1.

Същност на туризма

Туризмът е разновидност на отдиха, свързана с пътуване и пребиваване

през свободното време в среда, различна от тази на постоянното
местоживеене, с цел почивка, развлечение и опознаване. Английското
списание “Sforting Magazine” въвежда понятието “туризъм” през 1811г. След
Втората световна война туризмът се превръща в масово явление, в което се
включват милиони хора по света. Той се оформя като типичен, бързо
развиващ се стопански отрасъл, освен това е и втори по значение на валутни
постъпления в световен мащаб. Туризма е един изключителен феномен на
ХХ век оказващ влияние, както на икономиката на страната, която го развива,
така и върху обхвата на населението. През 2000г. в туризма са участвали над
650 млн. души от цял свят, предимно от развитите държави. Приходите от
международния туризъм се изчисляват на 455 млрд. долара. Над 67 % от тях
се падат на Европа, която привлича 73 % от туристите. През 2002г. 2,8 млр.
души са участвали във вътрешния туризъм, това е половината от населението
на земята. През 2002г.в света от международен туризъм са постъпили около
580 млр.долара. Туризма е дейност с изключителни финансови резултати.
Редица развити страни решават проблемите си чрез валутата по линия на
туризма.
Думата туризъм произхожда от френската дума „тур” – обиколка
/разходка/, а понятието “туризъм“ в най – тесния смисъл на думата означава
вид спорт, при който се преодоляват известни разстояния, в широк смисъл
това е “обиколка“, “разходка”. Но под “туризъм” се разбира и самата
дейност, свързана с пътуванията и организирането на престоите,
обслужването, осигуравяне на необходимите съоръжения и т.н. В този

1
смисъл туризмът е стопански отрасъл. Той поражда необходимост от
създаването на някои производствени отрасли, които имат за цел да
задоволят туристите с необходимите средства – транспорт, продукти, изделия
на хранителната промишленост, производтство на сувенири и др. Поради
това туризмът има икономическа същност и в много страни, включително и
България, туризмът е важен стопански отрасъл.
Стопанската същност на туризма се състои в редица дейности и
съответната им инфраструктура, чрез които се осъществява реализацията на
различни услуги. В световен мащаб той е третият по значение източник на
валутни постъпления след износа на петрол и автомобили с тенденция в
началото на XXI век. В някои страни с развит туризъм от отрасъла се
осигурява 10 – 15 % от постоянната заетост на населението им. Броят на
свързаните с туризма работни места е 2 – 3 пъти по – висок от броя на пряко
ангажираните в туристическите услуги.
Стопанският туризъм поддържа тесни връзки с транспорта и
съобщенията, строителството, промишлеността, селското стопанство и
обслужващите отрасли. С развитието на туристическите пътувания се
формират транзитни туристически територии, които обслужват
преминаването на туристопотока, но могат да притежават самостоятелна
туристическа активност.

2. Значение на туризма

Значението на туризма се изразява в няколко аспекта.

Здравното значение свързано с рекреационния ефект (възстановяване
на физическите и психическите сили на индивидите по време на почивка,
укрепване на здравето и работоспособността им). Здравният ефект може да

2
има лечебно, респективно, профилактично значение за туриста, напр.
класическа е връзката на балнеолеченето с минералните бани. Здравният
аспект на туризма е свързан и със сериозна организация за медицинско
обслуждане на туристите, поддържане на планинска и водно – спасителна
служба и други.
Туризмът е необходим и характерен за съвременния етап начин за
прекарване на свободното време. Условията за развитие и качеството на
туристическите услуги са показател за културата в отделните страни.
Туризмът създава възможности за работа на много хора в туристическите
фирми и свързаните с тях дейности. В местата, където той е специализиращ
отрасъл оказва благотворно влияние върху тяхното развитие, като променя
облика им и подобрява тяхното благоустройство и стандарт на живота на
местното население. В туристическото обслужване са заети между 3 и 5 % от
икономически активното население на страната, но този стопански отрасъл
осигурява 1,0 млрд. доп. приход, т.е. 10% от брутния вътрешен продукт на
страната. С това се определя социалното значение на туризма.
Туризмът допринася за развитието и на другите стопаски отрасли –
селско стопанство, транспорт, търговия, а също така създава възможности за
работа на много хора в туристическите фирми и свързаните с тях дейности.
Той поражда необходимостта от изграждане на туристически съоръжения,
транспортни средства и комуникации, производство на стоки за широко
потребление и др. Значението на туризма се изразява и в това, че се
увеличава потребителското търсене не само на стоки, а и на услуги. Отразява
се благоприятно върху облика на много наши градове и села, а също и върху
развитието на онези райони, в които няма благоприятни условия. С това се
определя стопанското значение на туризма.

3
 Чрез туризма се обогатяват познанията, както за собствената страна,
така и за другите народи и страни, което определя неговото културно
значение.
Икономическото значение на туризма се определя от възраждането на
някои занаяти, обслужване, търговия и други. Туризмът е един от най –
атрактивните и печеливши отрасли на българската икономика. Приходите от
чуждестранни туристи са “невидим износ” за нашето стопанство. Те носят
валутни постъпления.
За 1998 г. в страната са реализирани общо 8634792 нощувки. От тях на
хотелите се пада 91.9%, на къмпингите – 4.4%, на квартирните бюра – 0.3%,
на хижите – 3.3%. От общо реализираните нощувки в хотелите – 60.2% са от
чужденци.
Политическото значение се изразява в разбирателство между народите
и укрепване на мира на света. Законодателството като част от политическата
структура на една страна влияе пряко не само върху възможностите за
туризъм, но и чрез международни договорености, гранични такси, визови,
митнически и други формалности, статут на чужденците, валидност на
чуждестранни документи, възможности за инвестиции, репатрииране на
приходи и други. Политическата ситуация на страната влияе пряко върху
посещаемостта от чужденци.
Екологичното значение може да бъде както положително (когато
туризма стане причина за залесяване, облагородяване на територията,
ограничаване на на промишлеността и т.н.) и отрицателно (когато туризмът
сам допринася за разрушаване на природните дадености, замърсяване,
причини за пожари и други). Става дума за опазване на туристическите
ресурси за и от туризма. Ето защо съвременният туризъм оказва пряко
влияние върху екологичната политика на страната.

4
 В миналото туризмът има ограничени размери, защото условията,
необходими за развитието му, не са представени в такава степен както днес.
Броят на туристите е ограничен. С разширяването на транспортната мрежа и
увеличаване на транспортните средства броят на туристическите пътувания
се увеличава. Бързото развитие на туризма предпоставя необходимост от
създаване на съответната материално – техническа база – транспортни
средства, хотели, ресторанти, обслужващ персонал и др.

3. Основни видове и форми на туризма

За да се даде пълна и изчерпателна класификация на видовете туризъм е

необходимо да се използват различни класификационни признаци:

1/ В зависимост от националната принадлежност на туристите:

 външен /международен/ туризъм - при този вид туризъм е налице

преминаване на национална граница и изразходване на чуждестранна
валута за нуждите на туристическото потребление;
 вътрешен туризъм – жители на дадена страна пътуват само в нея; за
туристическо потребление се използва само националната валута на
страната
От своя страна международният туризъм се подразделя на два вида:
- активен /входящ; инкаминг/ туризъм – нежители на дадена страна
пристигащи в нея.Този вид туризъм активизира платежния и търговски баланс
на посещаваната страна. Нарича се още “скрит износ на място” от гледна
точка на приемащата страна ;

5
 - пасивен /изходящ; аутгоуинг/ туризъм – жители на дадена страна,
пътуващи в друга държава с цел “туризъм”. Нарича се още “скрит внос на
място” от гледна точка на изпращащата страна, тъй като увеличава пасива
/вноса/ на търговския баланс на изпращащата страна.

2/ В зависимост от мотивите, които обуславят туристическото пътуване

/мотивацията за туристическо пътуване/, туризмът се подразделя на много и
различни видове:

а/ мотив “лечение, рехабилитация, профилактика”

 лечебен /медицински, здравен/ туризъм, който от своя страна има много
разновидности:
- климатолечение -някои заболявания се лекуват на чрез въздействието
на климата в морски райони, а други – чрез този в планински
местности и райони
- балнеолечение – използване на минералната вода за къпане, пиене,
хидромасаж и други водни процедури;
- морелечение /таласотерапия/ - може да включва елементи на
климато-и балнеолечение;
- калолечение - чрез морска, речна, езерна кал, която съдържа
минерални вещества;
- плодолечение – чрез дозирана консумация на плодове, под лекарско
наблюдение
- фитолечение – лечение чрез билки;
- апитерапия – лечение чрез консумация на пчелен мед и пчелни
продукти
- мляколечение и др.

6
 б/ мотив ”възстановяване на физически и психически сили и отмора”
 ваканционен /рекреативен, възстановителен/ туризъм
той може от своя страна да се подраздели на:
- планински рекреативен туризъм
- морски рекреативен туризъм

в/ мотив ”спорт”
 спортен туризъм - той може да се практикува в две форми:
- активен - за участие в спортни прояви;
- пасивен – за наблюдение на спортни прояви

г/ мотив ”култура, наука, познание, социални контакти, развлечение

и др. ”
 културен /научен/ туризъм- развит в страни с богато културно-
историческо наследство /Египет, Гърция , Италия,Франция/;
 познавателен туризъм – запознаване с чужди култури,традиции,
обичаи;
 служебен /делови, бизнес / туризъм –той има няколко
разновидности:
- класически – краткотрайни пътувания с търговска, политическа или
друга служебна цел /командировка/
- конгресен – пътувания, свързани с участия в конгреси,
конференции, симпозиуми и заседания на международни правителствени и
неправителствени организации;

7
 - панаирен – при посещения и участия в търговски изложения,
панаири
- инсентив туризъм - организиран от фирми за наградени работници и
служители, като пътуванията от този род съчетават рекреация с фирмени
обучения, семинари и др. /използват се социални фондове на предприятията/
- за обобщено понятие на горепосочените видове туризъм напоследък
се използва термина „MICE – Tourism”
M – meetings /срещи/, I – Incentives /поощрителни пътувания/, C –
conventions, congresses / събрания, конгреси/, E – exhibitions /изложения,
изложби/

 култов /религиозен/ туризъм –при пътувания с религиозна цел

/Ватикана, Израел и др. /
 приключенски туризъм – пътувания с цел силни преживявания,
стремеж към предизвикателство, инстинкти и умения и преоткриване
на собственото “аз” чрез трудни и необичайни ситуации, участие в
екстремни спортове и др..
 обществен туризъм – посещения на близки и познати, сватбени
пътешествия и др.
 игрален туризъм – с цел участие в т. н. “игри на щастието”
Горепосочените видове туризъм, според потребностите на пътуване не се
срещат винаги в “чист” вид; понякога мотивите за пътуване се преплитат;
отдих, рекреация, култура и др.

3/ В зависимост от транспортното средство

8
  туризъм с велосипед – обикновено съчетан с краткотраен отдих;
характерен за страни с равнинен характер на територията /Холандия,
Дания, някои части на Австрия и др./
 туризъм с мотоциклет - практикува се предимно от млади хора;
 туризъм, практикуван чрез използване на ж.п. транспорта
 туризъм с кораб - круизни пътувания;
 автомобилен туризъм /ротели - хотели на колела/;
 самолетен туризъм;
 пешеходен туризъм /без използване на транспортно средство /;

4/ В зависимост от използваното заведение за пребиваване

 туризъм в хотел;
 туризъм в мотел;
 туризъм в къмпинг;
 туризъм във ваканционно селище;
 селски туризъм /с отсядане в селска къща/; разновидност –
туризъм във ферма; агро-туризъм /
 туризъм с караванинг;
 туризъм във второ жилище – практикуван предимно, чрез използване
на системата “тайм шеър”

5/ В зависимост от продължителността на престоя

 продължителен – с продължителност от над четири нощувки до
няколко седмици

9
  краткотраен – с две разновидностти – крайноседмичен /с пребиваване
извън постоянното местожителство от една до три нощувки и излетен /без
нощувка/;
 транзитен туризъм – с краткотрайно пребиваване в дадена държава
/от 1 до 4 денонощия, според националното законодателство/; пребиваването
в съответната държава не е крайна цел на туристическото пътуване; не се
напуска транзитната зона на летището или пристанището, включително
прехвърляния от летища до пристанища и обратно;

6/ В зависимост от характера на географското място:

 планински – зимен и летен
 воден – речен и морски
 обиколен – маршрутно-познавателен

7/ В зависимост от социалния състав на клиентелата:

 луксозен – за високоплатежоспособна клиентела
 масов – с висок пазарен дял на международния туристически пазар -
при него се постигат големи обороти при ниска норма на печалбата;
организира се в райони със висока концентрация на туристическото
предлагане; в много случаи оказва отрицателни въздействия на околната
среда;
 семеен туризъм – семейни пътувания, най –често с цел отдих и
рекреация

8/ Според възрастовия състав на клиентелата

 детски туризъм
 младежки туризъм

10
  туризъм на третата възраст

9/ Според преобладаващият дял на туристическото търсене или

предлагане
 рецептивен туризъм – характерен за страни, които имат богати
природни и културно - исторически ресурси и добре развита туристическа и
инженерна инфраструктура, т.е. страни и райони, които приемат повече,
туристи, отколкото да изпращат в други страни и райони.
 емитивен туризъм – характерен за страни, които изпращат /емитират/
повече туристи, отколкото са приетите такива.

10/ В зависимост от интензивността на туристическите посещения

 целогодишен туризъм туристическото място предлага възможности
за посещения през цялата година
 сезонен туризъм – характерен най-вече за морските курорти и отчасти
за планинските

11/ Според преследваните цели

 стопански туризъм – целта на развитието му е свързана с реализация
на икономически цели – печалба, трудови доходи, доходи в общински и
републикански бюджет
 социален -организира се със средства от социални фондове на
предприятия, общини, фондове от нестопански организации, престой в
почивни станции – подчинен е на цели, свързани с определена социална
политика, а не на извличане на печалба.

12/ В зависимост от организационните си форми

11
  групов /организиран или неорганизиран/
 индивидуален /организиран или неорганизиран/
 клубен туризъм /с целенасочено организирана интеграция на
ваканционния гост в групата (клубната общност), която се постига преди
всичко, чрез включването му в анимационни програми в мястото на
пребиваване: клуб-хотел или ваканционно селище/. В подобни случаи се
използва предимно формулата на заплащане и обслужване “all inclusive”, т.е.
“всичко включено в цената”.

13/ Други видове туризъм

 алтернативен туризъм /като алтернатива на масовия, традиционен

туризъм; свързан с изучаване живота на други хора , но в тяхната естествена,
природна и социо-културна среда и социални взаимоотношения
 екологичен туризъм /зелен туризъм/, който се развива в хармония с
природната среда и не унищожава природните ресурси.
 устойчив туризъм /мек туризъм, “нежен” туризъм/ - който не оказва
отрицателни въздействия на природната, социална и културна среда в
туристическото място.
Развитието на различните видове туризъм се обуславя от различни
социално-икономически, психологически, екологични и други видове
фактори. Съчетаването на различни видове туризъм в дадена туристическа
дестинация спомага за преодоляване на сезонността, за привличане на
разнообразна туристическа клиентела. Разбира се, преди да се инвестира в
определени видове туризъм е необходимо да се извършат необходимите
маркетингови анализи, да се изследват условията и предпоставките за

12
дадените видове туризъм. Паралелно с това, всеки вид туризъм има своето
специфично управление, нуждае се от специфична организация, материална
база и квалифициран персонал.

4.Фактори и ресурси за развитието на туризма.

Върху развитието на отрасъла влияят множество фактори -природните

условия, стопанското развитие, политическата обстановка, етно-културният
облик на населението, географското положение, богатото историческо и
културно наследство, държавната политика в областта на туризма и
законодателството, рекламната дейност, наличие на квалифицирани кадри и
др. Те могат да се обединят в две групи - природни и обществени фактори.
Самостоятелно въздействащ фактор е географското положение на страната.
България се намира на кръстопът между Европа и Азия, което има голямо
значение за развитието й. В тази връзка е развит “транзитен туризъм”, в
който участват предимно турски граждани.

a) Природни фактори.

В групата на природните фактори се включват всички природни компоненти.

Те оказват пряко или косвено влияние върху туристическите дейности.
Влиянието на климата е пряко и косвено. Силно въздействие имат водите. Те
влияят пряко /чрез количеството и качеството на питейната вода /и косвено /
чрез възможностите за круизи, риболов и др. дейности/ върху туризма.
Подобно е влиянието и на другите природни компоненти. Те обаче не са
решаващи за развитието на туризма днес.

13
б) Обществени фактори.

В тази група се включват взаимоотношенията на страната с другите

държави, урбанизационният процес, състоянието на МТБ на туризма /хотели,
почивни домове и станции, хижи, ресторанти, спортни съоръжения и др./,
управлението на туризма, демографската ситуация в страната и др.

Важен фактор за развитието на туризма е изградеността и състоянието на

транспортната инфраструктура в България. Страната разполага с добра
инфраструктура /летища, автомагистрали, ж.п. линии, пристанища и др. /,
която обаче по качество отстъпва на европейските стандарти. Това влияе
неблагоприятно върху разрастването на индивидуалния и автомобилен
туризъм.

Силно въздействие върху туризма оказва състоянието на МТБ.

Основната част от тази база е концентрирана в големите туристически
комплекси по Черноморието. Голяма част от хотелите вече са остаряли и не
отговарят на изискванията на чуждите туристи. Около 2/3 от легловата база е
концентрирана по Черноморието. Това е оправдано, поради огромните
туристически ресурси на този регион.

През последните 10 години факторът „държавна политика” влияе върху

приватизацията на хотелската база, изготвянето на “Закон за туризма”,
организация на туристически борси, облагането с данъци на туристическите
дейности и др.

Политическата обстановка в страната е друг фактор за развитието на

туризма. България се отличава с политическа стабилност. Това е
предпоставка за “връщането” на западните туристи в страната.

14
 Важен фактор е демографската ситуация в страната. Застаряването на
населението, влошената му образователна структура и редица други негови
особености от една страна ограничават туристопотоците, а от друга - влияят
неблагоприятно върху качеството на туристическото обслужване.

Ограничаващ фактор за развитието на вътрешния туризъм в България

през последните 10 години са високата безработица и ниският жизнен
стандарт на българското население. Като цяло влиянието на обществените
фактори е негативно. Това се доказва от намаляването на посещенията на
чужденци в страната.

България разполага със значителни туристически ресурси, което

определя и благоприятните перспективи пред развитието на туризма в
бъдеще. Туристически ресурси са обекти и явления /природни или дело на
човека/, които са предпоставка за извършването на туристически пътувания.
Българските туристически ресурси се отличават с голяма атрактивност. Те
изискват малки капиталовложения и дават възможност за многократно
ползване. Всичко това ги прави привлекателни за туристите. Ресурсите биват
природни и антропогенни.

Природни туристически ресурси са възможностите, които предоставят

природните компоненти /релеф, води, климат, растителност, животински
свят/. Могат да бъдат разкрити 3 природно-териториални комплекса в
България: Черноморско крайбрежие, планини, равнини и низини.

Основните елементи на Черноморското крайбрежие като природно-

териториален комплекс са морската вода, климатът, особеностите на брега,
флората и фауната. Бреговата ивица е дълга 378км, от които 28% са заети с
плажове. Общата площ на плажовете и пясъчните дюни зад тях е около

15
16млн.м2. Добруджанското крайбрежие се отличава с белезникав цвят на
пясъка, поради многото примеси в него /черупки и др./. Най-фин е пясъкът по
плажовата ивица между Балчик и Несебър. Между Несебър и Созопол той е с
примеси на магнетит, поради което има тъмен цвят. В пясъка по
Странджанското крайбрежие има примеси от кварцити, магнетит, карбонати
и др., поради което цветът му е с различни нюанси.

Морската вода е основният ресурс на Черноморското крайбрежие. Тя

се отличава с по-ниска концентрация на соли (около 18%) в сравнение със
Световния океан. Средната й температура през месеците юли и август е от
160 до 270С, а през зимните месеци се задържа около 30-40. Почти 50% от
годината повърхностният воден слой има температура над 150.

Климатът по Черноморското крайбрежие със своите особености

превръща региона в балнеоклиматична зона. Продължителността на
слънчевото греене е около 2100-2250 часа, или около 50% от дните през
годината. През периода от май до септември над 75% от дните са топли,
докато едва 10% от този период се отличава с мрачно и дъждовно време.
Друга климатична особеност на Черноморското крайбрежие е по-хладното
лято и по-топлата зима в сравнение с вътрешността на страната. Основна
причина за това е топлообмена между морската вода и въздуха.

През зимата по крайбрежието често духат ураганни ветрове,

придружени с обилни валежи от дъжд, което пречи на туризма.

Залесените площи също са природен ресурс за развитието на туризма.

Те допринасят за регулирането на микроклимата. В крайбрежната зона се
включват лонгозните гори по реките Камчия, Велека и Ропотамо. Посочените
реки са плавателни в устията си, което увеличава тяхната атрактивност.

16
Важен ресурс са природните феномени “Побити камъни” край Варна,
лечебната кал в Поморие, водните лилии в устието на Ропотамо и др.

От посочените природни ресурси на Черноморското крайбрежие най-

важни са морската вода, плажовите ивици и климатът. Това определя тясната
му специализация в морски туризъм.

Планинският природно-териториален комплекс има площ 30000 км2.

Нископланинските територии са 17000км2, само 2800км2 заемат териториите
над 1600м височина. Спецификата на климатичните условия в планините
определят развитието на климатотерапия, рекреация и познавателен туризъм,
пещернячество, скално катерене и др.

Най-важни за развитието на туризма природни ресурси в българските

планини са климатът и релефът. Слабо се експлоатират възможностите на
останалите природни компоненти /растителност, животински свят, води и
др./. За развитието на туризма в планините пречи и неразвитата туристическа
инфраструктура. Това важи преди всичко за Стара планина, Осогово, Пирин
и Средна гора.

Третият природно-териториален комплекс включва равнините,

низините и хълмистите земи в България. В климатично отношение те се
характеризират с температурни инверсии /горещо лято и студена зима/, което
ограничава възможностите за развитие на туризъм. По-добри възможности
има за краткотраен семеен туризъм. В комплекса не се използват рационално
възможностите на реките и язовирите за развитието на риболов и водни
спортове /гребане,плуване и др./. С по-добри възможности се отличават
крайградските рекреационни зони и паркове. Те се използват за краткотраен
туризъм.

17
 Антропогенни условия и ресурси. Към антропогенните ресурси се
отнасят всички прояви на материалната и духовна култура на населението в
България. Атрактивността им не се влияе от климатичните условия, което
дава възможност за целогодишната им експлоатация. Антропогенни
туристически ресурси са архитектурните паметници, археологическите
находки, религиозни обекти /черкви, манастири, джамии, медресета и др./,
музейни експозиции, културни институции /театри, оперети, опери, хорове,
балет, състави/, индустриални обекти /АЕЦ, ВЕЦ, язовири и др./, спортни
обекти /стадиони, мототрасета, хиподруми, колодруми и др./, циркови
представления, концерти, кинопрожекции и др.

Антропогенните ресурси спомагат за развитието на рекреативен

/морски, планински, балнеолечебен, пешеходен, спортен и др./ и
познавателен /маршрутно-познавателен, конгресен, делово-познавателен и
др./ туризъм. От тях с най-голяма атрактивност са културно-историческите
паметници, архитектурните резервати и музейните експозиции.

Българските културно-исторически паметници имат висока атрактивна

стойност. Такива са манастирите, крепостите, църкви, барелефи,
архитектурни и етнографски музеи и резервати, гробници и други
археологически находки. Някои от тях се посещават главно от специалисти
/гробниците, Боянската църква, скалните манастири в Иваново, Мадарският
конник, погребални и селищни тракийски могили и др./. Обект на масови
посещения са Шипка, Старият Пловдив, Рилски манастир, Мелник, Боженци,
Етъра, Несебър, Жеравна, Созопол, Банско, Бачковски манастир, Троянски
манастир, Кръстова гора, Широка лъка, Преслав, Мадара, Самоков, Трявна,
Котел, Арбанаси и др.Най-атрактивните музейни експозиции са Варненското
златно съкровище, Вълчедръмското съкровище, Военно-историческият музей

18
в София, Националният исторически музей, Военноморският музей във
Варна и др.

С най-голяма атрактивност сред културните прояви са концертите на

ансамблите за народни песни и танци, представленията на водещите циркови
трупи, концертите с участие на световноизвестните български оперни
певци /Р.Кабаиванска, Н.Гяуров, Н.Гюзелев и др./ и др. В тази група спадат и
ежегодният фолклорен събор в Копривщица, съборът на каракачаните и др.

Към антропогенните туристически ресурси се отнасят и особеностите

на населението /етно-културен облик, народните носии, особености в храната
на хората от различни региони от страната и др./. Тези ресурси все още не се
използват пълноценно за развитието на алтернативния туризъм.

5. Развитие на туризма в България.

За начало на туризма в България се приема 1895 г., когато Алеко

Константинов и Иван Вазов извеждат 300 души на Черни връх. През целия
период до Втората световна война туризмът се развива мног бавно и няма
стопански характер. През 1926 г. у нас пристигат три хиляди чужденци –
чехи, словаци, немци, поляци, дошли във Варна по свой организиран път.
Икономическата криза и Втората световна война спират развитието на
туризма у нас в неговия зародиш.
България излиза на международния туристически пазар сравнително
късно – едва през 60-те години. От 1957 г.започва изграждането на
туристическия комплекс Златни пясъци, а малко по – късно Дружба / сега
Свети Константин/ и Слънчев бряг. По – късно се изграждат и другите
туристически комплекси по Българското Черноморско крайбрежие. През

19
периода 1956-1970 г. туризмът се развива екстензивно – нараства броя на
чуждите туристи. Туризмът се превръща във важен и изгоден източник на
валута и износ на услуги и стоки. Към края на 1971г. е направена преценка на
обслужването на туристите и се констатира, че докато в известните
туристически страни се предлагат около 100 вида услуги, у нас те са само 15
вида.
Следващия етап, от 1972 – 1992г. е свързан с интензивно развитие на
туризма. Обръща се внимание на обучението на кадри, на добри специалисти
в тази област. През целия период от Втората световна война до днес
материално-техническата база на международния и вътрешния туризъм се
увеличава, увеличават се и предлаганите услуги. По настоящем в страната
има над 700 хотела, 720 почивни станции, 31 къмпинга, 167 хижи.
Създадената материално-техническа база на туризма непрекъснато се
разширява, усъвершенства и модернизира. Постепенно се преодолява
диспропорцията между голямото развитие на крайбрежието и дригите части,
все повече се повишава качеството на обслужване на туристите.
Статистическите данни за изминалия зимен туристически сезон (2007-
2008) сочат, че броят на чуждестранните туристи, посетили българските
зимни курорти се е увеличил близо с 9.5%. Средната възраст на почиващите
е 36 г., като повече от 60% от тях са с висше образование.
На диаграма 1 са показани страните, изпратили най-много туристи за
България.
Постоянните посетители на българските зимни курорти са едва 30%,
докато постоянните посетители на летните ни курорти са над 60%.

20
 Диаграма 1.
За туристическия зимен сезон 2007-2008, туристите общо са похарчили
над € 100 млн. По-малко от 10% от чужденците изразходват по-малко от
предвиденото, докато 22% от тях превишават предвидената за почивка у нас
сума.
Все по висок е интересът на чужденците към традиционната българска
кухня. Според статистиката, всеки втори посетител у нас предпочита да
посети традиционен български ресторант, отколкото луксозен такъв или да
похапне лоби бара на хотела.
На диаграма 2 е показана нагласата на туристите за ново посещение.
В пълно противоречие с широко разгласената информация по медиите, 98%
от туристите се напълно удовлетворени от качеството на туристическите
услуги и 95% са удовлетворени от ски зоната.

21
 Диаграма 2.
Какво сочи статистиката за българския турист? Средната възраст на
българския турист е 32 години. 88% от тях плануват почивката си не повече
от месец преди тръгването. За сравнение 60% от чужденците планират 2-3
месеца преди тръгването.
На диаграма 3 са показани видовете туризъм, които са най
привлекателни за нашенеца.
91% от българите не се доверяват на туристически агенции. Те
предпочитат да плануват сами почивката, въпреки че статистиката сочи, че
така се харчат приблизително тройно повече след като не използват пакетите
предоставени им от туристическите агенциите.

22
 Диаграма 3.

Както и през последните години, основните негативи за страната ни са

свързани с неконтролируемото строителство и лошата хигиена.
Какво да очакваме от новия сезон? Поради възникналата сериозна
конкуренция и значително покачилия се брой легла в курортите,
собствениците на хотели ще бъдат принудени да понижат цените за нощувка.
Това в никакъв случай не означа да очакваме драстични намаления.
Реалистичните очаквания са до 10% поевтиняване.
bTOURISM препоръчва да се доверите на туристическа агенция и да
закупите някои и техните „All Inclusive” оферти. Така почивката ще ви
излезе доста по-евтино.
Използваните данни са от „Изследване на туристите в България – Зима
2008” на агенция за маркетингови изследвания „Noema” по поръчка на
Държавната агенция за туризъм.

23
6. Развитие на международния туризъм

За развитието на международния туризъм у нас говорят следните данни:

през 1956 г. България е посетена от 0,9 хил.д.чужденци, през 1960г. – от 200
хил.д., през 1970г. – 2537 хил.д., през 2000г. – 5 млн.д., 2003г. - 7,5 млн.д.,
2006г. – 9,6 млн.д.; 2008г. – 11,4 млн.д.

3.314 млн. лв.са приходите от нощувки през първото тримесечие на

2007г. във Варненска област, 50,7% от парите са платени от български
туристи. Българите предпочитат обекти с 3 звезди. От чужденците най –
много са били гостите от Израел 44,4% и Германия – 17,3%. Всеки втори
чужденец, избирал за хотел 5 звезден е от Израел.

24
 Бързо нараства броя на българите, посетили други страни за 2000 г. – 2
млн.души, 2003 г. – 5,9 млн.души, 2006г. – 8,6 млн. души. За сравнение през
60-70 г. този брой се е движел между 100 и 350 хил.
С 13,4 % повече българи са пътували извън пределите на страната през
2007г. спрямо общия брой на тези пътувания през предходната 2006г. за
целта общо 6 981 597 българи са пътували в чужбина по всички видове цели.
Най – значително се е повишила бройката на посетилите Турция, като само за
2007г. техният брой е нарастнал 40,28 на сто и е достигнал 925 795.
На второ място по посещаемост от българи през същия период е
Сърбия, където са били 553 538 българи. Гърция е била третата най –
предпочитана дестинация за българина, като от там са преминали 464 063
души, като общия брой на посещенията се е увеличил с 5,50%. Българите
посетили Германия през 2007 г. са 222 007.

25
 Главните причини за големия брой българи, пътували в чужбина, са:
 политически
 икономически
 социални
 психологически
 организационни
Туризма в България се отличава с няколко съществени недостатъка:
1. От общия брой чужденци, посетили страната, 50,7% са преминали
транзит през страната, 43,4% са били на почивка, 0,7% на гости, 3,4% са я
посетили служебно и 4% по други причини.
2. Съществен недостатък в развитието на туризма е концентрацията на
голям брой туристи предимно в Черноморието. Значително по-малко се
посещават зимните курорти, манастирите, балнеоложките центрове, големите
градове и исторически местности.
3. Друг съществен недостатък, е че голяма част от чуждите туристи
правят малко нощувки в страната.
4. Българският туризъм е със силно изразен сезонен характер.

7. Развитие на вътрешния туризъм

Вътрешния туризъм се заражда още през първите години след Втората

световна война. Той непрекъснато нараства и се отличава с по-слаба
сезонност, по-голямо разнообразие на видовете туризъм и по-равномерно
териториално разпределение в сравнение с международния.
От вътрешния туризъм 38,2% е морски, 7,8% - планински, 5,4% -
балниоложки и т.н. Основните вътрешни туристопотоци са към Българското
Черноморско крайбрежие, към високите планини, към курортно-

26
познавателни и исторически обекти и към балнеоложките и лечебни
центрове.

8. Основни туристически райони

В страната са се оформили няколко туристически района. Те заемат ½

от територията на България. Те биват формирани и формиращи се.
Формирани туристически райони са Черноморският, Витошко –
Осоговският и Западнородопският. Те разполагат с богата туристическа база
и инфраструктура, природо-географски, исторически, архелогически,
архитектурни и други забележителности, поради което се посещават масово.
Формиращи се туристически райони са Средностаропланинският,
Средногорският, Северозападният и Рило-Пиринският. Те са богати на
природни и исторически забележителности, но все още нямат голяма
материално-техническа база.
София област дава 42,6% приходи от нощувки, област Смолян 14,5%,
София окръг 7,2%, след тях е Варненска област – 6,9%.

27
 София област
област Смолян
София окръг
Варненска област

1.В Черноморския туристически район се намира 60% от

настанителната база на туризма и 48% от нощувките. Ясно са обособени две
зони: активна /ресурсна/ и обслужваща.
2.Софийският район обхваща крайградската част, части от Западна
Стара планина, Краището, по-голямата част от Рила. По територия и
население той е най-голям.
3.Западнородопско-Пловдивският район обхваща 12% от
настанителната база и нощувките. Обособени са три подрайона: Пловдивско-
Пазарджишкия, Смолянският и Велинградско-Баташкии.
4.Средностаропланинският формиращ се район включва Средна Стара
планина и Предбалкана. На него се пада около 5% от настанителната база,
4% от нощувките и 2% от нощувките за чужденци. Обособени са два
подрайона: Троянко-Тетевенски и Габровско-Великотърновски.
5.Средногорски туристически район обхваща Същинска Средна гора и
Сърнена гора. Състои се от два подрайона: Панагюрско-Карловси и

28
Казанлъшко-Старозагорски. През 1983 г. в Жеравна за пръв път се прави
опит да се развива селски туризъм в България.
6.Рило-Пиринският формиращ се район обхваща южната част на Рила,
Пирин и съседните долини на Струма и Места.
7.Северозападният формиращ се район притежава 4% от легловата
база и под 1% от нощувките. Състои се от два подрайона: Видинско-
Белоградчишки и Врачанско-Монтански.

9. Проблеми и перспективи

Налага се в бъдеще да се създадат няколко конкуриращи се туристически

фирми, да се подобри материалната база и обслужването на чуждестранни
туристи. От съществено значение е изграждането на крайпътни мотели,
къмпинги, хотели и ресторанти съвместно с реномирани западни фирми на
принципа на франчайзинг.
Рекреацията и туризмът са стопански дейности, които изискват чиста,
незамърсена природа.
Краткия туристически сезон налага да се търсят други, нетрадиционни
форми на туризъм с които ще се осигури 7/8 месеца през годината
експлоатация на туристическата материална база и повече валутни приходи.
Това са форми свързани с нашата етнография, археология, с българското
село, богатството на манастири, винопроизводството и др.

29
 Неприятен е фактът, че въпреки началото на туристическия сезон и
многобройните забрани, в по-големите черноморски курорти строителните
дейности не спират. Това плаши много чеждестрани летовници и е основна
причина за отчетения спад на резервациите от страната на немски туристи за
лято 2005г.
Благоприятни са прогнозите за нарастване броя на руските туристи
през следващите години. Този ръст ще е минимум 20-25%, това се дължи и на
факта, че правителството наскоро реши таксите за издаване на визи на
туристически групи от Русия и Беларус да отпаднат. Тези мерки на
правителството целят увеличаване на потока туристи през летния сезон.
Стратегическата политика за развитието на туристическия потенциал, е
поставена пред важна задача – да се осигурят такива условия за растеж,
които да дават възможност за непрекъснато поддържане качеството на
предлагането и неговата пригодност към потребителя.
Стратегическата цел за развитие на туризма в България се състои в
създаването на условия за активно развитие на туристическия потенциал на
страната, усъвършенстване на инфраструктурата и икономическата среда,
ефективни маркетингови стратегии за растеж. Особено важен е и социалният
ефект, който туристическият продукт ще окаже върху местният жизнен
стандарт. Във връзка с тази цел за периода 2005 – 2010 г. се определят три
основни приоритета:
 устойчиво развитие на интегриран туристически продукт;
 утвърждаването на България като туристическа дестинация с високо
качество на инфраструктурата посредством ефективно маркетингово
планиране и рекламна политика на Българския регион като цяло;
 повишаване на инвестициите в професионално обучение на заетите в
туризма у нас.

30
 СЪДЪРЖАНИЕ:

1.Същност на туризма...............................................................стр.1
2. Значение на туризма..............................................................стр. 2
3. Основни видове и форми на туризма................................стр. 5
4. Фактори и ресурси за развитието на туризма...............стр.13
5. Развитие на туризма в България......................................стр. 19
6. Развитие на международния туризъм............................стр. 24
7. Развитие на вътрешния туризъм....................................стр. 26
8. Основни туристически райони........................................стр. 27
9. Проблеми и перспективи...................................................стр. 29

31