СОФИЯ ОБЛАСТ

Софийска област е разположена в централната част на Западна България и опасва почти

напълно територията на столицата подобно на пръстен. Тя е втората по големина област в
България /след Бургаска област/ и първа по брой на общини – 22 /двадесет и две/. В
състава на Софийска област са общините: Антон, Божурище, Ботевград, Годеч, Горна
Малина, Долна баня, Драгоман, Елин Пелин, Етрополе, Златица, Ихтиман, Копривщица,
Мирково, Пирдоп, Правец, Самоков, Своге, Сливница, Чавдар и Челопеч.
Сама по себе си Софийска област представлява периферия на столицата и за това София е
естественият политически, административен и културен център на областта.
Областта притежава природни ресурси, които са база за развитие на преработваща и
т.нар.“бяла” промишленост, малки и средни предприятия и центрове за отдих. Тяхното
пълноценно използване изисква допълнително развитие на транспортната и инженерна
инфраструктура и защита от нарушаване на екологическото равновесие.
Благоприятното географско разположение, разнообразните природни дадености, доброто
професионално и образователно равнище на населението, икономически и
инфраструктурен потенциал, с които разполага Софийска област, я превръщат в един от
важните региони на България. Посредством създаването на инфраструктурни коридори на
територията на областта, явяващи се продължение на европейските и с откриването на
нови контролно-пропускателни пунктове, се преследва една цел – използването на
геополитическото местоположение на региона и повишаване на неговата роля на
кръстопът.

Статистически данни за областта

• площ в квадратни километри – 7020,21 кв.км
• общини – 22
• населени места – 192
• население – 273 882 жители
• брой домакинства – 108 666

Структура на население и малцинства

Данните от последното преброяване на населението сочат, че 91,3% от жителите на
Софийска област се самоопределят като българи, 6,1% се явяват представители на
ромската етническа общност, 0,2 % се самоопределят като турци, а 0,3 % посочват друга
националност.
Инфраструктура
Транспортната инфраструктура е сравнително добре развита и се състои от първокласни,
второкласни, третокласни и четвъртокласни пътища /общинска пътна мрежа/,
автомагистралите “Тракия” и “Хемус”, в качеството им на част от международните пътища
София – Русе/Варна/, Драгоман – София – Свиленград /Бургас/ и Видин – София – Кулата.
Поради планинския терен, железопътната мрежа не покрива цялата територия на региона.
През областта преминават международни железопътни линии. Най-близкото
международно летище се намира в София. Разстоянието от столицата до най-отдалечените
населени места е приблизително два час път с автомобил или влак.
Републиканската пътна мрежа е класифицирана по категории, както следва:
• Обща дължина – 2 856 км;
• Автомагистрали – 118 км /4,1 %/;
• Първокласни пътища – 363 км /12,7 %/;
• Второкласни пътища - 345 км /12,1 %/;
• Третокласни пътища – 638 км /22,4 %/;
• Четвъртокласни пътища /общинска пътна мрежа/ - 1 392 км /48,7 %/.
Създаването на нова и допълнителното развитие на съществуващата инженерна
инфраструктура са двете най-важни задачи за устойчивото развитие на областта. Това е
важна предпоставка за развитието на крайните райони и условие за привличане на повече
инвестиции.
Природни условия и ресурси
Територията на Софийска област е богата на енергийни ресурси и други полезни
изкопаеми. Залежи на въглища има в общините Своге и Костинброд /антрацитни въглища/;
Елин Пелин и Драгоман /лигнитни и черни въглища/; Самоков, Сливница и Годеч /лигнитни
въглища/. Залежи на медна руда има в общините Етропол, Златица, Челопеч и Своге;
желязна руда – в Своге, Златица и Челопеч; златни залежи – в Етрополе и Челопеч; барит –
в Златица, манган – в Божурище.
Планинските райони разполагат с минерални ресурси, необходими за производството на
различни строителни материали – минерален варовик – Драгоман и Сливница; огнеупорна
глина – Сливница, Годеч; глина за тухли и керамика – Годеч, Ботевград, Костинброд,
Костенец; кварцов пясък – Божурище и Елин Пелин.
Термалните и минерални води могат да бъдат използвани за балнеолечение и са отличен
алтернативен източник на енергия – отопление на малки и средни предприятия, жилищни
домове, животновъдни фeрми и пр. Те са екологично чисти и се самопречистват.
Високите котловинни полета предлагат подходящи условия за интензивно земеделие, но
континенталния характер на климата ограничава производството на редица видове и на
преден план излизат в качеството си на структуроопределящи животновъдството и
производството на фураж.
Сравнително висок е процентът на горските площи в Софийска област. С най-големи
запаси дървесина и горски прираст на хектар разполагат Самоков, Ботевград, Копривщица
и Костенец. Там са построени добре функциониращи предприятия за обработка на
дървесина. Перспективни дейности са събирането и сушенето на лечебни билки, плодове, а
също добиването на смола и дървени въглища.

ОБЛАСТ ПЕРНИК
Град Перник се намира в югозападната част на България, разположен в Пернишката
котловина с надморска височина между 700 и 850 m, дължина 22 km и е заобиколен от
планините Витоша, Голо Бърдо и Люлин. През града тече река Струма, която извира южно
от Черни връх и е сред най-големите реки в страната, с обща дължина от 290 km. Общата
площ на града е 28 862 дка, включително с кварталите Бела вода, Изток, Тева и Калкас с
население 93 424 жители. Населението на общината е 111 799 жители, от които 33 401
млади (до 25 години) хора.
Градът е стопански, културен и административен център на община с два града и 22 села, с
обща площ 461,1 km2, което надвишава средната площ за община в България - 427 km2
Средно на 100 km2 територия са разположени 4,98 селища. Броят на хората в
трудоспособна възраст е около 65 300 души, пенсионерите са 26 129. Жените са повече от
мъжете - 56 835 срещу 54 964. Раждаемостта на 1000 души е 6,1%. Перник е и център на
област Пернишка.
Използваната земеделска площ в Пернишка област е 458 339 дка (съгласно данните от
преброяване на земеделските стопанства в България през 2010г.), от които: обработваема земя –
294 063 дка, трайни насаждения (общо) – 2 347 дка, постоянно затревени площи – 160 843 дка,
лозя – 13 дка. Гори и залесени площи – 15 900 дка, необработвани земеделски земи – 3 663 дка.
Броят на земеделските стопанства е 4 166, средната използваема площ е 114,8 дка на
стопанство, а на животинските единици – 10 247.
Данните от преброяване на земеделските стопанства в България през 2010 г. за област Перник
сочат, че в областта се отглеждат: 6 208 говеда и биволи ( 1% от общия брой в страната), крави и
биволици – 3 513 ( 0,9% от общия брой в страната), овце – 17 472 ( 1% от общия брой в страната),
кози – 5 227 ( 1% от общия брой в страната), свине – 3 032 ( 0,4% от общия брой в страната), птици
– 99 981 ( 0,6% от общия брой в страната), пчелни семейства – 7 351 ( 1% от общия брой в
страната).

ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ
Територия и брой общини в областта

Област Кюстендил е разположена в Югозападна България с обща площ

3,052 кв. км., което представлява 2.8% от общата площ на страната.
Административно областта е разделена на девет общини с общ брой на
населените места 182.

Географски дадености и природни ресурси

Релефът на Кюстендилска област e редуване на планини и котловини. В
северната част са разположени планините Лисец, Чудинска, Земенска и
Конявска, които заедно с Каменишката, Кюстендилската и Дупнишката
котловини са част от Краищенската планинско-котловинна област. На
територията на Кюстендилска област са разположени и части на две от
най-големите интрузивни планини в България - Рила и Осогово.

От водните ресурси с най-голямо значение за Кюстендилска област са

речните и термоминералните води. Главната река в областта е една от
най-големите реки в страната - Струма. Река Джерман е втората по
големина река в рамките на Кюстендилска област. Тя извира от циркуса
на Седемте рилски езера в северозападния дял на Рила, като по-
големите й притоци са Тополница и Отовица. Третата по големина е р.
Рилска, която води началото си от циркуса на Рибните езера

Термоминералните води имат важно значение за туризма в областта. В

Сапарева баня се намира единствения на Балканския полуостров гейзер,
с температура на минералната вода 103.5°С, а Кюстендилските
термоминерални води имат температура 73°С. Тези води имат редица
лечебни свойства, свързани със специфичния им йонен и газов състав. В
село Невестино има извор на питейна минерална вода.

В самият град Кюстендил има около 40 топли извора с температура от 50

до 74°C. Водата на Кюстендилските минерални топли бани е сярна.

На територията на Кюстендилска област е разположена част от

Национален парк “Рила”. В НП “Рила” са включени 4 резервата –
“Парангалица”, “Централен рилски резерват”, “Ибър” и “Скакавица”.

Сред природните забележителности в областта са Земенския пролом,

пещерите Темната дупка и Хайдушката воденица, Скакавишкия водопад.

В района на Кюстендилска област има рудни и нерудни полезни

изкопаеми. Кюстендилският въглищен басейн е разположен в северната
част на Кюстендилската котловина. Експлоатираният въглищен пласт е с
дебелина от 1 до 6.6 метра. Един от най-големите басейни на кафяви
въглища в страната е Бобовдолски басейн (162 млн. т. запаси), който е с
най-голямо стопанско значение и въглищата от басейна се използват
главно от ТЕЦ “Бобов дол”.

Лигнитни въглища се добиват в Катрищенския въглищен басейн,

полиметални руди (Осоговски руден район), варовик (Конявска планина),
гранит (планина Осогово), глини (с. Драговищица) и инертни материали
(коритата и терасите на реките Струма, Драговищица и други). По
настоящем се експлоатират лигнитните въглища, глините и инертните
материали.

Община Дупница е бедна на минерални суровини. Малки количества

пясъци и чакъли за бетон има край с. Крайници, керамични глини - с.
Яхиново и доломити, като суровина за металургията - край с. Делян.

В района на община Трекляно при селата Злогош и Горно Уйно са

открити кварцови жили. Нечисти варовици има в района на Горни и
Долни Кортен, Долно Кобиле и Злогош. Железни орудявания са
установени в Чешлянци, Сушица и Добри дол; медни – Злогош и
Сушица; златни – Шатовица, Злогош, Киселица, Чешлянци. Находища на
неметални полезни изкопаеми: фосфорни-Чешлянци; въглища – Горни и
Долни Кортен; скалнооблицовъчни материали, мрамори, гранити и
варовици – Сушица, Брест; инертни материали – по поречието на р.
Треклянска. Златоносни разсипи: полеогенско грубкластични скали –
Злогош; плиоценски чакъли – Треклянска река.

В района на община Бобошево (западно от гр. Бобошево) в миналото е

добиван барит. Към настоящият момент дейността е прекратена.
Скалите над града са богати на варовик. Правени са опити за добив на
медни руди. В с. Слатино, м. Черешата са проучвани глинени залежи за
производство на тухли и керамични изделия. (източник: Областна
администрация Кюстендил).

Общата площ на горския фонд в Кюстендилска област е 129,096 хектара.

Залесената площ е 112,441 хектара – 89% от площта на горския фонд.

Население

По данни на НСИ от преброяването през 2011, в област Кюстендил

живеят 136,686 души, което е само 1.9 % от населението на България,
като се отчита намаление на броя на жителите с 6.1 % спрямо данните
от 2009 г. Около 68% от жителите на областта живеят в градовете, а 32%
- в селата. Гъстота на населението през 2009 г. е 48 човека на квадратен
километър, което е по-малко в сравнение с отчетената гъстота на
населението в областта през 2005 г. – 50.

В област Кюстендил 92.9% са се самоопределили като българи, а 6.4%

са от ромски произход.
Делът на населението в трудоспособна възраст в област Кюстендил към
1.2.2011 г. е 59%, а на населението над трудоспособна възраст - 29%.
Забелязва се огромна диспропорция в различните общини - от една
страна с 61% трудоспособно население са общините Бобов дол и
Дупница, а на другия полюс - със 7.6% население в трудоспособна
възраст е община Бобошево.

Населението в трудоспособна възраст е 1.76% от общото трудоспособно

население на страната.

Икономически показатели

Област Кюстендил има благоприятното географско разположение –

близост до столицата, добри транспорти връзки, наличие на
международни транспортни коридори.

Областта се отличава с природните си дадености и културни

забележителности, които благоприятстват развитието на туризма.

Югозападният район има най-голям дял в БВП на страната. Област

Кюстендил се нарежда след областите София град, София Област и
Благоевград и е преди област Перник.

Най-високи показатели за брутна добавена стойност /БДС/ за

Кюстендилска област имат секторите:

- бизнес-услуги

- транспорт и съобщения

- преработваща промишленост

- държавно управление

- търговия и ремонти

- енергетика

Безработица, заетост

Равнището на безработица в област Кюстендил по данни от Агенция по

заетостта е над средното за страната. Към юли 2011 г. е отчетена
стойност от 12.4% при средна за страната 9.5 %.
Близко до средното за страната е съотношението между броя на
безработните и свободните работни места. В област Кюстендил през
месец юли за едно работно място са се борили 17 души, според данните
на Агенция по заетостта, при средно за страната 16:1.

Работната заплата на наетите лица по трудово и служебно

правоотношение в област Кюстендил е най-ниската в Югозападен район
през първите шест месеца на 2011 г., като през юни възлиза на 523 лв.
при 852 средно за района и 629 лв средно за страната.

За сравнение – заплатата в София-град през юни 2011 г. е 928 лв.

Най-силно застъпени икономически сектори в областта

Добре развити или с потенциал за развитие в област Кюстендил са:

- балнеологичен туризъм, културен, ловен, планински

- овощарство

- енергоснабдяване, газоснабдяване;

- химическа – фармацевтична промишленост

- текстилна промишленост, производство на конфекция и ишлеме

- добивна промишленост и производство на строителни материали

- хранително-вкусова промишленост - млекопреработване, производство

на месни изделия и производство на безалкохолни напитки

- производство на електро-, оптично и друго оборудване

- металургия и производство на метални изделия, без машини

- производство на лицеви кожи и изделия от тях

- строителство

- търговия и услуги

Основната задача в развитието на селското стопанство е

възстановяване на традициите в овощарството, като максимално се
използва научния потенциал на Института по земеделие-Кюстендил. От
новосъздадените овощни градини около 70% заемат черешите, 26% -
ябълки и остатъкът заемат сливи и вишни. В районите с потенциал за
лозарство се наблюдава повишен интерес към създаване на нови площи
лозя.

По-големите компании в областта

Шивашка и текстилна промишленост: Мода Булита ООД, Велбъжд АД,

Евростайл ЕООД

Химическа и фармацевтична промишленост: Балканфарма Дупница АД,

Фарма АД, Фармстар АД

Енергоснабдяване, газоснабдяване: ТЕЦ Бобов Дол ЕАД

Добив на въглища : Мини Бобов дол ЕАД

Управление на холдингови компании: Руен - Холдинг АД

Производство и разпределение на горива: О.П. - Елос ЕООД, Овергаз

запад АД

Машиностроене: Торготерм АД, КЕМЕТ Електроникс България ЕАД

Хотели и ресторанти: Стримон СПА АД

Издателска дейност: Алианс Медиапринт АД

Големи чуждестранни инвестиции

През 2009 г. размерът на чуждестранни преки инвестиции (ЧПИ) в

нефинансовите предприятия в Кюстендилска област е 15.960 млн евро
или само 0.12% от общите ПЧИ в Югозападна България, според данни
на НСИ.

В областта липсват съществени чужди инвестиции според регистъра на

големите чуждестранни инвестиции на Българска агенция за инвестиции.

По-големи инфраструктурни обекти

Републиканските пътища на територията на област Кюстендил са с обща
дължина 577 км, което представлява 17.6% от общата пътна мрежа в
Югозападна България към края на 2009, според данни на НСИ.

Административният център на областта гр. Кюстендил е разположен на

86 км от гр. София на първокласен път № 6 /Е870/ и на 22 км от КПП
Гюешево. Първокласният път № 6 Границата – Кюстендил – Радомир –
София – Подбалкана – Бургас е главната пътническа артерия и връзка
на столицата със съседна Македония. От града на югоизток започва
второкласен път № 62 Кюстендил – Дупница – Клисура – Самоков, а на
северозапад – третокласния № 601 – Кюстендил – Драговищица – Долно
уйно – Границата. През територията на областта преминават и
европейските коридори Е8 и Е4

Учебни заведения

В област Кюстендил има 53 училища и 29 целодневни детски градини. В

областта липсват висши учебни заведения.

ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД
Територия и брой общини в областта

Област Благоевград е разположена в Югозападна България с обща

площ 6,449 кв. км., което представлява 5.8% от общата площ на
страната. Административно, областта е разделена на 14 общини, 96
кметства и 280 населени места.

Географски дадености и природни ресурси

Благоевградска област обхваща долините на реките Струма и Места,

Пирин планина и дялове от планините Рила, Родопи, Славянка,
Беласица, Огражден, Малешевска и Влахина. Релефът на областта е
изключително разнообразен - от високопланински до котловинен.
Областта включва изцяло или отчасти най-високите планини в България
– Рила, Пирин и Родопи. По долините на реките Струма и Места са
формирани редица котловини – Благоевградска, Симитлийско-
Орановска, Санданско-Петричка, Разложка и Гоцеделчевска.

Водното богатство на Благоевградска област се формира от двете

главни речни артерии Струма и Места и техните многобройни притоци от
карстови извори в Пирин и Славянка и над 160 циркусни езера в Пирин и
Рила. В областта има над 230 топли и студени минерални извора, като
общият им дебит представлява 40% от дебита на минералните извори в
страната.

Откритите полезни изкопаеми на територията на областта включват

гранит, мрамор, гнайси, слюдени шисти, седиментни скали, антимонови,
молибденови и железни руди, въглища, кизелгур, флуорит и азбест.

Горският фонд в областта заема 346,739 хектара или 58% от

територията й. Големият дял на горите е предопределен от
преобладаващият планински характер на релефа. Горският фонд се
формира от иглолистни, предимно от бял и черен бор и широколистни
гори, предимно бук, дъб, топола, кестен. Горският фонд се простира на
територията на 10 планини – Рила, Пирин, Родопи, Влахина,
Малешевска, Осоговска, Беласица, Стъргаш, Славянка и Кожух. Сред
тях са обособени два национални парка – “Пирин” и “Рила”, един
природен парк – “Беласица” както и десет природни резервата.
Областта включва и 69 природни забележителности и четири защитени
местности.

Поземленият ресурс в областта е ограничен. Обработваемата земя

заема едва 13.2% от общата й площ, което е само 2.0% от
обработваемата земя в България. Благоприятните климатични условия
са предпоставка за отглеждане на топлолюбиви култури като
ориенталски тютюни, ранни зеленчуци, праскови, лозя, фъстъци, сусам и
др. В областта са застъпени и традиционни овощни видове, зърнени
култури и картофи в планинските и полупланински райони.

Население

По данни на НСИ от преброяването през 2011, в област Благоевград

живеят 323,552 души, което е 4.39 % от населението на България, като
се отчита намаление на броя на жителите с 1.3 % спрямо данните от
2009 г. Около 59 % от жителите на областта живеят в градовете, а 41 % -
в селата. Гъстота на населението през 2009 г. е 50.9 човека на
квадратен километър, което е по-малко в сравнение с отчетената гъстота
на населението в областта през 2005 г. – 51.7.

В област Благоевград 88.6% са се самоопределили като българи, 6.0%

са от турски произход, а 3.4% принадлежат към ромската етническа
група
Икономически показатели

Област Благоевград има благоприятното географско разположение –

близост до столицата, добри транспорти връзки, наличие на
международни транспортни коридори. Областта се отличава с
природните си дадености и културни забележителности, които
благоприятстват развитието на туризма. За разлика от другите райони в
страната, климатът в Благоевградска област създава условия за
развитие и отглеждане на голям брой топлолюбиви средиземноморски
растителни видове и култури. Големият брой минерални извори в
областта създават предпоставка за изграждане на лечебно-
оздравителни комплекси и плувни бази и за развитие на туризма като
цяло.

С важно стопанско значение са добивът на кафяви и лигнитни въглища и

инертни материали. Богатите и разновидни горски масиви осигуряват
дървесината за дървопреработващата и целулозно – хартиената
промишленост.

Равнището на безработица в област Благоевград по данни от

преброяването на НСИ през 2011 г. е над средното за страната. Към
февруари 2011 е отчетена стойност от 16.4% при средна за страната
14.9 %.

Съотношението между броя на безработните и свободните работни

места в областта е на нивата на средните за страната. В област
Благоевград през месец юли за едно работно място са се борили 16
души, според данни на Агенция по заетостта.

Работната заплата на наетите лица по трудово и служебно

правоотношение в област Благоевград е сред най-ниските в Югозападен
район през първите шест месеца на 2011 г., като през юни възлиза на
532 лв. при 852 средно за района и 629 лв средно за страната.

Най-силно застъпени икономически сектори в областта

Добре развити или с потенциал за развитие в област Благоевград са:

- хранително – вкусова промишленост;

- преработка на тютюн и производство на тютюневи изделия

- текстилна и шивашка промишленост

- дърводобив, дървообработване и мебелна промишленост

- туризъм

По-големите компании в областта

Хранително-вкусова промишленост: Карлсберг България” АД - пивоварна

"Пиринско пиво”, Карол Фернандес Миит ООД, Дифил ЕООД, Винпром
Горна Джумая - Благоевград ООД

Преработка на тютюн: Благоевград-БТ АД – Благоевград, Лийв Табако А.

Михайлидис АД - Сандански

Текстилна промишленост: Пирин-текс ЕООД - Гоце Делчев, Илакати-

Текстил ООД – Петрич, Хариеса ЕООД – Сандански, Белла-Стил АД –
Петрич, Тексан Медикал ЕООД – Сандански, Струматекс АД -
Благоевград

Туризъм и търговия: Юлен АД – Банско, Ванчо Госпойчката - Петър

Мировалиев ЕТ - Петрич

Електроника: Завод за телефонна апаратура АД - Банско

Дървообработване и производство на мебели: Беко Експорт Импорт

ООД – Благоевград, Явор АД – Петрич, Пиринска мура АД – Банско,
Техноууд ЕАД – Разлог, Бонана ООД – Петрич, Леско ООД - Бело поле,
Белар Антик ООД – Разлог, Опус - 44 ООД – Марикостиново, Фурнир -
Пласт ООД – Симитли

Големи чуждестранни инвестиции (по данни от БАИ)

Най-големите чуждестранни инвестиции в област Благоевград са

заводът на датската Carlsberg Пиринско пиво и текстилното предпиятие
Пиринтекс на немската компания Rollman & Partner, което е сред най-
големите работодатели в региона.

По-големи инфраструктурни обекти

Републиканските пътища на територията на област Благоевград са с
обща дължина 666 км, което представлява 20.4% от общата пътна
мрежа в Югозападна България към края на 2009, според данни на НСИ.

През територията на областта минават главен път Е-79, международната

ж. п. линия София – Кулата – Атина и част от теснолинейната ж. п. линия
Септември – Добринище. В областта са разположени четири гранични
контролно-пропускателни пункта: Станке Лисичково и Златарево – на
границата с Р. Македия, Кулата и Илинден – на границата с Гърция. През
областта минава и един от десетте международни транспортни коридора
МТК№4.

Учебни заведения

В област Благоевград има 142 училища, сред които е Колежът по

икономика и мениджмънт. Целодневните детски градини в областта са
75.

В областния град се намират и Американският университет в България,

Колеж по туризъм и Югозападен университет "Неофит Рилски".

ПРОБЛЕМИ И ЕКОЛОГИЧНА СИТУАЦИЯ

Въздух

Качеството на атмосферния въздух е сред актуалните екологични проблеми на

ЮЗР. Той е определян като географско пространство със значителни стойности
на антропогенно натоварване и с влошени качества на атмосферния въздух.
Поради интензивното икономическо развитие на района и функционирането на
предприятия от тежката промишленост, на територията му се отчита замърсяване
на околната среда с редица замърсители. Тяхното вредно влияние е най-силно
изразено в София, Перник, Пирдоп, Златица, Челопеч, Елин Пелин и Бобов дол. В
района са разположени и едни от най-урбанизираните територии в страната, в
които се генерира значително прахово замърсяване. Наблюдава се завишение на
определени стойности на замърсяване и в общините, през които преминават
силно натоварените транспортни артерии.

Със Заповед №РД-1046/03.12.2010 г. на министъра на околната среда и водите

територията на страната е разделена на 6 (района) агломерации за оценка и
управление на качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ) - Агломерация
Столична, Агломерация Пловдив, Агломерация Варна, Северен/Дунавски,
Югозападен и Югоизточен. В рамките на РОУКАВ са определени съответните
зони/общини, в които се наблюдава превишаване на установените норми за
замърсяване и са посочени конкретните замърсители. На територията на
Югозападен район се намират части от два РОУКАВ – Югозападен и Агломерация
Столична. Областите Благоевград, Кюстендил, Перник и Софийска са
класифицирани като части от РОУКАВ „Югозападен”. Територията на област
София (столица) се причислява към РОУКАВ Агломерация Столична.

По данни на ИАОС в Националния доклад за състоянието и опазването на

околната среда в Република България за 2010 г., са регистрирани следните
основни замърсявания на атмосферния въздух за ЮЗР:

- ТЕЦ „Република”, гр. Перник - един от основните източници на серен диоксид в

района; през 2010 г. е отчетено подобрение - не са регистрирани превишения на
нормите;

- Автомобилният транспорт в гр. София - основен източник на превишените норми

за азотни оксиди; и през 2010 г. са превишавани средночасовата и
средногодишната норма;

- Замърсявания с Фини прахови частици (ФПЧ) 10 - продължава да бъде основен

проблем за качеството на атмосферния въздух във всички райони за оценка и
управление качеството на атмосферния въздух. Перник е една от зоните с най-
високи концентрации за страната. Източник на регистрираните наднормени
замърсявания са промишлените предприятия, изгарянето на горива в бита и
транспортните дейности, както и замърсените и лошо поддържани пътни
настилки;

- Превишение на нормата за съдържание на въглероден оксид в атмосферния

въздух е регистрирано в София - източник на замърсяването основно е
транспортния сектор, както и всички останали горивни процеси;

- Въпреки традиционно силното замърсяване през последните години на района

по поречието на река Тополница (вкл. общините Златица, Пирдоп, Чавдар,
Челопеч, Мирково, Копривщица и Ихтиман) с тежки метали (олово, цинк, кадмий,
арсен, мед), през последните години, концентрациите на изброените замърсители
се задържат под нормата.

През периода 2010-2011 г. са актуализирани някои от Общинските програми за

управление на качеството на атмосферния въздух на територията на ЮЗР - на
общините Благоевград, Перник, Пирдоп, Златица и Столична. Включени са
допълнителни мерки и дейности за подобряване на състоянието на атмосферния
въздух чрез премахване на съответните причини/замърсители, но реализираните
досега мерки са недостатъчни за постигането на нормите за качество на
атмосферния въздух.

С Решение на МС № 822 от 19 декември 2008 г. е одобрен „Списък на районите с

повишен здравен риск”. По отношение на замърсяването на атмосферния въздух
на територията на ЮЗР са определени следните райони с повишен здравен риск:
Перник, София (Кремиковци), Златица и Пирдоп.

Електромобилност

Електромобилността е един от най-динамичните и реализуеми сектори, с

потенциал за принос към екологичните цели на Стратегия „Европа 2020” - по
отношение на климата/енергията: „съкращаване на емисиите на СО2 с 20%
(условна цел – 30% намаление при възможност) и повишаване на енергийната
ефективност с 25%”.

Електрификацията на градската мобилност и градския транспорт е утвърдена

световна тенденция. Освен средствата на масовия градски транспорт, тя включва
и автомобила. В редица стратегии, програми и специфични нормативни рамки на
много страни, са осигурени стимули и ресурси за научно-развойна,
информационна и маркетингова дейност в сектора.

България демонстрира амбиция да развива електомобилността във всичките й

аспекти. В страната е необходимо да бъде провеждана целенасочена политика за
развитие на електромобилността в унисон с развитите европейски региони.

Сред приоритетите на ЕФРР за периода 2014-2020 г. е „разработване на

екологосъобразни и нисковъглеродни транспортни системи и насърчаване на
устойчиво развита градска мобилност”, което означава гарантирано наличие на
средства за донорски схеми в подкрепа на електромобилността.

Климатични изменения

На територията на ЮЗР се срещат умереноконтинентален (област Перник, област

Софийска и София област) и преходно-континентален климат (област
Благоевград и област Кюстендил), дължащ се на въздушните маси, които
проникват от юг по долината на река Струма.

За област Перник, област Софийска и област София средната годишна

температура е около 10,2 °C. Зимите са студени и снеговити. В най-студените
зимни дни температурите могат да паднат до –15 °C или още по-ниско, най-вече
през Януари. Мъглата е характерно явление в началото на зимния сезон. През
зимата има средно по 60 дни със снежна покривка. Летата са топли и слънчеви.
През лятото столицата остава малко по-хладна в сравнение с останалата част от
страната, заради по-голямата си надморска височина. Въпреки това в най-
горещите летни дни температурите могат да превишат 35 °C, най-често през Юли
и Август. Пролетта и есента са кратки с променливо и динамично време.
Средните годишни валежи са около 591 мм, достигайки своя максимум в началото
на лятото, когато не са рядкост гръмотевичните бури. Тези три области по
класификатор са част от земетръсен район, като област Перник пострада най-
сериозно при последното земетресение през май 2012 г.
Област Благоевград и област Кюстендил са сред областите с най-много слънчеви
дни в годината. Те са защитени от студените северни ветрове поради
естествената преграда на високите планински масиви. Планинският бриз, спускащ
се от Рила по поречието на Бистрица охлажда въздуха през летните горещини.
Ветровитостта е умерена – 1,6 метра в секунда. Благодарение на множеството
планински гори около тях и липсата на промишлени замърсители, въздухът е
чист. Средната годишна температура е приблизително 12,6°С. Зимата е мека,
кратка и почти безснежна, средната температура през Януари е 0,6°С. Лятото е
дълго и сухо, отличава се с малко количество валежи. Средната юлска
температура е 23,4°С а максималната измерена температура за област
Благоевград е 41,6°С.

България е сред страните, които се очаква да бъдат най-сериозно засегнати от

климатичните промени. В най-тежко положение ще бъдат тези региони, в които е
най-развито земеделието, туризмът, горското стопанство и хидроенергетиката.

От края на 1970-те в България се наблюдава тенденция към затопляне. Според

прогнозите, броят на нощите, през които температурата на въздуха няма да
бъде под 20°C (тропически нощи), ще се увеличи, като страната попада в най-
рисковите части на Европа. За оценка на въздействието на промените в
средногодишните и среднодневни температури е изчислен индекс на уязвимост от
климатичните промени за районите от ниво 2 за целия ЕС. Според този индекс
ЮЗР, заедно със СИР и ЮИР, се отнася към четвърта група със средна
уязвимост. ЮЦР и СЦР попадат в пета група, а СЗР е с най-висока уязвимост и
попада в шеста група.

Очаква се и намаляване на броя на дните със снежна покривка. В най-

неблагоприятно положение е ЮИР (четвърта група). Най-малко засегнати от тази
негативна тенденция ще са планинските области на страната, които са отнесени
към втора група – Благоевградска област (ЮЗР). Уязвимостта на българските
райони е сходна с тази на районите в Южна Европа, Англия и Ирландия.

Промените на климата ще окажат своето въздействие и върху условията за

туристическа дейност. Повишаването на температурите и безводието ще
ограничат туризма в много региони, най-вече от Южна Европа. Според очакваната
промяна на индекса за туристически климат за ЕС, България е сред страните с
най-висока очаквана негативна промяна. По райони положението е следното: най-
значима негативна промяна се очаква за Североизточния и Северния централен
район (най-неблагоприятната 6 група). Северозападният район, Южният
централен район и Югоизточният район попадат в 5 група със значима негативна
промяна. Югозападният район попада в по-малко негативната 4 група. По
величина на негативна промяна, регионите на нашата страна са идентични с тези
от Испания, Италия и Гърция.

Климатичните промени представляват значителна заплаха за селското и горското

стопанство, производството на енергия и туристическото развитие и крият рискове
от засушаване, пожари, бреговата ерозия и наводнения. Адаптацията към
климатичните промени е от съществено значение.

Регионален индекс за климатична сигурност

Регионалният индекс за климатична сигурност (РИКС) е изчислен в доклад,

изготвен във връзка с изпълнение на договор за консултантски услуги за
адаптирането и интегрирането на индекса за регионална климатична сигурност в
системата за наблюдение на Регионалните планове за развитие на районите от
ниво 2 в България. Индексът е разработен за целите на ГД „Стратегическо
планиране на регионалното развитие и административно-териториално
устройство” на МРРБ по проект „Региони за устойчива промяна” по програма
INTERREG IVC на ЕС. Предназначението на индекса е измерване и представяне
на регионалното състояние, силните и слабите страни при интегрирането на
въпросите, свързани с климатичните промени в процеса на планиране. По
същество РИКС е композитен показател, който се базира на седем тематични
области:

●
емисии на парникови газове (емисии на парникови газове на човек,
интензитет на емисиите на парникови газове - представен като отношение
между емисиите и създадения в дадения регион БВП);
●
енергопотребление (крайно потребление на енергия на човек, енергиен
интензитет – представен като отношение между крайното потребление на
енергия и създадения БВП в региона;
●
възобновяема енергия (процентен дял на енергията от ВЕИ в брутното
крайно потребление на енергия в региона);
●
политическа рамка (измерва обхвата на политиките и процесите на
планиране в по отношение на климатичните промени в региона);
●
институционален капацитет (включва оценка на капацитета и
ефективността на регионалните власти да решават проблеми, свързани с
климатичните промени);
●
социално-политически аспекти (включва оценка на информираността и
готовността на населението и ключовите заинтересовани групи за действия,
свързани с климатичните промени);
●
финансови инструменти (включва оценка на инструментите за финансиране
на мерки, свързани с климатичните промени).
За първите три области се използват количествени показатели, а за останалите
четири – качествени. Взети заедно, посочените седем ключови тематични области
дават комплексна оценка на регионалната климатична сигурност, а именно –
статусът на регионите по отношение на емисиите на парниковите газове и
енергопотреблението плюс оценка на способността на регионите да управляват
емисиите и потреблението на енергия.

Въз основа на експертните оценки (за всяка тематична област се присъждат от 0

до 10 точки, като по-големият брой точки демонстрира постигнат по-голям
напредък) е получен следният краен резултат за РИКС за ЮЗР – 31.89 – най-
висока стойност сред районите от ниво 2 в страната заедно с Южния централен
район (30.84). Най-неблагоприятна е ситуацията в Югоизточния район, което до
голяма степен се дължи на много високите стойности на парникови газове по
отношение както на населението, така и на формирания в района БВП.

Емисии на парникови газове (приравнени към CO 2 еквивалент) на жител

от населението

Страната като цяло и районите в частност вече са изпълнили изискванията на

Протокола от Киото за намаление от 8% на емисиите парникови газове към 2012 г.
спрямо базовата за страната година – 1988 г. Според годишния доклад на
Европейската комисия относно напредъка по изпълнението на целите по
Протокола от Киото от страните-членки на ЕС от 2012 г., България е реализирала
около 50% редукция в нивата на емисии на парникови газове към 2008 г. спрямо
1988 г. Като основни фактори за това могат да бъдат посочени прехода към
пазарна икономика в страната след 1989 г., преструктурирането на индустриалния
сектор, закриването на редица индустриални предприятия и намаляването на
призводстово на енергоемки предприятия, въвеждането на енергоспестяващи
мерки в индустриалния и жилищния сектор, намаляване на призоводството на
енергия от ТЕЦ за сметка на АЕЦ и ВЕЦ и в допълнение нямалението на
българското население. По данни на Евростат за 2008 г. България емитира под
1,5% от общото количество парникови газове на страните – членки на ЕС.

На Климатичната конференция на ООН, проведена в Доха през декември 2012 г.,

бе взето решение ангажиментите на страните по Протокола от Киото да бъдат
удължени за втори период на изпълнение - от 2013 до 2020 г. В същото време,
вече определената в Стратегия „Европа 2020“ на ЕС обща цел на страните-членки
е за общо намаление с 20% до 2020 г. на нивата на парникови газове за секторите
в Европейската схема в сравнение с 2005 г.

Същевременно България изпълнява задълженията си по Рамковата конвенция на

ООН за изменението на климата да изготвя и периодично да актуализира
инвентаризациите на емисиите на парникови газове за страната по източници и
поглъщането им по поглътители. Страната изготвя ежегодни национални доклади
за инвентаризация на емисиите на парникови газове, започвайки с базисната 1988
г. по източници и поглътители, съгласно утвърдената от РКОНИК методология.
Инвентаризациите обхващат емисиите на основните парникови газове:
въглероден диоксид (СО2), метан (CH4), диазотен оксид (N2O),
хидрофлуоркарбони (HFCs), перфлуоркарбони (PFCs) и серен хексафлуорид
(SF6), както и предшественици (прекурсори) на парниковите газове (NOx, CO и
NMVOCs) и серен диоксид (SO2). Въглеродният диоксид (CO2) формира около 40
% от всички парникови газове, поради което останалите се приравняват към него
посредством изчисляването на CO2 еквиваленти.

Данните от последния Национален доклад по инвентаризация на парниковите

газове за България показват, че, приравнени към еквивалент на въглероден
диоксид, общите емисии на парникови газове за България през 2011 г. възлизат
на 66 133,28 Gg CO2 без отчитане на поглъщането от сектор „Земеползване,
изменение в земеползването и гори“. Това е намаление от 45,8% спрямо нивото
от базовата година по Протокола от Киото (122 000 Gg CO2). В същото време за
2011 г. в сравнение с предходната 2010 г., се отчита увеличение от 9,6%. Нетните
емисии (с отчитане на поглъщане от сектор ЗИЗГ) са 57 747,13 Gg CO2 или 46,4%
по-малко, сравнено с 1988 г. Официални данни за емисии на парникови газове на
регионално ниво не са налични.

Състояние на водите

Управлението на водите се осъществява от съответните Басейнови дирекции за

управление на водите. Районите на речните басейни се определят от
естественото разположение на вододелите между водосборните области на една
или няколко основни реки. Водите на Югозападен район попадат в следните
райони за басейново управление на водите: Западнобеломорския район с център
гр. Благоевград - за водосборните области на реките Места и Струма, Дунавския
район с център гр. Плевен - за водосборните области на реките Искър и Ерма и
Източнобеломорския район с център гр. Пловдив - за водосборната област на
малка част от р. Марица. И трите басейнови дирекции са разработили Планове за
управление на речните басейни съобразно изискванията на Рамковата Директива
за водите 2000/60/ЕС, които са утвърдени със заповеди на Министъра на
околната среда и водите от 2010 г.

Състоянието на повърхностните води в района е незадоволително. Установени са

силно замърсени речни участъци по водосборите на реките Струма и Искър.
Оценката на качеството на речните води по райони е извършена спрямо
наличието на речни участъци от трета и над трета категория за химично
състояние и според стойностите на биотичния индекс БИ 1,1-2 – силно замърсени
и БИ 2,2-3 – замърсени участъци. Югозападният район, както и Югоизточният
район имат по 8 участъка с влошен екологичен статус.

Съгласно Закона за водите, басейновите дирекции осъществяват постоянен

контрол и предприемат мерки за защита от наводнения, като общините имат
задължението да информират своевременно за настъпили преливания на
язовири, разливания на реки, наводнения и др. Като цяло не е провеждана
последователна и адекватна политика за намаляване на неблагоприятните
последици от наводненията върху човешкото здраве и живот. Също така липсва
оценка на риска от наводнения.

Състояние на почвите

Почвите в Югозападен район са в добро екологично състояние, както по

отношение на запасеност с биогенни елементи, така и по отношение замърсяване
с тежки метали и металоиди. По отношение замърсяването с тежки метали се
прави констатацията, че интензивността е намаляла силно в резултат преди
всичко на ограничената производствена дейност. Замърсяването или
унищожаването на почвената покривка има локален (точков) характер.

На територията на област Перник (Трън) и област София (столица) са установени

замърсени земи с цинк и олово. Почвите на територията на област Кюстендил в
голямата си част са чисти от замърсители с тежки метали, с изключение на
землищата на селата Гюешево и Преколница. На територията на Софийска
област са известни районите с трайно замърсяване на почвите – район
Кремиковци и общините Пирдоп, Златица, Чавдар, Челопеч, Мирково и Ихтиман.
Замърсени с тежки метали са терени в землищата на села Долни Богров, Горни
Богров, Яна и район Кремиковци. Превишения с кадмий са наблюдавани на
територията на община Разлог, с никел – на община Хаджидимово. Характерна
особеност е, че в контраст с локалитетите на активно замърсяване се наблюдават
обширни екологично чисти територии.

Площите, подложени на умерен и висок ерозионен риск вследствие на

водоплощна ерозия значително се увеличават в сравнение с предходни години и
като обща площ са оценени на 2 010 223 хa. Данните за Югозападен район
показват, че умерен до висок (до 20 т/ха/год количество ерозирала почва) и висок
риск (до 40 тона) от площна ерозия съществува в областите Благоевград, София
(столица) и Кюстендил. Мащабите на процеса могат да се обяснят с комплексното
влияние на ландшафтоформиращите фактори в западните предпланини на Стара
планина, Краище, Осогово-Беласишката планинска верига, Пиринското подножие
(разнообразен релеф в неустойчиви на денудация скални материали и вариации в
режима на хидро-климатичните елементи, породени от локалните особености на
топографската повърхнина). Допълнителен фактор, задълбочаващ
деструктивните процеси е високото антропогенно натоварване на ландшафтите в
обезлесени повърхности. В Софийска област се наблюдава и повишена
чувствителност на ландшафтите по отношение на ветрова ерозия (дефлация).

На база разработения ГИС-модел (Географска информационна система) за

оценка на риска от водна ерозия в рамките на Проект „Изграждане на капацитет
за устойчиво управление на земите” (УУЗ)2 е оценен потенциалният и
действителният риск от ерозия, като за целта почвите се класифицират в 6
категории на база податливостта им от ерозия: 0-Населени места, води, скали; 1-
Много слаба податливост на ерозиране; 2-Слаба податливост на ерозиране; 3-
Средна податливост на ерозиране; 4-Средна до силна податливост на ерозиране;
5-Силна податливост на ерозиране; 6-Много силна податливост на ерозиране. По
данни от проект CORINE Landcover в Югозападен район 59,33% от територията е
оценена с 4, т.е. средна до силна податливост на ерозиране (за страната тази
стойност е 52,47%). 20,91% от територията на района е със средна податливост
на ерозиране (за България – 18,45%). Малко над 5,14% е процентът на територия
на района със силна или с много силна податливост на ерозиране (за България -
7,2%), а малко над 9,3% (за страната - 15,77%) от територията е с много слаба
или слаба податливост на ерозиране.3

Данните на ИАОС показват, че в Югозападен район се наблюдава

разпространение на засолени почви. Такива са установени на широка площ в
община Елин Пелин, както и в няколко населени места в общините Сандански и
Хаджидимово. Проблемите могат да се обяснят както с хидроморфните различия
и подтиснатите естествени условия на дренаж, така и с нарушаване на водния
режим на почвите под влияние на интензивното антропогенно натоварване.

Териториите с повишен здравен риск, свързан със замърсяването на почвата, са в

пределите на два района от Южна България – Югозападен район и Южен
централен район. Районите със здравен риск поради замърсяване на почвата на
територията на ЮЗР, определени с Решение на МС № 822 от 19 декември 2008 г.
са София, Златица, Пирдоп и Челопеч.

Относителният дял на антропогенно натоварените територии (инфраструктура,

селища, промишлени обекти) в Югозападен район за 2006 г. (по данни на
Изпълнителната агенция по околна среда въз основа на данните от европейския
проект CORINE Landcover) е 4,51%, съответстващо на 923,427 кв.км. от
територията на района (от общо 20 468,794 кв.км). Това е под средното за
страната (5,03%). Най-силно антропогенно натоварени са териториите на
областите София (столица) - 32,72% и Перник - 9,97%, а в по-ниска степен -
областите Благоевград (1,86%), Кюстендил (2,53%) и Софийска (3,69%).

По данни на Изпълнителната агенция по околна среда въз основа на данните от

CORINE Landcover за 2006 г. съотношението между урбанизираните,
земеделските и горските територии за Югозападен район е както следва: 4,51%,
30,32% и 64,03% от общата територия на района. Средните стойности за
България са съответно 5,03%, 51,75% и 42,37%.