отношение къ м света и
доказва п р авотата н а ж ит ейското п равило - човек не
се нуждае от знание , з а да си остане невеж, а и с м но­
го з н ания то й все о ще н е е мъдъ р . Нищо не струва едн а
о бр азованост, а ко остав а н а равни щето н а такова м ного ­
з н ание, н едостига що до логоса н а изуч а в а н ите неща. Н е
е тайна , ч е н е м ал ко б анални м нения се в ъзп р ие м ат п рос­
т о п о силата на инерцията или поради пр еклонението
п р ед времето, в което с а възникнали. И в е р б ализ мът н а
м ногозна нието повишава гр адуса н а самочувствието -
понякога даже и тогав а , когато се изричат немалко ду­
м и, за да с е п ремълчи онова, което е неприятно или н е ­
удо б н о . По р ади това ефеският мъдр ец мисл и, че всеки
божи ден чо век е длъжен да дава достоен отпор н а м но­
гоз н а н ието, да стесня в а сфер ата на неговото влияние,
компромети р а що и н а й -свети истин и . С а м то й дава до­
бъ р пример , засягай ки осезателно дълготр а й н и тр адиции
и н аложени авторитети , безпочвени претен ции , м а11 и пу­
.11 ир а щи с удобни схващания и утвърждаващи мнения,
които ф а ктически са отсъствие н а собствено м нение. Хе­
р а К.11 и т в ъзр азява да же н а рутин ните р азбир ания н а
Хезиод, които е склонен д а оцени като м ногозн а ние. З а
него всяко м нение, което н е достига или не отчита дъл­
боките истини за света, заслужава да бъде оставено из­
вън б р ода на н аучното течение. Хезиод н е р азбира идея -
та з а противоре ч ието и тъж деството на противополо ж ­
ностите , това , че н а п р имер денят и нощта са едно и също
н ещо2•
Критическите бележ ки по адрес на м н огоз н анието
очертават едн а основ н а форма във философската дей­
ност на древните м имители , която вз ем а п р едвид з н а че­
нието на постоянното противоборство н а идеите като си­
г урна га р анция з а достигането до п р а вилн о схва щ а не.
З а щото големите спорове в ъв ф ил ософията , з а р азлика
от тези в н я кои други обл а сти, почти н и кога не водят
до всеобщ и траен м и р . И колкото повече траят, тол кова
с по-голя м а сила се възпламеня ват и в м е сто съгласие се
в ъзцарява съмнени ето - този дълбокоза м р азен р аздор ,
който е о пр авдан, а ко е чиста съвестта н и . Доколкото

2 Ф р аг м ент 57.

1 02
философс кото движени е в и н аги е съпътствува н о от мно­
гоз н а н ието, дотолкова т ози р а здор щ е опр еделя поведе ­
н ието на н е й ните п редставит ели . С а м о посредств ено ст ­
т а ще пледир а към всео б що п р и миряване п р ед в сео б що
п р иетит е м н ения .
За р азл и ка от м ногозн а нието истинското з н ан и е и м а
друг х а р а ктер и далеч по-з начими цели и р езултати. Т о
е „ теоретическият по глед " н а и ндивида, „ изли за щ " из­
в ън тесните р а м ки н а кръгозо р а и п реодолява й ки п ро­
текционизм а на сетивността , осм исля дъл бо ко същ ност ­
та на света . По думит е н а ф илософа т о е позн а н и е з а
еди н ството н а противоположностите и закономер ностите
н а природат а , онази „скр ит а х а р м ония " , която е трудно
достижим а . Ис тинското З н а н ие е това, което изди г а и н ­
дивида д о съзн а н ието з а логоса и всео б щото единство
н а света. Думите н а а нтичния мъдр е ц звуч а т като пред ­
п исание з а човешката мисъл , а н гажира н а с опо з наване­
то н а същността и единството.
Д а се осъ ществи подо б н а задача - това н е е въ­
прос само н а жел а н и е. Дълъг и кри воли чещ е п ътят , ко й ­
то от в ежда до истината, и н е всички о р иентири сочат
този път . Н е всяко усилие н асочва колесницата на чо­
в ешкото позн а н ие към за мъка на истината . А и исти ­
н а т а н е е з авър шена статуя в п р и м а мливата з ем я н а ло ­
госа . Тя е цял а вселена и всяка стъпка в н е я отеква
п о р азличен начин , н о т а к а , че в последна сметка се
т р аспра пътят, който едновреме н н о се извървява и не се
и звървява . По този път , по ко йто сякаш стр а н ствува
човешкият живот, съществуват и непр естан н о се и зди ­
га т м ного б р о й н и п р е чки за п озн а нието : повърхностният
е м п ири зъм , н еспосо б ен да се издигне над непосредстве ­
н ите да н н и , су б е ктивизмът , л ишен от о б е ктивната глед­
н а точка на истинския теоретически а н ализ, н а и в н ият
реал изъм, ко й то р об ува на леснодост ъпните и т ради­
циоюш полож е ния, предр а зсъдъцит е , п р евър нали се в
т р а й н и изисквания и нор м и на поведение , удо б н ите исти­
ни на конфор м и з м а , п а н и ческият стр а х на ко н серватизм а
от н овото, п рекомер ната п редпа зливост н а зле р азбр а ­
н ото бл агор азумие, самодовол ството, почиващо н а мно­
гоз н а н пето и въздигащо отдел ните известни постижени я
в краен пункт н а „ н аучното движен ие " и т. н. П о думите
на ф илософа природата обича да се скри в а з и пор ади

3 Ф р агмент 1 23.

1 03
тази п р и ч и н а златотърсачите, които п р окопават м ного
земя, откр иват м ал ко злато4• И стината трудно се дости ­
г а , з ащото и лъ ж ата и м а споите а нгели. С ъзнател н о от­
стояваната изм а м а се представя понякога за чиста мо­
нета, с която се о б менят скъпо стру в ащи и нтелекту ални
усил и я н а истинските ж р еци на з н а н и ето.
Хер а кл ито в ото „ в сичко тече " и м а св оите проекци и
в познанието и подчерта в а неговата огр а н и ченост. Позна ­
н и ето е до такава степен относително, че и човешката
мъдрост, която има своите мъченици, н е е лишена от
п а радокси. Тя уверено чертае пътя на и стината като
б езкраен , а иска да бъде н а всяка цен а а бсолютна и
съвършена . Тя признава недости ж и мите бездни н а н ауч­
ното познание, н о предл ага стълбове на неговия купол .
Не е ли това основател н о предупреж ден ие, ч е н ашите
пости ж ения, които често ни удовлетворяват, с а само м и ­
м олетни победи Н 8 скромнит е н и възмож ности? Н о н е
с а м о з а големит е претенции остават безбр ой недости ж и ­
м и цели. Ние н и кога не м оже м да бъдем сигу р н и в то­
в а , което сме постигн ал и , както м о ж е б и н и кога н е б и
тряб в ало д а м исли м , ч е е потънало безвъзв р атно оно­
ва, което си е отишло . З а щото върху необятната терито ­
р и я н а позна н и ет о непрекъснато �е изоставят стар и пъ­
тища и се тр асират нови пътища , които н я м ат „ послед­
на спирк а " . О снов ател но е стано в и щето, че н еж изнена е
всяка „философска земя " , върху която всички пътища
са безусло в н о и окончателно м а р ки р а н и и прок а р а ни .
Хер аклито в ите сх в а щ а н и я за п оз н а н и ето са пълно отри­
цание в а з а вър ш ените р а м ки на ф и л ософските уче н и я .
L inea n o n - границата, з а д която по - н ататък не мо же ·
д а се в ър в и - е по принцип непр и емл и в о за мъдреца
г.1 едище . Гол ем ите разстоя ния са много често пречка
r: o пътя н а ист и н а т а ; пр одължитешште и гол е м и исто­
р ически периоди подпома гат ней ното достигане. Гол е м и ­
те и змерения в простр а нст вото създават чу в ст в ото и усе­
ща нето з а мащаб ност, които н е се удо в л ет в оря в а т н а ­
пъл но в м а л кия отрязък на в ремето. Дъл боките впечат ­
ления н а м и га се про в еряват в продъл ж ител ния ход н а
времето, в който разиск в а нията върху една всеоб що
п р и зн ат а истина са н ай -близката п р и ч и н а з а у б и й стве­
ната скука във философския ж ивот. Н а й -тривиалнит е

• Фрагмент 22.

1 04
р азсъждения могат да изглеждат добри и убедител н и ,
до к ато н е се от кр:ия т по-до б р и и п о-състоятелн и и
л о гически опр авдани теоретически положения . В този
смисъл силн ите обиди на Хер а клит срещу Омир и Хе­
зиод, Хекатей и Питаго р са о п р авдани, за щото, м ак а р
да изглеждат н а п ръ в поглед с а м о формални, негатив ­
ни възражения и в ла стн и з а к л и н а н и я , с а р е а л н и осн ова­
ния н а други, н ови р а зсъждения. Н ал и всяко конкретно
н аучно постижение е относител но, а ко се п реценява о т
гледище н а по- в исши цели и п о - з н а ч и м и изисквания н а
познавателн и те въз мож ности н а човешкия дух? По-къс­
но С окр ат, смятан от о р а кул а в Делф и за н а й-мъдрия
сред д�вните гърци, ще издигне съз н анието за относи­
телността или огр а н и чеността н а човешкото поз н а ние
като необходимо - логически и исторически - опр авда­
н о и з искв ане на всяко теоретическо н а ч и н а н и е и ф ило­
софс к о учение.
И деята за относител н остта на човешкото познание н е
е са моцелн о търсене н а основ а н ия з а съмнението. Н а ­
проти в , тя п р и з н а в а л о гическата п р авомер ност н а съмне­
н ието единствено като призна к н а н аличието н а доста­
тъч н а висока степен на познан ието, в която се в иждат не
тол кова теоретическите р а мки, кол кото и сторическите
перспективи . За древногръц кия м исли тел всяко убежде­
ние за огр а ничеността на постигн атото е опр авдано, а ко
п рояснява тези перспективи като по-далечни и значими
цели н а поз н а н и ето изобщо. Пор ади тов а ф илософс ките
определения н е са непо кл атимите скрижали н а Мойсе й
ил и „ бронираните средств а " н а абсолютно недостиж и м а ­
та за критиката сигур ност.
Диале ктичес ката н а соченост на Хер акл итов ат а мисъл
взема предвид р едица ф а ктори, обусл авящи см исъл а н а
човешкото познание или характер а н а позна в ателн ата
дейност. С нея именно е свързано отбелязването на от­
дел н и стр а н и в позн авателния процес, правил ното и п р а ­
вомерно реализиране н а които подпомага ко н кретните
усилия къ м и ст инското познание . С поред С екст Е м п и ­
р ик5 ефеският мъдрец приема з н ачението н а д в е основни
„ средства " в познавател ната дейност - на усещането и
мисленето, отношението между които демонст р и р а вз а ­
и м ното проникване н а естетичес кото съзерцание и

s Sextus, Adv. math., V I I , 1 , 26.

1 05
 а бстр а кцията, н а творческата ф а нт а з ия, освободе н а от
предра з съдъците на митоло гията и синтетичното н а ч ало
.на мисленето, подпом а г а н о от в ъобр аж ението. Нещо
повеч е, в учението на Хер а клит т о и м а по-широк см исъл .
В н его т о представлява и с а м и я т стил н а ф илософа, и
хара ктерът н а ч овека - стилът, който обедин я в а обр а ­
за и понятието, хар а ктерът , ко й то показва едно и з клю­
ч ително противоречиво поведение.
За Хера клит сетивните дан н и са това , о т което з а поч ­
ва позн а нието. З ащото то тръгва о т това , което з а слу ­
жава и л и о пр а вдава доверието. „ О н ов а, н а което н и у ч а т
зрен ието и слухът, н его ценя н а й - м ного."6 Сетивата с а
като „входни в р ат и" н а душ ата към космоса, п р е з кои ­
то „ пр е м и нават" и л и в които се т р ансформ и р а т в ъншни­
т е възде й стви я . Те н а помнят първата спирка, от която,
а ко „се пътува " п р авилно, се достига до определенат а
ц ел . Те са т ака необходим и , ч е вечер , когато и з га с не вън­
ш н ат а светл и н а , чове к е п р и нуден да си з а п а л и „ вътреш ­
на светли н а " . Оба ч е з н ачението н а тяхната дейност н е
е бе з относителн о - то зависи о т общите п о знавател ­
ни възможности н а ч овека. Ка квато е психеята, т а юш а
-с а и свидетелствата , които с е получа в ат посредство м
-сетивата. Лоши са свидетелствата н а сет и в ните орга н и
н а онези хор а , които - според философа - п ритежават
груб и , ва рварски души7. Сетивните данни п р итежават
по зн авателно з на ч ение само ако с а осм ислен и то ч но и
съгласно изискванията н а р азум а . Ето з а що онези от
хората, които според древногръцки я м ислител н я м а т
я сното съзн ание з а нещата и са чужди на т . н а р . р азб и ­
р а не, н е могат ф а кт и ч ески нито д а слушат, н ито д а го ­
ворят. Такъв именно смисъл и м а м нен ието н а филосо­
фа з а р азличната п ознав ате.п н а сто й ност н а отде.п ните
сетивни усещания. Мъдрецът е убеден, ч е о ч ите са п о­
то ч ни свидете.11 и , отколкото слуховите органи8.
В роденият ч овешки стремеж към истината е н а й -дъ.п ­
б о кото пр истрастие на духа да освободи себе си ч ре з
постигането на безспорните з аклю ч ения н а п ознанието.
Но той носи и р иска н а са моиз м а м ат а , ако неговите
у силия с а безсилни д а бъдат тръбния глас, п р изоваващ

е Фр а гмент 55.
1 Ф р а гмент 1 07.
8 Фрагм е нт 1 0 1 .

1 06
 в ластн о многозна йствот о п р ед строг ия съд н а ч овешкия
р азу м . Философското творчество на древн о гръцкия
м ислител недвусмисл ено показва и мъчителнит е усили я
н а ч ове ш ката м и съл да поз н а е и себ е си - своите стой ­
ности и своето предн а з н а ч ение . „ О т делена " о т това , от
кое то тр я б в а да се а б стр ах и р а , тя с т ава донякъде пред­
м ет на со б стве ните си опр еделе н ия . Философ ът се стре ­
м и н а стой ч иво към т ях, б ез да з а б р авя, ч е н я м а н и що
:п о - силно от онова , което детер м и н и р а со б ствения свят
н а с а м ат а мисъл . Г л а в н ата г носеологи ч еска гледн а
т о ч к а във философията н а Хер а кл и т е у б ежде н ието в
тази детер м инир а н ост.
И ст и нско и достовер н о „ средство " н а позн а нието е
м ислов н а т а дейност - н ай -съществената стра н а от
„вътре ш н и я м и р " н а ч овека . Пр отив многозн а н ието, ха ­
р а ктерно със своит е повърхност н и м н е н и я - тези дети н ­
9
с ки з а н и м а н ия, - се издига високо з н а ч е н иет о н а из ­
с ледв а н ето, при т ежав ащо з а предмет достига н ет о н а
същ н остта . Сет ива т а усещат м н ого , н о малко поз н ава т ,
а м исл е н е т о е н а й -светлото и з н а ч имо оз арение на ч о ­
в е ш кия дух , което в р а з н овид н а т а м а терия н а сетив­
н и т е да нн и в н ася ред и открива определениет о на еди н ­
ното, тр а нсформира спор ади ч н и т е ф а кт и и спонта н н о
в ъз н иква щите избл ици н а л ю бопи тството във взаимо ­
с вър з а н и т еорет и ч ески идеи и целепол а г а щ и п р и н ципи
или г н осео л оги чески кри терии . То е вътре ш н ата спой ка
н а о п и т н ите да н н и . В „огнена т а пещ " н а н е г овата л а б о­
р атори я т е се преобр азува т като н ео б ходим и стъ п а л а в
„стъл б ица т а " н а н аука т а . То е н а й -тип и ч н и ят р еален
изра з н а суб ектив н ата н асо ч е н ост н а ч овека към о б ек­
т иве н п р имер , далеч н а цел към б езкр а й н ото, съвър ш е ­
н от о и абсол ют но т о. Пор ади това то се стре м и към гос ­
п одство и н егова т а вл а ст ч есто от н е м а пр ост ите чове ш ­
ки р адос ти , кои т о и н а й -сил н и т е чувства н е мога т да въз ­
върн а т. А н т и ч н ия т свят още не по з н ава жер т вопри о ш е ­
н
н иет о н а ч ове ш кия р азум . В н его вите духовни селе ия
н
р азумът е могъ щия т О л и м п , н ад ко й то н икой н е може
д а има вл ас т освен всеобщата природна н ео б ходимост
или вездесъща т а съд б а . О ттук и това убежде ие, ч е
н
л ю б ов т а към знанието , з а р азлика от всяка друга л ­
ю
бов, н икога не води до стр ах и п рестъ пле ие
н .

' Фр агмент 69.

1 07
 Гл авното достойнство на мисленето или разума се
изр а зява в това, ч е достига до еди н ното, опоз нава лого­
са. З а щото, ко й то не по знава логоса, тър п и неуспех в
живота, прили ч а на б езцелн о вървящ ч овек, всекидн е­
вието н а който п рили ч а на съществува не в неп рогледна
нощ. Запалва йки си с в етл и н а , ч о ве к се ориент и р а в нощ­
та, която се „ приближав а " до деня . По зн ав а йки логоса ,
носей ки у себе си ф а кела н а логоса, чо век съз нава дъл­
бокия см исъл на своето съществува не 1 0• В пълен унисон
с полисното с ветоусещане ф илософът апел и р а къ м пр и ­
ч астност н а собственото „ а з " с о б щ и я логос н а цялото.
Чо в ешките м исли и действи я се оценяват пре з пр изм а ­
та н а общия л о гос. В негово л ице су б ективното и м а
с в оя „обективе н пр имер " . Метафори ч н ият е з и к 1 н а мисли­
теля определя ч овеш кото м ислене като ч аст' от боже­
ствения логос. „Да м исл и човек е н а й -голя м ото досто й н ­
ст во и мъдростта с е състои в това, д а се говори исти­
ната и да се действува в съгл асие с п риродата, к ато се
вслушва м е в н е я . " 1 1
Неутоли мата стр а ст н а философа д а обхване цяло­
то изглежда твърде наивно убеждение, ч е м оже да се
достигне до по-отдале ч е н предел в з н а н ието , което е
по-пе р спективн о и от н а й -дета йлното навлизане в подр об­
ностите. Това е едно от гл а вн ите условия з а реализи р а ­
нето н а високото обр а зование н а духа в а нт и ч ния свя�
за което ще пледира по-късно и Пла то н. Истинс ката
мъдрост е преминаване от явлен ието към същ н остта и
действителното единство н а м исленето е пост и га нето н а
еди нното. Н о тя н икога н е остава з а винаги до общото.
а „ отива " отново към синте за на едини ч ните ф а кти , кои­
то се пр и е м ат з а безусло в ни, понеже се п р едпоставя
общото . Н а й -ко нвенци онални положения се крепят на
о б щи постул ати . Това утвърждава едно синтети ч н о гле­
дище з а действителността , ко ето я представя в нейното
един ство, м я р а и хар мония , култивира р ационализма в
н а й -широкия с мисъл на ду м ата, достой нството на р а З у м ­
ните до в оди и основа н и я . Не е л и това теорията като р е ­
зултат от всеобщото обогатя в а не на зн а н ието и соб ­
ствена и н а й - зн а ч и м а цел н а са мото по з н а ние? Не е л и
това п р очутата анти ч н а мъдрост, з а която, о б що вз ето,

10 Фрагмент 1 1 2.
11 Фнлеб, 1 7 с·е.

1 08
 са очевидни утил ита р н ите функции на з н а нието, но з а
която над тях стои чистото з н а н и е с а м о по себе с и ?
З а Хер а клит мисленето е образец н а позн авателн а
де й ност, средство з а кори гира н е данните н а мнението,
т . е . на м ногозн а нието. То притеж а в а това п р едимство,
че е и нор м а н а позн а нието изобщо. Неговите з а кл юче ­
ния са определители и ор иентир и , м аркиращи целе н а со ­
чено усил ията н а и ндивида в гносеологическото усвоя­
в а не на света , са мощен ф а ктор в рациона л и з и р а н ето
н а о пита и ж итейската пр а ктика. Ф илософът и м а съзн а ­
ние, че м р а кът се р ажда от неосветените ф а кти на се ­
тивата , понеж е е подземният свят н а философ и ята , в хао ­
с а и м р а ч и ните н а който ж и вее зло вещата поличба н а
хор ата. Н о т о й възникв а и о т дефор м и р а н ите н ач и н а н и я
н а м исленето. От р а зл и ч н ите ф а ктори, които з асягат от­
р ицателн о теоретическият интерес и любовта към мъд­
р остта , особено п агубно вл ияние и м а съзнателн а та злоу­
потреба с довер ието , основано на м ногоз н ан и ето. К ол ко
н аде жди рухват от нея в общите усилия за успеш ното
откр и в а н е на пътища към исти н ата ! Нали за да се про­
копае м ного земя и открие м ал ко зл ато, с а ну ж н и
задруж ните усил и я и общото доверие н а хората , и зпит­
в а щи б езкористна любов към еди н н ата мъдрост! И сти­
ната - цел на познанието и средство на изследва нето -
е определение не само н а гносеологията. Тя е и н р ав­
ствено-етически принцип на човешкото б итие. И сти н ата
е п равдата, в която а нтичността синтезира г носеологи ­
ческото и етическото. Тя е формата, в която н а й-пълно
се усвоява б итието, и средството, с което се р аз чиства пъ­
тят на чо века от погрешните пр едстави и пр евр атни м не­
ния. Тя е и върховн ият водител в „ р аботното пол е " н а
ф илософ ията и ж итейската п р а ктика, мъдростта и свет­
лото н ачало за осмисляния , целе насочен и б л а го р оден
човешки дух , върховна н р ав ствено-етическа категория
и н адеж дна п р а ктическа нор м а.
 . .,
П О Л ИСНА ЕТИКА

Фи л ософи ят а на ефеския м ислител с в идетел ствув а и за

и нтерес към въпро сите н а обществото. В н е я редом с
физиса стои полисът. У споредн о и в извест н а з а висимост
от н атур ф ил ософията се обособяв а по ли с н а т а етик а .
Във философията н а Хера кл и т социо м о рфизмът и
н а турализмът н е се изключв ат, а взаимно се предпол а ­
гат и р а ционално подпомагат теоретическите н ач и н а ­
н и я към откриването н а общите з а кономер ности н а дей­
ствителността . Не е налице антиномия м е жду логос
( Mro\; ) и з а кон ( vof.Lo\; ) . Макар набел я з а н а , диверген­
цията н а всеобщата з а кономерност ме жду п р и родния и
г р а ж данския за кон не е достигнала степента н а вътре ш ­
ното противопоставяне. Понятията „ поли с " (7toAt\;)
и „ п р ирода " ( qiuat\; ) са двете определения, в ърху осно­
вата н а които се изгра жда общата теоретическа и миро­
гледна позиция на древногръцкия мисл ител .
Докато м и сълта н е достигне до н я к а кви общи теоре­
тически определения н а де й ствителността , обоснов а н и и
като п р инц и п и н а п оз на н и ето, м ислителите са п ринудени
да п р ибягват до социоморфизма и да и зползват негови ­
те средства и при й оми. О т друга стр а н а , схв а щ а н ията,
св ързани с п р актическите потребности н а хората, и м а т
з н а ч е н и е н а в а ж н и ор иентири в н атурфи л ософията . З а ­
щото преди да ста н е мислител - философ , чове к е преди
всичко г р аж дан и н . У редб а т а н а пол иса е н епосредстве­
но-пр актическа реалност, която подпомага а бстр актно­
логическ ата му дейност. Но ж итейс ката п р а ктика к о­
р и г и р а тази дейност. Нали и н ай-пр остият ж итейски
ф а кт поставя н а изпитание и н а й-общовали дни теоре ­
тически п ри н ципи и нерядко смъква от тях п рести ж а н а
ол и м п и йската непр и косновеност !
Соцноморфизмът представя отношенията в п р и р одата
по подобие н а соци алните отно ш ения. Неговите nоня-

1 1о
тия, по-често з а имствува н и от житейската п ра ктика ,
осмислени върху явленията на п р иродата, придобиват
по-общ и п о-теоретически х а рактер. Светът напомня ,
добре управлявания полис , в който справедл ивостта е
колкото нр авствено - етическа, тол ков а и гр ажданска
добродетел.
Но и натурфилософските възгледи оказват влияние
върху разбир ането за човека и обществото. Те се оказ­
ват съществени - изходни и цел епол агащи - ф актори
в пол исната етика. З а коните на полиса се схващат като
общозадължител ни нормативи, защото са въплъщение
на космическата необходимост и закономерност.
Две са и зходните положения на полисната етика на
Херакл ит. Първо, тя се основава н а натурф ил ософските
схващания за света, които приемат, че гражданските
закони се базират н а всеобщия логос. По думите на ф и ­
лософа човешките з а кони „се х р а н я т о т еди н н и я боже­
ствен з акон " 1 . От тази гледна точка естественоисторичес­
кият процес е най-дълбокото обективно основание на
нравствения свят н а индивида. „ Ви н а " и „ н аказание"
( „ възмезди е " ) - това са две основни стр а ни от социа.11 -
но-гражданския портрет на човека , които п ри тежават
своя генезис съответно в двете форми н а естественоисто­
р и ческия п роцес - „умир а нето" на огъня и р а ждането
на отделните н еща и я вления. В ината символизира изли­
шъка п а огъня - това , което води до р а зл а га нето на
първоосиовата . Напротив, наказа нието ( възм ездието )
представя недостиг на огъня - това , което реа билитир а
прерогативите н а началото. Вината и наказанието ( въз­
м ездието) - това е нр авствено - етическата ф о р м а на
„пътя надолу" и „ пътя н а гор е". В ината , с която са обре­
м енени и боговете , е онзи момент от дейността на и нди ­
вида, когато той прекрачва естествените граници и пре­
вишава п р авата си. Н апротив , възмездието изр азява
в ръща нето на индивида към онази степен и ф о р м а ,
които са му „ п о п р и рода" присъщи и допусти м и . Така
философът има убеждението, че в света н а човека „ го ­
вори" всеобщият космически л огос. Второ, п олисната
ети ка н а древногръцкия мислител изразява общия сми­
съл и основна насоченост на етическата и социално­
пол итическата пл атфор м а н а антич ното общество в пе-

1 Фрагмент 1 1 4.

111
 р и ода н а неговото пъл но утвърждаване, когато безуслов­
но се приема п р и м атът н а и нтересите н а общността и
се и здига високо значението н а върховните цел и н а сво­
бодн ите членове на полиса. Тя утвърждава полисн ата
м исл ов ност, поста вяща н ад вс ич ко и зисква ни ята на
„ гражданската общност " , отр азява общите те н денци и н а
социалната н асоченост н а ч овеш кото битие, култиви ра
п р е стижа н а „ н а р едбите " и закон ите н а полисната си ­
стема, отрича по пр и н цип морал н ите устои н а про и звола
и своеволието, н а а н архията н а тълп ата и край н ата
агрес и в но ст н а върхушката. За Херакл ит престижът
към зако н ите н а пол и са е едновременно с това и уваже ­
ние към високонр авствените качества и достойнства н а
човешките постъпки, признаване н а спр аведли востта ка ­
то обща нор м а н а поведение. Гражданската етика н а
ф илософа и зисква спазването на вътрешн ия р е д н а п о ­
лиса, разбиран като норма и з акон н а доб р одетел н и я
ж ивот изобщо .
Развити , тези постижения утвърждават като основ­
н а характеристика н а пол исн ата етика н а древногръц­
к и я м ислител почт и пълното отъждествяване н а об ще­
ството и държавата. Пол и сът е едновремен но социален
орга низ ъ м , пр итежаващ свой логос и държав н и и нсти­
туци и , ко и то със силата н а зако н а регл а ментират отно­
шенията м ежду хората. Ето защо социалн ата плат­
форма н а философа е колкото политическа, тол кова и
нравствено-етическа. В н ея всеобщи ят логос се проявява
и като право, определящо политическото общува не м еж ­
д у гражданите, и като н равствено - етическа норма , из­
искваща справедлив и действи я от хората. Така з ако н ът
на по.писа е тъждествен с добр одетелта изобщо.
Схваща н ията н а ефеския мъдрец за обществото и
ч овек а се отличават със своя реализъм - сур о в и откро­
в ен , една кво чужд н а безпочвен и я оптимизъм и н а по­
тискащи я песи мизъм. Защото здравата мисъл ражда
бле н ува ното от всички свободни хора щастие ( Есх и л ) .
Реализмът н а ф илософа н оси белезите н а един неумо­
л и м р и горизъм на духа , основа н върху даденостите на
истор ическата епоха, отл ичаваща се със своя подчер­
та н дин а мизъм и дъл боки промени във вси чки сфери
на живот а . Издигащ се над суетността н а об и кновено­
то човешко съзн а н ие, а нтичният мисл и тел има амбици я ­
та да освободи и ндивида от утопичн ите и р о м антич н и

1 12
представи за ж ивота и да го насочи към по-см ислени и
верни критерии за неговата дейност. Неговите думи , из­
р азени ту като строго отсъжда не, ту като з а кл и н а ние,
са мъдри напътствия за свободните граждани на а нтич­
ното общество, които умеят да се „вслушват" в гласа на
всеединния логос.
Възгледите н а Хер акл ит затвърдяват убежденията за
полиса като гр ажданско общество, без което е невъз­
м ожен животът на отделния човек. Обществото и дър ­
ж авата - това са двете все още неясно р азгра ничени и
нер азчленени общности. О бществото - това е общност­
т а от индивиди, която превъзхожда племенната общ­
ност със своята цялостност и устойчива и постоянна те­
р итория. Държавата - това е новата общност от граж­
д ани, която п р итежав а свои з а кони, стоящи над нор м и ­
т е и НР<!ВИТе на рода и н а племенния вожд. Животът
на човека се осъществя в а на основата на дейността на
обществото като цяло, на полиса като фор м а на граж­
д а нско съжителство. З аконите са ф а ктор, който създа ­
ва от разнородните соци ални еле менти един н а социа.1 -
н а ком п а ктна общност. Те стоят над субективните наме­
рения и жел а н ия на отделните хора. За ефеския мъдрец
н я м а гол я м о значение дали те са плод на колективната
воля или н а волята н а отделния човек. П о думите му
з акон е и подч инението на волята н а отделния човек2•
З а щото гр ажданските з акони и м ат в последна сметка
своя източн и к в общия логос на света. Б ожественият
логос определя характера н а отделн ите закони и нор м и
н а п ол иса. В този смисъл е изискването човек да „се
о п и р а " н а в сеобщото, както държ авата на закона3. З на ­
чението н а з а коните н а п олиса напомня ролята на град­
ските стени. Ако стените отбелязват грани ците на
общността и са сигурна защита н а полиса от външни
н ападения, то закон ите са п р отекция н а обществения
ж ивот от вътрешните му непр иятели - произвол а и свое­
волието, довеждащи до дефо р м а ция на гражданското
съзнание и общува не. Гр ажданските закони са едн а от
необходимите гаранции за справедливостта, з а щото по­
ставят в равно отношение отдел ните хор а, подчиняват
отделното „ аз " н а общата воля и поддържат чувството

2 Фрагмент 33.
3 Фрагмент 1 1 4 .

8. Херамвт
н а умер еност и взаим но уважение. Ето защо демосът е
длъжен да воюва за престижа и силата на за кона , как­
то прави това за г радските стени н а своя р оден полис.
И даже повече4.
Диалектическото „ всичко тече" р ефлект и р а върху
н р авствено - етическата м атер ия и сл ага дълбок отпеча ­
тък върху р азноликите И сфери и области. Неговото пър­
во съприкосновение с човешкото битие детер м инира ди­
н а мичната пр едстав а з а живота и относител ността на
неговите явления и стойности. Н а й - абсол ютни дадености
могат да се окажат напъл но относител ни по своята стой­
ност. Н а истина в общия ход и гр аници на свет а противо­
положностите п р итежават едн акво зн ачение5. Но п о от­
ношение на живите същества те и м ат нееднаква р ол я и
з начение. Така морската вода е н а й-чиста и н а й - м ръс­
н а . За рибите е хранителна, за хората - в р една6• Ма­
гарето п редпочита сл а мата п р ед златото7• Нещата са
съотносим и и в това се открива истинската и м стойност.
Ако н е би бил Дионис, в чест на когото се извършват
процесии и пеят фалически химни, тов а, което хората
вършат, би изглеждало ср а м но действие. З а щото нали
Хадес е едно и също н ещо с Дион ис, в чест на когото
се извършват подобни п разненства?8
В човешкия живот пулсират р азл ични и нтереси и
тежнения, м отиви и идеали, които поставят н а постоян­
н о изпитание индивида. Пълното р еализиране на и нтен­
ционалн ите способности са н а й - съкровеното жел ание за
отделния човек. В това „движение навън" той си запал­
ва светл ина9 или защото е в конфли:н със соци алните
порязки или със своето м ал ко обкръж.'!ние, и л и понеже
е останал в опашката н а „общото движение", или п росто
защото не е р азбр а н . Във всички случ а и той жел ае да
достигне до „територията " на щастл и вата звезда и да
създаде своя непр и косновена „ и мперия", в която ще се
чувствува като в свой р оден дом . З а щото, когато човек
н е принадлежи на себе си, л и псва му абсолютно всичко.
В досега със света на др угите рухват подобни илюзии .

' Фрагмент 44.

Б Ф р а гмент 67.
е Фрагмент 6 1 .
7 Ф р а гмент 9.
8 Ф р а гмент 1 5.
g Фрагмент 26.

1 14
И н ай- абсолютното, :tззето по отношение на останалото,
губи от своите п рерогативи. Като че ли човек се утвър­
жд ава в себе си и се губи в другите и останалото. Н о су­
бективният свят, хар актерен със своите п ревр атности п
нереал но оценени амбиции и непознаващи граници стре­
м еж и и жел а н и я , н а м и р а своя естествен коректив в за­
коните н а големия свят. В ер ността към собственото „ аз ·'
се оказва само принудено признание на престижа н а
общия з а кон, който до м инира н ад волята н а всички хора .
Хер аклит схваща човешкия живот в негов ата д ина­
мика като непрестанно редуване, взаимно и з ключване
и пред полагане н а добро и зло, щастие и нещастие, спра­
ведливост и неспр аведливост. Обаче въпреки р азнолики­
те си прояви той притежава свой вътрешен р итъм, в кой ­
то се налага логосът н а човешкото общуване. Тов а е чо­
вешката съд ба, която доминир а над моментните и пре­
ходни състояния на индивида , представлява жизненият
нерв на човешкото битие, който поддържа неговия то­
нус. И макар д а не достига до и деята з а строгата нор­
м ативност, д рев ногръцкият м исл ител съзнава неизбеж­
ността (и необход имостт а ) н а целеполагащи ор иентир и
в нравствения свят н а хор ата. Но това н е е фатал исти­
ческата пред става, з а която съдбата е за дължението д а
извървиш своя път въпреки излъга ните на д ежди и из­
м а мните очаквания, д а изстрадаш своите р а дости и д а
ж ивееш своите несполуки, д а вървиш към своя край, з а ­
р а д и който в края на краищата с и р оден.
Ф илософът със съжаление констатира, че за и ндиви­
да, светът н а който е ограничен в тесните р а м ки на еже­
дневието, лишено от значи м и цел и, хедониз мът е първо­
то нравствено-етическо из искване, тр ансфор м и р ащо се­
тивните желания в з адължител но п р авило за съществу­
ване. Защото преди теоретическия поглед е житейската
п р а ктика и пр остите прив ички на човека из п реварват
всяка етическа норма. П р еди ф ил ософията д а п р едложи
своето опред еление за доброто, и нд ивидът е възприел
своя нор м а на поведение. Точно против преобразува­
нето на инстинкта и житейските потребности в нр австве­
но-етическо изискване е възражението на ефеския мисл и ­
тел - а к о щастието с е състои в телесните наслаждения,
т о и воловете, които са н а мерили за я дене грах, биха
считали себе си за щастливи10. А и м нозинството от хо-

10 Фрагмент 4.
1 15
р ата не разбират действител ната стойност н а духовните
фактори и се отдават на телесните удоволствия, водейки
по този начин скотски ж ивот 1 1 .
Доминираща тенденция в нравствено-етиче ските схв а ­
щ а н и я н а а нтичния ф илософ е дианоетическото н ачало.
То п р едставлява вътр ешният мотив н а постъпките и
дейст в ията н а гр ажданина н а полиса, непосредствено
свързан с функциите н а з аконодателна т а и и зпъл н ител­
н ата вл аст и еднакв о отговорен п р ед писанит е и непи­
саните закони. Не с етивните стр а сти - тези „жел ан и я
н а сърцето" 12, телесните н аслажде ния, а и нтелектуални­
т е качества са и стинският и в ерен ориенти р в слоJКнат а
топография н а вътрешния свят на човека. Р ационалисти ­
ч еският евдемонизъм н а т ази гл една т очка издига в исо­
ко значениет о н а м ислен ет о, което създава мъдростта ,
о пр еделя гл авните мотиви, п р едставдяв а незибде м а т а
основа на човеш к ата добродет ел и основното средство
за достигането на в исока н равственост . В бушуващия
океан н а чове ш кото битие разумът укротява човешките
страсти, освобождава с етивността о т болка т а , връхл и­
таща върху човека, внася р ед в поведението му, под­
чинява постъпки те на цел ите на едно смисл ено съще­
ствув а не, обл агородява инст инкта , кул тивира добр ото и
съизмерва действията по от нош е ние на всеобщия логос.
Др евногръцкият мисл ител отреJКда на мъдростт а
ст атуса на определяща теоретичес1са инста нция . Това
предопределя отчасти особеното положе ние на мъдре­
ците и и зобщо на всички онези, кои то са достигнал и до
общото, т. е. са опознали смисъл а на логоса . Ф илосо­
фът се оплаква, ч е н икой от онези, които е слушал, не
с дошъл до единствен о п р ав илното заключен ие, че
мъдростт а се отличава о т всичко друго 1 3 • Н о н е само
тов а . Тя е н а й-достойното, което човек мож е да пр и те ­
жава. С остър сарказъм и негодувание са п роникнат и
дум ите му по адрес на JКителите на Ефес, коит о са про­
кудили и з своя град на й-знатния си гр ажда нин Хермо­
дор , под п р едлог че сред тях никой не м оJКе да бъде та­
къв 1 4 .

11 Фрагмент29.
12 Фрагмент85.
13 Фр агмент 1 08.
1• Фрагмент 1 2 1 .

1 l ti
 Н равствено-етическ ата фор м а н а истин ата, отнасяща
се до общото и единното, е справедл и востта - този гръ­
моотвод н а чо веш к ите страсти и етичен и м п ер атив за
все к и висо конравствен чове к . С поред полисната нор м а ­
тивност истин а т а и спр а ведл ивостт а трябва да в одят п р а ­
вомерно и по необходи мост до п р а вд ата. З авършеният
си нтез н а истин ат а к ато гносеологическ и ф а кт и спра ­
в едливостта, отнасяща с е до гражд анск ите условия н а
обществото, п р едставлява п р авдата. Правил ното отна ся ­
н е към общия логос и социалните норм и обусла в я прав­
дата к ато об единяващо начал о в обществото. Р аздорът
е правда, до кол кото в к рая н а к р аищата довежда до хар­
мони чното съчетание на противоположните д адености.
Гносеоло гическото овл ад яване на битието и неговото
„логическ о проявление " , всеобщото и за дължителн о
спазване н а за конит е, съчетано естествено с отговорност­
та п р ед общите и нтереси на полиса - всич к о това състав­
лява според античния мъд рец основното я д ро на правда ­
та. Б ез д а разграничава по същество обществения ред
от етич ес к ата нор ма, гражд анск ото право от неписания
за кон за дъл г , полисната ети к а приема з а свой идеал
добре организираната държава или общество, из ключ­
ващо своев ол ията и н есправедл ивостта.
 ПРИЛ ОЖЕНИЯ

1!
Фр агменти
Другите за Хер аклит
О бяснителни бележки

• П ре вод н а ф рагм ен тите, п одбо р н а текстовете и об ясни телни ­

те бележ к и н ап р а в и п р оф . д - р Рад и Радев.
 ФРАГМЕНТИ1

1 . Секст Емпирик, Против математиците, VJI, 1322

Въпреки че този логос съществува вечно, хората не
го р азбират нито когато са слушали преди за него, нито
с.лед като веднъж чуят за него. И макар всичко да се
извършва съобразно с този логос, те приличат на неопит­
ните, п р истъпвайки към онези думи и дел а, които аз
р азглеждам, р азчленявайки всяко нещо според неговата
п рирода и изяснявайки състоянието му. А от останалите
хора е скрито това, което правят по време на бодър­
ствува не, както забравят и онова, което правят по време
н а сън.

2. Секст Емпирик, Против мцтематиците, V!I, 1333

Ето защо необходимо е да се следва общото. Въпре­
ки ч е този логос е общ, м нозина живеят така, като че ли
п р итежават собствено р азбиране.

3 . А еций, Изречения, /I, 21, 44

(За големината на слънцето) ширината му е кол ­
кото човешка стъпка.

4. Алберт Велики, За растенията, V/, 4015

Ако приемаме телесните наслаждения за щастие, то­
гава бихме н а рекли воловете щастливи, когато са наме­
рили грах за ядене.

5. Аристокрит, Теософия, 686

Опетнени с кръв, те напразно се стремят да се из­
чистят от кръвно п рестъпление, като се опетняват с кръв
така, както ако някой, стъпил в мръсотия , се мъчи да
се изчисти от нея с мръсотия. Човек би взел някого з а
луд, ако го вижда, ч е се стреми д а с е изчисти о т нея с
мръсотия. А хората се молят на ста туите н а боговет;:.

121
т ака, ка кто човек р азгова р я със сгради, без да познава
нито боговете, нито героите.

6. А ристотел, Метеорологика, II, 27

Слънцето е не само всеки ден ново, както казва Хе·
раклнт, но е постоянно и непрекъснато ново.

7. А ристотел, За усещането, 5
Ако всичко съществуващо би се превърнало в дим ,
човек би м огъл, както казва Херакл ит, да го р азличава
с обонянието си.

8. А ристотел, Никомахова етика, VIII, 18

И за Херакл ит полезното възниква от п ротивополож­
ното и също н а й -хубавата хар мония от противоположно­
то, и всичко п роизл иза от несъгл а сието .

9. А ристотел, Никомахова етика, Х, 5

Едни са насладите на коня , други на кучето, трети
на човека. И както казва Херакл ит, м агарето предпочи­
та сл а мата п р ед златото. Защото за магарето е по·прият­
н а сламата, отколкото зл атото.

1 0. Аристотел, За света, б9
Също и природата се стреми към противоположни­
те неща, като от тях, а не от еднаквите неща създава
хармонията . И както съединява мъжкия и ж енския пол ,
а не всеки от тях с подобните, тя създаде и пър вото
единомислие, съгл асува йки п ротивопол ожните, а не едно­
р одните неща. Както е видно, и в изкуството, което
подражава на п р иродата, е налице същото нещо. Така
в живописта се смесват върху пл атното съставните части
на бялата и черната, на жълтата и червената боя. И по
този начин се постига подобието с о ригинал а . А музи­
ката съчетава високи и ниски, продължителни и крат­
ки тонове н а р азлични гласове. И така тя създава една­
едянна хар мония. Г р а м атиката пък съчетава гл асни и
съгласни и така създав а цялото изкуство. Същото се
ка з ва и в думите на тъмния Хер а клит „ Свързват се ця­
ло и нецяло, съзвучие и несъзвучие и от всичко едно. и
от едно всичко " .

1 22
 1 1 . Аристотел, За света, 6
Всички животни - както дивите, така и пнтомнИ',е,
онези, конто са във въздуха, и тези, конто са на земята
и във водата, се р а ждат, р а стат и загиват, подчинявай­
ки се на з а коните н а боговете. В ся ко животно се подкар ­
в а н а п а ш а с помощта н а бича.

1 2. Арий Дидим, у Евсебий, Евангелска подготов­

ка, X V, 201°
Срещу този, който влиза в една и съща река, прииж­
дат все нови и нови води.- И душите се изпаряват от вл а­
гата.

13. А теней, Пир на софистите, v11

П р иятният човек не трябва да бъде кален и нечист
и както казва Хераклит, „да се р адв а на м ръсоти я " .

Климент Александрийски, Пъстри килими (Стро­

мата), 1, 212
Свинете се н аслаждават на м р ъсотията повече, от­
колкото на чистата вода.

1 4 . Климент Александрийски, Протрептикум, 22

Н а кого прави проповеди Хераклит? Н а нощните скит­
ници, на м а гите, в а кхантите, мен адите и мистите. Тях
той з а пл а шва с наказание след смъртта, предричайки
им огън . З а щото посвещаването в м истер ии, които са
възпр иети от хор ата, става по несвещен начин.

1 5. Климент Александрийски, Протрептикум, 34

З а щото би било н а пъл но ср авнимо действие, ако про­
цесиите и фалическите химни н е се извършват в чест на
Дионис. А н и м а Хадес и Дионис н е са едно и cъuio не­
що, в чест н а когото в ил неят и пр азнуват з а говезните си
пр азненства?

1 6. Климент Александрийски, Педагог, 11, 99

Как м оже човек да се скрие от онова, което ни кога
не залязва?

1 7. Климент Александрийски, Пъстри килими (Стро­

мата), 11, 8
Защото м нозинството от хората не познават онов а ,

1 23
 върху което се н атъкват, нито р азбират това, което изу·
чават от други, м а кар да им се струва, че го р азбир ат.

1 8. Климент А лександрийски, Пъстри килими (Стро­

мата), JI, 1 7
На каквото н е се надяваш, н е г о н е ще постигнеш, до­
колкото то остава непостижимо и недостъпно.

1 9. Климент А лександриtkки, Пъстри килими (Стро­

мата), JI, 24
Хераклит упреква и смята, че н е заслужават доверие
онези, които „не могат нито да слушат, нито да говорят" .

20. Климент Александрийски, Пъстри кили1rщ (Стро­

мата), /JI, 14
Изглежда, че Хер а клит е гледал на р аждането като
на нещастие, когато казв а : „ Когато са родени, те имат
жел анието да живеят и чрез това да прекарат смъртта.
или по-добре е да се каже - успокоени, да оставят след
себе си деца за същата участ. "

2 1 . Климент Александрийски, l1ъстри килими (Стро­

мата), lll, 21
Смърт е всичко онова, което н и е виждаме, когато сме
будни, а всичко онов а , което виждаме в сънно състоя ­
ние, е сън.

22. Климент Александрийски, Пъстри килими (Стро­

мата), IV, 4
Златотърсачите прокопават м н ого земя, а н амират
м алко ЗJiато.

23. Климент Александрийски, Пъстри килими (Стро­

мата), IV, 10
Хората не биха познавали и м ето на справедливостт а ,
а ко тя не съществуваше.

24. К.1tимент Александрийски, Пъстри килими (Стро­

мата), IV, 16
На падналите в битка боговете и хората отдават
почит.

25. Климент Александрийски. Пъстри килилш (Стро ­

мата), I V, 50

] 24
 На по-значит елн ат а смър т с по-гол я м а и нагр адат а .

2 6 . Климент Александрийски, Пъстри килими (Стро­

мата), J V, 143
Човек си запалва вечер светл и н а . Макар очите му д а
загасв ат, т ой е жив. З аспивайки, т ой се уподобява на
мър твия, а събужда йки се - н а спящия.

27. Климент Александрийски, Пъстри килими (Стро­

мата), I V, 146
След смър тт а хор а та ги очаква онова, на което н ито
се н адя в ат , н ито пък предпол агат .

28. Климент Александрийски, Пъстри килими (Стро­

мата), V, 9
И н ай-способния т човек познава само п р ивидното и
него запазва. Но Дике18 ще настигне създателите на лъ­
жи и лъжесвидетелите.

29. Климент Л лександрийски. Пъстри килими (Стро­

мата), V, 60
Съществува нещо, което на й-добрите хора пред всич­
ко друго предпочит ат - вечна т а сл ава вместо преход­
н ит е неща. А м ноз и нството от хор ата са п реси т ени ка­
то добитък.

30. Климент А лександрийски. Пъстри килими (Стро­

мата), V, 10514
Този космос, еди н и същ за всички съществ а , не е бил
създаден от никакъв бог и н и какъв човек, но е бил ви­
наги, е и ще бъде вечно съществува щ огън, който зако­
номерно по м я р ка се възпл а менява и закономерно по
мярка изгасв а .

3 1 . Кли,нент Александрийски, Пъстри килими (Стро­

мата), V, 105
„ П р евръщанията на огъня са : отначало море, поло­
в и н ата от него земя, а останала т а половина смерч." То­
в а означава, ч е чрез логоса, който управлява вселената ,
и ч р е з бога огънят се прев ръща чрез въздуха във в о ­
д а , ка то става зародиш за световния р е д и н е я (Хер ак­
л ит ) нарича море, от което пък после възникват земя­
т а, небето и всичко, н а м ир ащо се между т ях. А как от·

1 25
�им светът се !3 рЪща в първоначал ното си състояние и
се р аз горява световният пожар, това той изразява ясно
по следния начин: „ З ем ята се р азтопява като море и
то з а пазва своите р а змери по силата на същия логос.
който е бил в сила, преди то да е било земя."

32. Климент А лександрийски, Пъстри килими ( Стро­

,11ата) , V, 1 16
Едно нещо, което единствено е мъдро, не иска и все
п а к иска да се нарича с и м ето на Зевс.

33. Климент А лександрийски, Пъстри килими (Стро­

мата), V, 1 1 6
Да с е следва волята на един-единствен човек е също
закон.

34. Климент А лександри й ски, Пъстри килими (Стро­

мата), V, 1 1 6
Те н е р азбират и тогав а, когато слушат и приличат
н а глухи. Свидетелство за това е поговорката: „ При­
съствув а й ки, те отсъствуват " .

3 5 . Климент Александрийски, Пъстри кили.ни (Стро­

мата), V, 1 4 1
Необходимо е хоrата, които се заним ават с фил осо­
фия, да бъдат за м ного неща доб р е осведомени.

36. Климент А л ександрийски, Пъстри килими (Стро­

мата), VI, 1 6
За душите означава смърт, когато с е превър нат във
вода. За водата пък е смърт, когато се п ревър не в земя.
От земята въз никва вода и от водата - душ а .

3 7 . Колумела, За селското стопанство, VI II, 4 1 s

Ако в я р в а м е на Хер аклит Еф ески, сви нете с е къпят
в кал, а птиците - в п р ах или пепел .

38. Диоген Лаерций, !, 231в

Някои смятат, че той (Талес) пръв започнал да се
занимава с астрономия . . . За същото свидетелствуват
и Хер аклит, и Демокрит.
39. Диоген Лаерций, !, 88

1 26
 Ж ивял в П р иена Ь и ант, син на Т евтам, уttението и а
който б и л о по-добро, отколкото н а останал ите. И жите­
л ите н а П р иена му посветили светил ище, получило
названието Тевтамско.

40. Диоген Лаерций, /Х, 1 1 1

Мпогознайството н е дава у м . И н а че то би дало у м
н а Хезиод и П итагор, а също и на Ксенофан и Хекатей.

4 1 . Диоген Лаерций, /Х, 1

Една е само мъдростта - да се познае м исълта , коя­
то ръководи всичко чрез всичко.

42. Диоген Лаерций, /Х, 1 1s

О м и р засл ужава да бъде отстр анен от състезанията
и наказан с пръчки. А и Архилох заслужава същото.

43. Диоген Лаерций, /Х, 2

Самом нението трябва да се гаси по-скоро, откол кото
пожарът.

44 . Диоген Лаерций, /Х, 2

Демосът е длъжен д а воюва за з а кона, както за г рад­
скит е стен и.

45. Диоген Лаерцuй, /Х, 7

Каквито и пътища да извървиш, не може да откриеш
границите н а душата ; тол кова дълбок логос има тя.

46. Диоген Лаерций, /Х, 7

П р едубеждението той (Хер акл ит ) нарича епилепси я,
а зр ението - лъжливо.

47. Диоген Лаерций, /Х, 7319

Да не заключаваме наслуки за н а й-важното.

48. Неподправен етимологичен речник (Етuмологи­

кум гену и нум) 20
Живот: и м ето на лъка значи живот, а неговото дей­
стви е - смърт.

49. Гален, За определението н а пулса, Vlff2 1

Един човек за мен в ажи колкото за десет хиляди,
а ко е н а й -добрият.
1 27
 49- а. Хераклит, Омирови алегории, 2422
В една и съща р ека н и е влизаме и не вли з а ме; ние
съществуваме и н е съществува ме .

50. Хиполит, Опровержение на всички ереси, !Х, 923

Хер а клит казва , че всичко дел и м о � неделимо, роде­
ното е неродено, смъртното е безсмъртно, логосът е веч­
ност, б ащата е син, богът е справедливост. " Н е като
се съгл асявате с м ен , а с логоса, е мъдро да се п р иеме,
че всичко е единно."

5 1 . Хиполит, Опровержение на всички ересµ, /Х, 924

Те не разбират к а к онова, което се отличава, се съгл а ­
сува със с е б е с и и е самовъзстановяваща се хармония,
к а кто е при стр ел ата и лирата .

52. Хиполит, Опровержение на всички ереси, !Х, 9

Вечността е дете. което сп играе и поставя пулове:
Детско царство.

53. Хиполит, Опровержение н а всич/\и ереси, JX, 9

В ойната е б а щ а на всичко, цар на всичко. Едни съ­
щества п р а ви богов е, а други - хора, от тези едни пра­
ви роби, а от други - свободнп.

54. Хиполит, Опровержение на всички ереси. !Х, 9

Неявната х а р мония е по- сил на от явната.

55. Хиполит, Опровержение на всички ереси, /Х, 9

Това, н а което ни учат зрението 11 слухът, него ценя
най-м ного.

56. Хиполит, Опровержение на всички ереси, !Х, 925

Хората се заблужд� ват даже в познанието на види­
мото, както Омир, който бил най- мъдр ият от ели ните.
Нали н его надхитрили децата, изтребващи въшки , като
казали: „ Всичко, което в идяхме, него уловихм е и из­
хвърлихме, а което не в и дяхм е 11 н е ул овихм е него но­
,

сим със себе си."

57. Хиполит, Опровержение на всички ереси, JX, 102в

„Учител на м нозина е Хезиод. За тях тofi притежава

1 28
н а й- обширни зна11ия, и то точно той, кой то не разбраJ1
деня и нощта. А нали те са едно и също нещо."

58. Хиполит, Опровержение на всички ереси, /Х, 10

И доброто, и злото са ед н о и също нещо. Н ал и , к&к­
то казва Хер а кл ит, „лекарите, конто режат и горнт и
и змъчват бол н ите по най-жесток н ачи н , изискват въз­
н агр аждение от тях . А те н е засл ужават въз н а гражде ­
н и е , понеже вършат едно и също нещо - добро и стр а ­
дан и е . "

59. Хиполит, Опровержение на всички ереси, /Х, 10

При тепа вичарското витло пътят е един и същ - прав
и крив.

60. Хиполит, Опровержение на всички ереси, /Х, 10

Пътят н агоре и пътят надолу е един и същ.

6 1 . Хиполит, Опровержение н а всич.ки ереси, /Х, 10

Морската вода е и н а й - чиста, и н а й - мръсна. За риби-
те тя е пивка и здравословна, а за хората - негодна за
пиене и гибелн а .

6 2 . Хиполит, Опровержение н а всички ереси, /Х, 1027

Безсмъртните са смъртн и , смърт н ите - безсмърт н и.
З ащото животът н а този е смъртта н а онзи и животът
н а о нзи е с м,.,ртта н а този. По-свободно : Всеки живее
благода рение н а чужда смърт и всеки умира благодаре­
ние на чужд живот.

63. Хиполит, Опровержение на вси ч ки ереси, IX, 1028

Хераклит говори и за едно възкресяване на плътта ,
зем ното, види м ото, в което сме родени, и знае, че бог
причинява това възкресява н е. Неговото изказва не гл а ­
си : „ Пред н его обаче, който е т а м , б и х а с е н адиг н али п
събудили пазачите н а живите и мъртвите." Той обаче
казва също, ч е ще се н а м ер и един съд н а света и всичко
онова , което е в н его, ще премине през огън я.

64 . Хиполит, Опровержение на вси чки ереси, /Х, 10

П о този повод Хераклит казва следното: „ Мъл нията
ръководи вселената ." А под мъл н и я той разбира име н -

9. Хер1хm1т 1 29
но вечния огън. Той казва също, че този оrън е р азумен
и причина на управлението на всичко в света.

65. Хиполит, Опровержение на всички ереси, IX, 10

Той ( Хер аклит ) нарича вечния огън „л ипса и изли­
шък". Л и пса според него е обр азуването на света, до­
като световният пожар е излишък.

66. Хиполит, Опровержение на всички ереси, IX, 10

З а щото - казва Хер акл ит - огънят всичко ще на­
пр авлява и обхване.

67. Хиполит, Опровержение на всички ереси, JX, 1()29

Бог е ден и нощ, з и м а и л ято, война и м и р , изобилие
и гл ад. В сичко това са противоположни неща. Той се
изменя както огънят, който, ако е смесен с благовония,
се обозначава с и мето н а удоволствието, което се полу­
чава от всяко едно от тях.

67-а. Хисдос-схоластик, Къж коментара на Хал Ци­

дий на „Тимей" на Платонзо
Както паякът, който стои в центъра на своята м р е ­
жа, забелязва веднага, когато някоя муха скъса н и ш к а
от н е я и пор ади т о в а бърза в тази посока, като че л и
с е измъчва о т скъсването н а н и ш ката, п о същия начин
при повреждането н а н якоя част от тялото душата б ър ­
зо се насочва нататък, като ч е л и н е понася н а р аняване­
то н а тялото, с което тя е здр аво и сър азмерно свързана.

68. Ямблих, За мистериите на египтяните, I, 11з1

И пор ади тази причина съвсем ес1 ествено Хераклит
нарича тези средства лекарства, понеже л е куват човеш­
ката душа от всички ужаси и я п ра вят недостъпна з а не­
сполуките, които възникват в живота.

69. ЯJ.!блих, За ;иистериите на египтяните, V, 15

Различават се два вида жертвопр иношения. Едните
жертви се принасят от хора , които вътрешно са изцяло
пречистени. Такива м огат да се срещнат тук и там в от­
дел ни случаи, к а кто казва Хера клит, ил и при съвсем
м а л ко хора, които могат да се посочат на п ръсти. Дру­
гите жертвопр иношения обаче С 3 м атер и а л н и . . .

1 30
 70. Ямблих, За душата (Стобей, Еклоги, 11, 116)
Херакл ит н аричаше човешките м нения " детински
игр и " .

7 1 . Марк А врелий Антонин, Към самия себе си, I V 4б32

Човек е длъжен да си спомня и за онзи, който за­
бравя накъде води пътят.

72. Марк А врелий А нтонин, Към самия себе си, I V, 46

Онова, с което н а й - много от всичко и непосредствено
общуват, т. е. с логоса, който всичко ръководи, онова,
с което всеки ден се сблъскват, то им се струва чуждо.

73. Марк А врелий Антонин, Към самия себе си, I V, 46

Не трябва да се действува и говори както спящите.
З а щото вярваме, ч е и по време на сън действува м е и
говори м .

74. Марк А врелий Антонин, Към самия себе си, I V, 46

Н е трябва да постъпваме както децата, подр ажава­
щи на своите родител и , т. е. както сме го н аследили .

75. Марк А врелий Антонин, Към самия себе си, VI, 42

Мисл я , че Хераклит нарича спящите дейци и участ­
ници в онова, което се извършва в света.

76. Максим Тирски, XII, 4ээ

Огънят живее смъртта на з е мята , въздухът живее
смъртта н а огъня, водата ж ивее с мъртта на въздуха, а
земята - смъртта на водата.

Плутарх, Делфийски диалози, 18

С м ъртта н а огъня е рождение на въздуха, а смърт­
та на въздуха - рожден ие на водата .

Марк А врелий Антонин, Към са.мия себе си, I V, 46.

С мъртта на земята е рождени е на водата, смъртта
на водата - рождение на въздуха , смъртта на въздуха
е рождение на огъня ; и обратно.

77. Нуменuй, фрагмент 35 (Порфuрий, За пещерата

на нимфите, 10) 34
Хер аклит казва , че „ за душите и м а н асл аждение или

131
смърт. С м ъртта з н а ч и ,J.a ст а н ат н а вл э га, а н исл ажд�­
нието е да влязат в живота . " А н а друго място той каз­
ва : „ Нашият живот е тяхната смърт, а техният живот е
на шата сыърт."

7 8 . Ориген., Против Целс, Vl, 1 23';

Ч овеш кият н р а в няма прозрение, а божестве ният и м а .

79. Орuген., Против Целс, VI, 1 2

Мъжът е н евръстен спр я м о демон а , както детето
спрямо мъжа .

80. Ориген., Против Целс, VI, 42

Трябва да се знае, че войната е всеобща и че пр авда­
та е раздор н че всичко се ражда от р аздо р а и по необ­
ходимост.

8 1 . ФuлодеJ.t, Реторика, JЗ6

В сички ораторски н аставления и ра зсъждения служат
според Херакл ит като „ на ч и н ател н а остри изрази " .

82. Платон., Хипuй Голе.ния, 289 а37

Хера К.'I ИТ I(азва: „И на й-красивата м а й муна изглеж­
да грозн а в ср авнение с човеш кия род. "

83. Пл а тон., Хипuй Големия, 289 в38

Хераклит казв а : „ Н а й-мъдрият човек в сравнение с
бога ще изгл ежда м а й муна и по мъдрост, и по красота,
а и по всичко оста нало."

84 . Платон., Ен.еади, I V, 8, 139

Изменяйки се, сп поrrива ( огънят в •ювешкото тяло ) .

84- а . Платон., Ен.еадu, I V, 8, 1

Из морител но е на едни н същи хора да се сл ужи н
подчинява.

85. Плутарх, Кориолан., 224 0

Трудно е да се бориш със старостта. З а щото ж ел а ­
нието н а сърцето с е изкупува с цената н а душ ата.

86. Плутарх, Кориол а н., 38

Но м н ого от божественото според Хер акл ит при не­
доверие се изплъзва и не се поз н а ва .
1 32
 87. Плутарх, За слуиюнето, 7
Глу п а n и ят ч овек се нэумява от nсяко учсш 1 е .

88. П лутарх, Утешение към А полоний, 1041

Едно и също нещо е живото и мърп�ото, будното и
спящото, младото и ста рото. З а щото първото се преобръ­
ща във второто, а второто - в първото.

89. Плутарх, За суеверието, 3

Хер а ктп ка з ва, че „ будните и м а т един н общ свя т " .
а всеки спящ човек с е обръща към своя собствен свят.

90. Плутарх, Делфи йски диалози, 8

Всичко се об меня с огън и огънят - с всичко, както
зл атото се обменя за стоки. а стоките - за зл а то.

9 1 . Плутарх, Делфийски диалози, 1842

Според Хер акл ит „ не може да се влезе два пъти 11
една и съща река", нито да се докосне два пъти поред
едн а и съща тленна субстанция, а чрез бурност'Fа и бър ­
зината нейната обмяна се р а зсейва и съби р а отново (по­
добре е да се каже не отново и по- късно, а едновремен­
но се съби р а и отдел я ) , пр иближава н отдалеч а в а .

9 2 . Плутарх, З а предсказанията н а Пи тия, 643

Сибилата с вдъхн овени уста вещае м р а ч ни, ненагн э ­
дени и неукр асени неща и нейният гл а с б л а года рение
подтика на бога достига с хиляди година напред.

93. Плутарх, За предсказанията на Пития, 1 844

П овелител ят, на който о р а кулът в Дел ф и п р и н адле­
жи, нищо не ка зва и нищо не скр ива, но дава знаци.

94. Плутарх, За изгнанието, 1 145

Слънцето не прекр а ч ва своята гол е мина. В противен
случ а й Е р иниите, които са служителки на Дике, ще го
н а стигнат.

95. Плутарх, Раз.числи при пиршества, ll/, 1

По-добре е човек да скрива невежеството си , което е
трудно (да се п р а в и ) п р и р а з пуснатост и на чаша ви но.

Стобей, А нтология, !, 1 75

1 33
 По-добр е е човек да скри в а невежеството си, откол­
кото да го изявява на показ.

96. Плутарх, Размисли при пиршества, I V, 4, 3

Труповете трябва да се изхвърлят по-скоро, отколкото
торът.

97. Плутарх, Дали старците трябва да участвуват в

управлението, 7
Кучетата лаят по онези, които не познават.

98. Плутарх, За диска на луната, 28

Душите запазват обоняние в Хадес.

99. Плутарх, Водата или огънят е по-полезен, 7

Ако н я v. аше слънце, въпреки оста налите зве з ди би
и м ало нощ.

1 00. Плутарх, Платанови въпроси, 8, 4

Слънцето - управител и надзирател на годишните
времена - определ я, урежда , показва и обявява проме­
ните и докарва сезоните, които според Хераклит носят
всичко със себе си.

1 0 1 . Плутарх, Против Колот, 2046

Аз изследвам самия себе си.

1 0 1 - а. Полибий, Истории, XII, 2747

Очите са по-достоверни свидетел и, отко.r1кото ушите.

1 02. Порфирий, Омирови въпроси към „Илиада",

I V, 448
За бога всички неща са хубави, добри и спр аведл и ­
в и . Хората пък приемат едни з а неспр авед.1нви. а дру­
ги - з а справедливи.

1 03. Порфирий, О.мирови въпроси къ.1: „Или.ада� .

XI V, 200
Общо е нач а.1ото и краят на обиколката на кръг а .

1 04. Прокъл, Към „Алкивиад", /49

Какъв е техният ум или мисъл ? Те вярват н а народ­
ните певци и считат з ::� с вои учнтел и тъл пата, защото

1 34
те не знаят, че „ м н оз инството е л ошо, а м ал ци н ството -
добро".

1 05. Схолиа към „Илиада" на Омир, X VII/, 25150

Хераклит казва, ч е „ О м и р бил астролог".

1 06 . Плутарх, Камилий, 19
Хер аклит укор явал Хезиод, който смятал едни дни за
добри, а други - за лоши, казва йки : „Хезиод не е знае.1 .
ч е природата н а всеки ден е едн а кв а . "

Сенека, Писмо, Х//, 7s 1

Един ден е р авен на всеки друг.

1 07. Секст Е.'тирик, Против .математиците, VII, 126

Очите и ушите са лоши свидетели за онези хор а , кои-
то и м ат груби душ и .

1 08. Стобей, А нтология, /, 174sz

От всички, думите l!_a които съм сл ушал, на нито един
не се е удало да р азбере, че мъдрото нещо е от всичко
р азлично.

1 09. Стобей, А нтология, 1, 1 75

Този фр агмент е същият, който ф игур и р а п од № 95.

1 1 0. Стобей, А нтология, /, 1 76
На хората не би бшю по-добре, ако всичко, което.
желаят, им се сбъдне.

1 1 1 . Стобей, А нтология, /, 1 77
Болестта прави здр авето приятно н добро, гладът �

насищането, ум ората - почивката .

1 1 2. Стобей, А н тология, /, 1 78
Да мисл и човек е н а й-голя мото достойнство н
мъдростта се състои в това, да се говори истин ата и да
се действува в съгласие с природата, като се вслушва­
м е в нея.

1 1 3. Стобей, А н тология, /, 1 79
Мисленето е общо за всич ки .

1 35
 1 1 4. Стобей, Антология, /, 1 7953
Н еобходимо е онези, които искат да говорят р азум ­
но, да се опират на всеобщото, както полисът на зако­
на, и даже повече от тов а. Нали всички човешки з а кони
се хранят от единния божествен з а кон? И той има тол­
ков а сил а, кол кото пожел ае II кол кото трябва, за да бъде
достатъчен, и даже повече от това .

1 1 5. Стобей, А нтология, /, 1 80 а
На душ ата е сво йствен самонар аствгщият логос.

1 1 6. Стобей, А н тология, V, 6
Н а всички хор а е свойствено сами да се познават и
да разм ишляват.

1 1 7. Стобей, А н тология, V, 7
В сякога, когато човек се опива, води го дете. И той
залита и не вижда н а къде върви, защото има влажна
душа.

1 1 8. Стобей, А нтология, V , 8
Сухата душ а е н а й - мъдрата и най - доб рата.

1 1 9. Стобей, А н тология, J V, 40, 23

Хераклит казв а : „ Н р авът н а човека е неговият де­
мон . "

1 20. Страбон, География, !, 654

Границите на утрото и вечерта са ( Голя м ата) м ечка
и противостоящата И искр я ща п л а нина н а Зевс.

1 2 1 . Страбон, География, XI V, 1, 25
П р авилно биха постъпили ефесци, ако се обесят всич­
ките им мъже и оставят своя пол ис на нев ръстните си
деца. Защото те, ефесци , пр окудиха н а й - почтения си и
издигнат съгражда нин Хер м одор, казв а йки: „ Ср ед нас
никой не трябва да бъде н а й - почтен или ако все п а к
това е възможно, н е к а такъв човек д а живее другаде и
п р и други хор а . "

1 22 . С в ида с- ре чник55
„ . . . приближаване . . . "

1 36
 1 23. Теми.стий, Речи, 556
П р иродата с поред Херактп обича да се скрива.

1 24 . Тсофраст, Метафи.зшщ JSЫ

Херакт1т казва, че н а й-красивият световен ред е ка­
то случ а й н о изси п а н а купч ина смет.

1 25. Тсофраст, За dвижението на о чите, 95в

И кикеонът се разваля. ако не се п рета ка .

1 25-а. Цец, /('"Ы! А ристофан5�

Нека винаги и м а м е богатства , ефесци, за да бъдете
изобличе н н във вашите пор оци .

1 26. Цец, Схолиа к:и.н тълкуването на „Илиада" /1

Студеното се н а г р я в а , горещото се ох.т1 ажJ.а. в.r� ажно­
то изсъхва, сухото овл а жнява .
 ДРУГИТЕ ЗА ХЕРАКЛ ИТ

1 . Херодот, История, !, 142. „ .. . Жителите на йония

гово р ят не н а един език, а н а четир и р азлични н а р е­
чия. Най н а юг е разпол ожен Милет. След това се н а ­
м и р ат Миунт и П р иена. Тези градове с е нам и р ат в Ка­
р и я и жителите и м говорят н а едно н а р ечие. В Лидия
са р азположени следните гр адов е : Е фес, Колофон, Ле­
бед, Теос, Клазом е н а , Фокея. В тези гр адове също го­
ворят н а едно общо н а р еч и е , но р азлично от това на го ­
репосочените гр адове. Освен това и м а още тр и йон и йск и
града. Двата от тях, а именно С амос и Х и ос, са р а зпо­
л ожени н а остров и те, а третият, а и менно Е р пфра - на
м атерика. Жителите н а Хиос и Е р и ф р а говорят на едно
н а речие, а тез и на С а мос на свое особено наречие. Това
са четирите йони йски н а р ечия . "

2 . Хипократ, З а диетата, 3-18. 3 В с и чки животн и ,

„ .

к а кто и човекът, са съставени от две субстанци и , които

са противоположни по свойства , но сходн и по сво и те
функци и , а именно от огън и вода . Тез и две вещества са
\ЦОстатъч нн сами за себе си и взети заедно, 1 1 за вс и чко
останало. Н о взети едно без друго, те не са достатъчни
за каквото и да е. Ето и свой ствата на всяко едно от
тях: огънят е в състоян и е винаги да движи всичко, а
водата - в и н аги вси чко да храни. Всяко едно от тях
ч а стично п реодолява и е преодол и м о в своята най-в и сша
и н а й -низша степен . . . Нито едно от тях не е в състо я ­
н и е да господствува напълно поради следната причи н а :
когато огънят дост и га д о к р а й н и я п редел на водата, то­
гава не м у достига храна и поради това се връща към
;точката, в която може да получи храна ; ког3то пък во­
дата достига до края н а огън я , не И дост и га движе­
ние ; тя се установява в това място и уста новяво l!кп с е? .

1 38
се лишава от сил а и се всмуква, за да храни огъня, ко й ­
то идв а . Пор ади това нито едното, н ито другото не е в
състояние н апъл но да вземе връх. Ако едно от двете би
взело връх, нито едно нещо, което съществува сега, не
б и било такова, както е то в настоящия м омент. А щом
са такива, те ще бъдат такива винаги и никога в тях
двете в едно и също време не ще е н ал ице недостатък.
Следователн о, както казах, огънят и водата са доста­
тъчни за всички неща - еднакво, както за висшите, така
и за низшите.
4. Свойствата н а двете природи са следните: топло­
то и сухото за огъня и хладното и влажното з а водата.
Тези свойств а се заимствуват едн о друго: огънят взема
от водата влага, защото в него съществува влага, вода­
т а пък взем а от огъня сухостт а , защото и във водата съ­
ществува сухост. П р и това положение на нещата те от­
делят взаимно от себе си м ножество и р аз н ообразни
ф о р м и на семена и животни, които н е приличат помежду
си нито по вид, нито по своите свойства . Понеже тези
елементи никога не остават в едно и също състояние, а
непрекъснато се изменят в едно или друго отношение,
то и създанията, които от тях се отделят, необходимо
стават сами п о себе си р азлични. И така, нищо от не­
щата не се унищожава напълно и нищо не се р ажда,
което да не е било по-рано, но като се с месват и р азде­
лят, нещата се изменят. Сред хората е р азпростр анено
м н ението, ч е едно нещо, изр аства йки от Аид, се р ажда
на света, а друго, отделяйки се от света и отива йки към
Аид, н а малява и загива . З а щото хората се доверяват по­
вече на очите си, отколкото на размишлението. Обаче
очите са недостатъчни даже за онова, което виЖдат.
Колкото се касае до м ене, аз търся обяснението в р азум­
ното р азсъждение . . И несъществуващото не може да
.

възникне, защото откъде м оже то да се вземе? Но всИч­

ко р асте и н а м алява до н а й-голям ото и н а й - м алкото в
п р еделите на възможното. Когато казвам „ р ажда се"
и „умира " , аз се изразявам така за м нозина, но р азби­
рам под тези дум и „ смесват се" и „се р а зделят". Работа ­
та се състои в следното: р аждането и у м и р а нето са едно
и също, смесването и р а зделянето са едно и също нещо,
р аждането и смесв ането са едно и също нещо, з агиване­
то, унищожението и р а зделянето са едно и също нещо.
Защото всяко с всичко и всичко с всяко нещо е едно

1 39
 и също нещо и н и ш о с нито едно не е едно 11 също нещо.
З а щото з а конът в тези н е щ а е нропшопо.1ожен н а rтр н ­
р одата.
5. Всички божествени и човешки неща вървят, р е д)'­
ват се н а горе и надолу. Денят и н о щт а н м ат м а ксимум
11 м и нимум, к акто луната н м а м а ксимум и м н нп му:м. Огъ­
н ят и водата и м ат своето уветrчсние. Сл ъ нцето и м а своя
н а й-дълъг и н а й - кр а тък пер иод. Всичко е едно и съ­
що и не е едно и също н ещо. Светли н а т а е от Зевс, м р а ­
кът о т Аид. Но и о т Аид идва светл и н а , и о т Зевс -
м р а к . Онова е тук, а това та �r идва и се смесва по вся ­
ко време н а годин а т а и във всяка стр а н а , п р а вейки това
н а онова, а онова на това . И това , което п р а вят, те не
з наят, а ка квото не правят, и з гл ежда, че знаят. Ка квото
виждат, не го р а зпоз н а в а т . И все п а к всичко се и с� вър­
шва в тях по сил ата на божествената необходшюст -
к а кто онова, което искат, т а к а и онова, което не искат.
Когато онова идва тук, а това отива т а м , те вза и м но се
смесват и вся ко едно и зпълнява определ ен ието на съд­
бата к а кто по отношение на го.'1 ямото, т а к а и по отно­
шение на ма.1 кото. Р а зрушен ието се р е а л и з и р а едно
ч рез друго : голя мото от м а .1кото и ы ал кото посредством
голя мото. И по-гол я м ото се увел и •1 а в а за сметка на м ал ­
кото, а мал кото - за сметка н а гол я мото .
6. Всичко оста нало - 11 човеш к а т а душ а . и човеш кото
тяло ( подобно н а душ а т а ) . н м а свой р ед. В ч овека п р о­
н икват части от ч а стите н а всичко, и м а смес от огън и
вода - едни, з а да вземат, други, за да дадат; взем а ­
щите правят повече, даващите - по- ы ал ко. Когато хор а ­
т а р ежат дър ва, еди н тегл и , друг бута п п р авят едно и
също нещо - праве й к и по-мал ко, те произвеждат по ­
вече. По този н а ч и н стон р а бота т а и с ч овеш ката п р и ­
рода : едно тл аска, друго тегл и ; едно д а в а , друго п р ие­
м а , дава на това и п р иема от онова ; кол кото повече
дава, тол кова по- м а л ко получ а в а . Всяко н е що запазва
своето място. Това , което отива към по-мал кото, преми­
н ава на по-м алко място. Тов а , което отива към по-го­
ля мото, смесв а й ки се, п р е м и н а в а в м ного по-го.1 я м о .
Чуждото, различното се изтл асква извън м я стото н а
другото . . . Душата изпъл н ява всяко задължение във
всяко място и получ а в а това, което е въведен о . Н а исти­
н а н еопределе н ите н еща не могат да ост а н а т в несъот­
ветствуващи м еста . Те блуждаят. но срещ а й ки се едни

1 40
с други, позн анат онова, към което се присъедш-1ява1'.
Подходящото се п р исъеди нява към подходящото, до­
като неподходя щото воюва, бор и се и се отдалеч ава.
В р езултат н а това човеш ката душа се разви в а в човека
и в н ищо друго. Същото не що се н а блюдава и пр и оста­
нал ите големи ж ивотнн. Когато пък ра ботата стои и на­
че, тогава изтл а сква нето се извър шва с особена сил а .
7 . Като ост авя н а стр а н а оста нал ите живот н и , щ е го­
воря за човека. В него прон и ква душа, която п р итежава
смес от огън и вода - част от човешкото тяло. Всичко
това - мъжкото и женското, м ногото и р азличното - се
хр а н и . Х р а н и се и се увел ичава с храна, която човекът
из ползв а . Необходи м о е, щото частите да и м а т всички
входящи вещества. За щото ако нещо не достига, частта
от самото начало не получава н и ка кво увел ичение . . .
п онеже тя н я м а да и м а от какво да порасне. Н о п р ите­
жавайки всичко, всяка част се увел и чава на своето м я сто
от храненето на сухата вода и влажн ия огън, при което
едното със сила се отблъсква навътре, а другото - на­
вън . П о същи я н ач и н дърводелците р ежат г р еди те -
еди н дърп а , друг бута , като п р авят всъщност едно и съ­
що нещо. За щото, който тласка н адолу, дър п а о нз и ,
който е горе, без което рязането не б и се осъществ ил о .
Н о а ко те употребят тук сил а , цялата р а бота ще от иде
на вятър а . В та кова положен ие стои р аботата с хране­
нето н а човека - едно тегл и , друго тласка. А това, кое­
то е вкарано насилствено вътре, и зл иза н а вън. Н о а ко
усил ието се п р иложи не навреме, н ищо н я м а да и злезе
от това.
8. В ся ко заема едно и също п оложен ие п р ез цялото
време, докато не п р иеме храната и докато м я стото не
е достатъчно за n а й - гол я м о разширен ие. Тогава то сме­
ня м ястото си с по- голямо, б идейк и п р и нудено както от
сил ата, така и от необ ходи мостта. Онова, което по-рано
и зпъл вало указаната му ч аст, п р ед и всичко се отделя
и в същото време се съедннява с друго, з ащото всяко
н ещо отн ачало се отделя и в същото време се съед и нява
с друго нещо. Сменя йки мястото и н а ми р а й ки исти н­
ската хармон и я, която п ритежава три акорда - ква р ­
та, кв и нта и октава, ж ивото същество живее и се р азви­
ва при помощта н а онези вещества , както и п о - р а но . Н о
а к о н е с е осъществи х а р м он ия, ако ниските тонове не се
съгласуват с високите, ако възн икв а първ ият а корд и л и

.1 4 1
 втор1н1t, или общият, а нещо не достиr�. то целият тон
ще бъде напр азен, з а щото н я м а да е налице съзвучие . . .
1 0. С едн а дум а , огънят е разположил всичко в тя­
лото по своя собствен образ, като отр ажение на цяло­
то, м алкото против голямото, голям ото против малко­
то: твърде големият ж ивот е вместилище з а сухото и
влажното; дава йки на всички и приема йки от всичко,
притежавайки свойств ата на морето, кър м и л ница на жи­
вите същества , н а своите питомци, гибелна з а онова,
което е чуждо; в кръг сгъстяване на хладна и влажна
вода ; преминаване н а хл аден и горещ въздух; отраже­
ние н а земята, изменяща всичко, което поп ада в нея.
Консу м и р а йки и увеличавайки, огънят предизвиква раз­
сейване н а водата и въздушния огън, н а видимото и не­
видимото, отделяне н а сгъстения огън, където всяко
внесено нещо се п р оявява, следвайки определена съдба .
Т а м той е създал тройно кръгообръщение н а огъня, вся­
ко едно граничещо с друго отвътре и отвън : едно око­
ло полосата з а влага, със свойствата н а луната, друго
около външната повърхност н а окръжаващата твърдин а ,
със свойствата н а звездите, средно, което се движи от
вътрешността към :външ ната стра н а . Н а й - горещият и
силен огън преодолява всичко, н а п р авля в а всичко
съобразно с п р и р одата. То й е н едостъпен за зрението и
осезанието и заключава в себе си душата. ума, м исъл­
та, р а стежа, движението, увяхването, проме ните, съня,
бодърствув ането. Той всичко управлява и н и кога н е по­
чива.
1 1 . Н о хората не са в състояние да видят в явното
онова, което е скрито в тях, защото, използв а й ки изкуст­
вата, съответствуващи на човешката природа, те не знаят
това . Умът на боговете ги е н аучил д а подражават на
божествените действия и знаейки какво пр авят, те не
знаят н а кого подражават. Всичко е сходно, бидейки
несходно. Всичко е в съгл асие, бидейки несъгл асув а­
но - говорящо н неговорящо, р азумно и неразумно.
Образът на всяко нещо е противопол ожен, бидейки
съгл а суван. З а щото з а конът и пр иродата, по силата н а
които ние действуваме, не се съгл а суват, съгласувайки
се. Нали за конът е уста новен от хората з а тях, без да
знаят какво са установили, докато природата на всички
неща е устроена от боговете. Онова, което са уста нови ­
.!Jи хор ата, н и кога не остава на едно и също място, н а

1 42
 едно и също nр аnилно или неnрйвилно nоложенnе, до­
като тов а, което е установено от боговете, е винаги п р а­
вил но. Такава е р азликата между това , което е п равил­
но, и това, което е неправилно.
1 2. Аз ще покажа, ч е явните за всички изкуства са
подобни н а явните и скритите процеси, които стават
у човека. Такава е м антиката, която от види м ите неща
иска да познае невидимите и от невиди мите - види ­
м ите, от настоящето да познае бъдещето, от мъртво­
то - живото, от непонятното - понятното. Онзи, който
е знаещ, е винаги на правилен път, докато н �знаещият
всеки път съди р азлично. В това е подр ажанието на
природата и н а живота н а човека: мъжът, п р иближа­
вайки към жената, е създал детето; посредством очевид­
ните неща хората разбират неясното . . . Невидимият у м
н а човека, познаващ видимото, се изменя в ъ в възраст ­
�ия. Посредством настоящето познава бъдещето . . . По­
средством мъртвото хората познават живото. Стом ахът
е л ишен от разбиране , но посредством него ние р азби­
раме жаждата и гл ада. Таки в а са качествата н а м а н ­
тиката и н а човешката п рирода: з а знаещите е винаги
правилно, з а незнаещите - всеки път е по р а зл ичен на­
чин . . .
1 7. Строителите на къщата п р а вят от р азлични не­
ща нещо съгл асувано, овл ажнявайки онова, което е су­
хо, изсушавайки онова, което е влажно, р а зделяйки ця­
лото, обр азувайки онова, което е р азделено. Ако това
не беше, не би могло да се постигне целта. Това озна­
чава да се подр ажава н а човешката диета, овл ажнявай­
ки онова, което е сухо, изсушава йки онова, което е влаж­
но, р а здел яйки цялото, образувайки онова, което е р аз­
делено. Вси ч ко това , бидейки р азлично, се съгл асува в
човешката природа .
1 8. За музиката отначало е необходимо да е нал ице
и нструмент, в който хар монията ще покаже какво тя
и ска. Акордите от едно и също нещо не са едно и също
нещо, бидейки образувани от високи и ниски тонове,
сходни по и м е, но несходни по звук. Колкото повече
са р азличията , толкова повече са съзвучият а . Ко лкото
по-м алко са р азличията , толкова по-малко са съзвучия­
та. Ако всичко би се извършва ло по един и същ начин,
н е би и м ало удоволст вия. Най-голе мите и н а й-разно­
образн ите промени п редизвик ват н ай-голя мо удовол-

143
ствие. Готвачите приготвят н а хората ястия от р азлИЧ·
ни подходящи вещества , смесвайки различни вещества .
Т е правят о т еднаквото нееднаквото, ка квито с а хр а н ата
и питиетата на хор ата. Ако всичко се направи едн акво,
не би имало удоволствие и ако всичко е сложено заед­
но, не би било правилно. В музиката удар ите се произ­
веждат едни нагоре, други н адолу. Езикът подр ажава
н а музиката, различавайки сладкото и киселото от оно­
ва, което попада на него, а същп съгласното и несъглас­
н ото . . . Ако езикът е добре настр оен, съзвучието създа­
ва н аслаждение, ако пък не е настроен, възн и ква неудо­
волствие . . ."

3. Диоген Лаерций, 1!, 22. „ Казват, че Е в р ипид дал

тра ктата на Херакл ит на Сократ и го попитал за мне­
н и ето му. Сократ отговорил : „ Това, което р а зб р ах от не­
го, е прекрасно. Мисля, ч е е прекр асно и онова, което
не р азбр ах. За такава р а бота е нужен делоски водол а з . "

4. Платон, Теетет, 1 79d-181 в . „Сократ . . . С порът

за това битие не е п р а з н а р абота . . . Теодор. Съвсем не
е празна р а бота. Той се е р азгорял навсякъде в йония.
И друга рите н а Хер аклит решител но оглавили пр ивър ­
жениците на това разсъждение. Сократ. Толкова п овече,
драги Теодор , следва от самото начало да се види к а к
те поставят този въпрос. Теодор. Р а з б и р а се. Е т о к а кво,
Сокр ат, що се отн ася до тези хер аклитовци и както ти
казваш, омировци, а също и до п о-древните, то със са­
мите ефесци, които се гордеят с опитността си, да се
р азговаря не е по-лесно, отколкото с р а зярени стър шели.
Откровено, както е в писанията им, те непрекъснато се
носят, а да се задържат на предмета на изследването
или на въпроса, сnокойно и п р илично да отговарят или
да питат, п о - м ал ко от всичко и м е присъщо. По-скоро
може да се каже, че това съвсем не им е п р исъщо - по­
коят з а тях не съществув а . А ако някога ги з а питаш за
нещо, тогава те обстрел ват, измъквайки като от кобур
едно за гадъчно решение . . . и ако поискаш да схванеш
смисъла на казаното, то на тебе ще се сгро м оляса съ­
щото, само ч е в преиначен вид, с което н икога до н и­
що не м ожеш да отидеш . . . Сократ. Може би, Теодор,
ти си видял тези мъже в спор и н е си ги заварвал в
мирна беседа . . . Но м исля, че на своите ученици, от

144
 конто те искали да н аnравят свое подобие, т е п р ез сво­
бодното време излагат нещо подобно. Теодор. На ка к­
ви ученици, чуда к( Та нали никой от тях не ст ава уче­
н и к на друг. Те са м и се обявяват по вдъхновени е и
един смят а другия за невежа. Е то защо от тях, повт а­
рям, н ито с лошо, ни то с добро можеш да н аучиш не­
що . . . Сократ. Т и добре си р азбрал. Н и м а н е и звлякох­
ме вече този въпрос от древната поезия, където той е
бил скрит от м нозинството, а и менно, че всичко води
своето начало от Океан и река т а Тет ия и н ищо не стои
на едно място? Ние го открихме и у най-късните, а зна­
ч и н а й- мъдр ит е, коит о р азясняв а т скри тото п о т а къв
н а чин, че слушайки ги, даже и обущар ит е м о га т да
постигна т тяхна т а мъдрост и да се избавят от печалното
заблуждение, к ат о че л и някакви неща стоят, а други
се движат . . . Едв а ли не з а б р авил и, Теодор, ч е и м а и
други ( м исли т ел и ) , кои то провъзгл асили проти вополож­
ното положение, а и менно, че „ и стинското и м е на всичко
е н еподвижностт а " , без да се говори за това, което в раз­
рез с т ях т върдели Мел ис и П а р менид, че всичко е еди н ­
н о и са мо в себе си неподвижно, че н я м а простр а нство,
където то би могло да се движи. Какво да прави м ,
прия телю, сега с всичко това? . . . Пор ади т ов а, ст рув а
м и се, че ние т рябва най-напр ед отделно да р а з гледа­
ме т ези, с които започнахме, т . е. с тези „ т ечащи т е " . Ако
се окаже, че в техни те т върдения има см исъл , т о ние ще
се присъединим към т ях, ст а р аейки се да избег н е м дру­
гите. Ако пък ни се стори, ч е по-прави са т ези „неподвиж­
ници", т огава ще отидем при т ях . . . Но а ко н и се сто­
ри, ч е и двет е стр ани не говорят нищо добро, в т а къв
случай ние ще изпаднем в смешно положение . . . "

5. Страбон, X I V, 1, 2-3. „2. Морският път н а йо­

ния по брега е приблизи телно 3430 ст адия пор ади з а­
ливи те, а също т ака и пор ади това, че т ази ст р а н а в
една значи тел н а част предст авлява полуост ров. Раз­
стоянието по п р а в път н е е гол я м о . Дължина т а на пре­
кия път от Ефес до С м и р н а н а п р и м ер е р ав н а на 320
ст адия, защото р азстоянието до Мет р_опол е 1 20 ст адия
и ост а н алото - до Смирна, дока то морския т път по бре­
га между т ези два града без м ал ко е 2200 ст адия. По
т а къв начин края т на йони йскот о кр айбрежие, което
з а почва о т милет ския Посидий и кари йски те граници, се
н а м и р а във Фокея и Хер м а .

1 45
 3. Ферекид твърди, ч е н а това крайбрежие по-р а но
ка р ийците владеели Милет, Миунт, о бл а стта около Ми­
кале, а н а м и р а щата се непосредствено след това ч а ст
от крайбрежието до Фокея, Хиос и С а мос, където у п р а в ­
лявал Ан кей , з а е м а л и лелегите. Двете т е з и п л е м е н а п о
дум ите м у под натиска н а йон и йците отстъ п ил и в остана­
л ите ч а сти н а Кария. П р одължава й1:и свидетелството си,
Фер екид к а з в а , че йон и йското п реселе ние, което стан а ­
л о по-късно о т еоли йското, б и л о възг.Тi а в я в а но о т А ндро­
къл, з а ко нен син н а атинския цар Кодр . Той бил и осно ­
в ател н а Ефес. По т ази п р и ч и н а к аз в ат, ч е Ефес бил
царска столи ц а на йон и йците. И се г а потомците н а този
р од н а ричат царски . Н а него са присвоени известн и по­
чести, като н а пр имер първото м я сто н а игрите, носене­
то на пурпур н а дреха като з н а к н а царския произход и
жезъл а в место скиптъра , а също ръководенето н а п р а з ­
н и ка н а жертвопр и ношението в чест н а Елевсинската Де­
м етр а . Милет бил основан от Нелей, р одом от Пилос.
М есенците и пилосците се смятат з а р одствени до и з ­
вестна степен, поради което новите поети н ар и ч ат Н естор
м есенец. По думите им м ного ж ители на П илос заедно
с М ел а нт, б а ща на Кодр , и неговите спът н и ци се п р есе­
лили в Африка . . . В Посидий показват о.п а р , издигнат
от Нелей. М иунт б ил основа н от Кидрел, незаконороден
с1ш н а Кодр . А ндропо м п основал Лебедос, з а вл адява й к и
няка кво м я сто под и мето Артис. Ан др ем о н основал Ко­
Jlофо н от Пилос . . . Епит, син на Нелей, основал П рие ­
н а . . :·

6. Публи й Овиди.й Назон, Метаморфози, X V, 1 76-261.

„. . н е е във вселената н ищо стабил н о .
.

В сичко тече. П ретър пява пр ом я н а създа ние всяко.

В р емето даже, са м о т о, оттича в п оток неп рекъснат
както р еката, за щото не може да секне реката,
ка кто чевръстият час, но въл н а по въл н ат а н а п и р а,
нлискан а всяка ()Т друга, п р ед себе си пър в ат а
плиска.
Тъй в ре м ената едн акво л етят 11 една к во се следват,
в и н а ги н ови. К а к вото п р е ди е било, отм и н а ва ,
а небил ото къл н и , подмл адяват се всички м инути .
Вижда ш , и нощите т ъй от м и н ават п ред п р ага н а
з р а ка
и п одир тъмн ата нощ .1ъчеза р н а зората изгрява.

1 46
 Б аграта смеnя небето, когато n средnощн пя отдих
в сичко лежи и когато н а бели я кон се явява
Л уцифер б леснал, и инак, когато в п редвест н а
зората
Пала нтиада обагр я света и н а Феб го п р едава.
Ру ме н е щитът н а бога, когато зори от з е м ята,
ру ме н е с утр и н и ру м ен, когато потъва в земята,
по висин ата е светъл, з ащото е горе ефирът
с по-чиста съ щност, ч е т а м е далече от зе м н и я досег.
С ъщ и едн а къв не може да бъде на нощна Диана
образът, в и наги днес е по-малък от вчера, когато
р асне, и в се по-голя м е, когато се дискът стесн я в а .
Но и годин ат а - тя се явява н а четир и дяла -
четирите пер иода н а всеки живот подобява.
Н ежн а и соч н а е тя като също сукалче по р ан н а
п р олет - тогава блестят покълн а л н т р евите ,
все още
слаби и неустойч и в и , но р адват с н адежда селяка,
всичко тогава цъфти и в цвета н а цветята се люшка
пъстро полето, но още н е стига н а л и стите сила.
След прол етта п р ем и н ава по-яка годи ната в л ято -
става тя юноша силен : н аист и н а н я м а от него
по-сил н а , по-родов ита и п овеч е пламенна възраст.
Л ятото есен сменява, затихва м л адежкият пла мък,
зряла и мека е тя, м ежду стария мъж и мл адежа,
и р ав новесна , косата И по слепоочн и к а - сива.
Сл едва старешката зима, наежена, с трепетна стъпка,
или съвсем без коса, или с бяла коса оцеля л а .
Н ашето собствено тяJю, и то без застой се п р о м е н я
вечно: ка к вото били сме, ка квото сме, н я м а д а бъдем
повече утр е . . . . . . . . .
О , т и , р азяждащо вр еме, и ти, зложелателн а старост,
всичко рушите и всичко, що времето глозга със зъби,
п р а вите от постепенно отм и р а н е да се р а з падне!
Н е устоява и всичко, което зовем еле менти.
Как се те видоиз менят ( вн и м авайте! ) , ще ви покажа.
Ч етири р аждащи всичко основн и тел а образуват
тази всевечн а вселена. О т тях две са тежки и п адат
от тежестта си надолу - това са зе м ята, водата.
Други две н я м ат тегло и свободн и от в с я к а къв
н атиск -
въздухът с огъня - по-чист от въздуха, гор е излитат.
Ако и р а з гр а н и чени по място, от тях п роизхожда

1 47
 вс и чко и в с и чко n а к в тях се р азлага : кога се
разслаби,
в течн ата вл ага м и нава земята ; втънена, т я става
п а р а и възду х ; когато отново т ег.л о той з агуб и ,
н а й. и зтъне н заблестя в а в огньовете н а в и сината.
И се о б р атно възвръщат, и в същи я ред се повтарят:
огън ят, вече сгъстен, п р ем и нава във въздух по-плътен ,
т о й във в ода, а водата, в клъб ена , в зе м я с е сгъстява .
Н и що н е пази в ида си, природата възоб новява
всички неща и създава от старите о б р а зи нови.
В ця л ата тази в селе н а , повярва йте, н и що не г ине ,
формата са м о м ени, об новяв а . Рожден и е знач и
нещо да почн е да става р аздично от п о - р а н о
с м ъ рт пък -
същото то да не бъде. Ед н о то н а сам да п р е м и не,
друго н ата м да отиде, остава си ц я лото също.
Н ищо н е м оже - аз вярва м - задълго под същата
фор м а
д а с е з а па з и . Т а к а , векове, към желя зо о т зл ато
м инахте. Също така се м ени на м естата съдбата. "
(Прев од Г. Батакл и ев )

7. Лукиан., Продажба на животни.

„ З евс. Дръп ни го ! Изка р а й друг и ли , п о -до б р е, тия
два м ата, за с м ения от Абдер а (Дем окрнт - 6. м.) и пл а ­
ч ещия от Ефес (Хе р а кл ит - б. м . ) . Иска м да ги прода­
де м н аведнъж.
Хермес. Слезте на ср едата. - Дв а отл и ч н и живота
п родав а м , н а й - мъдрите от всич ки о б явяв а м !
Купувач. О , Зевсе, к а кв а р азл ик а ! Единият н е пре­
става д а се с м ее, а другият, и зглежда, жал ее н я ко­
го, посто я н н о плаче ! - Какв о е това, д р аги ? З ащо се
с мееш?
Демокрит. П ита ш? З а щото 11 р а ботите ви , и вие са ­
м ите ми се виждате смеш ни .
Купувачът. Как? П р исмив а ш се на вс и •Iк и н ас и не
см яташ з а ни що н а шите р а б оти ?
Демокрит. Така е. В тях н я м а 1шщо се р иозно, всич ­
ко е п р азно п р остра н ство , движение на ато м и и б езкра й ­
ност.
Купувачът. Не е тъй, а м и ти с и н а исти на п р азен и
безкр а й н о п р ост. Ах, какво н а халство! Н я ма л и да спреш
да се с м ееш?

1 48
 А м и ти защо плачеш, драги? Мисл я , че ще е м ного
по-до б ре да попр иказвам с те б е .
Хераклит. Ч ужденецо , с м ятам, че човешкит е р а боти
са жалки и плачевни и в тях н я м а нишо, което да н е е
смъртно. З атуй ви съжалявам и окайв а м . Н астояшето
не смятам за нещо гол я мо, а това , което ще бъде по­
късно, е ужасно - и м а м п р едвид пожа р а и ги белта н а
вселената . Това е, което оплаквам , и оше - ч е н я м а
нишо устойчиво, а всичко с е п р евръщ а в някакв а к а ш а :
едно и съшо нешо е удоволстви е и неудоволств ие, з н а ­
ние и незнание, голямо и м алко, т е се въртят н а горе-на ­
долу и се сменят в детинската и г р а н а века.
Купувачът. Що е век?
Хераклит. Дете - играе си, хвърля кокалчета, свое-
н равничи . . .
Купувачът. Какво са хората?
Хераклит. С мъртни б огове.
Купувачът. Какво са б оговете?
Хераклит. Безсмъртни хор а .
Купувачът. Г атанки л и задаваш, драги, главо блъска­
н ици л и съставяш? И ти, като Локсий, н е казваш н и що
ясно.
Хераклит. Ни к а к н е м е е грижа з а вас.
Купувачът. З атова и н и кой човек с у м в гл а в ата ня­
?>1 а д а те купи.
Хераклит. А пък а з ви пращам пов р а га всички, и ку­
пув ачи, и некупувачи!
Купувачът. Болестта м у не е далеч от безумие . . .

(П р ев о д Ал. Н ичев)

8. Секст Елтирик, Против жатематиците, V11, 2-7

„ . . . Н о понеже ф илософията е р азноцветно и м ного­
об р а зно нещо, то с оглед на едно стройно и м етодично
изследва н е на всяка точка нео б ходимо е да се р а з гл едат
накр атко нейн ите ч асти . . . Едни мислители смятат. че
тя има една ч а ст, други - две, а трети, че се състои от
три ч а сти. От тези, които приемат, че тя се състои от
едн а ч а ст, едни изтъкват ф изическата, други - етическа­
та, тр ети - логическата . Също така, тези, които я р аз­
делят на две ч а сти, едни приемат физическата и логичес­
ката, други - ф изическата и етическата, трети - логи­
ческата и етическата . А що се отнася до тези, които я

149
разделят на три части, те п р иемат, че тя пр и тежава
ф изическа, логическа и етическа част. Та JТес, Анакси мен
и Анзкси м э ндър, Е w. пед1жъл , Пар менид и Хераклит п рие­
м ат, че философията п р итежава едн а, а именно физичес­
ка част. От тях Талес, Анаксимен и Анакси м андър под·
държат такова схва щане по безспорен начин и съгл аснс.
м нението на всички. А схваща нето на Е м педокъ.ТJ , П а р ­
м енид и Хераклит не е п редадено от м нението на всички
а втори. Така за Е мпедокъл Аристотел твърди, ч е той
п ръв дал тласъка за р еториката . . . Пар менид пък не
може да се смята като несведущ в областта на диалек­
тиката, доколкото същият този Аристотел с мятал него­
вия приятел Зенон за родоначалник на диалектиката .
Съществуват изследвания и за Хер аклит да.11и той е бил
само физически или също и етически философ . . . "

Секст Емпирик, Против математиците, VII, 126- 1 34.

„. . . Докол кото на свой ред учи, че човек е въоръжен
с две средства за достига нето на истината - сетивното
възприятие и р азум а, Хер аклит см ятал подобно на горе­
споменатите физици, ч е от посочените средства на позна­
нието сетивното възпр иятие е недостоверно, а р азумът
е основа нието за критерия на истин ата. Сетивното въз­
п риятие той изобличава с думите : „Очите и ушите са
.паши свидетели за хората, които имат в а р в а р ски душ и . "
А това е в с е едно да се каже, че д а и м а дов ерие в не­
р азум ните сетивни възпр иятия е присъщо на в а р в арски­
те душ и . А разума той утвърждава като съдия за исти­
ната, но не всеки, а общия и божествения . . . Хер акл ит
казва, че приема йки в себе си този божествен р азум, ние
став аме р а зумни. И а ко по време на сън ние забравяме,
след събуждане отново идваме в съзнание. З а щото в
р езултат на закриване на сетивните отверстия във вре ­
м е на сън умът, който е в нас, се отделя от в ръзката с
окръжаващи я ни свят и ние сме свързани с този послед­
ния единствено посредство м диханието . . . А щом като
умът се отделя, то той се лишава от п а м етта, която при­
тежавал преди. С пр обуждането отново е в ход способ­
ността н а разума, проявявайки се ч рез сетивните отвер­
стия като през някакви врати и съвпадайки с окръжа­
в а щия разум . . И този и менно общ и божествен р азум,
.

с участието н а който ние ставаме р азум ни, Хер акл ит

Rарича крuтерий на истината. Ето з а що тов а , което е

1 50
общо за всички, е достойно за доверие и то се схваща
с общия и божествен р азум. А тов а , което се явява само
н а отделния човек, то е недостовер но пор ади противопо­
ложната причина. И така, като започва с р азсъждение
за природата . . . споменатият мъж твърди : „Макар че
този л огос съществува вечно, хората не го р азбират ни­
то когато са слушали п реди за него, нито след като вед­
нъж чуят за него. И м акар всичко да се извършва
съобр азно този логос, те прилич ат н а неопитните, при­
стъпва йки към онези думи и дел а, които аз р азглеждам ,
р азчленявайки всяко нещо според неговата прир ода и
изясняв айки състоянието му. А от останалите хор а е
скрито тов а , което пр авят по в р е м е на бодърствуване,
F"акто забра вят и онова, което пр авят по време н а сън . "
Я в н о показвайки с тези думи какво п р а в и м и мисл и м с
причастността си на божествения р азум, Хер аклит малко
по-нататък добавя следното : „ Пор ади това необходи мо
е да се следва общият р азум . " „Макар този логос да
е общ за всички, тъл п ата живее като ч е ли притежава
собствено знание" . . . При това положение Хер аклит
по н а й-очевиден начин казва, че общият р азум е кри­
терий. Това, което е очевидно н а всички, е на пъл но
достоверно, а това, което се явява н а всеки поотделно,
е неверно. Такова било учението н а Хер аклит. "

Секст Емпирик, Пuроновu положения, !, 210-212.

„ . . Ясно е, че философията на Хер аклит се р азли­
.

чава от нашия начин н а изследване. З а щото Хер аклит

за м ножество неясни неща се изказва догм атически, до­
като, както беше казано, ние не се изказваме по този
начин. Посл едователите на Е несидем казв аха, че скеп­
тическият подход на р азсъждение е път към филосо­
фията н а Хераклит, защото положението „ п р отивопо­
ложното съществуване по отношение на са мото себе си
„ пр едшествува положенпето" противополож ното изглеж­
да по отношение н а едно и също " . Скептиците казват :
„ изглежда, че противополож ното е по отношение на едно
и също нещо", а последовател ите на Хер акл ит оттук пре­
минават към съществува нето н а това. Ние пък казв аме
противно н а тях, че положението „ пр отивоположн ото из­
глежда по отношение на едно и също нещо" не е скеп­
тическа догма ( п оложение) , н о нещо, подлежащо н а се­
тивата не само на скептиците, но и на оста нал ите фило-

151
 софи и всички хора . Н а л и н и кой не би казал, че медът
не е сладък за здравите и не е горчив за страда щите от
жълтеница. По този начин последователите на Херакл ит
з а почват от т а кива п редпоставки , които са общовалид­
н и за всички хора , така, както започв а м е и ние . . . Мо­
же ли да се каже, че н ашият начин н а р азсъждение по­
вече. отколкото остан аюпе е път към ф илософията н а
Хераклит, когато всички н и е с и служи м с една обща
м а терия? Може би скептическият начин н а м ислене не
само че не помага да се поз н а е философията н а Херак­
л ит . но и пречи за тази цел? З а щото скептикът порица­
в а всичко. което Хер а кл ит утвъожда в а догм а тически . . .
З н а ч и е безсмислено да се казва, ч е противоречащият
начин на р а зсъждение е път към това учение, против
което той воюва, и безсм ислено е поради тази причина
да се смята, че скептическият начин н а р азсъждение е
път към философията на Хер а кл ит . "

Секст Емпирик, Пиронови положения, !1, 63.

. . от това , че за един медът изглежда горчив, а з а
„ .

друг - сладък, Демокрит идв а д о извода, че н я м а нищо,

което само по себе си да е сладко или горчиво. А Хера к­
лит казва, че съществува и едното, и другото."

9. Диоген Лаерций, IX, 1- 1 7.

„Хераклит е син на Бл осон, а според н якои други н а
Хер а конт. Т о й произхожда о т Ефес. Р азцветът н а него­
вия живот се отнася в 69-а ол и мпиада. По дух и н ад­
менност н админавал всички останали хор а , което е оче­
видно от съчинението му, в което той казва : „Много­
зна йството не учи на ум. В противен случа й то би н аучи­
л о Хезиод и Питагор, както и Ксенофан и Хекате й . " З а ­
щото съществува единна мъдрост - да се постигне з н а ­
нието, което управлява всичко поср едством всичко. И
О м и р , казвал той, за н а гр ада трябв а да бъде отст р а нен
от състеза нията и д а бъде бит с пръчки, а и Архилох
заслуж авал същото. Той казвал също: „ Надменността
трябва да се гаси по-скоро, отколкото пожарът" и „Де­
мосът е длъжен да воюва з а з акон а , както з а гр адски­
т е стени " . Той упреква по този н а ч и н ж ителите на Ефес
з а тов а . че изпъдили в изгн а н ие неговия пр иятел Хермо­
дор : „ П р авилно биха постъпили ефесци, а ко се обесят
всичките им мъже и оста вят своя полис на невръстните

1 52
 ся деца. З а щото те, ефесци, п рокудиха н ай - почтения си
я издигнат съграждан и н Хер модо р , казвайки: „Сред н а с
н икой не тря б в а д а бъде н а й-почтен и л и а ко все п а к то­
ва е възможно, нека такъв човек да живее другаде и при
други хора . " Помолен от ефесци да им предложи граж­
дански з а кони, той отк а з а л , понеже градът вече бил във
в л а стта на лошо упр а вление. Уединява йки се в х р а м а н а
Артемида, той и гр аел с децата н а кокалчета (ашици)
и н а з аобикалящите го ефесци казал : „За какво се чу­
дите, пропаднали хор а ? Нима н е е по-добре н а човек
така да се забавлява, отколкото да управлява във в а ­
шата държава ? " И ненавиждайки хората, той с е от­
теглил и живял в пла н ините и се х р а нел с билки и тре­
ви. А за болява йки от водянка, той се върнал в града й
се обърнал към лекар ите с такава з агадк а : дали могат
да превър н ат п роливните дъждове в суш а . Понеже те
н е го р а з б р а л и , той се з а р овил във волски ( оборски )
тор, като се н адявал, че топлият тор ще и з п а р и лоша­
та влага. Н о и с тов а н е получил облекчение и умрял,
като живял 60 години . . . Според свидетелството н а Хер·
мип той попитал лекарите дали н е с а в състояние да
изсуш ат вътрешността на тялото му, като извадят отт а м
водата. Когато те отказали да сторят тов а , той л егнал
н а слънце и н а р едил н а р обите да го н а л а гат с тор . И
като лежал т а к а , умрял н а втория ден и бил погребан
н а площада. А по свидетелството н а Неант Кизикский
той н е бил вече в състояние да се очисти от полепналия
п о него тор и ост а в а й ки в тов а положение, ста нал пляч­
к а на кучетата, които в този в ид не го позн а л и .
От детинство о щ е той б и л з а учудване. Така в м л а ­
дежките години казв ал, ч е н и що н е знае, а като въз­
р а стен, че всичко знае. Той нямал никакви слушатели и
твърдял, че сам себе си изследва и сам от себе си се
н аучил. Н аистин а Сотион казва, че според н я кои сви­
детелства той бил слушател на Ксенофан, а Аристон
отбелязва в к нигата с и ;,З а Херакл ит", че той се изле­
кува л от водянката и починал от друга болест. Също­
то свидетелствува и Хипобот.
Книгата на Хер а клит е известна под з а гл авието „ З а
п р иродата" . Т я е р аздел е н а н а т р и ч а сти: 1 . З а космос а ,
2 . З а държавата и 3. З а божеството. Той я д а л н а съх р а ­
нение в х р а м а н а Артемида. К а кто н я кои мислят, той
я н а писал колкото е възможно по-неясно, за да и мат

1 53
достъп до нея само образовани те хора и да не би р а з­
пространен ието И сред н арода да я н а пр ав и лесно пред­
мет за презрение. Тимон също го описва с такива дум и :

И сред тях с е издигна тъмният Хераклит,

на тълпата язвите.11ният хулител.

А Теоф р а ст свидетелст вува, че в писа нието той едно не

съгл асува , а в друго поради меланхолият а си сам вли­
за в противоречи е със себе си. Неговата гордост л и ч и и
от това, че, к а кто п ише Антистен в „ Пр и е м н и ци " , той
отстъпил царската вл а ст на брат си. Негов ата книга спе­
челва такава сл ава, че той пр идобил последов атели, кои­
то н а р ичат хер а клитовци.
Общо взето, неговите възгледи са такива. В сичко от
огън се състои и всичко в огън се разреш а в а . Всичко
ста в а според и възниква по сил ата на периодическото
превръщане на противоположн остите. В си ч к о е изпъл ­
н ено с души и демони. Той се изказал за всич ко, което
се отнася до света, като тов а, че по своите р а змери слън­
цето е такова, каквото и з глежд а . Той казва, ч е „по как­
вито и пътища да извървиш, н е може да откриеш г р а н и ­
ц и т е н а душ а т а ; толкова дълбок л огос и м а т я " . Той
н а р и ч а самомнението епилепси я , а зрението - лъж а .
Н аи стина поня кога т о й говор и ясно и открито в своята
р абот а , така ч е и н а необр азования човек е лесно да
р аз бере и да почувствува възвишеността на душ а т а . А
краткостта и достойнството н а неговия стил н я м ат р ав ­
ни н а себе си.
По-частните възгледи ( на Хер а кл и т ) с а следните.
Огънят е елемент и всичко възниква от р азмяната н а
огъня посредством р а зреждането и сгъстява нето. Но той
не дава по-ясно изложение н а своите мисл и . Всичко въз­
никва по сил ата на противоположността и тече като
река. В селената е к р а й н а и светът е еди н . Светът въз ­
никва от огъня и отново периодически се възпл а м е н я в а .
И т о в а ста в а по с и л а т а н а съдбата. В противополож­
ностите тов а, което води до въз н и кване, се нарича вой­
н а и р аздо р , а това , което води до възпл а меняване, е съ­
гл а си е и мир. Gkвен това изменението е път н агоре и
надолу и съобразно с това възниква светът. Като се
сгъстява, огънят става вода, а тя - зем я . И това е пъ­
тят, който води надолу. А като се р азлага, земята отново

1 54 .• ..J
става вода, а от тази последната възниква всичко, при
което той всичко свежда до изпаренията н а морето. И
това е пътят, който води н а горе. После изпарен ията въз ­
никват от земята и морето. Едни от тях са светли и чис­
ти, а други тъм н и . От светлите н а р а ства огънят, а от
о станал ите - в л а гата . . .
Ние вече казахме в книгата за Соr<рат ( I I , 22) това ,
което т о й отбелязал з а т р а ктата н а Хер акл ит, предаден
му от Еврипид, за което свидетелствува Аристон . А пък
гра м атикът Селевк свидетел ствува . . . че като че ли пръв
някой си Кратет пренесъл този т р а ктат в Елада, койтЬ
казал, че т р я б в а да е делоскн водол аз, за да не се уда­
ви в него. Едни казват, че името н а тр актата е „Муз и " , а
други - „ З а п т шродата " , а Диодот пък „ Точно п р а в ило
з а живеене" . Някои го наричат „Указател на нр авите"
и „ Единен р ед н а всел ената " . Говори се, че когато го
за питали з а що мълчи, Хераклит отговорил: „За да и мате
възможност да дърдорите."
Дарий, който искал да се з а познае с него, му н а п и ­
сал следното ( писмо ) : „Цар Да р ий, с и н н а Хистасп,
поздр авява Хер а клит, ефеския мъдър мъж. Ти си н а п и ­
с а л книгата „ З а п р и р одат а " , която е трудна з а р азби­
р а не и излагане. В нея и м а места, от които, като се и з ­
л о ж а т с думи , човек р азбира силата н а твоето учение
з а целия свят и з а всичко, което се и звър ш в а в него и е
положено в божественото движение. Обаче съшествуват
и м ного места, з а които човек трябва да се въздържа
от съждения, з ащото и тези, които обясняват с м ного
думи, се з атрудняват да изтъл куват тов а , което си н а ­
писал. Ето з ащо цар Д а р и й , син н а Хистасп, жел ае да
бъде твой слушател и да се приобщи към елинската
образованост. Ела колкото се може по-скоро, з а да ме
видиш в моя царски двор. З ащото гърците н е са вни­
м ате.11 ни със своите мъдреци и не вземат под в н и м а ние
прекрасните и м съвети. които обла годетелствуват зани­
м а нията и ученията. А при мене те очаква всякаква
почит и първенствуващо положение, всекидневни изслед­
в а н и я и беседи и та къв жпвот, който е в съгл асие със
собствените ти и зисква н и я . "
Хера кл ит м у пзпр атил следния отговор : „Хер а кл ит
Ефески поздравява цар Д а р и й , син на Хистасn. Какви­
то и да са хор ата н а земята, от и стината и справедли ­
востта повече се отдалечават, н а м и р а т се в глупаэо по-

1 55
 л ожение и са обзети от стр емежа към алчност и тшесла­
в ие. Аз изхвърлих от главата си всичко глупаво, избяг­
в а м всякакво пустословие, което винаги е свързано със
завистта . Поради това н я м а д а дойда в земята на пер­
сите н ше се задовол я с малкото, което е според моите
разби р а ния. " П о този начи н той се държал и със са­
ми я цар. J,;"; " ,

В сво ите „ Съименници" Дем етрий казва, че той пре­

зир ал и атиняните, сред които се ползвал с гол я м о ува­
жение. И м ака р че ефесци те го пренебрегвали, той пред­
почел да живее в родината си .
За него споменава и Деметрий Ф алерски в „Аполо­
гия на Сократ". Много хора се заели с тълкуването на
неговата книга : и Антистен, и Хер акл ит Понти йски , 11
Клеант, и сто и кът Сфер, както и П авсан и й , н ар ечен „хс­
р а кл итовец" , и Н и комед, и Дионисий, а от г р а м атиците
Диодот, който казва, че трудът му бил не за приро ­
дата, а за държавата и в него става дум а з а п риродата
само доколкото трябва да се дават п ри мер и . А Иерон и м
казва, че С китин , я м бически поет, се заел да излага уче­
н и ето му в ст и хове . . .
И м ало пет хер аклитовци : първият е н а ш ият ф и ло­
соф ; втор ият е л и рическият поет, който на писал хвалеб­
ствена песен за два на йсетте богове; третият е е.11егичес­
кият поет от Хали карнас . . . ; четвъртият е от Лесбос,
който описал м а кедонската история ; петият е писа­
тел . . .
"

1 О. Френсис Бейкън, За началата и изворите . . .

„От друга страна, Хер аклит с голямо остроумие , но
по-м алко п р а вдоподобно приел з а начало н а н ешата
огъня. З а шото като на'-!ало на нещата той и збрал не нЯ­
каква средна п р и рода, която об и кновено е на й- неопре­
делена и тленна, а завършена и съвършен а , която завър ­
шва всяко преобразован и е и и зменение. Работата се
състо и в тов а , че Хера клит в идял, че н а й-гол я м ото р аз но­
образи е и смесване може да се откр и е в твърд и те н плът ­
ните тела, за щото подобн и тел а могат да бъдат органи ·
чески и подобн и на м а ш ини , които бл а годарен и е н а
една своя конф и гур ацюi допускат безчислени вар и аци и .
Такива са н а п ри мер тел ата н а р а стенията и животни- ·
те. И даже онези от тел ата, които не са органически, се
оказват п ри в ним ател но р а з глеждане съвсем различн и

1 56
 nомежду си . . . И след като те.'J ата са п ремин ал и в
състо я н ието н а огъня в неговия съответствува щ и ч и ст
в ид , те отхвър л я т всичко органиче ско, всичко специфи ч ·
н о и вся ко несходство пом ежду си, и изглежда като ч е
л и пр иродата се свива в едн а т о ч к а н а вър х а н а п и р а м и­
дата и като че л и тя е достигнала п р едела н а свойстве ­
н ата И дейност. Ето з а що такова възпла меняв ане или
п ож а р Хер аклит н а р е къл свят , защото тук п риродата се
п ривежда в единство. Р ажда н ето той нарича война, тъй
като то довежда до м н ожество. И з а да може този за ­
кон, п о силата н а който всичко съществуващо, подобно
н а морски я п рилив и отл и в , п р е м и н а в а от р азнообр азие
към единство и от единство към р аз нообр азие, да бъде
по н якакъв н ачин об я снен, той т върдя л , ч е огънят се
сгъстя в а и р азрежда, обаче по този начи н , че п роцесът
на разреждането по отношение на п риродата н а огън я се
явяв а непосредствено и н а стъпател но действие н а п р и ­
родата, докато процесът н а сгъстя ването е своего рода
об р атно действие, или е резултат от нейното бездей ­
ств ие. Т ези два процеса според него и м ат м ясто по с и­
л ата н а съдбата и в края н а кр а и щата в определени п р и­
роди, така ч е сега съществув ащи я т свят ще бъде н я кога
р азруш е н от огъня , а след това отново създаден . И тази
смя н а и последователност н а изгаряне и въз р аждан е с а
непрекъснати. Обаче в ъз п.r�а ме нява нето и з а гасва н ето
тряб в а според Хераклит . . . да протичат в р азличен р ед.
Защото колкото се отнася до п р оцеса на възпламеня в а­
нето , то Хераклит не се отклонява от общото м н ение, а
именно, че движението н а р азреждането и н амал я ва н ето
е ста вало от зем ята към водата, от водата към в ъздуха ,
от въздуха I(ЪМ огън я , а н а з а д друго я ч е - р едът бил
кръгообразен. Та ка той твърдял , ч е изгасв айки, огънят
произвежда зем ята като сво я пепел и сажди, ч е посл ед­
ните прои звеждат и съби р а т вл агата, от н атрупването на
която произтича р азливането н а водата, която н а свой
р ед и з пуска и изпа р яв а въздуха . Така ч е п реходът от
огън я към зем ят а е в незапен, а н е постепенен. "

J 1 . Пиер Б е йл, Исторически и критически речник

„ . . . Очевидно е, че ако Хер акл и т се п р идържал към
н якаква р елигия , то това било р езултат не от неговата
ф илософска система, а по-скоро от това, че приема йки
религи я та, той н а пълно н а пусна.1 св о я та система от в ъз -

- 1 57
rJt eди. Н а л и всеки човек, който притежава здр ав сми­
съл, призн а в а й ки онзи п р и нцип, ч е бог е земя , м оре и
прочее създания, не се колеб а е да стигне до извода, ч е
всеки рел игиозен култ е безполезен и нелеп.
Н ека н е ви м а м ят с това, като се позовават н а х�­
р аклит, че вечн ият огън , т. е . бог, сър а з мер но се възпла­
менява и изгасв а , че всичко ста в а по силата н а ф атал ­
ната необходимост и че разу мът и ефирната м атери я
с а р азпръснати п о цял ата субст ан ци я н а вселената и
п р ех р а н в ат със своето семе всички същества . . .
А ко в и изглежда добър тезисът н а Хе р а клит, ч е всич­
ко е изпълнено с душ и и духове, ще се н аложи за това
скоро да се р азпл ащате. Нали той р азбирал под тез и
души и духове са ы о н а й -тънки ч астици божествена суб ­
ста н ция. Ако би философствувал добре, строго сл едва й ­
ки своите и з ходни положения, то й н е само б и к а з а л , ч е
хората са богове и че боговете са хор а , но би казал съ­
щото и за всички ка мъни, за всички дървета и т . н . . . .
Философът Т алес твърдял, ч е всичко е и зпъл нено с
богове. Хр и стиянските а втори съб р ал и всички изказ­
в а н и я от този род като манна небесна, з а да докажат,
ч е нашите вел и ки и стини бил и известни на езичниците.
Но нашите а втори би трябвало да се предпазват да п р а ­
в я т тов а , тъй като въпросн ите изказва ния н а езичниците
са основ а н и на из ключ ител но безбожния пр инцип, съ­
гласно който и л и светът е създаден от субста нцията н а
бога, или IОпитер, н а й - вели кият о т боговете, н е е нищо
д р уго освен небе и ефир . . . Езичн иците си п р едставяли
сл изането на земята н а тези ч астици на ефира в н е­
прилични обр ази . . . Х еракл и т се н адсмивал на молб и ­
т е , отпр а вени к ъ м статуите, смята йки, че статуите са л и ­
шени о т каквото и да е съзна ние, т а к а ч е да се об ръща
човек към тях с дум и е такова безумие, к а кто а ко р аз­
говаря с н якоя постройка. В това свое твърдение той е
п р а в, но къде той може да н а мери обекти, по-достойни
за н а шето почитание от статуите? Н им а въздухът, море ­
то, дърветата , м атериал ното небе, лъчите н а светл и н ата
могат да се смятат за бо г ове повече н а това основ а ­
н ие, отколкото м атер ията, о т която са н а п р а вени идо­
лите?
Р азглежда й ки като п р имер системата на Х ер а кл ит,
вие може лесно да отсъдите , ч е всички систем и на древ­
ните философи, в които се разглежда пр ир одата на бо-

1 58
ta, водяt към оtкАз ot р м nгия. И ако всички сnом�на·
т и философи н е падат в тази бездна , то т е дължат това
н а отстъпл ен ието от строгите правила н а логиката, кое­
то им попречило последователно да р аз съждават. Те
н а пуснали своя път, увлечени н астр ани от идеите, които
запечатало в техни я у м възпитанието, а то подхранило
и затвърдило обучението н а н р а в ствеността . Ако н ашите
атин я н и бяха пожел ал и да б�.дат по-методични, те б и ­
х а поставили въпросите по-последователно и това би
п р едставлявало п р е ч к а з а обръщането и м към истинска­
та в я р а . "

1 2. Г. В. Ф. Хегел, История на философията

„Хе р а клит обаче схв а ща самото а бсолютно к а то тоя
п роцес, като с а м ата диалектика. Диалектиката е : а ) вън­
шна диалектика, безцелно р азсъждаване, което н е раз­
тваря в себе с и душата н а са мото н ещо ; б) и манентна
диалектика на п редмета, която обаче с пада към р аз ­
глежда нето н а субекта ; г) обективността н а Хер аклит,
т. е. схващането н а с а м ата диалектика като п р инцип.
Това е необходи мата крачка н а пр ед и именно нея е н а ­
правил Хер а кл ит. Битието е едното, то е първото; а вто­
рото е ставането - до това определение е стигнал той.
Т ова е първото конкретно, абсолютното като съдърж а ­
щ о в себе си единството н а противоположностите. Сл едо­
вателно у Хе р а клит за пръв път може да се срещне ф и ­
лософската идея в н ейн ата спекул ативн а форма - р аз­
съждението н а П а р менид и Зенон е абстр а ктен р азсъ ­
дък ; и з атова Хе р акл ит се е счита л от в сич ки з а дъл бо­
ко м ислен филосо ф и дор и си е спечелил лоша сла в а ка­
то такъв. Тук ние виждаме з е мя ; н я м а нито едно поло­
жение н а Хер а кл ит, което а з да не съм възприел в моя­
та „Логика " _ . .

Хер акл ит с е посветил само н а н ауките и живеел в

самота, всецяло отдаден на ф илософията. За н еговия
ж ивот н е ни е известно почти нищо повече освен отно­
шението му към неговите съна р одници, ефесците, а то
се изр азявало п редимно в тов а , ч е те го п р езирали, но
още по-дълбоко били презирани от него - отношение,
което съществув а и днес в света, където в секи е сам за
себе си и презира .всички оста нали. У Хер аклит вижда­
м е отдел я н ето от тълпата. Това презрение е възникнало
в тоя бл а городен дух от дълбокото чувство з а п реврат-

1 59
 востта н а п р едставите и н а с ъв м ест н и я ж юэо т н а н его·
вите сън а р од н ици . . .
Хера кл ит е м и на в а.71 за тъ м е н ; и т о й е п р очут п о р а ­
ди сво ята тъм нота. Н а Ци цер он - к а кт о чест о се случ­
ва с н его - е х ру м н ала едн а л ош а м исъл : т о й смята, че
Х е раклит п р ед н а мерено е п исал тъмн о . Н о то в а е каза­
н о твърде пл о ско ; св о ята собствен а пл о ско ст т о й п р ави
п л о ск ост н а Хераклит и м е нно като го в о р и з а п р ед н а ­
м ерено ст. Тъ мнотата н а Херакд ит, к о ят о м у е спечелил а
и п р озви щето Тъм н и я " , е навяр н о п о вече п о следица от
„

небрежен сл о в о р ед и от нер азра б отен ост н а езика ; така

смята и Арист отм . . . Обаче тъм нот ата н а т ая ф ил о ­
со ф и я се к ри е гд а в но в т ов а , че в н ея е и з р азена една
дълб о ка, спекулативна м и ем; п о следната е в и наги труд­
на, тъ мн а з а р азсъдъка - м ате м атиката, н а п ротив, е
съвсем л ека. П о нятието , идеята е п р отивн а н а р аз съ­
дък а , тя н е мо же да бъде схва н ата от н его .
П л ат он е изучавал фил о со ф и ята на Херакл ит о со бе­
но усърдн о . В неговите п р о изведения н а м и ра м е п р и веде­
ни м н о го сведения за нея и т о й безсп о р но е п олучил св о е­
то р ан н о ф ил о со фско о б р аз ов ан и е чрез нея, така че Хе­
р акли т м оже да бъде наречен уч ител на Плат о н . Във
ф ил осо фските си р а зби р ания Х и п о крат също така е бил
п од влияниет о н а Херакл и т .
О но ва, к о ето ни се съобщава за Хераклито вата ф ил о ­
со фия, н а п р ъв п о глед изглежда твърде п р отив о речи в о ,
н о с п о м о щта на п о нятиет о н и е м оже м да п р они кне м в
нея и да види м в л и ц ето н а Хера клит еди н дълб о к о ­
м ислен ч о век. То й е завър ш в ането н а до се г а ш ното съз н а ­
ние , едн о з авършва н е н а идеята до цел о куп но ст, к о ет о
е н ачал от о н а ф и л о с оф ията, и л и то й изразява същно ст­
та н а идеята, безкра й нот о, то в а , в ко ето се състои тая
СЪЩНОСТ . • .

Т о я с м м дух пръв изказал дълб о ките дум и : „ Бит ие ·

т о н е съществува п о вече, о ткол ко то н еби тието " , т о съ­
ще ствува т ол ков а м а л ко , кол кот о и н ебитието ; ил и „ Би ­
т и е и н и що са едн о и също " , същн о ст е и зменениет о .
Истин н ото съществу ва с а м о като ед и нство н а п р отив о ­
п ол о ж н остите; у елеатите, н апр о тив, и м а м е а б ст р а ктн о­
то р азсъждение, че сам о б итиет о е . За Хераклит о вия
и з р а з ние казв аме: абсол ютното е единств ото на би тие
и не би тие . . . Хераклит казва, ч е вси Ч ко е ставане ; то в а
ставан е е п р и н ципът. Т о ва с е к р и е в изр аза: б итието съ-

1 60
 ществув а толкова малко, колкото и небитието; ста в ането
е, но също и не е. Коренно противоположните определе­
н и я са свърз а ни в едно; в него и м а м е б итието, а също
и неб итието. Към него п р и н адлежи не само възникв а­
нето, но също и и зчезването; двете те н е са сами з а се­
б е си, а са тъждествени. Хер а клит е и з р а зил тов а със
следните дум и : б итието н е е, по такъв н а ч и н небитието
е; и небитието не е, по т а къв н а ч ин битието е; това е
истинното на тъждеството н а двете . . .
Н о по-точно и Хер а кл ит е схванал п ротивополож­
ностите по един по-определен н ач и н . У него в ижда ме
това единство н а реалното и и дейното, н а обективното
и суб ектив ното ; субективното е само ста в а н ето н а о бек ­
тивното, и наче то н я м а истинност: обективното е ста в а ­
нето н а субективното. Това истинно е процесът н а ста­
в ането; Херакл и;г е из р аз ил в определена ф ор м а това
себеотъждествяване на р азличията . . . П ростото повто­
рение на един и същ тон не е никаква х а р м о н ия. За д а
и м а х а р мония, е необходи мо р азл ичие; по същество ч и сто
и п росто трябва да и м а р азличие. Т а я хар мония е тъкмо
а б солютното став ане, из менение - но не ставане на не­
що друго, тя н е е сега това, а после нещо друго . . . И з ­
менението е единство, отношение н а две неща към едно
и също нещо, към едно б итие, то е тов а и другото . . . З а
х а р монията е необходи м а определ е н а противоположност,
противоположното на тая противоположност, както п р и
х а р монията н а цветовете. С убектив ността е другото н а
обективността, а н е н а п а р ч е хартия - б езсмислеността
на едно т а кова твърдение ведн а г а б ие н а о ч и ; другото
т р яб в а да бъде своето друго и тъкмо в тов а се крие
тяхното тъждество: по т а къв н ач ин всяко нещо е друго­
то н а другото, като н а свое друго. Т ова е великият п р и н­
цип н а Хер а кл ит ; той може д а и з глежда тъме н , но за­
това пък е спекул ати в е н ; а з а р а зсъдъка, който ф иксир а
б итието и не б итието, субективното и обективното, реално­
то и идеал ното сами з а себе си, тов а е ви н аги тъм но . . .
В своето изложение Хераклит н е е оста нал п р и това
и з разяване в понятия, не е спрял п р и ч исто логическо­
то, а освен т ая о б ща ф о р м а , в която е изложил сво я
п р ин ци п , той е да л на своята идея също и един по-реален
и з раз. Тая реална фор м а е п р еди мно натурфилософ ска,
или фор м а на идеята е повече п р иродната форма; ето
з а що Хер а клит б и в а причисл я в а н още и към й:они йската

11. Хераклит 161

 школ а й чрез тая ф о р м а е дал подтйк н а н атур ф илосо·
фията . . .
Д а обхв анем п р и р одат а в понятия, ще рече да я
п р едставим като п роцес. Това е ист инното н а Хе р а кли·
товото учение и истин ното поня т ие. И з атов а пр и негово­
то р а з глежда н е ведна га н и ста в а ясно, че Хе р а клит не
е м ожел да каже, ч е същността е въздух или вода и дру­
ги подобн и ; з а щото са мите те . . . н е са процесът. Но та ­
къв п роцес е огънят; п о т а къв н ач и н Хе р а кл ит е к а з а л ,
че огънят е първат а същност - и това е реалната фор м а
на Хе р а кл итовия пр и нцип, душа та и субст а нцията н а
пр иродния п роцес . . .
Той (Хер а кл ит ) пръв е и з р а з ил прир одата н а б ез ­
к р а йното и пръв е р а з б р ал тъкмо природат а като без­
к р а й н а с а м а з а себе си, т. е. р азбрал е нейн ата същност
като процес. Н ачалото на същест вуването н а ф илосо­
(р ията трябва да датир а от него -- то е постоян ната идея,
която у всички философи до ден днешен е съща т а , к а кт о
е била тя идеята н а Пл атон и на Аристотел . . .
Общо взето, не говата философия и ма н атурфил ософ­
ски характе р ; наистин а , п р и н ципът е логически , но е
схв а н ат в негов ата п риродна форма като всеобщ пр и р о­
ден процес. Как логосът идва до съз н а ни ето? К а к се
от нася той към индивидуалн а т а душа ? . . . Отговорът на
Хе р а кл ит е еди н красив, непр инуден, детински начи н да
се говори исти нно з а исти н ата , която тук е общото и
един ството н а същностт а на съзна нието и н а същността
н а предмета и необходи мостта на п р едме т ностт а . . .
Абсолютн а необходимост е т ъкм о това , истинното да
бъде в съз н анието ; но н е всяко м ислене изобщо, което
е н а сочено към един ичното, не всяко от ношение, в кое­
то мисленето е са м о фор м а и което и м а съдържанието
на п редст авата , пр и тежа в а истин а та - н а против, пр ит е ­
жава я всеоб щият разсъдък, р а звитото съзна ние за необ­
ходимостта , тъждеството на су бективното и обектив ­
н ото . . .
В действителност можем да кажем за Х еракл ит не­
що подобно н а онов а , кое то е казал Сократ : онова, кое ­
то още се е запазило за н а с от Х ераклит, е п р евъзход ­
н о ; а за онова , което е из губено за нас, т рябва да п р ед­
п олагаме, че н авярно е било не по - м ал ко пр евъзходно.
Или а ко искаме да счита ме съдбата з а толкова спр а ­
ведл и в а , ч е д а запазва за потомствата в и наги н а й-добр о -

1 62
то, то поне за онова, което все още н и се съобщава за
Хер аклит, трябва да кажем, че то е достойно за това
запазване."

Г. В. Ф. Хегел, Науката логика

„За пръв път елеатите, и то предимно Парменид, из­
казаха простата мисъл за чистото битие като абсолют­
ното и като единствена истина, и . . . тя е изказана с чис­
тото вдъхновение на м исленето, което з а пръв път схва­
ща себе си в свояrа а бсолютна абстра ктност : само битие­
то е, а нищото съвсем не е . . . В противоположност на
онази п роста и едностр анчива абстр акция дълбоко­
м и сленият Хераклит изтъква по-висшето цел окупно по­
нятие за ставане и казва : битието толкова м ал ко е, кол­
кото нищото, или също : всичко тече, което ще рече:
всичко е ставане. - Популярните, особено източните
сентенции, че всичко, което е, в самото си р аждане и м а
за роди ш а н а своето изчезване, че смъртта, обратно, е
н авлизането в нов живот, изразяват в основата си съ­
щото обединяване на б итието и нищото. Но тези изра­
зи имат субстрат, в който се извърш в а пр еходът; битие
и нищо се вземат като отдел ни едно от друго във вре­
м ето, биват п редставени като редуващи се в него, а
не се мислят в тяхната абстрактност и затова не се
мисл ят и така, че с а м и по себе си са едно и също."

1 3 . А. Херцен, Писма за изучаване на природата

„ Гениалното „всичко тече" било казано от Херак­
лит - и разтопеният кристал на елейското битие се
устремил като вечен поток. Хер а кл ит подчи нил и битие­
то, и небитието на изменението, н а движението : всичко
тече! нищо не остава неподвижно, еднакво; всичко -
бързо или бавно - се движи, като се видоизменя, пре­
връща се, кол ебае се между битието и небитието. „ П р ед­
метите - казва Хераклит - прилич ат на бързия поток;
два пъти не можеш да влезеш в една и съща вода. "
З а него безусловното е самият п роцес на издигане н а
естественото м ногообразие д о единство; за него действи ­
телното е не пасивната покор ност на абстрактната ве­
щественост, не субстратът на движението, не битието
на движимото, а онова, което по необходимост го движи,
онова, което го изменя. Битието у Хер аклит само носи
в себе си своето отрицание ; но е неотним аемо, присъ-

1 63
 що нему; тов а с неговото демонично начало, ко е то ro
съпровожда в инаги и навсякъде, което непрекъснато м у
противодействува, снема сътвореното о т него, пр еч и м у
да замре, да се закрепи в неподвижността. Б итието е
живо чрез движението; от една стр ана, животът не е н и ­
що друго освен непрекъснато, неспирно движение, а ктив­
н а борба и а ко щете, а ктивно пр имиряване на битието с
н еби тието, и колкото по-упорита, по -л юта е тази бор б а ,
толкова по-близо са т е едно д о друго, толкова по-висш е
животът, р азвиван от тях; тази бор б а е вечно в края си,
вечно в н ачалото си, непр екъснато взаим одействие , от
което те н е могат да излязат. Това е вечно движещото с е
колело н а живота . Живият организъм е постоянна бор·
б а със смъртт а , която всеки път тържествува , но това
тържество п а к е в полза н а определеното битие, а не
н а небитието. Многоначалните тъкани, от които е съста ­
вено живото тяло, непрекъснато се разл а гат н а двуна­
чални (т. е. н а неорганични, минерални) и непрекъсна­
то се обр азуват отново; гладът възобновя в а своите из­
исквания, защото непрекъснато се изр азходва м ате­
риал; дишането поддържа живота и изгаря орга низма;
организмът непрекъснато изработва изгореното. Н е хра­
нете животното и кръвта и мозъкът му ще изгорят . . .
Колкото по-развит е животът, в колкото по-висша сфера
е преми нал той, толкова по-отчаяна е борбата между
битието и небитието, толкова по-близо са те едно до
друго. Камъкът е м ного по-здрав от звяр а ; в него битие­
то преобл адава над н е битието; той м ал ко се нуждае от
средата, която го з аобикал я ; той без гол е м и усилия, кои­
то действуват отвън върху него, няма да измени н ито
формата си, н ито състава си, той почти не носи в себе
си п р ичината н а своето р азлагане и з атова е устой­
чив. Н а й - малкото докосване до мозъка н а животното -
до тази слож н а , нежна, »евтвърдява ща се маса - го по­
валя мъртво; н а й - м ал ко неравновесие в сложния хими­
чески състав н а кр ъвта - и животното стр ада за своето
норм ално състояние, мъчи се и умира, ако не може да
победи, т. е . да възстанови нормата. Пасивното, тежкото
битие потиска живота със своята груба определеност;
ж ивотът на камъка е постоянно безсъзнани е ; ж ивотът е
по-свободен там, където е по-близо до н ебитието; той е
сл аб във висшите си прояви, той губи, така да се каже,
вещественост, за да постигне онази висота, н а която би-

1 64
тието и небитието се п р имиряват, подчиняват се н а вис­
шето единство. Всичко п рекрасно е нежно, едва съще­
ствува; това са цветята, които умират от студения вя­
тър, докато грубото стъбло укрепва от него, но затова
то не благоухае и няма пъстри цветове, едва проблясват
м иговете на бл аженство, но в тях се съдържа цяла веч­
ност . . . Възниква нето, а ктивният процес на самоопреде­
ление, неговите противоположни моменти ( битие н неби­
тие) изгубв<1т в него своята мъртва неподвижност, при­
надлежаща на а бстр актното м исле не , а н е н а действи­
телното; к а кто смъртта не води към чисто небитие, така
и възникв а н ето не з а почва от чисто небитие - опреде·
лена битие възниква от определено битие, което става
субстрат по отношение н а висшия м омент. Възникналото
не се гордее с това, че то е ; това е твърде бедно, това се
подр азбир а ; то не изтъква като своя истин а своето тъж­
дество със себе си, своето битие, а, на против, разкрива
се в п р оцеса , в който свежда битието до з н ачение на
момент.
Хера клит р азбрал, че истината е именно съществу­
ване на два противоположни момент а ; той р азбрал, че те
с а м и по себе си не са исти н н и и са невъзможни, ч е
истинен в тях е само стремежът и м ведн аг а да преми­
нат в своята противоположност. З а него, живял 500 г.
преди Р ождество Х ристова, тази м исъл е била толкова
ясна , че той н е е можел да вижда нещо постоя нно в съ­
ществува н ето, в битието освен онова начало, което пре­
м и нава в м ногообразие и което, от друга стра н а , се стре­
ми от м ногообр а зието към единство : той р а з б р ал това,
въпреки ч е движението всъщност било за него непреодо­
л и мо събитие, съдбоносно събитие, признав а й к и го, той
се е покорявал на необходимостта , от която не е и м ал
изход. А з ащо учените мъже н а нашето време така се
удивиха, така тъпо не р азбраха, когато мисълта на Хе­
р а клит се появи не като гениална догадка, а като послед­
н ата дум а на метод, проведен строго, отчетливо, науко­
образно? Изр азът ли, о стър и абстра ктен: „ б итието е не ­
б итие", ги порази, и л и може би г и уплаши тяхната бли­
зост във възникването? Но откъснат от живото р азвитие,
изразът н е може да се р азбере, особено когато нито ис­
кат да знаят пътищата , нито да съсредоточат върху не­
го цялото си в н и м а ние. Без внимание н ищо н е е ясно -
нито логиката ще р а збереш. нито ще се научиш да

1 65
 играеш карти. П р а ктически н ие гледам е н а н ещ ата
и менно по хер а клитовски, само във всеобщата сфер а
н а мисленето не можем да р а з берем онова, което пр а ­
в и м . Н и м а хор ата о т к р а й време н е са осъзнали, ч е н е
в мъртвата н еподвиж ност н а съществув а щия п р едмет,
н е в неговото тъждеств о със с еб е си е неговата п ъл н а
истин а ? Н и м а във всичко живо н апр и ме р ни е вижда м е
н ещо друго освен процес н а вечно изменение, съществу­
в а щ очевидно с а м о в п р о м я н ата ? Костите с а н а й -твъ р ­
дото б итие, а н и е дор и н е ги смята м е за живи.
Ние з абелязахме , ч е елейците, след като п риеха за
основа чистото б итие, н я м аха смелостта да призн а ят,
ч е то е тъждестве но с н еб итието. Така и Хер аклит, ко­
г ато о б яви з а истин а на съще ств у в а щото движещото
н а ч а л о ( същностт а ) , не достигн а до унищожа в а н е н а
б итието в силата , в п р ичи н а та н а движението, в су б ­
станцията. Гърците не се откъсваха толкова дълбоко
от емпирическия възглед : когато тяхна т а мисъл стига
до к р а й н и а б ст р акции, ведн а га се появява т изящни о бр а ­
з и , ф а нтастичн и п р едстави, които г и задържат н а ръ­
б а н а проп астта . Така у Хер а кл ит вместо последните
изводи на су б ста нци а л н ото отн о ш ен и е вие ср ещате в р е ­
мето и огън я като н а гледн и п р едстави тел и н а п роцеса
на движението. И на исти на в рем ет о е о б р а з на без­
условното въз н и кв а не, н еговата същност е само в това ,
да съществув а и същевреме н но да н е съществу в а ; във
вр е м ето е дей ствителн о не м иналото и бъдещето, а
н а стоящето; н о то съществув а само за да не съществу ­
в а , то тута кси е пр ем и н ало , то е й-сег а ще н астъпи, то
съществува в това движен и е като единство н а два про­
тивопо.rюжн и момен та . О гънят в пр ир ода та също съот­
ветствува п р ев ъзходно на н еговата мисъл : огънят изга­
ря противоположното в с ебе си, той е безусловно б е з­
покойство, б езусловно р азтва р ян е на съществуващото,
п р евръщаемост на другото и на самия с еб е си. Х е р ак­
лит н а всякъде вижда огън; з а него водата е изгаснал
огън, з е м ята - втвърден а вода; но земята отново се
р азтваря в моретата, изпарява се от тях във въздуха ,
където ее-11ъзпламенява и твор и водата. И та к а , цял ата
п рирод� е vета морфоза на огъня. С а мите з везди за Хе­
р а клкт не са умрели н якога мъртви м а с и : „ водат а се
изп ар ява и . се утаява чрез тъмен и светъл п р оцес ; т ъм­
ният дава земя, с ветлият се издига в ъв въздуха , з а п ал-

166
ва се в сл ънчевата атмосфера и съ�дава метеори , плане­
ти и звезди" ; и така , те възникв ат като следстви е на
същото това живо взаимоде йствие, н а движението;
„ всичко се р азкъсва от вътрешна в ражда и от стремеж
към висше единство н а дружба и хармон и я " . „ Вселе·
н ата е вечно жив огън, нейна душа е пла мъкът, който
се запалва и изгасва по сво й з а кон ." И така, той не са·
м о е р азбрал природата като процес - той я е разбрал
като самодеен п роцес. Об аче от това движен ие н и що
н е м оже да се изтръгне; няма единство, което да се съз­
дава от временно въртене и да се р азкрива като негов
резултат и негово н ачало. Начал ото на движението у
Хера клит е съдбоносна, тягостна необходимос т, която се
запазва в многообразието, неизвестно за какво се нал а­
га като непреодоли м а сил а , като събитие, н о не като
свободна, съзнателна цел . Хер аклит изобщо не е дал
цел на движението ; неговото движение е по-конкретно
от ел ейското битие, но то е абстрактно ; то гръмко из­
исква цел, нещо постоянно."

1 4 . К. Маркс, Уводната статия в брой 179 на

„ Kбlni sche leitung"
„ Н ай-новата философ и я само продължи р а ботата,
която бе започната още от Хер а кл ит и Аристотел ."

1 5. Ф р . Енгелс, А н ти-Дюринг. Увод.

„Древногръцките ф илософи бяха всички р одени, сти­
хийни диалектици . . . Когато м ислено разглежда ме при­
р одата или историята на човечеството или н аш ата соб­
ствен а духовна дейност, пред нас най-напред изпъква
картината на безкр айно преплитане на връзки и взаимо­
действия , в която нищо не остава неподвижно и неиз­
менно, а всичко се движи, изменя се, възниква и из ­
чезва. Този първоначален, наивен , но по същество пра­
вилен възглед з а света е възгледът на древната гръц­
ка ф илософия, който за пръв път е ясно изразен от Хе­
р аклит : всичко съществува и в същото време н е съще­
ствува, тъй като всичко тече, всичко постоя н н о се из­
меня, постоянно възниква и изчезва . Но макар ч е този
възглед в я р но схваща общия характер на цялостната
картина на явленията, той все пак е недостатъчен за
обясняване на подробностите, които я съставят, а дока­
то н е знаем тях, не ни е ясна и общата карти н а . З а да

1 67
nознаем тези подробности, трябва да ги откъснем от
тяхната природа или историческа nръзка и да изслед­
в а м е всяка едн а поотделн о - нейните свойства, нейните
особени причини и следствия и т. н . В това се състои
преди всичко задачата на природознанието и на исто­
р ията, т. е. на ония клонове на науката, които поради
напълно ясни причини са заемал и у гър ците през кл а ­
сическата епоха само второстепенно място, з а щото гър­
ците трябвало най-н апред да н атрупат нужния за това
м атериа·л. Н аченки н а точно изследване на природата
почнали да се развиват н а й- н а пред едва у гърците от
александри йската епоха . . .
"

1 6. В. И. Ленин, Философски тетрадки.

„Л асал подчертава и предъвква безкр а й н о ( наисти­
на уморително) числ о пъти, че Хер аклит не само призна­
ва във всичко движението, ч е неговият принцип е дви­
жението или става нето (Werdeп ) , но ч е именно цял а­
та работа е в разбира нето на „пр оцесиращото тъжде­
ство на безусловните ( schlechthi п ) противоположности"
( стр. 289 и много други ) . Л асал, така да се каже, НА­
Б И ВА с чук в гл авата на читателя Хегеловата мисъл ,
ч е в абстрактни понятия ( и тяхната систе м а ) н е може
другояче да се изрази принципът на движението освен
като принцип н а тъждеството н а противоположностите.
Движението и става нето, казано изобщо , м огат да бъ­
дат без повторение, без възвръщане към .и зходната точ­
ка и ТОГАВА такова движен ие не би било „ тъждество
н а противоположностите". Но и астрономическото и ме­
ханическото движение (на земята ) , и животът на р а сте­
нията, животните и човека - всичко това е н абш:� ало в
гл авата на човечеството не само идеята за движението,
но и м енно за движение с възвръщане към изходните
точки, т. е. диалектическо движение.
Н аивно и прелестно е изр азено това в знаменита­
та формул а (или сентенция )- н а Херакл ит : „не може да
се влезе два пъти в една и съща река" - а всъщноС1'
(както вече е казал Кр атил - ученик на Хер аклит) н е
може и един път (защото докато цялото тяло с е спусне
във водата , водата вече няма да бъде предишната ) .
( NB. Този Кратил довел диалектиката н а Херак­
лит до СОФИСТИ КА, стр . 294-5 и м ного други, казвай ­
ки: нищо не е исти н но , за нищо нищо не м оже да се

1 68
каже. Отрицателен ( и само отрицателен) извод от диа­
л ектиката. А у Хер аклит, на против, е и м ало принци п :
" всичко е истинно", във всичко и м а ( ч аст от ) истин а .
Кратил само е „ мърдал пръст" n отговор н а всичко,
показвай1ш, че всичко се движи, за нищо н ищо не мо­
же да се каже.
Л асал съвсем не з н а е чу вството на мярка в тов а съ­
ч инение, като п росто ПОТАПЯ Херакл ит в ХЕГЕЛ.
Жалко з а това . ХЕ РАКЛИТ Е МЯ РКА, като един от
основоположниците н а диа,71ектиката би би.1 архипо­
лезен . . .
Много хуб аво из.1ожение н а начал ата н а диалекти­
ческия м атериализъм . . .
Получава се такова в п ечатление, че идеалистът Л а ­
сал е оставил в сянка м атериализма и л и м атериали­
стическите тенденци и на Хер аклит, като го н атиква в
Хеге л ."
 О Б Я СНИТЕЛНИ Б ЕЛЕЖКИ

1 . Според сведенията на древните автори произведението на

Хер аклит "За природата" съдържало три осноэни части или раз­
дела. По всяка вероятност подобно р азде.1ение не принадлежи на
ефеския мислител, а на някой от доксоrрафските а втори. То е
въведено в литературата след Хера к.�ит, но всеки случай преди
1 11 в. от н. е . За него съобщава за пръв път ясно и определено
в своето сминение Диоrен Лаерций. При това Диоrен Лаерций
предава това като за един известен и утвърден веqе историко­
фнлософски факт. Несъстоятелността на подобно р азделение в
самия оригинал се основава на няколко довода. Първо, Хераклит
е н апълно чужд на снстематизаторския дух на философската дей 1
вост. А и това е напълно естествено, като се има предвид, че
става дума за самото начало на философскат а мисъл, когато тя
не разполага с достатъчно конкретен материал. Второ, обособя­
ването на отделни части в трактата противоречи н а собственото
съдържание на учението на античния мислител. Защото какъв
смнсм може да притежава третият раздел на съчинението, когато
за самия философ божеството е космосът изобщо? Всичко, което
е могло да се каже за божествената природа, е отразено и пред­
ставено във фрагментите, отнасящи се до света изобщо. Също
така незначителни са основанията за обособяването в самостояте·
лен раздел въпросите за полиса. Общоприето е отрицателното отно­
шение на Хераклит към проблемите и дей ността на полнса. Фраг­
иеитите, които са оцелели, свидетелствуват за теоретически интерес
по-скоро към: нра вствено-етическата област.
Първите конкретни разработки върху историко-философските
факти на теоретическото наследство на Хераклит запоqват в нача­
лото н а м иналото столетие. Но от средата н а миналия век се осъ­
ществява изключително целенасочена ползотворна и разностранна
работа по издирването, подбора, коментирането и критическия ана­
лиз на преките източници и сведения за учението на античния фн·
лософ. От мноrобройиите изследв ания трябва да се посоqи рабо­
тата н а немския изследовател Хериаи Дилс "Фрагменти н а досо·

1 70
кратиците", издадена през 1903 година в Берлин. В нея са пред·
ставени доксографскнте и други източници на философската мисъл
до Сократ, включително и фрагментите и сведенията върху уче·
нието на Хераклит. Изданието на Дилс е подобрено от Валтер
Кранц. И макар че след това се появяват немалко издания на
фрагментите на античния философ, работата на Херман Дилс все
още остава най-меродавната в историко-философската JIИтература.
Фрагментите на Хераклит са преведени цялостно з а пръв път
на български език от Г'роф. д-р Хрнсто Данов и издадени през
1 958 година (Вж. Дре11ногръцките материалисти. Наука и изкуство,
София, 1 958) . С известно съкращение те са издадени през 1 977 го·
днна (Вж. Анmчна философия. Наука и изкуство, София, 1977) .
Настоящият презод отчита безспорните постижения на предишния
Gългарски превод. Взети са предвид също постиженията и на ня­
кои преводи, направени в чужбина. Но в него са внесени редица
поправки или подобрения с оглед да се внесе по-голям а яснота
на текста и сrщевременно с намерението да се отразят по-пълно
характерните черти на стила и езика на древногръцкия м ислител -
експресивност, образност, лаконичност и т. н. Преводът е направен
от старогръцки по изданието на Херман Дилс, Фрагментите на
досократнците. Т. 1. Беµлин, 1 934 година.

2. Секст Емпирик е античен мислител, който живее на грани­

цата на 11 и 111 в. от н. е. Данните за него са твърде оскъдни.
Макар името му да е римско, той не е римлянин. От някои ·из­
казвания, които той прави, може да се направи предположението
за неговия гръцки произход. Изглежда, не е атинянин. Възможно е
да принадлежи към някаква народност, влизаща в съста ва, преде­
лите на римската държава и приобщена към гръцкия език и кул­
тура или към определена неатннска, но гръцка общност. Нена­
празно той пише произведенията ся на гръцки език. Живее малко
преди Диоrен Лаерций и по всяка вероятност е наречен от него
„Емпирик". Работи в големите тогава научни и културни средища
Атина, Рим, Александрия. Диоrен Лаерций ( IX, 1 1 6) сочи за негов
учител по философия някой си Херодот, ученик на Менодот. За то­
зи последния споменава и самият Секст. Името му се привежда
заедно с това на Енесндеи, главен представител на т. нар. теоре­
тически скептицизъм. Безспорно Секст Емпирик принадлежи към
школата на най-младите скептици в древния свят, които сближават
философията на съмнението с възгледите на лекарите-емпирици.
Той е автор на две произведения, които притежават изключително
голямо значение за изясняването на характера я историята на
античния скептицизъм. Нещо повече, те предлагат богат иатериал

171
от определения 11 сведения эа философската и научната мисъл на
антнчносrrа. Тези съчинения са "Пиронови положения" в три КНИ·

rп 11 „Против учените". В първото произведение се разглеждат

сравнително системно основанията н същността на скептическите
иден, метод 11 ст11.1 на изследване 11 в тази връзка се определя иясто­
то на скептицизм а сред останалите философски учения на древния
свят. Вторият трактат предста влява обширен компендиум н а глав­
ните идеи на почти вснчю1 философски учения. То обхваща 1 1 кн11-
m, от които 5 книги са насочени против философите-догматици,
т. е. тези, конто оперират със завършени и категорични определе­
ния, н б книги са посветени на критическия анализ на схващания­
та, споделени о т представителите н а отде.лин области на научно­
то познание. В псторико-фнлософската лнтер11тура често тези две
части на произведението "Против учените" са обединени под общото
заглавие „Против математиците" - заглавие, което е оправдано,
доколкото се има предвид синсълът н а древногръцкия термин „ма­
тема" (наука ) . Така или иначе тра ктатите на Секст Емпирик пред­
ставляват истинска енциклопедия на античния скептицизъм и богат
извор за изучава нето на античната философска мисъл. В тях се
привеждат две основни изказвания на ефеския мислител.
Изглежда, с този фрагмент, който се привежда в трактата на
Секст Емпирик, започвало произведението на Хераклит „За при­
родата". Привеждаi\ки този фрагмент за логоса, оттук Секст
(пак там, VII, 1 33) прави заключението, че за Хераклит всичко,
което се върши илн за което се мисли, става според съпричастност­
та с божествения разум. В потвърждение на това той привежда
думите на ефеския мъдрец, че е необходимо да се с.1едва общото,
че „общият разум" е критериА, в което тоi\ собствено открива едно
от различията между неrовото учение и скептнческия принцип н а
съмнението. Колкото до термина „божествен", той е импликация
във фрагмента, направен от Секст. Но 11 така тоi\ асоuннра че
християнската представа за бога. а х илозоистическото гледище па
н ай-древната натурфилософия па древногръцките мислите.ли.
Фр агментът свидетелствува за едно ново разбиране н а лого·
са, присъщо на теоретическата иисъл на древногръцките иислите­
ли. То се противопоставя н а митологичното гледище за логоса ка­
то р еч или дума, представено особено ясно в творбите на Омир :

Имшда, XV, 390-395

"Конникът виден Патрокъл, догдето ахеi!цн с троянци
водеха бой до стената, далеч от кораби бързи,
в шатрата още седеше пр11 вожда сърцат Евриnида:
с нежни го думи (логоси) тешеше, поръсваше лютата рана
с билки целебни и тъi'I облею1аваше черните болки."

1 72
 Одисея, !, 51-57
„В острова, с гъстя дъбрави обрасъ.11, живее боrnня -
щерка на страшния Ат.11 ас, що знае навред из морето
тъмните бездни и яко подпира онези огромни
стъ.'lбове, дето делят от небето високо земята.
Щерка му пденник държи Одисея з:ючест безутешен.
Тя ro възпир а и с думи (.'!огоси) вЪJJ ш ебни омайва гальовно,
свидна Итака дано да забрави

3. Този фра гмент е нрсд.1ожен в контекста н а разглеждането

на ынението на Хераклит за истината и критерия на истината. Сао·
ред направената интерпретация всяко теоретическо положение, което
е общовалидно за всичю1 и с което се съгласуват отделните схва·
щания, е критерий на истината. Общото е достоверно, докато въз·
приетото само от отде.1ния човек· схващане е неистинно. Оттук
Секст ТЪJJ к ува възгледа на ефеския мислител, в смисъл че общото
гледище е теоретическото положенпе, към !(оеТО Gсеки трябва да
се стреми.
Подобна инrер претация не е безупречна, доколкото възгледът
на Хераклит не е изяснен пълно и вярно. Тя има предвид гледи­
щето на т. нар. колективно съзнание и по този начин косвено о м а ­
ловажава теоретическия характер на схващането на йонийския
мъдрец. В нея ударението пада върху общото, а не същността.
Преходът от общото към същността или тъждеството между тях
изобщо не се има п редвид. А точно това беЛежи един от съще­
ствените моменти от процеса на преминаването от мита към ло·
roca.

4. Аеций с древногры�ю1 автор, доксограф. Неговият живот

се отнася къы I I в. от н. е. Творчеството му носи белезите не на
една оригинална мисъ.'1, а на ТЪJJ к увателската дейност, която има
известно значение, доколкото е свързана с привеждането на от·
делни ф а кти от интелектуалния живот на античното общество. Той
е автор на съчинението „Изречения", язгрздеио на основата на
трактата „Древни изречения", приписвано на някой изглежда стои·
чески автор от I в. пр. н. е., но което не е зап азено. Трактатът
„Древни изречения" от своя страна се опира на произведението на
Теофраст „За мненията н а физиците" в 18 книги. На трактата н а
Аеций с е позовават по-късно някои антични автори като НемезиА
( IV-V в.) , Стобей (V в.) и други.

Този фрагvент не трябва да се схваща в буквалния смисъ.л -

не че СJiънцето е колкото една човешка стъпка, а че изглежда ro­
Jtяwo колкото една стъпка. В случая античният миСJiител отбелязва

1 73
м11я11не-tо, което пространствените изwереnия нwат във въэnрnят·
ната дейност н а индивида.

5 . А лберт фон Болщедт, наречен Велики, е виден немски тео·

лог, философ и учен. Роден в семейство н а граф в Ш вабия през
1 1 93 или 1206- 1 207 г. Учи в П ариж и П адуа, преподава в П а ·
р и ж , Кьолн и други културни центрове н а Западна Европа. Член е
на доминиканския орден от 1 22 1 r. и един от неговите идеолози

11 ръководители. Умира през 1 280 г. в Кьолн. Автор на многобройни

съчинения п о теология, философия, зоология, ботаника и пр. като
" Кодекс на теологията", "За причините 11 възникването на всеобщо­
то", „За растенията " и п р . П оради голямата си образованост е на­
речен „универсален доктор". В произведенията с и използва наши­
роко античната наука и философия, данните н а конто се преце­
няват с оглед на специфичните за средновековието изисквания,
като се застъпват и елементи на "магическото изкуство" и книгите
на свещеното писание. Ф актически нро11зведен11ята му дават срав­
нително ясно представа за степента, до която средновековието през
X I I I в. в Западна Европа достига до постиженията или по-точно
на овладяването 11 запознава нето н а античната наука . Но в трак­
татите м у са налице 11 фактологични грешки. Той е последният
мислител, от съчиненията на който се извличат фр агментите 11

текстуалното предаване мнс.� ите на Хераклит.

Алберт Велики е един от най-видните представители на господ·
ствуващото, о ртодоксалното течение в средновековната схоластика,
един от първите, които ориентират философската м исъл и теоло·
rнята към ар истотелизма. По-специално той прив.1нча вниман ието
върху онтологическите и други теоретически п р инципи на философ·
ската система н а Аристотел и с това съдейства изключително мно­
ru за разпространението на философията на античния мислител в
средновековна Европа. Чрез неговата дейност заr:очва съвсем опре­
делено процесът н а преминаването от общите теоретически прин­
щ;пи на августи низма към хнлеморфнэма (учението за материята
и формата) на аристо'!'еJ!ИЭМа. Б и могло да се отбележи, че уче­

нието н а Алберт Велики е една от хар актерните фор м и на средно­

вековния r.ерипатетизъм. В този смисъл Ал6ерт Велики е родо н а ­
чалник н а християнския а ристотел нзъм, п р едставите.пите н а който
преориентират теологията от традиционализма на августиинзма 11
крайния консерватизъм към по-реа.пистичнн насоки и по-пр игодни
за католическата църква идеологически нор ми. Но използването
философските идеи н а Ар истотел е подчинено на догмата на вя­
рата и има в края на краищата за цел да се п ридаде наукообразна
форма на изискванията н а откровението. М атериалистическите, диа-

1 74
лектпческиtе lt рацtюналистИческите възгмди на Стагпрнt са пре­
небрегнати и на преден план се изтъкват онези нови идеи, които
предоставят известна възможност з а обосноваването на догмата.
Поради тази причина Алберт Велики се обявява против крайни­
те, радикалните форми на аристотелизма, като аверонзыа и други,
които обръщат внимание върху отделни прогресивни възгледи от
системата на Ар истотел. Идеите н а Алберт Велики са доразвити
и систематизирани в учението на неговия ученик и п оследовател
Тома Аквински.

6. Аристокрит - древен автор, написал трактата „ Теософия"

(„Богословие") под влиянието н а манихейския дуализъм: - учение­
то за отношението между духа и материята, душата и тялото, добро­
то и злото.
Тези мисли на Хераклит често се привеждат и отбелязват и от
други автори. Н а тях обръща внимание и Пиер Бейл в своя „Исто­
рически и критически речник".

7. Древногръцкият философ и учен Аристотел е роден през

384 г. пр. н . е. в Стагира (Халкиднчески полуостров) . Баща му
Никомах е придворен лекар при м а кедонския владетел Амннт I I.
баща на Филип. През 367 г. постъпва в Акаденията на Платон в
Атина, където престоява неотлъчно 20 години. Но още там изразява
неqъгласие с редица положения на платонизма. След смъртта на
Пл �он (347 г.) предприема пътешествия на юг и изток - в
Мала Азия, на о-в Jlecбoc и другаде. В продължение на 3 години
е възпитател на сина на Филип Александър Македонски. През
334 г. основава в Атина собствена философска школа, известна
под името Л икей или още перип атетическа. Негови ученици са най­
видни представители на античната наука и философия - Евдем,
Теофраст, Аристоксен, Дикеарх, Стратон и др. Умира през 322 г.
пр. н. е.
Литературното - научно и философско - творчество на Ари­
стотел е изключително богато. Автор е на философски ( " Метафи­
зика", „ Ф изика" и др. ) , логически ( „Категории", „За тълкуване­
то", „Първа аналитика", „Втора аналитика", „Топика", „Опровер­
жение на софистическите доказателства " ) , натурфилософски („За
душата", „За небето", „Метеорологнка" и др. ) , соцналиополитичес­
ки и литературно-естетически и етически („Политика"', "Никома­
хова етикац, „ З а поетическото изкуствоц и др . ) трактати, в конто
се обобщава почти целият научен опит на древния свя т.
Хар актерна черт а на произведенията на Аристотел е, че в тях
се ра зглеждат критически и предишните философски учения и се

1 75
 предлаtат съдържатеш�n ана.1п311 п богатtt t.:осдс111111 за teopeтil ·
ческото им съдържанне. Специално м ясто е отредено на анализа
на натурфилософските учения и от тях особено внимание пред­
стамява философията на Хераклит. Показ ателно . е, че смисълът
на учението на ефескня мислите.'! се третира н оценява в контекста
на общото разnитие на античната фи.1ософска мисъл от периода на
нейното формиране 11 разuвет. Аристотел разглежда влиянието, кое­
то Хераклитовото учение и м а върху развитнето на ф илософската
мисъл в Гърция. Трябва обаче да се подчертае, че някои от кри­
тическите бележки на Аристотел по адрес на учението на Хераклит
са доста тенденциозни н могат да се обяснят с редица обстояте:1-
ства, между които не ira последно място п със собстnената му тео­
ретическа позиция.

По този повод в своето произведение ндържавата" (498 а)

Платон говори за нутасваието н а Хераклитовото слънце". См исълът
на Платоновото сравнение е следният: младите хора отрано се зае­
м ат с изучаването на философията, но когато се докоснат до най­
трудната й част, свързана с доказателствената й сила, те се отказ­
ват от нея. А п о - 1;ъсно. ниа стари години", те нгаснат много по­
бързо от Хераклитовото слънце и почти никога отново не се въз­
пламеня ват" с любов кыr фплософията.

Мисълта на Хераклит се разглежда от Аристотел (Метеоро­

<11о гика, 11, 2) в следния контекст: нЕто защо достойни само за
осмиване са всички онези наши предшественици, конто смятали,
че слънцето се храни от влагата . . . Нали и огънят, който виждаые,
е жив дотогава, докато има храна, а в.пагата е единствената храна
за огъня. По този начин или изпаряващата се влага трябва да
достигне слънцето, или самото това издигане е подобно на образу­
ването на пламъците. Като се възползвали от това сходство, те

създали сnоето учение за слънцето. А фактически тук няма сход­

стnо. От една страна, при непрекъснатите превръщания на влаж­
ното и сухото пламъкът не се храни, а се заражда, з ащото нито
за wиг той не остава един и същ. От друга страна, всичко това
не може да стане със слънцето, защото е ясно, че даже храней­
ки (поддържайки) се по този начин, з а който те говорят, слънцето
би трябвзло не само, както ка.зва Хераклит, всеки ден да се под­
новява, но постоянно и непрекъснато да става ново."

8. В нНикомахова етика" (VIII, 1) Аристотел протнвопоставя

възгледа на Хераклит и този на Емпедокъл: първият извлича хар­
монията от противоподожиоститс и раздора, а според втория всич­
ко се стреми да се съедини с подобното на себе си.

1 76
 9. В таэи връзка известно пояснение предсnв.11яват думите н11
Платон, които се съ.11.ъ ржат в диалога м у „Софист" (242 d,e) : „По -
11.-ьсно ш11tов .йовиНсю1 н сиЦllЛВi\ скн Музи съо6разили, qe от всичко
110-беэоuасно е да се обединят едното и другото {nротивоnмож ·
110) w .11.а се каже, че С'Jитието с множество и единно и че то се
лържи от вр :� ждат а и дружбата. „Рамвчвото винаги се съtiвра" -'­
,.; аэnат nо-сrрогнте от Музите, По-отстъuчнвнте пък винаги допуска·
·'J!H; -ie оси�о става. роред: „ту единно . . • ту uножеСтвено и враж-
Аебоо С:ЪС СЭЫОТО � CJI 8 резултат па някакъв р аздор " .
· . ; Миоrо по-КЪСJЮ KвJIJП'JIJIJl aн (Обуqението на оратор а. На ука 11
.экyt."l'IIO, Софм, J 982, с. 90) ще отбСлежя на свой : ред п очти а
„у.1111 ШI. Херах.ап: ,,Ние зиаем, � противоотровата и други JleКЗIJ­
"Cl'Ni кi:Jlrro МSJDaT болести J1 ра ни, СЗ С'ЬСТ8ВеDН ОТ МНОГО ЧSСТИ.
·� с а�а .11.ействвя. 01' това разнообразие се
� тиава aiec, �ono ве 11рВJ1Вча ва mrro eJUia · от С'ЬС1'ЗВ·
·..те С8;' • ХМ& m JЭС!fч1111 хараперни цеаебнв сuн. И fJeзcлoeecи ll ·
•'-re п�· �ават от paa.IJИ'IJIJl're цветове н сокове опзи ароматен
; мед, �»СRП З3
qrnюпжu p88J'N."

J O. Af'tlй Диди... € дреаяоrр'ЩКи инc.riltNJl, rрам81'НК и кр„тик.

Проиэхоокд11 от· А.11 е кt'S<iдрия и живее през irropaтa DO.lrOll tuia н:а.
·J в. ир.· •· е. Учеюnt е JJ� е:l':JЮХТИк Антнох от Асх311ОР.
aкa.11.ewna
' ( 1 · в. np. „. е.) от ФJ!НЮОIЯ. Арий Дидим !J!раЖНЯВ('I учебнQ-просве·
Тilre.IOIA · .iietяocт, Учvтел с на реднnа рвwсхв и друщ мис.4Нтела.
� е 110 тра!ft1jти, nосветеви r.uавио ва ть.пуването ·118 Ovwp •.

„р )'Мi ,11.peв11orp1>m(11 лоеТ11 и ф11ЛОСОф11 (Плзтон. Питаrор) . Изnрmва

•to фJl,IIOJlorнч ecкa работа върху текстовете и а .111Тер атурнитt- naY�1 •

flИщ1. Лро!IЗВеденнJnа • У ве са запазеnн Заради , СВОJ1ТЗ сТра сУ

1 за усърдие рабата и крJПиха е nолучиn· nроэвиЩето "'IOlllCX'ЬT с же­
JtЯЭJЮТО cъpnew. По сюvте reopenrчecJOI убе1uени11 тoll е еклехтих.
·110 клонящ npeJUJмJIO към mхопата яз Ахадемнята. Изпитва нзвест­
' по в.nllяmre � вз стоидвзма. Прн него <;С учи нмuератор Август.

1 J . А тенса · - ,t1,ретюrръцхн мистrrел - писател и rpaиaтmt.

Роден в Нnвкрат· (Египет) . Живее през 1 1-IП в. н. е. Paб<mt •

А.11еI1: андрвя Автор на трактата "Пмр· на софвстИте• (,..ф'в...

и Рим.
АОСофска rоmавка"), в който •реэ участието на мНози�а сЪбеСе.а­
�11 сътраnС3ШЩ11 се раэясхват проблеми. иа поезията. фiutocoфM11-
'I� правото, медиnината, м11ТОJЮrнята, enui:aтa, нравите. куJiинар-
• llO'J'O �уnво в пр „ пред..а пт се свелеи1111 зэ С'ЬОУВеТВите oбlrilctlt

от ж1Ш9ТЭ на античното общество, пр и веЖJ!.3т се U)IТЗ� И взха.3•

аавия м BJIJU!И представитеJJ н
на антвчвап ку.nура, в тоь ЧJICJIO ·

• ОТХ'Ь12 от промзве,деияя, JЮ-«'ЪСИО загубени. И това 11мевво оов11-

111 а:щ� . иrовото· зв11�м. Но оценккте на Атеi�ей к11 �

12. 1ср88.1111'1' 1 77
 учени• Ht': · ta rrьлни, а са ПОбЪрМtОС'Я!IС' .., m�t'4 Jltff)«'OI повдюш11 , ,
от eJUJemH'!ecкaтa му П03fЩl!JI, Нал� c1r C'llЩO · �11и оцен·
ц .за фклософията, изразени 11 дужа ца КllВИS llra. „ на сефястика1·а „

'12. Тит Флавш1 /(A.Ullrelt?, нареq2И' д..иса нд,.nkfm, е дрсв11О•

оrръЦЮI мислител, виден ПpeActasinetJ на fел1tl'И88И�ската1
.f'KCЪJ!, еди н от . р а н н и те църкоnttк ·JU!fцк.· ТоА е роАек 11 езичесm . �, �·' •
·се�йство ок. 1 50 r. от н. е. вероsпно. в Ахнна.. Учк • ра боти " ·
A.llщi:eaяAJJ KЯ, roraвa средОТОЧllе На едlСН <"'ЛОЖеtt И №lu:IOЧИ'!'e.ЛJll) '
·�р нител�rуален ЖИВ<М', в кolf-rtt се НW1нтат 'IU8дfl�·· на Kmt• f·
скч есrата ант1{ ti нскт, маСТИl.(ИЗМ'ЬТ lla 11ЗТО« И J!Ollf4'1'e И,'1Jtll , саърза18
'с раilпрострl\�еннсrо на хриСтюшствою. Той· е )fletilМ на Па !И'е!f . .
;_\..
т
в Алекс а ндр я i{ и ръко води ел ( 1 00 г.) след �'Q< на · шко.11а та. н::1
·
;:r,.„ на�. катехумени, т. с . на 11ремн шшите от езпч�оrо към ·

хрИ'6тия н ст воiо ·• се поснещ:ша •� негомта· к ауза. П�едваН: то'!\

"христ11янството и се повсщава на негры:т1 М)З'З» Преспе.цв1щ те\t
J:",3 б ягв а в М а лп Лз и я . Умщм 11 КанhАОКИЯ ( Мал а · дзю1:) . � и &
·
Алекса ндрия (където отновd се връща} вреа 2t5 r. &т к. е.
) <л име�iт ЛJ1ексаидриllскн е вн сокообр азоJtа и христ11яи<Жи nicca·
тел, апологет н а х р исти я нска та peлнrl!.L ТЬll ИЭТ'ЬIШ4 знаl�f;нмто Qi:t

цf�
ф qсофията, не ll н а та роля за пнр11та 11:1 християни�. -ОТ .„ т!lзrt·
·

�1·.11.ед.1111 точка той прилага ста рни rо'l.рати'lескн възr:.rie"J1:, . 1cдocrnrl\

·.110 "нзводэ, че· грехът · с�� раЖд::1 от 1 1 l·:т:� н и<:то. Той ле е ори1'Нщ1лс1t ·
: �1исли�ел-фНJiоWф „ Стрсмн се да ЗJ tuccт11 философ�ия . ;п��.ri,IJЗ'Ъ�
r религиозния монистическi1 дух 11 cnm, о спов а н на доr„ртз„ Антоо-
, ·
ната ф1IЛОСофНЯ с nо р ед Heto' С ВЪliеДСНИС К'ЬЫ ХрИСТНЯНСХата· .·JW-
'IHrHЯ.· i>ол11та на философи Ята n сл уч а я се изразява 11= .то ва , че
'J .

чрез неЯ ·хрнстияпството пр1що611ва до г м а т ичен, т. "е, теор етнчс�к"

.
Р тогавашния см.исъл на думата смисъл или хар аК:тё1>. К11то обе.!цi

HЯBll в едно ф илософи ята \'!а гърците 11 хрНL'ТИННСТfiОТО, кли�И?

Але1ц:а ндр ий ск и иска да подсили теоретически Догмата. на вяраТа . .
По-специа.11во тоА о6 еди н я в а · ir:Латопизма, 'С'rоицизма ' 'и · аристОтел�З.
_,3 Jl една обща (всеобща) философ ия , която има сnоред неrо .нlм'i.
. 1rепосреДствено отаошенне към задачите н а в я р а та: · Все пак нс'Г!)- ·
·

�11ите п р и стр а Стия са н а страnата преди l!Clf'lкo на платонизма: ., Тр.•

_ Ва� което му НМПОЦИра. особено МНОГО, С НаСОЧеНОСТТа КЪ!i трансцеlt ·
'
.11ентносriа и диалектиката к ато метод за -обосноваване.
.
' · l(JJН ме нт Але:ксандрийски··."!! ед� н от наll-добрите поЗпавачн 11 а
·
.
с0qето време на анти•шата ф илосо ф и я . и култура . Неговото гла в но
��инен ие е озаглавено „Ст'ро м ата " („Пi,стри кил и м и w } . В пето l"t!
npeд.itara измю<1uтелно. богат · материал за а н т нч н � т а· ф11лософ<'�а
"· .,,,·ficъn. Пр нвеЖд:rт се цитати от множество• философи: иежлу коит�
н от � мъдрец. Пор ади тази · ,nричниа това . произведен!!е е
�дни от най-богатите източници за античната философия и кул­
тура. Негов ученик и последовател е Юриrен.

1 3. Дике. Богинята Дике, дъщеря на Зевс, е п а зителка на

спр аведливостта. Тя бди за пра восъдието. Като вестителка на
Зевс сочи м у неспр аведливите съди и , тези, които не спазват за­
коните ( пове,1енияте) м у и които той н а казва. В случ а я тя според
м нението н а ефеския мъдрец за назид а ние ще спомогне за н аказа­
нието н а лъжесвидетелите и изобщо н а несправедливите.

1 4. Терминът „космос" подхожда повече, отколкото "световен

реди. З а щото от времето н а Питагор терминът "космос" се въвеж­
да като о п ределение на астрономията и оз начава преди всичко
вселена. Старото му значение н а хармония, ред, съразмерност оста­
ва на заден пла н . А и смисълът на цели я фрагмент подсказва,
че ста в а дума за света като цяло. В неговото о пределение се съ­
държат само и м п лицитно старите му характеристики или елементи.
В своята "Метафизика" ( I , 3) Аристотел разглежда възгледа
на Хераклит за нач алото на фона на съответните схващания н а
първите натурфилософи, като п ише: " ' . . за Талес с е говори, че
1ой именно се изказал за първата причина . . . А Анаксимен и Дио­
rен (от Аполония н а о-в Крит - б. м.) смятат, че въздухът е по­
първично от водата н от простите тела него приемат з а принцип.
А Х и п а с от Метапонт и Хераклит от Ефес приемат з а принцип
огъня. докато Е м педокъл приема четири н а ч ала, п р и б а вяйки към
споменатите (вода, въздух и огън) като четвърто начало зе мята."
По този поАод Лукреций (!, 645-693) пише: "Как могат да
бъдат тогава, питам, нещата тъй разнообразни, ако са образува н и
с а м о от чистия огън? Без значение е това, че п л а мтящият огън се
сгъстява или се разредява, ако неговите части имаха същото есте­
ство, както огънят в своята цялост . . . Не може и да се пом исли,
че при такпва причини може да стане нещо повече от това, а едва
ли безкрайното разнообразие на нещата може да произлезе само
от сrъстен и ра зреден огън . . . Но понеже музите им виждат мно­
го противоречия в собствените и м схващания 1 1 отбягват да приемат

съществуването н а чистото п р азно пространство в нещата, то по­

р ади страх от мъчноти ите те се отклоняват от истинския път. Но
те н е забелязват, че ако се отрече празното пространство в неща­
та, всич ко б и се сгъстило и от всички неща би се образувало само
едно тяло, което не може нищо да излъчва бързо от себе си, как­
то пламтящият огън из.1ъчва светлина н горещина. От това се
вижда, че огънят не се състои от сгъстени частички . . . Да се
1върди, че всички неща се състоят от ог:ьн и че в п р иродата н е съ-

1 2 * . Хераклит 1 79
 ществува друга истинска действптелност освен огъня, ка кто то­
ва поддържа Хера клит, ми изглежда най-голямо Gезумне."

1 5. Луций Ю ний Мод ерат КоАумела е римски п и сател, агро­

ном, живял през I в. от н . е. Роден в Испания, той ра боти в Рим.
Известно време е трибун в Сирия 11 Кнлнкия. Автор е н а съч и ­
нението „ З а селското стопанство" в 12 книги. Т о е и зградено на
основата н а постиженията на тога вашната наук а 11 личните наблю·
дения н а неговия автор, притежаващ обшир н и селскостопанскн
иыення. Съчинението на l(олумела се оценява като е н циклопедия
на древната наука в областта на се.'lското стопанство и наука
предимно в областта на агрикултурата, лозарството 11 пр. В него
се съдържат п р актиката и теорията в тези области от живота
н а римското общество. Заедно с това се привеждат изказвания на
древни мислители, между които и това, п р иписвано на ефеския мъ­
дрец.

1 6. Диоген Лаерций п о всяка вероятност произхожда от Ма ­

ла Азия - може бн от гр. ,ll aepт в Килпкня. Живее през П и III в.

от н. е. Автор е на прочутото съчинение „За живота, ученията 11

изказванията на знамен итите философи" в 10 книги, което може

да се разглежда като образец на исторнко-фнлософскпте изследва­
ния на античния свят. Самия т Дноген Лаерцнй н е може да се п р и ­
числи к ъ м определена философска школа. В неговото произведение
се привеждат множество факти от историята, пробле�ите и стила
на античната философска м исъл. Налице са множество биогра­
фични данни, които авторът е подбрал от други източници. Сочат
се важни събития от ж ивота на мислителите и някои държавни
дейци. Показателно е, че Диоген .riаерций поста в я въпроса з а ге­
незиса и формирането на древногръцката философия. Но неговият
възглед е погрешен и ф а ктически полага началото на една основна
rюэнция в нсторико-фнлософската литература, която значително
п о-късно се утвърждава като европоцентрнэъм, известен с едно­
странчивото си и по същество негативно отношение към теорети­
ческото наследство на неевропейскнте народи. Разглеждат се също
проблемите за източниците, характера и метода във философията,
з н ачението н а дейността на седемте мъдреци. След това последов а ­
телно с е излагат фа ктите и нденте н а Милетската школа, на Пла ·
т о н и Академията, Аристотел и аристотелистите, н а Сократ и сокра­
тиците, стоиците, Питагор, н а Епикур, п р и веждат се и трите ця­
.1остно з а п азени п исма н а основоположника н а знаменитата "Гра­
дин а " и пр. Налице е определен, но за съжаление непълно осъ ·

ществен опит з а систе!>!атщшране н а р а зностра н н и я всторнко-фило-

1 80
софски ·материал. Разбира се, трактатът притежава и недостатъ­
ците на тогава шната нэс.педователска работа. Налице са неизясне­
ни факти, случайно приведени обстоятелства, с.пучайно приведени
данни, повърхностно описание на съдържанието на школите, не­
точности, нмишни и почти н ищо неrоворещн свидетелства и т. н.
Но най-същественият недостатък в изс.педването н а Дноген Лаер­
циii е липсата на научнообоснована концепция за същността н а
исторнко-философския процес, липсата н а последователно проведена
системност н на изискванията на историзма. Същевременно трябва
да се отбележи, че отсъствието на тясна и строга теоретическа
ангажираност или принадлежност към определена философска шко­
ла предоставя възможността за едно сравнително обективно имо­
жение на конкретния материал. Трудът на Диоrен Лаерцнй е пър­
вото, цялостно достигнало от античността до нас историко-фило­
софско изследване. Поради тази причин а съвсем естествено без не­
го е немислнмо нито едно специално изследване върху съответните
школи, автори или даже проблеми на античната философска мисъл.

17. Хезиод живее през VIII-VI I в. пр. н. е. Родом от Аскра

( Беотня) , той е рапсод, родоначалник на дндактнческата поезн!I,
моралист и мъдрец систематизатор на митове. В поемата си "Дела
и днн" той описва тежката уч а ст на селяните, лишени от земя н
потънали в дългове. Особено голямо значение има поемата му
"Теогония" ("Произход на боговете") , в която предлага родосло­
вието на боговете и имага представите за началото на света. Цен­
трално място н теоrонията на Хеэиод заема представата за хаоса
като особено космическо пространство, в което се създава нашият
свят. След хаоса последователно се зараждат Земята, Еросът, Нощ­
та и Денят, Небето, персонифицираните сили на природата - ти­
таните, циклопите, гигантите, Кронос, Зевс и т. н. Теогонията на
поета е едн а зряла форма на митологията на древните rърцн. Ней­
ните митове се отнасят до обяснението на света. Предст;:шите за
хаоса като nървоначало, за ероса като източник на движение и за
генеалогията на боговете отбелязват съществен момент от прехода
към възникването на първите философски учения.
Питагор е един от най-древните представители на античната
философска м исъл. Неговият живот се отнася около 580-- 5 00 г.
пр. н. е. Роден е на о-с Самос. Продължително време живее в
Еnшет и Вавилон, където се запознава с „източната наука" - с
геометрията на египтяните, аритметиката на финикийците, астроно­
мията (я астрологията) на халдейците, нравствено-етическите норми
на маrнте. Впоследствие се преселва в Южна Италия - т. нар. Ве­
лика Гърция. В ахейската колония Кротон основава своя школ а ,

181
нзвестн а като П нтагорейски съюз - първата организ ационна фор­
м а н а научен н ф илософски живот през античността. Според древ­
н ите а втори Питагор пръв употребява тер м и н а "философияц, пора­
д н което отначало философи са н а р н ч а и н преднмно п нтаrQрейцнте.
Учението на Пита гор представлява сложна сим биоза от теоретичес­
ки определен ия, гениални прозрения, първобитни в я р в а н и я н иито­
логнчнн предста в и . В а ж но място в него заемат натурфилософските
разl'>ираиня в областта н а м атематиката, космологията 11 музиката.
Във всички тези области на н а уката и културата н а П итагор п р и ­
н а длежат редицапозит и в н и схваща н и я и догадки. В центъра н а
ч исто философските възгледи на а н т и ч н и я мислител е учението за
числото, което рационално допълва Милетската школа и обръща
в н и м а н ие на новн стр а н и н а действителността и з н а н ието. Питагор
и неговите ученици разработват въпроса за ч ислото като особен
вид на чало или п р и нцип, предлагат една система от ч исла, с коя­
то се стремят да обяснят миогообразието в действителността. Из­
вестно е тях ното учение з а душ;па , отчасти повли я но от орфнзма,
отчасти от източните предста в и , което оставя трайни следи в исто­
р ията на а нтичната философи я и култура.
Ксенофан е древногръцки мислител-философ. Роден е в полиса
Колофон в Мала Азия. Неговият живот се отнася към средата н а
VI и началото н а V в . п р . н . е . Toii н а пуска родния с и полис и се
уста новява в Южна Италия, където в Елея основава едноиме н н а ­
т а философска школа - Елейската школа. Ксенофан е п ое т н н а ­
роден певец. Неговите стихове и м а т н ф илософски х а ра ктер. С уче­
н ието н а древногръцкия мислител поетическото творчество се свър­
зва с проблемите н а философията. От произведен ията на елейския
м ислител са з а п азени с а мо отделни фрагменти, х а р а ктер н и с кри­
т ическото си отношение към м итологията и по-точно към нейн и я
а нтропоыорфнзъм. Най -съществена стр а на н а учението н а елейския
ф илософ представлява тезата за еди нното като единствено съще­
ствуващо и от която се отнва по-късно в школата към идеята
и теоретическото обосноване на битието. Против плурализма на
митологията Ксенофан утвържда ва монизма н а философската м н ­
съл . З н а ченне и м а също разработената о т него т . н а р . отрицател­
на диалектика, п р и която от неистинността на а нтитезата се из­
влича истин ността н а тезата. Издигайки на по-високо ниво процеса
на абстрахира нето, l(сенофан поставя задачата за премина ването
от определението н а физическата реалност към идеята н а онтолоrи­
ческата реалност, за абстра ктно-логическото определен ие на битие­
т о . Възгледите н а а нтичния м нслител се явяват изключително пер­
спектив н и определения за философската мисъл и оставят т р а й н и
QJ!едн в нейната истори я . Схващанията на l(сеноф з н с а продължени

1 82
и по-и:itатък разработени от древногръцките мнсшпели Парменид,
Зенон и Мелис.

Хекатей от Милет (Мала Азия ) живее в края н а VI и началото

на V в. пр. н. е. Той п р инадлежи към т. нар. логографн - първвте
историци н а античността, които събират местни предания, описват
области, обясняват исторически имена и пр. Той бил а втор на две
п р оизведения - „Описание на земятаu и „Генеалогияu. В първото
предлага Гео-графско описание на Е вропа и Азия, подкрепено от
rеографска карт а на света. Според по-късните авто р и географ·
ска.та карта, съставена от Хекатей, предизвикала голямо впечатле­
ние \! учудване на онова време. Във второто той описва различ ни
м итове, разпространени сред гърците, н се стреми да предложи соб·
ствено тълкуване.

1 8. А рхилох е древногръцки поет от о-в Парос, живял през

VII в .. . пр. н. е. Той е син на аристократ и робиня - факт, който
о п реде.'1я до голяма степен не само неговия жизнен път, но влияе
и върху поетическото му творчество. В к ачеството с и н а наемен
войнн'к той участвува в колонизацията на о-в Тасос. По собствени­
те м у ду'ми той служи на бога на войната и на музите. Като поет
е представител на древиойоиийската лирика, м айстор на литера­
ту рния я м б. Неговите стихове, от които са запазени части, са ха­
р а ктерни със своята сатир а, прямота, откровеност, с подчертано
субективно начало, контрастиращо на обществото - на неговите
н р а ви, на представите му за доблест и т. н. Поезията м у има сил­
но влияffi!е в древния свят. Понякога неговото поетическо твор­
чество се· поставяло на ред с това н а Оwир. Ненапразно в п р иведе­
ния от Диоrен Л а ерций фрагмент на Архилох се отрежда същата
участ, както и на Омир.

1 9. Този фра гмент се п ривежда редом с изказванията н а най­

видни предtтавнтели н а античната философия, литература и наука.
Дноrен подкрепя м исълта н а Хераклит с позования на Еврипид.
Е мпедоlrъ:Л ' 'И Хипократ. Той даже привежда знаменитите думи н а
О м ир- о т неговата Илиада, ХХ, 248-250:
» Твърде е гъвкав ези кът човешки, слова притежава
найсразнаеидн и, че тяхното пасбище вред се простира.w

С тов<1 ;штичцият доксоrраф подчертава общовалидния смисъл на

Хера клw,тQвата м исъл. Н а този важен момент и изискване н а съд­
ната сnоqрбнсхт на човека древногръцките 111 11слнтели обръщат го­
лямо вним.;шие, подчерта в а й ки по този начин к акто своя реализъм.
так11 н ,критичната насоченост на своя анализ и на своите оценки.

1 83
 Известно е, че именно на тази характерна черта па древногръц­
ката м исловност се основава до голяма степен и теоретическото
гледище на пиронизма за ра венството или равностоiiностга на про­
тивоположните съждения. На нея се спира специално в своето
про изведение „I1вронови положения" и Секст Емпирик (Вж. Пиро­
новн положения, 1, 1 88-205) .

20. Игра на думи. В зависимост от ударението терминът

.�ios• и ма р азлич но значен и е : �los = ж и в , т и �ios = лък.

21. К.мюдий Гален - древен мислител от II в . от н. е. Роден

в Пергам (Мала Азия) . Отначало р аботи в родния си град. Пъту­
ва в рамични области на тогавашния цивилизован свят. Установя­
ва се в Рим:, където живее и р а боти продължително време. Може
би поради тази причина често го считат за римски м ислител. В Рим
е лекар и в двора на императора Марк Аврелий. Гален е един от
видните последователи на школата н а Хнпократ. Подчертава зна­
чението на експеримента в медицината. Главните му трактати са

в областта на медицината. Има влняиие в медицината до Въз­

раждането. В медицината е това, което е Аристотел във филосо­
фията. В областта на философията той не е оригинален иислнтел.
Той обединява философските идеи на Аристотел, Платон и стои­
ците. В областта на логиката е под влиянието иа Аристо.тел 11 Тео­
фраст. Разглежда логиката като теоретнческо средство на инсле­
нето за „производство" на идеи и за постигане на научно 11эслед ·
ване. В трактатите си „Мненията на Хнпократ и Платон", „ Въведе­
ние в диалектиката" и др. предлага сведения за древните фило­
софи и техните учения.
22. ХеракАит - древногръцки м ислител-философ, роден в Тнр
(Мала Азия ) , живее през 1 в. пр. н. е. Поддържа еклектическата
насока в Академията и е ученик на Антиох.
Едностранчивото тълкуване на Хераклитовата идея за движе­
нието, представена с образа на реката, довежда редица аитнчнн
мислители до погрешни rносеологнчески изводи. Основното заклю­
чение, което се прави, е, че тя не дава възможността да се обясни
познанието. Нещо повече, тя отрича нзобщо възможността за дости­
гането на определено знание. По този повод Платон отбелязва в
„Кратнл" (440 а-в) : „ Ясно е, че не може да се говори за знание.
Кратиле, а ко всички неща се изменят и нищо ие остава на едно
м ясто . . . Ако пък знанието вечно се изменя, то е вечно незнание.
А оттук следва, че не би съществувало нито познаващо, нито позна -
ваемо." На свой ред в своята „Метафизика" Аристотел вевеJ1.нъж
възразява на ефесквя мислител, опитвайки се да докаже несъстоя-
•

1 84
телността на неговото учение з а движението н отрнцате.лното му
'8ЛНЯЗие в античната философска мисъл. "Наистина - подчертава
Аристотел - не е възwожно да се смята, че едно и също нещо съ­

ществува и не съществува, както това, по мнението на някои, твър­

ди Хераклит . . . " (Метафизика, I V, З) . Пак там отбелязва: "Но има
'Н такива м ислители, които, както отбелязахме, говорят, че едно и
също w:оже в едно и също време да съществува и да не съществу­
ва, и твърдят, че това е вапЪJIНо възможно. Това мнение поддър ·
жат и много ынслители, която разсъждават за природата" (Мета­
физика, IV, 4 ) . Все в тази връзка в "Метафизика" (IV, 5) четем::
„1\ато виждат, че цялата тази природа се намира в движение, и
като предполагат, че за това, което се изменя, няма нищо истин ­
н о , т е започнаJIН д а твърдят, че в к р а я на краищата не може д а
се говори правилно за това, което с е изменя във всяко отноше­
ние. На основата на това именно п редположение възниква вaii·
крайното от споменатите мнения - мнението на тези. които се
с м ятат за nОСJJедователн на Хераклит, и за което държал 1\ратил,
който накрая п редположил, че не трябва да се говори н ищо, и само
издигал палец и упреквал Хераклит з а думите ы:у, че не може да
се влезе в една река два пъти, защото сам тоl!: сы:ятал, че даже
веднъж не може да се влезе в нея. Против това разсъждение ще
кажем, че изменящото се, доколкото се изменя, дава наистина на

тези хора известно основание да г о смятат за несъществуващо.

Обаче това положение е спорно. В действителност онова, което ry·
би нещо. има още нещо от това, което се губи, и нещо от възник·
ващото вече трябва да съществува, И изобщо, ако нещо се унищо­
жава, трябва да съществува нещо, а ако нещо възниква, то тряб­
ва да съществува онова, от което то възниква, и онова, от което то
се поражда, и това не може да върви до безкрайност." Така ние
виждаме, че в тези сведения на Аристотел все пак се разграничава
Хераклнтовото гледище от това на 1\ратнл, а опитът да се намери
н якаква теоретическа алтернатива на възгледа "всичко тече" се
осъществява, както и в редица друти случаи на интерпретацията
на по-древните натурфилософски учения, чрез въвеждането и а н а ­
лиза на понятието "възможност". Един по-прецизен анализ би
трябвало д а доведе Аристотел д о ясното разграничение на Херакли­
товата ндея от нейното превратно релативнстично п риложение в
гносеологията. За съжаление в место това той пише по-нататък в
п роизведението си: "" . . ако се следва мнението на Хераклит и
Анаксагор, то не е възможно да се говори истината. В такъв слу­
чай ще е възможно да се правят противоположни изказвания за
е.я.но и също нещо. Всъщност, ако Ана ксаrор каава, че във всяко
нещо им& част от всичко, то с това приеыа, че всяко нещо е тол-

185
кова сладко, колкото н горчиво, и по същия начин за всяка една
от останалите противоположности . . . По същин н а ч и н е невъзмож­
но изказванията з а бъдат всички неверни или всички вериии (/.\ета­
физика, XI, 6).

23. Хиполит - един о т видните п редста вители н а патристнка­

та . Роден ок. 1 70 г. от н. е. в Алекса ндрия или Мала Азия. Рабо­
ти главно в Рим, където (' презвитер на църюшта. Умира ок. 253 г.
в Сардиния. Той е образован християнски п и сател. Като м исли­
тел той симпатизира на философията па Платон. Но известно влия­
ние върху него ока:шат и стоическите идеи за п р и родните сти х и и
или елементи. Т о й с е о п и т в а д а постави, т а к а да с е каже, християн­
ството „лице с лицеи с философията н а езическия свят. Хиполнт
воюва против гностнцнте, които според него заимствуват на ii-неяснн­
те идеи и положения на езичеството, и изобщо против т. нар.
вътрешни противници н а х р и стиянството. Автор е н а п р о изведение·
то „Опровержение на всички ересни, в което, както изброява и
описва различните над 20 ереси, се стреми да опровергае техните
теоретически постановки. Творчеството на Хиполнт и м а значение,
доколкото спомага за разкриване н а редица важни моменти от
историята на античната философия и култура и н а духовния ж и вот
изобщо по времето, когато християнството излиза на „идейната
сценаи и в съпр икосновение с наследството на езичеството нека да
се наложи като всеобхватна идеология и м ироглед, отговарящи
най-пълно на човешката п рирода и на в родените стремежи на
човека към спра ведливост и добро.

24. Смисълът на този фра гмент е разяснен преди това от Пла­

тон в някои негови диалози. В "Пири ( 1 87 а-в) основоположни­
кът на Академията пише: „Що се отнася до ыузиката, то з а всеки,
който от малко-малко обърне в н и м а н ие, е съвсем ясно, че и с нея
е същото, както п р и тези изкуства, и може би това иска да ка­
же и Хераклит, понеже не се е изразил много сполучливо: „един­
ството, казва той, противопоставяйки се саыо на себе си, се съеди­
н я в а също както харыонията п р и лъка и при лиратаи. Съвсем не­
логично е да се твърди, че хармонията е противопостав.яне илн че
тя се състои от елементи, които още се противопоставят, Но може
би е искал да каже, че бт,�года рение н а музикалното изкуство от

високия и ниския тон, които първоначално се противоп.оставят, а

след това се поставят в съгласие, се получава като резултат. ){ар·
манията - ако високият и нискнят тон се намират още в опози­
ция, не е възможно в ни.какъв -случай да съществува хармония."
Малко по-определено Платон п н ше във "Федъри ( 1 86 е-187 в ) :

1 86
„И значи, освен лекарското изкуство, което е напълно подчинено
на Ерос, тозi� бог ръководи също така гимн астиката и земеде­
лието. Що се отнася до музиката, то за всички, даже и за недо­
статъчно н а блюдателния човек, е ясно, че с нея ра ботата стон
точно така. И това именно изглежда иска да каже Хер а клит, м а ­
к а р неговата м исъл да н е е изразена по един добър начин. Той
казва, че единното, "разделяйки се, само със себе си се събира".
И като пример служи хармонията н а лъка н лирата. Обаче е глупа·
во да се твърди, че хармонията е раздвоение или че тя възниква
от различни начала. Изглежда мъдрецът иска чисто и просто да ка­
же, че хармонията възниква от звуци, които отначало се различа­
ват по своята височина, а след това чрез музикалното изкуство един
друг се съгласуват. Нали хармонията не може да възникне
само от това, че един звук е висок, а друг - нисък. Х а р м онията
е съзвучие, а съзвучието е своего рода съгласие, а от раэличнн
начала . . . произлиза съгласие."

25. Хераклит има предвид следните думи на Омир ( Илиада.

X'il l l, 1 07-1 08. „Нека изчезне раздорът между богове и човеци,
нека пропадне гневът, който в лудост и мъдрия хвърля."

26. Смисълът на този фрагмент е предаден от Плутарх по

СJ1едння начин: „Хеэиод не е знаел, че при родата н а всеки ден е
еднаква" (фр. 1 06) . Според Хезнод ( „ Дела и дни", 794) едни дни
са пригодни за една работа, други - за друга. Според него н а
десетия ден н а месеца с е зачева момче, на четвъртия - момиче.

27. Тази мисъл на Хераклит намира отзвук в диалога на Пла­

тон „Горrнй" (493 е ) , където се цитират думите н а Евриnид: „Дали
някой няма да каже, че животът е смърт, а смъртта - живот?."

28. Хиполнт „нагажда" м исълта на ефескня мъдрец към

християнската религиозна представа. Изопачавайки или най-мал ­
кото съвсем свободно тълкувайки античния натурфилософ, той м у
приписва предста вата , изглежда доста широко разпространен.а cpe;i:
хората на късната античност, според която душите на героите,
смятани като същества между хората и боговете, са пазители и
закрилници на останалите хора.
Тук е имнлицирана представата за възмездието, която според
древните а втори е предугадена от натурфилософската представа н а
ефескня мъдрец за световния пожар, в който всичко „се обема",
и по този начин се възстановява х а р монията като назидание за
агресивността на единичните неща, стремящи се към хеrемонизъw.
·
Известни разЯснения представляват изказванията н а Ар истотел,.

1 87
 които показват, че Хераклит е бил далеч от религиозната пред­
става , разпространена в края на аитичността. "Всички твърдят -
казва Аристотел, - че то ( небето) е възникнало, но едни, че то е
възиикнало от край време ( Платон, Хезиод) , други като унищожи­
мо (атомистите ) , а трети, че то периодически се намира ту в едно,
'ТУ в друто състояние, периодически се уиищожава, и че това про­
дължава вечно, както твърдят Емпедокъл от Агриrент и Хераклит
{)Т Ефесц (За небето, 1, 1 0) . А във "Физика" (III, 5) Стагирит
сшше: "И' разбира се, нито огънят, нито някой друт от елементип:
могат да бъдат безкрайни. И изобщо говорейки, и независимо от
-това, безкраен ли е някой от тях или не, не е възможно вселена­
'Та, даже ако тя е ограничена, да се състои или да е възникнала
{)Т един елеыент, както казва Хераклит, че всичко някога ще стане

огън . . . тъй като всичко се нзыеня, преминавайки от противопо­

ложно в противоположно, иаприыер от топло в хладно." И като
че ли за обобщение Аристотел добавя в "Метафизика" (XI, 1 О) :
ffB действите11ност . . . не е възможно, щото всичко в своята съв­
'К)'Пност, даже ако то е ограничено, да стане един само елемент,
-въпреки твърденнето на ХераКJiит, че всичко някога ще стане
огън."

29. Аристотел („Физикац, I, 2) свързва тази мисъл на Хераклит

-с елеАското схващане за единното битие. Той отбелязва: „Но ако
се приеме единното като неделнмо, то не ще бъде нито количество,
нито качество и съществуващото не ще бъде нито безкрайно, както
казва Мелис, нито крайно, както говори Парменпд. Защото неде­
лима е границата, а не това, което е ограничено. Ако пък всичко
съществуващо е единно по определение, както например връхната
_дреха и плащът, то оттук произтича, че те привеждат думите на
Хераклит, какво че едно и също нещо е същината на доброто и
злото, на недоброто и доброто и че следователно ед.ио и също е
доброто и недоброто, човекът и конят. И в техните разсъждения
става дума не за това, че всичко съществуващо е единно, а nо­
скоро за това, че нещо в някакво качество 11 в някакво количество
·се оказва едно и също нещо.ц

30. Хисдос - схоластик, снабдил натурфилософския трактат

на Платон Тимей", широко р азпространен в късната аитичност и
�

ранното средновековие в Западна Европа, с бележки към комен­

тара на Халдиций от IV в. от н. е.

31. Ямблих е роден ок. 250 г. от и. е. в Халкис (Скрия) . Уми-

1Jа ок. 330 г. Древногръцки философ, главен пре.11;ставител и схо­
.ларх ( ръководител) на Сирийската школа на нео11J1Втоянзма. ТоА

1 88
� ученик на Порфирий. l(оментира философията на Плотин за три­
"Ге хипостази (единно, нус н душа ) . Силно влиянне върху неговите
111ъзгледн има източната мистика със своите представи за магичес­
кото "изкуство" и окултизма. Преподава в Апамеа, който град re
утвърждава като р азсадник на неоплатонизма. Той изучава и дру­
гите философски школи и особено питагореiiството. Автор е н:�
-трактата " l(одекс на п итагорейските учения", част от който е "Жli­
вотът на Питагор", "Протрептикос" и др. Автор е също на „За
�истериите на египтяните" н на коментари на работи на Платон
fl Аристотел и др.
Като мислител-философ той принадлежи към неоплатоиизма, е
-един от неговите видни теоретици след Плотин н преди Прокъл.
Защищава древногръцкия политеизъм и оспорва монотеизма на
християнството. Добър познавач е на източните мнстерин, които
<>казват влияние върху неговия специфичен неоплатонизъм. Той
диференцира основните понятия или определения на философиятэ.
на Плотин, допускайки съществуването на множество форми на
ннтелигибилиия (духовно-спирнтуалния) свят. Toil изгражда сложн1
йерархическа стълбица на духовните природи, въвежда иножество
промеждутъчни звена, като говори още за ангели, демони, герои,
за да се стигне до човешките души. По този начин се забърква
<>ще повече сложната структура на истинския духовен свят.

32. Марк Аврелш1 Анто ний е третият и фа ктически последният

еидеи представител на новата стоа, т. е. на римската стоическа
философия. Роден през 1 2 1 г. и. е„ тoil отрано се запознава с иден­
-те на стоицизма и става техен горещ при върженик и до известна
степен се налага като теоретик на стоическата философия. През
1 40 г. е консул, а от 1 6 1 до 1 80 г. - годината на своята сиърт -

е император. Той е автор на прочутото произведение „l(ъм самия

-себе си", написано на гръцки език и е последният значителен ли-
-rературеи паметник на стоицизма.
Макар изградено върху основата на общите теоретически прин­
ципи на стоицизма, учението на Марк Аврелнil п р итежава редица
специфични черти. В него натурфилософските въпрос11 заемат съв­
сем незначително място и доколкото присъствуват, са характерни
-със своя телеологизъм, пантеизъи и хилозоизъм. Тезн черти на
натурфилософията, т. е. физиката на старата стоа, са р21звити съо ­

бразно с нови, но далеч по-ненаучни изисквания на философската

мисъл.

Основната част от теоретическото наследство на Марк Аврелий

се отнася къи разработването на етиката. Моралната философия -
това е главният и почти единствен обект на заниманията и раз-

1 89
 съжденията на и м ператора философ. Основно нейно понятие е 1ю­
н ятнето за добродетелта. При неговото разработване р имският сто и к
задълбоча в а идеалисти<Jеските и песимистични н о р м и на. нра встве­
но-етическия ж ивот. Фнлософът говори з а необходиыостта от инди­
ферентност и а п атия към външните условия, утвърждава субек­
тивизма, препоръчва уединението, рисува живота като 11сти11ска
проява н а трагизма н а човешкото битие. Стоикът в действителност
се отказва от рационализма 11 р игоризма 11 не е в състоянне да
предложи някакви смислени 11 социално оправдани цели .на чо­
вешкото съществуване и достига до пълн а без изходица. Това е 11

краят н а дъ.nтата и сложна еволюция иа стоицизма. З а почнал като

универсална 0 теоретическа свстема, включваща р а в ностойно и трите
основни "частни н а философията - физика, логика и ети ка, той
достига до чистата морална философия, която даже се оказва
непригодно средство н а т. нар. психотер а п и я и се задоволява . един ­
ствено с утешението. В к ачеството си н а „медицина на qовешката
душаи мора.iJната философи я на Марк А врелий не може да вдъхне
доверие у своите "п ациентии, които естествено ще търсят друга
теоретическа н идеологическа ориентация в своя живот.

33. Максим Тирски - древногръцки ритор и отчасти м и слител­

философ и п росветител. Родом е от гр. Тир (Мала Ази я ) , .Живее
през втората половина на Il в. н. е. Пътува из различни културни
центрове, където упражнява дейността на п росветител. И звестно
време ж ивее н работи в Р11м п р 11 упра влението н а Комод. Умира
в Гърция. Той не е оригинален м ислител-философ, а коментатор. и

съб и р ач на сведения за култур11ия живот на античното общество.

Повлиян е от религиозния син кретизъм, което подсилва !'еrов<�т1
еклектическа позиция в областта на философията. Общо взето, то­
ва, което преобладава в неговата теоретическа позиция, доколкото
е нал ице, е платонизмът. Обаче като еклектик той сподешr и въз­
гледи, заимствува ни от други философски учения. Така н:мице · СО

в неговото творчество идеята на стоицизма за света като ' "обита­

лищеи на хора и богове, отричането на т. нар. вън ш н и бла га, което
го сближава с· ригоризма и т. 11. Налице са също и възгледи, з а и м ­
ствувани от теоретическия а рсенал н а Л н кея. В тази връзка Т<JЙ
поддържа възгледа н а а ристотелистнте з а наличието н а актуално
и потенциално м ислене, който осмисля хнломорфиз м а в сферат,1
н а и нтелектуалRата дейност.
Идеите ва Максим Тирски в областта на философията мora'I'
да се сведат, общо взето, до следните определения: Бог е върховен
дух, едипство и добро, което п р итежава абсолютни стойности, той
съществува "»ад времето" н е дост и ж и м с р азуыа. Божеството .�

1 90
творец на света и от него зависи всяко благо или щяка добро­
деtел. Първичният "материал" н а божествената дейност е мате­
рията, която е източник н а хаоса, злото и т. н. Между бога и п р и ­
родата с а дечоните, които представляват и са трансмисията на в о ­
.лята му и същевременно са пазители и покровители н а човешки-
7е добродетели. Демоните са "нещо" като низши богове, обитава­

щи областта, която е на границата между небесния и земния свят.

Съществува божествено провидение, което "напр авлява" човеш­
ките дейст11ия и начинания. Явно под влия нието н а езичеството се
вЪзприемат митовете като „ връзка" иа човека с божествената при­
рода. В · духа н а антропологическия дуализъм се възприема боже­
сrвеният произход на човешката душа. Обаче намирайки се в тя·
.лото, тя пребивава или се намира като в състояние н а сън. Бидей к и
в тялото, душата с а м о случ а й но може да има просветление, свър­
зано със спомена на нейната божествена същност, и това е t1
�.р а я на краищата съзерцанието и единението с божествената п р и ·
рода.
От Максим Тнрскн са останали речи, посветени н а философ­
ски и нра вствено-етически въпроси. К.ато цяло дейността му под­
готвя теоретически условията за появата на неоплатонизма.
Натурфилософската идея на Хераклит напомня м итологичната
представа за голямата космическа година, която „обхваща" 1 0 8()0
слънчеви години, или баснята за птицата феникс, която на 500,
според други на 1 4 6 1 или 7006 години изгаря и възкръсва от пе­
пелта си.
Аристотел отъждествява догадката н а ефеския мъдрец за пе­
риодическия кръговрат със съответната идея н а Е мпедокъл, когато
пише в „За небето": „Веячки твърдят че то (небето) е възникнало,
но едни смятат, че то е възникнало от веки веков, други - като
унищожимо, подобно н а всяко друго нещо, а трети; че то периоди­
чески се намир а ту в едно, ту в друго състояние, периодически се
унищожава и че тов а продължава вечно, както твърдят Емпедокъл
QT Агригеnт и Хераклит от Ефес" (пЗа небето", I, 1 0 ) . По този по­
вод виж критичните бележки на Аристотел, направени· във „Фи­
зика" ( I I I , 5) .

34. Нумений е древногръцки мислител, родом от Апам:ея (Си­

р и я ) . Той живее през II в. н . е. и е пОСJiедовател н а Аполоннй Тиан­
ски (I в. н . е.) . Той се числи, общо взето, към школата на неопита­
rорейците, която в продължение на три века - от I в. пр. н. е. до
I I в. н . е. - притежава значително влияние във философския живот
на античното общество и особено в Александрия, където се осъ-

191
ществява сложната спмбиоза между КJJ а сическата античност и из­
точните преАставн и възгледи. Схващанията н а Нумений са повлия­
ни отчасти от стоицизма и особено от платонизма - обстоятелство.
което придава известен еклектически характер на учението на тех­
ния автор. Все п а к основното и преобладаващото в учението н а
м и слителя е питагорейството. В него е отразено отношен ието, ко�
пита горейството има с платонизма и източните вярвания, включи­
тетю и с юдизи а . Може би тук трябва да се предполага и влия­
нието на Филон Александрийски. Основен момент в него е дуали­
стичната идея з а бога и материята, п арадигма н а която е пита­
горейското схващане за монадата и диадата. Под влиянието на из­
точната мисловност отношението между дват а принципа - бога
и материята - се разглежда като вечен антагонизъм, намиращ
реален и конкретен израз в отделния човек, във връзката w:ежду
душата и тялото му, духовните и материалните мотиви на него­
вото поведение. Според Нум:еиий древногръцката философска ми­
съл е силно помияна от Изтока. Пътешествията, които Питагор и.

Платон осъществяват на изток, и м а т решав ащо значение за тех­

ните теоретически идеи. Те са заимствували представи от индий­
ските брамани, от египтяните. от м а гнте, от юдизма. В тази връз­
ка Платон според него е Мойсей на античния свят. Но тоi! поста­
вя творчеството на Питагор над това н а Платон, а философията.
на Платон над тази на Аристотел. Сократ пък е според него уче­
ник н а пнтагорейците. Нумений е критик на скептическата фило­
софия и по-специално на т. н а р . акаде)dически скептицизъм, който
разпространява и осмисля принципа на съмнението в Академията
на Платон. На Нуменнй се приписва а вторството на трактатите:
"Тра ктат за числатац, "Върховното благоц, "Трактат зз мястото
и пространствотоц, които не са запазени изцяло. Нуменнй е не
толкова философ-теоретик, колкото историк, доксогр афски писа­
те.1 или автор, който предлага сведения за древни мислители, пре­
дадени или преведени в ра ботите на други мислители.

В тази връзка е изказването, което далеч по-рано е - направн.т

по адрес на Хераклитовото учение Аристотел в " З а душ атац ( 1 1 , 2 ) :
„ И Хераклит твърди, че душата е начало, доколкото тя е изпаре­
ние, от което се състои всичко останало. Освен това тя е нещо във
висша степен нетелесно 11 непрестанно течащо. А пък подвижното
се познава с подвижно. Че всичко съществуващо се н а м и р а в дви­
жение, това е мислил и той, и мнозинството от хората.ц

35. Ориген е роден в Александрия (Египет) през 1 85 г. н. е.,.

един от прочутите гръцки х р истиянски дейци, виден представител
на патристиката. Той произхожда от християнско семейство. Отна -

1 92
чало се учи при Амоний Сакас, основател на неоплатонизма, а след
това в · к атехнзнческото училище в Александрия. Той ръководи това
училище след Климент Александрийски. Преследван от римските
власти, тоА се преселва в Мала Азия, където основава своя шко­
ла в Кесария ( Палестин а ) . Там е провъзгласен за епископ. Впослед­
ствие в хода на антихристиянските акции е затворен и подхвърлен
н а изтезание и умира през 254 г. в гр. Тир.
Ориген е автор на редица произведения като "Против Целс",
"За принципите", на множество хомилии, т. е. проповеди. В него­
вото идейно творчество християнскат а мисъл достига както никога
дотогава до философския уронен на езическото наследство. Във
връзка с това в своите работи Ориген п р ивежда множество све­
дения за античните философи.

Учението н а Ориген утвърждава философските идеи на Платон,

между които н а първо място тези з а двата свята, дуализма на ду­
шата и тялото. Налице е обаче и отчасти влиян ието н а стоицизма.
Със своето учение Ориrеи си поставя задачата по-иепосредсrвено
и пълно да систематизира идейно-теоретическия материал на
християнската религия чрез използва нето н а съдържанието и логи­
ко-теоретическия инструментариум н а езическата философия и кул­
тура. В тази връзка се използват идеите н а античните мислители за
изгра ждането н а теоретическата схема па християнската догмати­
ка. Така например схващането н а античните философи за „пътя на­
долу" и „пътя нагоре" се използва като образец за догмата за п а ­
дението на душата (грехопадението) и догмата за изкуплението,
което представя всеобщия кръговрат като хармония на света. Орн­
ген споделя един особен стоически есхатологичен оптим изъм - пре
ди и след този свят са съществували и ще съществуват други све­
тове, човешкото спасение е н а пълно възможно чрез „просветление­
то" 11 „духовното единение" с бога. Ориген въвежда редица тер­
мини в идейния арсенал на новата рел игия, което им а значение
по-късно за разработването на теоретическата система н а християн­
ската вяра и практика.

36. Филодем е древногръцки мислител, философ и поет, привър­

женик на епикурейството, съвременник н а Цицерон. Роден е n Га­
дара ( Финикия ) . Неговият живот се отнася ок. 1 1 0-ок. 28 r.
пр. н. е. Той е ученик на Зенон от Сидон, ръководителя н а епи­
курейската школа „Градината" в Атина след Аполодор, за което
с видетелствува Страбон (XVI, I I , 29) . Вероятно през 70 г. пр. в. е.
Филодем пристига n Рим. Живее и работи главно в Неапол, където
основава епикурейска школа. Изглежда към школата известно вре­
ме принадлежи и големият римски поет Вергнлий. С дейността н:1

1 93
школата Неапол се утвърждава като сред11ще на епи курейството.
Фнлодем е високо оценен от древните а втори, включително и от
н я кои противници на епикурейската философия. П р и п исва му се
авторството н а т р а ктата „За философите " , в който са се съдър­
жали сsедения главно за Е п икур. За него свидетелствува Д11оrен
Л аерций (Х, 3). Но този трактат не е запазен. Автор е и на други
прои зведени я като н а пример „За стиховете" и др., което показва,
че благодарение н а учението и дейността на Филодем в епикурей­
ската школа се засилва интересът и към тпературно-естетическите
въпроси. Х а р а ктерна черта на дейността н а Филодем е за щитата
на м атери алистическите идеи на епи курейството и критиката на
стоическите схващания и тези н а н я кои представители н а Академия­
т а . От литературното творчество н а Ф илодем с а останали епигра­
м и и фрагменти. Част от тях са открити в Херкулан, в библиотеч­
ното н аследство, което изглежда п р и надлежало на Л уций Пизон,
тъст н а Юлий Цезар.

37. Платон е роден през 427 г. пр. н . е. на о - в Еrнна, южно от

Атика. Първите му опити във философията се осъществяват под
влияние на Хераклитовото учение. От 407 r. учи в кръжока на Со­
к р а т в продължение н а 8 години. Пътува продъ.пжително време из
юг и на запад, при които пътешествия се запозн ава с теоретичес­
кото наследство н а тога вашния цивилизован свят. През 387 г. -
годината на своето а кме, той основава в Атина, в градината.
11осветена на митичния герой Академ, своя философска школа,
н а речена впоследствие Академия. Нейнн слушатели са видни хора
на н,а уката и ф илософията като А ристотел, Спевснп и редица дру­
ги. Платон умира през 347 г. Автор е н а множество трактати, н а ­
п и с а н и почти всички във формата на диалог и н а е д и н богат и и з я ­
щ е н стил и език. Т е представляват неоценимо литературно-фило­
софско богатство, изключително добро средство за р азбира нето н а
а нтичното светоусещане, стил и култура. В тях той 1Jредлага пър­
вата теоретическа система на обективноидеалистическата филосо­
фия. Наред с това те съдържат к р итически а н ализ на другите
философски учения и в тази връзка сведения за тях и техните
автори. Чрез тях може сравнително !JЪЛНО да се разбере х а р а к­
терът на интелектуалния живот в древна Елада.
Трактатът „Хнпий Голем и я и се отнася към р а н ните диалози н а
Платон, в конто с е анализират и доразвиват н р авствено-етичес­
ките проблеми на Сократовото учение, като се разширяват онто­
логическите хор изонти н а а н ализа и се полагат върху основата н а
схваща нето з а всеобщото. В „ Х и п и й Големия" се а н ализ и р а про­
блемът за същността и за пръв път се въвежда терм инът „идея"

1 94
 клн „ейдос", Прекрасното в:зобщо се д6Qlинирэ като цеs. Диа..о­
гът носм името на · сЬфксп Хипий от E..ii: aдa (Запцен Пe.llOIQIВCJ .
Платон сравнява ortpeдe.ret.lllЯТ8 на софиста с rеаи ва Xep&ltdТ.
Хипиif с пор ед основопОJ10Жн111Са на ·Академията се nозоеам 11а
с х ваща нията на ефескки МИСJ!trтел за onloc иremюcna . Той подqер-
, 'I а_ва недостатъците н а възгледа за относитеАността. с който не ко­
же да се о п редел и природата на прек�сноrо изобщо, t. е. н11 пре-
• 11 расното като същнЬст, дадена сама по себе ' си и независимо от

е тделн и те прекрасни неща И СВОЙСТВ! (ЯВ,ЮНИЯ)' И· CJleA()ВЗтeJlllO 1(8··

то -т я х н о обективно основание и oCSpaseц (Da'paAJl\"ll a ) .

38. Платон подчертава не просто схващането 11а 01'IJOCllТeJIВO·

т11 на прекрасното, з а стъ пе но в у<\ейиЕ!то ва Хераuкт, flO оза„НЬ·
й
vнте сто н ост и на красотата изобщо. · в тоз11 смисМ 10• 1 Г!Н�­
да м не н ието · на :ефескня мЪдрец, че и liaй-npeкp11cil1i'ti' м:.1!1мун11 е

безобр а зна в ср а в н ен ие с ;.Човешки11 -род"' и че ·вsй-„Щ11ят . от

' хората в ср ав пе ние с боговете е маймуна.

' .

39: Плотцн е виден дре в нdг,n цки Ю!с11ител; философ. Ро)(ен

. е п р ез 204 г. н . . е. !i Лif*0110Л (Египет)'. На ф tiяософск а )(ейиост. се
от л::: н а п�ърде късно - едва на 28 и
год н и, когато попада н Адек­
·
r а ндрия. Там· тoii'*'11�cifъпi\a в 1 пti<Олата на ос'новоположника па
неоплато�шзма АмониА С з к а с и . з а ви н а г и с11ързва сво11711 д<'l'>ност
с кауззт1 нз та з i1 фИлоеофш'!. S;:едно с · армията ·ira им неретор
'· ·rорднап 1 1 1 П'Lтува на изток, kъдсто се ззnоэн:� в а no-1\'JG� с· рели ·
гно�но-философс'каfа традiri:щя. През 245 г. � r.ресмrщ ·п �.
к ъдето· о·р гэнизирз своя ф11ЛосЬфска школа, ръководитСл ю� кofl1u
с 11 про'дъ.riжение 'lra ' 25 1 rсщИни. Школзта "'-У и м 11 голям успех : сред
\ '-?' 1:С'1'.-:тп у н ы�ата клзса 1 1 :1 rимсЕоrо общество. Тя е нещо като ду­
ховен бастион и кр епост 1 ! .1 ант11•r 1 rзта философия н · кд;�с11ческатз
. 1:ултура, П р и упрз п.�С!П\СТО па и:лnератор fалн:�н има намерен ието
щз основе в -К::� мпа ю 1 :� r;1 зд нз t5илософнтс, ор г а низир а н споре.а
с-та р.нтс прсп:rш •: а1111:1 11:i ГL1атон: Умира през 270 r n rp. Мннтурн11
· 1: ит::Р1rя ) .
П.�оп� н . с н:l· ф идософското
а r.тор произведение „ Е не ади„ . Фat­
'i \1<1c;:юf · тонэ са·нс:-оlнiте б�седi1 - отrовор11 · на зададени му
сы:;::о·: 11. 11.З:�dженнето нм е доведено до к р а й п обработено ця.nост-

110 от По;Jф1;р,1й, на когото Плот н п за вещава ръкопис11те си. C'Ь'llt·

1 1 е 1 1нето te 'r1,с1'ои от 57 �злки трактати, подреден ll в 6 групи, 1tато
Б<:>.1(з съдърЖа 9 свiпъка · (еиеади, деветки) . Оттук и името .пз

r;ронзведен11с10, Порфнрн11 извършва вър х у pъкonиcirre на Плотип

,. тэка·в з ' по обе м · 11 no С-Ьщеетво р а бота, каквато · по-рано АнАроиик
Ро1tоёкн по отношение на л11тературното наследство на Ap11e'l'Ot'elf.

1 9!)
 Б.1аrодарение аа това "Енеади" е едно ср:нтитепно завършено
С'ЬЧиНеннс и представлява, така .в.а се каже., енцюuюnедия на нео­

матонизиа. Трактатът третира основните nробм:ми на философ·

ската · мисъл. Той анал11З11ра н утвърждава обективния идеализъм
. от uасическня период. . Но в веrо са отразени нови I1зисквания
. 1' теоретичеснн и идейни норми, хара1:терни за късната античност

· Ос нов ното в него е обосноваването на една тео�нqеска систем ·J

. 11а тр11те главни хипостази - единно (еJ!,НО) , нус и душа. Таз!'!
мдея се предста вя като двалекnrческа трица - разqленя.в<эне об·
щоТG- на отделни елементи · И обе.1,впававето 111'1 на фона н в зави·

симост на общото. Тук чувствува се uаинnето н на източтtя мнс:nt·

ЦИЗ'ЬМ. БАаrо.11.а реине на деАIЮС'IТЗ 118 Н..ОТи я 11еоnщ1тонизмът ct·

· · l'lыaia : • l:&ro · ГОСПОJl.СТВJ'Ваща � IPIIOIШ в Рим н к·ьещ�т�

'
elnn80Cf 113Об1Qо. 11 ..-омпе llAt'.JI 1111 о т llЗКJJJOl}Jl'JIJ Jшo Cf.IJI нО от­
. ра:.�кепне п,а. фliлocoфlnrra ва �оl!ВеТО.

В „Евоци" се . ewi:ptmaт мемuко •ОRретvи истормо-философ·

not .фапн .qт 11e1opun. п a'l'll'llla'la фuософия. ИдеАно-теореn.�­
'14!аU!та насоченост ва вeroeu aerop �11 cuu �"'
A'JX ПО цре!: &а ре,uщ8 • aтeJtll �И Н JiЗll.liIOЙ8Jl!К'ТБЧOC1( \.!
i · 11ae11 11 аеб1D& и.а О81311 ВЫl"м.J.11. 111.О1М'О ПJЮ'!'ИDОречат 11 сдпв �
�AP)'ra cteD811 - aa uрактере 11 � не Jtt"OMll'JOНизtIO.

40. ПА/(F(lРЖ е � llC1'0f'8 111 фtuюсоф-*Орв.шкт. ЖR·

11ее " ск. 46-- 1 2-7 r. - к.е. , Ро,дь е 8 � (Бютu) . 3аЖ1>рМеt1 ;

N)'Чllaтa траАИЦИ11 на л.ревш l'ъpuii. . 'IOi е eJщJDUJШIC.D.JКТ ц древ-

свят - .особено .в о6J18С1'Т8 „ llCТOptltrra, еnпатз м филосо­
. J11 В11

фи!П8. rh.тува в Гърца, РИм, Лмксавдр:ия.. В Рим вършм шнро­

-u pe1'()j)Q( & н nросветаа � и се DО.1ЗВа с �
' •а - 11мвераторите Tpaiiн и Хщнн.. Но 1'о1 :a:miee 11 paбoni nрёдим­
. .ftO 8 JIOJUIH!I С11 гр8А, К1>,1�еТО В. JМllpS.
Общо взето, ll.nyтapx cnoдemi В'ЬЗГ.l!едJМ'С "' ::. DJJ атонwзмз. Но
търm1 ВJ111S1в11ето н 11а nтaropeAcrsoro. »рнс-rотелмам а -. с:то111ци :я111 .
. За вего фкмкоф иsrrа е преди всичко средС7ВО аз просве.щеюк.
НеГОВJГГе В'ЬЗГ.пед.н, взети заеАНо и в Т11J1 НЗ1'а ц.япост, уrвър:ж,uват
еклектизма. коlrто O'J'!aCТJI се д-ь.1жв • на �межа да се one1't'

IЮJЮЖИте.llНОТО 8Ъ8 фiuocoфcJutre Y'leFJ8JI )1 д.а се ГJ/е,АВ на ЗЗНМ·

111 а ииJ1Та в областт а Jia философиата като ua Dросве!'В8 деiвосr.
Тоои ехлехт118'ЬW се .ll'ЬJIJКИ и на с.1ЮАВ81НIЯ доста СИС7еt1.!JТЯЧНО
ttремеж автора АЗ се предложат 11ЯХВЗШJ1 всео6щ.и тооретн ­
на
. чеосн оnреде.wеви я на действителността. Плутзрх се ооnва дn
характери,зирJ1 общвосnа. . В известен С:МИС'Ъ.11 учеяliеТо ва Ппутар 11
·rтредСТ3ВJ1ява ед.ва римсх.11 форма на Apeввorpъll.IJJJil универсuн
пм. 0ттух
И ИеfОSОТО aтpQaТe.JIJIO 01'llOJl2eвJle n.м „Т11 СНОТО
мпр•верство".
1 96
 Х а рактерна черта на учението на Плутарх е дуализмът с под­
чертан спиритуализъм. Мислителят говори за демони, за митове,
з а духове, които населяват света и пр. Пишейки за космическия
дуализъм, той се позовава не само на философи-идеалисти като
стоика Посидоний, но и на тенденциозно изтълкува н и идеи на
натурфилософи - м атериалисти, между които и тези на Хераклит.
Специално се използва питаrореliската идея з а монадата: и диа­
дата, схваната в същия дуалистичен смисъл.

Общо в мирогледа на Пдутарх са налице остатъци (следи) от

полнсните норми, светоусещане и гръцки полисеи патриотизъм -
нещо, което в условията на Римската империя изглежда като истин­
ски а нахронизъм.

Плутарх е полиграф. Автор е на м ножество произведения, от

които не всички са запазени. Голямо значение имат неговите исто­
рически и етически изследвания. Автор е на п рочутите 46 живото­
описания (паралелни описания) на видн и държавни дейци на
древния свят - Александър Македонски - Юлий Цезар, Де­
м остеи - Цицерон и т. и. В тях намират място общите принципи
н а античния хуманизъм и просветителство. Наред с това те пред­
лагат немалко сведения за интелектуалния живот н а а нтичност­
та. От времето на Възраждането до XIX в. Плутарх е един от
н а й - популярните антични автори. Неговото влияние е отразено в
творчеството на такива видни представители на новото време
като Монтен, Русо и пр.

41. По повод на този фра гмент Секст Емпирик отбелязва в "Пи­

роноtш положения" ( I I I, 230) следното: "Хераклит пък говори,
че и ж ивотът, и смъртта съществуват и тогава, когато ние жи­
веем, и тогава, когато сме мъртви. Защото, когато ние живеем,
н а шите души са смъртни и се запазват в нас; когато пък ние
умираме, душите оживяват и живеят."

Според гледището на Хераклит отношението между живото и

мъртвото, разбрано като тъждество, има смисъл и ако се вземат
като състояния на един човешки живот, и ако се вземат по отно­
шение и аналогия съответно на будното и спящото, младото н ста­
рото. В този смисъл всичко това е конкретна проява на човешкия
живот. Живото и мъртвото са в такова отношение помежду си,
в каквото с а будното и спящото, младото и старото. Живото се
отнася към мъртвото така, както будното към спящото и младото
към старото. Живото е будното състояние, младостта на живо­
та, точно така, както мъртвото е спящото и старото на човешкото
битие (живот) .

42. В този ф рагмент е изразена основната мисъл на Херакпит

1 3. Хераклит 1 97
за непрекъснатото движение и изменение - т. нар. всичко тече. От
всички изказвания на ефескня м ислител това е, което е подложено
на най-обстойни тълкувания и оценки. Нека да приведем основ­
ните от тях. В трактата си "За небето" ( I I I , 1 ) Аристотел скицир а
по следния н а ч и н главните гледища з а света, между конто е това
на Хераклит: "Онези от философите, които търсели досега исти­
ната, се различавали по своите възгледи . . . Едни от тях напълно
отричали възникването н унищожението. Нищо от онова, което
съществува, според тях, не възниква и не се унищожава. Всичко
това само ни се струва, че е така. Такива философи са Мелис,
Парменид и техните съмишленици. Техните възгледи, даже в мно­
го отношения да са п р авилни, все п а к не могат да се смятат ка­
то естественонаучни. Това е така, защото проблемът за съще­
ствуването само на невъзникващи и абсолютно неподвижни неща
трябва да се третира не от физиката, а от друга, по-висша от
нея научна дисциплина. А те смятали, че освен сетивновъзприемае­
мнте неща н я м а друга реалност. Но в същото вреие те първи раз­
брали, че без наличието на такива неизменни реалности ням а ни­
какво познание или м ислене. И поради тази причина отнесли към
първите онезн определения, които били правилни з а вторите. Дру­
ги, като че ли нарочно, поддържали точно противоположния въз­
глед, защото има и такива, които приемат, че няма такова нещо,
което не би било невъзникващо, но че всичко възниква, а възник­
вайки, едно е неунищожимо, а друго отново заrнва. Така смятали
преди всичко Хезиод и неговите последователи, а също така и
първите, които разсъждавали за природата. Трети приемат, · че
всичко възниква и тече и нищо не е неизменно и че с а м о едно­
единствено нещо се запазва - онова, от което всичко възниква
по пътя на естественото преобразуване. Та�qъв, изглежда, е смисъ­
лът на възгледите на Хераклит Е фескн и на много други мислите­
ли. И най-после съществуват и някои други мислите.п:н, които смя­
тат всяко нещо за възникващо, допускайки, че телата се състоят
и разпадат на плоскости . "
Този същия фрагмент и м а предвид и Платон, когато в „Кра­
тил" (402 а ) пише: „Някъде Хераклит казва, че „всичко тече и
нищо не остава на едно и също място", 11 като сравнява всичко r

течението на реката, казв а : „ Не МОЖl'Ш да влезеш два пъти в съ­

щата река." Същият фр агмент на ефеския мъдрец се привежда и
от Аристотел („Метафизика", IV, 5) , където се конкретизира не­
говият смисъл относно основните проблеми на гносеологията и по­
точно на възможността на човешкото знание.
Показателно е, че възгледът на Хераклит се представя като
едно шнроконэвестно и застъпено убеждение на древния свят. В

1 98
„Кратил" (401 е-402 а) Платон открива, че Хераклит се придър­
жа към „древната мъдрост" на митологията 11 че неговите възгледи
съответствуват на митологичните представи. В същия дух в „Тее­
тет" (160 d ) Платон пише: „. . . ти много добре каза, че знанието
не е нищо друго освен усещане. И това съвпада с твърденията на
онези, които след Омир, Хераклит . . . смятат, че като че ли всичко
тече като река." Пак в „Теетет" ( 1 52 d-e) Платон пише: „Прота­
гор твърди, че като че ли няма нищо, което само по себе си е едно,
защото не ще кажеш нито че то е, нито какво е. Нали ако наре­
чеш това голямо, то може да изглежда и малко, ако наречеш теж­
кото леко и така нататък, доколкото нито едно не е такова или
онакова, но от стремежа, движението и смесването едно от друго
възникват всички неща, за които става дума, че те съществуват,
макар и да говорим неверно, защото нищо никога не е, но винаги
става. И в това твърдение си приличат всички мъдреци освен Пар­
меиид: И Протагор, и Хераклит, в Емпедокъл, а от поетите най­
веляките в поезията: Омир, който . . . обявява всичко за проиЗJiяз­
.10 от потока и движението". В същия дух Секст Емпирик („Пи­

ронови положения", I I I, 1 1 5) отбелязва: „. . . Хераклит сравнява

подвижността на нашата м атерия с бързото течение на реката.
Значи никакво тяло не пребивава . . . " Отнесено към ч исто нрав­
ствено-етическата област, въпросното положение от учението на
ефескня мислител утвърждава убеждението за относителността на
явленията н а човешкото битие. В „Писмо до Луцилнй" (L V I I I ,
22-24) Сенека пише: „Никой не остава на старини това, което е
бил на младини. Утре никой не ще бъде това, което е бил вчера.
Нашите тела се носят подобно н а река. Всичко, което виждаш,
преминава заедно с времето. Нищо, което виждаме, не е неподвиж­
но. Аз сам се изменям, докато разсъждавам за изменението на
всички неща. За това и говори Хераклит: „Ние и влизаме, и ие
влизаме два пъти в един и същ поток." Името на потока остава,
а водата е вече изтекла. Реката е по-нагледен пример, отколкото
човекът, обаче и нас ни отнася не по-малко бързото течение, н аз
се удивлявам на нашето безумие, спомняйки колко обпчаке тяло­
то - най-бързотечното от нещата, и се бони да умрем, докато
всеки миг е смъртта на предишното ни състояние." А в чисто жи­
тейската практика мисълта на Хераклит е образно представена в
стихотворението "Трайност в промяната" на Гьоте:

Плодове безбройни греят

с»оя дял ти откъсни!
Ето, тези вече зреят,
,в други още кълн кълни.

1 99
 Дъжд неспирен ще удави
бързо китната лъка,
ах, не можеш ти да плаваш
пак във същата река!

Що си днес? Дори скалата

пречка ти не беше тук,
днес тъыници и палати
гледаш вече с поглед друг.
Пият ли устата още
във целувките живот?
Дирят ли нозете мощни
в канарите стръмни брод?

Таз ръка не приласкава

кротко ближния в тъга,
тежко бреме преломява
нявга яката снага.
Онова, що с твойто име
те замести на света,

то като вълна незрима

се стреми към вечността .

Ти начало и края
мълком във едно сплоти
и го гледай във замая
как край теб ще прелети.
/.\узите с нетленни дари
осияха твоя път:
формата в духа ти жарък,
смисъла t�ъв твойта гръд.•

(Прев. Д. Стоевски)

Въпросната мисъл на Хераклит среща възраженияtа на ре­

дица антични мислители. Аристотел във "Физика" (VI II, 8) под­
лага на критически анализ възгледа на натурфилософите, вКJIЮчи­
телно и тозн на Хераклит, за постоянното (и безкрайно) изменение
на сетнвновъзпрнемаемите неща. С особена сила и целенасоченост
се отличават неговите възражения против крайните изводи на l(ра­
твл, че даже веднъж не може да се влезе в една и съща река.
Възражението му е изразено по следния начин: "Ние ще кажем
против това разсъждение, че това, което се изменя, дава на тези
хора известно основание да го смятат за несъществуващо. Обаче

200
 това е съмнително. Всъщност онова, което губи нещо, притежава
още нещо от това, което се загубва, и нещо от възникващото ве­
че трябва да съществува. И изобщо, ако нещо се унищожава,
трябва да съществува нещо, а ако нещо възниква, то трябва да
съществува онова, от което то възниква, и онова, от което то се
поражда, и това не може да отива до безкрайност. Но освен това
ще подчертаем, че изw:енението в количеството и изменението в ка­
чеството не е едно и също нещо. Нека по количество нещата да не
са пос:гоянни, обаче ние ги познаваме по тяхната форма. Освен
това онези, които се придържат към такъв възглед, заслужават
упрека, че макар и да са видели, че даже сред сетивновъзпрнемае­
мото р абОтата стои така само за малко неща, те по този начин са
се изказали за света изобщо. Защото само обкръжаващата ни
област н а сетивновъзприемаемото постоянно се намир а в състоя­
ние на унищожение и възникване. Но тази област образува ни­
щожна част от всичко . . . Освен това ясно е, че ние и тези хора
казваме същото, което било вече казано, �а _ именно: трябва да им
обясним н да ги убедим, че съществува някаква неподвижна при­
рода. Впрочем от техните твърдения, че нещата в едно и също
време съществуват и не съществуват, следва, че всичко се нами­
р а по-скоро в покой, отколкото в движение . . . Колкото се отна­
ся до истината, то, смятайки, че не всяко предстаВJ1Яемо е истин­
но, трябва да кажем, че възприятието на това . . . не е лъжливо,
но представянето не е едно и също нещо с възприятието . . . "

43. Сибила - жрица на Аполон, която се занимавала с га­

дателска работа. Според митологията н а а нтичността съществува­
ли десетина такива служителки на Аполон, гадаещи от пещери (Вж.
Овидий. Метаморфози, XIV, 1 0 1 - 1 53 ) .

44. Пити я - прорицателка, жрица в храма н а Аполон в Дел­

фи, стояла върху трикрак стол и давала своите предсказания. Те
изразявали волята на Аполон и били характерни със своята неясно­
та · и двусмиСJiеност. В античностт а широко се разпространявало
предсказзнвето, което оракулът . на Делфи дал на лидийския цар
l(реэ по времето, когато воювал с персийците: „Ако прекосиш ре­
ката Ха.ние� ще унищожиш едво голямо царство." Не било ясно
лидийското или персийското.

Така и Хераклит ни се представя като оракул във философия­

та, Чрез коi'rто „говори" вселенската мъдрост. Той ииа убеждение­
то, 'че изразява логоса на космоса така, както Пития повеленията
на АпоJюн. В своите „Метаморфози" (XV, 1 43- 1 52 ) Овиднй преД­
'
Ста'вя · това убеж.11.е нне:

20 1
 „Щом като моите устни бог движи, ще слушам аз бога
по обиqая. Пред вас ще разтворя и моето Делфи,
и небесата, разкрил на възвишена мисъл оракул.
Пея велики неща, неизследвани от старината,
дълго таеин, обнчам да литна високо в звездите
н да оставя земята и нейната маса ленива,
носен на облаци, аз да стоя на Атлаит въз плещите
и да се взирам надолу към обезумелите хора,
както се лутат без цел, треперящите в страх пре,ц сwъртта им:
да ободрявам, пред тях да разкривам закона съдбовен!"

(Прев. Г. БатаJСАШ!В)

45. Смисълът на този фрагмент е, че слънцето се движи по

закони, които не могат да се нарушават и за което следят (бдят)
Ериниите - богините па отмъщението от подземния свят. Това
напомня казаното в „Илиада" (VI I I , 1 8-27 ) , където гръмовержецът
Зевс обявява на всеослушание, че другите богове не могат да
смъкнат него върховния бог от небето :

„Хайде сами се опитайте и разберете на дело:

златна верига спуснете високо от свода небесен,
заедно вий, богове и богини, теглете я мощно!
Няма да смъкнете долу върховния Зевс промислнтел,
колкото крепко да опвате и да се мъчите дружно.
Ала когато самичък и аз бих поискал да дръпна,
с вас наведнъж ще изтегля земята и още морето.
После веригата мога да вържа за връх ОJIИмпи.l!:ски:
цялата дивна вселена в ефира сама ще увисне.
Толкова аз съм по-силен от всички безсмъртни н смъртни."

46. Този фрагмент по смисъл напомня сентенцията „Познай се­

бе си", приписвана на Хилон от Спарта, един от седемте wъдрец11
на древна Гърция. По-късно Сократ И придава теоретически харак­
сrер н я приема като едно от основните изходни положения на своя
етически идеализъм. В учението на Хераклит въпросната мисъл е
не просто една сентенция, но не е свързана с обосноваването на
някакво основно теоретическо положение.

47. Полибий - древногръцки историк от Мегалополпс (Арка­

дия) в Пелопонес. Неговият живот се отнася ок. 201 ок. 120 r.
-

np. н. е. Автор е на съчинението „Историн" в 40 книги, от които

цялостно са запазени първите пет книги. В произведението сн раз­
глежда историческите събития на Гърция, Македония, Мала Аз11ч,

202
Египет и Рим от края на 1 1 1 в. до средата на 11 в. п р . н. е. Въз·
приема и подчертава п ретенциите на Рим за световно господство.
За главна причина за военнополитическото издигане на Рим се
сочи съчетанието на трите държавни форми - базмевса, а ристо­
крацията и демокрацията, изродените форми на конто са съответно
монархията, олигархията и охлокрацнята (уnравлението на тълпа·
та) . Задачата, която Полнбнй си поста вя, е не просто описанието,
а обяснението на историческите и военните събития. Обаче него­
вите разбирания са плод на своето време и страдат от съществе·
ин недостатъци. Обръща се особено внимание на съдбата и дей·
ността на отделните личности, държавни дейци. Личи влиянието
на Аристотел. Особено силно е влиянието на стоицизма, което се
изразява с приемането ролята на провидението или съдбата, идея­
та з а цикличното движение (повторение) на едни и същи държавни
форми на уnравление и пр. Оттук естествено широко място в пи­
санията на Полибнй се отрежда на фаталистичната п редста ва.

48. Порф ирий е древногръцки мислител, изглежда от сирийско

потекло. Роден е през 232 или 233 г. н. е. в Тир (Мала Азия) . Уми·
р а ок. 301 г. в Рим. Ученик и биограф на Плотнн, той обработва,
редактир а и издава произведението на Плотин "Енеадн". Порфнрий
ръководи школата на неоплатониците в Рим след СЫ'Ьртта на Пло­
тнн. Той е известен преди всичко с коментаторската си дейност.
Коментира Платон и Аристотел. Автор е на "Въведение към "Ка­
тегории" на Аристотел". Това е фактически първият неоплатоннчес­
ки коментар на философията, по-скоро н а логиката на Аристотел.
�Въведението" на Порфирий е известно под името "Изагог". В не­
го се разглеждат и дефинират петте категории или предикаментн -
род, вид, различие, качество и акциденция. Тази разработка е един
от основните източници през средновековието в Западна Европа
до X I I I в. з а запознаването с логиката на Аристотел. Порфирий е
автор и на други произведения - по астрономия, граматика и пр.
За отбелязване са трактатите му „Животът на Питагор" и "Живо­
тът на Плотнн". В съчиненията м у се съдържат немалко факти
з а характер а и историята на античната фмософска мисъл. Него­
вата идейно-теоретическа позиция се характеризира със своята сил·
на опозиция H1J християнството и защитата на класическата гръц­
ка традкция. В тази връзка е незапазеният му трактат „Против
християните", в който .се изтъкват противоречия в р азсъжденията
на християнските автори. Според него евангелистите са хора, кои­
то измислят притчи, а не историци и верни описатели (биографи)
на живота на Исус. Оттук и влиянието, което Порфирнй оказва
върху противнкците на х ристиянството.

203
 49. Прокм е крупен древногръцки фRJiocoф. Роден е в Кон­
стантинопол през4 1 0 г. н. е. Сви на богат ликийски адвокат. Учи
в Александрия и Атина. Той ръководи Платоновата Академия в
Атина след Сириан. Прокъл е глава на Атинската школа на нео­
платонизма, най -крупният представител на неоплатониэма след
Плотии. Умира през 485 г. н. е. Неговото творчество е изключително
богато. То обхваща наред с философията още физиката, теология­
та, математиката, поезията и пр. Прокъл е автор на множество
съчинения като "Първооснови (елементи) на теологията " , "За тео­
логията на Платон", "За причините" (по-рано погрешно припис­
вано н а Аристотел ) , коментари върху редица диалози на Платон
( "Алкнвна.11. " , „Кратнд", „Парменнд", „Държавата", „Тимей" ) и др.
В съчиненията си и преди всичко в коментарите Прокъл привеж­
да множество данни и анализи на древногръцките философски
учения.
Учението на Прокъл принаддежи към по-зрелите и завършени
форми на неоплатоннзма. То е последният значителен опит да се
съхра н и мястото на фидософския идеадизъы: и езичеството изобщо
в условията на мощното и широко разпространяващо се християн­
ско движение. В него не се предлагат някакви нови генерадНИ прин­
ципи на· неоплатонизма. Но то е характерно със своята по-подчер­
тана снстематичност. Освен това с него неоплатоннзы:ът се раз­
работва на основата на диалектическата триада. Според това све­
тът е една еы:анация на върховната духовна природа, при което е

налице следното "процеснадно движение " : (1) произведеното преби­

вава в произвеждащото, (2) еманиране или излизане на създаде­
ното извън произвеждащото и (3) възвръщане отново на произ­
веденото към произвеждащото. На основата на това се изгр ажда
сложна йерархия от звена на духовния свят: 1. гевеадн (единици) ,
конто осъществяват прехода към множеството, 1 1 . вус, който има
три фор м и : ( 1) интнлигнбнлна същност, т. е. битие, (2) ннтилнги­
билно-ннтелектуална същност, т. е. живот, (3) интелектуална същ­
ност, т. е. познание, н 1 1 1. душа със съответните еманации: ( 1 ) бо­
жествени души, (2) ангели, демони и ( 3 ) човешки дути. Под тези
звена следват формите на природния свят. Така всяка хипостаза
притежава три вида или форми (степени) . На тази основа се пред­
ставя И обратният път -от човека към б ожествена Уа природа, кой­
то също притежава три степени: вяра, истина н �рос (екстаз) . С то­
ва е, общо взето, завършена теоретическата схема на веоп.патовиз ­

ма - нещо, което засилва неговото влияние във философията на

ранното н не само на равното средновековие.
50. 1'(1зн фрагмент се 01нася към следното място на „Илиа,ца •
(XVI II, 249-252) :

204
 "Мъдрнят 'f.Iолидамант Пантоид заговори им първи,
който ед�нствен и бъдно, и минало виждаше вярно.
Беше Приятел на Хектор - в една нощ се бяха родили.
Той побеждаваше с речи, а Хектор -със копие точно."

5 1 . Луциа А ней Сенека е римски философ и писател. Роден е

през 4 г. пр . и е. в гр. !(ордуба (дн. Кордона) в Испания, тогава
. . .

римска провинция. Баща му е ритор и принадлежи към сЪСJJ овието

на конниците. . Сен ека учи в Рим, където баща му се преселва и осно­
вав а училище по риторика. Негов учител по философия е Атал, при­
върженик на стоицизна. Сенека става адвокат н си спечелва го­
ляма слава. · Но тoil: посвещава много от времето н усилията сн на
заниманията с философията. През 4 1 г. и. е. поради сиwпатин
към републикапските идеи е въдворен на о-в Корсика, където
престоява до 48 г. След завръщането си в Рим е nр11мечен за
възпитател н а Нерон. През 57 г. е консул. През 65 г. е заподозрян
в заговор против Нерон в ОС'Ьден на сnрт, се самоубива, като
прерязва вените си.
Сенека е автор на редица философски и нефилософскн произ­
ведения. Едно от основните му произведения е "Писма до Луцн­
лий", съдържащо 1 24 писма, образец на римския епнстолярен жанр
н е посветено предимно на проблемите н а моралната философия.
То съдържа неwалко ценни изказвания и характеристики на по­
древните философски учения. В него е приведен и съответният
фрагмент от Хераклит. Сенека е автор я н а трактата "Естествено­
научнн въпроси", посветен на проблемите на натурфилософията, из­
вестна тогава все още под името „физика". На перото на римския
м ислител принадлежат и редица драми ( „Медея", „Федра " и др.)
и други литературно-философски съчинения. Сенека е иай-продук­
тнвннят стоически автор след Хрнзип и Посндоний.
Учението на Сенека отразява един нов етап от историята н а
стоицизма. Философията с е разглежда като медицина: н а човешка­
та душа, т. е. като средство за нравственото усъвършенствуване на
индивида и ръководно начало в житейската практика. В учението
на мислителя са . застъпени пантеизмът, хилозоиэмът н телеологиз­
мът, като се , засилва ндеалнстнческият характер на стоическата
н атурфилософия. В качеството си на морална философия учението
на римския стоик третира добродетелта като основна категория.
Нейното характеризиране се осъществява на основата на антропо­
лоrиэwа, отчасти на рационализма и на абстрактно-nросветителскня
l'lдеал на римското общество, в духа на изискванията на ригориэма,
шщнвидуалиэwа, антихедоннэма, дЪJlга, нормите на съвестт а и за­
коните н а политичесЮ1я живот.

205
 в nПисма до Луцилий" (ХП, 7) Сенека тълкува така МИСЪЛ·
та на Хераклит: „Всеки разбира това по своему. Един казва, че
дните са равни по числото на часовете, и не лъже. Нали щом е
ден - това са 24 часа и всички дни са равни помежду си, тъй
като към нощта се прибавят толкова часове, колкото намалява
нощта. Друг казва, че всеки ден е равен на всички останали по
сходство: в най-проточеното време няма нищо, което да не може
да се намери в едни денонощия, т. е. нищо освен ден и нощ, които
то в реда на обръщането на света множи, но не изменя, освен че
прави деня по-кратък, нощта по-дълга или обратно."

52. Сто6ей - гръцки писател. Иоая Стобей е родея в Стоби

(Македония ) . Живее през V в. н. е. Той е автор на трактата „Анто·
логпя", в който предлага богата информация за античните автори,
почерпаяа главно от „Изречения" на Аеций, от сведенията на АриА
Дндим и други. СтобеА подбира извадки от изказвания на мно­
жество философи, оратори, поети, историци и други антични авто­
ри. Съчинението е предназначено за учебно-образователни цели.
Макар и компилативен по своя характер, трудът на Стобей яиа
голямо значение като изворов материал и в този смисъл п редставля­
ва една малка енциклопедия за античната култура.

53. В учението на Хераклит, както и в останалите първи фило­

софски учения съдбата е многоаспектио определение. Тя означава
ту логос, ту всеобща човешка нравствено-етическа норма. Схваната
като космически логос, тя е всеобщ закон, господствуващ не само
над волята на хората, но и над тази на боговете. Впрочем като
закон на човешкия живот тя е отразена още в „Илиада" (XXIV,
200-2 1 6) , където четем: „Рече Приам, а Хекуба заплака и тъй му
<>твърна:
"Тежко мяl . . . Да плачем далече от Хектор,
тука в двореца. Съдбата всесилна изпреде за него
щ1шка прокобна отдавна, във дните, когато го раждах:
кучета то/!: да насити, далеч от родители миля,
проснат от страшния мъж, на когото да можех, дълбоко
,

в черния дроб бих се впила и бях го изяла! Тогава

бих отмъстила за Хектара, коА:то не падна безс.11а Rяо,
а за троянци и всички жени пълногръди троянки
смело се биеше, без да помисли за бягство позорно."

Много по-късно Гьоте ще пише:

"Звездите искат и така ще бъде:
и воля, и закон са подчинени

206
 иа висша, но неведома п рисъда
и всяка дързост глъхне неродена. ·- ....:....:...-.

Сърцето всичко свидно ще пропъди,

Дългът руши мечтите съкровени -
привидно сме свободни ннй след време,
понесли само по-сурово бреме."

(Прев. Д. Стаевски)

54. Страбон с древногръцки географ и историк. Роден в Амасма

(Мала Азия) . Неговият живот се отнася ок. 63 г. пр. н. е.
19 г. н. е. Продължително време живее в Риы. Въз основа н а
наблюденията си, осъществени в продължителни пътешествия из
Гърция, Италия, Мала Азия и Египет, съставя съчинението „Гео­
графия" в 17 книги. То е ценно географско (и не само географ­
еко) описание н а различни области и страни - Испания, Брита­
ния, Италия, Гърция, Месопотамия, Мала Азия н пр. В него са
41зползванн и изследванията на Ератостен, Полнбий, Посидоиий. В
него се предлагат данни за бита, нра вите и пр. на съответните на­
роди и се привеждат съответните възгледи на антични автори.
Въпреки допуснатите грешки и неточности този трактат е най-зна­
чителното завоевание на античния свят в тази област.

55. Свидас
- византийски тълковен речник, съставен през вто­
рата половина на Х в. от различни автори. Съдържа статии за ли­
ца, събития, научни, философски идеи на античния свят. Неговн­
-ге факти са заимствувани от антични и ранновизантиl\скн източ-
111 и ци. Поради различните области, застъпени в него, той има ха­
рактер не само на обикновен словник.

56. Т емистий е древногръцки ритор и философ. Той е роден в

Пафлагоння (Мала Азия) . Живее ок. 3 1 7-388 г. н. е. Работи в
Константннопол, където е и политически деец - сенатор, прокон­
-сул и пр. Тем:истнй е по-следовател и коментатор на Аристотел,
Платон, Александър Афроднзнliскн. От него са останали "Парафра­
зи върху произведенията на Аристотел" и над 30 речи, посветени
иа отделни исторически събития. Той получава широка популяр­

ност с ораторското си изкуство. В древността го наричат "цар на

ре•тта". Неговото учение принадлежи към онова течение на нео­
nлатонизма, което е силно повляяно от арнстотелизыа. Под влия­
нието на стоицизм а тоА подчертава значението на етиката, диалек­
-rиката и други области на философията, конто подчинява на про­

педевтиката. Той е от онези коиентаторн на философията на Аристо­

тел, конто не� само изпитват нейното влияние, но подtОтвят почва-

207
та за нейното приспособяване къw wоноrенвм:а на християнската
религия. За отбеля.Зване е неговият коментар на Аристотеловата
идея за активния интелект, предложена В· „За душа" ( I I I, 5 ) . В.
него той сближава схваща нето за активния интелект с религиоз­
ната догма за бога.

57. Теофраст е виден древногръцки философ и учен. Той е ро­

ден в Ерес на о-в Лесбос между 372 н 370 г. пр. н . е. Учи в Ати­
на, където отначало слуша в Академията Платон, а след товз
постъпва в Ликея на Аристотел. Ръководи Ликея от 323 г., една
година преди смъртта на Аристотел. Умира през 287 г. пр. н . е.
Многостранни са н аучните усилия и постижения на Теофраст.
Считат го за баща на ботаниката. Неговите работи в rnзи област
свидетелствуват за огромната снстематизаторска дейност за съби­
рането, анализирането и подреждането иа естественонаучния мв­
териал, за изясняването на редица важни проблеми на античната
наука като тези за "географското разположение" на растенията,
тяхното устройство, влиянието на климата · и пр. Неговият трактат
"Характери" е оригинално произведение . в областта на психологи­
ческата и етическата литература. Не по-малки са заслугите на Тео­
фраст в проучването и обработването на голямото книжовно богат­
ство на Аристотел, в обучението на редица м ислители в духа na

аристотелнзма, в очертаването на неговите първи контури и на­

соки. По философските си идеи той стои най-близо до теоретичес­
ката система иа Аристотел. Но те се отличават със своя критичес­
ки анализ н оценка.
В школата на Ликея се осъществява изключително по.11зот�орн'а­
научна събирателска и систематнзаторск а работа върху нсторията­
на античната наука. С усилията на някои нейни предстаюrrетi · е
свързана появата на един от първите доксографски пзточmщlf
върху античната философска мисъл. Меж у Д 322 и 287 r. пр. н. ,е.
Теофраст съставя книгата "Мненията на физиците" в 18 кН�rц.
в която се нмаrат възгледите на философите от Талес до Аристо­
тел върху такив а основни проблеми като принципи, елемент1;1. ,к�­
мос и пр. На основата на тази работа на Теофраст се поражда! r19-
късно компилативни трактати, предлагащи сведения за античната
философия н нейните п редставители. Фактически това е първqто­
историко-философско съчинение, в което се следва ве са1Ю :Х,РоЕ19-
логията, но се прави опит за систематично и тематично разг,1н:11�:д.а.­
ие на проблемите на ф илософията. От него е запазена ещ1а м ад!\а
част. Едното сведение з а Хераклит е взето от трактата н а ,Т.ео­
фраст ,,Метафизика". Другото е взето от произведението на .Тео..­
фраст „За АВнжевието на очите", каквото заглавие не се приве Щ

208
в дългия списък на работата на Диоген Лаерций. Вероятно става
дука за трактата "За зрението".

58. l(ur.;eoн - смесено питие от ечемик, вино, сирене, мед.

59. Йоан Це ц - византийски поет, учен-фиполоr. Роден н ра·

ооти в Константинопол през X I I в. Автор на писма, поеми н на
коментари върху трудове на древни мислнтеJIИ, като Кпавдю'\
Птолемен и др. Автор е на тра ктата „История", предлагащ исто­
рически и филологически тълкувания от историята на античния
с11ят. Голяма част от творчеството му е посветено на р а.зrлеждане­
то на JIИтературното наследство на Омир. Коментира и „Дела и дни"
на Хезнод и др. Във връзка с това са и неговите сведеНИJ[ за ефес­
кня мислител.
 СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР . 5

В РЕМЕТО НА ХЕРАКЛИТ . 1

ЖИВ ОТЪТ И Л И ЧНОСТТА НА МЪДРЕ ЦА .

11

СТИЛЪТ НА ФИЛОСОФА 24

ФИЛОСОФИЯТА ДО ХЕРАКЛИТ .
32

О БЩ И НАСОКИ НА ФИЛОСОФИЯ ТА НА ХЕРА КЛИТ 4а

ОГЪН Я Т - ЕДИННО НАЧАЛО .

18

ДИАЛЕ КТИЧЕСКАТА СЪЩНОСТ НА КОСМОСА 66

логосът . 90

ПЪТЯ Т НА ЧО В Е ШКОТО П ОЗНАНИЕ 9�

П ОЛИСНА ЕТИКА . 1 10

ПРИЛОЖЕ Н ИЯ 1 1 !)
Ф р а г м е н ти 121
Д р угите з а Х е р а кл ит 1 38
О б яс нител н и бел еж к 1 70
и
проф. д-р на фн.11ос. науки Ради Дшштров Радев

Х ЕРАКЛ ИТ
/Живот в д ел о/

Първо издани е

Р�цеизенти nроф. д·р на фмос. в. Иван Кирщог

проф. д-р на фвлос. в. Иган СмвоtJ
Редактор Мария Цветан.сва
Художник ААександър Хачаrурян
Художествен редактор
Тотю дан.оtJ
Техиическв редактор Ронка J(ръсrанова
Коректор Любка Михай.11ова

Издателски М 7650 .
Дадена за набор на 30. IX. 1985 r.
Подписана за печат на 7. I. 1986 г.
ИЗJ1яЗJ1а к . януари 1 986 г.
Печатни KOJIH 13,25. Изд ателски ко.1я 1 1 , 13
Условяо-иэдате.1скн коля 1 1 ,31
Формат &4/108/32. Т и р а ж 2510
Цена 1,51 лв.
Код 22/95312223 1 1 /040�5-86
Партиздат - София, бул. " В . И. Л енин " 47
tП ..Димит·�,р Б.11аzоев" - София. уп. .н. Ракятнн" 2