ВЕЛИКОТЪРНОВКИ

УНИВЕРСИТЕТ
„СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИИЙ”
СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ

КУРСОВА РАБОТА

по
Учебна дисциплина: „География на туризма”
Преподаватели:
доц.В.Великов
ас.М.Николова

„Състояние и перспекриви за развитие на

туризма в Румъния”
Окръг Констанца

Разработил: Камелия Йорданова Кузнецова

Факултетен № Т-363
Специалност: Туризъм
Бакалавърска програма II курс, 4 семестър, учебна година 2009/2010
 Велико Търново
2010г.

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод ………………………………………………………………………………..… стр.3

1.Състояние и развитие на туризма.

1.1Исторически преглед ………………………………............................................. стр.3

1.2.Съвременно състояние на материално-техническата база ..................... стр.5
1.3.Активен международен туризъм ...................................................................... стр.8
1.4.Пасивен международен туризъм .................................................................... стр.11
1.5.Вътрешен туризъм ............................................................................................... стр.11

2.Туристически район-Констанца ............................................................... стр.12

3.Тенденции и преспективи за развитие на туризма ....................... стр.14

4. Декларация за сътрудничество между Бълрагия и Румъния.. стр.16

Източници на информация ................................................................. стр.19

2
Увод

Фиг.1Карта на разположението на Румъния в Европа

На север от река Дунав,съвсем близо до нас се намира народ,който

познаваме от векове,с който е свързана историческата ни съдба и за чиято
страна си мислим ,че знаем доста неща. В минало а и днес ние сме живели и
живеем при еднакви условия и проблемите ни много си приличат. Времето
тече еднакво отдвете страни на голямата река.И все пак ние българите
твърде слабо познаваме Румъния, твърде малко знаем за природните и
богатства и забележителности за историческото минало,за културата и бита
на хората ,които я населиават.Кои са румънците,защо Букурещ е ‘‘малкия
Париж’’, къде са се скитали нашите хъшове,кой е Дракула,с какво са
известни молдовските манастири-на тези въпроси повечето българи имат по
някой отговор.За да се познава обаче една страна трябва още толкова много.

1.1Исторически преглед

Един от най-големите пунктове за гордост в румънското историческо

съзнание е падането на румънския народ под силните,независими даки, от
една страна, и римската империя, от друга. Повечето румънски ученици се
обучават от самото начало, че предците на румънския народ са именно
героичните даки с цар Decebalus и римския император Траян. Decebalus
управлява независимото царство "Дачия" 40 години и води ожесточена
война срещу Римската империя.Най-накрая той е победен от римските
легиони и той се самоубива, за да не попадне в плен.
"Дачия" е била управлявана като провинция на Римската империя до
средата на трети век, когато чести варварски нашествия и политически
проблеми у дома принуди римляните да се откаже от провинцията. Дълго

3
след падането на Рим, в средновековния период, румънци населили три
основни региона: Влахия, Молдова, и Княжество
Трансилвания. Обединението на трите провинции, както и други отдалечени
румънски региони като Bucovina, в един румънски политически субект е
бил многовековната мечта на целия румънски народ, и най-накрая бе
постигнато след поражението и разпадането на Австро-Унгария империя
(тогава собственик на Трансилвания). Румънците по света празнуват 1-ви
декември 1918 като най-голямата забележителност в учредяването на
"Велика Румъния".
След Втората световна война, Румъния също издържа четиресет години
на комунистическата тирания под сталинистка и много съветски лидер
Георге Георгиу приятелски-Деж до 1965. Румъния бе поето от един прочут
диктатор Николае Чаушеску, чиято основна цел е да се разработят полу-
независими румънски комунистически националистически елементи. След
падането на комунизма в Източния блок през 1989 г. и кървава пумънска
революция, Румъния бе в застой през прехода на 1990-те.Въпреки това,през
21-ви век са предявени огромен икономически растеж и либерализация,
както и подобряване на новосъздадената демократична политическа
култура.
Сега, когато имате основната идея за румънската история, бързо
развиващата се румънската икономика, както и изключително динамични и
разнообразни румънски медии, вие знаете повече за страната. Така че, ако
никога не сте били в Румъния, защо не посетите новата "земя на
възможностите" на Източна Европа? То не трябва да бъде изненада на
всички, че туризмът е един от най-добрите сектори на румънската
икономика, тъй като географското положение на Румъния го прави отлично
място за посетителите на всички ивици.
Вие сте фен на планините? Харесвате ли сняг, ски и други зимни
спортове? Изключително красивите Карпати (където се намираизвестният
замък на Дракула), няма да ви разочарова. Има много добре развити курорти
в Карпатите, които доставят всички съвременни удобства и грижи за вашите
нужди.
Или може би предпочитате релаксация на плажа с приятели, и изискан
клуб през нощта, и искате да се наслаждавате на лукс, тук всички
черноморски курорти предлагат такива удобства, с много туристически
приятелска атмосфера, много ресторанти, луксозни квартири и, разбира
се,само по себе си Черно море.

4
1.2.Съвременно състояние на материално-техническата база

В последните десетилетия туризма в Румъния бележи голям прогрес,

също както се развива материално техническата база и се разширява
туристическия фонд. Всичко това води до разнообразяването на видовете
туризъм. Туристическите места са в непрекъсната еволюция. В
пространствен аспект те се разделят на:центрове, комплекси или
туристически зони и се различават според тяхното туристическо значение,
достъпност, транспорт и нивото на дотация на материално техническата
база.
Туристическия фонд включва географско разположение, естествената
еволюция на географските и културните форми, резултат от
двухилядолетната дейност на румънския народ, представляващи интерес за
националните и международните туристи със своята специфика.
Туристическите места в Румъния се групира главно в планинската зона,
по крайбрежието на Черно море и делтата на Дунав. Що се отнася до
останалата част от страната, там туристическите обекти са разпръснати
неравномерно. Туристическия фонд предлага естествени и културни
пейзажи, които се намират в зоните с най-голямо значение за
туризма:Черноморското крайбрежие; планинския масив на Фагареш, Бусеги,
Родна, Дорн; етнографски и фолклорни елементи, археологически находки.
Тяхната оценка става по различен начин, някои са в процес на обявяване,
като се следват изискванията на международния туризъм
(например:пещери, планински проходи, хребети и др.)
Настанителната база е проблем от голямо значение, защото тя трябва да
съответства на туристическия фонд и на интензитета на туристическия
поток. Настанителната база , която включва приблизително 100 000 места
от които 60 000 в хотели и 50 000 в почивни станции, е по-голяма в
действителност от регистрираната, защото туристите използват също частни
терени или къмпинги.
От 4 100 000 туристи прес 1968г., 85,9% са били настанени в хотели;
8,9% в частни квартири; 4,2% в къмпинги; 0,8% в мотели; 0,2% в хижи.
Има разлики дължащи се на структурата на местата за настаняване, в
някои случаи частните квартири и къмпингите се нареждат на първо място
(Харгхита, Илфов, Вилчеа).
Динамиката на туризма в Румъния се изразява в ритмично нарастване
през годините.Организирания национален туризъм се развива във всички
направления: от 2 595 422 души, 878557 са за лечение и почивка, 1 716 865
за екскурзии. Според средния брой на заминавания и пристигания по
области може да се каже че най интензивно се посещават туристическите
места край големите градове, най-вече Букурещ. Зоните с индустриална
концентрация задържат висок процент на “ заминаванията”.

5
 Може да се отличат няколко зони: на “масивни”, големи,
“заминавания”; зони на масивни “пристигания”и смесени зони-предимно в
големите градове.
Според броя на посрещаните туристи, туристическите зони се
подреждат в следния ред: Букурещ-608 000 души, крайбрежието с 430 000-
курорта Мамая с концентрация 2/3, долината на Прахова с 135 000 туристи.
Най-голям брой е регистриран от градовете Придеал и Синая, долината на
Олд с 79 000 туристи. Сред балнеоклиматичните курорти Совата заема
първо място с 38 000 туриста, следвана от Борсек, Тоснат( от 24 000 до 30
000 всеки един от тях).
Туристическия поток представлява интерес и от гледна точка на
социалната култура на туристите. От всички участници в организираните
екскурзии от О.N.Т.(1 716 856 човека)-36,5% са земеделци; 30% в различни
институции и останалото са ученици. От878 577 души на лечение и почивка
само 104 000 са деца, останалите са работещи. Що се отнася до
продължителността на престоя- той е във връзка с материално техническата
дотация. Сред туристическите зони- Черноморското крайбрежие,
Транскарпатските долини, предназначени за туризъм и балнеоклиматичните
курорти , държат най-голям брой туристо дни. Големите градове реализират
транзитен туризъм: Букурещ 608 000 туристи (2,5 туристо дни), Орадеа-2,04
туристо дни, Клуи(2,5), Брасов(2,6), Тимисоара(1,8), Браила(2,7), Иаси(3,1).
Като цяло страната разполага със средно развита инфраструктура и
годишно се посещава от около 6.2 млн.туристи.
От редица наблюдения и анализи на някои географски аспекти на
туризма в Румъния се установява, че през последните десетилетия той
достига изключителен напредък с увеличаване капацитета на материално-
техническата база, разширяване на туристическия фонд, нарастване на
туристическото потребление, укрепване на ролята му в икономическия
растеж.Това позволява диверсификацията на видовете туризъм.
Туристическите зони са в едно непрекъснато развитие. Те се отличават
пространствено като центрове, комплекси и туристически зони. Различават
се помежду си според туристическата си значимост и достъпност.
По отношение на продължителността на престоя се обособяват
туристическите зони по Черноморското крайбрежие, балнео – климатичните
курорти, Синая, Ташнад и Черноморието / с продължителност 11 дни/ и
Сланик – Молдова /18 дни/. В големите градове, където е развит транзитния
туризъм продължителността на престоя е по –ниска : Букурещ – 608 000
туристи /2, 5дни/, Орадя /2, 04 дни/, Клуж /2, 5 дни/, Брашов /2, 6 дни/,
Браила /2, 7 дни.
Румъния разполага с над 3200 места за настаняване;с над 110 000
стаи,побиращи средно около 290 000 души.Сред местата за настаняване се
включват основно хотели , къщи за гости , уристически вили , хижи ,
лагери , ваканционни селища , детски градини , пансиони , бунгала ,
туристически и пътнически кораби.Хотелите са с най-голям капацитет за
настаняване 161 530 места (57,1%) , след това са детските градини и

6
лагерите с 41 400 места.И в Румъния се появява една нова концепция ,
посветена на хората с екстравагантни нужди и желания – а именно отварят
врати редица бутикови хотели ,като първият сред тях – Parlament Hotel – се
намира в центъра на Букурещ и разполага и разполага с 20 стаи на цени ,
вариращи от $ 165 до $ 275 на вечер, независимо от националността на
гостите.Успехът на този хотел привлича редица собственици , планиращи
изграждането на верига малки бутикови хотели.
Капацитетът на цялото крайбрежие на страната, включително град
Констанца, възлиза на 122 000 стаи, по данни на Националната асоциация на
туристическите агенции. Общият брой на хотелите не е точно известен, като
според асоциацията той възлиза на около 300. От тях само пет са
петзвездни. Освен това по цялото румънско крайбрежие само 10-20 хотела
са построени след 1989 г., като повечето само се реновират и модернизират.
Разпределение по вид заведения и вида на собствеността се посочва, че
в само един от 16-видове предприятия (а именно училище лагери)
състоянието е,че има мнозинство на собствеността (96.2%), докато другите
видове се наблюдава мнозинство на собственост (на две вилни селища),в
проценти варира между най-малко 66,7% (в случай на туристическия
ханове) и най-много на 99,3% (в случай на селски къщи туристически борд).
Туристическите настанявания са дейността на всяко туристическо
предприятие,то се измерва с нетно използване на индексите на места за
преспиване (NUBPI) на туристи,настаняване,капацитет и функция. В
Румъния средната NUBPI намалява от 57.8% през 1990 г. на 34,6% през 2003
г., така че от 1997 г. NUBPI стойности са по международните средни
стойности, които варират между 40% и 60%.Въпреки това има няколко
различни ситуации на разпределение на NUBPI ".От главната Румънска
туристическа агенция, съм взела данни,които да обсъдим заедно с техните
особености в следнитата таблица.

7
 Общо всички Държавна Частна
собственост собственост
брой % брой % брой %
Общо всички 3900 100 730 18.7 3170 81.3
Хотели 928 23.8 209 5.3 719 18.4
Селски туристически 892 22.9 6 0.2 886 22.7
къщи
Туристически вили 691 17.7 208 5.3 483 12.4
Къщи за гости 461 11.8 8 0.2 453 11.6
Бунгала 279 7.2 66 1.7 213 5.5
Училищни къмпинги 157 4.0 151 3.9 6 0.2
Мотели 149 3.8 18 0.5 131 3.3
Шалети 132 3.4 25 0.6 107 2.7
Къмпинги 72 1.8 12 0.3 60 1.5

Квартири 53 1.4 8 0.2 45 1.2

Хостели 21 0.5 3 0.1 18 0.5

Туристически ханове 15 0.4 5 0.1 10 0.3
Каюти 13 0.3 4 0.1 9 0.2
Пансион 10 0.3 3 0.1 7 0.2
Ваканционно селище 2 0.1 - - 2 0.1
Таблица.3
1.3.Активен международен туризъм

След търговията, туризма е вторият най-голям компонент на сектора на

услугите. Две трети от всички големи търговски панаири от Централна
Европа се провеждат в Румъния, като всяка година те привличат 2-3000000
бизнес туристи, около 20% от които са чужденци.
Международния туризъм на Румъния се осъществява в рамките на
международните туристически взаимоотношения, с помоща на които се
осигурява посрещането на чуждестранни туристи и изпращането на
румънски туристи.
През 1968г., 1 450 000 чуждестранни туристи са дошли в Румъния и 328
000 румънски туристи са пътували в чужбина.
Произходът на чуждестраните туристи е различен:от Европа,
Америка,Азия. Най-голям е делът на европейците. Международния туризъм
е отбелязъл туристи от 35 страни, някои далечни като САЩ, Канада,
Норвегия.Най-висок процент на пристигащи в Румъния има през юни , юли,
август.

8
 Румъния е привлекателна туристическа дестинация за германци,
французи, американци и японци, като скандинавските и френски туристи
разполагат със специални чартърни полети до румънския бряг

Брой на Постъпления
Разходи за
международните от Постъпления
Година международен
туристически международни от един турист
туризъм
пристигания я туризъм
2005
1105 000 405, 430 $ 451 000 000 $
448 000 000 $
2006 1 259 000 505 000 000 $ 401,112 $ 393 000 000 $
2007 1 430 000 1 051 000 000 $ 734,965 $ 478 000 000 $
Таблица.4

През 2004 г. 6,6 млн. чужди граждани са влезли в Румъния.Този брой е

с около 13 % по-висок в сравнение с 2003 г., но едва около една четвърт от
посетителите са туристи. Според някои експерти потенциалните туристи все
още се въздържат да посещават Румъния заради цената на почивката, която
е висока в сравнение с качеството на предлаганите услуги. Румънците
търсят все повече външни туристически дестинации, а чужденците не
проявяват особен интерес към Румъния. Това става ясно от данните на
Националния статистически институт за първите девет месеца на 2005
година. Туристическите посещения в Румъния са се увеличили през този
период с 2,8 процента, а търсенето на дестинации в чужбина е нараснало със
70 на сто.
През 2006г. броят на чуждестранните туристи посетили Румъния е
около 1,7 милиона.Делът на туризма в брутния вътрешен продукт на
Румъния през 2006 г. бе 4,85 процента - стойност, която може да достигне
6,9 процента през следващите шест години, показва проучването. Докладът
разкрива, че от средния брой преминавания на границата, които са около
шест милиона, според данните на Националния статистически институт,
само 25-27 процента са наистина туристи. Около 80 процента от румънските
и чуждестранните туристи, които са пътували в Румъния през 2006 г., са
избрали настаняване в хотел.Повече чужди туристи в сравнение със същия
период на предходната 2005г.Значителното увеличение според румънската
статистика се дължи на специализираните хотели за младежи, хостели,
къмпинги и селски къщи. Повече от 95% от чуждите туристи са били от
страни – членки на ЕС.
Над 900 000 туристи са посетили страната за първите пет месеца на тази
година(2006). Очаква се движение на около два милиона туристи до края на
годината, което ще представлява над 30 процента от преминаванията на
границата.
Чуждестранните туристи не са проявили тази година особен интерес
към Румъния, става ясно от данните на румънската статистика. В

9
планинските райони броят им е намалял тази година с 16 % до около 95 000
души, а по морското крайбрежие спадът е с 30%.
За 2007г. Броят на чуждестранните туристи в Румъния нараства с 22%
спрямо предходната,когато над 1.7 милиона туристи посетиха страната.През
2007 година основната туристическа дестинация в страната е град Сибиу
,който заедно с Люксембург е европейска столица на културата от 1
януари.Изчисленията за приходите във валута надхвърлят с около 6%
разходите,които румънците правят в чужбина.

Статистика за периода 2005-2007 г.

Таблица.1
Година 2005 2006 2007
Румънски посетители 5.805 6.216 6.972
Чуждестранни 1430 1380 1551 (22,2%)
посетители (24.6%) (22,2%)
Нощувки от настаняване 18.37 18.99 20.593
на туристи 3 2

За 2008г. – Над половин милион чуждестранни граждани са посетили

Румъния през март. Точната бройка на чуждестранните посетители по данни
на митническите служби е 604 хил. Души, което е ръст от 26.6% на годишна
база. Над 95% от чуждестранните туристи са от страни от Европейския
съюз. Българите са сред най-активно пътуващите към Румъния и
представляват 25.9% от всички чуждестранни посетители, отстъпвайки само
на унгарците, чийто дял е над 32%.През март е отчетен едновременно ръст в
броя на румънците, които пътуват зад граница (с 19 на сто), и
чуждестранните граждани, които влизат в страната (с 26.6%).По
предоставените от туристическите агенции и хотели в страната данни броят
на туристите през март е 462.4 хил. Души, което е ръст от 2.9% на годишна
база. Едва 22.6% от всички обслужени туристи са били чуждестранни, а
общият брой на регистрираните нощувки за месеца е паднал с 11.9% до
1.047 млн. Нощувки. Преобладаваща част от тези нощувки са на румънски
граждани, а само 22.3% - на чуждестранни.
За цялото първо тримесечие на годината румънската туристическа
индустрия е регистрирала 6.2% ръст в броя на туристите до 1.286 млн. Души
на годишна база. Над 78% от обслужените туристи са румънци, а останалите
21.5% са чуждестранни. Броят на нощувките за периода се е понижил слабо
с 0.6% до 2.903 млн. Нощувки, като 22% от тях са предоставени на
чуждестранни туристи.През 2008г. Търсенето на пътуване в Румъния трупа
постъпления от 31,7 милиарда леи и се очаква да премине 83,5 милиарда леи
до 2018г.
2009 год.За тази година е спаднал броят на чуждестранните туристи,
които посещават Румъния. Като цяло броят чуждестранни туристи
,посетили Румъния през месец юли 2009г е бил с 18,6 процента по-малък от
този през юли 2008 г., показват данни на Националния статистически

10
институт. Около 847 000 чуждестранни туристи са влезли в Румъния през
юли, а броят им за първите седем месеца на годината е 4,29 милиона души,
което е с 13,6 процента по-малко от същия период на 2008 г.
Повечето чуждестранни посетители са от други европейски страни,
като 63,5 процента са от страни от ЕС.Най-много са туристите от Унгария –
37,7%, следвани от тези от България – 19,2%, Германия- 9,1% и Италия –
7,8%.Броят на румънците, които са пътували в чужбина през юли, е спаднал
в сравнение със същия месец на миналата година с 14,8 процента – до 1,17
милиона души.

2005 2006 2007 2008 2009

Туризъм 1.05 1.30 1.46 1.590 1.209
постъпления (US 2 8 7
$ млн.)
Таблица.2

През февруари 2010 г., пристигащите туристита възлизат на 321 500,

8,5% по-малко в сравнение с февруари 2009 година.
През февруари 2010 г., настаняването в хотел е 76.8% от всички
настанявания в сектора „Туризъм”,което е 4.2% по-малко в сравнение с
февруари 2009 година.
През февруари 2010 г. нощувките възлизат на 644,8 хиляди души,
15,1% по-малко от февруари 2009.
Нощувките на румънски туристи в клоновете в местата за настаняване
са били 78,6% от общия брой нощувки, а чуждестранните туристи са били
21,4% през февруари 2010 година.
През февруари 2010 г., нетния индекс използван в места за настаняване
е 17,3% от общия брой настанявани туристи 3.6% по-малко в сравнение с
февруари 2009 година.
През февруари 2010 г., пристигането на чуждестранните посетители в
Румъния, в съответствие с митниците, е в размер на 427 400, 6,9% по-малко
в сравнение с февруари 2009 година. Повечето от чуждестранните туристи
са от европейските страни (96,4%). 66,1% от общия брой на пристигащите
на чуждестранните посетители в Румъния бяха от държавите-членки на ЕС,
от които най-много са от: Унгария (43.4%) и България (17.2%).
През март 2010 г.,в сравнение с предходната година,пристигането,както
и местата за настаняване бележат спад от 3,6%, съответно, на 5,2% на
нощувките

1.4.Пасивен международен туризъм

11
 Поради ключовото си разположение - в Централна Европа, в северната
част на Балканския полуостров, в долното течение на река Дунав и граничи
с Черно море на Изток – Румъния играе и голяма роля в трафика между
Европа и Балканския полуостров, между Европа и Азия. Годишно през
страната преминават транзитно над 100 милиона превозни
средства.Пасивният международен туризъм стремглаво се развива,а с
бъдещото отваряне на „Дунав мост-2” се очаква ново увеличение на тази
цифра.

1.5.Вътрешен туризъм

Масовото вътрешно туристическо движение е започнало още през 50-

те години на миналия век.През последното десетилетие вътрешния туризъм
е развит предимно по зимните,летните курорти,центровете с балнеолечебна
цел и конгресния туризъм,с цел посещение на различни панаири и
международни събития.Поради кризата в момента едва 15% от населението
планува почивка в собствената си страна,а други 20% казват,че ще посетят
близка страна,защото им излиза по-изгодно.Вътрешния туризъм като цяло е
слабо развит.
Най - търсената от румънците чуждестранна дестинация през 2006 г. е
била Гърция, посетена от над 110 хиляди румънски туристи. На второ място
се нареждат Турция и Италия с по над 41 хиляди, като разликата между
двете е под 200 туристи
През февруари 2010 г., настаняването на румънските туристи в хотел са
били 78,4% от общите настанявания, докато чуждестранните туристи са
били 21,6%, показатели,близки до тези през февруари 2009 година.

2.Туристически район-Констанца

Окръг Констанца e разположен в най-югоизточната част на Румъния.

На север граничи с окръг Тулча, на юг – с румънско-българската граница, на
запад – река Дунав го разделя от окръзите Кълъраш, Яломица и Браила, а на
изток – с Черно море.
С площ от 7 071,29 кв.км, Окръг Кюстенджа обхваща 2,97% от площта
на Румъния, с което заема 7-мо място сред окръзите по площ и 5-то по
население.
Констанца (на румънски: Constanţa) е град пристанище на Черно море и
административен център на окръг Кюстенджа. Градът се намира в източната
част на страната, заобиколен от добруджанската равнина и Черно море,
заемайки голяма част от румънското Черноморие. Той обхваща 1 121,66 km²

12
плюс 6 линейни километра плаж и е най-голямото пристанище на Румъния в
Черно море със своите 3 182 ha (суша и акватория).
Констанца е третия по големина румънски град с население 350 000
души по официални данни, а реално над 400 000(2009г.). Пристанището е
четвърто в Европа след Ротердам, Антверпен и Марсилия и е доста по-
голямо от Бургаското и от Варненското, взети заедно. Обира повечето
товари в Черноморския регион. Новите сгради са предимно на банки, нови
офиси и хотели. Бившият Томис е преустроен в МОЛ. Има още 2 мола -
Tom Mall към Carrefour заедно с Bricostore и Doraly mall с множество малки
магазини. Строи се City park mall - доста голям до езерото. В Констанца има
какво да се види: има Делфинариум, който е по-стар от нашия и е открит,
Аквариум, Планетариум, Аквапарк, старо Казино - символ на града,
Генуезки фар, паметник на Овидий. Джамията е построена през 1910г – с 50
метра високо минаре, което предлага,прекрасна гледка към града и
пристанището, това е и първата сграда на стоманобетон в Румъния.
В древните хроники е отбелязано, че към VI в. пр. Хр. Констанца е бил
гръцка колония, наречена Томис. Останките на античното селище са под
съвременните сгради и поради това археологическите разкопки тук са почти
невъзможни. Някои реликви могат да се видят в Археологическия
музей(вход 10 леи). В миналото римският поет Публий Овидий бил
заточен в Констанца. Неговата статуя, изработена от известния италиански
скулптор Еторе Ферари, е на видно място в града. Сред останалите
забележителности на Констанца са Художественият музей, Римските терми,
Музеят на морето, Етнографският музей ,Пристанището и др. Перлата на
града е Казиното - построено през 1909 г. в стил арт деко. В Констанца
живеят представители на няколко етноса. За това свидетелстват
многобройните храмове на различни религии - православни църкви,
католическа катедрала и джамия (вход 4 леи)(първото в Румъния здание от
железобетон). Уникалната дървена Православна Църква Св. Мина
предизвиква интерес у много посетители на града.
Мамая е най-големият курорт на румънското черноморско крайбрежие.
Намира се на север непосредствено до град Констанца. Почти няма
целогодишно пребиваващи жители, населен е предимно през лятото. Дълъг
е 8 км и само 300 м широк, представлявайки ивица земя между Черно море
и езерото Сютгьол. Благодарение на големи промени в курорта през
последните години той се превръща във важна лятна дестинация в
Европа.Плажният сезон е най-добър между средата на май и края на
септември, когато средно-дневните температури са от 25 до 30 градуса по
Целзий. Недостатък е, че морската вода обикновено е под 17 градуса дори
през юли и август и е неподходяща за къпане. Хотелите са с категория от 3
до 5 звезди, но няма ново строителство. Повечето сгради са строени през
социализма. Има и частни клубове. Цените са достъпни както за масовите
туристи от ЕС, така и за румънците. Почивката в Мамая излиза 400-500 евро
на човек за 5-6 дни, което означава, че семейният отдих е с цена от
около 1000 евро. Така може да се каже, че 500 000 туристи, които посещават

13
известния румънски курорт, като ползват услуги на туроператори, харчат
200-250 млн. евро. Снимка.1

Мангалия пристанищен град в Румъния. Има излаз на Черно море, и се

намира в югоизточната част на окръга Констанца. Населението на града е 41
153 жители (по данни от 2003г.), а площта му е 62,26кв.км.
Туристическите атракции на Мангалия включват скитска гробница, открита
през 1959г. В нея са намерени фрагменти от папирус на гръцки – първия
подобен документ в Румъния. Останките от цитаделата Калатис, датираща
от VI в.пр.Хр. и гробниците в нея, датиращи от IV - II в.пр.Хр. Джамията
Мангалия построена през XVI век. В археологическият музей на града
можете да разгледате богатата колекция от амфори и скулптури от
елинската епоха, фрагменти от каменни саркофази и др. Мангалия е
известен в последните години като мястото, в което се организира
фестивала Калатис. Той е най – големия музикален и културен фестивал в
Румъния, и се организира в периода 8 – 15 август.
Снимкс.2

Един примерен маршрут,който предлагат туристическите агенций от

Румъния в окръг Констанца:

Констанца-Мамая-Басараб(пристанище на канала Дунав-Черно

море;обекти- останки от антични и средновековни
укрепления,архелоогически комплекс от Х-ХІ в.)-Меджидия (пристанищен

14
град на канала Дунав-Черно море)-Черна вода (дунавски пристанищен град
с много ценни археологически находки от различни епохи в историческичя
музей)-Расова (също пристанищен град представляващ етнографски
интерес)-Адамклиси (в Добруджа,богат археологически музей)-Мангалия
(черноморски пристанище балнеолечебен курорт много богат
Архиологически музей и останки от древна крепост)-Сатурн(морско
курортно селище)-Нептун(също курортно селище)-Ефорие Суд(курортно
селище до езерото Текиргъол)-Ефорие Норд-Констанца (около 350км.)

3.Тенденции и преспективи за развитие на туризма

Може да се отбележи,че туризмът е областта,в която все още изостава

в сравнение с България.Нискокачествените услуги и проблемът с
лицензирането на плажовете са някои от факторите, допринесли за тази
отрицателна тенденция. В Румъния все още предстои да бъдат въведени
пълните пакети от услуги „ол инклузив“, които очевидно се предпочитат от
близо 60 % от международните туристи..Съгласно Световният съвет по
туризъм (ССТ) по отношение на туризма Румъния е сред страните в
света,които имат най-нисък дял на туризма в БВП и заема 162-ро място от
174 страни.
Според Националната ски федерация в румънските планински курорти
има 23 ски писти, от които само пет отговарят на международните
стандарти за провеждане на състезания. Освен необходимостта от
подобряване на съществуващите писти и прокарване на нови е необходимо
в значителна степен да бъде модернизирана румънската
инфраструктура.Основната пътна мрежа е в добро състояние, но нейните
разклонения са в окаяно, отбелязват експертите на Световния съвет за
пътувания и туризъм, базиран в Лондон. Други изследвания обръщат
внимание на недостатъчната наситеност с полети на нискотарифни
авиокомпании до Румъния.
В същото време в морските и планинските курорти е налице и друг вид
проблем – барове и дискотеки на открито, от които до се носи силна музика,
която пречи на гостите на близките хотели. С надежда да направи
крайбрежието по-привлекателно за туристите министерството на околната
среда разпореди подобни заведения да бъдат премахнати от крайбрежната
ивица, но след това пак разреши да бъдат издигнати някои постройки, след
като властите осъзнаха, че туристите се нуждаят поне от няколко плажни
бара.
Въпреки трудностите властите, както и туристическите компании, са
оптимистично настроени и прогнозират, че броят на чуждестранните
посетители ще продължава да расте. Германският туристически гигант ТУИ
планира да подпише споразумение с Букурещ за откриване на агенция в
морският курорт Мамая. Компанията се надява да привлече туристи към

15
черноморското крайбрежие, делтата на Дунав, карпатските курорти и
историческите области Марамуреш, Буковина и Трансилвания.
Румъния се надява да привлече 10 % повече посетители тази година в
сравнение с миналата. Сезонът се измести и вместо от 15 май до 15
септември, сега той е от 1 май до 1 септември, като резултатите са
забележими. В период, в който по – рано хотелите бяха затворени, сега те се
радват на посетители – особено възрастни туристи, които идват заради
известното лечение с "Жеровитал", забавящо процесите на стареене. Всъщн
ост чужденците остават най – голямата надежда на туристическата
индустрия за увеличаване на печалбите.
Туризма в Румъния е в разцвет и показва положителни промени във
всички показатели. Развитието на туризма на национално ниво трябва да се
базира на 3 основни елемента:
-зони на тръгващи(според индексът за мобилност)
-туристически потенциал на зоните на концентрация
-туристопотокът
Познаването на тези три показателя позволява скицирането на
туристическа прогноза по региони и страни.
Проблеми и тенденции в развитието на съвременния туризъм в
Румъния
Очевидно румънското правителство е осъзнало, че за страната, която
може да бъде целогодишна туристическа дестинация, е важно да увеличи
дела на туризма в брутния вътрешен продукт. Засега Румъния е сред
страните в света, които имат най-нисък дял на туризма в БВП и страната се
нарежда по този показател на 162-ро място от 174 държави.
Румъния страда и от проблеми с имиджа си в чужбина, като мнозина
все още я смятат за страната на Чаушеску, бездомните деца и уличните
кучета. Правителството се надява да промени тази представа, но му липсва
маркетингов опит
Плановете на хартия сочат, че през следващите десет години този
сектор ще носи все повече и повече постъпления в държавния бюджет, като
се предвижда средногодишните стойности да бъдат около 6,2 %. Осезаемата
перспектива за интергация в ЕС може да бъде протегнатата ръка, от която
Румъния се нуждае.
В заключение можем да кажем че Румъния е една много амбициозна
държава,коята напредва с бързи темпове и в най-скоро време може да играе
важна европейска роля сред туристическите дестинации.

16
4. Декларация за сътрудничество между Бълрагия и Румъния

С нея двете страни поемат задължението да съобразяват действията си с

европейските критерии още преди присъединяването към ЕС.

31.03.2005
Съвместна декларация за сътрудничество в областта на
евроинтеграцията, членството в НАТО, икономиката и транспортната
инфраструктура подписаха премиерът Симеон Сакскобургготски и
румънският му колега Кълин Попеску-Търичану в Министерски съвет днес,
предаде БНР.
В декларацията, която беше одобрена на последното заседание на
правителството, се заявява политическата воля на двете страни за по-
нататъшно развитие и задълбочаване на двустранните отношения в интерес
на стабилността, мира и сигурността в региона, съобщи пресцентърът на
Министерския съвет.
С нея двете страни поемат задължението да съобразяват действията си с
европейските критерии още преди приемането им за пълноправни членове
на Европейския съюз (ЕС).
Документът има и практически смисъл, тъй като в него правителствата
на България и Румъния дават съгласието си до пълноправното членство на
своите страни в ЕС да третират взаимно своите граждани по еднакъв начин
с гражданите на страните-членки.
Споразумение на сътрудничество в областта на образованието, науката
и културата подписаха още Соломон Паси и неговият румънски колега
Михай Радован Унгуряну.
Бяха обсъдени и конкретни въпроси по реализацията на общите
инфраструктурни проекти - "Набуко", "Трансека", паневропейския коридор
№ 4, мостовете Видин-Калафат и Русе-Гюргево.
Решено бе техническите аспекти относно делимитацията по река Дунав
да бъдат разгледани в работен порядък от представители на министерствата
на външните работи.
"Моят колега предложи идеи за елиминиране на част от
административните трудности в двустранните отношения, предимно по
граничните пунктове. Обсъдихме проектите, засягащи двете страни и това,
което ни очаква до 2007 г. и установихме, че вижданията ни са паралелни, с
едно и също желание - да станем пълноправни членки на ЕС", каза Симеон
Сакскобургготски.
Той изрази съжаление, че румънският му колега е у нас само за няколко
часа.
"Вчерашното гласуване в рамките на Комисията по външните работи на
Европейския парламент показва, че нашите страни се радват на широка
политическа подкрепа в рамките на Европейския съюз.

17
 Подписването на присъединителния договор на 25 април ще положи
началото на нов момент, свързан с влизането ни в Европа, но това не
означава, че Румъния и България ще намалят своите усилия по пътя на
интеграцията", изтъкна Калин Попеску-Търичану.
С визитата на премиера Калин Попеску-Търичану продължава
активният балкански диалог на министър-председателя Симеон
Сакскобургготски.
По-късно през деня Калин Попеску-Търичанусе срещна с председателя
на Народното събрание Борислав Великов и с президента Георги Първанов.
По време на разговора с президента Първанов бяха обсъдени
отношенията между България и Румъния, съобщиха от пресцентъра на
президенството. По общо мнение през последните 15 години те са по-добри
от когато и да било.
Първанов изрази задоволство, че двустранният стокообмен през
последната година е нараснал с близо 90 на сто, равнището на инвестициите
обаче не удовлетворява. В това отношение би било особено важно да
отпаднат някои съществуващи пречки, като таксите на Дунав мост, както и
да се облекчи визовият режим за българските бизнесмени, посочи
президентът.
Събеседниците се съгласиха, че усилията в двустранните отношения
занапред трябва да бъдат насочени главно към развитие на трансграничното
сътрудничество и особено към сътрудничеството между регионите от двете
страни на река Дунав. Като най-важни в това отношение те определиха
съвместните инфраструктурни проекти, за финансирането на които могат да
се привличат и инвестиции от ЕС.
Радва ме откритото отношение на българските власти за АЕЦ "Белене",
каза Калин Попеску Търичану и допълни, че Румъния също е
заинтересована да развива своята атомна енергетика, привличайки
инвестиции за АЕЦ "Черна вода".
Българският президент определи като позитивен факта, че двете страни
намират общ език за развитието на ядрената енергетика и са готови да
отстояват общи позиции пред европейските партньори.
България и Румъния имат обща визия и отговорност за мира и
стабилността в Югоизточна Европа, отбелязаха Калин Попеску Търичану и
Георги Първанов.
Двете страни са единни и в готовността си да подпомогнат
европейската перспектива на Западните Балкани, да си взаимодействат
активно в изграждането на нов образ на целия регион. В този смисъл
българският президент изрази очакване, че Румъния ще бъде представена
подобаващо на предстоящата през май във Варна среща на високо равнище
за културните коридори в Югоизточна Европа.
Форумът по думите на Георги Първанов ще покаже, че за страните от
региона общите неща - в миналото и сега - са много повече от тези, които ги
разделят.

18
 България и Румъния облекчават преминаването на границата си
31 март 2005
Обмисля се създаването на българо-румънски митнически и полицески
екипи за по-бързо преминаване на границата между двете страни, заяви
румънският премиер Калин Търичану в четвъртък. Той е в София на
официално посещение на министър-председателя Симеон сакскобургготски.
Идеята е да се облекчат процедурите за свободно движение на хора и стоки
още преди присъединяването на България и Румъния към Европейския
съюз, допълни Търичану.
Според него, при преминаване на границата не трябва да се губи време
в митническите операции и да няма неприятни ситуации, при които
властите от двете страни на браздата злоупотребяват с положението си.
Мисля, че това е много уместно предложение и ще положим
необходимите усилия, за да бъдат елиминирани трудностите, отбеляза
премиерът Симеон Сакскобургготски.
Виждал съм как се държат и румънските, и българските власти и бих
искал да приемем друг стил и култура, каза колегата му. Понякога някои от
нашите полицаи се държат като милиционери и надхвърлят правомощията
си, добави той.
В отговор на въпрос Търичану посочи, че към момента изчезването на
тримата румънски журналисти в Ирак не е обвързано с конкретно искане и
затова ще се въздържи от коментар по отношение на евентуалното
изтегляне на румънския контингент. Търичану каза още, че в страната му е
създаден кризисен щаб, в който участват представители на всички държавни
институции. Щабът е предприел действия за връщането на журналистите в
страната живи и здрави.
По думите на българския премиер на днешната среща е било
установено, че двете страни имат едно и също желание и убеждение, че
трябва заедно да постигнат целта за пълноправно членство в ЕС през 2007
година. Румънският министър-председател подчерта от своя страна, че
България и Румъния ще си оказват взаимна помощ по процедурите на
ратификация на присъединителния договор от парламентите на двете страни
и ще направят общи постъпки пред страните от ЕС за възможно по-бързо
ратифициране на договора.
Разговорите между двамата държавници в областта на регионалното
сътрудничество са били съсредоточени в инфраструктурните проекти.
Трансевропейският коридор № 4 е приоритет и за Румъния, и за България,
отбеляза Търичану. Той определи като важни и модернизацията на Дунав
маст при Русе-Гургево и развитието на инфраструктурата около второто
съобръжение над Дунав при Видин-Калафат. Румънскитя премиер
акцентира и на енергийните проекти НАБУКО и ТРАСЕКА
България и Румъния еднакво изостават от ЕС по брутен продукт на
човек 5.3% ръст на БВП за януари - март отчете статистиката
21 юни 2004.

19
 България и Румъния еднакво изостават от средното ниво на брутния
вътрешен продукт на човек от населението в Европейския съюз. Това
показват данните на Евростат към 7 юни, съобщени в понеделник от
Националния статистически институт (НСИ).
Нивото и в двете държави е 27% от БВП на старите 15 страни членки.
Спрямо разширения съюз, Румъния леко изпреварва България с близо 30%
от БВП на 25-те държави, към 29% за България.
За сравнение, брутният вътрешен продукт на глава от населението в
Полша е 42% спрямо ЕС на 15-те и 46 на сто - спрямо средното ниво за 25-
те. За Унгария данните са съответно 56% и 61 на сто, за Чехия - 63% и 69 на
сто, а за Словения - 71% и 77 на сто.
5.3 процента е ръстът на Брутния вътрешен продукт (БВП) в България
през първото тримесечие на годината, отчете НСИ. Спрямо същия период на
2003 г., с 6 % се е увеличила и създадената от националната икономика
добавена стойност, като 72.7 на сто от нея идва от частния сектор, а 27.3
процента - от обществения.
В цифри, създаденият БВП за първите три месеца на годината е 8.055
млрд.лв. или по 1030 лв. на човек от населението. Преизчислена в евро,
стойността на БВП е над 4.118 млрд. или по 526,5 евро на човек. Брутната
добавена стойност за първите три месеца е 6.867 млрд.лв. по текущи цени.
81.1% от произведения БВП се изразходва за индивидуално
потребление на населението, 10% - за колективно потребление, а 18.7% - за
инвестиции. В сравнение с първите три месеца на миналата година,
индивидуалното потребление е намаляло с 1.9% спрямо БВП, но като
физическа стойност се е увеличило с 4.9 процента. Инвестициите в основен
капитал са се увеличили с 2.1% спрямо БВП или с 21.4 процента.
13.1% е ръстът на външнотърговския оборот за първите три месеца на
годината, вносът надвишава износа с 1.068 млрд.лв.. Износът на стоки и
услуги е нараснал с 8 %, а вносът - със 17.7 на сто спрямо 2003 година.
Индустриалният сектор увеличава относителния си дял в брутната
добавена стойност от 32.4 % през 2003 г. на 32.7 на сто през тази, нараства и
относителният дял на аграрния сектор - от 5.9 на 6.5 %. Намалява дела на
сектора на услугите -от 61.7 % през 2003-та на 60.8 на сто през първото
тримесечие на 2004 година.
По сектори, в преработващата промишленост добавената стойност е
нараснала с 8.4%, а в добивната - със 7.1 на сто. 14.1% е ръстът на брутната
добавена стойност в съобщенията, 6.4 на сто - в транспорта.
С 30.1% се е увеличила кредитната активност на банките през първите
три месеца на тази година, в сравнение с периода януари - март 2003-та,
показват още данните на НСИ.

20
 Източници на информация

[1].М.Бъчваров,Н.Апостолов.География на туризма.Изд.Г.Бакалов,Варна 82год.

[2].Д-р Докова, С.. Геоикономически аспекти на структурната политика на Румъния.
Изд. Свят 2001. София, 2001.
[3].Кузманова, А., Станчева, Р., Алексова, В.. Румъния на една река
разстояние.София, 1999.
[4].Европа в цифри. София, 2000
[5].http://bg.wikipedia.org/wiki/Румъния
[6].http://www.ectap.ro/articole/387.pdf
[7].http://www.seap.usv.ro/annals/ojs/index.php/annals/article/viewFile/231/233
[8]. http://www.constantaonline.ro/
[9]. http://www.insse.ro/cms/rw/pages/index.ro.do
[10]. http://www.insse.ro/cms/files/statistici/comunicate/turism/a10/turism02e10.pdf

21