Районът на Централен Балкан (ЦБ) е един от най-важните природни центрове за

опазване на биоразнообразието и дивата природа в Европа. Той се характеризира със

значително ландшафтно разнообразие, представено от четири типа, шест под-типа и 11
групи ландшафти, включващи: горски ландшафти със структурообразуващ компонент
горска растителност; тревни ландшафти с тревни съобщества; скални ландшафти,
съставени от различни по химически и минерален състав скали; водни ландшафти,
оформени от течения на повърхностни води, отделни езера и други водни обекти;
антропогенни ландшафти, които са се появили в резултат от развитието на селското и
горско стопанство, местните селища и инфраструктура за туризъм и отдих.
Биосферен парк „Централен Балкан“ (БПЦБ) предоставя следните възможности и
предпоставки за устойчиво развитие:

Устойчив туризъм

В буферната зона на БПЦБ се насърчава пешеходния туризъм – маркирани и

поддържани са над 580 км туристически маршрути. Разработени са специализирани
маршрути – за конен туризъм, велотуризъм, маршрути за наблюдение на птици,
растения и животни, определени са места и за екстремни спортове. Устроените биваци,
кътове за почивка, места за палене на огън и погледни места създават възможност за
пълноценен отдих и рекреация. Експозициите в Посетителския център „Вежен“, в
местата за подслон, информационни табели, екопътеки, интерпретирани маршрути и
класни стаи на открито информират за ценността на биоразнообразието в НПЦБ,
помагат да се почувства и разбере по естествен и вълнуващ начин нейната
жизнеутвърждаваща роля, спокойствие и мъдрост.
Районът на Биосферен парк „Централен Балкан“ има добра локация/благоприятно
географско положение, лесен достъп от различни части на страната, наличие на
природни дадености, културни и исторически забележителности. Съществуват големи
възможности за разработването на регионални туристически продукти, включващи
екотуризъм, културно-исторически, селски, балнеоложки и др. вид туризъм. В
последните няколко години набират популярност конния туризъм, планинския
велотуризъм, наблюдение на птици, растения, едри бозайници, фотолов. В тази връзка е
необходимо изграждането на необходимата информационна и посетителска
инфраструктура, способстваща развитието на различните форми на туризъм.

Традиционни занаяти

Много от селищата в района са известни занаятчийски центрове през 19 и началото на

20 век, и до днес. Опитът и традициите са запазени и продължават да се развиват от
наследници на старите майстори. Районът на Троян е известен с прочутата троянска
керамика. Уникални умения изисква създаването на Калоферската дантела. В градовете
и малките села на общините Карлово, Троян, Севлиево, Павел Баня, Антон могат да се
наблюдават майстори, практикуващи традиционни занаяти – дърворезба, иконопис,
кожарство, тъкачество, гайтанджийство, изработка на хладно и огнестрелно оръжие,
грънчарство, медникарство. Училищата по приложни изкуства в гр. Троян и гр.
Казанлък са ценен ресурс за продължаване на традициите в тази област.
Традиционни производства и земеделски практики

В селата на региона са запазени традиционните домашни производства на сирене,

мляко, ракия, вино, сладка и компоти. Традиционните земеделски практики в голяма
част от региона имат все още неосъвременен характер и употребата на химически
препарати и торове е много ограничена. Много от частните стопанства практикуват
биологично и природосъобразно земеделие по традиция. И днес в Калофер, Троян и
други селища местните хора все още ползват услугите на воденици, дараци, бари и
тепавици, задвижвани от вода. В Карловската и Казанлъшката долини традиционно се
отглеждат рози и лавандула. В южната част на региона има няколко розоварни, които
са туристическа атракция с висок потенциал. В допълнение Празникът на розата в
Казанлък привлича ежегодно множество туристи от целия свят.

Исторически и археологически обекти, архитектурни забележителности.

Планинският характер на региона е допринесъл за запазването на множество църкви и

манастири, в които се съхраняват ценни стенописи и икони. Създадените преди
столетия манастири са част от националното културно наследство, съхранили
историята и събитията от миналото на региона. Троянският манастир и близкият до
него Зелениковски манастир (резиденция на Българският патриарх), Батошевският
манастир край гр. Севлиево, (от северната част на планината), Девическият и Мъжкият
манастири край гр. Калофер характеризират региона като Балканската “Света гора” и
привличат вярващи хора и ценители на православната християнска култура и история.
Към изброените по-горе исторически и археологически обекти, трябва да добавим и
съществуващите недвижими археологически и възрожденски културни ценности.

Биосферният парк има много голям потенциал да се превърне в добре функциониращ

биосферен парк от пост-Севилски тип, който да стимулира икономическото
развитие в преходната зона, да подкрепи културните инициативи, да се фокусира
повече върху природните красоти и да подобри разбирането относно важността
на екосистемните услуги в района.