вероизток – с Нигер (628 km), на югоизток – с Бенин (306 km)ь на юг – с Того (126

km) и Гана (548 km), а на югозапад – с Кот д'Ивоар (584 km). Обща дължина на
сухоземните, в т.ч. речни 3302 km. Дължината на страната от запад на изток е около
870 km, а ширината до 450 km. Крайните точки на Буркина Фасо са:

на север – 15°05′ с.ш., граница с Мали

на юг – 9°25′ с.ш., граница с Кот д'Ивоар
на запад – 5°31′ з.д., граница с Кот д'Ивоар и Мали
на изток – 2°24′ и.д., граница с Бенин, на левия бряг на река Мекру (десен
приток на Нигер).

Релеф, геоложки строеж, полезни изкопаеми

Цялата територия на Буркина Фасо е заета от хълмисто плато, с височина от 200 до

500 m, над което се издигат отделни възвишения с максимална височина връх Тенакуру
749 m (в югозападната част на страната). По-голямата част от територията на Буркина
Фасо е изградена от кристалинни формации с докамбрийска възраст. На югозапад
древния фундамент на Африканската платформа е препокрит от силурски пясъчници.
Полезните изкопаеми на страната са слабо изучени, но се предполага че разполага с
големи запаси от злато, манганови, медни и уранови руди, варовик, гипс и др.[1]
Климат, води

Климатът на страната е екваториален, мусонен, с рязко изразени влажен (от май до

октомври) и сух сезен (от ноември до март), по време на който духа сухия и горещ
вятър „хартаман“. Средните месечни температури са от 24 – 26°С (през декември или
януари) до 30 – 35°С (през април или май). Годишната сума на валежите е от 500 mm
на североизток до 1000 mm на югозапад.[1]

Страната дължи старото си име Горна Волта на трите реки, които водят началото си от
нейната територия: Мухун (преди Черна Волта, 1352* km, дясна съставяща на Волта),
Накамбе (Бяла Волта, 885* km, лява съставяща на Волта) и Назинон (Червена Волта,
320* km, Десен приток на Бяла волта). Други по-големи реки са Комое (759* km, в
югозападната част) и Сирба (439* km, в североизточната част, десен приток на
Нигер). През сухия сезон оттокът на реките силно намалява или напълно пресъхват и
Мухун е единствената река, която тече целогодишно. Липсата на вода през сухия сезон
е основен проблем в северните части на страната. В Буркина Фасо има и няколко
езера, като по-големите са: Тингрела, Бам и Дем.[1]
Почви, флора и фауна

Почвите в страната са червени и червено-кафяви, покрити с дебела латеритна кора. В

растителната покривка преобладават типичните и високотревистите савани, но се
срещат и участъци с малки саванни горички и храсти. Горите заемат около 9% от
територията на Буркина Фасо. Поради хищническото им изтребване количеството на
дивите животни е силно намаляло, но в саваната все още се срещат лъв, леопард,
слон, бивол, различни видове антилопи. В южните части на страната е разпространена
мухата цеце.[1]
Стопанство

Основна статия: Стопанство на Буркина Фасо

Пазар в Банфора.

Буркина Фасо е една от най-бедните страни в света. По БВП на глава от населението е

28-а по бедност. Това може да бъде обяснено от прираста на населението и сухата
територия. Земеделието представлява 32 процента от брутния вътрешен продукт и
ангажира 80 процента от работещото население. То се състои предимно от
животновъдство, а в южния и югозападния район се отглеждат сорго, просо, царевица,
фъстъци, ориз и памук.
Безработицата причинява висока емиграция: за пример, три милиона души от Буркина
Фасо живеят в Кот д'Ивоар. Според централната банка на западните африкански държави
(La Banque Centrale des États de l'Afrique de l'Ouest) тези преселници изпращат
десетки милиарди франка CFA в Буркина Фасо всяка година.

Голяма част от икономическата дейност от страната е финансирана от международна

помощ.

Има добив на мед, желязо, манган и най-вече на злато.

Население

Основна статия: Население на Буркина Фасо

Населението възлиза на 14 326 203 души. Средната продължителност на живота е при

мъжете 45 г., а при жените – 48 г. Градското население възлиза на 27%. По прогнози
на ООН през 2025 г. населението на страната ще наброява около 23 321 000 души.
Средната възраст е 16.3 години на мъжете и 16.7 години на жените. Годишният прираст
възлиза на 2.997%. 61% от населението на Буркина Фасо изповядва исляма, около 30%
са християни (католици), а останалите са привърженици на традиционни анимистки
вярвания. Много християни и мюсюлмани включват елементи от анимизма в своите
религиозни обреди.
Образование
Буркинайски пионери.

Образованието в Буркина Фасо е представено на три нива: основно, средно и висше. То

е безплатно и задължително до 16-годишна възраст. Само 29% от децата обаче, които
трябва да учат в основно училище, получават начално образование. Уагадугуският
университет и Политехническия университет в Бобо-Диуласо са част от институциите,
които се занимават с висше образование.
Култура

Два основни елемента има в културата на Буркина Фасо: маските и танците. Маските се
използват при жертвоприношения към боговете. Те изобразяват духове на животни, като
ги показват те искат да бъдат благословени от тези духове.

Народния театър в Уагадугу е център на социалните и културните събития в страната.

Уагадугу е важен център за Африканското кино, домакин на ежегодния Пан-Африкански
филмов фестивал (FESPACO). Друг културен център е Лаонго, там са изложени гранити и
творци от целия свят са поканени за да изваят камъка.
Други
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.

Комуникации в Буркина Фасо

Транспорт в Буркина Фасо
Армия на Буркина Фасо
Външна политика на Буркина Фасо
Градове в Буркина Фасо

Външни препратки