т Египет получава като данъци дървесина, мед, олово, сребро, както и животни, роби,

вино, бижута, слонова кост. От страната Пунт, където царица Хатшепсут изпраща
експедиция, в Египет пристигат благовония. През този период армията става редовна.
Религиозната реформа на Аменхотеп IV (Ехнатон) провъзгласява култа към единен за
всички египтяни бог Атон (слънчевият диск). В чест на този бог се строи нова
столица – Ахетатон. След смъртта на Ехнатон през 1335 г. пр.н.е., почитането на
целия пантеон египетски богове е възстановено и Тива отново става столица на Древен
Египет. Увлеклият се по религиозната реформа Ехнатон бил изоставил държавното
управление, а упадъкът на държавата продължава и след смъртта му. Към 1290 г.
пр.н.е. фараонът Рамзес II възстановява могъществото на Древен Египет. Той води
продължителна и упорита борба с хетите и техните сирийски съюзници. Столица на
страната при Рамзес II става град Пер-Рамзес, построен на мястото на Аварис. Сред
многото грандиозни строежи от периода е и прочутият скален храм при Абу Симбел.

В третия преходен период се редуват времена на възход и упадък, управляват

фараоните от 21 до 24 династия. През 945 г. пр.н.е либийският военачалник Шешонк I
се провъзгласява за фараон, а за своя резиденция избира град Бубастис. Той превзема
Йерусалим и го разграбва.

Късният период на Древен Египет е свързан с последния разцвет на местни владетели –

Псаметих I успява отново да обедини Древен Египет, а неговият син Нехо II прокарва
канал, свързващ Нил с Червено море. Но Египет губи могъществото си и се превръща в
обект на агресия от страна на съседните народи – либийци и етиопи. През VII в.
пр.н.е. той попада временно под властта на Асирия, а в 525 г. е присъединен към
Персийската империя на Ахеменидите и става персийска сатрапия. През 341 г. пр.н.е.
персите отново нахлуват в Египет и го подлагат на разграбване.

През 332 г. пр.н.е. армията на Александър Македонски навлиза в Египет. След

разделянето на империята му между диадохите, Древен Египет се пада на пълководеца
Птоломей Лаг – основател на гръко-македонската династия на Птолемеите (305 – 30 г.
пр.н.е.).
Елинистичен и римски Египет
Царица Клеопатра VII и синът ѝ от Юлий Цезар, Цезарион, в храма Дендера

Елинистичен Египет е силна елинистична държава, която се простира от Сирия на изток

до Кирена на запад, и на юг до границата с Нубия. През 3 век пр.н.е. Александрия
става столица и се превръща в основно научно средище и център на елинистичната
култура и търговия. При Птоломеите Египет става главна житница за елинистичния
свят, а египетският флот господства в Средиземно море. За да получат признание от
страна на египетския народ, владетелите от династията на Птолемеите наричат себе си
наследници на фараоните, като разширяват египетската бюрократична система и
ограничават властта на жреците. По-късните членове на династията възприемат
египетските традиции, започват да се появяват на изображенията облечени в египетски
стил и вземат участие в египетския религиозен живот.[4][5]

Последният владетел от династията на Птолемеите е Клеопатра VII, която извършва

самоубийство, след като Октавиан Август завладява Александрия и нейната армия от
наемници се разбягва. По време на управлението на Птолемеите често избухвали
въстания сред египтяните срещу нежелания чужд режим и тези граждански войни
спомагат за упадъка на царството и анексирането му от Рим през 30 пр.н.е. Римската
провинция Египет включва по-голямата част от днешен Египет без Синайския
полуостров. Египет граничи с провинциите Крит и Киренайка на запад и Юдея и Арабия
на изток. За отбелязване е, че елинистичната култура продължава да процъфтява в
Египет по време на римляните и византийците и дори и след завладяването му от
арабите.

Християнството идва в Египет чрез Св. Марко Евангелист през 1 век.[6] Управлението
на Диоклециан (284 до 305 г.), ознаменува прехода от римската към византийската
епоха на Египет, и се отличава с преследването на голям брой египетски християни.
Към онзи момент Новият Завет вече е преведен на египетски. След Халкедонския събор
през 451 г. е основана египетската коптска църква.[7]
Египет през Средновековието (7 век – 1517)

Известно време Египет е византийска провинция до персийското нашествие в началото

на 7 век, по време на което в продължение на десет години той е известен като
„сасанидски Египет“, и си връщат контрола над страната по времето на Ираклий след
войната с персийците. Скоро обаче арабите мюсюлмани завоюват Сасанидската империя и
продължават към римска Сирия, като побеждават византийците на територията на днешен
Израел през 634 г.
Джамията Амр във Фустат (641 – 642 г.), обявена за най-старата в Африка

През 639 – 42 г. и Египет е завладян от арабите. В 639 г. вторият халиф Умар

изпраща армия от около 4000 души под командването на Амр ибн ал-Ас, които навлизат
в Египет през Палестина и Суецкия провлак и се придвижват бързо по делтата на Нил.
[8] Към тази армия са добавени още 5000 души през 640 г. и тя разгромява
византийската армия в битката при Хелиополис. Амр продължава към Александрия, която
се предава по силата на договор, подписан на 8 ноември 641 г. През 654 г. Констант
II изпраща флотилия да върне града, но атаката е отблъсната. След това няма
сериозни опити от страна на византийците да си върнат владенията.

Като разгромяват византийските войски в Египет, арабите внасят сунитския ислям в

страната. В началото на периода, египтяните започват да смесват новата вяра с
местните вярвания и практики, като основават различни суфистки ордени, които
процъфтяват и до ден днешен.[6] Тези ранни ритуали оцеляват и след създаването на
коптска православна църква.[9]

Арабите основават Фустат като столица на Египет, но той е опожарен по време на

кръстоносните походи. През 986 г. е основан Кайро който по-късно се разраства до
най-големия и най-богатия град на халифата, и един от най-големите в света.

Формирани са две отделни провинции: Горен и Долен Египет. Начело на Арабския

халифат до края му през 16 век се сменят различни династии: Умаяди, Абасиди, Аюбиди
и т.н.
Абасиди
Джамията Ibn Tulun Mosque в Кайро

Периодът на управление на Абасидите е запомнен с въвеждането на нови данъци и

въстание на коптите още в четвъртата година на тяхното управление. В началото на IX
век е възобновена практиката да се назначава губернатор, но назначеният Abdallah
ibn Tahir, решава да остане в Багдад, изпращайки свой заместник в Египет. През 828
избухва ново въстание, а малко по-късно към коптите се присъединяват и местни
мюсюлмани. В крайна сметка загубата на власт от страна на Абасидите води до
непрекъсната смяна на военни управители в Египет, които все пак запазват лоялността
си към Абасидската династия.
Фатимидски халифат и мамелюци
Джамията Ал-Хаким в Кайро, посветена на шестия халиф Al-Hakim bi-Amr Allah

През следващите шест века Египет се управлява от мюсюлмански наместници, номинирани

от халифата, като Кайро става седалище на Фатимидския халифат. Аюбидите, чийто
родоначалник е Салах ад-Дин, управляват от Дамаск и по време на войните от Петия
кръстоносен поход привличат на своя страна мамелюците – елитни бойци, съставени от
немюсюлмани роби, които през 1252 г. извършват военен преврат. С края на династията
на Аюбидите, властта в Египет е поета от военната каста на мамелюците.

Към края на 13 век Египет лежи на пътя от Европа и Средиземно море към Червено
море, Индия, Малая и Индокитай.[10] Избухналата чумна епидемия в средата на 14 век
унищожава около 40% от населението на страната.[11]
Мамелюците управляват Египет като васали на Абасидите до XV век. Те се включват във
войната срещу османските турци, които превземат Кайро през 1517 г.