Югозападен университет „Неофит Рилски”,

Благоевград
Правно-исторически факултет
Катедра История

План-конспект
по
Тема: Асирия и Хетити
из „История на стария свят“, 2008
от Владимир Попов

изготвил............
специалност...........
факултетен номер..............
Проверил: проф. Калин Порожанов

гр. Благоевград 2020

 Югозападен университет „Неофит Рилски”,
Благоевград
Правно-исторически факултет
Катедра История

СЪДЪРЖАНИЕ:

I. Асирия

1. Староасирийски период
2. Средно асирийски и новоасирийски периоди

3. Характерни особености на Асирийската държава

II. Държава на хетите

гр. Благоевград 2020

 Югозападен университет „Неофит Рилски”,
Благоевград
Правно-исторически факултет
Катедра История

I. Асирия
Проникването в Месопотамия на семитски етноси,които били близки до
акадите в Южна Месопотамия , засегнало и Асирия.Ранните семитски племена се
появили в Асирия през IV и III хил.пр.н.е..Името Асирия се определя от град
Ашур(Асур) като първи голям градски център в този район , свързан с
преобладаването на семитските племенни маси. Ашур бил разполжен в десният
бряг на р.Тигър и в района непосредствено на север от притока Долен Заб.
Природно-географските и климатичните особености на този район са били твърде
различни. В планинските територии на Асирия имало богати залежи на различни
руди и строителни камъни. Тези богатство се отразили твърде благоприятно на
развитието на икономиката в асирийската държава през отделните епохи. За
Асирия са запазени много източници от различно естество. Историята на Асирия
се периодизира традиционно най-общо на три основни периода. Времето от най-
ранните епохи, когато се осъществявало заселването на семитите по тези места.
Възникването и укрепването на община-държава около град Ашур през III – II хил.
пр. н.е., до Първото военно-политическо издигане на Асирия около средата на II
хил. пр. н.е., се нарича обикновено Староасирийски период. Средноасирийският
период обхваща най-общо втората половина на II хил. пр. н.е., когато се
осъществило и Първото военно-политическо издигане на Асирия в Предна Азия.
Новоасирийският (или Късноасирийско) период се отнася към времето на първите
4 столетия на I хил. пр. н.е., когато било и Второто военно-политическо
издигане на Асирия в Предна Азия.

1. Староасирийски период
В края на III и началото на II хил.пр.н.е.Ашур се утвърдил като център на малка
по територия държава. Страната се ръководела от „ишакум”, която титла се приема
като семитска версия на шумерска титла „енси” и дкндската „патоси”. Важна роля
имала и длъжността на „укулум”,която била изборна и обхващала
административни и съдебни функции. С течение на времето двете длъжности
започнали да се съвместяват от страна на „ишакум”, чиято власт станала
наследствена и се положило началото на царска монархическа институция. Важна
роля в управлението на страната имал и съвет, съставен от високопоставени
представители на оформящата се местна аристокрация.
През втората половина на III хил. пр.н.е.Северна Месопотамия и територята на
Ашур попаднали под хегемонията на силното Шумеро-Акадско царство на
династията на Саргонидите от Южна Месопотамия.Упадакът на Асирия
продължил до XV век пр.хр.

гр. Благоевград 2020

 Югозападен университет „Неофит Рилски”,
Благоевград
Правно-исторически факултет
Катедра История

Икономическата основа на ранната държава на град Ашур се определяла от

развитието на земеделието, скотовъдството и търговията. За около две столетия
държавата Ашур се развила като богата формация в сравнение с другите сходни
държавни структури от онова време. Около средата на XX в. пр. н.е. един от
местните владетели Илушума използвал политическата обстановка в Месопотамия
и успял да подчини временно някои територии на юг и изток от Ашур, като
прокламирал в един едикт „свобода на голяма част от Южна Месопотамия”. Името
на Илушума останало легендарно в ранната история на Асирия.
Развитието и засилването на асирийската държава продължило през следващите
столетия и достигнало значителна стенен по време на управлението на Шамшиадад
I (1813 - 1781 г. пр. н.е.). Приема се, че от времето на Хамурапи Асирия отслабнала
и влязла в сферата на политическата хегемония на старовавилонската държава. С
възникването и развитието на хетската държава и на Митани политическата
обстановка се променила в друга посока.

2. Средноасирийски и новоасирийски период

Власта на Митани над Асирия и над много други територии от Месопотамия
и Предна Азия била по традициите на древноизточната политическа практика.
Продължителните войни на Митани с Египет и с хетите отслабило съществено
държавата. От тази обстановка се възползвали асирийските владетели и
предприели политика на откъсване от хегемонията на Митани. Успехът бил
свързан с управлението на Ашурубалит I (1365– 1330 г. пр. н.е.). Ашурубалит I
оставил име в асирийската история на много добър държавник, с качества на
дипломат и военен. С царуването му се свързва т. нар. Първо военно-политическо
издигане на Асирия. След премахването на зависимостта от Митани Ашурубалит I
поставил началото на широка завоевателна политика. Тя била продължена от
следващите асирийски царе. Управлението на Ашурубалит I превърнало Асирия в
първостепенна политическа сила в северната част на Месопотамия. От времето на
Ашурубалит I започнало приемането и на царска титулатура от страна на
асирийските владетели. При управлението на Ададнирари I (1307 – 1275 г. пр. н.е.)
Асирия укрепнала още повече и започнала активна и успешна завоевателна
дейност. След успешните завоевателни войни Ададнирари предприел и широка
строителна дейност. Известно е, че по негово време столицата Ашур била
престроена, като строителни промени били направени на царския дворец, на
храмовете на много божества и др. Приемник на Ададнирари I бил Салманасар I
(2274 – 1245 г пр. н.е.). Той продължил успешно политиката на предшествениците
си и разширил военно-завоевателната дейност на Асирия. Наследник на

гр. Благоевград 2020

 Югозападен университет „Неофит Рилски”,
Благоевград
Правно-исторически факултет
Катедра История

Салманасар I бил синът му Тукултининурта I (1244 – 1208 a. пр. и.е.). Той

продължил още по-активно военно-завоевателиата дейност ма Асирия. При
неговото царуване Асирия достигнала до най-голямото си териториално
разширение. Едно от най-важните събития при царуването на Тукултининурта I
била Войната с каситската вавилонска държава и превземането на Вавилон около
1225 г. пр. н.е. Тукултининурта I бил убит през 1208 г. пр. н.е. В борба с братята си
Ашурназирпал не успял да задържи властта и цар на Асирия станал един от
другите синове на Тукултининурта I Ашурнадинпал (1207 -1204 г. пр. н.е.). След
тези събития в Асирия настъпил период на вътрешнополитическа криза и упадък.
Властта на асирийските царе отслабнала, което се отразило на мощта на
асирийската държава и тя загубила за около столетие много от завладените
територии. Излизането на Асирия от продължителната криза и възстановяването за
кратко време на предишната мощ се свързват с царуването на Тиглатпаласар I
(1115 – 1077 г. пр. н.е.). Този цар оставил име на бележит държавник и
военачалник. При неговото управление Асирия успяла за кратко време да
възстанови предишните си граници. Във времето след Ададнирари III асирийската
държава отслабнала и изпаднала във вътрешно-политическа криза. Кризата в
Асирия била преодоляна при царуването на Тиглатталасар III (744 –727 г. пр. н.е.).
Той укрепил държавата и подновил традиционната за страната завоевателна
политика. Управлението на Тиглатталасар III се приема като време на
възстановяване на доминирането на Асирия в древноизточния свят. С този цар се
слага началото на образуването на т.нар. „асирийската велика сила (мощ)”, която е
период на пълна хегемония на Асирия сред тогавашните държави в древния Изток.
Негов приемник станал синът му Салманасар V (727 – 722 г пр. н.е.). Царуването
на Салманасар V се характеризира с важна реформа вътре в страната, с която
асирииският цар искал да смекчи изострящите се социални противоречия. Той
отменил икономическите и данъчните привилегии, които някои от най-старите
асирииски и северномесопотамски градове имали от дълбока древност. Царят
засегнал с реформата икономическите интереси на върхушката на асирийската
аристокрация и тя организирала въстание срещу него. Салманасар V бил убит при
заговор и властта преминала в по-младия му брат Саргон II (722 – 705 г. пр. н.е.).
Той възстановил привилегиите на върхушката на асирийската аристокрация, която
довела на власт чрез преврат, и по този начин си осигурил сериозна опора на
властта. Новост в Асирия от времето на Саргон II било началото на използването
на наемни войници. Саргон II построил нова столица при Дур-Шарукин, открита
при селището Хорсабад. Ашурбанипал бил последният виден цар от времето на т.
нар. „Велика асирийска сила (мощ)”. В началото на царуването на Ашурбанипал в
завладяната част на Египет избухнало въстание и асирийската власт била

гр. Благоевград 2020

 Югозападен университет „Неофит Рилски”,
Благоевград
Правно-исторически факултет
Катедра История

отхвърлена. Ашурбанипал потеглил през 661 г. пр. н.е. срещу Египет и завладял
страната на юг, като превзел и многовековната столица Тива.
Преходът от Средноасирйският към Новоасирийският период бил около век
и половина. Асирийската държава продължила да съществува със значително
намалена територия , която обхващала средното и горното поречие на река Ефрат.
Началото на асирйският период и на Второто издигане на Асирия се свързва с
царуването на Ашурназирпал II (883-859г.пр.н.е.).Новоасирийският период и
Второто издигане на Асирия се изразили в първото възстановяване и укрепване на
асирийската държава след продължително отслабване на арамейското
нашествие.Асирийските царе след Ашурбанипал водили продължителни и тежки
войни със вавилонското царство на юг.Тези войни превесът преминавал на
страната на вавилонското царство.През 612г. пр.хр. вавилонският цар
Навуходоноср и мидийският цар Киаксар обсадили столицата на Асирия
Ниневия.След продължителни борби градът бил превзет ограбен и разрушен.През
609 г.пр.н.е. вавилонският цар ликвидирал практически асирийската държава и
завладял голяма част от нейните територии.

3. Характерни особености на асирийската

държава
Асирия се приема като първата голяма държава от тип империя в древния
Изток.Характерът на държавната организация и на царската власт били типични за
древния Изток по онова време. Властта на асирийските царе достигнала до
абсолютизъм и представлявала развит до крайна степен древноизточен деспотизъм.
Военното дело в Асирия получило много високо развитие. То надхвърлило
достиженията в тази област на останалите древноизточни страни. Първоначално в
по-ранните епохи на Средноасирийския период асирийската войска била съставена
предимно от пехотни сили. С течение на времето се засилило количеството на
частите от бойни колесници, а след това и на конницата. В асирийската войска
отрано била въведена строга и сериозна организация. Войската била съставена от
редовни сили, които условно могат да се приемат като своеобразни армии, ако се
използва съвременният термин за тактически бойни единици. Освен това войската
се деляла на родове – пехота, колесници, конница, стрелци, обслужващи части,
включително с транспорт, своеобразни „инженерни” войски, използвани за строеж
на крепости, мостове, обсадни съоръжения и др. Действията на асирийската войска
в мирно и военно време по различните територии били пример на деспотизъм,
насилие и жестокост от източен тип. Те били съпроводени с жестоки и садистични

гр. Благоевград 2020

 Югозападен университет „Неофит Рилски”,
Благоевград
Правно-исторически факултет
Катедра История

екзекуции и физически наказания, чрез които се всявал страх, ужас и подчиненост

към асирийските царе и асирийската власт.
Занаятите в Асирия били сходни по характер с другите страни на древния
Изток. В занаятчийското дело напредъкът бил много голям при
производството на оръжия в голямо многообразие. Изключително големи били
достиженията в областта на строителството.
Най-важно значение в стопанския живот имала търговията и главно т. нар.
за онова време международна търговия. Асирийските търговци налагали във
военно време практически монопол на обмена на стоките по широките територии
на древноизточния свят, които били под контрола на асирийската държава. В
мирно време търговци от различни страни се допускали да търгуват и в
асирийските столици, които покрай административно-управленческите си функции
били и важни търговски средища.
Общественото устройство следвало с малки изключения основните особености в
страните от древния Изток по онова време. Основното население на страната се
състояло от асирийските свободни общинници, които практически се намирали в
значително по-добро положение в сравнение с това на подчинените етноси.
Специфична особеност били т. нар. военни колошети, които се използвали
за постоянните нужди на военното дело.
Робството в Асирия съществувало от дълбока древност и от средата на II хил.
пр. н.е. получило много високо развитие.
Религията на асирийците била почти напълно сходна с религията на семитските
народи от Месопотамия. Тя следвала семитизираните варианти на шумерската
традиция и включвала основните семитски вярвания, натрупвани от акади, амореи
и други семитски народностни групи.

гр. Благоевград 2020

 Югозападен университет „Неофит Рилски”,
Благоевград
Правно-исторически факултет
Катедра История

II. Държава на хетите

Историята на централните области на Мала Азия през III хил.пр.н.е. е малко

позната, главно поради липса на писмени сведения.На основата на малкото преки и
коствени данни в научната литература най-често се срещат тези , че именно хати и
хурити създали първите големи градове в Мала Азия през последните столетия на
III хил.пр.н.е.
В края на трето и началото на второ хилядолетие пр.н.е. настъпили
съществени промени, свързани с цялостното културно-историческо развитие на
Мала Азия. Същноста на тези процеси се определя обикновено от големите
етнически промени, настъпили с появата на мигриращи от Мала Азия
индоевропейски етноси от т.нар. хето-лувийска група. Наличните сведения
показват, че първите столетия на I хил.пр.н.е. индоевропейските племена в Мала
Азия формирали няколко раннодържавни формации. Техните раководители носели
титла "Рубаум".
Питхана и Анита се приемат от съвременната наука като най-ранните
известни хетски царе. Управлението на Питхана и Анита било време на по-високо
развитие на общественият, стопанският и държавният живот на хетите.
Управлението на Телепин (1525-1500г.пр.хр.) прекратило дворцовите
междуособици и укрепило хетската държава след продължителния кризисен
период. Около 1460 г.пр.хр. в хетската държава бил направен поредният преврат и
на власт дошъл Тудхалияш II (1460-1440г.пр.хр.). С тази промяна се сложил край
на царете , произхождащи или свързани с династията Лабарна.
Настаняването на хетите трайно в Северна Сирия довело до установяване на
дипломатически отношения с Египет. Египет не реагирал на хетското военно
проникване в Северна Сирия до р.Оронт поради вътрешноегипетските проблеми с
реформата на фараона Аменхотеп IV Ехнатон и неговите малолетни приемници.
Хетите дали облика на цялостното културно-историческо развитие на Мала Азия, а
до голяма степен и на Северна Сирия през II хил.пр.хр.

Хетската държава от времето на Шупилулиума I се определя като империя.

До нейното издигане в Мала Азия преобладавали множество малки градове-
държави.Хетският цар носил едновременно различни титли – табарна,хасу,слънце
и др.Властта на царя по време на Шушулиулиума I не се отличавала по нищо от
тази в другите монархии-империи в древния Изток. Царят имал всички визши
функции,свързани с управлението,съдебното и военното дело,религиозния живот и
др.

гр. Благоевград 2020