УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

РЕФЕРАТ

На тема:
Селският туризъм и неговата роля за развитие на
селските райони

Изготвил: Даниела Пламенова Алексиева,

фак. № 992214, гр.2220
 гр. София
През последните години в България интензивно се дискутират
възможностите за развитие на селския туризъм. Отделя се особено
внимание на значението му за диверсификация на българския туристически
продукт, за намаляване на териториалните диспропорции в системата на
туризма и за решаване на редица проблеми на регионално развитие,
особено за създаване на доходи и заетост в райони с липса на други
сериозни алтернативи за развитие.
Анализът на съществуващите дефиниции за селския туризъм показва,
че той се дефинира главно от гледна точка на мястото и на мотивацията и
дейностите. В първия случай обикновено се говори за селски или зелен
туризъм, като се имат предвид всички форми на туризма, а във втория – за
агротуризъм, при който акцентът се поставя като основен мотив и обект на
дейността на туристите.
Селският туризъм е туризъм извън урбанизираните райони и
традиционните големи туристически центрове. Той е един вид бягство от
всекидневието, от големия град, търсене на по-голяма близост до
природата, психическо разтоварване и стремеж към определени познания –
опознаване на селския бит и селския труд.
В българското село туристът се приема като гост и може да се
почувства като приятел или пътешественик -изследовател – да се
идентифицира и живее с местното население, да се включи в
селскостопанските дейности, в пеши турове, преходи с коне и каруци, в
занаятчийски и кулинарни курсове и др. Желаещите да прекарат почивката
си далеч от напрегнатия живот в града, могат да отседнат в селска къща,
да подквасят сами кисело мляко, да занесат вкъщи платно или глинен съд,
изработени от собствените им ръце или да забравят градския стрес,
потропвайки българско хоро или ръченица. Повече от 50 села и над 30
манастира предлагат настанителна база за този вид туристи. Красотата е в
сърцето и в душата на българина. В архитектурата, в предметите на бита и
домашната подредба, в танците, в художественото творчество – навсякъде
струи хармония от цветове и звуци, топлота и уют. От традициите на траки,
славяни, прабългари, се е създало това фолклорно и битово многообразие,
което и досега изумява специалистите. Обичаи, обреди, носии, песни се
редуват от област в област специфични и разнообразни, обединени от 13
вековната ни история, запазили душевността на българите през вековете.
Елементи от езическите обреди и досега присъстват в народните обичаи
(кукери, нестинарство). Уникален е обичаят от червен и бял конец да се
изработват мартеници за здраве. Сръчните български ръце си служат
умело с текстил, глина, дърво, камък и метал. Природата присъства в
грейналите цветове на народните тъкани и съдове. Интериорът в къщите е
съобразен с вкуса на стопаните, създаден е за удобство, вдъхва
спокойствие и уют. Българският селски двор с цялото си многообразие: със
зеленчуците и овошките, с домашните животни, е своеобразен оазис,
съхранил екологични хранителни продукти. Там могат да се вкусят, както
сочните череши през май, така и сладките мушмули през декември, да се
опита крехкото агнешко по Гергьовден и сочната свинска пържола и
туршията по Коледа, домашно приготвените кисело мляко и сирене,
хубавото руйно вино, събрало букет от аромати на различни сортове
грозде, узряло под топлите слънчеви лъчи. Българската домакиня е
създала уникални и характерни образци на традиционната българска кухня.
Селския туризъм се разглежда като изключително важен за
икономическото и социално развитие на селските райони (повишаване на
доходите, заетостта, качеството на живот и др.). Той се препоръчва от
редица специалисти на ЕС като подходящ за страните, които сега се
отварят за туризма от Западна Европа, най-вече поради необходимостта от
по-малки инвестиции за развитието му.
Туризмът е приоритетен сектор с голям потенциал за развитие в
България. Като негова слабост се отчита преди всичко ограниченото
разнообразие от туристически продукти и съпътстващи услуги, ниското
качествено на туристическата инфраструктура и неравномерното й
разпределение на територията на страната, ниската квалификация на
обслужващия персонал и крайно изразената сезонност в предлагането на
туристически услуги. От скоро се наблюдава известно благоприятно
развитие в отрасъла: увеличение на туристическия поток към планинските
курорти през летния сезон, както и на туристическите обиколки из
вътрешността на страната. Наблюдава се и увеличение в приходите от
специализиран туризъм ( селски, религиозен, лечебен и екотуризъм ).
В предстоящото актуализиране на Областния план за регионално
развитие, туризмът е приоритет, който е ефективен инструмент за социално
– икономически растеж и създаващ благоприятен бизнес климат за
стимулиране на инвестиционната дейност. Основният притегателен център
на туристи от страната и чужбина в областта е курорта Пампорово, а извън
него туристи привличат и балнеоложките курорти Девин и Баните. Въпреки
богатите ресурси и възможности за развитието на туризма и туристическата
индустрия в областта, тя не е достигнала сериозни мащаби нито в
количествено, нито в качествено отношение и няма необходимия принос в
икономическото и социалното развитие.Необходими са още много средства
и усилия, за да се подобри състоянието в туристическия сектор на района и
той да заеме адекватно място в съответствие с богатите ресурси и
потенциални възможности. Учредения Областен съвет по туризъм, които на
базата на активен диалог с всички заинтересовани страни намира най-
бързия и ефикасен път за разрешаване на проблемите в туризма. Предстои
стартиране на проект по програма ФАР – “Развитие на културния туризъм”,
по който ще се разработват проекти, които ще кандидатстват за
финансиране. Съществуват реални възможности за развитието на ски-
туризма, селски, ловен, риболовен, пещерен и пешеходен туризъм,
балнеолечебен туризъм, културен и други форми на туризъм. За целта е
необходимо да се наблегне на маркетинга, рекламата, предлаганите
туристически продукти, обучението на кадрите. Разширяване структурата
на предлагания туристически продукт съобразно реалния потенциал и
разположението на ресурсите. Предлагане на нови туристически услуги и
атрактиви, свързани със семейния бит и традициите на българина, а така
също и с екологично чистата природна среда в областта. Развитието на
туризма има позитивно въздействие върху икономиката на страната поради
създаването на работни места, привличането на чуждестранна валута,
повишаване приходите на населението, постъпване на повече данъци в
държавата. Основна цел в туризма е постигането на устойчиво развитие на
българската туристическа индустрия и завоюване на по-добри позиции на
международния пазар. Това ще се постигне чрез: разширяване и
подобряване на туристическите продукти; повишаване на професионалната
култура и квалификация на заетите в сектора; създаване на достъпна и
многообхватна информационна система за популяризиране най-вече извън
страната на възможностите за туризъм в България.
За България, благословена от съдбата с всички предпоставки за
качествен и печеливш туризъм, специалното внимание на държавата към
неговото развитие е просто необходимост. Въпреки че в положението, в
което се намира страната ни, трудно можем да говорим за приоритети, но
през последните 3 г. отрасълът доказа своята реанимираща роля върху
икономиката.
През 1999 г. делът на международния и вътрешния туризъм в БВП на
България беше близо 12%. През миналата година инжектира платежния ни
баланс с близо 1.1 млрд. USD. Освен това от няколко години насам потокът
на туристи от страните на ЕС към България непрестанно се увеличава. Тук
не включвам благоприятното влияние на този факт и върху останалите
сектори на икономиката. Защото туризмът е краен продукт, свързан със
селското стопанство, изграждането на инфраструктура, комуникациите,
леката промишленост, транспорта и какво ли още не. Затова естествено
изниква въпросът, след като близо 90% от активите в туризма са вече
приватизирани, ще се оттегли ли държавата абсолютно от управлението на
отрасъла? И печеливши ли ще са стратегиите за развитие му в началото на
новия век? Всъщност каква е нейната роля за постигане на устойчиво
развитие и на този важен отрасъл?
По данни на Министерството на икономиката функциите на държавата
вече ще бъдат основно регулативни, тя ще определя правилата, според
които туризмът да се развива, при това приоритет ще има партньорството с
частния сектор.
Развитието на туристическия продукт безспорно е едно от основните
изисквания за привличане на нови туристи. Море, ски-курорти,
балнеотуризъм, селски, еко- и културен туризъм познатите варианти в
туристическите оферти на България все повече ще зависят от фантазията,
инициативата и задълбочените маркетингови проучвания на частните
бизнесмени.
Но морето и плажовете ще останат слабо продаваеми без все по-
търсената база за практикуване на яхтинг, сърфинг, водни ски, гмуркане,
подводен риболов, подводна археология. Или без внимателно
разработените маршрути за пешеходен, вело-, конен, фото- или
екотуризъм, без предлагане на делта и пара-планеризъм, скално катерене,
спелеоложки или орнитоложки туризъм. Зимните спортове във високите и
средновисоките планини няма да минат без лифтове, ски-шанци, писти за
ски-алпийски дисциплини и ски-бягане, а в условията на все по-
краткотрайни зимни сезони защо не и без съоръжения за изкуствен сняг?
Екологичният туризъм пък е свързан с изискването за разнообразен и
силно индивидуализиран продукт. Тук ще спомена националната програма
“Български екопътеки” на БАСЕТ, чиито 7 вече изградени екопътеки са
интересна и перспективна концепция за оборудване на непристъпни и
живописни територии в планински и полупланински райони с мостове,
стълби и всичко необходимо, за да достигне човешки крак до тях. Очевидно
всичко това не може да бъде направено, ако не сработи обединяващата
роля на държавата. Най-малкото, защото става дума за много пари и
висока квалификация.
Преди няколко години започна създаването на местни /вече 56/ и
регионални /вече 4/ туристически организации, както и на туристически
информационни центрове /вече 26/, които се утвърждават като
изключително перспективна стъпка. Това са нестопански организации,
които обединяват заинтересованите от туризма фирми и организации на
местно равнище.за общ маркетинг на територията на общините, реклама и
информационно обслужване на потенциалните туристи. Същевременно
разкриването на нови пазари и потребителски ниши са свързани до голяма
степен с работата в момента по създаването на национална
информационна система, както и с цялостната рекламна и комуникационна
политика на министерството в областта на туризма. Ако тя е успешна,
имиджът на България като туристическа страна ще спечели. И щом стана
въпрос за финансирането - сега и в перспектива - средствата по
предприсъединителните фондове, съпътстващи желанието и усилията на
България да влезе в европейското семейство, са съществена подкрепа за
укрепването на отрасъла. Ще спомена само програмите САПАРД, която
има потенциал в полза на селския туризъм, на ФАР 2001, която предвижда
съществена помощ за реконструкция на културни обекти, имащи отношение
към туризма в общините, на програма "Красива България", на екологични
програми и такива, подпомагащи подобряването на състоянието на
пътищата. И нещо много съществено - за обучение на кадрите в туризма.
Защото от тяхната подготовка зависи до голяма степен качеството на
обслужване в курортите.
Както изглежда предстои ремонт на съвсем скоро приетия закон за
туризма. Той вероятно ще промени някои основни правила в
туристическото обслужване, в събирането и изразходването на
постъпленията от туристическата дейност. Може би (и дано) ще облекчи
лицензионния режим. Може би (и дано) ще даде някои преференции по
отношение на ДДС и най-вече ще предвиди различни данъчни ставки за
различните туристически дейности. Вероятно ще бъде регламентирано и
създаването на единен туристически регистър, който ще съдържа данни за
всички обекти, за всички фирми, извършващи туристическа дейност, за
всички организации -национални, регионални, местни, браншови,
продуктови, като до тази достоверна информация ще бъде осигурен
безплатен достъп. И дано при обсъждането на поредните законодателни
промени стане чудото - да се поиска мнението на широк кръг специалисти
от бранша, да се състои най-после пожеланието за диалог с обществото,
когато се приема закон, касаещ толкова много хора. Защото само така
промените в този закон ще се окажат трайни. А пък устойчивото развитие
изисква преди всичко устойчиви правила.
Чрез селския туризъм се опознават корените на българския дух и
характер, които се откриват в българското село, съхранило в най-голяма
степен своеобразието на българските традиции. Престоят в българско село
дава уникална възможност да се усети и навлезе в един бит, който
прокарва мостове между времена и култури. Атрактивната природна среда,
съхранените фолклор, обичаи и занаяти, селищата-архитектурни
резервати, традиционната кухня, известното българско гостоприемство
правят почивката в българско село все по-предпочитана.
В България вече ясно са очертани два големи района за селски
туризъм - Западна и Средна Стара планина, Предбалкана и Родопите, а в
последните години и редица села намиращи се не далеч от морските
курорти. Традиции в предлагането на селски туризъм вече има в с.Осмар и
с.Лозево /Шуменска обл./, с.Аспарухово /Варненска обл., общ. Дългопол/,
с.Казичено /общ. Поморие/, с.Малка Верея /общ. Стара Загора/. До момента
над 50 села и 30 манастира предлагат настанителна база.
Съхранените традиции в природосъобразния начин на селскостопанско
производство в личното стопанство са подчертано впечатляващи за
туристите. Ръчното косене и доене, производството на домашно сирене и
кашкавал, квасенето на кисело мляко, приготвянето но сладка и конфитюри
са елементи от туристическия продукт на селска България. Повечето
стопани на село отглеждат разнообразни зеленчуци, овощия, десертни и
винени сортове грозде и много домашни животни и птици. Това е определя
и многообразието в домашното производство на вина, ракии, месни
деликатеси, на богата и вкусна кухня и разбира се прочутото домашно
българско кисело мляко. Наред с производството на домашно вино в почти
всяка къща, съществуват и селски винзаводи и изби с разнообразно
производство на червени и бели вина, част от които са и за експорт -
Караисен, Ново село, Славянци, Дамяница, Осмар, Стамболово, Карабунар
и др.
Настаняването обикновено е в собствената къща на домакините, като в
зависимост от желанието им гостите могат се хранят на трапеза заедно със
стопаните. Спазва се основното изискване да се поднася традиционна
местна кухня, екологично чисти натурални храни и напитки, като при
желание туристите могат да участват в приготвянето на храната. Много
места в България предлагат атрактивни дейности из селския бит - кратки
програми като “Един ден на село” или почивки с по-дълъг престой.
Населените места в планините Родопи и Стара планина са известни със
съхранените стари занаяти - на живо може да се проследи ръчната
изработка на красиви резбовани предмети, килими и халища, плетива,
ковани предмети, пъстри грънци и др. Туристите могат да усвоят някои
умения в кратки курсове на обучение. Организират се и посещения на
български дом, кулинарни курсове и дегустации.
В Бургаския регион интерес представляват местните празници и
обичаи. Незабравими са спомените, свързани с посещение на архитектурно
- етнографския комплекс в село Бръшлян (в сърцето на Странджа планина),
разходки до старинни воденици, тепавици, обучение в езда на магаре,
разходки с магарешки каруци. Девствената Странджанска природа е част от
атмосферата на тайнствените “Нестинарски танци” (танц върху жарава) -
останали от древността. Организирането на “Рибен пикник” е възможност
за любителите на природата да се разходят с лодка, да вкусят от прясно
уловената и приготвена по местни рецепти риба. В село Козичено - Източна
Стара планина в рамките на “Един ден на село” туристите имат възможност
да се разходят на гърба на магаре, да пояздят коне, да проследят ръчната
изработка на българска народна носия, да направят своята следобедна
закуска до извор на зелена поляна, да вкусят от местната кухня под
ритмите на фолклорна музика, да участват в празници като “Коледуване” и
“Лазаруване”, да потанцуват на “Неделното хоро”. Североизточна България
завладява с необятната си плодородна равнина. Гостите могат да се
запознаят с поминъка на местните селяни - земеделие и животновъдство,
разнообразния местен фолклор, кухня и да се възползват от възможността
за посещение в единствените съхранени в България Добруджански
чифлици. В град Банско (в Североизточното подножие на Пирин планина)
се извършват демонстрации на обичаи, дегустация на месни ястия,
извозване с каруци до местността “Пикника”, акомпанимент на гайда,
“хайдушко нападение”, снимки с фолклорни носии. Из цялата страна се
почитат и до днес фолклорни празници и традиции, а възможността да се
присъства на обреди и обичаи на живо като “Българска сватба”,
Нестинарски танци, “Кукери”, “Трифон Зарезан”, “Еньова буля”,
“Коледуване”, “Лазаруване”, “Пеперуда”, “Герман” и др. оставят
незабравими спомени. Голямо емоционално въздействие оказват
националните и международни фолклорни фестивали - Международния
фолклорен фестивал в гр. Бургас, Международен фолклорен фестивал - гр.
Пловдив, Международен фестивал на маскарадните и карнавални игри и
обичаи “Сурва” -гр.Перник, Националните фолклорни събори в местността
“Рожен” край гр.Смолян и в гр. Копривщица, Национален събор “Китна
Тракия пее и танцува”- гр.Хасково, Национални фолклорни детски Орфееви
празници - гр. Смолян и др. Представата за Възрожденска България се
допълва от посещението на редица архитектурни забележителности от
епохата на Възраждането, които са оформили облика на цели градове или
на части от тях - Велико Търново, Трявна, Стария Пловдив, Копривщица,
Несебър, Созопол и др., на много села като Боженци, Арбанаси, Жеравна,
Бръшлян, Ковачевица, Лещен, Долен, Момчиловци, Широка лъка и др.,
както и на няколкото етнографски музея в страната - етнографските музеи
на открито “Етъра” /гр. Габрово/ и “Старият Добрич” /гр. Добрич/,
етнографските музеи във Велико Търново, Благоевград, Враца и др., както
и на известни източноправославни манастири и църкви.
Характерна особеност на екологичния и другите устойчиви видове
туризъм е изискването за предлагане на разнообразен и силно
индивидуализиран продукт. Чрез развитието му се популяризират региони
със съхранени природни ресурси.
Природата на България предоставя изключителни възможности за
обогатяване на българския туристически продукт с нови видове туризъм.
Създадената мрежа от 3 национални и 9 природни парка, 89 резервата и
2234 природни забележителности създават условия за различни видове
специализиран туризъм, фотосафари, наблюдение на птици и растения,
скално катерене, алпинизъм, спелеоложки туризъм и др. Планините имат
добра проходимост; маркираните пътеки в планините са с обща дължина
37 000км. Националната програма “Български екопътеки” на Българската
асоциация за селски и екологичен туризъм /БАСЕТ/ създава концепция за
оборудване на непристъпни и живописни територии в планински и
полупланински райони с мостове, парапети, стълби. Интересен
туристически продукт представляват множеството маркирани пътеки в
планински, полупланински и равнинно - хълмисти места. Сравнителна
новост за България са изградените с естествени материали екологични
пътеки сред атрактивна природна среда с висока степен на природно
разнообразие: “Негованската” - по ждрелото на р.Негованка, с.Емен /Велико
Търновско/; “Крушунската” в Крушунската бигорна каскада, с.Летница
/Ловешка област/; “Трънската екопътека” в Западна България в близост до
ждрелото на р.Ерма; “Копренската екопътека” - при с.Копиловци в
Чипровска планина; “Южнородопската екопътека” - с.Ягодина, община
Борино в Родопите; “Врачанската екопътека” в Природен парк Врачански
Балкан; “Дряновската екопътека” край Дряновски манастир. Ценен ресурс
за развитието на екологичния туризъм и възможност за разнообразване на
туристически продукт са Природозащитните центрове, специализирани в
изследване и опазване на редки видове, информиране за природното
разнообразие и туристически маршрути, провеждане на обучителни
програми. В България функционират следните Природозащитни
посетителски центрове: Център за природолюбие в Драгалевци, /в полите
на Витоша, на 10км от София/ изграден с цел информация за природата на
Природен парк “Витоша” и нейното съхраняване; Посетителски център
“Паничище” /в северното подножие на планината Рила/ с цел информиране
за природното богатство и за туристическите маршрути на Национален парк
“Рила”; Природозащитен център “Пода” /разположен в Бургаския залив - на
главния път Е 87- Бургас-Созопол/ изграден с цел наблюдение и опазване
на птичето разнообразие в района; Природозащитен център Маджарово
/разположен в гр.Маджарово - Източни Родопи/ за наблюдение и опазване
на грабливи птици; Природозащитен център Карлово /разположен в град
Карлово в подножието на Калоферска планина/ изграден с цел
информиране и опазване на природното разнообразие и изучаване на
прилепни видове; Природозащитен център “Калиакра” /разположен на 8 км
от нос Калиакра в с. Българево/ изграден с цел информиране и опазване на
птичето разнообразие и редки видове степна растителност.